KN9^_ RADIO НАМ О PC
РАДИО
ТЕЛЕВ1Л31/1Я ЕЛЕКТРОНИК
i
197Б
И 3 Л И 3 А В С Е к И М F С Е Ц - ГОДИНА XXV
мини ^в^мвмнни
ИЗОТ 5002Е
Износител: „ИЗОТИМПЕКС"
София, ул. „Чапаев" 51, телекс 022731
Мини ЗУМЛ ИЗОТ 5002Е е запомнящо устройство на магнитна лента, предназначено за работа с малки електронни изчисли-телни машини в системата за Бапомняне и обработка на данни. Отличава се с простота и надеждност на конструкцията, позволяваща лесно поставянс и сваляне на лентата.
Технически данни:
Скорост на лентата 32 cm/s Плътност на записа 32 bit/mm Старт-стопно време 30 ±2 ms Скорост на пренавиване 1,2 m/s
Размер на касетата 216 mm
Число на пнстнте 9
Захранване 115/220 V, 50 Hz Маса 22 Kg
РАДИО
ГЕЛЕВИЗИЯ ЕЛЕКТРОНИКА
ИЗ СЬДЬРЖАНИЕТО
1.	Директно телевизнонно приемам от Космоса	4
2.	Приборн с акустични повьрх-ностни вълни	5
3.	Защита на крайните стъпалж на транзисторните предава-тели	8
4.	Цифров часовник с TTL ИС 10
5.	Миникомпютери	12
6,	Телевизионен приемник „София-11"	15
7.	Нов вариант на тонкоректо-ра „Баксандал"	20
8.	Импулсни дзлителн на често-та	21
9.	Електронно устройство за за-палителна уредба на автомобила	22
10.	Динамичен компресор	25
11.	Електроиен микрометър	25
12.	Мощи и силициеви транзи-стори в пластмасов корпус	26
13.	Електродинамична обратна връзка при високоговорите-лите	27
14.	Сгабилизиран токоиаправи-тел от 0V до 30V, 0,ЗА	30
15.	Вести от цял свят	20
16.	Примери за практическо из-ползуване на съветски инте-грални схеми	31
17.	Транэистори във всевълновия избирач на телевизионен при-
емник „София-11"	I
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
Неделчо Йовчев — гл. редактор А. Ангелов, Й. Боянов. Я- Блъ-сков, В. Влаева — зам.-гл, редактор, Н. Велев, О. Генчев, В. Гроз-данов, Сп. Делистоянов, Ив. Игнатов, П. Иванов ,Н. Маслев, Д. Пар-маклиев, Д. Рачев, Е. Филков, П. Хинков, И. Щьрбанов
РАДИО
ТЕЛЕВИ31ЛЯ ЕЛЕИТРОНИКА
БРОЙ 1
ГОД. XXV
ИЗДАНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОМ НА ИНФОРМАЦИЯТА И СЪОБЩЕНИЯТА И МИНИСТЕРСТВОТО НА ЕЛЕКТРОНИКАТА И ЕЛЕКТРОТЕХНИКАТА
В отговор на рапорта на трудовите колективи от Министерството на информациями и съобщенията за предсрочно изпълнение на плана за шестата петалетка до Централния комитет на Българската комунистическа партия и нейния Първи секретар другаря Тодор Живков е получен следният отговор:
ДО
ТРУДОВИТЕ КОЛЕКТИВИ, ПАРТИЙНОТО, СТОПАНСКО-ТО, АДМИНИСТРАТИВНОТО, ПРОФСЪЮЗНОТО и ком-СОМОЛСКОТО РЪКОВОДСТВО ОТ СИСТЕМ АТ А НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ИНФОРМАЦИЯТА И СЪОБЩЕНИЯТА
Драги другарки и другари,
Със задоволство и признателност приех ваши» рапорт до Централния комитет на партията за предсрочно изпълнение на плана за шестата петилетка по всички показатели.
Радостно е, че през изминалите пет годинн трудещите се от снстемата на инфор-мацията и съобщенията иай-активно участвуваха в изпълнението иа програмата на партията, начертана от Десетия конгрес за изграждане иа развито социалистическо общество в нашата страна. През този период бяха постигнати значителни успехи. Раз шири се и се модернизира материално-техничсската база на ииформацията и съобщенията. Влязоха в експлоатация крупни обекти. Все по-добре се удовлетворя-ват потребностите иа народного стопанство и населението със съобщителни услуги и «оциално-икономическа информация.
Уверен съм, че трудещите се от системата на ииформацията и съобщенията и в бъдеще ще дават своя достоен принос за успешного решаване на задачите, поставени от партията за по-пълиото задоволяване на матерналните и духовни потребности на нашия народ.
От все сърце пожелавам иа миогохилядния колектив на Министерството на инфор-мацията и съобщенията крепко здраве и нови трудовн успехи за достойно посрещаие иа Единадесетия конгрес на Българската комунистическа партия!
10 януари 1076 година
(П) Т. ЖИВКОВ
Трудовите колективи от Системата на ииформацията и Съобщенията още от пър* вите дни на 1976 година продължават да работят с жар за достойна среща на Едина-десетня конгрес на Българската комунистическа партия.
ОЪОБЩИТЕЛНО-ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА ПРЕС СЕДМАТА ПЕТИЛЕТКА
В публикуваните тезиси на Централина комитет на Българската комунистическа партия се отдели голямо внимание за развитието на икономиката на страната през сед-мата петилетка — главна предпо-ставка за всестранпото задоволяване на материалните и духовните потребности на нашия народ, за уско-реното изграждапе па социализма и комунизма.
В тезисите са определени ролята и значението, бъдещото развитие на информационно-съобщителната система, както и бъдещото развитие на електроннката и електронпоиз-числителната техника.
Главното направление в развитието иа материално-техническата база да бъде пълпото мобилизиране и използуване на всички фактори за интензивен растеж, за пепрекъснато повишаване ефективността на про-изводството и осигуряване на висо-кокачествена продукция на съвре-менно техническо равнище.
Да се усъвършенствува структу-рата на народното стопанство и да се ускори процесът на специализация и концентрация на производ-ството.
Да се ускорява внедряването във всички области на народното стопанство на най-съвременните постижения на науката и техниката у нас и чужбина. Това да бъде главно звено и характерна особеност на по-нататъшното развитие на материално-техническата база на социализма.
Да се създаде стройна система на ускорено интегриране иа науката с производство™ с оглед по-бързо-то внедряване на научно-техничес-ките постижения в практиката.
Да се повишава квалификацията на кадрите съобразно изискванията на научно-техническата революция. Да се въведе такава организация на подготовката и възпитанието на кадрите, която да повишава тяхната
социалнстическа съзнателност, тех-ническа и организационна култура, дисциплинираност, инициативност, прецизност и акуратност.
С ускорени темпове да продължи изграждането, модернизацията, ре-конструкцията и автоматизацията на телефонните и телеграфните съоб-щения в страната.
Да се развие радио-телевизион-ната система за по-пълно и качест-вено обхващане на страната с радио-програми на средни и ултракъси вълни и телевизионни програми. На-шата страна да се включи в систе-мата от космически връзки на социа-листическите страни; да се изгради земна станция за космически връзки от систсмата „Иитерспуткин".
Да се създаде съвремеина мате-риално-техническа база на пощен-ските съобщения. Да се механизират обработката и пренасянето па по-щенските пратки. До 1978 г. да се автоматизира парично-преводната и касовата дейност в пощепските съобщения.
Да продължи с ускорени темпове изграждането на Единната система за социална информация (ЕССИ) и да се създаде съвремеина мрежа за предаване на данни при най-рацио-нално използване на електронно-изчислителната техника.
Да се усъвършенствува статисти-ческата информационна система и се създадат технически условия за по-пълно използуване на ретроспек-тивната информация.
Машиностроенето и занапред да бъде главен и решаващ фактор за по-иататъшната индустриализация на страната. Особою ускорено развитие да получат подотраслите и производствата, конто осигуряват нови технически средства на труда и са способни да въоръжат и превъ-оръжават всички отрасли и дейности в съответствие с изискванията н тенденциите на научно-техническата
революция. Специално внимание да се отдели на производство™ па система от машини, технологична линии и комплектам обекти.
Развитието на електроннката и електронноизчислителпата техника да се осъществява комплексно с оглед приложение™ на продукция-та във всички сфери на обществения живот. В кратък срок да се осигури високо техническо равнище на произвежданите изделия чрез ефективно използуване на научно-пзследователския и развоеп потенциал в страната и коопериране със СССР и други държавн.
Значително да нарасне производство™ на изчислителна техника. Особсно внимание да се отдели на създаването на системи от изчисли-телни машини. Да се разшири производство™ на запомнящи устройства с високн технико-икономически показатели, като сеусвояват нови носители на информация. С ускорени темпове да се организира производство™ на микрокомпютери, на технически средства за пренасяне и обработка на информация.
Да се разшири работата по про-грамно-математическото осигурява не, като най-рационално се използ-ват постиженията в тази облает. Програмите да се ориентират главно към ускоряване на дейността по автоматизация на технологическите процеси и кибернетизацията на управление™.
В съобщителната техника да се усвой производство™ на съвремен-ни автоматични телефонии централи, многокаиални радиорелейнн станции, уплътнителии системи.
Широко развитие да получи производство™ на елементи за електро-никата и електронноизчислителната техника. Да се внедряват нови технологии за производство™ на инте-грални схеми, висококачествени ма-териали и елементи.
ЗА РАЗВИТИЕ НА НАУКАТА И ТЕХНИЧЕСКИЯ ПРОГРЕС
В тезисите на Централиия комитет на Българската комунистическа партия за основиитс пасоки па развитието на науката и технический прогрес през седмата петилетка и до 1990 година са отразени партий-ната линия и припишите на науч-ната ни политика. Да се концентри-рат на научния фронт върху основ-ните задачи на нашето социално-ико-номическо развитие и бързо да се усвояват и използуват световните иаучно-технически постижения за издигане равнището на производство™.
Ускорено да се внедряват науч-ните резултати, като се съкращава пътят от научната лаборатория до производство™, до практиката.
Решително и неотклонно да се осъществява линията на всестранно. сближение със Съветския съюз, на сътрудничество и интеграция със страните — членки на СИВ, в об-ластта на науката и технический прогрес.
Значителна част от изеледва-нията да се насочват към развитието на електронноизчислителната техника и нейното математическоосигуряване. Научните изеледвания по математически основи на изчислител-ната техника да съдействуват за насищането на електронноизчисли-телните центрове със специализи-рани и проблемио-ориентирани про-грамни средства за решаването на основните задачи по автоматизация
та на производство™ и управленне-то, за електронйзацията на народното стопанство и бита.
В тезисите за бъдещите основни насоки на развитие на науката и технический прогрес се поставят съществени задачи да се овладяват нови технологии за заваряване и използуване на електронен и лазе-рен лъч, плазмата, ултразвука; да се разшири използването на метода за заваряване в защитна газова среда и се внедрят съвременни авто-матизирани технически средства за заваряване.
Широко промишлено приложение да намерят съвременни методи за химико-термичиа обработка. Да се разработват и внедряват многопро-
2
Радио
телевизия
електроника
цесни автоматизирани агрегата за термичка обработка в контролируема атмосфера.
В областта на електрониката н електронноизчислителиата техника да се проектират и внедрят електрон-ноизчислителнн системи с повише-на скорост на действие и с разшнре-ни функции. Да се създадат снстеми от мииикомпютери и микрокомпю
тери със съответно йрограмно бси-гуряване за автоматизация на производство™ и управление™. Да продължи с ускореии темпове ра-ботата по усъвършенствуване на за-помнящите устройства на магнитни дискове.
В съобщителната техника да се разработват и внедряват нови типо-вс автоматични телефонии централи,
уплътнителии телефонии системи it радиорелейна апаратура.
Да се усвояват нови технологии за производство на иитегралии схе-ми с висока степей на интеграция, нови видове полупроводникови и оптоелектроини елемеити, кондеи-затори, ферити н други за нуждите на електронноизчислителиата техника, приборостроенето и радио-електрониката.
КОНФЕРЕНЦИЯ ПО РА О.ИОРАЭПРЪСК ВАНЕ НА ДЪЛГИ И СРЕДНИ ВЪЛНИ
От 6 октомври до 22 ноември 1975 г. в Женева се проведе регио-налната административна конференция за радиопразпръскване на дълги и средни вълни за страните от I и III район (Европа, Африка, Азия и Океания).
Присъствуваха делегации от 108 страни. Основната задача на конфе; ренцията беше да се изработн и приеме нов план за преразпределе-ние на честотите за радиоразпръск-вателните предаватели от дълговъл-новия и средновълновия обхват за всички страни от посочените райо-ни.
Ненастоящем има два самостоя-телни плана за радиоразпръскване Копеихагенски — за страните от-Европейската зона за радиоразпръскване, който е бил приет през 1948 г., и Афганистански — за страните от Африканский континент, със-тавен през 1966 г. в Женева. За раз-лика от тези два плана страните от Азия и Океания разполагаха със свой план, при който носещите че-стоти на радиопредавателите им бя-ха различии от тези по Копенхаген-сКия и Африканский план. Това съз-дава извънредно големи трудности за съгласуване между европейските и африканските страни, от една страна, и азиатските — от друга. За-това още на първата сесия на кон-ференцията, състояла се през 1974 г., бяха изработени и приети единни технически критерии, валидни за всички страни от Европа, Африка, Азия и Океания: едиино и равномерно честотно отстояние между съседните капали в дълговълновия и средновълновия обхват 9 kHz; амплитудна модулацня на предава-телите; ширина на заеманата ниско-честотна лента 9 kHz или 18 kHz (в случайте, когато е необходимо да се получи по-добра защита по съседен канал); единна методика за нзчис-ляване на разпространението на дълги н средни вълни както за земната, така и за пространствената (йоносферната) вълна; единни криви за изчисленне на максималното раз-пространение на вълните в зависимост от проводимостта на почвата и района; едиакви за всички защитни отношения между полезния и сму-щаващия сигнал.
На базата на тези технически критерии конференцията трябваше да приеме и някои политико-икоиоми-чески условия, като равни права на всички страни — големи и малки;
отчитане с известии предимства на честотните заявки на новосъздаде-ните и слаборазвитите държави; задоволяване и отчитане на нуждите на многонационалните държави.
Като се има пред вид гореизложе-ноте, както и фактът, че радиораз-пръскването на средни и дълги вълни е основно средство за пропаганда и агитация както за собственото население, така и за износ на информация за чужбина, става ясно с какви големи трудности трябваше да се съставя новият честотен план.
На конференцията за всичко 140 честоти (15 в дълговълновия и 125 в средновълновия обхват) бяха подадени около 11 000 заявки за честоти. При това положение не беше възможно да се състави технически издържан план, в който да се слазят максимално границите на технически критерии. Следва да се от-бележи, че много от западноевро-пейските страни, както и някои от близкоизточиите и азиатските страни явно бяха дошли на конференцията с цел да я провалят или пък не се поддаваха на никакви технически компромиси.
При тази сложна обстановка кои-ференцията премина през много трудни и често явно спъващи рабо-тата й перипетии. Не лнпсваха и провокиращи ултиматуми от някои страни за напускане на конференцията, ако не се приемат техните „условия за компромиси1'.
Въпреки тези и много други трудности благодарение усилията пре-ди всичко на Съветския съюз и со-циалистическите страни — членкина ОСС, както и с подкрепата иа мно-зинството от развиващите се страни, конференцията завърши въпреки опитите за преждевременно™ й пре-кратяване и проваляне.
Какви са резултатите?
Прсди всичко трябва да се отбе-лежи, че конференцията успя да изработи и приеме нов честотен план за разпределение на честотите от дълговълновия исредновълновия обхват за страните от I и III район (Европа, Африка, Азия и Океания) и този план е съставен на базата на единни технически критерии. Новият честотен план ще влезе в сила от 23 ноември 1978 г. (след тази дата ще се аиулират Копенхагенският план за европейската зона за радиоразпръскване и Африканският план за страните от Африка). Новият
честотен планщедействува до 1989 г. когато се предвижда да се свика нова конференция за преразглеждането му.
Положително за плана е, че всички страни — участнички на конференцията, можаха да получат честоти за изграждане на национал-ните си прогреми за радиоразпръскване и това беше особено ценна при-добивка за иовосъздадените държави и слаборазвивашите се страни, конто сега започват изграждаието на свои собствени националии радиостанции.
Нашата делегация успя достойно да защити интересите иа HP Бъл-гария. Ако по Копенхагенския план от 1948 г.за HP Болгария бяха раз-решени само 4 честоти с обща мощност на предавателите около 200 kW, сега нашата страна успя да получи 13 честоти с обща разрешена мощност на предавателите около 4700 kW. Както се вижда от посочените дании, нашата страна от 1978 г. ще разпо-лага с повече от три пъти по-голям брой честоти и над 20 пъти по-го-леми мощности. Това е неоспорим количествен успех.
Но как стой въпросът с качество™? Какво става с вероятните зони на обслужване на радиопредавателите? За да се отговори на тези два въпро-са, следва да се анализира целият новоприет план за разпределение на честотите и предвидените радиораз-пръсквателни станции, конто биха се построили във всички страни от Европа, Африка, Азия и Океания. Аиализът показва, че няма честота (канал) както от средновълновия, така и от дълговълновия обхват, на която да няма по-малко от 5—6 пре-давателя с мощност над 300 kW. Не съществува честота, на която да са спазени необходимите мииимално допустими географски разстояния между предавателите, работещи на една и съща честота. Не съществува нито един предавател, за който да е осигурено необходимо™ защитно отношение полезен сигнал/смущаващ сигнал от 30 dB по съвпадащ канал в проектиращата се зона на обслуж-ваие. А оттук следва, че полете на смущаващите сигнали, преди всичко от радиопредаватели, ползува-щи един и същй каиал (честота), е извънредно голямо по отношение на всеки полезен предавател, което води до прекомерно иамаляване иа зените на обслужване. Това важи
Год. XXV
бр. 1—1976
3
рсобено нощно време, когато уело-вията за разпространение на радио-вълните сё подобряват, но едновре-менно с това се създават благоприятна условия и за създаване на силни радносмущения на големи разстоя-ния. А това силно ще влияе на ка-чеството на радиоприемането в от-рицателно отношение — то ще се влошава. От направените по време на конференцията изчисления с елек-тронноизчислителна машина, при конто се взеха пред вид освен полез-ния и смущаващите сигнали по съвпадащ канал, още и тези от съ-седните канали, стана ясно, че зените на обслужване на всички пре-даватели иеколкократно се намаля-ват. Получи се парадокс — всички страни планират използуването
да предаватели с големи мощности— от 50 до 2000 киловата, а зените им на обслужване се „свиват“ в рам-ките до ияколко десетки (много ряд-ко над сто) километрн.
? Зоните на обслужване нощем до-ри на предаватели с мощност 1000 киловата ще се ограннчават максимум до 100 километра. Ясно е, че въпреки големите капиталовложения, конто биха се изразходвали от различните държави за построява-нето на множество предаватели с много голяма мощност (500, 1000, 2000 киловата), реалният ефект от тяхната работа ще бъде минимален. Или, с други думи, би се получила безкомпромисна и безполез-на борба с мощности в ефира.
До тези неЗавидни резултати ге стигна само и единствено на поли-тическа основа в резултат на без-компромисната позиция на западно-европейските страни и някои азиатски н африкански страни, конто бяха заявили неимоверно голям брой че-стоти или големи мощности за своите предаватели и не направиха и най-малките усилия за технически ком-промиси. И не е случаен фактът, че към края на конференцията болшин-ството от делегациите се изказаха, че регионалната административна конференция за радиоразпръекване на дълги и средни вълни не съставя „план", а „списък“ за заявените от всяка държава честоти.
Д. Стаматов
ДИРЕКТНО ТЕ ЛЕВИЗИОН НО ПРИЕМАНЕ ОТ КОСМОСА
Използуването на изкуствени спът-ници на Земята (ИСЗ) за предаване на телевизионии програми има над десетгодишна история. Понастоя-щем чрез ИСЗ се осъществяват мея^ дуконтиненталии телевизионии и ра-диовръзкн, покрнват се с телеви-зионна програма големи отдалечени територии. В Съветския съюз чрез спътниците „Молния 2“ и мрежата от земни станции „Орбита" се евързват в единиа ретрансляционная система всички телевизионии центрове от Калининград до Владивосток.
За еыцествуващите две междуна-родни системи за космически връзки „Интерспутник" и „Интелсат" е даде-на подробна информация в статиите ;,Космическите връзки — нов етап в развитиетона радиото н телевизията", и „Радиотранслация посредством спътници", публикувани в нашето списание в кн. 9 и 11 от 1975 година.
Техническите проблеми при] косми-ческата ретрансляция в общи черти са решени.като непрекъснато се шэдо-брояват качествените показатели и надеждността на апаратурите.
Натрупаният опит при използуването на ИСЗ за препредаване на те-левизионни програми j посредством земии станции направи възможно създаването на проекти на директно телевизионно приемане от Космоса. От няколко години в редица страни се правят проучвания н се обсъждат специфичните въпроси, евързаыи с този вид телевизионно приемане. Проблемите, конто предстои да се решат, са много и от различно естество — политическо, икономическо и техническо — и са взаимно евързани. Щё се постараем да изтъкнем основ-ните от тях, като дадем тежест на тех-ническата страна.
Политически въпроси.При прила-ганата понастоящем система за кос-мическа телевизионна ретрансляция политически въпроси не съществу-ват, тъй като независимо от стандарта, на който се работи, приемането иа програмата може да се осъществи само чрез земни станции, съоръже-ни с мощни i нтенпи системи с диа’ме-
4
инж. Илия Щърбаное тър над Юти параметрични ииско-шумящи усилвателнн устройства. Това се налага поради много слабия сигнал, достигащ до Земята от мало-мощните (няколко вата) спътникови предаватели. Затова, независимо че се облъчват едновременно огромнн територии, нзлъчваната програма ще бъде предоставена на зрителите посредством земните приемки станции и местната транслационна мрежа само в тези страни, където е желана.
При системите за директно приемане от Космоса всеки жител на об-лъчваната от спътника територия може посредством неголяма антена и съответно допълнително устройство към телевизионния си приемник да наблюдава нзлъчваната програма. Ясно е, че по този начин може да се провежда нежелано влияние в една или друга облает на обществено-политическия живот върху жителите на дадена страна, а това е недопустимо от гледище на междудържавиите отношения.
Съвременните технически средства дават големи възможности чувстви-телно да се ограничи районът на об-лъчвлне чрез антенн на спътника с много малък ъгъл на излъчване (около 1°). Обаче това не е достатъчно за области със сравнително малки по територия държави, като Европа и др. Подписаният през юли т. г. Договор за европейска сигурност и съ-грудничество допринесе много за!прео-доляване на тази политическа ба-риера. В него има специални клаузи за допустимите форми на културен обмен и размяна на информация, за-сягащи и радио-телевизионните връзки.
През 1977 г. ще се състои Международна конференция за р азпределение на честотите в обхват 11 GHz. При добро желание и спазване на приетите решения всичкн страни ще могат да се възползуват от техническите предимства, конто предоставя усвояването на честотните обхвати над 10 GHz.
Икономически въпроси. При раз-гдёждзне на техническите въпроси
някои специалисти определят и при-близителната цепа (500—800 дол.) на приемните антенн и електронии устройства, необходими за директно-то телевизионно приемане от Космоса. Тези предвиждания се правят въз основа на практически изпълнеии експериментални образци с оглед на бъдещото масово производство и широко приложение на микровълнови полупроводникови прибори (параметрични диоди, гън-дноди и др.), на микромодулни устройства за СВЧ обхвати, на интегрални схеми с различии функции и др.
Като се има пред вид, че предаиж-даната цена за параболичната антена и допълнителните устройства е по-висока от стойността натри високока-чествени телевизионии приемника, малко е за вярване, че |це се осъществи прогнозираното масово производство. Следователно дори и тази приблизителна цена трябва да се смята за доста оптимистична. Прн това, за да се постигне по-добро под-тискане на смущенията от огледални честоти и паразитно излъчване на ос-цилатора, трябва да се използуаа двойно честбтно преобразуване (двоен хетеродин), поради което и съоръже-иието допълнително се оскъпява.
Усилването и преобразуването на телевизионните сигнали, от ИСЗ, в колективни приемки антенни устройства се осъществява чрез доста по-сложни съоръжения, отколкото при индивидуално приемане. Стойността им ще зависи от броя на приеманите канали. Предполага се, че тя ще бъде приблизително равна на стойността на колективните приемки устройства за преобразуване на телевизионните сигнали за цветно приемане от система SECAM в система PAL или обратно.
За да се правят икономически съ-поставки между трите начина за телевизионно предаване — чрез местен предавател, чрез кабелна мрежа или чрез ИСЗ, трябва да се имат пред вид техническите аъзможности и; особеностн на вески от тях.
На пръв поглед предимствата на-
Padua телевизия електроника
директното nj чемане от Космоса са очевидни — облъчване на големи пространства, включващи както ми-лионни гр адове, така и рядко насе-лени територнн. При това липсват характерните за градски и планнн-ски райони радносенки и отражения, конто рязко влошават качест-ото на приеманото изображение. Обаче излъчваннте програми може да бъдат само 3—4 на брой.
Кабелната телевизня е с най-голям програмен капацитет и има безспор-нн предимства за'качествено прие-мане в гъсто населеии места, но изнсква значителни капиталовложения.
Телевнзионното нзлъчване чрез местен предавател (ретранслатор) за-сега е най-разпространено, понеже се осъществява най-лесно. Прн него качеството на прнетото изображение в никои райони не е добро поради изтъкнатите по-горе причини, обаче едннствено този начни дава възмож-ност н на”превозните средства (автомобили, самолети, кораби) да прие-мат телевизнонни програмн.
Както се внжда от нзложеното, спецнфнчннте технически особеностн на трите вида телевнзионно разпръск-ване правят безпредметно едно просто икономнческо сравнение помежду нм.
Технически въпроси. На състоя-лата се през 1971 г. Международна конференция за разпределение на честотнтё за Европа е определен об-хватът от 11,7—12,5 GHz за излъч-ване на телевизнонни програми от спътницн.
Вндът на модул ацията, конто ще бъде използувана, засега още"' не” е напълно решен. По принцип може да се приложи както честотна моду-лация (ЧМ), така и амплитудна мо-дулация (AM), импулсно-кодова мс-дулацня (ИКМ) и др.
Най-големн перспектнви има нз-ползуването на ЧМ главно поради
голямата нкономичност на предава-теля. Така например за получаване на качествено изображение при облъчване на тернтория от 200—ЗООхнл. кв. километра необходимата мощност на предавателя на спътника при AM трябва да бъде 10—20 kW, докато при ЧМ са достатъчни 0,5 kW. Ос-вен това при ЧМ смущеннята, конто бнха се получили от други предава-телн, работещи в същня обхват, може да се избягнат чрез по-малкй честотни отстояния между предавате-лите, отколкото при AM. Стабилност-та на хетеродина на приемника при ЧМ също може да бъде значително по-малка, отколкото прн AM.
Препоръчва се, ако в даден район освен предаване чрез ИСЗ има н зе-мен предавател в обхват 12 GHz, последннят да работн на AM, тъй като в този случай взаимннте смущения са най-малкн.
Честотната лента за един телеви-знонен канал при използуване на ЧМ е около 30 MHz. Според предварител-ннте проучвання, за да се осигурят тридесетте европейски страни с по четнри телевизнонни програми (до-пълнително към земните програми), ще са необходнмн осем синхроннзн-ранн спътника, разместени на'7 по 2,5° по своите геостационарни орбита, за да се нзбягнатУвзанмните смущения.	’
За използуване на по^теснолентови лриемни усилвателнн устоойстваУза дрдёна стр ана’не'ще’е'нужна цялата прёдоставена 1 чёстотна лента'Т от 8007MHz, а само’400’МНг.г Така че-тнрите’канала, конто ще приемат, може да бъдат разместенн’на.901'МНг, което” е” напълно достатъчно за из-бягване на взаимнн смущения.
> Въпреки че спътниците, конто ще осъществяват директното телевизион-но'предаване, прннципно не се раз-лнчават от използуваните понастоя-щем комунккационни спътннпи, има редица технически въпроси, конто
още не са решени. Така например стократно по-голямата мощност на предавателя изисква мощии захран-ващн източннци и спепиална система за охлаждане. Както от полити-ческа, така и от техническа гледна точка е необходимо грешката в насоч-ването на предавателните антенн да не е по-голяма от 0,1°. Това изисква създаването на прннципно нови сн-стемн за орнентиране на спътника.
При съществуващите технически възможности животът иа един спът-ннк е най-много 5 години вследствие на стареене на отделни елементи и нзчерпване на енергийиите източни-цн. При комуникационннте спътиипи евентуална повреда нё е фатална, тъй като връзкнте може да се осъществят и по други пътнща. За космическите телевизнонни предавания обаче трябва да се осигури непрекъснатост на работата. Това налага в непосредст-вена близост до всекн нзлъчващ спът-ник да се намнра в геостацконарна орбита резервен спътник, който автоматично да продължи предаването прн евентуалнн аварии. Освен това на Земята трябва да има друг резервен спътник, готов за нзстрелване, ако не може да'се отстрани повредата в орбиталння.
Въпросите, отнасящи се до инди-вндуалните и колектнвнн приемки антенни устройства и съоръжения за директно телевнзионно приемане от' Космоса, ще бъдат разгледани в друга статня.
Литература:
Г I. Funkschau, кн. 21/71 г. —'Техника иа тслевизиоииото приемане в обхват 12 GHz.
2. Wireless World, март 74 г. — Телевнзионно предаване от спътницн.
3. Funkschau, ки. 2/74 г. — Спътницн за директио телевизионно приемане
ПРИБОРИ С |АКУСТИЧНИ ПОВЪРХНОСТНИ вълни
Акустичиите повърхностни вълни АПВ са механични вибрации, конто постъпателно се разпространяват по повърхността на даден ^материал подобно на морска вълна (фиг. 1), Напоследък интересът към тях е за-снлен по следните причини:
—	честотннят им обхват се прости-ра от няколко мегахерца до гигахер-цн; оттам и нанменованнето нм — ултра-ултразвуковн или хнперзву-кови вълни;
—	скоростта на разпространеннето нм в твърди тела е около 3 kna/s, т. е. около 100 000 пъти по-ниска от скоростта на електромагннтните вълни;
—	затнхването им при подходяще избрани среди е малко; това позволя-ва чрез тях да бъдат пренасяни сиг-нали на разстояние, да се модулират, детектират и т. и.;
—	технологията на пронзводството на много от устройствата, работещн на база АПВ, е съвместима с тази на
полупроводниковите прнбори и ин-тегрални схеми; това позволява да се разработватТ7 комбнннрани устройства с нови’характеригтики.
Фиг. 1
На основа на АПВ може да се из-граждат редица устройства — закъс-энтелнн линии, филтрн, кодерн и декодерн, корелаторн, отклонител-нн системи и модулаторн на свстлип-ни лъчи, вълноводи и др., конто са
по-малки, по-компактни и по-евтиии от аналогичннте електронии устройства.
Повърхностните акустични вълни са. със сложен характер — имат иа-длъжни и напречниТкомпонента. На фиг. 2а е показана вълна’с елиптич-но движение на частиците, на 26 — с движение, паралелио на повърхността и перпендикулярно на посо-ката на разпространение на вълната. Съществуват вълни У на граничиата повърхност иа две твърди средн с различна плътиост.
Ако средата, в която се разпростра-нява повърхностната вълна, е пиезо-електричен материал, в нея се въз-буждат електрическн колебания и обратно — приложени отвън елек-трнческн колебания предизвнкват по-върхностнн вълии. Тазн връзка се използува за наработка иа голям брой акусто-електрнчни преобразователи. Класическа структура на такъв пре-
Год. XXV
 бр. 1—1976
образовател е дадена на фиг. 3. Той се състои от пиезоелектричен елемент във форма на масивна подложка или на слой върху пасивна подложка н система от електроди с размери и
губи и зъриестата структура на кера-мнкнте ограничават нзползуването им за честоти над 50 MHz. Бисмутовият германат се характеризира с ниска скорост на разпространенне па въл-
ща енергня от една акустична зона в друга с малки загуби. Вълната, ин-жектнрана в зона А, въвежда елек-трическн товарн и потенциали в ме-талните пистн, разположени пара-
Фиг. 5
Фиг. 2
разстояния помежду им, пр яко свър-зани с дължината на колебанието. За да се зароди повърхностна вълна, необходимо е между електроднте да се подаде електрически сигнал с подходяща честота; този сигнал може

лиежемушю» ло&мхха
Фиг. 3
ната и е подходящ за изработка на закъснителни линии и запомнящи устройства.
Електроднте представляват метал-нн пистн с дебелина около 0,1 pm. Пряката връзка между ширината на пистите и дължината на вълната (фиг. 3) налага нзползуването на най-съвременните технологии за ме-тализация. С класическата техника на фотолнтографията се постига минималка ширина от около 1,5 pm, което ограничава работната честота на устройствата с АПВ до около 550 MHz (за кварц или литиев нно-бат). С помощта на електроиен лъч може да се получат по-тесни писти,
Фиг. 6
лелно на еднакви разстояния. Тези писти гн прехвърлят последователно до приемника В. Ако се придадат други форми на пнстнте, те могат да пренасочат акустичния лъч в други посоки, да го стеснят или разширят (фиг. 46).
Възможно е акустичните вълни да се превеждат по повърхността на пиезоелектричен кристал подобно на електрическите и оптически сигнали по вълноводи и светловоди. За тази цел трябва да се оформят среди с различна проводимост. На практика се нзползуват две конструкции. Пър-вата се характеризира с наличието на тънка метална левда_(в която въл-
да бъде детектнран и отнет чрез аналогична система от електроди, раз-положена върху същия материал ня-къде по пътя на разпространенне на вълната.
при което работайте честоти се пови-шават над 1 GHz.
Повърхностннте вълни може да бъ-дат „обработвани" по различии начини. Така например те се отклоняват
ните се придвнжват с висока скорост), отложена върху пиезокрнстал с ниска скорост на разпространенне (фиг. 5а). Във втората конструкция (фиг. 56) по дължината на кристала
Фиг. 4
Фиг. 7
Като активен материал може да се използува: кварц, кадмиев сулфид, цинков окис, бисмутов гермаиат, керамики, като околоно-цирконов танталат, оловно-стронциев ниобат и литиев ниобат. Днелектричните за-
и фокусират чрез подходящи приз-ми, огледала и лещи, отложени върху пиезоелектричния кристал или гра-вирани върху повърхността му. На фиг. 4 а е даден акустичен съедини-тел, който пренася цялата постъпва-
е рформена своеобразна релса; вълната се направлява по нея и се ограничава между страните й поради пъл-ното вътрешио отражение.
Както всички други, акустичните вериги имат неизбежно свое затих-
6
Радио
телевизия
електроника
ване. За да се поддържа нивото на сигналите, са необходими усилваге-ли. Последните са аналогичнн на лампите с бягаща вълна: използуват вз аимоденствието, съпътствуващо
повърхностната вълна и дрейфува-щите електрони. Достатъчно е елек-троните в един полупроводник да се ускорят по такъв начин, че скоростта им да надвишава скоростта иа аку-стичната вълна; при движението си те се забавят и предават част от енер-гията си на вълната. Явлението е обратимо — ако електроните имат скорост, по-ниска от тази на вълната, тя ги ускорява и им предава енергия.
Фиг. 9
При това усилвателят е селективен, тъй като елиминира нежеланите въл-ни, постъпващи на входа на акустич-ната линия.
На фиг. 6а е дадена монолитна конструкция на акустичен електричен усилвател, изграден върху кадмиев сулфид. Тъй като все още не са намс-рени кристали с достатъчно добри полупроводникови и пиезоелектрич-ни свойства, прибягва се до комбинация от два материала. Разработен е усилвател, при който полупровод-никовият сектор представлява тънка лента от инднев антимонид, разполо-жена върху писзокристала на пътя на вълната (фиг. 66). На краищата на лентата се прилага постоянно напрежение от порядъка на киловол-ти, което ускорява електроните в нея. При тази конструкция е реги-стрирано усилване над 10 dB. При други материали, ориентация на кристалите и ускоряващи напрежения е получено усилване над 20 dB. Про-блемата все още не е решена задово-лително. Търсят се нови структури,
предлагащи повишена гъвкавост при избора на нови материали.
Скоростта на повърхностните въл-нн нормално не зависи от честотата. За да се постигие такава зависимост,
върху подложката трябва да се на-несе слой от друг материал. Тогава вълната се разпространява в тази наслоена среда, при коего дълбочи-ната на проникването е малка за високите честотн и гол ям а — за нис-ките. Скоростта на разпространение на дадена вълна зависи от дълбочи-ната на проникване в подложката. Това явление се използува в закъс-нителни линии, конто позволяват да се свиват и уплътняват акустични импулси до 1000 пъти в твърде_ши-
яМчама
Фиг. 10
фею швйаамынй
MW Mv
аримы ынпимеи
MV
роки честотни ленти — до 500 MHz.
Ефект на закъснение може да се постигне и с пиезоелектричен материал, върху който се нанася един преобразовател, чиито електроди пе са на еднакви разстояния. Последните са подбрани съобразно желаната характеристика „закъснение—честота". При тази конструкция са постиг-нати закъснения до около 100 ps (фиг. 7).
Друг тип закъснителна линия, реа-лизиран, като върху пиезоелектриче-ска подложка се нанася един гребен-предавател и един или няколко приемки гребена. Внесеното закъснение на сигнала зависи от разстоянието между входния и изходните гребени. Цен-тралната честота се определи от стъп-ката на зъбите па гребена, а пропус-каната леита е обратно иропорцио-нална на броя на чифтовете електроди. Минималното закъснение между два следващи се изхода е около 0,1 [is, а закъсиението между входа и първия изход се движи между 0,5 и 60 ps. За да се увеличи закъснепие-
то, без да нарастват много размерите на кристалите, линнята трябва да се нагъне: експериментирани са изпъл-нения с начупена, хеликоидална или спирална линия, с което е постигна-то закъснение до 250 ps. Ако пък се използува линия със затворен контур, многократно обхождана от акустич-ната вълна, може да се постигне закъснение от 3 ms при незначително затихване; с въвеждане на междинен усилвател то може да бъде увеличено до 20 ms.
Акустичната линия е четириполюс-ник, чиято характеристика зависи от геометрията на преобразователите, в това число: активна дължина, брой и разположение на електродите. Чрез подбор на горните елементи може да се постигнат различии функции и характеристики. Първите разрабо-тени прибори на базата на повърх-ностни акустични вълни са лентови филтри, филтри за свиване и разтя-гане на импулси, кодери и декодери за радарната, съобщителната и изчис-лителна техника. Тук може да се посочат:
— филтри за многоканални телефонии системи с централни честоти между 10 и 80 MHz, предназначени да извличат четни и нечетни хармо-нични на една основна честота. Последните служат впоследствие за но-сещи честоти на отделни снопове;
— лентови филтри за междинна честота в радио- и телевизионии приемници; предимствата им пред класическите LC филтри са: липса на фазови изкривявания в рамките на пропусканата лента, висока избира-телност и стабилност, малки размери и маса, не се нуждаят от настройка. На фиг. 8 е дадена крнвата иа филтър за междинна честота на телевизио-нен приемник по френския стандарт. Засега тези филтри се прилагат само в професионалната електроника. Със снижаване на цените им те ще навля-зат и в електронната продукция за широко потребление и ще внесат зна-чително подобрение на нейните тех-нико-експлоатационни характеристики.
Изброените явления и прибори вече са в стадий на производство и приложение. В лаборатории условия се изследват и експериментират редица процеси, възникващи при възбужда-не и разпространение на повърхност-ни вълни и взаимодействието им със светлинни вълии.
Разработват се разпознаващи устройства на оптични образи, прибори за обработка на светлинни сигиа-ли чрез акустични вълни и др. В СССР е конструираи оптичен четец като комбинация от пиезоелектричен елемент и фотополупроводиик (фиг. 9). С него е постигната разделителна способност от 2 до 7 линии на мили-метър. На фиг. 10 е дадена схематично конструкцията на модулатор на светлинен лъч чрез акустична вълна. Това взаимодействие открива широки възможности за приложение в съобщенията, изчислителната техника, телевизията.
( Из~чуждия печат)
Д. Пармаклиев
Год. XXV
бр. 1—1976
7
РАДИО ПРЕД ABATE АН A ТЕХНИКА
ЗАЩИТА НА КРАЙНИТЕ СТЪПАЛА НА ТРАНЗИОТОРНИТЕ ПРЕДАВАТЕЛИ
П. Хинкое, ИРЕ
Антенно-фидерната система на вески предавател е подложена на най-тежките и неблагоприятни условия на работа. Топлина, студ, влага, механични повреди (стихийни, умиш-лени илн неволни, поедннично или в някаква комбинация) — това са причините, поради конто в даден момент предавателят се оказва в най-тежкия и неблагоприятен за него режим на стояща вълна.
При маломощните предаватели то-зи проблем се решава просто, като в крайните стъпала се нзбнра по-мо-щеи транзистор, който може да по-несе допълнителното натоварване по мощност вследствие режима на стоя-щата вълна. Такова решение може да бъде приложено и при по-мощнн предаватели, но тогава са необхо* дими специални транзистори, какъв-то е например типът 40970 на RCA, който при подадена на входа мощност 10 W (честота 470 MHz, захран-ващо напрежение 15,5 V) отдава иа изхода си не по-малко от 30 W. За болшинството високочестотни мощ-ни транзистори, конто имат достъпна Цена и се ползуват масово в съвре-менната предавателна техника, оба-че възникването на авариен режим в антената е сернозно изпитание, което без автоматично действуващи защитив схеми не може да бъде издър-жано.
Защитите схеми на крайните стъпала на транзисторните предаватели независимо от тяхното разнообразие може да се разделят на две ос-иовни групи:
1. Защитни схеми, конто задържат разсейваната от колектора иа крайний транзистор мощност до стойност, която може да бъде понесена от него.
'2. Защитни схеми, конто изключ-ват захранването на целия предавател.
Типичен представител на първата трупа защитни схеми е показаната на фиг. 1 схема на крайното стъпало РА 611 на датската фирма „Сторно". До преди няколко години този принцип на защита беше много популярен и се срещаше в много радиотеле-фони. Защитната схема тук цели да задържи протичащия през крайния мощен транзистор 7\ ток в граници, конто се определят от регулятора В случая този ток е около 600 mA при изходна мощност 10 W. Действие на схемата: протичащият през еми-терния резистор Rt ток на крайния транзистор създава потенциална раз-лика, която се подава в участъка еми-тер—база на регулиращия транзистор
Т2. Той е включен серийно на одно от предните възбудителни стъпала. При горно положение на плъзгача на транзисторът Т2 е отпушен и
Фиг, 1
Фиг. 2
възбудителното стъпало работи в максимален режим. Защитната схема се привежда в действие чрез постепенно сваляне на плъзгача надолу до точката, в която полученото върху /?г напрежение ее компенсира от
делителя. По-нататъшното движение на плъзгача надолу води до запушва-не на регулиращия транзистор, което преднзвиква намаление иа захранва-
щото напрежение на възбудителното стъпало. Правилното регулнране на схемата изисква плъзгачът да се ре-гулира така, че да е палице спадапс на изходящата мощпост с около 10%. При това положение всяко иовиша-
8
Радио
те лс сизая
електроника
пйпе па Фокй през 7\ предйзвиква СЪ-ответно запушване на регулиращия транзистор Т2, което довежда и до намаляване на 'възбуждането дото-гава, докато настъпиХравновесие в
}/2,6У
Фиг. 3
системата. Досегашният опит показ-ва, че описаната по-горе схема не се отличава с особена ефективност и предполага известна доза „издръж-ливост“ на крайните транзистори.
По-съвременна схема с регулира-не на възбуждането е дадена на фиг. 2. Тя се прилага в уиифииираната радиостанция ,,ЛЕН“. За разлика от фиг. 1 тук възбуждането се регу-лира от по-сложна схема, която се задействува от индикатор на коефи-циента на стоящите вълни (КСВ), включен в антенния изход на предавателя. При разсъгласуване на ан-
Фиг.’4
в това, Че В ййДикатора на КСВ при разсъгласуване на аитенния товар се получава голям скок на напреже-ние, докато в резистора от фиг. 1 промяната на напрежението е срав-
нително малка. Ефикасността на схе-мата може да се види от посочените стойкости на тока в крайиото стъпа-ло на трите състояния иа предавателя. отбелязани на фиг. 2.
Още един характерен представн-тел на първата трупа защитив схеми е даден на фиг. 3. Тази защита се прилага в крайното стъпало иа радио, телефона FK 101 на „Грундиг". За разлика от описаните дотук схеми намаляването на разсейваната от крайния транзистор мощност става не чрез регулиране на възбуждането, а чрез понижаваие закраиващото иа-
принципна схема отстъпва на схемйта от фиг. 2.
Като най-съвършен и логичен метод на защита може да се посочи пред-ставителят на втората трупа защитни схеми (фиг. 4). Тук индикаторът на КСВ е включен към единия вход на бистабилния тригер, съставен от транзисторите 7\ и Ts. Към другия вход на тригера през двата ко^децза-тора 4,7 pF (свързани иасрйцио за обезпечаване на неполяриост) • свър-зан пусковият бутои. Предавателят се включва чрез натискане на бутона К, при което вследствие разрежда-нето на кондензаториата трупа тран-зисторът 72 остава запушен. Прн това състояние транзисторните клю-чове Ts и Tt са отпушени и релето, включено в колекториата верига иа Т4, се задействува, като подава аа-хранващо напрежение към^предавате-ля през цялото време, докато буто-нът К е иатиснат. Ако обаче в другия вход на тригера се подаде определено напрежение (в случая от индикатора на КСВ), тригерът се обръща, транзисторите Та, Tt и 7\ се аапушват и релето прекъсва напрежението към предавателя, независимо че бутонът К е натиснат.
Фиг. 5
тенния товар в индикатора на КСВ възниква напрежение, което отпуш-ва транзистора 7\, вследствие на което се запушва транзисторът Т% и се намалява възбуждането. Пре-димството на тази схема се състон
прежение на самого крайно стъпало. Посочените на фиг. 3 токове за трите характерни състояния на предавателя: съгласуван антенен товар 50 2, откачена антена и антена накъсо, по-казват, че по своята ефективност тази
Тук може да се посочи, че релето от тази схема е условен елемент, който в никои съвремеини схемн^иа приемо-предаватели се заменя с пре-включваеми електронни стабилиза-тори (за контактната трупа, пре-
Гой. XXV
бр. 1—1976
9
вклЬчвйща зяхрййващите напрежё-ния) и с диоди (за контактната трупа, превключваща антената).
Схемата от фиг. 4 се регулира'чрез подбор на стойността иа 7?*, която се подбира така, че при КСВ 9 (коефи-циеит иа отражение р=0,8)’релето да изключва. Този режим се"получава при замяна на номиналния активен антенен товар 50 S2 с активен антенен товар 5,5 Q.
Важен елемеит на разгледаиите потере схеми са нндикаторите иа КСВ, поради което ще посочим някои от тях.
Най-широка известиост като индикатор иа КСВ е т. н. иасочен откло-иител (фиг. 5а). Той е особеио удобен при по-високите честотии обхвати (например 470 MHz), тъй като тогава
лесно се реализирс върху печатната схема и'изглежда почти както е дядей на фигурата.
За честоти под 200 MHz може да се реализнра лесно и т. и. мостов индикатор (фиг. 56). Той е предназначен в случая за обхвата 160 MHz, ири което индуктивиостта L представля-ва проводник с дължииа около 15 mm, огънат на дъга. Чрез подбор на кон-деизаторите С (при положение, че изходът е натоварен с активен товар 50 2) се търсн минимално напрежение в изхода на индикатора, което, измерено с правотоков волтмстър, трябва да е по-ниско от 200 mV. При правил но регул иран а схема на-прежението в изхода на индикатора при КСВ 9 става около 3,7V, ако мощ-ността и а предаватели е 6 W.
Още един Широко използуван индикатор в практиката с така нарече-ният балансен трансформаторен индикатор — фиг. 5в. В него напреже-ннята във вторнчната намотка на трансформатора, конто се индуктн-рат от токовете it и iz, са в противофаза. Чрез промяла на коефициента на трансформация, стойността на капацитета или резистора може да се получи дълбока компенсация в режим на съгл асу ване, т. е. прн активен номинален товар на антенния из-ход. При нарушаване на съгласува-нето ЕДН във вторичната намотка не се компенсира н на изхода възник-ва потенциал, който след детектира-не се подава към изпълннтелното устройство — регулиращия транзистор или тригера.
ЕАЕКТРОННА СХЕМОТЕХНИКА
ЦИФРОВ ЧАСОВНИК С TTL ИС
ин ж. П. Костов
Предмет на статията е схемно решение иа настелен дигитален часов-иик иа базата иа TTL интегрални схемн от 74 серия.
В последно време по-голяма част
той може да се изпълни и с дискрстни елементи.
Блоковата схема (фиг. 1) съдържа три функционално обособени части: тактов генератор, броячн с индика-
пормалпа работа. Вторият мнкро-превключвател Пр.2 служи за спиране на броенето — „стоп". Оттук следва възможността часовникът да се използува и като хронометър.
Уас*10 Уасх? MuMtfO ffuuxi tejtx/Q
Фиг. 1
от необходнмите TTL интегрални схеми се продават в магазините за радночастн. Това прави схемата полесие реализуема. При липса на дешифратора SN74141N (MH74141N)
ция и захранвйне, Предвиден е пре-включвател Прг ускоряващ броенето 10s, 10s и 104 пъти, което дава въз-можност за бързо сверяване на часов-ника. Първата позиция на Пр1 е за
Сърцето на всеки£по-точеи часов-ник е кварцовият генератор, от чия-та точиост зависи и точността на ча-совника. При кварц с точност 1.10~в за една година непрекъсната работа
10
Радио
телевизия
електроника
Год. XXV
бр. 1—1976
11
часовникът ще сгреши от порядъка на минута. Ако се употреби специален термостат, точността ще се уве-личи. Но това се прилага при спе-циални нужди. Кварцовият резонатор може да бъде с резонансна често-та 1 MHz, 0,5 MHz, 100 kHz. В зависимост от нея се определи и броят на делителите на честотата, както и наличието или коефициентът на делене на първия делител. Целта е на изхо-да на тактовия генератор да се получи тактов импулс с период 1 Hz.
Следват броячите и дешифраторите за всяка цифра от индикацията. Так-тът се подава на входа на първия брояч — брой на 10, вторият — на 6 (секунди ХЮ), пак брояч, и т. н. Ча-совете се регистрират от броячи, свързани чрез логика, която ги кара да броят с променливо число.
На фиг. 2 е дадена принципната схема. От нея се вижда, че най-много са десетичните броячи SN7490N, конто могат да делят на 2, 5 и 10. За броене на 6 се използува 4-битов двоичен брояч SN7493N. Такова броене се иалага за отчитане на секундиХЮ и минути X Ю.
Кварцовият генератор е изпълнен с две схеми NAND ИС1а и ИС1в, като кварцовият резонатор Q е свързан във верига на НОВ. Тример-конден-заторът С2 служи за настройка на честотата на генератора точно на 1 MHz±l Hz. Настройката става с многоразряден точен цифров често-томер. ИС\с е инвертор. Интеграл-ната схема ИС2 е дадена с пунктир, тъй като влагането й в схемата или на-чинът на свързване е в зависимост от честотата на кварцовия резонатор, както е показано отделно на схемата. След този делител тактовата честота е 100 kHz. Следват десетични делители 7490, за да се получи след тях такт с честота 1 Hz.
Между тактовия генератор и броя-ча за индикация се намират превключ-вателите /7рх и Пр3. NAND схемите HCta и ИСзе са в схема на RS три-
гер, конто в зависимост от положе-ииетона превключватедя П р3 дава или не дава разрешение на тактовия импулс да премине през ИС3с- HCgd е инвертор, тъй като преминалият през ИСЙС сигнал се инвертира.
Следва най-важната част на часов-ника — броячи, дешифратори и индикация. Броячните интегрални схеми са шест. Към BCD изхода на всяка от тях, работещ в код 1—2—4—8, е включен със съответните BCD вхо-
дове дешифратор, съдържащ и клю-чови транзистори за директно управление на цифровите лампи Лг до Ле. Изходите на ИС1Ъ до ИС21 са за цифрите от 0 до 9.
Първият брояч на тактовите импул-си HCt брой на 10 (секундите).' Той пропуска всеки десети импулс, който нулира и задействува брояча ИС^ (SN7493N).//Cjo брой секундите X Ю. При достигане на показание от и JJ 59 секунди вместо 60 се появява 00. Аналогично работят и броячите ИС1± и ИС12, конто отброяват мину-тите и минути ХЮ. От изхода на
„минути" (ИС12) се подава сигнал към
Десетичните броячи SN7490N — ИС13 и ИС14, както и две NAND схеми от HCjb — 1/2SN7400N (МН7400) ----------------------- o>1. От на
брояча на 24 (за часовете).
ИС.
...---,a-J	* пи
осигуряват това броене на Z4. табл. 1 се вижда какво ниво има
Таблица 1
Такт	Изходи			
	А	в	с	D
0	0	0	0	0
1	1	0	0	0
2	0	1	0	0
3	1	1	0	0
4	0	0	1	0
5	1	0	1	0
6	0	1	1	0
7	1	1	1	0
8	0	0	0	1
9	1	0	0	1
Таблица 2
Нулираши входове ^о(1) ^0(2) R8(P	Изходи А В C D
110	0 0	0	0	0	0 0 0 0 Броене
BCD изходите при всеки 10 последо-вателни тактови импулса на входа на SN7490N. Таблица 2 отразява функциите при нулиране (броене).
Нулиращите входове R0(i) и К0<д) на ИС13 и ИС13 са свързани логически с изходите С (ЯС13) и В (ИС& чрез NAND схема HClia- ИС1М е инвертор. Двата десетични брояча се нулират след постъпване на един сигнал „1“ към съответните нулира-щи входове. ИС13 два пъти брой до 10 и един път — до 3 включително. При първото броене до 10 на ЯС18, ИС остава на нула — на BCD изходите 0000. При началото на второто броене тя премииава на единица, т. е. кодът е 1000. При третото — ии-дикацията показва вече 2, а кодът е 0100. Едно от условията за съвпа-дение на входовете иа ИС1Ъа е нали-це — ниво „1“ на изход В. Другото условие се достига при третия цикъл броене на ИС13. Когато индикацията е показала числото 3, следващото идващо число 4 не се появява — на изход С (ИС13) има „1“ — кодът е 0010. При това съвпадение на две нива „1“ NAND схемата има на изхода си „0“. Този импулс се инвертира и като „1“ нулира двата брояча. По-казанието на цялата индикация е било 23, 59, 59 и става 00 00 00. Цикълът започва отново.
Относно захранващия блок трябва да се внимава напрежението от извод 5V да бъде в границите от 4,75 V до 5,25 V. Също така и токът на всяка цифрова лампа не трябва да бъде по-силен от 2 mA. При превишаване на тази стойност ще се повреди интеграл-ната схема SN74141N.
ИЗЧИСАИТЕАНА ТЕХНИКА
МИНИКОМПЮТЕРИ
иною. Ир,. Марангозов, НИИ КИП
Трудно е да се даде еднозначно определение на понятието миникомпю-тер. Най-често така се наричат малки универсалии изчислителни машини с ниска цена — примерно под 20 хи-ляди лева — за централната част. Първите миникомпютери се появиха на пазара преди осем годнни. Отто-гава производството им непрекъсна-то расте. Сега в света действуват над 50 000 системи, съоръжени с миникомпютери.
Приложенията на миникомпюте-рите са разнообразии. Те служат за
основа при изграждането на автома-тизирани системи за:
— управление на технически про-цсси в промишлеността,
— управление на измервателни апаратури за лаборатории и научни цели,
— обработка и предаване на данни,
— научно-технически и икономи-чески изчисления,
— учебни цели.
Голямото разпространепие се дъл-жи и на бурния технологически прочее в електроннката, който даде въз-
можност размерите сцепите им да се доближат до тези на обикновени електронни измервателни уреди (например точен цифров волтметър или честотомер). Така конструкторите на измерителни и управляващи системи от 70-те години „откриха" универ-салния елемент на всяка система — миникомпютера. Употребата па миникомпютери, от друга страна, оказа влияние върху методите за конструи-ране на електронни апаратури. През последните години се наложи и си-стемният подход при разработка иа
12
Радио
телевизия
електроника
електронни апаратури, т. е. отделайте електронни уреди не се разработ-ват като самостоятелни устройства, а вннаги с възможности за работа в комплексна система, управлявана от
не на задачи, при конто основните операции са аритметични. В послед-ните години по-голямо разпроетра-пение получи едношнпната структура на машинитс (фиг. 2). При поя всич-
грамата се увеличава. Скоростта за предаване иа данни от и към пери-ферните устройства също се влияе от избора на дължината. В случай че думата, която се предана, е по-го-
Фиг. 1
миникомпютер.
Миникомпютерът е опростена версия на голяма цифрова изчислител-на машина. Той има аналогична структура, програмира се по същия начин и може да използува еднакви входно-изходни (периферии) устройства, както нея.
Основният блок на всяка изчислителна машина е този, който създава възможност за аритметични начисления — аритметичен блок. Схемите, по конто се извършват тези действия, съставят така наречения блок управление. Всяка изчислителна машина има и блок памет — за запомияне на данни, междинни резултати от начисления и прогремите за работата й. Освен това към всяка машина са необ-ходими схеми, конто обслужват връз-ките с входно-изходните устройства — блок вход/изход.
Съединениита между тези основии блокове обуславят структурата (ор
Фиг. 2
ганизацията) 'на миникомп ютера. Пър-вите 'j устройства се създаваха въз основа на структурата (станала вече „класическа"), показана в общи черти на функционалната схема иа фиг. 1. Характерно за нея е използуването на няколко различии линии за връзка между основните блокове на машината — кодови шини. Тук входно-изходните операции се извършват само с участисто на цептралната част (респсктивно на паметта). Това пра-ви схемата удобна главно за решава-
ки блокове на системата са евързани по еднакъв начин към общи кодови шинн и се третират като адреси в па-метта. Схемната връзка с периферни-те устройства става по-сложна — необходими са схеми за разпознаване или за генериране на адреси. В за-мяна на това предаваието на данш между различните устройства не изисква непременно участие на па-метта на машината, поради което се извършва по-просто и значително по-бързо.
Независимо от структурата на да-ден миникомпютер съществуват няколко общи характеристики за тези устройства, конто са важни за учо-гребата му в дадена системе^
— дължина на думе.
— памет,
— брой на инструкции,
— наличност на регистри, — математическо обезпечаване — периферии устройства.
ДЪЛЖИНА НА ДУМАТА’
Миникомпютерът е изчислителна машина с фиксирана дължина на думата. Използуват се думи с 8, 12, 16, 24 или 32 бита. Най-разпростра-неии са комтотерите с дължина на думата от 16 бита. Дължината оказ-ва влияние на другите характеристики на машината — скорост за из-пълпение на програмата, цена на машината. Обикновсно с памаление-то и врсмето за изпълнение на про
ляма от тази на паметта на машината, скоростта се намалява. От друга страна, при еднакви други условия машините с по-дълга дума са по-скъпи.
ПАМЕТ
Главните характеристики на паметта са обемът и скоростта на записва-не и четене на една дума — цикъл на паметта. Той е важен, тъй като определи в крайне сметка времето за изпълнение на инструкцните. Движи се обикновено между 600 ns и 2 jj.s за различните модели миникомпютер и.
Ми ни комтотерите се произвеждат най-често с обем на паметта 4 кило-думи (4096 думи) с възможност да се /величава на блокове или по 4 или 8 килодуми. Доскоро за паметвмини-компютерите се използуваха изключи-телно феритни тороиди, но от 1973 г. сезасили употребата на полупровод-никови елементи, конто имат някои съществени предимства — намаление на обема, изразходваиата мощност и цената с едновременно увеличаване надеждността на работата и скоростта на изпълнение на операциите. Полу-проводниковите памети се изграждат от интегрални схеми с обем 1024 бита едната, оформени в стандартни корпуси с 16, 18 или 22 крачета. Използува се главно МОС технология.
На употребата на полупроводни-кови памети се дължи рязкото пама-ление на цените на миникомпютеритс през последните две години.
БРОЙ НА ИНСТРУКЦНИТЕ
Броят на инструкциите, конто ком-пютерът може да изпълнява, е от голямо значение за приложенията и удобствата при употребата му. В съвременните мнннмашини броят на
Год. XXV
бр. 1—1976
13
основните инструкции е между 60 и 120. По-дълга дума на машината да-ва възможност тя да притежава по-голям репертоар от инструкции. При класическата минимашина в думата се различаваттри полета (области) — поле за код на операциите, поле за индикация на начина на адресиране и поле за адрес. Първото показва вида на отделната аритметическа операция, която се изпълнява в даден момент — събиране, сравнение и т. н. При машина с 16-битова дума това поле е от 4 бита, което позволя-ва кодирането на 14 различии операции. Полето за адреса посочва място-то в п г метта на думата, която се из-ползува при изпълненис на опера-цията. За машини с 16-битова дума то се състои от 10 бита, което по-зволява директно адресиране на 1024 различии думи. Останалите два бита в думата служат за определяне типа на адресирането — директно или иидиректио, и т. н.
РЕГИСТРИ
При всички аритметични -и логически операции се използуват три-герни регистри. В някои машини тези регистри са със специфично предназначение, в други са универсалии. Ефективността на изпълнение-то иа дадена лрограма е свързана директно с броя на регистрите. Това се дължи на факта,че операциите между регистър и регистър са по-бързи от тези между регистър и феритна памет. Когато машината има малко на брой регистри, междинните резул-тати трябва често да се записват във феритната памет, което води до забавяне на изпълнението на програ-мата.
Миникомпютерите разполагат най-често с 2 до 6 регистъра. В някои понови модели се използуват и до 16 регистъра с голямо бързодействие — от порядъка на 200 ns.
МАТЕМАТИЧЕСКО ОБЕЗПЕЧАВАНЕ
За нзползуването на миникомпюте-ра изключително голямо значение има наличието на комплект програ-ми за действието му, т. н. матема-тическо обезпечаване.
Някои програми се изготвят от по-требителите с оглед решаване на специфични задачи. Те се наричат приложим програми.
Други се доставят от производителя на машините и са предназначени да подпомогнат потребителя да съз-даде, провери и използува неговите собствени (приложив) програми. Тези програми осигуряват правилната работа на машините и се наричат ос-иовно или машиино математическо обезпечаване.
Прогремите на основното математическо обезпечаване се делят иа две големи групи:
а)	програми, конто улесняват под-готовката на приложив програми; тук влизат компилатори за различии езици, редеиетиращи, настройващи програми;
б)	програми, конто управляват
действието на компютера и входно-изходните устройства — зареждащи-те, управляващите и други програми.
а)	ПРОГРАМИ ЗА ПОДГОТОВКА
Всяка програма за машината може да се напише на двоичен код. Това обаче е труден и бавен процес и за това почти не се използува. Създа-дени са така наречените алгоритмич-ни езици, конто позволяват прогремите да се пишет по по-естествен начин подобно на разговорните езици. След написване на дадена програма на подобен език самият мини-компютер я „превежда" на своя ма-шинен език (двоичен код) чрез спе-циални програми, наречени компилатори. Всички миникомпютери използуват два типа езици—асемблери развити алгормитмични езици. Асембле-рът е сходен по структура с ма-шинния език — всяка иегова команда се състои от код на операцията и адрес. Разликата е тази, че при асем-блера кодът на оиерацията се замени с лесно запомнящо се (мнемонич-но) означение с букви. Между всяка команда, написана на асемблер, и команда,написана на машинен език, съществува точно съответствие. Пре-ди да се изпълни програма, написана на език асемблер, трябва да се „преведе" на машинен език. Програ-мата за транслация също се нарича асемблер.
Асемблерът се изучава и запомни по-лесно от машинния език и нама-лява времето за написване на дадена програма. С него програмите стават по-удобни за четене и обработване. Програмите, написани за асемблер, важат за дадена машина. При смяна на компютера програмите също трябва да се сменят.
Горното неудобство отпада при из-ползуване на различните алгорит-мични езицн. В тях се използуват думи, сходни на тези от говоримия език. За изразяване'на функционални зависимости се използуват математически символи. Сложна порсдица от операции в машината се замени само с една дума, която компютерът сам превежда на машинен език. Подобии езици се изучават сравнително лесно. Освен това за работа с тях от про-грамиста не се изискват познания по структурата на машината. Времето за написване на определена програма също значително се намалява.
Програмите, написани на алгорит-мичен език, трябва да се обработят, преди да се използуват. Това става чрез компилирането им от самата машина, т. е. превръщането им в програми, написани на машинен език.
Всички миникомпютери се доставят с компилатори за един или ня-колко езика. Най-често се използуват ФОРТРАН и БЕЙЗИК. Особено разпространен е първият. Той има две версии, конто се прнлагат' в миникомпютерите — основен ФОРТРАН и ФОРТРАН IV.
Осиовеи ФОРТРАН се доставя за машини с малък обем оперативна па* мет — до 8 килодуми.
Езикът БЕЙЗИК е значително по-
прост и достъпен за изучаване. Удобен е за използуване при обучение, тъй като позволява директно общу-ване с машината, т. е. тя реагира веднага при въвеждане на всяка инструкция, така че операторът узнава непосредствено грешките си и може да ги коригира.
б)	ПРОГРАМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ
Те представляват комплект от програми, конто увеличават производи-телността и удобството за работа с компютери чрез създаването на други функции за всякакви потребител-ни програми. Често се наричат общо операционна система. Наличността й освобождава оператора от изпълне-ние на много често повтарящи се действия.
В зависимост от сложността й опе-рационната система може да изпълнява една или няколко от функциите:
—	управление на входно-изходни операции,
—	запомняне и извличане на програми и данни,
—	подготовка, зареждане и изпъл-нение на програмите.
Има различии типове операционки системи, предназначени за набора от периферии устройства, конто се използуват. Съвременните миникомпютери винаги притежават операционна система, което позволява из-ползуването на запомнящо устройство с магнитен диск.
ПЕРИФЕРИИ УСТРОЙСТВА
Миникомпютерът ие може да се използува като самостоятелио изделие. Към него е необходимо да се включат различии устройства за въвеждане и извеждане на данни — периферии устройства, с конто той образува изчислителна система.
Разнообразните приложения са довели до разработването на голяма номенклатура от периферии устройства. Връзката между компютера и пернферните устройства изисква оп-ределени схемни и програмни решения, конто съставят така наречения „интерфейс". Обнкновено всеки ми-никомпютер при доставянето му на клиента се придружава с кадрови указания за неговия интерфейс. По този начин се предоставят възмож-ности за допълнително изменение или разширение на съответната система.
Съвременните миникомпютери винаги дават възможност за включване на телетип (като основно разговорно устройство между оператор и машина), на четец и перфоратор на перфо-ленти, бърз печат, запомнящи устройства на магнитна лента и магнитен диск. Много от тях са пригодени за използуване на пишещи устройства, графични устройства, различии типове преобразователи — ана-лог/цифра и цифра/аналог, електрон-ни измервателни уреди.
Завод „Електроника" усвой произ-водството на български мииикомпю-тер ИЗОТ 0310, който е разработка на съвременно ниво и е предназначен за използуване в различии области^ на s стопанството и за инженерно проектиране.
14
Радио
телевизия
електроника
ТЕЛЕВИЗИЯ
ТЕЯЕВИеИОНЕН ПРИЕМНИК
„СОФИЯ-П”
ст. н. с. инж. А. Апостолов, ИРЕ
1975 година може да се отбележи като иачална за въвеждането на втора телевизионна програма у нас. Ос-вен в столицата (на 12-тн канал) на-всякъде в страната втора телевизионна програма се излъчва в децнметро-вия обхват (470—860 MHz).
Първите телевизионии предаватели ще заемат съответно 24-ти канал (Ботев връх), 26-ти канал (Слънчев бряг), 34-ти канал (връх Виден, Кю-стеидилско) и 39-ти канал (Шумен).
За въвеждането иа втора програма Мииистерският съвет регламентира задълженията на отделяйте ведомства. ДСО „Респром** — София, беше задължено да създаде телевизионии приемници, конто да приемат втората телевизионна-програма в IV и V телевизнонен обхват н да оснгури такава възможност на старите типове телевизионии приемници. За целта Институты- по радиоелектроника — София, разработи телевнзионния приемник „София-11“, тип Т61-24, и едноканална преобразователна приставка за 24-ти, 26-ти, 34-ти и 39-ти канал.
Новият телевизионен премник съ-ответствува на изискванията за вторя клас иа Български държавен стандарт БДС 7460—69 „Приемници за черио-бяло изображение. Классве. Основни параметри", в който бяха внесенн съответнн допълнения за параметрите в дециметровия обхват. По-важните технически параметон иа телевизнонння приемник-са:
1.	Антенен вход — 240 2 , симетрн-чен.
2.	Чувствителност, ограничена от шума 200 2V;
3.	Избирателност:
а)	спрямо снгнали с междиина честота > 30 dB,
б)	спрямо сигналн на съседии канали >36 dB,
в)	спрямо снгнали на огледалнн каиали > 26 dB.
4.	Геометрични изкривявания -3%.
5.	Нелинейни изкривяваиия ±8%.
6.	Изходиа звукова мощност >1.5W прн к<7%.
7.	Обхват на захващане на хори-зонталиатасинхронизация> ±800 Hz.
8.	Обхват на задържане> ± 1000Hz.
9.	Захранващо напрежение — 220 V±i5%, 50 Hz.
10.	Консумацня от захранващата м режа= 100 VA;
11.	Размери 680X 480X395 ’ппп;
12.	Macas26 kg.
Схемата иа телевизиониия приемник е дадена на фиг. 1. В нея като отделен блок е изобразен всевълно-
вият избирая на телевизионии кана-лн. Подробната му схема е дадена на фиг. 2. Всевълновият избирая се съ-стои от две части:
—	нзбнрач на телевизионии канали за I и III телевизионен обхват;
—	избирая на телевизионии капали за IV и V телевизионен обхват.
Тези две части ще бъдат опнсани последователно.
Избирачът на телевизионии каиали за 1 и III телевизноиеи обхаат има три стъпала: ВЧ усилвател, смеси-гел и осцилатор. От входа Вх, сигналы преминава през един Г-образен спиращ лентов фнлтър за сигналите от обхвата на междннната честота. Първото звено на Г-образния филтър е паралелният LC кръг, състоящ се от бобнната £33 и кондензатора С3з (120 pF). Второто звено е сер иен LC кръг, образуван от бобината Lgia и кондензатора Сц (15 pF).
Транзисторы- Тя (AF239) е герма-ниев тип PNP по меза технология и работи като ВЧ усилвател със зазе-мена база (през кондензатора С14 — 820 pF). Сигналы от антената пре-мииава през филтъра за междинна честота и се подава по индуктивен път към емитерната верига на ВЧ усилвател. Трансформаторът за сигналите от III обхват се образува между бобиннте L37o и Б37б, а за I обхват — от LKga и L33ft. Настроеният кръг за I обхват се образува от бобината L3Sb н кондензатора С32 (1,8 pF) заедно с входиия капацитет на транзистора и монтажния капацитет на схемата, като ключовият диод Д, (ВА244) е отпущен. Веригата на ключовия днод се затваря от из-точннка през резистора RM (47 kO), през бобините LS3b, L3t и £4о към маеа. При честотите от I телевизионен обхват LC кръгът,образуван от Ь37»и С3, (тример-кондензатор), може да се счита за тази „ниска честота" като късо съединеиие и капацитетът иа запущения диод Д? (BB109G) измеия честотата'тна настройката на кръга чрез серийно свързаните капаците-тн на диода и кондензатора С#7 (39 pF). Напрежението за иаетройка ее подава през резистора RS1 (18 kQ). Бобниите Lst и Lto заедно с кондеи-затора С6а (180 pF) образуват спиращ кръг, настроен в обхвата между 110—160 MHz.
От кръга сигналы се подава към емнтерната верига на транзистора на ВЧ усилвател през иондензатора С66 (820 pF). Кръгът в емитерната верига е затихнет с резистора R3 (680 Q), еднният край на който е ви-сокочестотио ваземен през капаци-тета на кондензатора С4 (1 nF). Дио
ды Дъ (1N4154) служи за по-ефикас-но запушване на ВЧ усилвателя иа избнрача за I и III обхват, когато се работн със сигнали в IV и V обхват. Автоматичното регулиране на усил-ването на ВЧ усилвателя е право и се осъществява чрез изменение иа емитерния ток и напрежението ко-лектор—емитер на транзистора Т3. При увеличаване на входния сигнал чрез резистора Rg (220 2) се довеж-да по-ннско напреженне, токът на транзистора се увеличава, а напрежението колектор—емитер спада, като транзисторы намалява уснлването сн.
В колекторната верига иа транзистора Т3 за товар е включен леитов филтър. Бобините на лентовия филтър за I и III телевизионен обхват са включен» последователно. На-стройващн елементи са капацитетите яа запушените диоди Д3 и Да, (BB109G), паралелно включени с кон-дензаторите С17 и Сг1 (120 pF). При регулиране на запушващото иапре-жение на NP прехода иа диода капа-цитетът му се мени. Напрежението за настройка се измени в граници +(0,5±28)V и се подвежда през ре-зисторите Re и (18 к2). Бобиннте на лентовия филтър аа III обхват са £13 н £«» в първнчиата страна, съответно £33 и £а3 — във вто-ричната. Връзката между кръговете на лентовия филтър е вътрешиоин-дуктнвна, осъществена чрез бобините (в „студеиия край") Бц, Ь13 и Ба2. При приемане на сигнали от III обхват ключовите диоди Д1Яа и Дщг получават положително напрежение през резисторите Rt и R» (4,7 кв). В тозн случаи ключовите диоди имат съвсем малко съпротивление (може да се счита късо съединение). „Сту-дените краища" иа бобините Б13 и Баз са свързани „накъсо" за промеи-ливите напрежения чрез кондеыза-торите С13 и Сгг (820 pF) с общите точки на бобините L13 и съответно Lat и С13.
При I телевизионен обхват нндук-тивността на бобините за III теле-визиоиеи обхват може да се прене-брегие.Основните бобини в първична-та страна са L13 и Бао0, съответно Баа, 1аой и Lji — във вторичната. Връзката между двата кръга е индуктивна и се осъществява чрез магнитно свързаните основни бобини БаОа и Баой. За 1 телевизионен обхват ключовите дноди не получават напрежение и са вапушени (с голямо съпротнвленне). Емитерът на смесителя 7\ (AF106) е свързан към треп-тящия кръг във вторичната страна частично чрез капацнтивния делнтел
15
Год. XXV	бр. 1—1976
Т/(ГВСЮ78
ХТ2/3 КТЖ
Ю¥
\7prn
]#2X> VA-
, Asm >SFD775
p/st too
70273^0
7гоэ AF201
wf
Cus
Ж203
7204 7203*
\72(Q'AF207
ЮЗУ
-fz^y
7ppi
70п
Cm-Tuo
КТ27Т
6,8к Сж
КТ278 @
j. ®ктго!
t-гн
1*
Cw'A,.
#247~33n-
Э
bu-m.
#237'7k
#230'224
Г
fc
ИТ206
^22W
Рзм-75к
#ms-39k Pjm~2,2M
•Tsoi
*зя
HT3&
Яиз-М)
n?
©
СИ-Л7/
ул»
ГТЧ-73
#ззр~5,6К
К/303
ИТ32В
ly^^l Ifrqwl
#3(%~39к
i P307 ZZk
#427 L8K
720.5V/
7,58 г
#зз» 2/K
#349 f.ZK
Cg<6 700
#ззО 4/0
Дз04' 4373.
Тзяз ГШ&
'204 7(7508
T?02 t(FJ73
Pj$ 47k
IH.
(J-#0
. 0зз7 '4Jn
O20
720
C24S' 50/4
Ojsi. 'O.Jji
Сщ ев/
.Cm, •1122A
KT204
• Q -Амв-гт
Сзоз~7п
HI-
ИТ327 7bs2-270
KT203 Q
О28З fOn
ww
“П
^4Jq
Wf уШоБхбат-. .	WF Tty'S oMam
I я
КМ32Ы №
“1
Ciwi 'pwl 1 S^« 1
Я
>'	PM41,
7n
fT^ P.J /л
C //W
Лзог ЕБ25СЗ
-bX Cm 5Л
ИТ327 +±c33a ^200/1
4H7 M 49
'JJV
79
П2-353
АЯОШ.АПМ
#603
.fy/g-IJU
miH
(279
•M-!л»
C24S~8\ Саг/Л
Тй
Cam
Burt/
П#401 Ш
#40t o/ji
~L
s\ 9
Ш2/2
т*
итгн-
Fl/O'^K
CwWji-
1бо7 43144

5/^
BC7O7&
\В8к
юж
ХЮгоь E
Ргзз'700 [^4	_ ^271'8^'5 L
H?t ..

ТМВ-270

•L C^or * ^5 Ozaj

0&8
KTffu-
KT209 ® .
A„s-SFD108 /55V/257
>#248 '3Jn
ИТ277
<.0V I Рг7т\ 70k 1
P^i^^J^rJFA
Ъзз' 4,7K
К727%
7МВ-220П c£fit-4 ЧМ-230В
^14-
/<ййг 1_
#240'38*
\Twms7 »M-4T I
Purl*
Рщ'780 hcv/ #247'820
#249'702,
CurO.SSA
-IH
• A209  41? I 'SFD7O8 Смг№Л
C239 4,7/1
\ZZK \l9Vl7V
7207 P24fZK
FF508
A207 SFD708
#243'4.72
3^209 I «7-ri-I
[Ш41
* *
220* Яркост
л?\ Контраст
слип
Сиг/Sil
Диг^Х^
TfM
тшшо
Poo/
P!tyL
/Сила на, ~”
збука j|_____
8(07'6877
Тонрегумнтюр Г^Рмз-OJM
4.30!
SF7108
Cjqj-330 I
ЧН
CKuu
p402"B03 7^404
-сип—tasfc—
:+^ «^+;
$403~2.7К
—СТЭ—t-------
T/^
П404-7.5К
—CTJ—J '— iC404 *££7*03 JOOjl xjootyi
*7424 \
Тутз 777'303
Йш-И
>0409 'WOOJ
RmlTO
Tip. 4oz~ 7,254
I
7зог
Г—iV^’

№8203
KFM8,KF5Q4 BC707
7з(И
Край * Ii
#42(>
4*
ГГР-725
1^ T \560 I
!
172 1
1^7 I \2.2/( 1
'ИГ425} ' KH57
KF773

*2Wf
ГТ7-301: ГТ7-303

Лзпз
tt№ @

4Z
S-к» *68a
FT302 PCF8G> 0
#Л9~^4 ^4Г
"Mt



Тм-вита
f7?/Z
UTlll
I
•WA
Pzft'tU
fm-ofiH
WZt№
Ъгвк
1^/
Ко/ ж
SFT&2 12V
,CjOf Wn
Jws
Ife
-----зоа
----+:№
С303-ЗЗО I
-Jp
। teo H^v/ Iju UP
Л30/
KT3O2 PCF8O2
Q
*T44S
mm
итгн.
итзы
'}\-3№
Fk3B 10
"лз 10ц
730Г/цг/п ТХО ISkV
WK
\#2fff n T“ ^39 16,8k #26^100/4 l^3f3K " _ Л I I #253 147K
^Ю‘А.7п
I-----lb-
. 3 Vi 4
	п.-жг	•	• • 1	; '	" 1	' •'
*263 56
fat 39*


*
\r267
	ИТ223	•
й«? H' ___________
КТ21& €>-Х
КТ2ОГ&
•Q МШ'^/7
MT230
£2,59
ИГ221
^ггГ^. ’ Б \
АРгоо
]shams; мжбГ
ТЮЗ KF773
1?217~$# '22fiV
Кг®
Дрю
AlOrSFDM 'ЛР-20!
C&tJ-w
,#237
^235
#217 \
6.8k
Сг?г 68
КТ2ОЗ
' | W230Q }
p^= 
Wi #2/3
150
KT2Q8 +X Cs4t X
^24Z
, 147/7
iWh
Сгга'6 ^Рг03
х&?<?
TfS t-340
Cxl-Z70
C239
4.?a
3,8f
Сев^Рцо 470‘
J
Ъъ2 KH73
W
Г 47n » й?

•Ik
—IH.
См-zn
КТДОВ

Сяо

тз-147
^4
’„xr ^м-ггм
iju
Aw.
СЛ-ЫЗ


\#225 \2JK

Иггз~№
<7щ Юк
Й4г/
ИТ227 I итгз! I ИТ232 I ИГ234 Д ИГ209 ?-с|
ИТ222 9<^1

Tut KF504-
тяг
/17303
t£2p3
Сз/4"{П
итзок,
>t£wr

U^r
w Kf
Cu2-C.47fi ui

ИТ (44


OX
#300 ft
•fe'
Cjm'WA
tf
X dj/O --F,Pn

\Ai»
hn-n>
®	6/J
0,ZFji.
лзл
F7Q
fyfo-wFr
Язям
/77*
+ Cm'13/
133 \ Cus-ггп -
Азо/ тг
Aw 6ПЖ
М»
Тзо9-Ш-tit
AO
Дзоз №
Азо/ «Ъ ЯЖ
BsgJMI
F332
1.3к
13 ^331 ззо у
Азоз 6Д20П
Сз/б 339
Ср/рЗОп
Xkyj
Z20xf
С3№-Юп	^"1
-HI--------—
#32i\ /Мк\

47
^323
47
HTX4
fj тж
/pin
fborlfa
зто
ш
_rz^ Рза-Э,3* ^г7РЛ.С1гв^гл
51080,
ИТ308
Пм-г.гн
НитШ
игзп
етмттелна система
С4зо-О.22р\
ДР401
btf№
£oa, Ma

hft Ida
Т.м-ПТ-М)


Csa (220pF) и С81 (3,3 pF) и бобината Lal. Транзисторы работи по схема със заземена база. Базата е заземена „високочестотно“ чрез кондензатора С38 (InF). Резисторы /?18 (1 кй) в
малкия проходен кондензатор Си (4,7 pF), служи за точка за настройка (КТХо2) на избирача за I и III тсле-визионен обхват.
Собственнят хетеродин е направен
прибавя Csi, защото бобината £31 е с незначителиа нндуктивиост спрямо £32).Между емитера и заземената база остава само капацитеты Сев- Напрежението на осцилатора се взема
£х2
о-
Сц-4.7 41
7N4/54 г
ir-4/ U
Cj
4,1
Ра 2к
Т, AF27S
2?Г2.2К
Ct2 11_I
33 *'
.] Cis l'4|

E/.I о-WF
 /г
•ввт
Fg-m
-41—I
Ceo'8,3	«
)Zw C”z.
2370/1
887096 Сз
•Г/20 j
э С	вв/о,
fid 4 Сз
I ЛгВА244
Кт
fS\
U4
T2~AF280 ]
чн!
fifi ! Xfep XW*] Рц
<78х "J 1 ””
гълл&к
в
Си
РАз |
8877)58 I
l/з
Cgg-te
Lgsa/t У +/ 7Г1,
-L-. Сзз Cv>820
820
РиП
/Вл-ц В-4р
BBI09G
Рзг 47х
Ся его
\Ре
\7ВК
Н
Из
0,-820 IH b-tn
/1/4154 I_________

, А/Оа \BA244 |-н-
 X/J

__________| 7/,3-Ш)*
2fS'4o	1?з
L20a/6 4#^ <5# .„C/t Cgg T820 820-
С17
XV
<7х
L#-4m
Lssl-4n
XV П 4,/к U
t-4/ol ВА244 -м-
2гз 4Н
ДгВ0№6
Сзз-12
С47 fn
С43 7п
С34
78
Сз< 3.3
Сгв» 4J
Д4-ВВШ
* Сгз-720 чн \РТ7 \№к
Ml
Сзг-220
С43 /п
Z'
Саа 4.7
Смесител
'~А\Изх.од МЧ
Cggil
BBK9G
Сзз-39
7п
Rtj-3,3K
4,7к
. Ш П. обхВат }72V, 76'22тА
7l/v оМат
^~7/В^22тА
,С34
<7
^AtS-1N4134
оВхВат
AJ/2V, 72^22тЛ
Ац-ЫИА г<+-Н1
±-©«7Ю2 че 4,7
]Ptf \2,2Н
А<з Сзо
/тм
М ПЧ
Напрежение за , X rj\ настройка
Сдо~18
Хм-Х0/^

К1102
L33-72й
. Сц-120
Tg-AFtOG
Сзз/7..________
"Тз-АО/ЗО
Сщ
Ди-Ш4148 //?и

Ргг 2,3к
Си 2п
АРУ O8.3+2V
Фиг. 2
емитерната верига на транзистора служи да иамали качествеиия фактор на кръга във вторичната страна на лентовия филтър. Постояннотоково-то напрежение на базата се получа-ва чрез съпротнвителння делител .Rje (1,8 kfi) и T?2i (8.2 ка). Напре-жеиието иа местния осцилатор се подава към емитера иа смесителя през капацитета на кондензатора С34 (1,8 pF). Смесителят работи по схема на събирателио смесване. В колек-торната верига иа смесителя е поста-вена бобината £зв, която заедно с изходния капацитет иа транзистора и моитажиия капацитет на схемата образува първичния LC кръг наедай лентов филтър. Напрежението с меж-диииа честота се подава през коидеи-затора'С4а(1 nF) към вторичния кръг на лентовия филтър иа входа иа пър-вия усилвател за междинна честота. Индуктивиостта на извода, увеличена от феритната перла, през която мииава (означена £"’), и малкият кондензатор С43 (4,7 pF) образуват Г-образеи LC филтър за осиовиия и хармоничиите сигнали на собстве-ния осцилатор н межднииочестот-ните сигнали. Изводът от колектор-ната верига, конто премииава през
с транзистора Тъ (AF139) PNP тип, изработен по меза технология. Работи по триточкова капацитивна схема със заземена база (чрез коиден-затора С3в — 820 pF). Осцилаторът се настройва чрез промина на капацитета иа запушепия диод (BB109G), включен в серия с кондензатора С33 (39 pF).
Бобините на осцилатора са вклю-чени последователно — £3. за III обхват и £за и £31 за I обхват. При приемане иа сигнали от III обхват средната точка иа £31 и £за се зазе-мява високочестотио, понеже клю-човият диод Д12 (ВА244) е включен (отворен) чрез положителното напре-жеиие, което му се подава през резистора Т?17 (2,2 к2). В този случай кондеизаторы C3g (1 nF) се оказва включен към общата точка и а бобините £31 и £за. При III телевизионен обхват емитеры е повдигнат на ви-сокочестотен потенциал чрез капа-цитивиия делител, образуван от ка-пацитетите иа коидеизаторите Сзв (17 pF) и С37 (1,2 pF). При първи телевизионен обхват коефнциентът па обратната връзка се увеличава, като капацитеты между емитера и колектора се удвоява (към C3t се
от колектора на транзистора Т3 чрез капацитивния делител, образуван от кондензаторите С34 (1,8 pF) и С81 (3,3 pF) заедно с капацитета Сев на транзистора Т4 и монтажи и я капацитет. Постояннотоковият режим на базата на транзистора 7» се получа-ва чрез делителя 7?аа (2,3 к£2) и /?8# (4,7 к2). Емитеры получава напре-жеиие през резистора R3f (1 ка). Общо двете вериги (иа базата н емитера) са евързани чрез резистора /?а4 (3,3 ка) със захраиващия източник. Захраиващото напрежение +12 V при III обхват се подава през про-ходиия кондензатор С4# (1 nF) и диода Д14 (1N4148). При включен Ш обхват диоды Д13 (1N4148) е запушен, защото в точка 2 няма никакво напрежение, т. е. анодът на диода е дадеи на маса посредством резистора 7?3о (1 к2). Аналогично се получава при захранваието на т. 2 с напреже-иие +12 V, съотмтствуващо на включен I обхват (диоды Д14 се оказва запушен). Напрежението за настройка на хетеродинната честота и ВЧ усилвателя се подава през резистора jf?ie 08 ka). съответно Rt и
(18 к2). Индуктивиостта L (образу-вана от индуктивиостта на взвода на
18
Радио
твлевизия
електраника
проходння кондензатор с надяната фернтна перла L"') заедно с проход-ния кондензатор С4В (1 nF) образува Г-образен LC филтър за спиране на ВЧ снгнали към източника за напреже-нието за настройка. Настройката на избирача се правн чрез трите варикапа Д8, Да и Дц (дноди BB109G) чрез промяна на капацитета на запу-шения преход. Капацитетът се измени в необходимите граннци, когато напрежението на диодите се мени от 4-0,5 4-4-28 V за J обхват и 4-6 4-4-28 V—за III обхват.Днодите Да, Д» н Дц са подбрани с еднакви параметр и и образу ват „терцет", за да се получи спрягане по обхвата при настройка. При дефект на един от тези диоди трябва да се сменява цялата „тройка", за да не се променят параметрите на избирача на каналите.
ИЗБИРАЯ НА ТЕЛЕВИЗИОННИ КАНАЛИ ОТ ДЕЦИМЕТРОВИЯ
ОБХВАТ (IV и V)
От входа Вх2 сигналът за IV и V обхват преминава през един ВЧ Т-образен пропускащ филтър, състоящ се от кондензатор ите С81 и Ct (4,7 pF) и бобината L± н се подава на ВЧ усилвател. ВЧ усилвателят е напра-вен с германиевия PNP транзистор AF279, изработен по меза технология в пластмасов корпус, включен по схема със заземена база. Базата е за-земена високочестотно през капацитета на кондензатора С13 (33 pF), а през резистора Rt (2,2 kQ) получава напрежение за автоматично регулн-ране на усилването на транзистора, Напрежението за захранване 4-12 V за емитера на транзистора се подава от т. 9 през диода Д± (1N4154) за по-ефнкасно запушване на транзистора, в случай че избирачът работи на I н III обхват. Кондензаторът Си (820 pF) заземява високочестотно общата точка на диода Дг (1N4154) и резистора Р4 (1 к2), като по този начин последното затихва входната верига иа транзистора. За товар в колекторната верига на транзистора е включен лентов филтър. Кръговетс му са.обсмни резонатори, паправени с дължина Х/4. Резонаторът е двукамерен, като в камерите са разполо-жени двата кръга на лентовия филтър. Връзката между кръговете се осъществява чрез отвор в междиниа-та стена на двете камери. В първата камера е разположена линията Л2, свързана частично с колекторната верига. Необходимого намаляване на качествения фактор се получава чрез изменяемата връзка иа линията Л2 с накъсо свързаната линия Л4. Аналогично е устроен във втората камера и вторият кръг иа леитовия филтър с линиите Ла и Ла.
Входът на втория транзистор Т2 (AF280) е свързан индуктивно чрез линията Лв с вторичния кръг на леитовия филтър (линията Л4). Параметрите на линиите Л2 и Л4 се изменят чрез капацитетите на запушените диоди Д2 и Да (ВВ105В), включеии в на-чалото на линиите.* Паралелно на диода Д2 са включени кондензаторът С1В (15 pF) и тример-кондензаторът
Сг от типа „мустак". Аналогично във вторнчната линия паралелно на Да — кондензаторът С18 (12 pF) и С2. Кондензаторът С21 има стойност няколко пикофарада и се създава в печатната платка. Напрежението за настройка (34-28 V) се подава чрез резистора Ra (100 kS2).
Вторият транзистор Т2 (AF280) също е тип PNP Германией по меза технология в пластмасов корпус н работи по схема със заземена база. Базата е заземена високочестотно чрез кондензатора С2в (120 pF). Постоян-нотоковият режим се получава чрез съпротивителния делител Rl2 (2,7 kS2) и /?14 (4,7 kS2) в базовата верига и резистора R12 (1,8 k2) в емитерната верига. ВЧ дроселът LS4 премахва паразитната връзка чрез захранва-щия нзточник. Транзисторът Т2 работи с двойка функция на самоосци-лнращ смесител. В колекторната верига е устроена третата камера, в която е разположена линията Х/4 (Л8). Настройката на линията Ла за работа на осцилатора в необ-ходимия честотен обхват се прави чрез двете допълнителни линии Ла и Лъ свързани индуктивно с основ-ната (Л8). Осцилаторът се настрон-ва чрез диода Д4 (ВВ105В), като му се подава напрежение за настройка чрез резистора 7?1В (100 kS2). Паралелно на диода е свързан кондензаторът С3о (12 pF).
Изходът за междинна честота мн-нава през Г-образния спиращ филтър ^2». Сц (4,7 pF) за високочестотните състави на осцилатора и междинна-та честота и достига до един лентов филтър с вътрешно индуктивна връзка, състоящ се от бобините Laa, Laa ч бобината за връзка Laa. Вторичният 1 ръг се състои от бобината L34 и кондензатора С41 (120 pF). Конден’ато-рът С4о (18 pF) служи да не се даде на маса комутиращото напрежение + 12V заключовиядиодД1В(1№4154). Чрез него сигналът с междинна честота сеподава за допълнително усил-ване в избирача за 1 и III обхват. В този случай осцилаторът за I и III обхват пе получава захранващо напрежение и спира да работи.Сега сме-сителят работи като усилвател па междинна честота за сигналите от IV и V обхват. По този начин се израв-нява усилването на избирачите за метровия (I и III) и дециметровия (IV и V) обхват.
Кондензатор ите Св1, Св, С12, С1В, С13, С21, С2о и С30са трапецеидален тип, за да се премахне индуктивност-та на изводите, което в този честотен обхват е решаващо за усилването и устойчивата работа на избирача.
Двата избирача на телевизионннте канали за метровия и дециметров я обхват са оформени в общ възел с една печатка платка, добре екранира-на, за да се получи устойчива работа и малко излъчване на паразитии сигнали. Получава се така нарече-ният всевълнов избирая на телеви-зионните канали за I4-V телевизио-нен обхват.
На фиг. 1 е дадена общата схема на телевизионния приемник, от която може да се видят връзките на всевълновия избирая с останалите стъпала.
Сигналът от симетрнчната антена за метровите обхвати с вълнов импеданс 240 2 се подава црез кондензатор ите С1В1 (100 pF) и Cjo2 (100 pF) към входа на един балун-трансформатор. Той е импедансен с отношение 4:1с приложение на линии — бобики с дължнна А/4, като превръща симетричния товар в несиметричен със стойност 60 а, колкото е вход-ният импеданс на избирача за I и III телевизионен обхват — вход ВхА.
По подобен начин сигналът от ан-тената за дециметровите обхвати се довежда към входа на избирача за IV н V телевизионен обхват — вход Вх2. Тук се използува симетриращ трансформатор с приложение на ли-ния-меандер с дължина Х/2.
Захранването на всевълновия избирая се прави от точка 8 (фиг. 1) на стабилизатора за +24 V. За да се получи стабилно напрежение +12 V при различните телевизионни обхвати (консумацията е различна), се по-ставя ценеровият днод ДвВ1 (Д814А). Чрез тример-потенциометъра Re0B (2,2 kS2) се регулира напрежението за захранване на всевълновия избирая на точно 4-12 V. Захранването на смесителя (т. 5) на всевълновия избирая се прави пряко от този ста-билизиран източник.
Захранването за I/III и IV/V телевизионен обхват преминава през про-грамния избирая (фиг. 1). Той пред-ставлява комбинация от 7 паралелно свързани потенциометри от по 100kQ, чиито плъзгачи се евързват към общата шииа, която след преминаване през съединителя Слво< се евързва с извод 7 на всевълновия избирая само когато е натиснат съответният бутон. При движението на плъзгача на по-тенциометрите се дели подаденото напрежение в граници 4-0,54-4-28 V. Напрежението +28 V се получава чрез ценеровата високостабилна и температур но компенсирана монолитна интегрална схема МАА550. Тя получава напрежение от източ-пика на постоянно напрежение (т. 3) чрез резистора /?е02 (33 kS2).
Интегралната схема дава напре-женне, което в отделните образци може да бъде в граннци +ЗЗ4-+З6 V. За да се получи напрежението за настройка точно +28 V, се поставя три-мер-потенциометърът на /?в04 (47/г2). Всеки потенциомгтър на программна избирая чрез съответен комута-тор, намиращ се на оста му, може да се използува за избор иа кой да е канал от всеки обхват, т. е. те са независими. Програмният избирая позволява да се прави набор от 7 предаватели от кой да е обхват, като превключването става само с натис-кане на съответния бутон.
Изходът за междинна честота на избирача (т.4) се евързва чрез екрани-ран кабел с входа на усилвателя по междинна честота за изображението (ATgOi и КТ212). Напрежението за АРУ на всевълновия избирая се взе-ма от тример-потенциометъра /?24е (10 кй) и преминавайки през съединителя Слв01 (точки 3 и 4), се подава към точка 1 на всевълновия избирая.
От схемата на телевизионния приемник „София 11“ се вижда, че са
Год. XXV
бр. 1—1976
19
настъпили несыцествени изменения в сравнение с модела „Осогово“. Поради затруднения в производство-то и висока цена хибридните ипте-грални схеми СХИ201 и СХИ202 са заменени с по един транзистор Т211 (ВС107В) (силициев планарно-епи-
таксиален тип NPN). Чрез рационален подбор на схемите основните па-раметри на изделисто остават съ-щите.
Една разумна промяла ла телеви-зионния стандарт БДС 7460—С9 даде възможност да се премахне изводът
за втори високоговорител, а с това и на изходния трансформатор Трюг, като високоговорителят в телейи-зионния приемник има вече импеданс 82 и се свързва непосредствсно към крайните тралзистори на звуковия канал.
НОВ ВАРИАНТ НА ТОНКОРЕКТОРА „БАКСАНДАЛ”
Схемната простота и широкият обхват на регулиране иа ниските и ви-соките честоти осигуриха стабилен успех на баксандаловия филтър. От 1952 г. до днес той е осиовеи елемент в схемотеката на нискочестотните устройства. Приложение™ му е ед-накво удобно както при ламповите, така и при транзисторните схеми.
Едииствеиите условия, конто се поставят за ефикасиото действие иа филтъра, са:
— нискоомен източиик на входа му, за да се осигури максималиа ефикасиост иа регулатора за високите честоти;
— високоомеи товар на изхода му, което е гараиция за достатъчно усил-ване с малки нелинейни изкривява-ния.
Но филтърът „баксандал" има и не-достатъци, с конто досега сме се при-мирявали. Най-сериозиият е, че зна-чително повдигане или снижаваие на
Идеята да се видоизмени баксан-даловият регулатор, като се избегне споменатият недостатък, непрекъсна-то е вълнувала електрониците. През 1969 г. фирмата Кьортииг реализи-
въвежда съгласувано действие иа ре-гулаторите за ииски и високи честоти, в резултат на което се получава желаната резултатиа крива С (фиг. 2). Но тази характеристика се получава като резултат от силно повдига-ие с около 40 dB (крива Л) и затих-ване с около 28 dB (крива В), а това поставя трудни проблеми за_борба с претоварването и брумовете^ дори и при усилватели с широк динамичен обхват.
Значително ио-ефикасна модификация иа класическия баксаидалов регулатор предлага М. В. Томас*. Оригииалното му хрумваие се реа-лизира само с още два тример-потенциометъра /?18 и 7?и, два резистора Rt и /?и и един кондензатор С7 (фиг. 3). С това допълнение се сии-жава ефектът от регулирането в крайните честотии области и се огранича-ва появяваието иа различии брумове, свистения и претоварване на твите-
Фиг. 1
Фиг. 3
нивото се получава само в краищата на честотния обхват.
Ако искаме да коригираме с 6 dB при 4 kHz, ще трябва да „изтър-пим“ корекция от 18 dB на 16 kHz.
ра модификацията „регулатор на формата", при което се получава възможност за изменение па кривата в че-стотната облает 400—4000 Hz (фиг. 1). Чрез потенциометъра 50 ка се
рите и бумерите**. Същевремеиио се подчертава действието на регулатора в средночестотпата облает 100— 4000 Hz.
На фиг. 4 са дадсии няколко типич-
20
Радио
тслсвизия
елсктроника
ии криви за различии положения на тример-потенциометрите R1B и T?2j. Кривата Л е за максимално горно положение на двата тримера, при което шунтиращото им действие върху основните регулатори е пренебрежимо малко. Кривата на регулиране отговаря на класическата баксанда-лова характеристика.
При средно положение на тример-потенциометрите се получава харак-теристиката В. По-нататъшното при-движване на плъзгачите на тримерите към долния им край води до характе-ристиката от типа С. Забелязва се, че ефикасността се подобрява в меж-динната честотна облает, а в краи-щата нивото остава, както в случай В.
Схемата на корекционпия пред-усилвател съдържа емитерния повторится за осигуряване на ниско-
Фиг. 4
омен товар във входа на филтъра, както и двойката Tt, Тв в схема „bootstrap*1, която представлява висо-коомен товар за изхода на филтъра и нискоомен — за входа на следва-щия краен усилвател.
инж. Д. Рачев
*	М. V. Thomas — „Baxandall tone control revisited'*. Wireless World, 1974 r.
*	* Високотонови И пискотонови внеоко-говорители.
ИМПЫАСНА ТЕХНИКА
ИМПУЛСНИ ДЕЛИТЕЛИ НА ЧЕСТОТА
За делители на честота може да се използуват самовъзбуждащи се мул-тивибратори в режим на синхронизация, чакащи мултивибратори, три-герни делители на честота, блокинг-генератори, делители на честота с тунелни диоди, с импулена селекция.
Фиг. 1
При делителите с блокинг-генера-тори се получава малка стабилност на периода на генераторами малко бързодействие (до 200 kHz). Предим-ството на такива схеми е малката
консумирана мощност и високата температурна стабилност, а недоста-тък — лошата форма па върха на импулса. Използуват се за деление от 10 до 20. Съдържат брояч на им
пулси по натрупваща схема (генератор на стъпално напрежение ГСН) и прагов елемент (ПЕ) — фиг. 1. За прагов елемент (разрядни устройства) може да се използуват бло-кинг-генератори, мултивибратори, фантастронни схеми, неонови лам-пи, тригери на Шмит, ключове, различии релаксационни схеми и др. На фиг. 2 е дадена блок-схема на ча-кащ генератор на линейно изменящо се напрежение (ГЛИН) като делител на честота. Той се пуска от вход-ните импулси и при изравнявапе на линейното с опорното напрежение схемата за сравнение задействува и дава изходен импулс. С изменение на опорното напрежение L'on се измени и коефициентът на деление п. Изходният импулс от схемата за сравнение (СС) разрежда кондензатора па ГЛИН.
На фиг. 3 е даден делител па честота с тригери. Коефиццентът на деление n=2k (k — брой на тригерите). В случая той е равен на максимал-ния — 8. При въвеждане на обратни връзки коефициентът на деление може да се направи по-малък. Той е цяло число, например 2, 3, 4, 5 и т. н.
За делители на честота се използуват и автоколебателни мултивибратори в режим на синхронизация. Тя се извършва чрез подаване на право-ъгълни импулси в емитера или базата на транзистора. За стабилно деление в емитерната верига се включ-ва трептящ кръг.
Предимство на схемата е нейната простота. Такива мултивибратори се избират със стабилна собствена честота. Делението се запазва при из-чезване на някои от входните импул-
си. Коефициентът на деление е от 10 до 20. Закъснението на изходния импулс не надвишава 1 ps. За по-висока фазова стабилност и малко фазово закъснение се използуват временни селектори или делители с фазово сравнение.
Като делители на честота може да се използуват чакащи мултивибратори. За получаване на големи кос-фициенти на деление те се евързват непосредствено. Периодът на пуско-вите импулси трябва да бъде по-ма-
fusx.
Фиг. 3
Фиг. 4
лък от продължителността на импулса от чакащия мултивибратор. Параметрите на пусковите импулси не влияят на коефициента на деление, както при автоколебателните мулти-
Год. XXV
бр. 1—1976
21
ЗА АВТО ЛЮБИТЕЛИТЕ
ЕЛЕКТРОННО УСТРОЙСТВО ЗА'ЭАПАЛИ-ТЕЛНА УРЕДБА НА АВТОМОБИЛА
В литерйтурата има голям брой описания на такива устройства, но не е посочен онтималният вариант. Защо е така?
Безспорни са предимствата на всяка схема за елсктронно запалваие пред класическата електромеханична схема, но всички те са твърде слож-ни, а оттам следва, че са скъпи и не
Инж. С. Христов, Ботевград
много надеждни. Ниската надежд-пост често се обуславя не толкова от многото детанли и от лошото качество на иякои от тях, а от липсата па достатъчно старание при изработка-та на устройството.
Кои са другите основни иедостатъ-ци иа електропните устройства за за-палване?
Оеновен недостатък е невъзмож-постта на електропното устройство да се моптира на производно място до двигателя поради влиянието на ви-соката температура върху нормалио-то функциониране на полупроводни-ковите прибори. Устройството е чув-ствнтелно към влага, замърсяване, сътресения. Неблагоприятно се от-
вибратори. Делението се осиовава на иечувствителността им към пускови-те импулси по време на нестабилно-то състояние. Така например запу-шеиият транзистор Т2 (фиг. 4) е нечувствителен към положителиите пускови импулси, идващи от дифе-реицирането на входиите отрицател-ии импулси от Cj, Rt, като положи-телиият пик през диода Д и кондензатора С2 се подава иа базата на транзистора Т2. След възстановяване на изходното състояние мултивибра-торът отиово става чувствителен към входните импулси. Продължител-ността на изходния импулс е: 0,7 С2(/?4| Де)' -342 |is. Времето на възстановяване —	jis.
Продължителността иа пусковите импулси заедно с паузата между тях трябва да бъде по-голяма от времето
2*.SFD!0B
Фиг. 5
за възстановяване. В схемата перио-дът на пусковите импулси беше 30 |is, а амплитудата — 9 V. Импулс „п—1“ от входните трябва да се подаде’пре-ди завършваие на импулса от чака-
щия мултивибратор, а импулс „п“ — след възстановяването му. Друго изискване към схемата е отношението на времето на възстановяване към продължителността на импулса от мултивибратора да бъде по възможност малко. Следователно трябва да се избират малки стойкости за ко-лекториите резистори (7?х) и конден-затори (С2), а големи стойкости за базовите резистори (Дв). Но с нама-ляването на съпротивлеиието иа се ограничава увеличението иа Дв от условието за насищането иа транзистора и затова трябва да се избират транзистори с голям коефи-циентът на усилване по тока. Чрез резистора Д5 се измени коефи-циентът на деление п иа чакащия мултивибратор.
На фиг. 5 е даден степенчат (дискретен) делител на честота с блокинг-генератор. Схемата се състои от брояч на импулси Сх, С2, Дх и Д2. Блокинг-геиераторът е в чакащ режим. Изпълнеи е с транзистора Т. Когато липсват положителни входни импулси, транзисторът Т е запушен от напрежението Ее- При поява на входен импулс Сх и С2 се зареждат до напрежение, зависещо от капаци-тета им. След завършваието на входная импулс се разрежда през Дх, Д2 се запушва и С2 не може да се разреди. При втория входен импулс напрежението на С2 нараства с разлн-ката от напреженията между вход-ния сигнал и напрежението, до което се е заредил С2 от първия импулс. Постепенно тази разлика намалява, т. е. кондензаторът С2 се зарежда с по-малка стъпка. Когато напрежението на С2 се изравни с Ее, транзисторът Т се отпушва. Блокинг-генераторът дава единичен отрицателен импулс. Стъпката иа напрежението върху С2 и крайната стойност на напрежението върху него се дава
с изразите:
Между коидеизаторите Сх и Ся има една оптимална зависимост С2о/>/= Сх(п—1). При п=10 е начислено, че Д{7саоР/=0,04 Uex. Входного напрежение Uex се избира по-голямо от Ее- След отпушваие на Т, С2 се разрежда през него и блокинг-трансфор-матора. При изменение на Ее от 0,5 до 2 V се измени прагът на задейству-в^не на блокииг-геиератора и оттам — коефициентът на деление п от 1 : 1 до 1 : 10. Входните импулси са с продължителност около 1 ms и амплитуда 6 V. Използуван е изхо-ден трансформатор от радиоприемник „Юност". Вторичната намотка на трансформатора е включена във ве-ригата иа обратната връзка. Коефициентът на деление п може да се определи и чрез осцилоскоп. Неста-билността на п зависи от псстабил-
ността иа амплитудата на Ее и Uex. На фиг. 6 е дадена времедиаграма-та на делителя.
инж. Ив. Колев
22
радио
телевизия
електроника
рйзяват и ГоЛемите колебания на напрежението иа електрическата инста-лация на автомобила. Например при първоначално запалване през зимата напрежението на акумулаторната ба-терия се намалява под 8 V. Прн ви-сокн обороти на двигателя се увели-чава над 15 V. Тези колебания водят до твърде слаба искра в първия случай и ие рядко до дефекти в устрой-ството — във втория.
Описаната схема отстранява голя-ма част от иедостатъците на различ-ните електронни устройства за запалване. Нейните предимства са след-иите:
стйртернйя елек+роДвигйтеЛ, към свещнте се подава синхронно с отва-ряпе на прекъсвача нс само една искра, както при класическото запалване, а непрекъснат поток от бързо следващи се искри, което улеснява първоначалното запалване при вся-какви условия.
4. Предвидено е ограничаване на оборотите на двигателя с оглед избягване на опасного превишаване на максимално допустимите обороти, което е особено важно за съвремен-пите високооборотнн двигатели.
5. Лесен монтаж и демонтаж към автомобила. При евентуална авария
От клемата +12 V, свързана ltd1 2 3 средовом контактпия ключ на запал* вансто към положителния полюс иа акумулаторната батерия, през фил-търа против радиосмущения L, С8 нй схемата се подава постоянно захран-ващо напрежение. Транзисторите Т\, Т2, Т3 са запушени и от схемата се консумира ток само от резистора /?12 (при затворен прекъсвач) и от рези-сторите Rlt и 7?1в. При затворен прекъсвач кондензаторът Св е разре-ден до иула. При отваряне на прекъсвача, което съответствува на момента за получаване на искра в съот-ветната свещ, токът иа R13 протича
1. Съдържа сравнптелно малък брой елементи.
2. Мощиостта на искрата е сднак-ва при колебание иа захраиващото напрежение от 7 до 15 V. При иама-лена мощност иа искрата устройството функциоиира нормално, дори при спадане на захраиващото напрежение до 4 V.
3. При първоначално запалване на двигателя, когато той се развъртва от
устройството се изключва, като вместо съединител Се се поставяС'б(при инсталации, съдържащи въа вери-гата на бобината резистора R), или С"е (при инсталации без R), който осъществява връзките на класическото запалване. Устройството може да се снеме от автомобила и да се ре-монтира при лаборатории условия.
Схемата действува по следния начин:
към диферепцнращата верига Сй, Rtt. Полученият върху R^ кратьк положителен импулс през групата за ограничение на максималните'обороти Plt СБ, диодите Д3, Д2 и резистора Rt достига до базата на Т3. Той се отпушва и през него и намотката IVg започва да протича ток, който се увеличава линейно (индуктивна верига). На намотката W3 се подава цялото напрежение на акумулатор-
Год. XXV
бр. 1—1976
23
Нйта батерия. На остйналйте намотки се получават напрежения, чии-то стойкости се обуславят от съответ-иите коефициенти на трансформация по отношение на намотката 1Г8. На-мотките са навити с такава посока (спазен е редът на навиваието, означен на схемата), че всеки извод с по-малък номер има положително иапре-жение спрямо този с по-голям номер. Това означава, че на точка 6 ще има отрицателно напрежение спрямо точка 5 и през диода Д1У ре-зисторите Ra и R2 на базата на ще се подаде отрицателно напрежение. Отпушващо напрежение ще получава и транзисторът Та от намотката W'1. Токът на транзистора Та се ограничава от резистора R6, а токът на Tj — от резисторите R2 и Ra. Транзисторът Т2 служи за автоматично поддържане тока на базата на Т\ на постоянна стойност независимо от напрежението на акумулаторната ба-терия. При по-голямо напрежение на акумулаторната батерия се получава по-голямо напрежение на намотката №4 и през резистора Ra протича по-силен ток, който се раздели на две части: едната протича през R2, а другата — през емитера на транзистора Т2. Токът през R2, който съще-временно е и ток на базата на 7\ (резисторът Rt консумира малък ток), има постоянна стойност.
Едновременно с отпушването на Tf, Т2, Та през диода Да, кондензатора Сч н резистора R-it се подава кратък импулс към управляващия слектрод на тиристора и той се от-пушва. Кондензаторът С2 се разреж-да (той е бил зареден преди отваряне на прекъсвача през време на предиш-ния цикъл на работа) през първична-та намотка на индукционната бобина. На вторичната намотка се получава високо напрежение, което обуславя получаването на искра в съответната свещ. Когато напрежението на кондензатора достигне нулева стойност, тиристорът се запушва, а токът през първичната намотка на индукциоп-ната бобина има максимална стойност. По-нататък кръгът се затваря през диода Д7. Вследствие големите загуби на мощност в искрата токът затихва бързо, като по този начин неговото изменение обуславя високо напрежение на вторичната намотка и оттам удължава времето на искрата. През цялото време на искрата дио-дът Да е запушен от отрицателното напрежение на намотките W4, 1Гв.
Транзисторът 7\ остава отпущен известно време след изгасване на искрата, като токът през него непре-къснато се увеличава линейно. Когато този ток достигне стойност lc~h21E- 1в,той запазва тази стойност. Липсата на промяна на тока през Wa е причина за кратък момент напрежението на 1Г4 да получи стойност пула, поради което 7\ бързо се запушва.
Рязкото намаление на тока през 1Г8 предизвиква във всички намотки големи напрежения с полярности, обратни иа тези при отпушването на транзисторите. Това означава, че на анода на Да ще има положително на-
24 .
преженйе и Той (Це се оТпуЩи. Кон-деизаторът С2'ще се зареди до напре-жеиие 400 V, необходимо за следва-щия цикъл.
При първоначалното пускане на двигателя отклемата +12 V на стар-терния електродвигател през рези-сторите Д18 и Д8 на анода на Д4 се подава положително напрежение, което при затворен прекъсвач е нис-ко — около 0,5 V.
При отваряне на прекъсвача на анода на Д. се получава високо напрежение. През намотката и резистора Ra то отпушва транзистора Та, който отпушва транзистора Tt и тиристора. След зареждането на кондензатора Та отново се отпушва и процесът се повтаря. По този начин от свещта, включена в разпреде-лителя към индукционната бобина, непрекъснато се получават искри, докато прекъсвачът отново се затвори. При изключване на стартера ус-тройството започва да работи нор-мално, т. е. при всяко отваряне на прекъсвача се получава само една искра.
Ако оборотите на двигателя се по-вишат прекомерно, върху кондензатора Св се получава напрежение, което запушва Д3 и импулсите от /?17 няма да се подават към базата на Та, следователно няма да се отпушат транзисторите 7\ и Т2 и тиристорът Да и няма да се получава искра. Дви-гателят поддържа постоянен брой на оборотите, който може да се на-гласява посредством Р7.
Устройството се настройва пай-добре в лаборатории условия. На мястото на прекъсвача се поставя бързодействуващо реле, което се за-хранва от генератор с плавно проме-няща се честота. Бобината на релето се свързва към генератора през из-правителен диод с оглед релето да се задействува с честотата на напрежението на генератора. При на-стройката трябва обязателно дй" е включена индукционната бобина, а към вторичната намотка да се включи спрямо маса авТомобилна свещ.
С промяна на стойността на резистора Ra при захранващо напрежение 7 V върху кондензатора С2 се пости-га 400 V напрежение.То трябва да се запазва и при захранващо напрежение 15 V, което се постига с промяна на стойността на резистора R2.
Характерен признак за нормална-та работа на устройството е стойността на консумирания ток. При постоянно затворен прекъсвач стойността .на консумирания ток е 0,2 А. При плавно повишаване честотата на следване на искрите "консумира-ният ток трябва вииаги плавно да се увеличава. Наличието на Скокове на консумирания ток е указание за не-нормална работа. Възможно е да е настроен за ниски обороти на двигателя. При честота на искрите 100 Hz, което съответствува на 3 000 оборота в минута на четирици-линдров четиритактов двигател, кон-сумираният ток е 1,1 А. При старте-рен режим (отворен прекъсвач и по-дадено напрежение на точка 2 на съе-динител С'б) тозн ток е 3 А.
Портативен телевизионен приемник: „Combivision 310“. Това е на-пълно транзисторизираи телевизионен и радиоприемник. Използува-нн са 30 транзистора, 3 интегрални схеми, 32 диода. Екранът на кинескопа е с диагоиал 31 cm и отклонение 110®. Телевизионният приемник е предназначен за станции от I, III и IV обхват. Предвиден е за работа по CCIR, но схемата дава възможност за приемане на станции по OIRT. Регулира се с 6 копчета. Електроината автоматика осигуря-ва веднаж регулираната картина да не се донастройва при ново включ-ване иа приемника. Той има теле-скопична антена и вход за външна антеиа. Освен това има входове за радиослушалки и за магнитофон. Използуването на силициеви тран-зистори осигурява висока температурив стабилност. Мрежовата част също е електронио регулирана.
Радиоприемники1 има следните че-стотни обхвати: УКВ от 87,5 до 100 MHz, КВ—49 ш и средни вълни. Оформлението му позволява удобно сервизно обслужване. Размери 320 mm Х288 mmx320 mm (ГДР).
Магнитофон „ЯУЗА-212“. Моно-фоничен четирипистов магнитофон II клас. По кинематическата и елек-трическата схема коренно се раз-личава от предидущите модели. Има две скорости 9,53 cm/s и 4,76 cm/s. Коефициентът на детонация за по-голямата скорост е 0,3%, а за по-малката е 0,4%. Честотният обхват за скорост е 9,53 cm/s от 63 до 12 500 Hz, а за 4,76 cm/s е от 63 до 6 300 Hz. Относително ниво на смущения на канала за възпроизвеждане—44dB. Отделяете регулиране на тембъра осигурява изменение на усилването за ниските звукови честоти + 8dB (за 125 Hz,.и за високите звуковв честоти + 6 и •— 10 dB (за 10 000 Hz). Номиналната изходна мощност за вградения високоговорител 1ГД— 4ОР е 2 W; при включване на вън-шен високоговорител (8 2) — 5 W. При използуване на ролка Хе 18 с 525 m магнитна лента (дебелина 37 pm) продължителността на работата е 6 часа за скорост 9,53 cm/s и 12 часа — за 4,76 cm/s. Магнито-фонът има следните възможности: презапис от писта на писта, запис на една писта и едновременно възпроизвеждане от друга писта, запис с ефект ,.ехо“, възможност записният сигнал да се контролира на слух (СССР).
Радио
хелсвизия
електроника
ИНТЕРЕСНИ СХЕМИ
ДИНАМИЧЕН КОМПРЕСОР
За качествсно възпроизвеждане или запис е нужно и най-слабите сигнал и да лежат достатъчно високо над нив ото на шу монете, а най-силни-те сигнали да не претовар ват устройството. Колкото по-голямо е от-яошението между минималната и максималната величина на сч. пиите, толкова по-трудно е изпъл*12.ыгто на тези изисквания. Поради това при излъчване или запис на звукови сигнали е необходимо да се ограничава разликата в интензивностите.
Динамичните компресори са раз' лични по устройство. Едни от тях из-ползуват съпротивители, чиито стойкости се изменят с изменение силата на протичащня ток. Такива са например мостовите компресори с елек-трически лампички. Може да се из-ползуват и полупроводникови диоди. В псказания на схемата компресор се използува свойството на диодите да намаляват вътрешното си съпро-тивление с увеличаване на протича-щия ток. Резисторът /?2 и диодът Д2 образуват делител на входното на-
ЕЛЕКТРОНЕН МИКРОМЕТЪР
Електронният микрометър се съ-стои от генератор, измервателно и захранващо устройство. Генераторът е изпълнен по двутактна схема с тран-зисторите Тг и Т2 и работи на честота 15 MHz. Високочестотното напрежение, произведено от генератора, се подава на измервателното устройство посредством високочестотння трансформатор, изпълнен с бобините L2 и L3. През време на положител-ния полупериод токът протича през диода Дх, трептящия кръг, състоящ се от Z.J, С2, С3, тример-потенциомс-търа н микроамперметъра. В след-ващия момент през време на отри-цателния полупериод токът протича през диода Д2, потенциометъра Д2, тример-потенциомстъра R^ микроамперметъра. С изменение на величи-ната на потенциометъра R2 може да се изравнят токовете.протичащи през микроамперметъра по време на по-ложителния и отрицателния полупериод и тогава стрелката на микроамперметъра няма да се отклони, т. е. ще показва пула.
Бобината L± представлява индуктивен датчик. Тя заодно с конден-заторите С2 и С3 образува трептящ кръг, чиято резонансна честота се нагласява малко по-малка от честотата на генератора. Когато индук-тивността на Lx се измени, ще се измени и протичащият ток през Дг, Llt Са, С3, R! и микроамперметъра, като в крайна сметка стрелката на микроамперметъра се отклони от мула. Това отклонение на стрелката с пропорционално на дебелината на проводника, вкаран в бобината Ьг.
Бобината Lx се навива на керамич-натръбичка’с външен диаметър 4 mm, вътрешен 3,’тпГиУдължипа 18. тт,
се разполага L2, която има 12 навивки. Двете бобини се навиват от проводник ПЕЛ — 0,33.
Използуваният микроамперметър е с магиитоелектрическа система и крайно отклонение на стрелката 100 рА.
Трансформаторът Тр е навит на желязно ядро със сечение 4,6 cm8. Първичната намотка има 2100 навивки от проводник ПЕЛ — 0,18, а вторичната — 2X100 навивки от ПЕТ — 1 F/0,35 mm.
Уредът се настройва, като капаци-тетът на С3 и С3 се измени така, че честотата на генератора да бъде по-ниска от резонансната честота на Z.J, С2, С3 и стрелката на микроамперметъра се нагласи на посредното деление от скалата посредством тример-потенциометъра Rv Скалата на микроамперметъра се разграфява да показва дебелината в милиметри, като се използуват парчета медни проводници без изолация, чийто диаметър предварително е измерен с точен микрометър. С електроиния микрометър измерванията стават последний начин: При включено захранва-не се натиска бутонът Б и завъртай-ки оста на потенциометъра R2, се нулира стрелката на микроамперметъра. Вземаме парче от проводника, който ще измерваме, вкарваме го през отвора в бобината Llt натискаме бутона Б и по скалата на микроамперметъра отчитаме дебелината му. При тези Дании на индуктивния датчик може да се измерват проводници от 0,15 до 1,8 mm.
Устройството (без токозахранваща-та част) се монтира^върху платка с размери^70х45 mm. Целият уред се
прежение. Схемата е устроена така, че с увеличаване на входною напрс-женне се намалява вътрешното съ-противление на диода Д2. Тогава изходното напрежение намалява поради спада на напрежение. Вътрешното съпротивление на днода Д2 за-виси от постоянною напрежение, по-давано от диода Дг. Това напрежение се взема от делителя fljCj и се изправя от диода Дх. Полученото пулсиращо напрежение се филтрира от групата R3, С2, Rt и служи като преднапрежение на диода Д2. Стой-ността на това преднапрежение за-виси от големината на входното напрежение. При голямо входно напрежение преднапрежението на диода Д2 ще бъде голямо, вътрешното съпротивление — малко, а оттам ще се понижи и изходното напрежение.При малко входно напрежение процесът ще бъде обратен.
Устройството, монтирано върху платка и помсстено в метална или пластмасова кутия, с удобно за пол-зуванс при записи с магнитофон.
За тръбичка може да се използува тя-ло на тръбен керамичен кондензатор, чиито изводни краища внимател-но се снемат. Тръбичката се потопя-ва в азотна киселина.където престоя-ва 3—4 часа за почистване на метали-зацията. Върху тръбичката плътно една до друга се навиват 44 навивки в един ред от проводник ПЕЛ 0,21 mm. Бобините Ь2 и L3 се навиват на полистиролово тяло с външен диаметър 10 mm. Първо се навива L3 плътно в един ред и има 24 навивки с извод в средата. Върху нея
помсства в метална кутия с размери 80x120x60 mm. На лицевата й част се извеждат ключът К, бутонът Б и оста на R2. Също върху лицевата част се прави отвор, срещу който от вътрешната страна се закрепва керамичната тръбичка с бобината Lv Най-удобно е тръбичката с бобината да се закрепи върху монтаж-ната платка, а платката да се мон-тира отвесно към лицевата част, така че отворите им да съвпадат.
Г. Кузев
Год. XXV
бр. 1—1976
25
из нашите института
МОЩНИ СИЛИЦИЕВИ ТРАНЗИСТОРИ В ПЛАСТМАСОВ КОРПУС
н. с. инж. Григор Савов, ИПТ — Ботевград
Широкого използуване на тран-зисторите в съвременната техника на-лага непрекъснато да се търсят нови технологични методи за намаляване на разхода на труд при производство-то им. Развитието на дифузията и фотолитографията позволи върху една силициева монокристална пластинка да се реализират голям брой ед-нотипни структури — транзистори или рнтегрални схеми. Създадени са автоматични тестери за контрол на всяка структура поотделно.
За да се продължи тенденцията за групова обработка в един технологичен цикъл, за масово произвежда-ните прибери се използува пластмасов корпус. Нзползуването на много-гнездови матрици и полуавтоматич-ни преси за леене под налягане позволява херметизирането на голям брой транзистори (до 400 броя) в един технологически цикъл (2-?-5 min). За основа на гранзисторите се използуват метални ленти със сложна конфигурация, от конто се оформят изводите на приберите. Върху една лента се монтират от 10-?-50 транзистора, като съществуват редица удобства за повишаване на произво-дителността на труда на оператора при монтажа.
Материалът за лентите трябва да бъде твърд, за да може да се обработ-ва чрез студено щанцоване, да има добра тепло- и електропроводимост, да позволява не колкократно огъвапе без опасност от скъсване. Това се цистита чрез използуване на мед, леги-рана с 1,5-ъ2,5% желязо.
За залепване па чипа към лентата се използува евтектична сплав Ли—Si или мск припой. Заленвансто става по няколко начина. Първият се състои в позлатяване на цялата изсе-чена лента, което оскъпява корпуса, но предпазва сигурно изводите от корозия и придава добър външен вид на готовите прибери. Използува се и локално позлатяване на лентата еще преди изеичането й.като златото оста-ва върху площадката за залепване на чипа и вътрешните изводи. След херметизация изводите трябва допъл-нително да се галванизират за добра спояемост и добър външен вид.
Чиповете за мощни транзистори може да се залепват към предварител-но посребрени медни ленти с фолио от злато или злато-антимон. Сребър-ноте покритие е необходимо за залепване на вътрешните изводи чрез тер-мокомнресия. Ако вътрешните изводи се евързват с ултразвукова заварка, носещата лента може да се нике-лира, а за фолио се използува мск припой. Този начин се прилита при транзистори с голяма площ на струк-
турата, като мекият припой служи и за компенсиране на различного линейно разширение на силиция и ос-новата. Спояването става в тунелна пещ с контролирана инертна атмосфера.
Пластмасата, използувана за хер-метизиране, трябва да притежава ста-билни свойства в широк температу-рен интервал, да позволява фино леене под налягане, бързо да полимери-зира, да има дребнозърнеста структура без пукнатини и пори, добра топлопроводимост и плътно да обхвата метала на изводите за осигурява-не на добрата херметичност. При мощните транзистори се използуват силициево-органични полимери, кои-
то папълно удовлетворяват горнитс изисквания.
Доскоро се считаше, че пластмасо-вите корпуси не може сигурно да защитят структурата при разнообразии климатични и механични въздей-ствия. Но с развитие на технология-та беше доказано, че при нодходища
конструкция приборите удовлетворя-ват дори военните стандарти. Един-ственият недостатък е ниската допустима температура на прехода' (150sC) в сравнение със същите структури в метален корпус (200°С), което значително намалява максималната раз-сеяна мощност. Съществуващите прибери в пластмасов корпус ТОР-3 раз-сейват до 120 W.
Както се вижда.пластмасовата корпусировка притежава редица тсхни-ко-икономически предимства. В ИПТ — Ботевград,беше разработена технология за пластмасова херметизация на мощни силициеви транзистори. Създадена беше серия PNP и NPN силициеви транзистори с мощ-
ноет 8 W в пластмасов корпус SOT-32 (2Т9135, 2Т9136, 2Т9137, 2Т9138, 2Т9139, 2Т9140).
На фигурата е дадена зоната на безопасна работа, характерна за всеки мощен силициев транзистор. Тя е ограничена от максимално допусти-мия колекторсн ток, максимално до-
26
Радио
телевизия
електроника
EAEHTPD АКУСТИКА
ЕЛЕКТРОДИНАМИЧНА ОБРАТНА ВРЪЗКА ПРИ ВИСОКОГОВОРИТЕЛИТЕ
Широкого навлизане на високока-чествени стерео- и квадрофонични оз-вучаващи уредби в бита поставя пред коиструкторите им редица пробле-ми. Един от тях е получаването на качествено възпроизвеждане на басите (сигналите с ниска честота) от високоговорител и със сравнително малки размери. Тяхното използува-не се налага от непрекъснатия стре-меж за миниатюризиране иа тонколо-ните поради необходимостта в една стая да се поставят две или съответно четири озвучителви тела. При затворените тонколони движението на мембраната предизвиква повиша-ване на плътността на въздуха в бокса, което ограничава собствените й движения и повишава резонансната честота па системата. Като пример
можем да посочим, че един високоговорител с диаметър 20 ст и резонансна честота в свободного пространство /0=25 Hz я повишава до /'о=150 Hz при положение, че е затворен в бокс с обем 0,028 т3. Това на практика означава, че възпроиз-веждането на нискочестотните сигнали ще бъде изкривено. Резонансната честота на такава озвучаваща система се определи от диаметъра на мембраната, интензитета на магнитного поле, общата тежест на трептящата система, вида на нейното окачване и еластичността и плътността на въздуха вътре в затвореното пространство.
Някои конструктори подобряват възпроизвеждането на басите, като използуват тонколони, в конто са
поставени отвори с формата на тръба или канал — басрефлексни тонколони, а също и високоговорителивс по-малки мембрани, което води до нама-ляване на интермодулацията. Всичко това трябва да бъде конструирано прецизно — в противен случай бихме получили обратен ефект.
Друга възможност за подобрява-не на честотната характеристика на озвучителното тяло е вътре в самия високоговорител да се постави верига за обратна връзка, която, евър- , зана с усилвател, ще даде възможност за намаляване на изкривявания-та и за регулиране на резонансната честота на системата. Решаването на проблема по този начин се нарича електродинамична обратна връзка (ЕДОВ). Това не е нещо ново. Мно-
пустимата разсеяна мощност, кривата, зад която настъпва вторичен пробив, и максималио допустимого напрежение колектор — емитер. При увеличаването на напрежението върху прехода над определена стойност, в случая 13 волта, максимално допус-тимата разсеяна мощност от преходите на транзистора се намалява, за да се избегне явлението вторичен пробив. От графиката може да се определи Pfot при определено напрежение върху прехода колектор—емитер. Графиката е построена в двойно логаритмичен мащаб и параболата на разсеяната мощност 0.1 се получава във вид на права линия с наклон 45° спрямо координатните оси.
При импулено натоварване зоната на безопасна работа се увеличава с намаляването на продължителиостта на импулса tp при постоянен коефи-циент на запълване. При оразмеря-ването на схемите трябва да се вни-мава работната точка на транзистора да се намира в зоната на безопасна работа, за да се избегне дефектиране-то на транзистора.
Приберите намират приложение в мощни нискочестотни усилвателя като комплементарии двойки. С тях е възможно конструирането на усилва-тели с мощност до 50 W, разбира се, използувайки мощни крайни тран-зистори от типа на 2N3055.
Закрепването към охладителното тяло става с винт М3. При това тер-мичното съпротивление основа — ра
диатор е около 6°C/W. Използува-ието на силиконов компаунд на^аля-ва термичното съпротивление от осно-вата до радиатора на 1°C/W. Лко за радиатор се използува алуминиева плоча с размери 120X80X3 mm, транзисторът може да се натовари с максимална мощност при температура на околната среда 25°С. При по-висока температура мощността трябва да се намалява в съответствие с формулата
Rthj—a= 15,5°C/W— при използуване на силиконов компаунд;
O=21,5°C/W —без използуване на компаунд.
Максимално допустими параметри: Пълна разсеяна мощност прн температура на основата, върху която е монтиран транзисторът tmb =70°С
Рш 8 W Колекторен ток	Ic 1 А
Напрежение колектор—база UcBmax за 2Т9135,	2Т9136	45	V
за 2Т9137,	2Т9138	60	V
за 2Т9139,	2Т9140	100	V
Напрежение колектор-емитерUcEmax за 2Т9135,	2Т9136	45	V
за 2Т9137,	2Т9138	60	V
за 2Т9139,	2Т9140	80	V
Напрежение емитер-база UЕВтах 5 V Работна температура на прехода//тяЛ:
+ 150°С
Температура па съхранение t,fg
—25-И25°С
Топлинно съпротивление преход— корпус Rthj-mb	10°C/W

Електрически параметри при 25 С;
Пробивно напрежение	колектор—
база	
при /о ЮОцЛ	Ucbo
за 2Т9135, 2Т9136	45 V
за 2Т9137, 2Т9138	60 V
за 2Т9139, 2Т9140	100 V
Пробивно напрежение	колектор —
емитер	
при /с-10 mA	U СЕО
за 2Т9135, 2Т9136	45 V
за 2Т9137, 2Т9138	60 V
за 2Т9139, 2Т9140	80 V
Пробивно напрежение емитер—база при 1е =100 [1А Uebo 5 V Коефициент на усилване по ток при /с=150 mA и (7се=2 V И^е
40-т-260
Коефициент на усилване,но ток при /с=500 mA, 1/се=2 V й21е
>25
Напрежение на насищане колектор— емитер
при /с=500 mA, /д-50 mA UcEsat 0,5 V
Обратен колекторен ток при t/св—30 V	1сво 100 nA
Отношение на усилването по ток за комплементарии двойки Ii21El >^2i£a
Л21/Д	,, „
<ьб «21Е2
Год. XXV
бр. 1—1976
27
9ина може би считат, че обратната връзка най-напред е внедрена при усилвателите (1934 г.), за да се по-добри характеристиката им и да се
Естествен© възниква въпросът — не може ли да се въведе ООВ във високоговорителя, така че да се по-добри качеството на неговото въз-
при втория се използува писзокера-мичен преобразувател, който гснс-рира напрежението за ООВ, и при третия — балансирана мостова схе-
Фиг. 1
намалят нелинейните изкривявания, но не е така. Десетина години по-ран< е патентован метод за регули-раие иа чувствителността на високо-говорител чрез следяща система.Проз следващите двадесет години са пуб-ликуванн доста статии и материали, свързани с ЕДОВ.
Прилагането на отрицателна обратна връзка (ООВ) означава, че част от изходящото напрежение на усил-вателя се подава обратно на входа, само че обърнато по фаза. Така, по-нижавайки общата мощност на усил-вателя, се намаляват някои от нелинейните изкривявания. На фиг. 1 е дадена принципната схема на усилвател с верига за ООВ.
Ако Ко е усилването на усилвателя без ООВ, — усилването с ООВ, Ui — напрежението на входа, а U2 — напрежението на изхода на усилвателя,
Фиг. 3
Т — изходен трансформатор; Д — рабртна бобинка на внсо-коговорителя; В — допълннтелна бобинка за въвеждане на ООВ
_г, _ 1^2	Ао
~Ut
Фиг. 2
1 _ работка бобинка; 2 — дистанционсн елемеит,наработок от диамагнитен материал; 3 — допълннтелнз бобинка за въвеждане на ООВ
произвеждане. Засега на този въпрос може да се отговори по три начина.
ма, в сдното рамо на която е включена бобината на високоговорителя. На фиг. 2 е дадена принципната схема на един високоговорител с двойка бобина, конструиран през 1954 г. във Франция.
Необходимо условие, което трябва да бъде спазено при разработване-то на такива системи, е преобразува-щият елемент във веригата на ООВ да има малки размери, за да се из-бегне неравномерността при излъч-ването иа мембраната. Освен това слектричсското взаимодействие между двете бобики трябва да бъде све-
Фиг. 4
Изразът 1—рК0 сс нарича дълбо-чина на обратната връзка и неговите стойкости обикновено се дават в децибел и.
Има три различии метода за въвеж-данс на ООВ. При първия от тях сс използува отделна бобина, която съз-дава обратна връзка но напрежение,
депо до минимум. С помощта на ЕДОВ от този тин може да сс извърш-ва корскция на чсстотата до 800 Hz. Озвучитслнитс тела от горния вид се
28
Радио
телевизия
електроника
характеризирйт с чисто възпроиЗвеж-дане?на_басите и много добра ясиота. I • На ф||г. 3 е дадена принципната схема на веригата за ООВ, използу-
Фнг. 5
1 — разделителен филтьр f-500 Hz; 2 — уеплпатсли; 3 — разделителен филтьр f = 4 kHz; 4—високочестотен високоговорител; 5 — ередпочестотен високоговорител; 6 — нпе-кочестотен високоговорител; 7 — еравняващо устройство;
8 — пиезокерамична пластина за въвеждане на ООВ
ваща допълнителна бобина във вн-сокоговорителя като преобразуващ елемент.
От комбинацията на стойностите на резисторите R± и Rs се определи ви-
ctota иа системата. Въвеждането на ООВ намалява зиачително изкривя-ваннята, което може да се види от фиг. 4.
Друга възможност за въвеждапе на ООВ е използуването на пиезокерамична пластина като генератор на напрежение във веригата на ООВ. На практика обикновено такава пластина заедно с миниатюрен усилва-тел се монтира в бобинката на висо-коговорителя. Напрежението, което се геиерира в резултат иа механични-те деформации на пластината, е про-порционално на механичного движение на мембраната н се сравнява с входното. На фиг. 5 е дадена принципната схема на висококачествена тонколона с въведена в нея верига
<|азй на 180ь, изкривявйиията се. маляват до минимум (фиг. 6).
От друга страна, увеличепата маса на трептящата система води до по-иижаване на резонансната честота.
Третият метод за ЕДОВ може да се нарече мостов, тъй като необходимого напрежение за ООВ се взема от мост, в едното рамо на който е включена бобинката на високоговорителя. Мостът се балансира при неподвижна бобинка. При резонанс движение-то на мембраната е по-голямо и като индикатор за това служи напрежението в двете точки на моста, който е излязъл от баланс. Или, можем да кажем, че високоговорителят дей-ствува като микрофон. На фиг. 7 е дадена принципната схема за въвеж-дане на ООВ от горепосочения тип.
Стойността на генерираното от моста напрежение е пропорционална па честотата на движение на бобинката. На фиг. 8 е дадена блоковата схема па устройство с мостова верига за ЕДОВ.
Въвеждането на ЕДОВ при високо-говорителите дава възможност да се регулира стойността на затихването и резонансната честота на цялата система. А това несъмнено е удобство.
Като заключение можем да кажем, че с повишаване на изискванията към озвучителната техника и необходи-мостта от миниатюризация, особено при квадрафоничните уредби, въвеждането на ЕДОВ ще стане необходимост за повишаване на качеството на възпроизвеждаието.
Л. Бадински
дът на обратната връзка— отрицател-на или положнтелпа. С превключ-вателите и К2 се регулират съот-
ветно затихването и резонансната че-
за ООВ посредством пиезокерамична пластина.
Посредством сравняване на двете напрежения, конто са отместепи по
Литература
1. „Audio", 1975.
2. „Wireless World". 1975.
Год. XXV
бр. 1—1976
29
1	 ..1,111	... .,»>.. „пw,‘„	...
ТОНОЗАХРАНВАНЕ
ВЕСТИ ОТ
СТАБИЛИЗИРАН ТОКОИЗПРАВИТЕЛ ОТ OV ДО 30V, 0,3 А
Изходното напрежение на този стабилизиран токоизправител се про-меня плавно чрез потенциометъра Р в границите'от 0V до 30V. Макси-малният изходен ток е 0,3 А, като чрез резистора /?, се определи гра-ницата на задействуване на защи-тата—при посочената. стойност на схемата около 0,35 А. Изправителни-те групп са осыцествени по мостова схема. Филтърът е капацитивен.
Стабилизаторът на напрежение е от компенсационен тип, като постоян-нотоковият усилвател е по схемата на така наречения балансов (диферен-циален) усилвател — Тъ и Т3. Регу-лиращият транзистор 7\ е свързан с усилвателна трупа подток, Т2 и Т3 са монтирани по схема Дарлингтон, което оснгурява добро съгласуване между усилвателя
Допълнителният източник на напрежение дава възможност за регу-
Лиране на изходното напрежение до 0V, осигуряаа стабилно захранааие на диференциалния усилвател и по-добрява устойчивостта на устройството при температурни колебания.
Във връзка с температурната ста-бнлност колскторният ток на усилвателя е малък •— около 700— 800 рА.
За източник на еталонно (опорно) напрежение е използуван ценер-диодът Д10, който заедно с Р3 об-разува параметричен стабилизатор.
Чрез кондензатора С4 се предотвра-тява евентуално самовъзбуждане на диференциалния усилвател, а чрез електролитния кондензатор СБ се шунтира делителят по промеилива съставяща, което осигурява допъл-нително намаляване на пулсациите.
При монтажа на устройството трябва да се обърне анимание на необхо-
димостта от максимално близки пара-метри на транзисторите Т3 и Те, об-разуващи диференци ал ни я усилвател. Що сё отнася до Т2 и Т3, свързани по схемата Дарлингтон заедно с регулиращия транзистор, те би тряб-вало да имат възможно по-голям коефициент на усилване по ток.
Резисторът /?7 е жичен и е необходимо точната му стойност да бъде установена практически поради сравнително големите разлики в параметрите на транзистора. Във всеки случай тя е по-малка от 0,5 2.
Схемата има висок коефициент на стабилизация по напрежение — при колебания на мрежовото напрежение ±20% колебанията на изхода са около 0,05%, т. е. коефициентът на стабилизация е 400. Филтрира-щата трупа осигурява коефициент на изглаждане, по-голям от 50 dB.
Защитата действува при претовар-
ване и при даване изхода „накъсо**. След премахване на причината за претоварване стабилизаторът автоматично се връща а нормален режим на работа.
Трансформаторът е с ядро от студено валцована стомана със сечение &п=5,60 ст2. Първичната намотка Wj съдържа 1420 навиаки от проводник с d=0,33 mm, w2 съдържа 240 навивки от проводник с d= 0,47 mm, a w3 е със 720 навивки от проводник с d=0,27 mm.
Резисторите Р3, и Р& са за мощност 3 W. Всички останали резистори са за мощност 0,5 W.
При правилен монтаж изправите-лят не се нуждае от допълнителни корекции и настройка, с изключение на по-горе споменатия резистор
С. Панчев
Мощен Шотки диод 40MQ20. Раз-четен е за работа при ток 40 А и напрежение 20 V. Удобен е за използуване в апаратури като комутиращ регулатор, конвертор и прекъсвач. Допускат се повтарящи се импулси с обратно напрежение 20 V; време на възстановяване 250 ns (Япония).
Магнитофон „Весна-306 **. Ви-сококачествен носим магнитофон, предназначен за запис и възпроиз-веждане. Чувствителност: на микро-фонния вход 0,3 mV при входно съпротивлеиие 600 2; на входа за грамофон 1504-500 mV при входно съпротивление 400 к2, на входа за запис от радиоприемник 104-30 mV при входно съпротивление 25 к2; на входа за радиотранслационна линия 104-30 V при входно съпротивление 10 к2. Номинална изходна мощност 0,8 W, максимална 2 W. В магнитофона се използуват стандартна касети MV-60 при двупистов запис. Скоростта на движение на магвит-ната лента е 4,76 cm/s и 2,38 cm/s. Работният честотен обхват за скорост 4,76 cm/s е от 63 Hz до 10 000 Hz.
В магнитофона е използуван едно-моторен лентодвижещ механизъм с ремъчна предавка на водещия вал, задвржван от безколекторен електро-двигател. Употребени са два маховика, свързани общо към електро-двигателя. Това изключва колебания в скоростта на движение на лентата. Устройството за пренавиване на лентата е с фракциоина ролка, в която е поставена предпазваща муфа, заработваща в края на пренавиване на лентата. С това се избягва скъс-ването й (СССР).
Телевизионен звуков канал в една интегрална схема. Интегралната схема TDA 1190 съдържа пълен набор от активни схеми, необходими за канала на звуковия съпровод на телевизионен приемник. Приборът осъ-ществява усилване и ограничаване на сигнала с междинна честота, активна филтрация в областта иа нис-ките честоти, детектиране на честот-но модулирания сигнал, регулиране на нивото на сигнала на звука и усил-аане на изходния сигнал по мощност. Схемата изисква само малък брой външни пасивни елементи. Отлича-ва се с голяма дълбочина на регулиране силата на звука (около 90 dB) и изходна мощност 4,2 W при съпротивление на товара 16 2. Не се нуждае от екраниране, тъй като няма из-лъчване на електромагпитни смущения (САЩ).
Цифров процеитен омметър ЩЗО-04.1. Предназначен е за измерване в лаборатории и цехови условия на относителното отклонение на стой-ността на съпротивленията на резистори от зададеното номинално значение. Точността на измерването е висока. Приборът осигурява измерване на резистори от 10 2 до 10 М 2 с относителна грешка от 0,01% до
30
Радио
телевизия
електроника
ЦЯА СВЯТ
0,02%. Има изход за подаване на сигналите от резултатитемна измерение към цифропечатащо" устройство ЭУМ-23. За други типове цифропеча-тащи устройства сигналите се подавит в код 1—2—4—8. Спрямо чужде-страините аналогични модели ом-метърът Щ30-04.1 има по-висока точиост, по-широк обхват на измерение, по-малки размери, не изисква калибровка и е защитен от външни смущения 50 Hz (СССР).
Безжични радиослушалки. Висо-кокачествеиите Hi-Fi стереослушал-ки „К-140 wl-libero-carden“ са комбинация на радиослушалките „К-140-carden“ с инфрачервена-приемо-предавателиа система, която осигу-рява безпроводникова едиопосочна връзка между телевизионен или радиоприемник и радиослушалките. Честотният обхват при инфрачерве-иото изпълнеиие иа приемопредава-телната система при 950 пт дължи-на на светлинната вълна е от 30 Hz до 12,5 kHz, средиата честота на че-стотно модулираиия сигнал 95 kHz е с максимална девиация 50 kHz. Апа-ратурата се захраива с NiCd акуму-латор, който има продължителност на използуване при едно зареждане в зависимост от силата на звука средно около 15 часа (Австралия).
Автоматичен и змервател на честоти. Приборът е предназначен за из-мерваие на честоти от 10 Hz до 26 GHz. Времето на измерване е 1 s. Има разрешаваща способност 1 Hz и дава възможност за измерване иа сигнали със значителиа амплитуда. Може да бъдат измервани и че-стотно модулирани сигиали. Приборът има и дистанционно управление (Япония).
Полупроводниково синхронно реле SC-5. Предназначено е за превключ-ване иа промеилив ток от 4А до 20 А при напрежение ПО V и 220 V. До-пускат се моментни пикове на тока, превишаващи 10 пъти номиналиия ток. Между входната и изходната част иа релето няма пряка токова връзка, тъй като се използуват све-тещи диоди и фототранзистори (Франция).
Автомобилей радиоприемник WKC 4020-Stereo. Той е комплектован с касетен магнитофон, осъществен на интегрални схеми. Магнитофонът е за моно- и стереовъзпроизвеждане. Има два превключвателя за силата на звука. При включваие по един високоговорител във всеки канал изход-пата мощност е 2x5 W. Има бърз преден и обратен ход със спиращ клавиш. След свършване на обратния ход следва автоматично повтаряне на касетата. Радиоприемникът има 4 вълнови обхвата УКВ, КВ, СВ, ДВ. УКВ обхватът е с автоматична дона-стройка. Предвидени са входове за автоматика, за електронна антена и др. (ГФР).
ПРИМЕРИ SA ПРАКТИЧЕСКО ИЗПОЛЗУВАНЕ НА СЪВЕТСКИ ИНТЕГРАЛНИ СХЕМИ
Двустъпален усилвател К1УС221 (К1УС181)
Принципната схема на този усилвател е подобна на принципните схеми, използувани при конструкции на дискретни елементи. Неговото приложение не предизвиква затруднения, но при използуването му в първото стъпало на нискочестотни усилватели е необходимо внимателно да се обмисли разположението на
Фиг. 1
заземитслните проводници върху пе-чатната платка — в противен случай може да се появи фон.
На фиг. I е дадена принципната схема на усилвател за честотна корек-ция при възпроизвеждане на грамо-фонни записи, изпълнена с К1УС221Д. Този усилвател е предназначен за съвместна работа с динамична грамофонна доза. Повди-гането на честотната характеристика в областта на ниските звукови честоти е резултат на честотно зависима обратна връзка, осъществена с рези-сторите и Т?2 и кондензаторите С3 и С4. Времеконстантите на кори-гиращите вериги са 300 p.s за RiCt и 3 ms за R2Ct- Спадането на честотната характеристика в областта на
високите честоти се осъществява чрез веригата RSC6 с времеконстанта 72 p.s. Крайното стъпало на усилва-теля е изпълнено с транзистора 7\ по схемата иа емитерен повторител. Амплитудно-честотната характеристика на усилвателя е дадена на фиг. 2. Коефициентът на предаване на усилвателя.за честота f 1С00 Hz е 30, относителното^ниво^на шумове-je — 50dB.
Диференциалеи усилвател К1УТ221 (К1УТ181)
На базата надиференциалния усилвател може да бъдат построени схеми, изпълияващи различии функции, но в апаратурите, изпълнени с дискретни елементи, приложението му е сравнително ограничено. Товаесвър-зано с трудоемкий процес на подбор на двойка транзистори. В интеграл-ните схеми транзисторите са изгот-вени на един кристал в един технологичен цикъл, което осигурява пъл-на симетричност на двойката.
На фиг. 3 е дадена принципната схема на смесително стъпало иа радиоприемник,изпълнена с К1УТ221Б. В кръга, настроен на междинна честота, са използувани два конденза-
Год. XXV
бр. 1—1976
31
- С3 и Ct, конто със съоТвет-ната половина на бобината Lt образуват нпскочестотпи филтри за до-пълпително подтискано на комбипа-ционните честоти. Резисторите, вклю-
Фиг. 3
чсни в колскторните вериги на транзистора на микросхемата, шунтират кръга п с това разширяват лентата му Jна} пропускане до 40—50 kHz. Напрежението от хстеродина се подава иа базата на токостабилизира-
щия транзистор на микросхемата. Този транзистор усилва сигнала от хетеродина'по мощност, което позво-
Фиг. 6
Като товар за смесйТеЛя Се Явявй пиезокерамичеи филтър ПФ1П-1М, конто има в лентата на пропускане затихванс от порядъка иа 6—9 dB.
Коефициентът иа предаване иа смесителя за междиниата честота, измерен на входа иа филтъра, еЗ, а за честота 20 AlHz — 1,6.
На фиг. 4 е дадена зависимостта иа коефициента на предаване па смесителя в режим на преобразуване от напрежението на хетеродина. Оптимален режим на преобразуване се по-стига при напрежение на хетеродина 40—50 mV.
Зависимостта иа коефициента на предаване в режим на преобразува-нс от честотата е дадена на фиг. 5.
Бобината L1 съдържа 96 навивки и има изход от средата, a L„ — 48 навивки, и двете от проводник ПЕЛ-1 П 0,12.
За да се настрои кръгът на честота 465 kHz, на входа на смесителя се подава ВЧ напрежение със стойност 5 mV и като се промепя ипдук-тнвността иа бобината, се постига максимално напрежение иа изхода на филтъра. Резонансната честота иа пиезокерамичиия филтър може с малко да се различава от 465 kHz. Ето защо е необходимо да се сиеме иего-вата честотна характеристика в лентата на пропускане. Това става, като на входа иа филтъра се подава сигнал от генератор с изходно съпротивление 1 ка. За честота.на която е построен филтърът, може да се прие-
усилвЭтел с тоКово рЗзклонение. Ё този случай входният сигнал се подава на базата на токостабилизпращия транзистор. Постояннотоковият режим иа транзисторите на диферен-циалиия усилвател се избира така, че единият от тях да е в запушено, а другият — в отпущено състояние. В колекториата верига иа втория транзистор се включва резонапсният кръг.
Припципната схема па междиппо-честотен усилвател с микросхемата К1УТ221 е дадена на фиг. 6. По-стоянната съставна иа тока иа детектора през резисторите Ra и Rx се подава на базата иа запушеиия транзистор на диференциалиото стъпало. В зависимост от нарастването на ве-личината на входния сигнал иараст-ва постояниата съставна на тока на детектора и се извършва постепенно отпушване иа транзистора. Това до-вежда до преразпределеиие иа по-стоянната и променливата съставна на тока между транзисторите на ди-ференциалното стъпало. Съответно се промеия коефициентът на предява-ие на първото стъпало на междинно-честотиия усилвател.
Усилвателят има чувствитслпост (при отношение сигиал/шум 20 dB) 15 pV, лента иа пропускане (па ни-во — 3 dB) — 15 kHz.
Привеждаието иа усилвателя в действие се свежда до настройка иа резоиаисиите кръгове. Коиструкция-та на бобините е същата, както на
лява да се иамали претовапването на последиия.
Връзката между източника на сигнала за преобразуващата честота и хетеродина а случая е много малка н се определя от обратната проводи-мост иа токостабилизпращия транзистор.
ме средната честота от лентата’на пропускане на ииво — 3 dB. След това иа тази честота следва да се настрой-ва кръгът иа смесителя и останалите стъпала иа междинночестотния усилвател.
Интегралната схема К1УТ221 може да се използува и като каскодеи
усилвателя от фиг. 3. Показаният междиииочестотен усилвател може да бъде използуван съвместио със смесително стъпало, изпълнеио с К1УТ221.
32
при
HU
тРАнаистори във ВСЕВПЬЛНОВИЯ ИЗБИРАЯ НА ТЕЛЕВИЗИОНЕН ПРИЕМНИК „СОФИЯ-11-
АГЮ6 — германцев PNP високоче-стотен транзистор за пред-уснлвателни, смесителни и осцилаторнл стъпала до 260 MHz.
Ab 139 — германнев PNP свръхвнсо-кочестотен транзистор за предуснлвателнн, смеснтел-нн н осцилаторни стъпала до 860 MHz.
С
AF/06
АГ23У
AF239 — германнев PNP свръхвисо-кочестотен меза транзистор за предуснлвателнн, смесителям и осцилаторни стъпала до 900 MHz. Екрани-ровката s е свървана с корпуса (фиг. 1).
Таблица 1
Параметри	Означение	Ивмер. едиикци	Тип		
			AF 106	AF 139	AF 239
Обратен колекторен ток (отворен емитер)	/ево				
при 4/св= 12 V		рА	<10	—	—
при 4Zcb=20V		рА	—	8	—
Обратен колекторен ток (база накъсо), <it/C£=20 V	Ices	рА	—	—	8
Обратен колекторен ток (отворена база) при ZTc£=15 V Обратен емитерен ток (отворен колек-	Iceo	рА	—	£.500	<500
	Iebo				
тор) при (У£В»и,д V		рА	—	<100	^100
Коефициент на право предаване !ia сока	^пЕ				
при 6/c£=12V, 7с—1 mA			>25	—	—
прн 4Zc£=12V. /6=1,5 mA			—	--10	—
при f/c£—10V, 7с=2 mA) Гранична честота на предаването	fr	MHz	—	.—	2; 10
при Uce~ 12 V,/c= IJmA,/— 100MHz			220	—	—
при Uce— 12 V,7c= 1,5 mA, /=100 MHz		MHz	—	550	—
при Uce— 10 V, 7c=2mA,/= 100MHz Макс, честота на генерация	fmax	MHz	—	—	650
при 4/се=12 V, /с=1тА		GHz	1.2	—		
при Uce = 12 V,' /с= 1,5 mA Коефициент на шума	l-	GHz	—	2.7	—
при 4Zc£=12 V, Ic— I шл,/=200.МНг		<1B	' 5,5			
при 47с£= 12 V, /с= 1,5 mA, /=860 MHz		dB		r, -	
при Uce—W> V, /с=2шА, /?о=60е, /г-800 MHz (900 MHz)		dB	—		5(6)
Коефициент на усилваие по мощност	Kp				
приUCb= 12 V, /с=Зп1А./=200MHz		(IB	.>14		—
при t/c£=10V, /с=2тА, rp=2kU, /=800 MHz (900 MHz*		dB			14.5(12,5)
Макс, напрежение колектор—база					
(отворен емитер)	UtWOmax	V	25	20	—
Макс, напрежение колектор—емитер Г (база накъсо) Макс, напрежение колектор—емитер	ЬСЕ! пах	V		—	20
(отворена база) Макс, напрежение емитер—базе	ЬсЕОтах	V	18	15	15
(отворен колектор)	U Е ВОтах	V	0,3	0,3	0,3
Макс, колекторен ток	7С max	mA	10	10	10
Макс, загубив мощност при /ЛИ*^45°С	Pfot	°C	45	45	45
Макс, температура на прехода	tj	°C	90	90	90
AF279 — гермаииев PNP свръхвисо-кочестотен меза транзистор с пасивирана повърхност за входни стъпала до 900 MHz; пластмасов корпу с (фиг. 2).
AF280 — германиев PNP свръхвисо-кочестотен меза транзистор с пасивирана повърхност
/F279
за смесителни л осцъл.горни стъпала до 900 MHz; пластмасов корпус.
В табл. 1 и 2 са дадени типовите и максимално допустимите стойкости на по'важннте им параметра.
Ил. Щърбанов
Таблина2
Параметри . . 	, .< 		Означение	Измер. едиинци	Тип	
			AF 249.	AF 280
Обратен колекторен ток при 77вд=20 V	Ices	pA	1	1
Пробивно напрежение колектор—емитер при /в=500рА	U(bry:eo	V	Й15	> 15
Пробивно напрежение колектор—емитер прн 7о=15;рА	U(BR)CES	V	>20	>20
Пробивно напрежение емитер—база при’/д — 1 ООрА	D(br)ebo	V	>0.3	>0,3
Коефициенкиа право предаваие на тока	hnE		>10	
при Ucb= 10 V, 1с=2 mA, т^>/г=0,01, тд—0,3ms				2:10
при <7св=5 V, /с=5 mA, т^/т-=0,01, то—0.3 ms			45	—
Гранична честота иа предаваието при Т/св- Ю V, /с=2 mA, /= 100 MHz	ft	MHz	780	550
Капацитет колектор—баз при£/св=Ю V/=lMHz	CcBQ	PF	0,42	0,42
Коефициент на шума	F			
при Ucb= Ю V, /о=2тА, Я«=60 a,/-200MHz		. dB	—	3
при Ucb~ Ю V, /о-2 mA, Яс-60 fl. /-800MHz		dB	‘ £5	S7
Коефициент на усилване по мощност; ’				
при £7cB”10V,/c=2mA,rp=2ka,/=800Hz]	KP	dB	16	14
Макс.]напрежение колектор—емитер(отворена база)	UCEOmax	V	15	15
Макс, напрежение колектор—емитер (база]накъсо)	UCESmax	V	20	20
Макс, напрежение емитер—база(отворен колектор)	U EBOmax	V	0,3	0,3
Макс, колекторен ток	ICmtx	mA	10	10
Макс, базов ток	iBmax	mA	1	1
Макс, загубна мощиост при7ат4^54°С	Pfot	mW	60	60
Макс, температура на прехода	4	•C	90	90
Пълно топлинно съпротивление - Л-	Rthfa	°C/W	600	600
Миниатюрни лампи Миниатюрните лампи, производство на електровакуумев завод „В. И. Ленин" — Сливен, са предназначени за осветление н сигнализация. Към тази трупа спадат следните вндове лампи: батерийни, радиоскал ни, велосипедик, спецнвлни. В таблицата са показани техннческите им данни. В. Пешкова	Напрежение, V	Мощност, W	Номинален ток, А	Диаметър на колбата, mm	Дължина на лампата, mm	Цокъл
	1,8 2,5 .3,5	.		0,2	11	24	ЕЮ/13
	3,8 6,3		0,3			
	12		0,1			
	24	2,0		7	26	BA 7S
					20	
		1,2			26	
ДПСП „И30ТСНАБ“ ПРИ
ДСО „И30Т“ - СОФИЯ
честити иа многобройиите си клиенти от София и страиата Новата 1976 година и им иапомня, че пред-приятието разполага със свободии наличности радио-електроиии елемеити и друга окомплетовка — кон-деизатори, резистори, потеициометри, траизистори, диоди, интегрални схеми, цифровн лампи, превключ-ватели, релета, феритн, куплуиги и други.
За информация се отиасяйте до ДПСП „Изотсиаб", София 13, бул. „Чапаев" 55, двора, телефоии: 70-10-89, 70-10-85.

Износител:
„Изотимпекс"
София,
ул. „Чапаев" 51, телеке 022731
Силовите стъпкови електродвнгатели серия ЕС са предназна чени «а задвижване на работните части на металообработващи машини от всякакьв вид. Те се монгират съвместно с устройства-та за цифрово програмно управление. Типы на двигателя се из-бира в зависимост от изискванията за съответната металообработ-ваща машина.
Всичките блокове за управление на задвижването, включително и за хра ива щите, се поместват в шкафа на устройството за ЦПУ.
Стьпковите електродвнгатели от серията ЕС се изработват в следим те типове: