/
Text
KN 4 RADIO
НАМ......, РС
а u 10
mелевuзuя
елеkmронukа
.-...
.. .
......
...............
\ ......... .....
i
"
..
1
, I '"
"-
.' ........ - .
'- -
е
.. .-
....." ..
':
'"
........... ..
.
'0 .
..
, ..
"
. .
1/79
. МОНТИРАНЕ НА ДЕЦИМЕТРОВ
ТЮНЕР CI( Д 20 В ТЕЛЕВИЗИОН
НИ ПРИЕМНИЦИ
. ОЗвУч.иТЕЛНИ ТЕЛА
. АВТОМАТИЧНО ТЕЛЕrРАФнО
УСТРОЙСТВО
.
.....
.
.....
I r
, ...... ..JI
I ,
\
. ,
..... -
- . .
.
...(
'"
"
.
"
...
.. ..
...
. \
..
.,
"' .
:.:с: 1
:=s?6
:t:.
а С'\1
r........
:t:
а
r1j
CI
O)
о о
t:;:
t:::t
с)о
CJ:J
tt::
a
a
\ f()MATI, Ir t( 1 I 'И:
pJ1 \'" J I i' 1. О I {} f) 1\ ТИ
.\, т
р' "
I КI ,11
Иt Ita ,Щ' ,'ИЛ, НИt
Н lИ ИТ IIИ
111. rи.' ри .
'\f" <
И рl IJ\ 'НО
...... ., .'..'"" .1>\
i
...............
. .:: :::*.;"':.:
r .
,-1
': ..-.-
I ". ..
I ,.'. EiI'
..... ....... t
..: '. '
.' .::1 <>".{i.
. '''1;
'0" . :...
.+ .
%
.;.
. "':"".... .
.....
., .. .
;'
.
.
.. : ;1 : '::-:-::::- :;:1 l
*". .>/,::.
..::: ..ш
10
11 ,
11 ос,1
.1111111'1 ".1
114
11 SIII
111 НI'
It .'" '1111
kl
рн
<
.
. .
( IIIIС IJ I!..."
1 11..' kИ U C'k 111
1'"
,11tI .111.1 r.1
111" 11,111 '1.11 . r"
IIIIИS' I 1
,,И 11111111
111
о)
.
.......
Oo
Е----..
t:::
t::'-Э,
:-
a
C'r'):.:c:
t-.......
'=
t:::
оо
:,
o
CJ:J
;::
u::S
o
I!Л.". U l } I II 1 111
frrr; ' r- t . : ,. f tjj: Щ i . t ,. .5 11 ' Щn)l;
I з
елеkmронukа
robUHQ XXVIII
бр. 1 1979
ИЗДАНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА
СЪО6Щf.НИЯТА И МИНИСТЕРСТВОТО
НА EJlЕКТРОНИКАТА И ЕЛЕКТРОТЕХ-
НИКАТА
Списаиието е HarpaAeHo с орден
"Кирил и Методий" 11 степен
fлавен р'едактор инж. Т. Тончев
Редакционна колетия:
СТ.Н.С. инж. А. Анrелов, Я. Блъсков,
проф. инж. Й. Б'рянов, Н. Велев,
инж. И. fавраилов, инж. О. fенчев,
кнж. д. Днмов, инж. Ф. Панов,
СТ.Н.С. инж. И. Иrнатов. ннж. П. Овчаров,
инж. д. Пармаклнев,
СТ.Н.С. инж. П, Тенев.
СТ.Н.С. к, Т. н. инж. Л. Тонев,
JlНЖ. П. Тотев,
проф. к.Т.Н. инж. Е. Филков
Постоянни консултанти:
и.т.н. инж. А. AHTejOB,
проф. д.Т.н. "нж. Б. Боровски,
СТ.Н.С. ннж. К. Внтанов,
СТ.Н.С. ннж. В. Вълчанов,
инж. В. fрозданов, .
СТ.Н.С. инж. И. Кръстанов,
И.Т.Н. инж. П. Мартннов, СТ.Н.С. и.т.н.
инж. И. Петров, ннж, И. Флоров
3ам.-тл. редактор инж. В. Влаева
Редактори: ннж. Е. Ашканова,
JlИЖ. Ю. Тншева, Е. Минева
Литературен сътрудник Е. Ра,цева
Художник М. Руев
Техннческн редактор f. Байкушев
Адрес на редакцнята
ул. "fраф Итнатиев" JB, София
код 1000
Телефони: В7 БО-4Б, B7-9J 5B н B7 34-BI
Брой 1 fодина 1979. Формат БОХ90/В.
Тнраж 40 ООО. Да,цена'за печат 5. XII.l978 т.
Подписана за печат 22. 1. 1979 т.
fодишен абонамент 3 лв.
Отделен брой 0,30 лв.
Държавна печатннца "Тодор Димитров".
Софня. поръчка 937
J
I
j
,
СЪДЪРЖАНИЕ
2 Тема на века
Д. Бояджиев,
3 Ди<.ди на [ън
Б.,[еорrиев,
Автоматизирана електронна система за управление
5 на видеомонтаж
Т. Т ончев,
7 Телевизори, произвеждани в СССР през 1978 r.
К. Лисичков,
Монтиране на дециметров тюнер CK-Д 20 в теле-
9 визионни приемници
В. Фурнаджиев,
11 Команди и действие на микропроцесорите
П. Пенчев,
14 Активни детектори
А. Пачевуров,
16 Озвучителни тела
А. Монева, Н. [ълъбов,
19 Автоматично телеrраф}iО устройство
П. Станев,
22 Автомобилен стробоскоп
24 Техническа консултация
25 Из чуждестранния печат
28 Спр.авочни данни
Кратки съобщения
СОДЕРЖАНИЕ
I
I
I
I
I
J
I
1
2 Тема века
Д. Бояджиев,
3 ДИОДhl [анна
Б. [еорrиев,
Автоматизированная электронная система для видео-
5 монтажа
Т. Тончев,
7 ТелеВИЗОРti, выпускаемыe в СССР в 1978 r.
К. Лисичков,
Установление дециметровоrо се.lеКТора каналОВ
9 СК-Д-20 в телевизионних приемниках
В. Фурнаджиев,
11 Команды и принцип действия микропроцессоров
П. Пенчев,
14 Активные детекторы
А. Пачевуров,
16 Озвучающие тела
А. Монева. Н. [ылабов.
19 А:втоматическое телеrрафное устройство
П. Станев
22 Стрoбucкоп для автомобилей
24 Техническая консупьтация
25 3а рубежом
28 Справочные данные
Краткие сообщения
.
,
.
I
I
.
i
;
i
а
i
t
ТЕМА НА ВЕКА
"Строителството на социализма и комунизма и
световното развитие, новият обществен СТРОЙ,като
световна действителност и като действителност на
целия YTpeUJeH свят това cera е темата на века,
въпросът над въпросите на HaUJeTo време".
Тези съдържателни думи бяха казани от първия
секретар на ЦК на БКП и председател на Държав
ния съвет на HP Бълrария при откриване на между
народната теоретична конференция, орrанизирана
от Централния комитет на Бълrарската комунисти
ческа партия съвместно с редакционния съвет на
списание "Проблеми на мира и социализма". По
нататък в своето слово др. Тодор Живков каза: "В
съвременните условия на небивало разрастване на
световния революционен процес, на изrраждане на
новия, на социалистическия тип цивилизация, He
прекъснато се ПОВИUJават ролята и значението на
марксистко--ленинската теория".
HaUJaTa страна беUJе удостоена с честта да бъде
домакин на тази конференция и да приветствува с
бълrарското "Добре ДОUJли!" изтъкнати дейци на
международното комунистическо и работническо дви
жение. На конференцията се изказаха 204 представи
тели на 73 страни от Европа, Азия и Америка. Това
само по себе си rовори за UJироката представител
ност на този международен научен форум, привлякъл
вниманието на световната общественост като крупно
събитие в идеЙНО ПОЛИТическия живот на HaUJaTa
съвременност.
В своите изказвания участниците в конференция
та направиха дълбок творчески анализ на актуални
те проблеми на съвременността, на разrръщащите
се процеси под блаrотворното влияние на реалния
социализъм.
Въз основа на опита на своите партии и народи
изказващите се арrументирано разкриха мобилизи
ращото политическо значение на страните, тръrнали
по път'в на социализма. Изтъкнаха необходимостта
от UJироко популяризиране на техните исторически
постижения, както и на особено rолемите постиже
ния в областта на икономиката и научно техническия
проrрес в СССР.
С пълно еДИНОДУUJие се изтъкна ролята на ссср
и на социалистическата общност като основен фак
тор за мира и разведряването и значението на ВЪНUJ
ната политика на социалистическите страни като
ефикасно средство за защитата на световната ци
вилизация и на цялото човечество от опасността от
термоядрена война.
Изтъкнато беUJе, че реалният социализъм и един
ството на световното комунистическо движение са
r лавната rаранция за осиrуряване на проrреса, мира
и сиrурността на народите на HaUJaTa планета.
Конференцията даде възможност всестранно да се
анализира orpoMHaTa роля на реално съществуващия
социализъм в световното развитие, в peUJaBaHe на
2
проблемите, които стоят пред народите от соцJlали
стическите страни, международната работническа
класа и националноосвободителните движения, peд
всички проrресивни и миролюбиви сипи.
На конференцията бяха обмР.нени възrледи, MHe
ния и опит на представените партии. Изтъкна се
общата заинтересованост на комунистите от CЪB
местно и зучаване на актуалните проблеми на тео-
рията и практиката. Обсъждането показа, че MapK
систко ленинската теория не стои на едно място,
че на нея е чужд доrматизмът, че комунистите въз
основа на общата закономерност и конкретния aHa
лиз на ситуациите се стремят да осмислят новите
явления в световното развитие, творчески да разви
ват великото учение на Маркс, Енrелс, Ленин.
Особено подчертано беUJе еДИНОДУUJието на opa
торите за необходимостта от противодействие на
опитите на империализма да отслаби единството
между страните от социалистическата общност и
развиващите се страни.
Присъствуващите подчертаха, че rрадивната ми-
ролюбива ПОЛитика на страните от социалистичес
ката общност има важна цел, а именно постепенно
изменение на СЪОТНОUJенията на силите в света в
полза на социализма, демокрацията и мира, което
съответствува на жизнените интереси на всички про
rресивни и демократични сили.
3асеrнати бяха и въпросите за отражението на
постиженията в икономиката на социалистическите
държави върху световния революционен процес и
особено за значението на сътрудничеството на дъp
жа вите на реалния социализъм с новоосвободените
страни за преодоляване на тяхната икономическа
изостаналост.
На конференцията беUJе подчертано, че за да бъде
спечелена битката за мира, трябва да бъдат сплотени
всички антиимпериалистически миролюбиви сили и
преди всичко да бъдат обединени силите на реалния
социализъм, работ ническото движение в капиталисти-
ческите страни и националноосвободителното дви
жение.
Отчетена беUJе важната роля, която ще изиrрае
конференцията в живота на международното KOMY
нистическо и работническо движение,и това, че тя
ще даде нов импулс на марксистко-ленинската Teope
тическа мисъл и на революционната практика. KOH
ференцията се оказа навременен и важен форум за
обмен на идеи и опит на комунистическите и работ
ническите партии, за обоrатяване на тяхната поли
тическа и идеолоrическа дейност.
В своята оценка на резултатите от конференцията
в. "Правда" изтъкна, че международната теоретич
на конференция в София е била ярка демонстрация
на теоретическата и ПО.llитическ.ата зрелост на брат
ските партии.
Радио телеlJизия електроника
ДИОДИ НА rън
инж. д. Бояджиев
През 1963 r. физикът Дж. [ън открива, че при.
силно електрич ско поле полупроводникова пластин
ка (образец) от rалиев арсенид (GaAs) излъчва Неза-
тихващи електромаrнитни трептения с MHoro висока
честота. На базата на това откр итие са конструирани
полупроводникови прибори с обемна неустойчивост
-диоди на [ън.
На фиr. 1 е дадена заВисимостта на енерrията на
електроните, в образец от rалиев арсенид, от въл-
новото число К за определено направление в кри-
стала.
Зависимостта на енерrията Е от вълновото число
К в зоната на проводимостта има два минимума
(подзони). Ширината на енерrетичната разлика меж-
ду минимумите на l Ba и 2-ра подзона е 4E 1 ==0,36 eV.
На фиr. lб се дават валентната зона БЗ, зоните на
проводимост 1 и 2 и енерrетичните разлики 4Ео и
4El'
Наличието на две подзони показва, че в кристала
MoraT едновременно да съществуват две rрупи (1 и 2)
електрони с различна подвижност и ефективна маса.
Ефективната маса на електроните в подзона 1 е
т;==0,072 т, където m е масата на свободния елек_
трон. Ефективната маса на електроните в подзона 2 е
т; == 1,2 т. Тъй като ефективната маса на елек-
троните в подзона 1 е по малка от масата на свобод-
ния електрон те се наричат "леки" електрони и имат
rоляма подв жност I-L}==6000+9000 cm 2 fVs. Об-
Р атно тежките" електрони в ropHaTa подзона 2 имат
, " 1000 2 /V
по малка подвижност I-L 2 == ст s.
При отсъствие на външно електрическо поле почти
Всички електрони се намират в долната подзона и
затова може да се приеме, че концентрацията на
всички електрони n е равна на концентрацията на
електроните в долната подзона Пр При прилаrане на
слабо електрическо поле Е (фиr. 2) плътността на
тока расте пропорционално с нарастването на по-
лето:
il ==en 1 v.l == en I-LI Е ==olE,
където V 1 дрейфова скорост на електроните;
о проводимост на полупроводника .
С нарастване силата на електрическото поле Е
нараства и скоростта на' електроните. Енерrията на
електроните от долната подзона 1 при напрежение
ЕIIР вече е достатъчна те да преминат в ropHaTa ПОk
зона 2, където подвижността на електроните е мал-
ка. ToraBa почти всички електрони n преминават в
подэона 2 н плътността на тока е равна на:
ijJ==eпjJvjJ==eпp.jJE ==а в Е.
1iпи с нарастването на интензивността на полето Е
началният участък на характеристиката съвпада с
правата ОА, като дрейфовата скорост на електроните
е Vl ==p.lE .
След праrовата величина ЕIIР кривата спада, дрей-
фовата скорост на електроните е по-малка и съвпада
с участъка ОБ. Величината на полето е пропорцио-
нална на напрежението, а токът пропорционален
на дрейфовата скорост. Може да се приеме, че rрафи-'
ката на фиr. 2 изобразява волт-амперната характе-
ристика на прибора.
rодина XXV/JJ, бр. 1,1919 2.
УДК 621.382
Изследванията показват, че праrовото напрежение
Епр, при което започва понижаване на скоростта на
електроните, не се достиrа в целия обем на образе-
ца, а само в тясна област, където има нееднородност
в концентрацията на примесите.
Ако предположим, че в малък участък (фиr. 3а)
концентрацията на примесите е по-малка от друrите
части Н3 образеца, ще започне преход на електро-
ните от долната подзона в ropHaTa. Електроните от
участък ще изостават от електроните, които се дви-
жат вън от този участък (фиr. 36), като вляво се по-
лучава ИЗЛишък от електрони (отрицателен заряд),
а вдясно обедняване (положителен заряд). По
този начин се създава двоен обемен заряд електри-
чески домен, който се премества Н,адясно.
На фиr. 3в е дадена силата на полето в домена Ед
и вън от Hero Евн, а на фиr. 3е промяната на външ-
ното напрежение за участък .
В даден момент, KoraTo домен ът се движи по об-
разеца, скоростите на електроните се изравняват:
Vд==I-Ll Евн ==I-L 2 Ед.
По-нататък доменът се движи със скорост Vд,
която е по-малка от началната скорост V 1 . Плътно-
стта на тока в момента t' има минимална стойност
(фиr. 4):
im/п==еnVд.
KoraTo доменът достиrне до края (анода) на обра-
зеца, той изчезва (t"). Токът се увеличава до макси-
малната си стойност il' съответствуваща на начал-
е 2
t 2
E, r E,
% ;/
.... ..... ....... JП
f f
ED Eo
ВJ , -,
а)
ifJ)
ФНr. 1
v
"'/
'/
/
,
"
Фнr. 2
з
Ha'ta скорост V 1 . НО ToraBa отново се образува домен
около нееднородностите и токът бързо спада до
;т/" н т. н. ВреМЕТО за движение на домена Т до ано-
да се определя от дължинат на образеца 1 и скорост-
та на движение на домена VIJ и е:
T==
Vi}
Ако viJAofl07cm/s. l 50p.m, T==5.l(r 1 0s
или {==2 GHz.
ОбеМJlата неустоАчивосr в образеца, която не
възниква в целия обем. сформира само един домен,
коАто се предвижва за времето на прелитане на носи
1
телите "Сn.р==-;::---. Ето защо ефектът на отрицател
V
ното съпротивление се проявява само в динамичен
режим на образуване и движение на домена. Времето
за формиране на домена се определя от времето на
диелектрическата релаксация
.
"C p== 4 .
као
където: Е диелектрична константа;
З lOВ
а GaAs от п-тип "CP п' като п е концентрация на
донорни примеси. а времето за формиране на домена
е около 50 "СР.
При условие, че 'tпp > 5O't p или ; > 50'tР.ДИОДЪТ
на rън ще работи в домен ен (прелетен) режим. rop
ното условие може да бъде изпълнено. ако концен-
: I
I Z
9 1 :
11.
Е I z
IO 1Th
U I .' !
IJ, l
z
ФИl'.3
трацията на донорни примеси е пl 1012 1/ст 2 .
ToraBa ; > 5.104 s/cm 8 .
При използуване на трептяща система с rолям Q
ctaKTop нарастват изходната мощност и кпд на
диода.
Ако периодът на трептящата система е по-малък
от Т на диода. резултантното напрежение се оказва
по-малко от nparoBOТo и доменът се разрушава. без
да е достиrнал до края на образеца. Такъв режим на
."
работа се нарича режим на raceHe на домена. Вы-
можен е режим, KoraTo доменът Не се rаси и преми-
нава през целия образец. но появяването на нов до-
мен се задържа за време. зависещо от периода на
трептящия кръr. При този режим се осъществява
задържане на домена.
Периодът на свч трептенията в режим rасеие на
домена е по-малък от прелетното време (доменння
режнм), а в режнм със задържане на домена по-
rолям. Времето за формнране на домена и в двата
режима трябва да бъде по-малко от пернода на СВЧ
трептенията
п
т < 5.1О 4 s/cm S .
Ако е нзпълнено услов нето
2.104 < 7 < 2. 100 s/cm 2 .
този режим се нарнча режнм на оrраничаване натруп-
ването иа ООемния заряд (ОНОЗ). Дължината на об-
разеца в режим ОНОЗ може да превишава прелет-
ната дължина до 75 IOO пъти.
Увеличаването на размера на образеца води до
повишаване на прнложеното напрежение, а оттам до
увеличаване на изходната мощност. Досеrа в режим
ОНОЗ е получена haA-rоляма изходна мощност при
haA-добър кпд.
За създаването на диоди на rън се изисква MHoro чист
и еднороден r лиев арсенид. Използува се широко
епитаксиалната технолоrия с концентрация на носи-
телите 1011+1018 сm З и дебелина на образеца 2+
+200 110т.
На фиr. 5 е дадена схема на reHepaTop с диод
j
.
т
ФИl'.4
е в
rllN
Е iJI!Xl
ФИl'.5
на rън. честотата на който може да се пренастройва
механически с кондензатора С и електрически с ва-
рактора В в широки rраници (до няколко октави).
CKopocтra на пренастроАка е до 1,8 GHz/J.Ls при вре-
ме на нарастване на нмпулсния сиrнал 1 ns. Трептя-
щата система LC може да бъде или лентова линия,
или обемен резонатор. Диодите на rън работят в санти-
метровия и МИЛИметровия обхват. В режим ОНОЗ
на честота 1 GHz в импулсен режим е постиrната мощ-
ност б kW и кпд 25%.
Радио телевизия електроника
Теле6UЗUА
АВТОМАТИЗИРАНА СИСТЕМА
ЗА УПРАВЛЕНИЕ
НА ВИДЕОМОНТАЖ
инж. Б. reopzues
През последните няколко rодинн бяха постиrнати
високи резултати при внедряването и използуването
на цифрова електронноизчи сл ител на техника и в
системата на телевизионното производство. lia пръв
поr лед това е област, твърде различна по характер
от традиционните представи за подлежаща на aBTO
матизация дейност. Оказва се обаче, че управлява
щите изчислителни системи и механичните роботи са
НЕзаменим помощник на телевизионния работник.
Изискванията, на които трябва да отrоварят елек
трон ните системи за управление на видеомонтажа,
са:
точност на ВИДЕомонтажа до един кадър;
възможност за различни скорости на преход
при видеосиrнала и звука;
едновременно управление на по rолям брой ви
деомаrнитофони с цел съкращаване времето за об
ра60тка на видеоматериала.
Особено Ефективно е използуването на миником
пютъра като управляващо звено при автомаТиза
цията на такъв сложен и трудоемък процес, какъвто
е видеомонтажът . Видеомонтажният процес е един
от крайните етапи на телевизионното производство,
при който от записаните дубли върху маrннтния HO
сител се формира изходн а поредица от най-сполучли
вите от тях, като се вземат под внимание и прехо-
дите между отделните дубли, заrлавни и финални
моменти и т. н. Използуваната досеrа система се
състоеше единствено от видеомаrнитофони (ВМ) и
комутиращо табло 'при непосредствената намеса на
видеооператора за търсене на отделните дубли. При
това съществуваше само една възможност за преход
между два дубъла т. нар. остър преход, при който
след завършване на предшествуващия ду бъл веднаrа
започ ва нов дубъл.
Ще покажем в най-осщ аспект основните компо}{ен
ти и взаимни връзки в електронната система за управ
ление на видеомонтажния процес на базата на спе
циализираната мини ЦЕ ИМ РОР11J05. liаличието
на 24 кбайтова оперативна памет на феритни Ma
трици в РОРl11О5 дава възможност за обработка
на данни за 500 дубъла. При 'въвеждането и запаме
тяването им е необходимо към данните за всеки дубъл
да бъде добавена информация за начина и скоростта
на преход между тях. Видеооператорът има възмож
ност за избор на 3 продължителности иа преход меж-
ду два ПОС.JIедователни дубъла: 0,5 5, 1,5 5, 3 5. Са-
мият преход също се извършва по три начина: остър.
плавен (микширан) и преход чрез специални ефек-
ти. Системата разполаrа с 10 различни специални
ефекта. След подаване на команда за изпълнение тя
извършва операциите търсене на определен кадър по
временен код и преход между два дубъла автома-
тично.
rодина ХХУ/JJ. бр. 1. 1979 z.
удк 621.396 523.8
За въвеждането на думите се използува временен
код, като върху подлежащите на обработка маrнит-
ни ленти едновременно с видео и звуковата информа-
ция се записва на отделна писта кодът SMPTE, кой-
то адресира всеки кадър в часове, минути, секунди и
пълни кадри. Така се осъществява идентифицирането.
на всяко място B PXY лентата. Блоковата схема на
видеотракта е показана на фиr. 1.
Данните за преходите се въвеждат чрез клавиату-
ра, специално разработена за целта, следят се ви-
зуално на екрана на ДисплеЙ и се запаметяват в
управляващата ЦЕИМ. Допуска се едновременно уп-
равление на три видеомаrнитофона. Видео- и звуко-
вите сиrнали от изходите на двата възпроизвеждащи
видеомаrнитофона се подават през микшера и трик-
микшера към записващия rлавен видеомаrнитофон.
Закъснителните линии служат за врем къснение
на транзитно преминаващия видеосиrнал през видео-
тракта.
Данните за преходите MoraT да се съхраняват вър-
ху перфолента или маrнитен носител на C BeтHOТO
периферно устройство (маrнитна леита, диск) и при
подобна повторна ситуация да се въвеждат от тях.
Системата включва и печатащо устройство за отпе-
чатване на окончателния монтажен протокол, в КОЙ-
то фиrурират всички преходи в определената от
оператора последователност и маркерите при нана-
сянето им върху rлавния записващ видеомаrнитофон.
Включеният към изхода на видеокомутатора цветен
монитор служи за контрол на изображението.
РОРII1О5 разполаrа с управляваща nporpaMa и
диаrностични тестове. Диаrностичните тестове следят
за правилното изпълнение на зададените входни
данни от дисплея, като при наличие на rрешка из
дават съответни съобщения. Управляващата про
rpaMa се състои от четири модула:
. инициализатор nporpaMeH модул за първо-
начално въвеждане на дата, реално време и монтаж
но задание;
разпределител помощен модул, който кому-
тира към системата заетите в процеса на монтажа
видеомаrнитофони;
монтажен модул това е основният модул,
който възприема данните за всеки дубъл (номер на
дубъла, номер на маrнитната лента, вид и начин на
прехода, продължителност на дубъла и продължи-
телност на серията дубли, както и начало-край на
дубъл). Поредицата от дубли може да се обхване в
едно общо подзаrлавие, което характеризира опре-
делено тематично направление. В ropHaTa дясна част
на дисплея се изобразява винаrи продължителностrа
на съставената до този момент серия дубли. Монтаж-
ният моду л има възможност за промяна на вече за-
писани данни за определен дубъл, размяна на местата
5
ФНr. I
на два дубъла, симупиране на преход без ИЗПЪJ1не
ние на запис върху rпавния записва[Ц маrни он;
обрабоТВ8[Ц модуп осъ[Цествява окончател-
ното изпълнени е на монтажното задание. Съ[Цествена
HeroBa особеност е възможността за работата му
както под управление на монтажния модул, така и
самостоятелно. След инструкцията за изпълнение
спедват номерата на дублите, които се подлаrат на
видеомонтаж. Ако не се дават номерата, ToraBa се
изпълняват всички дубли от монтажната проrрама.
.
.,.
.
.
"
-
.
... ---
.
r ....... ......
....... .....
............
........
1.
.
Фиr.2
8
Радио телевизия електроника
Описаната система, чийто общ вид е показан на
фиr. 2, понастоящем се намира в процес на експери
ментиране в Бълrарска телевизия.
Съвременните електронни системи за управление на
видеомонтаж осъществяват llялостната автоматиза
ция на този трудоемък процес, съкращават значител
но времето за редактиране и изпълнение.
ТЕЛЕВИЗОРИ, ПРОИЗ8ЕЖДАНИ
В СССР ПРЕв 1978 r.
Цветните телевизионни проrрами в СССР практи
чески обхващат цялото време на Uентралната теле-
визия.
Непрекъсна то нараства производството на цвет-
ните телевизионни приемници. Ако през първата
rодина на деветата петилетка са се произвеждали
50 ХИЛ., то през последната rодина на десетата пети-
летка е планира ио да се произведат 2,5 милиона цвет-
ни телевизионни приемника. С бързи темпове се
увеличава и номенклатурата им. На ТЪрrовската из-
ложба през 1977 r. са показани 23 модела от втори
клас и по един модел от трети и четвърти клас.
Четирите УНИфИllирани лампово-полупроводни
н икови цветни телевизионни приемници от втори
клас "Весна-711", "Рекорд-711", "Чайка 711",
"Електрон-711" са с размер на екрана по диаrонал
59 ст. В тях е използуван селектор на каналите
(К-М-15, предвидена е възможност за монтиране
селектор за каналите от дециметровия обхват СК-Д-l.
На базата на тях са разработени 9 модела унифици-
рани лампово-полупроводникови телевизионни прием-
ника: "Рекорд-714", "Рубин-714". ..Садко-714",
"Темп-714", "Таурас", "Фотон-714", "Чайка-714",
"Електрон-714" и "Янтар-714". Те се отличават по
в'ЬНшното си оt}:ормление и по използването на
новия ЦВЕтен масков кинескоп 61ЛК3Ц с размер по
диаrонал 61 ст. Такъв е кинескопът и при лампово-
транзисторния телевизионен приемник "PaAyra-716",
но блокът му за цветност е изпълнен на интеrрални
схеми. На с'ЬШ.ата база е разработен и телевизионният
приемник от тази марка "PaAyra-719", но за разлика
от "Радуrа-716", в Hero е използуван всевълнов се-
лектор на каналите СК-В-l със сензорен блок СВП-3
и цифров индикатор на избраната nporpaMa. .
Всевълнов селектор на каналите €ъc сензор но из-
биране на проrрамите се използува и при унифици-
раните модели "Рекорд-71В", "Рубин-71В", "TeMn 71B"
и "Чайка-71В".
На базата на "Рубин-71В" е създаден телевизион-
ният приемник "Хоризонт-723", който се отличава от
пеrо, че БЛОJ\ЪТ за цветност е на интеrрални схеми и
има сензорен блок СВП-4 с всевълнов селектор на ка-
налите СК-В-l. "Хоризонт-723", както и черно-бе-
лите телевизионни приемници от тази марка, има
автономен високоrоворител с BrpaдeH НЧ усилвател.
Новото поколение ЦВЕТНИ телевизИонни прием-
ници са представени от полупроводниково-интеrрал
ните модели "Рекорд-Ц-201", "Рубин-Ц 201" и "Елек-
трон-Ц-201". Блаrодарение на модулната си конструк-
rодина XXV/I/, бр. /, /919 z.
л и ТЕР А ТУР А:
1. Ф н л к О в, Е. Цветна телевнзия. Техиика Со фия
1970. , ,
2. Л и п а е в, В. В., К. К. Колин, Л. А. Серебровский.
Математическое обеслечение улравляющих цифровых вы-
числительных машин. Советское радио. Москва, 1972.
3. r JJ у Ш К О в, В. М. Введение в АСУ. Техника U и ев
1975. ' ., ,
ция тези телевизионни приемници притежават по-
вишена надеждност в работата, добра ремонтоприroд-
ност. Към тях може да се включи и диаrноз-тестерът
устройство, чрез което бързо се открива неизправ-
ният модул. Сензорният управляващ блок и селек-
торът на каналите в тези телевизионни приемници са
същите, както и в "Хоризонт 723".
В блок-модул но изпълнение е разработен и но-
вият унифициран транзисторен третокласен телеви-
зионен приемник "Янтар Ц-301". При Hero е изпол
зуван цветен кинескоп с ъrъл на отклонение 900.
При унифицирания полупроводниково-интеrрален.
портативен, цветен четвъртокласен телевизионен
приемник "Юност Ц-401" е използуван селектор на
каналите от метровия обхват СК-М-20. Предвидена е
възможност за монтиране на селектор на каналите за
дециметровия обхват СК-Д-20. Има телескопични
антени.
През 197В r. са произведени двадесет и три модела
черно-бели телевизионни приемника: десет второ-
класни, осем третокласни и пет четвъртокласни.
В общи линии параметрите на произвежданите
от преди лампово-полупроводникови телевизионни
приемници, като "Берьозка-215", "Хоризонт-206",
"Изумруд-21O", "Славутич-216", ..Славутич-217",
"Таурас-21O", "Чайка-207" и на напълно транзистор-
ния телевизионен приемник "Електрон-216" са същите
както при цветните. Само "Електрон 216" се отличава
със сравнително по-малка изходна мощност (1,5 W)
и значително по-малка консумирана мощност (ВО V А).
"Фотон-225" е новият унифициран полупроводни-
ково-интеrрален телевизионен приемник, при който
са използувани четири унифицирани модула в радио-
канала. Предвидена е възможност за монтиране на
селектор на каналите на дециметровия обхват
CK-Д 22.
Моделите от третокласните унифицирани лампово-
полупроводникови телевизионни приемници се раз-
личават един от друr rлавно по размера на кине-
скопа по диаrонал. Това се отнася и за телевнзнон-
ните приемници от четвърти клас.
В таблицата са представени параметрите на вснчки
посочени телевизионни приемници.
По .материали на сп. "Радио"
7
т е,1еВНЗ0Р
I I
I Размерн
на ЧУВСТ8нте,1
I екрана, ност в !'Vl
ст I
I
I
Номинал :
на изход
Н'! МОШ '
НОСТ.- W !
-!
lиз р азхор.вана "
I мощност,
VA, не по I
вече от I !
I
НОМИН а,1ен
'11'стотен
оЬХ33Т,
Ifz
rабаритн, тт,
ие повече от
Маса, kg,
не левече
ОТ'
Uветни
. BeCHa 71l ", . Pel{()pд 711 ", ЧаЙка 71:", . I
,,-Е леКТi> Н-7 !l" H , , ,.. ... ....J . J 2,5 80. . . 12500: 250 ! 800х555Х550 I 60
.Радуrа 7t6", .Радуrа 719". .PeKOpд \ ' ' ' ' i ' ' i '
714", .Рубин 714'. .CaДKo 714.. . T<lv i I I :: I
pac 714", .<1>О1'ОН-714", .ч.Jйка..714.... I I I l ' I
Е " I
. .л КтрОН 714". .. Hтap:714". :PeK2 '1" 1 ! I 1, !
718 . .Ру6ии 718 . . Темп-718. . l,,!! I ,! I
!,a 7 8: J .i>1 ! .(иOo .. .. 1 8() , , 2.s1)() ! ,.2.!5/). 1 ,79 5 0 1 БО
.ХОРНЗ0нт 72З" i . ы ! 50/200 ! 6 ЕО ' . . 125001 2.)0 ' 750х550><:525 '! 1з
.PeKoPД iJ.20I .E: ;;KTpOHи 201 : ! I ' -=--- "" I i :'.Q.':i}55 37()З ! 18!....
.р ии ..u..201" , , .... 1 61 1 8 .Q/З ..' 2,5! ()... :1';00; IQ!} 1:1,/'; ()У5б5: 5и
. . :6 Tll u ,.. ;" 1 . 1 } 2 1 " I I OO 60 ' ! " . ' 1 ' O } O l t 5 5 ....: . . . '.. . , l i о iю о = , i , . =.. l U I ', ) , " :,(:;"<J'ji)O'20 34
.. ,, , З::-,I '>:3,ЗО'<ОО ii'
Черно-бели
I !
i
! , -
I 61 1";0 .;.'} ,) 1::,(Ю! н ,,,,"-':'? 3: : О,:.f:
: f:l 1 .)lf f 3 i i ':rrб-UjJ' 8Q
! бl ! 50 1') 5 i 1 (1':: . . . l}Щ 8 .
I' I ;H " ' I
.BeCtla-З08", . Ре'юрд З38", . PeKOpд I i 1. : " .. - , , )
339', .peKOpд '"" .: ЗJlКО О 50 \ НО ' "" '! " ' 125 ' : . ; , JU , ' ' I ; . Eo5 :') Xj J
r:' ! ')5 ! '=;:} " . / , 4З: } . "< Фl0
.Квэрц-306..Рассвет...зО7- 40 I 110 О:, 112..) ...,.0. ,
.Ю ост-40 ;" : 3; : 30 ,\1.5 \ :2jG 7 i)()C ;;;, 1 '! 3Э2Х197.<::'JО 3,1)
:Ю 2 Т 2З I зо' ; !;.з '. ! 'Ю . . з оJ ао!в 1 <=2<2'Ш .. ..s
.Е.1ектроника 40 ' I ШТ 50! lOО '\' 0,25 : 400 _ , . 3500 \ 24112 1, '230>-:22.')У220 5.!
' ' I ' ' ! . ,, ! , , ' i ' '.. .
.ШИ,1ялнс 402" . .. J 16 I 50 i 0.25 1 Ю( .'iОО I 15 8 ' 2 2.;< : 5 4.8
.ЕлеКТР НИК!'::'IJЛ 100 " , ,I lб. I . оо .! J .10 , .., . 3500 ,. 4i 1 50':.(: З ' 25 ,,, l:.
1 В ЧИСJ\итеJ\Я е посочена чувствителността на метровия диапазон на В'blIиите, а в знаменатеJ\Я на деuиметровия.
I! 3а телевизионните приемници с универсално захранване в ЧИСJ\ителя е посочена изразходваната мощност при захранване от
мрежата, а в знаменателя при захранване от автономен източиик.
з rабарити и маса на автономната акус:тическа система.
· Номиналният обхват на честотите иа телевизионния приемник "Темп 209 М" е 100 . . . 10 ооо Hz, а изходната мощност 1,5 W
.Берьозкз..21S", .)iОР'ЗОJIТ 20б". .Изуч
pyд 210", . Каскад..205" . .Слзвутич..2Iб",
.CJ,звутич.217", .Тзурас..210', .llзйка
207., . TeMIl 209 !о\" i
.Ел ектрои 2i6",
.ФО10Jl 225"
.Ы
:3 ;
. ..:. i'!')У.I ;{)Х.У1д
I
"
'4
Юпитер-квадро. "Юпитер-квадро" обезпечава висо-
кокачествено възпроизвеждане на звука, постъпващ
от единия, двата или четирите канал ни източника на
сиrнали. Усилвателят работи в четири реЖ!fма:
моно, стерео, вътрешна квадрофония (псевдоквад
рофонично възпроизвеждане на стереопроrрами) и
външна квадрофония (квадрофоничен източник на
сиrнали).
В режим "стерео" каналите се обединяват по двой
ки, което уве.!lИчава изходящата мощност. Нивото на
възпроизвеждания сиrнал се реrулира поотделно и
се контрo.rшра от стрелкови индикатори. Във всеки
канал е предвидена защита от претоварване.
"Юпитер Rу, адро" е КОМП.IJектован с четири изнесени
ВИСОКОI'ОВОр И'l'е.'Il:III колони и към Hero MoraT да се
включат стерео II квадрофонични слушалки.
КваДРофОНII'!НIIЯТ уситЗ,ател може да работи в
8
комплект както с битова,
апаратура.
изходяща MOUЦHOCT
(на канал)
така и с професионална
максимална 27 W
минимална 15 W
работен честотен обхват 30+20 ООО Hz
коефициент на хармонични
изкривявания
отношение сиrнал/фон
отношение сиrнал/шум
преходно затихване между
каналите не по-малко от 30 dB
входно съпротивление на
изнесените високоrовори
тели
(СССР)
не повече от 1 %
55 dB
60 dB
Bg
Радио телевизия електроника
Нuсkочесrnоrnна u Hi Fi rnexHuka
МОНТИРАНЕ НА ДЕЦИМЕТРОВ
ТIOНЕР CK Д 20
В ТЕЛЕВИЗИОННИ ПРИЕМНИЦИ
инж. К. Лисич"ов
в страната има телевизионни приемници от три
поколения:
приемници, неприrодени за приемане на про
rрами от дециметровия обхват (инР);
..:..... приемници, частично приrодени за приемане на
проrрами от дециметровия обхват;
приемници, цялостно приrодени за приемане на
проrрами от дециметровия обхват.
За да може приемник от първо или второ поколение
да приема проrрамите в целия дециметров обхват,е
необходимо към Hero да бъде монтирана специална
дециметрова приставка UНF тюнер.
Най лесно това може да се извърши в бълrарските
телевизионни приемници тип Т 4720 и Т 6121
"OcoroBo" и "Мизия", тъй като при тях транзистор-
ният превключвател на каналите, с който са комплек-
товани, е приrоден за Постоянно включване на
UНF тюнер.
Особен интерес представлява монтирането на
UНF тюнер в ламповите телевизионни приемници.
По долу ще бъде дадено описание за монтаж на
дециметров тюнер CK Д 20 към лампов телевизио
нен приемник ..София-Т59", Принципната схема на
тюнера CK Д 20 е публикувана в сп. ..Радио", 1974 r.,
кн. .10, стр, 27. Техническите характеристики на
тюнер CK Д 20 са следните:
диапазон на приемане 470+ 790 MHz
захранващо напрежение 10,5 V
максимален консумиран ток 15 тА
напрежение за АРУ +8+ +3 v
вход неСИМЕТричен 75 ,Q
За избяrване влиянието на тюнера при приемане
на проrрамите в метровия обхват се налаrа преработ
ване на каналния превключвател според начина,
показан на фиr. 1. Първо се отделя вериrата на aHOД
ното напрежение на смесителя от тази на ВЧ.У и xe
теродина и след това същата се извежда на краче 6
на съединителя CIV a . i!опълнително се монтират еле
ментите R д, Сд, др осел ът Др д и боби ната L д. Дроселът
ДРД е със самоносеща конструкция, навива се върху
дорник с р$ 4 тт и съдържа 9+16 навивки от про
водник 0,23 пэл. Бобината L д се навива върху
полистиролово тяло р5 5,5 тт с месинrова сърцевина
и съдържа 14 навивки от проводник 0,23 пэл. За
хранването +210 У, идващо от електролитния KOHдeH
затор С 418 , се премества от краче 4 на краче 6 на
съединителя СIVб.
Решетъчната вериrа на смесителя е свързана в диа
rонала на мостовата схема, показана на фиr. 2, коя-
то при равновесие изключва влиянието на изходната
вериrа на тюнера при приемане в метровия обхват
УНР.
Принципната схема за постояннотоково захранва-
не и АРУ на тюнера е дадена на фиr. 3, апечатната
платка и разположението на елементите на фиr. 4.
Тод.на XXY/IJ, бр. 1,19'/9 2.
УДК 621.396.6 181.4
Захранването на тюнера се осъществява от параме-
тричен стабилизатор на напрежение, изпълнен с дио-
да Дl' Постояннотоковият усилвател (Т 1 ) служи за
съrласуване на изхода на схемата за АРУ на теле-
визионния приемник с входа на СК-Д-20. Колектор-
lI.шiI HI/""
I W З! R'f1ft'
I I
I ( #
I lo ч ... лzl 8= I
1 ) , - I
I I I
I 1 I lf1I
C,J. :1 т .2.
.,1 I
:
:
' I
., L ]
Фиr. I
Фиr.2
.
Фиr.3
9
ната му вериrа се захранва от стаБИЛИЗllраното Ha
прежение, а напрежението за АРУ се подава KMI
базата му през резисТОр R4' Работната точка на TpaH
зистора се определя чрез тример потеНЦИОlllетъра R7'
Монтажната схема и начинът на свързване между
JJ/(/2W
r /(12:
(,
f
.'
-
.
1(
5
Фиr,4
отделните блокове са показани на фиr. 5. Тъй като
входът на CK Д 20 е несиметричен, се налаrа изпол
ЗУЕанfТО на СИМб"риращ трансформатор СТр. Той
се изработва от двустранно фолиран текстолит 1 тт,
като печаТllата намотка е дадена на фиr. 6. AHTeH
ният вход се развързва rалванически чрез два KOH
дензатора по 100 pF/1 kV.
След настройването на тюнера на съответния канал
от ДСllиметровия обхват избирането на желаната про
[рама сс извършва с превключвателя П 1 . KoraTo
преВК,'lючвателят е в положеllие V Н F, захранването
JI напрежеНИЕТО за АРУ се подават към каналния
преВК.1ючвател. При положение ин F се ИЗК.'lючват
шшрежеНIIСТО за захранване на ВЧУ и хетеродина,
напрежението за АРУ на телевизионния приемник от
1;<lна:IIIИЯ превключвател и се подават към модула за
"ру и захранване.
"/fJ, Jt З3 определяне състоянието на централната
..::,а CIICTeMa ОФС ОI "Адзптрон". Предназначеll е
.:J:! (;lIjН')I.f'.'lЯllе на индивидуалните характеРIlСТИКИ на
ЧО1 \ l:
"I'f'311I1a lIа сеll20МОТОРllите реаКIlИИ;
оо "I\!lЖlIOСТ на нервните процеси;
I 'IПI 113 осъ:щаване lIа действията;
II,a lIа CTel!CHTa lIа ФункционаJJlште lIаруше
J/ШI о, ,1','111(11 а 1I('РВН3 СИСТС:\lа при пораЖСlIlIС на
1 al I .HJ11)1\.
а (' \lpt'Jl!\li;lCII автомаТl\чен пrсход 11 ПрССlIlН
11.1 ,101,;Н;llIlIята lIа IlCHTpa.'lHaTa нервна CIICTeMa.
J. 1:11'1('('1'\11 , aJl/l/l: ВрСМС за ВЛllзанс 13 работен pC
:'1.1:,'.1 :\ JIIjl!, Bpt'IIIC за извършване на измерването
j" IIJill; :-!ахра/lванс 220 У, 50 Hz; консумираllа
;'OIfl/lOl'T 1 S() \V; rабаРИТlI 360 Х 417X 215 111111;
IIl:1са 35 k .
,'pCДЪT дава възможност за palllla диаrностика на
,\/1;011 НСИХ\I'!СClШ заболвашlН и С'Lкращаване времето
1I1,t'стояrзШIС lIа пациента в БО.1шщата. (СССР)
1
С це.1 да бъдат сведени до МИ 11 И 111 У 111 IIlОнтаЖlIIlТе
капацитети на свързващите проводници, же.1зте.1НО е
монтирането на CK Д 20 11 превключвате.'1Я П 1 R
близост до каналния превключвател на телевизион.
ния приемник.
Шlf Уll!
Фиr,5
:nпnriiiiI
f 2 5
Фиr.6
По аиалоrичен начин 1\10raT да бъдат прсобразува
ни и друrи типове лампови телевизионни приемници,
наше II чуждо производство,
К. Щерев
Без думи
Радио телевизия елентРОНIIка
Изцuслurnелна rnexHuka
КОМАНДИ И ДЕЙСТВИЕ
НА МИКРОПРОЦЕСОРИТЕ
Н.т.Н. инж. В. Фурнаджиев
Принципът на проrрамното управление в цифро-
вите устройства. изrрадени с микропроцесори, се
реализира чрез ВЪЗМОJКностrа действието на устрой
ството да се представи посредством проrрама. изпъл
нявана от микропроцесора. Всяка nporpaMa пред
ставлява последователност от команди, които управ-
ляват ИЗпълнението на операциите в микропроцесо-
ра. Общият вид на една команда е:
I КОДОВА Ч S!:JI И!! 9Р АЦ ()Н А ACT I
rраницата MeJКДY двете части не е твърдо YCTaHO
вена. Броят на двоичните разряди, необходими за
изразяването на цялата команда, определя ДЪЛJКИ-
ната на командата. В микропроцесорите ДЪЛJКината
на командата не е постоянна, а е кратна на ДЪЛJКИ-
ната на думата на микропроцесора и MOJКe да заема
от една до няколко думи от nporpaMHaTa памет РОМ.
записани в последователно нарастващи адреси. Aдpe
сът на командата се определя от адреса на най ляво
c.rоящата дума от нея.
Кодовата част на командата указва вида на опе-
рацията, коят.о се изпълнява от микропроцесора.
Освен това чрез нея се означава начинът на тълку-
ване на информационната част на командата. Пред-
ставянето на кодовата част става чрез т. нар. код на
операцията (КОП) двоично число, кодиращо вида
на операцията. Най-често операциите се извършват
върху две съвкупности от двоични разряди, наричани
оnеранди. Операндите MoraT да се разrлеJКдат като
двоични числа или като двоично кодирани символи.
Информационната ЧQст СЛУJКи за означаване на
операндите, участвуващи в дадена операция. Ин
формационната част .за даден операнд MOJКe да се
тълкува като непосредствен вид на операнда или
като адрес, показващ HeroBoTo раЗПОЛОJКение. В пър
вия случай командата се изпълнява с т. нар. Heпo
l
{,.
r ИН{/10jJмацио.чна
'(ОСЛI.10 оперонtI
!1i
Фи;. lа
Фиr. Iб
rодина XXVII/, бр. /, /979 l.
УДК 681.327
средетвен операнд, без да е необходимо прочитането
или записването му в числовата памет РАМ или
входно/изходните устройства на микропроцесорната
конфиrурация фиr. lа. При командите снепосред-
ствен операнд кодовата част на командата заема пър
вата дума от командата, а самият операнд се намира
във втората. KoraTo в командите непосредственият
операнд представлява число, което трябва да се за-
пише в някой от реrистрите на микропроцесора с
двойна ДЪЛJКина на думата, то заема ДЕе последова
телни думи от командата, т. е. втората и третата дy
ма от нея.
Във втория случай от адресиране се НУJКдаят Ta
кива устройства или възли от микропроцесор ната KOH
фиrурация, които включват MHOJКeCTBO идентични
източници или приемници на информация отдел
ните клетки от паметта, реrистрите от реrистровата
област на микропроцесора, входните или изходните
устройства, KoraTo са повече от едно за всеки тип.
Устройства или възли, които в дадена операция са
подразбиращи се или са единствени, не се адресират.
Даден възел MOJКe да се адресира при определена
команда, а при Apyra да не се адресира. Типичен при-
мер за такъв възел е акумулаторът, но само при мик
ропроцесорите с един акумулатор. При аритме-
тични операции едиНИЯТ операнд и резултатът от
операцията се намират в акумулатора. Затова в ко-
мандите за тези операции се задава само адресът на
втория операнд. Ако обаче акумулаторът се разrлеJК
да като реrистър, включен към реrистровата област,
ToraBa той се адресира като част от нея.
Механизмът на получаването на адреса на операнд
или команда определя начина на адресация.
На фиr. 16, в, z, д са показани различните видове
адресация на операнд от паметта РАМ, използувани
при микропроцесорите:
директна ад/Jeсацuя информационната част се
тълкува като адрес на клетка от паметта (фиr. 16),
r
I
I
I
I
I
L___
Информационно ИНформациоННо
уост .J(J олеронiI "ост.10 ()лерон(}
(f) (2)
б)
Фиr.lв
11
Peёиcтpo o
ОО,,1ОС/77 I
, '-////
I OпepOHd 1
>
....J I
r
I
I
I
L
, '
1.
'.....L...
ИнФор моцt./ОI(НО I
I{ост.и олt?ронiJ
Фиr. le
Реi!UСПJроt;а
шмdст
// .,
1 I I на дУрес{/
i I [MPe (!Н ac
I , /;"
11 '; ,
, L ' .
L.: C./Maт(lp I
' : I i'>
J И'fФо? .at{uоннrJ ::. O ' PPOH,j J
I . А .. ,.. i f
I i иД'.У' '10 LlНuел'. (!н I J1.1А1С N п!Jоне '
, 1" O'?-"!iNТJhР! ..
L .
Фиr.lд
адрес на реrистър или като адрес на входно/изходно
устройство;
присъединена адресация в информационната
част участвуват две думи старша и младша поло
вина от адреса, които се прочитат в различни мо-
менти от време (фиr. le);
индиректна адресацuя информационната част се
тълкува като адрес на реrистър, чието съдържание да-
ва адреса на операнда (фиr. Iz);
индексна адресация информационната част се
разrлежда като съставена от две части адрес на
реrистър, наречен индексен, и число, наречено из-
местване (фиr. la).
Независимо от вида на адресацията, преди осъще
ствяване на прочитането или записа на операнда е
необходимо да се получи т. нар. пълен (изпълните-
лен) адрес. Разликата между различните видове ад-
ресация е в това, че пълният адрес може да се полу-
чи от информация с по малка дължина за сметка на
използуването на допълнитёлна информация, неуча-
ствуваща в командата. Така например пълният ад-
рес на клетка от РАМ с обем 64 кбайта има дължина
16 двоични разряда. При индиректната адресация
същият адрес се получава като съдържание на ре-
rистър с дължина 16 двоични разряда. Ако се прие-
ме, че в микропроцесора участвуват три реrистъра с
такава дължина, Toraвa в командата се посочва ад-
pecъT на едиН от тях с дължина 2 двоични разряда.
Следователно, вместо да се използува 16-разряден
адрес, адресирането става с 2 разряден. Естествено,
тук се предполаrа, че необходимото съдържание на
реrистъра е получено преди изпълнението на коман-
12
дата, изискваща обръщане към съответния адрес от
РАМ.
Съвкупността от различните команди, които даден
микропроцесор може да изпълнява, образува си-
стемата му от ко.манди. В нея обикновено се включ-
ват следните видове команди:
ко.манди за пренасяне на инфор.мацuя между число-
вата памет и реrистрите на микропроцесора или меж-
ду самите реrистри на микропроцесора;
команди за обработка чрез аритметически и лоrи-
чески операuии;
команди за преходи със или без проверка на състоя-
нието на флаrовете;
команди за въвеждане и извеждане на информация
от входно/изходни устройства;
специални команди за управление на действието на
самия микропроцесор спиране, иrнориране или
реаrиране на сиrнали за прекъсване и др.
Конкретните команди от всяка rрупа, действието
им и видовете адреса ции , които се ИЗ:lОлзуват при
всяка една от тях, MoraT да се намерят във всеки фир-
мен каталоr за даден микропроцесор. Там всяка ко-
манда се представя чрез .мнемоничен код буквено
означение на кода на операцията и съответствуващия
му двоичен коо. Мнемоничният код на операцията
обикновено представлява СЪhращение от описанието
на действието на командата. В случай че КАП е за-
даден чрез мнемоничен код, информационната част
също се задава чрез буквени означения. Този начин
на представяне на командата улеснява значително
проrрамирането поради намаляване вероятността от
rрешки при записване на командите. Естествено,
преди запис в проrрамнаtа памет РОМ е необходимо
превръщането на мнемоничните кодове на операции-
те и буквените означения на информационнатС1 част в
съответни двоични числа.
Броят на командите на широко разпространените
микропроцесори от МОS тип се движи в rраниците
от 40 до 100, На този брой отrоварят различни кодове
на операции, изразени в двоична форма. Чрез въвеж-
дането на части от информационната част към мне-
моничния код се получават няколко модификации на
една и съща команда.
Действието на микропроцесора представлява из-
пълнение на командите от проrрамата и управление
на реда на тяхното следване. В този процес съще-
ствена роля иrраят външните синхронизиращи сиr-
нали. Те определят отделните елементарни операции,
на които се разбива изпълнението на командата. При
това MoraT да се различат следните основни временни
интервали: основен такт; машинен цикъл; ко.ман-
ден цикъл.
Основният такт отrоваря на периода между два
синхронизиращи сиrнала, принадлежащи на една и
съща тактова серия. Това е най-малката единица от
време, за която се извършва една елементарна опера-
ция (нулиране на реrистър, увеличаване на брояча
на командите с единица и т. н.). За микропроцесори-
те от МОS-тип основният такт се движи в rраниците
от 1 до 3 p.s.
Машинният цикъл е времето, необходимо за реа-
лизация на достъп към паметта за запис/четене на ед-
на дума от нея. Тази дума може да бъде едиН операнд
или част от команда, а при команди от една дума
цялата команда.
Радио телевизия електроника
Командният цикъл отrоваря на времето за изпъл-
нение на цялата команда. HeroBaTa продължител-
ност се определя от броя на обръщенията към про-
rpaMHaTa памет РОМ за прочитане На всички думи
от командата, от времето за обръщане към числовата
памет РАМ или към входно/изходните устройства за,
четене/запис на операнд и от времето, необходимо за
самото изпълнение на операцията, означена в коман-
дата. Поради различните дължини на командите. на-
личието или отсъствието на обръщане към РАМ или
към входно/изходните устройства и различното време
за изпълнение на отделните операции командният
цикъл е с различна дължина за отделните команди.
Това налаrа за осъществяване на синхронизация В
работата на микропроuесора и останалите устрой-
ства, включени в конфиrурацията. да се индицира
по определен начин краят на командния цикъл на из-
пълняваната в даден момент команда. За u.елта слу-
жат специални изходни сиrнали от микропроu.есора,
които индицират или края на всеки команден цикъл,
или края на всеки машинен цикъл. Продължител-
ността на машинния и командния цикъл е основна
характеристика за всяка команда и се дава чрез броя
на основните тактове.
Действието на микропроцесора при изпълнение на
една команда в лючва следните етапи (фиr. 2):
прочитане и приемане на командата; адресиране на
следващата команда; дешифриране на приетата ко-
манда; изпълнение на приетата команда.
Прочитането на командата става по адреса на
първата дума от нея. Този адрес се намира в брояча
на командите (БК). Съдържанието на БК се пре-
хвърля в адресния буфер (АБ) на микропроцесора и
оттам се изпраща към проrрамната памет РОМ. Най-
често началното съдържание на брояча на командите
е нула, получено с помощта на външен сиrнал на-
чално установяване. Прочетената поредна дума (в на-
чалото това е първата дума от командата) постъпва
в информационния буфер (ИБ) на микропроцесора.
Веднаrа след това броячът на командите увеличава
съдържанието си с единица. и е rOToB да адресира
или следващата дума от текущата команда, или след-
Ba Ta команда. Ако в информационния буфер се
намира първата дума от командата. тя постъпва в
областта за приемане и дешифриране на командата.
Тъй като първата дума от командата съдържа кода на
операцията. след дешифрирането и се определят видът
на извършваната операция. дължината на командата
и тълкуването на следващите думи от командата
непосредствен операнд или адрес. При команда. съ-
стояща се от една дума (командата е комплектова на) ,
се преминава към етапа изпълнение на командата.
В противен случай се осъществява ново обръщане към
проrрамната памет РОМ за прочитане на следващата
дума от командата. При прочитането и в информа-
ционния буфер вече се намира информационната
част от командата. която може да бъде непосредствен
операнд. адрес или части от тях. Затова съдържа-
нието на информационния буфер се предава към съот-
ветните реrистри за използуване при изпълнение на
командата.
Изпълнението на командата може да включва об-
ръщане към числовата памет РАМ, входно/изходиите
устройства или не. KoraTo командата е с непосред-
rодuна ХХУ/JJ.. бр. / /979 z.
И.злращоне но сьilьржонuето но
fJpoячо но коионtlll
(БКN оil;1еснuя оуфер(АЬj Ab:=(tiK)
Четене om РОИ лореUнота
ОУМО от ко.ионdота
"НФОРJlО""0IfНШl Оуфер
Иб:=(РОМ (АБ))
Не
Не
Фиr.2
ствен операнд или е адреси ран реrистър от микро-
процесора, информацията за изпълнението на коман-
дата се намира в микропроцесора и започва нейното
изпълнение. В останалите случаи на адресация съот-
ветното устройство (РАМ, входно/изходни устрой-
ства) се адресира чрез адресния буфер и се изчаква
получаването или предаването на операнд през ин-
формационния буфер, т. е. изпълнява се още един
машинен цикъл преди изпълнение на командата. В
зависимост от командата операцията, управлявана
от нея, може да изисква един или няколко основни
такта. При изпълнение на команди за преходи в БК
се установява принудително адресът на командата,
отrоваряща на прехода. След завършване на опера-
цията се пристъпва към прочитане на следващата ко-
манда, чийто адрес вече се намира в брояча на коман-
дите. Описаният процес продължава до срещане на
команда за спиране на микропроцесора, ако такава
команда участвува в проrрамата.
Описаните видове адресация и действие са ти-
пични за повечето МОS-микропроцесори. Разли-
чията, които се срещат в отделните им представи-
тели. нямат принципен характер. Това позволява по-
нат тъшното запознаване с микропроцесорите да ста-
ва чрез техническото описание на конкретен микро-
процесор.
13
Тоkозахран8ане
АКТИВНИ ДЕТЕКТОРИ
IlНЖ. П. Пенчев
в някои случаи, особено при конструиране на
измервателни уреди, rолеми затруднения създават
неидеалните характеристики на диодите. rоляма
пречка при точното преобразуване на променливото
напрежение в постоянно е наличието на напрежение
на отпушване на диода.
На фиr. 1 е ПОI<азана схемата на най прост eДHO
полупериоден детектор, а вдясно от Hero характери
стиката му на преобразуване на променливото входно
напрежение в постоянно върху товарното съпротив
ление RT. Правата 1 показва желания ход на преоб
разователната характеристика, а кривата 2 реал-
ния и ход. Диодът започва да пропуска едва KOraTo
напрежението върху Hero надмине дадена стойност,
която за силициевите диоди е от порядъка 0,5
0,6 У, а за rерманиевите O,2 O,3 У.
На фиr. 2 е даден начин за елиминиране напvеже
нието на отпушване на диода. Докато диодът Дl не
пропуска, върху товарното съпротивление няма Ha
прежение, обратната връзка в ОУ не действува, no
ради което ОУ има максимално усилване (за тип
709 около 5.104 пъти). Това е причина малкоТо BXOД
но напрежение да се усили със стойност, достатъчна
за отпушване на диода. Върху товара се появява на-
прежение, което приложено на инвертиращия вход
на ОУ като ООВ, намалява усилването и напреже-
нието върху товара става равно на входното. Кривата
lIш.r
t I ,
Ф\lr.\
1 на фиr. 2 показва напрежението на изхода на ОУ
(точка а), а правата 2 напрежението върху то-
вара. За отрицателния полупериод на 4 ВХОДНОТО на-
прежение диодът Дl е запушен и върху товара няма
напрежение. За предпазваНе на ОУ от претоварване
служи диодът Д2' който за отрицателния полупериод
е отпушен и възстановява ООВ на ОУ. Чрез тази
схема напрежението на отпушване на диода се на.
малява толкова пъти, колкото е усилването на ОУ
без ОВ. Схемата на фиr. 2 представлява еднополу-
периоден детектор за положителния полупериод и
има високо входно съпротивление, понеже сиrналът
се подава на неинвертиращия вход. Трябва да се
внимава да не се превиши допустимото входно на-
прежение за ОУ (за 'rип 709 то е ..:1:.5 V). Желателно
е входът на ОУ да се защити с два паралелно противо-
посочно свързани силициеви диода.
Схемата на фиr. 3 детектира отрицателния полу.
период поради инвертирането, което осъществява
14
УДК 621.376
ОУ. Входното и съпротивление е приблизително paB
но на Rl'
В случаите, KoraTo е необходимо двуполупериодно
детектиране, може да се използува схемата на фиr. 4.
Тя съдържа два ОУ, един.ият от които (OY l ) служи за
инвертиране и изправяне на отрицателния полупе-
риод. При положителния полу период на входа се
отпушват диодите Д2 и Дз. а Дl и Д4 се запушват.
Изходното напрежение в този случай се задава от
ОУ2' който е включен като повторител на напреже-
Ние, така че U uэх== U ех- KoraTo входното напрежение
е отрицателно, диодите Дl и Д4 се отпушват, а ДS
и Дз се запушват. Изходното напрежение се onpeдe
ля от OY l И при Rl==Rz получаваме Uuэх=== U.х.
Входното съпротивление на схемата е прнблизително
равно на Rl'
Схемите на фиr. 5 и 6 осъществяват също двуполу
периодНО изправяне, но изходното напрежение се
получава върху незаземен товар. To a е удобно, ко-
raTo RT е измервателен уред. При условие, че
XCl < <Rl' средният ток в товара се определя от съот-
ношението:
1 Uехср
TcP== -
Входното съпротивление на схемата е: Rex Rl'
Ако е необходимо по-високо входно съпротивлеиие,
може да се използува схемата на фиr. 6, но трябва
аА,
-9, (J, V:JJ'
+
lIЩl f.
HT l 2
1I61
.92
ФИf.2
Фиr.3
да се внимава да не се претовари входът на ОУ.
Еднополупериодният амплитуден детектор на фиr.
7 се получава от схемата на фиr. 3 с прибавяне на
кондензатора С. който се зарежда до върховата стой-
ност на напрежението върху Hero. В тази схема ОУ
непрекъснато сравнява входното и изходното Hanpe
жение. Ако Rl==R z , то при Uиэх< Uвх диодът Дl
се отпушва и пропуска ток, който дозарежда конден-
затора.
Отношението Rz/Rl определя коефициента на npe
даване на амплитудния детектор.
иuэх=== :: и.хтах.
Времеконстантата на разряд на кондензатора С е:
C.Rz.R T
't R2+RT'
Амплитудата на пулсациите върху кондензатора С
(и товара) е:
Радио телевизия електроника
N,
Фиr.4
т
и пуЛс 'А& <j;'
където т е периодът на входното напрежение.
Амплитудният изправител на фиr. 8 има изходно
/(1
Фиr.7
напрежение, равно на стойността .на Входното.
Кондензатор ът С 1 се зарежда до напрежение, равно
на отрицателната амплитуда на входното напреже-
ние. След това на неинвертиращия вход на ОУ" се
подава положителният полупериод, транслиран в
Фиr.5
.4 з .4
Фиr.6
Фиr.8
положителна посока с абсолютната стойност на от-
рицателната амплитуда. Кондензатор ът С 2 се зареж-
да до напрежение, равно на сумата от положителната
и отрицателната амплитудна стойност на входното на-
прежение.
Особен осцнлоскоп. Една анrлийска фирма е разра
ботила осцилоскоп, който измерва не амплитудно
временни, а амплитудночестотни характеристики на
сиrнала.
Приборът е MHoro по лесен за експлоатация, OT
колкото MHoro друrи осцилоскопи. Неrовият работен
честотен обхват е от 30 Hz до 110 MHz и дава повече
информация за почти всички видове сиrнали, откол
кото обшщовеният осцилоскоп. Освен това в при-
бора има вrрадени цифров честотомер и собствен
reHepaTop на люлееща честота, което дава възмож-
ност да се изследват усилватели и филтри.
Сиrналите се изобразяват на екрана на прибора
във вид на компоненти на основната честота: хармо-
нични, страиичии ленти и паразитни съставни. Оси-
rурява се ясна индикация на всички компоненти на
сиrнала и добра различимост. При този осцилоскоп
сиrиалът се вижда такъв, какъвто е в действителност.
Позволява да се измерват фонът на изкривяванията,
дълбочииата иа модулацията и друrи характеристи-
ки на сиrнала с точност, която не може да се постиrне
с обикновения осцилоскоп, даже при изследване на
rодuна ХХУ/II, бр. 1, 1979 l.
сиrнали, които на екрана на обикновения осцилоскоп
изrлеждат съвършено "чисти".
Цифро ото запоМНЯЩО устройство, и телевизионна-
та система за индикация в прибора осиrуряват въз-
можност за получаване на устойчиво изображение с
практически "безкрайно послесветене" , което Ha
пример дава възможност да се сравни реалният сиr-
нал с идеалния.
В прибора се осъществява електронно формиране
на мащабна решетка, което изключва rрешка от
паралакс. При това изображението може да се из
мества Harope и надолу, наляво и надясно, да се раз
теrля, като всичко посочено се извършва чрез едНО
или две копчета за управление.
При разработката на електронни прибори, при
производството им, калибровката, обслужването и
почти при всички друrи видове работа, където се
използува ОСIlИЛОСКОП, този прибор ще бъде по-
лесен за експлоатация и ще даде възможност по-
бързо да се провеждат измерванията, а също тъй
обезпечава п висока точност и по-rоляма информа-
ция, отколкото обикновеният осцилоскоп.
15
Из HOLUurne uHcrnurnyrnu u за60gu
ОЭВУЧИТЕЛНvI ТЕЛА
инж. А. Лачевуров
Нормалното функциониране и ефективното изпол
зуване на НИСl\очестотните и широколентовите висо
коrоворители може да се реализира при съответно
акустично оформление затворен обем, акустичен
екран, кутия с басрефлекс, кутия с пасивен излъч
вател.
Комбинацията Високоrоворител кутия се нари
ча озвучително тяло или излъчваща акустична си
стема,
В зависимост от вътрешния обем на кутията произ
ведените у нас озвучителни тела се класифицират:
малки до 15 dm 3 , средни До зо dm 3 ; rО.'Iеми
над зо dm 3 . Посочените условни rраници са приети
с оr.'lед въвеждане известен ред при нормиране на
минималните изисквания относно електроакустич
ните показатели (табл. 1) на произвежданите озву
чителни тела.
.Съrласно OH 09 59804 76 "Тела озвучителни" ти
повото означение се формира по следния начин:
две букви за вида на изделието ОТ озвучи
телно тяло;
букви, означаващи вътрешния обем: М Ma
лък, С среден и r rоЛЯМ;
цифра, означаваща класа на тялото: 1 първи
и 2 втори;
I две цифри, показващи поредния номер на раз
работката.
Пример: OTM2 08 озвучително тяло, малко,
втори клас, осма разработка.
Озвучителни тела, средни и rолеми, първи клас, са
от катеrория Hi Fi и са усвоени в производство преди
1976 r., не съдържат бук-ва за rолемината (М, С, п.
Поради физически закономерности линейно преоб
разуваие на целия честотен обхват с един високоrо
ворител е трудно за изпълнение. Създаването на оз
ЕлектроаКУСТИЧИА показатели
УДК 681.84
вучително тяло, което да преобразува ефективно зву-
ковия спектър, се реализира, като се използуват в
комбинация най малко два, а оптимално за cera три
типа високоrоворители нискочестотен, средноче-
стотен и високочестотен. По този признак озвучител-
ните тела биват: еднолентови, двулентови, триленто-
ви ит. н.
Разделянето на звуковия спектър на подобхвати
ЕОДИ До редица предимства:
разширяване на ефективния честотен обхват на
преобразуване;
подобряване на пространствената характери
стика;
намаляване на честотни, нелинейни и интермо-
дулационни изкривявания;
високо качество на субективното възприемане,
В табл. 2 са посочени' основните параметри иа
произвежданите у нас озвучителни тела, където:
Рп е паспортна мощност; Z" номинален импеданс;
l>.F номинален честотен обхват; N HepaBHoMep
ност на честотната характеристика в номиналния че
стотен обхват; А характеристична чувствителност;
dh коефициент на хармонични изкривявания.
Поради необходимост от производствен резерв
съществува известна раЗJlИка между параметрите по
табл. 1, табл. 2 и деЙствителните, показани на
фиr. 1 -+- 11, за по rолямата част от произвежданите Te
ла. Честотната характеристика на озвучителни тела
с долна rранична честота под 50 Hz се снема на раз
стояние 0,25 m в обхвата до 200 Hz.
Дефинирането на електроакустичните параметри
на озвучителните тела е идентично с това на високо
rоворителите. Има известни особености при опреде
.1яне на мощността. Мощността на озвучителното тяло
с един високоrоворител се определя от паспортната
Таблица
Средни rолеми
.. \ 1 1 л ...
кл. 1I кл. кл.
"5 1 80 50 80
16 ооо 16 ооо 16 ооо 16 ооо
10 12 10 12
12 15 12 15
10 15 10 15
0,4 0.6 0,5 0.7
15 10 20 10
3 3 3 4
371 3 371 4
1 3 1 3
:1:4 I :1:41
Дименсия'
Малки
кл. I 1I кл.
80 160
12 5()О 1 О ООО
10 12
12 15
0,3 0.5
6 4
Нт.
Нт.
1. Долиа fраНИчна честота, по rоляма от:
2. ropHa rранична честота, ие по-малка от:
З. Понижаване на звуковото наляrане за rраничиите честоти
спрямо средната му стойност в октавата с най rоляма чув-
ствителнuст
4. Допустима неравномерност иа честотната характеристика в
номиналния честотен обхват, не повече от:
5. Неравиомерност на честотната характеристика в обхвата
10074000 Hz, ие повече от:
6. Характеристична чувствителност в обхвата 20075000 Hz,
ие по-малка от:
7. Паспортна мощност, ие по-малка от:
8. Коефициент на хармонични изкривяваиия, не повече от:
обхват 25072000 Чz, измереи при ииво 96 дВ на 1 m
обхват 100072000 Hz, измt'рен при ииво 93 dB на 1 m
обхват 200078000 Hz, измерен при ниво 90 dB на 1т
обхват 25072000 Hz, измереи при ииво 90 дВ на 1т
9. Изменеиие иа звуковото напяrане на ъrъл :1: 150 спрямо
звуковото наляrане по оста, до 8000 Hz, не повече от:
16
dB
дВ
дВ
PaW o. I
W '
o
% I
: I
3
4
т4
Радио телевизия електроника
."
ci .=.:
Тип pn.W ZH. Q АЕ. Hz N.dB '" dh.% ..; fабарнти Тип система и
Н! Наименование u
'" mm 8Исокоrоворители
1 Озвучително тяло малко IOTM2 07 8 I 4 160 10ooo 15 0.5 3 2.5 280х 180 Х 160\ Еднолентов;
.ком" BКl38A4 (ВI<О822)
2 Озвучително тяло малък ОТ 8/8/4 8 4 80------15 ооо 12 0,55 3 5 290Х210ХI60 Едиолентова с басрефпекс
обем .Микро. BКl311A4
3 Озвучително тяло малко ()TMl OI 8 8 8O 16 ооо 12 0.3 3 5,5 360х240х 160 JQвулентова с басрефлек
ВКlз8А8 и ВI<В2531
4 Озвучително тяло малко OTM2 08 6 4 100 15 ооо 15 0.6 3 7,5 450X250X165 JQBY лентова
ВЕ1523Б4 и ВВ1О4
5 Озвучително тяло средно OTC1 0l 20 4,8 50 16 ООО 12 0,4 3,1 10,6 476ХЗ40Х I 98 ,Uвулентова Hi FI
В81<20164 и
ВКВ2521. ВВ1<20158
и ВКВ25Зl
6 Озвучително тяло .Алфа" OT 21 10
7 Озвучително тяло .Бета" ОТ 31 20
8 Озвучителио тяло rолямо OTfl 1 20
.9 Озвучителио тяло rолямо ОТП 02 40
10 Озвучително тяло мапко OTM2 09 20
11 Озвучmелиотяло .JQелта" OT 51 20
8O 18OOO
4
4
5O 20 ооо
4
20OOO
4
16OOO
4
8O 16ooo
15
50------20 ооо
МОЩНОСТ на високоrоворителя. При две, три и повече
ленти на възпроизве>кдане мощността на озвучител-
ното тяло е по-rоляма от тази на нискочестотния ви-
сокоrоворител. Тя зависи от енерrийното разпреде-
ление на звуковия спектър, което се обуславя от из-
браnите разделителни честоти.
При разделителна честота ЗОО 500 Hz звуковата
енерrия се разпределя приблизително по равно ме>к-
ду двата високоrоворителя. При трилентова система,
0'8
IИ' 1т Тип OTM2 07
100 н'-
PO r +
80 ,.
!:t . .==:=
.:+ ct +
.51J IIJIJ 21JO
,
,
1= i:i::t!::='I t ,. -+ . r+'+ ++-t. =+:-:1
. ::f:I:.t:tt:::::c.,.. i....::.::i=:tJ :
.500 IlJlJiJ .?tW хс; /?Ш'i .?t70a7/1Z
Фиr.1
0'8
IIJIJ
ЙJ
80
IWlm
Тип OTM2 08
rn :i. +
< 7""'k:-' ' t
,q.+t+ . t
.5() IО(} 20(}
.5(}1J IIJtJIJ 20IJO ХО(} IIJ(}/J(}'?IJ(}IJ(} Hz
Фиr.З
rодuнtz ХХУJJ/, 6р"l, 1979 l.
15
0.6
3
7,5 480Х280Х200
12
0,4
3,1
10,2 540Х320Х220
12
0.5
21 680Х 420х 245
3.1
12
0.5
20 680Х 420 Х 245
3,1
15
3
7 470х260х21О
0.5
12
0.5
23 72OX440X2D0
3: 1
Таблица 2
с
JQByneHToBa
ВЕ:!ОЗОIА и BКlOI0A
JQByneHТOвa Hi Fi
ВВI<2ОО7 А4 и ВВЛ-2
JQByneHтoвa Hi-Fi
ВI<Н1221 и ВЛJQ40
JQByneHToBa HI-Fi
ВI<Н1221 и 2 бр.
ВI<В25Зl
Трипентова ВВI<20164.
ВО0826, ВВI04
Трилентова Hi-Fi
BI<Нl241, BBКl31 и
ВЛД 4<J-.-.15
където има още една разделителна честота З 5 kHz,
върху високочестотния високоrоворител попадат ам-
плитуди с MHoro малка стойност, което позволява
мощността му да бъде значително по малка от тази
на ниско и средночестотния една четвърт и още
по-малко.
Ако се повишават разделителните честоти или пък
се използуват високоrоворители с по-rолеми импе
данси, както се практикува ПОНЯКоrа, мощността,
J:1 1 I t? Тuп [1[}/1 (),'
;; R ;J1ш ш i 1 .:i
R=F"'.t:L:. .r::::.т.... , ... . .
g:;t: -: ----+- "j . hr+ rt= .;
. +. .
80"
T : ft .: tft
.50 100 .?(}О .5{i() 1u J7 (}f7 i'!JШ .5tJtJ/J lflfjIJ(} .?iJiJtltlllz
Фиr.2
d В rrrT,,.
IW 1т
,..'i+1
:tt . .
t---+r+-t-t.
Ш(}
РО
80
Тип OTCI 01
ФIIr. ..
.700 1000 2/J(}O .5000 I(}ООО 20000 fjz
, =t:1
50 Ю(} 2(}1J
/1
Фиr.7
.
аБ
100
tJt.,?
80
JO
Фиr.9
d8
/ОО ::1:..
РО .
t:ti
80 .
IW(т
тцп OT 2I
..;
=t ...;... :.tk'1: +----. .,
+c---
.:.. .......L
.;
JO IШ 200
JШ ti?C ?W J?J:i() IOО{){} Л7ЬШ ,k
Фиr.5
която се поема от средночестотния и високочестотния
високоrоворител, е еще по-малка.
Срещат се конструкции, в които за увеличаване на
мощността се използуват оrраничителни диоди, как-
то и друrи схемни решения за предпазване от прето-
варване на високочестотните високоrоворители.
Някои производители (предимно западни фирми)
разчитат и на това, че обявената rоляма мощност MO
же да се използува в домашни условия. Но това би
било вредно за здравето на слушателя и би нарушило
спокойствието на съседите. В тези CJIучаи rолемите
мощности имат чисто рекламен характер.
Мощностите на нашите озвучителни тела не са rpa-
иични. Те са обявени със значителен резерв. Реалните
възможности на повечето от тях са по-rолеми.
Не бива да се забравя, че между електрическата
мощност, която може да поеме озвучителното тяло, и
създаваното звуково наляrане има съществена раз-
лика, тъй като КПД на отделните озвучителни тела
е различен. Само за пример щё посочим, че разликата
в чувствителността между високоrоворител с диаме-
тър на мембраната 120 тт и такъв с 300 тт може да
варира от 6 до 10 dB. Това означава, че малкият
високоrоворител трябва да се захранва с 4 до 10 пъ-
ти по-rоляма електрическа МОЩНОСТ, за да създаде
такова звуково наляrане, каквото създава rолемият
високоrоворител. Между КПД, резонансната честота
и обема на кутията съществува пряка зависимост.
Добро възпроизвеждане на ниски честоти в малка
кутия ще се получи при използуването на малък
високоroворител с нисък КПД. За rолям високоrово-
18
d8
100
fW fт
Тип О!-ЗI
go
., == ==-
==. с-=.
== r '
1=
== 1:=
.....,..
80
.f{J Ш(l .?ОО JW 1000,?/l(ll J(/f!tJ I/J(}IJ(} .?тJO t{z
Фиr. 6
dB
1I-t'Iт
Тип ОТП 02
f((l
РО
то .w ltШl aJtW Ш
Фиr.8
IW 1/77 7;.//: (,Т .Я
+:-+.
:$l," ICw
Фиr.l0
рител е необходима кутия с rолям обем.
Приема се за напълно нормално звуковото наля-
raHe в домашни условия да не надвишава 86 dB, като
разстоянието между слушателя и звуковия източник
е 3 т. Затова коефициентът на хармонични изкривя
вания на озвучителните тела от Hi-Fi клас се измер-
ва при ниво 86 dB на 3 m (или 96 dB на 1 т).
01' казаното следва, че за озвучаване на стайно
помещение от озвучителци тела с обем 40 50 dm s
ще са необходими 4 6 W електрическа мощност на
кз-иал, а ако се използуват качествени минибоксове
(с обем 6 10 dm 3 ) 20---:--30 W.
Съществено влияние върху параметрите и субектив
ното прослушване на озвучителното тяло оказват
разделителните филтри, кутията и звукопоr лъщащият
материал.
Пасивните разделителни филтри са от LС-елементи
с различна сложност и стръмност на срязване 6,
12, 18 и 24 dB/oct. В областта на разделителните че-
стоти импедансът на високоrоворителите трябва да
има аК1'ивен характер. Ако това не е спазено, допъл-
нителни изкривявания се получават и от филтъра в
зависимост от броя и вида на неrовите реактивни
елементи.
Поради тази причина не е за препоръчване да се
използуват rотови филтри, публикувани в техничес-
ката литература, ако не са посочени конкретни типо-
ве високоrоворители или пък ако не се разполаrа с
тях.
Най-добрият начин за постиrане на равномерна
честотна характеристика на озвучителното тяло.
Радио телевизия електроника
Прuложна елеkrnронukа
АВТОМА ТИЧНО ТЕЛЕrРАФНО
УСТРОЙСТВО
инж. А. Монееа_ инж. Н. r'6Л'6боs
Автоматичното телеrрафно устройство, описано в
статията, осъществява директно преобразуване на
всички символи, употребявани в телеrрафията (бук
beHO-l1.ифрова ииформация и препинателии знаци)
в код иа Морз. Вместо да се предават точки и тирета,
за всеки символ се извършва само едиа маиипула
ция натиска се бутои, съответствуващ на този
символ, при което морзовият код на последния се
получава автоматично. Това оrраничава допускането
на rрешки и позволява предаването да се извършва
с MHoro rоляма скорост.
За да се обясии работата на устройството, ще раз
rледаме кодировката на всеки символ, употребяван в
телеrрафията (табл. 1). Тази кодировка включва в
себе си морзовия код (с черно), но за автоматичната
работа иа устройството е разwирена, като в края на
всеки символ е добавено още едно тире. То не се пре
дава, а служи само като условие за край на символа.
В табл. 1 символите са записаии от дясио иа ляво,
като вместо точка е записаиа О. а вместо тире 1.
Нулите, намиращи се отляво иа последната единица
(намираща се най-ляво), са иезиачещи не трябва
да се разrлеждат като точки.
Кодът иа всеки символ се получава чрез матричеи
дешифратор, показан на фиr. 2.
На фиr. 1 е показано устройството за формираие на
иеобходимите импу лси за всеки символ. Схемите
ИС 1 +ИС 4 образуват преместващ реrистър (премест
ваие от ляво иа дясио) с паралелно въвеждаие на ин
формаl1.ията. На входовете за въвеждане (изводи 4
УДК €81.325.6
и 10) са свързани схеми И НЕ. Тези схеми се управ-
ляват от схема ИС 9z едновременно по единия вход, а
на друrите им входове постъпва информацията от
шифратора след предварително диференциране.
Схема ИС в представлява дешифратор на числото
0000001, който се разрешава само при липса на им
пулс (лоr. О) на изхода на ИС вв . Сиrналът от този
дешифратор служи за пускане и спиране на мулти
вибратора, изпълнен със схемите ИС7Q и ИС 7 б. Време-
задаващата RC rрупа на този мултивибратор е
R1C 1 . Чрез промяна на Rl се постиrа изменение на
честотата.
Схемите ИС ва , ИС в 6 И ИСев образуват схема ИЛИ
за правия и ииверсния сиrнал от мултивибратора.
При това инверсии ят вход може да бъде управляван
чрез лоr. О и лоr. 1, получавани от последователния
изход на преместващия реrистър (изход 9 на ИС 4 6).
Схемата ИСвz и диференциращата вериrа на входа
и образуват формировател на тактови импулси за
преместващия реrистър.
Схемата ИС 7z заедно с диференциращата вериrа
R 2 C 2 образува формировател на нулиращи импулси
за последния триrер от реrистъра.
В колектора иа Tl има включена лампичка Л 1 ,
чрез която се коитролира работата на устройството.
Действие иа схемата: при натискаие на някой от
клавишите за символите иа изходите на шифратора
(шини а+ж) излиза ииформация, записана в двоичен
вид в съответствие с табл. 1. Тази информация се
дифереицира с входните RC rрупи на схемите
ИС s и ИС е И се записва в реrистъра, тъй като
остава нейиото експерименталио заснемане в спе-
циални условия и апаратура, с която обикиовено
любителят не разполаrа. Не са малко случаите, при
които високочестотният високоrоворител трябва да
се свърже с обратеи поляритет спрямо нискочестот
иия, за да има сиифазио излъчване.
Стените иа кутията не трябва да вибрират или да
излъчват, което би влошило качеството на възпроиз'
веждаието. Необходимо е да бъдат достатъчно дебели
повече от 20 тт, здрави и херметически скрепени
едиа с друrа и по възможност от еднородеи MaTe
риал дървесни плоскости и др. Вече се срещат и
озвучителни тела с кутии от мрамор, керамика, CTO
маиа, алуминий.
ФОРl'iата на кутията също дава оrраиичеиие върху
хода на честотната характеристика. Предпочитат се
мноrостенните озвучителии тела. За иай-добро се
счита озвучително тяло със сферична форма, но по.
ради технолоrични причиии масовоТО производство е
сведено до призматични форми с различни пропор-
rодина XXV/Jl_ бр. 1_1979 z.
пии между трите измерения.
Ако различните типове високоrоворители са Brpa
дени в един обем, не бива да се допуска въздействие
на обратната звукова вълна на нискочестотния върху
cpeДHO и високочестотния високоrоворител.
За звукопоrлъщащ материал са подходящи мине
рална и полиестерна вата, дунапрен и др. Оптимал
ното количество на материала се определя по мини
мума в резонаисната честота на озвучителното тяло.
Цялостното плътио запълване на кутията ие е жела-
телно. В резултат на поставянето на звукопоrлъщащ
материал се получава подем в ниските честоти и по
rоляма rладкост на честотната характеристика вслед
ствие намаляваие на интерференционните явления.
В заключение ще посочим, че най-подходящо място
за работа на озвучителните тела се считат ъr лите на
помещението, като за препоръчване е при използува
не да се сваля и лицевата декоративна част. Резул-
татът от това е по доброто възпроизвеждане на висо-
ките честоти.
19
Та6лщ::11
CUMf)()/\ АlЮuчен kog
э же 2f16a
А 0110
Б О О О 1
8 1110
r 1 о 1 1
А 1 О О 1
Е О О 1 О
Ж 1 О О О
3 о о 1 1
И О 1 О О
Й 1 1 1 О
К 1 1 О 1
Л 1 О О 1 О
М О 1 1 1
Н О 1 О 1
О 1 1 1 1
n 1 о 1 1 О
Р 1 О 1 О
С 1 О О О
Т О О 1 1
У 1 1 О О
Ф 1 О 1 О О
Х 1 О О О О
Ц 1 О 1 О 1
Ч 1 О 1 1 1
Ш 111 1 1
Щ 11011
Ъ 1 1 О О 1
Ь '1101
Ю 1 1 1 О О
Я , 1 О 1 О
1 1 l' 1 1 О
2 1 1 1 О О
3 1 1 О О О
, 1 О О О О
5 О О О О О
6 О О О О 1
7. 00011
в о о 1 1 1
9 О 1 1 1 1
О 1 1 1 1 1
1 О О 1 1
О 1 О 1 О
= 01101
!
? О О 1 О О
: О О О 1 1 1
I О О 1 О 1
д...... . о
. 1
тези схеми в началния мо ме ит са разрешени от схе-
ма ИС. е;
при въвеждане на символ в реrистъра на изхода
на дешифратора ИС е се получава лоr. 1, тъй като
всеки символ съдържа поне една лоr. 1 в двоичния
си запис и затова поне на един от входовете на ИС е
ще се получи лоr. О (тези входове са свързани към
инверсните изходи на триrерите).
Лоrическата 1 на из хр да на ИС." пуска мултив-ибра-
тора и същевременно забранява чрез ИС gz входните
схеми И НЕ на реrистъра. По този начин повторно
въвеждане на същия или друr символ, както и едно-
временно въвеждане на два символа са невъзможни.
Времедиаrpамите на работа на устройството са
дадени на фиr. З. Показано е набиране на буквата Ь
( . ).
в момента t o се натиска клавишът Ь и на изхода на
шифратора излиза кодът на тази буква 11101.
Чрез диференцира не се отделя предният фронт на им-
пулсите и през схемите И НЕ, които са разрешени
от схема ИСgz, се използува за запис в реrистъра.
При записване на този код на инв ер сните изходи
20
+
c/ 4ijJ
-% {pp
СI2
1 Iл HCI-i-Н4 .stV7'71(,(IТi'.ш}
НС е .sNl-МtJ( И5.f.71')
ИС5,ис,"'иср .sN1#J7( мо.щ
Фнr.l
на реrистъра се появява поне една лоr. О и тя при-
вежда схема ИС е в състояние лоr. 1 на изхода и.
Това води До забраняване на входните елементи И НЕ
на реrистъра чрез схема ИС 9 2' То става в момента
. tO+t: a « +t;a«' където:
t: aH време за превключване на схема ИС е ,
t:a« време за превключване на схема ИС gе .
Тъй като тези времена са от порядъка на nS, а раз
ликите във времената на превключване на отделните
разряди на шифратора са значително по-rолеми, за
да се увеличи времето на закъснение, във входа
ИС gz се включва кондензаторът C:i2.
Лоrическата 1 на изхода на НС е пуска мултивибра
тора и формираният импулс от правия изход преминава
през схемите ИСВfJ и ис ве И излиза на изхода на устрой-
ствоТо. Предният фронт на този импулс се отделя чрез
rрупата R 4 C 4 и се използува за формирането на TaK
товия импулс от ИС В 2.
В момента t 1 потенциалът на тактовата шина се из
меня от лоr. О към лоr. 1 и информацията в реrи-
стъра се премества с един разряд вдясно. Прh това
на изхода на последния триrер (ИС 4 6) се появява
лоr. 1, която разрешава схема ИС ва , И импулсът, фор
миран на инверсния изход на мултивибратора през
време t 2 t з , излиза през схемите ИС ва И ИСве на изхода
на устройството. Задният фронт на този импулс (мо-
ментът t з ) се отделя чрез R 2 C?, и се използува за фор-
миране на импулс за нулиране на триrера ИС,(J.
По този начин схема ИС ва се забранява още в момен-
та t з и не се позволява импулсът от инверсния изход
на мултивибратора, формиран в интервала tb te, да
премине през схема или. Така се формира паузата
след първото тире.
В момента t e се формира вторият тактов импулс,
Радио телевизия електроника
който В момента t 7 премества информаццята с още
един разряД наляво. В този случай обаче в последния
триrер има записана лоr. О и затова схема ИС во не се
разрешава. Ето защо веднаrа след изтичане на им
пу лса t6 tB' формиран на правия изход на мулти-
вибратора, следва пауза. Така се формира точката
от морзовия код на буквата ь.
Действието на схемата при формирането на дру-
rите две тирета е аналоrично.
В момента t 1l1 съдържанието на реrистъра е 0000001 J,
а в момента t. 8 се нулира последният триrер и съдържа-
нието става 00000010. При това положение на всички
входове на ИС 7е , С изключение на най долния, има
лоr. 1. След последното тире (момента t 20 ) и на този
вход се появява лоr. 1. Дешифраторът спира мулти
вибратора и нулира триrера ИС 40 . След време t зо " се
разрешават и входните елементи И НЕ, а червената
лампичка Л. изrасва, с което показва, че схемата е
rOToBa за ново набиране.
По тnзи начин се набира и всеки друr символ. От
фиr. 3 се вижда, че формираните сиrнали за точка,
ж е Il Il 5 о 5F
Iк 11( Iк 11( Iк Iк /1(
Фиr.2
Тодина ХХУ/Il, бр. 1,1979 z.
тире и пауза са с необходимите параметри:
tтиРе 3tlпОЧ"0 ===3tпоузо
При така избраната времеконстанта на R 1 C 1 устрой-
ството позволява при средно положение на Rl да се
предават около 60+ 100 знака в минута. Чрез изме-
нение на Rl тази скорост може да се изменя плавно,
а чрез превключване на C 1 стъпално.
Скоростта на предаване се оrраничава единствено
от бързината на манипулиране с клавишите. За послед-
ните MoraT да се употребят всякакви бутони. Най-
удобни при работа обаче са бутоните, които се упо
требяват в някои електронни калкулатори, напр.
"Елка 42". Те се разполаrат по същия начин, както
в пишещите машини.
Паузата между отделните символи и между отдел-
ните думи се определя на слух.
В заключение ще кажем, че блаrодарение на спе-
циалната кодировка броят на диодите в шифратора
е значително намален: едни и същи диоди се използу-
ват двукратно, трикратно и дори четирикратно. Това
обаче води до различие във времената на превключ-
ване на отделните разряди на шифратора.
Като се има пред вид посоченият начин на кодиров-
ка, в шифратора може да се добавят и бутони за дру-
rи символи.
ииОi/'
.. .I I р
I I
IfJкт/ 1 ппп п п ,{ Н'
12 6 1" 16 18 19 I н {н {,. Iq 1" 1" {2 Р
Из.коi/
HoHClI.
Идер I
I
ИС I "
п
1 u
I
{#
Из.кор n
ноИС о 11
8zoiJ 11
I
(
LПJ
О
1, {" '"
ILЛ
U U
{n Iн
u
I
r
1 2!
Фиr.3
2/
За а8rnОЛlOбurnелurnе
АВТОМОБИЛЕН СТРОЕОСКОП
Л. Станев
Със стробоскопа може лесно и бързо да се прове-
рява, а при необходимост да се реrулира статич-
ният момент на запалването (авансът на двиrателя),
да се контролира изправността на автоматичния цен-
тробе ен и вакуумен реrулатор на предварението на
запалване, да се оцени в качествено отношение изно-
сеността на прекъсвач-разпределителя (дел кото) , а
също така да се наблюдават подвижни части от меха-
низмите на двиrателя (ремък, шайби, вентилатор,
клапани, колектор на reHepaTopa и пр.).
Както е известно, от оптималното установяване на
статичния аванс на двиrателя и от безупречната ра-
бота на центробежния и вакуумния му реrулатор до
rоляма степен зависят мощността, икономичността,
плавността на хода, безшумността, износването и
друrи качества на двиrателя.
Статичният аванс на запалването е различен за ви.
довете двиrатели и е от порядъка на 0 10°. Той се
\ З'
,
. ф
)
.
............
Фиr. I
дава в каталозите на двиrателите, където са посочени
и белезите за HeroBOТO контролиране. MHoro често
Този аванс е нарушен. Променя се в хода на експлоа-
тацията на двиrателя поради износване на ексцентри-
ците, фибъра на подвижния контакт (чукчето) и кон-
тактите на прекъсвача.
Центробежният и вакуумният реrулатор на аван-
са осиrуряват т. нар. динамичен аванс. Всеки от тях
изменя аванса от 150 до 20", а сумарно двата от 300
до 400. Следователно отказът на един от тях ще се
отрази значително върху качествената работа на дви-
rателя.
Очевидно, системното проверяване на аванса е
необходимо. Предлаrаният стробоскоп, опростен до
крайност, лесен за изработване и ползуване, е удо()..
ство за автомобилиста.
Принципът на работа на стробоскопа е следният:
безинертната rазоразрядна лампа се запалва от синхро-
импулси С амплитуда 8 15 kV, които се вземат от
22
УДК 620.318.5 : 621.396
първата запалителна свещ на двиrателя. Лампата
осветява въртящия се белеr за аванса, който се на-
блюдава като неподвижен. От съвпадението му или
не споказващия белеr се съди за състоянието на
аванса.
Външният вид на отделните части на прибора са
дадени на фиr. 1, където: 1 е проводник за захран-
ване с 12 V от бордовата мрежа, 2 преобразовател
на напрежение (трансвертер), 3 стр обоскопично
фенерче с проводници.
Принципната електрическа схема на преобразова-
теля е дадена на фиr. 2. Той преобразува бордовато
напрежение 12 15 V на 300 500 У. Комутиращата
част на първичната вериrа е изпълнена с двата тран-
зистора Т 1 и Т2' които работят противотактно. Капа-
цитивната обратна връзка, реализирана с конденза-
торите С 1 и С 2 , осиrурява стабилна работа и опростя-
ва схемата (първичната намотка на трансформатора-
+ IlY
ЛjJ
5
Фllr.2
е една, със средна точка). Чрез подбор на капаците-
тите на кондензаторите С 1 и С 2 И съпротивленията на
резисторите R 1 и R 2 се изменя в широки rраници
честотата на вторичното напрежение, а оттам и не-
rOBaTa ефективна стойност. С това се изменя и rоле-
мината на първичния ток.
Токоизправителят е еднопътен, без филтър. Реа-
лизиран е с диодите Дl и Д2' осиrурени чрез изравня-
ващите резистори R з и R4' rлимлампата Л 1 , чийто
предпазен резистор е R8' индицира включването и
работата на преобразователя. Резисторът Rr. пред-
пазва преобразователя от натоварване при разрцц в
стробоскопната лампа, Кондензатор ът С З осиrурява
анодното напрежение на rазоразрядната стробоско-
пична лампа.
Преобразователят се включва за кратко време,
само при измерване, чрез бутона Б, който е монти-
ран във фенерчето. Това позволява транзисторите и
резисторите да са с по-малка мощност. По този начин
Радио телевизия електроника
се намалява и времето за работа на rазоразрядната
лампа Л 2 . Запалващият електрод на лампата се
свързва с първата свещ, откъдето получава напре-
жение U пр. В първичната вериrа е свързан стопя м
предпазител Пр. Щепселът на лампата Щ се включва
в контакта на преобразователя К.
Трансформаторът Тр е маломощен. Удобно е да се
използува звънчев трансформатор, като намотката за
3 V се донавива до 5 V за получаване на симетрия.
rлимлампата Л 1 е тип TA O,2. Допустимата стойност
на кондензатора С З е 1 +3 !J.F. Предпазителят Пр пред-
ставлява запоена жичка за ток 1А, Куплунrът К и
щепселът Щ са маломощни. Лампата Л Z е ИФК-120.
Платката е оразмерена и е показана на фиr. 3.
Четирите отвора в ъrлите са за закрепване в кутията.
Двата отвора а и 6, служат за монтиране на транс-
форматора. Отворът Ф 3,5 е за заКр'епване на захран-
ващия проводник, а четирите отвора с диаметър J6 2,5
са за прекарване на свързващите кабели.
Разположението на детайлите върху платката е
дадено на фиr. 3. Трансформаторът се монтира чрез
дистанционни втулки, без да се изрязва отвор за бо-
би ната му. Транзисторите са без радиатори, повдиr-
нати от платката. Останалите rрадивни елементи са
монтирани вертикално. rлимлампата Л 1 е запоена на
+0
ф2,5
два дебе.'ll\ проводника, без фасунrа и е центрирана
KЪ I съответен отвор lIа кутията.
Кутиятз се IIзработва, а може да се използува ПОk
ХО:Lяща ,'ОТОI3а метална или пластмасова.
ФСIIl'РЧ"ТО с Ilреустроено осветителна прожектор че
01 IUJaси\"\са, чиЙто рсфлектор е специално изрязан
за MOIIТl!I' ,не ШI :1:J:-lIIата Л Z ' Стъклото е изнесена на-
П{'l'Д и :i;t".\II'lllllO със зеrерка, а D дръжката са BKa
ра:1II :iа,''j''!I!ШIЩIIЯТ IlШУР и импулсният високовол-
ТОВ кабе:l за Ilрuбишюто напрежение (и 11,,).
СЪС С"I робоскопа се работи по следния начин: по-
чи,:тват сс белеЗlIте за кuнтрол на аванса от замър-
се1l0СТ масла, прах и пр. Захранващият шнур се
свьрзва 1,1,М бордовата мрежа 12 V, като се спазва
ПО'lЯрНосна. l1Iнурът на фенерчето се включва в
преобразователя. Високоволтовият кабел на стробо-
Тодина ХХУJJ/, бр. 1,1979 z.
скопа със своето върхово острие се забожда в TOKO
разпределителя (до кабела за високо напрежение на
първата свещ). Двиrателят се пуска да работи на ми-
нимални обороти. Като се натиска бутонът на фенер-
чето, лампата Л Z свети с импулси, синхронни С рабо-
тата на първия цилиндър. Контролните белези се
осветяват. Те трябва да съвпадат. Ако белеrът на
въртящата част (маховик или шайба) не достиrа не-
подвижния белеr, двиrателят има завишен аванс и
обратно. Корекцията се извършва, като октанкорек-
торът се поставя на "О", а корпусът на прекъсвача се
завърта до съвпадане на белезите.
Преди тази настройка е желателно да се проверят
чистотата и rолемината (хлабината) на прекъсва ча.
Изправността и работата на центробежния pery-
латор на аванса се проверяват, като се променят обо-
ротите на двиrателя от минимални до максимално
допустими двиrателят се форсира. При изправен
реrулатор авансът трябва да се увеличава, което се
отчита субективно. Ако липсва такъв аванс, трябва
да се демонтира прекъсвачът и да се провери pery-
латорът .
Вакуумният реrулатор ако двиrателят има та-
къв се проверява, като двиrателят се остави да
работи под средни устойчиви обороти. При откачане
R б
А,
117
Фиr.3
и следващо включване на вакуум тръбичката, която
свързва този реrулатор с карбуратора, трябва да се
следи за изменение на аванса. Ако такова не се уста-
нови, причината трябва да се търси в херметичността
на системата карбуратор, вакуумна тръба и вакуумна
камера или в лостово-диафраrмената част на пре
късвача.
Износен'ост на прекъсвача може да се очаква при
двиrатели с rолям пробеr. Тя се констатира чрез
стробоскопа, като при постоянни обороти на двиrа-
теля авансът на двиrате.IIЯ вибрира (трепти с размах
около 4 5(). KoraTo става дума за количествена
оценка на аванса, изразена в rрадуси, трябва да се
използува мащабът, даден с няколко неподвижни бе-
леrа (примерно три през 50, както на автомобилите
"Лада"), или размерът на аванса на центробеЖН\lfl
2.1
Технuчесkа kонсупrnаuuя
по nUCMa на чurnаrnелu
в брой 10/1978 r. отrоворихме на въпроси на наши
читатели относно статията ..Hi Fi стереоусилвател
2хЗ5 W", публикувана в брой 3/1977 r. В редакция
та се получиха допълнителни запитвания за електри-
ческия rрамофон ..Philips 22G212/O,5 r Б" от
С .. С .. В
първите стереокомплекти .. тудио и.. оната .
наcrоящата техническа консултация инж. и. лоров
разrлежда обслужването, реrулирането и техничес
ките данНи на rрамофона.
Обслужване и реrУJlиране (фиr. 1). rрамофонът е
при rоден само за включване към променливо на-
прежение 250 У, 50 Hz. При ползуване на друrи
напрежения е необходимо да се измени положението
на волтажния разпределител до поява на исканото
напреже HI-ie върху прозорчето. Преди пускането на
rрамсфона в действие е необходимо транспортното
приспособление да бъде освободено чрез развиване
на двата болта с подложните шайби В. rрамофонният
диск се поставя върху дисковата ос А. С леко натис
кане контратежестта С (балансиращата тежест) се
завива в края на звукоснимателя. Реrули ране на си-
лата на натиска на иrлата се извършва по следния
начин: снема се заЩИТ}lОТО капаче на звукоснимателя,
звукопозиционният клавиш 5 се натиска към края,
отбелязан с V, и копчето F за компенсация на спирач-
ното наляrане се поставя в положение О. Плъзrаш.а-
та се тежест Е се измества в положение О до лаrера
на рамоТо. След това звукоснимателното рамо се из-
важда от държателя и се задържа в ръка. С друr.ата
ръка внимателно се завива контратежестта С, докато
звукоснимателното рамо при изпускане на ръката
се балансира на малка височина на държателя, т. е.
задържа се в равновесие и не се движи самостоятел-
но нито Harope, нито надолу. Плъзrащата се тежест
Е се измества, докато скосената и страна опре в пър-
ния, втория, третия или четвъртия пръстен на рамо-
то който отrоваря на 0,75, 1, 1,2 или 3 g/ сила на
натиска на иrлата.Оптималният натиск за системите
,Супер" GP400 и GP401 е 2 g и за ..Супер" GP412VE
и GP422 е 1,2 g.
Компенсиране на страничното наляrане (скейтинr)
се осъществява чрез завъртане на копчето F в пози-
ция, която отrоваря на наrласения натиск на иrла-
та Е. Например KoraTO скосената част на плъзrащата
се тежест се намира в средата между третия и чет-
въртия пръстен (2,5 rрадиента), 1<0ПЧето F също
трябва да е завъртяно до средата между позиция 2
и 3. Скалата с означение О се отнася за ЗВУКОСIШ-
мателни системи със сферична (конична) иrла, а ска-
лата с означение <:) за системи с елипсовидна (би-
ридиална) иrла. .
Обслужването на rрамофона се извършва при след-
ната последователност: натиска се бутонът за мрежата
1, с което се включва осветлението на тъч-контрола
3 плочата се поставя върху rрамофонния диск (при
45 об/miп, rолям отвор, в центъра се използува
приспособлението, наречено ..БОБИ") натиска се
краятнадвупозиционния клавишен блок 5, обозначен
c ; извежда се звукоснимателното рамо от държа-
теля и се поставя над началната бразда или над
друrа част на плочата. (При плочи за 45 об/miп се
докосва тъч-контролът 2, а при плочи за 33 об/miп
тъч-контролът 4). Следва завъртане на rрамофонния
диск с избраната скорост и светване на Съответната
контролна лампа. ОБОЗJl:iченият със знак край на
клавиша 5 се натиска при което вrраденият аморти-
зационен механизъм бавно отпуска звукоснимател-
ното рамо върху плочата.
Възпроизвеждането може да бъде прекъснато във
всеки момент чрез натискане на обозначения с .
край на превключвателя 5. Електродвиrателят може
да бъде изключен чрез докосване на бутона за спи-
ране (stop) 3. След просвирване на плочата електро-
двиrателят автоматично се изключва по фотоелектро-
нен начин и светва контролната лампа 3 на тъч-
контрола. Натиска се отбелязаният с Кр2Й на
клавишния ключ 5 и вдиrнатото рамо се спуска вър-
ху държателя. rрамофонът се изключва чрез натис-
кане на бутона 1.
поддържане. Механизмът на rрамофона не се
нуждае от поддържане, тъй като е със самосмаз-
ващи се части. Поставянето, снемането или по-
чистването на плочите трябва да се извършва само
при неподвижен диск. Макар че диамантената иrла
има незначително износване, препоръчва се периоДИ-
чески да бъде контролирана от специалист. Почиства-
нето на иrлата трябва да се извършва с малка мека
четчица от естествен косъм.
Техиически даиии:
брой иа оборотите
обхват на фината настройка
колебания в равномерllИЯ ход
отношенне сиrнал/шум
танrеициалиа rрешка
иаТиск на иrлата
трнеие в лаrера на рамото
( хоризонтално/верти кално)
33 1/2 и 45 об/min
1:3%
O,09%
s 62 dB
:;;ОО9'/сm
0...;-.4 g
2: 15 mg
от стр. 23
реrулатор, който за даден двиrател е известен
записан в каталоrа.
При проверяване на въртяш.и се части (ремъ1l..
шайба и пр.) за предпочитане е да се използуьат всич-
ки запа.rlИтешlИ импулси, т. е. стробоскопът да ПQ.!lУ-
чи запаЛБащи импулси от централния кабе.l на токо-
разпреде,'1ите.'1 я.
24
Предлаrаният автомобилен стробоскоп е експери-
ментиран.
ЛИТЕРАТУРА
1. Ро r и НС ки, В. Ю. Преобразователи на ток, ДВИ,
София, 1963,
2. С и н И JJ Ь Н 11 К О в, А. Х. ЭJJектроиика в автомобиле,
изд. ВТорое, Эllсрrия. М., 1976.
с о. РlЮио теле8UЗUЯ електроника
:
;t
[1
е
0 1
0,75
1 ]
2 I
: I
1>
Фнr. 1
напреженне н честота на
ел. мрежа 220 V, 50 Hz
консумнрана мощност 5 W
rрамофонна Доза тнп GP400
Техиически дании иа rрамофониата доза:
диамантен връх 15 11т
тип на върха сфер нчен
дннаМнчна маса
разлика в нзходното ннво
на каналите
канална разделяне
честотна лента
импеданс на товара
0,8 mg
<2 dB
>24 dB
20..;..20 ооо н z
47 kQ
Из чужgесrnраннuя печаrn
)
ЕЛЕКТРОНЕН ПРЕДПАЗИТЕЛ
На фиr. 1 е дадена опростена схема на електронен
предпазител, която не се нуждае от подмяна на еле-
менти при възстановяване след сработва не. При Ha
тискане на бутона Б релето включва и токът тече
през товара. При нормална работа напрежението
между точките Р и Q е равно на номиналното захран-
ващо напрежение и намотката на релето също е под
номиналното си работно напрежение. Релето и cъ
противлението се избират според напрежението, за
което е предвидена защитата, и работното напреже-
ние на релето. KoraTo през товара протече по rолям
ток и спадът на напрежение върху съпротивлението
R 1 превиши 0,65 V, тиристорът се отпушва. Hanpe
жението между анода и катода на отпушен тиристор
е около 2 V. Такова ще е и напрежението върху на-
мотката на релето. То е по малко от напрежението на
задържане на релето. Релето отпуска 11 прекъсва
r '
! 5 I
I
От
Nt/КQ I
110 at1IJ2лцL. J К
РвАе
Фllr. I
rодина XXV/lI. бр. 1. 1919 z.
25
захранването на устройството. Възстановяването
става с повторно натнскане на бутона Б.
KoraTo се налаrа напре>кението на сработва не да
се променя, поставяме паралелно на R 1 потенцно-
метъра R8 и плъзrача му свързваме към управлява-
щия електрод на тиристора. Съпротивлението R 1
е приблизително 0,65/1 тах'
На фиr. 2 е дадено конкретно изпълнение на опи-
саната защита.
Ло материали на списание .Елекmроника" ,бр. 19/1977 z.
r 1
ДОрме I g I
O'1l.EAKa N '
I
L
.z;;;;;;iтA
ft}
Фнr. 2
УСТРОЙОТВО еА КОНТРОЛИРАНЕ
ОБОРОТИТЕ НА двиr А ТЕЛ
При използуване на разлнчни малкн двиrателн, на-
пример към вентилатор и на измерителни устройства
и др. п., е необходимо да се задействува командна ве-
риrа,след като двиrателят получн необходимите си
обороти или пък да се получи индикация за такава
ситуация. Този контрол мо>ке да се нзвърши по елек-
тронен начин чрез устройството, чиято принципна
схема е дадена на фиrурата.
Като датчик на необходимия импулсен сиrнал,
-1Зк
100
@
пропорционален на скоростта на въртене на двиrа-
теля, се използува ПОДви>кен възел например оста
на двиrателя, свързана с оптичен, маrнитен илн ме-
ханичен преобразовател. Като преобразовател в по-
казаната схема е използуван маrниточувствителен
(рид) контакт в ампула. Получените импулси управ
ляват работата на моностабнлния мултивибратор
SN44121, който при показаните елементн на схемата
осиrурява на изхода си импулс с продъл>кителност
ПFИ) . "'. .J.., .... "'..lp
. ''''' r, .t::. ;!",'Т"
;..:_ ФОТОТ 1Р 10ТОr'И
Фототиристорите представляват ПОЛУПРОВОДннко-
ви PNPN елементи, изrотвени по планарна техно-
лоrия. За задействува нето им е необходимо да се
осиrури светлинен поток, т. е. към управляващия
електрод GK (фиr. 1) да се осиrури поло>кнтелен им-
пулс. По-долу са даденн иякои характерни 'прило-
26
23 ms за всеки поло>кителен фронт на подаваннте K1IM
входа му импулси. Инверторът (NAND с отворен ко-
лектор) ннвертира сиrнала и през Hero се разре а
управляващият кондензатор с капацитет С 1 ==47 JLF.
Самото заре ане на кондензатора се извършва по-
средством резнстора R 1 ==22 kg. Стойността на полу-
ченото върху кондензатора напре>кение зависи от
времетраенето ме>кду два следващи импулса. Еле-
ментите са така оразмеренн, че достатъчно разре>к-
дане и отпушване на следващия тран истор се полу-
чава, коrзто времето меЖдУ двата следващи импулса
е по rолямо от дадената по rоре стойност. Следващи-
те инвертори се използуват само за формиране на
сиrнала и за намаляване на влияннето на външни
смущения върху действието на устройството. Нор-
мално действие на устройството за контролиране се
осиrурява при критична стойност на оборотите на
двиrателя от около 120 об/miп. Разбира се, при из-
меняне на стойността на капацитета на кондензатора
С 1 и на съпротивлението на резистора R 1 тазн кри-
тнчна стойност мо>ке да се нзмени по >келание на
конструктора.
По материали на сп. »Toute l' Electroniqиe"
Бележка иа реАакцията. ИнтеrраЛнаТа схема SN74121 може
да БЪДе заменена със 74I2IPC (УНР), а интеrралната схема
SN7403 със 7403РС (УНР), Като ключоа транзистор може да
бъде нзползуван какъв да е маломощен транзистор, например
БС238 (УНР).
>кения на фототиристора ВРУ78. При тези приложе-
ния управляващнят електрод GA не се използува.
Практическите схеми MoraT да бъдат разпределе-
ни в две основни rрупи: постояннотокови източни-
ци светлинният поток задействува фототнрнстора,
който след известно време се връща самостоятелно в
Радио тедеllll3ия eJee"тpoнu1UJ
ИЗХОДJ-Iото си състояние; промеНJIIIВОТОКОВИ източ
НИЦИ при прекратяване на свет.1ИНШIЯ поток фото-
тиристорът се запушва, 1\0raTO периодът на захран-
ващото напрежение преМlIне през ну.1а, т. е. при за
хранване с честота 50 Hz след ОКО.:'IО 10 ms.
При осветяване фототиристорът изпълнява ролята
на днод и в зависимост от включването му б.10кира
ПОJIожителната или отрицателната по.'I)'вълна на noдa
ваното му напрежение. Този ефект ПОЗВОJIЯва да бъдат
изrотвени прости изправителни схеми, например само
с траНСфОРI\f3ТОР, фототиристор или филтражни KOH
дензатори.
A ВА
Вк
К
Фиr.1
Реле, комаидувано от светлинен поток. Показаната
на фиr. 2 принципна схема е на електронно реле с фо-
Тотнристор, като захранващото напрежение се поду-
чава чрез понижаващ мрежов трансформатор. Kora
'1'0 фототиристорът е осветен, редето Р е включено.
5 ' п
Фиr.2
Капацитивно съпротивитеJIната rpyna 10 p.F 22 g
се ИЗПОJIзува само срещу евентуални вибрацин в
релето.
Оптоелектронен преобразовател със светлинна ба-
риера. ИЗПОJIзува се схемата на фиr. 3. Светлинният
1 24V 22
/1еща
ЯXJ Р
kJ'
. )
OZAeJl0AJlO
ло6"ршост
фЩ". з
поток се създава от лампа, фокусира се, отразява се
от оrледална повърхност 11 се насочва към фототи
ристора. В СЪСТОЯНllе на 110КОЙ фототиристорът е за-
деЙствуваll, в краищата на редето не се ПОJIучава
НсlllреЖllТt:','1t:'1t.сuад и то е ОТПУСllато. При прекъсване
['одина XXV/lI. бр. 1. 1979 z.
на потока, например поради поставяне на светлин-
ната бариера А, фоторезисторът престава да е про-
пускащ, редето се задействува и затваря изпълии-
телната вериrа.
Оп то електронен преобразовател без трансформа-
тор. В схемата на фиr. 4 фототиристорът се използува
за ОСllrуряване на необходимото командно напреже-
!ок
sw
тУ
5()JIz
22К
Фllr.4
ние за команден тиристор T08N400. тъй като послед-
ният не може да бъде задействуван направо от мре-
жовото напрежение. По такъв начин се спестява мре-
жов трансформатор.
Оптоелектронен преобразовател за командуване
Действието на подвижни препятствия за известно
време. Схемата на фиr. 5 би MOrJIa да бъде използувана
за автоматично отваряне, например на врати, KoraTo
към тях се насочи посетите.l. Нормално светлинннят
124V 22
5()!Iz
R, flf +
+
С,
Ш,II R2
22К
<]"11' ;;
поток задействува фототраllзистора и той е пропус
кащ. Кондензаторът С 1 е разреден, тиристорът ВРУ49
е БJIOкиран и' през ре.lето Р не протича ток. Нека
светлинният поток да бъде прекъснат от някакво
препятствие. Кондензаторът С 1 се зарежда прибли-
зитеJIНО до максимаJIНО възможното напрежение
(24 У) през резистора 220 g и диода ВАХ20. На-
прежението в краищата на R 2 се повишава достатъч-
но за отпушване на тиристора ВРУ49, през релетоР
протича ток JI командната му вериrа се задейству-
ва. Няколко секунди сдед възстановяване на свет-
линния поток и отпушване на фототиристора напре-
жението в краищата на С 1 е СП8днаJIO достатъчно,
Поради което необходимият спад за отпушване на ти-
ристора не може да се поддържа и той се запушва.
Редето отпуска комаидната си вериrа.
ПОlr,аmерuалu на CIl. ,.Toute l' Е Lectronique", бр. 5/1976 z.
27
Спра80ЧНU gaHHu u паП1енП1U
ОСОБЕНОСТИ И ПРИЛОЖЕНИЕ
НА ИНТЕrРАЛНА СХЕМА A220D,
ПРОИЗВОДСТВО нд rдр
в редакцията се получиха запитвания относно
интеералнаma схема A220D (производство на r ДР),
пусната неотдавна на нашия пазар. В поместената
по-долу статия се разележдшn данните u.
Монолитната интеrрална схема A220D представ-
лява МЧУ и детектор за честотно модулиран сиrнал.
Предназначена е за вrраждане в МЧУ за YK в те-
левизионни приемници и радиоприемници с УКВ
ЧМ обхват. Схемата се състои от симетричен широко-
лентов усилвател-оrраничител, симетричен детектор
на съвпадение (koinzidenz detektor), нискочестотен
предусилвател с реrулируемо усилване и ценеров
.диод за 12 V. Вътрешната схема на свързване е по-
казана на фиr. 1.
Схемата е поместена в стандартен пластмасов кор-
пус с 14 извода. Разположението на изводите е след-
ното: .
1 маса;
2 база на транзистор Т 2;
3 колектор на транзистор Т 44 ;
4 база иа транзистор Т 44 ;
5 вход за реrулиране на силата на НЧ сиrнал;
6, 10 изходи на оrраничен МЧ сиrнал;
7, 9 изводи за включване на дефазиращия кръr
на детектора;
4
J
12
8 НЧ изход;
1 1 захранващо напрежение;
12 анод на ценеров диод;
13 преднапрежение за входа на усилвател-оrра-
ничителя;
14 вход на усилвател оrраничителя.
По важните параметри на схемата са:
максимална разсейва на мощност Р тах==
===400 mV;
максимално захранващо напрежение Е ктах ==
==18 V;
максимален консумиран ток 1 тах==20 тА;
максимална стойност на резистора между изводи
13 и 14 Rl 14==1 kQ;
работен температурен обхват 10"С+ 70 0 С;
изходНо съпротивление за НЧ сиrнал 2,9 kQ.
Динамичните параметри на схемата при захранва-
що напрежение 12 V, девиация на МЧ сиrиал Af=
==50 kHz, модулация с честота 1 kHz, качествен фактор
на неиатовареи дефазиращ Kpъr на детектора Qo==20
за {==6,5 MHz и Qo==45 за {==5,5 MHz са:
изходио НЧ иапрежение Uнч при U.x==l mV
и максимално усилване по НЧ (R ъ ==5 kQ)
f==5.S MHz Uнч==I.15 V
{==6,5 MHz Uнч==О,433 V;
11
7
8
1 2
28
6 1.1 IJ
9
J
Фнr.l
Радио телевизия еле"троника
IJ.
[У
(+
1.2
:;=.f..fJ?HZ
Ilo =4.5 .4./ =.fI1/(HZ
f
0,8
0,6
0.4-
0.2
{ 2 .f III иах,
[то
Фнr.2
1\ L=.f,5MНZ f1.o= .7
I I I I
\ ../=0,511I1z flo=2fl
к
l'/J
ДJI,М,IJf,2,5 f 2 .f 10 2/J501utlUsx
[тУ]
Фнr.5
Фнr.8
САн
[d8
tIO
7D
611
.f11
IИJ
.JIJ
20
111
,1lfН ,rн ,Ш, { ,2,5 I 2 .5 I/J У&,
[тО
ФНr. 3
I.f
{
211 Ек
[и
Фнr.6
1<
N
8
5
4-
J
2
{
2IJ 4Il БIl
8IJ :f
/)(Hz,j
Фнr.4
'11
'о /" j,.ooo'"
I
'о I
'о I
I
'о I
2 I
f /
5 /
2
{
иНiI
[т
f(l(J.
.f(J(J
2IJ(}
10.
Ji
20
Ii.
.7
4
Il.
( 2J4.fR.;
[кSi]
Фнr.7
вхо.дно напрежение за оrраничение иеХО2Р
1==5,5 MHz и. х ОIlР ==36 Р. V
1==6,5 MHz иеХОIIР ==47 р.У
(::;;;120 р. У);
rодина ХХУJJ/, 6р.l, 1979 l.
Фнr..9
усилване по МЧ без дефазиращ Kpbr ku
и.х==lO. р.У, 1==5,5 MHz > 73 dB
29
и. х ==10 J-LV, {==6,5 MHz > 72 dB;
потискане на паразитната амплитудна модула
ция ОАМ, т 'О,З
и. х ==1 mV, { 6,5 MHz ОАм==58 dB
и. х == 10 mV, {==5,5 MHz ОАм==67 dB;
коефициент на нелинейни изкривявания k
U .х== 1 mV, {==6,5 MHz k==2%
и.х==1O mV, {==5,5 MHz k==2,8%;
pery лировка на НЧ изходно напрежение
а==20 Ig UНЧтах
UНЧтiп
и. х == 1 mV, {== 6,5 MHz
входно съпротивление
и. х ==10 mV, {==5,5 MHz
и. х == 10 mV, {==6,5 MHz
а==60 dB+82 dB;
Rex
Rex==15 kQ
R.x== 10 kQ;
Съветски ИС
Основно функционално
предназначение
Ю55ИП4 I Cx eMa за rрупов пренос
К155РУ3 lб битово 3У
К155ЛП5
Четири 2 входови схеми сума по модул
две
Ю55АП
Мултивибратор
К155ТЛl
Два триrера на Шмит
КI55КП2 Двоен 4-входов селектор мултиплексор SN74153N
SN7413N
К155КП5
8 канален муптиплексор с един изход
без стробиране
Ю55КП7
Пълен двоичен 4-разряден дешифратор
Texas
Instruments
SN74182N
SN7484N
SN748БN
SN74121N
SN74152N
SN74151N
Ю55ИД3 Дешифратор за двоичен 4-разряден код
с изход към 16 канапа SN74154N
Ю55ИД4
Два 2-входови демуптиплексора с ИЗ- j
ход към 4 канала
Схема за контрол на rрешка по четност
за 8 разрядз
К155ИП2
К155ИП3
4--разряден суматор аритметично ус-
тройство
К155ЛН1
Шест лоrически елемента IiE
Ю55ЛИl
Четирн двувходови елемента 2И
SN74155
SN74180
S)t74181
SN7404
SN7408
К155ТМ7 Четири Д-триrера с прави и инверсни
изходи SN7475
Ю55ИДl Десетичен дешифратор за управление
на rазоразрядни индикатори SN74141
К155КП1
16-входов мултиплекrОI) "1.\' една линия I
със стробиране SN74150
30
Фиr. 10
входен капацитет с.х
и. х == 10 mV, {==5,5 MHz
ивх==1O mV. {==6,5 MHz
С.х==5,З pF
С. х ==4,9 pF.
АНАЛОЗИ НА СЪВЕТСКИ TTL
Fairchlld I
I National I
Motorola Semi-
conductor
.
9342
МС74182 DM74181
МС7484
9N8б
9603
МС7486
МС74121
9N13
МС7413
93153
МС74153
93152
МС74152 I
МС74151
93151
93154
93155
МС74155
93180
МС74180
9341
МС74181
9N04
МС7404Р
9N08
МС7408Р
9375
DМ748б
DM74121
DM7413
DM74153
DM74151
DM74154
DM74155
DM74180
I DM74181
I
I DM7404N
DM7408N
МС7475Р DM7475N
93141
САЩ
Signetics I
N74153
N74152
N74151
N74154
N74155
N74180
N74181
N7404
N7408
N7475
МС74141Р DM74141N N74141
93150
I МС74150
DM74150N
N74150
ЧУllrJl.еcrра
Sprague
US74182A
US7484A
US748БА
US74121A
US74153
US74 I 52
US74151
US74154
US74180
US74181 1 1
US7404A
US7408A
US7475A
US74150A
Радио телеllиэия еле"трони"а
I
11
11
'1
'1
L .J
Фиr. 11
ИИТЕrРАЛНИ СХЕМИ СЕРИЯ К155
Зависимостта на изходното НЧ напрежение от
ВХОДНОТО МЧ напрежение при параметри " Qo и А!
е показана на фиr. 2, а на следващите фиrури е дa
дена:
фиr. 3 зависимостта на коефициента на потис
кан е на паразитна амплитудна модулация ОАМ ОТ
входното МЧ напрежение при параметри f и Qo;
фиr. 4 зависимостта на коефициента на нели
нейни изкривявания от девиэцията А! на входния МЧ
сиrнал при параметър Qo;
фиr. 5 зависимостта на коефициента на неЛl;
нейните изкривявания от входното МЧ напрежение
при параметри f и Qo;
фиr. 6 зависимостта на изходното НЧ напре}h -
ние от стойността на захранващото напрежение Щ ,\
параметър Qo;
фиr. 7 зависимостта на изходното НЧ напр
жение от съпротивлението на резистора, включ.
иии ИС
Аиrлия Янони. фрr \ Фр..... Италия Холандня I ЧССР I rдr;
1rЗО5I- I 111 Мullзrd 1oshlb3 I Нltзсhi Siemens I 1elefunken Sescosem SGS-Ates РЫ1 рз I Ferranti I Tesla I RFT
stron
I НD25б3 FJH411 FJH411 I 1L74182 Dl82С
FJ0121 j TL7484
1117486 FJH271 HD2526 FJH341 TL7486 SFC486 EJН271
11174121 FJКlO1 HD2543 FJКlOl SFC951 FJК101
I1Т7413 FJL131 HD2545 F JH351 TL7413 FJL131 \
1L7 +153 FJУIЗl 1L74153 I SFC4153 I Ш53С
FJН441 I FJH441 I
I
11174151 I
IT174154 FJH341 HOO549 I НУ121 1L74151 SFC4151 I МН74151 Dl51С
IТТ74155 FJH491 FLY141 TL74154 SFC4154 FJH341 МН74154 Ш54С
11174180 F JН281 FL У151 ТL74155 SFC4155 FJH49 I
I I1Т74181 FJH451 HD2525 FLН421 ТL74180 SFC4180 F JН281
..
I 7404 IТТ7404 FJH241 HD2547 FLH401 TL74181 SFC4181 FJН451
I FJJ181 HD2522 НН211 TL7404N SFC404E FJH241 ZH7404E МН7404
7475 IТТ7475 F JJl81 HD2550 FLH381 TL7408N SFC408E FJН421
IТТ74141 FJL141 HOO558 НУ111 TL74150N SFC4150E МН74150
. '
1ТТ74150 HD2548
rодина XXVll/, бр. 1, 1979 l.
?l
между извод 5 и маса.
Препоръчваната ar производителя схема на свърз-
ване на А220D като МЧ усилвател на честота 10,7 MHz
е дадена на фИF. 8. Входният трептящ кръr осиrуря-
2!f/
'11
I
Лк
ва напасването с изхода на УКВ блок и npar на
оrраничение на схемата приблизително 10 р.У. Неиз
ползуваНl,iят транзистор Т4 н ценеров диод са CBЪp
зани на маса (нзводи 3, 4 и 12).
На фИF. 9 е показано свързването на А220D в
МЧУ за звук в телеВИЗИОIi Н приемник с автоматично
превключване на две междинни честоти 5,5 MHz
и 6,6 MHz. За получаване нЗ- еднакви изходни Hanpe
жения и коефициент на :нелинейни нзкривявания на
двете честоти е необходимо кач ственият фактор на
дефазиращия кръr за 6,5 MHz да бъде малко no
висок от този на кръrа за 5,5 MHz.
На фиr. 10 е дадено свързването на А220D в МЧУ
с шумопотискане. При наличие на входен сиrнал
върху дефазиращия Kpъr също се получава ВЧ Ha
пре жение, което през свързващата наммка се noдa
ва на детектора н двата транзистора, ра ещи в
ключов режим. Запушени ят транзистор Т 2 не
влияе върху усилването на НЧ сиrнал, което се
определя от резистора R.. При отсъствие на входен
сиrнал Т 2 се наснща и свързва извод 5 на А220D
с маса, при което се получава миннмално усилване.
С потенциометъра R 2 се наrласява праrътназздейст-
вуване .на шумопотискането така, че .при точна на-
стройка на желаната станция Т 2 да се запушва (на-
личие на сиrнал на входа н върху дефазиращия кръr).
Свързването на А220D в схемата на мч усилвател
за стереоприемннк може да се види на фиr. 11. За
увеличаване на чувствителността е включено стъпа-
лarо с транзистор Т.. Усилването му компенсира за-
rубите в пиезокерамичния филтър и осиrурява праr
на оrраничение на усилвателя приблизително 5 р.У.
Селективността се определя от пиезокерамичния
филтър тип SFCIO,7МA. Подобен на Hero е произвеж-
даният в rдp филтър SPFI0700AI90. Потенциометъ-
LK
/2.4((
7
#'1
Вк
ФИr.12
рът 240 Q и резисторът 390 Q служат за съrласу-
ване на филтъра с входа на А220D ц изхода на TpaH
зисторното С'Iъпало.
Пиезокерамичните филтри MoraT да се заменят с
LC филтри. За постиrане на необходимата селектив-
ност филтърът трябва да се състои от 3 до 5 кръrа.
Интересно е решението, показано на фиr. 12. В Hero
е приложен четирикръroв филтър, за който са изпол-
зувани стандартни МЧ филтри ar транзисторни ра-
диоприемници, например от радиоприемник ,,Албена"
или "Универсал". За получаване на четирикръrОI!
филтър се свързват външнокапацитивно два филтъра
(с индуктивна връзка). В схемата също има шумо-
потискане при настройка, което е реализира:но по
принцип, подобен на показания на фнr. 10.
Двете последни схеми са предназначени за стер80-
прнем:ннци, поради което стойността на конденза-
тора, включен между изводи 8 и 11 на А220D (ви-
сокочестотна корекция), е намалена до 500 1000 pF.
Това осиrурява равиомерно предаване на честотите
на спектъра на комплексния стереОСtfrнал. който до-
стиrа до 55 kHz. Високочестотната корекция в сте-
реоприемника се извършва чрез подобни кръroве,
включвани на изходите на двата канала на стерео-
декодера.
Интеrpалната схема А220D е приблизително ана-
лоrична по параметри на TBAI20S. Разположеиието
на изводите на двете схеми съвпада и е възможно за-
менянето им в радиолюбителски конструкции или при
ремонт. Подобна интеrрална схема се произвежда и
в СССР под :название К174УР1,
В брой 10 от 1978 r. на списанието на стр.29 в схемата
за управление на импулсната лампа ИФК 120 е допусната
rрешка. Стойностите на съпротивленията Rl и R 2 трябва
да бъдат 300 kQ вместо 3OOQ.
32
Радио телевизия еле"трони"а
:i;.
1
,
........
."
..
1:.
...
'" r'
6
___С"
'.."
ИЗНОСИТЕЛ:
ВТО "ИЗОТИМПЕКС"
София, ул. ЧЮ'Iaев 51
телеl\С 022731
р.
9i '
Системата ЕС9uuЗ представлява ефек
тИfШО средство за събиране, noJlroToBKa и
в I,всждане на данни върху маrнитна лента.
Системата заменя nерфокартното обо
рудваllС в изчислитеЛIIИЯ център. атака
също и друrите устройства за неnосред
ствено кодиране на маrнитна лента. ДaH
ните се въвеждат с клавиаТУРlю дисnлеини
пултове за вход и изход. Произво;.Щ rел
1I0стта на операторите се увеличава от
20",', до 50°".
ЕС9003 дава възможност lIа Ilrt')lпрItЯ
тия, Орl'аНИЗ;Щltи и учреЖДСIiИЯ. 11O.'lЗуна
щи УСJlуrите на выllнltt елеКТРОШIOItЗЧИС
лителни машини, да Орl'аllизират caMO
стоятелни отдеJIИ за 1I0JlroToBKa на }"шнlt.
Въведеllата на маrнитна лента информа
ЦJHI се I1p дaBa lIепосре;J.СI вено за обработ
IШ на l'om'I1\1a СJIСКТРОIIНОИЗЧИСШlТеЛllа Ma
ШИllа.
С ИЗlIuлзуването lIа сипеlШ1"l а ЕСЩ)():3
110 JlаЙ ('феIПИВ Н наЧИIi се rешаnа npu
блемът за вы;сжn.ане. проверка и събиране
на лаllНИ It ИllфUfМ; ЦИ11 н CUJlaCTTa "а под
ro rеrшата 11<1 i'т:\III.
.11' .'1,'
. ,
,......
.. ЕЛЕКТРО МЕДИЦИНСКА
И
I
ФИЗИОТЕРАПЕВТИЧНА
АПАРАТУРА
ФАРМАЦЕВТИЧНО
...
И
СТОМА толоrично
ОБЗАВЕ)КДАНЕ
-r ....
..
... 1
"
- '
.
, \, -
..... ..
..
.....
. QI. ..-
. . .
....
...... ...
r
ЕЛЕКТРОИМПЕКС
София, [.. Вашинrтон 17
телефон: 86 181
телекс: 022075, 022076
ИIIJl,8'!I..
Цена 0,30 лв.