U ТЕПЕВ1ВиЯ
СЪДЪРЖАНИВ
Стр
1.	За преуспяване на радиото и теле-визията......................•••...	1
2.	Международна о; ганизация за ра-диорааиръскване (ОИР) — Ж. Кръс-тев................	. . .'......... 2
3.	Какво показаха годишните събрання на радиоклубовете — Д. Костов	4
4.	За срочно и качествено иапълне-нне на учебиия алан, по свързоч-ните дисциплинн преа 1937 година — А. Цветков..................... б
3. Първоиачално обучение на радио-телеграфистите в предаване ва ключ — Г. Котев................... 8
б.	За късовълиовнците — Ал. Петров 11
7.	QTC — LZ1CF м LZ1-314O. . . 11
8.	Малък батериеи радиоприемник с ниско иапрежеиие — „Турист Iй — Ст. Бояджиев-Хенц.................. 13
9.	Портативен приемник — Гр. Романов .............................   15
10.	Поява на мрежов фон в нискочес-тотиите усилватели — Ив. Маринов ............................... 18
11.	Новости в нисксчестотните усилватели — П. Тотев ....... 21
12.	Бобинки блокове на радиоприем-ниците „Хр. Ботев**, „Родина** и „Пионер** — инж. Б. Петков ... 25
Огр.
13.	ТУУ-100 — Измерителен блок — Ал. Ведър........................... 29
14.	Корекция честотата на кварца —
В.	Ф. Лютенко.................. 32
15.	Начисление и ковструиране на лю-бителски комбинираи инструмент (авомер) — Ю. Марииов.............. 35
16.	Достижении и насоки иа развитие в телевизията — М. Илиев ... 41
17.	Телевиаиоини приемници — ииж.
Б. Воровски.................• . 43
18.	Универсалии трупчета за вавнваие на трансформатори — Р. Иванов 48
19.	Телебиблиотека — ииж. Л. Теплое 49
20.	Никои особености при иастройката на междиниочестотните трансформатори — Й. Поляков ...... 51
21.	Диктофон — прев. П. Йорданов . 52
22.	Широкоекранно кино — ииж. Ал. Петков.............................  56
23.	Отстраияване самовъзбуждаието в радиоприемниоите — Й. Пенчев, А. Караилиев........................ 59
24.	Куриози в радиотехниката — Ст. Иванов.............................. 61
25.	Вести от пял свит.............. 62
26.	Нови книги...............• . . 63
27.	Съкращеиии и обозначении, приети в списание „Радио и телевизии** 64
На корнит — 1 стр. — Макет за телевизионен центьр в София
4 стр. — Софийско семейство пред своя телевизионен приемник
Снимки А. Станков
Рсдакциониа колетая: Я. Блъсжов, О. Кукуров, Н. Велев, Й. Боянов Главен редактор Н. Йоичеи
Редакции ул. „Гр. Игнатиев** 12	Тел. 7-60-46
Абонемент 30 лв. годишно аа 12 книжки — отделен брой 3 лв.
Поръчка 46	Печатиица при Министерство на ПТТ	Тираж 11500
Съхранено от Петко Петков, сканиране: LZ2XYZ, обработка: LZ2WSG, 5..XII.2007г., KN34PC
КНИЖКА 1 — 1957 * ГОДИНА VI
МЕСЕЧ Н О СПИСАНИЕ — ИЗДАНИЕ НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА ДОБРОВОЛНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА СЪДЕЙСТВИЕ НА ОТБРА-НАТА-ДОСО И МИНИСТЕРСТВО НА ПОЩИТЕ, ТЕЛЕГРАФИТЕ, ТЕЛЕФОНИТЕ И РАДИОТО
ЗА ПРЕУСПЯВАНЕТО НА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА
От настояшата книжка  досегашното сиисание „Радио", надавано от ЦК на ДОСО и Мннистерството на ПТТ, допъл- > ва своето заглавие и ще се яменува „Радио я телевизия". Изпълни се едно желание на мнозинството от нашите читатели.
В продължение на пет години — от 1952 до 1956 година включително, списание „Радио" се утвърди като необходимо пома-гало на радиолюбителите и радиоспециа-листите в България.
Изминатият петгодишен период беше съпроводен с трудности и тяхното преодо-ляване вървеше наред с развитнето на ра-диолюбителското движение у нас.
Развитнето на нашата Родина по пътя на социализма, достиженията и успехите на нашата млада, но бърЗо развиваща се про-мишленост, кооперирането и механизацията на селското стопанство, укрепването на ТК3-стопанства, Общият икономически и културен растеж на нашия народ събуднха твърде повишен интерес и към овладя-ването на радиотехниката. Радиото стана културна и технически необходима нужда на всеки човек от нашего ново социалисти-ческо общество. Младежите проявяват не-обикнонен интерес към радиото, особено към телевизията. Телевизията привлича вннманието на хиляди радиолюбители и те искат да я овладеят, да строят телевизион-ня апаратури.
Макар и ие постоянно и в достатъчен размер, в страннците на списание „Радио", в петгодишното му съществувание бяха по-мествани материали из областта на телевизията, Поместваното обаче не удовлетворя-ваше нашите читатели и те вастояват да получат от спнсаиието повече знания в областта на телевизията.
Редакцията на списание „Радио и телевизия" ще се постарае за в бъдеще да удовлетвори и тази тяхна нужда. От кн. 1
започва отпечатването на статин — подробен курс по теленизионни приемиици.
У нас все още не е построен телезизио-нен предавател и телевнзионно студио. На-зрялата нужда от тях скоро ще бъде удовлетворена. В следващите една-две години ще бъде построен телевизионен център. Нашего народно правителство е поело тази задача и е натоварило съответняте ивсти-тутн да работят за това. Сега у нас работи само експерименталннят телевизионен предавател на ентусиазистите — колективът на проф. Саздо Иванов, К. Кирков и др към Машинно-електротехническия институт, а както и по-горе казахме, скоро ще заработи н експлоатационен телевизионен център.
Следователно, вьпреки трудностите, предизвикани главно от ляпсата на необхо-димн материали, радиолюбителите ще работят в областта на телевизията. Списанието ще им помага според възможиостите си. Това е нова задача, която стой наред с до-сегашните, конто стояха н стоят пред списанието — да подпомага начинаещите радиолюбители, да дава новости на специа-лнстите, да съдействува на обучаващите се към ДОСО н пр. и пр.
• Ние непрестанно ще се учим от съвет-ските другарн, ще ползуваме техния опит и в нашата работа.
Радиотехниката и телевизията вървят с бързи крачки напред. Строят се все по-но-ви и съвършени апаратури, често пъти ори-гинални; онова, коёто днес е ново, утре остарява. Овладяването на новостите е дълг на всеки радиоспециалист н радиолю-бител.
Чрез радиото и телевизията да подпо-магаме развитнето на нашата страна, дца укрепваме отбраннтелната й способност, да подпомагаме трудовата деятелност на наоо-да,-да съдействуваме за повишаване култу-рата и благосъстоянието му!
МЕЖДУНАРОДНА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА РАДИОРАЗПРЪСКВАНЕ — О И Р
Радиото е най-мощното средство за въз-действие върху съзнанието на хората и за формиране на общественото мнение.
По своята същност радиото и радиораз-пръскването не познават географските гра-ници. За част от секундата радиовълните обикалят земною кълбо и разнасят нався-къде човешката реч и музиката. Радиопре-даванията на коя да е страна достигат до слушателите от целия свят и по този начин се създава възможност за най-тясно об-щуване между народите
Този характер на радиоразпръскването налага международно уреждане на въпро-сите, свързани с неговото използуване и развитие й изисква широко международно сотрудничество между предприятията и службите от различите страни, конто се ззнимават с радиоразпръскване и телевизия.
За осъществяването на такова международно уреждане и международно сотрудничество служи международната организация за радиоразпръскване ОИР — (Organisation Internationale de Radiodiffusion — О. I. R.).
Тя e създадена през 1946 година след разгрома на фашизма и изчезването на съ-ществуващия до края на втората световна война международен сьюз за радиоразпръскване, който се намираше под сичното влияние и фактическою рьководство на хитлеристка Германия
Международната организация за радиоразпръскване е създадена в съответствие с духа и устава на Обединените нации каю международно обединение с научни цели. Тя е организация не на държавите и на правителствата, а на службите по радиоразпръскване на различните страни и в нея могат да членуват съответните предприятия и учреждения на всички страни, конто признават нейния устав.
Седалището на ОИР е в Прага и пона-стоящем тя обединява службите по радиоразпръскване на 20 европейски и азиатски страни. Нашею радиоразпръскване е член на организацията от нейното основаване и сега на него е възложено да организира по-редната сесия на различните органи на ОИР, която ще се състои в София от 14 до 30 март т. г. На тази сесия Българските радиоработници и специалисти ще имат възможност да се срещнат и разменят мис-ли с най-изтъкнатите представители на ор-ганизациите по радиоразпръскване и телевизия от Съветския съюз, Китайската народна република, от другите народнодемокра-тйчни страни, както и с гости от редица
други азиатски, африкански и европейски страни.
Върховен орган на ОИР е нейното общо събрание, което се свиква най-малко един път в годината. Между сесиите на общото събрание дейността на организацията се про-вежда от административен съвет в състав от 7 до 13 члена.
Постоянни и изпълннтелни органи на ОИР са секретариатът начело с главния секретар и техническият център, начело с директора на технический център.
Основните цели и задачи на ОИР са: а) да установи постоянна връзка и да обедини различните учреждения, предприятия и служби, обслужващи радиоразпръскването.
б)	да осигури между членовете на ОИР във възможно най-голяма степей размяна на сведения относно развитието на радио-разпръсквателната техника.
в)	да защищава интересите на радиоразпръскването във всички области на между-народния живот, като търси разрешевве на въпросите по пътя на мирною сьтрудни-чество.
г)	да проучва и разработва всички въ-проси, отнасящи се до развитието на радиоразпръскването изобщо и по-специално до неговата техническа база.
За изпълнение на тези свои цели ОИР провежда редица мероприятия по-важни от конто са:
1;	Създава ко.мисии и групи за проуч-ване на отделяйте въпроси по радиоразпръскването и телевизията.
2)	събира всички данни, отнасящи се до радиоразпръскването и телевизията и съ-ставя от тдх съответна документация за ползуване от членовете на ОИР.
3)	йздава монографии, доклади, списания и бюлетини.
4)	следи за строго спазване на международное съглашения по радиото както от членовете на ОИР, така и от други организации, конто не членуват в него.
5)	сътрудничи с всички международни институти, занимаващи се с въпросите по радиоразпръскване и телевизия.
Практическата дейност на ОИГ се изра-зява в проучването и разрешаването на две основни групи въпроси: ^технически и про-грамни. Съобразно с това към организацията са създадени две комисии: техническа комисия и програмна комисия.
Техническата комисия играе извънредно важна роля в работата на ОИР. Нейната главна задача е да проучва съвременните технически проблеми, стоящи пред радио-
2
разпръскването и да дава мнение и препо-ръки за тяхното разрешение. Тя подработва в рамките на ОИР технически норми и стандарти за производство и експлоатация на съоръженията за радиоразпръскване и телевизия. Взема участие в международните технически конференции и съдействува за развигието на международного сътрудни-чесгво н областта на радиотехниката.
Работата на техническата комисия се провежда на нейните редовни сесии и в нейните труни за проучване. Към техничес-ката комисия са съ а да де ни 3 такива групп: по жична радиофикация, студийна техника и по телевизия и радиоразпръскване на УКВ Предстои да се създат и други труни.
Техническият център на ОИР в Прага е ностоянният орган, който провежда на дело решенията на техническата комисия. Той контролира състоянието в етера като при-слушва предаванията на радиэразпръсква-телните станции и прави измервания на стаб тлността на чесготите и интензивността на електромагнитните полета на радиораз-, пръсквателните станции, работещи на дълги, средни и къси вълни. През настоящата година ще бъде завършено инсталирането на съоръженията, с конто ще могат да се правят измервания и на станциите, работещи в УКВ обхват.
Резултатите от измерванията, извърш-вани от технический център, се изпращат на всички членове на ОИР под форма на графици, таблици и списъци на станциите.
От началото на 1956 год. е в действие и вторият измерителен център на ОИР, на-миращ се в Пекин. Той извършва същите измервания както и центърът в Прага на. радиостанциите в Азиатската облает.
Поограмната комисия проучва и дава препоръки по въпросите, евързани с орга-низацията, подготовката и -провеждането на радиопрограмме и телевизионните прогреми. Тя организира обмяната на опит по програмни въпроси между членовете на ОИР и между тях и други те странн, съдействува за размяна на радиопрограмм между тях. Особено значение в тази насока добива разработването на начините за размяна на телевизионни програми пред вид трудно-стите и големите рдзходи, конто са необхо-дими за изгогвянето«на тези програми.
Сътрудничеството между различнйте страни по програмните въпроси особено силно се разви през последните години след сесиите на "програмната комисия в Прага и Лайпциг. То намери израз и в сключването на редица спогодби между, отделяйте страни
за обмяна на опит, размяна на программ, взаимни посещения на програмни работни-ци и др.
Като има пред вид съвременната международна обстановка и огромного въздействие на радиото върху нейното развитие, ОИР насочва целокупната своя деятелност в служба на великите идеи за мир, За прогрес и за дружба между народите.
О г основаването си и до днес ОИР се бори енергично и последователно срещу из-ползуването на радиоразпръекването и теле-внзията за раздухване на военна истерия, за разпространение на тревожни слухове и клевети, каквито цели са си поставили никои организации по радиоразпръскване на капиталистическите страни като „Свободна Европа", „Гласът на Америка" и др.
ОИР счита, че радиото и телевизията са призвани да отразяват стремлението на народите към сътрудничество, дружба и траен мир Тя счита, че техни пърностепенни задачи са разпространяването на правдива информация, укэепване и разширяване на приятелството между народите и защита н а мира.
В подкрепа на тези идеи ОИР разширя-ва своята дейност и извън членовете на организацията. В настоящий момент е уста-новен и се разширява контактът с редица страни в Азия, Африка и Европа. Много от тях са поканени и ще участвуват в Софий-ската сесия на ОИР през настоящата година.
ОИР развива сътрудничеството и депозите си връзки и с редица международни организации като Световния съвет на мира, Световната федерация на профсъюзите, Мсждународната демократична федерация на жените, Международната организация на журналистите, Юнеско и др.
ОИР изпраща и експерти и участвува в работата на всички международни конференции, организирани от международная съюз за далекосъобщенията, неговите коми-тети CCIR, CCIT и др.
Изтеклият период от съществуването на ОИР и' успехите, конто тя зарегистрира, по-казват нагледно правилността на нейната до-сегашна деятелност. В бъдеще ОИР ще разширява още повече тази своя деятелност, ще укрепва своите връзки и ще остане вярна на идеите, на конто е служила, за-щото тя е уверена, че по този начин най-добре ще съдействува за осъществяване hi великите идеали на човечеството за мир > за приятелство между народите на цели» свят.
Ж. Кръстев
3
КАКВО ПОКАЗАХА ГОДИШНИТЕ СЪБРАНИЯ НА РАДИОКЛУБОВЕТЕ
, В решенията на Втория конгрес и на IV пленум на нашата организация ясно бяха определени основните задачи на клубовете— да се масовизират, да разгрнат широка дейност в големите заводски и селски пър-вични организации, да се изградят като учебно-методически и пропагандни 'центрове за оказване практическа помощ на коми-тетите на ДОСО в учебната и състезателната дейност, да работят непрестанно .за пови-шаване квалификацията на своите членове и да развиват всестранна дейност с помощта на широк доброволен/ актив.
През изминалата година съветите, сек-циите и активът на радиоклубовете положила големи усилия за навременното и качественото изпълнение на задачите от учебен и спортен характер. Редица от тях още през подготвителния период взеха енергични мерки за осигуряване изпълне-нието на основните задачи.
Трябва да се отбележи, че в повечето от докладите, изнесени на годишните събрания, не се засегна пълно въпросът, какво е действителното положение по обхващането на новия учебен план, особено за донаборната младеж, какво е състоянието на учебната работа и какви мерки трябва да се пред-приемат от съвета, секциите и актива за изпълнението на тази задача. Тежестта на нашата работа и нашите докумейти трябва да бъде свързана с обучението — основна задача, определяща и съдържанието на нашата организация.
През годината в почти всички клубове бяха организирани курсове за повишаване квалификацията на радистите и раднокон-структорите и миозина получиха званието радиолюбители клас С и В. Увеличиха се операторские колективи, изработени бяха различии апаратури за учебни и> експе-риментални цели. Но в тази дейност липсва разнообразие. Вина за това есте-ствено има и отдел Свързочен и Центфал-ният радиоклуб, конто не са осигурили разработването на примерни програми, об-хващащи теоретический и практический материал със съответните схеми за построява-нето на различии апаратури, за организиране тренировките със скоростните команди за I, II и III разред; закъсня много и кориги-рането на разредните норми.
Добри успехи бяха постигнати през годината в късовълновата дейност. С помощта на радиоклубовете значително се унеличи броят на късовълновите радиостанции, на повечето от клубните радиостанции бе увеличена мощността. У нас сега ймат разрешение да работят над 120 любителски радиостанции срешу 65 през 1955 г Израс-наха добри операторски колективи в Плов
див, Ст. Загора, Пазарджик, Търново и др. Българските радиостанции се представиха добре на международните кв сьстезания. С голям интерес се посрещнаХаот късовълно-випите организираните хе сьстезания от Хасковския радиоклуб, състезаиието, в което участвувала само жени, организирано от Търновския радиоклуб, и състезаиието за купата на сп „Радио". Но както бе изтък-нато на никои събрания (Варна, Пловдив, София), в нашето късовълново движение има и сериозни слабости, конто час по-скоро трябва да се премахнат На първо място е въпросът за „замразените" радиостанции. Този въпрос бе основателно повдигнат във Варненския радиоклуб от др. Корабов. Вярно е, че някои от окръжните радио-клубове положила големи усилия да построят приемници и предаватели за ОК в техния окръг (Варна, Търново, Ст. Загора, Пловдив, Колардвград и др). Но трябва да се преценява необходимо ли е построява- ‘ нето' на нови радиостанции, конто няма да работят. От получените разрешения за строеж и използуване на около 120 станции работят средне 35—40, на радиостаншште в Провадия, Г. Тошево, Казанлък,Търговище, Елена, Силистра и др. работят обикиовено 2—3 души, а такива случаи има и на други' места. До сега откриването на присмно-предавателните радиостанции не се пред-шествуваше от слушателска дейност, н рс-зултат на което тя почти не съществува в нашата страна.
Постигнати бяха ррез годината добри резултати и на околийските, окръжните републиканските сьстезания по радиотелеграфия. Има окръзи като Бургаския и Софийския, коцто не развиват добра съ-стезателна дейност от окръжен мащаб, а други недостатъчно работят за пълноценна тренйровъчна дейност на скоростните команди. За подобряване на състезателната дейност е необходимо .окръжните радио-клубове да вземат бързи мерки, а ЦК на ДОСО трябва да окаЖе конкретна практическа помощ.
През изтеклата година редица съвети на радиоклубовете проявила добра организа-ционна дейност, работеха по -свой план, разглеждаха навреме най-важните и наболели въпроси, свързани с учебната, състезателната, организационната и друга дейност (Търново, Плевен, Ст. Загора и др.). Но все още някои от клубните съвети не са станали действителни обществени ръко-водни органи, стоящи най-близко до члено-вете на радиоклуба. Допуска се болшин-ството от задачите да се възлагат на секциите и на отделяйте членове от шатните служители, без да има здрава връзка между
4
съвета и секциите (Благоевград, София). Рядко са случайте съветите да разглеждат работата на секциите и да набелязват мероприятия за подобрение на тяхната дейност. Важните задачи не се разглеждат пред активите на клубовете, с което да се заанга-жират те да дадат мнение по тяхното изпъл-нение, след което да се възложат задачи на секциите. Липсата на контрол върху изпъл-нението на задачите за сега е най-голямата слабост в дейността на съветите. Не е до-статъчно само да се възлагат задачи, но трябва да се обезпечава и контрол от съветите (Варна, Ст. Затора, Бургас, Ст. Димитров, Благоевград и др.). Куриозен е случаят в Благёевградския радиоклуб, къ-дето конструкторската секция не е работила през цялата година само заради това, че на председателя й омръзнало да го търси инструкторът др. Дишев. Необходимо е да възйагат задачи направо инструкторите, но по-друг би бил ефектът, ако се възлагат от съвета. В ръководствата на клуба не бива да се държат хора, конто не желаят да работят; от такива съветът трябва своевременно да се чисти, а не да се чакат годишните отчетни събрания Повтарянето на ня кои слабости през цялата година, както в Ст. Димитров, Бургас, Варна и др., се дължи преди всичко на обстоятелството, че не се вземат енергиини мерки, тези слабости не стават предмет на разглеждане на органи-запионнр събрания на членовете.
Не малко усилия положиха радиоклубо-вете във Враца, Търново, Пловдив,,Бургас и др. за своята масовизация, значително подобриха и социалния състав на членовете Само Бургаският радиоклуб със своите филиали има 250 члена, Пловдивският—217, Търновският—193 и т. н. Ръководейки се от дадените указания и благодарение положе-ните усилия, бяха открити филиали в Лом, Видин, Кула, Айтос, Червей бряг, Созопол, а също така в град Бургас в заводите „Червено знаме“ и „Васил Коларов". Обаче радиоклубовете пристъпнат боязливо към откриване на филиали, макар на много места да са назрели условията за това. Слабо работят раДирклубовете в Търново, Варна, Коларовград, Русе, Хасково, София —ГК и др. Те трябва да насочат бъдещата си дейност към откриване на филиали и радиоклубове в големите заводски и селски организации, където могат да бъдат създа-дени добри условия. Само така ще можем да изпълним решенията на IV пленум на ЦК на ДОСО.
Една от основните задачи на радиоклубовете е да оказват организйрана помощ на секциите в ОК. Изминалата учебна година може да се нарече преломна година в дейността на радиоклубовете от окръжен мащаб. Пай-добре работиха радиоклубовете в Пловдив, Търново, Ст. Загора, Варна, Хасково, където дейно участие взеха и членовете на съветите, и част от актива. Похвална бе
инциативата на Ст -загорския радиоклуб, който бе организирал съревнование между секциите от ОК по техните основни задачи. Тази помощ не винаги е била качествена и навременна. Има случаи, когато щатни работници от клубовете посещават ОК бее да упражнят контрол и да окажат цялостна помощ на свързочните Секции, както е случаят с др. Иванов от Русенския радиоклуб. Той посетил ,ОК в Силистра да помогав при построяването на приемно-преда-вателиата радиостанция, без да провери как върви изпълнението на учебния план, да свика секцията, да възложи задачи. Така постъпил и др. Дишев от Благоевградския радиоклуб, който посетил ОК в Разлог и се занимал само с проверката на учебната трупа по радиоконструкторство.
Радиоклубовете имат далече по-големи възможности, -особено като се има пред вид, че болшинството от председателите на съветите са началници на окръжните птт управления. Нужно е повече съобразителност и находчивост за включването на актива в изпълнението назадачите от окръжен мащаб. Добре работят в това отношение радиоклубовете в Търново, Ст. Загора, Варна Хасково, Русе и др.
На годишно-отчетните събрания на радиоклубовете се посочи, че през годината са постигнати редица успехи в агитационната и пропагандната дейност и по политико-възпитателната работа сред членовете. По-добри успехи имат радиоклубовете в Търново, Варна, Пловдив, Бургас, Ст. Загора Бургаският радиоклуб пръв е организирал читателска конференция на техническа тема, не остават назад Хасковскнят и други ра-диоклубове. От клубовете бяха организирани различии походи, радиочасове, изготвени бяха стенвестници, в много ПО бяха изне-сени лекции, свързани с популяризирането на свързочното дело и т. н. Но всичко това не е плод на една орга шзирана пропагандна дейност, а в повечето случаи инцидентно, налагащо Се по случай отпразнуването на известии дати и то само от градски мащаб Пропагандните секции в почти всички радиоклубове съществуват формално, без да лроявяват дейност. Нужно е да се обърне повече внимание за организиране на дейни пропагандни секции, годни да изпълняват така поставените им важни пропагандни и възпитателни задачи.
Годишно-отчетната кампания показа не-оспоримите успехи, конто постигнаха радиоклубовете в своята дейност презизминалата година, благодарение на упорития труд на съветите, секциите, актива и щатните работници. Клубната дейност значително се подобрява, но все още съществуват слабости, конто пречат за още по-доброто изйълнение на възложените задачи. Нашата организация има достатъчно сидр да се справи и ще се справи с тях.
Д. Костов
5
ЗА СРОЧНО И КАЧЕСТВЕНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА УЧЕБНИЯ ПЛАН ПО СВЪРЗОЧНИТЕ ДИСЦИПЛИНИ ПРЕЗ 1957 ГОДИНА
Учебвата работа е едва от основните задачи наовръжните радиоклубове. Тогаена-мерило отражение и в правилника за радио-кяубовете, в който се подчертава, че те отго-варят за изпълвението «а учсбния план по свързочните диспипливи в райова на съот-ветния комитет на ДОСО. Проведевият през месец декември м. г. плевум на ЦК на ДОСО отново обърна внимание на всички клубове, в това число и на радиоклубовете, върху тази основна задача. Плеву мът взе решения от голяма важност за по-нататъшвото обссобя-ване на клубовете като учебно-методически центрове и за превръщането им впървипо-мощници на окръжните комитети в изпъл-неиието на учебния план.
Със задоволство трябва да констатираме, че от миналата година насам нашите окрикни радиоклубсве постепевво зьпочваха да ренгсят центъра ва своята дейност върху учебнатэ работа. Поьазател за това бе из-пълнението и преизпълнението на учебния лан по свързочните дисципливи от почти всички окръжни комитети и общо за цялата страна. Сведенията от изпълвението на плана през миналата година говорят, че там, където радиоклубовете са работили активно, където са следели от близо учебната работа и са оказвали контрол и помощ ва учебни-те звена, има по-голям процент изпълнение на плана и качесрвото на подготсвката е жо-добро. Така работиха радиоклубовете в ТърнОво, Хасково, Пловдив и др., конто жзпълниха учебния план съответно 127%, 117% и 116%. Но имаше и такива радиоклубове, като Врачанския, Ксларовградския и Софийски я окръжен, конто не съумяха да организират добре учебната работа, вследствие на което отчетоха изпълнение на плана од 100%.
Опитът от миналата година показва, че главвата причина за веизпълнението на учебния план от някои комитети се крие в несвоевремевното организиране и откриване учебната година, както и в вередоввото про-веждане на занятията. Това се отнеся особено за учебните звена по радиотелеграфия, където подготовка™ протича трудно и про-дължително време.
Миналата учебна година редица радио-клу' ге не съумяха да организират работата си така, че да изпълнят плана и по трите дис-жиплини. Забелязваше се известно подценя-ване ва подготовка™ ва радиотелеграфисти те и прекомерно сбхвашанеи изпълневие на жлана за радиоконструкторите. За съжале-ние.констатирасе, че и тази учебна година радиоклубовете допj скат ст-щите слабости. По сведения към срёдета на месец декември м. г. само Софийсьият окръжен, Варнен-ският и Старозагорският радиоклубове са
успели да обхванат учебния си план над 100%. Останалите радиоклубове пссочват в сведенията си сбхвашане на плана за ради-телеграфисти между 80 и 90%, а при това е известно, че радиотелеграфистите заемат вай-голям процент от плана по свързочните дисциплини. Има и такива радиоклубове като Русенския, който е обхванал.плана по тази дисциплина едва 63%. Освователно е да се зададе въпрос на този радиоклуб, как възвамерява да изпълни срочно и качестве-но учебния план за радиотелеграфисти, ко-гато първото тримесечие от учебната година изтвче, а в окръга има толкова мрлък процент обучаващи се? МОже ли при това положение Русенският радиоклуб да избегне шурмуването, което допусна миналата година ? Разбира се, не може.
И тази година се забелязва тенденция™ редица радиоклубове да подменяват подго-товката ва радиотелеграфистите и да хвър-лят усилията си по обучението на радиокен-структорите, конто се набират по-лесно. Това се забелязва най-вече в Блггоевград-ския, Русенския, Бургаския и др.,радиоклубове, конто явно не се заемат с по-тежкйте задачи, а изпълняват по-лекире. С тези не-достатъци трябва да ликвидира.
Как стой въпросът с редовното пропеж-дане на занятията?
Проверните, направени през декември м г. на някои учебни звена за радиотелеграфисти в Софийската градска организация, говорят, че и в това отвошевие нв.е не можем да отбележим успех. Учебните звена в Слаботоковия завод, завод „9 септември", Държавната печатница, Локомотивно-вагон-ния завод и др. бяха или само сформирани, или провели по 1—2 занятия. Проведените занятия в Слаботоковия завод и зав „9 сеп-тември“ не бяха по програмата, предаван бе материал по усмотрение варъководители-те, без да се заведе каквато и да е отчетност. Учебною звено при завод „9 септември11 след като бе провело едно занятие, преуста-нови работата си временно, докато се под-готви преносимата радиозала. Прекъсването, разбира се, продължи дълго време. Нито на едно място ие се намери учебно звено, което да провежда занятията си повече от един път седмично.
През настоящата учебна годива изисква-нията по учебната работа значително се по-вишиха. С особена острота бе поставен въпросът за обучението на радиотелеграфисти донаборьици. За целта бе определен и съот-ветен план. Със съжаление се констатира, че тази важна и отговорна задача не е добре разрешена от болшинството радиоклубове.
Какви по-сериозни недостатъцп са допус- -нати в това отношение >
6
Преди всичко планът за донаборниците не е обхванат навсякъде. Софийският окръжен радиоклуб например има в обучение едва 20% донаборници. Не е по-добро по-ложението и в останалите радиоклубове. Като донаборници не се обучават родените през 1938 и 1939 год., а се обхващат обик-новено лица от по-младите набори. В това отношение изобщо радиоклубовете не държат сметка. Никои клубове, като например Софийският градски радиоклуб, неправилно са се насочили да търсят донаборниците само в предприятията, където те са сравнително по-малко, а пренебрегваг училищата. Недо-статъчно внимание се обръща на селската младеж, откъдето най-вече става набирането на донаборниците. При обхващането на донаборниците не се търси помощта на военно-отчетните бюра по места, както и подкре-пата на комитетите на ДСНМ, партийните и профсъюзните организации, чрез конто да става подбирането на политически укрепна-ли и надеждни младежи.
Ако изпълнението на учебния план е най-важната задача на радиоклубовете, обуче-нието на донаборниците-радиотелеграфисти е първата и гешаваща стъпка по пътя на изпълнението на тази задача. Необходимо е да се има пред вид, че в никакъв случай не може да се отчита общо изпълнение на плана, ано" планът за донаборниците не е изпълнен. Ако това бе допустимо миналата година по обективни причини, тази година трябва да се избегне, тъй като такива обективни причини вече не съществуват.
За да се изпълни тази задача е необходимо както щатните работници, така и до-броволният актив да положат много усилия. Преди всичко трябва да се ликвидира час по-скоро с вредного самоуспокояване, че все пак планът ще се изпълни макар и да не бъдат обучени определените донаборници. Съветите на клубовете трябва да се занимая! с този въпрос и до края на учебната година той да не слиза от дневния ред на заседанията
Желателно е да се формират отделяй дОнаборни групи, конто да се заведат на отчет в радиоклуба. Членовете на съвета, както и членовете на ръководствата на секциите трябва да разпределят помежду си по няколко учебни звена от донаборници, конто да контролират и подпомагат. В радиоклуба трябва да се заведе график на учебните звеиа в окръга и по него да се следи ходът на обучението.
Особено внимание трябва да се обърне при подбирането на донаборниците, като въпросът се съгласува с военноотчетните бюра, партийните и младежките комитети по места.
Съветите на радиоклубовете, със съдей-ствието на окръжните комитети на ДОСО, трябва да поставят сериозно въпроса пред окръжните комитети на Партията, ДСНМ, профсъюзите и другите организации за не-обходимостта от организирано и редовно провеждане на занятията с радиотелеграфи-стите. Те трябва постоянно да искат обуча-ващите <;е донаборници да бъдат освободени от всякакви други общегтвени задължения, включително и партийни и младежки занятия. В замяна на това на тези младежи да се даде съответно поръчение успешно да завършат учебната трупа и да се подготвят като радиотелеграфисти. Радиоклубовете трябва също така настоятелно да искат под-крепата на Партията, ДСНМ, профсъюзните организации, административните ръковод-ств'а и др. учебните занятия с донаборниците да се провеждат най-малко два пъти седмично по два часа, а където има възможност, обучаващите се да бъдат откъсвани от производството.
Радиоклубовете трябва решително да засидят работата си в селата, откъдето се набират повече донаборници. През зимните дни в селата съществуват по-благоприятни условия за обучение, отколкото в градовете. За да се обучат повече младежи от селата, необходимо е да се помисли за създаването на подходяща материална база. За целта радиоклубовете трябва да се насочат към изработване на походни преносими радиоза-ли, инсталирани на отделни дъски, конто да се пренасят по селата в зависимост от въз-никналите нужди.
Много важен е въпросът с методическата подготовка на ръководителите на учебните звена. Трябва да се скъса с вредната практика щатните работници да бъдат сами ръ-ководители на учебни звена. Тяхната задача е да организират учебната работа, да подпомагат и контролират учебните групи, да провеждат методически занятия и съвеща-ния с ръководителите, подпомагайки пови-шаването на тяхната методическа квалификация. Редица учебни звена се разпадат главно поради неумението на ръководителя да преподава. Ако искаме да повишим качеством на подготовката, необходимо е преди всичко да подобрим методическата работа с ръководителите.
Ние се намираме сега в най-решителния момент от учебния период. Необходимо е вече да престанем да говорим за обхваща-не на учебния план, а да съсредоточим вниманието си върху неговото качествено изпълнение. От това,. как радиоклубовете ще съумеят да използуват благоприятните зимни дни за учебна' работа, ще зависи дали те в срок ще приключат учебната година.
А. Цветков
7
ПЪРВОНАЧАЛНО ОБУЧЕНИЕ НА РАДИОТЕЛЕГРА-ФИСТИТЕ В ПРЕДАВАНЕ НА КЛЮЧ
Един от основните раздели от обучение™ на радиотелеграфистите е първона-чалното им обучение в предаване на ключ. Той може да се’раздели на два етапа:
а)	Отработка на подготвителни упражнения и придобиване на първоначални навици за правилно седене на работното място, положение на китката и пръстите върху топката на ключа, натискане и отпускане на ключа, предаване на точки и тирета по отделно и различии комбинации от тях.
б)	Изучаване в предаване на ключ значите от морзовата азбука и придобиване на навици за качествено, ритмично предаване на различии текстове, кодове ц др.
Отработване на подготвителни упражнения
За качественото и ритмично предаване на ключ е необходимо обучаемите да при-добият навик за правилно седене на работното място. Тялото и главата са изправени, раменете разтворени, но без напрежение. Дясната ръка, свита под прав ъгъл, е продолжение на лоста на ключа. Лакътят й е отдалечен от тялото на разстояние 1—2 длани. Пръстите са полусвити и без напрежение хващат топката на ключа. Тялото на работещия е на 15—20 см от края на масата (това разстояние е в зависимост от ръста на обучаемия).
Лакътят на дясната ръка е на височи-ната на лоста на ключа. Изхождайки от това, определяме и височината на стола за сядане.
Лостът на ключа с топката му, дланта, китката и лакътят на ръката са на една плоскост. В никакъв случай не се допуска наклоняване на ръката на дясно.
Лявата ,ръка свободно се поставя с дланта върху масата, без да се подпира с лакътя, като с показалеца й се следи пре-даваният текст. Краката са разтворени на ширина на раменете, стъпалата са успоредни, а коленете свити почти под прав ъгъл.
При обучението по заемане правилно седене отделяй обучаеми навеждат тялото, кръстосват краката, накланят раменете, стягат мускулите на тялото, ръцете и шията, поставят лакътя високо или в страни от доста на ключа и др Тези грешки могат да се придобият вследствие на неправилно подбрани височини на работната маса и стола за сядане или поради слаб контрол от ръководителя.
Следователно, необходимо е преди всичко правилно да се оборудва зумерният клас и образцово да се показва през време на обучението. Спрямо всеки обучаем трябва да се подходи индивидуално, съобразно личпите му възможности.
От правилното хващане на топката на ключа зависят качеството и скоростта при предаването. Топката се държи с трите пръста на дясната ръка. Показалецът се поставя в полусвито положение върху предния край на топката, а с палеца и със средния пръст се обхваща от цвете страни. Останалите пръсти свободно се прибират към дланта на ръката. При това положение посредством показалеца движенията на китката задвижват лоста на ключа. Палецът и средният пръст само придържат топката на ключа. Топката се държи без напрежение, като не се отпускат пръстите през време на предаването.
Обучението в хващане на ключа се про-вежда в следната последователност: ръко-водителят обяснява и образцово показва правилното хващане на ключа и нарежда всеки обучаем свободно (без команда! да хване ключа и да го пусне. След това той подана команда „хвани ключа" и прове-рява правилното изпълнение от обучаемите, като незабавно отстранява констатираните грешки. По командата „пусни ключа" обучаемите поставят десните си ръпе свободно на масата от страни на ключовете. Това упражнение се повтаря няколко пъти и цели -да внедри навици в обучаемите правилно да хващат топката на ключа без да гледат в ръцете си. Обяснява се, че не бива да се допуска тракане (натискане) на ключовете при тези упражнения.
В последствие упражненията се услож-няват. Обучаемите пак по команда хващат ключовете и ги държат в продължение на 1—2 минути, като упражненията се повтарят до 20—30 пъти.
Следи се да не се допускат следните грешки: стискане на топката с пръстите, палецът да не се поставя в горния край на топката, показалецът от силното стискане да не се прегъва навътре, средният пръст да не се „повива" около вдлъбнатата част на топката, свободните пръсти да не се при-тискат силно, обучаемите да не гледат в ключа.
Горните грешки лесно се отстраняват, ако ръководителят своевременно открие причините им и подбере подходящи способи за тяхното отстраняване.
Натискането и отпускането на ключа се осъществява с ритмични, еднакви движения на китката на ръката. При натискане на клюйа китката се отпуска надолу, при отпускане — се връща горе, в изходно положение. Дълбочината на това движение надолу и нагоре на китката отначало е по-голяма. а в последствие намалява, за да достигне до незабележими трептения при
8
предаването със скорост над 100 знака в минута.
Движевията на кнтката трябва да бъдат плавни и ритмични и право надолу.
Китката се движи без напрежение, при отпусната мускулатура на раменете и тялото и само отвесно, без страничнн движения. Стягането на ръката затруднява главното движение на китката и довежда до трудно изправими в последствие грешки. В ника-къв случай не се допуска натискане и от-пускане на ключа само с пръстите или цялата ръка.
От значение с също така и големината на размаха на ключа В началото на обуче-нието той е около 1,5—2 мм. Пружината на ключа е такава, че да позволява свободного движение на китката. Разбира се, трябва да се взимат пред внд индивидуалисте възможности на обучаемите. ।
Внедряване на навици по натискане и отпускане на ключа ръководителят постига по следння начин: нарежда на обучаемите да хванат ключа, командува „натисни ключа" и проверява правнлното му изпълнение. След това подава команда „отпусни ключа". Тези упражнения се повтарят 40—50 пъти поред, до правилното им усвояване. При усвояването им обучаемите най-често до-пускат следните грешки: голям размах с китката и неправ и лно движение на ръката, предаване с пръстите или с цялата ръка, при двнжението на китката пръстите изменят мястото си върху топката и се плъз-гат по нея, неувереност при натискане и отпускане на ключа.
За нзбягване лошите последствия от тези грешки ръководителят трябва своевременно да ги открие и отстрани. На един е доста-тъчно само да се обясни и покаже, на други — да се въздействува върху китката, като се хване и задвижи от ръководи-теля и т. н.
Опитът показва, че голяма част от грешките в предаване обучаемите допускат при предаването на точкнте. Ето защо след-ва да се обърне особено внимание за при-добиване на твърдн навици в предаване на точки. По тази причина обучението в предаване започва с предаването на точките.
Основен метод е груповото предаване под ръководСх'вото на ръководнтеля, като той брои „раз, раз, раз" и т и. без пауза в продължение на 1—2 минута.
Продължителността на натискането и отпускането от началото е по-голяма — например: 1 секунда (1 сек. натискане и 1 сек. отпускане).
След това се предават различии упражнения, състоящи се от две, три, четири и п пет точки, за което се брои по следния начин: „раз, раз, пауза"; при предаване на три точки; „раз, раз, раз, пауза" и т. и. Тактуването в този случай може да се осъществи и с помощта на тактомер (метроном).
Към обучение в предаване на тирета се пристъпва след като обучаемите са придо-били навици в ритмично предаване на точки. То се провежда също по груповия метод. Отначало ръководителят използува същия порядък, както при предаването на точките, показвайки предаване на отделки и на серия от тирета. Особено внимание се обръща при предаване на няколко тирета поред (серия). Тяхното предаване се из-вършва чрез отсечени, еднакви ритмични движения на китката на ръката, при което натискането и отпускането става в едно движение. Това „отсичане" на тнретата се из-вършва без стягане на мускулите, само с китката на ръката
Груповото предаване на тиретата се из-вършва с броене „раз, два, три" и т. н., при изговаряне на думата „раз" обучаемщге натискат ключа и го държат така, докато се брои „два, три" н при следващото броене на „раз" отсечено отпускат н наново натискат ключа н т. н. След това се провеждат упражнения' в групово предаване на комбинации от няколко тирета, като се брои по следния начин: например, за предаване на три тирета — раз, два, три; раз, два, три; раз, два, три, пауза; тактуването и тук се осъшествява посредством броене или с тактомер.
След като обучаемите се научат правилно да предават точки и тирета, преминава се към групово предаване на различии комбинации от тях, с което се цели да се под-готвят към предаване на самите знаци от морзовата азбука.
За усвояването на подготвителните упражнения в предаване на ключ са необходи-ми 10—15 часа. Това става едновременно с обучението в нзучаване на прнемането на слух на морзовнте знаци.
Контролът върху предаването се осъще-ствява чрез постоянно наблюдение и про-слушване. Добри резултати се добиват и чрез записване предаването на обучаемите с пишещ апарат.
Нзучаване в предаване на ключ знацнте о г морзовата азбука
Основната задача през този етап от обу-ченнето е да се внедрят твърди навици за уверено и ритмично предаване на морзовите знаци, да се научат обучаемите да предават всички знаци,строго спазвайкисъотношение-то между точките и тиретата в самите знаци, а също така и интервалите между знаците и групите (думите). Това съотношение дава ритъма в предававето и се определи по следния начин: ако точката се приеме за единица, тирето трябва да се равнява на 3 точки, интервалът между елементите в знака е 1 точка, между знаците — 3 точки, $ интервалът между групите б точки.
За по-лесно и правнлно нзучаване, знаците от морзовата азбука се разпределит в осем групн (упражнения):
9
1.	— т, м, о, ш, нуле,
2.	— е, и, с, х, 5.
3.	— а, у, ж, 4, запетая
4.	— н, д, б, 6, разделителен знак ( = )
5.	— в, ю. й, I, 2, 3.
6.	— ч, з, 9, 8, 7
7.	— р, п, л, ф, я, въпросителен знак (?) 8. — к, в, ъ, щ, ц,
Всяко занятие се предшествува в продвижение на 10—15 минути от групово предаване на различии подготвителни упражнения — комбинации от точки и тирета, с което се цели да се внедрят навици у обучаемите за свободно преминаване от предаване на точки към предаване на тирета и обратно. Упражненията се усложняват пеленасочено, като се предават различии комбинации, подобии на знаците, които ще се изучават.
Усвояването на знаците от всяка трупа се провежда по груповия метод под ръко-водството на ръководителя. След като се покажет и групово предадат новите знаци и обучаемите се научат правилно да ги предават, се провежда групово предаване на текстове от всичкн изучени по-рано знаци.
Скоростта, с която се предават знаците, трябва да бъде 12—15 знака в минута. Към изучаване на знаците от следващата трупа се премннава само след като обучаемите са усвоили напълно правилното предаване на знаците от предните групи. При предаването се дават през всеки 4—5 минути кратки почивки за отмора на китката на ръката. В последствие продължнтелността на предаването постепенно се увеличава.
Груповото предаване се провежда по следните начини:
— чрез броене от ръководителя по указания вече начин на всички елементи в знаците, интервалите между знаците и между групите.
— чрез предаване от ръководителя на ключ с шумни контакти и броене от него само на интервалите между знаците и групите, а обучаемите предават одновременно и в такт с него. В отделяй моменти той пре-кратява предаването си, обучаемите про-дължават и се вмесва на ново при необходимост да коригира нарушения ритъм. При-лага се обикновено към края на етапа, като с него се цели да се премахне броенето за интервалите между знаците, а се брои само за интервалите между групите, изговаряй-ки „пауза", „пауза", за всеки интервал.
— чрез предаване от ръководителя на общ текст с обучаемите, като те слушат предаването му със слушалки и предават в такт с него.
Общата схема с построяването на заня-тието по изучаване в предаване на ключ на знаци от морзовата азбука е следната:
— групово предаване на различии комбинации от точки и тирета и тренировъчни текстове от изучените ло-рано знаци и проверка на усвояването им от обучаемите.
— обявяване целта на занятието и по-t ставяне на задачи пред обучаемите.
—	обясняване и образцово показване състава на новйте знаци и начина за тях-ното предаване.
—	групово предавайте на новите знаци по отделно н в комбинации, до степей на правилното нм усвояване.
—	разбор, с поставяне на задачи за самостоятелната работа.
От голямо значение е умението на ръководителя да изучи личните възможности на всеки обучаем, да открие своевременно грешките му и правилно да го насочи в неговата работа за тяхното отстраняване Изоставащите се отделят в отделна трупа н под ръководството на добре подготвен помощник иа ръководителя се обучават за отстраняване на грешките.
Грешките при предаването на ключ се дължат предимно на неправилното движение на китката на ръката. Характерни грешки са: преждевременно ускоряване движе-нието на китката при предаване на точките (особено при х, 5, 4) скъсяване или удъл-жаване иа последното тире в знаците; работа с пръстите на ръката; преждевременно увеличаване на скоростта; работа с паднала надолу китка, което води до сбиване ва точките, размазване на тиретата и увеличаване на интервала между тях; движение на китката не отвесно, а в страни, работа с голямо напрежение на ръката и мускулите на тялото; нееднакъв ритъм при предаване на точките и тиретата; сливане на отделяйте знаци поради намаляване интервалите между тях.
Основните причини за тези грешки са лошото н неправилно отработване на под-готвителните упражнения. С такива обучае-ми обучението се започва от начало.
Отстраняването на грешките става чрез подробен анализ на причините нм и показване практически последствията от различните грешки в предаването. В отделяй случаи ръководителят ги отстранява чрез непосредствено въздействие върху китката на обучаемите чрез хващане лакътя на обучаемия и задвижвайки по желания начин китката му. Това може да стане и със специални ограничители, които се закрепват при самия ключ и регулират движението на китката в желания за момента размах. Не-Досредственият контрол от ръководителя и своевременно оказаната от него помощ спо-магат за навременното отстраняване на грешките. Не бива да се допускат безкон-тролни тренировки на обучаемите, при които най-често забързват и развалят предаването си. Пишещият1 апарат улеснява извънредно много работата на ръководителя за откр иване и отстраняване иа грешките в предаване на ключ.
Г. Котев
10
ЗА КЪСОВЪЛНОВИЦИТЕ
Радиолюбителското движение в нашата страна става все по-популярно и по-масово. Голям е вече броят на новите късовълно-вици, работещи на клубни и индивидуални радиостанции. Нараснаха изискванията как-то към операторите, така и към апаратурите. Докато преди въпросът за местните qrm не ни смущаваше (тъй като броят на работещите станции беше малък), а се интересувахме само от възможностите за осыцествяване на по-добро ,,dx qso“, днес тези два въпроса са почти нсразривно свързани.
Ето защо, не е възможно вече да се ра-боти със „случайни“ апаратури, както все още се допуска. Необходимо е да се кон-струират технически издържани апаратури, конто, освен задължителните качества (съгласно правилника), трябва да притежа-ваг и редица други показатели, предизви-кани от съществуващата обстановка. Пре-давателите трябва да излъчват по възмож-ност по-тясна честотна лента и много слаби хармонични. Много радиолюбители са се убедили, че това е рядкост за работещите любителски предаватели у нас.
Много по-зле стой въпросът за типовите приеиници, употребявани от голямата част радиолюбители. Не са малко случайте, ко-гато за любителски цели се използуват не-приспособени концертни приемници или такива, конто са некачествени. Нашите радиолюбители, за жалост, не отдават голяма тежест натова, какъв приемник да употребят.
Липсата на елементарните качества на своя приемник операторът най-осезателно схваща, когато участвува в никое кв съсге-зание. Знае се, че в състезание успехът на един или друг оператор се определи от не-говата квалификация и оперативност, а опе-ративността завися изключително от вида и качествого на употребяваните апаратури и най-вече от приемника.
Ето защо, не е без значение какъв ще бъде нашият приемник. За това всеки ра-диолюбител трябва сериозно да помисли.
Любителският приемник трябва да при-тежава добра чувствителност, за да чуваме далечни станции, голяма селективност, за да избегнем местните смущения и тези на работещите близко по честота до нашия кореспондент, стабилност и простота на управление.
Действително, изработката на един такъв приемник е трудна. Изисква се по-голяма техническа квалификация, наличие на ма-териална база и измерителни апаратури.
Налага се радиолюбителите да преодоле-ят тези трудности, използувайки всестранно помощта на сьответните радиоклубове.
Нека се надяваме, че през 1957 година всяка LZ станция ще притежава качествени предавател и приемник, което ще доприне-се за още по-доброто представяне иа нашата социалистическа Родина.
Ал. Петров
(оператор клас В)

*	Съветските късовълновици ни съоб-щават, че в района на Северния полюс се намира нова съветска експедиция. Радио-станцията на тази експедиция има инициал UPOL6 и работи на честота между 14025 и 14035 кхц. Българската любителска радиостанция LZ1KPZ от Пазарджик вече е установила връзка с нея.
*	На Тану Тува (Тивинска автономна облает — зона 23) наскоро ,излиза в ефира любителската радиостанция UA0KTT. Тя ще работи на честота 14042 кхц.
*	Радиостанцията на съветската експедиция на Южния полюс UA1KAE, която се намира в селището Мирний, работи с люби-телите от 16,00 часа всеки’ден на 14100 кхц. От българските радиолюбители с нея сг работили LZ1KBD, LZ1KPZ, LZ2KST LZ1KSZ.
*	На 21 и 22 юни 1956 г. се проведе съ-стезанието на съветските ултракъсовълно-вици „Полски ден“, в което взеха участие 509 радиостанции от 77 радиоклуба. Уста-новени бяха повече от 800 свръзки на
38—40 мгхц на разстояние до 2000 км. Ра-диосвръзки са били установени и па 144 мгхц. Първо място от клубните радиостанции е заела UA3KAE от Москва, конто е установила 63 свръзки. От личните първо място е заела 068003 с оператор С Клав-ченко от Ростов, който е установил 57 свръзки, в това число 23 на разстояние повече от 900 км.
* Пръв носител на дипломата ,,WAYUR“ (работал с всички югославски републики) е YU2HA — Иван 1 орчек Мощността на неговия предавател е само 5 вата. От чуж-дестранните любители пръв е получил дипломата DL1XW от Мюнхен Първа от бъл-гарските радиостанции е получила „WA-YUR“ № 39 LZ1KRF от гр Пловдив.
Нова югославска диплома е YU—100 — работал със 100 различии югославски радиостанции.
*	В Пловдивски окръг започнаха да работят радиостанцпите клас „С“ LZ1KPW — Пещера и KZ1KCP — Левскиград.
На LZ1KRF (радиостанцията на Пионерский дом — Пловдив) работят редовно пионерките Звезда, Васка, Надка, Калинка и други. Пожелаваме на _младите опера-торки все по-големи успехи в късовълно-вата работа.
*	През месец ноември 1956 г. LZIKSP е установила далечни радиосвръзки с: UL7-DA, UM8KAA, UA0KKB, YV4AU,VE7YY, VP6PJ, KP4AQ, PY6GP, KV4AA, YV5BZ, HZ1HZ, HP1BR, СО2ВМ, KZ5BC, TI2PZ, W6ZU, W3BU и много други.
*	LZ1KPZ получи чехословашката диплома S6S № 9 за работа със -шестте континента на телефония на 14 мгхц.
*	Инициалите ОК4, ОК5 и ОК7 принадлежат на чехословашки експериментални радиостанции. Редовно работи OK6TJF
*	ОКЗНМ е получил нови дипломи DUF3, WAV и WAE. За WAZ има работени 40, а потвърдени 39 зони.
*	ОК2ВЕК е работил на 35 мгхц с PY6AK и с RST 589 в 06 LZT.
*	В началото иа 1956 заедно с една ар-жентинска геоложка експедиция е заминал за Хималаите LU2DX. Той е работил с 50-ватов предавател на 14 и 21 мгхц на телеграфия и телефония. Предавателят е бил монтиран в лагера на височина 5400 м над морското равнище.
*	FD4AB (Того) работи на 20-метровия обхват с предавател 6J5—6F6—6V6 (мощност 8 вата).
*	На австралийските ултракъсовълно-вици е разрешено да имат предаватели с максимална мощност 100 вата за работа на 50, 145, 288 и 580 мгхц. Рекордът на 145 мгхц е установен от VK6RO и VK5GL за свръз-ка на разстояние 1300 мили Свръзката между VK2AH и ZL3AR е устаногеиа на разстояние 1000 мили
* На радиолюбителските обхвати са се появили любителски станции, рабошци с транзнстори (крнстални триоди). Повечето от тези станции са от W, G и DL. Тяхното повикване е CQTR (CQ транзистор на телефония). Никои от тях след инициала си поставят буквите ТТХ. Например G3KOX/ ТТХ, който е работил с 49 страни на 14 мгхц.
Никои ицтереснн — далечни любшел-ски радиостанции работят на следнше че-стоги: AC5PN — 14051, 3W8AA — 14050, VR3B — 14025, FY7YE — 21195, PJ2ME — 14047, XZ2XX - 14151, PZ1BS — 14025, VK1VK — 14179, FB8ZZ — 14028 кхц
VY 73 ES DX TOWS!
LZICFh LZ1—3140
12
МАЛЪК БАТЕРИЕН РАДИОПРИЕМНИК С НИСКО АНОДНО НАПРЕЖЕНИЕ „ТУРИСТ 1“
През изтеклия летел сезон изпробвах-ме един малък, лесно преносим туристически приемник, който се захранва с ниско анодно напрежение. Той дава прием на слушалки от всички възможни точки на родината ни на българските предаватели и на редица чуждестранни предаватели. На връх „Вихрен" с него приемахме отлично София, Скопие, Солун и др. близки предаватели, а вечерно време в планинската палатка с малко високоговорителче се чув-ствувахме като у дома...
Приемникът „Турист 1“ има премуще-crBaia, че е лек, лесно се манипулира с него
и иай-важното, консумацията на отопле-нието е 0,06 а при модел с едва лампа, и 0,12 а при модел с две лампи и високоговорителче. Това ни освободи от грижата да носим тежки елементи за захранването.
Приемникът може да бъде построен на два етапа: като еднолампов приемник, предназначен за слушане на слушалки, и като двулампов, с възможност за слушане на го-ворителче местните предаватели и силно слушане на слушалки на чуждите станции. Затова ще дадем описанието му по отделно на детекторного Стъпало на усилвателя, като разделим строежа му на два етапа. Всеки според нуждите си може да си построй първия или втория вариант на „Турист 1“.
От схемата (фиг. 1) се вижда теоретич-ното устройство на детекторною стъпало. Това е класическото решетъчно детектиране с обратна връзка. В нашия случай употре-бихме лампата RV2, 4ТЗ. Абсолютно същия резултат по'лучихме и с лампата RV2, 4Р45. Тези две лампи дават възможност да дадем на анода ниско анодно напрежение от 4,5 —9 волта максимум. В случай че не раз-полагаме с тези лампи, може с успех да употребим също така лампата RV2P700, като в случая ще следва да повишим анод
ного напрежение на 22,5 волта. Това пови-шаване обаче не ще се отрази на тежестта на приемника, тъй като за ано дна батерия ще употребим една малка плоска батерия от 22,5 в, каквито се употребявят в слуховите апарати и се продават в оптическите мага-зини в страната. Това е възможно поради малката анодна консумация на лампата. Употребихме тези лампи, тъй като са со-лидни и търпят всички „несгоди" при ту-ристическите преходи, включително и тър-калянето на изпуснатия приемник по някоя урва ... Ако ще употребяваме приемника само у дома, може с успех да употребим лампите DF11, DF2I, DL11, DF21 и др.
При монтирането съгласно схемата на фиг. 1 ше положим всички грижи монта-жът да бъде солиден. В моде ла (снимка 1) приемникът е монтиран на една метална предна плочка с размери 15 на 7 см. На тази плочка са притегнати двата въртящи се кондензатора, прекъевачът и изолираните букси за антена и слушалки. На един т-образен железен винкел, притегнат към предната плочка, е поставен цокълът на лампата и е прихваната бакелитовата плоч-
Фиг. 2
каэ на конто е монтирана и са извадени краищата на бобинката. В ляво от приемного устройство, на 4,5 см от началото на плочката, е поставена една преграждаща плочка от дебела ламарина. Отдясно на нея е самият приемник, а вляво от нея се поставят две плоски батерии за фенерче 4,5 волта. Те служат за даване анодно напрежение и за захранване* на лампата. По този начин от приемника не излизат никакви проводиици и той може да бъде поставен в съответна дървена, бакелитова или метална кутийка и само с едно натискане на
13
прекъсвачс е готов за работа. Естествено, даденото разположение може да бъде из-менявано с оглед на личного разбирав е или разполагаеми части.
С оглед да се получат добри резултати, нал ага се настройващият кръг да бъде пър-вокласен, тъй като антенната енергия, коя-то ще получаваме от няколкометровата закачена набързо на никое дърцо жица, е сравнително малка. Първокачествен настрой-ващ кръг изнсква бобина със желязна сър-цевина и въздушен или с тролитулова изоляция въртящ се настройващ кондензатор (Cj). Тъй като употребата на въртящ се кондензатор с въздушна изоляция увеличава прекомерно обема на приемника, в модела бе употребен обикновен въртящ се кондензатор с кН' жна изолация, каквито се про-извеждат в страната от кооп. „Радиоре-монт“. При направата на бобината обаче се наложи да се употреби бобина със желязна сърцевина, тъй като прн опитите се оказа, че замяната на кондензатора с въздушна изолация с кондензатор с книжна изолацня е почти без въздействие за селективността на приемника, но смяната на бобината със желязна сърцевина, навита на картонен цилиндър (без сърцевива) рязко понижава както селективността, така и силата на приема
Направа на бобината
Както казахме по-горе, налага се бобин-ката да бъде навита на тяло със желязна сърцевива. Всяко такова подходяще тяло може да бъде използувано. Тук ще дадем данните за навиването га три или шестка-налните тела със желязна сърцевина „Драл-оперм“, каквито бяха продавани в магазина за стари части на Слаботоковия завод. При навиването употребихме обикновена едно-проводна жица с емайлова иди копринена изолация, както ще бъде показано. При на-виване с литцендрат се оказа, че практически няма никаква разпнка, противно ва очакванията и поради мъчнотията при бо-равенето с тази жица, -я не бе употребена, още повече, че не всички любители раз-полагат с литцендрат.
При триканално тяло разполежението на бобяните е както следва: в първия канал се навива обратната връзка, във втория канал — решетъчната и в третия, на й-до-лен — бобината за антсна. Ако употребим шестканалното тяло, съответно ще пресмя-таме по две каналчета за едно. Аитената и бобината за обратва връзка навиваме със жица 0,12, изолация емайл, а бобината на
настройващия крьг (£.,) навиваме със жица 0,12 с копринена или памучна изолация. Броят на навивките е както следва: L, — 45 навивки, L, — 110 навивки, L, — 65 навивки. Вкачването на краищата на така навитата бобива става по начина, посочен ва фиг. 2. Навиването трябва да става в една посока и да се прави разлика между долния край (в началото ва навиването) и
Фиг. з
горния край на навитата отделка бобинка (фиг. 2).
Монтиране на приемника
Необходимите части трябва да се каче-ствени, добре проверени блокчета и съпро-тивления. Блокчето Са трябва обязателно да бъде слюдено или керамичво. Препо-ръчваме С, и С4 да бъдат също такнва. За утечка на решетката е необходимо ла бъдат употребени две съпротивления. В схемата са дадени величини 5 мгома, но те не са критични. Критична е обаче системата на употреба на две такива съпротивления, като едното отива в общата „земя“ на при-емничето, а другою в отоплението и то в положением, посочено в схемата. Също така решетката g, трябва да бъде включева точно така, както е посочено. Силата на приемничето при неспазване на тези указания пада чувствително.
За захранване на отоплението на лам-пата даваме напрежение от 3 волта. Разли-ката, която се явява между необходимою напрежение и напрежението Зе е без вся-каква опасност за лампата. Така практически се разрешава лесно проблемът за отоплението, тъй като можем да употребим или отделка батерийка от 3 волта (крыла, за фенерчета), или пък две елементчета от плоската батерийка от 4,5 волта, като анодного напрежение тогава ще .бъде 6 волта, което също така е достатъчно.
Ст, Бояджиев — Хеиц
14
В кн. 11/56 г. описахме захранването на пор-тативните приемници. Тук даваме пълно описание на един съвременен портативен радиоприемник.
При разработката на описвания портативен приемник се имаше пред вид, той да може да бъде изработен с материали, конто са достъпни за нашнте радиолюбители и електрическата му схема да бъде така уточнена, че при изработната му лю-бителят да не среща големи трудности и лесно и бьрзо да постигне добри резул-тати. Ако се спазят всички данни и съвети, това може да стане.
Приемникът представля-ва един стандартен четири-лампов, шесткръгов супер-хетеродин за къси и средни вълни, разработок с миниа-тюрните батерийни лампи, който засега са най-иконо-мичните. По-голям интерес представлява възможността да бъде захранван и от мрежа, с което той може да бъде ползуван с еднакъв успех и нд по лето, и в къщи..
Входната част на описвания приемник е изпълнена с индуктивна връзка с анте-ната. За средни вълни е предвидена и вградена рамкова антена, конто съставлява '/, част от общата самоиндукция на бобината за средни вълни и позволява при открита местност приемникът да се използува без допълнителна външна антена. Разбира се, винаги трябва да се търси посоката на максималисте прие-мане чрез завъртане на целия приемник. Същата роля би изиграла и една феритна пръчка, конто е до-удобна от конструктивна гледна точка, но засега липсва на пазара.
Като осцилатор на колебания и смесител служи хептодът 1R5T (DK96). Осцилаторът използува първата и втората решетка на лампата, а управителната решетка е третата. Смесването (умножително) става в четвър-тата решетка, конто вътрешно е свързана с осцилаторния анод. При средновълновия обхват осцилациите са достатьчни да се оси-гури едко нормалио смесване, обаче при ниските честоти на къси вълни настъпва едио „гаснене“ на осцилациите. За1 повдига-нето им, към самоиндукцията на обратната връзка (Lu) се поставят допълнително 'С1о и Lu, конто образуват нов, постоянен треп-тящ кръг, настроен на честота, малкЪ по-ниска от най-ниската честота на къси вълни. Без тоя „резонансен трик“ всички усилия за повишаване на осцилациите остават без-резултатии.
За по-голям товарен импеданс на меж-динчите усилватели, а от там и по-голямо
усилване на междинната честота, междин-ните трансформатори са разработени с па-ралелни капацитети от 100 пф. По този начин се постига едко усилване от около 30 пъти за всеки междинночестотен усилвател и с това се компенсира малката стръмност на батерийните лампи.
Детектирането се извършва в диода на лампата 1S5T (DAF96) като йотенниометърът за регули-ране на усилването служи и за диоден товар. Детектира-ното напрежение се подава в решетката на сыция пентод за по-нататъшно нискочестотио усилване. Последната лампа работи без решетъчно пред-папрежение в сьгласие с табличните данни на фирма-та-производителка. Отсъщия диод се получава и пред-напрежението за автоматичною регулиране на усилването (АРУ), под чието действие са поставени първите две лампи. Като усилвател на мощ (крайне лампа) се използува пентодът 3S4T (DL96), в чието свързване няма ни-що особено. Максималната изходяща мощ, конто може да даде тази лампа при 90 в анодно напрежение и коефи-цент на нелинейни изкри-
вявания по 10%, е 150 мет. На пръв поглед тази звукова мощ би изглеждала не-достатъчна в сравнение с мощта на мрежо-вите крайни лампи (4 вт), но тя е напълно задоволителна за озвучаването на една нор-мална жилищи а стая.
• Това, което е особеното в този приемник, е мрежовото му захранване. То е из-пълнено като серийно захранване на отоп-лителните нишки, като същевременно се използува един и същ източник на право напрежение за отоплението и анодною напрежение. Съпротивлението Rlo (жично) служи данамали токовите удари при включ-ване и изключване и да предпази сЬлено-вия изправителен стълб, който се състои от 20 селенови шайбии трябва да е оразмерен най-малко за ток 40 ма. Паралелно на него е поставен блоккондензатор от 10000 пф (работно напрежение 600 в), за да предотврати модулирането на сигнала с мрежова честота. След тази трупа следва волтаж-ният разпределител, който е комбиниран с мрежовия предпазител на апарата. По-на-татък токът се разклонява в две вериги, като лявата, след един допълнителен RC филтър, захранва приемника с анодно напрежение. Дясната верига бива също така допълнително филтрирана от жичните сопротивления Rlo и Ru и нисковолтния елек-тролитен кондензатор от 30 мф при 25 в, като напрежението й се редуцира на 6,75 в
15
16
(при мрежово захранване лампите се за-гряват с 1,35 в). Това напрежение, догта-гьчно добре изгладено, се подава в серийно свързаните отоплителни нишки на лампите. При директно загряваиите радиолампи към отоплителния ток се сумира и анодният ток, за който трябва да се държи сметка Най-значителен е анодният ток на крайната лампа, затова са поставени съпротивленията R18 и R;e така, че в цялата отоплителна верига токът и напрежениезо да добият цо-миналните Си стойкости.
При това комбичирано захранване на приемника въпросът за точните решетъчни преднапрежения на лампите е също така усложнен в сравнение със стандартните мрежови апарати. Необходимо е обаче те да бъдат точни, за да се постигне едно макси-мално усилване.
Крайната лампа, чийто катод е свързан на маем, получава необходимите'—7,5 в полуавтоматично чрез едно предсъпротивле-ние в минуспровода на анодною напрежение. Тъй като режимите при батерия и мрежа са различии, то и предсъпротивле-нието се превключва съобразно начина на захранването. Както вече споменахяе, ниско-честотният предусилвател 1S5T работи без преднапреженне, затова утечното съпротив-ление R, е съединено с катода на лампата. Автоматичною регулиране на усилването е с едно малко отрицателно преднапреженне, не толкова за да бъде задържано, а пър-вите две лампи, които имат катоди с по-ниски потенциали, да не получат положител-ни напрежения на управителните решетки.
Приемникът може да се монтира в дър-вена кутия с размери 28 х 21 х 10 см, обленена с изкуствена или даже ес^ествена кожа с подходяща форма и цвят. Ако апа-ратът се изработи с миниатюрни радиочасти, в същата кутия могат да се поберат изпра-вителната трупа и двете батерии. В зависимост от високоговорителя общата тежина на приемника заедно с батериите може да не превишава 2,5 кг.
ДАННИ ЗА БОБИНИТЕ
L, — 7 навивки, проводник 0 0,15 мм, лак и коприна, навивка до навивка, съпро-тивление 1,5 ома.
La — 270 нав тип универсал, проводник 0 0,15 мм, лак и коприна, съпротивление 10,6 ома.
L, — 14 навивки, проводник 0 0,55 мм лак, стъпка 0,8 мм, самоиндукция 0,92 мкхн, качествен фактор 85, съпротивление по-малко от 0,05 ома
L4 — 76 навивки тип универсал, проводник литцендрат 15X0,05 мм, лак и коприна, самоиндукция 140 мкхн, качествен фактор 96, съпротивление 3,8 ома.
L5 — 8 навивки, проводник 30 X 0,05 мм, лак и коприна, самоиндукция 65 мкхн, качествен фактор 152, съпротивление 2,6 ома, размери на рамката 275X205 мм.
Le, L„ Lls и L14 — 305 навивки тип универсал, проводник литцендрат 10Х0Л5 мм, лак и коприча, самоиндукция 950 мкхн, качествен фактор 126, съпротивление 9,2 ома.
L8—92 навивки тип универсал, проводник 0,15 мм, лак и коприна. самоиндукция 106 мкхн, качествен фактор 45; съпротивле-нне 6,4 ома.
L9—15 навивки, проводник 0,55 мм, лак навивка до навивка, самоиндукция 1,2 мкхн, качествен фактор 92, съпротивление по-малко от 0,05 ома.
Llo—48 навивки тип универсал, проводник 0,15, лак и коприна, съпротивление 3,1 ома.
Ln—Энавивки, проводник 0,15 мл, лак и коприна, навивка до навивка, съпротивление 0,48 ома.
Lu—36 навивки тип универсал, проводник 0,15 мм, лак и коприна, самоиндукция 36 мкхн-, качествен фактор 42, съпротивление 2,8 ома.
Диаметърът на тялото на горните бобини е 8 мм, а на Llt — 6 мм.
Изходящ трансформатор.
Първична 3,000 нав Проводи. 0,1 мм лак
Вторична 92 нав Проводи. 0,5 мм лак
Ламела стандарт № 2
Дебелина на набора 20 мм
Гр. Романов
17
ПОЯВА НА МРЕЖОВ ФОН В НИСКОЧЕСТОТНИТЕ УСИЛВАТЕЛИ
Наред с чувствителността, изкривява-нията, честотната характеристика и др., мрежовият фон е един от качествените показатели на усилвателвте за ниска честота.
Мрежовият фон (от 50 хц при еднопътно и 100 хц при двупътно изправяне) силно вло-шава качеството на възпроизвеждаието и неговото премахване е една от първите грижи на конструктора на нискочестотни усилватели.
Допустим коефициент на пулсацните на захранващнте иапрежения
Процентното отношение на амцлитудата на променливата компонента към постоян-ната компонента на изправеното напрежение се нарича коефициент на пулсацните к = - и*а*с  • 100 [%]
Допустимият коефицнент на пулсацните на захранващнте иапрежения в един нч усил-вател завися от броя на усилвателните стъ-пала, от коефициента на усилване и от мястото на раднолампата в принципната схема на усилватели.
Всяко захранващо напрежение, което се прилага на стъпало с по-голяма степей на последващо усилване, трябва да бъде съответно по-добре изгладено (т. е. с по-малко К).
Така например, на анодите на крайните лампи може да се приложи напрежение с К = 0.5 4- 2%, а на анодите на предусил-вателните лампи — стотици и хиляди пъти по-малко:
за първото стъпало — К = 0,001 -? 0,002; за второго стъпало — К = 0,01 -г 0,05.
При употреба на пентоди екранните решетки (конто също имат известен коефи-циент на усилване) се захранват с напре-жения, чийто коефициент на пулсацните е 5—8 пъти по-малък от коефициента на анодните иапрежения.
Изискванията за добро филтиране на напреженията в стъпала, обхванати от от-рицателна обратна връзка чрез вторичната намотка на изходящия трансформатор, са малко снижени, поради съществуващата самокомпенсация на пулсиращите напре-жения.
Още по-големи пулсации се допускат при двутактните (пушпулни) крайни стъпала. Пулсиращите анодни токове в двете лампи са в еднаква фаза и предизвиканите в сърцевината на изходящия трансформатор равни по големина и обратни по посока магнитни потоци се взаимно унищожават. При несиметрични параметри на дяутакт-ното стъпало (намалена емисия на една от лампите, изместена раб >тна точка, нееднахви импенданси на цвете секций на първичната
намотка на изходящия трансформатор) мрежовият фон е все пак незначителен.
На' анодите на лампите в пушпулна схема се допуска напрежение с коефициент на пулсацните до 1,5 ~г 3%.
Многозвенна нзглаждащн фнлтрн
Мрежовият фон, получаващ се на из-хода на усилватели, се дължи обикновено на недостатъчно изгладени иапрежения, подав ани на анодите и вторите (екранните) решетки на лампите.
Фиг. 1
Многозвенният изглаждащ филтър (фиг. 1) е в състояние да достави напреже-ния, изгладени до степей, необходима за дадено стъпало.
Първото звено е П-образно, със самоиндукция и капацитет (LC), а останалите две или 'три звена са Г-образни, със съ-противление и капацитет (RC). През дро-села Др протичат токовете на всички аноди, екранни решетки и делители на на-прежения, затова той се разчйта за съответ-
Фиг. 2
ния ток. Самоиндукцията му е около 10 хенри.
От първия отвод (А) се захранват анодите на крайните лампи, ог втория (Б) отвод се подават иапрежения за екранните решетки на същите лампи и за анодните вериги на последнего или фазоинверсното стъпало, отводите Ви Г — за анодните вериги на съответните предусилвателни стъпала. Вторите решетки се зах'анват чрез делители на иапрежения или чрез убиващо сьпротив-ление, шунтирано с капацитет на шаси. Капацитетът и съпротивлението представля-рат одновременно изглаждащо звено.
18
Кондензаторите С, и С, са от 10 до 16 мкф, а С,, С4 и С, — от 4 до 10 мкф.
За да се осигури за първото стъпало поне половината от напрежението на/гоко-източиИка, в никое от съпротивленията не трябва да се получава пад на напрежението повече от 25	40 в, поради което Rx се
подбира от 1 до 3 ком, R, от 5—15 ком и R5 от 15—30 ком.
На фиг. 2 е даден фнлтър с паралелни звена. Съпротивленията тук могат да бъдат по големи от гореуказаните.
Многозвените филтри се употребяват във висококачествени усилвателй за ниска често-та, в изхода на които фонът е сведен до нищожна стойност.
Фон от нндуктнвнн влияния
Разсейванията от променливи Магнитки потоци са друга причина за поява на мре-жов фон Такива променливи магнитни потоци (полета) могат да произхождат от мрежовия трансформатор, изглаждашия дросел, електромотора (при грамофонните усилватели и магнетофоните), от дълги про-водници, носещи променлив ток (за ключа на потенцнометъра, за отоплителните вериги).
Борбата против влиянието на промен-ливите магнитни потоци се води одновременно по два начина:
а)	чрез иамаляване на разсейването или целесъобразна промяна на неговата посока;
б)	чрез шнрмоване (екраниране) на вернгите.
в)	Намаляване на разсейването
Разсейването от различните магнито-проводи може значително да се намали, като сърцевината (на мрежовия трансформатор, дросел») се постави в кожух < т же-лязна ламарина (дебелина 0,5 — 1,0 мм) и се притегне здраво към шасито.
Посоката на разсейване на трансформатора съвпада с оста на маиарата (тялото) и затова той трябва да се монтира вертикално, така че силовите линии да са перпендику-лярни на повърхността на шасито.
За иабягване илиянието на трансфор-тора върху дросела те са разположени взаимно перпендикулярно. Проводниците на мрежовото (към ключа) н отоплителиото напрежение трябва да са отдалечеии от решетъчните вериги и елементите на първото и второго стъпала. Отоплителните проводници са обязателно осукани по-между си.
Разсейванията от магнитопроводите влия-ят не само косвено, като индуктират ед сили във вернгите на стъпалата, но н пряко, като командуват електронния поток на радиолампите. Най-силен мрежов фон се получава, когато посоката на магнитните силови линии и посоката на електронния поток се пресичат под прав ъгъл, а иай-слаб фон — когато двете посоки се сливат. Естествено, това се отнася най-вече за лам
пите от първото и второго стъпала, затова те се разполагат далеч от трансформатора, а крайната лампа — пове на 4—5 см от него.
При поява на фон по тазн причина гнез-дото на съмнителната лампа се освобождава от шасито, и чрез завъртване в една или друга посока се намира най-изгодното положение по минимума на фона.
б) Ширмоване на проводниците
 Пълното ограничаване на магнитните потоци (полета) е невъзможно. Налага се ширмоване (екраниране) на някои детайли от първото и вторсто (дори и третото) стъпала на усилвателя (фиг. 3).
На първо място се ширмоват детай-лите, свързани с първите решетки: пре-хвърлящият кондензатор Спр, решетъчното
Фиг. 3
съпротивление R₽ и проводникът, съедиия-ващ Спр с решетката. Съединителиите проводници за първите решетки е необходимо да бъдат къси, да са отдалечени от проводниците, носещи високи напрежения и пре-сичането иа последннте да става под прав ъгъл. Шасито ие бива да се използува като заземителен проводник, а оше по-малко като втори проводчик за отоплението, за-щото блуждаещите токове в него са честз причина за поява на фон, различии смущения и увеличаване на основния шум в усилвателя. За заземление да служи по-дебел меден калайдисан проводник или шина, целесъобразно разположен под права линия или леко нагънат около гнездатг, запоен на една-две точки от шасито и букса „земя“.
Микрофонният трансформатор и микро-фоиният кабел са особено чувствителни към напрежения на мрежов фон. Микрофонният трансформатор се екранира, като се затваря изцяло в металическа кутия. Кабели трябва да е двужилен, обязателно с металическа оплетка (ширмовка), свързана в началото с екраиа на микрофонния трансформатор, а в края на входа на усилвателя с букса „земя“.
Не е за препоръчване употребата на едножилен кабел и за втори (минусов) проводник да се използува самата ширмовка, защото променливите токове, циркули-ращи н металичсската оплетка, предизвик-
19
ват (по индукция и поради утечка в изола* цията) променливи ед сили в жилото на кабела, конто по-нататък се подхвърлят на усилване от всички стъпала. При кабел с две жила индуктираннте в двата пронод-' ника паразитни ед сили са равни и едно-посочни и на входа на усилвателя не се устаиовява променлнво напрежение на фон. Отопление иа пампите с цроменпив ток
Друга причина за появата на мрежов фон е захранването на отоплението на лам-пите с променлив ток.
При лампи с голямо р. и голямо усилзане от следващите стъпала значителна роля за-почва да играе несъвършенството на изола-цията между отоплителните нишки и катода — съществува утечка, представена' на фиг. 4. със съпротивлението Ru3. На краищата на това съпротивление (т. е. между незаземения край на отоплението и катода) се устаиовява напрежение, равно на отопли-телното, благодарение на което протича променлив ток през Ru„ катодного съпроти-влеиие R* и заземния край на отоплението. Създаденото в краищата на R& променливо напрежение попада чрез R„ на първата решетка на лампата.
Колкото по-големи са утечката, Rfc и отоплителното напрежение Uy, толкова по-силен е мрежоният фон Той може да бъде значително намален чрез заземяване на средняя отвод на отоплителната намотка (на трансформатора). При липса на отвод, между дната края на отоплението се включ-ва жичен потенциометър от 100—200 ом (ентбрумер) и с плъзгача (Даден на шаси) се търси положение на най-слаб фон.
В схеми с автоматично получаване на преднапрежението и заземен отоплителен край катодът се явява положителен спрямо отоплителните нишкн, като потенциалната разлика е равна на величината на преднапрежението. Електроните, конто излъчват нишките, биват привличани от катода и се вливат в общия електронен поток. Топлин-ната инерция на нишките обаче е твърде малка, техният електронен поток е пулси-ращ (с удвоена честота), което се отразява и на аноднияток. Запремахване (неутрали-
знране) на този източник на мрежов фон на отоплението се подава положително (спрямо шаси) напрежение от 8—10 волта. За целта средният отвод се отпоява от шаси и се свързва чрез един делител на напрежение във веригата на токоизточника (фиг 5). Съпротизленията R, и R, са разчетени така, че в точката на свързването им да се установи необходимою напрежение. Действието на отрицателното преднапрежение не се на-рушава.
Фонът се понижава и в случай че отоплителното напрежение от 6,3 в се начали на 5,5 — 5,7 в. Добри резултати дава и схемата със заземени катоди и „обща поля-ризация“ на решетките. Ако усилвателят се самовъзбуди, в решетъчните вериги се слагат „развързващи" филтри.
Анодйте на токоизправителната лампа обязателно се шунтират на шаси през кон-дензаторн от 5—15 хиляди пф, за да се предотврати проникването на смущения от мрежата.
До тук бяха разгледани най-възможннте източници на мрежов фон. Установяване
причината за фона в едян конкретен случай обаче може да се окаже понякога трудно. Тогана радиолюбнтелят трябва да се въо-ръжи с търпение и стъпка по стъпка, за-почвайки от крайната лампа, да провери всички стъпала на усилвателя. Но преди това той трябва да се увери, че фонът не се дължи на никоя външна причина, например незаземен екран на микрофонния трансформатор или кабел, или близост на последний до мрежовия шнур Достатъчно е да се даде входът накъсо, за да се установи, ако фонът изчезне, че вината не е в усилвателя. Но ако фонът остава, това е сигнал, че трябва да се започне щателен оглед на ширмовкнте, заземителните про-водници, ламповите метализацнн, решетъчните вериги.
С кондензатор от 0,1 мкф последователно заземяваме първите решетки, като започ-ваме от крайната лампа. Изчезванею на фона показва, че неговият източник е в някое от предните стъпала, а съществува-нето му — че източникът е в самого про-верянано стъпало.
Ив. Маринов
20
НОВОСТИ В НИСКОЧЕСТОТНИТЕ УСИЛВАТЕЛИ
Паралепно протнвотактов уснлватеп
Инженерите и техниците, специалиста по електроакусгика, винаги са се стремели да разработват висококачествени нискоче-стотни усилватели. В зависимост обаче от нуждите, от приложимостта на нискочестот-ните усилватели, от общото ниво на раз-витието на радиотехниката, технйте качесгве-ни показатели са били различии. В основ-ните си приложения — при радиоприемни-ците (нискочестотната част), при звукового кино и прн жичното раДиофициране ниско-честотните усилватели получават музикал-ната програма готова* като електрически сигнали с определени качествени показатели. При радиоприемниците качеството на този сигнал зависи от качеството на пре-давателя, при звуковото кино—от качеството на светлинната фонограма и при въз-произвеждане на грамофонни плочи — от качествените показатели на механичния запис.
До преди десетина години качествените показатели на музикалната програма, полу-чавана от тези три източника, бяха след-ните: възпроизвеждана честотна лента от 50 до 7000 хц при —3 4-5 дб\ нелинейни изкривявания К = 3 4- 5%; и динамичен обхват от 35 4- 45 дб.
При тези условия, за висококачествени усилватели се считаха тези, конто имаха качествени показатели: честотна лента 50 4- 10,000 хц при —2 4- 3 дб, нелинейни изкривявания К = 4 4- 5%, ниво на шумове —40 4-45.
Разбира се, и тогава се строяха ниско-честотни усилватели с по-високи показатели за специални цели — студийни и др., но те бяха много сложни и скъпи.
През последните няколко години се до-усъвършенствуваха и внедриха в масово
употребление редица радиосъоръжения, обезпечаващн значително по-високи качествени показатели. В областта на програм-ното радиоразпръскване вече широко се из-ползуват предавателите на УКВ с честотна модулация, в механичния запис — грамофонни плочн с така наречения „микроза-пис“. Магнетофонните апарати излязоха от рамките на „студийни съоръжения" и са вече масова културна потребност, каквато са и радиоприемниците. Постепенно, но си-гурно магнитният запис се внедрява в звуковото кино.
Качествените показатели на тези съоръжения са:
възпроизвеждана честотна лента 30 4- 15,000 хц, — 2 4- 3 дб нелинейни изкривявания К = 1 4- 2% динамичен обхват 50 4- 55 дб.
При наличността на такива високи качествени показатели на програмния сигнал възниква необходимостта от също такива висококачествени нискочестотни усилватели, осигуряващи възпроизвеждането на честотна лента от 30 4- 15,000 хц, — 2 4-3 дб, с изкривявания не по-големи от 14- 2% и ниво на собствен шум — 55 4- 60 дб. За оцветяването на музикалната програма спо-ред вкуса на отделяйте слушатели, както и за пригаждането на усилвателя към честот-ните характеристики на различите про-грамнн източници, към съвременните усилватели се предявява и изискването за независимо и в големи граници регулиране на честотната характеристика за ниските и високите честоти — например ± 15 4- 20 дб при 50 4- 100 хц и ± 10 4- 15 дб при 10,000 хц. Такива са изискванията, на конто трябва да отговарят съвременните висококачествени Нискочестотни усилватели, или както се наричат в немската и английската лите-ратури „Hi — Fi“ усилватели.
* Тук правя иэключение употребата яа яискоче-стотните усилватели за усилване на сигнали от микрофон (живо изпълнение).
Таблица 1
	Качествени показатели			
Източник на музи-кална програма	Честотна лента хц	Отклонение от номиналното ниво дб	Нелинейни изкривявания к%	Динамичен обхват дб
Црограмно радиоразпръскване (амплитуд-на модулацня)	504-7,000	—3 4-4	34-5	404-45
Светлинен запис (нормален филм)	504-7,000	—3	3	404-45
Механичен запис (грамоф. плочи 78 об/мин	504-7,000	—3 4-5	3	354-40
21
Таблица 2
-	Качествени показатели			
Източник на музи-кална програиа	Честотна лента хц	Отклонение от номиналного ниво дб	Нелинейни изкривявания к%	Динамичен обхват дб
Програмно радиораз-пръскване (УКВ —че-стотна модулация)	30 4- 15,000	—1 4- 3	14-2	504-65
Механичен запис (микр озапис)	40 -г 12,000	-14-2	14-2	504-55
Магнитен запис скорост— 19 см (сек)	30 4- 15,000	—14-2	14-2	504-60
В последно време в литературата се по-явиха редица схеми на такива усилвателя, удовлетворяващи напълно тези изисквания, схеми, които са прости и евтини за изпъл-нение и стабилни в експлоатация.
В настоящата статия ще разгледаме една интересна схема, предложена от финландеца Tapio Koykka и публикувана в списание „Funkschau" книжка 14 от 1956 година.
Преди да разгледаме но-вата схема, ще се спрем на обикновения нискочестотен	Л,
усилвател, за да разберем причините, поради които той не може да обезпечи високи качествени показатели. Поради предимствата си пред едчотактната схема и в ми-налото качествените усилва-тели се строяха по противо-тактна, пушпулна схема. По тази причина, в предвари-телните си разглеждания ще се спрем на нея.
При нискочестотните усилватели източ-ниците за нелинейни изкривявания (клир-фактор) са два: а) електронните лампи, б) трансформаторите.
а)	Известно е, че ламповите характеристики са линейни само в ограничен интервал — средната чает от характеристиката. При по-голямо разколебаване работната точка навлиза в горната и долната кривичи на динамичните характеристики, в резултат на което възникват нелинейните изкривявания.
б)	Хистерезисната крива при трансфэр-маторите също така представлява крива, подобна на ламповите характеристики. И тя е линейна само в средната си част.-При по-големи индукции и тук възникват нелинейни изкривявания. При усилвателите с трансформаторна връзка, поради раасеяната самоиндукция, могат да възникнат също че-линейни изкривявания, върху които ще се спрем при разглеждането на схемата на обикновения усилвател.
При ооикновения противотактов усилвател (фиг. 1а) променливотоково лампите са свързани в серия. Двете лампи от фиг. 1 могат да се представят като два генератора Г, и Г„ свързани в серия (фиг. 16). В двете половинки на първичната на трансформатора се включва неизбежната раз-сеяна самоиндукция 1/,L,. R е товарного съпротивление (произведеното в анодната
Фиг. 1а и 16
верига съпротивление на високоговорителя).
За нормалната работа на противотакто-вата схема е необходимо стръмността и ка-тодният ток на двете лампи да бъдат ед-накви; необходима е пълна симеурия на двете рамена на схемата по отношение на нулевата точка ---масата.
На едно токово нарастване в лампата Л) винаги съответствува едно също толкова голямо токово намаление в лампата Ла. То-кът протича от Г, към Г, през товарного съпротивление Rr. Такава е картината при един противотактов усилвател, работещ в режим А.' Тук противотактовият трансформатор със своята разсеяна самоиндукция L, не оказва влияние на променливия ток.
Съвсем друго е обаче положението, когато усилвателят работи в редким В, когато токът в лампата Ла е нула. Едно по-ната-тъшно увеличение на тока в Л, не е въз-можно, тъй като не е възможно съответно намаление на тока в Ла. В този случай ток в товарного съпротивление ще прокара само
JIj, респективно Гр като генераторы Г\ се включва към товарною съпровление през половината първична и 1/aL(. Следовател-но, разсеяната самоиндукция при противо-тактовите усилватели, работещи в режим В или АВ, се включва и изключва във всеки период един път. От това възникват тъй наречените „изкривявания от включването", конто се отстраняват трудно и конто се уве-личават при по-високите честоти. Таърде неприятно следствие от това явление са тъй
наречените интермодулаци-онни изкривявания. При практическа работа ниско-честотният усилвател работи одновременно с няколко че-сготи (например музика). Чрез включването и изключ-ването на разсеяната самоиндукция по-високите честоти се модулират с двойната честота на ниските. По този начин възникват по-голям брой комбинационни честоти, конто, както е известно, не са в гармонично отношение към основната честота и конто се схващат от ухото като твърде неприятии.
Борбата с нелинейните изкривявания, предизвикани от нелинейността на лампо-вите характеристики, е сравнително лесна. Чрез употребата на по-дълбока (8 -г 12 дб) отрицателна обратна връзка тяхната стойност се сйижава под 1%.. По-трудно могат да се снижат до тази стойност изкривява-
нията, предизвикани от включването и из-ключването на разсеяната самоиндукция.
Фиг. 2аи 26
Съществуват само две възможности за намаляване на изкривяваннята от процеса на „включването" при нормалните усилватели.
1. Да се намали разсейването на изход-ния трансформатор до възможната най-малка стойност чрез многократно секциони-’ране и вплитане на навивките, както и тях-ното паралелно включване. Това намаля-ване не изключва напълно разсейването, а цената на такива трансформатори е твърде висока.
2) Да се постави усилвателят да работи в режим А. Тук обаче възниква въпросът
за КПД на усилвателя, койтО при режим А е сравнится но малък.
При по старите разработки и високо-качествени усилватели използуват съответ-но съчетани и двата посочени метода. Така се идва до конструкции на качествени усилватели с нелинейни изкривявания под 2%. По-точно казано, тези усилватели да-ват високите си качествени показатели при една мощност 3 — 4 пъти по-ниска от фактически номиналната (разчетнаэа). Очевид-
Фиг. 3 но, това не е изгодно разрешение, особеио от стопанска гледна точка.
Установено е било, че изкривяванията при „включването" намаляват или съвсем изчезват, когато крайните лампи се свър-жат паралелно ц противотактово, както е показано на фиг. 2а и 26. При това се за-
пазва предимството на противотактната схема, че изходният трансформатор работи без правотоковр подмагйит-ване.
Поради паралелното свързване на лампите, импедансът на изходния трансформатор, е 4 пъти по-малък, в сравнение с импеданса на трансформатор за нормална се-рийна противотакгова схема. Поради всичко това не е необходимо изходният трансформатор да се секционира.
недостатък на тази схема от две отделяй изправи-
Схемата за практическою реализирано на този принцип е показана иа фиг. 3 Драйверною стъпало тук е изпълнено по RC схема. Изходният трансформатор има среден отвор и двата катода на крайните лампи отдават по половината от изходното напрежение спрямо земя. Поради това, че анодните съпротивления R, и R, лежат про-менливотоково на потенциала на катодите на съответните крайни лампи (еыцевтвуиа
Единственият е необходимостта телни групи.
23
Дълбокй обратна връзка), преднат» лампа трябва да е в състояние да даде около 90 в тоново напрежение. Понеже крайното стъпало работи отчасти с катоден изход, въз-никва освен това една обратна връзка от около 10 дб.
Двата направителя Hi и И2 лежат спря-мо маса на доловината от изходното (про-менливотоково) напрежение. Следователно,
бочина тази обратна връзка работи много стабилно. Стабилността на тази обратна връзка се увеличаваиот наличието на Юдб обратна връзка от катодния изход на усилвателя.
Друго предимство на тази схема е това, че напрежението за обратната връзка се взема от цялото изходно напрежение, до-като в схемата на фиг. 3 са необходими два
те не могат да бъдат използувани за захран-ване на първите стъпала на усилвателя, необходим е трети изправител. Това е съще-ствен недостатък на схемата.
Tapio Koykka е развил една схема, която няма тези недостатъци (фиг. 4) Катодът на долната крайна лампа и едната изправител-на трупа лежат на маса — следователно този изправител може да се използува за захранване на първите стъпала на усилвателя. Другият катод лежи на цялото изходно напрежение спрямо маса. За симе-тричното разколебаване на крайните лампи катодите на цвете драйверни лампи се включват променливотоково между катодите на крайните лампи— съпротивленнята R„ и R17. При тази схема не е необходимо изходният трансформатор да има среден отвод. Съпротивленнята Rls и R17 образуват същевременно необходимого голямо катод-но съпротивление за обръщане на фазага. Чрез съпротивленнята Rls и Rle решетката на десния триод се включва на средна точка между потенциалите на катодите на крайните лампи, което осигурява една из-ключително дълбока обратна връзка —404-50 дб от изхода към драйверната лампа. Поради това, че във веригата на тази обратна връзка не участвуват честотноза-висими елементи, въпреки голямата си дъл-
Фиг. 4
съвсем симетрични канала. И тук лампата JIj трябва да може да даде на лампата Л, едно напрежение от около 90 в. Поради дълбоката обратна връзка това напрежение се получава лесно при анодно напрежение за Л7 от 200 в.
Целесъобразно е крайното стъпало да се построй без изходен трансформатор, като необходимият пасващ трансформатор се по-стави във високоговорителната кутия. При пасващия трансформатор не е необходимо да се грижим за разсейването; той трябва да има само по-голям импеданс 6 4- 10 кома и по-малко противотоково съпротивление.
Усилвател, изпълнбн по схемата на фиг. 4 с две лампи EL 84 в режим АВ, дава 18 вт при 1,2% нелинейни изкривявания и
24
РОДНО ПРОИЗВОДСТВО
БОБИННИ БЛОКОВЕ НА РАДИОПРИЕМНИЦИТЕ
Последние модели радиоприемници, производство на Слаботоковия завод в София, които бяха пуснати на паэара от началото на 1956 г., са концерт'ният приемник „Родина**, средният супер „Хр. Ботев** и мал-кият приемник „Пионер**.
Пред вид на това, че на пазара се пус-кат за продажба и много резервни части за
Бобинните блокове на тези два варианта са различии, тъй като се използуват различен тип лампи за смесване. На фиг. 1а е дадена схемата на бобинния блок на първия вариант, където се използува за смесителка лампата 6ВЕ6.
Осцилаторната част е изпълнена по три-точкова схема с катодна връзка. Входните
Фаг. 1а и 16
тях, като бобинни блокове и др., едно кратко описание на тези бобинни блокове ще пред-ставлява интерес.
1. Бобинен блок на приемник „Хр. Ботев**.
Радиоприемникът „Хр. Ботев** е пускав от завода в два варианта, които се разли-чават главно по електрическата си схема. Първият вариант, с който бе започнато производством на този приемник, беше с миниатюрната серия лампи: 6ВЕ6, 6ВА6, 6АТ6, 6AQ5 и 6X4. След това се премина на лампи от серия 80, а именно: ЕСН81, EF85, ЕАВС80, EL84 и EZ80.
бобини имат самостоятелно включване и връзката им с антенните намотки е индуктивна.
На втория вариант, при който е употре-бена за смесителка лампата ЕСН81, електрическата схема е показана на фиг. 16.
Тук осцилаторните бобини са с капа-цитивна обратна връзка на средни и дълги вълни и индуктивна на къси вълни. Входните бобини на средни и дълги вълни са без антенни намотки. Връзката на антената с бобината на трептящия кръг е вътрешно капацитивна. Съпротивлението Rj=4,7 ком,
при една честотна характеристика от 15 хц до 15 кхц ±0,1 дб.
Тези високи показатели за нелинейните изкривявания се получават:
1) От дълбоката няколкоканална обратна връзка, компенсираща предимио изкри-вяванията, предизвикани от нелинейността
на ламповите характеристики.
2) Чрез паралелно-противотактното включване на крайните лампи се избягват изкри-вяванията, предизвикани от провеса на „включването** на разсеяната самоиндукция на изходния трансформатор.
П. Тотев
25
свързано паралелно към блока С3 = 5000 пф, предпазва решетъчната верига от брум. На фиг. 2 е показан схематично общият вид на бобинния блок, гледан от страната на бо-
бините. На следната таблица са обозначени изводните краища на блока за свързване към схемата.
Таблица 1
Иавод	С лампа 6ВЕ6	С лампа ЕСН81
1	антена	антена
2	катод	осц. анод
3	осц. решетка	осц. решетка
4	вх. решетка	вх. решетка
5	земя	земя
6	земя	земя
Фиг. 4
26
Таблица 2
Я	a a g	а на ата	диа-на ника к	1 Сб W <> cct С	тив-мкх :ърце		
S to о	Вид на мотка	Ширин бобин в мм	Вид и метър провод в м.	БроЙ н В ИВКЕ	Индук ноет в без ж. с	Q	Забе лежка
		„Хр. Ботев**					
Lv	многосл.	3,5	Пешо 0,13	25	7,5	24	
l2	еднослойна	12,5	Пел 0,72	17	1,4	70	
L3	МНОГОСЛ.	4	Пешо 0,13	238	600	28	
l4	многосл.	4	Литп	130	190	120	
			15x0,05				
l5	многосл.	4	Пешо 0,10	780	6000		
L.	многосл.	6	Пешо 0,13	430	2300	64	
L,	еднослойна	—	(Пел 0,72 (Пешо 0,13	11 3	1,05	70	
l8	МНОГОСЛ.	4	Пешо 0,13	844-8	92	. 35	
l9	многосл.	4	Пешо 0,13	200-1-13	400	59	
	еднослойна	—	Пел 0,72	14	1,05	70	
Ln	еднослойна	3	Пешо 0,13	9	——	—	
	многосл.	4	Пешо 0,13	96	92	35	
LJ3	многосл.	4	Пешо 0,13	217	400	59	
		„Родина**					
L4	многосл.	2	Пешо 0,13	20				Разстояние между
l2	еднослойна	10	Пешо 0,72	9	0,58	83	L, и La 4,5 мм
L,	МНОГОСЛ.	2	Пешо 0,13	14			Разстояние между
U	еднослойна	12	Пел 0,5	19	1,85	100	L, и L, 2 мм
L5	многосл.	3	Пешо 0,13	25				Разстояние между
L6	еднослойна	18	Пел 0,41	38	5,2	100	L, и L, 1 jkjk
L,	многосл.	4	Цешо 0,13	238	600	28	
l8	многосл.	4	Литц	130	190	120	
			15x0,05				
l9	многосл.	4	Пешо 0,10	780	6000		
Ljo	многосл.	4	Пешо 0,13	430	2300	64	
L„	еднослойна	2	Пешо 0,13	10	—		Навита върху Ь12
Lj2	еднослойна	10	Пел 0,72	10	0,77	72	
	еднослойна	3	Пешо 0,13	12	—		Навита върху L14
L„	еднослойна	10	Пел 0,50	17	1,65	96	
L,s	еднослойна	3	Пешо 0,13	12	—		Навита върху Lle
Lje	еднослойна	15	Пел 0,41	33	4,25	94	
l17	многосл.	3	Пешо 0,13	82	70	30	Разстояние между
Lie	многосл.	3	Пешо 0,13	96	92	35	Llt и Lia 1 мм
	многосл.	4	Пешо 0,13	125	170	42	Разстояние между
Lgo	многосл.	4	Пешо 0,13	217	400	59	и LgQ 1
		„Пионер**					
Lx	многосл.	3	Пешо 0,13	25	7,5		Разстояние между
Ls	еднослойна	10	Пел 0,62 Литц	14	1.45		Lj и L, 1 мм
L3	многосл.	4	15x0,05	130	190	120	
l4	еднослойна	7	Пел 0,62	10	1,03	55	
Ц	еднослойна	2	Пешо 0,13	8	—		Навита върху L,
L6	МНОГОСЛ.	4	Пешо 0,13	96	92	35	
27
2. Бобинен блок на радиоприемник „Родина"
Радиоприемникът „Родина" първона-чално беше пуснат със лампи от серия 21 ЕСН21, EF22, EF22, EBL21 и AZ1, след което се премина към лампи от серия 80:
Фиг. 5а
ЕСН81, EF85, EBF80, EL84 и EZ80. Поради това, че използуваните лампи — ЕСН21 и ЕСН81 за смесване са от един и същи тип (хептод-триод), бобинннят блок е еднакъв и за двата варианта.
Както е известно, този приемник е с 5 вълнови обхвати: къси 1, къси 2, къси 3, средни и дълги вълни.
Разливането на късите вълни се осъществява посредством се-рийни и паралелни конденза-тори, които се включват към трептящия и осцилаторния кръ-гове при късите вълни.
На фиг. 3 е показана прин-ципната схема на бобинния блок; на фиг. 4 — общият му вид (схематично) с изводните краи-ща.
Като приемник от по-висока класа, с оглед получаване на по-равномерни и ста-билни осцилации по обхвата, осцилаторните бобини тук са с индуктивна обратна връзка за' всички обхвати. Входните бобини също така имат индуктивна връзка с антенните намотки.
Всички бобини (входни и осцилаторн и) на този блок имат самостоятелно включване.
3. Бобинеи блок иа приемник „Пионер".
Бобинният блок на радиоприемник „Пионер" е показан на фиг. 5. Особеното за този блок е, че като самостоятелен възел той е без превключвател. Превключвателят се монтира отделно на предната липева страна на шасито на приемника. Това е направено, с оглед упростяване на цялата конструкция на приемника.
Както се вижда от схемата, блокът е с два вълнови обхвата: къси и средни вълни. Схемата му е избрана, с оглед използуване на най-упростен и евтин превключвател (най-малък брой контакти). За тази цел бобините имат серийно свързване. Осцила-торната бобина на къси вълни е с индуктивна обратна връзка, а на средни вълни— с капацитивна. Входните бобини за къси вълни са с индуктивна връзка на антената, а за средни — с вътрешно капацитивна. Такова едно решение позволява превключ-ването от един обхват на друг да се осъществява само с два контакта.
/ към !пдяшата решетка
2	. към осцин, решетка'
3	. км осцил анод
4	аптека
5	земя
6	кьн перо I, на Smh ил w
7	ком перо S на Саян ключ
8	към перо а
пера а, се мзеняба а___ '
ъ~~в—ъ°
Фиг. 56
В таблица 2 са дадени най-характерните данни за всички бобини и на трите блока Показаните стойности на самоиндукцията на бобините в колона 5 са измерени без же-лязно сърце. Използуваните железни сърца имат ефективна проницаемост |1= 1,4 4- 1,5.
инж. Б. Петков
28
ТУУ-100 — ИЗМЕРИТЕЛЕН БЛОК
Постоянно нарастващата жична радиофикация налага все по-съвършена техника на експлоатация. Запазването на постигна-тите добри електрически показатели на усилвателните апаратури н електроакустични качества на звуковъзпроизвеждащите съ-оръжения е немислимо без технически из-държани радиофикационни линии. Необходимо условие за , нормалната и безупречна работа на усилвателните уредби е система-тичното и пернодичното контролиране и измерване на електрическите параметри на радиофикационните линии. За тази цел но-вата радиофикационва усилвателна уредба ТУУ-100, щроизвеждана от слаботоковия завод „Елпром", е съоръжена със специален измерителен блок, чрез редовното и правилно използуване на който опеоаторът, обслужващ усилвателната уредба, получава ясна представа за състояннето на захранва-ните линии. Измерителният блок позволява да бъдат измерени утечното съпротивление и импедансът на линията, както и нивото на сигнала в изхода на уредбата.
а)	Измерването на утечното съпро-тнвленне Rn почива на принципа на обик-новения оммер (фиг. 1). Източникът на ток Б, стрелковата измерителна система А и линията Rn са свързани в серия. Стрелковата система е разграфена направо в омове, а регулиращото съпротивление служи за ограничаване на тока през нея при положение на нагласяне стрелката да показа а 0 ома (електрическата нула), т. е. при свързване линията накъсо посредством ключа К. Утечното съпротивление на линията
Фиг. 1 е почти винаги високоомно, от порядъка на няколко стотин килоома. По тези съобра-жения за провеждане на измерването се използува обикновено постояниотоков из-точник със сравнително високо напрежение.
б)	Измерване импеданса на линията Z се нзвършва по Способа на заместването (фиг. 2). Индикаторы А, който в случая представлява диоден волтмер, разграфен направо в омове, се превключва първона-чално към известного (еталонно) съпротивление Re. След нагласявайе на максимал-но отклонение посредством повишаване на подаденото захранващо напрежение от ни-
скочестотния генератор, волтмерът се превключва към линията Zn. Полученото отклонение показва действителния импеданс на линията. Източникът за захранване Г на нзмерителната верига в случая представлява нискочестотен генератор (тонгенера-тор) с честота 400 който има възможност за регулиране амплитудата на изходящия сигнал. Понеже точиата величина на импеданса на линията е от съществено
Фиг. 2
значение, целият обхват е разделен на два подобхвата: 0—100 и 0—1000 ома.
в)	Освен гориите два вида измервания, измерителният блок чрез съответни пре-включвания върху диодния волтмер съз-дава възможност За директив отчнтане нивото на изходящия сигнал от усилвателя и затихването на сигнала по линията.
Описание и схема
Измерителният блок е съставен от диоден волтмер, тонгенератор, захранващо стъпало и обикновен волтмер, свързани спо-ред схемата на фиг. 3.
Външното оформяване на блока е показано на фиг. 4.
а)	Диоден волгмер. Употребената ди-одна лампа 6X6 работи като еднопътен то-коизправител със значително голямо въ-трешно съпротивление. Паралелно с диода П е свързана чувствителната Стрелкова система (1) — 100 мка. За неутрализиране на диодните начали и токове, когато на входа на волтмера не е подадено външно напрежение или пък входы му е даден накъсо, т. е. за да не протича никакъв ток през стрелковата система, последователно към всеки диод са включени съпротивле-нията (2) н (3). Постигането на най-голяма чувствителност на диодното изправяне завися от подходящий подбор на величините на тези съпротивления. При малки стойкости на съпротивленнята чувствителността се увеличава. Понеже диодните токове са сравнително непостоянни, чрез потенцио-мегьра (2) е създадена възможност те да бъдат компенсирани.
Посредством ключ-комутатора (4), в зависимою от вида на измерването, схемата на диодния волтмер се променя. При положение R (измерване на утечното съпротивление) двата диода се свързват паралелно
29
ва стрелковата система. Така те се явяват като високоомен шунт на стрелковата система, без с това да се намалява чувствн-телността й. Стрелковата система остава да
При положение Zxl, ZxlO и „ниво-затихване" на ключ-комутатора (4), диод-ният волтмер запазва схемата на свързва-нето си. При измерване на импеданса
Фиг. 3
действува правотоково като ампермер, раз-графен в омове. Последователно с нея остава включен потевциомегьрът (5). Той служи за анулиране при положение, че външното съпротивление е нула ома (нуле ома на скалата се намира н десния край).
Zxl и ZxlO се променя' само еталовното съпротивление (9) и (10), определящо обхвата на измерването. Ако диодният волтмер се използува като волтмер, шунтът (11) и обхватното предсъпротивление (12) съответно се променят. Отчитането ее из-вършва от една и съща Стрелкова система (1) по съответната на вида на измерването скала.
б)	Тоигенератор. Товгенераторът, като източник на нискочестотна енергия, е предназначен за захрайване на схемата при измерване на импеданса. Използува се също като самостоятелен източник на нч сигнал при измерване „ниво-затихване“. За гене-раторна лампа е употребена лампата 6С5, свързана по триточкова схема. Честотите се определят от кондензаторите (13) и (14) и самоиндукцията на трансформатора. Пър-вата честота 400 хц се използува при измерване на импеданса, а втората — при измерване „ниво-затихване“. За подобрение ва
30
клирфактора на тонгенератора е приложена обратна връзка по ток съпротивление (17). С помощта на паралелно включения към изходната намотка на тоновия трансформатор потенциометър (16) може да се отнеме необходимата за измерване амплитуда на нч напрежение. Максималното изходящо напрежение е около 5,5 в, с оглед то да бъде достатьчно даже и при най-неблагоприятен за тонгенератора случай, т.е. при Re = Zn = = 100 ома. (Необходимого напрежение за пълно отклонение на волтмера е около 1,5 в).
в)	Захранване. Захранващата трупа на измерителния блок е нормална. Чрез съот-ветното превключване на ключ-комутатора изправеното напрежение може да бъде из-ползувано за захранване на оммера или тонгенератора. За получаване нах необходимого захранващо напрежение за оммера (около 60 в), подаденото променливо напрежение на анодите на изправителната лампа се намалява. Съпротивлението (18) е поста-вено за известно стабилизиране на напре-жението. Тонгенераторът се захранва с напрежение 250 в
ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ИЗМЕРИТЕЛНИЯ 1 БЛОК
а)	Измерване на утечно съпротивле-нне R
1)	Поставя се ключ-комутаторът (4) на положение R.
2)	Натиска се бутонът (19) и с помощта на потенциометъра (5) се наглася електри-ческата нула на оммера (десния край на скалата).
3)	С отпущането на бутона се отчита действителното утечно съпротивление.
б)	Измерване на нмпеданс Z х 1 и Z х 10
1)	Поставя се ключ-комутаторът (4) на положение Z х 1 и ключът (20) на положение „ниво“.
2)	Завърта се потенциометърът (16) на-ляво, при което изходящото нч напрежение е нула.
3)	С помощта на потенциометъра (2) се наглася електрическата нула нА импеданс-метъра (крайно ляво положение на стрел-ката).
4)	Натиска се бутонът (19) и с помощта на потенциометъра (16) стрелката на инструмента се наглася да показва деление 100 от скалата.
5)	Отпуска се бутонът и се отчита дей-ствителният импеданс. Ако при това стрелката бие в десния край на скалата, т. е. показва над деление 100, това е указание, че импедансът на линията е над 100 ома и следва ключ-комутаторът (4) да се пре-включи на положение Z х 10. В такъв случай е необходимо отново да се извършат в същия последователен ред правилата 2 до 5.
в)	Измерване нивото на сигнала
1)	Поставя се ключът (20) на положение „ниво“ и ключ-комутаторът (4) на положение „ниво-затихване“. При това положение на ключ-комутатора изходът на тонгенератора автоматически се включва към входа на крайното стъпало. Съпротивлението 2 ком се свързва накъсо, с което цялото напрежение от тонгенератора се по-дава на потенциометъра (16) и изходящата амплитуда на сигнала може лесно да се ре-гулира на желаната стойност.
2)	Завърта се потенциометърът (16) в крайно ляво положение и с помощта на потенциометъра (2) се наглася електрическата нула на волтмера.
3)	Завърта се потенциометърът (16) на-дясйо, с което изходящият нч сигнал от тонгенератора се регулира дотогава, докато стрелката на волтмера достигне цифрата 3 (означена с удебелена черта). При това подаденото във входа на крайното стъпало напрежение (около 4 в) на изхода му, т. е. във входа на линията, при редовна работа на усилвателя би трябвало да се получи номиналното напрежение 120 или 30 в. Чрез специален понижаващ трансформатор изходящото напрежение се понижава така, че волтмерът отчита 3 волта. Всякакви отклонения от тези показания са указател за настъпила нередност в усилвателя. Съпротивлението (21) служи за нагласяване на подаденото върху волтмера напрежение 3 в.
г)	Измерване затихването на линията
Обръща се ключът (20) на положение „затихване**, а останалите манипулации оставят същите, както в предшествуващата точка. Процесът на измерването протича както следва:
Подаденият във входа на усилвателя сигнал е намалеи 10 пъти (около 400 мв). Тогава на изхода' при редовно състояние
1
на усилвателя се получава отномннал-ното напрежение. Чрез споменатия по-горе понижаващ трансформатор и подходяще превключване на волтмера, той отчита изходящото напрежение на същия белег 3 в.
При така подадения сигнал в линията с отделен волтмер в края й се измерва на-прежението, което се получава там. Затихването се изчислява по формулата
в = 201е Нкр (в децибели)
Онач
където Uh>4 — подаденото в началото на линията напрежение,
UKp — отчетеното в края на линията напрежение.
д)	Контрол на мрежовото напрежение
За постоянно контролиране на напреже-нието, което захранва цялата усилвателна уредба, е предвиден към измерителния блок специален волтмер (22).
31
е)	Подмяна на лимните ж регулиране на уреда
Може да се случи така, че при подмяна на лампата 6X6 потенциомегьрът (2) да не може да компещщра диодния ток. В такъв случай или се подбира друга подходяща лампа, или се коригира съпротивлението (3). За останалите лампи не е необходимо ни-какво допълнително нагласяване.
ж)	Технически данни
Оммер	— обхват 5 кои до 1 мгом,
точност ± 3%.
Импедансметър — обхвати 100 и 1000 ома, минимална стойност на отйитане 10 ома, напрежение на захранване 400 хц ± 5%, около 5,5 в, точност ± 3%.
Тонгенератор — честота 400 и 1000 хц ± ± 5%,клирфактор<10%, изходящ импеданс 200 ома, максимално изходя-що напрежение около 5,5в.
Волтмер — обхват 5 в, точност ± 3%.
Данни за трансформаторите
	Сърцевина	Набор мм	Намотка	Брой на навивките	Диаметър на проводника
ТР1	Ш-24	36	Н—I	1100	0,23
			Н—II	600	0,12
			Н—III	425	0,23
			Н—IV	425	0,23
			Н—V	600	0,12
			Н—VI	34	1.0
Тр,	Ш-20	20	Н—I	1190	0,23
			Н—II	240	0,23
			Н—III	90	0,30
Ал. Ведър
КОРЕКЦИЯ НА ЧЕСТОТАТА НА КВАРЦА
Обикновено за повишаване честотата на кварца паралелно на него се съединява малък полупромеилив кондензатор. Обаче по такъв начин може да се отстранят само малки отклонения на честотата от номи-налното й значение, понеже при увели-чаване капацитета на кондензатора до няколко десетки пикофарада се прекъсва ге-иерацията. За прекъсване на генерацията често довежда също така и включването на кондензатор последователно на кварца, с цел за повишаване на неговата честота.
В безкръговите схеми на кварцови гене— ратори, в конто кварцът играе ролята на индуктивиост, значително добри резултати се постигат при донастройката на честотата на кварца с помощта на индуктивност. За повишаване на честотата паралелно на кварца се съединява дросел, съдържащ няколко стотин навивки с проводник ПЭ—0,07 4-0,1. Проводники се навива в един слой на тяло с диаметър Юч-15 мм. Колкото повече са навивките на дросела, толкова е по-малко неговото влияние на честотата на кварца.
За понижаване честотата на'кварца такъв дросел, съдържащ няколко десетки навивки
с проводник ПЭ 0,14-0,2 се включва ио-следователно с кварца. При това в схемата кварцът трябва да се намира между управ-ляващата решетка на лампата и донастрой-ващия дросел.
В обикновените схеми ва задаващ генератор с лампа 6Ф6 на късовълнов предавател по такъв начин се удава да се отстранят отклоненията на честотата на кварца от номиналното й значение, достигащо до 5 кхц. Стабилността на честотата на кварца «при изменение на температурата практически 'не се влошава.
Схемата с последователен дросел има склонност към паразитна генерация, обаче честотата на паразитните колебания рязко се отличава от честотата на кварца, благодарение на което те лесно се отстраняват. За да не са създават благоприятна условия за възникване на такава генерация, мон-тажните капацитети, шунтиращи кварца, трябва да бъдат минимални.
Схемата с паралелно включване на дросела не създава паразитни- колебания.
В. Ф. Лютеико
32
ФАБРИЧНИ СХЕМИ
РАДИОПРИЕМНИК „ГРУНДИГ ВЕЛТКЛАНД“ 288 GW

РАДИОПРИЕМНИК „ТЕКАДЕ“ WK 40
ИЗЧИСЛЕНИЕ И КОНСТРУИРАНЕ НА ЛЮБИТЕЛСКИ КОМБИНИРАН ИНСТРУМЕНТ (АВОМЕР)
В радиолюбителската практика най-често се налага измерването на токове, напреже-ния и съпротивления. При това уредите за измерване на тези величини трябва да имат широк измерителен обхват. С тях трябва да могат да се измерват иапрежения от ня-колко волта до няколко стотин волта и по-вече, токове — от няколко десетки микроампера до няколко ампера, и съпротивления
^$оопа ^200 "а о?0 на
Уредът като' оммер
За измерване на съпротивления (Rx) в случая е използувана известната ‘ серййна схема на оммер с магнитоелектричен мили-ампермер, конто е начертана на фиг. 2, при наличието на един измерителен обхват. Съ-противлението R се изчислява така, че при дадени накъсо клеми за включване на R, стрелката на милиампермера да се отклони до края на скалата. От съпротивлението Rut, чрез което компенсираме намалението на напрежението на батерията и увеличе-нието на вътрешното й съпротивление при изтощаване, е включено около половината от максималната му стойност
Измерителният обхват на този оммер ще бъде толкова по-голям, колкото е по-чув-ствителен мнлиампермерът (галваномерът), или по-високо напрежението на батерията.
При тази схема могат да се отчитат сравнително по-точно съпротивления, конто са в границите от 0,1 Я до 10R. За измерване на по-малки съпротивления трябва да се намали чувствителността на-милиампермера чрез шунтирането му. При това колкото по-силно е шунтиран мнлиампермерът, толкова по-малки съпротивления ще могат да се измерват. Трябва да отбележим, че за обез-печаване на различимте измерителни обхвати на оммера най-често се използува така нареченият универсален шунт. За измерване на съпротивления с авомера ключът му К трябва да бъде превключен в положение 1. В такъв случай се получава схе-
I—।	। /Ни
Фиг. 1
— от няколко ома до няколко мегаома. 3. измерване на тези величини може да се из-ползува един комбиниран уред, обединяващ в себе си ампермер, водтмер и оммер. Та-къв един комбиниран уред се нарича още авомер (съкратено от ампермер, волтмер и оммер).
По-долу е изложен методът на начисление и начинът на конструиране на един вид любителски авомер.
1. Начисление схемата на аномера
Известии са много схеми на комбини-рани измерителни инструменти. Тук е раз-гледана една от най-разпространените схеми на авомер с универсален шувт (фиг. 1). Тази схема представлява съчетание на мно-гообхватен ампермер, волтмер н оммер. С такъв уред могат да се измерват съпротивление, постоянен ток, постоянни и промен-ливи иапрежения. Редът за изчисляване на схемата е следният.
—--------------------oJ
Фаг. 2
мата на четириобхватен оммер с универсален шунт, конто е начертава на фиг. 3 В тази схема Яш е шунтйращо милиампермера променливо съпротивление, чрез което се регулира нулевого положение на оммера; Rt, Rt R3 и Rt са съпротивленнята на уни-версалния шунт; R/ R,z R,' и R/ са допъл-нителни съпротивления за различните обхвати на оммера; Rx е измеряемою съпротивление; Е е електродвижещата сила на батерията; Ег е електродвижещата сила на допълнителната батерия, чрез конто се разширява измерителният обхват на оммера за
35
измерването на големите съпротивления и м е постояннотоковият милиампермер.
За начисление схемата на оммера е необходимо да знаем предварително съпротивлението R{ на бобинката на милиампер-мера, тока In за отклонение на стрелката на милиампермера до края на скалата, и електродвижещите сила Е и Ех на батерии-те. Най-често избираме:
Е1 - (1 -5- 5) Е	(1)
Съпротивлението на шунта Rw се избира от условието:
Rw = (3 4- 6) Rf '	(2)
За упростяване на изчисленията трябва да определим предварително спомагателните величини — среднего съпротивление на шунта Rm св “ '/а Вш ! общото съпротивление от Rm ср и Rit включени паралелно
токът In' през съпротивлението R;, необходим за отклонение на стрелката на мили-
ампермера (галваномера) до края на скалата:
in'“In(i+r^) (4)
Най-малкият измерителен обхват по ток на уреда при наличието на универсалния шунт (без да се вземе под внимание съпротивлението Rm)
I, =	(5)
където К == 0,5	0,9 е коефициентът, кой-
то се избира с оглед токът I, да бъде кратен на цяло число, например 1, 2, 5, 10 и т. н., за да може да се отпита лесно токът от скалата. Трябва да се стремим да изберем по възможност по-голямо значение на този коефициент, за да получим най-мал-ката възможна стойност за тока I,.
Цялото съпротивление на универсалния шунт определяме от израза:
CTR,
Rm общ = R, -f- Rj Ra -|- К* — j (6)
ЙГ-1
Допълнителното съпротивление за най-високоомния обхват изчисляваме от фор-мулата:
Е -|- Ех — In '. R,-'
R«-' = In ' R,-'	(7)
R л 4“	'
Кш общ
За удобство при отчитането трябва всички-те обхвати на оммера д» бъдат кратки един на друг. Това позволява отчитането да се извършва от една и съща скала, като умно-жаваме показанията й на сьответните кое-фициенти, които се избират най-често да бъдат равни на 1, 10, 100, 1000. Останалите съпротивления, влизащи в схемата на оммера, се определят от изразите:
In '
Ri = R» общ —	R“ аби>'>
X (R/ +	)
\	xx ut общ -f-IXf /
R/^0,1	+
\ lx Ш общ T^i / (R ш общ — Rx) (Rx R/) R ш общ 4* R/
Rje Rw общ—Rx— iooeC^*”’"R w	x
( R ш общ R/ \
R*' + R m общ 4-R//	(10)
R3'= o.oi (R/+kRwr+R^0-\ К. ш общ T Ix< Z
(Rm общ — Ri — R8)(Rj + R.4-R/) * Е
R ш общ -f*
In ' / R ш общ R/ \ R* “ 1000E
X 7? ш общ 4" (R Ui общ Ri' \ R>' + Rm 06^?) __R, (R ш общ — R,4-R,') R ш общ R,'
R3 = R ш общ — R, — R3 — R<
За всеки измерителен обхват съпротивленията, които ще могат да се отчнтат поточно, се намират в граничите:
За първия обхват	от	01 Rx'	до	10 R/;
За втория обхват	от	01 R,'	до	10 R,';
За третия обхват	от	01 R,'	до	10 R,';
За четвъртия обхват	от	01 R/	до	10 R,'.
При йзползуване на милиампермер с малка чувствителност е възможно сумата от съпротивленията да бъде толкова малка, че
Е
токът I д r да е значително по-голям от допустимия разряден ток на батерията В такъв случай не Трябва да се извършва измерване с четвъртия обхват и съпротивленията R, и R4 следва да се обедиият в едно съпротивление.
х
(8)
(9)
(**)
(12)
(13)
(14)
36
Уредът като ампермер
За измерване на постоянна токове трябва да превключим ключа К в положение 3. В такъв случай се получава схемата на петообхватен ампермер с универсален шунт (фиг. 4). Както се вижда от схемата, различните обхвати на ампермера са осъществе-ни чрез същия универсален шунт, който бе използуван за оммера. Обхватите по ток на ампермера се определят от изразите:
т ___ In (,Rj -|- R ш общ )
’ “ R, + R3 + R,	<16>
т In + R ш общ)
= ------Й7+ Ri	(17)
In -J- & ш общ )
I, —	'	(18)
Ако искаме да осъществим още един (пеги) токов обхват 15, налага се съпротивлението Rt да бъде разделено на две съпро-тивления R4a и Rt6 , конто се изчнсляват от изразите:
_ 1Я (К, + Вш общ )
"la e	(19)
= R4-R4,	(20)
Ако желаем да осъществим повече обхвати по ток на уреди, следва съпротивлението R4 да бъде разделено на повече части. Необходимо е да отбележим, че токовите обхвати I,, 13 и 14, са кратни на десет, до-като токовите обхвати I, и 15 могат да не бъдат кратни на десет.
Понякога е възможно токовите обхвати на авомера, изчислени при положение, че се използува универсалният шунт на оммера, да се получат не мною удобни за бързо и лесно измерване (отношението между съот-ветния обхват и делением на скалата не се получава число, с което да можем лесно да оперираме). В такъв случай се налага да осъществим универсалния тунт за ампермера, използувайки други изводи от съпро-тивлеииетэ R ш общ. Нека да означим с I,', I3', I4', I,' и т. н. обхватите, конто желаем да получим. Те се избират най-често да бъ
дат кратни на обхвата I,. Например 10It, 1001,, 10001,, и т. н., или 31,. 101„ 1001„ 3001,, 10001, и т. н. В такъв случай въз основа на избраните обхвати ще начислим съпротивленията на универсалния шунт на ампермера R„, R42, RM Rat, Rat н т. в. (те са части от съпротивлението общ, което се използува също и за оммера) по фор-мулите:
In (R{ -|- Яш общ )
ка,=----------р	(И)
Ra,- lN “^)-Ra,	(22)
R„ = lN(^+^/°6U<)-R4,-R.a (23)
In (Rj+R ш общ}
Rai — ~ R^	Rai—Rai—Rat (24)
Re5 = R ш общ — Rai — Rai"~Ras"—Baa (25)
По същия начин бихме могли да определим съпротивленията от универсалния шунт за произволен брой токови обхвати.
Уредът като волтмер за постоянен ток
За измерване на постоянни напрежения ключът К трябва да бъде превключен в положение 3 (фиг. 5). За упростяване на превключването универсалният шунт оста-ва включен паралелно на милиампермера. Допълнителните съпротивления за четирите обхвати (U,, U„ U, и U4) на волтмера из-числяваме по формулите:
, U, — In Ri	U,—In R<
\ ‘ Ru< общ/
(26)
(27)
(28)
(29)
37
Уредът като волтмер за променлив ток
За измерване на променливи напреже-ния ключът К се превключва в положение 2. Схемата на получения четириобхватен волтмер за променлив ток с еднопътно из-правяне е дадена на фиг. 6. Последователно на милиампермера е включена една медно-окисна токоиз правителна клетка, посредством която се изправя промеяливият ток.
Фиг. 6
Втората медноокисна токоизправителна клетка (включена паралелно на галваномера и първата клетка) служи да пропусне отри-цателния полупериод на тока. По този начин клетките се предпазват от пробив през време на отрицателен полупериод.
Често пъти се използува двупътно из-правяне на тока по схемата на Грец, за осъществяването на която са необходими най-малко четири токоизправителни клетки (фиг. 7).
При изчисляване на допълнителните съпротивления към волтмера няма да вземем под внимание съпротивленнята на универ-салния шунт, тъй като той не участвува в схемата. При изчисляване на волтмерите за променлив ток не трябва да се използуват формулите, конто се прилагат при волтмер за постоянен ток, тъй като средната стой-ност на изправения ток не е равна на ефективната стойност на подложения на из-правяне променлив ток. При еднопътно (еднополупериодно) изправяне (фиг. 6) ефективната стойност на променливия ток е 2,22 пъти по-голяма от постоянната състав-ляваща на изправения ток. При двупътно изправяне ефективната стойност на променливия ток е 1,11 пъти по-голяма от постоянната съставляваща на изправения ток. Тези съотношения са валидни при идеални токоизправители, за конто съпро-тивлението в едната посока е почти нула, а в обратиата посока — бевкрайно голямо.
Медноокисните токоизправителни клетки имат малко съпротивление в едната посока,
обаче съпротнвлението им в обратната посока «не е безкрайно голямо. Поради това горните отношения трябва да бъдат умно-жени с един коефициент К, по-голям от единица, който зависи от вида на клетките и се изменя в границите от 1,05 до 1,15. Ако приемем коефициент К = 1,11, тогава ще получим следните съотношения между ефективната стойност на променливия ток (Lefi) и постоянната съставляваща на изправения ток (Lcp ):
За еднопътно изправяне — 1е$ = 2,44 !<# За двупътно изправяне — 1е#= 1,22 1ср Изчисляването на допълнителните съпротивления към волтмера при еднопътно изправяне, което е използувано в схемата на фиг. 6, се извършва по формулите:
U,— 2,44 In Rf
R’a “	2,44In	(30)
U2—U,
R’6 ~ 2,44In	(31)
Us — U,
R»‘ “ 2,44In	(32)
R'* “ 24,44l№	(33)
При	двупътно изправяне,	за	да се	използуват	тези формули, е необходимо	вместо
2,44In , да се постави 1,22In.
Фиг. 7
Трябва да отбележим, че изчислените стойности на допълнителниге съпротивления към волтмера за променлив ток са при-близителни, тъй като коефициентът К е различен за различните медноокисни токоизправителни клетки и не може лесно да бъде точно определен. Затова точните стойности на допълнителните съпротивления се определят опитно при градуирането на волтмера.
Волтмерът за променлив ток с медноокисни или селенови токоизправителни клетки е пригоден за измерване при честоти до
38
10 килохерца, За по-високи честоти, поради влиянието на паразитния капацитет на клет-ките, показанията на волтмера намаляват. При използуване обаче на кристални (например германиеви) диоди тези волтмери могат да работят и при ултрависоки честоти.
Пример:
Разполагаме с милиампермер с вътрешно съпротинление 400 ома. Токът, необходим за отклонение на стрелката му до края на скалата, е In «= 0,375 ма. Искаме да построим аномер, който да има обхвати за по-стоянни и променливи напрежения 5, 25, 250 и 1000 волта.
Започваме с изчислението на оммера с универсален шунт. По формула (2) иэби-раме съпротивлението на шунта.
Rm = 4R, = 4.400 = 1600 ома
Тогава
Rm 1600
R ш ср =* -у- =—j—= 800 ома
По формулите (3), (4) и (5) определяме спо магате л ните величини:
Rm ср R, 800.400
Rf = Rm cp+Rj- 800 -f- 400	“ 267
lN'=0,375 x
✓	400 \
X V	800 / = 0,562 Ma
T	IN	0,375
11	0,75	0,75 = 0,5 Ma
Общото съпротивление на универсалния шунт определяме от формулата (6):
400
R% общ =	— 1 == 1215 ома
0,375
Ще използувамё две батерии с електродви-жещи сили Е = 3 в и Е, = 4,5 в. Допълни-телното съпротивление R/ за най-високо-омния обхват на оммера определяме от формула (7):
3 4- 4,5 — 0,562.10-3.267
R/ — 0 562 J0_3	— 10700 ома
“1215-----+ 0,562.10-3
Останалите съпротивления към оммера из-числяваме от изразите (8), (9), (10), (11), (12) (13) и (14) и получаваме съответно:
R, — 900 ома
R,' = 754	„
R, = 283,5 „
R,' = 78,4 „
R4 = 3,15 „ R/ = 7,8	„
R3 = 28,35 „
Следва да определим обхватите на ура-да като ампермер. За тази цел използуваме формулите (15), (16), (17) и (18) и получаваме съответно:
It =	0,5 ма
I, = 2 „ 13 = 20 „ 14 = 200
За да измерваме токове до 500 ма, следва да разделим съпротивлението R4 на две съпротивления, конто определяме от изразите (19) и (20):
Rle = 1,21 ома R46 = 1,94 „ Допълнителните съпротивления към волтмера за постоянен ток определяме от формулите (26), (27), (28) и (29) и получаваме:
За обхват	5 волта — Rel =	9,7 ком
За обхват	25	„	—R„v>	40 „
За обхват	250	„	— R,, = 450 „
За обхват 1000	„	—Re4 =	1,5 мгом
Допълнителните съпротивления към волтмера за променлив ток изчисляваме от изразите (30), (31), (32) и (33):
За обхват	5 волта — R,, = 5,05 ком
За обхват	25	„	—R^e = 21,9	„
За обхват	250	„	— R,« = 246	„
За обхват 1000	„	— R,» = 820	„
Както вече споменахме, точните стой-ности на допълнителните съпротивления към волтмера за променлив ток ще бъдат определени при градуирането на волтмера.
2. Коиструираие на авомера
Авомерът може да бъде монтиран в ба-келитова, дървена или металическа кутил с паралелопипедна форма и размери (в мм) 180 х 120 X 50. На лицевата стена на ку-тията се монтират милиампермерът, трой-ният ключ К, променливото съпротивление Rm, чрез което се регулира нулата на оммера, и клемите за различните обхвати по ток, напрежения и съпротивления (фиг. 8). Вътре в кутията на подходяща плочка от порцелан, пертинакс или текстолит, която се закрепва към лицевата страна на кутията, са монтирани допълнителните съпротивления на волтмера за постоянен и променлив ток, и към оммера — шунтовите съпротивления и токоизправителните клетки. В кутията трябва да се предвидя място и за батериите.
Универсалният шунт е желателно да бъде съставен от жични съпротивления. По такъв начин ще можем да изготвим точно исканите съпротивления. Освен това жич-ните съпротивления (от манганинова или константанова жица) имат в сравнение с химичните значително по-голяма стабилност при изменение на температурата. При изби-ране диаметъра на проводника трябва да се съобразяваме със силата на тока, про-тичащ през съответното шунтово съпротивление. Ето защо универсалният шунт е съставен най-често от жични съпротивления с различен диаметър на проводника. При
39
определяне на диаметъра на жицата можем да находим от израаа:
d = 0,9У~
където I е силата на тока, протичащ през жицата, изразена в ампери, a d е днаме-търът на жицата, от която е навито съпро-тивлението, изразен в милиметри.
б 5 25 о о
6 о = 250 ЮОО о о-
на
0*2
($200 (^5»0
х/О но О >woO НОМ О о5щ О
Фиг. 8
Жичните съпротивления за шунтове под 5 ампера се намотават върху тяло от изо-лационен материал (порцелан, пертинакс). Шунтовите съпротивления могат да се на-мотаят и върху телата на химични съпротивления] като краищата на всяко жично съпротивление се запояват към изводите иа съответното химично съпротивление. За да не влияят върху стойностите на шунтовите съпротивления, химичните съпротивления трябва да бъдат от порядъка на мегаоми, тъй като те са включени пара-лелио иа съпротивленнята на шунта.
За изготвяне на шунтове над 5 ампера се използува гола жица, която се навива спираловидно беа отделяйте навивки да се дошграт едиа до друга. Това изискване се
поставя и за всички останали съпротивления на цхуита, конто са изготвени от гола жица.
Допълнителните съпротивления имат значително по-големи стойности от шунтовите съпротивления и затова, ако не при-тежаваме подходяща жица, можем да из-ползуваме за тях химични съпротивления. Стойностите на последните обикновено ва-рират с 5 — 20% от номиналните. Затова се налага предварително да измерим и подберем подходящи съпротивления, конто да не се различават с повече от 1% от изчи-слените стойности. При използуване на химични съпротивления е необходимо да взв-мем под внимание мощността, която се раз-сейва в съответното съпротивление. Необходимо е да подберем съпротивления с та-кава допустима мощност, че температурата им да се измени незначително по време на работа. Ето защо при измерителните апарати химичните съпротивления се избират да из-държат два пъти по-голяма мощност от онази, която се разсейва в тях при макси-мално отклонение на стрелката на милиампермера. Мощността Р, която трябва да из-държи всяко от използуваните химични съпротивления, се определи от израза:
където U е напрежителният пад в краищата на химичното съпротивление R, при положение, че стрелката на волтмера се е отклонила до края на скалата.
По-големите допълнителни съпротивления (от порядъка на десетки мегаоми) трябва да бъдат монтирани на плочки с добра изолация. В противен случай техните стойности се изменят под влияние на изола-ционните съпротивления на плочките. Ето защо високоомните съпротивления трябва да de монтират на плочки от керамична или текстолитова изолация.
При монтирането на авомера трябва да се вземат мерки за лесного подменяне на батериите. Затова е желателно те да се прикрепят чрез контактуващи пружини, конто обезпечават същевременно и сигурии контакти.
Юл. Маринов
40
—
ТЕЛЕВЫЗиЯ И
ДОСТИЖЕНИЯ И НАСОКИ НА РАЗВИТИЕ В ТЕЛЕВИЗИЯТА
С отхвърляне на механычните методи за разлагане на образа и въвежданем на електроннолъчевата тръба и на чисто елек-тронните методи на работа изобщо, телеви-зията се разви извънредно бързо. Може би не е далече времето, когато възможностите на сегашния метод на работа -също ще бъдат изчерпани и за да се обезпечи пр-на-татъшното развитие, ще трябва да се реви-зират отново основните методи на работа.
Телевизията е създадена само предн четвърт век, като се е злпочналосвъртящи се дискове и се е работело с екран по-ма-лък от размерите на кибритена кутия. Днес екранът непрекъснато се увеличава, като се стигне например до размери 51,5 на 39.5 см (съветски телевизори първи клас „Янтар**, „Мир“ и “Топаз**). Тези телевизори работят с тръба 53ЛК2Б.
Екраните на телевизорите от втори и трети клас също се увеличиха по размери. Съветският телевизор „Старт** има екран 35 см по диагонал, а „Рекорд** има екран 32,5 на 26 си (тръба 35ЛК2Б).
Американските фирчи произвеждат в момента предимно телевизори с екрайи 43, 53 и 63 см по диагонал. Германските фирмы и изобщо производителите в Европа работят също с подобии тръби, напр. с размери 43, 53 и 62 см по диагонал. Екраните при това са с размери 36 на 27, 48 на 36, 49 на 38 или приблизително такива.
Проекционните телевизори работят обик-новено на екрани 3 на 4 м, 0,9 на 1,2 м и 2,25 на 3 м.
В повечето нови телевизионни приемници се използуват правоъгълни електронно-лъчеви тръби, с което размерите на изображением се увеличават, а размерите на кутията се намаляват.
В последно време е подобрено значи-телно и качеством на луминифора върху екраните, чрез което белияг цвят става особено чист. Ъгълът на отклонение на лъча е вече около 90°, с което дължината на тръбата е съкратена значително.
Екраните на тръбите, както и предпаз-ните стъкла се матират, за да се избягнат отблясъците. Стоманените тръби се внедря-ват все повече и повече.
От видеоусилвателите се дават големи амплитуди на напрежението, вследствие на което белият цвят е по-ярък За това спо-мага и повишеното анодно напрежение. Чер-ният цвят е подобрей чрез въвеждане на алуминирани екрани, а сивият — чрез нови
системи на електронна пушка, които работят често чрез електростатическа фокусировка. В някои системи електронни пушки както за отстранение на йонното петно, така също и за фокусировка, се употребяват по-стоянни магнити.
В новите американски телевизори меж-динната честота е увеличена на 41—44 мгхц за спижаване влиянием на късовълновите предаватели, каквито в Америка са много разпространеии. В немските телевизори се раб>ти с междинна честота 38—40 мгхц.
Като правило всички телевизори работят с гасене (бланкиране) на обрагния ход на лъча. Висэкото напрежение на електроннолъчевата тръба се получава от импулсни изправители, захранвани от честотата за редове. В последно време някои фирми за-почнаха производство на иззънредно компактны и оригинални конструкции на импулсни изправители.
Броят на редовете е увеличен така, че при повечето телевизори от първи клас се доближава до б роя на редовете на преда-вателя (стандарт 405, 524, 625 или 819 реда).
Намаляването теглото и цената на телевизорите стаза за сметка на употребата на модерны лампи, със стръмна характеристика, кристални диоды и триоди, както и за сметка на автоматизыране в производството и други технологически усънър1пенствува-ния, като напр. частично използуване на печатни схеми. Печатни схеми се използуват напр. в съветския телевизор „Старт** и телевизорите на американската фирма „Адмирал**. Трите отделяй блока на телевизорите „Адмирал**, състоящи се от 13 лампи и 231 детайли, се събират почти напълно автоматично. От 231 детайли 175 се монтират чрез авммати, като около 400 спойки се полу-чават едновременно с помпяваче във вана е течен' припой. По този начин средно 75% от монтажната работа се автоматизира, което снижава разхода на труд около 20 пъти.
Броят на лампите и на кристалните триоди в съвременните телевизори се движи между 13 и 20, като освен това се изпол-зуват и дна или повече кристални диоди, както и един или няколко селенови изправители.
Телевизорите от първи клас осигуря-ват възпроизвеждане на една твърде широка честотна лента до областга 6 мгхи и повече, с което образ? т е достатъчно контрастен и подробен. Тази широка лента осигурява възпроизвежданем на дребните детайли и
41
острите преходи от черно към Ъяло. Широко лентовото усилване на видеоусилва-телите се постига с употребата на лампи със стръмна характеристика с малки стойности на товарните съпротивления и ко-ригиращи дросели.
Във много съвременни схеми е предвидена специална корекция на синхронизи-ращите импулси, като се използуват филтри за импулсните смущения, фазова корекция и др.
Американската фирма „Зенит“ произ-вежда телевизори с телемеханично управление от разстояние Пускането в действие и превключването на каналите, както и регулацията на яркостта, гръмкостта и тем-бъра стават чрез светване с електрическо фенерче.
Последните достижения в конструкцията на радиоприемниците също намират отражение при оформление на звуковъзпроиз-веждащата част на телевизорите. Понеже звуковият съпровод се произвежда с честотна модулация, звуковият обхват е твър-де голям и дава възможност за корек-ции и акустическо оформление на приемника, сьгла.'но наложения вече от радиотехниката вкус — йздигане на басовете и ви-сочините, пространствен и стереотон, стес-няване на лентата при говор и др.
В последчо време се увеличиха твърде много и конструкциите на теленизионните антентени. Произвеждат се две главни групи антенн: широколентовй — за обхват от около 5 канала от съществуващите 12, и еднопрограмни — аа един канал. В анте ните влизат едно, дву и три елементни, а също и двуетажни, състоящи се от 10 елемента. Тези сложни антени имат коефициент на усилване от порядъка на 12 дб. Произвеждат се също така колективни те-левизионни антени с усилватели и подобии антени за далечен прием.
В много градове работят кинотеатри с телевизионни екрани. Московският кино-театър с телевизионен екран „Ермитаж“ има 600 места. .
Броят на предавателите е увеличен твърде много и непрекъснато се увеличава. Предавателите в света достигат вече няколко хиляди. В СССР се строят в настоящий момент няколко десетки нови телевизионни центрове и голям брой радиотранслационни телелевизцонни станции, свързани с кабели или с радиорелейни магистрални линии. Провежда се непрекъсната работа за подо-бряване качеството на телевизионною пре-даване, като се подобряват параметрите на всички апаратури от телевизионната камера до анте <ата. Самите радиопрограми се организират на базата на огромния опит, съЗ-даден от кинотехниката.
В Европа също вляЗоха в действие няколко. радиорелейни линии, конто осигу-ряват обмен на телевизионни програми между отделяйте държави.
Телевизионната техника намира приложение и в други области на стопанството, като напр. там, където непосредствено наблюдение на производството или лабора-торните проучвания е невъзможно или вредно за здравето. Такъв е случаят с производството на атомна енергия и изотопи, наблюдение хода на различии химически процеси, при провеждане на подводни работи, за контрол движението на влаковете в нефтодобнвната промишленост, в различии клонове на производството за сортиране и качествен контрол, в медицината за наблюдение на операции и др. В последно време са конструирани и се прилагат нов вид рент-генови апарати с маломощни рентгенови тръби и телевизионна система за усилване и увеличаване на образа, както и за наблюдение от разстояние.
Цветната телевизия също се разви и в настоящий момент се строят няколко пре-даватели за цветна телевизия в света В Америка е развита доста системата за цветна телевизия, използуваща специална тръба за цветни изображения. Поради големи технологически трудности в производството на такива тръби, телевизорите за цветна телевизия са още твърде скъпи. В СССР се строи преданател за цветна телевизия с поредио предаване на цветовете. Разработва се също и система с едновременио предаване.
В редица лаборатории се провеждат също опити за обемно предаване. От ме-тодите на стереотелевизията най-голямо внимание засега се обръща на метода, изпол-зуващ ростеров екран на тръбата или растерев прожекционен екран. Трудноститите са главно от технологически характер.
В по-нататъшното развитие на телевизията предстоя да се работи за обединя-ване на цветната и стереотелевизията, така щото да се създаде една обща стереоцветна система.
Въпросът за преодоляване на големи разстояния засега се разрешава чрез из-ползуване на радиорелейни линии. Различии модели от подобии препредаватели са разра-ботени и се произвеждат серийно във всички напреднали индустриални страни. Същевременно обаче проекты за създаване на препредавател — спътник на земята, не не е изоставен. В настоящий момент съще-ствуват няколко подробно разработени проекти за създаване изкуствени спътници на земята с различии научни задачи, между конто и ретранслационни предавания.
Максим Илиев
42
ТЕЛЕВЙЗИОННИ ПРИЕМНИЦИ	2J
I. ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ ПРЕДАВАТЕЛИ И ПРИЕМНИЦИ. БЛОКОВИ СХЕМИ.
1. Осиовии принципе на предаването на телевнзионнн програми
Преди. да пристъпим към разглеждане на особеностиТе на телевизионните приемници ще се запознаем накратко с принципа за предаване на подвижни изображения (теле-визионни програми) и с характера на телевизионните сигнали.
За тазн Цел да разгледаме блоковата схема на телевизионен предавател, показана
зрънцата зависи от осветеността на даде-ното зрънце на мозайката.
Електронният прожектор, състоящ се от катода 6, управляващия електрод 7 и анода 8, направлява електронния лъч върху мозайката. Под действие на пилообразна отклонителни токове, протичащи по боби-ните 9 и 10, лъчът обхожда последователно всички точки на мозайката (на изображението), както е показано на фиг. 2. При това
Фиг. 1. Блокова схема на
телевизионен предавател
на фиг. 1, в конто се използува предавател-на тръба тип иконоскоп.
Предаването изображение се проектира с помощта на обектива 1 върху мозайчния фотокатод 2 на иконоскопа. Фотокатодът (мозайката) се състои от голям брой изоли-рани едно от дэуго сребърни зрънца, акти-визирани с цезий и нанесени на слюдената пластинка 3. Задната страна на слюдената пластинка е метализирана и об разу на сигналната пластинка 4. Под действието на светлина га сребърните зрънца на мозайката добиват положителни потенциалн спрямсГ пластинката 4, конто е свързана чрез съпро-тизлението R с колектора 5. Големината на положителния потенциал на кое и да е от
лъчът се движи огносително бързо по про-тежение на хоризонталните „редове" отляво надясно (с много бърз обратен ход) и сравните л но бавно се предвижва по вертикалата отгоре надилу (също с бърз обратен ход).
За намаляване на „мигането" на изобра-' жението лъчът трябва достатъчно често да осветява всеки елеМент на изображението (в приемната тръба). Съгласно европейските стандарти изображението се предава 25 пъти в секунда. При това се употребява презре-дова развертка, при конто лъчът отначало обхожда нечетните редове (показани с плът-ни линии на фиг. 2), а след това — четните (показани с пунктирни линии).
При падане на електронния лъч върху
43
някОе ЗрънЦе на мозайката положиТелният потенциал на зрънцето изчезва и във вери-гата зрънце — сигнална пластинка 4 (капа-цитивно свързана със зрънцето чрез слюдената пластинка 3) — съпротивление R — колектор 5 протича токов импулс. На съпротивлението R се получава импулсно напре-
В горНите формули К е формата на кйр-тината, т. е. отношението на ширината на изображението към неговата височина; п — броят на картините (изображенията). преда-вани за секунда; Z— броят на хоризонтал-ните редове, на конто се разлага изображението.
4
Съгласно европейский стандарт = К ,
п = 25, Z = 625 и FH = 25 хц,
4
a F, = 0,38 у . 25.625’ ₽» 5 мгхц.
За намаляване на ширината на честот-ния спектър, излъчван от предавателя, мо-дулирачите от изображението треитения се пропускат през филтър (фиг. 1), частично потискащ едната странична лента и след това се подават на антената. Честотният спектър на излъчвания телевизионен сигнал, съгласно съветския стандарт, е показан на фиг. 3.
Телевизионните предаватели работят обикновено негативна модуляция, т. е. уве-личението на яркостта на еле мента на пре-даваното изображение съответствува на намаляване на амплитудата на треитенията, излъчнани от предавателя.
Преместването на електронния лъч по хоризон1алните редове на изображението се осигурява от генератора на трионобразно напрежение за хоризонтално отклонение
осветеността на даденото зрънце на мозайката При обхождане от лъча на цялото изображение, на съпротивлението R се получава пулсирашо напрежение, чието изменение ,съответствува на изменением на осветеността на елементите на изображението.
Това пулсиращо напрежение се усилва от усилвателя 11 и модулира по амплитуда трептенията, излъчвани от телевизионния предавател. По този начин обвивката на амплитудите на трептенията на предавателя отразява осветеността на предаваното изображение.
Четливостта на изображението, конто се определи от броя на неговите различими детайли, расте с увеличаване на броя на хоризонталйите редове, конто се описват от лъча на иконоскопа при обхождането на цялата мозайка (изображение). В СССР и в повечето европейски страни изображението съдържа 625 реда. В САЩ се работи с 525 реда, в Англия — с 409 реда, във Франция — с 441 и 819 реда.
За осигуряване на еднаква четливост на изображението във вертикално и хоризонтално направление телевизионного предавател-но устройство трябва да пропуска честотния спектър на изображението от най-ниската честота FH до най-високата Fe , където
FH = п
a F, = 0,38 К n Z'
Фиг. 3. Честотен спектър на телевизионен предавател, работещ на съветскии стандарт
(генератор на редовете), показан под № 13 на фиг. 1, а преместването на лъча по вер-тикалата — от генератора за трионообразно напрежение за вертикално отклонение (генератор на картините) 14/Честотата на генератора на картините е fk = 2п хц, а на генераторите за редовете — f„ = n Z хц.
Генераторите за развертка се задейству-ват от пускови импулси, изработвани от синхрогенератора на предавателното устройство.
Синхрогенераторът произвежда също га-сящи импулси за картините и редовете, конто се подават на управляващия електрод на предавателната тръба и я запушват във време на обратния ход на електронния лъч съответно по хоризонталата и вертикалата.
Иконоскопът се запушва, за да се избегне предаването по време на обратния ход на
44
лъча. Гасящите импулсй по картини и радоне се подават също и на модулятора и се излъчват от предавателя наред със сигналите на изображението.
Накрая синхронизаторът изработва също синхронизиращи импулси за редовете и картините, конто също се подават на моду-
предава гасящият импулс за картините с трайност около 15ОО'л<хсел: Във време на неговото предаване с< излъчва и синхрони-зиращ импулс за генератора на картините, който се сьстои от 6 импулса с обща трайност 192 мксек, раз зелени от кратки паузи. Освен това във време на предаването на
ю,г
5.1 Г
Гасрщ ими. }а редобеге' -.
н “— 66 —* Ц..CuHrpoHUJupauj. ГГ ампуле порМовД
ЛреЪаване на
foo%>
Т5%, (ниво На &рро)
10-/5%(ниво на черно} Spepte в м/ccefc.
Край на пррвата попУ/сиртина. \


Яреме -6 мксек
»	* t>iKa^HurePHuCuH*P- Ujpafa. Синхронизираили
Край на вюрага ч импулси „о^аптини кмпурси импулси по peiote nontfкартина ' •	J	—••—‘“-------------------------•
Гасни) инпррс за Картините
Фиг. 4. Обвивка иа амплитудите ва трептенията в антената на телевизионен предавател
време g мксек
латора и се излъчват от телевизионния предавател.
Следователно, те левизионният предавател излъчва както.сигналите на изобрЛкение-то, така и синхронизиращи и гасящи импулси за редовете и картините. На фиг. 4 е показана обвивката на амплитудите на трептенията на прелавателното устройство, из-лъчващо телевизионни сигнали, съгласно европейский стандарт.
Във време на предаването на изображение амплитудата на трептенията на предавателя се измени от 10—15% от максимал-ното ниво (при предаване на бяло поле), до 75% (при предаване на черно поле).
След завърщване на предаването на всеки хоризонтален ред на изображението, се предава гасящ импулс за редовете с дъл-жина 10,2 мксек. Във време на неговото предаване се излъчва синхронизиращ импулс за генератора на редовете с малка продъл-жителност (5,1 мксек}. След завърщване на предаването на всяка полукартина, т. е. след предаването на всички нечетни или четни хоризонтални редове на изображението,, се
гасящия импулс за картините се излъчват 12 кратки изправителни импулси. Във време на предаване на гасящите импулси амплитудата на трептенията на предавателя достига до 75% от максималното ниво, т. е. съответ-ствува на нивото нц „черното“ поле. На изхода на приемника гасящите импулси запушват приемната тръба през време на обратния ход на лъча. През време на предаването на синхронизиращите импулси амплитудата на трептенията на предавателя достига максималното ниво, т. е. ниво „по-ч’рно от черного". Ето защо синхронизиращите импулси не създават смущения на приемането на изображението на екрана на приемната тръба (кинескопа).
В състава на телевизионната предавател-на станция освен телевизионного предава-телно устройство, има също отделен предавател за сигналите на звуковия съпровод на телевизионните програми.
Този предавател работи на честота, раз-личаваща се от честотата на телевизионния предавател. Според съветския стандарт носещите честоти на предавателите на зву-
45
ковия съпровод и изображение™ се разли-чават една от друга с 6,5 мгхц, както е показано на фиг. 3. Тона разместване на но-сещите честоти създава известен интервал между честотните ленти на изображението и звука, намаляващ достатъчно отслабване-то на смущенията при приемане на изображението от страна на сигналите на звуковия
съпровод.
Фиг. 5. Упростена блокова схема ва телевизионен
За повишаване на качество™ на тона звуковият съпровод се извършва с честотна модулация. Нискочестотният спектър се избира от 50 до 15000 хц, а отклонение™ на честотата на предаватели при модулация до-стига до ± 75 кхц.
Телевизионните програми се предават на метрови вълни вследствие на благоприятни-те условия за разпростраие-ние на тези вълни и поради това, че в този обхват може да се отдели достатъчно широк участък за телевизионните предавания. В Европа чер-но-бели телевизионни програми се предават в обхвата от 40 до 220 мгхц.
2. Общи сведения за те-левнзиоините приемници. Блокови схеми.
Телевизионните приемни устройства с цел да се на-мали цената им, а също и за удобство, се правят така, че
приемането на сигналите на изображението и на звука става с един приемник, който е снабден с електроннолъчева тръба (кинескоп) и високоговорител.
Приемниците, строени след войната до 1950 год. в Европа, бяха за приемане само на една телевизионна програма. Чувствител-ността им се движеше от 1 до 5 миливолта, а размерът на изображенйето беше най-често 140 х 180 мм. В последните няколко години се наблюдава силно развитие на телевизи-онната приемна техника. Понастоящем про-
извежданите телевизори са с висока чув-ствителност (от порядъка на 30 до 200 мкв),
снабдени са с барйбанни прйвключватели, Позволяващи приемане до 12 телевизионни программ и обикновено с кинескопи, даващи изображение 350 X 465 мм.
Упростена блокова схема на телевизионен приемник е показана на фиг. 5. Всички приети от приемника сигнали отначало пре-минават през общия канал. След това сиг-
налите на звуковия съпровод се отделят от останалите и след премина-ване през канала на звука> се подават на високоговори-теля. Останалите сигнали, с измените се амплитуда, се пропускат през канала на изображението,. където се де-тектират, като се преобразу-ват в пулсиращи сигнали. На изхода на този канал се получават сигнали на изображението, конто са подобии по форма на сигналите, получа-ващи се на изхода на ико-
носкопа. Сигналите на изображението се подават на управляващия електрод на кинескопа, изменяйки интензивността на електронния му лъч. Блокът за развертка съ-държа генераторите на трионообразни токове за развертка по редове и картини, под действие™ на които електронният лъч на
Фиг. 6. Блокова схема на суперхетеродинеи приемник, изолирващ честотния метод за разделяне на накалите на эвука.и изображеиието
кинескопа обхожда екрана, покрит с флуо-рисцентно вещество, което при падаие върху него на електрония лъч свети.
Изменението на интензивността на лъча под действие™ на сигналите на изображението измени интензивността на светенето на съот-ветните точки на екрана, създавайки върху него изображение, подобно на предаваното. Приетите гасящи импулси запушват кинескопа във време на обратния ход на лъча върху екрана. Синхронизиращите импулси се отделят от сигналите на изображението и гася-
щите импулси в синхронизационния канал и се използуват за задействуване на генера-
46
торите за развертка по редове и картини. Това задействуване се осъществява по такъв начин, щото лъчът да се движи по екрана на кинескопа синхронно с движението на лъча по мозайката на иконоскопа.
създават токове, осигуряващи получаването на растера върху екрана на кинескопа.
За разделяне на сигналите на звука и изображението се използуват отделяй усилватели на междинна честота. Тези усилва-
Фиг. 7. Блокова схема на линеен телевизионен приемник
Телевизионните приемници се правят както суперхетеродинни, така и линейни.
Суперхетеродинните телевизионни приемници имат голяма чувствителност и селективност и дават възможност за просто пре-минаване от един канал на друг.
Линейнитё приемници отстъпват на супе-рите по указаните по-горе параметри, но в замяна на това са по-прости и по-евтини, Освен това в линейните приемници няма оецилатор, който понякога дава нежелано излъчване и може да смущава близките
приемници.
На фиг б е дадена широко раз простране ната блокова схема на суперхетеродинен телевизионен приемник. Приемникът е съставен от: I) общ канал. през който премина-ват приетите от антената сигнали на звука, изображението и синхрониза-цията; 2) канал на звука, по който преминават само сигналите на звуковия съ-провод; 3) канал на изображението, по който преминават сигналите на изображението и синхро-низацията; 4) синрхони-зашюнен канал, през кой-
то преминават само синхронизационните сигнали и 5) блок за развертка, в който се
/ни /н>
-.nil—I	I ,
Фиг. 8. Честотен спектър на сигналите на изображението и звука на входа на детектора на общин канал
Фиг. 9. Блокова схема на суперхетеродинен телевизионен приемник с използуваие на биенето иа междинните честоти за разделяне на изображението и звука
тели се настройват съответно на междинните честоти за звука и изображението (разли-
47
чаващи се с 6,5 мгхц при източноевропей-ския стандарт и с 5,5 мгхц по западноевропейский), което и осигурява разделянето на сигналите. Това е така нареченият че-стотен способ за разделяне на сигналите на звука и изображението.
В линейните телевизионни приемници честотният метод за разделяне на сигналите не може да бъде използуван, тъй като до-вежда до огромно усложнение на системата на настройка. В тези приемници сигналите на звука и изображението се разделят, като се използува биенето на носещите честоти. Блоковата схема на линеен телевизионен приемник, в който се използува горният метод на разделяне на сигналите, е показана на фиг. 7. На входа на детектора на общия канал се подават сигналите както на звука, така и на изображен ето, пест 'тният спек-тър на който е показан на фиг. 8. На изхода на детектора се получава както напрежение на сигналите на изображението с честотен спектър от fj до f2, така и напрежение на биенето на носещите честоти на изображението и на звука (fHU Гиз). Честотата на биенето се измени по същия начин, по който се измени носещата честота на звука Гиз.
Видеоусилвателят усилва както сигналите на изображението, така и напрежението на биенето ва носещите (чийто спектър е над честотния спектър на сигналите на изображението). След видеоусилвателя напрежението на биене се подава в амплитуден ограничится и след това на честотен детектор, на изхода на който се получава нискочестотно-то напрежение на сигналите на звуковия съпровод. То се усилва от нискочестотен усилвател и се подава на високоговорителя.
На фиг. 9 е дадена блоковата схема на суперхетеродинен телевизионен приемник, в който за разделяне на сигналите на изображението от сигналите на звука се използува биенето на междинните честоти на изображението и на звука. Този способ е подобен на метода за разделяне на сигналите в описания линеен телевизионен приемник.
Напоследък телевизионните приемници се строят главно на суперхетеродинния принцип както с честотно разделяне на сигналите, така и на принципа на биене на носещите на звука и изображението.
инж, Б. Воровски
ОБМЯНА НА ОПИТ
УНИВЕРСАЛИИ ТРУПЧЕТА ЗА НАВИВАНЕ НА ТРАНСФОРМАТОРИ
При навиване на трансформатори с машинка за всяка макара е необходимо да се изработва отделно трупче, подходяще за
рина, максимум до 2,5 см. Еднотоот трупче-тата се пробива с дупка точно по размера на оста, за да може да се затегне и да
случая. Това не всякога е удобно тъй като не винаги се разполага с необходимите инструмента — рейде, трион, бургии и бормашина. За да се избегне това неудобство, към машинката за навиване на бобини си изработваме две пирамидални трупчета по дадените размери на фиг. 1,2иЗ.
Така изработените трупчета могат да се ползуват при всички видове и размери на макарата, върху която ще навиваме.
Изработват се такива размери, тъй като болшинството от сърцевините на трансфор-маторите имат правоъгълна форма и с ши-
Фиг. 4
остане неподвижно, а второто — с 2 мм по голям отвор, за да може да се движи свободно по оста, и да се затяга удобно мака-рата, както е посочено на фиг. 4.
Р. Иванов
48
МИЛИОНИ ТОМОВЕ В ЕДНА КНИГА
Тези дни посетих инженер В. М. Завялое. Пристигнах при Виктор Михайлович па „Сивцев Вражек“ в мал ката му квартира в осей часа вечерта. Той ме посрещна в антрето и през столовата, където семей-ството пиеше чай, ме заведе в кабинета. Тук. на писмената маса видях книга—доста дебел том в кожена подвързия. Забелязах, че нямаше никакви надписи върху кори-цата на книгата; само на гърба й мин анаше тънка златна ивипа.
—Много съжалявам — каза инженеры след обичайните приветствия — че не мога да ви представя голям избор за четене. Моята книга е ново дело, и такива книги са написани, по-точно са приготвени малко. Две-три научни, пет художествени, една нсторическа — ето я цялата библиотека.
С тези думи той показа тъмния шкаф до стената.
—Тук е цялата ми библиотека.
—Значи, тази книга е от тази библиотека?—неуверено запитах аз.
—Не, така не трябва да се говори,—заем я се хазаинът. Вие навярно забелязахте, че и аз сам се забърквам в термините. Ново дело — нови думи! Трябва да се каже: тази книга е за тази библиотека, а не от тази библиотека,
Аз не разбрах, но замълчах.
—Виждам, нетърпелив сте да пристъ-пите към четене — каза Завялов.—Разбирам чувството ви. Започвайте, а обясненигй'а ще оставим за края на беседата. Обегцавам да изложа всичко без да скрия нещо. Сед-нете в това кресло, там е удобно.
Взех книгата — ръцете ми лево трепе-реха — и се отправих към показания ми ъгъл. Там беше тъмно и аз очаквах, че хазаинът ше доближи нощната лампа към мен, но той отиде към библиотеката и ме запита от там: •
—Какво ще четете?
Това ме удиви. Нали книгата беше вече в мен, в ръцете ми.
—Аз бих ... впрочем, не зная, дайте пещо научно. Само че, нали тук с тъмно.
—Ще четете курс по палеонтология — заяви Завялов.
Аз повдигнах корицата на книгата и пред мен се откри празен бял лист. Извед-нъж той леко се освети, после силно... От чистата книжна страница излизаше все по-усилваща се светлина.
—Палеонтология — не високо проговори книгата—това е наука за животните, живили в древните времена, за техния произ-ход и развитие.
Едва не изтървах книгата: тя ми се показа като жива.
Изведнаж гълъбовата светлина, идваща от страницата, позеленя и аз, съвършенно отчетливо, както задстъклото на аквариум, видях, че книгата се напълни с вълнуваща се вода.
—В първоначално създадения океан — разказваше книгата — сложните белтъчни вещества се съединявали и дали вачалото на първите, още доклетъчни форми на живот...
И тогава, някъде от страни на книгата, изплува безформена, пулсираща, пихтиеста маса.
Аз бързо привикнах и вече не се уди-влявах, когато по реда на разказа страницата се „продъни" и откри пред мен свежи, зелени хоризонти, където бродеха множество малки чудовища с протегнати шии, така живи, че сякаш им се искаше да се раздвижат.
—Зачетохте се? — донесе се гласът на инженера.
Смутено затворих книгата и наоколо стана тъмно.
Извинете—казах аз, — да се откъсна от нея е невъзможно.
Елате друг път—ще дочетете— обеща хазаинът. А сега дайте да я разтворим и да ви покажа кое какво е.
С тези думи той взе от мен книгата, по-стави я пред себе си на масата и запали нощната лампа. След това разтвори книгата, натисна я от страни с пръети и извади първия лист. Той се оказа прозрачна, без-цветна плочка,
—С лупа върху нея ще забележите черни тънки линии. Това е линейна мрежа. Тя създава стереоскопичния ефект, чувството за обемност на предметите. Едното око
49
вижда между линиите с редуващите се ивици на екрана, а другото не ги вижда, а вижда други, конто 'са скрити от линията на мрежата за първото око. Но, поставете си пръста пред носа ...
Аз поставах пръста, неволно оглеждайки се: няма ли да ме види никой в това смешно положение?
—Сега по ред закривайте лявото и дяс-ното око:
Аз направих това и пръстът ми се мес-теше отпреде ми наляво и надясно.
—Чувството за обемност на близко ле-жащите предмети—каза хазаинът — се при-чинява у нас от това, че всяко око вижда предмета от своята страна малко иначе, от-колкото другото. Ето и на страницата фактически две изображения, конто са наря-зани на много ситно, като фиде, и се реду-ват. Когато пред вас се местеше пръстът, той закриваше ту един участък от стената, ту Друг. Ако на тези два участъка поставим по една картинка, вне с всяко око ще видите само една Поради това двете изображения на страницата се сливат в едно обемно.
—А от къде се осветява страницата’— запитах аз
—Сама се осветява. Ято я и нея, каза Завялов, и отцепвайки с ножа, извади от книгата доста дебела блестяща плочка, бяла от горе и темна от страни. —Това е теле-визионна тръба, вътре тя е празна. Наисти-на, тя по форма е различна от обикнове-ните тръби, но устройството й е почти неизменно. Ето, тук надясно долу—катодът, излъчващ електрони, а четирите пластини, конто се зареждат, отклоняват потока електрони и го отправят във фокус. Катодът е поставен наклонено към задната стена, там вертикално е поставена отражаващата пластинка, която едиовременно и усилва потока. Горната и долната пластинки напра-вляват отразените електронни лъчи вертикално и ако не бяха страничните пластинки, той би чертал на екрана вертикална линия. Но страничните пластинки раздвижват лъча и той обхваща целия екран. На екрана са нанесени от три вида луминофор (светещо вещество): един свети със зелена, друг с червена, трети със синя светлина. Аз едно след друго подавам в управляващата верига сигнали със шест изображения: три* за дясното и три за лявото око. С една дума, обемна и цветна телевизия.
Следващата страница, извлечена от книгата се оказа мембраната.
—Ето, тя говори, — обясни Завялов.— Там има две пластинки, конто се зареждат—между тях тя трепти и звучи
После се появиха два листа от плътен, бял картон.
—Печатаната схема на телевизионния приемвик. Всичките вертикални линии са проводници, съпротивления и даже конден-затори, напечатани с металическа боя на тази страна, а хоризонталните — на онази. Където £а пробити дупчици и са залети с боя, там се съединяват проводниците. А възелчетата — това са кристалните усилватели, те работят както обикновените усил-вателни лампи. Слушали ли сте за тран-зисторите.
—Разбира се, слушал съм.
—Ето и цялата книга. Нататък е празна —каза Завялов и за убедителност обърна книгата, разтърси я и я постави на масата — Там в задния капак е монтирана антената — нея няма да вадя. Захранването се до-ставя чрез тази антена, в която се генери-рат колебания с внсока честота. Те се произвеждат ето тук, в библиотеката.
Той ме отведе до шкафа и разтворп вратичката. В шкафа беше поставен кафез от блестящи проводникови бобинки
—Това са бобинките със записите на телевизионните програми, съставляващи съдържанието на различните книги. Съдър-жанието на всяка книга е записано на тъ-нък проводник с магнитен способ—известна работа. От страна на шкафа има избирачна шайба, също както при телефонните авто-мати Набереш номер и нужната бобинка се се завърта и предаването эапочва. Моята библиотека е ултракъсо^ълнова и фадиусът на действието й не е голям. Но да кажем, ако през лятото чета в градината, мога да слушай много добре
Запитах Завялов кога очаква да види изобретението си широко разпространено.
—Какво изобретение? — удиви се той.— Аз нищо нё съм’ изобретил. Всичките тези неща са известии, много пъти описвани в литературата. Аз само съм събрал, констру-ирал и построил, а да изобретя почти нищо не ми се удаде. Вие, когато пишете, така и предайте на читателите: Завялов казва— трябва да строите, а да изобретявате е вече късно.
Аз обещах и предавай тук всичко, както беше.
инж. Л, Теплой
50
ОБМЯНА НА ОПИТ
НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ ПРИ НАСТРОЙКАТА НА МЕЖ-ДИННО-ЧЕСТОТНИТЕ ТРАНСФОРМАТОРИ
При пълната настройка на суперхетеро-динния радиоприемник резонансните криви на мч трансформатори имат върхове само за определена честота — примерно за 468 кхц (фиг. 1). Недостатък на тези мч трансформатори е, че отрязват част от стра-
Фиг. 1
ничвата лента, което води до неестествено възпромзвеждане от приемника на говора и музиката. За избягване на този недостатък и за подобряване на тоновою качество на възпроизвеждане, се употребяват мч трансформатори с разширенп върхове на резо-нансната крива (фиг. 2 ) При тези криви не се изрязва страничната лента, и приемникът възпроизвежда всички ниски тонове.
Характерною за тези мч трансформатори е близостта на трептящите им кръговё, за разлика от обикновените, които са отдале-чени един от друг. При настройката на тези мч трансформатори стрелката на волтмера, служещ като индикатор на настройка, няма да даде максималното си отклонение за определена честота, а ще даде за една определена лента от честоти, която обикно-вено е към 7 кхц.
Ако имаме междинна честота 468 кхц и искаме резонансните криви на мч трансформатори да пропускат 7 кхц, при резонанс ще бъдат еднакво усилени всички честоти (468 — 3,5 и 468 + 3,5) между 464,5 и 471,5 кхц (фиг. 2).
Настройката можем да извършим по два начина. Първият се прилага, когато имаме на лице точно разграфен сигнал-генератор Настройката започваме от II мч трансформатор, като настройваме втория му трептящ кръг, при честота на сигнал-генератора 471,5 кхц, а първия при честота 464,5 кхц. Точна настройка ще получим, ако повторим настройката най-малко още два пъти. Ако сме извършили добре настройката при за-въртане стрелката на скалата на сигнал-генератора от 464,5 до 471,5 кхц, стрелката на волтмер^ не трябва да се отклони. Ако се получи отклонение, то трябва да бъде такова, че да описва върха на кривата (фиг 2).
Вторият начин е по-прост. При него най-иапред настройваме първия и втория трептящ кръг на основната междинна честота (468 кхц), след което ги разстройваме малко, като най-напред разстройваме втория над резонанса, изкарвайки желязната сърцевина от него, а след това първия под резонанса, вкарвайки желязната сърцевина. При тази разстройка стрелката на волтмера трябва да се отклони на еднакъв брой деления при разстройката на втория и първия трептящи кръгове.
Настройката на I мч трансформатор се извършва аналогично на втория.
Й. Чолаков
51
ЗВУКОЗАПИС И ЕЛЕКТРОАКУСТИКА
Един от най-специализираните звукоза-писващи апарати са диктофоните, предназ-начени за запис на говор, който да се пре-запише от ръка или пишеша машина. Този апарат позволява например да се записват лекции или съвещания без изопачаване на текста, което е неизбежно при стенографи-рането. За дешифриране на звукозаписа се изисква по-малко време, отколкото за раз-шифриране на стенограма
Фиг. 1
В редица случаи диктофоны може да изпълнява работата на „автоматически" се-кретар, регистрирайки едпи или други съ-•бщения, направени по телефона.
Най-удобният вид звукозапис за диктофона е магнитният.
Този вид звукозаписваща апаратура за съжаление не е намерил още достойно място в работата на нашите радиолюбители-конструктори. В същото време, както по значение за народното стопанство, така и от примамливост на стоящите пред конструк-торите задачи, диктофоните несъмнено могат да се препоръчат като тема в работата на любителите на звукозаписа.
Принципно всеки магнетофон може да бъде използуван като диктофон, ако той позволява да се прави запис с микрофон. Обаче както ще видим по-нататък, не е удобно обикновеният магнетофон да се из-ползува за такива цели, тъй като диктофоны трябва да удовлетворява редица спе-цифични изисквания — качествени и екс-плоатационни.
Изисквания на диктофона
Диктофоны трябва да представлява малък преносим апарат, който работи сигурно и има просто управление.
Качествените показатели на диктофона могат да бъдат сравнително ниски, понеже гой е разчетен само за запис на говор (ра-ботна честотна лента от 200 4- 400 хц до
3000 — 5000 хц пои неравномерност от порядъка на 6 дб, относителното ниво на шу-мовете 30—35 дб, коефициентът на изкри-вяванията да не превишава 5%, а коефициентът на детонацията—1%.
Обаче доста трудно е да се получат даже такива невисоки качествени показатели поради това, че в диктофоните обикновепо се използува ниска скорост на дзижение на звуконосителя (от 5 см/сек). Затова за диктофоните се изискват отличии магнетофонни главички и добър звуконосител. При из-ползуване на лента тип I или С, нейната работна повърхност трябва предварително да се шлифова, за да може добре да при-лепва към сърцевината на главичките
Диктофоните се конструират както за многочасова работа (запис на лекции, съвещания, телефонии съобщения), така и за краткотраен запис (до 20 минути).
При възпроизвеждане в диктофона трябва да се осъществяват следните операции • включване на ходовия механизъм, изслуш-ване на част от текста и след това спиране на механизма; з иисване на слушания текст на хартия и в случай на неэбходимост да се върне звуконосителя г обратно и да се пов тори възпроизвеждансто; отново да се включи механизмы и да се изслуша следващата част на текста.
По такъв начин процесът на възпроизвеждане в диктофона се заключава в реду-ващо се пускане и спиране на ходовия механизъм. За да се избегне изопачаването на началото и края на всяка трупа от думи, е необходимо времето за пускането (старт) и спирането (стоп) да бъде минимално Този старт-стопен режим може да съществува и при запис, например когато е необходимо да се възпроизведат няколко от последните про-диктувани думи.
Най-удобното управление на диктофона е дистанционното: при запис от отделен пулт, разположен близо до микрофона (а понякога обединен с него), а при възпроизвеждане — с помощта на крачно предаване или специално приспособление, закрепено към пищещата машина.
С диктофова може да се прави запис както от микрофон, така и от телефонна линия. Свързването към телефонната линия може да се осъществи непосредствено, или чрез индукционна бобина, която се поставя отвън иа телефонната слушалка или теле-фэнния апарат.
Контролното прослушване на диктофона през време на записа става с помощта на телефонна слушалка, а при възпроизвеж-
52
дане със същата слушалка, или в редки случаи с малък високоговорител.
Типове диктофони
Диктофоните с феромагнитна лента, по-местена в две касети, конто могат да се сне-мат, по своето устройство са най-близки до обикновените магнетофони (фиг. 1). Такива диктофони се използуват в случайте, когато се изисква продължителен непрекъснат завис (час и повече). Тук лентата от лявата' касета се издърпва от водещото устройство на ходовия механизъм и се навива на дяс-ната касета. За облекчаване на старт-стоп-ната работа водещата ос се върти постоянно, а 31 начало и спиране,на движезието на лентата последната се притиска от подвижно гумирани ролки към водещата ос или се отдели от нея.
Ускорено™ пренавиване на лентата в права и обратна посока се постига както обикновено, чрез увеличаване оборотите на дясната или лявата касети при отдръпната притискаща ролка Изменението на движение™ на лентата, необходимо при повтаряне на в ьзпроизвежданите (или записани) думи, се постига или чрез кратковременно включ-ване за обратно пренавиване на лентата, или чрез изменение посоката на въртене на водещата ос посредством въвеждането в действие на Ъаразитната гумирава ролка. За да не се изискват от оператора при ко-мандуване на движение™ на лентата осо-бени физически усилия, командуването се извършва обикновено с помощта на елек-трически клавиши (клавиатура), реле и си-лови електромагнити. Това облекчава въз-можността за дистанционно управление. За ускорено намиране на необходимого място от фонограмата с натискането на съответ-ния бутон от клавиатурата лентата може да се придвижи в двете направления със скорост 20—40 пъти по-голяма от работната. Това позволява за няколко десетки се-кунди да се намери който и да е участък от лентата, съдържаща едночасоз, а поня-кога и по-продължителен запис. За уточ-няване местонахождение™ върху лентата на известна част от записа в диктофона се монтира брояч на метража на тази лента, която се намира на дясната или на лявата касета.
В повечето диктофони се използува дву-пистовият запис. Това позволява да се получи запис при същата продължителност с по-малки размери на ролката лента и апарата изобщо и се намалява експлоатационният разход на лента. Премичаването на втората листа става или ръчно — чрез разченяне ме-стата на касетките, или автоматично.
С цел за упростяване на конструкцията диктофоните обикновено имат универсален усилвател и една универсална главичка Изтриването на ненужния запис може да стане веднага на цялата ролка лента със специален ръчен електромагнит, който се
захранва от мрежата с променлив ток, а при малко количество лента — със също такъв електромагнит, но разположен в самия диктофон под лявата касета В процеса на самия запис изтриването се извършва от из-триващата главичка, захранване от високо-честотен ток. Може също така да се използува изтриваша главичка във вид на постоянен магнит (или ецектромагнит) с гребенчата полюсни наставки.
Конструкцията на диктофона може да се упрости, ако работната скорост на лентата се направи променлива В такъв диктофон няма водеща ролка. Дви-гателят чрез паразитна ролка привежда във въртене непосредствено дясната касета, а при обратно движение — лявата Спирането става чрез отделяне на паразитната ролка
Фиг. 2
и механическо спиране на лентата. Изменение™ на скоростта в тази конструкция се обуславя от изменението на диаметъра на ролката на дясната касета. Това не предиз-виква изкривяване, понеже в диктофоните не се извършва монтаж на лентата и всеки неин участък при възпроизвеждане преми-нава със същата скорост, както и при запис. Изменението на скоростта обаче пред-извиква изменение на честотцата характеристика на диктофона Затова в усилвателя при възпроизвеждане трябва да се включва регулатор на тембъра, за да компенсира повдигането на високите звукови честоти при нарастване скоростта на движение на лентата.
Диктофони с лента, разположена на обща снемаща се касета. В тези диктофони дясната и лявата касети с феромаг-нитна лента не са отделяй касети, а една обща В тази касета могат да влизат освен това устройство™ за опъване на лентата, фрикциите за предаване движение™ на лентата на дясната и лявата касети, също и водешата ос. В самия диктофон остава само двигателят, а също така и магнитните гла-вички и усилвателят. При такова разполо-жение на лентата звуконосителят може бър-зо да се сменя. Не е необходимо да се пре-навива прослушаната лента, да се поставя
53
и подготвя нова, а достатъчно е да се из-вади касетата и да се замени с друга, предварително подготвена.
При двупистовия запис касетите имат симетрично устройство и в края на записа на едната листа касетата се изважда от апарата, обръща се на другата си страна и отново се поставя
Касетната конструкция е особено удобна за диктофони, разчетени за сравнително малка продължителност на непрекъснат запис Размерите на касетките при това са малки. Например, при работна скорост 6 cMjceK, размерът на касета, разчетена за 30-минутен двупистов запис, е около 140х 70x10 мм.
Особеностите в управлението и електри-ческото устройство, разгледани във връзка
Фиг. 3
с конструкцията на диктофоните с две отделяй касети, остават валидни и за диктофоните с една обща касета.
Диктофони със жица, в качеството на звуконосител. В диктофоните като зву-коносител може да се използува тънка (0,054-0,1 мм) стоманена или бронзова (по-крита с феромагнитни сплави) жица. Нейно преимущество се явява голямата й механична трайност и малък обем.
В диктофоните жицата може да се раз-полага както на отделни бобини (макари), така и в обща касета. Тези диктофони имат по-малки размери, отколкото разгледаните по-горе. Известен е например апарат, който (заедно с батериите за захранване) се побира в джоба на сако. Въпреки малките си размери, той осигурява непрекъснат запис час и половина.
Диктофони с дисков звуконосител
В диктофоните също така намери приложение записът на диск, който външно прилича на грамофонна плоча. Тези дис-кове се изрязват от широка магнитна лента с пластмасова или хартиена основа, или се пресоват от пластмаса, смесена с феромаг-нитен прах. И в двата случая звуковата
листа се разполага във вид на спирала на една от страните на диска.
В зависимост от начина на нанасяне на звуковата листа на повърхността на диска се различават два вида запис на гладки дискове и на дискове с бразди.
Записът на гладки дискове става с помощта на спйциално изместващо устройство. Такова просто устройство е централната шайба с нанесена на нея спирална бразда, притискаща магнитния диск. По тази спирала се движи игла, неподвижно свързана с миниатюрна магнетофонна главичка, благодарение на което при въртене на диска главичката се премества в радиално направление и нанася на неговата повърхност спирална фонограма. При записи на диск със спирална бразда, пресована на повърхността на диска (фиг. 2), отпада необходи-мостта от специално изместващо устройство Точковата магнетофонна главичка, като грамофонна игла, се поставя в браздата и „пише“ магнитната фонограма по нейното дъно. Спиралната бразда сама води главичката както при запис, така и при възпро-извеждане. Използува се една универсална магнетофонна главичка. Тя се монтира на рамо, също като грамофонен звукоснимател. Изтриването на ненужния запис става одновременно по цялата повърхност на диска с помощта на електромагнит. Това е неудобно, защото не може да става частично из-триване на записа Понеже формата на браздата, дадена на фиг. 3, затруднява по-ставянето на изтриваща главичка, това неудобство може да се отстрани само при друга форма на щамповка на диска (фиг. 4) В този случай фонограмата се пише на уча-стъка на външната повърхност на диска, ограничена от две съседни бразди. В браздата се поставя игла-подач. подобна на обикновена грамофонна игла, конто е свързана механически с магнитната главичка и я измества в радиално направление.
Основно преимущество на диктофоните със запис на диск е изключително простият механизъм, привеждащ в действие звуконосителя (обикновено това е малък елек-тромотор с планшайба, поставена на оста му), голямото удобство при работата с диск в сравнение с лента или жица, понеже отпада необходимостта от зареждане със звуконосител и обратного му пренавиване и в същото г реме дискът е по-малко подложен на различии механични повреждания. Уп-ростява се устройството за бързото пускане и спиран' на звуконосителя при работа на „автостопа", диктовка и др. Планшайбата през цялото време продължава да се върти, а краят на магнитния диск се прихваща (или отпуска) от спирачката, командувана от реле. Упростява се устройството за повторение на прослушаните няколко думи, за което при натискане на специален бутон магнетофонната главичка се премества назад към центъра на диска през 2—3 бразди.
54
Недостатък на диктофона с магнитен диск е сравнително малкото време на непрекъс-нат запис (104-1^ мин), което сеограничава от размерите иа диска. Понеже записът на диск е запис с променлива скорост, в този тип диктофони се измени честотната характеристика на усилвателя, като усилва висо-ките звукови честоти с приближаването на Магнетофонната главичка към центьра на диска. Такова коригиране се прави на слух или при възпроизвеждане с помощта на ръчния регулатор на тембъра, или автоматически при запис и при възпроизвеждане с помощта на регулатора на тембъра, за-въртвайки се едновременно с рамото иа магнетофонната главичка.
Автоматизиране работата иа диктофоните
Стремежът да се упрости и облекчи управлението на диктофоните доведе до автоматизация на редица процеси и работни операции.
Автоматичната регулировка на усилва-нето през време на запис е желателна, понеже лицата, конто говорят пред микрофона на диктофона, могат често да се на-мират на различно разстояние от микрофона (например при запис на съвещания) и обикновено говорят различно силно.
За получаване на автоматично регули-ране на усилването (АРУ) в първото стъпало на усилвателя се употребява лампа с променлива стръмност (например 6Л7). Пред-напрежението на управляващата решетка на тази лампа се подава от медноокисен или германиев детектор, конто изправят изходящото напрежение на усилвателя. За да не се наруши от действието на АРУ необхо-димият ход на честотната характеристика на усилвателя при запис, до изправителя се включва верига от R и С елементи с честотна характеристика, обикновено обратна по форма на характеристиката на усилвателя. Постоянната времеконстанта на изходящия филтър на веригата на АРУ се из-бира от порядъка 0,5 сек.
При запис в много шумно помещение АРУ трябва да се изключи и да се изпол-зува микрофон с насочено действие. АРУ не може да осигури достатъчен обхват на регулиране, ако то обхваща само едно стъпало. Полезно е да има също така и от-делно регулиране на силата, например във вид на превключвагел с две положения „близък разговор" и „далечен разговор".
Автостарт и автостоп през време на запис. При запис на телефонии разговори паузите превишават по време разговора. За да се избегне непроизводителната загуба на звуконосителя се използува автостоп — устройство, автоматически спиращо движе-нието всеки път, когато паузата е по-дълга от някакво предварително определено време (например 10—15 сек). Щом на входа на диктофона се появи сигнал, подлежащ на за
пис, автостартът включва ходовия механи-зъм и звуконосителят се привежда в движение. Всл^дстрие неизбежната инерция на ходовия механизъм пропадат една-две букв и от първата дума. Един от вариантите за изпълнение на автостопа е решетъчният детектор с реле в анодната верига.
Преминаването от автоматично на ръчно включване може да стане с превключвател.
Автостарт и автостоп при възпроиз-веждаие. Тези устройства са предназна-чени за упростяване управлението на диктофона при възпроизвеждане. Те се разделят на полуавтоматични и автоматични.
При полуавтомат ичното управление пър-воначално ходовият механизъм се включва с кратковременно натискане на пусковия
Фиг. 4
бутон. Звуконосителят се движи и сл.д отпускането на бутона дотогава, докато във възпроизвеждания запис не се появи пауза Тогава лентодвижещият механизъм автоматически се спира. Когато възпроизведе-ната трупа думи е записана на ръка или пишеща машина, отново се натиска пуско-вият бутон и т. н. По такъв начин пуска-нето става ръчно, а спирането — автоматично. Ако е необходимо повтаряне, то става с кратковременно включване на обрат-ния ход.
Началното включване на ходовия механизъм става ръчно, след това апаратът работи както и при полуавтоматично управление, т. е. възпроизвежда до първата значителна пауза, след което звуконосителят се спира. През време на движението на лентата става зареждане на кондензатор, който след спиране започва да се разрежда. Кондензаторът е свързан електрически-с електронно реле, което включва лентодви-жещия механизъм, когато кондензаторът се разреди. По такъв начин, колкото продъл-жителна бъде групата на възпроизведените думи, толкова по-голяма ще бъде и послед-валата пауза. Това е и като най-главно из-искване за буквения запис.
Прев. П. Йорданов
55

СЪС СТЕРЕОФОНИЧЕН ЗВУК
През последните четири години широко-екранното кино получи голямо развитие. Повече от една трета от всички кинотеатри в света вече са реконструирани за прожек-ция върху широк екран. Въпросът за по-нататъшното развитие на широкоекранното кино е най-актуалният въпрос за кинемато-графията днес.
Настоящата статия има за цел да изясни същността на широкоекранното кино със стереофоничен звук, което представлява голям интерес от гледна точка на звукоза-писа и електроак} стиката.
Стереофоничен звук. В ежедневието човек привиква към стереофонично (про-
странствено) възприемане на звука, тъй като звукът достига до двете уши с разлика във в ре мето и си лата.
Освен това в природата звуковите из-точници са не само рйзпределени в про-странството, но в повечето случаи се ме-стят един спрямо друг и спрямо слушателя Именно тази особеност на звуковото възприятие внася стереофоничен ефект и създава така наречената звукова перспектива — стереофоничен (пространствен) звук.
В кипото досега тази особеност оставаше нсизползувана: в него звукът изхождаше от една точка. С появата обаче на широкия екран стереофоничният звук стана необходимост. Тук размерите на екрана са толкова големи, че зрителят би почувствувал не-съответствието между посоката, от която идва звукът, и положението на съответния звуков източник
В идеалния случай за получаване на на-пълно естествено звуковъзпроизвеждане от гледна точка на стереофоничния звук би трябвало в киносалона да има толкова зву-кови източиици (високоговорители), кол-кото са звуковите източиици в заснетата сцена; освен това, би трябвало високогово-рителите да се движат по същия начин,
както звуковите източиици при снимансто Но и това не е достатъчно. Трябва да се добави и условието, че всеки високоговори-тел ще възпроизвежда звука само на този източник, за който той е предназначен. Ясно е, че изложените изисквания към една такава идеална стереофонична система са практически неизпълними и затова трябва да се стремим към упростено решение на задачата.
Тук ще поясним един сравнително прост начин, който принципно позволява да се осъществи близко до идеалисте стереофонично възпроизвеждане на звука
Нека в първичното звуково поле (фиг. 1) звукът от източника 3 да се улавя от два-та микрофона Мд и Мл разположени на 20 см един от друг, т. е както ушите на чо-века. През свой отделен канал всеки от микрофоните е съединен с една от двете слушалки Са й Сл , поставепи върху ушите д и л на слушателя. Характерно за тази система на звукопредавапе е това, че слу-шалката Сд, поставена върху дясното ухо, предава само тези звукови сигнали, които се възприемат от микрофона Мд, разполо-жен отдясно в' първичното звуково поле. Слушалката Сд не предава звуковите сигнали, възприемани от другия, разположен отляво, микрофон Мл При аналогични условия работи и другата слушалка Сл, поставена върху ля вето ухо на слушателя По такъв начин в описаната система на звукопредаване микрофоните изпълняват ролята на ушите на човека, а във вторич-ното звуково поле имаме разделяне па звуковите сигнали, т. е всяко ухо получава звукови сигнали само от микрофона, ими-тиращ именно това ухо.
Тази постановка е била проверена слитно в научно-изследователския кино-фотоинститут в Москва по следния начин В една стая (първично звуково поле) били разположени двата микрофона и се намирал говорител (диктор). В друга стая (вторично звуково поле) седял слушател със слушалки на ушите Между двете помещения не съществувала никаква зрителна връзка. Когато говорителят се разхождал из стаята, у слушателя се създавало впечатление, че той се намира в същата стая и можел съв-сем сигурно да определи точно къде се намира говорителят. Освен това, когато говорителят стоял пред микрофоните и говорен с тих глас, съвсем малко изместване
56
на главата му било! достатъчно, за да се създаде у слушателя впечатление! че нему му шепнат в едното или в другою ухо. Впе-чатлението било толкова силно, че предиз-виквало съвсем неволно завъртане на гла-ната.
В същност принципът на изложения стереофоничен метод е съвсем прост: зву-ковите приемници — ушите, се изнасят в нървичното звуково поле и нищо повече Затова ефектът на обемния звук е пълен. Но практически тази система е неприем-лива, защото изисква снабдяването на всеки слушател с чифт слушалки, а от тук идват и редица неудобства при експлоатацията.
На фиг. 2 е показана една упростена схема за стереофонично възпроизвеждане на звука. При нея даете слушалки са за-менени с два високоговорителя, разполо-жени един от друг на разстояние 8 м. На същото разстояние са разположени и двата микрофона в първичното звуково поле. Със Кэ и Кл са означени двата независими един от друг канали на записването, свръзката и възпроизвеждането
При тази схема на стереофонично звуко-вьзпроизвеждане отпада сепарацията на звука; при нея се получава частичен стереофоничен ефект, който се изразява само в преместване на звуковия източник по ширината на екрана
Ако вземем като пример посочените на фиг. 2: разстояние между микрофоните М и звуковите източници 3, а във вторичного звуково поле — киносалона и разгледаме трима слушатели, ще дойдем до следните резултати. Всеки слушател получава два звукови сигнала — от двата високоговорителя Га и Гл . Ако направим изчисление, ще получим, че до слушателя П() звукът от говорителят Га ще достигне по-рано с 25,1 милисекунди и ще бъде 11,2 дб по-силен; до слушателя' Пс звукът от говорите-ля Га ще достигне по-рано с 16,6 милисекунди и ще бъде по силен с 9,1 дб. Дори до слушателя Пл звукът от същия високоговорител Га ще достигне по-рано с 8,2 милисекунди и ще бъде по-силен с 6,9 дб. По такъв начин очевидно -е, че тези трима слушатели в киносалона ще локализират звуковия източник около високоговорителя Га.
По съвършено същия начин тези трима слушатели биха локализирали звука около говорителя Гл, ако звуковият източник в първичното звуково поле се намираше в точка Зл. При равномерно преместване на звуковия източник от точка За в точка Зс, а след това в Зл на слущателя Па ще се стори, че звуковият източИик във вторичною звуково поле отначало се задържа почти на едно място, а след това много бързо преминава в другото крайно положение (Зл.) Всичко това създава неприятно впечатление за „прелитане" на звука, което е главният недостатък на двуканалната сте-
реофонинна система на звуковъзпроизвеж-дане. Този недостатък е почти напълно отстранен в триканалната система; затова в съвременната стереофонична широкоекранна кинематография се използуват триканални-те системи.
Шнрокоекраиио киио. В живота ние сме свикнали винаги да извъртаме главата и да търсим с очи интересуващия ни звуков източник. В обикновеното кино това не е нужно: първо, защото звукът изхожда от една точка, и второ — защото ъгловите размери на екрана са толкова малки, че це-лият екран може да се разгдежда без да движим главата. Това е главната причина, поради конто стереофоничният звук не е намерил практическо приложение, независимо от високото равнище на звуковата техника. За да накараме зрителя да движи главата си, е необходимо да разширим екрана до размери, конто да превишават зри-телното поле на човешкото зрение — 20“ във вертикално и 40° в хоризонтално направление. Това са екрани, най-малко два пъти по-широки от нормалните и затова се наричат широки екрани.
За да бъдем справедливи, трябва да от-бележим, че идеята за използуването на широки екрани не е нито нова, нито оригиналка. Още през 1900 година, независимо от ниското равнище на кинотехниката, на Парижката международна изложба е бил построен широк екран под имею „Синерама". Могат да се посочат и много други случаи за използуване на широк екран.
Развитието на широкия екран е свърза-на с тежката криза, конто преживява по-настоящем кинематографията в капитали-стическите страни и особено в САЩ. Пред-приемачите от Холивуд считат, че причина за кризата в мирното развитие на телеви-зионната мрежа е конкуренцията на телевизионните предавания. Именно по тези съображения в САЩ, а след тях и в За-падна Европа дойдоха до извода, че в кинематографията трябва да се създаде непю ново — нещо, което да върне зрителите в киносалона.
Макар че причината за развитието на широкоекранното кино в капиталистиче-
57
ските страни се крие в конкурентната бор-ба с телевизията, използуването на широкая екран съвместно със стереофоничен звук представлява безусловен интерес. Но-вият екран открива големи възможности пред творческите киноработники, конто могат да използуват свойствата му за повиша-ване художествената стойност на филма. По-специално широкият екран ще наложи изменения в съществуващите представи ла композицията на кинокадъра и ще предиз-вика широко развитие на нови похвати при снимането особено на едрите планове във филма.
Снимането на филм и прожектирането му върху широк екран може да се осъще-стви по няколко начина. Най-голям практически интерес представляват системите „Синерама" и „Синемаскоп".* 1
При системата Синерама филмът се сни-ма със специална камера с три обектива, разположени под 48° един спрямо друг. Всеки обектив заснима една трета от дей-сгвието Заснетите едновремено три филма ее поожектират върху слабоогънат навътре широк екран от три кинопрожекционни киноапарата
Синерамата дава картина 146° в хори-зонтално направление и 55° във вертикал-но, т. е. много близко до естествената оп-тическа рамка на човешкото зрение. Въз-действието на такава прожекция върху зри-телите е много силно. То се усилва и от стереофоничного възпроизвеждане на звука в киносалона. Звукът се записва върху отделка лента от шест микрофона, на всеки от конто съответствува отделна звукова пъ-течка и отделен високоговорител. Пет от високоговорителите се поставят зад екрана; те се отнасят къ каналите на стерофонич-ния звук. Шестият високоговорител е в ки-иосалона (в действителност в киносалона имаме система високоговорители, работещи синфазно) и е предназначен за възпроизвеждане на звуковите ефекти. Една седма фонограма управлява тия ефекти.
Наред с поеимуществата на широкоек-ранното кино, Синерамата притежава ре-Жца недостатъци. При нея не може да се
*) В настоящата статия системите на широкоекран-но кино се разглеждат осведомително. По-големи подробности могат да се намерят в статията на В. Борисова — „Широкоекранно кино", сп. Радио, 1953.
1.
постигне добро свързване на трите картини, както и да се изравни силата и спектрал-ният състав на светлината от трите кинопрожекционни апарати.
В системата Синемаскоп при снимането и прожектирането се използуват специални оптически приставки към обектива, наре-чени анаморфотни. Тези приставки се съ-стоят от цилиндрични лещи и притежават свойството да изменят хоризонталните раз-мери на изображението. Всички размери в хоризонтално направление се намаляват два пъти, а вертикалните се запазват същите. При прожектирането на филма също такава анаморфотна приставка, но с обратно действие, поставена върху прожекционния обектив, разширява свитото изображение до нормалните съотношения.
Записването и възпроизвеждането на звука при Синемаскопа се осъществява по триканална стереофонична система, при което като звуконосител се използуват Магнитки звукови пътечки. Една четвърта магнитна, пътечка се използува за създаването на допълнителни звукови ефекти и като управляваща.
В сравнение със системата Синерама, Синемаскопът е значително упростен. С някои изменения съществуващата кинопро-жекционна апаратура може сравнително лесно да се приспособи към прожекция върху широк екран Затова тази система понастоящем има преимуществено разпро-странение
Нашата кинематография също се стреми да не изостава от общото развитие към широк екран. Понастоящем се извършва реконструкция на салона на столичния кино-театър „Освобождение", за да се приспособи той за прожекция върху широк екран Внесени са от чужбина широк екран (от пяастмаса) с размери 13x5 ми специална прожекционна апаратура (Mikron XXX) за широкоекранна прожекция по системата Синемаскоп (с анаморфотна оптика) и със стереофонично звуковъзпроизвеждане посредством магнитен адаптер.
В близко време столичани ще имат възможност да присъствуват на първата широкоекранна прожекция у нас.
инж Ал, Петков
58
ОТСТРАНЯВАНЕ САМОВЪЗБУЖДАНЕТО В РАДИО-ПРИЕМНИЦИТЕ
Самовъзбуждането в радиоприемниците може да се прояви под различна форма и да има най-различни причини. В настоя-щата статия се посочват по-често срещащи се самовъзбуждания, като се посочват и съответните мерки за тяхното отстраняване, и по-характерните им признаци.
Паразитна генерация във високочестот-ната част, преобразувателя или хетеродина се характеризира със силно свистене, ши-пене на отделни обхвати. Дължи се на близкостоящи проводници на анод и решетка, незаземена екранировка (метализа-ция) на радиолампа.
Разделяне на взаимодействуващите вериги, екраниранею им и включване на съпротивление в решетъчната верига, не-посредствено на решетката, със стойност 50 до 500 ома
Микрофонен вой, който се появява вследствие на влияние на трентенията от говорителя върху променливия кондензатор или на други части на хетеродина, включи-телно и лампата. Характеризира се с тъпо или остро виене или бучене. със звънтене, което от чачалото е слабо и постепенно се засилва. То се проявява и при почукване по шасито или дефектната лампа. Предимно се появява при напълно отворен потенцио-метър за силата. z
Отстранява се чрез амортизация на ви-бриращите части, замяна на лампата на хетеродина и детектора.
Когато се самовъзбужда междинноче-стотното стъпало. поради връзка между изхода на приемника и високочестотната му част, приемането на всяка станция е при-дружено със силен свист. Освен развързващи филтри, фиг. 1а—R3Ca и R4C3 в анодните^и решетъчни вериги, тук може да помогне и'включване на съпротивления във вери-гата на управляващата решетка, фиг. 1а—Ra и 16 Rj, или в детекторната верига съпротивление фиг. la Rj (до 80000 ома) и С4 (50—200 пф)-, на фиг. 16 блок-кондензато-рите С4 а Са, които опитно се подбират от 50 до 1000 пф, по-големи стойности изрязват звуковите трептения' с висока честота и влошават тона.
Тъпо или остро виене или бучеие, което от началото е слабо и постепенно се за-силва, се засилва също при почукване на шасито или на никое от изведените отпред копчета. Явява се само при потенциометър, даден на максимално усилване. Причината за този род възбуждане е тъй нареченият ефект „микрофония". Ако се появи микро-фония само на къси вълни, възбуждането става между променливия кондензатор п говорителя (месипговите кондензатори са по-
склонни към възбуждане от алуминиевите) В този случай възбуждането е остър вой. Отстранява се, като кондензаторът се по-стави на гумена или филцова подложка, или се екранира акустически Ако възбуждането се появява само rfa средни и дълги вълни, тогава то се явява между говорителя и никоя от лампите нч или вч. При този случай възбуждането е тъпо виене или бучене. Отстранява се, като се закрепи цокълът на съответната лампа на шаси, с филцови или гумени подложки, или ця-лото шаси се поставя на гумени подложки
Фиг. 1
Говорителят също трябва да бъде аморти-зиран добре. Понякога възбуждането спира, като се захлюпи само съответната лампа с картонена кутийка.
Често срещащо се самовъзбуждане е така нареченият „моторен шум“, наподобя-ващ работа на мотор. Дължи се на поло-жителна обратна връзка между нискоче-стотните стъпала през източника на захран-ване. Отстраняването на моторния шум се постига чрез употребата на развързващи филтри в анодните вериги (фиг. 2).
Съпротивлението Ra на фиг. 2 възпрепят-ствува проникването на нч трептения в анолната верига от страна на захранващия източник, а капацитетът С представлява
5>
шунтираща верига, конто дава към шаси проникиалите промеиливи колебания. Този филтър се изчислява така, че RC не трябва да бъде по-мадко от 50000 обикновено т = RC = 0,08, като се има пред вид че R е в омове, а С в
Когато нч усилвател има три стъпала, такива филтри са необходима както при първото, така и при второго стъпало. За първото стъпало произведението RC може да бъде по-малко от 20000, но за второто си остава пак същото — 50000. При първия случай могат да се употребят по-малки капа-цитети, запазвайки стойността на сьпроти-влението. Ако преднацрежението на лампите на усилвателя на нч се взема от общо съ-
Фиг. 2
противление, включено в минуса на изпра-вителя, решетъчната верига на лампата обезателно трябва да се „развърже“ с фил-тър. В противен случай стъпалата на усилвателя ще бъдат свързани с общ елемент, включен в решетъчната верига на всички лампи. Схемата на включването на раз-вързващия филтър при общо съпротивление за напрежение е дадена на фиг. 2.
Съпротивлението на утечката е съставено от съпротивленията R4 и R„ като между тях е включен кондензатор С,.
R5 е от порядък от 80 ком -? 200 ком С3 е от порядък от 0,1 мкф 4- 0,5 мкф. Колкого по-малка е стойността на RB, толкова кондензаторът С3 е необходимо да бъде по-голям.
Периодична прекъсваща генерация се образува при неподходящ избор на стой-иостта на свързващия кондензатор С2 на фиг 2 и съпротивлението на утечката в стъпалата на нискочестотното усилване.
Когато С е с голям капацигет, примерно до 0,1 мкф, с цел усилвателят да пропуща добре и най-ниски^е честоти, тогава е вероятно да се появи прекъсната генерация (моторен шум). Причината за тона трябва да се търси в несъответствие между R и С За случая е необходимо да се намали стойността на кондензатора С, или сънроти-влението R
Но най-напред намаляваме кондензатора С и след това подбираме технитестойности.
Получаването на обратна връзка през източника на захранването се дължи иа възникването на променлйви съставни на напрежението на краищата на източника Източникът на постоянною анодно напрежение има свбе вътрешно съпротивление Изменението на анодния ток, главно от крайната лампа, предизвиква образуването на променлива съставна на напрежението. Тя нр^минава от анодните вериги на лампите в решетъчните вериги на следващите стъпала и се усилва, с което се създава обратна връзка. Колкото е по-голяма амплиту-дата на променлината съставна, т. е. колкото е по-голямо вътрешното съпротивление на източника, толкова по-силна е обратната връзка—разбира се, тя трябза да е положи-телна. Възникването на самовъзбуждане в този случай може да настъпи и без сигнал на входа на приемника За отстраняване на това самовъзбуждане може да се заменят електролитните кондензатори в изглажда-щия филтър, или да се раз мен ят местата им. Добър резултат дава и включването паралелно на първия електролит на кондензатор с голям капацитет, който преДставлява малко съпротивление за нч трептения.
Отстраняването на самовъзбужданията в приемника изисква внимателно да се про-слуша работата му и по характера на звука и други прояви при превключване на обхватите, при максимално усилване и други да се определи типът на самовъзбуждането Най-удобен метод е да се изследват стъпалата по отделно, за да се определи мястото на самовъзбуждането, след 'което да се опитат никои от посочените начини за отстраняването на самовъзбуждането.
При самовъзбуждания, при конто имаме свистене, а по типа на изкривяванията, рязко намапяване на силата на звука, могат да се открият значително по-лесно при по-мощта на лампов волтмер.
И. Пеичев А. Караилиев
60
КУРИОЗИ В РАДИОТЕХНИКАТА
Радиоприемникът продължава да работи след като прекъснем отоплителната верига на токоизправителиата лампа
Този ефект се среща рядко и предизвик-ва голямо изумление, когато го установим за първи път и не знаем причивата му. Нормално ние считаме, че след нрекъсване на отоплителната верига на токоизправител-ната лампа емисията на катода постепенно • спира и постоянного напрежение бьрзо спада до нула.
Но това не винаги е така В какво се състои работата ’
След като приемникът е работил нормално и катодът на токоизправителката е за-грят добре, ние прекъсваме отоплителната верига иа токоизправителката (но не и за-хранващото напрежение на приемника). При това изправеният ток, поради топлинната инертност на катода, не спира веднага и преминаването му през катода поддържа отоплението на катода. Неочевидно е, че изправеният ток, който обикновенно е 50—100 ма, не може да поддържа отоплението, което нормално изисква 1—2 а. Работата е там, че изправеният ток нагрява активната по-върхност на катода в една или няколко точки и то толкова силно, че емисията се оказва досгатъчна за работата на приемника. Разбира се, това става за сметка на бързото изпарение на активната повърхност на катода. Това явление е съпроводено със силно локално сияние в токоизправителиата лампа. Работата на токоизправителя не е стабилна: или бьрзо спира, или се усилва до толкова, че токоизправителиата лампа бързо дефек-тира. Но често се получава равновесие и приемникът работи дълго време без да се схване някакво изменение. В същност това е дефект и такъв режим крие голяма опасност за токоизправителиата лампа, дори и когато наглед приемникът работи нормално.
Може ли човек да възприема направо нискочестотни електрически трептения?
Един съветски техник, работейки по ра-диотранслационна линия, случайно попаднал под напрежението на линията и чул пре-даваната програма, без да е имало наоколо какъвто и да е звуковъзпроизводител.
Как да обясним това явление?
Тук не се касае до чссто срещаното явление на звучащи звукови трансформатори, проводници и др. Знае се, че някои живи тъкани реагират на електрически трептения по подходящ начин. Съставните части на човешкото ухо (мембрана, хориев орган и др.) също така реагират на електрическите трептения с честота от звуковия спектър. Така че възприемането на електрически трептения със звукова честота направо от ухото без помощта на високоговорител, слушалка или ларингофон е напълно възможно, стига напрежението, на ксето е подложен човек,
да ие преминава до пусти мата безопасна стойност.
Един радиолюбител в опитите си да из-ползува осветителната мрежа за антена на детекторен приемник случайно приел про-грамата на местния предавател само с помощта на телефонии слушалки и разделителен блоккондеизатор, без трептящ кръг и детекторен елемент.
Това е било възможно благодарение на сравнително силното поле иа местния пре-давател, при което може да се мине и без трептящ кръг. Но за да се осъществи прие-мане, освен трептящ кръг е необходим детекторен елемент.
В случая ролята на липсващия детекто-рен елемент са играли мехдничните контакти между окислените повърхнини в осветли-телната инсталация.
Знаете’ ли, че човешкото ухо има твърде интересни качества за любителите на аку-стиката?
Ако сравним акустичните качества на ухото със съвременните микрофони, ще констатираме, че в някои отношения ухото отстъпва твърде много на един добър микрофон.
За него важат ония думи, конто бе казал един известен конструктор-оптик за окото: „Ако окото беше дело на някой инженер, той ще трябва да понесе твърде много кри-тични бележки за своята работа."
Преди всичко ухото има твърде неравномерна „честотна характеристика". Например звук с честота 5000 хц при уровен 8 дб близо до границата на долния праг иа чу-ването ще се възприеме еднакво със звук с честота 50 хц, но при уровен 58 дб. Подобна неравномерност в честотната характеристика на един микрофон е недопустима.
Не по-добра е и пространствената характеристика на ухото. Но за тези и други не-достатъци на ухото не може да се обвини природата. Напротив, нашето ухо е твърде добре „конструирано" да ни обслужва в естествените условия на природата. Честот-ният обхват на ухото (от 16 до 20000 хц) е напълно достатъчен до възприеме звуковеге, конто интересуват човека в природата. Чув-ствителността (10-16 вт/см*) и динамичният обхват също така добре задоволяват изиск-ванията на човека. Способността на ухото да възприема дразненето по логаритмичния законна Вебер-Фехнер увеличава неимоверно много възможността за възприемане на звукове  с най-различна сила. Звуковото налягане, което нормално може да се^ възприема, е в интервала от 10-4 до 108 мкб, или разликата между най-слабия и най-сил-ния звук, възприемен от ухото, е 1 милиои пъти (120 дб).	Ст. Иванов
61
* t*
ТЭазработен e нов прожекционен телевизио--* нен приемник „Москва", преданзначен за групово наблюдение на телевизионни предавания в помещения с площ до 200 кем. Размерите на изображението на външния отражателен екран са 1,2 х 0,9 м. Телеви-зионният приемник има 25 лампи и про-жекционна тръба 6ЛК1Б. Пригоден е за приемане на три телевизионни прогреми в обхвата 49,75 — 84 мгхц и радиоразпръскване на УКВ с честотна модулация .в обхвати 66 — 73 мгхц. Освен това приемникът поз-волява възппоизвеждане на грамофонни записи. Чувствителността на телевизионния канал е 600 мкв, а на канала УКВЧМ — 500 мкв. Изходящата ниско честотна мощност е 10 вт.
(Вестник связи)
/"Лбщият брой на радиоприемниците в дей-ствие в Германската федерална република към 1 декември 1956 г. е възлизал на 13,688,412, а на телевизионните приемници — 578,575. През септември 1956 год. в страната са произведени 291,090 броя ра-диоприемници и 50,339. телевизори.
(Радио Ментор)
TZ лубната радиостанция DM3KCH на дру-жеството за спорт и техника GST при заводите Лойна, Германска демократична република, с оператор младият шлосер Фринд, е осъществила радиосвръзка с антарктиче-ската станция UA1KAE, намираща се в лагера „Мирний" на съветската експедиция на Южния полюс.
<Радио унд Фернзеен)
LJ ов тип електронна сметачна мащина, работеща самоетраизистори, е построена в Англия. Машината има около 300 точкови и 40 плоскостни траизистори. Скоростта на начисление, на машината е малка, но затова пък сигурността на работа е повишена зна-чително. Машината работи без да е необходимо постоянно наблюдение за изправ-ността й.
(Вопросы радиолокационной техники)
рлектронните устройства в ракетите трябва да издържат продължително време температурн до 520—800° С. Поради тази причина в рэкетните електронни апаратури
се използуватспециални керамично-титанови лампи, печатни схеми върху керамика, медни проводници със стъклена изолация за транс-форматорите, съпротивления и конденза-тори в керамични гилзи.
(Радио Ментор)
Първите немски силициеви траизистори се произвеждат вече от фирмата Ин-терметал с означения ОС430, ОС440, ОС450, ОС460 и ОС470. Силициевите траизистори имат предимство пред германиевите поради значително по-широкия температурен обхват, при койго могат да работят нормално. Така например силициевите траизистори от посочените типове имат работе! температурен обхват от —40 до 150° С Два силициеви транзистора от типа ОС450 в нротивотактна схема и колекторно напрежение 36 в осигуряват изходяща мощност 200 мет при околна температура -|-135“ С
(Функшау)
Разработени са нови телевизионни тръби (кинескопи) с плоска конструкция. Технически подроб юсти за тези тръби е съ-общил конструкторы им д-р Денис Габор, Лондон. Те иМат вид на правоъгълна стъклена кутия с диагонал на лицевата страна (екрана) повече от 53 см и дълбочина само 11,5 см. Електроният лъч се движи първо-начално успоредно на повърхността на екрана, след което посредством сложна електронно-оптична система се отклонява перпендикулярно на екрана.
(Функшау)
През 1957 год. в СССР ще заночне стро-ежът на 27 нови телевизионни цен-трове и 14 ретранслационни телевизионни станции, някои от които ще се предадат за експлоатация още същата година, като например тези в Горки, Куйбишев, Новосибирск, , Красноярск, Караганда, Алма-Ата, Саратов, Уфа, Лвов, Одеса, Иванов, Костром и Ярославл.
В централната част на страната и Прибалтика ще започне строителството на много-канални радиорелейни магистрали с обща дължина 3000 км. Пусната е в производство 60»каналча рад торелейна апаратура за телефонии свръзки и телевизионна про-грама В един от институтите е разработена многоканална система, позволяваща едно-временното провеждане на 240 телефонии разговори и черно—бяла телевизионна програма, с район на действие до 5000 км.
(Радио)
ВХелзинки, Финландия, има в действие 300 телевизионни приемници. Доскоро те приемаха телевизионните предававания само на съветския предавател Талин, намиращ се на разстояние 40 км. Сега се провеждат собствени опитни предавания от олимпийската кула в 'Хелзинки.
62
Сега във Финландия има 12 УКВ преда-ватели с честоТна модулация и мощност между 0,5 и 40 кет.
(Функшау)
Телевизионният предавател в Загреб, Югославия, е започнал опитни предавания в края на ноември 1956 год
(Радио Ментор)
Освен електронната сметачна машина БЭСМ, съве теките заводи към Мини-стерството на приборостроенето произвеж-дат още следните типове машини: Универ-сална сметачна машина „Стрела", която извършва до 2000 аритметични действия в секунда. Тя има 6800 електронни лампи, около 4000 германиеви диоди и консумира мощност 90 кет. Предназначена е за изпол-зуване в крупни изчислителни центрове. Произвежда се също така сметачна машина „Погода", йредназначена за използуване от метеорологическите служби. Наред с голе-мите универсалии машини се произвеждат и редица специализирани машини като ма-шината „Кристал", предназначена за изчи-сленията при рентгено-структурния анализ на кристалите; специализирана изчислител-на машина със скорост на изчисленията 100 аритметични операции в секунда, която съ-
държа 370 електронни лампи с обща кон-сумация 5 кет', електронна сметачна маши-на за моделиране баланса на часовникарски механизми, автомат за начисление тягата при дрижението на влаковете и др. Разра-ботени са също така малки универсалии машини и електронни машини с непрекъс-нато действие като машината МН-1 за решававе системи диференциални уравнения до 12 порядък, електромоделиращата машина МН-8 с 2500 лампи, малката сметачна машина СЦМ-12 и др.
(Радио и Техника молодежи)
Американската фирма RCA е започнала производство на телевизионната тръба 21 СЕР4 с максимален ъгъл на отклонение на лъча 110°. При тази тръба, имаща право-ъгълен екран с диагонал 52 см, дължината й е намалена до 37,4 см, вместо 50,7 см при 90° тръби и 57,7 см при 70° тръби (при еднакви размери на екрана). Намалението на дължината на тръбата обаче е съпроводено с усложняване на приемника поради по-го-лямата отклонителна мощност, която расте с квадрата на увеличението на ъгъла на отклонение на лъча, а така също по-високото анодно напрежение на тръбата (19,8 кв).
(Функшау)
ЪН я t
Нискочестотни усилватели — доц. инж. Ив. Ганчев. Държавно издателство „Наука и изкуство" — второ преработено и допъл-нено издание. Цена 15,20 лв.
В книгата е дадено пълно изложение на теорията за нискочестотните усилватели. Разделена е на 15 глави. В началото са да-дени общи сведения за нискочестотните усилватели — качествени показатели, кое-фициент на усилването, КПД, честотен обхват, чувствителност, динамичен обхват. По-нататък се разглежда работата на лампата като усилвател. Разгледани са различните видове усилватели.
Много обширно и пълно са описани усилвателите на мощност (крайни усилватели), като са дадени подробни начини за изчислението И1й.
Накрая има сведение за промишлени усилвателни устройства.
Книгата е предназначена предимно за студенти и инженери, но може да ползува и напреднали радиолюбители в тяхната практика.
Радиолокационии приемници — А. П. Сиверс. Превод от руски. Държавно издателство „Наука и изкуство". Цена 11,40лв.
Дадени са сведения за радиолокацион-ните приемници. В началото има общи сведения, а по-нататък се пристъпва към изчислението и проектирането на възлите на радиоприемниците — високочестотните групи в приемниците за сантиметрови, дециметро ви и метрови вълни, усилватели за междинна честота, детектори, видеосигнал-на трупа, устройства за автоматична до-настройка на честотата.
Дадени са схеми и устройства за защита на радиолокационниге приемници от смущения.
Разгледан е пример за изчисление на радиолокационен приемник на сантиметрови вълни.
Книгата е предназначена за напреднали радиолюбители, студенти и инженери.
1 Стабилизатора на напрежение — К Б. Мазел. Превод от руски. Държавно издателство за физкултурна и спортно-техни-ческа литература. Цена 2.80 лв.
В брошурата се описват основните схеми на стабилизаторите на ток и напрежение. Дават се формули и примери за изчислението на електромагнитните стабили-затори, стабилизаторите с баретори и лампи с тлеещ разряд и на електронни стабили-затори. Дават се примери и формули за изчислението на изправители.
Брошурата е предназначена за подгот-вени радиолюбители.
63
СОКРАЩЕНИЯ И ОБОЗНАЧЕНИЯ, ПРИЕТИ В СПИСАНИЕ „РАДИО И ТЕЛЕВИЗИЯ"
а — ампер
AM — амплитудна модулапия
АИМ — амплитудно-импулсна модулапия
АРУ — автоматично регулиране на усилването
АРЧ — автоматично регулиране на честотата ач — амперчас в — волт ва — волтампер вт — ват ВЧ — висока честота гс — гаус ГС — генератор на сигнали ГСС — генератор на стандартни сигнали дб — децибел фмс — джаул ДВ — дълги вълни ДМВ — дециметрови вълни дн — дина ЕДС — електродвижеща сила к — кулон кал — калория кв — киловолт УНЧ — усилвател на ниска честота хц — херц КВ — къси вълни кет — киловат кхц — килохерц КПД — коефициент на полезно действие ма — милиампер мв — миливолт мет — миливат мгхц — мегахерц мхи — милихенри мгом — мегаом мка — микроампер мкв — микроволт мквт — микроват мкхн — микроХенри мкф — микрофарад МЧ — междинна честота НЧ — ниска честота об/мин — обороти в минута пф — пикофарад СВЧ — свръхвисока честота СВ — средни вълни СМВ — сантиметрови вълни УВЧ — усилвател на висока честота УКВ — ултракъси вълни
УМЧ — усилвател на междинна честота хн — хенри
ЧМ — честотна модулация
Капацитетът на кондензатори от 1 до 999 пикофарада се означава в чертежите с
пълни числа, съответствуващи на капаци-тета им в пикофарди без наименованията им.
Капацитетът на кондензатори от 1000 до 99000 пикофарада се означава в чертежите с цифри, съответствуващи на хилядите пикофарди и буквата х.
Капацитетът на кондензатзри над 100,000 пикофарада се означава'в чертежите в части от микрофарада или в цели микрофаради, без наименонанията им.
Когато капацитетът на кондензаторите е даден в цяло число микрофаради, за да се различава от означенията на капацитетите э пикофаради, след цифрата на микрофара-дите се слага запетая и нула
Стойностите на съпротивленнята цт 1 до 999 ома се означават в чертежите с пълни числа, съответствуващи на съпротивленнята в омове без наименованията им.
Стойностите на съпротивленнята от 1000 до 99000 ома се означават в чертежите с цифри, съответствуващи на хилядите омове и буквата к и се чете килоома.
Стойностите на съпротивленнята под 100,000 ома се означават в чертежите в части от мегаома или в цели мегаомове, без наименованията им.
Когато стойностите на съпротивленнята са дадени в цяло число мегаомове, за да се различават от означенията на цялото число омове, след цифрата на мегаомовете се слага запетая и нула.
Пример за каиацитети
в чертежа	да се чете
Сх — 10	С! — 10 пикофарада
С, — 20 х	Са — 20,000 пикофарда
С, — 8,2 х .	С3 — 8200 пикофарада
С4 — 16,0	С4 — 16 микрофарада
С5 - 0,25	С6 — 0,25 микрофарада
Пример за съпротивления
в чертежа	да се чете
Rj — 75	Rx — 75 ома
R, — 15 к	R, — 15000 ома
R, — 2,5 к	R, — 2500 ома
R« — 2,0	R4 — 2 мегаома
Rs — 0,2	Rg — 0,2 мегаома
МИНИСТЕРСТВО НА ТЕЖКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ Слаботоков завод
ЕЛПРОМ
Ви предлага висококачестьени радиоприемники, високоговорители, транслационни усилвателни уредби, електромедицински апарати и измерителни уреди, телефонии номератори
ЕЛПРОМ СОФИЯ телефонен иомератор — 3-29-42 пласмент — телефон 3-11-46 банкова с/ка 34/934 при БНБ—1
отпк „МЕТКО СПЛАВ"
СОФИЯ
ЦЕНТРАЛА — ул. „Заводска“ 8 тел. 3-14-61 и 3 28-53
МАГАЗИН — бул. „Г. Димитров” 44 тел. 3-24-65
РЕПАРАТУРНИ КЛОНОВЕ :
ул. „Калоян” 5—тел. 7-50-31
ул. „П. Грозданов“ 56 — тел. 4-37-74 бул „Сталин” 84
ПРОИЗВЕЖ ДА :
1.	Бронзови, чугунени втулки и бала-ванки и разни видове машинни части и др при дадени модели.
2.	Чугунени втулки, лети центробежно. за ризи на мотори и сегменти.
3.	Месингови и алуминиеви отливки по поръчка.
В магазина на бул. „Г. Димитров” 44 има винаги на склад различии размери бровзови втулки и балаванки,чугу-неии ризи и балаванки.
За специални отливки и отливки по модели се дават поръчки.
Приема изработване иа ншлеме.
За поръчки в магазините: бул. „Г-Димитров” 44 и ул. „Заводска” 8.
Кооперацията израбства всички видове : кухиенски уредби, уредби иа гастронома и др.
Кооперацията има тенекеджийски, стругарски, галванотехнически отдели и отдел „За водопроводни арматури”. Направете поръчките си при ОТПК „МЕТКО СПЛАВ” ! Изпълнение до-брокачествено, бързэ и срочно.
ЦЕНТРАЛЕН СЪЮЗ
НА ТРУДОВО-ПРОИЗВОДИТЕЛНИТЕ	-----------..
КООПЕРАЦИИ
Обединява, организира и направлява цялата дейност на район-ните съюзи на трудово-производителните кооперации в страната, където членуват 1,200 кооперации от всички занаяти.
Ръководители на търговски предприятия, за точно и добро изпълнение на поръчки за нови стоки на пазара търеете
(Централен съюз 	на трудово-производителните ---------------- кооперации София — Алабин Ns Ns 56, 33