Си-7^.
РАЗГОВОРИ

ЗА

СЕРДЕЧНО Н ДУШЕВНО
ОБРАЗОВАН! Е.

Сачавснн на Сржбскн
отъ к

Гавр! в да Поповича Архввавдрвта,
а

Преведенн на Бждгарскн
отъ

Аверв'|я Петрова ча Д. Сопотненца.

Издаватся съ нждивешето на
Ивана Н. ВДомчидовача Еленчавнна.

Б ’fe Л Ъ ГРАДЪ
Въ Правнтелственнл та Книгопечатные.'
1 8 4 7.
Разговори

ЗА СЕРДЕЧНО И ДУШЕВНО ОБРА-
ЗОВАНА.

Сыпъ. Добро утро отче.' Погледнн,
какво с ясно небе то, и нема н(йде обла-
чецъ. Какво топ л о гр he сллнце то отъ
истокъ, и какво в тихо време то. Чу-
вашъ лн, какво умнлно иКь%тъ птички т!>?
Погледнн само на онова гладно стадо,
какъ сладко пжсе. Боже мой, на кадето
погледн.ъ, се умилна красота!

Отецъ. Истина, сынко, Богъ е об-

дарилъ и украсилъ сжсъ сичко нашж та
землж, и се, що вндишъ, отъ Него е.
Той е толкова благъ и добжръ, щого
не ноже да ся искаже. Но кажи ми, сын-

ко, помолнлъ ли си сл Богу отзарана?

Сынъ. Помолихъ, отче, и то отъ
се сжрце.

Отецъ. Добро, мой любезный сы-
не. Но испыталъ ли си бЬше и совЬсть
тл? Да тя не е накарала на нЫцо? Да
не си прегрЪшилъ нЪщо ? Защото тре-
ба да ти е чиста душа та, йога ся раз-
говаряшъ съ Бога, въ молитв* та си.

Сынъ. Милый мой отче, азъ нера-
зумквамъ добр'Ь твое то пыташе. И да
ти кэжа право, азъ не знаш, що е со-
вЬсть, нити знак., какъ треба да испы-
твамъ совесть та си.

Отецъ. Не ся ли осещашъ, сып-
ко, какво си ми казалъ вреди това, какъ
е вдЪзла една крана въ градинА та на
напвЙ атъ сосЪдъ (коминл) , а отъ иего-
вы тЪ Д’Ьца ни е имало никое да w. ис-
кара, па ты си оставилъ игр* та си, та
си № искаралъ? Въ тойзн часъ ты не
осети ли нЬщо въ себе си да тя похва-
лява? и не бЪше ли радостенъ?

С ы н ъ. Истина, отче, радостепъ
бЪхъ, и толкова драго ми бЬше, щото
не мога ти исказа. И никакъ не бЬше
мн грижа, като мя укорявахА дружина та
ми, чи самь развалилъ игр* та; защото
нЪщо извАтрЬ мя охрабряваше и похва-
ляваше, чи самь сторилъ добро дЬло, и
чи е требало тай да сторно.

Отецъ. А осещашъ ли ся, какво
мн сн казалъ завчера, какъ си отишелъ
съ твои тЬ» другары да тлрсишъ по длр-
+> вета та малки птиченца, па св пашелъ
подъ единъ храстъ кесс1’ь% сасъ желти-
цы, и си щялъ да гы раздал ишъ сасъ
дружин* та си, и да не обаждашъ нико-
му; тогава не нули въ себе си пЪщо да
ти говори?

Сы нъ. (Като ся прнчервн отъ
срамъ.) Чухъ, сладкшмой отче! Защото,
като найдохъ желтицы тЁ, и ся зарад-
- вахъ, и рекохъ , да гы раздали» съ дру-
жин* т* си, тапа да не казвамъ никому,
тойзи часъ извАтрЪ мя нЬщо укори, воз-
> браняваше мя и думаше: не тн е слободно
дасторишъ, щото мыслишъ. Азъсятута-
кси покаяхъ и засрамихъ, и додохъ да ти
исказахъ сичпо то. И сега мя е срамъ,
като смыслы?;, какъ самь ся полакомилъ
да скрыт, чуждо то нЬщо!

Отецъ. Е! види»пъ ли, сыне, какъ
си чулъ нЬкой гласъ нзъ тебе, когато
си сторилъ добро дЪло, а тай исто си
чулъ гласъ въ себеси, когато си щялъ
да сторишъ зло. Тойзи гласъ въ тебя
ни е нищо друго, но само гласъ-атъ на
сов Есть та. И то ти е совЬсть та. Ви-
* дишъ ли, чи тя е праведен?. суд1я_!

Сынъ. Дай да тя цАлунА рака
тл, дето мя т&й хубаво учишъ. И така
е. Защото, когато искарахъ кравл тл
изъ сосЬдова та си градина, тогава мя
извя>трЬ нЬщо похваляваше и бЬхъ ра-
достенъ; а когато щяхъ да скрьпж чуж-
ды тЬ пары, тогава мя нзвлтрЬ нЬщо
усоряваше и бЬхъ снужденъ. — Но ка-
жи ми, отче, совЪсть та само въ дЬтин-
скш-атъ ли возрастъ существува въ че-
ловека или и догдЬ е живъ? И има ли
сяК1й человЬкъ совЪсть?

Отецъ. Сыне! совесть та суще*
ствува въ человЬка до смлрть. Па былъ
той старъ или младъ, мл>жъ или жена, са-
мо нали е той человЬкъ, то има совЪсть.
И тя говори въ него тлй исто, както що
си чулъ въ себеси. Тонзи гласъ со-
вести въ человЬка па самаго Бога е гласъ,
и блазе на оногова, кон го го слуша. Той-
зи гласъ существува въ сякиго человЬ-
ка; казува му, кое е добро и право, кое
е зло и неправо ; учи го да чини онова,
което е добро и право, а да отбЬгнува
отъ зло то и неправо то.

Сынъ. Почитаемый мой отче, ка-
жи ми , какъ могж да распознавамъ пра-
во то отъ неправо то?

Отецъ. Кога мыслить, или пра-
вишъ нЬщо, па гледашъ да го укрыешъ
отъ свЬт-атъ, да тя не познай никой, що
мыслишь или правишь, тогава знай на*
здраво, чи е то неправо.

Сынъ. А да ли е и онова право,-
което аль, кога слмь въ нЬком. нуждж,
смЬи да сторм., тоесть, да нзлжжл?

Отецъ. Само онова е право, кое-
то можишъ да сторишъ въ сякш случай,
безъ да ся озжрташъ на самъ на татакъ.
А да изллыкишъ, макаръ въ как.ъвъ слу-
чай да си, това ни е право.

Сынъ. О какво мя е драго, като
знак, и това ! Но моли ти ся, отче, мо-
же ли человЬкъ секога да ся влада по
това правило ? П слободна лп му е во-
ля та ?

Отецъ. Сыне, много человЬци мы-
слить, чи е сичко онова право и добро,
за което имъ зЬе ежрце то, и чи имъ е
слободно сичко да править, само да уго-
дить на тЬло то я на желаше то си. С.ъсъ
еднл рЬчь , Tin мыслить да е то слобо-
дна воля, когато человЬкъ чини щото
ще. Но злЬ ся измамватъ. Слобода та
е, сынко, такова нЬщо, чрезъ което но-
же человЬкъ да разликува добро то отъ
зло то, и право то отъ неправо то, па
поел Ь да чини онова, кое то е добро и
право, а да отФлрля онова, което е зло
и не право. Смысли само, какво ти е
было, когато си оставилъ игрж та си, та
да искарашъ кравА та изъ сосЬдова та
си градина. На ли е отъ твоя та воля
завысило, да сторишъ , което си щялъ?
СлЬдователно ты си былъ слободенъ. И
ты си сторилъ онова, което е изысквалъ
гласъ-атъ на совЬсть та ти, сирЪчь до-
бро то и право то. ВЬрвай, сыне, само он-
зи человЬкъ е слободенъ, конто си слу-
ша совесть та; а конто слЬпо угожда-
ва на тЬло то и на желаше то си , тон
ни е слободенъ. Той е робъ на тЬло
то и на желащя та си.

Сынъ. Кога е тай, да ли е по до-
брЬ да служа человЬкъ всегда совЬсть
та си а не тЬло то?

Отецъ. Какъ да ни е тай, сынко?
конто радостно служа совЬсть та си,
той всегда осеща въ себеси нЬком» осо-
6ита драгость; и товасязове нравствен-
но осЬщаше. Само внимавай въ себеси,
па щешъ позна отъ само-себеси, да ли
е истина , щото ти говорнк. И то быва
така. Кога помысли шъ, да правишъ нВ-
хцо, тутакси и совЪсть та ще да ти
доди на помощь, за да тя совЪтува. Тя
ще да ти каже, да ли е добро и право,
щото си наумилъ да чинищъ. И тогава
треба да ьъ послушать; защото, ано из-
берешь онова, което тя не удобрява, то
ще да ся каншъ. Н нога то запомнишь
нЪкое дЪло, и усещашъ вь себеси, да ти
е по воля та, и да ти е весело с.ьрцето,
тогава знай, ни вл>рвишъ изъ правый атъ
пать, и чи струвашъ добро. Ако ли осе-
щашь въ себеси страхь и срамъ, тогава
знай , чи не си изъ доблръ п.ьть трлг-
налъ, и чи струвашъ зло. НайпослЪ, кога
свершишь, щото си начналъ по напредъ
да чинишь, тогава ще ти каже совЪсть
та, да ли е было то добро или зло, да
ли е было право или неправо.

Сынъ. А защо треба повечь да
слушамъ совКстьт&си а не тЪло то си?

Отецъ. Затова, сыне, защото со-
вЪсть та сама по себеси, не ще никога
да ны изл.ъжи за какво-да-е, а, желан!я<
та и лекаже то на наше то слрце, не
само память насъ, но юще моглтъ да
ны накаратъ на голЪмы грЪховы и без-
закошя. Сыне, конто человЪкъ ся влада
по тЪлесны тЪ си нскашя. и комуто Tia.
жж, защото лжжа та е веема противна
на совесть тж. — 1Цл да яспжлню, обЬ-
щаше то си, защото е то свята та длж-
жность на сякш почтенъ человЬкъ. —
Не щл да ся упивамъ, защото шянство
то е голЬмъ грЬхъ. — 1Цж да помагамъ
на ближнш-атъ си въ нуждж та му, за-
щото Богъ и моя та совЬсгь тжЙ мн за-
лов Еда.

Сынъ. Може ли сякш человЬкъ, да
бжди добродЬтеленъ, или това е дадено
само на нЬкои человЬцы?

Отецъ. Сякш человЬкъ, сыне, мо-
же да бжди добродЬтеленъ, само ако ще.
То отъ него завысн; защото негова та
совЬсть не иска отъ него онова, което
той не може да понесе, но само онова,
което той може да сторв, ако ще. Ка-
залъ ежмь ти , чи гласъ-атъ на совЬсть
та въ человЬка е глась на самаго Бога,
а Богъ, като творецъ на наша та при-
рода, знай нзвЬстно, какво смы и колко
смы каджръ, на затона ти и говори,. чи
можимы да исполнявамы сичко онова, кое-
то иска отъ насъ наша та совЬсть. Ако
ли ся сумнявашъ, сыне, да ли има со-
вЬсть та власть надъ человека , ты по-
мысли само . колко п<ьти тя е побудила.
да сторишъ добры дЬла! — Послушай
мя да ти прикажА единъ завчерашнш
случай, който ся случи въ наше то се-
ло. Ты познавашъ Радня Петкова, чи е
тпяница и крадливъ, iow,e отъ дето го
потлрсишь. Чулъ ли си, що е сторилъ
завчера на Донча Михова ? Разбнлъ му
глэва та: а той ншцо не му рекАлъ, но
отишелъ си мирно у дома си. А шяни-
ца та, Радию, станалъ да иди пакъ въ
кржчмарницж та , да nie юще. И като
минувалъ по мостъ-атъ, сполЪтялъ и пад-
налъ долу въ рКкА та. А Дончу, като
го видЪлъ отъ тЬхъ, тутакси, рекАлъ въ
себеси: Нека, нека ся дави ! хакъ му е!
Баремъ гце да ся махни единъ злотво-
рецъ отъ свЬтъ-атъ. Я гл едай, гледай,
какъ ся дави! какъ блрбори! ала горко
му, нека ся дави! не ми е грижа ! Никой
не може да рече, чи го самъ азъ бутналъ
отъ мостъ-атъ, защото ми разби глав а
та. И азъ ако и да ида сега да го из-
вадм, белке гце да рече благодари?, ви?
— Докатъ в Дончо, съ разбитл главА,
тай мыслнлъ, совЬсть та му го понуди-
ла, и рекла: Стами и иди та поиогни на
Радия. И добрЬ ще сторишъ! Това е свя-
та длажпость.— И Лончу тутакси отишелъ
на рЬкА та, и избавилъ Радия отъ оче-
заповЪдуватъ, той е до край въ темно-
та я мрачность, и той е изгубенъ и самъ
не знай, що чини.

Сынъ. А може ли человЪкъ да 6а-
ди щастливъ на тойзисвЪтъ, ако си слу-
жа совЪсть ТА?

Отецъ. Сыне, не само щастливъ,
но и блаженъ ще да 6ади на тойзи свЪтъ;
защото совесть та совЬтува человЬка,
да чини онова , кое то служи за негово
то щаст1е, а което му возбранява и не-
дава да чини, то го помрачава и правя
нещастенъ.

Сынъ. Слободно ли е, отче, по нЪ-
кой пать да стори человЪкъ нЬщо про-
тивъ совЪсть та си; напримКръ тогава,
кога ся надЪва, чи ще доб!е нЬкой ин-
тересъ; или когато го е страхъ, да ся
непосрами отъ поголЪмы тЪ си, и да из-
губи тЬхНА ТА МИЛОСТЬ?

Отецъ. Не е слободно, сыне, ни-
какъ. Почтенъ человЪкъ всегда презнра и
отФАрля кэкавъ да-е интересъ, ако не
го удобрява иегова та совЪсть, макаръ
колко да бы было за него добро. По-
чтенъ человЪкъ на драго сАрце отбЪгва
отъ сякш нечистъ интересъ, и радъ е
сжсъ по мазко да помяни, само да не иди
противъ совЬсть тж си, и да си неугрЬ-
ши душж тж. Затова, сыне, нека ти бж-
ди отъ сичко най свято онова, което со-
весть та ти показва да чннишъ, и отбЬ-
гвай отъ таквизи интересы и желания,
отъ конто тя забранява совЬсть та. Съ
еднж рЬчь, и самый-атъ животъ презри,
ако бы ся прилучило нужда , само да си
неокаляшъ совЬсть тж.

Сынъ. Какъ ся зове онзи человЬкъ
конто чини онова, щото го удобрява со-
вЬсть та му, а отбЬгнува оть онова, кое-
то е зло?

Отецъ. За такжвъ человЬкъ наз-
ваны , да е добродЬтеленъ. — Сыне,
слабоумии тЬ человЬци обично тжй мы-
сл!жтъ въ себеси: азъ нещж да крамъ,

защото, споредъ кражбж тж, може да
докарамъ на себеси голЬмъ срамъ.— Не
щж да лжжж, защото, спродъ лжжж тж,
може да мя намЬргЖтъ много бЬди, и ся-
кой ще да бЬга отъ мене. — Не щж да
ся опивамъ да мя не боли глава та. —
Ала добродЬтеленъ человЬкъ не мысли

тжй, но слушай какъ: Азъ нещж да
крамъ, защото кражба та е грЬхъ, кон-
то выка кжмъ Небе то. — Не щж да лж-
видна та смжрть. — Ето видишь ли, сы-
не, колко власть има совЬсть-та надъ че-
ловЪка, в що може да чини!

Сынъ. О любезный отче! колко
бы было добро, да сж сички тЪ человЪ-
ци добри като Дойча ; и сякой тли да
слуша совЬсть тж си като него! Ала ка-
жи ми , молгж тя, какво е това въ чело-
вЬка, което го слисва, и не му дана, да
си слуша совЬсть тж?

Отецъ. То е онова, сыне, което
и Дойча ни е оставило найнапредъ, да
иди да помогни на Радня, и то ся зове
чувственность. — Слушай мя, да ти го
изяснмч сжсъ примТ.ръ. Ты знашъ, чи там;
годинж ся сж слабо родили чиреши тЬ, — и
въ нашж тж градинж нема ниедна; по-
мнишь ли, що ми си казалъ вчера, чи си
заминувалъ край Ивановж тж градинж,
видЬлъ си, какъ сж навыснали клони тЬ
сжсъ зрЬли черешы, и ти потеглило сжр-
цето да откжснишъ и изядешъ нЬком,?

Сынъ. Тжй бЬше отче. Истина е.

Отецъ. Е! видишь ли, чи щомъ
си видЬлъ оныя ревнивы черешы, тута-
кси ти ся дощЬло да откжснишъ нЪком.
и изядешъ. Ала, — не е ли истина, —
чи туку като си помыслилъ въ себеси,
тутакси тя е изобличила совЬсть та тиг
дане докачашъ чуждо то пЬщо? Истый-
атъ часъ си нуль нЬщо въ себеси, кое-
то ти е говорило: преекочи поскоро
плетъ-атъ, откжрши нЬколко клончета,
на конто има много черешы , и бЬгай!
Не бойся, никой не тя види, а въ гради-
нж тж нема никой! Я погледай само ка-
кви сж хубави череши! — На ли е така?
— Сега самси можишъ да видишь, що е
чувственность и какво тя иска. СовЬсть
та тя е учила, да не докачашъ чуждо то
нЬщо, ако и да ти е теглило сжрце то
за него; а чувственность та тя е учила:
да прескочишъ плетъ-атъ, та да откра-
днишъ- СовЬсть та тя е учила на до-
бро, а чувственность та тя е наговаряла
на зло. РазумЬ ли сега , що е това нЬ-
що въ человЬка, дето му не дава да си
слуша совЬсть тж? — Много пжти, ся
случава, сыне, человЬкъ въ такавж нуж-
дж, щото бы требало да излжжи, та да ся
избави. Въ такжвъ случай, той чува въ
себе си два гласа. Единъ му дума: из-
лжжи ’ та да ся избавишь , и то е чув-
ственность та, а други му дума: не лж-
жи! това ни е слободно даго сторишъ. —
Въ такжвъ случай ся бори человЬкъ самъ
сжсъ себеси. — СовЬсть та иска да слу-
in a нем; но и чувственность та това
исто иска. Блэзе, сыне, на оногози,
конто може сжсъ совЬсть тж си да над-
вые чувственность тж си. Той е добро-
дЬтеленъ человЬкъ: а тежко на оногозн,
конто е толкози слабь , щото чувствен-
ность та може да му заповЬда и да го
влачи на сякаквы грЬховы.

Сынъ. Отче! само то ли е грЬхъг
кога человЬкъ чини зло дЬло, или е и
онова грЬхъ , кога человЬкъ говори ка-
ждого завжрни?

Отецъ. Сыне! сичко, що е про-
тивно на совЬсть та и на нашш-атъ е-
стественный законъ, се е грЬшно; па бы-
ло сжсъ дЬло или сжсъ говоръ. Азьзнагж,
ни много мыс лгать, какво псуваше то и
гнусны тЪ думи не сж зло нЬщо. Теж-
ко на таковы человЬцы! Tin, ако быхж
знаилн , колко сж близо гнусни тЬ думи
при гнусны тЬ дЬла, бЬхж сж оставили,
и щахж да си вардыьтъ языкъ-атъ, и не
щяхж, да обезчестянатъ така красныи-
ать Боной даръ. Затова говори Свято то
Писмо: блазе на онзи человЬкъ, конто не
согрЬшава сжсъ думы.

Сынъ А може ли человЬкъ да со-
грЬшн и сжсъ мысжлъ?
Отецъ. Може, сыне, понеже наши
тЪ мысли нищо друго не сж, освень из-
ливаше на наша та душа. Щото мысли
наша та душа, нш послЬ съ тЬло то си го
дЪйствувамы. СлЪдователно, ако сж на-
ши тЪ мысли нечисти и грЬшни, то и дЬ-
ла та ни хце сж нечисти и грЬшнн ; ако
ли сж мысли тЬ ни добри и чисти, то и
дЪла та ни ще да сж добри и чисти. —
Има, сыне, много человЪцы, конто чи-
натъ добры дЪла , ала пакъ не можимы
да речемы, чи мыслить добро сжсъ ду-
шж тж и сжрце то си, до катъ не при-
диримы на здраво, заицо гы сж правили.
И когато исками, да ся научимы, треба
най напредъ да придиримы, да ли сж сто-
рили ria добры дЪла за Бож1Ь¥> тж лю-
бовь и за ближшй-атъ си, да ли е нача-
ло то на добры тЬ имъ дЪла произишло
изъ совЬсть та имъ? Загцото, ако
нЪкой правя само тамъ добро, отъ де-
то ся надЬва да придоб<е нЬщо, той не
може да ся нарече, чи е добжр ь отъ вж-
трЬ, н чи си слуша совЬсть тж. Видишъ
ли сега, колко е нужно да сж чисти мы-
сли тЕ ни? Познавашъ ли сега , чи ся-
кое добро дЬло ся цЕни по вжтряшно
то побуждеше, чрезъ което смы стори-
ли добро то дЬло ? Пазися прочее, и ни-
кога не давай да ся вкореняватъ въ тебя
нечисти и непотребнн мысли, но искоре-
нявай гы щомъ гы осетишъ.

С ы н ъ. А какво може да стори че-
довЪкъ, ако стори нЪщо противъ со-
вЬсть та си, и си угрЪши душА та?

Отецъ. Треба, сыне, да ся по-
прави.

Сынъ. Монсе лися, отче, поправн,
и какъ быва то?

Отецъ. Може, сыне; само треба
да си познай погрЪшкА та , па като ся
увЪри чи е согрЪшилъ, тогава треба да
ся зарече въ Бога и въ себеси, чи веще
вечь да чини онова, което до сега е чи-
ни лъ.

Сынъ. Кажи ми, отче, какъ може
человЪкъ най лесно да си познай погрЬш-
KA ТА?

Отецъ. Най лесно може человЪкъ
да познай погрЪшкА та си , ако сравни
мыслы тЪ, думы тЪ и дЪла та си, сасъ
Божш атъ законъ, па послЪ испыта се-
бес я, да ни е нЬлцо помыслялъ, рекАлъ,
ИЛИ сторилъ противъ EoaiifA ТА ВОЛГА И
противъ Иеговы тЪ святы заповЪды, или
противъ чиста та си совЬсть , противъ
естественный-атъ нашъ закоиъ или про-
тивъ длжжность тж си? Само помысли,
какъ бы могжлъ человЬкъ да познай, да
ли е прегрЬшилъ нЬщо противъ гражда-
сгий-атъ законъ. догдЬ понапредъ не сра-
вни свои тЬ дЬла съ него? Да ти кажж
това сжсъ иримЬръ. ТебЬ е позната
оная правителственна уредба, чрезъ коя-
то е забранено да ся не погребаватъ
мжртжвцнтЬ до гдЬ ся не минатъ двай-
си и четы ри часа, отъ какъ е мжртвецъ-
атъ изджхналъ. Сега, ако иска и Икон да
познан, да ли е престжпилъ таи» уредбж,
треба самъ себеси да испыта, да ли е
чакалъ двайси и четыре часа споредъ
уречеино то време. РазумЪ лисега, какъ
може человЬкъ да си познай грЬхъ-атъ?

Сынъ. Разум Ьхъ, отче, но молт
ти ся, изяснн мн на просто, какъ треба
сякш человЬкъ да испытва самъ себеси?

Отецъ. Кога то бы ты, сыне, зелъ
да испытать себеси , па бы рекжлъ та-
ка: Азъ слушамъ мои тЬ роднтелы и въ
обще сячкы тЬ по стары, а особито
слушамъ и почнтамъ власть тж. Пжкъ
за другы нЬща, пшцо не могж да св най-
ди» погрЬшкж; не лжжж, не сжмь никого
измамнлъ: слЬдователно добжръ сжмь че-
ловЬкь п немамъ нуждл да ся поправля-
вамъ; въ тэкавзи случай ты съ твое то
испытваше щеше да си подобенъ на
Фарисея, конто ся е самъ хвал ил ъ. И-
стяна , дЪца та са длажпи да слушать
родители тЬ си и по стары тЬ; подан-
никь-атъ треба да 6 покоренъ на власть
та; ни е слободно нити да ся лажи, ни-
ти да ся нзмамва други: но що мыслишь
ты сега, изречено ли е въ това мало
испытуваше сичко, което ся нзысква
отъ единъ честенъ человЬкъ? И ако
нЬкой не лажи и не измамва, ако е
на власть та вЬренъ и покоренъ, той да
ли нема юще длажносты ? Не тай,
сыне, не! онзи, коЙто желай да ся по-
прави и да 6адн по доблръ, треба по
пространно да ся нспытва въ длажно-
сты тЬ си. — 1олце да ти докажА, сы-
не, я това. Когато бы мыслилъ ты въ
себеси тан: азъ ся владамъ прилЬжно и
точно споредъ длажносты тЬ си, и кол-
ко то отъ кадЬ совЬсть та , тя не мя
укорява за нищо; а освень това чина
добро, колкото мога ; — истина, колко-
го отъ твоя страна, то бы было се до-
бро, ала ако правишь сичко това само
да тя хвали свЬтъ-атъ , тогава твоя та
ревность и добрина щяха да произла-
амлтъ отъ нездраво разсуждеше! Затова,
кога нспытвашъ себеси,, кажи: дллжно-
сты тЪ, що гы струвамъ, да ли гы стру-
вамъ затова, защото Богъ я совЬсть та
»и тжй заповЪда : или може да не сжмъ
ни мыслилъ за Бога , когато с«ьмъ пра-
вилъ Tia добры дЪла, но за интерезъ-атъ
си ? Защото залудо крый человЪкъ сжр-
це то си отъ свЪтъ-атъ, когато немо-
же да го укрый отъ Бога !

Сынъ. Кога бы можалъ человЪкъ,
да влспира сякакво тЪлесно желате,
и кога бы можалъ да ся уджржи тамо,
гдЪто пай лесно може да падки ; или въ
кратко да речемъ , кога бы ставалъ отъ
день на день по добжръ , може ли смЪкк
да рече, чи струва това отъ само-се-
беси?

Отецъ. Никой разуменъ человЪкъ,
не ще да рече това. Това иЪщо само
онзи може да рече, който е горделивъ
или несмысленъ. Защото колкото има и
щото може да стори человЪкъ, се отъ
Бога го получава, па было богатство
или высока наука; или Господарство и
власть, или здрав1е и щаст!е, сичкытЪ
т5я одъ Бога му сж дадени. Кога про-
чее спчки тЪ человЪци сл> Болин, и кога
отъ Него добывамы сичко онова, което
е намъ нужно, помысли , колко е безу-
менъ очзи человЪкъ, конто ся надЪва на
себеси , или който ся горди, кога видя
себеси, чи знай нЪщо, или чи може да
стори нЪкое похвално дЬло, което безъ
Бога не може ни да ся помысли. — Пред-
стави, сыне, въ себеси, като да бы за-
неслъ человЪкъ мжнечко дЪтенце, въ
нЪкое пусто мЪсто, и да го остави тамъ
да отржсте, могжлъ бы да ся раэвые та-
мо въ него Богоданный-атъ му разумъ,
и да ли бы можало то да разликува до-
бро то отъ зло то?

Сынъ. Азъ мысж. чи не само не-
ще може да разликува добро то отъ з.ю-
то, но чи неще да знае нити да го-
вори.

Отецъ Тжй е, сыне, нито гцеше
да знай да говори, нито бы никогашъ мо-
гло да стани мудро и добро. И ты зна-
ялъ ли бы сега да четешъ и да пишишъ,
да тя ни е научилъ учитель-атъ въ учи-
лище то? И нш сички хцехмы ли да знай-
мы да говоримы, ако не быхж ны научи-
ли родители тЪ ни и по стари тЬ отъ
насъ? И както самъ оставенъ человЬкъ
не бы можалъ да распознай добро то>
отъ злото, и право то отъ неправо то и
не само това, но не бы можалъ да
знай, нити да говори: така исто и сички
тЬ человЪци и народи не быхж никога
разумни, просвещении и добри были, ако
ся не быхж сообращавали и сасъ другы
народы. Прочее треба да има нЪщо, кое-
то е отъ начало общи учитель на сич-
кы тЪ народы по свЪтъ-атъ, което и до-
сега непрестанно <поучава и наставлява
сякого человЪка на правж тж мудрость
я добродетель, а тойзи общи учитель на
сичкы тЬ народы и особно на сякаго че-
ловека е Богъ. Видншъ ли, чи е сичко
отъ Бога, и чи нема человЬкъ правдж
да ся горди и надига, ако е добжръ, му-
джръ, богобоязлияъ, возджргкенъ , защо-
то само сжсъ Бояшж тж помощь може
да бжди такжвъ.

Сынъ. А да ли жели и иска Богъ
да сж сички тЬ человЪци добри и му-
дри ?

Отецъ. Кажи ми пай напредъ, сы-
не, мпже ля скотъ да бжди муджръ я до-
бжръ?

Сынъ. Какъ бы можалъ скотъ да
бжди муджръ и добжръ, когато той не-
може да разликува право то отъ непра-
во то ?
Отецъ. Е! видишъ ли, сыне, скотъ-
атъ нема въ себеси такжвъ даръ, за да
бы можалъ да бжди муджръ и добжръ;
ала человЪкъ има въ себеси тойзи даръ.
Нему е дадено отъ Бога , да распознана
добро то отъ зло то и право то отъ не-
право то. Само той едннъ може да из-
бирж между едно то и друго то, и пос.тЪ
да чини онова, което е добро и право,
а да отбЪгнува отъ зло то и неправо то.
Що мыслишъ сега ты, когато е Богъ
обдарилъ человека съ та к о в ж силж, чрезъ
която може да стани муджръ и добжръ,
то кой памятенъ може да има сумнЪте,
да ли иска Бож1я та воля, да бжджтъ
сичкитЪ человКци мудри и добри?

Сынъ. Това е тжй. отче; но юще
сжмъ радъ и това да знатж. да ли е Богъ
обдарилъ человЬка сжсъ таково сред-
ство. което да му помага, да стани му-
джръ и добжръ?

Отецъ. Обдарилъ го е, сыне. И
Бож1Я та воля е, да бжди человЪкъ отъ
день на день по честенъ и богобоязливъ.
Ала ни единъ человЪкъ неможе да стани
изеднажь муджръ, добжръ. честенъ и бо-
гобоязливъ, но постигва гы мало по ма-
vo, до гдЪ е живъ. — СлЪдователно
isora e Богъ даровалъ таковж силл па
человЬка, чрезъ конто да може да бжди
муджръ, добродЬтеленъ , честенъ, бого-
боязливъ и проч. . . , и кога нарочно
ясна, да бждимы мудри, честни и бого-
боязлнви : то кой памятенъ не бы увЬ-
ренъ былъ, чи Богъ е лосадилъ въ насъ
средство , което да помага намъ, да на-
предувамы въ сяк а. добродЬтель, конто
Бож1я та воля отъ насъ изысква?

Сынъ. А кое е това средство, кое-
то е Богъ даровалъ на человЬка, за да
ся поправя и стани по добжръ?

Отецъ. Казахъ тн , сыне, по на-
предъ, чи скотъ-атъ не може да бжди
муджръ и добжръ, нити да разликува
право то отъ неправо то, защото нема
разумъ. Това свойство само единъ че-
ловЬкъ има. Само нему е далъ Богъ ра-
зумъ, да може съ него да расцознава до-
бро по отъ зло то, право то отъ неправо
то. Видишь, ли, сыне, колко е драгоцЬ-
ненъ тойзи даръ, сжсъ който е Богъ об-
дарилъ человЬка! И разумъ-атъ е пжр-
во то средство, чрезъ което Богъ учи и
управя человЬка.

Сынъ. О сладкш отче! Азъ щж
совсЬмъ наздраво другче да цЬнгж тойзи
высокъ даръ Божш, като познахъ , чи
той е пжрво то и главно то средство, и
1О1це отъ день на день щж да ся стара», да
стан ж по добжръ и муджръ: щж да сла-
ви. Бога, мой-атъ творецъ, сжсъ сичкж
тж «и душж, защото мя е обдарилъ сжсъ
разумъ, чрезъ конто ся отличавамъ отъ
животны тЬ. — Има ли юще нЬкакво
средство?

Отецъ. Има. сыне, само слушай.
— Скотъ-атъ, като ся разяри, става ка-
то бЬсенъ, и не ще да ся примири , до-
гдЪ си не отвжрни. И человЬкъ ся раз-
гнЬвява много пжти, ала той може да ся
стегни и уджржи да си не отвжрни. И-
стина, чувственность та му шепни извж-
трЪ, и говори : отвжрни си; ала разумъ-
атъ го вжзбранява и не му дава да си
отвжрни. СлЬдователно человЬкъ може
да ся уджржи, да не си отвржщж. — Io-
ще, скотъ-атъ щото чини, чини го слЬ-
по по кржвь та и по естественно то си
влечете. Истина, и человЬкъ има снч-
кы тЬ тЪлесны наклонность! и желашя,
конто го превзиматъ; има страсты, кон-
то го мжчатъ и распинать, ала той мо-
же да гы побЬди. ЧеловЬкъ може да
бжди и безъ онова, което му ся нан иска,
ако види, чи му го не удобрява разумъ-
;нйродиа^и^стёка]
атъ. Той може да стори сичко, посред-
СТВОМЪ СЛОбодНЖ ТЖ СИ ВОЛГА, сжсъ кон-
то го е Богъ обдарилъ, и сжсъ конто
той може да стани добродЬтеленъ. И тя
е друго то средство, съ което Богъ учи
и управя человЬка.

Сынъ. О колко красно твореше е
человЬкъ! Има разумъ, а има я слобо-
днж волмч. Разумъ-атъ му показва, що
е добро и що е зло, що е право и що
неправо; а посредствомъ слободнж тж
волмч отбира едно то отъ друго то, и
чини онова, което е добро и право, а
отбЬгва отъ оиова, което е зло и непра-
во. Отъ тука ся види, чи Богъ, конто е
тжй дивно украсилъ человЬка, много го
обича. БлазЬ на онзн человЬкъ, конто
умЬй да цЬни тойзи даръ Божш, и кон-
то ся влада сжсъ него така, както изы-
сква Bomia та воля, тоесть, да бжди до-
бжръ и муджръ.

Отецъ. Мой сыне! и совЬсть та
ся причислява сжсъ т!я реченны сред-
ства , тоесть , сжсъ разумъ атъ и сжсъ
слободнж тж волю. Тя много помага на-
человЬка да ся поправн и да бжди по
добжръ; защото сякога го совЬтува да
чини добро, и да отбЬгва отъ зло. И
гака, мой сыне, разумъ-атъ, свободна та
воля и совЬсть та сж три силни средства,
конто е Всеблагш Богъ даровалъ на ся-
киго человЬка за так* прнчинж, да бжди
отъ день на день по добжръ, муджръ,
просвЬщенъ, богобоязлнвъ н благоче-
стивы

Сынъ. Милый мой отче! разумЬхъ,
чи т5я средства сж, конто водьътъ насъ на
добрый-атъ пжть; но има ли и другы, да
сж вжнъ отъ насъ, конто помагатъ на
человЬка, да станн по добжръ и му-
джръ?

Отецъ. Има, сыне, и т!я сж: Свя-
то то Писаше, Свято то Крегцеше, Свя-
то то Прнчагцеше и Молитва та.

Сынъ. Мол fa тн ся покорно, отче,
да ми изяснишъ малко по пространно Tia
вжнкашны средства, за да быхъ моагалъ
да гы цЪни>, както треба, и да гы упо-
треби. мудро за исправлеше то си.

Отецъ. Сыне! Свято то Писаш'е
соджржи въ себеси рЬчы тЬ на Самаго
Бога, затова ся и зове Слово Бойле.
Богъ, като обгцш учитель на человЬче-
скш-атъ родъ, открылъ е намъ въ Свя-
то то Писаше Свогж та волн;, и пока-
з’алъ ни е, каква ны награда чакЗ .•
исполнявамы НеговА та волк.; ако ли к
не исполнявамы и презирамы, за какво
наказан1е да ся надЬвамы. И да не бых-
мы ся ши, сасъ нашш-атъ плятакъ ра-
зумъ, напинади, да постигнимы кэкавъ е
Той, за това е Самъ Себеси и свойства
та Си открылъ въ Свято то Писаше; но
освень, това показалъ ни е, и какъ треба
да Го прославлямы. — Съ еднА рЬчь,
Свято то Писаше е книга падъ сичкытЬ
книги; и нема человЬкъ на тойзи широ-
кш свЬтъ, конто не бы мо'.калъ да ся
ползува отъ Нея; нити има таково со-
стоите въ нашш-атъ животъ, за което
не бы написано въ Нш& утЬшеше то и
лЬкъ-атъ (цЬръ-атъ) на сичкы тЬ при-
ключешя, конто ся случаватъ въ него.
Въ Нем е спасително то утЬшеше, и за
стары, и за млады; и заилжы,н за же-
ны; и за родитель*, и за чада та имъ; и
за владЬтелы, и за поданницы тЬ имъ;
и за властителы, и за подчинены тЬ имъ;
и защастливы, и за бЬдны; съ еднж рЬчь,
эй сяк иго человека и за сяко негово со-
стоите въ животъ-атЪ му. Танк книга ши
наричамы Ветхш и Новый ЗавЬтъ, или
Свята Библ in.

Сынъ. БлазЬ на человЬцы тЬ, бла-
2S

зЬ на человЪческш-атъ родъ, кога иматъ
въ рлце тЬ си таковж книга! Но кажи
ми, гдТ» е това мЪсто , на което ся слу-
жа и npiewa наука та отъ тая книга?

Отецъ. Това мЬсто е, сыне, Цер-
ква та. Въ Церквж тж ся читлтъ со-
борно на народъ-атъ изъ тая книга Бо-
ной тЬ рЬчи, конто поучаватъ и просвЬ-
щаватъ сякиго человЬка: укротяватъ му
нравы тЬ, управятъ му волю. тж на до-
бро, я го завождатъ при Бога. Видишъ
ли, сыне, какъ е нужно за сякиго Хри-
стинина, да ходи въ НедЪлю. и на дру-
гы тЬ празницы въ Церкви.! Азъ не зна-
ке. , какъ ще ся управятъ предъ Бога
онш человЪци, конто не ходклтъ на праз-
дникъ въ Церкви., когато ся совершава
Божественна Литурпя, но стом.тъ, та
шм>гь по крачмарницы тЪ. Па освень
Tin дето грЬшжтъ, даватъ равенъ при-
мЬръ и на млады тЬ. Тежко на тЬхны
тЪ душы! О мой сыне, колко бы было
много добро на свЬтъ-атъ , кога бы има-
ло въ секое село повече добры человЪ-
цы, и кога быхж ся собирали мало и ве-
лико въ праздникъ на Богомолов. По-
мни това, сыне, и догдЪ си жнвъ и здравъ,
не оставяй ни единъ праздникъ да не и-
дншъ въ Церкви..
Сынъ. Наздраво ти ся обЬщавамъ,
чи щл да слушамъ твой-атъ совЬтъ к
щж да ся владамъ по него. Азъ юще
сега, като дЬте, осещамъ голЬмж ра-
дость въ себеси , кога мя заведешъ въ
Церквж, ако и да не сжмъ знаилъ до се-
га чисто, защо ся ходи тамъ; а сега, ка-
то мя научи, колка велика полза е за
человЬка, когато ходи прилЬжно въ Цер-
кви , сжсъ се сжрце щж да ход», тамъ,
да слушамъ она». Божественнж наукж,
която ся прочита, и нищо не ще да мя
вжрни отъ намЬреше то ми. — Раскажя
ми, мол»., сега нЬщо и за Святы тЬ
Тайны.

Отецъ. Свято то Крещеное много
ползж принося на наше то добро воспи-
тание; защото при Крещеже то ся обри-
чамы Богу, чи щемъ да останимы въ
православнж тж вЬрж до смьрть тж си,
и чи щемъ да жнвЬймы поБожш атъза-
конъ. Това обЬщаше, сыне, което смы
обЬщали на Бога , треба и да го испол-
нявамы; и самъ разсжди, има ли по до-
бро и по красно нЬщо отъ това: когато
человЬкъ познава добрЬ Бога, творецъ-
атъ си , когато той наздраво Го вЬрва,
когато на Него ся надЬва, и когато ся
влада, както заповЬда Свято то Писмо!—
Отъ тука можешь лесно да познзйшъ,
колко е силно това ванкашпо средство,
тоесть, Святото Крещеше, за успЬх-атъ-
на мудрость та, добродЬтель та и Бого-
боязливость та ни.

Сынъ. Понаучи мн, отче, исто
тли ясно и за Святото Причащеше.

Отецъ. И Свято то Причащеше е’
спасително средство за наше то воспи-
таше и поправление; запдого при Свято
тр Прича1цеи1е ся смышлявамы за Хри-
стово то заслужеже на искупление то ни;
а тай исто напоипямы страдаже то и
смьрть та Му, която е претлрпЬлъ не-
виненъ и безгрЬшенъ заради наши тЪ грЪ-
ховы, и за да ны избави отъ вЬчно то
погублеже и пропасть; да ны просвЬти4
и умудри сасъ БошественнА ТА си нау-
ка , и да покажи намъ самъ себеси за1
примЪръ, какви треба да смы вамто Бо-
та, кАмънашытЪ- ближны и камто самы:
себеси. Такови размышления могатъ да1
УДАрл»АТЪ И да ОТВАрнАТЪ ЧСЛОвЬка ОТЪ
иного злы- помыслы, рЬчы и д-Бла,- и мо-
гатъ да произведАтъ въ него твлрдА во--
лйь, щото да послЬдува примЬръ-атъ на1
свой-атъ си искупитель Господа iHcyoav
Ето видё ли защо и Свято то Причал
— 3f —

щеше е силно вжнкажно средство за на-
iuiii-атъ успЬхъвъ добродетель тж! Ви-
дишь ли, каквл» вел и к ж ползж добывамы
отъ Свято то Причгащеше, и колко е ну-
жно за сякиго Хрисп’янина, да ся по на-
место нричастява презъ година» тж, ка-
кто изысква церковный атъ уставъ!

Сынъ. О милый мой отче! никога
не щж забрани твои тЪ сладкы рЪчы!
щж да си докарвамъ на ум-атъ наздраво
за сичкы тЬ мои обЪщашя , конто сжмъ
обЬщалъ при Свято то Крещеше на Бо-
га, Творца и Искупителя моего, и щл
да ся старая, колкого могж, да гы испол-
нявамъ до едко , и като ся покагж и ис-
повЬдамъ, да ся причащавамъ на
уреченно то време, което е Свята та на-
ша Церква оставила, и сякога щж да'мы-
слыь он а и. великж жертвж, която осно-
ватель-атъ на свята та наша вГ.ра — 1и
сусъ Христосъ •— принесжлъ е Богу за
ц1»лый-атъ грЬшенъ человЬчески родъ!
Всегда 1це да мн е най драго, когато мы-
сли. за Него, за Иегова» тж кжмто насъ
любовь, която не може да ся сравни съ
нищо! Всегда щж да имамамъ на память
тж ся, какъ е той быль вреда день сжс-ь
сьрце то и душ ж тж си Богу , и какъ е
быль покоренъ на Неговж тж во.пж и
Негово то опредЬлете! И ако бы ся
прилучило, да додж въ таковж опасность,
гдЬто быхъ ся излжгжлъ лесно да согрЬ-
шж, то азъ щж да гледамъ на Него, какъ
е той поступавалъ въ таквизи случаи.
Съ еднж рЬчь, отъ Него ще ся науча-
вамъ, какъ треба да люб»ж Бога , ближ-
ный-атъ си и самъ себеси, и щж да ся
трудил да ся покажж като достоинъ Не-
говъ ученикъ. — 1още остана, отче, да
мя понаучишъ и за Молитвж тж.

Отецъ. И Молитва та е по себеси
много добро средство, чрезъ което може
ди ся избави человЬкъ отъ много бЬды
и напасти, отъ злы мысли и дЬла: за-
щото въ Молитвж тж человЬкъ приби-
ре мыслы тЬ и чувства та си тжй нЬ-
какъ, щото чисто забравя чи има тЬло,
и чини му ся, чи тон сжстой цЬлъ отъ
душа и мыслы , и въ това время нищо
друго не мысли освень Бога. И въ това
восхищено расположен1е, въ което осе-
ща себеси, чи е блнзо при Бога, благо-
дари Му за Негово то отеческо стара-
Hie , дето ся старай за него. Благодари
Му, защото му е далъ животъ и здрагйе;
благодари Му за добрины тЬ, конто му е
даровалъ, и препоручавася на Неговжтж
милость и покровителство. Видишь ли,
сыне, въ какво расположено ся намЬрва
человЬкъ въ молитвж тж си? И разсу-
ди само, возможно ли е да помысли зло
онзи человЬкъ, конто ся разговаря ча-
сто съ Бога?

Сынъ. Треба ли человЬкъ да ся
моли Богу и тогава, кога го намЬри на-
пасть или бЬда?

Отецъ. Ами какъ, сыне! Чело-
вЬкъ е длжженъ всегда, въ сякш случай,
да ся моли Богу; загцото нш смы слаби
и немощни человЬци, па не смы каджръ
нищ о да сторимы безъ Боной та помощь.
За това имамы длжжность да Му ся мо-
лимы и да прибЬгавамы при Него, кога-
то ны намЬри напасть и бЬда, за да бы
ся смилилъ да ны избави отъ тЬхъ. —
Много человЬцы има, сыне, конто щомъ
гы намЬри нЬкаква неволя отпадватъ и
ставатъ како изумлени. За таковы е най-
нужно, да ся молютъ Богу, за да имъ
да де крЬпость и мужество, да понесжтъ
тжрпЬливо и добродушно зло то располо-
жен!!?, което гы мжчи.

Сынъ. А да ли може человЬкъ да
ся моли Богу, когато знай, чи е согрЪ-
шилъ и прогнЬвилъ Бога?

Отецъ. Сички тЬ онш человЬци.
сыне. погрЪшаватъ и непознаватъ Бога,
конто мыслить, ни Богъ ся тли исто
люти и гнЬви като насъ, па ся страху-
ватъ отъ Него. Богъ обича сякого, и
npiiiMa молитвж тл и на най грЪшный-атъ,
само ако Му ся моли отъ се слрце, но
ако ся заедно и кай. За това Му ся iiin
снчки грЬшни человЬци безъ разлива мо-
лимы, исповЪдамы предъ Него согрЬше-
н!я та си и показвамы , чи ся каймы за
тКхъ, и обЬщавамыся, чи хцемъ да ся
поправимы и ще да ся длржнмы за Ие-
говы тЪ заповЪды.

Сынъ. СлЬдователно сички тЪ че-
ловЬци ли сл увлрзани да ся молм»тъ
Богу?

Отецъ. Синки смы безъ разлика
дллжни да ся молимы Богу, и то е ся-
к!й увжрзанъ да ся помоли най плрво за
себеси, па тогава и за другы т1>. Така
дЪца та треба да ся мо.плтъ за родите-
ль! тЬ си, а родители тЬ за дЬца та си.
Слуги тЪ и по малки тЬ за Господары
тЬ и старейшины тЬ, а поданннци тЬ
за владЬтель-атъ си и правя гелство то.

Сынъ. Най послЬ това тя молж,
отче, да мя научишь, какъ треба да си
яспытвамъ совесть та, когато ся моль*.
Богу?
Отецъ. Сыне, ако ся радъ да бж-
дишъ добжръ, и отъ день на день да
ставашъ по добжръ, и ако желаешь да
знаишъ, каквы длжж посты имашъ кжмъ
Бога, кжмъ ближный-атъ си и кжмто самъ
себеси, ты по место испытвай себеси
така : какъ ли сжмь днесь премяналъ и
какъ ли сжмь ся владалъ? Какво ли сжмь
мыслилъ на сжрце то си за Бога? Да ли
сжмь смышлявалъ место Иеговы тЬ до-
брины и благосты? Да ли сжмь ималъ на
память тж си, ми Той е на сяко мЬстои
симко види и знай, и ми отъ Него нищо
не може да ся укрые? Да не бждж спо-
мепжлъ Свято то Негово имя неразсуд.
но и напраздно? Или да не сжмь оставилъ
нЪкой день да не сжмь Му ся помолилъ?
Да ли Му сжмь сжсъ се сжрце благода-
рилъ, за великжтж Неговж милость, сжсъ
която ми мини и показва толкова добри-
ны? И да ли сжмь сторилъ нЪкое добро
за Бояшж тж любовь?

Сынъ. Красни пыташя, отче! О ка-
кой сж силно дЪйствителни , па совсЪмъ
прнродни! Ако бы сяк1й человЪкъ тжй
испытвалъ себеси, тогава гцяхж да сж
повечь добри и богобоязливи человЪци
на свЪт-атъ а не колкото сж днесь.

Отецъ. Симки тЪ т!я пыташя от-
носятся па Бога; а сега щж да ти кажж
другы , конто ся относятъ на нашы тЬ
ближны. И най пжрво то пыташе е то-
ва: Какъ живЬгж сжсъ ближны тЬ сы?
Да не сжмь досадилъ нЬкому? Да не
сжмь сж возрадвалъ на чуждо то неща-
ст1е? Да не сжмь измамилъ или нЬхцо
повредилъ ближный-атъ си? Да не бждж
ся присмЬлъ нЬкому? И да не сжмь раз-
носялъ погр'Ьшкы тЪ и слабосты тЬ му
по другы тЬ ? Да не сжмь былъ шянъ,
да не бждж псувалъ нЬкого или да не
сжмь му говорилъ гнусны думы, да не бж-
дж соблазнилъ нЬкого, и дамусжмьдалъ
лошъ примЬръ ? Да ли сжмь прнгледалъ
сиромаха, и да ли сжмь сторилъ нЬкое
добро, което да ми весели сжрцето?

Сынъ. О милый отче! какви сж из-
рядни Т1я пытан!я, колко бы было добро,
кога бы сякш человЬкъ тжй испытвалъ
себеси ! И тогава щеше да е рай тукъ
на землю тж, кога быхж ся вардили че-
ловЬци тЬ единъ други, да не бы пре-
грЬшнлъ никой никому! Имали !още нЬ-
кои пыташ'я, конто ся изыскватъ отъ ся-
киго, и сжсъ конто треба секой да си
испытва собственно то состоите?

Отецъ. Има, сыне; я въ това при-
apbuie треба да испытвашъ себеси така:
какъ си управлявамъ длжжносты тЬ на
мое то состоите и авате? Да ли сжмь
былъ прилЪженъ и точенъ? Дали мое то
дЬло , около което сжмь ся трудилъ , е
угодно Богу и менЬ, и полезно на ближ-
ны тЬ ми ? Какъ сжмь ся показалъ въ
радость тж и въ печаль тж си ? Да ли
сжмь былъ умЬренъ въ радость тж си. а
добродушенъ и тжрпЬлнвъ въ печаль тж?
Какви сж были мои тЬ желан1я? СмЪгж ли
гы каза на сякиго ? И да не бждж сто-
рилъ нЬщо, отъ което щж да ся посрамгж?

Сынъ. БлазЪ на мене, отче, кога-
то знагж итова! Дам ми да ти. . .

Отецъ. Помакан мазко, сыне, воще
не сжмь свжршилъ; ionje треба и т1я пы-
татя да предлагать: Да ли сжмь ся бо-
рнлъ съ нечисты тЪ си желашя и съ ло-
ты тЬ навыкновен1я? Да ли сжмь согрЬ-
шилъ отъ слабость та и отъ незнан!е то
си, или сжмь гцялъ. та сжмь согрЕшилъ?
Да ли сжмь си позналъ погрЪшкж тж, и
да ли сжмь ся каялъ за нень? Да ли сжмь
днесь по добрЪ отъ вчера? В ь какво со-
стоите ся пампра моя та душа ? Да ли
сжмь готовь за вЬчность, ако мя Тво-
рецъ-атъ и Господь мои новы на въ той-
зи часъ? — Кажи сега, що щеше да ми
кажишъ.

Сынъ. Дан ми ржкж тж си, да ти
мч цжлунж за та»ж добрж наукж.

Отецъ. Сыне! заповнн т!я пыта-
nifl, и почесто ся испытвай така, па щешъ
и на тойзи свЬтъ да бждешъ честить и
благополученъ, и на онзи щешъ да имашъ
вЬчно блаженство.

Кра й.
На долунаписаны тЬ училища дават-
ся въ даръ отъ издатель-а , на сяко по
колкото книжки са назначени.

На:

Тьрповско то 20. Пазаржншко то 20.
Елёнско то 50. Коприщеиско то 10.
3-тЬ Сищовскы 30. КалоФерско то 10.
Габровско то 10. Карловско то 10.
Котлеиско то 10. Панагюрско то 10.
Шумненско то 10. Сопотско то 10.
Рухчушко то 10. Самоковско то 10
Тревненско то 10. Казанлъшко то 10
РЬховскб то 10. Ески-заарско то 10’
ЛЪсковско то 5. Хас-кюв.пнско то 10*
Дряновско то 5. Софшско то 10*
Цер.-коршското5. Видинско то 10*
Бебровско то 5. Сев.певско то 10*
Златарско то 5. Ловечко то 10*
Карнобатско то 5. Плевненско то 10*

Любезнш друзья, Гг. учителя на горе-
писаны тЬ училища!

Сякиго отъ васъ покорно мол№, да
раздадете т!я книжны на ошя отъ вашы
тЪ ученицы, конто ся отличаватъ съ по-
стоянно прилЪжаи1е отъ съученицы тЬ си.
Това най пристойно може да бжде, кога
правите общи годишенъ испытъ.

Вашь другъ
учитель на Елёнско то народно училище

г_______Ив А н д» HUM окч

1 НАРОДНА

и л о в и ч ь.