БЪЛГдреки сл7£рьПоСТИ ГРЛДОввИ К
БЪЛГдреки сл7£рьПоСТИ ГРЛДОввИ К
С АЛЕКСАНЗЪР КУЗЕВ к ВАСИЛ ПОЗЕ-ЧЕ В
пгт—и  .'Я5/
С РАВО РАШЕВ 1ятор. 1991
С ДИМИТЪР ОВЧАРОВ, лвтор. ]9Sl
С АЛЕКС АНДЪР КУЗЕВ лятор. I9f}
С ЕЛИСАВЕТА ТОЛОРОВА irraf,. I9S1 Г ВАСИЛ ПО1ЕЛЕВ. ажтор. 19»!
БОЖИЛАР ЛИЧИТРОВ. г^ор. I9SI ИВАН КЕНАРОВ, тул^жияж. 1991
___бъагарскм
СРЕДНОВЕКОВНМ
ГРАДОВЕ I И КРЕПОСТИ
ТОМ I
ГРАДОВЕ И КРЕПОСТИ ПО ДУНАВ И ЧЕРНО МОРЕ
Съставители
АЛЕКСАНДЪР КУЗЕВ
ВАСИЛ ГЮЗЕЛЕВ
1981
Книгоиздателство „Георги Бакалов" — Варн;
ИВАН КЕНАРОВ Художник-оформител ИВАН
БЪЛГАРСКИ СРЕДНОВЕКОВНИ
ГРАДОВЕ И КРЕПОСТИ.
ТОМ I
Съставите.ш Александър Кузев и Басил Гюзелев
Рецензенти Иван Божилов и Ди.митър Димитров Научен редактор Михаил Лазаров
Редактор Тихомир Йорданов
Художник-офор.иите.! Иван Кенаров
Фотограф Росен Допев
Ка.тграф Христина Донева
Технически редактор Георги Кожухаров
Коректор Таня Петрова
Българска. I издание Дадена за набор на 15. VIII. J98I г. Подписана за начат на 10.1.1982 г.
Излязла от печат м. март 1982 г Формат 70x100 16.Изд. № 1473 Печатни коли 27.05 Изд. коли 35.64 УИК 34.41 Тираж 10 000 бр.Цена 5.37 лв. ЕКП 08- - -31-0622-11-81
B?=S»r - -По4вьрзия'дпГиХЯ.„тРов--
— София
СЪДЪРЖАНИЕ Предговор (В. Гюзелев) — 7
I
УКРЕПИТЕЛНАТА СИСТЕМА НА РАННО-СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ (VII XI В.) Раннобългарски землени укрепителни съоръжения (Р. Рашев) 16 Старобългарско крепостно строителство (Д. Овчаров) — 45
II
ДУНАВСКИ ГРАДОВЕ И КРЕПОСТИ
Флорентин (А. Кузев) — 94
Един (А. Кузев) - 98
-Пом (А. Кузев) — 116
Оряхово (А. Кузев) — 120
Никопол и Холъвник (А. Кузев) 125
Свитов (А. Кузев) 140
Новград и Пиргос (А. Кузев) - 155
Русс и Гюргево (А. Кузев) - 157
Тутракан (А. Кузев) 171
Дръстър (А. Кузев) 177 Островната креност до Дръстър (А. Кузев) —196
Крепостите при Черна вода. Капидава и Хърсово (А. Кузев) 201
Облучица Исакча (А. Кузев) 211 Вичина. Килия и Ликостомо
(Е. Тодорова) - 217
III
ЧЕРНОМОРСКИ ГРАДОВЕ И КРЕПОСТИ
Калиакра ( В. Гюзелев) 246
Каварна и Карвуна (А. Кузен) 272 Кранеа и Кастрици (А. Кузев) 2X6 Варна (А. Кузев) 293
Галата (А. Кузев) 311
Козяк и Е.мона (А. Кузев) - 316
Несебър < В. Гюзелев) 325
Анхиало (В. Гюзелев) 356
Скафида (Б. Димитров) 3X3 Созоиол 'Б. Димитров/ ЗХХ Урдовиза < Б. Димитров) 40Х Ai а гопол (Б. Димитров)	412
Малки пристанишни крепости 1 Б. Димитров)	427
Списък на съкращенията 439
ПРЕДГОВОР
1 Обзор на изследванията с посочване на основните библиографски компендиу-ми вж. у В Гюзелев. Про-учването на поселищната история на средновековна България (Историография, съвременно състояние и задачи). — Археология. XIX, 3, 1977. с. 1-6.
2 Д. Ангелов. Към въпроса за срсдновековния български град. — Археология, II, 3. 1969. с. 9-22.
3 Стр. Лишев. Среднове-ковният български град (Социално-икономически облик). С.. 1970.
През последните двадесет годики историята на 1 средковековните български градове и крепости < властно привлича вниманието на историци и ар- ' хео.юзи. И не само на българските, но и на чуж-ипранните. С основание може да се твърди, че това е проблематика от средновековната бъл-арска история, култура и цивилизация, върху :оято са се появили най-голям брой обобщаващн частни проучвания.' Появата на статията на "ад. Д. Ангелов върху срсдновековния български ад2 послужи като теоретична основа за редица сги обобщаващи и конкретны изеледвания с -общ или пък съвсем регионален характер. Мо-графичното изеледване на Стр. Лишев доразви .< конкретизира на базата на сравнително обилен  темен и археологически материал изразените вече и от други авторы концепции отпоено кул-турното развитие и преди всичко социално-ико- ’ •мическия облик на българския средновековен
:.д.3 Написаны бяха редица ценны самостоятел-черци върху историята на отделяй градове репости. Особен интерес сред специалистите извикаха изследванията на съветските учены 3. Горина и Д. Полывянный, както и на че-.ювашката медиевистка Вера Хохрова* По-.1 се и един труд върху поселищното развитие България през вековете, който може да се честей като плод на прибързан любителски . .тез3 Излезе от печат сборник с докладите • съобщенията на проведената през 1979 г. в гр. Велико Търново конференция на тема „Средно-вековният български град".6 Само това изброя-ване е достатъчно, за да се виды обилието от писания с най-различен характер и най-различна стойност. Ала едва ли тук е мястото да бъде направен критичен обзор на досегашните изеледвания. Целта на тези у водны бележки е преди ферат диссертации на со-
* .7. В. Горина. Города болгарского Причерноморья по дневнику Антона Бар-бери. — В. со. Источники и историографии славянского средневековья. М., 1967; Некоторые вопросы терминологии средневекового болгарского города. — В: сб. Советское славяноведение. Минск. 1969; К вопросу о социальном составе болгарского города в XIII—XV вв. — В Сборник в памет на проф. Л лексан-дър Бурмов. С., 1973; Дм. Полывянный. Болгарский средневековый город в XIII-XIV веках. Авторе-
7
_____,rM,mr>.....
I ниепю «a "F“' ' ,,„а,чн’Гш^ ‘	ме
M	» 7 ,b«/vu- ;
/
f
 =~да=х?^=  iE:bx=r;.“"“z:«
Л7 '—177/6’. Това e направено в зависимост от В възможността вьз основа на писмени и архео-логически донки да се проследи средновековната |В и българската фортификационна система от въз-Я	никването й до нейния упадък в ре зу. imam на тур-
В скота зав.шдяване и господство над българските В земи.
 При своето заселване на Балканская полуостров В	(VI—VII в.) и при образуването на българската
 държава <681 г.) славяните и прабългарите не I само географски и етнически усвоили определена I територии; те ги превърнали в свое културно-ис-J торическо поле. Най-значителният и траен разу imam от присъствието и постъпателното раз-«тше на среОновековналш българска държава е
Р^дица	'‘“шественици са ои.ш
крепости и гридски	ка.ш-ппи
постите през VH yi ""1’"111''. <Pa',u«enie и кре-"шчески. воет,и. чърковт, т.'""и-средиищ на йилгар, К(тш , . '	" културни
т>^ 'пе били паиетии^Р^Юи ‘,Ч’К1<“ "
"" ‘Ред-
искание ученой сюпени Кц. тлпа исторических ,	’
М.. 1980.
' .1/. Девсджшч. Kpai история на_ носели|ц,1О1 * развитие на бълтарските ми. с . 1979.
° Срелновековния! ски трал. с.. 1980.
«ьягар.
v ten. vi ри I ci ичсска-та роля на крспоститс по Долния Дунав прел IX —ХП и. ИНМВ. XV (XXX). 1979. с. 25 сл.
торическото развитие на Европа.
ранновизантийските градове и крепости в Долния Дунае и Чертшорието' и изг раде ните вър\\' и чрез техните развалины н.чкои раннобьл-гарски крепости и градове липсва функционала, градоустройствена и културно-историческа при-емственост; сыцествувала е по-скоро топограф-ска. а в н.чкои случаи и топонимична приемстве-ност (Един. Дръстър и др.). Археологическите разкопки ясно и недвусмислено показват, че между културния пласт от ранновизантийската епо-ха и средновековните български останки липсва стратиграфски континуитет; това са две отда-лсчени и малко свързани една с друга култури. ' становеният факт потвърждава направената Фр. Енгелс констатация в „Селската война Гер мания" отпоено липсата на континуитет жду античността и средновековието: „Сред-и ковието се е развило върху съвсем примитивна 'ива. То заличило от лицето на земята стала цивилизация, древната философия, поли-•чка и юриспруденция и започнало всичко отна-i ю. Единственото нещо, което то заело от агиналия стар свят, било християнството и няколко полуразрушена, загубили всичката си о-раншна цивилизация градове..."* Доколкото * К. Маркс и Фр Енге-‘£ ложе да се установи известна приемственост в Сьчинения. .............
гадския живот в Долния Дунае и Черноморието. ’ ‘
се наблюдава главно в големите черноморски
•еки центрове на юг от Балкана, които едва първата половина на IX в. били превзети от орите и включени в пределите на държавата. : в тях градският живот е бил в доста голям 1ьк и се е крепял на тесните им линистративно-църковни, стопански и култур-рьзки с Цариград. Намаляването на оживе-'пта им в резултат на българското завладя-довсло до преврыцанепю на тези градове в < ности с погранично значение вьв взаимоопшо-. нията между България и Византииската им-
пёрйя.
И 1>азни1пиеп1о ни паселшупи-ч живот в пьрвони-чи шито терипюри.ч на бьигарската държава в периода VII IX в. (Мизи.4. Даки.ч. Добруджа и Чсрпо.морскапш oo.tacni) господствуват укрепе-ии.чт воеиен la.'ep. неукрепеното ее.иице и по-рчд-
9
—----- с течение на
I „„ остров ^uwumuin,ume и^> система и ' „ревзети от фортификаци	, Дръстър
’ м	, и„ейьр. Анхиало. С	м)] ,о.
।	л,‘Л^
I А1ЮА и и оов (славянските «	Преславец.
^'^^д^наДо-
।	Душке». Потт».
I	бруджа).’	определят средновековни.ч
Повечето спечиалшти, Р уия с укрепите та !	гридкатопоселиирт^к^шчено гол.чмо мно-
। систем, където «тд част от които се '	жество от х0Ра'	„роизводствена дейност.
I	занимават < т*Р Р % дн0 от най-важните
'	политическите и
Zuomo-uxono-u^cKume	"“ичпр^
ското средновековие се изгражда в Бъ.згария през етората половина на IX-X в. Оолихът и струк-mvpana му се формират в Долния Дунае и Черно иорието под бездействие на усиленото стоково производство, появата на многочислен потреои-телски слой (светски и църковна аристократия. духовенство и професионална войска) и засилва-нето на външнотърговските връзки с Византия и страните от Източна и Централии Европа. Появата и развитието на същинския български средновековен град в двете споменати области с а плод на продължително соуиално-икономическо развитие и изменение в българското общество, а сыцевременно са свързани и с възраждане на някои от чертите на византийската градска традиция, силно модифицирана в периода на на-шествията (IV—IX в.)." Средновековният български град е един от най-важните елементи на средновековната българска цивилизация, който разкрива осъществени.ч от нея напредък в поешь-
.4 A'i	. С. 29.
"Дм.
СЪЧ., С- i
Пит.
11 В. Веское. Градът в Тра-кия и Дакия през късната античност (IV—VI в.). С., 1959.
10
агпелпото историческо движение. Според К. \[аркс. „основата на всяко развито и определено ' । с-токовата размяна разделение на труда е ° тделянето на гРа^а опг селото. Може да се °.a^ce. че У ч ,ата икономическа история на обще-К\нвон1О се свежда кьм движениепю на тази про-1 пивопо.южност.В този смисъл става ясно 1 .аКЪв съществен елемент в развитиепю на бъл-Карскот° общество се появява с израстването на .педновековния български град като обособена и ‘ >аграр,,а поселищна агломерация. Броят на съ-Н\цнските градове на Долния Дунае и Черномо-
иепю през IX—X в., като включим в тях и пър-пне български столицы, не е бил твърде голям в( П щека. Велики Преслав. Един, Дръстър. Несе-Р п иало-Тутхон, Созопол). По-голямата
другите градски селища, макар и да при-чкои от характерным и типичны чер-, оновековния град, продължавали да бъ-
ТПи
11 К. Маркс и Фр. Енгелс. Съчинсння. т. ХХШ. С.. 1968, с. 364-365.
дан ти и ги укрепления. За съжаление, през пос 'е Содини почти всички по-големи бъл-гар иосредновековни поселения се причис-,1Я«	разреда на градовете и пюва выдави
нев неточна представа за степента ни раз-ви1,	таробългарската цивилизация. Само
npt :а на понятиями и категориите в ис-то. то познание е възможно Оа се ризкрие ia стойност на процесите и лвленилша в о	гна епоха.
Ul оължителното за йьлгарския Севера-из	.зантийско владичество (971—986 г. и
10	! 56 г.) се забелязва видим упадък на гра-
де крепостите в Подунавието и Черпали * независимо от обстоятелството, че р. нав се превърнала в крайни граница на виза л.йския Запад. Това обяснява и сравнително
леек ’по проникване на печенези, узи, к у мани и маджари в земите между Дунава и Балкана, съ-що така и големия упадък на градския живот в сравнение с предишните столетия. Византия не могла да се справи с една задача, конто векове наред била успешно изпълнявана от българската държава: възспирането на нападенията на различии племена и народи кьм вътрешността на Балканских полуостров. От цветущите преди градове само някои отчасти съхранили предиш-
11
, „,то ей ужение '^а^н’^ре^
-	№*«'"" Варна.
'	дау a-sk стопанско възра-	преойладава..
1	Каувуна и др.. макар п„оизводствената деи-
аграрният характер ш пртзюИ тма
, ноет ни	Z^'ZaKmama на
, вай-дооре	Влечение зо копнее-
- арабская географ Идрис и ..газ
I	Г:д""^а^оТй^^коои1днр^к
! рехуопат ^о^ :	и самОетойното раз-
на редица бьягарски градове и крепости.
' конто ее. >а може. т да разчитат на протекция та ' на възстановената бьлгарска царска в лает и на , собствената ей феодална аристокрацня. Новият I етап в развитието на българския средновековен ' град и в строителствопю и възобнов.чването на крепости и крепостни сьорьжения е особено за-
।	беаежи.и в Подунавието и Черноморската
1	об. мет — две области, конто и сега би.т ядро
на бъ./гареката държава. Тук за кратко време се
। формира.т значителен брой градове (Никопол, Вичина. Килин, Ликосто.ио, Облучица, Маврокас-тро. Варна, Несебър, Анхиало, Созопол и Ага-топол) и крепости с малки градски средшца Флорентин. Оряхово. Свшцов, Русе. Калиакра, Коз.чк. Емона, Скафида, Урдовиза и др.). Сти-мулиршцароля заразвитието на крайдснавските и причерномореките градове и крепости са играе-Ш Н.ЧКО.1КО вахни обстояте.ктва и фактора-географското им разпо.юхение край гоаеми во-, .' ‘.'1"тп"1п артерии: богатичт им и раз-' оооразен есскоетт,опеки хинтер.чанд акптв-'^.и^^>в2^т'и’ ге"Т1'" - ду''р,М-
'">Ре от ..византийко й
коработюване и редовна /тп ” 3""“ 3“ своб(,д"°
13 Б. Недков България съседните й зсми през Хп в. спорсд „Географията“ Ня Идрисн. С . 1960.
12
м U селото: засиленият интерес на чарската ,Т‘‘, |, феода лиата аристокрация кьм между-" "к лиата търговия и нейното непрекъешто сти-"“1П ране от тя.хна страна.'*
1Р а разнообразен в своя исторически живот. '1‘'.1'1н(И‘ековният български град на До.шн.ч Дунае с1н'ц .„номорието е имал икономическа същност 11 4L .^назначение като пристанище, из.ип и цен-" П^на търговия. като занаятчийеко средище и 1,1Ъ^Н)точие на богат селскостопански хинтер-'“"мцовековният български град от периода не бил носител на е.и.ментите и •'' ),,цциите. които били характерна за разви-'"‘ "‘по на ' едица италиански и западноевропейски ""“’лове ъщия период, чисто икоиомическо и грат”	„„ ,пл„ о-----------
кзлтуг ........................
подчиш феода.' Поду" дат се н ЙУ-' носе." ХОвО!' неот бъде
Напи на дъ Дуна
в	България и
Венеция прел пьряага ловина на XIV в _ в. , СлУ с'клно“«°»ие.
питие оплодило Ренесанса. Изцяло иарската власт или пък на отделай Летели, градовете и крепостите от и Черноморието не можели да бъ-на освободения от икономическите "коей на средновековието човек: те те на срсдновековния град във вър-тие на феодализма. Това е тяхиа ' черта, която едва ли трябва да за недостатък или слабост.
специалиста, които в продължение "они са се занимавали с историята на и Черноморската облает и поселищ-в тях, очерците в настоящий том I да създадат научен и истински про-I критерий в една облает на българска-..чистика. в която все още доста силно ее п и, tea дилетантизмът. Ако този том с качс\ ' чти си задавали взискателния читател. то това ще бъде най-голямата награда за уси-лията на съставителите и авторите.
имен феей
УКРЕПИТЕЛНАТА
СИСТЕМА НА РАННС
СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ
й. Иванов. Бо! омилски КНИ1Н и лечен.ill. С 197П с. 282.	’
ЗЕМЛННИ УКРЕПИТЕЛНЦ СЪОРЪЖЕНИЯ
На различии места в л^~^рсжпеГса запазени и ио -Г'-Х^пп^^ьоръжения. По останки ОТ стар• Р представляват землени своята конструкция	J, права линия или
насини и ровове. рззпол ожеhi	Р голем„на.
КХ’₽-^М’'И "°: четТХпотребяват турските названия ..герме
(преграда’» ..еркесня" (прокопана зе.мя). „кале . Хар .табия•• Много от тях попадат днес в обрабогваемк земи и в значителна степей са обезличена. Други са променяли първоначалния си вид вследствие на разрушителното действие на природиите стихни. Част от тези съоръжения бяха заселили напоследьк от интензивното ин-дусгриалио и курортно строителство. Броят на добре запазените паметници непрекъснато на-малява. но това в никакие случай не снижава значеиието им за изучаване историята на укре-пителното дело в бьлгарските земи като най-ран-ии зашитни строежи на средновековната българ-ска дьржава.
Един поглед върху писмените източници от оно-ва време ще ни увери. че строителството на тези съоръжеиия е привлякло оше тогава иниманието на летописците. Изброявайки делата на създа-теля на бьлгарската държава хан Аспарух. не-известният автор на „Българския апокрифен ле-Т01ШС от XI в. съоошава:.Той създаде и велик
'сте"а‘ вал1от Дунава до морето...”' Днес е установено. че сведението се отнася за един от
*еиия в СШ। и аиинчХ'6 Ш ''ОД°бни СЬОРЪ-запазени остаиките на 14^Л.го ло Дни са тийският хронист
16
„его около 766 I визангнйският император Кон- 1 ГИБИ. Ш. с W» ci;ihihh V Копроннм отхворлил предложенного па хан Умар за мир и потсглил в поход срещу Ьь-чария. В отговор „бъллариле укрепили мьч-„онроходимите места на своята плапина".' Ин-lepcCHH подробности съдържат Данииле на арабская писагел Ал Масуди. живял през X в. Опис-вапки земите около Византия. той казна: ..Страшна на борджаните [&ьлгарите| е обкръжепа с грьнсста ограда, кояго има огвърстия. подобии на прозорди. и лази ограда е подобна на стена до прокоп."’ Явно е. че тук става дума за вал с дьрвени конструкции по грсбена. пред който
бил изкопан ров. Няма сьмнснне. че описание! о се отпася за големия вал Еркесия в Южна Бь.тгария. Същият вал се споменава в съчине-
„с го на византийския хронист Лъв Дякон. современник на българо-византийските отношения проз X в. Разказвайки за похода на император Цпкпфор Фока в 966 г. срешу Болгария, той съ-обш1 ' че византийската войска достигнала до 11ОД лия окоп".4 Позовавайки се на сообщения
' .1 Я. Гаркави. Сказания мусульманских писателей о славянах и русских. СПб.. 1870, с. 126.
ГИБИ. V. с. 259.
на v стни жители, турският потешественик от XVI в. Евлия Челеби нише. ..В старо време ис-вер те от страх пред царигралския владстсл. ка и вследствие на честите татарски нападе-ни нзкопали един голям вал..."’ Останките на т< вал в Северна Добру джа са запазени до Л1 
I .ведените откоси говорят за изграждане на йни землени съоръжеиия по границите на
’ Д. ГаЛжапов. Пътуванело на Евлвя Челеби из бъ.н ар-ските земи в средата на XVII век. --ИСг. XXI. ТО. 1909. с. 676 — 677.
ьлгарската държава. Подобии защитна прегра-U1. ио с временно предназначение, били излишни ю време на воеини действия. Таков характер маг укрепителните работи. предприми от хан рум през 811 г. в един от старопланинските
ходи (най-вероятно Ришкия). където била у । ровна засада на оттеглящите се от Плиска п ...ки на император Никифор. Летонисецы Теофан (IX в.) съобшава. че ..Крум укрепил вхо-.юве ге и изходите на сi рана га. каго ги npei радил с дьрвени укрепления".*' Авторот на т. нар. Ватикански разказ донълва. че преградата била нанранена от евързани дървета. а до нея бил изкопан дълбок ров.' Подобии те са били и сь-орьженията, издигнати от Самуил в 1014 г. Спо-
6 ГИБИ. 111. с. 282.
' ГИБИ. IV. с. 13.
17
кТАИОН
Г|	. п < м, ио.» н Г Кс 'Г»"
£	ре' 'Г ‘ с	,ГГИЯ	I*""'
, f L„,«< '» Тн и""" 1,1 ‘h «. и. на '
 HMiKT"‘’rJ , ,tVHHH.i и	J времени!'
I £ *	 Л,. СП 'Т ,,..Ги,е. О0*>
।  шир»*» *Т'< .ени» ionol»’, и •'	1 „.„иски
I Ж---~
| SS«w« ‘ "кт;	.... г.....*'
I сьоЛша»»’ хронисю
„а о.лрин пре. ч-’ 1	w е пази.1 вековс
. 1ч течи съорьжснн* **	....	।
[	(цимены '•' ,с,и	.
'	ш1рел и >' нар*’-1"* ' ' мчгиаи е пороли >•’
С1,ЖТ"‘"1ак""1 1 ' „‘и,.,! "ЯрНО ОТраЗЯВЯТ ......»	^раинГ..........
/ 1и',,’Г7™1 нХннею н.< ИЯ-’Ч" ' Тракня се
... т । вмаения!.’! на .ними орля ,1р. Р»
;	чевап.! спже . .а .ранина на
ciap.ua бкнарска и.ржава и пил мира леи през царсванею на Крум.» Baioseie в Запална Ьы-ирня вили iMBiaHH ia час! or cc.ieMie окопа, рачле.чяти по времего на пар Ileibp вла юнната на селем братя Валовете по билото на С тара планина еъщо се сметали та гранини. коню за-почвали от Сьрбия и явършвали при устието на р. Дунай.'' Откьслечните сведения на старите авюри н народимте предания поражлат интерес към зем-нонасипннте сьорьжеиия у нас оше в първите тоднни след Освобождениеi о. Тяхното откри-ване за иауката е заеду!а на пионерите на бъл-тарската археология бра тяга Карел и Хермен-|илд Шкорпн.т. В резултат на техните знаменита обиколки из Бкнарня са приведени в известност почти всички запазени землени \ крепления.1'* а пуолнкацците им сьздават траен интерес към намепшните на старого землено строителем» и привличат вниманието на редина специалиста вия^гТВеК°ВНи НСТОР"Я 11 аР^о'ня ПьР-етап на изучаванею нм завьршва с едно
18
1<
АМБУД
РИА
Kaput на
еьоръжс-
м.ии КМК1| на « Южем Аскара*.™ • ' 1 л i.HiKH на । 4 ,|н-
мсни мари. 7 1НЧНЦМ2Н»Н. « Печеиша. ч Туркоайа.
Р( А(
14 крамени. 15. Нарт». 1б
У«»ие ни р Камчнм. 17.	I
Шворни чонни. IX Бела	|
' Юр I ермсю*
• I г-1|	| Ни., 1
' чар$.к»1 1ерме‘\ 22 Гончий- ' СК‘Х 23.	Ilpctpa.ia ". 24
..Ирс» рам	15 Jlpcip.,
11	' Вил я । I. ....... t
пик при с I'hhi. 27 Ил I |,ри и»иорик- на р Ьмла река.
н Ви । к м Дурбалийски килнк. 24 На и при р умчи дере. Ш KiHc.i. И Ba । и Лщ.4 иданима. J2. Ви ।писки нал, 33. (k»pc»u
си нал М Xaitpv.iHHCKH mi; 15 Домеки наг. 1ь >жна Пинакона браки», 37 '•нерпа Пинакона брщда.
ЗК I смерен ГххараСккн нал.
З1) I ркесим. 40 И щека. 41 (. ши, 42 Кабиюк 43. Пони па tap. 44 Кус. 45 Ньлнари; 4Ъ Кладенпи. 47 Адеконо. 4Х Подконник Чолакони, 44 Хаи Крум. St) Риш. 51.
Кариобт; 52. Хума. 53.
< п.рмсн 54 Дунанси-лапал. 55 Дуианси-инок. 56. Малые Прсславеш 57. Попика. 5S Пькуюл дуй Со-аре. 59. Голям icM.icH нал; Ы) 1 у।ракам; 61 Белене; 62. Каменей вал
• ГИЬИ. VI, V. 283.
’ ГИЬИ.IV. с. 20. 56.
ГИЬИЛ. С. 125, 177.
11 К Иречек Пьгування и
Българи*. С., 1974, с. 74
19
-«ВТ своеобразна ' сьчииеиие. ^то"^»'"""^,ки "а «оя
' автор ток1 пь1Ггвували про) 1на липса на и'р"ер'"к'ш" " Л^Гл-нош1а°«-.....................................•"
тоХапроуявания^	нм;, ,вьрде: стара
А'якто се яижИ- rJ3' .е врыпаме кьм нея.
; история 11 ако «га отнов Р.1последьк оя.ха « X их,а особенн >прими,	Шкорпид
|	открити няколко> н Д извеСтннте станаха
укрепления, а рсЛ° проуЧВания. Новопо-
। обект на архео. 4 промяна на някои лучените ланни на- воляват по новому
!	моменти от средновеков-
I Хни« Хигелни сьоръжения от ранного ' с^лновековие са разположени в Северна Бъл
пюия прелимно в нейния североизточен дял. В зависимост от местоположение™ си те могат да ’ бьлат оо'особеии в няколко групи. Централно място заемат хкрепленията около първата оь.1-I тарска столица Плиска. Втора трупа укрепления се проследява по десния брят на Дунав. Само-1 стоятелни трупа образуват валовете по opera на Черно море и по билото на Стара планина. Към нея се включва и валът Еркесия между Марина и Черно море — единственият паметник в юж-ната част на страна та.
Снорел планнровката си те се отнасят към два различии типа укрепления. Първият тип включва сьоръжения. които могат да бъдат наречени „от-ворени". Такива са пограничните валове. пред-ставляващи в план права или начупена линия, чиито краища не са евързани. Вторият тип е представен от укрепления със „затворен4* план, най-честосформа на четириъгълник. Различието в планнровката им обаче не бива да се смята оелег на разновременно изграждане. Паметници езиоХ3 ™"a появи;,и 11 били използувани ^овм nt”0' От;,иита “ изразява в тяхното основно предназначение и в начина, по който е
U Д-. шкорпи-1. Окопы земляным укрепления б*
,	ИРАИК. X.
* •’ д'. Шкорпи, с Цит. съч.
,< А'. Шкорти. Цит. СЪЧ. с 50.1- 543: CbU/u.'im. Укред тения Абобской равнин.. _ ИРАИК. X.
30- 42; Сыцият. О земл» ных укреплениях - — _ ИРАИК. X.
558— 569: V. и К. Шкорпил^ Древнебългарски паметни-ни. - В: Спи и и из българ. ската история. Варна. I9tq с. 9-19.
1905. с
—«л и окопах 1905, с
Варна. 1920,
Карта на :• номорско
чо чер-жие
хЛЧИК
р. Б&т
НЕБО
ВАРИ \
20
била организирана отбраната им.
Най-ранните български землени укрепления са били издигнати в района на Дунавската делга. С порея средновековните хронисти тук се е на-мирал Ошълы — укрепена тернтория, заета от праоългарите на Аспарух. под натиска па хаза-рите при ну дени да напуснат старата си родина край Азовско море. Център на тази територия е бил огромният лагер при Никулицел”’ (плот 48 км2), а нейни граници — валовете между р. Прут и р. Серег в Южна Бесарабия и между Дунав Черно море в Северна Добруджа.1' След победата си над византийците в 680 г. пра-българите навлезли в днешна Североизточна България. достигайки според летописциге „до така наречената Варна, близо до Одесос". Опис-вайки новозавладяната земя. те съобшават. че мястото е „много сигурно отзад поради река Дунав. отпред и отстрани поради теснините".” Тази характеристика се отнася за днешна Север-га България. която от всички страни е заградена трудно преодолими естествени прегради.
1менно по периферията на тази територия се "явяват първите землени строежи за зашита на
15 Д. Крънбжалон. Валове-ге в Добру-джа и Бесарабия и прабъл! арската |еория.
ГСУ ИФФ. XXXIX. 1942 1943. Заедно с други по-стари работн. посвсгеии на сыцата тема, съчинеиие-то с включено в Monoipa-фията на съшия автор „Зсм-лени укрепит един съоръже-ния на Балканская полуостров и фалшивата прабъл-гарска теория". С.. 1948.
16 К. Шкорпил. Старобъл-гарски паметнипи. — В: Добр\джа. С., 1918. с. 191-234.
*" Р. Рашев. За обхвата на Асларуховите владения до 680 г. — В Симпозиум „Образуване на българска-та държава**. Шумен. 1976 (под печат).
18 ГИБИ. Ill, с. 263.
повите държавни граници.
Източната граница на българската държава е совпадала с линията на морския бряг северно от ! 'с Емине. В сектора между устието на Дунава
>с Шабла брегът е нисък. с широка песъчлива ина. на места блатист. Южно от тази точка овите ивици постепенно се стесняват, брегът лига и се спуска към морето със стръмни.
отвесни склонове. които го правят прак-.ки недостъпен. Само в устията на реките, • ащи се в морето, се образуват ниски и равно си. Тъкмо в тези участъци са изградени из-ючните погранични валове. Тяхното разполо-жение е изключително благоприятно. Фронтал-ната им защита е улеснена от съседството на морет о (от 200 до 1000 м). фланговете им опирал до височина със стръмен скат или до речей бряг.” Най-северният от тези валове се намира при с. Кранево. Толбухински окръг. Разположен е върху първата незаливна тераса на 1 км от opera. Започва от подножието на голямата могила на левия бряг на Краневската река и завършва на
” А’, и К. Шкорпит. Пре-глед на древнебълшрекше паметниии. - ИВАД. VII. 1921. с. 122.
21
Вал при с. К ране во
Батовя. прегрзж^'/с^но j терена ме**	полу засипани ’()дсказват, ie
| разрушен. с.	„ О9С „,ЧН1<те съ-
?	лянчте край-и“^игало едно oTJP	ска ДЬР'
гук някога « е ”“11ОВСковната бьлгар оръженчя и	Аспа-
песьчлива ившы	брега на за
от Варненского езеро. “ до стръМНия склон ива. Южни>ггму чР^ Ррният. днес заличен. на Двренското плато. а 1 у което се раз-е достигал ДО вьзвиш	а в пьрвоначалния
палата старата. част	Р	„осчедното
с„ вид валы бил.1МЬ.-	шаван пр„ раз-
столетие	могат да се видят
лични изкоини рабаг .	е на Първата
делите от оюни.Д^^	& пресечен
светов/и «<’"“• езерото. Все пак в южната си "б, сё"'извнсява ДО 2.5 к. нал терена. След вот ров не са установени. Високото ниво на подпочвената вода и песъчливият състав на терасата не са позволявали поддържането .му. Извършените наскоро археологически проучва-ния установила конструкцията на вала. Касае се за строеж. изграден в отделни сектори по различен начин. На никои места защитният насип е сьставен изцяло от чист пясък. покрит с късове от тухли. В друг участък в осиовата му е била построена ниска каменна стена, върху конто е насипан пясък. при.месен с камъни, тухли и хо-росан. В по-голямата си част валът е образуван от два пласта. Долният е сьставен от чист пясък, в конто са нахвьрляни камъни и тухли, а горният — от пясък, камъни. тухли и хоросан. На по-върхността ка.менно-тухленият материал е подробен и образува своеобразна защитна облицовка. предпазваща насипа от размиване. Все със същата цел в осиовата .му е била изградена едно-редова каменна облицовка. Вероятно в първо-отпаъГЯ С“ ВВД 6 3авьРшва;1 г°Ре с лека дървена vi рада.	*
Тези различия обаче съвсем не означават че Аспаруховият вал е строен на няколко етапа. Те
20 По-старага и давниie от учвания ерь Аспарухови на (Кьм «к през ран» вне). - !' 1979. с. 11
'пгература ”ИГС про. р- Рашев. 1
'Ри Вар.
|,а гРада I иювеко-
(XXX),
22
изглежда сс дължат на обстоятелствого. че 1ук са работили няколко групп строители. Запазвай-ки основния принцип на строителна техника, тс са допускали отклонения в зависимост от своя опит, от характера и количество™ на строител-ния материал. В повечето случаи вторично упо-трсбенитс материала (камъни. тухли, хоросан) са нахвърляни без грижа за подреждане и сор-тиране. Налага се впечатление™ за една примитивна строителна практика, лишена от своя история. Този начин на строеж е твърде далеч от класическата каменно-тухлена конструкция, но той има свое обяснение. Строители™ са раз-полагали с най-подходящия насинен материал
пясъка. Неговото закрепване във вид на защитен насип е изисквало прибавяне на здрав
Варна Аснарухов вал.
Изглсд от горната му част
.J
,-сгаР»’
M iK'P”a '• икн>хол»’м“‘ , значс2.” J I fl .пмир3*11 - .. . ВЗСТИ h<* 1ЯХосооенс To||
I	-C"m’jaPCH"e "J '	«пенс най-внУ'
I	:x. ,^к.не	p. к.-;-
f <>•-	BXia до ep;lt.;1 между P
I шигедн" - „зклонен.1 •	* „регражД
>“«?	на «X
^Х и^1Л,ожеНИ^-''ме«' насипа и рова пГвал е тази рафика, не а п^шадка (берма)-£ прл-ледява таена N м До западната Двата вала еа дь-тг	оше един вал
Страна на вторая вал е и д дМЖН|ИТа му очевидно недовьршен.^ просдеди в профил лостига едва 180 » А	зашитна линия,
конфи, ураиията на тази (х ^д^менТа: ва л. ше ее вили. че ту el  разстоянието межрож берма, ров. ва-.ро^ сам0 |20 м де първия и последи ‘ укпепен пояс се ^''^'^в^оГраТположения наблизо чети-е полсилвала P	се открива ши-
^“Иц^ брегова ивина. Тези ва-тове все оше не са проучени. По повърхността нм са разхвърляни камьни. фрагментирани тухли. хоросан. Изглежда конструкцията им не ше е по-различна от тази на вала при Варна.
На 12 км южно от устието на р. Камчия се влива в морето малката Фьндьклийска река. И тук равната тераса край брега е преградена от вал. дьлъг близо 3 км. Той започва от стрьмния склон на вьзвншението до десния бряг на река га. пре.кшнава на нейння ляв бряг и се отклонява от пьрвоначалната сн посока. следвайкн ръба на издигашата се тераса. Северният край на вала
р. Камчия
Валове при устието на р. Камчия
Вал при
ШКОРПИЛОВЦИ
дос! ига до края на възвишението. което отдели устията на реките Камчия и Фьндьклийска. Валы при с. Шкорииловци е вторият паметник на земленото строителство по Чсриомористо. проучен чрез редовни разкопки.1' В сектора по десния бряг на реката защитният насип е изгра-ден оз глинесто-песъчливи прослойки, примессни с камьни. фрагментирани тухли и хоросан. В участъка северно от реката конструкцията му напомня вала при Варна. Глинестият пясък — основният насипен материал - е укрепен чрез прибавяне на значително количество хоросан.
11 Р Рашев. Проучвания на старобългарския землей вал при с. Шкорпиловци. Варнепско. през 1972- А973 I. ИНМВ. XI (XXVI). (975. с. А50- 155.
Шкорпиловци — разрез на вала: 1 Сивочерна песъч-лива глина; 2. Тъмносива песъчлива глина; 3. Сиво-кафява песъчлива глина; 4. Светлосива глина; 5. Тухлей прах
Шкорпиловци — разрез на вала в южния му край
в южния му край
.о необи*”*” 11А пссъ^^ГГ^е^ Р*^‘ с "г”,';‘ £*•».Г'ч'к - «•	“"'
. жяз UP»’" |k.H,p.i »м'-> «	_,,«в.1111.' евс"
I	С,СИ.|	Lun»»'1"'"
палиот»1111 ,М.К1НИ> "I4	, |ГН,игел-
Рлк'П.и,<‘"j J „|1<м нл <	nprJ |VA
лании v
’ ° i . И1ЛИМ u	1 .„.HUIUIHC в
—^а«Т;м«>ё Ж. --I , «.’ГМ ’r nixviaw МСЫЧЛ”.'-r**^ J4 J|U, Л c По«вил м Лм Ч-» "J ’ ;kp“ Л-.а«-е на «ли-валы. Т"" С. -h’^h'.. из.линага с.ена iucio. iti'J HCIL в _ Стпоитслният материал .	н_, антиви»	(	с 6н1 „„олзуван
греп.<тта и' Сы,„(1шк-ш<е1о меж.1> .срш.ектк TOHJ а	илюсграиия ш
.иам “'“‘""" ^ичлаи.е н влнни>е примени.
нГХпитя меж.п Варненски и Бургаии огры, между «’ага Б«-и и o6w»’-с рачюложен най-южни»1 .райбрежен вал Той затваря ниска-га пвсыяа гераеа при устието на р. Двоннниа Ьлочва на нейния ляв брЯ1. досгнга р. Панаир лере, премннава ссверно от нся и тавършва в 1Ю.1НОЖИСТ0 на високо излит на гия бряг. II тук
Вал при с. Обзор
Пьрвобъл1<|рскц IH.tllH вьр-ху камьк от н.| «л при с Вяла
кам,,„и и 1ухли. ваема'нй адпоямГ.,' ,ра1ХВ1’р'"ни	в Н
на .отямага римсаа кп...,, Р Я,и? 2' tlCTaH«*tc	Ик-г.-рия на бклт J[XIJ
Н СВЧСТание с	1X1 1X1 "РИ Обзор.	'М“а»а аре, кд» аннтс
'ep-u-MoXHie X„bT'C УЧас,ь,1и *"	J7""' ' ’ ’ ’Ч'Д‘ «
укрепсиа линия r1nll№,,!”Pd,>l‘al негтрекъсната Иьрвото 6u Х'^Г'Г13 ‘Раии“а ,,а ....смени и ар^^Гда^.
. II и тсжта" най ” 'С lctc,1, ,c,H" след 681 -SSK ”.
, i nН .н и уКРе|,яването на брега ше е било . вьршено. Нито одна or морските кампании на Византия срещу Б вл, ария през този период- не имала та задача да а.акува итточнага граница актора между нос Емине и нос Шабла. Ви-1ИНСКНЯТ флот с бил насочван или към устие-на Дунав. или в района южно от Стара пла-,а. I аиюложението и насочеността на тети
,лове не оставят съмненис. чс се касае за про-иводееантни съоръжения. Славяни и прабълга-ри са конгролирали крайбрежната морска нвица. । грани укрепявайки се на сушата.
До началото на IX в., когато българската дър-*ава вк. почва в територията си нови земи от I ракия. Стара планина е била естествена транца между България и Византия. Непристьп-е била и непроходимите гори в нейния цен-ген и запален дял са ггредставлявали сернозно иятствие и тькмо порали това тук се на.мира едко землено съоръженне 15-километ-чят вал в прохода Витиня. Сравнително по-ыгна с източната част на п.танииата. Тук тя гишава и образу ва няколко прохода, проз
о са хгинавали пынгиата. свързвашн още античността прндунавските земи с Бело-
'.гето. Именно тук се намират 12-те вала, кои-могаг да бъдат приписан» на старобългар-
• го землено с трои г еле I во.'-’
В иггочния край на сгаропланинската укрепена иния се намира един от най-юлемите валове. наричан от местного население Гермето. Той гапочва при с. Прнселцн. Бургаеки окры, и през рндове. била и суходолня достша до ценграл-
Подробим ошканиа у К Ш корпиг. Окопы.... с 533 —538; Сьщичпг. Стран тически постройки в че| номорската облает на Ба. каискня полуостров Bvzantrnoslavica. 11. 2. 193 с.' 211-213. 223. 228. об 9. II. 16. 20.
Землей вал '	• ца в
Камчийската и разрез

J >
т Люлинския проход, кьдето минава дата вдет наДюл _	/ g paj}oHa иа се.
розница. Голица и Козичино са разполо-жени двата клона на т. нар. Малко Герме, Тоз вал предизвиква особен интерес поради факта че отчасти съвпада с по-старата старопланинска . система, изградена от Византия и насочена с ! обратен фронт, на север. В западната част на ! Голишката планина (Ниазлар) се намира т. нар. i Ниазларско герме. Южно от него, до държав-ното горско стопанство при с. Топчийско, Бур-гаски окръг, има друг вал, доскоро останал
I неизвестен в литера тура та.-4 В Камчийската планина, между реките Луда Камчия и Елешница, се издигат два вала, именувани от местното население Преградата. Два землени вала и една каменна стена преграждат проходните била на Ришкия проход. Недалеч оттук, южно от с. Ту-шовица. Шуменски окръг, лежат останките на още един вал. И най-после при Котел са уста-новени следите на два вала, единият от конто днес е изцяло заличен.
Тези валове са строени обикновено върху ниски проходни седловини. Дължината им се колебае
24 Кратка бележка за него у Ст. Недев. Пътища в Из-точна Стара планина от създаването на българската държава до освобождение-то й от османско владиче-ство. - И ВИНД. XV. 1973, с. 224.
28
от 500 м до 15 км. Най-често
лен насип с ров. насочсн “с^то« °т тем-обаче са снабдени и с втоп» Няко-зко вала Въз основа на тази особенос?? „°ТКЪМ севср' повището. чс нървоначалн? •! В5казано ста-изградени от Виз ап ия . ва;,ове били използувани от бьлгарскз?, л??"10 "ре-те.тност тези рововс ?а м-,п??Ра"а‘ В лейств»-пре. (назначение Те с? 5."	и нямат защитно
ставя.,е „а дсшзщнително "~1ва™ за л°-маса поради малката тебе- личество землена в планина га. Понякога "Э почвсния сл°й и насипа се наблюдава тясн^оавна" по™ Р°В берма, конто не е „озволявала свличанётТна насипа към рова.	ьвличането на
'' г.7аЛеЧеНОСТТа На стаРопланинскитс ва-
- от наседени места и евързаните с това труд-проучването им доскоро устройството оставаше неизвестно. Едва напоследък бе . новена конструкцията на един от тях. Това ИН11ЯТ от ва.товете в Камчийската планина. го ое прорязан при прокарването на газо-
Цонево — разрез на вала: 1. Хумус; 2» Тьмнокафява глина; 3. Чакьл; 4. Светло-кафява глина
вода Девня—Бургас.25 Състои се от землей лп, висок до 3 м, широк в осиовата 15 м. До пата му страна се намира ров. широк 12 м, 11 ,бок до 2 м, до северната — втори ров с двой-
по-малки размери. В разреза на насипа се
людават няколко землени и чакълести прослойки, конто отговарят на последователността на изкопаването им от двата рова, но в обратен ред, т. е, първият пласт от трасето на рова днес се намира в най-долната част на насипа. Подобна структура се установява и в естествените сре-зове на други валове в планината. По-различно
25 Р. Рашев. Старопланин-ският землей вал „Прегра-дата". Векове. V. 4. 1976, с. 72-74.
29
>т, » РИ1»К"Я про’ ааловеге ПИЛ' гои
. ««'"'Л...»...................
 ———
I
7 ^=- 
В като челки съоръжен,и  протпвник. разкы-сгьплението на евсн •- v |Л-нявали оргаии-
I вали са иеговигес . и ° ,шннте области.
зирането на озора . 	{,	, южн0 от пла-
Се,.	вьв вьтреш1,и
“ »"S.~~	»
Теригориалното разширение на българската Хава в началото на IX в. е отбелязано със строителството на нан-внушителното землено съоръжение у нас - 130- километровия вал Еркесия в Южна Бьлгарня.2" Той започва на 5 к.м северно от вливането на р. Сазлийка в Марина и се лрос.тедява в непрекьсната линия до десния бряг на р. Тунджа при с. Тенево, Ямбол-ски окры. Появява се отново на левия бряг на
2“ К. Шкорп 53S -543
Вал ьт Ер>. България
Южна
I-а га, насочва се на нзгок и завършва на брега । Мандренското сзеро при Бургас (първоначал-юстнгал до морская бря!). Почти в средата «ала, при с. Люлин, Ямболски окры, се на-а единственият лагер, долепен във форма на укръг до южната му страна.
ыният защитен елемент на вала е земленияг II. На отделни места днес той се издига на чина до 3 м при ширина в основала до 15 । 1зграден е от изкопаната от рова каменно-
Люлин. Разрез на вала Ер-кссия : I. Сивокафява пръст; 2. Жълтозелена пръст; 3. Жълтокафява пръст; 4. Сивочерна пръст;
5. Чакъл (по Д. Овчаров)
юна маса, натрупана във вид на хоризон-| |но редуващи се прослойки. Ровът е значителен но-тесен, но стрьмните му брегове и i олямата дь юочина (до 4 м) сыцо са представлявали зна-
чи гелно препятствие.
Датировката на това импозантно погранично
сьорьжение е занимавала редица изследвачи. Обикновено строителството му се принисва на
31
Г/
Ц	при
' *	70’г. Имя авторн. кпо времен» на
. половина на вала е "п"уртз., И в Два™ Терпел, затылнзга	„бяснява като носле-
/ сличая оо.вата намла£ на тер11гор„а.зните I дина or «"PW ’'^те стран» Извършените отношения межд. '	„роучвания доказа-
напоелелнк архи.	бктгарското военно
ла. че валы принадлежи на о кir.p-^^’"Ге	Т.Ш-ЮЧНО датиране. Ра .-
предложив даинн	. в стра1егичсския
положенного	^цесвявани
кичкш°воеети операции между Бьлгарня и Византия показва. че иеговою изграждане ше резчтат от еспешна за бктгарската дьржава кампания. вследствие на което тя е наложила присъствието си в тези земи със сила. Такъв характер имат военните действия между двете страна в периода 812—814 г., когато българските войски достигал до столицата Цариград. Тогава били превзети и важните крепости-пристанища Месемврия /Несебър). Анхиало (Поморие) и Со-зопо.т. Някоташните византийски земи са били
27 Д. Ончаров. Наб;подеци и археологически разкопЛ на пограничник вал ..ЕрЛ/ сия“ в Южна Болгария ГСУ ФИФ. 63. III. 1970 ? 445—460.	' ’
подложени на административна и воеина реорганизация. отразена в датирания към това вре-ме Хамбар.тийски надпис. Описаното там раз-положение на бьлтарската войска в най-общн линии отговаря на трасето на вала. Същото трасе стедва и траницата между Болгария и Византия. определена със ск.тючения при Омуртаг мирен договор от 815 г. Изглежда, че тя е била съобразена със сьшествувашия вече землей вал. чието изграждане трябва да се постави в по-Kn^">uJBe Г°МНИ от “аРУването на хан «•рум - Новата граница узаконява териториат-иитепридобивки. извоюваии при Крум и порада ова не е случайно, че Анхиало и Мс-семврия • жат северно от линията на вала т е в бт т гарска територия	оъл*
™ЙЙХ,™р“‘-
изд"'И“та и но заладната граница.»
/' Рашес Към въпроса laioiOHTioMHaiaipaiinuaaa Ьългария нрез
Векове. VII,
VII IX век. 4. с. 48 — 54.
Окопы..., с.
Л*. Шкорни. I 523 533.
32
Т - ьстои от гри успоредни вала, разположени Валовеге в Западна Бълга-Дунав и предбалканските възвишения. рая
О аната им е била значително улеснена от д* е осигурените флангове и от течагците успо-р но на валовете притоци на Дунав.
F й-източният вал. известен под името Остров-с .и. започва на брега на Дунав при с. Остров. Врачански окрьг. Този фланг на вала е усилен с едно землено укрепление, долепено до източ-। га му страна. Отправя се на юг по вододел-I о възвишение между реките Скът и Гости-л а и достига до с. Габаре. Валът е дълъг 58 к ьстои се от землей насип. висок до 2 м. и р насочен на запад.
Н ' км западно от него се намира т. нар. Хай-рс 1СКИ вал. Той започва на брега на Дунава заг 1но от Козлодуй. Тук до източната страна на ..та е бил разположен голям флангов лагер, днес почти заличен. Насочва се в южна посока. пресича реките Козлодуйска и Брестовец и доспи а до р. Огоста. В северните покрайнини на с. Хайредин. Врачански окрьг. се разклонява вилообразно. Западният клон завършва на брега на р. Огоста срещу с. Манастиршце. а източният се губи южно от Хайредин. Дължината на вала е 21 км. Земленият насип и ровът днес са значително заличени.
33
известен ’’^.верният ' t Крайняя! “"дз'км ХаПГ^-*1’” ""’„ва .. сыне I j <з£ лежи на Н11 брега Н“ %‘лът следва I J му кран се н н J флангов лагсР- направление. I £ е бил na1t" ппМскобьР10"' ,,,,, и завършва ' I "<’ЛЛ'с'",0Т,и.Т« "» Р- Д'"',,Л,"от с Дългодел-Г'	'"«"ГА Та р Ц"бРи,,а Хжината му е 25
=Wfes.ns................
й?‘Дй.	т 
А те валове се появяват в л Р бида обект края на миналия ве*‘ '’°.чоане Тяхната насоче-нГ археологическо Р контролирани през вост на мп“ к“ и византийпи. подсказва, че VII-IX в. О1ЛВХ Я издигнати оз българска-се касае за ^^"„детелствуват и откритите га дьржава. За това	01Н от периода на
^БЕ=“= -=ss&=£ г™ ЖЖЬ? послслователни разширения на западната гра ница. Малкото разстоянне между тях обаче не подкрепя това становище. По-скоро това е одновременно изградена тройна защитна линия, охранявана от бьрзо подвижна конна войска. Разгледаните дотук погранични валове очерта-ват първоначалните граници на бълтарската дър-жава от изток. юг и запад. Такива съоръжеиия са били издигнати и по северните окрайнини. На пьрво място трябва да бъде отбелязана т. нар. Северна Новикова бразда, която макар и недо-вършена. със своята дължина от 300 км е най-голямото землено съоръжение на Балканския полуостров. Към българските погранични строе-жи принадлежи и Северният бесарабски вал между реките Днестър и Прут. Заедио с тях се очер-тават контурите на една значителна територия. чиито център е днешна Североизточна България. Именно тук са запазени останките на 17 укрепления, конто отнесохме към типа на „затворе-ните съоръжеиия.	и
Пл иска
ЯТ лагер
ПЛИСКА
34
Ядро на тази вътрешна система е централният Плиска разрез па вала землей лагер в Плисковското ноле?" Той лежи » севераата чает па укреп-в слабо пресечена равнина, оградена от всички лението ст рани със стръмните склоновс на платата при
Мадара. Шумен и възвишението Стана. Пръс- 30 к. Шкорпил. Укрепле-генът на тези височини се отваря на изток към пив ... с. за -38.
морето, на север към Дунава, на юг към ста-опланинските проходи. В план плисковският чер има форма на издължеп четириъгълник с  щ 23 км3 и обща дължина на отбраняваната
ня 20,6 км. Това е второго по големина за-
рено землено съоръжснис на полуострова I лагера при Никулицел. Северната линия на .плението е съставена от землей насип, берма >в за разлика от другите сектори. кьдето бер-не се наблюдава. Устройството на насипа
• помня конструкцията на някои погранични л лове. Централната му част е изградена от дъ-। овидно редуващи се льосови прослойки, покри-ги отгоре с дебел пласт от чакълеста скалиста маса. Здравината на тези прослойки е извьнред-но голяма. По лабораторен път бе установено. че в нроцеса на насипването те са били уплът-нявани с ръчни трамбовки." Благодарение на тази мярка в отделки участъци насипът е запазен
31 Наблюдения и изелед-вання на ст. н. с. Д. Евста-тиев от Лабораторията за комплексно изслсдване и заздравяване на слаби землени основа към Единния центьр за науките за земята при БАН.
35

	СИ вид — височина 2.70
почти в първонача.	във връзка с
м. ширина в основата	ост в челната
I ПОвишаване на иегов,. подпорна стена 	м-дазвадени от рова. Пред нея
°Т Х широка 5-8 м берма. която пре-минава в ров. широк до 15 м. дълбок 4,5-5 М. Така обшата ширина на северната линия достг 40 м. В югозападния ъгъл на укреплението устройството на насипа е аналогично с разлика, че тук той е насипан изцяло от почвена маса. Трябва да се отбележи, че ровът на плисковското укрепление не е бил пълнен с вода поради общия наклон на терема от север към юг.
Достьпът до вътрешността на укреплението е ставал през входове. запазени днес във вид на просеки във вала и непрокопани ивици от терена напреко на рова. Централният вход се е намирал по средата на източната линия. Той предста-влява широка просека, по средата на която се издига могилообразен насип. оформят два прохода. За първоначалното му устройство трудно може да се съди по днешното му състояние. При разкопки не са установени сзеди от порти, палисада или кули, каквито би трябвало да се очак-ват в този важен пункт. Може би тук са били
на вала ьл на
32 Р. Риш-укрепление Плиска—Пред печат).
ICHOTO
а,- В: II (под
Плиска - р в югозап укрепление.
устройвани леки временни сьоръжения от дърво само в случай на опасност.
Подстъпитс кьм централния лагер-столица са оили прикрити от три землени укрепления, раз-положени в същата равнина. На X км западно, около хълма Кабиюк, бил изграден голям квадратен ла! ер (площ 3,5 км2) с отлично стратеги-ческо местоположение. От върха на хълма се открива широк обзор във всички посоки и осо-оено на юг към балканските проходи. Непосред-cibcho източно от Плиска лежи второ землено укрепление. Още по на изток. в широкий проход между склоновете на платата, където някога (а и днес) е минавал пътят за Варна, бил издигнат землей вал.
Гези укрепления образуват самостоятелен укре-пен възел, но те не са действували изолирано. Плиска се намира на кръетовището на двете главки пътни направления, евързващи придунав-ските земи с балканските проходи и морския бряг със -западайте погранични земи. По трасето па първия път северно от Плиска се разполагат стири укрепления (Кус, Кладенци, Алеково, Полковник Чолаково). Първите три лежат в почти идеална права линия, четвъртото е разполо-жено източно от тази линия и вероятно отбе-лязва разклоняването на пътя за Северна До-бпуджа. Прави впечатление, че тези укрепления отдалечени едно от друго по на 20 км. Точно педата на отсечката се намира укреплението с. Кладенци, Толбухински окръг. Неговите гания днес са почти заличени, но извърше-разкопки показаха, че то е било защитено .млен вал и ров. Това укрепено селище е кнало през VIII в. като седалище на военен (зон. Някои изеледвачи обърнаха внимание (акта, че укреплението лежи по средата на , между Плиска и Дръстър (Силистра) и че пестоположението му отговаря на данните на . ърновския надпис на Омуртаг за издигането на могила по средата на пътя между столицата и новопостроения дворец на Дунав.33 Действител-но наблизо се намират останките на една могила, но само съответните разкопки ще установят нейния произход.
В южната половина на този път се разполагат
Землей лагер при с. Кла-денци
33 И. Besevliev. Die proto-bulgarischen Inschriften. Berlin, 1962, p. 260.
i
укрепления.	от Ь
оше две зе”лщ"менски ОКРЬ^.'^'К. По своята К ^лка Ф^„г'на"сип е знало^” на »а- |
кРтш.я Чаталарсии H“"*^g22 г. Са р. Тича Ж SsSSBSSS? I планового сходствс  до у(.реплението. че надписът е камере	ите да иденти-
дадоха осн= «а Разков
у^ен№. ™е"то от своя страна ше е съвре-мешо на пьрвите укрепителни работа в Плисковското поле.
Извънредно важна роля е играло г°л™°™ укрепление при с. Риш. Шуменски окры То лежи До северная изход на Ришкия проход. Неговите землени насипи се издигат днес на височина до 3.5—4 м. При неизвестни обстоятелства стихиен пожар е унишожил дървените части на конструкцията. Не е изключено укреплението да е било опожарено през 811 г., когато в неговите окол-ности се разиграва историческата битка между войските на Крум и Никифор.
С военного строителство на българската държава ще е свързан и земленият лагер край Кар-нобат. Той е разположен в района, където, след-вайки средновековните хронисти, би могло да се локализира пограничната крепост Маркели. До началото на IX в. тук нееднократно са си давали среща войските на Византия и България. Този лагер е прикривал подхода към Ришкия проход и същевременно е служел за изходен пункт към По н°ЯпСРСКИТе пристанища " Източна Тракия.
По направлението на втория главен път - от X ” Пре3 Плиска към за“а гр" УкреплениетоеГСриС<1с ИХ™™РаДВе УКреПЛения "ри с. лума, Разградски окры
Землей . i Крум

38
пегическо разположение. Укреплением при гьрмен, Русенски окръг. лежи върху ниската
 ливна тераса на десния бряг на р. Яптра.
- ройството на неговите валове е по-различно
мва на другите укрепления.'4 В централната 1аст е изградена плътна стена от чимове. Вън-tiiHoio й лице е укрепено с каменна стена, пред-пазваща земленото тяло от размиване. Вътреш-ното лице е подсилено с насипана глина. Тази конструкция стъпва върху останките на по-ранно неукрепено селище от античната епоха.
Самостоятелна трупа образуват четирите землени сьоръжения по дунавския бряг между Тут-
34 Г. Джимов. Городище эпохи ранне, о средневековья у с. С гырмен в Болгарии. — СА. 1968, 2. с. 279-283.
39
Сгьрмен разрез ца то Г. Джингов): I. с' 'а новековен културен
2. Жъята пръст: 3. ЧиМо?«
4. Каменна стена; 5. Ху^
6 Античен културен
.тра сред тях	S
" С Пр'х-.мвсн ее "олзу™ локализираше с. Малы. I P^r„ години тук се	Омур-
известноег Д т рновския надп‘ на тази ТТ ё п^ченото В
ХТ'новаваха на фа -его
копайте през 1947 ^"ЛТобикновено укрепено -Гв^--ебя?аоп.РИти следи от двор-
Малък Преславсц — раз рези на на in (но Ст. Стад, чев): I Кафява пръст; 2 Тъмнокафява
ОхрОВОЖЬЛГ-1 Светложъятл
нови сгради. То се разполага върху склона на речния бряг и от север не е укрепено поради близостта на реката. Защитимте насини изцяло са натрупани от пръсзта, изкопана от рова. Сходна на укреплението при Сгьрмен конструкция се наблюдава при с. Дунавец. Върху подравнения терен е изградена широка до 3 м стена от плътно наредени чимове. изолирани с прослойки от льос. Лицата и горният край на тази стена са покрити с трамбована глина. По аналогичен начин е построен и валът при с. Попина. Към землените съоръжения покрай дунавския бряг трябва да бъдат споменати още два строе-жа, конто принадлежат към типа на „отвергните укрепления. Това са валовете при Белене и Тутракан. Първият е обикновен насип с ров. насочен на север. За неговото устройство и хронология не разполагаме с никакви данни, тъй
Землей
Преславе i
пръст; 3
пръст; 4
Малък
40
Дунавсц-запад. Разрез на вала
като все още не е проучен. Вторият вал предиз-виква значителен интерес. С необичайната си планировка той е единственият у нас паметник от този вид. Това е землей насип, до чиято южна страна са разположени четири самостоятелни землени лагера по подобие на римските лимеси.
Почина разрез на вала.
I. Чимове; 2. Жълта пръст;
3. Античен културен пласт;
4. Средновсковен културен пласт

ството е само външно, тъй като валът и иге лагери датират от периода на ранното овековие. Проучването на лагера при с.
. ова Черна, Силистренски окры , показа, че не-I они ге землени конструкции от чимове са изградел и върху останките на късноантична крепост от IV—V в. и неукрепено селище от V —VII в?5 В рамките на този лагер са открити следи от старобългарско селище, чиито обитатели са жи-вели в леки полувкопани жилища-землянки и юрти.
35 Ат. Милчев, Ст, Ангелова. Археологически раз-копки и проучвания в мест-ността „Калсто" при с. Нова Черна, Силистренски окры. ГСУ ФИФ. 63. Ш, 1970, с. 13-24.
41

черна^росело]
ssgssss, ssSS"»’ £ 6pv4*a ме • Констанпа. емлен насип с Д Черна вода тавлява	0 южната
лям земДА” ^вери малъ.иса изгра-рова - Г°ЛЯХ през рзвпи По-късно избрана на К г ‘ и 28 малки ла Р планировка дени 35 гол„ Вал повтар ‘ к0НструкЦ'1Я ЛИГНаТН™(те Лагери), но "^Г/менна степа (без »и1кИ В'път в съшност	каменни
Тези два строежа са ₽ а държава. до цеитралната облаетсевероизток. затваряйки издяло п Я ° землени съоръ-Описаните накратко два тип жения °°Ра^в‘‘^бъ1гарско царство (VII X периода на Пьрв • Р издигнати до на-в.»1' Повечето от m оа^внително кратък пе-чалото на IX в" ' чиито представи сред риод. За сьвременника. В ч> новековието е епоха на е средства, осъшествяване го на строителна програма «глежла можно. Трябва да се има пред телните работа са били поставепи обшествена основа. С перед на'’Ра^( би. линия земленото укрепление на Плиска (оии колка 20.6 км) е могло да бъде издитато най-примитивни ръчни инструменти oi 10 000 работница за около 100 дни!” В този смисьл предположение™ ни, че 130-километровата hp кесия е могла да бъде изградена за - години. изглежда съвсем реално. оше повече че в немного строителство са взели участие .много по-голям
брой рабогници от състава на подвластною ви-зантийско население в Трахия.
Кьм началото на IX в. загубват значение го си не само пьрвоначалпиге погранични валове. но и част от укрепления га вьв вътрешността на с граната. Именно тогава се появяват каменните крепости в лагерите на Плиска и с. Хан Крум. Кьм края на IX в. и началото на X в. започват да се изоставят и други укрепления. Върху скло-новетс на землените им насини се строят вкопани жилища и различии битови съоръжеиия. От укре-пени поселения те се прсврыцат в неукрепени селища.
Макар че земленого защитно строителство за-i убва зпаченисто си още в X в., въпросът за не-говата поява на полуострова предизвиква оправ-ган интерес. До образуването на българската ,1,ржава подобии съоръжеиия са били изградени к 1 римляните северно от Дунава през II III в.. „о котато славяни и прабългари ;ук. те са били отдавна ви।tniийски укрепления тухла. Ияма съмнение.
Ill в., се настаняват изоставепи. Заварепите са строени от камък и че традиция га на зем-
Нова Черна томления лагер нимка по Аг К Лиг слова)
члените
технически тази машабна може би невъз-вид. ЧС укрепи-на най-широка изчис-
укрепи । е	-ежи на
Долния Ду»	! X в.).
Авторефера! ; пндидат-ска дисертация. 1977.
37 И счисления га са наира-веки под ръководството нг ст. н. с. Д. Евстатиев.
42
Г '	„ понесена от новит
V/ KOHaeHn„oTO^--^^TO^-'-P;;:::  / Х"авяиски селиига от V Ь	градиция , е
 Г чсния He-VKpenM«oB нзслелвачи лоиукии'• г
I/ империя"тази	рп'по'-'^тес! вено би
' I прабьлгариге живеят л	Прназовнето
/ дмиия Дунав. ‘. Напоследък там бе
„ Северного Предм посе.зення. конто ио I опгрита трупа укре )ащитните насипи са
план и конструkI д пунавска България и близки до’ памет	fHO qt тда[ По всяка
датират еднн-два века	(Я са били пър.
в°онач™ш.Тят мелел на еъоръжеиията в иовата АРк"а^вХ'ве и лагери в делтата на Дтнава без утоворки могат да оъдат наречени прабъттарсыъ то построените след 681 г. укрепления в известна степен губят категоричного си етничсско определение. В тяхното изграждане са взели участие останките от завареното местно население и особено наи-многобройните подани-ци на бьтгарската държава — сдавяните. Общага лържавна организация, обшите цели и интереса пред лицето на византийската опасност са изисквали равноправно участие на двата етноса. Тези сьоръжения с пьлно право трябва да оъдат наречени старобьлгарски. Появили се в първите векове на създаването на българската държава. те са красноречиви свидетелства за най-герои-чния период в нашата средновековна история.
СТАРОБЪЛГАРСКО КРЕПОСТЬЮ СТРОИТЕЛСТВО
Създаването на българската държава в 6X1 година е исторически факт без прецедент в тога-вашна Европа- За пръв път върху територията па могъщата Византийски империя възниква суверенна. независима, при това признала чрез официален доювор държава. Разбира се. това надо в резултат на победоносна война, в коя-и арите разгромили византийските войски.
( го право на самостоятелно съптеству ватте , прите трябвало да доказват и затцищават кове наред по различии начини с тънки диплом тически ходове или, което било най-често.
в тежкн и продължителни войни. Грижата за опазване на държавата станала първостепенна задача и па нея българските владетели отделяли зключително внимание. Наред с поддържането добре обучена, боеспособна войска централно сто в тази насока заема ортанизирането на умна и ефикасна укрепителна система на за-а.
чниците, от които могат да се извлекат дан-изучаване на укрепителната система на рската държава през VII—X в., са главно писмени и веществени (археологически), р и откъелечни. писмените извори дават гна представа за характера на българското К; стно строителство и организацията на о дната. Безспорно сред тях най-многобройни са византийските хроники. По различии поводи в тя.х се споменават имената на повече от 150 български или побългарени византийски крепости. ио това естествено е цифра далеч под реал-ната.' Византийските автори са се интересу вали предимно от тези укрепсни пунктове. които са hi раели роля във въоръжените стьлкновения между България и Византия, затова изброяват
1 В. Тъпк^ма-Заилкма. Крепости и укрепени градове през Първото бълтарско царство (според сведенията на византийските автори). - ВИСб. XXV. 3. 1956. с. 57
45
5 а. И«а„„я. Богом»» книги и легенли. С
Огвъ^ навеки България. Оше „о-незначителни ° ладите, конто технике съчинения предлагат за възстановяване вида на отделяйте български крепости (напр. Лъв Дякон. Йоан Зонара. Йоан Скитица -Георги Кедрин за Прислав).
Малко. ио твърдс важни са и домашните пиемии и епиграфски сведения. В съчиненията на никои раннобългарски писатели (Йоан Екзарх).1 както и в никои апокрифни текстове (Видение на пророк Исай)'' се съдържат интересна бележки за началните годный на крспостно строителство. за принципното устройство на българските сто-лици и др. Сведения за организацията на отбра-ната съдържат никои старобългарски каменни надписи (Чаталарският, Сюлейманкьойският и ДР-)-4
В известно отношение данни за българското кре-постно строителство могат да се извлекал от други племени паметници като руския летопис -Повесть временных лет"5 (известието за гъстата
/а. wuvpUUUHOe. Qn то на Преслав в in нова на Йоан Ек ..	’«л
ИПр. XI. 3. 195,
' ' 66 Ч
4 В. Бешен.,ш-«. ПъпВг,к треки надписи ' ИФ. XXX. I. 1934 с 41ГСУ ' 	47.
’Повесь .,ре ННЬ1 М.-Л.. I95P _ 47 * Л«Т.1

6 г. Ба.шсчев. Върху дър-жавното и военно устрой* ciao на сгаробъшарската държава. - Минало. 1. 2. 1919. с. 211.
крепостна мрежа по Дунава!
(Ал Масуди)6 и др.	’ аРа^ски пътеписи ®
Най-нълна. ясна и подробна информация и line i  става за укрепителното дело в раннобъдгап^тя дьржава лава, вещее, вените паметници откпити „о археологически път. Трябва да се подчерке чс раннобъдгарското крепостно строителство е "чено чпеСзРаВ"ИТСЛН° СЛаб° " »=Р“"номер7о из-учено чрез археологически разкопки. Причината е. че дълги години проучванията са били съсре-юточавани върху антнчни и късноангични обек-ти. конто са по-многобройни и по-внушителни. След първите разкопки в двете български стоянии Плиска и Преслав в началото на века на-стъпва продължително затишие, дължащо се на незаинтересоваността към средновековните паметници и липсата на достатъчно материални средства за разкопки. През периода между двете световни войни бе добавено много малко към по-рано разкритото, а нови средновсковни обек-	^аетай.т от запал-
ти с военен характер не бяха набслязани за про- Ш учвапс. Едва след края на Втората световна война. с установяването на народнага власт. бъл-гарското средновековие заслана в центьра на щшманието на археологическата наука. Освен
ьм Плиска и Преслав усилията на изеледвачите насочиха и към други укрепени селища, да-рани в първите столетия от историята на бъл-чгката държава: аула при с. Хан Крум. Шу-ко, градището при с.Сгьрмен.Русенско,при щденци. Толбухинско. при с. Цар Асен. Си-ренско, и др. В последните десетина години проучени голям брой землени укрепления арненско, Силистренско. в Южна България .ичният вал Еркесията). на конто в мина-пе бе обръщано никакво внимание. И все направеното все още не е достатъчно за ця-, нота разкриване на особеностите и принии-е на раннобъдгарското военно строителство.
1; иауката понастоящем се води оживена дис-. ия. която понякога взема твърде остри фор-ми. отпоено произхода на раннобългарски ге укрепителни съоръжения и изобщо за раннооьл-гарската монументална каменна архитектура. Очертават се няколко мнения.
П ьрвото от тях застъпва тезата, че българската
47
ГЕ	се развива на
/	"SSSSssSTrSS “V
i	и античного нл '•J .„„„те.чсгв» Гс смя
" Лн.сгга на	ярск.не >креп-
f таг. яс в ":I'K'J”', О1 развнгието на ед»-' “ I тения са |> >.'•"•	1	(, филон. V Про
I статна	мз» геза се полдържа
I тич и -IP ' В с; Бояджнев" и ДР- Необхо-I от О. "^^„"баче. че в слсдвашите дим» е ла се	туги автори. доразви-
С„ юследваиия гсз" ,,‘Г';1оъ'п арекпя ха-
крепостните елементи (кули, порти и др.). Второго мнение отстоява гледището. че ранно-бьлгарските крепостей съоръжеиия са продолжение на античного и ранновизантийското кре-постио строителство и между тях съществува тясна връзка. Неговите привърженици са склоняй да огрекат напълно всякакви източни влияния върху строителното изкуство на ранните българи или да го приемат силно пречупено през приз-мата на византийского влияние (Д. Василев).10 По-късно това становище застъпиха в трудовете си Ат. Милчев. Ст. Михайлов и др.11 Според тях младата българска държава, създадена в район, наситен с паметници на една развита и богата култура. наследява и доразвива строителното изкуство на предидущата епоха и между тях съществува континуитет.
През последиите години сьветският изследвач А. Якобсон лансира идеята за влиянието на армен-ската архитектура върху раннобългарската. Без ла се спира специално на военного строителство. гой даде да се разбере. че това явление се отнася и за него. Той се противопостави както на тео-рията за иранския (сасанидския) произход, така гаоскаРтТ»п° ВИЗантийско вмдействие върху бъл-гарската архитектура и строителство ’
• това няй-лобрс с нчРа но в net omnc с гатим. <• * вини и прабюпари п е " робь-вирскаг» Kyjnypa Архсоло! ия- IV 4. |%2 । 6; Pliska und Preslav ц,. lrchaolog'svhcn DcnkmaiCr und dcrcn l-.rforschung. , , Anlike und Mittclaltcr Bulgaricn. Berlin. I960. m
s r Heii’Hi"1’ •• >в.и»ане ца Мсжлунаро шия сим1кП1|у но славянски археология h София про 1470 Ср," Славян» ге и средиземна МОрСКИЯ! сия г VI XI н с.. 1973. С. 185.
9 Срв, Ст Вик tiiMoe. И-j. гокът в г; ' "о ьлгарското
40 XI вI 1 ”Кирцй 1968. с
140 ел.
ю д ц.	юителиа-
1а |ра,,	абълщр-
ските ;им । иска. С.. 1937.
11 Ат. Милчев. По въпроса за култура!а на славян» и прабългарн в нашите земи през ранного средновеко-вие. — Археология, XI, 2. с. 1 — 12; 57. Mihailov. Sur 1’origine de rarchiteclure mo-numentale du premier royau-me bulgare. Старинар, 20, 1970, c. 213.
Наноследьк се правят опити да се обоснове одна > позабравена теория, според конто раннобьл! ар- ц cKitie укрепления в Плиска и Преслав не са бъл- < тарски, а римски. Най-старагелен неин привър- 1 женик ос гана до края на живота си Д. Крън-джалов.1 ’ а в последиите години с известна тен-денциозност се поддържа от никои югославски учени.14 На предел план се изтькват различии елементи с античен произход в конструкциите на Плиска и Преслав и иапълио сс иреиебрегват даините, получени при комплексного изучаваие на двата раннобългарски столичии центьра. кои-ю решигелно опровергават подобии твърдения. Както сс вижда, две са основните линии на научи» търсения изтъкванс на едно източно (нранско, сирийско, арабско) влияние в противовес на мнението за по-нататыиното развитие на местнитс традиции. Тъй като в хода на дис-кусията тясно сс засягат въпросите отпоено „кон-i инуитста" или „дисконтинуигета“ на културитс, необходимо е да се изясни съдьржанисто на тези понятия. Под „континуитет1* от философски  тедна точка сс разбира такова развитие, коего редполага непрекъснатост, диалект ическо раз-1 нс на дадсно явление или процес, при което с възможно да има някаква празнота, хиатус, оазвитието на културата трябва да сс има пред разликата между т. нар. географски или то-рафски континуитет и континуитета на кул-гга (култура се взема като най-общо поня-,15 Фактически първото е само вьншната, ацествената страна на явлението, докато вго-> изисква органична връзка между две след-,.и една след друга култури. Такъв континуи-е палице между античната и ранновизантий-га култура. Но за континуитет между ран-• ьлгарската и ранновизантийската култура не же да се говори, зашото на мястото на едната,  ято се разрушава, се изгражда друга, която \ia различна етническа, социална и политически основа. Може обаче определено да сс говори за наличието на приемственост в някои елементи от заварената по-раншна култура, конто се въз-приемат от придошлото население, осмислят се по-новому (това е задължително!) и се включват в новата етническа и социално-икоиомическа обшност.
11 A. Ji. Якобпн. К изучению раннссрсаневековой болгарской архитектуры (армянские наралспыТ ВВр. XXVIII, I96R. с 145 сл. В посеченага uo-iopc ciaiHH на Ci Михайлов това становище ее подхвърля на критика.
" /). Krandialov l.e systeme de defense du limes remain sur Ie Bas-Danube et role de la forteresse d' Aboba-Pliska.
Acta Universitatis Palac-kianac Olomouccnsis. llisto-rica. 1931. c. 13 и носочената гм литература.
’* /). Bo.ikovlf. I). Slriitvit, I Nikolajevic-Slojkovit. L’ar-chitccturc de la Basse An-tiquite et du Moycn-Agc dans les regions centrals des Balkans In XII* Congrfcs International des Etudes Byzantines. Ohrid, 1961, Rapports. Iklgrad. 1961
15 Т. Иванов. Поселишната приемся веност в тракийски-ге земи през римската сноха. — Археология, XIV. 2. 1972. с. 8-
49
48
Плиска
постна стена
Възпрнемането на по-старите традиции не се осыцествява само и единствено на базата на сь-ществсвашше материални паметници. но и въз основа на живата строителна традиция. Задъл-боченше изеледвания през последните години показват. че балканските провинции на Византия не са били в такова окаяно положение, както са представени в писмените извори. През VI-VII в. те не са били напълно запустели и опустошени. че да приличат на пустиня.16 Ето защо контак-тите между местного население и новодошлите заселннци са били напълно въз.можни. Тези контакта вървят по две линии: мирни сношения с местного население и враждебни сблъсъци
(най-вечс с крепостите от укрепените византийски линии). При тях славяни и прабългари про-дължили опознавало!о на фортификапията и строителната техника на империя га. която им е била позната оше оз местата на гехните най-ранни местоживслиша: Южна Русия, Закавказие-то. Ссвсрното Причсрноморис. Бсзспорно е съ-що така, чс тс донесли сз»с себе си определен начин на живот и по-конкретно строително-фортификационни навици. От тясното препли-тане на донссеното със заварените местни традиции се получила онази характерна и специфична сыцност на раннобългарското у крепите л-но изкуство. която рязко го отличавала от това на съврсменната му Византия.
Известно е. че военният потенциал на създаде-ната в 6X1 година българска държава бил зна-
16 В. Белков. Някои про-блеми на етническото съ-стояние в древнотракийски-тс земи през V —VI в. — В: Първи коигрес на БИД. I. С . 1972. с. 379.
Bi.ipciintaia крешк» на
Плиска ( аерофоюсиимка)
 11 а кре-
50
^9 Г много добре и СТ.1Р-’ . j„ бн.ш в лооро сь-Ш i брей or	Т{,Я,'Ю Д РМ ?
f V	сгояние. други шга жрепителни система
|	прелпатага. че 3 'Гпонс частично използвани
 / е била иапьлно или	Досегашиите
 /	„ зашитата иа"?“”ня обаче не подкрепят
ЗЯ I	дарение Макар бълтарското на-
»	подобно прелположени	е настанило
 J селение (славяни и пртбьлгариЬ
 I отчасти	р^нсв1,ри,тийски центрове
Ш f КОи късноаитични н	ТОВа станало
I /	^шаване и изоставяне. Нового
I I н^тение не използва.то старите градежи, в това I I ™"о и крепостшпе сьорьжения. Има случаи Г < обаче когато античните строежи. макар и в раз-' F пшено съетояние. били включвани в новоизгра-
дените отбранителни сьорьжения. Наи-често останки от античнн зидове били използвани за фундамент на средновековните градежи. какьв-11 то е случаят с останките на античная театър в 7 / .Марцианопол (Девня). Към по-ранните зидове / са били изградени други, конто преграждали ' пространството в очертанията на театъра.1" На места чрез големи квадри са били иззидани фун-даментите на големи островърхи петоъгълни кули. Две от тях се намират близо една до друга ' и може да се предположи, че са фланкирали порта. от която не са се залазили други следи. На-мерените останки дават основание този градеж да бъде отнесен към раннобългарската епоха през VIII—X в.
Има случаи обаче. когато стените на раннови-зантийските крепости били използвани след тях-ното превземане от оългарите. Така е станало с античная Дуросторум на Дунава (средновеков-ния Дръстър. днес Силистра). Включването на Дуросторум в системата на българските отбранителни сьорьжения в тази раина епоха се сь-оошава в Бьлгарския апокрифен летопис. като се подчертава. че това е дело на Аспару х В него коет^тпябя- Че ГраДИ-бю ™атРкато нов
Р а да се разбира в преносен смисъл.
17 Hei ЛИ ОТ чева.
52
шсецът е имал пред вид възобновяването Дрыпър «раюстната >рите градски стени. Археологическите раз- стена
пред последните години в Силистра дадоха мню погвърждение на гова легендарно из-ле. Вече е напълно ситурно. че скоро след вземането на града от българите неговите ги са били възстановени. Това се забелязва .роучените части от крепостната куртина по-край реката, при което поправката е била на-правена в стила и техниката на по-старата стена. Използвани са добре обработени варовикови квадри. никои от конто били взети от по-ранните градежи. Освен това в източната част на кре-постта старата стена била прекъснага и в нея
53
бв.да ич-ралеиа порпг	X
I	ОТ,<Г‘к’Сп'. конто Флан’™Р"чт„ квадратни
я I воъгьлчн У гъсгоч 01 -аВС опчпа навьи. а к всяка куда « от „„.то “Т11та с бил
f „стпойство тази порта нам н портите от гип. както ше в"д1,^0"т°0Не теърде показателно Плиска и Преачаваието на етапите в развитието и важно при изу	„0 строителство.
„а българск-ото креп°стн д „ Дръстър се Средновековнатаi стет.	спорад турните
датират сравннтелио _к в ,, Построява-пластове около тя	поставено в края
»S=»=s»" тале прелстава за влиянието на ранновизантии-ското крепостно строителство върху раннобъл-гарското.
Прогчваната през последните години крепостна стена на Сердика (София) даде аналогиями ре-зултати. Пред Партийния дом бяха открити из-точната порта на града и части от куртината. Портата е монументална. фланкирана от две мощни петоъгълни кули. Сред многобройните възстановявания се откроява една преправка, при която нивото на портата се е повдигнало значително. входного пространство е било по-крито с големи плочи. а самият отвор на вратата бил стеснен с два масивни пилона, изградени от големи квадри. Тази преправка изеледвачите са склонни да свьржат с раннобългарската епоха.1’ В сравнение с Дуросторум това става в по-късна епоха. след превземането на града от хан Крум в 809 г., но несъмнено представлява един от ета-пите в продьлжителното и силно местно влияние върху строителните и у крепителните похвати на оьлгарите.
Несъмнено българите използвали и други кре-
к репост. ната стена ни ЛуросторуЗ Дрьс,ьГ-<  ,ра - Ар. хеология. 2	14'3. с
90-91.
пости, превзети от вичангийците. Вероятно така С V. .‘У.'° С "ал,‘ад“та » български рык прет «12 I. ссмврия. Сред мнит оброните преправки по неиише крепостей степи никои от тях трябва да “ °тдадаг на бьлгарското приеъствне в i рада.  I ези факте давал основание да се предпо-лага. че византийските крепости по брега па Черно море и отделки крепости ио дунавския оря! са влезли последователи© в системата на раннобъл! арската отбрана, тьй като тона се с na.iaia.io о г гяхиого удобно стратегическо местоположение. В такъв случай трябва да се очак-ва. чс проучванията и археоло! ичсските разкопки и на дру1 и места, където има останки от укрс-пителни сьоръжения, като Созопол (античната Аполония), Поморие (античния Анхиало) и др., те подкрепят един такъв извод.
Що се касас до многобройните византийски крепости с по-малки размери (кастели, бурги, фру-рии). които били разиоложени по планинските вериги и във вътрешността на страната. те явно нс били включени в отбранителната система на -восъздадената българска държава. Твьрдение- на никои автори. че наличието на раннобъл-ки материали в много късиоантични крепос-юказва. че старите крепости са били изпол-тотално. не отговаря на истината.21 На-а проучванията на редица крепости (Тър-Царевец и Момина крепосг. Долна
1, Търговищко. Търговище, Разделка
14 кале и др.) установиха наличието на кул-i Пластове с материали, характерни за вре-IX X в., но без каквито и да било указания ползването на техните крепости съоръже-ю предназначението им. Всичко това но-че след разрушаването на тези крепости . гях или върху части от тяхната територия . с появили селища с българско население.
селища обачс не са били укрепявани и нс лзпьлнявали военнозащитни функции. 1ова се дължи главно на промяната в предназначь
I нието на цялостната укрепигелна CKCie”’d | Византия. Изградена с фронт на север, подесния
и отчасти левия бряг на р. Дунав и по север к юнове на Стара планина. Средна гора и Ро-
• , допите тази система вече е била безполезна за
55
1,1 /v. Vcnediknv. Hisunrc dcx rempatis	_____
In. Neascbrc. . V)G9.
15K 159.
romancvbyzantms. P
11 Cm. Михайлов. За ayлиiс и прснасянего на българ-ската столипа от Плиска в Преслав. Археология. XIV. I. 1972. с. 2.
19 Непубликувани материали от разкопки на М. Стан-чева.
54
'	чийто фронт с	били по-
елна отбра»11-41 о, крепости	с 3.
това ’"Г^&'яза. “'’"".^^к.иего им —— ?	страдали о невъзмОЖ“п3Гане Това се по-
М f Гпо-иак.тьии.оти «MJ-3-;, „звьршени върху 1;	илош отвоя:
били изградени наи-веч	„ Южна Бъл-
ко no-друга к.р П.ПОС1И при с. Долно Це серия. Проученр ьг. Любеново. Хасков-рово. Блатоевградски < P	прнсъединя-
' ски окрьг. и ДР- "0„В‘.Л’българската държава запето на теза ра <	„ (,3nol3BL,„„ от бъл-
много от Kdcre.ii	полуразрушените им и
гарската воис“- б , наново надзидани. '
добре изучение
крепок край сената Марина. Любеново Ми-, Хазни бани и ДР- в Хасковски окры .« Новои-/ зггалените от българите стени следваг основите / на античните и късноантичните зидове. имат съ-/ шага дебелнна и използват заварените кули и порти. Понякога обаче са били извършвани изменения. конто целели постигането на по-дооър отбранителен ефект. При тези изменения е било променяно трасето на крепостния зид (Марина), били изоставяни някои кули или са били зазиж-дани нелотребните порти (Любеново).
Досегашните проучвання на раннобългарската укрепителна система показват, че тя се е съ-стояла от три основни съставки: 1) укрепсни гранична линии, 2) укрепени селища и чисто военни крепости (аули). 3) централно военно средище — столицата на държавата (първоначално Пляска. след това Преслав). Това е защитна концепция на концентрично разполагане на опор-ните пунктове. която била подчинена както на принципите на прабъл! арската военно-административна система, така и на особеностите на гео-графския релеф на заетата от българите тери-юрия в края на VII в. Важна роля в това отношение играели естествените защити прегради
56
като старопланинската верига, р. Дунав и Черно море.”
Разгледани в тясна връзка помежду си. крайгра-ничните български защитим валове ноказват одна добре обмислена и старатслно изпълпена система на отбрана. която води своего начало още от създаването на българската държава (края на VII в.) и продължава да се спазва до падането й ПОД византийско робство (края на X в.). Освен Преслав част от вътреш-отбранителните функции на нея е отдавано вата крепостна стена
1
I	пздигапс
; вяяяо и .к— ,	ж.^горитета нз vhkk, вьрху завок>ваните
I	„а историческите пр
.крепените	положение в структур. г.
(ау.то>. Поевоего»«сс	да се р;1зделя1 на л»е
на тази спстеми _ разположени по гра-основни групи; укреплен^^ страна на земле-""""'Гзовё"» укрепления и укрепени селища във ните валове. п .
птрешностга на "Рричннте линии са били съ-Укрепленията по> Р’	- .ничните валове. По-
зетани с,ролятана *ра <Р	с тях какт0 е
М™Гят7големия “аменен вал в Добруджа. къ-CJ) ти нч пчвни интервали от вътрешнага мГстрана са оформени значителни но своите размери екрепени плоши. В тях очевидно са ла-ге~ неголеми подвижни военни части, конто в определен моментса посрешали неприятеля. Подобен укрепен лагер е бил долепен и до южния вал Еркесия в района на с. Люлин. Ям-болско. В заеманото от него пространство не са установени следи от трайно обитаване. което показва. че е бил използван само при нужда.2 В други случаи граничните укрепления са били изтеглени във вътрешността на няколко километра, но пак в непосредствена близост с граничните валове. Подобии укрепления са установени по източната крайморска граница и по северната дунавска граница. Разположени са не-далеч едно от друго, като помежду им е била осыцествявана добра тактическа връзка. Такива са укрепленията при с. Бръшлен (Кале), с. Нова Черна (Бююк кале), с. Старо село (Кючук кале). с. Дунавец, с. Полина (Калето), с. Малък Пре-славец и др. Голям брой от тези укрепления са изградени върху по-ранни антични и раннови-зантииски крепости, без да бъдат съобразени с по-старите фортификационни съоръжеиия х-ьздаването на крайграничния пояс от укоеп-
млени и каменно-землени вачове отпазянч m 6„гарс„„ “
22 Д. И ' Димитров, ня вьпросл по проучвансго*'0*’ ранносрслновековнитс * пиша в Ссвероизгочна с к1р„»_ МПК. VII. 4.
23 Д. Аладжов. Крепости еелиша в Югоизточна Б? ” гария по време на Пъг Л* български държава. . Архитектурата на Пъг и Втората С ' иарска жава. С.. 1975. с. 121
*Рвата
В; ’Рвата Дьр. сл.
Пак там
25 Раннобългарските
' 1р0бН0 са просле iei.....гията на
А Рашев. Раннобългарски землени укрепителни съ-оръжения, в настоящата книга.
гра-
6 Д. Овчаров. Наблюдения и археологически разкопки на пограничния вал „Ерке-сията“ в Южна България.
- ГСУ ФИФ. LXIII. 3. 1970. с. 459.
27 Пак там, с. 449.
58
м,я‘ (, вегослав » България миниатюра в оългарския
хроника от 1344,-45 г.
। ораната на държавните граници. Тези 1СНИЯ са типични за военноопорните пунк--. обитавани от военни части и обслужващото । население, и са се намирали в пряка, непос-:>:лствена връзка с укрепленията във вътреш-ността на държавата и самата столица. Въпросът за броя и характера на укрепените селища и военните крепости във вътрешността на България през разглежданата епоха не е напълно изменен поради ограничения характер на архео-ло! ическите проучвания. Ако се съди по някои писмени данни, те са били твърде многобройни.
60
'ВЯНСКИ л’лищц VI -XI
3 ' Ж. Въ  и славян, в българч > в. С., 1965. . , .
30 В. Антон ска и ранг пост в 111 - В.
град. II,
‘“Мнтий.
;ка кре.
Хисар. соларов-
Ст Спишчев. Пр ния на валонетс в Бьлг.,
МП К. IV. 2. 1963 ‘‘Пия
• *1,
2Я Д. Ил. Димитров. ..
съч.. с. 3.	ЧИ]
В руекия легоп№	и раз-
съобшава. че кияз Свс	ай Дунава. Из-
раил ХО бкиарскиKix.no„„„ми гелио, начисто обаче тряов ' ‘	са включени каь-
тъй като в това число вероятно	„ укрй]
то малките граничив.ук(„„пример Го-ленията по липията •	Археологи-
лемия, каменей вш. в Д^руджа^
чсските данни показва . Р голям. Из-
“е^ов.ш -жнзезмо 7% ? бил., енаб-х^^::р^,по^п^у.оч;явапе..;о при всички случаи изводът с един
VII—X в. преобладават иеукрепените поселения със селски и полуселски характер.
Проучените няколко укрепени селища са били защитени предимно със землени сьоръжения и по-рядко с каменни. Със землей насин от наи-обикновен тип и с ров е било оградено селищею при с. Кладенци. Толбухинско. при с. Якимово, Михайловградско. и др.'9
Типично каменно укрепление е градшцето при
с. Цар Асен. Снлистренско. разкопано отдавна. но оше непубликувано. То заема около 40 дка плот и е обградено със зид от ломени камыш. някои от които полуобработени по двете лица и с пълнеж в средата. За спойка бил използван малко количество бял хоросан със слаб прямее от счукана тухла. Стената лежи върху основа, дълбока 0.50 м и дебела 2.40 м. По нейния фронт, долепсни на фуга, са били изградени правоъгъл-ни кули, от които са проучени четири. Портата е ооразувана чрез обикновено прекъеване на зида И не е защигена с кули. Пред стената е изкопан ров. дълбок 4 м.
те 'земи °Л° Крепостно строителство в български-земи се налата напълно през X в Тогав-i ся
ии“Тш'Ра''''ОСРад''ОВеКОвНИ7е кРепост-гралХо пр“сМГпТаТа КРеП0СТ?“ СГеИа ';‘ »а Дина крепости в околХтХ пР^аНСК0-" са охранявали mm, е Н<* ^Реслив' конто 4HHHTeH.7pj.-’aB^ С'кШЦа (БялгРа* Стра-
ЧРА а в Южна България крепосз та
32 / . /	। про-
учването на укрепителната система около средновековен Преслав. Археология. IV. 4, 1962. с. 16 сл.; Сыуият. Крспосз га Бял-град при Преслав. - ПАИ, XXVII. 1964.
при Хасково,33 Пепнипчго^^ ,,ри с. Долно Цсрово г,?	К^,,осгга "
Старата традиция	” ЛР ‘
валове изчезва на гваншггг ВаНе СЪС зсмлсни И може да се открие с"Z ? М'ЖДУ 1Х Х В?" ' „ съвссм редки случаи Таки Реминисценция система от рововГеби.™ о ц™?™™ "аС”П " ГСЖКИТе wnnn»« ’° огРадсно издигнатото при 1СЖКИте условия на борба с византийската екснанзия в края на X в м..п»л	ииската
Ктноч Б’ГПОРШГ,-. ’ MdJ1KO Укрепление при с. ключ, ьлагоев! радски окры (т. нар Самуилова крспост).	г	’ v-амуи
Практикатапабългарскоторанцосрсдновековно крепостно строителство познава един тип кре-ПОСТИ. КОНГО са имали специфичен военностра-гегичсски характер. Това са старобъл! арските аули.
Въпросът за старобългарските военни крепост и-аули стой пред българската исторически наука отдавна, но едва през последните лесетина години бяха предприети археологически проучвания за гяхното издирване и разкопаване. Терминът аул се тълкува от уцените като старобъл! арско укрепление,-'7 като обикновено селите от номадски тип,38 като дворец и изобщо мону ментални строежи на централната власт,3** като укрепени селища,4" като землено укрепление като ханска резиденция.42 Без да анали-зир -е подробно тези становища, ще подчер- 1 — че всички, които са се занимавали с този м, не отричат наличието на солидни укре-и сьоръжения при аулите и следователно че те са играели ролята на крепости. Ар-чческите разкопки убедително показаха. а дума за предимно военни средища, евър-iiCHO с отбраната на държавния център. . урност може да се твърди, че в началните стия след своего създаване самата Пли-•ила укрепен аул, без сета да може да се ли съвсем точно неговият първоначален пади настъпилите впоследствие значител-снения. Около столицата последователно лва система от опорни пунктове на дър-. । а власт. Оскъдните известия в старооъл-надписи сочат усиленото
Д- A.iatiMcwt. Цит.
Й. Чангива. Проучвания в крспост та Перник. Дп-хсология. V. 3. 1963. с. 65 сл.
Д. Сто.чнова-Серафилю-ва. Разкопки на крепосиа при с. Додно Цсрово. Бла-locBtpaacKo. Археоло-«ия. V. 4. 1963. с. 20.
Р Рашев. Български ге землени укрепителни строе-жи на Долния Дунав (VII- X в.). Автореферат на дисертания. С„ 1977. с. 16.
*' ИРАИК. X. 1905. с. 3.
4 В. Тъпкова-Заимова. Пьр-воначалното българско селище и вьпросы за аулите.
- ИИБИ. 6. 1956. с. 443 ел.
34 Ст. Михайлов. За аулите и пренасянего.... с. 4—5.
тас ПР пи ф-хе че за
40 Ст. Ваклинов. За характера на раннобългарската селишна мрежа в Североиз-точна България. — Археология. XIV, 1, 1972, с. 12.
41 В. Бешевлиев. Към въпро-са за дворена на нървобьл-гарския как. ИИД. XIV-XV, 1937. с. 409.
Д< СЕ О Г BI-HI се жа
таре ките каменни строителство на такива укрепления в първата половина на IX в. при хан Омуртаг и неговите
42 В. Н. Злапшрски. Исто рия на българската държа ва през средните векове. 1 I, 1970, с. 409.
61
J j;i I fl«i li UlciHiiku c (1(-mi.iriHc hii xhii Омур1а, 4
, I иаслелнини след изживявансто на тежката кри ча 1 f I вследствие на многогодишната византийска скс-J I панзия проз VIII в.4'
I I Добра представа за характера и предназначе-* I чисто ча българскитс воен и и крепости (аули) предлага чай-добре проучената засега крепост при с. Хаи Крум. Шуменско.44 Тя с била раз-положена на добре избрано страте/и ческо място
1 между старопланинскиге проходи (Ришки и Вър-1 бишки) и Плиска и е преграждала подстъпите
към столица! а. Изградена е върху остан ките от неукрепено славянско селище от VII VIII в., коего от своя страна е възникнало върху по-ста-ро ранноввзантийско също неукрепено селище. Отбранителната система на укрепление! о се съ-стои от две защити линии землей вал и ка-менна крепост, намираща се почти в центъра на земленото укрепление. Трудно е да се каже дали двете линии са били построени в едно и сьшо врече. Има известии основания да се иредпо-шита X'u^:н^lя, ва-' е по-раио За ча-Хиата ^,НШе1°- 3 С-'Ы Т°Ва е «"Ралсна ка-тгржат вТ За КОеГО ясни лазания ее съ-« ।	г Ха" КРУМ
г. (Чаталарския надпис).4’ Така
" Г.	1>,с
bulgarrschcn Iri'-hnften.
Berlin. : '	266
44 Ь. Аит<ннч Сизова. А . 1ь край с. И ров/рал.; । през I95S • II. 2, 19Ы гиошиш при с. 1(-сто). / 1963. с- 4 Сизова (Т: на Тнча и Л /;
бъл/арско/и * строите.тегио и с/ на археолог ичсск| учвания на аула Омуртаг при Крум (Чагаларг. Сборник сгагии 6ьлгароч.'ьве|ска1а koi ренния по въпросите на ирабьлгарскага ку.пура -Шумен. 1976 (пол лечат)
7"
°мур,а|
’ Кола. ’Учванил оло( Ия *
>мУР1а( Bly мен.
:я. V, 2 ///«•;:
Ji" аул XX УЩ
Старо.
/СПОС1В0 шпага иге | на
J ара
про. хан Пар
В: от

>h\
u ui иначе, а ок aie;,,,,,, , „ с сметало успей,„о ирс„м ^и ,e„„t	,
lanmiHM с»юрт.жсния и’к. ..L	'4 »«•* и*, tv
на laniHuiaia спичем» на ...	"р“ ,ИЧа маньям.»
По своя ил.и, темлеиото ук“ 11 "к“ ,а„., изльлжен че.ириы	"Р'ис.ан
Валы се сытой ,|1К|	'5И	*•' м.
прокопан прел нею Камени.. "аси" и Р"» с квалраюн план 014 ад 93	с "....
е И прилепа от елри добре oSL.fi,' с'еи“ коан кналри и лосина । .и.	”>,1"и <шрови
еж...... ми,„„ ,л^„а
., „лыиа чакълес1о-,.|И|,екш по' сы-"’",11а « Г -	Ка^.......^локо« о 7ит,".Г
..... ш.рху обилен хоросанов разтш р и са « иапречно и нах,,.*,,,. ,1(х;,аХин „пи лу им с била сьздалеиа .драна врг.-ка. (икриппе доленсни и.ючна.Г и Хайата сюна лнураменни си.лби. по кои.о khiihi- • пинию се и.качвали до Kpenocn.aia и иифоома лават вьзможнос» ла се начисли височипа,а „а зила, достигаща 7 м.
в крспоо.а сс илитало пре. едиа порта, кояк, се с Памира ,а в cpexaia на итгочната стена 1я е „бр. , о, два издадени кьм вырсп.нос, пи юн ио оформят проход, широк 1.40 м и ль 11 '	' м Нагоре очевидно nopiaia е прс-
na.iBpaiHa куда с пай-малко два cia-входы с бил отбраняван Нсю-,'ина на огвора на noptaia. наличиею и npai и тапакна настилка о. юлсми ,ва1. че пре . ней не са прсминавали редства. а е служела само та исше-.тпуално та коннипи.
и по фронта на сгсните липсват бойни поради малките ратмери на укреп.те-два ли са били необходимы. Два .сспи (потерпи) в ссвсрната и тападната степа с	ш важно значение за отбраната на крс-
II.	и са били нредназначени за бьрзи ине-
з нз.тази на защитнишпе срепту обсаждан. П| " ' । ивник.
В Л1НЯ1 характер на укрсилениею при с Хан
К; 1 подчертава от неювите вътрешни пост Пии. Те се сьстоят о. доленсни до выреш-IIH1C липа на стеките казармени помещения, из-
Де । all.I tit cpe.uu>nc«oteHHiu
KpciHMTlita ' ivna n< и 1И< tp-.i
рас I' ' жа.
на мр
npen< хо.
п ку ни п)
63
/ 
№ S Нпинствената жилишна J бил11 предназначена В наша се нсдалеч от «  Knenocrra.
. вероятно за управит н. Р при с. Хан Ш I Като пяло «°“НтИ’епСъТ'’“ единство и функшю-
К'рум се намират	укрепление с лаге
Ш / нална връзка В к	- обширного про-
рувала българска военна ча ,	1та стена
 I странство между землей ия вал н ка^^^ fl fl
1 спорна точка е била каменната крепост (цита f делата). в конто са се прибирали защитниците h и останалото население.
Г Подобна военна крепост (аул) е била построена на 9 км южно от тази при с. Хан Крум, на мяс-
I I тото. където по-късно израства столицата Пре-' I слав. Тя е била разположена на висока. равна / тераса и е заемала площ от около 120—130 дка/1’ I Нейният план представлява неправилен четири-ьгълник. ориентиран в посока юг — север. Изградена е също така от добре одялани варови-кови б.токове. върху здрава основа от речни во-лутъци. примесени с кал (дълб. 1,20 м). Стената стъпва върху цокъл. конто се издава навън и навътре с около 0.10—0.15 м. Дебелината на зида варира между 2.70 и 2,80 м и той изцяло е от плътна квадрова застройка. За слойка е изпол-зван здрав бял хоросан. а фугите от външната страна били грижливо запълвани с фина варова замазка.	и
коъгшРпАТ-е ЬГЛЭ "а ^Р^иието са поставени ръгли ооини кули (сега са разкопани две) конто ”5 3 “	«-«» » « .ьХ«
.™*Х“	- »»»„ „
Хан Крум. Те се сьстоят от °Т "₽И С’ Ратни помещения които а ДВе двойни квад-
• К0ЙТ0 Фланкират прохода на
Чаталарският надПИе сгроежа на аула при с ‘«а Крум: ..Хана сюбиги таг е ат йога в 1а0епц!У,к зсм.чта. гдето се с ргЛ' в Обитавайки стана //,'lt '• той направи аул на Туча^’ Тича) и премести во'йс/< си cpciuy сърците 1,1 славяните. И направи изк , но мост на Туча ?аедн£]
аУ.1 Ко.
Нека бог дабе на поставе^^ от боги кладется. тъпче добре с полете ci ператори. докати Ту-че и док и то (cjy силе), като владев над гото б?, ггари и к подчинял	ши си
проживее г -  сто години когато сс г български гръцки 1г ано
/в.
,,а
славяиите. И направи нзк . Q )i/i аист на Tvua ч>... . аула и постави в пюзи четири колони и върху ланите постави два
С1<и.ч
""ч.
' ч“ п,е.
"""lenio
"Па. |
’'‘""о
и вс-сс ст" ОДЛ "‘'“'с „0
« Но
'ИОН."

Д- Овчаров. Археологически аспекта на българска-[а ранносредновековна фортификация. — ВИСб XLiJ, I, 1973, с. 67.	*
64
.‘К


№ . 1 '
;,7у) ;

Н л
входа. Н агоре са били изгралени като е.тинна надвратна куда с няколко стажа, в която имало помещения за стражата. за съхраняване на бос-припаси. за подемните мсханизми на спускащата се вьншна врата (катаракта). От вътрешната си страна проходът на портата бил затварян от втора днукрила врата. Освен тези две порти предполага се наличието и на северна, а може ои и на западна порта.
Аулы при Преслав не е имал въпшно землено укрепление, тъй като пресечената местност, на която с построен, не го е налагала. Въпреки това укреплението е било много добре затитено от дебелата стена, от ъгловите кръг ли кули и от масивните надвратни кули. В обширната плот, която е заемало. подобно на аула при с. Хан Крум с имало казармсни помещения, установени
засега само в югоизточния ъгъл. Почти в цен-търа му са се намирали значителни по размери и внушителни по своя градеж сгради. конто по-късно останали под основите на царския дворец. Вероятно те са били предназначени за во-енния началник на крепостта и неговите офи-цери. Към същото това време може да се отнесе и откритата банска постройка, намираша добра аналогия с банята от аула при с. Хан Крум.
Ние не разполагаме с преки писмени данни за времето. когато е построена тази военна крепост. Смяташе се. че това е станало през времето на хан Омуртаг въз основа на Чаталарския над-пис, който, както се доказа, се отпася до укреплението при с. Хан Крум. Но като се вземе под внимание голямата близост в градежа, еднак-востта на строителната техника и материалите. плановете и разположението на двете укрепления. може със сигурност да се предположи, че те са едновременни и са построени в първите десетилетия на IX в. Между двата аула е съ-ществувала пряка военпотактическа връзка и по-между им е било осъществяванопряко действие.
Разбира се, налине са и редица отлики, заключават в по-големите размери на ската крепост. нейното по-добро укрепяване с допълнителни фортификационни съорьжения (кули) по-сложния и по-монумеятален вид на
взаимо-
конто се преспав-
65
.	крепостник порти. Това
I на поеден план по значение в отбраната на стр i	ната Нейната важност се е об>'сл:'®”л^
/ посредствсната н близост със «вери( я >пл. з на f Върбишкия проход и вероятного и предками 1 чение е било първа да посрещне възможно вра жеско нахлуване от юг. Затова в нея са били I съередоточени по-значителни и по-добре въоръ-I жени военни части. Пряко свидетелство са на-мерените няколко каменни инвентарни списъка на въоръжение и военно снаряжение за гарнизона на крепостта.47 Въз основа на това бе изказано предположением, че в тази крепост се е нами-рала резиденцията на един от преките най-близ-ки военни помощници на хана и главен воена-чалник на българските крепости — ичиргу бой-лата.48
В Търновския Омуртагов надпис се споменава за изграждането на оше една крепост и се уточ-нява. че тя се е намирала на Дунава.49 В надписа тя е наречена „преславен дом" и без съмнение трябва да се евърже с построяването на вътреш-ните старобългарски аули. В историческата наука господствуваше изказаното още от Успенски мнение, че този аул трябва да се търси в остан-ките на Кадъкьойското градище.50 Предприе-тите разкопки до с. Малък Преславец не по-теза-5' По-късно 6е «казана ндея-
. че този Омуртагов дворец-крепост се е на ZZZT070 на д~Си™%. cnoMBuJu °С1ава гле^шето, според което тви с разкО^1атаПп2аУЛ ”°*e Д“ “ отъжПес-РУнънскитеаХлозГ кпеСЛеДНИТе Г°ДИНИ от остров Пъкуюл луй Соаре^ на ^навския че тази крепост е -з-
гария под виХХо поГ n™HeT° На «»ят български ^PZ?° В 971 Г” Ней‘ сьжалеиие планы if. - Р 00аче е очевиден За «ьзетановен Кр™<™ може да силно разрушен от дунавсхит™ °СТР°ВЪТ е бил глежда. тя е имала неп^в е В°ДИ' Какт° из-' ан’ полчинен на неговиРт Илен мн°гостранен ЗсШазени части пт вите очертания Саг-...	« «»м крепити С1> стан
*7 и«- Веиедиков. Прес ’ прели ла стане стоЛИЦг1Ч България - Преслав ? 1968. с. 39 сл.
48	Пак там. с. 46.
49	К Besevh Op. cit., р 247.
50	ИРАИЬ	5. с. 552;
В. Н. З.г-	Историй
I, с. 417 сл.
51 Кр. Мия	Предвари-
телни пр<<>	я на Ка-
дъкьойскот < ище. — ИАИ. XV1IJ ?. с. 244 сл.
52 Кр. Миятев. Архитектур рата в средновековна България. С., 1965, с. 45—47; Ля Кузев. Принос към историята на средновековните крепости по Долин я Дунав. IV. Силистра и Хърсово. — ИНМВ, V(XX), 1969, с. 138.
53 Р. Diaconu, D. Vilceanu, Pdcuiul lui Soare — cetatea bizantina. I, Bucure§ti, 1972.
66
Плиска - проходы на за-падната порта и входы към кулата
Крепостната куртина е дебела до 4,20 м и е из-градена от големи добре обработени квадри в плътна зидария. Тя се издига върху много здрава основа, която е била подсилена с набити в торена колове (пилоти). Здравината на градежа се подсил ва и от многостъпалния цокъл на стената. Блоковете са подреждани правилно и са скрепени със здрав хоросан, в които има примес от ситно счукана тухла. От външната страна фугите са грижливо измазвани с червей хоросан. Зъбсрите, увенчаващи платформата, са били покрити с триъгълни капаци, подобии на тези от Плиска и Преслав. Описаната техника на градеж намира пълни и очевидни аналогии с двете български столици.
I *
’ппстта с била из-I SSS^^W-raS

 таракта) и вътреш *	«0 правоъгьлна. Д .
портата е била оформс	вътреп1ната оран"
етажна куда. Д°ле,,еаа о 10 входа на портата. НВ стената. непосредствен -	танови ВИСО-
стьлба дава вьзможн°яоято е била около 8 м. чината на куртината. която^	вървяла
Проз срсдновековиск i	ивица (сета е за-
непосредствено но Орегона > ъгловата куда
Пред нея. от въшпната страна  е от
Тесни и високи пронепи в зида от двете му стра ни са служели за прокарване на въжетата, с конто корабите и .толките са били привързвани към кея.
Вьв вътрешността на крепостта са установени няколко културии пласта от различии епохи. Старобьлгарската керамика и други находки, конто могат да се свържат с ранносредновеков-ната бьлгарска култура. както и констатираните конструктивна особености на стеките, купите и портите показват, че тя е била изградена от българите. Това е станало вероятно в първата половина на IX в., защото може уверено да се свър-же с надписа от Търново и да се отдаде на строи-телната дейност на хан О.муртаг. Крепостта е един от важните военни опорки пунктове на бъл-
гарската държава по нейната северна граница.54 Съществуването на българско речно пристанище-крепост разширява нашите познания за военната организация на България през ранного средновековие. Съпоставено с редица
Част о	на стена в
Силис гр-
54 Д. Ончарои. Към вьпроса за укрепителната дейност на българската държава но Долей Дунав проз IX—X в.
ВИСб. XLVIII. 2. 1979, с. 96 сл.
68

отдавна известии писмени исторически известия за военни ic походи на хан Омурта! ио Дунава на запад в Панония и на иэток до р. Днепър, съдържащи се в прабългарските каменки надписи и пякои чужди (прсдимно западни) хроники, сыцес I вуването на крепостта се явява напълно естествено и закономерно.
Засега е трудно да се очертае картината на укре-пителните работи на раннобългарската държава в отвъдцунавскитс и територии. Нс може да има съмнснис обаче. че граничнитс прегради (валове) съЩО са били съчетавани с разположени във въ-
55 М. Сот^а. Die bulgari-schc Herrschaft nordlich dcr Donau wdhrend des IX. und X. Jh. im Lichtc der archao-logischcn Forschungcn. — Dacia. IV. I960, p. 395 422; Eadeni. Die Forschungcn von Sion und ihre Bcdculung fur das Studium der Entwicklung der Feudalbezichungcn sud-lich dcr Karpalhen. - In; Sicdlung, Burg und Stadl. Berlin. 1969. p. 232-238.
трешността на страната военноопорни пунктове. В тази пасока голям интерес ттредставляват про-учванията на румънскитс археолози и по-спс-циално разкопките на крепостта при с. Слон в района на Карпатите.55 Тази крепост е била из-1 радсна оз добре одялани квадри в техника, напълно аналогична с тази от Плиска. Преслав. Хан Крум и остров Пъкуюл луй Соарс. Тази близос) се подкрепи и от намерената керамика и 1 ям брой рунически знаци върху строител-нит мьни, конто издават несъмнено българ-сь рактер на укреплението и го поставят в р; на IX X в. Твърде вероятно е то да
• В
Част 01 крепостна стена в Си лист ра
II
i; жи към групата на военните крепости оето ще се изясни окончателно след при-к. . его на разкопките.
| :	. >го дотук показва. че отбраната на бъл-
! а държава през първите векове от нейно-то гвуване е била замислена и изпълнена с с пай-рационалната защита на държавните 1С in и най-вече на държавните центрове. Пси ните били, не само неразделна част от ця система на военноопорни пунктове. но и и прове, откъдето са се ръководили и напри; швали отбранителните действия. Ето зато Плиска, а след това и Преслав са били надеждно и здраво укрепени, като по замисьл техните укрепит одни съоръжения повтаряли в по-малки ма-щаби идея га за концентрична отбрана на цялата страна, състояща се от няколко отделни, взаимно евързани и допълнящи се защитни линии. Тази идея намерила приложение оде в най-ран-ния период от присъствието на ирабългарите на Балканский полуостров, в десетилетията, пред-
69
Г	*
и Черно *Хр « Х-» ^шеГу^^влицел и обхва-изгради-w	тите на с. У може да има
намарал в о*>* от 48 кв. км. " ият от ви-шал огромна п о™ това е спок	„ Теофан
:=S“S!rrA=?h»^ ^Хф--да^а^в^о Полини от бе потвьрлено от по-с ските археолози да разкопки. Опититс на Р	Те г0 свързват
Спорят този факт няма	р„мска
ту с укрепителната ле	м дело на „
дьржава от Л в..	.	в. м или пък го
зантийската властпр ение „астанило се в отдават на варв рс	Византия.” Тази
Добруджа СЪС сьгл	ивост	в мненията
НеУ;ТХьХте «следователи се дължи на на румьиските	изучаваха	това укреп-
тениенафона на’историческите събития (появата на прабългарите на Дунава в средата на VII в ) и ле то поставяха в тясна връзка с останалите паметиипи на земленото крепостно строителство през този и следаашите векове, което се разгръ-ша на Балканская полуостров и е осъществено от българската държава.
Никулицелският землей лагер се е състоял от вьншен землей вал и вътрешно, състоящо се от няколко по-малки, но свързани помежду си землени укрепления. Както и останалите български землени валове, той е съчетавал земления насип с ров от външната страна. Насипът, широк в осиовата си до 15 м, е бил издигнат с изкопаната от рова пръст, с незначителни примеси на камъни. На места в ядрото му се забелязва, че пръстта е по-чиста, глинеста и добре трамбована. Ровът отстой от насипа на 7-8 м и е дъл-бок около 3 м при ширина в горната си част 6—7 м.
Прабългарите използвали успешно системата от землени конструкции при укрепяването на пър-
българска столица Плиска?0 На сегашния на проучванията се вижда, че тя се е съ-
60 К. Шкорти. ИРА.ИК, X. 1905. с. 30—38.
56 К Шкорпил. Старой гарски паметници. - В. Добруджа. 1918. с. 227 234.
вата етап стояла от три концснтрични отбранителни линии: външна (землена). сродна (каменна) и въ- ' трешна оградна стена на ханското жилище (тух-лепа). Със сигурност обаче може да се твърди, че тези три прегради не са оформени в този си вид едновременно, а са следвали една последо-вателност. обусловена от изискванията на ис-торическото развитие и усъвършенствуването на техниката на крепостно строителство. Безспорно най-ранен е земленият вал. конто несъмнено е издигнат на мястото на заварено славянско се-лише веднага след създаването на държавата.61

61 Вж. статията на Р. Рашсв в тази книга.
Плиска — вход към петоъ-гълна кула
5- Срв.	ва: I. Barn
Murfatk	‘cuhjel.-srfl
26. 1	'6-99. I
58 /. A	$tef&nes&
Din i	r«gei. Hi,
cure$'	49.
59 P. P rea ..c sericii - SC 307—’ spre 1 a valui Niculijc 101-ИД
Despre data-!ei“ a .,b|.
la NiculitH 2,. 1972, ц Din nou i cronologici natirii de h IV, 26, 1. p

Почти в иентъра на оградената със землей вал i	геритопня «Тнамирал вторият укрепен пояс.
I	Предполагайте се. че той сьшо така е бил землей
Г	наели върху който по-късно с сила нзднгната
I каменната стена. Проучването на тази стена оба-че не потвърди предположението. Липсват сьшо гака каквито и да било данни за землени преграда извън или вътре от каменната стена. Но в тази раина епоха наличието на синхронно с големия външен землей вал вътрешно укрепление се потвърждава недвусмислено от византийските хронисти. Според тях, когато в 811 г. пре-вземал града, император Никифор I опожарил някаква дървена ограда от гъсто поста вени едно до друго дървета (колове). с която бил ограден ханският аул.62 В ограденото пространство били 62 Ив. Дуйчев н разположени жили щето на българския владетел. ни данни за пОХ °Вн други представителни сгради. имало добре КИФ°Р ’ в Вкч; ариТп113 оформени улици.	г. — СпБЛН. LIV ]^38П
Споменаването за съществуването на едно дър- 147 сл‘	37, с
вено защитно съоръжение в българската столица хвърля нова светлина върху укрепнтелнотодело на ранната октгарска държава. Неговата поява иоже да се свърже с влиянието на строителните
традиции на завареното в Плисковското поле славянско население и с указание за взаимодей-ствие го между славяни и прабългари в областта на фортификационного дело. Karo слемент на отбраната обачс то с пряко продолжение на из-питаната концепция на укрепяване с концен-трично разположени защитим линии, старатели© прилагана и при останалите старобългарски укрепления.
Сега е невъзможно да се установи къде точно е била построена дървената крепостна стена-ограда.63 След нейното унищожаване е била изгра-дсна каменната крепостна стена и това трябва да се отнесе към времсто след 811 г. (най-ве-роятно при хан Омуртаг). Във всеки случай съ-тествуването й през средата на IX в. е безспорно това е отразено в писмените извори и е по-
твърдено от археологическите разкопки. Според една западна хроника княз Борис излиза със своята войска в 866 г. от градските врати на Плиска, за да се разправи с разбунтувалите се 6i яри.64 Споменаването на Плиска в тази хроника като град (civitas) сочи определено, че се к; - за солидно укрепление. Основателно с снието на Кр. Миятев, че става дума за
ьз При разкопките, извър-шсни от българо-съветска-та експсдииия в Плиска през 1977 — 1978 г., бе открит фундамент от раина крепостна стена, за който се предполага. че прина-
длежи към най-ранния период от стронтслството на укренитслнитс сьоръжения. — Вж. Археологические открытия 1978 года. М.. 1979. с. 600—601.
1,4 1 (о В. Н. З.штарски. История. 1, 2. с. 70.
пния укрепен град на българската столи-
65 Кр. Миятев. Архитектура се отбележи, че още със създаването Ра1а 11 средновековна Бъл-еният вал на Плиска е бил съчетан с две гаРия- с- 33- за6- 7-емлени укрепления, които били разпо-източно и западно от него (до гр. Нови
1	 до с. Върбак, старото Кабиюк).'”’ Така "" К. Шкорти. ИРАИК. X
1 .здадена една взаимно евързана тройна ,905- с- 38 4--з а система, чиято главна цел била да за-
С! а браната на столицата.
Ь лата плисковска креност има формата на ip;; ,-ц. ориентиран по посоките на света, с дъл-жи1 на страните: северна и южна по 740 м. нзточна 612 м и западна 788 м. Зидовете са из-градени от големи, поставени по двете лица на зида, варовикови блокове. които и днес респек-тират с размерите си. Вътрешността е била за-пълвана със смес от по-малки необработени ка-мъни и здрав хоросан. Общата дебелина на сте-ните е 2,60 м — напълно достатъчна да устоят на ударите на противниковите стенобойни ма-
73

74

шини. Във височина достигали 10—12 м и отгоре завършвали с бойна пътека и зъбери. Тази огромна маса от камък и хоросан стытвала върху много здрава основа, чиято дълбочина достигала няколко метра. Блоковете са свързани с много здрав хоросан, а фугите отвън замазвани с червена хоросанова замазка (с примес от счу-кана на прах тухла). Това придавало на стените живописен и пластичен вид и оживявало глад-ките и монотонни лицеви плоскости. Стените вдъхвали респект и уважение не само за нека-нения неприятел, но и на обикновеното градско
западната порта
население. Този дух на монументализъм с характерен за строителната дейност на български-ге хановс и е приложен и при градежа на офи-адалнитс хански постройки.	I
яка от четиритс стени е имала по одна порта.
'ега са разкопани и проучени и чстирите. конто са се намирали почти в средата на стените и -само южната е поставсна до югозападния ъгъл на крепостта. Те имат еднакви планове и конструкции, но с различии размсри, което показва и различно предназначение. Очевидно източната L и западната порта са били гдавни, официални I и през тях са преминавали не само пешеходци, г<] но и превозни средства. Южната порта е била само за пешеходци, а северната скоро след из-граждането й е била зазидана.
Плисковските крепостни порти имат просто, но оригинално архитектурно решение. Състоят се от две двойни помещения, както разгледаните по-горе порти в Дръстър и аула при Преслав. Тези помещения са евързани помежду си и флан-кират пасажи, дълбоки до 15 м и широки до 5 м. Отгоре проходите са били засводени с ка-менни сводове, над които се е издигало масив-ното тяло на надвратна куда. Проходите са на-стлани с големи каменни плочи, добре запазени при западната, южната и отчасти при северната порта. Входът е бил затварян с няколко врати, от които външните били спускащи се (катарак-ти), а вътрешните — двукрили. Някои изелед-вачи предполагат (и това е напълно допустимо), че входното пространство във вьтрешността си е било отбранявано отгоре през специално оста-вени в сводовете отвори. Останки от тях са се
залазили при южната порта.
Във височина кулата-порта достигала 14—15 м и се е състояла най-малко от три етажа. Така тя действувала като малка самостоятелна крепост-донжон в случай на необходимост. Из-качването на горните етажи ставало по извити стълби, поместени в едно от приземните помещения. Останки от такива стълбища са запазени в западната и южната порта. Портите са отбра-нявани от малки и тесни прозорчета-бойници и от широката бойна площадка над последния етаж. Те, както и стената, били изградени от
75
Плиска с каме облип*
големи каменни блокове. Има данни. че отвън били украсявани със скулптурни елементи	ста-
туи на лъвове. каквата е намерена при източната порта. Намирането на статуя в аула при с. Хан К'р'.м и изричното споменаване в Чаталарския надпис за тяхното място говори за широко раз-пространена практика. Наличието на лъвските фигури не може да се обясни само от тле дна точка на естетически изисквания. ио е било про-диктувано от идеологически соображения - да се подчертае могыцеството на ханската власт. респективно на българската държава. Очевидно такова е било предназначението и на лъвските фигури. поставени на портите в Дербентската крепост в Закавказието. което сочи източната основа на тази традиция.
Каменната стена е била защита вана от яки бой-ни кули. По ъглите те са били крыли. а по фрон-петоъгълни. Досега са проучен,, нетирите ъгловн кули и шест от осемте петоъгълни Пи лннлричните корпус,, на кръглите кл външен лиаметър 9,5 м и вътпет^и е- ^Ре^еи тоъгълннте стени на петоъгътните k\ih'i " "Н° °	“ 9~9'5 ” - издаващ,^
Плиска ле» по ла t рсдага. застопоряваша лвукрилата врага на пор tai а

<ата порта и тухлена
м( са се извиеявали на височина до 15 м или вероятно триетажни, както портите. По  <ои от тях са открити малки външни и-потерни. От тях бранителите нанасяли i врага и бързо се прибирали зад линията 'паната.
шето върху бойната пътека на стената е откачало по стълбите. изградени във ността на портите и кулите. Може би е хървени стълби покрай стените. но те не зили. По-късно към вътрешнага страна
•.иге са били долепени каменни стълби. ива стълби са отбелязани до източната жната стена, от тях са се залазили осно-по няколко стъпала.
на Из
»
ВЬ И си Н: Д' И ВИ
Е того интересно съоръжение до южната крс. ci на стена е откритият неотдавна таен из-ла j или вход. Той се намира под нивото на сред-новековния терен и пресича основите на крепост-ния зид. Построен е след изграждането на сте-ната. когато това се е наложило при неизвестни обстоятелства. Посоката му сочи към ханскиie дворни и по-нататынното му проследяване те покаже доколко и как е евързан с тяхната защита.
	

77
78
Крепостната стена а Плиска е ..мала лълъг и бурен живот. Зидът несднократ	... те_
усг^ойжш и преправян. при коего нивото на те репа от вьтрешната страна се е повдиг алоJob а Сложило нздигане на подсвете на П°Р™^£ купите а заедно с това нздигане на сводовете на портите и тяхното стесняванс със странички тухлени зидове. Така например при южна . та се наблюдават три самостоятелни строителни периода, в западната порта били изместени вра-тите и били съоръжени нови, а северната порта била изолирана и преградена набързо със зид от големи варовикови блокове без спойка. Повдиг-нати били праговете на вратите на купите, а ня-кои от тях били зазидани (ъгловата куда в се-вероизточния ъгъл). Зазидани били и потерпите в кръглите и петоъгьлните кули. Всичко това говори за тежки и критични времена, каквито неведнъж е преживявала българската столица в няколковековната си история.
Третата укрепена площ на Плиска включва в себе си жилищния комплекс на българските ха-нове. Тя се намира в центъра на каменного укрепление и е оградена с тухлена стена върху здрава каменна основа. Има правоъгълна форма и размери 128 на 84 м. Оградният зид е дебел 1.60 м и се е издигал на височина до 7—8 м. като отгоре вероятно е завършвал, както каменната стена, с площадка и зъбери. По тази стена няма кули и други защитни сьоръжения. Главният вход, образуван от два къси зида и засводен отгоре, се е намирал на южната стена, а на западната и на северната стена е имало по един второстепенен вход.
Твьрде опростеният план на това вътрешно укрепление не е случаен. Ние го видяхме приложен в каменното укрепление от аула при с. Хан Крум. Близостта в плановете и изричното указание за построяването на аула при хан имуртаг дава основание да се предполага че
Резиден«ия била изградена едновре-енно с каменната плисковска крепост. Възста-център^бито УНИЩОЖения от Никифор I хански център е оило. както изглежда, едно от пъпвитр ХИеХаНх7н О™' На Т0КУ’Щ° възка™ се ла престола хан Омуртаг.
Всяка от защитимте линии в Плиска имала определено предназначение. Земленият вал бранел цялата територия на града и бил първото препятствие за противника. В обширного пространство между него и каменната стена се разпола-гали отделим седина или махали, в конто жи-весло ооикновеното население. Единствен монументален градеж след приемането на хрис-тиянството е манастирът, в конто била построена монументалната Голяма базилика. Каменната стена защищавала официалните граждански и Духовни постройки: Троината начала. езическите светилища, по-късно превърна-, и в християнски църкви, а сыцо така и жили-нгата на българската аристокрация. Тухлената с i сна бранела жилището и евързаните с него сто- Плиска	петоътълиа купа
пански, кулгови и .други постройки на хана. По такъв начин освен военнозащигни функции укре-пителните пояси в българската столица придо-били и ясно изразепо социално-поли гическо значение и отразяват засилилою се класово раз-слоение в българското общество.
Оте по-лобре този пронес може да се проследи при оформянсго на вгорага бич га река столица Преслав. За разлика oi Плиска тя е изградена на мястото на но-сгаро бкнарско укрепление. Археологически те разкопки през последит е голики опровергаха гледището. че вгорага столица възниква в края на IX в. и началото на X в. в завършен вид. с единна градоустройствена кон- II икк., крыла
ван пнем
 я. основавагцасе на ко.щенгрично заетроя. , " образуванена ггредварнтелно замне^и '  НЧ1 и вьнгисн град. Това мнение ее основа легендарного известие в апокрифния
I извор or XI в., според който Преслав с |>1 пар ( имеон в продвижение на IX го-Вече няма никакво еъмненне, че грады 1’ормил в резултат на закономерно и про-1 елно развитие, каго към предипшата крс-а добавени нови части.
•ю значително теригориално изменение шало веднага след премсстването на его* .1 от Плиска в Преслав в края на IX в. и ого на X в. То се състои във включване на |.ислна плот откъм север към ранния аул.
I временно с това северната стена на по-раи-iioto укрепление била разрушена до осиови и нова га крепост добила неправилна Г-образна форма.
Добавената от север нова стена се разлнчава по гразсж от ранната. Тя има две липа оз големи варовикови квалри, а пространство г о между гях било запълнено с необработени големи камыш обидно талети с хоросан (ем.гдекгогг). В о Дел-.............„о., имппектон (пълнеж) ои.ги пола
Пиискл tacit поли-мен и » uri n ociionine на loainna крепости ciaui
It. Hutiiuni, Ниi ci.*i .
2X1
। ани добре обработени квадри. разположени с шахматно. Те грябвало да уплътнят и нивелират! 1 радежа. а също така да спестят част от скьимя! хоросанов разтвор. При това положение зидът' е добил дебел и па до 3 м и се с издигал във ви-----	0 м, като опоре е завършвал с бойна и зъбери. увенчани с триъгълни ка-
платформа наци.
Крепостнат	... морАу осооено здрава!
основа, която се състои от Пластове речии во-\ лулъци и кал, забити в земята дървени колове \ (пилоти) и нивелиращи Пластове от хоросан. ’ Гози фундамент поема най-долния цокълен ред от квадри, конто се е издавал извън лицето на стената от вътрешната и от външната страна с около 0.40 0.50 м.
Новата стена е била много добре защитсна с бойни кули. Ъгловитс и мат кръгъл план, с размери. аналогични на по-ранните. По фронта на куртината са били разположени правоъгълни кули за разлика от петоъгълпите в Плиска, конто са се издавали навън от лицето на зида. Те се редуват почти на равно разстояние по северната стена на укреплението (4 кули) и по източната (една). Трябва да се предполага, че по неразко-паната западна стена също с имало подобии кули.
На северната стена е била построена една порта, която по план, размери и устройство напълно
лежи върху особено зд* която се състои от Пластове рсчни ” ' забити в земята
кУртината
Преслав -п°ст след
повтаря големите плисковски порти. Състои се ! от две двойни помещения, конто оформят про- ; хода на входа и нагоре се обединяват в над- | враг на куда. Портата е била преградена от спус-кащи се и двукрили врати.
Настьпилите изменения в малката преславска крепост показват, че от укрспен пункт тя започва да придобива определени градски черти.68 Това още по-отчегливо може да се проследи във вре-мето след изграждането на външната крепостна стена на Преслав, която е издигната одновременно или много скоро след построяването на северната добавка на вътрешната крепост. За това свидетелствуват преди всичко еднаквияг градеж и еднаквите строителни материали в две-те степи едри, добре обработени квадри по лицата и емплектон между тях. Стената се из-
вишава върху основа от рсчни камъни и набили в терсна ко лове, а в стръмните склонове край р. Тича от външната страна с подсилсна с ня-колкостъпалсн цокъл.
Външната крепостна стена, нодчинявайки се на силно нагънатия релсф на местността, за<ражда пространство с неправилна форма. Докато ней-ната северна куртина слсдва една много пра-вилна линия, източната прави огромна дъга по левия бряг на р. Тича. От юг и запад, в силно начупена линия, стената сс изкачва по домини-
I рашия над низината връх Забуите. Общата плот, I която заема тя. наречена Външен град, е около
I 3,5 кв. км.
p"2''U|4, 8 гевсРна
План на Преслав еле, граждането на вън1 крепостна стена
Преслав - част от стсь на вътрешната крепост
h8 Д. Овчаров. Нови за* за укрепителната систа на Преслав. - В: Архив турата на Първата и В? рата българска държава^ 1975, с. 102 сл.
• •'ритм са две от портите на външната крс-постна стена: северната и южната. Тс представ-ляват два прохода, фланкирани от издаващи ее навътре и съвсем слабо навьи, перпендикулярна на крепостния зид стени. Над тях се с извиша-вала. подобно на портата в аула при с. Хан Крум, надвратна куда. При северната порта до стената с разкопана единствсната зассга известна крепостна стълба в Преслав, а западно от портата са установени издаващи се навьи от лицето на зида укрепителни съоръжения-бастиони.
Едва след изграждането на външната крепостна стена в Преслав може да се говори за наличието на оформена крепостна система с два концен-
Дръстьр стена
кРеиоеп(ан

Дръст ьр нос।на i а
детайл о г крест сна
трични отбрани гелии пояса външен и вът решен. Вътрешната крепост добива определено изразсна функция. Разположени на по-високата 1 тераса. тя започва да играе ролята на цитадела, 1 резиденция на българския владетел, на вьрхов- I нала духовна власт и на висшите боляри и са- | новници. Това много ясно ироличава от описа- ’ нието. коею е оставил за Преслав Йоаи Екзарх, и от сведенията на византийските хронисти (Лъв Дякон. И. Скилица Г. Кедрин, И. Зонара) за превземането на града през 971 i. от византийските войски.** Останалата плот, заключена между цитадела га и външната крепостна стена, представлява сыцинската градска територия. Характерно за нея с. че не с била плътно застроена. Сил но пресеченият характер на терена обуславя обособяването на няколко района, конго са изпълнявали различии функции 1 ърг овско-занаятчийски. квартал на градского ' нас . тсние (Селище) и др. По-късно се оформят и няколко извънкрепостни района, в които са ' би; изградени предимно манастири и се с раз-оживена културно-просветна дейност.
I се вижда, между Плиска и Преслав съ-. ва голяма прилика, която се изразява в стта на планировката, употребата на , ни строителни материали и техника, из-ането на едни и сыци планове при портите, •ите кули и др. Сыцевременно са налице и ' вени различия, които отразяват по-ната-го развитие на фортификационната прак-1реди всичко в Преслав изчезва напълно пят вал. Той е заменен и при външното ение с каменна стена. Вместо петоъгълни ю фронта на стената са изградени правоъ-и. Линева сравнително правилната, ориен-л по посоките на света планировка. Лип-данни за употребата на тухлата в крепосг-конструкции, дори и при възстановявания-та.
Отбидязаните различия между крепостните си-cie.MH на двете български столици не се дължаг само на развитието на воепната мисъл и техника.
I но отразяват и по-напредналия стадий па обгцествено-икономическото развитие. Съвссм ясно е. че вече към средата на X в., в павечериею
МавроРинов. Описана Преслав в Ше-
64 Н. нието — --г-стоднсва на Иоан Екзарх. с. 66 сл.; В. Н. З.шпшрски. История. 1. 2. с. 584.
85
на византииското завоевание. Преслав е имал добре очертан облик на феодален град. Той въз-никва на базата на малка военна крепост, когато за това са били назрели необходимите исторически условия.70 Обявяването му за столица послужило като ускорител на този процес. В резултат на целенасочената дейност на българските владетели и изискванията на историческата епоха. както и на безспорното влияние на визан-тийската столица, градът придобива много и различии функции, които дават отражение върху градоустройството му. Съсредоточаването на
" ,,аУчио
лснисто. Чс
Ра1в"^?>
«ажиото '•’Ч,? «аго аоедси «V ?°ст- Ср».
Ци г. съч.. с. 4G
централната власт в него предизвиква активно монументално строителство и дава тласък за развитие на архитектурата. която достига най-високия си разцвет. Оформяйки се като първо-степенен културен и религиозен център. тук се съсредоточават най-представителните църковни сгради и се изграждат много манастири. Голям тласък оказва централната власт и на
социал но-икономическото развитие, като по-отрява и в определени случаи организира занаятчииската и търговската дейност. Сынев-рсменно I радът продължава да бъдс военно-административно срсдище с важно ст ратсг ичсско значение за отбраната на страната и затова е снаоден с мощна и добре обмислена фортифи-кационна система.
1 К. Шкорпи.1. Прислан.
ИНАД. Ш. 1910. с. 141 142; Сьщмяги. Памег-иини ел столииата Прислав.
В България 1000 години (927 1927). С.. (927. с. W.
Изучаването на намет ниците на крепостното строителство през VII X в. показва, че в бъл-। арските земи през ранното средновсковие е била създадена сдинна и организирана отбранителна система. Естествен© нейното изграждане и оформи не не е станало изведнъж, а е продължителен пропсе, върху който са оказвали влияние как го
<пиите закономерности на историческия процес.
i и конкрсгните — предимно вьншнополи-
•ски събития. Това е намерило отражение изменянето на плановите схеми на укреп-ляга. в тяхното местоположение и по отно-
- на прилаганата техника. Още на времето орпил предложи една хронологическа схе-ри кояго землените сьорьжения бяха по-1И в началния период от сыцествуването парската държава. а каменного строител-5е отнесено към следващите периода през ката и християнската епоха. които той иа-)муртагова. Борисова, Симеонова."1 На-неговата периодизация не бе съобразена лкономсрностите на обществено-икономи-ю развитие, но той не сгреши, като видя юните укрепления най-ранните масови фор-1 крепостно строителство. Разбира се, това
ягачава. че между землените и каменните тления съшествува някаква рязка граница времето на изграждането им. Ние видяхме, те са били съоръжавани и използвани одновременно, самостоятелно или в сьчетание по-между си и участвуват заедно в цялостната отбранителна система на страната. По-прими-гивни и първични са землените сьорьжения. които постепенно отстъпват мястото си на каменните крепости.
Дрьсгър	час I о i крс-
постната стена
87
Г АрмМ........
. ,я.фи на ВЬПР***	eu слОЖСн v»«n
X.......«pu ..................«•*«
|	* ,,	, един. юнлх-нн
- . ... । n.i фор""f”lkJ , ,„,1X.„|I 01 I»' в oo.i;k t ы f '	.... ipvm. заваро»»*'
иХ те%о^н.,|""ьр*ав,,‘’ >’.X-щживели шачнт	. «пнисто В пасе-
тинение в П.""X'Ж....................о
хж.........X
„ пням opoil 01 раннославянскитс селища. • нетскитс apu-ojoiii с.мягат. че както в техник. . на граде*. .ока и в планировка та на славятки те и салтовските градища силно влияние .а ока ia.ni по-раннше скитски традиции и нора ти юна к вышито са твьрле близки номеждх си. Pai.iH4.i-ваг се по това. че дока го славянски ie загни ши ва.юве са изняло землени. то салтовскше са и Мали в ядро то си каменна стена.
Особено значение за прослеляване на раннобъл-гарските строигелни традиции имаг каменните крепост в Подонието и по-снециално Х\марийского граднще, Дяснобрежното Цимлянско тра-динге и Маяцкото тралите.'J Техните с тени са изгралени от големи. добре обработени варо-викови квадри. поставят! в релове надлъжно и нанречно. Помежду им липсва слойка. Стена i а се е извншавала направо на заравнения герен и не е и.мала основа. Зилы е бил образу ван от две лица, с пълнеж от домен камък (трошляк) и трамбована глина. Дебелнната му се движи между 4 и 6 м. Дяснобрежното Цимлянско градище е имало кули, някои от конто с петоы ьлна форма. Портата му е била защитавана от к\ли. ве-роягно с правомьлна форма. От своя’страна Маяцкото градище е било оформено на принцн-иа на концешричншс отбраниic.mn линии, като в центьра .на плошта. заета от външната крепостна стена, а- е намира.,а ннтадела. нзтра.Ха
ВИЙ К !0р|
01 tow
М. !%-. с
>"< Пам,,.
НИКИ	1'В1''МЛЯЦКо^
- ' I на МИ V ••'. 1*>58; н р М акаренк>	\ р \со. км цчс.
скис Ии с юн.пшя 19(17-1909 п И \К. 43. ИЦ.
88
сьшо ыка от дяланн камъни Ппп.-. харакюрнитс особснскги на Р к 1ЧВ1»нкн с1ротпе.1ство. Св П.тетнъова н тиТ*, Крсп<*™0 НИС 1-0. ЧС то ее е ноявнло под в нттше, 'аК ,н'че’ пишите на гържавиге от Wihkiiu ‘W ,ра' по Хрмення». Пре, Сейере,, К ,’вя’v 'ре шм’
, p.i, nunc) ,оВ1, в.,„я„„е '.с ;
„„ ю no пялага (ершорня X ,,	’	р;''
„ може определено ,а ее еипржё
отч.ч кп елсмепг,' Не бнна ,1се-,-,бп?. Р-К"“ че подобен начни на грак-ж е бил Р	‘
X VII ......... . лру,п оолае'п ка "Yn’^ '
, чрхеопо п,е). Иран (Дербе„„. ввЫ1,,Х'"" района на Северною Причерноморие (Херсонес „ ipyinic крепости в Крим.Г'	1
Знача., .по влияние ньрху формираието па ран „оо.. дкше укренителни сьоръженн» окалаа, районшс на Средне Азия, с конто пра&ъ парите са и......с 'спорнн „реки кошакп, пре, т.рп.иа
по ’.а 1 хнлядолетне на паша,а ера Ха-рак -pia на срелноазиаккпге креткп, е б„ 1 'оявансто на отбраната в ,пе или ,рн кон пни линии, като иенгралиият спорен пунь .aia.ie.iara е бил обкръжен от вы,-UHI	>НИ сгени. най-често землен аал Unia	- явявала седалище па военпо-алми-
мне нага власт. дока!о вьв външната кре-1кч	или сьсрсдогоченн rupiовско-таная!-
Ч1н	вартали (например Кум кала, древння
\.	Най-често около крепост та са се раз-
но. пред!радия, конто понякога били чаши и също гака ог землени валове или степи
Ср ковните градове и крепости в Средни * \ ,	. имали разнообразна планировка, съ-
О0!	. с особеностите на терена. но най-често
стр. ' .жьг бил да се изграждат в нравилна нравом на или квадратна форма. Твьрле интересно юна отношение е Алтьн тепе до гр. Отрар (К)жен Казахстан). Иеговою външно укрепление. подобно на Плисковското (по ориентировка и план), е правоъгълно и зашитено от мощен вал (висок до 4 м) и ров. Почти в центьра му се намира цитадели с квадратен план, която се извншавала до 12 13 м. По-късно тя била разширена. като от юг била добавена значителна пл от.
< 1 II lvmn«MU Пит. сьч .
К Чг lumuvpu Крепости юфео ильной и раннефсо* ильной Груши. Тоники.
\| if |рп1нмон<ж Дрснннй Дсрбст С\. МП. !‘>4ь. с 121 144. | ./ Hkimh.ui Средневековый Крым М Л . 1964. е. 36
Н I Лавров. Градо* шроинмьная культура Средней \ши (с древних времен до второй подовини XIX в ) М . 1950. с. 36 ел.
" К. И A/ewa. Г. II Па-щвич И» истории оседлых поселений и i ородов Южною Казахстана. Груды Института истории, археологии и и нот рафии
Археология Ммв
1958. с «2 -83. рис. 29.
89
I	s=:eS===
' ..................“
гспоредии ’ядавеи ,„ж на средноазпа теките Върху "'""""миянш’ оказва специфика та на крепости сиди. - ]е са издигани от трам-мл-гниге'словия. С кир|1ИЧИ иди комоина-бована глина (пахаК	едан своеобразен
ннята между тези_ Д	материал ка-
смесен традеж. Като строит HJ сгените '"‘"ХзТсаХ™ иззижлани направо върху а №Р«^Д“ ™vm е «мало по ъглнте и Л^нта на стенте Портите иай-чесго са в сре-тага на сгените. фланкирани от кули или оора-Хи от коридорообразни проходи (широки де 8 “и дълбоки до 20 м). Предполата ее. че в тези проходи е имало до две врати — едната в пред-ния край, другата на линията на куртината. Вьпреки особеностите на градежа и специфич-ните строителни материали, ясно се вижда. че както в планировката на крепостите. така и във формата и вида на крепостните елементи (кули, порти) има твьрде голяма блнзост между ран-нобългарските укрепления в Южна Ру сия и За-кавказието и тези в Средна Азия. От своя страна раннобълтарската фортификация на Балканския полуостров наследява и доразвива голяма част от специфичниге особености на крепостно строи-телство в Средна Азия и особено в областите, където се създават най-ранните български дър-жавни соединения (Подонието и Приазовието). Тази пряка генетична врьзка бе посочена и обоснована от сьветските археологи. като бе обяс-нена с общага етническа основа на населението от разлнчннте райони и неговите продьлжителни контакти със сьседннте дьржави. населени с тюр-коезично население.'9	h
таШезхпжеРИ°Ла ТЛН сьздаването «а българската държава на Балканския полхостров въпхх оюгарското крепостно строителей оигва сил-
'8 Пак там. с. 97 39.
но влияние византийската фортификация и това се отразява прямо върху строежите. Византийского влияние може да се проследи както в тех-никата на градежа. гака и в плановите схеми и концепции. В гехническо отношение това се из-разява в появата на дълбоко вкопани и сложни фундаменти на крепостните стени, в усвояването на квадров градеж със спойка от здрав хоросан и вътрешен пълнеж (емплектои) от камьни и хо- J росан. в добавянето на счукана тухла в хоро- ‘ сановия разтвор. в конструктивната употреба на тухлата и др. Редица белези от формално-кои-структивно естество също така говорят за непосредствен© влияние на ранновизантийското крепостно строителство - оформлението на портите. използването на петоъгълни кули, про-биването на потерпи в кулите и сгените като среде I во за активна отбрана и др.
разг гглзна като резултат от смесването и взаим-ноги : ляние на различии културни традиции в
на крепостното строителство. в це-раннобълтарската фортификация е ви-гжение за своето време. Тя изразява . е за организиране на надеждна за-ьржавата. осъществени под ръковод-силна цент рал на власт. С падането на
од византийско робство в края на X епителна система престава да функ-лед освобождаването на държавата XII в., в условията на зрялото фео-ество. започват да се изграждат кре-.ръжения. подчинена на други зако-
Обаче някои особености в това къс-но строителство са палице оше в края
.жданата епоха (Преслав. Перник. др.).
'9 Се. Плетнева. Цит. съч..
Дрьст ьр — крепоелната стена
сок» текши СТ: Б в.
ци в к да по» но нс на Ох
ДУНАВСКИ
ГР А ДОВЕ И КРЕПОСТИ
ФЛОРЕНТИН
Oc i <i нки7 e на Флопентннскатч
..„„p., sass-X"’1 ф“Я Т-'ГЧ" ’^ 0 ,11 !o I" лунавския бряг при с. Флорентин. В сьщност се виждат само основите на кье от стена с обрушено лице. Гпа. е от томенн камъни и бял хоросан с ба-ластра. Около останките на крепостта се нами-рат късчета от глннени паници със сграфито х краса, характерна за XIII—XIV в. Археологи-чески разкопки тук не са правейи.
На одна шалнанска военна карта на Балканская полуостров, датирана между 1394 и 1396 г., на •апал от Видии условно е изобразен Флорентин крепостна стена, три кули и зъбери. Над Ви-
-' '  а крепост е нарисувано знаме с кръет. ю. че тя все още е била под властта Иван Срацимир. Съседната Оряховска коя го влизала в пределите на Търнов-
• царство, вече била завладяна от турните нал нея има знаме с полумесец. Флорентин ’йаче принадлежал на Видинското царство.1 Той бил превзет заедно с Видин след разгрома на । ръстоносците при Никопол през 1396 г. от османския владетел Баязид I.
В един османски документ от XV в. се съобшава, че при похода си срешу Трансилвания през 1438 I. султан Мурад 11 преминал Дунава олизо до крепостта Флорентин, „която се намирала в това време съшо в добро състояние”.2 Андреас де Па .анио, участник в похода на полско-унгарския крат Владислав III Ягело против турните в 1444 г на следвашата година нише в едно свое писмо^ „И така, след като краля, премина “Бьл.ари я през брода Оршова... на четвъртия ден ние ви дяхме Флорентин, а на шестия Видии разпо-ложени отвъд Дунава. и няколко друг
1 E Beievliev. Eine Militar karte der Balkanhalbinsel au$ den letztzen Jahren des Ц Jahrhunderts. — Linguistique balkamque, VII, 2. 1963. p
2 Л. Decei. Deux documents turc concernanl les expeditions des sultans Bayazid Iй el Murad IIе dans les Pays Roumains. — Revue Rou-maine d'Histoire. XIII, 3. 1974. p. 404.
94
ните два документа се изяснява. че 1 ИнВреос ве Па.шиип Пне--•ката крепост е била използувана и м° за поражеиието при о	Това се потвърждава от османски ВаРна- изпратсно до кар-
Р,	данни за нейния гарнизон през Хр^^ИВА^-XV.
в. о един опис на военно-феодални 1964. с. 88.
в в Софийско е отбелязано с дата 7. II. I -	1 имарът на Шарабдароглу Насух се
аруханоглу Мустафа — „той ще го в.	те охранява крепостта Флорентин’".
С	и га бележка в описа, нанесена между 22.
II III. 1451 г., съобщава. че сьщият тимар се и а на Ахмед бей от Видин — „той ще го г : лее. гой ще бъде. както е обичаят. диздар (нача.шик) в споменатата крепост. ще я охранява и пази ". За издръжката на флорентинския диздар бил о 1 реден тимар. състоящ се от няко.тко села в Софийско.4 В тимарския регистър за Видински санджак от 1454/55 г. освен споменатия диздар 4 ТИБИ. П. с. 37.
95
If	1)Же Я постояини брани ic.ni
/ Ь.ш-. са посоченн . и 1НК.„ охрана / "S i,	ранк гьр за Ви-
В “ u,t	к oi niopaia половина на XV1 и.
Г „„ккихан.ла	собпвсницн
У	...ачение.о
, а фтореитии може .а ее сьди но никои сведения ' XV/и юри XV/I в. В мирная договор меж . ушарехия крал Вдадиелав II и супин Ваяли II OI 20 anivci I5IH ' между лр.пого става дума II К1~..К|ХЧ1ОСП11С Флорей нт II Видии с ipa.ioiieic и пяла га облает на Видии”.4 Тази обдаст, иди 1. нар. Вндннски санджак, напьдно сышадада с гранипите на Видннского царство на Иван Сра-ни.мир. През 1564 г. Флоренн1н направил впечатление на италиансца Джованандрса Громо като „силна крепост върху една скала, коя го е назена с усьрдие от (нападенията на) власите”.'* „Важен град" е наречен Флоренгин в писмою на влашкия воевода Михаил Вигяз до авсзрий-ския срцхерцог Максимилиан от 16. X. 1598 I. В нею се съобщава. че след каго подпалили Ви-дин. власите опожарнли ..важни турскн градове като Плевен. Врана. Флорентин и Оряхово” и избили гурцнге в гях.10 Столетие но-кьсно. в края на XVII в., италианскияг пъте1иесгвснпк Луиджи Марсилн пнше. че ..Флоренгин е кре-пос1. построена върху една височина".11 О г с цш Ферман на султан Мустафа ill до управителя и кадията на Видин or юни 1699 г. става известно те вьорьжени ivpmi от крепост Флоренгин преминали Дунава във Влашко и отвлекли та-гька'их^'о" СЬС ее“ейетв£,та- веи<ите и добн-
v ' Очев»лио бродът при Флорентин е
-ова в « на ±я2СГ0ЯНИС- Която "Р" "Ревьрне в i павна оноп 'книс- ако "якога се мо'лада окаже голяма Сьнпи °ТбРг,аТа- Не б" село. наречено Флорентин * ИВа' ЕдН0 голямо по-та бяка кацналГ !-*ЛС|'Цо0	- кре-
 По-юлям интерес
" Н" .......	В,,.,.
XV XVI „„
75 7б- «I 82. Н5‘ 97\ к ' П<!х там с. I45. ц |
ГИБИ. III.
llllinucukl |)ОС11»т,
I. г 21	""с,Че. I, >
Ьин-	д . Ма
1-^	1<,ч'Х'""-1|.
XII. r
l)ocunientCi
/’"« Арх,.„
-1.ШННЯ £
£'“!	Марсиан Щ
“ "Ра» на 1 <- У Ифф ' М7.С. 15. 37*
бьлгар.кшс
XVII н
XLIII, 1946
45.
12 Documcnic vlnd istoria	__
U5f ’ ' '•'МТУ
”76' d-
4ircc§te prj. Koinaniei. |
Л/. Йоиаи. Описание на "b-'iapcKKic и никои о,сед-,"Д.?,С'1Н ог ка«итан Щад 1979 с, п" ~ ИДА' 37'
96
„pc кчаядява рисункам на 1Цад. на коя io с н,-оора к-на Фдорсн ,iiHcKaia «репос,. Тя с наш. то ,апа>ена а има напкню средновековен облик Креппена ими малки размера и ее състои oi ,„ляма куда в средата и една малка ылова. кон-io. каки) и сгените. завъргпва! сьс зъбери На ipauiopu. и палева врез 1826 i. И|.в Виена. се вижда сына га крепост с високо заиазени степи и кули, но «орнага им част е вече еру юна. През |Х62 I. ушарския! ныешеезвеник Фе.тнкс Каниц вилял само ocHOBHic й. Известная! изслсдвач на
'* / Kuiiiir Oonau-Bulun-псп und dor Balkan I. l.eip-14. Iss?. p 55
" H. Ki-iidN nicfi AiiiH'inaia khiouhmh» у нас качо нс-т оричсски и ,вор
ИНЫ-з. Ш. W4. < Ш; Сы«|«чт Лю писки мести имена и Мизня и I рання
ПАИ XIX. 195Х с 2К2
бч,.'нареките земи нише, че няколко десезилетия преди HUIOBOIO идване вьв Флоренгин. какго му разказвали мести жители. 1я била съборена и материалы изиолзван за сгроежа на укрепления! а Кум баир и Гази баир вьв Ви дин.14 Имею Флорентин произлиза от Флорей тана наименование на укрепление, споменаю само oi Прокопий през VI в." Запазванего на старого
I Heievlu-v. les dies antiques cn Mesie el cn Thrace el leur sori ii Vcpoque du Haul Moyen Auc IB. 5. 1966. p. 215 216.
и.мс до наши дни с дало основание ла се мисли, не рапновизантийската Флорентиана продьлжи-ла 11 сыцесгвува без прекъеване през средни те вс!Но 1я едва ли е правила изключение oi ос инне римско-византийски крепости на jl ! Дунав и по всяка вероятное! е била на-
1 и срината при заселването на славяниге рвача половина на VII в. Старого пашне Флорентиана. подобно на
1Я-Бдин, се е залазило като местно име. зреминало върху по-кьено вьзникналото шовековно селите и неговата крепост. сьди по облика и на запазениче рисунки 1П и XIX в., тя не може да е била но->. по-рано от XII XIII в.
ледени ге данни за Флорентин може да се in. че той е бил втора по значение крепост
Ьдин) във Видинската облает какго ио вре-. Вгорото българско царство, гака и през
Фзорен 1 виска i а крспос през 174!) i рисунка г канн i ан Шал
оу дпското владичество.
5ДПН
a _л навеки* 6p«r- *'?й’	-. ’
»TffMcrBCfO та ’• нл. .1с,5гте
I
” Ба52нВ;'" ;
х^Г» Ф Каихд. K i,!K4a “Л "
1 I/
!
fr SUSX реЗ^Л^ТЯ.'
В cctamm ей вил крепостта яма форма. бли , х> гаалрат. ориентирам с ылите си по свет в-шпе посол. със страна около ~0 м и застрое: пои около 5000 кв. м Крепостта се сьстои две —гни — вътрешната е висока. с 9 хули. .: -като въишвата с по-ниска. евързаиа с 2 кули Меи) двете степи се образ? ва почти нечастроен вьется дэср Около крепостта е изхопаи лъ.тб<.»-и широк ров ^атрадеаата от вътрешната стена tlvmi е застроена с прнлепени към ней засводеии т'ометаения. които обкръжават малък двор. Оътрешната стена, конто лредставлява съшии-с»а та гретюст. е залазеиа на никои места до пьо-втеата-тиата .и аисочина Зьберите и или са съ-«W м» взидаии На три ьтъла на ст^а по е.тиа ку.та (HI. IV и Х). а на южиия ъп з те са две (VIII и ту. с_ _н>-*иия ътъл
^т^ъттто ' ьк^1аШК-	П.М
став ню ме куш ^такзо ° Г>'И O3a"i,u,:‘i‘‘ 'V/ и VII/. Те и-a почтиИ^П<>Ма-КИраЗМСри '«рвата им част е сьботД “ заое-'я’ва7  ристроеиа т-.рска ка-J^L “* ОТВЪН към е Р°звладиата стена има с'Ра-п‘; ^ве-вероизточната се из тит а	а на се*
«ирсшиатагрелост''к/t а К> ,а "в
Р«>*т Купите имат четириътълиа.
98
поч	anta форма и се издавал навън от Бдшкхла крокет — ж>
кре:	стена. Те са мнотоетажни. Някои от •-’ед от Л'нада
тях	е си етажи имат тесни бсйници. кон-
то и -с разширяват. Всички кхли освен III и 1\ 'оренн до равнишето на крепостната стен някои и по-ниско. При кхли III и IV.
вър.х . ; по-късно бил поставен покрив. отворите  зъберите изпълняват ролята на проторим
В тра...жа на вътрешната крепост личат различии строителни периода. При археологическите прохчвания е хстановено. че тя отчасти е стьпила вьрхх крепостната стена на рнмския град Бо-
99
раннобьл! ар-
' ската краны- .— .
' крип, ocinwinc na	mho- >>•-.......
.,.,cp,.iii»»'.' па С/Х1НОВСКОВНИМ крепос,. Роаче PUMCK.U.-I M H. пшачеиа >111 micoumiii 2 m.
IC*II l« .инки <n.l <>» "РПНОЫ 1.ПШ KILMCIIIIII 6 /ОКОИС. С основание юш зидсе смята за осзаи-A.I 01 крепос n a. коя i о била излита» а проз lli.p-Boio българско impci но върху разрушената вече рнмска крепостна ciciia.' С подобии блокове. ciHiaiHH на д/.джина до 1.50 м. отчасти с изградена и куда IX до южния ьгъл на Баба Вида. Тази широка, мошна и сьс суров вид куда, може би също с останала от раннобългарската крс-пост. Кула 111. която датира от XIII в. или нескоро 07 XIV в., е стышла на римскага стена. Тхк .ншсва хгежлинен зид от Първото българско napci во. Следователно стеши с на Баба Вида нс съвпалат с очертанията на раннобългарската крепост, а и тя не следва трасето на римската стена.	I
Запазениге степи и повечето кули на вътрешната i
Ib’iian-Hii) т.н.--: I* ?n 5 is к upS;.8-1	1,0	Ь|,Л|..
H 1ОВДИВ. IK99. C. 277 '
I r,i,},u 1ОХЧН. Видии 7 u;
I I IM. I92(, 1,1 '	'll
epe ui.ibuk.,,,,,! '• "a 6i»jnapcft ’ 1 I IM. 192| C Kpie исчор'-. ката арм,ч.; ’ pa. ( . 1965. с. 159 к,,. >• /h,r-i h-SOdosieurn' piiisehc Burgen. HurgWa‘ (Jahrbuch der Vcreinigu.' /ur | rhaliung deulschcr Ba. gen). XXXVII. 1936, ; 55 60
- C/н. Mu'- i"" Ь.кекурзИ|) in pun 'cciapmiH. c 1959. i 1 '2: <’m4ii.w','
"Роучва1 1 Баба Ии. I ни. III. 3
und del Balkan | । 8JlriVh I SKI. p 15 ,iv .2 '‘in».
flbiyiianiiM ।
11, ion див. IK99. c. i-jj' "Риц
I РаЛш и,,', 2S|t крепост l им |S4 92 97; Л/, ........'2'1.
нос кьм срелпоиек археолотя па 6bJ земи. Г"“
Архео.
НИЯ H.I
1961.
(е,;|,нен план Баба Вида
’ /7«к
на крспостта
100
Зазилани зъбери на крс-постната стена в Блин
крен. очевидно са строени през Второго бъл-гарс арство. В по-голямата си част те са из-ГР;| ' юбио на другите крепости у пас от СЪ1	v ме’ от ломени камъни с грубо обра-
б01	но с добре измазани фуги. Хоро-
са»; ’• с баластра. Кули 111 и IV бележат наи -тан в строителството на Баба Вида пре некого завоевание. Те са високи, тън-ки	и. като достигат 16 м височина при
СС1  новдигнато с около 3 4 м равнище на ! i двор 4 В горната си част личат во-дор 'яси от по три рсда тухли и декора-тив1 гиви от взидани тухли отличителна черт българската архитектура през Х111 в. и ос но през XIV в?
По ; че на османското владичество вьтреш-
4 Пик там. с. 7.
нага крепост претърпяла значителни промени при прессгройството й за отбрана с огнсстрелна артилерия. Кулиге, без 111 и IV. били сринати до равнището на степи те, чип го зъбери също са били сьборспп или пък зазидани. По-кьсно сиените и никои кули били надстроени с общ парапет. граден от тухли, с отвори за топове и с наблюдателници. От тази отбранителна линия са изключени кули 11. VI и VII. конто, разрушена
5 Ст. Михайлов. 1 мним надпис от креш Баба Вида във Видш Археология. I. 1—2, с. 18 19.
101
т „ с прибавените и скосенн в
„гвън подпори развитиет° на	пьрво.
.....
ss=ss^sks»=s: 1
разкопки. за ла “ Натрупаната вьрху сво копии български страдР-	подкрспсна
довете на гези помещена	к	оора.
откъм	покрай бойиия парапет. От
зува обширна терасап Р	широк
вьтрешния двор към тази тер^ и" а^приба^ени няколко контрафорса. XX помете-,Х^=атасте_ Къ" kXXL С "вете X I И XI. конто о. раж-да замъка от три страна. без югозападната. Фе-тикс Каниц, конто се основана на ръкописнитс бележки вьрху един план на Видин от 1731 г., смята тази стена, както и крепостния ров за дело на генерал Ветерани по времето на австрийската окунания на града през 1689—1690 г.7 Обаче във външната стена личат няколко строителни периода. Например горната й част с бойниците. както и наклонената облицовка отвън безусловно са от по-късно време. По този начин е облицовано изветрялото западно лице на куда V на вътрешната стена, което очевидно е станало през ос.манската епоха. Следователно зидът под обли-цовката на външната стена е от по-ранно вре.ме. За изясняването на неговия произход са необхо-дими архитектурни и археологически сондажи. Трябва обаче да се подчертае обстоятелството, че входна куда I. конто по план и градеж не се различава от другите средновековни кули на вътрешната крепост. е свързана именно с външната стена. От главната фасада на кулага се в лоачнятДИН ТЪНЪК’ Н° Вече РазРУшен зид, конто на Ке з СИ Част е "Родължен ° ! външната стена. К}лата е на два ката, като долният е устооеп ..р-i,« Mtp„. с ,„.’.в„еЛТ
ба Вида
Кула надзи
6 Ст. Михайлов. Археологически проучвания..., с. 6—7.
7 F. Kanitz. Op. cit.. р. 16.
102
отворите .между зъберитс са eraiMnu При археологически проучаания X	нс ’
„австрииската" кула XI 11а ю.озтпа.тч^?
в основа, а си с била niecrowl , Т Р
1 °bi ь„1на, а по-к'м'ио получила осмоъзълна форма в горната си чХ- ° Тази кула е строена през османската епоха Крспостният ров вероятно воли начало го си оз средните вековс, тъи като Баба Вила, за разлика от повечето и съвременни крепости, се „амира П°ЧГ- во па8"0 МЯС1° И За нейнага защита е трябвало да се създадат допълнителии сьорз,-женззя. Близостта на Дунава и ниският бряг са позволявали крспостният ров да сс пълни с воза Входы на крепостта е на североиззочната стра-на. През входна кула I (на външната стена) се влиза във вьншния двор и през входна кула И (на вътрешната стена) се достига вътрешният двор.
При археологическите разкопки е установен ре-дът на културните напластявания. Най-късните антич латериали, намсрени тук, са от VI в., а наг от Г*
ните средновсковни находки датират Следователно славяните и прабъл-
Кула IV на Баба Вида с де-коративни мотиви от тухли
гаг Бо»
ски гар по.
гар
пре име рот Свс
варили тук не жив, а мъртъв град, е избягнала участта на другите рим-и крепости в днешна Северна Бъл-подени и разрушени през първата VII в. Понеже средновековното бъл-гнование на Видии — Бъдин. Един
от името Бонония,10 трябва да се че славяните са научили аитичното
и нашествията си през VI в. от ста-.ю население.
а от писмените извори съответствуват
8 Ст. Михайлов. Археологически проучвания...с. 3.
7.
на д. !с от археологическите проучвания. Бо-
нония сс споменава за последен път в края на 9 Пак там. с. 3—4.
VI в. от Теофилакт Симоката,11 а Бдин е отбе-лязан за пръв път във връзка със събития през X в.
За сыцсствуването на Бдинската крепост през Първото българско царство и за военното и по-литическото й значение не липсват сведения в
10 В. Бешевлиев. Античната топонимия у нас като исторически извор. — ИИБЕз. 111. 1954. с. 344 и посочеиата литература.
историческите извори. От Анонимната унгарска хроника е известно, че по времето на пар Симеон българският управител на областта между реките Марош. Тиса и Дунав е бил Глад от кре-
11 Theophylactus Simocalta. Historiae. Ret. C de Boor. Lipsiae. 1887, p. 55 1ГИБИ 11. c. 299).
103
Ky.nr III и IV на Баб посI росим През Xlv й ,|,;Ч
йота Бъдии. Неговият погомък Охтум управ-Област по време,° на цар Са-ообао ,я ЖпТИвТ0 НЯ СВ' ГерХаРД сс ,<)В°РИ под-
CKS:; ~1т'' ювата крепост ceaa inn t 6	’ а ,1е’
 Scriplores rerum Hunga-roruni. I. Budapest, 1937 n 48-50,88-90.	‘
^/Л«4та, П, (Budapest. 1938), p. 489—490.
1/. Иванов. Български етартш tri Македония. С., с- 57: Ив. Сиегарчв. История на Охридската архиепископия. I. С., 1924. с
104
За значение го на Бдинската крепост през Пър-1,0’0 бь.парско парс।во говори и следният фак». През 1003 ।. император Василий II лично се заел с обсадит а на Бдинската креност. Според визан-| ИЙския хронист Иоан Скилипа ..императорьт се отправил на поход срспгу Видин и ю превзел със сила след пели осем мессии обсада".’5 Друг ле- ’ гопнееп добавя, че тогава българскитс военачал-нипн проявили голяма они гное I при отбраната. заглот°, като ..натрупали гвьрде много мидий-ски огън в един съд. с него унигцожавали всич-ко“-,ь
0( цосоченото сведение може да се заключи, че ранносредновековната крспост на Бдин била зна-шис.пю по-голяма по размера и по-добрс укре-пена. о’колкого замъкът Баба Вида, игом за прев гемането й са били нсобходими осем мссеца. 0 ,с 1(н 1’слно проз IX XI в. Бдин сс очертава каго и.л’-значителната крепост в северозаиад-ниь нареки земи.
Не
В011;
фсг
Ви СП НО’ би. на Б ь.1 ,.О1 ’ рече глея XI ।
” ГИЬИ. VI. с. 282.
С. ProKu Zusiit/c in der Hundschrifl des Johannes Skylilz.es Codex Vindobon-ncnsis hisi. grace. l.XXIV. Munchen. 1906. p. 30. Nr. 17.
< i ho докога крепостта занизила пър-ия си вид и koi а била преустроена във 1мък. Приема се с основание, че Баба иния си виде изградена в по-голямага
XIII XIV в.17 През няколковеков-пествуване стара га крепост очевидно вяна, преустройвана и възстановява-и в първоначалния си вид. Според апокрифен летопис пар Константин иска на Дунав, и сыради град, Ha-Г.’8 Това известие, колкою и да из-ендарно, показва. че за бъ.п арите през । е голям град (крепост). В преданието него му от цар Константин в сыпное i
17 Cm Михай.иш. Археологически проучвания.... с. 8.
1И /7. Иванон. Боюмилски книги и легенд и. С.. 1925, с. 285.
II през 1003 1.. Скилипа добавя. че „императо-
ры... много добре укрепил Видин".14	14 ГИБИ. VI. с. 282.
Значеннето на Бдин изтъква и арабският географ
Идриси през XII в., конто бележи, че Бдин „е £. ,,	_
голям I рад на река Дунав ?“	съеелнитс я земи през XII
Освен в Баба Вида археологически находки от в. според „Географияга” на XII XIV в. византийски и български монети. Идриси. С . I960, с. 79.
105
блю
османска-
сграфито керамика и др. — са намирани в цялата площ между средновековната крепост и Калето21 турското укрепление, което вече през XVIII в. ограждало тогавашния град. Вътре в Калето се иамират старите църкви на града, както и неговата най-стара част — махалата Варош, населена през османската епоха с българи.22 Няма съмнение. че тук е живяло населението на „ве-ликия и многолюден град Бдин“, както е наречен Видин в една приписка от времето на цар Иван (рацимир.23 По време на унгарската окупация на града през 1365—1369 г. един западен автор шине: „град Биндин е прославен и голям", а в I30S г. друг западен автор нарича Един „голям град".24
Единствената крепост в Един през XIII—XIV в на6гап иГ гВДа‘ В НеЯ “ е намиРал „Домът"
“Р ™>Р«. .	SSS«•“
II.
ка Aim..
на Видино
1 Йордац. ирск горка
22 Д. Ихчиев. историята ли робе I во. I с. 108, 122. 125.
Мигериали за под турского ИИД, II. |9|)(,
23 Ив. Дуйчев. Из старата българека киижнипа. II С 1944, с. 170.
24 /. Dujcev. II Erancescane-simo in Bulgaria nei sec. X1 II e XIV. Miscellanea Fran-cescana, XXXIV. 4. 1934, p. 324. Annonymi Descriptio Europae Orientalis, „Imperium Constaniinopoliianum.
И UM'OO
ил Вюро\о 6ииа\чкч' нар
МЬлчил
КиИичмл
Hul^Al 1Л
vu мшипскич нмнераюр
дЛЛШЛНВч* WVwUHMt lUftUlH иАал ю.он, \и\ъ V
. резд ( ава а ii и од аб^щв . v* шэдрато upcv Кднн номощ е\хчц\ 6килр*ие Нрн нар Кл ючн Ь pin вече е 6ч i в ipannuuie на 1 ърнов ' ско •'	''	"'
цре- XU1 Х1\ и Ь \ннска1л кренос \, ноне *> <с идмпрлда в 1раинчиа об иии, чсе\о била ua\uv vaua- ч'бсл к дана н превлсмана, оеобсно о\ мл гь 1рни‘ " една чтарекл грамо\а ее каша че в щи н и'»\ \на i <л»и ерещ\ бь иарскна нар ho рн ’• К''1"° поиска i иокинц о» мл Г'Карскнч крал lit, г,' -и.и л войска но \ начале п»о ю на Йоакнн
и>1 \\1'ли
Hi
,,	' Ь-I
цлр ' раиимнр Нн.никън 1Н н I ‘ 'п
еле ' Ь U’ на । ун» НОС вьр оСн
к рлженнс сс насочила кьм „креносиа |\к Йоакнн нн ори л с oi ън „две нор in
С лед упори ю сражение, в коею сам военачааник бил ie-кко ранен, кретина в pi.nevc на ушаршпе и on ia i Борп.ч.1" Ма^кжартс швиепп пли !. щи още няколко ими npci ХШ в
I \ s о на ibipaiicui ‘ ><онц»1 ы пнюмос а наолныло-1 пннн на h.ina UH1.1 ih vipiietili Прел ккмаисыч нлалило ।но
нуил фил ЛКОВОДСО
- 11. Никон. ИС1Ория Ни отеки i о кияжеечво '.'l ,z' Чч><ь
....-
ня.ъмо Полунавпс .	- кр;|., Людовик ооса- ,
if	
Впайку успял да освободи Бдин 0ТУ”™р“"Хдише на северозапад-Грады оил “^ми от гвете страна на река ните оъ-иареки зе < ет почт|) непрекъс-Тимок. Тази ipa ‘ пв1уНезависими владе-Н:11° епб"31ахпГвЦ "й поХдователно кпнмиал ТСЛ »Тнч Леодали-те Ростислав, деспот Яков в ръцетс .	Шишман.-16 Споменатият за-
Хор "Р1-’3 1308 Г- ПИШе- Че БДИН’ Г0ЛЯМ X. бил ето.тина на България. чиито импера-гори се наричат 'Шиш.мановци. През средата па Хрията течала река Дунав. Това сведение се отнася за деспот Михаил Шишман. син на княз Шишман. конто до 1323 г., когато бил изоран за български нар. господствувал в Бдин и вла-деел не само Бдинската облает, но и част от влашките земи?7 Бдинското княжест во, родово владение на Шишмановци. към 1360 г. получил като собствено царство Иван Срацимир. син на пар Иван Александър. За да подчертае незави-симостта си. цар Иван Срацимир дори отказал да прнзнае духовната власт на Търновската пат-риаршия в своего царство и подчинил бдинския митрополит на царш радския патриарх.
Напредването на османските войски във вътреш-ността на Балканский полуостров и надвисна-лата заплаха над ма.ткото Бдинско царство принудили цар Иван Срацимир да стане васал на султан Мурад I. а по-късно да приеме турски гарнизон в столицата си?“ В това положение заварили Бдин кръет оносците на мпарския крал Сигизмунд през 1396 г. В една грамота кразят овори за ..много якия град Бидино-?' Учасг-ъоб гавЛа1 ё'Г" ФРСНСКИЯ' МаРШаЛ Б'с*"<о съоощава за ..един голям твьрд град, конто се
ae Пик там. с. 42 43.
/. S=eiti/nier\. Arp^ ha/i kiralyok oklcvcleinci kritikai jegizeke. I (1000 1270). Budapest, 1923. мг 926.
зо 11- Никос. Цит. съч., с ц. 16 17. 25: С ьищ.чп! Бьл« про-} «и арски отнощс.
‘О 1277 година XI. 1920 с
9 162.
НИЯ О« 1
107 Н>8.
ск ИЙ ИС «ори'
32 П Вид
33 К>
Византий-ил Фил. к ии в XIII 1891, с.
ктория жест во 0-71.
53.
на
до
Деспот ,р и поло* три я след битка. — с. 90-91.
паричал Боден . чийто юсподар предал цялата 1 си страна на краля и всички гурци в крепост а.40 дру« участник. Ханс Шилгбвргер, добавя. че £'И1 измунд оставил тук гарнизон от 300 души.4’ СлеД разгрома на кръстоносците при Никопол османският владетсл Баязид I се насолил към Бдин. с измама пленил пар Иван Срацимир и □кончателно покорил неговото царство в 1396 f J- Така Бдинската крепост паднала непокы-ната в турски ръцс.
Османските завоеватели превърнали Срацими-повага държава в своя провинция. Главен град ос ганал Бдин. конто народ с Никопол и Силист-залазил значението си на одна от най-t давните крепости па Долния Дунав. Тя играла важна о 1Я НЬв войните на Османската империя с Унга-рия и по-късно с Австрия и сыцевременно пазела аеспия дунавски бря! от влашки нападения. От няк< юкументи и други писмени сведения се га. че във Видинската средновековна
-	( имало постоянен турски гарнизон,
имарски регистьр от 1454/55 г. постоян-ана се състояла от 19 души.4' В до- Външната 25. X. 1466 г. се споменава „крепостта ният ров «а а •
Крс Он на'| KVN
pa Orienudis, p ЭТ; h Bo . ifm /чг (leccVdchtedee I fir« stent urns Vidin	By/anti-
nobulgarica. IV. 1973, p.
.4. Kuzev. Die Bczichungen des Konigs Ivan Sracimir zu den osmanischen Herrschern.
I B. 3. 1971. p. 121 124.
'*• llurmuzaki. Documcnte. I.
2. p. 381.
40 Histoirc de М" Jean de Boucicaut. marcschal de France etc. Ed. Th. Ciode-froy. Paris, 1620. p. IB 84.
ЖСНИС1« Велбсждск.
СпБАН. 43.
34 В. Itoich^ Из история-та на България през 1358 и 1365 I. ИПр. XXXI. 3. 1975. с. 105 - НО.
35 В. Гюзе.зев. Chronicon Mescmbriae (Бележки върху историята на Българското Черноморце в периода 1366-1448 и. ГСУ ИФ. LXVI. 3. 1972-1973. с. 162 163.
За гези владетели вж. П. Ников. Българо-унгарски отношения.... passim: Сь-ufusm. История на Видин-ското княжество.... passim.
Documente.
II.
139, Вж. и
46 ТИБИ. II. с. 117.
НО
4-' К нар 49
БългарскИят Видински, с
1А7/Ч. Видин |нджак през с., 1975. с
41 Hum 5. ::illbcrgers. Rej. bin  - der Number^’ He	llerauseegeben
nantel.Tubin gen. ' .e' P 2.
Входкага куда па ви6 да с моста проз рОВа “ в«.
и Б>.
Видин".44 В опис на тимари от 1479/80 г. е записан никой си Тимур баши. вратар на крепостта Видин.45 В същия регистър е отбелязано. чс жи-телите на с. Саслар (името на това селище про-изхожда от „саси" — саксонци. които се зани-мавали с рударство и .металургия в Чипровци и околните села) „са железари открай време и досега. Годишно те са предавали 200 пръчки желязо на Видинската крепост". Сега също годишно те трябвало да предавал на крепостта 400 пръчки желязо и 210 остриета за копия.4" В ти-марски регистър от 1560 г. са отбелязани 94 бра-нители. зачислени към Видинската крепост.47 В унгаро-турския мирен договор от 1503 г. се спо-
45 ТИБИ
Стр. Димитров. За дате-ровката на никои османски регистры oi XV в. — ИБИД, XXVI. 1968, с. 241, сл.
47 Д. Боянич-Лукач. Цит. съч., с. 137--145. В друг опис на тимари от втората половина на XVI в. същосе споменават редица прите-жатели на тимари, причи-слени към охраната на Видинската крепост ТИБИ. III. е. 518- 521.
мснава крепостта Видин.4"
Прсз XV-XVI в. крепостта место е била обект на военни действия. Около 1408 г. цар Константин. сип на пар Иван Срацимир, вдигнал тук въетание срешу османската власт. Вероятно вь-станинитс успели да овладеют крепостта. защото сам османскиют владетел Муса през 1413 г. бил принудсн да превземе Видин.44 При един свой набег в края на 1442 г. трансилванският воевода Дн Хуниади нападнал града, но не успял да го превземе.50 Андреас де Палацио. сскретар на полско-унгарския крал Владислав Ш Ягело по време на похода в България през 1444 г., нише. че на шест и я ден след преминаването на Дунава впдели Видин, крепост, която се намирала в ръ-цете на турните, но кралят нс пожелал да я овла-дее.5’ Обаче според Ханс Мергест, друг участник в този поход, чиито спомени пресъздава в поема пемскня 1 поет Михаел Бехайм през XV в.. Видин бич превзет от кръстоносците. Ето какво нише Бехайм:
лв Hurmuzaki. Documents.
11. 1. р. 21.
*** .4. Кузен. Восстание Конский ина и Фружина. -BHR. 11. 3. 1974, р. 53-69.
50 Isloria Rominici. И. Bu-cure$ti, 1962. р. 437.
51 Андреас де Палацио. Писмо за поражение™ при Варна, изпратено до кардинал Пудовик. Прев. М. Мирчев — ИВАД. XV. 1964. с. 88.
На	лен дойдоха те (кръстоносците) при
еди1	ичен град на България,
там ’не един замък на	и наречен Бодан.
Би!	казва по турски. тъй като
тур	i ава го владееха.
И н	ля ден —
чак завзеха те града. Пъ|	загубиха живота си,
заш' ха проклеги турци. Хри- ‘ бяха обикновените люде, те се дадоха, на тях нищо не направиха, те тры наха с войската.
Градъ г изгориха до основи.52
52 Хр. Коларов. Д ва ма извести извора за бин на народите на 10 иоеъ 1444 г. при Варна. ИНМВ. VI VXXI). 191 179-180.
Както се вижда, Баба Вида била използувана от турните и тя била тогава единствената крепост на града. Околовръстна крепостна стена не е имало. Бехайм прави разлнка между града (жи-лищните квартали) и замъка.
На 10. X. 1454 г. Ян Хуниади сьвмесгно със сър-бите, след като разбил турските войски при Кру-шевац, опустошил околностите на Ниш и Пирог и изгорил Видин, както той сам съобщава на
111

A K	“«“Wliu
concerning Rumanian Hist ry (1427 1601). Collected from British Archives Jon. 1964. Nr. 116. p. 79
Л- Вешки. Цит. съч c 67.
ше от IX -X в.. намспенп „ Над-лен-Мвкла.,,. в^» в Блинската оо.таст. >пра„.
ГЛНЙСКНЯТ По..„
вал. чс хл к ,а'1ик в Цапш.... . > ;--и • в^н1.
Успех"- Й*,,ава 'ник. X'Рвнсит1.-
' Виг’ > разбил два ’ 'И1" ю «-лин Ми-
Т1а- конто Им1,а Vй ” В сь,"1’я «бачео^^ Г-»-
пРс> XV XVI в
Укзройвали крепостлтРк11Л-е и‘ "опРавя ,и и пре-«ив пътешт^^Л303 ».« 1а Споредосм™.
ил града “ида в средата на XVIlV^n '	1”,Л ‘
11идинската крепост г ' ’ 11 " Ф°рма на крепост „а бм.а нт I ' "остРоена °' камы °биколката й "* РСКа Д-|1ав Малка о . кРачки. Проч, широк и от б
9 яки и^ктепеии кРЬГ-та форма . Имавсичк от tpupe iacu-u, ’ -jnl1 крепост е описана стени няма пон 4-?ТКЪМ Д'|,ава- Откьм тети три кн. При гачи LTaiH е1ра|,а «ми пълни 500 крач-100(1 k-n - UMeiKa пялаI а нейна обиколка с точнатасгп тената е висока 70 лакти. От из-
КЪМ реК3’3 Д-' нав има сдна ««ска и т in рага- а и на трите реда стени има яки здрави железин врали. Пред вьншната стена на рова има окачваш се дървен мост Всяка вечер охраняващнте го стражи го ваш ат с макари и ю подпирал на вратата на крепостта. га кре-постта остава сред водата каго остров. През тети зри враги в крепостта не могат да в.лизат коли, понеже железните врали са малки, а пътитцата криви и завили. От тези враги кьм вратата на вырешната крепост се качват стьлби... От тази врата навътре има една малка желязна врата, зад кояго е вътрешната крепост. В нея живее само крепостният комендант, има хамбар за зър-нени храни, склад за боеприпаси. обор за коне и кладенец за вода. Точно на ьгьла на крепостта има една куда, излит нала главага си до небело.
113
Златна кава oi същою кровите
62 Пак там. с. Вх
.•1. de la Motraye Xjrw.
en Europe. Asie ei Л1;*' 11. La Haye. 1717. p
' С'"- Мштайди p ™>;>п«ъл.ар«„1с c. 142.	с,4Ринц
*U'P
ЧслХ	V
с S9.	с’fc;
"° " c“^v. о™, псикоп	L.
вое русским. 6i>1u..?*'4h
У гурок но uto?,hn-V Л овине XVH «.	Пго
1890. с. 32 Векс-
2ХГ=Х кропишь1 °- Пс1Ър-Х:Ч."оВи^1Х^»1
От вътрешната крспост за тази кула сс изкачват ’ ПО каменка стълба с 50 стъпала. Гя с чстириъ- : । ьлна. покрита с керемиди и се нарича „кулата на Синаи паша**. Тъкмо по средата на тази куда има една желязна врата, а зад нея няколко за-। ворнически килии. оградени с железин решетки. Тук се затварят всички престъпници. Най-висо-ката час г на тази кула прсдставлява един дворсц-крспост. От нет о сс вижда цялото Ви-динско поле и Влашката долина откъм Дунава. В западна посока срешу този дворсц-крспост на върха е кулата. която наблюдава рова... С една дума, това е една много силна крепост. с яки и укрепени степи... Прочес в нея има 150 души войницн и 50 къши с една джамия.**59
От описанието узнаваме. че до 1662 г. единстве-ната крепост във Видин все оше е Баба Вида. Един русин, конто през втората половина на XVII в. бил в турски плен, също отбелязва. че ,.г\ка във Видин има неголяма крепост. строена в стари времена... около града няма крепостна стена**.60

Трите крепостни степи откъм Дунава. за които I овори I в.шя Чслсби. сыцсствувал доссга първата принадлежи па вътрешната крспост,  втората е външната cicna (с кули I и XI). а тре-1 а га е нан-ниска и сс намира на дунавския бряг.6' М 1 я с строена пли наи-малкого надстроявана прел 1 османското владичество. Любови i ни са своде-нняга за високата ъглова кула на Баба Вида. покрита с керемиди и наречена ..куда на Синап I паша", коя го била използувана .за затвор и на-блюдателница. Тази кула трябва да се отьждсст-  ни с кула IV на ссверння ъгъл на вътрешната I крепостна стена. Във Видин и доссга тя е из-вес I на с имсто ..Срацимирова кула" или ..кула 1 на просоIо . Според нреданието кулата някога I с била н ьлна с просо и в нея наказвали пре- 1 стышипите. осъдени на смърт. Те били хвърляни I в просото и с всяко движение потъвали все по- I дь looKo. докато накрая се задушавали.*2
По х$рсмс на австро-турскиie войни през послед- I nine лвс лесегилетия на XVII в. и първага по- I •довина па XVIII в. Баба Вида вече не била в I съсюянис да осигури защитата на града. Сред- I поиск   I с с тени и кули не са били надеждно 1 укр ерошу австрийската артилерия. В по- I стр	гогава турско укрепление (кале). ’
об' ;»о пел и я град. Баба Вида оставила ка	ia. Според французинът Де ла Мот-
ре	Видин през 1714 г., тук имало един
за\	|доволителна отбранителна възмож-
ног	от две роти еничари.*13
Ба	• цел яла. загцото Видин останал извьн
обе	еко-турските войни през XVIII XIX
в. । я избягнала печалната участ на други!.	вековни крепости на Долния Дунав.
Пр	и те векове Бдин бил не само една от
пай	тите долнодунавски крепости, коя-
то г важен брод на реката, но поради гео
графа о си положение се очертал като естестве!. экономически, политически, военно-адми-
нис!1  ливен. църковен и културен центьр на сс-веро’.анадните български земи. Поради това по врсме на феодалното разпокъсванс на ст рана га през вюрата половина на XIII и XIV в. Бдин и иегова!а облает се обособили в полунезависимо владение на Шишмановци и накрая като независимо българско царство.
В по-старата научна книжнина ее да*;...............................“““» ;
"П”>—™ »т«£“р“™
В североизточния край на гр. Лом. напечен к-,-, ’	,'к-	"1чат останките от касте гт
к'в'мУЛе?бХВаНаТаТа °' НеГО ПЛО,Ц (около 46 000 кв. м)лско се извиеява над ниския дунавски бряг Прокопии Кесарииски съобщава. че Византии ският император Юстиниан I (527 565) „стеснил укреплението Алмус, което обхващало голимо iipocipaircrBo. и io направил одновременно си-1 урно и непревзимаемо за неприятелите".4 След VI в. Алмус вече не се споменава в писмените извори. зашото подобно на другите римско-византийски крепости по Долния Дунав през VII в. е бил изоставен и разрушен.
В Дом все оше не са правени целенасочени ар-xeo.ioi ически разкопки и проучвания и затова досега не са открити следи от средновековни крепостни сьорьжения. Оттук обаче произхож-даг не малко средновековни монетни находки. В Ка ie махала през 1967 г. били намерени две византийски монели от XII в.5 В Ломския музей ее пазят и две ськровиша от византийски монели, открили в । рада. Едноло се сьстои ол 60 монели от XII в - । другого ол 5009 монели, сечени рез XII в. и началото на XIII в.’ Тук са наме-пени и лри сребьрни бьлгарски монели от XI XIV В една ол пар Михаил Асен и Ирина я л» о, пар МгшгяяШ—нХ’Х „иле находки показвал. че Дом е бил
«г-	’• сри'“к“’'
116
' Например ,, , ‘ “форинта на , Сбну Xi г4
«колнята мч т 1
'°Т0аагр.Л0м 1,‘>
П," С'"'Р""К "а М , -llociOHHClBo" Пгк dlM41> '•'^««.Т-гГир^ 14-па град Лом '"«урн
XXXVIII. 1930. с. 4
- С. .1. Дилипов. Ломиь, крап прет В|.траж.ввс, С.. 1967. с. 309-323
J За крепост ните стсвд щ Алмус вж. II. Бтии " Към епш рафината в архи> лог ИЯ га на Горна и Доди Митин. С6НУ. XI. IwJ с. 64; Б. Д.чкович. Бодаи по археолог нята на край, дунавска България. СбНУ. XVI -XVII. 1900. с 152 ел.: К. Шкорпил. Не» торыя иа дорог Восточги» Болгарии, - ИРАИКЛ901, с. 468 - 469; К. Иречек. Пъ тувания но България Пловдив. 1899. с. 282.
5009 монета, сечени
4 ГИБИ, II. с. 167.
5 По сведение на Лр. Филинов. директор на Ло» ския мутен.
< Инн- Х-> 5,111

цата крепост Лом на.мираме в едва уигарска кралска грамота от 1286 г. В нся ее съобщава. ' че ..господин крал Стефан, дейсгвувагц гогава от тат ьк крепостта (каструм). наречена Лом. при река Искър. за завладяванс и война с българите..-“Q пород П. Ников този упгарски поход срс-щу България бил ирсдприст от крал Бела IV и неговия син Стефан проз 1261 г?" Следоватслно през XIП в. Лом с съществувал и и мал крепост, коя го с била превзета от унгарския крал. Но г я не се споменава в дру! и извори. включително и в хроники!с, конто описват кръстоносния поход на унгарския крал Сигизмунд през 1396 г. Про-следявайки движение го на неговитс поиски по десния дунавскн бряг. те съобщават само за крелос г и те Бдин. Оряхово и Никопол. Изключение нрави само французинът Фроасарт. конто по-сочва изопаченитс до неузнаваемост имена на огне гри укрепени града, обсадени от кръего-носцитс ио пътя им към Никопол. Между тях е г pa i Комет на река Ме га, по коя го плавали кора л Възможно е в Комет да се крис и мето на 1	га на р. Лом. Спорен К. Иречск
а биха могли да се движат саловс.12 1 i пред вид, че през средни те вскове ски са били много по-пълноводни.
ла. възможно е р. Лом в долното листина да с била плавателна.
него на крепост в Лом проз Вто--ко царство свидетеле!вува и имею о се среша в османски документ, лнесгвеници и на географски карт '111 в.13 Това несъмнсно е българ-овековно име на Лом от времето, а о с и мало град, г. е. крепост.
Ломската крепост засега не може да
•1. Милчев, Тр. Филипов. Визант ийска кодек гивна монета находка от град
1967.
* В Ломския музей, № 397 и 4IX.
П. Ников. Българо-унгарски отношения от 1257 до 1277 година. СбБАН. XL 7. 1920. с. 102.
4 Codex diplomaticus Агра-dianus. IV. Рем. 1862. Nr. 179. p. 282.
по Г Ка I  бьл от к си За poi Ло У 11 от CKO I KO1 . Сьд се и i орали л и пса на археологически данни и пи. .1 сведения. Може би тя е била разрушена <•! гурците при завладяването на Видин-ското царство през 1396 г., в чиито граници вли-зал Лом през втората половина на XIV в., или пък о! кръстоносците на крал Сигизмунд през сына га година. Нс е извест но сыцо така какво е прсдставлявал споменатият в унгарската грамота каструм Лом преустроена част от гвърде голе.мия за един средновековен град ант ичен кас-
11 I. .S'. Aliya. The Crusade of Nicopolis. London. 1934. p. 59.
12 К. II речек. Цит. съч.. е.
283.
'' Например в документ от 1711 i. (вж. Асимилаторска-га политика на турските завоеватели. Сборник от документ. С.. 1964. с. 89). в документ от 1715 16 г. (вж. Б. Цветкова. Нови архивни изгочници на въоръжената сьпротива в българските земи срещу гурския феодален рсд през XVI XVIII в. -ИДА. 18. 1964. с. 225). у н ь 1 ешес i веника	Симперт
през 1699 г. (вж. Ар. Кес.ч-ков. Стари пыувания през Б ь. пария Граф Волфгаш Еттингенски. - ПСп, VII. 58. 1899. с. 633) и др.
117
..мвоизградена малка крепост прет ** в
, ...о бъ.парско царство. Независимо от това ’овйтмЙ^' имею Лом славянската форма на Алмус	' “к'“‘в» J
срсдновековният трал получил нс направо от ИИМл-"1. ws*0’’ античния кастсл. върху чиито развалина той въз-иикна 1. а от река Лом. на чисто устно бил раз-положсн.1*
1 ряова да се отбслежи. че някоташиата сред-новсковна крепост в Лом няма ниню общо с постросиата тук паданка но врсмето на османскою владичество. За пьрви т.т Лом е споменат каю паданка в началото па XVIII в.1’ Укрепя- 15 б. Цветком н ванею на Лом сс наложило след злополучната <=225'• бсимилав^^SV1 за lypunie война с Австрия, завършила с Кар- ЛИ1“ка па .товаикия мир чрез 1699 г., според конто запад-ната I ранина на Осмапската империя била пре-\icciena б л изо до оълтарекитс земи. Ломската
** F. Kanitz. Donau-Bulgarian und dcr Balkan. I, Leipzig. 1882. p. 86—87.
паданка, построена върху останките на ангин- ‘ пата крепост, навярно просыцсствувала с из- 1 вес гни изменения до XIX в., защото Феликс Капни през 1864 г. отбелязва, чс обитаваното само 07 гурии Кале е оградено от квадратен, срав-нително висок землей вал с кръгли бастиони на четирите ъгъла. Стоните били Д7»лги приблизи-телно по 190 м. Двсте порти южната и за-падната евързвали укрсплението с града.16 Съвсем оскъдниге данни за Ломската срсдно-вековна крепост дават основание да се предпо-ла> а. че по значение и по размори тя с пред-ставлявала не повече от едно стражево укрепление на дунавския бряг, което е било изо-ставено и разрушено не по-късно от XIV в. Оставило с да сыцсствува селището към крепостта. наследник на което е днешнйят град Лом.
Дунавските крепости в Бъл-। ария според една карта от 1395 г.
——вИИ
ОРЯХОВО
t
I
На около 500—600 м ш™.,, на малък хълм със стръмен °п Оряхов°- ‘ КЪМ Дунаев се издигат остадките н^" СКЛ°" ’ ковна крепост. Най-добпс , ? среднове-
«•'
Г. f, Каниц ооърнал внимание на Оряховск» 1а крепост и помества в книгата си Дуна^ България и Балканы- гравюра с изглед на Л ил^ °ККЪМ За"адната стРана-' Оряховското кале или „Ка.мъка . както го наричат местните жи-гели, е описано и от К. Шкорпил.2 °Р"Х°аСД™ зККеПОСТ бе изцяло разкопана през 1Уо» 1971 I. Оказа се. че в по-голямата си част тя е напълно разрушена и са запазени само малки късове от крепостната стена. Крепостта е има-ла четириъгълен план, с трапецевидна форма и плот около 750 кв. м. В градежа се очертават два строителии периода.
От първия строителен перид е останал североиз-точният ъгъл на крепостта. където под прав ъгъл се срещат северната и източната стена, с дебе-лина 1.50 м. Северната стена е запазена на дъл-жина 6,30 м, а на източната, близо до ъгъла, личи вход с ширина 1.30 м. От южната крепостна стена личат само останките от правоъгълна куда, от която западната и източната стена са с дъл-жина съответно 2,85 и 3.90 м и дебелина 1,35 м. и отчасти южната външна стена с дебелина 1м. Градсжы е от грубо обработени камъни, с бял хоросан и рсдова зидария.	„,,ияпя Поа-
О1 вюрия строителен период е	Рна
ната двуетажна куда е с размера
F- Kanit- 1т und dcr Baiv Паи-НЦ|_ ’«« p. 17,^5
Шкоррц. I, 'ppoi BlK, , ирлиЛ’к 466 467.	-*-1Ч<в*
Ч* ha xpenoci (игу. реставрацияга)
Полуразрушена
Оряховската ди
120
Сыпала куда след реслав-раиията
6х‘	гапазена на височина 9 м. дебелина!а
.• 1.65 м. Кулага и стените са градени • амьк и бял хоросан. нримесен и едра с гените личат ле! лата на изгнилите наллъжни греди. Северният и юю-1 i па крепостта са почти изпяло раз-

• яг, така и вторият строителен ne-ta се отнесат към XII XIV в. В пурен пласт най-важнитс находки iitie от кухненска и трапезна кера-tcio на Второго българско царство, л византийски монети. а също и от Хлександър (1331 1371). При архео-• разкопки са открити следи от мно-южари в крепостта.
-.а първи път се споменава в една гра-унгарския крал Владислав IV oi 1283
' Димитрова. Бьлгар-ската крепост „Камъка" при Оряхово на Дунава.
МПК. X. 3. 1970. с. 10 12: Сычата. Срсдновс-ковна । а крепос г Кам ька край Оряхово. В: Архи-тектурата на Първата и Bropara българска държа-ва. С.. 1975. с. 165 181.
.ни
на с с. oi " ба ' на> зат Р) Ка ри-по са ми Н. ца| JIOI ГОК)
Оря ча-мо! а на г., в г >я! о между другого се казва: „Когато баща ми. господин крал Стефан, изпратил бан Григории против българите, като го поставил за началник на войските си. бан Григорий завладял със собствените си сиди някаква крепосг. име-нувана Оряхово*’.4 Вероятно тя е била превзета
4 / Szentpetery. t\z Arpad-hazi kiralyok oklevelcinek krilikai jegyzekc. II. (1270— 1301) Budapest. 1943. Nr. 3231. p. 313- 314.
121
"Рез 1266Ц"Т’С ПР" "°Хода »м cpeury България  кРе- 
ипсват. Пол османска власт ВДРСТВО едно с Никопол през 1395 г 'опаднала за-На следната година (1396) vanw.»., 1 измунд. конто тръгнал на похоже огпг.КРаЛ Си’ ска срещу тургщте. от Видин покраТ Дунаса отправил към Оряхово. Първи нала™»™ постта 500 френски РИПари^ачёлоГ^п То Бусико. маршал на Франция. Според една фрён-ска хроника, в която подробно се разказвГёа това нападение, крепостта имала двойка стена с кули, разположени на равнн разстояния'’ Мар- ‘ шал Бусико също описва завладяването на Оря- ‘ хово. В своите мемоари той пише. че между ' французите и турския гарнизон на крепостта се разразило упорито, но безплодно сражение от сутринта до вечерта за неподвижния мост над големия ров. който възпрепятствувал доближа-ването до крепостната стена и оградата на града. На другия ден православните християни. които съставлявали по-голямата част от населението на града, се подчинили на унгарския крал, като му предали и всички турци в Оряхово. Животът и имушеството на хрисгияните били запазени. докато турните кралят наредил да бъдат убити. Същото съобшава и друг участник, баварецът Ханс Шилтбергер. според когото войските на Сигизмунд стояли пред града пет дни и тогава
XX.	—да.
срешу никои кРе"0С,‘	п1тувайки нагоре по
мирали в otMaHCK" Р „о оряхово. Хрониката. пеката, той ст ш нал ) д ,ва четозималък S‘,„	«.« ."» С"„
В«ра» Ва’Р“
5 n- Никоя. Бп
‘‘7 година , Г 7- 1»ЗД.е 157	*,
6 Chroniquc du relioi Sami-Denys. Conley® * gne de Charles VI de'ln."' 1422. Ed. M. I L3®18
In: Collection des d^ menu mcdns sur IhisieX France, sene. Histoire ол Uque. 11. Paris. 1840, p 4^
1 Histoire de M” Jean dt Boucicaul. marcschal .de France etc. Ed. Th. Godet-roy. Paris. 1610. 84-88.
8 Hans Schilieberger. Rase-buch. nach der Numbcrger Handschrift herausgegeta. v0n V. Langmantel. Tubingen. 1885. p. -
‘'‘,?'sufieLmX
1927. p- B2-»v.
122
Трябва да се предполага, че турците са възста- ‘° Т. Gasparrini-Leporuce. 11 ПОВИЛИ крепостта. Тя е отбелязаиа в картата на Mappamondo di Fra Mauro фра Мауро от 1459 , Заедно с други крайду- Ve'lS4k' навеки градове и селища Оряхово била превзета р от влашкия воевода Влад Цепеш през зимата на
1461 62 I.. който поставил тук свой комендант.11	11 I- Bogdan. Vlad Герс?.
В мирная договор между Унгария и Турция от Bucure$ti. 1896. р. 82.
20 август 1503 i между крспостите в „Земята на пар Шишман . т. е. Иван Шишман. е отбелязаиа И Оряхово.'2	12 Hurmuzaki. Documenle.
Ценна сведения за Оряховскага крепост съ- Н. 1. р. 20-23.
обшава османскнят пътешсственик Евлия Челс-би. коиго минал оттук вероятно през 1666 г. Според nei о ..Рахова на брега на Дунава с из-вьпредно оживена... (Тя с) била покорена от Бая-зид (!)••• При завладяването тя създала трудности. поради което след превземансто й някои места oi крепостта били разрушени. И понастоящем купите на крепостта са красиви. изградени от
Условно изображение на
Оряховскага креност с име-ю Azara в картата от 1395 г
J1"	»ма „
IT’.
тРешна об !ает6рс' °пс По'нХ""^' С,И| ;вПа’ ч'зк все^еХ * "аеТ“ -
 Кь|ии. едва чж .м,	, ;пР>'"ана н „ 1чс"Ие на
'•* '"^“"едннХ' п " СД"и "РР'.е. Гб”М1,С1в« «Иан Ахмед б г Р KU "ЯМв Г1" "‘”,я' ДРУ-кия1 бей и.ч 1‘‘ 1,звънРс дно .... вРемсто 11а
окх пир" Р^зрушава ™3ОИТ	За"зема.
вътрешноетта на крепостта не РеМе Насам вьв 1онеже е разположена на пай »,?.''Тр°И НИЩо-е ша планина и народы ‘ , кия връх на може да бъде изкаран тя не бив.В 1езе_ВЪ1ре. не Долният град е на сто .-г. възооновявана. брега на ДхнавыХо ^еТ™ - -Веинки .ем, кьнн, X разпХ^Х ~
до хребета на един хълм...“13	t
С ледова! ел но Оряховската крепост била превзе- 1 ia or Баязид I след упорита съпротива на бъл- • гарскня гарнизон и поради това турците събо-рили някои части от крепостта. Поправена през 1396 !.. тя била отново разрушена при превзе-мането й оз Сигизмундовите войски. Срутена и от Михаил Витяз в края на XVI в., крепостта била окончателно изоставена.
Ог по-късни сведения с известно, че Оряховската крепост наистина е била изоставена и продъл-жавала да се руши. Унгарецът Янош Комароми през 1697 1. нише в пътните си бележки. че по-рапо Оряхово и.мал замьк на височината. но сега гой бил пуст.14
Писмените сведения и археологическите Дании за Оряховската средновековиа J;» ;1 ^0-ствунат. че тя е ^^^^^Хнствената розо оь1|а[КК° Хл'ическо отношение крепост
Ев.и/я Чейсон. Прев., съел, и ре. Димитров. С.. V
14 Маджарски Балкашпс. ГК комеитар П. 1976. с. 39.
никопол и холъвник
1 Подобии скални пьтища с кояовочи водят и до други бълг арски средновековни крепости. например до Овеч Прова» при Прова-дия.
никопол
На । олемия, висок и стръмен (особено към Дунава) хълм до западния край на град Никопол Се намират останки ге на средновековната му крепост I я е била достънна откъм запад, където тясна шинка свързва хълма с крайдунавските височипи. На това място очевидно някога е била запалил га порта на крепостта. От града, конто е разил 1->жсн в дьлбока долина, в крепостта се е влп! ю през източната порта. До нея през ерс и 'вието с водсл стръмен път. конто запомни ския
С Д' нап до зап век Си» им а
" шожието на хълма близо до дунав-П ьтят възлиза по източния и южния
с изсечен в скалния герен и прорязан довози.’ През османската епоха бил ореден калдъръмен път, конто води а га след 1813,14 г. източна порта, дссга. Не е известно дали срсдно-•рга се е намирала на сыцото място. Шкорпил Никополската крепост е да 370 крачки и ширина 270 крачки.2
2 К. Шкорпи.1. Некоторый из юре» Восточной Волга-рни. ИРАИК. X. 1905. с. 460.
' Монсiиге ее пазеча в му-зейиага сбирка в читали-щсю на iр- Никопол. Вж. и Манова. Никополската средновековна крепост. — МПК. XX. 5. 1980. с. 6-8.
По	лм се намира фрагментирана кух-
ненс тафито керамика от XIII XIV в.
Oil	.зхождат византийски монети от
XI	монети от българските царе Иван
Алек р (1331 1371) и Иван Шишман (1371 !395)?
От I'1 I. насам в крепостта се извършват археолог разкопки.4 Разкрити са част от укрепи : елната система, ст ради от Второто бъл-гарско царство и от турско врсме. Крепостниге степи, макар иреустройвани и поправяни дори и през османската епоха. в основната си част са били построени през XII XIV в. За това свидетеле! вува градежът от дялан камък. бял хо-
4 Е. Манова. Цит. съч.. с.
5 8*. Chiifiima Някои виде ве сгреи гелегво в средновековната крепост на Никопол. В. Архитектурата на Пьрвата и Втората бъл-гарска държава. С.. 1975. с. 182 192.
125
Част от крепостта сщ на Нмкопол
положе,,и „а.т.гьжно
•пмазанп. Лнцсвите кам,!,,,,„“ “брс леми размер», са обработени. но нс са рсденй в правил,,,, релове. Пълнсжът на стенте с о лреонн ломенн камыш. обилно зале, с хопоен В гора крепост. значителро no-малка, с „мало на ниския дунавски брят в подножието на хълма. В самото подножие са запазени останки от две успоредни степи, конто са я ограждали от изток и от запад.5 Те започват от склона на хълма, за 5 За таи С1 конто са захванати, и посоката им е към Дунава. к. ШкорпиГц^<‘'*ми» Разстоянието между двете стени е 135 крачки. 460	'ая
Източната стена е с дебелина 2.60 м, запазена дължина 5 м и запазена височина 6 м. Западният зид е по-тънък — 2,20 м. Градсжът на тези стени е напълно еднакъв с този на крепостта горе на хълма. Запазено е преданисто. че двете стени са достигали до Дунава. К акт о ще видим по-на-татък. това се потвърждава и от писмените сведения.
За пръв път имело на крепостта се споменава в Българскня апокрифен летопис. писан във вто-
Иванов. Богомилски
tiques еп Mesic et cn Thrace et leur sort a I’cpoque du Haul Moycn Age. — EB. 5. 1966, p. 215.
M Scriptores rerum Hungari-carum. 1. Vienna. 1746, p. 341.
“ Вж. и V. Besevliev. Op. cit.. p. 215.
10 K. Gjuzelev. Les relations bulgaro-vcnitiennes duranl la premiere moilie du XIV1 sie-cle EH. IX. 1979. p. 50
рата половина на XI в. Според него българският пар Никифор „създаде Мотик и Морунец и Сер. и на запад Бялград и Костур. и на Дунав Ни-копо.Г'-" Летописецът вероятно с имал пред вид низантийския император Никифор Фока (963 969). В. Бсшевлиев изказва нелишеното от основание предположение, че грады с основан от никой византийски император по повод на една победа, каквато е била например завладявансто на България от византийцитс/ Независимо от това доколко известного на апокрифния летопис с вярно и коя историческа личное г трябва да се вид» в споменатия цар Никифор, важен е фактът, че 1 рады вече с съществувал през втората половина на XI в.
Според една късна уигарска хроника Никопол на Дунав бил основан от византийския император Ираклий през 629 г. по случай победата му над нерсите.8 Достоверност1а на това известие с гвърде съмнителна - малко е вероятно създавапезо на град в един исторически период, когак з българските земи на север от Стара пданина
настьпили коренни етнически и поли-
•мсни, а всички антични крайдунавски крепости били напълно изоставени и
гра
Р‘>..
По по
ва:
1 Второго българско царство Нико-•спава за първи път едва в средата  Ю той ще да е бил вече голяма и ст, защото тук пребивавал цар Иван конто приел пратеник на венециа-В последните години на Търновско-репостта придобила още по-голямо ко значение, тъй като по време на нашествие в Северна България през Иван Шишман потърсил със семей-\ бежите тькмо тук. Османският хро-ин ефенди нарича Иван Шишман „Ники владетеле докато друг хронист, Мех-
нск то стр осм 138ь ство НИС I КОНО, мед Нсшри, отбелязва, че този български цар не е има.1 „по-добра и по-укрепена крепост** от
Никопол.11 Нарасналото значение на този град през втората половина на XIV в. се дължи преди всичко на местоположенисто му. Бродьт при Никопол по това време един от най-важните па Долния Дунав - бил пазен и на левия бря1.
11 II. Петров, В. Гюзелев. Христоматия ио история на България. 2. 1978. с. 190. 194.
127
пХна\П^оТолаТа Крспост аа Ни-
‘ бь,гаРския пар. Чрез тобпЬВ,,ИК- пРитежание *-,а1"'Ше Никопол тесно е 5* заи>‘«теното при-~ ир„ продължи“ “аХ^п13 6ъдс С1'а”’-"ь-парекия, владетел е „о?.. Д Д>"ана съседните държави в лашкл р*а-' вР|’«ки еьс РИЯ. СЫЦО >acIpa1I,elll'|a"'KO„nS^f’"" и У1»а-оше не разполагвли с флот вГгк. Те все 01 тази страна крепост та =„'^унава и зат°ва Именно тези стратегически ппём "спристъ''на. влекли тук в ония трёвож.' ' pcHMV1,lcc'аа при-български царе от столица, а Търново°СЛеДНИ,е
поред Нешри османските войски обсади™ н КОПОЛ през 1388 г. стел к-.тг, °осади-™ Ни-жество български /радоне в Търно'^кото пап с.во. Изпаднал в безизходно положение. Иван Шишман поискал мир и се съгласил да предате на завоеватели те исканата от тях крайдунавска крепост Силистра.'- Няколко години по-късно “ г, г на I юли 1393 г султан Баязид I внезапно на- света н./и'ё-а, °’* па.тал и превзел Търново в отсъствието на Иван -ш Нешрфс. Бсо"р?'1 Шишман. който се намирал в Никопол. Тази с'41 крепост турните не успели да завладеят. зашо.о нямали флот. Ето защо след две години те го превзели с измама. като си послужили с български кораби. На 17 май 1395 г. станала битката при Ровине във Влашко между тамошния вой-вода Мирно Стари (1386—1418) и дошлия от
Унгария Баязид I. След голямо кръвопролитие османскнят владетел с войските се насочил към Дунава и поискал от своя васал Иван Шишман кораби. за да се прехвърли на десния бряг. Обаче след като проминал отсам. Баязид завладял Никопол и обезглавил Иван Шишман. а остагька oi земите му превърнал в своя облает (санджак). Главен град на тази административна облает станал Никопол. тъй като е бил последна столица на Иван Шишман. Според Българската ано- „ „ нимна хроника градът паднал на . юни - -  христоматия.... 2
Данни за него се съд р	очаква. по броя
от 1479 80 г. Както тряова да се очам
ила а™Р>Чам*
ла Heiunnie Cv'
128
1 '

иа .арнизона си Никопол ласмал нърво място • Киафа.чншя «т.,.»-в едноименния *.<1нлжак. Пскочсни са имена та на испиа1ииите на кораби 57 крепостям защитники начело с комендант и .ю.иси с кьлчиша и смола. Други 21 човска служсли в гсмиизс. но живее.|и „ крспост ia. Гук служсли <янс 26 калафатчии '•
!6 16ОЛДЖИИ (риоари, и лсмиджии. 12 марлотоси
КОНТО паля. лраиината" (обикновено христия-
25 лърводелци и лидари. 7 дьрволелци на с.лужоа в 1СМИНГС. 2Х зенберичии (стрелки с лъ-КОВС с пружиню. II топчии (арлилерисли» 17 желсзари и ковачи пигани, 6 вьжари и 54 мар-толосн. „конто оослужват креноегга и каквато раоота сс олкрие. санлжакбеял изпраща лях" Освен лова в с Гостина. Ловсшко. 6 души то-чилари доставали в Никополската крспост io-дишно по «ЮО стрсли за ръчии лл-кове и по 6000
стрсли за лькове с пружини.15
Унгарскияп крал Сигизмунд при похода си н Бълария срещу турните през 1396 г. сс nai ькна.1 в Никопол на силен гарнизон начело с Дог ан бег. Крепосгта сила обсалена по суша и вола. Споре : ^анцузина маршал Бусико. участник в този след превземането на Оряховскага креп -мляг замина. за да обсади Никопол эепсн град“. Щом се разположил на
• ТИБИ. И. с. 299 315.
Ъгьл oj стената на кре иостта Никопол
и полско-
COPOLIS
План на крепостта пол от 1718 г.
.21. Владиславовите де::::л за разполо-
на Калима*-«««^^ от » Варнеи^ иНМВ. 1Х (XXIV). W73, с- г4Д
Х’ХХл.паюнлапа „ре, османскою выдача
С1ВО
Изглед на Никоиолската крепост през 1745 г.
—^-.пс прокопаването теми прохода под земята, конто бяха направени и докарапи до градската стена. Те бяха толкова широки, че грима бойни можеха ла се сражаваз на една линия. Задържа обсадата цели 15 дни**.1** Една фрснска хроника, конто съ-що описва похода до Никопол през 1396 г., съ-общава. че градът бил защитен от кули, здрава крепост и имал многочислено население.17 Обсадата обаче завършила безуспешно и. както е известно. огромната войска на Сигизмунд напълно била разбита при Никопол от пристигналия на 16-тия лен Баязид I.
Нс успял да превземе тази крепост и полско-унгарският крал Владислав III Ягело (Варнен-чик) през 1444 г. Изворите. в конто се описва нападението срещу Никопол от Владисп-------
войски. съдържат ценни сведения жението на крепостта и на града. Според хро-никата на Филип Калимах, войските „достиг-нали Никопол. главен град на България, едната страна на конто се мие от Дунава, а другата е въздигната на един хълм. Понеже се пръенало •е тук са събрани богатствата на цялото

ЙГ...’
 '--е
Sain‘ho"^s' du
‘ 4ГМ

А
наг вой’1 за 1 на тис НИ! да Ан
„П
>й (Владислав) не можал да удържи с си да не се пръснат из предградията ' га не подложат никои от жилищата нис и грабеж. Те подложили на паче порти, но понеже портите и сте-фаво защищавани, излязла заповед
обсадата**.18 Участникът в похода Палацио пите за Никопол следното: товината от града откъм север е

130
копол. без да смее да го нападне, и хвърлил кот- 1,1 Фрснски нътеписи.... с.
ва на отсрещния бряг пред малката крепост Хо- 69.
1ьвник. Според Ваврен ..град Никопол с дълъг	|
и гесен, разположен на един хълм. със силна 21 Гл. E.ietoeuh. Цит. съч.. | крепост на върха. Oi двете страни на града има с- 4-
,1Вс големи крепостни стени, които се спускат от посочената крепост до реката. Тези стени са добре зашитени с големи крыли кули. До реката от едната до другата крепостна стена има го-ляма дьрвена палисада**.20
U гака, според привсдсните описания Никопол-скага крепост на хълма край Дунава имала няколко порти и от нея до реката се спускали две крепостни стени с кры ли кули, евързани до брега с дьрвена ограда. Тази пристанищна крепост е пмал пред вид и Нешри, когато отбелязва. че дунавскитс води се пл искал и в стената на гра-да.-' Извън крепостта. в долината и на околните хьлмове. се намирали незащитените жилищни Никополската крепост, глс-KBUpi .	предградия. както ги нарича Ка- даиа От Дунава — гравюра
димах	or първата половина на
Гр-,население имало и в крепостта. В XIX в.
оокръжена от Дунава. другата му част откъм изток се пази от дълбок ров. а останалото е защитен© от един хълм. Извън града наоколо сыцо имаше, според обичая на страната. къщи. които ние всички ограбихме и опожарихме. Градските стени обаче. ако и да изглеждаха, че са построени от дребни камъни. кралят не ги нападна поради сыцото съображение, за което казах по-скоро да се прехвърли в Гърция. а и поради това, че във войската на краля, за да не бъде затрудня-вана в похода, имаше малко на брой малока-либрсни ОръДИЯ. Наистина грады е беден и сс-
Никопол — rnani Дадена през 1826 Ра< сна
И>
' “ьв Ви.
гашяото положение намалява славата му. но той може да бъде главен град на България. защото
е надарен с много преимущества: и плодородна
зе.мя. и пристанище, през коего за турните е orкрит достъпът и нахлуването във Влашко и Трансилвания. а оттам в Унгария../49
Кратко, но точно е описанието на крепостта от бургундеца Валеран дьо Ваврен. които на след-ната 1445 г. минал със своите галери край Ни-
19 Андреас де Палацио. Писмо за поражението при Варна, изпратено до кардинал Лудовик. Прев. М Мирнее. И ВАД. XV. 1964. с. XX.
132
османски pei истър от 1479 «о , ,.
мейства в крепостта. Ш
кинства в .рада (т. е. пред.X Д°Ма’ -\ТВа мюселеми- 446 хрчстиянски’. т е бът’ гарски домакинства ч 68 вдовици?* От разки’, на Леунклавии за превземането на .рада от тЛ, ците се разбира, че в крепостта с имало паза^» > ,, ,
‘ h 11 1^пк1ц^ t()n С ведения за Нпкополската крепост се съобщават schc' НЪ.о„ ", в никои извори по повод неуспешнвтс нападения *lonс,с v'a«tun?n4 срешу нея. предприми от влашкия воевода Мн- '59S' р ’81 хайл Витяз в края на XVI в. През 1595 г. тон разбил при Никопол Ферхад паша, след което нападнал и опожарил града. Три години по-къс-но, през 1598 г.. Михаил разгромил тук везира Хафъз Ахмед паша, опожарил града, който имал 6000 къши. и избил жителите му. Крепостта оба-че не успял да превземе?'* Избягалият към Тър-	____
ново Хафъз паша после се върнал и поправил ic des ояпат,Лсп'’к^ Нпкополската крепост?5 Унгарецът Томаш Бор- 4- Pcsv-18М- V W1 шош през 1613 г. съобшава. че ..Никопол е на самия дунавски бряг; неговата крепост се намира
ия готяма и здрава скала... целият град бил из- Плав на крепости н„ го^н от воеводата Михаил, а и сега оше не е полот П45г.

“ Hurmuzoki. ’v... XU. p. n.4U.4ls '”’t
von Hammer.
*4 ГКШзп'клкп» n . 'b
2r
Ь ri.
П
и пыеписи за
XV1-XIX в - и комет ар С . 1976. с. 29.
застроен; той (Михаил) разрушил крепостта на доста места: тя е имала и землено укрепление откъм възвишението с лозята. на висок хълм... но въиреки това гой не успял да я превземе*1?6 Най-подробни са описанията на Никопол от XVII в. Ето какво нише българинът Петър^Богдан през 1640 г.: „Посетих 1рад Никопол. обгра-ден със стена, но снова, коего е със сгените, не е нещо голямо. обаче извън стеките, сиреч грады. какго казват италианците, е обширен и голям. Заграденият със степи град е разноложен на един хълм или по-скоро до планината при брега на Дунава. Кастелът или онази (част), която е оградена със стена, не е дълъг, нито широк.
135
маГаНи,’“га ка
дРУга ere *’'3 ""“"щТатТ’м Ул«- и Ло?
зува ..... ,ld' като дпу.., ' крепос,, л-’ “ Рав' РааРУЩено Ко*0'	рТ' "° вс»"ко ?'а
,,О«Я.1;1 ... ато Абае ... Ра',Валини ,, бра' сякат ..Д белосат ... IUa мииа п и п«Ч1н
•Е»;„,' лю|"
"а XVI] в v КНя «огра* от „	-
един висок хълм'ка^а;1<|)а' Нико«"л им???Ловнна Е^аРм*"'" <>««« стена се спуща чКааМеннаГ1ЕРепост,о? к^”ВЪрхУ
крепост има' ще впя Д° Дунава- Никон е;Н1а им.?1""" u"V’'2
има втора врата. пъ ™ към крепос™
"lassis**:гхг-»
1. пикопол. според него, бил седалище на сан-джакбея и на началника на дунавския флот. Тук имало оощо 3000 войници. Крепостта, завладяна още от Баязид I, била много стара и много здрава. Намирала се на висока скала край Дунава, имала квадратна форма с обиколка 4000 крачки. Купите на брой били 26, като югозападните се отличавали с особена здравина. Имало две порти. с двойни враги — източната, с куда над нея, се наричала Чаршийска, а западната, в която живеел комендантът на крепостта (следователно сыцо имала куда), водела до „горната чаршия, която е вътре в крепостта". На гази порта караулили всички войници от гарнизона. В кре-„о'стта имало до 100 „покричи с керемиди ста-ровремски кыни“. Долната крепост ^0Ред ;
Сия Челеби, „е отделна	Дунава
гор»» "Я-
136
Г I ччжаноч. Пъту-ванс на Евлия Челсби из 61. нарекиге теми през срс-iaia на XVII в. ПСп. XXI. 70. 1909. с. 656 659.
Тя с един кат. обачс кулитс й са много здрави 3' и направени изкусно. И гази креност е във форма на квадра» и има 500 крачки окръжност. На из- 1 гочната страна има една врага. Крепостга си има оi делен комендант, свой гарнизон и 50 покрои» с ксремиди кыци. По-рано гази крепост била пристанище. И сега още в стоните. конго са край Дунава. съществуват сводовсте. през конго влизали и излизали корабите”. Грады се на-мирал източно от пристанищната крепост и сс обстоял от 3X00 сдностажни и двуетажни кыци. пръенати по доловетс. могилите и височините. Имало I I мюсюлмански и 6 христиански махали. Ю00 дюкяна и чаршията била много ожи-вена.24
Приведените три описания от средата на XVII и отчасти съвпадат и отчасти допълват свсде-нията за Никополската крепост от XV и XVI в., както и археологическите данни. Към всичко това >рябва да прибавим два плана на града - един ня вьрху една австрийски географска карта	1 и другия от 1745 г. Според тях на
запа жилищните квартали па града върху висе । е разположена голяма правоъгълна
Портата на крепостта Никопол. построена през османската епоха
кпеГ Се^Р е “ кРепост L
ва и 7.7 към •*ество
— х/лизо до сегаш-.не е била пазена. защото __________:о да се очаква опасност. вероятно е била, както вече която свързва крепос-крайдунавските височини. Тази пор--- понеже била достъпна. изкопан дълбок ров с
*Репост с .
Полепен 'м,,ожеств
"Ю с |>П Г1°'Х,а'1к-( г Кули, к Дун^Р^рьгьл?.. I® пр„с, Д ,А, те i-г. а k-V1h. Bi Л Ф°РМа и c'7"u* крепости - ЬТре,1-,чито г. С тРн изп > WV|’ ст,-
Сч,анското н , ,рСз пъпВ|. РетъРпяла н. Гра^и.
СВоя ерезНппВ ,ади‘«ество *ГС ня*олКоН’,к°Пол-
посХме Пн°аР? Г-~~-
ТН"Я ХЪЛМ С ‘"’Ката-ЕаТозбащ:дпобрепа-нг °^°е "РесД Нея бил
Ленин на Евлия Челеб7ТЯР °биколка- Тези шото разстоянието между „гАЭВаТ довеР,,е-стени. както се посо7и7'° °т
Жтг?*! rr
«.мир..,, „а	ьХ "
ограм Р'“” ,р!п“т,а мчрпшата о ;,ър^||а ограда ноне в средата на XV в. Не е ясно
ведението на Евлия Челеби за сводовете в стените край Дунав. през които влизали корабите. Ако крепостта е завършвала в Дунава с каменна стена със сводове. това съоръжение ще да е било изградено след XV в.
Двете крепости са били свързани със стена, която според Хаджи Калфа се спутала от хълма до Дунава. Трябва да се отбележи. че точно над останките от западната стена на пристанищната крепост горе на хълма е надвиснала част от сте-
ЛМала_пРавоъ-све-, за-v/f двете й .А35 крачки- Това озна-кре-
138
на. кояго. съдейки по ггосоката и. вероятно с продьлжавала надолу по сгръмния хълм и се е евързвала с долната стена.
Грады, разположен в долината и по околнигс височини. нее бил укрепен. Пътегггссгвеникы .1. Марсили в 1691 г. пишс. че „Никопол. конто макар и открнт и без никаква стена, е все пак главен град на България и прочу г със своята тьрговия. Веред града се вижда един замък. построен вьрху един хълм.“Л0
По врсме па руско-турските войни през вгорага половина на XVIII в. и първага трегина на XIX в. । лавин ге военни действия се водели в Севе-роизточна България и поради това военно-стра-
.1 П. Димитроя. Археолог ячейки изеледвания на граф Луиджи Марсмлн и» бьлгарскнгс аеми в края на XVII в. ГСУ ИФФ.
ХЕШ. 1946 47. с. 14. 44. В своя 1 а карга на Дунава Л. Маренам сттбелязва Ннко-
мък.
Къе от крепостната стена на Никопол
139
—-.о
1Т.... попра.
1’авлаляпа от пуски.., "К|”м«ри 1Х|о , ч1‘р’,;‘"®чХ	"р«
*1. Кутузов.-'2	‘-'авнокома
Доколко тазн крепост е К
""но у крепление* М*oxJ 6?P'“''С П"°стР°или
това време"КЪВ1ЛаНИКОПОЛСКаТа издадена в 1826 г., а ловина на XIX в.
анДуващия
Разрушена, нс е । тук ста-използу-.... „	крепост от
лпСг ГравюРи - едната ДР>гата е от първата по-
холъвник
•«X.,
,1,сР.чор.1 a’}v,'‘OHa><
1 *•» ||
12 М- И If, Докумет ои”' \°я- Обо ^^.3,
8 з£Ч
х- rib? -:
11 -таповядал да j ^а'м)д * °’ново H„№,XC">> . "ост и назначил а? ’> ’ строн гел Мехм« ГЛа»«. нянин на Стара 3am ata. 1813 14 г. - в* ПР“ "М ™™. Паметнишпе , А'“’-териалната култда ’ шите земи от туХ “ ““ -Археология. IV. 3“**
Срешу Никопол на ниския и непригоден за оторана ляв бряг на Дунав се намират останките на малка та крепост Холъвник. Някога тя се е намирала непосредствено на брега, но с течение на времето реката променила очертанията му и сега развалините на крепостта са на 1 км на-вътре. Наблизо е разположен град Турну Мъ-гуреле.
От 1936 до 1944 г. на засипаната дотогава крепост с прекъевания били извършени археологически разкопки от румьнския археолог Гр. Фло-реску. Той я разкрил частично и в публикацията си правя опит да проследи исторического развитие на крепостта.34
По запазените останки се вижда. че крепостта с малка. Тя има форма на неправилен много-ьгьлник и се сьстои от околовръетен ров, крепостна стена и голяма крыла кула в средата. Околовръстният ров е многоъгьлен, широк м
34 Gr. Floreseu. Cetatea Таг-nu — Revista islorica ro-mana. 15. 4, 1945. p. 432-463.
140

и дълбок 2.5 м. с отвссни степи, облицовани със зидове от грубо обработени лицсви камьни и иьлнеж oi ломсни камьни. Спойкага е хоросан с баластра. Вътрешнияз зид на рова, с обиколка 156 м, се с издигал над околния герен и пред-сгавлявал външната крепостна стена. В северо-изгочната страна е бил входы с подвижен мост нал рова. На нужна га страна 1я с долепена към вътрешната крепостна стена и има две кули четириъгълна и гриы ьлна. Според разкопвача зидовете са строени or влашкия воевода Мирчо Стари (1386- 1418). докато надстройка га на вь-трешния зид с двете кули, в конто са били вградей и вътрешни । реди. той смята за дело на турните.
Крепостната стена между нея и вырешния зид на рова се очертава кръгов коридор с ширина 4 м отвътре е кры ла, олвън многоъгьлна с девет страни, чиито дължини са от 11.5 до 15 м. Дебелината на стената с внушителна от 4.5 до 6,5 м. На южната страна отвътре има пра-воъгълна кула със страни 4.5 и 6 м. В съшност тази крепостна стена първоначално е била крыла и отвън с полукры ли масивни кули, разположени на равни отстояния, дьлги и широки по 2 м. Дяланите лицеви камыш. пълнежъг от ломсни камьни и здравия г хоросан са накарали
Пла на
<ритите степи Хольвник
141
35 Ibidem, p. 442—463
об;1ч'е"неЧмуасДаТИРа T°3" градсж в lv » Това сТ:.т.:^ххкп^?с^хх
Р;,.'о\>6О	'° 3"ЛЪТ С бнл ,га«глев „авЪ1 ’
около 0.60 м и полукръглите купи г» ... по-големи размер» да ю СМЯТа задело'»" Мирно Стари в края на XIV в. Добавеният отвън зил с дебелина 2.50 м. конто закрил полукръглите кули и придал на крепостната стена мно-гоъгълна форма, поради небрежная си градеж и употребата на римски архитектурни. скулптур-нн. епиграфски фрагмента, каменни блокове и тухли, донесена от Ескус на десния дунавеки оря! за строителен материал, разкопвачът отна-ся към врсмето на османското владичество. Към сыцото време обаче отнася и надстрояването на старата. разрушена крепостна стена, защото в градежа са употребени вътрешни греди. Към съ-шото време разкопвачът отнася и строежа на кпъг дата кт ла в средата на крепостта с диаметър Срсбървв ковчега m „ повече от '10 м. дебелина на стените 3 м и за- —™ пазена височина до 7 м. Тук също са използувани антично строителни материали?

Златни оосцн от Никопол-ското съкровище (XIV в.)
Трудно с да се датират различимте строит един нериоди в гази крепост. Но наличие™ на!падеж с вътрсшни надлъжни и напречни греди говори за сгрои гслство. извършено през XIII XIV в румънският археолог не привежда никакви ар! хеологичсски или исторически свидетелсгва в подкрепи на гвърдението си. че срсдновековният Хо.н.вник оил построен от влапткия воевода Мирно С тари. Гъкмо обратного, налицо са ре
дина факти. досега повече или по-малко прене-брегвани. конто доказват. че тази малка крепост не е била свързана със създадената през XIV в. влашка държава, а с българската крепост Никопол. на която с била предмостово укрепление на лсвия дунавски бряг.
Засега вес още няма Дании кота е била построена крепостта Холъвник. При днешния град Турну Мыурс.тс с намерена златна перпера от византийская император Йоан III Ватаци (1222 1254).'' която е единственото свидетелство за


наличиею на връзки с десния бряг на Дунав отце през Х1П в.
Най-р 1 "’ото известие за Холъвник несъмнено е ср-. 1 ковният български надпис. намерен в креп но време на разкопките през 1944 г. На.	врязан върху варовиков камък с размер	см и има следното съдържание на
сег;	карски език:
Обнови се този рад Холъвник три цар Илдирим ьаазит и при субаша...3’
01 Xo. влас има. Зас.. пись 1 ската
се изяснява, че град, г. е. крепост, '’ил поправев, когато се намирал под Ьаязид I Илдъръм (1389 1402) и тук .изон под командуването на субашия. внимание обстоятелството. че над-чва с кръет и е употребена българ-! л.; ..пар". Крепостта очевидно е била
О. Iliescu. L’hyperpcre byzantin au Bas-Danube du XIе au XVе sieclc. RESEE. VII. I. 1969. p. 118.
37 Gr Florescu. Op. cil., p. 461; H. China. C. Balan. О indcrippe din 1397 — 1398 pri-vitoare la Mapinirea turceasca de la Turnu. Sludii ma-teriale de istorie medie. III.
1959, Р 359 -364. Четенето на този надпис с уточнено от //«. Гъ.пбов. Приносът на епиграфския материал за решаване на лингвистични проблеми.	ИН MB. XII
(XXVII). 1976, с. 35.
възсгановена по нареждане на османската власт от български майе гори. някой от конто е издъл-бал този надпис.
Холъвник също е българско име и според Ив. Гълъбов произлиза от холена 'гащи, чорапи'.38 Това се потвърждава от хрониката на Жан дьо
38 Ив. Гъ.пбов. Цит. съч.. с 35-36.
143
Ванрен Той
. —*»с след като превзели крс-пост la Русс през 1445 т.. буртундските галсри се часочили към Никопол и ..отидоха да хвърлят koi на прел едва голяма кры ла кула. обградена оз стени иъв форма на гати: тази куна реката, на влашка земя то Холъвник в смисъд лучила поради форма пост рояване.

с. ».' -,с“»чЛ. 1Ь|]
 «, /.'’ "ула е ,1а 6Р«га х-ледователно име-гащи’ крепостта е по-h. и то след нейното
--> лъвник. преди да бъде прсвзет oi турните, изяснява османският хронист Мехмед Нешри. Сред крепостите на цар Иван Шишман той посочва и тсзи. конто били на ду-навския оря,: Никопол. Тон-биргоз. Свитов. Нов! рал. Тутракан. Силистра.4" Летописецът из-режда тези крепости от запад към изток, което означава. че Тон-биргоз трябва да се търси меж-1х Никопол и Свишов. Понеже между тях няма руга лунавска крепост. Тон-биргоз трябва да
I \Г	h
По сведем И1
Ив. Гълъбов.
се отъждестви с Холъвник.41 И наистина. турского тон или дон означава Тащи', а биргоз е >у река та форма на пиргос. г. е. куда. Следова-:елно Тон-биргоз (гаши-кула) е точен превод на Холъвник.42 конто е принадлежал на Търновско- Срсбърен гас <л също10п.
ТИБИ. II. с. 313-
Срсбърни горкви о Г сыно-to съкровище
41 //. Петров, В- Гюзелев. Христоматия.... 2, с. 182— 183. 201.
Холъвник паднал в османски ръцр гаедно с по-сдедните ос ганки о г Иван Шишмановото царство. Както вече се посочи, след битка га при ровине във Влашко Баязид I преминал Дунава с български корабн и превзел Никопол. Според Бъ.ч арска га анонимна хроника Баязид „посгави стража но целия брод на река Дунав. Той залови българския цар Шишман и го погуби в 1395 г. на 3-ия ден от месец юни. завладя сыцо и бъл-гарската земя и постави свои управители там по цялата българска земя".4-' Изразът ..постави стража по целия брод на Дунав" означава. че освен Никопол и другите крайдунавски крепости Баязид превзел и Холъвник. чийто български
гарнизон след залавянето на Иван Шишман вероятно сам се предал на османски я владетел. Като oi .ii арска крепост Холъвник бил включен в създа тения от земите на Иван Шишман Николо. - анджак. Турците държали тук постоянен I	41. който според един регистър от
1479 S	мал свой началник (диздар) и се съ-
постоянни крепостни защитници. 33 пжинени лъкове и 8 топчии. Освен и. живеещи на различии места, из-эдишно 1700 стрели за крепостта о е наречен Холъвник в този до-
1479 стоя стре. това раб-. Хлу куме Таз1 мое* гиче< копо. Tpo.ni равю
репост е била издигната като пред-
иление на Никопол с две страте-1И — първо. да пази важния Ни-д на левия бряг и второ, да кон-
тиге доту к пътища във Вл атката ;оето в
същност означавало да се упраж политическо влияние в тези земи. Че Холъв;. тк с бил построен от българските владетели през XIII или XIV в., се доказва и от липсата на селище към тази крепост дори и през XV в. В регистъра на военно-феодалните владения в Никополски санджак от 1479/80 г. всички крепости, без Холъвник и Гюргево, са и градове. т. е. имат и селища.45
За зависимостта на Холъвник от Никопол сви-детелствуват и наименованията, с които гази малка кула-крепост е била наричана до XIX в. В унгарски документи от края на XIV и началото на XV в. тя е известна с името Малък Никопол Пик там. с.
145
•^Vl,
”';'4
^Proc-ДунаВаТуРс«аТа 8^apCKlI '“‘и До.
See"^11""e б^^'а ?a\'^o^' Пар! Г ПОЯ«Л ВНЪВ В'1аШко°ДТНа 'очка0^-'1'^ кой£ Др- сельлжа “ и‘Мената £Рябва Да Се МаНс*ите
СтРатегичес>г РИНадлеасаш ац<ото е б а-
I111 "вогнете X бтЛИНИ Аз b^L° Те эд Тез" думи Обяепо6 Де "ревзета и сз бл да За владеят у°Ьясняват стремежа “ събоРена.-« им еп Холъвник оше В vn а власите да им удавало някол^ „ рая на Х1'7 в. Товч L'^ '<> възврыцали така 1’,"~ но тУРИите отново Ил нревзел Никопол и Хозп »Р° СЛеД Като Бая’ К,ни '395 г., ушарският кпат с К “ НаЧаЛОТ° “а "ал с обсадим машини Мачкия Г™ "аПад‘ Разказва Антоний КгД Никопол. както ,«ем	™ »<«»“ «“
нем преди твикнали смущения в стана па унгап-шие. Наи-после кралят разрушил голяма част от ооградсната с двойка стена крспост, завладял я и поставил тук свой гарнизон.4’Това е станало през втората половина на юли 1395 г.50След битка га при Никопол през есснта на 1396 г. Баязид
Да^Ром>^ » ?ae’“«a"""e и c°Hy “acs, '4 ' **. 1893 *1^
48 Л™ de II,,,.,, PaS"e des croiX ILt, * (1445). Ed S“'k Paris- 1’27. p. 82.
4 Anionii Btiniinii. ; Ungaricarum. I runco 1581. p. 374.
50 Г. Pervain. Din reb Tarii Romane$ti cu Un la sfirsiiul veacului al XI lea. Anuarul insiiiun de istorie $i arheologie Napoca. XVIII. 1975, p
146
I прснонил OI Холъвник през прочена на 1397  вдашкия воевода Мирно С три. ' коню през 1399 । о।ново бил в крепостта оиук през март с. i. roii изпрачил послание до Chi измун i Никои ителедвачи смятт. не власиte се йдьр-жади 1\к до 1420 1.,' след коею Хольвник окон-
qaic.iHo проминал под османска власи Обновя-ването му. за коею съобшава посочения! вече надпис. те да е сганало между иролстта 1397
И начало!» па 1349 i Поправка ui се наложила пора ю 1СЖКН1С повреди, които (ли измунд на-
нссьл с ooca.uinie си машини през юли 1395 1
*" Hurmuzaki. Doeumente. I. 2. р. 431.
I	Politic» ex-
terna a lui Mircea cel Barlin (ihcrla. 1924. p 42.
" I (ihuifa. Condipile in-stauriirn dominupei otomanc in Dobrogea. Studii isto-rice Sud-V.st Europen. I. Bu-cure$ti. 1974. p 87 sq.
Hccho is h.ihb опит за превземането на Хольвник би । наиравен през 1445 г. Обсадата по суша oi власиге. откъм Дунава от бургундските га-лсри । ьм които се присъединил с унгарски вой-ски Ян Хуниади продължила петнайсст дни. Вл збетрелвали кулата с бомбарди, без да и ।	1 вреда. Нс помогнал низ о западения i
oi	ножиею и. защото нс дос г и г нал до
'* // ( hired, С Balun. (Тр. ей., р. 362.
Срсбърни льжици oi ськро-HHiueio. намерено н Нико-по.ч (XIV в.)
“нап';ХГ™ГСГга,й"П“"1>* един малые спизод or обС-1д п\''т?В1' вниман«= КОПОЛ изпратили малка и бърза ,’	""'
Доволствис и артилерия ла гарнизона Ja V<?P°‘ ник и тя. безуспешно пресле двана' о л ‘ г ежите галери. „спряла пред потерната на кулата която била до водата. и тези от кулата (т. е турците! я защищавали със стрели и камъни".” От по-сетнешиата исторически съдба на тази крепост. която над 400 години останала под осман-ска власт. заслужава да се спомене падането на Холъвник за кратко време в ръцете на влашкия воевода Михаил Витяз през 1594 г?6 През 1828 г. крепостта. наричана вече Турну, била превзета от руските войски, които на след-ната година, на 3 октомври. я взривилн. Согласно Одринския мирен договор от 1829 г. останките от някогашната средновековна бъл-гарска крепост Холъвник и по-късно възникна-дият до нея град Турну Мъгуреле били включена в пределите на Влашко.
През XIII-XIV в. и по-късно Никопол и холъвник представлявали единна укрепителна система от три крепости — две на десния и една на левия дунавски бряг. Те контролирали най-важния за Второто българско царство брод на Дунава. В годините на османското нашествие в българските земи Никополската укрепителна система, която не е могла да бъде превзета от сухопътни войски, придобила първостепенно стратегическо значение като последна опора на цар Иван Шишман и на Търновското царство. С превземането на Никопол от турците преста-нало да съшествува и царството.
Вековете са пошалили незначителни останки
средновековния Никопол. Може би някога ще се разкрият основите на двореца на цар Иван Александьр и цар Иван Шишман, но би било оправдано археологическите проучвания да обхванат и града в долината. където и досега е запазена великолепна църква от XIV в.

свищов

Времсго с пощадило и досега значигелии останки oi средновековната крепост на Свищов. Те сс иамира i иа самая връх на Чука га	висок
хьдм в 1 рада, със сгрьмни склоиовс, особсио към Дунава. Пръв обръща внимание иа свищовского ' Каде ’ Феликс Капищ а по-късно ю опасна и К. Шк ; пи и’ Някои "	....
мес1 а прав'1 копки с во
‘ F Kanii.-. Donau-Bulganen und der Balkan, 1. Leipzig. IXXl. p. 193; 11. P -s- K ///кориц i Некоторый из ло-noi Восточной Болгарии.
ПРАНК. X. 1905. с. 45Х 459.
спи oi крепостта сега са запазени на м височина. Те очертават неправилен шк с още неизяснен план. При раз-_• открита задана, първоначално за-•рна за събиранс иа вода. Въпреки че Детанл от крепостната стс-.осиостга са продължавала в източпа на в Свищов
148
•Ml
P-I lp5
г-ммотенп** '‘1е,,,,те е q-j	.«
«su^F^i’552*» ? •“’Ито на мест ’ " 2 W’M- »Л\Г ’’"°	,|„"ЯЛ-
1а тидовете и,,Речнитс из и ...1,1 ll,1*iniie През N6] ,	_	5атдо Рината
•‘PXeoToi „чески’ °"111 “ ’иипш,.,,., к-новни к\ 11лпн1.Р'ПКОГ1ки 11 ''сТ1|1Пв°"АаЖ|1н
'’«ха-Долният nS*’ " Х°ЛКИ °Р —>-ка II трапезпа (със г„ Л	’ЪЛ1>Р*а.т кзх-
'’икаот Второго бъ.згарск'о utn'° У-РаСа) “!«-поетта н по де дня хътмв'Т'0’ °К0;,° X керамика от ВторогоТХп^’ WBeH И ОТ Османского владичество к^Р Одрство множество византийски моиетй °”ЛИ намсРснн -- XIII в. „ български’мон ™о7х7Хх%ХЛ Вероятно и двете стари църкви на ч'-ката по-Г-\п ВОенинте свет«» ев. Димйтър и св 1 copi и. водят началото си от Второго българско царство.4	г
Теш археологически паметници и находки свидетеле г вуват за възникването и непрекъснатото сыцествуване на средновековния Свитов от края на X в. и през следвашите столетия.
Никои нзследвачи смятат. че още арабският гео-граф от XII в. Идриси споменава Свищов. Според него ....от град Бидуни (Бъдин. Бдин) до
1 ра 1 Су бес 1 Кастро на изток има един ден и по-човина'(път). Той е хубав. многолюден и цветут 1рад на реката (Дунав). От нею до град Дири-та (Дрьстър) на изток има един ден и половина (I МТ Според Б. Исаков арабската форма Су-&стро -оварялаюттр— „ фон. коетодтьки.	>	прсдполо.
L“’:XP4e °' ,раД Сист°с 1|а
' А.
*«<»*"*« к
То,
К|-м ./"'«л, .....№&..х (....11 кл-РЧи.
aTa ei
Га-
"рсме- 'иХ'“'“"ч 11ьРков11а c
•« ~.й? »'
НЬркн;, ,. "4 Др!, ОКОЛО 511 -	 Гсо1"»'||
Св- Дттмипр-” '° “ ‘Х-.анЛи само
о. източната и * TKuai,eMoxe £ no-точно. Пре.иожеа'’’ Cm. C"ic0u„„„. ц„, СЬ)
датировка IX \ в, е обоснована. Ичиежл и двете ньрквн са посф< ни но време ю на Второ българско царство.
Л. Нед ков. Българмнс седните н страйк пре» X в. според „(eoi рафиям* i Идриси. С.. 1969. с. 79.
липолския полуостров са сьздали Свитов по времето на цар Калоян или още по-рано.’ “ Пакти.м.с. 13.’ i.a
150
Скинювскан» крепосi спорен ip.iHiopa. издалека през 1826 । въп Висни
Пы
ди Г' Koit миг Вл
пурно сведение за Свитов датира от лменаз е от Пегер Шпарнау, който ipnx фон Тенщедт и други се върнали на с кораб в Цариград и през Плов-I ърково ..присги! нахме в един ipa;i. лрича Цвиста (Свищов), оггук прс-. (унава. след което влязохме в с грана i а
С.че ою известие за Свищов е евързано с осм; . । ого нашествие в Севсроизточна България. юва разказва хрониката на Мехмед Нс-шри. в която Свшцов е посочен между ду навеки ie крепости на цар Иван Шишман. По-на-гатьк османският хронист нише, че през 1388 г. изнратсният от султан Мурад I велик везир Али паша с многобройна войска потеглил нагоре по opei а на Дунава и завладял редина български крепос hi и пиргове (кули). С пратеник османският восначалник поискал от българския воевода на Свшцов доброволно да предаде крепосi га. Той o i казал и се нош отвил за военни действия. Няколко дни българскияг гарнизон упорито се
Н Миков. Ироизход и значение на имешна на нашито । радоне, села, реки иланини и мест. С.. 1943. с. 64.
к А. Кучен. Пыеписни дележки за дь.'иарскше 1еми 01 1385 I \р\г.чо|пи XII. 4. 1970. с. 68 69.
''li. Eiciouuh. Oi делало cBcia или nciopnja Мехмеда Heiupuje Београд. 1957, с. 38. 42.
151
IW
ПО име 6ъ U in. j Р е- ТО1И '«известен I Р- Крепостната	
^4SS!S-e I жен на удобен дунавскн брод, до който вод°л I традиционен тър.овскн път от Влашко. нарсчс, I „Свищовски път-,". гой е 6ил сдин оу значРтеслн Я ните радоне не само по Дунава. но в в Северна  Ььлтарпя. Населенного му се състояло or тро В оългарски и само 5 мюсюлмански домакинства I според per истъра за военнофеодалните владения ® в Никополски санджак от 1479 80 г?1	Ц
Каю крепост Свищов е отбелязан още в картата  на Фра Мауро от 1459 г., която несъмнено отра- I зява географията на нашите земи ноне през вто-  рата половина на XIV в. Свищов и крепостта му I били превзеги от влашкия воевода Влад Цепеш 1 през зимата на 1461 62 г. В писмото му до унгар- I ския крал от 11. И. 1462 г. той съобщава. че в 1 Свищов и двойната му крепост били убити 410 I души.12 В нея и в мирно време имало постоянен, I макар и малък турски гарнизон. Според регистър I от 1479,80 г. освен диздар (началник) тук имало ! 8 души охрана.13
Влашкият воевода Михаил Витяз през 1595 и | 1598 г. два пъти опожарявал Свищов,14 но поне втория път не успял да превземе крепостта.
Единственото описание на Свищовската крепост дължим на османския пътешественик Евлия Че-леби. който дошъл тук през 1651 - 165_ г. Според „ею тя била край Дунава на една стръмна ви-сочина. имала четириътълна форма и 7 кул" дървени покриви. Портата ее	®
точната страна и вътре	крепостта била
-'кг. ««— -
И кули на крепостта., 1я
10 Д. Джуреску. Об испорти соли из румынских государе! в на Балканский по- 1 луостров при феодализме
- RESEE, 1. 3-4, 1963, с 432
“ ТИБИ, II, с. 245.
12	/. Bogdan. Vlad Тсреу Bucure?ti, 1896, р. 82.
13	ТИБИ. II, с. 321-323.
14	Hurmuzaki. Documents
нава. от ADl едва 1  Сред*
ПИТуЛИ, I (на 1 гегляп-; крепос1। както се един руски шов ..бил 1
ж
фавоъгълна форма и личат останки < репостни стени, с пет кули, от които 1
•ре дата.
вната крепост на града била изпол-1810 г., когато турският гарнизон ка-। без съпротива пред един руски отряд гември). Още същата година при из-си от града руските войски взривили
но тя не била разрушена напълно, вижда от иосочените гравюри. Според ’50nau-; I източник, издаден през 1827 г.. Сви- i anfe а някога крепост, но от последната вой-
153
Ое.апкио^'““1е'иС“"' щовскаха крепост
и ,-г г. Гаджанов. Пъту-
1 \ Рвлия Чслеби
XXI то. с. Ь5Ь
лс“ , , und да'’"8
hundert	dem
. taufc d=" Oun»“s«omK * Wien. 1826.
ПСп.
ВОЙСКТТ.
' крепления.
—... .	jou.uiiin ic ОТ
crap замък. с много кули...**'" Според сттомени на мест ни жители пред 1В\0 г. изторял покрттвът на крепостта. ала тървенитс рамки на проторимте тт вратите ее запазилтт. както и стеттттте.1' На жестоко ратрутттенис |Я била подложена през Кримска;.'. война HS53 \S5bk котато от нея
’ «ЧХММ . г.
'М'. „ ЛЛ»*»
US '.5йь
рейкой
Ц’«‘ < »ММ».1о ,  -
11 ' IV. 1м.,'1;п  • v хд
>арма в града. Унгарекият иътетиесгвсник Ф.
Каниц заварва крепостта в развалиии?"
Сре шовековната крспост на Свито, съдейки по 1 радежа и п археологически тс находки около нея по хълма. е съществувала по времето на Второго бълт а реке царство. Тя е пазела един от важните юлнодх навеки бродове. но малкиге й размера
пеказват. че тази крепост е имала второстепенно стратегическо значение.
V.
р”’«мС
•Притч към ихрн,/”*4 Синтон. v ду *Ч|
:о F kumt: ОР av \
П.Р 1Н.
Карта п.1 лове и крсполм
НОВГРДд Ц ПИРГОС
Циочно от Свитов. ДО ЛСИИЯ ОПМ. ...» « и сс ...мира с Но».ра, Сен п .	'•> р. Я,ира.
'	v '•‘"•рои И ОЧНО oi I1.M.X
..."... „ч, к, ..............  Ь„а„	'	1
"Г"" ...... Кашмир. ..„„и, се,™.',,
ск.н'11 .ipi.Mii.. сс спуска към Яшпа Гук с с,
• псе > с па i.i ерс тновековна крешк-т Гя с , и-м , i’i у...ма Ипочпа.амс
-’Г-'.....'^-'Р-мепа С висок насип. в кой m яс’
рочп .. ... крив. останкюе О1 крепостна оспа C.ien:	ipyi и крепости сьорьжения по по-
‘ "с .... «репы не с ска.те, и
л-.......... рреановековнигс степи u стрп ли с
леи. времен, са били тасииани По пя i.na на Ka.icoanp в ю.чямо количсспю са
( ли ф.пим Ci.ipnuu-ю <ним oiuvihi пл Ян-
. !‘И6. с. Н U
1СЧ1 110 В
нам кьечыа or кухненска и грапезиа ке-
ра,	срафто украса oi XIII XIV » и.........	< п.«6Р '
Тук icpemi и византийски монет oi XII ’„.ж та», с 12. в.’
Та	несъмнено ее е наричала Нош рад.
Toi	юю е занизило и досега. В хроника1	при oi XV в. гя е поеочена между
д\1	чрепосш на пар Иван Шишман след
С ни нреди Тугракан, но с имею Нукесри. В	* ее разказва. че но времс на »авое-
нак а поход в С евероизточна Бь.иария пре	османскизе войски оз Чернен се на-
сочи ему Нукесри и неизвестна!а крспос! Kpi -	1 и । и завзе.ш.4 К. Иречек основа ic.tho
oi ъж i с и$ява Нукесри с Нош рад на р. Яшра.' Нукесри очевидно е изопачена форма на имею Неокаш ро. как го се е досетил още немскияг историк oi XVi в. Леунклавий." Уснорсднозо 1рьц-ко име Неокасзро. коею сьогвегсгвува иа Нов-
‘ Mehmed \с\п. Kitttb-i <>-h.tnuina I d. V R Unal. M A. Kdvtncn. Ankara. 1949. p 245. 255
* А Иречек Ис i ори» пл I'u. napnic С.. 1929. с. .49. бс.I. 72.
Iрал. поклзва. че крепостза води началою си oi визан 1 ииского владичсство в бииарскшс земи през XI XII в. За това свидегелсгвуваз и намерению 1ук монети от XII в.
h II l.e^eiikhm Neuwer Musuhnaniseher	Hisiori.
Francfurl. 1595. p. 161.
155
ПРез 14б| 6, , Х^ГВО ДРУП<
анска влас, .».«-»	-*-‘»пца .. и мно-
Взад Пепси, н "Гевзе, О1 „ ра 'ове
«остаиена „ paaXen',”" Т” ,ia> чрез 1388 г. ₽Ушена след зав.
Между Новград и р, .-₽
Пиргово). Не,ЮсреХведоаиМ,,Р11 С П,,р,ос (ее,а на сел,,щето. по протежение н?Ч”° °Т ”рнег.и,а ее издига скалист хълм н " ечен^НаВСКИЯ 6P»f-валини „а това мяего‘„, повърхността се виждат Хета “Кор,1нл ' По трапезна керамика със Ха кУхненска и XIII-XIV в Гъпне сбя срраФито украса от Иван Александър е намсредТв'M°HeTH °Т цар на Калето.'. а ио-къснГХ ,, ед^сед П Комшш(Гн81иТ"‘"
пирг означава куда), пренесено от пленниц», конто цар Калоян преселил на Дунав.11
В хрониката на Нешри между крайдунавските крепости на Иван Шишман се споменава Тон-биргоз,1- но това известие се отнася за крепостта Холъвник на левия дунавски бряг срещу Никопол, а не за Пиргос до Русе. Първото писмено сведение за Пиргос е от 1462 г. в посоченото писмо на влашкия воевода Влад Цепеш. конто се хвали с извършените тук кланета.13 За крепостта на Пиргос изобщо не се споменава в из-ворите. Вероятно и тя. подобно на Нов, рад. е била разрушена при завладяването й от турните през 1388 г. като ненужна поради близкого и съседство със стратегически важната ХР®"ОСГ_ Pvee През 1479/80 1. с името Деспот Пиргос се лишение отбелязано в османски регистър като
эт х" " пр°' “ ™“- ” -съшествувала до края на XIV в.
Ноп|Рад. j
^«СКото
,"ав*РНо е г,-1-'-

н.
Шк<»рц|4 ( , PHHHie и» .. ' ’’Ис ц.
ИБАД-1V- »Н,е.г13
^ИБЛИ. xiv. )94041i
РУСЕ И ГЮРГЕВО
якският вх^
Рафнческатн „омс^ на балканските теми ПСп. XI, 1898, с. 250* “
'^Mehmed Nefri. Op. cit..
13 /. Bogdan. Op. cit„ p. S2
С рс.шонсковната крепост на трад Русе е разру- 1 nieiia 1° такава с тенен, че сета дори не с пьз- 1 можно та се установи точною и местотто.тоже-нтте. Доест а тя не с пила нроучвана в археоло-
прс। 1871 т.. смята, че крепостта на трада
нт останки от стара степа.1 В ©войте во.ттонионеры Никола Т. Обретено» в Русе) нише, че „калето, стара кре-• та от незапомнени времена", е била на Военния клуб.2 К. Ill корпи л Отбс-< пос тройка га на Военния клуб на ibckh бряг в Русс били откричи стс- "  радеж имало вторично употребени сини надписи. По-късно. през 1903 пяване на т радина га около Военния мерени основи на крепост, а на из-основи на джамия. В тях били .ио строителен материал отломки надгробии надписи. При регулира-кия бряг па Дунава през 1911 г. на е г гния клуб към устието на р. Русен-1 о гкри т и зидове с лет ла от изт пили ш район са намерена монет и от паре ге М; i Асен и Иван Срацимир. Тук. според К. Ши .'Рип i. се намирал сыцествувалия г на мяс-тото иа днешния град Русс римски кастел Сек-сагинта Приста?
Следователно именно на мястото на Военния клуб, на високия дунавски брят. се намирали останки те както на античната Ссксагинта Приста. гака и на средновековната крепост Русе. Засл ужава да се огбележи. че нужно от крепостта 157
1 / Kami Unnau Bulgancn und dcr 1882. V
Balkan I. Leipzig.
нис ;и»сс“’	- .......,.г.,......... ..
щчсско отношение. Ф Канин, конто посетил
Р\сс пгс ‘ 1K7I т.. смята, че крепостта на града се с л мира, та б.тизо до присчанитнето. кт.дето се ни*	’ ”
(P- 1 HOC
ЛЯ31 вис ни. ан i
ГОК
не i < запа ски.
греди
7 Обретено*- Г номе-„„ ... GbjnapcKHic виланин Под pen. на M Арнаудо»
' II ни »a
‘ К 111 корпи I. Опис на Cl a-пинию по ичсннею на река Русенски Лом. <	J41’. .
55 5К. (»»«" Некоторый hi aopoi Восточной Болгарин ПРАНК. X. 1905. с 452 454.
* Ст. Станчев. <• ,аРа традиция в един народен паки! Археология. IV.
2. 1962. с. 6 И) Вж. сыне // / Попов. Описание на Русчук за време от I860» до 1X79 юдина. Русчук. 19-8.
156
-г—J 192J . „
pvaPH би т о £” И31СОП»И работ » .
гробовет’’ - Сред,,о^кове,г LyJL 14
Г/Ребьрнн ipuBHii^’j"’на?ерени 5 V1	н «
^Н" —чек к"„;о^бХ" ''Р'-е'.е,.'"’J к. Иречек евързва името р '	Х’”
юг о.пХ?:ТрХ;ра-1unc,,s,,,c,°  то- -е олене,.'Лж.’вел	'В;‘ "Р^ол^'Г I
То Р?.^- е един итинерарий’!"^ сп°менава имена ,\1\ в. Нарез с Т,,,	ВОДИ1с-|> о, К11
имего Роси.’ Според никои ” 1,010 е отбслязано -крепостта Русе- била превз^Гот'к Хронисти едко с Никопол и Силистра» КзТ ’П”Д ’ за‘ -Земята на цар Шишман’ Русе се спом™” В Унгаро-турския мирен договор от	°
ОТ 1479Н80Иг рег"стър за Никополския санджак — ... «Л'.° =ГХХ"."."Х™ 4J отсамния оряг известен г ....... р " на СП -	н..„.	' "iBeLTeH с наименование™ Ру-
си . Иергьоги е осмислена турска форма на българското наименование на гр. Гюргево. От редица османски документа е известно, че с това име оил наричан не само Гюргево. но и Русе, само че с прибавката „на отсамния бряг*' за раз-дика от Гюргево. към чисто име се прибавяло ..на оттатъшния бряг*’.11 Обстоятелството. че Русе е било наричано и Гюргево. говори за тяс-ната връзка между двете. разположени една сре-щ\ друга крепости, пазещи един от най-важните ду на веки бродове.
Първото сведение за устройство™ и формата на Русенската крепост намираме в хрониката на Ваврен. След превземането на Туграканската и Гюргевската крепост през 1445 I. влашкият во-ввода Влад Дракул казал на Валеран дьо Ваврен. че по пътя за Никопол на българския бряг имало един кастел. наречен Русико. „съвсем подобен на кастеча Тутракан" (той е имал квадратна форма с 4 ъглови кули 3 малки и 1 голяма която горе завършвала с дървени конструкци ).
' Л -
’-ЛеМеП| । , Р'Ктиь
5S с, ' 5б-
-so ' Х|
?s,.„ п",а p>«S"^Xlxk
В“"е .ни д" Ч..Д В Г И. х'ч£ Др еа -ПК», «"«ею. чс
"'«'.о „а ,р. Л »еР11к "Остпото а-..' *• Нар.,, ""ей. на гоал. :'РУСЬ" Ъ Коапче». л " Н. в чеки. Названия на Л"’*'’1"-» Русенско.
..... ». С. 23,,"^' K!w; в надписи. 1 i<ru W5. с. 68-?зП*
XVIII. 1969 в- Г. ДойК( е '“Р" ,ео1рафем,\а“ чинения и ------ ‘ ’•
XXXI. 1.
^‘pkowa-Zuhno^
конто горели.'-
XV Г м
чава-
ГИЬИ. и.
»* ТИБИ п.е
Влаи
е ге са изградени в одно
npe.i ь* Важно
сан о „Гк>
pen с гр;‘
Ж „445, Ы Nq
.. ..... и)П. о. "й 11
ГаркаП1.7.„1, Noms de lieux bulgares й ° un ninerairc Brugeois du X|v siecle. - Onomastica, \!| I960. Wroclaw, p. IB-iif, Според Ив. Дуйчев (Гео-графски описания в сред, новековната българсх! книжнина. — Сборник к мест на академик Никола В Михов. С.. 1959. с. ПОИме-то на гр. Русс се споменав» в една български астрологически таблица от XIV в (в пет преписа) под формата „русь” и „русн". Имело на । рал Русс е споменато в Житието на св. Георги от Кратово: „на Доунавь в близь Роусе” (Jaru4. Г.ш ник. 40. 1874, с. 125).
ДУ”" бил : Цзго| чаде" вена (1451 надпт била в, 1 ската кр< че ..ко, а и гыдият в’края'па'хУ!'в. влашкият ТЯЗ няколко пыи напаД- _
“ C *’||CK0»0 нашествие в този край, и or дру»а ' °cS’a че Русенската крепост е имала малки с«Ра”а' и наис»ина тукашният турски iарнизон Ра?'е,Рсьвсем малоброен през 1479,М т. се е °” . и И носюянни бранигели към ..крепостта Ч,”С!К' , и ил отсамния бряг*’.13 Селишето на I усе ЙсРп... ,сца с наречено в хроника»а на Вав-
ио спорен регистьра от 1479'80 г. то> .. 1 а мио, очислено население	—''
макинства и 4 мюсюлмански.'4 иода Влад Ценен, съобщава в писарски» крал Магнат Корвин, пиво ча 11 фсвруари 1462 г., че в ,ве ге страни” са избити 6414 души хлюст га на отсрешшпа страна на \се. и нейният субашия (началник)
|445 I. и пострадала при на- 1 Влад Ценеш крепост била поира-жгане ча султан Мехмед она известява един османотурскп мраморна плоча. коя,о няко а < вероятно над портата на Руи-В падписа между ДРУ'отосс каша, разруши Русенската крепост- мо Мехмед хан) нареди за по /нпш.аповява.^о^а Михаил Вп ’ ’	...,дал Русе. Според един ст>
тяз ........., -кой"0 бил нападаат чрез феп-
врсмеииик. ,радъ .	01 Братислав (чеш-
руари 1595	1. бил чо-юлям о,	(
и । Bog<l«" v'iul 'cpCu uurcu. P «' 1CU1UCS
ифОРУПК-	r
Siudiu tatamua. 1. 1>7«- r
... Ц Ми.чт.-»
„реки евв.рафеки нах«- ’ пиви »	муки
ИНН ?УСС’ 1‘‘- 1
44.
158
20 Ив. Дуйчев. Описание на България от 1640 г. на архиепископа Петър Богдан. - АрхПП. П. 2. 1939 40.с. 184.
*’усс с "Ристанищст. вюра от 1826 г
Ho-ania. LBu^
Скитж
кото название на Вроцлав), без стени. Населе-нието от двата пола било избито, а градът из-горен. Крепостта обаче се залазила17 но през 1598 г. власите успели да я превземат.111 Сведения за Русенската крепост има и у редица пътешественици. Един от тях в 1585 г. нарича Русе „градче с малка крепост.19 Българинът Петър Богдан пише: „На 8 септември 1640 г. песетах Русе, разположен на брега на Дунава, без стени. освен кулата, която е останала пяла със пет кули и една по средата. от другите; тя се пази от
стени... наоколо има
голяма и по-висока ... m iiujn стража ден и нощ. защото е на границата с Влашко."20 Османскнят географ от XVII в. Хаджи Калфа бележи, че крепостта се намирала на дунавския бряг и била вьзетановена от Муртеза паша.21 Според пътешественика Евлия Челеби, посетил Русе през 1651 г., градът бил основан от „никополско-влашкия крал Урусчук", след това крепостта била завладяна от „добруджан-ския крал" и накрая паднала в ръцете на Баязид I.22 Тези легендарни сведения на Евлия Челеби
ьржаг фьши. исторически ис।ина: основате- 1 па Русе ..Никополско-влашкият крал" несъм- '< о с никой or гърновскитс паре, които дълго Б' мс са госполствували над Влашко и в осман-ie хроники обикновено са наречени владетели • Никопол. С рсдователно. според Евлия Че- * icon. 1’Усе ^и;’ ст.здадеи от никой български вла- ' „че.ч. крепостта същияг автор бележи: ..Тя . малка каменна крспост във форма на квадриг \ьрхУ нисък скалист нос край Дунава. Крепостта заобиколена от Дунава и само от източната страна, огкъм града има желязна врага, пред която има ров. издълбан в скалите. Над този ров има дьрвсн мост« конто е подвижен. и всяка ггогц войнипитс о г крепостта го вдигаг и закачат за врага 1 а. Тогава крепостта се прсвръща един вид в ос г Р1,и Пилата й окръжност с 900 крачки. Вь-тРе се намира г кыците на субашията. на имама, п i мкн а; ' г и на кехаята, боепринаситс. хамбар и една мия; има и една сиг наяна кула. Кре-
гнабдена с топове...“21
•хда, описанияга на Русенската кре-
П0СТГ.1
Пакт*
ване па калия Челеби и» бьлицхктс теми пре» среда i а па XVII и ПСп.
М иятев мята, че „бир мехгсрханс кулсси" исправили» било нрсвсдсио ..сшиална кула" oi Д. 1 Гаджаиов. а грябвало ла се пренсдс ..куда на воеина музика".
25 Пик там.
• Русс гравюра, изладена през 1826 г
14 P. Matkovic. Putovanjapc Balkanskom poluoioku XVI vjeku. XVI. Putovanje Jako va Bongarsa od Веса u Ca-rigrad g. 1585. - Rad. CXXX, 1887, p. 107.
160
нието на^у^аканска^а^п’о^"— " °ПИСа- “ доона на която е била споре гусе, не се различават сынест„
мсст°полож=ние на' между народами  път от Полша. Транснлвання и Влашко за Ца ршрал определи голямото икономическо значе ннс на Русс през османското владичество. Не-малка роля нграел добре пазеннят брод между Русе и Гюргево. Според един пътешественик от XVII в. Русе бил голям и широк град и се славел като търговски центьр между Одрин и Вдашко?* В пътните си бележки чужденците. които мина-
» иписа- 2*	К*
«РИОС, от Вавреи.	С ’
според него и тази на Граф	с ,
миествено.	стш Псп у’ц '’-К''
“ М ЙОНО. С$’Г
*Ми преди Й**»* О}разсни в ,щ ’
ГС\ ФУ1Ф. y.v\- з 4' 3XJ56.	У'‘»Л
«««О.
вали през Русе в края на XVII и през XVIII в.. 21 a. de la Motra^ у се спират предимно на облика и стопанското en Europe. \Mt * значение на града. Крепостта, ако изобщо я спо- п- НаУс« р.
менават, отбелязват съвсем бегло. Един от тях
през 1672 г. бележи. че ..извън града до Дунава се виждат две пс лупорутени кули и няколко оръ-дия. разположени на тях".*' а според друг пъ-тешественик в начхдото на 1700 г. Русе имал . хсбава и силна крепост край брега на Дунава .
Според французина Дьо ла Мотре в 1714 г. гра-
Изглед от град Русе вюра от 1826 г.
ю
ГК
2“ Военно-топографическое описание дороги от Журжн и Ру щук л прст Шумлу в Копс । ан т ипополъ. Составленное в канцелярии I сперал-квар тнр-мейс i ера Главнаго штаба сю нмпс-раюрскаго величества. Из сведении собранных быв-шаго генералънаго штаба полковником Ясном. 1743
отсиарскигс и пякон сксед-нн темп от капитан Щад (1740 1741(1 ИДА.-. 1979. с, 90.
1. Витеа. Р. Cernovodea-пи. С. Preda. $antierul arheo-lomc Giurgiu. MCA. IV. 1957. p. 219 237.
Вж. и li. Йоцол. От Тулча до Царшрад - Ридина. 11. 2. 1939. с. 139.
111 Михай ювсний’Данимч-ский Описание турецкой войны с 1806-ю до 1812-го юла. II. СПб. 1X49. с. 89.
IS| 1x2. \/ // /Ют ЯМ Сборник документов, ill.
1808 1812 М.. 1952 с 481
грады бил запален, а замъкът и взривени.'" По този начин сред-•репост на Русе била напълно уни-
1Ь1 “ к,™,... ill	,pu P°ln “™-
цини  Капитан Щад пишс проз 1740 i Н т ит ,ок о, Гу“ "'«а ыо Aocia добре тдиампа'кре-|1Л... заобиколенд с к5ли. покрИ1а е кереми ш (1я) е построена на склона на нисочината срещт ере. а. кьлею с разноложена н една aaci опт-тигя ЧС жите тите пт к-т ........
хвьрля! камьни вьрху нея. Височинаы. в подножие! о на която с расположена крепостта, нре-чС1пе ы оьле oiкрита гя от друщ страна оевен оТ тази. от която се влиза в нея**.2* Руският полковник Лен прет 1793 г. огбелязва. че ..по-на-то.1> oi устието на тази речица (Русенски Лом) се намира сiap каменей замьк.21 В руския план на тра ш след тавземането му през 1810 т освен
гурекою укрепление е нанесен и замъкът на носа до хетнею на р. Русенски Лом. През юни 1811 г не вел на 1 лавнокомаидувшция М VI. Ку 1 > ки гс войски и българското население (635 '	 иа) били прехвърлени на лсвия ду-
навскн укрсь новек щож>
мальк остров непосре детвено до ia левия дунавски брж . сега свьр-н насип, едва личат останките от .а крепост Гюргево. От развалине 1я е имала четириъгълен план, омени камьни и бял хоросан, при-
• cipa. В зидовете лича г легла i а на пенни и надлъжни греди. Този гра-
Среь град зани средн ните с. Граде, месен с ' вътреппш деж. к. с известно, е характерен за XII XIV в. в бъ.нареките земи.
Apxeo;ioi ически разкопки и по-скоро изкопи са направили тук румънски през 1955 ) “ Сега разкопките са подновени. Наред с предмет и от периода на османското владичество били намерени фрагмента от трапезпа керамика сьс елрафито у краса, която се да гира в XIII XIV в. А в сегашния град Гюргево
сондажни археолози
163
T™MHO '« луна веки я бряг
У’ЛКО византийски монег.У". Хп vmP”r"	'
I? КОИТо и тп«» -> ...	* All .\ I ] I ц »1о.	и
«•>a..„(l22? pV;,’ r' "^"er"	‘>г Йоа in
'	126!)..- Тези м^к-п, MK^-1|IV"1 Па .со .'Л’ J
рамикага сочат за връзки м-ж с| рафито ке-бряга през XII XIVPB. Ад>' тУкап1ните два , Понеже крепостта е naano..^^-
свия бря., румы.скитс исгоршш “ £Гров ло 1 гя с била парадена от в i iiiiki, > убо«ени. чс ж:
.-еажда., ,, „ревзел намиращата ее в Д-^ки рьне крепост I юргево. Според хрониката на Жан дьо Ваврен. когато по време на обсадата “ запалили дьрвените конструкции на крегюст га суоашията началпикът на гурския гарни-2 разбрал, че по-нататъшната съпротива е г ген,слепа, и се предал с хорала си на вла.икия л : .л с условие да пощади живота им и го се смили и да спрс нападение™, за ге ла изгасят огъня и да му предадат пяла и неповредена”.
' ляг владетел. който много желаете крека та да му остане цяла и неопожарена. за да кшури това. взе като заложници субашията и 30 по-видни турци. След това отиде при Рено дьо Комфид (бургундски военачалник), конто поддържаше с голя.ма сила нападение™ срещу онези, конто гасяха огъня, и му каза, за бога, да спре бомбардировката. защото турците се предали нему с условие да им запази живота и и.мота им. за което той вече взел като заложници субашията на кастела и 30 турци. И каза няколко пьти: ..За бога, оставете да загасят огъня, за да не изгори моята крепост, защото е най-силната на Дунава и която може много да вреди на всич-ки християни на отсамната страна, ако е в рьпеге на турците. Защото когато турците искат да на-хдуят във В.ташко или в Трансилвания. ге пре-минават с конеге си на този остров и оггук по моста на кастела, който е над ръкава на реката.
\,rcu’a|ia
А
'“tra GiurgTu'""'^. (
lsl - p. 292- i i>'
P°V2^-22o:
164
oi тук прением! всичко ча
Условии изображения на крспоститс Русс и Гюр1СВ0 върху карта от 1395 г.
СТОЯ' кои кои как1 с во
34 Jean de W'avriw. Op. ch.. 75-76.
Вире
H3BCC надоях попрл। н на крепостта. Но това съвсем не озна-
пялата страна i л. Така нс koi ат а да си възвърнат им> сха да им сгорят бл;
—лсд. Но когато турни «^инаваха отгатък. власите винаги in засни а: по среда!а на реката и in хващаха за опашкат . убивайки миозина и вземайки мною пленнипи." То1ава господин дьо Комфид. като видя как .|Оя1 работ и тс. му каза: ..Идете при господин ( \.фдинала и при господин Дъо Ваврен (главните I руководители на похода), за да узнаете тяхната воля и после да ми съобщите, защото по пея ще ее водя.“
Тогава владетелят на Влашко пришпори коня ’’ нренускаЙки бързо към кардинала, комуто е\'зК,. .л, като добави още не: .Ако мога да по-nvH3 ново моята кпепг^-------- Заща ми
На тези.
не мисли
5 МИСЛИ
да f кам във Оче убег рад»
... ту мена лучз '. ново моята крепост цяла, която ба та завладеят наново Гърция.** лушаха, им се стори, че той мисли тушаха, им се стори. че той не мисли ри само и само за да получи отново юст цяла и неповредена; защото той . че няма камък в тази крепост. койтс вал на баша му (Мирно Стари) буш :. която се добива във вид на камы ; а земя.“14
Влад Дракул всячески се стараел да ищите си да залазят крепостта и по-• ривеждал всевъзможни доводи, кои-|.али вяра дори и у незапознатите с стория чужденци.
Лирчо Стари наистина е владеел за креме Гюргево, как то ще се вида по-напълно възможно той да е извършил
чава. нс in е построена от нею. както Влад Дракул се е мъчил да убеди бургундците.
От някои племени извори е известно, че първо-начално Гюргево е принадлежало на Второго българско царство. Османскияг хронист Мехмед Нешри от XV в. посочва Гюргево между крепости! е в ..Шишмановата земя“, т. е. в царството на Иван Шишман.35 Според сыпи я хронист гази крепост се предала на Али наша, велик везир на султан Мурад I. по време на похода му срещу
35 Mehmed Neyri. Kiiab-i cihan-niima. Ed. F. R. Unal. M. A. Koymcn. Ankara. 1949. p. 245; Fr. Buhingci-Behrage zur Friihgeschichie der T iirkenherrschafi in Ru-nielien (14. 15. Jahrhun-derl). Sudosieuropaische Arbcilen. 34. 1944. Briinn-Miinchcn-Wien. p. 33.
165
iii;„n;™™;e в
И Никопол. Гюргево и Pv‘e ^,ПО,СТ"1С «Ряхово t- че в началото на XVf в вг» Забележително ' Райкин ie на Иван Шишмановото^ “ Знаели надлежащите към него лун?»царств« с при-които са пр.зелени Гюргево ” Русе^Т И’ *ЪМ
кумекг е най-сигурното Доказателен °™ Д°‘ че Гюргево. попоомп ....	гова.
коно.1.Рмакар,™":ви: 5:aX^Ul?-Ни-българска крепост до падането на Търновското Царство под османска власт. Именно п"Х то-ва Гюргево е могло да бъде включено в „ре-делите на Никополския санджак, образуван от земите на цар Иван Шишман, които турните завладели през 1395 г. Те поддържали тук многочислен гарнизон. Според регистър от 1479/80 г. в Гюргево постоянно били зачислени 13 бра-нители включително и диздар (крепостей начал-ник). 10 топчии. 55 стрелци с пружинени лъкове. 52 от охраната на крепостта, получаващи заплата. и 225 други, също на заплата.38 От регистъра за военно-феодалните владения в Никополски санджак от 1479/80 г. е известно, че всички крепости в тази облает са същевременно и градове, ।. е. и населени места, с изключение на Гюргево и Холъвник.39 Този факт показва, че тези две крепости са били построени от българските царе като предмостия на левия бряг.
Напълно еднаквият план и устройство на кре-постите Гюргево. Русе и Тутракан — това съ-общава хрониката на Жан дьо Ваврен — показва. че те са били изградени от български строители прибчизително в едно и също време. Ето как в хрониката е описано Гюргево: „След като кардиналы, господин Дьо Ваврен и власите за-минаха от Тутракан. на втория ден пристигнаха до острова Гюргево, където се издигаше много мощен и здрав кастел, квадратен, с четири то-
166
лсх	’ »а ы ьла на всяка с гена имаше по крепост i а Гюркно	ipa
сдн	>ляма куда, от конго и най-малка га «юра. «пладена пре» 1X26 г
бен	яма и по-здрава от голямата кула
на	• утракан и също гака с дървени чар-
да!	имаше към брега на река га две
мал 1 конто започваха от кастела и сти-гаха :ния бряг. и в края им имаше също две . ic снабдени с дървени чардаши как го дру| Освен гова ..и четиризе кули бяха масивн... високи повече от 24 стьики”.41 а „ку
лиге . iспите нямаха изходи в долната си час!
и можиха да се отбранявач само отгоре”.42 Кре-ПОС1 ia била „четири пъти по-голяма ог тази на Тугрикаи”.4 3
Гюрюво е представлявал изключително важно стратегическо предмостие за Тьрновското царство и по-късно за османската дьржава. Посрсд-
*” Jean de Wavrin. Op. cit-р. 70.
41 Ibidem p. 71. 24 стьнки се равнина! на около X м
ством тази крепост били контролирани важните
в икономическо и военно отношение пътища. 4- Ibidem. конто водели от Трансилвания и Влашко до iy-кашния брод. Той бил пазен на десния бря! oi
малка га крепост Русе. Гюргево и Русе били тяс- *' Ibiden,. Р 6S.
167
но
ssss £
"e*. спомагате^Г“СКата ° -мала ^"°B,,aTa След като „ значение. вт°росте-ss
вестно време от тур1Ште иай „„ Я °™еме за из-то им пораженйе Хи А^Р051™0^™».
гато в османската държава нРа/РИ 1402 г- к°-сооици. Вече на 23 септември Г^г’м" МеЖДУ°’ Ри е бил в Гюргево кътетп „ °3 МиР40 Ста-за съюз с полския кпа.т Нпг, Л догов°Ра Пак в ..Гюргов, гпЛк- Владислав И Ягело 44 гево. Мирно издал на\‘1 ^ай 1^9™°?™ ГК>Р' мРедМ°Г(Г4а13еДИ1427ГаСТИР'46 ЕДВа сУлтав“ мед I (1413-1421) възстановил реда в дъп-жавата си и си възвърнал взетите от Мирно крепости в Дооруджа и на Дунава, между които и I юртево. вероятно към 1419—1420 г.4' Според османския хронист Шюкрюллах този султан се насолил срешу власите и възстановил разруше-ните от тях крепости, включително и Гюргево.48 За разрушаването на тази крепост от власите и за ..построяването’*, т. е. поправянето й, от Мехмед I известяват редица османски хронисти.49 За втори път се удало на влашкия воевода Дан II с помошта на унгарския крал Сигизмунд да завладее през 1427 г. и да задържи за кратко време Гюргево. като поправил крепостните му стени.’0 През 1445 г. по настояване на Влад Драку з бургундците заедно с неговите 6000 власи
Pana‘‘escu. 292-S}' B“Cur'S"-
46 Documenta Rom Hislonca. - В: Tara ц“ maneasca. I (1247— Bucuresti. 1966. doc. V 
4 .4. Ghiata. Condi|iilc an staurarii dominapei otomaw in Dobrogea. — Siudii isio-rice Sud-Esi Europen. I. Bl-cure§li. 1974. p. 88 sq.
48 Cronici turce$ti priviad |a-rile romane, I. p. 32.
49 Ibidem, p. 116. 291. 301. 342, 403. 445.
i0 N. Isivdnfii. Regni Hun garici Hisloria. Koln, 168?
KpCUOCl
, 1И дървените конструкции в г орната , кият гарнизон от 300 души се пре
£
...... Власи  османския дълго време - според ий.
ч бру ДЖ бин Адил1‘И* въТСтан0ВИл кре-бей.тероег Карал	рюргево на И
Влад Депеш писал чеезавладял 1462г. наунгарскиякрал.чесал
I а и веднага я ИЗ™Р”Л’ на неоспоримо
и се V им и; дал.5 иска.', бог ДИД.  41 пост.
като укрс"-я укрепяваме. държат тук хронист С“ ският 6— постта.” февруари крепост Настъпи.
османско I
Jean de Wmrln. Op. 70—76.
о I. Bofdun. HdaV'ic J4’” Rominejti cu Вадо Ungaria I"	d«-
X\T BueureyU.
LI. P- 54.
» Cronici turccyti pnvind rile romane. 1. P- 5S-
I. Bog<ta- Wd TcpeS- P'
168
вла,,,к1”1 воевода Мнс.о, , в111Я( с -Успешен ООН! „ре, 1544	11;1 ете н.а.а '
В'п1'ТС'"с Kpclux ,,i;. с ’ранен .«a,,™,; B.ia.icie.i Сшизмунд Баюрн „ v маарн» мот-давци и ита.тианци.''
Въпрекн мио. oopoiinnie прессipoileina н поправки. коню пре,ьрняда Г1оргевска,а Kpciuwi през це.тня период па сыпествупапею п. ,я ,а пазила средповековния си облик ,орп до иача-лото на XIX в. Според руския тенерал ,раф Лап-жерон ..в ръкава на реката, конто мннав нрет , рада (Гюртево). се намира мальк о-дров, на конто е изтралена старинна крепост каю строе-ните о, тенуезцитс крепости в Бсеарабия и Крим прели 400 юдини. Тази малка крепос,. кочю няма 500 крачки обнколка. с мною висок,,".'" Сы таено Одринския мирен до, опор о, 1S29 , крепостта била разрушена на следи,,,;, юдппа. а трал Гюргево присьелинен към Влашко.
Срсдновековните крепости Гюр,ево и Русе образовали укрепителна система, която пазела един от най-важните бродове на Долина Дунав. 1 ук основна га крепост не с била Русе па десния бря,. а Гюргево. която се е намирала па почти не-достъпен дунавски остров до лсвия бря, с ю-лямо стратег ическо значение.
.UlHII.lll.l I
ia P”
Иа cpeaiioWin’B""'”

iu’P“
( |( ( и ||, VI III t .1 III l.llbl III Illi IIIMH I IV IH РУпн......... ни и in- U iiat ИЧГНН .i।‘। ни ii‘i’1 vи
< inipi i К UUopnii i
|||| .•!>!« t И.......
...... II... iii’uihH	'
lll'MU- •

рСЛ И । MCCI I' Тук ерСЛ" НИ < Л КОИ н Ж111Н1 при и КОВШ! Нс с и ИОВСК< -ГОЙ С 6| марис к. । през V'; СПИСЬЦИ ил до IX и I.. про»... КИК1О СМЯ1 ПО |рИЛИ11ИЯ в Мидия ко намира in и npc-.ic iHic ил
..... 1 • I’Blll М.ЦЧ1Ч..! «ОПП.
। hi iBpu между ixi'iiuiii.u.i а . . р.,
। ио tUHUll К 1.ДС1О (.Clue ц,1 t.ipnioo
1 BIIIHil.il УИИ1Ш и IBIOIKHH 6pni "l(,1 МЯС1О. olkl.ilrtii lipoB, lb III I и III pilMI KU lllll.lllllUl, HIIH ,.u I Idlin' парим.! 4.1!,I, imjk-ikh 11 ’.'iiiia.i да cc ii.piHi iK iani.ila- a in i.t крепосi 11.Й kiiio ovhch .iiiiit'i о» и iiHuain ийски Mullein, между - HI Цимисхий (969 976) l.u ly 1сжи, че npet IXK? i и I у ip.it an
рибо IИ 6n in HiiMcpi ни среднике »• ри шина и шлем '
•	< i.ши liiua koi a < iii.iiiiikiia I < pi д ’
i yipaxan Ними сьмнсииг иЬачс i- радел ni.pxy pinna ihiihic ил I pant lv„._ mihio ia iioi ivjeii 111,1 I.c tiloMCHaha VI и < iHiMciiaiiaiic к» му и никои I'liHntoiu hi
•	• I lupin paji< kaia шириаршня <>i VII I < I.HCI M нс о тачана че I р.ш< млрн< кл • ьп.джлйа ia да < laiirt niyiia пред пни период
ai никои ии |г,и»ачи В 1<ш < ни< ыш били ПК ПОЧИЛНИ имена на I р.1,1оц< HID oijaiiHii иг еынгс1иуил 1И и *.с — ча 6ьл1арска1а льржанл
Идчсчнаисю ил птичкою имс 1ран<млри<ка и поянаы ил < |и дцо|и к«»нио|о Ш1ИМГЛОН-ШН1- lyi
171
II,....................  .
... I' .......... ' "
..Я....К» ........ ’
I„М ;	‘
.............
I И H.............
I‘1WI I' >’
Krtnilatm •" **' ......
I >1IIII»*
Ли
/.'I.
3a9or‘‘i
Розати ttolactx {k , n awUeh<‘m,’ llbn»UBWCu»hc '°ni -X
Ракам e доказателствп up
ИИСКИЯ кастел 6ъ u а'рска^ДУ римсковизан- -ка и приемственост. Р кРС”осз няма връз- .
 талкото историцн. които са се и™, налото на Ту гракан. обикновено смята ' рад с наследник на Трансм тиск т ,.о 1О1П страна, изтъкват линеала на сведения за Х™ рията му и че първото известие за нето с" на' мирало у Хаджи Калфа. османски географ от първата половина на XVII в/ Според Хадаи Калфа Тутракан оил градец с малка крепост н\ един хълм олнзо до Дунав.' Поради сходството на името Тутракан с Тмутаракан — наименование на средновековен град на Керченская пролив е изказано предположенного. че южно-руски колониста през XI—XII в., вероятно от Тмутаракан. основали дунавския Тутракан.’ На-последък е изразено необоснованото становище.
ii’&na gu' pa . 'J
' оформила иол на римската околии^’'.' крепости» СТИИ.Твв£"* нс с възможио.
ппмеката епл<.л___	4
f - Kanitz, Псп
с4"™'"	у
ПР“«о^ьм.'Х” ^'«ите им^Т^;. Тоору.ика >> _ Кт<(
"’Wo. К-
1И скстслиии/™^»».. Юдина с.. 1ЧД— ”4 'S3. Според 7' з, L'
' '“Рск.ие традоие вд"„5С'-нав през сиоха.и Р Т раадииетр. с. 1% ’
У» «а Tn’
Г1. румелия и ’	ка'/’“с;-лр,„ро».
- ЯП ‘ , ц,»*»"’ Lb” 0-4
3a9or‘‘i
Розати ttolacp, {k , n awUehamJ iibrauBwcu»hc '°ni -X
jbeoftem* т
1,.АяА \>lacbiap»j'
u*l>xa gu' pa , 'J
.	---- wvma стева
на I рансмариска e била и> оставена и разрушена пай-късно през VII в.
навеки крезе ненианска
че споменатата само по повод на съоития в края на IX в. българска крепост Мундрага трябвало да се отъждестви с Тутракан.’
Най-ранното сведение за Тутракан е за времето на османското нашествие в Северна България
STJiroV' пост" карт'3 '
и крепост та. катосст№-	„тясняаа. « » ;
далите на Търноаското	воевав	Ж
* 1
Ч	за
* Единствените с	.та крепок	описва
С1ВОТО иа 1ГВ^е«Л “й1° "°нРв^°" пргз
г
Ч- - 2LCSaoTaP^«’W1
ХЧ . л < cbC L '
>ni! chinmnH ohmpo }ое dr grrcia «з|неЙО ecuefto ipaaaTH oflm qnio
Э ftl^unr fuoTefte rquclcloi 11 mpi«t>t e t>rh r <}lw uoc*bi
'с1^ Т>рква," “КРЧ'Ь
К|,адр;,11.	 Разно
С""- като „(|,°Рм:,.
1 Малка куда 1Кски от к»адра11|-и	че,„
СтЪпки“ и
п°крита
....
постнатч о. . *^в Hd 1а огРпда) \u'-a- аиип» зад •
Според Ваврен ..Kae^1V,T?nkPa;U’ “ "а бре.а „а Ду„ав. сЛ*' ’ Ркван,. разположе,, стоеше от четирн степи к'и‘У"“ ,|,ОРМ“- « св-ь; Ьла имаше по една малка " "а Т"’ °' ‘Р'“е ЬГЬЛ имаше голяма квадрат,,•, кг яНачетвъР1»» масивна. висока десет сгъпк г-' ту ,	° беШе
•сачили на кулата по пвк„^.' T>r"uvre ее из-1 оре тя завършвала с готямо Ап«Т”а стълба-нчвьн1 оеМ" ЛЪРВСНН ЧаГДа,1и- кР'”осеиз~; навън. От тук турците упорито ее съпротивявдчв От зад сс намирало прост ранет вото между стената и рова. което ограждало замъка о, три ст рани, включително и голямата кула. Около тях имало големи ровове и палисада.
Бургундците не знаели как да превземат замъка, чиито стени турците защищавали от кулата. Оттам те хвърляли толкова много големи ка-мъни и строителни отпадъци, че никой не смеел да се доближи. Най-после под прикритието на стрелба с донесените от галерите осем тона и с кулеврини. арбалети и лъкове крепостта била нападната от четири страни и овладяна без го-тя.мата кула. Бургундците нападнали дървената стълба. но обсадените добре я защищавали от дървеното помещение през един "розорец и две се превземе кулата Н Р^ чс кат0 пленник наят. но един вла. С1Роежа й и знае.т. че при турните >частву® ' 1Т0 тя е била и прели кулата е масивна. ‘ тогава обсадителите стълбата да е била висока .	„агрунат
дървеното пок с на,рупали ю-'я* • Порали необезпокояваг  ;1аната вИС°1' иге турните
'/.eSS; вито ла се пока^ат.
ЛьЬапг||. /?**»•
<П.Т,	н„.
р сц
J< ‘»» de и •
P;‘gne des е, u'r'n- U "“be (ШзТЙ ‘«Ни 1 5‘ns, 1927 , 41 К 1
Р. 6|.
hi бел бой.
14 Ibidem, р. 59 66 о крспост
нопь Н Opel а в селе жито паси । ните • кп I е пост
Опт
прев iipeyc добн« самое защип да сын
рсНИС ла у лари Ваврен. цо б,, менка >а нас । пика и водна!а уои, >.
всички |>РИ” тагинали и 1И били V °лир това Побелиie ине веднага се сби *Иа,,а“’ « член, за облеклото и оръжиего им Р?3 ”лсннииигс. заповяд.1 । турците да бьда1 убмЛ, Ва»1*“ бага на и .ячката. което съЩо „с м ... .
бургупппт- ее прибрали и ,1еп ?	"с'
в лодки	и. Кулага продължигг, , " в;|;,си,с
 "	'гия ден иякои	U ,ори 1U,J,U
— веичТи ям„ с™ "“К, “"ЯИ --Турк
...‘нпСсеД КОеТО “ 1а“ьр"али в лол-1,0 с галерите отплавали кьм кре-
Ваврен и „ренте,а <„ „ею крелос, което турците 1-лх 1. 1е са ичвьршили „якои """е "а юдямата кула. Тя. „о-*он,1 ,е. е била приспособена ча и ОI орана I, от нея с мот до да се чиа креносз коязо очевидно, е нма-|ки размсри. Размерите пък на ку-! оили значителни. том в дьрвеното
и иомен и не се добирали 150 души. i. с нелпя! lapiunoH Ннсочината от 10 стыки. или 3 м. навярно сс огнасяла не за цялата височина на кулата. а за часгга и над крепостнага стена. Понеже кулата е била масивна. изградена от камьни. сиоени с хоросан. а юре завършвала с дървена конструкция широко помещение, на-око.ю с чарлани. към нея е водело вьншно дьр-вено и искриiо стьлбище в двора на крепост Oi своя с I рана тя имала четириы ьлна форма с чечири кули но ы.тите. Oi 1 ри сграни била
175
в. нагой с
‘ ”"Ko .те,,;, ..
1НМ Ров < '""1ен двор ....
'’Г’"''"п.о .,р.Г"""е"' 'V.PЙ1’" V "‘•’••«van, „ ЧЧ-Иоо, , , О' 1,"<ч1и „р ' как,., .. 11 "
"с«- ‘поре ,‘в *?’	е. че " н'"1’4"’ ''"ч'н
........ ( ^"•"'"^пЛаеХ' Рояпц, са	1,'и<че III,, ,	1 'Hie ни l>yv
......... .................................. ""сюинс-н lapn,,,'.	" ’У'Рнкинек!,1 Р'Мс
-'не.и,
* 154(1 и |560 , сё\.|Р\' ,;с,ь1'- лат Иран МР£ Мраканскаг., кренос,	сУб“»'ИЯ1а на
’асачжава да се о, Г,сложи 1 г"'" 'Я'.III и повечето ieoi рафски K.lr??Pill<i v С "lf,c "'U.K В и,.. К11р|	’	'•к" К11Р'И oi XV
лва ими нерояик', и края на"1U6?r
а“"	“ К '“Д Н" "	15‘« '• X
берт Киради. военачалник на маджарекше наемники на нлашкия воевода Михаил Ви1яз.'"3а гова свои । не османская i хронист Мустафа Сс-.(аники оележи, че вдасите изгорили и разрушили крсносиа lyipaKan. като я изравнили със зс-мжа Тя вече не била възстановена. Послед-ноте известие за нея е от Хаджи Калфа от сре-дата на XVII в., но той като географ, изглежда, с използва.т по-стари сведения.
Незначи гелии те размера на средновсковната крепост Тутракан сынветствували на огредените й скромна ст paiei ически задачи в бьлгарска1а укрепи ic.iiia система на Долния Дунав да пази ма юважния гукашен брод. Между двете стра-ici ически важна крепости I	и
XVI и. неювата малка креп изоставена.
>И1»и,ц v
'* Пп<-П1к.Ч(.
""" Режим » ( “ «н, пре,	'a.
"•' 'УРеВош „
ИДА.7.1Ч(,^ \
‘ ' Bogdan Vlad Bucurcw. IK%. p Hl
' ” Л. Papin lluruin. , de monumente ntorfce p™' Romania. I, Buvurqu, p. 24.
Cronici lurcqti privind \4 rile rornanc. I, Buewj 1966, p. 369.
A1’
. п и......ии«“
upon MW дени* ".
u, V) 101
1. а ирсч османски врсме. иьк ( илисгра. За срсднонсковиага ис-Д°се13 |.Тада Н. Мугафчиев с написал едно „,с ic.imiHC. но нс е отделил внимание
н ’силичра от 1969 i армоло-хвърлиха известна светлина .„.ча система на срелиовеаовииа нишо или почти ниши не се знае-
dpoHienctao на Дуросторум-. очертават 1ри основни сдрои-След разрушаванею на ктлио-,„а иена 10,1V» ). ЧНИШ.КНО-
",Л р. ,крИ,а е северозаиадната /.'"^aoTabHHKpbinaoTBbTpe
..пийскакрепостна стена след по-
 hi бьл» арска срсдновекоииа крспош ||.|",“лДуши, . г>ип Дръсм.р. «ж-еш. I'1' Л««я •(“" ДУР,КГ°РУМ. пприп.п, ш moan |Ч,М< Попоены. ................и....... 1.,хм.. 1I1.K
111""'”' '	(
И	,11ЛЛа II Муп|фчйев с иаписа
„фИЯ I .„„не,	......... »"
‘""'р ..... CMipcweHH*-' .............
И»ъР.....'"",е
1Ичсск" (’ „ьрхУ"'
I ip"»' ’J 1 llic. н креп
1 1СЛ1П' " | римск" | ВИ са V до яе» сивен 11 по две сороса" .,1)10811 к
Тази ран
UpCllOLl
‘v'--1""”*;;"";',.........
»»'! p„c,u«a Дунав» »>'•'“* 1 1TB I.
л
179
вдигането на терема с 0.60 оила ноправсна и гьм мся Радена стена. От нея сета е запазеи височина 4 м Новата стен . . пазе« е-тин къс с ..., „	1 гтовата стена, която образува чсп
ка и се явява продвижение на ранновнзантнйскня ид. също е градена с квадрн по лицата и има иьлнеж от камъни. залети с червей хоросан. Много от каменните олокове в тази стена са вторично използувани. Преустроена е била и разрушената ранновизантийска стена в югоиз-точния й участък (навътре от дунавския бряг). след като терснът сс повдигнал с 0.50 м. Към стената били долепени две правоъгълни кули, конто фланкират отвън и отвътре прохода на новоизградената порта. Тя имала две врати отвън падаща (катаракта) и отвътре двукрипа. Стените на купите, дебеди 1.20 м. са изградени от големи квадри. От другата страна на портата вероятно е имало също такива две кули. По план, устройство и градеж тази порта не се раз-личава от крепостните порти на Плиска и Велики Преслав. което означава че тя. както и възоо-новената стена край Дунава принадлежат на кре-


нанесена
крепост	KQB8it
1СНа през Първото българско цар- Част от крсяостната стена на Дръст ьр кран Дунава
след създаването на българската трез 681 1. ранновизангийскага кретона в Доростол не е била поправена. сьдим по културния пласт с дебелина
.. ...... ч. който не се натрупва г Ст Ангемаа. крепост-
>атко време. Преустройството и надстроя- „ата стена на Дуросторум-разрушените креностни стени са били Дръстьр-Силистра (прсдаа-значително по-късно, най-вероятно ригелно сьобщение). ^^Ар-през първата половина на IX в., когато напрел- ^*ата крежкт'а налото в общеетвено-икономическото си разви- на срсдновековен Дръсгьр. тие българско общество с могло да яредприема мпк. XX. 6. 1980. с, монументални строежи, а държавата имала нуж- 5—10,
ПОСТ1< CTBO.’ Дълго държавп постна с За това с....
повсче о г половин метър. за Kpi..	"------
ването на извършени
«he	.
Or г-».., pof”>-->ra«x'”n°P"« ю,п 'Част свисте4. КСрамика в “п^Нава Пьк н сс Заселив лствУва. «<• Z. ос°чения .ста-от CT-ir, 1И върх, па,.. с_,авяни и ив- -л,>Р<:н • на допост г.-	сренд плочз о Яга-Ю от i пя
ПРИЮТИЛ И ПОЧИИПадНвСКОП
с-гралата на 1ра . . тогавашнИя <у ' Които се мощите на св пД Анкона и ИталиТ^' В Ка’ писано. че са , на чийто с-,'1 пазят '""обяташитемеХ"? °Т Ло|Юп»^ сЧЛ На' си свегините на гра™"*ИТСЛ" «тнасятХ”8-3-вьрнати. защото t?’ ито "1,кога вече^- еое население. Щ°Т° Не « «ьрнало и ^Х^му сеРявяВаЬвХоритеХ°1гЦа^тво Т03и "Тад вече което е ппст.„ иългарското име е Тг,, пос-3авянчена <Ьоп,е. „ Лръстър.
°ва старо име на tpa ia^,.-, ДУРоеторч-.м вероятно са научили още „пи РСКИТе славв1“ нашите земи през VI в C-ie, Нашестви>”а си в по тия места, те продълж^ в4^° “ '1асе1"-'и зелия и разрушен Tv„ Д наричат запус-Дръстър. ко1то стана^ °РУМ П° евое«У -българско селище и на по'6 На създаденот° тук и преуетроетш к^по^
oru РИТе‘ свидетедствуват не само архео-Спо^ТгГ6 ДаННИ’ Н° Н еДИН домашен »звор. -порея Ьългарския апокрифен летопис от XI в нар Испор (Исперих) „създал големи градове: на Дунав Дръстър град, той създал голям презид от Дунава до морето, той създал и Плиска град".' Тук е отразен споменът за големи строе-жи в Дръстър и Плиска, но поради отдалече-ността на събитието то добило легендарен характер и било евързано с основателя на българската държава Исперих. Но монументалните крепостни стени в Дръстър. както вече се посочн. са строени значително по-късно. В Силистра е намерен отло.мък от първобългарски надпис, в който се споменава името на хан Крум. Според В Бешевлиев надписът вероятно бил изсечен по нареждане на хан Омуртаг/ Широката строи-телна лейност на гози български владетел, отра-
5 Й. Иванов. Богомил® книги и легенда. С,. 1925 с. 282.
Zeiler I ~ t,cnnes dansU?r,^tK "“biennes de ЛГ0'<; ma,n-
ь |/ Besevlicv. Die protobul-garischcn Inschnflen. Berta 1963, Nr. 3a. p. 145.
iF
lia в неювите надписи, навярно с обхванала и * ГИБИ. IV, с. 303.
Дръстър-
д' Византия, изглсжда. са сметали Дръстър за ’ ГИБИ. V. с. 216.
1	й-значитслния град на България. ако сс сълм
11	1\мите на двама визам тиски императора и
°-ihh хронис1- Например Роман I Лакапин в тгов°Р на Чарсимсоиово писмо нише: „Дорос-
° > 1 и другите места’ указами от тебе в писмото
1О' са били иод властта на предпишите импе-1ИЮр”- а сс1а’ ко1ато ти ги владеет, не ни се ^астрхвало тсжко..." Константин VII Ба»ряно-С цнн бслсжи към 950 г., чс „Печенегия започва
'-1О;пк> дунавските земи на противоположная Крепостната стена на Дръс-Я1 на Дристра“.н А според Гснсзий „ромеите
1S0

Миннатюрд -чревол „а 'Ротата. ара,w’“*4,'
“"«•РпреИМ^?, ,
HainsetB„a, -1 г-, 4k»»m,«Cr «а ,, «ария	ЛаьН\
. Раюр Йода Ц„м„;* Дръстър пр<п 971 I tv-
води. Особен интерес представлява факты. че грады имал предградия. Следователи© жилищ-нн квартали е имало и извън крепостните стени. След палането му под визаитийска власт през 971 I. Дръстър залазил своею значение на най-важна крепост по брега на Долния Дунав. Лъв Дякон известява. че император Йоан Ци- Д°ЛУ Похода мисхий „нарекъл Дороет ол Теодоропол по име-то на мъчсник Теодор Стратилат. После, като
Н. Тъпкова-Заимояа. Долин Дунав гранична зона на Византийские Запад. С , 1976. с. 34 ел.
1 няколко безуспешни опита на вита възстановят властта си в По-
•1сз 1088 г. сам император Алексий Порта на средаовековиата щриел поход срсшу Дръстър. Анна крепостна стена в С илистра
ос тави•’ гам ло^Г1иьчно войска, с големи трофеи х. завърнал в Констанпшопол".’" Скоро Дръс-гър (името Теодоропол нс се наложило) станал 1
(Минне тративсн цснтър на стратегия. а от 1018 " или 10!9 ’ ”а иовосъздадената голяма облает ' (гема) на крайдунавскитс градовс или Парис-.рпон и Парадунавон. както е наречена по-късно Тази обширна тема с главен град Дръстър била -ьздадсна. за да пази дунавската граница на империя! а oi нападенията на непрекъсиато при-„ж гашите варварски племена?4
Прет XI в. името на Дръстър е евързано с го-1еми1С нашествия на печенеги и узи в бълтар-кн!с* земи През втората половина на века някои печенежки вождове, които изпълнявали граничив • ттжби. се настанили в крайдунавскитс крепости п। прес'ан ।ли ла се подчиняват на императора. В ДР1^ таповядвал някои си Татуш. конто oi тавя'- метежнициге на Долния Дунав. Почти 11Я 1;1	инния Паристрион се оказала в техни
ръце-зантии1 и дунавн
м^й-
*J> XII «
 .-z
' Z >
"Wl-
» V. -.v; K'. ъугл// <; Г* : ,y ' Z '	И / м / ,
' ' >:'. ,1;,/.- -,л J(-,z." ‘./i

'	7. . .	./ // !//	. , . ,
/ / <	.	. /	/. '/ZZ -z.
:/ .. ..•./	' /	../  /  ' /'
tUtpHTtl//
. z • z z


" й II. hamapmi. Живи, ю на св. Теодосия, с 25
29 F. Miklosich et J. Muller. Ada et diplomata graeca me-dii aevi I Vindobonnae. I860, p. 528.
деспот Добротица. а по-късно султан Мупаз 1 и влашкият воевода Мирно Стари. УР Д За оказана! а помощ при освобождаването на ИванНАтекс ЦарСТВ° ОТ >нгаРска окупация цар Иван А лександър отстьпил на деспот Добротица не само Варна. Козяк и Емона. но и Дръстър. Този град през 1 лбО г. все огне е бил под духовна га власт на Търновската патриаршая на съсюялия се в българската столица църковен сьбор. свикан от цар Иван Александър. учасгву-вал и митрополитът на Дръстър.2* Но през 1370 г. Дръстър вече нямал митрополит и в църковно отношение бил подчинен на Цариградската патриарший. Със синодално решение от 24 юли с. г. цариградският патриарх Филотей отстьпил на варненския митрополит редица свои права върху няколко патриаршески крепости, между конто се епоменава Тристреа заедно с Калиакра, Каварна. Кранеа и Гераниа.2’Тези крепости се намирали в транипите на Добруджанското де-
....
Де1аГ|
. Каварна- Кранеа. Килин. Ликостомион. Гера- ' \иа 11 Калиакра). 1 ози списък несъмнено е из-"^дсн след 1370 г., котато посочените крепости ечс се намирали под управление™ па варнен-екяя митрополит. Понеже в диоцеза му влизали е ^птте на Добротина, не може да има съмнение, ’ ДРЬСГЬР ирсз 1370 г‘ в2че се намирал «од о ли т и ческа i а власт на добру джанския деспот.
'вероятно той отстьпил гози град на сипа си Тертер- конто през 1376/77 г. убил тук деспот Михаил Палеолог. За гова свидетслствуват две -натки византийски хроники. Едната от тях съ- м ^бшава. че Михаил Палсолог „бил убит от своя 1 тупей. наречен Тергер“?: Известно е, че Михаил Пттео.н" вероятно проз 1369 г. получил от баща -I их’н лор Йоан V Палеолог Черноморската Сблас' тсно от Емона с главен град Несебър. 0	о хода на А медей VI Савойски при-
Търновското царство. Деспот Ми-съеед, а по-късно (след 15. XI. 1373 Добротина?2 Според Мссемврийска-деспот Михаил Палеолог през л погубен в Тристрия?3 Този град ! ьждестви само с Дръстър. защото
>0 Ibidem, р. 95.
" В. Гюзелсв. Chronicon Mesembriac (Бележки върху исгорнжа на Българското Чсрноморие в периода 1366 144Ki) I CV ИФ. LXV1. 3, 19721973, е. 155. бел. 36.
31 Пак тан. с. 154—156.
Пик тим. с. 149. 151.
която нал-1'' хайл г.) и та 4 1376 моясс
Крепостна та Дръстър кран Дунав
188
1*1 др\ | ..<*..,„%; “п-’о.. io >.»ма , Г-Пн«са^И.....—..ипк-и’/К’44'-'-
Ьь.'!| апскии. '	^а^иакра
pssg&l ...................уп^а
:Н"а , lepiep.	с управ-
мс ши монети на шцев ‘ ‘паГ>а с еякъл а на опака.а с монозп.м ра"а с Л»узлав Бявэо ДО Сзз.тисзра. в ср*-шов,..'' "Ме|1’ТсгиеР ‘-сзров IIi.K3.oi 1VH Соапе . а Крепост бз.рна моне.а.на чиято ч„Х "аМСрС"а ере‘ Д-Угл- орел има на.н.и с Хо^кви ?К^° - ->— .а ...монета, на ХХнХрт^ ' 7' : ''.;	' ...е1_" еье собегвено.о
1 вз.руу .як. Тертер е бил само господап '		оо.таст и ионе формално е он .
<’аша си Добротина, който с имал  j. деспот. По-нататъшнага политически ...... Дрьсгьр е неясна, но по-късно тралы чноно с в I ранний te на Тьрновското царство С крепос.и 1C Емоиа и Котик.
Осмаясвал кровя Мехмед Нешри (XV в.) О,бе .язва Дрыяър. Козяк и Емона между кре-
14 "m c. 163.
/’ Diaconu. О fnw» .• ’•uuula la Ви„з,с;Д“* 'hr>ilul sccolului al v к
sqq.
ПОС1И1С в земята на пар Иван Шишман.Кота и ио K.iKi.B начин 1ърновския1 владетел е успял да ирину m Добротина или нетовия наследник Инанко ла върне тети крепости, нс с известно. Ио през I3KX । Иван Шишман |рябвало да из oiciiaiH на султан Му рал I.
През пролег ia на I3K8 г. ос.манските войски паче, ю С великия везир Али паша за първи зил иавлез.зи в Североизточиа България. След казо зазубил релина крспоспз. между коню Прова-шя. Шумен. Венчан и др.. Пиан Шишма. <-ш-пез Незири свика.т първешхите от сзраната
Г.1. ЕлезовиИ. Оглсдало света или исторща Мехмеда Hcnipiijc. Београд. 195'. с. 38.
190
Ilan mmt. c 31 4|
Ilium'
29 к
138lJ
4” Ibidem, p. 90.
44 H. Lewenklaw von Ainel-beurn. Op. cit.. P- 188- 189.
42 //. Мутафчиев. Избрани произведения, 11, e. 99—101.
* II Lewenklaw von Amelin-urn. Neuwer Musulmani-seher Histori. Fn nekfurt am Mcyn, 1595. p. h-4.
4" П Мутафчиеп. Избрани произведения. I. С., 1973, с. 509.
вен 11 север Ала Мир пот •
41 Hurmuzaki. Documcntc, .
2. р. 322. 333 - 334.
I I E.teiortuh. Отведало света.... e. 41 43.
45 Documenta Romamae Historic». В. Tara Romanea-sca I (1247 1500). Bucure>-ti. 1966. p. 63. 70. 73. 75. 80.
45 Cronici turccjli privind (a-rile romane. I. Bucure^u. 1966. p. 339.
...кори иа Мурад 1. Иван Шишм; ________...
'miia ”а султана при Ямбол и поискал мир. каю slv чрс-'С’Н'*”л Силистра.' Нсмският историк oi <\| в. Лсунклавий. който се придържал .очно Д.м гекс 1 а на османски те хроники, нриписва на Иван Шишман слепните слова: ..Силистра над-ч1ннава веники мои t радове както но големина. ,ака и но великолсписто на noct ройки ге. богат-• iboto на жигелите и сыцо по крепостта. която . „ait-toopaia и най-прочутата”."’ Мурад I за- ' повяла । на Али паша да заеме Силистра, но 1 циан Шишман отказал да я предало и лори под- ’ .отвил крепостта за огбрана. В отговор осмаи-ския> 11 ь шоводец продължил военниге действия, като нь ' завладел Тутракаиската крепост. Война ии.ршила с нова капитулация на Иван ............ Го	nt път Силистра очевидно с била |урци те. тьй като той станал гла-м.рвия османски саджак (облает) на •ла планина.40
януари 1390 г. влашкият воевода между другого се титулувал „дес- , ia Добротина и господар на Дръс-. а „господар на Дръстър и деспот Добротина” той се подписва и на
П. Мутафчиев основателно смя-бил превзет от власите още през нал в техни ръце ноне до средата още проз сыната година били Пронине.42 Според османския хронист л (XVI в.) за първи път Силистра шна след битка га на Косово иоле а за второго превземане бележи: гавладел и подчинил крепостта Ни-
roue. Мус били през „султаны.
Копол и внеоките крепости на Силистра".41 Според Лсунклавий Силистра била превзета с из-мама oi султан Баязид 1 през втората година на иеговою царуване 1391 г.44
След би 1 ката при Анкара през 1402 г., възпол-зувайки се от безпорядъка в османската държава. Мирно С гари отново завладел Дръстър. В редина грамоти между 1406 и 1415 г. той сс титулу ва „владетел на град Дръстър".45 Сыцата титла срещаме в грамота на нсговия син и наследник Михаил от 1419 г.4“ При похода си през 1419 1420 I. султан Мехмед 1. който в ввел ред
191

няколко
a.4 I ,tIbP и дру. Ie»i 1 Дп^е',"1"11111 О1Цс >"Х-Во <-• Да;;"|'н".1','"""‘",К "IX- 4^' Сп"Ре«
е,;1на т\,Л ?’Р‘' Наварно*  а ^Г'" ь;-- "к... к..»,о.^„c? "армии договора и 1а „	1 "си >воли ,
Проз' ?^5T“UI6 н ра1'раби^е 'Рал бистра.:, омаццувааего наВа ,ер 11";"1',ск" 1а1еРи иод кардинал “^K11cBMluPta„".“":'“^ и на един Рмнали „а поход сретцу нТкои^л™“Л ДраКул пости, конто се намиги и.'» ДУнавски кре-......к., , „Хйй, р^"'11-нарича Трисе 1 (ТрьсипТ и ? - Р L които “ "Р-.С. и Ра.р>Х^Рй"Х,Ь~,СбИЛ ' 'Рава стена, но отцово е лоК~ Нямашс
« ^"мав°Х б^ОХ3Ж..............-
lpi-е I Т.р ОНЛИ СъбраНИ ВСИЧКИ СУбатпии . , бр»..- хилядтт ко,,н„“;)х:
К  л. -И ла нападнат крепостта и продължили
мотосивт П Февруари 1462 т. доунгарския
»нят воевода В.ттт.т Цепсш се хвали, че чсь-а । и ои,'жарил множество крайдунавски IHHI.T. между които и Дръстър. Тук и в още шш неговите войсян убили б«40 гурии и 01.11 ари ' За действията на този влашки вла-|етст при Дръстър съобщава и византийският хронист Дукас.” Страте! ичсското османската епоха дори нараснадо.

П"8П<РЬ^ЬСЬГ'' f»4t
8'n In s,„ r'H'liaZ.' ' v«clini fc'P" hi'ii't,1"1 I '”8,p.52^v. I
•/<™ de	.
Р“8'К de, croiscs su,‘* “"• nube (1445, fd r*»>. Paris, 1927. p 52_« “rga
51 Ibidem, р. 54—59.
51 /. Bugdaii. Vlad ftr». Bucurc^ti. 1896. p. 81.
” Dunie Istoria lurco-bi-zaniind (1341 1462). Ed.' (irccu. Bucurejli. 1458. p 430.
165 a lur«,ti.
значение на Дръстър през не само че нс намаляло. но Като ценгьр на санджак
(облает), в който влита.нт някоташниic теми на Добротина, част от царсгвото на Иван Шишман и почти пятою Западно Черноморце, той играел важна роля в отбраиата на дунавската травина и във вонните сретну северните съседи на Османски та империя По население Дръстър се нареж-да.т между най-т о.темитс > радоне в пашите земи през 1569 70 т. той имал 633 християнски и
192
и мюсюлмански ломакинства.'*
. ч»’ка ”а ДРъсп«Рска1а крепост пре» първите За ° е (1а османского владычество може да се ”СК°. iu> някои писмени сведения от края на XVI v.-XVIl».
‘ ?<>р II 1чк»н». За лемо графским облик на бииар-ским Ipa.i прел XV срс-дала на XVII в	ИПР.
XXIV. 5. с. 34
} януари 1595 т. войски те на влаиткия воевода ]АРханл Витяз разбили турните при ..Дростер" ^^пожарили трала, а ..крепостта разрушили. 11 °io дотогава никога не с мот ла да бъде пре-к°*както съобщава една релация на ием-”3.С език от 30 април 1595 г., писана в трал Вай-cK,,(-vpi Ссдмоградско." По същия повод един cC”pCMJiiHHK бе лежи, че Дръстър е голям, хубав сьу црочуз с тьрговията си и „твърде застра-,ра ’чсн с укрепления!а си".5*’ Според един 11,И1як пре * Ю36 г. ..този град Силистра. наречен П°Ппъс1 т.р. лежи на самия дунавски бряг. на ху-S. о и весело място. Той няма друга защита °а,и . >	 реката. Той има един зидан кастел.
освен
" Hurmuzaki. Documcntc. 111. I. р. 230 231.
** Л. Pupiu Hunan. Tczaur de monumente istoncc pentru Rominia. Bucure^ti. 1X62. p. 16.
но нс с огкъм полете има един стар, раз-
вален	‘ " Четири години по-късно друг »• л>. Кесяков. Пъгуване
поляк	на. че минал Дунава ..под кастсла през Бьлгарско в 1636 т.
на (	построен някога от гърците“.’“ ПСп-14 ~ж 1НЙ6-с-64
Един	онто през втората половина на
XVII	урски плен. пишс. че в Силистра 58 Сьм/ият. Стари пътува-
имал>	ч,а каменна крепост на дунавския ния през България. ПСп.
бря!	града нимало крепостна стена.59 >!---• 1887>с- 343-
От п	известия се изяснява. че Дръс-
търск ’ост сс с намирала на дунавския бря!	малки размери. Но за облика, пла-
на, у ого, съоръженията и градежа на тази	може да се съди единствен© по опи-
сание	шестния османски пътсшественик
Евли>	който посетил Силистра през 1651
г. Слс изтъква голямото значение на тази
крепок опазването на дунавската граница, той пр гжава: ..Тя е здрава крепост вьв вид на лък. ннмира се на дунавския бряг и е напра-вена oi изссчени камъни. Като се сравни с лък. връвта ее намира на дунавското крайбрежие. а пък на два га края има здрави кули, обърнати към Дунава... Откъм сушата крепостта може да се сравни с облата част на лька; направена е от твърди и големи камъни и е снабдена с голям, широк и дълбок ров, през който тече река Дунав. като влиза от западната страна и изтича от из-
59 //. Л. Сырку. Описание Турецкой империи, составленное русским, бывшим в плену у гурок во в юрой половине XVII веке. СПб.. 1890. с. 32.
193
•'•чната. цМа it
Реда бойни^ХХ" е” 500 зъбци с по КОИ1° едната е малка за 2 Две вРа™. от ™о«наГа страна, край Д^Л“ Щ,М,,ра ' затворена. През нея ее спи .........
менни егьпала до Дхнзвч л„,	"° десет
мира на южната стран, и 5Р\Гата Врата “ 1 я е двойка, желязна и много задана" т”* 'Рада' се Памира в дъното на лъкообраадат
рева има дървен мост по който ~ Над крепостга. Всяка вечер войннцнте от .ад3** М влигат моста с макари н затварят врХТтТ ‘‘ крепост га се превръща един ви.Л дунавски остров... Височината на крепостниц стенде 80 аршина. Крепостга е здрава, но малка- цялата И окръжност е точно 770 юнашки крачки а пък  ко се върви обикновено. 1000 крачки. Крепостта е много хубава." След това Евлия Четеби из-ороява оградите в крепостта: „Най-напред над вратата на крепостта е малката. но хубава джа-мия с дървено минаре ..Илдъръм хан" (прозви-шето на Баязид 1. който завладял Силистра — 6. м.)... после плат: средната куда, кулата за бойни те припаси, хамбарът за храни и 20 помещения войниците. В крепостта има комендант, много войници и топчии. Има 40 малки и големи то-пове... повечето... са обърнати към Дунава."60 Известието на османския пътешественик за гра-дежа на крепостните стени от големи и изсечени камъни означава. че става дума за ранносред-новековната стена, открита при археологически-те разкопки на дунавския бряг. Досега в Силистра не са разкрити останки от крепостей стени
обикновено
тя ка-
'"Ч
. vпадеж 01 XII XI \ в. Обаче намеренитс при пазкопките край раниобългарската стена на Ду-нава мноюбройни фрагмента от белоглинени еъдове (XI XII в ), от паници със сграфито украеа (ХШ XIV в.) и от битов» керамика от 'оСМанската епоха показват, че тази стена с била „зползувана през цялото средновековие и по-късно От лру'а страна обаче. малките размори на крепост га по времето на Евлия Челсби (обикол-/ от 1000 крачки, или около 700—750 м) озна-чават, че г я с не напълно гъждествена с град-ската с ген. на Дръстър през X в., описана от визан ' хрониста. Трябва да се предпо-лага. че i прохн голях’ изос । стен;, обхв изясг Пре моде Сред си._ В КИЯ! треш един за пр ската обстре
Изглед на Силистра - гравюра. нздадена през 1826 г
Вг орото българско царство поради "огнествено-икономически условия осредновековна крепост вече била же он към старата крайдунавска пристроена нова крепост, която е малка площ. Този въпрос ще се археологически проучвания.
С илнегра била оградена с ново, мето си укрепително съоръжение. :а крепост загубила значение го го си на Силистра от 1809 i. рус-' граф Ланжерон нише: „Във въ-града, на брега на Дунава има замък или цитадели. малко годен юлиа отбрана“.61 По време на ру- ' i на града през май 1810 г. при _.r 'ii.i взривен барутният погреб и разрушен:. сената на цитаделата,62 т. е. на сред-новековиага крепост. Окончателно гя била разрушена на следната година. С рапорт до император Александър I главнокомандуващият М. И. Кутузов съобщил, че на 6 май 1811 г. Силис-тренсказа крепост била взривена.*3
В продължевие на близо едно хилядолетие от IX до XIX в.	Дръстър—Силистра. който се
намирал на особено важен дунавски брод, не загубил голямото си стратегическо значение като крепост. Градът се очертал като голям военен. стопански, политически, административен и цър-ковен център в Североизточна България не само на средновековната българска държава, но и на Византия през XI—XII в. и на Османската империя през XV —XIX в.
61 Hunnuzaki. Document, suplcmeni 1. Ill (1709 1812). p. 238 239.
”2 ,\lихайловский-Данилевский. Описание турецкой войны в царствование императора Александра, с 1806-ю до 1812-го года. II. СПб.. 1843. с. 17-18.
М И. Кутузов. Сборник документов. 111. 1808 . 1812. М.. 1952. № 470. с. _ 387.
195
-/нажжи остро.Т*? луй Соаре - ИНМй ' •ХХУ1П). 1Г7 ?ч 11. - *
 aw крепост се намира на дхна6сг„ „ отладочен приб.лизително на is Л WrrpoK Силистра Той е извести -	източно от
«си с известен с рчхгьнското п-
- к -. лун Соаре. но в една рх^7ар° Дата на Силистра през 1854 г е отбедязан то Плоска Останките от крепостта са в севе роизточния ъгъл на дългия близо 6 км остров Р> мънски археолози извършват тух разкопки и проучвания от 1956 г.
Дунайского течение постоянно е изменяло очер-танията на този остров. Речният ръкав межах < у, нет и левия бряг разрушава острова заедно с чядиовексятп"^^* крепостта. По-голямата й част сета е под водите	------ ‘
на Дунава. Дипсва обърнатата към левия дунавски брят запална стена, а от северната е останала част с лыжина 62 м. Източната стена, обърната към десния бряг. е запазена с дължина 240 м.
Понеже на нея е крепостного пристанище, тя първоначалво е била на дунавския ръкав. отде-1ЯШ острова от добруджанския брят. Поради натрувания речей нанос сета източната стена с ппис^анишето с навътре в острова.
я с запазе^ ia до 5 м височина. В форма, на места е зап	м ова;ша
североизточиия и мъ.. намИрада издадена кз ла. а на северната стена р оре завър--	със засволен проход и
навън порта със	7f ШИрока МрО м
шваша с куда. ДЬ-тьа £ « " ВЪншната е била Портата е имала двеса у.60 м. а въ-
От двете страни на пристанишната порта в • Р Ducem. D »Имопм. м «ж-тната стена се виждат тесни процепи за Pacm-i 1m Scare ccta-xa k^Lthtc въжета. с конто са привързвали кора-	1 Внешни. 1 -
• към кея. Пристанището е било пазено от р “ °,lTte страни с по една правоъгьлна куда, като две.ио с тях дължината му е 42 м.
^Йпостта изияло е граленз от камъни. Почвата гневите е била чкренена с отвесно забити' n^JpH к о лове (пилоти». Двете лица на зидовете дЪ°^зградени от големи квадри. а пълнежът се Са -той от камъни и хоросан. Дебелината на сте-съС 1 вн\шителна — 4.20 м. а основите стигат ДО б М " Планы първ^к’ и някои •
3 J. О«чарм. Към въпроса • та укрепит ел наг а лейносл на българската държавапо Долей Дунав прет IX—X в
“ - ВИСб. Х1ЛШ. 2. W-ч с 96- 106.
. -ойството. градежът на крепостта,
<>'.те знаии по някои квадри. както л. показват. че тя е строена през
е намирала в пределите на бъл-
гарск.
ост трябва да се отьждестви с
_ц Омуртаг _преславен дом“ на Портача на осчроввата кре-строеж съобшава Омуртаговнят пост
ИЗГр^ ДчНг
I	"аДпИс „
£а Вел„^ъРквата	_
/ .....................................
I »	«й к
Эдписът и» кРс‘”осг_ р Зстояние От Г?5 кРепост съобщава	Поиска
"'й^Р^ге^^^ДП^ае^РОеНаТа е-,е?ЯНОро^'<Расе°Р "и«тел^°оСЛОре^°анЯ
^ето [° ос?*аР1’И"Р« ^95 "To"HotH Пр'' 7ер'<4киЪс1оР 6 бИ-°°8НХжеРнеП°С' Са*о на 18 *Репости 'сеСЪ°бра*ения.аПоспр° °Т важни стра^
««
Вадики ПреСпаи ЛИЦата Плисвд t 11 най-си-^Wfap(,a. в това Сп общирната Отвън ^"0 На ’мала островната ТН°Ше,,Ие особенпЭДУНавска
‘'Орабнте осм„1 кРепост, на качение 8а Двете к-рег ос™8ЯВаи“' Тази «Рьчи ОтПир:1л" '« -'ьрхавата от Л а3еЛИ пади™чХ °свен °; s - «а
f посредством ВепХЯТадСК"Я флот кьм и	ръкав» от Кр1р:сттао'""??Иал пла-
и накрая двете крепогги ^Д° двата бРяга. са служели за опорни точки «3°?“° островната, флот който бил използуван за во₽нГаРСКИЯ речен и съобщителни нужди военни. гьр1 овски След като през 1001 г/премипала вьв византий-
’ < Дуге». Стратегическая роля на крепостите по Дол-,шя Думав през IX-XII в
- и НМ В. XV (XXX). 1979 с. 31-32.
5 гИби V „ , пвсБешев"<"« (ПъС"0|х'« л>чавският ,98—200) аом" ва ОМИп'"Р^аае»
. островната крепост загубила военния скч РъП^ер и тук възникнало българско селище. сП ’£аРаК'1Ч|1Те са открили землянки от началото разк°пв вкопани в нападалите рушевини на крепа . ‘Една землянка е била вкопана точно срс-п°стТ^да на ъгловата кула. А южният участья ШУ В*постта вероятно поради наводняване из-на «ил изоставен и необитаем след X в. В об’110 ( в селище го било опожарсно и пре-Угнало Ла сьшествува.’ с • Второго българско царство, към втора га Г1Рс3вИНа на ХШ в. тук възникнало селище, кос-11ОЛяобило градски облик. Находките са разноо-зни и свидетелствуват за икономиката му: °^|Ива. свързани със запаяли, земсделие. ското-зство и риболов. Народ с кухнснскага има и мною фрагмента от трапезна керамика със сгра-hfTo украса. Тук са намерен» и няколко фрагмента ОТ люстрови оТ Близким Из г ок. накити, сочат, чс в население, част • говия. Тук досе) а с •  бърни и медни \
Диакону. Крепость X —XV вв. в Пэкуюл лум Coupe в свете археологических исследовании. Оа cia. V. 1961. с. 491.
198
от ТЯХ С- Г
станти1|С%6ьл,аРск'Н-‘ 98 бптл
<1.300 и?/)'* Л1257 1277) т”,1 вдР«те кои. . Иван Але'ксш,.^"^' 1и»-ман (1 (1371 - |3QSv ,;Р 11331	1371). Ива,, п, ,330>. '
сечен . вИб^ОД^иР (1360. вСХ' ' йгях-» ™“-	 «s
йхтлуг-«„. министративно. културно иСц°’г,"ОЛИТИЧес,<0' аД-е оил тясно свързан с важнгти° от"°'и™ие Дръстър. Вероятно той от ново^ТбиТ Крепост - в южната страна снопе , г,, е ° УкРепен rar.w?s-®
нимната венециански карта от около 1450 г на пора п еан от два дунавски ръкава остров срещу Дръстър и Тутракан е нарисувана малка кула с наимеиованието Пекуй. А в мапамондула на Фра Мауро от 1459 г. на левия дунавски бряг срещу Гу тракан е очертана малка кула с името Пакуй. Макар и съставени през XV в., двете италиански карги несъмнено огразяват политическата и се-лищната география на долнодунавските земи от времето прели завладяването на Търновското царство от османските турии в края на XIV в. Достатъчно е да се посочи. че например в кар-тата на Фра Мауро българските земи са озна-чсни с наименования та Болгария и Затора, а сто-лицата Търново е представена като най-голяма крепост в страната. Първообразът на двете кар-ти вероятно е бил съставен още през в.
И така, в името на остров Пъкуюл луи Соаре (Пекуй) се е залазило наимеиованието на съще-
-Per ХП1 X.V -
Произхояи " ’“'"г'™ “в 6О1»..».е« nr-к^л' луйаСоаЯре би могло да означава „Слънчев
^uifeS. „ medieval; So“re '977?	"
Е- Ьйсеки т ™?nede medicvaftun,l 4
lui Scare (^5‘ .1а|Х.! ~ SCN, VI i97?'"1«u, 257.	W5- P- 253.

" А. Кузе». За именаи с. 58- 59.
12 В Беше».!»»»- За агпи-„.„о име па Ш>ме-крепост. - МПК. л 1974. с. 3.
пек*’.’2
‘ к.	' ' 1 '
tlichcn AHc»t‘*n,‘f , _ _ a brud* Ьл Wut ,  ВОДА .!?	,
Dobf'^ci Bucarcr’i, в Сенерна 7<
;еРна вода, капидава Йхърсово
гТ.РОБЪЛГАРСКЛТА КРЕПОСТ ПРИ ЧЕРНА
...-да
ЙрьМНИ «ЛОПИН ../платото се • попои. На по-в ма отчасти е г-еЯна каменна ср , част застъпва
200
-з-'"и.<^Г,Гп57'-1,’*77^РО!1ОТ парстс Koh- „
<«*» «юн. мй,..,,,₽..............,
‘......................
>- «42 >Р> 1*а <Квен .она ст откритт, „ „,с мо11с7,‘,’„ сыфоаища с шото сс състои 1И г- сребъпни
"• 'и .. ‘’О	•» Иван Акксав .ьр1,, i
иа Иван I ранимнр. а другою от 42 монета „л
_S на Иван Александър и И на Иван Спа-иимнр	11
* •стровният i рад. който е сыцествувал до на- ’ ча тою на XV в . в стонанско. политическо. ад- ' миттист рат нвно. ку.ттурно и църковно отношение би тясно свт.ртан с важната дунавска крепост
Дрьсгър. Вероятно той отцово е бил укренен в южната страна според румънските архео-ю ат с .ч крн । кт*, от крепостей тид. конто датира or XIII XIV В?“
Имею на точи островен град е известно от две наноси карги от средата на XV в. В Ано-ннмната вснсииаиска карта от около 1450 г. на . 'Ара «хван от два дунавски рькава остров сретцу Дрьст ьр и Тутракан е нарисувана малка куда с , .тихтснованнсю Пскуй. А в мапамонлула па Фра Мауро от 1459 т. на левия дунавски брят срещу I . pak.iTi е очергана малка куда с имею Пакуя Макар и сылавени прет XV в., двете италиански карт.	И....	т|о.1И1Ическ.тта НО-
..........
. наименомшмта > Д’ наб-голяма тина та 1ьрново с	„а двете кар-
цмде ВС-Р..И.И.-	^ ;и!11Ше прет
крилю е	Пъжуюл дуй <оаре
11 'lkJ ” “Ме,‘’	« тсГна^мснованиетонасъФе-
,|1с> Т'| -е с  VIII XIV в бь парски тра-ssgssss куюл луй СоаРс пек
«ПК, .
’>
' “*ч?
Ь. bfcnn т*... mowdc	4.
*11« So.Stj'bh \a> - sen. v 345-J53; bubt'uni; ’
° Р. Иоготш. s. Op. al., р П-14
и 4 Куда За пне»»-.
59.
»> В. Н010 крепок-1974. с. 3
,1а'‘ aH’v"
- “Jff
200
цЕРНД ВОДА, 0 ХЪРСОВО
старобългарската
Я \et:hummer Die chnt*
КРЕПОСТ ПРИ ЧЕРНА ВОДА
Iх	>2». l ig. 36. 45. 46. л
Ичгеми. (ihid atteologjc al
о 0, лунавския град Черна вола в Северна	В“““’В ***’
i п1чат останките от две крепости. Те
Д°°Р-' * на плоското било на голям хълм със се На\пи ск.чонове към Дунава. В северната част сТр .,то1о се очертава римската крепост Ак-на nJ1< J । по-високата южна половина на хъл-сиопо-1- • ^азкопана още през 1898—1899 г. л птча*- 
ма V	ИГПИРКЛЯНЯ PTWHA/vr --------
педновековна крепост. Северната п разрушената антична крепост.
Й’аена":,,:вКов»-а крепост
ю*ната порт-,Д кваДРи. По Д ,остта « Р 65 врязаните по аст?Н1ХЯ:1аНН	на
манастир при с Лте »> "аробълга "„н НИ на Джа.' От зида на ззДФ“ТЛа₽- бяизо^о к“алсв та произхожпя , запаДната кула на к' Кк>стен-
" други места.	'лиска, Велики Преслав
редновековната крепост пои Чрп».
щност още не е проучена но Р Вода в съ-знавач на Северна Добруджа Р^нлобр1,я и°-
-а.не.^-:™— р~-ХиХ-^^Гнз^Г0--
Вагпеа ГУ,
ns Y'<>р ™
р  к Floresai. nl 11-Г 4- сатира таз„ * В а I в Кп,ч, h D°brogei. пт р и края на X а.,	,
естРоена "Чятортеймаи?"»"» (969 976) . нЛ"м"«ч Бынароубиец Х“рикцсим™"“С', »'*лу Черна B„Ja Кюстснджа.
СТАРОБЪЛГАРСКОТО УКРЕПЕНО СЕЛИЩЕ ПРИ КАПИДАВА
От 1924 г. насам, с известии прекъсвания, ру-мънски археологи са извършили археологически разкопки на римската крепост Капидава на Дунава в Северна Добруджа. Върху развалините на античната креност са разкрити останки от сред-новековно укрепено селище, според разкопвачите сьществувало от втората половина на IX в. до средата на XI в. Установени са пет жилишни стоя като най-долния те отнасят към времето от княз Борис I до "оходате на кие.ккиям.а лиТжили^ХХ’разкопвачите датират към
202
последната i рента на X в. и к, ч.
1ОВнна на XI в. въз основа на	"°' ’
неги. най-ранните от конто еа	'
,гор Йоан Цимнсхий (469 976) "	'
£ «...„шето е „редетанена преди
||е|., с врякща украса и съдове от е,тч Г „ Р‘ „ .лъекани ивиии. Селището с било тё™, с сгена. конто приблитигелио счелй'г. Г Н° С1'с ёип.чиа.а крепост Капидава укре„„.сле., зил. с дебелипа око.то 2 м ёТ”"’ •1ен OI ломени камъни в непешм ииРа-ёпоГ.ка от .......яма кули или дру^Рф"
фика.и.опии свор,.жени». Около стенага им? „щтен ров. Споре;, разкопвачите груб па . J „овековиа о, радна стена още or IX в е ч\т'?' тавала внзашииско военно погранично с „автохтонно румънско" население’ Публикуваните археологически материал., от това укрепено селище нс говорят в „олза на та кива  	ж илища , а „ керамиката свидетс,.
ствуват ичието па население, чия,о м-пё- °-Ь риа.тн.1  с харак терна за старобъл, арски-гсцен1| «ероизточнаБългария Плиска
р ,,	" к riorescu.
l Diaconu. (.apidava. 1 »u. curd., 1958. p 6K 72 BS ЯЧ-. MCA. V. |9ад n 555 564; MCA. VI. 1959 n 6,7 627; MCA. V||.
P- 571 58|; MCA. VIU B>62 p. 693 704; PonS, ’	”4i- 455-
« WB. p. 17 KS; R * Ч- Date not de |a Capidava
APU,UI«- VI. 1967. p 259 26K; V , келец. ( onsidcrajii asupra u-pului de locuini fcudale de la < apidava si elemente specificc anienajani interiorului lor.
Poniicu, XI. 1978 n селище in R. н„г„™' £ ^lohunu. Problcma stftpinirii bi/antinc in nordul Dobrogei ,n sccolul IX XI Ponti-n’J’ 1471 p 3K7; bin i5toria ,n P ”
203
сьд с врязаш,""^^^1^™""™ «лище глииен
че още през втората волоХ “ОТО селище принадлежало на Ьиз-тателите му изпълнявали гранична
,',ЯМа ""каквн ™™ени или археологически Дании за византийско присьствие в Добруджа по врсме на Първото българско царство до 971 г 1 когато Иоан Цимисхий превзел цяла Източи'а ' България. Монетите на този византийски им-ператор са първите парични знаци, които се по-явяват масово в цяла Североизточиа България след един тривсковен безмонетеи период. Съ-щото се отнася и за укрепеното селище при Ка-пидава.7
По градеж и устройство укреплението при Ка-пидава коренно се отличава от монументалните крепости в Плиска. Велики Преслав. Дръстър и други в Североизточиа България и по Дунава, които са изградени от каменни квадри и хоросан. Грубият, непретенциозен градеж от ломени камъни без хоросан и липсата на кули и порти показват, че защитната стена с ров на селището е дело по-скоро на местните жители, отколкото на централната власт. Укрепяването на селището се е наложило може би в някое несигурно време. например при нашествията на маджарите в края на IX в. или по повод на навлизанията на ви-зантийския флот в Дунав/
Името на това укрепено селите не е известно.
capidava 1 »
,,И" “ ЛоО'
i-v *-----Ровно Ич г*® »* 1
на IX в. укрепе- 'Роиопои,яЛ“*ил“'-на Византия и оби. "апжа1«а,а .......а служба. За-	,'Т*!
-------	AL1' 6. 1971 с >' навдизания Иа ’<
С "а ДУнав^кии- чем Р””. 1«м>. ххш. До,
СТАРОБЪЛГАРСКАТА КРЕПОСТ ПРИ ХЪРСОВО
u«rw които амфитеатрално На двете височини меж.ДУ	0 на Дунава
е разположен днешният град	01 кре.
в Северна Добр^Д*/па;1НИЯ нисък и с полегати пост ни зидове. На	ннтеоснови от стена.
изградена о ,,.,гнили вече греди. > правени археолог
'* E. Condurachi. Neue Рто-blcmc und F.rgcbnissc dcr l.i-niesforschung in Scythia Minor. In. Siudien zu den Militargrcnzen Roms. Koln.
очи крепостна стена трябва да се датира .крнода елсд XI ».
к’’ „атегическо отношение ио-толямо значение В сГ ,*о.високият и по-стръмният източен хълм. *,м? юсподствува над цялата околност и над кОЙ'пШИЯ дунавски брод. На това място се на-т>ка,г оазвалините на античната крепост Кар-млрат н
С1,У?биЛОТО на този хълм се очергаваг три кон-На °пИЧИо разположени крепостни стени от три ,1С,.ични исторически спохи. Според румънския разЛ с Кондураки външната стена е строена }чеУ ц в . а средната между IV VI в.4 Най-добре пре3 .'на вътрешната стена, която огражда е ^високата част на хълма от изгок. север и ,,аИ. а от нея най-добре е запазена северната аа”аД’ с височина до 7 м и дебелина 3.50 м. На dP41 ,гранд. oi която хълмът е най-достъпен. от ,аЗИ- 1 из.тават две масивни кули с правоъ-СГСИа1 фор" кьм конто са водели стьпалата от lb;1nell'i 'рава ® ;1сбелината на зида- Бличо Крепост Хърсово гра-вЬ j13,	'• та се очертава по терна (малка вюра, издадена през 1826 г.
«IWt. X"
,e,,a “« ‘’’•uuira
oeiioBi,. Лицата на гон Сс й ”си” ™мо с "Чечи „ ,о1-,ре обр.,бо,е|„, '/а ""I'-'icaa РСДова .идарня. „ коя, о .	‘ 1<’’в.ко,,с „
.... архитек,урни .е,
ПО-малки камыш. . .......... ,	1,1 1 01
,а,а ....наире..,',,, „
На южната страна на хълма в склон» к...-,, .1ве,е сгръмни скачи отчасти е запалена деС*ли сднолииева оспа, която е пре, раждалп дос, мы в крепост,а о,към Дунава В е,е„а ими дна правом 1..1HH отвори (прозорци) и се забелязва, следи от стъпала. по коп to сс е сличало до ,у-навекия брят.
Крепостните съорт.жения на юти хълм не са добре проучена, гьй каю тук са нравени само сон-дажни археологически разгонки. В отчета за раз-копките си през 1943 г. румънския, археоло, Гр. Флореску огбелязна, че пътрешната крепост на голсмия хълм е строена през турско време. Според него освен римски н ранновизантийски кул-турни Пластове имало и средновизаитийски слой с дебелина 0.60 м, т. е. от времето на византийского владичество в българските земи през XI XII в. Най-отгоре имало културен пласт от периода на османского владичество."’ Народ с античната керамика дру! румънски археолог публикува откритите от нею в Хърсовската крепост средновековни археологически материала от X XII и от XV XVII в., според неговата датировка." Между тях най-голям инчеРес "^’ ставтяват <|>pai ментигс от гьрнста с вряына украса и знани на дъната им. конто Ра«°“
,пч и X в Част от тях заодно с кос кии и Z^B ^ме.и с врязана
е намерена до основите па нырнш*	ра;1С1|а
^ТнГГГпГвр^нави..................
ма'Я-»-	„ „р„ IX .. «« !»•
(it Horescu. Rapon |<ц (1946), p. IKO (m At. Ml Bucurejti).
1 ’ A. Aricticu. Nm dak de sprc cctalca Hiryjva. Put lica, 4. 1971. p. 351 ЗЮ
u Ibidem
“ Din istoria Dobrogn p. KO.
206
• • HVH\H
валики	нчния Карсиум В'Ыникнало сс- 11<н»н нп Хкрсомшом
лише с	“«a култура, присыцд та ( сне
роит к»1	рия нрс» юти период, Вьтмо-дпо
с имею ' । на това Cipaiei ическо мнет о. крьс1они1 > нажни пышна от българската дьржавн  Hi.ici да с била итдшшиа крепост Обаче <н I.HH.HIC oi Hi.ipciiniaia крспоына степа не можс i.i о- .кппраг н IX X н. Наличие!о на :реди в »ид<И1С1С покачва, че са иирадеяи н по-кьсно време. Jhnicaia на пслепасочсни архсо логически ироучнания не позволяват кпи вьпрос да биде итясиеи.
X'Pp’e	- името
Карсиум. Обикиовено те Z ° "“именование "Ро|,злиза от личното име хХ '’1 ХъР™»о по този начин славяните пп^”™ ХрЪС' като осмислили наимеиованието к‘^2 м° си са логическите Дании показват чсЧнт.™ АР«о-прекъснал същсствуванието’си вай-кттеГ ГРЭД чалото на VII в.	късно в на-
Не с известно дали крепостта Хърсово с етпчч-твувала по време на Второго българско папство понеже в досегашните археологически совдажи “ат предмет" " °СОбеН° бИТОВа керамик™ XI11 - XIV в. Но от писмените извори е известно че Хърсово е значителна крепост в началото на XVI в. Няма сведения тя да е била построена от османските завоеватели. Поради това може да се предположи, че тази крепост сыцествува още от XIV в.
Засега първото сигурно споменаване на Хърсово е в една географска карта от 1507 г.,15 а като крепост — в мирния договор между унгарския и чешкия крал Людовик и султан Селим, склю-чен на 1 април 1519 г. Там са отбелязани само три крепости по най-долното течение на Дунава
Дръстър, Хърсово и Килия.16 В Хърсово бил поддържан сравнително голям турски гарнизон, а и градът не е бил малък. ако се съди по един османски документ от 1569/70 г. Според него Хърсово е град в Силистренски санджак (облает) с 69 бранители в крепостта, 71 мюсюлмански и 84 християнски къши.'- Преобладаващата чащ от християнското население в този град е^б българско по съшото вр^ мюсюлмани са п0-овцевъдите от 1573 г.	например Вълко
сочени и християни X Р Неделко. Врано син на Даниил. Данчо^Дим0, М„рчо Радич. Добро ПлаДнеш,аТодоРиДр18 Нягул. Никола си‘	крепостта Хърсово
Най-ранното описание на I Евлия Че-дължим на османския пътешеспоред него леби от средата
постта бил кралят, E==S=S== -
:"^=, §
А"г15»’е'х'>';
’W..(И>
1462, "и К"П»»«  >
А1Чга Пп„„1р">"> » * Мята ,'РИ,|«" «яч‘н,1 крепости
IV ^и4 и"р"‘
151 i'5',M“aK V.
Wei. □- К°"АJv
Banub5Ue > n^’S: '•
6 Л'. И речек. История и българите. Под. рел. ы В Н. Златарски. С.. 1929. с
208
o ine HC inc c голям бой ианаднал с при-11 KOi a ясчого. внезапно откъм полете се появили 4 с>'»•”	мечкн... Ведши а том мечките минали '
цяк°)И в крепостниге процепи, смелчаци от ” -1С шоснитс мюсюлмаии отишли подир гия ”o6e'l°il видели, чс един вражески отряд бил иа-ме,|КН мечите кожи, а сега г и съблякъл и вляп.л чЛУ3’’- зстта. Всички с единодушен възглас „Ал-" кГ>едл '1ах“ влезли през гия процепи в крепостта ,аХ . воктвалн " По-нататьк Евлия Челеби съ-и я 3U.. чс но негово време имало ..диздар на оби^^’^ц и 80 крепостни бранители. Но няма крсно<-^ ‘ |ОСГ1а. Браиигелите пребивават на-KblU,(’aM" лизларя! и кегхудата му живеят вътре въН-1 ‘ 311числени кьм крепостта. Техпитс бойни ” къН11 оз в1.н всяка пот вътре на дежурство и иДваГ . .. За „формата на крепостта иазЖ	„
о“ ан'^Рь' нише слсдното: ..Това е здра-<ЬрС стро*- ’ 1 -ива КРСПОСТ- без Р°в Има °би-в°. ОТ рачки. Но човек не смее да но-колка	. ia CTpaHa на крепостта надолу
пи г я да е значит една крепост. ,1.грешна, не е била удостоена амо Мслек Ахмед паша знае-атото с на границата с вла-ч с очевидно. Крепостта има кьм юг, а другата кьм за-i пьтешсственика, се намина. надолу от крепостта, и niK) КЫНИ. Раята, т. с. насе-, от власи. Молдавии и бъл-
к У r‘“'l'h‘lwn Kanuni Sultan Suleyman devri bas-lartnda Rumeli cyakli hva-iari. schir \e kasabalar Belctcn. XX. 7R. 1456. p ->67 note 58.
г.тедне Oi ПО Дунав.’ поради io* С ничие В». Ше стоив, сиге и зн. две вратн над." Гр-1 рал на ю имал 9 м лението. с. гари.10 Заслужи ва ния им ха. за миналог време сее чн от някакъв кр. цете на мнен о от османски i с пръв път да с воевателят (1451 джанскитс крсиосчи за кратко време са били във влашки ръцс. в к ночи юно и Дръстър. и Мехмед I (1413- 1421) уснял да си 1И възвърнс към 1419 20 г.
От по-късните сведения за Хърсовската крепост
1> -1. Цветкова. Ценен ‘’смански и ночник за ие-|<‘рия1а на Добру.гжа пре» ХХ| в ИНМВ. VIII (ХХ1И). 1972. с ‘‘’5
ас. независимо or легендар-вс. гения га на Евлия Челеби спостта. Очевидно ио негово крепостта е стара, създадена и след това преминавала в рь-егели, нреди да бъде превзета (лсватели. Невероятно е тя за ч ia завладяна oi Мехмед И За-
1481). Известно е. че добру-
19 Evliya Celehi. Siyahaina-mesi. V. Istanbul. 1315
( 1899) p 230 232 Привода на юзн ickci извърши проф. д-р Б А. Цветкова, за коего й нзказвам благодарное! .
209
...лава да се посочат само две от нсмспа Иене, конто минал оттук проз 17X6 i.. н на руския ienepa.1 i раф Лонжерон от 1X09 i , koi ато i радЪ1 бил завтет oi pycinc. Иьрвня! от гях отбелязва в пыния сн дневник, не Хьрсово е крепост. во-строена на стръмна скала, около коя т о са из-I радени множество кыци но склоновеге на ви-сочинат а.’" Според Ланжероп върху едната скала имало „голям каменей замък, укрепление в готически сгил; вьрху другата екала, по-малко из-.чит ната. имало едка каменна кула“.2‘ Две гравюри, издадени във Виена през 1X26 т., с изт леди от Хьрсово давал предел ава за нсто-вала крепост, конто има средповековеи облик. Според руски данни от сыпал а година каменнала крепост в този трад била нреуелроеиа след мир-пия договор, подписан в Букурещ през 1К13 г?2 Тя с била разрушена иепосредсл нетто след Руско-турската война през 1828 1829 г.
’,!• ь.«.. turn .н ткичсн»,. £ » »иж;ш дм 01B ,мтам™-Т»Явт«^ Чх-uoena. ,и д.• бр»,. .вади руМЫ1 '“Р""" "г»»ч заключение. че та крепост била построй от т спустите през Х1Ц. XIV в. Освентова гссъвссц производно Я О1ЬЖДСС1В4 ват с Groxea. черноморд, пристанище на 'шешння бруджански брят. отбем зано вьрху срсдновсковниц морски карти, както и t бълтарскага крепост Jurw-va. превзета от Али ваш. през 13X8 г., отдавив on* дествена с Гтортсво м очерка за Русе-Гюртсто t тази книга I R. Ciohonu I • monument istoric pu|m л-noscuV. cetatca feudala de -Hksova.
mentelor istonce. XXXIX. 1970 p. 25 30. Dm Dobiokm-P’®
ниците на българската държава. Укрепление™ при Капидава води начало™ си or IX в., но гра-дежът и устройството му показват. че то не е имало стратегическо значение, а е защитавало само сыцествуващото тук българско селище. За-сег а липсват Дании за съдбата на крепостта при Черна вода, докато укрепление™ при Капидава е било разрушено при печенегските нашествия през XI в. и по този начин е споделило съдбата на редина други български укрепени градове в Североиз। очна Бып ария.
Поправките и преустройствата през вековете на османского господство твърде много изменили първоначалния вид на крепостта Хьрсово. Понеже 1Я е пазела немаловажен дунавски брод, може да се предпошн а. че е сьществувала и прети XV в За зова свидетелствува не само шар ж=£== sssssss»-турните.

д J''. .	b
..*«
ОБЛУЧИЦА-ИСАКИ А
II M \nui<l>‘uu •«. Сборник
Д< >p я i < 1947 C 63
K. Uhcopnu.1. Ciapofrbji-lapeKH uaMeiHHUH. B. Добруджа. ( . 19IX. c 205

. МСКИЯТ «рал Новиолунум и еъздаденият на
1 ".„„о "ЯСЮ през ерелните векове град Облу-сь цесъмнено .u.-тжали възвикването си на '"‘“‘..„я IO.IIIO Г навеки брол. който те грябвало
"а I 1ЧЯ1. На времен» II. Мутафчиев наката пред-
ложение11’ че навярно кьм сынага сноха на ш ХН в	ьм IU’-paHH<i време, се отнася
х пигането	'.i Обрушила, който по-сетвс
лучил ТУГ	название Исакча".' Археоло-
1,t)j	.... дм и наколки м Vtruvun к\.
.НЧССКИ'С,' верна Добг IHCTO на И менвте и» ният град - -Развалини IIOBCKOBHH кале непос
ИЗТОЧНО 01 случаи тук византийск служава да перпери о, Ватаци (1 (1261 12X2)
' ( Mobil. Buletinul socie-lajn numizmalice romane. XI. I‘»| l, p J5; / (
<hi. Un nou lezaur de moncde bizaniinc. Buletinul jtiin-lilK al Acad. RPR. I. 3 4. 1449. p. 163 167. O. Ними. Tc/aurul de pcrpcri bi/antini de la Isaccca. SI N. VI. p 239 242. Idem. I.’hyperpere byzantin au Bas-Danube du XI'au XV1 siccle RESEE. Vll. I. 1969. p. 117.
ия и находки в Исак’ча (Семи ьлно потвърдиха станови-чьлгарски историк. От ниссе изясни. че средновеков-। Облучица. а не Обрутцица.
1 -дунум и осганкитс на сред-
• мира г в местността Ески на дунавския брят. 2 км iip. Исакча? При различии и ияколко ськровища от края на XI и XII в. Зала находка га от 70 златни .ките императ ори Йоан III Михаил VIII Палеолог W1	тропик II Палеолог и Михаил
IX (1295 I • Йсакча са намирани и единички златни Ито) Йоан 111 Ватаци.’Оттук произлизат и " io 20 оловни печати, между конто един oi император Исак II Ант ел (1185 1195)/
От 1953 г. пасам румытски археологи извършват разкопки в Геки кале Вьрху античните разва-лини лежи средповековеи културен пласт с де-белина о г 2 до 2.5 м. в кон то се очертават четири жилищни хоризонта с два вида жилища над-земни и полуземлянки. Освен характерната ран-нобългарска керамика т ърнета с врязана укра-
4 Gh. $iefan. Monuments incdits de Noviodunum. Dacia. IX X. 1941 1944.
p. 4X2; / liarnea. Sigihi bi-zanline de la Noviodunum.
SUN. IV. I96X. p. 239 247 el SUN. VI. 1975. p.
159 162
С,,1""С с	..вини. как.о „ е,па. •
". керамик.. XI XIV» е.г памерепп МХ ;
р"' арке., .отчески магериали о. живота и-. । сре.11.овеко|.па.а Облучица. между кои.о .аслу-ж-.ва ла се спомен... многобройии.е византийски .....	« края на X до XIII „ „ .а.арски.ё  монети от XIII XIV в.'	‘.арски.с
Лосе.а и .вес.ии>е археологически лании за Реки кале свилослствуват. че българското средиове-ковно селище вьзникнало върху разрушения Но-виодунухт не по-гьсно от IX X в. и просыцес-ппвало през цялото ередновековис. Многоброй-ни1с минет и и лрути находки показват, че вече през XI в. Облучица е бил град с оживен стопански живот.
Някои румънски археолози. като сс позовават на пяколко византийски монети и недобре дайрами оловни печати, смятат. чс ранновизан-т инският Новиодупум продължил да съществува и по времето на Първото българско царство, но под византийски власт и с говорещо гръцки език население.” Трябва веднага да сс кажс. че Но-вш > г. I?’. м. подобно па друг и ге ранновизантийски ' ; ;<»вс и крепости по Долния Дунав, влязьл в ::рел.- лпе на българската държава още при съз-.швансю и през 681 г., но като напуснат и раз-рмпсн град. Ulo се отнася до етническия сьстав н ! денисто в средновековното селище Облучи . 1 ВЪЗНИКНаЛО по-кьено върху рачва.тини ic на Н.ши 1}н\м. нан-краснорсчиво говорят два ар-хс(>.1с1 ичсски намет ника, намерени тук: глинен
шято още сурова глина бял JP®aH Hag- решанияз прабъягарйш знак IYI, и .рр-н ч,	щжековна амфора с^врязан ста-
и КИрИЛСКИ палнис Jiaillb 
Порали ил»...вето си гюложеяие на « > '
най^важшгге всгратетгчесю .>|н.>1|,ен..е оро вс
Тс» " ..........“"““tVJCI'S»”
:-u	*«.*•:
' dli $icfun у wi^, Manlier ul urheotoge с,агч, (Dinagcli»). S( i\ ’’ I 2. 1954. p. 11$ Warned. » Miin-u. N д'1, 1см 11. SapAlurilc de v<dva^ \a Noviodunum i IV. 1951. p. 155 114.1^, пса. B. Mhrcd. SipMehle^ salvinc de la Noviodunum (Isaccea) MCA. V. v>Vj p. 461 -413; I Barnea. |!\, die miuchdlcrlichen Ticrdat stellung.cn in der Dohrud^n-. 00 14 Jahrhundcn).
RV.SVd.. Ш. 3 4. I%5 Y 594 595. Fig. 5V 6-,; Паба VIII. 1964. V 384. 391. |i. dem. IX. 1965. p. 481. 9,. ibidem. XII. 1968. p. 432 458; Ibidem. XXI. 1911. p t.80. I Burned. Noi desenp. riri la Xoviodunum. - Pcu «.VI. 19П. p. 101. Pl XII
" / Barm;,. DmogeHa n . vuidunum. dtux vife ' zantines du HavDanub, ’ Rl SI I . IX. 3. 1971. P ,
I. Barnea. $t. $icliiiu, Din istoria Dobrogei. III. Bu cure$ti. 1971. p. 258.
r . цимисхий и Василий П Бъ.'п ароубисц (1,рИ 1095) oi визашийцигс, но гази датировка (97' нс е Д‘’ка,аиа ,.асС>а писмсно сведение за срсдиовсковния 11ьР'“А'г”1Учи11а е едва о« 1321 1 у арабския тео-паД 1(||с га. Той го нарича Исакча и посочва. . раФ АЬн,пз । под вдаст та на Цариград. на около чесс ',аМ ] по суща о г нею и на |ри дни птл оз по Л"“ " ’ Мнозинството от жители тс на града биди СпоР^д pa г X1I1 »• зе«и ", Пуна» »a3-wr'*J.
12Р,радн» пр°и’х?*	. или светя, погребай в оно-
цякоо ла	Ппнсъствието на татапи или
»а врем' » връзки>е г «ереч«тс орда- Тсз’. само по ь Татарско грады б.
НИДИ-ствувДД’ ваш вече истина 1 и-зворитс пасам. За влашкия в Матиаш I санослат-писка от N-„ В едно лиг от 12 Юп"г ! . Фкото име Облучица се среша ПИЛИЦ«1. 1»	______ „ гчаатшми .3OKV-
’	___.k.-eu к:Ш1И.
iJauui. XIX. 1915. p 290
Geographic d'Aboulleda. Traduil de Varahe en (raru^us par Rcinaud 11. Pam. 1X48. p. 316. 318
* (ih. St elan >i colccliv;' Sanlicrul srhcologic Ganr (Dinogcua). P- l8°-1,8 '
п. Музафчиев ..мето Исакча било аалсно "града о' .а...рите през втората половина на |( „ ПрН чес.и.е си нашествия в българските , особою в Добруджа те са преминавали при Исакча наи-близкия до владенията -лага орла и най-удобен брод между Дръс. ДСЛЬ" I П.1 реката. Названного Исакча И ... пли ио-скоро брод на Исак о ..с,. П. Му.афчиев. от името на
! I рисъствието на татаои или 11 п ..	.	...
 гях се nn-rnin-iTM. JM ' Мутафчщ-п. Июрани - гях сс потвърждава от на- произведения и с 1913
и от хановете на Златната с 683 6X4 1ва ли са попаднали в града ювеките връзки.
1кча обаче не означава. че от монголските нашестве-итс материали свидетелей се заселили в съществу-рад с името Облучица. На->вание е документирано в гората половина на XV в. то се среща в писмо на л Цепеш до унгарския крал 11 февруари 1462 г., напи-формата Облисица.1- В при- ' м български октоих от XV в. * молдавския воевода Стефан Облучица е написано на ки-•	..a <.ru<HU|
в гсографски > :.]>. и. пътшшси и различии документа дори края на XVIII в. наред с зурското
Исакча, което е било офиниалното наименование (с |ш __ на .рада по време на османского владичество. виеигс>ги VJ13. р. 423. W. Засе.а най-к1.сния1 известен ни източник, конто	-------- н.
нарича града с българското му име, е един руски
213
‘2 I. Bugdun Vlad Tcpef. Bucurc$ti. 18%. P-
n Idem Manuscriplete sla-voromane in Chiev. - 0» vorbiri hterare. XXV- 1*91. n 508 509: ldi-m Documcn-К lu.
Bucunqu. • f — -Hurmu^H Documcnlc. » 2. p. 7П. 722.
212
__
:?.л>мен1 от 1788 г.	в ьв формата Об душица 14
1ака са наричали града гукашните българн и други християни. конго дори до XVI в. са съ-ставяли основната част от местною население. За гова свидетелст вува един османски pci ист г.р на овцевьди от 1573 1.. в който от град Исакча са зачислени почти само християни.’' Те очевидно са населявали града огне предн завладяването му от османски те завоеватели.
Крепостта на Облучица споменава г за първи път османскигс хронисти по повод на събития от 1419 1420 I. Totава султан Мехмед I си вьз-върнал някои временно завзети от власите дол-нодунавски крепости.'' Шюкрюллах съобщава. чс Мехмед I се насочил срешу власите и вьзега-новил разрушените от тях крепости Исакча. Ени сала и Гюргево.'" Според Мустафа Али власите
л
Приписка от 1484 i. н бьл-гарски октоих oi XV в., в коя ю сс споменава Облу-чипа
F-r
1 1 Ч' с/
Г-.ЧЦ r'r.(.h I к , л НЛ.Н A jjr
1	Г'1 1 -”l P-f н	.
v HLHT1 к-<нт-	‘
•цЧ ,	(, 1(1 г г у I	-
к : «И.ДСЛ М* " Л	*
k. . с
 ’ 1 -Н
г Н	П ft 1
Л. »?'<* Н'-Ч
,a ip> ’
Цветкова. Цснед v 1 очник гл иоорингл На бруджа през Х\\ п Л" IU1MB. VIII <ХХП1>. рГ;
'*• R. Si. Ciolxinu. domiilor Tarn Romanc-jti de la Mihail pina la Tepe;} pcntru apararea uw. va\ii cu Dobrogca (14|g 1462). Muzcul National w. 1918. p. *6- **.
Cronici turce^ti privind \a-n\e romane. 1. Bucurc^ti. v. 32.
1" I Bogdan. Vlad Tepes, p. 81
риге крепости Исакча. Ени сала и ’ иеже сс намирали иа граница га- - и сгаповяванего им било крайни иа-е били о । ново постросни и доведени
,е/п Гпо състоянис”."
к 1»янсю или высгановяването иа Исакчеи-l,0,,p Kpeiioei в края на второго или началого
•!,,Я 1Одесе.иле.ие..аХу в. с докалятелство. -ыиествувала ионе прет XIV в. Гати кре- XII. р 2g ела гукашния дунавски брод, който ви-,ил итиолтуваи. Прет нею мииавали и . поиски при походите им на север ереигу По ппа и Русия. От iук мииавали мно-л.рювни. липломати и иътешествепици. > поради стратегического значение на гаси к* и молдавците се стрсмели ла Прет тнмата на 1461/62 г. Влад юти град. Той съобщава на че ivk и в Ново село (сета Ени
 250 турци и българи.*’ В сана ня крал Сигизмунд от 1595 г. .лвският воевода Арон заодно ' Облучица.20 А английският лд бслежи в донесение до > от 5. V. 1599 г.. че влашкияг 11 яз ..oi рабил и опустошил наречен Исакча**.2' Кре-ава, но вероятно и тя е по-. почти срината по време на ицото писмените паметнини .и за иираждането на нова
и. че Исакча бил „нрочут края на Добруджа, която Молдавия”. Според автора, • 1620 г. преминал с войската похода си срету Полша и по-„Попеже Дунав тук по-лесно И . ю и да е другаде. през този «рад ................. Молдавии, татари.
iH* гя t- Cm ,,c. ua.e.ia .ук. u,.iu c биЯ ' jypeKHte* уДОЛД.’»"-ЖЛ-гоо Г-.
Именно Облучи.1« в я завладей' Цепе"' ПРС| унгарския кр' сала) били релапия ;i"  ' се казва. ' с Казани ш послапик 1 своею при; воевода М един--- го постта не страдала и военни ге, от XVII в крепост. Хаджи Ка брод на Дунав тук-султан 0см си при Ис;и строил тук КрсПОС! . се минава он дсю г .много отдавиа са мииавали Молдавии, 1И,ИГ^, унгарци.”22
Кьм сытно времс полския поход на Осман II отпася иираждането па крепост в Исакча и османския! пътешсственик Евлия Челеби. Тя се намирала на дунавския бряг и имала чети-риыълна форма, едва врага. За гарнизона вътре
215
/.. /> Гарре Documents concerning Rumanian History Ц421 I МН» Collected from British Archives. I on-
Xfirty-t-w»
;; Мустафа "l"„	„
AV'»V““
84.
214
в крепостта имало къщи и хамбари за зърнеии храни. Гралът се намирал извън крепостта. Ранта се състояла от власи, Молдавии, гърци. ар-менцн и българи.’3
Трябва ла се преднолага. че в новоПОс гроеното укрепление били включени оцелели части от стара та крепост. зато го някои пътешсственици от XVII и XVIII в. изтъкват старинния вид на кре-поспа в Исакча. Така според игалианеца К. МаниПрез 1672 । градът „мал добър кастел със стари кули ’4 Друг пътешествсник през 1677 г. паше, че „замькът е изцяло на дунавския бряг. Той има четири добри кули; построен с по старинен начин. Стените му са твърде високи. Вътре не могат да се видят никакви къщи. Този град е в Б1>лгария.‘ по-голямата част от жителите му са гърци. арменци. българи. евреи и турци”.2’ В пътния си дневник А. де ла Мотре през 1711 г. бележн. че Исакча има старинен замък.*6 Според Арсений Суханов, който пристигнал през 1651 г. в Исакча. крепостта била построена от бели камъни.-'" Тази крепост съществувала и отбранявала Исакча по време на руско-турските войни през последната третина на XVIII в. и началото на XIX в. Според руски сведения за-мъкы има.т здрави и високи каменни стени. четири кули и вход само откъм реката.28 Руските войски неколкократно превземали и разруша-вали крепостта.
Късните и оскъдни писмени сведения, както и липсата на археологически данни за среднове-ковната крепост на Облучица-Исакча не дават въз.можност да се отговори на въпросите: кога е била построена, какви са били първоначално планът. устройство™ и размерите й. Многократно възстановявана. преустройвана или по-правяна. тази крепост цросъществувала до началото на XIX в., ио очевидно твърде изменена.
«yages
-’ique P- 14.
2Л Evliya Celebi ч-mesi. V. |51апьи| ' 1XW1. P- 359-361 I15 li J'1"" привод
И.акча побе-шо м„ '» % П1ви проф. д.р в ци"^»Ч.
-4 Л’, largo. ип
'»" r”™ 5i мХ"г "» timpul razboiului cu p ? '»
Analele Avad. Ron’,"”"» ". ХХХП1. |91ll u’.','»na rule seejiunii biorice, p
Bucurejli, 1895. p. 95 or- 1.
тД М ** * 17	i J 1
7 ДИКОСТОМО
° /I. de la Moiraye. Voy cn Europe. Asie'et Afrk II. La Haye. 1727,
Calalori strain! despre |a-rile romane. V. Bucuresli 1973. p. 411.
28 А. Петров. Война России с Турцией и польскими конфедератами с 1769—1774 год. III. СПб.. 1874, с. 39-43. 166-168.
река Дуна» била известна на мор. 7,‘аи оше ог иаи-льлбока древиост, осо-
<00 "11Р „ези ОТ ТЯХ. които по одно или друго -1.0 1,11 шчпи по Черно море било за търговия.
<сМе nJ меоение да ограбват или подчиняват ’а"0 с " то по пеговите брегове. От тази делта 0--,е"" пироден феномен, изменят ее и до днее сД11Н "Рйе на редина природогеографски фак-,д вЛ"1"1 са павлизали дълбоко навътре в кои-
“„рИ 1,3110 !зувайки прекия воден път. за да „цента- своето влияние или да установят по-,азШ1'РЯТ га си власт. А ръкавите. които обра-,и1""еп‘'навската делта. вина! и са били вратите , рва1 ‘ ъг Те са направили впечатление още tt,'t 10311 оТ батата на историята, който под-!!»?ерг„ описва. Много сведения за делтата на рТао гИ 1 намираме у грьцките и римските, а рта Д-' рнитс византийски автори.
11 У п° вяването на византийската таласокра-С УстаН° эП0Лно право за корабоплаване) през тця ^°,"LopHO византийците са тези, които от 1V °С30ре могли свободно да навлизат с ко-Че?Н°,Мц в Дунавската делта и нагоре по реката рабитс с ване на войСКи или стоки. Не след дьлго w"peBr°e страни на река Дунав се заселили сла-110 ДВе -лед това дошли и прабългарите, които . ”й"Тн'пи първоначално именно тук. в Онгъла, '<2а 1”1'С то Дунавските устия. При естественото .
111,1 ’°.	11а' цовообразуваната българска дьр-
' земиге от двете страни на Долни Дунав. Я Хчително и делтата, били неизменно в не-imine предела.	’
' пачането на българските земи под визан- . 1 шпека втаст в делтата отново редовно плавали ' „вантийски кораби. за да пазят граничите на империята и да ноддържат администрацията
Условно изображение на Вичина вьрху средновеков-на морска карта
всред чуждородпою и и асе.ici.i.l	-v —
градове през юзи период визанпшекиге авзори говорят наи-обшо. като само за Дрьсл.р и Динина (Вичина) споменават вьв врыка с ооини
_ ...- .. .•	.. .-..I . .fl I <1 I .Irtl
И iniicii (ХП в ) няма никакви други писмени еве-юния за икономического положение на гези гра-лове. Разкопкиге и намерениге монеги на различии места по Дунавскак! делта също нс са доспи ьчни. за да сс правят заключения за сто-
Много скоро след възстановявансто на българската дьржава в края на XII в. земите от двете страни на река Дунав били включени в тсрито-
част от българското царство. По-късно. по време на татарските нашествия, животът около делтата изглежда запада, за да го намерим към края на XIII в. възроден и укрепнал във Вичина. а през XIV в. и в Килия и Ликостомо. когато търговци от Генуа. Венеция и Флоренция дотолкова дър-жали на връзките си с пристанищата в Дунавски те устия. че тех ни представители трайио оседлали там и образували свои колонии. Много от сведенията за тези градове дължим изключител-но на италианските колонисти. конто при лип-сата на домашни, български извори вес пак да-ват добра представа за местоположението. облика и стопанския живот в трите града — генуезки колонии в делтата на река Дунав.
ВИЧИНА
Има един град в средновековната история на Дол ни Дунав. за чието местоположение и до днес. вече повече от век. учените не са казали последната си дума. Локализират го от устията на делтата чак до остров Пъкуюл луй Соаре (360 км кагоре по течение! о). И като че ли вьв всяко предложение има колкого .. ш”. толкова и „против”. Защото Пъкуюл луй ( паре е осi ров. а като остров е представена Вич, върху релина ита-лиански морски к	например картата
на Пиетро Вет	наш на Ма-
Условно изображение на крепостта В и чина на ита-лианска морска карта oi XIV в.
* К''гомонеk yvifla.
1 -s. -A'ulhuu
218
чип.
<.™ре’ ,,ж'	>
Vi... 5
। ontica, 3. |<)7П 'К'ПС|
Vicina. и. , 11 т<»аг 1’ 4'W 447	* 147,
'’".broge, i„ J™' —т» гейм, islone, у, , |.>KI,Rc'''U
" —КПа,к,"'' " «3 «Paiypa. в*. „	'«ч
Пъку.ад луй	а
ЬТОЯЩИЯ сбор,,,,,	» «а.
други фактори
рино Санудо също oi 1321 г., картата на Г. Со-лери oi 1385 I.. на Паскуалнни от 1408 г. ца Жиролдис oi 1426 I. и на гази на Андреа Бс-нинказа от 1508 г. Каю разположена на голям остров в Дунавската делта я описва н един испански dinaHniH k-nix'vi. клонах от среда га на XIV материали, а и някои .торично изключват 1на с този остров.114ме-
то на румънския град Мамин е фонологически най-близко до Вичина (Всчина. Дичина), намира се нагоре по реката прсди разклоняването й в делта и е разположен на един от малкото до-лнодунавски бродове. Но съображенията против еднаквостта на средновсковния i рад и днешното селище не са за пренебрегване. Сыцото важи и за Исакча. Тулча, Махмудия, Сомово. Никули-цел. Черна вода. А иай-прославеното, посеща-вано от италианските мореплаватели и търговци пристанище на Дунав. косто през XIII XIV в. често се назовава ..реката на Вичина**, едва ли може да се отъждестви с днешния Исмаил, конто е в самата делта и сдинсгвено по Килийския ръкав може да се стигне до него.2
2 Критика на ДОСС1ащцИ1с становища и предложен^, за локализирансто иа чина в Исмаил вж. у л. к14. zcv. Zur Lokalisierung (1сг Stadt Vicina. Etudes ba\. kaniques, Xlll. 3. 1977, p 112 125 и привличането на един нов извор, дакните щ конто	тази хи-
v. у Е. Todorova. More Vicina and the V/est Sea Coast. — Ibidem, 2, 1978. p. 124- 1Ж
който разклащаз погеза.
about Black !
XIV, :
С етимологията на името Вичина досега са се занимавали само двама румънски учени - Н. Гръмадъ и П. Дякону. Първият го смята за ру-мънско от vecin — „близък, съседен**. т. е. град близо до морето, а вторият използува това значение като едно от доказателствата си. че Вичина е Пъкуюл луй Соарс. т. е. пристанище, близо до големия град Дръстър. Но различните изписва-ния, особено във византийските извори. ту като Дицина, ту като Вицина поставят редица ези-коведски проблеми. конто биха били разрешени вероятно едва след окончателното локализиране на града?
И все пак Вичина е сыцествувала. Безспорно доказателство за това намираме в многоброй-ните нотариалии записи на генуезците в метро-полията и колониите Пера, Кафа и Килия, по
220


. „ многоврой_НИ1е морски карги nr а11111!*',, у византийските гипори и XV обаче Вичина е Дицина „а руакик 1-	„ ВОИИИ 04 IX в.. които според
,,,. ’",,1,11мпеР",‘’Г Константин Багрянородщ, ’ йск"’1 , кьм Цариград. след каш преминет, ,,4,1» u спири-'И на река Дицина и отгам |'1’ Цар"“- , до Несебър? Едва ли, защото и Р^дъ-1*. карги от НО-К1.С1Ю време сряцвмс ' |,Г‘,оГс1!"'1'’„не Лавица. Вица гам, където се " " ю "а'"‘ о иа Река Камчия. косто явно е из- ' -11 >с1"|С'пМ1 "и средновековното й название "%bc|U1 Ф -Гича.‘ Сыпала река има пред вид и Л1ча 1,111 .ина когато говори за похода на бшпд Д’..,,, Ко*1” ‘  я император Алексий 1 Комнин. а111. не. иге през 1088 I. Но когато спо-пе'11- л „ли крепост със сыцото име 1 111 ' д с Дръстър, влаляна от никой си -„„.на) "става дума за никоя от мношброй-i'cc-'11”- '^ски'крепости, а дали тя е идентична ,.„,е „станцию и генуезка колония от Ipa-K1’"1 з-iccia попе е трудно да се кажс.' > Х '
H lii’uicn Iita-a »., ...
Ф................
'ича, игпл . v i,, .' , ns ™Ы1АШ.1ЧМ.
Ляамп
на ненчки пли пмемгиипшя на Вн-чнна or ннглнгнйскитс ав-шрп у G Bratkina. Becher-ehes sur Vicina с\ Cetatea Alba Wucarcst. 1935, p. 14 26. ГЬинрансно съчн-пенне на Нрг.гиану е най-добрсио н пялосгно н клсд-нанс на проблема за Ничи-* на. разбнра се, осларяло вече в реднна нункюве. В1о се касае до до:пн»дунавскн-te г радоне ирез XI в., вж. II. Гьпконн-3<IU.Mt>RU. Долин Дунай гранична зона на низан 1НЙСКНЯ Запад. С.. 1476.
\„ца а ерс'ПУ
1 ...ин
Craniada. Vicina, Izvoa-rcle cartografice. Originea nu-inclui. Identilicarea ora§ului
Codrul Cosminului I 1924. p. 455 456; P. Diaai nu. Pacuiul lui Soarc - Vicina. p. 446. и /1. Kuzev. Zur Lokalizicrung der Sladl Vicina. p. 222 бел. 73. койю само ю споменава, за да добави, че в България и на други места се среща сын-ият топоним.
„11е до пас сведения за Вичина от ерсдата
11 Хц и.и.и «.к се отпасят до голям търговски „ прпст анише.
‘К,,чиненною па араоския i eoi раф Идриси, къ-со нрос Ю |1||1;11 1 laBHHie търговски пътища
\п.| юною на Европа и Азия, с намерил място , рнанскня! in.i ll 'им след Драстра (Дръстър) п’Прес.тав ..на изток от тях“ бил разположен ' Дисина (Вичина). Може би Идриси греши „„'соктиа И р.| X 11>яиия1а. но все пак за него Ди-лна ее Памира край река Дунав и с „един цветут "i,j । с обшпрпи местности, с много обрабогени ,„, iei.i и '.емс ic.icKii култури. В него има вся-„„1,1111 НН юно я.рненн храни, чиито цени са нис-
1Ioc.ic.ihii ia констатация, макар и напра-
„0И.1 повече oi един век но-рано, ни дава осно-„зиис та смя1аме за един и същ град Дисина на Итрисп и Вичина на генуезкитетьрговци от Пера , "Кафа ....... какгознаем.прет 12X1 , В.,чип., ,о‘впнГй'^
вече oii.iu наи-i одямото пристанище, откъдето аЮрел ..reoiiwr^r 6ii.ni доскшяпи зьрнени храни в Пера (и Ца- Идриси. С . 1%0. с. 79.
” (>. Hearn Бь.иарпяп
221
’ N.
..................,	ia’kuiu I e I,-1....
’apiia-Tiniie кшиси .... г..-	*' ,OHa c-‘ no-
e’-utii само or ’O-re ' ®p,le,e Предо,,,,. » Пера. Споре?. .еп.ме",t ' ЛГ" -io i’i склгочените договори та покупке , ё'° ’a за периода I ,о.,„	('<, „в, уё,Л,„ ёёёё,
>47 176
•'•inpam-in
”•	u.	. ...।
....Г-»
apiiaic,, aK. h ’
U’1
"° °""’ "a ..a”al ,c„, та Кафа. o ,"
генуезка колония „а Изгок,- Е.тпоо, безёпХ, 'ё доказательна. че „о онова време (1281 , )	„
Вичина вече с ус,ановена генуезка колония ё еыпеьвуванею на перпер според курса „., ц„. чина. Друг нотарий. Ламбер,о ди Самбучето работал в Кафа през 1289 и 1290 ,.. споменава двама търговци. жители на Вичина. конто ск.почвали сделки в Кафа, и един друг Лукино Гатилузио. получил 6125 аспри. за да огиде га закупи стоки от Вичина.’" За друг г енуезки торговец. Роландо де Куарго. знаем, че през 1294 41 4ч; u™"R‘.У « г. бил натоварил кораба си във Вичина и на връ- сопип.т.-.. ...ev 1crv^c' шане отд ам византийцитс му поискали мито ” ’ Според един нотариален акт. съставен в Генуа ' на 28 януари 1298 г., във Вичина починал, без да остави завещание, търговецът Театино ди Клаваро. син на Фулконе, като капиталът му. възлизащ на 160 перпера и 7 аспри, след уреж-дане на дълговете му бил внесен от тогавашния генуезки консул във Вичина Монтано Ембриако в банката на Амичето ди Санто Тома.12 Още един генуезец Андреа Барбариа. починал във Вичина през същата година, но според завещанного му негов наследник станал брат му Я кобо Барбариа.13
Има и едно друго макар и косвено свидетелство за голямото търговско значение на Вичина по онова време (края на XIII в.) за генуезките^ и пизанските търговци. Това е един портулан.’4 в който е отделено особено място на Вичина. ка го река Дунав е наречена „реката на Вичина" и е изрично отбелязано. че по вески един от пепе ръкава на делтата е възможно да се стигне до този пристан, но най-подходящи са ръкавите Аспера и Саи Джорджо, " Антонио ди Понцо може да се )ак. -Вичина могло да се достигне и по Ки. иисм . и по Георгиевския канал, или че
’С”уезпи1с ттТ,ОВи’' ХеХг'
“ -
"•lies edition d a", '"’•«nenrfe, Л d.uis les colonies
^'vbesdn Папп^1"**, S1 1 XV. I. 19-,-, H|
V* ,

’ G. firdriunu On
•	...... ^echccvh^ P
•e commerce еспок i u' Mer N„ire aux ns. 1929. Л|П "«le.lv
’ G. Bralianu. R«heKhcs У icina el Cclaiea Д|ьа 150. 169. Що ее or,™' другите споменати rva „„„ етанища. Пера (д,,* тал Галата в Исганбул, с бил една от най-голёмате генуезки колонии „а Итго( израснала досами столица-га на Византийската империя и успяла с времею нко-комически да я изтощи и унищожи. Кафа (днее Ц\-,. досия на Кримским полуостров) била най-голямата генуезка колония в Черно море, на коню били подчинены през XV в. всички останали колонии по брс-
.1 г
пр1’

рл на
bP nV
Ц!
насяни както жига от py-скитс степи, гака и пенни кожи от северните облает роби и продукт на Изтои.
‘° Ibidem, p. 48-49.
222
•п«Ра до
‘^fchivio Ji no\.. v.... ' Mal“
"“«к»..,; " ф. i:M J "»>> u,e..„
СЩ) Ц.х ...	_
l,°ipno»io РУхции .. „
i., ...	“ на-
1 ’Ф1 опия.
два Рькана ' в
ВИННИ» -О” мили.
,101.тел Го"» свеж ..... .
те .окалнзирапа Вичина. ц„	«
..и " "Н"|а ,а cl'c мотивов,,а, а „	“ нс х.„,.рием И.пол ту нанята ,
, ч,„.,я в еьвременно рак-,"-"кна „е пк V0 е памнрада Вичина ц,анп . к;1'
, 1>й Соаре)."- Не п.аем напрнМСр'^™ ...... "а Лупавека.а .,е.„., е Д,,
екни- карт свеем не внаем, ясио1а н, ,,,
.' |е е " ’^Рено ,0„а рате.очпне v
, „аиооие и до лен днешен нчмеият мяетчS ....вне на р. Дунав в морето; „с наем /” ляии,е ,,рез сРедиовек°нис1о са ^•щяннята
г^яния.а "»"с*™ ^p‘>»iHix-r?X'^" „ ,аванс, но как пьк е било нтмервано това i ое и дали разентяниею до Вичина е отчегеип и „ ..„.ане срешу или ио ,ечениею; а и ’ , опли явно с закр,., лена.
(еката па Вичина" е наречена р. Дунав „ |1ц |К0И морски карги от XIV в. като например „иге на Марино Санудо, на Анджелино Да-, ,„О1 1325 I . на карта,а о, иървага половина , XIV в., пригежание на египетския учен Юсуф ;амал. на кардите на Псринус Весконте от 1339 ‘ и на Анджелино Ду.нтер, от сыиата н,.шна. ]Н Ка,аланский .плас от 1.375 I.. кардите на Ком-Хптттс <13X4 1.) и Солери и др. И в един трыдти (opivuii, OI Х\ XVI в. Дунав е пазован гака.
юва с явно анахронизъм.
На някои oi запазените морски карги се срещщ П ТС10ВНИ изображения на Вичина. Така иапри-„ср |я е огбелязана като грикула крепост там. n.ieio таночва делтата. и винаги е придружена ,,i надпис на каргите на Джованн ди Кариняно 11333 1.1. на кар га га на братя Пицит ани (1367 ,.). на каркпа coociвеност на Камал и картата на \ Ду.шерт. Като няколко кынички (условно июбражение на , рад в примитнвната картография) намнрамс Вичина върху картата на А. Да-
'•"'С j ”к'„л--™«n J(S " “««М. W5 ^”п“
^fvhivio di Kv.i к iJ nova *цо. ., л'*ио ’ll V < т I?' U va, t n И 2h ’ W e“W Op. c
lh,P'> Ш11Ы iipeac,».,, W.1 UHCMCIH. n, . ..’. b,Hjl,T-
u».„“ ...
л7 отлелиите inan, оркчтирим и м'„
, “ЬК-™» аьрмга.
Г<“' " "РА птко кин-Kl,lno ТРЯ'ТМ та Гтьн», ',с	» .и« виттж
*" upuciaimiitt а.т ,тп> "’ начини,с та	„
тик-тиршк И щдаи, „р„. чаянии. лклбичянаи на
IHHOIO „ „р Оеае,, "ортулашпе среди.,а»о> пни- Морс«л»р»тсав <п хи! ХУ»» м „ стирали и ни морс кии- или комнасни карт, сыпи ш-ю днсс моринит«п служа! С пщии и мороси карм! 1. нитрация гук ннтр в ж I ( Todurma. Op. ch.
M. liillurd. lei D Hus Danube au (Док мд на симпозиум Ии
тори». Вари» 1977)
-тс м',|,''го177.ч|7.(1',',о,'тк;РХп‘ о".™. .,,,. оориэеца Bi.pv. капни.- „	, 1'ка тамга) о из- ,
нимния а,.лас от библиотека	" А,'°- '
Флоренция (1351 г.). Аноним,,^ УРС"'Иа,,а “'« т-шекия мутей („аналоге~?V вТ,? °' Бр‘” "а Каталанскня атлас, каплите н.ir^Ф'ата Солер,,. Паскуали,,,, (1408 г ) в2 ,.К°М”ИТНС » 1 •) и Жиролдис (1426 г ) *«	' адес,ес (1415
.овска Дейноет и ц^з иьрв-Гт- „от К‘",Я;,а ГЪр' в. НО с ,причин евйен^зТто'ва^^Лга 7е разпо.тагаме. Имело й не ее среща и в гену“ ките документ,,. вероятно в резултат от забранала наложена на генуезците за търговия със земите'
B,4>aHHUHTe на българския цар Тодор С встослав. Едва в ..Ръководството за търгоГ вия" на флорентинеца Франческо Ба ,тучи Пе голотн. работал в Пера през 1335- 1340 г., който до голяма степен въз основа на личните о наблюдения отбелязал в съставеното през 1340 г. ръководство къде и какво може да се купи по 1 известния тогава свят, срещаме и сведения за , Вичина. Когато пише за житата. конто могат да । бъдат доставени от бреговете на Черно море, на четвърто място. според качеството и сената им. Пеголоти поставя житата на Вичина. Варна. Затора и Созопол. В същия трактат се споменава като най-добър восъкът на Затора (България). говори се и за износ на кожи от България.20 А че Вичина през 1351 г. все още била процъфтя-ваща генуезка колония, можем да заключим от дадените от генуезкия дож инструкции на пра-тениците mv Оберто Гатилузио и Рафо Ерминио да бъдат събирани средства и провизии за во-1сната тогава война с Венеция ..от колониите Чембало. Маврокастро, Вичина и другите генуезки колонии по Черно море
През 1360 г., когато Килия измества Вичина като главно пристанище в Дунавската Д®л™-™ сем не с загубила оше значением си Генуезк я ?SKSSSS ««' ....................................
ЕС’ " fnclc 'Hotia ъ. ecnic. n V I СГаП мг,- Ч.
*ЩкИХ1У	\
чкановекоянч ‘"“Ла ‘
г
-4.06.1980. 5р. И4'-
J”! Me*!"'"»».
^feoD2^iv
В. Bemee.iuee. Fine-,, вяието на дОЛ11|, рькописките картер^» локумептк.юкраяЛ^ в. Ръкопис (пол печах).
Чни"»8
*’ л/ Balard. Les Gen* dans I ouest de la met Noire p. 26.
20 /•'. В. Pegolotti. La pratica della mercatura. Ed.
Evans. Cambridge. Mass..
1936. p. 42 за житата. p. 243 за воська. p. 208 и 298 за кожите (vai bolgari. bolgari lunghi).
21 G. Bniliuiiu.
Бартоломео ди Марко, на един 1рък na	Мпхали, който дал пари в гаем.
гова оставил свой нълномощник да м\ .умата в Килия. На 14 август 1360 г. соб-г па един лип (плоскодънен кораб. под-.'•! плавапе по делтата) го бил оставил в rngati а
-• и ouium- '	--- •	,
/4m. Notes sot '“ Pot's*” Has Danube au XV- stee'e-
Sudoutorsebun&en. t. tQTU n ' G Pisrurinu Noun Bnoveu in OHremats MB roeau a Cbi'tu da	*
Szo ow w;
25. 66, S’*. »«
4pCiiH . ___ ____________________________
на Вичина, докато самият той сключвал ' к-11’3'13 Ки-чия. прели да отплава за Пера. Според удсМ р ,г нотариален завис от 18 октомври 1360 ,\ци лР2.аНфила (малък кораб за каботажно пла-еЛ',а _о‘я го се намирала в Килия. трябвало да ц;П,е)' за Вичина и да иатовари там жито, откъ-oiib4‘a°a. д.д се отправи директив за Пера. Според \С’1О ^/умент. датиран скоро след 1360 г., ио-iP-г Д° Бартоломео ди У рзетис от Волтаджо гар1’511 във Вичина с търговци от Килия и ре-паОоТ11'1 , кпедит от 99 перпера според курса на РвстрИР^
1Зп,"|На' са сведенията ни за устройството на 0С''ъЯИ.11 .а колоп”я във Вичина. Освен че през генУезка .оНСуд па Генуи там бил Монтано Ем-129» г- Кнотарий и писар Тома де Сигулфо и ичето ди Санто Тома, знаем само за банкер • к0НСуЛ там. Бартоломео ди Марко, от рще еД111’ един' нотарий. Бартоломео де Урзетис 1761 г. 1 ,j р.дзполагаме и с едно известие.
I’2 В°Тч“зото на XIV в. (между 1320 и 1333 г.) че в ” ^пна е съшествувал францискански ма-въВ ,д „астнр-	в когато Килия и Ликос-
СзеДсреЛ стват като първостепенни колонии. 1Смо "зр тьрг0вската дейност във или с Ви-сведен"я по.оядко. Единствените известия. ... _ чина се ср<- нея след тази дата, се отнасят ей.. р: *’• “ ^т0 ’Хждаши отт^г липа, поегыпш. на w-«* д0 П-С в другите генуезки колонии по Черно служоа в
Op. cit..p.15
море-
«Нега. 1971.1- 35.66. S4. S5. 94.
о. И6МП1. Nowell» Ъй-lions	il'acles, Р-	’
Документы = tty^wy»™ о, <1 Pistormo. Op.	Г
66. Срдаш 'I Buluttl. Се Gcnois dans V ouest de t Noire, p- 26.
:* р GoluhovKh. bio-bibliografica	' •
Sanva a delVOnen'e »
...„о 11 Quaracchi. 141--'
12 B%\GR.aXlc-noves^-^S. . in secolul Aiv •
1969. p. 408.
. АТНОШение Вичина e била седалище в църковно отношен	Цариградската иат-
н^1111рОПОтТ била «даа в митрополия от риаршия.	вероятно малко преди
ннкеиския патр1'^антийЦИТе в Цариград през STSV»SS5‘-«—“ №
'.s я Theodorescu. Kouro^»
Вчгапсе pro'inciale d®?* e' вугапче i Danube lac>v?Usawnd“Bj^uvcUes au ХШ siecle. 1 etudes diuswire. 1. '4W- V 97.
г
чина за периода 1285 1359 г.: Теодор (1285 i ) Лука (1302 - 1305 г.), анонимен от 1317 г., Макарий (1340- 1343 г.). Кирил (1347 1348 i ) и Хиациит до май 1359 г., когато би. г прехвър-лен за .митрополит на УгровлахйЯ.26 Макар Ви-чииската митрополия да била подчинена на Ца-риградската патрнаршия. това едва ли с указание. че земите на Долин Дунав били под визан-тийска власт през периода 1260 1359 г. И съ-ссдната й Варненска митрополия също вина! и с била подчинена на Царш рад. вьнреки че още от 1201 г. Варна била присъединена към бъл-гарската държава.2' Сведенията на арабите Абулфеда и Ибн Батута, че Вичина през 1332 г. била византийски град, вероятно се дължат на това. чс голяма част от населението й било православно. което за арабите-мохамедани по снова време било равнозначно на византийско. Не е изключено такова впечатление да е оставил v тях -	„	•>	ixcvue
и голе.мият орои византииски тьрговци. които Еигорееи се срещали там.	’"J	’
ё-л N^turel
Evolu|Ia Г,,Л?’ /<. г7'
К!» «Реи^Гк^^о,
-Vf/ляПо^'-PA-a
ЧЧ- Ld domination к. а,г' sous Мidl'd p“,b™'X 184-198: M.,„: J?4*- P. polite de Vidna m't'o-bP-edelav^^V ^-«^.xxin.,^ Roumains au b L? Danube a 1 epoque des п/ хх1П^10ёи?
AXIL 1945. p. 199-203 ’
Градьт Вичина се намирал на Долни Дунав, т.е. на територия. принадлежаща на българската държава още от създаването й през VII в. С па-дането на България под византийска власт в края на X в. — началото на XI в. и тази облает, както цялата българска държава, попаднала под управление™ на Цариград и едва след възстановява-нето на България от Асеневци земите между Дунав и Балкана проминали отново в ръцете на българите.28 По-късно. през XIII и XIV в., обе-динена или разпокъсана, България никога не отстъпвала естествената си северна граница по иа юг от р. Дунав.29 Дори татарите. които с на-шествията си от средата на XIII в. коренно про-менили съдбата на много държави в Източна и Цен’I рад на Европа, по всяка вероятност спазвали тази граница. Доказатслство за това са многоб-ройните писмени сведения, че Вичина била раз-положена на границата между България и вла-дснията на Златната орда ноне за XIV в. Това са предимно надписи върху карги, като например картата на А. Дулнерт, две анонимни карти
niiers Paleologues.
П. Мутафчиев. Българ» и румъни в история in на дунавскте земи. — гсу ИФФ. XXI11, 1. 1927. с. № и сл.
29 На редица средновековни карти като наир, пла-нисферата на Андреа Вал-спергер от 1448 г.. Аноним-ната медиа планисфера от , първата половина на XV в., морската карта на Андреа Бешшказа от Анкона (1508), морския атлас на Батиста Анезе от Венеция (1542), морската карта на Диего Хомен от Венеция (1570) и др. нужно от делта-
имей България. Вж л-Джуроли Б. Димитров Славянски ръкописи. документ и карги за бьлгар-скага история о г Ватикан-скага апостолическа био-лиотска и Секретния архив на Ватикана (IX XVII) в.). С 1978. а за граничите на Дот'.рч джанског о	деспот-
стно .1. Kuzey. 7-v.ct NO-й/cn zur hisioriscben Geographic der Dobrud/a. 11- Die letzicn Grcnzen des Dcspo-lab in Dohrud>a Studra balcanica 10. S.. 1975. P- 129- 136.
i.. картата на братята Пицигани. на Ви-1?„ ’сс. едва генуезка карга на света от 1447 ць,се*п ; в едко разпореждане за границитс на I - ” ’ -ки1С в',алс”ия’ еьетавено в Пера през 1343 '•‘' ''(Н теводиюля на Антонио Узодимарс и пр. I 15 ‘ички гях е О!белязано, че ..империяга на 11‘Г'’. е много I оляма: започва от провинция У3°ьК.пПЯ или от Iрад Вичина и се просгира до
Б|,;11‘уп|снч на изток* .'9 И един францискански i pa'1 oi средата на XIV в. нише за Вичина каю М0’13 оГо голям i рад. граничещ с България. кой-за Ч”У1ЧС с столица на татарского царство и над to ° развива татарского знаме.'1 С точно га-цс’10 с отбелязана Вичина и на картата на ^’’nv HKP1 “ др?: И1“. КЪМ 1337 1338 1" 1а' А- завзели и променили според собственте и'!11’'Тирания този град, което и довело до сто-c” ра ,.U и цьрковния му упадьк.
|1аНскИ
" (i. Bralianu. Op. civ. p 64 -66. /. Dnjcv. II franccs-canesimo in Bulgaria nei sc-coliXHicXIV Mcdiocvo bizanlino-slavo. h Roma. 1965. p. 404- 412 и M. Ба-
всяко пристанище и търговски център ^аКГ°средновековието. и Вичина*4 давала под-пре3 на тьрговци и занаятчии от всякаква на-сЛ°в ,т Генуезците я превърнали в своя коло-ро^п°10неже намерили там в изобилие зьрнсни |111Я воськ. мед и кожи, най-търсените на Запад храНИцни. Тях местною население от двете стра-суРоВ Дунава докарвало тук за размяна срещу И” ’к(Ьактурата на Западна Европа. Италиански-ма,“‘рювии достигали лесно до Вичина с ко-те-Т т си. Благоприятною расположение на Ви-Ра°“ кръетопътя на сухоземни и морски пъ-41,1,1 Д авало причина за стичането в нея, народ |lll-Ul ,Гарнтс и гърците35 на генуезци. низании. С ° Дианин и флорептипии. турни и татари. ар-Ве ин! и евреи. Някои от тях само се отбивали,
\ne Jia. тьрговските ей дела, други отся-„ос .авали там до края на живола си. Таим ОИ1И 1енуезиите, които още през втората к" ишп па ХШ в. образували вьв Вичина ко-"1’;,п,я начете с консул. Такива били сигурно ви-‘1 Хите които опте иреди тях като единстве-
„п тётети на корабоплаването по Черно море "" мп н не ще ла са пренебретвали един ipa,l 10 х	известен тори на Идриси в да-
\"щщлия. Такива били вероятно и тата-
227
31 G. Bruiiunu. Op. cit.. p-66-- 67.
’- Ibidem.
“ 1а превземаието на Ви-чина от татарке вж. • Laurent Lc mcwopo№ de Vicina Macairc, p. —5-«-
«Тьй гаю Вичина » a® днес не e лояалиЗирзна^И можем ла юворнм «>ио» размерите. нию за о6™
226
Г „ .":c i .явладявинето м..
риге. ко,по ооинк ссто „.рговията в ;,57.W	c,...n;'' Г '	„	Такива
нею " мною с .С\„.С|„||>е .емсдслии. дрсбпи "ав-и.4- * „..между население.о от п.р'<’"«>> I ™ко„то предлагали пробеге страви  . ^,мсдс.|ск„ продукт. Затона '-,78г-; д™
„ Аск ионе 'от Нинина били иаемници в Кафа I’W 7..: Антонио от Вичина бил на служба в пера през 1390 ..: Маиоли от Вичина доставил дьрвен материал в Генуя. за коего през иоемврп 1187 г. мт била пзплатена известна сума, а още през 1325 г. едва Каталина от Вичина била ро-биня в къщата на Филипп де Гри.малди. генуезки благородник; Константин от Вичина бил жител на Кафа и през 1442 и 1447 г. бил нотарий на генуезка служба там: Джованн от Вичина. който бил на служба в Солдайя (Сугдея. Сурож) през 1463 64 г. Всички те са може би от генуезки. а може би (особого Константин. Каталина и Ма-но.ти) от грьцки или изобщо от източнохрис-тиянски произход. докато Юсуф от Вичина. наемник през 1456 7 г. в Мала Азия, е мюсюл-маиин. вероятно от татарски произход.3'’ Това са и последиите известия за съществуването
на Вичина.
в....
ЮЛЯМ .рал е ,	« 6
население. ю»„р„ че до срелпт;.
била митрополцч.к •» с м.р. Mnipoiio.il,,, Чсц. само нажните .рад*» и, наир. Нссебьр. ва_ листра и др., ц го '• С„. юбройно хрис1ПЯ|1с м"о. селение. Така че гн . ”»• । ьрци и може би *Л1ари-грябва ла са живсли през периода, icoiaio генуезка колония. °”-'15»
Л6 G. Pistarino. Op. cjt 84-85: М. Balard. Ор.”Сц р. 27; 6'. Bratianu. Op с;/’ р. 87 88.	'	-
килия
Доскоро Килия и Ликостомо бяха смятани от изеледователите за един и сын град. Едва пуб-ликуваните наскоро документи и цялата събрана и аргументирано интерпретирана информация за двете селища поотделно даде възможност те да бъдат отъждествени. локализирани и дори срав-нявани.37
И.мето на това селище е от грьцки произход, но е преминало със същото значение килия. склад, място, кьдето се съхраияват продукти
и на български. Възникнало е може би по време на византииското владеепе на тези земи в. За това ноне свидетелствуват на-
37 О. Iliescu. Localizarea ve-chiului Licostomo. Studii. Revista de istorie, 25, 3, 1972, p. 435- 462. Най-пълно изложение на историята на Килия с трудът на N. lorga. Studii islorice asupra Chiliei §i Ceta|ii Albe. Bucurejti, 1899, кьдето са интерпре-тирани всички известии тогава данни за Килия и е прослелена историята на Нова Килия от създаването й в epe nt га на XV в. до края на XIX в.
228
icPcH”r'
4 км югозападно,,, итийски мопс,,, “““«аСта-  _______	"а Килия ОТ Х XII В.'" < С-'^ОГ XII ХШ в. нс е сигур^"™*^"! е П’Г ..с касае за . рада а Д^накката , ' ЯС,'° -1;1' „адеждни са известията от XIV » Делта.1" П°' -гвувала генуезка колония „ ? ко,а,"там сЬ.Ц, тьрговска дейност благ/.™™а ОЖИ-^“‘робраэните разменяни тук „™“peHlll: на З елени от местното население X?""’ "р°-„ската в Добруджа. ВлашкоТм "ра,,и £-,п СТОКИ били доставяни а Килия ка^°-,аова ^ ,чина ОТ местните дребни търгомш a°"T В'„ували в големи количества италиансЛг? < кУ.ни и мореплаватели. Те ги	ТЪР-
Г°пре до ПеРа (за изхРанване на своят°ЗВаЛИ "° ^Гкакто и на съседния византХ^р°= за самата метрополия - р град) £аИд.република Генуа. Дор,, през , ~ия ,,,я било изнасяно жито за Несебър, Созопоз и дтатопол, самите те по-раншни износите™ „а зърнени храни, но ио това време западней по-ради турските набези в Тракия.
Безспорно е, че Килия и Ликостомо наследили дичина в ро.тята и на генуезко тържище на зъп-„ени храни и други местни земеделски продукта. Основна причина за упадъка на Вичина е ве-  роятно завладяването и разрушаването й от та-тарите.40 Не е изключено обаче и едно затлач-ване на речния път до нея поради наносите на река Дунав. конто и до днес са причина за чести аромени в конфигурацията на терена в долното ,, течение. Освен икономическите. политическите и физикогеографските причини за прсместването на генуезката търговия от Вичина в Килия и Ликостомо е имало .може би и чисто технически причини: с опознаването и установяването на генуезците в Черно море и създаването на мор-ски средища. каквито били ионе Пера и Кафа, станало възможно в Черноморский басейн да идват и товарят големи кораби. предназначен,! за такива тежки стоки като зърнените храни. Тези кораби естествено не могли да навлизат навътре по река Дунав, а трябвало да хвърлят котва нейде по морския брят и да достигал гьр-жищата навътре по реката с по-малки плавалел-
O. Iliescu. \ la recherche de Kilia byzantinc. RE-SI. V.. XVI. 2. 197». p. 229 231	‘
Низангийските писатели Никита Хониат и Георги Пахимер споменават и за едно селище Хили някъде по брсговете на Черно морс, коего според Пахимер било расположено на осiров. Там били изира-j шани в изг мание провинили . се византийски сановнини.
Огъждествянанезо на Килия с Хиле бе аргументи-рано отхвърлено от N. Ва-nescu. Chiha (Licostomo) und das bithynische Helc. - BZ. 28. 1928. p. 68 —72. Наскоро гози въпрос e бил отново повдигнат от румънската архсоложка С. Бараски. която го огьждествила с Кильос (Кумкьой) на тра-кийския черноморски бряг недалеч от Босфора. Вж. R. Lungu. §edin\a de comunicdri la Institutul de arheologie Bucure$ti privind problems _ Chiliei. — Revista de istoric. 33, 6, 1980. p. 1200.
40 $. Papacostea. De Vicina a К ilia. Byzantins et Genois aux bouches du Danube au XIVе sieclc. - RESEE. XVI. 1. 1978. p. 67-79.
229
нн еъдове. Тазн практк'а е извсегн,, .
в. но не е тключено да с била пьзприета и но-ранс1». Его зато Ликчх'юмо. коПго е имал вероятно точно гакина функции. е познаг на моралите и п.рювтие. а чрез гях н на западниie ав гори от \7V XV в.. дохаю самого i ържище Килия. отсгоящо на 20 км шп оре но река га.
— >ияченне на склад и разпреде-
। а ко на инею на
дителен пункт.41
Зас.пжава да бъде отбелязан и факты. че Килия народ с Ликостомо с нанесена само на 6 морски карт: в карги ге на Батиста Анезе от 1525. 1530. 1536 г.. в Атласа от сьщня автор от 1542 г., в АНОНММ1ШЯ морски атлас от 1542 г. и Аноним-ната морска карга от Мюнхен от 1534 г.4- В тях надннсы Кнлия е носгавен над най-северння рь-кав на делтата и вероятно обозначава Нова Ки-лия. която от края на XV в. се издигнала като крупен стратегически и административен център. В поргуланнте имею на Кил ня не се споменава. В една гурска поема от средата на XV в., вьз-пяваща дела та на турския емир О.мур паша, се юворн и за превземането и разрушаването на Кнлия през 1341 г. от сыцня този Омур паша.4-’ Ако това сведение е достоверно, то генуезката
митров. Um
/>. у
‘ " °р.
' cemerte. i -г- . d'Asdin. Byzance et i??ra’ dent. Recherches sur i Ucci' te d’Umur Pacha" ngCs' 1957. p. 129-143. B... ??ris-R. Lungu. Op. pit., за мненнсто на П л„ ии-че пол Кил„ трябвд раэбНра А„х„Мо (П^«
колония, която в докуменгите от 1360 1361 г. ни се разкрива като добре у редело селише. тряб-ва да е била новоизграден град. На същата ми-сьл ни навежда и факты, че администрацията в тази колония е досга недоразвита: тук консу-лът е одновременно и нотарий. който не престава да нзпьлнява тази си функция, а раздава и пра-восьдие. Освен него в управлени.ето на кодония-та взе.мали участие един секретар, един ординарец и няколко войници. въоръжени с арбалети. конто обслужвалн общината, като живеели и работели в общинския дом.44
От достигналите до нас документа — записите на генуезкня нотарий Антонио ди Понцо. правели в Килия през 1360 и 1361 г., можем да научим много за организацията и дейността на генуезката колония там.45
Начело на колонията стоял консул, който уреж-дал отношенията вътре в самата колония и тези с представителите на другите народности, оби-гаваши Килия или временно пребиваващи там. з
44 Л/. Bulard. Op. cit.. р. 29. 45 Часз от тези записи (99) на нотария Антонио ди Полно са публикувани от G. Pistarino. Op. cit. Около 100 нови, неизвестни досега актовс от същия нотарий е открил наскоро френският учен М. Балар. който ги подготвя за печат. Крат-кото изложение за генуезката колония в Килия е на-правено според изданного на Пистарино и статиите на О. Iliescu. Chilia in veacul al XlV-lea. Ренсе. VI. 1977. p. 243 -246: А/. Balard. Op cit.. p. 28—29; Idem. Notes sur les ports du Bas Danube ли XIVе s.. p. 5 II. Iho-дикуванего на новооткри-ппе юк'менти несъмнено me рази* и пи представата ни
230
нН са ,,и Лвама килийски консули*. Аиго-Кас’СЛО за 1360 1 и Бернабе ди Карпена ,цО г. Бернабо ди Карпена ра* (,ре» ’ i. Друг нотарий по сыцот
вече Антонио ди По) С1В,мС'ицата денное г на колониям ь-граГ,'Ла в куриата. п «Д°ма на генуезката общи-дюджията” (площад за събрания или зъ ,ij" ” Обикновено с покрив върху колони, който \ uJ„па 1 ПРС« обшииага в цеитъра на ipa.iai. ' ОТ В * * 11 , „,,ге притежавали и много кыци. маш-
V „„кН и мелнииа. В града работе.™ грима ””1И и (докато в Кафа през 1348 г. те са били 6»’"!еРваМа). В Килия се сретали и различии чин: ковач, кожар, мелничар. кръчмар, ви-з;1йаЯ* ,двец шивач, калафат (ремонтиращ ко-„реводачи or i ръцки и от татарски и др. р.п’»11 '1В11Я се занимавали около 100 души те-с I1,1” оТ Пера и оше толкова от Генуа. двама нуе,11И „ци. един грьк от Внчина. около 30 гьрци вене111’'1 и Мала Азия. 10 татари, двама евреи от ОДР..рМенец. Бернабо ди Санто Стефано бил 11 еЛ"Н читиран в продажбата на коирини. а Сар-спе111’‘'\IllHllo от Кафа в изкупуването на бъл-киз мед и восък. Той бил съпритежател на гарсКИ , в Килия се купували и продавали две ,1асяло се вино и сол. наемали се кораби роби. ® ‘ ,реждали се разплащаиия, давали се в л°дк1 ‘ ... „ пр„ но най-много са сведенията дълномош»»1
Условно изображение на Вичина върху срсдновсков-на морска карта
за износ на жито, и то в големи количества само в едп" ден 5 май 136' г- ‘ 5или натоварсни два кораба с по 200 модия жито (т. е. около 55 тона всеки) на обща стойност 750 нерпера.
В Килия идвали търговци от цяла Италия, ко-тонистн от Пера и Кафа. Маврокастро (Белго-
род Днестровский) и Чембало (Балаклава на
Крпмския полуостров), от Мала Азия — Кера-
С1НТ (Хирссун), Самастри. Синопе (Синоп). Си-sinco (Самсун) и Трапезунт (Трабзон!, от западная черноморски бряг — Созопол. Несебър и Агатопол, от Одрин. В повечето случаи действу-вашите тук италиански търговци и занаятчии
били предимно второ или трето поколение ко-лоннстн. потомци на заселилите се по-рано в източнитс колонии италийци, и то произхожда-щи от небогата и неизвестни фамилии. Това ни
231
Г	,a една лребна колония.
на МНС^?а‘чоние в сравнение например новечеслокзлкозначсн	вьзникж,	к|	кат„	склад,
с Кафа или Л"^звеж,,аии1е в хинтерланда и хранилище на «Р““"мо СТОки. предимно зьр-изкуцуванн В Лякос „^„„.„ожение намира пени храня. ™к°еиист; на името й - склад, оправдание я в знач_ f	_ което ни
място за сьхр ррьцки документ също от е познато и от с/л
-xs™—° •*аспра по курса |И Килия -- и собствен» мярка за тежина килийски кантар.
Но макар да знаем, че генуезците притежавали в Кития общински дом и лоджия, банки и два склада, поне 16 къщи и една фурна, една вятърна мелиипа и едно шивашко ателие. дори малка корабостроителница. в която през 1360 г. била построена една панфила, в актовете не се среща известие за католически църква една от за-дължителните институции за всяко средновеков-но селите. От същите актове обаче научаваме за сынествуването на православна църква — ..Св. Йоан". — което и обяснява факта защо гра-дът е бил известен на цариградския патриарх.49 4‘
’ о. Airaldi. । q
Licostomo nc]	Cs> >
Studi m«lievah	Xlv
1972. p. 967 98| X»l. ,
47 /•’. Miklosich et J Acta ct diplomata er^l,ll,‘r dn aevi. I, Vind-xL, 4 r,’e 1X60. p. 95. Вж. сь±ППае Гюзе.к’в. Цит. съч"
48 Вж. бел. 45.
След 1361 г. нямаме данни за съществуването и дейността на генуезката колония в Килия. По всяка вероятност през 1360 1361 г. Килия била под контрола на татарите от Златната орда, с
Сравни бел. 47.
които генуезците били в добри отношения и от
тях зависели дори големите им колонии по Кримския полуостров. Използувапите в разпла-щанията татарски пари сомо и аспра са дока-зателство за това. Но още тогава добруджан-ският деспот Добротииа в съюз с турците, недоволен от татароченуезката сксплоатация на произвежданите в земите му зърнени храни и други продукти, спъвал износа им, като с гале-рите си пречел на плаването към и от Дунавските устия. И вероятно скоро след 1361 г., т. е. след отслабването на Златната орда и отдръпването и от -земите между Дунав и Буг (1362/3 г ) До-оротица успял да овладев Килия, докато съсед-ното и пристанище Ликостомо оставало в ръцете
Морска карта на Черно море ш средата на XVI в. _ пенс  са Килия и Ли-косгомо
232
зашита на крс-I. конто
сьсредоточен
донията иа Добротица. ,а оялалее и тази послед! сигурно иекал .!.! осганача и чужли ръце. „ОС! от	вражлебните действия
„о явно не >еп»л.	|374 г гс,|уезцИте
ПГSX т> лй в подкрепление на сънарод-от Кафа изпр мо галери ..за водене иа во-^“Тлобр^тниа-.’" Така че Килия вероятно Хл» ^йно във владения™ на Добротица. S» « Иванко. а след това преминала в рьпете на влашкия воевода Мирно Стари.
С нашествията на турните на Балканский полуостров и в Средна Европа ролята на Килия на-раснала особено като начало на пътя към Бра-шов Буда. Лвов и Краков. Според сключения на 15 март 1412 г. в Лублау договор Килия мина.™ в сферата иа унтарското влияние, оспорвано от влашките. молдавските. литовските и поиски-те владетели. По това време тя явно продъл-жавала да бъде важно пристанище, защото през лятото на 1424 г. византийският император Йоан
Л/	Notes
ports du Bas Danui
VIII Палеолог се отправя оттук по море към столииата си Цариград след неуспешна мисия из Европа за сьздаване на обединен фронт за борба с турците: а през 1427 г. в Килия акостира ба-варският рицар Ханс Шилтбергер, доплавал с една византийска галера от Цариград до „един замьк. който се нарича Килия и се намира там, където Дунав се влива в морето“.51
Наскоро стана известно, че през 1448 г., след неуспешната обсада на Цариград, турците с 65 кораба и многобройна войска направили опит да завладеят Килия. но били отблъснати от
унгарския гарнизон, който я охранявал тогава.52 През 1465 I. Килия била завладяна от Молдавия воевода Стефан, който през 1479 г. по-
51 S. Pupacostea. Kilia et |я politique orientale de Sink mond de Luxenbourg. _ jk vue roumaine d’histoire к 1976. p. 412-436, и 'xa„c Ши.тбергер. Пътепис с 1971. с. 155.	' "
“ М. Ca-acu. Р. Nasturel Uiie demonstration navalc des Tures devant Constant!-nople et la bataille de Kilia (1448). Journal des Savants. juillet-septembrc 1978 p. 197- 210.
(). Iliescu. A la recherche de Kilia byzantine, p. 236 -
строил на отсрещния бряг един нов град, наречен Нова Килия. Не е ясно дали този град или Ста-рата Килия е превзел Баязид II през 1484 г., когато паднали двете последки християнски т’вър-дини по черноморского крайбрежие - Килия и Маврокастро.’3
Много турски хроники съобщават подробности падането на Килия под ударите на Баязид.
234
«истигнал там с огромна войска по суша ’ ^-ой ре. обсадил креиосиа па 6 юли 1484 г. ’ цО .оди я превзел чрез предал слез во. Според ' ца '"..цника на лова събитие турския хронист '.1,рРс>' бей. „Килия се намира приблизително \ хрсУП ,.его Дунав се влива в морето. и е силна
рздигната високо на дунавския бряг .рс'1°с' пего реката извива лака, че крепостта ,.дМ. к ' като на остров. Нейните степи и кули 10гЛС* ки и като че ^пр^имаеми". Наокопо '•а 0ПС°обраб°тени полета, конто турците утъп-иМаЛ° си построили на тях лагер, а след пре-ечЛ" " -.о й отвлекли огтам „много роби и не-
богатства" с>,е ново време е известно само.
0, п0'11 Килия вероятно вече ш ___________
Стар3 ‘ се появил отново в нея едва към
\ла« а % viY в”
р „ .та на Al* в-
сР^аТ
* cTontci тигсем» phvind u\-ГтХ/*’т?пс L Bucwetf.
’'*,• p- n (Р.««РИ1. p (Орулж б,,,, ддии) p 7(,
<\7X Пурсун 6ейТ. p >)R (Ашик Паша Заде), p VM) (Мсхмец Нешри). p. )V7 (Менахиб) и p W (Анонимна хроника от XVI в.).
че през 1768 : с съществу-
" О. Iliescu. Op. cil.. p. 231.
ДИКОСТОМО
Допрел11 сдно десетилетис за Ликостомо се мис- ’ тспю като за тъждествен с Килия и съдбата мч < естсствено. не се отделяйте от нейната. Но след като този въпрос ос убедително разрешен,’” днес можем да проследим, доколкото. разбира се. имаме сведения за това, развитието на тази важна крепост през епохата на средновсковието разложена в едно от устията на Дунав, откъдето сс конт ролирали иавлизането и корабоштаването навътре по реката.
Дикостомион е гръцко име и означава „вълча , уста". Среща се место в бреговата топонимия при залив с тясно устие, който навътре се раз-ширява.5’ Това име е запазено и до днес в съв-ременното название на града Внлково (СССР), проведено обаче на руски. Срсдновековното Ликостомо се намирало срещу днешния град Ви.ч-ково. иа десния брят па Килийския ръкав. 1 км източно от Периправа. Там при археологически изеледвания с намерена керамика, свидстелству-ваша за селище от градски тип. съществува.чо проз VIII IX и XI1I-XVU в.«
За най-ранно писмено сведение за Ликостомо се
* О. Iliescu. Localizarea vc-chiului Licostomo, p. 435— 462. Имело на тази крепост на грьцки с Ликостоммон, докато латинскнтс говори го давал предимно като Ликостомо.
57 И. Ttipkova-Zaimova.
Qudques observations sur la domination byzanline aux bouches du Danube - le sor-le de Lykostomion et quelques aulres villcs colicrcs. — Sludia balcamca. 1. Sofia. 1970, p. 82—83.
5S 0. Iliescu. Op. cil. Ilpc-хвьрлянсто на надело селище от еднния на другия брят на елна река не с из-। ключено през историческо-
го му развитие. Това не с рядко явление дори в история та на друтитс нассде-нн места ио Долин Дунав. като наир. Стара и Нова Килия.
MV В едно «освещение в ... . споменавансго му	радския пат-
Г-жой,.е" т Речника •	,ози речник
Хпк Фоп»! °’,Х “ ягой ей Тома ..протоспа-бил притежаиис на	ученик на
тарий " а'”“”! известиефренска1а византинис-Фотий. Or том и“1и за^7ючс„не. че през IX ,ка к Apaaa-iep Р ®	византийска ад-
ликоегомион Си	,|оже„а „„ устията
минисгратявяа един »	контролирани и
на	единиии и корабоплаването.
дуяавските £чш< Д между цариград и ви-особено с	на Кримския полуостров.”
зангииските мад мион обаче, без никакво Само името на Л достатъчно за локализа-друго уточнен 	та оше повече защото
ниятам) вДунавскатад	овековието на
ГОЗИ якотко местаГ ДР' Г сериозен аргумент про-™ п“аХлизаРпия е. че през IX в. тези зХ и вливали в пределите на българската дър-
" Ahrntiler п, la тег. Puris .
87 — 90.	' ч
жана.”
Съшествуването на топонима Ликостомо към края на ХШ в. е вече сигурно засвидетелству-вано, ио без да е ясно дали се касае за селище, или за наименование на един от ръкавите на Дунавската делта. В един портулан, съставен преди 1296 г., се казва, че „Ликостомо е устие на река Вичина и отстой на 25 мили (в посока) север-северозапад от Салине (Сулина). На 30 мили от тях (т. е. Салине и Ликостомо) на
60	'г'~ •
cit., Р- ' Долни Дунав — зона
пад, с. 39—40.
V. Tapko,a-Zam„va „
Р „ 79-86;
уняв   г_„ ,,а-
—	гранична
на византийския £
изток-югоизток навътре в морето се намира един остров, наречен Филоксия (Фидониси, днес о. Змеинный). Ликостомо е един от ръкавите на река Вичина. но не е за кораби". От този пасаж можем да направим заключение™, че петият, най-северният от изброените в портулана ръкави на река Дунав бил известен на италианските мореплаватели през втората половина на ХШ в. под името Ликостомо, но по него те не плавали, тъй като не отговарял на условията за навигация по онова време.61
Картината явно коренно се променила през след-ваши» XIV в., защото от житото, внесено в Генуа през 1358 I.. най-го.тямо е количеството на оно-
ВДВа от Ликостомо. Или от общо «67 642 кг жито от Романия6- 674 614 кг били
61 Е. Todorova.
128 и 133.
°Р- ей., р.
- Така италианпите нави чали през срелновековиего Балканския полуостров изобщо всички бивши владения на Византия, откъ дето доставяли голяма част от житото, необходимо за изхранването на население-то им. За Романия на ве-непианпите и генуезците има вече цели сериозни из-следвания на Fr. Thiriet. La Romanic venitienne au Mo-yen  • Paris. 1959. и M. Balai,: i Romanic genoise, vol. ; Genova, 1979,
236
"атпварени
.цэтк; вест



или „в начало™  на устието Ли-
.viicH4 н Ликостомо и ДОСт-iu
?) генуезки търговци.-» ц	c терабите - . ... ,
1,11 .. гсЮ’езЦИТС продължи... p Сле^ващите ...	П. <emmer«
,l"" >i ЧИКОСТОМО ....	«ЗЦВСЯТ	-«in.,. ibm Ic. t.rtc. bui..irc.
„.1,1,1 оГ I TOMO- "Рез 1359 r . "'РНС1Ш "Iiram ,« XIV.,..de
»>  u венециански корайа aa B ""«’"речи.,,, «»«. 4. WT9. ,. 44 4s , c жито дор,, „ наполовииа o?V----- ------
". което венсцианците проте’ВМкгимОСТти . ..а Генуи,-От 1361 ,P и“"'Ра;""мк пред за Ликостомо. но този ' ,,яколко "з-където генуезки търговци7 СаМо като
КП в Ки.тия. са оставили кор’6,"',K>"Ba,'>" '".,-цето на канала Ликостомо- е си ••« и. реката или ръкава Килия.. "остомо"."’
Гведенчята ни след тази дата пропав
„иоменти. съетавени в самого Ликй лат от „кговете на тенуезките нотарий л7°М°' Това
^.,р,,пяно за 1373 г. и на Оберт " г? ла К‘ Р а 1383-1384 ,-?» Те „„ Р ° РКИ да Вол-!Р пост. разположена на остров РоЛставя1 като =«« -'v. '. яраст и в тази колония, както във вХТап 6„.та поверена на консул. Засега са извейп,иР„У'
„а 6 консули на Ликостомо- nST броно (1372 , .). Паоло де Подно (1373 м „Рдо Донато (1381 ,.). отново Пие ’ о Рмб р1'ез 1382 г.. Лука Узодимаре (1384 ??„ н Р°Н0 Р фиески (1403 г.). От тя? П^^По’Х
„..речей ..консул на острова Ликостомо". Пиетро Емброно „консул на крепостта Ликостомо" •, Лука Узодимаре е „консул на острова и кое-  постта Ликостомо". Следователно тук е сыцес-гвувала както граждански (на острова), така и военна (в крепостта) колония. Военната колония справлявал г убернатор (през 1373 г. на този ноет би.-i Лучано де Нитро), който разполагал с кан-целария. В крепостта служели наемни войници. един от конто, Филино Гасталдо. вероятно бил генуезец. Островът се охранявал и от една галера, съоръжена през септември 1373 г. от губернатора Лучано де Нигро. С нея била под-държана и редовна връзка с Пера. На нея плавал и ногарият Антонио Виланучо. „писар на гале-рата, охраняваща острова Ликостомо", който се грижел за записванията в бордовите книги, както и за пренасянето на сметководните регистра на частни лица до метрополията.67 Любопитно е да
n* G. \l. Thomas. Diploma-tanum Veneto-Levantinum. H. Venctia. UW9. p. 57.
” G. Pixiarino. Op. cit., къ- ' дето са публнкуоани доку- . метшие. Щ.о сс отнася до г известия та на Ликостомо в тях. вж. и О. Iliescu. Op. cit.. г р. 440 44|; Idem. Nouvcllc edition d'actes notaries instrument's au XIV siecle dans les colonics gcnoiscs des bou-chcs du Danube. Actcs de К ilia ct Licostomo RE-
) SEE. XV. I. 1917. p. 124 rr бил много важна фит ура в живота на Генуа и колоните й. Той оформял юридически веники видове сделки и взаимоотношения, в конто вонзали генуезшпе.
Тези актове бяха наскоро из да дени от G. Balbi — S. Raiteri. Notai genovesi in Oltremare. Alti rogati a Cafta c a Licostomo nel secdlo XIV. Genova. 1973.
67 Благодарение организи-рането на тази дсйност, г. е. прснасянето в Генуа на нотариалните записи от коловшие и сьхранснисто им в Генуезкия държавен архив. днсс имаме возможное! малко по малко да изравяме от забравата на времето историята на ге-нуезките колонии и по нашего крайбрежие. както и ценим ланни за икоиомиче-ската, полнтнчсската. дипломатически а и морската история на срсдновсковна Бълг ария.
Огкьс or италиански портулак ' Черно море — отбе-Л и кос гомо
тази галера пленил До-бротшш. ко.ато бил в лоши отношения с генуе-... Пикосюмо имел на свое разполо-Консулы 11.1 Ли|п |.Т73 , Леонардо ле же,(нс един ?»PJ /	де Наваро). един
Полно, a ups' '	, Лпто11ИО Империале) и
преводач (врез . 	,|МС„ата на д8ама
един «<”»РИИНХ'ДС ррото и Доменико да Ка-"О.арип. г Р 1|огария.п„сар „а „атру.шрашаiа спз за 13X3X4 I. нотарий бил Оперто I раси тт Вол гри. чипто записи са запазени). Освен гях през 1373 г. в Ликостомо ее намирал и един юрист Андреа да Монтекатини.
Какво значение са придавали генуезциге на ко-поннята си в Ликостомо. личи освен oi двоината админисI рация	граждански и военна още
и от присъствието на представители на шкива известии генуезки фамилии каю Узодимаре. де Нигро и де Подио. Това е вероятно и белег за едно равно образуванс на колония тук.
В Ликостомо геиуезките колонист разполагали с лоджия, много кыпи (вероятно и складове) и две католически църкви: „Св. Франциск** и „Св. Доминик**. Тук те освен с покупко-продажби се занимавали и с наемане на работа, разплащания, упълномощаване на други лица да вършат сделки от тя.хно име, оставили са завещания, издавали квитанции и декларации.
Освен за генуезци, от нотариалните актове на-учаваме за гьрии и за татари, участвували в ико-номическия живот на сслището. Разплащанията се извършвали в сребърни слитъци, измервани по специалната мярка на Ликостомо, if със срс-_	г „ Vi di ни 1 с на и
оърни аспри по курса на Ликостомо. на конто Nouvelles editions d'actcs " е дадено и сьответствието според монетите на	- s по'
Пера.88
За периода 1381 1403 г. имаме никои сведения за колонията. предимно от плащания на генуезки чиновници на служба в Ликостомо. На 9 май 1381 г. от Кафа бил изпратен един куриер до консула Корадо Донато, а на 23 октомври с. г. оило заплатено на един друг куриер, донесьл от Ликостомо пиема в общината на Кафа. На 2 иТ\ГкМВР" 1382 1 ’ бил Ре, истРиРан дълг в размер на 35 соми. изплатен от консула на Ликостомо
08 Изложение! о за живой в генуезката колония Ли костомо е според нотариал ните актове. издадени от о' Balbi — S. Railed. Op cit и статиите на О.
—«'actes notaries. р. 125 129. G. Airal-i/i. Op. cn.. p. 967-981 и ,1/ Balard. Notes sur les ports dn Bas Danube, p. 7—8.
238
Daft >?rra ам^о pasaajtorqm ahcMWma* <p On (iccjbina a monrnifo^tr. t0 фа monroflr fl(Tajuirjba|tr. х.ь’е Ф Jajnc(lra ejierAfixj.jftt^^ Ф a ^crdKtx fllwr&traxt^v -Da Maraxt aGjofjb ^nttf(nxpuxe •Tfl friw urao (dtndtr.A о, !
Т>л £ndrrif л pidca pry* "Da piJtt л myflhfo p 17
О л jr/fb (ft nyropcG fllflcljb di reran till! Ш50ПО per Gib r- 
Q afjoffo >f romanin fno afraweiff
, cn-Mofni- illJOTo^^T mi+0
C Wtn rlir^tllltn Juejln testn <Гл ff-тля1Л л rrajojjr ut r <5 mofcitttlit tr (jniifr pr &>p<|na nauiar (лгао .1лптга лГтлпго.т,-u,
•Т) лГгало it rrosfp л trine |_.ч“ in i о Т> л trine л сетСлго if< t ле( еаил'Й-
. tfietsonoo л блл/л {'дяпцпъ’ т. до Т> л rrmbaro л f«iyejo(i_|ц“ т. So <Т) л репу оро/1 a eflji	т.
•ф л tap л ntjnnme^^ т ю •1>л nrjattomt'fl^ajjjro^cm tn $ о
" nnjy°^o с.чп ttimo .W fttnulno > 5^o(fn nd mar ma^iorr per ftuante U ntCa jnee(>$0 w r нц- l40lctta conxnfo pa (niantr mno st trona fa bc"1 ^’«matn (ufontxi dt ftrauto ttт.ло CrrmUn^A 6 ^rmfla fauGp.vi " ‘T'-'Kw f tf prime rntr.o <Гс'л(атАцоа Muda dt trance’ sbccca tn mar Nrftu;
T« Ptara л intern . L"	’ 7, '','7'r 7’777 ""7"'’
.r	v; 7’7 т’^.г'даяго
r- r s .• .	. J1’1 ,,f imar ma^wrowro.
Ijnimc tnnai drito hi tana non hctjuinic
11 1 ° alamo t-|,t икни U1 o>0 f stoft.i utifa pa s- 	•	b’.V mfotide tin aarbino СГ da( fo'itt tuft
JiG-jonno in ursc ivnrutr	.lrtvi, Г (Г v C
r	‘r	3 tmscit hr? aim ?ua jntr ut .sen (пчл т.цо
hiului Licostomo,*1^^ v,
70 Ibidem, р. 445 сочената том
гУрц.
т, Н90 и 1’91 г- в Пнегро	п'елин наемеи войник иа
на Пера се	през >391 > - в емет-
слежба в ЛякоС'О . 1ф:1|, един ..ппсар на к;,гс на К:‘Фа ® л,^остомо. а проз МОЗ г. от грыжа "’"-" е известен и гогшшшният кон-смсткнтена Пер. Ннколо фиески. На 15 ав-стл на	, е „знлатена сума та 5015 нер-
,4°i карат » ^ходите на крепостта Ли-пера и /? ка7* . ата в Пера сс споменава костомо а н	ОВЖ1К) от Ликостомо.-»
Г еълбата^а кенуезката колония в Ликостомо след МО’  «яма засека никакви преки данни. Ликостомо е отбелязан на всички морски карги ' XIV -XVII в. Понякога е изписан дори по-вторно. несъмнено с цел да се разграничи ръ-кавът от крепостта, името на която пък. особсно на картите or XV—.XVI в., е нанесено с чернено мастито белек за важността на пристанището за навигатори и търговци.’” Разграничение меж-ду името на ръкава и на крепостта е направено и в един грьцки портулан в ръкопис от XVI в., но отнасяш се по всяка вероятност към края на XIV в. В него се казва: „Ликостомо е друго, северного устие на Дунав и е в посока 1/4 изток-североизток... устията Аспа, Солина и Ликос-томио са най-големите дунавски устия. И в това устие се намира градът Ликостомио. Ликостомио е град.“71 И един друг гръцки портулан от малко по-късно време (XV—XVI в.) отдела го-лямо място на Ликостомо: ,,...ще познаеш това устие (Ликостомио) по това, че земята е ниска и обрасла с дървета. В югозападната част навътре в устието има село (съставено) от рибарски колиби... от Фидониси до Ликостомо са 18 мили (и там) ще познаеш реката Вичина: откъм морето трябва да видиш една голяма планина с гол grecs. Complements? Bruxek ------------------------- _ les, 1958, р. 44—45.
J.	portulans
Todorova. Op. cii Dp'
grecs. Paris, 1947. р. 232 И А* 133.
72 А.
Delatte. Les portulans
връх. който изглежда над тебе като две плани-ни“. 2 В един италиански портулан пък, запазен в ръкопис от XVI XVII в., сведенията за Ликостомо в общи черти се покриват с тези от гръцките портулаки: „устието на Ликостамо е най-ссверното на Дунав... устията Аспа, Солина и Ликостромо са най-големите дунавски устия и в последното устие е сьщо градът Ликостромо... От приведените дотук наръчници с прак-
3 77. Ko.iedapoe. Морепла-вателни карти, наръчници и други свидетелства за международного значение на Втората българска дър-жава. В: България в снега о г древността до наши дни С 1979, с. 290-298.
240
предназначение (nom-v...
|"че^вери°ст ”e бива да се dSS"*’’ ’ ч'”то -, заключение™. че мо«м
* „СТ. прераснала по-късно в ге™ °Мо Бал	Р
Kt* ел това (може би в края иа “->«м град. кой. if „нал- га да го срсщнем във Л'’ дот°лкова Л11,а1лан като рибарско село в ' ”рия Чп-Цки цоРНо пРеди да западне Ли™ноимотото о-'11'„вял толям разцвет. за да ,""<>М° явпо '<*1ианския кумапист Лауро Км”	У
»=%“мснат сред наи-големите пр,с'	1454
 ,’оморскитс брегове.™ както Л е„, 1а "° *Р' езкпя ретор Еторе Фиески от реч на тс"съдбата на „Ликостомо и хл "ьдето Злости в устието на Дунав „ гену«киРк ,а"Р°-КРе °„о завзети от Баязид Ц" '' и “лонии, '^ески е допускал две грешки:' първо”™ ?.pin ф1 с. ,-тоо е в делтата на Дунав и X °' Че MaR' Р^омо заедно с Маврокастро са били^о Л“'
. християнски градове. завзети
1 Баязид- докато от други извори знаем че гед с Маврокастро последна пада Кили' tZ petBKt. ооаче е още едно потвърждение за зна-Р„ието. кое го придавали на Ликостомо в Гену! X може ои Ликостомо останал да съществува 'о генуезки военен пост, докато Килия нре-.niua.na във владение на Влашко, после на Мол-ова И бил разрушен едва след овладяването на ' . последни християнски твърдини от турците „рез 1^84 ।. На тази мисъл ни навежда и свн-<гелс г во । о на венецианския хронист Франчиско lento, че „Баязид II след подчиняванего му на-„• pi 1 да бъдат издигнати отново стеките на ста-1 я Ликостомо. разположен на едва скала в дунава"- ' И вторият от цитираните по-горе ipbiiKH пор ту лани говори за планина при навли-мг.ею » ръкава Ликостомо. Затова може би ло-щзация та иа тази крепост трябва още веднык се oi ле. ta. като се вземе пред вид и този орпе-
iiinp.
Л пякои пы ешественици, иреминали по тети зе-, .UK. са ни ославили нажни сведения за Лв»
,.v,, .и;а например Йоан. архиепископ на
П.пшс. Iinca.i преди 1404 г., знае, че .долямата ..К1 bnau извира от Германия, протича край у .п трия и Влашко и се влива в морето при Ли- ’’ О. №«<•« Ор-р. *»
/'. Vlarlignone. Diplomazi’d c politics della Rcpubblica di Genova nolle „Огайо de Oboedientla’* ad Innoccnzo \ 111. Alti del Ш Convc-gno inlenvauonale di -4ndi Colombian!. Genova, V)"m. p. 133, 142.
241
’вълча усга', защото косгомо. коего	рСК„п. образуя» мно-
„р„ в-анванего си в Р	, ,олемн граловс.
..... к L'.'llltl. •	•-»	_____ -.-г» .» •« П/3_
го остропи И

много села и м	о Н,.|Я много вода и
дородна. НО	д,,о Ваврен премилая
обширна полеы  •	>	каго навлязъл от
нрез гези местаР	р^, Дунав. плавал
морего в о, ром‘  к.репосгга Ликостомо.
1582 г-";1НГ-
За рькавJ -	„ик Джон Нюбъри като
"ёГпре внт най-южния о. рькавите на Дунав-
•К П Това с явно анахроннзъм. дължащ S га ерулннията на автора, тъй като по-нататък Нюбьри споменава Килийския ръкав като наи-севсрного от Дунавскитс устия. От края на XVI Г гози ръкав става най-подходящ за корабоп-лаване и лори няколко години след Нюбъри, ппез 1585 г., френският пътешественик Франсуа дьо Павн нарича палата река Дунав „реката на Килия".'7
caiatori slrti„ ...
nle n.rnlne. Buc,,„KPn- „
tcptlll	B;,„pe , P Ч ,1,
(Лж.ч, Ilion,.pil)	' j P S|,
(Франсуа д,.„ Па,,,,,"- P |,
Едно-единствено сведение е достигнало до нас за църковната принадлежност на Ликостомо. Това е документ, издаден от Цариградската патриаршая, в конто се изброяват патриаршеските крепости, влизали в диоцеза на Варненската митрополия. аргументирано предатиран от А. Кузев след 1389 г.78 В него между другите български крепости са споменати и „Килия или Ликосто-мион“ Това отъждествяване е една от главните причини тези две селища да бъдат смятани до-скоро за едно и също.79 Но то 1раматически би
могло да се тълкува и като съмнение на редактора на Документа дали се касае за едното или за другого от отдалечените само на 20 км едно от друго населени места,80 като в случая можем да помислим, че става въпрос за Ликостомо, а не за Килия, която никъде и никога през XIV в. не е наричана крепост. От друга страна пък, в Ликостомо са известии само две католически църкви, докато за Килия знаем, че в центъра на града била разположена православната църква ..Св, Иоан . Така че много по-вероятно е съста-вителят на документа от латриаршеската кан-целария да е имал пред вид Килия.
Всички изброени в този документ крепости вла-
F. Miklosich et J. мйц Op. cit., p. 95: A. Kuzev Zu; Lokalisierung der Stadt Vi cina, p. 115 и нитиравд ’ литература.
” О. Iliescu. Op. cit. n 4.36-451 с литература no въпроса.
80 О ! ;cu. A la recherche de ' .zantine, p. 232.
|аЙ-напрел Добротица c ...
-«регата Бългаи” Го“ Иван.,,.
.ьче.о Д>1Ш» ее 11и,»а ,Л	1СЖЦ
I-1	,1 се казна Калиакра'-.м "’Рето. и сто;,в.
„па. Килия а Ликостомо н...
па река Дунав. почти пинап1'“Ж“,1и “ асл-
н би -in на «рашщата й‘' XIII
4 па с'ьС Злап1а1а а о| Hion |К'Ка,а -««•?-*' v|V и. с Влашкото и м„ . 11 "°ли»ииа !'' .' Сведения 1а за това сами 'Л"“ско1« кая-*исп "° К'1Г’"' докумс,Па и ныеш "а Гч'" "ад-
I, един ценен „Сииськ и ,а ^«азиата ,'..,1111 Н близки--, съставен по вся™” 'рад"пс-
1387 „ 1392 ... конто °™’? В'рОЯ™>«’ ’’.раЛ Ви-»""- със «««м «имении сена “ кУНа“ \ ДРУа«а с1ра"а "а Дунав с Т п „ш, 3 1СЖ„ света Пстка. По ду11ав Р’°в(граД).
Килия. На Уетието Т^нав^ьР-
«а-
’т‘‘Рна Днесгьр до морето се Памир? Белгород
Яшкияз търг на река Прут. Рпм.1и
10ва. Нямн в планините. Корочюнов камък С .
„аВа. С ерет. Чечюн^ Городок на Черемо.па На Д"еС,’;,Р,р.гооВе-- ИЧК" ТеЗИ са българекн и градове.
Пли според съставителя на този документ Видик 1 „ Тьрново. Силнстра, Вичина и Килия по река  дунав и Ново село (Ени сала) на усгието й били български i радове до падането на България под ,урска власт. И макар във Вичина. Килия и Ли-KcicTOMO да същсствували генуезки колонии, това сьвсем не означава, че са били генуезки , радове
_ дорн Кафа, Гана и Трапезунт не били такива и консулате не били ншцо друго освен рь-ководителн па генуезките общини в тях и офи-циални представители на Генуа пред месшите
Колонии винаги били създавани там, откъдето могло да се изнесе или продаде нещо. Затова генуезците с дейността си в тези три пристанища изшра.чи огромна роля за стопанското развитие на земитс около делтата, а и по нялото течение на Долин Дунав, като чрез износа на суровини и вноса на манифактура ги включили в среди-земноморската гьрговия.
. с X4 Ла ipaiiHimie на д"°Р\л*.нико|о дссшн.
»* I Ки:< ч /*С\ No-|,,сп /щ hisinrischcn <ico graphic det Dobrudza. p
Н2 М. Н. Тихомиров. Ci сок русских городов дальних и ближних. Метрические записки. 40. 1952. с. 215 2IK; вж. и Е. П. Наумов. К истории летописного „Списка русских io-родов дальних и - Сб Лез описи М . 1974. с. 154
ближних"
и хроники 155.
\l Hal-.lid
ports du Bas Danube au XIV1- s .
P 7.
Notes
243
ЧЕРНОМОРСКИ ГРАДОВЕ И КРЕПОСТИ
КАЛИАКРА
1 .7. Ь'обчсва. КалИак елиниси!ческата еи, ** 11ре* MI1K. X. 2. 1968
/. Китов Калиапм'16-античности и с„,. ‘ "Pei аисю. ч. I. . rev LXIV. 3. 1970. с. з ^Иф-Ба.каиска. Тиризис : тракийският град „.
Калиакра. Авторсфе„.т"Ос кандидатски дисеп.. "ц С.. 1979. дисстация
"°мХ"о) на българското крайбрежис. През \lll' XIV в. ГОП почти займа площта на античная .раа Тиризис-акра. за което свидстелствуват Хо „«смените „аметницн. така и данните на О?ар^?’"ю'И'<еск.. и исторически гледна точка интересы към средновековната Калиакра е твър-де нараснал. Той е изразен в няколко изелед-вания с по-обобшаваш характер- и с редица публикации на огделнн археологически паметници „находки? Благодарение на това много въпроси	-~waKpa
ОТ нейната история получнха сравнително добро <-• <7/9. л. лиз«,га. с новековната крепост к-разрешение.	лиак-а п~с-
Oi фортафикационна гледна точка укрепител-	И'в.^* —
нага система на средновековната Калиакра е ix(XIV), 1973. с. едно от най-интересните явления не само в Чер-номорската облает. Значителното издаване на носа навътре в морето и високите му стръмни скалиста брегове са служели за естествена защита. Его зато не се е наложило изграждането на околовръетна крепостна стена. Калиакра била защитена с укрепителна система оттам, откъдето била най-уязвима — откъм сушата. И до днес в различна степей са запазени трите отбрани-телни линии. Те са разположени последователно една след друга и се простират от източния до западния бряг с отбранителен фронт на север. Историята на изграждането на укрепителната система на Калиакра започва от античността и завьршва през втората половина на XVIII в.
Редица пьгеписци от XVII -XIX в. (Хаджи Кал-фа, Евлия Че.теби. Венцел фон Броняр, Шарл дьо Пейсонел. Омер дьо Ел. Жан Лоран и др.) са оставили кратки описания или пьк рисунки на
1Г.	Кал.накра
----—крепост *Ка лиакра през ХШ _ средаТа ИНМВ
----„.....- с. 123-137? Л/. Иосифова. Калиакра през късното средновсковие (XV—XVII в.). _ иним II, 1978, с. 39-56.
3 По-с (арата литература е посочеиа В. Гюзелев. Цит. съч.. с 123. бел. 1—3, а сочи ио-долу.
246
Вьтрешната крепост на Калиакра според гравюра от 1844 г.
„крепителните линии и най-вече на цитаделата ^иълнени с данните „а редица турски до^Х ти ОТ XVI XVIII в., археологические и'пътс-„„сните материала позволяват да се награди точна представа за цялостната укрепителна систе-
Грите защитни пояса са разчленили площта на срС щовековния град (тя е около 150 000 кв м) нн , ри части: 1) вътрешен град; 2) външен град;
3) подград. Всяка част на този средновековен i рад е имала свои обитатели, прииадлежащи към различии съсловия на феодалното общество. В гакъв вид планы и структурата на Калиакра в архитектурно, селищно и фортификационно отношение са се формирали през ХШ—XIV в., ка то са онаследявали и някои елементи от иред-[неывуващия по-ранен период.
Най-добре е запазена третата крепостна стена, която отбранявала вътрешния град, разположен в най-южна га част на носа върху площ от 25 000 кн. м. Тя е преграждала пространство с тирозина 38 м. но е дълга 60 м поради неравностите
4 Ив. Захариев и B.i. Владимиров. Първа укрепителна линия на нос Калиакра.
ИНВИМ I. 1973, с. 161 — 181; .V/. Йоеифова. Цит. съч.. с. 41—45; Г. Джимов. Укрепитслиата система на Калиакра през XIII -XIV в. - В: Срсд-новековнияз бкпарски град. С„ 1980, с. 289-297.
247
гевеиа. Висока е била 9 м и оеобепостизс н. >	। 70 м „ е завършвалз
им*™/	"репоста га с.спз и феодил-
с,с посри.	СЬС стена, сс е сьз-
ния замьк. обгр‘„„ ‘ п По него се прсмннавало давал затворен корм Р-.^,,	ipyra „орт„
през две разно. я•	„ |13ТОЧ|„,я край на кре-
Выпнна.ассс .. < е|.1в..|явала висока че-а к'К. с прмол О. 2.60 м. От даете ’"Р"„ н\, б , и, в, ранен» каменни ре.зефи. пзоо-” Хин бой-» опенп » грет., релеф с нзобра-1 , и” тракийския конник се е намирал в за-,г та страна на входа. Тази порта се е затва-пя " с две враги "»»»»»'• епуск.шй се опоре (катаракта), и вьтрешна. лвукрила. От ДВ/7С » cipaim имало по-ниски правой ълни кули. На _5 м от ( танната (вьншната) порта се е на.мирала втората (вътрешната) порта, конто се затваряла с тхкри ia врата. Пред сама i а крепост на с юна е има то ров. над който се прехвърлял подвижен мост към главната порта. Всичко показва. че Вътрсшният град на Калиакра е бил изключи-гедно добре и разумно укрепен. което го правело трудно превзимаем.
Втората крепостна стена защищавала Външния град, който имал плош 25 000 кв. м. Тя е дълга /70 .м и има ров. отделен с берма. Дебелината й е по-голяма — 2 м. Главната порта се нами-рала в средата и представлявала четириъгълна куда, в чиято западна стена били вградени два каменни релефа. От двете страни били разпо-ложени по-ниски правоъгълни кули и бастиони. В източния дял на крепостната стена има и една по-малка порта от типа на потерните. По-късно тя е била зазидана. тъй като е създавала уязвимост на отбранителната система.
Подградът (той заемал плош от 100 000 кв. м). обитаван от обикновеното население, е имал осо-бена укрепителна система, която се е състояла от землено укрепление и една висока каменна куда. Земленото укрепление е дълго 440 м и се създавало от три писки вала и плитки ровове пред тях. Валът е образуван от развалините на антична!а (първа) крепостна стена, а ровът има широчина 7 м и височина 2,5 м. В средата на земленото укрепление се е издигала единст вената
248
-.енна КУЛ“	Укрепление!р	,
висока: само отчасти е изт в,7*ла е 6ипа ,СЛ11И фупкппи И е служена ™,!2алаотбРа-1 ппсме,,но с охРчнявала и «« уос*ище. Съ-и*°по укрепление. " "Рох"-‘а през тем-Преле1111’11 311 пР^птоктурния „л
„ювековния трал Калнакра , L.'3 '11е1ОПия наи-голям възхол "£?, ,кР«»Да .nil рмпевинитс на лосга ci па ли l Xlv ».
некрополь, и Pe;u!,ia дан.^;;™1""1 ни откриги в резултат на <иД намет-
'".„иге рикопкп от 1965 г. „ХГкъм'п^'*’ ‘ . ,„пгс оощсствспи скради ее п°-зпа- , '\гппят ансамбъл във Вътрсшния град гь”™' ^зглежда. че той е бил замък наХнняТо . иен господар с казарма за отп‘.„ 4 -Jpenoc-i, а гарнизон. Жили,„а,а „а обико“ното население. открити във Вы,,,,,,,,, град „ н“”°т“ г1од,рада. са главно оз типа иа полуземтян-
частично вкопана в земяга. Тези иолузем-чя„ки са четириъгълни и се състоят от нравов-rWlllo помещение с н.тощ 15 20 кв. м и открито „ре.ъаверие с плот 6 8 кв.м. В средата на правом ь.тно го помещение се с намирало открито огиише или каменна пещ. Дру, тип са надсм. ните каменни жилища. Те са били но-просторни I, са се състояли от едно или повече помещения Покрнти били с керемиди, а в средата на цен-граяното помещение е било откритото огнище „ди каменната пещ. Намираният в тези жилища инвентар е твърде беден и сочи, че те са били обитавани от градско население, което отчасти се е занимавало със занаяти, отчасти със земе-делие и най-вече със скотовъдство.' Във Вън- 3 шния град, в западната му страна, близо до са- J мая морски брят са изровени останките на едно- I корабна едноабсидна църква. дълга около 16 м I и широка 9 м. Тя е била изградена през ХШ— 1 XIV в. и по план, конструкция, начин на градеж | и украса на фасадите наподобява известните цър-кви от Несебър, Варна и Търново. Несъмнено е сходството й с църквата „Св. Параскева" в
изображение на
Калнакра вьрху
Условно крепостта карта от 1395 г.
249
с. Бъ.ч ra-
il чрез във Въ-
P	Неееш.Г Bo «<••»>	...... о. извора
f	K„„e e сгоняло tu ’ ;a 1C1M,,eitt. укрепителна
Г	"’•ina.ttta» край "	^дьлба........ пели» I рал:
В	линия: or клали •..,Д(, д„. .. Kr.ar-.t-
чрез волопровг л.	от rpaad
!	рево. огетояпв’ ’	единая t
!	яолоегт-во.зомъ във Вьншнпя трал.
треш.шяидруув;1Ш11я тогава път. Ка-п" С“ : .Тю.ро<а .а па север с Манг алия. Калиакра ее J-» Г,, дпшвеките устав, а на Га':'Гкйрвтаа Кране;, (ли. с. Кранево). Варна. рГ.,н. Нее-ебър. Анхиало Созонол. Агатопол. Пеп "ос и Цари, рад. а по други пътиша - с вь-тасшпоетта на България и пай-вече с Търиово „ (рьси.р (ЛИ гр. Силистра). II асе пак основ-,Lnt й 'връзка с черноморските пристанища била по море. Особено тясна била тази връзка с Кар-вуна и Варна. Тя била осъшествявана с лодки и no-малки кораби.8
Пристанишето на Калиакра се намирало в залива от западната страна па носа, която била зашитепа от ветровете и предлагала тих пристан за корабите и лодките. Към него се отивало от различии части на града по стръмни пътеки. Пристанището било известно на средновеков-ните мореплаватели и името му под различии форми е отбелязано в морските карти и атласи (венециански, генуезки. пизански. каталански и др.), като се започне от анонимната Пизанска карта от втората половина на ХШ в. и се стигне до картите от XVI—XVII в. В някои от тях то е изписвано с червени букви. което свидетел-ствува и за отдаваната му значимост.9 Интересна данни и споменавания за калиакренското пристанище съдьржат някои портулани, в конто има описание на Черно море и неговите пристанища. В „Ориентиране по корабоплаване” (1296 г.) пи-ше: „От споменатата Галата до Калиакра има 40 мили между североизток и изток. От споменатата Калиакра до Пангалия (Мангалия) има 40 Minn на север."10 А вьв венециански портулан от XIV В. е записано: „Варна е град и до Ка-
ковна църква и l-ИЛИ VVV-..Л"
М. Иосифова, и.,, с. 47—48.	Т
’ Computus Anlhonii Bark. ni( = F. И.М,,, Suin':I*' Hluslrazioni della sn', /tone in Oriente di Am'a, VI. II Conte Verde. To i„ ° 1900. 5 877. p. 194-19° °’
9 В. Г'юзелев. Цит. ci 124. бел. 4—10.
В Гюзе.:ев и П. Петров.
Христоматия по история на
лиакра са 50 мили... Калиакра е град и до Гросса Болгария. 2. С., 1978. с. 22L "° .^РЛата от севеР кьм североизток са 80 ми-
h. Изключителен интерес със своето подроб- '1 Пм , с. 294.
250
„О описание "релнзвнкваг Данните на един тръц- Срешгомкяш стриг»»» . порг>1ан 01 " *' г" в к°йто са ползунами и кула на Калиакра * „стари портулаки: „От Панталня (Мангалия)
, Калиакра са 37 мили в южна иосока и на-
Калиакра е хубаво пристанище, което има
\iopa видимост. И Калиакренският нос е чист
'има дьно чак до земята 6 педи. Разпознаване
" , Калиакра: На носа и има една изцяло червена
.пост и опоре високо стьрчат три хълма, а среда и» на носа всичко е обрасло в дървета.
('р Ка тарка до Балчик са 18 мили... От Ка-
п! 1кра ло Емона има два вилообразни хълма
iii морего и отгоре на носа (на Емона) има
ина крепост...“,г Едно от пос.тедните й споме-	дййЯЯ
навания е в италиански портулан от 1563 г.: „От Варна до Каяска (Калиакра) на север има 70 мили."Д’
Расгите.тността на нос Калиакра и по близкото 12 A. Delaiie. Les ponuluns М\ крайбрежие е бедна, главно тревиста и със grec-s. "• Complements. Bru-степей характер. Тя не показва възможности за x«"es. W5B, р. •
разви । ие на земеделие. а главно за скотовъдство и пче.тарство. Както почти веичкн черноморски градове. Калиакра е играела ролята на приста-нищен и 1 ьрговскн център. Това предполага. че
15 Цн. Георгшла и Д. Цчнев. Христомагня по история на Бь.’иарня. 3 (под лечат).
251
част от жителите му са се зани.мавали с търговия к корабоплаване. За развито морско дело през втората половина на XIV в. говорят данните на редина генуезки документи. от конто се вижда, че със своя флот деспот Добротина нападал ге-нуезките колонии Килия. Ликостомо и Мавро-кастро. пленявал генуезки галери в открито море и водел морски сражения.14
Данни за социалната стратиграфия и население- | то през XIII—XIV в. предлага разкопаният във I Вътрешния град некропол на Османова могила. I Накитите, частите от облеклото. коланните токи | и апликации и редина други предмети от погре- I
252
.«пвснтар показват. че в този некропол 4 .ннребвани предимно представители на .пого българско население, а в твърде ‘°В .,чаи представители на феодалната арис-* с ' у\реобладаването на накити. конго не ‘'Г"гснн по п°Ръчка’ от сдна страна, свиде-аб° t за силно развито ювелирно серийно гВ'Вдство. предназначено за пазара. а. от п'3"°т аИа. отразява и отчасти социалната 1 а с Хания на население™ на града. Обстоя-рсреН ‘ че погребалният инвентар бележи ^1В кодствос откривания в Търново. Видип- Поглед към южния бряг на
С\аНСКО и други краиша, показва несъм- Калиакра в залива
Иу	нения български хар
ние."	г . важен гьрговско-занаятчииски
Калиакра е била важ Б^гария „ пристанище, цеитър в сРедн°®“л„ в големи количества жито, откоегоесеизжиял	С,|Х|Ш„;|. в до.
докарваяо от вътр |( венециански докумен-М	сета откриппе си	споменава сред „з-
™ "Ме™„НгОл№И житни тържища по Българ-(	вестинге и '°-,с (Анхиало. Варна. Вичина,
“ого астро Ликостомо и Созопол).1» Изглеж-Маврокаир .-ж)( обетоятелетвото. че близо да. това се д	известии тържища за
"- Вар“ Вичина и Ликостомо. Данните конто нредлага един турски документ от 70-те го инн на XVIII в. за товаренето на жито в ка-тиакренското пристанище в „редшествуващия период, в значителна степей спомагат да се из-яснч поставеният въпрос. Тъй като орегът тук она стръмен и стоварването на жито към при-станишето било доста трудно, зърното се изеип-вало в дупка. изсечена в скалата. която напо-добявала кладенец. Тази дупка се намирала на 20—25 м извън рова на първото землено укрепление. което зашищавало Подграда. За дъно на този кладенец служела една пещера, отворена към морето. Посредством подвижен мост, по конто се пренасяло житото, то било натоварвано на лодки и оттам на закотвените в пристанището кораби. В непосредствена близост до тази пещера-пристанищно скеле се намирали три зър-нени склада, конто към края на XVIII в. били разрушени вече и изоставени.17
Проследяването на историята на Калиакра от късната античност (IV—VI в.) до късното сред-новековие (средата на XV в.) в същност най-до-бре може да разкрие нейното място в историята на Българското Черноморце през един продъл-жителен период.
Тиризис през 15 г. от н. е. бил включен в пределите на Римската империя и бил един от зна-чителните центрове в нейната провинция Малка Скития. В Пойтингеровата карта (II в. - на-иметГт 3 1П В') крепостта се споменава под пътния 1РИСа Ка™ пмевдинна станция на сухо-пътния пьт покраи Дунава и Черно море от Син-
.7. Бобчева. Не*,,
XIII XIV вск „ к1,'”"’'.,,, инмн, XIV
I97S.C 152-180
а. Гюзелев и Г1 п„ Христоматия по истоп Ро*-Бьлгария. 2, с. 238 РИя "а
'’.И. Михай.юва-Мрыка. рова. Крепостта Калиакра през вторат.а половина на XVIII в. (според турски ар. хиви). — Сб. Българско средиовековие (под печат)
сл.
Цит. съч., с. 18
254
Белград) до ., е на Малка Ски,ня1‘Р"|рад.'" м 'I’• •.„•„яг аноним (VI) viil 0 с,1оМенаиа р ЛИБИ- '• с ” "е ,. ,точнинн от първата поЧср,,нл свете,,?,.
Цитата н,.в Нъишиия ,р'“7»ина „а	,,
°, ,,..ранга половина „а 1V в 'Юрим«а баи, ‘l.N 'Р'"Н!Нпа от зон, период-а 1",'вдР"сп.я11. ^„оримска керамика. на * Наличие™ „ц , , нернП’Р” от IV в. „ „ачинът *'а Р”м««
Оата укрепителна линия, коя™ ,радс* на '.решния грал‘ пок'«ват, че кп™ за“'ииива .„„чително укрснена през този вей п™ С била ’’ „а се евързва с усиленото крепок °ОИК1'"»еио [‘„о на късноримския импераГ0‘ > ° Строител-\б8). нредприето за защита „а бзданЙЙГ 064 ~ • 1ЦИ11 от нападенията на готите * КИте пр°-В среДата 1111 v в- слеД Разпадането на v
С1,ноплеменен съюз на Дтила [1«,ХунскИя йоВият по-малък син Ернах с подвзаД Г)’ Не" у„и И прабългари се поселил в м1лк^НИ'Г' му Те взели активно участие в бунта н п ития “ ..решу византийския император' Анне ™ан Й91-1518) през 513-514 г. Едно От ™ аСИЙ 1 сражения станало при крепостта Калиакр? (Ак 11С). където „варварите” унищожили 60 000 им йераторска армия, а неиният пълководец Ипатай б11Л пленен. Рововете на крепостната стена били пъЛН„ с трупове - Крепостната стена на Вът ешния град (първата укрепителна линия) бита разрушена, както говорят данните от археото гическите разкопки. Възстановяването Й е било „звършено към средата на VI в. от император Юстиниан I (йэ_/ й>65). макар името й да не се споменава в „За строежите" на Прокопий Ке-сарийски (VI в.) сред възстановените или по-строените крепости.25
Пак там. с. 391.
r Ку/манов. Раннохрис-«иянска (ройница на нос Ка «чакра. МИК. XI. 2 W1. с. 6- S; Л. Совчем. Късноримска баня на нос Калиакра. Известия на )крьжния исторически му-3ct* и на Българско!о ис-юрическо дружество — град Толбухин. I. 143-166.
1973. с.
Ив. Захариев и <’и миров. Цщ. 180-181.
Вл. Вла-
ЛИБИ. И. с. 358.
“ Пак там. с. 315; ГИБИ.
U1, с. 36.
i
в периода средата на VI в. - началото на VII в, Калиакра се издига като важен стратегически център на западночерноморското крайбрежие и опора на византийската власт в тази облает. В своя ..Пъгеводител" Хиерокъл (VI в.) сочи, че Акре (Калиакра) бил третият по значение град в провинцията Малка Скития след Томис (дн. Кюстенджа) и Дионисополис (дн. Балчик).26 Съ-щото сведение по-късно почти дословно се по-втаря в с ьчинението на византийская император 56 ГИБИ. 11. с. W.
25 Ив. Захариев и B.i. Владимиров. Цит. съч., с. 181; Г. Китов. Цит. съч.. с. 20.
255
Константан VII Багрятролт (915-459) ,.за ” ГИБИ v гемиге”.2' Огкритият ранновизантийски кера-	’ ’ с- ’Н
мичен материал (амфори и домашна керамика от Края на VI в. началото на VII в.) сочи връзките на крепостта Калиакра с Истрия и Ца-риград. Вносит на керамика в Калиакра от тези центрове показва консумативния характер на поселището. обитавано прели всичко от военен гарнизон, но също така свидетелствува и за за-силване на икономическитс връзки между чер-номорските градове подир бунта на Виталиан, стимулирани от Юстиниановата военно-административна реформа през 536 г. и от укрепва-нето на византийская черноморски флот.-8 Ран-
Ь|ЧИ1,
»-тела на нос ‘ °т к-., Археология yv* ' , кРа **' 20-25.	’	2- 1978, 7
IPnoTo
нь грешна, а крс-с"а Калиакра
„пвизантнйскияз IIVKi к;1 .«си. кьк, инта"1чатНч „го врез 1474	...\Ptv|i1, , Ч' маг
„мнсрагорше д'1"" иЫ!р<)|1''*’-,“|„„" ' ‘-•И.,, ^7) и Юстиниан | ас“й 1 ‘"'Не	°'кр„.
монет.... находкн от “’"'чв,,	)е"н, I .7,'"""
„жритите и казарм ^".нте Hc„;lp-Vl“ е ,? „я > рал лвс монет,, "<>Мс„, "р“1ор„ “.....
57Х>,- Намере,, ,''“Миера ’““с'и,, и, к“"> с11Ьрша с нападениего КО |С“’|'Ос|“н Il’S" „рс-з5зк,. дс ’ на , £b« „ах,,. .
,1,1ч1,.|С,аио,1я,!;н,е,оР5,“ еархеоа; “Пн.е в ’ . “
,ер..н И па »хол„„е‘(7ГсМа	"Теус,Ро‘(£
| ,с,елс.вуват за „ос, «> »,)	'^“““"е „а ’
..еноегта „а кре„„с '^Но „	>'енид,,,, ‘
население, което обита’ Г;,р»“3он ’вапе На „ия.а към сто„анек„‘Кадиа" ' „ерноморските ,радо " '“’aHr,,,,^1 пиода на прабългапо ’ ГЪи хап-. И > ските нападения на Бал?,' 1а““Нек,?';1 чесе, пала и Калиакра. а,,ския „о ,vи а“ар. След грайпого засели	’ а’ !а‘
йъл.ари в Малка Скити“'В, На acnapvv„ рвансто па бь.., арс ‘.я Мн. Добру^ "."ге "Ра-1 8ИЗаН ™иско 1 о гос.о J Ьр*а“а през 6Mi °бРа-, радоне Истрия. Томи д “ерн.ш 681 i.ii.io пометено, ц г, - ' АкРе и ;i„ МоРекиге ла е ....смени сви дете7 К“10 лИ11сват°х"С0"0 ",1; лиакра в периода VJJ у,?а ‘“•Торияр,”"10 “ ироследена еди„с, вено ,	в.. ,я м а ><а Ка-
““““-'ските дан,,,, „ BW основа на '’Мс ...нори за съседни грЛ°И СВе-1ения ,,	‘,рхе°-
Археоло, ическитс м ,те “ рай°Ни	Мва1*ге
'!’J р;""'овизантий!?"ал" со,’ат. че в г и ра.шобългарски спс, ’ кУ;,турен |п. К ,а‘
X в. Bbpvv Р ,Н08еК0вен и ,аст7 ИМа ™ “гкр,,,,',	На “ькноримск-.га
"“в^вна керамика, 7ОМе7'арсКа №носрс , '““га са намерен,, съпште"C"L На Ч^и хминши в зе.мя,;, ж,”7 Материали „ „7-,''
Открити са сьп,о‘ а еД"01"‘1ев'1 каменни
...... ..........
Археологические
,	4- I97S .. Некине.
К.'	’7 «О; м
...
'/'Z’l/t'K „ д R ,l'"—...
°' П“»ноии'> ui ,С !’lt|’"""|lK
79- XII. Калиакра. с.
’Л К мгноримощ б“«« '-а ное Ка^рЛ
ьл
257
„редмстн и някои ЯРУ" няолюдения върху apxeS-отаск-ня материал показват че в пре-нп/шаза ранновизантииска креносз се с настлало население. чийто главен иомин,,к е скотовъдно-номадското стопанство. Без каквото н I I с сьмнснис това население е било праоьл-гапско Калиакра и нейната степна околност твър ic много са подхождали за начина на живот. бита и разбнранията на прабълтарския егнически елемент. При това една от нсговиге основни задачи в образуваната държава е била нейната защита от нападения откъм морето. За тази цел е била използувана и преустросната ранновизан-тнйска крепост. заварена в негвърде добро съ-стоянис. По този начин тук на практика бил осъ-ществен топо, рафският и тононимичен континуитет. тъй характерен в първоначалната история на редипа средновековни български градове и крепости.
През 971 г. Пзточна България била превзета от византийците. петнадесет годи ни по-късно бъл-гарите огново я отвоювали, за да попадне за ih.iro време под византийска власт през 1001 г. Калиакра е споделяла изцяло съдбата на Доб-
Част от средната ко»п„ . сгена на Калиакра С1
С ►
и Чсрноморската облает
I’- За 1 в1-рле дъл,.,' ,* ва «••wn от Бад. . и .Головина имсто . Р»"Д „Ко.,„	.
"%.!*- ,.заори, а съ.цо таКа
о.ически материал. Ра гру,," ,И1“-»а „ ар. Г.1.1Г;1Го-оизанг ииеките	асв-> по вреМс ,',а
.. ..о "а Х,в” К1и”.акре11скаРр “’«ра.а но. 1 ,.-i звена. За разлика от п.‘' кРепост била ’’’риоЛ 'И всчс ио ...раеад е,„ '%.,,с. вяза на Виза.пни. кояго	Роля а
с'\чко черноморскиге гра.1овс ^ивавд "Гели 'нессбьр и Анхиало) 1>к	‘ ' о. |,а.,кааа
I1 конто контролира.т Чепи„? ава;,‘'своя
„г Балкана, устията на Ду,”орист« "а се-.ралове и крепости." Их,нер Крайд>"п“-th юстатъчно СИЛИ, за да се пг,™’Га нс с има-1;!раарите- прииждащи от север "вп,Н1сга»и иа ^ченеги. узи. кума,,,,. руси7 “ “в'-р—« „паза смисьл в хабене на сичитр ' ' "е на' '.'„а.о пейнитс основни upoo’.ieM,?'^ п’"’У 'ЯЧ-%,рба.а ерещу иорманите в зад"™
н, .уострова и epemv cc ita-v.-'. ” раИ111а
Азия. Затова .Гпоя'ва^Х.пХшГ" " .... за битки в земитс на север от к[км,к ао“-а1Ч,рата половина на XI XII „. била рХ"и“ „счете случаи неуспешна.’* През 1974 , „п , зкопаванею на жилищен кварта;, в к,.,"?" , 1 .„ска.а крепост бс намерена иконка-медалв™ ' [. „зображение на ев София. От своя издател т я бе датнрана в XI XII в. и бс обявена за нро-„зведение. донесено от Цариград и за рядко сре-uiaina се женски персонификация на божията ире-мьдрос! ' J'aKTo доказва сьветската изкусво-ведка А. Банк, намерената в Калиакра иконка не с рядко срсщдно явление, а отливана на матрица икона в серийно производство в два цен-,ьра Венеция и Цариград. Гръцкият надпис на тази иконка по-скоро показва. че зя е била „несена oi Царш рад.1" Това позволява да се на-„равят два извода: 1) през XI- XII в. в Калиакра е продь.тжавало да живее население, макар кре-ПОС1 ia да с била изоставена: 2) селището е под-дьржа.ю някакви връзки с черноморскиге цен-грове и с Цариград. Ала както животы, така и връзкиге на Калиакра тогава са били в значи-ic.ien унадък.
Н 1 low и к С недения да Heiopnaia иа Варна и AH'-надо (Поморие! пред XI в. ” жигиею иа Кирил Фи •«от.	иг,ид. ХХУШ.
14 8 Тъпкова-Зацмова, Долин Дунав ipaHHHiia зона на византийский Запал. С.. 1976.
Г. Куч.ианчн. Византийски иконка-медалион с ря-дък образ на св. София.
Археология, XVII. 3. 1975. с. 51 -54.
' 1. Банк. Некоторые сходные памятники средневековой мелкой пластики на-it тенныс в Константинополе. Херсонессе и в Болгарии. B>/antinobulgaricu. VII (под печат).
259
начало го на XIV в акгивния поли-
псз нгорага половина на Обстоя юж н,ою._	„ Ппмиска, а кар-
.	ХШ в. Калиакра е  , 	,ки .,ег1111М<)рск„
™ С '"Г-юпиша "ачо с£о,ю... Анхиадо. ,радове и "I1"1-1-1"" ' те1с,„хва. че в прелшес-,	Иессбър и Варна-	укрепителна система
,	твувашия период „ьзстаиовявама и разширя-
j	,,1’Сге"';И„НпНтнишето и с ставало важно тарпана. а прием	приставали кораби на
говско срезннн1 .	„иза,шн „ други западни
"‘пювш ’хизренлаватели. Намерена,а в сред-тарювпи и '	„ ,;|С, „а кьсноримска I а
1322)'' можс д;| СЛУЖН 311 СВИЛС!“?Т™ L YPIV втората половина на XIII в.
в Калиакра е била включена ---------
тически и стопански живот на бьл,арска,а дьр-живи.
Писменнге и upxeo.ioi ичеикч ie свидез еле i ва по-KU3BUI. че значеиието на Калиакра значи гелио ниристви през вгорага половина на XIV в., ко-гито гя стинили столнина на българското дес-потство в Добруджа.’* Черноморски та облает на север от Варна до дунавските уст и я и част оi Добруджа през 40-гс години на XIV в. се обособили като самостоятелно феодално владение, но зависимо оз Тьрновското царство. То имало за свой политически център крепостта Карвуна и за пръв архонт Валик. През есента на 1346 г. архонт Валик оказал военпа помощ на цариг-радската императрица Анна Савойска в борбата и срещу претендента за византийския престол Иоан Кантакузин/4
Когато управлението на Карвунската облает било поет о от бра га на Валик Добротна (това станало между 1352- 1366 г.), ценною средище било преместено от крепостта Карвуна в Калиакра. Причините за това трябва да се търся1 в по-добро го географско и стратегическо положение на Калиакра. в укрепяванего и разширя-ването на нейните фортификационни сьоръже-ния. в нарасналата й роля ка го средище на j ър-говия и занаяти и в уголемяването на тери го-рията на самостоятелного владение. Новия! вла-дегел на Карвунската обласз получил от

Юк,, cn„;,cic ‘• , с бил в роднинскн I1,1’ .|C.1.4"
' /i. / nrje.iee. Спе-н. ковши.! крепос! Ка пре,ХШ среди,
-.итер?тура"“”’СНа’а Chronicon Mesembriae4,S дежки върху исгор„ята „? бъ.аарскою Черномор»., периода 1366 1448 ’ Л й ГСУ ИФ. LXVI. 3. 1975 7 153 сл.	’
и ис» опия i иа- " К биипрения» “ 'я с карвуискня ' Добру сжапеко-афа. Пера. Ли-'»» 1. довело до иро-имала морски и пи-ирез газ»» войн»» гвьр-а иа Калиакра. коязо . » с.1У*и за >ло5си наблюдателен иунк».
1',аи ’нажин сведения за иолилнчеекада 4'.\iicPcCI ч Калиакра като сзолнииа на Добруд-' »0р"я ' vecnoTCTBo се съдържат в Смегковод-ца Анзоний Ьарбериус каеиера на ' ь'"' • »сй VI Санойски но време на неговия
' ,\‘V ц\ бь.н арскою черноморскокрайбре-' рчо-1 ср\'мври 1366 март 1361 г.) Рицарите на । раф и нс» овала войска. »»а»оварен»»
*''войсьИ.Я -пн» кораби. между 4 и 21 окгомврн >»н0/КСС гзе;1И послсдоватшшО българските "’66 1 i радове Агат опоя, Созопол, Ска- к у ла о» еру »»;“*» ч*иосп‘,‘ P"‘'4'\^x»'i » и Нссеб»>р. На 25 окюмври 1366 с»с»»а иа Калнвкра ' ------------------------------
И’11
ХЧ. Ск
(),к-рк ttupw
N70. v.
j’- r^''XdeiM^‘;c^-ro g\roOn“ dd M^VO buT
Си,, lacu:mus Histonarum libri IV. Bonn».. II. 1831. р. 584-585.	
26(1
г	Гялятя Тьй като обса-
ге обсалили	„io'в'бре отбранявани
,ез„ н1К-"°"'14 ."ёгнала. граф Амедсй бь.т,арскл креп™ '« ,4 да ;|„„с к. д„„;,ома-VI Савойски се, р ^г.1рекня пар Иван Алек-""'^"„"Гбыгарския деспот Добро,ина/1 ЯНЧ1” .да-пю на савойския граф .то П’’Р”‘” Лобро тина било от 9 ноември 1366 г. Тогтва (вероятно в не.овата столнина Калиакра)
’Х№ ^рои пак там (прел Варна] на геветия теп на ноември по нарежлане на Господаря. но съобшение на господин 3 р, иерее, на някакъв човек грьк. изпратен о . Господаря при 1ССПО1 Добротина 1 флорин с добро тсгло. На II ноември 1366 i. в Сметководната книга пак си записан»! два разхода. направени вьв врьз-ка с проговориIс. поведсни с деспо!а на Калиакра. ..Брои пак там [пред Варна], на споменатня ден. па ръка на преводача на Господаря Паоло за (акунуването на три тетрадки хартия и на едко ппппс мастило. закупсни във Варна, за из-ютвянс на писмата на Господаря I флорин с добро тетло.“ ..Брои пак там. на споменатия ден на някакъв грьк, който да на пите на два листа на гръцки език онова. което Господарят те изпрати на деспот Добротица. от дарението. което му бе направено от Господаря половин флорин с добро тегло.*'44 Посланието на граф Амедей VI Савойски. написано на гръцки език, било изпратено на деспот Добротица в Калиакра веднага по официалния пратеник Миньон. По-късно във Венеция нему били възвърнати ваправените разходи: ..Брои на същия Миньон 4 златни дуката, конто той из-харчил пред Варна за наемането на една барка. на която бил изпратен от Господаря към Калиакра при Добротица.**45
Ако първото пратеничество до Калиакра. извър-шено чрез някакъв грьк. имало неофициален характер и целяло онипване на почвата, второго може да бъде смятано за напълно официален дипломатически акт. извършен с всичките не-обходими формалности и с изпращането на офи-циално послание - така, както изисквала прак-
Ba,.
44 lhidem,§ 331 -332, p. 89
45 Ibidem, § 877. p. 194-191
° u .r, o историяta na , П* hu » периода 13s-»1' ’ H‘Xca':
.............. V5' 4 Mewmbnae. „ । ;lr"»n„.
на българската лииломация.	4
,>"111,ч'п"е'1ВГ" ”66 г' ,ра* Ам'мй VI Савойсжя ЦЛ В ,„е предваряй.™™ исгаие „а '.ьпор- Ива„ Алсксакдър „ри .>апочва„„о в С11’ -,ВоР11ТС В ТЖ?° ‘Т’ °6«U«na на Варив nt"-" и’ . '"вл 1а Нс<жбъР-	’Р« той превьр-
„ ""’ сВое седалище по време на „рольл.\.нт;„. „л1 сП преоиваване "° Ьългарсвото Черпомо-р|Я иосмврч 1366 I при ,раф Амсдсй VI Call.' - . В Нссебър дошъл някакъв оръжсноссп or яс’>"-*на Добротина, който бнл от нею обдв-С1>"'11 ' ipo ..Брон чак там. на споменатня дев. ре*1 11 ' л гане на 1 осподаря но известие на тос-„о 1131 гдьо Граясон на Жан дьо Шал за „о 11111 „ръженосец на споменатня Добротина n»i;llli„ciineio. направено му от Господаря 30 ,,1 Дйг „ордера от спомеиатото тетло.*' Оше ,ia1,111 (е11 графы изпратил в Калиакра таедно сьН11111 пьтпашна се там орьжсносец на Добро-сВс ,ав свой дратеник. чисто име в Сметковод-1111111 " и, а на Антоний Барбсриус нс сс спомс-1111,11 * Брои пак там- на споменатия ден. но на- ,— ». „ав11- " 1 „а Господаря, прсдадено чрез сноме- Калиакра рс*-1а1^^-------------------------
fbidem. § 345
Чьрква
262
~	„.теннк. ИЗН1-— .„
Паоло. »а "“1"'Кг” при ДооГ1’
пятия 1‘аО ‘ , к'а'П«ак1 ‘	гс1Л°
[•(«полир" а’ ciiomcii.'I. в„дин мед".
...Iни пер***-1 ‘	|<>зи	'1	,0т Тпевсрнъис,
Sa"" на^^ра.енР^Хнин-к..
(. Hill "ре"0	. с намири"1"	ve uwei не
« MCCCpin ... V Па '«н.о, т^вско,о нар-по о.'"‘а к, ней "'ее-н“
„..мина»."'.	по море. " ,ад|.ржал нс-
CU.O- ",Ь,,'р .ее-no' ДООР*1 т,мжав;..ните
" М ой МР« Тревернене ,Р „J в„зан.ин-‘"’п" те гочакзли “лв-,;'||ава „ Черно мо-
*“®°CS X'lB НссХрГно
^^ген^ с него но «арежлане на
па. колкого и от^т4'' еското и' морского зна-сочат, че тогава полит! „ го;]ЯМО Свидетел чение на града е ои.	при разкопкитс па
К^^^-нимонетиог де-
, Добротина. Върху опакага и
с"1’ .одобис на тьрнонскигс naL ’ - ,ра“а ’«й .“’".нен.м'о КА;1К «МСТ» на*в“1?У,я',а-’ — с',ь’ ;,кра. ’	,d Шоннииа
ь-'- |36Ч 1370 1. пар Иван Алеки»
|Ч’1 иа лесп'И Добротица чет,.,». дьр отсть-Варна. Емона и Котик зараТ*'"' Кре’ |B’V ,, lt,ii окатал при отвоюваиЛ "омо"Ча. С парс1ВО и,1а„ (ра,. Нилин. сЬ U1 аЛ»’ЧССIвою на ушарШПс?" 56
1,11 'УРСКИЯ Хронист Мехмед V?PC ' е‘5’НО ' ,{ I’iojcicb Очерк върху сВи' вРс^1е ,,а пох°Да иа Д ...	’ е1,1ри (XV исгорията па град Нссебър
.арските темп на север о,"ре! ГЛХ ’ "еР«" "•> 1152 M5J 1 ' " г. «- 7КЪ, на Добротица. „X” сиТиЛ
за с ,о:н.ина вече Варна: „Говорят £ еннът . доброгнча имал една яка крепит. „аХн, ‘•’,рна. Бил СИ я взел за престоднииаТ™в' • Чтение не се нотвьрж.тава о, други Г°“ , е Лова изказаното предположение. че с тед т5 '• сго.1нина на Дооруджанското деспотство eta-’ з Варна- не може да се приеме 54 в'сво» ..П ь.еинс -. написан през 1417 ,.. немсж„я, И,,пар Ха*1' Ш'Еззбергер участник в битката при „копол септември 13% мсжд> др>1о\о отбелязал еледното твърде важно за българ-\ца и балканската история сведение, което VutKiioHCHo се отминава съзнателно от съвре-
чпиче румънски историци: „Аз бях в три стра-конго и трите се казват България. Първата Г ьпария лежи там. където се преминава от \ ш ария през Железин врата, и столицата и се
м В. Гюзедев. Среднове-ковнага крепост Калиакра пред ХШ -средата на XV
Среди-'вс кивна ।	1 1иакра
с гражева
*1
Сыпан
nr,... .irii Бьлгария лежи срещу k;ub.i Hii.uiii. '4| •. ‘(J‘ч. к.|3ц,| Гьрионо. грета га Н иинко и сю iHiiai.i ‘ сс в |ИВ;, в морс I о;
•v‘""
пае. < . 1971. c
'"'I1' 'j' "о’порзжсппс. косо хрпс пянеки ,е 1 К-, г;	, (1 ivpullle „ споменшага
"‘’".С™п"'?прп Н„к.„,„-'- уп.арския, крал Си-|	"ек	и ее спаси, като избягал с кориб
'Иi Тич, венециански докумеп, от —'
™ Н«- । „акра,ко онисва неговите нрс-“,ё* ,н" С венециански корпб краля, от Нико,юл
Такое,ОХ,о и Калиакра уепял да ее доберс ,о Пари,рал в о, гам през Дубровник огпыува.т ,а роданата а,- Това сведение дава възможност ,, се останови, че през есента на 1396 ,. Калнак-ouie не е била завлаляна от турните. В съ-етавената през 1394-1396 г. военна карта на Бэлкавския полуостров се среща най-ранното изображение на крепостните стени на Калиакра. На тази карта върху крепостните стени на Видии, влалян от пар Иван Срацимир. с изобразено зна-ме с християнски кръст. Липсата на християнски кръст върху крепостните стени на Никопол. Тьр-ново и Калиакра обикновено се тълкува. че те вече са били вьв владение на турните.5' Очевидно е. че по отношение на Калиакра това становище трябва да бъде коригирано. Както личи от някои други исторически извори. походът на унгарския крал Сигизмунд през есента на 1396 г. предизвикал масово надигане на българското население срещу турците и тяхното владиче-ство.58
Проблемът за завладяването на българските държавици от турците в аспекта на неговата хро-нология все още не е задоволително решен. Очевидно е. че Търново е бил окончателно завладян през юли 1393 г.. Никопол през септември 1395 г., а Видии и Видинското царство през септември—октомври 1396 г. Завладяването на Добруджанското деспотство и на неговата столнина Калиакра е следствие на турския успех при Никопол и трябва да се отнесе към времето. когато турците временно са завладели Черномор-В97аг°бЛаСТ ~ 0К10МВР" 1396 г- октомври В списъка на руските градове. поместен в руски I
?tl Monumenla sn, historian, Slavorum ™’,a»lia n.ilium. IV. ZaKrib, 1СГ|(Йо. p. 399 ^Snibme. |S7<
I . Be.sevliev. Einc Militi karte der Balkanhalbinsel den letzten Jahren des a“s Jahrhunderls. — Linenk,.-balcanique. VII 7 K* 46 IT.	P
П. Никое. Турското за-владяване на България и съдбата на последаитс Шишмановци. — нцг, VII-VI1I. 1928, с. 99сл д’
-‘Л’./еь-. Chronicon Mev 1е. с. 163 сл.
266
/кхолшров. Список юродов дальних и ближних Исторические тапи-ДИакра VKVU XL. 1952, с. 216- 217.
/‘ioh’.ick. Срсднове-KOHiutm крспост Калиакра X’.'.l -средата на XV в . с. 129-130.
описи и сборници от XV х, .. и ио всяка вероятное! .. „ в- но е, еле., ,3X7 ,.).	На XIV	'
„рски'С .радове ее ере„(а "П/>»«а„е,„ „а lOx! С Прочу гн гра «мето на к-, ,	’’
1404 , ..	-	-
црека,., империя. ваа,11К11 ‘‘‘’РУЛненията на ,ри усня.з подчини ад к“«"ода Мирно
р. с ьс С „.,„е,р„.	«геме
(>, ,о,и период с заначен нРдИ1; " “-'"uia."' „ 2Х мар, М12 ,.. написан ™	ак, ...™,а
10зи ак« фигурираг нмсната на « ЪЦки ^ик. В врез хш на калиакренскиге ж“1ш,киялоготе1
„роюпоп Хари,он. Теодор Гр *?'" Кос1„ли„. «а .„„кренекн, поп Ридом,,п	Костадиц
и жена му,-	’"₽• ^маря ДрХ"
Ире, ,417 1420 г. гурският султан м ( 11а,,,,зира., походвсевероизтои ' " М'™ед I «	„ вп
, , .канскпя полуостров „ еи кРаи,ца на
;tu заодно сьс Сплнстра ,, Калнакш« H°6Pi"V
с11М0 от . она Калиакра за известно ВПе " там. с. 130—131.
„да значение,,, си „а важен стрХгич^ 11С„, ьр И една оз основное крепок иХ” переката оо.таст.	и в Черно-
дне лав 111 Ятело в българските теми прет 1444 , след „риститането си в Никопол на 16 октом-„рп 1444 кралят извратил писма до турскизе , арнпзони в крепостите Шумен. Мадара. Псзрнч Варна. Кавариа. Галата и др„ с конто ги нри-канвал доороволно да напуснат крепостите'4 " Впзантпйскияз историк Лаоннк Халкокан щчас 1 (XV в.) съвремснникнасъбитията разказва. 1 Че войскитс на крал Владислав 111. след като проминали Дунава, се насолили към черноморскою крайбрежие, към „областта на мизисна (бъ.чгарииа) Добротина към Калиакра и Варна". Като дошли тук, те обсадили носочеиите крепости. Варна се предала доброволно. „а иък Калиакра била щурмуваиа от пеонците (ушар-ците). конто преминали стените и”, т. е. завладели я с пристъп.6’ Малко по-иначе е предал развоя на събитията хронисты на похода от поиски произход Филип Калимах (XV в.). Според него кръстоносните войски. след като пре-
Андреас де Па.шцио. Пнсмо за псражепнето при Варна, изпратемо до кардинал Лудовик. Прев. М Мирчев. ИВАД. XV 1964. с. И9.
65 Laonicus Chah Historiatum det nes. Ed. E. Darco dapeslinu 1923, p.
267

парна. l.spHHie. к<>* июни я нипусни. Ш-ырнизони на крено». Галата. Варна и мн<
„овк.ря,^......'М;1р,„„
КпоС'"" '*’""" Бонфнни ' Хр,,с,„я„ск„ ,е „Хк , вне , ш в кре„ос,„,е Го «ж,. Макро„о.,„е
...... 1	l.f.J  I f Я К-A- 1Я 4l‘ Н
H PI .I na 4 ноември 1444 Из.лежда, че в е„ш„» ,еп ге са ,ав к. ,е ш еьню ,ака Каварна „ Ki шак|1.,. След поражение,о на хрис,нянскп,е поиски в 6и,ка,а край Варна (10 ноември 1444 I ) ixpiiin c o i ново си В1>зв ьрнали вла. 1ИЧСС1 вот о над Добрхджа и Черноморскаia облает.
В цьрконно отношение Калиакра през срсдио-всковиею винаш е била подчинена на Варненската митрополия и влизала в сьсгава па неиния лионез. За това свидетеле гвува г и а кто вс на Ца-ригрилекиги патриаршия от втората половина на X/V' в., някои от конто в предишните изелед-вания не бяха правилно датирани. поради по-Iрентою им подрежланс от издателите.
С решение на цариградския патриарх Филотей
I. на митрополита на Варна се прехвърляли ек-зархийски права над патриаршеските крепости във Варненската обдаст, а именно Калиакра. Трисчреа. Карнава. Кранса и Гераните. В своята ipa.Mora патриархът давал право на варненския митрополит да надзирава и управлява в цър-ковно отношение споменатите крепости, да хнравлява намираши ге се в тях свещеници и монаси и останалия хрисгиянски народ. Той при-добивал имунитетни нрава по отношение на цър-ковниге имени и на събирапите от цьрквата дальни и такси. Исключение сс правело само за някои патриаршески правини." Като приложс-ние на тази патриаршески (рамота е и един спи-снк. поставки от почти всички изеледвачи досега като документ от J325 г. иди между 1118 И", -• Гои гласи следното: ..Патриаршеските крё-т ,» /-РИСЬеД11^'Ш КЪМ BaP"«icKaia мигро-Гспаиит РлиВа- КРТа- К" "'Я Лиюктом... , Гераните. Дристра. Калиакра,- Този списьк с
"" PhiHppus Callimachus Hisloria de rege Vladislao. I d. I. Luclidnska. Varsoviae. 1‘Hil. p. 144. \p Ka.iapoe. Хроника i а на Калимах -иа-кен и ... ; ia Варненска1а "'"ki ..	14 i HHMB
IX IXXI	1973. c. 247
268
Ратании на средиавеков-ни сграли в Калиакра
с современен на горната грамота.
дне in пне на варненская митрополит изглежда |1С са били задоволени от това. Между 24 юли I ;70 । юни 1372 г. той включил в своя диоцез „ крепоспне Емона и Козяк. Това принудило Царю радската патриаршая през юни 1372 г. да bicmc синодално решение, по силаза на коею
иьзврыцало 1 орните две крепости па несебърския ми।pono.ui I. комуто ге принадлежали прели." Без да ш рае някаква роля на голям и оеновен пьрконен цептьр в Черноморски га облает, през МП в първата половина на XV в.. Калиакра
И. Гюпчек. Срсдновс-KOBitaia крепост Калиакра през ХШ -среда га на XV в . с. 131. бел. 45, гдсто има 10ЧНН библио! рафски но-еочваниа.
269
била 1 рил., кь.к н	{| е;1 СИНОдалните
„сне, В.к с '„‘рп гекик. ши рипршия. сиоюд-акгове п.1 Ц.1| «'I • ч СЪП1О ,.1К;| „ никои IIHC-бенияг акт oi w •• • , ц ,.,.,Kl,IIK„|с. Вър-
к'’ьс' е ":1'К'РС" СреД"°’
К‘1МС"С'' ....„„нс-графит. конто гласи.
+ ПОМАМН Г1ОС1ЮД]Н РАБА...- ' Върхх -ке-п,чн чей фра, мен 1. конто и одеж, к, е служен та к '  в кшиае.ирека килия. с изписан грьцки
Хис-криптограма. който гласи слсдиото:
..IfcfycJ Х(ристо]с
Побеждава.
С[ветлината на] Х[риста] С[вети за] в[сички].
С(илата на] м(онаха]
К(ранево] м]ясто]
С[тана] р[ай] "
”8 /•’. Miklosich et /
Acla ct diplomata ur J dn nevi, 1. Vind.<T'?a *6-IS60. ’ 277. p. 528 Ь°П«Ч
Ibidem. I. № 51
7" Ibidem. I.№ |66 368.
P- 367..
Джиигов. Кани» v обр. 38. ,акРа.
Сред намерения през последните години археологически материал, който разкрива културата на българското население. обитавало проз XIII в. средата на XV в. града и крепостта на нос Калиакра, най-голямо внимание заслужават накатите и керамиката.
Сред накипите от разкопания некропол най-бо-гати и разнообразии са обеците и надушниците. Повечето от тях са позлатени. Тс показват пълно сходство с обеците и надушниците. намерени в други старобълг арски селища във Вггдинската обдаст, Търново. Хасково и др. Разнообразии по форма и изработка са пръетените. манистата, различните пластинки за украса. токи те. копче-тата. останките от различии тъкани и др. Особен© интересни са нластинките за пакит за глава - кръжило или диадема.73
Откритата в различии места на носа керамика е гвърде разнообразна по форми и украса. Особен интерес представляват многобройните съ-дове и фраг менти. украсени с техника сграфито. Сходна керамика е открита при разкопките на други черноморски средища (Цариград, Созо-ггол. Несебър. Варна. Каварна, Ени сала, Акерман. Феодосия. Херсон) и във вътрешносг га на България (Шумен. Провадия. Силистра. Търново
Йосифма. Един
: на сРслновековна1а криптография от Кал,,»„„ (ХШ -XIV в.). - Сб’ бХ гарско средновсковис (гш печат).	ц,Од
M.
/. Бпйчеаа. Некропол от XI11 XIV век в Калиакра, с 152 163; Сычата. Сред» иовек.., и Никит от Калиакра Векове. III. 2 3 1473.	? -98.
270
Рани Л‘-Х„^РИЯВ,
^,крз: >) Разки,„ за^’^иов^^’Г врь$ка С наи-1 о.чеМИ1 11лИСКо Чрои»мг.
' , ipiHiHi» на Балканский ,, ”’рОВс в и,,Дс:”Hv-
•';s;6X-ss~£:s^ ',0 „а втора,а крепокТ1,ц « «Ревите a „0Х™°-,(|„ „зглежда а, раде1,иге л“а “амеи,, *£.
„а '-|авна1а порти. Едини”1 1;,"адиага
,ява ^'",1,к 11 хол- който с Хна ТЯХ "^«га».
>«'" на коня. „ а ..яаата Pwta ®>Ржи , рамою Друтят представя к ?1дУ1а»-„прям ,ик с оле™ РИ 'МСРИ pLX "Т С,юи* кон-1О,„вник. насочил меча си X аВДта Нв своя ц,чукванс,о на цвете фи,ури ™. ,ъРЛИте му. кос ню " шага релефа правят я',равсио илос-11С!а11Ьршени. доска примитив,,,, “Стат-',й»« на С1!1,рзвапето им със селджувдко, с,1емат»Ч11и. .,|?ai,a на гяхната и,датеака’’е„ вдкуство от
,е(|ш принадлежат на една „„ "равнлно-Тин и кяхною място трябвадасе Грали1щя ..., срсдновековната бългагек > к . Раавитис,,, Х'-к украеата с релефТ^” "Т""' |10С, ,а Калиакра. засвидетелствуваХ ,е ' РС‘ с11Сденията па пьтешественици ' „о t " 101 „чески iiy. представлява одно ин, "р°ссно я°в-тенис. Гея, релефи са били своеобразии „зооражения-закрилници на крепостта „ с м
не само декоративно, но и ма,ическо-сакпаа „о „ре (назначение.
JOMfovu Ccrarniquc а “V*1"’" < -1'™ 111 la moiuc du XV' oy/uniinobulgarica.
vu
M. Иосифова. Срсаиове-ковни релефи от Калиакра
Архсологна, XX. 3. V)7X. с. 50-58.
Средновековният , рад-крспос, Калиакра е своеобразно явление в поселищна,а история на оь.и арски,е земи и на Черномористо врез сред-и,, , с векове. Калиакра не може да бъдс иосга-вяпа наравне с такива средища на Бълтарскою Черноморце като Варна. Несебър и Созопол ка-ю , радски. пристанитен и църковно-културен цен 11,р. Ала тя има своя специфика, която се определи от природната й недостышост и от ,драна ,а й. рационално инрадена фор,ифика-цпонна система. Именно тези особеносш са определили и избора й през XIV в. за един о, сю-пиипе иа „трите Българни" Добруджан-ското десиотство.
271
КАВАРНА И КАРВУНА
КАВАРНА
I'.,..'О на ере tnoBCKOBiiaia крепос, Коварна е он eie.e.'nnaiio в ретина .темени извори от “"его на второго бкнареко царство. 1о явява в нталиаискиге морски карп,, с конто си служели срелновековни ге морепла-ватсн! Картата на Джованн Каринино о, начатого на XIV в. е най-ранният извор. в конто сс-срста името Каварна.1 То е отбелязано и в картите на Анджелино Дулцерт от 1339 г. и брага Пнцигани от 1367 г., в атласа Луксоро от среда га на XIV в., в Каталанская атлас от 1375 г., в морская атлас Пинелн от около 1384 1.. в Анонимиага карга от XIV в., в карайте на Джакомо Джиролди от 1422 до 1446 г., в Анонимння атлас от 1452 г., в картата на Бартоломео Парето от 1453 г., в морския атлас на Грациозо Бснинказа от 1471 г. и в много други карги до началото на XVII в,- Няма съмнение, че присга-нището на Каварна е било добре познато на венецианските и генуезките мореплаватели, конто през XIII XIV в. гъргували с българските крайморски т радове.
Каварна. но във формата Карнава, е спомената едва документа на На pm радската патриаршня от XIV в. С грамота от 24 юли 1370 г. цариг-радският патриарх Филотей Кокин отез ьпил на варнеиския митрополит правого да управлява ..патриаршеските крепости” Галиакра (Калиакра). Гристреа (Дръстър). Карнапа (Каварна), Крапеа (Екреие. дн. Кранево) и Герапиа (не-установено).-' В друтя документ, дата.
1318 пости.
който няма но e поставки от изследвачите между 13-3 I.. са изброени патриаршеските крс-присъединени към Варненската митро-
Л.	I.., %
note nelk- сапе nauliche , т«1ю evo. I pheine'k соготапа. IV. |9зо р • A’. Kre/sc/imer. Djc .. nischen Porlolane des Ma, lallers. Berlin. 1909 „ '
' к. Vnr.MMM Stockholm. 1897 P* \У'"""Мй. Op’ cip-~ .26: /</„„. Vici -.1 rf norn fir»»» ГХ -	'
 'gmcii
Ini. Codrul CosminuluM* 1924. p. 443; Лисур^') Лимитров. Славянски P1 копией, документ и карги за бьзиарската история or В<11 иканска i а апостоличе ска библиогека и Секретния* архив на Ватикана (IX XVII век). С.. 1978. габл
LXIV. LXVI1
30 Р'	... »ВД
Isvoarc uirtografice. Oriiti, numelui. Identilicarea
LIX. LX.
LXV1II.
' /. Mikl,Mi </ J. Muller. Аси rioinala graeca modi! 1 I- Vindobonnae. I860, p. 528.
279
Лгче.ра' и1рт'ЛГр"ЯкИди л"к«1ОМ0 Iе -1.к 11:1 11,11 РИаРЧ1сски k-n алиакпа * т
да се дгггира елед",.^.., 'Д. И , крепос! Каварна се «...
Р’к ,,а РУСКИ ’^‘Допе	1
<tecicB в редица руски л^оп ^пост ' бич сьсгавен чрез послед^" То-‘11.. |вуванет° на Вюрото 6, “.пцяН’О между 1387 и 1393 |»еР	1 •
’^рвоначално Каварна с вл ,, Дорого българско царство’ й<
,,, на х вече приндд,, '“•ото деспотство в ДобРУДЖа,ж'
,1 oi османски власт Кавапи-. »
И1Ч скоро след юли 13X9 i срод'и“ попал- -* > Добрулжанско деспоте, во'нп " Варна » ..'сына га година влашкиятвоево\ м'цев*₽»"
(13X6 1418) я превзел. В д™М,,рч° С™-
1 |U Владислав от януари 1390 г Р
,ci ото се гитулува „деспот на u.„™" МСЖДУ
•б^,ица и господар па Дръстър". По XJ с
Мирно Стари все още се кичи в п™
кумегг от 29 юни 1391 , .. „о тя вече Хи в „е, ова 1 рамота от 27 декември с. г с |П11П1С се иредполага, че през втората полов 1Й ,391 г. османската власт о, ново била уТ новена в Дооруджа. За втори път Мирчо зч в.,.1;1я.т юти теми, включителнои Каварна като LL. вьзползувал от безпорядъка, настъпил в османска i а дьржава след тежкия удар, папесеи в от 1амсрлан в битката при Анкара през 1402
" « един и Гой с еписък
’ОДИни "’Г^КО чарегво, чо-скоро „о
... ' 11 чределигс 110 чрез др. ( -»«С11дц .... г-н Jld Hd българ.
' < иомеи1Иия| „ списька Дрхп.р до ВЫ) ।. не с мо-ЬЛ да бъдс „патриаршсска крепост . защото неговмят ми|рополИ1 пре» тати ю-лина учасгвувад в Търнов-екия пьрковси събор. г. е.
с бил подчинен на тьр-Иовския патриарх Дръстър с етанал „крепост- на Цари» радска ia па i риаршия вероятно едва към 1369/70 1 • когато пар Иван Ллск-еандър ю отстъпил таелмо с някои черноморски гра-Довс на пьлтарския деспот Добротина.
Новюродская первая лс-’опись старшею и млад-»1С1о изводов. Изд. А Н. Насонов. М. Л., |95() с 475.
М- И. Тихомиров. Список русских городов дальних и ближних. Исторические записки. 40. 1952. с. 216-2IK; .•(/. Andronie. Ога-jc mol-dovcnc>u in sccohil al XIV-Ica. in lumina color mai vcchi ... izvoarc ruse’jti. Rotnano*-ycia- lavicu- XI. 1965, p. 210.
) 3 d-
Н Гюзелей. Срсднонскон-iia ia крепост Калиакра през XIII среда ia на XV а
ИНМВ. IX (XXIV), 1973.
Рози и ы власите за по-дълго време задържали Дооруджа. В няколко свои грамоти or 1406 до 1415 । . Мпрчо Стари се гитулува и като .тосподар на двата бряга по цялото Подунавие. даже до Великого море и владетел па град Дръс-гьр". С ыцага титла е залазил и неювияг сип и наследник Михаил в грамота от IS юни 1419 г.10 През сыцага или през следващата година султан Мехмед I предприел поход в Дооруджа и отново я присьединил към Османската империя." Независимо че многократно премипавала от ръ-це в рьце. Каварненската крепост не е била раз-
4 //. Мутафчиев. Добру д-жа. Сборник oi студии. С. 1947. с. 51-52*. 355 -358.
Documenta Romaniae
Historica. В- Тага maneasca. I. Bucureyn. Nr. 28. p. 63. Nr. 32. Nr. 34, p. 73, Nr. 35. Nr. 38, p. 80. Nr. 45.
273
рушена. зашото а X	пьГтИВс= спХе-
"М“Лв -чно пнсмо”'. Андреас ле Палацио от 16 "a?,Lf r участник в похода на полско-унгар-
44 / нгиистав I" Я,ело до Варна през S/'Праино съобшава. че краля, .о накарал attc .aM пнсмо до турските гарнизон., на кре-поститс н Севсроизточна България. с което ла б2а нрикане.... да се изтеглят от тях Нарсд Г кгепостите по пътя на кралските поиски -Шемен. Мадара и Петрич в писмото са по-сочени Варна. Галата и Каварна на морския бпя. С набтнжаването иа Владиславовиче вои-ски турците вьв Варна и Галата избягали с кораби "а местните жители се подчинили на краля на 9 ноември е. г. „Същия ден ги последваха и Каварна и жителите на друтитс крепости, чиито имена не си спомням, преди кралят да бе се по-явил със знаменита си. и вьпреки че се намираха под закрилата на тройни крепостни стени и мор-ско пристанище" — пише по-нататък Палацио.1'Следователно Каварна също е била напусиата от турците, конто са избягали с кораби.	
Според хронистът от XV в. Филип Калимах по- | дир завземането на крепостта Петрич Владислав | III се насочил кьм Каварна „и я заел, понеже I турските гариизони, конто били там, научавайки I за неотдавнашните произшествия в Петрич, г предпочел.. да не чакат пристигането на краля, к По този начин християните завладели и превзели К с войската и Макрополис, Калиакра, Галата, I Варна и много други приморски градове, напус- г нати от врага."14	®
От Палацио и от друг участник в похода — Ханс Мергест — е известно, че от Петрич кралските войски поели кьм Варна, а не за Каварна.1’ Може само да се предположи, че от Петрич Владислав изпрагил отряд кьм Каварна и Калиакра. Със заемането на тези крепости Причерномор-ската облает се оказала в ръцете на краля. След разгрома на Владиславовите войски в бит-ката при Варна турците вьзетановили властта си вьв всички крепости в този край, включително и в Каварна. Оттогава крепостта иа този . рад ювече не се споменава в изворнте, вероятно за-
R —?. Ciohami. Lupta do-innilor Jani Romanes.. - de la Mihail pina la Vlad ]cpe, pen.ru apararea unitalii cu Dobrogea (1418—1462). _ Muzcul National, IV 197g p. 81-88.
12 Андреас де Палацио. Пнсмо за поражението при Вари ! изпратено до кар-ювик. Прев. М
ИВАД. XV 1964, с 8ч
274
По1 лсд към Чиракмап от чорето

ihoto e била изосгавена и постепенно разрушена. Градь । обаче нродължавал да съществува, макар и никои документа да е наречен село. В гео-।рафска карга от 1507 г. вече е означен с точно предадено име Каварна.'" Като село с бъл-lapcKo население Каварна е отбелязана в османски per нет ьр от 1573 г., в конто се изброяват штевьднтс в Североизточна България и До-op. джа.1’ Дубровничанинът Павел Джорджич в ыпискага си. четена на 10 януари 1595 г. пред седмог радския воевода Стефан Батори. посочва Каварна между християнските селища в при-
 ’ Пак та.и. с. 90.
275
Чс-''^','в брж ...	'"’’д. .иве. .
ЖИ.'.И.е I '	се
oi бре.а.
добр>•чж»-	„ь,eu.eeг
с- "Се илКинаГ"- "I-"
било сю . сн>я|цо се '""'в: пои пл;.......
Канарна
IJ-v» •-ни сенппното си мяо».. чс в пьрковио отношение Каварна и .айбрежие нрелегавлявали екчархня. га Царшрадската натриаршия до :о била нрисъелинена кьм Варнеи-п 1Я чийто мшроиоли I като екзарх 1рябвало’да плата на naipitapxa 5000 аспри го-дишно.
OciaHKHic 01 сдинсгвенага средновековна кре-1ЮС1 около лнешния i рад Каварна се намират .то пристаиишето му. иа Чиракман баир. Гой представляем високо продьлговаю плато край морею със cipbMHM. почт олвссни склоновс. К. Ирсчск евързва името Чиракман с кумапската д\ма ..чирак" (свалина) и предпо.ча!а. че юре на платото някога се е намирал фарът па прп-станитето.'1
Археологическиче разконки. изв7,рп1ени па Чиракман баир през 1953 I95r i. и от 1972 г. пасам, изясниха, че тук е сыцествувал ашичния! град Бизоне, а по-късно и раннобългарско селище, сьстоящо се от землянки. От средновековната крепост вьрху него са разкрити останки или следи oi жилищни и сгопапски иради. църкви и укрспителни съоръжепия. памерепи са многоб-ройни и разнообразии предмети сечива. пакт и и др., конто добре се датират в XIII XIV в. От керамика га заслужава да се споменат тра-пезните панини с украса. изпълнена в сграфито техника, характерни за пяло i о Западно Черпо-морнс през този период. За наличною на тър-Iопеки връзки през XIV в. свидетелегвуват кь-совете ог люсгрови паници. внссени от Близким Из юк. и сребърпите моно и. предимно o i нар Иван Александър със сипа му Михаил.32
И гака, археологическитс паметиици и находки, евързани с живота иа средновековната крсиош на Чиракман баир. и историческите ичвори за
нява. ‘«с
(пбслежп.
„o.i'iuueua я 1652 с. кот
1Н Г. Mucuscev. Monuments historic;! Slavorum meridio-nalium vicinorumque popu-lorum. II. Bclgradi. 1882. p. 243.
‘*ор
IX
17 Р. Стойкое. Селища и дс.мог рафски облик на Севером-» точна България и Южна Добруджа през вю-рата половина на XV! в
И ВЛД. XV. 1964. с. 111.
Nicolaus Germanus. -ра bula modcrna Р '
л/> n,uapiM ХРО|1 на Ка.тмах	важен t
за Варнснскаш б,н’4 Н44 ।	НИМИ !”
i VYIV1 1071 . _	”• IV
маЛКо innee 1 ни и .вора 1а бин.-, на uapo.’ime на 10 поемвп 1444 1 при Нарва. Ц||Л" VI (XXI). 1970, с.184 |Х"'
I’oloniae
~..c.	In*- Geo-
graphia Cl. Piolemaei etc Roma. 1507.
Гаджанов. Пыу-Евлия Челеби из
Д. ване бъл.арските чемн през сре-даш на XVII в. - ПСп. XXI. 711. 1909. с. 673.
А’ Иречек. Пътуване no bi. пария Пловдив. 1899.с. 840 841
21 Пы
V Мир'кн Г Тоцчеча.
-I Лимитроф Бнзоне-Кап-нуна ИНАД. Х1П. 1962.
104. В. Bciru ie»t и ко* '•KinuH Проучпания на нос Чиракман при Каварна
‘«•тина (XVIII национална археолог ичеека конференция» С . 1973. с. 5Х 59; А. В<|'>м(Чеи<|. I Kyt.uunne XIX национална археоло-(ичеека конференция. Археология. XVII. 3. 1975. с. 68 69; Ин Г.шОичена, Л / I'p.'oHii, Г/. Теодосиец. /’
I редновековна Каварна иаиълно съвпадат в xpo- i . , ииичсско отношение. Поради това нс може ’ и има съмнение, че средновековната крепост K.inapiia се е намирала на Чиракман баир.
Крепче 1 га Каварна вероятно е била ичоставсна наскоро след 1444 г., но до XVII в. християнските .робота по традиция все ощс са били горе на Чиракман баир.23 Те са принадлежали на се.ш-IK-io Канарна под едноименната крепост. коего ионе в края на XVI в. вече се намирало на сс-14111110 I о СИ място.
с. 840. бел. 39.
хсодо! ичеека конференция.
Архсоло1ия. XVlll. I.
1976. с. 75; В. Bucu.ich и ко-1скти<1. Разконки на ное Чиракман при гр. Каварна.
В. XXI национална ар-хсоло! ичеека конференция. Смолян. 1976. с. 79 -W); В. Вт и. ice и ко.и’ктив. Разкон-ки на нос Чиракман гр. Канарна. В Археолог иче-еки откритпж и разконки през 1976 г. (XXII наино-нална археолог ичсска конференция). С., 1977, с. 135- 137; Същите. Разной-ки на нос Чиракман при ip. Каварна. В. Археолоиь чееки oiкризия и разконки през 1977 г. (ХХШ национална конференция). • 1978. с. 137 138; Същите. Разконки на Чиракман.
В. Археологически огкри-тя и разконки нрез 1978 г. (XXIV национална конференция). С.. 1979, с. 183 184.
15 Ог 1973 ДО 1979 Г. икл-на Чиракман баир са раз-кризи 470 гроба о*
датираг кьм XV XVl^ Вж. миг. литература в сел.
276
КАРВУНА
Името на средновековния град Карвуна за раз-?T K-u< 1PHJ изчезва от сыишния списьк на лика отМ (ч” омор„е вероятно още в края ^x7vb вопреки че ебил облаете,, център през пятого време па същеетвуването си.
SpaHO споменава Карвуна Българският анок-' Хен лепите or XI в. В това легендарно пред-Р ,вяне на българската история се говори за ид-втнето на прабългарите в Карвунската земя, в която те еъздали българската държава: „И след това чух 1 .тис. конто друго ми разказваше: Исае, възтюбени мой пророче. иди на запад от нан-горнпте страни на Рим, отлъчи третата част на к,.маните, наречени българи, и насели Карвунската земя. която опразниха римляни и елини. Тогава аз. братя. по божия повеля, дойдох на лявата страни на Рим и отделих трстата част на куманите... и населих Карвунската земя, наречена българска: беше опустяла от елини през 130 години. И населих я с множество люде от Дунава до морето. и поставил им цар из тях: името му беше пар Слав. И този нар насели села и градовс. Няколко време тези люде бяха езичници. И този пар сътвори сто могили в българската земя: тогава му дадоха име „стомогилен цар"... И имаше сто могили в неговото царство. И той беше пър-вият цар в българската земя, и царува 119 години и почина. И тогава след него се на мери друг цар в българската земя... Испор [Исперих] цар, (кой-то) прие българското царство. И този цар съз-даде велики градовс: на Дунава град Дръстър; създаде и велик презид от Дунава до морето: той създаде и град Плиска... И този цар насели цялата Карвунска земя..."24
От този текст се изяснява, че през XI в. бълга-рите наричали територията между Дунав и морето. в която имало сто. т. е. множество могили. Карвунска земя. Това наименование произлиза от имего на град Карвуна. който още тогава щс да е бил значителен административен център. Понеже Карвуна е гръцко име (Карвуна. Кар-вуно. Карвуни и др. се срещат като селищни имена в дн. Гърция)25 и не с засвидетелствувано през ангичността. то ще се е появило наскоро
//«. Дуйче» 1л
1  BeSev/iev 7\v .
kungen zUr Instorisch Bc*er graphic NnrH ,hcnf-r’
gacas. И j • J ce Names ol loponnesus.
1967. p. 149.
Г|СП\ ’р."
278
tta Чср«* w Карвуп» карта c"
Западай*' "V"" морс c Kaaapua според морска \512 г.
овяването на визангийското влаличе-vC^aU рОИзточна България през 91 \ г.
;.'с^ р СсВ .чпсчена Сто могили или Стохълмие, v-^\<,jiacT’ \зантийскияг хронист йоан Столица.
уд ° pH " °' эйната с псчснсгите около средата на t0pOYo»oA " ,11С' Когато печенег иге... прсминали го» °" ч п.ганина\ и разгледали равнината,
\-с 1е ' Дегира между тази планина и Исгър <е>'-о се "г\о морето. намерили едка местносг. £0*' 1'ак ' и дъбрави, всякакви гъсталани, \Д-'1нта с (местного население нарича тази
.чнешното Де-
г- 11’- 31,
Карвунскаia
се пре.шо.ии и. -ю -- -
гобройшне на.пробни moi или в 11ричсрномор-ската облает на Южпа Добр).гжа."
Изглежла именно гази час/ на Добру джа е обхватана oi бъ.п арска га административна oo.iaci Карвунска хора през XIII в. Тя се спо-
- ”....... п
5(’- ’«эд. с
Патгвиа XIV я.. „ на Джини баир го'"
стет ГК) 1 С нея гой разрешена на дубровни-чаните свободно да гьргуват ..но всички хори (обтасти) на царсгвото ми... и до която и да е темя или хора (обдаст) да дойдат: или до Блин, ити Браничево и Бялграл доплат, или до Тър-ново и ио пятого Загорие ходят или до Престав или Кггрвунекага хора (обдаст) доспи пат. или в Крыгскага хора, или Боруйската. или в О.зрин и в Димотка, или в Скопската хора, или При-гепската. или в Деволската хора, или в Арба-наската зе.мя. или в Солун отиват. навсякъде да си купуват и продавал свободно..."2" От тази г ра-мота се установява. че областите в Бь.пария
през XIII в. подучивали имената си от админис- । тративните им центрове. слелователно Карвун-ската обдаст е била наречена по имело на тлав- I ния й град Карвуна.
За този град има няколко исторически свилетсл- I ства и от XIV в. В грамота на Цариградската патриаршия от 1325 г. става дума за ..Малахий, митрополит на Варна и Карвона".2" Спомена-ването на Карвуна в гитлата на варненския мит- I рополит вероятно означава. че той е имал цър- I ковна власт и над Карвунската облает.
През 40-те тодини на XIV в. Карвунската облает I на българската държава вече била обособена I като независимо феодално владение на болярина Валик. През 1346 т. той. наречен от Йоан Кан-гакузин ..архонт на Карвуна”. изиратнл братята си Теодор и Дооротица с 1000 отбрани войници в номой! на низантийска।а императрица в бор-бата и срещу сыция този Кантакузин. който бил претендент за трона.1" Обетоятелството. че Валик бил помолен от императрицата за помоги |
Вж И А’- 1/речек- v ипския! e.icMciij н
,, i ой деиствителио се намесил с войска във in n ,0.411'4’ Iе дела на империята, свидетеле.™» Д'*“ии таир" Ьа1,'"’‘ по.т"1 ”ческа 1 а самостоятелност „а този olakp-,к„ „налетел. Може да се предполага. че Као-,ОiicK.ua облает е оила нсгово родово владение в чс , я се е откьенала от българското царство „„щитетпо ио-рано от 1346 г.
Нмеиата Валик и Карвуна сс срещат и в един 01 кьс.тек or каменей гръцки надпис. намерен в нодножието на средновековната крепост Мытищ (Мюх.тюз кале) до с. Акеаково. на II км ссверозападно от Варна.1' Може би това е над-гробеп надпис. понеже започва с имею Георги с крьст пред него. Починалият вероятно е бил в с.тужебни или роднински врьзки с Валик, вла-детел на Карвуна.
Ич ebwu'H. Ил стараid ”i»:n арена кмижннна. II. I‘>44. c. 42 43.
14 Кг. MiKI»sich el J. Muller. Op. cit.. I. p 135
Карвуна се споменава и в одно недатирано си- ).«»« (итштггггтм Hll iii iiio решение на Цариградската патриаршая. Hislonarum, 1Лп Л Вон-( норе I нею митрополиты на Несебър и Ан- “*'•1к ’*,к р xii.i.io иолучава.! в добавка Варнеискага миг- ,, 4 fcw ( роно.ши и включению в диоцеза й крепости wtl,KI, ,рмцй „а.ипк or lleipmi (Петрич). Проваг (Провадия), Калата L ,.\к<лкч<.. ш.рисмсы». ll .L1.U.II. Качено (иеусгановено). Емона и Кар- ИВАД. ХН. IW. *. И
2S0
281
»v„. Трябва -W « предполага. че това сино-решение е издадспо наскоро, след като Варна с била превзета от османскнте завоеватели (след юли 1389 г.), и поради това градът е оста-нал без митрополит. ”	VT\z
3 венеппанА-п.е и .енуезките тър.OB.UI през XIV в Кщвтна е била иознато пристанище. За това гвитетеаствуваг редина средновековни морски карги в ко!<то Карвуна с отбелязана с поита-чианчената форма Карбона. Тя се появява първо в картите на Пистро Вескоите от 1311 до 1321 г и на Марино Санудо от 1321 г., като е отбе-тязана между Калиакра и Кастрици.34 Трябва да се отбележи. че в тези карги не е вписана Ка-варна. която срстиме в другите морски карти от XIV в., но в тях пък липсва името Карбона. По-голямо внимание заслужават редина морски карти от XV XVI в., в конто одновременно са отбелязани Каварна и Карвуна неизменно в следния рея: Калиакра. Каварна. Карбона. Кастрици. Варна (в картата на Бартоломео Парето от 1453 г., на Грациозо Бенинказа от 1471 г., на Джакомо Бертран от Майорка от 1482 г., на Йе.худа бен Зара от 1497 г., в морския атлас на Конте де Отомано Фредучи от 1538 г., в атласа на Батиста Агнезе от 1542 г., в картата на Джорджо Калапода от 1552 г. и др.).-’5
" Fr. \fiklosich ...
Op ей.. 1, р 502
Kuzev. Zu’c’ zur historischcn (' N< der Dobrudza S.nrt°°8r nica. 10. Sofia. p.^'“ I
•‘Plije
Л. Джурма. K „
/’"« Циг. съч. так» LV.	Ол- Llv
Виз основа на морските карти Карвуна може да се локализира сьвсем точно. Понеже тя се е на-мирала между Каварна и Кастрици. а единстве-ното пристанище на юг от Каварна на високия добруджански бряг е Балчик, то следите на Карвуна ще трябва да се търсят тук. В същност преди близо столетие К. Иречек писа, че в отъж-дествяването на Карвуна с Балчик не може да има сьмнение." Този прозорлив учен се е осно-вавал само на ограничен брой морски карти. Сега становището му може да бъде подкрспено със сведения на средновековни портулаки, из-дадени след Втората свстовна война, и с археологически данни.
' Пак там. табл. LX 1 Yr LXII1. LX1V. LXV. LXV1'. V. Gramada. La Scizia Mi' nore.... p. 224—226.
,h C. Jirecek. Archaologische Iraginenie aus Bulgarien. IV Das Pontusgebict und der osiliche Haemus. — AEM X 1886. p. 183.
Според най-стария италианс^и портулан на Чеп-но море, от 1296 г., от Галата при Варна до кпяРб°НиапИМаЛОз'2,0 МИЛИ’ а от Галата до Калиа-кра 40 мили. Това означава. че Карбона се е намирала на 20 мили и от Калиакра г. ё на
Б Димитров. Българ-ските пристанища през XIII п XIV и според два средновековни портолана. — Археоло! ня. XXI, 1, 1979,
282
срс.
днешните
11 Кд-щ.
щи в	'>0.111) и мс.’Оя,’Ия МежлР??1и съ- »
, |'s.S	' е. Ки-'.ч*к Уи.Бад,"«'н Ka;>I’,u' " >’
средата '«.-жду Варна (Г к « иач, Баа"«кра  В .Г‘-пк" "ор.у.к,,, О1 хл«аЬ Кадиа"^1' „сче ее явява „мето Б > в. вМесто кРа.
В;1ЛЧ11К (им) is МИЛН” - . -ог Кад* РЙ0№> колкого е разстояниезо мс1. с', «очги гоРа до 1(V„a според и' алианек,,, *(> КадИ|) ззоокава да се о,	»»Ргула,, «,*>
ме»' Oi XVI В. Ьалчик сс с в “'манскн д ' ........ |,арсд С пзвее.н.пе *а,0п „рноани Варна. Kccip,,,, Д” Ч*ДНнгс ВС‘Р'
Като бога, . ра;? ^кра „ £«« „рнсганшне. макар „ 11судо > м-ад с „ж„вс,|о Р„ „.я Челеби през 1652 г.-« 1исв;1 Балчик дрхсоло.ическите да„„и Балчик е единствеиото място “ ’®1егоРичии к1,1С ,о досега е намерена „с Г1'° 01 Варна < С1 рафито украса от врсмето на и ксрами>и св . сК0 царство, каквато има на ц, Р°10 6ъл1вР-Кавариа и на Калиакра, но и „ Ман йа«Р До юшннепн и червеноглинеии 5 3dl"™Wi бе-и врятана (страфито) украса от $аА\пРИЧ™ан11 мети от тези съдове са нръенат,, Фра'’ „остта на хълма Джнни баип в к П°ВЪР*-разкопки на гози хьлм презР197Я -'К' ' При Кр„ти останки от средновековни жнли.н? Р1"' в едно от тях имало 34 паници и две монси"" „нзантииския император Йоан Н к (I11S Н43т.). Находке аХо’жн^Х да.ирани с медиа монета о, бииарекия изо Консгантин Леей (1257- 1277 г.). О, яма за ,ъР „ени храни нроизхожда монета от имиера.ор Ману ил 1 Комнин (1043 около 1050 а монет от Алексеи 1 Комнин със сина си Йоан (ОКОЛО 1092 I.) е намерена на хълма прели ра<-конките. На повърхността на съеедиия Сусам баир сыцо са намирани фратмеши от ередно-вековна керамика, а в ценгъра на гр. Балчик, при пзкопнп работи неточно от централния плоишд били открши сграфито паници.41
Как то сс вижда. средновековните археологически ма гериали от Балчик и иисмените йог прически твори за Карвуна по време XI XIV в.
srec, 'и';"" Vs ’“"“bns в™.
Проуи».
>*1 градскою стопан-y «о npc i W XVI веке.. **»72. e. 197.
•Г / . Гиджаноа. съч., с. 673.
Пи». '.
Вьн Варненскня музей има малка колскния от га-кива фрагмента, събрани на Джини баир прет 1957 ।.
’ С ведения га та рагкоп-киге и находки ге ми съ-оопги Марин Димитров, уредннк н Градским мутей в Балчик. йзнолгвам слу-
годариост Благодаря н на к. и. и. Илан Йорданом. научен сыру линк hi. и Филиала на Археолог ическнн лист иду i в Шумен, коню с определил монет и те от Джини баир и ми сьибши даините за гях Монета oi Алексий 1 Комнин със сима си Йоан с публикунаиа
ucuiaia сий 1 К
283
I
s
s
напълно съвпадат. което с доказателство за отьждествяванего на Карвуна с Балчик.
По-трхдно е ла се потърси отговор на въпроса. зашо изчезва името Карвуна и вместо него се появява турското Балчик. Елинственото при-емливо предположение засега е. чс завземането на град Карвуна от турците (през 1389 г. заодно със земите на Добруджа нското деспотство) било придружено с доброволното или по-скоро на-силсгвеного изселване на местного българско и изобщо християнско население. Вместо него т ук дошли мюсюлмани. конто сменили не само име-
Панина о, XII намер<.„а на Джини баир * 4
Блюло от XIII XIV в , мерено иа Джини баир’ d’
то иа града, ио и веники местни названия. В подкрепа на това становище може да се посочаг сведеннята па два иезависими един от друг из-1 очника. В иай-ранния засе>а датиран османски документ с Дании за град Балчик един регис-
тър на овцсвьдитс в Североизточна България и Добруджа от 1573 г. от големите крайбрежни селища вьв Варненска каза (околия) единствен© Балчик нмал само мюсюлмани-овневъди. докато
останалите значигелни [радове и села (Варна, Галата, Кестрнч. Екрене и Каварна) имали само оь.пари н изобщо християни-овцевъди с изклю-чение на Варна тук имало и няколко мюсюл-мани. Павел Джорджии в посоиенага вече не-юва записка от 1595 i. сыцо отбелязва че oi краиморскиге селища иа Добруджа единствен©
/< Стойкое. Цит. съч.
109 III.
11 1 \hi Op. cit., p.
243.
284
‘‘ II Пихом Бк-11 apcw пъзражланс я».в Варна Варнснско. С.. ’'v’* 26 30. бел. 35.
1934.
11К с населен само с 1урпи...	дейсгвя.
„оанал наняло мккюлманеки in. .
..... °,^ка>а	» >*» 1X29? - Гад ” с' P-"6upa ее. и дру1о .,г,Я1:„снис
|И’С .. стар010 ИМС 'р,1?л Ьа vuu: и Карвуна м По «реме на ocmmw® о0’1’ «есП*° време да са оили използувани успо-рт ““ ттървгпо от османската власт и от тур-население, а второго оз българите и из-от християнитс.*" Например според дуб-.нки и И очник от края на XVI в. быттарски
Р°‘”‘ ней °’ Пловдив «Школил Дели Орман и | Ьр1° .чц ттрез 1596 т. и закупил кожи за изттос. £vPB JS99 »• лубровнишки търтовсп доставил 1 л "Рт овлдия и Курвенац WM) кожи * Има из-о’Т '*р основания в близкого до Дели Орман и 0ес1‘" овадия Курвенац да се види изоттачена pi *‘р па името Карвуна.*” Освен това наред с (VopN'J - на крайбрежието Павел Джорджия спо-5;тЛч1ЛК Корбир като селище малко навътре от -мс”11ра брят между Кавартта и Екрене (сета моРсК" \ Дали издателят на записката. натти-КранеВ°Р1 Джорджии, правилно с разчел името ,-тнЛ °'	’ е известно, но то мною напомня на
КОР6111;.;
Карвз’1 ‘ иначе. името на средновековния бъл-Така ” " v Карвуна след XVI в. напълно е за-। арсК" ' споделя съдбата на редина други бъл-брч»е1,° едновековнн крепости, чиито наиме-111РсК",„ оз тавиа са изчезнали. цовании
। осиодкт во някон се лита у	\
нас наистнна са имали две имена елною Бьшарско. \ лруюго ново, турско. На- ' пример ссташното с. Бслсс-лав. Варнснско до 18X2	.
। I с офнниално име Гсбсджс 1 в । у реки регцспф от 1621 22 ।. е отбелязано като ..махала Крупюво с друг о име Гебеджи богаз* (вж. Р. Стоиков. Бииарски селииш с насслеиието им в турски рстистри за джизие от XVII в ИДА. X. 1964, с. 150). Имею Крушово от.тайна с забранено — иаучаваме го от посочения документ.
*' Ил. Сшлчон. Стоианеки-ТС връзки мсжд> Дубровник и бълтарскитс теми проз 16 и 17 столетие. С.. 1930. с. 122-123. 127-128
. “ Ник ти.и. с. 128. бел 8
" V. Muoawv. Op. al.. р УЗ.
НаЛШК с имею»* Киреева, вамерси *1К.о во среаво1 кревест Мылит
2S5
КРАНЕА И КАСТРИЦИ
имало две среднове-(при с. Екрене, дн. с. Кестрич. дн. Ви-
Между Карвуна и Варна е копии крепости Кранеа Кранево) и Касгрипи (при пипа. вече квартал на гр. Варна). Писмеиите сведения за тях са много оскълни.
Името Кранеа се среша само в два документа на Цариградската патриаршня от XIV в. Със синодално решение от 24 юли 1370 г. патриарх Филотей отстьпил нн варненския митрополит някои от привата си върху патриаршеските крепости. между конто наред с Калиакра. Дръстър. Каварна и Гераниа е отбслязана и Кранеа.1 Дру-гият документ представлява списък на същите крепости, включително и Кранеа. към конто са добавени Килия и Ликостомион.’ Този списък е написан след 1370 г.
Кранеа не е имала пристанище, тъй като името й липсва в морските карти от XIV до XVI в. Според К. И речек тя е отбелязана само в една карта от 1408 г.3 Дубровничанинът Павел Джорджия през 1595 г. посочва Екрене между хрис-тиянските селища малко навътре от морето.4 Сегашното с. Кранево също е навътре от морская бряг.
Според регистъра на едрите овцевьди от 1573 г. Екрене е било едно от големите селища във Вар-ненска околия. От това село са посочени общо 15 овцевьди само с български имена: Куман Бою, Кулак Никола, Цоне Михал, пои Димо, поп Иван. Тодор Недю. Иван Миле. Влад Иван. Добре Злад, Храника Раю, Тодор Кале. Хьрсю я^ЗНп '' С- ТСр’г.ИЯ Шивач)’ РУСС Никола. Пего Яни. Витомир Богдан.5 А в документ от 1581 г се посочва някой си Михо от Екрене. продал 63 кожи на дубровшнпки гьрговец ' /ези сведения дават основание да се смята, че
1 /'. MiktoSteh el J ... Acla el diplomata erilJ„ """ dii aevt. I. VindoK I860. Nr, CCLXXIl”””;».
1 Ibidem. Nr. LII (II), р
3 К. И речек. Пътувани България. Пловдив. 1x99 "°
4 И. A facuscev. M< historica slavorum „ nalium vicinorumque iorum. II, Belgradi 243.
,onumcnia Hieridio. ' - popu- ls82, p
’ Л Стойкое. Селища и де-мографски облик па Севе-роизточиа България и Юж иа Добруджа през втората половина па XVI в ИВАД. XV. 1964. till
" И. Спиеаревска. Дубров-иишкаг:! търговия в Раз-1 рад и Ран ралско. - В: История на Разград и Раз-градско (ню печат).
286
МКДС,1ИЯГа 1а apxeoj|<>. гичсскитс разкопкн при с кранево дължа на Л w». й«а. ст. н с. в Толбухии_ СКНЯ музей.
По сведения на ст Л. Бобчсва.
•'•жлуна-
- “а около Разкрити
I Тончева. Ксрамична Работ нянина край с. Кра-ИВЛД. IX. 1953, с. 81 —87.
... пре3 XIV в. е бил Зия...
К^рзЯ -а XVI в.	О11и‘‘«««в ,,рад.	.
‘и *,,тсли освси с ел»° оявевъз? “ ,и,1,с " '
Я’"- ° „зл" еье занаяти и н,ргво « -м. а" ,.,10 двама свешеиици ол ' d «аред с лова г"', на Варнснска околия (л и'*° “«СТ все-
» *’ъгли1” сы"° някО1а1111 “ MCTa и ПОСТН)-	оъЛГ«4рски
^•голо’ ичсските данни също norm 4f* .пса ”Ре3 XlV н с било шачит₽?ЖЛават’ чс ^.дише- При ра1ко|,к" в да	гралско
‘-Лния пионерски лагер „рс-, |97б”а Г1, ‘, югоизточно от с. Кранево ™ око;ю 1 \„ки О' срелновсковни арали етнаРол'КрИ,и 1,v „ерижен план и е изградена ’ каи™ Ю"'.."л о, кал. Тук са намекни . КаЧък сьс 7'°,’, мен 1" НС само от кухне.,ска. ноТоГтп” '’Г;„а керамика със сграфито украса от SX ' нюрого българско царство' Сто, 14 г И" ”	„ .и никои нейни.чп.. "-“’«ателио с чвюстаз!» и»
спанеа или никои пенни сради сс намирали отв- на кРан'а
М ;10 морскии бряг, конто тук има широка ™-	л
.,чна	’	. 4,. , '/ 
С,,,,Ю1О мисто. но на по-Iоляма дълбочииа |	.
’ Ра ь Р»1" к .......	1 между конто V
,,, : о' L'p;,Ja °' кречос, на стена. с1С11а. с пшена >иларня от големи каменки
, ЦН1 И леоелнна _.6<) м. вероятно прннахтежи I
:К1>я,<> "Ре! 1Ч51 г. е раткопана ВПЗвГЯ „ p saii.i.1"" "' кР'>'-'а куда и част от западната I тепа. ПРС ! 4 V1 в- 1ази кула била изнолзувана  'ч рабошл"""". в коню се изработвали кера- I 	_
''1И,ПП1 хиприи" за лампи." Крепостта не е про- I 'чина " пор"-'" 1ова "е може да се каже нещо I ;
\ ' . 1С Idle !а ней Но тя не е действувала през И " ' ,11ног|паиишския период, тъй като тогава една М
к> ,и ie н била иревьрната в работилнина. За- у  ' ,	' .
. .'няма данни юва укрепление да с било из- I .'*••
нре' Mil XIV в.	MHMQH
друта крепост, н. Екренско
1С' се намират на височината югоизточно от И ЯП Кранево. Този хълм. висок 252 м. затваря
iT.^iBCKaia долина от ют и е част от крайбреж- 	, дД
.’,1 । „ерша, коя 1 о започва някъде североизточно I
Kccipun (дн. Виница). Личат следите на раз-  креностни и кули. Тази много
ю тяма крепос г има триъгълна форма и следа
287
i;l. От
И я дед кьм ннсочинша с крепостта
очерганията на
са нзграденн от добре изгладени варовикони квалрн и хоросанена спойка. личат много малко останки нал повърхността. Западната стена е имала 17. а ссверната 18 кули без ы ловите. Пз-СТг.||;| поради почти отвесная склон не '''-•’•тя изглежда, с
e била ci
a'Cariona e'm.eliage-Q^llteea.mh
<Ч-„ М .< <f” °	жЧЩ.Ггвтапгапа
U<TO ,/layine .e'nudia ge- ,et-in tjUteto Camino Ношпск Seldba.C Oa^>flia,t Coimi^a . Sauanna tC^uelia белha 9,’/auavaru. u t rJnu , o'и на de tie locche biflanohia ,4entro di'queteo betcha .a'ct'un eolo 'dna.-M.Hamfida .etjlcelta flocca rnoiera conuun Stole .< /« chiamana Crania. -
d^alla Hectare ireuu'fin ajalrra /веса 9<otoira; ino. che'fa bocca della feaniomaaa ,9e Gjanublo, Orfc e Jiota dilerpi alia 4-fal dregho ifuatuc ,<a miplta CMeuind , и inуiuttn Camino ncuairue afjai boedu dirarne delttume de (fannies a:tai faluX ,e Qrati la becca ^t-h-ipaj ,eela. boaabldolinii ,eta botka 'dcGgh Caitronw tme l^dpran boedu. de Gbanubio,U inepuettv-. bociha e 'anc-> faCtad dtoliCajtvomo- ‘aY’Co: /rrotno e ' (bad della fbouha Jin all' Jiotc. 8-0 Jerpi nieiiopiorne tramontana, e miolia. сц> • • ГSiola^Sorpi farroenole наш JincXekakbino teernfto d'fanart alia, boaa,o'Danno UaueUe. plaoli <udticaraanojartt della mercantiad, uenrrano adjJumi ,u le fiardCanbioti DUKu а Палпрал (a ,t uanno dentro adjtunie cutin rn'tfia ,tt dli(atpano ti Vini,etper Kira cm-
Портулан от XIV в. — откъс за Черно море. Сно-менават се Кастрици, Карвуна и К. !иакра
,> hi два входа с.шипя n
"'и'пка|;1- коя ,° евързва хълма с ния„*Рай при |"'ппга. и ДРУ111Я ,1а ^еверната стена Р“и?рсжната «••«««« И-нша.а к,л. noдrPaдИeroCTc::ё^тOBOae, КР""'а ,ь., па крепостта бил претраден
s ч1. Гака се с получила втора, по анач’иХо i vM., ,ка крепост, пак с тр„ъгьлна форма~ с част от север,,ата (188 м) и час, от ил-oniiaia (140 м) сена на голямата крепост Н-, око.10 5 м пред вьншиата страна на нреградния шт. чпяго дебелина е както на останалитс стени
3 м. пма ров. широк 8 - К) м „ дъл6ок 2 , , мТук нс са праве,ш археологически раткопки. 1 но а ко се оьди по градежа, размерите и мною- 1 бройнше кули, може да се предположи, че гази Kpenoci с построена най-късно през V VI в. Вероятно само част от вся може би малка та крепост е била използувана и преустроена през Второю българско царство. Тук са наме-рени късове от трапезна керамика със сграфито ;краса и други предмета от XIII XIV в.
Брагя Шкорпил основа годно отъждссгвява, Г.к-ренското кале и неговото нодградие така те нарччат голямото селище до Кранево с Кра-неа от XIV в.11 Обаче според К. Иречек тази крепост трябвало да се отъждестви със споме-
111 Но данни в дневника на Баювската екснсдиння. предприета през 195Н i иг М. Мнрчсв и Д. Ил Димитров, научни сырулннпи вьв Варненский музеи. Вж. плана на креносгта у I Кч-linderu. Relapone despre si-p^turile dela Ecrcnc >i Di$i-pudac din Dobrogca nouA etc. BCM!. VI. 19B. p. 135. fig. 1-2.
11 ,Y. и К. Шкорпил. Неизвестно пнсмо и крайбрсж-пи насини. ИВАД» •
288
2X9
„ Xiv XV "•	нёрин колеси-
Кйярич я наричали КС	I	vrv
В мжн обр<>№и« "‘’^т„ср' в. непосрслствеяс '
"н’с'Т-'""™'и Ка.рнпн. Ке.рипи. Каетрица. мнте К’,чР'""-	о-.^гри." Ияма сьмнстгие. чс
Кастри,;,. К''	к-,.', про.пложла от ipWKOTO
оспе;, fcl’c,,‘1	1Ч:;в.| крепост ) Кастрици с било
Кастро-	Керсич" го е егюменато
инрнеганнше Закон лё' присгаиитцата (екели)
"нз;к " - ^Калиакра. Керсич и Мои.алия-, XVI в ” А като селнпте сс среша^в гурски , кёмс;п от XV а.” Житслите му са били бъл-, п, межле конто имало и тьртовци. зашото а Хснатия рс.истьр о, 1573 т. от варненского село .Кесрич- са „осочени двама овцевъди Саръ Стали Берн и Легко. сии иа Мико, а споре-, ,сбро;;ни;;;ки документа през 1581 Димо Миков о; „Кастриц” продал 115 кожи за 6065 аспри и през 1584 ; . съшото лице от „Кастрица“ за 10 биволски кожи получило 1600 аспри.1’
1 "«’Рея съ!цИгс разналиник- llt| , «nf, п<х.г били и.*'“« ..’’и
О J zXJV до XVI
Варна ниши и е
Цш СЪЧ . к Х,-Л //„
Л Uh „рпи / п ' ' кр.Иморски,е
НИ <»1 Ь.1 1ОИСК t I-I ”’и .
кале се Памира иад . манветир <„* к „' '<4:, 1е<>.р;,.|кк., беле»'”'""'. Черноморская |а Ьалканския полуое,„ "и Добруджа. Морс^й- । вор, ХШ. 6 1935 с 4 Ul'’
Лрхсоло, и\,  5; У лежки о, Чер„ом “<«• крайбрсжис РП.лм и> 1930 1931. с. 58. И> Ч 13 .V. Grtiniadii. £ Minore nolle carte del medio cvo. — Dacoromana. IV 2.30.
, "Cliche
За местоположение;о па Кастрици сьмо им;; никои данни. Според италиаиски портулан от XIV в., ио известен в кт,сен препис. „от Варна до Кастрици на северонзток има 20 мили. От Кастрици до Карбона има 30 мили".18 Това означала. чс Кастрици е било по-близо до Варна, отколкою до Карвуна. Но друг портулан, на-
писан на грьцки език. превод от италиаиски н ьр-вообраз от XIV в., посочва. че „от Варна до Катрици (в посока) от северонзток на югозапад са 10 мили. От Катрици до Карбона са 10 ми-ли".'“ Тук съставителят е поставил Кастрици по средата между Карвуна и Варна. Най-сетне в никои географски карти от пьрвата половина на XVIII и. между Балчик и Варна с отбелязано селището Костриц?”
Въпреки тези Дании е трудно да се определи кьде се намирали пристанището и крепостта Кастрици. Но отъждествяването им с Екрспското кале нс е вьзможно ио няколко причини. Посоченото в документите село Кестрич едва ли е изменило значителио местоиоложеиието си. а днес г о е гвьрде отдалечено от Екренското кале над 12
14 Ь'. I[неткана, р
НИЯ иа градского ёто„'?,“' ство проз XV XVI „"г"' 1972. с. 197	* С-
пРоучва.
Пак пш.м. с. 229. бел. 277
" Р. Стойкое. Ци г. съч . 112.	"с
1 /. Spisarevska. Sur le ргц. Ыегпс de la place cl du role reserves aux Bulgares dans le commerce ragusain (XV' XVI’ s ). eh. vill. |978 p. 149. 151.
1 //. Kn.iedapoe. Морепла-ваге.чни карп;, наръчници и apyin свидетслства за международного значение на Втора;;; быпарека дьр-жава В; България н света о; .тревност га до наши дни 1.1	1979. с. 293.
290
км-
ra Kpa-
Трябва да се прибави. че Eitiv.
|;1Мира и землищею на с "СК1>1« кале 1 \шс М'10 СИ1УР"° локазатслство4»!:00' Това е 1
„ринзхюжала па Кранеа оз XIV BTr'K,'a
„К, пристанището и кренос. к и. , 1ед°-, близо до с. Кее,рич (Виии™
“о;|ода|,о „а около 8 км ссвероиз.йч ,о .п Banna „ с „.далечено „а около 3 км о, морскйяZ Бра,я Шкорнил, конто отлично познавай, ей рините по юти места, основателно са смятии „е пристанището Кастрици ее е намирало до крепост ,а Ча,ал гаш в .радината на Евксиног-
отдалечена на около X км североизточно ст Парна. Тали крепост. по-рано известна и с „мет Аи-Яни-калеси. се намира до залива Ай-Яни (С». Янн). южно от носСв. Георги Тук през ।К28 ।. слизла на брега част от руската войска.” Вьз.можно е именно тук да е било пристанището Кае, рини. кое,о с имею Керсич за поспелей пы се споменава през XVI в. Изглежда по-късно то вече нс с оило използувано и поради това сред местно го население не ее е залазил иикакъв спо-мен за нею. Крепостта Читал таш (Ай-Яни-ка-1сси) нс е проучена, но от лея все още стърчат CICIHI. В близките лозя сс намира! фра!менги от панини, украссни със ci рафию техника, харак-icpua за XIII XIV в. Това означава. че около Kpciiociia с имало средновсковно селище. Ако
Ь. Димитров. Българ* exine присганища в ХШ XIV в. спорен два срсдно-всковни портолана.	Ар-
хеологи. XXI. I, 1974. с.
Le Theatre de la Guerre	'
sur les Frontiers des deux	I1
l.mpires depuis Vienne jusques a Constantinople etc. Par N. de Per. Geographe de la sa Majcste Caiholiquc ct l( de Monseigneur de Dauphin. Paris. 1704: Nouvelle Carte de la Petite Tartare el la Mer Noire etc. Dcsigne scion la proposition de G. de Lisle el aulres Auteurs. A Amsterdam chez R. et I. Ottens ' geogr.; Tabula Hungaria ct
Regionum etc. Correcta per Obscrvationcs Comilis Mar-silii el non nullorum aliorutn. Per G. de L’lsle. Geogra-phuin Academiac Reg. Scicn-liarium apud Tob. Conr. Loiter Geogr. Aug. Vind. 1726; Bulgaria et Romania, divisa in singularis Sangiacatus Si-listnam. Nicopolin. Bodinum etc. per Ger. el Leon Valk. 1730. etc.
291
.. -,пнпи ее е намнра-чо гук.
„puci.iHinncio А	име В biki.ii
ГО II K-peiuK iBi е	„pHclaliHUieio. ио и
СПЧ.И1 1Я « -в ,„;„ск„» 111.1 ИИ. как, о крс-ссвсриия кр.п'	„.жнии край
НРС1 Hl I a-iai.i к •	111Я| 01 xpiHinci.i Ка-
^г^Ма^Х -наеенеро. Варна .а лнмях <	K icipHHH В разкам си за
' ..а .РИ Вар-' -ре' <444 ' «4-
.Р'-'О нише ..Гр-' (Варца) сс ,™v ,^ме*л	'ьлма: на ен.ния
е»а, Га.а,а. на лру.ия Макропо.HIC. 
,сге -Р' »" ла cociaHOBH каке онло нарикано о, бы.арскою население Касгрики форма, коя,,, «стосесреша и ига шшаат: морски тар-fu fo ; сеиото все «чпе яоси нмсто ксс-;рич CJH3 В»иоизмеяена под гурско влияние форма. В иосоченше дубровнишки документи от \\7 в. са отбелязани форма ie Кастриц и Кас-ipnua. Понеже дубровнишките гьрговпи добре са познивилп ту катни ге селитни имена, може ia се предположи, че въпросното име е гласило Кастрич или Кастрица.
Двеге средновековни крепости Кранеа и Кастрици несъмнено са огстьпвали по значение на го-лемите градове Варна и Карвуна. между конто те се намирали. Но двете крепости несьмнсно са има.in определено страгегическо значение Кранеа е пазела пътя към Батовската долина, а Кастрици охраиявала севсрн и я край на Варненская залив, както и собственото си пристанище.
1 1’умьнскияг Ву.-ше ei.ni,» к V К 11речек и , 1кренск<»1о кл
А’ ' и!ре ( ;с‘г Kcreni. п

ИВАД.
73 74.
VII.
/ Антонов. Crinv прев «манию и., .,’v'"i , , S2S ' И Влд "аП’«а с. 105.	IV- 19ц
А"Хроник
Вприеискати бигка * 1444 1 инмв IV (XXIV). 1973. с, 248  1Л
на за
IJAPHA
на ан*
.новековна Варна е била наследница на ан- МН 1Те‘ Одесос. един лоорс укрсиси нристанищсн рС»»’” западная черноморски брят.
iP;l 1 \-ин ическитс проучвания ноказват, че град-\РчС, живо» » някогантия Одесос прекъснал  ;|'"Я цьр’га,а 11о;,ови,|а иа ’»• след голям уни-пРс' 1Сден пожар. IIослепните монети, камере-ив1*' .целитеiо. са сечени ол византийских им- ^В и»’ ” ор Ираклий (610 641). В изгорелитс до ^В 1В-^‘1'ф жилипши ci ради са олкрили останките от ^В пс”оВ.пния инвентар. Tobii. както и линеала на В
' ол ново строитслство върху пожарището, W c ’e l" |С1в\ва. че неговите жители напускали В
Бавина, и.	
()к зряванело и ооезлюдяването на Одесос  0»»°*а’ 1а сс евърже прели всичко с аварските В 1ря°в3 вИЯ и заселвансто на славяните в машите В ll‘lll,CU'цонеже се пренил авали със земеделие и  »с"и	I. -I во сланянитс живеели в села и не се 1
ck	ill В разрушечите и празни 1 радове. I
>се;' с1, ,->111 не е идвапето на прабългаряте в дн. | uiio'Uia Ьългария и сьздаванею на оъл-
1СВСР'’  и (ва През 6X1 i Византийсгате хро-i.>Pc*“t ..„ban и Никифор пишаз. че нрабъдга-
, hi близо до Одесос. СпоредТеофан ('"'е чаш । in Дун“в и •ДОН1-™ "Р”т- Н“Р ВТ’а' ,е "pL , , О lecoc. и ДО тамошната земя". Лова 6;1И!"	, и ржа как to старого, така и нового
"tl,CC"’L,n i io Обачс Теофан рамраничава листе И'1С in смята за различии геозрафски но-
Дъно oi панычка сьс ел рафию украса Варна (XIV
293
Първите признаки ни живот в няко1ашния Оде-
Писмени1с сведения сс погвърждават и о г ар-\ес ЮГИЧССКЧ1С шнни. И разрушения Одееос няма сдеди от живот до /X в.. вьнрски че още еье създавансто ни 6b.il а река га ть ржава i рады бил нкдючен в граничите и. Както градски ге крепости eienii. 1ака и приекшищего били изос-тавени. Обачс в съседство с Одесос. на пясьчна га ивица между морс го и Варненско го езеро, която била достъпна за десан i и на византийския фло т, бкиариге издш пади защшен землей вал с дъл-
11 арско ‘•’лянки.
г11пдт /р1'“ на 1х ” ипи no-скоро от X ,с>’ о ’Ук 6и,,° с™ажи" „ал1[о 5Р” * ; от *"СГО са открити тпе-три темляпга ’ разкри'и са само подоаеге на гсти
‘	, С малко количество фрагмента от ,	1
,ега с прятана украса. Те Са единстве- \
*е,Ч« ' „сриално свидегсдство та наличнсто на >’ '‘ко население в града прет Парного бъл-о,Л'1 ,р царство. Липсата на други археологиче-'	. ,ц от сыното време в проученное досега
к»1 е; и наблюдаваииге изкопи показва. че ipa-\|0“1”м1и »»с е бил населен. В замяна на това \ь> “ ,киле околности имало няколко големи в блИ<ки селита.
о1’31' а^гно едва в края на X в. градът вече получил цср°я парна, мнил о славянски ироизход не под-iiMeV° и елкмнение.6 То нроизлиза ол по-старала
" иа врачи от вран (черен) и според В. форм11 (Иев сс с залазила чрез посредничество™ б^рабъягарите?
1U> -пиол в историята на града настьпнл еье Цоя 11С“ ,пего му заедно с източната част на 3аВ.'1аДЯ ‘ а да,ржава от византийских импера-Цимисхий през 971 г. Най-старитс ,ор 11"‘в Средновековния културен пласт, на-
ПР» археологическите разкопки. прина-мерс”” \ юзи владетел. За пътуванията на ви-.V1C*1'.1 , .‘,я флот чрез Черно море в река Дунав интиис граница на империята варнеп-ссвериа'" г
-ХИ В.)
Къс oi блюдо, украссно с гсхниката сграфито Варна (XI
7кото пристанище представлявало най-важнага опорна гонка на север от Стара планина. Включ-ва11еТо на Варна в границите на Византия и в сГоково-наричното и стопанство съвпадало с ' разивс1а на византийските провинциални гра-1овс. 1 ова довело до оживяване на икономиката, нарастванс на насслението и следователно до възврыканс на градския живот във Варна. Намерена са много монети от XI XII в., открити са ос ганки ге на жилищни сгради, строени ол камък и тухли със спойка от кал. Цялата вещее 1 вена култура и на първо място битовата керамика кухненска и трапезна - има на-пълно византийски характер. Според житисто на Кирил Филеот през XI в. във Варна живели дори и арменни. а пристанището било посещавано ог
кораби.8
Раиив. Аспаруховият при Варна (Кьм нсю-
' Р. вал рията на града през ранного средновековис). — ИНМВ. XV (XXX). 1979, с. 116-125.
средновековие).
“ В Бешевлиеп. Имею Варна. ИНМВ. п (ЗД. 198» (иод нечаг).
7 Пик таи.
295
Plies ван.I папина о I (XI XI, В.)
Бело| .пшена чаша о (XI XII в.)
За разлика о, релина гралове в Севсроизточн; България. конго загнивали или лори били разрушен» и напуснати завииаги оз жизелите им поради опустоши телните печенегски и кумански нашествия през XI и XII в.. Варна осганала нс-засегната и се развивала казо цветут град. На-личието на пристанище, пазено от флот, не с давало въз.можност на вражеските сухопътни сиди да го обсадят от всички страна.
По сына та причина Варна за известно време останала под византийска власт и след въета-нието на Асеневци през 1186 1188 т. и вьзоб-повяването на бьлтарската държава. конто обхватала всички земи северно от Стара пла-ннна. Едва през 1190 г. цар А сен I усттял да пре-вземе кпи важна опортта точка на византийския флоз. но скоро трябвало да се оттегли. Според византийския летописец Никита Хониат. конто сьобшава това събитне. император Исак II от ново укрепил Варна и оставил тук гарнизон? Спо-ред сыпля хронист тралы повторно бил превзет 01 пар Калош, на 24 марг 1201 г след гридневна ооеала. с помощи, на оршннална обсадна машина във вид на км,а с коле.,а. която послужила
' В;,Р11Ц
1 Варна
{ ведения i;, Варна и An. знало (Поморие, през XI B н жишезо на Кирил <11ц ИБИД. XXVII, 1972. с SIX 319.
историята на
Hisioria
I rl. I \  an Dieten. Hcrolini cl X. -  I boraci. 1975. p 4!j
296
1i рафию паничка oi Варна (краят на XIV н.)
г над крепостния рОв и
6. към горната част на «^“^«нно ча е^гаГ^""' "ар сурово « Рмн^»'"”^ с«ни 1 1^к„я гарнизон. съставсн от с Р"ил < ВДзад- I ч,ш насмнппи. и преди далит«« часта „ от I
'•' а т крелос гните стена?” ц„„ .'"’’«ли. раа. I „счванпя с усганопено. ’, “.^'логически- I
1-С 11 „ жи.шшата на града. ЙИл« опожа- I I’1'".,.., варненска крепост превтеч = l'JricK" "pcl 1190 " 1201 ' 11опежс6ЪЛ'ар<;ки,е 1
с.спа на Одесое ог^ "в°Сле®«та I Ч,.„а и разрушена ("ай-късните °ила из0=- I ,1' , .риала- намсрсни около рр ° «чески I
Ц часа о, стена, се X™Te ”р» Раз- 1 К11” . а,11ИЙекага сноха V VIIкъм ран’ I "1”'рйеме. че пай-рано про визанюа Т|”б“а да 1 ^Хтво. "р“” "W вь»ХнаКбй°ВЯа- I ;.р-ча....кр—' За пек ,11е Р -- 1
„очена В пределите на Второю бк.,»
Варна дь.по време не с могла Т*” 1 “’емс О1 южкия удар про |201 ( г. ’	’
Ййческо го състоянне на града през ХШ в 'сви  ;,с.,с,»у»а откригата вьрху ралвалннн.е а '„мска .е .ерми скромна еднокорабпа църквнца
б ,радеж о г камыш, споени с кал Спав' |1С.,„О ооширшш. некропол около църквата е ’ „наллежал па оедно население «вен мед-. сферични и кухи копчета от дрсхи са па-Ч|ерсни само няколко прости обеци.
полем в развитието на града настьпил едва през последите десетилегия на ХШ в., когато и»р-н,вия1а в Черно море изцяло проминала в ръ-11е1е на Венеция и Генуа. Италианските гьрювци iiocchi-'h-1 111 с корабиге си българсхите приста-. 1|11|Л и купу вали 1ук чемеделски проитведения. „ай-нече жию. коею изнасяли предимно в Ца-ршра.н В В н и ария те внасяли манифактурни
оки. пре и1 всичко Платове. Тази житна гьр-,ния оживила Варна и тя се очертала като i лав-, |ip|!v । aniline иа българското царство, известно шил пине извори най-често с името Заюра.
1 норед и юлиански портулан на Черно море от л),, । ..oi сноменатата Емона до Варна, ако
нйка1е ю Галата, (са) 50 мили на север и малко
на северозапад. Варна е пристанище за кораби. " 1Шт. р >П -Я».
297
„ спешу всгроветс. но е добра ске-не пази добре 'Р" •	£	1276 един ве-
ля"." Известно е. <е оше ре^ Варна а Цари-неииански зър. ш«• <	Р	я тогава се про-
граабНОмолипжиго б-л^	,р.
давала за JW 3aKVnH император Михаил V?n So3or НО на по-ниска цена.'-’ В ияколко » , Ю К’МНЯ сьвег на Венеция напри-S'o" -арт /-’23 г. и от 17 .они /326 г.
Р >rL.^-mo всеки венецианец, конто на ве-,"цианс™ кораб внася жито от Черноморски» район, с изключение на жито от Варна, да по-Гечава от венецианската община 12 (съответно 11) гроша на модия." От едно решение на ве-пеш.апския сенат от 19 юли 1343 г. става известно. че „благородниците Николо Пизани и Лоренцо Фоскарини... били ощетени. както каз-ват. именно — сьщият Николо Пизани на стой-ност 1000 нерпера и казаният Лоренцо Фоскарини на стойност 4000 в перпери и стоки, иззе-ти... по заповед на господин царя на българите от Франческо Драгоно. пълномощник на пре-диказаните благородници, който тогава пътувал с търговска цел във Варненска облает, подчинена на Казани» господин цар. по работите на същите
благородници и държал технике стоки в свои ръце".14 Очевидно неуредените отношения между България и Венеция навреждали на търговията между двете страни. Поради това. вероятно след предварнтелни претовори. през 1347 г. цар Иван Алексанлър дал на венецианците грамота, с която им разрешил свободна търговия срещу 3 на сто мито. Освен това те трябвало да плашат 2 перпера за закотвяне на голям кораб и 1 перпер на малък кораб. Венецианците получили правото да построят или купят цьрква и ложа (седалище), гдето пожелаят в българското царство. Венецианците се вьзползували от дадените им права, защото през 1352 г. във Варна вече имало техен консул - Марко Лионардо. който занесы на венециански» дож Андреа Дандоло пиемо от оългарския цар и копие от дарствената грамота зтжтнияОапё Марк° ЛионаРдо отбелязал курса на зла гния перпер на вариенския пазар в бы-/арски и венециански сребьрни монети 15 Генуезците също търгували с Варна.' Според
" Б. Димитров. БЬ1,.., пристанища в XIII и Хк кИ според два средновЛ1/». портолана. Архсо-,^"” XXI. 1. 1979, с. 22.
12 п. Петров. В. Гю3 Христомадия по истопи^4 България. 2. С.. 197х .. ’
' *-<2.
13 Г. Gjuzelev. Les relations bulgaro-veniticnnes durant la premiere moitie du XIVе sie-cle. EH. IX. 1979. p.
14 // Петров. В. Гюзелев. Христомагия..., 2, с. 243— 244.
пазпорежданс на генм<*-»., сге or 14 февруари ,3)7 Ия сьвег „„ . < жава чрез к.,едва да рдеста „а^- » О' з;1п.1ам.та за опредс.,е„а *-*" « ла И6Д, ~ и*’ теп ||е може по Bpv 4 "	» Аихиа.ю да докарва „ "Раждата с .
.С'Г , каквого и да с И1;,	’ ™ Ла кара да д„.
м'.'нзг.ое	"родажйа »	«ю-
'’-.че ТС мо.ат вы. всички дпуцЛ 4 ЦаРи.рад, '"рв.11 " ы "Р°4ава , ,„ва	да
0'1.. ” I еиуезците все пак „с . "° с»ое же .а-""^таповяз във Варна и да > ™•’« .равно да
сръне износа „а .ука.ииозр’Хо^фуи. 
•р юрен гинечьг Пе.олози пии,с око.,о , ^,„030 вьв Варна и пяла Затора имадо 2. ' I ,чество и пена, както житото от Виви Ь11юго 1
е „ата па Дунава) и от Солоно , щ"а  в ; ,011.0 о. жизозо на Родос,». Ка1 м""3” I
о „ Лпхиало.'- Според друг и,. М Вр°’ I <Г,„сал към 13К5 86 Г. жХ‘1'“-“' “•>' I Продавало в,.в Варна?» °Г° °т БългаР><» I От сметководната киш а за разходите и „рихо- I т„те на граф Амедеи VI Савойски е извесию. че I t ,3 |366 г. във Варна е имало пазар е разнообразии стоки. За нуждите на графа ,ук били ку-;,е„„ ..исичи кожи, хартия за нисане и мастило в ,рада раоотели различии занаятчии кожу-хари. шивачи и др., конто изиълнили порьчки за дмедей.14
}4здигансчо на Варна в значителен търговски „ей . ьр и главно пристанище на българското цар-егво се дължало най-вече на плодородна! а обширна облает между Дунав и Стара планнна. от която идвали житото и другите земеделски стоки за износ. С иовече или по-малко добри 1ьг.пиа Варна била евързана с всички .радоне в Североизточна България Петрич. Овсч. Венчан. Мадара, Шумен. Преслав. Търново. Червен.
(ръетър и др.
Стопанският вьзход на града през XIV в. сс отразил и на архитектурния му облик. При археологически проучвания са разкрити основите на -------------------------- Си Геоп. н" и ..Св.
Пак
Пак
Пак
Варна (XIV
Дьно од блюло tn; фи го украса £-г— ,

1Ве средновековни църкви - „Св. Георги” и „Св. П® том. <=•«


299
298
Дтанас’
ккрасениге си фасад., .с нс .аиа.сн.ис и .песка „есс-осни пре. XIV В. сред па-
..... .«..и. > Ь.1»»'И ............. .
ИИ«И. прчизве*-’ .	1;11;1 ....рКВП 111 ..С В.
били взидаив 11.		. Цари, рал дали
I	ке!/ра'в.ра.а,
,„ра*еи.е » «	1р;111(.1И!11:1 кс-
Н:'"Р",Мнамерена вы, Варна, по форма, украса ^'“.'рр, е като пар.нрадека,а и ее о.личава но • от еграфито керамики,;, от оългарските
.р . товс вьв Bt.rpelHH.x-i та на страшна.
Пкз Нббг. под с.ен.ие на Варна дошли hvahh нашесгвенинн. Савойская г граф Амеден \ I. рол-ннна на визам пшекия ампера юр. нреднрне.1 помп среип Бкпарского Черноморце с юлям флот от ЗОгалери. За кратко времс тон превзел пристанишните гралове от Агатопол ло Емона. Варна бил елинствсният град, конго издържал обсадата на А.мелей. На 24 октомври тежките la.iepii. наговарени с войски и обсадни налито на 25 октомври военни действия шили с пленяването при Галата на трима рипари. конто бьлгарите зальржали в крепост та Овеч. Неуснох ы принудил са войски я владел ел да изпрати свои представители в Търново за проговори с бълтарския пар. по чисто настояванс той папуспал Варна със своя флот на 17 ноември и се завьрнал в Несебър .-"
Няколко години по-късно пар Иван Алексаидър ОТС1Ы1И.1 Варна и редина друг и крепости, между конто Галата. Козяк. Емона и Дрьстър. на бъл-/арския деспот Добротина. по чисто и на влаш-кия войвода Бланку заступничество унгарският крал Людовик освободил от плен Иван Срапи-мир. син на паря, и му върнал Вилинекого царство през 1369 I. През този период на фсодална разпокъсаност в Бълтария съществува.ти няколко льржави. конто наскоро сгаиали десна жертва на ос.манските завоеватели.
След много!одишни безплодии вражлебпи к-й-с!вия на Добротина срещу lenyejiinic. кош о се изразили в единички пиратски нападения по море. неювия! син и наследник деспот Иванко
галери. натоварени с войски и обсадни сьоръ-жения. отплавали от Несебьр за Варна. Започ-завър-видни
H. I
Ключов кам,.к с ре.чеф арка на иьрквата ,.С„ г' (>| II вьв Bnnii.t ( \ i\ .. . 1
- шенника Ац1О|,а “ "° ,К ,'’РНИ 1„, 11;, •;'РСЧ.
«.""ИИ в XIV в '	" в'**
tmobulgarica. IV. |97Л> ’’ * 4<Н. § 4()2. § 429
Haii-после i енуезците успели да изместят венециански i с 1 Ьрговци от Варна, която била не само паи-iо.юмияг град в земите на Иванко. но и цьрковния! им центьр. През целия XIV в. гранд с бил седалище на митрополит, подчинен на
Хгтт. л4”0' -
ВаП"а 1X1V и , Сор,и нъв
к почил мирен договор с тях през 1387 г. Този Договор предоставил на генуезците значигелни привилегии в земиге на Иванко. Те получили !раво на свободна гърговия със зърнени храни epemy 41,11 ° сам0 ' на сто' да имат своя колония, в чисто юмлище да построят складове и църква. какю и да имат консул с широки правни пъл-НОМ01ИИЯ.”
./ В. Гирина. Походы на Лмсдей VI Савойскн против България през 1366 1367 i - ИПр. XXVI. 6. 1970, с. 71 78; В. Гное.1ее. Chronicon Mesem-briae (Бележки върху не терпят на Българского Черноморце в периода 1366-1448 г Л
3. 1972 1973. с. 170 -171.
ГСУ ИФ. LXV1.
1 В. Гloje icH. Chronicon..
162 -163.
ЗОИ
301
J М tiller graces mc-’ >ndobcnnac.
o/b"/t7" ’• P- 5t)>- A UP at. BO -BI.
23 A. Kuzev. Zwei Noiizen zur hisiorischcn Geographic der Dobrudza. — Studia bal-canica, II). Sofia, 1975, p. 135-136.
План на Варна от 1829 । нанесена с среднопекип-ната крепост (замък)
” 77	В. ГЮзе
Христоматия.... 2 с х', 291.	* ’
I’»» Р 24Ч?1™" Л"к»Г4-3вССГИи \ f Mikh.tich Ct »«' ...
1Нб°- р. 138.*
Цариградската латриаршия. Земите на деспот-ството в Добруджа ооразували патриаршески екзархия. управлявана от варненския митрополит.23
Ала събитията изпреварили изпълнението на подписания през 138’7 г. договор. Оше на след-вашата година пред Варна за първи път се по-явили турски войскн. За това разказва летопи-сеиът Нешрм. според конто султан Мурад f из-пратил Али паша с многобройна войска срешу своитс васали цар Иван Шишмап н деспот Иван-ко. конто отказали да изпълнят задълженията си. Една след друга пдднали в турски рьце бъл-гарскнте крепости на север от Стара планина
Провадия. Венчан. Мадара и Шумен. Нс-очаквано в стана на Али наша при Венчан дошли два.ма варненци и му съобшили. че първенците на града се заклели да заловят своя господар — очевидно Иванко и да предадат Варна на гурците, Зарадваният османски главнокоманду-
отПРаВИЛ я*ши бег с R<u-, сигнал» блиго	ла
-усилите го двама р"а- ">й „
Лр? га му известят В4р«С""и „°" 1	.
^инага- Но ге не «'« "лсд" ,,п‘ ' ''‘.вЧГ"0 "рсз с-,е-1“-"иата 138да“ьР,,али «"-‘ VL ro»,e',CTBd ..'рамы Наисг,,,  "ри нею— •“'в,„ските поиски. За това “ а бил w -' .„eiiH сведения. Minpo„„ *е аа се “ к^де„ г,ът ее еиомеХ"» Вар^ " „гзките години той не сс '°-'и К цари, радската иа, риар,,,, ™1;' » .юкУМс||1 " " .тиран» синодално пе|,„“' Осве" гон . J^ew веРо-тно след^^аПаг^'^ Сбавка Варнеиската ми грО110™ ' ' "авало като ' .партия'а и крепости Пе,рич1я " »к.почс,1и1с Галата. Кичево <неуе,а11О|!енР \ 'Wa, (Овеч)
„„трополита на МееемвриГ ,а ? 'а ^едователно след юли 1389 "’я и АНХиало
„астъпила вякаква проМяна „.’“’“та на Вар. ' танал оез ми грош,.,,, , ц ц'’ рн коя">'рад,., м01ла да изпрати друг „ порадХ(Т1‘ия,а 1к е „„трополията иод управлений “ '«давила П,та на Месемврия и Лихиало F™ м,пРО"о-
,а за това би могла да бъде У"'?Вета ПР«-CdMo турската


t 7//^r
U'.A'b
302
- <>n. ci
пмсошена 15 юн» l3S9r. По-нероя. но е I ралът ||'с ОН I ППСВЗСЗ ОТ ИСЮВ (11..1КО11ОДСЦ, Мссез.нрийскага хроника. О|крн|а ианосладьк. сюбшана с тио доскоро неизвестно сьоитие от историята иа Варна. ..В Юдина 1399. на 2 фев-ртартт. в лепя псгьк. Варна ос заробсна от безбожнике татар». “ Какви" са били тези гатари. конто дрьзиали да напа.тнат намиращпя се иод
били разбита or монголския владегел Тимур през 1395 г., част от гатарите на Зла 1 на та орда били заселени от ос.манската власт в българските земи. Скоро га гариге се опьлчили срещу турците и в хода на военните действия превзели Варна.20 Както показват ар.чеоло! ическите проучвания, те опожарнлн града и изтребили или отвлекли част от не/овото население. Това се вижда от изос-тавения ломашен инвентар в изгорените жилищ-ни сгради запазени трапезни и кухненски съ-дове, монети и др. В една от тези сгради са намерена над сто сребърни монети от султан Бая-
ненската крепост
«Maia на Ва„ ред"°»еко8|Ра
2‘Н'Х нтт 1»ли« Че 'U,v бытарскитс зем» » е®" 7 -Ulla на .XVII .	1
wi 7п 1 в	нА-
С. 151. 168	170 ГОП'ЗД„

„Д I (1389-1402). След оттег„	*
’ манската власт във Варна ?Янег° на татапи Заочная нов период в историй ВЪзстановенае j 3Дде се е намирала сред„овРвяаа "а града. ' на. какво е представлява °в,,«а крелад ствувала? Понеже от нея »e ao,tora е cr,t т0 пък може да ее правят археогГаТ оста>«и учвания нлощта, която тя е , ГИЧесп* »Ро' встроена. - ще трябва да се	сега е
„„смените сведения и на стари п„ К сам° «а „секите свидетелства за крепоД °ве' И«о-„скове на съществуването й са J °Т пъРвите в повечето случаи изворите само оскъДНи. вьВ Варна има крепост. В замян. 00ulasaT. че „олагаме със съставени в края нч Yv?„T0Ba Раз’ вата ' Ретина на XIX в. подробщ. " В'И 1,ЪР-заново иа тази крепост, съшеет»,„ ания 11 тЦитаделата на крепостта оцелява ’830 от нея са запазени план и фотоснимки “ За пьрви път, както вече се посочи ко» сноменава византийският хронист НиитГ^ наа г. Според него българите вече Хо’ „ ере.цу добре укренени^радХ Т ка^" „опустои,или ее, а Анхи^о^^взелХнТ След гова авторът отбе.чязва. че император Исак II ..укрепил о, ново Варна, възстановм Анхиато п ,и снаоли., е гарнизони". По повод прев™ мането на Варна от цар Калоян същият хронвег
кховда"!	СРСа,,°'
«юра од 1К2Ч,	~ П»-
305
който българскияг
говори за „сгснитс P.Q и 'за ров около тях." влалетсл	б|,.„, „ъзстановени, защото
Тези стени ПО-кки QtBO-cm „е можал да „ре, Н66 г.	вь„рекичсразполагалсраз-
Н	"^^^бейна техника. Савойската хроника
В	ноооразиа обсал Амедей сьс споите галери
В	сьобшава. че ур ч приста11ншето на един
"	••'"’"ТХн Ва"ного силе», Добре укрепен
грид, нарича I	обсаждаики го целия.
отдела със старците.
  да визн дали мотат да го превземат с пристъп, тесте', огледа отговориха. че няма да мотат. п^ложиха да остана , там няколко дни. за
.... видя! дали жителите на града щяха някога да поискат да се предалат, и ако.не се предадеха, бързо да отидат друтаде. Това бе прието и гра-Лът зановяда на мссир Жан от Висни и на месир
I Гийом ДЬО Грансон ла преговарят с хората от I Варна...'”' Според османския хронист Нешри I ..синьг на Добротица имал един укрепен трал, / на име Варна, който беше взел за столица”.32
След падансто на града под османска власт в крепостта вече имало турски гарнизон. С набли-жаването на кръстоносните войски на полско-унгарския крал Владислав III Я тело през 1444 г.турците избягали от Варна по морс. Това съ-обшава участникът в похода Андреас де Пала-цио. който нарича Варненската крепост ,.кастел“.зл В друг извор за този поход се говори за „замък Варна".34 „Кастел“ нарича тази крепост и Джовани Мария Анджолело във връзка с османския поход срещу Молдова през 1476 г.35 Крепостта Варна е спомената от османския хронист Мустафа Селапики (XVI в.) между градо-вете, изюрени и разрушени от власите и мол-давците през 1595 г.36 В писмо от италианския град Анкона, писано през 1620 г. навярно от очевидец, се съобщава, че Варна била нападната от казаци. който превзели „кастела" и избили спасилите се там 2000 турци.37 Един русин проз втората половина на XVII в. нише, че крепостта е здрава и в нея имало много голове.38 Османския! пыешественик Евлия Челеби е най-под-робей. Той бележи през 1656 г., че крепост. а е на морския бряг. има квадратен план с 3000
па. р. 434. 532—Hi,
11 Г/. Пгтр.и, д Христоматия ... 2. с
’’ Mehmed Mesri cihan-nQma. p. 249
.1. Prochaska. дПг. Palatio. Litterae de ncnsi ad Ludovicu^dc^ nalcm datac. Lwow 26.	• '««г, n
Th. (j. von Karajan 7 1 Gcdichtc Michael Brh • n zur Geschichle OesicriS'« and Ungarns. Quell..,, "s Forschungcn zur vale?»""11 schcn Geschichle. Lit„ dl' und Kunst. Wien. 1849 p'^“r
35 Donado da Lezze  Turcheska (1300 - 15i4) p'a I. Ursu. Bucurejli. 1909 p
“ Cronici lurcc5ti privind la nle romane. I, Bucuresa 1966. p. 368-369.	5 ’
Ин. Сакъюв. Стопански-te връзки между Дубровник и оългарските земи 1|пи XVI и XVII столетия С 1930. с. 81. заб. 6.	’ "
П -I Сырку. Описание Турецкой империи, составленное русским бывшим в пленном у турок во второй половине XVII веке СПб 1890, с. 3-1.
306

и ‘Sr.",,	Стени" >' -*' ’г»»»- -- "-р»
Г.р" |9"х '	"лранй им/ С ЧСТИрИ “*пи «о ьглтс. От три
.... ма Ров- чытен с морска вода. На запад-‘ рана е вратата с мост пред нея. по конго
<• нава за града. По кулиге и стеките има ново, наеочени кьм пристанитцсто. В крепост та има помещения за гарнизона, хамбари и .тж.т-мия.”
През 80-те години на XVIII в. французттттт.т Жан-Батист Льошевалие нарича крепостта ..стар замък с кули’,*" а италианецьт Доменико Се-стинн през 1780 г. „замък етж стена за отбрани" Подробно описва крепостта и й прави око-мерен план австриецт.т Веттттел фон Броняр през 1786 г. Според него в южната страна на трала се издигал кастел, който пазел пристанищния залив и имал форма на неравное гранен мнот оъ-
I / /'атж®и. Цит гълник. на ъглитс с пет големи и осем по-малкн с 722 723	кули, издаваши се навьн и над крепостната сте-
на. От север ои.т обхванат от ров. отвъи с особен
 / н /.. Л.-чт/кт. voyage ВИ1 П01!рИ1 ц1,т и стена с изрязаии бойнттци. не dc k,‘ ''"'T'ltis 1800 по-високи ОТ 9 стьтткн. т. е. около Зм. С тени те I'".'; "'4,	"	'	'	,1а кастела били отце в сравттително добро cir
307
с । нения»
стояние, високи
ната на рова с поврслени
вхо.1 на касгела. конто oii.i ooniaeai турий, се намирал ни заииднага ара който елна 1лавна улица воде.ла в из голо слип плошал с лжамня (S). Друга
'-»,'позанадна посока до и ла цитадела (Т). в ко а турните се намирал
бару г»1’ ят
дела в чхгя.» включена в ка свидетелство г погреб.4-Някопго описания н лва плана на Вар,»...... Хх-лновековна крепост са ocra.ia.TH от преоива-ваиею на ртскиге вонски в трала прет IS.S /УЗО 1. Според едно oi гях бднзо до морето ,.се намирала старинна цитадела. която се състояла от 12 четнриы ытпи кули и високи каменни стени с бойннпи- В нея се намирал арсенал, конто иред-сгавлявал друга голями цитадела, много удобна за Стрелкова от брани".~ Писателя! Виктор Тепляков. посетил града през 1829 г., посочва. че ..цитаделата"* правела впечатление със странния си външен вил и с масивния си строеж. Стеките й били изпъстрени с отломки от антични мра-морни корннзи. капи!е.1и и др.44 Според Н. Да-нилевски ..захгькът. съставляващ цитаделата. се намира вьгре в градското укрепление към юг и е обкръжен с висока стена с кули"*.45 Неговият план от 1829 г. е най-точният: крепостта е с почти правоъгьлна форма, с 13 кули, от конто 4 се намирали на северната и 4 на изгочната стена. Най-слабо укрепена била южната стена до морская бряг — с 2 кули, а западната степа имала 3 кули. На плана е нанесена и описаната от Бро-няр ниска стена, която огражда крепостта о г три страни. без южната. За външния вид на кре-поегта ни дава представа една гравюра на Варна ог 1829 г., г делана от юг. на която се виждат част от стеннте и кулите й.
Прели изтеглянето на руските войски от Варна през 1830 г. у крепленията иа града, включи гелио и средновековната крепост. били взривени. Оста-нала само цитаделата с гри кули, използувана за оарутен погреб и поради гова стана га известна с името Бару г хане. Тя съществувала до 1908 г., когаго била сьборена. Ог нея са останали Две фотоснимки и един план. Според него г я
308
и Лва
цитаделата иа Варненская» крепост
С изглед
al a МонеджикоМ- Стари „ътуваиия нреч България Доменико Сестинн.-- Бъл-Гарски турист. ХХИ- ~ 1930. с. 28.
предел ав ляна ла правоыълннк с льджина W и ширина 28.5U м. (.Денисе му. дсбсли ил 1 ло м. о» раж;шли един m л решен ЛВОр " лолемн засводеии помещения. Запалната слепа на ни лалелала е пила сыпевременно час» о»	и
крепостей зид с дсвелина 1 м и имала м'лд'.вЪ-навьи три л раненолш дни кули. Кулиге са ч^ лани с в юра вл.ишиа ниска стена, висока вече от 3 м. Очевидно лова с час л от вън
лд Данилевс*« стена, която според плана на п. д. л.0,ос-ср'---1‘и’,**оиър. ограждала крепостта от лри елрани. v а сД пл " кре"0*"0*1	нимките височината на стенала и ку.
с г» а и иър-
аз п Ников. Едно неизвест-„О описание на бъага^?" черноморски бряг от XVU1
‘ ГСУ ИФФ. XXVH1. 3.
1941 32. с 52- 53 и приложения план на Варна.
Лукьянович. Описание гурецкой войны 1828 и 1829 годов. 1. СПб.. 1844. с. 240. и приложения план на Варна.
44 « Тепляков. Письма из
И	м 1833. С.
Болгарии М 52-53.
п. пп стени ге се вижда т очертания га
Г"	наква. но горе по	сгенатв между юж-
‘	«а зазилани зьо^';1 с '^„*„„3 |0 м сс очертават
нага "сРс-’"‘"- „„.широки от отворите между гаПГ&ри‘се очертават и на ссвсрната стена. Hr	т-n ниж к! че стената и купите са
.пгоаденш както лр>i>He крепости от XII XIV .	Р Г но-ютеми в полна га част и по-лребни в
,а яаст камыш с обработени лица в не-осдова знлария и широко нзмазани фуги.
На соелновековната крепост първи обърнали внимание братя Херман и Карел Шкорпил. кои-, то установили плана и устроиството и по сведения на стари варненни. помнещи я огпрсди
/	1830 I Наричана Кале-ичи. т. е. въ грешна кре-
пост. тя се намирала между днешните улици ,.Н. Вапцаров"* — там се издигала цитадслата Барут
I хане (на това място сега е сградата на Адмиралтейство то). ..Сан Стефано". ..8 ноември“ и бул. _.Червеноармейски“. Калето се състояло от двойни стени. от конто вътрешната била висока, с бойници. а външната - ниска, около 3 м. Вътрешната стена била укрепена според едни сведения с 9. а според други с 12 кули. По стеките на северните кули били изписани „светии със златни ореоли". На западната стена южно от цитаделата се намирала главната порта, наричана Бу юк капусу. т. е. гол я мата врата. В крепостта имало къщи. обитавани от турци. и т. нар. Кале джамия. При събарянето на цитаделата през 1908 г. в зидарията й били открити отломъци от гръцки надписи, римски и ранновизантийски архитектурни фрагменти — от кор-низи. капители и пр. Според братя Шкорпил крепостта била построена през XIV в.46
Приведените сведения показват. че една и съща крепост е пазела Варна в продължение на близо 800 години - от XI-XII в. до пьрвите десе-ти.тегия на XIX в. с нензбежиите за такъв дълъг период преустройства и поправки. По размери тя е оила наи-голямата и в стратег ичсско отно-Запа™<>гоИ‘иЖНаТа cpe;,l",BeKO,iHa крепост по ствено тя е ^ерномо'”,е “ не случайно един-дичество И Эа"а3е"а Пре3 осман«°то ила- ,
45 Н. Данилевский. Ош,,.., ние славной ,урс11кой «fa-пости Варны. М.. |ЦТ9 и приложения план на'ва£
х- и Л. Шкорпил. Цита. делата Барут хане. - р„. лишен отчет на Варненского археологнческо т,» ство. II. 1907. с. 24 -26 сГ up,те Турските укреплещ, вьв Варна. ИВАД и г 34- 37;
Пояснения към плана на гр. Варна. Пак там, с. 58 и приложения план; вж и ИНАД. VII. 1921. с. 128.'
310
рдЛАТА
•ТО на цариградския кварта,, г 1 ’'.несено и в други , радов(. „ЛД^ага било "Остров	пред, радия „ли ква^’1’"'*"" п°-
в гръцкия град Навпакт	Гада™
|Ь .дове Карнобат и Пирог в мп оългаРскитс |Г‘ Янг Името Галата nOJ,V4' Давска1а сто-
рювековна крепост па днешни, И Малката б7изо до Варна? ",иия еш10имеии|
Хги
^белязана Галата. Следователно* ТитХ° ' °к1,те търговци. конто по времето ‘"алиа»-? згарско царство (XIII-XIV »1 роте
д„ черноморские градовс с коХт"°“„ 1Та е бил дооре известен нос и пристанКак г0 посочват по-късни пътешественици „м;,ла известии предимства в сравнение с ват „еиското пристанище. Според французика Шщ 1Ьо Пеисонел (около средата на XVIII в.) Гала била ..с много добро пристанище през лятот „0 където кораоите не биха могли да зимуват без риск". Австрииският дипломат Броняр през , август 1786 г. пишс в своя дневник, че нос Галата ее издига необикновено високо над морето и пази Варнснския залив от южните встрове. Горе па височината е разположено малкото село Галата. Варненското пристанище е „достьпно само за по-малки плавателни съдове, и то рейдът не-посрсдсгвено пред града, само за каици (каикьт имал екипаж от 5 души), понеже водата е плитка и брегът е удобен за изтегляне; по-големите (кораби) чеко, волик и др. (съответно с 9 и 11 души екипаж) 1рябва да хвърлят котва на отсрещния рейд пред брега на нос Галата, защото морето гук е по-дьлбоко и по-запазено от ветровете..."* От гона описание се разбира, че пристаны на
Дъно от паннчка със ара-фито у краса - Галата (XIV
1	G. Sphrantzes. Manoni. Ed. V. Grtxu. BucurrjU. 1966. p. 128.
2	К. Иречек. Христианские слемеш в топографическа-та номенклатура на балкам-ските 'теми. - ПСп, XI 55-56. 1898. с. 249.
3 Peyssunel. Trailc $ur commerce de la mcr Noi 1. Paris. 1787. p. 153-
Гмага с бил тесно евързин с варненского при-стяните.	„.vurihuh с установено, че под
При подверни пр‘ . Га чата има пол воден въл-сегашния фар •	„згрален от непривил-
иоло.м с поеока । натрупани в купообразна "° ““Той паз« пристана. като разбивал си-К	лап. на вините. образуваии от сеаероизточните
ПаТТнолножите на фара на самая бряг. са ерени късовс о. глинени блюда, украсенн със с оаФито техника и покрити с тлев. Зе датират п, ХШ и предимно от XIV в. Това са останки / от трапезна посъла. използвана от население™ на срелновековна Галата, конто се евличат по стръмния склон на брега. В начало™ на века / останкнте от крепостта все още личели нено-I средствеяо нал фара.” но сега не са останали / никакая следи от нея.
I Крепостта Галата не се отличавала с големи / размери, но тя е имала важно стратегическо значение. понеже пазела южная край на Варненския залив. От нея се откривал широк обзор към мо-рето и това позволявало да се следи движение™ на корабите от големи разстояния. За първи път името й срещаме в поемата на Мануил Фил, в която са описани подвизите на византийския пълководец Михаил Глава Тарханиот. В списъка на превзетите от него български крепости по време на похода му срещу Ивайло през 1278 г. начело стой Галата: „Галата и Петрич станаха наскоро двама свидетели на подвизите му. След като ги подчини..."’ Това сведение е дало повод да се смята, че ромеите са извършили десант на нос Галата.8 В същност в поемата има твърде много несъобразности и редица воеини действия са предадени невярно.9
Галата отновосе споменава по повод морския поход на савойския владетел граф Амедей VI. през 1366 г. На 25 октомври с. г. той вече се иамирал пред Варна. Понеже завземането на тази крепост не е било по силите му. гой се оишал да нападне Гадата. В разразилото се сра-АмХйбЪЛГагИТе пле”и'™ тРима РВДари на граф
Рпзп Дьо Понтарлиер. бургундски маршал, Бартоломео Балуфер и Дьо Пойпи От
никои. Едио но описание на б.,,ен’1все черноморски гapciej' XVIII в. . Д’РЯ' XXVIII. 3. |Z,И<Й‘ 35- 16	31 Юз-.11
5 г. Тончева. гТ™’ Варна.
6 .Г. К. Illкорпи. I. Клали Варненчик 1444 ig-n п'а® на. 1923. с. 19. бел. 4 ВаР-
П. Петров. В ги„, Христоматия по история'»’’ България. 2. С„ 1968. с. з“6
“ В. рия.
н. Ч.штарски. Истп III. с. 560.
Петров. Бьлгаро-ви-шнтийските отношения през втората половина на XIII в., отразени в поемата на Мануил Фил „За воен-ни гс поднизи на известния чутовен протостратор". — И И БИ. 6. 1956, с. 565 сл.
312

rll ic били отведени
I>’„ ДН. Провадия) no ... “ 'Р'Поспа ,, |‘’".ксан.1'.р.'" След неуедЛ^^не „. ' пПоват . '^скня. владсгел ве^^и йар^И-шв • „л делегация да ’"° Ча 2R	'• «лага '
.'есгиШЬР ° Гьрпово ме-Г, "в"р« е иап"?Ври ' ^лаванего на пленению бла'11РУ,от“ и ° И’а'« б^ацията. коя™ рьк„^"П'Мнин,,^-‘.'.риар' Чариград па»е' к;'"’личеЛ-''^Слко души, между кои,о'„и « сьетОяааи’' " -...H-'ia пленниците в Ппл ^Ьо Фппх. ’ ^Говорите в ТъР»°в°	И««№жн”,'"
"I . ., освобождаването им , с,ИГ|,11-то ст, Р" '"„’•го С11 „ Несебър на'""«« слс° £«•«»-
отново бил изпрате.,'0?^ХВ-РИ Дьо С--говори с българския '>»«иски, 1ра(|)^
'"то занссъл на тримата р,"« » Бди, ,дагни Ф-''1’Р1,на '’вероятно 1а лР’ в Г1Рова, дт ’ [10 14 флорина „а всеки. н ’виГ Им ">*»«
, ди са били успешна. защо““ ,,г ,,р«™ори „тийският император Иоан Па~„ КЬСНо »и-
Иван Александър с молба д! Писал «а ,1ТС на Амедеи Савойски. Писмпт Т сроа' „ратено по някакъв грък. комуто и >то и«-1367 били изплатени 8 флорит .! сфевРуаР«« Х|.1Й с. Г. българският цар освободи,Прсз „ври, пленени при Галата, срещу „"kJ РИ?Та
Ртатни перпера - по 800 за вески ° У Г 2400
1<4>ина Um.
Пак 251.
тни. с. 244. § ¥Г § 826-. с. 244. § 595
Лак mu*», с. 247. § 422
u Пик 503.
там. с. 249-250. §
” H 163.
1 KHe.iee. Цит. ст»ч..
Ar. Miklosich el J. Vlullet . Ada et diplomata graccu mc-dii aevl I. Vindobonnae. I&60, p. 502.
A. Ku:ev. Nou,
canica. 10. Sofia. 1975.
126 -132.
. л Г/оц. ц-e (ч, M«cmhriac IR.., hron,c°n u"*"' «'" Черномор,,/	"*‘Pe*ou,
1-^66 I44x . ,	, "ериода
V,
*’ -7 B, § Ш
’’Реговори .? "“° Ви'
K„M края на 1369 или в началото на 1370 г
Иван Александър отстьпил Бългагс,™ .!1ар ' „оМОрие от Варна до Емона, включите™ >Р~ ' , ;1.>а.а. на деспот Добротица. който в-" о |ЯМа част от Дооруджа.'’ Скоро след това » |111ЯТно към края на 1389 , „ Галата попадала ,а „„рви пьт под османска власт заедно с с едко синодално решение на Цариградскт „атриаршия па несебърския и анхиалски миг-ропо.чш допълнително била отстьпена епархня-,а „а варнснския митрополит заедно с око пипе крепос,и Петрич. Проват, Галата. Кичево (не-ютановепо), Емона и Карвуна (при Балчик).'" Този недатиран документ вероятно бил издаден наскоро след юли 1389 г., г. е. когато Варна нона.шала в османски рьце и останала без митрополит.1'
Един любопитен епнзод от историята на Галата
313
„ мна сравнително наскоро
Иг СТаНатЛ™™" хроника на грьцки език. Според огкрита кратка Рг Салагрузо завладял Галата яея	1405 г. се оттеглил.” Защо генуез-
„ „а 16 юли 1 н аваятюрист Салагрузо де w'So който по-късно постъпил на служба при Хан Сюаейк.ан 1. превзел и държал в свои И	ул,^ кпепостта Галата повече от година, не е
Честно Но то е могло да се случи, защото ' Ханската дьржава насгьпил политически хаос след разгрома на войската и в битката при Анкара пред 1402 г. Съгласно договора от 1403 г султан Сюлейман бил принуден да отстъпи на Византия черноморскиге градове на юг от Стара , планина.-” а може би и Емона и Козяк. Възмож-! но е с лревземането на Галата Салагрузо де
Негро да е искал, използвайки липсата на твърда власт по Черноморието след 1402 г., да присъе-
I ДИНИ тази крепост към владенията на Византия. I	За последен пьт крепостта Галата се споменава
/	по повод похода на полско-унгарския крал Вла-
дислав III Я: ело (Варненчик) до Варна през 1444 г. Многократно става дума за нея в писмото на участника в похода Андреас де Палацио до кардинал Лудовик от 16 май 1445 г. Авторът съобщава. че с навлизането на кралските войски в Северонзточна България кралят му заповядал да напише писмо до турските гарнизони на никои крепости, включително и на Галата, в което между другого се казва: „Ние, Владислав, крал на Унгария и Полша... се обръщаме към вас, конто... сте завладели крепостите Шумен, Ма-дара. Петрич. Варна. Каварна, Галата и другите крепости... и държите под своята власт и иго христианского население от гърци и българи... и ви заповядваме да върнете свободата на тези християни, за чието освобождение ние дойдохме тук... като предадете... и гореспоменатите крепости... По-нататък Палацио нише, че в България „пътувахме от Бдин до Черно море при 1 адата, откъдето се пътува за Месемврия, а оттам за Константинопол, вероятно по край-орежието".22 От крепостта Петрич започвало езеро. което „свьршва чак до самата Галата в ня-какьв малък залив, образуван от морето".23 За Да ооясни къде се намира Варна, авторът по-
Ц»т. еь,.
14 Пак там. с п, ,72-17з.
20 Пак там.
21 Андреас де rj Писмо за поражений’'"» Варна, нзпратено а ° дипал Лудовик Пгм. КцР-Мирчсв. - ИВАТ’ М 1964. с. 89.	XV,
Пак там.
че	с в
^в"'я,н от ноя па около 5П(, Иа Гал.., ,ъ’ ,.жа»ансто на кРа Чека, а , зрачки-;; i1J- ‘ ,."1А „.„алееха Варна, 6яха Во«ека	•
1 морс- Същото бяки ’“»««„	•
'"те „а Галата. А варн “ПР»»И.,„ .•'•'" та..- « "одчнниха ,ш » «Игелитё Г" ; „ри. при втората цьрКО8
л1211 1,0 вРеме «а битка " СлГ*6»-» > 4'^ме християните във в. J с турцИ1 J ,,а"- - УНтаРЩ'те от дясно Га4'и» б« ’ али първото нападение X, Крило не из
1ЬГ„1ха да бягат в «осока към гУР'в,Тс » tc между морская залив ^“ата по вд
"	- ™'«е по-натагък п”?ото ’
ГПСТ РазгРома ,,а в-дадиславопите „ “ЦИо с отново установили властт» ъ иски 'УР-«”галага. За разлика от стРатеги™ и„аа вЧ»а > „иеиска креност тази на Галата и» ВаЖ11а'а '
В5дваШИ'е десетилетия била из<^гаВ(.ЯрН0 пре'3 1 lJ тЯ повече не сс споменава в т» ВСНа’ за1Ц0-Г°то до крепостта залазило никои гпРИТС' Села' трез следвашите две столетия. ако'Т” ЧСр™
3,,и османски документа и по ™ ди 1,0 "’тешественика Евлия Челёбт ZT""'1 ° На "	1656 I. село Галата брояло китят, «т™™
ПмРаЛката крепост Галата е била издиХ? *да
и южния край на Варненския залив и за т, служи като наблюдателница на ВарНВДйта xi. ПОСТ, о г Галата е могло да се предизвести^а 11р|16.тижаванею на вражески флот.
В «"««к
•*< «ктк:™,'7'г" м'ж;« ОЛЯМО, "'М'»
[1чк там.
Чак там. с. 90 -9|
I «Ржаное, ц,
Г"ЛИ“
•ыгар«иле 1СМ» прет ™. XX1; ™ XVU “ ПСп. AM. 70. 19G9, с 7->4. р С».Ик,,„. СОТВД» „ Рафии облик и» Сскро-ииочна Выпар»» и Юкиа Добруджа през втораtа по-ыоа’п ”а XVl
ИНАД. XV. 1964. t 109. /.• Cpoidamma. ~
Поименен ршиегьр на на-селениею във Нарва н Вар-нешжа ката 16X5 г. -ИНМВ. X (XXV). 1474. с
Ст. .4||()ресн.
_л Пак там. Авторы има пред вид Тръстиковското (сега пресъхнало), Белос-лавското и Варненскою езеро. конто са били съеди-нени и сс оттичали във Варненским залив.
314
КОЗЯК и ЕМОНА
IImW »•'	Хякои писмепи
ЕМ..1И се с. - м.	1ГО коего е причин.!
","X'	^^^.<,:'1;;Хз!ОЧН.!Я1
\ ;.:ХХ=
Г'.,. В ивкой теогрзфекх карта <>’ м.шалото Гмин.	с името ria.iiiK.lvгро.
Гм.о'иаТры к.. означав.! стара крепост. Така 'Хиппе жпте.ш в ло .шее нарича. местной га. /която ..• нампрат ссга почти заличеиите остан-..., от срстиовековната крепост. Чао от основите ,разкрити при нткопите за етроеж на фара, нзтрален през 188» г. Археологически р -копки пк не са правени. Намерена са две малки ськровиша от сребьрни монети - едното се сь-стон от трошове на българскня нар Иван Алек-саильр и сипа му Михаил (1331	1355). а другого
о! монети на руските владетели Иван IX Грозин (1533 1547) и Борис Годунов (1598- 1605).-Най-старото известие за средновековната Емона. чнято наследник е едноименното село, на мира ме \ арабския географ Идриси о г XII в. Според него ..от град Анхиало до град Емона по море нма 25 мили, от град Емона до град Варна нма 50 мили”. По-натагък авторы бележи: ..град Емона е на брега на морето**.’
Развалиниге на крепостта Козяк се на мира т се-всрно от Емона при с. Обзор. До 1934 г. селото се наричало Гьозекен гурска осмислена форма на името Козяк. През XIX в. българското на-
1 А ч А П/корпч.) <• роииочна Бь пария в Chc' .рафичееко »	'«о-
CKO О1 ношение с-VIII. 1892, с 35	НУ-
2 7. Гt-pamutMi. Колсктивни находки О1 монети през 1956 и 1957 г. — ИЛИ XXII. 1959. с. 361; Същичт. Колектнвни находки на монети прет 1937 и 1938 год
МАИ. XII. 1938. с. 454.
3 />. Недков. България и съ-седниге и теми през XII в. според ..Георафията“ на Идриси С.. I960, с. 79. 83.
селение все оше наричало седого Козяк. iipoin-чащага край него река Чнфте дере (ссга р. Двои-нипа/ Козя река, а осганките от средновековната крепосг Козяк кале.4 Според руски и $-
4 А и \ Шкорпи.1. Цит. съч.. с 52. 57. бел. I.
316
'пГ* ’ чрис 1 ИЯН<Л«»” «ТЕ'”"’‘	‘
“а	С'Р«» На век . J акпКь°й. ‘
I мине 1	'
Г’ .рС''’ gap’aia на Жан-Ба»нс1 и. °”х:-
,Ф» пътувтшето му 11рс,
йй’Ь ---₽»’ -О....пи.паж.р^ХЖ
UlKOP'..’-1 крепостта се е състояла от ,прс.и.а.а. като по-лосте била , вд.
'а'тепз с н та» на неправилен Ц| : „.-’•'Сто 50 прачки от то, към сеттер „ към“
КР”'11' тттчат ос танки те на куда. На север „ разно.тожсна та.тната част на крепостта на чстттриът ьлник. Гои се е разширявал
с " ь към ссвер -- 40 крачки и дълъг ,,1	200 крачки. В ссвсроизточиия му ъгьл има-
дко1” •
к' тви >1ЬГ Ко'нк сс споменава заодно с Емона ' к За11Ь‘ . ц1 на византийским поет Мануил Фил. съч.. „ ‘1Явапта по ши тите на Михаил Глава Тар-в'-"" ' Според поемата при похода си в Бъл-
ренте Ивайло наред с други те крепости таР1”1 \в та тя пялата околност на Емона. стана ,оп „ ид крепостта и града Козяк и окъпа т'1'-11” С', в крыса на българите”.»
V пстани Козяк и особено Емона са нмали 1 ^дто "'С Спачение за развнтнето на българската 1|П’СС’”” пО Българското Черноморце през 1Ър10ВУ\, в пък и по-късно. Емона е била до-
. -гна на венецианскнтс и генуезките мо-орс "”,CL. .Като пос е отбелязана на многоб-|х-а, м0рски карта от XIV до XVU в. Р"”""' \|,п тнчузпна Шарл дьо Пейсонел Средата 1i 11 в ) Емине ..чма мною добро прис.а-
4	, ясьчно ДЪТТО. Там в.тизат вс»ша ала-
1U"nCL , тоне нострадат многопрсз шмата .
" отбе тязан в средновековнииMOJ«1 Козяк нс с
Носимо-1 onoi раД>нчсскос ошканнс берсинюй дороги Черти о моря oi крсиосгм ’V v ду.чи чред Ьабада». Ман-lanrao. Варгц. Ь>р«ас м Мидмк» я Коиси»н»нно-попъ. СПб.. W22, с '5 31.
** Cane de Va Мет None ои Poni-Euxin v J В. I^rhrva-licr. Voyage de \a PTopon\idc ct du Vont-Euxm. avcc \a car-tc generate de co mers etc. ЗДра- n. Panv
ЪЛНИК
“ * UlKopnu.,. ц„, с 57-5S
' II Петртт. В. Гюхлп Хрнсюмасия по ислорня на Болгария. X С.. W8,c. -'5b.
кар!и. но iicioBoro пристанище несъмнено се с
ИТИ,> I тв.т т.т. тащого през XVI в. еъшествувал
j.iKoii та 1тристаш1щето на Гьозке", в конто се ..	рГ11^ 5Ur к
„пре телят и мптата на стоките. внасяни пли из- commerce de la Мет Котте. I.к чип с кордон. Споменава ее за внос на дрехн. I. Pans. PS7. р 155.
317
дьрвсн ма /ериал и вино и за износ на вши
л	к,„як ,, Емона от ринарите
™ л Ам?тей>1 Свойски по време иа морил /риф АМСЛ Б р.к„то Черноморце прев екивпохо. рм о ь, Р	я	п<>_
^'"„.т л о А а,оно.'. Созопол. Скафида. А„-i	Хи Н^ьр и накрал се озовал пред Варна.  
С орет Свойската хроника. ..след като графы „ремиза няколко дни пред град Варна, огта.м гпьтнаха много рицари. орьженосци. стрелцп и свешеппни и отидоха пеша пред една крепост . наречена Емона. носепкп стълби и чукове. за да я иападнат. И когато изправяха стьлбите. тези /	о г крепостта помолиха да нс им сторят зло и
че те биха се предали на графа, ако им пощади живота. След като чуха тези думи. те сс от га -лиха от настъпленнето и дойдоха при врагата. която им ос отворена, обхождаики крепостта, която бане достойна за добрите хора на i рада, на конто графы назначи за кастелан (крепостей началник) месир Антуан дьо Шампан. наречен незаконная сип на Савоя (т.е. незаконен син на Савойскня граф)."12
Възможно е наистина българският гарнизон на Емона доброволно да е предал крепостта на западайте рицари. но след няколко месеца мест-ните жители вдигнали въетание и прогонили оку-паторите. Сметководната книга на Антоний Бар-бериус. ковчежник на графа, съдържа няколко бележки. конто изясняват събитията в Емона. На 25 октомври 1366 г. във Варна били изпла-тени 10 златни флорина на капитаните на два търговски кораба. конто графът изпратил до гарнизона на крепостта Емона.1 •’ вероятно с про-доволствие. Понеже на 23 с.м. Савойският граф е бил още в Несебър. 14 Емона ще да е била превзета на 24 или 25 октомври. На 28 ноември с.г. в Несебър били изплатени на балистерия Николо Кателани и грима негови другари за сметка на заплатата им за времето, когато служили в гарнизона на крепостта Емона. свръ.х продоволствието. предоставено им от графа, чрез незаконния син на савойскня владетел Ан-Ю1Ч,о Бастарди (Антуан дьо Шампан)'. капитан (началник) на крепостта. 8 генуезки флорина.
А Пяеткова .
"ия "а 'РаДскО1оПРоу сто през XV v “ н’ '«72. с I9S l9JV> >£*-•
/У. 1'ние. ice. Очпл история,.,	IK
в периода 1352- 1 ГСУ ФИФ. LXJV V 1 П с. 59-62.	• 3- 1970
12 П. Петров. В. Г1О31, Христоматия „о истор,,,'™ България. 2, с. 173 На
.-7. Горина. Материалы лневпика Антона Барбер,, по истории Болгарии и в„ зантии в XIV в. - Byzan tinoslavica, IV. 1973. ij 301
Пак там, § 300.
318
319
г
F	™’к=-	к"ш" ’х"
«хиарс». ^•' ^|;,^-‘ г'„., о-ж-я.' Теж-I пкп\ НИЯ l.t. НЛ. K’*tHU 11	»	1
“ , к иипнонен режим. »р« ,Г? *е« е пр..
и Гl./pjoHUH»-. както .. ней.ни -«..Id кон.р..-6 и я	.ьрпение.о на ем.ш.к.. к- - раж-
,,,, В края на янтари ’!6'- К1,,а’” г ,-р- ж	(незаконен син на Фраи-
. Л . 1» Мипггеяе> » и»»"»	“ -ин '..«н
, ,‘,	кг..е на Савойски» .раф. окнарите вь-
синили. прогонилн гарнизона и самия Бастард „ленили. Вероятно срешу Емона 1 рафы изпра-iit 1 BiKHna част, зашото в бележката се посочва. че срешу този град се водела война. Емона обаче залазила свободага см. гьй каю кьм средата на феврчарн ковчежникът на графа изплатил чрез Франческо ли \!он гегеле lb флорина. срещу конго бьлгарите в Емона освободили Бастард от
плен. *
Мною по-жестока била сьдоата на крепостта Козяк. чийто български гарнизон оказал упорита сьпротива на рипарите и отблъснал първото им нападение В Савойската хроника под заглавие „Как крепостта Колокастро (т. е. Козяк) бе взета със сила и населението нарязано на кьсове** се разказва. „Няколко други младежи. конто не у частву ваха в завземането на Емона. поради което бяха недоволни. пред.тожиха да завземат една друга близка крепост и се качиха на една галера, носенки сгълби и въжета. за да обсалят през ношта крепостта Колокастро: и когато мина п<'л\н<>ш. ге габно поставиха стълбата и пет-надесгт войници се качиха на стени ге. без да бъдат забелязани. и когато се качваше шестна-
Пик там. § 421
десетият, един от стражите на крепостта чу шума на орьжията при лоставянето на стълбите и за-почна да вика така си.тно. че лругите стражи се събудиха и всички до един ударила пет те рицари и лесегге оръженгкци. конто вече бяха влезли выре. така жестоко, че г и убиха и нарязаха на кьсове и откачнха стълбите. Когато другите бла-городници почувствуваха. че другариге им са мьртви и че тенесьумяха да помогнаг на своите. ояла така разтневени и засрамеии. че не смееха.
320
... aU* СС И<»КЦ*Жат ...
И’-' <ЬЫ ичвика и «м кача- г?СиоллРя ' Ч Петров. В Г юзе. и . > 1Ра‘ -...«•»» Ч И Н ИнГигь. -*'рИЯ1е;ш. ХрИСТОМЯШ» П» «ПОДО О1' b Ginwia ’ н лккхмиа ла СЯИа р.д Ьы«»ри».1.с W ,п С,О мыт. Не гьжеге. латою еХ
мо«1 те отмютя ла	'
-;,я|’ .., мьрч«<- графы навара едва *’,,,0 еноиле хора ла сс приюти и с Тях
<4‘i ‘та nPeB!CS’c Колокастро. така че я Ивле iP.lH1' , и парила на късове Житслите й. ла ла 1’,,ав ' ” „ ла смърл >а иа пепле рипари и лессйе с " 1'" .civil- Ko,lto 1С бяЛа уоили Спсд като кре-;',B*c"L-.c xaBieia. графы на Савоя поиска да -1<а .репостите Емона И Колокастро иа хо-.;Н'Ч * оьпкия император, та да ти охраняват. г-' "“Амт юлкова малко. че не иекаха да се 1е ° ,11 С листе, а само с крепостта Коло-
’ \о1'аг"..1ова графы остави та касте.тан в Емо-,ро- \nixau дьо Шампан. нелакопен син
г-'1" ч1ссйГ‘
Л -Чн”1 е1ИО с. нс внтантинците поставили =‘ ^-лС*"’^л0„ В по-ссверната крепост Котик.оче- * сн оситурят в.тадеиисто й, докато ’
’"тио- " \ то Несебьр крепост Емона вероятно f"ill О'-'1 ‘ це ио-кьено нте им бъде ттредадена с''111'’ця 1РаФ пРи не1оводо таминававе. - \ .чч’"С14 ,pit pi налнчнето на византийски гар-л*.'-1-1 се споменава в сметководната
'104 KO vtioHHH ьарбериус.
in-'|U Will -Чмедсй Савоиски денствител-о,.с' "-'р' йесебър н останалте завладенн от ' |1РсЛ‘" юски черноморски традове южво от •10 6ь " Рнп-1 на впзантниския император.
!i- ч 1а”" , ' Козяк и Емона. те очевидно.	___
\с- се	л ти в ръпете на пар Иван Адск-
1Н'Ч" ”Рт '' / к по емонските бъдтари в края ,:\,.р	<- Ли се освободили, на север от Стара
 я11' .1рчсач" Лепостта Козяк останала под
инна саМ0 Лкашнизл византийски тарни-111 „ысп н° ’-К	'' .лен Кактосепосочва
* 111 е би л ми0’ ° ис‘ ’ ... византийская '«'"'’ из хроник- хората «*’*“* ^
нею крепости - Котики но_ pi 1361 '-те зря 1ЛХзаХра*двс
Ж °'	» «»».««>»6“-
СоЗОПО-1- Л
C^onicon и’~™Ьпа' "Б«.«г«и кьм !& л—-и* .ЛТ ?
LXV1,1972.1973. с 154 
321
F	гаритоедяалиебидат^	бил на
И отоьспаг по суша от остана-
К°ЗЯК " ЕМпНа „ щетта на българския деспот До-бпХшг. За това известява едно синодално pelf	Хиё иа Цариградската пагриаршия от юпи
“7" г по спора за Козяк и Емона между мит-попЗ штате на Варна и Несебър. Според несе-бьрекия митрополит „в неговата енория между тхине като подчинени на нея са от старо време намирашите се в близост до Месемврия крепости. конто се наричат - едната Козяк. а другата Емона: понеже те се намират в деспотството на най-щастливия деспот Добротина, попадат и под църковното наместничество на [митрополита иа] Варна, конто сета ги владее". С решението било възстановено старото положение несеоър-ският митрополит отново добил правата си над двете крепости.22
Изглежда. че цар Иван Александър отстъпил остатъка от Българското Черноморце с крепо-стите Варна. Козяк и Емона на деспот Добротина срещу помощта. която той оказал за из-теглянето на унгарците от Един и Бдинската облает и възвръщането й на цар Иван Сраци-мир.23 Трябва да се приеме, че цар Иван Александър отстъпил Варна. Козяк и Емона в края на 1369 г. или в началото на 1370 г.24 При неизвестни обстоятелства по-късно Козяк и Емона отново били включени в границите на Търновското царство по времето на цар Иван Шишман (1371 — 1395). Османският хронист Мехмед Нешри от XV в. съобшава. че през 1388 г. Иван Шишман владеел Козяк и Емона, докато Варна принадлежала на Иванко. син на Добротина.-’5
Трябва да се предполага. че след завземането на Овеч (Провадия) и Дръстьр (Силистра) през 1388-1389 г. Козяк- и Емона също попаднали в османски рьце. защото териториалната връзка на двете крайморски крепости с Търновското царство била прекъсната.26 Близкият до Емона град Несебър паднал под османска власт през 1396 г. заедно с другите градове на Черно море
KOBiiaia през XII в. И 1973. c. ;
г.M'lc.w», Q кре..„С1 К^"°Ч. среда- ,	;iH>.
ими 4j db
'В. Гюзе-iee. Ch Mesembriae. с. 161 —

24 По-точно между ->0 густ 1369 г. (датата *>-мото. с което унгарск "с-крал Людовик съо6Щаа’2 на видинския бан Пет Хнмфи. че чрез поръчите? CTBOJO на влашкия воеводч Влаико и на Добротица освободи царя на ВцдНц . да му върне земята - в. ' В. Гюзелев. Chronicon Me sembnae с. 163) „ 24 Юл„ 1->70 I. (датата. на която е издалека посочената патриаршески грамота).
’ .4. Kuzev. Zwei Nolizen zur historischen Geographic der Dobrudza. - Studia Bal-canica, 10. Sofia, 1975 n 127-128.	" *’
26 Ibidem, p. 129.
322
t hronicon 'М 165.
Пак
83
of сIара планина.»' С)к р*1, , османският влч ,» Оачеио >’ 	о е	- а «£,
< „о ’"••'."° с Несебър ,,^и о6л“ "а Ви. м£ Г -1Ь1,има близки,;, Емо <* ‘и’а>п„й. ' »=-i'1’1 .-ралове окоичателнр к пРичсрн„, в «ст |С .нскитс завоеватели „„ билв Лит,-, "’Веки- ... Ле,и па запето „;, щ Map, Us, -««а «, ис,„ри”7-'; „Г . „юложение „„ да,Р Р	' ««о "Я ,45, , . ^”-«>4-
а; ‘„еиианския тър,овсц д^к“аоД„ата '!7°-Н‘1	)1 В Цариград От Uu OMoEa-ift> КНи,а
г"б^,язал връзките „ сдедки^ А° 1440 гЛъ5*' ‘ "на	‘ М-Р^'Ди'^^е Г1.р,.п^- =
 л,ато„ол.'" следов;,,сл„о с 'Д’* ' Несебъп I . конго са били „„д в	ЧЧ>«оморски Р
-« ожчвеии търговски впъз “ в;,а« Р
Вгорото българско „арс/в" ‘ >'»Рад. [„„.„а до Черно море е „мад° “ Е'"»кка,а „ескп ооигели, за което свиде",Г4"111* «“«а-рбройпнте останки от манастипи „ уват м««-рмона се е намирал манастирът Л1’?,™' ИР" , „ьрха Палеокастро .. и;Ев; Никола", оорскня оря, „Св. Георги- , "Я-'До в ,ас (no-рано Манастир) се °JllnK0™ с. В фите -Св. Влас", „СвГ Петър" ^\МаНас-и 11;1К „Св. Илия"?' Нан-значтетт, Вили патриаршеските манастири Св ,?'КС.'1" ’ Св. Никола", конто през цялото”,.. " 1 В „НИС отстоявали независимостта си от“^У’ п0Лита на Несебър. Заодно е други “Т^ манастири „Св. Влас според три грамота о, XIV в. ее предавал във владение или иравлён^
„есеоърския митрополит?* „Св. Никола" съ-що получил грамота, вероятно от цар Ива,, Александър. в която между другого се казва: „Заповядва царството ми с настоящий освободителен и божествен златопечатник... щото този манастир на светия мироточец и чудотворец Никола да оъде несмущаван, необезеилвав. неприкосновен и необезпокояван с каквато и да е гсгоба царска. църковна и властелска."” „Св.

1


u .V. Шкорпил. Цит. сь’>- С. 35-36: Притч Шкорпил Черноморскою крайбрежие и съссдпнтс иодбалхански страни в Юж на България СбНУ, П1. №90, с. 16 №. К. Ире-чек. Пътувадия по България. Пловдив, №99. с. Ш.
Никола" нросыцествувал като патриаршески
м.шасnip и през османската епоха. Със сиво- ' 11 '<,т.,е"п‘,ч. 1
птшо решение от 1723 г. манастирът отново J„ac,„p„. в сбор»™, полечи.। С1аврошпия1а. от която неотдавна бил „ чес, „а Васил И Зяатар-.III11ICH и подчинен на нессбърскня митрополит.34 ски. С.. 1925, с 161- П4
323
...	-	... .ичава.1 <?сч минаи»> . a
Ж”Н^с!чн’п жсп!на на о. ъня и бил превърнат нрсчк с», на. ' моьна манасзирът получил прежниге е„ „Р„„а " основе се смязал за пат-
Р t, - Проз 1X65 I. варненският митро-u"‘ni Йоаким пите. че ...манастиръ, лежи на приятно и романтично място. па един нос кр /й морето. попрел стр:, гора. но е в развалин,, с нзключеиис на нърквата. която е о, камьк и нова". Манастиръ,. в коню все още имало мо-наси. притежавал много „моти пиви. лозя.
/ гора и лвс мслнинн."
В този или никои друг манастир из Емонската планина пребивавал за известно време Теодосий Търновски но времето на цар Иван Александър.
/ Според житието на Теодосий. написано от на- , риградския патриарх Калист. т ой „отиде в Емок- ;
I ската планина. която лежи кран Черно морс, близо до Несебър". Поради вьрлуващите тук раабойници Теодосий бил принуден да напусне емонската обител. чисто имс не се споменава.1' През османского владичество крепостите на Котик и Емона били изоставени и с течение на времен, напьлно се срутили. но нристанищата им не загубили значеиието си. особено Емона. Според аиглийския търговец Джон Нюбъри, който проз 1582 г. пътувал с кораб от Цариград до устието на Дунав, Емона била градче.а Евлия Челеби нише през 1656 ,.. че при нос Емине имало голямо пристанище и едно село от 1000 кыпи. наричано Емине кьой.3’
Пълният упадък на двете селища настъпил през XIX в., когато техните пристани, недостъпни за параходите, били посещавани само от малки гемин. конто изнасяли оттук дървен материал.
inpcKa книжищ.-.
1944. с. 145.
14 //.
СЬЧ.. с. I«|	|83	 Ци,
' Пак там.
с. I94>pvt-
ft //. Ников. вьчраждане । Варнснско.
пондснция.
213 219.
H. H. Злшпарски. Жип„. A«HV vCvB	
” Calalori strain! desprc rile romane. II. BuCHrest," 1970. p. 514.	4tl-
A. /’. Гаджанов. Пьту-ване на Евлия Челеби из българскше чеми през среда га на XVII в. пс’н XXI. 70. 1909. с. 717.
р 29- МЙ,
IS >h 1Ч7К, р
& км. Гра ты .Тра н Дакия пре* кмнаи
*“ i С.
3 И кич шиичмст (IV VI 1959. с. 95 ел.
- "	"•«. Очерк
'. *р'\ *K">pHuia нд 1ра1 uwa>i.p п периода 155' ?5?.' гсуфифХхи .!!,!!. с 57 47;<м,„™„ nruiucon McMSnbrntc (Бс-тежки ui.pxy Mciopintut иа Ьь uapuicofH Черноморце i периода И66 l-UX i ) НУ Иф. LX VI. \ 1475
147	U)„ qL
nnudallerlichc Siadl Moan hna (Netebftt) im 6
BUR VI. I.
So 54.
...........Mr '"'•ш W4 ,, '“A'*"" Ke < ki m“wl«'lCTlK-
hr .
di'r?.'4 'ГС (Suua'u”'. re-
c*. nolo hiMiniqucs) III	.*....	...
^бсебър
. нкияг.сьврсменс" чериом
'‘„ри.юбн! юляма htbw,,,^'" граднижб , ‘ .• ЦОЧИ1С.1'10 добре чаиац.,.. ''“"но поп,., С ....«‘’”"а 1 а «ьР^вна арх1,,'"“'«'«ини	'
. с1К-кп1е кыпи. |„„ им.( ;	>Р!1 и „ьл.
I -	направо о, в>е и
......’1’ОЧа^Ва^нав;шСиявТм°'н«>о-
,..мЯ	«чрето «1,с
НссебьР е ра июлттжен вьрху малы, ими "-лжнна 850 м. .нврвнД^’Ро». к„й. Я11 oi - xeKiapa. Свързап <• ...	” >асм»
льды 400 м. То.,н у* eyiuau, с а,а вреде.ава та неделимаИ1К>- ;
'супкиа	,1а Несебър
иен>рия|а на ередновековния Нссебш . паме.ннни заслужено „р„„.,н„;1	«»-
, ре .„на оьл.арски и чуждес.ра,,,,,, ( 1сх11п!с 1 рулоне, различии по харак,ер к1Н„е „ научна етоинткт. едва е |,еобх \ а (-„.да! посочвани с оибдио,р^-ка „в. a -1U 6„да! ноллагани на аиади.ичиа и кри,^.” и .ненка И нее нак повечето от 1Ях има, с ща мер .а: в редина случаи ,с са написанитГз с...... на нов и in но новому използван писмеи
и арсео io, ически маюриал.
Ире, вшивное! ia и срсдновековисто Несебър е
. .! нрс IH всичко естествен© защитен чрез своего
ровно мсс!оио.1оженне. Единствен^ опаснее, ,а нею и жигелиге му идеала откьм про-вдака. Koiiio 1 о евьрзвал сьссушата. Независимо ' Noaibre. I.
...............Е-----------
,>i юна иелият остров с бил опасан от крепостна ск-па. коя!о и досета на никои местаезапазеиа на височиоа до X м, а на други е нанълно разрушена и по1ълната от морето. Главната порта на крепче! ia е била разноложеиа в западшпа чае,, ючно срещу провлака. Тук именно кре-
с бича натт-з.траво	<
iTociiiarTi стека ,lt. с,рони на норное и но обою 6 купи (-	-	с,,., „ ку.,„,е и ттрез
-	Йо бттот ттсколкократно таз.тра-
.ре-тттовтм » т -	|С„„ с.1сл к.,то са „ос,ра.,-
вявани. и >о оо‘	,ра;ы или норали
ттог;|и III,рвота реконструкция продьлжигел .. * , а у п .„.рвота половина
втората в края на VI в. эетата в наследииiа чеп
30-1 с I
ъм среда™ тта IX в.; петита към на XIV в.; птестата в края тта XIV точка на фортификационната си-. ...  посте	и крепостите на Балканский
Йо построй през средновековисто внимание за-с’пжаты прели всичко укренвансто на западната ] -гена на Несебър и на главната му порта.
През късната античност (IV VII в.), особено но време на ,.варварските“ нашествия на Балкаи-ския полуостров. редица градски средища временно или завинаги прекратили своего сыцс-ствуване. Повечето градовс на Западного Чер-номорие. макар нерядко да изпитвали раз-орителната стихия, оцелели. Със силно изменен, намираш се в упадък стопански и градски живот те представали една от формите на континуитета на късната античност към ранното средновеко-вие. В това отношение от гледна точка на исторического изследване през този период на твърде оскъдна информация Несебър представ-лява изключително интересно явление.
През разглеждания период Несебър бил включен във византийската провинция Хемимонт в диоцеза Тракия. чието седалище се намирало в Одрин.' Името му се споменава сравнително рядко в историческите извори във връзка с отделив и нс всякога свързани едно с друго съ-бития. Въиреки това данните от археологически-те паметници показват, че ролята му на важен градски и църковен център в споменатата провинция нараснала особено много през царува-него на Юстиниан I (527 565). Към гона време се отнася реконструкция та на част от крепост-ната стена, строителството на църквите „Св София" (Старата митрополия). „Св. Богородица
1 //«к та.ч. с. 97. бел.. 4; В Иванова. Стари църквй и маиастири в бълтарските теми (IV XII в.). ГНМ IV. 1922 1925 с 5(14
326
Елеуса" и на някои граждански постройки.1 Оре- Несебьр дялою му население в края на VII в. се увеличило с преселници от сирийския град Апамея. миозинегвото от конто се занимавали със ско-. говьдство. Някои от жителите на града били гвърде заможни, за което свидетелствува не-о главна откритата и все още непубликувана находка о г зла гни солиди на император Констанс 11 (641 668)? Макар и да оставала всграни от основни ге иътища на славянските, прабългар-ските и аварските набези на Балканския полуостров. Несебърската крепост. охранявана то-
5 I'. Velkov. Kleinasiaien und Syrer in den Balkangebieten wahrend der Spatanlike (IV-VI. Jh). VH. U. 1965. p. 24.
327
Несебър. Крепостни степи и кули до портата, глсдани огвън
гава от 500 души, била превзета от аварию през 587 г. Крепостната стена била разрушена, а грады ограбен и опожарен.6 Но той бързо се въз-становил и залазил своето важно място сред чер-номорските градове. Към средата на VII в. тук бил изпратсн на заточение един от учениците на прочутия богослов Максим Хомологетес (Из-поведник) (580—662).'
Създаването на българската държава в земите на север от Балкана през 680—681 г. довело до чувствителна промяна в политическата обстановка на Балканская полуостров. Ролята на Несебър като важен и пристанищен центьр. пристан на византийския флот и място за дебаркиране и съсредоточаване на византийските войски при походите им срещу България сил но нараснала. особено в периода 756 775 г.н Именно поради това и с оглед да се оси! ури прехраната на мно-гобройната армия в края на VII VIII в., както личи от многобройните византийски оловни печати от този период, тук са били съсредоточени императорски складове и щаб от данъчни и мит-нически чииовници (комеркиарии)? Понякога месголребиваващите тук комеркиарии* са отго-
6 Teophylactus Simocatta. Historiae. Ed. C. de Boor Lipsiae. 1887. p. 92.
7ГИБИ. III. C.. I960 c 308 -309
‘ Theophanes. Chronograp-hia. Ed. C. de Boor. I, Lip. siae, 1883. p. 447 448; Ni-cephorus urehiiepiscopus Con-siantinopoliumus Opuscula historica I d. C. de Boor 1880. p. 73.
328
n Theophwu**. ph'ta. I. p. 434.
..., сьбираиего ila
K-м »»»<> »i.» c^p».s* -...................................,
са никои фа кт и	».•.	v.- 'C'??--T',
' 1Я,., на града. Ир.., 7 } "I в.. Pa Wo- '"
,,."1 „Miicpaiop Юссин,,.""«111ИЯ? "" C  II.,L. !>lH695:7O5 7114,.e...,’,4'.............-	... »• Ж
!<*;. .- oil 11 ,acnio c 6,' , vn°cio v" к \tP7IX! И войска ia му /.,. '1|Хки» хан т*"”' и, '’"pa.i. «• la c" "'•'Bi.piic	' »|.мРц ''	''''"""' 'ш'7'7
I’" -„ in iiocpciiiiiaia - 14X'n.ia н i>,. ?•' ''“’w™,,. l"mll.. '^.орЛьв Сириец	....n •“"......................
c 500 овце и cc	J41). к„й,п
r|b ,. през октомври 763	_ ,pcjuWiH,
"p‘"’ "ac,ll"i':' c,pa',,,c" c,y. -u^»» ваду,,. -'J,,,,iiii.B’"a КЮмили иавыпе‘,к PHo "ope ,a "fioo'ilHiB чак в, Несе.-ч.р,, M '’PO a ib>	» *"»<»„„ ла врем и a»-, °"1‘
Ха,ария и Бь;царИя. а	" •»»-«"море,,,
ролв-вьсел....аВиза,,,„йека,а	”"а лРНв
ёД,. ,->ь.п арския > Хаи Сабин (761	" ИРп 1
„ародния събор. че e^ „ J24’би1 Оби,-.дава cipaiiaia на Византия 3, /"'“.""-«"вка 16я, ад В крепнет та Несебър „ п'рем^"^"' „aia на визапшиския императорР. £"« и*Пра' Л111рапп да с.. .. --------- '«•'«отоииз-
|С показва । мясюто на Несебър в бъ а -,„ --- ,
.виски >е опюшения неиросредс.яеное цоТ*"' „..„еи, иа оъ.парскага дьржава. Несебъп?^' ,|)Орпои1ь> на византийската експапзня ^вц мд,.aaia оь.парска държава. Едва и, ,.	'
,|,аки.|. че през VII-V1II в. ,pa;lb, „ „^'а „бдао са оиди управлявани о, архонт, конго „бцкповено имал пилите „ипа. и императорски дкиарии . какго личи от никои публикувани ви-,аП1ИЙск11 оловни печати.14
След разт рома на византийската армия във Въ- 1 рбишкия проход на 26 юли 811 г. и итбе.иа на 1 византийския император Никифор 1 Геник (S02 811) в бълтаро-византийските отношения пасты1ил обрат. Той се изразил в усгановявансго на бьл! арската хегемония в двубоя с империята. и територнално разширение па българската дьр-жава за сметка на византийски тсритории и уста-
329
A
Chronog.ru-................Nuephonw (tymcula historic». P • Ы.
*......-	•	.................. 11 Tliciiphuii.
са 1сзи факт, по недвуемне.тен начин рйа. 1 Р W:
- •	-	-	Opuscula hiilohca. р. W 10
(не сс споменшв името на Несебър).
G Zorro» OOJ Л »rjh-' On. cil.. * »wl 2432. 2577. 26W-
о g З штир‘ж“ рвя «а bMiBt*»™;
I ,c . iW.c-У1с'

*
новяването на трайно българско владичество в редина градове и крепости на юг от Балкана, конто имали важно значение от военносграте-гическа и стопанска гледна точка.15
При проведените през септе.мври 812 г. прего-вори за мир с Византийската империя хан Крум заплатил император Михаил I Рангаве (811-813). че ако не се съгласи с предявениге от него условия, ще нападне и превземе Несебър. Тази заплаха още ведиъж разкрива мястото на града в о тношения га между двете държави и значе-иието му за отбраната на Византийската империя. И тъй като императорът отказал да изпълнн българските искания, през октомври 812 г. гра-
16 Theophanes Chronographic. I. p 497- 498.
ды бил оосаден от воиската на хан Крзм Ппи и - v
„V.! lain "’KVCHO били ИЗПОЛЗВани обсятп Р НлотьР Kpcmvmrlc ст.-г	лиани Оосадни ма- оръження до nopiaia. uic
пиши, и фаоо i спи под ръководството на избя- ;шни о,выре талия при ошпарите иокръетен арабин Евмагий [ рад Нсссоър бил иревзет от бъягарите на 4 ноември 812 1. Тогава той за ирьв път влязъл в прсделиге на България. Победителнге завла-ie.ni много храни. 36 медли сифона с прочутия „1 рьцки о! ьн" и големи количества злато и сребро." Намерена га в Плиска мраморна колона с надиис ..Крепост Месемврия" очевидно с била пос 1 авепа в българската столица, за да увековечм извършеното от българите завоевание." Наличного на прабългарска и славянска керамика в
’’ Н	Пьрвобъ.1-
I спеки надписи. С.. 1979, !4> 19. с. 147.
331
330
“ Ncssebre. I. p. 121 —124
• усганоняванего на бъл-ИС	'’гЛ-и к-п.мюсгсн гарнизон в нею. но и на бъл-
uptKi I	Tnn'i с сит сыцесгвсн факт
i.ipcK-o	, бьчгарска колонизация в
oi първоначална1а i ».п i	......... -
V	Чепноморската oo.iaci на юл ол Ьа капа.
Пое	в резуллат на впзантииския поход
F	слепо България била превзста важна л а слрате-
п,ческа твърднна Несебър.'1 Гои сганал отново елин от пограничнитс л радоне между две ле дьр-жави. За прелприегиле от виза»гииската власт пчбоги по вл.зслановявансто лла Нссебърската '	крепосi по времсто на император Василии I
Македонец (867- 886) свидетелствуват намсре-ллллле в нея откл»слсци от два надписи. който гла-сят следното: I. ..Този град, разрушен от ръцсте на езичниците. чрез лрижага лла царствуващллте Крепости кула в Нессб постролл отново из основа.... а.... довършиха оо-	Р
। говенчаните император»! на ромеите Василий и Лъв заодно с, Александър. година...". II. ..Василий в Христа василевс на ромеите."2" Първият от тези надписи е датиран в 879 г. и показва, че тогава Причерноморската обдаст на юг от Балкана се е на мирила в пределите на Византия.
Поради обстоятелството. че християнизацията на българския народ (866 г.) изменила характера на българо-византийските отношения. Несебър. независимо към територията на коя от двете държави се е числял. станал един от основните	......
центрове на културното и църковното общение Първи. България през между тях през цялото средновековие. Влияние-	...
то на високо развитата култура на византийската столица по своеобразен начин е било възирие-мано в архитектурам и изкуството на средно-вековния Несебър и по различии пътиша е ре-флектирало в България. Същевременно в него-вото строилелство и в развитието на изкуството дейно участие са вземали и българите. Поради юва именно средновековният Несебър може да се охараклеризира ка ло своеобразна българо-ви-зантийска симбиоза в областта лла политиката и културата.
В резултат на победоллосната война срешу Ви-ХИЯЧ27Г3 894 9"4 Г ЦаР С,,МС0,‘ (893 9Л) включил в пределите па българската
- —	Княз Бор„с
—3 ЙТО-рата половина на IX век- г 1969. с. 74 ел.	’
" В. Бешев.шев. Три приноса към българската сред-новековна история. в-Итслслвания в чсст на Марин С. Дрннов. С.. I960 с 292—293.
332
рмя.
лЯЙ,ва Черноморец о6 ПГС’’ е«ии прод™1-1 чак,1о
>11'- Цессо1.рсе„ам, ‘ - «'Пеле,,
Q7l	ржава. Ъ	ао ,
,JP „.капе па ново щ.рк '’"в’»а„с,„	"М- '
’рад'-' се Р"-""'.'	«Рои,Л1п "'
iie,t ( пмеон Велики и Нем А‘”с ”а 61 UTBo “
J „,ЗК""С «ежду ИМ„ер„, 'J""" "eu,,.p^ * ‘.рад " нарекия двор на £кИв двор „Д'1 '
$7 ,. г>к с,ана.,и предваригс Д' «эдта „„ - 011,варя|и.я между „Д ; '"'с Прегоп •'„.иПскИ’е прате,,,,,,,, т ' * Дсфав и ,„,. |,Л,рсК" ° |ТУК Доверенна, " Усилий ' „я император Роман Лака,,„н ,U\“ ™’“"'ий-
s „гнел Пе,ровня брат Ива, в II Щ' "pci '„.цсвременно „ре, вторая, „0,Д“
Несебър о, ново придобил апаче", ,е?„ “ 1Х Х г„с,;,11,„пен и търговекн ,K„fb	»"«н
J, В одна о, съетавените към 94Х г Морие’ .„0Я,а КПП, а „За управление „а империя™-? На .
„ргийският император Константин VH г Долин (913 959) СОЧИ Несебър “аУ,"J""1"’ '
,синие пристанища на руекиге .юдкХю „ки и на руските търговци от НовХд до цар„, рад по известния речно-морскй тьрХки Пу|Ь „ , варягов в греки". „О, Селина вагаи." гс не се с,рахува, or никою, но като взята, в Бь.11 ария, с 1 иг ат до устието на Дунав. О, ДуНа„ TCc,iiiai до Конопа, от Конопа до Констанция. ,о река Варна и от Варна отиват до река Дичина. Всичко юна е българска земя. От Дичина ге нри-с,тнаг в облаетта на Месемврия и гака до,\к евършва гях,юто твърде мъчително, опасно, пъ.т-т, с нреняютвия тежко нлаване."2’
*;' PutueiKiK. Месе Кч"19х" и.ьркви-  1912. ’«к»урата Ьъ-иария. 106- 10К.
рии.... I.
'/ичтек .\рхц.
» '-"реднонековна С., 1965. с.
i.fnniUpcKu. Исто-
14 Лч„»кз Seylil:ex C«Bli-,iua(u>. р IM; Michael Л,-tuliata. H’isioria. Вочвае. IS53. p. М2; Nl«rb"“:' Wn.-HBiuA. Comment»™ Вовпае IK36. p. 157.
Пак там, с. 536- 537.
С onstaniinus Pnrphyroge* '"tux. Dc administrando im-pcrio. Ed. Gy. Moravcsik and
J. H. Jenkins. Budapest. 1949. p. 62.
2h Joannes ScyliUes Continuants. Ed. E. Ih l/ok»kis Thcssalonicae, 1968. p, 112,
Г. I'c/kov. Zur Geschichle Mescmbrias im II. Jahrhun-den. Bv/untinobulgarica. II. 1966. p. 267-273.
28 B. rnije.WH и II. Петрин. Хрисгомачпя по история на Бъ пария. I.C.. 1978. с. 443.
По време на продължителното византнйско вла-дичесгво над българските земи и особено над Черноморската облает на юг от Балкана (971 1186) основна грижа на империята била jamiiiaia на балканските й владения от несек-ващи ie нападения на печенеги, узи, кумани и др. През 106-3 ,. в Царш рад и Тракия сганал голям
333
,‘‘p,„ .орскп.е крепости. - Та... била причина,a , cc прсгприем.п .ьзегаиовителни раооти в
Нссебьрск;,,;. крепас.
^'Хе^о. Юбб как,о ................. о, с.„„,
„еотлавиа ш о. и,к, в;,„ на .пне. .. + В,, юбновп ес ч„е, „Олимп,., на бо.а стспа.а .... Мессмнрия при Копс,ангин и Ев.юкня.. - С. ароо,,. „ арско, о (рстапи- сьхранспо в Бьлгарскня анокрифсн ,с,опис. евърп.а пък торн из, раж тането на гра-а с името на бьлгарскня цар Петьр Делян
,a B«pna ”P«ie) l|pc,
Guido. Geography .
.1 Schnetz. - (ll. । hd. Lipsiae-
Die mittela). Tesembria.
.тци съоръжения а на Несебър. твътре
до
I JIC-
Г^'Шмо 11и.
'Ч1"и'ек?"а"- а Йр^тад2?°,а"3:мпел»1 илр к,,,., КР->ИТВ и гой МУ "еще Оделяв, к’ , rPt'“" И no’’-'"’' "’-."apeKoto „ ,p,.n.
*"И1<И'яха	» Хумнда .ил rpaaa.
"ь "лрска111	Иеьздаде >ри Града
Ь”' и iUM ivanv ' Червем*. 2. Несебър. У ФУ'О11.1еМс • а години и бе посечен от
’Головина на Бит • 10Пини ”а в източната с ’’ашествията1,'санския полуостров. свързани °’Раженис и и и "с‘,,сие’ите и «уманите. дали ™" 'на1аоб\аед ^'ЪГ Пре’ '1ПЧ 1 '>* " в
। вдш пало от и  .. сРе1цУ византийската власт гелсгвото из nPt-Koro ’’деление под предводи-
I ператопт с ‘ , оогомир. Обане обсипан от им-I почет Tn о/ dP°BC* иочсс’и и сановс. той пред-I ворявансГр1'’*” "г,'ж,к ' В,л прк'к' с <™ИР°Т-I па сноп-• на ра'миРНпта облает и сключване I \< n.UTnPdi{,MeH''e ” примирие с печенетите и ку-1 Тш- . ?! е2ебъР5ил»п1ратен Лъв Диаватин?0  •»• dB“ Нссе^ъР бил временно седалище на ви-Ц	и писки я флот, конто трябвало да се грижи за
^нпитага на черноморского краибрежие и До-линя Дунав от нападенията на варварите. Вноо-3| ледствие за по-дълго
време седалището на не-говото команду ване се преместило в Анхиало?1
’• < От втората половина на ХП в. са запазени редина сведения за стопанската, културната и цър-ковната история на Несебър. Интересно явление представлява и неколкократното му споменаване като „град Мессмврия вТракия" в гео1рафското сьчинение на италианеца Гвидо (1U9 г'* коего впоследствие служи каю основа на редина гео-
М графски и морски карги и порту лани пре г ХШ XV в. През И34 г. руският княз на Галиция Иван Ростиславович Берладник дал лар сiвена грамота на несебърските гьрювпи w. е бодна и безмитна гърговия в нсговото
о во, ” Изключително интересна данни за сто-ианския. цьрковния и манастирския живот през ХП в. съдържа типикът на манастира „Св. Йоан Прелеча", чиито данни отчасти са използвани в научного дирене и показват развитие™ на зе-мсделието. рнболовствою и гьрговията в черноморская I рад.3*
За изднгането на Несебър като важен църковен
335
мени. Оше в h.i	се ча mine
Никсйския сьбор през 3-5 I. През
* ч Ччпа,),,,.. ,
•»«'< Nocies р,.._ "’AVn
семврия”. на nSw'r’w»»™ upc.lcraBPie.i №. ..uu.iun н'п-пн авюкефален архиепископ в епархиям Хеми.монт. без да има подчинени нему епискоии. През 70-re годин» на XI в. несебърския! авю-ксфа лен архиепископ бил издигнаг вече в раш . митрополит”." Всроягно с гози акг (рябва да бьлеевързаио и дострояванего на цьрквата ..С в. Богородица” наречена още Нова га митрополия или „Св. Стефан".’"
Според ланните на одно слово на современника Никита Хониат (+1213 г.) във въетанието на Асеневци (11S6-11S8 г.) срещу византийского в./адичество активно участие взело и населен него от областта Заторе и Причерноморската обдаст на юг от Балкана.3'
Като база за дебаркиране и съсредоточаване на византийската армия при похода на император Исак II Ангел през лятото на 1190 г. бил из-ползван Несебър. За да бъдат изненадани укрепляйте се в източностаропланинскнте проходи българи. византийската сухопътна армия била прекара на по море с флот от Цариград покрай Анхиало и била стоварена на брега близо до Несебър. Оттук тя навлязла в Стара длани на и се отправила към столицата на възобновеното българско царство Тьрновград.38 В Тревненския проход при своего паническо отстъпление ви-зантийците претърпели катастрофално поражение. което едва не довело до пленяването на самая император. След удържаната победа бъл-гарите настъпили на юг. достиг нала до Анхиало. който те превзели и разграбили.39 По всичко изглежда, че тогава те успели да изтласкат ви-зантийците от по-големите черноморски крепости като Варна и вероятно Несебър. През 1193 г. чрез действия главно по море византийците успели да възстановят частично властта си над Черноморската облает и да поставят във Варна.

36 A.i. Рашенов. Ц.,, с. И 25; A/,.
съч.. c. 145-146. Цит-
 Clmmhum. orali(. nes cl epistulnc. Rec | .? van Dieten. Bcrolini el N„„: Eboraci. 1472. p. 9|^' Срв. В. //. З.штарски Ис' горня. .. II. С.. 1934. с 45Г бел. I.
38 Nicetas Choniates. Histo-ria. Rec. I. A. van Dieten Berolini et Novi Eboraci’ 1975. p. 388 sq.; Georgius Acropolites. Opera. Rec.' A Heisenberg. 1. Lipsiae, 1903 p. 18-19.
Nicetas Choniates. Histo-ria, p. 428.
336
Вр‘
ttpe-
I hi « tee u II Игнцкт. Хр»кн»мц|ня по ней България 2. с. I
4 II. Никоя. Ььлг ушарски отношения 1257 до U77 годиш СиЬАН. XI. 1420. с :
|Xl’\i;i «'а преки иосочиап ‘аР“ИчО1|1 -ф « >-а„он
. к„,п о.,,„с,	1 к«га '•«
'... 4W,,”° е ™ >а вк.,„ ’ Ь».ка,„, " Vbt-
” „.-K.iia льржава. ц.. tllJ в Пп_ 1 Кончц.
1 -К'-аг к. , 1 '•Дели*.. Чап к... 1°ва о L Ч; ° 1,11 Кон’’,'’’141 "1дп”
"'•"о,., ;'"1а«вар 
H*’,’,гъ> на императора „а д...,., М14ра«п< °" „х.перия Хенрих пре, теси„р„, ^iV1„ у.чартне си срещу \'к,	*> ;
"• морски градовс на ни от Б" ^'"«Рски чД ..
,,о.|О-. И др.) не да;, цякад “»»> 1Л«'нало	р ы’
.. „родь-оксние на 62 , о;и„„, (р
1 [ирски.е. радоне „ крепост,, '-'к' . Л '.ер-;,а.оп‘’Созоно.1. дСое.„. К",'	Ь;"к""и
А Пирюс. Роеокасгро. Кр, "РИ'",О'‘- Ск„. '',есеМ1Ф"я се намирал,, nenpev, Лнх1«1л0 „
„а бьз.ареката дьр^’^
, Несс.• ьр се споменава н pc "J*
f вори »ьв връзка С ин-тереени ст.6,,, ’"P"MPVK" ‘ .рекою нсюрическо минало.	1 бъл’
итко пред» 6 януари 1235 i спЛ.,„ ' к0,1 Сава па връщане от EpL™" ilpxue’ *
, „ Цари, рад и решил да поест и своД^’"'' ’ ' 1СК„я цар Иван Асен II (12|8 р4) J l,hJ-
1Ь |Ж„ , иь.я ей по море и с кора'й ,,р,,е",Х, „ ,рад Нссеоьр. О. гук ишраш.1 „а царя „ее, „, с(,„е,о цриетигане. Иван ДСен II „рОВРд„.,
и коне, та да иридвижат скышя гос, о. крайм°рския град до Търновград.43 Кьм края на царуването на Иван Лсен И Несс-,-,ьр. За.оре и Южночерноморската обдаст Stum кисни във владение иа зет я на този бългдреки п.,р leeiior Мицо (Михаил), който прел 1256 1257 . но време на избухналата граждански война се опертая като един от осиовни.е .третей-теити за царския трок/4 Твърдс интересен еии-д.д от тогаватнната история на града било нре-iijcMaHCio му на 14 тони 1257 г. от венециански флот, сьстоящ се от 10 талерн. начелос адмирал Джакомо Доро. Тогава венецианцитс ограбили .рада и никои от неговите цьркви. Ог нан-то-
337
юрия н«
1978. с.
В. I tn >< «•« и II. lh-»»po*i Хрисчоммня по история на България. 2. с. И6- II7-. В. Гmirir» Нови Дании <а не-।прията на България н на град Нгхсбьр пред 1257 i
Векове V 3. 1972. к. Ю 16. /<й-Ф. La Bul^atw. Vcnisc et I Empire telm de Constantinople ju milieu du XIII* auxlc. HHR Ш, 4.
- 1975. p. tt-W.
Г	.«мата пьркяа ..<» <	С"’"-
Г	те взелтт тял.тто на св. То.тор < тратила,.
.,е„.,с..а на св Взрголомей. рьчииата на св Chci и труп, свети мошн. рстикни и иърковнн сьсыи*' Венецианского тав.таляване на трала „„ало временен характер. Деспот Мино уснял та отвотова трала и полхванал с нова сила бор-бата cpcmv възкачилня се междувременно на бъ-парскня нареки нресюл скопски болярин Константин Тих (Асен). Макар и ла и.мал временим успехи, лсспо! Мино в крайни сметка загубил двубоя за корона/а и се принудил да по-търси помотта и за криля та на гоку-що възста-новената Византийска империя. По сила га на сключсн с импера тор Михаил VIII Палеоло! договор Мицо предал на визангнйците Несебър. Анхиало и околии тс им земи. в замяна на което получил пропни край река Скамандър (близо до Троя в Мала Азия). по1вьрждснис на деспотско-7 0 си достоинство и обещание то дъщерята на императора Ирина да бъде дадсна за съпрута на неговия пьрвороден син.4" За да получи и да за-во/ова отстъпсната българска облает в Южното Черноморце и Затора, с толяма войска били из-npaicHii куропалаз 1>т Михаил Глава Тарханио! (1263 г.). За нетовите ранни подвизи значително по-късно в мерена реч с известил визаитийскияг поет Мануил Фил (1275 1345):
„Доститнал и до хубавата Месемврия Той. появилото се на Запад слънце, Прсврыцаики в пепел владетеля на българите. Известная онзи могыц Константин.”4'
Хрисгоматня по
4 Manuel Philes Ed. E. Miller. | 1854. p. 247.
Annina Parisiis.
През 1268 г., след преждевременна га смърт на своята сьпруга Ирина, цар Константин Тих сключил мирен договор с визаитийския император Михаил VIII Палеолог. скрепен с династический му брак с племениицата на императора Мария. Oi византийска страна било дадено обещание. че след скрепяването на клетвените договори щели да бъдат отстъпени градовете Ме-еемврия и Анхиало като зестра за бъдещия брак Н'-a.m,идите съэнателно и преднамерен, оС Това ч‘Хо,СН"С'° "а •ВЬ,,р0Са м Месемврня”. занз-ийХе Л° СИЛН° изоетРя«е •«« българо-ви-аитииските отношения в периода 1271 1276 i .«
В. Гюзе.и'в u L Петров Хрисгоматия по история на България. 2, с. 121.
Пик та с. 353.
338
” . -Л
•4Н\Ил ф ч
Л'.^икми «л X..’?
-Д и той «
 Ивай.ю 4>MeciH1 ",pci“” 141"м ' ^.вичантийския к„11ф и» кп>... , р ..........
’	"ръжис вМ«в“« """"in i ’
<,.я нреенм цар И».,,, д «>«»> «	‘ "а
'I'^cib?"-1-' mxiiiho п«.И1Л" т»
све еьнрма.а с„ % «;Т „р,,,^£ < и”* 1 оь•” •*ГСКИ‘С царски <
’••|Г;я1010 »«а »-«« г и гбятал нчй°НИПи и " *Р»я с царека.а сн ^нацр, ,	?.«
MOI"- с кораб в Карн, рад,.:
...па Н’е.ични ,ворби В 11О,е на XIV в « ,1о;исг ’• "•	в1,в ВиЧаИ1ия Пв.-'.."'
В-*"’1 Р"1	Ива« х«н\ц
,МНИ> >-• Нессоър или пьк ,„й " '”™« «о-“ сдна oi най-ценниге „ри 11Х-1и,”‘ач«:,«»ва к; ,СКНЯ нмнераюр Мвханл ущ Л‘" "" “»>>»
; ......	;?в-'в?1№мврия’И,а(-г™в«
месех.врия и .. .норе >tx. ........
При Я •
1,са вшстаноияваиен. на Виэактийсха.а „мп-
„Гс ик.аияната на ге.пу *	-
Р „„„„не. анконцик- н „а	" ;
10жносг да гьртуват в Черномор,
•m Hctcfivp
....... ............
„., к.гепшн.нн.е и генуезтпе е .аепнде.игсгну-ван" т гс-нн... гокуменгн. кон,о лосе,;, гвър.ге „снкгно са н нюлзвани в научного н ic. le.rnane. В е гнн СПНСГ.К на шетн. нанесенн при  ьрг овею га генное, на венецианца вьв Внчангниска.а империя. прелегавеи на императора през мар. I.7S / са разкрити редина интересни и нажни кон-R-rv/ни ел v чаи. През ноември 1268 г. венецианец ьт Марко Арналдо бил обложен с ми го в Несебър от данъчните чиновнини Протакси.ме-нес. сипа му Калоян. Михаил Сгратигла и Констан гин Калачрос. възлизаню на \7 перпера. Според венецианского искано ге трябвало да му бьдаг възстановени.' Венецианецът Джакомо Магно пък на два път и пращал чрез кораба на дубровничанина Марин Бунич Платове за продажей в Несебър. а на третия път допгьл лично в сыпи я град с Платове. Тук за търговската си деиност бил обложен от данъчните чиновнини на тази облает с мито. вьзлизащо на 25 перпера.
ШкипЗХЛ G I/ ren Handels-und a|tc' schichic dcr Renuhin dig mit besondcrcr 1Л V<-'ne i'n	die |Z!ch<
III (1-56 1249).
P 238 239. kn- IXS?
Съшият венециански търговец наел и поправил голям кораб (сандал) и го натоварил с жито. което изпратил в Цариград. Управителят на Нееебърската облает Рукас и неговите власти. натоваренп да отговарят за житото. обложили
с мито закупеното от венецианеца жито, а също
и превоза, като го ощетили по този начин със
160 перпера и повече. От иегова страна се искало ла му бъдат възстановени общо 175 перпера. с конто общо в дваза случая бил ощетен.'2 Вене- 53 Ibidem, р. 246. цианският търговец Антонио Скайа бил ощетя-ван много пъти чрез облагане с мито от страна на данъчните чиновнини в Несебър. Анхиало и на други места. Нему не било позволявано да продави внасяните от него стоки, а житото. ече-лгикьг и другого зърно. което изнасял. било ви-наги облагано. Така гой претьрпял тети общо на стойност 66 перпера, кои. о искал да mv бъд<п
възвьрнати.53
Графикьт. който венецианските и дубповни ките кораби са осыцествявали от Цариград до несеоър и редлда други пристанищ;. е несъмнен
340
Hine по-ин icpeciin сведения предлагш .
i.ipna-11111 акюве на тенуезкия нотами,,- г°"	к^""с"о «у ла .» шфша
\дбарио. съегавени през Phi	• „1 ,,M0,K 1,а и««6ьр
.Г,,,,..	' ЛАчи^нннотеМ1К'Ра На
Джакомо Скварцнафико. пкзномощ^Ст^ , „асна I 1ерчивалс Чиоо. 40 тона ломбарде™ па-мучни и модно Платове на обща стойнос, 543 „српера със задьлжението да гн превози до Не-ссб ьр или никое друго черноморец пристанище Toil ooenia.i ла предаде придобития oi продаж-ба i а им капитал и печалба на един от двамата при таврыцането си. а в противен случай 1Войио да възвърне стойността на нлаювете.4 На I август 1281 г. генуезките търговци Джакомо У1ОЛИИИ и Пагано Олнверио образевали । i.pi овско сдружение. в което вложили общо 500 перпера в злато и Платове тип „скамандър". Ihn ано се задължавал да откара в Несебър .том-бардски Платове и злато на обща стойност 215 перпера и 17 карата с цел да извьрши ,ам про-лажбат им. А Джакомо в Кафа върху ia-aepaia на Тобия Бокари Платове гни ..скаман-дьр” иа стойност 284 перпера и 7 карата със сына in пел. Обещавали да приключат търтов-
Хрисюма’ий по । Бь.н арии- --с. -
MpaM°Pen ™рслсф н» оЛ1
14,1 .,,1Н1Я	Христос. ...
,.,'""‘'ёлел «,сто "" равно 11ил„0'М8Рист.111а. 	' „.ч'р 1 " "Рнлобитата „ да лс->и, “,а
^^.ември 12Х! ,. Корров Ие.,а;,Вй8’-. ,|;i pi Maico Гамбоне к 1;1еЧ1\|!авсР1''> по-o'1"' се залължил да отнссе а . "1) 11еРнера р""д,.Г и "с лруаде. като „е „ ' ^"’«ека 1К!, в |1<х .ри.тобивал правого „а чств ’св°я път И «•	Ър1 °> Немал!
б^ЛенИЯ случаи очевидно се к,-|1 '"рсто чрез геи, перпери на жи-Л"10 la ‘luKv-|0” " чопански произведения 3* "° ида ->РУ>'и ' ^ве разкриват пред,, вс„„ко ," ’^“Риа.и.н '^ .ианския внос в Несебър през хн? г''',е иа ""„ко ломбардски Платове и птп "1Редн *' Л1.Р" " златии изделия), а сз’пЛТип "ск;" '‘"койго СС извършвала гър,ов'„?,!1начи"а. ^„„О гс определят приблизително вё'™^' ’И. г септември каю време периода ГпПО',оРски'е "Ристанища от Цап^*'"' към 5” ,., „епосрсдсвено свьрзан^
, зьрнепата реколта. към която ит-?ёД а Г °ВТнтереЯс ЯВаЛИ НаЙ'Г0ЛЯМ СТО“ г0ВСКИ интерес.	Е
Привсдените сведения надагат извода, че през вгорал а половина на XIII в. Несебър се наложил к;1Т0 един оз наи-важните центрове на венециан-ската и генуезката търговия в Черно море. Без съмнение това имало благоприятно отражение върху стопанското развитие на града и на не-говия хинтерланд.
Отбелязване i о на пристанището Несебър в Пи-занската карта о г XIII в. има за следствие по- 1 обстойното му прсдставянс в съставения през 1296 1. пак в този град „Наръчник ио корабо- “ плаване": „Месембре е добро пристанище и над спомснатото пристанище виждате един кастел. И можете да бъдете сигурни за всички вегрове и дъно го е дълбоко между 6 и 30 крачки."" Този факт сам по себе си е показателен и сочи, че несебьрското пристанище е било место посеща-нано го корабите на италианците.
Данни ie за историята на Несебърската мигро-полия и нейната епархия през Х1Н в. са срав-ншелно оскъдни. ала в замяна на това доста g ин ।ср. спи. В „Бориловия синодик" се отбелязваг
de Per? е?Са пАПаисч genois du iSziemo С аПа dc V‘‘ f,n hHpS',11?.1-
К „ II п.-mp,»
Рччомаи.я no и.и.ри» ,и “ълщрия, 2. с. 223.
//«IK ПК1.Ч, с.
Aei.pvi щ крепостната на па Несебър
343
•_ конго през
риаршия и iohiki fj' м'. Прокыя. Доротей ..Васин,п. Mj'”" ; р„„„ „ни мессмврпйскп' " П:,Г'С""",Хе №М упията 1Ь,р"'-( ре, игеетон.,,...,^	||ре1 |274 I . мсж.'О
'(Ттотор- и -С» архангела Михаил и Таи-пн ,') може с пьяно основание да он.те свьрыно е оь-парекше паре о, линастията на Асеневци и с ЮЙНОС1 та им >а б.тагоустрояваието на г рала. По всичко изглежда. че тяхното построяване ,пябва ла бъле посгавено прели I—>7 г. I ясната им връзка с гьрновскитс църкви ..Св. Димитър и ..Св. 411 мьченишТ по архитектурен план и украса служи като погвържлеиие на това схва-
s” Acta Urbani IV. (4
IV. Gregorii X (126ч ?3’’lis
Ы.( Л ТЗшв. Romae -7В,.
щане.
След близо четирилесетгодишно византииско владичество Несебър и Южного Черноморце отново били присъединени към българската дър-жава. През пролетта на 1304 г. българският пар Тодор Светослав (1300—1322) и неговият чичо владетелятна Крънската облает деспот Елтимир започнали офанзива срещу Византийската империя в земите на юг от Балкана и за кратко време освободили от нейната власт редица гра-дове и крепости. По споразумение в българско владение преминали Ктения и Росокастро. Съд-ата на южночерноморските крепости се решила с победата. която българите удържали през .пято? о на 1304 г. в битката при р. Скафида. Мс-семврия. Ан.хиало. Созопол и Агатопол и окол-
шпе им места по споразумение били присъеди-нсни към българската държава.61 Чрез сключения през пролетта на 1307 г. българо-византийски мирен договор при посредничеството на бившия иариградски патриарх Иоан Век били узаконени завоеванията на цар Тодор Светослав. а самият 1011 се оженил за Теодора, дыцеря на съимие-рагора Михаил IX Палеолог. В замяна па това с кораби от пристанищата на Несебър и Анхиало оило изпратено българско жито на бедствува-
60 А./. Рашенов. Цит. СКи с. 26 35. 79 -88. 99- fop Кр. Мишпев. Цит. съч 202-204.	’* с>
" ' В. Гюзе.И’в и П. Петров. Христоматия но история на България. 2. с. 126—128.
344
Пик- там, с. 150-452.
Болгарского военно м> KveiBo преч феодализма. С , 1958. с. 564.
.... византийски столица
.11“ Пархимер било ..^’"ежэряд ^""'ерещу, 11 ;, 1330 1 слс-1 ”|..п арскп,
среио еьрбите „ б„,	""Па«,„,с
"ахау.,,, „ П1Ж111;''а при Вслбъ"
*’ 111 ПОДЛОЖИЛИ 1И на ОИх,.. ’4,аР^КИге пн и-;'1,' ,,, ,ра юветеНесебър.’&Иие „ * 1,1 росокаезро и Ямоо |<,!за ’ ',о- -^йтос K i н"  б„ , „оешвен „ре,,	>"P‘‘»4re.,
-\.,раторът Теодор C,,„u „ la";1'331 , „	.... 1«
'мперак’Р А"лР°"ик "I 1в,.рк. 1*",’а,"«"«в», %. не °" на Месех,впия'"“Ги «  неговата власт. какю . w О1',с'-
„о били сторилн «ече 11ри ««Дувре-,к„я пар "паи Александър (В31 |^,о,'"аР-.„ic на Анхиало. В битката при р„ ? 11 *1"е-' , 1331 1) 0ЪЛ1арскИ1е войски , К"К;1С|Р" (П '‘.,,арскп орли. удържали победа .?,Kpe"cllH °'
,„е . ‘Жителите на Несебър. след ;
,, поражение го на ромеите, вечниг, ° * ”1а-1и
ОТ вчзантийската власт. избили та .°™С’' |;1Г„ИЧОИ. изхвърлилп чрез крепос |„ата"".Г" 11С„ЧК„. конто не успели да избящ,. „ ю‘й „е проминали на страна™ „а бъл,арекияпр с„1По,о сторилн редица дру1„ lpillfw ’ „ос1„ на ни от Бадкана,-Удържаната нобе ш „ .авоеванията на българския нар са отбетязаин 11 1,ЬВ “’’и ззта':\ " 1лСГ0Ва Чест “ Хуклснския ,|СС,швеи (1337 г.): ..И иревзе укреиени iрадове
Несеоьр и цялото Поморие с Романия. гака еьшо и Бдин и цялото Подунавис, даже и ю Морава.
През царуването на Иван Александър Несебър „ неговиге манастири били посгавсни в приви-те, ироваио положение. Това особено личи от
Н. r>uH',w« и И Петров Хрисюмагия по история на Быпария. 2, с. 305.
ipaMOHtie. конго гози български пар дал на лииасшригс „Св. Богородица Елеуса" и „Св. I1iiko.it Емонски”.6’ и от дарителните надписи па неговия чичо Самуил върху сребърната обковка на несебпроката икона „Богородица Умиление" от 1341 1342 г.ю Вьзобновяването на някои не-себьреки цьркви („Св. Богородица Елеуса")'''и upon ic.iciвото на някои нови („Пангократор" и „Св. Йоан Алитургетос").'" извьршено в периода 1341 1366 г. със средства 1 а па българския
/7пк с. 256—258.
Пак nuiM, с- 334—335.
,>ч Пик тим, с. 334.
.4,1. Pauu’iuiK. Цит. С1.Ч-. с 36- 78; Кр Мичлк*. Ци< сьч . с. 156- 161.
345
в
превърна.н> п	—
лигнозен и военно-административен ценгьр в Черноморски i а облает. Този период именно съв-па.за с разнве/а на Несебър през срсдновековие-то.
През 1351 г Несебър подобно на никои други южночерноморски градовс (Созопол. Урдовиза и др.) бил внезапно папаянат от флота на ге-/пезкия адмирал Па/анино Дориа и подложен на опустошение и разграбване. '
Във връзка с някакъв териториален спор с бъл-гарския пар Иван Александър през 1364 г. ви-зантийският император Иоан V lla.ico.ioi по-теглил с войска га си срещу Бьлгарското Чер-
релина ipa ioBC. Визаптийците подложили
шага построили на пронлака куда. а откъм мо-рето напалали с кораби. Жителиге на i рала били измъчвани от голяма жажда, понеже се снаодя-вали с вола от извор, който сс намирал извьн крепостта. За да прогони обсаждащите визан-гийци. българският пар изпратил част от своята войска и наел турски отреди. Това не дало рс-зултат. Межд\ двете воюващи страни били поведен» проговори за мир. Според нет овпте условия византийците. след като получили средствами. изразходвани за войната. снеди обсадага и разрушили построената от тях куда. -' В съшпост това била последната българо-византийска война в многовековните сблъсквания между двете дьржави. Така Несебър за още няколко години останал в пределите на българската дьржава. Именно през периода 1304 1366 г. градът укреп-нал икономически и преживял голям културен разцвет. превърнал се в един от основните и най-важните цептрове на Черноморската облает. Във връзка с гвърде усложнилите се отношения в Европейский Югоизток в началото на октом-ври 1366 г. граф Амедей VI Савойски вместо в кръстоносен поход срещу турците нотеглил срс-шу Бьлгарското Черноморце. За кратко време той превзел Поспелователио Агатопол. Созопол и С кафида. Оттук западайте рицари потеглили
'* Л/. Balard. A propos de la bataille de Bosphore: (’expedition genoise de Paganino Doria a Constantinople (1351 —1352). Travaux et memoire>. IV, 1970. p. 431-469.
К1,м Нсссоьр и посадили града огкьм емвага и Иьрквла ..П;иш.кг;п..г’ морей' iauuiiaia на крепостга, рьководеиа oi ol XIV н в ltaxoi,p Рь.тгарския каетрофилак Калоян, била тъй добре орг дни играна н еиергична, че първият ггристыг на Амедеевиге рицари не успял. Едва на 21 окгомври 1366 г. градът бил нревэет. тагцигни-цп । с н я г едите му били ггодложени на гвбиванс it ог рабване. За управители на града графы нагнали. г Берлион де Форачио и Гийом дьо Ша.чон. Над кастрофилака, видните граждани. духовеи-сг во г" и обикновеното население била наложена гежка парична контрибуция, която общо вылизал на 20 102 и 1 2 нерпера „несебърско тег -
В Гкпеи'Н и П Ik
Христомагня но исто] България. 2. с. 16Я
ю" и 118 флорина. Заграбеною и иззеюю имч-шкчво и J-OKU (ЖС.ЯЗО. с >. НИНО, к,..,И.,. ОС.,, жх-к „ лг I прол.-шаио в Цари, рал и па i в града -не.шзнак,, и ,е„> елки ,ч.р. <>в-
Г раждани ,е. ко,,. о . •, к.,,„ к. зачла, я >к ,,-1РИО>П,1Я,„. били звърлеии в тьмнипа До и.,-
___ । 2А7 > I ГчччЗкп он । селалите
н /*»,< г, w о 1КИ,р|,ЯП1	|„
бьр. . с 60 64 Р<‘-« »|£>
I	яата на водсщпс с император Йоан V Палеоло»
f	прс/овори »рады бил предален на виза»»»иипи»с.
‘	За за изплатн на савойекня граф ооен»ана»а су-
ма, виза нгийския г император обложил несебър* ското население с нова контрибуция и събрал общо I! 02S перпера по ..курса на Романия" и 545 флорина. След като предал Несебър и оста-налнте черноморски градовс на юг о» Балкана на Византия, граф А медей V/ Савойски ни 23 /апри.1 /367 I. окончагслно нануснал града и обласгта. Пребиваваисто на западните рипари в Несебър било истинско бедствие за местною население. Послслствияга най-добре се разкрили в по-сетнешната история на града, по-тясно свързана с историята и съдбата на Византийската империя в периода 1367—1453 г. Този период може да бьде окачествен като период на упадък на средновековния Несебър.'1
Скоро след 1367 т Черноморската обдаст на юг от Балкана с цент ьр Несебър била нревърната в апанажно „императорско владение Затора”. През август /369 г. то било предадено от византийская импераюр в рыготе на неговия син деспот Михаил Палеолог. конто влязъл в съюз с добруджанския деспот Добротина и се оженил за дъщеря му (1373 г.). Това било продиктовано от нетовите аспирации за завладяване на трона на Трапезундската империя. След два нсуспетнни опита за това несебърския! деспот Михаил Палеолог през 1377 I. бил убит от сипа на деспот Добротина Тертер в крепостта Тристрия.74 Няколко акта на Цариградската патриаршая от периода 1369—1391 г. разкриват интересни ст ранит» от църковната и полит ическата история на /рада. През 1369 г. иеромонах Макарий бил въз-диптат в архимандрит и игумен на несебърския манастир „Христос Акрополит“ и се нагърбил с трижата за иеговою възстановяване. Той поел
4 С ыцичт. C hronicon Ме-sembriae. с. 154- 159.
348
1425
’Р>*| Неия,
1
' hf<>n>.....

Патриаршим»» ia4bn
I- ,н,ШЛ >рамо,а „ „„ ^"’Р Й„.щ Л*> , Цесе»ьр с коя,.,	'•> Ми.р.,,
' ,, 1Н.1СЧИС и И’ИКЧИnr Itи ** • “Paiiai . ,
I •'Р"	ЛкР«"<>.1ич7’"«.?мн
1	..Св. Влас и г	в. ГэП1 ,	ч
^ИСЗ- По	
;„ Ь' с1"°	•>, бьд.'^'-ма и,ч .
;'|СКеан.и.Р положе,„к. „ „ср'’^кия 11ар и* , .Себ1-Гскп,с М11|'астири 1а Р 432 в(,л , „ряко по.,ч„„е„„ „а i,aip,7'‘,а“Р-»1И1иа.,. , .рамода о, |}81 , Р архаД 11а
' ...рска.а поведя	*'«ЯП. „а „ч„с.
^..меначче чеднри манастипа ’?’<• "ад м|„ро„о,и, прилоил единств ''^Чккияд
„в.чориически права, а бил , LK“PWfcnui Цад^,., „ ..„скалеп нмуни,е| и,рям„ ,я> <"	,К1"‘ак1.в Н^.яп " ••«»••<*.
^.е „рана на 11а, риаршияи ,1а ’. , ‘"P"ll"'«ai- ’
noiBi,p.ienu с ново синода 1н.. 2!а"аС'И|’и ,391	<>.кь~„е данни ‘ и^Х?’
„„ка ,ва, ип .ен ншния ..ьря»»,,»
|!lU в ipa.ia и неювата обдаст р,,,,. .?
„астнрите в него и околностда. Г ’ ма‘ Ире, ок.омврн 1396 I. гурциде уи!
„)СМа. >а прьв нъд Несебър „ „хс.,н;1и „X 1ЯЧ,а,а час, о, насе.денисдо му в селищеп, Чи-мос край Ахе.юискада (Чимоскада) рева. То,ава 01 ,я\ Онли превзеди и ocrana.iHie ,радове од Черноморскача облает на ю, од Балкана (Ан-xiia.io. Созопол. Агадопол, Мидия и лр , До-ка in rc-ici во за юна с и одно синодзлно решение на Нарш радската падриаршия. посилата на кос-ю мшрополиты на Хераклея бил поставен за „екзарх на Черно море’*, тьй като ожупаиията им нс позволявала в тях ла се поставят митрополии.
В pbiicie на iурчите Черноморската облает и Нессбьр останали чак до 1403 г., когато по синил на склонения договор меж.л урския сул-ia!i С н>.’.ейман Челеби и . наг Хр«з.*тия»кка ли, ,. В ксято влиза II Визакп я Вене' > я. Гегуа р, с и Сърбия. ie били , етъг.с! и на визав-;iuk ля император Мануид Н Псеою,. Пред ;4|(; 1411 г. султан Муса с.а з . i.i-nn в.«клеи

J
л
господар на балканските владения на Турската империя. Тогава той обсадил и превзел не само Несебър. но и редица други черноморски гра-дове. След разгрома на Муса през 1413 г. ви-заитийският император като съюзник на nei овия съперник Мехмед I получил отново във владение Несебър и Черно.морието.'
350
на чар Иван , в Песнивсп от
н*’”1’ naPvBa иал ВСИЧки 1 ..който сс прояви в
лГ и усилии битки.
низложи I ръцкия ко1 ато този се ски-цзГ ” | О хвана в рьцетс си укрснсни градовс: „ ’”'Ьр И нялото Поморие
*с Романия. така съ-и нялото Подуна-цЮ гжс 10 м°Рава Осга-Р^'/тС чьк градовс и если-Hi» ’’ .грани и села гичаха и ч^ /.кланяха пред нозсте J дар-"
" Сьи/и-чт. Очерк вьрху „сюрията па град Нссе-бьрс- 75 74;
fhronicon Mesembriae. с. 173- I76-
’» и. Гюзелев. Chronica# Mesembriae, с. 153- 159.
Промен лип
"НИ1'™о кратък^ "а Т“......в =-Ш« кра-
' в-*ау«;оПини,с."^";' \.в	обус
ловсиа оз ""«рня. «Хо ,са M*"“"З^ввчв ” ’“-'«нею на н ’>«""« бааяанека
владения. °' страна на Bu.Че?номорската облает ‘«ьрждавано от ИЙСКа1а империя било но-сключени договопи КИТС султаии ‘'Vе' нарочно никои данни и » - ’	Коего евмдетс детву ват и
хронисти късновизантийскитс истории» и ииика »н '°CU°AC'"^ напса ха във Виландия по-п'п>ера,;,р Xua'''7i"'n "Р'Д" СВ°”а BVI3Q4V,., ‘“'J11-' »» Палеолот распределил 11ЯК1, 101ава «мперияга icpwvopaa иа
’ и Апаиажии владения между свои тс си-п С . Че'вьР'ият от тях, деспот Константин лрагаи». получил като наследствено владение ерноморската облает с градовете Несебър и 1дэХИаЛ° нладял този деспотат от \41\ до '+-91. Пред \429 т. по време па похода си сретпу Па трас в Морев деспот Константин Драт ант обещал пред своя брат император Йоан Vl\\ Палео лот . че при успех на акнията и тавладяването на областта щял да му отсп.пи Несебър. Атт-хпало и прилежащата им обдаст. По този начин те минали от ново в „импсраторско владение0 Известно е от Несебърската хроника, че на 20 октомври Н24 т. тта път за Цариград они ви-зантийски император от Аспрокастрион Белгород Днестровски) Пристли нал с две катърит в Несебър.1’	f
През 1440 г. византийският император Иоан Палсо.то! отстьпил на брат си деспот lla.ieo.ioi черноморского владениеикия» та ю ipa.ionete 01 Деркос до 'u'rV’J\b анрил п С илимврня и нейната окопное .	•
,441 г. управитеая! на	с,а.
lae.uio с льтсря си Теодора “ в НсчХ6ьр. нала cbiipyia на ;^u’'BC1>w.ie ^рскпясулин През про.зетта на 144- •	новс , акзнвни во-
Мхрад В нссеоьрския .	й ия „мпсраюр
енни действия срешу "алид11 Чарюрал Двамата сьюзнини дори 0%1,ения. при кон-Саед извест ии перишл	• f €С намес-
,0 В конфликта	J1444 < •
вали различии сиди, в	
Пак там. с. 178-179.
351
Чьр.
Източната фасада на Kiiaia ..Алидургстос" । себьр (XIV в.)
н Пик щц.ч, с. jq _ Пак там. с. НЗ-Н4.
6ьр-Лли'УР«скк- н нас.
Димитър пристигнал в Цариград. ала бил лишен от своего черноморско владение. В замяла той получил островите Имброс. Лемнос и Самот-раки. но продължавал да се ги тулува „деспот на Черно море".40
През април 1445 г. флотът на бургундския рицар Валеран дьо Ваврен се отбил за кратко време в нристанищего на Несебър и бил посрещнат и снабден с провизии от управителя на града, назначен от визангийския император.41
Несебър като владение на последний византийски император Константин XII Драгаш Палеолог се споменава и във византийскитс и западните из-вори от втора га половина на XV в. Той бил поискан през късната есен на 1452 г. от пра-тениците на уш арекия крал и .Ян Хуниади. Те обещали военна помощ на намиращата се пред !ибсл империя при условие, че на Упгария бъде отстъпено пристанишето Несебър. за ла може тук да прист игат по Дунава и Черне море ко-рабите с ушарската войска. Отту к те можели 0-лесно да окажат помощ по суша и по море на византийците и на застрашената им столица.
но Пак там. с. 183—187.
н| В. Гюзелен. Очерк върху исюрияш на град Несс-бър.... с. 79 80.
...ичално византий...
ПР°ЛеТта 1453'“'"“Mv,,,,,
„сиияга "а турците. им,, " Ч«Д ,п’а-	,
Дра'а"' чаповялал да ?Ра™РКт ’ "Ра-х" ,1Р коя,О отстъпил ina»?“'"aa
Лла всче би	я« X? ,ра’
,< >’ .,о на събития.а	къчЛ«*
«а вичантийско-унгиТ? Рило in' ,,, отстъпването на н'Лк"я cu»> С""' ,.,ь 'не.орня.а шкоеД ае- редновековния Несебър , ”М"наа«" влиХ’’, £ i- г>рш,те оил уигаХ^ГГ^ ’"яачалото на март 1453 г. су11а ." ХУ"“а’ Lan заповед за всеобща мобЛ„ " М'хмед ц
. аоенни сиди. През втора™ЗД'1иа «а чур-<ц.|Я месец част от свора,,""1" ппл«вв»а иа й „г>о 200-хилядна армия под ’«“мената ' бейлербса на Румили Каратай’™1елството ",,ла градовете и крепост^;0^ “ н«о-...,та ооласт. Нсссоър и лещи,,.	сРномор.
^орието били одни	|
„мперията, превзети малво	геьРВДнй 
Д Цариград (29 май 1453 г )« PWH падането И 'Г1„,р ic скоро след превземадето на п., 1|11иеЖе неговото население било силноТ~'Р“Л- I । султан Мехмед II заповядат чаЛИЛпНтООреаяло- I
иерноморските традове He«L ' S I ,хгатопол и Мидия да оъдат преселени в™ота ' турска столица. На тези нови поселении тХите „ласти дали домове според предишното им иму ,|1ССтвено състояние и сан. а също така и теми ,а обработване. Някои от тях. конто успели да се приспособят към завоевателите и установепня от тях рсд. за кратко време натрупали големи богатства и добили почетно положение в Ца-риград.84 Данните от историческите нзвори по- аш ка ща 1. че най-бързо общ език със завоевателите Я намерило византийското търговско съсловие. То продължило връзките си с генуезците и венециан- Г ните и своята дейност независимо от настана-пгге големи и съдбоносни промени в история га на Черноморието и Балканский полуостров.
Изк.почите.тно интересни и важни са откъелеч-ните сведения за ролята на Несебър като стопански. търговски и иристанищеа цеитър през
352
353
периода от	к^Хиия''1 че <х жГ
дата иа XX "	Той се дьлжи главно
блюда вл известен • "~ото разграбваие на 1 рада иа две причини. 1 мпа1ИН1С ринари И визам-през 1X6 -L* •	-. v Палеолог: 2) на-
тийския ампера ₽ Източна Трахия. За-еп-плеиието	" лишило града от
ГОрС " ««"от отопаксхи хинтерланд. Все пак еетествеиия м чс 7ОЙ е бил един от иажните ланните разхрива^ *	п^бивавали ве-
xs”-» - ж°виот
Варна и ПЛ1Ь'	метрополията
личества жито за.остро.Крит ^Хволната
в^ХнТхия търтовеп в Цариград
Г:“зНтоОпол Зт'ьр'Нотзр и Константин Па-теозот. са внасялн вьв византийската столица жито, коприна. воськ. мед. риба и ЛР-- а са взе-мали Платове - През несебьрското пристанище през есента на 1453 г. за Цариград била изнасяна с венепианскн кораби в големи количества част от добиваната сол в анхиалските солнишк а съ-шо така и в незначителни количества хайвер и риба.'" Данните показват. че не е бил преуста-новен трафикът на венециански и генуезки кораби в черноморскиге пристанища и по-спепиал-но в Несебър. лори след падането на Цариград. След труса на завоеванного стопаискияг живот в Несебър и неговата облает постепенно се нор-мализирал. за да достигне през XVI в. онази интензивност. която е имал в предишните сто-
Същи.чт. Очерк вьрху историята на г рал Нссе-бър... с. 84.
летия. Превръшането на Черно .море обаче в затворено Т.турско езеро” се оказало неблагоприятно за неговото въвличане в активна международна търговия.
Данните на писмените и археолог ическите па-метнини говорят, че през XIV—XV в. Несебър запазва положението си на водеш пентър на ар-хятектурата. изобразителното изкуство и кни-жовността в Бьлгарското Черноморие независимо от видимия възход, който настълва в това отношение в Созопол и Варна. Съхранените па-
Duca di Candia. letterc rices utc (|35и**^1» 1401 — 14051 а сига di i net Venezia, 1978. p Z. rh
на иъРк°вната ар,и, ле свилегс.1с.вува1 '.’"'«'Ура „  развитие на , ра ;1а	^«оля,^
'СпИСИ. между конто ед£, f, хроника, съетавена й ,	Ии
^чена Несебърсха ,, ,	»<Зя *	"
11	..ика на оьпарски .па •. "лявв »Г’'„..с манастири са	"ада1»ат ЙЛУ’4
‘отко.зе'Н»» и добре no.Llb схряйг,,^ Ношение именно „а ку Д /Ралипии По <P3ja "°"И1е °’Ч*;«« № 1ðБ” 114 * -цгженията.	те Ра.кри^, и
В Гюзе.зее. Chronicon Mesembriae, c. 181 — 1^2
Средповековният Несебър може да бъде охарак- Креаоетааза пота « Не-. ,р.. щрдн газ > инзсресно и своеобразно явление
ЖИВОТ на България и Балканская по-
...л-тров За разлика от мною други градски кредита И'И значително по-безболезнено изжи-з'явх! прсхода от късната античност към ранною
wnc.TH'.’B--KoBHC. като запазва положението си на !Я'Л I ра.кки пентър с активен стопански живот
и !bpi<.-вия. Сыно така без особен© големи съ-грссения изживява и тчрекото завладяване. При-чина!с; това едва ли се корени единствено в нег<>вгеографско местоположение, а по-ско-
в _ . раняването на определени традиции и и на градския живот, конто винаги са били - 'б.ходи.ми на завоевателите. за да въз-прекъснатия ритьм на стопанската де-
ЙН0С1
354
анхиало
Средновековният град Анхиало с бил разполо-жен нсдалеч or дн. град Поморие, югозападно от нею. между солдата лагуна и големия Бур-tacKii залив, в местност га Палеокастро. Визан-гийската писателка от X/ в. Анна Комнина нише в своята ..Алексиада-: ..Крепостта Анхиало има следното разположение: от дясната страна е Черно море, а от лявата неравна и непроходима земя. покрита с лозя. която е неудобна да пре-пуска т по нея коне.**1 Тук морският бряг е доста нисък. а морето се е вдало дълбоко в сушата и образува удобен залив. От северната страна Ан-хиалската крепост е била естествено защитена от солното езеро. на изток - от морето. на запад от песъчливи места, засадени почти през всички времена с лозя. Единствен© уязвима гя е била откъм югозапад. На места и досега личат останките от крепостната стена, която е затва-ряла значителна територия — цялата площ, за-емана от средновековното поселение. Понеже досега не са проведена системки археологически разкопки. не може нищо определено да се кон-статира за система та на фортификацията.2 Самого название Анхиало. с което градът е най-известен през анзичността и средновековие-то. е от древногръцки произход и означава в превод ..близо до солта”. При заселването си на Балканских полуостров славяните възприели древногръцкото наименование на града, но го приспособили кьм своя език и го произнасяли Въхело. Това славянско преиначаване на името е запазено в говора на с. Ерксч (дн. Козичино. Бургаско)до XX в? Прабългарите нарекли i рада с името \тхон, споменавано в племени извори так до вгората половина на XIV в. Това наименование изглежда е превод на древногръцкото
1 Anna Comnena, ai Ed. A. ReiHerschcid ?i ,'a siac. 1884. p. 63.	' ’ L'l
2 К. И речек. Пътувания по България. 852-853.
1974.
Ив. I ълъбов. Въхело-Ан-хиало. Атия = Антея. — ИИБЕ,. V. 1957. с. 407 -409.
356
,,o. Ц 11отпърждеиие
4"',*e-iuu-' ',ожс м се 11ОСОЧ.. ?aj'orrun,„
* e-e на Керченския no” Фак1М че 1 M1'1 , г т Анхиало е бил напри ' °СТП"» пи. "а',и-4?%™ Тоху., ,^^.14 npe&*-.""‘ ...чователския г интерес ’	Ри,<:
1'^пия на Анхиало. обгцо срс;1новсков„, любителски характер. « *»ьр.1с ”"а "'„бект на изследванс глав, ИстоРия е к
“ки историю, ’ лаа»о на Х”а^а-|р „мост™ на Анхиало през к, ’''“разкрива от сравнително ч£"аЗа а«тячНосг ии1ня пре3 ,v V1 » В римски re re Му п°соч-.псраторските новели и 0 ' "Родители телни автор». При описанийнаТ"”"111 "» ' '"очсаа Тракия през втората ”ро"и"»нитс ' дмиан Марцелин посочва че п10вина на IV
„Я на Тракия е бил Хемимон?”""4"11 "Р°-" .,юве Адрианопол [ли. ,р п.”, f големите $чал Ускулама.	кой.о л.
.) 527 3-S 1, ..Пыеводител" Ha^u^'11””"”1’ ' "тразени никои промени във восн„ Р°кьл са ’ .ративпото устройство на балкан^ ЛМ”"ИС‘ „„и на Византийската империя Спопё прови"-“"„иия Хемимонт била УврХ\Х ^Х в състава и влизали пет града ia„„. н
Анхиало. Дебелт. Пдотинопол и
Обстоятелството. че през IV-V1I в. A,?XJ' б11Л вторият по значимост град в провИнТшя Хемимонт. обяснява както честото му споме. „аванс в изворите. така и нревръщането му в припе.т на варварските нападения и средище па „„кои сепаратистки движения.
Проз IV V в. Анхиало неколкократно е бил ' подлаган на нападения от страна на готите и м ните, а .тори и прсвземан от тих. По време на бунта на тракиеца Виталиан градът през 513 518 1. станал основно средище на окупираната ci претендента за визаитийския престал облает.’ По време на предприетото кьм средата на VI в. вьзобновяване и строителство на крепости по различии краища на Балканский полуостров император Юстиниан I отделил спениално внимание на Анхиало. Прокопий Кесарийски (VI в.) нише следното в сьчиненисто си „За стросжите'". „Траки обитават един крайморски град на Ев-
* fl W з
"1WI epe.umS ‘Mnm»» ’9’0. e 4ч"	1 '
ГаР,^Г |ё"	Pt'r'8'
и™
put H •>
954- я	HI,™,,!.
Ва”иа » vt (Поморие) през  ‘ “ в житие to на Кирип
Inmluma Murrellimu Return jssiMum libri uui super-sum Ree e. I) Clare. I. Bcrolrm, 1911), p. ди.
Vetera Romanorum iline-raria. Ed. Wcssclingus. Amsterdam!. 1735. p. 635.
" The Ecclesiastical History of Vuagrius with scholia. Ed J. Bide/ and L. Pannentier London. 1X98. p- ^6, 145-148. 154.
HF ..................   -н-ри' о. •
	дали, о. .рх-к..	• ' Г" ;,мо себе ей бапп
'	които еГОбр'е „а това сели.пе. оега-
/	М XXX ^неукрепепо. по-рз..............
/	мало от старо аре „Небрежение. ако и а
''"'^о е неп ' а "а побили мне. о варварски
F	СЫХ , о ткетамли болпн. кои.о с риск
"fXora си полеавали гак. облекчеиие. Сега обаче император Юстиниан го оградил сьс стени и е направил леккването им безопасно Особено голями роля за вьзпиране на нанаде-нията на славян... прабългари н авар., шрасл Анхиало през втората половина на VI VII в. В него бил еьсредоточен значителен военен тар-низон.10 По време на своего голямо нашествие през >84 г. във вътрешността на Балканский полуостров аварите и славяните успели да превзе-мат чрез обсада редица големи крепости, между конто и Сингидунум (дн. Белград). Виминациум (дн. Костолац). Аугуста (на устието на река Огоста). Анхиало и др. Те разрушили стените на Анхиалската крепост. опустошили и опляч-косали далия град и неговата околност. Авар-ският хаган Баян обаче заповядал да не рушат сграднте на топлите бани край града (дн. Бур-гаски бани), конто били твърде лековити. и той бил помолен за това от жените на своя ха рем. конто се изкъпали в тях. В една от църквите на града аварите намерили пурпурните одежди на Анастазия. съпругата на император Тиберий. Тя ги подарила след завръщането си от лечение в баните. Аварският хаган. след като облякъл тези одежди. смятани от него за императорски, тър-жествено и самоуверено заявил: ..Дали импера-торът на ромеите желае или не. но ето че им-перията ми е дадена.“**
В продължение на няколко месеца Анхиало се превьрнал в стан на аварския хаган и неговата войска, сьставена от славяни и авари. и база за техните действия срещу Византия и нейната столица Цариград. Тук пристигнали през есента на >84 г. византийските пратеници, конто коленопреклонно поискали от аварския хаган да прекрати войната. След дълги увъртания и заплахи от двете страни мирът бил сключен, като визан-
Procopius q
Opera omnia Ree j
III. Lipsiae. 19И ~ 1 aUr\
102.	’ p- iOl'
‘° S. Ве ков. Градьт в т кия и Дакия прея к,'111 античност (IV —VI	ата
1959. с. 51 сл. 1 С,
11 Teophylactus Simocatta. Historiae. Rec. C. de Boor. Lipsiae. 1887. p. 44-47; The Ecclesiastical History of Eua-grius. p. 228; Cronica di Mo-nemvasia. Ed. Iv. Dujcev. Palermo. 1976. p. 8; В. Гюзелев u. П. Петров. Христоматия по история на България. I. С.. 1978. с. 24.
358
vllnr император cc задыт-,.
,псди ежегоден даные ’ Към ичп
s«ss=-ss~s.s;= и f 585 Г византийские nv„
III-	дО1иъл в Анхиало. събр„ Комте.
•^та»ил 01 нея три отреДа₽^1' «Ойехата „ .1А среШу аварите и славянин . “ били «пр» 'С'1' 591 1. византийският им,'„	„
^„одготвял за ,,охол «рещу Г.1”р М«»Рнкий	р' ’°
^„л. чс славяните и аварий „ пон«е ',3, на'ЛУя' След продМжит	отново
^ехол императорът и възглаХ" Мм*«леИ 'Г „я ее разположили на лагер "	««о
1 чего прекарали около 15 дни с А»хиало.
$ий се завърнал в Цариград" В е^Г Мм‘ Р къМ сыция .рад се придвижвал ^Г°и авар<:кият хаган. който след това ™ оХоД в посока към Чорлу.’* а извъРШил
гпеД създаването на българската ттп-i-7,0- 681 г- Несебър и Анхиало като п “ ”рез ралове започнали да играя г важна°роТ™в „моотношенията между Византийская им перИя и България и се превърнали в крепки пристанища, където била съсредоточавана ви-ззНтииската армия, и затова тези два града често се споменават във византийските исторически извори.
През 708 г. император Юстиниан П Носоотря-,.и,„ят нарушил сключения три години преди юва мирен договор с българите и по суша и по море потеглил на поход срещу тях. Той досттН-нал до Анхиало и заповядал флотът да хвър.ти котва пред крепостта, а копните отреди се разположили на стан в Анхиалското поле. Когато ромейската войска се пръенала да събира фураж, българите я нападнали и я разгромили, като ввели много пленници, коне и оръжия. Самият император едва се спасил чрез бягство в крепостта Анхиало, където бил обсаждан в продължение на три дни от българската войска. В знак на признание на своето поражение той пръв пре-рязал жилите на коня си, заповядал и другиге да направят това, поставил трофеи на стеките
’* Ibidem, p. 218 -222.
Chtonogu* Boor. I. Lip*
Constantine
15 Theophanes.
phia. Ed. C. de ____________
siac, 1883. p. 382; Nicepb./.^ ar< hiepucopu
politanus. Opuscula hiswrica, p. 43.
359
t rjfi'TKOyH^IM^y^AI’AbWy
Х41<»„.КА4Д1'ЛВ||у41»'ЛЖ.1КЛ • HIIICII<|>M«
K^I^/AM/Hf^AXiy./ipKIHIIA- КНД'1'.'F.'t/<5 ГДЛ В/Г^ЛпТ1ДДН'А IBI Kt^t II '* • b'f <I«Y * й к.удклЛшн IIIIАЖДИЫ 1Ц"А y*l III tHI II  п f Hjf AY fill, tint IJIfk'l’t M. jlll
M*. KliyrilHn'KIIHIIV'» HUJtftAXHblHAJll
HUJJK'rnkiHujiк(икллксиa*'* ’ ё^А'к 'I’f >'АЛ K/py«H'l’l4 ДПМВ 1Ь ОД| II ’k.tttH'l-'l-Af ITIIК A fillt^'i JI'AttUH 'A A1\f YA - К'kilt f b'O^^
* A f Kf1,1 M111Л »Ц'.< IIA H n A t V V11 (11M *' 4
-4 ,} YrH^.,A H K I(I c r4 . M,OK7’AKHr'fcKf (f А АГ A Hlliv Af Atuey 'ннла a л'а<х,г^аЛ'!1ь’'^пл»лжд| Пл'11А^НЧ’'АКЛ1'Ч'ПЛА11в^и1АгЛ


. vu прсслслва Став-ii кр'„н и приемник на с,,ЙптОР Никифор ми. ”Српя в българския пре-Д’ , Манасисвата хро-’..or и*»45 ’
pGr. C. coll. 508.
riteophanes. Chronogra->' Th\ 'р. 432- 433. Niecp-Phli’s Opu«-'ula hislorica, p
6*
is Theophanes. Chronogra-hia I- P 437; NicePhor“s-bpuscuia historical p. 73.
—— и тайно през »
Нариград?5 саиа нощ отплавал с кораб към	i
На ^0 Юни 763 ।	1
на на ноно w. „ ХИллско^о поле сианало ape-	1
се нъзправили ппйЛ’ В косдо една срещу Друга 1 061 — 764) и	Kwuc «а българския хан Телей
с lain ин V к>а в"тантииския император Кон* тантийск! хД?Р°И"? вперед офипиалната ви-претърпсти^г °’ра^"я в сражение™ българите отпратнувал Гтъп° Поражснис и императоры с го 1ям' г >-«»Р«аната победа в столица та си об ч .. РИ'" U сл«а своите „Антиречи”
Риградският патриарх Никифор отбе-е и°лето край Анхиало било покрито с Р ювете на избитите ромеи, конто прегьрпели ежко поражение, но императоры лъжливо представил нещата, не уж е удържал победа?' На _1 юни 766 г. император Константин V Коп-роним оргаиизирал нов поход срещу България и изпратил към Анхиало 2600 тежки военнн ко-раба (хеландии), натоварени с огромна войска. При закотвянето на корабите се извила буря, много кораби погънали и множество войиини се издавили. На 17 юли 766 г. императоры бил принуден да се завьрнс безелавно в столицата?* През май 783 г., за да подчертаят своята активное! спрямо българската държава, императрица Ирина и нениият син Константин VI извършили демонстративен поход в Тракия. Тя заповядала да застроят Берое (дн. гр. Стара Затора) и нарекла на свое име Иринополис. сиусналл। м* към Филипопол и заповядала да сс вью
\1
I	пое1радалата в предишните тодини крепост Ан-
.	Chronogra- хиало,- Междувременно именно тбгава. към
Р1” *	1	кРая иа VIII в. Несебър и Анхиало били при-
сьединени във военно-административно отношение към новоучредената тема Македония с център Одрин, както това може да се заключи
I , \ je merveilleuse de от едно свеМНИВ в житийната литература." ,.„п1 Pierre d'Atroa (+837). През юни 812 г, неносредствено след удържанага I Рп.е. iraduite ci commentee победа над император Никифор I Гении бълг ар-par V Laurent. Bruxelles. СКИЯТ хан Крум настьпил на широк фроН1 с вой-Ш5<>. г- 19?	ската си и завзел по-голямата част от визашнй-
скнте теми Тракия и Македония, (арниюнигс на Анхиало, Берое. Никея и др. без бой изос-taBii.ni крепоеппе на 6ь.нари1е. Сыпото ста-нало и с крепостите Филипи (до да. гр. Кавала)
361
Огтогава изглежда той е получил и пра п”7.^аТа"'л^е™я проз 8)5 г. б^гаро-ви-зантиЛ-к™ мирен договор пристаиишните чер-номоХ градове иа юг от Балкана до Деоелт били вктючени в пределите па българската дирхам -Едва през 863 г. Византийската империя еспята отново ла отвоюва Несебър и Анхиало. чрез което в значите.™ степей укрепила своите ПОЗИЦИИ TVK-23
Оше по време на Първата Симеонова воина срещу Византия, започнала през 894 г.. черномор-ските градове на юг от Балкана, между конто и Анхиало. преминали отново в ръцете на бъл-гарите. конто успели да установят през 904 г. своята южна граница чак до крепостта Мидия.’4 Това именно създавало твърде благоприятен предпоставки за по-сетнешните български воен-ни походи срещу Цариград.
Активните действия на българските войски в Източна Тракия и срещу византийската столица накарали византийската дипломация да вземе сериозни мерки за неутрализирането на българската опасност. Срещу Симеонова България била организирана голя.ма военно-политическа
Theophanes.	Ch г
phia, I. p. 495—496 Г°п°8гу.
1! B. Seu,ee.,ue«. Пър„о, гарски надписи. С.. 1979 У
23 В. Гюзе.гев. Княз Б Първи. България npe3 °р,’с рата половина на IX
1969. с. 70 сл. ек С-.
4 Н. Златарски. Истп рия на българската дъп*?' ва през средните векове 1 2. С.. 1927, с. 322.
коалиция, в която влезли още печенегите. сър-бите и маджарите. Събраната в Цариград византийска армия преди потеглянето в поход участвувала в тържествен молебен, на конто всички пълководци дали клетва, че ще умрат на бойното поле, но ще донесат победа. Цар Симеон изчакал навлизането на византийците на-вътре в страната и им дал сражение на 20 август 917 г. край рекичката Ахелой на Анхиалското поле. Той лично командувал своята войска и лори коняг му бил убит по време на боя. Византийците претърпели катастрофално поражение. загинали множество от турмарсите и стра-Le3,nf’ ^амият главнокомандуващ доместикът ЛъвФока едва се спасил с бягство зад стените на Несебърската крепост. Според думите на ви-зантииските летописци станало кръвопролитие ..каквото от века не е бивало". Миналият 50 години по-късно през мястото на полесражението
362
<1Uia« 07 JOCTH "a позор"™’ °«оло „ ►>n,iua ромеиска войска.” n° "«Ланата?™"0 i1 ’I',,те за лесна победа над к Но°ете на . Га“а
разстроени. Ор, а11и 1^"арите би"1’"' ’’^пен»0 се Разпалчала.=> л ".ав«а коат„В'“ "а-^гретого голямо nopa-Д "Одс«ага 5,“Ия "°-
. претърпели в Анхиалс^’ КОсто вита!®-' "" е »“ средновековния гра“’“ "°ле и пре ™' "" време иа похода срещу Б*вхвало. * Дс"’ Р „„тийиитс успели да покор^!?Ия "Рез 971 , ’ „те граДО"е. Те ocTa„aaaP’;“*"°"epHo„oLl с;„ю врсме "ОД тяхна «ласт „ РДС пРо®.з*и. £„„е върху историята им. р"™™ "«о отр". * „реме на византийского в"" на ^нхнадо в -тапи.цсн и военно-админист Д ЯК1ВО ««о постепенно нараствала. Прет 8ПТ ен ""«тър %1-ХП в. гои имал първен^гвХ™ Г°ДИВД на  Причерноморската облает поло*еннс „д-пристанище. евързващо' ц™'*1 « като р„ята с руските и тюркските вдемеЛ^ И вмп'" т„ потребители на византийский , К0ИТО би’ произведения. Тук било преместено """’"'‘"'’“н сеР преди това в Несебър седалище " МИращо’° ския флот, конто трябвало да се
ката на Черноморската обдаст с дмХкигоРМ' дове и да защищава дунавската грани™ отТ безите на прииждащите варвар,,. Коман" J, “ ’ на флота и на областта било поверено на в„™ „оеначалник. конто носе.т тит л ат а дук Тп“ флот контро.тирал занадночерноморсхото край-брежие. дунавските устия и самата река Дунав”" ’ Впрочем конкретните сведения на изворите за ' 10,авашната история на града най-добре разкриват и неговото място в отделяй събития от по.штическата история на Византийската империя.
Вьв връзка с необходимостта от опит във во-дене го на военните действия срещу нахлуващите в Паристрион и Тракия почти ежегодно печенеги през 1084 г. император Алексий 1 Комнин назначил за дук на Анхиало селджукския „ълко-водец Чауш.27 През лятото на 1087 г. лично им-пераюрът се включил във военните операции срещу печенегите. От Одрин с по-голямата част
c. 38S M.
r Ллла Comnena. Alctias. I. p. 208. 215-216.
lh H. Ahrneiler. Byzance el la mer. Paris, 1966. p. 161. 166-167. IHK. 244. 245. 2W. 274. 307. 369. 438.
363
Хамбарлийскияг к» »«" Крум ..
ппзвич МОЯ fin.. на
чинен. Ог Беру, г"« Но трпини пьрвенеи , " 4>
Пятиткт Т, -
.. игратезиге И
” Янпс « полчине4”1^ тявата стрши „я 1.
Ракт - Анхиало дЛ ” Сотонол и Раислн , е бо.шьт кавха,,' и£.“,т»Р а стратпик Кор.^’’^ Гри.ора са му полчн^,,;
„к-киге той се „тп .'’я <лн. гр. КарНо5 п^н-т 1.'Г; Ямоол и Голое (до’; ко’то w '*п«тг,1
•Л..ИК <«РОЯ',К’ лук нд Л41Иа'<ил,;*’;>Р-
и -О изпрат,,., по м„ки**м
' ,,ре<Рали пь'я »а пече,,?!* Кьч W? Ев-^мнение, че той е тю Тс ' Н«Г Р 44 »’м\,о обикновсно стоя 1 ге,Ли-1 oi ч°*е ла ‘^т флот.	^иало.
i разгрома „а пече„е,И1с „	"',и-
я.нион <29 април 1091 ,., вV^ara пРМ ,	..
„.скпя полуостров се появн ,°?и’'а '« Ба.,'	<
ь,.к<оР куманите. Тя	*1 Нов ио.п„и^'и
^„ьрсх-на от един самозванец *’ "а '«-« би,а ’ „„щскня престол. койт“ "₽"'««« 4
ин Диоген. Сина на в», ГСДСТав«-< та Е ,оР Роман IV диогев Й^нтийекн, византийская император в 1Я, ' МС1« Ч*-ка'то бунт тта тъже-Диоген. Прет ,', ранены заедно с куманите усия, ' саМ(П-Паристрион. Това принудило 14 "Р.'»‘еме
Комнин та вземе сериозин меп^п’’ Але|[-тетта на 1094 г. той свика т пя чат'	Про'
,пътил с нея към Анхиало За ш ис‘а » « „ага срещу предстоящего нападений™ ,|И1е. той разделил войската си вд Л!4'?4-„„ о треда: на първия била поверена „"°'1' „а Берое и околността; втория, „тча та охранява проходите на Изтояна С, р, „ танина < Ъттос); третият бил «ставен в рсХ „ крепост та Терм., (дн Буртаски бани); четвъп-тият отре.т начело със самая императорсс установи. I в Анхиало (първоначално той бн.т ра,-„о.тожен на стан край така нареченон> „Свешено стерт,- т А танаскьойско - б. ал. което се намира. те б тизо до Анхиало.1’
Между врехтенно куманите с помощта на бкпар-скою население .тесно преминали проходите на Из точна Стара иланина (Зит ос). Отново със съ-действието на местните жители те превзе.ти Голое. Я.мбол и околните градовс. В тази обдаст лъже-Диоген бил посрещнат и приветствуван като император. Самозванецът. след като укрепил в.тастта си тук. се отправил към Анхиало. където се бил укрил императорът Алексий I
Ihiikm. U, p. bO -W
364
365
f	том разделил воисм	a „одредил във от
I	=
F
i	я^твого ™ кумаиската войска, заповялал иа
твоите огрели да ие иапускат боииия строи. Ку-маиите сыпо сс подреди.™ в боен ред и ио с.мсели та папа чат. зашото местността пред крепостта бита неравна, трудно проходима и покрита с тозя. твьрде неудобна за действията на конница.
В продвижение на три дни войските стоели една срещу друга, след което куманите се отправили КЪМ ддрин.’0
Малко по-различно от приведения по-горе раз-каз на Анна Комнина за куманската обсада на Анхиало е описанието в житието на Мелетий Нови от Кападокия. написано през 1141 г. Там се разказва. че куманите нападнали империята и Алексий I Комнин отишъл с войската си „в един тракийски град, наречен Анхиало". Куманите започнали да опустошават околностите на града. Императоры мислел да излезе от крепостта и да им се противопоставь но бог чрез думите на светеца. който тогава се намирал в планината. му внушил да не напуска крепостта. Междувременно куманите се скарали помежду си и се противопоставили едни на други. Така областта се очистила от тях?1 Междувременно куманите оплячкосали Одрин и неговата облает. Това принудило императорът от Анхиало да се отправи за Малка Никея?- Той нападнал куманския стан, който бил разположен край Авролева (дн. Дервишка могила, Тополов-градско), и удържал победа. Именно по време на тази операция проливала голямата роля на Анхиало и неговата крепост в отбраиата на Па-ристрион и особено на Тракия срещу набезите на куманите. Никак не е случайно, че именно във връзка с тези събития Анна Комнина в своята ..Алексиада" се спира подробно на описанието
31 Православный Палестинский сборник. XVII 1886. с. 55.
3* Anna Comnena. Alexias II. p. 68-72.
366



днхиалската креПОст и	—
i|:l -ение-	l,eiu’oro
*’*, 1107 г. пякой си Aan0„ , Meciono. „ <Сн) и иеговият брат т"о^Ро’'«о ра1	Ч. ,77 _„„
v'P,,.oe срСЩу импеРатор д '°Р »апраааа°Чир >:1 ,.-речисто ла го Убияг т, сий I кЛ " «•-
, ГО и лвамата за, ,» "а ^ак,, Мвиа с Оратора били изпратс р,,н«и по за,'"с °Ило " но " Тсзи Д»ама Ааро„ "а ^точение л '"“дарон. .ретия син ва0 ^8'0’6^'в Аа" .^„.елав. .. с. потом,,,, „а *аР«Ия „а Ивр* '„„асгия. Не е известно какаа1ГаЛ«ата Ца """ 1 „ иатьиша съдба. Ва с била »• рска ^’прозетта на 1148 г	”Х"а-
р,ргор Мануил 1 Комнин наче"'о"Йа!1”3 «мне-опь.на войска се отирав,,,, еа> на т0ЛЯМа ' „„„.ах.срявал отдам да се насо™ ™”°"од-Тог, ческото краиорежие. за да водиалриаза-м„„ите. До не, о т ькмо тогава "’ а Срс1ц7 пор-„естието. не кумански пьлчища 1Нгнал° из-„ат, н оплячкосвали ПаристрХ, ?м.и,,а-7" Ду-i|li;l oi пътя си и потеглил към Л °" “ °™о-„еменно заповядал част от ,,?нава- сылев-ц.,р,„ рад 500 триери и 1000 товап.ш °твс,1И1а » „ораба да бъдат отправени ппез л К0|"-'"('1ни ^,ава.» Отново по повод Sxo^X "'Ч обезпсчаването на отбраната на Тракйя „ ц°Т „оморската облает през 1164 г ™ Чер’ етин дук на Анхиало?’ ' е отоменава Вьв връзка със сравнителната известносг на Аи > м.а.то като важен център на Западного Черно-морие гвьрде странно изглежда поетическото сьждение на византийския поет Йоан Цсцес (XII в.) в неювите „Хилиади за разни истории":
„След Месемврия, който е град на мизите. С лсдва някакъв град Анхиало, от онсзи не-извсс гните."’6
Освобождението на България в резултат на въ-станието. предводителствувано от Асеневци (1186—1188 г.), и възобновяването на бъ.тгарска-та дьржава в значителна степей променнло съдбата и историята на средновековния град Анхиало. Подобно на Несебър той отново станал традиционната „ябълка на раздора" в отноше-нията между България и Византийската импе-




1«TP№43“ Во^
Ibidem, p. 216.
16 loannes T:ei:es. Hetoria-rum r anorum chiliad» Ed. Tb. KiesUngiiu. Lipsiac. 1826. p. 437, v

367
.... -1»6рпязва и постепенно F	р„я.	..гетрагпвен
Г	запаЛа“™''^„а византийская флот В това
I	центъР и nPnt потяга на средновековния
отношение нарас • .‘ д ло сс формирал като I	НСССб'Тьп.овско арис ."Хе и едно от най-н
I	в«ХГЙржиша за износ на жито в цялото
Пьпвонача тното неловолство срещу извънред-ного аанъчно облагане от страна на император Исак И Ангел през 1185 1186.. обхванало прети венчко българското население от Анхиало и сьседните му гралове. както свилетелствува съ-временннкът Никита Хониат.37 Нсловолството широко се разпространило срсл останалото българско население в Стара планина и на север от нея. Това е един интересен факт, на конто не е обрынано внимание от редица изеледвачи.
След първоначалния неуспех на въетанието и оттеглянето им на север от Дунава през пролетта на 1187 г. Петър и Асен. подпомогнати от ку-мански отреди. отново освободили Северна България и започнали активни действия на юг от Балкана. Те достигнали до околностите на Ага-топол (Ахтопол) и насочили своите усилия към Черноморската облает на юг от Анхиало. Съ-щевременно българите и куманите започнали действия на широк фронт от Филипопол до Лар-дея. Това принудило императора през есента на 1187 г. да се отправи от Одрин към Северна Тракия. за да организира отбраната. На 8 октомври 1187 г. близо до Бастарни той достигнал един кумански отряд и след съсредоточаване на войските си съставил план за по-нататъшни действия: една част от армията била подчинена на зетя на императора Андроник Кантакузин, ко-муто поверили отбраната на Анхиало и неговите области, а самият император с основната част от армията се отправил към Берое.38 Показа-телно е вниманието, което било отделено за защит ата на Анхиало и околността му. смятани за невралгичен пункт във византийската отбрана. През пролетта на 1190 г. визаитийскияг импс-рагор Исак II Ангел организирал голям поход срещу оългарите. Неговата сухопътна войска била прекарана от флота по море и стоварена
Nicetas Ch,„Hales
ria. Rec. Io. Д1. v.|n HlMo. Berolini ct NO\i i-uCl<Mi 1975. p. 368 369. -boracj’
•8 Nicetas Choniates. c\T . ncs et epistulae. RCc io l|°* van Dieten. Berolini	vA|
Eboraci, 1972, p. |q	‘N°vi
368
fi. Ц
P....a hS? Исто.
"a "Pin срсдкт?! ЛЬрж"-C ' 6S7т. *® 1U'
’ Pansiis, 1X94 ^a'hns P- 4py
дцхиало и Несебър и л
към ВаР«а- Флот^?ам «о Су.„ Р«”Г«ските устня с намерений пР°Д^?а I'"’1., ма"1' 1 с 01 -'евня към ° •*“ пРекъсв ' Към 1 "'; пе.о на византн^^ния^път, «яС -гвсвшпата по суша апм„ « Ют, На-пито Овеч (дн. гр. Пр™’ Нс м°гл"^а'“;’°-к,е' „„в. а нък обсадата Р„, -?Ия>. Нито ,1рс' |!ГЪ ' при отстъплението с }ъРново се Лики Йвпенския проход.» в £ била разби^ ^торили деиствията на визан?„?гн°1аевИя Д "‘“„те or 1ях. каквнто те б1иГнп ЦИ?е « Резу? г:‘ като разгромили Византий V1” в 1. пар"10 започнали действия на "а воГ«*а ±-з есента на 1190 г. те завладе^Т* *Р°«т'. „збил" Анхиало. Впоследствии» Варна. Р«-'Р-1|Я били пренесени от тях в 1?ен"И1а лей-1' „ига за завладяването на СПеД °3ападиате * л 1195 -> В»зантийсРХЦ "ФпИЛИП°-'очная активни действия. Той патй? ератоР ' е си на няколко части. През 1ИЛ аой-;м1каг0 изпо.тзвал насочване^о на7? Иа 1193 ' р „ кратна на полуострова, той с , и?Р“К‘ в ^на. укрепил с кули Анхиало и постзГВЪРНал рнизони”.4' В едва кратка византийска хпо* T’* оТ XV В. е отбелязано накратко: „Щ^0Р°Х“ ,С1!С„, Исак Ангел укрепи с кули Анхиал и В™' lia. конто власите разрушили по време на « ,ового наруване.“«
ик.почванего на Южною Черкоморие и него в11Те градовс в пределите на българската дър-К.нта станало окончателно през пролетта на'1201 [ То може с основание да се смята като резучтат 01 похода на българския цар Калоян за завладяването на Констанция и на Варна.41 Българското владичество над Несебър, Анхиало, Со-зопол и Агатопол през един продължителен период се оказало с благоприятна последний за \крсивапе1о и икономическото стабилизираиена ю т । радове, конто дълго време били подлагани на опустошение и разорение. Същевременнобъл-lapiuc успели да предотвратят завладяването им о, сьздалената през 1204 г. Латинска Цариград- ,s vic(,m СЙОТЙ(П1 ска империя.	na/p‘ В2 -SJJ; П
През есеша на 1206 г. императорът на Латин- Scuiamto. Сом cKaia Царшрадска империя Хенрих организирал chromeum. р.
Niceim Choniates Hbto» na^ p 42Я-4»-. n,X, SnuortolH. l(,mpcn(1,um dironicum, p 405-106.

ZL2ehr^'r Die ьУ«ть niuhcn RktiKhromkcn i *»cn. 1915. p. 319
369
котраофанзива срешу българите. Той дошъл до Берое и Крън, след което се отправил към Чер-номорието и достигнал чак до Анхиало. Тук след като извършил много подвизи. заграбил пари, хора, добигьк и без да прегърпи каквоте и да е страшно, невредим с войската си се завьрнал в Цариград. Неговите действия засегнали черноморскою крайбрежие чак до Агатопол. без обаче да се окажат решаваши за промяната на тяхното владение.44
След като дълго време името на Анхиало не се споменава в историческите извори. след възста-новяването на Византийската империя (1261 г.) този град заедно с Несебър отново станал не-вралгичен пункт в българо-византийските отношения.
Междуособната война в България между цар Константин Тих-Асен (1257—1277) и несебърския деспот Мино имала за краен резултат през 1263 г. преминаването на Южното Черноморце във византийско владение. Георги Пахимер (1242— 1310) предава този факт по следния начин: ..Бе превзет. предаден от Мицо, както ще бъде казано. големият град Месемврия. а заедно с него Анхиало и околните им земи...“45 Византийският поет Мануил Фил (1275—1345) пък е показал завладяването на южночерноморските градове Агатопол. Созопол. Дебелт. Скафида. Пиргос. Кримна. Росокастро и др. като низ от подвизи на своя герой протостратора Михаил Глава Тарханиот. сякаш за да изличи каквато и да е следа от историческа достоверност. В мерена реч той известява:
..Завладя Анхиало с крилата бързина.
Прогонвайки крьвожадните жаби.
А сега, уви, той самият е един чужд град, Този, който той смяташе малко дело на ръцете си.
Тъй като из основи организира застрояването му."4"
Поемата е писана през 1305 г. и е доста трудно 4" Manuel Philes. Carmina. да се установи доколко е достоверен фактът. че t. Miller. Parisus, 1854, Михаил Глава Тарханиот е имал големи заслуги ₽• за застрояването на Анхиало в предшествувашия период.
През 1268 г. при сключването на българо-визан-тийския мирен договор от византийска страна
45 Georgius Pachymeres гл Michacle et Andronico’ p? laeologis hbri XIIL Bon,, 1. 1835. p 349- 350;
horns Grey or as. By/anr" historia. I. Bonnae IX3Q,na 60-61.	’ P-
Nice/as Choniates и ria. p. 645 646; J ।  douin. La conquete de r-'Or' stantinople. Ed. par p chet. Paris. 1891 n ’ 321. 324 -326.	‘ P‘
Останки or степа на XlIl-XIV в
oocniano да бъдат върнати „а к, :1,,доае.е Месемврия и Анхиало кое™ ="'C ' и ,пьднено. Заилахите на бъ.„ арит °"°о “	'
„еу гра.и.зирани чрез създаванетоТ'Ш °И’ между внзантийския император н ° 4 съю'‘ тагарската З.татна орда Ногай- По*"'** ““ „ч|ашс Ногай за съюзник. готов да нападё Кон ста,„ии и да ограби земята му. ако той наХ „ „еговата земя. императоры здраво вшадше не само Месемврия и Анхиало. но и Союпоз Магопо.т. Кастрициум и други крепос ги Полит ичсският упадък на българската държава направил временного византийско владичество над южночерноморските крепости доста иродъ.т-жтие.тно. Едва през лятото на 1304 г. цар Тодор Снейк кш след победата. удържана в битката край Скафида. и в резултат на системни военни действия срещу Византийската империя в земите па тот от Балкана успял да завземе Ктения, Ро-сокастро. Несебър, Анхиало, Созопол, Агатопол и ip ( к.тюченнят през 1307 г. българо-визан-тийски мирен договор потвърдил резултатите от оь.и арените завоевания.4* По този начин след близо -и годшш българите отново влезли във “ ihidrat. Я, владей . на тези важни градски цеитрове. Иоан WI.
371
крепостuaiа
Анхиало oi
Georgia* Puc/iimerej. De Midiade et Andnmco Pa-lacologis, I. p. М3, 427 -42H.
50 Ibidem. I. p. 431.
"Редводи-1]а.’!еоло!. ::1г Успели
—лата
lotmnrs (antae, Historiarum libri I v n~<’n^ I. p. 340.	’ “оппч
V българскня n. p . ,ni,„llK III Палеолог пред тпйския император -МАР	Сърбия. отбе-
। г ипговор. насочеи сричл.» г
я;»а И понеже на императора бе удобно, на-ш ха, сДхата между Созопол и Анхиало в
>мшречТната Крнмни и сключиха здрав мир J "ечеи сьюз. и?аго се разделила. вьрнаха се в Нито мирът се оказал ..здрав", пню пък съюзът вечен" Стел бьлгарското поражение в битката ппи Велбъжд (1330 г.) византийския? император нахлул в България и превзел „намиращите се пол властта на мизите градове Анхиало. Месем-врия. Аетон. Ктения, Росокастро и Дъоилин (Ямбол)", след което се завърнал в Цариград. Византийского владнчество над традовете на Бьлгарското Южно Черноморце се оказало не-продължително. Нововъзкачилият се на престо-ла български цар Иван Александър още в на-чалото на царуването си повел активна политика срещу Византия. При своя поход през лятото на 1331 г. на юг от Балкана българите успели да отвоюват почти всички завладени градове с из-ключение на Несебър. чиято отбрана била поверена от императора на известния пълководец протостратора Синадин. Двете армии на враж-дуващите страна се разположили недалеч една от друга — българската в околностите на Айтос, а византийската край Росокастро. Между два-мата владетели започнали преговори за сключ-ване на мир. Пратениците на българския цар предложили на византийския император всеки да запази това. което е завладял. Императоры поставил условие да му бъде върнат завладения г от българите Анхиало. От своя страна цар Иван Александър заявил, че ..Анхиало и другите градове. който той бил отнел, не принадлежели на ромеите, а по-скоро на мизите [българите]. Зато? о вече от дълго време те били под властта на царете. конто са управлявали преди него.“ Низан?ийците пък настоявали, че Анхиало и тези I радове принадлежат по право единствено на гях. понеже те били завладели от българите едва ог времето на цар Тодор Светослав. Цар Иван Александър проявил склонност към отсгъпки по
372
,,, в замят, на Анхиало
Л‘’Л „избирал добре, чс даи. — "<>.iV4l, о
,.||1 %мението било пт ? ”1;’а10 Чхч Ячб° '	.
‘."цГ;. и на следващия ДС|, ""’а,<> ‘»Ме.г 'J'™. в «ч „исвансю на .мирния до, „?Ря6»ало да
^ епинала татарскиtu войскГР' Сыи«а if Внзантииците бит. ’ ^Кгзн» . Во,1< ,.'Р'3, ромеш, в битката при наиатн^’ |,р1К,чения мирен договор „ .“ кас'Ро. cS?
бъЛгарите си възвр^ ^Ржан» „ южночерноморски кре”“Дението ’' ;1н г1,я не се примирила соб“ И' 8 ивете на Понта били бългдр^ГСЛ«»ото. че -l.uaли отново обект на визан^ ®Ла»ние. тс -,б4 когато армията била и™,"ПОХОД"Р«
.сгвувана от император й. "Редволи-‘ . с парного нападение визч^ - Палеол01 0 „ревземат Анхиало. За това усПсл« „към супгата и морето Месемвпия°б';а^ена1а ,цци1Чава;1а и '1°чакала военнат» хРабро сс •|1а О, цар Иван Александър Ви^1' а‘"Ра-„мперагоР се принудил да ск.тючи миТт КИЯ1
„.лжи., да върне завладенитебътгаХ '' “ .поморски крепости, а в замяна бЛ "°'
.оплатили разходите по воденето нГвойиГ
ТзКа завьршила последната българо-в "п ' к;1 война в МНО! овековните стълкновения" ' 1веге дър-жави. И въпреки това не било Хдено двхиало да остане в пределите на българтХта [ЪрЖЗВИ.
По време на похода на граф Амедей VI Савойски .решу бьлгарското черноморско крайбрежие ог кшадните рицари бил превзет и Анхиало До-ИТО О! сметководната книга на Антоний Бар-бериус само се разбира, че това е станало някъде между 17 и 21 октомври (по всяка вероятносг на 20 октомври) 1366 г.,53 в написаиата в нача-.010 на XV в. Савойска хроника е отбелязано следното: „Оттам [от пристанището Скафида - б. а.] графът и войницитс му отидоха пред крепост га Анхиало, за да се сражават. и обсаж-лайки я. гака уплагннха хората от крепостта. че те се прсдадоха на графа на Савоя, за да спасят живота си."54 Западните рицари обложили жи-ie.niте с ноголовна контрибуция, както това може да сс аключи от една от записките на смет-
* Ibidem. IH. Воппае. 1Н32 Р 362.
В. Гюземв. Очерк върч> историята на град Несебър в периода В52 - 1453 г. ГСУ ФИФ. 1.XIV. 3. 1970. с. 60.
54 В. Гюзелм и II. flew Христоматия ио ясн»р»' България. 2, С.. I97H. с.
373
I
99 Пак там. с. 177.
книга иа Антонии Бароериус: Jiv кояодяата кн>	Гр:,м(,„ от изплашане иа
лучи от Джгфарло ли < р Гоаю на хо. контриоуцията. налоге i	г-> чяст той
от гоаа Анхиало (и по-голямага част тон £ можа та обложи, как,о казна. макар таз,, оила еъбраиа в
попали гпабителството. което хората от този 'тр^понюи от хора,а.
жи в гарнизона на съшия град). - - Р Р три части от един златен перпер по курса на Несебър -- Властта на Амелесвите воииици над трала, която продължила до март 1367 г., котато тон заедно с другите южночерноморски градове бил предаден на Византия, се отразила крайне небла: оприятно върху стоианското и политического MV положение. До окончателното му за- ’ вчадяване от турците той се намирал почти ви- , наги в сянката на Несебър и е играел вече твърде ’ второстепенна роля.
Създаването на южночерноморски деспотат с център Несебър през 1369—1373 г. довело до включването и на Анхиало в неговите предели. Споменаването му в историческите извори е вече твърде рядко и за съдбата му може да се съди в повечето случаи по съдбата на Несебър или другите черноморски градове на юг от Балкана. Първоначален владетел на този деспотат е бил деспот Михаил Палеолог. син на внзантийския император Йоан V Палеолог.57 За пръв път южночерноморските градове били завладели от турците през октомври 1396 г. До-като за падането на Несебър има указвашо сведение, то за Анхиало. Созопол. Агатопол и Мидия може да се заключи от някои косвени и по-късни сведения. Показателен е фактът, че през декември 1400 г. митрополиты на Хераклея, който бил дотогава проедър и екзар.х на цяла Тракия и Македония, бил поставен и за „екзарх на Черно море“. т. е. на черно.морските градове. Причината изглежда е била турската им оку-пация, която не позволявала да се поставят в тях митрополити.!в
По силата на договора, който през 1403 г. султан Сюлеиман Челеби сключил с Християнската лига, на Византия били отстъпени ,радовете по черноморского крайбрежие от Хиерон Стомион ДО Варна. Византийският император незабавно 374
13 от
?JCn>.n.CH.;nC ' * < ыцилш, Ло ’ {-' леа wctopuwia t» Иреч \4\p В период» v
H. J. KnUinx Bdttifc rm Kennims Thtakiaw tm 17. ) ahrhunden. Vi rcshadcn.
Due as tfatoria WNC zanuna V.d. \ Green. curc*ti> W& P
Ни-
5Ь ц Гтзе.и'в. Очерк вьрх., ислорията на гра.1 Н«хйч „ периода 1352 '’У,..,
57 Пак там. с. 65 ел.; В Гюзелев. Chronicon Mesem-briae (Бележки върху исто-рията на българското Черноморце в периода 1366-1448 г.). ГСУ ИФ. LXVI 3. 1975, с. 153 сл.
войск,,, ко,, 1О радоне, между конто Rn‘>n„pai
''I , га на су.гган Ск, и АпхнЛ'^нчте -., пюв..асген господа"^ Ч'( 'еа „ -6алка,юк,,я чолуострон Х?Рс‘Ите аТ 14,|> " -Г &са- То” "^««•оре.над	’’
'’аг '> -та’™’Р и пред
г рГС1ъпени,е на Виза,,,,,; Ла.Тя.т °' ' ,-кту конто и Черноморе." ’Радове „ И1И ^„а..о и Несебър. как^'^'-и.
4 автор от XVII Енд„Тя Вч  , ,,а сключе.шя ,1рс, Че.кй„
,ган Мехмед I и виза,Пий’'-Договор Мсж"’ п Палео;,о, В„за„ ’’'"’'Ритор крепости по	отново„
,воГа о, 14-4 г. имнерията С,,ОРМ до. „далее не,,ренте,„те от т ' ^и,а "Рааото .„„о „Месемврия. Деркос „ л“Г • Ралове. а не към тях трябва да се ВЛ„'И Изглеж-
През 1421 , деспот Константин Дп” " Лнхиало-„ с „,,, от нзворите „деспот на чХ'3"1- "’’Р'4'” тучил като апанажно владение ч МОре“’ "°-бласт, а именно Анхиало и Ме№РН°МорсИ1а ieAaii,aia им околност'.» По се,,"’ И "ри‘ ,я „а  рала е тясно преплетена с „его? ИСТ0‘ '' ’’^Птип^, Несебър. макар и да не е отразеи» » Р а иа пк*‘" u v °'к“-ските извори. Известно е. че през мапГЖ?'’’’ "Ч'’'Р ''''' румелийският бейлербег Караджа бе, по „а’ж дане на султан Мехмед II Завоеватет Т/ МУ вал „черноморскнте крепости Месемврия м," х11а ,о. пък и Виза и останалите и си ги пади-„„л"'4
Сведенията за икономическия живот, социална.а структура и етническия сьстав насредновековния Ьушшпа. р 32». черноморски I рад Анхиало са сравнително мал- --------------—j
ко. Няма и системни археолог „чески разкопки. находки,е от конто биха допълнили оскъдния нисмен материал.	-.Д
Стопанското значение на Анхиало в значителна степей било функция на неговото благоприятно географско и стратегическо положение, на прятала му морска и сухопътна връзка с най-зна-чителните средиша в източната половина на Балканский полуостров (Цариград, Созопо, Несебър, Варна. Ликостомо, Маврокастро. Кафа, Търново. Дръстър, Пловдив и др.) и на иеговия
375
Виси-


.ев Chronicon s“в	164-165.
MesetnlM’- с.
въ греш-
хинтерланд. Тези далекое i и. о, но го икономическо развитие на град: врыцали вьв важно черномореко пристанище, средоточие на важна су.хопътни връзки с военно _ .„	„я ^апгмгог-
Ю1ШПепп ..r^v-	• .
Отбелязването на анхиалското пристанище вьв всички мороки карта и портулаки от XIII —XV в. разкрива голямото му значение в черноморскою корабоплаване.*'* В трафика на корабите. конто идвалн от Цариград и се отправили към д\навеки те устия или към Тана и Кафа или из-вършвалн обратная маршрут. Анхиало играел не само ролята на междинно пристанище, но и на място. къдего са се товарелн обикновено голема количества жито и други селскостопански продукта.
Анхиало бил един от важна те кръетопътни центром в Цзточна България: оттук излизал път за Акве Калиде (Терма, дн. Бургаски бани) — Аптос - Крън — Борхи - Пловдив; също оттук тръгвал път към Марцианопол Дръстър: също оттук през Дебелт Анхиало пряко се евързвал на на Анхиало
'»-----1,0 ,,с,ория п
Бъшария. 2. с. 221 "ч .7л.„ S. Дий„„' 1 Славянски ръкописи менш и карги от в' —--------------- ‘,*ац.
6hg.
Л1Р'НИ
на Ватикана (IX С.. 1978.

,.окас,‘---и ОдРИи.
I’1 .а и на освоения ...,	П'аты -
''"'цари' Р«-1 Деркос '°ЛЪ1«и чСр"д1 "а*на
опол Анхиало ндв’ д, МоЛ'ки о.рвуна Констанца Нсте«ър У’°пол сиокге разклонения тО1и ^Ма««.,тс Г*’'11»
, с Търново. Чер„е„ л""
<к» средновеков,,,, , ра.ю и Др^и Ав->'!" ,1С само нътищата и
'Уко'О местоположение О,Р“ФскОТо „
еден център. Това „ "Ми «т Ан,"°
1С;,ЯЛО и от обстоятелството^ С1"’СН « важно военно-а iM11 ° °- Че >Ра ,ы .
• М-ДР нерХТ?У«^н
»а ^ъседния „ Мно,о ,^1а «зпадад ; .б1,р. гои не изгубил ролята 11П? ’В;Кк«=лен Нс1011анския живот и в .ър.он^^ю <„ ,,описи’.	на Черно-
драбскияг географ от ХЦ в. и 1„а ин>срес кьм градовете на Ба' т°’,₽°-„остров i давно ог стопанска , Кия,ю-.„редедя Анхиало (Ахилу) като е\^«а 7очка, оигс Т‘«ове на РУмания (Тракия)’и к." '"а™’ ланите иа големия залив межт? Ва*но ^|10;1.т Той не го причисляв?^ к01110 се огличават с плодородие на 1и11ГОко зас гъпване на различии земелек™ “ t ivr„. Анна Комнина подчертава. че в ок Х
на града оили отглеждани лозя Така ie едНо or нрепитанията на местного население е пило лозарството. Според данните oi Смет-ководнага книга” на Антоний Барбериус в края на 1366 1  в Анхиало престоял специален човек на граф’ Амедеи VI Савонски. конто закупил в ю 1сми количества продукги за своя тосподзр и нС1 ово 1 о бли ГКО обкръжение. Тук този доставчик закупи 1 и 5 бъчви за доставеного вино. За пре-ноза на продукт ите и бъчвите от Анхиало до Несебър той наел срещу заплащане голям брой лодки. " Очевидно е. че между другого в при-сгашшгния град е имало доста гемин и лодки, с обе.г\ жването на конто са се пренигавали някои нс1 ови жители. Освен с лозарсгво. някои занаяги и с морско дело анхиалските жители са се за-нимавали и с добив на сол от солниците в ла-1\иата Именно поради това вьв венециански
П| Т*”” Ц,п СМ»
«УЗДа .к. "•>
:хтл..*xr«tt,s
XxR.
сы-гч ’ с,)к,ж- Ьълшрня и ад'™"" ”1СМИ |’'4' х» на и ' 1'ираф»«и" 1,4 Идриси С ...
71,79.99.
чсми ирсЛ ХП
19Ы\ с 69.
•• Стр. Лиши. ковнвяг бкиарск 1470. с. 35.
376
377
портулан от XIV в. като характеристика на града е отбелязано: ..Ахило е трал и добро пристанище и има солшши-.-Обстоятелството. че грады с бит важно тържище на селскостопански пролук-
	ТИ е проликттвало и насочването на част от
жителиге му към тьрговия с посреднически ха-рактер.
	Най-значително място сред изнасяните от ан-
хиа тското тържище земеделски и яру» и про-изведения за Цариград, Венеция. Генуа и други средиземноморски пристанища засмало житото. юставяно в пристанишния град от населспието на равнината Загоре. В сьставения през 1340 г. ..Наръчник по тьрговия" флорентинецът Франческо Пеголоти е отбелязал между другого: ..Житото от Кафа е най-доброто жито, което има в Черноморието... Житото на Азидо [Анхиало] върви по една цена с това от Кафа и почти едно-то не се отличава от другото. но винаги се пред-почита да се купува това от Кафа, откол кото това от Азидо. Житото на Маврокастро [ди. Белгород-Днестровский в СССР] е подобно на това от Азидо и върви почти на една и сына цена. Макар че това от Азило не е по-добро. все пак повече се купува и се запазва по-добре при пренасяне по море."'0 От житието на Кирил Филеот личи, че още през средата на XI в. Анхиало се утвърдил като прочуто и посещавано тържище на жито. В него се съобщава. че веднъж светецът дал „11 калимавки. изработени от него, на един христолюбец. който отивал в Анхиало. за да бъдат продадени срещу жито...“71 След проникването на венецианците и генуезците в Черноморието значението и търсенето на ан-хиалското житно тържище още повече нарасна-ли. То конкурирало през XIII—XIV в. тържи-щата във Варна, Несебър. Вичина. Ликостомо и Маврокастро. Голяма била активността му. особено през първата половина на XJV в. През пролетта на 1308 г. с кораби и от Анхиало било превозвано жито за гладуващия Цариград.72 Въпреки наложената забрана да не се търгува с България (1316 г.) на 14 февруари 1317 г. генуез-кият Съвет за Хазария разпоредил генуезките търговци да не могат да продават в Цариград < докараното жито от Варна и Анхиало [Азило]. j
70
В. Гwif.iee ч /J . Хрнсгома1ИЯ „о ,1С1'£"Ф,Ч България. 2, с. 294 Р,,я »t
Пак там, с. 238.
" В. 1 юзелев. сведения за историята на Варна и Анхиало през XI в. в житие го на Кирил Филеот, с 316— 317.
~ В. Гюзе.п'в и П. Петров. Христоматия по история на България, 2. с. 128.
378
” В. Гюзе-teH и П. Петрин Хрисюмахия по история на България. 2, с. -М -266.
Т
» ГС МО ЖС Л И .,1и.ц
‘,бкчрв‘,т 11 д® пР°лават Ч>Ущ с 11 ,< ' Ос°бено активна d *"io
,рско жито, изнасяио Ро” “ Тъп С“”'  %.««« несебър и Лнхна^Н«М0^и’’ '' ,,е търтовпи. През 1320? ’ и’Раслн я? "Ч* ’'„a i а "а своята РСчуб.1И1!а Тс ~ «пл “’'«'"ан-С,м 11О-,во.1явали да продавдЛ “изап1ий*"рсл ' цариград. Според ;1а ^“арскои, ж "с ”	„ В началото на п5х "а генуезки * °
$>•••• обшо m тона .Д’о» Генуи й"< ”^ ‘ !" ' ,О по своя мсстонроиз. , ет° ее J, Л Д ' ликостомо - 675 тона,0’По след11„11Р1 "₽=-
от Анхиало (Ласило) \Ром“иня . р4 ес.но място |2 нжа...	« юна „ 01 -
„оя™ се наблюдава or средата и Угм"^1^". спсино намаляване на житото^ "•"«>-
Нссебьр- Анхиало. Созопот „ ’""асяно „гчест вото. изнасяно от Варня в Ваие на «о- 1 костомо. Това в голяма стелен 1’ЧИНа и Ли-, .рските нашествия и завоевания ня^Жало 1,11 полуостров, конто прокудили к'", Ьалкачския селение or Тракия и Заг^Икь^&° „руджа.	и™ и До-
За пзноса на сол от анхиалските солници в ,« гите градове и осооено в Цариград можемР съд11м по никои сведения, в конто иметХ „е се отбелязва. В цитираната вече „ев смет ководна книга на Антоний Барбериусео лязана продажбата на големи количества со г от различии складове на Несебър през есенга „а 1366 I. тази сол по всичко изглежда е доставяна 01 анхиалските солници. Част от това юлямо  количество (240 кварти) била продадена в Пера, а дрУг'а на различии търговци, хлебари и други липа в самия Несебър. През есента на 1453 1. един венециански кораб бил натоварен само със сол. доставена от анхиалските солници и предназначена за Цариград и други Градове. Корины трябвало да отплава от несебърското приставите. но това станало невъзможно порази раз-вихрилата се буря. Количество™, което било на I сварено на кораба, било 1140 модой.’ ’ Сведенията за тьрговия с бъчви. вино, храни-1СТНИ продукта и др. само в извесша ыепен допь.шат представата за активния стопански
,1 В. Гюзе.ив. Очерк нърх\ история га иа ipa.i Несебър в периода 1552—1453 с. 84.
' Synasarium < onsununo-nohunum Ы Н Dektayy Bniwlb 1*12 «*“ »
579
м Byz. XI, 1936. 444 446
д tcKt- iH.ii-p. ц-a- живот и
i<„. ..V--	1,1:1 ™ чахо;1хи ''CT,u'<,:u'4«" наммраиите но-
о..г»	1	'«"вж	•'ас-^аки <л6с-
„i.<J	Иоан V Па гепчп. ’ Анна < авпЛтеа със сима и
 f	Докато ла ' o1’tP"’» » Поморие.
,пат обилии сне Хи?ЛС'О?И* ил ,рааа сс срс' (епархийски списА.и раллич"и писмеии извори лакните за	’ сииолалии решения и др.).
Доела оскъдии ™ ис,ория иа Анхиало са W чие кортл И "С И^ДЛДТат снова разиообра-веки паи ИМа Й записаиитс писмеии и вешест-
Хпис-iu МСТНИЦИ за ^рсдиовековния Несебър.	V
в Л НС ?Щ° пинало корсии в Анхиало ошв	
рая на I в. По времето на император Доми-	Ш
циан от Фригия дошла Севасгиана, кояго пър-	Ш
воначално распространила христианство!о в  Марнианопол, следтова в Одесос (да. гр. Варна).	%
Анхиало, Аркадиопол и Родосто?’ Оше прел	<
втората половина на U в. в провинция Хемимонт била учредена епископия с център Анхнало?’ Прет 553 г. лукашниял епископ бил вллведен в сан „автокефален архиепископ" (църковна институция, кояло заемала межданно положение между епископа и милрополита).*0 Именно кало авл окефален срешаме анхиалския пърковен л лава в редина документа (преда всичко спархиискн списъци)?' От Х\ ХП в. е запасен един оловен печат на анхиалски архиепископ, чиило
гласят. .,+Господи. помола и» архиепископ на Анхнало. Прел л ,	. mhi-
скиял архиепископ Бил ’"фекала pono.im. Ot синодален ап ^мс.чеепис-църква от 29 сеитември V 6* • ла епископы на Вила Неофит ои.1 И*-V- давала коп иа Нссебър. а	„а Ьихнадо.-'
то1 ава вакантната	Kt»«
Това траело временно. п0«*' И1О самосюеп срешаме анхиалския ар"£' ^и„ 1372.. кир С^свойсо^вентипл^у^, ,л Цесеонр днтоннй е титулу.. Р Мхиало • и наместник и проел на A„Mra.w < И" tan 1439 г. мнтрочо"'1 -уьрново, ДР* ' х ?Хо с мигрополыые на Р инпяла да ' bVn Мелник влел Г»”"' флоренпи» "
и £ chrysos. Zur Enlsle-h,.nBder Institution der aulo-kephalen Erzbistiimer. - BZ. Lil 2. 1969, S. 263-286.
ГИБИ. III. с. 187, 190: IV, с. 117. 149, 151, 153. 156; VII. с. 104.
381
Florentinum
84 Ibidem. 367—368.
Vindobonn; p. 500.
166. р
85 Concilium	____
— documenta et scriptores X. Romae. 1976. p. 22. 65. 81 92. 134.
Г. iMunm. Le «rpus d sccaux de L Empire bv/antin L’Eglise. V. 1. Paris. I9bt \ 854. p. 663- 664.	Nr
s’ F. Mikosich ci J. Vfi'd/cr Acta et diplomata graeca nie. dii aevi. I. ’ * I860. Nr 239.
Карти
Рядко
I го-да Други
S Личнтри Бмирси.
»PxinX '
Чжс. К'"™™- хх,‘
,0«мта,и ряяоонп,.
яянг'хага °' Ва,и. на ВатмА. РС?,ИХаР-uv. "I?"* с 
f подписал акга на унияп. както лич» от i ните докгменти." Има релина данни з. » f	рнята на Анхиалската архиепиекопия-мигропо-
I	ЛИЯ. но тс само могат да детайлират очертаната
обша картина на църковната история на града. За разлнка от Несебър и Созопол. в конто иди пък в тсхнитс окодности през среднитс вековс имало редина известии манастири със скриню-рии. в Анхиало не е имало твьрде активен кии-
I	жовен живот. В едно грьнко гьлковно евангелие.
|	преписано в града, срещаме следната интересна
приписка: „Виж пресладкия край на тази книга, завьртена по благолат на всевладетеля. бого-човсчното слово, от лсннвата моя ръка на
I мене, свещенослужителя. грешен и небрежен мо-; нах Методик Гемист, напълно неграмотен, в го-дината 6845 ( = 1337). индикт 5, на 21 май. Онзи. конто притежава настояшата богоречива книга на четиримата евангелист» и светоспасители. се зове Йоан. свешенослужител. пръв сред всички свешенослужител» на град Анхиало. съобразно с изпълвания законен сан. издигнат от великия патриарх Теодос»» на Тьрново при царуването на преблагочестивия и са.модържавен господар на българите Иван Александър и на неговия син преблагочестивия пар Иван Асен.“86 Тази приписка показва. че анхиалският архиепископ тогава се е намирал под ведомството на търнов-ския. а не на цариградския патриарх. Същевре-менно спо.менаването на името на третия син на цар Иван .Александър от неговия първи брак, а не на неговия престолонаследник Михаил Асен изглежда малко странно и поставя един въпрос. на конто отговор може да се търси единствено в сферата на предположенията.
Историята на средновековния Анхиало е доста специфична, независимо от обстоятелството. че той почти винаги е и.мал обща исторически съдба с Несебър. Созопол и Агатопол. Спецификата и се определя от неговия сравнително по-голям и разнообразен икономически потенциал и от съперничеството м\ с Несебър. Без да бъде твьрде много облагоприятствуван от дарения или привилегии, давани му от византийските и мне-рагори или бьлгарските царе. Анхиало винаги запазвал привилегията си на важен пристанишен и търговски център.
86 В. Гюзелев и П. Петров. Христоматия по история на България. 2, с. 416.
и.,1ото на XIV В. върху п._
^„га.шански м°Рски кар1нР"',Гсзап.Пс„и
, неизвестно дотогавц „ ”“°’»ява	*>
Л.ореко селище - Ска<Ьи Нат‘’те и-»ь 0 ЧгГ" Вссконте от 1307 и от В21'!
"Up11"0 Са"УДО 01 13-1 Т).И?"»Рт ;'пбе.зязано във всички познат^"0 <Wa’ ‘ XIV -1° XVI в- Поиякога Нп МоРски  е написано с чернен ЦвятЛ^ ............
" '„,те. значима пристанища. Вещ, , С’а »» ю-: отбележи обаче. че Скафила^"а ДРябва ла
шн.пни селища в Бургас^Л"0 и ДРУгн Р .я11 винаги в картите) не са ВД""В (ПоР°. ‘ аТ,це досега четири портуланДлю£ни в по-:Това оостоятелство би могто м r1U~XlV ’д10 -ja доказателство за незначите^СМСТ’ ^„щата или за пипса на пристанищ"*.Ч, На репости. Но в портуланите ее епомеиХ”" Г а еелиша по Българското Черномори *” ' чение на малки и скромна посезения °
съмнение (Вина, МавроХ
а сведения от други извори подчертават ч ^постите в Бургаския залив и особено Скафи^ ,,ма1 пристанища. Изглежда. че в порту.заТште описан само i радиционният морски път по за ,Jдпочерноморския бряг. конто от Созопол иа-чраво се насочва по най-краткия път през Бчр-дския залив към Анхиало (дн. Поморие). Докализирането на Скафида. което направиха аше в края на миналия век братя Шкорпил.'не ан трябва.то да буди никакво съмнение. На ЮЖШ1Я оря, на Мандренското езеро до с. Скеф наследник на селището към крепостта Скафида. дн. с. Димчево), на около 4 км от слпването му чрез широк 20 м канал в морето. върху невисок полуостров, наричан Кале бурун, се намиралн
1 Братя Шк» морскою ipa седнше полб.! нн в Южна СбНУ. IV. К
останките па крепост. из.радона от .томен камък с бял хоросаи. Стена та е била широка около -.40 м и е заграждала плош с форма на четириъгъл-ник със стран.. S0 и 60 м. Брата Шкорпил са забслязали по ылиге следи от чстириъг ълни кучи и земтен ров па шийката на полуострова пред крспостната стена. За съжаление след изграж-дането на язовирната стена недалеч от канала (оттока) на езерото неговото ниво се повдигна с няколко метра и Кале бурун днес с полупо-топен под езерните води - както разконки. така и сигурни наблюдения днес е невъзможно вече
да се извършат.
Тази позиция на останките на Кале бурун сь-впада с нанасянето на Скафида между Созопол и Поро в срсдновековните морски карти дси-ствително между двете черноморски селища по брега ня.ма следи oi други средновековни крепости. Останките на една мощна куда с квадратен план и с дължина на страната 6 м. из-градена от домен камък. споен с бял хоросан. на брега на оттока на Мандренското езеро тряб-
ва да се отнесат към пристанищно-укрепигел-ните съоръжения на Скафида. а нс на Порос. Основната причина е. че куда та е на юг от Скафида. а Порос е нанасян в картите вина/и на север от Скафида в дъното на Бургаския залив. Кула/а. построена вероятно, за да пази подезъпа към пристанищния залив на Скафида в най-не-
вралтичния пункт — канала между езерото и морето. — може би е служила за светещ ориентир за корабите през нощта. Пак на същото място брат я Шкорпил са забелязали основите на относително голям мост, изграден отново от домен камък на бял хоросан с размер// 6.10 на 3.80 м.4 Мостът вероятно е бил сводест. за да 4 Пак там. с. 119-120 могат да преминават под него влизащите в пристанището кораби. Тези основ// са унищожени при строежа на модерного шосс в началото па XX в., чието /расе минава само на няколко десетки метра от куда та.
Трудно е при почти пълната липса на сведения в писмената традиция от средните векове и на археологически проучвания да се датират пре-иизно крепостните стени на Скафида. кулата-фар " мостът при входа на Мандренското езеро ета-
384
Hil гяхната строителе исг девен в морските карти топонимий?им ’ .„„мены само лва пъти в събитиГ, 1ида е ' деисваики перине тиите на бы, апо „ Г" X1V “ ., вОйна през пролетта на ВоД JI11"1 И1,ека-х;,мер- съобщава. че след светкавичн, я по'Л Па’ Све,ос.!ав. при конто българите замы ^„очерпомореките крепости ,ю Созопол^ .„„елно. e.uia визаитийска армия, коман Г?в ,, „ Михаи., I лава Тарханиот и Войс,,.,, бра , „ дрския „ар Смилец, иредирие.та от Виза кон |ра„асгы1.тение. Изтегляйки се or Стран тага очевидно с пел да прегрупира силите си. Све-icc.iaB дал решително сражение при р. Схафи » Какю съобщава но-нататьк Пахимер, „когаю (01,за111ийск11те войски б. а.) преминаваха без-еедио през река Скафида. сполетя ги нещасие мосты се срути и така реката и мечът (бь.,-lapcKiiH, б. а.) си разделиха нещасгнициге. как ю обикиовено настъпи избиване". Два извода в облас, , а на историческата география могат да се нанравя, вьз основа на това сведение за една о, пай-i олсмитс български военни победи. Пьр-во. през снохата на Второто българско царство
mSST 1 '>na ,u S ?“рс,и » Матре,,. l‘o’° '«1». в «осю иГит. ДИ1ма Чжчоспа Скафида
5 G. Pachymeres. De к ct Andronico P libri ХШ. Bonnac. p 264-267.
385
.ясного и лълго М.1НДРСНСКО езеро
н Варненского. проз срсдиовековисто .«30 с
.... смятано от византиискнте автора м река) с ло смятано от в» „	, да се вили лали
носило имею С к.<фил.1 слыв	Гк чкто
сзспото с получило имею на крспостта (както сзерото с полу	например проз
хш'°х% в^ ч^то с било паричапо река В........а
„о „мето на големия бъл.арски пристанище,, трал], или крспостта с получила имело си оз на-з^ието на езерото. При сьстоянисзо на се. ангиите ни познания точи вьпрос остава открит. Второ, мостът. чиито останки братя Шкорпи-лови са наблюлавали. вече с сыцествува.ч през 1304 г. Бихме искали да отбележим. че евен-туални съмнения отпоено мястото на описани/е OI Пахимер събития и развалили са нсоснова-тс-чии. Тс нс могат ди бъдат локализирани дру-
гадс, тъй като тук с сдинствено го мясго, където е вьзможно преминаването на езерото. широко по цядата си останала дължина от 1 до 2 км. Последнего сведение за Скафида се намира в г. пар. ..Савойска хроника**?съставена в 1464 1465 г. според одна стара редакция от 1417 1420 г., която онисва похода на граф Амсдей VI Савой-ски. Съсгавитсля! нише: „Тры вайки от Созопол,
* П. Петров. В Гюзелев Христоматия по българск. история. 2, С., 1978 (‘ 170—171.
тс влязоха в пристанището на Скафида. където сс намираха доста гурски кораби, конто, след като сс сражаваха. те превзеха и потопиха. И тъй като това пристанище беше хубаво и сигурно.
графы прекара в него няколко дни, докато със сила завладя пристанището и града на Скафида; отдам графы и войниците му отидоха в крс-поегга Анхиало.** Още веднъж по-нататьк съ-
ставитслят нише: „пленниците, заловени в Ai а-топол, Созопол, Скафида и Анхиало, накараха да му кажаг. че са учудени от това, че той за-вземаше... земитс иа българския император, тсх-ния господар, конто никога нищо лошо не му беше направил"'. Това сведение показва, че Ска-фида вече с бил значителен град със силен гарнизон. конто оказал яростна съпротива на кръе-гоносната войска, том като градъз е наднал няколко дни след като флоп>т на Лмедей Са-'.‘^.СКИ усгш'овил контрол над пристанището. 11е е без значение и сноменаването на пристанищния оасенн като сигурен. Скафида е било единстве-
386
, Сч.дгарско пристанище, устроено в напълно СрсдноК.ом1»
110 .орсн 311 черноморски ie ветровс воден басейн. КУДЦ “а широки» опок (по-ulTl. -I наличните оскъдни данни засега позво- !**)«» Мапдренскою с«ро и ' 1‘“ да заключим, че в края на ХШ в. върху ’ м°рс’°
11,1,11 пя бряг на плавателното и свьрзано с мо-удщиренско езеро се появява за първи път
ре1 ° ,slJnaIа средновековна традиция одно укре-
’ "'"" се пипс. Неювото пристанище е било раз-да'111’ ено в най-сигурния воден басейн по целия lll’ 'O*n-кп черноморски бря1. Разраствашата се
11 " al..L , щи овня през ХШ - XIV в. и близко раз-
"1'1"\ тине плодородии земи на Бургаската ни-
, .щмпено са изтъква.чи значение™ на се-което обаче все пак не с стшнало до
1',"1С'1’' , Созопол. Месемврня. Варна или дори
I’111"1' и матопол. Това вероятно се лължи сравни юлната му отстраненост от тра-kllK J мопски път, гака и на крагкия ис-
, живот конто му било сьдено да из-
,0Г’"'Л р1и адлежаша между 1307 -В66 ь на
*'1ис	ьожава, Скафида вероятно е била
пь.парО"1 * Р е от турските нападения
^щщгжспа Г на крепоспа се е Хлне 'о. расположено непосредствено до ра валикиге и.
созопол
3 Г. Бакърджиев. Средновековния! Созопол в една рисунка от XVII век. — Изкуство, 5. 1963, с. 17 сл.
2 За А полония вж. Ц. ве. педиков и колектив. Апо-лония. С., 1963.
p. is'”"''-™»,*, ,)p
S,rah..l к , Melnckc)
к'”^тх7''^ Pp„, X7 DiUcrj.
Историята на средновековния Созопол досега не с била предмет на цялостно научно изследвапс в българската исторически книжнина. Частично гя е проучвана в няколко груда на гръцки ис-торини. написани тенденциозно и с различна научна СТОЙНОСТ.1
Средновековния г Созопол е бил разположен върху полуостров Скамни. с кой го завършва южният край на Бургаския залив, т. е. на сьщото място. където е била античната милетска колония Аполония- а днсс съвремеиният град Созопол. Части от средновековната крепостна стена. никои високи по 4 5 м. разпръепати на различии места по брега на полуострова, са един-ствените архитектурни останки на средновековния град, запазени над земята. Разкопки на стената не са правени с изключение на една част от южния бряг до начал ото на плажа, но и те не са довършени. нито пък са публикувани ре-зултатите от тях. Така че е трудно да се определи времето. през което е била построена стената. евентуални поправки, разрушения и възстановки. Една рисунка на Созопол от XVI в..3 която пред-ставя провлака с тогава все още запазената из-цяло стена, показва. че широкият около петде-сетина метра провлак е бил защитен от непрс-късната стена, усилена с една четвъртита и две крыли кули; входът или един от входовете очевидно се е на.мирал някъде по северозападния бряг на полуострова. Показаното на рисунката намира потвърждение в наблюдения та, конто могат да се направят върху сета съществуващите останки: но при всички случаи тази рисунка показва най-много положение го, коет о са заваричи турците през 1453 г.
Средновековният Созопол фактически е бил раз-
। A. Konstantinides. Нё дро) Ionia. Sozopolis nyn ka|Ou‘ щепе. — Thrakika, III.
p 150 171; K. Papaioanid^ Historia tes en Ponto дро1; lonias - Sozopolcos. Th * salonike. 1939. p. 163; A Papadopulos-Keranteus.
cn to nesio Sozopolcos basi-like mono loannou tou pro, dromon kai he tyhe tes bibliothekes antes. BBp. 1900. p. 661-695; M. Konstantinides. He Sozopolis hos cpiskopc kai metropolis. __ Arhcion. 1939 1940. p. 21-24.
.ен на остров, както и a.,_ ,^*яелното имаме «е^^ д ,';1 ,пи)-	_ л°Иия <
ii*1 !jioBeHO сс смята, че Со-,	и’ичщ,
„1,11 пьт с това ИМс<к '"По., ее
, ivliK. па Никеиския с,.5о4^	кО|."°м«Иа1>а
1,1 Л|а"асий5 Р Het " е Това « същЛоп >ГпР-“" »‘ ‘шит за "ър“" пьт В пл„, ‘‘"о- С v4eoc;" редакция се смрв««' пернп^^л в на IV в. 1а- че е Н. чия10 с стачало и кое е наложили Р “ ’ Ь1’г‘дполония със страниц  ''Рс''мен\ва„,..
дко се съди но обетоят^Л^,
Созополсш» стена
388
/и две антични селиша с име Аполония полу- *' 'J*'"*? п,мувани, „ чават същите имена' Аполония в Пизилия Ьългария. ( . 1970. с.
(Мала Азия) и Аполония в Киренаика. а и факт, чс Созопол с споменат в псриплуса oi началото на IV в., тс трябва ла се приеме, чс имею Созопол е евързано по-скоро с приеманею на хрис-тиянството от жителизе и прсименуването с ста-нало вероятно веднага след обявяванею му за льржав»/а религия в 330 j. Продължителното съ-шсствуванс на малоазийския Созопол (до края на XIV в.) впрочем е причина както в миналото, така и днес някои сведения за исторически съ-бития. конто се отнасят за него, да сс евързват от редина учени с историята на нашия Созопол и обратно.' Така например Иречек8 отнесе жи-тието на мъченика Зосим „от Аполония. cei а
*Г7ак там. с. 823 824
Созопол" към историята на нашия град, докато от текста става съвсем ясно, че действието се развива в Пизидия. Лрвайлер посочи неотдавпа. че едно сведение за укрепванс на созополската крепост в 1070 г., смятано. че се отнася до черноморская град, както личи от контекста в из-вора. в сыцност се отнася към Созопол в Пизидия. 4
Трудно е да се разборе поради липсата на племени сведения и археологически разконки кота Созопол е бил у кренен с крепостна стена. В спи-съка на крепостите, възстановени при Юстиниан. Созопол липсва. но още при буша на Вигалиан в 513 г.. за който ще стане дума по-късно. градът е бил добре укрепен и бунтовникът е успял да заеме крепостта с „хи/рост".
Созопол се намесва. както споменахмс. в съби-1ияза около буша на Ви/алиан."* началник на федерагите в Мизия и Тракия. Използувайки недоволството от намалените заплати па вой-скови/е части на варварите-федера / и и раздраз-пенисто иа население™ в Тракия от нърковната политика на император Анастасий. който нод-креиял монофизизше. Вшалиаи вдитнал буш Х~НаАТаСИИ “ 513 Г- СЛеЛ НЯК°-1К0 ВитаТиаи АнаСТасий Р™'™ привлече сре.ш виталиан таселенитс в Малка Скития стет «?РсТ7оОО ™ИЛа ХУНИ "а ЕрНаХ "° м°Ре "Р" ях с /ООО ли три злато (около Т> ООО <. .. ... номизми) оили изпратеии посланици Според
“ " 'l/'nm7er. Byzance et l„ tner. Paris. 1966. р. IH7
10 ГИБИ. III. с. 34-39.
390

•'тИяГ °Г ЦаригРад к<,р'’6СмЯ1ай»„':11х,и-1 ia
гим”н-
‘Лета кораба и С пехоТа и’а;1'>ке„и ’'Ф'-Ра. П* 1 „„ала по пример,Мо "‘«Нниш,	от
Д во се появил пред *«Ия , • «о»то „а.
: „астасий изглеждала ре^е'’ИгРад. сЛ?»»Иан
, часил да преговапя т На' Но й?Дбата На обявен официално' "1И «Ч бу^Иа" се
„„лучил огромного колия'^^еа на
" рИ. подновено било пк?атвозлат rpait"a ^восаавиего. Упо^^Х
' „ожелас да се сРеЩне с ’Л ^иец S"Ba«=
«5:^
Г1)ДИ„а по-късно Вигалиан оти„	"
рад. Край столицата, в о°??00 обсадил Ца
•рнападение, пристигнал иЧСр*"'"» Решите,'
„„дчпнен на тракийския управиЛ "ГКИ” Ф«н била на страната на имгЛ 1о1и "ы еъ
,|ЯКОи ви таи I ииски автора флоЛГ"Ра- ^орет бил унипюжен от епарха М°2" На В>"алиа„
______	рин ч1*ч Т. нар
ГИЬИ- Ч.с.212.26/,
кпай Л	стена
мерею в Сотапол
„гръцки огьн". който гоку-шо бил изнамерен от философа Прокьл". а сухопьтпата армия прс-£	търпяла поражение. Ви/ алиаи бил принулеи да
се изтегли а Анхиало. където резидирал до
*	см7.ргта си гой бил привлечен в Цариград оз
новия император Юстин в 516 г. и измамнически гбит. '*
Засега нс ни с известно ни го едко сведение за g	сьбитие. в което да е бил замессн Созопол за
времето от бунта на Виталиан до похода на хан Г	Крум в Тракия през 812 г. Косвено указание
р	обаче за разрастването на града е отделянето на
I	епархия га му в самостоятелна епископия. Кота
точно с станало. засега нс с известно. Във вески случаи в т. нар. Епифаниев епархийски списък,15 чието съставяне се отнася към началото на VII в., епископията на Созопол е вече самостоятелна и подчинена на митрополита на Одрин в епархия Хемимош заодно с епископите на Несебър. Пло-тинопол. Анастасиопол и Цоида. В 680 г. епископы на ..Созопол в Тракия" Петър участвувал в шестая вселенски събор."’ През 787 г. еписко- " път на Созопол Евтимий участвувал във втория Никейски събор (седми вселенски).17 След катастрофалното поражение на Никифор I Геник в Стара планина и след близо едного-дишна подготовка хан Крум преминал в на-стъпление. През юни българската войска, като оставила смело в гърба си Несебър и Анхиало. превзела Дебелт.’8Други колони на българската войска нахлули в Горнотракийската низина и Македония.^ Ужасените византийски гарнизон» напуснали без оой ..Анхиало. Берое, Проват. Филипопол и Филипи, както и някои други укрепления Между тези укрепления е бил и Созопол - върху едка от колоните от Плиска, с имената на византийските крепости, които се смятат с увереност за част от паметна алея в чест на превзетите от Крум градове. ясно се чете ..Крепост Созопол".-’0 Според данните на известная Хамбарлийски надпис (края иа 813 г.) за i уиравител на завладяната от българите Причер-номорска облает с крепостите Анхиало. Дебеи нпи°П0Л И Ранули ^веР°ятно голямата крепост ИратаисТ ”а Р' Ропотамо^бил «азначеи кавхаи
"ГИБИ. IV. там. V. с. 144.
14 ГИБИ. V. c. l44.
ma.u. 11. c. 266—267 ’ ,,a
ГИБИ. III. с. 199.
15 ГИБИ. Ill, с. 188.
” ГИБИ. III. с. 203-204
18 ГИБИ. III. с. 284.
” ГИБИ. III. с. 284-285.
/ •	. Die proto-
bulgarischen Inschriften. Berlin. 1963. Nr. 28. p. 184.
21 Ibidem, р. 125—126.
392
ч,ир""“ '•>' г	ЦВ
;^';й?смг""'"‘Х,ии-к^и,’;";;'а	*4»* 15а
» ^“««орската^про^’6^-
.''. „одапипи на имнеп- ”Г lac1- к,, “"«Pai ^epejaniCo,,,.,,,,^ •	?а.
Р,,, пишите "етпъл,. с с бил да се
опора от страна на в£"° "а «якод"“’ "а "' • .даванию па никои ко-г"” "о-сп. Чки >" е ире.тпзвикало J? “сг" в Man '"'“'“а-
 ржансто „а крепок,Р^Рки. иЙ“Та
„ .!>’ ‘ > Тдк;‘ < озолод “ Иа1“чна Тра ‘ г,,рски и при Омур,а м с*ла е ост-, '„рочем •ик.1,...,е11о-’’;:-МадамиРип^
„„ <зи . писки след услешлли "е С^0л ,1с,о , ерсп1> Одри,, - предизвл0^1 «а кавха^ ,йс1вия па Византия в Тракия ' °1 ияхакви =>
, за . ьржаието на терито' °? би „ме "^т. р. 156-,«
.', on.uapnie ..о договора щ Р""с.»предс;1и,и
„икон 1О11ОНИМИЧНИ Следи в хип” “ СЪ;1И ,0,01,0.1 в с евсрпа С1ра„ДЖаи ™НгеР,ланла на xppiaion. равнина Багатур и Р'УРгари. р. ^•„рабъеи арско население е било засёу'Г^ 'Ю“<’ )К0 пюс'ги гс на Созопол.	делено и в
Г11,|Скоиия1а на Созопол изчезва от сии.,-, к,ове и епархииските еписьод за “ ШЛНИТе |К в синевшие, съставени при UMntnX"Т" Ммри <ssb 0!2, В879г.П0Р;™,е₽ат“Р Лъв „„как oi патриарх Фотий, епископ на С™ Ра' .ок.. Н.патий- Епископията из™ еТЛ „ькта.ювена, след като Созопол временно пад. ' 1 ИЬИ',V'я 161' ,, [ П pBHLie на Византия при успешния внезапен „00.1 на император Михаил в 863 г. cpeiuv бы-
. При I с. -
( 0,0110.1 е бил включен за по-дълъг период в ipaiiniimc на Бьлгария вероятно след битката pa \\е юн в 917 г. Засега остава неизвестно
j.i in не е би I превзет и по-рано — през побе-
ЮН0СНИ1С кампании на Симеон между 893 917 и
( ы I.. но мирния доювор. склочен между j БмгариГире
Выпарит, и Византия през 927 г., границата на новина на IX в С. Н ineie и ", капп минала по южните предпланиии с. 71 ел.
393
на Странджа и Созопол с прилежашата му Част от Созополската Крс-облает останал в България.2' Вероятно е бил зает постна стена
от византийците след похода на Иоан Цимисхий в 971 г. и бил задържан в техни ръце до 1187 г., когато областта до Агатопол била освободена
от отредите на Петър и Асен.
В ..Алексиадата** на Анна Комнина на два пъти се споменава. че в града се заточват провинени или неудобии на императора църковни и дър-жавни служители в 1083 г. в Созопол бил въдворен епископът на Халкедон — Лъв,28 — конто протестирал бурно против периодичните вземания на излишното злато и сребро от цър-квите. което вършел братът на императора се-вастократорът Исак, за да набави необходимите средства за войните с норманите. Вьпреки чс по-късно бил реабилитиран от императора. Лъв останал в Созопол в доброволно изгнание. Лъв участвувал в похода срещу печенегите в 1087 г. и загинал при поражение!о около Прее.зав. Пак в Созопол през 1107 г. бил изпратен в изгнание сенаюрьт Соломон/'кой I о взел участие в заговор срещу Алексий Комнин. С това се изчерп-ват налипните засега сведения за Созопол в ено-
2' В. Н. Златарски. История. I, 2, с. 533 — 536.
28 ГИБИ. VIII. с. 46, 66-67.
29 ГИБИ. VIII. с. 120.
394
на византийского Dnfe '^ОПОЛ не се споменава вм,"’0 С‘”петър и Асен. релица с	,
HJ ',(Ват "° сю*н°то ЧеЛ ’"1и <>, 'а"и«<> ; й’тсЛ на събитията пока^'Ч'ие. Е*?ю се -'С ежда. е въстанала	"Ч
"’?га област О1це "Wi 1I8R Реме«но	I
‘ нетии е освободена o»nLи Чед t, р,,°в- । Й«б»а да пР"смем, че пре, “Чатсан0 пе-^анал отново бъдг^зи Пй! I Рабата на византийските *йствитето°Пол ! ’ъсгоносните водами пок-Lв-1аления>« "°- .
>
в . Засега няма с^н^Ол вставал до рада "Рез този период. Не ц’“ Иет«Рията “ ено»"0 в 1261 г., когато Цари ’’ се "Ромен^ Долина на Византия „ к>*Но ^5\става «июво морско краибрежие се озовава арско Ч«Р-"гвена близост до политически, В не""сред- 1 ГерИЯта. Още в 1260 г. бд^од”
„ааиите около един отцепник 01 т1 На коч5и- oi генденг за оьлгарския престол  рновп " "ре- '' \сецевии - болярина Мицо род'лве"ик на f кн завладели Месемврия." Но	а|"1,1,1:1(11 вой- |
никейският император Михаил Пз^0 “eJV това оен,ури типа си в иредстоящата а^’1 риград. приел да възстанови наРушения Ца~ , 1257 г. и граничите на двете тържав„ Р 01 ' Пахимер, отново минали по линията Ar»™1*4 1 ... Одрин,- В 1263 ,. обаче КонсганХтиХн „редвриел военни действия срещу империям в „ЯКОЛКО посоки . българските войски. дейс™ наши на югоизточното направление, уснет ,а р;,з,ромят византийската армия при Виза.” За нача.тник на византийските части, действуващи па юзи фронт, бил назначен галанвдившп полководец Михаил Глава Гарханиот. Източннге йь.иарски войски били разбили при Вризис (Bv-нар Хисар). Насочвайки се по причерноморская пъг, Михаил Глава лесно завзел останалите бе, । арии зон,, Агатопол, около конто се явил с други български войски Константин Асен. и Созопол.
Оттам ньлководецът завзел крепостите около Бургаскгя залив Дебелт. Канстрицион. Ска-
Срс.чиовековна зопол
50 В Н. hunwp^u рия, II. е. 410- 485.
н ГИБИ. X. C lb?
ГИБИ. Х.с.
•'* В Н hum рня. HI. с. 503*
фнда. Росокастро. Крампа ( И въпрекм че в I Зй? г. с [ отредн Константин ' сс" 1 Пппя гьчно опусто-
Тракия (татарите «пр о чем ™орядъ	I
I	и .Ткчгарскитс «;'	маджа-
'	пили), бъагарскиат и-р.^Р	сключ„ МИр с
Ci're- ИИ Л'ттеотог. според който грябвало Михаил \ /// Палео.и ./ ,, Созопол вече 'е	?Хрската граница форматно (зашото и Несебър. и	"еc“™
върнати) мииавала вероятно на север
/ ^онача-тото на царуването на Тодор Светослав
I (1300-15’1) Созопол остава вьв византииска територия и настрана от районите. в конто се I водят активна военни действия. Но именно през [ тези последни десетилетия на XIII в. в историята на причеряоморските земи се вплита един нов фактор, който ше има особеио значение за раз-' витнето на Созопол през следващото столетие
I — икономическата и политическата експанзия на италианските морски републики в Черно море. Ролята и участието на Созопол в тьрговията на ,	причерноморскнте земи с италианските морски
,	републики не е известна в подробности поради
слабого проучване на изворовия материал. Из-глежда, че до края на XIII в. Созопол остава извьн големите търговски операции в Черноморский басейн — един италиаиски портулан36 описва Созопол само като „убежище на лодки". Още в началото на царуването си (1304 г.) бъл-гарският владетел Тодор Светослав предприема решителна акция. Според Георги Пахимер вне-запният удар успял напь.тно — Светослав за късо време заел крепостите около Хемус. подкрепен ог ™чо си Еттимир - феодален владетел в Ка-Стпаи^' с~ " Ра?ш"Р"-7 иастыхлението в
Г^юСименвдпо TPetTaPe’1MT Ми°а"Л -'спех за византийската акщ,я в S "0СТИГНал на византийската армия били в^юче^
Б Димитров. Бьлгар-ските средновековни пристанища през ХШ и XIV век в светлината на два средновековни портолана — Археология, XXI ,' '979. с. 22 сл.	’
35 ГИБИ, X, с. 163.
ГИБИ. X, с. 141 — 142.
Гэтопол с крепостна га сте-вристанищего споре , Рисунка от 1653 ,. Р‘Д
д||Те на двама оългарски ренегат,, _ в Радослав, оратя на предишния - °°йсил и Смилец. Византийците изглежлг лгаРС|'и цар олокират Агатопол и да превземат^’™ Да де‘ при Скафида в решително сражен»» П°Л< 110 войски претърпели поражение Со ромей«ите вьрнат на България, чиито граншш'Т'’1 бил “ъ> нали до линията на Агатопот - С °ГНОВ° кнопит на императора през август та ™ Новият тите територии не довел до трайни 2?Нео1нс’ териториалното статукво - опусгошавайки^ риториите между Сливен и Казани ьк. византийската армия при появата на българските войски в областта избягала в Одрин.38
Тодор Светослав не използувал момента да навесе удар на противника си и установявайки се очевидно в Созопол, се опитал чрез преговори да узакони завладейте територии. Заловеният в созопо оивш патриарх Йоан, който бил оттук и след о । тлянето си от патриаршеската катед-
37 ГИБИ. X. с. 304
-205.
39 Пак там. с. 205 206.
396
397

' nn сс установил в манастнра ..Св._ Иоан Про-1ром" на острова cpcuiy Созопол, ои.1 изпра ген в Цариград с дсликатиата мисия да убеди Андроник Палеолог да лале Теодора - льшерята на Михаил Палеолог -- за жена на Тодор Све-гослав. Заетнте от Светослав крепост по Чср-номорнего. в Странджа и Гориотракинската низина щели да бъдат смятани за зестра на бъл-гарската царица. Андроник не приел условията. но нямал възможност да реагира по военен път. Светослав мирно изчаквал развитието на събитията. Когато през април 1307 г. в Цариград настъпил глад. Тодор Светослав изпратил оттук кораби с жито за гладуващите.40 Бившият византийски патриарх отново заминал със същото предложение за столицата. Този път Андроник Палеолог се съгласил. Теодора ста нала българ-ска царица и българската граница, вече и фор-мално узаконена, минала по линията: Агатопол — ссвериите окрайнини на Одрин. Тази граница се задържала до смъргта на Георги II Тертер в 1322 г., без да бъде оспорвана. Несъмнсно спо-койствието. установило се в хинтерланда на Созопол. благоприятствувало включването му в международната морска търговия. Някои откъс-лечни сведения показваг. че от начал ото на Све-тославовото царуване до 1366 г. Созопол се е
Разрушената църква на ма-настира „Св. Иоан Пред. теча“ в Созопол — гравюра от 1829 г.
з» Fr. DSlger. Einigcs Qbcr Theodora die Griechin, Zarin der Bulgaren. - In: Melange H- Gregoire. I. Bruxelles 1949. p. 216-217.
40 л. Петров. В. Гюзелев Христоматия по история ца България. 2, С.. 1978, с. 128
нал в едно от Ha^
^«ниша на бъл! арски ГД°ЛсМите в 1314 1. Светослав’^в.Так^овски .
^бе>1ИТ5 ° ‘ бългаРи 'енуезЛ^' «а об^цГ'Р а ,,р;‘1 българско пристав търго ^"белгород Дпес.р„„ск а^е Мавр"" “ <»-iH- ' сенат забранил г, ' СССР)ч' К4«Ро .pf)<r „ цристанищата на щ'О0ските о„ ,С1|Уе-Х°единствено за Созопол с"ар№>'<> кп™£Ии Д'^аута, конто нредвижлао "т®ле„а сие"®*' н« *%ентуални сделки през °^Рони м"рк„ Юлиански те морски карти °Ва"’’"^нивЕ" I' 'писано «инаги с чсрве11 „ с'0 на Созопо,, "’риге български пристанища (р°ПлОЛ с «дно £„па), споменат и в „Книгата за n n А,,Х1,а'о и Коло™’ съетавена около 1335 К>ВИяга"ка 4 '.ресно с, че Пеголоти твърди ’ЗЭД «•“ Ин- , 'S11O от Созопол, е По-лошо’? Жито™, из- ' La пояснение, в чиято истинност ням»аЛСК0Т0 ?ие Д“ се съмняваме, сочи районите Т °СН0' 1'.,,бирано житото. изнасяно " Л’ог «>ито ' бедните (в сравнение с равнините 0^°“л’
о) планински земи на Странджа * ° Орланда на Созопол. И Никиф^ {'’ан Кантакузин описват Созопол като °бст “ ,ноголюден и гьсто населен” « Е “ “ " °Гат’ 2<скн портулан от XIV в. поз™?
с грънки провод, публикуван в XVI в “к ' Созопол за голям град с отличво
с.4" Огромни богатства събирали от Созопот ка1сго ограбили ге го вВ52 г. генуезци,- така? наемнипизс на Лмедей VI Савойски в 1366 г41 За значението, коего е имал Созопол за България. убедигелно доказатслство са и събитията 01 бьлгаро-византийската война от 1328 г. След като превзел крепостта Буколеон близо до Одрин, българският цар Михаил Шишман пред-пожил при проговорите за мир, конто се водили вкрепостта Кримна (между Созопол и Анхиало). тя да бъде разменсна срещу Созопол.49 За значението па созополското пристанище свидетел-сгвува и । рамотата па Андроник Палеолог, да-дена на гражданите на Монемвасия в Пелопонес. Императорът им позволил да изнасят от Созонов за Цариград добитък без мито и даньци.’" Липсата на достатъчно проучвания върху изво-
“ Сс1»<™'л1ьа1(лк,и’Е“"'

K- Kretschmer. iyK . v
lcrs Berlin, 1904, p. 641
II Петров. a.
'Ч’истоматия..., 2, с. 23H
Nicephorui Gregorys. B\-zanlina historia. L Bonnae, 1*29, p. «3; ГИБИ. X, c. 261.
A. Delaiie. Les portulans grecs. Liege, 1947, p. 3b.
47 М. Balard. К propos de la bataille de Bosphore: Гех-pedition gi: noise de Paganino Doria a Constantinople (1351 -1352). Travaux et mcmoires, 4, 1970, p. 431 — 469.
4H В. Гюзелев. Очерк върху историята на град Несебър н периода 1352 1453 ». -ГСУ ФИФ. LX1V, 111, 1970, с. 162-169.
*’ ГИБИ, X, с. 259-263.
399
cW acvi. V. Vmdoh^^
53 Ibidem, p. 659.
/•'. Miklosich el J. Midler.
54 r............
Acta ct diplomata..., I. I860
Nr. 165, p. 366
N. Gregoras. Byzam,„ historia. I. p. 483-488	“
<'А'Ре'»"'мдОвойски «|W 1366 1367 „охо.та на AMt \,	, «шнпеио откьенаг от
. .. кога.о .рань, с 1И-	н сс кг.ир;.т
Бьлгария Осо6е"" пС:..'в1ита нринадлежност на .ес.птс смени на л Р •	( f след смърт га
Созопол.	.^-оесвярва ..а Кантакузин.’1
„а Георга Р'5 ,о Славен преминали към .ралове.с от нс	„зпратени управители.
^Хг^.Х^’Х^^-'иван Алек-с.ндьр станал имен господар ни областта. о. черноморскитс крепости иаистина поименно е споменат само Анхиало. конто бил „враждебен на ромеите", и Несебър. където гражданите сами ИЗК7ЯЛИ ромейския гарнизон.5- Впрочем Никифор Григора съобщава. че съшото направили и всички останали крепости в района, в конто трябва да включим и Созопол. и конто съгласно условията на мира останали под българско управление.53 Но в 1341 г. в междуособните война. избухнали между регентите на малолетний Йоан V Палеолог. Алексий Апокавк и Иоан Кантакузин. Созопол бил вече византийски той бил единственият черноморски град, конто Кантакузин не у сиял да превземе и конто оста-нал верен на Апокавк. Кота и как Созопол е станал византийски между 1332—1341 г., засега остава неизвестно.
В началото на 1352 г. в Леванта се разиграли събития, конто имали важно значение за съдбата на Созопол. Йоан Кантакузин. вече съимператор на Йоан V Палеолог и фактически неограничен управител на империята, се съюзил с Венеция. опитвайки се чрез война да отслаби доминира-щите в икономическия живот на Византия ге-нуезци, намесващи се брутално и грубо в по-литическите й дела. Към Созопол изпратил по море воении части, конто да поемат отбраиата му. Жителите иа града отказали да tn нриемат, твърдеики, че са добре организирани и въорь-жени. Било допуснато само поделението, комаи-

* ,тьт ии-‘ "“'.аднат от ; Пп„" гР^ркиралите генуезки оДмСет renv П“ 8сДна?’
двудневна обсада. Спо^И “«S"	'
^бчл разграбен, „с биЛиРед Йоан к 'и 'Рада
„ „анастирите. За ™ no«*aflelta х’ ряване. гражданите пла?ася7 .ра^«' Чър-пари набавили срещ”Ли и °т °"°-вено потвърждение за заеМ от?& к*То «пно на църковните .. Т08а огп.,к ЦаригРал
акт на Патриа7ти^^в^'6нХ7’ -е-<върди. че монахът Дион„ J357 г Раме » ^адалите сгради на макз "и аьзо5,'.8 КО1,То Хта".’4 Погромът наа"а«ира ,.c°"°a«-3 но-г^жда силно впеча-,леНИеО;,ОаПол «“"pfc *’ > е ОТб~' -РИ ГНя^н.Х-Поан Кантакузин освободил нас "Т,<" 'Р°' иыги- аа да обле*чи жител^е“Сиелениато от да й0вяването на икономически у;,есн1’ възоб 0 1366 г. отново нЯМа “К, ИХ°'- След^ а Созопол. когато при похода на 1’ СВеден1’« за в0Йски намираме града изведи * ?Сдей v> Са-България. кота е бил np„c^HB ' Р^ииите на известно. Може би веднага слет „ °става «е-1ИТе на Созопол, конто, как™ 'Р°ма жите-тията и от 1341 г., и от 1352 г показват съби-дебно настроени срещу Кантакузи? б^1И вра*’ са преминали под полечитезств 'Доброволно ската държава, още повече че и в българ" „зглежда и мнозинството от насЛо ЧЪТ Им’ а българско.	населението е било
В 1364 г. Йоан Палеолог предппиеч к», действия срещу българските’ черномо^Т* „ости. Заел Анхиало и обсадил Несебър той бТ. „рииуден да се оттегли под ударите НГ Иван Александр и турските наемници в българскат армия. Името на Созопол не се споменава в опи-саниге сьоигия. Този факт, какго и обстоятел-С1В0Ю. че в 1.366 г. Созопол е български е сви-детелство. че градът не е бил засегнат от воен-ните действия.56
През есснта на 1366 г. граф Амедей VI Савойски потегли । с голям флот и войска на поход срещу бьлгарег .то черноморско крайбрежие. На 4
~ B.

Дсчайл о j косил, "a«COT(,n^"°""a’
-T,?
400
401

-,ЛС6СЛ

V
- „-„ncKHTC Граница 57 Пак там. с. 59
б„.„, достиг,М.и о>-"‘<> На I- 16 и превзет маихопол (верс’ЯТН	•	тов.,
с м. „аднв,.	Анхиало. Не-
последова,е.,ио п^али	|( Варна.
Себ,.р „ Е',он:'-Х; ' .pii'’"'^1'" ™-.'гационсн Известен е жесюмит и	рицари в завла-
режнм. установен	к,„ни за аълното
дените градове	известии за Анхна-
отрабване «а	Созопо., съшо не е бил
ю. Неееоьр и Е_	Н;1 кръстоносците. В
П°'и'5т на Ш?риаршията от 1368 г., с конто £м- ее иаз=а зашу-в"“,Нза разрушейЙя'та в маиастира
Савойски започнал преговори с Иван Адексан-дьр конто приключили на 21 декември 1366 г. Съгласно една от клаузите на споразумението Йоан V Палеолог бил пропуснат и през Калиакра на 9 янтари 1367 г. пристигнал в Созопол. Тук от 23 януари до 15 февруари между него и Амедей били во дени преговори за съдбата на черноморскиге градове. Срещу огромни суми, набрани от населението на окупираните градове — главно от Несебър. — императорът изплатил разходите на похода и на 9 март встъпил във владение на черноморскиге крепости.59
През ХШ—XIV в. нараства и ролята на Созопол като религиозен и културен пентър. Една зна-чителна част от актовете на Синода на Патриар-шията носят подписите на епископите на Созопол — белег за активността им в църковния живот на Византийската империя. Тъй като ня-кои документа са от времето, когато градът е бил в границите на България.60 трябва да се заключи. че епископията никога не е била откъс-вана от подчинението на Цариградската патриа-ршия. Известии са имената на четирима созо-полски епископи. В края на ХШ в. епископ е бил Иоан, избран по-късно за патриарх (Йоан XII Козмас от 1 януари 1294 г. до 2] юни ]303 г , 6, През 1376 г. епископы на Милет. Нил. е бит преведен в Созопол. кьдето стоял до 1380 г когато е бил изоран за патриарх (патриарх Нил
” F. Miklosich e, J. Ml~, Acta et diplomata., г K, • 237. p. 487.	’ ’ Nr-
59 в. Гюзелев. Цит. съч 65-66.
F. Miklosich el J. Muller Acta et diplomata.... 1 Mr 238, p. 488.
61 За този патриарх вж. И. Laurent. La chronologic des patriarches de Constantinople au XIII'siecle (1208—1309) - REB. 18. I960, p. 147-148.
s0 1389 I,)- Един I- ( e подписан от
J Докога Йоан e e :“b . синодалната
HJIUi
'*“ При c
Ha големия °«Рова cpe
>столи- „
«5й?
,:‘>грусия. и У'яьрждава,, "имс-„. коЯТо място вече е подпиг “ Ки1!пй^°"0;|1'> < °полиг Иоасафм ДПИРа«а от на пе. '"'рйан тз'лежда е иМало	"°-'ек„я
(в",о до крепостната стена $ЛаМанДскаРп» 5ър’ развалините на два а "ри пРов РиЧ™ка
<Яи "° бонГаТ° Ра^ис	ВН-
л .3 XIV в. Но до наши д *а«Ди Ко Г1;1 срсдновековна църк0ВНа ЙЙ?НСЛада ни"' шчително повече данни се "остРойка. ’° ' ,‘.Те манастири. В града и за СОЗоп Йало пет манаствда - мСв °ЛНОсти^ му е „оморсц. Св. Иоан Продр^оаа'' nnJ ' ,.тров. -Св. Кирик и Юлита“ „а п-,.йополското пристанище c-.„o > Богородица- при поду^. *по< ............
,1Мця град.	Р°в Чербенас в
йоги построен „Св. Иоан Пп
^известно. Според Мануил ФиТ^'' Засега е 6ил възооновен от византийския „ СТирът е Михаил Глава Тарханиот след ПОпР "ълководец поход срещу Бьлгарското 4epH0M0|X°P6? 7, |1менно тук. след като напуснат патп. 263 г грон. се оттеглил патриарх Йоан ХИ ^ршескня "едата на 1303 г.	dH ХИ к°вмас в
В края на миналия век грьцкият учен Сакелион „здаде две императорски грамоти от 1363 un г. и един патриаршески сигилий от 1487 г н мерени от него в един купен в Цариград сборник сьдьржащ преписи на документа на маиастира Св. Иоан Продром край Созопол."’Освен спо-менатите по-горе и публикувани от Сакелион докуменги соорникът сьдьржал още 10 патриаршески сигилии от XV-XVII в., публикувани по-късно от Пападопулос-Карамевс?' С хрисо-вул от 27 юли 1363 г. император Йоан V Палеолог обявява. че на маиастира се подчиняват основани г от Анастасий Палеолог (вуйчо на императ, а) манастир „Св. Апостоли” и манас-тирът „( Кирик и Юлита“. Манастирът „Св.
P 3W SIKlc- Paris, цщ x*« feaS.J: M?"

Nr. 404

ГИБИ. X. c. 141.
I. Sukkelion. loannou „ kai loannou Z’ ton Palaio-logon hrysoboulou kai ar-gyroboulou. Deltion, 1885, n. 609 621.
Е’
67 Л. Papadopulos — Kera-meus. Op. cil., p. 661—665.
402
403
гнт о| Hf.ci tadu экгявнкчэ ээ ol»< я он*-
> 1 £9£1 10 КИ.-ОЭ1.ТЦ д нвоц пн v o?nci\ -вэинэйо io оиинагэяэ олу  i ^Sf I я г ;:di йп.хг аниягвнрн oioitawoj wdii OHiKod.T. hi rrrd ' <4i HjHodiXMi эхихтйипгнгг пн oi- c-J । imieocou oiBoi *auiXHdi э из oisun itr и i ir* *” MMMngio льэя 1ч\пно|\ ..rntroj и •«X ИЯИИН 31Н1ЭЯЗ пн dni.Tliris Hivmd'v mi и nmxlrn- ю июин.чц- rtw..-к -„J?*? ^^UHtKH.Tot - охэнэк < IH 1 гм >i \Jrild
' ICCI о П' И”' ” 'H'1 КИ| Vll-ilV' I ' I >l" H . ЮГОЭ1ГЦ чинойгну ГН donxbiii' a t'Un-ш? 1 Ир'*|\ IO MtHWd'll ! 1 .41 I VHI «’
•иазяпопи i-r.	"'"ял	dHi -'i "’
3o*’U<n
..... „ , •  ""'Ihim-h Hklrn I .1 у Г1" """‘>11 э ltd,,,1’""’* 1 '’‘"I'l’di i-.4.vnidi'iidir
••ион re,..'''"r'' '"-^l 11 ИГ|,<| .-> нчл.-й “ЧЙ "‘ ""ЯЧИН1ЧН HI Vll’,rI Иган „dor РНЭЯОНРЬ^4*
ЗДмэкХмог
МК1ИГ(» И MHdHM “ Kudoifl i’i кн«»л1 •1’1
.„ ----,л»> «H.olT"11 HHeoj,J'n
*	»' ML 1 41‘"V ’ '",3! o, >r
а».	*"*’-*нМч PH	„ио ‘‘
” *ra«r> i ‘"'Hr» Mird""^
’ НИИГ«|О1|	1Л I (<91	*
'’“«Mvi	ЭИНа“> " О1ГЧ *»!
n'^'41 ьи,-‘ Kod' *’d,,
"ЧЧ1«И
.	--"П г»
t»dr„d
и.?'
h)f
-Sf d 7Д dip P spy '"M'/l J ,4
III \	0|_f I ££fr| Я ЛЬ nrd4HI .Unwdu jK||J0Iff
MyjaindtiHdirni noh^drn •>
~^ил«...189Н
Э IH.HW401 lAdr я О1ВД у<ц „wodtAxin н "U ™ «™ НЧЯ ОП.ЧГ ,WI.M 3 “ "WIUI HwamdKHdwi i-hiidni ( lQ1( Or и HIH.1|S<NO1- И.ЧЬИЛ, ЯЧЯ О1НО.Ч „|?1НГО(Wndiixj
j
opvotj oifiufj
vnbtlll 3 • VAD^I^J V ту "Яг вилвп ~У тт/ „иг^
X чуХш э anyuj,
•>l "».4^.'Ui г‘оищ
wm, V by ЦИЬПу
V, up	Щ
'*Л1В.Ч •‘UitlbllJlU ^ip
-pj, pfliuy Mumnj «i/i^ip-gp Bffv iirtpon^ouy	-Hmyiuvi
tyfu^ppp- vyr • ool	ou
wyvj- <vun mry д'upyj 'wr/J,
'»•?/'* ~»i <vji.4U,J f/pC Buy штт/рг^
«77» 9яд 9jTv mna^ ij А ал^лсг, оу -л'
0М4у npVJMj jyv 9UO4U9un>U ^РР rod~V]гори П' -уииооSuBf мвхтугу ФЧ ам/в^-и ’ -гвв uivJи/ мЯлм-п' B/oif,/ tuhi иг»оц уп'ы.О B/vjan uvf 1ыпЛ)/ х>М' -П> в/ир-о/гр MKMOtuJt п/^увияву -п' •uHBfrffap 4<xf ou»u>».y’ •/ атл' Ц
»./ ъ ру /X
ви^иошш^ tU£U^*B***
•pdtl^o.up *>ти -Bl
гйл-.' «71 ‘
MiklosicJt et J Acta et diplomata... 165. p. 366.
*3 Ibidem. П. Nr. 421. p. ]5-,
74 A". Konstaniinides Op с;.
р. 166.	’	•
‘ бил подчинен ни ..Св. Йоан Продром". Но в др.м патриаршески сигилий от io.ni 1368 г..'- манастирът е наречен патриаршески подчинение го. ако въобше е имало такова, нс с ОНДО задълго. Според този сигилий монахы Дионисии Чамаш бил назначен за игумен на манастира. Може би той е същият Дионисий, който в 1357 г. бид назначен за катигумен. Оi ново сс твьрдн. че Дионисий положил големи гри-жи за възстановяването на манасгирските имоти. пострадали този път вероятно от кръстоносците на Лмедей\'1 Савойски в 1366 г. Следващияг и последен засега документ за историята на мана-стнра е завешанието на монаха Теофилакт'3 от ..патриаршеския манастир... иа Св. Кирик..С — с този трогателен акт в 1391 г. монахът завещана на манастира скромного си имущество осс.м модзурия ново и шест молзурия старо лозе, своята малка лодка и рибарските си мрежи. Според една приписка в богослужебна книга от манастира ..Св. Анастасия" край Бургас и този манастир бил унищожен от турците в 1629 г.74 Елинствеиите сведения за другите три изглежда I по-малки манастира ..Св. Апостоли". „Св. Богородица" и „Св. Никола" се съдържат в спо-менатите хрисову.ти и аргировул на Йоан V Палеолог и Йоан VIII Палеолог. И двата са би ти полчинени. първият в 1363 г., вторият в 1437 г., на „Св. Йоан Продром".
Падането на Созопол под византийска власт в 1367 г. съвпада с турската офанзива в Източна Тракия. През пятого на 1368 г. турците завземат Вризис (Бунар Хисар) и Виза, през 1369 г. пада и Одрин."5
Всичко това изглежда свежда Созопол до селище от второстепенно значение. Липсват конкретни и достоверни сведения за съдбата и политический господар на Созопол .между 1368—1453 г. До-кол кото Созопол обаче е едно от селища та на ..и.мператорската облает Загора“ — тясната иви-ца от Несебър до Агатопол. която, общо взето, и.ма еднаква съдба в тези години, — може да се направи опит за реконструкция на историята на града в най-едър план, като се използуват до-
75 Ив. Дуйчев. От Черно-мен до Косово поле (Къ.м историята на турского завоевание на Тракия през последните десетилетия на XIV век.) — Известия на Тракийския научен институт. 2. 1970. с. 73-105.

,,х; <iX’"(K0*w « ЧгпЬпас 1БстЛГ<)Пи;оп Me-чри”-.	«-
Ч1'1- ”1- 1ЧТЛГ<Л Иф.
159.	с. 153
“XX* BBpxy K .
обособена изглежда npea »?’"” " '3W o’1-’ . V Палеолог. конто я X '3Ю 1
'о % '>'е;1НО с ги1!ата леспот д'!? сво» сии ч!»’3' конто деспот Михаил попп^? С °™°-,<' ,;зключВат BWMoxHocTTacSSSX.'/»-иИ^ я пзбен и опожарен прели смпре‘ 5>°ГРубит през В76-В77 т ^ Р1аНаМи-П,,;1е останал необезпокояван . *Попол ю-
r когато заедно с цялата ЧспнЛ°ЭДрИ е бил завладян от тхоска Р 10М“река о. Тураханл-
1-'В“аДЪР«а1 завладе™^ черноморски |в±" м‘ L"”rm
>' Гдол г. През тази година Созопол бит в"пНа	'•»
10 Византия Зае®° С ВТКИ °™-™ Ч*шх£г
^рнчерноморската облает от претендента за "„я престол - Сюлеиман, син на Ьаязид
Караян подкрепата, която Византия му обе-’ в междуособната война, между тримата гйа иДови синове след поражението. което ире-6аЯ ята турската армия от монтолите при ,\н-пР След смъртга на Сюлейман в 1410 г. на-кар3н11к на неговите владения станал брат му с1еД конто без да се съобразява със споразу-его. завладял според Евлия Челеби Созо-
МеИ" Несебър и Анхиало. Сведението е гготвър-П°л’ точно датирано в Месемврийската хро-ЛеН° август — септември. От това сведение н11Ка ме впрочем, че областта между 1403 «а-яа се е управлявала директно от императора. 14 -оепяйки впрочем трети претендент за тур-ПоДКрпон - Мехмед I, - Мануил И Палеолог сКИЯ 1413 г. успял да си върне отново всички "ре3 лени от’Муса крепости по Черно море. 33® ?от е завладян окончателно от турците през Созогю	о една турска армия, оси-
аПрИЛ йки тила на обсадилата Цариград гюиска гуряваики -	последователи© Агато-
issis-1»*’

8 Ctajwim. Очерк.... с. с бел. 101.
71
Сыдот Chronicon.., 173-176. Сыдот. Очерк, с. 73 - 84.

406
УРДОВИЗА
o Утпвиза e на около 35 км южно
I' Б&говете му са стрьмнн и високи Я т-15м Дъпг е около 120 и широк от 60 до f SO L.1 шийкага. която го свьрзва с континента. /	е сьвсем таена - не повече от 40 м. Изглежда
I	а дДността полуоезровът е бил значително
! по-голям. но меката скала лесно се руши от въл-I ните — само при особеио яростните бури през I 1977 н 1979 г. станаха няколко срутвання. при конто полуостровьт загуби около 1000 м-’ от те-риторията си.
В края на миналия век археолозите оратя Шкорпил забелязали тук останките на внушителна крепостна стена, дълга „сто разкрача". изградена от ломен камък. споен с бял хоросан с при.месени в него счукани керемиди. Стената преграждала шийката на полуострова — в най-тясната си част тя била широка 3 м и имала две кули. В огра-дената плош на полуострова братя Шкорпил забелязали ясно очертанията на основите на триаб-сидна църква. Пред крепостната стена имало издълбан дълбок ров.1 Тези останки съшествуват и днес.
Името Урдовиза спада към двусъставните древ-нотракийски имена с корен на „виза", което бъл-гарските езиковеди Д. Дечев и В. Бешевлиев отнасят към най-стария топонимически пласт в тракийските земи — средата на II хилядолетие пр. н. е.- Може да се предположи, че Урдовиза е старо тракийско селище, което намира известно потвьрждение чрез изобилннте находки на антични каменни котви и керамика от XII—ХШ в. пр. н. е.. открити в двата залива около полуострова (разкопки на сушата не са извършвани досега). Изненадващото е. че в античната пис-мена традиция името Урдовиза не се среща нито
2 В. Бешевлиев. Към въпро-са за името Одесос. — ИНМВ. X (XXV). 1974, с.
5: D Deischev Die thraki-schen Sprachreste. Wien, 1957, p. 227.
1 Братя Шкорпил. Черно, морского крайбрсжие и Съ-седннте подбалкански стра. ни в Южна България СбНУ. IV. 1891. с. 128
все пак .Хека1сй „ , 3* «В переписки» Влад ^ь°°Щава. ч. „ •.^-Ге-таза на разстояни” ^РиЙ Z"₽" по-••.пс.з’ " нос Тиниа?! с',е*дз «и-.-’’‘„tiH СВОЯ база в пр,,..-п,1они’
Г*  Полуостров Ур и5’ан«>чи.1т» "'Рейте <£ „риблизително^ ";а Дс^^х-з -п ГнЛ Тиниада „ моЖеХ а ме*-.'1"« \вН,Чска база трябва Да ьи " « имело J fessa-.
.< дз гадаем. Не е извеез,,*"	„е
• та издитната крепости^‘ "’.гв..м бе намерена амфора ‘•«на. но ,
f jopocana на эида,* Следом* от X1 XII ,енага е изгра зена нс г ПШ , О V рдовиза вьн форма 1а О” Х11 »•
1 в средновековни литератур"*» « иър»и : вя»а в „Географията- £ ЭДе" , в италианска морска (tpc;u'a на '«то и е предадено (ако. разбирав" °’	'
урдовиза! във формата Внопоти • и ’•Мл
'иски портулан от XIV в 1)о" ®«И" И*, ^акпия- Урдовиза е спомената X ‘*2*2* Зерниза/ Урдовиза се среща и във ^hZ'"" ^ючение италиаиски морски карти ол Х1^‘ .у в . като се разполага между Созопад им, ;оП0.п. а името и е предадено в многХ! и рорми Уердиза. Вердиз и т. н? Тези мнин .?„то регистрират съществу ването на една , “ ,11Те.тна поне по площ крайморска крепок, » У11-Х1У В., са краино недостатъчни за и сс -последи в подробности политическая история S3 Урдовиза през средните векове. Но 1ЪЙ като уодастта на Приморска Странджа (от Созопол то Агатопол) между 1201 —1366 г. (с прекъеваие Я 1263 до 1307 г.)е била в границите на Второго -ьлгарско царство, трябва да приемем, че през ззп период живогьт в крепостта е евързан пре-ди всичко с живота на средновековна България Споменаването й в портуланите и в морските гарти през XIII—XV в. е свидетелство, че в рам-ште на експортните възможности на своя хинтерланд 3 рдовиза е взела известно участие в чеждунар, шата морска тьрговия. Впрочем в

'“’ГМ,.	зм.
*	bu,,,
 "Hie н ирлин
“	( 14«yc
Дичктро. bvu.K,,.
"P«ci»hm»u  XUl XIV
"" "‘ФПЧМИ Apuu w-
•ия. XXI. I 1479, c. 22
Чак там. с. 23.
• К. Krutichmer. Ой ’ n«chen PonoUne dr» • laker». Веско. 1909. p
409
408
се насочили
V	Логоса иа Алексий Макрем«™
f	описи. между другого и
!	Созопол ипез '  г.
.	взе.мзнего на С озопо. те -	дворловим
кьм близко разположеи- • ^-„уедите и обаче 1	- гова несъмнено е . р. ‘	* откупил» града
срещу 10 000 3 ™т'"' ' ‘ агс) сведенного е вярно. от разграбваие.		свилетс.тство за
^^^=.---.,наго верззя.-Сьд’б7г”^УрлХаВири честите промени на ^лютпкгжото господство нал Бьи.?|х-ката Чор номорска облает между 1366 и 1453 г. е твьрле неяснапорхти пълната липса на достоверни сведен.,я В един документ от 1453 г., публикуван наскоро от вилния юали.шски историк Агостино Пер пси. крепостта Вордоваска с спомената заодно с др. гите южночерноморски крепости конто принте превзелн през пролетта на 1453 г. прели падането на Цариград."’ Една хуоава странджанска легенда свидетелств. ва за превзе-мането на града от турците през 1411 г., когато ‘ те са завладели и други крепости. Летендата раз- ( казва как е станало определянето на границите । на Хасекията. облает в Странджа със 17 българ-ски села, която до 1834 г. е била лично владение на султана. Според тази легенда султанът поискал от владетелката на крепостта „бяла Стана" или ..Мария" в друг вариант) да се о.мъжи за него и така да вземе непревзимаемата дото-гава крепост. Управителката се съгласила при условие султаны да й подари като лично владение и „да освободи от данъци" толкова села, колкого обиколи един кон, препускайки от из-грев до залез сльнце. тръгвайки от Урдовиза и сключвайки кръга пак там. Султанът се съгла-сил. Мария решила да го надхитри. По нейна заповед странджанци разставили на няколко места в Странджа добри коне (атове). Сменяйки конете. ездачът пропускал пял ден и заобиколил почти пяла Странджа. Пьрвият кон, който ездачът отново използувал за последната отсечка на път я. издъхнал от преумора под стените на крепостта пред северния залив на Урдовиза. Султаны слазил дадената дума. В чест на истинския
4 P^rtusi. Le epistole sto. riche di Lauro Ovirini sulk caduta di Constantinopolj Э la potenza dei Turchi. Lau/ Qvirini Umanista. Firen,° 1975. p. 185.	2e'
< f,*4tadt>pu^3,.f^rr Апа/екш А|«-г<м„/,?**'•*'« ».ib>ologia. Me,lotl rcmbolitou lottos <	,’*1
• 1Ж]
УРдо»«за наз„‘"^на.1и.
У1.тиман - ла_	t м,и
1,1 ее отличава д°бр^.”"и« ксв.*"' к
1-л£ бъ.» „реки ле,	’ «к-.,,,,, «о., Рев , J
„л” , грми крепости ч 4 ”<к* 1.-. , ‘’ЧКи «V
,<< к кше,а. на^Х„0"МсВащ^.е	Ч.
* " .е.енла, оч„ете“’а ^вч^в.
’’-'нести. сс вмества чу11„Романт«и p°6enkl у^игелнос, вкраянЧ>4«сно 8
рогато релина Jpeo„,, ? « нач^Р«чекка,а г’ , част на Балканите «ь- 4ади в ° На XV
Търновч- и ОТ Цар„^н^ки S^>1-
’ ‘ „ос. и . е си на Тур11Ите Г4- .„ру
• ‘„„иски край е зас.з>Ж11;1	взе,?"^"’
-авен за ...чно султанско
'Лии суд гански фсрман 2**®*ие.	оьае
f|4| ; 1421 г.), относно спор 01 Мехмед , ' .„джапски села, позвол,’*1	?
; еиоаогията на това	се
1ороГо десетилетие ,ia Xv «.' Но "^ юто , ’ урдовиза е трябвало ,1ак "° np„ Us, т дурците, то изглежда. че пред и.^^вава . „станалите южночер11ОМОпсвд ' 14 г 4аедНо „гневе предадена на Византия. РСПОС1Н « била урдовиза съществувала д0 xvii
ради опасността от казашките паи', КО1аго по’ '.ението и се е преселило във вы™ И" странджа. основавайки го.тямото сеыТ'ТГа На 'сло оизица?'
с. 64
>01
f'opon 1-
104.
ИНМЬ, 1. l95J с
1 Ляпов. Mivixo Търио. ( 1олГОНаТа norPaft‘’»»H4 1тч|. с. 67.

410
АГАТОПОЛ
/ Средновековният Ататолол e бил разположен на ! днсшння Ахтополскн полуостров части от крепостца га стена иа трала претраждат тесния ,1 провляк на владения в морето къс суша, дьлы не ловече от 300 м и широк 150 м. Ос ганки г е
I от крспостта на това място са внушителни отделив части са високи до 3 4 м. Макар и J сравнена със земята. линията на крепостната сте-1 на може да сс проследи по цялата 6pei ова линия на полуострова. Разкопки тук, а и въобтс на ।	полуострова не са правени. Стената при про-
j	влака е широка 2.80 м и значително по-тясна
1	— 1.5 до 2 м — в стръмните участъци на севс-
роизточния бряг. Изградена е от едри ломени камъни, споени с хоросан. в който са примесени счукани тухли и керемиди. На места ясно се виж-дат петредови пояси от тухли. Трудно е да се датира построяването на крепостната стена на града, като се има пред вид и пълна та ли пса на податки в изворите по този въпрос. Разположен значително встрани от сухопътните артерии и следователно от събитията. развиващи се в из-точнобалканските земи през V—XII в., грады не е бил обект на особено внимание от страна на средновековните автори до края на този период. И може би затова проучванияга на историята на града не са се радвали на значими усилия и постижения.1
Вьзникването на селището при Ахтополския полуостров вероятно трябва да се отнесе към пр. н. е., ако се приеме, че някои архео-кэтииГ™ находаи (“оиети, керамични сьдове. кОтви), открити в залива иа полуострова и на Xя чПеТбТР0В- ДаТ,,раНИ “ ТаЗИ -о" озна-ават, че на opera е имало селище. В перин tvc i на Ариан, сьставен към 13| г„ е отбелЯЗ”е
' Н (Шее Крепостгп Ю11ОЛ през дрсвнос, ' срсдновскопието	щУ ”
2. 1971; И.;	"ИС 6.
логически магериали „ „ олюления к Сграидж;1 Сгран.гжаиска екепе С.. 1958. с. 61 72; I ,,"'" heys. Не lasloria tc-s А..,','!? poleos kai boreioanaiolil  * Thrakes. New York, l yJx es
412
Г"БИ. п. с. \36-\yj
—«маянМ^В
„„ни от Херсонес (Маслен ноет ,
.сО '^ояИИетоДоХктонодскияно.ту^^ ’»« ь" £ Va2S««"c ‘ Каква е * к4'
? ВР<ова се;'ИШе МОХем «мо та та->» ;°пак то и околностнте м, са остааазн о<,1 Все , H встранн от толемите варварски ‘/' и	Прокопий ?гбелязва нанрнмер.^е ,
ХдС'"1 ,„яните ограбили областта Хстика' (с
4 (• С««за- къМ ,НСЯ е " Ма™п°М. която от
,е »е &ила опупошавана к порази Z оО вр1или там то.тяма плячка" Именно тати X йаМеР \ от традиштоинита пътнша на —-(Хте'1еИ°я6ези изглежда е благопрнятстатвала .
(J.^iTe 14 „а селишето. но зато и хота Хилее X итИ^10 „учил имело Хтатопол засела остааа
.к е "° Неизвестно е и кота е бнл екрепен
X сст"0' счена — в списъка на крепостнте.
о г император Юстиниан. .Чтатопо.т с ^а^°ве оятно той е бил \крепен от импе-X еа Верт.тсий В края на V в. - начал от о на X АИ»С 4 поред някои сведения са билн укрс-
когалО 4.„поморски лрадове на импераята*
<'	ня*0" 4 ; победоносната о^анзнва на хан
; Ве ,т т. пр" _ ноември трапп е бнл завла-1 9*';^'°	______

—. тиа на вар- ‘в Ве.исм Грады а 1р*-олагоприятствчвала ки* и Mww* прел яъснача тащо м • античност С . \959. с. АЬ
Kw ол крепости™ ciena на Mai опил, палпал в '*»>• pew
-	. Агатопол ше да с
,J шом к,и о имею м> к>| ipa.t. ,...„а О1 коло-,Ле изсечеяо на <--’«•
,Гшгё',' Плиск«.'	„.„„демографскитепробле-
през 815 .. Бкзгария смя1 iine н крайморсгата гласно тази клауза Ц11 на императора . чает, конто яе с. "	, в техиите села. Из-
трябвалода бъдат Р ‘ „оражението на ви-_	г.зежла. че възползувшш о ° ^ването „а цяла
зантийиите в «и <ч-« >• л„гството на пасе-| х" 5-хгл кяда
Дебет! - Констанция и Странджаиското Черноморце вставало във Византия, хан Омуртаг с право поискал да си вьрне поданиците. Славянскою население, заселило лнешното ЮжноОъл-гарско Черноморце, едва ли се е върнало по се-лата и старите места, защото, както изглежда. хан Омуртаг съгласно договора не е опразнил тази територия, задържайки я като залог за пре-даването на Пловдивом, което византийците не бързали да сторят. Описанието на похода на кавхан Исбул. предприет именно поради окон-чателния отказ на Цариград да предаде Пловдивско. в един от първобългарските надписи през управление™ на хан Маламир (831—836) показ-ва, че тогава са били опустошени земи и крепости около Одрин.7 Териториите на Южното Черноморце очевидно продължавали да бъдат под български контрол.
Агатопол, останал в рамките на българската държава до падането на източнобългарските земи под византийска власт в 971 г., вероятно вре-
Т °™ЪСНаТ от К’-л.ария между 864-894 г. Градът - ако се съди от факта че (886^91^ СПИСЪК И импеРат°Р льв Мъдри на Юж™ г ВеН СЛед временного откъеване епи^оПИЯ™пптЛГаРСКО ЧеРном°Рие, е обявен за ’ одчинена на архиепископа на Одрин
.1Я11
gansthen lnsehnn™r^°bM. 1963. r. IS7. Nr. 34" MJ
6 Ibidem, p 190—197
Ibidem, p. 156—158; В. H. Златарски. Ист ория на бъл-гарската държава през средни те векове. I, I, с 1918, с. 301 сл.
8 ГИБИ. IV
даатедг- “?;1= ,кИ И религиозен пентър на Средаа Сгранджа Сведения за гражданската и църковната история аа Агатопол в годините на византийского вла-дичество в този район (971- 1 187) липсват - с нзключение на споменаването му като значителен 1 рад от арабския географ Идриси в средата на XII в.'' Градът е запазил роля га си на регио- * нално средище, центьр на епархия - епископия, подчинена на архиепископа на Хемимонт със седа.тшце Одрин. Агатопол е споменат в т. нар. Нов епархийски списък, съставен в края на X в. — началото на XI в.10
Ние срещаме името на Агатопол в събитияга. раз играли се на Балканский полуостров по време на >свободителното въетание на българския паре . ръководено от братята Асен и Петър. избе пало в 1185-1186 г. След контранастыгле-нз . го на Исак II Ангел братята били принудени д; се изтеглят в отвъддунавските земи. Оше през п юлетта на 1187 г. въетаииците,	"
с ,юзни кумански дружини, преминали Ду
415
4 /> Недков. България и сь-седниге и теми всреддтаиа ХП в. според Д со» рафия-гд- на Идриси. С.. с. 70. 77.
ю ГИБИ. IV. с.
изто^ос™^
ХХЖ п Ангел се on.= -плече -българсгате с,ии от об.^м фи/пшопол „ Верея В	ГСгара Загора) — очевидно византийците се ста-
	мето да избягват операции в планинските мест-
	ности на Странджа. Но тактиката, която нало-
Г	жит™ сен. провалила усилията на императора
	_ българите се появявали веднага там. където
императорската армия се отдалечавала: ..Когато |	императоры се отправил към Агатопол (след
завземането на Филипопол и Верея о. а.), за да спре нападенията на варварите, те ограбили села много близо до Филипопол.Щом той се приближил до мястото на опустошението (района на Агатопол). те веднага се отдалечавали от мястото. където се появявал императорът“
— пише Никита ХониатР2 описвайки перипетии- 12 ibidem, р. 515—520. те на този злополучен поход на императора.
Правя впечатление подчертания интерес на ръ-ководителите на въстанието към областта на Агатопол — района на Средна Странджа. От какво е обусловено това внимание към една все пак периферна облает на българските земи, в която военните операции носят и сериозен риск поради близостта с големи военно-администра-тивни нентрове на империята — Одрин, Виза, а и самия Цариград. Отговорът може да се на-мери в обяснението на Никита Хониат за причините на въстанието — масовото недоволство на скотовъдното българско население от допъл-нителните данъци. изземвани в натура. Никита Хониат твърди, че освен около Търново въстанието предизвикало недоволство и масово на-дигане на населението в крепостите на Хемус около Анхиало.1’За да определим по-точно този район, трябва да разгледаме въпроса за съдър-жанието, което влаГат в понятието Хемус ви-зантийските автори от XIII-XIV в. Когато I еорги Пахимер описва крепостите в Хемус. заела дени от Тодор Светослав в 1304 г., той из-Ме1емНп7яНИЯлР0С°КаСТр0’ Созопол- Агатопол. мипат » г И Анхиало' Първите четири ее на- рат в Странджа, последните две в Горнотпа кииската низина и „ито една в Стара пла.Х
Ibidem, p. 481—482.
14 Georgius Pachymeres. De Michaele c. Andronico Pa-laeologis h'nri XIII. Bonnae, I. 1835. p 445-446.
фор । рч'ора. ра11!1п И'"- c.nic В Хемус- "Ики, X „а страната на ',3’2 , .'“'«.и,
.....
X|V в' означ“»ат С^йс,(и^ а^1Жа. Х ,0-ЖИХа вече никои изГ.РанАЖа. ”'“Р" "1*3 < о, разкнза на Гри^Чи.
*.го изиаднали остатъ Ра >а н0;, ““ ст,«сем ^г.ска. укрила се в Рост,J" е 01 ви-<* в
Те за> убили надеждат а^° след X^ia .,1 крайбрежеи i рад. защ0то ” ;,обератР*сн’«-'-$е- а нссебърското
ск-ия гарнизон. „Същ0,„ Ие «клало J ''•пости около Хемус- С1 о-'а”РаВ11-'н н я"1а"' ' Цигена Стара ил^ин^ваг^и , ебьр ДРУ™ кРсп°сти Не е има 0И Не-| lliiuHTe не са могли да разчгщт ? ак° Ть-афи.м- Созопол. Урдовиза '1,d Убежище в г11Г„ ,С странджански крайбрежни^ не-
Росокас гро е мною по б L р Анхиало и Несебър. то е ’ "“ огколкото 11(|311ра Григора между всички Т* "Менио'«х брежни крепости в „Хемус- чисто край-кла;|0 византийските гарнизони н аселе,1ие -ьобтеписто на Никита Хониат за м, Иучай 101>о.тс1во на населението в Хемус о?°Т°не' х11ало ще трябва да се отнесе за района иа с"’ нерпа и С редна Странджа, чийто естествен йен гър е бил Агатопол. Ниските и подегати хь , X иа ,ази час г от планината. умереният средн», юдищен климат благоприятствували развитие™ на ско говъдството. Както може да се види от ipaMO i a ra, която Андроник 11 Палеолог дал в 1316 г. на гражданите на Монемвасия в Пе.то-понес и с която между другого се разрешавало на монемвасийските търговци да изнасят без данъци животни в Цариград от трите странджански пристанища Созопол, Агатопол и Мидия,17 Странджа е била един от основнитс из-точници за задоволяване потребностите на сто-лицата от месо. Засегнати от допълнителните
‘'"’’''’ р w ,.4ВД
15a«w.
oi
"a на Ara, “ 'MdTOllOn
'чай?
416
417
чаг.гралн" .ииыш. ^^''"XVw-'iaHa.-in облас-1.1СЖ.Ы са била МСЖЛУ ’Prl к(1м Агатопол '	/и. и походы	" лкиипнабългарските
I	яьё-мишш я ™з» район «о*;’,шша
^,ё^о^^=,,^ С7Ш""Х£™ " ^ кёёёшС^а папьано о. ни-зот йёёа/а администрапия.” При сключването ,’а ёшёш<я договор през П«8 r.'“ между Бълга’ рия и Византия Сграилжанската оо.таст останала II гернторнята иа Българцж Желанието на Асен и Летьр да включат областта в гранипите на Болгария е идвало прели всичко от факта, че иаселеиието в мнозинството си българско е било между най-упоритите поддържници на освободителиото движение.
Сведения за историята на Агатопол между 1187 и 1204 г. липсват в историческите извори во-ениите действия били пренесени в Източна Тракия и Македония. В 1204 г. Цариград па дна л в ръцете на рицарите от IV кръстоносен поход. Какго може да се вили от споразумението за подялбата на в.таденията на Византийската империя. 10 коего крьстоносните водачи извършили ведната след завзсмането на Цариград и коего в това географско направление засягало тери-ториите до околностите на Агатопол и Виза, т.е. до южните поли на Странджа. предположението иа В. Н. Златарски. че по мирная договор от 1188 г. в България са били включена не само териториите на Странджа. но и прилежащите черноморски крепости Урдовиза и Агатопол. се
потвърждава.
Поражението на латинската армия при Одрин през 1205 г. и последвалата разправа с латин-ските гарнизона в Източна Тракия поохладило устрема на кръстоносците. Областта на Ai ато-пол все пак иретърпя.та известии щети - в 1206 г. латинският император Хенрих Фландърски, браг на пленения при Одрин Балдуин, възпол-зувайки се от заетостта на българските войски по други направления, предприел две нахлувания едното през лятото. другого през есента
в югоизточните български зсми. При едно от тях
Пик там. с. 469- 472
20 Nicetas Choniates. Op. cii p. 852.
1* Н. и. з.шширски. и,, рия. Н. с. 465 сл.
,пОреЛ Никита Аониат била опустошена облает < на Агатопол. Самнят град изглежда не е ^т 'ревзет- в повествованием няма „ „ай-маХ ,,„мек за гова.
Нмето на Агатопол се сиоменава отново в съ-.ненията на византииските автори след 12Ы । -огато Цариград пак е столица на Византия и империя!а °°Ръща поглед към непосредственна п хинтерланд. В 1263 г. цар Константин Тих-\сен решил да нанесе предварителен удар. Една гь парска армия, очевидно разположена пред-'зрително в Агатопол запито тук според Пахимер22 при византийского контранастъплс-
,е се е намирал на стан Константин Тих. —
-омьк от креиоспшта стена на Агатопол, съборен В'-роятно при земетресвнив
a Ibidem, p. 852-851
навлязла през странджанските проходи в Източна Тракия и разгромила византийците при Виза и южните поли на Странджа). От опнсанието на последвалото византийско контранастъпле-ние. запазено в поемата на Мануил Фил.25 става ясно, че Михаил Тарханиот разбил авангарда на бь.п ари । .• при Вризис (Бунар Хисар). С ускорен марш в, ,ш гийският пълководец се озовал край Агатопо ' Без да окаже съпротива. Константин Тих се о геглил без бой и Агатопол бил превзег.
 (i Pachymeres. Op. cii.. I. p. 350.
25 Manuel Philles. C'armina Ed. E. Miller. Parishs. 1X55, p. 244.
418
419
- B. Motzo. II Compasso da Navigare. Annali della Facolta di letiere e filosofi della Universila di Cagliari VIII. 1948. p. 129.	*'
, М11Я Агатопол и 24 6’. Bra, Ют,.
Византийского ^”^ГжИло около ••стириле- ^Мсг No™	<??£
I i С'рслна Страндж*» ”р ' звнтието на града през p.|rjs J929	46_ -,/Fs,eclc
«гголинп. Сведения за Р;13^., ,,,,. Но именно	251
този период ’асе» а и ,‘опе 1И»а от държавно-през тези голиии..	Р византийската им-
подитачл-кя акгове.	||С морски реп'О-
ff	„ерия СКЖ.ЧИ.Н е . 3	около
Г» лига" ''ОЖ-О .	- ианни не са откри-
шага в CrnnuXo Мидия „яма. Основание за ™Х£ХХние намираме в обсго™в°-г< е в иай-стария италиаиски портулан. съста-, еи в 1296 г. Агатопол е вече споменат като много добро пристанище и убежище при бурно време. -5	,,
Обезсилена от въетанието на Иваило и визан-гийската интервенция в сьбитията около него, нашествияга на татарите и временната им хе-гемония в българските дьржавни дела. България не е била в състояние до края на ХШ в. да пред-приемеякции за възвръщане на откъснатиге през 1263 г. причерноморски земи. Това й се удало едва в началото на царуването на Светослав Тертер (1300—1321). Според Пахимер в 1304 г. бьлгарският цар завладял «тения. Росокастро и Созопол и обсадил Агатопол и Анхиало. Андроник II Палеолог изпратил войска, която де-баркирала в Созопол. При моста на р. Скафида (при оттока на Мандренското езеро) тази войска била разбита от Светослав, „съгласно обичая си" българите пуснали да си отидат всички плен-ници. „с .включение на знатните".26 Тази хуман-на постъпка на Светослав изглежда му отворила вратите на Агатопол и Анхиало, тъй като в по-следвалите преговори бьлгарският владетел само искал да узакони владението на крепостите по линията Несебър — Агатопол и територията на Горнотракийската низина с Пловдив, а не напускането им от византийските гарнизони. реговорите завършили през пролетта на 1307 днешнотоЛюНеТ°-На ВСНЧКИ Искани теРитории по Д ешното Южнобьлгарско Черноморце до Ага-
26 G. Pachymeres. Op. cit I p. 406-407. 445-448.
включително като	~"
,ii"- а съимператора Ha T
ce омъжила за Све^’""-3 IX дъ- -<|V " Cil ”звес1”« и	Пал'олог
pi .х„во1 на града, в ц"в -lain,,, .
41* парк грамота ,. ' ’• ЧапИ| 'л>Р|'ов. •1'Сп1.еКОПа иа Агатопол i‘°’To та з^1"1""' "•'„гонолиг.-" В 1381 ,. па,т,-,УЬр"нра г”'*1""’3 <рополига на ОдрИ11 1”’аПх «ил зав" л-"а
'.„„сконията на Агатопо^гИЗДага «'««а . "-1 ciix’ с ДаРУзес- че тези акт ^р"бва *’ си <
‘зепти "Н едно дълто'’’РедеХ роиолита на Одрин и с,1.'РН1,чееГВо " ’""аг Го подробности остават а">Па ”а АгиГ**5'
скопите „а Агата,а
11 Макарии на не.о именн" «"татии „м • х, наложил да нрс " В15 ,. 11а	" 3
П1,о.1и .ската титла, която^^янето на
,гНо кога узурпирала. „ на й “°Пи’Т" не-!35? т- подписал акта „а сИНол"атий- "ойто
’ тиягн в ЦДРнград за брака ”а п«Ри-С” V П;,:"со-',одг ” КеРДЧа тъцX им’«=Рагор 'La чар Иван Александър и и г на 6ьл.ар-пнаеят за време, когато градьтТГ акта те ’ 1 ,„ге на българската държава Тп„кЛ " пРе- ’ \(еМ следователно, че бълГарскит7 Да ,1р“- X1V в. не подчинили епархията на А?™ ™ 'то и на Созопол) на Търновска. >	10'’
)11Я. От какво е била продиктхвана та™ т“аР' „.тност. която е била в ущърб на бъл “рХ 'нтереси. остава засега неизвестно. Р01™™ дгатопол бил откъснат отново от българската държава в 13__ г. след смъртга на Георги II Тертер. с конто се прекратила династия™ на рертеровщпе. Выползу ван от неуредеиия вед-1йГа въпрос за наследство™ на бъ.иарския трон. Войсил. братът на Смилец. който по чудо оцелял в битката при Скафида. успял да отцепи от България тракийските области от Сливен до Копсис. Както отбелязва Йоан Кантакузин, те се „при-съединили (към Войсил — б. м.) без бой поради това. че били от същия род"?2 Но Войсил се отказал от претенциите си върху трона, вероятно ыщото в Търново вече бил избран за бъл.арски цар Михаил Шишман и чрез пратеници съобшил на визан i ийския император, че поставя под не-
Р Ь’К.
” "W’*. II. Nr. M8.
10 J
Uarrouzis i л
Pairiarc^b'8""' au XIV- ' h7»mm P 251. 358K' Pari5- W3I.
о/	ч J. МйЦсг
°Р «  И. р. -4И. Nr. us.
32 Joannes Cantacuzema. Hisloriarum libri, IV. 1. Bon-nae, 1828. p. 172-173.
dfGbneaii GreJic ft beet*. C
^tvohird din	,uo e'a/lo6oaa de^l*-^
fiu/narn de Deit'nai dt 3anultc> d^ifa rf* ffald-d’Ata dalle Jtvpj, mt-Uo Qcrrno Gramon\ eana ,e. miplia.	dado/Snak finadfada
nentc,e mfdi'a too - • ce lapa tie 1 Cu Yopa jucifii ^nda e' Ci'ttti'lee fia'lbreo	too. Aoccna>
afre pes feuante ,& AdAon Unfa -
fa.	fin'dpagniif flenenee-.
Jcuante c'nd^fa Vo- truerc*Ik pat* rtla.nta—> GJwjjolc&V'-	......
f	fa ad feu adla 4* Ж
говз власт градовете. конто му се подчинили, както и войската. конто го следвала.  Без сражения Михаил Шишман си възвърнал всички крепости по Черноморието и Странджа без Созопол. започвайки похода си oi Росокастро.34 34 Ibidem, р. 169. Така Агатопол отново е станал български. Няколко години по-късно византийците имали въз-можност да се реваншират — възползувайки се от обърканото положение в България след смъртга на Михаил Шишман в битката при Вел-бъжд през 1330 г.. Византия присъединила При-черноморската облает към империята заедно с Агатопол.
Но веднага след прогонването на сръбския по-ставенмк пар Иван Стефан (1331 г.) новият български владетел Иван Александьр (1331 -1371) си възвърнал градовете около Хемус.
Византийского настъпление нямало успех при Росокастро войските на императора претърпели поражение и пар Иван Александьр буквално про-диктувал мирния договор на обсадения в тази крепост император.
От 1331 г. до есеята на 1366 г. Агатопол останал в пределите на България. Ако се съди от обстоя-
Ibidem, p. 173—175.
35 К. Kretschmer. Die italie-nischcn Portolane des Mittc-lalters. Berlin. 1909. p. 641.
Сйор-шкы. о, Irm0CTmia ,uu **а А<атопол
иств°то' че 1 Радът с отбелязай пх.
'^ани и "Орт™ карти от гози „ГИч,!и ПоР- ' ,бро пристанище?1 ЯСНо е че т. Р"0Д и,° ' чоките. конто районы на Среднее" И1"аСЯЛ ‘ ч да предложи. Все от това вр^Т* “
(КОТО медни монета на Иван А ” ня’ .реки в Ахтопол?"	' еК1-а,1-'ьр. на-
‘зиграли се между «алканскиге сиди, опкво'ее 'бдъекали на ооиното поле. Срещу България от цариград поюглил силен флот с войската на свойским Iраф Амедеи VI. На 4 октомврн ф.то-ibi на западноевропейските наемпици достигал българската граница, където обсадил и превзел иървата бьлгарска чсриоморска крепост Ман-хополи.” Вероятно в това име трябва да видим теформираното име на Агатопол. Защитниците на чсрноморската крепост оказали упорита сь-про 1 ива рицарите успели да я превземат след близо двуседмична обсада. тъй като едва на 17 октомврн пристигнали в Созопол. Всички останали черноморски български крепости до Варна, заслужи иа да отбележим. паднали след дву-трид-
U. Станков. Антични и сре.иювековни монет на-мерени в Ахтопол. - Сту-ленкки проучвання. 3, 1975. с. 373.
В. Гклс.и'в. Очерк ньрху историята на град Несебър в периода 1352 1453 I ГСУ ФИФ. I.X1V. ш. 1970. с. 59 - 60.
18 П Петров. В. Поземе. Хрестоматия по история на България. 2. С.. I97X. с 170-171.
„евин обгада .......“	н?и’
фида на следвашия лен. Нсееоьр.
Емона на 21 октомври.3
Грады би л мвинаги откъснат от Второго бъл-f	гарско царство — в средата на март -	1  ме
лей Савойей! предал граловсте но Южного Ььл-гарево Черноморце на визаитийския император, година по-кьено те били обособени в „импера-торска обдаст Затора"*" и предадсни през август 1369 г. под властта на сина на императора
‘	Михаил. - ;които ги управлявал ло смъртта си
	в /377 г.4'
Преминаваиею на Агатопол под византийска
I	власт съвпаднало и с началото на сил на ту река
£	офанзива на Балканский полуостров. В 1368 г.
‘	паднала Виза крепост в непосрсдствена бли-
зост до Агатопол. през 1369 г. Одрин. през 1371 г. при Черномсн до Одрин войските на Въл-кашин и Углсш, феодални владетели в македон-ските български земи. претърпели поражение. Пред турците се открил широк простор за действие във всички части на Балканский полуостров.4’Сведенията за Агатопол между 1367 и 1453 г. засега са твърде малко. Като част на императорската облает Затора той споделял очевидно в основни линии събитията. засягащи областта.
1тежносттаРен/ ВЪПР°СЪТ ” СМбата " ПРина-X Г на теР»оморските крепости след са ХС СИГУРН°’ Че "Ре3 Тази ~ турците са превзели и опожарили Несебъп Со «”«X'™:в пости „ те^по'мнн^ 'усналн огРабените кре-владение 44 С|юмен1тп °ТН0В0 вьв “«заитийско радения патр X от ™ РеШеННе на «аР№-се заора„яваРХриисХХ	С К°еГ°
“РВДическо право вал аР™епископ да има показва. че гр^°^3“я'а »а Агатопол. вьв византийски, е предел^' Г°ДИНа “ е намиРа-а Ърското завоеваий;
местване на седа‘ч„щаД?В^'° Д0 вРс«енио пре-митрополитского седалипгр "Яко" митР°полии.
X3' и на оХ в	ВИЗЯ в Несс6ьр 1
 В акта,за поеледното пп	Гопол ПР» 1389
’“’°’ * ™ - »»«.*КХТ” :
Позе, 61—62.
40 В. Г:. Mesembr MCI ори $? Черни 1366 I :
Cf!- Очерк..., c
Chronicon 1СЖКИ Bbpxy ьлгарското периода ГСУ ИФ.
154-155.
'54-155.
можносгта на митрополита на Одрин да изпъл- Паднал отломи от стената нявл функциите си в превзетия oi турците трад. на Агатопол 11< юзи ак1 свидетелствува между другого, че
в I ;S9 1 Агатопол е бил византийски, а вероятно и я зла Черноморска облает до Несебър вклю-
41 с‘ЛНО.	С|,ои1ИЯ1А вж. Ин
А агопол е паднал под турска власт заедно с и лага Причерноморска облает през октомври 1 96 г. През 1403 г. областта е била отстъпена 1 . Византия по силата на сключен мирен дою-p. Агатопол следователно отново е преминал християнски ръце. През 1411 г. Муса завладял я кои от отстъпените през 1403 г. градове
Дуйчсв. Черномсн до Косово пояс. Към историята на турского завоевание на Тракия пре», послеяните десетнлетия на XIV век Известия на Тракийския научен институт, 2, 1970. с 73 -105.
425
| .-„орел £в.™ Чслеби or
f били завзети Созопол. А •	- може да сс мне-
‘	топол не с споменат.	с ДВС годи„„
I	м ’е е Н U1Т1'1°" П Р™' ромил Муса и стонал
Мехмед I (141.	Тспската империя.
море" - между тях сигурно тряова да е бил и о^"‘14 "зло 1453 г. Черноморската облает оста-нала в границите на Византия. За известно съ-живяаане на икономическия живот в града сви-зететствуват иякои данни от сметководната книга на веиециаиепа Джакомо Бадоер. конто в 1437 г извършнл осем търговски операции с граждан,, иа Агатопол.4” В тази сметководна книга, която обхвата периода 1436 1440 г., сделките с гражданите от Агатопол надвншава г сделките на Бадоер с всички останали градове по бьлгар-ското крайбрежие - в сьщност в книгите са ре-гисгрирани по една операция с тьрговци от Не-себър и Емона.
Агатопол е паднал окончателно под властта на Османската империя през пролетта на 1453 г. Тогава една турска армия превзела и всички останали черноморски крепости, конто държала Византия.49 Градът се предал изглежда без бой и е запазил населението си. тъй като няколко месеца по-късно е споменат между градовете, от конто Мехмед II Завоевател заповядал да пре-селят част от жителите. за да се попълни оре-дялото население на Цариград след клането при завземането на града.50 Но и този удар нямал фатални последний за града, който в края на сыцото столетие в турски документи се споменава като значително пристанище.3’
Пак според наскоро публикувани турски документи52 в края на XV в. Агатопол е броял 135 пълни и 23 вдовишки християнски до.макинства. Населението е описано по махали с имената на светениците. Те носят чисто български имена (поп Тодор Триядко. поп Георги Слав, поп Влад) — едно указание за преобладавашия български характер на населението в най-южното българско черноморско пристанище.
’29-131.
Chronicon 165-167.
4J в. Гюзелев. ChronicOn Mesembriae. ..с. 163 - щ
** Сыцият. Очерк ... с 71 с_ч.. Съши.чт. Chronicon Mesembriae.... р. 164
(ЛАЛКИ ПрЙСт
^РЕПОСТИ 1М,ИЩНИ
4* F. Sfiklosich el J Op cit- p 500. Nr. 330.
46 Ibidem. П. Nr. 405
6ИЧА
•*' В. По зелен. Mesembriae ... । 174-176.
48 II Libro dei conti Giacomo Badoer (Constantinopoli 1436-1440). Ed. U. Dorini c Th. Bertelc. Roma. 1856, p. 102. 108. 109. 148.
49 В. Поземе. Очерк.... 82-83.
[|Оемата на византийския поет м
%, воениите подвита на итшх?’?1 ан>"-з Фил . „ ^трагор- . в която се опис^ХХТ А'--’ ' гена Михаил Глава Тапх	"М- 1
£йни срешу българите. „ ..о-точи,'3 ’ r iuia една от византийские .... т,а-за-йх. . паса*-
Превзе след това Вича. която е без връзка. но е евързаиа с обилии връзки с бога, като се показа добър конник в близките места Завладя пялата околност на Емона.
Стана господар на крепостта и града Котик като окъпа меча си в кръвта на българите завладя след това и равнината Карни, къдсто направи лагер във вид на окръжност,"1
30 Пак там. с. 83.
31 Б. Цветкова. Проучва-ния на градското стопан-ство през XV- XVI век. С., 1972, с. 203-204
32 Е. Гроздано#а. С. Андреев. Османотурски доку-менти за южною българско черноморско кранбрежие. - Векове. IX. 6. 1980, с. 79 сл.
^риспоматад ПО мсюрма на
в този пасаж за пръв път в познатата ни тосега средновековна писмена традиция се споменава имего па старобългарската крепост Вина. Поради дипса на други Дании тя бе поставяна до-сега производно, най-обшо „на Камчия"2 или 2 при нос Галата, кьдето по други, при това не съвсем сигурни Дании е отбелязано античного селите Карабизия.1
Локадизацията на крепостите Козяк и Емона. която не буди съмнение, и обстоятелството. че Вича - спо.мената сред тях. навежда обаче на мисъ. а. че тази крепост трябва да бъде тьрсена меж с. Обзор и нос Емине.
На и дианските морски карти от XIV -XV в.
Пак тем. с 356.
> В Гершишви-Тп* Карабизим -.ракийио дише при Гал*'*-ненски окры — гик. XIV. 4. 1971 с -9
ппистанишно селяшс ЛОТ™ винапг е нан«х.	„ Лем.,н„ (Ем„.
между Манро Моло <чи”	viza. Laviza.4
ЯС), формате на нмето са Р-	La очевидно вэемем	член, става яс-
но е италианекяят W сыцото се.,„щс. спо-ио. че	фнл. Така бреговата отсечка,
менато от Мануил	Вича. се стеснява в
ният съставител пише: „От нос Лемано до Визе са |5мили, от Визе до Мавро Мо.тоса 15 мили. Измсрваиията иа моряците в XIV в. все пак са с относигелна точност. но важного е. чс за ита-лианскитс моряии разстояиията от Бича до диете сигурно локализирани пристанищни селища Мавро Моло и Емона са приблизително еднакви. На сравнително равно разстояние между Черни нос и нос Емине се намира нос Св. Атанас. Още К. Шкорпил6 е забслязал там следи от крепост — „силен дебел зид с дълбок прекоп", който е преграждал носа от запад. Този преграден зид е бил дълъг около „300 разкрача" и е бил „съвсем развален" още тогава.
В оградената от крепостната стена територия К. Шкорпил е забелязал основите на църква, но за сьжаление не е дал никакви други подробности за нея. Вилял е и каменей блок с размери 0.25 х 0.21 х 0.45 м с двуредсн. силно изтрит срел-новековен гръцки надпис.
При проведените през 1979 г. подводни архео-логически проучвания в залива на нос Св. Атанас са намерени останки от антични котви. антична и късноантична керамика.
Тези наблюдения и находки показват. че на това място е имало селище още от ранна га античност. което е продължило да съществува и през сред-новековието. На това навежда и името на кре-постта. Едва ли трябва да се съмняваме. че ран-дата форма на това име е Виза, конто по загоните на старобългарския език се е променила вьв Вича. Имената със съставка „виза" се смятат
4 .4. Джурова. Б Ди Р"п Славянски pi.Ko,tHc7 локуменги и карти за б. ' гарската история от Ва/' канската апосголиче^ библиотека и Сскрстния кив на Ватикана. С. ia-£' табл. LIV-LX.	”•
5 Б. Димитров. Български те пристанища в XIII-_ xiv в. според два средновсков. ни портолана. - Архсоло гия. XXI. I. 1979. с. 23; ц Коледаров. Морсплава гелии карги, нарьчници и дру' ги сви детел ст ва за международною значение на Вто-рага българска държава
В. България и света от древността до наши дни 1 С.. 1979. с. 239.
6 X. и К. Шкорпил. Ссве-роизточна България в гео-графическо и археолог и веско отношение. — СбНУ III, 1890, с. 42-43.
„надлежащи към , й »българскитс теми 1	._
'"Учение.	с “тдава
отиово наблюдайамс
Г ,„-ковен Г опографски „	пример ча ’
11е;гно селище. вьзнИКНаЛ0 “”,им'н«ощ“ ч"1’-’ , дължило да същести„ „'п‘я6ока .гя-й'" "С на българската Л " п<*те'ад„т ' щгпе-'та на археологически й"”™"-1 п.пж 1«вв	АЛ V г-д ттК ^**ОВИ ВсроягНа'" ''93ВО.
;е„;.„вата му съдба и геченн^ "°'"..рте ‘-^ОЛСТИя.
пиргос — ПОРос сред креностите. ответ и на бългя, резултат на похода на Михаиле1' " >-63 г •
’„от. мануил Фил- споменаиТаР«а- . ,ос. чисто име не се среща и а Пнр-„ ередновековна ..Йемена традХ’ "т,1агата е ртбе.тязано между Анхиато „г Сс;1И1»«о „. можем да се съмняваме. че с т™ П0Л- Едва чей предходникът на <п>времеиии«"eZ^8’ град Бургас - до средата на мина РС,В ,о пиртос се означаваше в грыж"’Г’с имс-именно Бургас. Днешното нме с нти рана форма на Пиртос. или латинскатРГ"' на Пир. ос Бур1ус.Поява1а~ а*°р“ топоним в тази част на Южна Бъятари» не « учудваша, като се има пред вид, че на IX км от Бур. ас в I в. след н. е. е създадена от римски вс.ерани колония.а Дебелт. която укрепила те- ' риторияга си според един еии.рафски паметник с „бурги и президии"? Една гранична колона, намерена на територията на Бургас, очевидно е отделяла териториите на Дебелт и Анхиало.'» За наличиего на ранна пътна станция на територията на съвременния Бургас косвени свиде-телегва намираме в Певтингеровата карга, на която на 12 мили нужно от Анхиало е отбелязаиа пътна станция, чието име не е запазено." както .. в един римски некропол. разкопан недалеч от съвременното пристанище.11 Разбира сс, осгава неизвестно дали бургьт в края на територията на Дебелт е ма.ткото (малко. защото иначе едва ли би получило безличното име Пиргос) сред-
вГбългарскитс теми ^™»ния слой ‘’"’"’РиЙ;	»------
,,HMBx7xxv?”'« л laxv., |,та с 5
V Лопаре Нии1пий. н "й па» Мануия Фил к XIVТ Ь‘’ТаР‘’и « Kill X,V СПб. uwi.c. я
I Кацироя. Ашични па-метнипи из Бмгврн* ИЬАИ. IV. 1426 1927. с 107 «л.
“ctL. ш. sr. ms
11 K. Miller, luncntru Ru-mana. Romischc Rciw^egc an Jcr Hand det Tabula Pai-tingcriana Stuttgart, 1916. col. 514.
11 .W .'lauipue. He oi IV в иа и. e. a
Археологи». DC.
c. 415—53-
428
429
°Дар.
АТИЯ
14 .4. Джурова. Б. Димитров. Циг. съч.. табл. LIV и др.; Б. Димитров. България в средновековната морска картография, с.. 1981 (под печат).
15 С. Asiruc. Un acte patriar-cal inedit depoque des Pa-laeologues. — In: Melanges H. Gregoire. 4. 1950, n 19-36.
16 P. Koledarov. West Black Sea Coast Ports in the Late Middle Ages (14ih-16th Centuries) Listed on Nautical Charts - EH. 1970, p. 253, el notes °2—УЗ.
Непубликувано. Сне, нието дължа на Ив Кар» йотов, научен сътр. в гаския музей. ИзползувХ случая да изразя благе- ’ ността си.

новековно укре-ь™ие; заего ат Ми топики данни този въпрае за-сета остана открит.	монети. семени
“°—
товар.,.'	па^РО»- "огРебаН
питона на .„одерните пристанишни сворь-женнГв ютозападння край на пристанище БургаспЛи построяването на сегашното пристанище този полуостров е оил единственият огромната дьга иа Бургаския залив от с. Сараево до нос Кафката. конто е осигурявал що годе закрит мороси басейн. годен за пристанище. В основата на полуострова е оттокът (порос) на езерото Вая. Поради това предположението, чс Пиргос бил разположен на този полуостров, приемаме за работа хипотеза до откриването на потвърждаваши или опровергаващи го данни. В италианските и каталонските морски карта от XIV—XVI в. в средата на дъгата на Бургаския залив се нанася обаче пристанище с името Поре.14 Заслужава да отбележим обаче. че това пристанище. а и пристанището на Скафида липсват в познатите ни портулани (лоции) на Черно море. Порос се споменава и в един акт на Цариг-радската патриаршия от 1270 г. Според него един член на императорската фамилия възста-новил манастирчето „Св. Георги" „близо до Порос", надарил го с четири зевгариона земя и всичко това подарил чрез Патриаршията на ма-настира „Св. Кирик и Юлита — Касиница“ в Созопол.15 Името Порос означава отток, брод и очевидно този Порос трябва да се търси в оттоците на едно от двете плавателни бургаски езера — Мандра и Вая. Изказано е мнение, че ..Порос" трябва да се отъждестви с нос Форос в южння край на Бургаския залив при оттока на мандренското езеро.16 където действително има останки от внушителна куда, изградена от домен камък. споен с бял хоросан. Но в картите Порос винаги се нанася в средата на Бургаския залив И винаги на север от Скафида. което отговаря иа местоположение™ на ..пороса" на езерото Вая. Кудата при „Пороса" на Мандренското езе-

на юг от Скафида « . „ Гагата на Б>Ргаския залив	.
’"'етна точността на к°то и а ,?аи "а <$и- „се, пак тези ием^’^Нит?
Г Аа ла оъдат отчетени Г. А "о-ТПобГ 111 1Смс. че с Порос в ср ° ’’ан,° Мож^, Ти "Сачено пристанище ов""»иите «ат “ $ейн при оттока на	-Фие^'
“става открит въпросътХзи п"' ₽а*ира « А,аРа,есКаТа ,Грамота ' «.Щият	°'' п«-
пс’Ч в нея‘ ИЛИ пък е ТОзи от К°ЙТО става & ако Порос е пристанище Мандра 'ото Вая. то лежи н СЫ11„ *на РпрСдпола. асмото „ясто „а п аод «енвте на ^по В картите не е °тбе.тязан0?и е ’ само името на езерния отток Р л10 «ме.
3 сМ ла предположим. чс се.тииХ "Р? ”• Пиргос са били твърде незначитези» ’tpenocr'a означава просто „куда" и италиаи^°™ имс тОри са предпочели да дадат на т-Х 8и,а’ басейн пред стеките на Пиргос им^’на иегов характерен и твърде важен от , авитанн™ гдедна точка белег — „пооо- а“ига1“°н-койното, винаги плавателно перо “а ’ CU°' За сгойността на това пристанище макап и и малко по-късно време. интереенн данни дам един опис на султански хас. датиран между ,481 -1520 г. Според този документ Созопол давал доход от 80 000 акчета. а Порос -Ю 000.1' Това е твърде висок доход, сравнен с доходите от големите градове във вътрешностш, конто не надминават 7000—8000 акчета. Едва ли има съмнение. че доходът на Порос е резултат на пристанишни и митнически такси, т е. на дейноегта на пристанище.
В заключение трябва да приемам, че с Пиргос Порос се означава едно и също нещо - мал-кото българско стражево укрепление и неговият пристанищен басейн.
' В. Мутафчие^и. Аграрии отношения в OcMiuicKaia империя, С., 1962, с. 114

На I7 км от Бургас на около един километьр в морето се врязва хълмист полуостров със стрт ни високи брегове. Провлакът, който го евър на със сушата, не е особено широк и е обра-

431
430


ТАЛАСАКРА

зуван от наносни пясъпи. При изкопни работи на сушата и драгиране на морского дъно о i пол ветрена та страна на полуострова в различии дини са открити сравнително многоброини археологически находки, конто посочват наличие! о на селише тук ошс през медно-ка.менната епоха. през античността и средновсковието.Тук е намерена сграфито керамика от XIII XIV в.
В публикувания фрагмент от един надгрооен надпис от V-VI в., намерен при изкопи край крепостта. се чете: „Тук лежи Патрикис. син на..."19
На английски морски карти от XIX в. на вър.ха на хълма. който с в средата на полуострова, е означена крепост с правоъгълен план, дълга (ако са точни измерванията и нанасянията в картите) 40 м и широка 30 м. По сведения на местни жители крепостта. макар и силно разрушена при изкопни работи. сыцествува и днес и с градена от местей ломен камък, споен с хоросан.
Нито в портуланите, нито в морските карти между Созопол и Скафида е означено някакво селище. Селище на това място не е нанесено и в античните периплуси и римски итинерари. Плиний Стари20 и Стефан Византийски обаче отбе-лязват по черноморский бряг между Созопол и Анхиало крепост Антиум, респективно Антея. Според проф. Ив. Гълъбов21 съвременното име Атия е производно на двете имена съобразно законите на българския език. Едва ли някой ще 1 се усъмни, че и през средновековието крепостта се е наричала Атия.
20 Р/и. Nat. Hist. 4. II.
21 Ив. Гь.гьбов. Въхело = Анхиало. А гия = Антея — ИИБЕз. 5. 1957. 408-409.
На 5 км от полуостров Атия в югоизточна по-сока се намира нос Таласакра. В превод от гръц-ки името означава „морски нос“. Около и върху част от този полуостров е разположено с. Св. Никола (сета Черноморец). През 1973 г. при из-копни работи на полуострова били открити до-лиум с две врязани букви. мраморна колонка и пет бронзови монети — една от Юстин I (518 - 527) и четири от Юстиниан (527 565). Монетите са извадени от дълбочина 0.40 м в непосредствена близост до долиума.
ни форми на пари у 1ра кийското плсме асти. Археология, I. I, 1959. с 85 87; Б. Ди нитрон стрслите-иари от западною черноморско *райбрежИс
Археология. XVII, 2 1975. с. 43 сл.
В. b'eutee.tuee. Раннохрис-тиянски надпне oi полуостров А гия. - Археоло гия. XXI. 4. 1979. с 44-45
Таласакра е почти к ^етър 40 м, със ‘ сье сушата с тесен сам6ре° "^то с който сыпо има стръмн ’Ко'1к° ме^' «кр-мясгото. кьдето проР *и	>ЧЧ,-
И;го. е «белязана стена. Д ’ « «Мп*?’"*-а’ споен с хоросан. ПОР "а °т 1,1а’ ^е.зи на някой места но бм“'3е"и’ на
.1 останки от тидовс. щ”4 "а " Ч1ош 'и •бросая.- което наве-^" « ' стената е ограждала цели, ‘преграждала само провла£ ^«WCa “с poet о на крепостта. а и въобще репоот на това място. не е о^* "“"’•«сто 0„ ft е и» ннтични и сред,1ове1[о~^ио в , атено с мнение, не крепост" Р °₽и
и славянските нашествия в VI .?"ии»«иа "ироятно е пострадала тогава ак\ Кре"«на . аошния пласт пепел и вылепи в Л е1д« "»
^„и единствсните засега находки т„° “ ,е отбележи. че с. Св. Никола и м ‘Р’ова н„кола- се споменава? в една виза™"? "Св раторска грамота от 1437 г2* А НТИИска им-оТО село и манастирът са се намио^ю°К1[ОВ’ ,ьДИ от някой керамични находки оЛ “° “ работи в Черноморец, кьдето е и лнеишо"»сею ; е. В непосредствена близост до п‘ '	'°'
Таласакра. Навярно и малхата крепосгТбюГа 9ЬЗС1 ановена неизвестно ко. а през средни,е ве к.ове за уоежище на жители.е му и мапашить ското оратство.


с' “	СОЮ,,,
,	МОИ
С. М
B“"k. IX. I two.
РОПОТАМО
в никои италиаиски морски карти от края на XIV в и началото на XV в. на юг от Созопол е нанесено пристанищно селище С. Ropotamo.1’ Ськрашението в началото би трябвало ла се чете astro или castel (крепост). тъй като друтата въз-можносг capo или cavo (,,нос“) е изключена -Ропот амо е все пак река, а не морски нос. Следователю на картите е нанесено укрепено селище с името Крепост Ропотамо.
Крепос га при Ропотамо е разположена на връх с височ на около 100 м. известен с името Въл-чаново кале, на 2 км от устието на Ропотамо.
“ £ .7«o4ump«M bi н средмовсхаЦига марки рафиж « Андреа Бианжо о*
432
433
от .„исто до	МТИ
№дстъпи	сравнит^олеми
иия "’«’«’’„^Хлъ'^мът
ново кале. » под крепост^ £ TvpcKoTO ХгаЯпо единственнаг броЛ^ „мала изключи-' ^ГвРзжноГстВрате, ическо Д™" очерта-Зстазената ссга кРеп°^’"“ „ зае.ма плош от око-„ията на платотона вър а и	камък
до 30 000 КВ *• "5ГРа-градеж. конто обикновено стойка, един	„„мската епоха.
v нас се датира в пртлР_	се забелязват
Във вътрсшността нас „равоъгълна стели от зидове на по и	камък по
£рма. те са традени с месте^.т два начина -см: у едаоабсидна църква с Ед„а от "ОСТР°1“’'"7М „ шир„на 3.40 м. дьлжива около,„^обидно количество
ия чяпива Св. Параскева
На брега до самия влажна	крьст0.
стоят стеките на адна.почт.	куполъУ. -
иХХаЦоРт камък и хоросан. Построяването Ра™оОпТкиСвЯкртп«ггаХне°са правени. но може да се пкдпотожи. че построената вероятно в до-римската епоха крепост е сьшеств>н“’'а „ теманското нашествие, като прекъеванията на живота в нея са били твърде кратки поради из ктючително благоприятного от военностраге-гическа и стопанска гледна точка местоположе-
В картите винаги стой надписът „Крепост Ро-пота.мо". Това все пак е името на крепостта в XIV—XV в., което би могло да бъде дадено и от италианските моряци	като опознавателно.
лоцийно име на реката.	2&
В Хамбарлийския надпис — декрет на хан Кру\г
27 Пак там. с. 131.
гь Тракийски паметници. i С._ 1976. с. 130—131.

I роловек и «репостите на ЗДШдмия черноморец брн спореа срелнок*о*ма морена карта
2» 1'. Beievliev. Die proto-bulgariscli-*n chriften. Berlin 1963. S; 220. 221.
от есента зимата на 812-813 г. - е епомената , една крепост с името Рану.™ заедно с Анхиало Дебе.тт и Созопол - четири крепости, конго били поверени под управление™ на кавхан Ира-таис. Областта, управ.тявана от нею. съвпада с Българското Южно Черноморис. От поредното място на Ранули в списъка става ясно, че гази крепост се е намирала между Созопол и Урдовиза Агатопол. Ако последните две ю.теми рспосги са били завзети от българската войска по време на лятото и есента на 812 г., то те едва in биха били пропускали в декрета на хан Крум. 01 сведенията на съвременнитс хронисти става ясно че малко след иревземането на Месемврия „реч М ноември българите прсустановили во-•нните тействия и ги подновили чак през пролена. >' е. през есента на 812 г. те не слезли ; толкова на юг.	_	.	
435
Лжурм*. Нит. иг
1 иа
1321 г на Мг
трое.
434
спрени на сигурна граница. Дълбо“”
потамо с контролирашата елинствения и оро I сраХтмно голяма крепост Вълчаиово кале ве-поятно е била тази граница.
Тогава“ оЛждестняването иа Раиули от Хамбар-лийския надпис с ди. Вълчаново кале или 1о потамска крепост в морскигс карти трябва да бъде смятано за твърдс вероятно.
ЕЛЯ
! Оше в най-старите морски карти между Созопол । и Урдовиза се нанася понякога пристанище Ла-'	леа.-’9 Сигурно това е деформираното име на
। Еля. местного име на Маслен нос (Зейтин Бурун). В превод от гръцки името Еля впрочем има съшото значение. С това име пристанището е споменато и в един гръцкоезичен препис на венециански портулан от XIV в.30
Крепостта при Маслен нос не е разкопана. Кре-постната стена прегражда носа в най-тясната част, следи от стени по бреговете на носа не са забелязани. Те или са евлечени от ерозията, или брегьт, който е висок и почти отвесен, не е бил укрепен. Стената е широка 2,80 м и е изградена от домен камък без спойка.31
В подветрената акватория до носа са открити десетки котви и много фрагмент от амфори от античната, ранносредновековната и късносред-новековната епо.ха32 — едно свидетелство за осо-бено интензивното използване на пристанищния басейн.
Името Еля крепостта е получила вероятно през средновековието. тъй като според относително сигурни данни (Периплуса на Ариан и Певтин-геровата карта)33 крепостта, която е била построена очевидно в доримската епоха. сс нари-чала във II- IV в. респективно Херсонес и Тера.34 Неизвестно остава кога точно е получила името Еля. тъй като сведения за съдбата на крепостта между IV и XIV в. напълно липсват.
30 A. Delatte. Les portulans grecs. II. Complements. Bru xelles, 1958. p. 47.
31 Тракийски паметници I
с. 129-130.	’ ’
32 B. Dimitrov. Underwater Research along the South Bulgarian Black Sea Coast in 1976 and 1977. - The International Journal of Nautical Archaeology and Underwater Exploration, 1, 1979 n 70-79.	’
33 Arrian. Peripl. 24; К. Miller. Op. cii., col. 514.
34 Б. Димитров. Бележки за западночерноморския край-брежен път в античната епоха. Векове, I, 3, 197’’ с. 45-46.
АЗИНЕ
В почти всички морки карти от XIV в. и първата половина на XV в. на север от Урдовиза е на-
436
” ||ик ,
„о пристанищно селИ111с със __
О*. '.роятно е -М’прмираиа фо^" и^оч„и, '	/	6
.^’зРо1.аР«. _«а™ “ е »ари^ад\"а «««о Hi
’ „а КОНТО се. а се намира "° ««тлавиа Азине беше отъждсст»е„., 11риморско
Д’Й.еН »ос <Е-1Я) “ Но » '”«рип, С*^"ОС’«а : „тбелязване на същото име к "а каР- * .не да се поставя при полуостров п ’р"6“»ло .
V. лействително е преграден с креп^ИМОрсвд- ' f"r' си.иа' разрушена и труд„0
' и тьстото застрояване на полуосп^ "°' Гап1 .и- ПР» обиколката на К Шкор.щ“'.И<',и ‘грминалия век части от крепости»,.. к₽ая
ло^’ ^«зени. Според нетовия £
1,1 не осооено големият Примов.™ ^ров с бил преграден не в „ач„^о
* Ре.десетииа метра от „оса. като крепост, «та "‘и, за. ражлала не повечс от »500-. 2000 Кв« а, ты е бил ЛОСТа Ле6ех 1,0 К Шкорпил не по-
ива нит0 размерите, пито начина на традеж и,в вътрешността на крепостта К Шкорпил тбетя и’-' ОС,1ОВИ на асгириыълна страда, отио-°, без да Дава размерите и и начина иа . радеж.» » При най-новите наблюдения на няколко места е,.временните изкопи сс забелязаха кьеове о.
Втени. । радени с бял хоросан, но поради малкитс С м размер» трудно може да се определи дали
касас до крепостни стени. или до степи на Се тли Участьците от стената, описанн от К.
П1КОР1.ЧД- вече са изчезнали- Ксрамиката. откри-ш ( изкопи те — археологически разкоики в При-1аппско не са правени. е представеиа от фрат-„пт на тебелостенни амфори. питоси и панини
'ьс зе.тепокафява глеч. Фрагмента от сграфито лмпка не са забелязани.
, она съегояние на данните ог полуостров Ппт МОРСКО .рябва засега да заключим, че Мине
Гматка пристанищна крепост. построена не-
. но .очно кота. Огбслязването и в морски.е "”,tL	XIV—XV в. вероятно се дьлжи на из-
' юр	„ии.ипане на пристанището и в .о-
вес.но ..ктивизира	I рГ0ВИЯНаита-
ж-.да."=аь&в
Мер.
.юл""' " огч.н «
«н*. iv^Л».
Пак maw. с. 127

437
доходи на Порос к леспкн ,ц>ходл на ( очо/к' i
пьп» по-маяък от
 КАСТРИ ЦИОН
Я	I	Само ие.1нь» в срс.шовсв.'внаи пиемена тра-
Г	I	диии. ее «юмемм «« н"й н2-*н“ И1.ШП '
I	г.пе». Черноморе., rpenoo Каетриииои
! (ИшеииП.и .ОН бьигярски «ретикди били 0t.be-I на>и о> rtb.uape.oio иярегио в 126.’ >.. (сорт I Пахимер ихрежда ..Меесмирия. Аихимдо. ио и I Союпод. Агаюпод. Кане гриппом (деформирано |	от Касгрнпион б. а.) и никои други крепости.
s	конго икгнера горски ге пълкояодпи бяка епече-
f лили и 'шяоювали за императора". С мною сь-I	обгпава. оннсвайкн тети сьбигия. и Маиумл
g	Фил.
f Името ня т ги крепост вероятно с било Касгрн-I	пион (в превод малка крепост). Изрежланею на
|	Георг и Пахимер с в теотрафекя последом тел-
* ноет от север на ют Местоположение™ на Кас-грнннон очевидно трябва да се г г,реи на кн от Агатопол (Ахтопол)
На около 3 км сеиерно о г с. Розово. на 12 км тожно от Ах гопал, има малт.к. льды нс повече от 70 КО м морски нос. наречен сета К'астрич Върху нею с има то и прицепа ма тка крепост и ти но-скоро тотяма куда. Стените са били и мидани от домен камък. споен с бял хоросан Днес те са ра1рутпени до равнището на «смята Основятс нм очергават правом ь.п.ннк сьсстранн приб тити тел но 20 х 30 м.
По повьрхност та и по ерозиратцитс склонов? на полуострова се таоелятнат сютнпи керамични фрагменти, главно от амфори и от трапезна керамика. характернн за IV V в.. \ XI в XII Х1\ в. Крепостта очевидно е имала про-дьлжнтелен живот от кьената античтнкт то османското наша-т вис Вытреки че е на морс то и от полис трена та с тратта на шка сс оформя Хтоп«Иг’еИ“ 1’"аСНИ Ветрове "РИхтанишн.' .•кваюрия. 1янеес110менага пито в пори ,.1М111С х<и1ей",С' ННН’ “ М°Рските К-‘Р"' Впрочем Хж^:х',оказвд' чспрск|-бь-иарсга держава. КРС'10СТ	сР«нов«"Внага
[олиши»
II ВЛД
пвинд
Извести» иа Нациояалши ист орано»
Известия на Народим муШ
Известия на Наролина музе*
Известия иа Наролина мух*
biS-;  :!УШ
::гиь*и» мнаш, им"'~-
И(вести,
1Г’1’" ЬИЬ »£. »1<о ГИБИ ГНМ гх > и®
~	реу ИФФ
'	(ГУ ФИФ
ИАИ ИАК ИБАД ИВАН И ВИД
ИДА И11Ы 1 11ИЫ1 IIII.1 инвим
иним инмь инмв ИНМР
*’"РИ1
-U1 ИЧг.
Ч'и*?
И*Т”П при ЬЛН 4pw,,’i"i»m»ua Мл Бинагхатп 1М°10 ‘^" «н-гжац, BMiapi-ti'. ап*
• ” ни ь * 'up*'e*u чпшм
-«—н, и >нол«! па лиржаман,, 1(,>им Никои! иа Ииомтуи м 6к.макпаш 1Ь1КЧн« иа Ииоигуга uHvaacu .чма Иумгетиа на Историасмм дружвт^^-

4W
ипр ИРАИК
ЛИБИ м. м. л. МИД МИК МПр ПСп с.
СА
СбБАН
СбНУ. СбНУИК
СпБАН СПб ТИБИ ДЕМ ВС Ml BHR Bvz BZ ЕВ ЕН MCA RE В RESEE SC IV SCN
Исторически npei.ic.i
ИзХия Русского археологического ИНс
Н к'оиегангинопле
Ла\як«н извори за българската истор»,
Москва
Москва-Ленннград
Материалы и исследования по археологи»
Музеи и паметиипи на културата
Македонски преглс 1
Периодически списание

София
Советская археолог ия
Сборник на Бьлгарската академия на науки Сборник за народни умотворения. наука и вина
Списание на Българската академия на Наук» Санкг-Петербур|
Турски извори за българската история Atvliaologisch epigraphische Mitteilungen Buleiinul Comisiunii Monumentelor istorice Bulgarian Historical Review
Byzantion
By zanlin ische Zei I sell ri t (
Etudes balkaniques
Etudes historiques
Materiale $i cercetari arheologice
Revue des etudes byzantines
Rexue des etudes Sud-Est europeennes Studii $i cercetari de istorie veche
Studii $i cercetari de numizmatica