Author: Расиев Т.  

Tags: български език   речник  

Similar

Речник на турцизмите в българския език

Тълковен речник на турцизмите в българския език

Тълковен речник на турцизмите в българския език

Тълковен речник на турцизмите в българския език

Text
                    TypiaH PftCNCB
Речник
на турнизмите-
в блатнар:скйя език
ЗОГМФ


С
ъвременният български език е много богат благодарение и
на чуждите думи. Теса навлезли в езика нн при културното*
икономическото и религиозното общуване, как го и в резултат па
. доброто“ съседство на българите е други народи.
За думите няма бариери и митници. Те взаимно си гостуват,
някои за кратко време, докато им се намери роден заместител, а
други остават в езика на отделните народи за вечни времена. За-
тото са много жилави и никой радетел па чистия език не може
ла ги изкорени. Чисти езици - без чуждици, не съществуват. Но
неуспешните опити за изчистването им от родния език продъл­
жават.
Поради обясними исторически причини в българския език
има най-много думи от гфъцкп, руски и турски произход. Гърцпз-
митс водят началото си още от времето, когато се създава бъл­
гарската държава. Тогава тя поддържа тесни връзки е Визан­
тия, дори възприема като официален език гръцкия, на които са
съставени и първобългарскитс надписи от осми и девети век.
След възприемането иа християнството от българите в Бълга­
рия навлизат много думи в областта на религията, предимно по
книжовен нът.
Нова вълна от гръцки думи навлиза в българския език след
падането на България под византийска власт (1018-1186 г.) глав­
но от дворцовата административна терминология. 11рез това вре­
ме в езика ни трайно сс настаняват и изрази от всекидневния
живот; тиган, ппростия, трион, кокал, ластар, харен, харесвам
и други.
През османското владичество и най-вече през фанариотското
иго гръцките духовници налагат на българския народ строг по­
литически режим и в резултат иа това в езика пи навлиза нова
вълна от гръцки думи и изрази. Дори през годините на Българ­
ското възраждане гръцкият език играе важна роля - мнозина на­
ши възрожденци посещават гръцки училища и възприемат къде
насила, къде доброволно гръцката култура.


В своя исторически живот българският език има много тесни
връзки е руския.! (оради голямата близост на двата езика обме­
нът на думите между българите и руснаците става без съпротива
от двете страни. Броят на русизмите в българския език особено
нараства след Руско-турската освободителна война. Тогава но­
восъздадената българска държава започва да заменя турнизмитс
е думи от славянски корени.
Петвековното османско владичество оказва доста силно
влияние върху българския език. През тези години езикът, свър­
зан е административния и търговския живот в градовете, е пъ­
лен е туриизми. В речника на тогавашните българи навлизат
много турски думи от областта на занаятчийството, строителст­
вото и търговията (алъш-всриша).
Много имена на села, градове и местности, названия на рас­
тения и животни, както и на различни части от облеклото н
човешкото тяло, иа ястия и предмети от бита българите започ­
ват да назовават е турски думи. Освен в разговорната реч, като
особена категория думи със своята специфична стилна окраска,
много български писатели от епохата на Възраждането използ­
ват турнизмитс за оцветяване на речта на своите герои.
В „Речник на редки, остарели и диалектни думи в литерату­
рата ни от XIX и XX век“ (ИК „Емас“, 1998 г.) са посочени ня­
колкостотин турцизъма, извадени or книгите на Иван Вазов, Ми-
халаки Георгиев. Алеко Константинов, П.Р.Славейков, Пенчо
Славейков, Йордан Йовков, Стоян Михайловски, Цани Гинчев,
Ст. Чшшнгиров, Димитър Подвързачов, Илия Блъсков, Дими­
тър Талев, Димитър Димов, Николай Хайтов, Ивайло Петров...
Едва ли има смисъл да изброявам имената иа всички писатели,
които са използвали турцизми през изминалите два века. Много
турцизми има и в хумористичните книги.
В българските народни песни, приказките и пословиците
също се срещат много турцизми. В книгата „Български прит­
чи или пословици и характерни думи", събрани от Петко Рачов
Славейков, има речник е над 300 турцизъма. В 210 пословици
и поговорки сс срещат турски думи. Ако ги заменим е техни
български съответствия, тези пословици ще загубят от своя чар.


Същото те стане н с творбите на много български писатели
При превода на други езици те навярно губят от своята точност,
свежест, смоционая поет, губяг дори н художествени качества.
Според мен майсторите на словото не току-тън са прибягвали
до турцизмнтс в своите произведения, макар че някои от тях
имат известни заслуги за изчистването им от българския език
Процесът за изчистването на българския език от турски думи
започва още през Възраждането е активното участие па вес­
тникари, писатели и учени. След Освобождението на България
(1X78 г.) и създаването на новата българска държава ,,акцията'*
продължава е пълна сила и довежда до почти пълното изкореня­
ване на турцизмнтс or политическия, административния, юри­
дическия и военния речник. Замяната >ıa турските думи става и
е помощта на славянски думи, най-вече е рус изми. Възприемат
се също и чуждици от западноевропейски езици Голям брой
турнизми отпадат от българската лексика поради факта, че не­
що. назовавано от българите е турски думи, е престанало да съ­
ществува.
През XX век, по-точно до 1989 г.. българската държава ак­
тивно се намесва н открито налага нови български наимено­
вания по отношение на топонимнята - на села, градове, реки,
местности и планински върхове, а в отделни периоди - и на
личните имена от турски, арабски и персийски произход. Тези
мерки са се подклаждали и от надигащите се вълни на нацио­
налистическа политика По особено брутален начин в края на
1984 година комунистическият режим начело е Тодор Живков
е активната помощ на милицията, армията и червените бареш
насилствено започна смяната на имената на турпнте н цнгани-
IC, изповядващи ислямската религия. На бьлгаромохамеданше
имената бяха сменени под дулата на автоматите през седемде­
сетте години на миналия век. През комунистическия, така на­
речен Възродителен процес беше забранено да се говори на
турски език на обществени места. II турцизмнтс изчезнаха ог
страниците на българския комунистически печат.
След падането на комунистическия режим (10 ноември
1989 г.) и възстановяването на старите имена па турцитс турцнз-


мито в България сякаш възкръснаха като птицата феникс от пе­
пелта
II се стигна до другата крайност. Освен в говоримия език,
зурцпзмитс рязко нахлуха в свободния български печат, кое­
то създаде паника сред радетелите на чистия български език п
появилите се политици националисти. Едни езиковеди нарекоха
това явление парадоксалното завръщане на турцпзмитс, а дру­
ги - феномен. Но според редакторите на вестник „24 часа“: „В
турцпзмитс няма нищо дразнещо. Те са в езика пи вече шест ве­
ка, те го красят и обогатяват. Някои са по-сочни от българските
им синоними и затова са живи“ („24 часа“. 27.05.1998 г.)
Горепосочените качества на някои турски думи са забелязани
от много съвременни журналисти и в стремежа си да направят
езика по-изразитслен, по-цвстист или по-гъвкав те зачестиха
употребата им. И не само заради това - те не възприемат тур-
цизмпте нассриозно, а е известно чувство на ирония, пренебре­
жение и подигравка. Така компенсират липсата на голямата
новина със словесна еквилибристика, за да се харесват на по-
широката читателска публика и да подразнят сторонницнте на
българския език. Както всяко модно увлечение и това ще отми­
не, защото днешните български журналисти нямат задълбочени
познания по турски език. Техният езиков запас е само от 555
турцизъма, които българистката Весела Кръстева е включила в
краткия си Речник на турските думи в съвременния български
печат (София: Лаков прес, 2000 г.) .
Обаче броят на турцнзм|ггс в българския език, особено в раз­
говорната реч, са поне десет пъти повече. Само българските фа­
милни имена от турски, арабски и персийски произход са над
3000. Турцизмите са пуснали дълбоки корени в българския език
и едва ли повечето от тях скоро ще изчезнат.
Дълголетието па турцпзмитс се дължи иа тяхното лесно за­
помняне и изговаряно (за разлика от думите, заети от западно­
европейските езици), а също н на факта, че са свързани е бита
иа народа. В много райони на България турцпзмитс се използ­
ват като диалектни думи. През последните години има бум па
публикациите върху местните говори. Но в повечето случаи не


с посочени етпмологпята па думите Някои арабски думи, като
алгебра и алкохол, не сс разглеждат като гурцизми, понеже са
навлезли в българския през европейските езици. Дори някои
йоркско думи, конто не са възприети от османските турни, а ог
прабългарите, нсвина! и сс определят като турцизми.
Отхвърлени от стандартизирания литературен език, турцпз-
мпте винаги са присъствали в разговорната реч. дори и в разго­
вори iç на образовани хора. На една пресконференция минис­
тър-председателят Сергей Станишсв каза по адрес иа лидерите
на ГЕРБ, че те „окспазяват“ всичко добро, косго прави прави­
телството му.
За дълголетието на турнизмитс голям принос има и жарго­
нът, които бъка от турски думи. Затова при прекрачването на
границата между литературния и говоримия език много турциз­
ми бяха върнати в писменото слово.
Искам да посоча още един факт: към книгата „Самоучитсл
по турски език“ (София. 2005) има приложен речник. В него
авторът турколог Исмаил А. Чаушев е събрал около 14 000 думи
от чужд произход, коию се употребяват от българи и турни. Те
също сближават двата езика н са юлям резерв в изучаването
както на българския, така и на турския език.
За жизнеността и дълголетието па турнизмитс може да сс го­
вори или спори разгорещено и безконечно. Могат да сс направят
всякакви научни (поради предубеденост) и псиаучни прогнози,
Топа е задача и дълг на езиковедите с много титли и звания. Аз
ще посоча част от предговора на доцент Боян Николаев към
„Речник па турските думи в съвременния български печат“ на
В. Кръстева.
.. . . . Турският лексикален пласт в българския език е много бли­
зък до сърцето пи. Иначе казано, въпреки борбата с турнизмитс
през Възраждането (а тя не е напълно замряла и диес), турските
думи са навлезли дълбоко в културата ни и — да! - в съзнанието
на народа ни. Истината е, че с турни те пие по-малко сме сс про­
тивопоставяли, отколкото сме живели рамо до рамо, споделяли
сме радостите п скърбите в живота, конто никога не е бил съв­
сем лек. II затова, когато зададсм един въпрос е турски езиков


елемент D НСЮ, топ звучи ПО-CBOIICKH и по народному - съвсем
непринудено. Вижте например разликата между изразите ..За­
ети над съм на ъгъла“ и „Курднеал съм се на кьошето“ Вторият
пи звучи по-сстсствсно...
Ако говоря пред »гужди хора, ще кажа: ».Ihımıвам големи за­
труднения“, но на приятелите ще се оплача: „Голям зор видях’“
На подобен признак са противопоставени: беседа (лаф), съсед
от квартала (комшия), печалба (кяр), желание, пиетег (мерак) и
още много случаи, когато думата от турски произход звучи по
нашенски н по-непринудено.
Редица храни — като суджук, маруля, сусам, кюфте, локум,
кавърма, джоджеп — изглежда ще си останат у нае завинаги е
турски названия. Ако пък сме пили снощи без мезе, иа сутринта
те бъдем махмурлии...“
Ала не всички, които използват турцизмитс. знаят тяхното
истинско значение. В тълковните речници н в речниците на
чуждите думи в българския език са дадени н различни значе-
Ш1Я на турцизмнтс. Например срещу думата „башлък“ е посо­
чено качулка, гугла. В моето родно село под думата „башлък“
се разбира и „баба хакъ“ — парите, конто едно време са давали
родителите на момчето на бащата на бъдещата булка. Думата
„адамлък“ според някои съставители е: I. човечност; 2. стая за
мъже в турска къща. Третото, нспосочсно значение на думата
„адамлък“ е дрехи, които се обличат за празници и официални
случаи. Думата „амапет“ (тур.) - освен: I. вещ, пратена по чо­
век като дан; 2. предмет, даден на някого да го пази; 3. залог, 4.
оброк — има и пето значение: да дадеш своя дреха на някого, за
да се докарва е нея на сватба или друг празник. Има такъв опи­
сан случаи: как първия! управител па Изючна Румелия Алеко
Богориди бил принуден да свали турския фес (от град Фес) и да
го замени е „българския“ калпак (тур. също калпак). Дори край­
ният национализъм използва турцизмп - една формация избра­
ла името „Българска орда“ (тур. орду).
Имената па някои ястия също погрешно се изписват и изго­
варят. В почти всички градове в България от будките и закусвал­
ните сс предлага ,люнер кебап“. На турски е .дьопер кебап“ -


тоест кебап, които се пече чрез въртене над огън
В разговорния език и ли гературата думата ..хайдутин“се полз­
ва в смисъл на борец за народна свобода, а турското значение на
емната дума е разбойник и обирпик. Балкан, чега, банрактар
също имат турски произход, примерите са взети от статията на
Александър Везенков „Парадоксалната употреба на турцизмп в
българския ни дискурс“ (Литературен вестник, 9 май 2006 г.)
Тези н мною други погрешни тълкувания па турцпзмитс ме
подтикнаха да събера в отделна книга повечето от тях, взети
от българските речници, от книги иа български писатели и от
страници iç иа съвременните български вестници и списания.
Така ще придобием по-пълна представа за турцпзмитс у нас, а и
читателите по-лссио ще се ориентират п ще научат точното зна­
чение на оцелелите, въпреки поврагностнтс на съдбата турски
думи в българския език.
Защото не можем да ги отминем като турските гробища - те
винаги ще пи препъват п ще напомнят за своя произход, колкото
и .та не е понятно за някого това*


Аазй (м.р ., тур. от араб., оетар.) - член на съвет, на комисия
на управление н др.
Аба (жр., тур. от араб.): 1. Вид дебел тепан плат; шаяк; бало;
2. Мъжка дреха от п.кан плат, обикновено без ръкави.
Абаджильк (м.р ., тур., разг.): I. Занаят за производство на аба;
2. Шиене нлн продаване иа аби (абаджнйегво).
Абаджия (.и.р., от тур. - абаджъ): I. Шивач на аби и други гор­
ни дрехи; 2. Търговец па готови горни дрехи (аби. потури и др.);
3. Производител на аби.
Абдал (м р.. тур. paıs. - от аптаз) - глупак.
Абдалин (м.р.) - побългарено от аиздл.
Абдаллък (м.р.) - глупост.
Абдесг (и.р., тур. от пере., остар.) - обредно умиване на ръ­
цете н краката у мохамеданите, преди да влязат в джамията или
да се молят вкъщи, какзо и при погребения.
Абраш (тур. от араб., нар ): I. За кон - който има петна е друг
цвят иа косъма, псгав; 2. За човек - луннчав. е петна по кожата.
Аванта (ж.р., тур. от итал., разг.) - облага, изгода.
Аваш аджпя (м.р., разг.) - лице, което извлича облаги, зърси
изгода, без да сс труди.
Авджилък (м.р, нар.) - ловджнйетво.
Авджия (м.р ., нар.) - ловец.
Ага (м.р .. пет., тур. — а(г)а): I. Господин, господар (феодално
почетно звание у мохамсданскнтс народи, особено при турци-
гс); 2. В Османската империя — командир на сннчарски оджак;
3. Турски административен чиновник, прен. - турчин; 4. По-го-
лям брат.


Лгалар (,м./л. разг): I. Господар; 2. Но-голям брат.
Агалярство (срр., разг)- приятелство.
Агалс (иареч., диал.) — полека (агале-агале-летьиолека, бавно)
Агалък (м.р ., диал.): I. Господства!ıc, охолство; 2. Поземлено вла­
дение в Османската империя, 3. Тсрнторнално-администрагивна
единица, създадена след реформата през 1834 г., която включва
няколко села; 4. Така мъжът нарича брата па съпругата сн.
Агаря111111,агаряисц(л1.р.,ос//шр.),а( аряпи^ш/.ч..6иол.>: I. Жи­
тел на Арабия, арабин; 2. Турчин, мохамеданин, нехристняннн;
неверник (агарянски— турски, мохамсдански).
Агашбгин (м.р ., нренебр.) - иронично, презрително прозвище
на ага.
Apia (ж.р., диал.) - сгъстена гроздова мъст.
/\п»л (л/.р., тур. -а(г)ъл, диал ): 1. Вид постоянна или временна
кошара, оградка е тръни, плет или зид, която служи за подсло­
няване па стадо овце всред полски или планински пасища;
2. Обор за добитък.
Агьрлък (м.р., диал.)- пари, конто се дават от момъка или баща
му иа родителите на момата при годеж.
Ада (ж.р.) - остров (ададжък - малко островче).
Адам акъллия (неизм.): I. Добър, изобилен (за дъжд), хубав, по­
рядъчен; 2. С ум на зрял мъж.
Адамлък (м.р. . диал.): I. Човечност, човещина; 2. Отделение за
мъже в турска къща; 3. Дрехи, които се обличат по празници п
други специални случаи.
Адаш См р., разг.) - съимснник, едноименник.
Адст (лгр., тур. от араб., разг.): I. Ред, установен като норма в
определена среда или група; 2. Нрав, характер; 3. Навик, привич­
ка; 3. Менструация.
Аджаиб (л/р., диал.) - чудноват, странен, чуден.


Аджамнпскн (л/л/л.) - присъщ па аджамня, на неопитен, млад
човек (аджамийска работа).
Аджамим (нрил., разг.): I. Неопитен, несръчен, неумел (от тур.
аджемия); 2. Човек, кой го не разбира, млад, глупав.
Аджеба (част., тур. от пере., разг): I. Дали, наистина, чудно:
2. За подчертаване на учудване, съмнение, недоумение; вемц-
поет, наистина
Лджедневам и аджеднеам (нар.): I. Съжалявам, жаля, жал ми е;
2. Oı орчавам.
Аджем (м.р., остар.): I. Псрспсц (същ.): 2. Персийски (прил.).
Аджем пилаф (м.р., тур. и nefte.) - ястието пилаф.
Аджемнйскп (прил.,разг.) - неопитен.
Аджемнйство (ср р., разг.) - неопитност.
Аджемнлнк (м.р., остар.): I. Глупост; 2. Песръчност. неопит­
ност, 3. Предателство.
Аджем но гланц (.ин.ч.). аджемиоглан (м.р., истор.)- в Осман­
ската империя — младежи, които се подготвят за служба в енн-
черския корпус.
Аджемня (тур. от араб.,разг.): 1. Неопитен, неосведомен (нар.);
2. Неопитен човек.
/Кджер (м.р) вместо аждер (пере -тур.): I. Въображаемо същество —
змей. хала, ламя (мит.); 2. Кон - буен и бърз като светкавица (прен.).
Аждер (тур. от перс., разг)- митическо същество (нар.) .
Азй — виж аазй.
Лзтъп (прил): I. Буен, страстен (лиал.); 2. За мъж. който дълго
време пс е имал полов контакт е жена (жарг.): 3. Разярен, не­
укротим. възбуден.
Аздисвам (песе.) - започвам да лудувам, разярявам се.
Азлък (мр): I. Наустник на цигаре; 2. Барутна подпалка на сд-
новремешно огнестрелно оръжие.


Алест (ııprtı.) - червеникав (за кои).
Аллах (м.р.)- Бог в мюсюлманската религия.
Аллах корим (разг.): I. Добър е Господ; 2. Каквото даде Господ;
да става каквото ще става. (Отивам по аллахкерим — пропадам,
загивам, опитам по дяволите.)
Алма (ж.р., диал.) — украса на женска дреха.
Алтав (прил., диал.) — буен, невъздържан, луд.
/Члтълък (м.р ., остар.. dırav.)—едновремешна сребърна монета
от шест гроша.
Алтън (м.р. . нар.): I. Злато; 2. Жълтица; 3. Златен, добър, златен
човек; красив, бляскав (прил ).
Алтъпеп (прил.) - златен.
Алчня (ж.р ., диал.) — nine.
Алък (,м.р.. остар.): I. Гордост; 2. Състрадание, милост.
Алъш-вериш (м.р., остар.): I. Вземане-даване; покупко-про­
дажба, търговия; 2. Работа, общуване (преп.) .
Ама (съюз) — по, ако, обаче.
Аман (тур. от араб.. разг): I. Милост! (повик за милост, по­
щада при мъка и отчаяние); 2. Омръзна ми, додея ми.
Аманст (м.р., тур. от араб., разг): 1. Нещо, поверено за съхра­
нение или като дар; 2. Залог; 3. Пратка (рядко).
AMifp (м.р ., ист.): 1. Султански чиновник, конто събира дър­
жавни данъци от провинцията в Османската империя, 2. Начал­
ник, шава на учреждение; 3. Командир, командващ, заповедник:
4. Управител.
Ападол (тур от гр., геогр.) - Мала Азия.
Анадолец (м.р., тур. от гр. — изток) — жител на Анадола, мадо-
азиец.


Анасон (л/./л, тур. от гр., from.)'. I. Едногодишно етеричномас­
лено тревисто растение от семейството на сенникоцветните;
2. Семена от това растение, които сс употребяват в медицината,
та подправки на ястия, ракия и др.
Аигарип (ж.р .. истор.) - задължителна безплатна работа през
турско време; (преп.) безплатно, по принуда
Аиджак (нареч., диал.) - тъкмо. именно, точно така, вярно
Апжаклама (ж.р., жарг.): I. Част от машина, чарк: 2. Доза нар­
котик. 3. Наркоман (прен.).
Anıсрия (ж.р ., тур. от араб., uap.)ı I. Широка горна дреха е
ръкави; 2. Подплатена е памук дреха, която сс носи над риза.
Аиаисъз (пареч., диал ) - внезапно, неочаквано.
Anan и апанип (м.р. . разг.) — приятел, другар.
Aııcaııâ (ж.р ., остар., нар.) - затвор.
Араба (ж р.. диал.) - товарна кола: каруца, талига (араба конак -
спирка за кола, турското име на прохода между София и Бо­
тевград).
Арабаджия (м р., истор )' 1. Човек, който превозва товари е ко­
ла - кираджия; 2. Майстор, който прави или поправя коли, ка­
руци; колар (остар.) .
Арабия (прилож.,тур. от араб., разг.)-добър, щедър, отзивчив
човек, е широка ръка, добряк.
Аратгьк (м.р., диал.) - междина, пролука.
Арам - виж харам.
Арапйя - виж харапия.
Араптйя (ж.р. . диал.) -табашка вълна.
Арап и арапин (м.р., остар.) — негър, арабин.
Арапски (нрил.) - конто сс отнася до Арабия (арабски кон - кон
от най-добрите породи).


Лратлик — впж аретлнк
Арбалп (ж.р., тур от гр., дмлл.) -скъсано по краищата на дреха
Аргагнн (м.р., от гр. през тур.) — наемен земеделски работник,
ратай.
Ард4»ч (м.р., бот., диал.) — хвойна, смирна.
Аретлнк (м.р., тур. от араб., остар.)- приятел, побратим; оси­
новен.
Арзавал (м.р., тур. от араб.. остар.) — прошепне, писмена молба
Арк (м.р., диал.) - воденична нлн напоителна вада; вада.
Аркадаш (м.р., разг.) — другар, побратим.
Аркан (м.р.)'— дебело въже с примка; примка.
Армаган (м.р., остар )-подарък, донесен от далечно пътуване;
(разг.) подарък, дар, нещо донесено.
Арнаут и арнаутнн (м.р., остар.): I. Албанец (остар.): 2. Човек
с тежък характер (прен.. разг.).
Арнаутщнна (ж.р., иеодобр.) - проява на арнаутнн.
Арпа (бот ): I. Нслющсн ориз; 2. Ечемик.
Арпаджй к (.up., бот.) - дребен кромид лук за садене, добит от семе.
Арпалък (м.р ., ист.) — доход от отделните санджацн, предоста­
вен на висши сановницн в Османската империя.
Арслап (м.р ) — лъв (от турски — аслан).
Арсъзип (м.р., диал.) - безсрамник.
Артисвам (несв ), артпса.м (се), артисване (разг.): I. Остава в
повече, в излишък; 2. Изоставам, оставам на място, коего е тряб­
вало да напусна.
Артък (нареч ) — с пък. то пък. вече, най-сетне, наистина, тъкмо.
АртЪк (прил.) - излишен, в повече.
Аршин (м.р., тур. от перс.): I. Мярка за дължина, която е равна
18


на 6К,75 см или на 70,12 см; 2. Дървена или метална линия <
горепосочените дължини.
Ар ьш (м.р., остар.) -ос на кола, и отспи ща.
Лекер (м.р., остар., разг.) - войска; войник.
Лекерлък {м.р., остар.) - военна служба.
Лема (ж.р.) - висока дворна лоза, разклонена върху мрежа, опъ­
ната па подпори, немалък > лозница
Ac rap и хастар (м.р .) - подплага за дреха.
Легарджип (мр.. остар.) - тъкач на фини платове (за подплата).
Астраган (м.р., тур. от татарски) — вид скъпа обработена аг­
нешка кожа е къдрав черен или сив косъм от току-шо родени
каракулски агнета (по името па град Астрахан, Русия.)
Леграганен (нрил.) - направен от астрагаиена кожа (астраганен
калпак).
Лсъл (нареч.,разг.): I.Тъкмо, всъщност, наистина; 2. Истински,
същински, оригинален (прил.. неизм ).
/Vr (м.р., разг.) - добре гледан кои; жребец
Ат мегдан (м.р., диал.) — място за надбягване е коне или за обу­
чаване по езда (ат мейдан).
Ат пазар (м.р., диал.) - пазар за коне.
/Кт.чаз (м.р., тур от араб.)-внд копринен плат, лъскав от едната
страна.
Атлазен (прил.) — направен от атлаз, присъщ па атлаз (атлазена
рокля, атлазен блясък).
Агнил (м.р ., остар.. рядко) - човек, яхнал кон: конник.
Лтмаджа (м.р., диал.) — ястреб.
Лфернм (межд., тур. от перс., разг )-браво. отлично. прекрас­
но, похвално.
Афле (ср.р., остар.) - доносник.


Лфнон (м.р., бот.): I. I радниски мак, от който сс получена суров
опиум н семе; 2. Гъст сок от маково семе, който сс употребява
като упойващо средство, опиум.
Лфнонлия (прил., неизм., остар.): I. Взискателен, прндирчив;
2. Сприхав, нервозен; 3. Който употребява опиум.
Афиф (жарг): I. Неустойчив, несигурен; 2. Нестабилен, несе­
риозен (прен.) .
Афуз (м.р., остар., религ.) — който знае Корана наизуст.
Афуз алн (м.р.. остар.) — сорт грозде болгар.
Ахмак (м.р .,разг.) — глупак.
Ахмаклък (м.р ., разг.) — глупост, безразсъдство.
Ахпац — виж аиап.
АхчИйчл Ии (и.р., нар., остар.) - главен готвач.
Ахчниница (жр., остар., разг.) - готварница, гостилница
Ахчия (м.р., остар., разг.)- готвач, гостилничар.
Ачигьдз (прил., разг.)
—
за човек, който не сс притеснява:
контактен, отворен, отракан, събуден (е отворено око).
Ачигьозлйя (прил., неизм., диал.) — хитър, оправен, отракан.
Ачигъозлък (мр., диал.) — хитрост, ловкост, умение.
Ачйк (разг.): 1. Светъл, ясен, явен, открит (прил.)’, 2. Ясно,
светло, явно, открито (пареч.).
Ачикгьоз (разг.) — виж ачигъоз.
Ачнкгьозлня (диал.) - виж ачигьозлпя.
Ачикгьозлък (диал.) — bidk ачигьозлък.
Аm ар (м.р., истор.)
-
десятък, данък върху реколтата, обик­
новено събиран в натура в Османската империя.
Лшик (м р„ остар.): I. Кокалче от коляно па човешки крак или
от заден животински крак, 2. Такова кокалче от агнешки крак.


което има четири стени: хляб, хайдук. нар и момин - използва се
при детска игра: 2. {прен.) Влюбен или певец на любовни песни,
любовник
А школети {междум., разг.) — за поощрение: добре, браво, отлично.
Лшладневам {несв.) и ашладисам (се.), ашладисвапс {ср.р. .
разг.): I. Облагородявам дърво или лоза чрез присаждане: 2. Вак­
синирам {остар., на турски — ашъламак)
Ашлама {ж.р .. разг ) - растение, облагородено чрез присаждане.
{Ашлама се нарича обикновено облагородена дива круша.)
Aınypc {ср.р,, кулшшр.)- сладко ястие от сварено жтпо и стафиди.
Лян и пипни {м.р ., остар.): I. В Османската империя -управител
па област, околия или град; 2. Знатен гражданин; 3. Валийски
помоишик.
Ля11лък(лг./>..псшор.)-адм|п1истративио-тсритор|1алнасд1п1ица
през втората половина па XVII! в. в Османската империя.
Аир {м.р., тур. от араб.): 1. Уред за измерване точността па мер­
ките и теглилките; 2. Точно време; 3. Карат (за злато, сребро и
пр.): 4. Степен на чистота на благороден метал шш скъпоценен
камък {atıap — лукав, мошеник).
Б
Eaaııâ {ж.р.) - агнешка кожа за подплата.
Баба (лг р.) — баща, отец (почетна титла).
Баба хакъ {остар., диал.)- пари, давани на бащата на момичето
на сватбата.
Бабаджаи {прил ) - силен, едър човек.
Бабаи {мн.ч., тур. от араб., ист.) — членове на рслнгиозно-со-


циално движение на тюркмените, което е имало силно влияние
сред сслджукските турни.
Бабант/ -ин (м.р.) - човек, който се представя за силен; юнак;
храбър човек.
Бабаитлък (мр.) — юиачсство, юпащнпа, силене.
Бабалък (м.р ., разг.) - тъст, дядо.
Бабам (междум., днал.) - за изразяване на задоволство.
Бабанка (м.р ., от тур. бабаджан)—юнак, храбрец, мъжага, юна-
чага.
Баглама (м.р.) — резе на врата илн прозорец.
Бадапа (ж.р .): 1. Разтвор от вар за измазване на стени; 2. Бслос-
вапс, измазване с вар, мазилка с вар.
Бадпнарка (ж.р.) - четка с дълги косми и с дръжка за варосване.
Бадаиосвам и бадоносам (песе., св., разг.) — нзмазвам с бада-
парка; варосвам.
Баде (ср р„ диал.) - патсице.
Бадева (нареч., тур. от перс., разг.) -напразно, залудо, без пол­
за. даром.
Блдбм (м.р .): I. Дърво с ароматни цветове и с плодове в твърда
черупка; 2. Плод от такова дърво.
Баджа (ж.р .): 1. Комин; 2. Отпише; 3. Малко прозорче на покрив.
Баджак (м.р.) — бедро.
Баджанак (м.р.) — всеки един от съпрузите иа две или повече
сестри; съпруг па балдъза.
Бадъп и бадъм (м.р ., тур. от перс., dı/лл.)-дървен съд за вода,
ведро.
Баждар (м р., ист.)- държавен чиновник, който събира данъка
в Османската империя.
Баждарина (ж.р., остар.) - мнто, налог, бач.


Ьаз Ьая (паречразг.) - доста, твърде много.
Базар (.up., тур. от перс.): 1. Тържище, покрит пазар е отделни
магазини. 2. Разпродажба е благотворителна цел (остар ).
БазнргНП/-НП (м р., остар., рядко) - търговец; търгаш (прен ).
Баилдйсвам (песе.) — губя съзнание, припадам.
Баир (м.р) - хълм, височина, бърдо, рид.
Бай s беи.
БаГпън, става, станс мн байгьн (м.р .. разг.): I. Прилошава ми,
прнзлява ми; 2. Дотяга ми, идва ми до гуша, писва ми.
Байгъилък (м.р. . диал.) — припадане, баялдисванс.
Байкуш (м.р., диал.) - кукумявка или бухал.
Байрак (м.р ) - знаме.
Байрак t ар (м.р., тур. от перс)- знаменосец.
Баирам (м р.): 1. Голям мохамедански празник след Рамазана;
2. Тържество, гуляй (прен.)
Баира ми (пет.) - членове на дерви1пкп орден, основан ог молла
Хаджи Байрям през XV век
Бакалин, бакалка (м./ж.р., тур от араб., разг) - дребен търго­
вец на различни, предимно хранителни стоки.
Бакалия (жр.) - стока, е която търгуват бакалите.
Бакаллък (и.р.» разг.)- занятие на бакалин.
Бакалпица (ж.р.) — помещение, магазин е бакалия; колониален
магазин
Бакальм (е съчетание: хайде бакалъм.разг.) — хайде да видим.
Бакам (м.р.. тур. от араб ): I. Вид южно дърво, от което сс
добива червена или черна боя. варзия; 2. Вид ясиочервсна багра;
3. Лакова боя
Бакаря (песе.) — зачитам.


Бакатя (несв., диал.) — изморявам очите си от взиране.
Бакип (мн ч.,разг.): 1. Нсвърнатп дългове; 2. Изоставена работа;
3. Объркани дела (прен.).
Бакип (ж.р.) - изоставен дълг, недоплатен данък, недовзето; за­
качка. В изречениетоОправян му баяните ” смисълът еПла­
щам му остатъка от дълговете".
Бакла (ж р.): I. Растение от рода на боба; черен боб; 2. Плодът
на това растение.
Баклава (ж.р.)—силно подсладена със захарен или меден сироп
баница, която съдържа п счукани орехови ядки.
БакрДч (м.р.,рег.) — котел, медник.
Бактисвам (несв.), бастисам (св., разг.) - досажда ми, дотяга
ми, пресищам се. (Бактнсах от тези разправии.)
Бакшиш (м.р .) — дребно парично възнаграждение от клиента за
прислужн1ПП1 в заведение (гостилници, кръчми, кафенета и др.).
Бакър (м.р.): I. Мед (метал); 2. Медни вещи и съдове, 3. Котел.
Бакърджнйство (ср.р.) — занаят на бакърджия, мсдннкарство.
Бакърджия (м.р.) — медннкар.
Балабаи (м.р ., рядко) ~ едър, голям човек или животно.
Балаган (мр., остар.): 1. Панаирджийска барака; 2. Панаир­
джийско представление.
Балама (м.р., разг.) — глупак, наивник.
Балдъза (ж р.) - сестра на съпругата (за съпруга).
Балдт.р (мр., диал.) — прасец, изпъкналата част на крака между
коляното и ходилото.
Балдъраи (м.р., бот.) — подобно на бучиниш растение; бучиниш
Балимсз (м.р., остар.) - старинен топ от голям калибър.
Балка (ж.р., рег.) - вид бяла тьнкокора тиква.


Калкан (м.р.) - планина (другото название на Стара планина).
Балкапджня
- жител па планинско място; планинец
Балсара (ж.р.) - болест по лозята.
Балеуджук (м.р) - петало от гроздова мъст е орехови ядки във
вид па наденица.
Балтаджня (м.р., диал.) - брядвар.
Балталък (м.р ., диал.) - гора, запазена за сечене, бранише.
Балтия (ж р.,рсг.) — брадва, секира
Балък (м.р .): I. Риба (диал.): 2. Наивник (лрен.).
Балъкчия (м.р ., диал )- рибар.
Бамбашка (нареч.) - съвсем, другояче
Бямбедава (нареч., разг.): 1. Евтино, без нари; 2. Напразно, без*
полезно, безсмислено.
Балгтел (м.р . . остар.) —малка брадичка от косми под долната устна.
Бамя (ж.р, тур. от араб)-вид зеленчук е дреб!ut месссгн чушки.
Банкер (м.р., чрез тур. от фр. и итал.) — крупен акционер или
собственик на финансово-кредитен институт.
Барабар (нареч., разг) - заедно, редом.
Барак (м.р .) — къдраво, рошаво кученце.
Барбуп (м.р .) - дребна морска риба.
Барбуз (м.р., разг) - вид комарджинска игра със зарове.
Бардак (м.р., тур., остар ): 1. Глинен съд за вода, кърчаг. стом­
на; 2. Публичен дом.
Барем (нареч.) - поне.
Барут (м.р., тур., остар.) - избухливо вещество от сяра, селитра
и въглищен прах.
Бярутарпнца (ж.р., остар.)- фабрика за барут.


Барутен (прил ) — който се отнася до барут.
Барутния (м.р.) — производител ням продавач на баруг.
Бархана (ж.р ., тур. от перс., диал.) — разнебитена къща.
Бас (м.р.} - обзалаганс, облог.
Басамак (м.р.,рег.) — стъпало на стълба.
Баскаилък н баск-i»и (м.р., остар.): I. Нападение; 2. Обир, грабеж.
Басма (ж.р.) — мек памучен плат с отпечатани цветни шарки.
(Не цепя някому басма — не се отнасям с някого внимателно. не
се церемоня.)
Басма тюпоп (снец.) - вид лребнолист и ценен южнобългарскн
тютюн.
Басмаджйя (м.р.) — който прави или продава басми.
Бастисвам (несв.),бастисам (св.. остар.): 1. Нападам ненадейно,
внезапно; 2. Надминавам, надвивам.
Батак (м.р .): I. Блато, тресавище; 2. Несъбираем дълг.
Батаклък (м.р . . диал.) — мочурище.
Батакчия, батакчимка (м./ж.р ., разг.) — който умишлено не си
плаща дълговете.
Батакчълък (м.р.,разг.) —непочтсност в плащането на дългове,
мошсничество, нзмамннчсство.
Батал (м.р ., тур., остар.): I. Изоставен, запустял; 2. Развален,
негоден; 3. Тухла четворка; 4. Дебела греда (диал.).
Батнрдисвам и батърдневам (//есе.) -опропастя вам, разоря вам,
погубвам.
Батисвам и батисам (св.. несв.)-правя негоден, развалям.
Батлан (мр.. диал.): I. Пеликан; 2. Плачливо дете (прен).
Бахар (м.р .): I. Ароматни зърна от южно растение, които се
употребяват за подправки на ястия; 2. Голям бахар — голям студ
(жарг., разг.) .


Бахт (н.р ., тур. от перс., остар.) - късмет, щастие.
Б.тхтлия (мр., остар.) - късметлия, щастлив.
Ба via (ж.р.) - зеленчукова или овощна градина; градина.
Бахчапап (.«./>., нар., остар.) - градинар в зеленчукова градина.
Бяхчаваплжълък (м.р., остар.)
-
отглеждане па плодове и
зеленчуци, градинарство.
Бач (м.р., тур. от перс.): 1. 11алог за внасяне на стоки в населено
място; 2. Градско право.
Баш (прил., неизм.) — главен, пръв.
Башибозук (м р.): I. Нередовна турска войска; 2. Сгаи, която се
отдава на произволи и бсзчинства (прен.).
Башка (нареч) - отделно, настрана, независимо (различно);
(прил.) друг, отделен.
Бпшладисвам н башладнеам (се, песе., днал.) — захващам, за­
почвам, начевам.
Башлък (м.р .) - вълнена качулка за предпазване от дъжд, студ
и сняг, качулка.
Башмак (л/./л. дплг, остар.) -вид ниски, обикновено женски обувки.
Бай (нареч.) - доста, твърде много.
Баялдисвам н баялдисам (се., песе., диал.) — припадам, прима­
ля ва ми, губя съзнание, примирам.
Баят (прил.) — отдавнашен, остарял, непресси (баят хляб).
Бег - виж бей,
Бсглик (м.р.) - годишен данък върху овце и кози в турско време;
някогашен данък в натура.
Бегликчйя (м.р.) - купувач на правото да събира бсглик в турс­
ко време.
Бсглйшки (прил.): 1. Конто се отнася до бепшк; 2. Обществен,
безстопанствен.


Исдсл(м.р.,тур., остар., ucm.)—данък, плащан от немохамедапнн
вмесго военна повинност в Османската империя.
Бдзбели (частица, диал.) - види се, май.
Безир (м.р.) — преработено растително масло, най-често ленено,
което се употребява обикновено за блажна боя.
Бсгендисвам (несв.), бсгендисам (св.) — харесва мн, допада ми.
Беи (м.р., item.): I. Титла за високи военни и граждански чипове
в Турция; 2. Титла за дребен феодален владетел земеделец п
управител на малък град: 3. Господар.
Бейзаде (ср.р .): 1. Бсйски син. благородник; 2. Знатен. богат човек.
Бейлер бей (м.р.) - nıoBcıı бей, управител на голяма област.
Бейлик (м.р.): I. Бсйство. звание на беи; 2. Лнгарня (прен.).
Беклеме (ср.р .): 1. Стражннца, място за стража; 2. Стража; 3. Ча­
кане.
Бекрия (м.р.) — пияница.
Бекчия (м.р ., диал., остар.) — нощен страж, нощен караул.
Бскяр/-ии (м.р.) - който живее без семейство; ерген, неженен.
Бел (м.р .): i. Вид лопата за копаене на пръст, лизгар; 2. Рибица,
хубаво месо от гърба на животно.
Белгия (ж.р ., диал.): I. Черта, отбелязана е натопена в постна
боя връв върху стена; 2. Линия за чертане.
Беледис (ср.р .) — седалище на управа, общинско управление.
Белезицн (ми.ч., тур. от рум.) — железни гривни за оковаванс
ръцете на задържан, на арестант.
Белекче (ср.р ., диал.), бел език (м.р.)— белезници.
Белелия (прил.,разг.) - вреден, опасен, пакостлнв.
Белки (част., тур.-пере.) — може би да, може би ще.
Беля (ле р.) - беда, зло, нещастие, пакост, неприятност


Бсиде и бспден (ср/л/п/л, рядко, диал.) - глупак, наивник
Кейка (ж.р .) — черна брадавнчка по тялото.
Бент (.up., тур. от перс.) :1. Изкуствена преграда па река за
отбиване на водите й. яз; 2. Заприщена вола, вир
Берат (.ир.) - султански указ за даване права и привилегии.
Бсрбанс (ср.р., от тур. бербат хапе)’ I. Мръсен дом; 2. Мръсник
(dual.),
Бербат (прил., нерс.-тур., разг ) - нечист, изцапан, мръсен.
Бербаьзьк (.м./л.разг.) - безобразие, мръсотия.
Берберпп (.и .р ., итал -тур.) — бръснар.
Берберпнна (жр., остар.) - бръснарница.
Берекет (.и .р .) - плодородие
Берскетлия (.и.р.,разг.) - плодороден.
Бесле.мс (ср р , диал) - храненик.
Бет (пареч., тур от пере., диал ) - лошо, негодно, грозно.
Бствам (несв. и св.): I. Управлявам в качеството на бей; 2. Живея
охолно, като беи, разполагам сс (прен.) (от бснствам).
Бегер (нареч., остар.) — по-лошо, по-зле.
Бепшк (.up.) — дървена люлка за бебе.
Бешлик (.up., item.) — петак, монета от пет гроша, лев.
Билбюл и бголбюл (.и.р ., тур. от перс., диал.) - славей
Бил i пя (ж.р.. duaı.) — вид брус за заглаждане на ножове.
Биле (част., dual.) - дори, даже.
Бплюк башня (.и .р ., остар.) - ротен командир.
Бнлюк (.и .р .): 1. Множество; 2. Стадо, черда; 3. Чета, рота (прен.)
Билюр и бюлюр (.и .р., тур. от перс., диал.); I. Кристално стък­
ло: 2. Чаша or кристал; 3. Далекоглед, бинокъл.


Билюрче (ср.р., ра п.) - стъклено топче.
Би ля (нареч., диал.) - виж биле.
Бика (ж.р., тур. от араб. диал.) - сграда, постройка.
Бпибашия (м.р., остар.)'.
I. Началник иа хиляда войници;
2. Полковник.
Бннек (м.р., диал.); 1. Яздитси кон; 2. На кон, яздешком (нареч.) .
Бннек таш (м.р., остар., диал.) — камък, от конто човек се качва
на кои.
Б1П1Н1Н (м.р ., остар.)-наметало от червен плат, носено при езда.
Биплнк (м.р.); I. Голям стъклен съд за течности е вместимост
над три литра; дамаджана; 2. Хилядник.
Бирник (м.р., разг ); I. Вид карта за игра, асо; 2. Единство.
Бисер (м.р., тюрк.)-бяло или светложълто зърно, което се образува
в черупките па някои миди и служи за накит; Маргарит, перла
Битиазар (м.р., разг.) — пазар за стари вещи.
Бича (неси. от тур.) - режа е трион дъски и греди от трупи.
Бпчсп/-а, -о (прич., разг.)- за дървен материал, който е рязан на
дъски, греди it др.
Бичименз (прич., диал ) - неправилен, безформен, неугледен.
Бичкиджнйница (ж.р.) — дъскорезница.
Бнчкпя (ж.р.) — опънат на рамка ръчен трион.
Бичм& (ср.р .)-дълга четвъртита дървена греда, която се използ­
ва в строителството.
Боаз (м.р., диал.) - планински проход, пролом, теснина, дефиле,
гърло.
Боза (жр.): I. Гъста безалкохолна напитка е възкиссл вкус, която
се приготвя от просено, царевично или друго брашно; порция от
този nanımca; 2. Нещо блудкаво, без стойност (прен., пренебр.) .


Бозап (прил.): I. Сив, пепслявосив; 2. Безличен. ııcHiırcpcccı
(нрен).
Бозаджия (ır.p.) - човек, който произвежда нлн продава боза.
Бозалък (м.р., диал.): 1. Тревата садила: 2. Нсобработвана пива,
градина; запустяло място, обрасло с трева; 3. Различни видове
треви; бурен.
Бои уилук (м.р. . диал.) - размирица; поражение, провал. гибел.
Бозгун (прил., неизм., d/н/л.) - размирен; крах; разгром.
Боздпсвам (несв ), боздиса.м (св., диал.) -развалям, похабявам.
Боздуган (м.р., пеш.) -старинно оръжие под формат а па желязна
гонка с шипове, сложена на дръжка
Бозук (прил., иеизм.» остар., диал.)- развален, повреден.
Бозукбашин (м.р., исш.)-башибозук, нередовен гурскн войник
Бой (м.р. . разг.) - височина на човек или животно, ръст.
ЬоплИ* (прил.. остар.) — дълъг, висок (пушка бойлия — дълга,
тънка пушка).
Бокладнсвам (несв), бокладисам (св., нар., остар.)-развалям,
забърквам; (букв. превод) замърсявам.
Боклук (м.р.): I. Отпадъци, смет; 2. Сметище. буните (/хал),
3. Мето, кости е негодно илн няма никаква стойност (пренебр).
Бол (нареч., разг.) — много, изобилно.
Боллук (м р.. диал ) - изобилие.
Бомбаджия (м.р.) - човек, който подпалва зарслс1ппс с взрив
дупки в забой на рудник, тунел, кариера и други.
Бомбйрда (мс.р., тур. от новогр. и итал., остар. воен.): 1.11ай-
ранннят вид оръдие, с което първоначално се е стреляло с ка­
мъни; 2. Малък двумачтов кораб е машини за хвърляне па бомби
(остар., мор.) .
Боразан (м.р,. тур. от перс., нар.) — тръбач.


Борса {ж.р ., тур. от итал.): I. Тържище па едро; 2. Място за
сключване на големи финансови и търговски сделки, къдсто сс
определят цените за определено време.
Борсук {м.р .): 1. Язовец {диал.): 2. Темерут, тьпапар, гъиупгер
{пренебр., грубо).
Борч {м.р ., разг) - паричен дълг, задължение.
Борилия {м.р .) - длъжник.
Бостан {м.р ., прил. бостапскп): I. Градина е дини и пъпеши;
2. Засадените дини и пъпеши, а също плодът като цяло {диал.) .
Бостаиджибашня {м.р ., ист.) — началник па бостанджинтс в
Османската империя.
Бостанджнп {мн.ч., ист.)
-
войници си придворната стража,
конто охранявали султанския дворец, изпълнявали издадените
от султана смъртни присъди и участвали в тайната полиция.
Бостанджилък {м.р .) - занятие иа бостанджмя, градинарство.
Бостанджнп {м.р ., диал.)-човек, конто притежава или обработва
бостан; градинар.
Бостанскн {прил.) —бостанско плашило: плашило, направено от
стари дрехи, което сс поставя в бостан, лозе или пзаднна; {разг.,
пренебр.) грозен или зле облечен човек.
Бохча {ж.р., нар.): I. Четвъртито парче плаг за свививапс па дре­
хи н други неща иа вързоп {нар.); 2. Вързоп, свит от такъв плат;
3. Покривка за маса.
Бохчалък {м.р., исш.) — сватбени дарове, които сс дават на едно
лице, обикновено свити иа бохча.
Бошбуазлък {м.р ., остар.): I. Бъбривост, словоохотливост
2. Недискретност, дърдорене.
Бошлаф (м.р., разг.) — празни приказки.
Боя (.»ср.): 1. Вещество за оцветяване; 2. Цвяг.багра (разг.); 3. Нз
образигелни средства (прен.) .


Бояджийннца (ж.р.)
—
работилница за боядисване на дрехи
прежди и други.
Бояджии (мр.): I. Човек, които боядисва прежда, платове, по­
стройки, помещения и др.; 2. Човек, който прави бои.
Боядисвам (песе.), боядисам (св.) - придавам определен цвят
на нещо, оцветявам, обагрям, вапсвам.
Боялия (прил., разг.) — за плат, конто пуска боя.
Бракма (ж.р., разг.) - стар, износен предмет, возило и др.; та­
рата н ка.
Брантил (ж.р ., разг): I. Изоставена, иеобработвана нива или
лозе, 2. Стара жена или стара мома, изоставена жена (остар.)',
3. Развратна жена, курва (грубо),
Брачдл (м.р ., тур. чрез новогр. и нтал., мор.) — полукръгла дъска
на носа или кърмата на лодка, кояго подпира и крепи стените й.
Будала (м.р., тур от араб., разг.) — спуилп човек, глупак; будал-
си (прил.).
Будалашина {ж.р ., от будала.разг.) - глупост, глупава постъпка.
Будалкам (иес«„ разг.) - правя на будала, залъгвам, заблуждавам,
будалкам се.
Будалосвам се (несв.. възвр., разг.) - нравя се, преструвам се на
будала
Бу иуп (м.р.): I. Беля, поразия (диал.); 2. Поражение, разбиване
на противниковата армия (остар.).
Букли (мн.ч., диал )-желязна верига за спъване на кон или магаре.
Букачкийнпца (ж.р ., остар.) - ножарска работилница.
Була (жр., разг.) -туряния, кадъна
Буламач {м.р ., разг., пренебр.): I. Каша; 2. Безвкусно ястие;
3. Безвкусица.
Булгур (м.р., тур. от перс., диал.) — счукано или едро смляно
жито за готвене


Бурия (ж.р ., диал ): I. Тръба за свирене: 2. Кюнец, тръба.
Букак (м.р., разг.. грубо) - тъпак, малоумник, глупак.
Бунар (м.р. . диал.) -дълбоко изкопан кладенец, излак, геран.
Бунарджия (м.р .. диал.) — чопск, които копае кладенци.
Бунащина (ж.р.) - глупава постъпка, глупост.
Буранйя (ж.р. диал ): I. Постна гозба от стар боб със зеле;
2. Зеле с ориз.
Бургия (ж.р.. разг.) — свредел.
Бурма (ж.р ., разг.) - винт.
Бурмалия (прилож.. остар.): I. Скопен; 2. Засукан, завит.
Бурсук (м.р., диал.) - язовец, борсук.
Буруи (м.р., диал.) - хълм, могила, нос.
Буруиджук (м.р.. диал.) — сурова коприна, от която се тъче до­
машно копринено платно.
Бут (м.р.): I. Горната месеста част на заден крак иа заклано жи­
вотно; 2. Бедро, кълка (разг.) .
Бучакчйя (м.р., остар.) — ножар.
Бучакчийница (ж.р., остар.) — ножарска работилница.
Буюкйп (ж.р .. остар.) - специални щипци, с помощта на които
се поддържа формата на мустаците.
Буюклпя (прил.. диал.)-за човек, конто има големи мустаци.


в
Валдс (ср.р ., остар.)-срок, палеж на полица
Вадаилък, вадиплък (м.р ., диал.)- покъщнина. уреди, съдове
домашни потреби.
Ваде — виж ваадс
Вазгсч и вълеч (.ием-фж., диал.): „Откажи сс, остави!“
Bail (междум., разг.) - „Ах!" - за изразяване на силна уплаха
или изненада: за изразяване на съжаление, болка.
Вакъф и вакъф (м.р., тур. от араб., ист): I. Неотчуждаем
недвижим имот на мохамсдапска община, конто е получен от
дарение за благотворителна цел: 2. Изобщо завещан имот е бла­
готворителна цел (разг.); 3. Недвижим имот, подарен на джамия
за благотворителна цел.
Взлнде (ж.р., ист.) — титла па майката на султана.
Вали паша (м.р. . ист ): I. Управител на област или провинция
в Османската империя. 2. Областен управител в Република Тур­
ция.
Валия (м.р.) -управител на вилает в Турция, областен управител.
Варак (м.р., тур. от а[юб.. диал.) — тънък лист от злато, сребро,
калай и др.под.. употребяван за украса или опаковка.
Варакладисаи (нареч. диал.) - украсен е варак: лз»скав, блестящ
(ирсн.) .
Варакладневам (несв.), варакладпсам (св., диал.) - покривам,
украсявам е варак.
Вараклия (прил.. диал.)- който е покрит е варак; варакосаи.
Варда (междум.. разг.)-за предупреждение: пази се?
Ваейя (м.р. . тур. от араб.. диал,) — настойник, опскун на малки
депа.


Везир (л»./ъ. тур. от араб., ист.): I. Висш правителствен санов-
ннк в някои страни от Близкия изток; министър. 2. Член иа Дьр-
жавния съвет в султанска Турция. 3 . Велик везир, министър-
прсдссдатсл и главнокомандващ на султанската войска.
Везнретво {ср.р., ист.) — длъжност и управление иа везир.
Везин (лш.ч., тур. от араб.); I. Теглилка е две блюда, обикновено
за мерене на по-малки тежести е голяма точност; 2. Зодиакално
съзвездие н зодиакален знак (астр.).
ВскТ1л/-ии (м.р, тур. от араб., ист.): I. Пълномощник, довере­
ник, агент; векилски (прил); 2. Министър.
Вергиджйя (м.р., остар.)- човек, който събира вергия, бирник.
Вергия (ж.р . . ист.) - данък, налог в Османската империя.
Вср£в (м.р .разг.) - на верев, косо, по диагонал.
Всрем (м.р., остар.) - туберкулоза, охтика; голям недъг, тежка
болест.
Вересия (ж.р., разг.) - вземания, дължими суми за продадени
и неплатени стоки (давам на вересия — на вяра, на доверие, на
кредит).
BepııÛK (м.р., тур. от гр., остар.) - спиртен лак.
Вилает(м.р., тур. от араб., ист.) -голяма административно-те­
риториална единица в Турция и в други арабски страни начело е
валия; вилаетски (прил.).
Вираи (прил., неизм., тур. от перс., нар.)-развален, разнебитен
болнав.
Вишнап (м.р., тур. от перс.); I. Вид кисела вишна; 2. Сироп oı
вишни.
Възгечтисвам (се) и възгечпгисам (се) - отказвам някого от на
меренията му; отказвам се.


г
F aaıiı (м.р., mvp. от араб., остар.): I. Турски военачалник; 2. По­
бедител. завоевател. 3. Прозвище, давано на победителите в
битките (ист).
Гаиаз/-ни (мр., тур. от н/юб.) -телохранител: пазач на сграда.
Гага (ж.р.}; I. Кука; 2. Клюн, човка.
Гаст (пареч., тур. от араб., диал)- твърде, лоста много.
Газ(лг/>., чрезтур. от а/до.» хеш.) -безцветна или слабо жълтени­
кава течност за горене, която се получава при дестилация на
петрол между 150 и 300 градуса.
Газяват (м.р., тур. от лрпб.) — свещена воина против неверни­
ците. която водел ислямът за своето разпространение.
Газела (ж.р., тур. от араб., лнтер.} ~ двустишпа строфа в източ­
ното стихосложаше е постоянна рима в края па всяко двустш1ше.
Гази (м.р), виж i аазй - прозвище, давано па побсд1ггслите в
битките е неверниците нсмюсюлмани.
Гаилд и гаалс (срр.. разг.} -1 рижа.
Ганлелйя (прил.) — у|рижсн.
Гайретя (несв. рег.} - търпя, понасям несгоди или страдания.
Гайретя се (диал.. несв.)- грижа се.
Гантан (м.р.} — преплетена връв за обшиванс и украса на облек­
ло, плетеница (по името на град Гаста, Италия).
Гайтацджийство (ср.р.) и гайтацджилък (м.р .) - занятие, ра­
бота на гайтацджия.
Гайтацджия (м.р., остар.} - производител иа гайтан или прода­
вач на гантан.
Гайтаилия (нрнл.). I. За дреха - украсена е гайтаи. 2 . За вежди -
гънки, итгочени като гайтан.


Галатя (несв.. тур. отараб . диал.) . I . Мърся, измърсявам. 2 раз­
палвам страсти с лош пример; говоря неприлични думи. 3. Под-
лъгвам, подмамвам.
Галнба (нареч., тур. от араб., разг ) — навярно, вероятно.
Гарез (м.р., тур. от араб) - яд, злоба, омраза н желание за отхпл цепне
Га ре злия (прил., диал ) — злопаметен, злобен, зъл човек.
Гсбердисвам (несв., диал., презр) — умирам, пуквам.
Гебре (ср.р.. диал.) — козпнява кесия за триене на коня, след каю
е чесан.
Гевгир (м.р .): I. Каменна или тухлена зидария, 2. Свод; 3. Голяма
полукръгла кухненска цедка.
Гевезе (ср.р.) - който се глези, разглезен, глезльо.
Гевезелик, гевезелък (м.р., разг.) - глезене, лпгаване.
Гевезен (прил., диал.) — тъмночервен
Гевезя се (несв., разг.) — глезя се, лигавя се.
Гевендйя — виж гювендия.
Геврек (м.р.); 1. Трошлив, крехък; 2. Тънко кравайче във вид на
колелце, което се поставя във вряла вода, преди да се пече.
Геврекчня (м.р.)
—
производител иди продавач на гевреци
геврскчпГ<ски (прил.).
Гевшдн (прил., неизм., диал.)-слаб,тромав, мскушав, пеиздръж*
лнв, отпуснат.
Гдга (ж.р.) - дълга овчарска тояга е кука в единия кран.
Геджекуш (м.р., диал.) — кукумявка; (upon.) нощна птица.
Геджелък н геджелйк (м.р ., диал.) — нощница.
Гезме (ср.р., диал., остар.) ~ разходка, излет.
Гдле (ср.р ): 1. Несполучлив зар при игра на табла; 2. Несполука
неуспех (прен ).


I см (ji />.) - юзда.
Гсмиджйя (jı./ı.) - лодкар, моряк от гемия.
I'cıif ep и rifiii ср {м.р .. нар.) - растението магарешки трън. {Из
генгерпика - из трънаците.)
Гергеф (.м.р ., тур. от араб.) - рамка за опъване на тъкан, върху
която се бродира.
Гердап Сир., тур. от перс.): I. Огърлица, наниз; 2. Увисналата
част пол шията на говедо.
Гердеп (м.р.. диал.)
-
стая, в която младоженците прекарват
първага брачна нош
Герджик (приз., диал.) - хубав, гиздав, напет.
Герси (.и р.): J. 11иско място кран река, понякога заливано: 2. Сво­
бодно място край селише. на което пасе селският добитък.
Теренния {прил.) — място, което е със суха, напукана почва.
Герест {прил.) - породист. едър и пернат (за петел).
Герй1 {м.р., тур. от пере.) — канал, през който се изливат нечис­
тотии.
Гсч {нареч.. диал.) — късно.
Гсчиидисвам се {песе, диал.) - изкарвам сн поминъка, поми-
нувам
Гечнпмек {м.р .. диал.) - поминък, прехрана.
Течния се/ -нш се (несв., диал )— виж гсчиндисвям се.
Гечнг {.и .р .. диал.): 1.11роход, през който се минава при заградени
посеви; 2. Брод, проход
Гипгнр - виж гевгнр.
Гндйк {м.р., диал) I. Инвентар за упражняване па занаят нлн
за обработване па земеделско стопанство; 2. Пролука, празнина.
Гидия {м.р .. тур. от перс.) — смел, решителен и своеволен млад
чонск


Гурбет (.и .р., тур. от араб.)-отиване в чужоииа за печплоа.
Гурбетувам (несв.. диал ) — ходя на гурбет.
Гурбстчийство (ср.р.): I. Поминък на гурбетчия; 2. Ходене на
гурбет.
Гурбетчии (лср.) - човек, конто ходи на гурбет, печалбар.
Гьобск (м.р., простонар.): I. Пъп, корем: 2. Движение е извърта*
не на корема напред при ориенталските танци.
Гьовде (ср.р., диал.): I. Тяло, снага, туловище: 2. Пастърма
Гьоз (м.р., диал.): I. Отделение в ракла, сандък, хамбар и други;
2. Свод на мост; 3. Колело на печка
Гьозбомджня (м.р.) — хитрец, шмекер, измамник, фокусния.
Гьбз-гьоре (пареч.. остар.) — очевидно, явно, неприкрито.
Гьозлдме (ср.р., диал., остар.)
-
вид баипчка със сирене от
сгънат точен лист, пържена в масло.
Гьоклйя (прил., диал.) -небесносин.
Гьол (м.р., разг.) - локва, блато.
Гьон (м.р .) - обработена дебела кожа за ходила на обувки и др.
ГьонсурДт (м.р., разг., пренебр.)
-
глупав човек, който не сс
чувства виновен за неприятностите, които е създал.
Гьотверен (м.р .) - дупедавец, пасивен хомосексуалист.
Гьотсрс (нареч., разг.) — съвсем грубо и небрежно, урбулешки,
през просото (едно към гьотсрс).
Гьотуре, гьотурица (нареч.) - всичко изцяло, вкупом, всичко
заедно.
Гюбре (ср.р ., гр. през тур.) - тор, смет.
Гювендпя (ж.р .): I. Жена, която има за занаят да весели и раз*
смива хората: 2. Развалена жена
Гювсрджнлс (ср.р., остар.)-селитра.


Гювеч (м.р.): I. Плитък глинен съд за печене; 2 Ястие от мссс
със зеленчук, ориз и др., печено на фурна (постен гювеч, порто
повеч).
Гюдерня (ж.р.) - кожа от сърна или елен за чистене па прозорци
и други лъскави повърхности.
Fiojc.t (прил., //елхи ) - хубав, прекрасен.
Гюл (м.р., тур. от перс.): I. Роза, трендафил. 2. Градина или
нива с рози, розова градина (гюл бахчеен).
Гюле, пол ле (ср.р.): I. Кълбесто тяло от метал за изстрелване
чрез артилерийско оръдие: кръгла граната, снаряд; 2. Желязна
шика е определено тегло, която се тласка при спортни
състезания.
Гюловица (ж.р ., диал.) — полова ракия.
Гюм (м.р.) - голям метален съд за течност е тясно гърло.
Гюмд (срр.): I. Ловджийско скривалище край блато, езеро или
река за стрслянс по птиии; 2. Поставена питомна патица като
уловка за дивите патици около това скривалище; 3. Удобна
позиция за отбелязване иа гол вън футбола.
Гюмрюкли (остар.) — мито, митница.
Гюмрюкчня (м.р., остар.) - митничар.
Гюлпош (м.р. диал ) — сребро.
Гюндулук (м.р.) (от гюнделик): I. Надница; 2. Всекидневен,
ежедневен.
Гюнйя (ж.р., тур. от гр.. остар.)
- дърводелски и зидарски
уред за измерване на прав ъгъл; винкел.
Гюнлюк (м.р ., диал.. остар.) - днешен; дневен; всекидневен.
Гюрук (м.р.)
-
сгъваем покрив на превозно средство или на
детска количка.
Порултаджия (м.р.. разг.) - който вдига врява, шум. пгьч .
Гюрултия (ж.р.) - шум, врява, глъч.


д
Даавет (м.р ., тур., остар.. диал.): I. Капене, поканване, калсс-
ванс; 2. Покана за сватба, тържество, гощавка.
Даалйи (ми.ч., ист.) — грабитслскн орди от турни п потурчеин
християни, конто са вършели безчпнетва на Балканския полу­
остров в края на XVIII и в началото на XIX век; кърджалии.
Даваджйя (м.р., остар., Зноя.)-ищец, тъжител.
Давил (ж.р ., тур. от араб.) — тъжба, съдебен процес, съдебно
дело.
Даврандисвам се (несв.) и давраидисам се (св„ диал.)-съвзе­
мам се. оправям се. отърсвам се (обикновено слсд неприятност
или болест).
Даг (м.р .. остар.) - връх, планина.
Дада (ж.р., остар.) - бавачка, кърмачка (от ладъ).
Даима (ж.р., тур. от араб.) - випагл.
Дайре (ср.р ., тур. от араб.) - музикален ударен инструмент с
дрънкулки. направен от кожа, опъната от едната страна на ши­
рок обръч.
Дал (м.р., диал.) — клон.
Далавера (ж.р. . тур от итал., неодобр.) — нечиста, непочтена
сделка, измама, мошеничсство.
Далак (м.р.): 1. Орган в лявата страна на коремната кухина,
който с тясно свързан по функции с кръвоносната и лимфната
система; слсзка; 2. Болест на далака, синя пъпка.
Далга (ж.р., диал.)- вълна; (прен.) хитрина, шмекерия.
Далдарма и далдърма (ж.р ., дмлл.) -отведен клон на растение,
заровен в земята, за да хване корен.
Далдисвям (несв.), далднеам (св.рег.): I. Потъвам, плувам под
вода; 2. Примирам от силно желание или увлечение (прен.).
4?


Далдприпевам (несв.)идалдърдпсам (са., диал.) — садя клонче
за да сс вкорени, спускам сс във водата, потапям се.
Далнина (ж р.. остар.) - пушка па даалия.
Даляи (м.р., тур. от атол., рибал ): I. Неподвижна (самоловна)
мрежа за пасивен риболов; 2. Заградено е мрежи пространство
край морския бряг за ловене или развъждане па риби; рибник;
3 Голяма рибарска гемия.
Дам ( ир., пере -тур.) - обор за едър добитък, покрив на сграда:
навее.
Дама (жр., итал.-тур.) . I. Игра е двуцветни шест, девет или
повече топчета върху квадратчета, вписани едно в друго и
съединени по средата е прави линии; 2. Самата фигура за тази
игра, 3. Детска игра е хвърляне на плочка върху начертана на
земята фигура, по която сс скача.
Дамаджана (ж.р., фр. през тур.)- възголям стъклен съд за ви­
но, вода н други течности, наллетен огвън е пръчки.
Дамазлък (м.р., разг.)- добит и отгледан вкъщи добитък за да-
мазлък - за разплод
ДамЛр (м.р .): 1. Жила, жилка; 2. Дебела, месеста част па живо­
тински стомах: 3. Чорба от такива месести части.
Дамарлни (ж.р., диал ) - който е па жилки, е дамари.
Дамаскин (ж.р. . дшм.)-подбрадник за ярем.
Дамгй (ж.р., разг): I. Следа от удар, притискане, горене, белег;
2. Металически печат за поставяне на знак чрез изгаряне;
3. Самият белег, поставен е такъв печпт; 4. Петно.
Дамгосвам (несв.) и дамгосам (св ): I. Поставям белег, печат,
дамга; жнгосвам; 2. Изцапвам на петна; 3. Онетнявам (прен ).
Дамла (ж.р.) — апоплектичен или сърдечен удар; капка.
Даиак. дапаче (ср.р.) — отбито от бозаснс теле, юниче; юница.
Дашзлак (м.р .): I. Глупак; 2. Дълъг, висок, сух и възглупав човек.


Дангул (м.р. . диал ): I. Дълъг, висок човек, 2. Глупав човек,
будала.
Дандана, дандании (ж.р.) - шум. врява, крясък.
Дара (ж.р., тур.от араб ): I. Тегло на опаковка; 2. Съд, в кои го
е поставена стоката.
Дарак (м.р.): İ. Машина за влачене на вълна, памук и др.;
2. Уред за ръчно влачене на вълна, памук и др.; чепкало; 3. Да­
ракчийница.
Даракчия (м.р., разг.)-тик, което влачи вълна иа дарак.
Дарджаи (м.р., диал.)
—
бурен, плевел и фуражно растение,
което твърде много вреди на посевите и мъчно сс изкоренява;
диво просо.
Дармадан (нареч., разг.) - разнебитено, разтурено, съсипано.
Дарчнп (м.р., тур. от перс.) - благоуханна кора на тропическо
дърво, която се употребява като подправка; канела.
Даул (м.р .) - тъпан.
Даулджия (м.р., диал.)-тъпаиар, тънанджия.
Дафа (жр., тур. от араб., диал.)-много приказливо н любопит­
но дете.
Даяк (м р.): I. Дърво за подпора, 2. Бой (прен ).
Даяма (ж.р ., диал)- лятна кошара за добитък.
Даяндисвам (несв.) и даяписвам (св): I. Търпя, трая, издържам,
не се поддавам; 2. Стигам, достигам.
Далия (несв.) — изтърпявам, издържам.
Дев (м.р., тур. от перс., диал.)- зъл дух, чудовище.
Дсве (ср.р., диал.. остар.) - камила.
Деведжня (м.р., диал.)- камилар.
Дегмеде (част., диал.) — кон знае, надали, едва ли.


Дели (прил.): I. Луд, немирен, гламав; 2. Прозвище на юнак или
буен човек
Делнбашня (м.р.): I. Главатар на лелин; лула шава; 2. Нередовни
турски войски, които ходили по селата да се прехранват е
насилие над населението.
Делия (мр ) - луд човек.
Дембел (м.р., тур. от перс. разг.) - мързелив, ленив човек, ле­
нивец.
Дембел а к (мр., тур. от пере., разг.) - мързеливец. дембел и и.
Дембелип (мр., тур. от перс ) - мързелив, ленив човек, ленивец.
Дембелльк (м.р., разг.. неодобр.)
-
качество пян проява на
дембели, излежаване.
Дембелувам (несв.. разг.) - мързелувам.
Дс.мбелхане (ср.р., разг.) - свърталище, къта па мързеливци,
ленивци.
Демече (част.) - лото ще рече, значи, тоест.
Демир (м.р.) - желязо (демиркапия - желязна врата на Дунава).
Демнр бозай (м.р., диал.. бот.). I. Растспмею жълтепиче. обич­
ниче 2. Растението гантаинка; 3. Растението шапнче.
Дсмирджня (ж.р .. диал.. остар) - железар. дсмирджнПскн (нрил ).
Демпрка (ж.р . . диал.) - вид много твърда ябълка.
Дервент (м.р., нерс.- тур., рсг.) - планинска теснина, планински
проход
Дервектджпп (мн ч., истор.): I. Пазачи на дервент; 2. Жители
на планински сслнша, на които е било възложено от турските
власти да пазят пътищата и проходите.
Дсрвнш/-Ш1 (м.р. . лерс.-/лф ) - мохамелански калугер.(Върти
се като дервиш.)
Дервишкн (приз) — който се отнася до дервиш (дервишки вой)


Дере (ср.р., рег.) - дол, долчина, суходол; дъждовен поток.
Деребей (м.р., ист.): 1. Непокорен на султана турски областен
управник; 2. Своеволен управник (разг.): 3. (прен.) притсснитсл.
тирании
Дсрсбсйствам (//есе., разг.)-държасс като деребей; своеволнича,
вилнея, деребействанс.
Г'
Дсребейство (ср.р.) - проява на деребей; своеволие на местен
управник.
Деребейщнна (ж.р.) — злоупотреба е обществена власт и средства
Дередже (ср.р.,разг.) - положение, състояние, степен, стъпало.
Дер.ман (м.р., тур. от пере., диал.): I. Мир, спокойствие; 2.1 (яр,
лек; 3. Енергия, сила, надежда; 4. Средство, начин.
Дермеп (м.р.) — воден и па.
Дермснджийски (прил., рег)- воденичарски.
Дермеиджин (м.р.) — воденичар.
Дерт (м.р., перс.-тур., разг.) — грижа, страдание, болка
Дерглпи (прил., разг.) — конто има дерт; озлобен човек.
Джаба (нареч.. диал.) —без пари, даром, безвъзмездно.
Джадс (м.р., араб. -тур.. остар.) - шосе, булевард
Джадпя (ж.р., перс.-тур.)—стара противна жена, кикнмора; ве­
щица; вампир.
Джам (л/.р., пере -тур., разг..)-стъкло на прозорец.
Джамадап (м.р., перс.- тур.): I. Вълнена дреха без ръкави,
обикновено обточепа е гайтан; 2. Куфар.
Джамал (м.р., тур. от араб.. рег.): I. Зидана стенна печка; 2. Зи­
дана печка е желязна плоча отгоре.
Джамия (м.р ., тур. от араб , диал.): I. Куксрска игра на Ива­
новден; 2. Лице, което играе тази игра.


Джам а л а (жр., тур.): I. Вид игра с маски, играна след вършитба
2. Вид обредна игра между Коледа и Ивановден (диал).
Джамбазин (м.р., пср.- турс., остар.): I. Препродаван, търговец
на добитък; 2. Човек, който много сс пазари (прен.).
Джамбазиък (м.р., остар.) - професия на джамбазин.
Джамджип (м.р .) -стъклар, които поставя джамове на прозорци.
Джамия (ж.р ., тур. от араб.) - мохамедански храм.
Джамкеяг (м.р., тур. от перс., остар.) — гласпапир, шкурка
Джамии и (прил., пеизм., остар.) - който е е джамове, със стъкла
(за врата, шкаф и лр.)
Джа.млък (м.р., тур. от перс.) I. Стъклена направа: витрина,
изложбен шкаф със стъклени врати; 2. Веранда със стъклен
покрив и стени.
Джамнара (жр., тур от пере., диал.) - стоманени колелца,
които сс слагат на оста па каруиа. за да звънят.
ДжаиарЛип (м.р., тур от перс., остар.) - стражар, полицай.
Джаш яза (м.р.. диал ): I. Човек, който сс пазари много; 2. Свад-
лив. заядлив човек (прен.),
Джйнгал (м.р. . диал.): I. Висок, слаб човек: 2. Лош човек, по­
бойник.
Джаигър - голям шум; трясък, къигсж; шумотевица.
Джаидар (мр.. остар.) - стражар, полицай, пъдар.
Джаидем (м.р., тур. от араб.) - пъкъл, ад. (В джандема - по
дяволите.1)
Джаи-джии н джаи-джуи (тур от пере., рег.) - жива душа.
Джяис (ср.р., тур. от перс., остар.)-боеприпаси, муниции.
Джйни (м.р., тур. от араб., диал.) — злодей.
Джанка (ж.р.) — подобно па слива овощно дърво е по-дребни
топчссти и попове


Джансъз/-11н (м.р., диал.): I. Телесно слаб човек; 2. Припрян
човек (прен ).
Джанфдз и джамфез (м.р. . тур от перс., остар.) —лил копринен
плат, тафта
Джапъм (тур. от дере.) —обръщение към близък човек при по­
кана, молба или леко недоволство.
Джар (числ.. тур. от перс., разг.) — 4 при игра на табла.
Джсб (м.р. . тур. от араб.) — джоб.
Джсб парасъ (разг): I. Пари за дребни разходи, главно за лични
нужди; 2. Джобни пари.
Джеб нарчльк — виж джсб парасъ
Джсбар (м.р. . тур. от араб., диал ) - човек, който може да се
урежда.
Джебел (м.р., тур. от араб., геогр.) - планина или планински
терен в Северна Африка.
Джебелник (м.р., диал.) — козиняв чувал.
Джсбчилък (м р., разг.) — кражба на дребно.
Джсбчия (м.р.) — крадец на дребно, апаш.
Джеваир (м.р., тур. от араб., остар.) - скъпоценен камък или
накит.
Джсвап и джувап (м.р., тур. от араб., диал.) - съобразителен
отговор, отговор на място.
Джсвре (ср.р., диал.) - венечна кърпа; чевре.
Джсза (жр., тур. от араб., диал, остар.) - наказание, глоба.
Джсзве (ср.р .) - кафениче.
Джслат/-1ИГ(л/./л. тур. от араб.): I. Изпълнител на смъртни при­
съди; палач (простонар.); 2. Жесток човек, главорез, кръвопиец
(прен).
Джелез (прил., диал.)- изиежеп; разхайген


Джслепнн (и р., тур. от араб.) - търговец на добнгьк за клане
Джелпк (м.р .) - игра на челик.
Джемал (м.р., тур. от араб., диал ) - красота, хубост.
Дженабс г (м.р., тур. от араб.,разг.)-прокпет човек; ва> абопт ни,
проклетник.
Джендем (м р., тур. от араб. остар.) - виж джаидсм.
Джепдеме (тур от араб., диал.) — но дяволите.
Джсндемосвйм (несв ) и джсидсмосам (е#., разг.) - изпращам в
джендема, но дяволите.
Джс11лемтан1и (ср.р ., тур. от араб.) — адски камък.
Джснаис (ср.р., тур от араб.)'. I . Бойни припаси, муниции за
огнестрелни оръжия (патрони, (ранатп) и др.; 2. Барутен погреб.
Джеикси (м.р., диал.) -къса връхна дреха без ръкави, чспксн.
Джеремс (ср.р.. тур. от араб.. диал.): I. Глоба; 2. Разноски;
3. Малък пакостник (прен., гальовно).
Джибри (мн.ч., тур. от
)-остатъци от изстискано грозде,
от които се вари гроздова ракия; пращина
Джив1 ар (мр.. диал.): I. Врабче, дребна птичка; 2. Дребосък (прен ).
Джигер (м р.. тур. от перс., разг.) - бял или черен дроб.
Джизлан (мр.. тур от пере,, остар.) - кожен портфейл.
Джнзпс (ср.р., нс/л.) — данък, плащан от пемюсюл майското пъл­
нолетно мъжко население в Османската империя
Джнлпг (м.р., остар.) —стрела, копие.
Джин (м.р., рел.) — многолик зъл дух, демон.
Джнпджифа (жр.) - вид дърво, чипто плодове не се ядат, а слу­
жат за различни измамни магически действия.
Джниджня (м.р., диал.) - зъл дух.
Джпне (м.р., тур. от араб.) — род, порода, потекло, коляно


Джихад (.м .р., тур. от араб.) - свещена воина на мохамеданите
(виж газзват).
Джоб и джеб (л/.р., тур. от араб.)'. / . Пришита към дрехата тор­
бичка за поставяне п носене на разни ııcuıa; 2. Пари, парични
средства (прен.) .
Джолан (л/.р)-долна част иа говежди крак (за варене, за ядене)
Джопгол (м р., диал.): I. Дрипльо, парцалпвко; 2. Дъртак, грох­
нал от старост човек.
Джубс (ср.р., тур. от араб., разг): 1. Дълга горна дреха за през
зимата; 2. Кожух; 3. Горна дреха на духовник (прен.) .
Джудже (ср.р.): I. Писък на ръст човек, недорасъл; 2. Герои от
приказка, нисък на ръст, 3. Малко животно. pacTcıuıe и пр. (прен.)
Джуздан (м.р., тур. от араб.): I. Чанта за книги; 2. Кожен джо­
бен портфейл.
Джумбуш (м.р., тур. от перс., разг.) — смешка, веселба, забава.
Джумбушлия (м.р., прил., разг.) - който прави джумбуш; весел,
забавен.
Дзнфт (м.р., тур. от араб.) - черна смола, асфалт, зифт.
Днарбскнр (м.р .): 1. Град в Югоизточна Турция на р. Тигър, къ-
дето са били пращани па заточение българските революционери,
борещи сс за освобождението от османско робство; 2. Много
далечно, затънтено място (прен.): 3. Каторга, затвор (прен.).
Дибндюс (нареч.. разг., остар.) —по лъпо, съвсем, напълно, из­
цяло.
Диван (м.р ., тур. от перс.) I. Вид ниско меко канапе за сядане
или спане; 2. Държавен съвет в Персия, султанска Турция и др.
(остар.).
Диван чапраз (м.р.) — стоене със скръстени на пояса ръце.
Днванд (ср.р., тур. от перс.. разг.) -оим., неразбран н възшупав
човек.


Диви i (м.р., тур. от араб.) — метална мастилница е приспособ­
ление за пера, коя го се е носела на пояса.
Димник (ма ч..разг.) -дълги ремъци, е конто коларят полкарва
и управлява впрегнати коне; поводи.
Дикйт (мр.. диал.) - предпазливост, бдителност, внимание.
Дикиджйя (м.р., остар.) - обущар, конто прави сменни.
Днк<1И1 (м.р., разг.)
-
шев. ıcıea. (Двоен днкиш по-здраво
държи, не хвана дивиш - несполучливо излезе, не хвана място.) .
Дилбер (нрил., остар.) - красив, хубав.
Димим (ж.р.,рсг.) - домашен вълнен плат за мъжки дрехи (ди­
мни - погурн).
Диш ил (м.р., разг.): I. Дървена ос на волска кола: 2. Върлииа;
3. Висок н слаб човек (прен.)
Дипчлмк (мр., диал ) - опасно избуявапс на посевите поради
образуване на едро зърно.
Дни (нареч., разг)- много, твърде, съвсем: добре че.
Дпр£к (м.р., разг.) - изправена като стълб греда (телеграфен
дирек).
Дъш парасъ н дъш хакъ (ист ) - пари, конто вземал турчин от
нагнетилите го българи, задето си е хабил зъбите да яде.
Догап (м.р .) — сокол, ловен сокол.
До( аиджнп (м.р. . ист.): I. Лице, което е трябвало да доставя на
(урскага държава определен брои ловни соколи: 2. Лице, което
се е грижело за ловни соколи; 3. Лице, привилегировано поради
задължението си да доставя соколи.
Дограма (.ж*/?.)-дървената част на сграда (вратн. прозорци).
До1рамяджия (м.р. . разг.) - човек, който изработва дограма.
Долама (ж.р . . диал.)-дълга вълнена дреха е ръкави; кафгап.
Долаидарджия (мр.. диал.)- хитрец, мошеник.


Долапдърдисвам (песе., диал.) — измамвам.
Долап (м.р., тур. от перс.)’. I . Дървен шкаф за дрехи, обикно­
вено вграден в стена; 2. Уред с колело за вадене на вода; 3. Обик­
новено колело за задвижване па воденица, тепавица и лр.; 4. Ла­
маринена кутия за печене на кафе; 5. Дървен цилиндър за чис­
тене на кожи при щавене, 6. Уред за точене на коприна. 7. Свод
на мост между две колони.
Долапчия (м.р., диал.): I. Тспавпчар; 2. Хитрец, измамник (прен).
Долма (ж.р .): I. Насип; насипан, напълнен; 2. Широки и месес­
ти чушки за пълнене; 3. Черница (диал.).
Домазлък — виж дамазлък.
Домаг (м.р., тур. от исп. и мекс.) — зеленчук с червени сочни
плодове.
Домуз (м.р., диал.) — свиня.
Домузлук (м.р., диал.): 1. Кочина; 2. Празното място под водени*
цата, дсто сс въртят вретената; 3. Свинщина, лоша постъпка
(прен., неодобр.).
Допапма (ж.р . . оелшр.)-тържествено осветление, илюминация
по случай древен турски празник, възвеличаващ победа; шумно
увеселение с музика.
ДондурмД (ж.р., остар.,
- с л адолед.
Доралип (прил., neu3.it.) — виж дорссг.
Дорест (прил.) — за кон е кестснявочсрвена козина; доралия.
Досг (м.р.. тур. от перс.) - приятел, другар.
Достлук (м.р., остар.) — приятелство, другарство. (Достлук до
коляно — нетрайно приятелство.)
Дубара (ж.р ., тур. от перс.): 1. При игра па табла — 2 плюс 2: г
двата зара показват двойка; 2. Измама, хитрина.
Дувар (м.р.. тур. от перс.) - стена, зид.
Дуварлия (прил ) — ограден с дувар.


Дул (,мр., тур. от араб., диал.) - черница (дърво и плод)
Дудз (жр.. диал.) - плод на дул. бобонка. черница, дудов (прил ).
Дудяк (м.р .) - устна, бърна
Дудуклия (м.р. . dııaı.) - бърнссг човек.
Думан (мр., тур. от перс., рег.)’. I . Мъгла; 2. Прах или пушек
из въздуха
Думбазин (м р.. тур. от пере, разг.): I. Надут, омразен богаташ;
2 Чорбаджия, туз.
Д ни (жр.. ппр от араб. остар )- свят (ялан дуия—лъжовен свят).
Дур (остар.) - стой. спри, чакай
Душман (.и.р ., тур. от перс., остар.) - враг (върли душмани).
Душманльк (м.р., остар.) — вражда, омраза.
Душмаиски (прил.)- който се отнася до душман
Дьоимс (срр.. остар.) - вероотстъпник, потурпак.
Дьопюм (м.р., ист.)
-
мярка за повърхнина в Османската
империя, равна на около 920 кв.м.
Дьор/-т джар, дорджар и лъортджехар (м.р.. разг.) - при игра
натаблае4плюе4.
Д1обеш (мр., тур. от перс.) - при игра на зарове и табла е 5
плюе 5.
Дюкян (м.р.): I. Помещение за продаване на стоки; магазин;
2. Kon челикът на панталоните (прен.) .
Дюкянджия (.и.р., разг.) - който държи дюкяп и продава.
Дюлгерин (мр., тур. от пере., разг.)- който строи къщи н дру­
ги сгради.
Дюлгере гво (ср.р.) - занятие на дюлгер.
Дюс (прил.) — равен, плосък, едноцветен.
Дйсе (ср.р.) — при игра на табла е 3 плюс 3.


Дюстабап (м.р., прилнеизм., разг.) — които има плоски стъпала.
Дюшек (л/.р.) - дебела постеля, напълнена е вълна, памук илп
др. под.
Дюшеклък (м.р.) — вид грубо платно за дюшеци.
Дюшеме (ср.р.) — дъсчен пол.
Дюшеш (м.р., тур. от перс., разг.): 1. Г1ри игра па табла и двата
зара са паднали па 6; 2. Щастлив случай, голяма печалба (прен.).
Е
Евала Снеждрлл. тур. от лрлб.) — поклон, хвала!
Евет (част., диал.) - да. така, добре.
Еветчнлък (м.р.. диал.) — угодннчсство.
Еветчпя (м.р., остар.) - угодник, който на всичко отговаря е да
и се съгласява е mhciuicto на по-енлните.
Евзй (ж.р.) — капсула за подпалване па огнестрелно оръжие.
Евзалия (м.р.) - капсулсн, е капсула.
Евсанбия (м.р., тур. от лрлб.) — стопанин, домакин.
Егира (ж.р .. тур. от араб. - преселване) - мохамсданско лето­
броене, което започва от 16 юли 622 г., когато Мохамед избягал
от Мека в Медика; хиджра.
Еглепдже (ср.р ., нар., остар.)-забавление, по-леко прекарване
на времето, развлечение.
Еглепдисвам се (несв.) и сглендисам сс (св., диил.) — веселя се
забавлявам сс, развличам сс.
Е1 р£к (м.р , диал.) - лятна кошара за овце, построена в пива


Едск (м.р., диая.): I. Поводи за животно, 2. Допълнителен, резер­
вен кон.
Едснсйз/-ип (л/ р., диал ) - безочлив, груб човек, безсрамник,
нахален, невъзпитан.
ЕдснсизликСи./т., диал,) -безсрамие. неприлично,невъзпитание,
нсучгивост.
Елжсл (м.р., тур. от араб, остар.) . I . Съдба, участ, орисия:
2. Смъртен час
Ези (ср.р,. разг ) - тази страна на монетата, на която с отбелязана
стойността й
Екни (м.р.): I. Нива, посев; 2. Зърнени храни на пивата.
Ексср (м.р.) - гвоздей, пирон
Ексйк (м.р., диал.): I. Недостиг в тегло, липса, недостатъчно;
2. Удряне в кантара.
Елбете (нареч., тур. от араб.. диал) - наистина, разбира се.
Елек (м.р.) - жилетка, къса дреха без ръкави.
Елксп (м.р .): I. Корабно платно (в народните песни); 2. Детско
хвърчило (рег ).
Елмаз (мр.. тур. от араб ): I. Най-скъпият и най-твърд бла­
городен камък - диамант. 2. Инструмент за рязане на стъкло.
Елназд (срр., тур. от нерс.. остар): I. Ветрило; 2. Връзка, под­
редени като ветрило листа от тютюн.
Елпазнрам (нсса исв.. Жш.?.) -подготвям елпазета. връзки с тютюн.
Елчня (м.р .. остар): I. Пратеник, посланик, консул; 2. Овен,
водач на стадото (диал).
Емслйк (м р.. диал ) — храна, прехрана.
Еменджня (м.р., диал)- обущар, който прави емеиин.
Емонии (мн ч., тур. от араб., остар.) — плиткн кожени обувки
е вирнати носове и без токове: калсври.


Емир (м.р. . тур. от араб.)-титла на княз или владетел в някои
източни мюсюлмански страни.
Емират (м.р. . ист.) - институция на висшата военноадминист­
ративна власт в Османската империя; владение на емир; емир-
ство.
Емнр-кулу (мр., ист.) — куриер, вестоносец в Османската импе­
рия; лице, подчинено или задължено да изпълни дадена наредба.
Емиш (м.р .) — овошия, плодове.
Емпшчпя (м.р .) - продавач на овощия.
Емляк (м.р.. тур. от араб,): I. Данък върху недвижим имот;
2. Недвижим имот.
Емлячеи (прил.) - който се отнася до данък върху недвижим
имот (емлячна книга — книга. в която са вписани имоти, подле­
жащи на данък).
Емнист (м.р., диал.) — доверие, сигурност, безопасност.
Емшерй/-я (м.р., тур. от перс., остар.) - съотечественик, зем­
ляк. съселянин.
Енверия (ср.р.. диал.) — украса на военна униформа
Ендезб (ср.р .» тур. от перс., остар.) — мярка за дължина, малко
по-малка or аршина.
Еничарин (мр.. тур. от перс., истор ): I. Турски войник от
християнски произход; 2. Жесток човек (прен.) .
Еничарскм (прил.)—който се отнася до сничари (сиичарскн корпус).
Еничарсгво (ср.р .): I. Войска от еничари; 2. Система за подбиране и
потурчваие на християнски момчета за целите на турската армия.
Ентерия (жр) — аптерия.
Енфис (ср.р ., тур. от араб., остар.) — вид тютюн на прах за
смъркане.
Епек (м.р.,разг.) — при игра па зарове и табла с I плюс I. (Рабо
mama е епек — зле е.)


Ербап (нри.1 ., тур. от араб...разг ): I. Смел, доблсстси, мъжест­
вен; 2. Способен, годен за нещо.
Epıcjıc и хергеле (ср.р., тур. от пере.) — стадо коне.
Ерген н ергепип (,нр„ тур. от перс.) - момък за женене; не­
женен мъж
Epı cııâııı (м.р., разг ) - ерген, ергенче.
Ергенлък (м.р.) - ергсиство.
Ергенувам (пеел.) - ерген съм
Ерлйн (мр.) - местен, тукашен жител, кореняк, старосслец.
Ермелпк (мр., остар.. диал.): I. Монета двадсссттиса. 2. Жълтица.
Ecâıı « тесан (м р.) - сметка.
ЕскН(ирия., неизм., към собствено име) — стар.
Ескиджия (мр., остар )- вехтошар
Еснаф (мр., ист.) - сдружение на занаятчии от един отделен
занаят.
Ес11аф/-нн (м.р. . разг): I. Дребен занаятчия собственик; 2. Ду­
ховно ограничен човек, е тесен мироглед (пренебр).
Еспафство (ср.р., събир.)- еснафско съсловие.
Еснафщииа (ж.р.) — духовна ограниченост, типична за психи­
ката на дребния градски и селски буржоа.
Ефенди (м.р., тур. от гр., остар.)
-
титла н обръщение към
грамотен п интелигентен турчин или към човек от някогашната
интелигенция.
Еш (м.р .. разг.) - подобен. съответстващ предмет, лице или животно.
Ешлемд (ср.р.) - чифтосване.
Ешмедеме (ср.р. .разг., шег.)- гощавка, пир. гуляй, цочерпка.
Еялет (м.р., we/и.)-провинция, нан-голямата адмннистративно-
rcpı гториал на едшпща в Османската империя през XIV-VII век.


3
Забйт/-пп (м.р .. тур. от араб.. остар.): I. Турски военен уп­
равител на град и село; 2. Офицер.
Забнтлък (м.р.. ист.) - полицейска власт в Османската империя.
Табун (м.р., диал.): I. Слаб, кльощав, мършав; 2. Къса селска
триа дреха от вълнен плат, коязо сс носи върху ризата.
За вал (м.р ., тур. от араб.) — неправда, унижение.
Завалял (м.р. . остар.) - клет, жалък, беден, нещастен човек
Завера (ж.р., тур. от араб.. ист.): I. Гръцкото въстание за осво­
бождение от турско робство (1821-1828 г.), в което участвали
множество българи; 2. Въстание на християнското население
против турската власт (Велчова завера. Търновското въстание
през 1835 г.).
Заем (м.р., исл/.)-едноврсмешен турски големец, който бил длъжен
по време на война да изкара поне 20 конници на свои разноски.
Заиф (м.р ., прил., неизм.. тур. от араб., диал.)- слабичък, мър­
шав. недъгав.
Занде (нареч., диал.) — в повече, излишно.
Зайре (ср.р., тур. от араб.) - овършани зърнени храни.
Закум (м.р.. тур. от араб., остар.) - цветето дърво олеандър.
Замай (м.р .) — време (зор заман—усилно време, тежко положение).
За.мба (ж.р. . спец.): !. Железен печат за поставяне на белег вър­
ху твърди предмети; 2. Ръчен инструмент за пробиване па дупки
в кожа, тенекия и др.
Замбак (мр., бот.) — градинска перуника; бял крем.
За.мк (м.р., остар.) — лепило от разбита смола.
Занаят (м.р., тур. от араб.): 1. Производствена стопанска дей­
ност, при която преобладава ръчният труд и която сс усвоява
чрез дълго и системно обучение; 2. Поминък, професия (прен.).
SK


Запашлин (.м.р., осимр.)-занаятчия. човек на изкуството.
За кай i чиис i во(ср.р .): 1.11омииък на занаятчия; 2. Занаятчийско
съсловие в една страна, област и др.(сь6иршл.).
Занаятчия (.и .р.) — човек, който упражнява някакъв занаят.
Зандан (м.р.) - тъмнина, затвор.
Занарта (ж.р ., диал., тур. от итал .). I. Мъмрене, хокане; ругат­
ня; 2. Вой.
Запг (мр., тур. от араб..
)-задържане, спиране, обуздаване.
Зашие (ср.р .) - някогашен турски стражар.
Зангйсвам/-сам (несв.. св): I. Задържам; 2. Турям ръка на не­
що, завладявам
Зар (мр.); I. Кокалепо, дървено или от друга материя кубче за
игра на табла н на други игри е по I. 2. 3,4. 5, 6 точки на шестте
страни; 2. Щастие (прен.) .
Зарар (м.р.) — загуба, вреда, пакост.
Зарарлня (м.р., прил., неизм.. остар. диал.): I. Който докарва
зарар. вреда; 2. Който търпи загуба, ощетен.
Зарарсъз (прил., исизм., остар., диал): 1. Безвреден; 2. Прием­
лив, възможен; 3. Безобиден, добряк.
Зарзават (м.р., тур. от перс.) - зеленчук.
Зарзаватчийиица (ж.р.) - магазин за продажба на зеленчук.
Зарзаватчия (мр.) - производител или продавач на зеленчук.
Зарзала (жр., бот): I. Овошно дърво е жълти и мъхнати пло­
дове: кайсия; 2. Плодът от това дърво.
Зарф (м.р.. остар.): 1. Сребърна или медна подложка за кафена
чашка; 2. Плик за писмо.
Захирс (ср.р., диал.)-тек занре.
Захмет (мр.. тур. от араб., диал., остар.) - труд, безпокойство,
грижа, затруднение, мъка, неприятност.


Захметлия (м.р., прил., неизм.. диал.. остар.} - който причинява
безпокойство, грижа
Зач (м.р.)-сярна киселина.
Зебек (м.р., остар ): I. Човек от населението около Смнрна (Из­
мир); 2. Леко въоръжен турски войник; 3. Дребен човек (прен.,
диал.).
Зспзек (м.р., разг.) — смешник, шегобиец.
Зевзеклък (м.р. . разг.) —шеги, закачки, устройвали иа околните
Зевк (мр., диал.): I. Веселба е угощение; 2. Развлечение, удовол­
ствие; вкус.
Зедб (нареч., тур. от араб. -заяде)-излишно; повече, отколкото
трябва.
Зситнп (м.р., тур. от араб.) — зехтин.
Зембелек (м.р. . диал.) - пружина, ресор, яй.
Зе.мбнл (м.р. . остар.) — платнена торба или чанта за продукти.
Земпаре (ср.р.) — женкар.
Зеш йн (прил.) — богат, имотен; богаташ (същ ).
Зенгйя (ж.р.)
-
приспособление за поставяне на краката при
езда; стреме.
Зехйр (м.р., тур. от пере.): I. Отрова; 2. Горчилка; 3. Яд, злоба
(разг).
Зехирлия (прил, неизм., диал.)-отровен, горчив.
Зехтин (м.р. . тур. от араб.) — маслинено масло, дървено масло.
Зиамет (м.р., ист.) — голямо феодално владение в Османската
империя.
Зиафдг и зияфст (м.р .) - гощавка, гуляй, пир; веселба.
Зилове (мн.ч ., остар., тур. от перс.) — медни кръгове, конто се
удрят п издават музикален звук, чинели.


Чифт (лл/л, тур. от араб ) - черна смола, получена нри дестила
цията на асфалт.
Зифтосвам (несв ) — намазвам със зифт.
Зор (м.р.. диал.): 1. Трудност, мьченис, усилие; 2. Насилие, при­
нуда; 3. Крайна нужда, притеснение, (//л зор съм, притеснен
съм, имам голяма нужда.)
Зорбаджилък (м.р., разг) - насилие, безчинство. деспотична
постъпка.
Зор-зоруна (нареч.. диал.) -е много усилия, трудно, мъчно, насила
Зорлли. зорлс.м и юрлсн (нареч , диал.)- насила, едвам; е усилие.
Зорландисвам (несв) и зорладисам (разг): I. Принуждавам,
насилвам; 2 Пресилвам, преуморявам (домашно животно).
Зорлия (нрил., нейхи.. разг) — който има зор за нещо; затруднен
човек
Зулум (м.р.. тур. от араб., разг.) - насилие, грабеж, обир, па­
кост. тирания
Зулумджпя (м.р. . разг.)- лице, което върши зулуми.
Зулумкяр (м.р., остар.) — човек, който прави зулуми; насилник,
обнрджия.
Зулуф (м.р. . тур. от нерс., обикн.мн .ч.)-кичур коса пред ушите,
сколуфа.
Зурла, турна (ж.р ., тур. от пере.) -вид музикален инструмент
е мундщук, подобен на кларнет.
Зъ.мба - виж замба.
Зюмбюл (м.р.) - цветето хиацинт.
Зян (м.р., тур. от пере.) - загуба, щета. (Ставам зян (диал.) —
съсипвам се. погубвам се).
Зяносвам (несв.) н зямосам (св., разг.) — правя нещо зян; поха­
бявам.


Ибп (м.р. . тур. от араб.) - син.
Ибрик (мр.) — меден или глинен съд за поливане и миене
Пбричкия (м.р.): I. Който носи ибрика на турчин големец; 2.
Низкопоклонник, мазник, мекере (прен ).
Ибришим (м.р.. тур. от перс.): 1. Вид тънки памучни или
копринени конци за шиене; 2. Макара е такива конци.
Ибрямбашия (м.р., диал.) — глупак.
Ива (ж.р.) - край иа платно, плат или тъкан по дължината му.
Идич (м.р., диал.) — скопен жребец.
Изафет (м.р., тур. от араб.) — » персийски, арабски, тюркеки и
други езици е граматическа връзка между две съществителни.
Изге (прил., неизм.) — чудноват, особен.
Издт (м.р.) - труд. мъка.
Изетлия (прил., неизм., диал., остар.) — превъзходен, изискан
Изии (м.р., диал.): I. Позволение, разрешение; 2. Отпуск.
Измекярин (м.р., тур. от араб.) — слуга.
Измекярлък и измскярство (ср.р., диал.) - занятие, работа на
измекяр, слугуваие.
Измскярувам (несв. и св., остар.)
—
измекяр съм иа някого,
слугувам.
Измет (м.р., тур. от араб.) — прислужвапе, слугуваие.
Изиик (м.р., ист.): I. Грънчарски изделия от XVI-XVII в. с ри­
сувана украса от растителни мотиви в ярки цветове; 2. Град п
Аиадола, къдсто сс произвеждат такива предмети.
Икилик (м.р .. диал.. остар.): 1. Два гроша —турска пара; 2. Две
оки; 3. Двойка (като оценка за ученически успех).


Икпндих (.w./л.) - надвечер, времето около 15—16 часа.
Икрам (.w ./л, тур. от араб.. диал ); I. Почит, чест, уважение,
yı отиване, добър прием; 2. Спадане. oı6no, намаление or йената
на стоката в полза на купувача
✓
Икрамджня (л//>., диал.) — мъж, конто обича ла нрави икрам *
Плач (.и .р ., тур. от араб., разг.)- лекарство, цяр
Илдъшка (ж.р., ист.) — турска златна монета.
Плик (м.р.) — обшит, поръбен лрорез на дреха, в който влиза
копче; петелка.
И.тями (ср.р ., остар.)'. I. Съдебно решение, присъда; 2. Про­
токол; 3. Известие, съобщение.
Имядис (ср.р., остар.)'. I . Подкрепа, помощ. 2 . Реквизиция.
Имам (м р., тур. от араб.): I. Духовен глава на всички мохаме­
дани; 2. Мохамеданскн духовник, конто ръководи молебените,
управлява джамия и др.
И мамят (м р.) - държава, която сс управлява от имам.
Имамбаялдь (м.р. . тур. от араб.) - вид ядене с лук. сини до­
мати н други зеленчуци с много мазнина.
Имай (м.р .) - религия, вяра.
Имапсьз (прил., неизм., диал ) - без вяра, неверник.
Имарст (м.р., тур. от араб., остар.) — дом, подарен за благотво­
рителни цели, в конто се приютяват бедни и странници, обикно­
вено при джамия.
И паст (от араб.)- милост, благоволение, благосклонност
Инат (мр.. тур. от араб ): 1. Упорито настояване за нещо без
основание, упорство, твърдоглавие (същ.>; 2. Безсмислено упо­
рит (прил.).
Ниатлък (мр., разг.) — проява па инат.
111131ЧПИ (м.р., раз?.) - човек, конто проявява инат.


ИI!аги сс (песе., разг.)-проявявам инат.
Ингилйз и пнгилпзнн (м.р., остар.)-англичанин.
Инкяр (м.р., тур. от араб., осли/р.) —отричане, нспризпаванс.
Инкяря/ -иш (несв. и св) - отричам.
Иитмзап.См.р., тур. от араб.)-внц общински данък п миналото,
събиран за продаден добитък при издаване па свидетелства.
Интпфа (ж.р. . тур. от араб., разг.) - съвет, акъл (Вземам инти-
фа — вземам под внимание; сверявам си часовника, извличам
полза.)
Праде (тур. от араб.) — султански указ.
Ирмнк (м.р.. диал.) - грис.
Ирмилик (м.р.. остар.) - гурска монета от 20 гроша.
Пслахане (ср.р., остар ) — сиропиталище.
Ислям (м.р.. рел.у I. Религия и цивилизация на мюсюлманите:
2. Универсална моиотеистнчпа религия и религиозио-полиги-
ческа концепция за устройството на света, създадена от Моха­
мед през VII в., е две основни направления - сунизъм и шинзъм
(Буквален превод от араб. - п о корство.)
Испат (м.р ., бнал.) - довод, доказателство.
Испенч (л/.р.. ист.) — паричен данък, плащан от всеки исмюсюл-
маиин, годен да изкарва прехраната си в Османската империя.
Истида (ж.р .. остар.) —молба, заявление, прошение, настоятел­
но искане.
Истилям (м.р.. остар.) — осведомяване, допитване.
Исгмидак (м.р., остар.) — разпит, разследване.
Истмидакчия (м.р., ист.) — съдебен следовател в Османската
империя.
Истйф (м.р . . тур. от новогр.) - денк от тютюн при манипулации
па тютюна.


Ист нфч и я (лгр.)-работник, който обръща тютюневи те денкове,
за да не се запарват.
Ифи1ра (ж.р ., тур. от араб., остар.)-клетва, злословис. лъж­
ливо обвинение
Ичтнбзр (м.р., тур. от араб.) - почит, уважение.
Ичкйя (жр.) - питие, спиртно питие, алкохолна напитка.
Иппитя&х - Дай. Боже!
И шарел (м р., диал. тур. от араб.) — лзеи, условен знак, напра­
венеръка,очиндр
Ишлеме (срр.) - занаятчийска или индустриална изработка е
материал на клиента.
Ишлик (м.р. . остар.) - занаятчийска работилница.
Ищах (м.р ., тур от араб.) — апетит; желание, искане.
Ищахлйя (м.р .) - който има ищах
и
Йо1 ур i (м.р ., диал ) - кисело мляко.
Иок (част., диал.) —не, в никакъв случай; няма.
Йоклук (м.р .. диал.): I. Нямане, отсъствие; 2. Недостиг, недои­
мък, нужда.
Йол (м.р .) — път, шосе.
Йолм;'| (ж.р., диал.) - вълната, отделена от щавените кожи.
Йорс (м.р ., остар )- малка наковалня, главно за тенекеджийски
работи н заклепане иа коси.


к
Каазз it каза (ж.р., мст.)-адмипистративно-тсри юрналия еди­
ница в Османската империя, околия.
Каба (прил.. неизм., разг.}: I. За човек, койго с едър, пълен, но не
издържа па физическа работа; мскушав; 2. Мек, месест, дебел,
постегнат, рехав (за почва — мека, рохкава. плодородна: капа
лук — сладък лук; каба пиперки (разг.) — едри месести пиперки):
3. Поляна, пасище (диал.) .
Кабадаилък (м.р., остар.): I. Юначество, смелост, храброст,
2. Нахалство, самохвалство.
Кабадайя (прил., неизм.. остар.): I. Левент, юнак; 2. Конте; гиз­
дав, напет, личен.
Кабак (м.р ., диал.): 1. Тиква, кратуна; 2. Остригана глава (прен.):
3. Безрого домашно жнвоггно (овен, крава и др.); 4. Бял гълъб с
малка човка.
Кабакчия (м.р.. ист.): 1. Бирник християнин, който събирал
парите в прорязана кратуна — в Османската империя; 2. Човек,
който отглежда тикви за продан (диал.).
Кабаница (жр.. диал.) - ямурлук, наметало.
Кабарък (м.р ., диал.)-голяма подутина, мехур на кожата, пришка
Кйбар и кабър (м.р .)-къс гвоздейс широка глава за прикреплне
иа хартия и други леки материи, за тапициране.
Кабардисвам (несв.) и кабарднеам (се ): I. Шупвам, набъбвам,
бухвам; 2. Отичам, подпухпам, подувам сс-слсд удар (прен.).
Кабахаг (л/.р ., тур. от араб.) - вина, грешка, грях, прегрешение.
Кабахатлия (прил., неизм.) — виновен, провинен.
Кабзамал (м.р ., ист.)
-
държавен чиновник, който събирал
даиъшгге в Османската империя, бирник.


Набил (тур. от араб.}'. I . Може, възможно с (нареч.)', 2. Съ­
гласен, възможен (прил.).
Кабул (м.р., тур. от араб., диал.): I. Облог, бас; 2. Уговорка,
съгласие.
Кабуля (несв., диал.) - приемам, търпя, понасям.
Кабус (.ир., остар.) — запек.
Капак (.u p.) - клонеста топола, която расте главно край реките.
Капал (м р.) - дълга дървена овчарска свирка.
Кавалджйп (м.р.) - свирач на кавал.
Кавалтня {ж.р., остар.) - закуска, леко ядене.
Каварджнк (мр., диал.): I. Нещавена кожа, чиято вълна е къд­
рава като астраган; 2. Къдрав (прил.).
Кавардпсап (прил.. разг.)'. 1 . Запържен; 2. Сърдит, гневен (разг..
грубо).
Кавардисвам (несв.)и кавард исам (се): 1.3апържвам; 2. Ядос­
вам някого.
Каварма и кавърма (ж.р . . диал.. кулин): I. Ядене от късчета
месо, запържени е лук и подправки; 2. Баница, заляга е яйца и
мляко.
Кавас и каваз (м.р., тур. от араб.. оешпр.) —въоръжен телохра­
нител или прислужник в консулство; гавазин.
Каваф (м.р., остар.) - обущар.
Кавга (ж.р )-караница, свада, крамола.
Кавгаджия (м.р. . разг) - лице, което често възбужда кавги, кос-
го обича кавги.
Кавгалйя (прил., неизм., разг.) - който сс кара, който спори.
Кавс (ср.р .. тур от араб., остар., диал.) — кафе.
Кавсие (ср.р., диал.. остар.)- кафене.


Кпврйк (м.р,, диал.) — женско копринено покривало за глава
Каврък (прил., неизм.. диал.) — за мустаци н вежди: извити, за­
сукани, вити.
Кадайф (м.р., тур. от араб ): I. Запечени гънки геетенп нишки;
2. Сладкиш от такива нишки.
Кадар (нареч.. диал.) — само.
Кадевалък (м.р.) — виж кадилък.
Кадем (м.р., разг.) - успех, сполука, щастие
Кадемлня (прил.. неизм., разг.) - човек, предмет символ, които
носи кадем, койго донася успех, щастие.
Кадилък (м.р., ист.)-съдебна област, район на един съдия.
Кадифс(д7 р„ тур. от нрпб.)-впд мек копринен или копринено-
памучен плат с особена мека и власата повърхност.
Кадия (м.р., остар.) - верски и граждански съдия у мохамеда­
ните.
Кадън гьобек (м.р. . кутии.) - вид силно подсладен тестен слад­
киш (буквален превод - женски пъп).
Кадън нармак (м.р .) - бяло десертно грозде с твърди, заострени
в двата края зърна.
Кадъна (ж.р.) — съпруга на турчин, туркиня, ханъма, була.
Кадънка (ж.р., разг): I. Щиглец; 2. Невестулка (диал.).
Кадър (прил, неизм., диал.) — кадърен.
Кадърен, -па, -но (прил., разг.) — способен, годен да свърши
добре дадена работа или поставена задача.
Каефет и каяфет (м.р.. остар.): I. Въшиосг. изглед на човек;
2. Състояние, положение, хал; 3. Блясък, великолепие, салтанат.
Казан (м.р .): I. Голям и дълбок домакински съд, обикновено
мслсн. за готвене; 2. Съд за варене на ракия.


Казаиджия {м р.): I. Майстор на котли; 2. Който работи при
казана, например прн варене на ракия, розово масло н др.
Казйсин {м.р, оста/).): I. Майстор, който обработва сурова
коприна: 2. Производител на украшения.
Каicıı {прил., неизм., диал ): I. Люпгв: 2. Лош, свиреп, лют {прен.).
Казино {ср.р ., чрез тур., новогр. от итал): I. Добре уредено
увеселително заведение е ресторант, кафене; 2. Игрален дом.
Каз.ма {ж.р. . диал.) — права лопата, търнокоп. триъгълна мотика.
КаЗ1.к {мр., остар): I. Кол. колец; 2. Измама в търговията {нреи).
Казъкчпн {м р )- измамник, лъжец (в гьрг овияга). конто прода­
ва по-скъпо.
Казъртма {ж.р ., диал., кулин.) - ястие, приготвено от месо, мас­
ло, лук, черен пипер и доматен сос.
Katık {мр.. остар.): I. Плоскодънна рибарска лодка; члун; 2. Сал
за преминаване на река {диал): 3. Шейна е висока седалка.
Каикчпя {м р„ остар.) - лодкар, салджия.
Кайл {прил., неизм., диал ) - съгласен, склонен.
Kaûıı {м р.. диал.) - бук.
Кайт (мр., тур. от араб., ист.) - бележка, отметка в списък,
паспорт, бележник и др.
Каши {несв., остар.): I. Вписвам, регистрирам: 2. Заверявам,
подпечатвам.
Kaimi {м.р ., разг): I. Ремък, кожен колан, 2. Бръснарски ремък
от кожа, гума или брезент за заглаждане на бръснача. {Опъвам
каиша.)
Каиш ба.тжак {м.р ., мит.) - във вярванията на ıypun и казахи
това е зъл демон е човешко тяло, който вместо крайници има
дълги ремъци.
Кайтаий {ж.р., диал.) — яйца, пържени е брашно, масло н извара.


Кайдйсан (прил., разг) — нарязан наситно, надрооен, счукан.
Кандисвам и кандисам (разг.) - посмя вам, решавам сс. съгла­
сявам сс, кандисвам.
Кайма (ж.р.) - кълцано месо; крехко месо.
Каймак (м.р.): 1. Сметана; 2. Гъст горен слой на сварено кафе;
3. Най-хубавото (прен.), каймакът па обществото.
Каймакйм/-нн (м.р., тур. от араб.)
-
управител на околия,
околийски началник; заместник-управител.
Кайме (ср.р. . тур. от араб.) - книжна пара, банкнота.
Каймдт (м.р., остар ) —ценз, важност, значение.
Кайийк (м.р., диал.) - извор.
Кайрйк и кайряк (м.р, диал.)
—
обрасло с драки каменисто
място; камениста, суха и песъчлива нива
Кайрдт (м.р., дназ.)- търпение, усилие, усърдие.
Кайретя(песе., диал): I.Търпя,понасям,ıpıracaсс;2. Ядосвамсс.
Кайсия (ж.р. . тур. от перс ) — зарзала с по-едри плодове и
сладки ядки в костилката; кайсисн и кайсиев (прил.).
Какавац/-ин {м.р.) — глупец, заплсс. некадърник.
Калабалък (м.р.. тур. от араб.) — навалица. множество .
Калай (м.р .): I. Мек и ковък метал с бял цвят, знак Sn (oı aaı ниско ı o
му име Stannum), ат. тегло i 18,70. пореден брой 50; има широко
приложение за калайдневапе на съдове, в О1лсдалн;па индустрия
и др. В сплав е мед дива бронз. 2. Мъмрене, укор (прен.).
КалайджИя (м.р.): i. Лице, което калайдисва съдове; 2.1 (hi анни
(прен.).
Калайдйсвам (несв ), калайдисам (се ): 1. Покривам .меден сьд
с тънък пласт калай; 2. Мъмря, хокам. съдя някого (прен.).
Калауз (м.р .): I. Водач, пътеводител; 2. Показалец, голяма ча-
совникова стрелка.


К ллафа т (up.. тур. от араб.): I. Кълчища за запълване на дупка
на ладия; 2. Остро скарване, побои; 3. Вид сничарска шапка
Калаф^iti (//есе., диал.) - запушвам с калафат цепнатините па
плавателен съд
Калбурджпя (м.р. . диал.) - който прави и продава решета; който
пресява през решето.
Калдъръм (и р.) - каменна настилка на улица.
Кале(ср.р., тур. ат араб.); I. Крепост, твърдина:(разг.)2. Разва­
лини от селище, сграда и др.; 3. Непоклатим (////е//.).
Калепра (ж.р., остар.) - плитка кожена обувка, пантоф.
Калем (м.р., тур. от гр. каламос —тръстика): I. Тръстика, при-
юдена за писане е мастило; писалка; 2. Молив от минерал за
писане на плоча (остар.); 3. Цев. масур (отначало от тръстика,
след време н or дърво, метал и др.); 4. Фиданка от дърво за по-
саждапс; 5. Сметка, 1рафа (ирси.); Гранче, чиле (диал.).
Калкан (мр.); I Вид риба, камбала. 2. Стряха, наведена само
на една страна. 3. Отвесна стена без врати и прозорци на сграда,
която стои иа границата па друг парцел; 4. Колело па воденица.
Калпав (ирил.. разг.) - лош. недобър, негоден; неистински.
Кална ıAıı/-ıııı (м.р.) - калпав човек, негодник.
Кална зански (прил.) - присъщ па калпазанин.
Калпак (up.); I. Шапка е нсстрпгана кожа; гугла; 2. Прост чо­
век (ирси.); 3. Похлупак (и/нт.).
Калнякчинннца (ж.р.)- работилница та калпаци, кожухарншШ.
Калпакчин (м.р .) - шапкар. койю шие и продава калпаци
Кал<абаини (мр., диал.); I. Тежък. тромав човек или животно;
2. Сводник (ирси ).
Калгак (м.р., диал.); I. Седло; 2. Разпусната, неморална жена
(U/H'H.) .


Калфа (м.р., тур. от араб.) - занаятчия, които с минал чираку­
ването, но още не е станал майстор, помощник на майстора.
Калъчово или калъчо гу (м.р .) -растението звъника, кантарион.
Калъп (м.р., тур. от араб.): 1. Приспособление за отливане на
еднообразни предмети; 2. Прибор за обтягане па обуща, шапки
н други. 3 . Издялано от лърво стъпало за изработване па обув­
ки. 3. Твърда форма, по която сс правят или изливат модели,
шаблони. 4. Подобна на тухличка форма, която придава на ня­
кои изделия като сапун, мая и други.
Калъпя (несв.) — изливам, изработван па калъп.
Калъф (м.р., тур. от араб.): I. Кутия за определен предмет,
например за очила, цигулка и др. под.; 2. Обвивка за нещо,
ушита според формата му, например за възглавница, канапе и
др.
Калъч (м.р .) — извита сабя (на калъч — накриво, косо).
Кальчка (ж.р.): I. Сабя, калъч; 2. Ножка.
Кама (ж.р.): I. Двуостър нож или меч, предназначен nıaaııo
за памушкванс; 2. Клин за цепене иа дърва, камъни и др.;
3. Единична победа при игра, за която не сс плаща е пари (рег.):
4. Футболна врата.
Камбур (л/.р., прил., неизм.) — гърбав човек, гърбушко.
Камбурссг (прил.) — гърбав, камбур.
Камшък (м.р.) — пръчка е вързана в края й рс.мъчка или връв за
биене на кокс, магарета, волове и изобщо за бой; гърбач, бич.
Камъш (м.р., диал.) - тръстика, растение.
Ка.мъшен (нрил.) — направен от камъш (камъшено кошче).
Камъшит (м.р.) - рогозка от преплетени тръстикови стебла п
тел, използвана в строителството като топлоизолационен мате­
риал.
Камъшлък (м.р.) - място, обрасло е тръстика.


Kaııâ, ki.пя (ж.р.. тур. от араб.}: I. Растение п Азия и Африка
което дава багрилно жълто-червено всщссгоо, е което местните
жители боядисват косата, ноктите и тялото си; 2. Боя за коса.
Капана (ж.р. чрез тур. от фр): I. Тънка, рядка и твърда апре-
гирана памучна тъкан, която служи за бродиране върху плат
(текст.): 2. Основна линия в развитието на художественото про­
изведение (прен.) .
Канап (.up., тур. от гр.): I. Дебел и здрав конопен конен;
2 Мързеливец (прен )
Капара (ж.р.. тур. от перс.) — стръмна остра скала, зъбер.
Капарт.к (прил.. чеизи., dual.) - несговорчив. опърнпчав.
Капа i, каната (.и./жр.): I. Крило на врата или прозорец: 2. Дъс­
чен капак; 3. Дъсчена ритла на кола
Кангал (up.. диал.): 1. Милинка; 2 Съд за вино (остар.).
Канджа (ж.р.) - кука, въдица.
Кандисвам (несв ), канднеам (се.. разг.) - скланям, съгласявам
се; примирявам сс, задоволявам сс.
Капдърдйсвам (се). кандърдисам (се.) -придумвам, скланям,
увещавам, агитирам
Каплърма (жр.) -уговаряне, увещавапе, придумвапс.
Капия (ж р.) — ножница, капия.
Кан rap (и.р., тур. от араб.): İ. Уред за мерене на тежести;
2. Тежест от 56.45 кг в Турция, 44,95 кг в Египет, 45.36 кг в
Етиопия.
Кантарджййскп (прил.) — който сс отнася до кантарджпя.
Кангарджйя (мр.): I. Който прави кантари; 2. Който е закупил
правото да мери е обшгшеки кантар.
Каитарма (ж.р.. диал.) - част от юздата* криво желязо в устата
иа коня; мундщук.
Kaııvnıı (ист.) - светски закони в Османската пмпепия


Капазслък (л/./л, днал.)- лоша, неморална постъпка.
Капак (м.р.) I. Похлупак за съд, 2. Дъсчено приспособление за
затваряне (прозорците имат капаци: турих му капак—завърших
го напълно; той иска да бъде капак — да надделява)
Капама (ж.р.) - задушено месо е пресен лук.
Капан (м.р .): I. Приспособление за ловене на живогпи; клопка;
2. Място в селските общини, къдсто затварят хванат по нивите
добитък; 3. Хитрина за измама, примамка, клопка (прен.).
Капзндура (ж.р.) - прозорче на таванско помещение.
Капасъзии (м.р., разг.): 1. Нехранимайко, хаймана, безделник;
2. Наемник в армията в Османската империя.
Капатърднеам (св., остар.) - да затворя, да арестувам.
Капачка (ж.р .) I. Метална или пластмасова пластинка, приспо­
собена да затваря плътно буркан, бутилка и др.; 2. Всяко прис­
пособление за затваряне; 3. Малка кост, която сс намира на коля­
ното па човека (анатом ).
Купище (м.р., тюрк.) — езически храм, в който са поставени
различни идоли.
Капия (ж.р., разг): I. Врата, вратня, вратник; 2. Ножница;
3. Вид месеста чушка е коничсска форма; 4.11ри игра на табла —
два или повече пула на едно място (хващам капия): 5. В израза
голяма капия - интересен, смешен образ (прен.).
Кйпла (ж.р .) — металната част на колелото на велосипед или
автомобил, върху която се поставя гумата.
КапладжД (ж.р., диал.) - сорт дребна пшеница, лимец.
Капладисвам (несв.) - подплатя вам, поставям подплата.
Каплама (жр.) - подплата.
Капуксхая (м.р., тур. от перс., ист.): I. Представител на висш
областен чиновник при Високата порта в Царшрад, 2. Владишки
представител при патриаршия.


Кара (прил.): I. Черен; 2. Епитет към някои лични имена Кара
Кольо, Кара Танас; 3. Лош, страшен.
Каразбаджии (м.р., остар.) — шивач на дрехи от черна аба.
Караагач, караач (м.р., диал) — бряст.
КарабаджДк (прил, остар.) — чериокрак.
Карабалък (м.р., разг.) — сладководна риба от ссм. шаранови;
черна риба.
Карабагак (м.р, диал.) — голям корморан, голяма дяволица.
Карабаш (прил., нсизм.. остар.): I. Черноглав: 2. Калугер, чер­
нокапец (същ).
Каравана (ж.р., остар,): I. Широка и плитка тенджера; 2. Спа­
лен фургон, прикачван към автомобил.
Kapaı ьо) (м.р . разг)' I. Риба от сем. селдовн; дунавска скумрия.
2. Куклен театър, възникнал в Турция през XVI в и получил
пазваниего си от името на главния герои в пиеситс(мс/н.);
3. Фокуспик, иалячо (остар.). 4. Черноок, вакъл (прил., остар.).
Карагъ0зпсрле/-С1« (ср.р. . остар.. диал.): I. Завеса; 2. Маска;
3. Безсрамие (прен ).
Кзрагьозчня (мр.): 1. Който дава смешни представления е
кукли; 2. Актьор; фокуспик. цирков артист; 3. Хитрец (прен ).
Караджа (м.р. . duaı.): I. Сърна; 2. Черен, мургав (прил.).
Караджейка (ж.р., обл.): I. Вид синя слива; 2. Малка воденица.
Каракавак (м.р., диал:) - черна топола.
Каракал (м .р, зоол.) - хищник, подобен на рие, който обитава
пустините на Южна Азия и Северна Африка, има гладка черве­
никава козина и уши, приличащи на пискюли.
Каракачзн/-ии (м.р.) — планински скотовъдец иа Балканския
полуостров е особен език и носия - говори гръцки, румънски
или смесен гръцко-румънски език; куцовлах.


Каракачански (n/шл.) - свързан с бита, културата, историята,
езика и нравите на каракачанитс.
КараKâııı (ıı/)iı/ı., неихи.) - черновежд.
Каракесат {нареч., от тур. — недоимък. немотии, диал.) - твър­
де, извънредно много.
Каракол (мр., остар ): I. Караул, стража; 2. Караулно помещение
Караконджол, караконджул (.и.р.) - зъл дух, вампир, страши­
лище, което според народното поверие плашело хората нощем.
Каракул&к (м.р., диал.) - шлям нож, ятаган; вид чакал.
Каракулки (м.р., разг.) - лошо изписани букви, завръитулки.
Каракурт (м.р., зоол.) - отровен паяк, разпространен в пусти­
ните и степите на Северна Африка, Западна Азия и Южна Евро­
па, чисто ухапване е смъртоносно за камили, коне н едър рогат
добитък.
Карамап (прил., неизм.), карамансст (прил.. диал.) —едър. снажен
Карамансст (прил., диал.)
—
който е изцяло покрит с черен
косъм (за куче, кон, бивол).
Карантии (ж.р .): 1. Вътрешностите на заклано животно каго
храна; 2. Органи на човек, вътрешности (разг., пренебр.).
Караоглан (м.р., диал.) — цигании.
Карар (и.р., тур. от араб., остар): I. Ред, положение; 2. Мярка,
умерено количество; 3. Решение - взехме карар.
Карасакъз (м.р. . диал.) — черна земна смола, зифт, асфалт.
Каратаван (в буквален превод — черен таван, м.р .) - наковани
летви под мазилката на таван (спец).
Карйтопрак (м.р., разг.) - за почвага чернозем.
Караул (м.р ., тур. от рус.)- въоръжена команда, охрана на осо­
бено важни учреждения; службата, задължението на тази охра
на.


Карашмалък (м.р., dr/ат. )-размссеност. бъркотия, неразбория;
(разг.) навалица, множество.
Караш ьк (арап., диал.) - размесен, разбъркан, безреден; (нареч.)
заедно, смесено.
Карашисвам (неса.) и карящисам (ся.. разг.)'.
I. Смесвам,
размссвам, разбърквам; 2 Меся се в чужди работи.
Kapnaiıı (м.р): I. Брат, 2. Близък другар, приятел (прен.).
Каре! (м.р. . тур. от араб., остар.) — яд. злоба.
Кярезлии (нрил., остар.) — който има карез иа някого.
Карлък (м.р., диал.)- снежна местност, снежен връх.
Кармакарапи.к (нареч.,разг.) - прекадено разбъркано, объркано.
KapııaGMı (м.р .) - цветно зеле, карфиол.
Карпуз (м.р .) - любеница, диня.
Картел (м.р.) - птица, вид мършояд
Карюн(,и р.. бот.) -декоративен градински храст е бели топчее-
ти съцвстпя; снежна китка (буквално - снежна топка).
Каршплък (м.р. . диал): 1. Отговор; 2. Ударник на пушка.
Карък*(.н//., диал.): I. Бразда, чакъм; 2. Пространство, разделено
на бразди; 3. Кутсузлия. човек, на когото непрекъснато не му
върви, който е без късмет (прил.. днал.).
Карь.м (нрил.. неизм.. eh/ат.) - тъмен, възчервен.
Касаба (ж.р, тур. от араб, остар.) - малък град, паланка, градец
КасавЬ (м.р. . диал ) - грижа.
Kacâıı/-ııi! (м.р.. тур от араб ): I. Занаятчия, който колн доби­
тък и продава месо; 2. Кръвник, главорез.
Касапница (ж.р., разг.): I. Месарница, мссопродавиица; 2. Кла­
ница (остар.): 3. Избиване на хора, масово умъртвяване, клане
(прен.).


Касида и кае иде (дг /ср.р ., тур. от араб.. литср.) — вид хвалеб­
ствено стихотворение от арабската литература, близко до одата,
разпространено през V и VI век.
Каскът (прил.. диал.) - несръчен, непохватен.
Каела (нареч., тур. от араб., диал.) - нарочно, преднамерено,
умишлено.
Кат (м.р.): I. Етаж; 2. Слой, пласт, ред; 3. Комплект дрехи, костюм.
Катърка (ж.р.. остар ): 1. Пуканка; 2. Полски хвощ, конско би*
ле, конска борика (диал.).
Катран (м.р., тур. от араб.) — черна смола от иглолистни дър­
вета, от която се добива и карболова киселина.
Катранджия (.и.р. . остар.) - човек, конто прави или продава
катран
Катрапннк (м.р.): I. Малък съд за катран, който при пътуване
се окачва па каруцата; 2. Човек, който следва чуждо внушение,
блгодолизец (прен.); 3. Негодник, безделник (прен., диал.).
Катряпосвам (несв.) и катраносам (св.. разг.) - мажа, намазвам
е катран; изцапвам е катран.
Кагък (м.р .. диал.): I. Прибавка към хляб (сирене, сланина, мляко);
2. Подсирсно мляко, запазено за по-дълго време в съд или мях
Катър (м.р ., зоол.)- муле, мелез от магаре и кобила.
Катърджия (м.р .) — водач на катъри.
Катъри (мн.ч., остар.) - груби подковани обувки.
Каук (м.р., остар.) - островърха шапка.
Kaj’H (м.р.. рег.)- пъпеш, пипон.
Кауш (м.р., остар.) - отделна стая в затвор, килия
Каф кибрит (м.р ., остар.) - кибрит от книжни изрезки вмсстс
от клечици.
Кафадар (м.р., тур. от перс.. диал.) -прлширяхт1К, съмишленик


Кафе (ср.р., тур. от араб.): I. Зърна на южно растение; 2. One
чсни и смлени зърна от кафе: 3. Питие, приготвено от опечени
и смлени зърна на кафе: 4. Опечени и смлени зърна от ръж.
леблебия и др., от конто сс вари кафе: 5. Заведение, кълсто
поднасят кафе, naiı и др.: кафене
Кафеджия (м р.) - който вари и продава кафе в кафене: който
обича мною кафе.
Кафез (м.р , тур. от араб ): I. Клетка за птици или животни;
2. Сандък от летви е широки оттвори за пренасяне па зеленчук
и плодове.
Кафене (ср.р .)-заведение, в което се поднася предимно кафе.
Кафтап (м.р.) - мъжка дългопола горна дреха
Кафгаиджня (м.р., ос/пор.) —търговец на платове.
Кахраман (м.р., диал.) — юнак. смслчага. герои
Кахър (м.р , тур от араб., разг.) — (рижа, бсзпокойстсво. скръб,
печал.
Кахърсн (прил.) — тъжен, угрижен, замислен.
Кахърлня (нрил., неизм., разг.) — кахърсн.
Кахъря се (несв., възвр., разг.) — загрижвам се. безпокоя се. за­
мислям се. опечалявам се (имам някакъв кахър).
Качак (м.р., остар, диал.): I. Беглец, избягал от служба; 2. Кон­
трабанда.
Качамак (м.р .) — варено царевично брашно, мамалига.
Качарлисвам (несв.) и качарднеам (св.): I. Избягвам или съдей­
ствам иа някого да избяга; 2.Изтървавам (качърдисал ума си).
Кашер (и.р., остар., диал.) -кашкавал.
Кашерджия (м.р.) - кашкавалджня.
KauiMep (мр., остар.) - срам, приемех, подигравка.
Кая (ж.р .) и каябалъ (диал.) — риба попче.


Каяк (прил.,неизм., разг) — здрав, як, силен, здравеняк.
Каяфст (м.р) - виж касфст.
Кебап (мр., тур. от араб.): I. Неголеми късове печено месо на
шиш; 2. Вид ястие с дребни късове месо; гас кебап.
Кебапче (ср.р.) - продълговато кюфте от кълцано месо, печено
на скара.
Кебе (ср.р., тур. от перс.): I. Дебела вълнена тъкан за завиване
или постилане, 2. Връхна дебела черна дреха, аба.
Кевгйр (м.р., остар.) - каменна сграда, зид.
Ксдер (м.р., тур. от араб ): 1. Грижа, яд; 2. Следа от рана или
болест; тъга, скръб, печал.
Ксзап (м.р., тур. от араб.) — азотна киселина
Кска (м.р., диал.. пренебр.) — кскав човек
Кекав (прил., разг.): 1. Болнав, незакален, хилав; 2. Мекушав,
безволев, некадърен (диал.); 3. Муден, бавен, пппкав (диал.); 4.
Бездарен, неспособен, некадърен (прен ); 5. Некачествен, неста­
билен, нездрав (прен).
Ксклпк (м.р.) — подобна на яребица планинска птица.
Кел (м.р., тур. от перс.): 1. Кожна болест по главата, от която
опадат космите; 2. Шега (кипна ми келят - обхвана ме гняв).
Келсмб (ср.р.) - изоставена, необработена пива.
Келенйр (м.р., разг.) —пешо, придобито безплатно или на безце­
ница; anama
Кслепирджия (м.р. . разг.) - които сс стреми да получава даром
или на безценица, който обича кслспирнтс.
Келеш (мр.): I. Прозвище на келяв; 2. Недоразбран, олърпичав
и незначителен човек (прен.); 3. Дребен, писичък човек; 4. Нео­
питен, незрял човек.
Келешлйк, калешлЪк (м.р., разг)- проява па келеш; вирогла
вие, своснравис.
яо


Келяв (прил.) - който страда от кел, крастав.
Кеманджия (м.р., остар.) - лице. което свири на ксмапс.
Ксмапс (ср.р., тур. от пере.)' I. Цигулка, тъдулка; 2. Глава
(прен.. шсг. - цапнах го по хемането).
Кемер (м.р ., тур. от перс.): I. Кожен колан за носене на пари или
кесия във вил на тесен пояс; 2. Свол. арка, дълговидеп покрив.
Кенар (м.р .. тур. от араб.) — надлъжна ивица от коприна или
по-дебела прежда в домашното платно.
Кспарлин (нрил.. неизм., тур. от перс., нар.) — за плат, дреха,
кърпа: пешо, което е е красиво изработени, кратна, е кенар.
Кепе (ср.р., тур. от пере ) - везана, бродирана фигура от копри­
на за украса иа риза или сукман.
Кснсвйр (м р.) - рядко платно от конопен дреб; зебло.
Кспсф (мр., тур. от гр.. остар.) - отходно .място, нужник, клозет.
Кспефчйл (м.р.. остар.) - човек, които чисти клозетите.
Кспазе (ср.р., тур. от перс., разг.) - лишен от достойнство, сра­
мен. позорен.
Кепазелнк(м.р., тур. от пере., диал.)-позор, безчестие,безсрамие.
Кспазе (песа.. разг.) -1ер&м някого кспазе, посрамвам, опозоря­
вам, излагам.
Кепенк/ -nun (м.р.. остар.) - дъсчен капак па прозорец, обикно­
вено на дюкян или работилница (кепенците са затворени,
тоест не работи).
Кепчб (ср.р ., тур. от перс., рег.) — метална чаша е дълга дръжка.
Kdpaıa (мр., тур. от гр.. разг.):\. Хулпа дума, пещо като лека
псувня; 2. Рогоносец, негодник.
Кераталък (м.р.) - сводничество, безчестие.
Керван (м р., тур. от перс.) - обоз от натоварени животни (му­
лета. камили и др.) или коли, които сс движат на върволица.


Керван сараи {.и .р ., тур. от перс ) - хан за спиране на кервани,
страноприемница.
НерваııöaııiAü (.и .р., остар.) — водач на керван.
Нерва иджин (м.р.) — мъж, конто превозва товари с керван.
Нс|»сойз (м.р.. тур. от а/хю.)- целила, ароматна зелена подправка
Керемидчия (м.р.) — работник ксрсмидар.
Керссте (срр„ остар.): I. Дървен строителен материал; 2. Пар­
че дърио, 1рсда.
Керкенез (м.р.) - вид граблива птица, ястреб.
Ксрмсз (м.р., тур. от араб.) — вид кармъзен червеи, от който се
добива червена боя.
Ксрхаий (лср., тур. от перс., диал.): 1. Тухларница; 2. Работил­
ница; 3. Публичен дом (прен.).
Kccİt (нрнл.. неизм, тур. от араб., диал.) - недостатъчен, който
е в недоимък.
Несатлък (м.р., диал.) - оскъдица, недостиг.
Кссс (ср.р., остар.) — кесия, изтривалка за тяло.
Ксседжня (жр.. тур. от араб., диал.) — разбойник, който убива
хората и гн обира; кръвник, харамия.
Кесим (нареч.)-общо. едно на друго, всички заедно, виж кутурнца
Кссимнджии (мн.ч., нол.)-беззсмлени или малоземлени селяни
в Османската империя, конто наемали земя срешу определена
част от добива (кесим).
Кесия (жр., тур. от перс.): I. Торбичка, обикновено кожена, за
носене на пари, 2. Кожена или книжна торбичка за поставяне в
нея на различни стоки (разт).
Кесиии (нрнл.,неизм.,остар ): I.Силен; лютив; наточен;2. Лют,
сприхав - зо човек (прен.).
Кгснсги (мн ч., диал.) ~ къси кожени панталони за борците.


Кестен (.w ./л. тур. от гр„ бпт.) - вид дърво с плодове е жилест
кафява обвивка.
Kecı ирме (нареч., диал ) - напрало, пряко; небрежно, виж косим.
Кстип, кятип (.и .р., тур. от перс.) - писар.
Кеф (и.р ., тгр. от араб.) - добро настроение, приятна почивка
следобед.удоволствие.
Кс<|>11.1 (,м./т, тур. от араб., диал.)- иорьчнгел.
Кефлйя (прал., иеили.) — които е в добро настроение; пипнал.
Кефпе ми (ра/г.) - дойде ми настроение.
Кефей j (прал., неиги., тур. от араб., pats.)- неразположен, без
настроение.
Кехая (.up., тур от пере.): 1. Пръв овчар; 2. Които натежда
стопанство, пазач; 3. Глашатай, викач: протогер.
Кехлибар (.ир.. тур. от пере.)
—
изкопаема вкаменена смола
от някогашни иглолистни дървета, употребявана за скъпи
украшения, янтар.
Кехлибарен (прал.) - направен от кехлибар, който има цвят па
кехлибар - обикновено восъчпожълт.
Кече (ср.р ., остар.)- плъст . плъстсиа черга; филц.
Kcıııûııı (.и.р., тур. от пере., остар.)- калугер, монах, поп.
Кнбар (ııptcı, aeıiJM, тур. от араб.)'. I . От висша класа, благо­
роден, именит; 2. Изящен, разкошен: 3. Чувствителен.
Кибрит (.и.р. . тур. от араб.) -клечици е тавички от запалително
вещество, които служат за добиване на огън, като сс трнят върху
грапава повърхност.
Кибритен (прал.) - който се отнася до кибрит
Кибритлия (.и.р.) — конто лесно кипва и сс разсърлва.
Килер и келер ( и.р ., тур. от гр.) - малко помещение в жнтище
ja пещи, хранителни продукти и други домашни погреби.


Килим (м.р., тур. от перс.) — дебела цветна тъкан, обикновено
ръчно изработена, която сс употребява за постелка на под, за
украшение на стена п др.
Килнмар (.м .р .) - който произвежда или продава килими.
Кило (ср.р., тур. от араб., рег.) — стара мярка за зърнени храни,
от няколко десетки до сто и повече килограма.
Kumcu (прил., тур. от перс., рег.) - гневен, ядосан, сърдит.
Кими (съюз, рег.) ~ кими ... кими — било... било, ту...ту.( Ядем
кими боб, кими леща.)
Кир (ж.р ., разг.) — нечистотия по тялото или по дрехата от прах и
пот.
Кираджййски (прил.) - който сс отнася до кираджия или кира-
джийстоо.
Кпраджййство (ср.р.) - занятие на кираджия.
Кираджии (м.р., тур. от араб.)’. 1. Превозвач на чужди стоки;
2. Наемател, квартираит.
Кнреч (лгр.) -вар.
Кириш (.м.р.. рег.)’. I . Греда; 2. Тетива
Кирия (ж.р., тур. от араб.)
’
. 1. Наем за жилище или помещение;
2. Заплащане за превоз на стока или пътници (разг.)\ 3. Превоз
иа пътници или стока (остар.).
Кирлив (прил., разг.)
—
мръсен, зацапан с кир (кирлива яка,
кирлив врат, кирливи ризи).
Кирпич (м.р., тур. от перс.)-печена тухла.
Кисмйк (м р.) - едра плява, заедно с класовете; коцола.
Кита и (м.р., разг.) - документ.
Кишмнш (мр., тур. от перс.)-дребнозърнесто грозде без сем
ки. от което сс правят стафиди.


Кобур, кубур (м.р.): I. Кожен калъф за револвер, който сс носи
обикновено на пояса; 2. Кожена чанта, прикрепена отпрел на
седлото.
Ковапджия (м.р. . остар )- пчелар.
Коваилък ( и.р .. остар.) - пчелни, пчелник.
Коджа (нрнл.. неизм., разг.) - лоста голям; (ката нареч.) лоста,
много.
Коджабашия (м.р. . ист.) - старспшина, селски кмет в Осман­
ската империя; поземлен магнат.
Коджамити (прил, неизм., диал.) - колжа. толкова.
Кодеин (мр., диал.): I. Сводник; подстрскатсл; 2. Шега, подиг­
равка, майтап (разг.).
Кодеина (неса.. разг.) — правя кодош. кодоша сс.
Коз (м.р.): 1. Карта, приета за най-силна в дадена игра; 2. Довод,
силен аргумент, разкрит в подходящ момент (прен.) .
Koıâıc (м.р. . диал.): I. Плодната кутийка на памука; 2. Пашкул.
Кокарджа (жр., диал.) — пор.
Колаген е - поздрав към работещи: Помозн Бог!; Лека работа!
Колай, колайлък (м.р .) — начин на действие, за да сс извърши
дадена работа успешно; способ, средство, лсснотия. (Намерих
му колая)
Колаи (м.р.)
-
кожена или npyiTi здрава ивица за опасвапе.
стягане, украса и др.; ремък, препаска. (Стягам си колана — не
си дояждам, нраия икономии от храна.)
Колбаш (м.р .. диал.) — женска кърпа за глава, навита като шапка.
Колджйя (м.р., остар.)- иазач, надзирател.
Колтук ( и.р., диал.): I. Израстък па растение, който трябва да сс
от кърши; 2. Мишница, подръчиик; 3. Въже, е което сс привързва
лолка на брега (мор.): 4. Кресло.


Колтуча (несв.. диал.) — кърша, премахвам коллук.
Колчак (м.р.)
-
гайтанена шарка, изработена върху плат и
пришита на лакът на аба нлн на коляно на потури.
Колчаклия (прил., неизм.) - украсен е колчаци (аба, потури).
Колчап (.и.р ., тур. -рус.) — чанта със стрели; тул.
Комар (лгр,)- игри па карти, зарове, рулетка и др., при които сс
залагат нари и успехът не зависи от умението па ш рача, а само
от случая.
Комарджийиица (ж.р.) - заведение, къде го сс играе комар.
Комарджийски (прил.)
-
който се отнася ло комарджия. (От
каиарджииски пари прокопсия няма.)
Комарджня (м.р.): I. Който постоянно играе на комар; 2.
Нспрокопсаник, лош човек (прен ).
Комита, коматиджия (м.р.. тур. от итал., ист.): I. Участник в
българското революционно движение за освобождение от турско
робство; 2. Бунтовник, четник, революционер, хайдутин (прен.).
Комитаджилък (л/./ъ)— дейност на комитаджия.
Комшия (м.р., разг.) - съсед.
Комшулук (м.р., разг): I. Вратички между два съседни двора;
2. Съседство, отношения на съседи.
Конак (м.р., остар.): I. Място за нощуване и почивка, етап; 2.
Учреждение, кметство, околийско или полицейско управление
в турско време.
Копакчия (м.р., остар.): L Собственик на къща, използвана зг
конак по време на турското робство; 2. Ханджия.
Кокошки (прил.) — който сс отнася до конак.
Копдак (м.р., тур. от гр.): I. Ударник па пушка или пищов
петле; 2. Приклад на пушка.


Копдисвам, копдпсам и копдиша (остар ) - спирам иа стаи
на конак; буквален превод - капвам (нптцата кацна).
Koıııoııı (м.р., остар.) - горна дреха, къса до пояса; салтамарка.
Копне (ср.р ., тур. от итал.): I. Точен препис иа текст, чертеж;
точно възпроизвеждане на нещо; снимка, отпечатана ог негатив;
в изобрази телното изкуство - точпо възпроизведена статуя, кар­
тина; 2. Голяма прилика (прен ).
Копук (м.р ., разг ) - скитник, бедняк.
Копче (ср.р.): I. Най-често кръгче от стъкло (и др.), пришито иа
дреха, за да я държи прибрана; псгслка; 2. Бутон иа електрически
звънец и др.под.
Кончелък (м.р .) - цепка на панталона.
Коран (мр.. тур. от араб.) — свещена книга на мюсюлманите,
коя то съдържа религиозното учение на Мохамед
Кории (ж р.) — малка гора, горичка.
Кортпк (м.р., тур. от пере., спец.) - къс и тесен нож. който но­
сят офицерите от морските п въздушните войски; шпага.
Коруджия (м.р.) - горски пазач, пъдар.
КоскоджД, коекцджам ти (прил.. разг.): I. Твърде голям; 2. Много
космат; който е обрасъл е косми, рунгав, въллест, влакнест;
който е е щръкнали, непригпадени косми, рошав.
Котмач (л/./л): I. Последното, най-гъсто мляко от овцете; 2. Ле­
гне, приготвено от гъсто овче мляко.
Коч (м.р .) 1. Песконен овен за разплод; 2. Представителен, здрав
човек; храбрец, смслчага — за младеж (прен.): 3. Стар ерген, кой­
то задиря млади момичета (пренебр).
Кочан (м.р.): I. Твърдата, хрупкава част па зеле, маруля и др.;
2. Царевичен плод със или без зърната; какулашки. хулен; 3. Из­
общо хрупкав плод (земна ябълка, гулня) или дребно тревисто
стъбло (на царевица, слънчоглед и пр ); 4. Съш1тти или слепени
*•** тефтерче разписки, квитанции, билети и други подобни


(прен.)', 5. Остатъкът от такова тефтерче, след като сс откъснат
дсситггс половинки на листите.
Кочерма (ж.р.. ис/л.) —едномачтов платноход, използван в тур­
ския флот.
Коч ни (ж.р .) - стадо овце.
Коюмджпп п куюмджня (мр., остар.) - златар.
Koıoıı (м.р.,рсг.)-кою11 джебовс - които са в пазвата па дрехата;
идва от турската дума кониунда (в пазвата).
Кръкми (лш.ч., диал.)- къдрици, букли.
Кубе (ср.р., тур. от араб.) - свод, купол.
Кувет (м.р.. диал.) — сила.
Кувстлия (м.р.. прил., диал.) — конто има кувет. силен, могъщ
Куз, кузатлия (м.р.. диал.) - усойно място, усое.
Кузъм (м.р.. разг.) - галено обръщение към някого със значение
..агънце мое“.
Кула (ж.р.. тур. от араб., ист.)-.
I. Висока и тясна каменна
сграда за отбрана и наблюдение, обикновено в крепост, манастир
и др.; 2. Висока и тясна надстройка, която се издига над голяма
сграда; 3. Тясна и висока постройка за часовник, за камбани и
др.; 4. Въздушни кули — неизпълними мечти и фантазии.
Кулсст (прил.) - е жълтепикъв косъм.
Кулук (м.р., ист.)- апгария.
Кулуклия (прил., диал.) —зя нож, сабя или за дръжка на нож или
сабя, които са е формата на ухо, извит.
Ку.мбара (ж.р. остар ): 1. Обла граната, бомба; 2. Спестовна касичка
КумрИя (ж.р.. диал.) — гугутка.
Кундур/-а (м.р., тур. от гр.) — груба кожена обувка.
Кундурчия (м.р., остар.) — обущар.


Куип/-пчка (ж.р,,тур от итал): I. Дълбока полусферична чи­
ния; линийка за поднасяне на сладко; 2. Карта за игра с червени
сърцевидни знаци.
КурабИя (ж.р., тур. от ариб.) - възсух тестен турски сладкиш,
обикновено т.в вил на мъничка кръгла питка.
Курбан (м.р., тур. от араб.}: I. Обредна гошавка от заклано
добиче за празник, оброк. 2. Мохамсдански празник па жертво­
приношението.
Курбан байрам (м.р.) - религиозен мохамсдански празник, на
конто сс прави курбан.
Курдисвам,курдисам,курдиша(св./несв..разг ); I. I1агькмявам
пешо да работи, навивам (часовник); 2. Турям, настанявам;
3. Разполагам сс. сядам отпуснато, удобно.
Куркулук (м.р., диал.) — ударник на пушка.
Курна (ж.р ., тур. от араб.) - каменно корито пред чучур в ба­
ня, вана.
Курпаз (прил., разг) - горделив, надут, дързък
Курназлък (м.р ., разг.); курназя се (песе., разг.) — надувам сс.
перча сс.
Кургулнсвам (песе., диал.) —освобождавам, избавям, отървавам.
Куртулня (ж.р., диал.) — отървавано, избавяне.
Куршум (м.р .): I. Олово; 2. Късче олово, което сс поставя в гилза
е избухливо вещество за стрелба е пистолет, пушка, картечница.
Куршумеп (прил.) — направен от олово, оловен; е цвят на олово,
сив.
Кускус (м.р.) - тестено вариво на зърна, приготвено от грис,
брашно и яйца.
Кусур (м.р.. тур. от араб., разг.): I. Недостатък; 2. Лоша черта
на характера; 3. Недостиг; 4. Остатък; 5. Грешка, вина.
Кусурлия (прил., неизм.) - който има кусур, недостатък.


Кутия (ж.р.} - неголям съд от различен материал обикновено е
капак (пошенска кутия, цигарена кутия).
Кутимя (ж.р., остар.} - вид копринен плат.
Кутсуз (прил., неизм., разг.}
-
неуспешен (кутсуз среща)',
иеуспял (кутсуз човек - не му върви).
Кутсузлук (м.р ., разг.} - неблагополучие.
Кутуп (прил., неизм., диал}~гь1\, изхабен (за сечиво).
Кутурица (нареч., рег.} - без да се мери или брои поединично;
виж кесим.
Кутия (ж.р ., остар.} - конно надбягване.
Кушкия (прил. диал.}'. I . Страхлив, плашлив; 2. Конто син леко;
3. Буден, схватлив, стегнат; 4. Подозрение.
Куюмджийски (прил., остар.} -златарски.
Куюмджпйство (ср.р.} и куюмджнлък (.и р., остар.} — занятие
на куюмджия, златарство.
Куюмджня (м.р., остар.} — златар.
Къзлисвам (несв.) и къздисам (св., разг.) - ядосвам, избухвам.
Къзъм (част., неизм.. диал.) — момичето ми, дъще.
Kbiıâ — виж кана.
Къносвам (несв.) и капосам (св.) - оцветявам с къна.
Кър (м.р.) — поле.
Кърагасъ (м.р., ист.} — началник на полицейската група, която
охранява реда по пътищата или в селата на Османската империя.
Кърджалия (м.р.)
-
член на турска разбойническа дружина,
която обирала християнското население през XVII и XIX век в
Турската империя.
Кърджия (м.р ., рег.): Кой го живее и работи вън от селището, н»
къра, на полето; 2. Някогашен амбулаиген търговец по панаири
и храмови празници (остар.).


Кърдпсвам (несв ) и кьрдисам (се., диал )-унищожавам, раз
рушанам, съсипвам.
Кьрмьз (м.р..'остар.)'. I.Червена боя. добивана от насекоми
кошевил. 2. Насекомото, от което сс добива червена боя.
Кьрмъзин (м.р.) - плат е червен цвят
Кьрссрдар (м р, ист.) - началник на стража, която пази реда
на село.
Къскаид:хИя (м.р. . диал.) — мъж. който ревнува, завижда.
Къскаиднсвлм (несв..рег., остар.); I. Гледам някого със завист,
завиждам; 2. Ревнувам
Късмет (м.р., разг.): I. Сполука, щастие; 2. Щастливасяучайност.
добър случай; 3. Съдба, орис; 4. Пара, листче, пъпка от дрян
и други подобни се вадят от различни съдове като символи на
таеше и сполука. (Роди ме. майко, е късмет, че ме хвързн на
смет.)
Късметлия (м.р .) - който има късмет; честит човек, щастливец.
Късър (нрил., пеиш.) — безплоден, ялов.
Кът (нареч., тур. от ари6.)~ недостатъчен, оскъден, малко.
Къч (м.р. . разг)-задница па кои или магаре
Къпьтл (ж.р.) - зимна кошара за овце.
1<!»опск/-ци (м.р., диал) - куче.
Кьопоглу (ср.р., разг.)'. 1. Вид салата от печени патладжани с
чесън и други подправки; зелен хайвер; 2. Кучи син. подлец.
Кьор (м.р., разг., остар ) —сляп, кьорав.
Кьораво (ср.р., разг.) - неочаквана или получена без труд обла­
га. (Ударил кьоравото.)
Кьоркютук (нареч.) - много (къоркютук пиян —много пиян).
Кьорпс (ср.р., диал.) - младо животно, сукалчс.
Кьорсокак (м.р., разг ) - задънена улица


Кьорсофра (ж.р.. разг)- ядене за чужда сметка
Кьбрфишск (м.р.. остар.)'. 1. Халосен патрон, 2. Блъф, заблуж­
дение (разг.) .
Кьосе (ср. р., тур. от перс.) - възрастен мъж, па когото не му
растат брада н мустаци.
Кьоссм (.и .р .) — овен водач.
Кьотек (м.р.. разг.)-бон. (Щеяде кьотек.)
Кьочск (м.р.) - вид турски танц.
Кьоше (ср.р.) — кът . ъгъл
Кьошк (м.р., тур. от перс.): I. Предна отворена и покрита част
на къща; 2. Постройка без стени, но с покрив, обикновено в
лозе, павилион; 3. Малък павилион, обикновено представляващ
покрив, поддържан от стълбове.
Кюкюрт (.м .р., тур. от перс., остар.) - сяра.
Кюллмс (ср.р., рел)- комплекс от сгради около джамия, който
включва училище и болница.
Кюлхапе (ср.р., тур. от перс, разг.. остар.) - долен човек, не­
годник, вагабоптин.
Кюлче (ср.р.) — къс стопен метал (злато на кюлчета).
Кюляф (м.р., тур. от перс ) - фуиисвидна шапка. (Скроявам
кюляф някому — изигравам, мамя.)
Кюмбе (ср.р .) — ламаринена печка.
Кюме (ср.р.) — купчина. (Децата се събрали на кюме.)
KıoMiop и кюмур (мр.) - въглиша.
Кюмюрджпя (м.р.) - въглищар.
Юопец (м.р.) — широка тръба за водопровод, капал или печка.
Кюп (м.р.) - делва. (Всички са в кюпа.)
Кюприя (ж.р.) — мост.


Кюпок (м.р .) - главна книга в кметството.
Кюфгс (ср.р.» тур. от перс): I. Пържена или печена питка о
мляно месо; 2. ıMııoro писък човек (прен.).
Кир (м.р., тур. от перс., остар.)- печалба, добив, облага.
Кяруоам (срр.У- добивам кяр.
Кяря (песе.) — кярувам, печеля. (Какво кяриш от всичко това?)
Кятпб/-111! (м.р ., остар ): 1. Писане; 2. Писар.


Лаванда (лс.р., тур. от итал.. oom.)'. I. Лавандула: 2. Етерично
масло, получено от това растение.
Лагъм (л/.р., тур. от гр.)\ I. Взривен материал, взрив; 2. Подзе­
мен изкоп.
Лагъмджия (л/.р., остар.) - човек, който произвежда и продава
взривни материали, бомбаджия.
Лаз (л/.р., остар.) - анадолски амбулантен търговец - най-вече
на мед1П1 изделия.
Лазет (л/.р ., тур. от араб.. разг.) - вкус, сладост.
Лазетра (ж.р.) - вид цвете е миризливи назъбени листа.
Лакърдия (ж.р.): 1. Дума, приказка; 2. Новина, клюка.
Лала (л/.р ., тур. от пере., разг.) — смешник, шут; бърборко.
Лаладжийски (прил., разг.) — присъщ на лаладжия.
Лйладжня (л/.р.,разг.) -шут, бърборко, шегаджия.
Лале (ср.р., тур. от перс.) — градинско или диво цвете е едър
чашковиден цвят на върха на стеблото.
Ланга (ж.р., тур. от перс.) - дълга краставица.
Лапа (ж.р.) - »ъста каша за налагане иа болно място (лапа от
парени гриии).
Ластик (At р., тур. от фр. и гр.): I. Гума, каучук; 2. Разтеглива.
еластична гумена лента или нишка; 3. Шнур или лента е такива
нишки; 4. Особен вид разтеглива плетка; 5. Нещо разтегливо;
6. Разтеглива тъкан е вплетени в нея каучукови шипки, от която
се изработват медицински лечебни чорапи, презрамки, тиранти
(спец.).
Ластика (ж.р., остар.) - ластик, суров каучук, гума.
Лаф (мр., тур от пере., разг)- дума, слово, приказка. (Стана
лаф за него.)


Лафаджия (м.р. . разг) — човек, който лесно общува.
Лафмухабст (м.р.. разг.) - лек, забавен разговор.
Лафя/ сн (несв., разг.) - говоря, приказвам е някого.
Леблебиджйя (м р.) — продавач па леблебия.
Леблебия (ж.р .) - печен нахут за мезе или за кафе
Левент (м р., тур. от итал.) — снажен, силен млад мъж, юнак
здравеняк.
Левентски (прил.) - снажен, силен, здрав
Леген (м.р.)
~
плитък или дълбок пластмасов или метален
домакински съд за пране или миене.
Легепче (ср.р.): I. Малък леген; 2. Вдлъбнатата част на бъбрека,
в която сс събира урината (анатом.).
Лезетлия (npıu.. неизм., дшп )- вкусно. приятно.
Леке (ср.р., тур. от пере ): I. Петно от изцапано; 2. Срам, позор
(прен.); 3. Долен човек, нахален (прен.).
Ленгер (м.р.. остар., диал.) - котва.
Лефер (м.р.. тур. от гр.. зоол.)
-
вид хищна морска риба,
разпространена и в Черно море.
Леш (м.р., тур. от перс.) - мърша, труп на умряло животно,
което е започнало да сс разлага.
Лешояд (м.р.. зоол.) — граблива птица от ссм. орли, която сс
храни предимно е мърша.
Либаде (ср р., тур. от перс.) - къса антсрия. дреха, подплатена
е памук.
Лиляк (м.р .. тур. от араб., диал.): I. Люляк; 2. Прилеп.
Л ıiMâıı (м.р., тур. от гр): I. Залив, пристанище; 2. Солено езеро
близо до море.
Лимон (.и .р. . тур от гр. -и та л -пере., бот.)
—
многогодишно
субтропично вечнозелено дръвче; плодът на това растение


Лимоната (ж.р ., тур. от итал ) —лимонада.
Лнмонтозу (ср.р.): I. Лимонена киселина; 2. Винена киселина
Лобут (м.р., тур. от араб.. разг.) — бой като наказание.
Лбдоси (тур. от гр.) — топъл южен вятър; южняк
JIüKâıiTa и локаида (ж.р. тур. отгр.-итал., остар )- гостилни­
ца, кръчма.
Локантаджия (.и.р. . тур. от нтал.) — гостилничар, кръчмар
Локум (м.р., тур. от араб.) - сладкиш от скорбяла, захар и под­
правки, обикновено на кубчета (локум е бадеми).(Разтягай ло­
куми — празнословя.)
Лоижа (ж.р., тур. от итал., оелш/л)-събрание на майстори от
един еснаф в турско време.
Лула (ж.р., тур. от пере): 1. Прибор за пушене - разширена
и крива тръбичка, в която се слага тютюн, 2. Тръба за казан на
ракия.
Лъджа (ж.р., dual.) — топла минерална баня или топъл минера­
лен извор.
Льок (м.р.) — смес от nine, яйца и дървено масло за замазване
на водопроводни тръби, прозорци и други; маджун.
Люляк (м.р., тур от араб. — леиляк, бат.) — планински или гра­
дински храст е лилави, червени или бели благоуханни гроздо­
видни съцвстия.


M
Мааза (ж.р ., тур. от араб., остар., диал.) — виж маза.
Мааиб (ср.р ., тур. от араб ) - турска народна псссн с бавна
мелодия.
Магазпя (ж.р., тур от араб ): 1. Помещение при гара, митница,
пристанище и други, където се разтоварват пли приемат стоки и
пощенски пратки; 2. Голям търговски магазин или склад (остар.)
Магданоз (м.р., бот.)-двегодишно зеленчуково растение, чии-
то листа и корени се употребяват за подправка па ястия: .меру-
дия.
Мадан (м.р., тур. от араб ): 1. Пещ за топене на желязна руда:
2. Съоръжение за очукване на големи късове желязо.
Маджун (м.р., тур. от араб.) - гъсто сварен сладък плодов си­
роп, петмез; 2. Лепкава геетовидна маса от безир и цпнквайс за
подлепяне на стъкла на прозорци и др.
Маджунйрам (несв.) -облепвам с маджун (прозорци).
Маждрак (м.р., тур. от араб., остлор.) — дълго бойно копие.
Маза (ж.р., тур. от араб., остар ): 1. Склад за търговски стоки;
2. Мазе, изба, зимнмк.
М аз гал (м.р .) — отвор в кула или крепостна стена за стреляно
през нея; бойница.
Маймуна (ж.р ., тур от араб.)- маймуна, човекоподобен чети­
риног бозайник.
Маймунка (ж.р.): I. Малка маймунка; 2. Раница, парашут или
друго нещо, което сс носи на гръб (разг.. шег.) .
Майтап (м .р, тур. от перс.,разг.) -духовита закачка, подиграв­
ка, шега, подбив. (Правиш си майтап смене.)
Майтапчия (м.р .) — който обича да пуща шеговити закачки по
здрсс па другите.


Майтапя («сс».) - закачам, подигравам, подхвърлям шеги и пу­
ми по адрес на другите.
МакДз (м.р., тур. от араб., спец.) — разклонение на релсите за
разминаване, железопътна стрелка.
МакДм (м.р., тур. от араб.) - мелодия, напев, обикновено про­
точена, ориенталска.
Макамлйя (прил., неизм.) - проточено мелодичен.
Макара (ж.р., тур. от араб.): I. Дървено или метално колело е
жлеб, по който сс прокарва връв или въже; служи за вдигане на
тежести, скрнпец; 2. Дървена цев е издадени краища, на коязо
се навиват конци; 3. Всичкият конец, намотан па една макара,
заедно е основата.
Макат (м.р., диал.) — покривка за канапе, мнндср.
Макбул (прил., неизм., тур. от араб., диал., остар.) - приятен.
Макраме (ср.р., тур. от араб ): 1. Възлести ресни, подобни на
ресните в традиционните турски хавлии; 2. Техника за плетене
на ресни чрез възли, използвана за създаване на различни творби
в приложните изкуства (изк.) .
Максул (м.р., тур. от араб., остар.)
—
собствено земеделско
производство; земеделска реколта.
Максус (нареч., тур. от араб., разг.) - нарочно, преднамерено,
обмислено.
Мал (м.р., тур. от араб.) - имот. земя, стока.
Малак, малаче (м./ср.р., рег.) — биволско теле, биволче.
Маламашка (ж.р., строиш.) -малка дъска е дръжка, използвана
от мазачите за подравняване и изглаждане на мазилката.
I
Малджия (м.р.): I. Иманяр; 2. Кой го търси богата жена, зестро-
гоисц (прен.).
Малебп (ср.р ., тур. от араб.) — вид крем от нишесте, полят със
сироп.


Малемат (м.р., остар.}- ученост, образованост; осведоменост
информираност (от малюмат - знания, познания, сведения).
Малйк (.и .р . тур. от араб.. диал.) — собственик на имот, стока
добитък.
Малсайбйя (м.р. . диал.} - собственик на имот, земя, стока
Мамул (м.р., тур. от араб.}: I. Царевичен кочан със зърната;
2. Изобщо царевица.
Манатарка (ж.р.) — ядлива червена гъба, отдолу мътнобяла.
Маиафии (м.р, тур. манав — плодопродавач): I. Турчин от ня­
кои области в Мала Азия; 2. Азиатец (прен ): 3. Развратник, по­
лово извратен (раи.} .
Мангал (м.р., тур. от араб ) - разлаг съд, в който се слагат и
разгарят дървени въглшца за огрев, жарник.
Май гафа (ж.р., тур. от араб.): I. Вид конска болест, шап;
2. Хрема или инфлуенца (шег ).
Мангър (м.р .) - някогашна дребна медна монета.
Maıınâ (ж р.) — I . Бивол. 2 . Много бавен човек или животно.
Манда нощась: I. Биволска поща; 2. Бавна поща (прен.).
Мандало (ср.р.) - голямо резе за затваряне на врата. (Мандалото
хлопна.)
Манджа (ж.р., тур. от гр.. разг.) - гозба, ястие (на всяка.ианд~
жа иерудия).
Мандра (ж.р., тур. от гр.}: I. Работилница за преработване на
мляко в млечни продукти (сирене, кашкавал, извара, масло и
др.); 2. Изобилие (прен.) .
Маидраджня (м.р., тур от гр.): I. Собственик на мандра;
2. Майстор специалист по изработване на млечни продукти; ра­
ботник в мандра.
Мараба и мерхаба (обръщ.. жарг.) — поздрав (здравей).
Map Аз (м.р., тур. от араб., диал.) — болест.


Мараза (jc.p ., тур. от араб.) - спор, кавга, разпра.
Маразлия (прил., неизм.) — болен, болнав
Маразя се (несв.): I. Бия: 2. Споря, разправям сс.
Марапгоз (м.р.): I. Резбар; дърводелец; мебелист; 2. Дърворезба.
Маргаза (ж.р., тур. от араб., разг.) — капризен човек
Марда (ж.р . . остар.): 1. Изостанала, негодна стока, която е за
изхвърляне; 2. Отпуснат човек, мързел (пренебр.).
Мардалък (мр., остар.) - отпадък.
Марии (мн.ч., нар.) — стари овце.
Маркуч (м.р.): 1. Гумена тръба за течности или газове; 2. Черво
на наргиле.
Марс (м.р.) - отделна игра на табла, която сс брои двойно. (На­
правил му два марса и го надвих.)
Масал (м.р .) — забавен разказ, приказка, анекдот, пословица.
Масалджйя (.м .р .) — който умее да разказва масали.
Масат (м.р .) — стомана за заглаждане иа ножове.
Маскара (м.р ., тур. от араб ): I. Безобразния, безсрамник;
2. Посмешище, станал за смях.
Маскарс (ср.р .., снец.) — заоблен връх на обувка, бомбе.
МаскарлькЛъци (м.р .,разг.) —постъпка на маскара. безобразие,
безочливост.
Маскаря (несв, разг.) — правя на маскара, засрамвам, излагам
на подигравка.
МаслахАт (м.р., диал.) - селска или държавна работа.
Масраф (м.р., тур. от араб ) - разноски, разход. (Надвил си над
масрафа.)
Масрафлия (м.р., прил., разг.) — който струва много пари или
други средства.


Мастар (.и.р ., строиш.) - широка дървена летва, използвана on
мазачите при полагане и изглаждане на зид.
Мас гина (ж.р . . тур. от гр.): I. Вид алкохолна напитка е харак­
терен анасонов аромат; 2. Ароматна смола от вечнозелено дърво,
което вирее в Средиземноморнето, използвана за приготвяне на
мастила, тушове и др.
Мастни (жр., разг.): I. Куче, кучка (пренебр.): 2. Развратница,
никаквица (грубо). 3 . Политик, който сменя често партийната си
принадлежност заради облаги и пари, продажник (грубо).
Масур (.и.р . . тур. от араб.. нар.): I. Тръбичка, цев: цев за нави­
ване на прежда при тъкане: калем; 2. Кухо сгъбло на растение.
3.1 (аревичен плод; 4. Спираловидно навита къдрица на женска
коса (прен.), 5. Ледена висулка па стряха.
Mârnpa (ж.р.) — съд за вола, манерка.
Маткап (.и .р ., тур. от араб., техн.)
-
дърводелски уред, на
който сс слага свредел за пробиване па дупки.
Матрак (м.р., тур. от араб., рег.): I. Поставка за дъсчен одър;
магаре; 2. Пружинена поставка на легло.
Матрапйз (м.р., тур. от перс ): I. Препродаван; 2. Посредник в
покупко-продажба.
Mayna (ж.р., тур. от араб., остар.) - голяма ладия за пренасяне
на стоки и хора от кораб до брега, когато няма пристанище.
Махала (ж.р., тур. от араб.): I. Част от селище, квартал; 2. Мал­
ко откъснато селище, което административно влиза в състава на
по-голямо село; 3. Хората, конто живеят в квартал или малко
селище (прен).
Махана (ж.р.,разг.)- недостатък (намирам махна).
Махзйр (м.р,. тур. от араб., нсш.) — молба от обществена група
или частни лица, отправена до властта, петиция, изложение.
Махзарджйя (м.р .) — лице, което подава махзари.
Махкемс (ср.р., тур. от араб.) — съд, съдилище.


Махл 16.1 (,w р„ диал.) — имот, останал без наследници.
Махмулия (ж.р .) — стара турска жълтица (по името на султан
Махмуд).
Махмуз (м.р., тур. от араб.)'. I. Шпора, вид шил или движещо
се колелце, поставено на петата на обувка за подкарване нл кон
при езда; 2. Заден нокът у някои птици.
Махмурлия (м.р.): I. Човек неразположен и е главоболие слсл
напиване; 2. Недостатъчно изтрезнял; 3. Сънен.
Махмурлук (м.р .) - главоболие и слабо неразположение след
напиване; замаяност.
Махиаджня (м.р., разг.) - който намира махана, недостатъци
Махрама (ж.р ., тур. от араб., остар.): 1. Вид бродирана кьрпа
за глава; 2. Телове на тънки панделки от пиринч на главата на
невеста; 3. Голяма плитка, която булката носи на сватбата п до-
като е младоженка.
Маша (ж.р ., тур. от перс.): I. Щипци за хващанс на жар или
нещо горещо; 2. Щипци за къдрене на коси (спец ): 3. Оръдие па
чужди интереси (прен.).
Машал (м.р., диал)- главня, факел.
Машалла (тур. от араб., оста/?.) - междуметие за изказване па
похвала: браво. много добре.
.Машрапа (ж.р .) — глинен или метален съд е дръжка за гребане
и пиене на вода, вино н др.
Мая (ж.р.): I. Сирище, фермент за поденрване на мляко; 2. Под­
кваса. квас: 3. Изкуствен продукт за квас па хляб.
МаясЬл (м.р., тур. от араб.) - болест, хемеропди; разширение
на вените на долната част на правото черво и ануса, вследствие
па което се получава кървене.
Маясълйв (прил.) - който има маясъл.


Маясълйвчс и маясълчс {ср.р.) - название на различни билки,
коиго сс употребяват в народната медицина като средство про­
тив маясъл.
Мегдан (м.р., тур. от араб.) — площад, стъгда; широко място
(има мегдан - маже; излиза на мегдан - излиза наяве: деля
мегдан е някого - съперник съм му).
Met лански (прил.) - който сс отнася до мегдан.
Меджидйя (ж р.): I. Стара сребърна турска монета на стойност
20 гроша (по името на султан Абдул Меджид); 2. Турски орден,
създаден от същия султан и разделен на пет степени.
Меджня и мпджйя (ж.р., остар.) - безплатна колективна по­
мощ на селянин.
Мсджлнс (м.р. . тур. от араб.) — Народното събрание в Турция.
Медресе (ср.р.) - мохамсданско духовно училище
Мсзйт (м.р., тур. от араб., остар.) — публичен търг.
Мездра (ж.р., тур. от араб., диал )—землище, място от съседно
землище.
Meıi (ср„ тур. от перс.) - закуска или салата при пиене на спирт­
ни напитки.
Мсзелнк — виж мезе.
Мезлйч (м.р. . от тур. —меджлис. остар.) —съьегс на старсйши-
ните или селските' първенци.
Мскерд (ср.р., тур. от араб ): I. Товарно животно; 2. Мазник,
подлпзурко. подлец.
Мекйк (м.р .остар): I. Совалка; 2. Совалковндна питка - мекица.
Мскир (м.р. . диал.) - аванта, келепнр.
Мекица (ж.р.) -срадкиш от квасено тесто, опържеп в растител­
но масло.
Мскнчар (м р. ) — който прави и продава мекици.


Мекичарница (жр.)-заведение, където сс нравят или продават
мекици.
Мектеб (м.р., тур. от араб.): I .Начално мюсюлманско училище;
2. Училище.
Мектюб (м.р., остар., тур. от араб. мектуп) — писмо.
Мскян (м.р .. тур. от араб, диал., остар.) - жилите, дом; сто­
панство.
Мелапм и мнланм (прил., неизм., диал.) — нежен, кротък, вежлив
Мелез (м.р.) - живо същество, родено от кръстосване па два близ­
ки различни вида, породи или раси; хибрид (мулат, метис и др.).
Мелямет (м.р., остар.) — упрек, укор.
Мемлек&т (м.р., тур. от араб ) — родей край, роден кът.
Мбмур (м.р., ист.) - турски чиновник, пълномощник.
Менгеме (ср.р., тур. от итал.) - уред за стягане и придаване
на устойчивост на предмет при изработката му; стсгало или пре­
са.
McıırıoiH (м.р., тур от перс., рег.): I. Обеца; 2. Висулка от шия­
та на животно, подобна на обеци.
Мепдебур (м.р., диал.) — мързелив, негодник, лъжец.
Мепдиз (м.р., тур. от араб., остар.) — инженер.
Мендил (м.р., диал ): I. Престилка, покривка; 2. Кърпа за пое.
Менекте (ср.р ., тур. от пере., диал., остар.) - теменуга.
Мензил (м р., остар.): I. Място за отсядаие при пътуване
2. Станция, поща, жилище.
Мензилхаис (ср.р ., остар.) - пощенска станция.
Мента (мс.р .,жарг.) — лъжа, измама; неистински.
Менте (ср.р.): 1. Къса горна дреха без ръкави, 2.1 1сссриозсн човек
Vleirrcuje (ср.р., остар.) — панти за врата или прозорец.


Мднтнрджня (.и /л. разг ) - измамник, лъжец, търчи-лъжи
Мера (ж.р., тур. от араб.) -свободна общинска земя за пасище
Мсраджня (л/.р.) — полски пазач.
Мерак (.и .р.) - силно желание, страст, грижа.
Мераклия (м.р.) - който има мерак за нещо; любопитен.
Мерам (м.р .. остар.) - цел, желание, намерение.
Мсрдснс’н (м.р .) - стълба
Мерджап (м.р.. тур. от араб., остар.) - корал.
Мерджанов (прил.) - който е направен с мерджан (коралов гсрдан).
Мерджанче (ср.р ., диал): 1. Герданче, мънисто от герданче;
Цветето хризантема.
Меремдг (м.р ., тур. от араб., остар ) — поправяне, потягане.
Мерсгски и мерешки (прил., диал.) — проклет, противен: пуст.
Мерсзщина (ж.р., диал.) - проклятие.
Мсрмср (м.р., тур. от гр., нар.) - мрамор.
Мер.мсрен (прил.) — мраморен.
Мср гебс (ср.р., остар.) - степен, равнище.
Мергск (м.р.) — тънка греда под керемидите на покрив; мартак.
Мерхаба и мараба (разг.) - турски поздрав (добре дошъл), каз­
вай у нас на шега вместо добър ден или здравей.
Мерхамет (м.р ., остар.)- състрадание, благоволение.
Мсрхамстлнк (м.р ., остар.) - състрадатслиост.
Мссппа (ж.р.. тур. от итал.. собспиз.): 1. Месина, град в Сици­
лия; 2. Здрав конец за въдица.
Месовс (м.р., тур. от перс., диал.): I. Терлици: 2. Дълги вълнени
чорапи: 3. Сандали.
Механа (ж.р , тур. от перс.) - кръчма.


Механджийски (прил.) - кръчмарски.
Мсхапджия (м.р .) - кръчмар.
Мсхенк (м.р.. диал.) — камък, на който златарите пробват златото.
Мехлем (тур. от араб.)—лековита кашнца за мазане и налагане
на рани; (Дойде лл’ като мехлем на душата.)
Мехтер (м.р. . остар.) — свирач, музикант.
Мсчст(.н .р .. тур. от араб.); I .Мохамедански молитвен дом. джа­
мия; 2. Викало на мннарс, 3. Джамия на ссктантн мохамедани
Меше (ср.р.) - дъб.
Мешйн (м.р. . тур. от перс.) - щавена овча кожа за леки обувки
и др.
Мидил (м.р., тур. - от о стров Митилин. диал.) — порода дребно
конче.
Милет (м.р., тур. от араб., остар.) — народ, хора
Милет иашия (м.р., остар.): I. Народен глава: 2. Църковен во­
дач (патриарх, владика).
Мимбар (м.р.. тур. от араб., рел.) — издигнато място в джамия,
откъдето сс чете Коранът.
Мннарс (ср.р.. тур. от араб.) - кула па джамия, на която има
викало.
Млидер (м.р .) — плътно допряно до стената дървено легло без
перила, застлано е черги и възглавници, за сядане или лежане.
Миидерлик и мипдерлък (м.р.): I. Легло, по-голямо от мнндср;
2. Постелка за мнндср.
Минсофа (ж.р . . тур. от араб.. остар ) — широк мнндср.
Мираз (м.р. . тур. от араб )-имот или наследство от родителите
па жената.
Ми размия (м.р.) - който търси или взема мираз.
Миралай (м.р. . остар.) - турски полковник.


,VIup jа (жр.. тур. от перс.). I. I крсийска почетна титла, поста­
вяна след името иа '{леновете на царуващ род: 2. Титла пред
името за означаване на учсност.
Мирис (срр.)' I. Държавен нли султански имот; 2. Обработван
от частно линс имот, който принадлежи па държавата или на
султана.
Мнсир/-ка (,и./ ж.р.. тур от араб.): I. Царевица, кукуруз;
2 Пуяк, пуйка.
Мнсйрсн (прил.) - царевичен, кукурузен.
Мпсйрищс (ср.р.) - място, засято с мисир, кукурузнще.
Мискал (м р.. тур. от араб.) — иранска мярка за тежина, равна
на 4.65 грама.
Мпскдт (.и.р.) - вид грозде с приятен дъх; вино от такова грозде.
Miickûh (м.р., тур. от араб.. разг. укор.)-отвратителен, гаден,
мръсен човек.
Мискинлък (м.р.)
-
проява па мискииии: да правиш мръсно
някому.
Мпекински (прил. ) - присъщ на мнекиннн.
Михлб (ср.р ., тур. от араб., рег): I. Гъсто доматено пюре.
2. Червени домат.
Михлюзип (м.р.. остар.): I. Неплатежоспособен търговец;
2. Мързеливец, ленивец.
Михраб (.и.р ., архит ) - ниша в стената на джамия, която е
ориентирана по посока на Мека, характерна за ислямската архи­
тектура; къбле.
Моабдт (м.р ., разг.) — виж мухабет.
Мачлй (up., тур. от арп6.)-мохамсдански съдия, учил богословие.
Молоз (м.р., рег) - объл камък за хвърляне; голям камък.
Морав (прил.) — което има цвят, получен от синьо и червено;
виолетов.


Морук (м.р., тур. от араб., рег.. разг): I. Стар, изтощен вол
или бивол; 2. Баща (жарг.).
Мусзйн (м.р.) - викач от мпиарего за молитва, шпш духовен
мохамсдански служител.
Мукава (ж.р. . тур. от араб.) -дебела хартия, каргои.
Мукает и мукаят (м.р ., тур. от араб., остар.)
-
поемане на
грижата да сс направи нещо, накапване.
Муксун — (м.р., зоол.) - сладководна риба от рода иа сьомгата.
Мумджйя (м.р., тур. от перс.) — свешар.
Myııaciın (нареч., тур. от араб.)-прилично, удобно, подходящо,
уместно. (Както намерите за мунасип.)
Мунафлък (м.р., остар., диал.) - лицемерие, клевета, интрига.
Мурабд (ср.р., тур. от араб.) — воина.
Мурафет (м.р.. тур. от араб., разг.)—умение, майсторство, спо­
собност, изкуство, сръчност.
Мурафетлия (прил., неизм.) — който умее, комуто иде отръки;
изкусен.
Мусака (ж.р.) - вид ястие от мляно месо, яйца, кисело мляко,
картофи или патладжани, печено па фурна.
Мусаидра (ж.р ., тур. от араб. и ноаогр., диал.): I. Долап в сте­
на за дрехи; 2. Кухненски долап.
Мусафир (м.р., тур. от араб.) — гост.
Муска (ж.р., тур. от араб.) - малка ксснйка, в която сс слага
написана със заклинания хартийка или друг предмет и сс носи от
суеверни хора на шията, за да ги предпазва от беди и злополука;
талисман.
Мускал (м.р .): /. Мярка за тегло, която е равна иа един драм и
половина; 2. Шишенце за един драм и половина розово масло;
3. Такова шишенце заедно е розовото масло.


Му гаф (л/р., тур от перс., диал.} - постелка от козина.
Myı афчилък (м.р. ) - обработване на козина, изработване и;
тъкани и въжета от козина.
Мугафчня (м.р)—лице. което гьче и приготвя предмети от козина.
Мутвак (м.р., тур. от араб.} — готварница, кухня.
Му пак (нареч., тур. от араб.. диал.} — непременно, навярно,
вероятно
Муфга (жр., тур. от перс.}: I. Безплатно, даром; 2. Нешо,
получено даром чрез нахалство.
Муфтаджни (м.р, тур. от перс., разг.} — лице, което иска да по­
лучи нещо даром, с хитрост или нахалство.
Мухабет (.м.р.. тур. от араб.} — приятелски разговор, приказки,
веселие със сладки приказки.
Мухаджнр (м.р., тур. от араб.. остар.. диал.)- бежанец, еми­
грант, (прил.} мухаджирски.
Мухарсбс (м.р. . тур. от араб., остар.) — мурабе, война.
My.vrâp (м.р., тур. от араб., ист.) — българин, представител на
селото през турско време; старейшина, кмет.
Мушама (ж.р.): I. Платно, напоено с непромокаемо вещество,
като гума, блажна боя. восък; 2. Горна гумирана дреха, шлифер;
3. Пластир за рани.
Myuıûp и Mioıııııp (м.р ., остар.} — маршал.
Муш.мула (ж.р., тур. от араб.): 1. Храстовидно дърво, което дава
плодове, годни за ядене само при загниване; 2. Плат от това дърво.
Мъздрак — виж маждрак.
Мюбашйр (м.р., ист.)
-
специален пратеник на властта в
Османската империя, който трябва да уреди правен, финансов
или административен проблем.
Mıojıiûp (м.р .. тур. от араб.): I. Управител на неголям град,
околийски началник; 2. Директор на училище или учреждение.
10М


Мюждс (ср.р., тур. от перс.) — радостна, приятна вест, за която
дават дар на вестителя.
Мюжделик (м.р .) — дар, давай на вестителя на радостната вест
Мюзевйр/-ии (мр., тур. от араб.) - юиокар. клеветник, ип грнгапг
Мюзевирлък (м.р .) - клюкарство.
Мюзеин (м.р., тур. от араб.) — низш духовен мохамедански слу­
жител, викач от минаре за молитва.
Мюлк (м.р., тур. от араб.) — недвижим имот, земя със сгради.
Мюлтези.м (м.р., ист.) - откупвач иа данъци нли налози в Ос­
манската империя.
Мюлтсзимджилък(л(./з.. item ) — откупуване на данъци или налози.
Мюлязим, мелезим и мюлюзнмпп (м.р ., ист.)— поручик в Ос­
манската империя.
Мюрс (ср.р., диал.): I. При лов иа патици -дива патица, която
сс връзва край блато или река на помс. за да привлича дивите
патици; примамка 2. Примамка, уловка (прен ).
Мюрйд (м.р., тур. от араб.) — послушник, ученик на имам или
шейх, който е последовател на мюридизма; аскет. мистик.
Мторидйзъм (м.р.) — религиозно движение сред някои кавказки
народи през XIX век, което използвали за борба срещу руския
наризъм.
Мюсюлманин и мюсюлманка (м.р., тур. от араб.) - мохаме­
данин, мохамеданка.
Мюсюлмански (прил ) — мохамедански; турски.
Мюсюлманство (ср.р .) — мохамсданство.
Мюгесарйф и мутесариф(лг/з., тур. от араб., ист.) -някогашен
турски административен служител, който управлявал част от
вилает, окръжен управител.
Мюфетгйп! (м.р., ист.) — контрольор, инспектор в Османската
империя.


Мюфтийски (нрил.): I. Верскосъдебсн; 2. Който се отнася до
мюфтия (мюфтийски съд който разглежда бракоразводни, иму­
ществени и наследствени дела между мохамедани въз основа на
верския закон).
Мюфтийство (ср.р ) I Длъжност и звание на мюфтия; 2. Канце­
лария иа мюфтия; 3. Здание, в което се помещава канцеларията
на мюфтията (Главно мюфтийство - служба и канцелария на
главния мюфтия, а и върховна инстанция на мюфтийските съ­
дилища).
Мюфтии (м.р .) - познавач и тълкувател на корана у мохамеда­
ните, който произнася присъди по различни дела въз основа на
верския закон.
Мюхлет (м.р., остар ) — отсрочка.
Мюхлюзлюк(.и /T.ocvntzp.)-неплатежоспособност, несъстоятел­
ност
Мюхюр (м.р., тур. от араб., диал., остар.) — печат.
Мющерня (м р., тур от араб.) — редовен купувач у някой тър­
говец; клиент, пациент. (Той ми е мющерия. Хванаха ме за мю-
щерия.)
н


HajıöâüTiııı (л/.р., тур. от араб.) — подкован на добитък.
Налбантннца (ж.р .) - работилница, къдсто полкова ват добитък
Налбантство {ср.р .) - занятие п поминък на налбанпш.
Налче {cp.p., тур. от араб.) — подкова за добитък или за обувка.
Налъми (лгм.ч., тур. от араб.) — дървени чехли само от ходило
и каишка.
Намаз (м.р., тур. от пере.) — мохамсдански молитва, която сс
прави пет пъти на ден в определени часове.
Нане {ср.р.)
-
растението дива мента Има такъв израз: нане
молла — несръчен, духовно и физически неустойчив.
Напсягн, папеягъ {ср.р.) — ментово масло, което сс употребява
за успокояване на болките в стомаха.
Нар (м.р., тур. от араб.)'. İ . Вечнозелено дърво е лъскави листа
и ярки червени цветове: 2. Плод на това дърво, пълен със сочни
червеш! зърна; 3. Мелез ог едногърба и дву1ърба камила {от
тюркски).
Наргиле (ср.р., тур. от араб.) — специална ориенталска лула за
пушене на тютюн, която има дълъг маркуч и съд за вода, през
която минава пушекът.
Нардек (м.р., тур. от перс., диал.)
-
петмез от дипя, сливи,
лренки и други.
Нафиле {нареч., тур. от араб.)
-
напразен, безполезен;
напразно, безполезно, на вятъра, напусто, без полза, лошо.
Нахякере (нареч., тур. от араб., разг ) - напразно, залудо.
Нахия (ж.р.. тур. от араб., ист.); 1. Най-малката администра­
тивна единица в Турция: 2. Област, сборна селска община.
Hax.vr (м.р., тур от перс.); 1. Растение от бобовите; 2. Плод от
зова растение, от чиито зърна сс пече леблебия, прави се и кафе.
Пебстчня (м р.. тур. от араб., остар., диал ) — човек, който ча­
ка да му дойде редът.


Псбсппскср (мр., тур. от араб.)
-
вид рафинирана захар ик
едри кристали.
Нейсе (нареч.) - както и да е. както и да било, нищо.
Нексзин (м.р,, остар.) — скъперник.
Ниет (м.р ., тур. от араб., остар.) — намерение.
Низам (м.р .. остар.): I. Ред, система; 2. Войник от редовната
турска войска в Османската империя; 2. Редовна военна служба,
въведена през 1826 голина от султан Махмуд II.
Пикях (м.р. тур. от араб.): I. Пари, които мохамеданин дава
на жената при развод, 2. Сватбен дар от младоженец на невеста;
3. Бракосъчетание, брак; 4. Откуп, който младоженецът плаща
на бащата на бъдещата си съпруга (остар.).
Никяхлия (м.р.) - сключил граждански брак (женен, омъжена).
Нишадър (м.р., тур. от араб.) — амониев хлорид, бяло или въз-
жълто кристално вещество, което се употребява в медицината и
техниката.
Ншпадърсн (нрил.) — който съдържа нишадър.
Нишйп (м.р., тур. от араб., остар.): I. Знак, белег; 2. Предмет,
поставен за улучваме; мишена; 3. Орден или медал, даван ня­
кога от султана; 4. Годсж; годежен подарък: годежен пръстен;
5. Знамение, личба.
Нишанджня (м.р.) — който умее да се цели, добър сгрелсц.
Нишесте (ср р., тур. от перс.) — скорбяла.
Нофуз и муфуз (м.р ., остар ): I. Добро име, чест; 2. Уважавана
личност, 3. Регистър на населението; 4. Карта за самоличност
(лична карта).
Нофузлия (прал., неизм., остар.) — уважаван, влиятелен, личен.
Нумунс и помупд (ср.р., остар.): I, Образец, мостра; 2. Пример;
3. Ограничено количество.


o
Оварда (прил., неизм..разг.} - за човек, който не е свидлпв, има
широки пръсти и не сс скъпи; щедър.
Оглум (обръщение, диал.) — обикновено към дете или млад чо­
век: моето момче.
ОдА (ж.р.) - група от 400 кърджалии, сничари н др.
Одаджия (м.р., остар.): 1. Овчар, който приготвя ядене на всич­
ки от къшлата; 2. Домашен прислужник, готвач в селска къща.
Одалйстка (ж.р., тур. от фр): 1. Роби пя, която прослужва в
харем: 2. Наложница.
Одай (ж.р ., остар.): I. Стая; 2. Помещение за прсспиване в
турско село.
Оджак (м.р.): 1. Огнище е изграден комин (кюлтюр оджак - огни­
ще на култура); 2. Еничарска казарма в Османската империя в сто­
лицата Истанбул (ист.); 3. Еинчарски корпус; 4. Военна част.
Ок (м.р.) - всеки от двата дълги пръта, прикачени в преднад а част
на каруца, е помощта на които сс впряга кои, катър или магаре.
Ока (ж.р ., тур. от араб.): 1. Стара турска мярка за тегло, равна
на 1225 или 1283 грама, използвана в България до 1889 г.; 2. Ста­
ра турска мярка за вместимост, равна иа 0,75 л.
Окумуш (прил., неизм., диал.) — опитен, отракан, отворен, оправен
Оладжак (нареч.) - който може да станс, да сс осъществи.
ОлакАпи (м.р.. остар.) - млад слуга, прислужник.
Олмаджак (нареч., диал.): 1. Малко, незначително количество
маса; 2. Приблизително, около, небивал, неуместен.
Онбашия (м.р., ист.): I. Началник на десет войници, десетини:
2. Полицейски началник в малък град.
Ондапльр (нензм.) - от това ще да е, от него ще да е (когаго не
се знае причината за пешо или за болестта).


Опанджак (м р.) - ямурлук.
Орадисвам (песе): /. Пипам нещо мръсно, та ме хваща болеел
2. Урочасвам
Ордпя (ж.р., тур. о[п)у ~ войска) - множество, много.
Ормаи (м.р.) - гора; Делнорман - Лудогорие.
Орман кебап (м.р., купим.) - ястие от късчета месо е чубрица и
други подправки.
Ормаи напаз (м.р): /. Свещеник, конто е повече бунтовник,
отколкото духовник (Турцнтс така са наричали българските све­
щеници националисти); 2. Свещеник, който води бурен светски
живот (прен.,разг.)'. 3. Занемарен външно свещеник (презр.) .
Оргй будала (нареч.,разг.) — средна хубост, горе-долу.
Ортйк (м р.) - съдружник.
Ор гаклък (м.р.) — обща работа, съдружие.
Оргалък (м.р): 1. Множество хора, тълпа, общество (събра орта­
лъка. изпокраде орталъка, съсипа орталъка): 2. Околност, свят.
Орташки (прил., разг.) - който принадлежи на ортаци, съдруж-
ннчсски.
Ортума (ж.р ., тур. от новогр.) — дебело въже.
Орудж (м.р., рел.) — пост у изповядващите исляма.
Осмаилпя См.р .) — турчин, османски турчин.
Османски (прил.)—турски (османско изкуство—изкуство, създа­
дено по време на управлението на османската династия от 1326
до 1922 г.).
Осул-осул (нареч.. диал.,тур -усуя-усул) -тихо, незабелязано.
Осум (част., диал.) — май, може би, ами.
Отебсрс (прил., остар.): I. Какъв да е, случаен, не е направен
както трябва; 2. Това-опова; разни дребни работи.
Отлйк (м.р., диал.): I. Пасище; 2. Данък за паша, тревника.


Отлук (м.р., диал.) — сеновал, плевня.
Отомаиии (м.р ., тур. османлъ) - османски турчин. османлна,
турчин.
Ошаф, ошав (м.р ., тур. от пере.): \ Варен компот от сливи,
круши, ябълки със захар; 2. Нарязани н изсушени ябълки или
круши.
Ошафлък (.и р., диал.} - смес от различни сушени плодове.
Ошур (.м.р.): I. Характер, нрав; 2. Род, корен, потекло Çducın.Y
Oıoıı (д|.р.) - игра, измама, хитрост.
п


Пазвап i/-hii (м.р . тур. от перс., остар.)- нощен пазач, пазач
Пазим (ж.р .. диал ) - диво цвекло, дебелият мускул на ръката.
Г1ай (м р.) - част, дял, участие; припадаща се някому част.
Пайванг (м р, тур. от перс., nap.): I. Въже, е което сс спъват
преден н заден крак на кон. когато пасе; 2. Дълго въже или тел,
за което привързват повода на животно, за да сс движи по-на-
широко
Пзйдос (м.р .. тур. от гр ):\. Пускане,освобождаване,изгонване;
2. Край на работата; почивка, отдих
Пайтйк (м р.): I. Кон, задните крака на който са криви и сс удрят
прн ходене: 2. Човек е криви крака, кривокрак
Пад (м.р., остар.. диал.) — керсмиденочервеи на цвят гълъб.
Пала (ж.р., остар.) - широка крива сабя; голям нож.
Палабуюклия (прил., неизм.) — човек е гъсти п извити мустаци.
Палавра (ж.р., диал.): t. Клюка, измислица, /тъжа, хвалба: 2. За*
клпнанис.
Паламуд (м.р.). I . Вид морска риба е вретеновидно тяло е
металноенв цвят, покрито е много люспи (тур. от гр., зоол.);
2. Чашки ог плода на някои видове дъб, използвани за щавене
на кожи (тур. паламут)', 3. Вид дъб в Южна Тракия; 4. Дъбилно
вещество, което се получава от този дъб.
Палапдза, палапца (ж.р., тур. от итал., разг.) — теглилка е
блюда, везни.
Паласка (жр.. тур. от унг.): I. Войнишка чантичка за патрони,
сумка; 2.Чанта за барут, куршуми и други принадлежности за
стрелба.
Палдьм (м.р.) - подопашник. ремък под опашката на впрегнат
кон нли магаре.
Памид (м.р ., тур. от перс.) — вид ı-роздс е лилавочервени зърна
и тънка кожнца; вино от такова грозде.


Памук (м.р., тур. от перс., бот.): I. Вид влакнодайно растение;
2. Подобният на вълна продукт от това растение, който служи за
прежда, целулоза и др/, 3. Обработени влакна от това растение е
различно приложение; вата.
Памуклнйка (ж.р., разг ) — вид юрна къса дреха, подплатена
е памук.
Памуклня (прил, нети.. остар.) - подплатен е памук; памучен
Памукчия (мр., остар.): I. Човек, който продава памук: 2. Чо­
век. който обработва, разбухва памук.
Панджар (м.р., рег.) - червено цвекло.
Панта (ж.р.): I. Метална част на врата, прозорец, чрез която те
сс окачват на рамките и на която се държат при отваряне и затва­
ряне; 2. Карта за игра (остар.).
ПапДз (м.р., тур. от гр.) — свещеник, духовник, пои (папаз ях­
ния — попска яхния).
Папук (м.р., тур. от пер.)
-
чехъл, лека домашна обувка е
открита пета.
Папукчйя (м.р.) — чехлар, обущар.
Пара (ж.р .): J. Най-дребната монета в Турция и други източни
страни — 1/40 от турския грош; 2. Стотна част от югославския
динар, равен на стотинка; 3. Половин стотинка; 4. Нищо, нищо­
жество (прен.).
Паралия (м.р .) — който има много пари, богат човек.
Паралпя (ж.р ., тур. от перс., диал.) — много ниска кръгла пър­
лена масичка, софра.
Паран (м.р., нар.) - разкъсан, раздробен (паран парче - иа мно­
жество късове).
Парлама (нареч, диал ) - на дребно, на парче, (за парлама — за
външен блясък).
Пармак (м.р .): I. Пръст на ръката или крака иа човека; 2. Тясна


дъска, летва; 3. Спица та колело; 4. Кол за ограда, за решетка, за
плет, 5. Сгара турска мярка за дължина; 6. Замссванс, участие
(прен - има пръст в тази работа).
Пармакльк (м.р.) - о/рада в края на балкон, стълби, мост и др.
за предпазване от падане; парапет
Пармакчия (л/.р.): I. Който прави решетъчни огради; 2. Подбу­
дител, подстрскатсл.
Парса (ж.р., тур. от шш/.т) — сума; бакшиш, събран от публи­
ка/ а след представление. (Един бие тъпана — друг събира парса-
та.)
Пастал (л/.р., спец )- сиопчс от подредени сухи тютюневи листа.
Пастърма (ж.р.) - осолено сушено месо.
Ппгаклама (жр.. разг.) - голям шум, скарване, бои.
Патлйк (л/.р., остар ): I. Пищов, револвер; 2. Спукан, цепнат;
изпъкнал (патлачести очи); 3. Пуканка.
Патлама (ж.р., разг.) — пукотевица.
Патл ьджаи (м.р., тур -перс.): I. Син домат, патладжан; 2. Домат,
червеи домат (остар.).
Патърдии (ж.р. . разг.) — врява
П;пт>ци (мн.ч.,разг.. u/ег.)- обуша. обувки.
Пафти (л///.ч., тур.-перс.) — украсени метални плочки за закоп­
чаване на женски колаи, чапрази.
Пачй (ж.р., тур. от перс.): I. Чорба от варени животински кра­
ка, глава и подобни —обикновено изстудена и желирана (свинска
пача); 2. Долна част иа панталони, гаши или шалвари; 3. Вторият
ден след сватбата (пача гюто - ден на пачата); 3. Крачол.
Пачавра (ж.р.): I. Дрипа, парцал, стари изпокъсани дрехи;
2. Парцал за бърсане, изтривалка, бърсалка; 3. Паднала жена
(прен.).
Пачаура, пачеура (ж.р. ., диал.) — парцал за бърсане, пачавра.


Паша (м.р.): I. Висш турски военачалник (Осмап паша); 2. Турс­
ки управител на област (живее като паша — охолно, самомаcm-
но).
Пашалък (м.р., истор.): 1. Област, подведомствена па паша; 2.
Свободен, охолен живот (прен.) .
Пашов (прил ) — това, което принадлежи па пашата (пашови ха-
реми).
Пашовица (ж.р.) - жена на паша
Налита (ж.р., тур. от перс.): 1. Напречна подпорна греда на
постройка; 2. Подпорка иа греда; наклонено дърво, което крепи
отвесно или хоризонтално (редите иа сграда; 3. Дървена връзка
на дървени стълбове.
Паянтов (прил., тур. от перс.): I. За сграда, изградена от греди,
между които е поставен пълнеж or плет или тухли; 2. Неста­
билен, слаб, разклатен (прен ).
Пезсвбпк (м.р., тур. от перс.) — сводник, мръсник
Пей (мр.) -частот уговорена сума, която се плаша предварително
при поръчка, капаро.
Пенка (ж.р ., от тур. пейке)-закована на колчета или на постав­
ка дъска за сядане.
Пексим^т (м.р., тур. от перс.) - препечен хляб, сухар, галета
(/7о селата туркините правят четириъгълни шипки от тесто,
на които също казват пексимет.)
Пелте (ср.р.) — сгъстен сок от плодове, сварени със захар, който
след изстиване става на пихтия, на желе.
Пелтдк (м.р .) — който заеква, който пелтечи; запъва се при гово­
рене.
Пелтеча (несв., разг.) -запъвам сс при говорене, заеквам.
Пембеп (прил.) - розов, крещящо розов.
П£илжер (м.р, остар.) - прозорец.


Пенчс {ср.р .): I. Подлога, подметка на обувка; 2. Лапа на човек
животно.
Пснчик (м.р ., ист.): 1. Паричен данък за правото да се притежава
роб. въведен ог султан Мурад I в Османската империя; 2. Данък,
конто сс равнява на 1/5 от военната плячка.
Перваз (’»/>., тур. от перс.): 1. Издадена част по краищата на
прозорец, рамка и др.; 2. Ръб, периферия.
Псрвазилък {м.р .) - неуd решимост, смелост, дързост.
Псрвазяадйсвам (несв.) - поставям в рамка.
Псрвазчия (м р) — който заобикаля, кръшкач (жаргон).
Пергел {м.р., тур. от перс.): İ. Уред за чсртасис на окръжности
и мерене на разстояния в чертежи или на нива; 2. Голяма крачка
{прен. отваря си пергела — крачи с големи крачки).
Пердах {м.р., тур. от перс.) — наказание с бой; бой; (строит.)
изглаждане иа пряспа мазилка; излъскване, лолировка, гланц;
бръснене в обратна посока, контра.
Пердаша {несв.. разг.) — бия някого, налагам го {спец, пердаша
мазилка).
Псрдд (ср.р ., тур. от перс.): İ. Завеса; 2. Очна болест, която сс
нарича още катаракга (прен ).
Перде кйриз (м.р,) - воайорство.
Перделйя (прил., неизм): I. С перде, със завеса; 2. Нахален,
безочлив (прен.) .
Псрдесиз (прил , неизм.. разг ) —безочлив, безнравствен.
Перексндс (ср.р.): I. Полски имот в чуждо селище или между
съседни землища (бирник по псрекендста); 2. Човек без опреде*
лена работа и местожителство (прен.) .
Псрушаи (м.р ., тур. от перс., разг.): I. Смахнат, пернат човек.
2. Надменен, горделив човек.


Перчем (,«./>.,тур. от пере., остар.) -дълга коса у мъж, спусната
от върха на главата: кнка.
Перчемлия {м.р., прил.. неизм.. остар.) - конто има перчем.
Перчймя (несв.) - подвивам и зачуквам излезлия край на забит
гвоздей, за да задържи закования предмет.
Пестил {м.р.) - каша от сливи, варена е брашно и сушена на
слънце, за да се запази за зимата
Петмез (м.р.) — гъсто сварен сок ог грозде, захарна тръстика,
захарно цвекло и др. е парчета от дюли, тикви и други плодове;
рачел, маджун.
Пехливан (м.р. . тур. от пере.) - борец.
Пехливанлък (м.р., остар.): I. Борбата като спорт; 2. Афиши­
ране, показване на сила (прен.) .
Пеш (м.р. . тур. от перс.) — долен край на мъжка дреха; пола па
дреха.
Петни (парен.) - предварително, като предплата, по-преди. по -
напред.
Пешкир (мр.. тур. от перс.)- кърпа за изтриване на ръце и лице.
Пешкиш (м.р .): I. Сумата, която цариградски!е патриарси
давали иа султана, за да заемат патриаршията; 2. Подарък.
Пешемал и пещнмал (диал.): 1. Дълга кърпа за баня, е която сс
прикрива тялото; 2. Дълга набрана пола, върху която се облича
сукман или друга пола - част от носията на българката.
Пианко (ср.р., тур. от итал.) — вид лотария е въртележка.
Пилаф (м.р. . кулин., тур. от пере.) - варен и попарен е масло
ориз, любимо ядене на източните народи
Пиитйя (м.р., остар.) — скъперник, стиснат човек.
Пиринч (м.р., тур. от перс.) — сплав от две части мед и една
част цинк е жълт цвят, месинг.
Пйсс н пиесицс (ср.р., рег ) - коте, котенце.


11пск1Ьл (лг./» > - завързани на китка конни, рсмъчки (ален фес ı
червен пискюл).
Пих run (ж.р . . тур. от перс ) - сгъстена течност, желе, пача.
Пич (м.р.): 1. Незаконороден син, копеле (вулг.), 2. Издънка,
израстък от неприсаденагга част на овощно дърво (спец.)\ 3. Го­
лям женкар, сваляч и т.н (голям пич); 3. Развратник, мръсник
(жарг.);.
Пичяеме (ср.р., разг.. грубо): 1. Невъзпитан хлапак, уличник; 2.
Момче, младеж (ирон ).
Ниш кин (прил.. неизм.) - опитен, сръчен, изпечен.
Пишман (м.р., тур. от перс., нар.): I. Конто съжалява за нещо,
извършено от него, и е готов да сс откаже; 2. Разкайваме.
Пншмаилък* (м.р .): I. Недоволство, съжаление за нещо извър­
шено (разг): 2. Глоба за отказване от поетото задължение, за
неустойка; 3. Отказ от поетото задължение.
Пишманя сс (несв.. разг.) - съжалявал! за нещо сторено, ставам
пишман.
Прапгйджия (м.р.. остар.): I. Затворник с пран ги; 2. Вагабонтин,
злосторгпгк. кого го го чака затвор (презр.).
Пранги (линч., тур. от итал.) — вериги, окови.
Г1ул/-чс (м./ср.р.): I. Копче; 2. Малко дървено, кокалено или
друго кръгче, с което се играе табла; 3. Клавиш, копче на музи­
кален инструмент, пишеща или сметачна машина; 4. Марка (по­
щенска, гербова); 5. Люспа (на риба); 6. Пробита метална плас­
тинка за украшение на дрехи (пулче).
Пуш ия (ж.р ) — кожена кесия за пари или цигари, за огниво,
кремък, прахан.
Пури и (ж.р- > - дебела желязна тръба, прикрепена към главината
на колело, в която влиза оста на колата.
Пусат (м .р, остар.) - оръжие.


Пусия (ж.р ., остар.) — засада.
Пусула (ж.р., тур от итал): I. Далекоглед, телескоп; 2. J1 исъм-
це, залисчица като пропуск; 3. Компас (сбърквам пустата -
обърквай се.)
Пут (м.р., тур от перс., разг) - развратник, блудник.
Пържола, пражола (ж.р., чрез тур пирзола от итал ) - пър­
жено или печено на скара месо, котлет.
Пърнар (.u.pj - вид дребен или храстовиден вечнозелен дъб в
най-южните части на България.
П10ШК10И (м.р., рег.)-пеню прел къщата.
р
Раван
тур. от перс.) — вид конски ход. по-бавен от тръс;
като наречие - с такъв ход.
Разгслс (нареч , тур. от перс., разг.) — тъкмо навреме или на
място. (Разгеле си дошъл, та да ни помогнеш.)
Ракн сапун (м.р ., остар.) - фабричен сапун от Турция или от
гръцките острови. (И с раки сапун не можеш го уми.)
Ракиджйя (м.р.): 1. Производител на ракия; 2. Кон го обича да
ние ракия.
Ракйя(жр. тур. от араб.)-снлмо алкохолно питие, получавано
чрез дестилация иа ферментирали плодове.
РамадДн. рамазДн (м.р.. тур. от араб.): I. Деветият месец от
мюсюлманския лунен календар (от края на февруари докъм
края на март), през който вярващите постят — не ядат от изгрев
до залез слънце; 2. Пост, глад (прен.}.


рафг (мр. тур. от перс., нар.} - дъсчена полица на стена, лг
вица.
Paxir (м.р., тур от араб.) - спокойствие, безгрижие, широта
(нрил.) спокоен, безгрижен.
Рахат локум (м.р ., тур. от араб., остар.)- вид сладко от захар,
глюкоза. ядки ог орехи и други подправки; локум.
Рахатеп (прил.): I. Спокоен, рахат; 2. Конто не стяга, широк.
Рахаглък (м.р .) - спокойствие, безгрижие, охолен живот.
Рахатувам (несв., разг.) - живея на спокойствие, нашироко, рахат.
Рахатясвам (несв ) - успокоявам се, освобождавам сс от грижи.
Рахмет (м.р., тур. от араб, остар.) — задгробно блаженство,
задгробен покой.
Рахметлйя (м.р., остар.) — блажен покойник.
Рая (ж.р ., тур. от араб.): 1. Нсмохамеданско население в сул­
танска Турция, поданици немохамедани; 2. Робски, безправен
народ (прен.).
Реване (ср.р.) - подобен на торта сладкиш, приготвен от яйца,
грис или брашно и полят със сироп.
Реднв (м.р. . тур v,ıı араб.. ист.) -запасен войник в турската армия.
Рсза (ж.р.. door.) — заболяване на черния дроб при говедата.
Резе (ср р.) - ключалка, мандало за врата.
Резекия (прил., неизм.) — вид десертно грозде е твърди и хрупкави
зърна.
Резил (мр., тур. от араб., разг.) — срам, посрамване, позор.
Рсзиллик (м.р . . разг.) - посрамване, опозоряване, оскандаляване.
Резиля (разг.) — правя някого за резил, посрамвам го, правя го за
смях, излагам го на присмех, опозорявам го.
Рейс (м.р., тур. от араб.): I. Титла на висши сановници и офи­
цери в султанска Турция; 2. Председател, водач, началник.


Ренде {ср.р ., тур от перс., техн): I. Дърводелско сечиво за из­
глаждане на дъски; 2. Готварски уред за иастьргванс па зелен­
чуци и други храни.
Рендосвам {несв.) и рендосам! (се ) — изглаждам дъски е ренде
Рени {.и.р., тур. от перс.) — багра, цвят.
Реейм {.и.р .. тур. от араб., рег): I. Данък върху наследство;
2. Съдебни разноски; 3. Картина, рисунка, чертеж, скица.
Речел {м.р., тур. от перс., нар.) — виж рачел.
Рнджаджня (м.р., остар.) - молител, ходатай.
Руб и руп {.и.р ., остар.. тур. от араб.): I. Стара монета на стой­
ност 1/4 от гроша: рубе; 2. Мярка за дължина, равна на I /8 оз
аршина.
Руба {ж.р ., тур. от итал.): !. Облекло, дреха; 2. Момини даро­
ве. чеиз.
Рубалък {м.р.) - плат за дреха.
Рубис {ср.р., тур. от араб.) —стара турска дребна жълтица, руби.
Pyrân {м.р ., тур. от араб.) — лачена кожа за обувки.
Руганен {прил., остар.) — направен от руган, лачен.
Рудбе {ср.р ., тур. от араб.. остар.): I. Чин, степен; 2. Знак за
отлично, орден.
Рум (м.р .): 1. Грък; 2. Християнин в бившата Османска империя
(ист.) .
Румелия (ж.р., ист.. геогр.) - Европейска Турция.
Руфет {м.р., диал.) — еснафска задруга.
Рушвет {м.р .. тур от араб.) -подкуп, дар за незаконна услуга.
Ругпветчня, рушветчийка (м./жр.) - конто взима рушвет.
Рък Си р., тур. от араб., остар ) — чест, честност, почтеност.


СаЛг (остар.), сахат (м.р .) - час. часовник.
Сабачлс и сабахлен (ср.р .. тур. от араб): I. Сутрин, заран,
2. Утре сутринта
Сабур (.и р.. тур. от араб.): I. Търпение; 2. Лечебно вещество,
което се получава от растението алое.
Саван (м.р .): /.Съоръжение за спиране или отклонение на вода;
2 Място па река, канал, язовир и др., откъдсто водата сс разделя
в различни посоки.
Саглам (прил.. ueuiM.. диал ): I. Здрав, як; здраво, яко (нареч
2. Надежден.
Сагмал (м.р,) - стадо само от дойни овце
Сагмалджйя (м.р.) - овчар иа сагмал.
Садд (нареч.. рег.) - само .
Саджак (м.р., рег.) - железен триножник за огнище; пиростия.
Садразамин (м.р., тур от араб.. ист.)
—
някогашен турски
пръв мипиегър; велик везир.
Саз (м.р., тур. от перс.): I. Название на няколко растения: дзу-
ка, тръстика, папур и др.; 2. Източен музикален инструмент,
подобен на мандолина.
Саздърма (ж.р.) — специалитет от варено и изпържено в лойта
си месо, натъпкано в стомах шш в черва иа заклано животно.
Сайб-сахиб (тур)-собственик, стопанин, притежател, хазяин.
Саибин (м р.. тур. от араб ) - стопанин, владетел, собственик.
Сайвант (м.р.) - навее, заслон, сушина.
Сайгйя (ж.р.) - ПОЧ1ГГ. уважение.
Сайдисвам (несв.) — оказвам почит, почитам, зачитам; смятам
го за човек.


Сака (ж.р., тур. от араб.)- мях или буре за носене на вода
Сакаджлм (м.р.. диал.) - лице, което носи вода със сака: водо-
носец.
Сак арест и сакар (прил., рег): I. За бивол: бряз. 2 Кон е бяло
петно на главата; 3. Който носи нещастие, злополучие (прен.).
Сакат (.и.р., тур. от араб., разг ) - конто е е повреден крайник,
хром, куц, безбък
Саксия (ж.р.): 1. Пръстен съд, в който сс сади цвете (расъл в
саксия — отгледан е много грижи, разглезен).
Сакъз (м.р., разг.) — дъвка.
Сакълмак (м.р ., остар.)- затруднение, притеснение.
Сакъп (тур. от араб.) - пази сс, внимавай.
Сал (м.р.): 1. Примитивно плавателно средство, направено от
свързани едно е друго дървета във вид на плоскост; 2. Плоско-
дънна широка ладия, която сс движи по въже, опънато между
двата бряга па река, и служи за пренасяне па хора, добитък,
превозни средства и пр.; 3. Само (остар. — сал ти не знаеш, сал
ти ми остана.)
Салават (At р., тур. от араб., диал.) — шум, глъч.
Саладпевам и саладисам (несв./св., диал.) -троиосвам.
Саламдисвам и салаЙднсам (несв./св., диал.)
-
пришивам е
широки бодове, тропосвам.
Салаш (м.р.) - дъсчена колиба; навее.
Салгъп (м.р .) — епидемия, диария, разстройство.
Сялджия (Atр.) — който управлява или има сал.
Саллнсвам и салдисам (несв./св.. остар.)-спускам сс, хвърлям
се. нахвърлям се..
Салеп (м.р ., тур от араб.): I. Полско и планинско цвете е грудки
по корена; 2. Гъсто лепкаво питие, приготвяно от подземните
грудки иа това растение.
128


Салснчия (м.р.) - продавач на салеп.
Салкъм (мр): /. Акация; 2. Грозде, грозд, чепка грозде (разг).
Салкъмеи (прил.) - конго сс отнася до сал към.
Салма (ж.р.. диал,): I. Обор, килер; 2. Непослушен, буен; немир­
ник, палавник, лудетина (остар.).
Салмисвам и салмисам (несе/св., диал.) — правя пакости, буй­
ствам, лудувам.
Салтамарка (ж р., тур. от атол.) — къса горна дреха, подпла­
тена е кожа.
Салтан&г (м.р., тур. от араб.) - великолепие, разкош
Салханй (ж.р., тур. от араб., остар.) — кланица, скотобойна.
Саман (м.р.): I. Вид печена тухла, кирпич; 2. Дребно нарязана
слама.
СамаплЪк и самалък (м.р., рег.) - сламннк, плевник.
Самар (м.р.): I. Специално приспособление, направено от дър­
вени дъги н подплатено е възглавнички, което се слага на гърба
на животно при товарене или яздене, седло (магаре със самар):
2. Всяко приспособление, нагодено за леко и удобно носене на
тежести на гръб.
Са.марджййски (прил.) — който се отнася до самарджня.
Самарджйя (м.р .) — които прави или продава самари.
Самеар (м.р.) - белка (животно е ценна кожа).
Самеарнн (м.р.)
—
посредник при покупки или продажби;
търговеки посредник.
Самсърии (м.р., диал.): I. Проклстш1к, негодник; 2. Саможив ho­
ick.
Тамуп (м.р . . тур. от гр.) — кръгъл хляб или изобщо отделен хляб.
Замунджйя (м.р .. остар.): 1. Който яде много хляб.
(мр., тур. от перс.): 1. Сибирско животно от рода на


белката със скъпа кожа; 2. Кожа от това животно; 3. Епитет м
хубав кожен калпак (нар.),
Сапджак(л<.р>-административна единица в султанска Турция, по­
деление на вилает; окръг (санджаки шериф — свещеното знаме)
Сапджак бей (м.р ., ı/с/и.)-административен управител и началник
на феодална конница във военно време в Османската империя
Сандък (м.р., тур. от араб.) - дъсчен или метален четвъртит
съд: каса, ковчег.
Сандърдйсвам (несв.) и сандърдисам (св.,р<г/г): I. Смущавам,
разтревожвам; 2. Побеждавам, унищожавам, разбивам, разгро­
мявам; 3. Омръзвам.
Саикйм и санкй (нареч.): I. Впрочем, така да се каже, дето ще
рече; 2. Сиреч, тоест, значи, следователно; 3. Като че ли, сякаш,
чунким; 4. Най-после, та какво от това.
Сап (.и.р., рег.): I. Дървена дръжка на сечиво: сскира, лопата, тесла
и др.; 2. Инфекциозно заболяване по коне, магарета и мулета,
причинявано от бактерии, може да сс пренася п на човека (мед.) .
Сапикасвам (несв.): I. Съглеждам, забелязвам; 2. Опомням сс.
засрамвам се.
Сандък (м.р .): /. Плевня; 2. Клон на дърво, от които може да сс
направи дръжка.
Сара (ж.р., остар.): 1. Епилепсия; 2. Редица, ред (диал.); 3. Удо­
бен случай.
Са раджа (ж.р., нар.): I. Болестта скрофулн, живеница; 2. Изоб­
що всяко хроническо течение по тялото и ставите; 3. Заушка.
Сарйй (м.р., тур. от араб.): 1. Дворец на владетел нли висш
сановиик: 2. Богата и хубава къща; палат, дворец; резиденция
(прен.).
Саралйя (ж.р.) - вита сладка банпчка; (л/л<л., неизм.) за бани­
ца — навита в тавата, вита.
Сар£ф (м.р., тур. от асир., ари.) - който се занимава е обмянг


на пари (сарафско бюро).
Сарафиьк (.и .р., остар.) — занятие па сарафин.
Сарахдш и сархош (.up.. диал ): 1. Запуснат човек, 2. Алкохолик.
Çapanını (лгр.) — название на жителите на Северна Арабия през
Средновековието, главно па испанските маври, по-късно и на
всички мохамедани, против които са призовавали на кръсто­
носни воини.
Сарач (м.р.)
—
седлар, майстор на конска амуниция: хамути,
седла н др.
Сарачсство (ср р.. остар.) — занаят на сарач, ссдларство.
Сардисвам и сардисам (несв/св., диал.) — обкръжавам, ограждам.
Сармн и сарма (жр., мил, кулин.) — ястие във вид на топчета
от завито в зелеви или лозови листа надробено месо с ориз и
лр. (дроб сарма - ястие от нарязани агнешки дреболии с ориз,
печено на фурна).
Cnpııûn (ж.р .) — килер.
Сарьк (.и.р., тур— сърьк): I. Кобилица, прът, тояга, върлина;
2. Прспаска за глава, панделка.
Саръсабур (м.р .) — 1*ъста отвара от едно африканско растение,
употребявано в народната медицина.
Сатър (.и.р. . тур, от араб.) - широк н къс нож за сечене и хъл­
цане на месо, кокали и др.
Сафй (.и.р.. тур. от араб., остар.) — чист, истински, без примеси.
Сахйп (.и.р., тур. от араб.) — плитка медна чиния.
Сахат (.и.р.. тур. от араб., остар.): I. Час; 2. Часовник.
Сахатчня (.и .р ., остар.) — часовникар.
Сач (м р . рег)—железен или глинен домакински съд- връшник,
подница, тиган, тава (за печене на кат.ми, палачинки).
Сачяк (мр.) - издадена стряха, покрито място.


Сачйкабръс (ж.р., тур. от араб., остар.) - зелен камък, желе­
зен сулфат.
Сачма (ж р.) I. Дребно оловно зърно за стрелба е ловна пушка,
дробинка; 2. Метално топче за сачмен лагер; 3. Оловно топче е
различно предназначение, например за рибарска мрежа (paım.) .
Сачмен (прил.) — снабден със стоманени сачми за по-леко вър­
тене (за оси на лагери).
Сачменка (ж.р. ., диал.} — болест по костилковптс овощни дръв­
чета.
Сащисвам и сащисам (песв./св., от тур. иапаърмак. разг}-
слнсвам, смайвам, обърквам.
Сая (ж.р ., диал., остар.): I. Горна мека част на обувка, горнище;
2. Навее, подслон; 3. Зимна кошара предимно за овце н кози.
Саяджия (.и .р ., диал., остар.) — обущар, конто изработва сап
Себап (м.р., тур. от араб., остар.) — добро, богоугодно дело в
полза на обществото.
Себеп (.и.р., диал.) — повод, причина за нещо.
Севда (ж р., тур. от араб ): I. Любов; 2. Любим човек, либе,
изгора.
Севдалин (м.р ., неизм., остар.} — конто буди обич, любов.
Ссвсрт&с Си.р., диал.) - комплект от сложени един над друг за­
творени съдове за носене на храна иа по-голямо разстояние, иа
поход (от сефсртас).
Севлев (прил.. диал.) — кипарисов.
Седеф (и.р., тур. от араб.) —бяло лъскаво вещество от вътрешна­
та страна на черупките иа някои миди, използвано за направата
на копчета и за украса.
Седефче (ср.р. . бот.)
-
отровно градинско и диво растение е
перести листа и тежка миризма.
Селжеде (ср.р., остар., тур-
араб.) — малко ниднвндуалис


килимче за молитва.
Семл
п,УР от аРа^' I- Почетна титла на Мохамедовите
потомци; 2. Титла на управител
СсизАни {м.р., тур. от араб., остар.)-слуга, конто се занимава
само с конете на господаря си, коияр.
Ссир {мр.. т\р от араб., разг.): !. Гледане, наблюдаване; 2. Зре­
лите, обикновено весело, забавно.
Сеирджня {м.р,,разг.) - зрител, зяпач, който гледа сеир.
Ссймс1|/-ин {м р„ ист., тур.) - военен полицаи.
Сслджук {м.р ., ист.) — гюркско племе, създало през X1-XIV в.
няколко държави в Азия.
Седим {м.р., тур. от араб.) - едър градински бурен с ароматни
листа, употребяван за подправка* дсвссил.
Сслям {м.р ., тур. от араб., остар., диал.) — поздрав у мохамеда­
ните.
Селямет и сслсмет {м.р ., остар.) — помощ, спасение, избавление.
Селпмлък {м.р ., остар.): 1. Мъжко отделение в мохамсданска
къща, противоположното иа харамлик; 2. Свитата на султана;
3. Зала за аудиенция в султанския дворец
Ссля.мсъз {м.р.) — който ис поздравява, страни от другите; темерут
Ссмср {м.р ., диап., остар.) — самар.
Семерджия {м.р., остар.) - седлар. самарджия.
Ссмсслс {ср.р ., тур. от араб, остар.) — род, коляно.
Ссраскдр (м.р., тур. от араб.-перс., ист.): I. Военен министър.
2 Главнокомандващ на войската в султанска Турция.
CepacKepâT {м.р.) - Министерство на войната.
Ссрббз {прил., неизм., тур. от перс.) — смел, дьрзък; бикоглав.
упорит, неустрашим.
Ссрбезлък* (м р.) - смелост, дързост.


Ссрбес (прил.. неизм.)-спободен, независим, волен, непринуден.
Сергия (мср.)
-
наредени дъски, маса и др., къдсто сс ınnaıa
стока за продажба па открито.
Серда (ж.р.,тур. отпере., остар.)'. I. Главатар, войвода; 2. Глав­
нокомандващ в някои мохамсдански е грани; 3. Влиятелен са-
повник в Индия и Афганистан.
Сереше (мр., диал.) — кобилица за геран.
Сермйя (ж.р., тур. от перс., остар.) — вложени в някаква ра­
бота налични парични средства, капитал.
Серсем (м.р ., тур.-пер., разг.)- глупав, твърдоглав човек.
Серсемлък (м.р ., разг.) - качество или проява на серсем.
Серсемски (прил., разг.) — глупашкн.
Серт (прил.. разг.) — лют, сприхав (серт човек, серт тютюн).
СертлИк (м.р ., разг.): I. Острота: 2. Избухливост. сприхавост.
Сертме и ссркме (ср.р .): Кръгла рибарска мрежа е вързано в цен­
търа въже; 2. Мрежа за носене на покупки, мрежичка (диал.).
Серчим (м.р ., остар.) — данък за свине.
Сстре (ср.р., тур. от араб.) — късо мъжко палто, сако.
Сефбр (м.р ., остар.): I. Военен поход: 2. Отиване, за да сс извър­
ши нешо; 3. Извършване на нещо от един път; 4. Пътуване, път.
Сеферя (несв., диал.) — уважавам, зачитам, почитам.
Сефте (срр.. тур. от араб.); IЛ 1ърва покупка или продажба cyıpıııı
или нзобшо; 2. Парите от първата продажба: 3. За първи път.
Ссфгосвам и сефтосам (несв./св., разг.) — нравя сефте.
Сиджйл (м.р. . тур. отараб., ист.) -кадийски регистър, дневник
в шерпатскпя съд в административните центрове, в конто са
били вписвани решенията на кадията и важни нареждания на
централната власт в Османската империя.
Гиглйм (мр.. разг.) - тънко въже или дебела връв.


Склжимен (прил., разг): I. Въжен; 2. Усукан.
Сиджимка (ж.р., разг.) - въженце, здрава връв.
Синия (ж р.. диал.) - удар. беда.
Ciik'riip (.иеждум., вупг ) - махан сс, пръждосвай сс, върви по
ЛЯВОЛИТС-
Силях (.и .р, тур. от араб.. остар ): 1. Кожен пояс е преградки
ta оръжие, ножче, огниво; 2. Оръжие.
Силяхлък (м.р., остар.) — поставка за оръжие, принадлежности
за оръжие.
Симид (.и .р , тур. от араб.) — вид питка (малко хлебче), пригот­
вена със специална мая.
Снмвджмя (м.р .) — човек, който прави и продава симиди.
Синджир (.и .р ., тур. от араб.): I. Метална верига; 2. Окови, ве­
риги; 3. Вид проста плетка; 4. Въздушни мехурчета околовръст
иа съд е течности като кафе, вино и др. (разг.).
Синджирлйя (прил., неизм.) — със синджир (кафе синдмсирлия —
кафе е венец от мехурчета околовръст на чашата).
Синия (ж р.): I. Кръгла дървена трапеза или изобшо маса за
ядене; паралия, 2. Голяма кръгла тава; тепспя.
Снфалия (прил.. неизм., тур. от араб., диал.) — приятен, общителен.
Скамбйл (м.р.) — вил игра на карти.
Скамбнлджия (м.р .,разг.): I. Играч нв скамбил; 2. Изобшо кар-
гоиграч.
Скеле (ср.р., тур. от итая.)— временно строително съоръжение
за опора при зидане и монтаж, за подпираме на кофраж, за съз­
даване па работна площадка на височина и др.
Скеля (ж.р., тур. от итал.): I. Приспособяване от греди и дъс­
ки. до което спират кораби в плитко пристанище; кей: 2. Скеле.
Скемле (ср.р ., тур. от яат., рег.) — столче без облегало.


Скйнджя (ж.р., диал ): I. Менгеме; 2. Уред за измъчване; стис­
кало.
Скенджувам (несв., диал ): I. Измъчвам със скенджа: 2. Измъч­
вам. изтезавам, гнетя (прен.).
Соба (лс.р.) -стая за спане, гостна; 2. Печка (диал.).
Собаджйя (м.р.): 1.Който държи стая за отсяданс на пътници в
село; 2. Който прави печки.
Соват, суват (лг./л): 1. Място за пасище, пасище: паша: 2. До­
битък, който сс оглежда в соват.
Согуч (м.р., диал.): I. Почерпка; 2. Пари за почерпка.
Сой (м.р .) - род, коляно, потекло; порода.
Сонгарат (мр., диал.) - смешник, посмешище.
Сонгунжнлък (м.р. . диал.) — грабеж, кражба.
Сокак (м.р., тур. от араб.): I. Улица, уличка (кьорсокак- задъ­
нена улица); 2. Безизходно положение (прен.) .
Солук (м.р. . разг.): 1. Дъх (пия на един солук); 2. Възвишение.
Сомказалня (прил., неизм.. диал.) — стоманен.
Сондурма (ж.р.. рег.) - отвод пред къща, трем, язлък.
Сбия (ж.р.) - дебела тояга за бой.
Сопаджилък (м.р.) — побой ни чсство.
Сопаджия (м.р ., разг.) - побойник, въоръжен със сопа.
Соуклук (м.р., диал.): I. Студен десерт; 2. Разхладнтелна на­
питка.
Софа (ж.р., тур. от араб.): 1. Голямо канапе, диван: 2. Широк
миядер (диал.); 3. Каменна скамейка
Софра (ж.р., тур. от араб., нар ): 1. Ниска кръгла маса за хра­
нене: 2. Трапеза (слагам софра).
Софралък (мр., остар ) - покривка за софра.


Софга (м.р .. тур от нерс.): L Турски религиозен учител или
проповедник, 2. Ученик във виеше мюсюлманско религиозно
училите; след завършване на обучението може да станс молла.
Cııaıûıı (.им чmvp. от араб ): зная ти спатиите - зная ти тай­
ните намерения; спатия, карта за Hipa.
Спахински (прил.) - кой го сс отнася до спахия (слахийски имот).
Снахийство (ср.р .) - спахпйскн имот и достойнство, спахилък.
Спахилък (.и.р . . ист.)
—
османска восниолспна система, при
която па участниците в конната феодална войска - спахиите, и
техните началници били раздаване ленове срещу военна служба,
като държавата си запазвала собствеността върху земята и пра­
вото върху част от феодалната рента.
Снахин (м.р. . тур. от перс., ист.): I. Някогашен конен войник;
2. Владетел на села и земи в Турско, турски феодал.
Субашия и субаша (.и.р.. ист.): I. Полицейски началник в ста­
ра Турция на градче или на голямо село; 2. Чиновник, който
събирал десятъка
Супа (ж.р . . остар.) - мазилка ог хоросан.
Суварня (м.р., остар.) — въоръжен войник.
Суват (м.р . нар.): I. Добитък, който гоят лсте за клане; 2. Лятно
пасище на планина.
Суватски (прил.) — който се отнася до суват.
Суватчия (м.р.) — който угоява суват и търгува е него.
Суджук (м.р.) - вид колбас от смляно месо е подправки, поста­
вено в черво; иалешща.
Судурма и сундурма (ж.р. . диал.) — отворено помещение прел
селска къща като част от нея.
Сукман (ж.р .) - дълга женска дреха без ръкави, която се носи
върху блуза шш риза.
Султйи (м.р .. тур. от араб.): I. Титла па владетел в някои мо-


хамсданскн страни; 2. Титла па татарски първенци, заселена
в някои български области, през османското владичество (ос*
шл/т); 3. Украшение на шлем или глава от конски косми нлп
пера (старци.).
Султанне {ср.р., диал.)'.
I. Вид качествено грозде без семки;
2. Сухо грозде без семки, стафиди.
Султапка {ж.р.): I. Съпруга на султан; 2. Вид мартеница вьв
форма на дълги пискюли.
Супа (жр., тур. от араб., рел ): I. Сборник е избрани места
от Kopana; мюсюлманско свещено предание; 2. Предания, конто
съставляват допълнение на Корана.
Сунст {м.р ., тур. от араб., /тел.) — обрязване, религиозен обичаи
у мохамеданите.
Сунйзъм (м.р.) - основно направление в исляма, косго сс смята
за правоверно и което признава за свещено писание заедно е
Корана и суната, къдсто се разказва за живота на Мохамед.
Суийт (м.р., тур. от араб.) — последовател на суннзма.
Сура (ж.р., рел)- тава от корана.
Сурат (м.р., тур. от араб.)'. I . Човешко лице, образ, физиономия
(неодобр.)\ 3. Недоволна физиономия, мутра, муцуна (прен ).
Сурагсъз (прил.) : İ. Грозен, е обезобразено лице, некраенв;
2. Безочлив, безсрамник, дързък, 3. Намръщен, нацупен.
Суртук (.и.р., разг.) - скитник, нспрокопсаннк, безделник.
Суейм {м.р .. тур. от араб.) - тревисто маслодайно растение е
дребни плоски зрънца, отглеждано в най-топлите части на стра­
ната ни.
Сутляш и сютляш (м.р.) — ястие от сварен в подсладено мляко ориз
Съешвам (несв.)—правя да сс оплоди женско животно съответно
от мъжко.
Съклдт (.и.р.) —• душевно притеснение, мъка, тпевпт


Съкьлдисвам сс и съкълдйсам сс (несв./св.) - хваща ме съклет,
притеснявам се.
CbKbitıûH (ж.р.)
-
затруднение, мъка, досадно притеснение,
отегчение.
Сърма (ж.р.) - позлатени или посребрени тънки медии жички,
с конто сс бродира.
Гърмяния (прил., неизм.): 1. Украсен, бродиран със сърма;
2. Направен от сърма.
Сьрча (ж.р.)'. I. Стъкло; 2. Стъклени съдове.
СюНГСр (Л1.р.. зоол.): I. Низшо многоклетъчно животно със
скелет от роюво вещество; 2. Скелетът на това животно, който
служи за бърсане; гъба
Стрия (ж.р., нар.) — голямо стадо.
Сюрмд (ср.р., диал.): I. Приспособление за затваряне, заключ­
ване отвътре на врата, прозорец и др.; мандало; 2. Черен прах
за боядисване на клепки; 3. Чекмедже на маса; 4. Двукрила плъз­
гаща се врата.
Сюр.мдк (м.р.) — чревно разстройство, дрисък.
т
Табйк (м.р ., тур. от араб.. диал.): /. Лице, което щави кожи за
обувки, ремъци и под., кожар; 2. Голям лист плътна хартия.
Табакхаиа и табяхаий (ж.р., тур. от араб., остар ) — работил­
ница за щавене на кожи, кожарнина, щавилня.
Табан (м р., разг.): I. Долна страна на ходило иа крак; ходило,
стъпало; 2. Стъпало иа обувка; 3. Плодът смокиня (рег.).


Табапхастар {м.р ., тур., ослшр.)-специален, обикновено тънък
гьон, върху който се пришива горната кожена част от лицето на
обувката (обгм<.) .
Табашкн (прил.) — който сс отнася до габак.
Табиет, табихет, табият (м.р., тур. от араб., остар.): I. Душев­
на природа: характер, нрав; 2. Навик, обичай.
Табиеглйя (м.р.. остар.) - е особен табиет, своенравен
Табия (ж.р., тур. от араб., остар.) — окоп, укрепление.
Табла (ж.р., тур. от итал.): I. Плосък н широк съд е малък
перваз за поднасяне на кафе, храна и др.; поднос; 2. Широк,
плитък съд, тава, тспспя (разг.)-, 3. Плоча за писане в училище
(остар.) -, 4. Странична плоска част на креват, плоскост на врата
и под.; S. Дървена или метална правоъгълна кутия е начср|ани
островърхи фигури, съдържаща пулове и две зарчета за игра; 6.
Игра на табла.
Табладжня (м.р .) — играч па табла.
Tâ6op (м.р.. остар.); 1. Турско войсково поделение; 2. Стан, лагер.
3. Група чергарекм цигански семейства, коию сс движаı заедно.
Табурагасъ (м.р., ист.) — командир на турски полк.
Тава (ж.р .): L Плитък и широк метален съд, употребяван за
печене, тспспя; 2. Широк, разлат съд, който служи за варене па
сладко, мармалад, сироп и под.
Таван (м.р .): I. Горната вътрешна степа на стая или друго по­
мещение; потоп, 2. Помещението под покрива на къщата; 3. Об­
хват, размах, диапазон (прен. нисък таван на възможнос тите,
на ума).
Таватур { и.р ., тур. от араб., диал ) - мълва, шум.
Тйвла (ж.р., тур. от итал.) - табла за игра; 1. Обор за коне;
2. Охранен па ясла кон {тур. от араб., остар.) .
Тазе (прил.. неизм., тур. от перс., остар.): I. Пресен; 2. Скоро.


Ганиджия (м р . тур. от араб , диал.) - лице, зачислено на гами
на дажба.
Тайфа (ж.р ., тур от араб): I. Дружина, чета (разг.); 2. Група
безделници, пакостници, сбирщина (прен.).
Таке (ср.р ., тур. от араб.)' I. Малък, полукълбсст арнаутски
фес; 2. Малка .мека шапка без периферия, кепе (разг.).
Тикне (ср.р ., рег.)’. 1 . Голям сандък за превоз на негасена вар, за
изхвърляне на нечистотии; 2. Корито за месене на хляб, къпане
н пране; 3. Корпус, скелег на кораб; 4. Плавателен съд (оттекне).
Таксират (м.р ., разг.) — злочсстие. злополука, нещастие.
Гаю.м (и.р., нар.): I. Съвкупност от вещи, инструменти и подоб­
ни, които съставляват определено цяло >1 имат общо предназ­
начение; комплект, принадлежност. 2. Носия, накит (диал.).
Талаз (м.р., тур. от гр., нар.) — вълна
Галазлйв (прил., рндко) — на талази.
Таланблз (м.р., диал) — тъпан, барабан.
Таласъм (м.р., тур. от араб. )—зъл нощен дух, спорел суеверните
представи, който сс явява под различен образ в голяма сграда,
воденица, мост и др. подобни и плаши хората; привидение.
Талаз пи (прил., диал.): I. Лачен; 2. Който е еннкавочерен, много
черен.
Талаш (м.р., тур от араб.) - тънки дървени стърготини от ренде.
Талаш из (м.р., тур.) - строителен материал във вид на плочи,
получен от отпадъци на дървообработващата и мебелната про­
мишленост, уплътнени и слепени чрез свързващи вещества.
Талнм (м.р., остар.): 1. Военностросво обучение; 2 Начин, цака.
'Гал имат (м.р., тур от араб.): 1. Инструкция, предписание;
2. Документ, билет (паспорт) на добиче (диал,).
Талин и далян (м.р., тур. огт нов гръцки) — преградено с мрежи
пространство кран морския бряг, където се лови риба.


Тамазяък — виж дамазлък.
ТамДм и тамян {нареч., тур. от араб., разг ) — тъкмо, точно,
достатъчно, тамап.
Таманя (несв., диал.) - глася, тъкмя.
Тамахкяр/-ин (м.р., тур. от араб.- нсрс., диал.) — скъперник,
алчен, ненаситен.
Тамбура (ж.р., тур. от пере.)
-
народен струнен музикален
инструмент без лък. обикновено домашна изработка, подобен
на мандолината, е малък крушовиден корпус и дълъг гриф, на
който се свири чрез дрънкане иа струните е перце.
Танзимат (м.р., тур. от араб., ист.) — държавни рс^юрми в сул­
танска Турция, според които сс давали права на всшиси поданици.
Тапа (ж.р., тур. от итал .) - запушалка на бутилки, бурета н
други, обикновено направена от корк.
Tane (ср.р ., диал.) — къс, парче.
Тапия (ж.р., тур. от араб., нар., остар.) — документ за собст­
веност на имот, крепостен акт.
'Гараба (ж.р.): I. Дъсчена ограда, стобор; 2. Дъска за ограда.
Тарабука (ж.р., тур. от араб.) — широко гърне е опъната на отвора
му кожа, на което бият кагго на барабан, но е пръсти като па дайре
Тарак (м.р., диал.): 1. Гребен е железни зъби за ресане на вълна;
2. Чесало; 3. Желязно бърдо със зъби (мутаф.); 4. Широка дъс­
ка е желязо, което има зъби; 5. Плосък железен инструмент за
дялане на камък; 6. Чесало на кожухар.
Тарама (прил.. неизм.)
—
само в съчетанието тарама хайвер:
перазбит хайвер.
Тарапап (м.р., книж.) - див кон от азиатските страни.
Tapanaııâ (ж.р ., остар.): I. Работилница за сечене на монети;
2. Изобилие от средства, които могат да сс използват без сметка
(разг.): 3. Тълпа от народ, блъсканица (жарг.).


Гирагор (м.р., тур от перс ) - вид студена супа от разводнено
кисело мляко е краставици, чесън, орехи, оцет и олио.
Тарикаг {.и .р ., тур. от араб.): I. Хитър и дързък човек, изпечен
градски вагабопгии, коюю ııe Moı-arr да излъжат; 2. Нахален човек,
които не подбира средства за постигане иа нещо; 3. Член на тайно
религиозно сдружението в текето и посветен в тайните (рег).
Тарикат лък (л/р.) — проява на човек тарикат; тарикатство. Тари-
кагски {прил., ртг.) - конто сс отнася до тарикат. Тарикатска ду­
ма-жаргонна дума в говора на градската младеж, например ара­
бия, мурук, скивам. Тарикатски език — жаргон е тарикатски думи.
Тарикатски глас — сатиричен вестник през 2О-ЗО-ге години на
XX век Тарикатът сс противопоставя на баламата (оттам идва
псевдонимът на Хр. Смирненски Ведбал — веднъж балама).
1 apvaııâ и грахаиз {ж.р., тур. от перс., нар.): I. Сушени зрънца
от тесто е подправки, които сс употребяват за ядене; 2. Ястие,
приготвено е такива зрънца, трисница.
Тарчин {м.р,, тур. от перс., диал.) — дарчип (китайско дърво).
Тас {.и .р ., тур. от перс.): İ. Метален съд за гребане на вода;
2. Дълбока медна паница.
Таскебаи {.и .р.)
—
яхния от малки парченца месо със ситно
нарязан лук.
Гаслак {нареч., диал.) — недобре издялано, грубо.
Тасма {ж.р ., нар.) - ивица, лента, дълга изрезка обикновено от
кожа; {прен. станал на тасма — отслабнал от глад.)
Татлия (ж.р., прал.. рег): I. Вил сладка маслена курабия;
2. Сладка баница като баклава.
Татсъз (прал. диал.) — безвкусен.
Татул и татула {ж.р., тур. от инд., бот.) - силно отровен бурен
е едри листа, бели цветове и бодлив плод.
Гйферен {прил., тур. от араб., рег.) — хубав {таферена мома),
поилпчен, благоприятен {не му е таферена работата).


Тафра (ж.р., тур. от араб., нар.): I. Гиздснс. труфсне; 2. Након-
тен човек, конте.
Тафта (ж.р.) - вид твърд копринен плат.
ТахАн (.и .р ., тур. от араб.): Каша от сусамово брашно, която
служи за ядене или за приготвяне на халва: 2. Самата халва,
приготвена от такава каша..
Тахан халва (ж.р., тур. от араб., куха.) - халва, приготвена от
тахан и захар.
Тахта (ж.р., тур. от пере., диал.): I. Дъска: 2. Широк и нисък
диван без облегало, покрит е килим или друга материя.
ТахтДба, гахтйбнта или тахтйбнца (ж.р., диал., остар.) - дър­
веница
Тебешир (м.р ., тур. от араб.) — бял мек минерал (калциев кар­
бонат), употребяван за писане по черна дъска.
Теяек&1(нрил.,неизм..нареч.): (.Непоправим.невменяем, прост,
несръчен; 2. Даром, залудо; З.Случайно. току-така
Тсвскелйя (прил., неизм., диал., остар.) - развеселен; щедър;
благоразположен.
Тевсксллйк (м.р ., остар.) - смирение, покорство.
Тегел (м.р.) — шев зад игла или изобщо шев.
Тсдсрйк (м.р ., диал.) - приготовление, снабдяване.
Тезгерб (ср.р ., тур. от араб.) - носилка, тарга.
Тезгях (м.р., тур. от перс.): I. Специална маса в кръчма или
в магазин, на която се извършва продажба: 2. Работна маса на
дърводелец.
Тезск (м.р., рег.) — дебели плочки от сухи говежди лайна е дреб­
на слама, използвани за топливо.
Тезелдеи (нареч., диал.)- незабавно, на бърза ръка.
Тек (м.р., разг.): I. За число - което не сс дели па две без остатък;
нечетен; 2. Сам. самичък, без другар.
144


Тек* (ср.р., тур- от араб.. остар.)- молитвен дом с жилища н
лсрвиши, мохамсдански манастир.
Гскме (ср.р. . разг.): I. Ритник, 2. Конски или магарешки ритни»-
със задни крака; чифте.
Текисфсс (нрил., неизм., тур. от араб., нар.): I. Който страда от
задух; 2. Недобре с ума, побъркан (прен.).
Тел (м /ж.р.). I. Метална жица; 2. Сърма (остар.) .
Тслйлип — ннж телялип.
Телстйи и теляпш (остар.) — кожата юфт.
Тсляк/-чка (м.р., тур. от араб., разг) — лице, коего измива, из­
търква някого в обществена баня срещу заплащане.
Телйлип (м.р., тур. от араб.) — гласовит човек, пратен да съоб­
щи нещо на населението; глашатаи.
Темане (ср.р. . тур. от араб., остар.): I. Мохамсдански поздрав
е доближаване па дясната ръка до челото, устата и гърдите е
поклон; 2. Поклон, угодннчество (прен., разг.).
Тсмасук и гемссюк (м.р., тур. от араб., остар.. диал.) — запис,
полица, документ.
Темдл (,и р_, тур. от гр.. остар.) — основа на сграда.
Тсмеллйя (прил., неизм., остар.) — който има здрав темел, солиден.
Тсмсрут/-ин (м р., тур. от араб .разг )-необщитслсн, навъсен,
мрачен, мълчалив човек; опак човек.
Тенджера (ж.р.): I. Дълбок съд, в конто се вари ядене (прен.
загори тенджера — които дълго се застоява на приказки).
Тсиске, тенекия (ср./ж.р ., тур. от ангп ): 1. Тънък метален
лист, 2. Висок четвъртит съд. направен от метален лист.
Тснскеджийница (ж.р.) —тенекеджийска работилница.
Тенекеджийски (прил.) — който сс отнася до тенекеджия.
Тенекеджия (м.р.) — занаятчия, който работи тенекиени изделия.


Тепе (ср.р .. рег.) . I. Връх; 2. Могила, хълм (Пловдивски тепета).
Тспсгьдз (прил., неизм., рпзг> — безочлив, безсрамен, нахален
Тенегьозлък (.и.р ., ослюр.)-безочливост, безсрамие, нахалство.
Тепелик (мр., рег.) - сребърен накит за челото.
Тепейя (ж.р.) — голям, кръгъл разлат меден съд. които служи за
печене на хляб, баница и др.
Тербелйя (прил., неизм., тур. от араб.): 1 Възпитан, благовьз-
питан, вежлив, учтив; 2. Сос със подправки (тербелии кюфтета).
Тербие (ср.р., тур. от араб., диал.) — възпитание в благоприли­
чие. (Сторвам тербие — вкарвал! в правия път.)
Терджуман/-ин (м.р. . тур от араб., оешл/л) —преводач. драгоманин
Тсре(х)аиа (ж.р., тур. от итал.): I. Адмиралтсйството в Осман­
ската империя; 2. Корабостроителница: 3. Каторга.
Тсрезип (ж.р., тур. от перс., остар.): I. Ръчна теглилка е лост
и две блюда: 2. Зидарски уред за измерване на хоризонтално
положение.
Торения (прил., неизм., тур. от араб,, диал): I. Отдаден на из­
вестен навик, пристрастен към нещо; 2. Недоволен, неразполо­
жен (прен.) .
Tepemi (ср.р., тур. от араб., спец.) — ароматно масло, подобно
па розовото, но без химическите му свойства, добивано от южно
индрии1с.
Терзийски (прил.) - шивашки .
Терзилък (м.р., остар.) — шивачество.
Терзия (м.р., остар.) — шивач на селски или полусслскн дрехи;
абаджия.
Терк (ж.р., тур. от арап., /лазг.): I. Образец, модел, кройка;
2. Своеобразен, неразбран човек (прен.).
Терлик (м.р.): 1. Плитка домашна обувка, ушита от дебел вълнен
плат яли оплетена от по-дебела прежда: 2. Потник па кон.


Гсрнит (л« p . тур
"Р"б.. разг ) - ред, наредба, план, начин
Терссне (ярнл.. ненхи.. разг) - опак, неразбран, неудобен.
Тесксре (ср.р. . тур. от араб., ист.) — паспорт, лична карта или
ш/ген лист за свободно пътуване в Османската империя.
Теслйм (прил., неизм., тур. от араб., диал., остар.) - предаден
за пленник или арестант.
Тсслнмй (несв.. тур. от араб., разг.) — предавам пешо, за да се
отърва от него.
Тесте (ср.р ., тур. от перс., разг ) — определено число еднакви
предмети, като например карти за игра, листи за заявление,
банкноти и лр.
Тест смел и гссгимел (м.р.. тур. от перс., диал.) — кърпа, забрадка.
Тестйя (ж.р.. тур, от итал., рег.) — голяма стомна (обикновено
нсглсджосана и без цицка).
Теферйч (м.р., тур. от араб., нар.) - разходка извън града е
гощавка и веселби.
Тефтер (м.р , тур. от перс.) — голяма подвързана тетрадка за
търговски и други сметки, сметководна книга.
Тефт ерче (ср.р.) - малък джобен тефтер, бележник.
Техана и течни (ж.р ., тур. от перс., нар.) —място, където няма
навалица, притеснение и шум.
Техналък (м.р., диал.) — спокойствие.
Тнджарет (.м.р., тур. от араб.): 1. Търговия, 2. Печалба (прен ).
Тимар (м.р., диал.): I. Чссанс на добиче; 2. Бой (прен.)\ 3. Фео­
дално владение в Османската империя е годишен доход от 1000
до 20 000 акчета: военен лен (ист.).
Тнмаря (несв.. тур. от араб ): I. Чеша кон или друго добиче;
2. Бия. наказвам е бой. пердаша (прен.) .
Тифтмк (м р. диал ): I. Вълнена прежда; 2. Марля.


I-закана, отлакана, отлукана (.мг./л, тур. от перс., dual.)
-
помещение за сено и други фуражи, плевник.
Тозлук (м.р., диал) — кал цупи; гетри, гамаши.
Тока (ж.р., тур. отитал„ рег.) — чукванс на чашите преди отли­
ване; приспособление за скачване и затягане на колан, ремък и
др. под.: катарама.
Tokmak (м.р., нар.): I. Дървено чукало за тъпан, за хаванче. за
дръндарскн лък и др.; 2. Несръчен, тромав човек (разг.) .
Томрук (м.р., диал.. остар.): I. Пъпка; 2. Семе; 3 Дъиер. пън,
4. Дървени фаланги, пранги.
Топ (м.р .) — едра морска риба от рода на скумрията
Тбпга (ж.р.) — начин за разпределение на тютюневите листа но
качество, а при по-прецизен подбор — и ио цвят.
Топ (м.р .): I. Тежко огнестрелно оръжие; 2. Навит на руло плат,
3. Голям вързоп или пакет е някаква стока: 4. Топка (диал.).
Топал (нрил., диал.) - куц, недъгав е единия крак
Топач (м.р., остар ) - буца, топка.
Топка (ж.р ., от тур ): 1. Валчест предмет, кълбо; 2. Леко пър­
гаво кълбо за игра
Топлийка (ж.р.) — карфица е главичка във формата на топче в
единия кран.
Топор (м.р., тур. от перс., диал ) — сскпра, брадва.
Топрак (м.р., диал ): I. Доходна земя, землище; 2. Пръст, земя.
Топтан (нареч,разг.): 1. Изцяло, на едро, всички заедно; 2. През
куп за грош, отгорс-отгорс. небрежно (прен.).
Топтаиджйя (м.р., разг): I. Лице, което купува и продава на
едро; 2. Лице, което не обръща внимание на подробностите и се
отнася небрежно.
Топтапджълък (мр., разг.) — търговия на сдоо.


I onrvi Cw p.. нар ): I - Голяма желязна топка, коя го служи за тежест
на кантар, часовник и под; 2 Тояга с топка накрая; боздуган.
Гопхянс {ср.р., тур. отпере ): I. Артилерийски арсенал, 2. Пред-
Пмдне в Истанбул.
Гои чин {м.р ) - артилерист.
Торлак (м.р , диал ): I. Прозвище на селянин предимно от планин­
ската част па Северозападна България, 2. Простак, селяндур (разг).
Торун (м.р., диал.): I. Вид дребни пъпеши; 2. Внук, внучка.
Трамий (ж.р., тур от итал., разг.)
-
смяна на един предмет
срещу друг.
Грамиосвам (несв.) - правя трампа, разменям предмети.
Гулум (м.р., нар.): 1. Одрана като торба животинска кожа, в
която държат сирене, масло, катран и др.; мях; 2. Корем, търбух.
Тулумба (ж.р., тур. от итал.): I. Пожарникарска или изобщо
водна помпа; 2. Вид сладкиш от тесто, напоен изобилно със сла­
дък сироп.
ГУмрук (м.р., остар.) — дървени окови, е които сс оковават кра­
ката на човек.
Тупурдии (ж.р., разг.): I. Шум от много стъпки; тропот;
2. Изобщо шум, глъч, блъсканица, неразбория.
Тура (ж.р.. тур. от перс.): I. Султански монограм, герб, веизсл за
документи и монети; 2. Страната е герб или образ на монетите.
Typıyıı (м р., рег.) - слива, синя слива.
Турук и торук (м.р., зоол.)- морска риба, подобна на паламуд,
но по-едра от него
Турун (м.р., тур от араб.. остар., нар.) — портокал.
Турупжиеп и турунжйси (прил.) — жьлто-червен. портокалов.
Гурфяднй (прилнеизм.. тур. от перс.) — пресен, новоизлязъл
»еленчук или плод.


Туршия (ж.р., тур. от перс.)
-
запазени и саламура п оцет
зеленчуци - пиперки, моркови, зеле, целина и подобни.
Туткал (.и.р.) - лепило от кожени отпадъци, кости, копита и др;
клей.
Туткален (прил.) - който е от туткал.
Туткаля (пеел.) — залепвам.
Туткун/-ин (прил., рег.): I. Туткав, пинкав човек; схванат, не­
сръчен, неловък; 2. Хванат, уловен, заловен; 3. Влюбен
Тутманик (м.р .): 1. Хляб, замесен е масло или мас, сирене и
яйце, печен в тспсия; 2. Тесто на питки, които сс слагат една
върху друга за разточване на öaııınıa; 3. Простак (прен.).
Тухла (ж.р ., тур. от гр.) —правоъгълно блокче изпечена пиша,
което служи за строеж.
Туч (м.р., диал.): I. Медна сплав, бронз; 2. Лято желязо, чугун;
3. Нешо много тежко, здраво (прен ).
Търмък (м.р., диал.) — земеделското сечиво гребло. ı рапа.
Търпап (м.р., диал.) — земеделското сечиво коса.
Тюлбент (м.р., тур. от пере., диал.) — тъпка забрадка, кърпа.
Тюмбелек (м.р., диал.) - малък тъпан.
Trop бе (ср.р ., тур. от араб., кннж.)
—
гробница на бслсж1гг
мюсюлманин.
Тюрлия (ж.р ., нар.) — вид. сорт.
Тюрлюгювеч (м.р., яулнш.)-псчсно ядене от различни зеленчуци
е месо IUH1 без месо.
Тютюн (мр., бот): I. Едногодишно тревисто растение е го­
леми зелени листа, които съдържат никотин; 2. Листата на юва
растение, изсушени и приготвени за пушене.
Тютюпджия (м.р., остар ): I. Човек, който отглежда или търгува
е тютюн: 2. Страстен пушач иа тютюн (разгЛ.


Тютюнджулук (м.р ., разг.): I. Занятие на потюнотъргове
2. Пушене на тютюн.
Тюфек (мр., остар.) - пушка
Тшфекчня (м.р., остар.): I. Лице, което поправя пушки; 2. Тър
говей на пушки.
'Гюфлек (м.р ., разг.) — дюшек, напълнен със слама; сламеник.
Угрядйсвам (несв , диал.) — попадам, налитам, сполучвам.
Угрпнма (ж.р., диал.) — зло, болест, нещастие.
Узун (прил., неизм., диал.) - дълъг.
Уш*уи (нрил.. рег.) — удобен, сгоден.
Уйдисвам (несв., разг.): 1. Прилагам, подхождам, отивам;
2. Съгласявам се с някого; уйдисвам на ума на някого.
Упдурдйсвам (несв.) и ундурдйсам (св., разг.) — правя нешо да
уидиса; нагласям, нагаждам, натъкмявам.
Уидурмз (ж.р., разг.) — нещо нарочно скроено, натъкмено; ма­
шинация.
Улак (м.р ., остар.) — пратеник, вестител.
Уламй (ж.р.) — пресечнагп линия между две покривни равнини,
къдсто се образува водосборен улей, за който се прави хидро­
изолация от ламарина.
Улйи (м.р .. книж .): I. Въоръжен с копие конник; 2. Момче, мо­
мък (рег).
Улемй (ж.р. . книж.): I. Мюсюлмански богослов и закоиовед:
2. религиозно-интелектуалният елит на Османската империя


Улук (м.р.); I. Водосточна тръба; 2. Отводнителен канал, улей;
3. Дървено, каменно нли циментово корито към кладенец или
чешма {диал.) .
Ура-тута (междум., диал.)-за израз, че пешо е сторено набързо,
е притеснение, е усилие (удряйки, хващайки).
Урда (ж.р ., тур. от перс.) — извара.
Урсуз/-ин (м.р., нар.) - лош. проклет, долен човек.
Урсузлук (м.р ., нар.) - проклетия.
Уста (м.р ., тур. от перс.) -обикновено стои прел личното име -
майстор в някой занаят (уста Кольо Фичего).
Устабашея (м.р., оста/?.) —председател на еснаф; пръв майстор
Усталък (м.р.) - майсторство, изкуство, умение.
Устубеч (м.р.. остар.)
—
оловно съединение, употребявано за
белило, лепило и др
Усул (м.р.. тур. от араб., диал ); I. Лееннна, способ, колай'
2. Леко, тихо, внимателно (нареч).
Уфке (ср.р., диал.) - яд, гняв (от йофке).
Учкур (м.р., рег.)- връв или ремък за стягане на гащи, гащинк.
Учкурлук (м.р.„рег.) - място на гащи, дето сс провира учкурьт
гащинк.
Учуртма (ж.р ., диал.) - детско хвърчило.
Учурум (м.р., диал.) - място, свободно място, пропаст,
yiöıı (м.р., диал.); I. Игра; 2. Разиграване, номер, въртене (прен ).


ф
фзйз (м.р., тур. от араб.. остар.) - лихва
Фаизчйя (м.р.) — лихвар.
Файла (ж.р.. разг.)'. I. Полза, облага; 2. Лихва (остар.).
Фяндалйи (нрип., неизм.. диал.) ~ полезен, доходен, печеливш.
Факир (м.р., тур. от араб.): I. Мохамсдански аскст, който дава
обет за бедност; 2. Особено ловък фокусник; 2. Много опитен,
необикновено сръчен и ловък човек (прен.. разг.).
Факйрегво (ср.р.) — занятие иа факир; проява па факир.
Фйлага (ж.р, тур. от араб, остар.) — специален уред за нака­
зание в българските училища преди Освобождението, е който
стягали краката на провиншигтс сс ученици и ги биели е пръчка.
Фараш (м.р,, рег.): I. Широка лопдгка за смсг; 2. Слугиня (разг.,
жпрг).
Фарси (нареч , тур. от
/>азг.) —отлично, наизуст, безупречно.
Фарфара (м.р., тур. от араб., нар.) — несериозен, лекомислен,
вятърничав човек, дърдорко.
Фск&л (м.р., тур. от араб., рег.) — забрадка.
Феленк (м.р. . тур. от аьл, мор ) - греда, па която сс издърпва
лодка иа сушата.
Фенер (м.р. . тур от гр.): I. Уред за осветление във вид на ку­
тия със стъклени стени, в която е поставена свещ или лампа;
2. Квартал в Истанбул, къдсто сс е намирала Гръцката патриар­
шия; 3. Самата Гръцка патриаршия (прен ).
Фенерджия (мр.)
—
лице, което пали нлн гаси фенерите по
улиците и се грижи за тяхната изправност.
Фереджд (ср.р .. тур от араб.) — широка дреха на кадъна е на­
метало през главата, яшмак.


Ферман (м.р ., тур. от араб.. ист.) - султански указ, писмена
заповед, издадена от султан.
Фес (.и .р.) - червена шапка във форма на пресечен конус е пис­
кюл, носена в Турция и други мюсюлмански страни.
Фесфссе {ср.р., разг.) - страхлив, треперещ над себе си човек;
гевезе.
Фетва {ж.р, тур. от араб )', I. Писмено решение на мюфтия
за спорно дело; 2. Потвърждаване от великия везир на смъртна
присъда (ист.); 3. Писмен отговор па мюфтия, запитан по
шериатски въпроси.
Фндан, фиданка {м./ж.р ., тур. от гр.): I Малко овощно или
горско дръвче, което не е образувало скелета на короната си;
2. Издънка; израстък.
Фнд£ (.н .р .)- вид тънки макаронени изделия {супа е фиде).
Фил {м.р., тур. от араб.) — слон.
Фнланкншнп {м.р., тур. от араб.) — сди-кой си човек, някой си.
Фнлджап (м.р., тур. от араб., нар.) — чаша за кафе.
Филдйш (м.р ., тур. от араб., остар.) — слонова косг.
Филнз {м.р., тур. от гр.): 1. Млад израстък от дърво, лоза и
др.под.; 2. Мустачега па лоза, бобови растения и др.
Фист4и {м.р., тур. от итал., диал.) — рокля, фуста.
Фистаилък {м.р ., разг.)
—
вид груба памучна материя е едри
тъкани шарки за летни рокли, престилки и др.
Фитил {м.р., тур. от араб.): I. Памучна лента или усукана
памучна връв в газена лампа, свещ, кандило и други, която
сс пали и свети, като пропуска равномерно горящо вещество
2. Специална бързогоряща връв за запалване па взривове.
3. Усукана марля или друга подобна материя, поставена в рапа
за изтегляне на гной 4. Обикновено в словосъчетанието на фи­
тили - сплъстени, певчссанн кичури коса {прен.. разг.). 5. Пус­
кам фитили — подстрекавам, подбуждам.


Фитилджйи (мр . прен., разг )-подстрекател, интригант (който
пуска фитили).
«Питка (жр.. диал.) - пуйка, пуяк.
«lMifKâp (м.р.) - лице, което отглежда фиткп.
<1>н тис (ср.р., тур. от араб., рег.)'. I. Сприхав, капризен нли пре­
тенциозен човек, 2. Интригант.
Фишек (м.р ., остар.)'. I. Хартиена нли метална тръба е капсула,
напълнена е барут и куршуми нли сачми, гилза: 2. Известно
количество еднакво големи монети, наредени една до друга и
увити е хартия във вид на гилза (прен., разг.).
Фншеклин (.м .р. . остар.) — патрондаш.
Франджела (жр., тур. от итал.) — продълюват купешки бял хляб.
«Прднга (ж.р., нар ) — болестта сифилис; изобщо венерическа болест.
Фреития (ж.р., неизм.) —остра западноевропейска или френска
сабя (само в словосъчетанието от нар. песни сабя френгия).
Фреик терзия (м.р., тур. от пере., остар.) — шивач на модерни
френски дрехи в миналото.
Фудул/-ип (м.р., тур. от араб., разг) - неоправдано горделив,
надут човек.
Фудуллук (м.р., тур. ат араб., разг.) - държание на фудул (хем
гол. тел» фудуллук продава).
Фудулски (прил., разг.) — който сс отнася до фудулин
Фудулство (ср.р.)-качество или поведение на фудутш. фудуллук.
Фукара (м.р., тур. от араб., разг.) — бедняк, сиромах.
Фукарйя (ж.р„ ршг?.) -беднотия. сиромашия, фукарлък.
Фукарлък (м.р.) - бедиотия, фукарйя.
Фуидя (тур. oat итал.. мор.) — команда: хвърляй (хвърляйте) котва,
фуния (ж р. тур от гр.) — уред, обикновено коиичен. за нали-
впие иа течност а съд е тесен отвор.


Фурда (ж.р., тур. от араб., нар.): I. Негодни за раОот.з изрезки,
дребни отпадъци; 2. Негодна стока, нзмет, 3. Извара, урда (рег.) .
Фурма (ж.р., тур. от перс.) - плод на фпниковата палма
Фурма (ж.р .) — четка.
Фута (ж.р., тур. от араб., нар.) — груба домашна престилка
Фуния (ж.р.) — бъчва.
Фъндък (м.р., нар ): I. Малко вълмо от вълна, памук и подобни:
2. Кичур коса, подала сс изпод шапка нлп забрадка; 3. Лешник,
4. Малко, дребно човече (прен ).
Фъстък (м.р.. тур. от перс., бот.): 1. Едногодишно растение,
Ч1што плод е в мека черупка н сс забожда в земята, за да доузрее,
плодът па това растение; 2. Много ниско па ръст същество
(прен.) .
Фъшкия (ж.р ., тур. от перс.) — пресни конски, катърски или
магарешки изпражнения.
Хабер (.и.р.. тур. от араб., нар.): I. Вест, известие; 2. Познание,
понятие.
Хав (м.р., тур. от араб., б)илл.) -фнни влакна като мъх от едната
страна па някои тъкани.
Хава (ж.р., тур. от араб., разг.): I. Време, като състояние на
въздуха; 2. Климат; 3. Положение, настроение (прен ).
Хзв&ле(ср.р.): I ,Товар,тежсст,брсмс;2. Предаване.прехвърляне,
възлагане, препращане (на пеша, заплати, записи).
Хавйн (м.р .,тур. отпере.): ЕМалъкбронзовсъдзачукаиепазахар
орехи, черен пипер и др.; 2. Уред за рязане на тютюн (спец.).


Хавлия (ж.р.)
-
голяма банска кърпа или дреха от мъхната
памучна материя.
Хаира (жр., тур. от свр., разг.): I. Еврейски молитвен дом,
синагога; 2. Място, където се говори безредно, високо и шумно;
п>лчава (прен): 3. Изоставена, псзасята нива.
Хавруз (м.р .. рег) - нощно гърне, пукало.
Хавуз (м.р.) - басейн.
Хаджи- обрьщенне към хаджия; титла на хаджия.
Халжнлък (м.р .) — местата в Йерусалим и около него, където
християните отиват иа поклонение; Мека и Мсднна, където
мохамеданите ходят на поклонение.
Хаджия (м.р., тур. от араб,) — иние, което е ходило иа хаджил ьк.
на поклонение.
Хадъм (м.р.) — скопец.
Хаз (м р.) . |. Удоволствие, радост, наслаждение (не нравя хаз —
не ме радва): 2. Вкус към нещо.
Хазна (ж.р .. тур. от араб.. нар.)—държавно парично съкровище;
изобщо много пари.
Хазназар (м.р.) — пазач или управител на хазна: ковчежник.
Хатър (нрил., тур. от араб., рег., остар.): I. Готов, приготвен;
2. Така и така, разгеле, тъкмо (нареч.).
Хаир (л1.р .. тур. от араб.) — добро, благополучие.
Хаирлия (нрил., нензм.) — който носи добро, щастие, който е иа
хаир, благодатен.
Хаирсъзин (м.р., остар )-лош човек, нспрокопсаник, нехрани­
майко, вагабонтяи. негодник.
Хайван/-и11 (м.р . . тур. от араб.): I. Животно, добиче; 2. Глупав
човек, глупак (нрен).
Хайвер (м р.): I • Яйца от риба или друго водно животно, снасяни
във водата, обикновено в голямо количество; 2. Осолени яйца
157


от риби, употребявани като храна направо или след съответно
приготвяне; 3. Ястието от солен хайвер, разбит е растително
масло, лимон и други.
Хайдамак {м.р ., диал.): I. Едър и глупав човек; дан галак; 2. Ва-
габонтин; скитник.
Хайдук {м.р ., тур отуиг., нар.): I. Крадец, разбойник; 2. Хай­
дутин {остар.}.
Хайдуклук (.up.): 1. Кражба, разбойничество; 2. Поминък на
хайдук.
Хайдут/-нн/-ка (м./ж.р ., ист.): I. Народен закрилпик и борец
е оръжие в ръка срещу турските потисници и чорбаджиите по
време на османското владичество; 2. Крадец, разбойник.
Хайдутлук (м.р.): I. Дейност па хайдутин, 2. Кражба, разбойничество.
Хайдутувам (несв.) - ходя хайдутин, участвам в чсга от хайдути
Хайка (ж.р.): I. Дружина ловци, конто обграждат някое място и е
викове подгонват дивеча: 2. Организирано преследване па някого.
Хайкаджня (м.р.) — участник в хайка
Хайлаз (прил.. неизм., разг) — мързелив, ленив.
Хайл&зин (м.р .) - мързеливец, ленивец.
Хайлазувам (м.р .) - държа сс като хайлазни. мързелувам, бездел­
нича.
Хайлазлък (м.р, разг.) — мързел, мързелуване, безделие.
Хай.манй (ж.р., от тур.): Пасище за свободен добитък; 2. Без­
делник, скитник, нехранимайко (м.р.).
Хаймапувам (несв.) - държа се като хаймана, скитам сс без работа,
безделнича.
Хайта (M /ж.р.,тур. отараб.)-скитник,безделник, нехранимайко,
вагабоитип.
Хяк (м.р., тур. от араб., нар.): I. Парично възнаграждение, за­
плата; 2. Право, правднна; 3. Пари нли имот, които сс падат някому;
158


наследство, лял; 4. Заслуга
Хал (м.р ., тур от араб., нар.) - положение, състояние, а коетс
намира някой.
Халал (нареч., тур от араб.) — простено от все сърце, без съжат
ние, с благословия.
Халат (м.р., тур от араб.) - широка и дълга домашна дреха.
Халач (.м р., тур. от араб., диал.) — виж дрьндар.
Халка (ж.р.)
-
сладкарско изделие, приготвено от захар, тахан
сусамено масло или техни заместители, орехи и др.
Халваджмиство (ср.р .) — поминък на халваджия.
Халнаджия (.и .р .) — производител или продавач на халва.
Халиф (м.р., тур. от араб.) — мохамедански. обикновено арабски
монарх.
Халифат (м р., тур. от араб.)—система на мюсюлманска феодална
монархия, възглавявана от халиф, който е съсредоточил в своите
ръце духовната и светската власт.
Халишс (ср.р., диал., нар.) — дебела черга за завиване »спи пости­
лане, изработена от вълна или козина.
Халка (ж.р., тур. от араб.)', I. Метално колелце, брънка: 2. Го-
дежен нли венчален пръстен без камъни и други украшения.
Хам&л/-ни (м.р .. тур. от араб.) — носач иа багаж.
Хамалне (ср.р., тур. от араб., остар.) — такса за пренос.
Хамалл^к (мр.. разг.): I. Поминък на хамалин; 2. Тежка, обикно­
вено физическа работа (нрен.).
Хамалувам (несв.): 1. Изпълнявам работа иа хамалин, пося
тежки товари, багаж; 2. Върша тежка физическа работа срещу
малко възнаграждение (прен ).
Хамам (.н/> - тур. от араб., остар.) — турска баня.
Хамбйр (м.р .. тур. от перс.) — сграда, помещение за зърнени


храни, склад, житница
Хамсия {ж.р ., тур. от перс., зоол.)
-
вид дребна морска риба
със странично сплеснато тяло, дълга до 15 см
Хамут {м.р.): I. Специално приготвени ремъци за впрегатно
животно - кон, магаре, катър; 2. Обшита е кожа дървена примка,
която сс надява на шията на впрегатно животно.
Хай {.и.р.,тур. от татар.): I. Титла на прабългарски владетели,
кояю просъществувала до IX в.; 2. Владетел у йоркските и
монголските народи; 3. Почетна титла (-княз) у някои източни
народи; 4. Кръчма и гостилница е помещения за спане иа пътни*
ци и е обор за добитък, страноприемница.
Хапджар {м.р ., тур. от араб., остар.) — голям турски нож или
кама; кинжал.
Ханджиискн {прил.) - който се отнася до хапджия.
Хапджйя {м.р .): I. Притежател па хан; 2. Кръчмар, гостилничар.
Ханскн {прил.) — който се отнася до хан.
Ханство (ср.р.): İ. Страна, управлявана от хан; 2. Звание, до­
стойнство на хан; 3. Времетраенето на ханското управление.
Хатгъма {ж.р.) - женена туркння. булка, кадъна
Ханъмекн {прил.) - който се отнася до ханъма.
Хап {м.р ., тур. от араб.) - лекарство, приготвено иа малки таб­
летки; {прен.) неприятност {горчив хап).
Хапсана {ж.р., тур. от араб., остар.) — затвор.
Хапузн, хапус {м.р., тур. от араб.): I. Затворник; 2. Затвор, арест.
Харадж и харач {м.р ., тур. от араб.): I. Данък, който мъжете
нсмохамедатги плащали на покормтелите мохамедани, нарича сс
оше джизие; 2. Поземлен данък, плащан от покорените народи
на мохамеданите, който е бил в пари или в натура - десятък,
наричан в този случай юшур.
Харам {прил., неизм., тур. от араб.): I. Забранено от вярага, про-


Харамии (ж.р ., рег) - голям котел за топлене на вода.
Харба (ж.р . . тур. от араб ) - късо и дебело копне.
Харба.тия (м р.,остар.) - въоръжен е харба страж.
Харбии (ж.р.) — желязна пръчка, е която сс пълни през цевта
пушка или пишов от много стар модел
Хардал (м.р., тур. от араб.)'.
I. Синапово семе; 2. Синапена
каша за ııanaı <ше при настинка или като горчица за ядене.
Харем (м.р., тур. от араб.)'. 1. Женско отделение в мюсюлманска
къща; 2. Жените на едни мохамеданин, конто са живеели в гази
част на дома (ист.).
Харсмлък (м.р.)
—
отделение в богата моха.меданска къша, в
която живеят жените.
Харзуал и харзувал (м.р. . тур. от араб., остар.) — писмена мол­
ба, заявление до съдия, началник.
Харман (м.р., тур. от перс.)'.
I. Гумно, място за вършеене:
2. Количеството снопи, конто сс вършеят за един ден; овърша­
ното зърно; 3. Времето, подходящо за вършеене; 4. Беритба, вър­
шитба; време за събиране на изобилен плод (прен.)', 5. Смес от
различни видове тютюн.
Хармапджбя (мр.): I. Работник на хармана по вършитба; 2.
Майстор специалист, който приготвя хармани от тютюн.
Харч (м.р., тур. от араб.) - паричен разход, разноски.
Харча (несв., разг.) — правя харчове, изразходвам, консумирам.
Харч лък (м.р.) - пари за дребни разходи.
Хас (.м.р ., тур. от араб.): I. Чист, доброкачествен, истински:
2. Удоволствие, радост (в словосъчетанието Има си хас — Виж
ти!; Хубава работа!; Възможно ли е?); 3. Голямо ленно владе­


ние в Uc ма меката империя, което давало годишен доход пад
10 000 акчета.
Хасд {ср.р., тур. от араб.)
—
тънко доброкачествено памучно
платно.
Хастар (.м.р.) - тънка подплата на дреха, подплата.
Хасър (л/.р . . тур. от араб., диал ) - рогозка.
Хат (.м.р.) - султански указ.
Хатнху.маюн (.м .р .) - прочут султански манифест за реформи
в Турция, издаден през 1856 г., е който сс дават равни прана на
всички поданици на Османската империя и сс обещава реформа
на съдопроизводството.
Хатишернф (м.р.) - първият султански манифест за реформи
в Турция, издаден през 1839 г. Нарича се още пол хан ниски по
името на двореца, в конто е издаден.
Хатър (л/.р ., тур. от араб., нар.): I. Угодлнвост, угодничсство;
2. Почит, уважение. 3. Воля, желание: 4. Пристрастие, снизходи­
телност от угоднпчане; 5. Недоволство, мъка, душевна болка
{прен.).
Хзтьрджйя (м.р.) - който гледа хатър, който угажда иа другите.
Хафйф (.м .р ., тур. от араб., разг.): I. Слаб, оскъден, лек (хафнф
мюзик - лека музика): 2. Тих; 3. Несериозен, лекомислен, лек
(хафнф работа — несигурна работа).
Хахамии (м.р., тур. от евр.) — еврейски свещеник.
Xaina (ж.р., тур. от араб., остар.) — покривка пол конско сед­
ло: попонка.
Хашеш (м.р., тур. от араб., рег.) - градински мак.
Хашиш (.м .р., тур. от араб., книж ) —наркотично смолисто ве­
щество, което сс получава от цъфтящите върхове на индийския
коноп; ср. марихуана.
Хаят и хаст (л/.р.) — открит терм пред къща, отвод, прусг.


Хеджрй и хсджир (тур. от араб.) — начало на летоброенето >
мохамеданите, което започва е бягството на Мохамед от Мека в
Медпиа (622 г. от н.с.).
Хедиф (м.р ., тур от пере., ист.)
—
титла на наследствените
владетели иа Египет ог 1866-1914 г.
Хскимин (м.р., тур от араб.. остар.) — лекар.
Хелбдте (нареч . тур. от араб.. разг.)'. I. Разбира сс, то сс знае,
непременно; 2. Навярно, както изглежда.
Хеле (нареч.. разг.) — особено пък; най-сетне.
Хем (съ/оз, тур. от пере.) — и, и то; пък. но, ıuıa (хем така, хем
иначе).
Xcml*İI (нареч., тур. от пере., нар.)'. 1 . Току-речи, близо, почти,
едва; 2. Веднага, тутакси, незабавно; 3. Около, като че ли, насмал-
ко (хемен-хемен — ей сега).
Хемшерйя (ж.р ., тур. от перс., рег.) —съгражданин, земляк.
Хепдече (м.р., тур. от араб., рег.) — изкоп, ров, яма, трап, окоп
кран път, канавка.
Хептен (нареч.) — съвсем, напълно.
Хергеле (ср.р., тур. от перс.): 1. Стадо коне; 2. Непрнучен, недре-
сиран за яздене или оседлаване добитък като кон, магаре, катър
и др.; 3. Невъзпитан човек, негодни прислужници, разпуснат
човек (ругатня).
Хесап (м.р., тур. от араб., нар.) — сметка.
Хесаичйя (м.р.): 1. Който умее да прави хесап, да смята: 2. Прес­
метлив. пестелив (прен ): 3. Сметкаджмя (жарг).
Хссапя (пеел.) — правя хесап. смятам, мисля, съобразявам.
Хпзмскяр (м.р., тур. от араб.) — слуга, виж измекяр.
Хизмдт (м.р. . тур. от араб., д/гол.) — слугуваие. работа.
Хисар, хисарлък (.и.р., тур. от араб.) — укрепление, крепост.


Хич {нареч.. тур от перс., разг) — никак, ни най-малко .
Ходжа (м.р. . тур. от перс ) - мохамедански свещеник и учител.
Холан (част .разг.) —за усилване при обръщение, за изразяване
на несъгласие, недоволство, упрек, учудване, увсшаванс (хайде
холан-хайде. бе!; остава холан — остави, бе!).
Хората (жр., тур. от гр., рег.) — говорене, приказка.
Хоратъ (несв.. тур. от гр., рег.) - говоря, приказвам, хоргувам.
Хоросан (м.р.. тур. от перс.) — каша от вода, негасена вар и
пясък за зидария и мазилка при строеж.
Хурда (ж.р. . тур. от перс., рег.) - извара.
Хурнет (тур. от араб., остар.) — освобождение, свобода.
Хурия (ж.р ., тур. от араб.) - хубавица в мохамсданския раи;
красавица.
Хютбе (ср.р.. ист.) - петъчна мюсюлманска молитва, в която
задължително се споменава името на управляващия султан.
Хър-*п»р (тур. от араб., разг.) - недоволство, ръмжене, раздор,
несъгласие, несговор.
Хърсъзйи (м.р., тур. от араб.)'.
1. Долен, безчестен човек:
2. Крадец.
Хъс (м.р.)’. 1 . Злоба, настървение; 2. Устрем, сила, амбиция.
Хюджет (м.р ., тур. от араб.. ист.) - съдебен протокол, изло­
жение на дело, разгледано от кадия в Османската империя.
Хюкюмат, хукюмат (м.р ., остар.) — правителство, управление
власт, седалището на правителството


Чабуджак (нареч., рег.)
—
веднага, тутакси, твърде бързо, без
губене на време.
Чадър (м.р., тур. от перс ): I. Ръчно приспособление от опънато
платно е полусферична форма за предпазване от дъжд или от
слънце, 2 Палатка, шатър (остар.) .
Чадьрджйя (м.р., разг.)- който продава или поправя чадъри.
Чадърсст (прил.) — е разперена като чадър корона (за дърво).
Чаил (м.р., диал.) - трън, бодил.
Чаир (м.р., диал.) - ливада, пасище.
Чанре (срр., тур от перс., рег.) - начин, способ, леснина, изход.
Чак (част.) - дори, даже, до, точно; едва.
Чакал (м.р., тур. от перс., зоол.) — хищно животно от рода на
кучето.
Чакмак (м.р. . диал.): I. Огнпво, огнило, 2. Ударник на кремъклия
пушка или пищов (остар.): 3. Въстаник, бунтовник (прен.):
4. Номера, трикове (разг).
Чакмаклйя (прил., неизм . ос/ня/л)-кремъклия (за пушка, пищов).
Чактйсвам (несв.) и чакгисам (св., остар.); I. Запъвам ударник
на кремъклия пушка или пищов; 2. Разбирам, проумявам, досе­
щам се (разг.).
Чакширп и четири (мн.ч., диал.) — потури.
Чакъл (м.р.): I. Дребни речни или трошени камъни за настилка,
бетон и др.; 2. Камениста почва (разг.).
Чакълсн (прил.) — направен от чакъл.
Чакълест (прил.) - който съдържа чакъл.
Чакърссг/-и (прил., диал.) — сиви или шарени (за очи): сивоок,
пъстроок.


Чал (м.р., рег.) - висок планински връх, обрасъл с трева.
Чалвам (несв.), пална (св., диал.): I. Удрям, блъсвам силно;
2. Чалвам се, пална сс - побърквам сс.
Чалгаджня (м.р., нар.)- свирач, музикант.
Чзлгпя и налга (ж.р., остар.): I. Музикален инструмент;
2. Свирене, музика (нар.): 3. Песни, в конто преобладават еле­
менти от ориенталската музика, имат еднообразно звучене н
безсълържателсн, често безсмислен текст - част от масовата
култура от края на XX и началото на XXI век (неодобр.) .
Чалгьн (м.р. . диал ): I. Топъл вятър, суховей; 2. Повреда, сна-
ружванс на житното зърно поради внезапен топъл вятър.
Чалдисвам сс (несв.) и налдисам сс (св., възвр., разг.)- умопо-
бърквам сс, смахвам сс, откачам; повреждам сс.
Чалма (ж.р.) — дълъг тънък плат за увиване около феса на мо-
хамедаин, гъжва.
Чалнат (нрил.. разг) — пернат, смахнат, налудничав.
Чалтък (м.р., рег.) — оризище.
Чалтъкнйя (м.р ., диал.) — човек, конто произвежда ориз, оризар.
Чалъм (м.р., нар.): 1. Умение, похват, 2. Превземки, позирапс,
важничене (разг.) .
Чалъшкаи (праз., неизм.. диал.)-работлив, трудолюбив, приле­
жен, усърден.
Чалъшканлък (м.р., диал.) - усърдие, трудолюбие, прнлежанне.
Чалъщйсвам (несв) и чалъщисам (св.) - работя усърдно, залягам.
Чам (м.р.) - дървото елха; изобщо едро шлолистно дърво.
Чамапога (ж.р ., остар.) — топка от метал, топуз.
Чамашйр (м.р., тур. от перс., диал.) - долни бели дрехи, бельо.
Чамов (нрил.) - който е от чам, от елха, елхов.


Чзмпари (м.р., тур. от перс., нар.): I. Метални плочки, които се
поставят на ръцете, за да тракат при танцуване, като кастанети;
2. Кръгла стоманена плочка, която се слага на оста на каруца, за
да звънти
Чамсакъз (.и .р .. нар.) - втвърдена смола от иглолистно дърво,
на която е изтеглен терпентинът; борова смола.
Чамур (м.р ., диа.ч.) — кал, пръст.
Чан (м.р. . рее.) - звънец, хлопагар.
Чанак (м.р .) — паница
Чандип, чан гни (ж.р ) — таван, покрив.
Чанта (ж.р, тур. от перс.) — кожена нли платнена торбичка
с различни форми и предназначение: за книги, за дамски при­
надлежности, за храна при пътуване и др.
Чан (м.р., спец ) — занаятчийски уред за отбелязване или мерене.
Чана (ж.р., диал.) — мотика, коиачка. дикел.
ЧанкънАни (м р.. разг): 1. Жснкар. развратник, коцкар, 2. Хаш-
лак, лудетина, уличник.
Чанкънлък (м.р., разг ) - поведение на чаикъиин.
Чаикъиски (прил.. нар.) — конто се отнася до чапкънии. присъщ
на чанкт»нпн.
Чапкъиувам (св. и несв.. разг.) — ходя, проявявам сс като чапкъ­
нин.
Чапраз (м.р.. тур. от перс.)-овална метална тока за закопчаване
в двата края на женския пояс; пафта (стоя диван чапраз — стоя
със скръстени на пояса ръце).
Чанрашик и чапрашък (прил.. неихи.. диал.) — забъркан, запле­
тен. сложен, опак.
Чарда (мс.р.. диал.) — стадо говеда.
Чарлик (м.р. . тур. от перс., нар.) -
(бллти) па къща* пруст. 2 . Високо
I. Висока покрита площадка
скеле, по което сс разклонява


юза в двор ил» градина (терм.); 3. Легло, разположено върху
високи колове или в клонесто дърво на пазач на градина, лозе,
бостан и др. (диал.) .
Чардар (м.р.) - говедар, пастир на едър рогат добитък
Чаре (ср.р.. диал.) — цяр. лек.
Чарк (м.р., тур. от перс., нар.): I. Зъбчато колело на механизъм:
2. Дъскорезница, работилница за гайтани и др., карана е вола
Чаркчйя (м.р., нар.) — работник иа чарк.
Чарпия (ж.р., диал.): I. Връв, намазана е тебешир или намок­
рена е боя, е която дюлгерите удрят дебела и права черта: 2.
Тънки сухи клони за горене: съчки.
Чаршаф (м.р., тур. от лерс.) —покривка или постелка па легло,
юрган и др.
Чаршафосвам (несв.) и чаршафдеп.м (св) - постилам или
пришивам чаршаф на юрган или одеяло.
Чаршннеки (прил.) — конто се отнася до чаршня.
Чаршия (ж.р.. тур. от перс.) — търговска улица или площад в
селище; пазар
Чаръкчйя (м.р ,рег.) -човек, който прави цървули, цървулджия,
опинчар.
Чат (междум.. разг.) — означава удряне или чаткане.
Чатал (м.р .): I. Раздвоено дърво или прз>т; разсоха: 2. Човешкото
тяло от кръста надолу (прен.. разг.).
Чаталест (прил.) — разсохат.
Чйтвам (несв.,разг.) -схващам, разбирам.
Чаткам (несв.): I. Удрям, тракам, щракам: 2. Паля прахан между
два кремъка.
Чауш (прил., неизм.) - бяло ранозрейно грозде е едри зърна.
Чз¥Ш/-ин (м.р. . остар.)-турски сержант или въоръжен пазач; чауш.


Чспсрмс (ср.р., "(ip.) - печено иа шиш (чрез въртене) месо ил
агне.
Чсврс (ср.р. диал) — везана по краищата кърпа.
Чеиз (м.р. . тур. от араб.}
-
дрехи, покъщнина и други, които
младоженката донася в дома на мъжа си; дар, придал, прикя.
Чсире (ср р., тур. от перс., диал ) — израз на лицето.
Чейрск, черек (м.р ., тур. от перс.): I. Четвърт, четвъртина,
обикновено от заклано добиче; 2. Съд с вместимост 1/4 от оката;
3. Пет ıpoıııa, 1/4 от меджидията.
Чскиджйн (м.р.. меарг.. грубо) - онакист.
Чекйч (м.р.. диал.) — чук/-че.
Чекии (мс.р ., разг.): I. Сгъваемо джобно ножче; 2. Онаниранс,
мастурбация (жарг.).
Чекма (ж.р.. диал.) - издадена част на сграда
Чекмедже (ср.р.) - плитко сацдъчс в маса, скрин п др.. което сс
пъха и изтегля.
Чекрък (м.р ., itap ): I. Домашен уред за предене, пресукване
или навиване на прежда на масури, който се движи с две колела:
2. Валяк над кладенец за навиване на въжето при вадене на вода.
Чскъм (м.р .): I. Ивица от нива, която ожънва или прекопава
един жетвар или копач: чакъм, поста, посгат, 2. Едно смукване
иа дима при пушене (диал.).
Чслебй и челебйя (м.р .) - господин, почетно звание на заможен
българин, давано от гурците; често част от собствено име.
Челик (м.р .): I. Стомана; 2. Късо четвъртито дръвце със заостре­
ни краища за детска игра; джелнк; 3. Играта с такова дръвце.
Чсмбср (.и .р. . тур. от перс.): 1. Женска забрадка, кърпа; 2. Же­
лезен обръч; 3. Плоско желязо за обръч
Чдмср (м.р.): I. Голяма мъка, скръб; 2. Зяпна, проклятие, ядове;
I. Силна отрова; 4. Растснисго чемерцка.


Чсмсреп (прил.) — злокобен, ядовит.
Чемодан (м.р., тур. от перс., рег.) — куфар.
Чемшир - виж чнмшнр.
Ченгел (м.р.)—двойна кука като буквата S; изобщо кука за окачване
Чснгснс (ср.р., разг., пренебр.) - циганин
Чене (ср.р., разг.): I. Челюст, 2. Бърборко (прен.).
Челеле (ср.р.) — оризова леха.
Челик (м.р.): I. Полувисока обувка; 2. Новобранец (жарг.).
Чспксн (м.р., остар.) — къса мъжка горна дреха, която ис сс
облича; ямурлук.
Червиш (м.р., тур. от перс., остар.) — лой от изварени кости и
костен мозък.
Чсрсме (ср.р., диал.) - късмет.
Черече (ср.р .) - малък шиник.
Черибашия (м.р .): I. Цигански главатар; 2.11ачалник на сиичар*
ски отряд (ист.); 3. Офицер от редовната армия, който командва
полувоенно формирование в Османската империя; 4. Водач.
Черчеве (ср.р ., тур. от пере., остар.) — рамка па прозорец.
Чеширн (мн.ч., диал.) — потури, беиевреци.
Чешит (м.р.): I. Вид, сорт; 2. Особен, своеобразен човек, opıırıı
нал (разг.).
Чешма (ж.р., тур. от пере.): I. Иззидана малка постройка е чучу
ри, през които тече изворна вода; 2. Разклонение на водопровод
от което сс пуска пода е кран.
Чешмеджйя (м.р.) - занаятчия, който прави или поправя чешми.
Чешмел (прил.) - който е от чешма.
Чибук (м.р., тур. от пере ): I. Дървена тръбица за лула; 2. Дул;
е дълга тръбила.


Чнбукчнм (м.р., остар.)'. 1. Някогашен слуга, който пълни и по­
дава чибуци; 2. Угодник, подлизурко, лакей (прен ).
MıiBiâp Cu p., тур. от пере., нар.}; I. Два чифта волове, впрег­
нати в една кола или плуг; 2. Втори чифт волове или биволи
за изкарване на тежък говар по стръмнина; 3. Общо, орташка
работа (прен.).
Чивии (мс.р., нар.} - клечка, клин; гвоздеи, винт.
Чизмар (м.р.} - занаятчия, който прави чизми.
Чизми (мн.ч.) - ботуши.
Чикакчйя (и.р., диал.} — лечител, който намества изкълчено.
Чиле (ср.р. . тур. от перс.)-топче прежда или конци, намотани
на споичс. гранче
Чилингнр (м.р .. диал.} — майстор иа дребна железария; ковач,
ключар, железар.
Чим (м.р.} - четвъртит къс земя, изкопан заедно е тревата.
Чимур (м.р.. остар.} - леха ориз.
Чимшйр (.и .р ., тур. от перс.}
—
градински храст е бухлати
клонки и дребни вечнозелени листа.
Чи.мшйреп и чи.мшпрдв (прил.} — който е от чимшир.
Чинар (м.р., тур. от перс } — дървото яблан, плата и.
Чицаров (прил.) — конто е от чинар, платан.
Чинели (мн.ч.) - ударни инструменти под формата иа метални
кръгове към духовата музика, зилове.
Чиния (ж.р.. тур. от перс.} - розлат съд за ястия, наиравен от
порцелан, фаянс, пиша, емайлирана ламар1ша, стъкло.
Чнпихче (срр.. диал.}- яре.
Чира^О*/1 • тУР ом пере., остар }; I. Ученик при майстор занаят­
чия; 2. Неопитен човек (прен.)’, 3. Прислужник в дюкян (остар.} .
Чнраклък (м.р.) - времето, което някой прекарва като чирак.


Чиракувам (несв.) — работя като чирак.
Чиршп (м.р., спец.) — обущарско лепило, пап.
Чирпшлня (нрил., мензи.) —напоен със скроб (за платно, прежда).
Чироз (мр., тур. от гр.): I. Сушена пролетна скумрия; 2. Сух,
мършав човек (прен.).
Чит (м.р., диал.) — ограда, плет; читарлък.
Читак (м.р., остар.) - хулно название на турчин.
Читашки (нрил.) — конто сс отнася до читак.
Читен (прил., диал.) - памучен.
Читовс (мн.ч., duaı.)- две широки плетени страници на волска
кола, които сс слагат за лобиране на голям товар.
Чнфлнгар (м.р., остар ): 1. Чифлнкчия; 2. Работник в чифлик
Чифлик (м.р., тур от перс.) —голям недвижим имот за земеде­
лие и скотовъдство.
Чифликчия (м.р .) — собственик па чифлик.
Чифт (м.р.): 1. Два еднакви предмета, които сс използват в двой­
ка: 2. Предмет, състоящ сс от две части; 3. Четно число.
Чифте (ср.р., тур. от перс., разг.): I. Ловна пушка с две цеви:
двуцевка; 2. Два еднакви предмета; чифт; 3. Ритник от кон или
магаре с двата крака едновременно.
Чифтбевам (несв.) и чифтосам (св., разг.) — събирам две пеша
за да образуват двойка; съешвам.
Чифутии (м.р., тур. от араб, остар., нренебр.) — сврени.
Чифчия и чифчияка (м.р., тур. от пере.) —земеделец, орач
Чичбк и чичак (м.р ., диал.)-репей.
Чобаи/-ин (м.р., тур. от перс., диал ): I. Овчар, пастир, 2. Прос
так, селяндур (нренебр., грубо).
Чогол (м.р., остар.) - мъка, скръб; стана ми чоглаво. неудобно


Чоджук (М.р. . остар.)- дете; момче.
Чоджум (неизм.. остар.)- в обръщение; дете мое, момчето ми
Чоз (м.р. остар.. диал): I. Черво, обработено за пълнене
2. Тлъстипа по червата, вътрешна мас.
Чок (нареч, жарг.) — много, повече.
Чолак (лрил., неизм.. диал,) - който е е повредена ръка или е
откьснагн пръсти на ръката; еднорък.
Чомага (ж.р .. тур. от рум.. диал.) - дебела тояга е топка на дол­
ния кран, соиа.
Чомагаш (м.р ., тур. от рум.) — скандалджия, сопаджня. бияч.
Чомак (м.р .): I. Топка, тава, топуз; 2, Кълка от птица.
Ч ом лек (м.р.) — национално турско ядене от месо и плодове.
Чоп (м.р., спец.): I. Кълчища от козина, кои го се слагат в мазилка
за гавап; 2. Жребий (рег.) .
Чорап (м.р.) — плетена част от облеклото, която сс обува на бос
крак докъм коляното.
Чорапен (прил.) — който сс отнася до чорап.
Чорба (ж.р., тур. от перс., нар.) — ядене, което сс сготвя е пове­
че вода, зеленчуци или месо и сс яде е лъжица; супа.
Чорбаджи: I. Учтиво обръщение па турчин към българин в мина­
лото; 2. Знание ка чорбаджия, поставяно пред личното му име.
Чорбаджийски (прил.) - който сс отнася до чорбаджия.
Чорбаджййство (ср.р.): I. Положение или достойнство иа чор­
баджия; 2. Съсловие на чорбаджия.
Чорбаджия (м.р .): I. Собственик на много имоти и пари, голям
богаташ сксплоататор по време на турското робство; 2. КоГпо
има постоянни или временни работници; стопанин, домакин,
работодател (прен.) .


ЧорбаджЬ (м.р.. ист.): 1. Командир па сничарска рота в Осман­
ската империя; 2. Селски старсйшина в балканските страни но
време на турското робство.
Чорбест (прил.) — направено е повече вода, рядко като чорба (за
ястие).
Чоха (ж.р., прил., остар.): I. Сукно; 2. Гладък вълнен плат.
Чохадар (м.р., ист.): I. Султански велможа; 2. Някогашен зна­
тен царски прислужник.
Чувал (м.р.): 1. Голяма торба за жито, брашно и др.; 2. Мярка
за кафе; сак.
Чупен (м.р.) — корени от едно малоазинско растение, е отварата
от които правят бялата халва.
Чукундур (м.р.. диал.): I. Червено кръвно цвекло; 2. Прост чо­
век, тъпак, пън (прен.. разг).
Чул (м.р .): I. Груба тъкан от козина; 2. Завивка за добитък от
козина или вълна.
Чума (ж.р ., мед.): I. Острозаразиа епидемична болест, причи­
нявана от бактерия, пренасяна от бълхи, гризачи и др.; 2. Вирус
на заразна болест по кокошки, свине и лр.(ветер ); 3. Зла, грозна
жена (прен.).
Чумосвам (несв.) и чумосам (св., разг): 1. Пустосвам, прокли­
нам; 2. Кълна е разперена ръка, проклиням. чумя.
Чупки и чунким (част., диал., тур. от перс.)-като че ли. мигар.
Чурук (прил.. остар.): I. Прогнил, разяден, похабен; 2. болнав
(прен ); 3. Съмнителен.
Чуруклук (м.р., остар.): I. Гннлост, развала; 2. Празнота, лип­
са; кухо, изгнило дърво.


ш
tUaıp1'11
ФР* от ,пУР’У I. Мека и ıparıana обработела кожа,
направена от кози, овчи, конски или други кожи, която се отличава
с особен рисунък; 2. Гькан или хартия с такъв рисунък.
Шадраван (м.р .) — водоскок, фонтан с малък басейн около него.
Шапка (ж.р.. тур. от рус.) — неголяма дружина от разбойници,
пияници или престъпници.
Шакиа г (прил.. разг.) — ударен в главата, блъснат; шантав.
Шал (м.р., тур. от перс.) — голям къс от мек вълнен или копринен
плат, обикновено плетен, за иамятане и забраждане.
Шалваран и нталварана (м./ж.р., разг.) — който носи шалвари
Шалвйрн (мн.ч.) — широки, набрани в кръста панталони с ниско
дъно от копринен или памучен плат; (диал.) потури.
Шамандура (ж.р .. тур. от </<#,'.): I. Кух метален съд. прикрепен
е въже над водата в море или плавателна река, като знак за
опасно място; 2. İ Епаваща тапа с фитил за кандило.
Шамар (м.р.) — плесница.
Шамаросвам (несв.) - удрям шамар.
Шамата (ж.р.. рядко) - вик, шум, трясък.
Шамйн (ж.р., тур. от араб., диал.) - тънка женска забрадка.
Шап (м.р .) - заразна болест по преживния добитък, от която се
възпаляват и окапват копитата.
Шарлатан и шарлан (м.р.,остар.): I. Орехово, сусамово масло;
2. Распггслно масло, олио (без зехтин).
Шафраптия (ж.р., тур. от араб., разг.) — развалена жена.
ШахЛт/-ин (.и .р., тур. от араб., пир.) — свидетел.
Кривоглед
’ Замая11- ’»плеснат, побъркан, глупав: 2.


Шашарднсвам (несв., /лпг.) и шашардисам (св.) - обърквам,
списвам
Шашармл (ж.р., разг.) - объркване, бъркотия.
Шашкън/-ин (м.р., разг.) - объркай, смахнат, глупав.
LLHııiMa (ж.р ., разг.) - шашарма, шмекерия.
Шаяк (лг./л) - груб вълнен плат за горни дрехи, тънка аба.
Шебек (м.р.): I. Вид дребна маймуна; 2. Грозен човек (прен ).
Шега (ж.р., тур. от араб.) - игрив, духовит израз пян закачлива
постъпка за смях и забава: лека подигравка.
Шегаджнйски (прил.) — кой ги е присъщ на шегобиец
Шегаджия и шегаджимка (м./ж.р .)- конто обича да сс шегува,
шегобиец.
Шеговит (прил.) — присъщ на шега: който съдържа или изразява
смях.
Шенретни (м.р., тур. от араб.. нар.) - дяволит човек, хитрец,
лъжец.
Шейтйн (м.р., тур. от араб., нар ): I. Дявол: 2. Хитрец.
Шейх (мр., тур. от араб.. кпиж .): I. Глава на мохамеданска
религиозна община или дервишки орден. 2 . Мюсюлмански бого­
слов; 3. Старейшнна иа арабско племе или община; 4. Crapeй-
шнна на търговско-занаятчийска задруга.
Шекер (м.р., тур. от перс., остар )- захар.
Шекерджия (м.р.) — който прави и продава шекерчета.
Шен (прил., неизм.) — весел, радостен, бодър.
Шсилйк (м.р., нар., остар.) - веселост, жнвост
Шеия се (несв.. диал.) — веселя сс.
Шербег (м.р ., тур. от араб ) - в орна полските страни е питие
от сироп, разтворен във вода.


Шсрбетлин (прия., ntuıu., нар., остар.) — много сладък.
Шердси и шсрдснчс (м.р., ср.р.)'. L Сирище, мура или дсбслс
черво от заклано добиче като ястие; 2. Четвърти дял от стомаха
на преживно животно, мура, сирище.
lUcpc.Mcı {м.р.. диал., остар.) - подигравка, шега; обида.
Шсрсфслс (ср р)~ балкон иа минарсто на джамия, от който мю-
зспнът призовава мюсюлманите за молитва.
Шериат (м.р. . тур. от араб.) - религиозно ислямско право е
норми за регулиране на религиозните, семейните, гражданските,
битовите и углавните взаимоопюшеиия на мюсюлманите.
Шериф (м.р., тур. от араб.)
’
.
I. Лице от знатен произход, което
се счита за потомък на Мохамед в мюсюлманските страни:
2. Титла на султаните в Мароко.
Шечзаде (ср.р., тур. от перс.)-син па султан.
Шеш-бещ (тур. от перс.) — при игра на табла или зарове —шест
и ист.
Шнбои (м.р. . тур. от перс., бот.) — ароматно градинско цвете
от кръстоцветните.
Ill пити (м.р., мп.ч.) — мохамедани, които не признават обрязва­
нето, отхвърлят преданието и признават за свещен само Корана
(персите са шиитп).
Шил те (ср.р., диал.) — малък дюшек за мнндср.
Шиник (м.р ., тур. от гр.. нар., остар.) — дървен съд е цилинд­
рична форма, който служи за мярка за зърнени храни (8-12 кг).
Шира (жр. тур. от перс ) ~ сладко, неюшяло вино ог грозде, мъст.
Ширит (мр.) - тясна, тъкана или плетена лента за обшиване
крзншата на дреха, за декориране, галон


гозн начин месо - шишчета (прен.); 4. Голяма игла за плетене,
кука (разг.); 5. Мълния.
Шиш кебап (м.р. . нар.) - кебап, печен на шиш.
Шишане (ср.р.. тур. от перс., остар.) — някогашна къса и тежка
пушка е широка цев.
Шише (ср.р. . тур. от араб.): I. Стъклен съд за течност е дълго
и тясно гърло, стъкло: 2. Количеството, което се съдържа в
такъв съд; 3. Прозрачен стъклен цилиндър е разширение към
основата, конто сс поставя на газена лампа, за да пази пламъка
Ш шика в (нрил.. от тур.) — дебел, пълен, тлъст.
Шишкавея (несв.) - дебелея, тлъстея.
Шншкавпиа (ж.р.) - тлъстииа. дебелина
Шкембе (ср. р ., тур. от перс.): I. Търбух иа преживно животно,
стомах; 2. Корем.
Шкембеджийница (ж.р.) — гостилница, в която гогшгт главно
шкембе чорба.
Шкембеджпя (м.р.): I. Готвач в шкембеджийница: 2. Съдържател
на шкембеджийница.
Шкембелня (м.р ) - който има голямо шкембе, шксмбсст.
Шоролоп (м.р., диал.): 1. Присвояване на чуждо нещо е измама:
2. Звукоподражание на бързо и лакомо гълтане.
Шоролопчйя (м.р., диал.) — който прави шоролопп; измамник.
Шос£ (ср.р., вероятно чрез тур. от фр.) — широк пастлан път.
Шукер, шукир (м.р., тур. от а/юб.. нареч,, разг.) — слава Богу
най-сетне.
Шупс (ср.р., тур. от араб., нар.) — съмнение, колебание, страх
Шумелия (прил.. неизм., нар.) — съмнителен, гузен.
IJJvpyn (мр., тур от араб., нар.) — сироп.


ю
Юва (ж.р.): I. Безстопанствено, загубило се добиче; 2. Човек
без постоянно местоживеене и работа (прен.)\ 3. Гнездо, дом,
ясла за дена.
Югурт (м.р .) — кисело мляко, иогурт.
Юз (м.р.) - мярка за течност (100 грама, четвърт ока).
Юзбашия (м.р., истл.) — началник на сто души, стотник.
Юзчс (ср.р.) — шишенце за поднасяне иа алкохол в кръчмите
едно време.
К)к (м.р., диал, остар ): I. Надиплени на висок куп постелки
или дрехи; 2. Материално състояние (прен.)', 3, Товар, бреме,
отговорност.
Юклук (м.р.) - долап в стена за постелки и завивки, гардероб.
Юл&р (м.р., лпр.) — оглавник; повод па оглавннк.
Юлке (ср р, остар.) - царство.
Юмрук (м.р .) — пестиик.
Юрвам (несв.), юрна (св.) - подгонвам, лрнпирам някого.
Юрган (мр.) — спална завивка, подплатена с вълна или памук.
Юргаиджня (м.р .) —лице, което изработва или продава юрпиш
и дюшеци.
Юргапскн (прил.) — предназначен за юрган.
1Ордек/«чка (м./ж.р., диал.) — паток, патица.
Юрдсчс (ср.р.) - малко патенце.
Юрлсчи (прил.) — патешки (яйца).
10ркам (несв., разг.): 1. Бързам, препускам, втурвам се; 2. При­
нуждавам, тормозя, умишлено издевателствам (жарг.) .
Юрндк (м.р., разг.) — образец, мостра, модел.


Юрт, юртншс (м./ср.р., диал., остар.): I. Запустяло празно
място между къщи; изоставен двор; 2. Пладннщс за добитък:
3. Оброчище, 4. Роден край, родина, страна (бука от тур.)
Юрук (м.р.)-турски пастир из планините, конто води чсргарскп
живот.
Юруци (м.р. . мн.ч., ист.) - членове иа тюркско номадско племе,
преминало от Анадола в Румелия като помощен османски
военен корпус.
Юруш, юрюш (м.р.): I. Нападение, атака, пристъп: 2. Напред,
нападай.
Юсттоп (прил.. неизм. остар )—по-горен, по-внеш, превъзхождащ
Ютия (ж.р.) - железен уред, който след нагорешяване служи за
гладене на дрехи
Юфка (ж.р.): 1. Изсушени точени тестени кори за готвене,
2. Ястие от такива кори е добавени захар или сирене
Юшур (м.р., ист.)-единот основните данъци, събиран в натура
в Османската империя: десятък от земеделското производство.
я
Яба (ж.р.. диал.) — дървена или метална вила за слама и сено.
Ябана (ж.р. тур. от пере., остар): 1 .Друго селище, не родното:
чужбина; 2. Да пуснеш стадото си в чужда нива (рег).
Ябапджйя (м.р., тур от араб.) - другоселец, чужденец.
Ябнлйе (ср.р., остар.)-ремък (каиш), на койтосс точи бръснач
Яваш (прил., /тепам.)-за тютюн: мек, нелют (противоположното
серт); 2. Бавно, полска (нареч., разг).


Явср (м Р-, остар.): I. Помощник, слуга; 2. Адютант (воен).
Яврйя (м р., диал., грубо) — глупав или прост човек.
Явруйче (ср.р., диал ) - мъничко животно: кутрепце, пиленце,
палс1Ще. патенне и др.
Япрум (неизм., остар.) — скъпа моя, рожбо, душичко.
Mijiûii (прил., неизм., диал.): I. Маслен, мазен; 2. Пресен, млад,
тлъст, смазан с масло, дойна крава, приготвен с масло (прен.) .
Ядец (л/р.,разг.): I. Кост в гърдите на птица с формата на вилка,
използвана при сключване на облог; 2. Думата при сключване
на облог, 3. Загуба, несполука (прен.) .
Ящджйн (мр., остар.): I. Писар, грамотен човек; 2. Секретар
в община.
Язлък (м.р., диал ): I. Покрито, но отворено отстрани място
пред къща; трем. пруст; 2. Сайвант, покрито проветриво място
за стопански цели; 3. Лятно жилище, курорт.
ЯзмД (ж.р, диал.) — забрадка или щампован плат.
Язъ (ср.р.)- страната на монета, където пише стойността й.
Язък (нареч.) — жалко.
Яй (мр.): 1. Пружина на кола; 2. Лък (оръжие); 3. Лък (на ци­
гулка); 4. Част от крива лшшя (матем.).
Якй (ж.р .) - част на дреха, която е пришита около врата.
Якия (ж.р., нар.) - парче плат, намазано е лекарство, което сс
залепя около болното място при простуда; лапа, пластир.
Ялâıı (мр., остар.) — лъжа.
Ялзиджия (мр., остар.) — лъжец, лъжеевндетел.
Ялдъз (м.р., остар.): |. Жълтица; 2. Позлата: 3. Цветето астра.
богородична (диал.).
Ялмазъп (прил., неизм.) — скъпоценен.


Яма (ж.р., диал.): I. Парче пришит илаг. кръпка: 2. Плячка,
аванта, кражба, разграбване, грабеж, 3. Трап, ров
Ямак(.и .р., ист.): I. Военизирани групи от населението в Осман­
ската империя, задължени да охраняват дадена крепост, които
в мирно време се занимават със стопанска дейност; 2. Еннчар.
конто служи на границата в Османската империя.
Ямурлук (м.р.) - дълго наметало е качулка от груб, дебел вълнен
плат, предпазващо от дъжд, сняг.
Ян (м.р., ос/лар.) - страничен ремък на каруца
Янгън (м.р. . диал.) - огън, жарава, пожар.
Янджик (м.р., диал.) — овчарска торба.
Янкессджилмк (м.р., остар.. диал )-обнрничсство. лжебчийово
Япксседжня (м.р. . диал.) — джебчня, явен крадец.
Янкьоз (прил., неизм., остар.) -разноглед
Яплъш (прил., неизм., диал.) — погрешен, сбъркан, неправилен.
Япанджлк (м.р., диал.) - дебела наметка, ямурлук.
Япии (ж.р . . диал.) — сграда.
Яр (м.р., диал )-отвесен бряг, пропаст.
Яра (м.р. . диал): 1. Рана: 2. Болка (прен.).
Ярздйсвам (несв.), ярадйсам (св., диал.) - подпомагам, блаю-
прнятствам, осигурявам условия (въздухът му ярадиса - добре
му подейства).
Яралйя (м.р., остар.): I. Ранен; 2. Измъчен, обладан от болка.
Яраи (м.р., диал.) — приятел, любим.
Яр&м (м.р .): I. Хомот; 2. Чуждо владичество, робство (прен.) .
Ярма (жр., разг.) - зърнени храни, смлени на едро за храна нг
добитъка.
Яр)та (м.р. . диал )-пропаст.


ЯсЛк (мр., duan.): I. Забрана: 2. Ограден имот близо до населено
място; бранпщс; 3. Охрана, стража: 4. Забранен, ограден (прил.),
Ясгьгач (up., диал ): I. Софра, ниска кръгла маса за ядене;
2. Специално изработена кръгла дъска за разточваме на тесто.
Ясгък (и.р. . диал ): I. Възглавница; 2. Миидер; 3. Леха; 4. Стол
па волска кола.
Я i а i âıı (up.) - турски боен меч е извито навътре острие.
Ятак (и.р., остар.): I. Място за нощуване; свърталище: 2. Легло,
постеля, 3. Укривател на разбойници и на други търсени от
властите лица
Яхър (и.р., разг.) - обор, дам, сая, конюшня.
Яшй и ншасъп (междум.) — вик: .Да живее“; „Живей!“
Яшмак (up.): I. Покривало за главата и лицето на жените в
ислямските страни; 2. Навес над огнище с отвор, през койго из­
лиза димът (остар.).
Ян (ж.р., ист.)
-
спомагателен пехотен корпус в Османската
империя, сформиран от тюрки и по време на създаването на ос­
манската държава действал главно в района на Балканите


НЕСЕРИОЗЕН ТУРСКО-БЪЛГАРСКИ
ФРАЗЕОЛОГИЧЕН РЕЧНИК
Ач какан - гладник, безочлив, нахален.
Аджелс чауш — бързак.
Акбалдър чсшмеси — изворът на белобедрената
Ачък гьот плаж - нудистки плаж.
Ачък далавераджи — домакин.
Ачък хайдут ефенди - касиер.
Баджак байрам — физкултурен празник.
Баджак ханъм — балерина.
Баир будала — турист.
Баир гюрлюк — агроном.
Баш апаш политик — народен представител.
Баш батак ефенди — главен счетоводител.
Баш рахат бей — директор.
Башъбозук — лидер на партия.
Бъзъкма ханъм — секретарка.
Гизли кьопск — таен агент.
Горгор башия - групов отговорник.
Гьон сурат — дебелокож политик.
Гюме кстап чауш - катаджия.
Гюме тарикат — бракониер.
Гюмрюк рушвет — митничар.
Далдър пармак - бъркащ в меда.
Дели бабъ - свекърва.


/t***********
«»»«tMIV
i:«.t «t»
-
M»t»umep
lt«l(l«» KV1<«I t ин«н< — |ЦИ««М*« П***
ЗмамкМ/г». M»»u>iim — Mw«uiim
İIIKJlalI MI l»IU IIlM.kt tklM — ıtuntmvMMMM 1Ч1Н1уи»Мк
4ı*p/tnı« калабжлън — (tp^nwvtvM mhiwhv
lııpıte■< квпабалък муа(Чл — «мфвшьмяпггмром чамягтфшь.
fcıpjıctt юишболък кнСшк — 1в®вя«»п** и» **rriy numnmnиц,п ıwrt типпиляняв
Зорпсп гтозоп спппм — вапим -»t» рмемсфмвдкшммм. мчч -wbmma,
11 лпч rtioKMH — мтгеи*.
Kıuıjvı.p бпджпк — крсшкгми гимнастика.
Килдч.р пармак — мимо vnacyашнк.
Калдъръм КОМО1Ш — уюзчммжяв.
Калдъръм хаикдак. — хулмгвп.
Калем хърсъз — счетоводител.
Каидърма дьоихек — любовно еЛвененне.
Кандърма кодош — арбитър.
1<ашп>рм&гкьоше — апгтункт.
Келспнр софра — банкет.
Кнриз бакма салон — кннозвлв.
Кпрнз сандък — телевизор.
Коджа ахмак — избирател.
Коджа ялаи — предизборно обехмднне


Комшу танук — съседката.
Кьорфишек будала — ловджия.
Лафмухабет — произволи ı веио събрание.
Меджлпз кьотек — парламентарен бои.
Меджлне калтак — парламентарна курва.
Орман папаз — поп, конто е хванал гората.
Ортак будала — ортак (сътрудник) па будалите
Пандиз палас — частен затвор.
Пара мискин — перач на пари.
Полис копой — тайно ченге.
Рахат бозан — началник.
Рая коджа кьотек — гражданска революция.
Секс калабалък — групов секс.
Сокак пичн — любовник.
Сънър бандит — контрабандист.
Тапа серсем — въдичар.
Ташак бабаит — спортист.
Тезгях повеиде — бардама.
Тел маймуи — акробат.
Терсене девлет — правова държава.
Тескере гурбет — задграничен паспорт.
Топ серсем — запалянко, футболист.
Тюрлюповеч - предизборна коалиция.
Узун локум — парламентарна реч.
Уйдурма пущ — плановик.
Урсуз папагал — финансов инспектор.
186


Хабер чекмедже —
ХаГглаз ага — /мдро/мж.
Чадър бабапт — парам/у/т/сд:
Чамур батак —калолс&с&и/ца.
Ша шърма пезевенк - юрисконсулт
Юрган чолжук - галено детенце.
Юрлск гьол - лебедово езеро.
Ямук кадия - правосъден министър


Съкращения
алб.
алб. -тур.
англ.- тур.
араб.
араб.- псрс.
араб. -псрс. - тур.
арм. -тур.
бълг.дпал.
гр. -араб.
гр. - араб.- тур.
гр. -перс,
гр.-тур.
свр. -тур.
стн.
ист.
итал. -тур.
лат.-тур.
мед
муз.
мохам.
мюсюлм.
нареч.
нар.
неизм.
несв.
новогр.
остар.
перс,
перс.-араб.
перс. -араб. -тур.
прен.
прил.
разг.
рел.
албански
албанско-турски
английско-турски
арабски
арабско-псрсийскп
арабско-перс ийс ко-турс к 11
арменско-турски
български диалект
гръцко-арабски
гръцко-арабс ко-туреки
гръцко-персийски
гръцко-турски
еврейско-турски
етнография
история
италианско-турски
латинско-турски
медицина
музика
мохамедански
мюсюлмански
наречие
народно
неизменяема дума.(форма)
глагол от несвършен вид
новогръцки
остаряло
персийски
персийско-арабски
псрсийско-арабско-турскн
преносно значение
прилагателно
разговорно
религия
1ЯК


per.
рус.-тур.
тур.
гур.-араб.
тур. диал.
същ.
тур.-фр.
фр.-перс.
част.
м.р.
ж.р.
ср.р.
жарг.
диал.
пренсбр.
неодобр.
ирон.


от даден регион
руско-турски
турски
турско-арабски
турски диалект
съществнтслно име
турско-фрецски
френско-персийски
частица
мъжки род
женски род
среден род
жаргон
п ренебрежител но
диалект
иронично


ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Български тълковен речник. София: Наука и изкуство. 1973.
2. Речник на българския език. T.1 -V11, София: Българска акаде­
мия иа науките, 1977-1995.
3. Фразеологичен речник на българския език. T. I и II. София:
БАН. 1975.
4. Речник на чуждите думи в съвременния български език Со­
фия: БАН, 1982.
5. Енциклопедичен речник на чуждите думи в българския език.
София: МАГ 77, 1996.
6. Речник на чуждите думи в българския език е приложения. Пе­
то преработено и допълнено издание па Габеров.
7. Речник на турските думи в съвременния български печат. Со­
фия: Лаков прес, 2000.
8. Речник па редки, остарели и диалектни думи в литературата
ни през XIX и XX век. Емас. 1998.
9. Самоучител по турски език. София: фондация „Либерална ин­
теграция", 2005.
10. Турско-български речник, второ стереотипно издание. Со­
фия: Наука и изкуство, I960.
И. Турски речник, шесто издание. Анкара: Билги, 1974,
12. Речник на личните и фамилни имена у българите. София:
БАН. 1969.
13. Булгарларън алдъгь тюркче адлар вс сонадлар сьозлюгю (Реч­
ник на приетите от българите турски лични п фамилии имена).
Анкара: Издание на Министерството на културата на Република
Турция, 1999.
14. Практически турско-български речник. София; Декне, 1984.
15. Български фамилни имена от турски, арабски и персийски
произход. Варна: Зограф. 2008.
16. Български притчи или пословици и характерни думи, ст>бранп
от Петко Р. Славейков. София: Български писател, 1972.


В ..Речник на ре им. остарели и тс ıимоти думм в мпершур»,
ннor XIX и XX век иhliati*.к« hbiua J- нас” |Ч98г и тг--rw»_
muviKu стспин 1урцилмн. и »налени си книгите ия Иван Вв««
Михалаки Гсор< исн. Азеко Константинов. (IP СлшЯнив, Пави
Славейков. Йордан Йовков, Стоян Михайлови КМ ЛЬмГтй
Чилингнрон. Димитър Пшвършчов. Илия Ьльсж*. Ллмвгр
Талев. Димитър Димов, Николай Хамгов. Ивайло Пгтрив
ли има смисъл да изброявам имената на всички инсггеж. яракш
г
използвали гурци »ми през изминалите два века Много пршгшв
има в хумористичните книги В българските народни аяовь
приказките и пословиците също се срешат много туршпмв В
книгата ..Български притчи или пословици и характерни думв"
събрани от Петко Рачев Славейков нма речник с който се срешг
над 300 турцизми. В 210 пословици и поговорки се срешат турска
думи. Ако ги заменим с техни български съответствия тези
пословици ше загубят от своя чар. Същото ше стане и с творбите
на много български писатели. При превода на други езици к
навярно губят от своята точност, свежест, емонионалност. ларв
художествени качества. Според мен майсторите на словото аг
току тъй са прибягвали до туриизмите в свомгге иропсловм.
макар че някои от тях имат известни заслуги за нзчвстша^в
от българския език.
Туриш Р