17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Българските държавни институции
1879-1986
Енциклопедичен справочник
Електронна библиотека по архивистика и
документалистика
Раздел: «Книги»
Научен ръководител на Електронната библиотека: доц. д-р
А. Нейкова
Автора: Й. Ангелова, К. Анчова, Т. Бакалов, М. Димитров, М.
Добрева, В. Драгиев, В, Методиев, Р. Николова, В, Пачеджиева,
Ц. Пекова, Л. Петров, Е. Петрова, С. Петрова, П. Плочева, К.
Радкова, С. Симеонов, П. Симеонова, С. Спасова, О.
Стефанова, Л. Стоянов, Л. Тихова, Д. Тодорова, X. Христов, Л.
Цекова
Дизайн: Давид Пинов
София, 2008
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
1/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Енциклопедичният справочник представя в синтезиран вид държавното устройство на
България. Държавните институции имат своя собствена история, паралелна и съпричастна с
повратите в националната ни съдба.
Изданието е съставено на базата на богата ретроспективна информация, почерпана главно
от архивни документы. За първи път са публикувани редица интересни факти от историята и
развитието на националните ни институции. Читателят ще намери полезна информация и в
приложенията: Състави на Държавния съвет, Състави на Президиума на Народното събрание,
Сесии на Народното събрание, Българските правителства /1879-1986/ и Азбучен хронологичен
списък на институциите и техните ръководители, членове на правителството.
Държавата възниква в определен етап от развитието на обществото. Нейната историческа
същност се изразява и в това, че тя се променя съобразно с различните исторически условия и
обстоятелства. Степента на нейната развитост често се приема за един от показателите за
цивилизованост. Културно-историческо и научно внимание заслужават само онези народи, конто са
създали държави. Същевременно ноне като административна конструкция тя оцелява външно
невредима от непрекъснатите политически сътресения.
Още класиците на древногръцката философия Платон и Аристотел създават завършени
философски теории за държавата, станали по-късно основа на западноевропейската политическа
наука. Този основателен интерес е продължен от Макиавели Мор, Монтескье, Хобс, Хегел, Маркс,
Енгелс и Ленин. В началото на XVII в. идеята за «новата» държава вече се смята за най-важния обект
на европейската политология. Това е естествен идеологически резултат от продължителния
исторически процес — от XII в. до Реформацията, в който държавата постепенно, но драматично
преодолява своя главен съперник в институционно отношение — Църквата, и става същностният
носител и изразител на обществена сила и власт. Изразът на Луи XIV «Държавата — това съм аз!» се
превръща в лаконичен манифест на властолюбиви амбиции и неконтролирана мощ.
Модерната държава възниква след победата на ранните буржоазни революции през XVII-
XVIII в. Нейната главна отличителна черта е разделението на властта и възприемането на принципа
на представителност. Преди образуването на буржоазната нация, държавата е преди всичко
династично или териториално понятие. Правото да се участвува в централните управленски органи и
институции и най-вече в правителството е юридически или конституционно определено. Дори
наследствените монарси след Ренесанса стават формално «държавни служители». Държавната власт
има изцяло светски характер въпреки наличието на държавни религии. Държавните институции са
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
2/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
изпълнители, регулатори и защитницы на държавната власт. Те са необходимите «изобретения»,
гарантиращи непреходността на тази власт при политически промени, конто нямат революционен
характер. Трябва да се подчертае, че някои буржоазни държавни институции «изпреварват»
раждането на самата буржоазна държава. Така е например с моделите и проявите на британския,
френския, португалския и холандския колониализъм. Но в повечето случаи тези институции не са
официално централизирани и не са идентични със самата държавна формация. Те са основани на
частна инициатива от икономически или идеологически характер, въпреки че дублират, имитират или
заимствуват черти и функции от държавната структура. Това е важен исторически момент в етапното
създаване на новата държава, която става такава едва след изменения в нейната институционна
структура и функции. Само по този начин е възможно осъществяването на новата държавна политика.
Главният отличителен белег за политическа зрелост в държавните институции не е толкова
структурната им разбитост, колкото функционалната им насоченост и съдържание. Парламент
съществува — макар и под различии наименования — през средновековието, през буржоазната епоха
и при развития социализъм. Неговото идейно и организационно начало е положено още в гръцката
античност. Но принципите при конституирането на парламента, практическата приложимост,
обхватьт, законодателната сила, значението на неговата дейност коренно се различават при отделните
обществено-икономически формации и политически режими. Това трябва да бъде разбрано, за да
стане обяснима относителната външна «неподвижност» на повечето държавни институции в тяхното
наименование, административен строеж, пълномощия и отговорности, законосъобразност и пр.
В същото време нови политически фактори допринасят за създаването на нови държавни
институции, отразяващи промяната в социално-политическата обстановка или целящи такава близка
промяна. Казано по друг начин, новите държавни институции се създават тогава, когато при
променени исторически обстоятелства обществената роля на държавата не може да бъде изпълнявана
само чрез преустройството на старите институции. Създава се социална необходимост от нови
институции на държавата, от принудителното или желаното им приспособяване към новосъздалите се
обществено-политически или национални условия в държавния живот. Централните държавни
институции се сблъскват с необходимостта от контрол, координация и планиране, възникнала поради
стопански или политически промени и перспективи. Така централната административна машина,
предназначена да изпълнява «волята на народа», става част от политическата система, заинтересована
и отговорка за нейната обществена ефективност.
Още при създаването на буржоазната държава нейните институции се разграничават от
партийните политически органи. Формално институциите съществуват независимо от избирателната
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
3/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
система, гражданските права, политическите партии, правителствения апарат и юридическата
практика. Но всъщност зависимостта е неделима и очевидна и нейното нарушаване често води до
политически сблъсъци, кризи и революции. Именно те пораждат различните форми на държави и
държавни институции, конто съответствуват на изхода от политическата борба и на баланса на
политическите сили в определен исторически период. В този смисъл може да се твърди, че развитите
държави вече притежават в достатьчно завършен вид държавни институции, конто могат да бъдат
класифицирани и представени в система.
Държавната история на отделяйте нации често ни илюстрира историческите корени на
последвали политически движения. Обстоятелството, че немската и италианската нация се развиват
вън от единна държава, при това при отсъствието на модел на буржоазна демокрация от национален
произход казва много за причината в появата и утвърждаването по-късно на фашизма и нацизма. В
този смисъл начинът, по който се осъществява институционното изграждане на всяка национална
държава незримо става и един от факторите в психологията на политического мислене и
политическата практика.
В справочника са разгледани институциите на бьлгарската държава, възстановена след тежка
и драматична борба за национално освобождение. Тези институции имат своя собствена история,
паралелна и съпричастна с повратите в националната ни съдба и социално-политическото ни
развитие. Те са израз на политическата култура на бьлгарите, на тяхната подготвеност и зрелост за
независим държавен живот. Възстановяването на бьлгарската държавност става в условията на
преобладаващо, макар и съвсем не единно звучене на национални лозунги и идеали, на
националноосвободителни програми.
От втората половина на XIX в. се забелязва рязка промяна в интелектуалната атмосфера и
политическата обстановка в Европа — изживян е прогресивният етап в историята на буржоазния
национализъм, роден от Великата френска революция от 1789 г., идва часът на консервативните
традиции и консервативните водачи в националноосвободителните и обединителните движения:
Шварценберг, Бисмарк, Наполеон III, Кавур, балканските монарси, южноамериканските диктатори.
В такива условия жизнено значение за развитието на всяка нация придобиват инструментите
на държавната власт и изборът на модели на държавно и конституционно устройство, вече
изпробвани в политическата практика. Тук еклектизмът, в смисъл на заимствуване, е исторически
осмислен чрез творчеството на самостоятелното предпочитание. Затова няма да бъде упрек към
първостроителите на бьлгарската държава, ако напомним, че те възприемат много от дотогавашния
опит на напредналите буржоазни държави. Но това заимствуване не е сляпо или механично
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
4/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
подражателство. То представлява критично инфилтриране на образците на тогавашната буржоазна
демокрация, съобразено с бьлгарската национална традиция. В конституционно и институционно
отношение България става една от образцовите малки държави в Европа и това е още по-значимо, тъй
като в продължение на пет века българите с основание гледат на държавата като на чужда и
враждебна сила. «Забравеният народ» на Балканите не само създава модерна държава, но и за най-
голяма изненада намира достатьчно голям и достатьчно компетентен персонал за нейното
управление. Но изненадата е само за онези, конто участвуват в преднамерения «заговор на
мълчанието» по отношение на българите.
Не са много немците, конто дори през 1871 г. възприемат себе си като поданици на държавата
Германия. Пак по това време Италия още не е приемана като политическа единица. Малцина
неаполитанци тогава биха казали, че имат нещо общо с Венеция или Пиемонт. В началото държавата
Италия е без италианци и трябва да минат години, преди всички живеещи на Апенинския полуостров
да започнат да говорят тоскански и да се чувствуват италианци. Същото може да се каже за държавата
САЩ от XVIII в. и за страните наследнички на колониалните територии на Испания, Португалия и
Франция.
В бьлгарската история става точно обратното. бьлгари има, дълго преди да бъде възродена
държавата България. Тези бьлгари живеят с осъзнато чувство за национална принадлежност, с
увереност в близката й реализация в единно държавно обединение, с готовност за участие в
общонационална система на организация, която преди Освобождението по обясними причини засяга
само просветата, културата и отчасти стопанския живот. България съществува много преди
«неписаната европейска конституция», т. е. монополният «европейски концерт» на т. нар. велики
сили, най-сетне да потвърди по принуда нейната поява на европейската политическа карта.
В такъв план създаването на бьлгарската държава и функционирането на нейните централни
институции не е историческо произшествие, а естествен резултат от културно-политическото
развитие на българите през предходните две столетия. Именно затова става практически възможно
модерното за тогавашните условия изграждане на българските държавни институции, разбира се, при
всичките класови ограничения на условната буржоазна демокрация. Като последна създадена
държава през XIX в. по силата на етнически, исторически и морални аргумента България става, макар
и временно, едно от последните исторически убежища за идеалите на този век. Разбира се,
последвалото държавно-политическо развитие на българите не избягва срещата с разочарованията и
конструктивните дефекта от засилващото се господство на една исторически осъдена класа. Както в
не един политически прецедент преди това, и България преживява бруталния марш на насилието, на
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
5/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
спекулациите и деформациите в държавния си живот. Повечето държавни институции изживяват
познатото ни принципно несъответствие между първоначално предназначение и последвала функция
на практика, което носи присъдата на тяхното политическо отрицание. Все пак от демократичния
първообраз на институциите остава нещо. Неговото съпоставяне с постигнатото от други страни и
народи ще ни даде реална и успокояваща представа за това, къде сме по отношение на тях в
съграждането ни като държава. Защото положителното в нашето историческо наследство е създадено,
изстрадано и защитено от поколенията. То принадлежи и на бъдещето ни!
проф. д-р Андрей Пантев
Предговор
Хиляда и триста годишният юбилей на българската държава бе повод за осмисляне на
героичното минало и социалистического ни настояще, повод за гордост от изминатия исторически
път. По време на чествуванията нашата общественост прояви засилен интерес и към развитието на
българската държавност. Този интерес обаче не бе напълно удовлетворен поради липсата на по-
цялостни публикации по тези проблеми. Ето защо през последните няколко години Главно
управление на архивите при Министерския съвет поде инициативата за по-задълбочено изследване на
проблемите от историята на националните ни институции. Плод на тези усилия е и идеята за
издаването на «Българските държавни институции 1879-1986» — книга, която, надяваме се, ще
запълни една немалка празнина в нашата обществено-политическа книжнина.
Проследяването на развитието на институциите има комплексен характер, тъй като
едновременно трябва да се проучват правната основа, взаимовръзките между отделните институции,
социалните резултати от дейността им и т. н., за да се разкрие тяхното място и роля в цялостния
обществено-политически живот на страната. Именно паралелното разглеждане както на минали,
закрити, така и на съвременни, действуващи институции дава възможност да се получи цялостна
представа за държавното устройство и за приемствеността в развитието на отделяй национални
институции.
Сред всички политически, икономически, културни, обществени и други институции най-
голяма национална значимост имат държавните институции, тъй като именно чрез тях управляващата
класа най-пряко поддържа своето политическо ръководство и налага волята си. Именно поради това
предлаганият енциклопедичен справочник е посветен на тези национални институции, конто в най-
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
6/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
голяма степей определят характера и структурата на държавно-политическото ни устройство. Ето
защо задачата на изданието е да се проследи създаването, развитието, дейността и съвременното
състояние преди всичко на висшите и централните държавни органи, т. е. на тези, чието създаване е
изрично упоменато в конституциите и имат пряка административна подчиненост на Народното
събрание и Министерския съвет; имат компетенции в рамките на цялата страна и са обособена,
самостоятелна приходно-разходна част от държавния бюджет.
Цялостната институционна структура и държавно-политическо устройство на страната са
регламентирани от конституциите. Поради това в справочника подробно са разгледани всички
основни закони на страната: Търновската конституция, Органическият устав на Източна Румелия,
Конституцията на НРБ от 1947 г., Конституцията на НРБ от 1971 г. Още повече че конституциите
определят рамките на прерогативите им, и мястото в цялостното държавно политическо устройство
на държавните институции.
Поради това другата съществена част от включените статии проследява развитието на
висшите и централните органи. В тях като реални носители на политическата власт най-пряко
рефлектират динамичните обществено-икономически и политически промени. Особено ярко тази
тенденция се проявява след Деветосептемврийската революция. В отговор на нарасналите
потребности на обществения и социалния прогрес държавният апарат претьрпява редица съществени
промени през тези години, създават се нови централни институции. Ярък пример в това отношение е
появата на редица нови министерства, конто управляват важни сектори от одържавената икономика на
страната след извършената национализация през, 1947 г. Тази група от институции е най-
многобройната в справочника.
В изданието са включени и всички културни, просветни, финансови и други автономии
държавни институции, тъй като тяхната дейност има пряко отношение към общата държавна
политика. При това те като правило са административно подчинени и отчитат дейността си пряко
пред Министерския съвет и Народното събрание и са съставна част от цялостното държавно
устройство.
Наред със споменатите висши и централни държавни институции в енциклопедичния
справочник са включени и статии за всички политически събития, конто са оказали пряко влияние
върху държавно-политическото устройство и социално-икономическото развитие на страната.
Например Режимът на пълномощията 1881-1883 г., Обявяването на независимостта на България през
1908 г., Обявяването на България за народна република през 1946 г., както и всички специфични
политически институции, извикани на живот през преломни години: Комисарството в Южна
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
7/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
България /след Съединението 1885 г./, Регентството 1944—1946 г., Временного председателство на
народната република, Великого народно събрание 1946-1949 г. и др.
За да се проследи динамиката в развитието на държавните институции за целия период от над
100 години, всяка от тях е разгледана в отделна статия. Всяка статия е изградена по следния начин:
нормативен документ, с който е създадена и закрита съответната институция; основни задачи и
функционална компетентност; структурно развитие и дейност. Когато названието на дадена
институция е променено, под новото име е обособена отделна статия. А в случайте на формална
промяна на названието, която не засяга същността на дадена институция, са направени препратки към
названията на институциите, добили по-широка гражданственост. Курсивните препратки във всяка
статия имат две основни функции: 1. Показват чий приемник е дадената институция и кой е нейният
продължител; 2. Разкриват отрасловите и функционалните връзки на дадена институция с останалите.
Включените в изданието данни са събрани в периода до 31. XII. 1986 г. Приложен е и Указ № 2656 от
19. VIII. 1987 г. за структурни и персоналии промени в Министерския съвет, обнародван в периода,
когато изданието бе под печат.
За основа на статиите са използувани сведения от различии източници — научни публикации,
Държавен вестник, сборници с нормативни документи и др. Но поради факта, че за по-голямата част
от институциите липсват конкретни разработки, основно градиво за създаването на енциклопедичния
справочник са архивните фондове на съответните институции. Ето защо може да се твърди, че
изданието «Българските държавни институции 1879-1986» съдържа в голямата си част уникална
информация и я представя в систематизиран вид. Използуването на архивни материали доведе и до
някои проблеми. Поради липсата на централизирано архивно дело до 50-те години на нашия век и
недостатьчното разбиране и оценяване на значението на архивите в социалното управление
документалната база днес е непълна. Тези проблеми неизбежно оказаха влияние върху размера и
пълнотата на някои от статиите.
В енциклопедичния справочник са включени и няколко приложения. Те допълват основния
текст с публикувана за първи път на едно място информация. Най-важно място в приложенията
заемат обособените съобразно с основните закони схеми на висшите и централните институции.
Схемите дават цялостна представа за държавното устройство и институционната структура на
България. Чрез тях читателят получава информация кои централни институции управляват отделяйте
сфери от общественна живот. Главно чрез схемите читателят може да намери конкретного название
на институцията във всеки момент от нейното развитие. Те са и ключът за насочване към съответните
статии, включени в «Българските, държавни институции 1879 1986».
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
8/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Тъй като в основния текст е проследена преди всичко историята на самите институции,
имената на ръководителите им не са дадени. Тази празнина се запълва от следните приложения:
Състави на Държавния съвет, Състави на Президиума на Народною събрание, Сесии на Народного
събрание, Българските правителства /1879-1986/, Азбучен хронологичен списък на институциите и
техните ръководители, членове на правителството.
Надяваме се, че създадено по такъв начин, изданието ще даде обективна информация за
сложните процеси, проблеми и постижения в нашею обществено-политическо и държавно развитие
за периода 1879-1986 г.
Съставителите
Банка «Български кредит» /1934-1947/ — създадена от Деветнадесетомайския режим с
Наредба-закон за основаване на нова банка /Указ № 30 от 15. VI. 1934 г./. ББК е акционерно
дружество със смесен /държавен и частей/ капитал.
Поради ръководната роля на държавата ББК е със статут на автономно държавно учреждение
със седалище в София. Наредбата-закон регламентира участието на държавата в разпределението на
основния капитал на банката. Държавата може да запише 50 млн. лв., от конто 25 млн. лв. се внасят
веднага след основаването на дружеството. Правата, конто придобива държавата чрез тези акции, се
прехвърлят изцяло върху Българската народна банка. Акциите на държавата остават блокирани при
БНБ през време на съществуването на ББК като гаранция за нейната дейност. Контролът на държавата
се изразява в участие на упълномощени представители на БНБ в общото ръководство и управлението
на ББК. Останалата част от капитала е образувана от чистия капитал на следните частни банки, чиито
активи и пасиви се вливат в ББК: Съединени български банки — София, Интернационална банка на
България — АД, София, Търновска търговска и кредитна банка, Банка за търговия и кредита —
Плевен, Бургаска банка, Пазарджишка банка, Кредитна търговска банка — Горна Оряховица, и
Българска стопанска банка — Стара Загора.
Основните задачи на ББК са да извършва за своя сметка и за сметка на трети лица в България
и в чужбина банкови и финансови операции; да приема влогове; да издава гаранции пред държавни и
обществени учреждения; да открива текущи сметки срещу подвижен залог на стоки. ББК има право
да открива свои клонове в страната и чужбина. Създадена единствено като финансов институт, на
ББК е забранена покупко-продажбата на стоки за собствена сметка. Не се допускат финансови сделки,
покупко-продажба на недвижими имоти, с изключение на такива за собствени нужди. Ръководството,
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
9/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
на ББК се осъществява от Управителей съвет, Дирекционен съвет, Проверителен съвет, главен
директор, главен инспектор, главен счетоводител, Секретариат и правки служби. Върховно ръководно
тяло на ББК е Управителният съвет, състоящ се от 9 души, избрани от Общото събрание от средата на
акционерите с тайно гласуване. Управителният съвет има право да увеличава основния капитал чрез
вливането на нови банки, без да е нужно одобрението на Общото събрание. Първият Управителей
съвет на ББК е одобрен от Управителния съвет на БНБ за период от три години, а следващите са
избирани от Общото събрание. Управителният съвет на ББК делегира част от правата си на
Дирекционния съвет, който е постоянно действуващ орган. Той се състои от един член на
Управителния съвет, главния директор и директорите при Централното управление, конто обаче не
могат да бьдат повече от двама. Дейността на ББК се контролира от Проверителен съвет, който е
избран от Общото събрание. Проверителният съвет е в състав от трима души, от конто един е
счетоводител-експерт. От основаването до края на дейността си ББК не претьрпява сериозни
изменения в управленската си структура.
С Допълнение на Наредбата-закон за основаването на ББК /Указ № 296 от 30. V. 1936 г./ и с
ПМС се разрешава увеличаването на размера на частния капитал, вложен в банката. На основата на
тези нормативни документи в ББК влагат своите капитали 13 нови частни банки от страната. С това
ББК успява да увеличи основния си капитал на 240 млн. лв.
ББК постепенно изгражда система от клонове и представителства в цяла България и в
чужбина. В началото на 40-те години техният брой достига 32 в страната. Благодарение на гъстата
мрежа от клонове и големия си основен капитал, както и на решаващото участие на държавата в
нейните операции, ББК се превръща в една от най-важните финансови институции в страната по това
време. На основата на Закона за национализация на банките в страната от 26. XII. 1947 г. ББК
прекратява дейността си и на 2.1.1948 г. се влива в БНБ.
Берлински договор — международен договор, подписан през 1878 г. от Великите сили /Русия,
Германия, Австро-Унгария, Франция, Италия, Англия/ и Османската империя, потвърждаващ
създаването на бьлгарската държава, уреждащ държавните граници на Балканите и предвиждащ
специален статут или реформи в някои от провинциите на Османската империя. Той е резултат от
Руско-турската война 1877-1878 г. Договорът е наречен Берлински по името на град Берлин, където се
е състоял конгресът, крайните решения на който са фиксирани в Б. д. Берлинският конгрес е открит на
1. VI. 1878 г., а на 1. VII. е подписан Б. д.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
10/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Първите 12 члена на Б. д. се отнасят за Княжество България. Определя се то да бъде васално
княжество под върховната власт на султана с бьлгарско правителство и народна войска. Очертана е
територията на новото княжество, която на север се ограничава от Дунав и Южна Добруджа /от
Силистра до южно от Мангалия/, на изток от Черно море, на юг от Стара планина, като се включва и
Софийският санджак, на запад от границата на Османската империя със Сърбия. Западните български
територии се предават на Сърбия. Същевременно от чл. 13 до чл. 22 Б. д. регламентира създаването на
особено държавно обединение под името Източна Румелия с административна автономия. Нейната
територия се ограничава от граничите с княжеството и Османската империя, но тя е със статут на
османска провинция. Б. д. определя избирането на княз на България да се извърши от българския
народ, като изборът се утвърди от Високата порта и се одобри от великите сили, подписали договора.
Никой от царствуващите династии не може да бъде кандидат за българския престол. Чл. 4 от Б. д.
определя създаването на събрание от «нотабили» в княжеството, което да изработи основен закон.
Новосъздаденото княжество е задължено да изпълнява част от клаузите на капитулационния
режим, наложен на Османската империя и поставящ я в зависимост от икономическите интереси на
Западна Европа. Срокът на Временното руско управление, който съгласно Санстефанския мирен
договор е 2 години, е ограничен на 9 месеца. Това допълнително затруднява изграждането на
бьлгарската държава.
Б. д. предвижда Източна Румелия да бъде управлявана от Главен управител, а за
организирането на държавното й устройство се предвижда създаването на комисия от представители
на великите сили, която да уреди администрацията и законодателството. Определя се срокът на
дейност на главния управител да бъде 5 години.
Б. д. признава независимостта на Черна гора /чл. 26/, Сърбия /чл. 34/ и Румъния /чл. 43/, като
са коригирани граничите им с Османската империя съобразно с народностния принцип. В Берлин са
потвърдени задълженията на Османската империя да въведе в о-в Крит Органическия устав, създаден
през 1860 г. Б. д. урежда част от териториалните спорове между Русия и Османската империя в Азия в
полза на Русия /чл. 25/. Потвърждава размяната на част от Южна Бесарабия, възвърната на Русия, със
Северна Добруджа, дадена като компенсация на Румъния.
Някои от членовете на Б. д. задължават Османската империя да проведе реформи,
облекчаващи положението на подвластните народи. Специално чл. 23 я задължава да въведе
административна автономия в районите, населени с доминиращо бьлгарско население. Тази клауза
обаче остава неприложена на практика. По този начин бьлгарската нация е разделена на 5 части:
Княжество България, Източна Румелия, Северна Добруджа, Моравско и Македония и Одринско.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
11/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Б. д. разкъсва етническото и политического единство на бьлгарската нация, официално
потвърдено още с постановките на Цариградската посланическа конференция от декември 1876 г.
Поради неговите несправедливи решения проблемът за националисте обединение се превръща в една
от основните задачи, стоящи за решаване пред българската нация и българската външна политика. Но,
от друга страна, Б. д. регламентира международното признание на създаващата се бьлгарска държава.
Българска академия на науките /1869-/ — създадена на основата на възникналото на 1. X.
1869 г. в Браила Българско книжовно дружество /БКД/. Изграждането на първата българска научна
институция има дълга предистория. То е дело на родолюбивата българска емиграция в Румъния и
Русия. Дружеството е посрещнато от съвременниците му с големи надежди като неотменна
необходимост за бьлгарското възрожденско общество. Целта и основната задача на създаденото
дружество са формулирани в приетия устав: «да разпространява всеобщо просвещение у бьлгарския
народ и да му показва пътя към неговото всеобщо обогатяване». В кръга на неговите първостепенни
задължения влиза усъвършенствуването на бьлгарския език, изучаването на българската история и
фолклор. На дружеството се възлагат и следните задачи: да установи връзка с учените от цял свят; да
организира изучаването на бьлгарския народен бит и да събира различии материали за всестранното
изучаване на бьлгарското минало; да издирва сведения за подобии просветни организации в други
страни.
БКД има две управителни тела — Настоятелство и действителни членове.
Заедно с учредяването на дружеството започва и издаването на неговия печатен орган —
«Периодическо списание», първата книжка от което излиза в Браила през 1870 г. В периода от
основаването си до Освобождението дружеството трябва да решава редица сложни въпроси, евързани
със съществуването му на чужда земя и липсата на национална държавна организация, на чиято
помощ да разчита. Наред с това то е ангажирано и в редицата политически акции през 70-те години
на XIX в. След Освобождението на 25-28. XI. 1878 г. в Браила е свикано Общо събрание на
дружеството, на което е взето закономерного решение за преместване на седалището му в
освободените земи. Последователно се препращат в София библиотеката и научният архив на
дружеството.
БКД започва да функционира в София едва през 1881 г. На 5. IX. К. Иречек в качеството си на
министър на народната просвета свиква членовете му на заседание в сградата на Народната
библиотека. Събранието гласува единодушно решение за подновяване дейността на дружеството.
Възлага се на министьра на просветата назначаването на редакционен комитет, който да продължи
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
12/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
издаването на «Периодически списание» и да подготви нов устав на БКД. За председател на БКД е
преизбран проф. М. Дринов. На 24. II. 1882 г. е назначен редакционен комитет от 5 души с функциите
на привременен комитет, който да управлява дружеството до свикването на Главного събрание. На 11.
V. 1882 г. в чест на празника на Кирил и Методий излиза и новата книжка на дружеството.
След голяма научноорганизационна работа през август 1884 г. под председателството на проф.
М. Дринов се организира първото след Освобождението Главно събрание, на което са избрани,
редовни органи за управление на дружеството. Висш орган остава Общото събрание, което трябва да
се свиква един път годишно на 11 май. В дружеството структурно се обособяват 3 клона на научного
познание, чиято дейност се организира на периодични пленарни заседания. Това са историко-
филологически, природни, медицински и държавни науки. Общото дружествено ръководство и
ръководството на клоновете съставляват Управителей съвет на БКД. С тази нова структура се
дооформя институционният облик на дружеството. Това допринася и за разширяване на неговата
дейност.
До края на XIX в. дружеството по редица причини не е в състояние да разкрие напълно
възможностите си. През 1898 г. то преодолява кризата — провежда Общо събрание на 30 май, на
което се решават основни въпроси. Избрани са нови ръководни органи. На 25. X. 1898 г. е свикано и
Главно събрание, което обсъжда отчета на Управителния съвет и внася промени в научната
организация на БКД. Избран е и нов председател — Ив. Гешов. Като основни задачи пред
дружеството се поставят: строеж на самостоятелна страда, подреждането на библиотеката и научния
архив. Едновременно с тези задачи се обсъждат и нови уставни положения. През октомври 1899 г. се
провежда обсъждане на устава във всички клонове. Едно от основните предлагани изменения е
създаването на нов клон — за изкуствата, включващ, поезия, живопис, култура, архитектура, музика и
сценично изкуство. На 5. XII. 1899 г. окончателно са утвърдени уставните промени. Приема се
създаването на новия клон. Така след редица научноорганизационни преобразувания в началото на
XX в. дружеството функционира с подобрена структура и при по-добри материални условия. Това
довежда и до промяната през 1911 г. На 6 март е свикано последнего тържествено заседание на БКД.
На него то се преименува в Българска академия на науките. Изработва се и нов устав на БАН. Според
него основна задача на академията е «да развива и разпространява науките и изкуствата, особено с
оглед към българите и българските земи, българския език и българската книжнина». БАН се
подразделя на 3 клона: историко-филологически, природо-математически и философско-обществен.
Според този устав членовете на БАН се свикват годишно на едно общо и едно тържествено
събрание. За редовността на общите събрания не се изисква кворум и те се считат за законни колкото
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
13/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
и членове да присъствуват. Решенията се вземат с обикновено мнозинство, а само при избор на нови
академици се изискват гласовете на 2/3 от присъствуващите. Общите годишни събрания имат
компетентност за избиране на нови академици, председател, подпредседатели, ковчежник и секретар
на академията и решават всички въпроси от общата дейност на БАН. С новоприетия устав се
регламентира по-ясно научно-помощната база на академията, състояща се от библиотека и 3 сбирки:
ръкописи и старопечатни издания, художествени старини, портрети и скулптури на заслужили
бьлгари. От 1912 г. се увеличава субсидията за академията. БАН се признава за самостоятелно и
независимо научно учреждение, което се подпомага финансово от държавата, т. е. тя се преврыца в
автономна държавна институция.
Постепенно БАН разширява и международната си дейност. В началото на 1913 г. Общото
събрание на БАН официално провъзгласява нейното присъединяване към Съюза на славянските
академии и научни дружества.
Войните от 1912-1918 г. дават отражение върху дейността на БАН. Научният и
научноорганизационният живот е в известен застой. Липсата на средства затруднява главно
изследователската дейност на академията. Важно начинание на БАН са предприетите през 1914 г.
научни изследвания по повод на 1000-годишнината от смъртта на Климент Охридски /1916/. През 20-
те години дейността на БАН се стабилизира след преживените национални катастрофи. Постепенно
се изграждат всички предвидени звена на академията. През 1926 г. започва строителството на нова
сграда. Тя е завършена през 1928 г. Засилва се и международната дейност на академията. Краят на 20-
те и началото на 30-те години са период на остра финансова криза в академията — вследствие на
общата икономическа криза държавата намалява бюджета на БАН. През 1940 г. са направени промени
в основните нормативни документа на академията. Създаден е нов клон — литературно-художествен,
с 3 отдела: Литература, Пластични изкуства и Музика. По повод на това се променя временно и
наименованието на академията — Българска академия на науките и изкуствата. След 9. IX. 1944 г.
започва преустройство на академията в съответствие с настьпилите промени в обществения живот. В
началото на октомври 1944 г. се провежда първото заседание на редовните членове на БАН.
В средата на 1946 г. започва подготовката на нов закон на академията, който е приет през
януари 1947 г. На 27 и 28. II. 1947 г. се обсъжда и приема и нов устав на БАН. С тези нормативни
документа на академията се отрежда ролята на «най-висш научен институт в страната», установява се
ленинският принцип за единство на теорията и практиката, за непосредствено свързване на науката
със социалистическото строителство. Възстановява се наименованието БАН. През ноември 1947 г. е
изработен и правилник за институтите при БАН, който се приема от Общото събрание на 3.1. 1948 г.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
14/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
С него се регламентират устройството и дейността на най-важните научни поделения на академията.
За първи път се създават нормативи за структурата на институтите, за формите на работа, за целите и
задачите им.
През 1949 г. се изработва нов закон за БАН, с който тя се насочва към по-тясно свързване с
обществената практика, по-точно се определят задачите и координиращата роля на академията,
набелязват се организационните форми на научноизследователска дейност. С този закон се
регламентира, че БАН е директно подчинена на Министерский съвет. МС утвърждава нейните
научни и финансови планове. През 1949 г. се извършва и реорганизация на институтите при БАН.
Музеите се съединяват със съответните институти, за да се превърнат в база на
научноизследователската им дейност и да получат от тях квалифицирана научна и методическа
помощ.
Нов етап в развитието на БАН като институция е проведеното Общо събрание на 10 и 11. XII.
1956 г. Във връзка с промените в целия обществено-икономически живот на страната, настьпили след
Априлския пленум, структурата на БАН се изменя съобразно с нарасналия й научен потенциал и
необходимостта от по-оперативно ръководство. Към нея се създават отделния за математически,
физически и технически науки; геологически, географски и химически науки; биологически и
селскостопански науки; философия, история, педагогика и археология; икономически и правни науки;
езикознание, литературознание и етнография; изобразителни изкуства, музика и архитектура. По-
късно през 1966 г. тази структура се подобрява, като се създават самостоятелни отделения за
технически, химически и медицински науки, а обществените науки се групират в 3 отделения:
философия, икономика и право; Исторически и педагогически науки; Езикознание, литература и
изкуствознание. На И. XI. 1959 г. е издадено специално постановление на ЦК на БКП и МС за по-
нататыпно развитие на БАН. През 1961 г. селскостопанските науки се отделят в самостоятелна
академия към Министерството на земеделието.
Краят на 60-те години е нов важен момент в развитието на БАН. През март 1967 г. излиза
Постановление на ЦК на БКП и МС за по-нататыпно ускоряване на техническия прогрес в НРБ, което
задължава БАН да съсредоточи своите изследвания върху комплексного разработване на най-
перспективните проблеми в областта на физическите, математическите, химическите,
геологическите, биологическите, обществените науки и особено на проблемите, свързани с
технического и обществено-икономическото развитие на страната. Държавният комитет за наука и
технически прогрес /ДКНТП/ се превръща в учреждение за цялостна координация на дейността на
всички научни организации, институти и звена у нас. Юлският пленум на БКП /24 26. VII. 1968 г./
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
15/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
насочва нашата наука към нов етап на развитие и й определи нова роля в социалистического
общество. Всички тези инициативи се съчетават с подготовката за чествуването на 25-годишнината
на социалистического революция в България и с големия юбилей на самата академия — 100—
годишнината от нейното основаване. Той се чествува тържествено на 1. X. 1969 г. в София.
Пътищата за осъществяването на нов подем на българската наука са набелязани от решенията
на пленума на ЦК на БКП, обстоял се на 23 и 24. IX. 1969 г.
Към БАН са създадени научни дружества, асоциации и национални комитети по отделяй
клонове на науката и по комплексни научни дисциплини. Организирани са международни и
национални конгреси, конференции, симпозиума
Върховен ръководен орган на БАН е Общото събрание, което се състои от академиците, член-
кореспондентите и от определен брой видни учени и представители на ведомства, избирани за 5
години. В края на 1977 г. БАН има 47 академици, 69 член-кореспонденти и 82 чуждестранни членове.
Цялостната дейност на академията се ръководи от Президиум начело с председателя на БАН, избирая
от Общото събрание. За съгласуване на дейността на БАН и Софийских университет по главните
проблеми на научно-изпълнителската и учебно-възпитателната дейност е създаден Координационен
центьр. Основна форма на организация на научноинформационната дейност на БАН са научните
обединения, конто се състоят от постоянни звена — научни института, централни лаборатории и
центрове, самостоятелни секции и сектори, проблемни групп, бази за развитие и др.
В системата на БАН са изградени научни организации и структурни звена: Единен центьр по
математика и механика, Единен центьр по физика, Единен центьр по химия, Единен центьр по
науките за държавата и правого, Единен центьр по език и литература, Единен центьр по история,
Научно обединение по изкуствознание, Научно обединение по основни проблеми на техническите
науки, Икономически институт, Институт за международни отношения и социалистическа
интеграция, Институт за съвременни социални теории, Центьр по наукознание, Национален
природонаучен музей, Центьр по българистика, Центьр за научна информация с централна
библиотека и научен архив, главно управление Хидрология и метеорология. Научният състав на
академията обхваща нейните членове и щатните научни работници в поделенията й. Удостояването с
научни степени и звания в БАН се извършва съгласно Закона за научните степени и научните звания
/1972/. В началото на 80-те години в БАН са заети над 8000 души /около 2500 научни работници/.
БАН координира, кооперира и интегрира научноинформационната си дейност с АН на СССР
и академиите на науките на социалистическите страни; осъществява сътрудничество с академии и
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
16/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
научни организации в САЩ, Англия, Франция, ФРГ, Италия, Австрия и други страни; участвува в
международни научни организации и институти.
Българска академия на науките и изкуствата /1940-1947/ — временно название на
Бьлгарската академия на науките.
Българска армия /1879-1944/ — създадена с руска помощ от Българското опълчение на
основата на Временни правила за създаване на Бьлгарската земска войска от 25. IV. 1878 г. и със
заповед № 1 от 15. VII. 1878 г. на руския императорски комисар княз Ал. Дондуков-Корсаков. В
Княжество България оставят 21 пехотни дружини /12 768 души/, 4 конни сотни /616 души/, 6 пеши,
една планинска и една конна батарея /2601 души/, една и половина сапьорна рота /255 души/, една
обсадна артилерийска рота и артилерийска паркова команда. На 14. V. 1879 г. княз Ал. Дондуков-
Корсаков подписва Временно одобрени общи правила за образуване и устройство на Земската войска
в Княжество България, а от 17. XII. 1879 г. влиза в сила Привременно положение за Бьлгарската
войска, което изпълнява ролята на закон за въоръжените сили. В нашата армия след Освобождението
действуват руските устави, наставления и инструкции.
Съгласно Търновската конституция и Привременното положение всеки български поданик
от 21 до 40-годишна възраст «подлежи под военна повинност». В сила е териториалният принцип за
попълване на войската. Командният офицерски състав се осигурява от създаденото на 26. XI. 1878 г. в
София Военно училище. Територията на княжеството е разделена на Източен, Западен и Софийски
военен отдел, конто включват всички мирновременни поделения /без артилерийските и инженерните/.
През 1880 г. със Закона за вземане на новобранци в Бьлгарската войска се въвежда всеобща
задължителна военна повинност. Важен момент в развитието на БА е преминаването от дружинна
към полкова организация с Указ № 41 от 12. X. 1884 г. Съставът на БА включва 8 пехотни полка /4
пехотни бригади/, два конни полка /една конна бригада/, два артилерийски полка, пионерна дружина,
Морска част /3 парахода, 7 катера, два миноносеца, два шлепа и 15 лодки/. В Източна Румелия като
част от националните въоръжени сили функционира източнорумелийската милиция.
При това състояние на организацията и материално-техническото осигуряване на БА на 6. IX.
1885 г. се извършва Съединението на Княжество България и Източна Румелия, последвано от
Сръбско-бьлгарската война. Справедливият характер на войната предизвиква общонационално
въодушевление. Въпреки сложните начални обстоятелства и липсата на боен опит БА за две седмици
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
17/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
след победни сражения при Сливница, Пирот, Видии и др. разбива сръбските войски и постига
бляскав военен успех. Тази победа прави възможно подписването на мирния договор със Сърбия на
18. 11.1886 г. и на Топханенския акт с Османската империя, с който се признава Съединението на
Княжество България с Източна Румелия.
Територията и населението на бившата Източна Румелия са включени във
военнотериториалното деление на княжеството, а източнорумелийската милиция е реорганизирана в
12 дружини — 4 полка /две бригади/. Така пехотата на БА нараства на 12 полка /6 бригади/.
През 1889 г. се провеждат нови важни организационни изменения и БА придобива следната
структура: 24 пехотни, 4 конни, 6 артилерийски и един пионерен полк. От 1890 г. артилерийските
полкове са включени в бригадите. Започва превъоръжаване с пушки и карабини «Манлихер». Със
Закон за устройството на въоръжените сили на Княжество България от 15. XII. 1891 г. се полагат
основите на една съвременна и по-дълготрайна организационна структура. Съгласно закона БА се
състои от Действуваща армия със срок на служба 10 години — 2-3 години редовна и 7-8 години в
запас. Резервна армия със срок на служба 7 години и Народно опълчение със срок 8 години.
Възприема се дивизионната организация и са формирани 6 пехотни дивизии. Всяка дивизия включва
две бригади, всяка бригада — два полка, а всеки полк — две дружини. Освен пехотата всяка дивизия
включва и дивизионен артилерийски полк, дивизионна конна сотня, возарска рота и дивизионна
болница. По този начин дивизиите се превръщат в крупни съединения, конто могат да решават
самостоятелно важни тактически и оперативки задачи. Конните полкове са обединени в кавалерийска
дивизия, пионерният полк е развърнат в пионерна бригада, а крепостните батареи — в крепостей
батальони. Предвижда се по време на война общата численост на въоръжените сили да достигне 318
570 души. Страната е разделена на 6 дивизионни области, като продължава да е в сила
териториалната система на кадрово попълване. Важни промени в системата на управление на
войската настъпват със създаването и регламентирането на функциите на Генерален щаб, Войскови
генерален щаб, Административен отдел, Канцелария, Военносъдебна част, Артилерийско управление,
Инспекторство и Комитет по образованието и устройството на войската /вж. Военно министерство/.
По този начин е регулирано управлението на БА в мирно и военно време. Благодарение на
проведените организационни усъвършенствувания БА се превръща в армия от европейски тип и
отстъпва на най-модерните армии само по числения си състав.
От 1895 г. за охрана на граничите е създадена погранична стража, която се състои от по една
погранична дружина във всяка дивизионна облает. През 1897 г. Морската част се подразделя на
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
18/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Дунавска флотилия с щаб в Русе и Морска част с щаб във Варна, където е открито и Военноморско
училище.
От началото на века държавното ръководство по-определено поема курс към подготовка на
армията и страната за война за освобождение на останалите под робство българи и за осъществяване
на националното обединение. С оглед постигането на поставените цели през декември 1903 г. е приет
нов Закон за устройството на въоръжените сили на Княжество България, който поставя началото на
последния, най-висш етап в довоенного развитие на БА. Създават се 3 нови пехотни дивизии. През
1906 г. са организирани 3 военноинспекционни области, конто във време на война формират 3
войскови обединения — отделяйте полеви армии. Развиват се техническите родове войски — особено
артилерията и инженерните части. Създава се въздухоплавателно отделение. Едновременно с
организационно-структурного усъвършенствуване се извършва и въоръжаване с нови модели и
типове оръжие — пушки и скорострелни оръдия. Въведени са и първите тежки картечници, военните
автомобили и самолета.
В навечерието на Балканската война 1912 г. мирновременният числен състав възлиза на 44 523
души в 9 пехотни дивизии /всяка съставена от 3 бригади с по два пехотни полка, скорострелен и
нескорострелен артилерийски полк, пионерна дружина и подвижни тилови учреждения/. В резултат
от дългогодишната добре планирана, целенасочена и ефективна бойна подготовка, основана на
собствен и чужд опит, кадровият и мобилизационният състав на армията е добре подготвен.
БА участвува и във вътрешнополитическия живот на страната. През 1881 г. с помощта на
армията Ал. Батенберг суспендира Търновската конституция. БА е един от основните фактори за
утвърждаване на личния режим на Фердинанд. Военни части смазват селските бунтове през 1900 г.
През същата година е утвърден и специален Правилник за съдействието, давано от армията на
гражданските власти. Но БА се готви предимно за изпълнение на външнополитическите си функции.
Тя е въоръжената опора на България при Обявяване на независимостта през 1908 г. Нейни
възпитаници участвуват активно в националноосвободителното движение в Македония и Одринско.
С Указ № 5 от 17. IX. 1912 г. е обявена обща мобилизация, на 22. IX. 1912 г. са назначени
главнокомандуващ, помощник-главнокомандуващ и началник на Щаба на Действуващата войска. В
отговор на обявената от Турция война на 5. X. 1912 г. с манифест на цар Фердинанд на БА е
заповядано да започне военни действия срещу Турция. Мобилизационният състав наброява 599 879
души, а към 1. III. 1913 г. достига 639 567 души. Формирана е още една пехотаа дивизия, с което те
стават 10. Доброволци попълват Македоно-одринското опълчение. Въоръжените сили са групирани в
3 армии. Създадена е обща Главна квартира, включваща Щаб на армията и Главно тилово управление.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
19/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
България и нейните съюзници побеждават в справедливата Балканска война, но поради
възникналите противоречия избухва Междусъюзническата война. Тя довежда до първата национална
катастрофа за България.
По време на войните БА претьрпява организационни изменения — формират се две нови
пехотни дивизии и една бригада, а броят на полевите армии нараства на 5.
При включването на България в Първата световна война съставът на армията наброява 772
584 души, организирани в 3 армии, флот и части, подчинени на Главного командуване. Към 1. IX.
1918 г. БА наброява 885 175 души. В хода на войната са формирани нови военноинспекционни
области, части, учреждения и заведения.
Първата световна война за България завършва с подписването на Солунското примирие /29.
IX. 1918 г./ и Ньойския мирен договор /27. XI. 1919 г./ и с втора национална катастрофа за българския
народ. В края на войната революционната активност на войнишките маси нараства и избухва
Войнишкото въстание, жестоко потушено от верни на двореца войски и германски военни части.
За привеждане на армията в съответствие с изискванията на Ньойския договор
правителството на БЗНС е принудено да приеме през 1921 г. Закон за военните сили, допълнен и
съобразен с изискванията на победителите през 1923 г. Съгласно договора БА не може да надвишава
33 000 души, Въвежда се доброволческият принцип на попълване, забранено е въоръжаването с
модерни бойни средства, авиация и подводен флот. За спазване на наложените ограничения в
България функционира Междусъюзническа военноконтролна комисия. Според закона БА се състои от
8 пехотни полка и малочислени подразделения на инженерните войски. Конницата е включена в
конните групи на новосъздадената жандармерия. При това положение /организация, състав,
въоръжение и дислокация/ БА не е в състояние успешно да реализира външната си функция и да
защитава дьржавния суверенитет. За сметка на това тя активно се включва във
вътрешнополитическия живот на страната — в преврата на 9. VI. 1923 г., и установяването на
фашистка диктатура, в потушаването на Септемврийското въстание 1923 г. и революционната
активност на масите през 1923-1925 г.
През 1928 г. се извършват важни организационни промени. Осемте пехотни полка са
обособени в дивизии чрез включване на подразделения от всички родове войски. Създадени са 4
военноинспекционни области, всяка от конто включва две дивизии, конна група, инженерен и
артилерийски полк. В района на Шипка са проведени и първите маневри след войната.
През 1934 г. под ръководството на Военния съюз и политическия кръг «Звено» армията
отново се намесва в политическия живот на страната. С извършения на 19 май преврат у нас се
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
20/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
установява военнофашистка диктатура, трансформирала се постепенно към 1936 г. в
монархофашистка.
Настъпват съществени изменения в състоянието на БА. Численият й състав нараства от 57 262
души през 1934 г. на над 72 000 през 1939 г. През 1939 г. се формират две нови пехотни дивизии, с
конто мирновременната армия достига 10 кадрови дивизии. Създават се бойна авиация,
противовъздушна отбрана и първото танково подразделение. Развиват се артилерията, инженерните и
свързочните войски. Конницата е прегрупирана в две «бьрзи дивизии». Това става възможно
благодарение на вноса на въоръжение и бойна техника /предимно от Германия и Полша/ в периода на
«тайното въоръжаване», започнал от средата на 30-те години.
На 31. VII. 1938 г. е подписано Солунското споразумение между България и Балканского
съглашение, с което са денонсирани военните клаузи на Ньойския договор. БА получава възможност
за относително нормално организационно-техническо развитие.
В годините на Втората световна война и особено през периода 1941-1944 г. БА действува в
по-различни условия. С включването на България в Тристранния пакт и най-вече след обявяването на
война на САЩ и Англия БА заема определено място в стратегическите планове на хитлеристката
Главна квартира. На границата с Турция през 1939 г. е формирана и съсредоточена Прикриваща
армия. През 1944 г. БА се състои от 5 армии, два корпуса и Прикриваща армия. Бронетанковите
войски се оформят в Бронирана бригада. Увеличават се инженерните и свързочните части.
Военновъздушните сили през 1944 г. включват 6 авиационни, 4 противовъздушни полка и парашутни
войски. Съставът на редовната армия е 182 621 души. В резултат на непрекъсващата мобилизационна
дейност общият числен състав през август 1944 г. достига 506 283 души.
И през 1941-1944 г. армията се изявява като основен и най-мощен крепител на
монархофашистката власт в борбата й с революционните сили. Регламентирано е участието й в
преследването на партизанските отряди; координирана е дейността й с полицията; в полковете и
дивизионните области съгласно плановете «Асен» и «Аспарух» се създават специални формирования
за действия срещу партизанските части. През есента на 1943 г. са организирани и ловни дружини като
специализирана форма за борба с партизанского движение. Създадената през 1944 г. Държавна
жандармерия през лятото на същата година е включена в състава на БА.
Армията не успява да потуши въоръжената борба на българския народ. Сред самата нея
нараства революционизирането на редовия и част от командния състав. Отделяй военнослужещи и
цели подразделения преминават към НОВА. Революционната тенденция се изявява особено силно в
дните на Деветосептемврийското въстание, когато войскови подразделения изиграват важна роля при
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
21/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
установяването на отечественофронтовската народнодемократична власт /вж. Българска народна
армия/.
Българска асоциация за туризъм и отдых при Л/С71983-/ — създадена с Указ № 3194 от 25.
X. 1983 г. /ДВ, бр. 84 от 1983 г./. БАТО е централно ведомство, което провежда единната държавна
политика в областта на туризма и отдиха в НРБ. Ръководи се от председател. Възниква на основата на
Държавния комитет по туризма. Асоциацията съчетава функциите на доброволен икономически
съюз и обществено-държавен орган и има за цел да организира, подпомага и насочва разгръщането на
творчеството и активността на членуващите в нея организации за повишаване ефективността на
туризма и подобряване на условията за отдих на бьлгарските граждани. В нея на доброволни начала
членуват обществени, стопански и други органи и организации и физически лица, конто
осъществяват дейност, свързана с туризма и отдиха, като запазват своята правка и икономическа
самостоятелност и ведомствена подчиненост.
БАТО осъществява определената й компетентност в областта на туризма и отдиха, като
разработва основни насоки, програми, мероприятия и др. за развитието на туризма и отдиха и
организира тяхното изпълнение; участвува в подготовката на единния план за социално-икономическо
развитие на страната; координира инвестиционната политика и разработва нормативи за комплексно
изграждане и използуване на материално-техническата база за туризъм и отдих; ръководи,
координира и контролира търговията на дребно със стоки срещу валута в страната; осъществява
информационно-рекламната дейност в областта на туризма и отдиха; координира
научноизследователската и инженерно-внедрителската дейност, дейността по усъвършенствуване на
социалистическата организация на труда и подготовката на кадри и упражнява контрол върху
използуването на материално-техническата база и качеството на туристического обслужване;
съдействува на членовете си да се сдружават с оглед по-ефективното използуване на трудовите,
материалните и финансовите ресурси чрез взаимноизгодно коопериране, координиране и съвместно
извършване на стопанска дейност и т. н. БАТО провежда външнотуристическата политика,
представлява страната в международните организации по туризма, осъществява международного
сътрудничество в областта на туризма и координира организираните пътувания на български
граждани в чужбина.
Органи на управление на асоциацията са: Общо събрание, Управителей съвет, Изпълнително
бюро, Съвет на директорите, председател и Контролен съвет. Пряко подчинени на БАТО са: ТК
«Балкантурист», ТК «Интерхотели — Балкантурист», ТК «Балкантурист — маршрутни хотели», ВТО
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
22/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
«Балкантурист», ВТО «Кореком», ИВО «Туристинженеринг», СО «Туристическа информация и
резервации», СО «Център за туристическа пропаганда и реклама», СМК «Туристстрой», дирекция
«Музикални и артистични прояви», СО «Център за международни прояви», Научновнедрителски
институт по туризъм и отдих, Център за усъвършенствуване на ръководните кадри, Полувисш
институт за международен туризъм, Школа за подготовка на кадри по обществено хранене. По
отношение на пряко подчинените й стопански организации асоциацията упражнява правата и
задълженията на корпорация. По места като обществено-държавни териториални органи на БАТО и
на ПК на столичния, окръжните и общинските народни съвети функционират окръжни и местни
асоциации за туризъм и отдих. В страната и чужбина асоциацията открива свои агенции,
представителства и бюра, конто обслужват нейните членове. В своята дейност тя тясно си сътрудничи
с ЦС на БПС, ЦК на ДКМС, ЦС на БТС, ЦС на БСФС, ЦС на СБА, ЦКС и др.
Българска външнотърговска банка /1964 / — създадена с ПМС № 2 от 20. II. 1964 г. на
основата на Валутното управление при Българска народна банка. БВБ е самостоятелен банков
институт със седалище в София. Основната й дейност е извършването на валутни и кредитни
операции от стоков и нестоков характер с чужбина. Кредитира и контролира външнотърговските
предприятия и извършва валутно-икономически проучвания и анализи за страната и чужбина. Банката
съдействува за развитието на търговските и икономическите връзки на НРБ с чужбина. Отговаря за
своите задължения със собствените си имущества. Не отговаря за задълженията на държавата и
своите акционери, както и държавата и акционерите не отговарят за задълженията на банката. БВБ
може да открива в страната и чужбина агенции и представителства. Тя гарантира тайната по
операциите, сметките и влоговете на своите клиента и кореспонденти в страната и чужбина. Основни
акционери на банката са Бьлгарската народна банка, Министерството на финансите,
Министерството на външната търговия, Министерството на транспорта, Бьлгарската тьрговско-
промишлена палата, Бьлгарската асоциация за туризъм и отдих, ЦКС, АД «Булстрад», ДСП
«Деспред», ДСО «Булгарплод», ТПО «Булгартабак», ВТД «Машиноекспорт». Основният капитал на
банката е 40 млн. лв., разпределен на 4000 акции по 10 000 лв. Акциите са поименни и подлежат на
вписване в книгата на акционерите. Всяка акция дава право на един глас, право на дивидент и на
съответствуваща част от имуществото на банката в случай на ликвидация.
Основният капитал на банката може да бъде увеличен по решение на Общото събрание на
акционерите чрез създаване на нови акции. БВБ има резервен фонд, който служи за покриване на
евентуални загуби от операциите на банката. Банката извършва по установения ред следните
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
23/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
разплащателни и кредитни операции по износа и вноса на стоки: приема за инкасо плащания по
нареждане на външнотърговски и други организации в страната, на чуждестранни банки и
юридически и физически лица, стокови и транспортни документи, чекове и други платежни
документа и валутни ценности; извършва плащания както по нареждане, така и за своя сметка. По
нареждане на клиентите си извършва парични преводи за чужбина, а по нареждане на чуждестранни
банки — плащания в чужбина; операции със записи на заповеди, титри в местна или чуждестранна
валута. БВБ може да издава гаранции за бьлгарски предприятия, учреждения и организации,
произтичащи от външнотърговски сделки или по други причини, и подлежащи на изпълнение в
чужбина; да получава и предоставя кредита от и в чужбина; да осчетоводява предоставените от НРБ
на други държави и на получаваните от чужбина кредита и плащания по тях, както и по клиринговите
спогодби на страната. Посочените операции банката извършва по силата на пълномощия,
предоставени й от БНБ или по силата на спогодби, сключени между НРБ и чужди държави. БВБ
извършва кредитиране на външнотърговските предприятия във валута и левове. Заемите, отпускани
от банката, са по принцип със срок до една година, но като изхожда от условията на сделките, по
решение на Съвета на банката може да се отпускат заеми и за по-дълъг срок. За обезпечаване на
заемите банката приема в залог износни и вносни стоки и други стоково-материални ценности,
транспортни документи, чуждестранна валута, ценни книжа, титри и други платежни документи в
местна и чуждестранна валута. Банката извършва разплащанията между външнотърговските
предприятия и другите предприятия и организации в страната по реда, установен в Наредбата за
плащанията. Банката може да извършва по установения ред покупка и продажба на злато, сребро,
платина и др. Може да издава със съгласието на БНБ пътнически чекове в местна и чуждестранна
валута, да извършва операции по тях, както и операции с пътнически чекове на други банки. Банката
ръководи, контролира и отчита работата на бюрата за обмяна на валута. Може да сключва
споразумения с чуждестранни банки за начина на разплащанията и воденето на сметки по търговски,
платежни, кредитни и други спогодби. Банката приема българска и чуждестранна валута по сметка и
на влог от предприятия, учреждения, организации и граждани в страната, както и от банки на
международни организации. БВБ извършва необходимите валутни и икономически проучвания, като
следи и обобщава сведенията за общото икономическо и финансово състояние на страните, с конто
НРБ поддържа платежни отношения. Следи и анализира състоянието на валутните и кредитните
пазари в чужбина. Ръководни органи на БВБ са: Общо събрание на акционерите, Съвет на банката,
Управление на банката, Ревизионна комисия. При създаването й БВБ има следната функционална
структура: председател, зам.-председател, отдели — Валутно-икономически проучвания, Валутно
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
24/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
счетоводство, Нестокови плащания с чужбина, Плащания по износа за капиталистическите страни,
Плащания по вноса от капиталистическите страни, Плащания със социалистическите страни,
Гаранции, Реекспорт и арбитражни операции, Кредитиране и контрол на външната търговия; сектори
— Валутни бюра, Финансово-административен, Валутни каси, Валутна наличност, Валутен план. Във
връзка с разширяването на външноикономическите връзки на НРБ с чужбина и увеличаването на
обема и обхвата на банковата дейност през 1967 г. се налага изменение на структурата на банката. От
2. XII. 1967 г. е утвърдена нова структура: председател, зам.-председател, петима директори и
дирекции — Кредитна, Валутно-икономическа, Разплащания с капиталистическите страни,
Кредитиране и контрол на външната търговия и вътрешните разплащания, Плащания със
социалистическите страни и нетьрговски плащания.
Българска земеделски банка /1903-1934/ — създадена с Указ № 51 от 31. XII. 1903 г. /ДВ, бр.
288 от 1903 г./ като кредитив учреждение с централно управление. Организирането на кредита за
земеделските стопанства в България започва със създаването на общополезни каси. Първата
общеполезна каса е основана през есента на 1862 г., а започва своята дейност на 1. II. 1864 г. в Пирог.
По време на Руско-турската война 1877 1878 г. по-голяма част от капиталите и ценните предмета на
общополезните каси са разграбени или унищожени. Възстановени са с помощта на руските власти и
се преименуват в земеделски каси /1879/. Със закони от 23. XII. 1894 г. и 27. I. 1897 г. става
преустройството в управлението им и се подготвя почвата за тяхната централизация. Създава се
отделение при Министерството на търговията и земеделието за ръководене управлението на
земеделските каси. Ръководството на отделението е поверено на началник, подпомаган от двама
съветници, конто се назначават с указ по предложение на министьра на търговията и земеделието.
Тези три длъжностни лица съставляват Управителния съвет на земеделските каси при Централното
им управление. Те не могат да бъдат уволнявани без разрешение на Народното събрание. Със закон
се разширява дейността на земеделските каси и те постепенно добиват облик на институт, който
върши банкови операции. Законът за учредяване на БЗБ влиза в сила от 1. I. 1904 г. Седалището на
БЗБ е в София. Тя има клонове във всички окръжни и околийски градове, където са създадени
земеделски каси. Управлението на БЗБ има право да открива клонове и агенции в по-важните
селищни центрове. Основният капитал на банката е образуван от капиталите на всички съществуващи
до момента земеделски каси. В компетенциите на банката са следните операции: приемане на
лихвени, срочни и съдебни влогове, приемане на суми на текуща лихвена сметка, има право да дава
заеми под ипотека, под залог на добитьк и др. Основна задача на БЗБ е да подпомага с кредита
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
25/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
земеделското население. Управлението на БЗБ и на нейните клонове и агенции е поверено на
управител на банката, който има за съветници четирима администратори. Тяхното назначаване става с
указ по доклад на министьра на търговията и земеделието. Те могат да бьдат уволнявани от длъжност
само с предварително решение на НС. Управителят и администраторите съставляват Управителния
съвет на БЗБ. Управлението на клоновете е поверено на началници, конто имат за съветници касиер,
счетоводител и съдебен чиновник. Управлението на агенциите е възложено на агенти. БЗБ се
представлява пред всички власти от управителя й, клоновете на банката — от началниците им, а
агентствата — от агентите. Надзорът на клоновете и агенциите се извършва от специални ревизори,
конто се ръководят от управителя на БЗБ, а самото Централно управление на БЗБ се надзирава от
министьра на търговията и земеделието. Първият период от дейността на БЗБ се характеризира с
обособяването й в институт за раздаване на земеделски кредит. С изменение на закона за БЗБ
функциите й се разширяват и тя започва да извършва и редица стопански услуги, като доставки от
чужбина и разпродажба по костуема цена на различии земеделски оръдия, машини, смазочни
материали, син камък и др. Урежда продажбите на различии селскостопански продукти. Със закон от
1920 г. външната търговия със земеделски храни и произведения от тях се иззема от едрия капитал и
се съсредоточава като монополно право в учредения Консорциум, образуван от БЗБ, Българската
народна банка. Българската централна кооперативна банка /БЦКБ/, земеделските централи, Общия
съюз на земеделските кооперации и Съюзната земеделска кооперативна банка. Законы от 15.1. 1921 г.
възлага на банката насочването, контролирането и кредитирането на всички видове земеделски
кооперации. През 1927 и 1934 г. са издадени закони, с конто се засилват правата на БЗБ в
кредитирането на държавата и общините. С Указ № 157 от 15. X. 1934 г. БЗБ се слива с БЦКБ и се
създава Българска земеделска и кооперативна банка.
Българска земеделска и кооперативна банка /1934—1947/ — създадена с Указ № 157 от 15. X.
1934 г. чрез сливането на Българската земеделска банка и Българската централна кооперативна
банка. Тя е общ автономен банковокредитен институт. Седалището на банката и нейното Централно
управление са в София. БЗКБ има клонове във всички областни и околийски центрове. Централният
съвет на банката на пленарно заседание може да открива нови клонове и агенции и в други населени
места. При създаването на БЗКБ управлението й е поверено на Управителей съвет, който се състои от
управител, двама подуправители и четирима директори, управителя на БНБ или неговия
подуправител, професора по земеделска икономия в Агрономическия факултет при Софийския
университет и четирима изборни членове. Управителят и подуправителите се назначават с указ по
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html	26/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
предложение на министъра на народното стопанство — управителят за срок от 7 години, а
подуправителите за 5 години. Техният мандат може да бъде подновяван. Управителят ръководи делата
на банката, следи за спазването на законите и правилниците, представлява банката пред властите и
частните лица и свиква Управителния съвет на заседания, конто той председателствува. Началниците
на отделенията, юрисконсултите и директорите на клоновете дават служебна клетва пред управителя
на банката. Управителят от своя страна разпределя подуправителите и директорите на два отделяй
състава, всеки от конто се състои от един подуправител — председател, и от двама директори —
членове. Управителният съвет ръководи цялата дейност на банката: определя условията и
компетентността на отделяйте видове банкови операции, пласментните норми на клоновете и
агенциите, лихвения процент на заемите и влоговете, кои ценни книжа и стоки могат да се приемат в
залог, максималния размер на кредитите от всякакъв вид, конто могат да бьдат отпуснати на
банковите клиента — кооперации и лица; решава сключването на съдебни и извънсъдебни спогодби,
минаването в загуба на съмнителни и несъбираеми вземания; открива и закрива банкови клонове и
агенции; съставя годишния отчет и баланса на банката, дава мнение по всички законопроекта и
наредби, конто засягат дейността на банката; съставя бюджета й и изработва правилник за
оправдаване на разходите по бюджета. Назначаването и уволняването на всички служители при
Централното управление, клоновете и агенциите на банката става със заповед на управителя по
постановление на Управителния съвет. Въз основа на забележка към чл. 10 от Закона за БЗКБ,
съгласно Правилник от 6. VII. 1936 г. се учредява Кооперативно-стопански съвет в състав:
представители от БЗКБ, Съюза на народните кооперативни банки, Съюза на популярните банки,
Кооперативната централа «Напред», съюзите на занаятчиите, горските и тютюневите работници,
Българското земеделско дружество, Чиновнического спестовно застрахователно дружество,
спестовно-строителните кооперативни сдружения, Националният комитет на българските
кооперации, Бьлгарската народна банка, Министерството на земеделието и държавните имоти,
Министерството на търговията, промишлеността и труда, Министерството на финансите,
Министерството на правосъдието, Дружеството на икономистате академици, Института за
конюнктурни изследвания, Софийската търговско-индустриална камара, Софийская университет и
др., и петима кооперативни дейци, посочени от Управителния съвет на банката. Кооперативно-
стопанският съвет е съвещателен орган на Управителния съвет с компетенция да проучва и да се
произнася по кредитно-стопанската и кооперативната политика на БЗКБ. При Централното
управление на БЗКБ са създадени следните отдели: Административно-технически, Контролно-
счетоводен, Кредитно-стопански, Съдебнопроучващ, Застрахователен, Контролна служба за
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
27/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
клоновете, Селскостопански кооперации, градски кооперации, занаятчийски и професионални
кооперации, Информационна служба, служба Тютюни. През 1939 и 1940 г. се създават отдели за
персонала и Секретариата, Бюджетен, Централно счетоводство, Счетоводно-финансов, Кредитен и
стопански. През 1941 г. се създават два нови отдела — Архитектурен и Стопански проучвания и
напътствия. През 1943 г. отделите се преименуват в отделения. До 1946 г. се формират нови
отделения. Надзорът на клоновете и агентствата на БЗКБ се извършва от специални ревизори. При
всеки клон има и съвет, състоящ се от директор, инспектор по кредита и счетоводител. Председател
на този съвет е директорът на клона. БЗКБ е ликвидирана със закона за банките, Указ № 20 от 26. XII.
1947 г.
Българска земеделски и търговска банка /1969-1970/ — създадена с ПМС № 8 от 4. III. 1969
г. Българската народна банка се преустройва от 1. IV. 1969 г. в централна банка и емисионен център
на държавата и от нея се отделя БЗТБ със седалище в София. БЗТБ е финансов институт на стопанска
сметка. Тя не отговаря за задълженията на държавата.
БЗТБ е подчинена на БНБ. Тя обслужва държавните и кооперативните обединения,
предприятия и организации от селското и горското стопанство, вътрешната търговия, материално-
техническото снабдяване, хранително-вкусовата промишленост и комуналната дейност; финансира
капиталните вложения на нестопанските министерства, ведомства и организации и жилищного
строителство за населението, изпълнявано чрез възлагане.
БЗТБ има следните основни задачи: взема участие в съставянето на комплексните програми за
развитие на отделните отрасли и съдействува за повишаване ефективността от основните и
оборотните средства; кредитора в съответствие с рентабилността и с текущите и перспективните
възможности за възвръщане на кредита, обслужваните обединения, предприятия и организации с
оборотни средства и капиталовложения и извършва финансирането на капиталните вложения; съставя
свой кредитен план въз основа на общия кредитен план на страната и конкретните потребности на
предприятията и стопанските организации; съхранява свободните парични средства на обслужваните
обединения, предприятия и организации и извършва разплащанията между тях; контролира
законосъобразното набиране и разходване на средствата по фондовете на обединенията,
предприятията и организациите и изразходването на фонд Работна заплата.
БЗТБ се ръководи от председател, който е зам.-председател на БНБ. При банката се създава
Управителей съвет, съставът и функциите на който се определят от Министерская съвет. БЗТБ е на
отделен баланс. Дейността й се отчита по единен сметкоплан и единно счетоводство с БНБ, като се
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
28/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
разграничават източниците, пласментите, приходите, разходите и финансовите резултати. Във връзка
с изпълнението на своята дейност БЗТБ издава инструкции, конто се съгласуват с БНБ и са
задължителни за обслужваните обединения, предприятия и организации. Банката може да налага на
предприятията и организациите санкции, каквито до този момент има право да налага БНБ.
Размерът на лихвите, конто БЗТБ събира и плаща по сметката на отрасловата банка, се
утвърждава от Комитета за стопанска координация. БЗТБ извършва своята дейност чрез клоновете
на БНБ. С ПМС от 5. XII. 1970 г. БЗТБ се влива от 1. I. 1971 г. в БНБ, която поема дейността,
имуществото, правата и задълженията й.
Българска инвестиционна банка /1947-1966/ — създадена със Закона за банките, Указ № 20
от 26. XII. 1947 г. БИБ е автономен банков институт със седалище в София. Нейното имущество е
отделено от това на държавата и БИБ не отговаря за задълженията й. БИБ работи на стопанска сметка
по кредитен план, одобрен от Министерския съвет. МС утвърждава бюджета й и всички основни
документи. С общото ръководство и контрола на дейността на БИБ е оторизиран министърът на
финансите. За изпълнение на своите задачи по решение на Банковия съвет БИБ може да открива
клонове в населени места с по-усилено строителство. Там, където няма клонове, нейните банкови
операции се извършват от Българската народна банка. Главните задачи на БИБ са да финансира
безвъзмездно от средствата на държавния бюджет и да кредитира дългосрочно капиталните вложения
в страната на основата на народностопанския план; да контролира целесъобразното, правилното и
икономичното използуване на отпуснатите средства за капитални вложения; да приема вноски от
бюджета на държавата, общините и други институции, предназначени за инвестиции, както и
средствата на всички фондове със специално предназначение, образувани към държавните,
общинските, кооперативните и други стопански организации; да приема ежегодните амортизационни
отчисления, част от печалбата на предприятията и набраните от институции и частни лица средства,
предназначени за инвестиции.
Основният капитал на БИБ се формира от основния капитал и фондовете на ликвидираните
със Закона за банките Българска ипотекарна банка и Спестовно-строителните кооперативни
дружества, както и от безвъзмездната вноска от БНБ на онази част от основния капитал и резервите
на прекратилите съществуването си по силата на посочения закон банки, съответствуваща на
съотношението между дългосрочния и краткосрочния им пласмент.
Ръководството на банката се осъществява от управителя на БИБ, подпомаган от четирима
директори, конто отговарят за съответни отдели и служби към Централното управление. В първите
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
29/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
години от сыцествуването си Централното управление на БИБ има следната структура: управител;
Секретариат; Юрисконсултство; Главно счетоводство; отдели — Бюджет и кадри, Планиране и
статистика, Амортизационни отчисления и фондове, Жилищна спестовност, Финансиране и
кредитиране на индустрията, електрификацията, мините, занаятите, съобщенията и строителните
обединения, Финансиране и кредитиране на земеделието и жилищного строителство, Финансиране и
кредитиране на мелиорацията и културното строителство.
През 1950 г. се създават два нови отдела, ръководени непосредствено от управителя на
банката: отдел Технически — със задача методологически да ръководи и оперативно да инструктира и
проверява работата на клоновете на БИБ по технически въпроси и по контрола на капиталните
вложения; отдел Вътрешен инспекторат — със задача да упражнява вътрешноведомствен контрол
върху дейността на банковите клонове, да проучва докладите за извършените ревизии и да прави
анкети при допуснати нарушения. През 1954 г. се създава ново структурно звено — група
Икономически проучвания. Вследствие разрастването на капиталното строителство задачите и
функциите на БИБ са конкретизирани с Постановление № 218 на ЦК на БКП и МС от 2.1.1951 г. и №
1434 на МС от 26. VI. 1951 г. На БИБ са възложени кредитирането и контролът на кооперативното и
индивидуалното жилищно строителство. Съгласно решение от 7. V. 1964 г. на Съвета по
промишлеността и строителството при МС БИБ поема от 1. VII. 1964 г. инвеститорския контрол по
всички обекти, включени в плана за капиталните вложения, с изключение на обектите, за конто към
31.1. 1964 г. е имало създадени дирекции за инвеститорски контрол. Изключват се също обектите на
Министерството на народната отбрана, Министерството на вътрешните работи и някои обекти
на Министерството на транспорта и съобщенията. Съгласно допълнение към цитираното решение
броят и длъжностите на необходимите контролни органи на БИБ се определят с отделно щатно
разписание, утвърдено от министьра на финансите.
Разрастването на дейността, разширяването на компетенциите на БИБ и сериозните
изменения в обществено-икономическия живот на страната в края на 50-те и началото на 60-те
години довеждат и до сериозни промени в структурата и организацията на дейността на банката. През
1966 г. Централното управление на БИБ има следната структура: Секретариат; Юрисконсултство;
отдели — Планов, Административен, Финансови източници и бюджет, Главно счетоводство,
Ревизионен, Икономическо и капитално строителство, Финансиране и контрол на капиталните
вложения в промишлеността, търговията и транспорта, Кредитиране и контрол на строителни,
монтажни и проектантски организации, Финансиране и контрол на извънлимитно,
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
30/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
хидромелиоративно и културно-битово капитално строителство, Жилищно строителство; сектор
Личен състав; Икономическа трупа към Техническото управление.
С ПМС № 65 от 30. XII. 1966 г. за реорганизация на банковата система от 1.1. 1967 г. БИБ се
вл ива в БНБ.
Българска народна армия /1 944-/ — Въоръжена сила за защита на държавния суверенитет и
интересите на Народна република България, на революционните завоевания на трудещите се,
постигнати при изграждането на социализма. Състои се от видове въоръжени сили и родове войски.
БНА наследява прогресивните традиции на Българската армия и се заражда в хода на ръководените
от БКП революционни борби на бьлгарския народ срещу капитализма, монархизма и фашизма.
Прототип на народната армия са отрядите и дружините, формирани по време на Септемврийското
антифашистко въстание 1923 г. Партизанските чети и отряди по време на въоръжената антифашистка
борба 1941-1944 г., обединени от началото на 1943 г. в Народноосвободителна въстаническа армия /
НОВА/ и прераснали в крупни партизански формирования, подразделения и части от БА, водени от
революционните войнишки комитети, след победата на Деветосептемврийското народно въоръжено
въстание се превръщат в ядро на новата народна армия.
Една от първите важни задачи на БКП след победата на Деветосептемврийското въстание е
изграждането на нова по цели, задачи и характер народна армия. Особеното и характерного е, че
буржоазната армия не е разпусната, нейните организационни форми се запазват, но са преобразувани
и изпълнени с ново съдържание. Това позволява незабавно да се започнат военни действия срещу
нацистка Германия и България да участвува успешно в заключителния период на Втората световна
война заедно с демократичните антифашистки държави. Реакционната част от командния кадър е
обезвредена. От 9. IX. 1944 г. със заповед на командуването на НОВА партизанските поделения се
вливат в състава на БНА, а на партизанските командири са присвоени офицерски звания. На 11
септември от партизани и доброволци е формирана Народна гвардия /една дивизия, един
самостоятелен пехотен полк и 71 гвардейски единици/, която се включва организационно в БНА. От
20 септември се създава помощник-командирският институт. За помощник-командири се назначават
комунисти и ремсисти — бивши партизани, политзатворници, концлагеристи. В работата си те се
опират на войнишките активи за политико-просветна работа /в такива се преобразуват войнишките
комитети/. Помощник-командирският институт изиграва важна роля за успешного водене на войната
и за политического консолидиране на армията.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
31/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Благодарение на политико-дипломатическата, икономическата и военната помощ на
Съветския съюз България участвува успешно във войната. Преминала от 17. IX. 1944 г. в оперативно
подчинение на III Украински фронт, БНА печели значителни победи над хитлеристките сили при
Страцин, Стражин, Крива паланка, Ниш, Косово поле и др. и успешно завършва Първия период от
Отечествената война на България с прогонването на фашистките сили от Балканския полуостров. Във
Втория период от войната Първа българска армия в състав от над 100 000 души участвува в
отбранителни и настьпателни операции на територията на Югославия, Унгария и Австрия и записва
светли страници във военната ни история с героичните си изяви при Дравасоболч, Драваполконя,
Дони Михоляц, линията Маргит и др.
От 1945 г. започва мирновременният период в развитието на БНА. По инициатива на БКП са
организирани и проведени важни мероприятия за материално-техническото снабдяване, морално-
политическото и боевото укрепване на армията. Важно значение има приетият на 2. VII. 1946 г. Закон
за ръководство и контрол на войската, според който БНА преминава на пряко подчинение на
Министерския съвет. Разгромени са десни контрареволюционни организации във войската
/«Неутрален офицер», «Цар Крум»/. Отстранени са колебливите офицерски кадри. Започва
попълването с нови командни кадри, а от СССР се завръщат българи политемигранти с голям опит и
офицерски стаж.
На основата на Конституцията на НРБ от 1947 г. са приети Закон за задължителната военна
служба /ДВ, бр. 224 от 1949 г./ и Закон за военните лица /ДВ, бр. 225 от 1949 г./, конто регламентират
попълването на БНА с личен състав /кадрови и мобилизационен/. През 1950 г. се създават Военен
съвет и военни съвети към видовете въоръжени сили и обединенията на сухопътните войски.
Дейността по ръководството и развитието на БНА е регламентирана със Закон за всеобщата
военна служба в НРБ /ИПНС, бр. 13 от 1958 г./ и неговите изменения и допълнения, направени след
приемането на новата Конституция на НРБ от 1971 г. Върховното ръководство на БНА принадлежи
на Народното събрание, което решава въпросите за войната и мира. Държавният съвет осъществява
общото ръководство на отбраната на страната и между сесиите на НС е овластен да обявява
мобилизация, да назначава главнокомандуващ, да обявява състояние на война, а непосредственото
ръководство — от Министерството на народната отбрана.
БНА е съставна част от обединените въоръжени сили на страните, участнички във
Варшавския договор, създаден през 1955 г. Всестранната подготовка на щабовете и войските е
насочена както за запазване и защита на държавния суверенитет и националната независимост, така и
за охрана и отбрана на социалистическата система като цяло, за изпълнение на интернационални
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
32/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
задачи. За тази цел части и съединения на БНА участвуват в съвместни учения с братските армии,
повишават оперативно-тактическата и политическата си подготовка, заздравяват бойното
сътрудничество. По своята организация, начин на комплектуване с личен състав, въоръжение и бойна
техника, подготовка и бойна готовност БНА е съвременна и модерна армия с висока боеспособност.
Благодарение на братската помощ на СССР тя разполага с модерно въоръжение, бойна техника и
материално-технически средства, съответствуващи на новите изисквания на военного дело, породени
от появата и развитието на ракетно-ядреного оръжие и усъвършенствуването на конвенционалните
оръжия.
Българска народна банка /1879/ — създадена на 25. I. 1879 г. Идеята за учредяване на БНБ
принадлежи на Временното руско управление в България. На 25.1. 1879 г. е одобрен първият устав на
БНБ, а на 25. V. 1879 влиза в сила и правилник към устава, с който се определят функциите,
организацията и компетенциите на банката. На 6. VI. 1879 г. тя започва да функционира с основен
капитал от 8 687 000 лв.
На 11. II. 1883 г. с Указ № 100 е утвърден нов устав на БНБ. Според него БНБ е акционерно
дружество с основен капитал 12 млн. златни лева, като 1/3 от акциите се закупуват от държавата. БНБ
става и емисионна банка — получава правого да издава банкнота, и се превръща в автономна
държавна институция. По силата на Закона за учредяване на БНБ от 27. I. 1885 г. банката става
държавно кредитно учреждение. Новият й устав е утвърден с Указ № 134 от 4. VIII. 1885 г.
Седалището й е в София, а печатьт й носи герба на Княжество България. В новия устав залягат и
правата на банката да създава свои клонове и агенции в страната и чужбина. До 1893 г. БНБ има 5
клона и 3 агенции, а през 1928 г. клоновете са вече 109. Основният й капитал е 10 млн. лв., но
постоянно се увеличава — през 1911 г. е 20 млн. лв., 1922 г. — 200 млн. лв., 1924 г. — 500 млн. лв.,
1926 г. — 1 млрд. лв.
БНБ извършва финансовите операции на държавата. Тя регулира паричното обръщение и
развива промишления и търговския кредит в страната.
Приема влогове, открива текущи сметки, дава заеми, сконтира полици, монета и т. н.
Единствено БНБ има право да издава банкнота. Висшата изпълнителна власт в лицето на финансовия
министър има пряка намеса в управление™ на банката. Той одобрява и утвърждава някои решения на
Управителния съвет. Без предварителното съгласие на финансовия министър БНБ не може да
основава клонове и агенции, да влага запасния си капитал в чужди държавни ценни книжа, да издава
заложни облигации до 1 млн. лв. Той одобрява извънсъдебни спогодби, сключени от Управителния
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
33/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
съвет на БНБ, решения за минаване в загуби на съмнителни и несъбираеми вземания, участие в
държавни заеми и др. Министърът на финансите упражнява контрол върху законността на кредитната
политика. Този контрол се извършва чрез двама представители на Министерским съвет, конто имат
право да проверяват по всяко време книжата и касите на банката.
Управителното тяло на БНБ се състои от: Управителей съвет, Управителей комитет и Сконтов
комитет. В Управителния съвет влизат управителят и началниците на четирите отдела на банката,
назначавани с укази по предложение на министьра на финансите и уволнявани само с решение на
Народното събрание. Управителят представя БНБ пред върховната власт, организира общото
ръководство и упражнява надзор върху дейността й, свиква и председателствува Управителния съвет,
привежда в изпълнение неговите решения. Дейността на Управителния съвет се свежда до
провеждане на седмични заседания, на конто се разглеждат управлението на капитала и активът на
банката, приемат се годишните отчета и бюджета, разрешава се откриването на нови клонове и
агенции и др. През 1926 г. Управителният съвет е увеличен с двама подуправители на банката и
четирима членове, избирани от търговските и промишлените среди извън банката. Тъй като се
увеличава, налага се разделянето му на два състава, всеки от конто се управлява от подуправител.
Същата година е учреден и Управителей комитет в състав: управител и двама подуправители.
Сконтовият комитет е създаден в годината на учредяването на банката /1879/. В него участвуват
управителят и шестима членове, избирани от Градския съвет измежду търговските и промишлените
среди за една година. Неговата задача е да определя материалното положение и кредита на клиентите.
Отделите на банката са: Ипотечен, Сконтов, Касов и Финансов. Ипотечният отдел се занимава с
отпускането на заеми срещу залог на стоки, лихвоносни оферта, ценни книжа, благородии метали,
монета и др. Сконтовият отдел извършва сконтирането на полици, записи и други книжа. Касовият
отдел приема пари от текущи сметки, влогове и облигации, издадени от БНБ, издава чекове за
привеждане на суми в страната и чужбина, размена банкнота срещу злато, открива подписки за
държавни заеми, извършва покупко-продажби на благородии метали, полици и лихвоносни оферта.
Във Финансовия отдел влизат Секретариат с административни функции и Счетоводство, което води
текущите сметки между БНБ и правителството, контролира банкнотите, грижи се за пускането им в
обръщение и за унищожаването им. Към БНБ се открива и служба Юрисконсултство за защита на
правните й интереси. През 1909 г. се учредява и Отделение за ценностите, което се раздела на Служба
на титрите, постъпващи в банката; Хранилищна служба, която съхранява титрите, запечатаните
пакета, изплатените и постьпилите за инкасо купони и титри, следи тиражите на титри в
хранилището и изготвя купоните за събиране; Инкасова служба, която събира и отчита постьпилите
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
34/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
за инкасо полици; операциите на отделението се следят от Контролната служба. През 1909 г. се
създават Секретариат и Библиотечно бюро. В периода 1919-1929 г. се създават Отделение за
финансови проучвания /1919/; Управителна камара /1924/; Служба по гаранциите на чиновниците
/1929/; Информационна служба, отделна от Библиотечното бюро /1930/. Отделението за финансови
проучвания се намира под прекия надзор на управителя на БНБ и се състои от 3 бюра. Службата по
гаранциите на чиновниците при БНБ приема и съхранява гаранциите на служителите при банката,
конто те задължително й предоставят във формата на пари, ценни книжа и др. Функциите на
Информационната служба се свеждат до изучаване материалното състояние на предприятията,
фирмите, сдруженията и др.
През 1926-1928 г. е осъществена реформа, според която БНБ прекратява финансирането на
индустриални и търговски предприятия и продължава да функционира само като емисионен центьр,
кредитирайки единствено останалите държавни и частни банки. С това БНБ загубва ролята си на
основен кредитен институт в страната.
С установяването на народната власт на 9. IX. 1944 г. се изменят задачите и функциите на
БНБ. На 26. XII. 1947 г. Великото народно събрание /1946-1949/ одобрява Закон за банките, с който се
национализират всички частни банки, установява се държавен монопол на банкового дело и се
извършва реорганизация в него. С този закон на БНБ се дава право да издава банкноти, да регулира
паричното обръщение и да упражнява монополно право и контрол върху операциите с чужди
платежни средства. През 1950 г. са издадени специални разпоредби на МС за нормирането на
оборотните средства на всички държавни предприятия. През с. г. се регулират и договорните
взаимоотношения между предприятията и стопанските организации при доставка на стоки и
извършване на услуги.
Важен етап в банково-кредитната дейност е извършената кредитна реформа на базата на ПМС
№ 218 от 2. III. 1951 г. С тази реформа се определят основните принципи на банковия
социалистически кредит — да бьде целеви, обезпечен със стокови и материални ценности. БНБ се
регламентира като автономен банков институт, който не отговаря за задълженията на държавата и е
пряко административно подчинен на МС. Популярните банки стават клонове на БНБ. Закриват се
банковите представителства при земеделските кооперации, Пощенската спестовна каса и
популярните банки. През 1956 г. е одобрен устав на БНБ, в който са определени задачите й в областта
на паричното обръщение, размяната и обслужването на народното стопанство. През 1957 г. БНБ
издава инструкция, в която са отразени условията за кредитиране на стопанските организации. В
периода 1963 1966 г. се извършват съществени структурни промени в банковото дело. През 1965
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
35/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
1966 г. банковата система на НРБ включва БНБ, Българска инвестиционна банка, Българска
външнотърговска банка и Държавна спестовна каса. От началото на 1967 г. се въвежда комплексно
обслужване на предприятията за производствената им дейност и дейността на капиталовложенията от
една банка. За тази цел Българска инвестиционна банка се слива с БНБ.
Юлският пленум на ЦК на БКП от 1968 г. взема решение за преустройство на банковата
система — създават се отраслови банки, повишава се ролята на БНБ в планирането на народного
стопанство, като от нея се изисква и съответната отговорност. В изпълнение решенията на Юлския
пленум от 1. IV. 1969 г. се създава нова организация на банковата система. С ПМС № 8 от 4. III. 1969 г.
БНБ се преустройва в централна банка и емисионен център на държавата. Създават се две отраслови
банки — Българска промишлена банка и Българска земеделска и търговска банка.
За периода след 1944 г. БНБ претьрпява редица структурни промени. През 1944-1947 г.
структурата е следната: Секретариат; отдели — Бюджета, Комунален, Касов, Влогов, Счетоводен,
Внос, Кредитен; Инспекторат. Поради нарастване на дейността на БНБ отделите й през 1948 г.
прерастват в дирекции, а през 1958-1959 г. много от тях са вече управления. От 1966 г. се формират
генерални дирекции и структурата за периода до 1970 г. е следната: Ръководство; функционални
дирекции — Емисионно-касова, Планово-икономическа, Оборотни средства, Счетоводна, Ревизионна;
генерални дирекции — Капитално строителство, Промишленост, Селско стопанство; самостоятелни
отдели; Генерална дирекция за изграждане на автоматизирани системи за управление.
В края на 70-те години БНБ разгръща широка мрежа от банкови клонове — 28 окръжни и 111
районни. Чрез тази система БНБ е призвана да осъществява контрол върху цялата икономика. БНБ
най-пряко участвува в съставянето и отчета на обществено-икономическия план за развитие на
страната.
Българска промишлена банка /1969-1970/ — създадена с ПМС № 8 от 4. III. 1969 г.
Българска народна банка е преустроена от 1. IV. 1969 г. в централна банка и емисионен център на
държавата и се създава БИБ със седалище в София. БПБ е подчинена на БНБ. БНБ е юридическа
личност на стопанска сметка. Тя не отговаря за задълженията на държавата. БПБ има следните
основни задачи: взема участие в съставянето на комплексните програми за развитие на отделните
отрасли и ведомства за повишаване ефективността от основните и оборотните средства; кредитира в
съответствие с рентабилността и с текущите и перспективните възможности за възвръщане на
кредита обслужваните обединения, предприятия и организации с оборотни средства и
капиталовложения и финансира капиталните вложения; съставя свой кредитен план въз основа на
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
36/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
общия кредитен план на страната и конкретните потребности на предприятията и стопанските
организации; съхранява свободните парични средства на обслужваните обединения, предприятия и
организации и извършва разплащанията между тях; контролира законосъобразното набиране и
разходване на средствата по фондовете на обединенията, предприятията, и организациите и
изразходването на фонд Работна заплата.
БПБ се ръководи от председател, който е зам.-председател на БНБ. При банката се създава
Управителей съвет, съставът и функциите на който са определени от Министерская съвет. БПБ е на
отделен баланс. Дейността й се отчита по единен сметкоплан и единно счетоводство с Българска
земеделска и търговска банка при БНБ, като се разграничават източниците, пласментът, приходите,
разходите и финансовите резултати. При изпълнение на своята дейност БПБ издава инструкции,
конто се съгласуват с БНБ и са задължителни за обслужваните обединения, предприятия и
организации.
Банката може да налага на предприятията и организациите санкции, каквито е имала право да
налага БНБ. Размерит на лихвите, конто БНБ събира и плаща по сметките на БПБ, се утвърждава от
Комитета за стопанска координация. Банката извършва своята дейност чрез клоновете на БНБ.
С ПМС от 5. XII. 1970 г. БПБ се влива от 1. I. 1971 г. в БНБ, която поема дейността,
имуществото, правата и задълженията й.
Българска телеграфии агенция /1898-/ — създадена като особена служба за доставяне на
телеграфии съобщения за събития в чужбина към Министерството на външните работи и
изповеданията /МВРИ/. Първият бюлетин на агенцията излиза на 16. II. 1898 г., а на 17 с. м. в
«неофициален дял» на Държавен вестник са отпечатани първите телеграми с инициалите на БТА.
Първият директор на агенцията е Оскар Искендер /ДВ, бр. 41 от 1898 г./. Под влияние на руските
традиции, в чийто дух се изгражда цялата тогавашна администрация, бьлгарското правителство
създава БТА по образец на Петербургската телеграфна агенция, с която установява тесни връзки и
чиито информации използува редовно почти две десетилетия. За разлика от повечето агенции от това
време, конто са частни, БТА е държавна.
Първоначално щатът се състои от директор и един чиновник, но след време е увеличен на 5
души — директор, негов помощник, чиновник по печата и двама технически сътрудници. В началото
на дейността си БТА редовно информира за живота на кралските и царските дворове в Европа.
Преобладават и съобщения от криминален характер. Почти във всички броеве има търговски
телеграми и борсови съобщения. От 1905 г. агенцията издава всеки ден по два телеграмни бюлетина.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
37/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
В първите години БТА получава международна информация главно от две световни агенции —
«Хавас» и «Ройтер». На 9. V. 1910 г. излиза първият брой на нов бюлетин на БТА — «Преглед на
чуждестранния печат». От 1914 г. бюлетинът излиза всеки ден под заглавието «Преглед на печата».
БТА информира другите държави за събитията в нашата страна чрез телеграми до
чуждестранните телеграфии агенции. През 1912-1913 г. /във връзка с войните/ интересът към
събитията на Балканите нараства. Агенцията увеличава количеството на информациите за чужбина.
Това налага разширяване на службите на БТА. Структурата й придобива следния вид: началник,
секретар, двама подначалници, единият от конто завежда службата на БТА, двама редактори, един
сътрудник. През 1912 г. агенцията поддържа връзки главно с «Хавас», «Ройтер», «Стефани» и
Атинската телеграфна агенция. След Балканската война отделението на БТА, функциониращо при
МВРИ, се превръща в Дирекция на печата с две отделения: БТА и Отделение за печата, което има за
задача да следи нашия и чуждестранния печат и да превежда на български език материали, в конто
става въпрос за България и отношенията й с други страни.
През 1913 г. дирекцията има следния състав: директор, началник, поддиректор, трима
редактори и един сътрудник. Бюджетьт вече е 133 000 златни лева. По това време се разширяват и
източниците на информация на БТА. Най-много информация се получава от Цариград, Петербург,
Виена, Париж, Берлин, Лондон. През периода на управлението на БЗНС пред Дирекцията на печата са
поставени следните задачи: да поддържа връзки с по-важните телеграфии агенции и информира
МВРИ и печата за международния политически живот; да загцитава българската национална кауза в
чужбина; да отбива атаките на чуждата пропаганда срещу България; да информира правилно чуждия
печат за събитията в страната. Агенцията сключва нови договори с «Хавас», «Ройтер», «Кор-бюро»,
«Волф», «Стефани», поддържа връзки и с Атинската, Анадолската, Швейцарската агенция и «Авала»
(Белград). През 1921-1922 г. се увеличава и щатът на агенцията. В нея вече работят 13 щатни
служители и 25 извънщатни сътрудници.
През 1923 г. извънщатните сътрудници са 33. Дирекцията на печата има и един секретар —
редактор, който подготвя и изпраща на печата в страната кратки съобщения за посещения на чужди
дипломати в МВРИ. По това време в агенцията няма служба за вътрешна информация. Съобщенията
от страната се получават във външно министерство. В дирекцията те само се превеждат на френски
език и се изпращат на чуждите телеграфии агенции. През 1921 г. БТА издава два бюлетина на
френски и български език. Отделението за чуждия печат издава «Явен преглед на чуждия печат»
всеки ден освен неделя. След 9. VI. 1923 г. към дирекцията се създава отделение Информационно
бюро, което издава специален бюлетин за събитията в България. Този бюлетин се превежда и изпраща
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
38/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
в чужбина като информация от страната. През 1926 г. Информационного бюро е разформировано, а
служителите му са назначени за щатни служители на БТА. В агенцията се работи на 3 смени,
бюлетинът е с 3 издания /сутрин, обед и вечер/. През 1928 г. в БТА се въвежда радиоприемането, а
през 1930 г. към Дирекцията на печата се създава отдел Документация с библиотека.
През 1932 г. в БТА е въведен самопишещият радиоприемен апарат «Хел». Дирекцията на
печата се преименува в Отделение за печата при МВРИ с 3 отдела — БТА, Печат и информация и
Документация. Броят на служителите е от 16 до 39 души. През 1936 г. БТА е реорганизирана отново.
Възстановена е Дирекцията на печата с 3 отделения — БТА, Служба за печата и Информация и
документация. Щатът нараства на 77 души. През 1937 г. БТА издава 3 бюлетина дневно на бьлгарски
и френски език. От 1938 г. агенцията издава като притурки «Дневни вести» и «Стопански
информационен бюлетин». През 1937-1938 г., а и по-късно, информация от ТАСС се приема само по
нареждане. През 1937 г. излиза нов правилник на Дирекцията на печата, при МВРИ, според който
дирекцията придобива следния вид: Секретариат и служби за информация и документация, за печата
и БТА. Всички звена се ръководят от директор по печата, който докладва по-важните въпроси на
министьра на външните работи и изповеданията и получава от него необходимите нареждания.
Директорът поддържа връзката между министерството и местния печат, дава информация на
чуждестранните кореспонденти в страната. Според новия правилник БТА трябва да осведомява
правителството, печата и абонатите си за събитията в чужбина, да разпространява в другите страни
чрез съответните телеграфии агенции, чрез своите дописници и чрез царските легации и консулства
новините от България и да дава на абонатите си стопански и финансови сведения. Щабът на БТА се
състои от началник и редактори, конто работяг на две смени. За редактор на бюлетините на БТА
директорът по печата по споразумение с началника на службата определя един старши редактор,
който ръководи работата на своята смяна, редактора бюлетина, упражнява надзор върху работата на
редакторите. През 1938 г. БТА увеличава броя на приеманите чуждестранни телеграфии агенции.
През 1942 г. се извършва нова реорганизация на Дирекцията на печата, като й се възлагат
повече външнопропагандни задачи. През 1944 г. цялата дирекция има 77 щатни служители. На 10. IX.
1944 г. в БТА е организиран Комитет на ОФ, който поема ръководството й. Няколко дни след това е
назначено ново ръководство на БТА. Дирекцията на печата преминава от МВРИ към Министерство
на пропагандата. Към МВРИ остава само отделението БТА. Двата центьра снабдяват печата с
материали — БТА при МВРИ — с международна информация, а Дирекция на печата към
Министерството на пропагандата — с вътрешна информация и преглед на чуждия печат. През 1951 г.
с постановление на Министерския съвет Дирекцията на печата и всичките й служби се преименуват
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
39/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
в БТА. Тя се оформя като самостоятелен информационен институт при МС със следните задачи: да
събира и обработва информация за събитията в страната и чужбина, за успехите и опита на
социалистическото строителство в България и другите социалистически страни, за тяхната
миролюбива външна политика, за борбите на народите за освобождение от игото на империализма и
експлоатацията на капитала; да снабдява радиото и телевизията, правителствените и партийните
органи с информация. От този момент БТА добива ново, отговарящо на важността й, значение на
централен информационен и пропаганден институт на републиката. В постановлението се
предвиждат конкретни мерки за разширяване на кореспондентската мрежа в страната и в чужбина, за
преустройство, реорганизация и подобряване на работата в отделните служби на БТА. Предвижда се и
техническо модернизиране. Една година по-късно с решение на МС се внасят изменения във
вътрешния правилник на БТА. Уточнява се, че БТА не трябва да ръководи печата, а да го подпомага с
всестранна, бърза и точна информация от страната и чужбина. Определят се и главните задачи на
агенцията. Със същото решение Службата за изпращане на печатни пропагандни материали в
чужбина е преустроена в дирекция. От 1958 г. БИБ се отделя от БТА и се преименува в Издателство
на чужди езици към Комитета за културни връзки с чужбина /от 1967 г. реорганизирано в агенция
София-прес/. От 1950 г. в БТА е организирана емисия на руски език, а през 1952 г. — редакция
Информация за чужбина и Справочна редакция с 5 сектора.
През 1957 г. БТА издава следните бюлетини: «Вътрешна информация» /ВИНФ/, «Пресбюро»,
«Из Съветския съюз и страните с народна демокрация», «Международна информация» /МИНФ/,
«Материали от чуждестранния печат», «Служебен бюлетин», «Служебен стопански бюлетин».
През 1958 г. агенцията приема емисиите на 18 чужди агенции — 5 световни и 13 национални.
Щатът на БТА през 1958 г. е 325 души. Агенцията има 10 кореспонденти в чужбина.
Обособяват се следните редакции: МИНФ, ВИНФ, Информация за чужбина, Пресбюро, Пресфото,
Справочна редакция. Радиослужба.
През 1965 г. БТА започва да издава 4 илюстровани седмични списания — «ЛИК», «По света»,
«Наука и техника», «Паралели». През 1977 г. БТА се дели административно на следните по-важни
звена: 8 редакции — МИНФ, Информация за чужбина, ВИНФ, Местен печат. Пресфото, Физкултура и
спорт, Справочна редакция, Политически анализи и прогнози; четирите редакции на списанията на
БТА; Дирекция телекомуникация и свързочна техника, Стопанска дирекция с печатна база и
Експедиция.
Начело на БТА стой главен директор. Той има трима заместници, конто ръководят на смени
текущата работа. От 1977 г. БТА е с ранг на комитет към МС.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
40/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Всички централни всекидневници, радиото и телевизията получават информация чрез пряка
връзка с агенцията. През 1984 г. БТА поддържа телекомуникационни връзки с 5 световни и с около 60
национални телеграфии агенции.
В структурно отношение БТА се състои от 3 блока — Ръководещ, Творчески и Издателски.
Ръководи се от главен директор и трима зам.-главни директори. БТА има 12 редакции, две дирекции и
производствена база. Ръководещият блок се състои от главен директор, Съвет на директорите,
Колегиум, Секретариат и главна редакция Политически анализи и коментари. Творческият блок
включва главните редакции МИНФ, Информация за чужбина, ВИНФ, «Паралели», «Пресфото»;
редакциите «По света», «ЛИК», «Наука и техника», Листен печат, Физкултура и спорт, Справочна;
дирекцията Телекомуникации и справочна техника. Издателският блок се състои от Икономическа
дирекция и производствена база.
БТА издава 10 ежедневни и два седмични бюлетина за печата, радиото и телевизията; 5
седмични бюлетина /на руски, английски, френски, немски и испански/, предназначени за чужбина; 4
специални седмични издания; Справочник НРБ.
Българска централна кооперативна банка /1910-1934/ — учредена със специален закон от
11. XII. 1910 г., който се изменя и допълва през 1912 г. БЦКБ е автономна финансова институция под
върховния надзор на държавата, управлява се от Министерството на финансите. Целта на банката е
да кредитира и подпомага кооперативните сдружения и кооперативното дело в страната. Седалището
на банката е в София. Българската народна банка и Българската земеделска банка са нейни
представители и кореспонденти извън София. БЦКБ има два вида членове: основатели и редовни.
Членове основатели са БНБ и БЗБ, конто внасят първоначалния основен капитал на банката, а
редовни членове са всички селски и градски кооперативни сдружения или техни съюзи, конто са
приети за такива и участвуват в капитала й чрез записване на поименни дялове. Приемането на
сдруженията и техните съюзи за редовни членове на БЦКБ се вписва в търговски регистър на
надлежния съд. Основният капитал на БЦКБ е неограничен. Той се състои от вноските на
основателите на банката, поименните дялове на редовните членове и облигационния фонд. Органите
на БЦКБ са: дирекция, Върховен съвет, Проверителен съвет и конгрес на делегата на редовните
членове. Дирекцията се състои от директор и двама администратори. Със закон от 12. V. 1933 г.
съставът на дирекцията се увеличава с един администратор. Директорът и администраторите
образуват Управителния съвет на банката. Дирекцията се разделя на 3 отдела — Кредитен,
Застрахователен и Занаятчийскостопански. Директорът и администраторите се назначават с указ по
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
41/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
предложение на министьра на финансите, а могат да бъдат уволнявани с указ по предварително
разрешение на Народното събрание. Всички останали членове са назначавани и уволнявани със
заповед на директора по постановление на Управителния съвет. Директорът представлява БЦКБ пред
държавните и обществените лица. Той упражнява общия надзор върху управлението и делата на
банката и следи за изпълнението на законите и правилниците. Управителният съвет по предложение
на директора се произнася и решава всички въпроси от неговата компетенция. Върховният съвет на
БЦКБ се състои от 7 членове, от конто един е назначаван от министьра на финансите, един от
министьра на търговията и земеделието, грима са избирани от конгреса на делегатите на редовните
членове и двама влизат по право — управителите на БНБ и БЗБ или делегирани от тях
администратори. От тримата изборни членове на Върховния съвет двама са избирани от делегатите на
селските сдружения, а един — от градските. Върховният съвет има право да разглежда устава на
банката, неговите изменения и по-важните наредби. Проверителният съвет се състои от петима
членове — един, назначаван от министьра на финансите, по един от БНБ и БЗБ и двама от конгреса
на делегатите на редовните членове. Със закон от 30. III. 1925 г. в състава на Проверителния съвет е
включен и един съветник на Върховната сметна палата. Мандатьт на съвета е една година. Със
същия закон на БЦКБ е възложена и Службата за контрол на частните застрахователни дружества.
Функциите и операциите на банката са разширени. Тя придобива правого да открива подписки за
държавни и обществени заеми, да сключва комбиални сделки за покриване на своите задължения в
чужбина и за задоволяване на нуждите на членовете си. С Указ № 157 от 15. X. 1934 г. БЦКБ и БЗБ се
сливат в Българска земеделска и кооперативна банка.
Български монарх /1879-1946/ — постоянно действуващ орган на Монархическая институт.
В Търновската конституция се очертават ролята и мястото на монарха и кръгът на неговите
правомощия в цялостния държавен и обществено-политически живот. С Берлинская договор се
определя особеното положение на Б. м. Той е избирая от българския народ, но със съгласието на
великите сили и одобрението на неговия формален сюзерен — султана на Османската империя. Това
положение се запазва до Обявяването на независимостта на България през 1908 г. На Б. м. според
Търновската конституция са дадени твърде широки прерогативи във всички сфери на държавното
управление. С оглед на наложената през XIX в. конституционна доктрина, освен че е определен като
държавен глава, той е и ръководител на изпълнителната власт. Б. м. представя държавата в нейните
международни отношения. Той еднолично уволнява и назначава както членовете на Министерская
съвет, така и министьр-председателя, като те са отговорни и пред Народното събрание, и лично пред
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
42/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
монарха. Освен това има правото да назначава лицата на всички правителствени длъжности, а с това
практически се създава възможността лично да направлява цялостния държавен апарат на страната.
Тези широки прерогативи позволяват на Б. м. да подчини цялата изпълнителна власт в страната —
правителствата се създават и свалят от него, без на практика да бъде ограничаван нито от народната
воля, нито от някоя държавна институция. В утвърдилата се конституционна практика в страната Б. м.
се съобразява единствено със съотношението на вътрешните партийно-политически сили.
Вътрешната противоречивост на Търновската конституция изпъква с постановката, че
законодателната власт се дели между монарха и народните представители. Стремежът на създателите
на конституцията да балансират взаимоотношенията между законодателната и изпълнителната власт
се изразява в традиционната за буржоазнодемократичните страни практика монархът да открива и
закрива заседанията на парламента и да публикува неговите решения.
В Търновската конституция обаче на Б. м. се предоставя и правото да утвърждава всички
решения на НС, да свиква и разпуска парламента, без каквито и да е ограничителни условия, да
отлага откриването на заседанията и разрешава тяхното продължаване по свое усмотрение. Наред с
това на монарха се дава изключителното право да насрочва нови избори, отново без каквито и да е
ограничителни условия. Като връх на правата в тази облает чл. 47 на Търновската конституция
предвижда при извънредни обстоятелства Б. м. като ръководител на правителството да издава
наредби-закони със задължителната сила на закони без участието на НС. По този начин Б. м.
конституционно добива ръководни позиции не само в изпълнителната, но и в законодателната власт.
В областта на съдебната власт на Б. м. са предоставени няколко важни прерогативи,
традиционни за монархическия институт в буржоазнодемократичната държава. Съдебната власт и
нейните институции действуват от негово име, като същевременно той има право да смекчава и
отмена съдебните присъди, да помилва, а заедно с НС да амнистира.
На Б. м. Търновската конституция предоставя правото да е ръководител на военните сили
както в мирно, така и във военно време. Това е една от предпоставките за създаването на т. нар. личен
режим на българските монарси, тъй като те добиват почти неограничени права за провеждането на
целенасочена кадрова политика в армията — най-организираната и силна национална институция. И
в други области на държавното управление в ръцете на Б. м. са предоставени важни правомощия. Към
Б. м. за изпълнение на неговите функции се създават помощни органи — канцелария, Политически
кабинет на княза, Таен кабинет на княза /от 1908 г. — на царя/. По време на отсъствието на монарха
от страната той е заместван от Наместничеството, което се осъществява в българската
конституционна практика от председателя на МС /първоначално това положение не е фиксирано в
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
43/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Конституцията, но с промяната йот1911г. е заложено в нейния текст/. В случайте, когато престолът е
овакантен или монархът е малолетен, Конституцията предвижда да се създаде Регентство. Наред с
него в такива моменти се създава и Настойничество, което се грижи за възпитанието и образованието
на малолетния монарх. Членовете на регентския съвет не могат да бьдат настойници на малолетния
монарх.
Първият български монарх Александър Батенберг е избран на 17. IV. 1879 г. от I Велико
народно събрание. През 1881 г. по инициатива на княза се въвежда т. нар. Режим на пълномощията, т.
е. дава му се право да управлява страната при спряна от действие Търновска конституция. След
отмяната на режима през 1883 г. ролята на княза в държавно-политическия живот отново се връща в
рамките, очертани от Конституцията. След Съединението от 1885 г. формално е и Главен управител /
генерал-губернатор/ на Източна Румелия. На 9. VIII. 1886 г. Ал. Батенберг е детрониран. Възстановен
на престола на 24. VIII. 1886 г., на 26 август той абдикира, като назначава Регентството /1886-1887/.
На 2. VIII. 1887 г. Ill ВНС избира Фердинанд I за княз на българското княжество. Неговото
управление продължава 31 години. През този период се извършват няколко промени, конто засилват
още повече фактическата власт на Б. м. в страната. Възползувайки се от непоследователността в
текстовете на Търновската конституция, Фердинанд налага т. нар. личен режим във
вътрешнополитическия живот на страната. IV ВНС урежда през 1893 г. един от важните въпроси за
положението на монарха в България — проблема за престолонаследието. От 1908 г. след обявяването
на независимостта Фердинанд е провъзгласен за цар на България. През 1911 г. с промяната на
Конституцията монархът добива ръководни позиции при осъществяването на външнополитическите
връзки на страната.
Фердинанд е принуден да абдикира през 1918 г. по изричното настояване на страните
победителки в Първата световна война, в полза на своя син, който се възцарява под името Борис III.
Той управлява страната до своята смърт на 26. VIII. 1943 г. За пръв път Борис III се намесва пряко във
вътрешнополитическия живот на страната с извършения с неговото знание и мълчалива подкрепа
преврат на 9. VI. 1923 г. В годините на управление на Борис III се променят правата и функциите на Б.
м. Установеният през 1934 г. Деветнадесетомайски режим нанася непоправим удар на буржоазната
демокрация. Отменена е Търновската конституция, забранени са всички партии. Тъй като част от
дейците на деветнадесетомайския режим проявяват антимонархически тежнения, Борис III,
възползувайки се от благоприятната политическа конюнктура, ги отстранява от власт. С това той
засилва още повече ролята на Б. м. в държавния и политический живот на страната. До 1938 г.
България се управлява с наредби-закони при грубо нарушаване на Търновската конституция. След
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
44/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
тази година е избрано XXIV ОНС и се възстановява част от фасадата на буржоазната демокрация в
страната, без това обаче да намали съществено ролята на монарха. След смъртта на Борис III
престолът се заема от малолетния му син Симеон II. До 9. IX. 1944 г. неговите функции се упражняват
от Регентство /1943-1944/. За първи път в историята на българския монархически институт се
създава и настойничество за малолетния цар. През лятото на 1944 г. Регентството започва да
ограничава ролята на Б. м. в политическия живот. След Деветосептемврийската революция до
обявяването на България за народна република е създадено ново Регентство /1944-1946/.
През този период фактическата роля на Б. м. в цялостния политически живот на страната е
силно ограничена.
Велико народно събрание /1879; 1881; 1886-1887; 1893; 1911/ — Създадено с Търновската
конституция. ВНС е висша специализирана законодателна институция, единствената, която
притежава учредителна власт /вж. Народно събрание и Обикновено народно събрание/. То се свиква от
органите на изпълнителната власт — Български монарх, Регентство, Министерски съвет /чл. 140/.
Монархът има право да свиква ВНС по въпроси за промяна на конституцията или свързани с
територията на страната; регентството — за решаване на териториални въпроси; МС — в случайте,
когато е вакантен престолът и трябва да се избере нов монарх или е необходимо да се създаде
регентство. ВНС се разпуска след решаването на въпросите, за конто е било свикано.
Броят на народните представители е двойно по-голям от състава на ОНС. Те се избират по
двама на всеки 20 000 жители. Вътрешната структура на ВНС е подобна на тази на ОНС —
председател, подпредседатели и необходимият брой секретари. До избирането на титулярен
председател събранието се председателствува от най-възрастния народен представител. I ВНС
заседава само един ден непосредствено след приключването на работата на Учредителното събрание.
То избира на 17. IV. 1879 г. княз Ал. Батенберг за монарх на освободеното бьлгарско княжество. II
ВНС също заседава само един ден. Провежда се в Свищов на 1. VII. 1881 г. по искане на Ал.
Батенберг и гласува искания от двореца Режим на пълномощия.
III ВНС се свиква при изключително сложна обстановка през 1886 г. След Съединението на
Княжество България с Източна Румелия, преврата срещу Батенберг и контрапреврата страната
навлиза в остра политическа криза, тъй като е нарушен създаденият след Освобождението баланс
между изпълнителната и законодателната власт и застьпеното в Берлинская договор право на външна
намеса в българския държавен живот. Върховната изпълнителна власт се упражнява от Регентство
/1886-7887/. Фактически III ВНС се свиква, за да избере нов княз след абдикацията на Ал. Бетенберг.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html	45/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
На 29. X. 1886 г. е избран датският принц Валдемар. Същия ден подават оставка регентите. След
отказа на Валдемар на 1. XI. 1886 г. ВНС избира нов състав на регентството. В края на първия етап от
дейността си ВНС избира тричленна делегация, която да потьрси в Европа подходяща кандидатура за
български княз. Тази делегация е в състав: К. Стоилов, Д. Греков, К. Хаджикалчев. С това приключва
работата на ВНС за 1886 г.
Заседанията на III ВНС се подновяват на 22. VI. 1887 г., когато тричленната делегация
представя доклад за своята дейност и предлага Фердинанд за български княз. На 25. VI. 1887 г. ВНС
го избира. На 3. VIII. 1887 г. Фердинанд полага клетва и III ВНС се разпуска.
IV ВНС се свиква на 15. V. 1893 г. Неговата задача е да промени част от текстовете на
Търновската конституция, отнасящи се до вероизповеданието на монарха и престолонаследника,
даването на право на монарха да награждава с ордени, промени в реда на гласуването в ОНС,
даването на някои финансови права на монарха и др. Най-важната промяна, засягаща държавните
институции, е увеличаването на броя на министерствата. Създават се две нови — Министерство на
търговията и земеделието и Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията.
Последното V ВНС в буржоазна България се свиква на 9. VI. 1911 г. и има задача да приведе
конституционните текстове в нова редакция с оглед на Обявяването на независимостта през 1908 г.
Наред с чисто редакционните замествания на думата «княз» с «цар» в текста са включени и нови
принципни постановки. Най-важната от тях е промяната на чл. 17, с което се дава право на царя за
самостоятелна външнополитическа инициатива независимо от НС. Наред с това се променят и
постановките за Наместничеството като институт на монарха, цивилната листа на царя, някои
въпроси около военните съдилища. Във висшата законодателна власт се намалява времетраенето на
редовните сесии на ОНС. Важни са промените и в структурата на изпълнителната власт. Създават се 4
нови министерства: Министерство на земеделието и държавните имоти, Министерство на
обществените сгради, пътищата и благоуспгройството, Министерство на железниците, пощите и
телеграфите и Министерство на търговията, промишлеността и труда. Променят се
наименованията на други две министерства — Военното министерство става Министерство на
войната, а Министерството на вътрешните работи — Министерство на вътрешните работи и
народното здраве. V ВНС е закрито на 9. VII. 1911 г.
Велико народно събрание от 1946-1949 г. — върховен орган, съсредоточаващ цялата
законодателна власт, образуван след произведените на 27. X. 1946 г. избори въз основа на чл. 7 от
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
46/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на Народна република
и за свикване на Велико народно събрание ГУкза № 12 от 31. VII. 1946 г./.
Един от най-важните пунктове в програмата на ОФ от юли 1942 г. е свикването на ВНС, което
да промени формата на управление в България и да създаде необходимите конституционни и
материални гаранции за свободата, независимостта и процъфтяването на страната. В програмата на
правителството на ОФ от 17. IX. 1944 г. отново е изрично подчертана необходимостта от цялостно
преустройство на държавата в съгласие със свободно проявената воля на народа. Поради редица
вътрешнополитически и международни причини монархическата форма на управление в лицето на
Регентствотпо /1944-1946 г./ се запазва и се възстановява, макар и формално, действието на
буржоазнодемократичната Търновска конституция. Конституционният въпрос става особено
актуален във връзка с опитите на опозиционните сили да спрат развитието на революционния процес
на основата на пунктуалното спазване постановленията на Конституцията. Ето защо още при
свикването на Двадесет и шестото обикновено народно събрание отечественофронтовските партии
обявяват като иегова най-важна задача свикването на ВНС, което да извърши в духа на настьпилите
промени изменения във формата на държавно управление и Конституцията. През лятото на 1946 г.
правителството на ОФ поема инициативата за окончателното разрешаване на основния
вътрешнополитически въпрос — за перспективите и характера на по-нататыпното ни развитие и
свързаното с него международно признаване на ръководните позиции на ОФ и
народнодемократичната власт. По инициатива на БРП /к/ на 19. VII. 1946 г. се свиква заседание на НК
на ОФ, на което се определи, че въпросът за формата на държавно управление ще се реши чрез
плебисцит, а след това ще се свика ВНС, което да изработи нова конституция. На 26. VII. XXVI ОНС
приема Закон за допитване до народа за премахване на монархията и за провъзгласяване на Народна
република и за свикване на ВНС. С Обявяването на България за народна република на 15. IX. 1946 г.
опозицията, отчитайки народните настроения, е принудена не само да свали своя основен лозунг —
пунктуалното спазване на Търновската конституция, но и да приеме, че ВНС ще изработи принципно
нова конституция. Разгърналата се остра предизборна борба за ВНС показва дълбоката поляризация
по основния конституционен въпрос между БРП /к/ и дребнобуржоазната, т. нар.
отечественофронтовска, опозиция. От общо 4 607 307 избиратели гласуват 92,6 на сто и са избрани
465 депутати. За БРП /к/ подават гласовете си 53,14 на сто от избирателите и са избрани 277 депутати.
Общо с листата на ОФ са избрани 366 депутати, а от опозиционните партии — 99. По такъв начин
БРП /к/ добива ръководна позиция във ВНС и окончателно утвърждава ръководната си роля в
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
47/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
цялостния обществено-политически живот. На 7. XI. 1946 г. в съгласие с изрично указаната в закона
дата ВНС се свиква само.
ВНС от 1946-1949 г., макар и формално да е свикано на основата на Търновската
конституция, по своя класово-партиен състав, по задачите, конто му се поставят, и по пределите на
реално упражняваната от него власт коренно се различава от своите едноименни предшественици и
закономерно не носи полагащата му се поредна номерация. То е единственото ВНС, което
едновременно упражнява две власти: учредителна — за изработването на нова конституция, и
законодателна, упражнявана традиционно от Обикновеното народно събрание. При това и при
упражняването на учредителна власт то далеч надхвърля правата, дадени му с Търновската
конституция, само частично да я изменя и преглежда — изработва принципно нова по текст и дух
конституция, с която се учредява нов държавен строй. В духа на извършващите се дълбоки
революционни промени у нас след 9. IX. 1944 г. ВНС от 1946-1949 г. закономерно се превръща във
върховен орган на държавната власт. То излъчва от своите редове членовете на Временното
председателство на Народната република; посочва Г. Димитров за ръководител на третото
правителство на ОФ; утвърждава състава и програмата на новия Министерски съвет и упражнява
деен контрол върху неговата дейност; определя основните пасоки на външната и вътрешната ни
политика.
ВНС се открива от най-възрастния народен представител, след което избира В. Коларов за
свой постоянен председател. В изработения от ВНС Правилник за вътрешния ред намира отражение
широкият кръг от правомощия, конто то упражнява, и се регламентират двете основни насоки от
неговата дейност — по изработването на новата конституция и по осъществяването на обикновената
законодателна дейност. За изработването на новата конституция ВНС избира специална 55-членна
парламентарна комисия, в която пропорционално са представени всички партии. С Правилника за
вътрешния ред се определят сроковете и начинът на приемането на конституцията. Решава се нейното
утвърждаване да стане на три четения с гласувания, като последнею от тях е поименно и със
собственоръчен подпис на всеки депутат /за работата на Конституционната комисия и приемането на
конституцията вж. Конституция на НРБ от 1947 г./
ВНС развива изключително широка дейност и в областта на обикновеното законодателство.
За периода до края на 1947 г. то приема 289 законодателни решения, от конто 147 нови закона. Сред
тях се открояват със своята значимост законите за изкупуване на едрия земеделски инвентар, за
устройството на ТКЗС и МТС, за еднократния данък върху имуществата, за държавния монопол
върху тютюна, за собствеността и стопанисването на горите и др. С приетия от ВНС Двегодишен
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
48/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
народностопански план се въвежда социалистического планиране в нашего социално-икономическо
развитие. След приемането на Конституцията на НРБ от 1947 г. ВНС одобрява поредица от закони, с
конто се извършва цялостното преустройство на социалистически релси на промишлеността,
селското стопанство, банкового дело и на всички други сфери на обществения и стопанския живот.
При осъществяването на законодателната дейност до приемането на новата Конституция неговите
решения подлежат, макар и формално, на санкция от Временного председателство на Народната
република, а след това суверенният характер на неговите решения е и конституционно гарантиран.
С правилника за вътрешния ред се регламентира и вътрешната организация на ВНС. За
ръководство на своята дейност избира Бюро в състав: председател, петима подпредседатели, 10
секретари и 8 квестори, излъчени от редовете на петте отечественофронтовски партии. За
действеното осъществяване на широките си правомощия ВНС създава като свои специализирани
органи постоянни комисии за бюджета, молбите, за проверка на изберите и 15 комисии за контрол
върху дейността на отделните министерства. Президиумът на ВНС, т. е. председателят и
подпредседателите му, изпълняват временно функциите на държавния глава като част от Временного
председателство на Народната република. Това е още един елемент, укрепващ ръководното положение
на събранието в цялостния държавен и обществено-политически живот.
След избирането на 18. XII. 1949 г. на I Народно събрание на основата на Конституцията на
НРБ от 1947 г. ВНС от 1946-1949 г. се саморазпуска.
Висша атестационна комисия /1949/ — орган за утвърждаване на научни степени и звания.
Създадена с ПМС № 4 от 8. III. 1949 г. като звено към Комитета за наука, изкуство и култура. През
1960-1977 г. преминава към Министерская съвет, а след това към Комитета за наука, технически
прогрес и висше образование.
Нейните задачи и функции са регламентирани със Закона за научните степени и научните
звания /утвърден с Указ № 164 от 1977 г./ и Правилника за прилагане на Закона за научните степени и
научните звания /утвърден с Разпореждане № 303 на Бюрото на МС от 29. VII. 1972 г./. ВАК
организира и контролира цялостната дейност по даване на научни степени и звания в страната;
установява специалностите на научните съвети и правата им за приемане на защита на дисертации и
присъждане на научни звания; конкретизира критериите за даване на научни степени и звания в
отделните области на науката; осъществява методическо ръководство на научните съвети по даване на
научни степени и звания; разглежда предложенията на научните съвети и въз основа на тях взема
решения за присъждане или отнемане на следните научни степени и звания — кандидат\на науките,
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
49/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
доктор на науките, доцент, старши научен сътрудник, професор, и издава дипломи и свидетелства за
тях; утвърждава и приравнява получените в чужбина научни степени; дава разрешение в специални
случаи и по изключение за защита на дисертации в чужбина. Решения се вземат с тайно гласуване.
Във ВАК участвуват висококвалифицирани специалисти — хабилитирани лица и доктори на науките.
Състои се от Президиум и научни комисии по научни области и специалности, чийто състав
периодически се променя след изтичане на мандата. Председателят, зам.-председателят и научният
секретар на ВАК се назначават от председателя на МС. Непосредствено подчинени на ВАК са
специализираните научни съвети. С цялостната си дейност тя съдействува за развитието на науката и
ускоряването на техническия прогрес.
Военно министерство /1879-1911/ — създадено с Указ № 23 от 17. VII. 1879 г. /ДВ, бр. 24 от
1879 г./ на основата на чл. 161 от Търновската конституция. С Указ № 1 от 5. VII. 1879 г. /ДВ, бр. 1 от
1879 г./ в състава на първото правителство на Княжество България за военен министър е назначен
генерал-майор П. Д. Паренсов.
Въз основа на Търновската конституция императорският комисар княз Ал. Дондуков-
Корсаков на 14. V. 1879 г. подписва Временно одобрени основания за образуване и устройство на
Земската войска в Княжество България, конто през следващите месеци са преработени и допълнени и
на 17. XII. 1879 г. влизат в сила като Привременно положение за Българската войска. Според него
изпълнителната власт по военного управление принадлежи на военния министър под надзора и
ръководството на княза /чл. 2/, а във ВМ се съсредоточават управлението и командуването на
войските, щабовете и военните учреждения /чл. 27/. Съгласно Закона за устройството на въоръжените
сили на Княжество България от 15. XII. 1891 г. /ДВ, бр. 36 от 1892 г./ ВМ е най-висшето
военноадминистративно учреждение в България, орган на военния министър по устройството и
управлението на въоръжените сили, като чрез него се привеждат в изпълнение всички разпореждания
на изпълнителната военна власт /чл. 138/. Основната вътрешнополитическа задача на армията е да
защитава придобивката на българската буржоазия, да съдействува за съхраняването на
капиталистическия обществено-икономически строй, да пази икономическите и политическите
интереси на буржоазията в класовия й двубой с формиращия се пролетариат и трудовите земеделски
стопани. Поради буржоазнодемократичния характер на управлението през този период намесата на
армията във вътрешнополитическия живот на страната е по-епизодично.
В областта на външнополитическите задачи, стоящи пред Българската армия, ВМ ръководи
охраната и отбраната на териториалната цялост на държавата, защитата на държавния суверенитет и
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
50/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
националната независимост, подпомагането /доколкото е възможно и в рамките на изискванията на
международного право/ на националноосвободителното движение на българите, останали под властта
на Османската империя. Върхов момент при изпълнението на тези задачи е участието на ВМ в
Съединението на Княжество България с Източна Румелия и във военната защита на този национален
акт по време на Сръбско-бьлгарската война 1885 г. В мирновременния период ВМ изпълнява задачите
си, като ръководи обединенията, съединенията, частите, подразделенията и военноучебните
заведения; грижи се за снабдяването им с въоръжение, бойна техника и материално-технически
средства; следи за дисциплината и морално-политическото състояние на войските; направлява
бойната и оперативната подготовка на щабовете и войските с оглед повишаването на боеспособността
и боеготовността им. Изпълнява успешно поставените задачи, благодарение на което Бьлгарската
армия постига значителни успехи в Балканската и Междусъюзническата война и дава редица приноси
в теорията и практиката на военного изкуство.
Организационната структура на ВМ при създаването му включва Строево, Инспекторско,
Хозяйствено и Военносъдебно отделение; Артилерийско, Морско и Инженерно управление. През
1888 г. ВМ се състои от 3 отдела — Генерален щаб, Артилерийски отдел и Военнопрокурорски
надзор, и от отделения — Строево-инспекторско, Счетно-домакинско, Инженерно и Медицинско.
През 1890 г. е закрита длъжността «товарищ» /другар/ на военния министър и структурата на ВМ
придобива следния вид: Генерален щаб със Строево, Инспекторско, Мобилизационно и Историческо
отделение; Счетно-контролен отдел със Счетно и Ревизионно отделение и Ковчежничество;
Стопански отдел с Домакинско и Инженерно отделение. Според Закона за въоръжените сили от 1891
г. организацията на ВМ е следната: Генерален щаб с Генералщабно, Мобилизационно и Топографско
отделение; Административен отдел с Домакинско, Бюджетно, Инженерно, Санитарно и
Ковчежническо отделение; Канцелария със Строево-инспекторско и Пенсионно отделение и Учебно
бюро; Военносъдебна част; Артилерийско управление със Строево и Техническо отделение;
Инспекторство; Комитет по образованието и устройството на войската.
През следващите години структурата на ВМ претьрпява нови изменения, с конто се цели то да
се приведе в съответствие с настьпилите промени в организацията, подготовката, материално-
техническото снабдяване и комплектуването с личен състав на въоръжените сили. Трайна тенденция
на военната политика на българските правителства е структурните промени във ВМ да оттоварят на
разрастването и усъвършенствуването на въоръжените сили. С Указ № 1 от 1. I. 1895 г. Генералният
щаб се преименува в Оперативен отдел и към него се създава Инженерно отделение, а Канцеларията
се преименува в Строеви отдел с две отделения — Строево и Инспекторско. Двата отдела образуват
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
51/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Щаб на армията. Закрива се Артилерийското управление, като Техническото отделение се придава
към Административния отдел. Бюджетното отделение от Административния отдел и Пенсионното
отделение от Канцеларията се сливат в Бюджетно-пенсионно отделение при Административния
отдел. С Указ № 1 от 1898 г. при Щаба на армията се създават Пехотна, Кавалерийска,
Военноинженерна и Артилерийска инспекции; закрива се Строевият отдел.
Съгласно Закона за устройството на въоръжените сили на България от 1903 г. /ДВ, бр. 18 от
1904 г./ и издадения за целта Указ № 82 от 30. XII. 1903 г. ВМ придобива следната организация: Щаб
на армията с Оперативно, Военноинженерно и Мобилизационно отделение, Картографска и
Топографска част; Административен отдел с Домакинско отделение, Военносанитарна и
Военностроителна част; Инспектор на пехотата; Артилерийска инспекция; Кавалерийска инспекция с
Ремонтно отделение; Канцелярия със Строево-инспекторско отделение, Пенсионно управление, обща
архива и регистратура; Военносъдебна част. През 1905 г. със Заповед № 194 на военния министър се
създава Военен съвет, който е съвещателен орган. Пълният състав на Военния съвет е от четирима
постоянни членове, назначаван измежду висшите началници в армията, началниците на Щаба на
армията, Административния отдел, Канцеларията и Военно-съдебната част, инспекторите на пехотата
и кавалерията, един от генерал-адютантите на княза /след 1908 г. — на царя/ и началника на
инженерните войски. Във военния съвет се разглеждат въпроси от законодателен и административен
характер. На 17.1. 1907 г. при Канцеларията се създава Информационно бюро, което от 20. VIII. 1907
г. преминава към Щаба на армията. То има за задача да следи чуждестранния военен печат, като
обръща особено внимание на публикациите за българската армия. С Указ № 190 от 31. XII. 1907 г. се
внасят промени в структурата на Щаба на армията и той придобива следния вид: Оперативно
отделение със секции — Оперативна, Разузнавателна, Военни съобщения, Интендантска,
Информационна централа; Мобилизационна част; Военнокартографски институт; Канцелярия. Част
от отделенията се преименуват, а Пенсионното управление се закрива, тъй като дейността му
преминава към Министерството на финансите. С тази структура ВМ съществува до 11. VII. 1911 г.,
когато е преименувано на Министерство на войната.
Временно председателство на Народната Република /1946-1947/ — създадено с Указ № 12
от 31. VII. 1946 г. на основата на чл. 5 от Закона за допитване до народа за премахване на монархията
и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание бр. 174 от
1946 г./. ВПНР се създава като временен колегиален орган, който упражнява функциите на върховната
държавна власт на мястото на Монархическия институт след Обявяването на България за народна
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
52/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
република. Според закона неговият председател изпълнява функциите на държавен глава. ВПНР
действува в периода от фактическата отмяна на действието на Търновската конституция до
приемането на първата социалистическа Конституция на НРБ от 1947 г. Това, както и острите
вътрешнополитически и международни проблеми, стоящи пред новата революционна власт, определя
компетенциите и реално упражняваните от него прерогативи.
Със създаването на ВПНР се цели да се укрепят фактически създадените след 9. IX. 1944 г.
нови конституционни и обществени отношения; да се разшири и укрепи политическото влияние и
ролята на БРП /к/ в цялостното държавно управление; да се създаде политически единен и действен
висш държавен орган на мястото на колебливото, нееднородно и пасивно Регентство /1944—1946/; да
се съдействува за по-скорошното уреждане на международного положение на страната.
Съставът на ВПНР е доста непостоянен, тъй като функциите му се изпълняват от
председателя и подпредседателите пьДвадесет и шестото обикновено народно събрание, а след това
от наследилото го Велико народно събрание от 1946-1949 г. — общо 13 души. Негов постоянен
председател е В. Коларов. Мястото на В. Коларов в ръководството на водещата партия в ОФ — БРП /
к/, личният му авторитет, както и предвижданията да се създаде едноличен орган за държавен глава —
председател на Народната република, съдействуват ВПНР през време на своето съществуване да
функционира като едноличен, а не, както предвижда законът — като колегиален орган. Поради
липсата на ясна регламентация на прерогативите на тази нова институция, както и по силата на
наследената конституционна практика до ВПНР продължават да се изпращат всички държавни
актове, за конто според Търновската конституция се изисква санкцията на монарха. По този начин
ВПНР наследява и функциите, и правомощията на своите институционни предшественици. В редица
случаи ВПНР не се възползува от широките права, с конто се е ползувал монархическият институт,
например при ръководството на армията, правосъдието и др., а се ограничава само с даването на общи
политически препоръки. Същевременно ВПНР упражнява, наистина в различна степей, ефикасен
контрол върху всички области на държавното управление, изхождайки от общата политическа
стратегия на революционната власт. То, макар и да не се намесва пряко в дейността на
Министерството на правосъдието и Министерството на вътрешните работи, поема важни
инициативи за амнистиране, освобождаване или намаляване на наказанието, като по всички въпроси,
имащи по-дълбок политически смисъл, има решаващ глас. Следейки за спазването на законността и
законосъобразността в управлението, връща за преработка редица укази и доклади, изпратени до
него, предизвиква анкети за нередности в управлението, изисква доклади за дейността на различии
държавни органи.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
53/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Най-активна дейност ВПНР развива в областта на външната политика. Неговият председател
води поредица важни политически разговори, произнася речи, дава интервюта, пасоки и препоръки за
общата външнополитическа линия, поддържа пряка връзка с редица български дипломатически
представители. Това превръща ВПНР в най-важния орган, насочващ и координиращ конкретната
дейност на бьлгарската дипломация.
ВПНР прекратява дейността си с приемането на Конституцията от 1947 г., като неговите
функции се поемат от Президиума на Народното събрание.
Временно руско управление — административно управление в българските земи, въведено от
началото на Руско-турската война /април 1877 г. до май 1879 г./ Създадено от княз Вл. Черкаски, пред
когото още преди започването на военните действия руската политика поставя задачата да уреди
административно освободените български земи.
Основната работа, която извършва княз Черкаски и неговата канцелария, в чийто състав
влизат ген. Д. Анучин, полк. Л. Соболев, С. Лукиянов, Н. Геров, М. Дринов, Т. Бурмов и Хр. Стоянов,
е създаването на местни органи на властта и управлението. В първите освободени градове за
помощници на управителите се поставят българи с цел да заместят руската администрация, след като
тя напусне страната. Така след превземането на Свищов за губернатор е назначен Н. Геров. След
подписването на Санстефанския мирен договор и смъртта на княз Черкаски за руски императорски
комисар в България е назначен княз Ал. Дондуков-Корсаков. Същевременно той оглавява и
създадения Съвет за управление на областта. Този съвет се състои от 7 отдела: Обща канцелария,
ръководена от ген. М. Домонтович, Военен отдел — с ръководител ген. Золотарев, Отдел за
вътрешните работи — ген. Гресер, Съдебен — С. Лукиянов, Финансов — К. Бух, Отдел за народна
просвета — М. Дринов, и ръководител на митниците — Тухалка. Така изграденият съвет започва
своята работа в Пловдив, преди да са известии решенията на Берлинская договор.
След подписването на този договор съветът се премества в Търново. Намалява се срокът на
неговата дейност от две години на 9 месеца. Въпреки краткия срок ВРУ успява да изработи правила и
устави за управленска дейност на селските, градските и окръжните съвети, за работата на
медицинските, аптечните и болничните заведения. Урежда се положението на съдилищата,
финансите, земеделските каси, разработват се основите на бюджета на Княжество България,
подобрява се организацията на просветного дело.
След Берлинския конгрес пред ВРУ се поставя задачата да подготви кадри, конто да заместят
русите в най-кратьк срок. По тази причина към Съвета за управление започват работа Др. Цанков, П.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
54/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Каравелов, Ст. Стамболов, Д. Греков, Д. Петков, М. Балабанов, Т. Икономов, К. Стоилов и много
други бъдещи държавници.
През ноември 1878 г. ВРУ създава Касационния съд /вж. Върховен касационен съд/. Още през
април 1878 г. започва подготвителна работа по създаването на Народна библиотека. Нейната читалня
се открива на 15.1. 1879 г., като за набирането на книги помощ оказва лично княз Дондуков-Корсаков.
На 23. V. 1879 г. ВРУ открива Българската народна банка и изработва основните нормативни
документи за функционирането на този изключително важен финансов институт. Седалището на
банката, както и на другите две споменати институции, е в София. За основен капитал на БНБ е
използувана сумата, събрана от десятька. ВРУ подготвя и свикването на Учредителното събрание,
както и проекта за основен закон на княжеството. След избирането на княз Ал. Батенберг за
Български монарх и провъзгласяването на Търновската конституция през май 1879 г. Съветът на ВРУ
започва подготовка по предаването на властта в ръцете на българите. По поръка на руското
правителство ВРУ помага при съставянето на първото българско правителство, фактически в неговия
състав, както и в следващите правителства, влизат едни от най-дейните участници във ВРУ.
Изпълнявайки основните задачи, стоящи пред руската политика по това време, ВРУ
обективно подпомага изграждането на българската държавна организация.
Върховен административен съд — /1912 1922; 1934 1947/ — създаден със Закон за
административного правосъдие от 3. IV. 1912 г. Идеята за ВАС е подета още през 1907 г. ВАС е
създаден с правото да разглежда като първа и последна инстанция жалбите за отмяна на незаконни
административни актове и всички останали случаи, когато законът не определя друга подсъдност.
Като апелативна инстанция ВАС се произнася по жалбите против решенията на специалните
административни юрисдикции, когато със закон изрично се допуске обжалване по същество. Като
касационна инстанция ВАС се произнася по касационни жалби против окончателните по същество
решения на различии административни юрисдикции. Решенията на ВАС са окончателни и не
подлежат на обжалване. От компетентността на ВАС са обжалвания за дейността на министрите, на
окръжните и общинските съвети. Във всички други случаи жалби за отмяна на актове на по-нисши
служители са допустими само след разглеждането на случая в по-нисшите административни звена.
ВАС се състои от първи председател, председател на отделение, главен прокурор и прокурор
на отделение, конто се назначават с указ по предложение на министьр-председателя. Първоначално
ВАС се състои от две отделения, едното от конто председателствува първият председател, а другого
— председателят на отделение. С изменение на Закона за административного правосъдие от 1915 г.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
55/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
компетентността на ВАС се ограничава. Той няма отношение по въпросите за назначаването,
преместването, командироването, повишаването, отстраняването и уволняването на чиновниците от
всички ведомства. Изземват му се от подсъдност и актовете по тези случаи.
През 1922 г. се уреждат нормативно и взаимоотношенията на ВАС с Върховния касационен
съд. Когато Върховният касационен съд признае един административен акт за незаконен, а ВАС го
признае за законен, то прокурорите при ВАС и Върховния касационен съд отнасят служебно въпроса
в Особен съд за пререкания. ВАС се закриват като обособено административно звено със Закона за
отменяне на Закона за административно правосъдие от 26. XII. 1922 г.
За периода 1922-1934 г. излизат няколко важни нормативни документа, конто уреждат
административного правораздаване без съществуването на специализирани института. ВАС се
създава отново след 19. V. 1934 г. с Наредба-закон за административного правосъдие. Седалището му
е в София. На ВАС са подсъдни всички жалби за отменяне на административни актове на публичните
власти, когато законът не определи друга подсъдност; всички касационни жалби против
окончателните по същество решения на различните административни юрисдикции; касационните
жалби против окончателните решения на обикновените съдилища, когато особени закони предвиждат
обжалване пред ВАС.
Първоначално след 1934 г. ВАС се състои от председател, двама председатели на отделения и
9 членове, но с Наредбата-закон за изменение и допълнение на Наредбата-закон за
административного правосъдие от 20. XII. 1937 г. съставът на ВАС се увеличава с още един
председател на отделение и трима членове. През 1941 г. съставът на ВАС отново е увеличен и
включва първи председател, четирима председатели на отделения и 15 членове. Прокурорският
надзор се упражнява от главен прокурор и четирима прокурори на отделения. Общ надзор върху
работата на ВАС упражнява министърът на правосъдието.
ВАС отпада от системата на съдебните институции с приемането на Конституцията на НРБ
от 1947 г.
Върховен административен съд на Източна Румелия /1879-1885/ — създаден на основата
на чл. 66 от Органическия устав на Източна Румелия. Административного правосъдие е изградено по
образец на френското административно право. То трябва да съдействува за установяването и
отстраняването на закононарушенията на административните органи и да обезпечи правилното им
функциониране. Съгласно чл. 66 и чл. 120 на Органическия устав това се осъществява от Върховните
и окръжните съдилища за административни спорове.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
56/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
ВАС разглежда първостепенно и окончателно делата, заведени от частни лица срещу решения
на директорите, и делата във връзка със спорове между администрацията и частни лица за контракти
или покупки, направени от главните администратори. Той се произнася и по жалби против решения,
издадени от директорите и окръжните съвети.
ВАС е в състав: председател, двама съветници, двама слушатели и секретар-деловодител.
Председателят е един от съветниците на Върховния съд на Източна Румелия и се назначава в началото
на всяка година от същия съд. Съветниците също се назначават в началото на всяка година — единият
от Главная управител, а другият от Постоянния комитет. Слушателите се назначават по същия
начин. Те изготвят докладите върху делата, конто трябва да бъдат гледани от съда, и нямат право на
глас освен в случайте, когато заместват съветниците.
Прокурорската служба при ВАС се изпълнява от двама довереници на директора на
вырешните дела от личния състав на канцеларията му.
Върховен държавен арбитраж при МС /1950/ — създаден със Закона за държавния
арбитраж, Указ № 241 от 27. V. 1950 г. /ИПНС, бр. 127 от 1950 г./.
Държавният арбитраж има за цел да въздействува активно за укрепване на плановата,
финансовата и договорната дисциплина и на социалистическата законност. В дейността на
социалистическите организации за усъвършенствуване на стопанската сметка, за повишаване ролята
на договорите и договорната отговорност по изпълнението на единния план за обществено-
икономическо развитие на страната, за правилно прилагане и усъвършенствуване на стопанското
законодателство, за опазване на социалистическата собственост и за повишаване ефективността и
качеството на стопанската дейност.
За изпълнение на задачите, възложени му със Закона, ВДА решава преддоговорните и
имуществените спорове между социалистическите организации; осъществява ефективна превантивна
дейност за предотвратяване на нарушенията на плановата и договорната дисциплина и на стопанското
законодателство; съдействува за утвърждаване на ефективна структура на договорните връзки;
упражнява контрол за своевременното сключване и точното изпълнение на стопанските договори,
образува по свой почин или по предложение на компетентните органи арбитражни дела; упражнява
методично ръководство и контрол върху дейността на органите, конто решават вътрешностопанските
спорове; обобщава арбитражната практика по прилагане на стопанското законодателство и др.
С Правилника за прилагане на Закона за държавния арбитраж /ПМС от 11. VIII. 1977 г.; ДВ,
бр. 74 от 1977 г./ се регламентира, че държавният арбитраж е единна система и се състои от ВДА при
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
57/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МС, окръжни държавни арбитражи към ВДА при МС и държавни ведомствени арбитражи към
министерствата и другите ведомства, създадени по решение на Министерския съвет. ВДА се състои
от Организационно-контролно, Превантивно-аналитично и Правораздавателно направление. Органи
на ВДА са Общото събрание и Научно-методическият съвет. Решенията на арбитрите не подлежат на
обжалване от административните органи, ВДА в ролята си на последна инстанция може да отменя
техни решения. Надзорът върху дейността на държавните арбитри се изпълнява от Общото събрание
на ВДА.
Върховен касационен съд /1880-1947/ — създаден със Закона за устройството на съдилищата
от 1880 г. /ДВ, бр. 47 от 1880 г./ на основата на създадения от Временното руско управление
Касационен съд.
В първите нормативни документи за устройството на съдопроизводството в буржоазна
България на ВКС са определени следните задачи: не да решава делата по същество, а да наблюдава за
точното изпълнение на законите и за еднаквото им прилагане; да упражнява надзор върху всички
съдебни институции и длъжностни лица в държавата с изключение на прокурорите; по споразумение
с министьра на правосъдието или по негово предложение да помага за успешного движение на делата
в съдилищата на основата на Временните съдебни правила. Основните му функции са фиксирани в
Закона за устройството на съдилищата от 12. II. 1883 г. ВКС разглежда жалбите, конто се подават
срещу решения на апелативните съдилища, решения на граждански и търговски дела като първа и
последна инстанция, и служи за запазване на единството в тълкуването и прилагането на законите във
всички съдилища на Княжество България.
ВКС се състои от председател, подпредседател и 7 съдии. Първоначално има само две
отделения: Гражданско и Углавно. Председателят ръководи по свое усмотрение едното от
отделенията, а другого е под непосредственна контрол на подпредседателя. ВКС има един прокурор,
неограничен брой помощници, конто в случай на отсъствие се заместват от прокурорите при
Софийския апелативен съд, и двама секретари. Лицата, влизащи в състава на ВКС, трябва да са
навършили 30 години и да са служили 5 години като прокурори в окръжните или апелативните
съдилища. През 1886 г. се променя структурата на ВКС. Гражданските отделения стават две и са под
ръководството на двамата подпредседатели. Създава се нов орган — Общо събрание — за решаване
на особено важни дела. То се състои от представители на всички отделения. За председател,
подпредседател и членове на ВКС, прокурор и помощниците му се назначават лица, получили
юридическо образование и работали в системата на съдебните институции не по-малко от 3 години.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
58/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
През 1898 г. броят на отделенията на ВКС достига 4. Съставът на съда е председател, трима
подпредседатели и 10 членове, съдии със съответния помещен персонал — секретар, подсекретари,
архивари и писари.
През 1928 г. с оглед на постепенното разрастване на работата на ВКС и закони, като този за
пенсиите, за поборниците и опълченците, излиза закон за облекчаване на дейността му. С него се
внася съществена промяна в структурата и функциите на ВКС. Със закона се прехвърлят част от
делата, подсъдни до този момент на ВКС, на административните, апелативните и мировите съдилища.
Някои от правата му се предоставят на съответните общински управления.
С този закон се определя, че ВКС се състои от 5 отделения: 3 Граждански и две Углавни.
Всяко едно има председател и четирима членове, като едно от тези отделения се ръководи от първия
председател на ВКС. Тази структура се утвърждава, за да се избягнат колебанията и случайните
промени в практиката, което е важно условие за единството в тълкуването и прилагането на законите.
При ВКС има прокурорски надзор, осъществяван от главен прокурор и четирима прокурори на
отделения. ВКС разглежда освен делата, образувани по жалби на гражданите против решения и
присъди на апелативните съдилища, така и дела, образувани по предложение на министьра на
правосъдието. По тях ВКС издава тьлкувателни решения. Последните се разглеждат и от Общото
събрание на съда. То се занимава и с дела, образувани по жалби на граждани против решения или
присъди на апелативните съдилища, когато не са съобразени с решенията на отделенията на ВКС.
Решенията на Общото събрание са задължителни за всички съдилища. Към ВКС има и
Дисциплинарен съвет, състоящ се от 5 съдии, конто разглеждат дела, образувани против съдии за
дисциплинарни нарушения. Съставът на Дисциплинарния съвет се избира от Общото събрание за
срок от една година.
През 1940 г. ВКС се състои от първи председател, 7 председатели на отделения и 30 членове.
Прокуратурата при ВКС заема самостоятелно място — прокурорите при инстанциите по същество не
са подчинени на главния прокурор при ВКС.
Структурата и правомощията на ВКС се променят със следните нормативни документа: Закон
за изменение и допълнение на Закона за облекчаване работата на ВКС от 7. II. 1932 г., с който се
изменя наново подсъдността на някои дела, Правилник за обнародване на решенията и определенията
на ВКС и Върховния административен съд от 5. IV. 1935 г., според който решенията и определенията
на ВКС и ВАС, с конто се разяснява точният смисъл на законите, се обнародват за всеобщо сведение и
ръководство. ВКС функционира до края на 1947 г., след което е учреден Върховен съд на НРБ.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
59/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Върховен комитет за физически култура и спорт /1947-1968/ — създаден с Указ № 39 от
19. XII. 1947 г. на основата на Закона за физическата култура и спорта.
ВКФКС е единствен ръководен орган за провеждане на държавната политика в областта на
физическата култура и спорта. Задачите на ВКФКС се състоят в следното: ръководство и контрол
върху дейността на всички организации за физкултура и спорт, физическо възпитание на децата,
юношите и младежта; методическо ръководство и контрол на всички държавни, държавно-автономни
и обществени институции в областта на физкултурата и спорта; представлява физкултурното
движение в страната и чужбина; привлича младежта към активно участие в обществено-
политическия и културно-стопанския живот на страната, като я подготвя за труд и отбрана; поддържа
и осигурява физкултурното движение със спортен инвентар.
В организационно отношение ВКФКС се състои от председател, подпредседател и завеждащ
отдели, назначени от Министерская съвет. Освен тях в ръководството участвуват представители на
Министерството на народната просвета, Министерството на народното здраве,
Министерството на народната отбрана, Министерството на вътрешните работи,
Министерството на труда и социалните грижи, Висшето училище за физическа култура, съюзите за
физкултура и спорт, НС на ОФ, Съюза на народната младеж, Общия работнически професионален
съюз, Общия земеделски профсъюз, Общия занаятчийски профсъюз, ДПО «Септемврийче» и
българския народен женски съюз. За оперативна работа се избира бюро в състав от 5 души.
Основните въпроси се решават от Върховния комитет, който се свиква един път в месеца. ВКФКС
изработва перспективни, петгодишни и годишни планове по капиталовложенията за строителство на
«физкултурни комбинати, стадиони, покрити зали, спортни полета, басейни, водни станции и др.».
Ежегодно ВКФКС разработва държавния план за развитие на физическата култура и спорта. През
1952 г. към комитета се създава научно-методически съвет със задача да съдействува за научното
решаване на въпросите за физическото възпитание и повишаването на спортното майсторство в
страната. През 1953 г. започва инвестирането с физкултурни съоръжения от национален мащаб на
новосъздадения Народен парк «Витоша». От 1952 г. членове на ВКФКС са началниците на Учебно-
спортното управление и Организационно-инспекторския отдел на ВКФКС, подпредседателят на
ДОСО, подпредседателят на ГК за физическа култура и спорт — София, подпредседателят на
Комитета за наука, изкуство и култура и ректорът на Висшето училище за физическа култура «Г.
Димитров». Съгласно утвърдения през 1952 г. Правилник за задачите и устройството на ВКФКС той
организира и контролира изпълнението на правителствените постановления и разпореждания в
областта на физическата култура и спорта; ръководи и контролира изграждането на масовото
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
60/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
движение на основата на Републиканския физкултурен комплекс «Готов за труд и отбрана на HP
България», ръководи пропагандата на физкултурата; осъществява международните връзки и т. н. За
изпълнението на тези задачи ВКФКС разработва проектозакони, постановления и разпореждания, на
основата на утвърдените нормативни документа издава заповеди, инструкции, наредби и пр., конто са
задължителни за неговите поделения и службите за физическа култура и спорт в министерствата,
ведомствата и предприятията. В структурата на комитета влизат следните отдели: Организационно-
инспекторски, Агитация и пропаганда, Капитално строителство, Планиране и отчетност, Финансово-
счетоводен, МТС, Физическо възпитание на учащите се, Физкултурни заведения и школи, Футбол,
Шах, Международни връзки, Учебно-спортно управление и Административно отделение. В системата
на ВКФКС функционират следните поделения: Висш институт за физкултура и спорт «Г. Димитров»,
техникум за физкултура и спорт «В. Левеки» — Пловдив, Държавна физкултурна кадрова школа «В.
Ленков» — София, Национална ездова школа «Г. Бенковски» — София, Централен алпийски лагер —
с. Говедарци, Самоковско, Централен научноизследователски институт и ДСП «Спортснаб».
Върховен стопански съвет /1945-1948/ — създаден с Указ № 119 от 15. V. 1945 г. ВСС е
специализиран надведомствен орган на Министерская съвет за планиране и контрол на стопанската
дейност на страната. ВСС е изграден, за да взема мерки за преодоляване на стопанската разруха след
войната, като същевременно е първа крачка към цялостното преустройство на основите на
икономическия живот в социалистически дух. Той е първият институт за планиране, контрол и
ръководство на икономическия живот в България. ВСС осъществява своята дейност чрез
изработването по своя инициатива на общ стопански план, на проекта за закони, наредби и
постановления по стопански и финансови въпроси. Наредбата-закон за създаването му определя по
следния начин основната му задача: «да планира, съгласува и надзирава стопанската дейност на
държавните стопански ведомства, на отделните области и клонове на народного стопанство, както и
дейността на частните организации».
Висш орган на ВСС е Общото събрание с председател ръководителят на правителството или
негов заместник и членове — общественици и икономисти от почти всички висши учреждения,
обществено-политически организации, съюзи, банки и пр. Конкретного ръководство на ВСС се
извършва от председател, управител, Постоянно присъствие, събрание и сектори. Първоначално
председателят на ВСС е пряко подчинен на МС, а от 31. III. 1946 г. е член на правителството. Работата
на ВСС се базира на структурната схема, съобразена със структурата на народного стопанство. При
създаването на ВСС се обособяват следните сектори: Индустрия, Занаяти, Земеделие, Транспорт,
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
61/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Търговия и снабдяване, Строителство и електрификация, Природни богатства, Ценова политика и
финанси. По-късно се формират и сектори Гражданско и стопанско мобилизиране, Труд, Кадри,
Стопанска политика и Планиране. През лятото на 1945 г. се създава Дирекция на цените, която
управлява Изравнителния фонд на цените. През 1946 г. секторите Индустрия и Занаяти се обединяват.
Секторите имат задължението да следят за състоянието на съответните отрасли в цялата страна, да
проучват условията за развитието им, да съставят необходимите планове и пр. Първият крупен успех
за преодоляване на стопанската разруха е разработването на народностопански план за 1946 г.
Независимо от сериозните слабости и неизпълнението му той изиграва важна роля в поставянето на
планового начало в развитието на икономиката в страната. Принципно нов етап в процеса на
възстановяването на народното стопанство е създаденият под ръководството на ВСС Двегодишен
народностопански план за 1947 и 1948 г. с основната задача да се достигне и надмине довоенного
равнище на производството. Успоредно с работата по планирането ВСС участвува активно в
разработването и съгласуването на нормативните документи по възстановяването на народното
стопанство. В съответствие с нормативните документи, определящи правата и задълженията на ВСС,
той провежда «контрол и анкета» по дейността на стопанските министерства и предприятия. С това
на ВСС се дава възможност да «следи за правилното, рационалното и навременното провеждане на
стопанските закони и мероприятия». В духа на тези прерогативи на ВСС се възлага да проведе
«масова мобилизация за лица от 18 до 50-годишна възраст за извършване на работа от общодържавно
стопанско значение...». По своя преценка ВСС може да мобилизира «отделяй лица и предприятия»
съобразно с нуждите на икономическата конюнктура. Широките компетенции, възложени на ВСС,
налагат разширяването на неговия апарат. За изпълнението на Двегодишния народностопански план
областните стопански камари се превръщат в органи на ВСС със задължението да провеждат
мероприятията в рамките на съответната облает.
Успешного възстановяване на народното стопанство, премахването на капиталистических
начин на производство и укрепването на държавния апарат постепенно влизат в противоречие с
широките компетенции на ВСС. Историческите условия вече не налагат съществуването на подобна
организация. ВСС все по-трудно изпълнява широките и разностранни задължения по ръководството
на народното стопанство и неговото планиране. Налага се създаването на орган с чисто планови
функции. Със Закона за трудово-стопанската мобилизация от 2. III. 1948 г. е прекратено
съществуването на ВСС. Неговите функции се прехвърлят върху Държавната планово, комисия и МС.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
62/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Върховна смешна палата — създадена с Указ № 17. XII. 1880 г. /ДВ, бр. 94 от 1880 г./. Тя е
контролно учреждение по бюджета на всички отрасли на управлението. Главна задача на ВСП е да
проверява всяка година приходните и разходните сметки на държавата, свързани с гласувания от
Народното събрание бюджет, като следи по-специално дали не е превишен някой от предвидените
параграфи на бюджета и дали са спазени разпорежданията на Закона за бюджета. ВСП контролира
бюджетните сметки на всички централни, местни и самоуправляващи се учреждения — по закон те са
длъжни да представят своите отчети по приходо-разходната част на ВСП.
ВСП се състои от председател, 6 съветника, 6 първокласни, 6 второкласни и 6 третокласни
докладчика, секретар, подсекретар, регистратор, архивар, помощник-архивар и писари.
Председателят и съветниците се назначават с указ по доклад на председателя на Министерския съвет,
а се уволняват по изказано недоверие от страна на правителството или НС. И в двата случая е
необходимо решението на НС. През 1917 г. броят на съветниците към ВСП е увеличен на 7,
разпределени в две отделения. Във връзка с провеждания контрол върху отчетността ВСП издава
постановления за сметките на отчетниците. В случай, че забавят изпращането на сметките, ВСП може
да ги осъди на глоба или наказание, предвидено от законите на правителството. Постановленията на
ВСП са «привременни», когато се отнасят до откриването на нередности в отчета и докладите им. В
случаи на злоупотреби и престьпления с поверените на отчетниците държавни суми и средства ВСП
може да предаде нарушителите на съдебните власти. За да бьдат избягнати нарушения при
бюджетната отчетност, по силата на Закона за отчетността на бюджета на ВСП се дава право да
упражнява предварителен контрол. Споровете между ВСП и министерствата по уточняването на
някоя платежна заповед се разрешават от МС, под оттоворност на министрите.
Върховна стопанска комара /1943-1948/ — учредена със Закона за създаване на стопанските
камари на 29. III. 1943 г. /ДВ, бр. 69 от 1943 г./. В този закон са определени основните насоки и
обсегьт на дейността на камарата. Основната задача на ВСК е да обединява стопанската дейност на
всички професионални организации в страната. В нея се обсъждат и решават всички важни
стопански, финансови и социални въпроси от общонационално значение и се преддагат на
Министерския съвет за провеждането им чрез закони, наредби, постановления и др. Една от главните
й функции е да дава компетентно мнение и да поема законодателна инициатива в областта на
индустрията, търговията, финансите, занаятите, земеделието, кредита и застраховането. Камарата
разработва финансовите и стопанските планове и ги предлага на съответните министерства за
практическо приложение. Във ВСК членуват областните стопански камари, Общият съюз на
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
63/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
българските занаятчии, Общият съюз на българските индустриалци, Общият съюз на бьлгарските
търговци, Общият съюз на бьлгарските земеделци и предприятията по кредита и застраховането.
Всяка година председателят на камарата прави доклад до председателя на правителството за
стопанското и социалното положение на страната и дейността на ВСК.
Висш орган на ВСК е Общото събрана, състоящо се от председателя и гл. секретар на
камарата, директора на професиите, председателите и главните секретари на областните стопански
камари. В структурата на ВСК влизат следните функционални отдели: Земеделие, Занаяти,
Индустрия, Труд, Търговия, Кредит и застраховане, Професионална и стопанска просвета, Бюджетни,
контролни и финансови проучвания.
Настьпилите политически и социално-икономически промени в България след 9. IX. 1944 г.
дават отражение и върху дейността на ВСК. На 9. V. 1945 г. във връзка със създаването на Върховния
стопански съвет излиза Наредба-закон за изменението на Закона за стопанските камари. Към чл. 1 от
закона се прибавя нова алинея — стопанските съсловия се представляват в стопанските камари от
реорганизираните след 31. III. 1945 г. професионални съюзи. В Общото събрание земеделците
участвуват с 4 души; популярните банки, земеделските, потребителните и занаятчийските кооперации
— с по един представител, посочен от Управителните съвети на техните съюзи; включени са и 5
служебни или частни лица, конто са научно-стопански, финансови и технически експерти. Те се
назначават от министьр-председателя.
По всички законопроекти, конто засягат земеделието и отраслите му, занаятите, индустрията,
труда, търговията, кредита, застраховането и кооперативного дело, ВСК дава препоръки на
съответните министерства. Камарата поддържа връзка и с НС на ОФ, на когото съобщава всички свои
мнения по законопроектите и другите законодателни инициативи на отделните министерства.
Допълнителните бюджета за 1944 г., както и редовният за 1945 г. се съставят и гласуват от
образуваните бюра на камарите. Открива се и нов отдел — Кооперативно дело.
В периода след 1945 г. функциите на ВСК като стопански съвещателен институт се засилват.
След проведената национализация различните функции на ВСК преминават към отделните стопански
министерства и с Указ № 41 от 12.1. 1948 г. ВСК се закрива.
Върховен съд на Източна Румелия /1879-1885/ — създаден на 13. VI. 879 г. на основата на
чл. 314 и 326 от Органическая устав като последна апелативна и ревизионна инстанция.
ВС има две отделения — Гражданско и Углавно. Гражданского отделение се предвиждало да
има 3 камари: за дела за недвижими имоти, за дела за движими имоти и за търговски дела, а
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
64/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Углавното отделение — две камари: Углавна и Поправителна. Но през цялото съществуване на
Източна Румелия Гражданскою и Углавното отделение не разкриват въпросните камари и едва
смогват да удовлетворяват областните нужди. Всяко отделение се състои от председател и четирима
членове /съветници/, двама секретари, писар и двама разсилни. Всички чиновници във Върховния
съд, включително и писарите, полагат клетва.
Двете отделения образуват т. нар. Общо събрание под председателството на председателя на
Гражданскою отделение, чиято задача е да разрешава всички спорове, възникнали между различните
камари или съдилища, да се произнася върху всички изменения, засягащи организацията и дейността
на ВС и останалите съдилища, да разглежда всички оплаквания, повдигнати против областните съдии
от неуглавен характер, да дава общи указания за ръководството на съдилищата по въпросите на
съдебната практика.
Съгласно чл. 326 на Органическия устав прокурорската служба при ВС се изпълнявала от
един главен прокурор. С помощта на своите четирима сътрудници той упражнява общ надзор върху
дейността на всички съдилища и чиновници в съдебното ведомство, в това число и върху
подчинените му окръжни прокурори. Той е публичен обвинител по всички наказателни дела в
областта, следи за точною изпълнение на законите, контролира изпълнението на решенията и
присъдите, взети от съдилищата, поддържа пред ВС исканията в полза на обществото против
издадените от окръжните съдилища решения, дава мнение по изработените от Дирекцията на
правосъдието проектозакони и правилници, предложения и препоръки за правилното организиране
на правосъдното дело.
Върховен съд на НРБ /1947-/ — създаден на основата на чл. 61 от Конституцията на НРБ
от 1947 г. Поема функциите на ликвидираните Върховен касационен съд, Върховен административен
съд и Върховен военен съд.
ВС на НРБ като най-висш съдебен орган упражнява върховен съдебен надзор върху дейността
на всички съдилища и осигурява точною и еднакво приложение на законите.
ВС като първа инстанция разглежда делата за престьпления на подсъдими министри,
генерали, съдии, прокурори, следователи при изпълнение на служебните им задължения. Произнася
се като втора инстанция по жалби и протести срешу съдебни актове на други правораздавателни
органи. Разглежда съдебни актове, образувани по протест на Главная прокурор на НРБ и по
предложение на председателя на ВС. Със закон на ВС се възлагат спорове за подведомственост и
подсъдност. Присъдите на ВС не подлежат на обжалване. ВС отговаря за своята дейност и я отчита
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
65/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
пред Народното събрание, а между сесиите му — пред Държавния съвет /по Конституцията на НРБ
от 1947 г. пред Президиума на Народното събрание/. На ВС е дадено право на законодателна
инициатива. Организацията и правомощията на ВС се уреждат и в Конституцията на НРБ от 1971
г., както и от Закона за устройството на съдилищата /1976/.
ВС се състои от председател, зам.-председатели, председатели на отделения, съдии и съдебни
заседатели. Съдиите и съдебните заседатели се избират от ВС за срок от 5 години.
ВС има Наказателна, Гражданска и Военна колегии с отделения и състави. Съдиите от
Наказателната и Военната колегия образуват Общо събрание на наказателните колегии, а съдиите от
Гражданската колегия образуват Общо събрание на Гражданската колегия. Общото събрание на
Гражданската и наказателните колегии разглеждат въпроси по реда на Закона за устройството на
съдилищата и дела, образувани по предложение на председателя на ВС или по протест на Главния
прокурор на НРБ. Общото събрание на колегиите издава тълкувателни решения, конто служат за
ръководство на съдилищата. Всички съдии образуват Пленум на ВС. Той издава тълкувателни
постановления, конто са задължителни за съдилищата, особените юрисдикции и административните
органи, чиито актове подлежат на съдебен надзор.
Решенията на Априлския пленум и последвалите го партийни конгреси определят главните
насоки в развитието на ВС чрез укрепването на социалистическата законност и правораздавателната
дейност да се въздействува за прогресивното развитие на обществото.
Генерал-губернатор — добило гражданственост понятие за Главния управител на Източна
Румелия.
Главен прокурор на НРБ /1947-/ — едноличен орган, осъществяващ висш надзор за
изпълнение на законите, създаден на основата на Конституцията на НРБ от 1947 г. /ДВ, бр. 284 от
1947 г./ и препотвърден в Конституцията на НРБ от 1971 г.
Г. п. на НРБ се избира за 5 години и е отговорен единствено пред Народното събрание. Стой
начело на системата от органи, осыцествяващи прокурорския надзор в България. Всички останали
прокурори в страната се назначават и уволняват от Г. п. При изпълнение на своите функции той е
подпомаган от Главната прокуратура на НРБ.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
66/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Главен управител на Източна Румелия /1879-1885/ — висша изпълнителна власт в
областта, създадена с Органическая устав на Източна Румелия на основата на Берлинская договор.
Той се назначава от султана на Османската империя в съгласие с държавите, подписали Берлинския
договор, за срок от 5 години. Г. у. има право да назначава със съгласието на султана гл. секретар на
областта, който е и директор на вътрешните работи, всички директори, ръководители на съответните
ресори (вж. дирекции в Източна Румелия), съдиите във Върховния съд на Източна Румелия и
окръжните управители, конто се наричат префекти. Г. у. е върховен ръководител на въоръжените сили
на областта. Той свиква Областното събрание и от свое име предоставя за обсъждане всички
законопроекти. Всяка година Г. у. представя за обсъждане в събранието и бюджета на областта.
В периода между сесиите на Областното събрание Г. у. има право заедно с Постоянная
комитет да издава публично-административни правилници, конто имат сила на закони. В най-
близката сесия на Областното събрание тези нормативни документа подлежат на обсъждане. За
периода 1879-1885 г. в Източна Румелия са назначени двама Гу. — Ал. Богориди и Г. Кръстевич.
Главна дирекция за настаняване на бежанците /1926-1931/ — създадена със Закона за
селскостопанско настаняване на бежанците с Указ № 1 от 14. XII. 1926 г. /ДВ, бр. 213 от 1926 г./.
Съсредоточава цялата дейност по настаняване на бежанците, осъществявана дотогава от Бюрото за
заселване на бежанците при Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Главната
дирекция на трудовите земеделски стопанства при Министерството на земеделието и държавните
имоти и др. Представлява българската държава пред комисаря на Обществото на народите и заедно с
него от името на правителството третира всички въпроси по използуването на Бежанския заем. Като
правителствен орган по изпълнение на условията на заема има задачи по настаняването и
трудоустрояването на бежанците чрез осигуряване на обработваема земя, селскостопански инвентар,
жилища, подобряване на съобщителните средства и др. ГДНБ се намира на пряко подчинение на
министьр-председателя и се ръководи от главен директор. В структурно отношение се състои от
Канцелария, Отделение за настаняване на бежанците, Счетоводство и контрол, Инспекторат. Нейни
органи в районите, в конто са настанени бежанците, са околийските и общинските комитети,
назначавани от главния директор. Дирекцията работи в съгласие и под контрола на Комисаря на ОН
— всички нейни проекта по настаняване на бежанците и средствата за изпълнението им могат да
бьдат реализирани само след като получат неговото одобрение. По редица въпроси ГДНБ сътрудничи
и с Главната дирекция на трудовите земеделски стопанства, Българската земеделска банка,
Министерството на финансите, Министерството на обществените сгради, пътищата и
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html	67/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
благоустройството, Главна дирекция на железниците при Министерството на железниците,
пощите и телеграфите и др. Дирекцията е закрита през 1931 г., като е създадена специална служба за
ликвидацията й, просъществувала до 1.1. 1933 г.
Главна дирекция на държавните и гарантираните от държавата дългове /1912-1934/ —
създадена с Указ № 2 от 8. III. 1912 г. на основание Закона за управлението на държавните и
гарантираните от държавата дългове като автономна централна институция.
Първоначалното й наименование е Управление на държавните и гарантираните от държавата
дългове. Продължител е на съществуващото дотогава Отделение на държавните дългове при
Министерството на финансите. Като автономно ведомство има широки права: управлява фондовете,
определени за погасяване на гарантираните от държавата заеми; грижи се за редовното изплащане на
лихвите и погасяванията на тези заеми; издава облигации, съкровищни бонове и други книжа по
заемите; посредничи при извършване на държавни плащания в чужбина; следи за законосъобразното
изразходване на заемите; грижи се за запазването и оползотворяването на съкровищния резервен
фонд; управлява държавните пенсии, отпуснати на заслужили пред народа лица и т. н. Ръководи се от
началник и двама съветници — управителите на Българската народна банка и Българската
земеделска банка, функционира под прекия надзор на министьра на финансите. Народното събрание
упражнява върховен и постоянен контрол върху дейността на ГДДГДД чрез специална комисия в
състав от 4 народни представители и председателя на Върховната сметна палата.
След 19. V. 1934 г. ГДДГДД е трансформирана в Отдел за държавните и гарантираните от
държавата дългове при Министерството на финансите.
Главна дирекция на радиоразпръскването при МС— вж. Комитет за радиоинформация при
МС.
Главна дирекция на статистиката /1910-1947/ — създадена с Указ от 21. III. 1910 г. на
основание на Закона за Главната дирекция на статистиката, с надведомствени функции. След
Освобождението се поставя началото на организирана статистическа дейност в България. Това е
необходимо главно във връзка с изберите за Учредително събрание и за териториално разделение на
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
68/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
страната. За тази цел се създава Статистическа служба към Отдела за вътрешни работи на
Временното руско управление.
През първата година след образуването на държавата са извършвани статистически
проучвания на износа и вноса, съдебната практика, просветното дело, здравеопазването и др. С Указ
№ 44 от 21. I. 1880 г. при Министерството на правосъдието е учредено Статистическо отделение,
което съществува до края на 1883 г. С Указ № 296 от 25. VI. 1880 г. към Министерство на финансите
се създава Статистическо организационно отделение.
С Указ № 712 от 19. VIII. 1881 г. Статистического отделение «се възвисява в самостоятелно
Статистическо бюро със задача да събира, обработва и обнародва всяка година статистически данни
по всички клонове на управлението и всички явления, отнасящи се до физического, икономическото,
интелектуалното и моралното състояние на държавата».
През 1894 г. Статистического бюро е прехвърлено към Министерство на търговията и
земеделието с оглед да насочи вниманието си към икономическите проучвания.
През 1897 г. е издаден Закон за Дирекция на статистиката на Княжество България. Тя има за
цел да събира, обработва и публикува статистически сведения за състоянието на страната, конто да се
използуват за научни, практически, законодателни и административни цели. За проучване на въпроси
от особена важност за страната или за отделяй области са назначавани специални статистически
комисии от отговорки лица от дирекцията и заинтересованите ведомства. Дирекцията има 5 бюра:
Административно; за населението, изселванията и преселванията; за земеделието, за търговията,
индустрията и съобщенията; за финансите, войната, правосъдието и просвещението.
От януари 1908 г. вместо 5 при дирекцията са обособени 3 секции. Първата секция обработва
статистически сведения за външната търговия, движението на корабите и пазарните цени,
земеделието, горите, операциите на Бьлгарската народна банка и Бьлгарската земеделска банка,
финансите на държавата, окръзите, общините и епархийските съвети. Втората секция контролира
воденето на регистрите за населението и обработва статистическите сведения за училищата, военните
набори, произшествията, преселванията и изселванията, съда, чиновниците и служителите в страната.
Третата секция обработва статистическите сведения за броя на населението, сградите и домашния
добитьк, санитарного и ветеринарного дело, изборите, консумацията на месо, индустрията и др.
По искане на директора на статистиката през 1908 г. е назначена комисия, на която е
възложено «да анкетира статистическата дейност на Дирекцията на статистиката от 1. VII. 1903 г. до
5. II. 1908 г.». Комисията констатира, че в България се обработват данни от 12 различии области на
социалния бит, разпределени в 96 отделяй статистики. Анкетната комисия разглежда подробно всяка
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
69/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
една от тези статистики и отхвърля тия, конто са обществено неоправдани. От началото на 1909 г.
Дирекцията на статистиката започва да издава «Месечни статистически известия» и «Статистически
годишник на България».
Със закона от 1910 г. трите секции към ГДС са преобразувани в 4 отделения —
Административно-редакторско и за населението; за индустрията и земеделието; за търговията,
съобщенията и финансите; за правосъдието, просвещението и войната.
Сравнително добре са организирани и проведени редица представителни проучвания.
Със закон от 29. III. 1921 г. при ГДС са създадени 3 отдела — Демографски, Стопански,
Културен и политически, с отделения и статистически бюра към тях в зависимост от обработваните
статистически сведения. Към ГДС съществува и Счетоводно-деловодна служба.
Деветосептемврийското въстание заварва българската държавна статистика в лошо
организационно състояние — редица статистики са изоставени, а повечето се водят с голямо
закъснение.
На 5. VII. 1946 г., Народното събрание приема Закон за организиране на статистиката в
България. По силата на този закон ГДС преминава на пряко подчинение към Министерския съвет.
През 1946 г. въз основа на този закон за първи път се изгражда мрежа от местни статистически
органи. Тя се състои от районни статистици, околийски статистик-ръководители и от ръководители на
областните статистически служби. С този закон всички градски общини с население над 50 000 души
се задължават да имат своя градска Статистическа служба. През 1848 г. ГДС преминава на
подчинение към Държавната планова комисия с оглед статистическата дейност да се насочи
предимно към отчитане на изпълнението на държавния народностопански план.
Главна прокуратура /1948-/ — създадена с Указ № 479 от 22. III. 1948 г. /ДВ, бр. 70 от 1948 г./
на основата на Конституцията на НРБ от 1947 г. като специализирана институция, стояща начело
на система от органи за надзор за стриктно изпълнение на законите. Прокуратурата осъществява
своята дейност в следните основни насоки: надзор за изпълнение на законите от всички централни и
местни държавни органи, длъжностни лица и граждани; участие при разглеждане на делата в
съдилищата; ръководство и надзор за изпълнение на законите от органите на предварителното
следствие. Прокуратурата на НРБ се състои от Главен прокурор, окръжни и районни прокурори. За
точно и еднакво изпълнение на законите тя е изградена на принципа на единоначалието. Главният
прокурор се избира за срок от 5 години от Народното събрание и отчита дейността на прокуратурата
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
70/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
пред него. Той ръководи и контролира дейността на органите на прокуратурата, лично назначава и
уволнява всички прокурори в страната, има право на законодателна инициатива.
Главният прокурор осъществява дейността си чрез следните отдели: Административен, Общ
надзор, Следствен, Наказателно-съдебен, Гражданско-съдебен, Финансово-счетоводен. Като
държавно-обществени органи действуват Междуведомствен съвет за координация и методическо
ръководство на превантивната дейност, Централна комисия за борба с противообществените прояви
на малолетни и непълнолетни, Съвет за криминологични изследвания.
Главно управление на архивите при МС /1977—/ — създадено с Указ № 564 от 21. VIII. 1977 г
на основа на изменение на Закона за държавния архивен фонд. ГУА е централна институция, която
провежда единна политика в областта на архивного дело. То е приемник на Архивния отдел към
Министерството на вътрешните работи /50-те години/, Централното архивно управление при
Комитета за изкуство и култура /60-те години/ и Централното архивно управление при
Министерството на информацията и съобщенията /началото на 70-те години/.
Основните задачи на ГУА са да ръководи и контролира цялостната дейност за по-нататыпното
развитие и усъвършенствуване на архивного дело, да осъществява методическо ръководство и
контрол по отношение дейността с архивните материали на министерствата, другите ведомства, ИК
на народните съвети, стопанските и обществените организации и др.; да ръководи, планира,
координира и контролира дейността на включените в състава му дирекции, както и окръжните
държавни архиви; да изработва и предлага нормативни актове в областта на архивного дело; да
осъществява интеграцията със СССР и другите социалистически страни, международного
сотрудничество по проблемите на архивного дело.
Към ГУА са изградени Координационно-методически съвет, Централна експертно-проверочна
комисия и Централна оценителна комисия.
Управлението функционира при следната структура: началник; първи зам.-началник, зам.-
началник, главен директор и Колегиум. Обособени са следните блокове Координационно-
изпълнителски, Разработващ, Контролен и Обслужващ. Към ГУА съществуват и три дирекции:
Централен държавен исторически архив, Централен държавен архив на НРБ и Централен държавен
технически архив. ГУА работи в тясна връзка в Министерския съвет и другите централни
институции. Съвместно с Министерството на народната просвета, Държавния комитет за наука и
технически прогрес, Комитета по единна система за социална информация, Софийская университет
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
71/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
и други организации. ГУА организира обучението и квалификацията на кадри за нуждите на
националната архивна дейност.
Главно управление на горите при ТИС/1960-1962/ — създадено с Указ № 158 от 29. IV. 1960
г. /ИПНС, бр. 36 от 1960 г./.
ГУГ е централно ведомство, орган на Министерския съвет за провеждане на
правителствената политика в областта на горского и ловното стопанство. Възниква на базата на
Управление на горите, което се отдела от Министерството на земеделието и горите. Основните му
задачи, регламентирани със специален правилник /ИПНС, бр. 102 от 1960 г./, обхващат организацията,
ръководството и контрола на дейността по стопанисването, ползването и опазването на горите и
земите от държавния горски фонд; ръководството и надзора на ловното стопанство; стопанисването
на непромишлените рибностопански води, ръководството на риборазвъждането и определянето на
режима на риболов. С Разпореждане № 994 на МС от 5. VI. 1961 г. /ИПНС, бр. 52 от 1961 г./ на ГУГ е
възложен и държавният надзор по защита на природата, а от 1. XI. 1962 г. съгласно ПМС № 174 от 26.
X. 1962 г. /ИПНС, бр. 90 от 1962 г./ към него преминава и дървообработващата /без мебелната/
промишленост. За осъществяването на дейността по опазване на природата към управление™ се
създава Национален съвет за защита на родната природа. ГУГ се ръководи от председател. Органи на
ГУГ по места са окръжните управления на горите, горските и ловните стопанства. Под ведомството
му работят ВПО «Агролеспроект», горските семеконтролни станции, лесозащитните станции и
тополовите и декоративните горски разсадници. В своята дейност управление™ тясно си сътрудничи
с Министерството на земеделието, Комитета по архитектура и благоустройство, Българския
туристически съюз, Народния лобно-рибарски съюз и др. ГУГ съществува до края на 1962 г., когато с
Указ № 562 от 8. XII. 1962 г. /ИПНС, бр. 100 от 1962 г./ е преобразувано в Комитет по горите и
горската промишленост при МС.
Главно управление на пътищата при МС /1952-1957/ — създадено с ПМС № 922 от
декември 1952 г. До този момент то е структурна част към Министерството на строежите и
пътищата. От 1952 г. е на пряко подчинение и отчет към Министерския съвет.
ГУП дава насоки за развитието на държавната пътна мрежа, нейното изграждане и
поддържане с оглед задоволяване нуждите на бьрзо развиващия се автомобилей транспорт. То пряко
ръководи всички окръжни и районни пътни служби в страната; контролира изграждането на пътни
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
72/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
обекти от специализирани строителни организации, като СО «Пътни строежи», «Трудова повинност»
и др.; одобрява всички проекта за направа на пътищата и съоръженията по тях, изработвани от
подведомствената му проектантска организация «Пътпроект».
Структурата на ГУП включва следните отдели; Кабинет на началника, Кадри, Планово-
икономически, Финансов, МТС, ТРЗ, Ремонт и поддържане, Строително-производствен, Капитално
строителство, Енергомеханичен, Научноизследователска трупа с лаборатория, Административен,
бюро «Жалби». Към отделите са образувани сектори. През периода на дейността си ГУП ръководи и
контролира планирането и отчетността, поддържането и строежа на пътища, изразходването на
средствата за строеж и ремонт на пътища, снабдяването с машини, резервни части, конструкции и
детайли; ръководи дейността на окръжните пътни управления; контролира използуването на
наличната пътна механизация и автотранспорт; следи чуждия опит и неговото приложение у нас при
строежа на пътища и съоръжения; решава научни въпроси, свързани с разработване и прилагане на
нови методи; изследва годността на строителните материали. От 1. IV. 1957 г. ГУП е самостоятелна
структурна част към Министерството на комуналното стопанство и благоустройството.
Главно управление по качество, стандартизация и метрология — вж. Комитет по
качество, стандартизация и метрология.
Главно управление по туризма при МС /1963-1966/ — създадено с ПМС № 58 от 6. V. 1963
г./ДВ, бр. 40 от 1963 г./.
ГУТ е централно ведомство, орган на Министерская съвет за осъществяване на
правителствената политика в областта на международния и вътрешен туризъм. Основните му задачи,
регламентирани със специален правилник /ДВ, бр. 66 от 1963 г./, са да разработва годишни и
перспективни планове за развитието на международния и вътрешен туризъм, на морските,
планинските и балнеолечебните курорта в страната; да проучва, планира и предлага за утвърждаване
от МС плановете за строителството на материално-техническата база на туризма; да организира,
ръководи и контролира дейността на подведомствените предприятия, представителствата и агенциите
в чужбина; да следи и контролира сключването на договори от подведомствените предприятия с
чуждестранни туристически организации и фирми; да разработва мероприятия и определя насоките,
формите и методите на реклама и пропагандиране на НРБ като обект на международен туризъм; да
организира подготовката и обучението на ръководни кадри и работници в областта на туризма; по
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
73/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
пълномощие на правителството да сключва конвенции и спогодби по туризма и да следи за
изпълнението им; да проучва, организира и разширява туристическите връзки на страната с оглед
привличането на по-голям брой туристи и т. н.
ГУТ се ръководи от председател. Основните въпроси на туризма се разглеждат от Колегиум.
Пряко подчинени на ГУТ са ДСП «Балкантурист» — за международен туризъм, ДСП «Турист» — за
стопанисване и експлоатация на хотели и ресторанти, ДСП «Родина» — за вътрешен туризъм,
трансформирани през 1965 г. в обединено търговско предприятие за международен туризъм
«Балкантурист», ДСО «Турист» и обединено търговско предприятие «Родинатурист». Органи на ГУТ
са и неговите представителства и агенции в чужбина. За подготовка на кадри в областта на туризма
във Варна функционира учебен комплекс, преустроен в края на 1965 г. в Полувисш институт по
международен туризъм.
Своята дейност по места ГУТ осъществява с помощта на комитетите за съдействие и развитие
на туризма към окръжните и градските народни съвети и към селищата, свързани с международния
туризъм, конто отговарят за цялостната дейност по развитието на туризма в съответния окръг и
населено място.
С Указ № 920 от 15. XII. 1966 г. /ДВ, бр. 100 от 1966 г./ ГУТ е преобразувано в Комитет по
туризма при МС.
Двадесет и шесто Обикновено народно събрание /1945-1946/ — висш законодателен орган,
избран на 18. XI. 1945 г. на основата на Търновската конституция, а по същество — първият
суверенен революционен парламент след 9. IX. 1944 г. и най-висшият орган на държавната власт за
този период. След като на 9. IX. 1944 г. е разпуснато профашисткото XXV Обикновено народно
събрание поради извънредната военна и революционна обстановка, в продължение на 14 месеца не се
избира ново ОНС. Между страните от антифашистката коалиция съществува договореност всички
правителства в освободена Европа до избирането на представителни органи да бъдат третирани като
временни. Поради това се решава на 26. VIII. 1945 г. да се произведат избори за ОНС. С победата си в
тях ОФ би узаконил своето управление и революционната власт би получила международно
признание. Ето защо САЩ, Великобритания и обособяващата се ©позиция у нас се обявяват против
тяхното провеждане. Под натиска им Съюзната контролна комисия в София налага на правителството
да отложи насрочените избори
След като се узаконява съществуването на опозиционните партии и се внасят съответните
изменения в Избирателния закон, Министерският съвет насрочва изберите за 18. XI. 1945 г. Въпреки
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
74/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
бойкота на опозицията 85,6 на сто от имащите избирателю! права участвуват в изборите, а 88,18 на
сто от тях дават своя глас за единната листа на ОФ. На основата на предварителна договореност
избраните 276 депутата са разпределени по партийна принадлежност — БРП /к/ и БЗНС по 94
депутата, НС «Звено» — 44, БРСДП — 31, Радикална партия — 11 и двама независими. Разнороден е
и социалният състав на депутатите. От тях /по силата на традицията/ 133-ма са интелигенти /60
адвоката/, 49 — земеделци, 16 — работници и т. н. С оглед на външнополитическите задачи, конто се
преследват с избирането на XXVI ОНС, както свикването и откриването му на 15. XII. 1945 г., така и
неговата дейност протичат при подчертано формално спазване на постановленията на Търновската
конституция. За председател е избран В. Коларов, а от останалите партии на ОФ по един
подпредседател.
Със свикването на XXVI ОНС се извършва дълбока принципна промяна в структурата на
държавната власт и управление. Върховната държавна власт вече се упражнява не от политически
елиминираното Регентство /1944-1946/, нито от върховната институция до този момент — МС, а от
имащото и упражняващото пълна и неограничена суверенна власт XXVI ОНС. С това фактического
му място и роля в държавното управление излизат далеч извън рамките, определени от Търновската
конституция. Закономерно то развива широка дейност по всички най-важни въпроси, стоящи пред
новата власт. Въпреки не винаги гладката му работа поради съзнателно търсената пъстрота на
политическия и социалния състав, само за 8 месеца реална дейност XXVI ОНС приема общо 276
нормативни акта, от конто закони и закони за изменение на закони — 215. Особено характерни за
цялостната революционна насоченост на дейността на XXVI ОНС са Законът за ръководство и
контрол на армията, на основата на който е извършена радикална чистка на заварения офицерски
състав и ръководството на армията преминава от монархическия институт в компетенциите на МС;
Законът за трудовата поземлена собственост, чрез който е извършена аграрната реформа у нас;
Законът за конфискуване на придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти; Законът за
изменение на Закона за данъка върху военновременните приходи и др. С гласуването на 26. VII. 1946
г. на най-радикалния от тях — Закона за допитване до народа за премахване на монархията и
провъзгласяването на Народна република и за свикване на Велико народно събрание — се дава мощен
тласък на революционния процес. С този закон се пристъпва към отмяна на старите отношения и
превръщането на създадените след 9. IX. 1944 г. нови обществено-политически и институционни
отношения в конституционна норма.
Отсъствието на опозицията, както и фактического игнориране на XXVI ОНС от страна на
западните сили, предопредели и неуспеха на усилията чрез неговото свикване да се съдействува за
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
75/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
излизането на страната от международната й изолация. Това е и основната причина за предсрочното
разпускане на XXVI ОНС. На основата на чл. 13 от Закона за допитване до народа... XXVI ОНС
автоматично се саморазпуска след свикването на 7. XI. 1946 г. на Великото народно събрание 1946-
1949 г., което по силата на този закон поема и прерогативите му.
Деветнадесетомайски режим — антидемократично, профашистко управление, установено с
военен преврат на 19. V. 1934 г., извършен по инициатива на Военния съюз с участието на
политическия кръг «Звено». В състава на отделните правителства са привлечени и дейци на
Народното социално движение, десницата на БЗНС и Демократическия сговор. Д р. суспендира
Търновската конституция, разпуска XXIII Обикновено народно събрание и осъществява своята
дейност с наредби-закони. Извършва промяна в структурата на Министерская съвет, като създава
Министерство на народното стопанство от сливането на Министерството на търговията,
промишлеността и труда и Министерството на земеделието и държавните имоти. На мястото на
Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството и Министерството на
железниците, пощите и телеграфите се създава Министерство на съобщенията. Структурни
промени са извършени и вътре в рамките на останалите министерства. По отношение на местната
администрация е извършена дълбока промяна със създаването на области и намаляването на броя на
местните общини. С това се засилва централизмът в системата на държавния апарат.
Д. р. активно се намесва и в стопанския живот на страната чрез създаването на няколко
монопода, организирането на Банка «Български кредит» и сливането на Българската земеделска
банка и Българската централна кооперативна банка в Българска земеделска и кооперативна банка.
Особено важна роля за осъществяване на идеите на Д. р. има изградената от него принципно
нова централна институция — Дирекция на обществената обнова, която е пряко подчинена на
министьр-председателя.
Д. р. дълбоко променя механизма на държавното управление. Забранява съществуването на
всички партийнополитически организации в страната и се опитва да създаде казионна надпартийна
политическа организация. Режимът създава и системата на казионните профсъюзи и прави опити за
образуването на младежка казионна организация. През целия период на Д. р. се правят опити за
създаването на нова конституция от корпоративно-фашистки тип.
Възползвайки се от вътрешната нехомогенност и липсата на обществена опора на Д. р.,
българският монарх — Борис III, успява да отстрани от властта най-радикалните елементи от ПК
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
76/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
«Звено», а по-късно и от Военния съюз. С назначаването на 23. XI. 1935 г. на правителство начело с Г.
Кьосеиванов се поставя началото на т. нар монархофашистка диктатура у нас.
По редица вътрешно- и външнополитически причини постепенно са премахнати някои от най-
недемократичните и неконституционните прояви на Д. р. Ликвидира се Дирекцията на обществената
обнова, възстановен е броят на министерствата, а през 1938 г. е свикано и XXIV ОНС. Всичко това
става обаче, без по същество да се променя изграденият от Д. р. механизъм на държавно управление.
Директорат — вж. Таен съвет на Източна Румелия.
Дирекция за граждански мобилизация /1940-1945/ — създадена при Министерството на
войната със Закона за гражданската мобилизация /Указ № 12 от 1. V. 1940 г.; ДВ, бр. 100 от 1940 г./ на
мястото на съществуващия от 1939 г. Отдел за гражданска мобилизация. От 1941 г. съгласно Закона за
изменение и допълнение на Закона за гражданската мобилизация (Указ № 1 от 16. XII. 1941 г.; ДВ, бр.
288 от 1941 г./ ДГМ преминава на пряко подчинение на Министерския съвет. Дирекцията е изградена
като държавна институция за военновременно регулиране на икономиката.
Като орган на МС за прилагане на Закона за гражданската мобилизация ДГМ проучва
различии въпроси във връзка с гражданската мобилизация, по конто МС трябва да вземе решение;
изработва планове за провеждане на гражданска мобилизация и демобилизация; подготвя списъци на
материалите, необходими за войската, населението и народното стопанство, както и планове за
набавяне на тези материали; провежда взетите от МС решения относно гражданската мобилизация и
т. н. Дирекцията се ръководи от директор, назначаван с указ. Като съвещателен орган към нея
функционира Висш съвет по гражданска мобилизация с участието на представители на
министерствата, професионалните организации, Щаба на войската и др. От 1943 г. е учреден към нея
и фонд «Нашенец», който започва да издава в. «Нашенец». Дирекцията провежда своите мероприятия
чрез създадените към всяко министерство и към редица други учреждения специални служби по
гражданска мобилизация. Тя координира дейността на различните стопански ведомства, организира и
направлява земеделското и индустриалното производство, образуването на запаси, нормирането на
надниците, цените и др. Главната й задача е чрез гражданска мобилизация да осигури работна ръка за
необходимите за военна икономика предприятия. В края на 1940 г. граждански са мобилизирани около
110 000 души. След 9. IX. 1944 г. в условията на Отечествената война ДГМ взема мерки по
организирането на производство™ и снабдяването на населението и армията и по изпълнението на
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
77/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Съглашението за примирие. През 1945 г. след приключването на войната тя се закрива и всичките й
функции по Закона за гражданската мобилизация се възлагат на новосъздадения Върховен стопански
съвет.
Дирекция за закупуване и износ на зърнени храни —Храноизнос /1930-1947/ — създадена с
Указ № 639 от 20. XII. 1930 г. /ДВ, бр. 218 от 1930 г./ на основание на Закона за търговията със
зърнени храни. Дирекция Храноизнос е държавно предприятие за монополна търговия със зърнени
храни, като се стреми чрез изкуствено поддържане на високи изкупни цени да смекчи
неблагоприятните за българските производители последици от спадането на цените на световната
житна борса. Подчинена е на Министерския съвет и се ръководи от директор. Състои се от
Канцелария, Счетоводство и контрол и Инспекторат. Към нея функционира съвет, който определя
размера на изкупните цени и комисионната на тьрговците. В него участвуват представители на
Министерството на финансите, Министерството на търговията, промишлеността и труда,
Министерството на земеделието и държавните имоти, Българската народна банка, Бьлгарската
земеделска банка, Българската централна кооперативна банка, търговските камари и стоковите
бореи. Органи на дирекцията по места са кооперациите, популярните банки и частните търговци
закупчици, на конто се изплаща комисионно възнаграждение. Дирекция Храноизнос е създадена като
временно учреждение и е трябвало да бъде закрита след 30. IX. 1931 г. Правителството на Народния
блок с Указ № 4 от 30. VI. 1932 г. на основание на Закона за изменение на Закона за търговията със
зърнени храни /ДВ, бр. 77 от 1932 г./ продължава нейните компетенции и по отношение на реколтата
от 1932 г. За покриване на загубите на държавата от приложението на този закон е учреден специален
фонд. По-късно с поредица нормативни документа дейността на дирекцията неколкократно е
продължавана, а обхваты й се разширява и в областта на търговията с памук, маслодайни семена,
вълна и други селскостопански суровини. Променя се и статуты й. От пряко подчинение на МС тя
преминава на подчинение на Министерството на търговията, промишлеността и труда, а след 9.
IX. 1944 г.— на Министерството на търговията и продоволствието.
Дирекция Храноизнос преустановява дейността си през 1947 г., когато с Указ № 9 от И. VI.
1947 г. /ДВ, бр. 135 от 1947 г./ се преустройва в Главна дирекция на храноснабдяването.
Дирекция за подпомагане пострадалите лица и населените места от земетресението
през 1928 г. — ДИПОЗЕ /1928-1931/ — създадена през 1928 г. със Закона за подпомагане
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
78/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
пострадалите от обществени бедствия /Указ № 259 от 29. IV. 1928 г./. Нейна основна цел е да оказва
помощ на населението и да провежда мероприятия по възстановяване на пострадалите от
земетресението през IV. 1928 г. райони — Пловдивски, Старозагорски и Хасковски окръзи, Кърджали
и Ямболска околия. ДИПОЗЕ е включена в системата на Министерството на вътрешните работи и
народното здраве, но работи под върховния надзор на Министерская съвет.
Дирекцията има следната структура: Управление, Контролна комисия, Техническа служба и
Канделария. Нейни органи за оперативно изпълнение на възложените й задачи в засегнатите райони
са окръжните комитети за подпомагане на населението в състав: председател — окръжният
управител, и членове — председателят на Окръжната постоянна комисия, окръжният лекар,
окръжният инспектор на труда, началникът на Окръжното трудово бюро, окръжният училищен
инспектор и районните инспектори по водите. За нуждите на ДИПОЗЕ при Българската народна
банка и Българската земеделска банка на 21. VI928 г. е учреден Фонд за подпомагане пострадалите
от обществени бедствия. В полза на фонда Народното събрание гласува извънбюджетен кредит от
100 млн. лв. Постъпват дарения от частни лица, банки, предприятия, общински управления и помощи
от чужбина. На разположение на дирекцията са предоставени 45 млн. лв. от Бежанския, 500 000
английски лири от Стабилизационния заем и сумите от отсрочените репарационни вноски за 1928 и
1929 г. Дирекцията и нейните органи по места вземат мерки по подслоняването, изхранването и
здравеопазването на пострадалото население и отстраняването на повредите и разрушенията,
причинени на различии обществени сгради и съоръжения. ДИПОЗЕ поддържа връзки с МВРНЗ,
стопанските министерства, окръжните постоянни комисии, дружество «Червен кръст» и др.
Непосредствена помощ й оказват специално изпратените у нас санитарии мисии от чужбина.
Дирекцията приключва дейността си в края на 1931 г., след като представя пред МС доклад за
извършеното от нея през периода 25. IV. 1928-1. XI. 1931 г.
Дирекция за стопански грижи и обществени предвидливост /1918-1922/ — създадена на 6.
IV. 1917 г. като приемник на Централния комитет за стопански грижи и обществени предвидливост
/ЦКСГОП/. Дирекцията се числи към Министерството на войната, но работи под върховния надзор на
Министерская съвет. Основните задачи на ДСГОП се заключават в уредбата и надзора върху
продоволствието, употребата и производството с цел да се отстрани спекулата с предмета от първа
необходимост, да се осигури редовно и своевременно продоволствие на населението и да се снабдява
войската с необходимите предмета за всекидневна употреба с оглед регулирането на
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
79/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
военновременната конюнктура. На ДСГОП са предадени и съдебните правомощия, предвидены за
ЦКСГОП.
ДСГОП се ръководи от директор и трима помощници, назначавани от МС. В структурно
отношение ДСГОП е изградена от Щаб на дирекцията; Секретариат; отдели — Прехрана, Земеделски,
Индустриален, Търговски, Икономически, Интендантски, Инспекторски, Отдел за подпомагане на
бедните войнишки семейства, Съдебна акция и бюро Ликвидация. Местни органи на ДСГОП са т.
нар. районни комитета, ревизионните комисии, градските и селските управления и резервните
магазини с превозните им средства. Като нравен орган към ДСГОП се формира и Съдебна секция,
която се състои от 4 до 7 несменяеми съдии. Най-възрастният и с най-голям стаж е председател,
назначаван непосредствено от МС. Тази секция разглежда делата, заведени срещу лица, извършили
престьпления по време на Първата световна война по Закона за реквизицията, стопанските грижи и
обществената предвидливост. Обявените присъди се изпълняват от Министерството на войната.
Със закон от 27. IV. 1918 г. секциите при Главного интендантство, Продоволствената,
Индустриалната и Главната реквизиционна комисия се предават на ДСГОП.
През април 1919 г. група народни представители внасят в Народното събрание предложение,
в което изразяват неудовлетвореност от ДСГОП. Предлагат тя да се ликвидира и на нейно място да се
създаде комисия от трима души, назначена от министьра на правосъдието. На 1. IV. 1921 г. ДСГОП е
обявена за ликвидирана, а на 13. IX. 1922 г. XIX Обикновено народно събрание гласува закон за
нейното окончателно ликвидиране.
Дирекция на вътрешните работи в Източна Румелия /1879-1885/ — създадена през май
1879 г. на основата на Органическия устав на Източна Румелия. Под нейното ръководство и контрол
действуват органите на местната администрация и полицията. ДВР следи за дейността на Върховния
административен съд на Източна Румелия, Санитарния съвет и поддържа връзка с ръководителите
на религиозните общности в областта. За организиране на подведомствените й органи ДВР изготвя
закони, публично-административни правилници и наредби. По-важни от тях са: Закон за
административного подразделение на областта, Закон за селската полиция, Закон за правата и
длъжностите на полицейските комисари и др. Дирекцията е в състав: директор, управител /началник/
на канцеларията, двама секретари, счетоводител и помощен персонал. Директорът на ДВР е
същевременно и главен секретар на областта, т. е. ръководител на Тайния съвет в Източна Румелия.
Той задължително трябва да е христианин и се назначава от султана по предложен от Главния
управител списък на трима кандидата. Главният секретар и директор на вътрешните работи замества
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html	80/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
временно главния управител на областта в случай на смърт, оставка или когато последният не може да
изпълнява функциите си. На ръководителя на ДВР са подчинени окръжните управители,
полицейските комисари, градската и селската полиция. По негово предложение главният управител на
областта със съгласието на султана назначава всички длъжностни лица в Източна Румелия.
Дирекция на земеделието, търговията и общите сгради в Източна Румелия /1879-1885/
— създадена на основата на Органическая устав в края на май 1879 г. ДЗТОС има задача да
подпомага и насърчава земеделието, търговията и промишлеността, да строи и поддържа пътищата и
обществените сгради, да следи за експлоатацията на горите и се грижи за опазването им, да
контролира лова и риболова, да следи експлоатацията на рудните находища, каменните кариери и др.
По нареждане на Главния управител тя отговаря и за пощите и телеграфите.
ДЗТОС има два отдела — Земеделие и търговия и Общи сгради. Личният й състав се състои
от директор, управител на Канцеларията, счетоводител и помещен персонал. Отдел Земеделие и
търговия има началник, инженер, трима надзиратели по горите и разсилен. Отдел Общи сгради има
следния щат: началник, главен инженер на областта, трима инженери, кондуктор, трима кондуктор-
инженери, двама главни кондуктори, 18 кантонери и разсилен. Управлението на пощите и
телеграфите се състои от началник на пощите, началник на телеграфите, контрольори, счетоводител,
двама писари, двама механици и разсилен.
ДЗТОС изготвя и внася за разглеждане в Областното събрание законопроектите за
устройството и дейността на администрацията по своя ресор. По-важните закони, изработени и
приети по инициатива на ДЗТОС, са за замяна на десятъка с поземлен данък, за земеделските каси, за
Садовского земеделско училище и др.
Дирекция на народното просвещение в Източна Румелия /1879-1885/ — създадена през
май 1879 г. на основата на Органическая устав. Тя е ръководен орган за провеждане на просветната
политика в областта. ДНП има за задача да ръководи и контролира учебного дело; да въвежда
програми и учебници за създаване на единство в целите и задачите на образованието; да изучава и
разпространява най-добрите методи за възпитание и обучение, да създава и изменя закони и
правилници във връзка с народното просвещение и др.
ДНП се състои от директор, управител /началник/ на Канцеларията, счетоводител и помещен
персонал. Директорът решава всички педагогически и дисциплинарни въпроси, след като вземе
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
81/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
мнението на Областния училищен съвет; предлага законопроекты в Областното събрание; одобрява
учебниците, издава свидетелства за учителска правоспособност и пр.
При ДНП има Областей училищен съвет, съставен от директора на народното просвещение,
началника на Канцеларията при ДНП, двама представители, избрани от Областното събрание,
духовните ръководители на религиозните общности, шестимата околийски инспекторы, 8 членове
учители и известии учени, назначени от директора на народното просвещение. Членовете на съвета се
избират и назначават за 3 години. Областният училищен съвет има за задача да обсъжда всички
педагогически и дисциплинарни въпроси, отнасящи се до началните училища; да дава мнение върху
проектите за закони и правилници за народното просвещение; да предлага мерки за напредъка на
народното просвещение; да определя награди за добри съчинения и учебници за началните училища
и др.
Дирекция на националната пропаганда /1941-1944/— създадена с ПМС № 1216 от 4. IX.
1941 г. на основата на Наредбата на националната пропаганда съгласно чл. 31 от Закона за
гражданската мобилизация /ДВ, бр. 76 от 1941 г./.
Целта на тази наредба е организирането и провеждането на цялостна и планомерна
пропаганда в духа на идеите на казионната монархофашистка доктрина, децентрализирането и
координирането на дейността на официалната цензура върху всички средства за масова информация и
осъществяването на идеологически контрол върху цялостния обществено-политически и културен
живот на страната. За тази цел ДНП трябва да установи единство и обща насока на пропагандата в
духа на официалната политика; да изгради и координира организационного единство на
пропагандните институции на основата на официалната идеология; да организира външно- и
вътрешнополитическата пропаганда; да изработва единните планове и насоки за пропагандна дейност
и да осъществява единния държавен контрол върху нея. На ДНП като централна обществено-
политическа институция се предава и функцията да организира цялостния идейно-политически живот
в страната. Тя се учредява при Министерский съвет и е подчинена на министьр-председателя или
определен министър.
Дирекцията се състои от директор, съвет и отдели за печата и надзора; за радиопропаганда,
изкуство и културни прояви; за политическа пропаганда. В периода на съществуването на ДНП
отделите непрекъснато променят наименованията си и се прегрупират. На директора е възложено
общото ръководство на пропагандните службы. Той осъществява ръководно-контролни и
представителни функции в системата на националната пропаганда. Първоначално директоры на
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
82/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
националната пропаганда е пряко подчинен на министьра на вътрешните работи, а по-късно /
септември 1943/ на министьра на правосъдието. Към ДНП се учредява и Съвет на националната
пропаганда, който е съвещателен орган. Той се председателствува от министьр-председателя или от
специално определен за съответното заседание министър. В него влизат — директорът, секретарят и
ръководителите на отдели при ДНП; директорът на печата при Министерството на вътрешните
работи и народното здраве, началникът на отдела за радиоразпръскване при Главната дирекция на
пощите и телеграфите, началникът на Отделението за висше образование и народна култура при
Министерството на народното просвещение и по един представител на Министерството на
войната, Министерството на търговията, промишлеността и труда, Министерството на
земеделието и държавните имоти и Дирекцията за гражданска мобилизация.
ДНП развива дейност в трите си основни сфери; информационна, контролно-цензурна и
координаторска. Информационните източници, върху конто гради своята пропагандна дейност, са
официалните вътрешнополитически новини, селективната информация за външнополитическите
събития и изготвяните от самата нея и от Министерството на външните работи и изповеданията
«сводки» за публикуваните в чуждата преса материали и радиопредавания. В контролно-цензурната
си дейност ДНП е най-активна. Цензурата е тотална по обхват не само върху пресата, но и в кината,
театьра и радиото. В областта на координацията между пропагандните средства и институции ДНП
не успява да изпълни възложените й с наредбата задачи. Така на практика ДНП се превръща в
контролно-цензурна институция на монархофашизма.
Създаването на ДНП и нейната дейност определено засилват властта на министьр-
председателя и министьра на вътрешните работи като лица, пряко ръководещи пропагандната
машина.
Дирекцията прекратява своего съществуване на 9. IX. 1944 г. когато се учредява
Министерството на пропагандата със задачи и цели, отговарящи на интересите на българския
народ в условията на преходния период от буржоазно към социалистическо общество.
Дирекция на обновата — временно название на Дирекцията на обществената обнова.
Дирекция на обществената обнова /1934-1935/ — създадена през 1934 г. от
Деветнадесетомайския режим с Наредба-закон за обществената обнова /Указ № 16 от 7. VI. 1934 г./.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
83/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Основана като пропагандой институт от фашистки тип, тя има за задача да насочва «духовния
живот на страната към обединение и обновяване в служба на нацията и държавата; да работи за
издигане престижа на нацията, като следи духовния живот в чужбина и осведомява външния свят за
състоянието, развитието и нуждите на българската материална и духовна култура; да съдействува за
организирането на гражданството в идейно единна общенародна групировка». Намира се на пряко
подчинение на министьр-председателя и се ръководи от главен директор. Състои се от Секретариат,
Вътрешен и Външен отдел /начело с директори/. Главният директор и ръководителите на Вътрешния
и Външния отдел образуват Постоянен съвет и се назначават със заповед на министьр-председателя.
Първоначално задачите на ДОО по места се изпълняват от административните органи. Малко по-
късно тя започва да изгражда свой апарат — щатни областни и околийски дейци и доброволни
сътрудници във всяко селище. ДОО развива трескава дейност по разработване и пропагандиране на
идеите на деветнадесетомайците за държавно преустройство по фашистки модел — издава официоза
на режима в. «Нови дни» и голямо количество брошури; осъществява контрол върху печата, театрите,
кината, събранията и сказките и сама организира всеобхватна лекционна пропаганда. Същевременно
изпълнява и важни политически задачи по организиране на професиите, изграждане на единна
младежка организация и създаване на политическа опора на новата власт. От 1. VII. 1935 г. съгласно
Наредба-закон за отменяне Наредбата-закон за обществената обнова /Указ № 219 от 28. VI. 1935 г./
ДОО престава да съществува. Функциите й се поемат от Министерския съвет — по организиране на
младежта, Министерството на външните работи и изповеданията — по печата, Министерството
на вътрешните работи и народното здраве — по пропагандата, Министерството на народната
просвета — по културните въпроси, Министерството на народното стопанство — по
организиране на професиите.
Дирекция на правосъдието в Източна Румелия /1879-1885/ — създадена на основата на
Органическая устав през май 1879 г. за организиране и ръководство на съдебното дело в Източна
Румелия. Тя има за задача да извършва подбор на съдийския кадър, да упражнява надзор над
съдилищата и длъжностните лица от съдебното ведомство, да следи за изпълнението на решенията и
присъдите на съдилищата. В компетенцията й влиза изготвянето на съдопроизводствени закони,
правилници и наредби за гражданского и тьрговското съдопроизводство и затворнического дело,
изготвянето на съдебната статистика и др. Тя се състои от директор, съветник специалист, управител
на канцелария и помещен персонал. Към дирекцията са създадени две специални комисии — едната
за подготовка на проектоправилници и законопроекти, а другата за издаване на разрешения за
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
84/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
упражняване на адвокатска професия. Назначаването на личния състав на ДП става в края на май
1879 г., а на временните съдебни органи през юни с. г. От 13. VI. 1879 г. се нарежда да се изберат в
общините, където няма околийски съдии, кметове, конто да изпълняват и съдебните задължения; да се
изберат временни околийски съдии; да се състави в Пловдив Окръжен съд с две отделения, а в
другите пет окръга — по едно съдилище; да се открият две отделения на Върховното съдилище.
Постоянните назначения на съдиите са от 1880 г.
За уреждане и подобряване дейността на съдебното ведомство по предложение на ДП
Областното събрание обсъжда и гласува 10 закона — Закон за съдопроизводството на Върховното и
окръжните административни съдилища, Закон за отваряне на втора камара в Пловдивското
департаментално съдилище, Закон за адвокатите и др. Съдебните закони на Княжеството влизат в
сила в Южна България от 1.1. 1886 г.
Дирекция на професиите /1941-1946/ — създадена през 1941 г. със Закона за
професионалните организации /Указ № 67 от 27. V. 1941 г./ на мястото на Отдела за организиране и
контролиране на професиите при Министерството на търговията, промишлеността и труда.
ДП провежда държавната политика за организиране, ръководство и контрол на създадените по
фашистки модел професионални организации. Намира се на пряко подчинение на министър-
председателя. Осъществява дейността си чрез Централно управление в София, областни инспекции
на професиите по места, свои органи при ръководните тела на професионалните организации и чрез
специално учредения за нуждите й фонд Професионални организации. Като съвещателен орган към
нея функционира Висш професионален съвет, съставен от длъжностни лица и представители на
професионалните организации. Дирекцията утвърждава уставите, правилниците и ръководствата на
професионалните организации, дава мнение и утвърждава техния бюджет, контролира печатайте им
органи и т. н. На нея се възлага и провеждането на заимствуваните от хитлеризма мероприятия «Труд
и радост» за пропагандиране на фашизма сред трудещите се. За целта към дирекцията е учреден съвет
«Труд и радост» със съвещателни и инициативни компетенции и фонд със същото име.
ДП преустановява дейността си с Указ № 118 от 25. IV. 1946 г. на основание на Закона за
мероприятието «Отдих и култура» /ДВ, бр. 105 от 1946 г./
Дирекция на финансите в Източна Румелия /1879-1885/ — създадена на основата на
Органическая устав в края на май 1879 г. Дирекцията се грижи за осигуряване на приходите от
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
85/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
областта, поради което на нея са подчинени финансовите учреждения и служби, натоварени с
разпределянето и събирането на данъците и другите видове налози. Тя управлява областните
недвижими имоти (без горите и рудниците/, плаща областните разноски, води общите сметки на
областта, подготвя и следи за изпълнението на областния бюджет, изработва закони за данъците и
закони и правилници за различните финансови служби.
ДФ се ръководи от директор и секретар. ДФ има 4 отдела: Главен контрол, Главно
счетоводство, Главно съкровище, Кореспонденция и архив. Всички важни въпроси, стоящи за
разрешаване пред ДФ, като проекта за закони и правилници, нареждания и др., се разглеждат от
финансовия съвет, който е съставен от директора, главния контрольор, секретаря, главния ковчежник
и главния счетоводител. До 1882 г. този съвет почти не се събира, а след тази година заседава редовно
и дава мнението си по всички въпроси, конто директорът смята за необходимо да постави.
Определени от дирекцията инспектори /контрольори/ обикалят окръзите на областта, за да
изслушват жалбите на данъкоплатците и да съобщават за тези, конто са уместни. През 1884 г. към
дирекцията е създадено Статистическо бюро, което изготвя и публикува през 1885 г. първите
статистически сведения за областта.
Държавен застрахователен институт /1946-/ — създаден с Указ № 40 от 3.1. 1946 г. ДЗИ
е автономна финансова институция, действуваща под контрола на Министерството на финансите /
МФ/. Министърът на финансите упражнява общо ръководство и контрол върху дейността на ДЗИ.
ДЗИ е единствената организация в България, която провежда застраховането на територията
на страната. Основен обект на нейната дейност е личното и имущественото застраховане, което е
задължително и доброволно. Застраховат се задължително имуществата на държавните и
кооперативните стопански организации, притежаваните от гражданите постройки и лични моторни
превозни средства. Доброволно се застраховат имуществата и отговорностите на гражданите,
застраховките «Живот», «Злополука», ученически и детски застраховки, застраховки на местата в
личните моторни превозни средства и др.
ДЗИ, създадена като организация, осъществяваща монокола на държавата върху
застрахователната дейност, се изгражда на основата на функциониралите до този момент 19
български и 11 чуждестранни застрахователни дружества, като включва и всички застрахователни
каси и фондове. При създаването си ДЗИ има следното ръководство: председател, зам.-председатели,
Управителей и Дирекционен съвет.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
86/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Първоначално в Централното управление на ДЗИ влизат 10 дирекции, 27 отдела, 36 отделения
и над 70 служби. Управителният съвет, който е колективен съвещателен орган, се състои от 21 члена:
3 управители, 10 директори, 8 представители на МФ, Министерството на земеделието и
държавните имоти, Министерството на социалната политика, Българската народна банка, СУ
«Климент Охридски» и др. Членове на Дирекционния съвет са 3 управители и 10 директори.
Дирекционният съвет назначава и уволнява началниците на отдели. За периода 1946-1947 г. ДЗИ
създава 96 окръжни и районни клонове. Те имат за задача да организират работата на
застрахователните агенти, конто пряко отчитат дейността си пред Централното управление на ДЗИ в
София по собствена финансова сметка.
Големите промени в обществено-икономическия живот, настьпили в страната след
приемането на Конституцията на НРБ от 1947 г. и последвалата я национализация, налагат
сериозна промяна в структурата и дейността на ДЗИ. След 1. IV. 1948 г. се извършва цялостна
реорганизация в структурата и организацията на дейността му. На мястото на Централното
управление се създава Главно управление, в което дирекциите са окрупнени и стават 5. Тази
централизация е наложена и от промяната в статута и организацията на местните клонове на ДЗИ. Те
се обособяват като самостоятелни звена със собствено счетоводство и самостоятелна
административна организация. Следвайки административно-териториалното деление на страната,
ДЗИ обособява своите местни клонове. През 1962 г. има 29 окръжни, 56 районни клонове и 19
инспектората. През 1978 г. районните клонове достигат 67.
Нов етап в дейността на ДЗИ е 1982 г., когато влизат в сила специфичните правила в
условията на последователното прилагане на принципите на икономическия подход и собствената
стопанска сметка. Структурата добива следния вид: председател, първи зам.-председател, двама зам.-
председатели; направления — Планово-икономическо, Лично застраховане, Имуществено
застраховане, Финансово-счетоводна дейност, Финансов контрол, Застраховки на земеделски култури
и домашни животни; отдели — Организационен, Подготовка на кадри, Личен състав, Пропаганда,
Юрисконсултство, Административно обслужване, Капитално строителство, Ведомствено снабдяване.
С оглед на новите насоки на обществено-икономическото развитие и засилването на обществено-
държавното начало ДЗИ започва изграждането на съвети за съдействие на застраховането към
окръжните народни съвети. Начело на тези съвети стой щатен служител, член на ИК на ОНС, а в
състава им влизат представители на ОФ, БПС, ДКМС, ОАПС, КАТ и други организации, имащи
отношение към проблемите на застраховането. В последните години със съдействието на
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
87/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Министерството на народната просвета ДЗИ разширява значително своята дейност в училищата.
Задълбочават се връзките му и с всички държавни и обществени институции в страната.
Държавен комитет за битови услуги при МС /1968-1971/ — създаден с Указ № 1156 от 27.
XII. 1968 г. /ДВ, бр. 1 от 1969 г/. ДКБУ е без ранг на министерство със задача да провежда държавната
политика в областта на битовите услуги. В състава на комитета е включено управление комунално
стопанство от Министерството на архитектурата и благоустройството.
Структурата на комитета за периода 1969-1970 г. е следната: Ръководство; управление
Комунално стопанство; отдели — Планово-икономически, Технически прогрес и изследвания,
Контрол и координация и Административен.
С ПМС № 16 от 3. VII. 1970 г. към комитета преминават управление Местна промишленост от
Министерството на леката промишленост и трудовопроизводителните кооперации, ръководени до
този момент от Централния съвет на трудовопроизводителните кооперации. Реорганизацията налага
утвърждаването на нова структура, която влиза в сила от 1. VII. 1970 г.: Ръководство, Експертен съвет,
управление Планово-икономическо и Битови услуги и производство; отдели — Технически прогрес,
Подготовка на кадри, Трудова рехабилитация, Контрол и координация, Контрол и качество на
продукцията и услугите, МТС и пласмент, Административно-стопански, Технически съвет и
изследвания, Планиране и нормативи, Икономически проучвания, Труд и работна заплата, Финанси и
цени, Битови услуги, Производство на готови изделия, Комунално стопанство, Санитарно-хигиенни и
всестранни услуги, Строително-ремонтни услуги и жилищен фонд.
С Указ № 8 от 16. VII. 1971 г. /ДВ, бр. 55 от 1971 г./ Министерството на вътрешната
търговия и ДКБУ се обединяват в Министерство на вътрешната търговия и услугите.
Държавен комитет за изследвания и технологии /1986 / — създаден с Указ № 221 от 28.1.
1986 г. на основата на РНС за извършване на структурни и персоналии промени в Министерская
съвет /ДВ, бр. 9 от 1986 г./. Приемник е на Държавния комитет за наука и технически прогрес и
поема част от неговите функции.
Държавен комитет за наука и технически прогрес /1962-1986/ — създаден с Указ № 528 от
27. IX. 1962 г. ДПНС, бр. 96 от 1962 г./ като приемник на Комитета по техническая прогрес. ДКНТП
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
88/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
е надведомствен орган, към който са изградени Научен съвет и научни комисии. С Разпореждане №
415 от 10. VI. 1963 г. на Министерския съвет е утвърден Правилник за работата на ДКНТП, с който
са му определени следните задачи, права и функции — да ръководи, направлява и определи главните
насоки за развитие на технический прогрес и науките, въз основа на конто се изработват
перспективните планове за научни изследвания; да планира, координира и финансира съгласувано с
Министерството на финансите дейността на Българската академия на науките, Академията на
селскостопанските науки, Министерството на народното здраве, Държавния комитет по
строителство и архитектура, ВУЗ по изпълнението на най-важните задачи в областта на науката и
техниката, да установи най-тясно сътрудничество и коопериране на нашата страна със СССР и
другите социалистически страни; да утвърждава общия годишен държавен план за стандартите; да
осигурява и ръководи научно-техническата информация и пропаганда в страната.
С ПМС № И от 15. III. 1969 г. е усъвършенствувана структурата на ДКНТП. Създадени са
Колегиум от 9 души, Ръководство и следните управления: Научна политика, обобщаване и
координация, Автоматизация, електронизация и кибернетизация на народното стопанство, Нови
технологии и комплексни проблеми на техническия прогрес, Химизация на народното стопанство и
нови ресурси, Изчислителна и организационна техника. Като самостоятелни отдели са обособени:
Международно сътрудничество, Научно-техническа пропаганда и Промишлена естетика; общи
служби — Административен отдел и Юрисконсулт.
С Разпореждане № 236 на Комитета за стопанска координация от 24. VI. 1969 г.
Централната развойна лаборатория при ДКНТП преминава към Министерството на вътрешната
търговия. С Указ № 8 от 9. VII. 1971 г. ДКНТП е преобразуван в Държавен комитет за наука,
технически прогрес и висше образование, /ДКНТПВО/, като към него преминава от Министерство
на народната просвета дейността по висшето образование.
С РНС от 16. XII. 1971 г. /ДВ, бр. 101 от 1971 г./ ДКНТПВО е преобразуван в държавно-
обществен орган с наименование Комитет за наука, технически прогрес и висше образование
(КНТПВО). С ПМС № 37 от 7. IX. 1971 г. се утвърждава нова структура на КНТПВО, в която се
включва Научен центьр по организация, управление и икономика на науката, техническия прогрес и
висшето образование с ЕИЦ.
С Постановление № 163 от 27. IX. 1972 г. на ЦК на БКП и МС към КНТПВО се създава
Институт по стандартизация, мерки и измервателни уреди. Към комитета се оформя като управление
Държавната инспекция за технически контрол по качеството в промишлеността, утвърдена с
Постановление № 20 на ЦК на БКП и МС от 30. V. 1974 г. С Разпореждане № 158 на МС от 6. VIII.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
89/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
1974 г. се създава Национален океанографски комитет като поделение на КНТПВО с основна дейност
да организира планирането, координацията, ръководството и отчитането на научните океанографски
изследвания и международного научно-техническо сътрудничество.
С ПМС № 31 от 15. III. 1975 г. за подобряване работата на Комитета за мирно използване на
атомната енергия той се обособява като държавно-обществен орган на КНТПВО, който провежда
държавната политика в областта на използуването на атомната енергия за мирни цели.
С Разпореждане № 18 на МС от 23. II. 1977 г. се образува ВТО «Техника» към КНТПВО от
сливането на ВТП «Техника» и ДСП «Наука и техника».
С Указ № 1846 от 15. XI. 1977 г. КНТПВО е преобразуван в ДКНТП, като функциите в
областта на висшето образование преминават към МНП заедно със Съвета по висшето образование.
С РНС от 17. VI. 1981 г. и ПМС № 22 от 30. VI. 1981 г. Държавният комитет за
стандартизация е преобразуван в Главно управление по стандартизация в структурата на ДКНТП.
С ПМС № 10 от 30. III. 1984 г. е утвърдена нова управленческа структура на ДКНТП като
държавно-обществен орган на МС за провеждане на националната научно-техническа политика. В
нея се включват Висш съвет за наука и техника, Колегиум, национални съвети по стратегическите
направления на научно-техническия прогрес, главни управления, функционални и функционално-
отраслови направления, други звена и инженерно-внедрителски организации. С Указ № 221 от 28. I.
1986 г. ДКНТП е преобразуван в Държавен комитет за изследвания и технологии.
Държавен комитет за наука, технически прогрес и висше образование — вж. Държавен
комитет за наука и технически прогрес.
Държавен комитет за планиране /1962-1986/ — създаден с Указ № 528 от 27. IX. 1962 г. /
ИПНС, бр. 96 от 1962 г./. ДКП е с ранг на министерство, а неговият председател е член на
правителството. ДКП е държавна институция, която прилага планового начало в обществено-
икономическото развитие на страната. Комитеты е пряк продължител на дейността на Държавната
планово комисия, запазвайки нейните основни прерогативи. Същевременно ДКП трябва да отговаря и
на новите потребности в развитието на страната. ДКП в основни линии запазва управленческата
структура на Държавната планова комисия. С Указ № 1156 от 30. XII. 1968 г. /ДВ, бр. 1 от 1969 г./ във
връзка с извършената реорганизация в системата на централните държавни институции е променена и
структурата на ДКП. Принципно нова структура се утвърждава с Правилника за устройството и
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
90/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
дейността на ДКП /1977/. Тя добива следния вид. Ръководство — Колегиум, председател, зам,-
председател, гл. секретар; блокове — Ръководещ, Планиране на национално равнище, Планиране по
комплекси, министерства, ведомства и окръжни народни съвети, Контролен, Обслужващ. Всеки блок
включва редица направления и дирекции по отраслов принцип. С ПМС № 69 от 1963 г. за
подобряване на организацията и методиката на планирането се засилва ролята на ДКП. Поставена е
задачата за усъвършенствуване на перспективното планиране, за да се обхванат по-плътно ресурсите
на страната, за усъвършенствуване на балансовия метод в планирането и по-тясно финансово
обвързване на народностопанските планове с бюджета; за подобряване на териториалното планиране.
ДКП е задължен да «разработва народностопанските планове в национален мащаб по отрасли,
министерства, ведомства и комитети». Постановлението определя точно задълженията на ДПК по
всички процеси на планирането, изпълнението на плановете и взаимоотношенията с другите
министерства и ведомства. С него се извършват и структурни промени. През 1963 г. започва
преустройството на плановите отделения при ОНС в окръжни планови комисии с двойно подчинение
— на съответния народен съвет и на ДКП. За нуждите на проучването и обсъждането на основните
проблеми на икономическото развитие на страната към ДКП на обществени начала се създава
Технико-икономически съвет, съставът на който се утвърждава от Министерския съвет. Към ДКП през
1963 г. се създава Научноизследователски и планово-икономически институт със задача да разработва
методологията и формите за координиране на плановете със социалистическите страни и
международного разделение на труда, да обобщава опита и разработва проблемите за повишаване
ефективността на общественото производство, ефективното използуване на ресурсите и т. н. През
1971 г. след създаването на Научен център за планиране, математическо моделиране и прогнозиране
на социално-икономическото развитие институтьт се влива в него. През 1970 г. Управлението за
райониране и териториално разположение на производителните сили, което има за цел да изучава
икономиката на отделните райони, окръзи и селища и перспективите за тяхното развитие, се
преобразува в Главно управление. Към него се образува Съвет по териториално разположение на
производителните сили. На обществени начала към ДКП се създава Съвет по водите, който
разработва мероприятия за най-рационално и комплексно използуване на водите. През 1967 г. съветът
се обособява като самостоятелна юридическа личност, а през 1969 г. преминава към Комитета за
стопанска координация. В края на 60-те години към ДКП се създава Отдел за икономическа оценка
на проектанте решения. През 1963 г. с ПМС № 91 се извършва преустройство на Централното
управление МТС и държавен резерв в главно управление МТС при ДКП. Във връзка с
усъвършенствуването на органите и структурата на МС през 1976, 1979, 1981 и 1983 г. към ДКП
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
91/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
преминават цялостно или частично дейностите на редица министерства и ведомства: Комитета по
цените при МС, Министерството на снабдяването и държавните резерви, Комитета по труда и
работната заплата при МС и др. ДКП е държавна институция, която най-пряко съдействува за
задълбочаване на социалистическата интеграция. Това се осъществява чрез съгласуване на
народностопанските планове със страните от СИВ.
С Указ № 221 от 28. I. 1986 г. /ДВ, бр. 9 от 1986 г./ ДКП се преименувана на Държавна
планово комисия.
Държавен комитет за стандартизация при МС — /1975-1981/ — създаден с Указ № 10 от
6. I. 1975 г. като пряк приемник на Комитета по качество, стандартизация и метрология при МС
(ККСМ), запазвайки основните му цели и задачи (вж. там по-подробно). Към ДКС през 1976 г. се
създава Национален метрологичен центьр.
ДКС наследява и основните структурни звена на ККСМ, като в края на 70-те години ги
окрупнява в следните блокове: Разработващ, Метрология, Държавен надзор и Обслужващ. Местни
органи на ДКС са 28 окръжни поделения.
ДКС осъществява международната дейност на страната в своята облает чрез сътрудничество с
Международната организация по стандартизация, Постоянната комисия на СИВ по стандартизация,
Международната организация по законодателна метрология и др.
ДКС е закрит с ПМС № 22 от 30. VI. 1981 г. На негово място е създадено Главно управление
по стандартизация към Държавния комитет за наука и технически прогрес.
Държавен комитет за строителство и архитектура /1955-1959/ — създаден с Указ № 204
от 6. VIII. 1955 г. ДКСА е орган за провеждане на правителствената политика в областта на
проектирането, архитектурата и производството на строителни материали. Той се ръководи от
председател, член на правителството и двама зам.-председатели, назначени от Министерския съвет.
Председателят отговаря за цялостната му дейност и го ръководи съобразно действуващите в
страната закони и директиви. Той назначава всички служители в ДКСА, включително главните
окръжни и градски инженери и архитекти. При комитета се създава Съвет по строителство и
архитектура в състав: председателят на комитета, зам.-председатели, съветник-юрист и завеждащи
отдели. При разглеждане на големи строителни обекти, градостроителни планове и важни въпроси по
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
92/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
проектирането и строителството към Съвета се привличат специалиста и други лица от
министерствата, ведомствата и организациите.
ДКСА упражнява контрол и дава указание за правилно и своевременно изпълнение от
министерството и ведомствата на правителствените решения по проучването, проектирането и
научноизследователската дейност в областта на строителството и архитектурата, по изпълнението на
строителството и производството на строителни материали, като следи: да извършват качествено и
своевременно предварителните проучвания, да представят на проектантските организации в
определените срокове плановите задачи, да изготвят проекгосметните документации и да ги предават
на инвестаторите. Съветът разглежда и дава заключение по внасяните за утвърждаване в МС планови
задачи, идейни проекта и доклади, отнасящи се до строителството, архитектурата, производството на
строителни материали и планового изграждане на населените места; проверява с помощта на
министерствата и ведомствата проекгосметните документации на надлимитните обекти и прави
предложения в МС за премахване на луксозните и излишните работи, за по-добри и икономични
проекта, дава разрешения и за коопериране строителството на пароснабдяването, водоснабдяването,
канализацията и др.; упражнява ръководство и контрол върху творческата работа на главните
окръжни и градски архитекти и инженери; прави предложения за правилниците, инструкциите и
нормите, конто отделяйте министерства, ведомства и научноизследователски института следва да
изготвят относно проучването, проектирането, строителството и производството на строителни
материали; утвърждава типови проекта за жилищни, културно-битови, обществени и други сгради;
следи за правилното използуване на големите строителни машини и механизми; ръководи държавния
технически контрол по планового изграждане на населени места; разглежда и приема общите
градостроителни планове на градовете; ръководи техническата пропаганда в областта на
строителството, архитектурата и производството на строителни материали, като за целта събира и
регистрира документални материали, организира изложби и музеи в страната и чужбина; грижи се
съвместно със съответните института за запазване, поддържане и възстановяване на исторически
паметници в страната. При проучването и подработката на проекта и въпроси в областта на
строителството и архитектурата ДКСА следи да бьдат съобразени със съществуващите закони,
правилници и правителствени решения и да отговарят на съответните технически изисквания.
С ДКСА задължително се съгласуват годишните планове на научно-изследователските
института по проучване, проектиране и строителство, включително и институтите при Българската
академия на науките, работещи в областта на строителството и архитектурата, програмите на
средните и висшите училища за строителни и архитектурни кадри; годишните издателски планове за
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
93/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
литература по въпросите на строителството и архитекгурата; всички издавани от министерствата,
ведомствата и институтите правилници, наредби и норми по строителството и експлоатацията на
строителните машини. ДКСА се закрива с Указ № 203 от 16. III. 1959 г. /ИПНС, бр. 22 от 1959 г./, като
преминава в Комитет по строителство и архитектура.
Държавен комитет на отбраната /1971-/ — централен специализиран държавен орган.
Предвиден е в Конституцията на НРБ от 1971 г., съгласно която Държавният съвет назначава и
освобождава от длъжност членовете на ДКО. Комитеты прогнозира, планира и организира
комплексните мерки от политически, идеологически, икономически и военен характер, конто
осигуряват повишаването на сигурността на националната отбрана. Осъществява общо ръководство и
контрол по реализацията на тези мероприятия. Организира сътрудничеството с братските
социалистически страни и техните армии съгласно Варшавских договор за осигуряване на колективна
защита на страните от социалистическата общност.
Схващанията за воденето на съвременна война умножават, задълбочават и усложняват
задачите, стоящи пред ДКО. Намаляването на различията между фронт и тил, необходимостта от
единство на народ, армия и държава поставя за разрешаване пред ДКО изключително важни задачи,
от конто зависи сигурността на защитата на социалистический строй в нашата страна и на
социалистическата общност като цяло. С Указ № 7 от 8. VII. 1971 г /ДВ, бр. 55 от 1971 г./ ДКО
преминава към ДС. Функциите, компетенциите и организационната структура на ДКО се определят
със специални нормативни актове.
Държавен комитет по строителство и архитектура /1962, 1963-1966/ — създаден с Указ
№ 124 от 17. III. 1962 г. на основание РНС за преименуване на някои министерства /ИПНС, бр. 23 от
1962 г./. ДКСА е централно ведомство, орган на Министерская съвет за провеждане на
правителствената политика в областта на проектирането, строителството, градоустройството,
архитектурата и благоустройството. Ръководи се от председател, член на правителството. Приемник е
на Комитета по архитектура и благоустройство. Основните му задачи, регламентирани със
специален правилник /ИПНС, бр. 80 от 1962 г./ са да ръководи и разработва принципни въпроси,
свързани с усъвършенствуването на проучването, проектного и сметного дело; икономиката,
организацията, индустриализирането и механизирането на строителството, внедряването на
ефективни строителни материали; планирането, изграждането и преустройството на населените
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
94/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
места; развитието на архитектурата, оформянето на архитектурния облик на населените места и
запазване на недвижимите паметници на културата; развитието на жилищното строителство,
устройството и обзавеждането на жилищата; водоснабдяването, канализирането и осъществяването
на други благоустройствени мероприятия — топлофициране, газифициране, електроснабдяване,
изграждане на подземни и надземни улични съоръжения; опазване чистотата на водите; развитието на
озеленяването; проектирането и изграждането на обектите на вътрешния и международния туризъм;
развитието на геофизического и картографското дело. ДКСА установява единна методология за
типово проектиране; упражнява държавен технически контрол по планирането и изграждането на
населените места, по качеството на строителните и монтажните работи и на строителните материали;
ръководи и контролира дейността на управленията, институтите, организациите и предприятията в
своята система; ръководи методически, подпомага и контролира дейността на окръжните народни
съвети по планового изграждане на населените места; оказва научно-техническа помощ и
методическо ръководство на единните проектантски организации при ОНС. С него се съгласуват
учебните планове и програми на висшите и средните учебни заведения по дисциплините от профила
на ДКСА, както и тематичните планове на институтите с аналогична проблематика. Като съвещателен
орган към комитета е създаден Технически съвет. С Указ № 528 от 27. XI. 1962 г. /ИПНС, бр. 96 от
1962 г./ ДКСА се преустройва и получава статут на комитет при МС без ранг на министерство. ДКСА
преустановява дейността си в края на 1962 г., когато с Указ № 562 от 8. XII. 1962 г. е трансформиран в
Комитет по архитектура и благоустройство при МС.
* * *
Създаден отново с Указ № 396 от 25. V. 1963 г. /ДВ, бр. 41 от 1963 г./. ДКСА е орган на МС за
провеждане на правителствената политика в областта на проектирането, строителството,
производството на строителни материали, градоустройството, архитектурата и благоустройството.
Ръководи се от председател с ранг на министър. Приемник е на Комитета по архитектура и
благоустройство при МС. Основните му задачи са регламентирани с Правилник за устройството и
задачите на ДКСА /ДВ, бр. 72 от 1963 г./. Комитетът наследява основния кръг на дейност, цели и
организационна структура от ДКСА /1962/. В системата на комитета са включени следните
поделения: Главно управление по геодезия и картография, Институт за проучване и проектиране
«Главпроект», Институт за проучване и проектиране «Водоканалпроект», Институт за типово
проектиране и индустриализиране на строителството, Институт за районно териториално планиране,
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
95/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Научноизследователски институт по градоустройство и архитектура, Научноизследователски
институт по водоснабдяване, канализация и санитарна техника, Издателство за отпечатване и
разпространение на типови проекти и други нормативни материали, единните и районните
проектантски организации. С Указ № 236 от 12. III. 1966 г. /ДВ, бр. 21 от 1966 г./ ДКСА е
преобразуван в Министерство на архитектурата и благоустройството.
Държавен комитет по туризма — вж. Комитет по туризма.
Държавен съвет /1881-1883/ — създадено с княжески манифест от 14. IX. 1881 г. в периода
на Режима на пълномощията като висша институция. За времето на своето съществуване изпълнява
следните основни задачи: представя мнение по всички въпроси, конто му предоставя Министерският
съвет; изготвя и обсъжда всички законопроекта преди внасянето им за разглеждане в Народното
събрание; изработва основните финансови закони; обсъжда всички административни правилници;
служи за последна инстанция при решаване на административни спорове; следи за правилното
прилагане на съдебни закони и предоставя на Българския монарх случайте, в конто има нарушения, и
ДР-
ДС се състои от 3 категории членове. Първата обхваща всички министри, конто са членове по
право /в началото 6, а след създаването на Министерството на обществените сгради, земеделието и
търговията — 7/. Втората група обхваща 4 лица, назначавани от княза, третата се състои от 8
членове, избрани по двустепенна система от народа. В състава на ДС се включва по право и един
представител на архиереите. Членовете на ДС по право /министрите и представителят на църквата/
имат съвещателен глас, с изключение на случайте, в конто се разглеждат въпроси по ресора им. Тогава
те имат право на решаващ глас.
В устава на ДС е предвидено на всеки 3 години да се променя съставът му, но това не се
провежда в практикам, тъй като тази институция съществува по-малко от две години. Първият ДС
започва да функционира от 1.1. 1882 г. В своята дейност той се придържа към поставените му задачи,
с което съдействува за изпълнение на част от програмните цели на Режима на пълномощията. ДС е
закрит на 9. IX. 1883 г., след възстановяването на Търновската конституция и прекратяването на
режима на пълномощията.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
96/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Държавен съвет на НРБ /1971—/ — Висш, постоянно действуващ орган на Народното
събрание и на държавната власт, създаден с Конституцията на НРБ от 1971 г.
ДС осигурява единство на държавната власт чрез съединяване на законодателната и
изпълнителната дейност; съдействува за засилване ролята на Народното събрание като върховна
държавна институция и като негов висш орган организира и го подпомага в дейността му. ДС на
практика осъществява демократичния централизъм като основен социалистически принцип в
организацията на държавния апарат и осигурява единство в ръководството и контрола върху всички
органи и сфери на държавната дейност. В своята работа ДС е ориентиран преди всичко към
стратегическите задачи, конто стоят пред нашето развитие, и към решения от принципно значение за
ръководството на страната. В лицето на своя председател ДС изпълнява основните функции на
държавен глава на НРБ.
Дълбоките изменения, настьпили у нас с навлизането на страната в етапа на изграждане на
развито социалистическо общество, налагат и създаването на нова конституция на НРБ. На Юлския
пленум на ЦК на БКП през 1968 г. е взето и решение за създаване на ДС, което заляга в работата на
комисията по изработването на Конституция. ДС не се създава веднага с приемането на
Конституцията от 1971 г., тъй като предстоят избори за НС. Ето защо след влизането в сила на
Конституцията на 18. V. 1971 г. до избирането на първия ДС на 8. VII. 1971 г. Президиумът на НС
изпълнява функциите на ДС.
Конституцията от 1971 г. определя три основни групи правомощия: постоянни правомощия,
конто са специфични за ДС като институция и той ги упражнява непрекъснато; част от правомощията
на НС, конто ДС изпълнява през периода между сесиите на НС, правомощия, конто той може да
упражнява по време на война или когато е невъзможно свикването на НС.
Конституцията изрично определя ДС едновременно като висш орган на НС и като висша
постоянно действуваща институция на държавната власт, с което в конституционните текстове се
изразява върховенството на парламента. Този принцип намира израз в това, че ДС се отчита пред НС;
то осъществява и цялостен контрол върху неговата дейност и може да прави промени по всяко време
в състава му. Същевременно за разлика от отношенията между Президиума на НС и НС по
Конституцията на НРБ от 1947 г. в отношението ДС — НС има и един важен нов момент. ДС като
орган на НС обединява законодателната и изпълнителната дейност, съединява вземането на
решенията и тяхното изпълнение. Нов момент е и правото на законодателна инициатива на ДС.
В отношенията между тези две институции се очертават два вида правомощия на ДС. От една
страна, като пряк орган на парламента той насрочва избори за НС; свикване на сесии на НС не по-
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
97/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
малко от 3 пъти годишно; провежда референдуми по решение на НС; определи по кои законопроекта
да се проведе всенародно обсъждане; обнародва законите; дава задължително тълкуване на законите;
упражнява контрол за точно изпълнение на приетите от НС закони. От друга страна, ДС като
постоянно действуващ висш орган на държавната власт има право да упражнява част от
правомощията на НС между неговите сесии: осъществява общото ръководство на вътрешната и
външната политика на държавата; в неотложни случаи с указ измени или допълва отделяй разпоредби
и закони; издава укази по въпроси от принципен характер, конто засягат изпълнителната или
разпоредителната дейност; по предложение на председателя на Министерския съвет освобождава и
назначава отделяй членове на правителството. Всички тези решения подлежат на утвърждаване от
първата сесия на НС.
ДС обнародва решения за обща и частичка мобилизация, военно или друго извънредно
положение, взема мерки за колективна защита съвместно с други страни; обявява положение на война
в случай на въоръжено нападение срещу НРБ, като се задължава да свика НС на сесия, за да се
произнесе по тези негови решения. Важен е и комплексът от правомощия, конто има ДС в случай на
война, когато не може да се свиква НС. ДС може: да издава укази, с конто да издава, изменя или
отменя закони; да приема единните планове за обществено-икономическо развитие и бюджета и
отчетите за тяхното изпълнение; да избира и освобождава от длъжност целия МС, Върховния съд и
Главния прокурор на НРБ. Подробно са регламентирани и взаимоотношенията между ДС и
правителството. ДС създава и закрива централните институции без ранг на министерства и назначава
и освобождава от длъжност техните ръководители, упражнява контрол върху дейността на МС и
ръководителите на министерствата и другите ведомства, отменя техни неправилни или
незаконосъобразни актове. Между сесиите на НС ДС изслушва отчета за работата на МС и на
отделяй негови членове и взема съответни решения по тях. ДС има право по предложение на
председателя на МС да извършва частични промени в състава на правителството, а при извънредни
обстоятелства да избира и освобождава целия МС. Последните две групи решения подлежат на
утвърждаване от първата следваща сесия на НС. По отношение на местните органи на държавна власт
— народните съвети, ДС има право да насрочва избори, да отменя противозаконни актове както на
самия съвет, така и на техните изпълнителни и разпоредителни органи. Наред с това ДС може да
извършва и промени в административно-териториалното устройство на страната.
Конституцията очертава и един разно странен кръг от компетенции на този висш държавен
орган. ДС е овластен да изпълнява държавно-представителните функции на НРБ в международните
отношения — отзовава и освобождава от длъжност българските дипломатически и консулски
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
98/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
представители, ратифицира и денонсира международните договори, установява дипломатически и
консулски рангове, а председателят на ДС приема акредитивните и отзователните писма на чуждите
дипломати. Самостоятелна част от специфичните правомощия на ДС е свързана с ръководството на
отбраната и сигурността на страната. Освен че осъществява общото ръководство, ДС назначава и
уволнява от длъжност Държавния комитет на отбраната, назначава и освобождава от длъжност
внешня команден състав на въоръжените сили. На ДС е дадено правого да помилва; да опрощава
несъбираемите дългове към държавата; да възстановява и отнема бьлгарско гражданство; да
предоставя право на убежище; да награждава и удостоява с ордени и звания, учредени от него.
ДС се състои от председател, зам.-председатели, секретар и членове. Съставът му не е
постоянен /вж. Приложения/. Конституцията не определя точния брой на членовете и неговата
вътрешна организация. На първото си заседание на 14. VII. 1971 г. ДС изгражда 6 съвета: по
управление на обществените отношения, по опазване и възпроизводство на природната среда, по
възпроизводство на материалните ресурси, по възпроизводство на човешките ресурси, по външните
отношения и по развитие на духовните ценности на обществото. Тези помощни органи имат
консултативни функции от оперативно естество, в своята дейност не изместват държавните органи и
не могат да изпълняват функции на ДС.
Държавен съд /1880 1947/ — създаден на основата на чл. 155 от Търновската конституция
за престьпления, извършвани от министри, като институция, която не действува постоянно. Според
Закона за съдене на министрите от 10. XII. 1880 г. всеки народен представител има право да внесе в
Народното събрание предложение за даване под съд на министри, като то трябва да е писмено
оформено и подписано най-малко от 1/4 от членовете на парламента. На санкция от Д. с. подлежат
всички случаи, предвидени в чл. 155 от Конституцията — от измяна спрямо държавата или
Българския монарх до предателство и нанасяне на вреди на държавата за лична полза. Предварително
следствие по обвинение на даден министър или министри се извършва от особена следствена
комисия, която се състои от трима членове — един от Върховния касационен съд (председател на
комисията), един от подпредседателите на апелативните съдилища и един от подпредседателите на
окръжните съдилища. Членовете на тази комисия се назначават от монарха по доклад на министьра
на правосъдието. След като завърши предварителното следствие комисията препраща делото до
държавния обвинител, който има право да изисква допълнително следствие. Със Закона за съдене на
министрите от 1919 г. /обнародван с Указ № 21 от 5. XII. 1919 г./ съставът на следствената комисия се
разширява чрез включването на 6 депутати от НС. Следващата промяна се извършва с Указ № 19 от 8.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
99/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
II. 1923 г., когато се обнародва нов Закон за съдене на министрите. Според него следствена комисия не
се предвижда, тъй като въпросът за виновността на министрите и предаването им на съд се решава от
обявявано от НС допитване до народа, при което е необходимо квалифицирано мнозинство от 2/3. Д.
с. при водене на делото се ръководи от общите правила за решаване на углавни дела. Присъдите му са
окончателни и не подлежат на обжалване. На осъдените се предоставя право да представят молба за
помилване пред НС. За изпълнение на присъдите е натоварен да отговаря държавният обвинител.
Неговата дейност първоначално се ограничава във времето на действие на НС, което го е избрало. С
промяната на закона от 1919 г. се определя, че държавният обвинител и неговите заместници /
длъжността зам.-държавен обвинител се създава през 1903 г./, носители на прокурорската длъжност,
продължават дейността си дори когато парламенты, който ги е избрал, бъде разтурен или му изтече
мандаты. С изменението на закона от 11. II. 1920 г. с цел да се засили независимостта на държавните
обвинители, както и на членовете на Д. с. — народни представители, се определя те да получават
парично възнаграждение за дейността си.
Промени се извършват през целия период и относно видовете нарушения, водещи до Д. с. С
Указ № 101 от 3. I. 1904 г. е направено допълнение към Закона за съдене на министрите чрез
утвърждаването на Тълкувателен закон. Според него министрите могат да бъдат съдени и наказвани
само за нарушаване на някой изричен член на Конституцията. Служебните действия на министрите,
конто са били разгледани и одобрени от НС, не подлежат на углавно и гражданско преследване. Със
закона от 1923 г. министрите отново са подсъдни пред Д. с. за всички свои действия в периода на
управление на даден кабинет независимо дали са визирани в Конституцията.
Съставът на Д. с. също претьрпява няколко промени. Първоначално с Указ № 707 от 10. XII.
1880 г. се утвърждава следният състав: председател, 6 съдии и 14 съдебни заседатели /10
действителни и 4 «запасни»/. Задълженията на обвинител се възлагат на държавен обвинител, а
секретарската длъжност — на секретар от Върховния касационен съд. С последния закон от 1923 г.
съставът на Д. с. се променя по следния начин: председателят се избира от НС по листа от 8 съдии,
предложени от министьра на правосъдието. Той назначава двама действителни и един запасен съдия.
Чрез местните органи на власт и управление се избират 16 народни съдии /12 действителни и 4
«запасни»/.
През 1903 г. във връзка с повдигнатото от XI Обикновено народно събрание обвинение срешу
кабинета на Т. Иванчов /вж. Приложение/ се създава първият Д. с. За държавен обвинител е назначен
Ал. Малинов. Той отправя обвинение за нарушаване на Конституцията, за измяна на отечеството и
нанасяне на вреда на държавата за лична полза. С издадената на 4. VI. 1903 г. присъда се осъждат
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
100/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
бившите министры Т. Иванчов, Д. Тончев и В. Радославов на 8 месеца затвор и лишаване от
граждански и политически права. Присъдата не влиза в сила, тьй като по ходатайство на Д. с. XIII
ОНС издава специален закон за пълна амнистия на осъдените.
Вторият Д. с. е създаден във връзка с направеното на 23. II. 1910 г. предложение на народни
представители от XIV ОНС за съдене на министри от кабинетите на Р. Петров, Д. Петков и П. Гудев /
вж. Приложение/. Д. с. е свикан на 1. II. 1913 г. За държавен обвинител е назначен Г. Данаилов.
Определят се и двама помощник-обвинители. Ал. Малинов и Ал. Милев. Дейността и на този Д. с.
завършва безуспешно. След редица процедурни отлагания XV ОНС обявява решението на XIV ОНС
за създаване на Д. с. за недействително и отнема мандата на държавните обвинители.
Третият случай, в който се организира Д. с. е на основата на Закона за наказване на
виновниците за националната катастрофа, обявен с Указ № 122 от 8. XII. 1919 г. /ДВ, бр. 203 от 1919
г./. На 12. I. 1920 г. НС подвежда под отговорност министрите от кабинета на В. Радославов за
активного им участие във включването на България в Първата световна война. Отхвърлено е
предложението на комунистическата парламентарна група за създаване на Народен съд. Тъй като
извън действието на този закон остават кабинетите на Ив. Ев. Гешов, Ст. Данев и Малинов-Костурков,
пряко отговорки за националните катастрофи на България от 1913 г. и 1918 г., на основата на
проведено на 19. XI. 1922 г. допитване до народа техните членове също са предадени на Д. с. на 11.
III. 1923 г. За държавен обвинител е избран Р. Даскалов с помощници А. Радолов, К. Консулов и Г.
Величков. На 16. VI. 1924 г. със специално решение на XXI ОНС всички осъдени и подведени под
отговорност от Д. с. министри са напълно амнистирани. С това приключва дейността на Д. с. в
буржоазна България. След 9. IX. 1944 г. се създава Народен съд.
Държавна планово комисия /1948-1962; 1986-/ — създадена със Закона за
трудовостопанската мобилизация от 2. III. 1948 г. на основата на Конституцията на НРБ от 1947 г.
ДПК поема плановите функции на Върховния стопански съвет, ликвидиран със същия закон. Тя е
надведомствена институция за осъществяване на планового начало в икономиката. Председателят на
ДПК е министър.
В резултат на радикалната промяна, настъпила в обществено-икономическия живот на
страната след приемането на Конституцията от 1947 г., проведената национализация и преминаването
на цялото народно стопанство на основите на социалистическата организация на икономиката е
извършена промяна и в организацията на стопанския живот. На министерствата е дадена по-голяма
самостоятелност в ръководството на отделяйте ресори, а на ДПК са определени следните основни
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
101/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
задачи: да подготвя и съставя перспективните и текущите държавни народностопански планове; да
разглежда и одобрява плановете, разработени от министерствата, околийските и градските народни
съвети, по-големите административни единици и обществените организации; да наблюдава
изпълнението на плана; да дава необходимите препоръки и при нужда да внася предложения в
Министерския съвет; да проучва и разработва стопанските проблеми; да изработва методиката на
планирането и да я разпространява в страната и пр. ДПК е най-важният орган в областта на
планирането — задължение на всички държавни, държавно-автономни, публичноправни организации
и кооперативни централи е да дават при поискване от ДПК данни и сведения по съставянето и
изпълнението на плановете. Плановите служби при тези организации се ръководят в методическо
отношение и се контролират от ДПК. Ръководството на планирането ДПК осъществява чрез
издаването на наредби, инструкции, заповеди и др. По своята компетентност ДПК се различава
значително от Върховния стопански съвет, което личи и от структурата й. Освен от председателя и
административните звена (Кадри, Бюджетноконтролна и Планово-икономическа служба) основната
дейност се осъществява от сектори: Стопански баланси, Финансови баланси, Общ план, Координация
и конюнктурен обзор, Народен доход, Средства за производство и др. През 1950 г. тези сектори са
преобразувани в управления Капитално строителство, Промишленост, Селско и горско стопанство,
Материален фонд и пр.
С развитието на обществено-икономическите условия и с усъвършенствуването на
ръководството на народното стопанство в ДПК се извършват реорганизации, промени в дейността и
ведомствената подчиненост на нейните поделения. През 1948 г. Главна дирекция на статистиката се
включва в системата на ДПК, а от 3. III. 1953 г. преминава към МС под наименованието Централно
статистическо управление. През 1949 г. към ДПК се създава Държавна инспекция по определяне на
реколтата от селскостопанските култури, която през 1954 г. преминава към МС. От 1950 г. Институтът
за рационализация (ИНРА) преминава към ДПК и е под нейно ръководство до 1957 г. През 1959 г.
организацията по материално-техническото снабдяване се отдела от системата на Министерството
на търговията и се обособява като юридическа личност под наименованието Централно управление
за материално-техническо снабдяване и държавен резерв при ДПК. С промените в структурата на МС
това Централно управление се отделя и обособява като Министерство на снабдяването и
държавните резерви. През 1962 г. към ДПК се създава Управление за международно икономическо и
научно-техническо сътрудничество. С Указ № 528 от 27. IX. 1962 г. ДПК се преобразува в Държавен
комитет за планиране.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
102/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
* * *
Създадена отново с Указ № 221 от 28.1. 1986 г. /ДВ, бр. 9 от 1986 г./ след преименуването на
Държавния комитет за планиране в ДПК и закриването на Националната планова комисия.
Държавни спестовна киса /1951-/ — създадена с ПМС от 2. III. 1951 г. като централен
влогонабирателен институт със седалище в София. При създаването си ДСК приема всички парични
влогове от Българската народна банка, Пощенската спестовна каса, популярните банки и
земеделските кредитни кооперации. ДСК работи под непосредственото ръководство на министьра на
финансите /от 1.1. 1971 г. се ръководи от БНБ/. Основните задачи, конто първоначално се възлагат на
ДСК, са влогонабирането, провеждането на вътрешни държавни заеми, воденето на текущи сметки на
обществено-политическите и масовите организации, извършването на парични преводи и др. ДСК
разработва планове за привличане на спестяванията и провежда мероприятия за тяхното изпълнение,
организира подписки по вътрешните държавни заеми, ревизира дейността на местните
подразделения.
ДСК приема клоновете на включените в нея институции. Така Централното управление на
Пощенската спестовна каса се превръща в Централно управление на ДСК; бившите популярни банки
се превръщат в клонове на ДСК, а влоговите служби при пощенските станции и селските
потребителски кооперации — в представителства на ДСК. С Указ № 439 от 29. VIII. 1951 г. е одобрен
уставът на ДСК и се утвърждава следната структура на Централното управление на ДСК:
председател, двама зам.-председатели; управления — Влогове /с 3 отдела/, Вътрешни държавни заеми
/с 3 отдела/, Главно счетоводство, Юрисконсултство; отдели — Кадри, Планов, Ревизионен и
Материално снабдяване; сектори — Бюджета и имоти и Административен. Изградени са и ИЗ местни
клонове на ДСК. В края на 1962 г. функционират 273 подразделения и 2973 представителства, а през
1978 г. — 486 подразделения и 2837 представителства. ДСК непрекъснато разширява обсега на своята
дейност. През 1952 г. ДСК ръководи службата по вътрешните държавни заеми; от 1953 г. приема за
съхранение ценности и ценни книжа и вноски за гаранции; от 1955 г. приема данъци, такси и други
държавни вземания, от 1958 г. организира редовно Държавна парично-предметна лотария; през 1965 г.
започва да отпуска кредита на населението за лични нужди и да приема депозита за покупка на лични
автомобили. С Указ № 944 от 2. XII. 1967 г. е приет Закон за ДСК, с който се отменя уставът й от 1951
г. Новият закон дава право на ДСК да открива текущи сметки на населението за чекови и други
безкасови плащания; да съхранява по текущи сметки средствата на обществено-политическите
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
103/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
организации; да кредитира населението за жилищно строителство, за основен и текущ ремонт на
сградите; да кредитира жилищностроителните кооперации, да финансира и контролира жилищного
строителство, изпълнявано по стопански начин; да кредитира взаимоспомагателните каси при
профсъюзите.
През 1968 г. е одобрен Правилник за влогонабирането при ДСК. С него се урежда дейността
по срочните, детските, работническите, безсрочните жилищноспестовните и условните влогове от
чуждестранни лица в левове. От 30. V. 1973 г. се въвежда и ползуването на текущи сметки от
гражданите за безкасови плащания на няколко вида данъци, такси и услуги.
От 1978 г. ДСК преминава към единната банкова система, като с това най-пряко се ангажира с
реконструкцията и модернизацията на основните производствени фондове, упражнява банков контрол
върху касовата, разплащателната и щатната дисциплина. През същата година се приемат и две нови
наредби: за влогонабирането и безкасовите плащания и за кредитната дейност на ДСК.
Държавно снабдително управление при МС — вж. Управление държавно снабдяване и
държавен резерв.
Държавно управление за информация /1969-1971/ — създадено с ПМС № 7 от 4. III. 1969 г.
Има основна задача да организира и ръководи изграждането на единна система за икономическа и
социална информация. За тази цел ДУИ разработва, развива и усъвършенствува методите и
организацията на статистическите проучвания и оперативната отчетност; ръководи методически и
контролира всички извършвани социологически наблюдения. Основна иегова функция е да осигурява
своевременна, пълна, оперативна и достоверна информация за състоянието и развитието на
икономиката на страната, изпълнението на плановете, както и подробни анализи и изводи по отделяй
икономически и социални въпроси. С това ДУИ подпомага усъвършенствуването на законодателната
дейност, планирането, оперативного ръководство на народното стопанство и научните изследвания.
Важен елемент от дейността на ДУИ е и развитието на методическата система за автоматизирана
обработка на социологическа информация. В периода на своего съществуване ДУИ има следната
структура: Централно ръководство и отдели: Народонаселение, здравеопазване и култура, Баланс на
народното стопанство, Труд, Промишленост и транспорт, Селско и горско стопанство, Търговия и
цени, Преброяване на населението и жилищния фонд. От 1971 г. ДУИ е структурна част от
Министерството на информацията и съобщенията.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
104/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Комисарство вЮжна България /1885-1886/ — временна институция, създадена с Указ № 1
от 9. IX. 1885 г., след провъзгласяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия
на 6. IX. 1885 г. Разделени според клаузите на Берлинская договор, двете български области водят
автономен живот за периода 1879-1885 г. И в двете се създават съответните държавни институции в
княжеството Народно събрание, Министерски съвет, министерства и т. н., а в Източна Румелия
Областно събрание, дирекции по различните ресори /вж. дирекции/ и др. След провъзгласяването на
Съединението се появява необходимостта от уреждане на управлението на областта. В резултат на
това възниква и К. За комисар е назначен Г. Странски с помощници П. Р. Славейков и И. Груев. То
управлява от името на Българския монарх. На следващия ден след създаването му в областта е
обявено военно положение предвид сложната политическа обстановка. Постепенно започва и
институционното съединение. Много от окръжните управители от Северна България са прехвърлени
в Южна България и обратно. Всички те са пряко подчинени на Министерството на вътрешните
работи в София. К. премахва митниците между двете области. От 1. I. 1886 г. в Южна България са
въведени и съдебните закони, създадени и действуващи до 6. IX. 1885 г. в Северна България.
С подписването на Топханенския акт от 1886 г., с който великите сили признават
Съединението, и със свикването на ОНС на 24. VI. 1886 г. се слага край на дейността на К.
Комисия за държавен контрол /1947 1957; 1959 1962/ — създадена съгласно чл. 39 от
Конституцията на НРБ от 1947 г. Основните задачи на КДК са чрез централните и районните
инспектори и чрез привличане на контролните органи от държавните институции да упражнява
контрол над органите на държавното управление; да контролира точното и своевременного
изпълнение на решенията и разпоредбите на правителството; да води ефективна борба против
проявите на бюрократизъм; да укрепва държавната и служебната дисциплина. КДК има право да
приема жалби на граждани, свързани с работата и поведението на държавни и служебни лица, и
предложения за подобряване работата на държавното управление. Всички държавни органи,
служебни лица и обществени организации трябва да оказват съдействие на КДК.
КДК се оглавява от председател, който се избира от Народното събрание и е член на
правителството. Освен него има и двама подпредседатели, конто се назначават от Президиума на
Народното събрание по предложение на Министерския съвет. Основните структурни звена на КДК
са инспекторатите, разпределени по сфери на дейност: селско стопанство, административни дела,
транспорт, индустрия и др. Отделяйте структурни единици извършват следната дейност:
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
105/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
председателях издава правилници, наредби, заповеди, инструкции за работата на институцията;
Административният отдел организира вътрешните служби.
През 1949 г. е създаден Инспекторат за печата, а през 1950 г. — за мините и подземните
богатства. През 1952 г. е въведена нова структура с оглед на новите условия на държавна организация.
Първият правилник за устройството на КДК е от 6. I. 1948 г. Основните му положения са
запазени и в правилника от 1951 г. Характерно за периода 1948-1957 г. е, че контролната дейност е
извършвана само от щатния апарат. Това не дава възможност за по-широкото й разгръщане.
С Указ № 59 от 1. II. 1957 г. КДК и Министерството на финансите са обединени в
Министерство на финансите и държавния контрол.
* * *
Създадена отново с Указ № 203 от 16. III. 1959 г. /ИПНС, бр. 22 от 1959 г./. Нейната дейност е
съобразена с постановките на Закона за ускоряване развитието на народното стопанство, подобряване
на материалното и културното положение на народа и преустройство на държавното и стопанското
ръководство от 1959 г. Новите промени довеждат и до приемането на нов нормативен документ за
дейността на КДК — Закон за държавния контрол, влязъл в сила от 1.1. 1960 г. С него са определени
следните основни задачи на КДК: да следи за изпълнението на съвместните постановления на ЦК на
БКП и МС и за спазването на държавната дисциплина; да изучава и обобщава опита по ръководството
на държавното и стопанското строителство; да извършва проверки по дейността на всички държавни
институции.
В структурата на КДК през този период не настъпват съществени изменения. Основного е
окрупняването на инспекторатите. Създаден е Инспекторат за обобщаване опита на местните
държавни и стопански организации по усъвършенствуването на държавния апарат.
Във връзка с решенията на VIII конгрес на БКП с Указ № 528 от 27. XI. 1962 г. /ИПНС, бр. 96
от 1962 г./ КДК е преобразувана в Комитет за партиен и държавен контрол.
Комитет за външноикономически връзки при МС /1974-1976/ — създаден с Указ № 1639 от
31. VII. 1974 г. /ДВ, бр. 60 от 1974 г./. КВВ е централно ведомство, което провежда единната държавна
политика и решава комплексно проблемите по вноса и износа на комплектните обекти и подготовката
и изпращането на специалисти в чужбина. Има ранг на министерство. Ръководи се от председател.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
106/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Своята дейност по проучване и доставка от внос на машини, съоръжения и резервни части КВВ
осъществява чрез създадените към него ДСО «Техноимпорт» и ДСО «Машиноимпорт», профилирани
в областта на химическата, нефтохимическата и целулозната промишленост, промишлеността за
строителни материали и механизация, енергетиката, металургията, машиностроенето, леката,
хранителната и полиграфическата промишленост. Дейността на КВВ по износ на комплектни обекти,
машини и съоръжения се провежда от образуваното към него ДСО «Техноекспорт», а посредством
дирекция Техноимпекс оказва научно, културно и техническо съдействие на други страни, като им
предоставя български специалисти и приема чужди граждани на обучение у нас. От 1. IV. 1975 г. към
КВВ функционира и външнотърговска проектантска организация «Технопроект» за технико-
икономически проучвания и оценки, проектиране, техническа помощ, комплектуване на промишлени
обекти и т. н. КВВ преустановява дейността си съгласно Указ № 861 от 17. VI. 1976 г. на основание
РНС за закриване и преобразуване на министерства и други ведомства /ДВ, бр. 50 от 1976 г./. Правата
и задълженията на КВВ по спогодбите и протоколите, сключени в кръга на неговата компетентност
със съответните органи на други държави, се поемат от Министерството на външната търговия.
Комитет за държавен контрол /1966-1976/ — създаден с Указ № 236 от 12. III. 1966 г. като
наследник на Комитета за партиен и държавен контрол. Това преустройство се налага от условията
на експериментиране и внедряване на новата система за ръководство на народното стопанство,
свързана със засилване на икономическите средства за въздействие. Основният нормативен документ,
който определи дейността на КДК, е Законы за изменение и допълнение на Закона за партиен и
държавен контрол от 1964 г., обнародван на 19. XII. 1966 г. На IX конгрес на БКП /ноември 1966 г./ се
отдели голямо внимание на по-нататыпното усъвършенствуване на дейността на органите за
държавен и народен контрол. В Постановление на ЦК на БКП от 17. III. 1967 г. отново се обръща
внимание на мястото и ролята на контрола, за да спомогне той за разширяване участието на
трудещите се в управлението на народното стопанство.
Въпросите за целесъобразно извършване на цялостен държавен контрол за ефективно
решаване на стопанските задачи и за правилно използуване на материалните и финансовите ресурси
намират отражение и в решенията на пленума на ЦК на БКП от 26. II. 1968 г. Важен момент в
развитието на КДК е и пленумы на ЦК на БКП от 23. IX. 1969 г. Особено внимание е обърнато на
финансово-ревизионния контрол, който в условията на новата система на ръководство трябва да
спомага за разкриване причините за недостатъците и за осигуряване на правилното провеждане на
политиката на Партията. В решенията на пленума ударението пада върху повишаването на контрола
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
107/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
към работата на партийните, държавните и стопанските дейци. Контролът трябва да бъде насочен
преди всичко към предотвратяване проявите на субективизъм, на ведомствен и местнически подход
при решаване проблемите на концентрацията и специализацията на производството. Националното
съвещание на 16. I. 1970 г. отново спира вниманието върху проблемите на контрола, опирайки се на
постановките от Септемврийския пленум /1969/. Програмата на БКП, приета на X конгрес на
Партията, става основен момент в развитието на КДК. Тя изисква контролът да стане първостепенен
фактор за спазване на законността, за усъвършенствуване на държавния апарат, за привличане
трудещите се към държавното управление.
Важен момент в усъвършенствуването на КДК е Законът от 1974 г. С оглед на новите моменти
в икономическото и общественото развитие на страната се извършва и преустройството в работата на
тази държавна институция, като от 1976 г. е образуван Комитетът за държавен и народен контрол.
Комитет за държавен и народен контрол /1976-/ — създаден с Указ № 861 от 17. VI. 1976 г.
като специализирана държавно-обществена институция за общ социалистически контрол. До тази
дата системата на държавен контрол е ръководена от Комитета за държавен контрол.
КДНК ръководи единната система, която обединява на функционална основа органите за
държавен и народен контрол и специализираните контролни блокове към централните институции.
Осъществява политиката на БКП в областта на държавния и народния контрол, като съдействува за
изпълнение на нейните директиви и на решенията на висшите институции — Народно събрание,
Държавен съвет, Министерски съвет, във всички области на обществено-икономическия живот.
Оперативното ръководство на КДНК се осъществява от председател, избирая от НС, и зам.-
председатели, конто се назначават от ДС.
В КДНК са изградени 4 основни блока — Разработващ, Контролно-изпълнителски,
Организационно-контролен и Обслужващ.
КДНК има право да спира разпореждания и действия на държавни институции и техни
ръководители, конто могат да доведат до закононарушения, налага наказания на виновните
служители, изисква финансови ревизии. Председателят на КДНК може да налага глоби на виновните
лица. Дейността на КДНК се развива в тясна връзка с органите на прокуратурата. Основните
нормативни документи, на основата на конто функционира КДНК, са Законът за държавен и народен
контрол от 1974 г. с измененията му от 1976, 1977 и 1978 г.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
108/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Комитет за държавна сигурност при МС /1965-1968/ — създаден с Указ № 504 от 12.
VII. 1965 г. /ДВ, бр. 59 от 1965 г./ по решение на Политбюро на ЦК на БКП от 6. VII. 1965 г. за
разделяне на Министерството на вътрешните работи на Министерство на вътрешните работи и
КДС при Министерския съвет. Комитеты е без ранг на министерство, но на председателя му се дават
всички права на министър на вътрешните работи в областта на държавната сигурност, той е член на
правителството.
КДС развива дейността си под непосредствените грижи, ръководство и контрол на ЦК на
БКП. Като орган за борба против класовия враг КДС насочва дейността си към своевременною
разкриване и пресичане на подривната дейност на вражеските служби и центрове срещу НРБ.
Комитеты провежда мероприятия за предпазване на гражданите от въвличането им в
противодържавна дейност, съдействува за патриотичною и интернационалното възпитание на
трудещите се. С Указ № 1156 от 27. XII. 1968 г. /ДВ, бр. 1 от 1969 г./ Министерството на вътрешните
работи и КДС се обединяват в Министерство на вътрешните работи и държавната сигурност.
Комитет за изкуство и култура /1966-1977/ — вж. Комитет за култура и изкуство.
Комитет за кинематография при МС/1952-1954/ — създаден с Указ № 64 от 8. II. 1952 г. /
ИПНС, бр. 14 от 1952 г./ след реорганизиране на Главната дирекция по кинематография. КК поема
функциите, задачите и прерогативите й. КК е без ранг на министерство. Централата за внос и износ
на филми излиза от структурата му и минава под ведомството на Министерството на външната
търговия, филмовата студия при Министерството на народната отбрана преминава към КК.
Предмет на дейност на КК са производството, разпространението на кинофилми и фотоматериали и
експлоатацията на държавната киномрежа.
Структурата на КК включва председател, трима подпредседатели и петима членове,
представители на съюзите на писателите, художниците, артистите, музикантите и журналистите.
Председателят и подпредседателите се назначават с указ и образуват Оперативно бюро за текущо
ръководство. Към Председателството е изграден и Художествен съвет с експертно-проверовъчни
функции. Към КК има Централно управление, включващо дирекциите Кинефикация и
Разпространение на филми; Отдел за пропаганда със сп. «Кино» — орган на КК; Музей на
кинематографията и общофункционални отдели. В структурата на КК влизат подведомствените
Студия за игрални филми, Студия за хроникални и документални филми, Студия за научнопопулярни
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
109/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
филми, ДП «Разпространение на филми», ДП «Българска фотография». С тази структура КК
съществува до вливането му в Министерството на културата с Указ № 26 от 6. II. 1954 г., когато се
трансформира в Управление за кинематография.
Комитет за култура /1977-/ — създаден със Закон за преименуване на Комитета за
изкуство и култура в Комитет за култура от 21. XII. 1977 г. С ПМС от 28. VII. 1977 г., което е
изменено и допълнено през 1983 г. на IV конгрес на културата, КК става изборен обществено-
държавен орган с надведомствени функции и ранг на министерство, който провежда политиката на
БКП и правителството в областта на културата и средствата за масова информация. Председателят на
КК е член на правителството.
КК осъществява методическо ръководство и контрол върху дейността на министерствата,
ведомствата и творческите съюзи в областта на културата. Решенията на КК в областта на
художественото творчество, културната дейност и средствата за масова информация са задължителни
за министерствата и другите ведомства, за местните държавни органи, творчески съюзи,
обществените организации.
Върховен орган за ръководство на КК е Конгресът, който се свиква на 5 години. По
инициатива на ръководството на КК може да се свиква и извънреден конгрес. В периода между
конгресите се свикват национални конференции за решаване на възникналите актуални въпроси на
културата. Ръководството свиква пленума на КК най-малко два пъти в годината. Бюрото на КК
организира изпълнението на партийните решения, решенията на конгресите на българската култура,
националните конференции, актовете на Народното събрание, Държавния съвет, Министерския
съвет и решенията на КК. Бюрото на КК наблюдава и направлява творческите процеси по
създаването, съхраняването и разпространяването на художествени и културни ценности в областта
на литературата, музиката, пластичните изкуства, кинематографията и др. То се състои от
председател, зам.-председатели, гл. секретар и членове. Председателят, зам.-председателите и гл.
секретар образуват Председателството на КК. Именно то ръководи текущата организационно-
изпълнителска работа на КК, осъществява методического ръководство и координира дейността на
министерствата, ведомствата и културно-просветните институции. Председателят на КК организира и
работата на Бюрото, Председателството и специализираните органи на КК и ръководи заседанията
им. Той представлява КК пред държавните и обществените органи и пред съответните международни
организации. КК има структура, която е съставена от 5 блока: Разработващ, Творческо-производствен,
Ресурсно-осигуряващ, Обслужващ и Контролен. КК има разгърната структура от централни и местни
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
110/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
поделения. На пряко подчинение, но със самостоятелен бюджет са следните творческо-
производствени обединения: Комитет за печата /до 1981 г./, Българска телевизия, Бьлгарско радио /
до 1982 г.; след това вж. Комитет за телевизия и радио/, ДО «Българска кинематография», ДО
«Театьр и музика», ДО «Пластични изкуства, културно наследство и библиотечно дело» и Център за
художествена самодейност. Местните поделения на КК са към съответните народни съвети. През 70-
те години се изграждат окончателно и окръжните съвети за култура като изява на обществено-
държавното начало в управлението на културата. КК осъществява Дългосрочна комплексна програма
за издигане ролята на изкуството и културата, за всестранно и хармонично развитие на личността и
обществото. Като нейни съставни части са включени програмите Н. Рьорих, Леонардо да Винчи, В. И.
Ленин, програма за ознаменуване на 1300-годишнината от основаването на българската държава и др.
Свое самостоятелно място в дейността на КК има «Знаме на мира» — програма за
самоусъвършенствуване и творческо развитие на личността. От 26. III. 1986 г. КК е без ранг на
министерство и неговият председател не е член на правителството, а наименованието му се променя
на Комитет за култура при МС.
Комитет за култура и изкуство /1963-1966/ — създаден с Указ № 396 от 25. V. 1963 г., с
който Министерството на просветата и културата се раздела на Министерство на народната
просвета и ККИ. ККИ е с ранг на министерство, а председателят му е член на правителството.
Главната задача на ККИ е да провежда партийната и държавната политика в областта на културата и
изкуството, като насочва и координира цялостната дейност и работи за идейно-естетическото,
патриотичного и комунистическото възпитание на българския народ в духа на прогресивните
традиции и на основата на социалистическия реализъм. За изпълнението на тези задачи ККИ
ръководи радиото и телевизията, киноизкуството, театрите, оперите, симфоничните оркестри,
изобразителното изкуство, художествената самодейност, цирковете и всички института по изкуствата;
културните връзки с чужбина; филмопроизводството; издателствата, полиграфията и
книгоразпространението; фотографската дейност; библиотеките, музеите, паметниците на културата;
държавния архивен фонд; отделите Култура и изкуство при ОНС. През 1967 г. народните читалища с
въвеждането на обществено-държавното начало също преминават под управлението на ККИ (от с. г.
Комитет за изкуство и култура/.
Ръководството на ККИ се осъществява от Председателство в състав: председател, зам.-
председатели и членове, назначавани от Министерския съвет по предложение на председателя. Към
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
111/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
ККИ се изгражда и Колегиум като колективно управително тяло, чийто състав се утвърждава от МС.
На централно подчинение са и отдел Културни връзки с чужбина и общофункционалните отдели.
В структурата на ККИ влизат управление Изкуство с отдели: Драматични театри, Оперни
театри, Симфонични оркестри, Изобразителни изкуства. Висши и средни училища по изкуствата;
управление Културно-просветни институти с отдели: Библиотеки, Музеи, Организационно-масова
работа. Административно подчинени, но извън бюджета на ККИ са и управленията Кинематография,
Полиграфиздат, Радио и телевизия и Архивно управление.
През 1966 г на мястото на управление Изкуство се образуват управление Театър /бивш отдел
Театьр/ и управление Музика /бивши отдели Симфонични оркестри и Оперни театри/. Към
управление Културно-просветни институти се създава Отдел за работа с окръжните отдели Изкуство
и култура и читалищата.
Особено оживена е международната дейност на ККИ, основана на сключените двустранни
спогодби и членуването на НРБ в международни организации /ЮНЕСКО и др./ На Първия конгрес на
българската култура /19-21. V. 1966 г./ се въвежда обществено-държавното начало в управлението на
културните институции в страната. Конгресът се утвърждава като основен ръководен орган в
управлението на културните процеси. Вследствие на неговите решения ККИ се преименува в Комитет
за изкуство и култура. Тази промяна не довежда до важни структурни промени и функционални
изменения в работата на комитета. Основен момент до създаването на Комитета за култура през
1977 г. са провеждането на II конгрес на културата и оформянето на обществено-държавни органи по
места за управление и ръководство на културните процеси.
Комитет за младежта и спорта /1968-1976/ — създаден с Указ № 78 от 8. II. 1968 г. /ДВ,
бр. 12 от 1968 г./ като обществено-държавен орган с ранг на министерство. Ръководството на КМС се
състои от председател, първи зам.-председател, зам.-председател и членове. Председател на КМС е
първият секретар на ЦК на ДКМС, който е член и на правителството. Като основна задача пред КМС
е поставено изискването в съответствие с партийните и правителствените решения да координира и
насочва дейността на министерствата, ведомствата, ИК на народните съвети и останалите органи и
организации по проблемите на младежта, свързани с труда, образованието, науката и техническия
прогрес, военного дело, физкултурата, спорта, туризма, отдиха. КМС определя главните насоки и
задачи за работата с младежта и спорта на държавните органи и ги внася за одобрение в
Министерская съвет, контролира и следи за изпълнението на задълженията на различните държавни
институции по работата им с младежта и спорта; има право да взема решения и да издава наредби по
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
112/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
въпросите на младежта и спорта; оказва помощ по изграждането на материалната и спортната база на
обществените организации; дава заключения и прави предложения за разпределяне на средствата по
плана и бюджета на дружествата за професионална и техническа подготовка, за подобряване на бита
и отдиха на младежта.
Структурата на КМС има следния вид: Ръководство и отдели — Проучване и прогнозиране,
Планово-икономически, Физкултура и спорт, Контрол и координация по трудовото и социално-
битовото положение на младежта и децата; общофункционални отдели. В Ръководството на КМС са
включени и два колективни органа — Бюро и Председателство.
Комитетът има преки връзки с редица държавни и обществени институции както по своята
функционална насоченост, така и чрез съвместна дейност. КМС прекратява своята дейност с Указ №
873 от 19. VI. 1976 г.
Комитет за наука, изкуство и култура /1947-1954/ — създаден на основата на чл. 39 от
Конституцията на НРБ от 1947 г. с ПМС № 2 от 23. XII. 1947 г. КЛИК е с ранг на министерство и
неговият председател е член на правителството. Основните му задачи са да осъществява единното
ръководство на научните и културните институти, организации и ВУЗ в НРБ; да планира, съгласува и
контролира научноизследователската и художественотворческата дейност на съответните институти,
учебно-преподавателската работа във ВУЗ и подготовката на кадри с висше образование. В обсега на
дейност на КЛИК влизат Българската академия на науките, научноизследователските институти при
други ведомства, радиото, кинематографията, музеите, народните и общинските библиотеки,
държавните картинни галерии, театрите, оперите, оперетите, цирковете, симфоничните оркестри,
музикалните ансамбли, колективите за художествена самодейност, хоровете, книгоиздаването,
творческите съюзи.
КЛИК действува под ръководството на председател, трима подпредседатели и гл. секретар,
назначавани от Министерския съвет. Председателят организира и ръководи цялостната дейност на
комитета. При създаването на КЛИМ към Централното ръководство са изградени следните отдели и
служби: Отдел за наука и Висше образование, който ръководи БАН, научноизследователски
институти, ВУЗ, Съюза на научните работници, книгоиздателствата; Отдел за изкуство и култура,
който ръководи театрите, музикалната, художествената и театралната академия, филхармонията,
творческите съюзи на писателите, художниците, музикантите, артистите и др., художествената
самодейност; отдел Културни връзки с чужбина, който осъществява и контролира културните връзки с
частни лица и организации в чужбина. Извън структурата, но под общото ръководство на КНИК са
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
113/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Главна дирекция на радиото и радиоразпръскването и Главна дирекция по кинематография. През 1949
г. от Отдела за наука и висше образование се обособява нов Отдел за музеи, библиотеки и
книгоиздаване; от Отдела за изкуство и култура се обособява Отдел за художествена самодейност.
През 1951 г. Отделът за наука и висше образование и Отделът за култура и изкуство се трансформират
в управления в рамките на КЛИК, ръководени от зам.-председатели на КЛИК.
Основните задачи, стоящи пред комитета, са формулирани на V конгрес на БКП, в първия
петгодишен народностопански план и в годишните планове на КЛИК. Под негов контрол и
координация се извършват национализацията на основните средства в културната сфера,
преустройството на висшето образование и науката, поставянето на дейността на дейците на
изкуството на правилни класови позиции и усвояване на метода на социалистическия реализъм,
подготовката на кадри за всички сфери от обществения живот. През този период със съдействието на
КЛИК се сключват първите културни спогодби със социалистическите страни. КЛИК съществува до
1954 г., когато с Указ № 26 от 6. II се създава Министерството на културата.
Комитет за наука, технически прогрес и висше образование /1971-1977/ — вж. Държавен
комитет за наука и технически прогрес.
Комитет за опазване на природната среда при МС /1976 / — създаден с Указ № 861 от 19.
VI. 1976 г. като контролен и координационен орган за осъществяване на партийната и държавната
политика по въпросите за опазване и възпроизводство на природната среда. КОПС е без ранг на
министерство. Председателят му е член на правителството за периода 1981-1984 г. /вж. Приложения/.
С ПМС от 29. X. 1976 г. /ДВ, бр. 49 от 1977 г./ се утвърждава Правилник за функциите и
задачите на КОПС. Основни дейности на комитета са да организира разработването на нормативната
система по опазване на природната среда; да координира и контролира изпълнението на
нормативните актове и решенията на Народното събрание, Държавния съвет и Министерския съвет
и на плана за опазване, подобряване и възстановяване на природната среда и за рационално
използуване на водите; да разработва заедно с министерствата и ведомствата програми за оборотно
използуване на водите, за създаване и внедряване на безотпадъчни технологии, осигуряващи
производство без замърсяване на природната среда, за рационално използуване на природните
ресурси и да контролира и координира изпълнението им; да изисква и организира екологични
експертизи; да прилага икономически стимули и санкции. Съвместно с Държавния комитет за наука
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
114/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
и технически прогрес и Българската академия на науките координира и контролира
научноизследователската и проектно-конструкторската дейност, свързана с опазването на природната
среда; изучава и внедрява опита на СССР и на другите напреднали страни по опазване на природната
среда и рационално използуване на водните ресурси, изгражда Единна национална автоматизирана
система за опазване на природната среда; организира и координира участието на България в
международното сътрудничество по опазване на природната среда.
С РМС от 19. VII. 1976 г. се определят задачите и се утвърждава числеността на Централното
управление: председател, зам.-председател, директори, гл. секретар, гл. специалисти и специалисти.
Създават се местни органи — 16 районни инспекции по опазване на природната среда (РИОПС),
конто осъществяват задачите на комитета. РИОПС контролират проектите за строеж на промишлени
предприятия, летища, каменни кариери и др. Обектите се съгласуват с инспекциите и ако не съдържат
добро решение за опазването на природната среда, не се утвърждават от КОПС и не се открива
финансиране на строителството им. С РМС от 31. VIII. 1976 г. преминава ок Министерство на горите
и горската промишленост към КОПС Научният център по водните ресурси и опазване на природната
среда. Той обслужва научно поделенията на КОПС и координира научноизследователската и
внедрителската дейност по опазване и възпроизводство на природната среда. С ПМС от 29. X. 1976 г.
се утвърждава създаването на Съвет по опазване на природната среда и Съвет по опазване на водите
като помощни органи на комитета. В тях участвуват представители на ведомства и обществени
организации, учени и специалисти. Съставите им се утвърждават от зам.-председател на МС. С
разпореждане № 111 на МС от 21. XI. 1977 г. се създава Държавна инспекция по охрана на земните
недра при Министерството на металургията и минералните ресурси, която от 1.1. 1978 г. преминава
към КОПС.
Комитетът осъществява двустранно сътрудничество със СССР, ПНР, ГДР, УНР, други страни и
международни организации. За съвместно решаване на проблемите в областта на водною стопанство
са създадени двустранни съвместни комисии със СФРЮ, Гърция и Турция. КОПС представя НРБ в
международни организации: специализираните органи на СИВ /Съвещанията на страните — членки
на СИВ, Съвета по въпросите на опазването и подобряването на обкръжаващата среда към Комитета
за научно-техническо сътрудничество на страните — членки на СИВ/, Икономическата комисия за
Европа /ИКС/ на ООН — Комитета по водни проблеми, Старшите съветници на правата на страните
— членки на ИКС, по проблемите на обкръжаващата среда, Международния съюз за защита на
природата и природните ресурси, Програмата на ООН по обкръжаващата среда /ЮНЕП/ и др.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
115/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Комитет за партиен и държавен контрол /1962-1966/ — създаден с Указ № 528 от 27. XI.
1962 г. /ИПНС, бр. 96 от 1962 г./ въз основа на поставените от VIII конгрес на БКП задачи за
засилване на обществения характер на контрола и за съединяване на партийния и държавния контрол.
КПДК е образуван на основата на Комисията за държавен контрол. Комитеты е орган на ЦК на БКП
и Министерския съвет, който осъществява единен и всеобхватен контрол. КПДК и инспекциите му
по места са изградени като колективни органи, включващи представители на партийните и
обществените организации. Във всички държавни институции са създадени комисии за народен
контрол, на 27. VII. 1963 г. излиза Правилник за устройството, задачите и правата на КПДК /ДВ, бр.
51 от 1963 г./. В него е отбелязано, че най-важните условия за осигуряване на здрав ред във всички
области на социалистического строителство са контролът и проверката на изпълнението. КПДК е
оформен от отдели по отрасли на народното стопанство. Структурата му за периода е изградена от
отделите Планиране и финансиране, Строителство, благоустройство, архитектура и пътища, Селско и
горско стопанство, Търговия и материално-техническо снабдяване, Изкупуване и хранителна
промишленост, Транспорт и съобщения, Местна кооперативна промишленост и комунални услуги,
Просвета, наука и култура, Народно здраве и др. В окръзите са изградени инспекции за партиен и
държавен контрол, а в институциите по места — комисии за народен контрол на обществена основа.
Ръководството на комисиите и инспекциите е осъществявано от съответните партийни комитети.
За по-нататыпното развитие на КПДК важна роля изиграва Законът за партиен и държавен
контрол от 10. VI. 1964 г. Въз основа на него контролът се упражнява от името на ЦК на БКП и МС с
широкого участие на трудещите се.
Според закона извън обсега на този контрол е дейността на партийните, обществено-
политическите и профсъюзните организации, творческата и организационната дейност на
творческите съюзи, както и дейността на прокуратурата, Министерството на вътрешните работи,
Министерството на народната отбрана и Министерството на външните работи.
Законът дава право на КПДК и на инспекциите му по места да налагат наказания и да търсят
имуществена отговорност за нанесени материални щети на държавата. Решенията на КПДК са
окончателни и не подлежат на обжалване.
Друг важен момент е решението на КПДК от 22. III. 1965 г. за по-нататыпно подобряване на
работата по превантивния характер на контрола: вниманието да се съсредоточи върху най-важните
решения и постановления на ЦК на БКП и възловите проблеми на социалистического строителство;
контролът да спомогне за по-нататыпното усъвършенствуване на административно-управленския
апарат; да се засили борбата срещу бюрократизма и формализма в работата на държавните и
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
116/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
стопанските органи; да се отдела все по-голямо внимание на работата с жалбите на трудещите се; да
се подобрява качеството на извършваните проверки.
Във връзка с въвеждането на новата система за ръководство на народното стопанство се
налагат и изменения в системата и организацията на държавноконтролната дейност. С Указ № 236 от
12. III. 1966 г. КПДК е преобразуван в Комитет за държавен контрол.
Комитет за приятелство и културни връзки с чужбина /1951-1974/ — създаден през юли
1951 г. без ранг на министерство. Осъществява културните връзки на България с другите страни чрез
двустранни културни спогодби, планове за културно сътрудничество и преки връзки с държавни и
обществени организации и отделни културни дейци. Комитетът пропагандира в чужбина
постиженията на българската национална култура и социалистического строителство. Обединява
дейността на министерствата, институтите и обществените организации и творческите съюзи,
осъществяващи културни връзки и пропаганда в чужбина. Подготвя междудържавни културни
спогодби, планове и протоколи, подписва и преценява данните за международните културни връзки
на основата на културните спогодби и след съгласуване с Министерството на външните работи и
Комитета за изкуство и култура прави предложения пред Министерския съвет за подобряване и
разширяване на тези връзки. Организира посрещането и пребиваването в страната на чужди
делегации и лица и на българи в чужбина. Ръководи културните центрове. Поддържа връзки с
чуждестранно-българските дружества за приятелство с НРБ и с други културни организации,
комитети и дейци в чужбина. Министерствата, институтите, ведомствата, обществените организации
и творческите съюзи са длъжни да дават на КПКВЧ своите предложения за международни спогодби,
планове и протоколи за културно сътрудничество. Комитетът поддържа връзки с дипломатическите
представителства в НРБ.
Ръководни органи на КПКВЧ са Колегиум, Президиум и Бюро. Колегиумът се състои от
представители на министерства, комитети, институти, обществени организации и се утвърждава от
МС по предложение на председателя на КПКВЧ. Колегиумът се събира най-малко 2 пъти в годината
— обсъжда плановете, отчетите и бюджета на КПКВЧ и дава препоръки за неговата работа.
Президиумът на КПКВЧ се състои от председател, зам.-председатели, гл. секретар, зам. министър на
МВнР, зам.-председател на КИК, зам.-министър на Министерството на народната просвета, зам,-
председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес, зам.-председател на Комитета
по туризма, зам.-министър на Министерството на външната търговия, зам.-министър на
Министерството на народното здраве, гл. научен секретар на Българската академия на науките,
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html	117/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
научен секретар на Академията на селскостопанските науки, зам.-председател на Общонародния
комитет за българо-съветска дружба и секретари на СБП, СБЖ, СБНР, СБХ, СБК. Представителите на
различните министерства, институти и организации в Президиума на КПКВЧ се назначават
персонално със заповед на ръководителите им. Президиумът се събира най-малко веднъж на 3 месеца.
Неговата дейност се ръководи от председателя на КПКВЧ.
Разпоредителен орган на КПКВЧ е неговото Бюро, което се състои от председателя на
комитета, зам.-председателите и гл. секретар. Зам.-председателите се назначават от МС по
предложение на председателя на комитета. КПКВЧ работи съвместно с МВнР и други институции.
Председателят му е член на Колегиума на МВнР.
След изменения структурата на комитета през 1968 г. придобива следния вид: председател,
зам.-председатели, гл. секретар и отдели — Социалистически страни, Развиващи се страни, Развита
капиталистически страни, Балкански и арабски страни, Култура и информация, Оперативно-
координационен.
В периода на съществуване на КПКВЧ се изграждат и редица секции за приятелство с други
народи. От 1958 г. се създава и издателство за литература на чужди езици и Българско
информационно бюро.
С Указ № 2761 от 12. XII. 1974 г. КПКВЧ се закрива.
Комитет за радиоинформация при МС/1952 1954/ — създаден с Указ № 397 от 3. IX. 1952
г. на мястото на ликвидираната Главна дирекция на радиоразпръскването. Комитетът е без ранг на
министерство и неговият председател не е член на правителството.
Основните задачи на КР са да осигурява високо политическо ниво на радиопредаванията, да
популяризира успехите в строителството на социализма у нас и в СССР; да възпитава трудещите се в
братска дружба с народнодемократичните страни; да дава навременна и точна информация по всички
въпроси, свързани с държавно-политическото, общественото, стопанското и културното развитие на
нашата страна; да води борба с враждебната на социализма идеология.
Ръководството на КР включва председател, 3 подпредседатели и 6 членове — представители
на Министерството на пощите, телеграфите и телефоните, СБП, СБК, СБЖ, САБ и Комитета за
приятелство и културни връзки с чужбина. Към КР е изградено Бюро, което осъществява текущего
ръководство. Председателят на КР участвува в заседанията на Министерская съвет със съвещателен
глас.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
118/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Към КР се създават следните отдели и служби: Централно управление; главна редакция
политически предавания; главна редакция радиопредавания за чужбина; редакции — Централна,
Последни новини, Международен живот, Индустриална, Селскостопанска, Младежка,
Научнопропагандна, Физкултура и спорт, Музикални предавания, Литературно-драматични
предавания, Детско-юношески предавания, Справочна редакция, документация и библиотека; Връзки
с чужбина и други функционални отдели. Изграждат се и районни радиостанции в Стара Затора,
Варна и Пловдив.
Важна роля в дейността на КР има изпълнението на взаимните спогодби със
социалистическите страни и някои капиталистически стани. КР има съществен принос в
пропагандната дейност на НРБ, осъществявана чрез предаванията на чужди езици. КР е закрит с Указ
№ 26 от 9. II. 1954 г., като се влива в Министерството на културата.
Комитет за стопанска координация /1968-1971/ — създаден с Указ № 1156 от 27. XII. 1968
г. КСК има за цел да осъществява цялостната текуща и перспективна координация на стопанската
дейност в страната и с чужбина. КСК се ръководи от председател, който е зам.-председател на
Министерския съвет. Комитетът се състои от членове на правителството. Председателят му редовно
информира министьр-председателя за работата и взетите решения. В работата на КСК участвуват
представители на ведомства, определени от правителството. Ръководителите на заинтересованите
министерства и ведомства участвуват в заседанията на КСК съобразно с характера на разглежданите
въпроси. Решенията на Комитета имат силата на актове на правителството.
За изпълнението на своята основна задача КСК извършва следните дейности: координира
стопанската и финансовата дейност на всички министерства и ведомства в духа на общата
икономическа политика на страната; решава текущи въпроси от стопански и финансов характер,
внесени в МС, и дава заключение по тези, конто се разглеждат от правителството; взема решения по
програмите за развитието на отделяй отрасли, производства и дейности, както и по основни
пропорции на народното стопанство; обсъжда и дава мнение пред МС по плановете, бюджетите,
заплащането на труда, социалните осигуровки, цените и др.; обсъжда и внася в МС законопроектите
от стопански и финансов характер; утвърждава технико-икономически доклади за ново строителство
или разширения със стойност от 20 до 50 млн. лв. и идейни проекта — от 2 до 50 млн. лв., като
проекта с по-голяма стойност са от компетентността на МС; решава въпросите по икономическото и
научно-техническото сътрудничество с другите страни, конто са от компетентността на МС, а тези от
особена важност внася за окончателно решаване от правителството; решава образуването,
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
119/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
реорганизацията и закриването на обединения, предприятия и организации; назначава генералните
директори на обединенията, разрешава корекциите на текущите планове, конто като цяло не променят
общите икономически показатели за страната, обсъжда и решава разногласията между
министерствата и централните ведомства, между тези централни институции и ИК на ОНС, между
самите ОНС, контролира попълването на държавния резерв и разрешава неговото използуване;
решава въпросите за отчуждаване на движими и недвижими имоти, контролира изпълнението на
стопанските решения на МС; упражнява контрол върху Върховния държавен надзор и др. В своята
дейност КСК работи съвместно и с Държавния комитет по планиране, Държавния комитет за наука
и технически прогрес, Министерството на труда и социалните грижи, Министерството на
снабдяването и държавния резерв и др. КСК се закрива с Указ № 8 от 9. VII. 1971 г. /ДВ, бр. 55 от
1971 г./.
Комитет за телевизия и радио при МС /1971-1977; 1982-/ — създаден с Указ № 919 от 10.
VI. 1971 г. /ДВ, бр. 48 от 1971 г./, като Главната дирекция на българското радио и телевизия при
Комитата за изкуство и култура се преобразува в КТР при МС без ранг на министерство. Предмет
на дейност са радиотелевизионните предавания за информация, пропаганда и култура, за реклами на
български и чужди организации, за обслужване на населението, записи на магнетофонни ленти и др.
С РМС № 200 от 1. IV. 1977 г. КТР прекратява дейността си.
* * *
От 17. V. 1982 г. с РМС № 15 се създава отново КТР с основни задачи: създаване, излъчване и
обмен на телевизионни програми и филми, на радиопрограми и радиопредавания, методическо
ръководство на жичната радиопропаганда От 14. IV. 1983 г. с РБМС № 6 се утвърждава структура на
комитета — председател, първи зам.-председател, трима зам.-председатели, гл. секретар, трима гл.
директори, 7 директори. На 6. VII. 1983 г. е утвърден Правилник за дейността на КТР. Комитетът се
включва в състава на Националния комплекс «Художествено творчество, културна дейност и средства
за масова информация». КТР прилага държавно-общественото начало в своята дейност и я
осъществява в тясно съдействие с другите участници в комплекса с цел най-пълно използуване на
националния творчески потенциал.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
120/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Основната дейност на комитета е да пропагандира партийната и държавната политика във
всички области на политическия, икономическия, обществения и културния живот; да повишава
качеството и ефективността на радиотелевизионните програми, да внедрява най-новите постижения
на научно-техническия прогрес; да осигурява провеждането на стратегията на телевизията и радиото,
като разработва дългосрочни и годишни планове за развитие на радиотелевизионните програми,
научно-техническия прогрес и международного сътрудничество; да организира планирането,
подготовката и създаването на телевизионни филми, телевизионни и радиопрограми за излъчване в
страната и чужбина по утвърдени идейно-тематични планове; да създава собствен радиотелевизионен
фонд от филми, програми и записи за използване от външни организации срещу заплащане; да
участвува във вътрешни и международни прегледи, фестивали и конкурси; да развива собствена
външнотърговска дейност по закупуване и продажба на филми и записи, телевизионни и
радиопрограми, участие на художествени състави; да произвежда поръчани и рекламни филми и
предавания в страната и чужбина; да осъществява издателска дейност на седмичен вестник или
списание. КТР осъществява международно сътрудничество в кръга на своята дейност, сключва
споразумения за сътрудничество с чуждестранни радиотелевизионни организации и фирми и
участвува в международни съвещания по координация на сътрудничеството в тази облает.
Комитет за физически култура и спорт /1957 1959/ — временно наименование на
Върховния комитет за физически култура и спорт.
Комитет по архитектура и благоустройство при МС /1959-1962; 1962-1963; 1977-1981/
— създаден на основата на Закона за изменение на Закона за ускоряване развитието на народното
стопанство, подобряване на материалното и културното положение на народа и преустройство на
държавното и стопанското ръководство (ИПНС, бр. 104 от 1959 г./. КАБ провежда правителствената
политика в областта на планового изграждане на населените места — градоустройството,
архитектурата и благоустройството. Председателят му е член на правителството. Основните задачи
съгласно Правилник за устройството и функциите на КАБ (ИПНС, бр. 44 от 1960 г./ са да разработва
принципните въпроси, да ръководи и контролира дейностите, евързани с: планирането, изграждането
и преустройството на населените места в страната; развитието на архитектурата, оформянето на
архитектурния облик на селищата и опазването на недвижимите паметници на културата; развитието
на жилищного строителство, вътрешното обзавеждане на жилищата, водоснабдяването и
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
121/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
канализацията на населените места; опазването на чистотата на водните басейни; изграждането на
подземни и надземни улични съоръжения и осъществяването на други благоустройствени
мероприятия (теплофикация, газофикация, електроснабдяване); развитие на вътрешноградския
транспорт; озеленяването на селищата и техните околности. Комитетът разработва единна
методология по типового проектиране; осъществява държавен технически контрол по планирането и
изграждането на населените места; осигурява научно-техническа помощ и методическо ръководство
на единните проектантски организации. Към КАБ като съвещателен орган по въпросите на планового
изграждане на населените места функционира Технически съвет. Под това си име КСА съществува до
1962 г., когато с Указ № 124 от 17. III. (ИПНС, бр. 23 от 1962 г.) е преименуван в Държавен комитет
по строителство и архитектура.
*	* *
Създаден отново с Указ № 562 от 8. XII. 1962 г. (ИПНС, бр. 100 от 1962 г.) Наследява
основният кръг от задачи, дейност и структура на КАБ. (1959-1962). Има ранг на комитет при МС без
ранг на министерство. Председателят му не е член на правителството. Съществуването му е
краткотрайно. С Указ № 297 от 25. V. 1963 г. (ДВ, бр. 41 от 1963 г.) е закрит и основните му задачи
преминават към новосъздадения Държавен комитет по строителство и архитектура.
*	* *
Създаден отново с Указ № 720 от 12. V.1977 г. /ДВ, бр. 39 от 1977 г./ КАБ е централно
ведомство, орган на Министерския съвет за провеждане на правителствената политика в областта на
териториалното и селищното устройство, архитектурата, благоустройството, геодезията и
картографията. Ръководи се от председател. Има ранг на комитет при МС без ранг на министерство.
Председателят му не е член на правителството. Основните му задачи и функции са регламентирани
със специален правилник /ДВ, бр. 93 от 1977 г./ В съответствие с функционалната си компетентност
Комитетът ръководи, координира и контролира разработването и актуализирането на Единния
териториалноустройствен план на НРБ и неговото изпълнение; разработването на всички
териториалноустройствени и градоустройствени планове на основата на Единния
териториалноустройствен план; развитието на българската архитектура в съответствие със
съвременните изисквания; благоустройството на селищните системи и населените места; развитието
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
122/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
и усъвършенствуването на архитектурно-строителното проектиране, неговата унификация,
стандартизация, типизация и изграждането на единна каталожна система от отрасъл Строителство;
цялостната дейност в областта на геодезията, картографията, Единния национален кадастър,
геодезическото приборостроене, националния геодезически и картографски фонд Геокартфонд. КАБ
осъществява държавен технически контрол по териториалното и селищното устройство; упражнява
методическо ръководство върху съветите за архитектура и благоустройство, предприятията
«Благоустройство и комунално стопанство» и стопанските дирекции за изграждане на населените
места; съдействува на Държавния комитет за наука и технически прогрес за развитие на науката и
техническия прогрес в областта на архитектурата и благоустройството; съвместно с Комитета за
изкуство и култура ръководи и контролира реализирането на националната програма за повишаване
естетиковъзпитателните функции на производствената среда. Комитетът осъществява своите функции
под ръководството на Съвета по териториално и селищно устройство при МС. В дейността си широко
прилага обществено-държавното начало. Работи в тясно взаимодействие със САБ, СБХ, научно-
техническите съюзи и други организации. Към него като съвещателен обществено-държавен орган
функционира Върховен съвет за архитектура и благоустройство. На пряко подчинение на КАБ са
Научноизследователски институт по геодезия и фотография, Комплексен институт за проучване и
проектиране «Геопланпроект», Комплексен институт за проучване и проектиране по картография,
Комплексен научноизследователски и проектантски институт по териториално устройство,
градоустройство и архитектура, Комплексен научноизследователски и проектантски институт по
благоустройство и комунално стопанство, Комплексен институт за проучване и проектиране
«Главпроект», Комплексен научноизследователски и проектантски институт по типизация в
строителството, Научно-производствено предприятие за геодезически прибори, СД «Водоснабдяване
и канализация». КАБ преустановява дейността си през 1981 г., когато по силата на Указ № 1226 от 18.
VI. 1981 г. /ДВ, бр. 49 от 1981 г./ се слива с Министерство на строителството и строителните
материали и се образува Министерство на строителството и архитектурата.
Комитет по геология при МС/1986-/ — създаден с Указ № 626 от 21. II. 1986 г. като комитет
без ранг на министерство.
Комитет по горите и горската промишленост /1962-1966/ — създаден с Указ № 562 от 8.
XII. 1962 г. Главно управление на горите при МС се преобразува в КГГП без ранг на министерство /
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
123/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
ИПНС, бр. 100 от 1962 г./.
Основните задачи на КГГП са да ръководи, организира и контролира цялостната
производствена и стопанска дейност на окръжните управления на горите и горската промишленост,
горските стопанства, дървообработващите предприятия; да организира, ръководи и контролира
устройството и уредбата на горите и земята от държавния горски фонд, проектирането на горски
пътища и изготвянето на технически проекта за борба с ерозията в държавния горски фонд, като дава
насоки за разкриването и лесоустройството на горското пътно проектиране; да организира, ръководи
и контролира възобновяването и подобряването на състава на горите с цел увеличаване
продуктивността им и осигуряване на дървесина за нуждите на народното стопанство; да осигурява
мероприятия за пълноценно използуване на дървесните и другите суровини от горите съобразно с
перспективните нужди на народното стопанство; да контролира стопанисването, използуването и
опазването на горите, предоставени от други ведомства, ТКЗС и други организации; да организира
провеждането на залесяването и други мероприятия за нуждите на дървообработващата
промишленост; да организира възобновяването, увеличаването и опазването на запасите от дивеч,
борбата с вредния дивеч и др.; да провежда цялостната политика по капиталисте строителство на
дърводобивната и дървообработващата промишленост. През периода 1962-1965 г. е утвърден
Правилник за устройството и задачите на КГГП с РМС № 2143 от 12. XII. 1962 г. /ИПНС, бр. 102 от
1962 г./. В него са залегнали основните разпоредби от Закона за горите, Закона за лова, Закона за
риболова, Указа за опазване на природата и правилниците за приложението на споменатите
нормативни документа.
КГГП осъществява своята дейност чрез следната структура: Ръководство и отдели —
Залесяване и борба с ерозията, Стопанисване и охрана на горите, Учебни заведения и международни
връзки, Измерване и уредба на горите, Научно-техническо сътрудничество и други функционални
отдели. С РМС № 506 от 9. VI. 1963 г. държавните мебелни предприятия преминават към КГГП. С
това разпореждане се закриват 10 окръжни управления на горите, като районите им се поемат от
останалите. В структурата на КГГП се създава Пласментно-снабдителен отдел за снабдяване на
народното стопанство с дървесни материали от местно производство и внос.
С Указ № 538 от 30. VI. 1966 г. /ДВ, бр. 51 от 1966 г./ КГГП е преименувано в Министерство
на горите и горската промишленост.
Комитет по единна система за социална информация при МС /1977-1986/ — създаден с
Указ № 115 от 26.1. 1977 г. КЕССИ е централно ведомство за провеждане на държавната политика в
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
124/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
областта на комплексното информационно обслужване на социалното управление. Има ранг на
комитет при Министерския съвет без ранг на министерство. Възниква на основата и е продължител
на Централното статистическо управление, научно-производственото обединение «Автоматизация» и
Научния центьр по единна система за социална информация. Основните задачи и дейности на
КЕССИ са регламентирани с Разпореждане № 10 на МС от 27.1. 1977 г. и ПМС № 39 от 1. VIII. 1978 г.
КЕССИ осигурява единството в планирането, координацията и методологията при изграждането и
функционирането на ЕССИ; координира, контролира и осигурява единство при планирането,
изграждането и функционирането на автоматизираните системи за информация и управление с оглед
на тяхната съвместимост, взаимодействие и последователно интегриране с ЕССИ; осигурява
методическо ръководство на основните информационни процеси в съответствие с новите технологии
на управление и изискванията на изчислителната техника; осигурява навременна и достоверна
статистическа и друга информация и анализи за развитието на икономическия, обществения и
културния живот на страната за нуждите на различните равнища на социалното управление;
организира разработването и поддържането на единни класификатори и стандарти за управленска
документация и ги утвърждава; изгражда общодържавната мрежа от териториални информационно-
изчислителни центрове за колективно ползване и предоставя услуги за обработка на информацията на
предприятия и организации; разработва и разпространява програмно осигуряване и оказва системна
помощ при използването му; разработва и внедрява на договорни начала АСУ в различии отрасли;
извършва специализирано обучение и преподготовка на изпълнителски и ръководни кадри по
автоматизирани системи за информация и управление; извършва внос, износ и обмен на проектни
програмни продукта и оказва системинженерни услуги по автоматизацията на управлението.
Ръководни органи: Колегиум, председател, зам.-председатели, началник на Инспекцията по
реколтата и гл. секретар.
Към комитета функционира Междуведомствен координационен съвет по изграждане и
развитие на ЕССИ и функционалните, отрасловите и териториалните автоматизирани системи за
информация и управление, чийто състав се определя от председателя на МС по предложение на
председателя на КЕССИ. Комитетът има блокова структура, включваща Ръководещ, Разработващ,
Изпълнителски, Контролен и Обслужващ блок. Негови структурни поделения са Националният
учебен центьр по ЕССИ, Централната проектна и програмна библиотека /ЦППБ/, териториалните
информационно-изчислителни центрове и предприятията за сервиз на изчислителна техника и
инженеринговата стопанска организация «Информационни системи и системинженерни услуги».
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
125/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
КЕССИ ръководи и координира внедряването и развитието на Единната система за
гражданска регистрация и административно обслужване на населението /ЕСГРАОН/ и на други
административни системи. Чрез Инспекция по реколтата /създадена през 1978 г./ организира и
осъществява контрол върху производството на земеделски култури. Участва в международни
организации и прояви по въпросите на автоматизираните системи за информация и управление и на
статистиката: в работата на Постоянната комисия по статистика на СИВ, Международния център за
научна и техническа информация, Международния център за информация в областта на земеделието
и горите, Конференцията на европейските статистици, Международния статистически институт,
Междуправителствената комисия по сътрудничество на социалистическите страни в областта на
изчислителната техника и др.
От 1. I. 1985 г. с Разпореждане № 36 на МС от 28. XII. 1984 г. като юридически лица към
КЕССИ са образувани ДСО «Обработка на социална информация» и Научен център на ЕССИ. С Указ
№ 79 от И. I. 1985 г. КЕССИ се преименува в Комитет за социална информация, който е закрит с Указ
№ 626 от 21. 11. 1986 г. На негово място се образува Централно статистическо управление приМС.
Комитет по енергетиката и горивата при Л/С/1962-1966/ — създаден с Указ № 562 от 8.
XII. 1962 г. /ИПНС, бр. 100 от 1962 г./. КЕГ е централно ведомство, орган на Министерския съвет за
провеждане на партийната и правителствената политика в областта на енергетиката и
каменовъглената промишленост. Първоначално има ранг на комитет без ранг на министерство, но с
Указ № 236 от 12. III. 1966 г. на основание РНС за преустройство на някои ведомства /ДВ, бр. 21 от
1966 г./ получава ранг на министерство. Основните задачи на КЕГ, регламентирани със специален
правилник /ДВ, бр. 12 от 1964 г./, са да осъществява пряко ръководство на управленията,
предприятията, организациите, научноизследователските и проектантските институти по
енергодобива и каменовъглената промишленост; да осигурява развитието на енергетиката и
каменовъглената промишленост на основата на техническия прогрес; да разработва проблемите на
перспективного развитие и да осигурява технического преустройство и модернизация на
предприятията от поверените му отрасли; да провежда единна техническа политика и да изпълнява
функциите на инвеститор по изграждането на нови мощности; да осигурява изработването на
технико-икономическите доклади, планови задачи и да утвърждава проектните и сметните
документации за капиталното строителство; съвместно с Министерството на строежите, Главного
управление на водното стопанство и ИК на ОНС да разработва и провежда мероприятия за най-
целесъобразното използуване на водните ресурси за добив на електроенергия, напояване,
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
126/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
водоснабдяване и др.; да провежда контрол върху състоянието и експлоатацията на енергийните
съоръжения и за рационалното използуване на енергията и горивата от промишлените предприятия и
т. н. КЕГ се ръководи от председател. Основните въпроси на енергетиката и каменовъглената
промишленост се обсъждат в създадения към комитета Колегиум, който има съвещателни права. КЕГ
съществува до 1966 г., когато с Указ № 538 от 30. VI. 1966 г. на основание на Закона за преименуване
на някои комитети при МС в министерства /ДВ, бр. 51 от 1966 г./ е трансформиран в Министерство
на енергетиката и горивата.
Комитет по качество, стандартизация и метрология /1970-1975/ — създаден с РМС №
330 от 22. VII. 1970 г. на основата на Главно управление по качеството, стандартизацията и
метрологията при МС /просъществувало само един месец под това наименование/. ККСМ започва да
функционира от 1. VIII. 1970 г. на основата на Института за стандартизацията, мерките и
измервателните уреди и Държавната инспекция за технически контрол върху качеството в
промишлеността /закрити с ПМС от 2. VI. 1970 г./. ККСМ е с ранг на комитет без ранг на
министерство, а председателят на ККСМ е с ранг на министър, без да е член на правителството.
Основните задачи на ККСМ са да ръководи стандартизационната дейност и метрологията в страната;
да контролира и ръководи специализираните органи за контрол по качеството; да контролира
специфичните дейности, оказващи влияние върху технического равнище и качеството на
продукцията.
За изпълнение на своите задачи ККСМ има следната структура: Ръководство — Колегиум,
председател и зам.-председатели; Отдел за контрол и оценка на качеството; отдели по стандартизация;
отдели по метрология; икономически отдели; общи служби; център за отраслова научно-техническа
информация; окръжни инспекции по качеството.
С ПМС от 26. VII. 1971 г. се утвърждава промяна в структурата на ККСМ. Към него
преминават Българският корабен регистър и Дирекцията за мерките и измервателните уреди със
съответната материална база /лаборатории, измервателни станции, апаратура и др./, щатни бройки и
фонд Работна заплата. Възлага се на ККСМ дейността по контрола на изделията, на промишлено-
естетическото и художественото оформление. За периода до 1975 г. към ККСМ преминават и някои
други организации, между конто и Главната инспекция за държавен технически надзор.
През 1975 г. ККСМ се преименува в Държавен комитет за стандартизация /РМС от 6. I.
1975 г., Указ № 10 от 1975 г./. С РМС от 16. VII. 1975 г. за усъвършенствуване структурата на някои
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
127/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
ведомства се създава Главно управление по стандартизация към Държавния комитет за наука и
технически прогрес.
Комитет по лека промишленост /1963-1966/ — създаден с Указ № 396 от 25. V. 1963 г. /ДВ,
бр. 41 от 1963 г./. Сыцествуващият дотогава Комитет по лека и хранителна промишленост се
закрива и се създават КЛП и Комитет по хранителна промишленост. КЛП има ранг на министерство
и председателят му е член на правителството. КЛП пряко ръководи и координира дейността на
промишлените предприятия /някои от тях след 1. IV. 1964 г. са окрупнени в обединени промишлени
предприятия — ОПП/ от следните подотрасли: текстилна, шивашка, кожаро-кожухарска и обувна,
стькларска и порцеланово-фаянсова промишленост. Съобразно с функциите на КЛП е изградена и
организационната му структура — председател, зам.-председатели и управления Текстилна
промишленост, Шивашка промишленост, Кожаро-кожухарска и обувна промишленост, Стькларска и
порцеланово-фаянсова промишленост със съответните отдели към тях. По този начин КЛП
осъществява компетентно ръководство на предприятията от съответните подотрасли по
производствени въпроси. Освен отрасловите отдели съществуват и функционални.
С РМС от 18. VI. 1965 г. между Министерството на външната търговия и КЛП от 1. VI.
1965 г. се създава Координационна комисия по външнотърговски въпроси и се разрешава на комитета
да създаде сектор, който да се занимава с въпросите на износа. Основна промяна в организационната
структура на КЛП настъпва с преминаването към тристепенна структура на управление на
промишлените предприятия, предприятие, държавно-стопанско обединение, министерство. С ПМС от
17. IV. 1965 г. е създадено държавностопанско обединение за производство и търговия с обувки,
кожени, кожухарски и други изделия /ДСО «Пирин»/.
С ПМС от 6. VIII. 1965 г. са създадени ДСО «Стъкло и фина керамика», обединяващо
заводите за производство на стькларски и финокерамични изделия, и ДСО «Рила» за производство на
конфекция. С РМС от 4. XI. 1965 г. се създава ДСО «Дунав», което обединява предприятията от
кожено-ленената промишленост и тези за първична преработка на текстилни влакна. С ПМС от 16. IV.
1966 г. се образуват от 1. VI. 1966 г. обединения в памукотекстилната, вълнената,
коприненотекстилната и трикотажната промишленост.
След образуването на държавните стопански обединения повечето от сътрудниците в
специализираните отраслови управления и отдели преминават към съответните обединения, а
отрасловите отдели се ликвидират. С Указ № 538 от 30. VI. 1966 г. /ДВ, бр. 51 от 1966 г / КЛП е
преименуван в Министерство на леката промишленост.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
128/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Комитет по лека и хранителна промишленост /1962-1963/ — създаден с Указ № 562 от 8.
XI. 1962 г. /ИПНС, бр. 100 от 1962 г./ при реорганизацията на Комитета по промишлеността. КЛХП
е без ранг на министерство. Основната му задача е да ръководи и координира дейността на
предприятията от леката и хранителната промишленост
Комитеты съществува само няколко месеца и не са обособени структурни звена.
С Указ № 396 от 25. V. 1963 г. КЛХП е закрит и са създадени Комитет по лека промишленост
и Комитет по хранителна промишленост /ДВ, бр. 49 от 1963 г./.
Комитет по машиностроене /1962-1966/ — създаден с Указ № 528 от 27. IX. 1962 г. и с
Постановление № 161 от 27. IX. 1962 г. на ЦК на БКП и Министерския съвет за по-нататыпното
развитие на машиностроенето и повдигане на неговото техническо равнище. Основни задачи на КМ
са да осигурява създаването на нови производствени мощности на отрасъла; да ръководи работата по
усъвършенствуването на технологията и организацията на производството; да изготвя и ръководи
изпълнението на плановете за усвояване на новите производства и за повишаване на технико-
икономическото равнище на произвежданите изделия; да осъществява пряко ръководството на
научноизследователските, проектно-конструкторските институти и проектантските организации, да
отговаря за повишаване квалификацията на инженерно-техническите кадри, тяхното разпределение и
най-целесъобразно използуване, изхождайки от общодържавните интереси; да подготвя плановете за
специализацията и кооперирането и да отговаря за тяхното изпълнение; да осъществява пряко
ръководство и контрол по организацията и работата на техническия персонал и качествения контрол в
предприятията; да оказва помощ и да контролира поддържането, ремонта и усъвършенствуването на
машинния парк в машиностроителните предприятия; да отговаря за изпълнението на плана за износа
и производството на машини и съоръжения за пусковите обекти; да ръководи Главната дирекция по
корабостроенето и кораборемонта и пряко подчинените му заводи; да участвува в разработките за
специализацията и кооперирането на машиностроенето по линията на СИВ и двустранното
сътрудничество и да отговаря за изпълнението на взетите решения; да ръководи и контролира чрез
управленията по промишлеността в окръжните машиностроителни предприятия.
КМ функционира със следната структура: Ръководство с отраслови отдели —
Външноикономически връзки, Баланс на машините и Реализация; функционални отдели; управления
— Електропромишленост, Машиностроене, Техническо, Комплектни доставки. Отделните
управления и отдели изпълняват специфични задачи. На пряко подчинение към тях са всички
машиностроителни заводи в страната.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
129/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
С Указ № 538 от 30. VI. 1966 г. КМ е преименуван в Министерство на машиностроенето /
ДВ, бр. 51 от 1966 г./.
Комитет по печати /1971-1976/ — създаден с Указ № 1218 от 25. XII. 1971 г. /ДВ, бр. 1 от
1972 г./. КП е централно ведомство, което осъществява ръководството в областта на печата,
книгоиздаването, фотографията, авторското право, полиграфията, книгоразпространението,
търговията с книжарски стоки. КП е без ранг на министерство. Ръководи се от председател. Като
колективни органи на управление към него функционират Пленум, Изпълнително бюро, експертни
съвети и др. КП осъществява своята дейност чрез ДО «Книгоиздаване», ДО «Книгоразпространение»,
ДО «Българска полиграфия», ДО «Българска фотография», ВТД «Хемус», дирекция Авторско право,
Научен център, дирекция Пропаганда, изложби панаири на книгата, Полиграфически техникум и
съответните полиграфически комбинати, печатни и фотографски бази, държавни издателства и др. В
рамките на своята компетентност КП ръководи не само пряко подчинените му звена, но разрешава,
координира и контролира ведомствената печатна продукция. В дейността му се съчетават държавното
и общественото начало. Той работи в тясно сътрудничество с държавни органи, творчески съюзи,
обществени организации и научни институти, конто имат отношение към изпълнението на неговите
задачи.
С ПМС № 34 от 24. IV. 1974 г. за по-нататыпно усъвършенствуване на ръководството на
културния фронт у нас /ДВ, бр. 40 от 1974 г./ КП е включен в Националния комплекс «Художествено
творчество, културна дейност и средства за масова информация», като запазва статута си на
самостоятелен орган на Министерская съвет. С Указ № 873 от 19. VI. 1976 г. /ДВ, бр. 50 от 1976 г./
КП преминава на подчинение към Комитета за изкуство и култура.
Комитет по планиране /1962-1969/ — временно название на Държавния комитет за
планиране.
Комитет по промишлеността /1959-1962/ — създаден с Указ № 573 от 25. XII. 1959 г. на
основата на Закона за изменение на Закона за ускоряване развитието на народното стопанство,
подобряване на материалното и културното положение на народа и преустройство на държавното и
стопанското ръководство. КП е с ранг на министерство, а неговият председател е член на
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
130/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
правителството. Комитетът има за задача пряко да ръководи и координира дейността на
промишлените предприятия в страната.
Структурата на КП е следната: Ръководство и отдели — Въглища, Енергетика, Руди и
металургия, Машиностроене и електропромишленост, Химия, Текстилно-шивашка промишленост,
Кожарска, каучукова и обувна промишленост, Дървообработваща промишленост, Строителни
материали и силикатна промишленост, Хранително-вкусова промишленост, Нова техника и
функционални отдели.
С Указ № 528 от 8. XII. 1962 г. КП е закрит /ИПНС, бр. 100 от 1962 г./, като се образуват
Комитет по машиностроене, Комитет по лека и хранителна промишленост, Комитет по
енергетиката и горивата и Комитет по химия и металургия.
Комитет по промишлеността и техническия прогрес /1959/ — създаден с Указ № 203 от
16. III. 1959 г. /ИПНС, бр. 22 от 1959 г./на основата на Закона за ускоряване развитието на народното
стопанство, подобряване на материалното и културното положение на народа и преустройство на
държавното и стопанското ръководство. КПТП е с ранг на министерство. Председателят му е член на
правителството. Съгласно т. 12 и 13 от закона се създава КПТП с цел да се засилят ръководството и
контролът по основните въпроси и главните направления на развитието на стопанския живот в нашата
страна. Комитетът има следните главни задачи: да се занимава с въпросите на развитието на
промишлеността и техническия прогрес и основните проблеми на отраслите на промишлеността; да
оказва помощ на ИК на ОНС за изпълнение на стопанските планове в решаващите промишлени
предприятия и най-важните отрасли на промишлеността, от конто зависи цялостното изпълнение на
плана; да разработва мероприятия по коопериране и специализиране на производството както между
отделяйте предприятия, така и между отделяйте отрасли на промишлеността; да изучава
постиженията на новата техника и технология у нас и в другите страни и да спомага за внедряването
им в народното стопанство; да съдействува за цялостното използуване на съществуващата техника; да
осигурява необходимата информация и документация на производствените предприятия и да следи за
правилното планиране и своевременного им снабдяване с патенти и мостри; да се грижи за
развитието и осъществяването на изобретенията, техническите усъвършенствувания и
рационализаторските предложения; да контролира как предприятията внедряват най-новите
постижения на науката и техниката и повишават технического равнище на производството, как
подобряват организацията на производството и труда; да изпълнява функциите на инвеститор по
голямото заводско и енергетично строителство.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
131/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Структурата на комитета включва председател, зам.-председател, членове и отдели —
Въглища, Енергетика, Руди и металургия, Машиностроене и електропромишленост, Химия,
Текстилно-шивашка промишленост, Кожарска, каучукова и обувна промишленост, Дървообработваща
промишленост, Строителни материали и силикатна промишленост, Хранително-вкусова
промишленост, Нова техника, Планов, Финансов, Капитално строителство, Личен състав.
С Указ № 573 от 25. XII. 1959 г. /ИПНС, бр. 104 от 1959 г./ е публикуван Законът за изменение
на Закона за ускоряване развитието на народното стопанство, подобряване на материалното и
културното положение на народа и преустройство на държавното и стопанското ръководство. С него
КПТП се разделя на Комитет по промишлеността и Комитет по техническая прогрес.
Комитет по стандартизация — вж. Държавен комитет за стандартизация и Комитет по
качество, стандартизация и метрология.
Комитет по строителство /1959-1962/ — създаден с Указ № 573 от 25. XII. 1959 г. на
основата на изменение на Закона за ускоряване развитието на народното стопанство, подобряване на
материалното и културното положение на народа и преустройството на държавното и стопанското
ръководство /ИПНС, бр. 104 от 1959 г./ и на базата на закрития Комитет по строителство и
архитектура. КС е с ранг на министерство и неговият председател е член на правителството.
КС функционира със следните основни задачи: отговаря за строителната промишленост и за
заводите, произвеждащи машини и изделия за строителството; осъществява контрол и координация в
областта на строителството, като за целта разработва условията и сроковете за сключване на
договорите, уреждащи взаимоотношенията между главния изпълнител, подизпълнителя и
Българската инвестиционно банка; следи за пусковите срокове и за състоянието на обектите;
разработва и въвежда нови технологии и осъществява ръководството на типизацията, унификацията и
индустриализацията на строителството; подпомага, анализира и обобщава развитието на
индустриалните методи в ресорните му заводи.
КС работи под ръководството на председател, зам.-председатели и Колегиум. КС осъществява
дейността си чрез следните отраслови отдели: Производствено-технически, Индустриално
строителство, Строителни материали, Организация и икономика на строителството, както и чрез
необходимите функционални отдели
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
132/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
С Указ № 124 от 17. III. 1962 г. /ИПНС, бр. 23 от 1962 г./ КС е преименуван в Министерство
на строежите.
Комитет по строителство и архитектура /1959/ — създаден с Указ № 203 от 16. III. 1959
г. на основата на Закона за ускоряване развитието на народното стопанство, подобряване на
материалното и културното положение на народа и преустройство на държавното и стопанското
ръководство /ИПНС, бр. 22 от 1959 г./. КСА се изгражда на базата на закритите Министерство на
строежите и строителните материали и Министерство на комуналното стопанство,
благоустройството и пътищата. КСА е с ранг на министерство и неговият председател е член на
правителството.
Основните задачи на КСА са да направлява, координира и ръководи научноизследователските,
проучвателните и проектантските работи, мероприятията по индустриализация на строителството и
строителните материали, внедряване на техническия прогрес, типизацията и стандартизацията,
изграждане на материално-техническата база на строителството в страната; да издава нормативни
документи, да утвърждава и съгласува проекта; да разработва проблемните въпроси по проектирането
на строителството; да дава насоки и съдействува за типизиране и индустриализиране на
строителството, като разработва типови схеми, проекта, номенклатури, да дава насоки и съдействува
за производството на нови строителни материали и да следи за тяхното внедряване в строителството,
да проучва постиженията в строителната техника у нас и в чужбина и следи за внедряването й; да
разработва правилници, норми, технически условия и стандарта в областта на строителството; да
упражнява методическо ръководство на проектантските и строителните организации при народните
съвети и други ведомства, да осъществява държавен технически контрол в строителството; да насочва
и координира научноизследователската и експерименталната работа в областта на проучването,
проектирането и строителството; да дава насоки и да съдействува за правилното развитие на
градоустройството и архитектурата; да ръководи техническата информация и издаването на
техническа литература по строителство и архитектура; да изпълнява строителството и монтажа на
големи строителни, промишлени, енергийни и други обекти, както и монтажа, свързан със
строителството, изпълнявано от други ведомства; да следи за изпълнението на всички разпоредби по
проектирането, строителството и архитектурата. КСА се изгражда със следната структура:
Ръководство с Колегиум, отраслови отдели — Държавен технически контрол, Правилници, норми и
техническа компетентност, Производствен за проектантски организации, Градоустройство и районно
планиране, Кадастър и регулации, Архитектура, Жилищно строителство, Типово проектиране,
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
133/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Координация на научноизследователската дейност, Водоснабдяване и канализация, Организация,
механизация и икономика на строителството, функционални отдели — Административен, Личен
състав и др.
В системата на КСА има 4 строителни управления Заводски строежи и 3 завода — «Хр.
Смирненски», «ПРОМС», «РМС» — Илиянци, с основна дейност производство на метални и
железобетонни конструкции. Като съвещателни органи към КСА функционират технически съвети по
отрасли.
Със Закона за изменение на Закона за ускоряване развитието на народното стопанство,
подобряване на материалното и културното положение на народа и преустройство на държавното и
стопанското ръководство и с Указ № 573 от 25. XII. 1959 г./ИПНС, бр. 104 от 1959 Г./КСА се
преименува в Комитет по строителство, а архитектурата се обособява в Комитет по архитектура
и благоустройство при МС.
Комитет по териториално и селищно устройство при МС /1986-/ — създаден с Указ №
626 от 21. II. 1986 г.
Комитет по техническая прогрес /1959-1962/ — създаден с Указ № 573 от 25. XII. 1959 г.
със Закона за изменение на Закона за ускоряване развитието на народното стопанство, подобряване на
материалното и културното положение на народа и преустройство на държавното и стопанското
ръководство /ИПНС, бр. 104 от 1959 г./.
КТП е орган на Министерская съвет по въпросите на технический прогрес в
промишлеността, строителството и селското стопанство. КТП е с ранг на министерство и
председателят му е член на правителството.
Основните задачи на КТП са да разработва и координира в най-тясно сътрудничество с
Държавната планово комисия, министерствата, комитетите, ведомствата и управленията по
промишлеността основните насоки и проблеми на технического развитие във всички отрасли на
народното стопанство. Ръководството на КТП се състои от председател, зам.-председатели и членове.
Към комитета се създава като помещен орган Научно-технически съвет.
Структурата на комитета се състои от Ръководство и отдели: Енергетика, Черна и цветна
металургия, Машиностроене и електропромишленост, Лека промишленост, Химическа
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
134/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
промишленост, Строителство, транспорт и съобщения, Механизация и автоматизация, Научно-
техническо сътрудничество, Планово-финансов и Административно-стопански.
С Разпореждане № 369 на МС от 14. III. 1960 г. Комитетът за научно-техническо
сътрудничество преминава от Комитета по промишлеността и техническия прогрес към КТП.
С Разпореждане №	1841 на МС от 2. X. 1961 г. КТП превръща Постоянната
рационализаторска изложба при Института за рационализации в Постоянна изложба на техническия
прогрес. С Указ № 528 от 27. IX. 1962 г. /ИПНС, бр. 79 от 1962 г./ КТП е преименуван на Държавен
комитет за наука и технически прогрес при МС.
Комитет по труда и работната заплата при МС/1962-1981/ — създаден с Указ № 562 от
8. XII. 1962 г. /ИПНС, бр. 100 от 1962 г./. КТРЗ е държавен орган, който осъществява
правителствената политика в областта на организацията, нормирането, заплащането и стимулирането
на труда, работната сила, професионалната подготовка и квалификацията на изпълнителските кадри.
Комитетът е без ранг на министерство. КТРЗ ръководи усъвършенствуването на формите на
организация, нормиране и заплащане на труда и материално стимулиране — тарифни мрежи, щатни
таблици, система на работната заплата и др.; развитието на професионално-квалификационната
структура на работната сила в съответствие с потребностите на народното стопанство; координацията
на дейността по насочването, пренасочването и ефективното използуване на работната сила и по
разпределението на младите специалисти и квалифицираните изпълнителски кадри. Ръководни
органи на КТРЗ са председател, зам.-председатели, гл. секретар, Колегиум. Структурно КТРЗ е
изграден от централно управление с Разработващ, Изпълнителски, Контролен, Обслужващ блок и
Арбитражна комисия за трудови спорове; Институт по труда /с информационен центьр/; Центьр за
професионална подготовка на работниците /със статут на научно-производствена лаборатория/;
окръжни държавни инспекции по труда; бази за обучение на чуждестранни практиканти.
С Указ № 1226 от 23. VI. 1981 г. КТРЗ се закрива, функциите му се прехвърлят към
Държавния комитет по планиране и Министерството на народната просвета /ДВ, бр. 100 от 1981
г./.
Комитет по труда и социалното дело /1983-/ — създаден с Указ № 1032 от 30. III. 1983 г. /
ДВ, бр. 26 от 1983 г./. КТСД е обществено-държавен орган с общофункционална компетентност,
който провежда единната политика в областта на труда и социалното дело. Има ранг на комитет без
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
135/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
ранг на министерство. Той ръководи системата за управление на труда и осигурява единство и
координация на всички органи и организации при решаване на трудовите и социалните проблеми на
основата на широко участие на трудещите се и профсъюзите; разработва проблемите на труда и
социалното дело, извършвайки научноизследователска и внедрителска дейност по основните
проблеми на труда и трудовите отношения; осъществява координация и контрол по изпълнението на
нормативните актове и решения, отнасящи се до труда и социалното дело, и др. Висш орган за
ръководство на системата за управление на труда и социалното дело е Националната конференция по
труда и социалното дело, която избира ръководството на КТСД. В комитета участвуват представители
на ЦС на БПС, НС на ОФ, ЦС на научно-техническите съюзи, централните комитета на отрасловите
профсъюзи, ЦК на ДКМС, Комитета на движението на българските жени, Българската индустриална
стопанска организация, Българската асоциация за туризъм и отдих. Асоциацията за стопански
туризъм и отдих на трудещите се, Комитета за държавен и народен контрол, Държавния комитет
по планиране, Държавния комитет за наука и технически прогрес, Министерството на финансите,
Министерството на народното здраве, Министерството на народната просвета, Комитета по
единна система за социална информация и на стопански организации и трудови колективи.
Оперативного ръководство на КТСД се осъществява от неговото Бюро начело с председателя
на комитета. Създават се координационни съвети по основни и специфични въпроси на труда и
социалното дело. През 1984 г. на КТСД е възложено управлението на общественото осигуряване и
към него е създадено главно управление Социално осигуряване. Научного и информационного
обслужване, разработващата и внедрителската дейност се осъществяват от Научноизследователския
институт по труда, Научноизследователския институт по охрана на труда и ергономия, Центьра по
нормиране на труда, Центьра за професионална подготовка на работници и др., конто функционират
към комитета. Органи по места на КТСД са окръжните и общинските /районните/ съвети по труда и
социалното дело, окръжните държавни инспекции по труда, бюрата по труда и социалните въпроси,
ИК на окръжните и общинските /районните/ народни съвети.
Комитет по труда и цените при МС /1959-1962/ — създаден през 1959 г. на основание на
Закона за ускоряване развитието на народното стопанство, подобряване на материалното и културното
положение на народа и преустройство на държавното и стопанското ръководство /ИПНС, бр. 22 от
1959 г./. КТЦ е централно ведомство, орган на Министерския съвет за провеждане на
правителствената политика в областта на нормирането и заплащането на труда, ценообразуването и
цените. Ръководи се от председател. Основните му задачи, регламентирани с правилник /ИПНС, бр.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
136/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
47 от 1959 г./, са да разработва проекты за нормативны документы по въпросите на труда, работната
заплата и цените и да ги внася за утвърждаване от МС, да осъществява методическо ръководство и
контрол на ведомствата по организацията, нормирането и заплащането на труда и по
ценообразуването; да съдействува за по-бьрзия растеж на производителностга на труда и по-
нататьшното повишаване на жизненото равнище на трудещите се; да провежда
научноизследователската работа по труда, работната заплата и цените. КТЦ взема участие в
съставянето на народностопанския план и съдействува на Държавната планова комисия за
правилното определяне на производителностга на труда, средната работна заплата, баланса на
работната сила. Работи в тясно сътрудничество с Министерството на финансите, Министерството
на земеделието и горите, ЦС на БПС, Централното статистическо управление и др. Към комитета
функционира колективен орган, в който членуват председателят на комитета, неговите заместници,
началниците на отдели, зам. -председателят на Държавната планова комисия, зам.-министърът на
търговията и зам.-министърът на финансите. С Указ № 562 от 8. XII. 1962 г /ИПНС, бр. 100 от 1962 г./
КТЦ е преобразуван в Комитет по труда и работната заплата при МС
Комитет по туризма при МС /1966-1983/ — създаден с Указ № 920 от 15. XII. 1966 г. /ДВ,
бр. 100 от 1966 г./ на основата на Главно управление по туризма при МС. За по-пълноценно
използуване на благоприятните климатични условия, богатого културно-историческо наследство и
подходящего географско разположение на страната с ПМС № 6 от 6.1. 1948 г. е поставено началото на
организиран международен и вътрешен туризъм със създаването на ДСП «Балкантурист». До 1966 г.
организираният туризъм се ръководи от държавни стопански предприятия /ДСП/ и държавни
стопански обединения /ДСО/.
С ПМС № 9 от 10. III. 1969 г. се утвърждават структурата и предметы на дейност на КТ. В чл.
3 на това постановление се определя статуты на комитета: «КТ осъществява държавната политика в
отрасъла Международен и вътрешен туризъм. КТ има за задача да отговаря за опазването и
оползотворяването на туристическите ресурси, насочва капиталовложенията в отрасъла и контролира
тяхното усвояване, ръководи и контролира дейността на всички предприятия, агенции и бюра, конто
извършват туристическата дейност в страната и чужбина». В кръга на своята компетентност КТ
ръководи, координира и обединява усилията на всички министерства, ведомства, стопански
организации и народни съвети за туристического развитие на страната, участвува в разработката и
разпределянето на плана по валутните приходи и разходи на туризма и контролира изпълнението му.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
137/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Международната дейност е една от основните. През 1968 г. КТ има представителства в 15
страни. Те действуват по план, утвърден от Министерския съвет. Комитетът сключва международни
спогодби за сътрудничество в областта на туризма. КТ има относително устойчива функционална
структура, която през 1970 г. е със следния най-общ вид: Ръководство; Съвет по туризма и Експертен
съвет /съвещателни органи за управление/; Управления — Контрол и координация, Планово-
икономическо и научно-техническо развитие, Външнотуристическа дейност, международни връзки и
кадри, Културномасова и информационна дейност; общи служби — Деловодство, главен юрисконсулт
и др. От 1. III. 1969 г. към КТ е създадена Национална служба за туристическа информация, а от 1
април с. г. — Държавна инспекция по туристическите услуги със задача да контролира качеството на
туристическите услуги, предоставяни от предприятия и организации независимо от ведомствената им
подчиненост.
През 1973 г. КТ е преименуван на Комитет за отдих и туризъм, като задачите, структурата и
основната му функционална компетентност се запазват. През 1977 г. названието му се променя на
Държавен комитет по туризма. Извършват се основни структурни изменения — въвежда се блоковата
структура.
Израз на активната международна дейност и мястото, което заема организираният туризъм в
България, е членството на комитета в редица отговорни международни организации —
Международник съюз на официалните туристически организации, Международната асоциация за
конгреси и конференции, Световната федерация на асоциациите на туристическите агенции и др.
С Указ № 3194 от 25. X. 1983 г. /ДВ, бр. 84 от 1983 г./ дейността по организирания
международен и вътрешен туризъм преминава към създадената Българска асоциация за туризъм и
отдих.
Комитет по химия и металургия /1962-1966/ — създаден с Указ № 528 от 27. XI. 1962 г. на
основание решение на Президиума на Народното събрание за реорганизация на работата и
структурата на Министерския съвет. КХМ е орган на МС за провеждане на правителствената
политика за по-нататъшното развитие на ръководените от него отрасли — цветна металургия и
рудодобив, черна металургия, рудодобив и огнеупорни материали, основна и преработваща
химическа промишленост, нефтопреработваща промишленост и органичен синтез, целулозно-
хартиена промишленост, нерудни изкопаеми, добив на редки метали, нефт и газ и др. Ръководството
на КХМ се осъществява от председател с ранг на министър, подпомаган от зам.-председатели с ранг
на зам.-министри.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
138/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Към КХМ има Колегиум, чийто състав се определя от МС. Колегиумът обсъжда основните
проблеми от дейността на комитета, разглежда най-важните въпроси за развитието на ръководените
от него отрасли. Структурата на КХМ включва управления, отдели и сектори, научноизследователски
и проектантски институти.
КХМ осъществява пряко ръководството на предприятията, научноизследователските и
проектантските институти, осигурява техническия прогрес и внедряването на нова техника, следи за
най-рационалното използуване на наличната техника; осигурява най-ефективно развитие на
производителните сили, най-рационално използуване на производствените фондове, финансовите и
трудовите ресурси в подведомствените му предприятия; осъществява отрасловите, териториалните и
международните производствено-стопански връзки, решава въпросите на специализацията и
концентрацията на производството в ръководените предприятия; участвува в разработките за научно-
техническо сътрудничество по линия на СИВ и отговаря за изпълнението на взетите решения;
ръководи работата по стандартизация, унификация на производството и рационализаторската
дейност; прави целесъобразни прехвърляния на оборотни средства; разглежда, обосновава и
обобщава проектите за годишни и перспективни планове на ръководените от него отрасли;
организира планирането; прави целесъобразни премествания на суровини, материали и резервни
части; организира, ръководи и контролира финансовата дейност; изпълнява функциите на инвеститор
и изпълнител на строителството по стопанския начин; организира школи и курсове за квалификация,
преквалификация и обмен на положителния опит в подчинените предприятия; заедно с профсъюзите
обобщава и отчита социалистического съревнование и новите почини.
С Указ № 538 от 30. VI. 1966 г. КХМ е преименуван в Министерство на химията и
металургията.
Комитет по хранителна промишленост /1963-1966/ — създаден с Указ № 396 от 25. V.
1963 г. /ДВ, бр. 41 от 1963 г./ от реорганизацията на Комитета по лека и хранителна промишленост.
КХП има задача да ръководи и координира дейността на предприятията на хранителната
промишленост и е без ранг на министерство.
КХП ръководи предприятията от захарната, консервната, масленосапунената, винарската и
пивоварната промишленост, зърнените храни, месопромишлеността, млекопреработването, рибното
стопанство и отраслевого предприятие ДМПС «Черноморски солници» — Бургас.
В системата на КХП са включени следните научноизследователски институти и групи:
Научноизследователски институт по консервна промишленост — Пловдив; Научноизследователски
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
139/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
институт по млечна промишленост — Видин; Научноизследователски и технологически институт по
животински продукти — София; Научноизследователски институт по винарска и пивоварна
промишленост — София; Научна група по преработка и съхранение на зърнените храни и
хлебопроизводство — София; Научно-изследователски институт по рибовъдство и риболов — Варна,
и Институт за проучване и проектиране «Хранпроект» — София.
Общото ръководство на КХП се осъществява от председател и зам.-председатели. Като
колективен ръководен орган се създава Колегиум.
С Указ № 538 от 30. VI. 1966 г. /ДВ, бр. 21 от 1966 г./ се преименува в Министерство на
хранителната промишленост.
Комитет по цените при МС/1968-1976; 1986-/ — създаден с Указ № 1156 от 27. XII. 1968 г.
без ранг на министерство /ДВ, бр. 1 от 1969 г./. КЦ се ръководи от председател и зам.-председатели.
Председателят е и зам.-председател на Министерским съвет. Основните въпроси по цените и
ценообразуването се разглеждат от КЦ съвместно с ръководители на министерства и ведомства. За
оперативного ръководство на работата по цените и ценообразуването при комитета се създава Съвет
по цените, в който членуват председателят, зам.-председателите на комитета и началниците на отдели.
Решенията и заповедите за цените са задължителни за министерствата, комитетите,
ведомствата, народните съвети и подведомствените им учреждения, институти, организации и
предприятия. КЦ проучва влиянието на цените върху развитието на производството, потреблението и
жизненото равнище на населението. Прави предложения за изменение на цените съобразно със
задачите в народностопанските планове; разработва и определя изкупни цени на селскостопанските
произведения, цени на дребно на стоки за народно потребление, фабрично-заводски цени, цени на
едро за промишлеността и за вносната промишлена и друга продукция, тарифи и цени на услуги и
ремонта; извършва икономически проучвания и разработки по цените във връзка с работата на СИВ.
Ръководи методически другите органи, на конто е възложено да определят цени, и упражнява контрол
за правилно ценообразуване и спазване на утвърдените цени.
С Указ № 861 от 22. VI. 1976 г. /ДВ, бр. 50 от 1976 г./ КЦ е закрит и дейността му преминава
към Държавния комитет за планиране.
* * *
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
140/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Създаден отново с Указ № 626 от 21. II. 1986 г. /ДВ, бр. 16 от 1986 г/
Консорциум — автономно държавно монополно предприятие за търговия със зърнени
храни /1919-1921/ — създаден на 5. XII. 1919 г. от коалиционного правителство на Ал. Стамболийски
по силата на Закона за търговията със зърнени храни, произведения от тях и за прехраната със задача
да изкупува зърнени храни от производителите, да продава тези храни на чуждите пазари, а с част от
тях да задоволява и нуждите на общините. Като установява монопол върху износа на зърнени храни и
упражнява контрол върху търговията с тях на вътрешния пазар, К. има за задача да ограничи
посредническата печалба на едрите търговци житари и да подпомага изхранването на населението.
Седалището на К. е в София, където се намира и централното му управление, съставено от следните
отдели: Секретариат, счетоводства, Вътрешни покупко-продажби, Външни продажби, Инспекторат и
Информационна служба.
Като негови органи по места функционират агентури и събирателни пунктове. Ръководството
на К. се осъществява от директор, назначен от Министерския съвет, и Управителей съвет, в който
участвуват управителите на Българска народна банка, Българска земеделска банка и Българска
кооперативна банка. Иегов изпълнителен орган е Постоянният комитет. К функционира под контрола
на Народното събрание, което чрез специално учреден Контролен съвет в състав от пет народни
представители следи дейността му. К. е създаден като временно учреждение с пълномощия до 1. VIII.
1920 г. Дейността му обаче продължава и след това. През 1921 г. под натиска на засегнатите търговци
житари и под предлог, че носи загуби на държавния бюджет, с Указ № 40 от 21. IX. 1921 г.
Консорциумът е прекратен. Ликвидацията на запасите продължава до есента на 1922 г.
Конституция на НРБ от 1947 г. — основен закон, уреждащ обществено-политическите и
стопанските отношения, държавното устройство и основните права и задължения на гражданите в
НРБ за периода от 6. XII. 1947 г. до 18. V. 1971 г. К. от 1947 г. е едно от най-големите политически
завоевания на бьлгарския народ, тъй като на нейна основа се завършва изграждането на
социалистического държавно устройство, утвърждават се социалистическите отношения във всички
сфери на обществено-политическия живот и се осигурява възходящото социално-икономическо
развитие на страната ни.
Свикването на Великото народно събрание, което да промени формата на държавното
управление и да внесе демократични промени в Търновската конституция, е обявено като
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
141/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
стратегическа задача още в Програмата на ОФ от 1942 г. По редица външно- и вътрешнополитически
причини след Деветосептемврийската революция се прокламира, ноне формално, възстановяване
действието на демократичната Търновска конституция при запазване на регламентираната от нея
държавна институционна система — Монархическая институт в лицето на Регентството /1944-
1946 г./, Министерския съвет и всички предвидени от нея административни, съдебни и други
държавни органи. На основата на извършените дълбоки промени в характера на обществените
отношения по време на управлението на правителствата на ОФ в състава и взаимоотношенията на
държавните органи фактически се налагат нови конституционни отношения и норми. Въпросът за
тяхното формално утвърждаване става особено актуален във връзка с открития стремеж на
опозиционните партии да спрат и ограничат размаха на революционните промени у нас на основата
на буквата и духа на Търновската конституция. Така конституционният въпрос се превръща в най-
яркия политически вододел, тъй като най-пряко е свързан с основния политически въпрос —
социалистически или буржоазнодемократичен път на развитие.
Ето защо по инициатива на Г. Димитров в отговора на тройного слово като една от най-
важните задачи, стоящи пред Двадесет и шестото обикновено народно събрание, се поставя
свикването на ВНС. В изпълнение на това решение, както и на изричното решение на НК на ОФ от
22. VI. 1946 г., на 26 с. м. XXVI ОНС гласува Закон за допитване до народа за премахване на
монархията и провъзгласяване на Народна република и за свикване на Велико народно събрание. С
провъзгласяването на България за народна република по единодушната воля на народа опозицията е
принудена да снеме основния си политически лозунг — пунктуално спазване на Търновската
конституция.
Публикуваният на 4. X. 1946 г. проект за К. на ОФ, изработен въз основа на проекта на БРП /
к/ от лятото на 1946 г., застава в центьра на откритата политическа борба, съпътствуваща изберите на
27 X. 1946 г. за ВНС /вж. Велико народно събрание от 1946-1949 г./. Осигурила си абсолютно
мнозинство в парламента, БРП /к/ има ръководни позиции и в пропорционално изградената от всички
парламентарии групи Конституционна комисия от 55 членове. Нейната задача е изготвянето на
окончателния текст на проекта за К. От своя страна Конституционната комисия се разделя на 4
подкомисии, конто имат задача да изготвят на основата на проекта на ОФ окончателната редакция на
К. Текстът на първия вариант е публикуван на 15 май, а на 20. V. 1947 г. ВНС започва неговото
обсъждане. На 20 юни с. г. от присъствуващите 366 депутата 302 гласуват «за» и с това проекты е
приет на първо четене.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
142/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Междувременно в международного обстановка и във вътрешнополитическото ни развитие
настъпват сериозни промени. България подписва мирния договор на 10. II. 1947 г. в Париж, след което
е официално призната и от западните сили. Тя определя ясно своето място в лагера на
демократичните страни начело със СССР. В съгласие с решенията, взети от девет водещи
комунистически партии през септември 1947 г. в Полша, по инициатива на БРП /к/ се приема курс
към ускорено и последователно социалистическо преустройство на България. Съществено се изменя
и съотношението на класовите сили в страната след разтурянето за противонародна дейност на
опозиционния БЗНС — НП. С оглед на новосъздадената ситуация по инициатива на БРП /к/ на 26. X.
1947 г. НК на ОФ публикува специална декларация, в която се препоръчва при окончателното
приемане на К. в нея да се внесат редица съществени изменения. Съобразявайки се с декларацията,
Конституционната комисия извършва цялостно редактиране и известно преструктуриране на
конституционния текст. В него са премахнати и последните остатъци от буржоазния парламентаризъм
и се извършва сериозна реорганизация в системата на държавните органи в духа на
социалистическите принципи на държавно устройство. На мястото на едноличния Председател на
народната република се създава колегиалният орган Президиум на Народното събрание, на мястото
на Върховния стопански съвет се създава Държавната планова комисия, както и един нов, типично
социалистически орган — Комисията за държавен контрол. Вместо предвижданото Министерство
на народната култура се създава принципно нов тип орган — Комитет за наука, изкуство и култура,
а някои от стопанските министерства са реорганизирани и преименувани. Изгражда се единна
система от съдилища начело с Върховния съд на НРБ, като Върховният съдебен съвет, Върховният
касационен съд и Върховният административен съд отпадат от съдебната система. Детайлизирана е
дейността на органите на прокуратурата. Допълнени и конкретизирани са членовете, очертаващи
организация™, функциите и взаимоотношенията на местните органи на власт и управление.
След двудневни дебати новата редакция на К. от 1947 г. е приета на второ четене на 30
ноември. Тя е приета окончателно на трето четене чрез поименно гласуване на 4 декември. От всички
375 народни представители присъствуват 364 и всички единодушно гласуват «за». С публикуването й
на 6. XII. 1947 г. тя официално влиза в сила.
К. от 1947 г. е социалистическа по характер, тъй като в нея са залегнали основните принципи
на социалистическата организация на обществото: единството и неделимостта на държавната власт;
ненакърнимостта на народния суверенитет, приматы на представителните органи на държавната
власт над всички останали органи; демократически централизъм в работата на всички държавни
органи и т. н. Същевременно К. от 1947 г. е реална конституция — в нея са отразени съществуващите
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
143/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
обществено-стопански отношения в периода на прехода от капитализма към социализма у нас, т. е.
паралелното сыцествуване на общенародна, кооперативна и частна собственост. В К. от 1947 г. обаче
изрично се посочва, че «Общонародната собственост е главната опора на държавата в развитието на
народното стопанство и се ползува с особена защита», кооперативната е подпомагана и насърчавана,
частната собственост се поставя под общия контрол на държавата, ограничават се сферите и формите
на нейното проявление и се узаконява възможността за нейното частично или пълно
национализиране. В това се проявява една друга особеност на К. от 1947 г. — нейният програмен
характер. Именно на основата на тези конституционни принципи и текстове окончателно се завършва
преходът от капитализма към социализма и се разгръща ускорено и възходящо развитие на България
по пътя на социализма.
К. от 1947 г. подробно регламентира и основните права и задължения на гражданите на НРБ.
С нея се осигуряват широки и без каквито и да са цензови или професионални ограничения
граждански права и свободи за всички български поданици над 18 години. Те могат да бъдат
избиратели и избирали; осигурява се равенството им пред закона и участието им при формирането на
всички представителни държавни органи чрез всеобщо, равно, пряко и тайно гласуване; гарантира се
свободата на вероизповеданието, печата, елового, събранията, митингите и манифестациите,
неприкосновеността на жилището, тайната на кореспонденцията, правого на сдружения и т. н. С К. от
1947 г. се гарантират за пръв път на българските граждани и най-широк кръг от социални права —
политическо и социално равенство на половете, право на труд и почивка, пенсии и социални помощи,
достъпна за всички медицинска помощ и образование и др.
Според К. от 1947 г. върховен орган на държавната власт в НРБ е еднокамерното Народно
събрание, избирано за период от 4 години. Именно като неограничен носител на държавната власт в
нейната пълнота то определя общите насоки на държавното управление, нему са подчинени всички
органи на държавната власт и управление.
То е единственият законодателен орган в НРБ. Само НС може да изменя К., да се произнася за
спазването й и конституционносъобразността на приетите закони; да създава, закрива, слива и
преименува министерствата.
Постоянно действуващият висш орган на държавната власт в НРБ е Президиумы на
Народното събрание. Според К. от 1947 г. той е подчинен, подотчетен и пряко зависим от НС. Висш
изпълнително-разпоредителен орган е МС /правителството/. Той е колегиален орган с обща
компетентност, който осъществява своята дейност в рамките на К., законите и решенията на НС, пред
което отчита цялата своя дейност, а между сесията — пред Президиума на НС.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
144/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Според К. от 1947 г. първоначално се определя двустепенна система на местно
самоуправление, като територията на страната се дели на околии и общини. Народните съвети са
едновременно местни органи на държавно управление и органи на държавната власт, тъй като са
пряко избирани от народа. Техни постояннодействуващи органи са Изпълнителните комитети. К. на
НРБ от 1947 г. служи като нравна основа за довършването на прехода от капитализма към социализма
и изиграва изключително важна роля за създаването и укрепването на социалистическите обществени
отношения у нас. През 60-те години с навлизането на България в етапа на строителство на развито
социалистическо общество редица от нейните постановки, особено в областта на стопанското
устройство, социалните отношения, устройството и функционирането на държавния апарат са
надминати и изживени. Така обективната логика на нашего възходящо развитие налага изработването
на новата Конституция на НРБ от 1971 г.
Конституция на НРБ от 1971 г. — основен закон на Народна република България в периода
на изграждането на развито социалистическо общество, уреждащ обществено-политическото и
икономическото устройство на страната, основните права на гражданите и държавното устройство. В
нея са доразвити основните принципи, залегнали в Конституцията на НРБ от 1947 г., с оглед на
новия етап от изграждането на социалистического общество в страната.
VII конгрес на БКП от 1958 г., отчитайки, че в България окончателно се победили
социалистическите отношения, поставя въпроса за основна редакция на К. от 1947 г., тъй като редица
от нейните постановки са изживели своего време. На основата на тези решения III Народно събрание
през март 1959 г. избира комисия от 33 депутати начело с Д. Ганев, която да изготви проект за
изменения на К. от 1947 г.
През ноември 1961 г. комисията докладва, че поради обема и важността на предлаганите
промени той би следвало да бъде подложен на всенародно обсъждане. Същевременно председателят
на комисията изтьква, че предстоят важни политически и партийни форуми, чиито решения също
трябва да намерят място в новата редакция на К. Съобразявайки се с мнението на комисията, НС не
разглежда проекта за изменение на К. Извършват се някои частни промени /вж. Народно събрание/.
VIII конгрес на БКП, проведен през 1962 г., отчитайки настъпилите дълбоки промени в недрата на
нашего общество, достига до идеята, че трябва да се изработи нова К. на НРБ. В изпълнение на тези
партийни постановки IV НС образува специална комисия от 60 депутати начело с Т. Живков. Поради
сложността на разработваните проблеми комисията не успява да завърши своята дейност до края на
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
145/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
мандата на IV НС. IX конгрес на БКП отново потвърждава извода за необходимостта от нова К. Това
решение е мотивирано в партийните документа с важни икономически и идеологически причини.
Ето защо V НС през март 1968 г. избира своя комисия за изработване на проект за нова К. в
състав от 78 депутата отново под председателството на Т. Живков. В своего първо заседание,
обстояло се на 15. V. с. г., комисията се раздела на 6 подкомисии, конто да изработят проекта за
различии части от новата К. Освен това се избира и редакционна комисия в състав от трима души.
Изработеният от подкомисиите проект е разгледан на специално заседание на парламентарната
конституционна комисия, след което е внесен за разглеждане от Политбюро на ЦК на БКП. Проектът
е обсъден и на специален пленум на ЦК на БКП през март 1971 г., който одобрява основните
положения и излиза с предложение проектът да бъде публикуван за всенародно обсъждане. По
предложение на парламентарната комисия НС публикува проекта за всенародно обсъждане на 30. III.
1971 г. В периода на обсъждането са проведени над 30 000 събрания с участието на повече от 3 млн.
граждани, конто правят над 14 000 предложения за допълнения и подобрения на текста на новата К.
На 28. VI. 1971 г. на специално свое заседание комисията за разработка на проекта разглежда
резултатите и предложенията, постьпили при всенародното обсъждане, и внася редица редакционни
поправки и изменения в членовете на основния закон. Новата редакция на конституционния текст е
одобрена на заседание на V НС и е взето решение приемането на К. да стане чрез референдум. В
проведения на 16. V. 1971 г. референдум от 6 174 635 гласоподаватели участвуват 99,7 на сто, 99,66 на
сто от тях гласуват за приемането на К. На тържествено заседание на V НС на 18. V. 1971 г. въз основа
на категорично изразения вот на народа се провъзгласява приемането на новата К. Сыция ден тя е
публикувана в Държавен вестник и влиза в сила. В К. от 1971 г. последователно са прокарани
принципите, върху конто се изгражда социалистическата организация на обществото: народният
суверенитет, единството на властта, демократическият централизъм, социалистическият
демократизъм, законността и социалистическият интернационализъм. На базата на тези принципи К.
от 1971 г. провъзгласява ръководната роля на БКП в обществото и държавата в тясно сътрудничество с
БЗНС. Качествено нов момент в нея е конституционного уреждане на мястото и ролята на
обществените организации в развитието на страната. В своята дейност държавата и нейните
институции все по-широко се опират на тях. Последователно е прокаран принципът за даване право
на законодателна инициатива на НС на ОФ, ЦС на БПС, ЦК на ДКМС, Управителния съвет на ЦКС.
От една страна, К. от 1971 г. фиксира достигнатото на този етап по отношение на обществено-
политическото и икономическото устройство на страната. В нея са регламентирани държавната /
общенародна/, кооперативната, личната собственост и собствеността на обществените организации;
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
146/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
определено е, че държавата ръководи и планира цялостния обществено-икономически живот,
фиксирани са сфери, в конто тя е извоювала монополно право: външната търговия, промишленото
производство, банковото дело, енергийните източници, горите, транспорты, съобщенията и др.;
посочено е, че държавата може да ограничава или отчуждава всички останали видове собственост
срещу справедливо обезщетение. От друга страна, К. има програмен характер. Това е изрично
упоменато в нейния преамбюл и в конституционния текст: «социалистическата държава съдействува
за прерастването на социалистическото общество в комунистическо». Специално в областта на
икономиката конкретно се посочва, че крайната цел е планомерного й представяне в
комунистическата икономика.
В К. от 1971 г. най-подробно са разгледани правата и задълженията на гражданите в НРБ. В
нея се осигурява широк кръг от традиционните граждански и политически свободи, като се
регламентира: че всички български граждани над 18 години могат да бьдат избиратели и избираеми;
равенство на половете; достьпно и безплатно образование във всички степени, като основного е
задължително; свобода и неприкосновеност на личността и жилището, тайна на кореспонденцията,
свобода на съвестта и изповеданията, на сдруженията, манифестациите, словото и печата.
Като К. от социалистически тип тя осигурява и най-широки социални гаранции и права на
трудещите се. К. от 1971 г. гарантира: закрила на жената майка; особената закрила на младежта;
правого и задължението на труд, почивка и социалното осигуряване на трудещите се; защита на
творческия труд; изграждането на широкодостьпно и безплатно здравеопазване и др. За пръв път в К.
на развитого социалистическо общество са регламентирани ролята и мястото на държавата като най-
важен инструмент за повишаване на общото благоденствие на народа и развитието на обществото. В
нея изрично се посочват главните насоки в развитието на държавата през този период: постоянно
разширяване на демокрацията, усъвършенствуване на организацията и дейността на държавния
апарат, засилване на народния контрол върху държавните органи.
В К. от 1971 г. е изведен като конституционен текст принципы, че държавата е служител на
народа и са очертани основните сфери, в конто тя осъществява тази своя дейност. Върховен орган на
държавната власт в нейната цялост и неделимост според К. от 1971 г. е Народното събрание. То е
върховна представителна институция, изразител на народния суверенитет и неговата воля, на която
всички останали държавни органи в България са подчинени и подотчетни. НС е единственият
законодателен орган на НРБ и само то може да издава закони, да се произнася по спазването на
основния закон, да слива, преименува и създава централните институции — министерствата. Според
К. от 1971 г. Държавният съвет е висш постоянно действуващ орган на държавната власт, който се
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
147/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
формира, отчита и действува под прекия контрол на НС. При изпълнение на своите специфични
функции той осъществява социалистическия принцип за сливане на законодателната и
изпълнителната дейност.
К. от 1971 г. определя Министерския съвет /правителството/ като висш изпълнителен орган
на държавната власт. В своята дейност той осъществява оперативното ръководство на всички сфери
на държавното управление. МС е колегиален орган, който се избира и отчита за своята дейност пред
НС, а между неговите сесии — пред ДС.
Подробно е регламентирана системата на съдилищата и прокуратурата. Начело стоят
Върховният съд и Главният прокурор, конто се избират пряко и се отчитат пред НС. К. от 1971 г.
определя, че в страната се въвежда двустепенна система на административно териториално деление.
Местните органи (народните съвети) съединяват в своята дейност вземането на решения с тяхното
изпълнение. Определя се тяхната йерархичност и взаимовръзки.
Министерски съвет /1879 / — официалното название на правителството в България. Под
това наименование съществува и в трите конституции — от 1879, 1947 и 1971 г.
В Търновската конституция в съгласие с принципите на буржоазната демокрация за деление
на властите се определя, че изпълнителната власт принадлежи на монарха и че всички органи на тази
власт действуват от негово име и под неговия върховен надзор. Ето защо Българският монарх
назначава и уволнява членовете на МС, като определя един от тях за министьр-председател. МС като
колегиален орган под върховното ръководство на монарха упражнява изпълнителната власт и е
отговорен за своите действия пред него и пред Народното събрание. Всички министри са длъжни да
дават отговор на питания и запитвания в НС както всеки поотделно за ресора си, така и за цялостната
политика, която провежда правителството. МС притежава по силата на Търновската конституция и
законодателна инициатива. Има право да внася за разглеждане законопроекта — всеки министър по
съответно ведомство и цялото правителство по общи въпроси.
Правителството се състои от министри, всеки от конто управлява отделно министерство.
Наред с гражданската отговорност членовете на МС носят и политическа отговорност за своите
действия и са подсъдни на специален Държавен съд.
Търновската конституция регламентира и някои извънредни права на МС. Основен момент е
чл. 47, с който се допуска при отсъствие на свикано НС МС под общата отговорност да издава
наредби-закони и разпореждания със силата на закони, с конто да управлява държавата. Тази
постановка е използвана с различна политическа насоченост /вж. Деветнадесетомайски режим/.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
148/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Освен това право на МС са придадени и някои други извънредни длъжности: в случай на
смърт на монарха или при вакантен престол МС поема управлението на страната до свикването на
Велико народно събрание, дава му се право да свиква ВНС в споменатите два случая. При тези
извънредни случаи Конституцията забранява промени в състава на правителството и го задължава да
действува под общата отговорност на всички министри. Поради вътрешната непоследователност на
Търновската конституция в регламентирането на взаимоотношенията между правителството и
останалите висши държавни институции конституционно-парламентарната практика в буржоазна
България допълва и видоизменя приложението на конституционните постановки. Така например
правилото да се избират и назначават първо министрите и впоследствие един от тях да бьде избран от
монарха за министър-председател е валидна само за първите няколко месеца. След това
последователно се налага практиката да се избира първо министьр-председателят, в повечето случаи
водач на политическа партия, а след това той определя съвместно с монарха останалите министри.
Така в бьлгарския конституционно-парламентарен живот се утвърждава партийният принцип на
управление. Проявление на този принцип е и ранното утвърждаване на принципа на политически
блам на правителството от доминиращата политическа партия на НС.
Поради отсъствието на детайлно регламентирани взаимоотношения между МС и НС в
съчетание с изключителното право на монарха да разтуря парламента в България се налага порочната
практика монархът да назначава правителство, което по-късно със силата на политически машинации
да избира удобно НС. По такъв начин изпълнителната власт получава доминираща роля над
законодателната.
След създаването на първото българско правителство на 5. VII. 1879 г. се утвърждава
практиката да се свикват редовни заседания на МС. Те да се ръководят от министьр-председателя,
решенията да се вземат с обикновено болшинство, да се водят протоколи за всяко заседание. В
първите години след Освобождението се поставя началото и на практиката, когато отсъствува
министьр-председателят, заседанията на правителството да се водят от посочен от него министьр.
Налага се практиката при отсъствието на някой министьр неговата длъжност в
правителството да се изпълнява от друг член на МС, въпреки че министерството се управлява от
главния му секретар. Последният може да присъствува в заседанията на правителството само със
съвещателен глас, и то по въпроси от ведомството, което ръководи. Всички тези положения намират
място и в създадения през лятото на 1881 г. Правилник за устройството на МС, който впоследствие е
многократно актуализиран и допълван. Съставът на МС е регламентиран с чл. 161 от Търновската
конституция. Първоначално той е от 6 министерства: Министерство на външните работи и
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
149/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
изповеданията, Министерство на вътрешните работи, Министерство на правосъдието,
Министерство на финансите, Министерство на народната просвета, Военно министерство. В
следващите години са направени няколко промени в броя на тези централни институции /вж. Велико
народно събрание и Приложения/.
В периода на действие на Търновската конституция се извършват три пъти
извънконституционни промени в състава на МС — от Режима на пълномощията,
Деветнадесетомайския режим и от управлението на правителството на ОФ. Това е продиктувано от
конкретните политически нужди.
До 9. IX. 1944 г. към МС се създават и някои помощни звена: в периода на режим на
пълномощията Канцеларията на правителството се слива с Политическия кабинет на княз Ал.
Батенберг, началникът на Кабинета става член на правителството; по-късно при княз Фердинанд
тайният му кабинет работи също в тясна връзка с правителството; като самостоятелен орган в периода
на Втората световна война към правителството се създава Инспекторат на министьр-председателя.
Това са тясно свързаните с правителството помощни институции. Наред с тях обаче се създават в
различии периоди, с различна продължителност и някои дирекции: Дирекция на националната
пропаганда, Главна дирекция за настаняване на бежанците, Дирекция за граждански мобилизация и
др.
След победата на Деветосептемврийското въстание 1944 г. до приемането на Конституцията
на НРБ от 1947 г. ролята на правителството е изключително важна и търпи сериозно развитие.
От 9. IX. 1944 г. до свикването през декември 1945 г. на Двадесет и шестото обикновено
народно събрание МС е по същество най-висшият държавен орган, тъй като Регентството 1944-
1946 г. на практика е лишено от възможността да взема самостоятелни политически решения. С
избирането на XXVI ОНС и впоследствие на Великото народно събрание 1946-1949 г. върховната
власт преминава в ръцете на тези органи, като за първи път в бьлгарската конституционна практика
законодателната власт добива действително доминираща позиция и упражнява най-пряк и директен
контрол върху работата на правителството.
След Обявяването на България за народна република МС действува и изпълнява своите
задачи в най-тясна връзка с новосъздадената институция — Временно председателство на
Народната република.
Последното буржоазно правителство на К. Муравиев /2-8. IX. 1944 г./ налага в
конституционната практика и един нов момент, който се утвърждава и в периода до обявяването на
Конституцията на НРБ от 1947 г. Създава се практиката на министри без портфейл, т. е. такива, конто
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
150/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
не управляват министерства. От 9. IX. 1944 г. се установява пракгиката министьр-председателят да
бъде министър без портфейл.
През 1946 г. се създава и институтът на подпредседателите на МС, а в самите министерства —
постовете на помощник-министрите, конто обаче не са пълноправни членове на МС. С приемането на
социалистическата конституция от 1947 г. се внасят и сериозни промени във функциите и състава на
висшите и централните институции. Принципно по нов начин са очертани съставът, мястото и ролята
на МС като орган в системата на държавната власт и управление. Конституцията определя, че МС /
правителството/ е върховният изпълнителен и разпоредителен орган на държавната власт.
Изхождайки от идеята за единството и неделимостта на държавната власт и върховенството на
НС, законодателите определят, че НС избира, освобождава правителството и може да извършва
промени в неговия състав както персоналии, така и структурни. Единствено НС може да открива,
закрива, слива и преименува министерства. Пред него МС като цяло и отделяйте министри са
отговорки за своята дейност. Те дават отчет и полагат клетва пред него.
Членовете на МС могат и да не бъдат народни представители. Между сесиите на НС
Президиумът на Народното събрание по предложение на министьр-председателя може да извършва
частични промени в състава на правителството и да назначава помощник-министрите.
Контролът върху правителството НС осъществява, приемайки отчетите на МС като
колегиален орган на отделните министри по техните ресори, както и чрез правото на народните
представители да отправят питания и запитвания относно дейността на МС и отделните негови
членове. Конституцията дава на МС правото на законодателна инициатива.
Конституцията регламентира и състава на МС, който включва председателя и
подпредседателите на правителството, конто могат и да не ръководят определен ресор, председателя
на Държавната планова комисия, председателя на Комисията за държавен контрол, министрите и
председателя на Комитета за наука, изкуство и култура. Определя се и първоначалният брой на
министерствата /вж. Приложения/.
Основните правомощия на МС, подробно регламентирани в Конституцията на НРБ от 1947 г.,
са да ръководи държавното управление, като обединява и съгласува работата на отделните централни
институции; да осъществява общото ръководство на външната политика на страната и нейната
отбрана; да взема всички мерки за изпълнение на народностопанския план и държавния бюджет; да
взема мерки за осигуряването на обществения ред и да следи за изпълнението на законите и
останалите актове на държавното управление, да отстоява държавните интереси и да осигурява
закрила на правата на гражданите в НРБ.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
151/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Изрично се дава правото на правителството да взема под свое непосредствено ръководство
известии клонове от управлението на страната, като за целта може да образува комитети, комисии,
съвети, главни дирекции, дирекции, управления и служби, подчинени направо на МС.
Отделните членове на правителството ръководят съответните си ресори въз основа на общата
политика и общите директиви на МС За тази си дейност те носят наказателна отговорност за
нарушения на Конституцията и законите и гражданска — за нанесени вреди на държавата и отделяй
граждани. Нов важен момент в Конституцията на НРБ от 1947 г. е регламентирането на
взаимоотношенията между правителството и органите на държавната власт и управление.
Президиумът на НС има право да отменя всички неправилни решения и разпореждания на МС, а
правителството като колегиален орган може да отменя решения и разпореждания на всеки свой член,
както и незаконосъобразни решения на местните органи на управление. С така очертания кръг от
прерогативи започва да функционира МС в НРБ. Динамиката на социалистическия живот, сериозните
промени в обществената организация, окончателното изграждане на социализма у нас довеждат през
50-те и 60-те години и до някои промени в структурата и вътрешната организация на МС. Тези
промени са извършени в съгласие с духа на Конституцията и допълват заложените в нея принципни
постановки. През април 1956 г. подпредседателите на МС се преименуват на заместник-председатели,
като сред тях се избира и първи заместник-председател на правителството. Длъжността помощник-
министър се преименува в заместник-министър. През ноември 1962 г. като проява на политиката на
обществено-държавното начало в състава на правителството се включват като министри без портфейл
ръководители на научни и обществено-политически институции /вж. Приложения/. За засилване на
оперативността в работата на правителството се създава и Бюро на МС.
С оглед на динамичните промени в различните отрасли на социалното управление
Конституцията на НРБ от 1947 г. предвижда НС по всяко време да извършва промени в структурата на
МС. През различните години в отговор на конкретните нужди на нашето динамично икономическо и
социално развитие се създават, закриват, преименуват, сливат редица централни ведомства /за тези
промени вж. Приложения/.
Като обобщение и в резултат на натрупания опит от работата на МС през 1969 г. е приет
специален правилник за работата и устройството на правителството. С него МС получава
окончателното си вътрешноинституционно устройство и се регламентира в детайли мястото на
правителството в обществено-политическия и стопанския живот на страната. Най-подробно са
регламентирани функциите и правомощията на министьр-председателя. Той осъществява общо
ръководство, координация и контрол върху работата на МС. В правилника са регламентирани правата
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
152/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
и задълженията на зам.-председателите на правителството, на конто се дава правого да съгласуват и
координират работата в отделяй сфери на държавното управление и да решават текущи въпроси по
своя ресор. Според спецификата на работата на отделните централни институции и особеностите на
тяхната дейност те са обособени в три основни групп: функционални, стопанскоотраслови и
нестопански. Тази диференциация е извършена с цел по-ясно да бъдат регламентирани както
взаимоотношенията между самите министерства и централните ведомства, включени в състава на
правителството, така и специфичните взаимовръзки в дейността на всяко едно по ресора му.
Регламентирани са организационните структури на самите министерства и централни
ведомства, връзките и организацията по съответния ресор. С този правилник са регламентирани и
отношенията на правителството като цяло и отделните централни институции с ИК на народните
съвети, с обществените организации — ОФ, БПС, ДКМС и чуждестранните органи и организации.
Конституцията на НРБ от 1971 г. определя напълно правомерно правителството като «висш
изпълнителен орган на държавната власт» и в основни линии препотвърждава правата, задълженията
и кръга на правомощията на МС. Кодифицирайки създадената конституционна практика, в основния
закон изрично се отбелязва, че НС избира председателя на МС и по негово предложение — зам.-
председателите и останалите членове на правителството. Практиката показва изключително
динамичната същност на централните институции и затова новата Конституция не регламентира
точния им брой. Единствено е указано, че НС определя броя, вида и наименованията на ведомствата,
конто са с ранг на министерства.
Дълбока принципна промяна, с която се изменя и фактического положение на МС, е
създаването на Държавния съвет. ДС е тази институция, под чието ръководство и контрол действува
МС и пред която отчита своята дейност в периода между сесиите на НС. Във връзка с това ДС взема
съответните решения за дейността на правителството и неговите членове. Той може да освобождава и
назначава отделяй членове на правителството в периода между сесиите на НС, а при извънредни
случаи — да освобождава министьр-председателя и целия състав на правителството.
В Конституцията на НРБ от 1971 г. детайлно е регламентирана дейността на правителството,
неговото положение, организация и структура. МС решава като арбитьр споровете между министрите
и ИК на народните съвети. Определени са точно видовете нормативни документа, конто
правителството приема — постановления, разпореждания и решения, и видовете нормативни
документа, конто могат да издават министрите и ръководителите на ведомствата с ранг на
министерства — правилници, наредби, инструкции и заповеди. Всички актове се публикуват в
Държавен вестник.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
153/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
След 1971 г. МС продължава в основни линии да следва вътрешната структура и организация,
очертани в предишните години. Най-сериозната промяна е извършена през януари 1986 г., когато са
създадени принципно нови органи на правителството — Стопански съвет, Социален съвет и Съвет за
наука, култура и образование (преименуван през февруари 1986 г. в Съвет за духовно развитие/. Тези
нови институции осъществяват държавното ръководство на определени отрасли и сфери от дейност и
могат да издават решения, конто имат силата на актове на МС. През декември 1986 г. се създава и
Съвет за селско и горско стопанство със същите компетенции. Ръководителите на посочените съвети
са членове на правителството и негови зам.-председатели.
Министерство на архитектурата и благоустройството /1966-1963; 1971-1973/ —
създадено с Указ № 236 от 12. III. 1966 г./ДВ, бр. 21 от 1966 г./. МАБ провежда партийната и
държавната политика в областта на районного териториално планиране, планового изграждане на
населените места — градоустройството, архитектурата, благоустройството, геодезията,
картографията, местната промишленост, комуналното стопанство и държавните имоти. За изпълнение
на основната си задача министерството ръководи проектантските институти и организации;
планирането, изграждането, преустройството и развитието на градовете, селищата от градски тип и
селата, промишлените и културните центрове; развитието на архитектурата; запазването на
недвижимите паметници на културата; развитието на жилищного и културно-битовото строителство,
обзавеждането на жилищните и културно-битовите сгради; внедряването на съвременна санитарка
техника; водоснабдяването и канализацията на населените места; електрификацията, топлофикацията
и газофикацията на селищата; развитието на зеленого строителство в населените места и техните
околности; изграждането и благоустрояването на обекти на вътрешния и международния туризъм и
ДР-
МАБ се ръководи от министър — член на правителството. Към министерството са изградени
и колективни органи за управление — Колегиум и Технически съвет.
МАБ е закрито с Указ № 1156 от 27. XII. 1968 г. /ДВ, бр. 1 от 1969 г./, като се слива с
Министерството на строежите в Министерство на строителството и архитектурата.
* * *
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
154/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Създадено отново с Указ № 8 от 9. VII. 1971 г. при реорганизирането на Министерството на
строителството и архитектурата в МАБ и Министерство на строителството и строителните
материали. Основните му функции и дейност са същите като през периода 1966-968 г.
Управленческата структура също се запазва.
МАБ е закрито с Указ № 106 от 24. VIII. 973 г. /ДВ, бр. 59 от 1973 г./, като се влива в
Министерството на строителството и архитектурата.
Министерство на войната /1911-947/ — създадено от Военното министерство на основата
на изменението на Търновската конституция от И. VII. 1911 г. /чл. 161/. МВ е централно ведомство,
което осъществява военната политика на българската държава. Царят е върховен началник на всички
въоръжени сили в мирно и военно време, а министърът на войната упражнява под негово ръководство
изпълнителната власт по организацията, снабдяването, осигуряването и подготовката на щабовете и
войските. По време на Балканската и Междусъюзническата война 1912-1913 г. и през Първата
световна война 1915-1918 г. начело на Действуващата армия стой главнокомандуващ, който ръководи
всестранно бойната дейност на армията. На МВ съответно се възлагат задачите по подготовката на
запасния личен състав, мобилизирането му и комплектуването на нови подразделения и части във
вътрешността на страната. След като отидат на фронта, тези организационни формирования влизат в
състава на действуващата армия и се подчиняват на главнокомандуващия. Следователно във военно
време най-важните функции по воденето на войната са от компетенцията на главнокомандуващия, а
МВ изпълнява относително по-второстепенни военни задачи. Взаимоотношенията между МВ и
Главного командуване са регламентирани със специален правилник.
След Първата световна война държавите победителки налагат на България тежкия и
несправедлив Ньойски мирен договор /27. XI. 1919 г./. Съгласно военните му клаузи българската
армия трябва да се преустрои в доброволческа, рязко се ограничава численият й състав. Тази
наложена от договора задача се превръща в основна за МВ. Във връзка с изпълнението на договора
правителството на БЗНС подготвя през 1921 г. нов Закон за устройство на войската и пограничната
стража. Според закона МВ е най-висшето военноадминистративно учреждение в страната, чрез което
министърът на войната урежда устройството и управлението на армията и пограничната стража и
управлява всички военни средства на страната. Тъй като законът не е одобрен от държавите
победителки, той е основно преработен и през 1923 г. е приет като Закон за устройството на войската
и пограничната стража на бьлгарското царство, в който задачите на МВ се запазват. Характерно само
за периода на самостоятелното управление на БЗНС е, че министърът на войната е цивилно /
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
155/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
гражданско/ лице. Такава е практиката и в редица големи западноевропейски страни по онова време.
През 1940 г. е приет нов Закон за военните сили. И според него изпълнителната власт по всички
военни въпроси се съсредоточава в МВ. Формулировките на основните задачи на МВ се запазват и в
Закона за военните сили от 1944 г.
Основната вътрешнополитическа задача на МВ е да ръководи дейността на армията за
запазване на буржоазнокапиталистическия обществено-икономически строй и на монархофашизма
като държавно-политическа система. Реакционната роля на МВ изпъква на преден план при
организацията и провеждането на преврата на 9. VI. 1923 г., при ръководенето на военните действия
на армейски части и подразделения за потушаване на Септемврийското въстание през 1923 г. Армията
и симбиозата на МВ с Военния съюз са в основата на преврата от 19. V. 1934 г., след който в страната
се налага трайната тенденция към фашизация на обществено-икономическия живот. МВ участвува
активно във вътрешнополитическия живот на страната и в периода на въоръжената борба на
българския народ 1941-1944 г., като ръководи дейността на армията срещу революционните сили. За
целта в МВ е създадено специално отделение, а в частите и съединенията — специализирани
войскови формирования за борбата с партизанского движение. Държавната жандармерия, създадена
през 1944 г. специално за борбата с антифашистките сили, от юли 1944 г. е включена организационно
в състава на армията, а командуващия жандармерията е пряко подчинен на министьра на войната.
МВ решава и комплекса от задачи за охрана на държавните граници, за осигуряване на
отбраната на държавната територия и съхраняване на държавния суверенитет и националната
независимост. Изпълнението на тези задачи е затруднено от приложенного на военните клаузи на
Ньойския договор, конто не дават възможност за организационно, материално-техническо и
функционално развитие на армията. Въпреки това МВ успешно ръководи действията на войсковите
части по време на т. нар. Петрички инцидент през 1925 г., когато войскови части и съединения на
Гърция нахлуват в страната с цел да окупират райони от нея. Инцидентът е приключен с мирни
дипломатически средства, но все пак проличава подготовката на МВ за отблъскване на чужда агресия.
Сравнително по-добри условия за развитието на Българската армия се създават след 1927 г., когато
Междусъюзническата контролна комисия напуска България. От средата на 30-те години започва
процес на организационно укрепване на българската армия и на снабдяването й с въоръжение и бойна
техника. И след обявяването на войната на САЩ и Англия през декември 1941 г. МВ е върховно
военно ведомство, а през 1941-1944 г. ръководи функциите на армията, свързани с мястото и ролята й
в стратегическите планове на хитлеристка Германия в Югоизточна Европа.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
156/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
След Деветосептемврийското въстание, в което МВ играе значителна роля, то запазва
организационната си структура, но от класов инструмент на буржоазната държава се превръща в
ръководен орган на отечественофронтовската народна армия. Изпълнява важни командни задачи по
време на Отечествената война на България 1944-1945 г. Едновременно с преустройството на армията
в армия от нов, социалистически тип работата на МВ се изпълва с ново съдържание.
МВ претьрпява и редица организационно-структурни промени. С Указ № 1 от 1.1. 1912 г. то
получава следната структура: Канцелария с отделения — Инспекторско, по отбиване на военната
тегоба, по пограничната служба, Адютантска секция; Щаб на армията с Оперативно и
Организационно-строево отделение, Военнокартографски институт, Адютантска секция; Главно
интендантство с Домакинско и Бюджетно отделение, Ветеринарно-ремонтна част, Адютантска
секция; Артилерийска инспекция с инспекторството по въоръжението, Техническо, строево-
домакинско и Строително отделение; Военноинженерна инспекция с Технико-фортификационно,
Строево-домакинско и Строително отделение; Военносъдебна част, Военносанитарна част.
Според закона от 1921 г. структурата на МВ е следната: Щаб на армията, свита на царя,
Канцелария, Артилерийски отдел, Инженерен отдел, Кавалерийски отдел, Пограничен отдел, Главно
интендантство, Бюджетоконтролен отдел, Военносъдебна част, Географски институт, Военен съвет.
Структурата на МВ в закона от 1923 г. в общи линии се запазва същата, като промените са следните:
свитата на царя не влиза в МВ, увеличават се правата на началника на Щаба на армията, отделите са
преименувани в инспекции на родовете войски, а Бюджетоконтролният отдел се трансформира в
Отделение на административните служби. Нови организационни изменения са извършени през 1935 г.
Създадени са Пехотна инспекция, Технически отдел и длъжността помощник-началник на Щаба на
армията. През 1938 г. е формирана Свързочна инспекция.
Съгласно закона от 1940 г. структурата на МВ е следната: Щаб на войската, командувания на
Въздушните, Морските и Трудовите войски, Канцелария, служби — Военноинтендантска, Оръжейно-
снабдителна, Свързочно-снабдителна, Инженерноснабдителна, Военносанитарна, Военносъдебна и
Юрисконсултска. От своя страна Щабът на войската е съставен от инспекции на родовете войски и
Генералния щаб с отдели. През 1941 г. е създадена Инспекция на моторните превозни средства. През
1942 г. е извършена реорганизация на структурата на МВ — създаден е Отдел за доставки и
поддържане, който централизира цялата военноснабдителна дейност за нуждите на армията. Според
новия закон от 1944 г. в пряко подчинение на министьра на войната преминават отделите от Щаба на
войските и командуващите петте армии и I и II корпус.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
157/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
По време на Отечествената война на България структурата на МВ се запазва като цяло, но е
назначен главнокомандуващ и са създадени отдели за връзка със съюзниците от антихитлеристката
коалиция. МВ съществува под това название до 1947 г. когато е преименувано в Министерство на
народната отбрана.
Министерство на външната търговия /1948-1957; 1959-1986/ — създадено със закон на
основата на чл. 39 от Конституцията на НРБ от 1947 г. бр. 279 от 1948 г./. МВТ е пряк
приемник на Министерството на търговията и продоволствието.
МВТ се създава със следните основни задачи: да организира и контролира спазването на
държавния монопол на външната търговия; да организира и управлява външноикономическите
отношения на страната; да осигурява балансового обвързване на плановете за външнотърговския
обмен, като координира, направлява и контролира изпълнението на поставените планови задачи по
износа и вноса; да утвърждава номенклатурата на стоките и услугите на външнотърговските
организации в съответствие с техния предмет на дейност; да съдействува за установяването на
правилни и изгодни договорни връзки между външнотърговските организации и контраагентите им в
страната и чужбина.
Новосъздаденото министерство започва да функционира със следната структура: Централно
ръководство с Кабинет на министьра, общофункционални отдели и отраслови отдели — Търговско-
качествен контрол, Международни панаири и дирекции, Търговска политика и договори, Износ и
Внос.
С ПМС № 13 от 26. II. 1949 г. на МВТ се възлага административного ръководство на следните
държавни външнотърговски предприятия: Български държавен тютюнев монопол,
«Булгарплодекспорт», «Разноизнос», «Българска роза», «Металимпорт», «Химимпорт»,
«Индустриалимпорт», «Хранекспорт». Вносната дейност на ДСП «Петрол» и износната на ДТП
«Яйцецентрала» също се ръководи от МВТ. От 5. X. 1949 г. «Деспред» и ДСП «Балкантурист» също
преминават под ръководството и контрола на министерството.
През 1951 г. към МВТ се обособяват следните нови структурни звена: отделите Цени,
Транспортен, Отчитане на внос-износ; дирекция Митници и Централна контролно-химическа
лаборатория. От 1952 г. в състава му са и отделите Икономическо сътрудничество и икономическа
помощ, Конюнктура и ценови проучвания и Валутен. Към Централното управление през 1952 г. се
създава и Секретариат със задача да подготвя материалите на Колегиума при МВТ, да извършва
проверки на изпълнението на решенията на Министерския съвет, засягащи МВТ, и др. Тази
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
158/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
реорганизация се извършва във връзка със засилването на международната социалистическа
интеграция и създаването на СИВ.
Сред известии минимални промени в названията на отделните структурни единици за периода
1953-1957 г. се откроява създаването на Държавна инспекция по качеството на износните стоки.
Със Закона за сливане и преименуване на някои министерства /ИПНС, бр. 11 от 1957 г./ МВТ
и Министерството на вътрешната търговия се сливат в Министерство на търговията.
* * *
МВТ се създава отново със Закона за изменение на Закона за ускоряване развитието на
народното стопанство, подобряване на материалното и културното положение на народа и
преустройство на държавното и стопанското ръководство /ИПНС, бр. 104 от 1959 г./. Наред с
традиционните задачи на министерството, като ръководството на външноикономическите отношения
и осъществяването на държавния външнотърговски монопол, пред министерството се поставят и нови
задачи. Те са продиктувани от нарастващата роля и значение на социалистическата икономическа
интеграция. МВТ трябва да създава условия за сближаване на икономиката на България и СССР; да
разширява и задълбочава интеграцията със страните — членки на СИВ, за да осигури ефективното
участие на България в международного разделение на труда; да съдействува за по-дейното участие в
международните икономически организации. За целта то трябва да координира работата на
министерствата, ведомствата и стопанските организации при осъществяването на международната
специализация и кооперирането с други страни.
За изпълнение на тези задачи МВТ е упълномощено да води преговори, да сключва търговски
кредитни, платежни, транспортни и други спогодби. То също участвува в съставянето на
перспективните и годишните планове за развитие на външната търговия като неразделна част от
общите държавни планове. МВТ осъществява общото ръководство и контрола върху работата на
българските търговски представители в чужбина, като организира методического ръководство за
усъвършенствуване организацията на труда и управлението във външнотърговските организации.
Вътрешната структура на министерството напълно отговаря на поставените основни задачи.
Традиционните структурни единици, характерни и за предния период, са запазени. През 60-те години
се изграждат и някои нови звена: управление Валутно-финансово и ефективност, отдели — Финансов
контрол и Ведомствен комитет по стандартизация. През 1962 г. управление Митници преминава към
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
159/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Министерството на финансите, като МВТ запазва своята роля при провеждането на митническата
политика на страната.
През 1964 г. управление Търговски договори се разделя на две — за социалистическите
страни и за капиталистическите страни. Създават се и два нови отдела — Ревизионен и
Международни организации и панаири.
С тази си структура МВТ функционира до начал ото на 70-те години, когато в него, както и в
голяма част от останалите централни институции, се извършва реорганизация по блокова структура.
Окончателното изграждане на министерството се извършва с Правилника за организация,
ръководство и контрол на външната търговия /1977 г./. Към МВТ се създават няколко окрупнени
структурни звена по основните направления на дейност: Стратегия и планиране на
външнотърговската дейност; Териториално управление на външнотърговската дейност, Стоково-
отраслово управление на външнотърговската дейност, Организация и управление на
външнотърговската дейност, Управление на единната външнотърговска кадрова система, Управление
на административнообслужващата дейност и контролни звена.
МВТ се закрива с Указ № 221 от 28. I. 1986 г., когато се създава Министерство на
търговията.
Министерство на външните работи /1947 / — създадено на основата на чл. 39 от
Конституцията на НРБ от 1947 г. МВнР е пряк приемник и продължител на Министерството на
външните работи и изповеданията.
МВнР има основна задача да провежда външната политика на НРБ с оглед защитата на
външнополитическите, икономическите, научно-техническите и културните интереси на страната.
Възглавява се от член на правителството — министър.
В НРБ върховното държавно ръководство на външната политика се осъществява от
Народното събрание. Това изрично е допълнено в Конституцията на НРБ от 1971 г. Държавният
съвет като висш постоянно действуващ орган на НС осъществява общото ръководство на външната
политика и представлява НРБ в международните й отношения. Тази дейност за периода 1947-1971 г.
се осъществява от Президиума на Народното събрание. Министерският съвет като висш
изпълнителен и разпоредителен орган на държавната власт организира провеждането, а МВнР
осъществява непосредственото ръководство на външната политика на държавата и координира
дейността на всички ведомства и организации, конто засягат отношенията на България с други
страни.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
160/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Основните му задачи са да защитава интересите на НРБ в областта на международните
отношения, да представлява страната в отношенията й с органите и представителите на други
държави на територията на България и в чужбина; да провежда преговори от името на правителството
с чужди държави; да участвува в международни съвещания и конференции; да подготвя и сключва
двустранни и многостранни договори, спогодби, конвенции и други международни документи, да
следи за изпълнението им; да подпомага други ведомства при осъществяване на задачите и
задълженията, възложени им с тези актове; да защитава правата и интересите на българските
граждани в чужбина /Закон за българското гражданство, 1968 г./; да ръководи дипломатическите и
консулските представителства на НРБ в чужбина /Наредба за трудовоправното положение на
задграничните служители, 1980 г.; Инструкция №1 за консулската дейност, извършвана от МВнР, и
дипломатическите и консулските представителства в чужбина, 1985 г./; да осъществява
дипломатическите и консулските връзки с други държави /Нормативни актове по консулското
обслужване, 1984 г./. МВнР подготвя и практически осъществява официалните визити на български
партийно-държавни и партийно-правителствени делегации в чужбина и на чуждестранни делегации,
държавни ръководители, министри на външните работи и др. в НРБ; провежда протоколни
мероприятия с дипломатическия корпус и чуждестранните кореспонденти; излиза с публикации по
външнополитически въпроси и др.; изучава международного положение, външната и вътрешната
политика на чуждите държави, международните организации и др.; осигурява навременна
външнополитическа информация. Министерството съблюдава осъществяването на законодателството
в НРБ, което се отнася до външните отношения, и оказва съдействие на други ведомства в изпълнение
на техните функции в областта на външните отношения.
НРБ поддържа чрез МВнР дипломатически отношения със 120 държави /1985/.
Ръководни органи на министерството са министър, зам.-министри, гл. секретар и Колегиум —
колективен орган на управление на МВнР. Структурата му включва териториални /политически/
отдели по региони и функционални отдели: Дирекция Единен държавен протокол, Договорен и
нравен, Международни икономически организации, ООН и разоръжаване, Печат, Външнополитическа
информация, Общи международни връзки, Консулски, Културно сътрудничество, Дипломатически
архив и документация и др. Към министерството са и Бюрото за обслужване на дипломатическия
корпус /ПМС № 127 от 20. XII. 1974 г./ и Комитетът по въпросите на бьлгарската православна църква
и религиозните култове /Закон за изповеданията, 1949 г./. До 1950 г. функциите му са изпълнявани от
Дирекцията на изповеданията. От 1950 г. тя става част от системата на МС. На 19. III. 1954 г.
дирекцията е преименувана на Комитет по въпросите на българската православна църква и
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
161/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
религиозните култове. От 19.1. 1957 г. комитетът става отново част от МВнР. Задгранични органи на
МВнР са дипломатически и консулски представителства, представителства на международни
организации, временни специални мисии и делегации за участие в работата на международни
конференции, организации и др.
Министерство на външните работи и изповеданията /1879-1 947/ — създадено с Указ №
23 от 17. VII. 1879 г. на основата на чл. 161 от Търновската конституция. МВРИ е централна
държавна институция за решаване на проблемите на външната политика и духовните въпроси в
българската буржоазна държава. То поддържа връзка с чуждите държави чрез българските
дипломатически представителства в чужбина и чрез представителите на различните страни в
България. Основен проблем, разискван в Учредителното събрание през 1879 г. относно МВРИ, е
дали духовните въпроси да бъдат към Министерството на народната просвета или към външното
министерство.
Мненията се разделят. Надделява второго, като основният мотив е, че българската нация е
разпокъсана по силата на Берлинская договор. Застъпва се становището, че чрез обединението на тези
два ресора /външна политика и духовни въпроси/ ще се координират действията на Българската
екзархия, останала със седалище в Цариград, и свободного българско княжество. Със създаването на
самостоятелна външнополитическа институция на практика се поставя началото на един друг процес
— постепенно премахване на васалитета на Княжество България спрямо Османската империя,
регламентиран също с Берлинския договор. Този процес завършва през 1908 г. с Обявяването на
независимостта.
Така в практиката се оформят и двете първоначални цели на МВРИ — национално
обединение и отхвърляне на васалитета към Османската империя.
МВРИ се създава през юли 1879 г. със следната първоначална структура: министьр, гл.
секретар (изпълняващ и функциите на зам.-министьр/ и три отделения — за връзка с бьлгарските
представителства в чужбина; за връзка с пребиваващите в страната дипломатически агенти, за
духовните дела. Тези отделения се ръководят от началници и подначалници. До края на 1879 г. МВРИ
изгражда и първите български дипломатически агентства в чужбина — в Цариград, Белград и
Букурещ.
В първоначалната институционна дейност на МВРИ се забелязват няколко основни момента.
През 1881 г. се дооформя вътрешната структура на министерството, което се налага и от
прехвърлянето на отделението за пощите и телеграфите от Министерството на вътрешните работи
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
162/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
към МВРИ. През 1883 г. се прави опит за откриване на дипломатическо агентство в Петербург, който
претьрпява неуспех поради конюнктурни политически причини.
С тази структура МВРИ функционира до 1893 г., когато се усъвършенствува вътрешната му
организация със специален правилник. Отделенията добиват следния вид: Политико-
административно, Вероизповедно, за пресата, Драгоманско и Финансово. През 1894 г. се открива и
длъжност началник на кабинета на министьра.
Втората половина на 90-те години на XIX в. се характеризира с ускорено развитие на
структурата на МВРИ. Към министерството се създава телеграфна агенция /1898/, предшественик на
Българската телеграфна агенция. Вследствие на по-благоприятна политическа обстановка се
откриват нови дипломатически представителства — в Петербург /1896/, Париж /1896/, Виена /1896/,
Атина /1896/, Цетина /1897/. В този период се оформя и новата структура на МВРИ, която с малки
промени съществува до 1944 г. Тя се регламентира с Правилник за организация на МВРИ от 1897 г.
Според него министерството има Централно управление със следните по-важни звена: Главно
секретарство, Дирекция за дипломатическа кореспонденция, Политическо отделение, Търговско
отделение и библиотека. Наред с тях функционират и Дипломатически отдел и Отдел на
изповеданията.
Само няколко месеца преди Обявяването на независимостта през 1908 г., т. е. преди
окончателния акт, с който МВРИ изпълнява една от основните си задачи, поставени след 1879 г.,
излиза и единственият Закон за устройството и службите на МВРИ за периода 1879-1947 г. /ДВ, бр.
278 от 1907 г./. С този документ се оформят 6 структурни единици: Кабинет на министьра,
Политически отдел, Консулски отдел, Изповеден отдел, Счетоводство и Архив с библиотека. Така
практически завършва периодът на оформяне на структурата на външнополитическата институция на
българската буржоазна държава.
Важен момент, който е пряк резултат от независимостта, е изграждането на нови
дипломатически представителства в чужбина — в Лондон, Берлин и Рим. Формира се тристепенна
структура на българските посолства в чужбина — тези в Цариград, Виена, Петербург, Париж и
Лондон са първостепенни, в Берлин и Рим — второстепенни, а в останалите балкански столици —
третостепенни.
До започването на Балканската война през 1912 г. в МВРИ се извършват още няколко
структурни промени. Създава се дипломатическо представителство в Брюксел, променят се някои
структурни звена в министерството: службата по печата се преименува в БТА, а към кабинета на
министьра се създава друга служба по печата.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
163/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
След приключването на войните 1912-1918 г. МВРИ във връзка със сключените мирни
договори провежда няколко промени. Създава се отдел Съдебен и по изпълнение на договорите за
мир, който е закрит през 1936 г. и възстановен отново през 1943 г. След Първата световна война към
МВРИ се създава длъжността комисар за връзка с Междусъюзническата контролна комисия, въведена
в България съгласно чл. 130 на Ньойския мирен договор. В този период МВРИ отпуска и средства за
уреждане на духовните дела, за свикване на държавен събор за изменения в устава на Българската
екзархия.
За периода до установяването на Деветнадесетомайския режим МВРИ не претърпява
сериозни промени. През 1936 г. се извършват няколко структурни реорганизации — Отделението за
печата се повишава в ранг на Дирекция по печата със звена за информация и документация, за печата
и БТА; Отделът за изповеданията също става дирекция. Обособява се и Отдел за шифър и тайна
архива.
С тази си структура МВРИ функционира до приемането на Конституцията на НРБ от 1947
г., когато се създава Министерство на външните работи.
Министерство на вътрешната търговия /1948-1957; 1959-1971/ — създадено със закон /
ДВ, бр. 279 от 1948 г./. Всички служби на бившето Министерство на търговията и
продоволствието, включени в сектор Външна търговия, преминават към Министерството на
външната търговия, а Министерството на търговията и продоволствието се преименува в МВТ. МВТ
се създава, за да въведе новата социалистическа организация във вътрешната търговия и
общественото хранене.
Основна цел на МВТ е да организира и подобри снабдяването на населението с хранителни и
индустриални стоки за битови нужди; да централизира и развие дейността по общественото хранене.
МВТ се създава със следната структура: Централно управление; сектори — Закупуване и вътрешна
търговия и продоволствие; отдели — Животински продукта, Зърнени храни и индустриални
суровини, Зеленчуци и плодове, Извъннарядни селскостопански произведения, Хранителни продукта,
Промишлени стоки, Организиране на търговията, общественото хранене и хотелите, Мерки и
измервателни уреди и Контролен.
В структурата на МВТ през 1950 г. настъпват известии промени. Създават се нови отдели:
Търговска инспекция — със задача да контролира търговските предприятия на едро и дребно за
спазване на Наредбата-закон за снабдяването, цените и правилата по търговията; Цени — за
определяне цените на дребно на стоките за народно потребление и фабрично-заводските цени за
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
164/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
производствените предприятия. Централното управление на местната търговия при МВТ, създадено
през 1950 г., ръководи, инструктира и контролира местните градски търговски предприятия и
управления в София, Пловдив, Русе, Варна и Бургас по търговско-организационната и плановата
дейност, обезпечаването на материално-техническото снабдяване, проверка и анализ на техническите
статистически и счетоводни данни; ревизира тяхната дейност и следи за съблюдаването на
държавната и финансовата сметна дисциплина. За периода 1948-1950 г. МВТ има пряка връзка с
Министерството на земеделието, Министерството на промишлеността, Министерството на
комуналното стопанство, ЦКС, отделите Търговия при народните съвети.
С Указ № 686 от 30. XII. 1950 г. /ИПНС, бр. 1 от 1951 г./ се обнародва Законы? за разделяне на
МВТ на две министерства: Министерство на вътрешната търговия и Министерство на доставките и
хранителната промишленост. На новото МВТ се възлага ръководството и контролът на държавната и
кооперативната търговия, общественото хранене и хлебопроизводството.
Основната дейност и задачи на МВТ са да организира, ръководи и контролира вътрешната
търговия — държавна и кооперативно-пазарна, предприятията за обществено хранене,
хлебопроизводството и търговските магазини; да разширява базата за развитие на стокооборота
между града и селото; да подобрява снабдяването на населението. Структурата на МВТ претърпява
сериозни промени. През 1951 г. тя се състои от сектор Продажби и снабдяване, отдели — Хранителни
стоки, Промишлени стоки, Организиране на търговията, общественото хранене, хотелите и
ресторантите, Пласмент и хлебопроизводство, Търговска инспекция, Цени, Централно управление на
местната търговия, Мерки и измервателни уреди и Специална търговия. През 1951 г. дейността по
хлебопроизводството преминава от Министерството на комуналното стопанство и
благоустройството към МВТ. Отдел Пласмент и хлебопроизводство ръководи и координира
снабдяването на производствените предприятия със суровини и материали, капиталното строителство
и капиталния ремонт; осъществява контрол върху предприятията. През 1952 г. са създадени
управления Хлебопроизводство, Пазарна търговия на трудовокооперативните земеделски стопанства,
Ръководство и контрол върху заведенията за обществено хранене към всички ведомства и отдел
Стопански техникуми. През 1953 г. се създава управление Местна търговия със задача да ръководи,
контролира и инструктира местните градски търговски предприятия и стопански управления. От 1956
г. управление Хлебопроизводство преминава от МВТ към Министерството на хранителната
промишленост.
Със Закона за сливане и преименуване на някои министерства и ведомства от 1. II. 1957 г. /
ИПНС, бр. И от 1957 г./ МВТ и Министерството на външната търговия се сливат в Министерство на
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
165/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
търговията.
* * *
МВТ се създава отново с Указ № 573 от 25. XII. 1959 г. /ИПНС, бр. 104 от 1959 г./. Започва да
функционира от 1. I. 1960 г. със следните отраслови структурни единици: Управление Обществено
хранене и отдели — Хладилници и плодохранилища, Цени, Организация на търговията, Хранителни
стоки, Промишлени стоки, Топливо, Амбалаж, Плодове и зеленчуци, Животински произведения,
Държавна търговска инспекция.
През 1967 г. се създават две нови управления — Хлебопроизводство и Организация и
материално-техническа база на търговията, и следните отдели: Научноизследователска и
експериментална работа по амбалажа, Организация и регламентиране на търговията, Отоплителни и
строителни материали, Организация на общественото хранене, Столове, Производствено-
технологически.
През 1968 г. се създава Държавна търговска организация «Обществено хранене», към която
преминават всички отдели на управленията Хлебопроизводство и Обществено хранене. От 1968 г. на
базата на отдел Научноизследователска и експериментална работа по амбалажа към МВТ се създава
самостоятелен Центьр за научноизследователска и експериментална работа по амбалажа. През 1968 г.
от отдел Организация и регламентация на търговията излиза групата по търговската мрежа и се
създава нов отдел Търговска мрежа и техника.
През 1971 г. в дейността на МВТ се извършват нови съществени промени. Създадената през
1968 г. ДТО «Обществено хранене» се разформирова. Към МВТ се създава ново управление —
Търговия на дребно, обществено хранене и хлебопроизводство. С Указ № 8 от 16. VII. 1971 г. /ДВ, бр.
55 от 1971 г./ МВТ и Държавният комитет за битови услуги се обединяват в Министерство на
вътрешната търговия и услугите.
Министерство на вътрешната търговия и услугите /1971-1984/ — създадено с Указ № 8
от 16. VII. 1971 г. /ДВ, бр. 55 от 1971 г./ МВТУ е пряк приемник на Министерството на вътрешната
търговия. То наследява основния кръг от задачи и сферата на дейност на своя предшественик —
ръководи, контролира и планира дейността по вътрешната търговия в страната. Това МВТУ
осъществява чрез вече изградената система от централни и местни институции, развиващи дейност в
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
166/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
кръга на неговата компетентност. За разлика от своите предшественици МВТУ изпълнява преди
всичко координираща роля. Тази нова насока в дейността на министерството е пряк резултат от
политиката на партията и държавата за все по-пълното доближаване на снабдяването, общественото
хранене, битовите услуги към конкретните нужди на населението. Ето защо още през 60-те години
голяма част от тази дейност е предадена на пряко подчинение към народните съвети, създадени са и
нови специализирани организации в областта на снабдяването и услугите. МВТУ осъществява и
методическо ръководство в сферата на своята дейност чрез изработване на научнообосновани норми и
нормативи за най-ефективно използуване на материалните, финансовите и трудовите ресурси. Иегова
задача е проучването на новите тенденции във вътрешната търговия и внедряването на съвременната
техника и автоматизация в тази дейност.
Пряко свързано с новия подход при изграждането на системата на вътрешната търговия е и
присъединяването на битовите услуги към министерството. Така, от една страна, се повишават ролята
и мястото на услугите в общата система на държавния апарат, а от друга, се съдействува за по-
нататыпното усъвършенствуване на координацията и централизацията на тази дейност.
В структурно отношение МВТУ се изгражда на базата на Министерството на вътрешната
търговия с неговите отдели и дирекции. Нов момент е създадената през 70-те години блокова
структура, характерна за почти всички централни институции в този период. В МВТУ се създават:
Разработващ, Координационен, Изпълнителски, Контролен и Обслужващ блок. Именно поради
новите принципни функции, предадени на МВТУ, към него се създават и редица съвети:
Междуведомствен координационен съвет за развитие на вътрешната търговия и битовите услуги,
Експертно-технико-икономически, Правей, Съвет по стандартизация и Експертен съвет по
автоматизирани системи за управление. Нов момент е и изграждането на Национален комплекс
«Вътрешна търговия, туризъм и битови услуги», създаден през 1977 г. като координиращ орган на
вътрешната търговия, туризма и услугите. Неговото ръководство е поверено на министьра на
вътрешната търговия и услугите. Освен МВТУ в неговия състав влизат още Комитеты по туризма и
ЦКС.
През 1980 г. този съвет е разформирован, като МВТУ продължава да изпълнява дейността си
от 1977 г.
Към МВТУ функционират и редица стопански организации на пряко подчинение — ДСО
«Търговия на едро», ДСО «Мототехника и автосервизи», ВТД «Разноизнос», ДСО «Бьлгарско пиво и
безалкохолни напитки», ДСП «Реклама», ДСП «Бюро Естрада», СД «Топливо», ВТП «Коопимпекс»,
Научноизследователски, проектантски и конструкторски институт по битово обслужване и комунално
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
167/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
стопанство, ДСО «Търговско обзавеждане», ДСО «Художествена и сувенирна промишленост», ДСО
«Риба и рибни продукта», Инженерингова организация «Търгинженеринг», ДСО «Валентина»,
Институт за проучване и проектиране, Научноизследователски институт по търговия и обществено
хранене, Центьр за проучване на пазара, Центьр за научни изследвания и експериментална работа по
амбалажа.
МВТУ методически ръководи и всички учебни заведения, подготвящи кадри за сферата на
вътрешната търговия и услугите. МВТУ се закрива с Указ № 3 от 4. I. 1984 г., като се обединява с
Министерството на леката промишленост в Министерство на производството и търговията с
потребителски стоки.
Министерство на вътрешните дела — наименование на Министерството на вътрешните
работи в първите години след Освобождението.
Министерство на вътрешните работи /1879-1911; 1944—1968; 1969-/ — създадено с Указ
№ 23 от 17. VII. 1879 г. на основата на чл. 161 от Търновската конституция под названието
Министерство на вътрешните дела. Основите на МВР в България се полагат в дните на Руско-
турската война през 1877-1878 г. С неговото създаване и изграждане е упълномощен княз В. А.
Черкаски с инструкция от 16. XI. 1876 г. Първият нормативен акт за устройството и дейността на
полицията е Временни правила за устройството на полицията в Княжество България, утвърден от
руския императорски съвет на 5. IX. 1878 г. Почти едновременно с него са изготвени и утвърдени
инструкции, конто са допълнение към Временните правила, за старшите жандарми, за младшите
жандарми и Временно положение за полицейския пристав. Съгласно тези документи полицията се
поставя под ведомството на Вътрешния отдел при Централното управление на императорския
комисар /вж. Временно руско управление/.
Основна задача на МВР е да се грижи за запазване на реда и безопасността на гражданите и за
изпълнение на законите. То е едно от първите министерства, създадени в страната след
Освобождението. Започва да функционира от 5. VII. 1879 г., когато с Указ № 1 е назначен първият
български кабинет и първият министър на вътрешните работи — Т. Бурмов.
Основните сфери на дейност на МВР са вътрешните работи, народното здраве и
ветеринарного дело, което отпада през 1893 г. В началото на МВР са възложени неприсъщи за него
задачи — управлението на пощите, телеграфите и обществените грижи. През 1882 г. отпадат пощите
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
168/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
и телеграфите, а през 1885 г. и обществените дела. През 1886 и 1887 г. ръководен документ на
полицията е Уставът за устройството на полицейската стража, след това Законът за полицията,
утвърден с Указ № 571 от 27. XI. 1889 г. Той е първият Закон за устройството на полицията в
Княжество България. Същият претърпява 3 изменения: първото е утвърдено с Указ № 342 от 20. XI.
1902 г., второто — с Указ № 83 от 8. III. 1902 г. и третото — с Указ № 55 от 30. XI. 1904 г. През 1890 г.
е издаден Правилник за приложение на Закона за полицията. С Указ № 337 от 1. VII. 1880 г. се
поставя началото и на Софийского градско полицейско управление Във връзка с териториалното и
административного нарастване на столицата през 1883 г. се утвърждава Закон за столичната полиция.
Реорганизират се Градоначалството и полицейските участъци с Указ № 463 от 13. XII. 1906 г.
Създават се 3 отделения Административна, Съдебна и Обществена безопасност. С Указ № 108 от 21.
III. 1907 г е направено ново допълнение, като се изготвят и утвърждават 5 правилника, конто са
основа на всички следващи нормативни документа за полицейската служба.
От 1911. г след второто изменение на Търновската конституция МВР се преименува в
Министерство на вътрешните работи и народното здраве /МВРНЗ/.
* * *
Създадено отново на 9. IX. 1944 г. от реорганизирането на МВРНЗ в МВР и Министерство на
народното здраве. След дългогодишна класова борба против капиталистическата експлоатация и
фашистката диктатура на 9. IX. 1944 г. трудещите се под ръководството на БКП и с решаващата
помощ на Съветската армия смъкват монархофашистката власт и установяват властта на ОФ. Поставя
се началото на социалистическата революция в нашата страна. Едновременно с разбиването на стария
фашистки държавен апарат се създават нови държавни органи. Изграждат се и органите на МВР.
Тяхното юридическо оформяне става на 10 IX. 1944 г. с. ПМС № 1, утвърдено с Протокол № 176.
Влизайки в състава на МВР, Народната милиция се явява важен революционен специализиран
изпълнително-разпоредителен орган на държавното управление за гарантиране сигурността и
правовия ред в народнодемократичната държава.
Кадрового комплектуване на милицията се извършва при спазване на класово-партийния
принцип На 15. IX. 1944 г. министърът на вътрешните работи издава заповед № 2808 за назначаване
на лица, конто са натоварени от комитета на ОФ да ръководят администрацията и органите на
Народната милиция. Узаконява се и пълното разгромяване на фашистката полиция. Народната
милиция използува примера и опита на съветските чекиста при решаване на най-отговорните задачи
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
169/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
залавяне, разследване и предаване на Народен съд на лицата, довели страната до Трета национална
катастрофа, създаване на обществен ред, определен от правни норми и правила, който да съдействува
на новия държавен строй в борбата против престьпността. Ръководени от БРП /к/, органите на МБР,
опирайки се на трудещите се, ликвидират контрареволюцията и осуетяват нейните планове. С
Наредба-закон от 16. XI. 1944 г. е поставено отменянето на антинародни и изключителни наказателни
и комплексни закони. Разтурени и обезвредени са фашистките организации, арестувани и предадени
на Народния съд — палачите на народа. Разгромена е буржоазната опозиция, която открито призовава
империалистите към интервенция в България. През 1946 г. са обезвредени контрареволюционните
организации «Цар Крум», «Военен съюз» и «Неутрален офицер», конто си поставят за задача да
извършат военнофашистки преврат. Разгромени са и клоновете на Легионерския център. Прочистена
е армията от фашистки офицери.
За усъвършенствуване организацията и задачите на МБР през периода 1945-1948 г. са приети
редица нормативни документа — Закон за противодържавна защита, Закон за народната милиция,
Закон за граничната милиция, Наредба-закон за пътищата, Закон за защита на народната власт.
Органите на МБР успешно изпълняват всички поставени им задачи в периода на създаване и
утвърждаване на народно-демократичната власт у нас. От 1944 г. до 1952 г. те усилено водят борба
срещу вътрешната контрареволюция и империалистическите разузнавания. В края на 1952 г. успяват
да ликвидират и политическия бандитизъм у нас.
С цялата си по-нататыпна дейност те успешно водят борба и срещу стопанската и
криминалната престьпност, срещу присвояването на материални ценности, срещу нарушителите на
социалистическата законност, за по-добър обществен ред и безопасност на движението, за опазване
на социалистическата и частната собственост от пожари, опазване на държавните граници.
С новия указ за Народната милиция /ИПНС, бр. 25 от 1955 г./ се актуализират задачите и се
вземат допълнителни мерки за предотвратяване, пресичане и разкриване на престьпленията и за
отстраняване на условията за тяхното извършване. След Априлския пленум от 1956 г. под
непосредственото ръководство на ЦК на БКП в звената на МБР са проведени редица мероприятия за
повишаване на партийността в работата, за строго спазване на законността, за непримиримост към
закононарушенията и създаване на все по-подходящи условия за усъвършенствуване на
социалистическата демокрация в страната. През този период е разкрита и разобличена дейността на
голям брой кадрови разузнавачи и чужди агенти. Нанесени са решителни удари срещу опитите за
идеологическа диверсия на империализма. Нов момент в работата на органите на МБР е активного
привличане на обществеността в защита сигурността на страната, охрана на граничите, осигуряване
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
170/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
безопасността на движението, борба с престьпността. Тази дейност на Доброволните отряди на
трудещите се е регламентирана с Постановление на ЦК на БКП и МС № 65 от 9. VIII. 1960 г.
С Указ № 504 от 12. VII. 1965 г. /ДВ, бр. 59 от 1965 г./ от МВР се отдела Комитетът за
държавна сигурност. На 27. XII. 1968 г. те се обединяват отново под наименованието Министерство
на вътрешните работи и държавната сигурност. С Указ № 322 от 5. IV. 1969 г. /ДВ, бр. 28 от 1969
г./ е възстановено наименованието МВР, като се запазват предишните функции и компетенции на
министерството.
Министерство на вътрешните работи и държавната сигурност /1968-1969/ — вж.
Министерство на вътрешните работи.
Министерство на вътрешните работи и народното здраве /1911-1944/ — създадено с
второто изменение на Търновската конституция от 1911 г., като Министерството на вътрешните
работи се преименува в МВРНЗ. Основните компетенции на МВРНЗ са: вътрешните работи —
вътрешното управление /администрацията/, вътрешната сигурност на страната /полицията/ и
«обществените грижи»; народното здраве.
Първоначално Централно управление са наречени всички служби на министерството.
Постепенно Централното управление се обособява като служба, към която спадат преди всичко
Кабинеты на министьра, Бюджетоконтролният отдел и някои служби, конто пряко са ръководени от
Централното управление. Службите при Централното управление не са постоянни, с оглед на
задачите те се променят. До 9. IX. 1944 г. се установява следната структура: Кабинет на министьра,
служба Гражданска мобилизация, Служба по народностните работи, служба Дружества и др.
Кабинеты на министьра движи всички въпроси, конто минават на доклад при министьра,
подготвянето на укази и постановления, издаването на заповеди и окръжни, бележки по докладите на
началниците на отделните управления и дирекции при министерството, взаимоотношенията с
различните министерства и др. Служба Гражданска мобилизация разглежда въпросите за
мобилизацията на отделяй лица и превозни средства, събира сведения за същата цел от различии
предприятия. Службата по народностните работи се занимава със заселването на бежанците,
пограничните инцидента, въпросите около присъединените към България земи по време на Втората
световна война и др. Служба Дружества проучва създадените нови дружества, подработва доклади до
министьра за утвърждаване на уставите им; събира сведения за дейността на дружествата /просветни,
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
171/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
стопански, занаятчийски, благотворителни и пр./. За ръководство на Службата на полицията служи
Законът за полицията, гласуван в края на 1889 г. В началото на 1912 г. съществуващият Правилник за
подготвителния курс на полицейските стражари при Столичною градоначалство е заменен с нов
правилник, изработен от МВРНЗ и утвърден с Указ № 89 от 20. III. 1912 г. През май 1912 г. е издадена
Наредба за разпределение службата на приставите и агентите при Обществената безопасност. При
Обществената безопасност съществуват 5 отдела.
С Указ № 382 от 20. VIII. 1915 г. е утвърден Правилник на полицейските инспектори и
помощниците им при МВРНЗ. За упражняване на надзор от министьра и ревизиране на
подведомствените му учреждения и лица при МВРНЗ е създадена Полицейска инспекция, състояща
се от главен инспектор и инспектори. На 20. VIII. 1915 г. е утвърден Правилник за Полицейската
инспекция при МВРНЗ. Според него инспекторите и техните помощници се назначават с указ по
предложение на министьра. За инспектори се назначават лица, конто имат завършено юридическо или
друго висше образование. През 1918 г. е въведен нов правилник /ДВ, бр. 112 от 1918 г./
През 1919 г. Политическата полиция е отделена и се образува отделение Обществена
безопасност.
На 18. XII. 1921 г. е приет и нов Закон за печата, който е допълнен от Наредба-закон от 12. VI.
1934 г. В него е постановено, че разпространението на вестниците и списанията, конто излизат без
разрешение на надлежната власт, се спира от местната полиция и престьпните деяния по печата се
наказват.
Законът за защита на държавата е утвърден на 25. I. 1924 г./ДВ, бр. 240 от 1924 г./.
Измененията му са обнародвани в ДВ, бр. 278 от 1925 г., бр. 21 от 1935 г. На 6. IX. 1941 г. Третата
извънредна сесия на XXV Обикновено народно събрание приема нов законопроект за изменение и
допълнение на ЗЗД.
През 1925 г. обстановката в страната налага създаването на специална Дирекция на
полицията. В ДВ, бр. 25 от 4. V. 1925 г. е публикуван Закон за администрацията и полицията на
МВРНЗ. Полицията се управлява от директор, непосредствено подчинен на министьра. Дирекцията
на полицията се подраздели на отдел Държавна сигурност, отдел Криминален, отдел
Административна полиция, Учебно подготвително отделение, Отделение за вътрешна служба.
Управлението на полицейската служба в окръзите се извършва от окръжните управители, в
околиите — от околийските началници, а в градовете с градоначалства — от градоначалниците.
Столицата и присъединените към нея села образуват една административно-полицейска единица,
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
172/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
начело на която стон полицейски комендант. Столицата се подразделя на полицейски участъци, като
начело на всеки един от тях стой участъков началник.
В Дирекция на полицията има 3 главни отдела: Административна полиция, Криминална
полиция и Политическа обществена безопасност. Към Административната полиция се отнасят
следните по-важни служби: Адресна, Паспортна, против социални злини, Надзорна, за контрола на
чужденците и др. Административната полиция през 1925-1931 г. се нарича отдел, 1931-1934 г. —
отделение, 1934-1935 г. — отдел, 1935-1936 г. — отделение, 1937-1944 г. — отдел.
Задачите на Криминалната полиция са следните: проследяване на престьпните деяния от
криминален характер, злоупотреби, кражби, убийства и др. без политически подбуди. Към нея през
различните години съществуват следните по-важни служби: Следствена, Идентификационна,
картотека и др. Криминалната полиция през 1925-1926 г се нарича отдел, 1926-1927 г. криминалните
задачи се изпълняват от Отдел за държавна безопасност, 1927-1931 г. — Отдел за държавна сигурност
и криминален, 1931-1932 — отдел Криминален, 1932-1934 г. — отделение Криминално, 1934-1944 г.
— отдел Криминална полиция, който е преименуван за годините 1935-1936 в отделение.
Задачите на Държавната сигурност /политическата полиция/ са да предотвратява
антиправителствената дейност на политическите организации. До установяването на фашистката
диктатура у нас политическата полиция е използувана често за нуждите на политическите борби.
Нейната жестокост и бруталност се проявява в борбата й срещу БКП и другите прогресивни сили в
страната през периода на белия терор и по време на въоръжената борба на бьлгарския народ 1941—
1944 г. Политическата обществена безопасност през 1925-1927 г. се нарича Отдел за държавна
безопасност, 1927-1931 г. — Отдел за държавна сигурност и криминален, 1931-1944 г. — отдел
Държавна сигурност.
Към Дирекция на полицията са и служби, като Учебно-подготвителен отдел за подготовка на
кадри, школи, полицейски училища, Снабдителен отдел, Санитарна служба и др. При Дирекция на
полицията от 1. X. 1928 г. се издава месечно списание «Полицай».
С Указ № 143 от 26. IX. 1934 г. по предложение на министьр-председателя и министьра на
правосъдието се утвърждава Наредба-закон за Дирекция на обновата, която работи в тясна връзка с
МВРНЗ.
Политически досиета се водят от 1924 г. още по времето на Обществената безопасност.
Централната политическа картотека систематизира, подрежда, картотекира и поставя в удобен вид за
бързо използуване материали, резултат от работата на отдел Държавна сигурност. На 12. VI. 1942 г. е
одобрен от директора на полицията Правилник за службите на картотеките и досиетата.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
173/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
По силата на Закона за бюджета на държавата за 1942 г. е създадено отделение «Г» при отдел
Държавна сигурност с главна задача да обединява и направлява дейността на придадените към това
отделение бюра Печат и Дружества.
Със заповед № 6166 от 23. VIII. 1943 г. на директора на полицията при Централно управление
на Дирекция на полицията се учредява Централна осведомителна служба за печата, която има за
задача да предава на вестниците материали, конто очертават цялостната дейност на полицията.
В годините на Втората световна война се извършват още няколко структурни промени в
МВРНЗ. Съгласно Закона за Държавната жандармерия /ДВ, бр. 39 от 1944 г./ се формира Държавната
жандармерия. На 11. II. 1944 г. е одобрен правилник за нейната дейност. Според него Държавната
жандармерия е военно-полицейска организация с военна подготовка и дисциплина. Върховен
началник е министърът. Тя се командува от действуващ офицер с права на командир на дивизия. Той е
пряко подчинен на ръководителя на МВРНЗ. Държавната жандармерия се състои от следните
поделения: Щаб, Интендантство, Санитарна служба, Ветеринарна служба, самостоятелни дружини
/12/ и ядро при Щаба.
Със заповед № 1988 от 7. IV. 1944 г. се създават селски въоръжени групи /Обществената сила/
в местата, където няма полицейски или войскови части. Тяхната основна цел е борба с нелегалните
групи и партизаните. Селските въоръжени групи наброяват от 10 до 30 човека в зависимост от
големината на населеното място, отдалечеността му от по-големите центрове и опасността от
нелегални въоръжени нападения. Всичко това се прави от страна на МВРНЗ поради засилената
антифашистка дейност в страната.
От март 1944 г. е последната реорганизация в системата на МВРНЗ. Надзорът върху
политическата дейност в страната е възложен на Дирекцията на полицията, на главните инспектори и
Централното управление на полицията. Административно-държавната полиция се подразделя на 13
областни полицейски управления, Столично полицейско комендантство, 20 градски полицейски
комендантства и 131 околийски полицейски управления.
Дирекция на полицията се подразделя на 5 отдела: Униформена полиция, Държавна
сигурност, Криминална полиция, Административна полиция, Снабдителен отдел. Към Униформената
полиция се числи и Учебно-подготвителният отдел. В страната съществуват 3 полицейски училища.
Отдел Държавна сигурност се състои от 5 отделения, инспектори и административен персонал. Отдел
Криминална полиция се състои от 3 отделения, инспектори, полицейски следователи, полицейски
служители и административен персонал.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
174/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Административната полиция се състои от две отделения и инспектори. Снабдителният отдел
има грижа за всестранното снабдяване на полицията с оръжие, облекло и други материали и
финансови средства. МВРНЗ се закрива на 9. IX. 1944 г., когато се създават Министерство на
вътрешните работи и Министерство на народното здраве.
Министерство на горите /1948-1951/ — създадено с Указ № 1800 от 29. XII. 1948 г. /ДВ, бр.
307 от 1948 г./ МГ се образува, като се отделя от съществуващото дотогава Министерство на
земеделието и горите и поема всички функции на това министерство по отношение на общото
ръководство на горското стопанство и горската промишленост в страната. Задачите и функциите на
МГ се свеждат до цялостното и общо ръководство на горското стопанство, лова и дивечовъдството,
рибарството и риболова, дърводобива и горската промишленост. Отговаря за състоянието на горите в
страната и за снабдяването на народното стопанство с необходимата дървесина и произведения от нея
съобразно с предвижданията на народностопанския план.
Структурата на МГ през периода е следната: Централно управление; отдели — Кадри,
Контролна инспекция и жалби, Бюджетоконтролен, Планиране, Общ надзор и образование,
Укрепване на пороищата и залесяване, Лов и дивечовъдство, Рибарство, Административно отделение.
Към МГ съществуват следните самостоятелни обединения: «Държавни гори» — за ръководство на
горските стопанства и районните дирекции на горите, ДИО «Горска промишленост» — за
ръководство на дървообработващите предприятия; ДСО «Горстрой» — строителна организация за
извършване на горско строителство, строителство на пътища и сгради «Лесокомплект» —
проектантска организация, ДО «Държавно рибовъдно и риболовно стопанство» — за ръководство на
рибарството в страната включително и морския риболов
Закрива се с Указ № 480 от 20. IX. 1951 г. /ИПНС бр. 76 от 1951 г /, като се образува
Управление на горите и горската промишленост при МС.
Министерство на горите и горската промишленост /1966-1971; 1976-1986/ — създадено
с Указ № 538 от 30. VII. 1966 г. /ДВ бр. 51 от 1966 г / на основата на Закона за преименуване на някои
комитета при Министерския съвет в министерства. Комитетът по горите и горската
промишленост при МС се преименува в МГГП.
Задачите и функциите на МГГП се свеждат до цялостното и общото ръководство на горското
стопанство, лова и дивечовъдството, рибарството и риболова, дърводобива и горската промишленост.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
175/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Провежда правителствената политика и отговаря за състоянието на горите в страната и за
снабдяването на народното стопанство с необходимата дървесина и произведения от нея съобразно с
предвижданията на народностопанския план. МГГП осъществява дейността си чрез управления и
отдели. Структурата му за периода 1966-1971 г. е следната: Ръководство; Експертен съвет;
управления — Контрол и координация, Планово-икономическо, Научно-техническо, Промишленост,
Гори, Лов и рибарство, Външна търговия, международна специализация и координация; отраслови
отдели — Стопанисване и опазване на горите, Залесяване и борба с ерозията, Горски плодни култури,
Технология на дърводобива, Механизация на горскостопанските работи, Защита на природата;
функционални отдели — Административен, Труд, Кадри и др.
С указ № 8 от 9. VII. 1971 г. /ДВ, бр. 55 от 1971 г./ е обнародвано решение за преобразуване на
някои министерства. МГГП се преименува в Министерство на горите и опазване на природната
среда, като към него преминават Държавният съвет по водите, Комисията по запасите, а от
съответните министерства и ведомства — дейността по опазване на водите, почвата и въздуха от
замърсяване.
* * *
Създадено отново с Указ № 861 от 17. VI. 1976 г. на основание Решение за закриване и
преобразуване на министерства и други ведомства /ДВ, бр. 50 от 1976 г./. МГГП е централно
ведомство, което провежда държавната политика в областта на горското и ловното стопанство,
риболовството и горската промишленост. Ръководи се от министър — член на правителството.
Наследява и продължава дейността на Министерството на горите и опазване на природната среда.
В съответствие с функционалната си компетентност министерството ръководи цялостната дейност на
Националния горско-промишлен комплекс, създаден през 1976 г. /ДВ, бр. 73 от 1976 г./.
В областта на горското стопанство МГГП осъществява ръководство и контрол на
устройството, възстановяването и подобряването на състава на горите и земите от държавния горски
фонд, на залесителните и технико-укрепителните мероприятия и озеленяването, а със съдействието на
народните съвети и обществените организации взема мерки за опазване на горите от незаконна сеч и
паша, пожари, болести. С оглед задоволяване потребностите на народното стопанство и населението с
дървесина, дървесни плочи, мебели, целулоза, хартия, дограма, амбалаж и др. министерството
осъществява мероприятия за пълноценна преработка и използуване на дървесината и другите
суровини от горите. По отношение на ловното стопанство и рибарството МГГП управлява и
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
176/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
контролира стопанисването, опазването и използуването на дивеча и рибните запаси в
непромишлените води и увеличаването и обогатяването на видовия им състав.
Ръководни органи: министър, зам.-министри, гл. секретар; Колегиум — колективен орган.
Като държавно-обществен орган към министерството функционира Ловен съвет с участието на
представители и на Българския ловно-рибарски съюз, Националния аграрно-промишлен съюз,
Комитета за опазване на природната среда и др. В МГГП са обособени четири блока: Разработващ,
Изпълнителски, Контролен и Обслужващ. Пряко подчинени на министерството са държавните
стопански организации «Стара планина», «Целулоза и хартия», «Мебел», «Дърводобив и
строителство» — Коми АССР, инженеринговата стопанска организация «Лесокомплект», стопанският
комбинат «Дограма», горскостопанските комбинати, Институтьт за проучване и проектиране на
горского и селското стопанство, специализираният строителен комбинат «Горстрой»,
външнотърговската организация «Лесоимпекс», търговското предприятие «Горснаб», държавните
ловни стопанства, Комплексната опитна станция по лова, лесозащитни, семеконтролни и опитни
станции. МГГП развива широко международно сътрудничество. Поддържа връзки със сродни органи
и организации в чужбина. Участвува в Международния центьр за информация в областта на
земеделието и горите, Постоянната комисия по лека промишленост, Постоянната комисия по селско
стопанство, Постоянната работна трупа по химическа промишленост, Комитета по дървените
материали към Икономическата комисия за Европа на ООН, Европейската комисия за горите към
Международната организация по прехрана и земеделие при ООН, Международната комисия по
тополата и др.
МГГП е закрито с Указ № 943 от 24. III. 1986 г., когато се създава Министерство на
земеделието и горите.
Министерство на горите и опазване на природната среда /1971-1976/ — създадено с Указ
№ 8 от 9. VII. 1971 г. на основание РНС за създаване, преобразуване, разделяне, сливане и
преименуване на министерства и други ведомства /ДВ, бр. 55 от 1971 г./. МГОПС е централно
ведомство, което провежда държавната политика в областта на горското и ловното стопанство,
рибарството и опазването на природната среда. Ръководи се от министър. Възниква на базата на
Министерството на горите и горската промишленост, като към него преминават Държавният съвет
по водите, Комисията по запасите, а от съответните министерства и ведомства — дейността по
контрола за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване. МГОПС осъществява ръководство
и контрол за правилното стопанисване, използуване и опазване на горите и земите от държавния
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
177/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
горски фонд, както и на дивеча и рибата в непромишлените рибностопански води. В неговата
компетентност са съставянето на водностопанския кадастър, ефективното и оптималното използуване
на дървесните и водните ресурси на страната и опазването на околната среда. Към министерството
функционират редица управления — Стопанисване и възобновяване на горите, Лов и рибарство,
Използуване на водните ресурси, Опазване на въздуха, почвата и защита на природните обекти,
Инспекторат за опазване на природната среда и др. Своята дейност по места осъществява чрез
горските стопанства, горскопромишлените комбината и районните инспекции на горите и опазването
на природната среда. МГОПС преустановява своята дейност с Указ № 861 от 17. VI. 1976 г. на
основание РИС, като се създава Министерство на горите и горската промишленост, а с Указ № 873 от
19. VI. 1976 г. /ДВ, бр. 50 от 1976 г./ се образува Комитет за опазване на природната среда при МС.
Министерство на доставките /1953-1956/ — създадено с Указ № 485 от 11. XII. 1953 г. /ДВ,
бр. 100 от 1953 г./. МД е приемник на дейността на Министерството на доставките и държавния
резерв. То е централно ведомство, което осъществява единна политика по доставките и изкупуването
на селскостопанските продукта и суровини.
Основните задачи на МД са да определя цените на селскостопанските продукта и суровини и
да контролира свободната им продажба; да определя начина на облагане и изготвя проектопланове за
задължителни държавни доставки на продукта от растителен и животински произход; да определя
реда и правилата за опазване, стопанисване и използуване на рибностопанските води, да осъществява
контрол по качеството и опазването на зърнените храни, животинските продукта, плодовете,
зеленчуците и индустриалните суровини.
Структурата на министерството през 1954 г. е следната: Централно управление; отдели —
Санитарно-ветеринарен и качествен контрол на производството, Статистически, Зърнени храни,
Животински продукта, Индустриални суровини, Рибарство, Контролно-инспекционен, държавна
инспекция Зърнени храни. Съществени изменения в структурата на МД за периода 1954-1956 г. не
настъпват.
В системата на министерството през 1956 г. влизат и главните управления Зърнени храни и
Тютюнева промишленост; Управленията — Мелници и оризарни, Рибна промишленост,
Месопромишленост, Изкупуване и угояване на добитък, Винпром, Държавно снабдяване и държавен
резерв.
С оглед групирането на хранително-вкусовата промишленост в едно министерство и
обединяването под общо ръководство на сродни дейности с Указ № 502 от 30. XII. 1956 г. /ИПНС, бр.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
178/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
1 от 1957 г./ МД се обединява с част от Министерството на леката и хранителната промишленост в
Министерство на хранителната промишленост.
Министерство на доставките и държавния резерв /1953/ — създадено с Указ № 406 от 8.
X. 1953 г. /ИПНС, бр. 85 от 1953 г./. МДДР се образува на базата на Управление за държавно
снабдяване и държавен резерв и част от Министерството на доставките и хранителната
промишленост. Новосъздаденото министерство е централно ведомство, което осъществява
партийната и държавната политика по доставките и изкупуването на селскостопанските продукта и
суровини. МДДР определя цените на селскостопанските продукта, контролира свободната им
продажба; определя начина на облагане и изготвя проекгоплановете за задължителните държавни
доставки; упражнява контрол по качеството и опазването на селскостопанските суровини и продукта.
С Указ № 485 от 11. XII. 1953 г./ИПНС, бр. 100 от 1953 г./МДДР се преименува в Министерство на
доставките.
Министерство на доставките и хранителната промишленост /1950-1953/ — създадено с
Указ № 868 от 30. XII. 1950 г./ИПНС, бр. 1 от 1951 г./на основата на Закона за разделяне на
Министерството на вътрешната търговия на две министерства: Министерство на вътрешната
търговия и МДХП.
На МДХП се възлага осъществяването на единна политика по доставките и изкупуването на
селскостопански продукта и суровини, ръководството и контролът на доставките и изкупуването,
осъществявани от предприятията на министерството и други ведомства. То подготвя и осигурява
изпълнението на плановете за задължителните държавни доставки, за договорного и свободного
изкупуване на селскостопански произведения, контролира дейността на изкупвателните организации
във връзка с държавните доставки на селскостопански произведения, ръководи и управлява следните
отрасли от хранително-вкусовата промишленост: мелничарство, риболов, рибна промишленост, месо
и месни произведения, манипуляция и преработка на тютюн, спиртна, винена промишленост и др.
МДХП се ръководи от министър и помощник-министри. За решаване на основните задачи на
министерството се създава Колегиум, чийто състав се определя от МС.
В структурно отношение МДХП има Централно управление със съответните функционални
отдели; отраслови структурни единици: Държавна инспекция по опазване на зърнените храни,
Научно-изследователски и технологически институт; Ихтиологична станция, Експертен съвет и
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
179/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
следните отдели: Изкупуване зърнени храни, Изкупуване животински продукта, Плодове, зеленчуци
и индустриални суровини, Риболов и рибарство. На пряко подчинение към МДХП са външните
служби: окръжни и околийски пълномощничества за осигуряване по места изпълнението на задачите
на министерството и районни инспекции по рибарството.
В системата на МДХП са включени и следните обединения и предприятия: ДО «Зърнени
храни», ДСП «Месоцентрала», ДСП «Винпром», Държавен тютюнев монопол, ДИО «Хранителна
индустрия», ДИО «Захарна индустрия», ДИО «Консервна индустрия», ДО «Рибна промишленост».
За изпълнението на основните задачи на МДХП на отрасловите структурни единици се
разпределя следната основна дейност: Държавната инспекция по зърнените храни упражнява
системен и пълен контрол по качеството и опазването на зърнените храни и млечните продукта, за
икономичното изразходване на храните и брашното, за правилната организация на изкупуването, като
осигурява действителната и пълна защита на държавните интереси.
Отдел Изкупуване зърнени храни организира и изработва материали за утвърждаване
категоризацията на населените места по зърнодоставките. Разработва проектоплановете, ръководи и
контролира изпълнението на плановете по зърнодоставките, сеното, свободного изкупуване на
селскостопанските излишъци и др. Отдел Изкупуване животински продукта разработва и подготвя
въпросите, свързани с определяне режима и системата на доставките от животински произход,
добива, преработката и съхранението им.
Отдел Плодове, зеленчуци и индустриални суровини подработва проектопостановленията,
уреждащи режимите по изкупуването и оползотворяването на плодове, зеленчуци и индустриални
суровини. Следи и контролира доставките на договорните култури. Отдел Риболов и рибарство се
грижи за правилното стопанисване на държавния воден фонд. Проучва условията и възможностите за
увеличаване на рибното производство от морето, Дунав и вътрешните води. Ихтиологичната станция,
създадена във Варна като изследователско учреждение с научно-приложен характер под ведомството
на министерството, има за задача да проучва Черно море и крайбрежните езера с цел най-пълното
използуване на техните рибни ресурси.
Експертният съвет при МДХП е създаден в изпълнение на ПМС № 566 от 25. V. 1951 г. и дава
мнение и заключение за одобряване от министьра на проектопрограми, идейни и технически проекта.
МДХП се закрива с Указ № 485 от 11. XII. 1953 г. като преки негови продължители са
Министерството на доставките и държавния резерв и Министерството на леката и
хранителната промишленост.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
180/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Министерство на електрификацията /1951-1957/ — създадено с Указ № 58 от 9. II. 1951 г.
/ИПНС, бр. 12 от 1951 г./. ME е пряк продължител на Министерството на електрификацията и
мелиорацията. На ME се възлага да планира, проучва и проектира всички необходими мероприятия
за развитие на електрификационната дейност в страната. То е отговорно за строежа, експлоатацията,
непосредственото ръководство и техническия контрол на всички енергийни обекти в страната. С
оглед усъвършенствуване организацията на работата и новите изисквания на икономиката се налагат
чести структурни промени в отрасловите отдели на министерството. Така през 1951 г. ръководството
на ME се осъществява от Централно управление, в което са включени Кабинет на министьра,
Секретариат, функционални отдели и два сектора: Капитаино строителство и Експлоатация и
електропромишленост със заводско училище.
От 1952 г се създава сектор Производство, който замена сектора за експлоатация и
електропромишленост. В самите секгори също се извършват промени на отдели.
С Указ № 59 от 3. II. 1957 г. ME се преименува в Министерство на електрификацията и
водното стопанство, като към него преминава управление Водно стопанство от Министерството на
земеделието.
Министерство на електрификацията, водите и природните богатства /1946-1947/ —
създадено с Указ № 3 от 8. III. 1946 г. /ДВ, бр. 59 от 1946 г./. Основна задача на новото министерство е
чрез включените в него главни дирекции, служби и предприятия да изработва и провежда общия
държавен стопански план в областта на електрификацията, водните мероприятия, проучването и
експлоатацията на подземните богатства.
МЕВПБ осъществява дейността си чрез Централно управление, Главна дирекция за
електрификация, Главна дирекция на водите, Главна дирекция на подземните богатства и Главна
дирекция за строежи. Централното управление включва: Кабинет на министьра, гл. секретар,
юрисконсулт и функционални отдели. При Централното управление на министерството действува
специален Технико-стопански съвет. Подобии съвети се изграждат и към главните дирекции. Те са:
Елекгрификационен съвет, Върховен съвет, Минен съвет и Строителен съвет. С тази си структура
МЕВПБ съществува до края на 1947 г., когато на основата на Конституцията на НРБ от 1947 г. се
създават Министерството на електрификацията и мелиорацията и Министерството на мините и
подземните богатства.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
181/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Министерство на електрификацията и водното стопанство /1957-1959/ — създадено с
Указ № 59 от 3. II. 1957 г, /ИПНС, бр. 11 от 1957 г./ на основата на Министерството на
електрификацията. С Указ № 203 от 16. III. 1959 г. /ИПНС, бр. 22 от 1959 г./ се закрива и се влива в
Комитета по промишлеността и техническая прогрес.
Министерство на електрификацията и мелиорацията /1947-1951/ — създадено на
основание на чл. 39 от Конституцията на НРБ от 1947 г. /ДВ, бр. 284 от 1948 г./. МЕМ наследява
част от компетенциите и службите от бившето Министерство на електрификацията, водите и
подземните богатства. Министерството се създава с основна задача: планирането, ръководството и
контролът в областта на електропроизводството, електроснабдяването и водното стопанство. За тази
цел МЕМ трябва да организира строителството, производството и експлоатацията на предприятия и
обекти в страната, конто са в кръга на дейността му.
При създаването си МЕМ има следната структура: Централно управление с Кабинет на
министьра, юрисконсулт, функционални отдели и два основни отраслови сектора —
Електростопанство и водно стопанство. Във връзка с разширяването на дейността на МЕМ и за по-
пълното обхващане на всички направления през 1950 г. се създават нови сектори: Строителство,
Експлоатация и електропромишленост и Хидроложка служба. През 1951 г. всички въпроси на
мелиорацията заедно с изградените структурни единици преминават под ведомството на
Министерство на земеделието. Във връзка с това с Указ № 58 от 9. II. 1951 г. /ИПНС, бр. 12 от 1951
г./ МЕМ се преименува в Министерство на електрификацията.
Министерство на електрониката и електротехниката /1973—1981/ — създадено с Указ
№ 1514 от 13. VIII. 1973 г. /ДВ, бр. 56 от 1973 г./. МЕЕ осъществява партийната и държавната
политика в областта на електрониката и електротехниката и внедряването на нови методи в
електронната промишленост За изпълнение на основната си задача МЕЕ ръководи, организира и
контролира дейността на всички предприятия в областта на електрониката; изработва плановете в
национален мащаб и следи за изпълнението им; отговаря за съчетаването на икономическите и
административните методи при разработването на стратегията и тактиката за развитие на
електрониката, разработва прогнози, концепции и комплексни програми за развитието на отрасъла
съобразно с изискванията на националните цели за обществено-икономическо развитие на страната.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
182/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МЕЕ е ръководено от министьр, зам.-министри и гл. секретар. Като колегиални органи към
министерството са създадени Колегиум, Междуведомствен координационен съвет, Технико-
икономически съвет и др. Към Централното управление са изградени и структурни звена на
функционален и отраслов принцип. МЕЕ активно участвува в работата на СИВ и в организирането на
международните интеграционни връзки.
МЕЕ е закрито с Указ № 1126 от 18. VI. 1981 г. /ДВ, бр. 49 от 1981 г./, като се слива с
Министерството на машиностроенето в Министерство на машиностроенето и електрониката.
Министерство на енергетиката /1973-1984; 1985-1986/ — създадено с Указ № 2335 от 23.
X. 1973 г. /ДВ, бр. 85 от 1973 г./. ME е централно стопанско ведомство, което провежда партийната и
държавната политика в областта на енергетиката и е отговорно за рационалното използуване на
енергията и енергоресурсите на страната. Възглавява се от министьр — член на правителството.
Възниква на основата на Министерството на химическата промишленост и енергетиката. В
съответствие с кръга на своята компетентност ME координира, контролира и ръководи
непосредствено научноизследователската, развойната, конструкгорската и проектантската дейност в
областта на енергетиката; поддържането и експлоатацията на енергийните съоръжения и инсталации
в страната; изграждането на минни и енергийни съоръжения и обекги; добива и преработката на
въглища; проучването, добива и преработката на руди за редки метали; използуването на водните
ресурси за енергийни цели, производството, преноса и разпределението на топлинна и електрическа
енергия; производството на резервни части и елементи за минно и енергийно оборудване, вноса и
износа на въглища и електрическа енергия.
ME осъществява дейността си чрез Централно управление и Държавна инспекция за енергиен
контрол. Като обществено-държавен орган към министерството функционира Координационен съвет
за ефективно използуване на енергоресурсите и енергията. Структурни звена в системата на ME са
стопанските минно-енергийни комбината «Марица-Изток» — Раднево, «Бобов дол» — Бобов дол, «Г.
Димитров» — Перник, «Маришки басейн» — Димитровград, «Балканбас» — Сливен; стопанските
енергийни комбината в София, Пловдив, Русе, Белене, стопанските електропроизводствени
предприятия АЕЦ «Козлодуй», ТЕЦ «Варна», ТЕЦ «Русе», стопанските комбината
«Електроснабдяване» в София, Пловдив, Стара Затора, Варна, Горна Оряховица, Плевен, СК
«Окръжно електроснабдяване» в София, стопанските обединения «Енергоремонт», «Минстрой»,
«Редки метали», дирекцията «Язовири и каскада», ВТО «Енергоимпекс» и др.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
183/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Научного обслужване в областта на енергетиката се осъществява от Научноизследователския
и проектно-проучвателен институт за енергийно строителство «Енергопроект» и Минния
научноизследователски и проектно-конструкторски институт «Минпроект» От 1. VII. 1977 г. всички
дейности по добива, преработката, преобразуването, използуването вноса, износа, преноса и
разпределянето на енергийните ресурси в страната са обхванати в Национален енергиен комплекс,
ръководен от ME. Министерството съществува до началото на 1984 г., когато с Указ № 7 от 4.1. 1984 г.
/ДВ, бр. 4 от 1984 г./ се слива с Министерството на металургията и минералните ресурси и се
образува Министерство на енергийно-суровинните ресурси
* * *
Създадено отново с Указ № 1600 от 18. V. 1985 г. /ДВ, бр. 41 от 1985 г./ с основна задача да
ръководи, координира и контролира рационалното и икономичното използуване на енергията в
страната. Наследява всички основни структури и ресори на предишното ME. С Указ № 943 от 24. III.
1986 г. /ДВ, бр. 25 от 1986 г./ министерството е закрито.
Министерство на енергетиката и горивата /1966-1971/ — създадено с Указ № 538 от 30.
VI. 1966 г. /ДВ, бр. 51 от 1966 г./ Комитетът по енергетиката и горивата е преименуван в
министерство. МЕГ осъществява държавната политика в областта на енергетиката и въглищната
промишленост. Министерството изпълнява своите функции въз основа на законите, указите и
актовете на Народното събрание и решенията на Министерския съвет.
Основните му задачи са да организира и ръководи цялостната дейност по енергетиката и
въглищната промишленост, да осъществява координация и контрол и да прогнозира състоянието и
експлоатацията на енергийните съоръжения и рационалното използуване на електроенергията,
топлоенергията и горивата, да контролира и осигурява безаварийна работа на хидросъоръженията, да
ръководи научноизследователската работа, да ръководи развитието и международного научно-
техническо и икономическо сътрудничество в енергодобива, въглищната промишленост и
експлоатацията на обединените енергийни системи.
С Указ № 8 от 9 VII. 1971 г. /ДВ, бр. 55 от 1971 г./ министерството се закрива, като негов
приемник става Министерството на тежката промишленост.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
184/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Министерство на енергийно-суровинните ресурси /1984-1985/ — създадено с Указ № 7 от
4.1. 1984 г. /ДВ, бр. 3 от 1984 г./ Министерството се ръководи от министър, първи зам.-министър, зам,-
министри и гл. секретар. Колективен орган за управление е Колегиумът. Структурата на
министерството е изградена по направления и дирекции. Основната му дейност са проучване, добив,
преработка обработка и комплексно използуване на енергийно-суровинните ресурси в народното
стопанство заедно със свързаните с това дейности: научноизследователска, проектно-конструкторска,
проектантска, пласментно-снабдителска, вътрешна и външна търговия, внос и износ, транспорт,
ремонт, капитално строителство и др. Министерството контролира и координира дейностите по
ефективното използуване на енергията и суровините, по внедряването на особено важните за страната
нови видове горива и материали, нискоенергоемки и материалоемки технологии и изделия и
упражняване на държавен надзор за изпълнението на партийните и правителствените решения за
икономии на енергийно-суровинни ресурси.
С Указ № 1600 от 18. V. 1985 г. МЕСР се преустройва в Министерство на металургията,
Министерство на снабдяването и Министерство на енергетиката.
Министерство на железниците, пощите и телеграфите /1911-1947/ — създадено на
основата на изменение на Търновската конституция, извършено на И. VII. 1911 г., МЖПТ е
държавно учреждение за координиране на дейността по съобщенията. То се изгражда от две
самостоятелни дирекции — Главна дирекция на пощите и телеграфите /ГДПТ/ и Главна дирекция на
железниците и пристанищата /ГДЖП/. ГДПТ води началото си от май 1879 г. когато са издадени от
Временното руско управление правила за пощите в България. За периода до 1911 г. и обособяването
на МЖПТ дирекцията е последователно към Министерството на вътрешните работи,
Министерството на външните работи и изповеданията, Министерството на обществените
сгради, пътищата и съобщенията. Структурата на ГДПТ, с която влиза в МЖПТ, е създадена през
1906 г. и е следната: главен директор, инспекторат и отделение — Административно, Контролно /за
експлоатацията на пощите, телеграфите и паричните служби/, спестовна каса, Финансово-
материално, Пощенски съобщения и Техническо. В периода на войните ГДПТ не претьрпява
съществено развитие поради обективни причини. В началото на 20-те години се дооформят
структурата и задачите на дирекцията. Създава се и нов ресор — въздухоплаване. Така през 1923 г. е
изградена стабилна структура, която се запазва до края на съществуването на ГДПТ: Инспекторат,
функционални отдели и отраслови отдели /за пощенските, телеграфните и телефонните съобщения, за
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
185/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
паричните преводи и спестовна каса/. През 1924 г. Отделението за въздухоплаване преминава към
друга главна дирекция на МЖПТ.
Нов момент в развитието на ГДПТ е създаването на Служба за радиопредаване и контрол
върху любителските предавания през 1935 г. Оформя се и Радиопрограмна служба в София и
провинцията. До 1936 г. тя има на разположение следния щатен кадър: грима уредници, трима
говорители и значителен брой временни сътрудници. Създава се и длъжността главен програмен
уредник. Първоначално радиото е към Отделението за техническо поддържане, а от 1937 г. се
обособява като самостоятелно отделение при ГДПТ. Главният програмен уредник е с ранг на началник
на отделение. След 9. IX. 1944 г. ГДПТ продължава дейността си като съдействува за развитието на
телеграфните съобщения и поставя началото на планово развитие в областта на пощите телеграфите и
телефоните. Втората основна структурна част на МЖПТ е ГДЖП. До създаването на министерството
с въпросите на железниците и пристанищата се занимават Министерството на вътрешните работи,
Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията, Министерството на
финансите и Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Дирекцията на
железниците оформя своята структура през периода 1906-1908 г. Тя се ръководи от главен директор и
включва Отделение по движението с 3 бюра, Търговско, Счетоводно отделение, Отделение по
поддържането и Материално бюро. В периода на войните 1912-1918 г. ГДЖП стабилизира своята
структура, като се забелязва известна централизация на дейностите. Създава се Експлоатационен
отдел.
През 1920 г. се обединяват двете дирекции — на железниците и на пристанищата. Един от
основните моменти в железопътната политика е свързан с гласуването на Закон за уредба и
управление на Българските държавни железници и пристанища от 1929 г. С този закон бюджеты на
железниците е отделен от държавния. Според него железниците трябва да бъдат в състояние да
покрият разходите си, включително тези и на вложения капитал. Освен това те се задължават да
поемат и изплащането на лихвите и амортизациям на неизплатените заеми за жп. линии, конто до
1929 г. се изплащат от служба Държавни дългове. На ГДЖП се дава свобода да се разпорежда с
приходите и разходите и да решава проблемите, свързани с персонала. С този закон се регламентира
създаването на Върховен жп. съвет, който решава проблемите от принципен характер. Към БНБ се
открива специална текуща сметка, от която се теглят суми само за нуждите на железниците.
В следващото десетилетие жп. експлоатацията е в криза вследствие не само на стопанските
депресии след 1929 г., но и на постоянния напредък на съобщителната техника и появяването на нови
превозни средства. Въпросът за автомобилното съобщение у нас и отношението му към
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
186/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
железопътното се уреждат със специална Наредба-закон за автомобилното съобщение от 1935 г. Тя е
съставена в духа на най-новото европейско законодателство. Главната цел на Наредбата-закон е
системното моторизиране на страната и съгласуване на жп. съобщенията с автомобилните по такъв
начин, че железопътните и автомобилните линии да се допълват, а не да се конкурират. В следващите
години отделните звена, включени в състава на министерството, се развиват и усъвършенствуват, без
съществено да променят своите функции и да излизат от рамките на своите компетенции.
Към 1940 г. ГДЖП се състои от Централно управление и 3 дирекции: Техническа, Финансово-
стопанска и Дирекция на водните съобщения, конто от своя страна се подразделят на отделения.
Централното управление включва юрисконсултство, отделение Административно и социални грижи
за персонала и Бюджетоконтролното отделение.
С победата на Деветосептемврийската революция в нашата страна и настьпилите коренни
преобразувания в обществения и стопанския живот се създават нови условия за развитието на
железопътната политика на страната. С приемането на двегодишния народностопански план се
поставят основите на планового железопътно строителство и транспорт, което се ръководи от
Министерството на железопътните, автомобилните и водните съобщения.
Министерство на железопътните, автомобилните и водните съобщения /1947-1949/ —
създадено на основание чл. 39 от Конституцията на НРБ от 1947 г. МЖАВС ръководи развитието,
строителството и експлоатацията на всички видове транспорт — железопътен, автомобилей и воден.
Конкретните функции на министерството са да се грижи за жп. линиите и жп. гарите; отчуждаване на
имоти — частни и общински; изработване на правилници за международните сточни съобщения
между България и останалите балкански и европейски страни; откриване на нови жп. линии;
закупуване на вагони и резервни части от чужбина; сключване на колективни трудови договори и
определяне нормативи за различните видове работа; доставяне на топливо; назначаване на комисии за
приемане на обекти, поддържане на столове и общежития.
МЖАВС има следната структура: Централно управление с общофункционални отдели, кадри
за вътрешни и международни транспортни въпроси и диспечери; Дирекция на автомобилните
съобщения и Дирекция на водните съобщения.
През периода на съществуването си министерството изработва планове за строежа на АТЦ —
София, транспортния фонд, транспортно-експедиторския контрол, ведомствения автомобилей
транспорт; започва работа за строеж на ферибот между Русе и Гюргево; участвува в работата на VII,
VIII и IX редовни сесии на Дунавската комисия за определяне на тарифи за превоз на стоки по
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
187/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
железниците и водния път между България и други страни; изработва постановления за
електрификация на железниците; утвърждава единни трудови норми за преносните служби в
морските и дунавските пристанища; урежда взаимоотношенията между българските и
чуждестранните въздушни линии.
С Указ № 874 от 22. X. 1949 г. на основание Закона за преименуване на МЖАВС се създава
Министерство на транспорта.
Министерство на земеделието /1948-1957; 1960-1962; 1966-1968/ — създадено с Указ №
1800 от 29. XII. 1948 г. /ДВ, бр. 307 от 1948 г./. Основната задача на М3 е да осъществява върховното
ръководство на земеделскостопанската политика в страната. Конкретен обект на дейността му са
растениевъдството, животновъдството, земеделското образование, горското и ловното дело,
кадастърът на земята, водното дело, санитарно-ветеринарното дело, опитноизследователската работа
по ресора, подготовката на кадри за селското стопанство, земеустройството и сеитбооборотите,
агролесомелиорациите и др.
М3 е създадено със следната структура: Централно управление — Кабинет на министьра и
помощник-министьра, постоянна правителствена комисия за международно сътрудничество по
земеделието и лесовъдството; функционални отдели; земеделски музеи; отдели — Растениевъдство,
Ветеринарно дело, животновъдство, Земеделско образование, Научноизследователско дело,
Планиране, ТКЗС, Земеустройство, кадастър и аграрна реформа; Отделение за дребен земеделски
инвентар и Архитектурно.
През периода на дейност на М3 стават промени в наименованията на някои отдели, а оттам и
в структурата и функциите им. Най-важната промяна през 1949 г. е създаването на Отделение за
оперативна отчетност поради голямата нужда от всекидневни сведения за хода на селскостопанските
работи, необходими за ръководството на министерството и за Министерския съвет. През 1950 г.
отделите Растениевъдство, ТКЗС, Санитарно-ветеринарно дело и Животновъдство стават дирекции.
В началото на 50-те години се преименуват и преструктурират отрасловите отдели за по-
правилното функциониране на министерството. Така през 1951 г. отделите Земеустройство, Аграрна
реформа и Кадастър от структурна част към дирекция Растениевъдство прерастват в самостоятелен
отдел Земеустройство и сеитбообороти, а през 1952 г. се създава отдел Селскостопанска пропаганда.
Една от най-важните задачи, стоящи пред министерството — кооперирането на земята, се
ръководи от дирекция ТКЗС, прераснала в Организационно-кооперативно управление през 1952 г.
През 1955 г. се извършва сериозно структурно преустройство на М3 — окрупняване на отделите.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
188/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Създават се управление Растениевъдство /от дирекциите Растениевъдство и Трайни култури и отдел
Земеустройство и сеитбообороти/, управление Животновъдство и ветеринарно дело /от дирекциите
Животновъдство и Ветеринарно дело/ и управление Селскостопанска пропаганда /от отделите
Международни връзки, Пропаганда, Рационализации и стандарта и Научноизследователски
учреждения/
М3 се реорганизира, като се създава Министерство на земеделието и горите с Указ № 59 от
3. II. 1957 г. /ИПНС, бр. И от 1957 г./
* * *
С Указ № 158 от 29. IV. 1960 г. /ИПНС, бр. 36 от 1960 г./ се отдели Управление на горите от
Министерството на земеделието и горите и се обособява в Главно управление на горите при МС, а
МЗГ се преименува в М3.
Победата на кооперативния строй е едно от най-големите завоевания на политаката на
партията и правителството в утвърждаване на социалистическите производствени отношения у нас. В
условията на ускорено развитие на социалистическата ни икономика след Априлския пленум М3
трябва да съдействува за по-нататыпното развитие на селскостопанското производство и за
подобряването на материалното и културното положение на трудещите се.
М3 се възстановява със следната структура: Централно управление, управление
Растениевъдство, Ветеринарно дело, Механизация и ремонта; отдел Селскостопанска пропаганда и
традиционнее функционални отдели. По-важни постановления, конто разкриват дейността на М3
през този период, са за подобряване работата по ремонта и поддържането на машинно-тракторния
парк; за подобряване работата и разширяване материалнопроизводствената база на икономически
изоставащите ТКЗС от планинските и полупланинските райони в страната; за подобряване битовите
условия на овчарите; за преминаване на ТКЗС към ДЗС; за подобряване градоустройственото
планиране на населените места и увеличаване фонда на обработваемата земя. М3 е закрито с Указ №
528 от 30. XI. 1962 г. /ИПНС, бр. 96 от 1962 г./, като е преобразувано в Министерство на
селскостопанското производство.
* * *
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
189/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
М3 се създава отново с Указ № 236 от 12. III. 1966 г. /ДВ, бр. 21 от 1966 г./ за осъществяване
на върховното ръководство на аграрната политика в страната. Новите задачи и подход в
организацията на нашия икономически живот и реформата в институционното устройство на
държавния апарат, извършвана в средата на 60-те години, налагат и нова структура на М3. Централно
управление с 6 функционални отдела, управление Растениевъдство със 7 отдела — Зърнено
производство, Технически култури, Трайни култури, Зеленчукопроизводство, Торене, Научно-
агрохимическо обслужване на селското стопанство, Напояване; управление животновъдство с 3
отдела — Главна инспекция Племенно дело, Производство и технология на отглеждането и Фуражи и
хранене; управление Механизация и електрификация на селското стопанство с 5 отдела —
Механизация на растениевъдството, Механизация на животновъдството, Нова техника и МИС,
Ремонт и поддържане на автотракторния парк и авторемонт, МТС; управление Организация и
икономика на ТКЗС с 4 отдела — Организация и заплащане на ТКЗС, Икономика и Вътрешно-
стопанско планиране в ТКЗС, Организация на счетоводната и първичната отчетност в ТКЗС,
финансиране и вътрешнофинансов контрол; управление Селскостопанска пропаганда и внедряване на
научните постижения и челния опит с 3 отдела — Внедряване на научните постижения и челния опит,
Съревнование и масова просвета и Технически прогрес; управление Ветеринарно дело с 4 отдела —
Заразни болести, Паразитни болести, Зоохигиена, терапия и профилактика на незаразните болести и
Ветеринарно-санитарен надзор; управление Финансов контрол с 4 отдела — Ревизии на ДЗС, Ревизии
на промишлени предприятия, Ревизии на бюджетни предприятия и учреждения, Ревизии на водного
стопанство; отдели — Растителна защита, Земеустройство, Техническо нормиране на труда, Контрол,
Техническа инспекция.
През 1966 г. към управление Растениевъдство се обособява нов отдел — Напояване; в
управление Финансов контрол се извършва прегрупиране и се откриват нови отдели. Към управление
Механизация и електрификация на селското стопанство през 1967 г. се откриват още 3 нови отдела —
Електрификация и автоматизация на селското стопанство, Планово-производствен и Финансиране на
МТС. През 1969 г. отдел Земеустройство става главна инспекция Борба с ерозията. Закрива се с Указ
№ 1156 от 27. XII. 1968 г. /ДВ, бр. 1 от 1969 г./, като М3 и Министерството на хранителната
промишленост се обединяват в Министерство на земеделието и хранителната промишленост.
Министерство на земеделието и горите /1947-1948; 1957-1960; 1986/ — създадено на
основание чл. 39 от Конституцията на НРБ от 1947 г. /ДВ, бр. 284 от 1947 г./. Задачам на МЗГ е
върховното ръководство на селскостопанската политика в страната. Дейността му обхваща
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
190/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
растениевъдството, животновъдството, земеделското образование, горското и лобното дело, кадастьра
на земята и комасацията, оземляването, увеличаването на работната земя, водното дело,
ветеринарното дело, стопанисването на държавните имоти. Осъществява ръководството по
агротехника, борба с болестите и неприятелите на земеделските растения и осигуряване на високи
добиви от селскостопанските култури. Ръководи и контролира развъдно-подобрителната работа на
всички видове животни. За периода на съществуването си МЗГ осъществява дейността си при
следната структура: Кабинет на министьра и помощник-министьра; постоянна правителствена
комисия за международно сътрудничество по земеделието и лесовъдството; отдели —
Растениевъдство, Животновъдство, Ветеринарно дело, Образование, Научноизследователско дело,
Кооперативно стопанисване на земята, Земеделска техника и МТС, Земеустройство, кадастър и
аграрна реформа, Общ надзор на горите, Залесяване, укрепяване на пороищата и горски мелиорации
и Лов и риболов; Отделение за строителство и поддържане на сгради; Ликвидационна служба за
държавните имоти; земеделски музей.
Отделът Кооперативно стопанисване на земята ръководи кооперирането на дребните и
средните селски стопани в ТКЗС, грижи се за правилното изграждане и укрепването на
кооперативите, за провеждането на социално-културни мероприятия, конто целят да подобрят
трудовите и битовите условия на кооператорите; ръководи и контролира работата по стопанисването и
експлоатацията на държавните, обществените и частните гори, по укрепяването на пороищата и
залесяването, по сечта, обработката и извозването на дървения материал.
През 1948 г. МЗГ издава следните по-важни нормативни документа, конто характеризират
дейността му: Закон за изменение и допълнение на Закона за ТКЗС; Закон за стопанисване и
ползуване на горите; Закон за лова; Закон за изменение и допълнение на Закона за правоползуване на
земеделците от облагите, предвидени в действуващите закони, правилници и наредби, издадени от
МЗГ; Правилник за приложение на Закона за лова.
МЗГ е закрито с Указ № 1800 от 29. XII. 1948 г. /ДВ, бр. 307 от 1948 г./, като се създава
Министерство на горите. Всички служби и предприятия на МЗГ, включени в сектор Гори, с
изключение на дървообработващите предприятия, преминават към Министерството на горите. МЗГ се
преименува на Министерство на земеделието.
* * *
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
191/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Създадено отново с Указ № 59 от 3. II. 1957 г. /ИПНС, бр. И от 1957 г./, като Управлението на
горите и горската промишленост при МС преминава към Министерството на земеделието и се
преименуват в МЗГ.
В основата на новосъздаденото МЗГ е организационната структура на Министерството на
земеделието за периода 1948-1957 г., като в нея се извършват някои структурни промени. Отдел
Земеустройство отпада като самостоятелна структурна част от управление Растениевъдство и се
обособява в самостоятелен отдел. Закрито е управление Селскостопанска пропаганда. Съставящите го
звена са обособени в самостоятелни отдели — Международни връзки, Пропаганда, Рационализации и
стандарти и Научноизследователско дело. Управление водно стопанство отпада като функционално
звено на МЗГ и преминава на самоиздръжка. Създава се нов самостоятелен отдел — Ведомствен
контрол, а отдел Професионални училища преминава към Министерството на просветата и
култпурата. През 1959 г. отдел Рибарство от управление Животновъдство се обособява в
самостоятелна структурна единица.
С Указ № 158 от 29. II. 1960 г. /ИПНС, бр. 36 от 1960 Г./МЗГ е закрито, като на негово място са
създадени Главно управление на горите и Министерство на земеделието.
* * *
Създадено отново с Указ № 943 от 24. III. 1986 г. /ДВ, бр. 25 от 1986 г./. Закрито с Указ № 4443
от 26. XII. 1986 г.
Министерство на земеделието и държавните имоти /1911-1947/ — създадено на основата
на изменението на Търновската конституция през 1911 г.
До този момент дейността на държавата по регулиране и управление на земеделието и
държавните имоти се ръководи от съответни отделения в Министерството на финансите,
Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията и Министерството на
търговията и земеделието.
За периода на своего съществуване МЗДИ претьрпява най-съществена реорганизация, когато
се слива с Министерството на търговията, промишлеността и труда в Министерство на
народното стопанство по време на Деветнадесетомайския режим само за една година, след което
продължава своето съществуване.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
192/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МЗДИ има 6 направления в своята дейност: Селско стопанство, Ветеринарно дело, Гори, Лов
и рибарство, Води и Държавни имоти. Всяко от направленията има своя вътрешна структура —
Централно ръководство, външни /местни/ служби и отделяй учреждения и предприятия.
Първото подразделение на направление Селско стопанство е земеделското производство. От
1912 до 1931 г. то се нарича Отделение за земеделието и отраслите му с главни инспектори по
земеделие, лозарство, винарство, градинарство.
През 1936 г. в МЗДИ се открива Земеделскостопанска дирекция с Отделение за земеделие, а
през 1937 г. дирекцията се трансформира в Земеделскостопански отдел с Отделение за земеделие.
Към това подразделение на селското стопанство функционират и външни служби: областни
земеделски стопанства, дирекции и агрономства, околийски и участькови агрономства. Второто
подразделение на селското стопанство в МЗДИ е за земя, поземлена собственост и заселване. През
1931-1932 г. то се състои от отделения за държавни имоти и вътрешно заселване, а през 1936 г. се
създава Земеделскостопанска дирекция с Отделение за поземлена собственост и комасация. До 1947 г.
следват редица промени в структурата и наименованието на тази дирекция, без те да се отразяват
върху функциите й.
Третото подразделение от това направление на МЗДИ е скотовъдството. То осъществява
задачите си посредством Отделението за земеделие и отраслите му /1912-1913/. От 1914 до 1922 г.
функционира Ветеринарно-скотовъдно отделение със същите компетенции. След 1922 г. основните
проблеми в тази насока отново се разрешават от Отделението за земеделие и отраслите му. През 1936
г. към подразделение скотовъдство се формира Отделение за скотовъдство.
Въпросите на земеделското образование се разрешават от отдел Земеделско стопанство /1937—
1940/ и от Отделение за земеделско образование и подобряване бита на сел ото /1940/.
Последното подразделение на селското стопанство обхваща въпросите на опитното дело. То
се формира сравнително късно /1941/ като основна структурна единица на Дирекцията на
земеделието, скотовъдството и земеделското образование, в която влизат и Отдел за земеделско
производство, Отделение за опитно дело, семепроизводство, растителна защита и агрометеорология.
Второто направление в дейността на МЗДИ е Ветеринарното дело. Неговите въпроси се
ръководят от Ветеринарно отделение — Ветеринарно-скотовъдно /1922-1934/, Ветеринарно-
санитарно /1940-1942/. Към външните служби в това направление се отнасят окръжни, околийски,
погранични и участькови ветеринарии служби, ветеринарно-бактериологични институти, станции,
лечебници. Третото направление на МЗДИ се занимава с горите. Централното му ръководство
включва: Администрация, политика и просвета, Стопанисване и експлоатация на горите, Уредба на
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
193/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
горите и горските строежи, Укрепяване на пороища и залесяване. То не променя структурата си до
1934 г. През следващите години се извършват известии промени в наименованията на отделите и
дирекциите, конто не водят до промени във функциите, правата и задълженията им. През 1937-1939 г.
са открити служби по стопанисване на държавните гори, на общинските, манастирските, училищните,
църковните и частните гори. Външни служби на това направление са лесничействата /технически и
административни, а от 1925 г. — ревирни и административни/, районните и областните горски
инспектори, бюрата за експлоатация на горите, службите по измерване и уредба на горите, службите
за строеж на горски пътища и телефонии линии. През 1912 г. се създават горски разсадници, а през
1926 г. — горски стопанства.
Следващото направление в дейността на МЗДИ е свързано с лова и риболова. Основна
структурна единица, занимаваща се с проблемите на лова от 1912 до 1914 г., е Отделението за горите
и лова, а през 1936 г. — Отделението за горите със специална Служба за лова и риболова. От 1942 г.
до 1944 г. към Дирекцията за горите и лова се обособява Служба за лова и дивечовъдството.
По отношение на втория дял от това направление — риболова, от 1912 до 1922 г. службата се
завежда от Инспекторат по рибарството към Отделението за държавните имоти. През следващия
период 1922-1931 г. същото отделение функционира като Отделение за държавните имоти и
рибарството, а в него през 1931 г. е формиран като самостоятелна единица Инспекторат по риболова.
И тук съществуват т. нар. външни служби — развъдници, станции, училища и др., занимаващи се с
проблемите на лова и риболова.
Въпросите, засягащи водното стопанство, се решават от Отделение за водите /1912-1934/, в
което се развиват служби по хидрография, по водните синдикати, по изучаване на реките, блатата,
язовете, по постройките. От 1921 до 1929 г. функционира и Върховен съвет по водите. След този
период се откриват длъжностите инспектори по хидрографията, постройките и водните синдикати.
Отделението за водите през 1936 г влиза в Дирекцията на горите и водите, към която съществува
самостоятелно бюро Електрификация. През 1941 г. Отделът за водите преминава към Дирекцията за
подобрение и увеличение на работната земя и се открива Бюро за проучване на подпочвените води.
От 1942 г. Отделът за водите е към Дирекцията за земята и държавните имоти.
Външните служби в това направление са районните служби за корекции на реки, построяване
на канали, завеждане на синдикални предприятия, подобрения на блата, поддържане на напоителни и
отводнителни канали. През 30-те години са създадени секционни инженерства по водите и областни
инженери по водите. Шестого направление в МЗДИ е Службата за държавните имоти. От 1912 до
1922 г. тези въпроси се завеждат от Отделение за държавните имоти с бюро за измерването им. От
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
194/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
1922 до 1931 г. сыцествува обединеното Отделение за държавните имоти и рибарството, а през 1932—
1934 г. е отново Отделение за държавните имоти. След редица промени в наименованието на тази
служба през 1920 г. се създава Дирекция за земята и държавните имоти с две служби — по
собствеността на държавните имоти и по използуването им.
Към МЗДИ функционират самостоятелно Строително бюро /1943 г. Архитектурна служба/,
Ликвидационно бюро за трудовите земеделски стопанства, Служба за връзка с Дирекцията за
граждански мобилизация /1941/ и Стопанско отделение, реорганизирано през 1943 г. в Снабдително
отделение.
Издадени са редица закони, конто регламентират дейността на МЗДИ. Законът за
земеделските камари от 17. V. 1912 г. определя, че «за повдигане и подобрение на земеделието и
отраслите му в царството се учредяват земеделски камари». Те са съвещателни тела на МЗДИ и
«подпомагат развоя на земеделското производство чрез разни мерки». Законът за горите от 3. V. 1922
г. /ДВ, бр. 24 от 1922 г./ регламентира общия надзор на горите в България. Законът за практического
рибарско училище, което подготвя рибари специалисти е публикуван с Указ № 7 от 14. III. 1923 г. /ДВ,
бр. 28 от 1923 г./. Към училището са открити и временни практически курсове за запознаване с
морския риболов. С Указ № 72 от 24. IX. 1923 г. /ДВ, бр. 208 от 1923 г./ е утвърден статутьт на
Висшата кооперативна школа. Горската стража като цивилна организация, подчинена на МЗДИ, е
учредена със Закона за горската стража за охрана на държавните гори /Указ № 33 от 6. VII. 1927 г.,
ДВ, бр. 75 от 1927 г./ През 1924-1925 г. влизат в сила Законът за горите /ДВ, бр. 104 от 1925 г./ и
Законът за Ветеринарно-санитарната служба /ДВ, бр. 88 от 1924 г./.
След 9. IX. 1944 г. МЗДИ запазва основните си направления, но с оглед на новите условия са
извършени някои промени През 1945 г. към направление Държавни имоти са създадени Отдел за
държавните имоти и Отдел за използуването на държавните имоти. Същата година е организиране и
Отделение за връщане на еврейските и други имоти, а през 1946 г. — Отделение за придобити
държавни имоти със специални закони. Плановият отдел със своите поделения е формиран през 1945
г.
МЗДИ прекратява съществуването си с приемането на Конституцията на НРБ от 1947 г.
Министерство на земеделието и хранителната промишленост /1968-1979/ — създадено
с Указ № 1156 от 27 XII. 1968 г. /ДВ, бр. 1 от 1969 г./ чрез обединяване на Министерството на
земеделието и Министерството на хранителната промишленост.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
195/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МЗХП се създава за да упражнява върховното ръководство върху растениевъдството,
животновъдството, хранителната промишленост, организацията и контрола на промишленото й
производство, санитарно-ветеринарната дейност, подготовката на кадри за селското стопанство.
Структурата на МЗХП при създаването му е следната: Централно управление — Ръководство,
Секретариат Експертен съвет и Инвестиционен контрол; управления — Координация и контрол с два
отдела, Планово-икономическо с 4 отдела, Растениевъдство с 3 отдела, Животновъдство с два отдела;
Хранителна промишленост с един отдел, Международно сътрудничество с два отдела, Държавни и
земеделски стопанства с два отдела.
През 1970 г. в структурата на министерството се извършват изменения. С ПМС № 24 от 21. X.
1970 г. е утвърден Правилник за създаване на аграрно-промишлени комплекси. В МЗХП се образува
управление АПК. Структурата на министерството претьрпява следните промени: отдел Секретариат
преминава като отдел в управление Координация и контрол на промишленото и селскостопанското
производство; отдел Ветеринарно дело става Дирекция към управление Животновъдство.
През 1971 г. управление Координация и контрол на промишленото и селскостопанското
производство се закрива и се образува управление Организация на селскостопанските предприятия;
управление Растениевъдство е реорганизирано — образува се управление Селскостопанско
производство, а Растениевъдство става дирекция към споменатото управление; управление
Международно сътрудничество става самостоятелен отдел. Към него преминава и Подготовка на
кадри.
Закрито със Закона за закриване на МЗХП и създаване на Националния аграрно-промишлен
съюз с Указ № 652 от 29. IV. 1979 г. /ДВ, бр. 35 от 1979 г./
Министерство на индустрията и занаятите /1946-1950/ създадено с Указ № 3 от 12. III.
1946 г. в резултат на необходимостта от изграждане на цялостно и развито национално промишлено
стопанство /ДВ, бр. 59 от 1946 г./ Започва да функционира от 1. IV. 1946 г.
Основната задача на министерството, свързана с индустриалната и занаятчийската политика
на правителството, е изграждане, ръководство, снабдяване, производствен надзор на индустриалното
стопанство и подготовката на промишлени и технически кадри. Дейността на МИЗ по ръководството
и надзора на занаятчийското производство продължава до начал ото на 1948 г., когато съгласно ПМС
№ 21 от 5. II. 1948 г. службите на отдел Занаяти заедно със съответните кредита по бюджета се
прехвърлят към Министерството на комуналното стопанство и благоустройството. Дирекцията
на професионалното образование и промишлено-техническите кадри, съществуваща към
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
196/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Министерството, през 1948 г. се прехвърля към Министерството на народната просвета. Към МИЗ
остава да съществува отдел Промишлени училища и курсове, който през 1949-1950 г. се преименува в
отдел Фабрично-заводски училища и курсове.
Структурата на министерството с оглед на тогавашните функции е: Централно управление,
Дирекция на индустрията с отдели Лека индустрия и Тежка индустрия /със свои отделения/, служба
Снабдяване на индустрията с материали, отделения Планово и икономическо ръководство на
индустрията, Химическо и техническо изследване на материалите, Занаяти.
През следващите години структурата претърпява промени — предишните отделения се
разширяват в отдели и се създават нови такива. През 1949 и 1950 г. министерството съществува със
следната структура: централни служби, сектори — Производство, План, капитално и индустриално
строителство, Централен промишлено-технологически изследователски институт, отдел Фабрично-
заводски училища и курсове.
През периода февруари 1948-май 1950 г. МИЗ провежда и осъществява индустриалната
политика на правителството на НРБ съобразно с приетия държавен народностопански план.
Дейността му се състои в планиране, ръководство, контролиране и отчитане на промишлено-
производствената дейност и капиталното индустриално строителство и създаване на квалифицирани
промишлено-технически кадри.
С Указ № 85 от 17. II. 1950 г. /ИПНС, бр. 42 от 1950 г./ МИЗ се слива с Министерството на
мините и подземните богатства и се преименува в Министерство на промишлеността.
Министерство на информациями и изкуствата /1945-1947/ — създадено с указ № 205 от
10. IX 1945 г. /ДВ, бр. 219 от 1945 г./. То продьлжава да действува със службите и длъжностните
кредита, конто е имало до това време Министерството на пропагандата. До края на 1945 г. към
МИИ са прехвърлени с Указ № 287 от 30. XI. 1945 г. /ДВ, бр. 290 от 1945 г./ службите Насърчение на
българската наука, литература и изкуства и Културни връзки с чужбина от Министерството на
народната просвета, отдел Радиоразпръскване от Министерството на железниците, пътищата и
телеграфите, Дирекция на печата от Министерството на външните работи и изповеданията с
отделите Културни връзки с чужбина, Документация и служба Информация; Дирекция на
пропагандата /бившата Дирекция на националната пропаганда/. Към МИИ се прехвърлят бюджетите
на цензурата и на фондация «Българско дело» /за производство и разпространение на филми/. На
министьра се дава право в кръга на бюджета да слива, преименува или създава нови структурни
звена. С Указ № 292 от 6. XII. 1945 г. към МИИ се прехвърлят народните музеи и библиотеките от
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
197/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
ведомството на Министерството на народната просвета. По този начин МИИ добива следната
структура: Кабинет на министьра и функционални отдели — Инспекторат, Документация, Печат и
хартия. МИИ осъществява своята дейност чрез три дирекции: Дирекция на печата и пропагандата /
отдел Печат с отделения Информация, Политически печат, Професионално-стопанско движение,
Народно стопанство и отдел Агитация с отделения Политическа агитация, Стопанско-професионална
агитация/, Дирекция на народната култура /с отдели Културно творчество, Културни връзки с
чужбина, Обществено възпитание, За книгата/; Дирекция радиоразпръскване /с отдели Музикален,
Художествен, Осведомителен, Технически, Софийски радиопредаватели, Външни радиослужби —
районни и областей/. Поделения на МИИ са областните инспекции на пропагандата. През 1946 г. в
структурата на МИИ са извършени следните промени: Дирекцията на печата и пропагандата е
преименувана на Дирекция на печата, Дирекцията на народната култура е трансформирана в
Дирекция на изкуствата.
МИИ осъществява своите задачи в тясна връзка с Министерская съвет, политическите
партии от ОФ, младежките организации, творческите съюзи и др.
Министерството е закрито на 11. XII. 1947 г. на основание на Конституцията на НРБ от
1947 г.
Министерство на информациями и съобщенията /1971-1976/ — създадено с Указ № 8 от
9. VII. 1971 г. на основание Решение за създаване, преобразуване, разделяне, сливане и преименуване
на министерства и други ведомства /ДВ, бр. 55 от 1971 г./. МИС е централно ведомство за провеждане
на държавната политика в областта на информацията и съобщенията за обществено ползуване —
пощите, телеграфите, телефоните, радиото и телевизията. Ръководи се от министьр — член на
правителството. Възниква на основата на Министерство на съобщенията и Държавно управление за
информация. В съответствие със своята компетентност МИС ръководи и контролира съобщенията за
обществено ползуване и организира приемането, пренасянето и предаването на писмените пратки и
разпространението на всекидневния и периодичния печат; издаването и пускането в обръщение на
пощенски марки и други пощенски ценни книжа и материали; построяването и използуването за
обществени нужди на телеграфните, телефонните и радиотранслационните централи и мрежи,
предавателните и приемателните радиотелеграфии, радиоразпръсквателни и телевизионни станции,
радиорелейните и космическите връзки; изграждането и използуването на мрежата за предаване на
данни за обществени нужди в рамките на Единната система за социална информация; контрола за
защита на радио- и телевизионните приемания от радиосмущения. Поделения на МИС са
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
198/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
погценските, телеграфните и телефонните станции и другите специализирани предприятия за
съобщения. В областта на информацията към министерството функционират ДСО «Машинна
обработка на социалната информация», Централен институт за научно-техническа, икономическа и
социална информация, Управление Държавен архив и др. МИС преустановява дейността си през 1976
г. с Указ № 861 от 17. VI. 1976 г. на основание Решение за закриване и преобразуване на министерства
и други ведомства /ДВ, бр. 50 от 1976 г./ и е трансформирано в Министерство на съобщенията.
Министерство на комуналното стопанство и благоустройството /1948-1959/ —
създадено съгласно чл. 39 от Конституцията на НРБ от 1947 г. на 1. II. 1948 г. на основата на
Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. То ръководи
градоустройственото изграждане и архитектурного оформяне на населените места, жилищного
строителство, комуналното стопанство и др. Начело на МКСБ стоят министър, който е член на
правителството, и помощник-министри, назначавани от Президиума на Народното събрание по
предложение на Министерския съвет. Основни задачи на МКСБ са да подработва и представя в
Държавния комитет за планиране перспективните, годишните и краткосрочное проектопланове за
мероприятията, конто са му възложени; да ръководи изработването, да одобрява и контролира
изпълнението на различните проекта, планове и техническа документация във връзка с тези
мероприятия; да проучва условията и съдействува за развитието на местната промишленост, за да се
разшири производството на стоки за широко потребление на базата на местните суровини; да
съдействува за развитието и укрепването на художествените занаяти; да утвърждава отчетите и
балансов на предприятията, подчинени на министерството; да изготвя и внася за одобрение
проектозакони, правилници и наредби в пределов на своята компетентност и да следи за тяхното
изпълнение.
МКСБ функционира със следната структура: Управление за градоустройствено и
архитектурно изграждане на населените места с отдели Градоустройство, Архитектура и строителни
материали; Управление за жилищно стопанство с отдели Жилищно строоелство и Капитален ремонт
и експлоатация на жилищни сгради; Управление за комуналното стопанство и благоустройството с
отдели Санитарно-технически и химически, Комунална електрификация; Теплофикация и транспорт,
Комунални предприятия и услуги, Благоустройство; Управление за местна промишленост с отдели —
Производство и услуги, Промишлено снабдяване, Регламентация и подготовка на кадри,
Художествени занаяти. Към МКСБ съществуват и следните самостоятелни отдели: Планиране,
отчетност и капитално строителство, Административен, Юридическо бюро и др.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
199/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
През 1957 г. към министерството преминава Главно управление на пътищата и то се
преименува в МКСБ и пътищата. Със закона за ускоряване развитието на народното стопанство,
подобряване на материалното и културното положение на народа и преустройство на държавното и
стопанското ръководство от 12. III. 1959 г. МКСБП се закрива.
Министерство на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата /1957-
1959/ — вж. Министерство на комуналното стопанство и благоустройството.
Министерство на културата /1954-1957/ — създадено с Указ № 26 от 6. II. 1954 г., като се
обединяват Комитетът за наука, изкуство и култура, Комитетът за кинематография, Комитетът
за радиоинформация, Главната дирекция на издателствата, полиграфическата промишленост и
търговията с печатни произведения и Главного управление на трудовите резерви. МК е орган на
държавното управление и работи в тясно сътрудничество с творческите съюзи и масовите
организации. Осъществява правителствената политика за възпитание на трудещите се в
социалистически дух.
МК ръководи ВУЗ, научните и културните институти; води борба за пълно преодоляване на
буржоазната идеология и изграждане на национална по форма и социалистическа по съдържание
култура; ръководи, контролира и подпомага учебните заведения по изкуствата; подпомага работата на
работниците на изкуствата; ръководи драматичните и оперните театри, оркестрите, ансамблите,
цирковете и др., осигурява развитието на филмовото изкуство по пътя на социалистическия реализъм;
ръководи и контролира фотографското дело; ръководи радиоинформацията в страната; ръководи
непосредствено и чрез своята мрежа по места културно-просветните институти, библиотеките,
музеите, отдиха и културата и др.; осъществява ръководството на художествената самодейност; чрез
ръководените от него издателства и полиграфически предприятия осигурява разпространението на
научна и художествена литература и отпечатването на учебници, вестници и списания.
Ръководи се от министьр с представителни функции, член на Министерская съвет и зам.-
министри, назначавани от МС по предложение на министьра, конто пряко ръководят и контролират
текущата работа на управленията, дирекциите, отделите и учрежденията в секторите, конто завеждат.
Съществуват Колегиум към Кабинета на министьра и отдел Културни връзки с чужбина с особен
статут, който осъществява приложение™ на културните спогодби с други държави.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
200/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
При създаването си МК има следните основни управления: Висше образование — утвърждава
учебните планове и програми на ВУЗ, бюджета и разпределението на младите специалиста; Изкуство
— ръководи и контролира дейността на театри, опери, творчески съюзи, ВУЗ по изкуствата;
Кинематография — ръководи и контролира вноса, производството и разпространението на филми;
Културно-просветни институти и художествена самодейност — ръководи и контролира читалищата,
библиотеките, художествената самодейност, музеите, опазването на паметниците на културата,
отделите Култура при народните съвети; Радиоинформация — осъществява ръководство и контрол на
Българското радио, неговите програми и провинциалните радиостанции; Издателства, полиграфия и
търговия с печатни произведения — ръководи държавните издателства, полиграфическата
промишленост и разпространение на печатайте произведения; Методическо ръководство на
техникумите — одобрява създаването, учебните планове и разпределението на специалистите;
Трудови резерви — ръководи и контролира училищата и школите за трудови резерви.
В структурата на МК са и общофункционалните отдели на централно подчинение.
Министерството внася редица нормативни актове за разглеждане в МС и Народното
събрание. Осъществява политаката на ЦК на БКП и МС за повишаване културното равнище на
народа, за усвояване методите на социалистическия реализъм, популяризация и внедряване на
съветския опит в културната сфера и т. н.
С Указ № 59 от 1. II. 1957 г. /ИПНС, бр. 11 от 1957 г./ МК се слива с Министерството на
народната просвета в Министерство на просветата и културата.
Министерство на леката промишленост /1951 1953, 1956 1959, 1966-1984/— създадено
с Указ № 480 от 20. IX. 1951 г /ИПНС, бр. 76 от 1951 г./ от разделянето на Министерството на
промишлеността на Министерство на тежката промишленост и МЛП. Главна задача на МЛП е да
ръководи и контролира текстилната, металообработващата, мебелната, кожарската, кожухарската,
обувната, каучуковата, порцелановата, фаянсовата и стькларската промишленост. То организира и
ръководи изкупуването на суровините за памучната, вълнената и копринената промишленост.
Под ведомството на МЛП са следните държавни индустриални обединения /по-късно
управления/: «Памучна индустрия», «Вълнена индустрия», «Копринена, ленена и конопена
индустрия», «Металообработване», Мебелна индустрия», «Кожарска и каучукова индустрия»,
«Текстилни влакна», «Порцеланово-фаянсова и стъкларска индустрия», централните
научноизследователски технологични институти и Централния научноизследователски текстилен
институт.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
201/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
С Указ № 485 от 11. XII. 1953 г. /ИПНС, бр. 85 от 1953 г./ МЛП и Министерството на
доставките и хранителната промишленост се реорганизират в Министерство на леката и
хранителната промишленост и Министерство на доставките.
*	* *
С Указ № 502 от 30. XII. 1956 г. /ИПНС, бр. 1 от 1957 г./ управленията на хранителната
промишленост, консервната и захарната индустрия заедно с предприятията на хранителната
промишленост от Министерството на леката и хранителната промишленост преминават към
новообразуваното Министерство на хранителната промишленост. Основните функции и задачи на
МЛП са да организира произвеждането на качествени и разнообразии стоки за народно потребление,
да задоволява нуждите на производството и износа от изделия на леката промишленост. През 1957 г.
всички предприятия на шивашката конфекция заедно с управленията минават под ръководството на
МЛП.
През с. г. под ведомството на министерството преминава цялата местна промишленост заедно
с управление Местна промишленост, която дотогава е към Министерството на комуналното
стопанство, благоустройството и пътищата. Към МЛП се връща и управление Текстилни влакна.
Структурата на МЛП, съобразена с неговите основни задачи и дейност, е следната: Кабинет на
министьра, Секретариат, Контролно-инспекционна трупа, Юридическа трупа и отдели — Планово-
икономически, Технически, Енергомеханичен, Финансово-счетоводен, Капитално строителство,
Снабдяване, Кадри и подготовка на кадри, Труд и работна заплата, Пласмент, Административно
обслужване.
На 31. III. 1959 г. МЛП е ликвидирано във връзка с проведената стопанска реорганизация в
страната, в резултат на която се създава Комитет по промишлеността и техническия прогрес /
ИПНС, бр. 22 от 1959 г./.
*	* *
С Указ № 538 от 30. VI. 1966 г. /ДВ, бр. 51 от 1966 г./ Комитетът по лека промишленост е
преименуван в МЛП.
Структурата му е следната: Ръководство, Експертен съвет, Управления — Контрол и
координация, Планово-икономическо, Наука и технически прогрес, Местна промишленост,
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
202/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
самостоятелни отдели и служби.
Основната задача на МЛП е да осъществява изпълнението на единния план за социално-
икономическо развитие в системата на леката промишленост.
Във връзка с това основните дейности на МЛП са да изучава потребностите на народното
стопанство и на населението, състоянието и тенденциите в развитието на леката промишленост в
страната и чужбина, да разработва прогнози, концепции, програми и планове за цялостната
производствено-стопанска дейност на системата на леката промишленост, да изгражда и развива
производствената база, да организира модернизацията и разширяването на производствените
мощности. За по-правилното решаване на някои възникнали въпроси през 1970 г. в организационната
структура на МЛП се създават два нови отдела — Комплексна автоматизация на производствените
процеси и Химизация /Разпореждане № 291 на МС от 3.1. 1970 г./. С Разпореждане № 544 на МС от 1.
XII. 1970 г. новосъздаденото ДСО «Пластмасови изделия» също се включва в системата на МЛП.
През 1971 г. е утвърдена нова организационна структура на министерството, най-характерното
за която е създаването на 5 управления — Наука и технически прогрес, Планиране и ефективност,
Външноикономически връзки, Организация на труда и работната заплата и Координация и контрол на
производството. На пряко подчинение на МЛП са инженеринговата стопанска организация
«Леяркомплекг», външнотърговската организация «Индустриалимпорт», Центърът за нови стоки и
мода, Институтьт по облекло и текстил, Главният информационно-изчислителен център, Централната
лаборатория по електронизация и Научно-производственото предприятие «Новотекс». В системата на
леката промишленост са стопанските организации и комбинати «Памукотекс», «Витеке», «Рила»,
«Руен», «Машлекпром» в София; «Копринен текстил» в Карлово, «Технически текстил» в Сливен;
Промишлено-тьрговското обединение «Пирин» и стопанските обединения «Кварц» и «Младост» в
София.
МЛП развива международно икономическо и научно-техническо сътрудничество. Участвува в
дейността на СИВ в областта на стоките за народно потребление, като координира дейността на
заинтересованите ведомства в страната. Друга основна форма на Външноикономическите връзки е
двустранното сътрудничество на министерството, стопанските му организации,
научноизследователските институти и базите за развитие и внедряване с партньорите им от
социалистическите страни.
С Указ № 7 от 4. I. 1984 г. /ДВ, бр. 1 от 1984 г./ МЛП се слива с Министерството на
вътрешната търговия и услугите в Министерство на производството и търговията с
потребителски стоки.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
203/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Министерство на леката и хранителната промишленост /1953-1956/ — създадено с Указ
№ 485 от 11. XII. 1953 г. /ИПНС, бр. 85 от 1953 г./ от реорганизацията на Министерството на леката
промишленост и Министерството на доставките и хранителната промишленост в МЛХП, и
Министерство на доставките.
Към МЛХП преминават всички учреждения на хранителната промишленост, захарната и
консервната индустрия с техните ръководства.
След реорганизацията МЛХП наследява структурата на Министерството на леката
промишленост. Създава се само един нов отдел — Изкупуване.
МЛХП има основна задача по-пълно да задоволява населението със стоки от първа
необходимост чрез оперативно ръководство и контрол над дейността на предприятията от леката и
хранителната промишленост.
С Указ № 502 от 30. XII. 1956 г. /ИПНС, бр. 1 от 1957 г./ управленията и предприятията на
хранителната промишленост, консервната и захарната индустрия преминават към новообразуваното
Министерство на хранителната промишленост, като се обособява и Министерство на леката
промишленост.
Министерство на машиностроенето /1966-1973, 1977-1981; 1984 1986/ — създадено с
Указ № 538 от 30. VI. 1966 г. на основата на Закона за преименуване на някои комитета при
Министерския съвет. Комитетът по машиностроене се преименува в ММ /ДВ, бр. 51 от 1966 г./.
ММ се създава като централен орган със задача да ръководи и отговаря за цялостната дейност на
обединенията, институтите, организациите и предприятията в своята система; да ръководи работата
по усъвършенствуване на технологията и организацията на производството; да осъществява пряко
ръководство на научноизследователските и проектно-конструкторските институти; да оказва помощ и
да контролира поддържането и усъвършенствуването на машинния парк в машиностроителните
предприятия; да отговаря за изпълнението на плана за износа и производството на машини и
съоръжения за пусковите обекти; да подготвя плановете за специализация и коопериране и да
отговаря за тяхното изпълнение във връзка с международното разделение на труда и интеграцията на
социалистически страни в СИВ, да осъществява пряко ръководство и контрол по организацията и
работата на техническия персонал и качествения контрол в предприятията. ММ започва да
функционира със следната структура: Ръководство, състоящо се от министър, зам.-министри и
Колегиум; управления — Контрол и координация на производството, Планово-икономическо,
Технически прогрес; функционални отдели; отраслови отдели — Външна търговия, Международна
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
204/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
специализация и коопериране, Координация и контрол на инвестициите, Подготовка на кадри и
професионално образование; сектор Финансово-счетоводен.
С тези основни задачи и структура ММ съществува до 1973 г., когато с Указ № 1514 от 13. VII.
1973 г. /ДВ, бр. 56 от 1973 г./ то се раздела на Министерство на машиностроенето и металургията и
Министерство на електрониката и електротехниката.
*	* *
ММ се възстановява под това наименование с Указ № 1845 от 15. XI. 1977 г. /ДВ, бр. 91 от
1977 г./ от преобразуването на Министерството на машиностроенето и металургията и
Министерството на минералните ресурси в ММ и Министерство на металургията и минералните
ресурси.
ММ като централен орган в областта на машиностроенето поема основните задачи,
характерни за дейността му от периода 1966-1973 г., и осъществява ръководството на всички
предприятия и обединения в ресора. Възстановяването на ММ е продиктувано от необходимостта
министерството да съсредоточи своего внимание към все по-нарастващото значение на българското
машиностроене за икономиката на страната и доминиращата му позиция в българската износна листа.
Поради посочените причини на ММ се придават и някои нови задачи: повишаване на ефективността
и качеството в машиностроенето; проучване на световните тенденции в тази облает; прогнозиране на
бъдещото развитие на отрасъла за по-тясно и ефективно участие на България в международного
разделение на труда; по-тясно обвързване на научните постижения със стратегическите задачи на
ММ. В тази връзка се засилва и ролята на министерството в подготовка на висококвалифицирани
кадри за този доминиращ ресор в българската икономика. С оглед на новите постановки се извършва
и известна реорганизация на структурата на ММ. Главна тенденция е окрупняването на отделните
структурни единици и извеждането на преден план на новите дейности. Създават се дирекции
Планиране и прогнозиране, Научно обслужване и внедряване, Международно сътрудничество,
Промишлено коопериране с капиталистическите страни, Оперативно управление на производството и
Оперативно управление на качеството на продукцията. Наред с тях се изграждат и функционалните
дирекции Капитално строителство, Материално-техническо снабдяване, Труд, кадри и социално
развитие, Финансиране и счетоводна отчетност.
С Указ № 1226 от 17. VI. 1981 г. /ДВ, бр. 49 от 1981 г./ ММ се слива с Министерството на
електрониката и електротехниката в Министерство на машиностроенето и електрониката.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
205/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
*	* *
Създадено отново под това наименование на 4.1. 1984 г., когато с Указ № 7 от 3.1. 1984 г. /ДВ,
бр. 1 от 1984 г./ Министерството на машиностроенето и електрониката се преименува в ММ,
запазвайки всичките си основни задачи, структура и подведомствени звена. С Указ № 943 от 24. III.
1986 г. /ДВ, бр. 25 от 1986 г./ ММ е закрито.
Министерство на машиностроенето и електрониката /1981—1984/ — създадено с Указ
№ 1226 от 17. VI. 1981 г. /ДВ, бр. 49 от 1981 г./ от сливането на Министерството на
машиностроенето и Министерството на електрониката и електротехниката. ММЕ е централен
орган на МС, който планира, координира и контролира на основата на програмно целевия и
комплексния подход със средствата на административного управление и новия икономически
механизъм дейността на организациите и предприятията, включени в кръга на функционалната му
компетентност.
ММЕ е отговорно за състоянието и изпълнението на задачите, утвърдени с държавните
планове в областта на своя ресор, осъществяването на социалистическата интеграция, задоволяването
на народното стопанство с необходимата машиностроителна и електронна техника, осигуряването на
населението с необходимите стоки на битовата техника. За целта то трябва да подсигури целия ресор
с необходимите нормативни актове, конто в съчетание с икономическия механизъм да съдействуват за
повишаване на икономическата ефективност на производството. ММЕ трябва да спомага за по
нататъшното развитие на научноизследователската дейност, така че научно-техническият прогрес да
се свърже по тясно с практиката за постигането на една от основните цели — по нататыпно засилване
позициите на България в международного разделение на труда и на международния пазар.
Основните задачи на министерството са да изработва прогнози концепции и комплексни
програми за цялостното развитие на машиностроенето и електрониката, да провежда единна
инвестиционна политика в своята облает, текущ контрол върху качеството и ефективността на
продукцията, да осигурява бързото внедряване на нови технологии за обновяване на номенклатурата
от произвеждани стоки.
За да осигури провеждането на държавната политика за комплексно развитие на
машиностроенето и електрониката, ММЕ в рамките на определената му компетентност има право да
издава задължителни разпоредби по отношение на технологията, качеството на продукцията,
използуването на производствените мощности и др. за дейността на организациите, включени в
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
206/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
неговата система. Тези документа са задължителни и за тези организации, конто не са в системата на
министерството, но работяг в сферата на електрониката.
Тези задачи ММЕ изпълнява чрез основните си ръководни органи — министър, зам,-
министри, гл. секретар, Колегиум. Към министерството са изградени и помощни консултативни
органи: Междуведомствен координационен съвет, Технико-икономически съвет, Експертен съвет и др.
ММЕ, наследявайки структурите на Министерството на машиностроенето и Министерството на
електрониката и електротехниката, изгражда всички необходими функционални звена, като
Капитално строителство, Материално-техническо снабдяване, Труд, Кадри и социално развитие и др.
Наред с това се обособяват и отраслови структурни единици по научно-технически прогрес и
внедряване, планиране и икономика, тежко машиностроене, международно сътрудничество и
интеграция и др.
Към ММЕ функционират и следните държавно-стопански обединения: «Транспортно
машиностроене», «Заводи за металорежещи машини», «Металолеене», «Изот», «Елпром», «Респром»,
«Приборостроене и автоматизация», «Електроматериали и градивни елементи», «Техноснаб»,
«Корабостроене», «Хидравлика», «Машини за хранително-вкусовата и тютюневата промишленост»,
«Металхим» и «Битова техника». На пряко подчинение са и някои външнотърговски организации:
«Електроимпекс», «Изотимпекс», «Машиноекспорт» и «Агромашинаимпекс», както и редица научно-
производствени обединения, стопански комбината, специализирани предприятия и
научноизследователски институти. ММЕ е един от активните участници в редица постоянни и
съвещателни органи на СИВ и други съвместни организации на социалистическите страни.
С Указ № 7 от 3. I. 1984 г. /ДВ, бр. 1 от 1984 г./ се преименува в Министерство на
машиностроенето.
Министерство на машиностроенето и металургията /1973-1977/ — създадено с Указ №
1514 от 13. VII. 1973 г. /ДВ, бр. 56 от 1973 г./ от разделянето на Министерството на
машиностроенето на две — МММ и Министерство на електрониката и електротехниката.
Металургията е отделена от Министерството на тежката промишленост. МММ се ръководи от
министър, първи зам.-министър, двама зам.-министри /по черната и по цветната металургия/ и гл.
секретар. Колективен орган за управление е Колегиумът. Структурата на министерството е изградена
от управления и отдели. Предметы на дейност е създаден на основата на предмета на дейност на
подчинените му държавностопански и научно-производствени обединения и ВТО «Рудметал» и се
изразява в следното: добив и преработка на нерудни изкопаеми, скално-облицовъчни материали,
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
207/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
нефтошисти, петролни изделия, геологопроучвателни и машиностроителни работи в чужбина, добив
и преработка на черни и цветни метали, производство на изделия от тях и свързаната с това развойна,
научно-техническа, проектантска и търговска дейност.
С Указ № 1845 от 15. XI. 1977 г. /ДВ, бр. 91 от 1977 г./ МММ се преобразува в Министерство
на машиностроенето и Министерство на металургията и минералните ресурси.
Министерство на металургията /1985-1986/ — създадено с Указ № 1600 от 18. V. 1985 г. от
реорганизацията на Министерството на енергийно-суровинните ресурси /МЕСР/. ММ се създава с
основна задача да ръководи и контролира дейността по отрасъла, като наследява основни структурни
единици от МЕСР и подведомствените му металургични стопански обединения и предприятия. ММ е
закрито с Указ № 943 от 24. III. 1986 г.
Министерство на металургията и минералните ресурси /1977-1984/ — създадено с Указ
№ 1845 от 15. XI. 1977 г. /ДВ, бр. 91 от 1977 г./. Министерството на машиностроенето и
металургията и Министерството на минералните ресурси са преобразувани в Министерство на
машиностроенето и МММР. От Министерството на енергетиката е отделено ДСО «Редки метали»
и е включено в структурата на МММР. Основна дейност на министерството са геоложките
проучвания, добивът и преработката на нерудни изкопаеми, скално-облицовъчни материали,
метрологични изделия, нефтошисти, геологопроучвателните и минностроителните работи в чужбина
и свързаната с това развойна, научно-техническа, проектантска и търговска дейност. Министерството
се ръководи от министър, първи зам.-министър, трима зам.-министри и гл. секретар. Колективен
орган за управление е Колегиумът. Структурата на министерството е изградена от дирекции. С РМС
№ 43 от 27. I. 1978 г. се утвърждава блокова структура, а с РМС № 26 от 18. V. 1979 г. тя е по
направления. Съставът на министерството включва 20 стопански комбината и предприятия, 3
държавни стопански обединения и Комитет по геология. С РБМС № 12 от 9. V. 1983 г. и РБМС № 15
от 25. V. 1983 г. структурата на министерството се променя на блокова. Създават се 3 корпорации —
«Черна металургия», «Цветна металургия» и «Нерудни минералки суровини».
С Указ № 7 от 4.1. 1984 г. МММР е преименувано в Министерство на енергийно-суровинните
ресурси.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
208/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Министерство на минералните ресурси /1974-1977/ — създадено с Указ № 583 от 19. III.
1974 г. /ДВ, бр. 24 от 1974 г./. Основната дейност на ММР включва геоложки проучвания, добив и
преработка на нерудни изкопаеми, скално-облицовъчни материали, нефтошисти, петролни изделия,
минно-строителни и геологопроучвателни работи в чужбина, развойна, проектантска, научно-
техническа и търговска дейност.
С ПМС № 43 от 1. IV. 1974 г. е утвърдена управленската структура на министерството. Тя
включва министьр, двама първи зам.-министри, двама зам.-министри и гл. секретар. Колективен
орган за управление е Колегиумът. Структурата на министерството е изградена на базата на
управления и отдели. Министерството ръководи и контролира дейността на подчинените му общо 11
държавностопански, научно-производствени и външнотърговски обединения. С РМС № 174 от 5.
VIII. 1976 г. е утвърдена блокова структура. Министерството се разделя на Ръководещ, Разработващ,
Изпълнителски, Контролен и Обслужващ блок. Поделенията на министерството включват Комитет по
геология и общо 22 ДСО, ВТО, стопански комбината, стопански предприятия и База за развитие и
внедряване.
С Указ № 1845 от 15. XI. 1977 г. /ДВ, бр. 91 от 1977 г./ ММР е преобразувано в Министерство
на металургията и минералните ресурси.
Министерство намините и подземните богатства /1948-1950/ — създадено с Указ № 902
от 4. VI. 1948 г. на основата на Конституцията на НРБ от 1947 г.
Дейността му обхваща планирането, общото ръководство и финансирането на проучванията
на полезни изкопаеми; добиването на каменни въглища и други твърди, течни и газообразни
минералки горива, тяхното обогатяване и металургична обработка; добиването на нерудни изкопаеми,
кариерни материали, тяхното обогатяване и преработка; добиването на морска сол; минностопански и
миннотехнически контрол и организиране на техническата безопасност на мините.
През 1948 г. министерството има следната структура: Кабинет на министьра;
Административна служба; отдели — Кадри и техническо обучение, Инспекторат за техническа
безопасност, Бюджетоконтролен, Планов, Производствен, Каптажи, минералки извори, кариери и
солници, Финансово-стопански контрол, Снабдителен, Работническо снабдяване. През 1949 г. се
извършват промени в наименованията на отделите. Закриват се отделите Производствен, Каптажи,
минералки извори, кариери и солници; Обогатяване на въглищата. Създават се бюро Жалби и
Институт за техноложки проучвания. Към министерството се учредява Ведомствен комитет за
стандартизация със задача да одобрява стандартите на готовата продукция, излизащи от предприятия,
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
209/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
подчинени на министерството. Създаден е и Изпълнителен комитет с цел да контролира в техническо
и финансово-стопанско отношение участвуващите в «изравнителния фонд на цените» солници,
каменовъглени и рудни мини. Комитеты дава мнение по въпросите, свързани с определяне на
костуемите стойности на произведенията на контролираните предприятия, дава мнение по размера на
вноските, конто трябва да правят в «изравнителния фонд на цените» или по размера на сумите, конто
трябва да получават от него, и предлага изменения на продажните цени на произведенията на
контролираните предприятия. С ПМС № 41 от 4.1. 1949 г. се извършва реорганизация на ММПБ, като
се създават централни ръководства — обединения. В тях се прегрупират съществуващите минни
предприятия според вида на производствената им дейност.
Съгласно Указ № 85 от 17. II. 1950 г. ММПБ и Министерството на индустрията и
занаятите се сливат в Министерство на промишлеността.
Министерство на народната отбрана /1947--/ — създадено на основата на Конституцията
на НРБ от 1947 г., препотвърдено и в новата Конституция на НРБ от 1971 г. Това наименование е
въведено още със заповед на министьра на народната отбрана № 25 от 6. II. 1947 г. За първи път в
историята на България с Конституцията от 1947 г. военнослужещите получават правого да избират и
да бъдат избирани /чл. 3/. Това повишава ролята на МНО в обществено-политическия живот на
нашата страна. Ролята, задачите и функциите на МНО са определени в Закона за всеобщата военна
служба в Народна република България от 1958 г., измененията и допълненията към него и в
Конституцията от 1971 г.
МНО е централно ведомство, което провежда партийната и държавната политика в
ръководството на въоръжените сили. То осъществява непосредствено ръководство на Българската
народна армия с цел защита на националната независимост, териториалната цялост и
неприкосновеността на държавните граници, държавния суверенитет и завоеванията на социализма.
Важна задача на МНО е участието в интернационалната защита на социалистическата общност чрез
активната дейност в развитието и укрепването на Обединените въоръжени сили на Варшавския
договор.
МНО отговаря пред Министерския съвет, Държавния съвет /до 1971 г. пред Президиума на
Народното събрание/ и Народното събрание за състоянието и развитието на БНА; за снабдяването с
въоръжение, бойна техника и материално-технически средства, за различните видове осигуряване, за
дисциплината и морално-политическото състояние на войските; за подготовката и провеждането на
съвместни мероприятия с местните органи на Гражданската отбрана, за боеспособността и
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
210/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
боеготовността на въоръжените сили. Основен принцип в работата на МНО е ръководството й от
БКП. Партийного ръководство се осъществява чрез Главно политическо управление на народната
армия /ГлПУНА/.
Ръководни органи на МНО са министърът, зам.-министрите и Колегиумът. В структурата му
влизат Генерален щаб, ГлПУНА, Централно военно управление и др. МНО ръководи оперативните
обединения, съединенията, частите и подразделенията, учрежденията и военноучебните заведения
непосредствено или чрез управленията на видовете въоръжени сили. На МНО са пряко подчинени и
местните органи за военно управление /окръжните военни управления/.
Изпълнявайки договорните задължения, МНО активно участвува в дейността на Обединеното
командуване на Обединените въоръжени сили на държавите — участнички във Варшавския договор.
Министерство на народната просвета /1879-1957; 1963-/ — създадено с Указ № 23 от 17.
VII. 1879 г. /ДВ, бр. 2 от 1879 г./ на основата на чл. 161 от Търновската конституция. Главна задача
на МНП е организирането на образователното дело в освободеното княжество чрез доизграждането
по единен учебен план на създадените през Възраждането просветни и културни институции.
Постепенно МНП се превръща в национална институция, която съдействува за развитието на
българската просвета, култура и изкуство. МНП наследява развита система от училища. За
първоначалното й оформяне сериозен дял има Временното руско управление. С Временен устав за
народните училища учебните заведения са разделени на 3 степени. Тази организация се запазва в
основни линии до най-ново време. МНП постепенно започва да изгражда своя вътрешна структура,
която най-точно да отговаря на поставените му цели и задачи. През юли 1879 г. е издаден указ, с който
е регламентирано устройството на министерството. То се състои в началото от два отдела: за
първоначалните училища и за средните учебни заведения. Към МНП са създадени длъжностите гл.
секретар, началник-отдели и помощници на началниците на отделите. През 1880 г. началниците на
отдели се заменят с двама главни инспектори, конто през 1881 г. са преименувани на съветници.
Главно ръководно начало, залегнало първоначално в организацията на учебного дело в България, е
принципът, че управлението и надзорът на всички учебно-възпитателни и културни институции се
осъществяват от МНП. За тази цел се създават преки органи — главните инспектори, директорите,
окръжните и околийските училищни инспектори, и непреки органи — окръжните училищни съвети и
обществените училищни настоятелства. С тази децентрализация министерството се стреми да
обхване всички просветни центрове в страната. С това се продължава традиционният демократичен
дух от Възраждането. Проява на този дух е и изграждането на централната просветна администрация
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
211/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
чрез създаването на Учебен съвет и Учебен комитет, конто заемат особено положение като
съвещателни органи. Една от най-важните първи стьпки на МНП е прилагането в практиката на
конституционния принцип за безплатно и задължително първоначално образование за всички
граждани на България /чл. 78 от Търновската конституция/. За изпълнението на тази задача МНП
подготвя няколко важни закона, с конто осигурява действителното й приложение — Закон за
материалното поддържане на учебною преустройство на училищата /1880/, Закон за разделяне на
учебните окръжия /1882/, Закон за обществените и частните училища /1885/ и др.
Успоредно с икономическото и политическою развитие на страната постоянно се
усъвършенствуват учебните планове и организацията на учебною дело, като на няколко пъти се
внасят сериозни промени в Закона за народното просвещение /1891, 1921 и т. н./. Министерството
съдействува и за развитието на всички културни и просветни институции в страната. Подведомствени
са му Университеты, Народната библиотека, специалните училища, Археологическият музей,
Институты за слепи и глухонеми, Духовного училище в Самоков, Музикалното училище,
Рисувалното училище, Метеорологическата станция, Народният театьр и др.
По-важна структурна промяна в самою министерство се извършва през 1908 г., когато
устройството му придобива следния вид: Отделение за средното и висшето образование, Отделение за
прогимназиите, Отделение за основною образование, Отделение за културните дела, Финансово
отделение и главни инспектори.
През периода на управление на БЗНС под ведомството на МНП са прехвърлени
съществуващите дотогава общоспециални средни училища и се създава Съвет по специалиста
образование /1922/. Същата година се откриват и нови висши училища — Горска академия и
Търговска академия, а Музикалното и Художественото училище се преименуват в академии.
Сериозни промени се извършват в системата на просветною дело и през 30-те години на нашия век.
МНП поема издръжката на музеите, строежа и поддръжката на училищните сгради за сметка на
общините /1933/. По време на Деветнадесетомайския режим се провежда известна централизация в
образователното дело, като се закриват 41 непълни и 25 смесени гимназии и се премахват изборните
училищни настоятелства /1935/. През 1939 г. МНП провежда последната вътрешна реорганизация в
своята окончателна структура за периода до 9. IX. 1944 г. Сыцествуват следните структурни единици:
Служба за инспекция на всички подведомствени на министерството институции; Бюро за обща
регистрация и експедиция; общи служби; Отдел за училищно образование и възпитание с отделения
за средните и висшите училища; основните училища; детските градини и домове, институтите за
слепи и глухонеми и др.; Служба за частни училища; Отделение за културни учреждения и дейности
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
212/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
със служби за театри, кина и музеи, читалища, литература; Отделение за телесно и държавно-
гражданско възпитание.
В програмата на правителството на ОФ от 17. IX. 1944 г. е предвидено изграждането на
достъпна и широка народна просвета, преустройство на цялата образователна система на
демократични и научни основи. За изпълнението й е приета в началото на октомври 1944 г. Наредба-
закон за прегрупиране на някои служби в Министерството на народното просвещение /ДВ, бр. 217 от
1944 г./. Новата структура включва гл. секретар, Кабинет на министьра със служби: Секретариат,
Надзорно-наставническа и Статистика, дирекция за предучилищно и основно образование с три
отделения и Институт за слепи и глухонеми деца; Дирекция за средно и институтско образование с
два отдела; Дирекция за висше образование и народна култура с две отделения. На централно
подчинение са Отделението за телесно възпитание и отдел Бюджетоконтролен. Към МНП съществува
Учебен комитет за проучване на образователни и възпитателни въпроси, който изработва и приема
проекти за закони, правилници и учебни програми; следи развитието на учебного дело в други
държави, произнася се по образователната дейност на частните училища. Ръководи се от председател.
Надзорно-наставническата служба упражнява чрез инспектори върховен надзор върху всички
училища, училищната власт, културните учреждения и институти, подведомствени на
министерството.
Дирекциите на МНП обединяват и ръководят службите за предучилищно и основно
образование със задача да се създават все по-добри дидактически и материални условия за
разпространение и подобряване на образованието. Директорът ръководи и упражнява надзор чрез
началници на секции и отдели, инспектори, областни и околийски инспектори. Бюджетоконтролният
отдел изработва бюджета, ръководи и надзирава всички служби по упражняването на бюджета,
контролира всички проектозаповеди и преписки, с конто се признават финансови задължения, и ги
одобрява съгласно законите и налипните кредита.
С Наредба-закон от 25. V. 1945 г. към МНП се създава Висш учебен съвет със задачи да
обсъжда всички въпроси и насоки на изменение на образователната система и програмите и да взема
решения; да изработва и разглежда законопроекта и правилници; да взема решения относно общите
насоки и духа на просветната политика. Висшият учебен съвет съществува до образуването през 1948
г. на Върховен комитет на народната просвета към МС. Председател е министърът на народната
просвета. Ръководството на МНП се осъществява от министър, гл. секретар, директор и началници на
отдели и отделения. Главният секретар и началниците на отдели и отделения образуват
Административен съвет, който разглежда всички проектоправилници, окръжни и др., изготвени от
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
213/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
отделите и отделенията, спорните въпроси по образованието, наказанията на провинени служители и
преподаватели. Административният съвет съществува до създаването на института на зам,-
министрите и образуването на Колегиум при министерството, конто поемат и неговите функции.
Службата, отговаряща за изготвяне на учебници и учебни помагала, е обособена през 1946 г. в
Отделение за проучване на учебною дело към Кабинета на министьра, а по-късно — в издателство
«Народна просвета». През 1948 г. дирекция Висше образование и народна култура преминава към
новообразувания Комитет за наука, изкуство и култура /КНИК/.
През 1949 г. от структурата на МНП отпадат дирекциите, като отделенията се обособяват в
отдели. Създава се дирекция Професионално образование с отдели Механотехнически и Търговско-
професионален. Сформират се отдел Задочно обучение /през 1950 г. той се слива с отдел Средно и
институтско образование/, Инспекторат, Стенографски институт /1950/, отдел Техникуми /1950/ и др.
През 1952 г. отделите Общо и Професионално образование се трансформират в управление. С
тази си структура МНП съществува до сливането му с КНИК в Министерство на просветата и
културата с Указ № 59 от 1. II. 1957 г. /ИПНС, бр. 11 от 1957 г./
* * *
Създадено отново с Указ № 396 от 25. V. 1963 г. на базата на бившето Министерство на
просветата и културата МНП напълно приема функциите, задачите и прерогативите на бившето МНП
до сливането му в МПК. В структурата на МНП остават управление Висше образование с основните
отдели Учебно-методичен, Наука, подготовка и специализация на научните кадри, Студенти в
чужбина и др.; управление Общо образование; управление Професионално образование и управление
Планово-финансово. Ръководството продължава да се осъществява от министър, зам.-министри,
Колегиум, Учебен съвет и Кабинет на министьра. През 1964 г. управление Планово-финансово се
разформирова и отделите му минават на централно подчинение. През 1967 г. се оформя нова
структура с управления — Основно образование, Средно образование, Висше образование. През 1970
г. се създават още две управления — Проблеми и развитие на образователното дело и Комунистическо
възпитание. Подготвя се създаването на Научен съвет към МНП.
МНП извършва важни мероприятия за подобряване на учебно-методическата и
идейновъзпитателната работа в образователната система. Непрекъснато е повишавана
квалификацията на преподавателските кадри и осъвременявано обучението с изготвяните нови
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
214/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
програми, учебни планове, учебни и други пособия за училищата, институтите и университетите в
страната.
През 1971 г. въпросите на висшето образование отпадат от системата на МНП и преминават
под ведомството на Държавния комитет за наука, технически прогрес и висше образование, а през
1977 г. създаденият Съвет за висше образование заедно с функциите в областта на висшето
образование отново преминава към МНП.
През 1975 г. се уреждат въпросите около учебно-производствената дейност. С ПМС от 18. VII.
1975 г. се регламентира, че учебно-производствената дейност е неразделна част от учебно-
възпитателния процес на учащите се. Целта на този нормативен документ е учениците да овладеят
производствени умения и навици за труд, да добият политехническа предпрофесионална и
професионална подготовка.
Важен момент в развитието на системата на МНП е проведеният през 1980 г. I конгрес на
народната просвета. Във връзка с разширяване на функциите и задачите на министерството по
подготовката на високо квалифицирани кадри от 1981 г. към МНП преминават от Комитета по труда
и работната заплата всички направления, свързани с професионалната подготовка, разпределението
и реализацията на младите специалисти. Всичко това довежда и до промяна във вътрешната
структура на министерството и засилване на държавно-общественото начало при осъществяване на
функциите му. Наред с основните ръководни органи към МНП функционират следните съвети: Висш
учебен съвет с бюро, Съвет по висшето образование и Съвет по общообразователната и
професионалната подготовка. Към МНП са обособени следните главни дирекции: Учебна
документация на ЕСПУ, Общообразователна подготовка, Професионална подготовка в ЕСПУ,
Прогнозиране и комплексни програми, Капитално строителство и Главна училищна инспекция.
Съществува разгьрната мрежа от дирекции и направления по основните отраслови функции на
министерството. Местни органи на МНП са отделите «Народна просвета» към ОНС.
МНП активно сътрудничи с много международни просветни организации — ЮНЕСКО,
Международна асоциация на университетите, Международна организация за възпитание чрез
изкуство и др.
Министерство на народното здраве /1944-1950; 1968-/ — създадено с Указ № 14 от 9. IX.
1944 г. /ДВ, бр. 179 от 1944 г./
Съгласно указа отделите на бившата Главна дирекция на народното здраве при
Министерството на вътрешните работи и народното здраве стават дирекции, отделенията —
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html	215/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
отдели, а службите — отделения. При организирането на МНЗ част от бившите отдели се прегрупират
и разширяват и министерството добива следната най-обща отраслова структура: Дирекция за обща
профилактика, лечебна помощ и здравно благоустройство, Дирекция за социални болести и злини,
Дирекция за майчинство и детство, Дирекция за лекарствено снабдяване, Дирекция на здравните
институти и Дирекция за здравеопазна химия.
През 1945 г. става нова реорганизация на отделите и службите — някои отдели от структурата
на една дирекция минават към друга. През същата година се създава Дирекция за физическа култура и
спорт.
През 1947 г в министерството е извършена нова структурна реорганизация. Дирекциите
добиват нови наименования, а някои отдели се прехвърлят от една дирекция в друга. Дирекцията за
обща профилактика става Дирекция за лечебна помощ, обособява се и нова Дирекция за санитарно-
противоепидемично дело. Дирекцията за лечебна помощ и Дирекцията за майчинство и детство се
сливат в Дирекция за лечебна помощ, майчинство и детство, Дирекцията за лекарствено снабдяване
става отдел Аптечно дело.
През 1949 г. МНЗ претьрпява структурна реорганизация, изразяваща се в промени на
наименованията на отделяй дирекции, преминаване на отдели от една дирекция в друга и пр.
С Указ № 687 от 29. XII. 1950 г. /ИПНС, бр. 1 от 1951 г./ МНЗ е закрито. Функциите му се
поемат от Министерството на народното здраве и социалните грижи, след като дирекция Социални
грижи от Министерството на труда и социалните грижи преминава към МНЗ.
* * *
Съгласно Указ № 1156 от 27. XII. 1968 г. на Президиума на Народното събрание за някои
промени в структурата на Министерския съвет и централните ведомства /ДВ, бр. 1 от 1969 г./
наименованието на Министерството на народното здраве и социалните грижи се променя в МНЗ, а
социалните грижи преминават към Министерството на труда и социалните грижи.
Ръководните органи на МНЗ са министър, зам.-министър, гл. секретар, Колегиум.
Управленската структура на МНЗ е изградена въз основа на функционална схема за управление
според основните функции на министерството — ръководни, научно-учебни, разработващи,
организационно-изпълнителски, контролни и обслужващи със съответните структурни звена.
Структурата на МНЗ придобива следния вид: Ръководство, Управление Лечебно-профилактично с
отдели Обща лечебно-профилактична помощ, Специализирана медицинска помощ, Майчинство и
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
216/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
детство, Трудово-лекарска експертиза, Хигиенно-епидемиологично управление с отдели Хигиенен и
Епидемиологичен, управление Медицинска наука и образование с отдели Медицинска наука,
Подготовка на медицински кадри, Внедряване на нова техника в здравеопазването, управление
Икономика и развитие на здравеопазването с отдели Прогноза, планиране и ефективност на
здравеопазването, Финансов, Труд и работна заплата, Капитално строителство, Международни
връзки, Финансов контрол, Административен и Организационно-инспекционен.
Към МНЗ има 4 стопански организации: Държавно аптечно обединение, Санаторно-курортна
дирекция, Дирекция за снабдяване и сервиз за медицинска техника и апаратура, Дирекция за
медицински кадри в чужбина.
С РМС за закриване и преобразуване на министерства и други ведомства през 1976 г. се
закрива Министерството на труда и социалните грижи. Социалните грижи отново преминават към
МНЗ /ДВ., бр. 50 от 1976 г./. Промяна в наименованието на министерството не е извършена.
Министерство на народното здраве и социалните грижи /1950-1968/ — създадено с Указ
№ 687 от 29. XII. 1950 г. /ИПНС, бр. 1 от 1951 г./, като дирекция Социални грижи от
Министерството на труда и социалните грижи преминава към Министерството на народното
здраве. Основните задачи на МНЗСГ са да организира, ръководи и контролира непосредствено и чрез
народните съвети дейността на териториалните здравии органи и заведения; да планира развитието на
здравната мрежа и да разработва щатни и финансови нормативи за кадрового и материално-
техническото й осигуряване; да ръководи научноизследователската дейност в областта на медицината
и здравеопазването, подготовката и усъвършенствуването на медицинските кадри; да ръководи
провеждането на санитарно-хигиенни и противоепидемични мероприятия за опазване на жизнената
среда, за осигуряване на хигиенични условия на труд и почивка на населението и за предотвратяване
на заболяванията; да планира, организира и ръководи издирването, проучването, опазването и
стопанисването на курортните ресурси; да разработва мероприятия за борба против алкохолизма,
тютюнопушенето и наркоманията; да планира, организира и контролира аптечного дело. Структурата
на МНЗСГ включва Кабинет на министьра; Научен медицински съвет: Санитарно-
противоепидемично управление, Държавна санитарна инспекция, Лечебно-профилактично
управление, управление Майчинство и детство, управление Медицинско образование, Планово-
финансово управление; селски лечебно-профилактични заведения; отдели — Борба с туберкулозата,
Кадри, Здравна просвета, Организационно-инспекторски, Организационно- инструкторски,
Административен; дирекция Социални грижи.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
217/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
След преминаването на дирекция Социалки грижи към Министерството на труда и
социалните грижи МНЗСГ, без да променя функциите си, отново е преименувано в Министерство на
народното здраве /Указ 1156 от 27. XII. 1968 г., ДВ, бр. 1 от 1969 г./.
Министерство на народното стопанство /1934—1935/ — създадено с Указ № 5 от 19. V.
1934 г. /ДВ, бр. 38 от 1934 г./ чрез сливането на Министерството на търговията, промишлеността и
труда и Министерството на земеделието и държавните имоти. През периода на неговото
съществуване промени в структурата на двете министерства, от конто е създадено, не са правени. В
края на 1935 г. Министерството на народното стопанство се премахва и отново се създават старите
две министерства.
Министерство на обществените сгради, земеделието и търговията /1882-1885/ —
създадено с Указ № 463 от 23. VI. 1882 г. /ДВ, бр. 67 от 1882 г./. Идеята за създаване на МОСЗТ е
прокарана още в дебатите на Учредителното събрание 1879 г., но в Търновската конституция то не
фигурира сред другите министерства. МОСЗТ се сформира през периода на Режима на
пълномощията. През февруари 1882 г. с Указ № 91 се утвърждава, че трябва да се поиска мнението на
Държавния съвет за учредяване на МОСЗТ /ДВ, бр. 27 от 1882 г./. Новообразуваното министерство е
формирано от Управлението на обществените сгради и Военноинженерното управление.
На 5. VII. 1882 г. се определя щатът на служителите в министерството. МОСЗТ се състои от 3
отдела: Строителен, Железопътен и Земеделски. Всеки отдел е ръководен от началник. Началниците
заедно с главни служещи под председателството на министьра образуват Технически съвет. Съставът
на този съвет включва началника на Строителния отдел, главния архитект, началника на жп. отдела,
началника на Земеделския отдел и инженера за хидравлични работи. Министерството има свое
Централно управление. В него влизат министърът, гл. секретар, началниците на отдели и юрист,
адвокат, архивар, регистратор, счетоводител и др. Така очертаната структура се запазва до
закриването на МОСЗТ.
Основните задачи, конто влизат в дейността на министерството и заради конто е основано, са
залегнали в Правилник за определяне атрибуциите на МОСЗТ от 1882 г. В компетенцията на
министерството се включват строежът, поправката и поддръжката на всички видове пътища, мостове,
крайбрежия, насипи, морски и речни пристанища и т. н.; пресушаването на блатисти места,
напояването и всички останали напоителни работи, строежът и поддръжката на сградите, даването на
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
218/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
помощи на бедни общини или синдикати за направата на общополезни сгради. МОСЗТ изучава
условията за влагане на средства за подобряване породата на едрия рогат добитък, сортовете на
зърнените растения и др.; упражнява надзор върху специализираните държавни инженерно-
земеделски и индустриални училища. В периода на дейност на МОСЗТ са издадени няколко
правилници и закони. Едни от първите законодателни актове са правилниците за длъжностите и
задълженията на предприемачите от 1882 г. През 1883 г. се утвърждават законопроект за публичните
търгове, Закон за черкезките и татарските земи, Закон за преобразуване на десятька в даждие от пари.
По отношение на контрола върху учебните центрове към министерството също се издават укази за
утвърждаване на правилници. Друг закон с особено значение за развитието на пътностроителното
дело е Законът за заменяне пътната натурална повинност в парична от 1883 г.
През 1884 г. отделът за земеделие и търговия преминава в Министерството на финансите
заедно с персонала и подведомствените му учреждения.
МОСЗТ функционира в продължение само на 3 години и поради този кратък срок не може да
разгърне дейност, която да внесе коренни промени в областта на неговите задължения. Но всички
закони и правилници, внесени в Министерския съвет за утвърждаване, са основа за разгръщане
дейността на неговите приемници. Министерството е закрито с Указ № 8 от 15. I. 1885 г., като се
учредява Дирекция на обществените сгради към Министерство на финансите.
Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството /1911-1948/ —
създадено след изменението на Търновската конституция от 1911 г. То е естествено продължение на
дейността на Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията и
Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията /МОСПС/ в областта на
благоустройството на населените места, общественото строителство, пътищата и съобщенията.
От 1. I. 1912 г. Главна дирекция на пътищата, благоустройството и сградите от МОСПС
прераства в МОСПБ. В новото министерство се обособяват главни дирекции — на пътищата,
благоустройството и сградите и на строежите. Към първата дирекция са образувани 4 отделения:
Пътища и мостове, Архитектурно, Благоустройство на населените места и Административно-
счетоводно. Като съвещателно тяло в министерството се създават постоянни съвети в отделението
Пътища и мостове и в Архитектурного отделение, конто образуват Смесен съвет. Местни органи на
министерството са окръжните инженерства, ръководени от окръжни инженери.
През 1920 г. се създава Главна дирекция на трудовата повинност с цел да организира и
използува обществената работна сила за увеличаване на народното благосъстояние. Тази дирекция
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
219/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
има свои подразделения: Централно управление, Висш трудов съвет, Постоянен и Административен
съвет, Технически отдел, който ръководи цялата техническо-строителна служба по трудовата
повинност и др. През 1932 г. тази служба е закрита и функциите й се поемат от служба Временна
трудова повинност.
През 1929 г. към Главна дирекция на обществените сгради, пътища и благоустройство се
създава Отделение за технически контрол, компетентност и практика за електроснабдяване и
индустриални заведения, което по-късно прераства в отдел. Службата за автомобилни съобщения е
учредена през 1935 г. към Главна дирекция на железниците и пристанищата при Министерството на
железниците, пощите и телеграфите. Но с Указ № 287 от 9. VII. 1936 г. тя се прехвърля към
МОСПБ. Всички въпроси, отнасящи се до правилното развитие на съобщенията с моторни коли в
страната и съгласуването на сухопътния транспорт, се разглеждат от Съвета за автомобилните
съобщения при МОСПБ. Той се състои от главен директор на обществените сгради, пътища и
благоустройство, главен директор на железниците и пристанищата, главен директор на трудовата
повинност, инспектор на инженерните войски, директор на автомобилните съобщения и по един
представител на главна дирекция на пощите, телеграфите и телефоните, Министерството на
войната, Министерството на търговията, промишлеността и труда, Министерството на
финансите, Дирекцията на полицията, Българското инженерно-архитектурно дружество и
Организацията на автомобилистите в България. Съветът е председателствуван от главния директор на
обществените сгради, пътищата и благоустройството.
През 1934 г. МОСБП и Министерството на железниците, пощите и телеграфите са
обединени в Министерство на съобщенията. То просъществува само една година и през 1935 г.
отново е разделено на съставящите го министерства.
С Указ № 141 от 28. IV. 1938 г. /ДВ, бр. 105 от 1938 г./ е създадена Главна дирекция на
строежите, която е втората основна структурна част на МОСПБ. Дирекцията се състои от три отдела
— Пътища, Нови жп. линии и Водни строежи. Отделът за пътищата ръководи поддържането,
поправянето, трасирането и строителството на нови шосета, мостове и др. Отделът за водни строежи
координира своята дейност с Дирекция на водите при Министерството на земеделието и
държавните имоти; контролира строителството на язовири, работите по напояване и отводняване,
корекции на реки и т. н. През 1938 г. отделът прераства в Дирекция за водни строежи с две отделения
— Язовири и Отводняване и корекции на реки. През 1946 г. Дирекцията преминава към
Министерството на електрификацията, водите и природните богатства.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
220/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МОСПБ поддържа служби и поделения по благоустрояване на населените места, по строеж и
поддръжка на обществени и частни сгради, държавни пътища, контролира строежите и
експлоатацията на жп. и трамвайните линии, поправя и поддържа пристанища, фарове, насипи и др.
МОСПБ прекратява дейността си с приемането на Конституцията на НРБ от 1947 г.
Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията /1893-1911/ —
създадено на основата на изменение на Търновската конституция от 19. XI. 1893 г. от сливането на
Дирекция на обществените сгради и Дирекция на пощите. С Указ № 135 от 15. XII. 1893 г. е утвърден
Закон за пренасяне в разпореждане на МОСПС бюджетите на Дирекция на обществените сгради и
Дирекция на пътищата и съобщенията за 1892 и 1893 г.
В компетенцията на МОСПС влизат строежът, поправката и поддръжката на държавните
пътища, трасирането на окръжните и междуселските пътища и на жп. линиите. Извършва и контрол
върху строежа, експлоатацията и поддържането на жп. линии и трамваи, дадени в концесия, строежа,
поправката и поддръжката на мостове, крайбрежия, морски пристанища, насипи, фарове и други
строежи по морския бряг; поддръжката на речните и крайбрежните пътища, инсталирането и
поддържането на телеграфо-пощенската мрежа в страната, строежа, поправката и поддържането на
обществените сгради.
Първоначално МОСПС има 3 основни отдела: Централно управление, Експлоатация на
държавните железници и Телеграфо-пощенски. В следващите няколко години настъпват известии
изменения в структурно отношение. През 1896 г. телеграфо-пощенският отдел прераства в Главна
дирекция на пощите, телеграфите и телефоните. Отделът за експлоатация на държавните железници
през 1904 г. се преобразува в Главна дирекция на железниците, а Архитектурният отдел през 1907 г.
прераства в Главна дирекция на пътищата, благоустройството и сградите. Поради характера на
дейността си МОСПС издава много законодателни актове — постановления правилници, закони и др.
МОСПС прекратява дейността си с изменението на Търновската конституция през 1911г.
Министерство на пощите, телеграфите и телефоните /1947-1957/ — създадено на
основата на Конституцията на НРБ от 1947 г. МПТТ провежда държавната политика в областта на
съобщенията.
МПТТ ръководи, организира и контролира дейността на пощенските, телеграфните и
телефонните съобщения и радиосъобщенията в страната. Осигурява редовно приемане, превозване и
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
221/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
доставяне на пощата и печата и нормалната работа на телеграфните, телефонните и радиосредствата
за съобщения.
Основната структура на министерството при създаването му е Централно управление и
отдели: Кадри, Инспекторат, Материално снабдяване, Бюджетоконтролен, Експлоатация, Планово-
икономически, Централно счетоводство, Строежи и поддържане. През 1949 г. по инициатива на
министьра на пощите, телеграфите и телефоните е изпратена делегация да изучи организационната
структура на Министерството на съобщенията в СССР. На основа на съветския опит и по
предложение на МПТТ в края на 1950 г. Министерският съвет приема постановление за нова
структура и организация на съобщенията на отраслов принцип. В системата на министерството се
създават 3 отраслови управления: Пощенски съобщения, Телеграфно-телефонни съобщения и
Радиоразпространение. Създават се и самостоятелни функционални отдели. В управленията се
създават отраслови отдели и съответните функционални служби. Тази организационна структура
съществува до 1957 г.
С ПМС № 2768 от 1950 г. развитието и експлоатацията на жичната радиофикация се
прехвърля от народните съвети към МПТТ. От 1. I. 1951 г. се създава Дирекция на радиофикацията.
Към окръжните ПТТ управления се създават специализирани служби за експлоатация на
радиофикацията. В районните ПТТ станции се създават околийски радиотранслационни възли за
поддържане и експлоатация на радиофикацията. За непосредственото обслужване на централите в
селищата са предвидени длъжности оператори, а за поддържането на мрежата и строежа на
радиоточки — надзорници. По този начин развитието и експлоатацията на жичната радиофикация в
страната се поставят на здрава организационна и материално-техническа основа.
В резултат на извършената реорганизация в МПТТ през 1951 г. и с оглед порасналия обем на
работа в София се образуват специализирани предприятия на съобщенията: Централна пощенска
станция, подвижни пощенски станции, Централна експедиция на печата, Софийско разпространение
на печата, Контрол на парични преводи, Централна експедиция на пощенски ценности, Софийска
телеграфна станция, Софийска автоматична телефонна станция, Софийска междуградска телефонна
станция, Софийска дирекция на радиоразпръскването, Радиорелейна станция, Радиотранслационен
възел, Линейнокабелен възел, Радиопредавателен телеграфен център, Радиоприемен телеграфен
център, Ведомствен автотранспорт. Централната пощенска станция обединява пощенските клонове в
отделните квартали на столицата.
В съответствие с административното деление на страната се създават 12 окръжни ПТТ
управления — в Благоевград, Бургас, Варна, Враца, Велико Търново, Плевен, Пловдив, Русе, София,
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
222/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Стара Затора, Шумен и Хасково. Към окръжните ПТТ управления се създават линейно-технически
възли. Обособени са като самостоятелни поделения радиостанциите в Плевен, Варна и Стара Затора.
В околийските центрове се създават районни ПТТ станции, а в селата — подрайонни ПТТ станции и
пощенски агентства.
С Указ № 59 от 1. II. 1957 г. Министерството на транспорта и МПТТ се сливат в
Министерство на транспорта и съобщенията.
Министерство на правосъдието /1879-/ — създадено с Указ № 23 от 17. VII. 1879 г. /ДВ, бр.
2 от 1879 г./.
Идеята за създаване на съдебна организация в нашата страна съществува още от
Освободителната война. На 24. VIII. 1878 г. в Пловдив са утвърдени от Временното руско управление
първите положения за устройството на съдилищата — Временни правила за устройството на
съдебната част в България. В основата на този първи по рода си документ са залегнали следните
основни начала: общо и еднакво право на всички граждани; всички граждански правки спорове са
подсъдни на общите съдилища; съдилищата са независими от администрацията; съдопроизводството
е публично, гласно и непосредствено; свобода на защита на подсъдимите; всички граждани без
разлика могат да заемат по назначение или по избор съдебни длъжности. С Временните правила е
уредено гражданского и наказателното правораздаване според системата на руското процесуално
право. В Търновската конституция се заявява, че «съдебната власт във всичката нейна ширина
принадлежи на съдебните места, конто действуват от името на княза, отношенията на когото към тези
места ще се определят чрез специални наредби».
Първа крачка на МП за административно и организационно уреждане на съдебната власт е
приемането на Закон за съдоустройството от 25. VII. 1880 г. Според него структурата на съдебната
власт в Княжество България е следната: мирови, окръжни и апелативни съдилища като първа
инстанция и Върховен касационен съд ГВКС/ като втора. Предвиждат се прокурори и помощник-
прокурори като пазители на закона и публични обвинители, съдебни следователи за провеждане на
предварително дирене по углавни дела, съдебни пристави за привеждане в изпълнение на съдебните
решения и постановления, участие на съдебни заседатели при разглеждане на углавни дела за тежки
престьпления. Последният институт е премахнат със Закона за углавното производство от 6. X. 1922 г.
Изисква се образователен и служебен ценз при назначаване на съдии и прокурори. Очертаната
съдебна организация се въвежда след Съединението и в Южна България, където от 1.1. 1886 г. влизат
в сила съдебните закони на Княжество България. Основен момент в окончателното оформяне и по-
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
223/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
нататыпното развитие на МП е създаването на Правилник за устройството и вътрешния ред. Според
него службите при МП се разделят между Главен секретариат, Гражданско, Углавно и Счетно
отделение. Гл. секретар разпределя и надзирава работата в отделенията и лично управлява
Канцеларията и Главния секретариат. Главният секретариат води общите входящи и изходящи
регистри, заверява подписи, пази оригиналите на всички закони, княжески укази и министерски
заповеди, събира окръжните на МП; оттоваря за библиотеката на министерството и за персонала на
съдебното ведомство, събира и обработва сведения по гражданската и углавната статистика.
Гражданского отделение, преименувано през 1936 г. в Граждански отдел, се завежда от
началник, заместници или помощници. Функциите му се изразяват в следното: приготвяне на
първоначалните проекти по съдоустройството, съдопроизводството и нотариалната част; изучаване на
рапортите по ревизия на съдилищата, съдебните пристави и нотариусите; контролиране на отчетните
ведомости на съдебните инстанции; контролиране на дейността на мировите съдии и прокурорите по
Закона за настойничеството; изучаване на правните въпроси, конто се повдигат от съдилищата по
гражданските дела; занимава се с въпросите, свързани с натурализацията.
Углавното отделение се занимава с изработването на законопроекта за углавни закони и
преследването на нарушенията по приетите вече такива, оплакванията по углавните дела, въпросите
за екстрадицията, преглеждането на ведомостите за положението на делата на съдебните следователи,
контрола върху дейността на прокурорите, организирането на работата в затворите. Службата за
затворите е организирана непосредствено след Освобождението по силата на Временните правила. До
1891 г. тя се намира под ведомството на Министерството на вътрешните работи, след което
преминава към МП и функционира първоначално по режима на Правилник за окръжните затвори от
17. VIII. 1893 г., а по-късно според Закона за работата на затворите от 27. II. 1922 г.
Счетното отделение към министерството съставя бюджета, занимава се с попълване на
недостатьчните кредита от запазения фонд, проверка на всички ведомости, сметки и искания за
отпускане на суми за заплащане на възнаграждения, водене на счетоводните книги, съставяне на
ведомости по положението на кредитите по бюджета и др.
Гл. секретар, началниците на отделения и подначалниците се назначават с указ от княза по
предложение на министьра. Всички други чиновници и служещи на Централното управление се
назначават от министьра при условията, конто предвижда правилникът.
При МП заседава Административен съвет, състоящ се от гл. секретар, началниците на
отделения и главния прокурор на ВКС. Този съвет се произнася по въпросите, конто му се
предоставят от правилника или му се възлагат от министьра.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
224/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
В правилника са регламентирани вътрешният ред в самото министерство, статутът на
началниците на отделения, чиновниците, техните права и задължения и редът за обнародване на
законите и указите.
Различните служби към МП се развиват в съответствие с обществено-политическото развитие
на страната. Функциите на отделните административноструктурни части нарастват. В отделяй
периоди се налага създаването на различии нови служби, както и преименуването на други. Така към
Гражданский отдел функционира служба Поданство, създадена със Закона за българското поданство,
която от 20. XII. 1880 г. до 1903 г. е в системата на Министерството на външните работи и
изповеданията. Едва със закон от 31. XII. 1903 г. службата преминава към МП и се занимава с
въпросите по приемането, лишаването и възстановяването на българското поданство на български и
чужди граждани. Със Закона за българското поданство от 16. XII. 1940 г. при МП е учреден Съвет по
поданството с представители на министерствата на правосъдието, външните и вътрешните работи.
Служба Съдебна статистика е учредена с Указ № 44 от 21. I. 1880 г. под формата на
Статистическо отделение и се завежда от началник-бюро. Важен за своето време момент е и
създаването на служба фонд «Съдебни сгради» — Архитектурно бюро през 1926 г., пород ено от
нуждата от построяване на специални сгради, каквито в България не са сыцествували.
В периода до 9. IX. 1944 г към МП са награждали различии спомагателни и отраслови
структурни единици.
Централното бюро за съдимост е учредено с Правилника за уреждане на бюра за съдимост в
България от 27. I. 1903 г. По силата на правилник от 22. IX. 1923 г. то се намира вече под
непосредственна надзор на началника на Наказателния отдел. Научният комитет учреден със
специална Наредба за създаване на Научен комитет за нравна книжнина и чуждестранно
законодателство, е в състава на МП от 10. V. 1924 г. и е председателствуван от министьра на
правосъдието. Занимава се с превеждането на чуждестранни закони, ценни съчинения и оригинални
трудове в областта на правото, с изпращане на специализация в чужбина и др. Службата Гражданска
мобилизация е създадена в тясна връзка със Закона за гражданската мобилизация. Тя се завежда от
един съдебен служител, определен със заповед на министьра на правосъдието. Службата се занимава
с воденето на отчет повикването на временно обучение и мобилизирането на съдебните служители.
Изключително важен момент в историята на МП и на правната политика в нашата страна е
въпросът за кодификационната дейност в България. Първата стьпка за подобряване на нашите закони
е учредяването с Указ № 674 от 8. VIII. 1881 г. на «комисия от лица компетентни, която да измени,
допълни и приведе в изискуемия порядък и еднообразие издадените досега в разни времена и отделяй
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
225/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
части по съдоустройството и съдопроизводството правила, правилници, устави, закони и
инструкции». Тя се закрива през декември с. г. и нейната служба се възлага на МП. Въпросът за
кодификацията за първи път е поставен на сравнително здрави основи едва през 1915 г., когато в
бюджета на МП са предвидени суми за заплати на председателя и членовете на Кодификационната
комисия Законът за кодификацията е утвърден с Указ от 26. II. 1916 г. и действува до издаването на
Наредба-закон за кодификационния съвет от 22. II. 1935 г., която променя само името на
правоуредбата. През 1941 г. Кодификационният съвет е преименуван на Законодателен съвет.
Към 1940 г. структурата на МП добива следния вид: Наказателно отделение — за общата
администрация на затворите и завеждане на Бюро за съдимост на лицата, родени извън България;
Гражданско отделение — за общата администрация и персонала на съдебното ведомство и за съдебна
статистика. Длъжността гл. секретар съществува от 1879 до 1910 г. и от 23. VI. 934 до 31. VIII. 1935 г.
Към МП функционират и следните структурни единици: Бюджетоконтролно отделение, Инспекторат
и Кодификационен съвет с 3 отдела — за частно право и гражданско съдопроизводство, за
наказателно право и наказателно съдопроизводство и за публично право.
Макар след 9. IX. 1944 г. в МП да не се извършват принципни структурни промени с оглед на
новата социално-класова и политическа насоченост, провеждана от правителството на ОФ, на
министерството се предоставят принципно нови социално-класови функции. В него се извършва
кадрова чистка в периода до 1946 г., отменя се цялото заварено репресивно законодателство,
изработват се нови закони с революционна насоченост. МП е един от най-активните фактори за
цялостното преустройство на обществено-политическия живот в страната.
Създава се временна съдебна институция — Народен съд. Сериозно преустройство в
системата от органи на съдебната власт се извършва с Конституцията на НРБ от 1947г. В нея освен
МП /чл. 39/ са обособени като висши органи Върховният съд /чл. 61/ и Главният прокурор /чл. 64/.
Тази система на устройство на съдебната власт е препотвърдена от Конституцията на НРБ от 1971
г. /гл. VIII/.
За усъвършенствуване на системата на МП и организацията на съдебната власт са издадени
Закон за устройство на съдилищата /1976/, Правилник за функциите и дейността на МП /1977/ и
правилник от 1985 г. С тези нормативни документи се очертава и следният кръг от основни дейности
на МП: осъществяване на партийната и държавната политика в областта на правосъдието с оглед
осигуряването на защита на обществения и държавния строй, на социалистическата стопанска
система и социалистическата собственост; защита на личността, правата и законните интереси на
гражданите; пълно спазване на социалистическата законност и социалистическия правое ред; по-
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
226/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
висока ефективност на правосъдната дейност в борбата срещу престъпността и другите
правонарушения; провеждане на превантивна дейност за повишаване на правното съзнание и
правната култура на населението. МП осъществява с организационни мероприятия
усъвършенствуването на дейността на районните, окръжните и военните съдилища; изучава и
одобрява съдебната практика; ръководи и контролира дейността на нотариалните и
съдебноизпълнителните служби; взема мерки за усъвършенствуване на правното обслужване на
гражданите и юридическите лица; осъществява държавно ръководство и надзор върху дейността на
адвокатурата; ръководи методически работата на правните служби в социалистическите организации,
като изпраща методически указания до министерствата, ведомствата и народните съвети; изготвя
проекта за закони в съдебната облает; участвува в работата на Съвета по законодателството при
Държавния съвет; дава мнение по всички проекта за нормативни актове по съдебното
законодателство; изготвя проекта на договори за правна помощ с други държави. Сега МП има
следната структура: Ръководство; дирекции — Законодателство, Съдебна дейност, Адвокатура и
методическо ръководство на правните работи в социалистическите организации, Планиране и
финансиране; направления — Превантивна дейност и разпространение на правни знания, Кадри и
квалификация, Ведомствен финансов контрол, Правни проблеми на СИВ, Организация на
управленската дейност, Българско гражданство; отдел Административен.
Междуведомствената комисия по българско гражданство при МП прави предложения пред ДС
за даване на българско гражданство или за лишаване от него. МП участвува в ръководството на
Междуведомствения съвет за криминологични изследвания, в Централната комисия за борба с
противообществените прояви на малолетни и непълнолетни и в Междуведомствения съвет за
координация на правителствената дейност, конто структурно и организационно са към Главната
прокуратура.
Международната дейност на МП се изразява в оказване на международна правна помощ,
участие в съвещанията на СИВ по правните въпроси, в мероприятията на ООН по въпроси на
правото, в Международного дружество по криминология и в Международната организация на
юристите.
Министерство на производството и търговията с потребителски стоки /1984—1986/ —
създадено с Указ № 3 от 4.1. 1984 г. /ДВ, бр. 1 от 1984 г./.
Указът обнародва структурни и персоналии промени в Министерския съвет и неговите
органи. Министерството на леката промишленост и Министерството на вътрешната търговия и
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
227/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
услугите се сливат в МПТПС.
Министерството е орган на МС с общофункционална и отраслово-функционална
компетентност. То осъществява дейността си в съответствие със социално-икономическата политика
на БКП, законите на страната и решенията на правителството. МПТПС провежда държавната
политика в областта на производството на стоки за народно потребление, вътрешната търговия,
общественото хранене и битовите услуги и определя насоките за тяхното развитие. То ръководи,
координира и контролира тези дейности пряко и чрез ръководствата на министерствата, другите
ведомства и ИК на народните съвети, в чиито системи се произвеждат стоки или се извършва
търговско и битово обслужване на населението.
Основни структурни единици на МПТПС са дирекциите, изградени по функционален и
отраслов принцип. В зависимост от обема и обхвата на работата дирекциите изпълняват една или
няколко функции или няколко дирекции изпълняват една функция. За разработване на въпроси, чието
решаване изисква участие на специалисти от различии звена и равнища, се формират временни
пулсиращи звена.
Структурата на министерството включва Кабинет на министьра, дирекции — Държавен
експертен технико-икономически съвет, Усъвършенствуване на системата за управление, Проучване
на пазара, Международно сътрудничество, Наука и технически прогрес, Инвестиционна политика,
Планиране, Труд и социално развитие, Подготовка и квалификация на кадрите, Финансиране и
кредитиране, Цени и ценообразуване, Координация на производството, Трудоустрояване и трудова
рехабилитация, Координация на битовите услуги, Нехранителни стоки, Външнотърговска дейност,
Материални ресурси, рационализации и ефективност, Координация на взаимоотношенията с другите
органи и организации, Организация и технология на търговията, Хранителни стоки, Обществено
хранене и средства за подслон, Музикално-артистична дейност, Хлебопроизводство и сладкарство,
Финансов и стопански контрол; направления — Контрол по изпълнение на решенията, критични
материали, жалби, сигнали и предложения, Контрол по безопасността на движението; Главна
инспекция по търговията и услугите.
Колективен орган за управление е Колегиумът. При МПТПС се образуват научни, технически,
методически и други съвещателни органи. Към него функционират и Съвет по производството на
потребителски стоки, Съвет по вътрешна търговия, Съвет по обществено хранене, Съвет по битови
услуги. При необходимост министерството образува надзорни съвети.
С Указ № 221 от 28. I. 1986 г. /ДВ, бр. 9 от 1986 г./ МПТПС, Министерството на външната
търговия и Министерството на снабдяването са реорганизирани в Министерство на търговията.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
228/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Министерство на промишлеността /1950-1951/ — създадено с Указ № 85 от 17. II. 1950 г. /
ИПНС, бр. 42 от 1950 г./ от сливането на Министерството на мините и подземните богатства с
Министерството на индустрията и занаятите. Започва да функционира от 1. III. 1950 г.
Основната задача на министерството е да ръководи, разширява и укрепва добивната и
преработвателната промишленост. Структурата на МП е следната: Кабинет на министьра и отдели —
Планово-икономически, Производствено-технически, Финансово-счетоводен, Капитално
строителство, Снабдяване, Пласмент, Кадри и подготовка на кадри, Труд, трудови норми, колективни
трудови договори и съревнование, Техническа безопасност, Административно-стопански.
Министерството ръководи Главната дирекция за геоложки и минни проучвания, Централния
промишлено-технологически изследователски институт и Института за техноложки проучвания.
С Указ № 480 от 20. IX. 1951 г. прекратява своята дейност. Образуват се две нови
министерства — Министерство на тежката промишленост и Министерство на леката
промишленост.
Министерство на пропагандата /1944—1945/ — създадено с Указ № 14 от 9. IX. 1944 г. МП е
пропагандой институт и политически апарат със задача да ръководи и насочва вътрешната и външната
пропагандна дейност и агитация на политиката на народно-демократичната власт; да организира
държавната и подпомага обществената борба за изграждане на ново морално-политическо съзнание;
да пропагандира културното сближение с всички демократични и свободолюбиви народи; да
съдействува за развитието на националнодемократична култура.
В изпълнение на тези задачи МП се стреми да осъществява единно ръководство и
координация на работата на всички служби, институти и обществени организации, конто чрез своята
дейност се явяват фактори на идеологического преустройство, като най-важните от тях — печат,
радиото, киното, театрите, библиотеките, музеите и др., постепенно обединява в себе си. Първото
учреждение, поставено под пряк надзор на МП, е Камарата на народната култура /ПМС № 10 от 6. X.
1944 г./. Тя преминава от ведомството на Министерството на народната просвета, като запазва своята
бюджетна и административна самостоятелност, а по дейността си е под ръководството на МП. С Указ
№ 20 от 14. VI. 1945 г. /ДВ, бр. 142 от 1945 г./ се прехвърлят под върховния надзор на МП и народните
читалища. През краткого си съществуване МП не успява да изгради постоянна структура. Основната
му дейност се свежда до установяване на връзки с политически и обществени организации и частни
лица в изпълнение на споменатите задачи. Изпраща културни бригади на фронта, осигурява хартия за
печата, разпределя радиоапарати и др.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
229/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
С Указ № 205 от 10. IX. 1945 г. /ДВ, бр. 219 от 1945 г./ МП се преименува в Министерство на
информацията и изкуствата.
Министерство на просветата и културата /1 957-1963/ — създадено с Указ № 59 от 1. II.
1957 г. /ИПНС, бр. 11 от 1957 г./. Образувано е от сливането на Министерството на народната
просвета и Министерството на културата, като ги наследява пряко и в пълнота поема всички
активи и пасиви, а така също и всичките им функции.
МПК осъществява идейно, методическо и организационно-педагогическо ръководство на
образованието и културата в страната, като се ръководи от партийната и правителствената политика.
То утвърждава номенклатури на специалностите, учебни планове, програми и др.; осигурява
написването и издаването на учебници и учебно-помощна литература; определя формите на учебно-
възпитателната работа в училищата; установява реда за назначаване на преподавателите и определя
условията за приемане на учениците и на студентите във ВУЗ; открива и закрива учителските
институти, специалните училища и ПТУ, определя изучаваните специалности в тях.
Структурата на МПК при създаването му е следната: министьр, Колегиум и на централно
подчинение — Кабинет на министьра; отдели — Инспекторат, Културни връзки с чужбина, Учебно-
методически съвет; Планово-финансово управление с отделно ръководство; 8 общофункционални
отдела. Към МПК се изграждат следните отраслови структурни единици: Управление за общо и
професионално образование с отдели за предучилищно възпитание, основно и средно образование,
специални училища, детски домове и занимални, физкултура и извънучилищни заведения, подготовка
на учители, професионални училища по механоелектроника, професионални училища по селско
стопанство, професионални училища по добивна промишленост, професионални училища по
хранително-вкусова и текстилна промишленост, Производствено-технически отдел; Управление за
висше образование с отдели за университетско, икономическо, инженерно-техническо,
селскостопанско образование, марксизъм-ленинизъм, Научнометодически; Управление по изкуствата
с отдели за драматичен театьр, изобразителни изкуства, висше и средни училища по изкуствата;
Управление за културно-просветни учреждения с два инспектората с ранг на отдели: за
общообразователни предмета и за общотехнически и специални предмета. След приемането на
Закона за по-тясна връзка на училището с живота от 1959 г. се извършват структурни промени.
Управленията в МПК са вече 3: Училища, общо и професионално образование с 12 отдела, Висше
образование с 3 отдела, Изкуство и културно-просветни учреждения с 6 отдела.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
230/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Отделите Просвета и култура са на двойно подчинение — на съответните ИК на ОНС и на
МПК /ИПНС, бр. 59 от 1959 г./. От август 1960 г. МПК има следните управления: Общо образование;
Професионално образование, Висше образование, Изкуство и културно-просветни учреждения,
Планово-финансово. МПК запазва тази си структура до ликвидирането му с Указ № 396 от 25. V. 1963
г. Функциите му поемат Министерството на народната просвета и Комитетът за култура и изкуство.
Министерство на селскостопанското производство /1962-1966/ — създадено с Указ № 528
от 30. XI. 1962 г. /ИПНС, бр. 96 от 1962 г./ от преобразуването на Министерството на земеделието.
МСП ръководи селскостопанската политика в страната. Дейността му обхваща растениевъдството,
животновъдството, ветеринарното дело, механизацията и електрификацията на селското стопанство,
организацията и контрола на промишленото селскостопанско производство и др.
МСП се създава със следната структура: Ръководство; управления Ветеринарно дело,
Финансово-стопански контрол и 3 управления по организация на производството по териториален
принцип; отдели Организация и икономика на механизацията на селското стопанство, Растителна
защита, контрол на качеството на семената и апробацията, Строителство и експлоатация на
селскостопанските сгради, Селскостопанска пропаганда; главна инспекция Борба с почвената ерозия
и охрана на земята и др. През 1963 г. дейността на управление Растениевъдство преминава в
новосъздадените зонални управления за организация на производството и в управление Организация
и планиране на селското стопанство. Дейността на управление Животновъдство също преминава в
зоналните управления, а една част /племенно дело/ към Селскостопанската академия. Управление
Механизация и ремонт се реорганизира в самостоятелен отдел Организация и икономика на
механизацията в селското стопанство. Управление Организация и икономика на ТКЗС става отдел към
управление Организация и планиране на селското стопанство. Към него се създава и отдел
Организация, икономика, планиране и финансиране на ДЗС.
През 1965 г. се извършват нови, по-големи структурни промени. Зоналните управления по
организация и планиране на селското стопанство се закриват. Отдел Рационализации и стандарти
става структурна част на управление Селскостопанска пропаганда и внедряване на научните
постижения и челния опит, преминал същата година от отдел в управление. Създават се управления
Растениевъдство и Животновъдство. Отдел Племенно дело преминава отново в системата на МСП и
става структурна част на управление Животновъдство. Отдел Механизация и електрификация на
селското стопанство става управление със същото наименование.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
231/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
С Указ № 236 от 12. III. 1966 г. /ДВ, бр. 21 от 1966 г./ МСП се преименува в Министерство на
земеделието.
Министерство на снабдяването /1985-1986/ — създадено с Указ № 1600 от 18. V. 1985 г. /
ДВ, бр. 41 от 1985 г./ след закриването на Министерството на енергийно-суровинните ресурси.
Неговата основна задача е да осъществява общофункционалното ръководство на дейностите по
материално-техническото снабдяване чрез развитието и усъвършенствуването на националната
система за материално-техническо снабдяване и нейното управление. МС трябва да осигурява
ефективното използуване на енергийните и материалните ресурси и да осъществява отраслово-
функционалното ръководство на предприятията и другите стопански организации от отрасъл
Материално-техническо снабдяване. Министерството участвува в разработването на националните
материални баланси, плановете за разпределението им, утвърждава държавните ограничителни норми
за изразходване на основните видове материали. То ръководи и дейността по събирането и
оползотворяването на вторичните суровини.
МС е закрито с Указ № 221 от 28.1. 1986 г. /ДВ, бр. 9 от 1986 г./ заедно с Министерството на
външната търговия и Министерството на производството и търговията с потребителски стоки и
се създава Министерство на търговията.
Министерство на снабдяването и държавните резерва /1968-1981/ — създадено с Указ №
1156 от 27. XII. 1968 г. /ДВ, бр. 1 от 1969 г.). То поема дейността на Главно управление на материално-
техническото снабдяване. Дейността на министерството се основава на законите и указите на
Народното събрание и Държавния съвет /Президиума на НС/, решенията на Министерския съвет и
Комитета за стопанска координация.
МСДР е централен орган на управление, който провежда държавната политика за
съхраняването, движението и използуването на материалните ресурси в страната, осъществява единно
ръководство по организацията на материално-техническото снабдяване /МТС/ в цялото народно
стопанство, като съчетава в ръководните си функции икономическите и административните методи на
ръководство, създава условия за активно участие на трудовите колективи в управлението на звената
по МТС. Компетенциите на министерството включват издаването на правилници, наредби,
инструкции, заповеди и др. по дейността на МТС. Основните задачи на МСДР се изразяват в няколко
основни направления: участвува в разработването на държавния план съвместно с Държавния
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
232/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
комитет по планиране и отговаря за неговата материална обвързаност. За тази цел МСДР разработва
материалните баланси; разпорежда се с определените от Комитета за стопанска координация
оперативни запаси от суровини, материали и др.; дава заключения по балансите, съставени от другите
министерства, ведомства и стопански организации; осъществява методическо ръководство и контрол
по тези баланси. МСДР взема становища по всички изпратени за съгласуване производствени
програми на предприятията по частта МТС, разпределя вноса по съответните външнотърговски
организации, ръководи снабдяването на стопанските организации със суровини и материали, издава
разпоредби по разпределянето и съхранението на дефицитни суровини и материали, организира и
ръководи работата по изграждането на рационални производствени връзки в отраслов и териториален
разрез и създава условия за постепенно преминаване на снабдителната дейност на търговска основа,
осъществява текущата координация на производствените връзки по отношение на решаващите за
народното стопанство суровини, материали и др. и на работата на пласментно-снабдителните
организации. Ръководството на снабдяването и държавните резерви се изгражда чрез съчетаване на
единоначалието с колективния принцип. Структурата на МСДР е изградена на функционална основа.
Начело стой министър, който отговаря за цялостната дейност пред НС и МС. Основен колективен
орган е Колегиумът, който обсъжда и взема решения по основните въпроси, а основно звено —
отделът.
Отделите се делят на две основни групи: А — оперативен административен ръководен
персонал, и Б — административно-обслужващ персонал. Към трупа А спадат: Ръководство; отдел
Планиране и материални баланси със задача да разработва баланси и планове за разпределение и за
МТС и да осъществява методическо ръководство на министерствата и ведомствата по разработването
на балансите; отдел Контрол и координация, който поддържа връзки с всички органи и организации
при изпълнение на задачите по МТС, осъществява контрол по оперативната работа за МТС, взема
решения за отстраняването на допуснати слабости; отдел Нормиране и използуване на материалните
ресурси с Инспекция за контрол по разхода на материалите, която извършва контрол за икономичното
използуване и правилното съхраняване на материалните ресурси във всички организации в страната;
отдел Организация и методология на снабдяването със задача да разработва и внедрява нови форми за
снабдяване и взаимоотношения между различните звена в системата на МТС; отдел Развитие на
техническата база и снабдяването и контрол по инвестициите, отговарящ за разпределението на
лимитите за капитални вложения, проучване и проектиране.
Трупа Б включва отдел Административен, сектор Бюджетно-счетоводен и всички
общофункционални обслужващи звена. Към МСДР със самостоятелни щатни разписания
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
233/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
функционират Елекгронноизчислителен център, Научноизследователска група и редакцията на
бюлетин «МТС».
През 1969 г. се създават отделите Договори и арбитраж и Финанси и икономически
нормативи. Инспекцията се отделя като самостоятелно звено През с. г. се формират Институт за
нормиране и ефективно използуване на материалите и Държавен ведомствен арбитраж. През 1971 г.
се създават Управление на материалните ресурси, отдел Планово-икономически и отдел Финансово-
счетоводен. МСДР ръководи и подпомага дейността на всички пласментно-снабдителни организации
в страната за своевременно и ефективно снабдяване на народното стопанство. В системата на МСДР
функционират следните стопански организации: ДСО «Териториално снабдяване», ДСО «Рудметал»,
ДСО «Химснаб», ДСО «Петрол», ДСО «Вторични суровини», ДСП «Наука и техника», Главно
управление за държавния резерв, ВТП «Химимпорт», ВТП «Рудметал», Отделение за изследване,
проучване и експериментална дейност на складовото стопанство и окръжни пласментно-снабдителни
организации.
С Указ № 1126 от 17. VI. 1981 г. /ДВ, бр. 49 от 1981 г./ министерството прекратява своята
дейност.
Министерство на социалната политика /1944-1947/ — създадено с Указ № 14 от 9. IX.
1944 г. /ДВ, бр. 197 от 1944 г./. МПС е учредено, за да отговори на необходимостта от централна
институция, която да провежда социална политика на правителството на ОФ.
С ПМС № 2 от 15. IX. 1944 г. /ДВ, бр. 204 от 1944 г./ е регламентирано, че МСП включва
следните учреждения: Дирекция за обществени грижи при Министерството на вътрешните
работи, Институт за обществени осигуровки и Дирекция на труда от Министерството на
търговията, промишлеността и труда, дирекция Народни пенсии.
През 1945 г. към МСП е създаден Институт за социални проучвания и мероприятия «Отдих и
култура», а през 1946 г. — Институт за трудови норми.
До 1946 г. в бюджета на министерството са включени 2 главни структурни поделения —
Централно управление и Дирекция за обществени грижи. Третата структурна единица — Дирекцията
на труда — се издържа от други фондове. От 1. I. 1947 г. тя, заедно с Института за трудови норми, е
включена в бюджета на МСП.
С Конституцията на НРБ от 1947 г. МСП е преименувано на Министерство на труда и
социалните грижи /ДВ, бр. 284 от 1947 г./.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
234/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Министерство на строежите /1953-1957; 1962-1968/ — създадено с Указ № 46 от И. II.
1953 г. /ИПНС, бр. 14 от 1953 г./ като централно ведомство, което провежда държавната политика в
областта на строителството. Ръководи се от министър. Приемник е на Министерството на
строежите и пътищата. Основните задачи на министерството съгласно неговия правилник /ИПНС,
бр. 53 от 1953 г./ са: изпълнение на утвърдените от правителството планове за строителството;
осигуряване на най-високо качество на продукцията; увеличаване на производствените мощности и
механизация на производствените процеси; внедряване на най-прогресивна техника и нови методи в
строителството; повишаване на производителността на труда и намаление на себестойността на
продукцията; най-широко изучаване и усвояване на съветския опит в строителството. При
министерството като съвещателен орган функционира Колегиум, който обсъжда изпълнението на
плановете, по-важните заповеди, наредби и инструкции. Към министерството е създаден и Експертен
съвет, който се произнася и дава заключения по представените планови задачи, идейни и технически
проекти и проектосметни документации по строителството. Министерството на строежите
преустановява дейността си през 1957 г., когато с Указ № 59 от 1. II. 1957 г. /ИПНС, бр. 11 от 1957 г./
се слива с Министерството на строителните материали и горската промишленост и образуват
Министерство на строежите и строителните материали.
* * *
Създадено отново с Указ № 124 от 17. III. 1962 г. на основание РНС за преименуване на някои
министерства /ИПНС, бр. 23 от 1962 г./. Министерство на строежите е централно ведомство, което
отговаря за правилното провеждане на правителствената политика в областта на строителството и
производството на строителни материали и изделия. Ръководи се от министър. Възниква на основата
на Комитета по строителство и е продължител на неговата дейност. Основните му задачи,
регламентирани с правилник /ДВ, бр. 32 от 1967 г./, са да осъществява единно държавно ръководство
на науката и техническия прогрес в строителството, като направлява, координира и контролира
научноизследователската дейност в отраслите Строителство и Строителни материали; да осъществява
единно ръководство по типизацията, унификацията, стандартизацията, технического и нравного
регламентиране на строителството и производството на строителни материали и изделия; да проучва
и разработва въпросите по изграждането на материално-техническата база и индустриализацията на
строителството и да ръководи осъществяването им; да ръководи и контролира изпълнението на
основного промишлено, енергийно, културно-битово и жилищно строителство и производството на
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
235/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
строителни материали, изделия и конструкции. С министерството се съгласуват идейните проекти за
организация на строителството на обекти от национално значение и учебните планове и програми на
висшите и средните учебни заведения по дисциплините от областта на строителството и
строителните материали. Като колективни съвещателни органи към него съществуват Колегиум,
Технически съвет с функции на експертен съвет по въпросите на проектирането и строителството и
Научнокоординационен съвет за съгласуване на научните и техническите изследвания по
строителство и производство на строителни материали. Своята дейност министерството осъществява
чрез създадените към него специализирани управления — Строителна механизация, Циментова
промишленост и строителни материали, Инертни материали и вародобив, Задгранични строежи и др.,
както и чрез окръжните строителни организации. Министерството на строежите преустановява
дейността си в края на 1968 г., когато с Указ № 1156 от 27. XII. 1968 г. на основание РНС за някои
промени в структурата на МС и централните ведомства /ДВ, бр. 1 от 1969 г./ се слива с
Министерство на архитектурата и благоустройството и двете министерства образуват
Министерство на строежите и архитектурата.
Министерство на строежите и архитектурата /1968-1971; 1973-1977/ — създадено с
Указ № 1156 от 27. XII. 1968 г. от сливането на Министерството на строежите и Министерството
на архитектурата и благоустройството. MCA е централен орган на Министерския съвет, който
провежда единна държавна политика в областта на строителството и строителните материали,
териториалното и селищното устройство, архитектурата и благоустройството на населените места и
селищните системи.
Министерството осигурява изпълнението на следните основни задачи: изучава състоянието и
тенденциите в областта на строителството, териториалното и селищното устройство, архитектурата и
благоустрояването и разработва прогнози за по-нататыпното им развитие; изгражда на съвременно
равнище производствено-техническата база на строителството и строителните материали чрез
модернизация и концентрация на производствените мощности; организира научното обслужване на
производствено-стопанската дейност и осигурява бьрзо внедряване на научните разработки в
областта на строителството; осигурява ефективното използуване на материалните, финансовите и
трудовите ресурси за максимално увеличаване на производителността на труда и ефективността на
производствено-стопанската дейност в системата на министерството.
В областта на строителството и строителните материали, районного териториално планиране
и планового изграждане на населените места MCA осъществява единна техническа и икономическа
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
236/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
политика, като създава единна система от правила, нормативи и изисквания, задължителна за всички
инвеститори; разработва и утвърждава във връзка с това технически правилници, наредби,
инструкции и др., разработва и представя за утвърждаване разходни норми за материалите,
производствени норми в строителството и проектирането, стандарти по строителството и
строителните материали и др.; разработва правилници за капиталното строителство, типовото
проектиране и създаването на оптимални системи в индустриалното строителство, осъществява
своята дейност в единна система с народните съвети и техническите служби към тях.
Разпорежданията на MCA и неговите органи в кръга на компетентността, предоставена му от
законите и правителствените нормативни документи, са задължителни за всички ведомства, народни
съвети, институти и обществени организации.
MCA продължава дейността си до 31. VII. 1971 г., като с Указ № 8 от 9. VII. 1971 г. се разделя
на Министерство на архитектурата и благоустройството и Министерство на строителството и
строителните материали /МССМ/.
* * *
Създадено отново на 1. VIII. 1973 г. с Указ № 1607 от 23. VII. 1973 г. със същите компетенции
и управленска структура, то функционира до 31. V. 1977 г.
С Указ № 715 от 12. V. 1977 г. MCA се преобразува в МССМ, а с ПМС № 37 от 12. V. 1977 г. се
създава Комитет по архитектура и благоустройство.
Министерство на строежите и пътищата /1948-1953/ — създадено на основание на чл.
39 от Конституцията на НРБ от 1947 г.
МСП е Върховен орган на държавното управление по техническо-строителните въпроси в
страната.
На него е предоставено правото на контрол в областта на строителството над всички
технически служби в министерства, кооперативни организации, народни съвети и обществени
институти. Основни задачи на МСП са проучването, проектирането и изпълнението на строежи на
държавни и обществени сгради, пътища и съоръженията им, водоснабдяване, канализация, мостове и
др. При своето създаване МСП има следната структура: Кабинет на министьра, Експертен съвет,
Административно отделение, Институт за изпитване на материали и земна техника, управления —
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
237/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Строежи, Пътища, Планиране, отчетност, контрол и кадри със съответните функционални отдели,
Централна проектантска организация, строителни обединения, обединение за материално снабдяване.
МСП е закрито с Указ № 46 от 11. II. 1953 г. /ИПНС, бр. 14 от 1953 г./.
Министерство на строежите и строителните материали /1957-1959/ — създадено с
Указ № 59 от 1. II. 1957 г. от сливането на Министерството на строежите и част от
Министерството на строителните материали и горската промишленост /ИПНС, бр. 11 от 1957 г./.
МССМ има за задача да произвежда и дава на народното стопанство висококачествени
строителни материали, мебели, целулоза и хартия, минни подпори и траверси, да извършва
строителство в страната и в чужбина. Тези задачи то осъществява чрез изпълнение на утвърдените от
правителството планове за производство и строителство; разработване и внедряване на нова
технология в производството; увеличаване производителностга на труда, плановата, финансовата,
щатната и договорната дисциплина.
Министерството ръководи и управлява включените в неговата система управления,
предприятия и учреждения от следните отрасли: дърводобивна и дървообработваща промишленост,
строителство на жилищни и битови сгради, задгранично строителство, селскостопанско строителство
и др. МССМ е изградено на производствен принцип. Съгласно разпорежданията на МС от 1956 и
1957 г. Централното му управление включва кабинет на министьра, зам.-министри, отдели и
управление Задгранично строителство.
При министерството се образува Колегиум, който е съвещателен орган на ръководството, в
състав: министьр, зам.-министри и ръководни работници от системата на МССМ. Колегиумът
разглежда по-важни принципни въпроси — изпълнението на плановете и задачите на министерството,
въпросите за перспективного развитие на промишленото и строителното производство и др. Отделите
в МССМ са помощни органи на ръководството. Те проучват, подготвят и отговарят за цялостната
дейност на отрасъла или сектора, за всички планове, засягащи производството, труда и др. В
министерството се създават следните отраслови отдели: Горска промишленост, Производствено-
технически по строителни материали, Производствено-технически по жилищно и културно-битово
строителство, Производствено-технически по заводски строежи и монтажи, Нови производства,
Енергомеханичен; Материално-техническо снабдяване и пласмент, Проучвания и управление
Задгранични строежи.
Министерството на строежите и строителните материали се закрива на 1. IV. 1959 г. с Указ №
203 от 16. III. 1959 г. /ИПНС, бр. 22 от 1959 г./.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
238/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Министерство на строителните материали и горската промишленост /1956-1957/ —
създадено с Указ № 401 от 6. XI. 1956 г. /ИПНС, бр. 90 от 1956 г./. МСМГП е централно ведомство,
което провежда държавната политика в областта на строителните материали и горската
промишленост. Ръководи се от министър. В рамките на своята компетентност министерството
ръководи всички предприятия, управления и научноизследователски институти, чиято дейност е
свързана с производството на строителни и горскопромишлени материали, мебели и др.
С Указ № 59 от 1. II. 1957 г. МСМГП се слива с Министерството на строежите и образуват
Министерство на строежите и строителните материали.
Министерство на строителството и архитектурата /1981-1984/ — създадено с Указ №
1226 от 18. VI. 1981 г. /ДВ, бр. 41 от 1981 г./. MCA осъществява методично-нормативни, планово-
разпоредителни и контролно-надзорни функции в областта на териториалното устройство,
архитектурата, типизацията и каталогизацията в строителството, геодезията, картографията и
кадастьра, благоустройството и комуналното стопанство, архитектурно-строителното проектиране.
Ръководни органи: министър, зам.-министри, гл. секретар; Колегиум. По предметно-
функционален признак са обособени направления, дирекции и други самостоятелни звена.
MCA осъществява държавен технически контрол по строителството, проектирането и т. н.;
съвместно с другите компетентни държавни органи контролира спазването на Правилника за
капиталното строителство, като специализирана институция на национално равнище в единната
система за технико-икономическа експертиза за обектите по капиталното строителство извършва
експертиза на проектите. В съответствие с отрасловата си компетентност MCA ръководи стопански
строително-монтажни организации и задграничното инвестиционно проектиране.
При формиране на външноикономическите връзки на отрасъла MCA осъществява държавната
политика за разширяване и задълбочаване на международного икономическо сътрудничество, като
участвува в работата на Постоянната комисия на СИВ по строителството и в другите му работай
групи, в ОНИДО при ООН.
С Указ № 7 от 4. I. 1984 г. /ДВ, бр. 1 от 1984 г./ MCA се преименува в Министерство на
строителството и селищното устройство.
Министерство на строителството и селищното устройство /1984-1986/ — създадено с
Указ № 7 от 4.1. 1984 г. на основание Решение за структурни и персоналии промени в Министерския
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
239/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
съвет и неговите органи и за персоналии промени в Държавния съвет /ДВ, бр. 4 от 1984 г./. МССУ е
централно ведомство, което провежда държавната политика в областта на териториалното
устройство, строителството, архитектурата, градоустройството и благоустройството. Ръководи се от
министър — член на правителството. Възниква на основата на Министерството на строителството
и архитектурата и Комисията по териториално и селищно устройство. Функционалната
компетентност на МССУ обхваща въпросите на териториалното и селищното устройство,
архитектурата, градоустройството, типизацията и усъвършенствуването на проектного дело,
благоустройството и комуналната дейност, държавната експертиза на проектите по капиталното
строителство по отношение на териториалното и селищното устройство, благоустройството,
архитектурните и строително-конструктивните решения. Министерството осъществява държавното
ръководство на отрасъл Строителство съгласно Правилника за икономическия механизъм, както и
ръководството на дейностите по държавен технически контрол за териториално-селищното
устройство, проектиране, строителство, производство и съхранение на строителни материали,
изделия и конструкции, геодезия, картография, фотограметрия, геодезично приборостроене и
кадастър и свързания с тях държавен технически контрол, разработването и реализацията на
плановете за организиран набор на работна сила за изграждане на обекти в СССР с българско
участие. За подобряване ръководството и дейността на строително-монтажните комбината /СМК/ на
МССУ е възложено съгласувано с ИК на ОНС да утвърждава държавни планови задачи на СМК и да
отговаря за изпълнението на плановете им. От 1. IV. 1984 г. към МССУ на основата на ДСО «Цимент
и вародобив», ДСО «Строителна керамика и ефективни материали» и ДСО «Инертни материали» се
създава корпорация «Строителни материали». Към министерството като звена за
научноизследователска, проектантска и внедрителска дейност функционират Комплексен
научноизследователски и проектантски институт «Благоустройство и комунално стопанство» и
Комплексен научноизследователски и проектантски институт «Водоканалпроект». При МССУ като
държавно-обществени органи са създадени Върховен съвет за териториално и селищно устройство,
строителство и архитектура и Национален съвет по водите. Местни органи по градоустройство,
строителство, архитектура и благоустройство са народните съвети. МССУ се закрива с Указ № 221 от
28.1. 1986 г. /ДВ, бр. 9 от 1986 г./.
Министерство на строителството и строителните материали /1971-1973; 1977-1981/
— създадено с Указ № 8 от 9. VI. 1971 г. след разделянето на Министерството на строежите и
архитектурата на Министерство на архитектурата и благоустройството и МССМ.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
240/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МССМ е централен изпълнително-разпоредителен орган на Министерския съвет за
ръководство на стопанската отраслова система Строителство, който провежда единна държавна
политика в областта на строителството и строителните материали.
МССМ изучава състоянието и тенденциите за развитие на отрасъл Строителство в страната и
чужбина; изработва прогнози за целесъобразно развитие на системата в съответствие с нуждите на
народното стопанство; ръководи изграждането на производствено-техническа база на строителството
и строителната промишленост, производството на строителни материали и др.; осъществява единна
техническа и икономическа политика в областта на строителството и строителните материали, като
създава единна система от правила, нормативи, изисквания и др.
МССМ съвместно с Министерството на архитектурата и благоустройството разработва и
решава въпросите по типовото проектиране.
С Указ № 1607 от 24. VII. 1973 г. /ДВ, бр. 53 от 1973 г./ МССМ се слива с Министерството на
архитектурата и благоустройството и се образува Министерство на строителството и
архитектурата.
* * *
Създадено отново с Указ № 719 от 12. V. 1977 г. В основни линии запазва кръга на своята
дейност. С Указ № 1226 от 18. VI. 1981 г. /ДВ, бр. 41 от 1981 г./ се слива с Комитета по архитектура
и благоустройство и се образува Министерство на строителството и архитектурата.
Министерство на съобщенията /1934—1935/ — създадено с Указ № 5 от 19. V. 1934 г. /ДВ,
бр. 38 от 1934 г./ на Деветнадесетомайския режим от сливането на Министерството на
железниците, пощите и телеграфите и Министерството на обществените сгради, пътищата и
благоустройството. В краткия период на съществуване на тази централна институция структурните
звена на двете министерства запазват своята самостоятелност без никакви промени. Това
благоприятствува и разделянето им през 1935 г. Двете министерства са възстановени.
Министерство на съобщенията /1966-1971; 1976-1986/ — създадено с Указ № 236 от 12.
III. 1966 г. след реорганизирането на Министерството на транспорта и съобщенията. Има за задача
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
241/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
да организира, ръководи и контролира дейността на пощенските, телеграфните и телефонните
съобщения, жичната радиофикация и техническата база на радиоразпръскването и телевизията.
Министерството има следната структура: Ръководство; управления — Пощенски съобщения и
разпространение на печата, Телефонии и телеграфии съобщения, Радио и телевизия, Радиофикация;
функционални отдели и Междуведомствена комисия по честотите. Министерството на съобщенията
осъществява своята дейност чрез 27 окръжни управления на съобщенията, изградени на териториален
принцип, и чрез специализирани предприятия: Софийски телеграфно-телефонни станции, Софийски
пощенски станции, Радиотранслационен възел — София, Радиостанции и телевизия, Подвижни
пощенски станции, Разпространение на печата, Линейнокабелно стопанство, Ремонтно-
възстановително предприятие на съобщенията, Материално-техническо снабдяване, Филателия,
Държавна печатница на съобщенията; Промишлено-ремонтно предприятие — Русе. Към окръжните
управления на съобщенията са изградени по няколко районни станции на съобщенията като
поделения на вътрешностопанска сметка.
В съответствие с решенията на Юлския пленум на ЦК на БКП от 1969 г. за по-нататыпно
усъвършенствуване на управлението структурата на министерството се изменя. Създават се 2
управления — Планово-икономическо и Научно-техническо, и 3 дирекции — Пощенски съобщения,
Телеграфно-телефонни съобщения и радиофикация, Радио и телевизия. Наред с това се формират
самостоятелни отдели: Административен, Международни връзки и договори, Капитално
строителство, Финансов арбитраж, Техническа инспекция по качеството, Междуведомствена комисия
по честотите.
С Указ № 8 от 9. VII. 1971 г. /ДВ, бр. 55 от 1971 г./ Министерството на съобщенията и
Държавното управление за информация се сливат в Министерство на информацията и
съобщенията.
* * *
Създадено отново с Указ № 861 от 17. VI. 1976 г. /ДВ, бр. 50 от 1976 г./ със споменатите
основни цели и задачи.
На базата на изградените основни звена в края на 70-те години се оформя блокова структура.
Министерството участвува в редица международни организации — Международния съюз за
далекосъобщения, Световния пощенски съюз, различии международни организации на СИВ в тази
облает.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
242/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Закрыто с Указ № 943 от 29. III. 1986 г. /ДВ, бр. 25 от 1986 г./.
Министерство на тежката промишленост /1951-1957; 1971-1973/ — създадено с Указ №
480 от 20. IX. 1951 г. На министерството е възложено ръководството на следните отрасли на
народното стопанство: каменовъглена, рудна, химическа, горска, целулозно-хартиена промишленост,
металургия, машиностроене, проучване на земните ядра за полезни изкопаеми, проектиране и
строителство на обекти за изброените отрасли.
Основната задача на МТП е изпълнение на утвърдените народностопански планове за
изброените отрасли; осигуряване производството и строителството на предприятията от отраслите на
тежката промишленост; осигуряване високо качество на продукцията; увеличаване производствените
мощности на предприятията и механизация на производствените процеси, внедряване на най-
производителни технологии; правилна организация на труда, повишаване производителността на
труда и снижаване себестойността на продукцията; проучване на суровинната база на
промишлеността и т. н.
За най-пълно изпълнение на задачите на МТМ е установена следната структура:
Централно управление; отдели — Планово-икономически, Технически, Енергомеханичен,
Финансово-счетоводен, Капитално строителство, Снабдяване, Пласмент, Труд и работна заплата,
Административно-стопански и управление Кадри и подготовка на кадри.
От 27. IX. 1956 г. към МТП преминават управление Елпром /от Министерството на
електрификацията/, ККЗ «Г. Димитров» — Варна, и Вагоностроителният завод в Бургас /от
Министерството на транспорта/.
Структурата на МТП претьрпява редица промени. Подведомствените на МТП предприятия са
организирани в отраслови управления — Въглища, Руди и металургия, Машиностроене, Химическа
промишленост, Елпром, Минстрой, Редки метали, Нерудни изкопаеми и строителни материали,
Дърводобив и транспорт, Дървопласмент, Дървообработваща индустрия, Геоложки и минни
проучвания, Нефт и газ, Полиметали, Горстрой. През 1956 г. от МТП към Министерството на
строителните материали и горската промишленост преминават управленията Нерудни изкопаеми и
строителни материали, Дърводобив и транспорт, Дървопласмент и Дървообработваща индустрия.
През 1957 г. са закрити управленията Полиметали и Нефт и газ. Под ведомството на МТП са и
научноизследователските институти за изследвания на горивата, за металургия и полезни изкопаеми,
за химическа промишленост и свързващи вещества, за каменовъглена промишленост, по
машиностроене. Със Закона за ускоряване развитието на народното стопанство, подобряване на
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
243/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
материалното и културното положение на народа и преустройство на държавното и стопанското
ръководство, приет на 12. III. 1959 г. /ИПНС, бр. 22 от 1959 г./, Министерството на тежката
промишленост се закрива.
*	* *
С Указ № 8 от 9. VII. 1971 г. е прието РНС за създаване, разделяне, сливане и преименуване на
министерства и ведомства. С това решение Министерството на химията и металургията,
Министерството на енергетиката и горивата, Главното управление по микробиологична и
фармацевтична промишленост и част от дейността на Министерството на горите и горската
промишленост се сливат и преобразуват в МТП /ДВ, бр. 55 от 1971 г./. Структурата на
министерството през периода 1971 1973 г. е следната: Ръководство; самостоятелни функционални
звена: управления — Наука и технически прогрес, Планиране и ефективност, Външноикономически
връзки, Организация на труда и работната заплата, Контрол и координация на производството,
Микробиологична промишленост, Теплофикация и газификация.
С Указ № 1514 от 17. VII. 1973 г. МТП се преименува в Министерство на химическата
промишленост и енергетиката /ДВ, бр. 56 от 1973 г./.
Министерство на транспорта /1949-1957; 1966-/ — създадено с Указ № 874 от 22. X. 1949
г. на основание Закона за преименуване на Министерството на железопътните, автомобилните и
водните съобщения /ДВ, бр. 250 от 1949 г./. МТ е централно ведомство, което провежда
правителствената политика в областта на транспорта. Ръководи се от министър — член на
правителството. Възниква на основата на Министерство на железопътните, автомобилните и водните
съобщения и продължава неговата дейност. Основно задължение на МТ е да осигурява изпълнението
на държавния план за превози на пътници и товари. Като по-важни поделения към него
функционират: Управление на железниците, Управление на автомобилния транспорт, Управление на
водния транспорт, Управление на железопътни и пристанищни строежи, Българо-съветско
акционерно дружество за гражданска авиация «Табсо» и ДСП «Инфлот». Организацията и
провеждането на политическата работа в системата на МТ се възлага на създаденото в края на 1949 г.
Политуправление.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
244/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МТ преустановява дейността си през 1957 г., когато съгласно Указ № 59 от 1. II. 1957 г. на
основание Закона за сливане и преименуване на някои министерства и ведомства /ИПНС, бр. 11 от
1957 г./ се слива с Министерството на пощите, телеграфите и телефоните в Министерство на
транспорта и съобщенията.
*	* *
Създадено отново с Указ № 236 от 12. III. 1966 г., като Министерството на транспорта и
съобщенията се раздела на Министерство на съобщенията и Министерство на транспорта /ДВ, бр.
21 от 1966 г./. МТ провежда държавната политика в областта на транспорта и ръководи, планира и
контролира дейността, развитието, изграждането и експлоатацията на всички видове транспорт —
железопътен, автомобилей, воден и въздушен.
За планомерного и ефективното им развитие на МТ се възлага планирането, проучването и
прогнозирането на перспективи за по-нататыпно развитие, усъвършенствуване и взаимодействие на
всички видове транспорт. За тази цел то трябва да съдействува за въвеждането на върховите
постижения на научно-техническия прогрес за повишаване на техническата и технологичната
съоръженост на транспорта, за да се повишат икономическата ефективност и производителностга на
труда.
МТ започва дейността си със следната структура: Ръководство, отраслови,
общофункционални отдели и инспекции за въздухоплаване, корабоплаване и по техническа
безопасност на труда. С незначителни промени тази структура се запазва до началото на 70-те
години.
През периода 1966-1971 г. се извършват реорганизации в подведомствените учреждения на
МТ. С Разпореждане № 128 на Комитета за стопанска координация от 15. IV. 1969 г. ДСО
«Автотранспорт» и ДСО «Транспред» се обединяват от 1.1. 1969 г. в ДСО «Автотранспред» — единна
експедиционно-транспортна организация на стопанска сметка и самоиздръжка.
Със същото разпореждане се образува ДСО «Пътнически автотранспорт» на базата на
дирекция Пътнически превози от ДСО «Автотранспорт». С ПМС № 49 от 25. XII. 1969 г. за
подобряване работата в транспорта са проведени организационни мероприятия за решително
укрепване на дисциплината в транспорта, за повишаване възпитателната работа и квалификацията на
транспортните работници.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
245/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Във връзка с новите задачи, произтичащи от създаването на единна транспортна система, се
правят целесъобразни структурни промени в МТ — създават се Оперативно управление и Държавна
железопътна инспекция. С Разпореждане № 89 от 2. III. 1970 г. на Комитета за стопанска координация
се реорганизира ДСО «Българска гражданска авиация» в БГА «Балкан», като се закриват ДП «БВЛ —
Балкан», ДЧАП «Булер» и ДП «Селскостопанска авиация».
През 1970 г. са създадени нови държавни стопански обединения и се утвърждава
категоризацията им. ДСО «Автотранспорт» и ДСО «БДЖ» са I категория, ДСО «Корабостроене»,
ДСО «Воден транспорт» и БГА «Балкан» — II категория, «Трансстрой», «Транспред» — III категория.
С ПМС № 33 от 6. VIII. 1971 г. се утвърждава структурата на МТ: Ръководство — министър,
зам.-министри, гл. секретар и Колегиум; самостоятелни звена; управления — Наука и технически
прогрес, Планиране и ефективност, Организация на труда и работната заплата, Международно
сътрудничество, Контрол и координация на транспортната дейност, жп. войски, Вътрешноведомствен
финансов контрол, Поддържане на плавателния път и проучване на р. Дунав — Русе; държавни
инспекции; Научен центьр за транспортна кибернетика и комплексни транспортни проблеми;
Транспортен медицински институт: транспортни медицински служби; учебни заведения;
нормативноизследователски бюра по труда в транспорта.
В съответствие със своята компетентност министерството ръководи цялостната дейност на
Националния транспортен комплекс, създаден с ПМС № 63 от 19. XI. 1973 г. /ДВ, бр. 100 от 1973 г./.
Запазвайки основните си функционални и отраслови звена, сега към МТ са стопанските
организации «Български държавни железници», «Автомобилей транспорт», «Международен
автомобилей транспорт», «Воден транспорт», «Българска гражданска авиация «Балкан»,
«Трансстрой», «Транскомплект» с проектантски институт «Транспроект», Главно управление на
пътищата, «Деспред», «Булфрахт» и «Инфлот» и външнотърговска организация «Трансимпекс».
Териториални поделения на министерството са железопътните управления в София, Пловдив, Горна
Оряховица и Варна, автокомбинатите в окръжните центрове и София, параходствата «Български
морски флот» във Варна и «Българско речно плаване» в Русе, пристанищните комплекси във Варна,
Бургас, Русе и Лом, пътните управления в окръжните центрове, гари, автогари, автостопанства,
пристанища, аерогари, заводи и др. Научного обслужване на отрасъла се осъществява от Институт за
комплексни транспортни проблеми, Институт по експлоатация на железопътния транспорт, Институт
по воден транспорт, Институт по въздушен транспорт, Институт по пътищата, Транспортен
медицински институт, Центьр за транспортна кибернетика и автоматизация с филиали в Пловдив,
Варна, Бургас и Русе. От 1975 г. се създават и войски на МТ. Министерството поддържа оживени
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
246/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
международны връзки. Участвува в Организация на страните — членки на СИВ, за сътрудничество в
жп. транспорта, Общ парк на товарните вагони, Постоянна комисия по транспорта, Международен
жп. съюз, Дунавска комисия, Международно сдружение на конгреса на железниците, Комитет по
вътрешния транспорт към Икономическата комисия за Европа на ООН, Международен съюз по
автомобилния транспорт, Комитет по корабоплаване към Конференцията на ООН по търговията и
развитието, Международна организация за гражданска авиация, Постоянна международна асоциация
на пътните конгреси, Международна пътна федерация, Международна организация за морски
спътникови връзки и др. Постоянен контакт със съответните организации в другите страни и
съдействие за нормалното протичане на транспортната дейност МТ осъществява чрез своите
представителства и фирми в чужбина.
Министерство на транспорта и съобщенията /1957-1966/ — създадено с Указ № 59 от 1.
II. 1957 г. от сливането на Министерството на транспорта и Министерството на пощите,
телеграфите и телефоните. МТС се създава с основна задача да обедини и централизира дейността
на държавните организации по проблемите на всички видове транспорт и съобщения.
При обособяването на министерството то има следната структура: Централно управление с
общофункционални отдели; Контролна инспекция; бюро Рационализации и стандарти; Държавен
технически контрол. Към МТС се създават и три управления — на железниците с отдели: Движение,
Поддържане, Локомотивен, Вагонен, жп. промишленост; Електротехническо на съобщенията с
отдели: Пощенски, Печат, Телеграфен, Телефонен, Линейно-кабелен, Радиовръзки,
Радиоразпръскване; Воден транспорт с отдели: Експлоатация и Технически. Към тях са изградени и
функционални отдели. Заедно с тези три управления в системата на МТС се изграждат и четири
управления на собствена стопанска сметка: Автомобилей транспорт, Въздушен транспорт /ТАБСО/,
Строителство по транспорта, Материално-техническо снабдяване.
Тази структура на министерството се запазва до 1963 г., когато с ПМС № 88 се обособяват
още управления на стопанска сметка — на железниците и на съобщенията. Със същия документ
всички управления на стопанска сметка се повишават в ранг на главни управления към МТС.
През 1965 г. се създава ДСО «Корабостроене и корабоплаване» на базата на управление Воден
транспорт и управление Корабостроене от Комитета по машиностроене. През 1965 г. се създава и
ДСО «Транспред» с основна задача да извършва преносно-превозна дейност в железопътния и
автомобилния транспорт, както и градски услуги.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
247/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
С Указ № 236 от 12. III. 1966 г. /ДВ, бр. 21 от 1966 г./ МТС се раздела на Министерство на
транспорта и Министерство на съобщенията.
Министерство на труда и социалните грижи /1948-1951; 1968-1976/ — създадено на
основата на Конституцията на НРБ от 1947 г. МТСГ продължава дейността на Министерството на
социалната политика в областта на общественото осигуряване.
Основна задача на МТСГ е осигуряването на нормални условия за труд на гражданите в НРБ
и социалното подпомагане. Дейността на министерството може да се обхване чрез структурните му
поделения, конто претьрпяват някои реорганизации и промени. В МТСГ се създава Централно
управление с общофункционални отдели. Основните отраслови структурни единици на
министерството са Дирекция за обществени грижи с отдели за подпомагане на пострадалите от
войната и фашизма, грижи за децата, за пострадалите от обществени бедствия, новобрачните и
многодетните семейства; Дирекция на труда с отдели за трудови кадри, трудови договори, условия на
труда и семейни надбавки, норми, заплати и хигиена на труда. Към Дирекцията на труда се създава и
Институт за трудови норми.
От 1948 г. в бюджета на министерството са включени и средства за издръжка на службата
УНИЦЕФ в България.
С нарастването на ролята и задачите на профсъюзите в България и създаването на
Министерството на народното здраве и социалните грижи ролята на МТСГ значително намалява. С
ПМС от 26.1. 1951 г. министерството е закрито.
* * *
Създадено отново с Указ № 1156 от 27. XII. 1968 г. /ДВ, бр. 1 от 1969 г./, за да отговори на
новите социални условия в страната. То наследява работата на Комитета по труда и работната
заплата.
С ПМС № 7 от 14. III. 1969 г. е утвърдена следната структура на МТСГ. Ръководство;
управления Организация и нормиране на труда, Работна сила, Социални грижи, Пенсии, Координация
и направление на дейността по охраната на труда и техническия контрол на опасни производства и
съоръжения, самостоятелни отделения. Управленията се ръководят от зам.-министри. Съставът на
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
248/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Колегиума на МТСГ включва 9 души: зам.-министрите, секретар на ЦС на БПС и директора на
Научноизследователския институт по труда.
Към МТСГ от 1. III. 1969 г. преминава управление Пенсии от Министерството на финансите
заедно с Машинносметачната станция и управление Социални грижи от Министерството на
народното здраве, Републиканският дом на заслужилия революционер и редакцията на бюлетин
«Инвалид». Научноизследователският институт по охрана на труда и професионалните заболявания
работи по план, утвърден от министьра на народното здраве и министьра на труда и социалните
грижи.
Съгласно РНС за разкриване и преобразуване на министерства и други ведомства от 16. VI.
1976 г. /ДВ, бр. 50 от 1976 г./ се закрива МТСГ с Указ № 861 от 17. VI. 1976 г.
Министерство на търговията /1957-1959, 1986-/ — създадено с Указ № 59 от 1. II. 1957 г. /
ИПНС, бр. 11 от 1957 г./ от сливането на Министерството на външната търговия и
Министерството на вътрешната търговия. На новосъздаденото министерство се възлагат
ръководството и контролът на държавната и кооперативната търговия в страната, външната търговия
и общественото хранене. МТ се изгражда със следната структура: Централно управление с
необходимите функционални отдели; управления Внос, Износ, Търговски договори, Митници,
Организиране на търговията, Обществено хранене, отраслови отдели Валутен, Цени, Организиране
на търговията и кооперативните пазари, Промишлени стоки, Хранителни стоки; Държавна търговска
инспекция.
През 1958 г. към министерството се създават управление Търговия с отоплителни и
строителни материали и Асортиментен кабинет.
В началото на 1959 г. във връзка със Закона за ускоряване развитието на народното
стопанство, подобряване на материалното и културното положение на народа и преустройство на
държавното и стопанското ръководство в МТ се извършват структурни промени, с конто се цели
министерството да съдействува за по-пълното и всестранно задоволяване на нуждите на населението
от стоки. Създадени са нови отдели: Кооперативни пазари, Плодове, зеленчуци, месо и мляко,
Животински произведения, Конюнктурни и ценови проучвания и Икономическо сътрудничество.
Със Закона за изменение на Закона за ускоряване развитието на народното стопанство,
подобряване на материалното и културното положение на народа и преустройство на държавното и
стопанското ръководство /ИПНС, бр. 104 от 1959 г./ МТ се раздела на Министерство на вътрешната
търговия и Министерство на външната търговия.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
249/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
* * *
Създадено с Указ № 221 от 28. I. 1986 г. /ДВ, бр. 9 от 1986 г./ на мястото на закритите от
същата дата Министерство на външната търговия, Министерство на снабдяването и Министерство
на производството и търговията с потребителски стоки.
Министерство на търговията и земеделието /1893-1911/ — създадено с прокламация от
15. V. 1893 г. Дотогава основната дейност в тази облает от стопанския живот се изпълнява от
специални отделения при Министерството на финансите.
В компетенциите на МТЗ са по-голяма част от дейностите на националната икономика: селско
стопанство, земеделие, животновъдство, гори, води, мини, занаяти, индустрия, вътрешна и външна
търговия, с изключение на митническата. Наред с това министерството има грижата и за
професионалното образование, включващо земеделските, занаятчийските, индустриалните и
търговските училища. Допълнителна задача на министерството е уреждането на някои служби,
евързани с производството, като ветеринарната, метеорологичната, статистическата и по печатането
на държавните издания и книжа. През последния период от съществуването си ръководството на МТЗ
си поставя за цел провеждането на социална /трудова/ политика. През 1895 г. се формират т. нар.
земеделски каси и министерството поема функциите на ръководен орган, а след създаването на
Българската земеделска банка през 1904 г. то упражнява надзор върху нея. Под негово ръководство са
и търговско-индустриалните камари и стоковите бореи. След ликвидирането на МТЗ службите за
селското стопанство, ветеринарното дело, горите и водите, земеделското образование и
метеорологията се поемат от Министерство на земеделието и държавните имоти, а тия по
търговията, занаятите, индустрията, мините, промишленото образование и статистиката преминават
към Министерство на търговията, промишлеността и труда. В структурно отношение МТЗ
обединява 3 групи: Централно управление, външни служби и отделенията Търговия и индустрия,
Земеделие, скотовъдство и коневъдство, Мини и кариери, Геологическо бюро, Държавни, общински и
частни гори, Счетно-домакинско отделение.
Първото отделение функционира от 1894 г. То включва няколко подотделения, Главна
дирекция за търговията, индустрията и занаятите /1908/, Дирекция за търговията, индустрията,
занаятите и мините /1907/, Търговско-промишлен музей /1906/. Към Отделението за търговия,
индустрия и занаяти /1909/ са включени бюра за търговия, индустрия и индустриална собственост,
занаяти. В Технического бюро функционира Индустриално-химическа лаборатория за контрол на
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
250/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
сурови индустриални продукта, златни и сребърни изделия, парни котли и машини. Отделението за
земеделие, скотовъдство и коневъдство /1894/ се преименува последователно в Отделение за
земеделие /1895-1903/, Отделение за земеделие и скотовъдство /1904-1906/, Дирекция за земеделие и
отраслите му /1907/. Отделението се състои от бюра за скотовъдство и млекарство, копринарство и
овощарство, земеделие и земеделско учение, разработване на мерите, лозарство, риболовство. През
1909-1911 г. в Дирекцията за земеделие и отраслите му се формира Бюро за бубарство, градинарство,
води и културни подобрения. Отделението за мини и кариери /1894/ през 1908 г. се преименува в
Дирекция на мините, кариерите и минералните води. Геологическото бюро функционира до 1897 г.
Преобразуванията и преименуванията в Отделението за държавни, общински и частни гори са
следните: през 1895-1906 г. — Отделение за горите, 1908 г. — Дирекция на горите, лова и
риболовството, 1909-1911 г. — Отделение за горите, лова и риболовството с отделяй бюра за
експлоатация и размножаване на горите, за арендуване, ограничаване и устройство на горите, за
укрепване и залесяване на пороищата. Счетно-домакинското отделение не променя компетенциите и
структурата си до 1911 г. През 1895 г. се създава Инспекторат по земеделските каси, който през 1896 г.
преминава в отделение. Инспекторатьт по ветеринарство и коневъдство /1897/ се преименува на
Ветеринарно отделение /1898-1899/, Управление на конезаводно отделение /1906/, Ветеринарно-
конезаводна дирекция /1908/. Отделението за санитарно-ветеринарна и зоотехническа служба
възниква през 1909 г. Отделението за води и културни подобрения е със седалище в Пловдив и
започва да функционира през 1908 г. МТЗ се закрива в края на 1911 г. с изменението на Търновската
конституция.
Министерство на търговията и продоволствието /1946-1948/ — създадено със Закона за
прегрупиране на някои стопански служби от Министерството на търговията и промишлеността и
Министерството на земеделието и държавните имоти /ДВ, бр. 59 от 1946 г./.
МТП е функционално ведомство, което провежда държавната политика по организацията и
управлението на вътрешната и външната търговия и продоволствието.
МТП ръководи и контролира вътрешната и външната търговия, продоволствието и
търговското образование, планира и координира дейността на стопанските организации от
търговията, ръководени пряко от ОНС, ръководи и контролира дейността на търговските гимназии.
При създаването си министерството има следната структура: Централно управление с
общофункционални отдели и 2 дирекции — Вътрешна търговия и Външна търговия. Към дирекциите
са изградени отдели Цени, Износ, Внос и отделения Търговия, Цени на промишлените стоки, Цени на
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
251/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
земеделските произведения и промишлеността, Цени на вносните и износните стоки и транспорта,
Контрол по цените, Търговска информация, пропаганда и транспорт, Конюнктура и цени, Търговски
качествен контрол, Износ на тютюни, Внос на суровини и полуфабриката, Внос на готови стоки,
Мерки и теглилки, Търговско образование. В МТП се включва едно специфично звено — управление
Имоти на неприятелските държави. През 1947 г. Дирекцията на вътрешната търговия се преименува в
Дирекция на вътрешната търговия и снабдяването.
През 1948 г. от МТП отпада управление Имоти на неприятелските държави поради
изчерпване на дейността му. Същата година се променя основната структура. Бившите дирекции
стават сектори, отделите Внос и Износ прерастват в дирекции. Създават се нови отдели —
Конюнктурни, ценови и транспортни проучвания и Информация и пропаганда. В останалите
отделения се забелязва известна централизация и окрупняване.
МТП поддържа пряка връзка с Министерството на земеделието, Министерството на
промишлеността, Министерството на комуналното стопанство, ЦКС и отделите Търговия към
народните съвети. През 1948 г. с обнародването на Закона за създаване на Министерство на
външната търговия всички служби, включени в сектор Външна търговия, преминават към него.
МТП се преименува в Министерство на вътрешната търговия и продоволствието /ДВ, бр.
279 от 1948 г./.
Министерство на търговията и промишлеността /1944 1946/ — създадено с Наредба-
закон от 27. X. 1944 г./ДВ, бр. 232 от 1944 г./ като централно държавностопанско ведомство, което
ръководи най-важните отрасли на икономическия и стопанския живот — вътрешната и външната
търговия, индустрията, занаятите и подземните богатства.
Основна дейност на МТП са ръководството, координирането и контролът на вътрешната и
външната търговия, индустриалното и занаятчийското производство; издирването и експлоатацията
на природните богатства; осъществяването на общо ръководство и контрол по изкуггуването на
всички селскостопански произведения; ръководството на търговските гимназии в страната /изработва
учебните планове, утвърждава учебните програми и ревизира училищата/.
През 1944 г. МТП има следната структура: Централно управление; управление Имоти и
поданици на неприятелски държави; дирекции — Вътрешна търговия, индустрия и занаяти, Външна
търговия, Професионално образование; отдели — Индустриално производство, Занаяти, Цени;
отделения — Търговия, Мерки и теглилки, Индустрия, Цени на местни стоки, Цени на вносни и
износни стоки, Надници и преводи, Контрол на цените.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
252/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
През 1946 г. със Закона за прегрупиране на някои стопански служби от Министерството на
търговията и промишлеността и Министерството на земеделието и държавните имоти /ДВ, бр. 59
от 1946 г./ Дирекцията на природните богатства заедно с държавните мини се прехвърлят към
Министерството на електрификацията, водите и природните богатства. Със същия закон
отделенията за индустрия и занаяти и Отделът за индустриално производство преминават към
Министерството на индустрията и занаятите, а МТП се преименува в Министерство на
търговията и продоволствието.
Министерство на търговията, промишлеността и труда /1911-1944/ — създадено през
1911 г. По решение на VВелико народно събрание от 19. VII. 1911 г. Министерството на земеделието
и търговията се раздела на Министерство на земеделието и държавните имоти и МТПТ.
Към МТПТ остават отделенията за търговията, индустрията, занаятите, труда, минните
кариери и минералните води. С тези отделения започва да функционира от 1. I. 1912 г. В първите
години министерството има следната структура: Централно управление, отделение за търговията,
промишлеността и труда, за минните кариери и минералните води, Държавна печатница и Дирекция
на статистиката. От създаването си до 1944 г. министерството се преименува само веднъж — през
1934 1935 г., когато формално се създава Министерство на народното стопанство.
Структурата на МТПТ се променя съобразно със стопанското и икономическото развитие на
страната. Създадените отделения по-късно прерастват в отдели, а от 1936 г. стават дирекции с няколко
отдела, отделения, бюра и служби. След структурните изменения министерството се състои от
Централно управление, Дирекция на търговията и промишлеността с отделения за търговия,
индустрия, занаяти, търговско и промишлено образование и природни богатства, Главна дирекция на
статистиката и Дирекция за организиране на контрол върху професиите. Тя се грижи за провеждането
на законите за организиране на работниците, занаятчиите, търговците, индустриалците и
земеделските стопани и осъществява контрол над организациите им. Дирекцията на труда и фондът
«Обществено осигуряване» следят за производствените отношения между работниците и
служителите в частните, държавните и обществените заведения, в конто не са правени удръжки по
Закона за пенсиите.
С Наредба-закон от 27. X. 1944 г. МТПТ е реорганизирано в Министерство на търговията и
промишлеността.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
253/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Министерство на финансите /1879-1957; 1959-/ — създадено с Указ № 23 от 4. VIII. 1879 г.
на основание чл. 161 от Търновската конституция бр. 2 от 1879 г./. То е основно звено в
системата на висшите институции на централната държавна администрация, което подготвя и
ръководи финансово-стопанските въпроси на бьлгарската държава. С указа се определя структурата
на министерството. Изгражда се Централно управление, което се състои от министьр, гл. секретар,
юрисконсулт и отделения: Сметно-бухгалтерско, Преки данъци, Непреки налози, Митническо,
Държавни имущества, Пенсионно. Създават се и Бюро за общинските налози, Архивна служба,
Специално отделение за ревизии на околийските и окръжните финансови служби, митниците и др.
Образувани са и данъчни управления в окръзите и околиите. България е разделена на четири
финансови окръга, а управлението им е поверено на окръжните управители. Финансового дело в
окръзите се контролира от инспектор, който извършва две редовни и необходимия брой внезапни
ревизии.
С Указ № 37 от И. VIII. 1879 г. се изграждат акцизни управления, конто са непосредствено
подчинени на Отделението за непреки налози при Централното управление на МФ. Образуват се и
митници и митнически пунктове, подчинени на Митническото управление. В министерството
действува и специална Юридическа колегия, която защитава държавнофинансовите интереси пред
съдебните инстанции. През 1893 г. се създава Държавна адвокатура, която заедно с Бюрото за
държавни спорове и процеси отстоява интересите на държавния фиск.
През началния период МФ издава редица правилници, наредби и закони, конто съдействуват
за разгръщане на финансового дело. Указ № 226 от 15. X. 1879 г. утвърждава основната структура на
окръжните финансови управления. С Указ № 225 от 28. V. 1880 г. се сливат отделенията за преки и
косвени данъци, а с Указ № 296 се създава Статистическо-организационно отделение. Указ № 319 от
9. VII. 1880 г. узаконява закриването на акцизните управления. Окръжните ковчежничества като
главни институции, събиращи и отпускащи необходими за дейността на окръжните съвети средства,
се утвърждават с Указ № 749 от 20. XII. 1880 г. На 17. XII. 1880 г. се създава Върховната смешна
палата, която е подведомствена на МФ. Нейната цел е да контролира изпълнението на бюджета по
всички отрасли на управлението. С Указ № 23 от 17. I. 1881 г. Статистического отделение се
прехвърля под ведомството на Министерството на народното просвещение. Един от най-важните
актове на министерството е издаденият Указ № 1089 от 9. I. 1882 г. за утвърждаване структурата на
Счетного отделение. Освен това данъците вече се събират в пари. През 1883 г. се утвърждават новите
структури на общинските и окръжните съвети. Укази № 697 и 698 от 12 и 14. X. 1882 г. утвърждават
планирането на всички приходи и разходи, тяхното гласуване и разпределяне в общинските съвети.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
254/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
През този период влизат в сила още два законодателни акта — за отменяне на подоходния данък и
заменянето му с данък върху занаятите и Закон за отпускане на стипендии на лица, учащи се в
чужбина, от средствата на министерството.
След Съединението през 1885 г. МФ запазва в основни линии структурата и компетенциите
си. Същата година към Централното управление на МФ се създава Отделение за държавните дългове,
което след 1912 г. със Закона за управление на държавните и гарантираните от държавата дългове се
обособява в автономно учреждение. През 1886 г. е образувана Дирекция на обществените сгради като
отдел при Централното управление на МФ, който от 1893 г. преминава към Министерството на
обществените сгради, пътищата и съобщенията.
През 1887 г. е открито Отделение за държавните имоти с 2 бюра: за горите и за държавните
имоти.
В периода 1889-1893 г. при МФ функционира Отделение за мините и геологическите снимки.
Отделението за държавните имоти след изменението на Конституцията /1893/ преминава като
поделение на Министерството на търговията и земеделието, а Отделението за мините — към
Министерството на търговията, промишлеността и труда. До 1893 г. Управлението на държавните
железници е поверено на МФ.
През периода 1900-1934 г. има случаи, когато Централното управление на МФ е с Кабинет на
министьра без гл. секретар. Към него съществува юрисконсултство. В качеството си на юридически
съветник юрисконсульт при МФ подпомага не само министьра на МФ и другите висши чиновници в
министерството, но и ръководителите на останалите централни ведомства Няма основни промени в
структурата и компетенциите на министерството.
По време на Деветнадесетомайския режим 1934 г. МФ запазва структурата си. Закрива се
като самостоятелно учреждение Главна дирекция на държавните и гарантираните от държавата
дългове и нейните служби.
В основни линии министерството подготвя и ръководи финансово-стопанските въпроси на
държавата чрез изготвяне на държавни бюджета; осъществява управление, организация и контрол на
държавните данъци, мига и налози, финансов контрол и ръководство на касовата служба на държавата
и държавния бюджет, управление на държавните имоти; подготвя закони, укази, правилници и други
нормативни актове в областта на финансовата и данъчната политика. Като учреждение, което се
занимава с една от най-отговорните дейности на държавата, МФ е свързано пряко с висшите
държавни инстанции. То е под непосредственна контрол на Министерския съвет, а от друга страна,
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
255/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МФ е ръководен орган на Българската народна банка и всички учреждения и служби, занимаващи се
с финансово-стопански въпроси.
След 9. IX. 1944 г. на МФ с оглед на задачите на социалистическата власт се поставят нови
социални цели. С проведената национализация и преминаването на цялото стопанство на
социалистически релси МФ се превръща в основен лост за управление и развитие на цялостния
обществено-икономически живот.
МФ продължава да изпълнява традиционните си задачи: ежегодно да съставя проект на
държавния бюджет; да осигурява преизпълнение на приходите и икономия на разходите за всяка
година; да разработва и внася в МС проекти за финансови закони, укази и други актове и да ръководи
прилагането им; да организира и ръководи работата на Държавния монетен двор, отпечатването и
съхраняването на банкнота, пощенски и таксови марки и други ценни книжа; да наблюдава и
регулира системата на паричното обръщение; да съставя разчетния баланс на НРБ; да упражнява
контрол върху сделките с валутни ценности. Наред с това на МФ са възложени и нови задачи; да
разработва методологията на финансовото и бюджетното планиране; да следи за стопанската и
вътрешностопанската сметка; да контролира финансовата дисциплина на стопанските организации.
МФ участвува най-активно в разработването на единния план за социално-икономическо развитие на
страната.
Развитието на социалистическата икономика предявява нови изисквания към контрола и
ръководството на финансовата дейност. Установени са основните положения по съставянето на
финансовите планове на държавните стопански организации, предприятия и министерства.
Създадената през 1950 г. Дирекция за финансиране на народното стопанство прераства през 1951 г. в
управление Финансиране на народното стопанство, което има за задача да създаде стройна система от
служби и мероприятия за финансиране и обвързване бюджета на държавата и народните съвети.
Съвместно с Държавния комитет за планиране допринася за изработване на реални планове и
разкриване на резерви на предприятия, за организиране и осигуряване ръст на националния доход.
От 25.1. 1949 г. в сила влиза Законът за финансовия контрол, а от 15. III. с. г. — Правилник за
приложенного му. По силата на закона финансовият контрол обхваща не само държавните бюджетни
учреждения, но и всички държавни предприятия.
Със Закон за бюджета ежегодно е одобряван конкретният бюджет на държавата, който се
изгражда в пълно съответствие с показателите на народностопанския план и е основна иегова база.
Единният бюджет на НРБ се състои от републикански бюджет, местни бюджета и бюджет на
държавното обществено осигуряване. Съставя се за една година и се гласува от Народното събрание.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
256/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
В закона са включени въпроси по изпълнение, отчитане и приключване на бюджетите, искове,
погасяване на задължения по давност, отговорности, извънбюджетни средства. През 1950 г. се
установяват строги правила по финансовата и бюджетната дисциплина. Въвежда се истинско
регулиране на местните бюджети чрез отчисления от най-стабилни и повсеместни държавни приходи
в полза на народните съвети. За създаване на стройна система на финансиране на народното
стопанство се преобразува самата структура на министерството, като се създават звена за
финансиране на народното стопанство, а всички предприятия започват да съставят финансови
планове по един образец. Провежда се нормиране на оборотните средства.
Структурата на МФ през 1950 г. е следната: Кабинет на министьра; Държавна адвокатура;
Финансова ревизионна дирекция, Дирекция на приходите, Дирекция на бюджета; Финансово-
ревизионен инспекторат към околийските народни съвети; отдели — Правей, Цени и себестойност,
Валутен и кредитен, Финансово-счетоводен, Счетоводна отчетност, Държавни ценни книжа,
Държавни имоти, Изравнителен фонд на цените, Финансово-стопански; Държавна лотария за
финансиране на народното стопанство.
С РМС № 2033 от 18. XII. 1953 г. е одобрен Правилник на МФ, в който са регламентирани
основните му задачи.
Чрез въвеждането и усъвършенствуването на данък върху оборота се отменят 25 различии
данъка /1951/ и се установява система на облагане на произвежданите и реализираните стоки от
държавните и кооперативните предприятия и организации. През 1956 г. е създаден единен държавен
бюджет като единствен финансов план на държавата. След Априлския /1956/ пленум бюджеты на
държавата придобива нови и много важни функции. Неговата роля на разпределител и
преразпределител на част от националния доход се съчетава с функцията му на активен фактор за
повишаване на рентабилността на производството.
С Указ № 59 от 1. II. 1957 г. /ИПНС, бр. И от 1957 г./ МФ се обединява с Комисията за
държавен контрол в Министерство на финансите и държавния контрол.
* * *
Създадено отново с Указ № 203 от 16. III. 1959 г. /ИПНС, бр. 22 от 1959 г./. То действува със
същите основни задачи и цели от предишния период. В Наредбата за МФ от 1959 г. са
регламентирани въпросите за валутното планиране, разчетите с чужбина и валутния контрол. През
1961 г. се създава ново данъчно законодателство съобразно с новото финансово състояние на
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
257/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
страната. Същата година излиза и Закон за финансовия контрол, който съдържа нови постановки за
режима на имуществено-финансовата отчетна отговорност. Създават се условия за централизация в
работата на финансовия контрол.
В края на 60-те години структурата на Централното управление на МФ има следния вид:
Ръководство — министър, зам.-министри, гл. секретар, Колегиум; Държавно юрисконсултство;
Научно-методологичен центьр за финанси; отдели — Подготовка на кадри, Национални финансови
баланси, Валутни финансови отношения, Бюджет, Приходи от народното стопанство, Приходи от
населението, Финансиране на капиталните вложения, Международно сътрудничество, Пенсионно
осигуряване, Финанси на комплексите от промишлеността, Финанси от строителството, транспорта и
съобщенията, Финанси от националния аграрно-промишлен комплекс и горите, Финанси на
търговията и услугите, Митници и митнически контрол, Съдебно-счетоводна експертиза; Главна
дирекция за държавен финансов контрол. Към Централното управление действуват Научен и
Консултативно-експертен съвет.
Така изградената финансова система ефективно съдействува за изпълнението на
народностопанските планове.
МФ активно участвува в работата на редица международни митнически организации —
Общото съглашение за митата и търговията, Международния съюз за публикация на митнически
тарифи и Съвета за митническо сътрудничество.
Министерство на финансите и държавния контрол /1957-1959/ — създадено с Указ № 59
от 1. II. 1957 г. от сливането на Министерството на финансите и Комисията за държавен контрол.
В периода на съществуване на МФДК във финансовата система на страната не настъпват изменения
както в основния кръг на компетенции на централната финансова институция, така и в структурно
отношение.
През 1958 г. излиза Наредба за държавния контрол /ДВ, бр. 46 от 1958 г./. В нея са определени
основните задачи на държавния контрол: да следи за точного изпълнение на законите и
разпорежданията на Министерския съвет; да проверява производствено-стопанската дейност на
министерствата, ведомствата и организациите; да провежда финансовия контрол; да проверява
работата по усъвършенствуване на държавния и стопанския контрол; да проверява работата на
ведомствения финансово-стопански контрол и др.
За изпълнението на тези задачи в МФДК се създават следните длъжности: главен държавен
контрольор, заместник-главен държавен контрольор, старши държавен контрольор, и завеждащ,
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
258/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
група.
През 1959 г. МФДК се реорганизира, като се възстановяват Министерството на финансите и
Комисията за държавен контрол /Указ № 203 от 16. III. 1959 г.; ИПНС, бр. 22 от 1959 г./.
Министерство на химическата промишленост /1973-1986/ — създадено с Указ № 2335 от
23. X. 1973 г. /ДВ, бр. 85 от 1973 г./ от реорганизацията на Министерството на химическата
промишленост и енергетиката. Основната му задача е да осигурява общо ръководство и контрол на
дейността на химическата промишленост. Ръководи се от министър — член на правителството.
За изпълнението на основната си задача МХП изпълнява следните дейности: осигурява
производството и задоволяването на потребностите на народното стопанство от химически продукти;
осигурява производството и потреблението на химически произведения за населението. МХП
разработва стратегическите планове на отрасъла в съответствие с единния държавен план за
социално-икономическо развитие и осигурява научното разработване на производствените задачи.
Колективното ръководство на министерството се осъществява от Колегиум. Към МХП се
изгражда и друг колекгивен орган — Координационен съвет за химизация на народното стопанство. В
периода на дейността на министерството се оформя блокова структура. Към МХП се включват и
следните стопански организации: «Фармахим», «Химснаб», «Нефтохим» Бургас, химическите
комбината в Стара Затора, Видин, Враца, Ботевград, Русе, Димитровград, Девня, Свищов и др. МХП
се закрива с Указ № 943 от 24. III. 1986 г. /ДВ, бр. 24 от 1986 г./.
Министерство на химическата промишленост и енергетиката /1973/ — създадено с Указ
№ 1514 от 17. VII. 1973 г. за преименуване на Министерството на тежката промишленост в
Министерство на химическата промишленост и енергетиката /ДВ, бр. 56 от 1973 г./. Министерството
координира, контролира и ръководи непосредствено научноизследователската, развойната,
конструкторската и проектантската дейност в областта на химията и енергетиката; осигурява
внедряването на нова техника, ефективното развитие на производителните сили, най-рационално
използуване на производствените фондове, финансовите и трудовите ресурси в подведомствените му
звена; осъществява отрасловите, териториалните и международните производствено-стопански
връзки, производството, преноса и разпределението на електрическа и топлинна енергия, основния
ремонт, модернизацията, реконструкцията и свързаното с тях производство на единично, прототипно
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
259/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
и нестандартно оборудване, научното и проектною обслужване в областта на енергетиката и
комунално-битовия сектор и др.
Ръководни органи на министерството са министьр, първи зам.-министьр, зам.-министри и гл.
секретар. Към МХПЕ има и колективен ръководен орган — Колегиум. Той обсъжда основните
проблеми от дейността на министерството, разглежда най-важните въпроси за развитието на
ръководените от него отрасли.
МХПЕ се разделя на Министерство на химическата промишленост и Министерство на
енергетиката с Указ № 2335 от 23. X. 1973 г. /ДВ, бр. 85 от 1973 г./.
Министерство на химиями и металургията /1966-1971/ — създадено с Указ № 538 от 28.
VI. 1966 г. от преименуването на Комитета по химия и металургия.
МХМ се създава със задачата да ръководи следните отрасли: цветна металургия и рудодобив,
черна металургия, огнеупорни материали, основна и преработваща химическа промишленост,
нефтопреработваща промишленост и органичен синтез, целулозно-хартиена промишленост, нерудни
изкопаеми, добив на редки метали, нефт и газ и др.
Министерството осъществява пряко ръководство на предприятията, научноизследователските
и проектантските институти; осигурява техническия прогрес и внедряването на нова техника; следи
за най-рационалното използуване на наличната техника; осигурява най-ефективно развитие на
производителните сили, най-рационално използуване на производствените фондове, финансовите и
трудовите ресурси в подведомствените му звена; осъществява отрасловите, териториалните и
международните производствено-стопански връзки; решава въпросите на специализацията и
концентрацията на производството в ръководените предприятия; участвува в разработките за научно-
техническо сътрудничество по линия на СИВ и отговаря за изпълнение на взетите решения; ръководи
работата по стандартизация и унификация на производството и рационализаторската дейност;
разглежда, обосновава и обобщава проектите на годишните и перспективните планове на
ръководените от него отрасли, организира планирането и др.
Ръководството на министерството се осъществява от министьр и зам.-министри. Към МХМ
има Колегиум, съставът на който се определя от Министерская съвет. Колегиумът обсъжда
основните проблеми от дейността на министерството, разглежда най-важните въпроси за развитието
на ръководените от него отрасли. Към МХМ има управления, отдели и сектори,
научноизследователски и проектантски институти.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
260/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
С Указ № 8 от 9. VII. 1971 г. МХМ, Министерството на енергетиката и горивата и част от
дейността на Министерството на горите и горската промишленост се сливат и преобразуват в
Министерство на тежката промишленост.
Министерство на хранителната промишленост /1956-1959; 1966-1968/ — създадено с
Указ № 502 от 30. XII. 1956 г. от реорганизацията на Министерството на доставките, управленията
Захарна индустрия, Консервна индустрия, Хранителна промишленост, Маслено-сапунена и
парфюмерийна промишленост, Винпром, Преработка на зърнени храни, Тютюнева промишленост,
Месопромишленост от Министерството на леката и хранителната промишленост и предприятията
на хранителната промишленост.
Основна задача на МХП е да осъществява ръководството и организацията на управленията и
предприятията на хранителната промишленост в страната.
Структурата на министерството включва Ръководството и отделите Планово-статистически,
Производствено-технически, финансово-счетоводен, Изкупуване, Труд и работна заплата, Рибарство и
Капитално строителство.
МХП е закрито със Закона за ускоряване развитието на народното стопанство, подобряване на
материалното и културното състояние на народа и преустройство на държавното и стопанското
ръководство от 12. III. 1959 г. /ИПНС, бр. 22 от 1959 г./
* * *
Създадено отново с Указ № 538 от 30. VI. 1966 г. /ДВ, бр. 51 от 1966 г./, като Комитетът по
хранителна промишленост е преименуван в МХП. Министерството ръководи и отговаря за
цялостната дейност на обединенията, институтите, организациите и предприятията в своята система.
То одобрява разработените от тях мероприятия по изпълнение на производствените и финансовите
планове; ръководи и контролира дейността им по комплектуването с кадри; одобрява
производствените и материално-битовите условия, правилното разпределение и използване на
работната сила, правилното финансиране, кредитиране и изразходване на паричните средства и
материалните ценности, осъществяването на най-строг режим на икономии; организира отчетността;
утвърждава балансите на своите предприятия. Към МХП са предприятията на захарната, консервната
и маслодобивната промишленост, предприятията на винарската и пивоварната промишленост,
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
261/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
зърнените храни, месопромишлеността, млекопреработването, рибното стопанство, отрасловото
предприятие ДМСИ «Черноморски солници» — Бургас, научноизследователски институти и
обединения.
МХП има следната структура: Централно управление /Ръководство/ — министър и двама
зам.-министри; отдели — Организационен, Международни връзки и научно-техническо
сътрудничество, Капитално строителство, Технически прогрес и подготовка на кадри, Планово-
икономически, Финансово-счетоводен, Организация на труда и работната заплата, Вътрешна
реализация и материално-техническо снабдяване, Външна търговия, Качествен контрол, Финансово-
ревизионен контрол.
С Указ № 1156 от 27. XII. 1968 г. /ДВ, бр. 1 от 1969 г./ МХП и Министерството на
земеделието са обединени в Министерство на земеделието и хранителната промишленост.
Монархически институт /1879-1946/ — система от органи при такава форма на държавно
управление, при която властта принадлежи пожизнено и наследствено на едно лице. По смисъла на
Берлинския договор Княжество България се оформя като конституционна монархия. В приетата от
Учредителното събрание Търновска конституция са очертани прерогативите и органите,
осъществяващи непрекъсваемостта на действие на М. инет. В основния закон са фиксирани следните
органи на М. инет.: Български монарх /княз от 1879 до 1908 г.; цар от 1908 до 1946 г./, Регентство,
Наместничество и Настойничество. Към всички тези институти по време на тяхното действие се
създават помощни органи, конто помагат за осъществяването на монархическата власт.
Формалното закриване на М. инет, се извършва с Обявяването на България за Народна
република.
Наместничество — временен орган на Монархическая институт в буржоазна България,
създаден на основата на конституционного положение, че Българският монарх е длъжен да се намира
постоянно в страната. При отсъствие от пределите на държавата монархът назначава с прокламация
наместник, който изпълнява неговите функции до завръщането му.
За първи път в България Н. се създава през септември 1879 г., когато княз Ал. Батенберг прави
своето първо официално посещение в Румъния. За свой наместник той назначава председателя на
Министерския съвет. Това положение /определянето на министьр-председателя за наместник/ се
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
262/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
налага в българската конституционна практика и през 1911 г. с изменението на Търновската
конституция от V Велико народно събрание се фиксира в текста на основния закон.
Народен съд — създаден с Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане
на България в Световната война срещу съюзените народи и злодеянията, свързани с нея /Указ № 22 от
4. X. 1944 г. /ДВ, бр. 219 от 1944 г/. Н. с. е временна съдебно-политическа институция, организирана
за наказване на военнополитическите престьпници в България. Той се превръща в най-важния
съдебен орган на новата власт за дефашизация в обществено-политическия живот на страната.
Идеята за наказване на извършилите злодеяния управници на монархофашистка България е
заложена още в програмата на ОФ от 17. VII. 1942 г. Това е потвърдено и в програмата от 17. IX. 1944
г. на първото отечественофронтовско правителство, където създаването на Н. с. изрично е посочено
като една от най-важните задачи в процеса на дефашизация на политическия и обществения живот в
страната. Създаването на такава институция е и в духа на решението от Техеран, постигнато между
ръководителите на СССР, Великобритания и САЩ, за наказване на военнофашистките престьпници.
Изработването на закона и провеждането на делата по него се извършва по инициатива и под
ръководството на БРП /к/. За подсъдни по него се определят министрите от 1.1. 1941 г. до 9. IX. 1944
г.; народните представители от XXV Обикновено народно събрание; гражданските и военните лица,
конто са изложили на опасност сигурността на държавата, провокирали са отношенията със СССР и с
това са влошили международного положение на страната, използували са служебного си положение
или връзките си с властта, за да се облагодетелствуват материално. Подвеждат се под отговорност и
лица, били в услуга на Германия и нейните съюзници, подпомагали правителствената вътрешна и
външна политика, поощрявали или сами участвували в убийства, инквизиции, належи, грабежи, терор
и т. н. и служители от правосъдието, конто явно са проявявали престараване и тенденциозност с цел
да подкрепят антинародния курс на властта и т. н. С Наредбата-закон за допълване на Наредбата-
закон за Н. с. /ДВ, бр. 261 от 1944 г./ се конкретизират неговите членове и се разпростира действието
му върху регентите, царските съветници, висшите държавни и военни лица, извършили престьпления
по смисъла на закона, както и лица, свързани с гоненията на евреите в България. Внасят се и някои
подобрения в предвижданата съдебна организация и процедура.
Н. с. се създава като извънреден революционен трибунал, чиято дейност според
първоначалния текст на закона се предвижда да завърши до края на януари 1945 г., но поради големия
брой на делата и известно протакане в решаването им мандаты му се удължава до април 1945 г.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
263/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Дълбоко революционният по своя характер закон за Н. с. надхвърля съдебните клаузи на
действуващата в момента Търновска конституция — новата власт отказва да съди по предвидения в
основния закон на буржоазна България Държавен съд. Наред с това са подведени под отговорност и
членовете на Регентството /1943-19441, с което се елиминира правото на Монархическия
институт, дадено му с Търновската конституция, да не подлежи на присъда за своите действия.
Според закона за Н. с. се предвижда и конфискация на имуществото на осъдените, което също
е формално нарушение на членовете на Търновската конституция. Нетрадиционен е и пътят за
формиране на съдебните състави. Министерският съвет назначава главния обвинител, съдиите се
избират от комитетите на ОФ измежду всички пълнолетни поданици от двата пола или се назначават
пряко от министьра на правосъдието. Присъдите за първи път се издават «в името на народа» и не
подлежат на обжалване. Обвиняемите имат право на двама защитници и на неограничен брой
свидетели.
Н. с. се изгражда като система от съдебни състави: 4 от тях са със специализирани върховни
функции и заседават в София, а останалите 64 са области и заседават в областни и околийски
центрове.
Н. с. започва своите заседания на 19. XII. 1944 г. Присъдите на първите два върховни състава /
срещу регентите, министрите от петте кабинета, царските съветници и депутатите от XXV ОНС/ се
обявяват на голям 150-хиляден митинг на 1. II. 1945 г. Общо се образуват 135 процеса с 11 122
подсъдими. От тях на смърт са осъдени 2730 човека, а голяма част от останалите подсъдими — на
различии срокове затвор. Издадени са и 1516 оправдателни присъди.
С дейността си Н. с. отстранява по-голяма част от политическата върхушка на
монархофашистка България. Нанася и първия сериозен удар върху едрата буржоазна собственост у
нас, като национализира цялостно или частично около 200 предприятия.
Народно събрание /1879-/ — еднокамерна, колективна и колегиална институция,
притежаваща законодателната и учредителната власт в България. Според Търновската конституция
НС се дели на Велико народно събрание и Обикновено народно събрание.
Според Конституцията на НРБ от 1947 г. и Конституцията на НРБ от 1971 г. НС се
определя като институция от нов тип, в която най-ярко се проявяват принципите на
социалистическата организация на обществото. То е носител на държавната власт в цялата й пълнота,
което е проява на принципа за неделимостта на държавната власт. НС съединява изпълнителната и
законодателната дейност на държавата. То е изразител на народния суверенитет, който в
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
264/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
конституциите на НРБ е изразен в принципа, че цялата власт произтича от народа и принадлежи на
народа. Парламентът в социалистическа България стой над всички държавни органи. От друга страна,
позицията на НС в системата на държавния апарат е проява и на принципа на демократическия
централизъм и на примата на представителните органи над всички останали органи.
НС като единствен законодателен орган в НРБ приема законите, следи за единството в
законодателната и нормативната политика на страната и за нейната конституционна съобразност. НС
определя насоките и принципите на външната политика на НРБ, непосредствено участвува в
международного общуване, като с Конституцията от 1971 г. организацията на тази иегова дейност се
поема от неговия председател. НС утвърждава многостранните и надправителствените договори на
страната, решава въпросите на войната и мира, упражнява общ контрол върху международната
дейност на правителството. Като върховен организатор на планового обществено и стопанско
развитие то гласува и утвърждава народностопанския план и бюджета на държавата, данъците и реда
на събирането им, контролира тяхното изпълнение.
Като върховен държавен орган НС упражнява и следните правомощия: образува висшите
държавни институции, прави структурни промени в тях и избира личния им състав. Избира и
освобождава Президиума на НС (от 1971. Държавния съвет), Министерския съвет, членовете на
Върховния съд на НРБ и Главния прокурор на НРБ, може да извършва структурни промени в
правителството. НС упражнява контрол върху всички останали органи на държавния апарат.
Конституцията от 1971 г. постановява, че приетите от НС закони и решения са задължителни за
всички държавни органи, обществени организации и лица. Само НС може да решава провеждането на
допитвания до народа, да дава амнистия.
Конституциите дават широки гаранции за върховенството на НС спрямо останалите органи на
държавна власт, като изрично посочват, че те са подчинени и подотчетни на НС.
НС се избира първоначално за период от 4 години. От 1971 г. с новата Конституция мандатьт е
увеличен на 5 години. Давайки най-широки демократични права, конституциите определят, че всички
български граждани над 18 години са избиратели и могат да бьдат избрани за членове на върховния
държавен орган. Според първоначалния текст на Конституцията от 1947 г. НС се състои от народни
представители, избрани по един на 30 хиляди жители. За засилване на демократичного начало при
формирането на този най-висш орган през 1961 г. се извършва промяна в основния закон, като един
депутат се избира на 25 хиляди жители. През 1965 г. тази тенденция е задълбочена и един народен
представител се избира вече на 20 хиляди жители. С новата Конституция от 1971 г. се определя
точният брой на народните представители — 400. Те се избират в райони с равен брой жители.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
265/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Работата на НС е организирана в сесии. В Конституцията от 1947 г. е определено, че НС се
свиква на редовни сесии два пъти в годината — на 1 февруари и на 1 ноември. Предвижда се и
свикване на парламента на извънредни сесии от Президиума на НС или по искане на част от
народните представители. С изменение на Конституцията от 1961 г. се премахва делението на сесиите
на редовни и извънредни, като изрично се упоменава, че НС трябва да се свиква не по-малко от два
пъти в годината. Нов момент е, че парламенты? трябва да се свиква най-късно два месеца след избора.
Това правило е фиксирано и в Конституцията на НРБ от 1971 г., като срокът е намален на един месец
след избора. В новия основен закон на страната е променен и още един важен момент — НС трябва да
се свиква най-малко три пъти в годината.
НС може да заседава само ако има необходимия кворум. Решенията се вземат с обикновено
мнозинство, т. е повече от половината от присъствуващите трябва да гласуват за даденото решение на
НС. Единствено за изменение на конституцията се изисква квалифицирано мнозинство, т. е. 2/3 от
присъствуващите народни представители. Решенията на НС са окончателни и не подлежат на
санкции, което е още една проява на суверенния характер на парламента.
Една от най-сериозните гаранции за върховенство на НС е правото му да се самоконституира
и самостоятелно да определя своята вътрешна организация и дейност. Ръководството на НС се
осъществява от Бюро в състав: председател и зам.-председатели /до 1971 г. подпредседатели/. С
Конституцията от 1971 г. на председателя на НС се дават следните права: да ръководи заседанията на
НС, да предлага проект за дневен ред на сесиите на НС, да удостоверява с подписа си текста на
приетите от НС актове, да организира международната дейност на парламента.
Важен елемент на вътрешната структура на НС са неговите комисии. В Конституцията от
1947 г. изрично е упомената само Мандатната комисия и му се дават права да организира комисии по
държавното управление за извършване на анкети и проучвания. Към I НС се създават 3 постоянни
комисии: Законодателна, Бюджетна и по външните работи. III НС образува вече 5 постоянни комисии,
като нови са: по народното стопанство и по народното здраве и социалните грижи. Към V НС са
изградени вече 13 постоянни комисии по отраслов принцип. В Конституцията от 1971 г. и с приетата
нова концепция за структура на постоянните комисии на НС, утвърдена на XI конгрес на БКП, се
преминава към изграждането на комисии по функционален принцип. НС избира следните 6
постоянни комисии: Законодателна, по външната политика, по обществено-икономическото развитие,
по социалната политика, по духовните ценности и по охрана на околната среда. Във
вътрешноорганизационната структура на НС е установен принципы", че всеки народен представител
трябва да бъде член поне на една комисия. Като помощни органи към комисиите се изграждат и
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
266/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
проблемни групи. С Конституцията от 1971 г. се увеличават правата на постоянните комисии, като им
се дава правото на законодателна инициатива.
В НС съществуват и две парламентарии групи, изградени на партийна основа — на БКП и на
БЗНС. Създава се и Парламентарна трупа на НРБ към Интерпарламентарния съюз. Чрез нея
народните представители членуват в Международната организация на парламентите.
Национален аграрно-промишлен съюз /1979-/ — създаден с Указ № 652 от 29. IV. 1979 г./ДВ,
бр. 35 от 1979 г./ на основата на решение на учредителния конгрес на НАНС и Закона за закриване на
Министерството на земеделието и хранителната промишленост и за даване ранг министерство на
НАПС. На НАНС се възлага да осъществява единната държавна политика в областта на селското
стопанство, хранителната промишленост, селскостопанското машиностроене и рационалното
използуване на земята. НАПС е по-висша форма за организация и управление на селското стопанство,
нов тип стопански комплекс, който съчетава държавното и общественото начало. За изпълнение на
главната си цел той трябва да провежда единна политика за по-нататъшно развитие и
усъвършенствуване на материално-техническата база и обществените отношения в отрасъла, за
повишаване на ефективността на производството; да съдействува за усъвършенствуване и
модернизиране на материалната база на селското стопанство и хранителната промишленост; да
координира дейността по селското стопанство и хранителната промишленост; да следи за
оптималното териториално разположение на селскостопанското производство с оглед по-пълното
оползотворяване на природно-климатичните, биологичните и социално-икономическите условия; да
планира и прогнозира дейността по селското стопанство и хранителната промишленост на базата на
по-нататышюто превръщане на науката в непосредствена производителе сила. Ръководните органи
на НАПС са конгресът, Централният съвет, Контролният съвет. Конкретната изпълнително-
разпоредителна дейност се осъществява от Изпълнителния комитет в състав — председател, зам.-
председатели, гл. секретар и членове. Към ЦС на НАПС са изградени и следните основни
направления: Развитие, Растениевъдство, Животновъдство, Хранително-вкусова промишленост,
Механизация и техническо обслужване на селското стопанство, Капитално строителство и
Обслужване. Всяко едно от тези направления ръководи и координира дейността, която е отбелязана в
наименованията му, като направление Развитие следи за цялостното функциониране на системата
чрез планиране, ръководство, координация и контрол на работата.
Към НАПС функционират и следните държавностопански обединения: «Булгарплод»,
«Българско пиво», «Българска захар», «Винпром», «Родопа», «Млечна промишленост», «Рибно
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
267/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
стопанство», «Зърнени храни и фуражна промишленост», «Текстилни влакна», «Агрохимическо
обслужване», «Водно стопанство», «Машинно-тракторни станции и борба с ерозията», «Ремонт на
селскостопанската техника», и търговско-производственото обединение «Булгартабак».
Подведомствени на НАПС са и редица научно-производствени обединения, инженерингови
организации и други институти в отрасъла му. Местни органи на НАПС са окръжните аграрно-
промишлени съюзи.
НАПС провежда изключително богата международна дейност. Той участвува в над 20
международни организации към ООН, редица европейски и други институции, занимаващи се със
земеделски и хранителни проблеми.
С Указ № 943 от 24. III. 1986 г. /ДВ, бр. 25 от 1986 г./ се прекратяват държавните функции и
правата на НАПС на държавно-обществен орган с ранг на министерство.
Обикновено народно събрание /1879-1946/ — висша законодателна институция в България,
създадена по силата на Търновската конституция. Според основния закон на българската буржоазна
държава Народното събрание се раздела на Велико народно събрание и ОНС. Първото е облечено с
учредителна, а второго — със законодателна власт. ОНС е единственият законодателен орган в
България за периода 1879 1946 г. и дели законодателната инициатива с Монархический институт.
При изработването на Търновската конституция от Учредителното събрание мнозинството от
народните представители в духа на най-напредничавите политически доктрини от онова време се
ръководят от разбирането, че ОНС трябва да се превърне в институцията, която да защитава
последователно народните свободи и интереси. Ето защо избирателни права се дават на всички
български поданици над 21 години, а за депутати — на всички грамотни над 30 години. На народните
представители се осигуряват депутатски имунитет, широки права да обсъждат и контролират
дейността на правителството, за да могат ефикасно да направляват общественото развитие на
страната. При обнародването на законите трябва изрично да се упомене, че те са приети от ОНС.
Учредителите на Търновската конституция се опитват да съсредоточат цялата законодателна власт в
ръцете на ОНС, като за целта то не само издава законите, но и изработва бюджета на страната и следи
за неговото изпълнение, въвежда, увеличава и намалява държавните данъци и разрешава сключването
на държавни заеми. За да опазят народната воля от производите на другите власти, нашите
законодатели включват едно почти несрещащо се в други конституции разпореждане — единствено
ОНС да се произнася върху конституционността на издаваните от него закони.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
268/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
За да се превърне ОНС в действителен център на политический живот, в Търновската
конституция е прокаран, макар и крайно непоследователно, принципът на министерската отговорност
пред него. ОНС има право да назначава изпитателни комисии по управлението на страната, а
министрите се задължават при повикване от ОНС да се явяват и да дават исканите разяснения, като
отговарят на отправените запитвания. При това Министерският съвет както като колегиален орган,
така и всички министри поотделно са отговорни за своите действия пред царя и ОНС. Единствено то
може да предава министрите на съд за измяна към държавата, за нарушение на конституцията и
законите, и за нарушения, с конто се облагодетелствуват самите министри, като царят не може да
опрости министрите без съгласието на ОНС.
В Търновската конституция изрично е записано, че Българският монарх е задължен да
утвърди всички представени от ОНС решения до края на същата сесия. При публикуването на всеки
закон трябва изрично да се упомене, че е гласуван от ОНС. Една от най-големите слабости на
Търновската конституция по отношение на ОНС е непоследователно прокараният принцип за
неговата суверенност. А с това се ограничават и възможностите парламентът ефикасно да отстоява
народните права. Конституцията дава право на царя да утвърждава приетите закони, да свиква и
открива ОНС. Той има право да отлага с два месеца откриването на неговите заседания. Събранието
може да удължи заседанията си само със съгласието на царя, като при това то не може да се свиква
само, т. е. на ОНС не е дадена възможността да се свика по право, каквато е практиката в много
европейски държави по това време
Безспорно най-фатални последици за деформирането на парламентарната система в страната
е даденото, без каквато и да е уговорка, право на царя да разпуска ОНС и да насрочва избори за ново.
Именно тази постановка позволява на бьлгарските монарси, при това на конституционна основа, да
назначават свои послушни правителства, конто след това чрез машинации да избират и послушни
представители в ОНС. Тази система се превръща в един от характерните белези на политическия ни
живот. Така в буржоазна България твърде малко от избраните парламенти изкарват докрай своя
мандат. В практиката изпълнителната власт получава надмощие над законодателната и се стига до
случаи, в конто е спряна от действие Търновската конституция и дори дейността на ОНС /вж. Режим
на пълномощията и Деветнадесетомайски режим/.
Народните представители в ОНС според първоначалния текст на Търновската конституция се
избират по един депутат на 10 000 жители за срок от 3 години. През 1893 г. този член от
Конституцията се променя и един народен представител се избира на 20 000 души за срок от 5
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
269/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
години. Окончателната редакция на този текст се изработва през 1911 г. от ВНС, което регламентира,
че ОНС се избира за период от 4 години.
Вътрешната организация на ОНС е регламентирана от Търновската конституция и установена
в конституционната практика в буржоазна България. При първото заседание на сформирания
парламент първоначално се избира Временно бюро от най-възрастния представител и двама
помощници, конто той избира. След това се избира Постоянно бюро на ОНС, което се състои от
председател, подпредседатели, секретари и квестори. В по-късния период от съществуване на ОНС се
обособява и президиум на ОНС, който се състои от председателя и подпредседателите на събранието.
Търновската конституция предвижда възможността парламентът да упражнява контрол върху
изпълнителната власт. В българската конституционна практика се налага създаването на
парламентарии комисии, съставени от депутати по различните ресори на държавното управление,
както и по някои въпроси, свързани със специфичните правомощия на ОНС. Такива са Прошетарната
комисия и Комисията по проверка на изберите. В българския буржоазен парламент се оформят и
парламентарии групи, съставени по партиен принцип. Тяхната дейност е регламентирана с
правилниците за вътрешния ред.
От 1889 г. към парламента се създава и Българска интерпарламентарна трупа, която членува в
Международната организация на парламентите.
Последното ОНС, свикано по силата на Търновската конституция, е Двадесет и шестото
ОНС, което функционира в периода след Деветосептемврийското въстание и неговият характер и
правомощия са коренно различии.
С приемането от Великото народно събрание /1946-1949/на Конституцията на НРБ от 1947
г. се премахва институцията на ОНС в българската държава.
Областно събрание в Източна Румелия /1879-1884/ — създадено на основата на
Органическая устав на Източна Румелия.
Съгласно наредбите на Органическия устав законодателната власт в Източна Румелия се
упражнява от един специален представителен орган, наречен Областно събрание. То действува от 22.
X. 1879 г. до 22. XII. 1884 г.
ОС се състои от депутати по право — 10, депутати, назначени от Главния управител — 10, и
депутати, избрани от населението — 36, или всичко 56 члена. Десетте депутати по право са
духовните началници на седемте религиозни общности в областта, председателят на Върховния съд на
Източна Румелия, председателят на Върховния административен съд на Източна Румелия, главният
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html	270/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
контрольор на финансите. Назначените от главния управител членове на ОС трябва да се вземат
измежду стоте най-едри земевладелци, търговци и индустриалци в областта; чиновниците на
градското управление и съдиите; гражданите, упражняващи свободни професии и имащи диплом за
завършено висше образование. За членове на ОС се избират навършилите 25 години румелийски
поданици, живеещи в областта. Нямат право да бъдат избирани, докато са на служба,
административните чиновници в окръзите и околиите, назначени от Тайния съвет; лицата,
принадлежать към милицията и жандармерията; отчетниците на областни пари. Депутатите се
избират с относително мнозинство независимо от броя на гласоподавателите. Областта се дели на 36
избирателни колегии, конто имат приблизително еднакъв брой жители. Депутатите през 2 години се
подновяват наполовина.
В компетенцията на ОС влизат обсъждането и приемането на законите, уреждащи
административного, съдебното и финансового устройство на областта, народното просвещение,
бюджета, пътищата и обществените сгради, горите, водите и пр. То не само разглежда и гласува
внесените законопроекта, но има право на законодателна инициатива. Всеки член на ОС в качеството
си на депутат има право да внася законопроекта, ако те носят подписите най-малко на шестима
членове на ОС. Освен това ОС може да препоръча на главния управител изучаването на всеки въпрос,
чието законодателно уреждане се налага от обществените интереси и нужди на областта. Приетите от
ОС законопроекта стават закони след утвърждаването им от султана. Наред със законодателните
функции то изпълнява и контролни функции. Има право да контролира действията на директорите /
министрите/ по провинциалното управление, да отправя питания и в случай на неодобрение да ги
бламира.
ОС се събира в Пловдив на обикновена сесия всяка година — втория понеделник на месец
октомври. Обикновената сесия продължава най-много 2 месеца. Вземането на решение за свикване
или отлагане на сесията е от компетентността на главния управител. Откриването и закриването на
сесиите става лично от него или от негов пълномощник. Главният управител има право да отложи
един път сесията, като срокът на отлагането не може да бьде повече от 2 месеца. За това трябва да се
уведоми Високата порта. Султанът по предложение на главния управител има право да разтури ОС.
След разпускането то се подновява изцяло.
За да се открият заседанията на ОС, необходимо е да присъствуват най-малко половината от
депутатите. Решенията се вземат с мнозинство на присъствуващите членове. Когато се гласува закон,
необходимо е мнозинство от 5/8. При повторно гласуване е достатьчно и обикновено мнозинство. ОС
има Бюро в състав: председател, посочен от генерал-губернатора измежду двама кандидата, избрани
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
271/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
от събранието; двама подпредседатели и двама секретари. Освен това има 6 специални комисии:
Бюджетарна, за прошенията и 4 законодателни /за вътрешните работи, правосъдието, просвещението
и за земеделието, търговията и общите сгради/. В случай на нужда ОС избира извънредни комисии.
Областното събрание провежда 6 редовни и една извънредна сесия, както следва:
I р. с. — 22. XII. 1879-22. X. 1879 г.
Изв. с. — 10. III. 1880-5. IV. 1880 г.
II р. с. — 13. X. 1880 — 13. XII. 1880 г.
III	р. с. — И. X. 1881-12. XII. 1881 г.
IV	р. с. —11.Х. 1882-11. XII. 1882 г.
V	р. с. — 10. X. 1883-10. XII. 1883 г.
VI	р. с. — 22. X. 1884-22. XII. 1884 г.
Председател на I, II и извънредната сесия е Ив. Ев. Гешов, на III и IV — Г. Груев, на V — д-р
Г. Странски, на VI — д-р Г. Хаканов. Въпреки ограниченията, произтичащи от Органическия устав, и
трудностите, създавани от Високата порта, ОС развива голяма дейност и съдействува за фактического
оформяне на Източна Румелия като българска държава, което улеснява Съединението през 1885 г.
Обявяване на България за народна република — извършено на 15. IX. 1946 г. на специална
сесия на Двадесетп и шестото обикновено народно събрание на основата на категорично изразената
народна воля в проведено на 8. IX. с. г. всенародно допитване. Об. на Б. за HP довежда не само до
промяна във формата на държавното управление чрез премахването на Монархическая институт, но
и дава силен тласък за утвърждаването на социалистическите тенденции в нашего обществено-
политическо развитие. Още в програмата на ОФ от 17. VII. 1942 г. извършването на промяна във
формата на държавно управление се посочва като една от най-важните задачи. След
Деветосептемврийското въстание обаче този въпрос загубва своята актуалност, тъй като пред страната
стоят други по-важни непосредствени задачи — войната с Германия, преодоляването на стопанската
разруха, неуредените външнополитически отношения на страната и т. н. Основен политически лозунг
на узаконената с помощта на САЩ и Великобритания контрареволюционна опозиция е пунктуалното
спазване на Търновската конституция, чийто дух и постановки естествено влизат в конфликт с
радикалните политически идеи и действия на ръководения от БРП /к/ Отечествен фронт. Ето загцо
още със свикването на XXVI ОНС групираните в ОФ партии обявяват открито като иегова най-важна
задача свикването на Велико народно събрание, което да премахне монархическата форма на
управление и извърши радикална демократическа промяна в Конституцията. Същевременно наред с
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
272/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
вътрешнополитическите предпоставки за Об. на Б. за HP през лятото на 1946 г. международната
обстановка също налагала да се ускори извършването на това важно събитие в живота на страната.
Тъй като на 26. VII. 1946 г. предстоя да се открие в Париж международната мирна конференция, по
чисто политически причини трябва да се ускори извършването на радикална промяна в държавно-
политическото ни устройство. Ето защо на 19. VII. с. г. по инициатива на БРП /к/ е свикано разширено
заседание на НК на ОФ, на което Г. Димитров излага изработения от Партията проект за провеждане
на референдум по въпроса за формата на държавното управление и свикването на ВНС за
изработването на нова конституция.
Законопроекты1 за провеждане на референдум е приет от XXVI ОНС на 26. VII. 1946 г.
Определя се датата 8. IX. 1946 г. за провеждане на допитването. Макар и със закъснение
опозиционните партии трябва да проявят своето републиканство, като се присъединят към това
решение, ясно отчитайки народните настроения. След кратка, но интензивна политическа агитация,
обхванала най-широките среди от българския народ, на 8. IX. 1946 г. от общо 4 509 354
гласоподаватели в референдума упражняват своя глас 91,63 на сто. За република гласуват 95,63 на сто
от взелите участие, а за монархия — едва 4,37 на сто.
Об. на Б. за HP е един от политическите върхове в най-новата българска история. С
референдума е разчистен пътят за по-нататыпното развитие на страната към социализма, тъй като
България е обявена не изобщо за република, а за народнодемократична република. Това по-късно е
узаконено с приетата от Великото народно събрание /1946-1949/Конституция на НРБ от 1947 г.
Обявяване на независимостта през 1908 г. — важен акт в бьлгарската история, с който се
отхвърля васалитетът на България към Османската империя, наложен от Берлинския договор от 1879 г.
Об. на н. става на 22. IX. 1908 г., с което се слага успешен завършек на повече от 30-годишната борба
за политическо равноправие в международните отношения на възстановената след петстотингодишно
робство българска държава.
Още от самото начало на изграждането на бьлгарската държава и формирането на нейните
институции, особено със създаването на Министерството на външните работи и изповеданията,
българската външна политика е насочена към самостоятелното решаване на съдбата на държавата и
народа. Най-голямо доказателство за това е Съединението на Княжество България с Източна Румелия
през 1885 г. В началото на XX в. след известно стабилизиране на държавния апарат и създаване на
благоприятни международни условия се правят няколко опита за провъзгласяване на независимост
през 1905 и 1907 г.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
273/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
През 1908 г. се създава благоприятна политическа обстановка. Тя се изразява най-общо в
изостряне на противоречията между двата империалистически блока, оформени в началото на века —
Антантата и Тройния съюз. Избухва Младотурската революция, с което се внася сериозна
нестабилност както във върховете на управляващата османска върхушка, така и в цялата империя.
Българските политици успяват да оползотворят тези условия и на 22. IX. 1908 г. в Търново
България е обявена за независима държава. След серия дипломатически разговори, в конто Русия се
включва активно на страната на България, на 9. IV. 1909 г. Турция официално признава
независимостта на България.
Този акт довежда и до важни промени в държавните институции на страната и статута на
Българския монарх, конто са регламентирани с някои промени в Търновската конституция,
направени от VВелико народно събрание през 1911 г.
Органически устав на Източна Румелия — основен закон на административно-автономната
облает Източна Румелия, създадена по силата на Берлинская договор. ОУ на Източна Румелия има
буржоазнолиберален характер и създава възможност в Южна България да се премахнат остарелите
феодално-деспотични отношения. Уставът съдействува и за достьпа на бьлгарите до
националнополитически и граждански свободи.
Този основен закон дава възможност за изграждането на действителна административна
автономия под политического и военного върховенство на султана, с което се спомага и за
съединяването на двете български области.
ОУ се създава по силата на чл. 18 от Берлинских договор от специална комисия, в която има
по двама представители на Русия, Англия, Османската империя, Италия и по един на Австро-Унгария
и Германия. Те започват своята работа непосредствено след подписването на Берлинския договор. На
14. IV. 1879 г. ОУ влиза в сила след подписването му от представителите на великите сили. Той е
подготвен след разисквания в комисията и преработка на много от членовете. Руските представители
отстояват до края на работата на комисията ОУ да се изгради така, че да съдействува за действително
българското управление на областта.
Според ОУ в областта се въвежда строго разделение на властите, законодателна,
изпълнителна и съдебна. Начело на законодателната власт се поставя Областното събрание.
Неговият състав се разделя на 3 групи: по право, избрани от населението и назначени от Главния
управител на областта. По право се включват седемте религиозни водачи на областта, избираемите
членове са 36, а назначените са 10. Областното събрание се свиква по право и неговата сесия трае 2
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
274/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
месеца. Главният управител може да свиква събранието само на извънредна сесия. То се занимава с
обсъждането и гласуването на законите на областта и бюджета. За разлика от Търновската
конституция ОУ определя стриктно не само реда на свикване на висшия законодателен орган, но и
вътрешния ред и взаимоотношенията му с другите институции в областта. За балансиране на властта
между висшата законодателна власт /Областното събрание/ и висшата изпълнителна власт /главния
управител/ се създава Постоянен комитет, който е еманация на Областното събрание. Неговият
състав е от 10 човека и за целия период на съществуването му в него членуват само бьлгари. Има
председател, подпредседател и секретар. Тази специфична за Източна Румелия институция урежда
въпроси, конто й се предоставят от Областното събрание и от главния управител. Има контролни
функции върху администрацията и финансите. Като постоянно действуващ орган на законодателната
власт има право да създава временни законодателни актове между сесиите на Областното събрание.
Те обаче подлежат на утвърждаване от законодателния орган.
Главният управител е ръководител на изпълнителната власт Тази длъжност е създадена по
силата на Берлинския договор и през целия период е изпълнявана от българин. Той се грижи за
спазването на ОУ и законите на областта, както и за поддържането на обществения ред в областта.
Представя на Областното събрание законопроектите. В периода между сесиите на Областното
събрание може съвместно с Постоянния комитет да издава публично-административни правилници
по въпроси, конто не са уредени със закони в първата сесия на събранието обаче той трябва да внася
законопроекти по съответния проблем, по който е издал правилник.
Негов пръв помощник и заместник /но за не повече от 3 месеца/ е главният секретар на
областта. Пряко подчинени на главния управител са ръководителите на Дирекцията на правосъдието,
Дирекцията на финансите, Дирекцията на земеделието, търговията и общите сгради, Дирекцията
на народното просвещение и ръководителят на милицията и жандармерията. Тези ръководители
заедно с главния секретар, който е и ръководител на Дирекцията на вътрешните работи, съставляват
Тайния съвет на главния управител, който изпълнява функциите на правителство на Източна
Румелия. Тези ръководители на централни институции се назначават от главния управител с
одобрението на Високата порта.
В ОУ подробно е регламентирано административного съдопроизводство. Определя се, че
всички съдебни чиновници се назначават от главния управител. Основните въпроси на гражданского
и търговското съдопроизводство са включени в компетентността на Дирекцията на правосъдието.
ОУ прокламира и граждански свободи в рамките на достигнатото от буржоазната демокрация
през XIX в. Той гарантира правото на частна собственост, неприкосновеността на жилището, личната
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
275/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
свобода, свободното образование, свободата на печата, сдруженията и вероизповеданията. Съставен
от великите сили, ОУ не може да се променя освен при споразумение между Османската империя и
държавите, подписали Берлинския договор.
ОУ престава да действува след извършването на Съединението през 1885 г. и създаването на
Комисарството в Южна България, по чиято инициатива на 9. IX. 1885 г. е издаден указ за неговата
отмяна. Тя е потвърдена след признаването на Съединението.
Особен съд за пререкания — създаден с Указ № 31 от 22. III. 1912 г. с който се утвърждава
Закон за административного право /ДВ, бр. 3 от 1912 г./. ОСП решава пререканията между
гражданските съдилища от една страна, и Върховния административен съд или административное
учреждения, от друга. Председател на ОСП е първият председател на Върховния касационен съд, а
членове са по трима съдии от двете Върховни съдилища, избрани за две години от Общо събрание /
чл. 55/. Преди приемането на Закона за административного право пререканията се разрешават, като
съдът само решава дали предметы е от неговата компетентност. На правителственото учреждение
или лице се предоставя свобода чрез прокурора или надлежния съд да отнесе спора за разрешаване в
Общото събрание на по-горния Апелативен или Касационен съд, а в това време производството на
съда се спира, докато се реши пререканието.
По принцип конфликтите за разрешаване са позитивни и негативни, т. е. дадено учреждение
претендира за себе си и оспорва компетенциите на друго по известен въпрос или когато и
гражданските съдилища, и ВАС са се признали за некомпетентни по известен въпрос.
ОСП има за върховна задача при спор да разграничи компетенциите на съдебните и
административните учреждения, да отстрани конфликтите и да хармонизира правосъдието,
независимо дали то се раздава от обикновени или от административни съдилища.
Пред гражданските съдилища пререканието за подсъдност се възбужда с мотивирано
предложение от окръжния управител и се отправя до председателя на съда. Щом постъпи
предложението, съдът в разпоредително заседание определя да се спре производството и да се
съобщи на страните за повдигнатото пререкание, за да могат те в седемдневен срок да представят
своите бележки. След изтичането на този срок председателят на съда изпраща цялото производство
заедно с бележките на страните и мнението на самия съд до първия председател на Върховния
касационен съд. Пред съда за пререкания заключение дава главният прокурор при Върховния
касационен съд, ако докладчик е съдия от Върховния административен съд, или обратно. Съдът за
пререкания се произнася в едномесечен срок от постъпването на производството в съда. При
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
276/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
положение че ВКС признае един административен акт за незаконен, а ВАС признае същия за законен,
главният прокурор при ВКС или главният прокурор при ВАС отнасят служебно въпроса в ОСП.
Решенията на ОСП се публикуват и са задължителни за всички съдилища.
Постоянен комитет на Източна Румелия /1879-1885/ — създаден на основата на
Органическия устав /гл. V, пар. 6, чл. 104-107/.
ПК играе важна роля в обществено-политическия живот на областта. Създаването му се
обуславя най-вече от необходимостта от оперативно решаване на неотложните въпроси, свързани с
осъществяването на функциите на Областното събрание в периода между сесиите. ПК има
законодателни и съвещателно-контролни компетенции.
Най-значителната законодателна компетенция на ПК е правото му съвместно с Главния
управител да издава в периода между сесиите на Областното събрание публично-административни
правилници, конто имат предназначението да уреждат нерегламентирани дотогава от закона въпроси с
изключителна важност за областта.
Публично-административните правилници имат законна сила до най-близката редовна сесия
на Областното събрание. Тяхното по-нататыпно приложение зависи от събранието, което може да
одобри или отхвърли даден правилник.
Като орган на изпълнително-разпоредителната власт ПК има право да дава мнение на главния
управител по всички въпроси, конто той му поставя. Освен това той има право по особено важни
въпроси за областта да обръща внимание на главния управител, което допринася за прерастването на
компетенциите му от съвещателни в контролни. ПК контролира администрацията. Директорите и
окръжните управители са длъжни да дават устно или писмено всички сведения, конто той им поиска.
ПК контролира действията на всички висши чиновници. Това го издига в административен орган,
стоящ по-високо от директорите на областта. ПК се избира от всички членове на Областното
събрание и се подновява в началото на всяка обикновена сесия. Състои се от 10 титулярни членове и
трима заместници. Началниците на религиозните общности, конто са членове на Областното
събрание, но не влизат в ПК, имат право да участвуват със съвещателен глас в разискванията на
комитета по въпроси, засягащи интересите на общностите им.
Комитетът има редовни и извънредни заседания. Редовните заседания се провеждат 3 пъти в
седмицата, а извънредните — в случай на нужда, по искане на председателя или трима членове.
Решенията се вземат с абсолютно мнозинство на присъствуващите членове и с явно гласуване. Ако
някои въпроси изискват специално проучване, той ги възлага на комисии, избрани между членовете.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
277/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Първият ПК е избран на 10. XII. 1879 г., а последният е разпуснат на 6. IX. 1885 г.
Председатели на ПК са: 1879-1881 г. — Ив. Ев. Гешов, 1881-1882 г. — Г. Груев, 1882-1883 г.
— Г. Янкулов, 1883-1884 г.— Т. Кесяков, 1884-1885 г. — Ив. Ст. Гешов.
Пощенски спестовна каса /1948-1951 / — създадена с Указ № 41 от 27. XII. 1948 г. на
основата на Закона за пощите, телеграфите и телефоните.
В структурно отношение ПСК има Централно ръководство и отраслови отдели: Спестовен,
Чеков и Преводен. В Спестовния отдел се водят партидите на читателите. Там се получават вносните
бележки и разписките от пощенските станции. В Чековия отдел се водят партидите на текущите
сметки. Преводният отдел организира преводната служба на пощенските и телеграфните записи. Към
ПСК могат да се създават със заповед на министьра на пощите, телеграфите и телефоните и други
нови служби. Всички суми, поверени на ПСК, както и лихвите им, са гарантирани от държавата. С
разрешение на Министерская съвет ПСК може да уговаря и извършва международни парични
преводи със сродни учреждения в чужбина, да членува в международни институти и съюзи по
спестовното и чековото дело. Всяко физическо и юридическо лице, както и държавни органи, могат да
влагат суми в ПСК по спестовни книжки. Пощенските, телеграфните и телефонните станции, при
конто са въведени службите на ПСК, извършват преводи чрез пощенски и телеграфии записи. ПСК
води, урежда и приключва сметките си по правилата на двойното счетоводство. След приключване на
всяка операционна година ПСК изготвя общ баланс и сметка Загуби и печалби, конто се проверяват от
комисия, съставена от представители на Министерството на пощите, телеграфите и телефоните,
назначени със заповед на министьра.
ПСК е закрита с ПМС № 218 от 2. III. 1951 г. За подобряване организацията на спестовното
дело в страната се учредява централен Влогонабирателен институт —Държавна спестовна каса.
Президиум на народното събрание /1947-1971/ — висш постоянно действуващ, колекгивен и
колегиален орган на държавната власт, създаден с Конституцията на НРБ от 1947 г. ПНС
съдействува за развитието на социализма и социалистическата демокрация у нас, като изпълнява
широк кръг от държавни функции, възложени му с Конституцията, Закона за ПНС, законите на
страната, Правилника за устройството и работата на ПНС от 1962 г. и неговото изменение и
допълнение от 1966 г. ПНС като висш и постоянно действуващ орган на държавната власт изпълнява
част от функциите на Народното събрание в периода между неговите сесии, специфични и постоянно
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
278/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
упражнявани от него функции, конто са му дадени изрично с Конституцията, както и функции само в
извънредни случаи, когато е невъзможно да се свика НС. ПНС е орган зависим, подчинен и
подотчетен на НС. Ето защо, макар и обособен като висш орган на държавната власт, той според
смисъла на Конституцията от 1947 г. е включен в системата на НС.
ПНС работи в тясна връзка и под прякото ръководство на НС. Базирайки се на идеята за
неделимостта на държавната власт, Конституцията от 1947 г. гарантира върховенството на НС, като
ПНС отговаря пред него за цялата си дейност, отчитайки се ежегодно. Също така се дава
възможността на парламента да сменя целия състав на ПНС или отделяй негови членове по всяко
време.
ПНС се грижи за осигуряване на нормална работа и активна дейност на НС. Ето защо
Конституцията му дава право във взаимоотношенията с НС да изпълнява редица специфични
правомощия: да свиква парламента; да насрочва избори; да обнародва гласуваните закони, решения и
декларации; да насрочва допитвания до народа въз основа на решения на НС и да извършва всички
действия, конто му бьдат възложени от парламента. В изпълнение на тези си функции ПНС работи в
тясна връзка с Бюрото и комисиите на НС.
От друга страна, като постоянно действуващ орган, на ПНС се дава право да упражнява част
от специфичните функции на НС между неговите сесии. Така ПНС има право да обявява по
предложение на Министерския съвет положение на война; да упражнява контрол върху дейността на
правителството и да внася частични промени в него; да дава съгласие за възбуждане на следствие
срещу народни представители; да отзовава съдиите и съдебните заседатели на Върховния съд на НРБ.
При изпълнението на тези права ПНС е задължен да внася своите решения за утвърждаване в най-
близката сесия на НС. Като върховен орган на държавна власт ПНС упражнява ръководни и
контролни функции в отношенията си с висшата изпълнително-разпоредителна институция — МС.
Следи за законосъобразността на работата на правителството и има право да отменя негови
неправомерни постановления и разпореждания. ПНС назначава зам.-министрите и другите
ръководители на централните институции без ранг на министерства. По предложение на МС ПНС
осъществява кадровата политика по отношение на армията, като назначава главнокомандуващия на
въоръжените сили и внешня команден състав.
По инициатива на правителството ПНС утвърждава извършването на промени в
административно-териториалното устройство на страната и в наименованието на обекти от
национално и местно значение. По отношение на местните органи на държавна власт /народните
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
279/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
съвети/ Президиумът единствен има право да извършва промени в техния състав, да насрочва избори
за нови съвети и да отменя техни незаконосъобразни решения.
Като обособен висш държавен орган ПНС изпълнява и редица специфични функции. Най-
важна сред тях е държавно-представителната. Той ратифицира и денонсира сключените от
правителството международни договори, назначава и уволнява по предложение на правителството
дипломатите на България и приема акредитираните чужди дипломатически представители. Друго
важно право на ПНС е даването на задължително тьлкуване на законите. Той единствено упражнява
правото на помилване, опрощава несъбираеми вземания към държавата, учредява ордени и почетни
звания и награждава с тях изтькнати дейци в държавно-обгцествения живот на страната. За
изпълнение на очертания основен кръг от компетенции ПНС изгражда своя вътрешна организация.
Конституцията от 1947 г. определя, че неговият състав е от един председател, двама подпредседатели,
един секретар и 15 членове. Развитието и усъвършенствуването на държавното управление налага
детайлизация и конкретизация на вътрешната организация на ПНС, което е извършено със Закона за
ПНС и Правилника за устройството и работата му от 1962 г., допълнен и изменен през 1966 г. Според
тези нормативни документи ПНС е колективна и колегиална институция, чийто върховен орган е
Общото събрание, което взема своите решения чрез мнозинство. Същевременно се дават по-широки
права на председателя и секретаря. От името на ПНС председателят може да обнародва гласувани от
НС решения и декларации, да подписва приети от ПНС укази, да подписва акредитивните писма на
българските дипломати и приема акредитивните писма на чуждите дипломата и др. В извънредни
случаи му се дава право да издава укази, конто подлежат на утвърждаване от първото Общо събрание
на Президиума. За по-стройна организация на председателския институт на ПНС през 1966 г. е
определено единият от подпредседателите да бъде първи.
За по-ефективно изпълнение на своите функции към ПНС се създават и следните комисии, по
народните съвети, по жалбите, по помилванията, по опрощаване на несъбираемите държавни
вземания, по награждаванията, по проверка на изпълнението на решенията, по отчетните доклади на
Главния прокурор на НРБ и на председателя на Върховния съд /изменена през 1966 г. в Комисия по
указите, тълкуванията и гражданство™/ и по наименованията и пренаименованията на обекти от
национално значение. Ликвидирането на Комисията по контрола върху дейността на съда и
прокуратурата през 1966 г. е свързано с отпадането на надзорните функции на ПНС над тези
институции. В своята работа комисиите подработват и предлагат на Общото събрание на ПНС
съответните нормативни документи. Те действуват в тясно сътрудничество с Бюрото и комисиите на
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
280/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
НС. Самите комисии на ПНС изпълняват и част от надзорните и контролните функции на
Президиума.
ПНС се премахва като институция с приемането на Конституцията на НРБ от 1971 г. По
силата обаче на специално включената в Конституцията разпоредба той изпълнява временно
функциите на новосъздадения негов пряк приемник — Държавния съвет на НРБ. С избирането на
първия състав на ДС на 8. VII. 1971 г. ПНС прекратява своето съществуване.
Регентство /1886-1887; 1943-1944; 1944-1946/ — временна институция на Монархическая
институт, която според Търновската конституция изпълнява част от функциите на бьлгарския
монарх в посочените от нея случаи. За първи път в България Р. се създава след абдикацията на княз
Ал. Батенберг. След Съединението от 1885 г. вътрешното и международното положение на България
се променят и усложняват. Наред със задълбочаване процеса на сливане на двете български държави
пред страната остро се поставя и въпросът за международното й признаване, което е тясно свързано с
княжеския въпрос.
На 9. VIII. 1886 г. група военни арестуват Ал. Батенберг и го извеждат извън граничите на
България. Тъй като тази група не намира подкрепа сред по-голяма част от политическите сили, в
страната се създава твърде нестабилно положение. Започва агитация за връщането на княза. Така
политическата обстановка благоприятствува изявата на Ст. Стамболов, който по това време е
председател на Народното събрание. На 12. VIII. 1886 г. той създава особен вид Наместничество с
цел да покаже, че князът не е детрониран, а само насилствено е изведен извън страната. След
връщането на княз Батенберг на 24. VIII. 1886 г. и разформироването на наместничеството в страната
настъпват дълбоки промени във вътрешнополитическия живот. В резултат на създадената
политическа обстановка на 26. VIII. 1886 г. княз Батенберг подписва своята абдикация, като назначава
Р. в състав: Ст. Стамболов, П. Каравелов и С. Муткуров.
Сложната и бурна обстановка, в която се назначава Р., създава условия да не се спазват
буквата и духът на Търновската конституция. Едва след свикването на III Велико народно събрание
положението на Р. се узаконява съгласно с нейните постановления. При откриването на III ВНС на 24.
X. 1886 г. П. Каравелов подава оставката си от поста регент. Това принуждава Ст. Стамболов и С.
Муткуров да подадат оставките си, тъй като по своята същност Р. е колегиална институция. На 1. XI.
1886 г. III ВНС избира ново Р. в състав Ст. Стамболов, С. Муткуров и Г. Живков, с което практически
приема само оставката на П. Каравелов.
В този си състав Р. управлява страната до избирането на нов княз на 2. VIII. 1887 г.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
281/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Като политическа институция Р. извършва широка дипломатическа дейност за избирането на
нов български княз. Под негово пряко ръководство действува специално избраната за тази цел
тричленна комисия. Р. упражнява и широките права, конто са му отредени с Търновската
конституция: извършва персоналии промени в състава на Министерския съвет, назначава и уволнява
административните служители, извършва сериозни промени в командния състав на армията, както и
всички права, дадени на монархическия институт, в областта на законодателната, изпълнителната и
съдебната власт. След като през лятото на 1887 г. Фердинанд е избран в последното заседание на III
ВНС за княз на България, Р. се саморазпуска.
* * *
Създава се за втори път във връзка със смъртта на цар Борис III през лятото на 1943 г. Р. в
състав проф. Б. Филов, ген. Н. Михов и княз Кирил е избрано на 8. IX. 1943 г. без дебати и полага
клетва на 11 с. м. пред XXV Обикновено народно събрание, а не пред Велико народно събрание, както
изрично изисква в такива случаи Търновската конституция. Неговият състав, оформен с активната
намеса на фашистка Германия, е продиктуван от конкретния политически момент — да се осигури
максимална консолидация на проправителствените сили и да се демонстрира политическата
обвързаност на България със страните от Оста. Ето защо наред с бившия министьр-председател Б.
Филов и бившия министър на войната Н. Михов в неговия състав е включен като представител на
династията и княз Кирил, макар и с цената на ново нарушение на Конституцията. По време на
кабинета на Д. Божилов Р. се стреми да разшири кръга на прерогативите си извън рамките на
Конституцията и да упражнява властта на починалия цар. Със съставянето на правителството начело с
Ив. Багряное през лятото на 1944 г., което с по-гъвкава политика се опитва да отклони надвисващата
над страната катастрофа, Р., макар и да запазва ръководните си позиции в политическия и държавния
живот, е изтласкано на по-задни позиции и принудено да ограничи дейността си в рамките на
Конституцията. Назначаването на правителството на К. Муравиев от средите на буржоазната
опозиция в началото на септември 1944 г. довежда до ново ограничаване на прерогативите на
прогерманского Р. След като СССР обявява война на България на 5. IX. 1944 г., Канцеларията на Р.
престава да функционира. Редица решения на МС са обявени за влезли в сила преди издаването на
съответните укази от Р., а на 8. IX. 1944 г. Б. Филов е принуден да подаде оставката си.
На 9. IX. 1944 г., след като подписват редица укази, узаконяващи поемането на властта от ОФ
и сформирането на ново Р. /1944-1946/, старите регенти са арестувани и подведени под отговорност.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
282/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
* * *
Създадено за трети път на 9. IX. 1944 г. с постановление на правителството на ОФ на мястото
на прогерманското регентство от 1943-1944 г., макар и в разрез с конкретните постановки на
Търновската конституция.
По редица външно- и вътрешнополитически причини правителството на ОФ възстановява
действието на Конституцията.
Поради това е образувано ново Р. Левите и антимонархическите разбирания на партиите,
групирани в ОФ, оказват влияние както върху неговия състав, така и върху кръга на упражняваните от
него прерогативи. Първата главна особеност на Р. е, че то не е сформирано, за да осигури
приемствеността на монархическия институт в България. На практика то се създава като номинално
изпълняващ, ролята на държавен глава орган, който, макар и в стеснени рамки, да контролира и
балансира дейността на обновяващия се и неукрепнал държавен апарат.
Второстепенната роля и временният характер на Р. предопределят незаинтересоваността на
партиите и техните лидери към него. Въз основа на решение на НК на ОФ за регенти са назначени
трима интелектуалци с различии политически разбирания — В. Ганев, Цв. Бобошевски и Т. Павлов.
От партиите в ОФ единствено БРП /к/ в лицето на Т. Павлов включва свой член в състава на Р.
По този начин БРП /к/ си осигурява важно предимство спрямо другите партии от ОФ, тъй като
решенията на този орган трябва да бъдат вземани единодушно.
С деветосептемврийското въстание се установява нова революционна власт и фактически се
налагат нови конституционни отношения. Поради това в периода до обособяването на опозицията
през лятото на 1945 г. Р. не упражнява реално нито един от конституционните си прерогативи и не
взема нито едно самостоятелно управленско решение. През този период Р. не влиза в конфликт с нито
един държавен орган. Неговата дейност е конструктивна и напълно издържана в общия дух на
революционната власт.
Изострянето на отношенията между страните от антифашистката коалиция след
капитулацията на фашистка Германия ускорява обособяването на опозицията у нас и трайно
поляризира политически нееднородното Р. Цв. Бобошевски и особено В. Ганев се солидаризират с
опозицията и се опитват да я подпомагат. От своя страна опозиционните партии упорито се стремят
да активизират политически Р. и да вкарат дейността му в очертаните от Търновската конституция
рамки. Сериозен успех на БРП /к/ в създадената сложна обстановка е, че тя чрез Т. Павлов успява да
блокира деструктивната дейност на В. Ганев и с цената на известии компромиси да избегне
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
283/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
избухването на регентска криза, като същевременно блокира вземането на каквито и да било
самостоятелни властнически решения. По такъв начин БРП /к/ съумява да отстой и укрепи
изградените в хода на революцията нови политически и конституционни отношения. Опозицията
постепенно загубва интереса си към Р., защото не успява да го превърне в ефикасна бариера срещу
задълбочаването на революционния процес. Поляризирането на състава на Р., както и фактът, че то се
оказва в центъра на острата идейна борба между ОФ и опозицията, се отразяват върху неговата
дейност. Вследствие на това възникват редица остри конфликти между Р. и МС. В. Ганев се опитва да
блокира приемането на най-радикалните закони и на някои персоналии промени.
Същевременно с приетия на 2. VII. 1946 г. Закон за ръководство и контрол на армията МС
директно поема тази дейност, а с това официално биват отменени произтичащите от чл. 11 на
Търновската конституция изключителни права на монархическия институт в тази облает.
С развитието на революционния процес Р. все повече се превръща в политически
анахронизъм.
По единодушната воля на народа монархическият институт е ликвидиран с проведения на 8.
IX. 1946 г. референдум за формата на управление, а на 15 септември Двадесет и шестото обикновено
народно събрание извършва официалното обявяване на България за народна република.
Режим на пълномощията — един от двата случая, в който буржоазна България се управлява
при спряна от действие Търновска конституция /вж. и Деветнадесетомайски режим/. Р. п.,
просъществувал от 1. VII. 1881 г. до 6. IX. 1883 г., е гласуван от IIВелико народно събрание, обстояло
се в Свищов по искане на княз Ал. Батенберг. Р. п. фактически предава властта на принципа на
едноличните решения, но не установява пълновластие на короната. Р. п. силно нарушава
съотношението на властта в полза на изпълнителната власт — Българския монарх и Министерская
съвет. В политическия живот взема връх консервативната част от българските държавници. В първия
период на Р. п. страната се управлява от правителство под прякото ръководство на княза. Създава се и
Държавен съвет. Продължава да съществува и Народното събрание, но с по-малък брой депутата,
отколкото предвижда Конституцията. Създава се и ново централно ведомство — Министерство на
обществените сгради, търговията и земеделието.
Във втория период на Р. п. в България пристигат руски политически дейци, конто поемат
ръководството на правителството. През този период все повече се задълбочават и противоречията
както вътре сред привържениците на самия режим, така и между тях и водачите на доминиращото
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
284/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
политическо течение по това време — либералите. Постепенно редица консервативни лидери
напускат важни постове в Р. п.
След споразумение между умерените либерали и част от консерваторите на 6. IX. 1883 г. се
създава ново правителство от тези среди и се възстановява Търновската конституция. С идването на
власт на правителството на П. Каравелов /1884/ окончателно се отменят постановките на Р. п.
Премахват се Държавният съвет и нового министерство. Възстановява се държавното устройство
отпреди Р. п.
Софийски университет «Климент Охридски» /1888-/ — първото висше учебно заведение в
България, открито на 1. X. 1888 г. като Висш педагогически курс при Софийската държавна
класическа гимназия. Целите на висшето училище са да дава по-високо образование в различните
клонове на науката. То се състои от отдели, като Министерството на народната просвета /МНП/
има право да открива съобразно с нуждите и средствата нови. Обучението се разделя на учебни
години, а всяка година се дели на два семестъра. Продължителността на курса на всеки отдел се
определя от МНП. Висшето училище е управлявано от ректор, избирая с тайно гласуване от
преподавателите за една учебна година и утвърждаван от МНП. Всички по-важни учебни въпроси се
разглеждат и решават от Съвета на преподавателите под председателството на ректора. Учениците са
редовни и извънредни. През 1895 г. е издаден Закон за Висшето училище. Според него то се състои от
3 факултета — Историко-филологически, Физико-математически и Юридически. Продължителността
на обучението е от 3 до 4 години, факултетите са ръководени от декани, избирани от факултетните
съвети.
Всеки студент полага годишни изпити, за да премине в по-горен курс. Обучението завършва с
полагането на изпит. На 23. I. 1904 г. Висшето училище е преименувано на Български университет
«Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово», а от 4. I. 1905 г. — Български университет «Св.
Климент Охридски». През 1917 г. е открит Медицински факултет, 1921 г. — Агрономически, 1923 г.
— Богословски, 1924 г. — Ветеринарномедицински. Преподавателският състав в университета е
съставен от професори /редовни и извънредни/, доценти /постоянни и частни/ и лекгори. Всяка
катедра се ръководи от редовен професор, който е неин титуляр. Университетът се ръководи от
Академичен съвет, в който влизат ректор, проректор /ректор за изтеклата учебна година/, всички
декани, продекани /декани за изтеклата година/ и по двама редовни професори от всички факултети.
Председател на Академичния съвет е ректорът, а негов заместник — проректоры.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
285/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Законът за висшето образование /ДВ, бр. 153 от 1947 г./ регламентира дейността и задачите на
СУ /тогава Софийски държавен университет/ като институция, призвана да създава специалиста,
конто да развиват българската култура в прогресивен и демократичен дух. Законът постановява, че
във висшите учебни заведения няма място за професори и студента с фашистки разбирания и
противонародни прояви. Извършва се политическа чистка на преподаватели и студента. Важна роля
за демократизирането на СУ изиграва и създадената Комисия по висшето образование при МНП,
която преразглежда всички правилници, наредби, учебни планове и програми и дава препоръки за по-
нататыпното преустройство. Създадена е отделна катедра Диалектически и исторически
материализъм и е учредена аспирантурата.
През 1948 г. със Закона за висшето образование /ДВ, бр. 224 от 1948 г./основната задача,
поставена пред СУ, е да развива българската култура в социалистически дух. СУ преминава под
ведомството на Комитета за наука, изкуство и култура /КНИК/. Законът определя плановости в
обучението, подготовката и разпределението на кадрите като основен принцип. От 1948 г. е създадено
задочното обучение в СУ със задача да ускори решаването на въпросите за подготовката на висши
кадри за народното стопанство. Поставена е задача катедрите да поддържат връзка и да съгласуват със
съответните ведомства научноизследователската си дейност. Ведомствата са задължени да улесняват
СУ при научноизследователската работа и производствената практика.
СУ се ръководи от изборен ректор, утвърждаван с указ. Академичният съвет е висш орган при
ректора и разглежда важни въпроси от дейността на университета. Академичният съвет се избира от
факултетните съвети. При избор на Факултетен съвет участвуват всички редовни преподаватели във
факултета. В помощ на ректора се избира проректор /след 1950 г. — зам.-ректор/, който го замества
при отсъствие. След 1950 г се създава и институты на заместник-деканите.
Физико-математаческият факултет през 1948 г. е преименуван в Природно-математически; от
Юридическия факултет се отделя и обособява Стопански факултет; от Агрономическия факултет и
Ветеринарномедицинския се обособяват Агрономически, Лесотехнически, Ветеринарен и
Зоотехнически, конто през същата година образуват Селскостопанската академия.
През 1949 г. Стопанският факултет е преименуван във Факултет за стопански и социални
науки /ФССП/, Медицинският факултет е отделен в Медицинска академия; Богословският факултет
дава началото на Духовната академия; през 1950 г. Природно-математическият факултет е разделен на
Физико-математически /ФМФ/ и Биолого-геолого-географски факултет /БГГФ/.
През 1951 г. Историко-филологическият факултет се разделя на Философско-исторически /
ФИФ/ и Филологически факултет /ФФ/. През 1964 г са създадени филиали на СУ в Хасково /закрит
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
286/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
1966 г./ и в Шумен — от 1971 г. Висш педагогически институт. През 1965 г. ФФ се раздела на
факултет Славянски филологии и Факултет Западни филологии, ФМФ се разделя на Математически и
Физически факултет, БГГФ се разделя на Биологически и Геолого-географски факултет.
През 1952 г към Факултет Славянски филологии се открива специалност Журналистика,
обособила се във факултет през 1974 г.
През 1972 г. ФИФ е разделен на Философски и Исторически факултет, а МФ е преименуван
във Факултет Математика и механика. През 1979 г Факултетът Западни филологии е преименуван във
Факултет по класически и нови филологии.
СУ има съществен принос за подготовката на висши научни и ръководни кадри за всички
сфери на обществения живот. Непрекъснато и целенасочено повишавайки равнището на подготовката
на студентите и преподавателския състав, СУ изиграва съществена роля за извършването на
културната революция у нас, за поставянето на науката, изкуството и културата на научни марксистко-
ленински основи, за утвърждаването на класово-партийния подход в приемането, подготовката и
разпределението на студентите и преподавателите. СУ е носител на висши държавни награди и
отличия.
Таен съвет /Директорат, Частей съвет/ на Източна Румелия /1879-1885/ — институция
на изпълнителната власт в Източна Румелия, създадена на основата на чл. 57 от Органическая устав
на Източна Румелия Според него се предвижда шестимата главни администратори на областта:
главният секретар /директор на вътрешните работи/, директорите на правосъдието, на финансите, на
търговията, земеделието и обществените сгради, на народното просвещение и управителят на
милицията и жандармерията да създадат съвещателен орган към главния управител на областта. Този
съвет се председателствува от главния управител, а при негово отсъствие — от главния секретар. ТС
обсъжда всички общи въпроси по управлението на областта и по отделните клонове на дейност.
Главният управител не е свързан с мнението на съвета, тъй като носи самостоятелна отговорност за
решенията. На дирекгорите и управителя на милицията и жандармерията са дадени следните права:
да издават правилници всеки по своя ресор, да контролират изпълнението на законите, да следят за
финансовите операции на отделните административни звена, да назначават и уволняват служителите
в подведомствените им учреждения.
В практическата си дейност за периода 1879-1885 г. ТС, възползувайки се от правата, дадени
на всеки директор поотделно, се превръща в действителен изпълнително-разпоредителен орган на
областта. Въпреки че в Органическия устав на Източна Румелия не е предвидено ТС да изпълнява
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
287/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
функциите на правителство, той в своята всекидневна дейност е висшият орган за управление на
областта.
Търновска конституция — основен закон на България за периода от 16. IV. 1879 г. до 6. XII.
1947 г. ТК отразява един от върховете на българската политическа мисъл. С нея се узаконява
извършената буржоазнодемократична революция, на основа на която българското общество тръгва по
пътя на ускорено капиталистическо развитие. Едно от достиженията на нейните създатели е
осигуряването на широки граждански и политически свободи на поданиците на бьлгарската държава.
Създаването на ТК, регламентирано още в Берлинская договор, преминава през 3 етапа — проект на
Временното руско управление, специално съвещание в Русия за обсъждане на проекта и приемането й
от Учредителното събрание. И през трите етапа се прокарва тенденция към демократизиране на
Конституцията.
Основен проект на ТК е Органическият устав, изготвен от Съдебния отдел при ръководството
на Временното руско управление. Главна роля играе началникът на Съдебния отдел С. Лукиянов. При
съставянето на проекта е проведена и анкета сред по-видни българи. В нея са залегнали 16 въпроса, с
отговорите на конто да се очертаят както граничите на изпълнителната, законодателната и съдебната
власт, така и общите принципи на Конституцията. Отговори на тази анкета са дали много от бъдещите
държавници на България — Т. Бурмов, М. Балабанов, Т. Икономов, Хр. Стоянов и др. Съобразеният с
някои от отговорите проект е прегледан в Русия в края на 1878 г. от специална комисия, която внася
промени, и е върнат в България, за да бъде внесен в Учредителното събрание като основа за
обсъждане. Проекты е съобразен както с основните закони на съседните на България държави —
Сърбия и Румъния, така и с някои от конституциите на западноевропейските държави.
В периода на първия и втория етап от подготовката на текста на ТК се провеждат избори за
народни представители и се определят представителите по право в Учредителното събрание. То се
открива на 10. II. 1879 г. Дейността му по държавното устройство започва с формирането на комисия,
която да прегледа проекта. След отпадането на доклада на комисията започва разглеждането на
проекта по членове. Като изразител на суверенната воля на българския народ Учредителното
събрание внася някои сериозни промени: приема се названието конституция вместо Органически
устав, отпада предвиденият Държавен съвет, премахват се много от текстовете на руския проект,
напомнящи за васалния характер на Княжество България, и се внасят редица редакционни изменения
в демократичен дух.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
288/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
По този начин ТК добива последователен буржоазнодемократичен характер. Прокламиран е
принципът за разделението на властите — изпълнителна, законодателна и съдебна. Управлението е
поставено на основите на парламентаризма, който обаче не е прокаран последователно. Сериозен
пропуск при оформянето на държавната институционна система в ТК е отсъствието на каквато и да е
регламентация на функциите и органите на съдебната власт в страната.
ТК спазва основного изискване на Берлинския договор новата държава да бьде монархия. В
основния закон сравнително подробно са регламентирани мястото, ролята и функциите на княжеската
/след 1908 г. — царска/ власт. Определя се, че България е наследствена монархия с Народно събрание.
Според ТК изпълнителната власт принадлежи на българския монарх, законодателната власт той дели с
НС, а съдебната действува от името на княза /царя/. Той е и върховен началник на армията в мирно
време и по време на война. По този начин на монарха са предоставени изключително широки права.
ТК регламентира още две институции, конто при определени условия изпълняват функции на
Монархическая институт — Наместничество и Регентство. Първата е създадена, за да замества
управляващия монарх, когато той е извън пределите на страната. Регентството според ТК се създава
при случаи, когато монархът е непълнолетен, физически възпрепятствуван да изпълнява функциите
си или е вакантен престолът.
НС според ТК се дели на Велико и Обикновено. Великото народно събрание има два пъти по-
голям състав от Обикновеното народно събрание и единствено притежава учредителна власт. ВНС
има право да променя територията на страната, да извършва изменения в Конституцията и да избира
монарх и регенти. Законодателната власт е представена в ТК от ОНС. То е единственият
законодателен орган в страната. Състои се от изборни представители първоначално по един на 10 000
жители на страната. Свиква се от княза и заседава от 15 октомври до 15 декември /за измененията на
ТК — вж. Велико народно събрание/. Монархът има право да разпуска ОНС и да назначава нови
избори. Конституцията определя в какъв срок трябва да се извърши това — не по-късно от два
месеца. Основните задължения на ОНС са да преглежда и утвърждава бюджета, да обсъжда
законопроектите и др.
ТК поставя начело на изпълнителната власт монарха, под чийто контрол работи
Министерският съвет. МС е колегиален орган, съставен от министьр-председател и министри, конто
се назначават и уволняват от монарха. МС осъществява прякото ръководство над всички сфери на
държавния живот. Всички членове на правителството, включително и министър-председателят,
управляват съответни министерства. Министрите носят лична и солидарна отговорност за действията
си пред княза и НС, макар че принципът за министерска отговорност пред НС не е последователно
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
289/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
проведен. МС има право и на законодателна инициатива. В първоначалния текст на ТК са фиксирани
6 министерства. Със създаването на Министерство на външните работи и изповеданията
фактически е нарушено постановлението на Берлинския договор за васална зависимост на
княжеството от Османската империя. Така още в ТК се слага начало на фактического независимо
развитие на българската държава.
По отношение на гражданските свободи, прокламирани от ТК, се достига до най-
демократични за времето формулировки. Провъзгласява се принципът за свобода на личността,
равенство пред законите, неприкосновеност на жилището и кореспонденцията, право на сдружаване,
отричане на съсловността и робството. Така в ТК залягат най-високите духовни постижения на
буржоазната демокрация от XIX в.
В ТК се полагат и основите на местните органи на власт и управление на базата на
самоуправлението на общините. С нея се определят и символите на държавата — знаме и герб.
С тези свои основни положения ТК регламентира държавното устройство на българската
държава. В цялата история на действие на ТК твърде малко са случайте и годините, в конто се спазват
точно и стриктно нейните постановки. Твърде скоро след създаването й изпълнителната власт взема
надмощие, облегната на непълнотите и несъвършенствата на конституционния текст.
Управление държавно снабдяване и държавенрезерв /1950-1956/ — създадено с Указ № 591
от 11. XI. 1950 г. /ИПНС, бр. 271 от 1950 г./ Ръководи се от председател — член на правителството.
УДСДР снабдява чрез своите поделения всички министерства, ведомства и организации с материали и
суровини за техните производствени, строителни и домакински нужди, капитален и текущ ремонт;
съвместно с Министерството на вътрешната търговия и министерства-производители заделя за
нуждите на населението съответните количества от дефицитни суровини и материали; разпределя за
оползотворяване декларираните пред него като ненужни на ведомствата и организациите машини,
апарати и съоръжения; осигурява талоните за течни горива за автотранспортни цели; контролира
разхода на основните и спомагателните суровини и материали в промишлеността, строителството,
транспорта и селското стопанство, като излишните количества и свръхзапасите минават под негово
ръководство и се преразпределят; осигурява натрупването, отчитането, заплащането, съхраняването и
стопанисването на държавните резерви; проучва, проектира и упражнява инвеститорски контрол на
строителните обекти и стопанисва поверените му стоково-материални ценности.
Основните въпроси в работата на УДСДР се обсъждат от Колегиум, чийто състав се определя
от Министерская съвет. Към УДСДР като бюджетни поделения функционират дирекция Държавен
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
290/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
резерв и дирекция Проектантска организация, а като снабдителни организации — ДСП «Държавно
снабдяване» и ДСП «Петрол».
С Указ № 406 от 8. X. 1953 г. /ИПНС, бр. 85 от 1953 г./ УД СДР е включено в новосъздаденото
Министерство на доставките и държавния резерв, но след два месеца с Указ № 485 от декември с. г.
възобновява дейността си /ИПНС, бр. 100 от 1953 г./. През 1956 г. с Указ № 342 от 24. IX. 1956 г.
УДСДР е прехвърлено към Министерството на доставките, а в края на същата година престава да
съществува /ИПНС, бр. 90 от 1956 г./.
Управление на горите и горската промишленост при МС /1951-1957/ — създадено с Указ
№ 480 от 20. IX. 1951 г. /ИПНС, бр. 76 от 1951 г./ като приемник на Министерството на горите.
Задачите и функциите на УГГП се свеждат до цялостно и общо ръководство на горското
стопанство, дървообработващата промишленост, лова и дивечовъдството в страната.
Структурата на УГГП е следната: Централно управление; Дирекция за укрепяване на
пороищата и залесяване с 3 отдела — Укрепяване на пороищата, Държавни горски пояси и Горски
семена и разсадници; Дирекция за стопанисване и ползуване на дървесината с 4 отдела —
Стопанисване и ползуване на дървесината, Доходи от горите, пашата и други странични ползувания,
Храна и защита на горите, Уредба на горите, отдели — Планов, Финансово-счетоводен, Капитално
строителство, Кадри, Учебни заведения и научноизследователско дело, Административен; инспекция
Материално-техническо снабдяване; служба Жалби; сектор Труд, норми и рационализации.
През 1957 г. структурата на УГГП е следната: Централно управление; Инспекция за контрол
по изпълнение на правителствените постановления и разпореждания; дирекция Залесяване и
укрепяване на пороищата с 4 отдела; Дирекция за стопанисване и ползуване на горите с 4 отдела;
дирекция Лов и дивечовъдство; отдели — Планиране, Кадри, Личен състав. Капитално строителство.
С Указ № 59 от 3. II. 1957 г. /ИПНС, бр. 11 от 1957 г./ УГГП се преименува на Министерство
на земеделието и горите.
Управление на държавните и гарантираните от държавата дългове — временно
название на Главна дирекция на държавните и гарантираните от държавата дългове.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
291/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Управление на милицията и жандармерията в Източна Румелия /1879-1885/ — създадено
на основата на Органическия устав през май 1879 г. Основни задачи на УМЖ са наборът,
организирането и обучението на личния състав на милицията и жандармерията, въоръжаването,
дисциплината и снабдяването им. Освен това то отговаря за попълването и поддържането на военните
складове и държи общите списъци на милицията и жандармерията.
Съгласно Органическия устав милицията в областта е неразделна част от османските военни
сили. Тя трябва да й помага в случай на военни действия, а в мирно време да съдействува на
жандармерията за запазване на обществения ред в областта. Милицията и жандармерията имат
отделяй началници, назначавани съответно: на милицията — от султана, а на жандармерията — от
Главния управител. Отделянето на войсковите части от Пловдивската и Сливенската губерния от
общото управление на Българската земска войска, чието седалище е в Търново, става на 5. I. 1879 г.
Тези части минават на пряко подчинение на главния управител на Източна Румелия. От 23. II. 1879 г.
Земската войска в областта се нарича Източнорумелийска милиция. Първоначално областта има две
губернски /областни/ военни управления — Пловдивско и Сливенско, по-късно те се разформироват и
се създават 2 бригади и 9 пеши дружини. През юни 1879 г. дружините са реорганизирани и са
увеличени на 12, като бригадните управления са разформировани. През 1881 г. областта е разделена
според броя на формираните дружини на 12 наборни окръжия. Същата година военните окръжия са
разделени на 4 окръжни сержант-майорати.
Жандармерията, която изпълнява полицейските задължения, има волнонаемен /конен и пеши/
състав от 1500 души, организиран в 12 пеши роти, един конен жандармерийски ескадрон и един
полуескадрон.
След Съединението 1885 г. личният състав на УМЖ се влива в Българската армия.
Учредително събрание — свикано на 10. II. 1879 г. в Търново на основание на чл. 4 от
Берлинская договор за изработване на основен закон на Княжество България. В състава на УС влизат
народни представители по право — председатели на административни съвети и съдилища,
представители на висшето духовенство, лица, назначени от ръководителя на Временното руско
управление — княз Ал. Дондуков-Корсаков, и народни представители по избор — по един на 10 000
жители. Техният брой е около 100. В края на януари 1879 г. става известен общият брой на депутатите
в УС — 231. При започване на заседанията се оказва, че присъствуват 229 души. От тях 117 са по
право: 12 представители на духовенството, 105 председатели на административни съвети и съдилища;
10 назначени от княз Дондуков-Корсаков, 5 представители на дружества и организации. Известна част
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
292/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
от народните представители по право влизат в списъка на избраните поради своята популярност сред
народа, заслужена от дейността им в периода на Възраждането. От целия състав на народните
представители само 16 не са бьлгари. Основната част от народните представители в УС са от средата
на българската интелигенция, като сред тях преобладаващата част са учителите, а останалите са
главно лекари, адвоката, публициста и висши духовници. Сравнително малък е броят на селяните —
около 10. Голям брой от депутатите са дейци на националноосвободителното движение през
Възраждането. Повече от половината от депутатите заемат различии постове в администрацията на
Временното руско управление. Фактически в УС участвуват компетентни и подготвени бьлгари,
представители на най-широките среди от българското общество без Македония и Тракия, откъдето
Великите сили не допускат представители.
УС е открито с реч на княз Дондуков-Корсаков. Заседанията на събранието се спират поради
факта, че мнозинството от народните представители искат решаване на националния въпрос и после
обсъждане на държавната структура на княжеството.
Оформят се 2 групи по този въпрос — умерени и крайни. Първите са за продължаване на
заседанията, а вторите — да се спрат до момента, в който се реши националното обединение.
Основного, по което се разграничават двете групи, е пътят, по който трябва да се извърши
обединението. Въпреки че надделява мнението на крайните, заседанията се подновяват под натиска
на великите сили и главно на Русия.
След близо двумесечно прекъсване започва дейността по окончателното изработване на текста
на Търновската конституция. УС изработва Правилник за дейността си. В него се определя
неприкосновеност на народните представители до края на заседанията, свобода на мненията, изказани
в УС, правого УС да се събира 3 пъти в седмицата на редовни заседания, да създава комисии за
решаване на определени проблеми. Правилникът регламентира ръководството на УС — Бюро, което
да се състои от председател, двама подпредседатели, шестима секретари и двама квестори. УС
излъчва петнадесетчленна комисия, която да прегледа проекта на Временното руско управление и да
го представи за обсъждане. В комисията влизат М. Балабанов, Г. Вълкович, Д. Греков, Т. Икономов,
Гр. Начович, К. Помянов, К. Стоилов и др.
Доклады на комисията не е приет поради несъгласие с предложението за сенат т. е.
двукамарна система на парламента. П. Каравелов и П. Р. Славейков предлагат да се отхвърли
доклады. Това предложение е прието с мнозинство. При обсъжданията на членовете на
Конституцията най-сериозен спор се провежда относно сената. Т. Икономов предлага тази
институция, като неговият доклад отразява най-точно мястото й в държавния апарат. П. Р. Славейков
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
293/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
отхвърля неговото предложение като представител на либералната част от УС. В този момент в УС си
дават среща най-ярко двете направления в събранието — либералното и консервативното. Пълен
успех извоюват либералите. Консервативно настроените депутати напускат УС и не присъствуват до
края на обсъжданията. В края на работата противоречията се преодолени и Търновската конституция
е подписана от всички народни представители. УС избира за столица на страната София.
УС прераства във Велико народно събрание за избор на Български монарх.
Централен комитет за обществена предвидливост /1915-1916/ — създаден с Указ № 103
от 7. III. 1915 г. /ДВ, бр. 54 от 1915 г./. Неговата основна задача е в периода на Първата световна война
да съдействува за укрепване на материалното състояние на държавата. ЦКОП се намира под надзора
на Министерския съвет и е натоварен да се грижи за прехраната на войската и населението. Той е
колегиално тяло, състоящо се от 14 души, назначавани от правителството. Главного правомощие,
което се дава на ЦКОП със Закона за обществената предвидливост, е нормирането на цените на
забранените за износ предмета от първа необходимост, което влиза в сила след утвърждаването им от
МС. Органи на комитета са общинските власти.
ЦКОП е закрит със създаването на Централен комитет за стопански грижи и обществената
предвидливост /Указ № 42 от 25. VIII. 1916 г./.
Централен комитет за стопански грижи и обществена предвидливост /1916-1917/ —
създаден с Указ № 42 от 25. VIII. 1916 г. /ДВ, бр. 180 от 1916 г./.
През 1916 г. правителството внася в Народното събрание втори проектозакон за уреждане на
прехраната. Законът за стопански грижи и обществена предвидливост регламентира създаването на
ЦКСГОП, който е под непосредствения надзор на Министерския съвет.
ЦКСГОП се занимава с насоката, уредбата и надзора на продоволствието, търговията,
потребление™ и производството, за да отстрани спекулата с предмета за всекидневна употреба, да
осигури редовно и своевременно продоволствие на населението, да снабди войската с необходимите
предмета и да предпази народното стопанство на България от кризи. ЦКСГОП и неговите органи
могат пряко да се намесват в земеделското производство и нормирането на цените на продуктите.
Органите на ЦКСГОП могат да изземват стоки и да ги разпределят чрез специални комитетски и
общински магазини. Те уреждат вноса и износа на стоки. В дейността на ЦКСГОП се включва и
милитаризирането на някои производства с цел да се постигне по-голяма и по-евтина продукция.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
294/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Определены членове на ЦКСГОП са упълномощени да правят постылей за освобождаване от войската
на необходимата за производството работна ръка. ЦКСГОП изготвя правилници и наредби за
приложение™ на Закона за СГОП.
В този смисъл нарежданията му са задължителни за всички власти в страната и за всички
граждани.
ЦКСГОП е колегиален орган, състоящ се от 18 членове /народни представители/, начело с
председател и двама подпредседатели. В помощ на комитета са избирани специалисти от Българска
народна банка, Българска земеделска банка, Дирекция на статистиката и др., конто имат
съвещателен глас. Създадени са и отделяй бюра начело с началници на съответния отрасъл. За
контрол по изпълнение на нарежданията се създава и инспекторски апарат, служителите на който се
назначават от председателя на ЦКСГОП.
В структурно отношение ЦКСГОП има вътрешни и външни органи. Към вътрешните органи
се отнасят 6 отдела: по зърнените храни; по месото, животинските продукта, маслата и сапуните; по
осветлението, отоплителните материали и разпределянето на солта; по вноса, износа и
компенсациите; по тютюните и организирането на земеделското производство и скотовъдството; по
организиране на текстилната, кожарската, захарната и други индустрии. Към външните /местните/
органи се отнасят 3 категории: специални органи /местни, районни комитети за СГОП/, градски и
селски общински управления, реквизиционни комисии. Местните комитети са т. нар, специализирани
органи. Те се състоят от директора на клона на БНБ, началника на местната агентура на БЗБ,
председателя на окръжния съд или мировия съдия, кмета, главния учител и едно духовно лице от
преобладаващото вероизповедание. Друг орган е специалният Наказателен съд — съдебна секция при
комитета, която разглежда делата за нарушаване на Закона за СГОП. Счетоводного бюро води
счетоводните книги, разпределя оборотните и бюджетните кредита, урежда домакинските служби.
Служебният персонал на местните комитети се числи на издръжка на държавния бюджет, а
персоналът на търговските предприятия, магазини, складове и др. се издържа от реализираните
печалби от търговско-стопанската дейност.
През едногодишния период от дейността си ЦКСГОП издава няколко наредби, евързани със
стабилизирането на оборотните средства /Временна наредба за службата с оборотни средства и
кредита — ДВ, бр. 216 от 1916 г., Наредба за касовата, счетоводната и складовата служба на
комитетите за СГОП — ДВ, бр. 236 от 1916 г./. Важен нормативен акт на ЦКСГОП са издадените
наредби за хляба /ДВ, бр. 211 от 1916 г./. Те осигуряват на местните мелничари, житари и
кооперативни сдружения възможност да закупуват от земеделските стопани произведените храни на
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
295/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
нормирана цена. Всички храни се обявяват за държавна собственост като предмети от първа
необходимост. На 6. X. 1916 г. ЦКСГОП издава и наредба, с която възстановява реквизицията за 6
околии в страната.
ЦКСГОП е закрит през 1917 г., като на негово място на 6 април с. г. правителството създава
Дирекция за стопански грижи и обществена предвидливост.
Централно статистическо управление при МС /1953-1969; 1986—/ — създадено с ПМС №
108 от 3. III. 1953 г. ЦСУ е общодържавен орган, осъществяващ ръководството на цялостната
статистическа дейност в страната.
С малки изменения структурата на ЦСУ за периода 1953-1968 г. е следната: председател, зам.-
председател; отдели — Демография, Баланс на народното стопанство, Труд, Промишленост и
транспорт, Селско- и горско стопанство, Търговия и материално-техническо снабдяване, Капитално
строителство, Домакински бюджети, Финансово-счетоводен, Машинни разработки, Кадри и личен
състав.
През 1953 г. към ЦСУ се създава Научнометодологически съвет. През 1959 г. той е
преименуван на Методологически съвет, като основната му дейност остава да бъде разработването и
одобряването на нови технологии и методи в статистическата дейност.
Местните органи на ЦСУ са окръжните статистически управления, околийските, градските,
районните и участьковите статистически инспекторати. Вследствие на нового административно
деление на страната на 30 окръга през 1959 г. се прекратява дейността на някои от инспекторатите.
От март до края на юли 1959 г. местните статистически органи се наричат окръжни отдели
Статистика и са на двойно подчинение — към новообразуваните ОНС и към ЦСУ.
С ПМС № 168 от 25. VII. 1959 г. местните статистически органи преминават отново на
подчинение само към ЦСУ и се наричат окръжни отдели по статистика.
Пряк приемник на ЦСУ е Държавното управление за информация, създадено с ПМС № 7 от
4. III. 1969 г.
* * *
Създадено отново с Указ № 626 от 21. II. 1986 г. Комитеты" за социална информация /вж.
Комитет по единна система за социална информация/ се преобразува в ЦСУ при МС.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
296/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Състави на държавния съвет
1.	Състав на Държавния съвет, избран от VI Народно
събрание/9. VII. 1971-15. VI. 1976/
Председател: Тодор Живков
Първи зам.-председатели: Кръстьо Тричков, Георги Трайков /9. VII. 1971-1. XI. 1974/, Петър
Танчев /1. XI. 1974-15. VI. 1976/
Зам.-председатели: Георги Андреев /9. VII. 1971-30. IV. 1973/, Георги Джагаров, Иван Попов
/1. XI. 1974 15. VII. 1976/, Митко Григоров /1. XI. 1974 15. VII. 1976/, Пеко Таков
Секретар: Минчо Минчев
Членове: Ангел Балевски, Ангел Шишков, Борис Велчев, Боян Българанов, Владимир
Виденов /9. VII. 1971-1. XI. 1974/, Гриша Филипов, Евгени Матеев /1. XI. 1974-15. VI. 1976/, Елена
Лагадинова, Иван Михайлов, Иванка Дикова, Костадин Гяуров /9. VII. 1971 4. VII. 1974/, Митко
Григоров /9. VII. 1971-1. XI. 1974/, Мишо Мишев /1. XI. 1974 15. VI. 1976/, Надя Аспарухова,
Николай Георгиев /9. VII. 1971-28. IV. 1972/, Пандо Ванчев, Пенчо Кубадински /2. VII. 1975-15. VI.
1976/, Ради Кузманов, Стоян Тончев, Тодор Стойчев, Ярослав Радев /4. VII. 1974-15. VI. 1976/
2.	Състав на Държавния съвет, избран от VII Народно
събрание/16. VI. 1976-16. VI. 1981/
Председател: Тодор Живков
Първи зам.-председател: Петър Танчев
Зам.-председатели: Георги Джагаров, Митко Григоров, Пеко Таков
Секретар’. Никола Манолов
Членове: Александър Лилов, Ангел Балевски, Ангел Шишков, Борис Велчев, Гриша Филипов,
Дража Вълчева /16. VI. 1976-21 XII. 1977/, Евгени Матеев, Елена Лагадинова, Емил Христов, Живко
Живков, Иван Михайлов, Иванка Дикова, Лалю Ганчев, Мишо Мишев, Надя Аспарухова, Пантелей
Зарев /20. XII. 1979-16. VI. 1981 г./, Пенчо Кубадински, Стоян Тончев, Тодор Стойчев, Цола
Драгойчева, Ярослав Радев
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
297/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
3.	Състав на Държавния съвет, избран от VIII Народно
събрание/17. VI. 1981-18. VI. 1986/
Председател: Тодор Живков
Първи зам.-председател: Петър Танчев
Зам.-председатели: Георги Атанасов /17. VI. 1981^1. 1. 1984/, Георги Джагаров, Митко
Григоров, Пеко Таков, Ярослав, Радев
Секретар: Никола Манолов
Членове: Александър Лилов, Ангел Балевски, Ангел Димитров, Ангел Шишков, Владимир
Бонев, Елена Лагадинова, Емил Христов, Живко Живков, Иванка Дикова, Кръстю Тричков, Милко
Балев /4. I. 1984-18. VI. 1986/, Надя Аспарухова, Начо Папазов /4. I. 1984-18. VI. 1986/, Николай
Жишев, Огнян Дойнов /17. VI. 1981-4.1. 1984/, Пантелей Зарев, Пенчо Кубадински, Петър Дюлгеров,
Ради Кузманов, Станка Шопова, Цола Драгойчева
4.	Състав на Държавния съвет, избран от IX Народно
събрание /19. VI. 1986-/
Председател: Тодор Живков
Първи зам.-председател: Петър Танчев
Зам.-председатели: Георги Джагаров, Митко Григоров, Ярослав Радев
Секретар: Никола Манолов
Членове: Ангел Балевски, Ангел Димитров, Андрей Бунджулов, Ася А. Емилова, Борил
Орлинов Косев, Владимир Бонев, Гиньо Ганев, Гриша Филипов, Димитьр И. Димитров, Елена
Лагадинова, Емилия М. Костова, Живко Живков, Иван Панев, Иордан Йотов, Костадин Джатев,
Милко Балев, Николай Жишев, Пантелей Зарев, Пенчо Кубадински, Петър Дюлгеров, Чудомир
Александров, Янко Марков
Състави на президиума на народното събрание /1947-1971/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
298/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
1.	Състав на Президиума на Народното събрание /9. XII. 1947-
20. I. 1950./
Председател: Минчо Нейчев
Подпредседатели: Димитьр Нейков, Кирил Клисурски, Петър Попиванов /9. II. 1948-20. I.
1950/
Секретари: Йордан Чобанов /9. XII. 1947-11. II. 1949/, Дамян Попхристов /11. II. 1949-20. I.
1950/
Членове: Атанас Мирчев, Георги Цанков, Добри Бодуров, Екатерина Аврамова, Живко
Живков, Иван Ников Гутов, Иван Пашов, Йордан П. Иванов, Кръстю Стойчев, Никола Иванов /9. II.
1948-20.1. 1950/, Пеко Таков, Петър Попиванов /9. XII. 1947-9. II. 1948/, Рачо Ангелов, Тодор Павлов,
Христо Лилков
2.	Състав на Президиума на Народното събрание /20. I. 1950-
10. I. 1954/
Председатели: Минчо Нейчев /20. I. 1950-28. V. 1950/, Георги Дамянов /28. V. 1950-10. I.
1954/
Подпредседатели: Кирил Клисурски, Пеко Таков
Секретар: Минчо Минчев
Членове: Власи Власовски, Георги Караславов, Георги Костов, Георги Кулишев, Георги М.
Добрев, Гочо Грозев, Иван Чонос, Николай Георгиев, Пенчо Костурков, Петър Попиванов, Рачо
Ангелов, Тодор Павлов
3.	Състав на Президиума на Народното събрание /10. I. 1954-
15. I. 1958/
Председател: Георги Дамянов
Подпредседатели: Георги Кулишев, Кирил Клисурски
Секретар: Минчо Минчев
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
299/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Членове: Алексей Рафаилов /10.1. 1954-2. XI. 1954/, Георги Караславов, Георги Костов, Георги
Наджаков, Димитър Димов /10.1. 1954—2. XI.1954, 1.1. 1957-15.1. 1958/, Димитьр Памуков, Жечка Д.
Жечева, Иван Пашов /2. XI. 1954—31. X. 1955 г.(1)/, Илия Киряков, Йордан Гюлемезов, Крум
Димитров, Пенчо Костурков, Раденко Видински /10.1. 1954-6. XI. 1956/, Тодор Живков /4. VII. 1956—
15.1. 1958/, Тодор Прахов, Тодор Я. Тодоров, Христо Калайджиев /2. XI. 1954—15.1. 1958 г./
4.	Състав на Президиума на Народното събрание /15. I. 1958-
17. III. 1962/
Председатели: Георги Дамянов /15. I. 1958-28. XI. 1958(2)/, Димитър Ганев /1. XII. 1958-17.
III. 1962/
Подпредседатели: Георги Кулишев, Николай Георгиев
Секретар: Тачо Даскалов
Членове: Алексей Рафаилов, Георги Караславов, Гочо Грозев, Димитър Димов, Енчо Стайков,
Йордан Гюлемезов, Крум Димитров, Никола Йорданов, Пенчо Костурков, Рада Балевска, Рада
Тодорова, Тодор Живков, Тодор Прахов, Тодор Тодоров, Христо Калайджиев
5.	Състав на Президиума на Народното събрание /17. III.
1962-12. III.1966/
Председатели: Димитър Ганев /17. III. 1962-20. IV. 1964(3)/, Георги Трайков /23. IV. 1964-12.
III. 1966/
Подпредседатели: Георги Кулишев, Николай Георгиев
Секретари: Апостол Колчев /17. III. 1962-28. XI. 1962/, Минчо Минчев /28. XI. 1962-12. III.
1966/
Членове: Алексей Рафаилов, Боян Българанов /28. XI. 1962-12. III. 1966/, Георги С. Георгиев,
Гочо Грозев, Димитър Димов, Енчо Стайков, Кимон Георгиев, Кирил Лазаров /13. VI. 1964 12. III.
1966/, Пенчо Костурков /17. III. 1962 28. XI. 1962/, Рада Балевска, Рада Тодорова, Ради Найденов,
Тачо Даскалов, Тодор Живков /17. III. 1962 20. XI. 1962/, Тодор Павлов, Тодор Прахов, Тодор Я.
Тодоров, Христо Калайджиев /17. III. 1962-26. IV. 1964(4)/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
300/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
6.	Състав на Президиума на Народното събрание /12. III.
1966-18. V. 1971/
Председател: Георги Трайков
Първи подпредседател: Данчо Димитров
Подпредседател: Георги Кулишев
Секретар: Минчо Минчев
Членове: Алексей Рафаилов, Боян Българанов /16. VI. 1967-18. V. 1971/, Георги С. Георгиев,
Димитьр Димов, Енчо Стайков, Иван Кинов /12. III. 1966-2. I. 1967(5)/, Кимон Георгиев, Николай Г.
Иванов, Рада Тодорова, Раденко Видински, Ради Найденов, Смирна (Роза) Коритарова, Тодор Павлов,
Тодор Прахов, Тодор Я. Тодоров
Председатели на Народното събрание
Учредителна събрание — Антим I /14. II. 1879-16. IV. 1879/
IBHC — Антим I /17. IV. 1879/
I ОНС — Петко Каравелов /21. X. 1879-24. XI. 1879/
II ОНС — Петко Каравелов /23. III. 1880-26. III. 1880/, Петко Славейков 26. III. 1880-28. XI.
1880/, Никола Сукнаров /29. XI. 1880-18. XII. 1880/
IIВНС — Антим I /1. VII. 1881/
III ОНС — митр. Симеон /11. XII. 1882-8. IX. 1883/, Димитьр Греков /9. IX. 1883-25. XII.
1883/
IV ОНС — Петко Каравелов /27. VI. 1884-30. VI. 1884/, Стефан Стамболов /30. VI. 1884-26.
VIII. 1886/, Георги Живков /1. IX. 1886-6. IX. 1886/
III ВНС — Георги Живков /19. X. 1886-1. XI. 1886/, Димитьр Тончев /22. VI. 1887-3. VIII.
1887/
V ОНС — Димитьр Тончев /15. X. 1887-12. XII. 1888/, Захари Стоянов /13. XII. 1888-6. IX.
1889/, Панайот Славков /22. X. 1889-15. X. 1890/
VI ОНС — Панайот Славков 15. X. 1890-12. XII. 1892/, Димитьр Петков /14. XII. 1892-3. V.
1893/
IVВНС — Димитьр Петков /3. V. 1893-17. V. 1893/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
301/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
VII ОНС — Димитьр Петков /15. X. 1893-19. XI. 1893/, Георги Живков /20. XI. 1893-1. VIII.
1894/
VIIIОНС—Ъопо? Теодоров/15. X. 1894-10. X. 1896/
IX ОНС — Георги Янкулов 1. XII. 1896-19. XII. 1898/
ХОНС — Димитьр Вачов /16. V. 1899-1. X. 1899/, Жечо Бакалов /18. X. 1899-29. IX. 1900/
XI ОНС — Иван Ев. Гешов /22. II. 1901-25. X. 1901/, Марко Балабанов /25. X. 1901-23. XII.
1901/
XII ОНС — Драган Цанков /22. IV. 1902-21. VIII. 1903/
XIII ОНС — Петър Стайков /2. XI. 1903-30. I. 1904/, Тодор Гатев /20. X. 1904-18. XII. 1905/,
Петър Гудев /17. X. 1905-2. III. 1907/, Добри Петков /5. III. 1907-18. IV. 1908/
XIV ОНС — Христо Славейков /15. VI. 1908-15. IX. 1910/, Петър Ораховац 15. X. 1910-15. II.
1911/
VBHC— Стоян Данев /9. VI. 1911-9 VII. 1911/
XVОНС— Стоян Данев /15. X. 1911- 1. VI. 1913/, Иван Ев. Гешов /26. VI. 1913-23. VII. 1913/
XVI ОНС — Димитьр Вачов /19. XII. 1913-31. XII. 1913/
XVII ОНС — Димитьр Вачов /20. III. 1914-15. IV. 1919/
XVIII ОНС — /Найчо Цанов 10. X. 1919(6)/
XIX ОНС — Александър Ботев /15. IV. 1920-24. VI. 1921/, Недялко Атанасов /4. XI. 1921-11.
III. 1923/
XX ОНС — Александър Ботев /21. V. 1923-11. VI. 1923/
XXI ОНС — Тодор Кулев /9. XII. 1923-4.1. 1926/, Александър Цанков /5.1. 1926-15. IV. 1927/
XXII ОНС — Александър Цанков /19. VI. 1927-15. V. 1930/, Никола Найденов /21. V. 1930-15.
IV. 1931/
XXIII ОНС — Стефан Стефанов /20. VIII. 1931-12. X. 1931/, Александър Малинов /15. X.
1931-18. V. 1934/
XXIVОНС — Стойче Мошанов /22. V. 1938-24. X. 1939/
XXVОНС — Никола Логофетов /24. II. 1940-16. V. 1941/, Христо Калфов /16. V. 1941-23. VIII.
1944/
XXVI ОНС — Васил Коларов /15. XII. 1945-6. XI. 1946/
IHC— Фердинанд Козовски /1. II. 1950-2. XII. 1953/
ПНС— Фердинанд Козовски /14.1. 1954-11. XII. 1957/
IIIНС— Фердинанд Козовски 13.1. 1958-4. XI. 1961/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
302/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
IV НС — Фердинанд Козовски 15. III. 1962-12. IX. 1965(7)/, Сава Гановски /6. XII. 1965-8.
XII. 1965/
VНС— СаваГановски /11. III. 1966-18. V. 1971/
VIНС— Георги Трайков /7. VII. 1971-27. IV. 1972/, Владимир Бонев /27. IV. 1972-9. III. 1976/
VIIНС — Владимир Бонев /15. VI. 1976-7. IV. 1981/
VIIIНС— Станко Тодоров /16. VI. 1981-21. III. 1986/
IXНС— Станко Тодоров /17. VI. 1986/
Сесии на народното събрание
Учредително събрание— 10. II. 1879-16. IV. 1879
IBHC— 17. IV. 1879
I ОНС — I р. с.(8) 21. X. 1879-24. XI. 1879
ПОНС — 1р. с. 23. III. 1880-4. VI. 1880, Пр. с. 15. X. 1880-18. XII. 1880
IIВНС— 1. VII. 1881
III ОНС — 1 р. с. 10. XII. 1882-13. II. 1883, II. р. с. 4. IX. 1883-25. XII. 1883
IV ОНС— I изв. с.(9) 27. VI. 1884-9. VII. 1884,1 р. с. 15. X. 1884-1. II. 1885, II изв. с. 28. V.
1885-5. VI. 1885, III изв. с. 11. IX. 1885-14. IX. 1885, IV изв. с. 2. VI. 1886-11. VII. 1886, V изв. с. 1. IX
.1886-6. IX. 1886
IIIВНС— 19. X. 1886-3. VIII. 1887
VOHC—1 р. с. 15. X. 1887-17. XII. 1887, р. с. 15. X. 1888-18. XII. 1888, III р. с. 22. X. 1889-
17. XII. 1889
VI ОНС — I р. с. 15. X. 1890-16. XII. 1890, II р. с. 15. X. 1891-15. XII. 1891, III р. с. 15. X.
1892-15. XII. 1892
IVВНС— 3. V 1893-17. V. 1983
VII ОНС — I р. с. 15. X. 1893-21. XII. 1893
VIIIОНС— 1р. с. 15. X. 1894 20. XII. 1894, Пр. с. 19. X. 1895-4. II. 1896
IXОНС— I р. с. 1. XII. 1896-27. II. 1897, II р. с. 15. X. 1897-15. XII. 1897, III р. с. 15. X. 1898-
19. XII. 1898
XOHC—I изв. с. 16. V. 1899-28. VI. 1899,1р. с. 15. X. 1899-23.1. 1900, IIр. с. 15. X. 1900-29.
XI. 1900
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
303/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
XI ОНС — I изв. с. 22. II. 1901-26. VIII. 1901,1. р. с. 15. X. 1901-23. XII. 1901
ХПОНС — I изв. с. 22. IV. 1902-30. VII. 1902,1р. с. 15.Х. 1902-31.III. 1903
XIIIОНС— 1р. с. 2. XI. 1903-25.1. 1904, Пр. с. 15. X. 1904-31.1. 1905, IIIр. с. 15. X. 1905-25.
I. 1906, IV р. с. 15. X. 1906-31. I. 1907,1 изв. с. 16. II. 1907-14. III. 1907, V р. с. 15. X. 1907-22. XII.
1907
XIV ОНС — I изв. с. 15. VI. 1908-12. VII. 1908, I р. с. 15. X. 1908-31. I. 1909, II р. с. 15. X.
1909-28. II. 1910, III р. с. 15. X. 1910-15. II. 1911
VВНС— 9. VI. 1911-9. VII. 1911
XV ОНС — I р. с. 15. X. 1911-15. III. 1912, I изв. с. 22 IX. 1912-24. IX. 1912, II р. с. 1. XII.
1912-30. IV. 1913, II изв. с. 25. VI. 1913-23. VII. 1913
XVI ОНС — I изв. с. 19. XII. 1913-31. XII. 1913
XVII ОНС — I изв. с. 20. III. 1914-29. VII. 1914,1 р. с. 15. X. 1914 15. III. 1915, II р. с. 14. XII.
1915-15. III. 1916, II изв. с. 28. VI. 1916-18. VIII. 1916, III р. с. 28. X. 1916-5. IV. 1917, III изв. с. 15. X.
1917-27. X. 1917, IV р. с. 28. X. 1917-7. IV. 1918, IV изв. с. 30. IX. 1918-15. IV. 1919
XVIII ОНС — I изв. с. 2. X. 1919-28. X. 1919,1 р. с. 8. XI. 1919-20. II. 1920
XIXОНС— I изв. с. 15. IV. 1920-27. X. 1920,1 р. с. 28. X. 1920-26. IV. 1921, II изв. с. 1. VI.
1921-27. X. 1921, II. р. с. 28. X. 1921-12. IV. 1922, III изв. с. 1. VI. 1922-31. VII. 1922, IV изв. с. 2. X.
1922-14. X. 1922, III р. с. 15. X. 1922-11. III. 1923
XXОНС— I изв. с. 21. V. 1922-11. VI. 1923
XXIOHC—I р. с. 9. XII. 1923-16. VII. 1924, II р. с. 28. X. 1924-10. IX. 1925, III р. с. 28. X.
1925-30. IX. 1926, IV р. с. 28. X. 1926-15. IV. 1927
XXII ОНС — I изв. с. 19. VI. 1927-5 VIII. 1927, II изв. с. 15. X. 1927-27. X. 1927,1 р. с. 28. X.
1927-30. X. 1928, II р. с. 28. X. 1928-30. VI. 1929, III р. с. 28. X. 1929-22. V. 1930, IV р. с. 28. X. 1930-
18. IV. 1931
XXIII ОНС — I изв. с. 20. VIII. 1931-27. X. 1931,1 р. с. 28. X. 1931-30. VI. 1932, II р. с. 28. X.
1932-28. VI. 1933, III р. с. 28. X. 1933-19. V. 1934
XXIVОНС— I изв. с. 22. V. 1938-22. VII. 1938, II изв. с. 23. X. 1938-27. X. 1938,1 р. с. 28. X.
1938-27. IV 1939
XXV ОНС — I р. с. 24. II. 1940-5. VI. 1940, I изв. с. 20. IX. 1940-23. IX. 1940, II р. с. 28. X.
1940-28. V. 1941, II изв. с. 9. VI. 1941-16. VI. 1941, III изв. с. 3. IX. 1941-6. IX. 1941, III р. с. 28. X.
1941-28. III. 1942, IV изв. с. 22. VI. 1942-2. VII. 1942, IV р. с. 28. X. 1942-28. III. 1943, V изв. с. 20.
VII. 1943 23. VII. 1943, VI изв. с. 31. X. 1943 11. IX. 1943, V р. с. 28. X. 1943 25. III. 1944
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
304/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
XXVIОНС — 1р. с. 15. XII. 1945-6. XI. 1946
IHC — I изв. с. 17.1. 1950-19.1. 1950,1 р. с. 1. II. 1950-16. II. 1950, II изв. с. 25. V. 1950-27. V.
1950, II р. с. 1. XI. 1950-9. XI. 1950, III изв. с. 25. XII. 1950-28. XII. 1950, III р. с. 1. II. 1951-2. II. 1951,
IV р. с. 1. XI. 1951-9. XI. 1951, IV изв. с. 19. XII. 1951-21. XII. 1951, Vp. с. 1. II. 1952-2. II. 1952, VI р.
с. 1.XI. 952, VII р. с. 1. II. 1953-10. II. 1953, VIII р. с. 2. XI. 1953
ИНС [ изв. с. 14.1. 1954-16.1. 1954,1 р. с. 1. II. 1954 4. II. 1954, II изв. с. 8. IV. 1954-9. IV.
1954, II. р. с. 1. XI. 1954, III р. с. 1. II. 1955-3. II. 1955, III изв. с. 28. V. 1955, IV р. с. 1. XI 1955-2. XI.
1955, IV изв. с. 12. XII. 1955-14. XII. 1955, V р. с. 1. II. 1956-3. II. 1956, V изв. с. 16. IV. 1956-17. IV.
1956, VI изв. с. 30. VI. 1956-2 VII. 1956, VII изв. с. 18. VIII. 1956, VI р. с. 1. XI. 1956-2. XI. 1956, VIII
изв. с. 27. XII. 1956-5.1. 1957, VII р. с. 1. II. 1957-14. III. 1957, VIII р. с. 1. XI. 1957-5. XI. 1957, IX изв.
с. 10. XII. 1957-11. XII. 1957
IIIНС— I изв. с. 13.1. 1958-14.1. 1958,1 р. с. 1. II. 1958-7. II. 1958, II р. с. 1. XI. 1958 4. XI.
1958, II изв. с. 30. XI. 1958, III р. с. 1. II. 1959-11. III. 1959, III изв. с. 3. VII. 1959, IV р. с. 2. XI. 1959-3.
XI. 1959, IV изв. с. 21. XII. 1959-25. XII. 1959, V р. с. 1. II. 1960-2. II. 1960, V изв. с. 7. III. 1960-9. III.
1960, VI р. с. 1. XI. 1960-3. XI. 1960, VI. изв. с. 16. XII. 1960-20. XII. 1960, VII р. с. 1. II. 1961-2. II.
1961, VII изв. с. 20. VI. 1961-21. VI. 1961, VIII р. с. 1. XI. 19614. XI. 1961
IVНС — I с.(10) 15. III. 1962-16. III. 1962, II с. 19. XI. 1962-29. XI. 1962, III с. 24. XII. 1962-
25. XII. 1962, IV с. 22. X. 1963-23. X. 1963, V с. 10. XII. 1963-12. XII. 1963, VI с. 23. IV. 1964, VII с. 10.
VI. 1964-11. VI. 1964, VIII с. (юбилейна) 7. IX. 1964-8. IX. 1964, IX с. 25. XII. 1964-28. XII. 1964, X с.
22. VI. 1965-25. VI. 1965, XI с. 6. XII. 1965-8. XII. 1965
VHC— I с. 11. III. 1966-12. III. 1966, II с. 28. VI. 1966-29. VI. 1966, III с. 15. XII. 1966-17. XII.
1966, IV с. 12. VI. 1967-14. VI. 1967, V с. 29. XI. 1967-1. XII. 1967, VI с. 12. III. 1968-15. III. 1968, VII
с. 7. X. 1968-8. X. 1968, VIII с. 27. XII. 1968, IX с. 3. IV. 1969 4. IV. 1969, X с. 3. VII. 1969 4. VII. 1969,
XI с. 18. XI. 1969-20. XI. 1969, XII с. 23. X. 1970-25. X. 1970, XIII с. 20. X. 1970, XIV с. 15. XII. 1970-
16. XII. 1970, XV с. 16. II. 1971, XVI с. 7. V. 1971-8. V. 1971,18. V. 1971 (тържествено заседание)
VIНС— I с. 7. VII. 1971-8. VII. 1971, II с. 14. XII. 1971-16. XII. 1971, III с. 26. IV. 1972-27. IV.
1972, IV с. 21. XI. 1972-23. XI. 1972, V с. 18. XII. 1972-19. XII. 1972, VI с. 27. III. 1973-29. III. 1973,
VII с. 27. VI. 1973-29. VI. 1973, VIII с. 30. X. 1973-31. X. 1973, IX с. 12. XII. 1973-13. XII. 1973, X с.
23. IV. 1974-24. IV. 1974, XI с. 2. VII. 1974-3. VII. 1974, XII с. 29. X. 1974-31. X. 1974, XIII с. 25. III.
1975-26. III. 1975, XIV с. 1. VII. 1975-2. VII. 1975, XV с. 3. XII. 1975-5. XII. 1975, XVI с. 9. III. 1976
VIIНС — I с. 15. VI. 1976-16. VI. 1976, II с. 27. X. 1976-29. X. 1976, III с. 12. IV. 1977-13. IV.
1977, IV с. 12. V. 1977, V с. 9. VI. 1977, VI с. 20. XII. 1977 22. XII. 1977, VII с. 21. III. 1978 22. III.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
305/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
1978, VIII с. 4. VII. 1978-5. VII. 1978, IX с. 29. XI. 1978-1. XII. 1978, X с. 26. IV. 1979-27. IV. 1979, XI
с. 30. X. 1979-31. X. 1979, XII с. 18. XII. 1979-19. XII. 1979, XIII с. 24. VI. 1980-25. VI. 1980, XIV с.
28. X. 1980-29. X. 1980, XV с. 16. XII. 1980-18. XII. 1980, XVI с. 7. IV. 1981
VIII НС — I с. 16. VI. 1981-17. VI. 1981, II с. 7. VII. 1981, III с. 20. X. 1981 (тьржествено
заседание), IV с. 10. XII. 1981-11 XII. 1981, V с. 30. III. 1982-31. III. 1982, VI с. 18. VI. 1982
(тьржествено заседание), VII с. 9. XI. 1982-10. XI. 1982, VIII с. 15. XII. 1982-16. XII. 1982, IX с. 29.
III. 1983-30. III. 1983, X с. 29. IX. 1983-30. IX. 1983, XI с. 20. XII. 1983-21. XII. 1983, XII с. 3.1. 1984,
XIII с. 29. V. 1984-30. V. 1984, XIV с. 8. IX. 1984, XV с. 26. XI. 1984-27. XI. 1984, XVI с. 16. V. 1985-
17. V. 1985, XVII с. 3. X. 1985 4. X. 1985, XVIII с. 12. XII. 1985-13. XII. 1985, XIX с. 27.1. 1986-28.1.
1986, XX с. 20. III. 1986-21. III. 1986
IXНС— I с. 17. VI. 1986-18. VI. 1986, II с. 30. X. 1986, III с. 24. XII. 1986-25. XII. 1986
Българските правителства (1879-1986)
1.	Правителство с министър-председател Тодор Бурмов /5.
VII. 1879-24. XI. 1879/
МВРИ— Марко Балабанов
МВР — Тодор Бурмов
МНП— Тодор Бурмов /вр. упр./(11) 5. VII. 1879-26. VII. 1879/, Георги Атанасович /26. VII.
1879-24. XI. 1879/
МФ — Григор Начович
МП— Димитър Греков
ВМ— Пьотр Паренсов
2.	Правителство с министър-председател митрополит
Климент /24. XII. 879-24. III. 1880/
МВРИ— Григор Начович
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
306/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МБР — Димитьр Греков /вр. упр./ 24. XI. 1879-29. XI. 1879/, Владимир Роге /вр. упр./ 29. XI.
1879-19.1. 1880/, Тодор Икономов /19.1. 1880-24. III. 1880/
МНП— митрополит Климент
МФ — Григор Начович /вр. упр./
МП— Димитьр Греков
ВМ— Пьотр Паренсов /24. XI. 1879-22. III. 1880/, Тимлер /вр. упр./ 22. III. 1880-24. III. 1880/
3.	Правителство с министър-председател Драган Цапков /24.
III. 1880-28. XI. 1880/
МВРИ— Драган Цанков
МБР — Георги Тишев
МНП— Иван Гюзелев
МФ — Петко Каравелов
МП— Христо Стоянов
ВМ— Тимлер /вр. упр./ 24. III. 1880-4. IV. 1880/, Казимир Ернрот /4. IV. 1880-28. XI. 1880/
4.	Правителство с министър-председател Петко Каравелов
/28. XI. 1880-27. IV. 1881/
МВРИ— Никола Стойчев
МБР — Драган Цанков /28. XI. 1880 17. XII. 1880/, Петко Славейков /17. XII. 1880 27. IV.
1881/
МНП Петко Славейков /28. XI. 1880 17. XII. 1880/, Михаил Сарафов /17. XII. 1880 27. IV.
1881/
МФ — Петко Каравелов
МП— Петко Каравелов /упр./
ВМ— Казимир Ернрот
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
307/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
5.	Правителство с министър-председател Казимир Ернрот
/27. IV. 1881-1. VII. 1881/
МВРИ— Никола Стойчев
МБР — Казимир Ернрот /вр. упр./
МНП— Михаил Сарафов /27. IV. 1881-29. IV. 1881/, Константин Иречек /29. IV. 1881-1. VII.
1881/
МФ — Георги Желязкович
МП— Порфирий Стаматов
ВМ— Казимир Ернрот
6.	Правителство без министър-председател /1. VII. 1881-23.
VI. 1882/
МВРИ — Константин Стоилов /упр./ 1. VII. 1881-30. VII. 1881/, Георги Вълкович /30. II.
1881-23. VI. 1882/
МВР — Арнолд Ремлинген /упр./ 1. VII. 1881-31. XII. 1881/, Григор Начович /31. XII. 1881—
23. VI. 1882/
МНП— Константин Иречек
МФ — Георги Желязкович
МП— Георги Теохаров
ВМ— Владимир Крилов /1. VII. 1881-15. IV. 1882/, Лесовой /упр./ 15. IV. 1882-21. VI. 1882/,
Александър Каулбарс /21. VI. 1882-23. VI. 1882/
7.	Правителство с министър-председател Леонид Соболев /23.
VI. 1882-7. IX. 1883/
МВРИ— Георги Вълкович /23. VI. 1882-14. I. 1883/, Константин Стоилов /14. I. 1883-3. III.
1883/, Киряк Цанков /упр./ 3. III. 1883-7. IX. 1883/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
308/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МБР — Леонид Соболев /23. VI. 1882^1. IV. 1883/, Нестор Марков /упр./ 4. IV. 1883-7. IX.
1883/
МНП— Георги Теохаров /23. VI. 1882-3. III. 1883/, Димитьр Агура /3. III. 1883-7. IX. 1883/
МФ — Григор Начович /23. VI. 1882-3. III. 1883/, Леонид Соболев /упр./ 3. III. 1883-6. III.
1883/, Тодор Бурмов /6. III. 1883-7. IX. 1883/
МП— Димитьр Греков /23. VI. 1882-3. III. 1883/, Георги Теохаров /упр./ 3. III. 1883-23. VII.
1883/, Христо Стоянов /23. VII. 1883-7. IX. 1883/
ВМ— Александър Каулбарс
МОСЗТ — Георги Вълкович /упр./ 23. VI. 1882-17. IX. 1882/, Леонид Соболев /упр./ 17. IX.
1882-14.1. 1883/, Григор Начович /упр./ 14. I. 1883-3. III. 1883/, Михаил Хилков /упр./ 3. III. 1883-7.
IX. 1883/
8.	Правителство с министър-председател Драган Цанков /7.
IX. 1883-29. VI. 1884/
МВРИ— Марко Балабанов
МБР — Драган Цанков
МНП— Димитьр Моллов
МФ — Григор Начович /7. IX. 1883-1.1. 1884/, Михаил Сарафов /1.1. 1884-29. VI. 1884/
МП— Константин Стоилов /7. IX. 1883-1. I. 1884/, Константин Помянов /1. I. 1884-29. VI.
1884/
ВМ — Редигер /упр./ 7. IX. 1883-14. X. 1883/, Котелников /упр./ 14. X. 1883-29. I. 1884/,
Михаил Кантакузин /29.1. 1884—29. VI. 1884/
МОСЗТ— Драган Цанков /упр./ 7. IX. 1883 20. IX. 1883/, Тодор Икономов /20. IX. 1883 29.
VI. 1884/
9.	Правителство с министър-председател Петко Каравелов
/29. VI. 1884-9. VIII. 1886/
МВРИ— Илия Цанов
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
309/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МВР — Петко Славейков /29. VI. 1884-31.1. 1885/, Никола Сукнаров /31.1. 1885-21. III. 1885/,
Петко Каравелов /упр./ 21. III. 1885-9. VIII. 1886/
МНП— Райчо Каролев
МФ — Петко Каравелов
МП— Басил Радославов /29. VI. 1884-15. VII. 1886/, Гаврил Орошаков /15. VII. 1886-9. VIII.
1886/
ВМ— Михаил Кантакузин /29. VI. 1884-23.1. 1885/, Ваймарн /упр./ 23.1. 1885-10. IV. 1885/,
Михаил Кантакузин /10. IV. 1885-10. IX. 1885/, Константин Никифоров /10. IX. 1885-9. VIII. 1886/
МОСЗТ — Петко Каравелов /упр./ 29. VI. 1884-1.1. 1885/(12)
10.	Правителство с министър-председател митрополит
Климент(13) /9. VIII. 1886-12. VIII. 1886/
МВРИ— Христо Стоянов
МВР — Драган Цанков
МНП— Константин Величков
МФ — Тодор Бурмов
МП— Васил Радославов
ВМ— Константин Никифоров
11.	Правителство с министър-председател Петко
Каравелов(14) /12. III. 1886-16. VIII. 1886/
МВРИ— Константин Стоилов
МВР — Васил Радославов
МНП— Тодор Иванчов
МФ — Иван Гешов
МП— Гаврил Орошаков
ВМ— Олимпи Панов
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
310/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
12.	Правителство с министър-председател Васил Радославов
/16. VIII. 1886-28. VI. 1887/
МВРИ— Григор Начович
МВР — Васил Радославов
МНП— Георги Живков /16. VIIL 1886-26. VIII. 1886/, Тодор Иванчов /26. VIII. 1886-28. VI.
1887/
МФ — Григор Начович /упр./ 16. VIII. 1886-26. VIII. 1886/, Иван Гешов /26. VIII. 1886-18. XI.
1886/, Васил Радославов /упр./18. XI. 1886-28. VI. 1887/
МП— Димитър Тончев /16. VIII. 1886-26. VIII. 1886/, Константин Стоилов /26. VIII. 1886-28.
VI. 1887/
ВМ— Данаил Николаев
13.	Правителство с министър-председател Константин
Стоилов/28. VI. 1887-20. VIII. 1887/
МВРИ— Григор Начович
МВР — Георги Странски
МНП— Стоян Чомаков
МФ — Константин Стоилов /упр./
МП— Константин Стоилов
ВМ— Рачо Петров
14.	Правителство с министър-председател Стефан
Стамболов /20. VII. 1887-19. V. 1894/
МВРИ— Георги Странски /20. VIII. 1887-4. VI. 1890/, Стефан Стамболов — /упр./ 4. VI.
1890-2. XI. 1890/, Димитър Греков /2. XI. 1890-19. V. 1894/
МВР — Стефан Стамболов
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
311/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МНП— Георги Живков /20. VIII. 1887-19. XI. 1893/, Стефан Стамболов — /упр./ 19. XI.
1893-19. V. 1894/
МФ — Григор Начович /20. VIII. 1887-12. XII. 1888/, Иван Салабашев /12. XII. 1888^4. VI.
1890/, Георги Живков /упр./ 4. VI. 1890-2. XI. 1890/, Христо Белчев /2. XI. 1890-15. III. 1891/(15),
Григор Начович /19. III. 1891-18. XI. 1892/, Иван Салабашев /упр./ 18. XI. 1892-12. XII. 1892/, Иван
Салабашев /12. XII. 1892-19. V. 1894/
МП— Константин Стоилов /20. VIII. 1887-12. XII. 1888/, Димитър Тончев /12. XII. 1888-20.
IX. 1891/, Димитър Греков /упр./ 20. IX. 1891-13. II. 1892/, Иван Салабашев /13. II. 1892-12. XII.
1892/, Панайот Славков /12. XII. 1892-19. XI. 1893/, Константин Помянов /19. XI. 1893-19. V. 1894/
ВМ — Сава Муткуров /20. VIII. 1887^1. II. 1891/, Михаил Савов /4. II. 1891-15. IV. 1894/, Рачо
Петров /15. IV. 1894—19 V. 1894/
МТЗ(1б) — Панайот Славков /19. XI. 1893-19. V. 1894/
МОСПС(17) Димитър Петков /19. XI. 1893-19. V. 1894/
15.	Правителство с министър-председател Константин
Стоилов /19. V. 1894-9. XII. 1894/
МВРИ— Григор Начович
МВР — Константин Стоилов
МНП— Васил Радославов /упр./ 19. V. 1894—17. IX. 1894/, Васил Радославов /17. IX. 1894-9.
XII. 1894/
МФ — Иван Гешов
МП Васил Радославов /19. V. 1894 17. IX. 1894/, Петър Пешев /17. IX. 1894-9. XII. 1894/
ВМ— Рачо Петров
МТЗ — Димитър Тончев /19. V. 1894 2. X. 1894/, Иван Гешов /упр./ 2. X. 1894—9. XII. 1894/
МОСПС — Григор Начович /упр./ 19. V. 1894 17. IX. 1894/, Константин Величков /17. IX.
1894-9. XII. 1894/
16.	Правителство с министър-председател Константин
Стоилов /9. XII. 1894-18. I. 1899/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
312/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МВРИ— Григор Начович /9. XII. 1894-10. II. 1896/, Константин Стоилов /упр./ 10. 11. 1896-1.
XI. 1896/, Константин Стоилов /1. XI. 1896-18.1. 1899/
МБР — Константин Стоилов /9. XII. 1894-1. XI. 1896/, Найден Бенев /1. XI. 1896-18.1. 1899/
МНП— Константин Величков /9. XII. 1894-26. VIII. 1897/, Иван Вазов /26. VIII. 1897-18. I.
1899/
МФ — Иван Гешов /9. XII. 1894-26. VIII. 1897/, Теодор Теодоров /26. VIII. 1897-18.1. 1899/
МП — Димитьр Минчевич /9. XII. 1894—13. XI. 1895/, Константин Стоилов /упр./ 13. XI.
1895-10. II. 1896/, Теодор Теодоров /10. II. 1896-26. VIII. 1897/, Георги Згурев /26. VIII. 1897-18. I.
1899/
ВМ— Рачо Петров /9. XII. 1894-17. XI. 1896/, Никола Иванов /упр./ 17. XI. 1896-29. XI. 1896/,
Никола Иванов /29. XI. 1896-18.1. 1899/
МТЗ — Иван Гешов /9. XII. 1894-10. II. 1896/, Григор Начович /10. II. 1896-31. VII. 1896/,
Иван Гешов /упр./ 31. VII. 1896-26. VIII. 1897/, Константин Величков /26. VIII. 1897-23. XI. 1898/,
Найден Бенев /23. XI. 1898-18.1. 1899/
МОСПС — Михаил Маджаров
17.	Правителство с министър-председател Димитър Греков
/18. I. 1899-1. X. 1899/
МВРИ— Димитър Греков
МБР — Васил Радославов
МНП— Тодор Иванчов
МФ — Михаил Тенев
МП— Петър Пешев
ВМ— Стефан Паприков
МТЗ — Григор Начович
МОСПС — Димитър Тончев
18.	Правителство с министър-председател Тодор Иванчов /1.
X. 1899-27. XI. 1900/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
313/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МВРИ— Тодор Иванчов
МВР — Васил Радославов
МНП— Димитьр Вачков
МФ — Михаил Тенев
МП— Петър Пешев
ВМ— Стефан Паприков
МТЗ — Григор Начович /1. X. 1899-8. IX. 1900/, Йов Титоров /8. IX. 1900-27. XI. 1900/
МОСПС — Димитьр Тончев
19.	Правителство с министър-председател Тодор Иванчов /27.
XI. 1900-12. I. 1901/
МВРИ — Димитьр Тончев
МВР — Рачо Петров
МНП— Иван Пеев
МФ — Тодор Иванчов
МП— Петър Данчев
ВМ— Стефан Паприков
МТЗ — Йов Титоров
МОСПС — Стефан Паприков /упр./
20.	Правителство с министър-председател Рачо Петров /12. I.
1901-20. II. 1901/
МВРИ— Рачо Петров /упр./
МВР — Рачо Петров
МНП— Иван Пеев
МФ — Христо Бончев /упр./
МП— Петър Данчев
ВМ— Стефан Паприков
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
314/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МТЗ — Петър Данчев /упр./
МОСПС — Стефан Паприков /упр./
21	Правителство с министър-председател Петко Каравелов
/20. II. 1901-22. XII. 1901/
МВРИ— Стоян Данев
МБР — Михаил Сарафов
МНП— Иван Славейков /20. II. 1901-25. IV. 1901/, Петко Каравелов /упр./ 25. IV. 190-22. XII.
1901/
МФ — Петко Каравелов
МП— Александър Радев
ВМ— Стефан Паприков
МТЗ — Александър Люцканов
МОСПС — Иван Белинов
22.	Правителство с министър-председател Стоян Данев /22.
XII. 1901-6. V. 1903/
МВРИ— Стоян Данев
МВР — Михаил Сарафов /22. XII. 1901-9. III. 1902/, Александър Люцканов /9. III. 1902-6. V.
1903/
МНП Басил Кънчев /22. XII. 1901 26. I. 1902/, Стоян Данев /упр./ 26.1. 1902 9. III. 1902/,
Христо Тодоров /9. III. 1902 3. XI. 1902/, Александър Радев /3. XI. 1902 6. V. 1903/
МФ — Михаил Сарафов /упр./ 22. XII. 1901 9. III. 1902/, Михаил Сарафов /9. III. 1902 6. V.
1903/
МП Александър Радев /22. XII. 1901 3. XI. 1902/, Христо Тодоров /3. XI. 1902 6. V. 1903/
ВМ Стефан Паприков /22. XII. 1901 18. III. 1903/, Михаил Савов /18. III. 1903 6. V. 1903/
МТЗ — Александър Люцканов /22. XII. 1901 9 III. 1902/, Петър Абрашев /9. III. 1902 6. V.
1903/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
315/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МОСПС — Александър Люцканов /упр./ 22. XII. 1901-9 III. 1902/, Никола Константинов /9.
III. 1902-3. XI. 1902/, Димитьр Попов /3. XI. 1902-6. V. 1903/
23.	Правителство с министър-председател Рачо Петров /6. V.
1903-23. X. 1906/
МВРИ— Рачо Петров
МВР — Димитьр Петков
МНП— Иван Шишманов
МФ — Антон Манушев /6. V. 1903-23. VIII. 1903/, Лазар Паяков /23. VIII. 1903-23. X. 1906/
МП--Никола Генадиев /6. V 1903-30. I. 1904/, Петър Стайков /30. I. 1904-18. VIII. 1905/,
Константин Панайодов /18. VIII. 1905 23. X. 1906/
ВМ— Михаил Савов
МТЗ — Димитьр Попов /упр./ 6. V. 1903 24. VIII. 1903/, Никола Генадиев /упр./ 24. VIII. 1903
30.1.	1904/, Никола Генадиев /30.1. 1904-23. X. 1906/
МОСПС — Димитьр Попов /6. V. 1903-18. VIII. 1905/, Тодор Гатев /18. VIII. 1905-23. XI.
1905/, Димитьр Петков /упр./ 23. XI. 1905-23. X. 1906/
24.	Правителство с министър-председател Димитър Петков
/23. X. 1906-26. II. 1907(18)/
МВРИ— Димитър Станчов
МВР — Димитър Петков
МНП Иван Шишманов /23. X. 1906 4.1. 1907/, Лазар Паяков /упр./ 4.1. 1907 26. II. 1907/
МФ — Лазар Паяков
МП— Константин Панайодов
ВМ— Михаил Савов
МТЗ — Никола Генадиев
МОСПС — Димитър Петков /упр./
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
316/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
25.	Правителство с министър-председател Димитър Станчов
/27. II. 1907-3. III. 1907/
МВРИ— Димитър Станчов
МВР — Никола Генадиев /упр./
МНП— Лазар Паяков /упр./
МФ — Лазар Паяков
МП— Константин Панайодов
ВМ— Михаил Савов
МТЗ — Никола Генадиев
МОСПС — Димитър Станчов /упр./
26.	Правителство с министър-председател Петър Гудев /3. III.
1907-16. I. 1908/
МВРИ— Димитър Станчов
МВР — Петър Гудев
МНП— Никола Апостолов
МФ — Лазар Паяков
МП— Константин Панайодов
ВМ— Михаил Савов /3. III. 1907-22. V. 1907/, Данаил Николаев /22. V. 1907-16.1. 1908/
МТЗ — Никола Генадиев
МОСПС Димитър Станчов /упр./ 3. III. 1907-22. V.1907/, Иван Халачов /22. V.1907-16.1. 1908/
27.	Правителство с министър-председател Александър
Малинов/16. I. 1908-5. IX. 1910/
МВРИ— Стефан Паприков
МВР — Михаил Такев
МНП— Никола Мушанов
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
317/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МФ — Иван Салабашев
МП— Тодор Кръстев
ВМ— Данаил Николаев
МТЗ — Андрей Ляпчев
МОСПС — Александър Малинов
28.	Правителство с министър-председател Александър
Малинов/5. IX. 1910-16. III. 1911/
МВРИ— Александър Малинов
МВР — Никола Мушанов
МНП— Владимир Моллов
МФ — Андрей Ляпчев
МП— Христо Славейков
ВМ— Данаил Николаев
МТЗ — Тодор Кръстев
МОСПС — Михаил Такев
29.	Правителство с министър-председател Иван Гешов /16.
III. 1911-1. VI. 913/
МВРИ— Иван Гешов
МВР (19) — Александър Люцканов
МНП Стефан Бобчев /16. III. 1911 1. X. 1912/, Иван Пеев /1. X. 1912 1. VII. 913/
МФ — Теодор Теодоров
МП— Петър Абрашев
ВМ(20) — Никифор Никифоров
МТЗ(21)	Христов /16. III. 1911 1.1. 1912/
МОСПС(22) Антон Франтя/16. III. 1911 1.1. 1912/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
318/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МТПТ(23)Димитър Христов /упр./ 1. I. 1912-14. I. 1912/, Христо Тодоров /14. I. 1912-1. VI.
1913/
МЗДИ(24) — Димитър Христов /1.1. 1912-1. VI. 1913/
МОСПБ(25) — Иван Гешов /упр./ 1.1. 1912-14.1. 1912/, Димитър Яблански /14.1. 1912-1. VI.
1913/
МЖПТ(26) — Антон Франгя /1.1. 1912-1. VI. 1913/
30.	Правителство с министър-председател Стоян Данев /1.
VI. 1913-4. VII. 1913/
МВРИ— Стоян Данев
МВРНЗ — Михаил Маджаров
МНП— Иван Пеев
МФ — Теодор Теодоров
МП— Петър Абрашев
МВ — Стилиян Ковалев /1. VI. 1913-28. VI. 1913/, Георги Вазов /28. VI. 1913^4. VII. 1913/
МТПТ — Атанас Буров
МЗДИ— Александър Люцканов
МОСПБ — Димитър Яблански
МЖПТ— Димитър Христов
31.	Правителство с министър-председател Васил Радославов
/4. VII. 1913-20. XII. 1913(27)/
МВРИ— Никола Генадиев /4. VII. 1913-17. XII. 1913/, Васил Радославов /упр./ 17. XII. 1913-
23. XII. 1913/
МВРНЗ — Васил Радославов
МНП Петър Пешев /упр./ 4. VII. 1913 23. IX. 1913/, Петър Пешев /23. IX. 1913 23. XII.
1913/
МФ — Димитър Тончев
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
319/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МП— Петър Пешев /4. II. 1913-23. IX. 1913/, Христо Попов /23. IX. 1913-23. XII. 1913/
МВ — Георги Вазов /4. VII. 1913-22. VIII. 1913/, Климент Бояджиев /22. VIII. 1913-23. XII.
1913/
МТПТ— Жечо Бакалов
МЗДИ— Никола Генадиев /4. VII. 1913-23. IX. 1913/, Петър Динчев /23. IX. 1913-23. XII.
1913/
МОСПБ — Петър Динчев /4. VII. 1913-23. IX. 1913/, Добри Петков /23. IX. 1913-23. XII.
1913/
МЖПТ— Богдан Морфов /4. VII. 1913-23. IX. 1913/, Никола Апостолов /23. IX. 1913-23. XII.
1913/
32.	Правителство с министър-председател Васил Радославов
/23. XII. 1913-21. VI. 1918/
МВРИ— Васил Радославов /упр./ 23. XII. 1913-21. IX. 1915/, Васил Радославов /21. IX. 1915—
21. VI. 1918/
МВРНЗ — Васил Радославов /23. XII. 1913-21. IX. 1915/, Христо Попов /21. IX. 1915-7. IX.
1916/, Васил Радославов /упр./ 7. IX. 1916-21. VI. 1918/
МНП— Петър Пешев
МФ — Димитьр Тончев
МП— Христо Попов
МВ — Климент Бояджиев /23. XII. 1913-1. IX. 1914/, Иван Фичев /1. IX. 1914-6. VIII. 1915/,
Никола Жеков /6. VIII. 1915 21. IX. 1915/, Калин Найденов /21. IX. 1915 21. VI. 1918/
МТПТ— Жечо Бакалов
МЗДИ— Петър Динчев
МОСПБ — Добри Петков
МЖПТ Никола Апостолов /23. XII. 1913-14. III. 1917/, Величко Кознички /14. III. 1917-21.
VI. 1918/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
320/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
33.	Правителство с министър-председател Александър
Малинов/21. VI. 1918-17. X. 1918/
МВРИ— Александър Малинов
МВРНЗ — Михаил Такев
МНП— Стоян Костурков
МФ — Андрей Ляпчев
МП— Йосиф Фаденхехт
МВ — Сава Савов
МТПТ— Георги Данаилов
МЗДИ— Рашко Маджаров
МОСПБ — Никола Мушанов
МЖПТ— Владимир Моллов
34.	Правителство с министър-председател Александър
Малинов/17. X. 1918-28. XI. 1918/
МВРИ— Теодор Теодоров
МВРНЗ — Михаил Такев
МНП— Стоян Костурков
МФ — Андрей Ляпчев
МП— Александър Малинов
МВ — Сава Савов
МТПТ — Янко Сакъзов
МЗДИ— Андрей Ляпчев /упр./
МОСПБ — Цанко Бакалов
МЖПТ— Никола Мушанов
35.	Правителство с министър-председател Теодор Теодоров
/28. XII. 1918-7. V. 1919/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
321/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МВРИ— Теодор Теодоров
МВРНЗ — Никола Мушанов
МНП— Стоян Костурков
МФ — Стоян Данев
МП— Петър Джидров
МВ — Андрей Ляпчев
МТПТ— Янко Сакъзов
МЗДИ— Димитър Драгиев
МОСПБ — Цанко Бакалов /упр./ 28. XI. 1918-23. I. 1919/, Александър Стамболийски /23. I.
1919-7. V. 1919/
МЖПТ Цанко Бакалов
36.	Правителство с министър-председател Теодор Теодоров /8.
V. 1919-6. X. 1919/
МВРИ— Теодор Теодоров
МВРНЗ — Кръстю Пастухов
МНП— Стоян Костурков
МФ — Стоян Данев
МП— Венелин Ганев
МВ — Михаил Маджаров
МТПТ— Янко Сакъзов
МЗДИ— Димитър Драгиев /упр./
МОСПБ — Александър Стамболийски
МЖПТ— Цанко Бакалов
37.	Правителство с министър-председател Александър
Стамболийски /7. X. 1919-9. VI. 1923/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
322/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МВРИ— Михаил Маджаров П. X. 1919-16. IV. 1920/, Александър Стамболийски /упр./ 16. IV.
1920-24. VI. 1921/, Александър Стамболийски /24. VI. 1921-9. VI. 1923/
МВРНЗ — Александър Димитров /7. X. 1919-24. VI. 1921/, Константин Томов /24. VI. 1921-9.
XI. 1921/, Александър Радолов /9. XI. 1921-5. I. 1922/, Райко Даскалов /5. I. 1922-9. II. 1923/,
Александър Оббов /9. II. 1923-12. III. 1923/, Христо Стоянов /12. III. 1923-9. VI. 1923/
МНП— Цанко Бакалов /7. X. 1920-22. V. 1920/, Стоян Омарчевски /22. V. 1920-9. VI. 1923/
МФ — Стоян Данев /7. X. 1919-16. IV. 1920/, Райко Даскалов /упр./ 16. IV. 1920-22. V. 1920/,
Марко Турлаков /22. V. 1920-9. II. 1923/, Петър Янев /упр./ 9. II. 1923-14. III. 1923/, Петър Янев /14.
III. 1923-9. VI. 1923/
МП— Марко Турлаков /упр./ 7. X. 1919-21. II. 1920/, Александър Радолов /21. II. 1920-9. XI.
1921/, Петър Янев /9. XI. 1921-14. III. 1923/, Спас Дупаринов /14. III. 1923-9. VI. 1923/
МВ — Александър Стамболийски П. X. 1919-22. V. 1920/, Александър Стамболийски /упр./
22. V. 1920-24. VI. 1921/, Александър Димитров /24. VI. 1921-22. X. 1921(28)/, Александър
Стамболийски /упр./ 22. X. 1921-9. XI. 1921/, Константин Томов /9. XI. 1921-9. II. 1923/, Александър
Стамболийски /упр./ 9. II. 1923-12. III. 1923/, Константин Муравиев /12. III. 1923-9. VI. 1923/
МТПТ— Атанас Буров П. X. 1919-16. IV. 1920/, Недялко Атанасов /упр./ 16. IV. 1920-22. V.
1920/, Райко Даскалов /22. V. 1920-5. I. 1922/, Александър Радолов /5. I. 1922-14. III. 1923/,
Александър Стамболийски /упр./ 14. III. 1923-8. V. 1923/, Димитър Зографов /8. V. 1923-9. VI. 1923/
МЗДИ— Райко Даскалов /7. X. 1919-22. V. 1920/, Александър Оббов /22. V. 1920-9. VI. 1923/
МОСПБ — Александър Стамболийски /упр./ 7. X. 1918-21. II. 1920/, Недялко Атанасов /21. II.
1920-22. V 1920/, Цанко Бакалов /22. V. 1920-16. III. 1923/, Кирил Павлов /16. III. 1923-9. VI. 1923/
МЖПТ— Марко Турлаков /7. X. 1919-22. V. 1920/, Недялко Атанасов /22. V. 1920-24. VI.
1921/, Александър Ботев /24. VI. 1921-9. IX. 1921/, Александър Димитров /упр./ 9. IX. 1921-22. X.
1921/, Александър Радолов /упр./ 22. X. 1921-9. XI. 1921/, Христо Манолов /9. XI. 1921-9. II. 1923/,
Цанко Бакалов /упр./ 9. II. 1923-14. III. 1923/, Недялко Атанасов /14. III. 1923-9. VI. 1923/
38.	Правителство с министър-председател Александър Цанков
/9. VI. 1923-22. IX. 1923/
МВРИ— Александър Цанков /упр./ 9. VI. 1923 10. VI. 1923/, Христо Калфов /10. VI. 1923 22.
IX. 1923/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
323/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МВРНЗ — Иван Русев
МНП— Янаки Моллов /упр./ 9. VI. 1923-10. VI. 1923/, Александър Цанков /10. VI. 1923-22.
IX. 1923/
МФ — Петър Тодоров
МП— Боян Смилов
МВ — Александър Цанков /9. VI. 1923-10. VI. 192/, Иван Вълков /10. VI. 1923-22. IX. 1923/
МТПТ— Цвятко Бобошевски
МЗДИ— Янаки Моллов
МОСПБ — Янко Стоянчов
МЖПТ— Димо Казасов
39.	Правителство с министър-председател Александър Цанков
/22. IX. 1923-4. I. 1926/
МВРИ— Христо Калфов
МВРНЗ — Иван Русев
МНП— Александър Цанков
МФ — Петър Тодоров
МП— Янко Стоянчов /упр./ 22. IX. 1923-29. I. 1924/, Рашко Маджаров /29. I. 1924-3. XI.
1924/, Цвятко Бобошевски /3. XI. 1924 4.1. 1926/
МВ — Иван Вълков
МТПТ— Цвятко Бобошевски /22. IX. 1923-3. XI. 1924/, Димитър Христов /3. XI. 1924 4. I.
1926/
МЗДИ— Янаки Моллов
МОСПБ — Янко Стоянчов
МЖПТ— Димо Казасов /22. IX. 1923-20. II. 1924/, Янаки Моллов /упр./ 20. II. 1924-3. XI.
1924/, Рашко Маджаров /3. XI. 1924-4.1. 1926/
40.	Правителство с министър-председател Андрей Ляпчев /4.
I. 1926-12. IX. 1928/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
324/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МВРИ— Атанас Буров
МВРНЗ — Андрей Ляпчев
МНП— Никола Найденов
МФ — Владимир Моллов
МП— Тодор Кул ев
МВ — Иван Вълков
МТПТ— Цвятко Бобошевски
МЗДИ— Димитър Христов
МОСПБ — Славейко Василев
МЖПТ— Кимон Георгиев /4.1. 1926-3. III. 1928/, Никола Найденов /упр./ 3. III. 1928-12. IX.
1928/
41.	Правителство с министър-председател Андрей Ляпчев /12.
IX. 1928-15. V. 1930/
МВРИ — Атанас Буров
МВРНЗ — Андрей Ляпчев
МНП— Никола Найденов
МФ — Владимир Моллов
МП— Тодор Кул ев
МВ — Иван Вълков /12. IX. 1928-11.1.1929/ Никола Бакърджиев /11.1. 1929-15. V. 1930/
МТПТ— Цвятко Бобошевски
МЗДИ— Димитър Христов
МОСПБ — Славейко Василев
МЖПТ— Рашко Маджаров
42.	Правителство с министър-председател Андрей Ляпчев /15.
V. 1930-29. VI. 1931/
МВРИ— Атанас Буров
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
325/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МВРНЗ — Андрей Ляпчев
МНП— Александър Цанков
МФ — Владимир Моллов
МП— Кънчо Миланов
МВ — Никола Бакърджиев /15. V. 1930-31. I. 1931/, Александър Кисьов /31. I. 1931-29. VI.
1931/
МТПТ— Димитър Мишайков /15. V. 1930-14. V.1931/, Боян Смилов /14. V. 1931-29. VI. 1931/
МЗДИ— Григор Василев /15. V. 1930-14. V.1931/, Христо Статев /14. V.1931-29. VI. 1931/
МОСПБ — Георги Данаилов
МЖПТ — Петко Стайнов
43.	Правителство с министър-председател Александър
Малинов /29. VI. 1931-12. X. 1931/
МВРИ— Александър Малинов
МВРНЗ — Никола Мушанов
МНП— Константин Муравиев
МФ — Александър Гиргинов
МП— Димитър Върбенов
МВ — Александър Кисьов
МТПТ— Георги Петров
МЗДИ— Димитър Гичев
МОСПБ — Георги Йорданов
МЖПТ— Стоян Костурков
44.	Правителство с министър-председател Никола Мушанов
/12. X. 1931-7. IX. 1932/
МВРИ— Никола Мушанов
МВРНЗ — Александър Гиргинов
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
326/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т, Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МНП— Константин Муравиев
МФ — Стефан Стефанов
МП— Димитър Върбенов
МВ — Александър Кисьов
МТПТ— Георги Петров
МЗДИ— Димитър Гичев
МОСПБ — Георги Йорданов
МЖПТ — Стоян Костурков
45.	Правителство с министър-председател Никола Мушанов
/7. IX. 1932-31. XII. 1932/
МВРИ— Никола Мушанов
МВРНЗ — Александър Гиргинов
МНП— Константин Муравиев
МФ — Стефан Стефанов
МП— Димитър Върбенов
МВ — Александър Кисьов
МТПТ— Георги Петров
МЗДИ— Димитър Гичев
МОСПБ — Вергил Димов
МЖПТ— Стоян Костурков
46.	Правителство с министър-председател Никола Мушанов
/31. XII. 1932-19. V. 1934/
МВРИ— Никола Мушанов
МВРНЗ — Александър Гиргинов
МНП— Димитър Гичев /упр./ 31. XII. 1932 18. I. 1933/, Атанас Бояджиев /18. I. 1933 19. V.
1934/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
327/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МФ — Стефан Стефанов
МВ — Александър Кисьов /31. XII. 1932-9. V. 1934/, Атанас Ватев /9. V. 1934-19. V. 1934/
МП— Никола Мушанов /упр./ 31. XII. 1932-18. I. 1933/, Йордан Качаков /18. I. 1933-19. V.
1934/
МТПТ— Димитър Гичев
МЗДИ— Константин Муравиев
МОСПБ — Вергил Димов
МЖПТ — Стоян Костурков /31. XII. 1932-5. V. 1934/, Никола Мушанов /упр./ 5. V. 1934-19. V.
1934/
47.	Правителство с министър-председател Кимон Георгиев
/19. V. 1934-22. I. 1935/
МВРИ Кимон Георгиев /19. V. 1934 23. V. 1934/, Коста Баталов /23. V. 1934 22.1. 1935/
МВРНЗ — Петър Мидилев
МНП— Янаки Моллов
МФ — Петър Тодоров
МП— Петър Мидилев /упр./ 19. V. 1934-23. V. 1934/, Кимон Георгиев /23. V. 1934—22.1. 1935/
МВ — Кимон Георгиев /упр./19. V. 1934/, Пенчо Златев /19. V. 1934—22.1. 1935/
МТПТ(29) — Коста Бояджиев /19. V. 1934/
МЗДИ(ЗО) — Коста Бояджиев /упр./ 19. V. 1934/
МОСПБ(31) — Никола Захариев /19. V. 1934/
МЖПТ(32) — Никола Захариев /упр./ 19. V. 1934/
МНС — Коста Бояджиев
МСъоб. — Никола Захариев
48.	Правителство с министър-председател Пенчо Златев /22.
I. 1935-21. IV. 1935/
МВРИ— Коста Баталов
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
328/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МВРНЗ — Крум Колев
МНП— Тодор Радев
МФ — Михаил Календеров /упр./ 22.1. 1935-29.1. 1935/, Михаил Календеров /29.1. 1935-21.
IV. 1935./
МП— Михаил Календеров /22.1. 1935-29.1. 1935/, Любен Диков /29.1. 1935-21. IV. 1935/
МВ — Пенно Златев
МНС — Янаки Моллов
МСъоб. — Никола Захариев
49.	Правителство с министър-председател Андрей Тошев /21.
IV. 1935-23. XI. 1935/
МВРИ— Георги Кьосеиванов
МВРНЗ — Рашко Атанасов
МНП— Тодор Радев
МФ — Марко Рясков /21. IV. 1935-15. XI. 1935/, Стойчо Мошанов /упр./ 15. XI. 1935-23. XI.
1935/
МП— Ангел Карагьозов
МВ — Стефан Цанев
МНС — Стойчо Мошанов
МСъоб.(33) — Тодор Кожухаров /21. IV. 1935/
МОСПБ(34) — Никола Йотов
МЖПТ(35) — Тодор Кожухаров
50.	Правителство с министър-председател Георги Кьосеиванов
/23. XI. 1935-4. VII. 1936/
МВРИ— Георги Кьосеиванов
МВРНЗ — Георги Сапов
МНП— Михаил Йовов
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
329/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МФ — Кирил Гунев
МП— Димитър Пешев
МВ — Христо Луков
МНС(Зб) — Димитър Вълев /23. XI. 1935/
МТПТ(37) — Димитър Вълев
МЗДИ(38) — Димитър Атанасов
МОСПБ — Спас Ганев
МЖПТ— Константин Стоянов
51.	Правителство с министър-председател Георги Кьосеиванов
/4. VII. 1936-14. XI. 1938/
МВРИ— Георги Кьосеиванов
МВРНЗ — Иван Красновски /4. VII. 1936 24.1. 1938 г./, Николай Николаев /24.1. 1938 14. XI.
1938/
МНП— Димитър Мишайков /4. VII. 1936-23. X. 1936/, Николай Николаев /23. X. 1936-24.1.
1938 /, Георги Манев /24.1. 1938-14. XI. 1938/
МФ — Кирил Гунев
МП— Ангел Карагьозов /4. VII. 1936-21. V. 1937/, Александър Огнянов /21. V. 1937-28. I.
1938/, Илия Кожухаров /28.1. 1938-14. XI. 1938/
МВ — Христо Луков /4. VII. 1936-24.1. 1938/, Теодоси Даскалов /24.1. 1938-14. XI. 1938/
МТПТ Димитър Вълев /4. VII. 1936-21. V. 1937/, Димитър Бъров /21. V. 1937-28. I. 1938/,
Стоян Никифоров /28.1. 1938 14. XI. 1938/
МЗДИ Ради Василев /4. VII. 1936 21. V. 1937/, Банко Банков /21. V 1937 14. XI. 1938/
МОСПБ — Спас Ганев
МЖПТ — Тодор Кожухаров /4. VII. 1936-23. X. 1936/, Михаил Йовов /23. X. 1936-14. XI.
1938/
52.	Правителство с министър-председател Георги Кьосеиванов
/14. XI. 1938-24. X. 1939/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
330/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МВРИ— Георги Кьосеиванов
МВРНЗ — Никола Недев
МНП— Богдан Филов
МФ — Добри Божилов
МП— Никола Йотов
МВ — Теодоси Даскалов
МТПТ— Илия Кожухаров
МЗДИ— Иван Багрянов
МОСПБ — Спас Ганев /14. XI. 1938-12. IV. 1939/, Владимир Аврамов /упр./ 12. IV. 1939-24.
X.1939/
МЖПТ— Владимир Аврамов
53.	Правителство с министър-председател Георги Кьосеиванов
/24. X. 1939-16. II. 1940/
МВРИ— Георги Кьосеиванов
МВРНЗ — Никола Недев
МНП— Богдан Филов
МФ — Добри Божилов
МП— Васил Митаков
МВ — Теодоси Даскалов
МТПТ— Славно Заторов
МЗДИ— Иван Багрянов
МОСПБ — Димитър Василев
МЖПТ — Петър Габровски
54.	Правителство с министър-председател Богдан Филов /16.
II. 1940-11. IV. 1942/
МВРИ— Иван Попов
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
331/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МВРНЗ — Петър Габровски
МНП— Богдан Филов
МФ — Добри Божилов
МП— Васил Митаков
МВ — Теодоси Даскалов
МТПТ— Славчо Заторов
МЗДИ— Иван Багрянов /16. II. 1940-4. II. 1941/, Богдан Филов /упр./ 4. II. 1941-15. II. 1941/,
Димитър Кушев /15. II. 1941-11. IV. 1942/
МОСПБ — Димитър Василев
МЖПТ — Иван Горанов
55.	Правителство с министър-председател Богдан Филов(39)
/12. IV. 1942-14. IX. 1943/
МВРИ— Богдан Филов(40)
МВРНЗ — Петър Габровски(41)
МНП— Борис Йоцов
МФ — Добри Божилов
МП— Константин Партов
МВ — Никола Михов(42)
МТПТ— Никола Захариев
МЗДИ— Христо Петров
МОСПБ — Димитър Василев
МЖПТ— Васил Радославов
56.	Правителство с министър-председател Добри Божилов
/14. IX. 1943-1. VI. 1944/
МВРИ Сава Киров /14. IX. 1943 14. X. 1943/, Димитър Шишманов /14. X. 1943 1. VI. 1944/
МВРНЗ — Дочо Христов
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
332/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МНП— Борис Йоцов
МФ — Добри Божилов
МП— Константин Партов
МВ — Руси Русев
МТПТ— Иван Вазов
МЗДИ— Иван Бешков
МОСПБ — Димитър Василев
МЖПТ — Христо Петров
57.	Правителство с министър-председател Иван Багрянов /1.
VI. 1944-2. IX. 1944/
МВРИ Иван Багрянов /1. VI. 1944 12. VI. 1944/, Първан Драганов /12. VI. 1944-2. IX. 1944/
МВРНЗ — Александър Станишев
МНП— Михаил Арнаудов
МФ — Димитър Савов
МП— Руси Русев /упр./ 1 VI. 1944-12. VI. 1944/, Александър Сталийски /12. VI. 1944-2. IX.
1944/
МВ — Руси Русев
МТПТ— Христо Василев
МЗДИ— Дончо Костов /1. VI. 1944-12. VI. 1944/, Руси Русев /упр./ 12. VI. 1944-2. IX. 1944/
МОСПБ — Борис Копчев /упр./ 1. VI. 1944—12. VI. 1944/, Славейко Василев /12. VI. 1944-2.
IX. 1944/
МЖПТ— Борис Колчев
58.	Правителство с министър-председател Константин
Муравиев /2. IX. 1944-9. IX. 1944/
Министри без портфейл — Никола Мушанов, Димитър Гичев, Атанас Буров
МВРИ— Константин Муравиев
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
333/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МВРНЗ — Вергил Димов
МНП— Борис Павлов /вр. упр./
МФ — Александър Гиргинов
МП— Борис Павлов
МВ — Иван Маринов
МТПТ— Александър Гиргинов /вр. упр./
МЗДИ— Христо Попов
МОСПБ — Стефан Даскалов
МЖПТ — Вергил Димов /вр. упр./
59.	Правителство с министър-председател Кимон Георгиев /9.
IX. 1944-31. III. 1946/
Министры без портфейл — Добри Терпешев, Никола Петков /9. IX. 1944 31. VII. 1945/,
Александър Оббов /17. VIII. 1945-31. III. 1946/
МВРИ— Петко Стайнов
МВР — Антон Югов
МНП — Станчо Чолаков /9. IX. 1944 29. IX. 1945/, Стоян Костурков /29. IX. 1945-31. III.
1946/
МФ — Петко Стоянов /9. IX. 1944-17. VIII. 1945/, Станчо Чолаков /17. VIII. 1945-31. III. 1946/
МП— Минчо Нейчев
МВ — Дамян Велчев
МТП(43) — Димитър Нейков
МЗДИ — Асен Павлов /9. IX. 1944 17. VIII. 1945/, Александър Оббов /и. д.(44)/ 17. VIII.
1945 29. IX. 1945/, Михаил Геновски/29. IX. 1945 31. III. 1946/
МОСПБ — Борис Бумбаров /9. IX. 1944-5. VII. 1945/, Георги Драгнев /5. VII. 1945-31. III.
1946/
МЖПТ Ангел Държански /9. IX. 1944 17. VIII. 1945/, Стефан Тончев /17. VIII. 1945 31. III.
1946/
МНЗ — Рачо Ангелов
МСП— Григор Чешмеджиев, Георги Панов /9. IX. 1944-17. VIII. 1945/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
334/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МПроп.(45) — Димо Казасов /17. VIII. 1945-31. III. 1946/
60.	Правителство с министър-председател Кимон Георгиев
/31. III1946-23. XI. 1946/
Подпредседатели на МС — Трайчо Костов, Александър Оббов
МВРИ— Георги Кулишев
МВР — Антон Югов
МНП— Стоян Костурков
МФ — Иван Стефанов
МП— Любен Коларов
МВ — Дамян Велчев /31. III. 1946 25. IX. 1946/, Кимон Георгиев /25. IX. 1946 23. XI. 1946/
МТПрод. — Димитър Нейков
МЗДИ— Александър Оббов
МОСПБ — Георги Драгнев
МЖПТ — Стефан Тончев
МНЗ — Рачо Ангелов
МСП — Георги Панов
МИИ— Димо Казасов
МИЗ(46) — Христо Лилков
МЕВПБ(47) — Трайчо Костов
ВСС — Добри Терпешев
61.	Правителство с министър-председател Георги Димитров
/23. XI. 1946-11. XII. 1947/
Подпредседатели на МС — Кимон Георгиев, Александър Оббов, Георги Попов
МВРИ— Кимон Георгиев
МВР — Антон Югов
МНП— Минчо Нейчев
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
335/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МФ — Иван Стефанов
МП— Ради Найденов
МВ — Георги Дамянов
МТПрод. — Иордан Божилов
МЗДИ— Георги Трайков
МОСПБ — Георги Драгнев
МЖПТ— Стефан Тончев
МНЗ — Рачо Ангелов
МСП — Здравко Митовски
МИИ— Димо Казасов
МЕВПБ — Манол Секеларов
МИЗ — Христо Лилков
ВСС — Добри Терпешев
62.	Правителство с министър-председател Георги Димитров
/11. XII. 1947-2. VII. 1949(48)/ и Васил Коларов/20. VII. 1949-
20. I. 1950/
Подпредседатели на МС— Трайчо Костов /11. XII. 1947-31. III. 1949/, Васил Коларов /11. XII.
1947-20. VII. 1949/, Кимон Георгиев, Георги Трайков, Георги Попов /11. XII. 1947-20. VIII. 1949/,
Вълко Червенков /20. VII. 1949-20.1. 1950/, Добри Терпешев /20. VII. 1949-20.1. 1950/, Антон Югов
/20. VII. 1949-20.1. 1950/
МВнР — Васил Коларов /11. XII. 1947-6. VIII. 1949/, Владимир Поптомов /6. VIII. 1949-20.1.
1950/
ДПК — Добри Терпешев /11. XII. 1947-6. VIII. 1949/, Кирил Лазаров /6. VIII 1949-5. XII.
1949/, Карло Луканов /5. XII. 1949-20.1. 1950/
КДК— Георги Чанков /11. XII. 1947-9. II. 1949/, Димо Дичев /9. II. 1949-20.1. 1950/
КНИК— Вълко Червенков /11. XII. 1947-6 VIII. 1949/, Карло Луканов /6. VIII. 1949-5. XII.
1949/, Сава Гановски /5. XII. 1949-20.1. 1950/
МВР — Антон Югов /11. XII. 1947-6. VIII. 1949/, Руси Христозов /6. VIII. 1949-20.1. 1950/
МНП— Кирил Драмалиев
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
336/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МФ — Иван Стефанов /11. XII. 1947-6. VIII. 1949/, Петко Кунин /6. VIII. 1949-8. X. 1949/,
Кирил Лазаров /вр. упр./ 8. X. 1949-5 XII. 1949/, Кирил Лазаров /5. XII. 1949-20.1. 1950/
МП— Ради Найденов
МНО — Георги Дамянов
МЕМ— Кимон Георгиев
МСПът. — Манол Секеларов /11. XII. 1947-13. VIII. 1949/, Благой Иванов /13. VIII. 1949-20.
I. 1950/
МЗГ(49), Георги Трайков
МТПрод.(50) Кръстю Добрев
МКСБ — Петър Каменов
МЖАВС(51) — Стефан Тончев /11. XII. 1947-6. X. 1949/, Георги Чанков /6. X. 1949-20. I.
1950/
МПТТ— Цола Драгойчева
МИЗ — Петко Кунин /11. XII. 1947-6. VIII. 1949/, Вълко Гочев /6. VIII. 1949-20.1. 1950/
ММПБ— Васил Павурджиев /11. XII. 1947-51. 1948/, Кирил Клисурски /5.1. 1948-20.1. 1950/
МНЗ — Трайчо Доброславски
МТСГ— Здравко Митовски
МГ(52) Георги Попов /3.1. 1949-20.1. 1950/
МВнТ(53) Димитьр Ганев /30. XII. 1948-20.1. 1950/
63 Правителство с министър-председател Васил Коларов(54)
/20. I. 1950-3. II. 1950/
Подпредседатели на МС — Вълко Червенков, Владимир Поптомов, Райко Дамянов, Георги
Трайков
МВнР — Владимир Поптомов
ДПК— Карло Луканов
КДК— Димо Дичев
МВР — Руси Христозов
МНП— Кирил Драмалиев
МФ — Кирил Лазаров
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
337/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МП— Ради Найденов
МНО — Георги Дамянов
МВТ — Пело Пеловски
МВнТ— Димитър Ганев
М3 — Титко Черноколев
МГ— Георги Попов
МСПът. — Благой Иванов
МКСБ — Петър Каменов
МТ— Георги Чанков
МПТТ— Цола Драгойчева
МИЗ — Антон Югов
ММПБ — Антон Югов /вр. упр./
МЕМ— Кимон Георгиев
МНЗ — Петър Коларов
МТСГ— Добри Терпешев
КЛИК— Сава Гановски
64.	Правителство с министър-председател Вълко Червенков
/3. II. 1950-16. I. 1954/
Подпредседатели на МС — Владимир Поптомов, Райко Дамянов, Георги Трайков, Георги
Чанков /13. XI. 1950-16.1. 1954/, Иван Михайлов /4.1. 1951-16.1. 1964/, Антон Югов /20. VIII. 1952—
16.1. 1954/, Карло Луканов /28. II. 1952 16.1. 1954/
ДПК — Карло Луканов /3. II. 1950 28. II. 1952/, Евгени Матеев /28. II. 1952 26. XII. 1952/,
Георги Чанков /26. XII. 1952 16.1. 1954/
КДК— Димо Дичев
МТ Георги Чанков /3. II. 195013. XI. 1950/, Данчо Димитров /13. XI. 195016.1. 1954/
МПТТ— Цола Драгойчева
МИЗ(55) — Антон Югов /3. II. 1950 17. II. 1950/
ММПБ(56) — Антон Югов /вр. упр./ 3. II. 1950 17. II. 1960/
МЕМ(57) — Кимон Георгиев
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
338/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МНЗ(58) — Петър Коларов /3. II. 1950-29. XII. 1950/
МТСЦ59) — Добри Терпешев /3. II 1950-29. XII. 1950/
КНИК— Сава Гановски /3. II. 1950 4. II. 1952/, Рубен Аврамов /Леви/ /4. II. 1952-16.1. 1954/
МПром.(60) — Антон Югов /17. II. 1950-20. IX. 1951/
МНЗСГ— Петър Коларов /29. XII. 1950-16.1. 1954/
МДХП(61) — Руси Христозов /6.1. 1951-16.1. 1954/
МТПром. — Антон Югов /20. IX. 1951-20. VIII. 1952/, Тано Цолов — /20. VIII. 1952-16. I.
1954/
МЛП(62) — Атанас Димитров /20. IX. 1951-11. XII. 1953/
ГУДС — Борис Тасков /13. XI. 1950 4. II. 1952/, Никола Траянов /4. II. 1952-16.1. 1954/
МЛХП—Атанас Димитров/И. XII. 1953-16.1. 1954/
МВР — Руси Христозов /3. II. 1950-6.1. 1951/, Георги Цанков — /6.1. 1951-16.1. 1954/
МВнР — Владимир Поптомов /3. II. 1950-28. V. 1950/, Минчо Нейчев /28. V. 1950-16.1. 1954/
МНП— Кирил Драмалиев /3. II. 1950-4. II. 1952/, Демир Янев /4. II. 1952-16.1. 1954/
МФ — Кирил Лазаров
МП— Ради Найденов
МНО — Георги Дамянов /3. II. 1950-28. V. 1950/, Петър Панчевски /28. V. 1950-16.1. 1954/
МВТ(63) — Пело Пеловски
МВнТ — Димитьр Ганев /3. II. 1950-3. IX. 1952/, Живко Живков /3. IX. 1952-16. I. 1954/,
Титко Черноколев /3. II. 1950-22. VI. 1951/, Никола Стоянов /22. VI. 1951-3. IX. 1952/, Станко Тодоров
/3. IX. 1952-16.1. 1954/
МГ(64) — Георги Попов /3. II. 1950-21. IX. 1951/
МСПът.(65) — Благой Иванов /3. II. 1950-21. XI. 1951/, Иван Винаров /21. XI. 1951-8. XI.
1952/, Марин Грашнов /8. XI. 1952-16.1. 1954/
МКСБ — Петър Каменев /3. II. 1950-15. VI. 1952/, Стоян Тончев /15. VI. 1952-16.1. 1954/
65.	Правителство с министър-председател Вълко Червенков
/16. I. 1984-18. IV. 1956/ и Антон Югов /18. IV. 1956-15. I. 1958/
Подпредседатели — Антон Югов /16.1. 1954—18. IV. 1956/, Георги Трайков /16.1. 1954—18. IV
1956/, Георги Чанков /16. I. 1954—18. IV. 1956/, Иван Михайлов /16. I. 1954-18. IV. 1956/, Райко
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
339/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Дамянов/16.1. 1954-18. IV. 1956/
Първи зам.-председатели — Георги Чанков /18. IV. 1956-17 VII 1957/, Георги Трайков /18. IV.
1956-15.1. 1958/
Зам.-председатели — Райко Дамянов(бб) /18. IV 1956-17. VII. 1957/, Иван Михайлов /18. IV.
1956-15.1. 1958/, Вълко Червенков /18. IV. 1956-15.1. 1958/, Карло Луканов /18. IV. 1956-15.1. 1958/
МВР — Георги Цанков
МВнР — Минчо Нейчев /16.1. 1954-11. VIII. 1956/, Карло Луканов /20. VIII. 1956-15.1. 1958/
МП— Ради Найденов
ДПК— Георги Чанков /16.1. 1954-30. XII. 1956/, Руси Христозов /30. XII. 1956-15.1. 1958/
МВнТ(67) — Живко Живков /16.1. 1954-1. II. 1957/
МВТ(68) — Пело Пеловски /16.1. 1954-1. II. 1957/
МТърг.(69) — Райко Дамянов /1. II. 1957-17. VII. 1957/, Борис Тасков /17. VII. 1957-15. I.
1958/
МНО — Петър Панчевски
МСтр.(70) — Марин Грашнов /16.1. 1954-1. II. 1957/
МСМГП(71) — Раденко Видински /6. XI. 1956-1. II. 1957/
МССМ(72) — Раденко Видински /1. II. 1957-15.1. 1958/
МЕ(73) — Кимон Георгиев
МЛХЩ74) — Атанас Димитров /16.1. 1954-30. XII. 1956/
МД(75) — Руси Христозов /16.1. 1954-30. XII. 1956/
МЛП(76) — Станка Цекова/30. XII. 1956-15.1. 1958/
МХП(77) — Атанас Димитров /30. XII. 1956-15.1. 1958/
М3 (78) Станко Тодоров /16.1. 1954-17. VII. 1957/, Иван Пръмов /17. VII. 1957-15.1. 1958/
МНЗСГ— Петър Коларов
МКСБ(79) — Стоян Тончев
МТПром. — Тано Цолов
ДСКА(80) — Антон Югов /11. VII. 1955-18. IV. 1956/, Райко Дамянов /18. IV. 1956-15.1. 1958/
МТ(81) — Данчо Димитров /16.1. 1954-1. II. 1957/
МПТТ(82) — Цола Драгойчева /16.1. 1954-1. II. 1957/
МТС(83) — Иван Михайлов /1. II. 1957-15.1. 1958/
МФ(84) — Кирил Лазаров /16.1. 1954-1. II. 1957/
КДК(85) Димо Дичев /16.1. 1954 1. II. 1957/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
340/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МФДК(86) — Кирил Лазаров /1. II. 1957-15.1. 1958/
КНИК(87) — Рубен Аврамов /Леви/ /16.1. 1954-6. II. 1954/
МК(88) — Рубен Аврамов /Леви/ /6. II. 1954-1. II. 1957/
МНП(89) — Демир Янев /16.1. 1954-1. II. 1957/
МПК(90) — Демир Янев /1. II. 1957-15.1. 1958/
66.	Правителство с министър-председател Антон Югов /15. I.
1958-17. III. 1962/
Първи зам.-председатели — Райко Дамянов, Георги Трайков
Зам.-председатели — Вълко Червенков /15. I. 1958-9. XII. 1961/, Иван Михайлов, Станко
Тодоров /25. XII. 1959 17. III. 1962/, Живко Живков, Кимон Георгиев
ДПК Руси Христозов /15.1. 1958 25. XII. 1959/, Станко Тодоров /25. XII. 1959 17. III. 1962/
МФДК(91) — Кирил Лазаров /15.1. 1958 16. III. 1959/
МВнР — Карло Луканов
МВР — Георги Цанков
МП— Ради Найденов
МНО — Петър Панчевски /15.1. 1958-9 VI. 1958/, Иван Михайлов /9. VI. 1958-17. III. 1962/
МПК— Вълко Червенков /15.1. 1958-9. VI. 1958/, Живко Живков /9. VI. 1958-25. XII. 1958/,
Начо Папазов /25. XII. 1958-17. III. 1962/
МТС--Иван Михайлов/15.1. 1958-9. VI. 1958/, Данчо Димитров/9. VI. 1958-17. III. 1962/
МТърг.(92) Борис Тасков /15. I. 1958 16. III. 1959/, Райко Дамянов /16. III. 1959 25. XII.
1959/
МЗГ— Иван Пръмов
МССМ(93) — Раденко Видински /15.1. 1958-16. III. 1959/
МКСБЩ94) — Стоян Тончев /15.1. 1958-16. III. 1959/
МТПром.(95) — Тано Цолов /15.1. 1958-16. III. 1959/
МЕВС(96) Кимон Георгиев /15.1. 1958 16. III. 1959/
МНЗСГ— Петър Коларов
МХП(97) — Атанас Димитров /15.1. 1958 16. III. 1959/
МЛП(98) — Станка Цекова/15. 1. 1958-16. III. 1959/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
341/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
КПТП(99) — Тано Цолов /16. III. 1959-25. XII. 1959(100)/
КСА(101) — Кимон Георгиев /16. III. 1959-25. XII. 1959(102)/
КТЦ— Стоян Тончев /16. III. 1959-17. III. 1962/
КДК— Нинко Стефанов /16. III. 1959-17. III. 1962/
КП(ЮЗ) — Атанас Димитров /25. XII. 1959-17. III. 1962/
КТП(104) — Стоян Караджов /25. XII. 1959-17. III. 1962/
КС(105) — Стоян Гюров /25. XII. 1959-1 VI. 1961/, Марин Грашнов /1. VI. 1961-17. III. 1962/
МФ — Кирил Лазаров /16. III. 1959-17. III. 1962/
КАС(106) — Марин Грашнов /25. XII. 1959-1. VI. 1961/, Димитър Котев /1. VI. 1961-17. III.
1962/
МВнТ— Георги Кумбилиев /25. XII. 1959-17. III. 1962/
МВТ— Руси Христозов /25. XII. 1959-17. III. 1962/
67.	Правителство с министър-председател Антон Югов(107)
/17. III. 1962-27. XI. 1962/
Първи зам.-председатели — Райко Дамянов, Георги Трайков
Зам.-председатели — Иван Михайлов, Георги Цанков(108), Станко Тодоров, Живко Живков
ДПК— Станко Тодоров /17. III. 1962-27. IX. 1962/, Живко Живков /27. IX. 1962-27. XI. 1962/
КДК— Нинко Стефанов
МВнР — Карло Луканов
МВР — Дико Диков
МПК Начо Папазов /17. III. 1962-27. IX. 1962/, Ганчо Ганев /27. IX. 1962-27. XI. 1962/
МФ — Кирил Лазаров
МП— Петър Танчев
МНО — Добри Джуров
МВТ— Пеко Таков
МВнТ— Лъчезар Аврамов
М3 — Иван Пръмов
МСтр. — Марин Грашнов
МТС — Данчо Димитров
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
342/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МНЗСГ— Петър Коларов
КП— Атанас Димитров
КТЦ— Стоян Тончев
КТП(109) — Стоян Караджов /17. III. 1962-27. IX. 1962/
ДКСА — Димитър Котев
ДКНТП(НО) — Начо Папазов /27. IX. 1962-27. XI. 1962/
КМ(111) — Марий Иванов /27. IX. 1962-27. XI. 1962/
68.	Правителство с министър-председател Тодор Живков(112)
/27. XI. 1962-12. III. 1966/
Първи зам.-председатели — Живко Живков, Георги Трайков
Зам.-председатели — Станко Тодоров, Тано Цолов, Иван Михайлов, Пенчо Кубадински
Министри — Митко Григоров, Лъчезар Аврамов, Стоян Тончев, Евгени Матеев, Любомир
Кръстанов, Титко Черноколев
КПДК — Борис Велчев /27. XI. 1962-22. VII. 196/, Нинко Стефанов /22. VII. 1965-12. III.
1966/
МВР(ПЗ) — Дико Диков
МНО — Добри Джуров
МФ — Димитър Попов
ДКП— Апостол Пашев
МВнР — Иван Башев
ДКНТП— Иван Попов
МТС — Пенчо Кубадински
МВТ — Пеко Таков
МВиТ— Иван Будинов
МПК(114) — Ганчо Ганев /27. XI. 1962-25. V. 1963/
КХМ— Георги Павлов
МСтр. — Марин Грашнов
МСП— Марин Вачков
МП— Петър Танчев
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
343/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МНЗСГ— Кирил Игнатов
МНП(115) — Ганчо Ганев /25. V. 1963-12. III. 1966/
ККИ(116) — Петър Вутов /25. V. 1963-12. III. 1966/
ДКСА(117) — Георги Бранков /25. V. 1963-12. III. 1966/
69.	Правителство с министър-председател Тодор Живков /12.
III. 1966-9. VII. 1971/
Първи зам.-председател — Живко Живков
Зам.-председатели — Иван Михайлов, Станко Тодоров /12. III. 1966-22. XI. 1966/, Лъчезар
Аврамов /22. XI. 1966-28. IV. 1971/, Петър Танчев, Тано Цолов, Пенчо Кубадински
Министри — Лъчезар Аврамов /12. III. 1966 22. XI. 1966/
ДКП Апостол Пашев /12. III. 1966 27. XII. 1968/, Тано Цолов /27. XII. 1968 9. VII. 1971/
К-тДК— Нинко Стефанов
МВнР — Иван Башев
МВР(118) — Дико Диков /12. III. 1966-27. XII. 1968/
КДС(119) — Ангел Солаков /12. III. 1966-27. XII. 1968/
МВРДС(120) — Ангел Солаков /27. XII. 1968-9. VII. 1971/
МНО — Добри Джуров
МФ — Димитър Попов
ДКНТП— Иван Попов
МВТ— Пеко Таков
МВнТ Иван Будинов /12. III. 1966-27. XII. 1968/, Лъчезар Аврамов /27. XII. 1968-28. IV.
1971/, Иван Недев /28. IV. 1971 9. VII. 1971/
МНП— Ганчо Ганев /12. III. 1968-27. XII. 1968/, Стефан Василев /27. XII. 1968-9. VII. 1971/
МП— Светла Даскалова
КХМ(121) — Георги Павлов
МСтр.(122) — Марин Грашнов /12. III. 1966 27. XII. 1968/
МАБ(123) — Владимир Виденов /12. III. 1966 27. XII. 1968/
МСА(124) — Пенчо Кубадински /27. XII. 1968 9. VII. 1971/
МТ— Марин Бачков /12. III. 1966-6. X. 1969/, Григор Стоичков /6. X. 1969-9. VII. 1971/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
344/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МСъоб. — Стоян Тончев
МНЗСГ(125) — Кирил Игнатов /12. III. 1966-13. III. 1971/, Ангел Тодоров /13. III. 1971-9. VII.
1971/
МТСГ(126) — Мишо Мишев /27. XII. 1968-9. VII. 1971/
КТРЗ(127) — Мишо Мишев /12. III. 1966-27. XII. 1968/
ККИ(128) — Павел Матев
КМ(129) — Марий Иванов
КЕГ(130) — Константин Попов
КЛП(131) — Дора Белчева
КХП(132) — Атанас Димитров /12. III. 1966-27. XII. 1968(133)/
КГГП(134) — Мако Даков
М3(135) — Никола Палагачев /12. III. 1966-27. XII. 1968/
МЗХП(136) — Вълкан Шопов /27. XII. 1966-9. VII. 1971/
КМС(137) — Иван Панев /8. II. 1968-9 VII. 1971/
КСК(138) — Живко Живков /27. XII. 1968-9 VII. 1971/
МСДР(139) — Апостол Пашев /27. XII. 1968-27. XII. 1971/
70.	Правителство с министър-председател Станко Тодоров /9.
VII. 1971-15. VI. 1976(140)/
Първи зам.-председатели — Тано Цолов, Петър Танчев /9. VII. 1971-1. XI. 1974/
Зам.-председатели — Пенчо Кубадински /9. VII. 1971-21. XI. 1974/, Живко Живков, Иван
Попов /9. VII. 1971-1. XI. 1974/, Сава Дълбоков /9. VII. 1971-19.1. 1973/, Мако Даков, Венелин Коцев
/3. VII. 1972-4. VII 1974/, Иван Илиев /19. I. 1973 15. VI. 1976/, Огнян Дойнов /1. XI. 1974 23. IV.
1976/, Кирил Зарев /15. IV. 1975 15. VI. 1976/
ММ(141) — Иван Попов /9. VII. 1971-13. VII. 1973/
ДКП— Сава Дълбоков /9. VII. 1971-19.1. 1973/, Иван Илиев /19.1. 1973-15. IV. 1975/, Кирил
Зарев /15. IV. 1975 17 VI. 1976/
МФ — Димитър Попов
МВР Ангел Цанев /9. VII. 1971 7. IV. 1973/, Димитьр Стоянов /7. IV. 1973 17. VI. 1976/
МНО — Добри Джуров
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
345/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МВнР — Иван Башев /9. VII. 1971-13. XII. 1971/, Петър Младенов /17. XII. 1971-17. VI. 1976/
МТСГ— Мишо Мишев /9. VII. 1971-8. VII. 1974/, Кирил Зарев /8. VII. 1974-15. IV. 1975/,
Ангел Чаушев /15. IV. 1975-17. VI. 1976/
ДКНТПВО(142) — Начо Папазов
МСДР — Николай Жишев
МТП(143) — Христо Панайотов /9. VII. 1971-23. X. 1973(144)/
МЛП— Дора Белчева /9. VII. 1971-18. II. 1972/, Стоян Жулев /18. II. 1972-17. VI. 1976/
МЗХП— Вълкан Шопов /9. VII. 1971-23. X. 1973/, Ганчо Кръстев /23. X. 1973-17. VI. 1976/
МССМ(145) — Стамен Стаменов /9. VII. 1971-3. VII. 1972/, Георги Белички /3. VII. 1972-24.
VII 1973/
МАБ(146) — Георги Стоилов /9. VII. 1971-24. VII. 1973/
МТ— Григор Стоичков /9. VII. 1971-24. VII. 1973/, Васил Цанов /24. VII. 1973-17. VI. 1976/
МВТУ— Георги Караманев
МВнТ— Янко Марков
МИС — Хараламби Трайков /9. VII. 1971-2. VI. 1973/, Георги Андреев /30. VI. 1973-17. VI
1976/
МНЗ — Ангел Тодоров
МНП— Стефан Василев /9. VII. 1971-19.1. 1973/, Ненчо Станев /19.1. 1973-17. VI. 1976/
МП— Светла Даскалова
КИК--Павел Матев /9. VII. 1971-3. VII. 1975/, Людмила Живкова/3. VII. 1975-17. VI. 1976/
МГОПС— Стамен Стаменов /9. VII. 1971-17. VI. 1976/
КОТ(147) — Иван Врачев /7. IV. 1973-17. VI. 1976/
МММ— Тончо Чакъров /13. VII. 1973-17. VI. 1976/
МЕЕ — Йордан Младенов /13. VII. 1973-17. VI. 1976/
MCA — Григор Стоичков /24. VII. 1973-17. VI. 1976/
МХПром. — Христо Панайотов /23. X. 1973^4. VII. 1974/, Георги Панков /4. VII. 1974-17. VI.
1976/
МЕн. — Петър Данаилов /23. X. 1973-17. VI. 1976/
БНБ(148) — Веселии Никифоров /3. VII. 1975-17. VI. 1976/
Министри — Нинко Стефанов, Димитър Жулев /23. XI. 1972-17. VI. 1976/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
346/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
71.	Правителство с министър-председател Станко Тодоров
/17. VI. 1976-18. I. 1981/
Първи зам.-председатели — Тано Цолов
Тодор Божинов /27. IX. 1979-18. VI. 1981/, Сава Дълбоков /28. IX. 1976-28. IV. 1978/
Зам.-председатели — Кръстю Тричков, Кирил Зарев, Григор Стоичков /12. V. 1977-18. VI.
1981/, Мако Даков /17. VI. 1976-28. IV. 1978/, Андрей Луканов, Тодор Божинов /29. IV. 1979-27. IX.
1979/, Георги Йорданов /29. IV. 1979-18. VI. 1981/, Стамен Стаменов /26. II. 1980-18. VI. 1981/
К-тДК — Кръстю Тричков
ДКП— Кирил Зарев
МФ — Белчо Белчев
КНТПВО(149) — Начо Папазов
КИК(150) — Людмила Живкова
МВР — Димитър Стоянов
МНО — Добри Джуров
МВнР — Петър Младенов
МНП(151) — Ненчо Станев /17. VI. 1976-15. XI. 1977/, Дража Вълчева /15. XI. 1977-28. XII.
1979/, Александър Фол/28. XII. 1979 18. VI. 1981/
ММР(152) — Стамен Стаменов /17. VI. 1976 15. XI. 1977/
МСДР — Николай Жишев /17. VI. 1976 28. XI. 1976/, Сава Дълбоков /28. XI. 1976 28. IV.
1978/, Йордан Младенов /28. IV. 1978 18. VI. 1981/
МЕн. — Никола Тодориев
МХПром. — Георги Панков
МММ(153) — Никола Калчев /17. VI. 1976-20. VII. 1977/, Тончо Чакъров /20. VII. 1977-15. XI.
1977/
МЕЕ — Йордан Младенов /17. VI. 1976-28. IV. 1978/, Васил Хубчев /28. IV. 1978-18. VI. 1981/
МЛП— Стоян Жулев /17. VI. 1976-7. V. 1980/, Румен Сербезов /7. V. 1980-18. VI. 1981/
МЗХП(154) — Ганчо Кръстев /17. VI. 1976-28. IV. 1978/, Григор Стоичков /28. IV. 1978-29. IV.
1979/
МСА(155) — Григор Стоичков /17. VI. 1976-12. V. 1977/
МТ— Васил Цанов
МВТУ— Георги Караманев
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
347/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МВнТ— Иван Недев /17. VI. 1976^4. II. 1977/, Христо Христов /4. II. 1977-18. VI. 1981/
МГГП— Янко Марков
МСъоб. — Пандо Ванчев
МНЗ — Ангел Тодоров /17. VI. 1976-20. VII. 1977/, Радой Попиванов /20. VII. 1977-18. VI.
1981/
МП— Светла Даскалова
БНБ — Веселии Никифоров
МССМ— Иван Сакарев /12. V. 1977-18. VI. 1981/
ММ— Тончо Чакъров /15. XI. 1977-18. VI. 1981/
МММР — Стамен Стаменов /15. XI. 1977-18. VI. 1981/
НАПС(156) — Васил Цанов /27. IV. 1979-27. V. 1981/, Александър Петков /27. V. 1981-18. VI.
1981/
72.	Правителство с министър-председател Гриша Филипов
/18. VI. 1981-24. III. 1986/ и Георги Атанасов /24. III. 1986-19.
VI. 1986/
Първи зам.-председатели — Тодор Божинов /18. VI. 1981-4.1. 1984/, Чудомир Александров /4.
I. 1984-28.1. 1986/, Стоян Марков /28.1. 1986-19. VI. 1986/, Андрей Луканов
Зам.-председатели — Георги Йорданов /18. VI. 1981-28. I. 1986, 21. II. 1986-19. VI. 198/,
Георги Караманев /19. VII. 1982-28.1. 1986, 21. II. 1986-19. VI. 1986/, Григор Стоичков /18. VI. 1981—
28. I. 1986/, Иван Илиев /18. X. 1985-19. VI. 1986/, Кирил Зарев /18. VI. 1981-4. I. 1984/, Огнян
Дойнов /21. II. 1986-19. VI. 1986/, Стамен Стаменов /18. VI. 1981-26. VIII. 1981/, Станиш Бонев /18.
VI. 1981-18. X. 1985/, Тодор Божинов /4.1. 1984-28.1. 1986/
МВнР — Петър Младенов
МВР — Димитър Стоянов
МНО — Добри Джуров
МФ — Белчо Белчев
МНЗ — Радой Попиванов
МТ— Васил Цанов
МП— Светла Даскалова
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
348/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МНП — Александър Фол /18. VI. 1981-24. III. 1986/, Илчо Димитров /24. III. 1986-19. VI.
1986/
ДКП(157) — Кирил Зарев /18. VI. 1981-19. VII. 1982/, Станиш Бонев /19. VII. 1982-18. X.
1985/, Иван Илиев /18. X. 1985-19. VI. 1986/
КК(158) — Людмила Живкова /18. VI. 1981-21. VII. 1981(159)/, Георги Йорданов /2. II. 1982-
24III. 1986/
КДНК(160) — Георги Георгиев /24. III. 1986-19. VI. 1986/
МЛП(161) — Румен Сербезов /18. VI. 1981^4.1. 1984/
МВТУ(162) — Георги Караманев /18. VI. 198 W. I. 1984/
МММР(163) — Стамен Стаменов /18. VI. 1981-26. VIII. 1981(164)/, Тодор Божинов /2. II.
1982^4.1. 1984/
МЕн.(165) — Никола Тодориев /18. VI. 1981^4.1. 1984, 18. V. 1985-24. III. 1986/
МЕСР(166) — Тодор Божинов /4.1. 1984-18. V. 1985/
БНБ(167) — Веселии Никифоров /18. VI. 1981-4.1. 1984/
КОПС(168) — Георги Павлов /18. VI. 1981^4.1. 1984/
НАПС(169) — Александър Петков /18. VI. 1981-24. III. 1986/
МПТПС(170) — Георги Караманев /4.1. 1984-28.1. 1986/
МВнТ(171) — Христо Христов /18. VI. 1981-28.1. 1986/
МСн.(172) — Тодор Божинов /18. V. 1985-28.1. 1986/
МТърг.(173) — Христо Христов /28.1. 1986-19. VI. 1986/
МХПром. — Георги Панков /18. VI. 1981-24. III. 1986/
МСъоб.(174) — Пандо Ванчев /18. VI. 1981-24. III. 1986/
МГГП(175) — Янко Марков /18. VI. 1981-24. III. 1986/
ММЕ(176) — Тончо Чакъров /18. VI. 1981^1.1. 1984/, Огнян Дойнов /4.1. 1984-24. III. 1986/
ММет. Тончо Чакъров /18. V. 1985-24. III. 1986/
МСАрх. — Иван Сакарев /18. VI. 1981^4.1. 1984/
МССУ(177) — Григор Стоичков /4.1. 1984-28.1. 1986/
МЗГ(178) — Алекси Иванов /24. III. 1986-19. VI. 1986/
ДКНТП(179) — Начо Папазов /18. VI. 1981^4. I. 1984/, Никола Тодориев /4. I. 1984-18. V.
1985/, Стоян Марков /18. V. 1985-28.1. 1986/
ДКИТ(180) — Стоян Марков /28.1. 1986-19. VI. 1986/
Министри — Димитър Жулев, Тончо Чакъров /4.1. 1984 18. V. 1985/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
349/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
73.	Правителство с министър-председател Георги Атанасов
/19. VI. 986-/
Първи зам.-председатели — Андрей Луканов, Стоян Марков
Зам.-председател и председател на Стопанския съвет — Огнян Дойнов
Зам.-председател и председател на Социалния съвет — Георги Караманев
Зам.-председател и председател на Съвета за духовно развитие — Георги Иорданов
Зам.-председател и председател на Съвета за селско и горско стопанство(181) — Алекси
Иванов /25. XII. 1986—/
Зам.-председатели — Григор Стоичков, Иван Илиев, Кирил Зарев
ДКИТ— Стоян Марков
ДПК— Иван Илиев
МВнР — Петър Младенов
МВР — Димитър Стоянов
МНО — Добри Джуров
МФ — Белчо Белчев
МНП— Илчо Димитров
МП— Светла Даскалова
МЗГ(182) — Алекси Иванов /19. VI. 1986 25. XII. 1986/
МНЗ — Радой Попиванов
МТърг. — Христо Христов
МТ— Васил Цанов
КДНК — Георги Георгиев
Министър — Георги Панков
Азбучен хронологичен списък на институциите и техните
руководители, членове на правителството
Българска народна банка
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
350/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
1.	Веселии Никифоров /3. VII. 1975-17. VI. 1976, 17. VI. 1976-18. VI. 1981, 18. VI. 1981^1.1.
1984/
Военно министерство
1.	Пьотр Паренсов /5. VII. 1879-24. XI. 1879, 24. XI. 1879-22. III. 1880/
2.	Тимлер /вр. упр./ 22. III. 1880 24. III. 1880, 24. III. 1880 4. IV. 1880/
3.	Казимир Ернрот /4. IV. 1880 28. XI. 1880, 28. XI. 1880 27. IV. 1881, 27. IV. 1881 1. VII.
1881/
4.	Владимир Крилов /1. VII. 1881 15. IV. 1882/
5.	Лесовой /упр./ 15. IV. 1882 21. VI. 1882/
6.	Александър Каулбарс /21. VI. 1882-23. VI. 1882, 23. VI. 1882-7. IX. 1883/
7.	Редигер /упр./ 7. IX. 1883-14. X. 1883/
8.	Котелников /упр./ 14. X. 1883-29.1. 1884/
9.	Михаил Кантакузин /29.1. 1884-29. VI. 1884, 29. VI. 1884-23.1. 1885/
10.	Ваймарн /упр./ 23.1. 1885-10. IV. 1885/
11.	Михаил Кантакузин/10. IV. 1885-10. IX. 1885/
12.	Константин Никифоров /10. IX. 1885-9. VIII. 1886, 9. VIII. 1886-12. VIII. 1886/
13.	Олимпи Панов /12. VIII. 1886-16. VIII. 1886/
14.	Данаил Николаев /16. VIII. 1886-28. VI. 1887/
15.	Рано Петров /28. VI. 1887-20. VIII. 1887/
16.	Сава Муткуров /20. VIII. 1887 4. II. 1891/
17.	Михаил Савов /4. II. 1891-15. IV. 1894/
18.	Рачо Петров /15. IV. 1894-19. V. 1994, 19. V. 1894-9. XII. 1894, 9. XII. 1894-17. XI. 1896/
19.	Никола Иванов /упр./ 17. XI. 1896-29. XI. 1896, 29. XI. 1896-18.1. 1899/
20.	Стефан Паприков /18.1. 1899-1. X. 1899, 1. X. 1899-27. XI. 1900, 27. XI. 1900-12.1. 1901,
12.1.	1901-20. II. 1901, 20. II. 1901-22. XII. 1901, 22. XII. 1901-18. III. 1903/
21.	Михаил Савов /18. III. 1903-6. V. 1903, 6. V. 1903-23. X. 1906, 23. X. 1906-26. II. 1907, 27.
II.	1907-3. III. 1907, 3. III. 1907-22. V. 1907/
22.	Данаил Николаев /22. V. 1907-16.1. 1908, 16.1. 1908-5. IX. 1910, 5. IX. 1910-16. III. 1911/
23.	Никола Никифоров/16. III. 1911-31. XII. 1911/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
351/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Върховен стопански съвет
1. Добри Терпешев /31. III. 1946-28. XI. 1946, 28. XI. 1946-11. XII. 1947/
Главно управление на държавното снабдяване
1. Борис Тасков /13. XI. 1950-4. II. 1952/
2. Никола Траянов /4. II. 1952-16.1. 1954/
Държавен комитет за изследвания и технологии
1.	Стоян Марков /28.1. 1986-19. VI. 1986, 19. VI. 1986-/
Държавен комитет за наука и технически прогрес
1.	Начо Папазов /27. IX. 1962-27. XI. 1962/
2.	Иван Попов /27. XI. 1962-12. III. 1966, 12. III. 1966-9. VII. 1971/
* * *
3.	Начо Папазов /15. XI. 1977 18. VI. 1981, 18. VI. 1981 4.1. 1984/
4.	Никола Тодориев /4.1. 1984—18. V. 1985/
5.	Стоян Марков /18. V. 1985 28.1. 1986/
Държавен комитет за наука технически прогрес и висше
образование
1.	Начо Папазов /9. VII. 1971-17. XII. 1971/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
352/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Държавен комитет за строителство и архитектура
1.	Антон Югов /11. VII. 1955-18. IV. 1956/
2.	Райко Дамянов /18. IV 1956-15.1. 1958/
* * *
3.	Димитър Котев /17. III. 1962-27. XI. 1962/
* * *
4.	Георги Бранков /25. V. 1963-12. III. 1966/
Държавен комитет по планиране
1.	Апостол Пашев /27. XI. 1962 12. III. 1966, 12. III. 1966 27. XII. 1968/
2.	Тано Цолов /27. XII. 1968-9. VII. 1971/
3.	Сава Дълбоков /9. VII. 1971-19.1. 1973/
4.	Иван Илиев /19.1. 1973-15. IV. 1975/
5.	Кирил Зарев /15. IV 1975-17. VI. 1976, 17. VI. 1981-18. VI. 1981, 18. VI. 1981-19. VII. 1982/
6.	Станиш Бонев /19. VII. 1982-18. X. 1985/
7.	Иван Илиев /18. X. 1985-24.1. 1986/
Държавна планова комисия
1.	Добри Терпешев /11. XII. 1947-6. VIII. 1949/
2.	Кирил Лазаров /6. VIII. 1949-5. XII. 1949/
3.	Карло Луканов /5. XII. 1949-20.1. 1950, 20.1. 1950-3. II. 1950, 3. II. 1950-28. II. 1952/
4.	Евгени Матеев /28. II. 1952-26. XII. 1952/
5.	Георги Чанков /26. XII. 1952-16.1. 1954, 16.1. 1954-30. XII. 1956/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
353/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
6.	Руси Христозов /30. XII. 1956-15.1. 1958, 15.1. 1958-25. XII. 1959/
7.	Станко Тодоров /25. XII. 1959-17. III. 1962, 17. III. 1962-27. IX. 1962/
8.	Живко Живков /27. IX. 1962-20. XI. 1962/
* * *
9.	Иван Илиев /24.1. 1986-19. VI. 1986, 19. VI. 1986-/
Комисия за държавен контрол
1.	Георги Чанков /И. XII. 1947-9. II. 1949/
2.	Димо Дичев /9. II. 1949-20.1. 1950, 20.1. 1950-3. II. 1950, 3. II. 1950-16.1. 1954, 16.1. 1954-
1.II. 1957/
* * *
3.	Нинко Стефанов /16. III. 1959-17. III. 1962, 17. III. 1962-27. XI. 1962/
Комитет за архитектура и строителство
1. Марин Грашнов /26. XII. 1959 1. VI. 1961/
2. Димитър Котев /1. VI. 1961-17. III. 1962/
Комитет за държавен контрол
1. Нинко Стефанов /12. III. 1966-9. VII. 1971/
* * *
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
354/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
2. Кръстю Тричков /17. VI. 1976-18. VI. 1981/
Комитет за държавен и народен контрол
1. Георги Георгиев /24. III. 1986-19. VI. 1986, 19. VI. 1986-/
Комитет за държавна сигурност
1. Ангел Солаков /12. III. 1966-27. XII. 1968/
Комитет за изкуство и култура
1. Павел Матев /13. VI. 1967-9. VII. 1971, 9. VII. 1971-3. VII. 1975/
2. Людмила Живкова/3. VII. 1975-17. VI. 1976, 17. VI. 1976-22. XII. 1977/
Комитет за култура
1. Людмила Живкова/22. XII. 1977-18. VI. 1981, 18. VI. 1981-21. VII. 1981/
2. Георги Йорданов /2. II. 1982-24. III. 1986/
Комитет за култура и изкуство
1. Петър Вутов /25. V. 1963-12. III. 1966/
2. Павел Матев /12. III. 1966-13. VI. 1967/
Комитет за младежта и спорта
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
355/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
1.	Иван Панев /8. II. 1968-9. VII. 1971/
Комитет за наука изкуство и култура
1.	Вълко Червенков /11. XII. 1947-6. VIII. 1949/
2.	Карло Луканов /6. VIII. 1949-5. XII. 1949/
3.	Сава Гановски /5. XII. 1949 20.1. 1950, 20.1. 1950 3. II. 1950, 3. II. 1950 4. II. 1952/
4.	Румен Аврамов (Леви) /4. II. 1952 16.1. 1954,16.1. 1954 6. II. 1954/
Комитет за наука технически прогрес и висше образование
1. Начо Папазов /17. XII. 1971-17. VI. 1976, 17. VI. 1976-15. XI. 1977/
Комитет за опазване на природната среда
1. Георги Павлов /18. VI. 1981-4.1. 1984/
Комитет за отдих и туризъм
1. Иван Врачев /7. IV. 1973-17. VI. 1976/
Комитет за партиен и държавен контрол
1. Борис Велчев /27. XI. 1962-22. VII. 1965/
2. Нинко Стефанов /22. VII. 1965-12. III. 1966/
Комитет за стопанска координация
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
356/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
1. Живко Живков /27. XII. 1968-9. VII. 1971/
Комитет по горите и горската промишленост
1. Мако Даков /12. III. 1966-9. VII. 1971/
Комитет по енергетиката и горивата
1. Константин Попов /12. III. 1966-30. VI. 1966/
Комитет по лека промишленост
1. Дора Белчева/12. III. 1966-30. VI. 1966/
Комитет по машиностроене
1. Марий Иванов /27. IX. 1962-27. XI. 1962,... 12. III. 1966—30. VI. 1966/
Комитет по промишлеността
1. Атанас Димитров /25. XII. 1959-17. III. 1962, 17. III. 1962-27. XI. 1962/
Комитет по промишлеността и техническия прогрес
1. Тано Цолов /16. III. 1959-25. XII. 1959/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
357/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Комитет по строителство
1. Стоян Гюров /25. XII. 1959-1. VI. 1961/
2. Марин Грашнов /1. VI. 1961-17. III. 1962/
Комитет по строителство и архитектура
1. Кимон Георгиев /16. III. 1959-25. XII. 1959/
Комитет по технический прогрес
1. Стоян Караджов /25. XII. 1959-17. III. 1962, 17. III. 1962-27. IX. 1962/
Комитет по труда и работната заплата
1. Мишо Мишев /12. III. 1966-27. XII. 1968/
Комитет по труда и цените
1. Стоян Тончев /16. III. 1959-17. III. 1962, 17. III. 1962-27. XI. 1962/
Комитет по химия и металургия
1. Георги Павлов /27. XI. 1962-12. III. 1966, 12. III. 1966-30. VI. 1966/
Комитет по хранителна промишленост
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
358/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
1. Атанас Димитров /12. III. 1966-30. VI. 1966/
Министерство на архитектурата и благоустройството
* * *
1. Владимир Виденов /12. III. 1966-27. XII. 1968/
2. Георги Стоилов /9. VII. 1971-24. VII. 1973/
Министерство на войната
1.	Никифор Никифоров /1.1. 1912 1. VI. 1913/
2.	Стилиян Ковалев /1. VI. 1913 28. VI. 1913/
3.	Георги Вазов /28. VI. 1913 4. VII. 1913, 4. VII. 1913-22. VIII. 1913/
4.	Климент Бояджиев /22. VIII. 1913-23. XII. 1913, 23. XII. 1913-1. IX. 1914/
5.	Иван Фичев /1. IX. 1914-6. VIII. 1915/
6.	Никола Жеков /6. VIII. 1915-21. IX. 1915/
7.	Калин Найденов /21. IX. 1915-21. VI. 1918/
8.	Сава Савов /21. VI. 1918-17. X. 1918, 17. X. 1918-28. XI. 1918/
9.	Андрей Ляпчев /28. XI. 1918-7. V. 1919/
10.	Михаил Маджаров /8. V. 1919 6. X. 1919/
11.	Александър Стамболийски /упр./ 7. X. 1919-22. V. 1920, 22. V. 1920-24. VI. 1921/
12.	Александър Димитров /24. VI. 1921 22. X. 1921/
13.	Александър Стамболийски /упр./ 24. X. 1921-9. XI. 1921/
14.	Константин Томов /9. XI. 1921-9. II. 1923/
15.	Александър Стамболийски/упр./ 9. II. 1923-12. III. 1923/
16.	Константин Муравиев /12. III. 1923 9. VI. 1923/
17.	Александър Цанков /9. VI. 1923 10. VI. 1923/
18.	Иван Вълков /10. VI. 923 22. IX. 1923, 22. IX. 1923 4. I. 1926, 4. I. 1926 12. IX. 1928, 12.
IX. 1928-11.1. 1929/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
359/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
19.	Никола Бакърджиев/И. I. 1929-15. V. 1930, 15. V. 1930-31.1. 1931/
20.	Александър Кисьов /31. I. 1931-29. VI. 1931, 29. VI. 1931-12. X. 1931, 12. X. 1931-7. IX.
1932, 7. IX. 1932-31. XII. 1932, 31. XII. 1932-9. V. 1934/
21.	Анастас Ватев /9. V. 1934-19. V. 1934/
22.	Кимон Георгиев /упр./ 19. V. 1934/
23.	Пенно Златев /19. V. 1934-22.1. 1935, 22.1. 1935-21. IV. 1935/
24.	Стефан Цанев /21. IV. 1935-23. XI. 1935/
25.	Христо Луков /23. XL 1935 4. VII. 1936, 4. VII. 1936-24.1. 1938/
26.	Теодоси Даскалов /24. I. 1938-14. XI. 1938, 14. XI. 1938-24. X. 1939, 24. X. 1939-16. II.
1940,16. II. 1940-11. IV. 1942/
27.	Никола Михов /11. IV. 1942-9. IX. 1943/
28.	Руси Русев /14. IX. 1943-1. VI. 1944, 1. VI. 1944-2. IX. 1944/
29.	Иван Маринов /2. IX. 1944—9. IX. 1944/
30.	Дамян Велчев /9. IX. 1944-31. III. 1946, 31. III. 1946-25. IX. 1946/
31.	Кимон Георгиев /упр./ 25. IX. 1946-23. XI. 1946/
32.	Георги Дамянов /23. XI. 1946-11. XII. 1947/
Министерство на външната търговия
1.	Димитър Ганев /30. XI. 1948-20.1. 1950, 20.1. 1950-3. II. 1950, 3. II. 1950-3. IX. 1952/
2.	Живко Живков /3. IX. 1952-16.1. 1954, 16.1. 1954-1. II. 1957/
3.	Георги Кумбилиев /25. XII. 1959-17. III. 1962/
4.	Лъчезар Аврамов /17. III. 1962-27. XI. 1962/
5.	Иван Будинов /27. XI. 1962-12. III. 1966, 12. III. 1966-27. XII. 1968/
6.	Лъчезар Аврамов /27. XII. 1968-28. IV. 1971/
7.	Иван Недев /28. IV. 1971-9. VII. 1971/
8.	Янко Марков /9. VII. 1971-17. VI. 1976/
9.	Иван Недев /17. VI. 1976 4. II. 1977/
10.	Христо Христов /14. II. 1977-18. VI. 1981, 18. VI. 1981-28.1. 1986/
Министерство на външните работи
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
360/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
1.	Васил Коларов /11. XII. 1947-6. VIII. 1949/
2.	Владимир Поптомов /6. VIII. 1949-20.1. 1950, 20.1. 1950-3. II. 1950, 3. II. 1950-28. V. 1950/
3.	Минчо Нейчев /28. V. 1950-16.1. 1954, 16.1. 1954-11. VIII. 1956/
4.	Карло Луканов /20. VIII. 1956-15.1. 1958, 15.1. 1958-17. III. 1962, 17. III. 1962-27. XI. 1962/
5.	Иван Башев /27. XI. 1962-12. III. 1966,12. III. 1966-9. VII. 1971, 9. VII. 1971-13. XII. 1971/
6.	Петър Младенов /17. XII. 1971-17. VI. 1976, 17. VI. 1976-18. VI. 1981, 18. VI. 1981-19. VI.
1986,19. VI. 1986—/
Министерство на външните работи и изповеданията
1.	Марко Балабанов /5. VII. 1879-24. XI. 1879/
2.	Григор Начович /24. XI. 1879-24. III. 1880/
3.	Драган Цанков /24. III. 1880-28. XI. 1880/
4.	Никола Стойчев /28. XI. 1880-27. IV. 1881, 27. IV. 1881-1. VII. 1881/
5.	Константин Стоилов /упр./ 1. VII. 1881-30. VII. 1881/
6.	Георги Вълкович /30. VII. 1881-23. VI. 1882, 23. VI. 1882-14.1. 1883/
7.	Константин Стоилов /14.1. 1883-3. III. 1883/
8.	Киряк Цанков /упр./ 3. III. 1883-7. IX. 1883/
9.	Марко Балабанов /7. IX. 1883-29. VI. 1884/
10.	Илия Цанов /29. VI. 1884-9. VIII. 1886/
И. Христо Стоянов /9. VIII. 1886-12. VIII. 1886/
12.	Константин Стоилов /12. VIII. 1886-16. VIII. 1886/
13.	Григор Начович /16. VIII. 1886-28. VI. 1887, 28. VI. 1887-20. VIII. 1887/
14.	Георги Странски /20. VIII. 1887-4. VI. 1890/
15.	Стефан Стамболов /упр./ 4. VI. 1890-2. XI. 1890/
16.	Димитър Греков /2. XI. 1890-19. VI894/
17.	Григор Начович /19. V. 1894-9. XII. 1894, 9. XII. 1894-10. II. 1896/
18.	Константин Стоилов /упр./ 10. II. 1896-1. XI. 1896, 1. XI. 1896-18.1. 1899/
19.	Димитър Греков /18.1. 1899-1. X. 1899/
20.	Тодор Иванчов /1. X. 1899-27. XI. 1900/
21.	Димитър Тончев /27. XI. 1900-12.1. 1901/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
361/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
22.	Рачо Петров /упр./ 12.1. 1901-20. II. 1901/
23.	Стоян Данев /20. II. 1901-21. XII. 1901, 21. XII. 1901-6. V. 1903/
24.	Рачо Петров /6. V. 1903-23. X. 1906/
25.	Димитър Станчов /23. X. 1906-26. II. 1907, 27. II. 1907-3. III. 1907, 3. III. 1907-16.1. 1908/
26.	Стефан Паприков /16.1. 1908-5. IX. 1910/
27.	Александър Малинов /5. IX. 1910-16. III. 1911/
28.	Иван Гешов /16. III. 1911-1. VI. 1913/
29.	Стоян Данев /1. VI. 1913^1. VII. 1913/
30.	Никола Генадиев /4. VII. 1913-17. XII. 1913/
31.	Васил Радославов /упр./ 17. XII. 1913-23. XII. 1913, /упр./ 23. XII. 1913-21. IX. 1915, 21.
IX. 1915-21. VI. 1918/
32.	Александър Малинов /упр./ 21. VI. 1918-17. X. 1918/
33	Теодор Теодоров /17. X. 1918-28. XI. 1918, 28. XI. 1918-7. V. 1919, 8. V. 1919-6. X. 1919/
34.	Михаил Маджаров /7. X. 1919-16. IV 1920/
35.	Александър Стамболийски/упр./ 16. IV. 1920-24. VI. 1921, 24. VI. 1921-9. VI. 1923/
36.	Александър Цанков /упр./ 9. VI. 1923-10. VI. 1923/
37.	Христо Калфов /10. VI. 1923-22. IX. 1923, 22. IX. 1923^1.1. 1926/
38.	Атанас Буров /4.1. 1926-12. IX. 1928, 12. IX. 1928-15. V. 1930, 15. V. 1930-29. VI. 1931/
39.	Александър Малинов /29. VI. 1931-12. X. 1931/
40.	Никола Мушанов /12. X. 1931-7. IX. 1932, 7. IX. 1932-31. XII. 1932, 31. XII. 1932-19. V.
1934/
41.	Кимон Георгиев /19. V. 1934-23. V. 1934/
42.	Коста Баталов /23. V. 1934-22.1. 1935, 22.1. 1935-21. IV. 1935/
43.	Георги Кьосеиванов /21. IV. 1935-23. XI. 1935, 23. XI. 1935 4. VII. 1936, 4. VII. 1936-14.
XI. 1938,14. XI. 1938-23. X. 1939,23. X. 1939-16. II. 1940/
44.	Иван Попов /16. II. 1940-11. IV. 1942/
45.	Богдан Филов /11. IV. 1942-9IX. 1943/
46.	Сава Киров /14. IX. 1943-14. X. 1943/
47.	Димитър Шишманов /14. X. 1943-1. VI. 1944/
48.	Иван Багрянов /1. VI. 1944-12. VI. 1944/
49.	Първан Драганов /12. VI. 1944-2. IX. 1944/
50.	Константин Муравиев /2. IX. 1944 9. IX. 1944/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
362/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
51.	Петко Стайнов /9. IX. 1944-31. III. 1946/
52.	Георги Кулишев /31. III. 1946-23. XI. 1946/
53.	Кимон Георгиев /23. XI. 1946-11. XII. 1947/
Министерство на вътрешната търговия
1.	Кръстю Добрев /3. XI. 1948 20.1. 1950/
2.	Пело Пеловски /20.1. 1950 31.1. 1950, 3. II. 1950 16.1. 1954, 16.1. 1954-1. II. 1957/
3.	Руси Христозов /25. XII. 1959-17. III. 1962/
4.	Пеко Таков /17. III. 1962-27. XI. 1962, 27. XI. 1966-12. III. 1966, 12. III. 1966-9. VII. 1971/
Министерство на вътрешната търговия и услугите
1.	Георги Караманев /9. VII. 1971 17. VI. 1976, 17. VI. 1976 18. VI. 1981, 18. VI. 1981 4. I.
1984/
Министерство на вътрешните работи
1.	Тодор Бурмов /5. VII. 1879-24. XI. 1879/
2.	Димитър Греков /вр. упр./ 24. XI. 1879-29. XI. 1879/
3.	Владимир Рогге /вр. упр./ 29. XI. 1879-19.1. 1880/
4.	Тодор Икономов /19.1. 1880-24. III. 1880/
5.	Георги Тишев /24. III. 1880-28. XI. 1880/
6.	Драган Цанков /28. XI. 1880-17. XII. 1880/
7.	Петко Славейков /17. XII. 1880-27. IV. 1881/
8.	Казимир Ернрот /вр. упр./ 27. IV. 1881-1. VII. 1881/
9.	Арнолд Ремлинген/упр./ 1. VII. 1881-31. XII. 1881/
10.	Григор Начович /31. XII. 1881-23. VI. 1882/
И. Леонид Соболев /23. VI. 1882-4. IV. 1883/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
363/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
12.	Нестор Марков /упр./ 4. IV. 1883-7. IX. 1883/
13.	Драган Цанков /7. IX. 1883-29. VI. 1884/
14.	Петко Славейков /29. VI. 1884-31.1. 1885/
15.	Никола Сукнаров /31.1. 1885-21. III. 1885/
16.	Петко Каравелов /упр./ 21. III. 1885-9. VIII. 1886/
17.	Драган Цанков /9. VIII. 1886-12. VIII. 1886/
18.	Васил Радославов /12. VIII. 1886-16. VIII. 1886, 16. VIII. 1886-28. VI. 1887/
19.	Георги Странски /28. VI. 1887-20. VIII. 1887/
20.	Стефан Стамболов /20. VIII. 1887-19. V. 1894/
21.	Константин Стоилов /19. V. 1894-9. XII. 1894, 9. XII. 1894—1. XI. 1896/
22.	Найден Бенев /1. XI. 1896-18.1. 1899/
23.	Васил Радославов /18.1. 1899-1. X. 1899, 1. X. 1899-27. XI. 1900/
24.	Рано Петров /27. XI. 1900-12.1. 1901, 12.1. 1901-10. II. 1901/
25.	Михаил Сарафов /10. II. 1901-21. XII. 1901, 21. XII. 1901-9. III. 1902/
26.	Александър Люцканов /9. III. 1902-6. V. 1903/
27.	Димитър Петков /6. V. 1903-23. X. 1906, 23. X. 1906-26. II. 1907/
28.	Никола Генадиев /упр./ 27. II. 1907-3. III. 1907/
29.	Петър Гудев /3. III. 1907-16.1. 1908/
30.	Михаил Такев /16.1. 1908-5. IX. 1910/
31.	Никола Мушанов /5. IX. 1910-16. III. 1911/
32.	Александър Люцканов /16. III. 1911-1.1. 1912/
* * *
33.	Антон Югов /9. IX. 1944-31. III. 1946, 31. III. 1946-23. XI. 1946, 23. XI. 1946-11. XII. 1947,
11.	XII. 1947-6. VIII. 1949/
34.	Руси Христозов /6. VIII. 1949-20.1. 1950, 20.1. 1950-3. II. 1950, 3. II. 1950-6.1. 1951/
35.	Георги Цанков /6.1. 1951-16.1. 1954, 16.1. 1954-15.1. 1958, 15.1. 1958-17. III. 1962/
36.	Дико Диков /17. III. 1962-27. XI. 1962, 27. XI. 1962-12. III. 1966, 12. III. 1966-27. XII. 1968/
* * *
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
364/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
37.	Ангел Солаков /5. IV. 1969-9. VII. 1971/
38.	Ангел Цанев /9. VII. 1971-7. IV. 1973/
39.	Димитър Стоянов /7. IV. 1973-17. VI. 1976, 17. VI. 1976-18. VI. 1981, 18. VI. 1981-19. VI.
1986,19.	VI. 1986—/
Министерство на вътрешните работи и държавната
сигурност
1.	Ангел Солаков /17. XII. 1968-5. IV. 1969/
Министерство на вътрешните работи и народното здраве
1.	Александър Люцканов /1.1. 1912-1. VI. 1913/
2.	Михаил Маджаров /1. VI. 1913-4. VII. 1913/
3.	Васил Радославов /4. VII. 1913-23. XII. 1913, 23. XII. 1913-21. IX. 1915/
4.	Христо Попов /21. IX. 1915-7. IX. 1916/
5.	Васил Радославов /7. IX. 1916-21. VI. 1918/
6.	Михаил Такев /21. VI. 1918-17. X. 1918, 17. X. 1918-28. XI. 1918/
7.	Никола Мушанов /28. XI. 1918-7. V. 1919/
8.	Кръстю Пастухов /8. V. 1919-6. X. 1919/
9.	Александър Димитров /7. X. 1919-24. VI. 1921/
10.	Константин Томов /24. VI. 1921-9. XI. 1921/
11.	Александър Радолов /9. XI. 1921-5.1. 1922/
12.	Райко Даскалов /5.1.1922-9. II. 1923/
13.	Александър Оббов /9. II. 1923-12. III. 1923/
14.	Христо Стоянов /12. III. 1923-9. VI. 1923/
15.	Иван Русев /9. VI. 1923-22. XI. 1923, 22. XL 1923^4.1. 1926/
16.	Андрей Ляпчев /4.1. 1926-12. IX. 1928, 12. IX. 1928-15. V. 1930, 15. V. 1930-29. VI. 1931/
17.	Никола Мушанов /29. VI. 1931-12. X. 1931/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
365/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
18.	Александър Гиргинов 12. X. 1931-7. IX. 1932, 7. IX. 1932-31. XII. 1932, 31. XII. 1932-19.
V. 1934/
19.	Петър Мидилев /19. V. 1934-22.1. 1935/
20.	Крум Колев /22.1. 1935-21. IV. 1935/
21.	Рашко Атанасов /21. IV. 1935-23. XI. 1935/
22.	Георги Спасов /23. XI. 1935^1. VII. 1936/
23.	Иван Красновски /4. VII. 1936-24.1. 1938/
24.	Николай Николаев /24.1. 1938-14. XI. 1938/
25.	Никола Недев /14. XI. 1938-24. X. 1939, 24. X. 1939-16. II. 1940/
26.	Петър Габровски /16. II. 1940-11. IV. 1942, 12. IV. 1942-14. IX. 1943/
27.	Дочо Христов /14. IX. 1943-1. VI. 1944/
28.	Александър Станишев /1. VI. 1944-2. IX. 1944/
29.	Вергил Димов /2. IX. 1944—9. IX. 1944/
Министерство на горите
1. Георги Попов /3.1. 1949-20. VII. 1949, 20. VII. 1949-20.1. 1950, 20.1. 1950-3. II. 1950, 3. II.
1950-21. IX. 1951/
Министерство на горите и горската промишленост
1. Янко Марков /17. VI. 1976-18. VI. 1981, 18. VI. 1981-24. III. 1986/
Министерство на горите и опазване на природната среда
1. Стамен Стаменов /9. VII. 1971-17. VI. 1976/
Министерство на доставките
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
366/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
1. Руси Христозов /И. XII. 1953-16.1. 1954, 16.1. 1954-30. XII. 1956/
Министерство на доставките и хранителната промишленост
1. Руси Христозов /6.1. 1951-11. XII. 1953/
Министерство на електрификацията
1. Кимон Георгиев /9. II. 1951-16.1. 1954,16.1. 1954-1. II. 1957/
Министерство на електрификацията водите и природните
богатства
1. Трайчо Костов /31. III. 1946-23. XI. 1946/
2. Манол Секеларов /23. XI. 1946-11. XII. 1947/
Министерство на електрификацията и водното стопанство
1. Кимон Георгиев /1. II. 1957 16.1. 1958/
Министерство на електрификацията и мелиорацията
1. Кимон Георгиев /11. XII. 1947-20.1. 1950, 20.1. 1950-3. II. 1950, 3. II. 1950-9. II. 1951/
Министерство на електрониката и електротехниката
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
367/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
1. Йордан Младенов /13. VII. 1973-17. VI. 1976, 17. VI. 1976-28. IV. 1978/
2. Васил Хубчев /28. IV. 1978-18. VI. 1981/
Министерство на енергетиката
1. Петър Данаилов /23. X. 1973-17. VI. 1976/
2. Никола Тодориев /17. VI. 1976 18. VI. 1981,... 18. VI. 1985 24. III. 1986/
Министерство на енергетиката и горивата
1.	Константин Попов /30. VI. 1966-9. VII. 1971/
Министерство на енергийно-суровинните ресурси
1.	Тодор Божинов /4.1. 1984-18. V. 1985/
Министерство на железниците пощите и телеграфите
1.	Антон Франтя/1.1. 1912-1. VI. 1913/
2.	Димитър Христов /1. VI. 1913-4. VII. 1913/
3.	Богдан Морфов /4. VII. 1913-23. IX. 1913/
4.	Никола Апостолов /23. IX. 1913-23. XII. 1913, 23. XII. 1913-14. III. 1917/
5.	Величко Кознички/14. III. 1917-21. VI. 1918/
6.	Владимир Моллов /21. VI. 1918-17. X. 1918/
7.	Никола Мушанов /17. X. 1918-28. XI. 1918/
8.	Цанко Бакалов /28. XI. 1918-7. V. 1919, 8. V. 1919-6. X. 1919/
9.	Марко Турлаков /7. X. 1919-22. V. 1920/
10.	Недялко Атанасов /22. V. 1920-24. VI. 1921/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
368/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
11.	Александър Ботев /24. VI. 1921-9. IX. 1921/
12.	Александър Димитров /упр./ 9. IX. 1921-22. X. 1921/
13.	Александър Радолов /упр./ 22. X. 1921-9. XI. 1921/
14.	Христо Манолов /9. XI. 1921-9. II. 1923/
15.	Цанко Бакалов /упр./ 9. II. 1923-14. III. 1923/
16.	Недялко Атанасов /14. III. 1923-9. VI. 1923/
17.	Димо Казасов /9. VI. 1923-22. IX. 1923, 22. IX. 1923-20. II. 1924/
18.	Янаки Моллов /упр./ 20. II. 1924-3. XI. 1924/
19.	Рашко Маджаров /3. XI. 1924-4.1. 1926/
20.	Кимон Георгиев /4.1. 1926-3. III. 1928/
21.	Никола Найденов /упр./ 3. III. 1928-12. IX. 1928/
22.	Рашко Маджаров /12. IX. 1928-15. V. 1930/
23.	Петко Стайнов /15. V. 1930-29. VI. 1931/
24.	Стоян Костурков /29. VI. 1931-12. X. 1931, 12. X. 1931-7. IX. 1932, 7. IX. 1932-31. XII.
1932, 31. XII. 1932-5. V. 1934/
25.	Никола Мушанов /упр./ 5. V. 1934-19. V. 1934/
26.	Никола Захариев /упр./ 19. V. 1934/
27.	Тодор Кожухаров /21. IV. 1935-23. IX. 1935/
28.	Константин Стоянов /23. IX. 1935-4. VII. 1936/
29.	Тодор Кожухаров /4. VII. 1936-23. X. 1936/
30.	Михаил Йовов /23. X. 1936-14. XI. 1938/
31.	Владимир Аврамов /14. XI. 1938-24. X. 1939/
32.	Петър Габровски /24. X. 1939-16. II. 1940/
33.	Иван Горянов /16. II. 1940-12. IV. 1942/
34.	Васил Радославов /12. IV. 1942-14. IX. 1943/
35.	Христо Петров /14. IX. 1943-1. VI. 1944/
36.	Борис Колчев /1. VI. 1944-2. IX. 1944/
37.	Вергил Димов /вр. упр./ 2. IX. 1944-9. IX. 1944/
38.	Ангел Държански /9. IX. 1944-17. VIII. 1945/
39.	Стефан Тончев /17. VIII. 1945-31. III. 1946, 31. III. 1946-23. XI. 1946, 23. XI. 1946-11. XII.
1947/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
369/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Министерство на железопътните, автомобилните и водните
съобщения
1. Стефан Тончев /И. XII. 1947-6. X. 1949/
2. Георги Чанков /6. X. 1949-25. X. 1949/
Министерство на земеделието
1.	Георги Трайков /29. XII. 1948-20.1. 1950/
2.	Титко Черноколев /20.1. 1950-3. II. 1950, 3. II. 1950-22. VI. 1951/
3.	Никола Стоянов /22. VI. 1951-3. IX. 1952/
4.	Станко Тодоров /3. IX. 1952-16.1. 1954, 16.1. 1954-1. II. 1957/
* * *
5.	Иван Пръмов /17. III. 1962-27. XI. 1962/
* * *
6.	Никола Палагачев /12. III. 1966-27. XII. 1966/
Министерство на земеделието и горите
1.	Георги Трайков /11. XII. 1947-29. XII. 1948/
* * *
2.	Станко Тодоров /1. II. 1957 17. VII. 1957/
3.	Иван Пръмов /17. VII. 1957-15.1. 1958, 15.1. 1958-17. III. 1962/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
370/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
* * *
4.	Алекси Иванов /24. III. 1986-19. VI. 1986, 19. VI. 1986-25. XII. 1986/
Министерство на земеделието и държавните имоти
1.	Димитър Христов /1.1. 1912-1. VI. 1913/
2.	Александър Люцканов /1. VI. 1913-4. VII. 1913/
3.	Никола Генадиев /упр./ 4. VII. 1913-23. IX. 1913/
4.	Петър Динчев /23. IX. 1913-23. XII. 1913/
5.	Рашко Маджаров /21. VI. 1918-17. X. 1918/
6.	Андрей Ляпчев /упр./ 17. X. 1918-28. XI. 1918/
7.	Димитър Драгиев /упр./ 28. XI. 1918-7. V. 1919, /упр./ 8. V. 1919-6. X. 1919/
8.	Райко Даскалов /упр./ 7. X. 1919-21. V. 1920/
9.	Александър Оббов /21. V. 1920-9. VI. 1923/
10.	Янаки Моллов /9. VI. 1923-22. IX. 1923, 22. IX. 1923^1.1. 1926/
11.	Димитър Христов /4.1. 1926-12. IX. 1928, 12. IX. 1928-15. V. 1930/
12.	Григор Василев /15. V. 1930-14. V. 1931/
13.	Христо Статев /14. V. 1931-29. VI. 1931/
14.	Димитър Гичев /29. VI. 1931-12. X. 1931,12. X. 1931-7. IX. 1932, 7. IX. 1932-31. XII. 1932/
15.	Константин Муравиев /31. XII. 1932-19. V. 1934/
16.	Коста Бояджиев /упр./ 19. V. 1934/
* * *
17.	Димитър Атанасов /23. XI. 1935^1. VII. 1936/
18.	Ради Василев /4. VII. 1936-21. V. 1937/
19.	Банко Банков /21. V. 1937-14. XI. 1938/
20	Иван Багрянов /14. XI. 1938-24. X. 1939, 24. X. 1939-16. II. 1940/
21.	Богдан Филов /упр./ 16. II. 1940^4. II. 1941/
22.	Димитър Кушев /4. II. 1941-15. II. 1941/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
371/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
23.	Христо Петров /15. II. 1941-11. IV. 1942/
24.	Иван Бешков /11. IV. 1942-14. IX. 1943/
25.	Дончо Костов /14. IX. 1943-1. VI. 1944/
26.	Руси Русев /упр./ 1. VI. 1944-12. VI. 1944/
27.	Христо Попов /12. VI. 1944-2. IX. 1944/
28.	Асен Павлов /2. IX. 1944-9. IX. 1944/
29.	Александър Оббов /и. д./ 9. IX. 1944-17. VIII. 1945/
30.	Михаил Геновски /17. VIII. 1945-29. IX. 1945/
31.	Александър Оббов /29. IX. 1945-31. III. 1946/
32.	Георги Трайков /31. III. 1946-23. XI. 1946, 23. XI. 1946-11. XII. 1947/
Министерство на земеделието и хранителната
промишленост
1.	Вълкан Шопов /27. XII. 1966-9. VII. 1971, 9. VII. 1971-23. X. 1973/
2.	Ганчо Кръстев /23. X. 1973-17. VI. 1976, 17. VI. 1976-28. IV. 1978/
3.	Григор Стоичков /28. IV 1978-29. IV. 1979/
Министерство на индустрията и занаятите
1.	Христо Лилков /31. III. 1946-23. XI. 1946, 23. XI. 1946-11. XII. 1947/
2.	Петко Кунин /11. XII. 1947-6. VIII. 1949/
3.	Вълко Гочев /6. VIII. 1949-20.1. 1950/
4.	Антон Югов /20.1. 1950-31.1. 1950, 3. II. 1950-17. II. 1950/
Министерство на информацията и изкуствата
1.	Димо Казасов /11. IX. 1945-31. III. 1946, 31. III. 1946-23. XI. 1946, 23. XI. 1946-11. XII.
1947/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
372/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Министерство на информацията и съобщенията
1. Хараламби Трайков /9. VII. 1971-2. VI. 1973/
2. Георги Андреев /2. VI. 1973-17. VI. 1976/
Министерство на комуналното стопанство и
благоустройството
1. Петър Каменев /11. XII. 1947-20.1. 1950, 20.1. 1950-3. II. 1950, 3. II. 1950-15. VI. 1952/
2. Стоян Тончев /15. VI. 1952-16.1. 1954, 16.1. 1954-1. II. 1957/
Министерство на комуналното стопанство
благоустройството и пътищата
1.	Стоян Тончев /1. II. 1957-15.1. 1958, 15.1. 1958-16. III. 1959/
Министерство на културата
1.	Рубен Аврамов /Леви/ /6. II. 1954-1. II. 1957/
Министерство на леката промишленост
1.	Атанас Димитров /20. IX. 1951-11. XII. 1953/
* * *
2.	Станка Цекова/30. XII. 1956 15.1. 1958, 15.1. 1958 16. III. 1959/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
373/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
* * *
3.	Дора Белчева/30. VII. 1966-9. VII. 1971, 9. VII. 1971-18. II. 1972/
4.	Стоян Жулев /18. II. 1972-17. VI. 1976, 17. VI. 1976-7. V. 1980/
5.	Румен Сербезов /7. V. 1980-18. VI. 1981,18. VI. 1981^1.1. 1984/
Министерство на леката и хранителната промишленост
1.	Атанас Димитров /11. XII. 1953-16.1. 1954, 16.1. 1954-30. XII. 1956/
Министерство на машиностроенето
1.	Марий Иванов /30. VI. 1966 9. VII. 1971/
2.	Иван Попов /9. VII. 1971-13. VII. 1973/
* * *
3.	Тончо Чакъров /15. XI. 1977 18. VI. 1981/
* * *
4.	Огнян Дойнов /4.1. 1984-24. III. 1986/
Министерство на машиностроенето и електрониката
1.	Тончо Чакъров /18. VI. 1981-4.1. 1984/
Министерство на машиностроенето и металургията
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
374/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
1.	Тончо Чакъров /13. VI. 1973-17. VI. 1976/
2.	Никола Каляев /17. VI. 1976-20. VII. 1977/
3.	Тончо Чакъров /20. VII. 1977-15. XI. 1977/
Министерство на металургията
1.	Тончо Чакъров /18. V. 1985 24. III. 1986/
Министерство на металургията и минералните ресурси
1. Стамен Стаменов /15. XI. 1977-8. VI. 1981, 18. VI. 1981-26. VIII. 1981/
2. Тодор Божинов /2. II. 1982-4.1. 1984/
Министерство на минералните ресурси
1.	Стамен Стаменов /17. VI. 1976-15. XI. 1977/
Министерство на мините и подземните богатства
1.	Васил Павурджиев /11. XII. 1947-5.1. 1948/
2.	Кирил Клисурски /5.1. 1948-20.1. 1950/
3.	Антон Югов /вр. упр./ 20.1. 1950-3. II. 1950, /вр. упр./ 3. II. 1950-17. II. 1950/
Министерство на народната отбрана
1.	Георги Дамянов /11. XII. 1947-20.1. 1950, 20.1. 1950-3. II. 1950, 3. II. 1950-28. V. 1950/
2.	Петър Панчевски /28. V. 1950 16.1. 1954, 16.1. 1954 15.1. 1958, 15.1. 1958 9. VI. 1958/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
375/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
3.	Иван Михайлов /9. VI. 1958-17. III. 1962/
4.	Добри Джуров /17. III. 1962-27. XI. 1962, 27. XI. 1962-12. III. 1966, 12. III. 1966-9. VII.
1971, 9. VII. 1971-17. VI. 1976, 17. VI. 1976-18. VI. 1981, 18. VI. 1981-19. VI. 1986, 19. VI. 1986-/
Министерство на народната просвета
1.	Тодор Бурмов /вр. упр./ 5. VII. 1879 26. VII. 1879/
2.	Георги Атанасович /26. VII. 1879 24. XI. 1879/
3.	Митрополит Климент /24. XI. 1879 24. III. 1880/
4.	Иван Гюзелев /24. III. 1880-28. XI. 1880/
5.	Петко Славейков /28. XI. 1880-17. XII. 1880/
6.	Михаил Сарафов /17. XII. 1880-27. IV. 1881, 27. IV 1881-29. IV. 1881/
7.	Константин Иречек/29. IV. 1881-1. VII. 1881, 1. VII. 1881-23. VI. 1882/
8.	Георги Теохаров /23. VI. 1882-3. III. 1883/
9.	Димитър Агура /3. III. 1883-7. IX. 1883/
10.	Димитър Моллов /7. IX. 1883-29. VI. 1884/
11.	Райчо Каролев /29. VI. 1884-9. VIII. 1886/
12.	Константин Величков /9. VIII. 1886-12. VIII. 1886/
13.	Тодор Иванчов /12. VIII. 1886-16. VIII. 1886/
14.	Георги Живков /16. VIII. 1886-26. VIII. 1886/
15.	Тодор Иванчов /26. VIII. 1886-28. VI. 1887/
16.	Стоян Чомаков /28. VI. 1887-20. VIII. 1887/
17.	Георги Живков /20. VIII. 1887-19. XI. 1893/
18.	Стефан Стамболов /упр./ 19. XI. 1893-19. V. 1894/
19.	Васил Радославов /упр./ 19. V. 1894-17. IX. 1894, 17. IX. 1894-9. XII. 1894/
20.	Константин Величков /9. XII. 1894-26. VIII 1897/
21.	Иван Вазов /26. VIII. 1897-18.1. 1899/
22.	Тодор Иванчов /18.1. 1899-1. X. 1899/
23.	Димитър Вачов /1. X. 1899-27. XI. 1900/
24.	Иван Пеев /27. XI. 1900-12.1. 1901, 12.1. 1901-20. II. 1901/
25.	Иван Славейков /20. II. 1901-25. IV. 1901/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
376/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
26.	Петко Каравелов /упр./ 25. IV. 1901-21. XII. 1901/
27.	Васил Кънчев /21. XII. 1901-26.1. 1902/
28.	Стоян Данев /упр./ 26.1. 1902-9. III. 1902/
29.	Христо Тодоров /9. III. 1902-3. XI. 1902/
30.	Александър Радев /3. XI. 1902-6. V. 1903/
31.	Иван Шишманов /6. V. 1903-23. X. 1906, 23. X. 1906 4.1. 1907/
32.	Лазар Паяков /упр./ 4.1. 1907-26. II. 1907, 26. II. 1907-3. III. 1907/
33.	Никола Апостолов /3. III. 1907-16.1. 1908/
34.	Никола Мушанов /16.1. 1908-5. IX. 1910/
35.	Владимир Моллов /5. IX. 1910-16. III. 1911/
36.	Стефан Бобчев /16. III. 1911-1. X. 1912/
37.	Иван Пеев /1. X. 1912-1. VI. 1913, 1. VI. 1913^1. VII. 1913/
38.	Петър Пешев /упр./ 4. VII. 1913-23. IX. 1913, 23. IX. 1913-23. XII. 1913, 23. XII. 1913-21.
VI. 1918/
39.	Стоян Костурков /21. VI. 1918-17. X. 1918, 17. X. 1918-28. XI. 1918, 28. XI. 1918-7. V.
1919,7. V. 1919-6. X. 1919/
40.	Цанко Бакалов /7. X. 1919-21. V. 1920/
41.	Стоян Омарчевски/21. V. 1920-9. VI. 1923/
42.	Янаки Моллов /упр./ 9. VI. 1923-10. VI. 1923/
43.	Александър Цанков /10. VI. 1923-22. IX. 1923, 22. IX. 1923 4.1. 1926/
44.	Никола Найденов/4.1. 1926-12. IX. 1928, 12. IX. 1928-15. V 1930/
45.	Александър Цанков /15. V. 1930-29. VI. 1931/
46.	Константин Муравиев /29. VI. 1931-12. X. 1931, 12. X. 1931-7. IX. 1932, 7. IX. 1932-31.
XII. 1932/
47.	Димитър Гичев /упр./ 31. XII. 1932-18.1. 1933/
48.	Атанас Бояджиев /18.1. 1933-19. V. 1934/
49.	Янаки Моллов /19. V. 1934-22.1. 1935/
50.	Тодор Радев /22.1. 1935-21. IV. 1935, 21. IV. 1935-23. XI. 1935/
51.	Михаил Йовов /23. XI. 1935 4. VII. 1936/
52.	Димитър Мишайков /4. VII. 1936-23. X. 1936/
53.	Николай Николаев /23. X. 1936-24.1. 1938/
54.	Георги Манев /24.1. 1938 14. XI. 1938/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
377/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
55.	Богдан Филов /14. XI. 1938-24. X. 1939, 24. X. 1939-16. II. 1940,16. II. 1940-11. IV. 1942/
56.	Борис Йоцов /12. IV. 1942-14. IX. 1943, 14. IX. 1943-1. VI. 1944/
57.	Михаил Арнаудов /1. VI. 1944-2. IX. 1944/
58.	Борис Павлов /вр. упр./ 2. IX. 1944-9. IX. 1944/
59.	Станчо Чолаков /9. IX. 1944-29. IX. 1945/
60.	Стоян Костурков /29. IX. 1945-31. III. 1946, 31. III. 1946-23. XI. 1946/
61.	Минчо Нейчев /23. XI. 1946-11. XII. 1947/
62.	Кирил Драмалиев /11. XII. 1947-20.1. 1950, 20.1. 1950-3. II. 1950, 3. II. 1950^1. II. 1952/
63.	Демир Янев /4. II. 1952-16.1. 1954, 16.1. 1954— 1. IV. 1957/
* * *
64.	Ганчо Ганев /25. V. 1963-12. III. 1966, 12. III. 1966-27. XII. 1968/
65.	Стефан Василев /27. XII. 1968-9. VII. 1971, 9. VII. 1971-19.1. 1973/
66.	Ненчо Станев /19.1. 1973-17. VI. 1976, 17. VI. 1976-15. XI. 1977/
67.	Дража Вълчева /15. XI. 1977-28. XII. 1979/
68.	Александър Фол /28. XII. 1979-18. VI. 1981, 18. VI. 1981-24. III. 1986/
69.	Илчо Димитров /24. III. 1986-19. VI. 1986, 19. VI. 1986-/
Министерство на народното здраве
1.	Рачо Ангелов /9. IX. 1944—31. III. 1946, 31. III. 1946-23. XI. 1946, 23. XI. 1946-11. XII. 1947/
2.	Трайчо Доброславски /11. XII. 1947-20.1. 1950/
3.	Петър Коларов /20.1. 1950-31.1. 1950, 31.1. 1950-29. XII. 1950/
* * *
4.	Кирил Игнатов /27. XII. 1968-13. III. 1971/
5.	Ангел Тодоров /13. III. 1971-9. VII. 1971, 9. VII. 1971-17. VI. 1976, 17. VI. 1976-20. VII.
1977/
6.	Радой Поливанов /20. VII. 1977-18. VI. 1981, 18. VI. 1981-19. VI. 1986, 19. VI. 1986-/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
378/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Министерство на народното здраве и социалните грижи
1. Петър Коларов /29. XII. 1950-16.1. 1954, 16.1. 1954-15. 1. 1958, 15.1. 1958-17. III. 1962, 17.
III. 1962-27. XI. 1962/
2. Кирил Игнатов /27. XI. 1962-12. III. 1966, 12. III. 1966-27. XII. 1968/
Министерство на народното стопанство
1.	Коста Бояджиев /19. V. 1934 22.1. 1935/
2.	Янаки Моллов /22.1. 1935-21. IV. 1935/
3.	Стойчо Мошанов /21. IV. 1935-23. XI. 1935/
4.	Димитър Вълев /23. XI. 1935/
Министерство на обществените сгради, земеделието и
търговията
1.	Георги Вълкович /упр./ 23. VI. 1882-17. IX. 1882/
2.	Леонид Соболев /упр./ 17. IX. 1882^4.1. 1883/
3.	Григор Начович /упр./ 14.1. 1883-3. III. 1883/
4.	Михаил Хилков /упр./ 3. III. 1883-7. IX. 1883/
5.	Драган Цанков /упр./ 7. IX. 1883-20. IX. 1883/
6.	Тодор Икономов /20. IX. 1883-29. VI. 1884/
7.	Петко Каравелов /упр./ 29. VI. 1884 1.1. 1885/
Министерство на обществените сгради, пътищата и
благоустройството
1.	Иван Гешов /упр./ 1.1. 1912-14.1. 1912/
2.	Димитьр Яблански /14.1. 1912-1. VI. 1913, 1. VI. 1913^1. VII. 1913/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
379/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
3.	Петър Динчев /4. VII. 1913-23. IX. 1913/
4.	Добри Петков /23. IX. 1913-23. XII. 1913, 23. XII. 1913-21. VI. 1918/
5.	Никола Мушанов /21. VI. 1918-17. X. 1918/
6.	Цанко Бакалов /упр./ 17. X. 1918-28. XI. 1918, 28. XI. 1918-23.1. 1919/
7.	Александър Стамболийски /упр./ 23.1. 1919-7. V. 1919, 7. V. 1919-6. X. 1919, 7. X. 1919-21.
II. 1920/
8.	Недялко Атанасов /21. II. 1920-21. V. 1920/
9.	Цанко Бакалов /21. V. 1920-16. III. 1923/
10.	Кирил Павлов /16. III. 1923-9. VI. 1923/
11.	Янко Стоянчов /9. VI. 1923-22. IX. 1923, 22. IX. 1923^1.1. 1926/
12.	Славейко Василев /4.1. 1926-12. IX. 1928, 12. IX. 1928-15. V. 1930/
13.	Георги Данаилов /15. V. 1930-29. VI. 1931/
14.	Георги Йорданов /29. VI. 1931-12. X. 1931,12. X. 1931-7. IX. 1932/
15.	Вергил Димов П. IX. 1932-31. XII. 1932, 31. XII. 1932-19. V. 1934/
16.	Никола Захариев /19. V. 1934/
17.	Никола Йотов /21. IV. 1935-23. XI. 1935/
18.	Спас Ганев /23. XL 1935 4. VII. 1936, 4. VII. 1936-14. XI. 1938,14. XI. 1938-12. IV 1939/
19.	Владимир Аврамов /упр./12. IV. 1939-24. X. 1939/
20.	Димитър Василев /24. X. 1939-16. II. 1940, 16. II. 1940-11. IV. 1942, 11. IV. 1942-14. IX.
1943,14. IX. 1943-1. VI. 1944/
21.	Борис Колчев /упр./ 1. VI. 1944-12. VI. 1944/
22.	Славейко Василев /12. VI. 1944-2. IX. 1944/
23.	Стефан Даскалов /2. IX. 1944-9. IX. 1944/
24.	Борис Бумбаров /9. IX. 1944-5. VII. 1945/
25.	Георги Драгиев /5. VII. 1945-31. III. 1946, 31. III. 1946-23. XI. 1946, 23. XI. 1946-11. XII.
1947/
Министерство на обществените сгради пътищата и
съобщенията
1.	Димитър Петков /19. XI. 1893-19. V. 1894/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
380/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
2.	Григор Начович /19. V. 1894-17. IX. 1894/
3.	Константин Величков /17. IX. 1894—9. XII. 1894/
4.	Михаил Маджаров /9. XII. 1894-18.1. 1899/
5.	Димитър Тончев /18.1. 1899-1. X. 1899, 1. X. 1899-27. XI. 1900/
6.	Стефан Паприков /упр./ 27. XI. 1900-12.1. 1901, /упр./ 12.1. 1901-20. II. 1901/
7.	Иван Велинов /20. II. 1901-21. XII. 1901/
8.	Александър Люцканов /упр./ 21. XII. 1901-9. III. 1902/
9.	Никола Константинов /9. III. 1902-3. XI. 1902/
10.	Димитър Попов /3. XI. 1902-6. V. 1903, 6. V. 1903-18. VIII. 1905/
11.	Тодор Гатев /18. VIII. 1905-23. XI. 1905/
12.	Димитър Петков /упр./ 23. XI. 1905-23. X. 1906 /упр./ 23. X. 1906-26. II. 1907/
13.	Димитър Станчов /упр./ 27. II. 1907-3. III. 1907 /упр./ 3. III. 1907-22. V. 1907/
14.	Иван Халачов /22. V. 1907-16.1. 1908/
15.	Александър Малинов /16.1. 1908-5. IX. 1910/
16.	Михаил Такев /5. IX. 1910-16. III. 1911/
17.	Антон Франгя/16. III. 1911-1.1. 1912/
Министерство на пощите, телеграфите и телефоните
1. Цола Драгойчева/11. XII. 1947-20.1. 1950, 20.1. 1950-3. II. 1950, 3. II. 1950-16.1. 1954, 16.
I.	1954-1. II. 1957/
Министерство на правосъдието
1.	Димитър Греков /5. VII. 1879-24. XI. 1879, 24. XI. 1879-24. III. 1880/
2.	Христо Стоянов /24. III. 1880-28. XI. 1880/
3.	Петко Каравелов /упр./ 28. XI. 1880-27. IV 1881/
4.	Порфирий Стаматов /27. IV. 1881-1. VII. 1881/
5.	Георги Теохаров /1. VII. 1881-23. VI. 1882/
6.	Димитър Греков /23. VI. 1882-3. III. 1883/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
381/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
7.	Георги Теохаров /упр./ 3. III. 1883-23. VII. 1883/
8.	Христо Стоянов /23. VII. 1883-7. IX. 1883/
9.	Константин Стоилов /7. IX. 1883-1.1. 1884/
10.	Константин Помянов /1.1. 1884-29. VI. 1884/
11.	Васил Радославов /29. VI. 1884-15. VII. 1886/
12.	Гаврил Орошаков /15. VII. 1886-9. VIII. 1886/
13.	Васил Радославов /9. VIII. 1886-12. VIII. 1886/
14.	Гаврил Орошаков /12. VIII. 1886-16. VIII. 1886/
15	Димитър Тончев /16. VIII. 1886-26. VIII. 1886/
16.	Константин Стоилов /26. VIII. 1886-28. VIII. 1887, 28. VI. 1887-20. VIII. 1887, 20. VIII.
1887-12. XII. 1888/
17.	Димитър Тончев /12. XII. 1888-20. IX. 1891/
18.	Димитър Греков /упр./ 20. IX. 1891-13. II. 1892/
19.	Иван Салабашев /13. II. 1892-12. XII. 1892/
20.	Панайот Славков /12. XII. 1892-19. XI. 1893/
21.	Константин Помянов /19. XI. 1893-19. V. 1894/
22.	Васил Радославов /19. V. 1894-17. IX. 1894/
23.	Петър Пешев /17. IX. 1894 9. XII. 1894/
24.	Димитър Минчевич /9. XII. 1894—13. XI. 1895/
25.	Константин Стоилов /упр./ 13. XI. 1895-10. II. 1896/
26.	Теодор Теодоров /10. II. 1896-26. VIII. 1897/
27.	Георги Згурев /26. VIII. 1897-18.1. 1899/
28.	Петър Пешев /18.1. 1899-1. X. 1899, 1. X. 1899-27. XI. 1900/
29.	Петър Данчев /27. XI. 1900-12.1. 1901, 12.1. 1901-20. II. 1901/
30.	Александър Радев /20. II. 1901-21. XII. 1901, 21. XII. 1901-3. XI. 1902/
31.	Христо Тодоров /3. XI. 1902-6. V. 1903/
32.	Никола Генадиев /6. V. 1903-30.1. 1904/
33.	Петър Стайков /30.1. 1904—18. VIII. 1905/
34.	Константин Панайодов /18. VIII. 1905-23. X. 1906, 23. X. 1906-26. II. 1907, 27. II. 1907-3.
III.	1907, 3. III. 1907-16.1. 1908/
35.	Тодор Кръстев /16.1. 1908-5. IX. 1910/
36.	Христо Славейков/5. IX. 1910 16. III. 1911/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
382/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
37.	Петър Абрашев /16. III. 1911-1. VI. 1913,1. VI. 1913^1. VII. 1913/
38.	Петър Пешев /4. VII. 1913-23. IX. 1913/
39.	Христо Попов /23. IX. 1913-23. XII. 1913, 23. XII. 1913-21. VI. 1918/
40.	Йосиф Фаденхехт/21. VI. 1918-17. X. 1918/
41.	Александър Малинов /17. X. 1918-28. XI. 1918/
42.	Петър Джидров /28. XI. 1918-7. V. 1919/
43.	Венелин Ганев /7. V. 1919-6. X. 1919/
44.	Марко Турлаков /упр./ 7. X. 1919-21. II. 1920/
45.	Александър Радолов /21. II. 1920-9. XI. 1921/
46.	Петър Янев /9. XI. 1921-14. III. 1923/
47.	Спас Дупаринов /14. III. 1923-9. VI. 1923/
48.	Боян Смилов /9. VI. 1923-22. IX. 1923/
49.	Янко Стоянчов /упр./ 22. IX. 1923-29.1. 1924/
50.	Рашко Маджаров /29.1. 1924—3. XI. 1924/
51.	Цвятко Бобошевски/3. XI. 1924-4.1. 1926/
52.	Тодор Кулев /4.1. 1926-12. IX. 1928,12. IX. 1928-15. V. 1930/
53.	Кънчо Миланов /15. V. 1930-29. VI. 1931/
54.	Димитър Върбенов /29. VI. 1931-12. X. 1931, 12. X. 1931-7. IX. 1932, 7. IX. 1932-31. XII.
1932/
55.	Никола Мушанов /упр./ 31. XII. 1932-18.1. 1933/
56.	Йордан Качаков /18.1. 1933-19. V. 1934/
57.	Петър Мидилев /упр./ 19. V. 1934-23. V. 1934/
58.	Кимон Георгиев /23. V. 1934-22.1. 1935/
59.	Михаил Календеров /22.1. 1935-29.1. 1935/
60.	Любен Диков /29.1. 1935-21. IV. 1935/
61.	Ангел Карагьозов /21. IV. 1935-23. XI. 1935/
62.	Димитър Пешев /23. XI. 1935^1. VII. 1936/
63.	Ангел Карагьозов /4. VII. 1936-21. V. 1937/
64.	Александър Огнянов /21. V. 1937-28.1. 1938/
65.	Илия Кожухаров /28.1. 1938-14. XI. 1938/
66.	Никола Йотов /14. XI. 1938-24. X. 1939/
67.	Васил Митаков /24. X. 1939 16. II. 1940, 16. II. 1940 И. IV. 1942/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
383/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
68.	Константин Партов /12. IV. 1942-14. IX. 1943, 14. IX. 1943-1. VI. 1944/
69.	Руси Русев /упр./ 1. VI. 1944-12. VI. 1944/
70.	Александър Сталийски/12. VI. 1944—2. IX. 1944/
71.	Борис Павлов /2. IX. 1944-9. IX. 1944/
72.	Минчо Нейчев /9. IX. 1944-31. III. 1946/
73.	Любен Коларов /31. III. 1946-23. XI. 1946/
74.	Ради Найденов /23. XI. 1946-11. XII. 1947, 11. XII. 1947-20.1. 1950, 20.1. 1950-3. II. 1950,
31.1.	1950-16.1. 1954, 16.1. 1954-15.1. 1958, 15.1. 1958-17. III. 1962/
75.	Петър Танчев /17. III. 1962-27. XI. 1962, 27. XI. 1962-12. III. 1966/
76.	Светла Даскалова/12. III. 1966-9. VII. 1971, 9. VII. 1971-17. VI. 1976, 17. VI. 1976-18. VI.
1981,18.	VI. 1981-19. VI. 1986, 19. VI. 1986-/
Министерство на производството и търговията с
потребителски стоки
1.	Георги Караманев /4.1. 1984-28.1. 1986/
Министерство на промишлеността
1.	Антон Югов /17. II. 1950-20. IX. 1951/
Министерство на пропагандата
1.	Димо Казасов /9. IX. 1944-11. IX. 1945/
Министерство на просветата и културата
1.	Демир Янев /1. II. 1957-15.1. 1958/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
384/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
2.	Вълко Червенков /15.1. 1958-9. VI. 1958/
3.	Живко Живков /9. VI. 1958-25. XII. 1958/
4.	Начо Папазов /25. XII. 1958-17. III. 1962, 17. III. 1962-27. IX. 1962/
5.	Ганчо Ганев /27. IX. 1962-27. XI. 1962, 27. XI. 1962-25. V. 1963/
Министерство на селскостопанското производство
1.	Марин Бачков /27. XI. 1962 12. III. 1966/
Министерство на снабдяването
1.	Тодор Божинов /18. V. 1985-28.1. 1986/
Министерство на снабдяването и държавните резерви
1.	Апостол Пашев /27. XII. 1968-9. VII. 1971/
2.	Николай Жишев /9. VII. 1971-17. VI. 1976,17. VI. 1976-28. XI. 1976/
3.	Сава Дълбоков /28. XI. 1976-28. IV. 1978/
4.	Йордан Младенов /29. IV. 1978-18. VI. 1981/
Министерство на социалната политика
1.	Григор Чешмеджиев /9. IX. 1944-17. VIII. 1945/
2.	Георги Панов /17. VIII. 1945-31. III. 1946, 31. III. 1946-22. XI. 1946/
3.	Здравко Митовски /22. XI. 1946-11. XII. 1947/
Министерство на строежите и архитектурата
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
385/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
1. Пенчо Кубадински /27. XII. 1968-9. VII. 1971/
* * *
2. Григор Стоичков /24. VII. 1973-17. VI. 1976, 17. VI. 1976-12. V. 1977/
Министерство на строежите и пътищата
1.	Манол Секеларов /11. XII. 1947-13. VIII. 1949/
2.	Благой Иванов /13. VIII. 1949-20.1. 1950, 20.1. 1950-31.1. 1950, 31.1. 1950-21. XI. 1951/
3.	Иван Винаров /21. XI. 1951-8. XI. 1952/
4.	Марин Грашнов /8. XI. 1952-11. II. 1953/
Министерство на строежите и строителните материали
1.	Раденко Видински /1. II. 1957-15.1. 1958, 15.1. 1958-16. III. 1959/
* * *
2.	Стамен Стаменов /9. VII. 1971 3. VII. 1972/
3.	Георги Белички /3. VII. 1972 24. VII. 1973/
* * *
4.	Иван Сакарев /12. V. 1977-18. VI. 1981/
Министерство на строителните материали и горската
промишленост
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
386/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
1.	Раденко Видински /6. XI. 1956-1. II. 1957/
Министерство на строителството
1.	Марин Грашнов /11. II. 1953-16.1. 1954, 16.1. 1954-1. II. 1957,... 17. III. 1962-27. XI. 1962,
27. XI. 1962-12. III. 1966, 12. III. 1966-27. XII. 1968/
Министерство на строителството и архитектурата
1.	Иван Сакарев /18. VI. 1981—4.1. 1984/
Министерство на строителството и селищното устройство
1.	Григор Стоичков /4.1. 1984-28.1. 1986/
Министерство на съобщенията
1.	Никола Захариев /19. V. 1934-22.1. 1935, 22.1. 1935-21. IV. 1935/
2.	Тодор Кожухаров /21. IV. 1935/
* * *
3.	Стоян Тончев /12. III. 1966-9. VII. 1971/
* * *
4.	Пандо Ванчев /17. VI. 1976 18. VI. 1981, 18. VI. 1981 24. III. 1986/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
387/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Министерство на тежката промишленост
1.	Антон Югов /20. IX. 1951-20. УШ. 1952/
2.	Тано Цолов /20. VIII. 1952-16.1. 1954, 16.1. 1954-15.1. 1958-15.1. 1958-16. III. 1959/
* * *
3.	Христо Панайотов /9. VII. 1971-13. X. 1973/
Министерство на транспорта
1.	Георги Чанков /25. X. 1949-20.1. 1950, 20.1. 1950-3. II. 1950, 3. II. 1950-13. XI. 1950/
2.	Данчо Димитров /13. XI. 1950-16.1. 1954, 16.1. 1954-1. II. 1957/
* * *
3.	Марин Бачков /12. III. 1966-6. X. 1969/
4.	Григор Стоичков /6. X. 1969-9. VII. 1971, 9. VII. 1971-24. VII. 1973/
5.	Васил Цанов /24. VII. 1973-17. VI. 1976,17. VI. 1976-18. VI. 1981,18. VI. 1981-19. VI. 1986,
19. VI. 1986-/
Министерство на транспорта и съобщенията
1.	Иван Михайлов /1. II. 1957-15.1. 1958,15.1. 1958-9. VI. 1958/
2.	Данчо Димитров /9. VI. 1958-17. III. 1962, 17. III. 1962-27. XI. 1962/
3.	Пенчо Кубадински /27. XI. 1962-12. III. 1966/
Министерство на труда и социалните грижи
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
388/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
1.	Здравко Митовски /11. XII. 1947-20.1. 1950/
2.	Добри Терпешев /20.1. 1950-3. II. 1950, 3. II. 1950-29. XII. 1950/
* * *
3.	Мишо Мишев /27. XII. 1968-9. VII. 1971, 9. VII. 1971-8. VII. 1974/
4.	Кирил Зарев /8. VII. 1974-15. IV. 1975/
5.	Ангел Чаушев /15. IV. 1975-17. IV. 1976/
Министерство на търговията
1.	Райко Дамянов /1. II. 1957-17. VII. 1957/
2.	Борис Тасков /17. VII. 1957-15.1. 1958,15.1. 1958-16. III. 1959/
3.	Райко Дамянов /16. III. 1959-25. XII. 1959/
* * *
4.	Христо Христов /28.1. 1986-19. VI. 1986, 19. VI. 1986-/
Министерство на търговията и земеделието
1.	Панайот Славков /19. XI. 1893-19. V. 1894/
2.	Димитър Тончев /19. V. 1894—2. X. 1894/
3.	Иван Гешов /упр./ 2. X. 1894-9. XII. 1894, 9. XII. 1894-10. II. 1896/
4.	Григор Начович /10. II. 1896-31. VII. 1896/
5.	Иван Гешев /упр./ 31. VII. 1896-26. VIII. 1897/
6.	Константин Величков /26. VIII. 1897-23. XI. 1898/
7.	Найден Бенев /23. XI. 1898-18.1. 1899/
8.	Григор Начович /18.1. 1899-1. X. 1899, 1. X. 1899-8. IX. 1900/
9.	Йов Титоров /8. IX. 1900-27. XI. 1900, 27. XI. 1900-12.1. 1901/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
389/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
10.	Петър Данчев /упр./ 12.1. 1901-20. II. 1901/
11.	Александър Люцканов /20. II. 1901-22. XII. 1901, 22. XII. 1901-9. III. 1902/
12.	Петър Абрашев /9. III. 1902-6. V. 1903/
13.	Димитър Попов /упр./ 6. V. 1903-24. VIII. 1903/
14.	Никола Генадиев /упр./ 24. VIII. 1903-30.1. 1904, 30.1. 1904-23. X. 1906, 23. X. 1906-26. II.
1907,27. II. 1907-3. III. 1907, 3. III. 1907-16.1. 1908/
15.	Андрей Ляпчев /16.1. 1908-5. IX. 1910/
16.	Тодор Кръстев /5. IX. 1910-16. III. 1911/
17.	Димитър Христов /16. III. 1911-1.1. 1912/
Министерство на търговията и продоволствието
1.	Димитър Нейков /31. III. 1946-23. XI. 1946/
2.	Йордан Божилов /23. XI. 1946-11. XII. 1947/
3.	Кръстьо Добрев /11. XII. 1947-3. XI. 1948/
Министерство на търговията и промишлеността
1.	Димитър Нейков /9. IX. 1944—31. III. 1946/
Министерство на търговията промишлеността и труда
1.	Димитър Христов /упр./ 1.1. 1912-14.1. 1912/
2.	Христо Тодоров /14.1. 1912-1. VI. 1913/
3.	Атанас Буров /1. VI. 1913-4. VII. 1913/
4.	Жечо Бакалов /4. VII. 1913-23. XII. 1913, 23. XII. 1913-21. VI. 1918/
5.	Георги Данаилов /21. VI. 1918-17. X. 1918/
6.	Янко Сакъзов /17. X. 1918-28. XI. 1918,28. XI. 1918-7. V. 1919, 8. V. 1919-6. X. 1919/
7.	Атанас Буров /7. X. 1919-16. IV. 1920/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
390/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
8.	Недялко Атанасов /упр./ 16. IV. 1920-21. V. 1920/
9.	Райко Даскалов /21. V. 1920-5.1. 1922/
10.	Александър Радолов /5.1. 1922-14. III. 1923/
11.	Александър Стамболийски/упр./ 14. III. 1923-8. V. 1923/
12.	Димитър Зографов /8. V. 1923-9. VI. 1923/
13.	Цвятко Бобошевски/9. VI. 1923-22. IX. 1923, 22. IX. 1923-3. XI. 1924/
14.	Димитър Христов /3. XI. 1924^1.1. 1926/
15.	Цвятко Бобошевски/4.1. 1926-12. IX. 1928, 12. IX. 1928-15. V. 1930/
16.	Димитър Мишайков /15. V. 1930-14. V. 1931/
17.	Боян Смилов /14. V. 1931-29. VI. 1931/
18.	Георги Петров /29. VI. 1931-12. X. 1931,12. X. 1931-7. IX. 1932, 7. IX. 1932-31. XII. 1932/
19.	Димитър Гичев /31. XII. 1932-19. V. 1934/
20.	Коста Бояджиев /19. V. 1934/
* * *
21.	Димитър Вълев /23. XI. 1935^1. VII. 1936, 4. VII. 1936-21. V. 1937/
22.	Димитър Бъров /21. V. 1937-28.1. 1938/
23.	Стоян Никифоров /28.1. 1938-14. XI. 1938/
24.	Илия Кожухаров /14. XI. 1938-24. X .1939/
25.	Славно Загоров /24. X. 1939-16. II. 1940, 16. II. 1940-11. IV. 1942/
26.	Никола Захариев /12. IV. 1942-14. IX. 1943/
27.	Иван Вазов /14. IX. 1943-1. VI. 1944/
28.	Христо Василев /1. VI. 1944-2. IX. 1944/
29.	Александър Гиргинов /вр. упр./ 2. IX. 1944-9. IX. 1944/
Министерство на финансите
1.	Григор Начович /вр. упр./ 5. VII. 1879-24. XI. 1879, 24. XI. 1879-24. III. 1880/
2.	Петко Каравелов /24. III. 1880-28. XI. 1880, 28. XI. 1880-27. IV. 1881/
3.	Георги Желязкович/27. IV. 1881-1. VII. 1881, 1. VII. 1881-23. VI. 1882/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
391/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т, Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
4.	Григор Начович /23. VI. 1882-3. III. 1883/
5.	Леонид Соболев /упр./ 3. III. 1883-6. III. 1883/
6.	Тодор Бурмов /6. III. 1883-7. IX. 1883/
7.	Григор Начович /7. IX. 1883-1.1. 1884/
8.	Михаил Сарафов /1.1. 1884-29. VI. 1884/
9.	Петко Каравелов /29. VI. 1884-9. VIII. 1886/
10.	Тодор Бурмов /9. VIII. 1886-12. VIII. 1886/
11.	Иван Гешов /12. VIII. 1886-16. VIII. 1886/
12.	Григор Начович /упр./ 16. VIII. 1886-26. VIII. 1886/
13.	Иван Гешов /26. VIII. 1886-18. XI. 1886/
14.	Васил Радославов /упр./ 18. XI. 1886-28. VI. 1887/
15.	Константин Стоилов /упр./ 28. VI. 1887-20. VIII. 1887/
16.	Григор Начович /20. VIII. 1887-12. XII. 1888/
17.	Иван Салабашев /12. XII. 1888^1. VI. 1890/
18.	Георги Живков /упр./ 4. VI. 1890-2. XI. 1890/
19.	Христо Белчев /2. XI. 1890-19. III. 1891/
20.	Григор Начович /19. III. 1891-18. XI. 1892/
21.	Иван Салабашев /упр./ 18. XI. 1892-12. XII. 1892,12. XII. 1892-19. V 1894/
22.	Иван Гешов /19. V. 1894 9. XII. 1894, 9. XII. 1894-26. VIII. 1897/
23.	Теодор Теодоров /26. VIII. 1897-18.1. 1899/
24.	Михаил Тенев /18.1. 1899-1. X. 1899,1. X. 1899-27. XI. 1900/
25.	Тодор Иванчов /27. XI. 1900-12.1. 1901/
26.	Христо Бончев /упр./ 12.1. 1901-20. II. 1901/
27.	Петко Каравелов /20. II. 1901-21. XII. 1901/
28.	Михаил Сарафов /упр./ 21. XII. 1901-9. III. 1902, 9. III. 1902-6. V. 1903/
29.	Антон Манушев /6. V. 1903-23. VIII. 1903/
30.	Лазар Паяков /23. VIII. 1903-23. X. 1906, 23. X. 1906-26. II. 1907, 27. II. 1907-3. III. 1907,
3.	III. 1907-16.1. 1908/
31.	Иван Салабашев /16.1. 1908-5. IX. 1910/
32.	Андрей Ляпчев /5. IX. 1910-16. III. 1911/
33.	Теодор Теодоров /16. III. 1911-1. VI. 1913,1. VI. 1913 4. VII. 1913/
34.	Димитър Тончев /4. VII. 1913 23. XII. 1913, 23. XII. 1913 21. VI. 1918/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
392/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
35.	Андрей Ляпчев /21. VI. 1918-17. X. 1918, 17. X. 1918-28. XI. 1918/
36.	Стоян Данев /28. XI. 1918-7. V. 1919, 7. V. 1919-6. X. 1919, 7. X. 1919-16. IV. 1920/
37.	Райко Даскалов /упр./ 16. IV. 1920-21. V. 1920/
38.	Марко Турлаков /21. V 1920-9. II. 1923/
39.	Петър Янев /упр./ 9. II. 1923-14. III. 1923, 14. III. 1923-9. VI. 1923/
40.	Петър Тодоров /9. VI. 1923-22. IX. 1923, 22. IX. 1923^1.1. 1926/
41.	Владимир Моллов /4. I. 1926-12. IX. 1928, 12. IX. 1928-15. V. 1930, 15. V. 1930-29. VI.
1931/
42.	Александър Гиргинов /29. VI. 1931-12. X. 1931/
43.	Стефан Стефанов /12. X. 1931-7. IX. 1932, 7. IX. 1932-31. XII. 1932, 31. XII. 1932-19. V.
1934/
44.	Петър Тодоров /19. V. 1934-22.1. 1935/
45.	Михаил Календеров /упр./ 22.1. 1935-29.1. 1935, 29.1. 1935-21. IV. 1935/
46.	Марко Рясков /21. IV. 1935-15. XI. 1935/
47.	Стойчо Мошанов /упр./ 15. XI. 1935-23. XI. 1935/
48.	Кирил Гунев /23. XL 1935 4. VII. 1936, 4. VII. 1936-14. X. I. 1938/
49.	Добри Божилов /14. XI. 1938-23. X. 1939, 23. X. 1939-16. II. 1940, 16. II. 1940-11. IV. 1942,
11.	IV. 1942-14. IX. 1943, 14. IX. 1943-1. VI. 1944/
50.	Димитър Савов /1. VI. 1944-2. IX. 1944/
51.	Александър Гиргинов /2. IX. 1944-9. IX. 1944/
52.	Петко Стоянов /9. IX. 1944-17. VIII. 1945/
53.	Станчо Чолаков /упр./ 17. VIII. 1945-31. III. 1946/
54.	Иван Стефанов /31. III. 1946-23. XI. 1946, 23. XI. 1946-11. XII. 1947, И. XII. 1947-6. VIII.
1949/
55.	Петко Кунин /6. VIII. 1949-8. X. 1949/
56.	Кирил Лазаров /вр. упр./ 8. X. 1949-5. XII. 1949, 5. XII. 1946-20.1. 1950, 20. I. 1950-3. II.
1950, 3. II. 1950-16.1. 1954, 16.1. 1954-1. II. 1957, 16. III. 1959-17. III. 1962, 17. III. 1962-27. XI. 1962/
* * *
57.	Димитър Попов /27. XI. 1962-12. III. 1966, 12. III. 1966-9. VII. 1971, 9. VII. 1971-17. VI.
1976/
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
393/410
17.8.2020	Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
58.	Белчо Белчев /17. VI. 1971-18. VI. 1981, 18. VI. 1981-19. VI. 1986, 19. VI. 1986-/
Министерство на финансите и държавния контрол
1. Кирил Лазаров /1. II. 1957-15.1. 1958, 15.1. 1958-16. III. 1959/
Министерство на химическата промишленост
1. Христо Панайотов /23. X. 1973-4. VII. 1974/
2. Георги Панков /4. VII. 1974-17. VI. 1976, 17. VI. 1976-18. VI. 1981, 18. VI. 1981-24. III.
1986/
Министерство на химическата промишленост и
енергетиката
1. Христо Панайотов /13. VII. 1973-23. X. 1973/
Министерство на химията и металургията
1. Георги Павлов /30. VI. 1966-9. VII. 1971/
Министерство на хранителната промишленост
1. Атанас Димитров /30. XII. 1956-15.1. 1958, 15.1. 1958-16. III. 1959,... 30. VI. 1966-27. XII.
1968/
Национален аграрно-промишлен съюз
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
394/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
1. Васил Цанов /17. IV. 1979-27. V. 1981/
2. Александър Петков /27. V. 1981-18. VI. 1981, 18. VI. 1981-24. III. 1986/
Указ № 2656
Държавният съвет на Народна република България на основание чл. 84, ал. 1 и 93, точка 6 от
Конституцията на Народна република България
ПОСТАНОВЯВА:
Да се обнародва в Държавен вестник Решението за структурни и персоналии промени в
Министерския съвет.
Издаден в София на 19 август 1987 г. и подпечатан с държавния печат.
Председател на Държавния съвет на Народна република България: Т. Живков.
Секретар на Държавния съвет на Народна република България: Н. Манолов.
РЕШЕНИЕ за структурны и персоналии промени в Министерския съвет
Деветото народно събрание на основание чл. 78, точки 14 и 15 и чл. 100 от Конституцията на
Народна република България
РЕШИ:
I
1.	Закрива:
Стопанския съвет при Министерския съвет
Социалния съвет при Министерския съвет
Съвета по селско и горско стопанство при Министерския съвет
Съвета за духовно развитие при Министерския съвет.
2.	Преобразува Министерството на народното здраве в Министерство на народното здраве и
социалните грижи.
3.	Закрива от 1 януари 1988 г.:
Държавната планова комисия
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
395/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
Министерството на финансите
Министерството на търговията
Министерството на народната просвета
Държавния комитет за изследвания и технологии.
4.	Да се закрият от 1 януари 1988 г.:
Комитеты по труда и социалното дело
Комитеты по цените
Комитеты за наука.
II
Създава:
Министерство на икономиката и планирането
Министерство на външноикономическите връзки
Министерство на земеделието и горите
Министерство на културата, науката и просветата.
III
Освобождава:
Андрей Луканов от длъжността първи заместник-председател на Министерския съвет
Стоян Марков от длъжността първи заместник-председател на Министерския съвет и
председател на Държавния комитет за изследвания и технологии
Огнян Дойнов от длъжността заместник-председател на Министерския съвет и председател на
Стопанския съвет при Министерския съвет
Георги Иорданов от длъжността заместник-председател на Министерския съвет, председател
на Съвета за духовно развитие при Министерския съвет и председател на Комитета за култура
Георги Караманев от длъжността заместник-председател на Министерския съвет и
председател на Социалния съвет при Министерския съвет
Алекси Иванов от длъжността заместник-председател на Министерския съвет и председател
на Съвета по селско и горско стопанство при Министерския съвет
Иван Илиев от длъжността заместник-председател на Министерския съвет и председател на
Държавната планова комисия
Кирил Зарев от длъжността заместник-председател на Министерския съвет
Радой Поливанов от длъжността министър на народното здраве.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
396/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
IV
Избира:
Стоян Овчаров за министър на икономиката и планирането
Андрей Луканов за министър на външноикономическите връзки
Алекси Иванов за министър на земеделието и горите
Георги Иорданов за министър на културата, науката и просветата
Радой Попиванов за министър на народното здраве и социалните грижи.
Решението е прието от Деветото Народно събрание на шестата му сесия, състояла се на 18
август 1987 г., и е подпечатано с държавния печат.
Председател на Народното събрание на Народна република България: Ст. Тодоров
Бележки
1.	Починал на тази дата.
2.	Починал на тази дата.
3.	Починал на тази дата.
4.	Починал на тази дата.
5.	Починал на тази дата.
6.	На 10. X. 1919 г. Найчо Цанов подава оставката си и XVIII ОНС се ръководи през целия
мандат от подпредседателя Недялко Атанасов.
7.	Починал на тази дата.
8.	Р. с. — редовна сесия.
9.	Изв. с. — извънредна сесия.
10.	От IV НС сесиите не се делят на редовни и извънредни.
11.	Вр. упр. — временно управляващ.
12.	От 1.1. 1885 г. министерството е закрито.
13.	Правителството е временно.
14.	Правителството е временно.
15.	Убит на тази дата.
16.	Убит на тази дата.
17.	Създадено с изменението на Търновската конституция от 15. V. 1893 г.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html	397/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
18.	Създадено с изменението на Търновската конституция от 15. V. 1893 г.
19.	Министьр-председателят е назначен на 22 октомври, а останалите министри на 23
октомври. Д. Петков е убит на 26. II. 1907 г.
20.	От 1.1. 1912 г. МВР е преименувано на МВРНЗ.
21.	От 1.1. 1912 г. ВМ е преименувано на МВ.
22.	Закрито на 1.1. 1912 г.
23.	Създадено на 1.1. 1912 г.
24.	Създадено на 1.1. 1912 г.
25.	Създадено на 1.1. 1912 г.
26.	Създадено на 1.1. 1912 г.
27.	Оставката на правителството е приета на 20. XII. 1913 г., но министрите изпълняват
функциите си до 23 декември, когато е назначено новото правителство.
28.	Убит на тази дата.
29.	От 19. V. 1934 г. посочените министерства се сливат в МНС.
30.	От 19. V. 1934 г. посочените министерства се сливат в МНС.
31.	От 19. V. 1934 г. посочените министерства се сливат в МСъоб.
32.	От 19. V. 1934 г. посочените министерства се сливат в МСъоб.
33.	От 21. V. 1935 г. МСъоб. е закрито и са възстановени МОСПБ и МЖПТ.
34.	От 21. V. 1935 г. МСъоб. е закрито и са възстановени МОСПБ и МЖПТ.
35.	От 21. V. 1935 г. МСъоб.	е закрито	и са възстановени МОСПБ и МЖПТ.
36.	От 23. XI.	1935	г. МНС	е	закрито и	са възстановени МТПТ и МЗДИ.
37.	От 23. XI.	1935	г. МНС	е	закрито и	са възстановени МТПТ и МЗДИ.
38.	От 23. XI.	1935	г. МНС	е	закрито и	са възстановени МТПТ и МЗДИ.
39.	Назначен за министър-председател на И. IV. 1942 г.
40.	На 9. IX. 1943 г. Б. Филов и Н. Михов са избрани за регенти.
41.	От 9. IX. 1943 г. П. Габровски председателствува заседанията на МС.
42.	На 9. IX. 1943 г. Б. Филов и Н. Михов са избрани за регенти.
43.	От 14. III. 1946 г е преименувано на МТПрод.
44.	И. д. — изпълняващ длъжността.
45.	От И. IX. 1945 г е преименувано на МИИ.
46.	Създадено на 14. III. 1946 г.
47.	Създадено на 14. III. 1946 г.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
398/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
48.	Починал на 2. VII. 1949 г.
49.	От 29. XII. 1948 г. е само М3 като се създава МГ.
50.	От 3. XI. 1948 г. наименованието на министерството е МВТ и се създава МВнТ.
51.	От 25. X. 1949 г. е преименувано на МТ.
52.	От 29. XII. 1948 г. е само М3 като се създава МГ.
53.	От 3. XI. 1948 г. наименованието на министерството е МВТ и се създава МВнТ.
54.	В. Коларов умира на 23.1. 1950 г. Правителството се ръководи временно от В. Червенков.
55.	На 17. II. 1950 г. МИЗ и ММПБ се сливат в МПром.
56.	На 17. II. 1950 г. МИЗ и ММПБ се сливат в МПром.
57.	На 9. II. 1951 г. МЕМ се преименува на ME.
58.	На 29. XII. 1950 г. МНЗ и МТСГ се сливат в МНЗСГ.
59.	На 29. XII. 1950 г. МНЗ и МТСГ се сливат в МНЗСГ.
60.	На 20. IX. 1951 г. МПром. се разделя на МТПром и МЛП.
61.	На 11. XII. 1953 г. от МДХП и МЛП са образувани МЛХП и МД.
62.	На 11. XII. 1953 г. от МДХП и МЛП са образувани МЛХП и МД.
63.	На 29. XII. 1950 г. от МВТ се отдела МДХП.
64.	От 20. IX. 1951 г. МГ е преобразувано в Управление на горското стопанство при МС.
65.	От 11. II. 1953 г. министерството е преименувано на МСтр.
66.	От 17. VII. 1957 г. Р. Дамянов е първи зам.-председател на МС.
67.	От 1. II. 1957 г МВнТ и МВТ са закрити и е създадено МТърг.
68.	От 1. II. 1957 г МВнТ и МВТ са закрити и е създадено МТърг.
69.	От 1. II. 1957 г МВнТ и МВТ са закрити и е създадено МТърг.
70.	От 1. II. 1957 г. МСтр. и МСМГП /създадено на 6. XI. 1956 г./ се обединяват в МССМ.
71.	От 1. II. 1957 г. МСтр. и МСМГП /създадено на 6. XI. 1956 г./ се обединяват в МССМ.
72.	От 1. II. 1957 г. МСтр. и МСМГП /създадено на 6. XI. 1956 г./ се обединяват в МССМ.
73.	От 1. II. 1957 г. ME е преименувано на МЕВС.
74.	От 30. XII. 1956 г. от МД и МЛХП са образувани две нови — МЛП и МХП.
75.	От 30. XII. 1956 г. от МД и МЛХП са образувани две нови — МЛП и МХП.
76.	От 30. XII. 1956 г. от МД и МЛХП са образувани две нови — МЛП и МХП.
77.	От 30. XII. 1956 г. от МД и МЛХП са образувани две нови — МЛП и МХП.
78.	От 1. II. 1957 г. М3 е преобразувано в МЗГ.
79.	От 1. II. 1957 г. МКСБ е преименувано на МКСБП.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
399/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
80.	Създаден на 6. VII. 1955 г.
81.	От 1. II. 1957 г. МТ и МПТТ се обединяват в МТС.
82.	От 1. II. 1957 г. МТ и МПТТ се обединяват в МТС.
83.	От 1. II. 1957 г. МТ и МПТТ се обединяват в МТС.
84.	От 1. II. 1957 г. МФ и КДК се обединяват в МФДК.
85.	От 1. II. 1957 г. МФ и КДК се обединяват в МФДК.
86.	От 1. II. 1957 г. МФ и КДК се обединяват в МФДК.
87.	От 6. II. 1954 г. КНИК е преобразуван в МК.
88.	От 1. II. 1957 г. МНП и МК се обединяват в МПК.
89.	От 1. II. 1957 г. МНП и МК се обединяват в МПК.
90.	От 1. II. 1957 г. МНП и МК се обединяват в МПК.
91.	От 16. III. 1959 г. МФДК е преименувано на МФ, като се създава и КДК.
92.	От 25. XII. 1959 г. МТ се закрива и се образуват отново МВТ и МВнТ.
93.	Закрито на 16. III. 1959 г.
94.	Закрито на 16. III. 1959 г.
95.	Закрито на 16. III. 1959 г.
96.	Закрито на 16. III. 1959 г.
97.	Закрито на 16. III. 1959 г.
98.	Закрито на 16. III. 1959 г.
99.	Създаден на 16. III. 1959 г.
100.	Създаден на 16. III. 1959 г.
101.	Реорганизиран на 25. XII. 1959 г.
102.	Реорганизиран на 25. XII. 1959 г.
103.	Създаден на 25. XII. 1959 г.
104.	Създаден на 25. XII. 1959 г.
105.	Създаден на 25. XII. 1959 г.
106.	Създаден на 25. XII. 1959 г.
107.	Освободен от поста си на 20. XI. 1962 г.
108.	Закрит на 27. IX. 1962 г.
109.	Създаден на 27. IX. 1962 г.
ПО. Създаден на 27. IX. 1962 г.
111.	Министьр-председателят е назначен на 20. XI. 1962 г.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
400/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
112.	От 22. VII. 1965 г. от МВР се отдели КДС без ранг на министерство.
113.	Закрито на 25. V. 1963 г.
114.	Създадено на 25. V. 1963 г.
115.	Създадено на 25. V. 1963 г.
116.	Създадено на 25. V. 1963 г.
117.	На 27. XII. 1968 г. МВР се обединява с КДС в МВРДС, а от 5. IV. 1969 г. МВРДС е
преименувано на МВР.
118.	На 27. XII. 1968 г. МВР се обединява с КДС в МВРДС, а от 5. IV. 1969 г. МВРДС е
преименувано на МВР.
119.	На 27. XII. 1968 г. МВР се обединява с КДС в МВРДС, а от 5. IV. 1969 г. МВРДС е
преименувано на МВР.
120.	От 30. VI. 1966 г. комитетът става министерство със същото наименование.
121.	На 27. XII. 1968 г. МСтр. и МАБ се обединяват в MCA.
122.	На 27. XII. 1968 г. МСтр. и МАБ се обединяват в MCA.
123.	На 27. XII. 1968 г. МСтр. и МАБ се обединяват в MCA.
124.	От 27. XII. 1968 г. МНЗСГ е преименувано на МНЗ. Със закриването на КТРЗ е създадено
МТСГ.
125.	От 27. XII. 1968 г. МНЗСГ е преименувано на МНЗ. Със закриването на КТРЗ е създадено
МТСГ.
126.	От 27. XII. 1968 г. МНЗСГ е преименувано на МНЗ. Със закриването на КТРЗ е създадено
МТСГ.
127.	От 13. VI. 1967 г. ККИ е преименуван на КИК и на 24. VI. 1967 г. за председател на
комитета е преизбран Павел Матев.
128.	От 30.	VI.	1966	г.	посочените	комитети стават	министерства	с непроменени
наименования.
129.	От 30.	VI.	1966	г.	посочените	комитети стават	министерства	с непроменени
наименования.
130.	От 30.	VI.	1966	г.	посочените	комитети стават	министерства с непроменени
наименования.
131.	От 30.	VI.	1966	г.	посочените	комитети стават	министерства с непроменени
наименования.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
401/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
132.	От 30. VI. 1966 г. посочените комитети ставят министерства с непроменени
наименования.
133.	На 27. XII. 1968 г. МХП и М3 са обединени в МЗХП.
134.	На 27. XII. 1968 г. МХП и М3 са обединени в МЗХП.
135.	Създаден на 8. II. 1968 г.
136.	Създадени на 27. XII. 1968 г.
137.	Създадени на 27. XII. 1968 г.
138.	Правителството изпълнява функциите си до назначаването на новия Министерски съвет
на 17. VI. 1976 г.
139.	От 13. VII. 1973 г. министерството е закрито и се създават две нови — МММ и МЕЕ.
140.	От 17. XII. 1971 г. е преименуван на КНТПВО.
141.	От 13. VII. 1973 г. е преименувано на МХПЕ.
142.	От 23. X. 1973 г. МХПЕ е закрито и са създадени МХП и МЕн.
143.	От 24. VII. 1973 г. МССМ и МАБ са закрити и е създадено MCA.
144.	От 24. VII. 1973 г. МССМ и МАБ са закрити и е създадено MCA.
145.	От 7. IV. 1973 г. е с ранг на министерство.
146.	От 3. VII. 1975 г. председателят на БНБ е член на правителството.
147.	От 15. XI. 1977 г. КНТПВО е преобразуван в ДКНТП, а ресорът Висше образование
преминава към МНП.
148.	От 22. XII. 1977 г. КИК е преименуван на КК.
149.	От 3. VII. 1975 г. председателят на БНБ е член на правителството.
150.	От 15. XI. 1977 г. МММ и ММР са закрити и са създадени МММР и ММ.
151.	От 15. XI. 1977 г. МММ и ММР са закрити и са създадени МММР и ММ.
152.	Закрито на 29. IV. 1979 г.
153.	MCA е закрито на 12. V 1977 г. Негови приемници са МССМ и ДКАБ /без ранг на
министерство/.
154.	Създаден на 29. IV. 1979 г.
155.	На 24.1. 1986 г. ДКП е преименувана на ДПК.
156.	От 24. III. 1986 г. КК е без ранг на министерство.
157.	Починала на тази дата.
158.	От 24. III. 1986 г. КДНК е в състава на правителството.
159.	На 4.1. 1984 г. МЛП и МВТУ се вливат в МПТПС.
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
402/410
17.8.2020 Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
160.	На 4.1. 1984 г. МЛП и МВТУ се вливат в МПТПС.
161.	На 4.1. 1984 г. от МММР и МЕн. е образувано МЕСР, което е закрыто на 18. V. 1985 г. От
същата дата е възстановено МЕн., закрито на 24. III. 1986 г.
162.	На 4.1. 1984 г. от МММР и МЕн. е образувано МЕСР, което е закрито на 18. V. 1985 г. От
същата дата е възстановено МЕн., закрито на 24. III. 1986 г.
163.	На 4.1. 1984 г. от МММР и МЕн. е образувано МЕСР, което е закрито на 18. V. 1985 г. От
същата дата е възстановено МЕн., закрито на 24. III. 1986 г.
164.	Починал на тази дата.
165.	От 4. I. 1984 г. ръководителите на посочените институции излизат от състава на
правителството.
166.	От 4. I. 1984 г. ръководителите на посочените институции излизат от състава на
правителството.
167.	От 24. III. 1986 г. ръководителят на НАПС не е член на правителството.
168.	От 28.1. 1986 г. МПТПС,	МВнТ и МСн /създадено на	18.	V.	1985	г./ образуват МТърг.
169.	От 28.1. 1986 г. МПТПС,	МВнТ и МСн /създадено на	18.	V.	1985	г./ образуват МТърг.
170.	От 28.1. 1986 г. МПТПС,	МВнТ и МСн /създадено на	18.	V.	1985	г./ образуват МТърг.
171.	От 28.1. 1986 г. МПТПС,	МВнТ и МСн /създадено на	18.	V.	1985	г./ образуват МТърг.
172.	Закрито на 24. III. 1986 г.
173.	Закрито на 24. III. 1986 г.
174.	Закрито на 24. III. 1986 г.
175.	От 4.1. 1984 г. ММЕ е преименувано на ММ, а на 24. III. 1986 г. е закрито.
176.	ММет. е създадено на 18. V. 1985 г., закрито на 24. III. 1986 г.
177.	На 4.1. 1984 г. MCA се слива с КАБ и се образува МССУ.
178.	На 4.1. 1984 г. MCA се слива с КАБ и се образува МССУ.
179.	Създадено на 29. IV. 1979.
180.	ДКНТП е закрит на 28.1. 1986 г. Негов приемник е ДКИТ.
181.	ДКНТП е закрит на 28.1. 1986 г. Негов приемник е ДКИТ.
182.	От 25. XII. 1986 г. МЗГ е закрито и е създаден Съвет за селско и горско стопанство.
Списък на съкращенията в статиите
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
403/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
АД—Акционерно дружество
БНБ — Българска народна банка
БПС — Български професионални съюзи
БСФС — Български съюз за физкултура и спорт
БТС—Български туристически съюз
ВНС—Велико народно събрание
ВТО — Външнотърговска организация
ВТП—Външнотърговско предприятие
ВУЗ — Висше учебно заведение
ДВ —Държавен вестник
ДС—Държавен съвет
ДСО —Държавно стопанско обединение
НК на ОНС — Изпълнителен комитет на Окръжен народен съвет
ИПНС — Известия на Президиума на Народното събрание
МС — Министерски съвет
МТС — Материално-техническо снабдяване
НК — Национален комитет
НС—Народно събрание
ОНС— Обикновено народно събрание
ПМС — Постановление на Министерския съвет
РБМС—Решение на Бюрото на Министерския съвет
РМС—Решение на Министерския съвет
РНС — Решение на Народното събрание
САБ — Съюз на артистите в България
СБА — Съюз на българските автомобилиста
СБЖ— Съюз на българските журналисты
СБК— Съюз на българските композитора
СБП— Съюз на българските писатели
СБХ— Съюз на българските художницы
СО — Стопанско обединение
ТК— Туристически комплекс
ЦКС — Централен кооперативен съюз
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
404/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
ЦС—Централен съвет
Списък на съкращенията в приложенията
БНБ — Българска народна банка
ВМ—Военно министерство
ВСС — Върховен стопански съвет
ГУДС — Главно управление на държавното снабдяване
ДКИТ—Държавен комитет за изследвания и технологии
ДКНТП—Държавен комитет за наука и технически прогрес
ДКНТПВО —Държавен комитет за наука, технически прогрес и висше образование
ДКП—Държавен комитет за планиране
ДКСА —Държавен комитет за строителство и архитектура
ДПК—Държавна планова комисия
КАС — Комитет по архитектура и строителство
КГГП— Комитет по горите и горската промишленост
КДК — Комисия за държавен контрол
К-тДК — Комитет за държавен контрол
кднк — Комитет за държавен и народен контрол
КДС — Комитет за държавна сигурност
КЕГ—Комитет по енергетиката и горивата
КИК—Комитет за изкуство и култура
КК — Комитет за култура
ККИ—Комитет за култура и изкуство
КЛП—Комитет по лека промишленост
КЛХП—Комитет по лека и хранителна промишленост
КМ — Комитет по машиностроене
КМС — Комитет за младежта и спорта
КНИК — Комитет за наука, изкуство и култура
КОПС — Комитет за опазване на природната среда
КОТ— Комитет за отдих и туризъм
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
405/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
КП—Комитет по промишлеността
КПл. — Комитет по планиране
КПДК — Комитет за партиен и държавен контрол
КПТП—Комитет по промишлеността и техническия прогрес
КС — Комитет по строителство
КСА — Комитет по строителство и архитектура
КСК — Комитет за стопанска координация
КТП—Комитет по техническия прогрес
КТРЗ — Комитет по труда и работната заплата
КТЦ — Комитет по труда и цените
КХМ—Комитет по химия и металургия
КХП— Комитет по хранителна промишленост
МАБ — Министерство на архитектурата и благоустройството
МВ — Министерство на войната
МВР — Министерство на вътрешните работи
МВнР — Министерство на външните работи
МВРДС — Министерство на вътрешните работи и държавната сигурност
МВРИ—Министерство на външните работи и изповеданията
МВРНЗ — Министерство на вътрешните работи и народното здраве
МВТ—Министерство на вътрешната търговия
МВнТ—Министерство на външната търговия
МВТУ—Министерство на вътрешната търговия и услугите
МГ—Министерство на горите
МГГП—Министерство на горите и горската промишленост
МГОПС—Министерство на горите и опазване на природната среда
МД—Министерство на доставките
МДХП — Министерство на доставките и хранителната промишленост
ME — Министерство на електрификацията
МЕн. — Министерство на енергетиката
МЕВПБ — Министерство на електрификацията, водите и природните богатства
МЕГ—Министерство на енергетиката и горивата
МЕЕ — Министерство на електрониката и електротехниката
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
406/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МЕСР — Министерство на енергийно-суровинните ресурси
МЖАВС—Министерство на железопътните, автомобилните и водните съобщения
МЖПТ—Министерство на железниците, пощите и телеграфите
М3 — Министерство на земеделието
МЗГ—Министерство на земеделието и горите
МЗДИ—Министерство на земеделието и държавните имоти
МЗТ—Министерство на земеделието и търговията
МЗХП—Министерство на земеделието и хранителната промишленост
МИЗ — Министерство на индустрията и занаятите
МИИ—Министерство на информацията и изкуствата
МИС — Министерство на информацията и съобщенията
МК — Министерство на културата
МКСБ — Министерство на комуналното стопанство и благоустройството
МКСБП—Министерство на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата
МКСБП—Министерство на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата
МЛП— Министерство на леката промишленост
МЛХП—Министерство на леката и хранителната промишленост
ММ—Министерство на машиностроенето
ММет. — Министерство на металургията
ММЕ — Министерство на машиностроенето и електрониката
МММ—Министерство на машиностроенето и металургията
ММММР — Министерство на машиностроенето, металургията и минералните ресурси
ММПБ — Министерство на мините и подземните богатства
ММР — Министерство на минералните ресурси
МНЗ — Министерство на народното здраве
МНЗСГ—Министерство на народното здраве и социалните грижи
МНО — Министерство на народната отбрана
МНП — Министерство на народната просвета
МНС — Министерство на народното стопанство
МОСЗТ — Министерство на обществените сгради, земеделието и търговията
МОСПБ — Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството
МВРДС — Министерство на вътрешните работи и държавната сигурност
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
407/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МВРИ—Министерство на външните работи и изповеданията
МВРНЗ — Министерство на вътрешните работи и народното здраве
МВТ—Министерство на вътрешната търговия
МВнТ—Министерство на външната търговия
МВТУ—Министерство на вътрешната търговия и услугите
МГ—Министерство на горите
МГГП—Министерство на горите и горската промишленост
МГОПС — Министерство на горите и опазване на природната среда
МД—Министерство на доставките
МДХП—Министерство на доставките и хранителната промишленост
ME — Министерство на електрификацията
МЕн. — Министерство на енергетиката
МЕВПБ — Министерство на електрификацията, водите и природните богатства
МЕГ—Министерство на енергетиката и горивата
МЕЕ — Министерство на електрониката и електротехниката
МЕСР — Министерство на енергийно-суровинните ресурси
МЖАВС—Министерство на железопътните, автомобилните и водните съобщения
МЖПТ—Министерство на железниците, пощите и телеграфите
М3 — Министерство на земеделието
МЗГ—Министерство на земеделието и горите
МЗДИ—Министерство на земеделието и държавните имоти
МЗТ—Министерство на земеделието и търговията
МЗХП—Министерство на земеделието и хранителната промишленост
МИЗ — Министерство на индустрията и занаятите
МИИ—Министерство на информацията и изкуствата
МИС — Министерство на информацията и съобщенията
МК — Министерство на културата
МКСБ — Министерство на комуналното стопанство и благоустройството
МКСБП—Министерство на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата
МЛП— Министерство на леката промишленост
МЛХП—Министерство на леката и хранителната промишленост
ММ—Министерство на машиностроенето
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
408/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
ММет. — Министерство на металургията
ММЕ — Министерство на машиностроенето и електрониката
МММ—Министерство на машиностроенето и металургията
ММММР — Министерство на машиностроенето, металургията и минералните ресурси
ММПБ — Министерство на мините и подземните богатства
ММР — Министерство на минералните ресурси
МНЗ — Министерство на народното здраве
МНЗСГ—Министерство на народното здраве и социалните грижи
МНО — Министерство на народната отбрана
МНП—Министерство на народната просвета
МНС — Министерство на народното стопанство
МОСЗТ — Министерство на обществените сгради, земеделието и търговията
МОСПБ — Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството
МОСПС — Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията
МП—Министерство на правосъдието
МПром. — Министерство на промишлеността
МПроп. — Министерство на пропагандата
МПК—Министерство на просветата и културата
МПТПС — Министерство на производството и търговията с потребителски стоки
МСнаб. — Министерство на снабдяването
МСъоб. — Министерство на съобщенията
МСтр. — Министерство на строежите
MCA — Министерство на строителството и архитектурата
МСАрх. — Министерство на строежите и архитектурата
МСДР — Министерство на снабдяването и държавните резерви
МСМГП—Министерство на строителните материали и горската промишленост
МСП— Министерство на социалната политика
МСПът. — Министерство на строежите и пътищата
МССМ— Министерство на строежите и строителните материали
МССП—Министерство на селскостопанското производство
МССУ—Министерство на строителството и селищното устройство
МТ—Министерство на транспорта
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
409/410
17.8.2020
Ангелова, Й., Анчова, К., Бакалов, Т., Димитров, М., Добрева, М., Драгиев, В., Методиев, В., Николова, R, Пачеджиева, В., П...
МТърг. — Министерство на търговията
МТЗ — Министерство на търговията и земеделието
МТП—Министерство на търговията и промишлеността
МТПрод. — Министерство на търговията и продоволствието
МТПром. — Министерство на тежката промишленост
МТПТ—Министерство на търговията, промишлеността и труда
МТС — Министерство на транспорта и съобщенията
МТСГ—Министерство на труда и социалните грижи
МФ — Министерство на финансите
МФДК — Министерство на финансите и държавния контрол
МХМ— Министерство на химията и металургията
МХП— Министерство на хранителната промишленост
МХПром. — Министерство на химическата промишленост
НАПС — Национален аграрно-промишлен съюз
https://electronic-library.org/books/Book_0009.html
410/410