/
Text
ISBN 978-954-15-0239-6
Лечат: "Колор Принт - ПАК'1 Варна
тел.’.052/30 31 33; color_print@abv.bg
para ни от XIX иХХ век" (ИК „Емас“, 1998 г.) са посоченп ня-
познания по гурски сзик. Техният езиков запас е само от 555
турцизъма, конто българистката Весела Кръстева е включила в
кротких си Речник на турските думи в съвременния българскп
печат (София: Лаков прсс, 2000 г.).
елемеит в него, той звучи по-своиски и по народному - съвсем
непринудено. Вижте например разлпката между нзразитс „За-
ставал съм на ъгьла" и „Курдисал съм се на кьошето". Вторнят
’“л'ю'гётод'що™»" »Р*. “ ““ ™” "Г
трудна пт",,» «• "Р»™”
На подобен признак сеепр> жепа1(ие, пяетег (мерах) о
™xzi-»” “ п,”™д ”у,‘"°
кавърмОп „паи «в
турски названия. Ако
щс бъдем ............- и.ползвЭТ зурцнзмите, знагг тяхното
Ала не всички, конто използв т ц ° рсчш1Ц|1тс иа
М „пчсиие. В тьлковнптс р различии значе-
„стииско ’«а “'бъЛгарСКня език са дадени P
чуждпте да*“мите Например сРе^^0 поя думата ,,башлък“
НИЯ на № в моете родно рене са давали
Чено качулка, гугла _ конто едно^Р>
се разбира и иа баШата на2. стая за
родителите на а съставптсли - значенне „а думага
"адаМЛЪК Та ТР^О. «ХТпразниДН и офнциални
Мъже в които се оо"*«аТ вси(, пратена по чо-
„адамлък- е ДРСХ'’ ,11?г- (тур ) ' °св да го пази; 3. залог; 4
случаи.
ОТО ДОН) г- X ,,„«»«) »" "ZOpe.«. И>» »»-
«ппк - има и пеТ сватба или ДРУГ оч,|а румелия Алеко
даРсе докарва с нея и ( уиРавител "“ия фес (от град Фес) и да
мн случай: как п Р а свали зУР калпак). Дори край-
-Шедиа формация избра-
Г° 3Гиаийо11аЛ,13'ЬМ “орда‘‘ WP’ °РДгоешно се нзписват и изго-
Н11Я го Българска Р^ яСЪшоиогр “ тс11закуСВал-
бьлгарския₽1 ни дискурс" (Литературен вестник, 9 май 2006 г.)
Алъш-вериш (.и.р.^остар.):^. Взсмане-даване; покупко-про-
Амйп (тур. от араб., разг.)-. I. Милост! (повик за милост, по-
щада при мъка и отчаяние); 2. Омръзна ми, додея ми.
ЛИЯ» (W, VP- «_>*. Няво „„„ „
ненпе или като дар; 2. Залог; 3. Пратка (рядко).
Ам,Ф (м.р.. ист.)-. 1. Султански чиновник, конто събира дър-
жавии данъци от провинциала в Осмаиската империя- 2 Начал-
ник, глава на учреждение; 3. Команп.т . 1 ’
4. Управдел ^«андир, комаидващ, заповедник:
Анадбл (тур. от гр., геогр.) - мала Азия
А-«„к)^та„Дкадол1и1я(1.
Ахчишшца (ж.р.. остар., разг.) - готвариица. госгилшща.
Ачигьйз (приз., разг.) — за човек, конто не се притеснява:
Баждар ист.) - державен чиновник, конто събира даиъка
Бай = бей.
Бамбсдава (иареч., разг.): 1. Евтиио, без пари; 2. Напразио, без-
Бахчаваи (л/p., нар., остар.) - градииар в зсленчукова градина.
Бахчаваиджьльк (м.р.. остар.) - отгаеждане па плодове и
Башпбозук (л/.р.) I • Нередовна турска войска; 2. Сган, която се
Бей (м.р.. ист.): 1. Титла за високп восипи и граждански чиновс
в Турция; 2. Титла за дробен феодален владстсл земедслец и
Бейзаде (ср.р.): 1. Бейски сип, благородиик; 2. Знатен, богат човск.
Бейлер бей (м.р.) - главен бей, управится па голяма облает.
Бсйлик (м.р.): I. Бейство, звание па бей; 2. Ангария (прен.).
Беклеме (ср.р.): 1. Стражница, място за стража; 2. Стража; 3. Ча-
БекярАип (м.р.) - конто живее без семейство; ерген, пеженеи.
хубавомесо от гърба на животно.
Белгия (ж.р., дчал.у I. Черта, отбелязана с патопена в постна
боя връв върху стена; 2. Линия за чертане.
Беледие (ср.р.) - седалище на управа, общинско управление.
стари дрехи, коего се поставя в бостан, лозе или градина; (разг.,
хи и други цеща па вързоп (пар.); 2. Вързоп, свит оттакъв плат;
Бохчалък (м.р., ист.) — сватбсни даровс, конто сс дават на одно
20He^X^m^fflbP№P« ): ' Бъ6р"восг- словоохотливое
Бдшлаф (м.р., разг.) - празни приказкн.
Бб0”(3/СгелписредствдХ°«ГЯВВНе:2’^^^ 3‘
Виляет (м.р., тур. от араб., иел^-голямаадмипистративно-ге-
риторпална единица в Турция и в други арабски страни намело с
бс V (ПР“"" "еиЗЛ‘" "'УР' °"' "ерС" Развале". разнебитен
®и““»п (Л'Р" тУР' °т "еРС'У *' В,1Я Ы,села ВИШНа; 2-С1,р0П 01
Гала-гя(песв.,тур.отараб.,диал.). 1.Мърся,измърсявам. 2.Газ-
палвам страсти с лош пример; говоря неприличии думи. 3. Под-
Галиба (иареч., тур. от араб., разг.) - навярно, вероятно.
Гарёз (л/.р, niyp- от араб.)-ял, злоба, омраза и желание за оглгыцепис.
I eeuiiii (,.р.,л„ неизм., д|/ол.)-слаб,тромав, мекушав,неиздрьж-
Гдга (лер.) - дълга овчарска тояга с кука в единил крап.
Геджскуш (л/.р, диол.) - кукумявка; (ирон.) пощпа птица.
Геджельк и геджелйк (л,.р.. диал.) - нощница.
Гезмё (ср.р., диал.. остар.) - разходка, излет.
отех Йен )ИССП0Лучлив заР "Р" пгРа на табла; 2. Несполука
Гьобск(м.р., простопар.): 1. Пъп, корем; 2, Движение с извьртп-
Даавёт (м.р.. тур., остар.. дчал.)\ 1. Кайене, поканване, калсс-
Даалйи (лшч., ист.) - грабителски орди от турни и потурчен!!
христиан!!, конто са вьршели безчпнства иа Балканский полу-
остров в края на XVIII и в началото иа XIX век; кьрджалпн.
Давил (ж.р., тур. от араб.) - тьжба, сьдебеи процее, съдебно
domuMBX -( urmp ‘ dir) вижлзчау
Дере (ср.р.. рег.) - дол, долчина, суходол; дъждовен поток.
управник; 2. Своеволен управнпк(разг); 3. (арен.) притеенптел.
Деребсйствам(несв..рлзг.)-държасекатодсрсбей;своеволш1ча.
Деребснство (ср.р.) - проява на деребей; своеволие на месте!!
ДЖца'Тамп/' "epC'myp') ~ сга₽а "P°™Dlla жена, кикимора; вс-
Джам (м.р., пврс.-тур., разг..) - стькло на прозорсц.
ДР<!Ха без ръкав"'
2иГп1^а eP^«HOa”nZf ' 3'W,“ СТС,Ша печка; 2‘ 3“'
Джамал (м.р., тур. от араб., диал.): I , ,,
иовден; 2. Лице, което играе тази игра. Р ИГра 1И ^Ва"
ДжапсЬз/-1111 (л<р.. диал.у. 1. Телесно слаб човск; 2 Припрял
Джапъм (тур. от перс.) -обрыцение към блпзък чопек при по-
1ГЭЭЭИ ‘гпХдкЛжП иявди oxijox - (stud “mdu “div) шштЛднХж#
-ожг нэжол ? tHJHTOi be вхнвь I (godn ию Мш ‘ d iv) пвиХж)/
tadu be exadtf BiidoJ BJiratf • 1 :(iwd godu mo diCui “ddo) эдЛяф1
-xodj jrexdaV г !oxBiiirendeii OHirundiJ' j :( imng - d iv) иолпохф
iiiihiidBU ‘ndBU г -В1ПЭН iiiicud он энээон ii энкввхэои be BXhng
-dox Bxexodtf iwi Bxiumidu 7 :( gndv шо Mu “d iv) gaxtn и go»tf
auniBtfaMEXON nil Bimos внэтэво - ( gndu ию Мш “d iv) Vbxh»V
Е
Забйт/-Ш1 (.м./л. тур. от араб., остар.): 1. Турски воепеп уп-
Забптлък (.м/л, ист.) - полицейски власт в Османската империя.
ня; 2. Бой.
и
парите в прорязана кратуна - в Осмапската империя; 2. Човек,
Кабарыс (л/./л, Л«м.)-голяма подугииа, мехур на кожата, пришка,
Кйбар и кабьр (м.р.) - къс гвоздей е широка глава за прикрепяпс
Кабарднсвам (несв.) п кабардисам (се.)-. 1. Шупвам, пабъбвам
бухвам; 2. Отпчам, подпухвам, подувам се - след удар (прен.). '
Кабахат (м.р.. шур. от араб.) - вина, грешка; грях, прегрешение.
Кабзамал (м.р., ист.) - държавсп чиновник, конто събирал
2. Тежест от 56.45 кг о Турция. 44,95 кг в Египет, 45.36 кг в
Капатьрдисам (се., остар.) - да затвора, да арестувам.
Капачка (ж.р.) 1. Мстална пли пластмасова пластинка, приспо-
собит да затваря плътно буркай, бутилка и др.; 2. Всяко прис-
иото и7"оХ3(тХоа?)3'МаЛКаК0СТ’която со ,,ам"Ра па коля-
^л““ш вдоли""0^0 ~ еЗИЧески храм- в който са поставит
Капая (ж.р., разг.)-. I. Врата, вратпя, вратннк; 2 Ножпицв-
3. Вид мессста чушка с коиичсска форма; 4.11р„11гра 1|а 1
два и.™ повсче пула на сдно място (хгои/п.„
гопяма капая - интересен, смешен образ (прей.) ' р
КЛпла (ж.р.) - металната част на колелото ца
автомобил, върху която се поставя гумата. °сипед или
Капладжй (эю.р., диал.) - сорт дребпа пшеница, лимец
Капладисвам (леев.) - подплатявам, поставам подпла
Караджа (.v./л, dua.'i.'): 1. Сърпа; 2. Череп, мургав (и/ии.).
Карадженка (ж.р.. обл.): 1. Видения слива; 2. Малка водешща.
Каракавак (jn.p., дчал.) - черна топала.
пустнпитс на Южна Азия и Северна Африка, има гладка червс-
нпкава Козина и уши, приличаши на пискголп.
Ш11|УСА1есен грт.ико-румьнски език; куцовлах.
беио важии учреждения; службата, задължението на тазп охра-
опадат космите; 2. Шега (кипиа ми келят - обхваиа ме гпяв).
Келепйр (м.р., разг.) - нещо, иридобито безплатно или на безце-
Келепирджия (м.р.. разг.) - конто со стреми да получава даром
Кслёш (л/.р.): 1. Прозвище на келяв; 2. Недоразбран, оПЪрпичав
и незначителен човек (прей.)-, 3. Древен, нисичък човек; 4. Нео-
Келешлйк, калешлЪк (м.р., разг.) - проява па кслеш; вирогла-
Кессджия (ж.р., тур. от араб., диал.)- разбойник, който убива
Кесим (паре ) - общо, едао на друго, всички заедпо, впж Kyiypima.
в Османската империя, конто паемали земя срешу определена
робство; 2. Бунтовник, четник, революционер, хайдутин (прен).
Комит аджилък (л/.р.) - дейност на комитаджия.
2°С^дствоИотношег'): Вра™ЧКИ между два средни двора;
Коиак (лер.. остар.): I. Място за нощуване и почнвка, стал; 2.
Учреждение^ кметство, околийско или полицейско управление
Коиакчия (м.р.. остар.)-. 1. Собственик „а къща. използвана за
конак по време на турското робство; 2. Ханджия.
Коиашки (прил.) - който се отпася до коиак.
п"““ УД1’“ “ ПУ“" “
Копдисвам, копдпсам и коодиша (осп,ар.) - спирам на став
на конак; буквален превод - кацвам (птицата качни).
Кон гош (м.р., ос,,,ар.) - горна дреха, къса до пояса; салтамарка.
ипшл )• I. Точен прение на текст, чертеж;
Копие (срр-. па псшо; снимка, отпечатана от негатив;
точно възпропзвежд 0 ^произведена статуя, кар-
в изобразителпото изкуство
тина; 2. Голяма прилика (пр )
„ -скитник.бедняк.
,.р., Р“> сгькдо (н др пришито на
.„епка на панталона.
, , _ свешена книга па мюсюлманнте.
"ото учение на Мохамед.
звъпсн 11 дрпод-
/ п ) - мал*® ГО1 • есеп нож. който по-
—
сятофииеритеОТ ч,пъдар-
!„,>)- ГОРСК“ „ v | Твьрде голям; 2. Много
коруд*"я(' ^а^,,(''Р^‘Р“’‘руптав, вълпест, влакнест;
° C о6РасъЛ„Сгда-11'рошав , я
^МаТЛш^1,’ИеПС наг— млякоотовцетс;2 Яс,
дайТ° . Jv. 1.ПосЛ!?"чемляко- __
Jr гьсто овче м Н аставителен, здрав
С* ('"’е"ебр \асх па зеле, маруля и др.;
,М , «рупкава4® ашки.кулсн;З.Из-
Т^Р" ип бсзЗЪР"аХлня) и"11 ^c6"° 1рсв"сто
ЮЛ с‘,с 3 ябьида- Т ,. 4 сынитн ИЛИ слепеш.
т0 заДИРя 1
">®н
Кутил (ж.р.) - иеголям съд от различен материал обнкяовено с
Куюмджпйство (ср.р.) и куюмджштък остар.) -занятие
Къздисвам (несв.) и кьздисам (св„ разг.) - ядосвам, избухвам.
КъзЪм (част., неизм., диал.) - момичето мп, дьще.
Кър.г.„. ~ „тиц„
охранява рода по пътищата или в сената на Османската имп °
Кърджалия,(.м.р.) - член иа турска разбойиическа дружц1|а>
кара, на полото; 2. Някогашси амбулантсн Пфговсц^о U1C1°’
Кьорсофра (ж.р., разг.)- ядене за чужда сметка.
Кьорфишск (м.р.. остар.)'. 1. Халосен патрон, 2. Бльф, заблуж-
Кюп (.«./>.)-делва. {Всички са в кюпа.)
(спец.).
м
Мал (м.р., тур. от араб.) - имот, земя, стока.
Маламашка (ж.р., строит. )-малкадъска с дръжка, използвана
Малджня (м.р.): 1. Иманяр; 2. Който тьрси богата жена, зестро-
Мендебур (м.р„ диап.) -мързелив, негодник, лъжсц.
Мепдиз (лер., тур. от араб., остар.) - инженер.
Мендил (,ч./л, диол.): 1. Престилка, покривка; 2. Кърпа за нос.
Мепекшс (ср.р.. тур. от перс., диал., остар.) - теменуга-
Млралай (л/./л. остар.) —турскп полковник.
Мусапдра (лк./л, тур. от араб, и иовогр., дчал.): I. Долап в сте-
Муска (яс.р., тур. от араб.) - малка кеенйка. в която се слага
написана със заклинания хартийка или друг „рСдмст „ сс носп от
?мисР"а" Х°Ра "3 Ш"ЯТа’33 Да ™ ПРСДПа3ва от 6ади " злополука;
Мускал (л,.р.): 1. Марка за тегло. която е раВ11а , „
"Тио113' 2 !,ш"цсеХюТроНзХМомасЛО“И1,а Р°ЗОВО **аСЛ°;
Нофуз и нуфуз (.и.р., остар.У 1. Добро име, мест; 2. Уважавана
личност; 3. Регистьр на населението; 4. Карта за самоличност
на 1225 или 1283 грама, използвана в Българня до 1889 г.; 2. Ста-
Окумуш (прил., neuiu.. диал.)—опнтен, отракан, отворен, оправсн.
Оладжак (нареч.) - конто може да станс, да сс осыцсстви.
Олмаджак (нареч., диал ): 1. Манко, незначнтелно количество
бибапшя (.м.р., ист.)-. 1. Началник на десет войницп, десетник;
Ондандьр fueu^i.) - от това щс да с, от него щс да с (когато нс
Оргак (л/р) - съдружник.
Ошур (м.р.): 1. Характер, нрав; 2. Род, корен, потекло ^диал.У
Оюп (м.р) - игра, измама, хитрост.
п
Паралия (ж.р., тур. от перс., диол.) - много ннска крыла дьр-
Псмбёи (прил.)-розов, крсщящо розов.
txosob jciidon •1ВНХВИЭ 1 ( гам! • пвпиСЛэц
шено (разг.); 2. Глоба :
Пусула (зк.р., тур. от итал.)-. I. Далскоглед, телескоп; 2. Ппсъм-
^записчица като пропуск; 3. Компас (сбьрквал/ пусулата-
Пущ (л.р., щур. от перс., разг.) - развратник, блудник,
Пържола, пражола (ж.р., чрез тур. пирзола от итал.) - пър-
жено или печено на скара мссо. котлет.
Пърнар (лир.) - вид дребен |1лн храстовидеп вечпозелеп дъб в
наи-южните части на Българпя.
Пюшкюн (.ч.р.,рег) — пейка пред къщата.
като наречие - с такъв ход' ~ В"Д ,<ОИСКИ ход> по-бавен от тръе;
""
rpbBKirre остров». шс ппк„ ™....Р
гакиджия 1. Производите,, ' 1
пие ₽акия ”а ракия; 2, Който обнча да
РаКйя(ж.д„ тур. отараб.)-СИт
чрез достилай.,, „а ферме.,тирал,, ,"о°Хо^1'>п„т„с,11олу.1ава11О
Рамадйи. рамазАи (мр.. тур. о,„ '
мюсюл а ск т лунеи календар (<Д * Деветипт ..
края „а март), проз който вярващ1п.с „Края "а февр1п. СССЦ °
до ^ез ельнце; 2. Пост, глад („^- Не ~
нерп в султапска Турция; 2. Председател, водач. пачалник. ‘
Рудбе (ср.р.. тур. ОШ араб., остар.у. I. Чин, степей; 2. Знак за
Рум (м.р.): 1. Грък; 2. Христианин в бившата Османска империя
Румелия (ж.р., ист., геогр.) - Европейска Турция.
свързанп едно с друго дървета във вид на плоскост; 2. Плоско-
дъина широка ладил, конто се движи по въже, опъиато между
превозни средства и пр.; 3. Само (остар. - сал ши не знает. сал
уи.р., тур. от араб., диал.)-шум, глъч.
Салайдисвам и салайдисам (неся/т, •> . .„„„и с
широки бодове, тропосвам. ’’ ) “ пришпва
Салаш {м.р.) - дьсчена колиба; навес
с™*, few -
Салджйя (.«./>.) - който управлява или има сал
Сален {м.р.. тур от араб.)-1. Полско и ПЛан
тежести на грЪб. ” °ДеН° 3
Сара (ж.р.. остар.у. 1. Епилепсия; 2. Редица, рсд (диал.); 3. Удо-
Сарай (м.р„ тур. от араб.)-. 1. Дворец па владетел пли внеш
Самак (л>р )~ нздадена страха, покрито място.
Селджук ист.) - тюркско племе, създало през XI-XIV в.
листа, употребяван за подправка; девесил. У₽ ₽
2. Главпо1(омапдващ па войската в султанска Турция. ₽’
Сераскерат (.м.р.) - Министерство на войната.
Ссрбсз (прил-. "УР- от пеР^ ~ смел, дързък; бикогпав
упорнт, неустрашим.
Сеферя (несв., днал.) - уважавам, зачитам, лочптам.
Сефгё(ср.р..тур ОШ араб.)-. I. Първа покупка пли продажбасугр""
Солук (м.р., разг.)-. I. Дъх (пия па един сояук); 2. Възвишснпс.
вото върху част от фсодалната рента.
пасище на планнна.
Суцурма и сундурма (ж.р.. диол.) — отворено помещение пред
служи за бърсаие; гьб'а.
Табйк (,и.р„ щур. от араб., диал): 1. Лице, което щави кожи за
Таватур (.» />.. тур. от араб., диал.) - мълва. шум.
Танфа (ж.р., тур. от араб): I. Дружина, чета (разг.)-, 2. Трупа
фес*2*м₽’ "'УР °т “ра6 * 1 Малые, полукълбест арнаутски
изхвьрляне на нечистотии; 2. Корито за^есене нахляб. кьпане
и пране; 3. Корпус, скелет на кораб; 4. Плавателей сад (от теше).
иачение; комплект, припадлежност; 2. Носил, накит (диал ).
Талйз (м.р., щур. от гр., нар.) - вълиа.
Талазлйв (приз., рядко) - на талази.
Талапбаз (м.р., дчал.)-гьпап, барабан.
Талатнц (прил.. диал.): 1. Лачеп; 2. Който е синкавочерен, много
Талаш (м.р., тур. от араб.} - танки дьрвени стьрготиии от ренде.
ТасмЛ (ж.р„ нар.} - ивица. лента, дьлга изрезка обикновено от
Гатлйя (ис.р., npiui., рег.у. 1. Вид сладка маслена курабия;
ПОЛНЦа, документ.
Темеллйя (прип., цензы., остар.) - конто ныа здрав темел, солиден.
1емсрут/-пн тир. от лрлб.,ра»г.)—необщителен, навъссн.
Тенексджийинца (жр.) - тенекеджийска работилница.
и две блюда; 2. Зидарски уред за измерване на хоризонтално
неглсджосана и без цицка).
гощавка и веселой.
Тимаря (несв., n^om^apaS.): I. Чеша кон или друго добиче;
Тифтик Знал.): >• Вълнена прежда; 2. Марля.
Топлипка (ж.р.) - карфица с главичка вьв формата на топчс в
Топор (м.р.. тур. от перс., диал ) _ сеК|1ра> брадаа
Топрйк (м.р., диал.у. I. Доходца земя, землище; 2. Пръст. земя.
Топтан (паре;, разг.)-. I. Изцяло. наедро, всички заодно; 2. Проз
куп за грош, отгоре-отгорс, небрежно (прен.).
МшЛ, . л«Ц1, „„ „
Топтапджълък (м.р.. разг.) - тьрговия на едоо.
'"иптарnacoaiii»' и пол; ? Тояга с топка накрал; боздуган.
Топхапё(сДЛ- п,УР °"' "ерс ^ 1’ АРтилсР"пски арсенал; 2. Пред-
градие в Истапбул.
Топчйя “РпглерНСТ‘
Торуп (,н.р.. диал.): 1. Виддребни пъпеши; 2. Внук, внучка.
Турфадпй (npim.. неизм.. тур. от перс.) - пресен, новоизлязьл
Тюлбепт (м.р., тур. от перс., диал.) - тънка забрадка, къриа.
Тгорбе (ср.р.. тур. от араб., юшж.) - гробница на беясжш
Тютюн (м.р.. бот.)-. 1. Ед.югодишно тревисто растение с Го-
лами зелени листа, конто съдържат никотин; 2. Листата иа това
растение, изсушепи и приготвепи за пушепе.
Тют.опджия(м.р.. остар.). 1 Човек, който оттлсжда или тьргува
с тютюн: 2. Страстен пушач на тютюн > 1 3
Уйдурмй (ж.р.. разг.) - нещо нарочно скроено, натькмено; ма-
Улак (м.р.. остар.) - пратеник, вестител.
къ °ето c"e образудаводосборен улей, за който се прави хидро-
изолацня от ламарила-
У 1- въорьжен с копие конник; 2. Момче, мо-
Ул4и (м-Р-. ттж >-
МЪК^г J.n книж-У- 1- Мюсюлмански богослов и законовед;
Улем“1г(^11о.„нтелекгуалш|ят елит на Османската империя.
псиоя ‘доэоио ‘еииноэц- j :(wnp -godo шо Мш -div)
“ятъриичав човек, дърдорко.
X.«°g) " Ш,1рока дреха на каяьна с аа-
кюл, носена в Турция и други мюсюлмаиски страна.
присъда (ист.)~3. Писмен отговор на мюфтия, запитан по
Фидап, фи давка (м./ж.р., тур. от гр.): I. Малко овощно пли
2°ИздънкЪВЧС К°еТ0 Не с 0®РазУпаЛ0 скелета на короната си;
Фидб (.ч.р.) - вид тьики макаронени изделия (супа с фиде).
ч>ил (м.р., тур. от араб.)-слон.
аикишил (мр., тур. от араб.) - еди-кон си човек. някой си.
Ф"“‘” ,w. „„ я
„ „р„е }
uxxrit tesxsr** ”” “
тькани шарки за летни Рокли, прТстнлкп7УЧ,1а Материя с едри
Фитил (м.р., тур. от араб.)- 1 пами ДР
памулпа връв в газона лампа свеш Ле"Та ,ши УсУ*Ф«а
се пали и свети, като пропуска равноМХД‘'Л° " ЛрУ'"' '<°ят0
2. СПИ»»,. <л.Р„„ряща ’ .ещ™,™.
3. Ж,,.». м.Р„н.,дру„ Д
“ ”»» I- OS»„,„.,P пост,..,,.’.
,и,#п»™,-ПоД„р„„„П0дб №
нииХпХф о» извило оо олиоя - ( said -midu) ияэшШф
ivax) иХпХф вн эинвжанг- ( Bturf -gndn ию dfiu -d iv) мХив-ЛиХф
•охоивншя я Mxadff nsoHad<|>
HiidotroH ев ьваит - (-douiao -adau wo ddiu -div) uiudoi ипаЦф
metfHodiBu - ( dowao -div) шцгиэтиф
он эшшоюю aunt ‘awodg i -gotlD шо Mui "сГж) вввх
‘3)iiichc°L1 Z !Э1ЧЭЭЯСИ ‘хээд • । :( dnu •godn uio Mui -cl iv) dagex
Хавруз (м.р., рег.) - нощно гьрне, цукало.
ХаджИ- обращение към хаджия; титла на хаджия.
’|’"ст"я||||тс °™ват на поклонение; Мека и Медина, където
хамеданите ходят на поклонение.
»а поклонение. УР ° " араб ^ ;|ице' коего е ходило на хаджильк,
Хадъм<л'Р>-скопец.
"ел,е ₽“<>««); 2ДВ^сСкъмейещо°СТ’ “аСЛаЖДе“"е "Р“вЯ
“зобто много пари" "аР държавнопар" “ Р
Хазцатар (w,p.) _ пазач или управител на хазиа; ковчежник.
във водэта, обикновсио в голямо количество; 2. Осолени яйца
Хайдутл^к (.ч.р.): 1. Дсйност на хайдупш; 2, Кражба, разбойничество.
Хаиминувим (несв.)-държа се като хаймана, скитам сс без работа.
РЬЦе духовиата н светскэта власт
Халка {ж.р., тур. от араб.): 1. Метално колелце, брьнка; 2. Го-
Дежсн или венчален пръетеп без камъни и други украшения.
Хамалне (ср.р., тур. от араб., остар.) — такса за пренос.
Хамаллък {м.р.. разг.): I. Поминък на хамалин; 2. Тсжка, обнкно-
Хамалувам (чесе): 1. Изпълнявам работа на хамалин, нося
тежки товари, багаж; 2. Върша тсжка физпческа работа срещу
Хаисана (ж.р., тур. от араб., остар.) — затвор.
uni!. Хубава работа!; Възлюжно ли е?); 3. Голямо ленно владе-
Хатишериф (м.р.) - първият султански манифест за реформ»
в Турция, издаден през 1839 г. Нарпча се оше полханийски по
Хатьр (м.р., тур. от араб., пар.): I. Угодливост, угодничество.
2. Почит, уважение. 3. Воля, желание; 4. Пристрастие, енпзходп-
(прен.).
Хаша (ж.р.. тур. от араб., остар.) - покривка под копско ссД-
Хашёш (м.р., тур. от араб., рег.) - градипски мак.
Хашйш (м.р., тур. от араб., кпиж.)- наркотично смолисто ве-
Хергеле(ср.р„ тур. от перс.)-. 1. Стадо коне; 2. Неприучен, недре-
сиран за яздене или оседлаване добитые като кон, магаре, катър
11 Др.; 3. Нсвъзпитап човек, иегодии прислужници, разпусиат
Хесапчйя (м.р.): 1. Който умев да правя хесап, да смята; 2. Прес-
метлив, пестелив (прей.); 3. Сметкаджня (жарг.).
Чакшйрп и чешйри (,ин.ч., диал.) — потури.
поставят на ръцеге, за да тракат при танцуване, като кастанети;
Нмсакъз (м.р., пар.) - втвърдена смола от иглолистпо дърво,
а която е нзтеглен терпентинът; борова смола.
JiiiTa (лс.р„ щур О1ц перс.) - кожена или платнена торбичка
"амежГ"1 <|>Орми " предназначение: за книги, за дамски при-
У“п (м.р., с„е11) _ за||аятчийси1 уред за отбслязванс или мсрепе.
“па (эк.р., диол.) — мотика, коначка, дикел.
Ч“пкъ11/_11|1 (Л1р разг у ! Жс||кар. развратник, коцкар; 2. Хаш-
'к. лудетнна, уличили.
Чапраз (м.р., ,„ур. on, л<ух:.)-овална ““"®
(балкон) па къща; пруст; 2. Високо сксле, по'косто се разкло'нява
Чат (междум.. разг.) - озиачава удряне или чаткапе.
Чатал (м.р.): 1. Раздвоено дърво или прът; разсоха; 2. Човсшкото
•мастурбация (лсарг.).
Чсмбср {.чр.^тур. от перс.): 1 Женска забрадка, кьрпа; 2 Ж
Чдмер (м.р.): 1- Голяма мъка, скръб; 2. Злина, проклят.,.
). Силла отрова; 4. Растснисто чемерика. ’ ^«ве;
ключар, желсзар.
, перс.) - дървото яблан, платан.
Чннели (лш.ч.) - ударим инструмента под формата на металнн
кръгове към духовата музика, зилове.
Чинйя <жр, тур. от перс.) - раз л ат съд за ястия, направсн от
порцелан. фаянс, пиша, емайлпрана ламарина, стькло.
за таваи; 2. Жребий (рег.).
бадкпя^ сТХшгеначорбаджад""0 достойнство на Ч°Р-
богаташ сксплоататор по времЛ? *"'°Г° ИМОТ“ 11 ПарН' голям
|1МП постояшш пли .............. Рабо^ГадГстопа^00 2 К°‘"™
Чул I, Груба тькан от Козина; 2. Завивка за добитые от
Шалварйн и шалвараиа (м./ж.р.. разг.) - конто носи шалвари.
Шамаидура (ж.р„ тур. от и«г.)-. 1. Кух металеи сьд, прикрепеи
с въже над водата в морс или плаватслна река, като знак за
Шах4т/-»п <-и.р.. тур. от араб., пар.) - свидетел.
^“шогледР(рег.)а3г'У' 1'3амаяп- заплеснат, побьркан, глупав; 2.
Шашарма (ж.р., разг.) - объркванс, бъркотия.
Шашкъп/-ив (м.р.,разг.) — объркан. смахнат, глулав.
Шебек (м.р.): 1. Вид дребна маймуна; 2. Грозен човек (преп.).
Шега (ж.р., тур. от араб.)-игрив, духовитизразили закачлива
°т кръстоцветиите.
Шира (ж.р., тур. от перс.)~спавхо, некипяло вино от грозде, лгьст.
Ширит (м.р.) - тясиа, тъкана ил>, плетена лента за обшнване
краищата на дреха, за декориране, галон.
от едшиы крап, ’"эХс^ена^рХна^3113 ПрЪЧК“' заостРена
"а 11а6оде1,° иа иея месо; 3. Опечеиото по
гози начин месо - шншчста (прен.); 4. Голяма игла за плетёно,
Шиш кебап (м.р., пар.) - ксбап, печен на шиш.
Шпшё (ср.р., тур. от араб.)'. 1. Стьклен съд за течност с дълго
Юрганджия (м.р.)-лице, което изработва или продава юргани
Юргапски (прил.) - предназначен за юрган.
ГОрдек/-чка (м./ж.р., диал.) — паток, патина.
Ялшщжйя (м.р., остар.) -лъжец, лъжесввдетел.
-1,Лролнчка °(диал) ' ЖълтиЧа; 2. Позлата; 3. Цветете астра,
Ялмазъи (прил., „е,а„.) _ скьпоценен.
НЕСЕРИОЗЕН ТУРСКО-БЪЛГАРСКИ
ФРАЗЕОЛОГИЧЕН РЕЧНИК
Тескере гурбет — задграничен паспорт.
Топ сереем — запалянко, футболист.
ТюрлюПовеч - предизборна коалиция.
Узун локум — парламентария реч.
Уйдурма пущ - плановик.
Урсуз папагал — финансов инспектор.
186
свр.-тур.
Съкращения
арабско-псрсийско-турскп
рус.-тур.
тур. ди'ал.
фр.-перс.
пренсбр-
нсодобр-
съществително имс
турско-френски
френско-персийски
мъжки род
женски род
срсден род
жаргон
Хл^рте»»
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
БАН?1975. Р Р
фия: БАН, 1982.
София: МАГ 77, 1996.
ни през XIX и XX век. Емас, 1998.
БАН, 1969. * У Р
Турция, 1999.
В ..Речник на редки, остаре ти и ле 1икатим л ум и к о >еряг
ни от XIX и XX век - кладите зскл кыш _F нас” |Ч*И1т са их <я^
няколк» спугни турцизми и кадсни от книгитс на Иван Вс «
Михалаки Георгиев. \ тем) Г hcibhihhob. И Р С. а сны*
Славейков. Иордан Иовков. С тояи Мнхан.ювски. Нани Г ичс» ( г
Чилингаров. Днмитьр Подвързачов Илия Ьлъскоя Димю--
Талев. Днмитьр Димов. Николай Хантов Иван_ю Петров I .*«
ли имасмисьл ла изброявам именалана всички ногате ти кою. -<
използвали турцизми пред изминалитс два века Мши" гурким»
има в хумористичните книги В българските народни песня
приказките и пословиците сыпо се срешаз миги туг ' ми И
книгат а „Български притчи или пословици и характерно д.ми"
събрани от Петко Рачев Славейков има речник с който се ср. -
нал 300 турцизми. В 210 пословици и поговорки се сретд г тур. ь .
думи. Ако ги заменим с техни български сьответствия тез*
пословици ше загубят от своя чар. Сыцото ше стане и с ты рг и .
на много български писатели. При превода на други етида t
навярно губят от своята точност. свежест. емоциона_<нос’. д« ги
художествени качества. Според мен майсторите на сложно *-
току тъй са прибягвали до турцизмнте в свонте произведения
макар че някои от тях имат известии заслуги за изчжтването им
от българския език.
Тхрхам Распе*