Author: Барболова З.   Китанова М.   Симеонова М.  

Tags: традиции   митология   издатство наука и изкуство   етнология   българска етнография   народна култура   български фолклор   обичаи   обреди   вярвания   празници   духовна култура  

Year: 2018

Similar

Човешкият живот раждане, сватба, погребение.Тематичен речник на българската семейна обредност

Речник на немски и български пословици

Енциклопедия на персонажите в българската митология

Българо-англо-руски речник по библиотечна и информационна дейност

Text 
                    
Проектът е финансиран
от Програма „Култура“ на Столична община


Българска академия на науките
Институт за български език

Зоя Барболова / Маргарита Симеонова / Мария Китанова
Неда Мутафчиева / Палмира Легурска

РЕЧНИК
НА НАРОДНАТА ДУХОВНА КУЛТУРА
НА БЪЛГАРИТЕ
Първо издание

Наука и изкуство
София, 2018


Авторски колектив:

доц. д-р Зоя Барболова -автор на букви Н, Р, Т, Ч
доц. д-р Маргарита Симеонова - автор на буква О
проф. д-р Мария Китанова - автор на букви А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, П
доц. д-р Неда Павлова - автор на букви М, С
доц. д-р Палмира Легурска - автор на букви 3, И, Й, К, Л, У, Ф, X, Ц, Ш, Щ,
ю.я
Редактори. Зоя Барболова и Мария Китанова
Отговорен редактор: Мария Китанова

© Зоя Тодорова Барболова, 2018
© Маргарита Василева Симеонова, 2018
© Мария Кирилова Китанова-Маркова, 2018
© Неда Димитрова Мутафчиева, 2018
© Палмира Радославова Легурска-Златанова, 2018
© НАУКА И ИЗКУСТВО, 2018

ISBN: 978-954-02-0337-9


РЕЧНИК

НА НАРОДНАТА ДУХОВНА КУЛТУРА НА БЪЛГАРИТЕ
Етнолингвистиката или антропологичната лингвистика е лингвисти­
ка, която изучава връзките между езика и културата. В последните пет­
десет години етнолингвистичната лексикография се развива като неин
самостоятелен клон. Тя се занимава със събирането, осмислянето и класификацирането на етнокултурната лексика.
Още в началото на миналия век у някои езиковеди възниква идеята за
създаване на етнокултурни речници. През 1926 г. С. Еремин създава про­
ект за такъв речник (Проект словаря русской этнографической диалекто­
логии // Язык и литература. Т. I, Вып. 1-2, Л., 1926, с. 20-52). Той прави
и програма за събиране на материал (Программа для собирания матери­
алов по народным говорам, местному словорю и бытовым названиям, Л.,
1926). За съжаление този проект остава неосъществен.
В Германия през 1927-1942 г. е изработен „Настолен речник на нем­
ските народни вярвания“ (Handweorterbouch des deutsch Aberglaubens
Herausgegeben von H. Bachtold-Staubli, E. Hofman-Krayer. Berlin; Leipzig,
1927-1942).
Подготвени са и редица митологични речници като митологичен реч­
ник на европейските народи на Н. Gottschalk, Lexikon der Mythologie der
europaischen Volker, Berlin, 1973, двутомната енциклопедия „Мифы наро­
дов мира“, М., 1980-1981, Српски митолошки речник, Београд, 1970, с
автори Ш. Кулиши!), П. Петрови!), Н. Пантели!) и др.
Едни от най-представителните трудове в тази облает са издаваният в
Москва речник „Славянские древности“, т. 1 (А-Г), 1995, т. 2, 1999 (ДК), т. 3,2004 (К-П), т. 4,2009 (П-С) и двата тома на замисления като мно­
готомен Речник на народните стереотипи и символи (Slovnik stereotypov
i simboli ludovych, t. I, 1996, t. Il, 1999, SSSL), издаден в Люблин под
редакцията и ръководството на проф. И. Бартмински.
В България през 2008 г. П. Легурска и М. Китанова издадоха „Те­
матичен речник на термините на народния календар“, който по своята
същност е тематично-енциклопедично-тълковен.


6

През 2011 г. излезе речникът на Б. Парашкевов „Отименна лексика в
словника на българския език. Енциклопедичен речник на производни от
собствени имена“.
В края на 2012 г. излезе от печат в издателство „Марин Дринов“ „Чо­
вешкият живот - раждане, сватба, погребение“ (Тематичен речник на се­
мейната обредност) с автори Легурска, Павлова, Китанова.
През 1913 г. се появи книгата „Българска семейно-обредна лексика“ с
автори М. Младенов, Хр. Холиолчев и Л. Радева.
Още при създаването на Секцията за етнолингвистика към Института
за български език възникна идеята за създаване на речник на народната
духовна култура на българите. Тогава започна изработването на концеп­
цията, събирането на материал и обосноваването на необходимостта от
такъв труд.
Етнографските, фолклорните и диалектоложките проучвания в го­
ляма степен съдържат набора от елементи на етнокултурната традиция.
Особената роля на терминологията на народната култура се определя от
факта, че езикът е активно действаща част от културата, един от основ­
ните начини за нейното формиране, съхраняване и разпространение. Етнолингвистичният подход е подходящ за представяне и изучаване на тази
терминология, тъй като чрез него всеки културен фрагмент може да бъде
описан в неговата цялост.
В последните години като че ли модерните общества загубиха ин­
терес към традиционната култура, а тя представлява огромна ценност,
защото съхранява културната памет на всеки народ и етнос и заслужава
специално внимание и проучване.
В Речника представянето на културната терминология не е подменено
с анализ на връзките, които реално съществуват извън езиковата действи­
телност в културната традиция, защото противното би дало етнографски
характер на труда. В процеса на работа авторският колектив стигна до из­
вода, че е най-полезно огромният лексикален материал да бъде оформен
като корпус (справочник) на духовната култура на българите в цялата им
етническа и езикова територия. Корпус на народните термини, свър­
зани с българските обреди, обичаи и вярвания, със заглавие „Речник
на българската народна духовна култура“, който представлява опит да се
реконструира картината на света на традиционния българин. Тълковни­
ят му характер дава възможност да се разкрие семантиката на отделни
културни елементи, а също и да се определят сферите на функциониране
на посочените единици (СД, т. I: 7). Целта на авторите на речника е да


7

представят духовната народна културна традиция чрез терминологията
й в синхронен аспект.
Корпусът (енциклопедичният речник) е адресиран към всички, които
се интересуват от народната традиция, към интересуващите се от българ­
ския език и българската народна култура. Той представлява интерес и за
преподаватели и студенти, преподаващи и изучаващи културното наслед­
ство на различни региони.
Със започване на работата върху словника вниманието на сътрудни­
ците се насочи към обмислянето на въпроса за речниковата дефиниция,
която създаваше редица трудности, защото народната традиция е бази­
рана на стереотипи и символи. Основният въпрос, който си поставиха
авторите, беше - може ли да бъде създаден речник, обхващащ толкова
разнородни единици? Съмнения възникнаха и при определянето на съ­
ществените признаци при избора на критерии за класификация на явле­
нията, а също и от съществуващата лексикографска традиция, свързана
с общото описание на езика, с отношението между речник и грамати­
ка, с уточняване на самия обект на тълкуване. Главният недостатък на
традиционните дефиниции, от гледна точка на нашата работа, е тяхното
ориентиране към научното обективно знание. Доколкото задачата ни при
създаването на етнолингвистичен речник е един вид реконструкция на
отразената в езика картина на света, която свързва езика с културата, то
лексикографът трябва да разбере какви свойства на предмета са закрепе­
ни в езика и какви културни фактори влияят на създаването именно на
определен образ на този предмет. Трудностите се появяват от факта, че „в
етнолингвистичния речник на традиционната духовна култура обект на
описание е не самата дума и не езиковият знак, а менталният знак - кул­
турен символ, репрезантанти на който могат да бъдат и езикови единици
(думи, словосъчетания, езикови клишета), но и реалии от екстралингвистичната действителност - предмети, действия, свойства, лица и т.н.,
които имат символно значение. Оттук и енциклопедичните тълкувания,
ориентирани към научно знание, се оказват неприемливи“, защото: таксономическата характеристика на предмета не може да обясни симво­
ликата и обредните функции на съответните реалии, а културната роля
на реалията много често не съответства на практическото значение. Тя е
посвоему избирателна. Културният модел е ориентиран не към обектив­
ните знания, а предимно към митологичното обяснение на света. Така
че в един етнолингвистичен речник могат да се тълкуват само тези еле­
менти и свойства на обкръжаващия ни свят, които получават в народното


8
съзнание символно значение, и само от гледна точка на това символно
значение (С. М. Толстая, Дефиниция в этнолингвистическом словаре. В:
Словарь и культура, М., 1995: 84).
Например:
вятър Персонифицирано природно явление, което в народното съз­
нание е свързано със зли сили.
бухал Нощна птица, свързана с хтоничния свят.
Приемането на този тип дефиниция не променя факта, че структурата
на речника и представянето на материала в него са оригинални и се из­
ползват за първи път в етнолингвистичната лексикография.


9
СТРУКТУРА НА РЕЧНИКА

Посоченият енциклопедичен речник се отличава като замисъл
и структура и от „Славянские древности“, и от SJovnik stereotypov i
simboli ludovych. Ho като тях той има интердисциплинарен характер.
Речникът представя българската народна терминология синхронно.
Това, разбира се, е условно, тъй като тази терминология е ексцерпирана от източници и архиви в един сравнително дълъг период - XIX
и първата половина на XX в. Московската етнолингвистична школа
изследва народната култура на славяните от диахронна и генетична
гледна точка. Речникът „Славянские древности“ има общославянски
характер. В него се търси старо състояние на славянските култури.
Slovnik stereotypov i simboli ludovych е разработен върху текстове от
фолклора.
Основна единица в Речника е диалектната дума или словосъче­
тание, народен термин, свързан с духовната културна традиция. Лек­
сиката е подредена по азбучен ред, а не на тематичен принцип, тъй
като тематичният принцип изисква подреждане на названията според
йерархията на самите елементи на културния фрагмент. Този начин
би създал известно неудобство за неподготвения читател, а изготве­
ният справочник е предназначен и за широка читателска аудитория.
Освен това при тематичното подреждане не може да се избегне пов­
торението на названия, функциониращи в повече културни фрагменти.
Представена е и общоупотребима лексика, при която се наблюдава
терминологизация. В този смисъл представените лексикални единици
са отбелязани само със своята етнокултурна семантика.

1. Словник и подбор на думите
Подборът на лексиката е извършен по следните теми: календарна
обредност, семейна обредност (раждане, сватба, погребение), роднин­
ска терминология, народно право, демони, митоними. Това включва
обредни предмети, обредни лица, обредни действия, обредни места,
митологични същества, евфемизми. Растения и животни са предста­
вени само ако имат отношение към определена обредност. В речника
растенията са отбелязани и с латински названия, защото в различните
райони на страната различни растения могат да се назовават с едно
и също име и да участват в една и съща обредност. При птиците и
животните латинското название не се отбелязва. Роднинската терми-


10

нология е представена подробно. Тя е пряко свързана със семейната
обредност и е съществена част от българската културна традиция.
2. Структура на речниковата статия
Думата заглавка е диалектна дума или словосъчетание, народен
термин в регистрирана форма. Поради многото семантични еквива­
ленти, които съществуват, авторският колектив е взел решение да из­
бере думата, най-близка до книжовната, ако има такава, или най-разпространената и ясна от българските диалекти.
Структурата на самото тълкуване, както вече беше подчертано, ха­
рактеризира термините в тяхното формално и семантично отношение
към съответния фрагмент на народната култура.
Речниковата статия има следната структура: заглавка * тълкува­
не ~ /разпространение или източник/, фонетични варианти с тяхното
разпространение [фонетичен вариант /разпространение/]. Когато ду­
мата е характерна и за книжовния език, и за голяма част от българ­
ските диалекти, вместо разпространение се отбелязва общобългарско
/общоб./. Акцентните варианти са представени заедно с фонетичните,
тъй като в съответния район терминът съществува само с определен
фонетичен облик. По тези причини те са отбелязани при основната
дума. Семантичните еквиваленти са поставени след знак „<“ без раз­
пространение. В азбучната структура те фигурират като отделна за­
главка с разпространение чрез вече изтълкувания семантичен еквива­
лент. Другите названия се отбелязват само при основната дума. При
тълкуването чрез знак „>“, което означава „вж.“ - има само фонетич­
ни варианти, а етноложката информация е отбелязана там, където се
наблюдава нещо специфично за района. По същия начин е разрешен
въпросът със словообразувателните варианти. Словообразувателните
варианти са представени по азбучен ред със знак „<“. Изключение
правят тези словообразувателни форманти, в които има само ясна
фонетична промяна. Те са представени при фонетичните. Не се пред­
вижда илюстративен материал поради енциклопедичния характер на
справочника. Етноложката информация е отделена, дадена на нов ред
след знак „©“, При етноложката информация няма източници, а раз­
пространението се отбелязва само за специфични локални различия.
Глаголите от свършен и несвършен вид също са поставени по азбучен
ред. Тъй като в Речника се работи само с регистрирани лексеми, не
при всички глаголи се срещат и двата вида, а от гледна точка на из-


11

браната дефиниция това не е и необходимо. Тъй като в роднинската
терминология се наблюдават редица умалителни имена, а граматич­
ната характеристика няма отношение към този вид представяне на
материала, тя не е отбелязана: братче > брат.
Там, където ударение не е регистрирано, то също не е посочено.
По същите причини може да има препратки от единствено към мно­
жествено число. Различните термини, които са регистрирани с една
и съща лексикална единица, са отграничени с индекс 1 и 2, например:
пеперуда1 Обред за предизвикване на дъжд, който се прави по вре­
ме на суша (Източна и Западна България [Пеперуга /Дупница, Пана­
гюрище, Струга, Хасковско/; Пемперуга /Западна България/, Пеперлюга /Ивайловградско/, Пяпяруда /Преславско/].
< вай гугу, вай дудула, ой люле, росоманка.
© Обредът няма фиксирана дата. Изпълнява се по време на суша
през пролетта и лятото.
пеперуда2 Главно действащо лице в обреда пеперуда /ИБ/ [пем­
перуга /Западна България/; пеперлюга /Ивайловградско/; пяпяруда /
Преславско/].
< додола, додолярка, кукаля, росоманка, цйганка.
© Главното обредно лице е момиче, обикновено сираче. В някои
краища на българската езикова територия може да бъде първо или
последно дете в семейството. Задължително условие е да бъде полово
чисто. Такова е условието и когато главното действащо лице е въз­
растна жена. Пеперудата е облечена с риза, отрупана със зеленина и
с разпусната коса. Чрез имитативна магия се цели предизвикване на
дъжд.
вай гугу - > пеперуда1 /Одрин., МА/.
додола - > пеперуда2 /Свищовско/.
павечёрка Молитва преди втората (малката) вечеря /Трън./.
павликянче > еврейче /Бериево, Севл./.
Празници:
Петковден Празник на 14.Х, посветен на Света Петка /Борисово,
Поп.; Бяла река, Първом.; Стражица и Драганово, Г. Орях./.
< Пёйчинден, Света Петка, Труняска.
© Според народния календар този ден бележи края на стопан­
ската година и прибирането на реколтата. Поставя се началото на
периода на сгледите, годежите и сватбите. Започват и родово-фамил­
ните тържества.


12

На някои места П. се смята за женски празник, поради което же­
ните правят намазани с мед питки, наречени света Петка. Коли се
черен петел или черна кокошка извън селото. Докато кокошката се
вари, свещеникът прави кръст на земята, а жените - бразда. До нея се
слага паничка с храна, за да не влизат болести в селището. Дните меж­
ду Петковден и Димитровден в някои райони на страната се наричат
Вълчи празници и се смятат за лоши.
Това, че повечето названия на болестите са евфемистични, се от­
белязва в етноложката информация.
баба Шарка > шарка /общоб./.
шарка - Женско демонично същество, предизвикващо болест при
децата, характеризираща се с температура и обриви /общоб./.
< Шаруля, Баба Шарка, Баба Лёшка, Ботинка, Госка, Добри­
на2, Кожовлёнка, бабичката, лёличка, либурка, Марчинка, маслена,
медена, медена и маслена, милата майчица, пйсанка, редушка,
сипка, сипаница, сладка и медена, цветенцето, червёнка1, червенушя.
@ Повечето названия на болестта са евфемизми и целят нейното
умилостивяване.
По-специалено е подреждането на обредните хлябове, които са
твърде много в традиционната култура на българите. В речника е съз­
дадена условна система, която да помогне на читателя да се ориен­
тира в множеството термини. Изработена е отделна речникова ста­
тия „Обреден хляб“, която дава информация за хляба като основен
обреден предмет. След това различните хлябове са разделени на две
големи групи, за които има отделни статии „кравай“ и „пита“, което
е мотивирано главно от названията, тъй като в много отношения тези
хлябове си приличат. Питите се използват повече при семейната об­
редност, а краваите - при календарната. Разбира се, и това не е съвсем
точна диференциална особеност. Изработени са освен това отделни
статии: „Великденски хлябове“, „Коледни хлябове“, „Никулски хлябо­
ве“, „Сватбени хлябове“. Към Коледните хлябове се отнесени и тези,
които се месят за Игнажден. Освен това е изработена статия за кравай
/колач/ и пита /турта/. Към тях в зависимост от спецификата се отна­
сят обредните хлябове от различните цикли на семейната обредност.
Ако се наблюдава специфика, тя е пояснена с кратка етноложка ин­
формация. Срещат се и единични случаи, които са тълкувани отделно:
сурвашка Малко обредно хлебче, което се подарява на сурвака­
рите.


13

3. Транскрипция
Не се използва фонетична транскрипция, но се поставя ударение
там, където то е регистрирано в писмените източници. Краесловната
мекост се отбелязва с ь.

4. Източници
Източниците, на които се опира речникът, са публикувани пис­
мени източници, материали от архиви (диалектни, етнографски, фол­
клорни), материал, лично събиран от отделни автори на терен.
5. География
Географията на речника обхваща цялата българска етническа и
езикова територия. Тук господстващ е принципът на историзма. Реч­
никът се стреми да отрази историческата обоснованост и специфика­
та на националната традиция. Важен елемент в речниковата статия е
разпространението, което определя и териториалните разновидности
на отделните термини.
6. Библиография
В речниковите статии е отбелязано географското разпростране­
ние. Там, където то липсва, цитираме източника на материала. Цялата
библиография и източниците е изнесена в края по азбучен ред. Поради
това след етноложката информация няма специално позоваване.
Както е видно от изложеното по-горе, предлаганият справочник е
пръв в българското езикознание. Той е диалектен по своя материал,
тълковно-функционален по вид, енциклопедичен - по характера на ин­
формацията и етнолингвистичен по своята същност.
Мария Китанова


14
СЪКРАЩЕНИЯ
Арх. БДР: Архив на Български
диалектен речник. Секция за
диалектология и лингвогеография. Институт за български
език
Арх. ИР: Архив на идеографски
речник, СУ „Св. Климент Ох­
ридски“
АЕИМ: Архив на Етнографски
институт с музей, БАН
Арх. ИФ: Архив на Института за
фолклор, БАН
Арх. Ром.: Архив Романски, СУ
„Св. Климент Охридски“
БДА: Български диалектен атлас
БДПМ: Българска диалектоло­
гия. Проучвания и материали
БЕ: Българска етнография
БЕР: Български етимологичен
речник
БМ: Българска митология. Енци­
клопедичен речник. С., 1994.
БПО: Български погребални
обичаи
ЕБ: Етнография на България
Етн.: Етнография
Н. Г.: Найден Геров
И. Г., БНМ: Иваничка Георгиева,
Българска народна митология
ИЕИМ: Известия на Етнограф­
ския институт с музей
PMJ: Ремник на македонскиот
Тазик
СбНУ: Сборник за народни
умотворения
Айт. - Айтоско

Асен. - Асеновградско
Балч. - Балчишко
Белен.- Беленско
Белогр. - Белоградчишко
Белосл.- Белослатинско
Берк. - Берковско
Бесар. - Бесарабия
Битол.- Битолско
Благ. - Благоевградско
Босил.- Босилеградско
Ботев. - Ботевградско
Брезн. - Брезнишко
БТрак - Беломорска Тракия
Бург. - Бургаско
Вард.- Вардарско
Варн. - Варненско
Вел. - Велешко
Велгр. - Велинградско
Вид. - Видинско
Виз. - Визенско
Вран. - Вранянско
Врач. - Врачанско
Г. Делч. - Гоцеделчевско
Гевг. - Гевгелийско
Годеч. - Годечко
Г. Джеб. - Г. Джебелско
Г. Орях. - Горнооряховско
Греб. г. - Гребенският говор
Гюм. - Гюмурджинско
Д. - Добруджа
Д. Вард. - Долновардарско
Дебър. - Дебърско
Дев. - Девинско
Дедеаг. - Дедеагачко
Димот. - Димотишко
Добр. - Добричко


15
Догхис. - Доганхисар
Дойр. - Дойранско
Долнопр. - Долнопреспанско
Досп. - Доспатско
Драм. - Драмско
Дрян. - Дряновско
Дул. - Дуловско
Дупн. - Дупнишко
Елен. - Еленско
Елх. - Елховско
Е. Мак. - Егейска Македония
Е. Вард. - Ениджевардарско
Етроп. - Етрополско
ЗБ - Западна България
Злат. - Златоградско
3. Средн. - Западното Средного­
рие
ИБ - Източна България
Ивгр. - Ивайловградско
И. Род. - Източни Родопи
ИТрак. - Източна Тракия
Ихт. - Ихтиманско
Кавакл. - Каваклийско (М. Азия)
Казан. - Казанлъшко
Карл. - Карловско
Карноб. - Карнобатско
Касън. - Касънско (МА)
Копривщ. - Копривщенско
Костур. - Костурско
Котл. - Котленско
Крум. - Крумовградско
Ксант. - Ксантийско
Кук. - Кукушко
Кул. - Кулско
Кум. - Кумановско
Къзъл. - Къзълагачко
Кърдж. - Кърджалийско
Кюст. - Кюстендилско

Лер. - Леринско
Лов. - Ловешко
Лозенгр. - Лозенградско
Лом. - Ломско
Лук. - Луковитско
Ляск. - Лясковско
Мад. - Маданско
М. Аз. - Малоазийско (Мала
Азия)
Макед. - Македония
Мари. - Мариовско
Мездр. - Мездренско
Мелитоп. - Мелитополски район
(Украйна)
Момч. - Момчилградско
Монтан. - Монтанско
М. Търн. - Малкотърновско
народ. - народно, разговорно
Н. Заг. - Новозагорско
Ник. - Никополско
Н. Паз. - Новопазарско
общоб. - общобългарско
Одр. - Одринско
Орех. - Ореховско
Ортак. - Ортакьойско
Охр. - Охридско
Павл. - Павловско
Павлик. - Павликенско
Павлик, г. - павликянските гово­
ри
Панаг. - Панагюрско
Перн. - Пернишко
Петр. - Петричко
Пещ. - Пещерско
Пирин. - Пирински край
Пирд. - Пирдопско
Плев. - Плевенско
Пловд. - Пловдивско


16
ПГ - погранични говори
Помор. - Поморийско
Поп. - Поповско
Преся. - Преславско
Прил. - Прилепско
Провал. - Провадийско
Първом. - Първомайско
Рад. - Радомирско
Радов. - Радовищко
Разгр. - Разградско
Разл. - Разложко
Рекан. - Реканско
Ресен.- Ресенско
Род. - Родопите
Рудоз. - Рудоземско
Рус. - Русенско
Сам. - Самоковско
СБ - Северна България
Свил. - Свиленградско
Свищ. - Свищовско
Св. Ник. - Светиниколско
Свог. - Свогенско
Сев. Добр. - Северна Добруджа
Севл. - Севлиевско
Сер. - Серско
СЗБ - Северозападна България
СИБ - Североизточна България
Сил. - Силистренско
Слив. - Сливенско
Смол. - Смолянско
Сол. - Солунско
Соф. - Софийско
Средн. - Средногорието
Ср.ЗБ - Средна Западна Бълга­
рия
Ср. Ст. пл. - Средна Стара пла­
нина

С.Ср.Б - Северна Средна Бълга­
рия
Ст. 3. - Старозагорско
Стр. - Странджа
Струж. - Стружко
Струм. - Струмишко
Суфл. - Суфлийско
Тет. - Тетевенско
Тетов. - Тетовско, Македония
Тикв. - Тиквешко
Топол. - Тополовградско
Тр. - Троянско
Трак. - Тракия
Тревн. - Тревненско
Трън. - Трънско
Тутр. - Тутраканско
Търг. - Търговищко
Търн. - Великотърновско
Узункюпр. - Узункюприйско
Харм. - Харманлийско
Хас. - Хасковско
Царибр. - Царибродско
ЦБГ - Централен балкански го­
вор
Чатал. - Чаталдженско
Чепин. - Чепинско
Чирп. - Чирпанско
Широкол. - Широколъшки район
Шум. - Шуменско
ЮБ - Южна България
ЮЗБ - Югозападна България
ЮЗМакед. - Югозападна Маке­
дония
ЮИБ - Югоизточна България
ЮТрак. - Южна Тракия
Ямб. - Ямболско


17

абла > кака /Род./ [ябла /Род./],
август Осмият месец от кален­
дарната година /общоб./ [егус,
ягост /Род., И. Тракия].
< богородичен месец, гумнар,
жар2, житаро, зарев, зарев
мёсаць, плоден месец, пресуши
реки, харманен.
авлига Душа на починала млада
жена /Сил./.
агачлок > нишан2 /Родопите/.
агне Жертвено животно, кое­
то българите колят на Гьоргьовден /общоб./.
агърлък1 > зестра /Дебър.; Род./
[аглъг /Род./; агерлък /Асеновградско/].
агърлък2 > бащино право /Н. Г.,
I: 5, Род./
ад Място в задгробния свят, където се мъчат душите на умре­
лите грешници /общоб.; БМ:10,
150/.
< вечна, вечна мука, геена,
джендем катран, колас, огин1,
пъкъл, пекло, писа, преизподня, смола.
© А. е една от двете сфери на
света на мъртвите. Според тра­
диционните представи той се
намира или в самия център на
земята, или в най-ниската част
на небето. В него са душите на
всички грешници. Той предста­
влява огромен казан, в който
врат катран и вода. Дяволите

анатема

не позволяват на грешниците
да се подават от казана и ги
връщат обратно.
адамче > еврейче /БМ, 108/.
адаш > съименик /Соф.; Кюст./.
адашка > съименичка /Соф.;
Кюст./.
аждарка > змия /Соф./.
аждёр > змей /Разл.; Трън.; Соф./
[аджер /Ихт.; Соф./].
аждархар > змей /ЮБ/.
азгйя Свирене за здраве или в
чест на някого /Смърд./ [изгйя
/Кост./].
азнатар > боенец3/Карноб./.
азов пош Червена тъкана кърпа,
която се подарява на бръснаря
на младоженеца в сватбения
ден /Пловд./.
алапунгя > олелия1 /Козар Беле­
не, Свищ./.
алахова гуя > змия /И. Г., БНМ,
1983:61/.
Алва пазар > Сирни заговезни
/ИБ/.
аманёт > нишан1 /Пловд.; Хаск./.
Ана > Света Ана /ЮБ и ЗБ/.
Анаста > змия /И. Г., БНМ,
1983:61/.
анатема Клетва, проклятие, из­
речено от висш духовник за на­
казание и отлъчване на някого
от църквата и от социума /Д.
М., НВРНО, 1994:757/. [натема /Щип/; натёма /Елейница,
Петр.; Сам.; Прилеп; Цацарево,


анатемйя

Санд./].
< афорёзмо, грамада, нахтама, проклетия, хълдено, чужда
клетва.
© Народът придава и матери­
ален облик на анатемата, като
прави грамада.
Извършва
се в събота на сакрална гра­
ница. В него участват само
мъже, водени от свещеник.
Всички носят камък и свещ.
Свещеникът освещава вода,
с която поръсва мястото и
участниците в обреда, и пръв
хвърля камък на определеното
място, проклинайки (анатемос­
вайки) престъпника, след което
си тръгва, без да се обръща,
следван от другите, които
повтарят клетвата и също
хвърлят камък. От този момент
нататък всеки, който мине
покрай това място, е длъжен
да хвърли камък и да прокълне
престъпника, защото в противен
случай клетвата ще падне върху
него. Така се образува грамада.
Тя може да се развали само
ако престъпникът публично се
покае и даде клетва, че повече
няма да върши зло. В такива
случаи обредът се повтаря,
но вместо клетва свещеникът
изрича молба. Провинилият се
също участва в този обред.
анатемйя > анатема /Ломско,
Врачанско, Берковско/ [натёмия / Ломско, Врач., Берк.,

18

Трън./].
анатемосан Публично прокълнат
от свещеник /общоб./.
< афорёсан, натёвняк.
ангели Персонажи от християн­
ския пантеон - слуги на Бога,
който ги праща да вършат раз­
лични неща /общоб./.
@ Представят си ги като кра­
сиви руси младежи с криле на
раменете, облечени в бели поз­
латени ризи. Обединени са в де­
сет чина. Различават се по своя
ранг, в зависимост от който се
делят на херувими, серафимы,
сили, власти, начала, ангели
и архангели. Те са създаде­
ни от Бога още в първия ден
на сътворението на света, но
според народната митология в
ангели могат да се превърнат
и починали кръстени деца. В
народните вярвания ангелите
са толкова, колкото са хората
и животните, защото всеки си
има свой ангел, който се поя­
вява веднага след раждането
му, пази го от неприятности и
го съветва какво да прави. Той
стои на дясното му рамо за
разлика от дявола му, който е
на лявото рамо. Ако ангелът е
силен, той побеждава дявола,
човекът върши добри дела, ако
е слаб - дяволът по-често взе­
ма превес. Затова, когато чове­
кът върши добри дела, ангелът
се радва, а когато върши лоши


19

неща, той плаче. Ангелът и дя­
волът воюват и при смъртта на
човека за душата му. Ако чове­
кът е праведен, ангелът отвеж­
да душата му пред Божия съд,
където свидетелства за делата
през земния му път. Душите на
чистите (девствените) момци
стават воини на Свети Георги
и Архангел Михаил.
ангел-хранйтел Ангел, който
пази определен човек /Хр. Вак.,
ЕБ:01/.
Андрёевден Празник на 30.XL,
посветен на Свети апостол
Андрей Първозвани /СЗБ, СИБ/
[Андрёювден /Борисово, Поп./;
Андреууден /Върбовка, Севл./;
Дреювден /Севлиевско/; Едреевден, Ендрёювден /ЮЗБ/].
< Андрей, Свети Андрей; Ендрин, Мёчкинден.
© В народния календар този ден
е посветен на мечката. Хрис­
тиянският светец е адаптиран
към езическия празник, като е
обявен за повелител и покрови­
тел на мечката - най-голямото животно по нашите земи. Тя
е част от хтоноса, но също така
се свързва с плодородието,
влагата и женското начало. В
християнски митологични ле­
генди се разказва как Свети
Андрей побеждава мечката и я
яхва като кон. Според други я
впряга в рало и изорава ниви­
те. С нея той прогонва зимата

антихрист

и дългите нощи. Затова в СЗБ
вярват, че от този празник де­
нят започва да наедрява колкото едно просено зърно, а в Битолско - колкото една игла.
На този ден в по-голямата част
от страната се варят царевич­
ни зърна. Преди да се яде от
тях, три пъти подхвърлят по
малко в комина, казвайки: На
ти, мечко, варен кукуруз, да
не ядеш суровия и да не ядеш
стоката и човеците! В други
райони наред с царевицата ва­
рят семена от всичко, което се
сее и сади, за да бъдат посеви­
те високи и много плодородни.
Наедряването на зърната при
варенето се асоциира и със заб­
ременяването на младите жени.
Андрей > Андреевден /Клисура;
Берк.; Котл.; Тревн./ [Ъдрей,
Едрей /ИБ, ЮИБ/; Ядрей /
Соф./].
антарййка Сватбен елек /Черешница, Костур./.
антихрист Според народните
представи противник на Хрис­
тос /R. М., НВРНО, 1994:251/.
[Индихрйс /Д. М., НВРНО, 251/].
< безбожник, еретик, езичник,
неверник.
Антоновден Празник на 17.L,
на който се отбелязва денят на
смъртта на Свети Антон /общоб./ [Анддновден /ЗБ/].
< Свети Антон, Лёлинден, Палинден, Пелинден, Сладки и


апашка
медени.
© В народните представи Пре­
подобни Антонии е повелител
на болестите, главно на чумата.
В Пиринско вярват, че на този
ден се събират всички болести,
а на следващия ден - Атанасовден, „тръгват по хората“.
Двамата светци Антоний и Ата­
нас се смятат за братя ковачи.
За омилостивяване на болести­
те жените месят по три медени
питки, две от които раздават по
съседите, а третата оставят на
тавана за чумата. Забранява се
домашната работа.
апашка > опашкар /Смол./.
апо > Демонично същество, за
което вярват, че яде деца, и
с което плашат децата /Вел.;
Кюст.; Търн./.
април Четвъртият поред месец в
българския календар /общоб./.
< гергьовски месец, йорутскиът, кожодёрец2, Копривак2,
Коприванко, ложко, ложй тра­
ва, до колена, лъжко, лъжитрав, лъжйтрава, лъжитръвко,
продай-кожи, цветен2.
аптес Обредно измиване преди
молитва при българите моха­
медани /Турян, Смол./.
аралйн > шаферка /Стражица, Г.
Орях./.
© Важно условие е да има живи
родители. В Кюстендилско ед­
на от обредните й функции е
да замесва пита, като нахлузва

20
мъжки калпак с петльово перо,
арангела > пита /Добр./.
арангелче Фигура от тесто, която
наподобява ангел на обредния
хляб за Арахангеловден /Нено­
во, Провад./.
арап > кукер /Гюм.; Крум.; Лозен., Плевня, Драм.; Добростан,
Асен.; Кушланли, Гюм./].
© Един от групата на джамаларите.
арапе > ракиджии /Добростан,
Асен./.
© Маскирани младежи, които
сутринта след брачната нощ
носят блага ракия на родите­
лите на булката и на кума, ако
булката е девствена.
арапин > кукер /Вестово, Карноб./.
Арапски ден > Чисти понедел­
ник /Е. Вард./.
арапчета Човечета от пух и мъни­
ста върху диадема на челото на
лазарката /Козичено, Помор./.
аратлйк1 > девер1 /Еникьой,
Узункюп./.
аратлйк2 > побратим /ЮБ/.
аратлйк3 Приятел, другар /Стр./.
Арахангел Гавраил Вторият в йе­
рархията арахангел след Миха­
ил, който е носителят на Божи­
ите поръчения /общоб./.
арвон Годежен подарък от момъ­
ка на момата /М. Търн./.
арвосан > сгоден /Асен.; Смол./.
арвосана > сгодена /Асен.;
Смол./.


21

Арджав вторник > Черен вторник
/Ихт./.
арйзване Даряване на булката от
свекъра и свекървата, когато я
посрещат в дома си /Неделево,
Пловд./.
арйзмата Част от чеиза, който
момата подготвя за дарове на
сватбата /Трак.; М. Аз./.
армаган > подарък /Род.; Трак.;
М. Аз./
армас > годеж /ЮБ, ЮЗБ/ [армъс
/Дойран./].
© При този вид годеж двамата
млади са обърнати на изток, а
бащата на момата слага на гла­
вите им бяла кърпа и им налива
вино за сполука.
армасан > сгоден /Макед./.
армасана > сгодена /Макед./.
армасам > сгодя /Сол./.
армасвам > сгодявам /Благ.; Кук.;
Кюст./.
армасване > сгодяване /Н. Г.,
1:12/.
армасник > годеник /Дойран.;
Кук./.
армасанка > годеница /Гевг.;
Долнопр.; Кук./.
армасувам > сгодявам /Кукуш/
[армдсувам /Кюст./].
армёнки > нави' /Арх. Романски/,
армёну > кравай /Дервент, Дедеаг./.
© Надяват го на ръката на бул­
ката по време на сватбата.
арнйсвам > приставам /Чирп.;
Кърдж./.

Архангеловден
арнйсала > пристанала /Кърдж./.
артика Преддверие на черква
/Ресилово, Дупн./.
архангели Седемте ангела, които
стоят до Божия престол /Хр.
Вак., Етн.:501/.
Архангел Михайл > Свети Ар­
хангел Михаил /общоб./.
Архангеловата задушница За­
душницата в събота преди Ар­
хангеловден /БМ.:15, ЕБ, 3:132,
Д. М., 1, 1981:692-694/. [Рангеловата задушница /ЗБ/].
< Голяма задушница.
© Тя е най-голямата задуш­
ница през годината. За нея се
приготвят специални обредни
хлябове.
Архангеловден Празник на 8.XI.,
посветен на свети Архангел
Михаил /общоб./ [Арахангеловден /Тр.; Тет.; Севл./; Арангеловден /Добр.; Белосл.; Плев./;
Аралангельовден /Кайнарджа,
Добр./; Араланговден /Стра­
жица, Г. Орях./; Арангилувден
/Върбовка, Севл./; Хрангелувден\ Рангелувден /Соф./; Ранджеловден /Кюст./; Рахангелувден /Петр./].
< Архангел Михаил, Светй
Архангел Михаил, Рангел душовадник, Събор на светй
Архангел Михайл, Михайл Вадидушник, Светй Рангел.
© В представата на българите
Св. Арахангел Михаил взима
душите на мъртвите. Затова


Архангелови празници
го наричат Душевадник. Тази
представа се свързва и с но­
миналната обредност. В някои
случаи се прави общоселски
курбан.
В народния календар този ден
е еснафски празник на колбаса­
рите и касапите.
Архангелови празници > Вълчи­
те празници /Арх. Романски/.
архангелски месец > ноември /
Пловд./.
архангелския > ноември /Ка­
зан./].
архетлйчка > храненица /Шу­
мен/.
аршин Мяра - един лакът /Н. Г. I:
13/ [ръшйн /Н. Г. I: 13/].
аса > мъртовска риза /Кубей, Бесар./.
аскитййница Отшелническа ки­
лия в манастир /Н. Г., 1:14/.
< посница.
Атанасовден Празник на 18 яну­
ари в чест на свети Атанасий
/Бург.; Търн.; Чирп.; Севл.; Г.
Орях.; Чепин./ [Танасовден /
Извор., Бур., Бесар., Бела река,
Борис., Дебелак, Рад., Царско
село, Чирп., Душевица, Севл./;
Танасуден /Върбовка, Севл./].
< Зймен Светй Атанас, Средй
зима, Лёлинден, Сладки и ме­
дени.
© Според народните вярвания
Свети Атанасий е победил
зимните студове, поради което
този празник се свързва с пре­

22
хода от зима към пролет.
В Северна и Югоизточна Бъл­
гария вярват, че на този ден се
ражда чумата. Жените правят
питки, намазани с мед, за да я
омилостивят. В Тракия се при­
готвя обредно ястие от черна
кокошка, за да се омилостиви
чумата и да се предпазят от
нея. Съществува и представата,
че Свети Атанас и Свети Ан­
тон са двама братя ковачи. Ето
защо на този ден се извършват
и редица действия за побрати­
мяване.
афорёзмо > анатемия /Н. Г., 1:16/.
афорёсан > анатемосан /Н. Г.,
1:16/.
ахчйи > шътачи /БМ:239; ЕБ,
3:150/.
ахчйя Готвач на сватба /БЕР,
1:22/.
< магер.
ахчййка Готвачка на сватба [ашчийка, яхчийка /Тетово; Илин­
ден, Благ./, отчйка /Воднянци,
Белогр./].
< гонгалджийка, госпоца, сакачьща.
ацкане > ламкане /Г. Делч.;
Петр./.
аязмо1 Свещен извор, който обик­
новено е лечебен /ЮИБ/ [аязма
/Горно Броди, Серско; ЮИБ;
Свил., Ю. Трак./, язмо /Момчи­
ловци, Смол./].
© Често до него има оброчище.
аязмо2 > светена вода /ЮИБ/.


23

баба1 Майка на бащата или
майката спрямо тяхното дете /
общоб./.
< бабе, голяма мама, гама,
нане2, пляка2.
баба2 > прабаба /Кортен, Н. Заг./.
баба3 Майката на жена спрямо
съпруга й /Асен.; Ихт.; Елен.;
Карл.; Нова Надежда, Хаск.;
Разгр.; Тетов.; Тр.; Смол.; Соф.;
Кортен, Н. Заг.; Сръвеник,
Севл.; Раз.; Тр./.
баба4 > свекърва /Трак.; М. Аз.;
Стр.; Смол./.
баба5 Жена, която помага при
раждане, народна акушерка /
Змеево, Ст. 3.; Чирп./.
баба6 Възрастна, стара жена /
Кортен, Н. Заг./.
< бабйца, бабичка.
баба7 Персонаж от кукерските иг­
ри /Н. Г., 1:17; Бург./.
баба8 > врачка /Арх. Романски/,
баба > баща /Род. бълг.-мохам./.
бабайка > майка /Род./.
баба Лёшка > Шарка /БЕР,
Ш:381/.
бабалък Родителите на жената
по отношение на съпруга й /
Тръстеник, Плев./ [бабалдк /
българите от Йордаце, Тетов./;
бъбълък /Добротица, Дул./].
Баба Марта' Народно название
на месец март /БЕР, 111:672;
БМ:17/.
< Марта, Мартеница, Мартен

Баба Марта

ден, Мартйн, Мартина.
© Приема се като начало на
пролетта. Б. М. в народните
представи има антропоморфен
вид - стара жена с променлив
нрав. Тя е в близка връзка с
месеците януари и февруари
(Голям Сечко и Малък Сечко).
В редица предания е тяхна
сестра или жена. По редица
причини Б. М. е недоволна
от тях и това е причина за
нейния гняв, който предизвиква
лошото време. Трите месеца
образуват група, като важен
момент е инцестът между тях.
Баба Марта2 Първият ден от
месец март /общоб./.
< Летник', Мартеница, Първа
Марта, Палеха Марта, Мартен
дён, Чер ден Мартйн, Мартина.
© По традиция на този ден на
децата, момите, младите жи­
вотни и младите дръвчета се
връзват мартеници, които се
свалят, като се появят първите
прелетни птици. Съществува
вярване, че те носят здраве и
предпазват от уроки. Децата си
правят малки дървени лястови­
ци, с които обхождат селските
къщи и благославят стопаните
за здраве и благополучие.
Б. М. в традиционните предста­
ви на българите най-често е
старица с променлив нрав. По


бабари
тези причини се спазват редица
забрани за действия, които
могат да я разсърдят. Стари­
те жени не излизат от къщи­
те. Мята се червена престилка
на плета. Често в първия ден
от месец март хората гадаят
какво ще бъде времето през
годината. Прави се почистване
на къщите и дворовете, като
сметта се изгаря. Опушват се
хората на огъня срещу бълхи.
В някои селища прескачат спе­
циално запалени огньове. В
редица селища посрещат Б. М.
с червено гранче на прозореца.
Ако нямат гранче, слагат чер­
вен пояс. Никога не се слага
черно менче на огъня, за да не
хващат главня житата.
бабари > кукери /Битол., Прил./.
баба хакъ Откуп на бащино пра­
во над момата от свекъра /Тра­
кия, М. Аз./ [баба акй /Пирин./;
баба акъ /Софулар, Одр./; буба
хакъ /Сил./; бабаакъ /Вел.;
Ряхово, Рус./].
Баба Чёрна > Света Черна /
Гарван, Силистренско; Н. Г.,
V:545/.
баба Шарка > шарка /ИБ; ЗБ;
СБ/.
бабе > баба.
бабёлник Дете, родено с помощ­
та на народната акушерка, ба­
бата /Брестовица, Пловд./.
< бабинче.
© Майката на такова дете на

24

Бабинден занася на народната
акушерка китка и кърпа и умива
ръцете й.
бабенту > последък /Змеево, Ст.
3./.
бабеница > врачка /Н. Г., 5:426/.
бабина видйва трева Билка, коя­
то се бере на Видовден /Берк./.
бабина вода Специално осветена
в черква вода, с която народна­
та акушерка къпе новородените
/Каменица, Чирп./ [бабина вудъ
/Борисово, Поп./].
© На някои места с тази вода
майката и детето се мият до 40ия ден.
бабина пйта > пита /Хр. Вак.,
Етн.:560/.
© Меси се при раждането на
дете.
бабина рйза > дъга /Н. Г., 1:18;
5:426; ЕБ, 3:41, 85/.
Бабинден Празник на 8 януари,
посветен на народните акушер­
ки /Извор, Бург.; Подгорово; Плевен; Чирп.; Чудинци,
Кюст.; Дебелилак, Рад.; Койна­
ре, Белосл.; Каменица, Чепин.;
Ново село, Тр.; Борисово, Поп.;
Драганово, Г. Орях.; Мусина,
Павлик.; Салановци, Орях.; Липинци, Търн.; Правец, Ботев./.
© Свързан е с родилните оби­
чаи. На този ден бабите-аку­
шерки
посещават
къщите,
където са бабували, носейки
мед, смесен с просо. С него те
намазват бузите, очите и уста-


25
та на децата под седем години
още докато те са в леглата си.
Раждалите през годината жени
заедно с децата си отиват на
гости на бабата, за да й полеят
да се измие. Те носят пешкир и
сапун. От своя страна бабата ги
гощава със специално напра­
вени за целта ястия. След обяд
бабата слага мустаци и коси
от вълна. Всички тръгват с нея
по улиците и играят. Мъжете и
жените, женени през годината,
през това време участват в об­
ред за къпане на младите бул­
ки. Младата невеста се отвежда
на реката, нагазва във водата и
след като се прекръства, ляга
три пъти на три страни в ре­
ката. После всички се връщат
вкъщи, където тя им целува ръ­
ка и ги гощава, а те я даряват.
бабини дни > заемни дни /Н. Г.
1:18/.
бабино дете > последък /Вардим,
Свищ/.
< бабенту, бабиту.
бабино платно > дъга /Смол.;
Н. Г., 1:18; ЕБ, 3:85, 41; СбНУ,
1:277/.
бабино просо Град или дъжд и
сняг със силен вятър /Н. На­
дежда, Хаск.; БЕз, 1990, 3:48/.
бабин пояс > дъга /Брестовица,
Пловд./.
бабино хоро Хоро, което народ­
ната акушерка играе на Бабинден заедно с омъжените жени /

бабули

Борисово, Поп./.
бабинче > бабелник /Арх. Роман­
ски/.
бабиту > последък /Борисово,
Поп./.
бабйца > баба6 /Велес; Злато­
град/.
бабини1 Текст на баене /Воднянци, Белогр.; БМ:34/.
© Едно слънце, две слънца,
три слънца, четири слънца,
пет слънца, шест слънца, се­
дем слънца, осем слънца, де­
вет слънца, осем слънца, седъм
слънца и т.н.
бабини2 Растението гръцка ма­
точина, кучешка трева Nepeta
cataria, което се използва за ле­
куване /Воднянци, Белогр./.
бабичката Евфемистично назва­
ние на болестта шарка /Сил./.
бабишник > баба1 /Ролката/,
бабка > фичор /Н. Г., 5:475/.
бабо Обръщение към баба /общоб./.
< бале1, бабе.
бабувам > израждам /Н. село,
Тр.; Слив.; Ст. 3.; Радилово,
Пещ.; Добр.; Белосл./ [бабуам I
Тр.; Севл./].
бабуване Израждане /Слив.; Н.
Г.,1:19/.
бабугери > кукери /ЮЗБ; Драм.;
Сер./ [бабугере I Разл/].
бабуджари > кукери /Дебър./.
бабулка Евфемистично название
на змията /И.Г., БНМ:61, 83/.
бабули > кукери /Ксант./


бабурци

бабурци > кукери /Г. Дели./.
бавачка Жена, която забавлява
дете /общоб./.
< вая, дадйя, наня.
баджанак Съпругът на едната се­
стра по отношение съпруга на
друга сестра /Самоков; Поп.;
Слив.; Радом.; Чирп.; Тр./ [б&жънак /Н. Надежда, Хаск./].
бадйян > росен1 /Арх. Романски/,
бае Обръщение към по-голям
брат /Бериево, Севл., Микре,
Лов.; Самоков/.
баене Лечебна практика в народ­
ната медицина, при която пос­
ветено лице произнася словес­
на формула с определена цел
- лечение на болест или закли­
нание [баяне /И. Г., БНМ:119/].
< врачуване, батти, кушанье,
кушачка1, лучене, обайване,
чаруване.
© Б. обикновено е съпроводе­
но от магически действия. Из­
вършвало се от възрастна жена
или вдовица (баячка, врачка),
като често това става на място,
осмисляно като сакрална гра­
ница - кръстопът, праг, огни­
ще и др. Бае се от три до девет
пъти.
байлка Словесна магическа фор­
мула, която се произнася от
посветено лице при лечение на
някаква болест /Драганово, Г.
Орях./.
< басенка, басма, баячка2.
байка > девер1 /Трън./.

26

байко > батко*/Карбинци, Белогр.; Копривщ.; Лиляче, Врач.;
Д. Гноеница, Орях.; Банат; Кне­
жа; Чирпан; Ср. Род./.
байне > батко' /Чирп.; Сушица, Г. Орях.; Сухиндол, Севл.;
Духлевци, Елен.; Копривщ./.
байно > батко1 /Разгр./.
байница > мартеница /БМ:210/.
байновичка > невестулка /Страхилово, Търн.; Елен./.
байнова булка > невестулка /
Кортен, Н. Заг./.
байнова булчица > невестулка /
Айтос; Бург.; Елен./.
байнувица Жена на по-голям
брат /Топчии, Разгр./.
байо > батко1 /Лакатник, Соф.;
Катунец, Лов.; Вид.; Годеч.;
Дупн.; Ботев.; Копривщ.; Кул.;
Тет./.
байорка > баячка*/БМ:21, 67/.
байрак1 > сватбено знаме /Добр.;
Пловд.; Пирин.; Лом Добр.;
Разгр./
[байряк
/Еникьой,
Ксант.; Пловд./; баряк /Чудинци, Кюст.; Н. село, Вид.; Трак.
Банат; М. Аз./; бърияк /Н. село,
Вид./].
байряк2 > хоругва /Недан, Па­
влик./.
байрактар > знаменосец /Ю. Тра­
кия/ [баратар /Н. село, Вид./].
байро > калесник* /Кукуш/.
байу > чичо /Воден/.
байче > батко /Воден, Лерин.;
Огняново и Буново, Соф./.
байчо > зет /Белосл.; Врач.; Гу-


27
шанци, Берк./.
байшовица > батиная2 /Девесилите, Кърдж.; Род./.
бака Обръщение на малкия брат
към зетя /Бесар.; Павлин, Хер­
сон./.
бакличарница Пъстра торба, ук­
расена със зелени клончета, в
която носят бъклицата с вино,
когато канят на сватба /Род./.
бако > батко2 /Койнаре, Белосл./
[баку // бакю /Стр.; Лов./].
бакофче Обръщение на снаха
към зълва /Тихомир, Крум./.
бакшиш Пари, които кумът дава
на момите, които правят сват­
беното дърво /Трак.; М. Аз./.
балдъза Сестрата на съпруга­
та /Н. село, Тр.; Царско село,
Чирп.; Чудинци, Кюст.; Кой­
наре, Белосл.; Ст. 3./ [балдаза /
Змеевица, Соф., Бесар./, балгъза /Банско; Босил./].
бале1 > бабо /Тетевен/.
бале2 > татко /Котел/.
бале3 > батко /Калипетрово,
Добр./.
балтия > секира /Одр./.
балтаджия Персонаж в русалийските дружини /БМ, 301/.
балю1 > татко /Котел; Съртовете;
Греб. Гов., 114/.
балю2 > свекър /Жеравна, Слив./,
бамайко > зет /Созопол/.
баница Национално тестено из­
делие с различна плънка, кое­
то е обредно ястие на редица
празници - календарни и се­

баснатарка
мейни /ЗБ/.
< булгурник, дрян банца, зел­
ник, кьорник, лангйта, масле­
ница, млин, мйлина, плакйя,
плакёда, плакя, тикалник,
тиквеник, тутманик.
© Традиционната Б. се при­
готвя от тестени кори, между
които се поставя плънка от си­
рене или извара с яйца и мазни­
на, които се нареждат в тава и
се пекат. Листовете могат да се
свиват на руло и се поставят в
кръг в тавата - вита Б.
Плънката може да бъде от тик­
ва, зеле или картофи, булгур,
който се пържи с яйца и мас, и
др. Тези продукти обикновено
мотивират названията на съот­
ветните разновидности.
банова булчица > невестулка /
Харм./.
барёс > забрадка /Арх. Роман­
ски/.
баряче Малко знаме, което мо­
мичета държат пред статуята
на Дева Мария /Банат/.
басенка > баилка /СЗБ/.
басма > баилка /Хаск./ [басму /
Хаск./].
баснарка > баячка1 /Прилеп; БМ,
21/ [баснерка /Арх. Романски/].
баснарица > баячка1 /Копривщ.;
Добр.; Мак.; Соф./ [басмарица
/Суворово, Бесар.; Соф.; Царибр./].
баснатарка > баячка1 /Добр.;
Слив./ [басматарка /Махалата,


бат
Плев.; БМ:21/].
бат1 > кум /Якоруда, Разл./.
бат2 > батко2 /Търн./.
бата > батко2 /Благ.; Г. Делч.;
Трън./.
бате > батко2 /Широка лъка,
Смол.; Чирпан; Бяла река, Борисовгр.; Чудинци, Кюст./.
батёйку > сватба /Здравец, Търг./,
бати > батко2 /Змеево, Ст. 3./.
батиная1 > кума /ИЕИМ, XV, 92/.
батиная2 Жена на по-голям
брат; снахата по отношение
на по-малките зълви и девери /
Разлог; Якоруда, Разл.; Банско/
[батинаа /Благ.; Велгр.; Дебър.;
Разл./].
< байшовица, була, буля3, дада3, дода4.
батко1 По-голям брат /общоб./.
< големанин, бата, братан, лай­
ка2.
батко2 Обръщение към по-голям
брат.
< бае, байко, байне, байо, байче, бако, бале3, бат2, бата, бате,
бати, бато, батьо, батя, баце, бача, бачко, бачо, брайко, брайно', брале, лале, лалко, лало,
нане5, нанко, нану, нёни3, нёнко,
чйчьо2.
батко3 Обръщение на снаха към
девер, независимо от възрастта
му /Кюст./.
< брате2, браче1, брайно дёверко.
батлак > овчарник /ЮИБ/.
батлеё > Обръщение към кума /

28

Разл./.
бато > батко2 /Шум./.
батти > баене /Шум./.
батьо > батко2 /Котл.; Чепеларе;
Севл.; Дрян.; Пещ./.
батюва булчица > невестулка
/БМ, 21/.
батюва невяска > невестулка
/БМ, 21/.
батя > батко2 /Суворово, Бесар./.
баурка > баячка1/Банат/.
бахча1 > сватбено дръвце /Дебе­
лак, Рад.; Зафирово, Сил./.
бахча2 > сватбени хлябове /Доброславци, Соф./.
© В този хляб се забожда сват­
беното дръвце. Поставя се пред
кума на сватбената трапеза.
баца > девер1 /Врач./.
баце > батко2 /Врач.; Монтан.;
Чипровци/.
бача > батко2/Тр.; Севл.; Свищ./.
бачко > батко /Лов.; Соф./.
бачо > батко /Лов.; Соф.; Златия,
Лом./.
баша > съпруг /Асъюг, Гюм./.
баше > девер1 /Ряхово, Сил./.
баща Мъж родител спрямо дете­
то си /общоб./ [бащё /Мандрина, Ортак.; Еникьой, Дедеаг./].
< нёньо, пляк1, родител, тёйно,
тёйко, татко.
бащина правдина Откуп, който
момъкът дава на родителите
на момата при сватба /Хр. Вак.,
Етн.:1974, 548/ [бащина правина, бащино правина /Хр. Вак.,
Етн.:548/].


29
< бащино право, бащиния2, венчанина, прид, рамен.
башинйя1 Наследство от баща
/ИБ; ЗБ; Н. Г., 1:29/.
< татковина.
бащиния2 > бащина правдина /Н.
Г., 1:29/.
бащино право > бащина правди­
на /Н. Г., 1:29/.
бая Лекувам, като произнасям
магически думи, словосъчета­
ния или цял текст, който изра­
зява някакво заклинание /общоб.; И. Г., БНМ:119/.
< вража, врачувам, влъхвувам,
вражювам, кушам, увавам,
чярувам.
© Словесните формули обик­
новено придружават заклина­
телните действия, като се про­
изнасят или в края им, или ед­
новременно с тях. Това е проя­
ва на вярата в магическата сила
на думите.
баяне с яйце Лекуване с яйце /Са­
моволен, Търн./.
© Баячката чука болния с яйце
и обикаля около него. След
това тя счупва яйцето, намазва
болния и произнася следните
заклинателни думи: Добра ли
си, зла ли си, там да отидеш.
баярка > баячка1 /БМ:67/.
баярче Синьо мънисто, което се
връзва на забрадката на родил­
ката, за да не хваща уроки /Вър­
бица, Пресл./.
баяч Народен лечител, който ле­

бездетна
кува чрез баене /общоб./.
баячка1 Народна лечителка, коя­
то лекува чрез баене /общоб./.
< байорка, баурка, баярка;
баба8, бабеница; баснарка, баснарйца, баснатарка; бръснателка, кушачка2; врачка.
баячка2 > баилка /БМ, 19/.
бебе Малко дете до една година
/общоб./.
< нанке1, пеленаче, прикова,
родйлниче, рулче, стронко.
бегалица > пристануша /Ихт./.
бегалка > пристануша /Мак./.
бегам > приставам /Кюст./.
бёгана невеста > пристануша
/Ихт./.
беганёчка > пристануша /Луловец и Долно Броди, Сер./.
беганка > пристануша /ЗБ/.
бегулька > пристануша /Соф.;
Годеч./.
бегуля > пристануша /Соф./.
бежанка > пристануша /Босил.;
Кюст.; Сам./ [бежунка /СБ/].
безбожник > антихрист /Д. М.,
НВРНО:251/.
безгробник Грешник, който и в
гроба няма покой /БЕР, 1:283/.
бездетйна > бездетка /Извор,
Бург./.
бездетка Жена, която няма и не
може да има деца /общоб./.
< ялова, бездетна, бездетйна,
бездеткйня, бездётница, без­
родна, бешчъдница, щёрица,
яловица.
© Според народното вярване


бездеткйня

тя носи зло на къщата. Лесно се
отдава на магьосничество. Б. не
изпълнява обредните функции
кръстница и баба /БМ: 118-119,
396; ЕБ, 3:1985/.
бездеткйня > бездетна /Търнак и
Чомаковци, Белосл.; Ямб./.
бездетна > бездетна /Рибарица,
Етроп./.
бездётница > бездетна /Вардим,
Свищ./.
безймка > дъщаринка /Бяла река,
Борис./.
безймче > Най-малкото и
най-глезеното дете в семей­
ството /Бяла река, Борис./.
безродна > бездетна /Пирин/.
Безсмъртниче Растението Негberlea rhodopensis, което се из­
ползва в народната медицина
за лекуване на болестта шап
/Род./.
< невёхниче.
Безсъницата Митологичен персо­
наж /Хр. Вак., Етн.:510; БМ:21/.
< Горска майка.
© В народните представи тя е
стара жена с дълги и издадени
напред зъби, с глава като на
бик, косите разплетени, ноктите
- остри. Живее в гората. Може
да се превръща в животно. По­
явява се само нощем. Нападне
ли някого, той не може да спи,
полудява и умира. Най-чес­
то нейни жертви са бебетата и
малките деца. Лекуват ги с бое­
не.

30
бекяр Неженен мъж, който живее
сам /Съчанли, Гюм./.
< бекярин.
бекярин > бекяр /Самоков/.
Бела неделя > Сирни заговезни /
ЮЗБ/.
Бела сабота Съботата преди
Сирни заговезни /Правец, Бо­
тев./.
© Вари се жито, за да е бяло
житото на класовете. Не се ра­
боти против побеляване на ко­
сата.
белег Вещ (риза, пешкир, чора­
пи), която момата дава на сва­
товете, дошли да я искат, като
доказателство, че е склонна да
се омъжи за момъка /Трън.;
Брез.; Белогр./.
< нишан.
бёли-червёни Евфемизъм за назоваване на различни болести
/И. Г., БНМ:149; БМ:21/.
белият > южняк /БМ:77/.
бёльове Дървета, които се поста­
вят след спускането на ковчега
в гроба и се покриват със сено,
за да не пада пръст върху ков­
чега /Д.; Хр. Вак.: 124/.
белянка > седянка /Върбица,
Пресл.; Горно Броди, Сер./.
беляци > кукери /Драм./.
беневрёци > гащи /БМ, 26/.
берберин Обреден персонаж в
кукерската дружина /ИБ; ЕБ,
3:112/.
бере душа Агонизира /Г. Броди,
Сер.; Хр. Вак., БПО:53/.


31

берйтбен > септември /Арх. Ро­
мански/.
беркуша > зълва2 /БЕР, 1:44/.
бес Злина, която причинява гняв,
ярост /Прилеп/.
беса > клетва /Прилеп/.
бесене на кучетата Обичай да се
люлеят кучета на Песи поне­
делник против бяс /Д./.
< люлеене на кучетата, тричене на кучетата.
беслемё > храненик /БЕР, 1:44/.
бёсна вечер Събота вечер преди
сватбата, когато в дома на го­
деницата има веселба /Сам./.
< девйчина вечера, дёверска
вечер.
Бесни понеделник > Чисти поне­
делник /БМ:189/.
бешчъдница < бездетна /Банско/,
бйвол Един вид едър рогат до­
битък, който според народни­
те космогонични представи
държи земята на рогата си /
общоб./.
< божествен бйвол.
© Понякога я прехвърля от
единия си рог на другия и това
е причина за земетресенията.
бйле > билка /БМ:27/.
билиджййка > знахарка /Казан./,
бйлка Лековита трева /БМ:27/.
< илачлйви трявки.
© Произходът на Б. е свързан
с мита за надпреварата меж­
ду Господа и Дявола. Дяволът
пробол на много места тялото
на човека, когото Господ на-

Благавест
правил от кал. Тогава във всяка
дупка Господ поставил треви и
ги превърнал в лековити. Има
поверие, че Б. са най-лековити
на Еньовден преди изгрева на
слънцето. Берат се и на Спа­
совден, през Русалската неде­
ля, срещу Гергьовден или Еремия. Брането на Б. обикновено
е обредно и се съпътства с пее­
нето на специални песни.
бйлькя коренярка Девойка, която
дълго е боледувала, лекувана е
с билки и корени и вече е оздра­
вяла /Трън./.
Бильобёр > Еньовден /ЮИБ/.
быльобёр Бране на билки на
Еньовден /Банат/.
< бильобёра
© На Еньовден билки се бе­
рат не само от магьосниците и
баячките, но и от всички жени.
Вярват, че билките, брани на
този ден, са най-целебни.
бильобёрба > быльобёр /Ст. 3./.
биляр > знахар /Ст. 3./ [быляр /
Банат/].
билярка > знахарка /Ст. 3./
[билерка /Ст. 3./, былярка /Ба­
нат/].
битаница Овчарска игра с тояга,
която се хвърля така, че да се
преметне след удар в земята /
Габаре, Белосл./ [бътаница /
Габаре, Белослатинско/].
< бътънка.
Благавест > Благовещение /Зай­
чар/.


блага вода
блага вода Вода с мед или захар,
която се използва за лекуване
от самодивска болест /И. Г.,
БНМ. 1983:119/.
© С тази вода се наръсва на­
стъпеното от човек място, на
което е самодивската трапеза.
Това се прави от стара жена,
която не е роднина на болния.
Тя трябва веднага да си тръг­
не, без да се обръща назад. Из­
ползват се и заклинателни фор­
мули.
блага медена Евфемистично наз­
вание на болест /И. Г., БНМ: 144;
Хр. Вак., Етн.:510/.
Блага неделя < Неделя сиропустна /Трън.; Гърло, Брез./.
блага погача > пита /Дебелилак,
Рад./.
блага ракия > сладка ракия /
Ихт.; Лом.; Род.; Пловд.; Боймия, Макед.; Батановци, Рад.;
Драм.; М. Търн.; Търнак, Белосл.; Г. Липница, Търн./.
благи и медени > Сладки и ме­
дени /Мад.; Злат.; Асен.; Ард.;
Смол./.
Благия > Белия /БМ:77/.
Благовец > Благовещение /ЗБ;
Благ.; Чудинци, Кюст.; Мак.;
Ксант.; Царибр.; Каменица, Чеин.; Бяла река, Борис./ [Благовъц /Брезник/; Благоец /Охр.,
Прил./].
Благовещение Празник на 25
март /Сертювец и Драганово,
Г. Орях.; Чирпан; Дебър, Бо­

32
рис.; Мусина, Павл./ [Благовщенё /ИБ/; Благуйщене [Тр./-,
Благощёние /ИБ/].
< Благавест, Благовец, Куковден1, Люшканица Мошканица,
Дукърс.
© Според християнската ми­
тология на този ден архангел
Гавраил известява на Света
Богородица, че ще роди Исус
Христос. У българите същест­
вува поверие, че на този ден
змиите и гущерите излизат от
леговищата си. В някои краи­
ща се почистват дворовете и
се палят огньове, чийто пушек
трябва да изгони змиите. Спо­
ред традициите на Б. се яде от
новата зеленина, обикновено
коприва. На този ден някога са
излизали хайдутите.
Благовец > Благовещение /ЗБ/.
благославям Произнасям благопожелания /общоб./.
< блажа1, богувам, миросвам2,
молйтвам, наричам.
благословия Положителна вер­
бална магия /общоб./.
< благословка, блажанка; мармарка, молитва2, помолйтви,
слава, сурвакйя.
© По същество това е благопожелание, изказано по различни
поводи и най-вече при започва­
не на някакво дело. То е и вид
разрешение на родителите, ко­
гато одобряват и дават съгла­
сието си за женитба на децата


33
си и др. За Коледа иЛазаровден
народът е създал обредни бла­
гословии, с които съответните
обредни лица - коледари и лазарки, благославят членовете
на домовете, които посещават.
Вярва се, че по този начин се
осигурява здраве, благополучие
и изобилие /ЕБ, 3:101/.
благословка > благословия /БМ,
30/.
благословник* > коледни хлябо­
ве /Айт./.
благословник2 > станеник2 /ЕБ,
3:101/.
благовешки песни Песни, кои­
то се пеят на Благовещение /
БМ:28-29/.
Благувяс > Благовещение /Хухла, Ивгр./.
блажа1 > благославям /Д. М.,
НВРНО:428/.
блажа2 > мърсувам.
блажанка > благословия2 /ЕБ, 3,
103; Д. М., НВРНО:415/.
блажене Обредна практика за ле­
куване от самодивска болест /
ЕБ, 3:86; И.Г.; БНМ, 1983:119/.
© При лекуване на заболял от
самодивска болест човек на
мястото, което се смята за тра­
пеза на сдамодивите, се поста­
вя вода с мед и други сладки
ястия.
блажило Сладко ястие, с което
се умилостивяват самодивите
/Стр./.
блескавица > светкавица /БЕР, 1,

богова пйта

55/.
блудец Съд, в който се слага жи­
то за помен /Мак./.
Блъсъци > Горещници /Д.М.,
НВРНО:507-508/.
блюдо1 > коливо /СЗБ/.
блюдо2 > пътника /СЗБ/.
бобарка Гадателка, която гледа
на боб /Дупн.; Ст. 3./.
< врачка.
Бог Безначално и вечно, неземно
и всемогъщо същество, създа­
тел на света, хората, животните,
растенията и всичко останало в
него и го управлява /БМ: 89/.
< Дядо Боже, Господ, Дядо
Господ, Небо, Природник.
© Според християнската рели­
гия има три лица - Omei{, Син
и Свети Дух. В народните
представи е човек с дълга бяла
брада, седнал на трон. Живее
на небето. Под негова власт са
орисниците, които определят
съдбата на хората, ангелите и
всички болести. Вижда всичко в
небесно огледало.
богазяй > сват /ЮЗБ/.
Богани дене > Мръсни дни /Ро­
допи/.
Богата вечеря > Бъдни вечер
/3?Л
Богат Лазар > Лазаровден /Батово, Добр./.
Богйнка > Шарка /ЗБ/.
богйша > перуника /БМ:262/.
богова пйта > боговица /Арх.
Ром.; Лозен./.


богова турта
богова турта > боговица /Арх.
Ром.; Хр. Вак., Етн.:560, 593;
БМ:32; И.Г., БНМ, 1983:54/.
боговица Обреден хляб, пригот­
вен с квас, посветен на Бога,
характерен за различни кален­
дарни празници или задуш­
ница. За Коледа /Врач.; Шум.;
Котл.; Елен.; Търн.; Банско, Г.
Делч./ [боговица /БЕР, 1:60/; бугувица /Върбица, Пресл./]; за
Гергьовден /Марковна, Шум.;
Ресен, Търн.; Летница, Лов.;
Лопян, Тет.; Литаково, Ботев.;
Чирен, Врач.; Малорат, Орях.;
Стакьовци, Белогр.; Клису­
ра, Берк.; Твърдица, Н. Заг.;
Медвен, Котл.; Шипка, Казан.;
Твърдица, Н. Заг.; Панаг.; Дерекьй, Къзъл./; за Младенци
/Панаг.; Марашки Тръстеник,
Плев./; за Арахангеловден /Па­
наг./, за обреда Росен.
< богова пита, богова турта,
богов колак, богов хляб, богов
кравай, господов ляп, господов
кравай, господов колак.
© Брашното за него се пресява
три пъти. Замесва се с мълчана вода, донесена от мома или
млада, нераждала невеста в
пълно мълчание.
Б. за Коледа има вид на зъбча­
то колело, а отгоре се украсява
с фигура, представляваща чети­
ри разположени на кръст голе­
ми листа /Пловд.; Одр.; Пирд.;
Балч./, или с кръсташка, чети­

34
рите краища на която се завиват
и са заградени с лък от тесто, а
в средата има очертан с тесто
кръг, в който поставят шарка
от просфора или цвят (розетка)
/Орех.; Марашки Тръстеник,
Плев.; Балван, Павлик.; Ресен,
Търн.; Две могили, Рус.; Юпер,
Тутр.; Войвода и Твърдица, Н.
Заг.; Балч.; Марковча, Шум.;
Хърсово, Провад.; Елен.; Ябла­
ница, Тет.; Подвее, Карноб.;
Карабунар, Бург.; Айт.; Мед­
вен, Котл.; Воден, Ямб.; Хаск.;
Шипка, Казан./.
Б. за Гергьовден е голям кръ­
гъл квасник, отгоре с назъбен
обръч и цвете в средата. Прави
се с мазнина и се намазва отго­
ре с яйце.
Б. за Младенци е украсена със
зърна и намазан с мед. Зърната
имитират болестта шарка. Раз­
дават я на съседи за здраве на
децата, овцете, агънцата.
Б. за Великден е украсена с
яйца. На Великден младите
булки носят украсена с яйца Б.
на кръстника и родителите си.
Б. за Никулден е с украса риба
или е във формата на риба.
Б. за Лазаровден е като плете­
ница.
Б., която месят за обреда Ро­
сен, се шари с вилица, лъжица,
цев и др.
богов колак > боговица /Арх.
Ром., Хр. Вак., Етн.:560, 593;


35
БМ:32; И.Г., БНМ, 1983:54/.
богов кравай > боговица /ЗБ/.
богов хляб > боговица /Арх. Ром./
[богов леп /ЗБ/].
богомили Изповядващи богомилството /общоб./.
< катари, кудучёри, кутугери.
Богородица1 > Света Дева Ма­
рия /общоб./.
Богородица2 Празниците, пос­
ветени на Богородица (Малка
Богородица и Голяма Богоро­
дица) /общоб./.
богородица > пита1 /Хр. Вак.,
БПО, 1990:146/.
© Безквасен хляб, който се ме­
си при раждане на дете и при
празниците, посветени на Бого­
родица.
богородиче > богородична трева
/Арх. Мат. Ст. Илчев/.
богородичен леп > пита /Чомаковци, Белосл./.
богородичен месёц > август /Казън.; Пловд./.
богородична пита > пита /Лов.;
Чомаковци, Белосл.; Плев.;
Пловд.; Севл.; Врач./.
© Меси се първия и третия ден
след раждането на детето, пос­
ветен на Богородица, защото се
вярва, че тя помага при ражда­
нето.
богородична питка > пита /Зим­
ница, Казън.; Царско село,
Чирп./.
богородична погача > пита /Покрован, Благ./.

боёнец
богородичен пояс > дъга /Арх.
Романски/.
богородична трева Растението
Pulmonaria obscura, използвано
в народната медицина /Ботев.;
Н. село, Вид./.
< Божа ръчйца, Богородиче,
Звъника, Меденйк.
богородична турта > пита /Берк./.
богородичник > пита1 /Сам./.
богородник > пита /Г. Орях.;
Сам./.
богословник > наречняк /Карноб./.
Богоявлёние > Йордановден /Г.
Липница, Търн.; Селановци,
Орях.; Воднянци, Белогр.; Н.
село, Тр.; Извор, Бург.; Щръклево, Рус.; Прилеп./.
богоявлёнска вода > кръстосана
вода /Мак./.
богоявленски кум Мъж, който
откупва кръста и ръси по до­
мовете със светена вода на Бо­
гоявление /български говори в
Мак./.
богувам > благославям /ЮЗБ/.
боёнец1 Момински пролетен оби­
чай, при който момите пускат
венците си в реката /Сев. Д.;
Сев. Мак.; Бесар./.
< буёнек, луд буёнец, малък
боенёц.
боёнец2 Основно обредно лице в
обичая буенец, който се изпъл­
нява наЛазаровден /Тетов.; Де­
бър./ [буенец /ИБ/].
< боенйца, буёнек, азнатар, из-


боёнец
водачка, кръстница3, чаушка.
© Б. е мома, облечена в мъжка
риза, с пусната коса и калпак.
Второто обредно лице е 8-10годишно момиче, наречено
булка. Двете лица се хващат
като младоженци по време на
сватба. Останалите моми пеят,
наредени една срещу друга, а
буенецът и булката играят сре­
щу тях. Срешат се и варианти с
два Б. (боянци) без булка. Съ­
ществува поверие, че момите,
които са участвали в боенец1,
няма да бъдат грабнати и лю­
бени от змей.
боёнец3 Буйно несключено хоро,
което се играе от моми през
Великденските пости /СИБ/
[буенёц /СИБ/].
боенйца > боенец2 /Кушица,
Ямб./ [болница /Елх.; Ямб./].
божа Обръщение на невестата
към най-старата зълва, по-голяма от мъжа й, обикновено
вече омъжена /Охр./.
божа брада Последните класове
на ожънатата нива, които се
сплитат с цветя и червен конец
/БМ:33/.
< брадата, брада на нивата,
зарязване на брадата, китка
на нивата, плитка на нивата,
нйвин късмёт, нйвник, нйвнина, царят, на дядуту брада­
та, търла пай.
© Тези класове са символ на
плодородие. Те се оставят или

36
на нивата, или в хамбара. Зър­
ната от тези сплетени класове
се смесват със зърната за по­
сев.
Божа майка' > Света Дева Мария
/Род./ [Боже майка, Божия
майка /Давидково, Ард.; Сла­
вейко и Момчиловци, Смол./;
Бужа майка /Върбовка, Севл./].
Божа майка2 > Света Богородица
зимна /Смол./.
божаре > кукери /Рекан./.
божа ръчйца > богородична тре­
ва /Ботев./.
божа стрела > мълния /И. Г.,
БНМ:84, 183/.
божа църква > служба /Хаск./.
Божё йме Народен празник на 5
февруари, който се чествал от
омъжени жени за здравето на
съпрузите им /Смол./.
< Юдя.
божей > Пеперуда /Бояново, Елх./.
божёствен бйвол > бивол /Драганово, Г. Орях./.
Божи гроб Гробът на Христос,
който се намира в Йерусалим /
общоб./.
божигробски покров > саван /Хр.
Вак., БПО:79/.
божигробски цвет Растението
Ocimum basilicum L., за което се
смята, че е израснало от кръвта
на Христос.
© Има голямо обредно прило­
жение. В някои краища на Бъл­
гария вярват, че ако го посадят
на Благовещение, то ще про-


37

расне от череп на убита змия и
през него могат да видят дяво­
ла.
Божи дух Жертвен обичай за
здравето на децата /ИТрак./.
< лелино здраве, юдёфка.
© Извършва се в събота преди
Петковден или Архангелов­
ден. Участват само жени. Те
се събират при залез слънце на
кръстопът. Всяка носи напра­
вена мълчешком пита и чаша
с мед. Често правят курбан от
кокошка или се готви само фа­
сул. Яденето се изяжда от тях
на кръстопътя, като оставят
малко за злите сили. Обредът е
насочен срещу демоните, боле­
стите и самодивите.
Божие име Събор, който се про­
вежда на Петровден или Илин­
ден с курбан /Г. Делч./.
< Юдя.
Божйк > Коледа /ЗБ; ЮЗБ/.
божи лък > дъга /Охр./.
божи огън > нов огън /Г. Делч./.
божи огнёц > нов огън /Ст. пл./.
божи огън > нов огън /Ст. пл./.
божи рог > дъга /Витолища, При­
леп./.
божйца > Обръщение на невеста­
та към най-старата зълва, по-голяма от мъжа й, обикновено
вече омъжена /Охр./.
Божйч > Коледа /ЮЗБ/.
Божйчеве пости > Коледни пос­
ти /Долна Малина, Тр./.
божичевио месец > януари /

болеет

Шишково, Кюст./.
божйчник > коледни хлябове /ЗБ;
Кюст.; Перн.; Соф./ [божйчнлк
/ЗБ/].
© Украсата му изобразява ця­
лото стопанство в двора.
божо пйленце Евфемистично наз­
вание на змията /БМ, 150/.
божур Цвете с едри цветове
<Paeonia officinalis>, за кое­
то се смята, че пази от уроки
/Кръвеник, Севл.; Две могили,
Белен./.
бойосвам Извършвам сватбарски
обред в къщата на момата /Ох­
рид, Струга/.
бойосване Сватбарски обред в
деня преди сватбата /Кукуш,
Охрид, Струга/.
© Извършва се в къщата на мо­
мата. Една стара жена с пирон
разделяла косата й на път, а на
лицето й слага бяла книга.
болест Смущение на организма,
предизвикано от демонични
същества, магьосници, хора с
лоши очи, други нечисти сили,
при което човек се чувства зле и
не е здрав /общоб./.
< болёшка, неволя1, ниволйя.
© В митологичното съзнание
на българина болестите са пер­
сонифицирани зли сили, всяка
от които най-често е с образ
на стара, грозна и разчорлена жена, а по-рядко и на мъж.
Понякога имат зооморфен вид
- котка, куче, мечка, птица и


болёшка
др. Сред тях за най-опасни се
смятат чумата и шарката.
Според демонологията, както
всички зли сили, и Б. живеят на
края на света. На Антоновден
се събират, а на Атанасовден
се разпръскват по хората. За
някои Б. се вярва, че се причи­
няват от самодивите, русал­
ките, самовилите. Засягат
хора, които не спазват техните
забрани или случайно наруша­
ват техния покой или работа. За
някои неизлечимо болни млади
хора смятат, че змей, съответ­
но змеица, ги люби.
Има редица предпазващи дейст­
вия на празниците, които са пос­
ветени на тях.
За избавлението от Б. наро­
дът създава различни лечебни
практики, които формират цял
раздел в народната култура. Те
могат да бъдат победени чрез
изгонване, опалване, умилостивяване, хранене със сладки
неща и т.н.
Често са наричани с евфемизми:
блага медена, благи медени,
здравичка, здравичката и др.
болёшка > болест /Соф./.
болешчйца > врачка /Род./.
бор > сватбено дръвце /Пирин./,
борак > борец /ИБ/.
борба Една от най-разпространените игри за големи /общоб./.
@ Турнири по Б. се провеждат
на всеки голям празник.

38
борёц1 Участник в състезание по
борба /общоб./.
< пехливан, пехливанин.
борёц2 Най-здравото от боядиса­
ните за Великден яйца /ИБ/.
< борак, бурук, коч, къцач,
кълцок, кълцоч, чукан.
босилек Растението Ocimum basiНсит, атрибут в религиозни­
те действия на православните
християни /общоб./ [босйсел
/Кръвеник, Севл./].
© С него се ръси светена вода.
Босилекът се суши на китки.
Една се оставя пред иконата
вкъщи. От него и сега се правят
погребални китки.
бостанджйи > кукери /Добр./.
бохчалък Сватбени дарове, увити
в кърпа /Смолско, Пирд./ [бохчелък /Кюст./].
боянци > боенец2 /Осенец, Разгр./.
брада на нивата > божа брада /
ЕБ, 3:219-320; БМ:36/.
брадата > божа брада /Сергювец,
Г. Орях./.
брадва > секира /БМ:36-37/.
брайко > батко /Н. Г., 1:68/.
брайкя1 > братя /Брезн./.
брайкя2 > сестри /Еница, Белосл.;
Соф./.
брайкя1 Така младата невеста
нарича децата (момчета и мо­
мичета) на брата на свекъра
/Трън./.
брайна Знаменосец на сватба /Н.
село, Вид./.
брайни Обръщение на невестата


39
към зълви, етърви, свекърви
/Войнягово, Карл./.
брайно* > батко /Н. Г., 1:68/.
брайно2 > девер /Връбница, Соф.;
Лов.; Типченица, Ботевгр.;
Момино, Търг.; Караманово,
Свищ.; Дервишко, Никоп.; Кой­
наре, Белосл.; Воднянци, Вид.;
Козлодуй; Босил./.
< госпойн, дёвер-баща, дёсен
девер, нёню, побащима, стар
девер.
брайно3 Обръщение на булката
към роднинските деца - мом­
чета /Воднянци, Вид./.
брайно4 > бралец /Столът, Севл./.
брайно дёверко Обръщение на
невестата към по-голям девер
/Белослатинско, Видинско, Ло­
вешко, Софийско, Свищовско,
Трговищко/.
брак > женитба /общоб./.
бракма > було /Стр./.
брале > батко /Врабча, Раяновци,
Трън.; Алдомировци и Сухо­
дол, Соф.; Пирот./.
бралец По-малък брат /Чеканец,
Соф./.
< брайно4, куритан.
бранач > стопан2 /БМ:37/.
бране кукуруз > октомври /Дондуково, Лом./.
брани мисали Специални сватбе­
ни покривки /Карл./.
брат' Всеки от синовете на едни
родители спрямо другите им
деца /общоб./ [бракь /Пенека,
Лозенгр./].

братенек
< братак, браток, братък, бра­
лец, братан, братйно1, кардаш.
брат2 > братовчед /Маслово,
Соф./.
братак > брат /Булони ца, Соф./.
братан По-голям брат /ИБ/.
< батко, големанин.
братанец > племенник /Босилеградско; Перн.; Каменица,
Кюст.; Сам.; Мак.; Дебелилак, Радом./ [братенец /Белоград.; Кюст.; Соф./; братанъц
/Брезн./].
братаница > племенница /Соф.;
Самок.; Дупн./.
братанице Обръщение на невес­
тата към зълва /Трън./.
братанче > племенник /Доброславци, Соф./.
братар Мъж, който върви начело
на сватбата със знаме в ръце
/Чудинци, Кюст./.
братвица > шуренайка /Брезе,
Соф./.
брате* Обръщение към брат
/Бели Искър, Ярлово, Сам.; Обрадовци, Соф./.
< брачо, братко, братче, брат­
ле.
брате2 Обръщение на снаха към
девер /Тетов./.
брате1 Обръщение между мъже
на една възраст /Съчанли, Гюм.;
Бобошево, Дупн./.
брателче > братче /Банат/.
братем Побратимявам /ЮЗБ/.
братенек > племенник /Говедар­
ци, Сам./.


братенце

братенце > братче /Суходол,
Соф./.
братец По-малък брат на съпруга
спрямо съпругата; девер /Радовене. Врач.; Смолско, Пирд.;
Тетев.; Ихт.; Столът, Севл.; Са­
мок.; Долен. Любча, Г. Делч.;
ЮЗБ; Ботев.; Ихт.; Чурен, Ел.
Пел./ [братъц /Арх. БДР/; братиц /Котл.; Карл./].
братим > девер2 /Охр.; Кук.;
Струга/.
братимйл > побратим /Раяновци,
Трън./.
братймица Зълва като сватбен
обреден персонаж /Охр.; Ку­
куш; Струга/.
братймок > девер2 /Щип/.
братйно1 > брат /Шатрово, Дупн./.
братйно2 > братовчед /Кочан, Г.
Делч./.
братйо Обръщение към връстник
/Бобошево, Дупн./.
братко > брате1 /общоб./.
братле > брате /общоб./.
братова дъщеря > племенни­
ца /ЮИБ/ [братава дащере
Смол./; братва ддщере /Три­
град, Дев./].
братова мома > племенница /Гу­
гутка, Ивгр./.
братонова мома > племенница
/Ерма река, Мад./.
братови Първи братовчеди по
баща /Смолско, Пирд./.
братовица > етьрва /Шум.; Ген.
Тошево; Лом.; Злокучене, Пре­
ся./ [братовца /Котел, Шум.;

40

ДЛ
братовнина Наследство от брат
/Банско/.
братово дете > племенник [бра­
тово деке /Солица, Гела,
Смол./].
братово момиче > племенница
/Лъкавица, Асен.; Лилково,
Пловд.; Дряново,
Влахово,
Момиловци, Смол./ [братво
момиче /Момарско и Турян,
Смол./, братава мдмече /Ти­
хомир, Крум./; братуу момече /Габрово, Ксант.; Тракиец,
Хаск./
братоново момёче > племенница
/Петров дол, Неделино, Ма­
дан./.
братово момче > племенник /Ситово, Пловд.; Лъкавица, Асен.;
Влахово, Дряново, Момчило­
вци, Смол.; Джурково, Ивгр./
[брато момче /Първом./; бра­
туу момче /Тракиец, Хаск./.
братоново момче > племенник
/Петров дол, Неделино, Мад./].
братов син > племенник /Смол.;
Тихомир, Крум.; Ивгр.; Г.
Делч./ [бра туф сын /Банат;
Смол./].
братовчед Син на брат или се­
стра на някой от родителите
/общоб./ [браточенда /Костур./;
браточет /Смърдеш, Кост./].
< братйно2, въруля, лелйънче, лёлын, чйчовче, чйчьов,
стрйковче.
братовчеди Децата на братя и


41
сестри помежду си /общоб./
[братумчёди /Маслово, Соф./;
братучёди /Радом./; брачёди
/Мак./].
< братови, тетиновци, чичви,
чйчювчитъ.
братовчедка Дъщеря на брат или
сестра на някой от родителите
/общоб./ [братучетка /Кюст./;
братучьддка /Смол./.
братовчина > задруга /Лобаница,
Кост./.
браток > брат /Белогр.; Прилеп;
Босил.; Кюст.; Дупн.; Радом.;
Соф.; Богослов, Кюст./.
братувам Живея с някого като с
брат /Банат/.
братувица Жената на брата на съ­
пругата /Лясково, Соф.; Добр.;
Сил./ [братуувца /Преслав.; Н.
Пазар/].
братуву копеле > племенник
/Стрижба, Крум./.
братуфчи > племенник /Змеево,
Ст. 3 /.
братучодица
>
братовчедка
/Стойките, Девин./.
братче1 По-малък брат /общоб./.
< братенце, брателче, братле,
братченце.
братче2 > девер /Искрец, Соф./
[браче /Соф.; Гевг.; Каменица,
Чепин.; Банско; Бачево, Разл.;
Кърналово, Петр.; Врачеш, Бо­
тев.; Смолско, Пирд./].
братченце > братче1 /Широка
лъка, Смол./.
братък > брат /Преколница,

бременна
Кюст.; Суходол и Драгоман,
Соф./.
братя Синове на едни родители
/общоб./ [бракя /ЮЗБ/; братцъ
/С.Д./; брацкя /Дебър./].
брац > девер1 /Банско/.
брана > девер' /Н. село, Вид.; Г.
Извор, Тет.; Ватилъс, Сол./,
брани > братя /Мрамор, Соф./;
брано Обръщение на булката към
роднинските деца - момчета
/Воднянци и Н. село, Вид./.
браче Обръщение към близък
приятел /Кост./.
брачно съставяне > свождане
/Бяла река, Борис./.
брачо > брате /Връбница, Соф./.
брезая1 Голямо чучело във вид на
огромна птица с дълъг клюн,
което се носи по време на кукерското шествие /СИБ; Одр./
[брозая /Вятово, Рус./].
< джамал2, конище, кьорава
кобйла, рогач2.
© В някои селища това е човек,
който през Мръсните дни се
маскира с голям птичи клюн.
Може да се прави и на Бъдни
вечер. Ергени се увиват в скъса­
ни черги и си слагат козя глава.
брезая2 Голямо чучело, прили­
чащо на магаре, което заба­
влява хората по сборове /Цар
Самуил, Сил./ [бръзая, бразая
/Одрин/; брозая /Ряхово, Рус./].
бременна Жена, която очаква де­
те 1обих.об.].
< голяма, кореместа, натва-


брйчене
рена, неволка1, неволна, не­
празна, не се пере, пълна,
тварена, тварна, тегобна, теготка, тегота. тежка, трудна,
трудница. чревата.
© В Софийско бременна жена
води хорото, за да е плодород­
на годината.
брйчене > бръснене зетя /Пи­
рин./.
брйчене зетя > бръснене на зетя
/Трак./.
брйчене младоженеца > бръсне­
не на зетя /Яна, Виз./.
бродарйца > магьосница /Ку­
ман./.
бродник > вампир /Рус./.
бродница > магьосница /Търн.;
Габр.; Ботевгр.; Крум.; Соф./.
< бродарйца, броднячка, брождбснина, мамница.
© Според поверието такава
жена в нощта срещу Еньовден
може да отнеме плода от една
нива и да го даде на друга, да
отнеме млякото на една крава
и да го даде на друга, да свали
месеца.
броднячка > бродница /БМ:37/.
броени дни > заемни дни /Род.;
БМ:37/.
броеница Мъниста, нанизани във
вид на огърлица, с които моле­
щият се на бога брои молитви­
те си /общоб./.
< теспйя, теспйха.
брождосница > магьосница /Дря­
ново/.

42

бръснателка > баячка /Ботевгр./.
< бродарйца, броднячка, брождосница, мамница.
© Тя бае, като прокарва бръс­
нач през лицето на болния.
бръснене Рязане на косми с бръс­
нач на лицето, което често има
обреден характер /Пирин.; Разгр.; Сливница, Соф./.
бръснене зетя Обредно бръснене
на младоженеца преди сватба­
та /Одрин./.
< бръсненки, брйчене, брйче­
не зетя, брйчене младоженеца,
бръснене младожнеца.
бръснене младоженеца > бръсне­
не зетя /Бяла река, Борис./.
бръсненки > бръснене зетя /Бо­
рисово, Поп.; Кръвеник, Севл./.
бръшлян
Растението Hedera
helix, което е символ на дълго­
летие /общоб./ [брешнел /ИБ/].
< юдинско растение, пофит.
© В някои краища Б. е символ
на здраве и дълголетие. Смята
се за лековит, когато расте край
църкви и манастири. При без­
плодие се пие чай от Б. С него
украсяват сватбеното знаме и
бъклицата. В други райони има
поверие, че Б. е прокълнат от
Света Богородица никога да
не дава плодове. В Пиринско
той е юдино растение, а в Родо­
пите - култово.
бръшнёнко Вид гадаене за же­
нитба на Василовден /Верино,
Мездр./.


43

буалъц > бухал /Царибр./.
буба > татко /Род.; Войвода, Н.
Паз./.
бубайко > татко /Род./ [бубако /
Габр./].
бубаль > станеник2 /БМ: 341/.
бубалък* Тъст, баща на невеста­
та спрямо съпруга й /Главен,
Сил./.
бубалък2 > настойник2 /Енина,
Казан.; Змеево, Ст. 3.; С. Д./.
бубалък3 Бащата на обредните
лица девер или зълва по време
на сватбата /Н. Надежда, Хаск.;
Хрищени, Ст. 3./.
бубалък4 > побащим /Сев. До­
бруджа/.
бубалъчка* > настойница /Енина,
Казан.; Змеево, Ст. 3./.
бубалъчка2 Майката на обред­
ните лица девер или зълва по
време на сватбата /Н. Надежда,
Хаск./.
бубаль* Зъл нощен дух /Род./.
бубаль2 > старец /Род./.
бубалько > татко /Шум./.
бубальо > татко /Злокучеш, Пресл./.
бубанко > татко /Лов./.
бубарци > буганици /Род./.
бубули Увеселителни големи
хора около огъня на Сирни заговезни /Габрово, Ксант./.
< бъбънйк.
бубулиёри > бабугери /Свилен./.
бубурак > вампир /Слив./.
бубутал > олелия2 /ЗБ/.
бубушаря > бабугери /ЮЗБ/.

булка

буганец > вампир /Род./.
Бугани дни > Мръсните дни
/Род./.
буганин > вампир /Род./.
буганици Зли духове, които хо­
дят нощем през Мръсните дни
/Смол./ [буганци /Род./].
< бубарци.
Бугански дни > Мръсните дни
Род./.
Буганци > Мръсните дни /Род./.
бугла* Веселие на годеж или
сватба /Н. Г., I: 81/.
буёнек > боенец2 /ИБ/.
бук Широколистно дърво Fagus,
под което вярват, че живеят
самодиви /И. Г., БНМ, 1983:38,
111/.
бука По-голяма сестра /Злат./.
буквица Книга, в която записват
починалите /Прилеп/.
буко1 > како /Злат./.
буко2 > лельо /Злат./.
була > батиная2 /Шум./.
булгур Обредно ястие от едро
скълцана, сварена и попарена с
мас пшеница, което се поднася
на сватбарите в събота вечерта
и в понеделник на обяд /Боймия, Мак./.
булгурник Баница с булгур, която
се прави за Бъдни вечер /Хаск./.
булдырян > разделно биле /Н. Г.
1:283/.
буле > була /Търн.; Чирп./
були > засевки2 /М. Дервент, Димот./.
булка* Жената в деня на сватба-


булка
та и скоро след това /Банат;
Визен.; Добр.; Разгр.; Чаталдж.; Стран.; Тр.; Войнягово,
Карл.; Съчанли, Гюм.; Елен.;
Царско село, Чирп.; Бериево,
Севл.; Ярлово, Сам.; Алваново,
Търг.; Юпер, Кубрат.; Н. село,
Тр.; Грамада, Кул.; Трак.; Добр.;
Бяла река, Борис.; Чирп.; Ст. 3./.
< гёлина, младожёнка, младожёница, невёста, млада невёста. млада, младата, млада бул­
ка, нйфа, нйфица, нёва, нёца1;
нусё, жёнче.
булка2 > съпруга /Банат/.
булка3 Обръщение на свекъра,
свекървата и всички по-въз­
растни членове на семейството
и рода на съпруга към снахата,
а понякога и на мъжа към съ­
пругата му /Соф./.
< булни, невёста.
булка4 Млада, омъжена жена /Ба­
нат, Ихтиманско/.
булка5 Персонаж при кукерите /
ИБ/.
< невёста8, нёва, нйфа, нусё.
Булкина недёля > Тодорова не­
деля /ЗБ/.
булкино оро Хоро, което се играе
на площада след венчавката и
се води от булката /Койнаре,
Девенци, Плев./.
булкинцки кулак > сватбен хляб
/ЮИБ/.
© Меси се с квас.
булкъ и зет Персонажи в кукерските игри /ЗБ/.

44
булне Обръщение към млада
омъжена жена /Ресен, Търг.;
Бериево, Севл.; Церова кория,
Търн.; 3. Стояново, Белен./.
булни > булка3 /Агатово, Севл./.
було1 Тънък прозрачен бял, чер­
вен или жълт плат, с който се
закрива лицето на булката су­
тринта в деня на сватбата /Пи­
рин.; Разгр.; Ихт.; МАз.; Трак.;
Стр.; Михалци, Павлик.; Лом./.
< бракма, воал, дувак1, ешмак, каврак, магдан1, невёстин
дюлбан, покров2, превез, обрус,
уйо, чумбёр, яшмак.
© Булото е основен атрибут в
сватбеното облекло на булката
и днес. То се купува и поставя
от кумата. В някои селища то
се носи и известно време след
сватбата, понякога до раждане­
то на първото дете.
було2 Тънка бяла ципа на лицето,
с която някои бебета се раждат
/Ямб./.
@ Вярват, че тези деца имат го­
лям късмет.
булче1 Съвсем млада булка /Стр./.
булче2 > шаферка /Дервент, Дедеаг./.
бульчем се > женя се3 /Добралък,
Асен./.
бульченик Сватбена премяна за
булката /Ард.; Сам.; Смол./.
булчин хляб Обредна трапеза в
дома на младоженеца във втор­
ник преди сватбата /Смол./.
© По същото време в дома на


45

Бъдни вечер

младоженката се събират за
момин хляб.
буля1 Слагам воал на булката
/Стр./.
буля2 > булка3 /Елен.; Сухиндол,
Севл.; Дъскот, М. Търн.; Касовци, Дрян./.
буля3 > батиная2 /Елен.; Котел;
Змеево, Ст. Заг.; Бяла черква,
Търн.; Черна гора, Чирп.; Ста­
ро село, Слив./.
буля4 > стрина2 /СИБ/.
бунар > кладенец /ЗБ/.
бунйще Място, на което се из­
хвърля сметта и затова се смя­
та за опасно и нечисто /БМ:39/.
© Смята се, че на него се съби­
рат зли сили, които причиняват
болести на хората. Ако човек
настъпи такова място след за­
лез слънце, се разболява.
буралан > таласъм /Казан./.
бурени > еньовденски билки
/Дряново/.
бурлак > стар ерген /Греб. Гов./.
бурук > борец2 /Сухиндол, Търн./.
бурчалък > нишан /Пазар./.
бутурнйци > стрели /Д. М., НВРНО:501/ [бурутнйци /Пловд.;
Пазар.; Ст. 3.; Топол.; Хаск./].
бухал Хищна нощна птица, свър­
зана с хтоничните сили /Каленик, Лов.; Мусина, Павлик.;
Дряново; Г. Орях./.
< буалъц, чухал.
© Вярват, че бухалът вещае
зло, тъй като там, където нощу­
ва, живеят зли духове.

буалъц > бухал /Царибр./.
буян Обичай в един от поредните
сватбени дни, при който след
песента на булката зълвите се
хващат за ръце и отиват у мла­
доженеца /Памукчи, Ст. 3./.
бъбу > татко /Злат./.
бъбу стар > дядо /Злат./.
бъбънйк > бубули /Каменица,
Чепин./.
Бъдни вечер Вечерта преди Коле­
да, 24 декември /общоб./ [Бъдна
вечеря (ИБ/; Бънна вечер /Бо­
рис./; Багни вечер /Кюст./].
< Бъдник, Каден вечер, Кадбвен вечер, Вечерна, Вечерни­
ка, Вечерна кадйлка, Кадйлка,
Богата вечеря, Наядка, Малка
Коледа, Малото Коледо, Суха
Коледа, Дятешка Коледа, Коледе1, Крачун.
© Според християнската мито­
логия през тази нощ се ражда
Младият бог. Битува вярване­
то, че в полунощ небето се отва­
ря. На Б. В. цялата обредност е
съсредоточена около празнич­
ната трапеза. Трапезата трябва
да е изобилна, а храните - нече­
тен брой и задължително пост­
ни - варено жито, варен фасул,
сарми с ориз или булгур, ошав.
Задължително се слагат чесън,
лук, орехи, мед, а също сурово
жито и обредният хляб от Игнажден. Централно място на
трапезата заема специалният
обреден хляб, омесен с пара.


Бъдник

Около трапезата се гадае за
времето през следващата годи­
на. Важна част от обредността
е отсичането и донасянето на
бъдника. През цялата нощ се
следи да не угасне огънят в ог­
нището, който се поддържа от
бъдника.
Бъдник > Бъдни вечер /Кук./
[Бддник /Мак./].
бъдник1 Пън или голямо, дебе­
ло дърво, с което се поддържа
огънят през цялата нощ на Бъд­
ни вечер /БМ:42; ЕБ, 3:99-100;
И.Г., БНМ, 1983:35, 67-68/ [бъдняк, багняк, бъгняк /ЗБ/].
< бъдникойца, дёдник, коладник2, прекладник, чикор.
© Дървото избират мъжете,
които специално за това отиват
в гората. То трябва да е дъб,
бук или круша. При отсичането
внимават да не опре на земята.
Носят го тържествено до дома.
В къщата дървото се миросва.
По горенето на Б. се правят
различни гадания за следваща­
та година.
бъдник2 Обреден хляб, който се
приготвя за. Бъдни вечер /Асен./
[бъдняк /Асен./].
< вечерна1, вечерник2, вечер­
ника, вечерница2.
бъдникойца > бъдник1 /ЗБ/ [бънникдйца /Прилеп./].
Бъз Растението Sambukus, което
се смята за благословено /об­
щоб./.

46

< тръмбъз.
© На Свети Дух в Банат кичат
вратите и прозорците с Б.
бъклица1 Съд за вино или ракия,
който се използва при редица
обреди и обичаи /общоб./.
< званица4, здравица1, крундир,
отйчник.
© Най-често служи при канене
на гости на семейни тържества.
В тези случаи тя е специално
украсена.
бъклица2 > малък годеж /Дряно­
вец, Разгр.; Добрина, Провад./.
бъкличарка > сватовница /ЗПГ/.
български Лазар Кукла, която
момите правят на Лазаровден /
Плевня, Драм./.
бърза пита > пита /Болярово,
Ямб./.
бързоконец > преварник /Разгр.;
Бабук, Сил./.
бътам Играя на битаница /Ст.
з./.
бътанка > битаница /Габаре, Белосл./ [бътенка /Габрово/].
бъчва Един вид от обредните ко­
ледни хлябове, който има фор­
ма на бъчва /СЗБ; Кюст.кр./.
< званица4.
быльосам > чарувам /Н. Г., 1:93/.
бяла кърпа Бяла траурна кърпа
за жени /СИБ; ЮЗМак./.
Бяла неделя > Сирни заговезни
/Н. Г., Ш:260/.
Бялата събота Съботата през
Сирни заговезни /Ресен, Търн.,
Н. Г., Ш:260/.


47

вампир

бял вятър > южняк /Х.В., ЕБ,
1977, 448/.
бяс* Лош дух, причинител на бо­
лестта бяс при животните и
хората /И. Тр.; Добр./ [бес /ЗБ;
Прилеп/].
< нафол*.
© Основно защитно средство
срещу тази болест в Източна
Тракия е обредът бесене на

кучета на Песи понеделник.
Меси се специален обреден
хляб с тестени изображения на
кучета. От хляба се дава на жи­
вотните, а фигурките се запаз­
ват за лечение от Б. през годи­
ната. В СЗБ с тази цел хората се
люлеят през Сирната неделя.
бяс2 > дявол* /ЕБ, 3,1985, 57/.
бяшибуци > кукери /Злат./.

Вадидушник > Свети арахангел
Михаил /БМ, 1994, 45./.
вай-гугу > пеперуда2 /Кич./.
вайдудула > пеперуда2 /Кич./.
вайдудуле > пеперуда2 /Сам.;
Петр./.
вайдудулица > пеперуда2/Соф./.
вазмйсам > вдигам сватба /Смол./,
вазмйхсувам > вдигам сватба
/Смол./.
вайорданска вада Вода от река
Йордан /Велес/.
валавец Вид ситна бодлива тре­
ва, с която палят огън на Коле­
да /Велес/.
валог > межда /Сам./.
вампир Мъртвец, който се е пре­
върнал в свръхестествено де­
монично същество /ЗБ, ЮЗБ,
Мак., Карл.; Севл.; Свилен.; Тр.;
Хаск.; Шум./ [въпйр /Г. Делч.;
Сер./; вапир, випйр /Дупн.;
Соф.; Перн.; Сам.; Ямб.; Тр.;
Добр.; Ботев./; вепйр /Пирд./;

апйр /Тетовско, М. Търн./; йепйр /Ботевградско, Тетовско/;
липйр /Еленско, Севл., Търн.,
Поп., Г. Орях./; вдпер /Г. Делч.,
Серско/; влепир, лемтйр /Ср.
Стара планина/; упйр /Добруд­
жа/; вапер /ЗБ /; врапир /Чат./].
< врапйрин, лйтер, бродник,
бубурак, буганец, буганин, буралан, вёщер1, вичерашни, ворбк, вълколак, гогот, гогош,
господево, гробник, дедёйко,
деделар, демон, дериш-баба,
джамал1, джангалоз, дракос,
злина2, зададино, кръвчо, кръволак, кумпир, кромпал, лошеуту, мъртар, налет, налазище,
окостник, опачйна, плътенйк,
самодйв, самсомблец, стопанйк, самовиляк', стрйги, та­
ласъм, таласъмец, таласъмче,
тенёц, тоторозин, устрел, хард.
© Смята се, че във В. се пре­
връщат т.нар. нечисти мьр-


вампирар

тъвци. Към тях спадат почи­
налите от неестествена смърт
хора, самоубийците, некръстените и мъртвородени деца, ро­
дилки, грешници и магьосници,
хора, родени и починали през
Мръсните дни. Вълчите праз­
ници, Тодоровата неделя, Русалската седмица, а също и
покойници, прескочени от кот­
ка или друго животно; над гро­
ба на които е прелетяла птица
или е подаден предмет. По тези
причини в погребалната об­
редност са предвидени редица
действия,
предотвратяващи
инкарнацията - пробождане на
петата на умрелия с пирон и др.
В народните представи В. може
да претърпи редица метамор­
фози - да се превърне във вълк,
куче, змия, мишка или друго
животно, да приеме образа на
починалия човек, въпреки че по
принцип има вид на сянка. По­
явява се нощем и пакости. Ако
срещне хора, хвърля се на врата
им и пие кръв.
Страхува се от кръст, тамян,
остри предмети, чесън, светли­
на. При пропяването на първи­
те петли се скрива в гроба си.
Ако не успее да се скрие, той се
пръска и остава кървава следа.
Унищожаването на вампира
става в събота, когато той не
напуска гроба си. Обикновено
пръстта се пробива с кол от

48
черен глог и в дупката се излива
вряла вода. Ако до 40 дни вам­
пирът не е унищожен, придоби­
ва плът и кръв и може да живее
сред хората.
вампирар > вампирджия /БМ:46/.
вампирджйя Лице, родено в съ­
бота или през Мръсните дни,
което може да вижда и убива
вампири /БМ:46/.
< вампирар, глог2, глогйнко,
глогйнковец, вампирджйя, вёщик2, джададжия, джамджйя,
караконджолче, поганче, светочер, съботник.
© Вярва се, че е син на вампир. С
кол от черен глог той пробива
гроба на вампира и така го уни­
щожава.
вапйрин > вампир /Стр., Ю.
Трак./ [апирин /Стр., Ю. Трак./].
Вампйрови дий > Мръсни дни /
Карл./.
Вампирясани днй > Мръсни дни
/БМ:46/.
вампирясвам Ставам вампир /
Ресилово, Дупн./ [вспирясам /
Врач./].
< влъколясям, конжурясвам,
овампйрвам се, овепйри се, оплътяване, свампйри се, свампйроса се, таласъмнясвам.
вампирясване Превръщане във
вампир /Врач; Ресилово, Дупн./.
вапирйца Вампир от женски пол
/Бобошево, Дупн./ [яперйца /
Битоля/].
вапируля > магьосница /Перн./.


49

варак Тънки златни или сребър­
ни листове, които служат за ук­
раса /общоб./.
< тел.
Варвара Празник на 4.X1I., пос­
ветен на Великомъченица Вар­
вара.
< Варваринден, Варварина,
Света Варвара, Женска коледа.
© За народа тя е Света Варвара
и се смята за закрилница на де­
цата от болести и най-вече от
шарка. И въпреки че я определя
като светица, в неговите пред­
стави тя приема образа на бо­
лестите - грозна и зла старица.
Затова той по свой начин отбе­
лязва нейния ден, като всички
обичаи и обреди са насочени
към омилостивяване на боле­
стите и предпазване на децата
от тях. Жените варят варивото
варвара, подслаждат го с мед и
го раздават на деца и съседи. В
Тракия месят питки, намазват
ги с мед или рачел (сварен
гроздов сок с парченца тиква),
които се дават на пътници, за
да отнесат болестите надале­
че. Вечерта срещу празника
на трапезата се оставя медена
питка. Със същата цел в За­
падна България нечетен брой
деца палят огън на кръстопът
и на него варят леща в гърне.
Децата прескачат огъня по три
пъти, а майките им раздават
царевични питки и ракия. На

варварки

други места пък е забранено
да се вари боб и леща, за да не
останат белези от шарката, ако
някой се разболее. Срещу В.
край огнището оставят за през
нощта специално подредена за
шарката трапеза, на която на­
реждат медена питка, пешкир
и възглавница. На самия ден
момичета обикалят по къщи­
те, където изпълняват обредни
песни и изказват благословии.
Този ден се чества и като праз­
ник на домашните птици, по­
ради което сутринта жените в
очертан кръг слагат от вариво­
то на кокошките. В тази връзка
в някои райони на страната се
изпълнява обичаят полязване.
Народът възприема В. като се­
стра на Свети Сава, който в
народните представи има жен­
ски образ, и на Свети Никола.
В Източна България трите по­
следователни дни, посветени
на тези християнски светци,
се идентифицират с езическите
Вълчи празници.
варвара Обредно вариво от раз­
лични бобови и житни зърна,
подсладено с мед /ИБ/.
Варваринден > Варвара /Доб.;
Пловд./ [Варвардан /Кюст./].
Варварина > Варвара /Кюст./.
варварици > варварки /Годеч.;
Кюст./.
варварки Пременени момичета с
торбички през рамо, които на


варварска

Варвара обикалят къщите, пеят
обредни песни и благославят за
плодородие и здраве /Годеч.,
Кюст.; Рад.; Трън./.
варварска Свещ от кадената ве­
чер срещу Варвара, която се
пази и се пали при тежко раж­
дане на добитък, при градушки
и бури /ЮИБ/.
вардач > стопан2/БМ, 150-151/.
вардачка > стопан2 /БМ, 94, 150151/.
вардене квас > пазене квас /Разгр.; Рус./.
варене > кушия /Трак./.
Вармоляй > Вартоломей /Хаск./.
варници Пратеници от дома на
младоженеца, които трябва да
съобщят в дома на булката,
че сватбата пристига /Караачкьой, Гюм./.
Вартолом > Вартоломей /ИБ/.
Вартоломей Празник на 11.VI.,
посветен на Свети Варто­
ломей /Г. Орях.; Чирп./. [Врътомоляй, Вармоляй /Хаск./.
< Вартолом, Въртй-кукуда,
Въртй-ломй, Въртй-удрй.
© В. е един от четиримата градушкари заедно с Вида, Св.
Елисей и Св. Илия. На празника
се забранява всякакъв вид ра­
бота, особено полска, за пред­
пазване от градушки и суша
през лятото и виелици през зи­
мата. Обредно действие е месе­
нето на питки, които се разда­
ват на съседите. Вярват, че на

50
този ден слънцето се завърта от
лято към зима.
васйи > светогорци /ЮЗБ/.
василари > сурвакари /Ботев./.
васйлева вода Водата, в която
момите пускат пръстените си
на Василовден и гадаят за же­
нитба/БМ:48, 198/.
Васйлица > Василовден /ЗБ,
ЮЗБ/.
василичарка > сурвачка /ЮЗБ/.
Васйлия > Василовден /ЗБ/.
Васйловден Празник на 1.1. в
чест на Свети Василий Велики
[Васйльовден /общоб./].
< Васйлица, Васйлия, Свети
Васйлий; Сурва, Сурваки, Нова
годйна; Обрезание господне.
© С него се отбелязват начало­
то на Новата година и църков­
ният празник Обрезание гос­
подне. Особеното в този ден е
обредът сурвакане, характерен
за цялата българска етническа
територия.
василчари > сурвакари /ЗБ/ [василичари /Битол.; Охр.; Прил./;
василигари /Струга/].
вата > ватафин /Златия, Лом./,
ватафин Главатар на русалийска
дружина /Мак./.
< юзбашия.
© Това звание се предава по
наследство. Ватафинът познава
вълшебните билки и заклина­
ния.
вахт Най-подходящата възраст
за задомяване на момък или


51

девойка /Стр./.
вая > бавачка /Банско/.
вграждане Обичай да се вгражда
човек или животно в основата
на обществена сграда или съо­
ръжение, за да бъдат здрави.
< вграждане на сянка, заграж­
дане, зазйждане.
© Понякога вместо човек се
вгражда сянката му. Обредното
действие се изразява в измер­
ване сянката на жертвата с
бял конец и поставянето му в
основите на строежа. Обичаят
се съпровожда от курбан.
Вграждат се обикновено сенки
на девойки или млади невести.
Тази, чиято сянка е вградена,
умира след 40 дни, а душата й
не отива на небето, а остава на
земята и се превръща в пазител
- стопан на сградата. Според
поверието духът на вграде­
ния се появява всяка година в
деня на вграждането. Обичаят
е тясно свързан с балканското
вярване, че постройка, в която
не е вградена сянка на човек, е
нетрайна. Същевременно е из­
раз на култа към мъртвите и
осигуряването на тяхното по­
кровителство.
вграждане на сянка > вграждане
/общоб./.
вдигам сватба Подготвям, правя
сватба /общоб./.
< вазмйсам, градя сватба.
вдйгане на куните Вид. молебен за

везна
плодородие, който се извършва
на осмия четвъртък след Ве­
ликден /Яворово, Асен./.
вдовец Мъж, чиято жена е почи­
нала /общоб/ [довец /Ю. Трак./;
евдовёц /Габрово, Ксант./].
< кордален.
вдовйца Жена, чийто съпруг е
починал /общоб./ [довйца /Ю.
Трак./; евдовйца /Габрово,
Ксант./; здовйца /Арх. Роман­
ски/].
< распаденйца.
® Тъй като живее без мъж, тя се
смята за физиологически чиста.
В зависимост от това изпълнява
значими функции в обредите.
Тя е с амбивалентна природа,
поради което се вярва, че може
да урочасва, да прави магии,
но и да лекува редица болести.
Вдовицата е главен участник в
семейната и календарната об­
редност.
веда1 Митично същество с образ
на жена от рода на самодивите
/Н. Г., 1:195/.
веда2 > магьосница /Ресилово,
Дупн./.
веда3 > светкавица /Н. Г., 1:195/.
ведуна > магьосница /Ресильово,
Дупн./.
ведявка > самодива /Ст. 3.; Хаск.;
Трак.; Макед./.
везна Теглилка с две блюда, един
от атрибутите на Архангел Ми­
хаил, с която той мери грехове­
те на починалите /общоб./.


вейка

< терезйя.
вейка > сватбено дръвце /Петр./.
векйл Нестинарски старейшина
/Българи, М. Търн./.
векйлин > векил /Българи, М.
Търн./.
вёле биле Растението беладона
Airopa belladona, което се упо­
требява в медицината, козме­
тиката и за правене на магии
/Ьург./.
велйдник Великденска дреха /Н.
Г., 1:117/.
велйдница > велидник /Н. Г.,
1:117/.
Вёлий вторник > Велики вторник
/Н. Е, 1:117/.
Вёлий петък > Разпети петък /Н.
Е, 1:117/.
Вёлий пост > Великденските
пости /Н. Е, 1:118/.
великан Герой от фантастичните
приказки, който се характери­
зира с огромния си ръст и из­
ключителна физическа сила /
общоб./.
< джидовина-човёк, жид, исполйн.
Велйката недёля Седмицата от
Връбница до Великден /Шум.;
Н. Е,т. III, 177/.
< Велйката сёдмица, Вёлята
недёля, Страстната сёдмица,
Въшлйва недёля.
© Това е седмицата, в която се
провежда подготовката за Ве­
ликден. Дните й се определят
като велики. През първите три

52

дни почистват къщата, обори­
те и двора, къпят се децата за
здраве. Велики четвъртък се бо­
ядисват яйцата. Велики петък
се забранява женска работа,
бръсненето при мъжете против
болести и смърт. Великата съ­
бота обикновено правят велик­
денските обредни хлябове.
Велйката сёдмица > Великата
неделя /ЗБ/.
Велйката сряда Срядата от Ве­
ликата неделя /ИБ/.
© В този ден не се работи, за­
щото Христос се е молил в
Гетсиманската градина. В Ро­
допите на този ден децата бе­
рат здравец и го подаряват на
роднините си за здраве.
Велйката събота Съботата през
Великата неделя /Г. Орях.;
Севл.; Чирп./.
< Дйшна събота, Длйга събо­
та, Погрёбната събота, Погрёбенна дйшна.
© В този ден се правят козуна­
ците и другите хлябове и не се
работи нищо друго. Посещават
се и гробовете на близки хора.
В Асеновградско и Хасковско
размотават преждата от крос­
ната и мотовилките, за да има
дъжд и плодородие. Вечерта в
църквата се провежда специал­
на служба в чест на Възкресе­
нието Христово.
Велйкден Най-големият про­
летен християнски празник, в


53

който се чества радостта от
възкресението на Христос /об­
щоб./ [Велиден /ИБ/; Вёлий ден
/Н. Г., 1:117/].
< Възкресение, Възкресение
Христово; Пасха.
© Подвижен празник между 4
април и 8 май. Неделният ден е
заключителен празник от един
цикъл, започващ със Сирни заговезни, в който се преплитат
езически и християнски еле­
менти. В основата на празнич­
ния цикъл лежат вярванията за
прехода от зима към пролет.
Неслучайно датата на празни­
ка зависи от първото пролетно
пълнолуние. През нощта хрис­
тияните ходят на църква, където има специална тържествена
служба. На сутринта взимат
причастие след Великите пос­
ти и се изяждат първите боя­
дисани яйца. Приготвя се бога­
та обредна трапеза. Посещават
се родители и роднини, като им
се носят яйца и козунаци.
великденска боговица > велик­
денски
хлябове
/Малорат,
Орех./.
велйкденска кукла > великден­
ски хлябове /Коркина, Кюст.;
Гьобел, М. Аз./.
велйкденски колак > великден­
ски хлябове /Хаск.; Лом.; Баланово, Дупн.; Г. Окол, Сам.;
Кюст.; Колибите, Тр.; Топлеш,
Габр.; Хърсово, Шум.; Гьобел,

велйкденски кравай

М. Аз.; Аязли, Поп.; Пиргос,
Рус.; Козар, Свищ.; Летница,
Лов./ [велйкденски колан /Б.
Слатина/].
© Обикновено названието В.
К. е синоним на великденски
кравай. Но понякога те означа­
ват две от разновидностите на
великденските хлябове, които
значително се различават по
украса и предназначение - В.
К. напр. се разчупва на трапе­
зата, а великденският кравай
се носи на кръстника /Конак,
Лозен./.
велйкденски колач > великден­
ски хлябове /Б. Слатина/.
велйкденски кравай > великден­
ски хлябове /Хаск.; Твърдица,
Н. Заг.; Чупрене, Белогр.; Литаково, Ботев.; Ябланица, Тет.;
Тодевци, Елен.; Балван и Паламарци, Търн.; Риш, Пресл.;
Провад.; Гьобел, М. Аз.; Аязли,
Поп.; Никоп., Ихт./.
© Един от най-популярните
обредни великденски хлябо­
ве, направен от квасено тесто с
различаващи се в отделните ра­
йони форми и украси, но в тях
яйцата са задължителен ком­
понент. Обикновено са кръгли
по форма, но има и овални или
с форма на кръст, чиито краи­
ща са различно завити. Една от
разновидностите представлява
дебела тестена пръчка, сгъната
на две и три пъти преплетена,


Великденските пости

а краищата й завити навън като
охлюви. В тези кръгове и при
втората кръстоска има по едно
червено, а на върха - бяло яйце.
Великденските пости Строги
пости в продължение на 7 сед­
мици преди Великден, през
които не се ядат храни от жи­
вотински произход /СБ, ИБ,
ЮИБ/.
< Вёлий пост, Велйкева запошка, Велйкев пост, Великови
пости, Велики пости.
Великденски хлябове Обредни
хлябове, които се правят за Ве­
ликден /общоб./.
< великденски колак, велик­
денски кравай, великденска
кукла; боговица, великденска
боговица; богов колак, богова
пйта; богова торта, богов леп,
пасха, плетеница; перашница;
канйска1, кукулник, терпёза,
яйченйк.
© Делят се на три групи: за тра­
пезата, за кумовете (кръстни­
ците) и кумицата от обреда
кумичене. Те се различават
по големина, форма и украса,
но до голяма степен приличат
на коледните хлябове, пора­
ди което много от имената на
тези хлябове съвпадат. Основ­
ната разлика е, че в тестената
композиция са включени яйца
- бели или червени. Най-често
яйцата са пет - четири червени,
поставени на кръст, и едно бяло

54

в средата. В. X. са от квасено
тесто. Във всяка къща се правят
по няколко хляба, обикновено с
различни украси и предназна­
чения. Част от тях, като велйкденски колак, велйкденски колач, велйкденски кравай, влйдняк, кукулник, плетенйца, са
във вид на осмица.
Най-разпростаненият от всич­
ки В. X. е козунакът.
велйкденско хоро Обредно хоро
с предпазно-магическа функ­
ция, което се играе на Великден
/БМ:57/.
велйкденско яйце Обредно, сва­
рено и боядисано яйце за Ве­
ликден /общоб./.
< китанче, перашка, пйсано
яйце, червено яйце.
© Яйцето като символ на раж­
дането и живота е основно
ястие на великденската тра­
пеза. Първото яйце се боядис­
ва в червено и се поставя под
иконата в къщата. Чукането с
червени яйца е важно обредно
действие. Най-здравото яйце,
наречено борец, носи здраве на
собственика си през цялата го­
дина.
велйкденче Билката Veronica oficinalis, която се бере за Велик­
ден I общоб.).
< гергьовденче, гергьовче, пре­
варя, разгонка.
© Топи се в котел с вода и
с тази вода момите и децата


55

мият лицата си за здраве.
Велйкева запошка > Великден­
ски пости /Банско/.
Велйкев пост > Великденски
пости /ЮЗБ/.
Велйки вторник Вторникът от
Великата неделя /ИБ/ [Велий
вторник /Н. Г., 1:117/].
Велйки петък > разпети петък
/Плев., Севл.; Чирп./.
Велйки понеделник Понедел­
никът през Великата неделя
/ИБ/ [Велий понеделник /Н. Г.,
1:117/].
Велйките пости > Великденски­
те пости /ИБ, ЗБ/ [Велици пос­
ти /Велес/].
Велйки четвъртък Четвъртъкът
от Великата неделя /Плев.;
Павлик.; Пловд.; Чирп.; Сам./
[Велйки
четврътак /Копривщ./; Велйки
четвръток
/Соф./; Велйки четврътък /Бе­
леел./; Велий четвъртък /Н. Г.,
1:117/].
< Четвъртък на Велйкден.
© Спазва се забрана за работа.
Не се пере, особено с бухалка,
не се тъче, не се върти чекрък,
не се ходи на нива. Вярват, че
нарушаването на забраните мо­
же да предизвика градушки. На
този ден се боядисват яйцата и
се правят козунаците.
Велйки четвъртъци Четвъртъци­
те от Великата неделя до Све­
ти Дух /Недан, Павлик./.
Велйкови пости > Великденските

венец

пости /ЮЗБ/.
Великомъченйца Варвара > Све­
та Варвара /общоб./.
Вёлята неделя > Великата неделя
/Банско/.
Венера Една от планетите в на­
шата галактика и най-яркото
небесно тяло след Слънцето и
Луната.
© Според народната астроно­
мия тя се възпиема като две
звезди - сутрин преди изгрев
тя е Зорница, а след залез слън­
це - Вечерница. Те са сестри,
които се срещат по един път на
седем години. Вечерницата е
по-стара. Според друг мит те
са сестри на Слънцето и Месе­
ца. Зорницата осветява пътя на
Слънцето, затова сутрин изгря­
ва преди него, а Вечерницата
осветява пътя на Месеца. Ши­
роко разпространени са раз­
лични версии с основен момент
инцестът между брат и сестра.
< Вечерница, Зорница. Илдъза,
Шилишарска звезда, Зорняга,
Зората, Влашкото, Денйца,
Добрйка2, Дойлна, Голёмата
звезда, Емшерйна, Керванджййката, Обданица, Попова
звезда, Сабаялдй, Утрёница,
Шилишарска звезда, Янёнка.
венец Увит с цветя кръг, който
се използва в много семейни и
календарни обреди /БМ, 57-58,
И.Г., БНМ, 83, 71-72/.
< венок, кошници, венчал-


венец за здраве

ни венци, сватбен венец, сговорйнски венец, перяница.
© Кръгът, на който с цветни
конци се закрепват цветята, се
прави от трендафилова, шипко­
ва или лескова пръчка.
венец за здраве > курбан /Арх.
Романски/.
вено* Откуп или дар, който мла­
доженецът дава на родителите
на булката /Врач./.
вено2 > зестра /Врач./.
венок > венец /М. Аз.; Мак./ [венъдк /М. Аз; Ю. Трак./].
венце Сватбено хоро, което се иг­
рае срещу неделя /Шум./.
венчавам Извършвам обред по
бракосъчетаване в църква (за
свещеник и кумове) /общоб./
[венчавам /Н. Г., 1:197/].
< вёнчем, венчяя1, кандалосвам, пращаят.
венчавам се Встъпвам в църко­
вен брак /общоб./.
< кьердосуеме се, чердошам се.
венчаване > венчавка /Борис./
[венчане /Съчанли, Гюм.; Стр./
венчяване /ЮИБ/].
венчавка Бракосъчетание на мъж
и жена в църква /общоб./ [винчевка /ИБ/].
< венчаване, венчалка, венчйлка, венчйло, венчулька.
венчалка > венчавка /Съчан­
ли, Гюм./ [венчлка /Съчанли,
Гюм./].
венчален венец > сватбен венец
/Севл./-

56
венчалница Сватбена рокля /
Сам./ [венчйлница /Н. Г., 1:197;
венчаница /Сам./; венчяница
/Н. Г., 1:197/].
< венчаник.
венчана зълва > зълва /Добр./.
венчан девер > девер2 /Добр./.
венчаната > кумица* /Арх. Ро­
мански/.
венчаник > венчалница /Н. Г., I,
197/.
венчая се > венчавам се /общоб./
вёнчем > венчавам /Стр./
Венчето Съзвездие, което се явя­
ва на запад /Салановци, Орех./.
венчйлка > венчавка /Ихт.; Бо­
тев./.
венчйнкя > венчавка /Дойр./.
венчйло > венчавка /Хаск.; Гюм./,
венчулька > венчавка /Делчево,
Мак./.
венчяя1 > венчавам /Н. Г., 1:197/.
венчяя2 > кумувам /Н. Г., 1:197/.
веренйк > годеник /Тетов./.
Верзевул Името на тартора на
дяволите /общоб./ [Верзиул
/ЮИБ./].
верзиулово коло > дяволско хоро
/БМ, 58/.
верйга Синджир, на който се
окачва менчето над огнището,
притежаващ магическа сила /
Тр./ [вирйга /Чирп./; верйга /
Визен.; Ср. Род.; Чатал./].
© Приписва й се магическа
сила да пропъжда демони и бо­
лести поради връзката си с огъ­
ня. С нея се лекуват деца близ-


57

наци и родени в един месец;
правят се и се развалят магии.
В. поставят при мъртвия, за
да го предпази от инкарнация.
Над огнището не се оставя без
закачено котле, защото семей­
ството ще бъде сполетяно от
беда.
Вериги на апостол Петър > Южници верижици /Д. М., НВРНО:356/.
Верыжици Празници на 16 януа­
ри и 20 юли /Н. Г., 1:119/.
© Не се работи нищо за предпаз­
ване от гръм.
веселница > освещаване /Арх.
Романски/.
Веси куче > Чисти понеделник /
Пазар./.
ветерушка > вихрушка /ЗБ/ [витирушка, витрушка /Пловд./].
ветрйще > вихрушка /Стр./.
ветрогонка > самодива /БМ:59,
305/.
ветрощина > вихрушка /Прил./
[ветрощинье /Прил./; ветруфшчина /Кост./].
ветърушка Човек, минал през
вихрушка /Пазар./.
Вечерна > Бъдни вечер /Трак./
[Вечерни /Стр./].
вечерна* > бъдник2 /Стр./.
вечерна2 Две ръкойки, ожънати
през първия ден и сложени на
кръст, които се оставят на неожънатата нива за плодородие
/М. Аз.; Трак./.
вечерник* > божичник /Литако-

вёщерица

во, Ботев.; Сам./.
вечерник2 > бъдник2 /Ресилово,
Дупн.; Лук.; Ихт.; Кюст./.
вечерник3 Прощална вечер у
момъка след сватбата /Сил./.
вечерник4 Вечерно сватбено хоро
/Шум./.
вечернина > бъдник2 /Шум./.
Вечерница > Венера /Кюст.;
Сам.; Севл.; Чирп./.
© Вечерницата „изгрява“ от
запад привечер и е като голяма
светла звезда. Вярват, че е се­
стра на Зорницата и Месечи­
ната. Вечерницата и Зорни­
цата се възприемат като две
различни звезди.
вечерница* Обредна трапеза в
чест на семейния светец покро­
вител /ЗБ/.
вечерница2 > бъдник2 /Тет./.
вечерници Обредни жетварски
хора /Соф./.
вечна > ад /Прил./.
вечна мъка > ад /Н. Г., III: 107/
[вечна мака /Прил./].
вещегарка > вещица /Годеч./,
вещегюрник > вещица /БМ:59/.
вёщер* > магьосник /Тет./.
вёщер2 Насекомо, подобно на
скакалец, за което се вярва, че
пие кръвта на малките деца /
Банско/.
вёщер3 > вампир /ЗБ, Гюм./.
вёщерица* > вещица /Годеч.;
Соф.; Доганхис.; Пик./ [вешчерица /Брез./.
вёщерица2 Вид болезнена пъпка


вёщерици
на езика, която, според повери­
ето, се причинява от зли духове
/Вел.; Куман./.
вёщерици Големи нощни пеперу­
ди, за които се вярва, че са зли
духове /Панаг./.
вёщерница > вещица /МБ, 59/.
вёщик1 > магьосник /Банско/.
вёщик2 > вампирар /Банско/,
вещица Зла стара жена, притежа­
ваща свръхестествени способ­
ности, придобити от дявола,
на когото е продала душата си
/Белосл.; Варн.; Врач.; Търн.;
Габр.; Г. Орях.; Дрян.; Тр./ [ве­
щица /Извор, Бург./; вешчица /
Разл./].
< вещегарка, вещегюрник,
вещерица; вещугарица; брод­
ница; мамница, мъхяда.
© Границата между В. и ма­
гьосницата вече е доста раз­
мита, поради което трудно се
разграничават и в народното
съзнание те се сливат. Тя власт­
ва над природните стихии, на­
водненията и ветровете. Със
заклинания може да предизви­
ка слънчево или лунно затъм­
нение, да свали звездата на чо­
век, с което предизвиква смър­
тта му, и др. Тя умее да отнема
плодородието от нивите и мля­
кото на кравите, да предсказва
бъдещето и да лекува.
вещугарица > вещица /Врач./.
веялница Обредно ястие, попара,
която се яде на Сирни заговез-

58

ни, за да духа летният вятър по
време на вършитба /Охрид/.
вйда > самодива /Монтана/,
вйдефка > самодйва /БМ, 304/.
Вйдовден Празник на 15.VI., пос­
ветен на св. Вида /СЗБ/.
© В народните християнски
вярвания Вида е сестра на свет­
ците градушкари Бартоломей
и Елисей. Тя „вижда“ всички
техни пакости. На този ден е
забранено да се работи за пред­
пазване от градушки.
вйкане1 > канене /СЗБ/.
вйкане2 > возвратки /Сил./.
викачи Обредни лица, които ви­
кат и вият на Вълчите празни­
ци /Недан, Павлик./.
викачки на кръщене Жени, кои­
то канят гости за кръщене
/Койнаре, Белосл./.
вйла > самодива /Граматиково,
М. Търн.; Стр.; Чирп./.
вйно Обредно спиртно питие, по­
лучено от гроздов сок /общоб./.
© Виното е обредна напитка,
която заедно с хляба присъства
на всички празници. То е ми­
тологичен символ на плодоро­
дието, а в християнството - на
Христовата кръв.
вино жито > дъга /Н. Г., I, 126/.
вино ракйя > дъга /Н. Г., I, 126/.
Вироглав четвъртък > Въртоглав
четвъртък /СЗБ/.
Висйя > Марина Огнена /Мак.;
Род.; Стр./.
вйтек > юнак /Соф./ [вйтяк,


59

вйгяк /Н. Г., I, 128/].
< юнак.
© Според българската мито­
логия един от родителите на
В. е нормален човек - мъж или
жена, а другият - митично съ­
щество, съответно змей или са­
модива. Може да е кърмен от
самодива или змеица. Отлича­
ва се с необикновена красота и
физическа сила. Може да побе­
ди хала и ламя.
вйтице Тънки плитчици от коса
с вплетени сребърни монети,
които покриват лицето на бул­
ката /Сливница, Соф./.
< сколубе.
вйт-превйт кравйй > коледни
хлябове /БМ, 174./.
вйтриг > пастрок /Н. село, Вид./.
витрйга1 > мащеха /Н. село, Вид./.
витрйга2 > повторни /Н. село,
Вид./.
вйхри Зли духове /ЗБ/.
вихробоец > вихрогон /Н. Г.,
1:128/.
вихрогон Силен и бърз кон /об­
щоб./.
< вихробоец, вихрогонче.
© Негов собственик е юнак, на
когото В. е най-добрият прия­
тел и винаги му помага.
вихрогонка > самодива /БМ, 61/.
вихрушка Силен вятър, който се
управлява от зъл дух /Дряново;
Правец, Ботев.; Белогр.; Кръвеник, Севл./.
< витирушка, вйхър, ламй-

Власовден

ще, самовйлса, спйда, сирйя,
спрйя, фъртуна, ветрощина,
ветрйще.
© Съществува вярване, че В. е
сестра на самодивите, душа на
починал човек, която идва да
види близките си. За предот­
вратяване на В. се предприемат
различни обредно магически
действия. Вярва се и днес, че
ако попаднал във вихрушка
оживее, той става ясновидец.
вйхър > вихрушка /Н. Г., 1:129/.
вйчерашни > вампир /Ксант./.
Влас > Власовден /БМ:61/.
влас Болест по впрегатния доби­
тък, от която опада козината му
/М. Т./.
© За предпазване от тази бо­
лест се приготвят и раздават
обредни хлябове. От тях се дава
и на животните.
< волска более, лисо, лисата.
Власи > Плеяди /Благ.; Дупн.;
Кюст.; Сам./.
Власинден > Власовден /Арх. Ро­
мански/.
власица > невестулка /БМ, 227/.
Власовден Празник на 11.II., в
който се оказва чест на болест­
та влас /Плев.; Поп.; Ботевгр.;
Орех.; Гюм./.
< Влас, Власинден, Волов
запор, Молещи светец, Муковден, Св. Влас, Св. Мук.
© Този народен празник се
слива с честването на христи­
янския светец Свети свещено-


власовинки

мъченик Власий, който изглеж­
да в народното съзнание се
приема за наследник на езиче­
ския бог Велес. Народът почи­
та светеца като покровител на
домашните животни. За пред­
пазване на рогатия добитък от
болести сутринта на този ден
жените раздават топли пити
(свети Влас), намазани с мед,
имитирайки звуци на домашния
добитък „му-му-му“, поради
което в някои райони се нарича
Муковден. От питите се слага и
в храната на животните.
власовинки > засевки2 /Пловд./.
власувнина1 Никулденска семей­
но-родова служба /Лов./.
власувнина2 Оброк за болни хора
/Лов./.
власувнина3 > пита /Лов./.
© Обреден хляб за здраве на
биволиците, който се меси на
Власовден.
Власпи > Квачката /Дупн.; Соф.;
Кюст./
[Влахци
/Чопкьой,
Узюнк./].
Влашкуви > Квачката /Янюрен,
Софл./.
влача мома Крада мома, за да ми
стане жена /Сливница и Доброславци, Соф./.
© Обикновено „краденето“ ста­
ва след хорото, когато девой­
ката си тръгва за вкъщи.
влачено хоро Бавно хоро без под­
скачане /Сер./.
влачога Обредно къпане на Ба­

60
бинден /Н. Г., 1:135/.
< влечогане.
© Водят селската акушерка на
река или чешма, където жените
я пръскат с вода.
Влашкови > Квачката /Янюрен,
Софл./.
Влашковци > Квачката /Стр./.
Влашкото > Венера /Харм./.
влйдняк > Великденски хлябове
/Харм./.
влиза в очи > урочаса /Извор,
Бург./.
влъколясям > вампирясам /Н. Г.,
1:138/.
влъхва > магьосник /Н. Г., 1:138/.
влъхвувам > бая /Н. Г., 1:139/.
влъчугам Ритуално поливам ня­
кого с вода на имения му ден
/Михалци, Павлик.; Г. Орях./
[лъчугам /Г. Орях./].
внук Дете, момче на дъщеря
или син /общоб./ [фнук /ИБ;
Радилово, Пещ./; мнук; нук /
Висока, Сол./; фнучь /ЮТ/; унук
/ЮТ/.
< фнука1.
внучка Дете, момиче на син или
дъщеря /общоб./ [унука /Изт.
Тракия[].
внуче Дете, момче или момиче
на син или дъщеря /общоб./.
воал > було /общоб./.
воарворник > коледар /Райково,
Смол./.
вогя > хороводец /Ихт./.
вод > приведен зет /Шум./.
вода Един от основните елемен-


61
ти при сътворението на света,
който участва в редица обреди
и притежава магическа сила /
БМ, 63/.
воден дух Дух, пазител на извор,
река или езеро /Кюст.; Род./.
Воден Пантелей > Свети Пан­
телей /Поп.; Орях.; Провад.;
Род.; Стр./.
водене на вода > на вода Обред­
но водене на младоженците на
реката след сватбата /Кръвеник, Севл./.
Водйци > Йордановден /Карлов­
ско, Рад.; Кюст.; Севл.; Сам.;
Ново село, Вид.; Плев.; Сли­
вница; Чирп./ [Вудйци /Камени­
ца, Чепин./; Удйци /Бяла река,
Хаск./].
водичарки Момичета до десетго­
дишна възраст, които на Йор­
дановден стоят пред вратата
на църквата и събират пари в
престилките си /Мари.; Разл.;
Прил./.
© В Македония те ходят по къ­
щите и подобно на лазарките
пеят песни.
водник' > приведен зет /Щум./.
водник2 > хороводец /Стр./
[ддник /Габрово, Ксант./; уднйк
/Граматиково, М. Търн.; Горноселци, Г. Делч./].
воднйк Домашна дъсчена или
пръстена направа за съдовете
с вода, заемаща важно място в
семейната обредност /Арх. Ро­
мански/.

вол

© Когато булка влиза в дома,
първо се покланя на В., с раз­
мекната пръст от него се ма­
жат челата на новородени деца,
на момичета и момите против
уруки; с кал от В. се замазва­
ли дупките в стените и пода на
Мишин ден.
Водокръст* > Йордановден /Би­
толя; Охрид/.
Водокръст2 > Кръстовден1 /Би­
толя; Охрид/ [Водокръщ /Котл./;
Водокръщи /Шум; Смол./; Удакрющи /Г. Орях., В. Търн., Елен./;
Удокръщ /Жеравна, Котл./].
Водуше > Задушница /БМ:127128/ [Одуши /Одринско/].
возвратки > отвратки /Род./ [еозврацки /Разл./].
войвода > кумица3 /СИБ/.
войданка > пеперуда2 /Момин
проход/.
войно* > съпруг /Н.Г., I, 147/.
войно2 > момък /Суфл./.
вол* Едро домашно животно със
соларна символика /общоб./.
© В българската митология
слънцето понякога язди вол, а
в гатанките се идентифицира
с него. В други космогонични
представи на българина В. е
легнал върху костенурка или
риба и с рогата си държи зе­
мята. В народните вярвания с
християнска насоченост воло­
вете се отъждествяват с анге­
лите. За тяхно здраве се честват
Власовден и Свети Силвестър.


вол

Черепите и рогата на В. се
използват като апотропейни
средства.
вол2 Обреден хляб с формата на
вол, който се меси на Бъдни ве­
чер за здраве на добитъка /Н.
Г., 1:148/.
воленйка > омайниче /Г. Делч.;
Годеч.; Раянавци, Год./.
Воловарка Звезда от съзвездието
Телец /Дряново/.
Воловете Две звезди от съзвез­
дието Ралица, които народът
оприличава с впрегнатите в ра­
лото волове.
Волов запор > Власовден /Г.
Делч.; Панаг.; Пловд./.
волска более > влас /Пловд./.
вонкашна болест > самодивска
болест /Род.; Трак./.
вонкашно1 > караконджул /
Драм./.
вонкашно2 > самодива /Мак./.
ворок > вампир /Дупн./.
воскумак Помощник на кума по
време на сватба /Ихт./.
вотив Малка метална пластинка
с образ на човек или част от тя­
лото му, която известно време
се държи до икона в църква и
после се носи като амулет за
здраве /Арх. Романски/.
вощеница Восъчна свещ /об­
щоб./.
впив Оброк на сватба /Н. Г.,
1:150/.
впивам Давам пари на булката за
даровете, с които ме е дарила

62
/Н. Г., 1:149/.
враг > дявол1 /БМ: 108/.
врагова сватба Сватба между са­
модиви /И. Г., БНМ:152/.
врагове > джинове /И. Г.,
БНМ:152/.
вража > магьосница /Ботевгр./.
вражалёц > врач /СЗБ/.
вражалёца > магьосница /ЮЗБ,
Брезн.; Годеч.; Рад.; Кюст.;
Перн.; Соф./.
вражалка > магьосница /Петр.;
Сол./.
вражарица > магьосница /Соф./.
вражарка > магьосница [враджарка] /Ботев./.
вражаторка > магьосница /ЮЗБ/.
вражач > магьосник /ЮЗБ/.
вражачка1 > магьосница /ЮЗБ/.
вражачка2 > врачуване /ЮЗБ/.
вражба > врачуване /Соф./ [врачба/Н. Г., I, 155/].
вран > дявол /Д.М., НВРНО: 170/.
врана Птица, свързана с хтоничните сили /общоб./.
< гарга.
Вранинден > Ранополия /Лов./.
Вранин понедалник > Ранополия
/Ботев.; Лов./.
Вранскиден > Ранополия /Лов./,
врапирин > вампир /Чат./.
вратика Растението Tanacetum
(Chrizanthemum) vulgare, което
се използва като билка за пред­
извикване на аборт /БЕР, 1:182/.
< рошава кадйнка.
вратисвака Ден след сватбата,
в който свекърът и свекървата


63
посещават родителите на бул­
ката /Арх. Романски/.
врач Народен лечител и гадател,
който може да се занимава и с
магьосничество /Н. Г., 1:155/.
< врачар, вражалёц, икйм,
икймджия, торбаджйя, търляч,
чакръкчйя.
врачар> врач /Банатски българи
в Белосл./.
врачарка > врачка /Банатски
българи в Белосл./.
Врачи > Св. Врач /ЗБ/.
врачка Народна лечителка и га­
дателка, която може да се зани­
мава и с магьосничество /Варн.;
Врач.; Пирд.; Ст. 3.; Чирп./.
< врачарка, вражалица, вражаторка, враджанка, вражарка, байорка, баурка, басматарка, баснарка, баячка, билёрка,
баба6, бабеница, бродарйца,
гледачка, гледарка, гледарйца, знахарка, знайница, кобйя,
кушачка2, лингурка, матешница, мерачка, пантаджййка,
сматроша, триячка, уврачовачка, фъргачка, целйтелница, чародейка, ченкарйца,
чикаджййка.
© Обикновено тя придобива
способностите си по наслед­
ство от майка си и баба си.
врачувам Гадая бъдещето /СЗБ/
[вражювам /ЮИБ/].
врачуване Гадаене на боб,карти,
кафе и др. за бъдещето /СИБ./.
време Основна форма на същест­

връзване на стадото

вуване на материята (заедно с
пространството) /общоб./.
© Времето има цикличен, а не
линеен характер в митологич­
ното съзнание на традицион­
ния българин. То е митично и
сакрално. Всички преходни пе­
риоди се тълкуват като нечис­
ти и опасни за хората.
врёсници > орисници /Банат/,
вречен курбан > курбан1 /Карл.;
Г. Орях./.
врзаници Невестински жълти
обувки /Дебър/.
Връбна неделя > Връбница
/Шум./.
Връбница Християнски празник
в неделята преди Великден
/Белосл.; Бург.; Кюст.; Чирп.; Г.
Орях.; Орях.; Поп.; Плев.; Рад./.
< Връбна неделя, Къклинден,
Цветница, Цветоносна неделя.
© На този ден българите оти­
ват на църква с върбови клони
и цветя, които там се освеща­
ват. След литургията всички
се връщат по домовете си и ги
украсяват с върбовите клон­
ки. Когато изсъхнат, клоните
се прибират и се използват за
предпазване от градушка (сла­
гат ги под камък), а също и за
баене при уплаха и други боле­
сти.
На В. се извършва и обичаят
кумичене, при който момиче­
тата гадаят за женитба.
връзване на стадото Обредно


връзка
обикаляне на стадо с конец
/Род./.
© С бял конец обикалят стадо­
то три пъти, след което връзват
възли на конеца и баят. Коне­
цът се съхранява в кошарата.
връзка > поклон2 /БМ:56/.
връхнина > годйшнина /СИБ;
Врач.; Вид./.
връшник Глинен домашен съд за
покриване на подниците, в кой­
то пекат хляба, който притежа­
ва магическа сила да отпъжда
змейовете /БМ:71/.
връщане гости > отвратки /Еникьой, Ксант./ [връщане гдске
/Одр-ЛВей светйи Празник, седмица
след Петдесетница, посветен
на всички български светии
/общоб./.
< Къса Прёсвета, Улен.
втора пйта Обреден хляб, който
се приготвя няколко дена след
раждането и се раздава на съ­
седите /Арх. Романски/.
втори баща Втори съпруг на май­
ката /общоб./
< отчим витрйг, повторник2,
очък баща, пайстор, пайстурек, парататко.
Втори Трйфонец > Св. Богороди­
ца Зимна /ИБ/.
вторник Вторият ден от седми­
цата, който според народната
квалификация се отнася към
лошите дни /общоб./.
© Във вторник не се правят

64
сватби, не се допускат сексуал­
ни отношения, не се шият дрехи
и не се тръгва на път.
второ погребение Повторно по­
гребение след нечетен брой го­
дини - пет, седем, девет /Стр.;
Пирин.; Род./.
© Извършва се в някоя събо­
та, обикновено на Лазаровден.
Костите на мъртвеца се изра­
вят, измиват се със зехтин или
мляко, после се увиват и прес­
тояват една нощ в черквата.
След специална служба на дру­
гия ден се погребват повторно
или се поставят в специална
костница.
вуйка > вуйчо /Дрян.; Белосл./.
вуйна Съпругата на брата на
майката /Белосл./ [уйна /Брез.;
Пирот.; Сам.; Н. село, Вид.;
Радом.; Соф.; Кюст.; Тетев.;
Трън.; Босил./; уйнъ /Ст. 3./;
уйна /Етроп./; уйнаа /Дупн./;
j/йняя /Кюст./; уйнъ /Тихомир,
СтЗ./].
< уйкя2, уйница, учинайкъ, ученая, учйна, ученайка,
ученойка, учка, дйчовица,
нана2, нанка2, нйне2, нйно,
чана2.
вуйчо1 Брат на майката /Карл.;
Етроп.; Лом./ [уйчо, уйча, учо
/Соф., СтЗ., Провад., Чирп.,
Рус./; вуйка, уйка /Рибарица,
Етроп./, уйко1 \Бяла река, Бо­
рисов./; уке, укьо, укю /Еница,
Белосл./, укя /Ново село, Вид.,


65

Кралев дол, Перн., Искрец,
Соф.; Радом.; Шишковци, Дол­
на Грашница, Кюст.; Кладница, Перн.; Ярловци, Трън.;
Бобошево, Дупн.; Якимово,
Лом.; Долна баня, Ихт./; уикя /
Чудинци, Кюст./].
< уйо, уйно, укво, дай1, даю,
дайо, дайчо, дйчо.
вуйчо2 > свако /СЗБ, Ловешко,
Плевенско/.
вуйчо3 Братовчед на майката
спрямо детето й /Тет./.
вула Църковно разрешение за
встъпване в брак /Пресл./ [ула /
Стр., Пресл./].
< женйтбина.
вурдалак > вълколак /БМ:73/.
Вучляци > Вълчите празници /
Ресилово, Дупн.; Рад./ [Вучяци
/Костенец, Соф./].
Въведение Богородично Празник
на 21 ноември, с който се отбе­
лязва въвеждането на Пресееma Богородица в Йерусалимския храм /общоб./.
© Тогава тя е на 3 години. Когато навършва 17 години, тряб­
ва да напусне храма като всич­
ки девици, но Мария предпо­
чита да остане. По това време
на свещениците се явява Свети
Дух и по негово внушение я сгодяват за престарелия Йосиф,
който става неин покровител.
Празникът се определя като
ден на християнското семей­
ство.

възкумйне
въвеждане Завеждане на булка­
та след сватбата в новия й дом
/общоб./ [увеждане /Разл./].
© На прага я посрещат свекъ­
рът и свекървата. Преди да вле­
зе, те й дават стръкче здравец,
хляб и сол.
Въздигане на Христовия кръст
Празник на 14.IX., един от дни­
те в църковния календар, пос­
ветен на светия Господен кръст
/БМ:181/.
< Въздйгане на кръста, Гроздоберник, Кръстовден2, Кръстовъздвижение.
© В памет на Христовия кръст
са посветени още три дни в
църковния календар - трета­
та неделя от Великите пости
(Кръстопоклонна неделя), пе­
тъкът преди Възкресение Гос­
подне (Велики петък) и 1 ав­
густ - Изнасяне на честното
дърво на животворящия кръст
Господен.
Според църковните канони на
този ден трябва да се спазва
строг пост. Свещеникът обхож­
да къщите и ръси със светена
вода и нов босилек домовете и
хармана и чете за здраве. Сто­
паните го даряват с жито от но­
вата реколта.
Възкресение > Великден /БМ:55/.
Възкресение Христово > Велик­
ден /БМ:55/.
възкумйне Сватбено обредно
действие за плодородие, при


Въздигане на кръста

____________________________66

което булката вдига три пъти
малко момиченце и му подаря­
ва кърпа и кравайче /Поп./.
Въздигане на кръста > Кръстовден2 /БМ:55/.
Възнесение Господне > Спа­
совден /Горноорях, Търнов.,
Чирп., Плев./.
вълелйга вж. олелия1 /ИБ/.
вълк Диво хищно животно, ми­
тологичен символ на смъртта
и зимата.
© В народното съзнание В. се
асоциира със зимата, която се
приема за вълче време, а също
и със смъртта и нейния свят.
Кост, зъб или лапа от В. се из­
ползват в магьосничеството.
В тази връзка В. се смята за
дяволско създание, противно
на кучето, което е творение на
бога. Поради това митичният
водач на вълчата глутница Куцулан толкова прилича на своя
създател - куц, със схванат
врат, зъл нрав и т.н. На това
кръвожадно животно по наши­
те земи народът е посветил ня­
колко последователни дни в на­
чалото на зимата, познати като
Вълчи празници.
Вълк > Полярната звезда /Н.
село, Вид./.
вълкоёдина Месо от овца, на­
хапана от вълк, използвано
против уплаха /Бург.; Г. Орях.;
Стр./.
© От това месо се дава на ро-

дените в събота деца, за да не
се плашат от зли духове.
вълкоёдлак > вълколак /ЗБ/.
вълколак Вампир, който може
да приема образа на вълк /ЗБ/
[влъколак /Искрец, Соф./; вър­
колак /Белогр., Извор, Бург.,
Дервент, Дедеаг/; връколак
/Орях./; враколак /ЮЗБ/].
< вурдалак, вълкоёдлак, палеусник.
© Характерна за този демон
е метаморфозата човек-вълк.
Разпространено е вярването, че
В. е Свети Тодор, който през
Тодоровата неделя излиза от
гроба си и приема образа на
вълк. Той обикаля до сутрин­
та и с патерицата си удря тези,
които не спазват забраните. В
срок от една година ударени­
те умират. Тази представа се
свързва с поверията за Вълчи­
те празници, когато се честват
вълците и най-вече техният куц
водач Куцолан. Вярват, че В.
понякога гълта Слънцето или
Луната, вследствие на което
се получава затъмнение.
вълна Гъста и мека влакнеста по­
кривка по телата на овцете, ми­
тологичен символ на женското
начало /ЗБ, ИБ./.
© Тъй като женското начало
се отъждествява със земата и
нейната влага, В. се свързва с
хтоничните сили. С нея се ук­
расяват сурвачките, сватбеното


67
знаме, кумовото дръвце. От В.
се правят и мартениците. Има
апотропейна функция.
Вълча Богородица > Света Бо­
городица зимна /ЗБ/ [Въча Бо­
городица /Ихт./].
Вълчешници < Вълчите празни­
ци /ЗБ/.
Вълчите дни > Вълчите празни­
ци /Белогр.; Г. Орях./.
Вълчите празници Название на
три, пет, седем, девет или два­
надесет дни, които се празну­
ват, за да не нападат вълците
хората и добитъка /ИБ, Карл.;
Чирп.; Плев.; Чепин.; Павлик.;
Елен.; Пазар.; Г. Орях./ [Вучковите празници /БМ:73/].
< Вучкови празници, Вучляци,
Вълчяци, Вълчите дни, Волкови дене, Вълчешници, Въчляци, Вълчи дене, Дзверини дни,
Зверин ден, Звёрини празници,
Лихви дни, Архангеловите
празници, Рангеловите праз­
ници, Ромелан, Цевурки.
© В някои райони този период
е около Архангеловден, дру­
гаде съвпада с Мратинците
/ЗБ/, с Мръсните дни /ЮБ/ или
с Трифунците. Според демонологията последният ден ви­
наги е посветен на най-стария
и най-злия вълк, наречен Куцолан. Това е времето, през което
се зачеват малките. Затова по­
следният ден е известен и с наз­
ванието Вълчата Богородица.

върба

В Белоградчишко последните
два дни са наричани Разтурняк и Кривулян по имената на
двата най-лоши вълка в митич­
ната вълча глутница. През тези
дни се спазват строги забрани
за предпазване от вълците и за
здраве на добитъка - не се из­
вършва никаква женска и мъж­
ка работа; не се докосват до ни­
какви остри предмети и сечива,
а ножиците дори се връзват,
което символизира затваряне
челюстите на вълците; нощви­
те се обръщат. Не се секат дър­
ва и нищо не се готви на огъня.
Вълкът в народните вярвания
е древно хтонично същество,
което осъществява връзката
между този и отвъдния свят.
Тази представа и съзнанието,
че той е опасен за човека, опре­
делят обредността на Вълчите
празници, която има предпазен
характер.
Вълчяци > Вълчите празници /
Дупн./.
въмпйр Плашило /Сил./.
вънкашна болест > самодивска
болест /Извор, Бург./ [ванкашна более /Ресилово, Дупн./].
вънкашно Зъл дух /Сол./въперар > глог2 /Горно Броди,
Сер./.
въпери > вампири /Сер./.
върба Дървото Salix sp., което има
двузначна символика /общоб./.
© Върбата и трепетликата не


върбйя

68

помагат на Богородица да на­
мери откраднатия от магьосни­
ца младенец и тя ги проклева да
не дават никога плод. От друга
страна, осветената в църквата
върба на Връбница има поло­
жителен митологичен смисъл.
Върбовите венци се свързват
с възкресението на Христос. С
тях след службата се украсява
къщата.
върбйя Върбова пръчка с окачена
на нея кърпа, която се носи от
водачката на сватбарско хоро
мб/.
Въртй-кукуда > Вартоломей
/Род./.
въртикъща > стопам2/БМ, 150/.
Въртй-ломй > Вартоломей /ЮЗБ/.
Въртй-удрй > Вартоломей /Ох­
рид/.
Въртоглав вторник Вторникът от
Русалската неделя /БМ:76/.
Въртоглав четвъртък Четвър­

тъкът от Тодоровата неделя
/СЗБ/ [Врътоглав четвъртък
/Тръст. Плев./].
< Вироглав четвъртък, Въртолома.
Въртолбм > Вартоломей /БМ:76/.
Въртолома > Въртоглав четвър­
тък /БМ:76/.
въруля > братовчед /Н. село,
Вид./.
Въшлява неделя > Великата не­
деля /Асен./.
вятър Персонифицирано природ­
но явление, което се свързва
със зли сили и има изключи­
телно значение за вършитбата.
© Според народните вярвания
в ЮБ ветровете се раждат сре­
щу Коледа и се кръщават на
Йордановден. Живеят в заклю­
чени пещери и излизат по запо­
вед на Свети Илия.
вяшка > вещица /Банско/.

гаваля Много деца в едно
семейство /Котл./.
гаганйца > чилгане чавги /Чепин.; М. Аз./.
гаго > свако /Рус.; Поп.; С.Д.; Н.
село, Щип./.
гадалушка > мартеница /Ляск.; Г.
Орях.; Прилеп.; Охрид.; Кост./.
гадание Обредни действия, насо­
чени към предсказване на бъде­

щето /БМ:78/.
© В зависимост от желанието
то може да бъде за женитба,
здраве, богата реколта, за вре­
мето и става по различни на­
чини - гледане на карти, боб,
кафе, леене на восък и др., а
също и при специални обреди
като ладуване. Най-често се из­
вършват на Игнажден, Коле-


69

да, Сурва, Еньовден.
гадая Гадая какво ще се случи
през годината /общоб./.
< гатам.
гадйна > таласъм /Граматиково,
М. Търн./.
газене на пбдници Обредно при­
готвяне на подници на празника
Еремия /Хаск./.
< газене на чирёпни.
© При газенето на глината, от
която се правят подниците, се
пеят песни, функциониращи
като заклинания срещу змиите.
Обичаят разкрива двойствено­
то отношение на човека към
змията, която е опасна за него,
но може да носи и плодородие,
газене на чирёпни > газене на
подници /СЗБ/.
гайгурово яйцё Така се наричат
яйцата от камилска птица, кои­
то се окачват в черквата за ук­
раса /Н. Г., 1:207/.
Гайдаря Народното название на
най-ярката звезда от звездния
куп Хиади на съзвездието Те­
лец.
галёвник > любовник /Н.Г., I,
209/.
галёвница > любовница /Н. Г., I,
209/.
галене Периодът между годежа и
сватбата /Съчанли, Гюм./.
галеник > любовник /Н. Г., 1:209/
[галник /Н. Г., 1:209/].
галеница > любовница /Н. Г.,
1:209/ [галница /Н. Г., 1:209/].

гасёне на въглиша
Галилёйска гора > Тилилейска
гора /Клисура, Пирд./.
галун > гарван /БМ:77/.
гам тати > дядо* /Шум./.
гама > баба1 /Шум./.
гарагашка > сврака /БМ:323/.
гарван Демонична черна и кре­
слива птица, предвещаваща
смърт < Corvus согах> /Царибр.; Лов.; Вид./.
< галун.
© Вярват, че ако гарван грачи
над къщата, ще има смърт. В
Ловешко и Видинско смятат, че
ако ята гарвани кръжат над се­
лото, ще има епидемия, война
или дъжд.
гарга > врана /Г. Орях./.
Гаргинден > Ранополия /Дорково, Костандово и Ракитово,
Велгр.; Разл./.
© В Ловешко през целия ден
нищо не се сади, за да не го из­
кълват враните. Жените могат
да предат само черна вълна.
гаро > олелия2/Разл./.
гасена вада Лековита вода, в коя­
то се пуска негасен въглен /Богошево, Дупн./.
© Използва се против уроки.
Налива се вода в зелена пани­
ца, а вътре се пускат дървено
манастирско кръстче и негасен
въглен. От тази вода се пие и се
мие лицето.
гасёне на въглища Магическо
действие при лекуване на болен
човек /М. Търн./.


гаталец
© Взема се един въглен от ог­
нището и се пуска в паничка с
вода. По звука се съди за бо­
лестта на човека.
гаталец > гатач /Н. Г., VI:70/ [га­
талец /Охр., Прил./].
гатам > гадая /Вевчани, Охрид./,
гатач Един от василчарите, кой­
то предсказва на домакина как­
во ще му се случи през Новата
година /Вехчани, Охр./.
< гаталец.
гатачка > магьосница /Ник.;
Свищ./.
гащи Съществена част от мъж­
кия костюм, която е символ на
мъжкото начало /общоб./.
< беневрёци, димйи, потури,
чешйри.
© Г. изпълнявали и обредни
функции. Те замествали своя
собственик при тържества и
дори при неговия годеж, когато
той се намира някъде надалече.
С Г. на бащата или дядото пое­
мали новородено момче.
геврек > кравай /Соф./.
геги > кукери /Сухо, Сол./.
геена > ад /БЕР, I: 235/.
гёзе Угощение, което се дава в
дома на младоженците /Смол.;
Ард.; Асен./ [гезе /Ард.; Асен.;
Смол./].
Геленджик > невестулка /Арх.
Ром./.
гёлина > булка3 /Велгр.; Чепин.;
Пещер/ [гилйна /Кочан, Г.
Делч./].

70
гелинанка > гелйна /Н. Г., 6:71/
гепйля > пристануша /Мрамор,
Соф./.
Георги > Герман3 /Тетев./.
геран > кладенец /Червен бряг/.
Герганката > Керванка /Кубей,
Бесар./.
гергьёвка > гергьовденче /БМ:79/.
Гёргьов брат > Ранополия
/БМ:291/.
Гергьовден Празник на 6.V.,
посветен на Свети великомъ­
ченик Георги Победоносец
[Гергевден, Гергювден /БМ:79/;
Гъоргьдвден /ЗБ/; Гюргювден,
Дужрджувден /Брезн., Трън.,
Кюст/.', Йдрден /Габр. Ксант./].
< Светй Георги, Цървён Гюргьовден.
© Свети Георги е един от
най-почитаните светци сред
българите. Приема се за покро­
вител на нивите и стадата, за­
това смятат, че от него зависи
и плодородието през годината.
Ето защо празничната обред­
ност е всеобхватна. Причината
е в календарния момент. От
Г. до Димитровден е лятната
половина на стопанската годи­
на. Зимната е от Димитровден
(26.Х.) до Г. Празникът е на­
ситен с много обреди и оби­
чаи. Част от тях са свързани с
природата - сутрин се налива
вода, кършат се зелени клони,
събират се билки и треви, мият
се с вода и роса за здраве; из-


71
вършва се обредно обхождане
на ниви и посеви, тъй като това
е времето, през което се вярва,
че магьосници, наречени мамници, „примамват“ житото и
млякото в своя двор, а също и
„свалят“ месечината от небето,
превръщат я в крава и я издояват. Другата част от обредите е
свързана с овцевъдството. Тук
се включват обредно извежда­
не на стадата на паша, обред­
но доене на овцете, вкусването
на мляко и млечни продукти. В
този кръг е коленето на жертвеното агне, което предварително
се захранва със зелена трева и
се напоява. В устата му се по­
ставя бучка сол, а на рогата
зелен венец. Пече се цяло и се
прекалява от свещеник. При­
готвят се и обредни хлябове.
Общоселската празнична тра­
пеза се прави на зелено, край
селото, при оброчище, парак­
лис, манастир или на кръсто­
път.
На Г. се извършват и гадания,
предсказания за здраве, любов
и женитба. Известен е обича­
ят за наплване на пръстени и
китки.
Гергьовденски кравай > Гергьов­
ски хлябове /Балван, Търн.;
Раз./.
гергьовденско кбкалче Кокалчето от десния преден крак на
жертвеното агне, заклано на

гергьовски хлябове

Гергьовден, с което следваща­
та година ще украсят някой от
обредните хлябове /ЕБ, 3:123;
БМ:82/.
гергьовденче
>
великденче
/БТР: 120/.
© Те са от билките, които се бе­
рат за Гергьовден. Смята се, че
предпазват от болести и про­
пъждат злите сили и магии.
гергьовка > великденче /Н. Г.,
1:212/.
гергьовски колак > гергьовски
хлябове /Топлеш, Габр.; Коли­
бите, Тр.; Юпер, Тутр.; Пиргос,
Рус.; Б. Слатина; Турски Тръс­
теник, Ник./.
@ Обикновено с вид на голям
кръст в незатворен тестен кръг,
предназначен за трапезата, кой­
то се прекалява заедно с агнето,
гергьовски месец* > април /Сяновец, Г. Орях./.
гергьовски месец2 > май /БЕР,
3:755; Хр. Вак., Етн.:410/.
гергьовски хлябове Няколко ви­
да квасени обредни хлябове,
които се месят само на Гер­
гьовден като безкръвно жерт­
воприношение за плодородие
на земята и най-вече за здраве
и голям приплод на овцете и
козите /Д. М., НВРНО:596-605;
Хр.В., Етн.:608; БМ:83/.
< боговица; колак, кръстниковият колак; литургия; просфор;
кравай, прав кравай; гергьавски колак, кравай за свети


гергьовско листе
Георги, пита за светй Георги,
пита за Господи; богова пита;
господева присура, гергьовденски кравай: кошара: дзвънарка, кръстачка1, кръсташка2,
кръстников колак, курбаненик, курбански хляб, кьосем,
гергьовденски кравай, Госпоадьов колак, Гергьовски колак,
кофръг, крава2, кошара овча,
овчар, овчарка, овчарник, овчарница, овчарска кошара,
овча кошара, овчарска пита,
овчарска търла, овчарски кра­
вай, кошарник, рангел.
© Различават се по големина,
форма, украса и название в раз­
личните краища на България.
По принцип обредните хля­
бове на този празник се делят
на три групи: а) за празничната
трапеза; б) за кошарата и овча­
ря; в) за раздаване (на свеще­
ника, кръстника, църквата) за
здраве. Месят се от най-въз­
растната жена в дома, но задъл­
жително ги замесват чисти мо­
мичета или млади булки, които
се закичват с китка, завързана с
червен конец. Водата за замесването е прясна, мълчана или
цветна. Нощвите се остъргват
със сребърна пара. Омесеното
се завива с женска риза, за да се
раждат женски агънца. Украси­
те изобразяват най-често коша­
ра или харман.
гергьовско лйсте Зелени клонче­

72

та, отчупени от дърветата на
връщане от гергьовденските
тържества, които се носят вкъ­
щи за здраве /Павелско и Пре­
глед, Асен.; Славеино, Смол.;
Злат./.
гергьовче < великденче /ИБ, ЗБ/.
гердан < наниз /ЗБ./.
гердёк Брачно легло /Н. Г., VI:71;
Мак./.
Герман1 Празник на 12 май, пос­
ветен на Свети Герман Цари­
градски /общоб./.
< Светй Герман, Герман градушкар, Джерман, Дюрманджо.
© В народните представи той
е покровител на летните и не­
бесни стихии - дъжд, градуш­
ка, гръмотевици. На този ден
не се работи нищо. Това е един
от дните, в който се извършват
обичаите против суша пеперу­
да и герман.
Герман2 Название на антропо­
морфна мъжка кукла от едно­
именния обред /Тет.; Хр. Вак.,
Етн.:126; И. Г., БНМ:185/.
< Германчо, Георги, Гёчо,
Гошо, Драганчо, Дюрманджо,
Калоян, Кабаиван, Скалоян.
© Фигурата се изработва от
глина, парцали или метла. В
някои области на корема й сла­
гат жаба или самата фигура
се замества с жаба, котка или
куче. Фигурата има голям по­
лов член, ръцете й са скръстени
като на мъртвец, а в тях е по-


73
ставена свещ. Изработва се от
девствени момичета или деца.
Герман3 Обред против суша, в
който основни моменти са пра­
венето и ритуалното погребе­
ние на куклата Герман /СБ; Ср.
и И. Ст. план.; Стр./.
< Георги.
© Изпълнява се обикновено
след обичая за дъжд пеперуда.
Представлява обредно погре­
бение на глинена мъжка фигу­
ра, която се заравя с оплакване
до голям водоизточник.
Герман градушкар > Герман1 /
Попов, 97, 52./.
Гёрмановци > Горещници /Павликянско, Чаталджанско/.
Гёрманчо > Герман2 /СИБ/.
Георги > Герман3 /Тет./.
Гёчо > Герман2/Тет./.
гйздафка > зълва1/Н. село, Вид./.
гиздйло1 Тържествено връчване
на накити от годеника на годе­
ницата /Род./.
гиздйло2 Всички сребърни и злат­
ни накити, подарени от годени­
ка на годеницата /Род./.
гирлянден венец Бели восъчни
цветя, които се подаряват на
годеницата /Разгр./.
гилинджйк Бял камък или кокал,
с който се лекуват /Арх. Роман­
ски/.
< бял оток.
гинёж > кратеш /И. Г., БНМ:22;
БМ:214/.
глава > старейшина /общоб./.

главенйца
глава са > сгодявам се /Чешнигирово, Асен./.
главе > сгодявам /Стр./.
главёвам се > сгодявам се /ЮИБ/
[вглавёвам се /ЮИБ/].
главёвам пръстеносвам Извърш­
вам обред със слагане на пръс­
тени на младоженците /Тетово,
Г. Делч./.
главёж1 > годеж /Г. Делч./ [главеш /Разл.; Охрид.; Трак.; Стр.;
Ард.; Асен.; Смол./; главиж
/Харм.; Трак.; М. Аз./; главьъш
/Н. Надежда, Хаск./].
главёж2 > голям годеж /Пловд./.
главёж3 > малък годеж /Добростан, Пловд./.
главёжник > годежар2 /Н. Г.,
1:216/ [главешник /Разлог/].
главёжница > годежарка /Н. Г., I,
216.; Пловд./.
главён > сгоден /Стрф:959/.
главёна > сгодена /Стрф:959/.
главёне > сгодяване /М. Аз.; Из­
вор, Бург.; Съчанли, Гюм./.
главенйк > годеник /М. Аз.; Г.
Делч.; Батово, Добр.; Стр.;
Род.; Дервент и Пишман, Дедеаг.; Съчанли, Гюм./ [главинйк
/ИТрак.; Чаталджа/; главнйк
/Драм.; Асен.; Н. Надежда,
Хаск./.
главенйкуф Това, което принад­
лежи на годеника /Тракия; М.
Аз./.
< главенышкий.
главенйца > годеница /Трак.; М.
Аз.; Г. Делч.; Добр.; Род.; Стр./


главенйци
{главница /Драм./; углавница I
Банско/; глъвенйца /Дервент
и Пишман, Дедеаг.; Съчанли,
Гюм./; главьънйца /Трак.; М.
Аз./].
главенйии > годеници /Трак.; М.
Аз.; Род.; Стр.; Дупн./.
главенйшкый > главеникуф /Н.
Г., 1:216/.
главёнте > годеж /Стр./.
главёня > годеж /Еникьой,
Узунк./.
главешер > годежар2 /Оряхово,
Асен./.
главйлка > годеж /Стр.; Смол.;
Ард.; Дедеаг.; Гюм; Съчанли,
Гюм./; главелка /Пирин, Благ./].
главйнка Един вид невестинска
шапка /Дебър.; Н.Г., VI, 72/.
© Задната част на тази шапка
продължава по плещите до по­
яса, предната част е от червен
плат, а долната - от червена
коприна с украшения от вълне­
на прежда, кадифе и сърма.
главник > старейшина /Н. Г.:217/.
Главосёч > Секновение /Зайчар/,
главя се > сгодявам се /Съчанли,
Гюм.; Чанакча, Чат., Нова На­
дежда, Хаск./.
главйвам > сгодявам /Н. Г., 1:217;
ИТрак.; ЗТрак.; Хаск / [углавёвам /Банско, Гоце Делчев, Раз­
лог/].
< годёжка, армас, армасване, главеж, главенте, главеня, главйлка, года, годявка, сгодявка, жудрув, запив,

74
кйтка1, колак2, мена, менёж,
нишан, давам мишане, одумки, обръкы, оглав, оглавяване,
пращане бъклица, предаване
бъклица,придвъртък, приёмки,
пръстенуване,
равонйсванье,
свръшачка, свръшувачка, сго­
вор, строжи, сребро годеж, тъкмёж, тъкмёнье, удворяне.
Гладна неделя > Тодоровата не­
деля /БМ:85/.
гледане даро Сватбен обред, при
който годеницата показва чеи­
за пред приятелките си /Добр./.
< гледане даровете, гледане
дрёй.
гледане даровете > гледане даро
/Свежен, Карл./.
гледане дрёй > гледане даро /
Добр./.
гледаница > годеница /Н. Г.,
VI:73; Соф./.
гледарёц > гледач /Д. М., НВРНО:188/.
гледарйца > гледачка /Ихт.;
Кюст.; Соф.; Благ.; Берк./.
гледарка > гледачка /Н. Г.,
VI:73/.
гледач Мъж, който предсказва
бъдещето /ДМ:188/.
< гледарёц.
гледачка Жена, която предсказва
бъдещето /Ихт.; Петр.; Благ./.
< басмарка, баснарка, бродница,
баячка, вражалйца, вражачка,
гледарка, гледарйца, задавница, кумачка.
глог1 Растение Crataegus penta-


75

gyna, което предпазва от зли
сили /БМ, 85; И.Г., БНМ, 39,
155/.
глог2 > вампирджйя /БМ:85; Н.
Г., 1:221; СбНУ, 4, 1891:110/.
глогйнко > глог2 /Н. Г., 1:221/.
глогнковец > глог2 /Н. Г., 1:221/.
глуха доба > потайна доба /
БМ:234; Хр. Вак., Етн.:504; И.Г.,
БНМ:114/ [глуа доба /БМ:85/].
Глуха неделя > Тодорова неделя
/БМ:85/
глухарка > змия /БМ:85; И. Г.,
БНМ:227/.
Глух вторник > Черен вторник /
Кюст./.
Глухи дни > Мръсни дни /Кюст./.
Глухчови дни > Миши празници
/ЗБ/.
глъвёне > сгодяване /Трак./.
глъсё му рабутътъ Сватосвам го
/Елен./.
говеален > венчален /Шишковци,
Кюст./.
говеални дрехи Венчални дре­
хи на жена, които се пазят до
смъртта й /Кюст./.
говёене1 Обредно мълчание на
булката пред кумовете, свекъ­
ра и свекървата през първия
месец след сватбата /Пловд./.
говёене2 > постене /Хр. Вак.,
Етн.:575/ [говени /Войнягово,
Карл./].
говежда кошара > харман /Плев.;
Свищ.; Лов./.
© В украсата на този хляб
вместо кучета се изобразяват

годёж

говеда.
говая1 > постя /ЕБ, 3:119/.
говея2 Спазвам обичая да не го­
воря на кумицата в обреда
кумичене от Цветница до Ве­
ликден /ЕБ, 3:119/.
говея3 Спазвам обичая да не го­
воря на свекъра и свекървата
след сватбата /Пловд./ [гувёем
/Горна баня, Соф./; гувеям
/Вел./].
гогот > вампир /Банско/ [гдгош /
Банско/].
года > годеж /Пресл.; Козичено,
Помор.; Шум.; Ст. Караджа,
Добр./.
годар Другар на годеника, който
участва в годежа /Козичено,
Помор./.
годедёже > годежници2 /Злат./.
годеж1 Предсватбен обичай, при
който родителите на момъка и
момата уговарят женитбата им
/Н. Г., 1:229; БМ:85-86; Хр. Вак.,
Етн.:564; ЕБ, 3:174-175/.
< годёжка, армас, армасване, главёж, главенте, главе­
ни, главйлка, года, годявка,
жудрув, запив, кйтка1, колак2,
мена, менёж, нишан, давам
мишане, одумки, обръкы, оглав, оглавяване, прощане бък­
лица,
предаване
бъклица,
придвъртък, приемки, пръстенуване, придвъртък, равонйсванье, свръшачка, свръшувачка,
сговор,
строжи,
строй1, сребро годеж, тъкмеж,


годёж

тъкмёнье, удворяне.
© Извършва се в дома на мо­
мичето, като се спазват редица
правила, които в отделните ра­
йони частично се различават.
Задължителна е размяната на
подъръци. Малък годеж и го­
лям годеж, провеждани през
известен интервал от време.
годёж2 Подаръците на момата,
донесени от момъка вечерта на
годежа /Кръстополе, Ксант./.
годёж3 Угощението, което роди­
телите на девойката дават на
сватовете, дошли да я искат /
Смол.; Ард./.
годёж4 Украсен овен, предназна­
чен за колене, който се изпра­
щал от момковите на момините
родители на годежа на децата
им /Род./ [гддаж /Н. Г., 1:230/].
< годёжник2.
годёж да пием Да обявим офи­
циален годеж /Строф:959/.
годежар1 > сватовник /Ихт.;
Карл.; Смолско, Пирд.; Тръс­
теник, Плев./.
годежар2 Мъж, който участва в
годеж /Чомаковци, Белосл./.
< главешник, главешёр, годар,
годёжник1, женилар, киткар,
пряварник, путашник, такменджйа.
годежарка1 > сватовница /Ихт.;
Смолско, Пирд./.
годежарка2 Жена, която участва
в годеж /Ихт./ [годежарка /Н.
Г., 1:229/].

76
< главёжница, годёжница, киткарка, прусаторка, такменджйкя.
годёжен пръстен Пръстен, кой­
то момъкът дава на момата в
знак, че са се сгодили /общоб./.
< равон пръстен.
годёжка > годеж /Лилково,
Пловд./.
годёжник1 > годежар2 /Карл.;
Род./ [годежнлк /Н. Г., 1:229;
Доброславци, Соф./].
годёжник2 > годеж4 /Петково,
Ард.; Н. Г., VI:229/.
годёжница > годежарка2 /Карл.,
Род./.
годёжница пйта > сватбен хляб /
Старосел, Пловд./.
© Получава се от годеницата при
годеж.
годёжници Близките на годеника,
които закарват украсен овен в
дома на годеницата /Род./.
годежувам Искам мома за някого
/Ихт./.
годежар > годеник /Н. Г., Г.229/.
годенйк Момък, обвързан с го­
деж /общоб./.
< армасник, веренйк, главеник, годежяр, згодю, изгоденик,
миловник, нишаннъ1,
огбденик, оглавик, оглавник,
свършеник, снабник, стройник1, тькменёк.
годенйкувам Изчаквам времето
от годежа до сватбата /Н. Г.,
1:229/ [годенкувам /Н. Г., 1:229/].
годеникуване Изчакване време-


77
то от годежа до сватбата /Н. Г.,
1:229/.
годенйца Девойка, която е сгоде­
на /Ихт.; Трак.; М. Аз./ [сгоденица /Разгр./, згоденйца /Шум./,
сгоденуца /Ю. Трак./].
< гледанйца, армасанка, главенйца, кортим, нишаннъ2,
оглавениче, прусатори, свършеница, снабница, углавница,
тъкмен йца.
годенйци Момък и мома, които
са сгодени /Ихт.; Трак.; М. Аз/.
< главенйци, углавници.
годйна1 Период от време, през
който земята прави една пъл­
на обиколка около слънцето
/общоб./.
годйна2 > годишнина2 /Черна
гора, Чирп./.
годиняче Дете на една година
/Рибарица, Етроп./.
годйжник > сватбар /Н. Г., 1:230/.
годйшнина Помен за покойник
една година след смъртта му
/Плев./.
< годйна2, годище, връхнина,
на годйната, склопованье, цаленица.
© От този ден се приема, че
покойникът е преминал напъл­
но към мъртвите. Прави се кур­
бан. В Разложко върху обред­
ния хляб слагат здравец, за да
бяга смъртта от къщата.
годище > годишнина /ИБ/.
годявам се > сгодявам се /ИБ/
[годёвам се /Ихт./].

голёмо госье

годявка1 > годеж /Н. Г., 1:230/.
годявка2 > малък годеж /Чоба и
Дъбене, Пловд.; Михалци, Па­
влик./.
гола > мамница /Котл./.
Голвия Богородица > Голяма
Богородица /Чирп./.
голема къща > задруга /Търн./.
големанин > братан /Н. Г., VI:75;
Търн./.
голема мулйтва Очистителна мо­
литва на 40-ия ден след ражда­
нето /Дупн.; Дебели лак, Рад./.
голема пладнйна > освещаване
/Банат/.
Голёмата звезда > Зорница /Ард.,
Асен., Смол./.
големйн > януари /Говедарци и
Радуил, Сам./.
големйа > януари /Момчиловци,
Смол./.
големи пйти > пита /Чирп./.
© Пити, три на брой, които
бабата прави на третия ден от
раждането на детето.
големйца По-голямата зълва /Н.
Г., I, 232/.
големйце Така по-младите снахи
се обръщат към най-старата /
Кюст. Кр., Пирот; Говедарци,
Сам.; Каменица, Кюст. и Кюст.
Кр./.
големия месец > януари /Сам.;
Българи, М. Търн., Пловд./
[Големио месец /Кюст./].
голем обед > пладне2 /Осиково/.
голёмо госье Взаимно посещение
на семействата на младожен-


голем ручок
ците една седмица след сватба­
та /Г. Дели.; Чудинци, Кюст./.
голем ручок > пладне2 /Кюст.,
Дупн./.
Голёмото Коледо > Коледа /ЗБ;
ЕБ., 3:101/.
голка > еврейче /Н. Г., 1:31/.
голчо > еврейче /Н. Г., 1:231/
[гдлче /Варн.; Провад./; гдлчьо
/Хаск./].
голяма > бременна /Каленик,
Лов./.
Голяма Богородица Празник на
15.VIII., на който се отбелязва
смъртта на Божията Майка
/Драганово, Г. Орях.; Извор,
Бург.; Смол.; Върбовка, Севл.,
Софийско/.
< Голвия Богородица, Госпожин ден, Голяма черква, Нова
Богородица, Успение на Прёсвета Богородица, Чорква.
© Света Богородица се тачи
като покровителка на брака,
семейството и майчинството.
Почита се предимно от жените,
които на този ден раздават
богородична пита и първите
събрани плодове за здраве. На
Г. Б. в много селища се прави
курбан.
голям годеж Обичайноправен
акт, на който става уговарянето
на сватбата с всички подроб­
ности /БМ: 86-87/.
< съпёв.
© Става в дома на девойката.
Присъствието на годеника е

78

приемливо. Има много специ­
ално поканени гости. Опреде­
лят се датата на сватбата и ба­
щиното право.
голяма ёшка > кукери /Кост./.
голяма икиндия > икиндия /Дра­
ганово, Г. Орях./.
Голяма загувулница > Сирни За­
говезни /Съчанли, Гюм./.
Голяма задушница Задушницата
препи Архангеловден /Хр. Вак.,
БПО:146; БМ:127/.
< Голёми задуши, Голяма одуша, Голямо одуше, Есенското
одуше, Панйчкени, Хрангелското.
© Има три големи задушници,
когато се споменават всички
мъртви. Съботата преди Мес­
ни заговезни, Петдесетница и
Архангеловден.
Голяма Коледа > Коледа /ИБ;
ЕБ, т. 3, 101/.
Голямата кола > Голямата меч­
ка /Дядово, Пловд./ [Голема
кола /Сачкова и Лопуша, Соф./].
голямата Лазара Групата на го­
лемите лазарки /ИБ, ЮБ/.
< голям Лазар.
голяма мама > баба1 /Ст. 3./.
Голямата недёля > Русалската
неделя /Арх. Романски/.
Голяма одуша > Месни заговез­
ни /БМ:127/.
голяма пита > богородична пита
/Чирп.; Щръклево, Рус./.
голяма пъпъруда > пеперуда1 /Н.
село, Вид./.


79___________________________

© Участват големи девойки.
Поръсването с вода става от
ерген. Според обичая селяните
им подаряват яйца.
голяма ракия > голям годеж
/Кривия, Разгр./.
Голямата мечка Околополюсното съзвездие Ursa, по което се­
ляните определят времето през
денонощието /Чирп.; Разгр.;
Белосл./.
< Арамйите, Голямата ко­
ла, Кола, Колата, Колята с
оловите, Колесниците, Коми­
тите, Хайдути, Харамии.
© Най-ярките звезди са 7, кои­
то формират познатата фигура
- тиган с дълга извита дръжка.
Голямата неделя > Русалска не­
деля /ИБ/ [Гулемата неделе
/ЗБ/].
голяма углава > голям годеж
/Разгр./.
Голяма черква > Голяма Богоро­
дица /Смол./ [Голяма чьдрква
I/ Големата чдрква /Род./].
голям главёж > голям годеж /Пи­
рин/.
голям годеж Обред преди сват­
бата, който се извършва след
малкия годеж и е по-тържествен /Чирп.; Свежен, Карл.;
Поп.; Кръвеник, Севл./ [голем
годеж /Рад./].
< голям главёж, голям нишан,
голяма ракия, голяма углава;
запив, прёпив, сребро годёж,
съпйв, такнене кйтката.

гонене змёй
© Годеникът със своите родни­
ни отива в дома на момата, за
да й занесе големите дарове.
голям колак > сватбен хляб
/Трак./.
© Меси се с квас.
голям Лазар > голямата Лазара
/ИБ, ЮБ/.
голям месец > януари /БЕР,
3:755/.
голям нишан > голям годеж
/Дервент, Дедеаг./.
голямо тримёро Три дни, в кои­
то не се яде нищо по време на
пост /Брестовица, Пловд./.
Голям пётък Петъкът преди
голям празник /Българи, М.
Търн./.
Голям Сёчко > януари /Дебели
лак, Рад./.
гонгалджийка Готвачка на сват­
ба /Бобошево, Дупн./.
гонгалджия1 Готвач на сватба
/Бобошево, Дупн./.
гонгалджия2 Човекът, когото бъ­
дещият свекър изпраща у мо­
мата с разни храни /Дупн./.
гонгалджиа3 Смешник на сватба
/Кюст./.
гонене Название на обичай, кой­
то се извършва при епидемия
/Род./.
© Връзват към умрял човек
един черен овен. След погребе­
нието завързват очите на овена
и го изгонват извън селото.
гонене змёй Обредно прогонва­
не на змей извън пределите на


гонене на змии и гущери
землището, което се изършва
при продължителна суша /М.
Аз.; Врач.; Лом.; Орях.; СЗБ/.
гонене на змии и гущери Обред­
но действие на Свети 40 мъ­
ченици, при което се извършва
прогонване на змиите и гуще­
рите.
© Обикаля се къщата със за­
пален парцал. Вдига се шум и
викат: „Бягайте змии и гуще­
ри!".
гоненица Игра, при която децата
се гонят /общоб./.
< кръжа, куркадёл.
гонци Млади мъже, които, голи и
мълчешком, извършват обред­
ното действие прогонване на
змей /Врач.; Лом.; Орях./.
гора Момински обичай през
Сирната неделя за посрещане
на пролетта и за социализиране
на девойките /Бург.; Хаск./.
< Зора.
© Състои се в обредно излиза­
не на момите извън селото пре­
ди изгрев слънце, където пеят
жални песни. По-късно към
тях се присъединяват момците,
всички играят хора и се веселят
до вечерта.
горешляк > юли /Н. Г., 1:235/.
Горешляк Събор, който се про­
вежда на 15 юли - първия ден
на Горещниците, и празника
Свети Кирик и Юлита /Банкя,
Соф./.
Горёшник > Горещници /Н. Г.,

80
VI:76/ [Горешляк /Н. Е, 1:235/].
Горещи празници > Горещници
/Чанакча, Чат.; Мушна, Павл/.
Горещници Три последователни
летни дни - 15, 16, 17 юли или
29, 30, 31 юли, които се смятат
за най-горещи през година­
та /Търнокоп, Белосл.; Царибр.; Поп.; Пловд.; Салановци,
Орях.; Г. Орях./ [Горещляци I
Каменица, Чудинци, Кюст.;
Дебели лак, Рад.; Радуил, Сам.;
Сливница./; Горешяци /Покровник, Сам./].
< Блъсъци, Висйя, Горешляк,
Горёшник, Горещи празни­
ци, Огорёшляци, Гёрмановци,
Люта, Марйна Огнена, Огнена
Марина, Марйндень, Пърлйга, Чурута, Чурёци, Чурулйга,
Чурулйга-Мурулйга, Люта и
Чурута.
© Всеки от тези дни си има
свое име - в СБ Чурулйга,
Пърлига и Марина Огнена, а в
ЮБ Люта, Чурута и Опалена
Мария. През тези дни се оказ­
ва чест на небесния огън, който
носи благодат. Същевремен­
но, за да не се превърне той в
стихия, народът спазва редица
забрани: да не се работи нито
къщна, нито полска работа, да
не се пали огън вкъщи и да не
се изнася, защото в противен
случай слезлият от небето огън
ще да изгори всичко, до което
се докосва човек. В някои кра-


81

ища поддържаният през цялата
година огън в огнището на 15
юли се гаси, защото смятат, че
той е вече остарял, изнемощял,
и на 17 юли се пали нов огън.
В Софийско през този период
се гадае какво ще бъде времето
през зимните месеци.
горикола > януари /Мак./.
горница Невестинска най-горна
шаечна дреха, везана с шарки /
Сърпци, Битол./.
горняк1 Западен вятър /Воднянци, Белогр./.
горняк2 Северен вятър /Зимница,
Казан./.
< горнянин, рупел1.
горнянин > горняк2 /СбНУ, XXX,
30-60/.
городом Митично същество,
оприличавано на крилат кон
/Сливовци, Трън./.
© Често така наричат самовилите, вилите и халите.
Горска > шарка /Трак./ [гдска /
Трак./].
Горска майка > Безсъница
/СбНУ, 28:197; И. Г., БНМ:149/.
горска майка Вид растение, кое­
то се използва за баене при
малки деца, които плачат насън
/Воднянци, Белогр./.
горска самодйва Митично съ­
щество, което живее в гората
/БЕР, IV:405/.
горун >дъб /Род./.
госке > отвратки /Падеш, Благ./.
Господ > Бог /БМ: 89/.

грабене

господева прйсура > пита /Разгр./.
© Месят го за Задушница, кой­
то се дава на свещеника.
господево > вампир /Габрово,
Ксант. Ард./.
господова черква Общоселски
курбан, който се прави след
прибирането на реколтата, на
първия понеделник или събота
преди Петковден /ИТрак./.
< Божи дух, Господя църква,
кокоша църква, черкуване за
Господа.
господов ляп > боговица /Разгр. /.
господьов колак > боговица /Палимарци, Търн./.
господьов кравай > боговица
/Арх. Ром./.
господов пояс > дъга /БМ:107/.
Господя църква > Господова
черква /БМ:89/.
Госпожин ден > Голяма Богоро­
дица /Н. Рилски. СБГ/.
госпойн Обръщение към по-големия девер /Охрид../.
госпоца > ахчийка /Бояна, Соф./.
Гошо > Герман3 /Тет./.
грабалец Мъж, нает да открадне
мома /Мак./.
грабелка > пристануша /Мак./
[гралбенка /Мак./].
грабена пйта Сватбена обредна
пита, която се разчупва в неде­
ля и се носи от момини в мом­
кови и обратно за здраве /Калапот, Благ./.
грабене1 Отвличане на девойка с
цел брак /Хр. Вак., Етн.:537/.


грабене

< влачене, грабёж, отвличане.
грабене2 Магическа практика,
чрез която се краде плодороди­
ето от нивите /ЕБ, 3:129/.
грабенка > пристануша /Мак./,
грабналушка > пристануша /Годешево, Благ./.
грабна се > пристана /Долен, Г.
Делч./.
град > градушка /Дряново; Кръвеник, Севл.; Чудинци, Кюст./.
градушка Природно явление,
при което валят ледени зърна и
което се приема като наказание
/Дряново; Кръвеник, Севл.; Чу­
динци, Кюст./.
< град.
© Вярват, че Г. е наказание от
бога за някакво прегрешение
- закопаване на незаконоро­
дено дете, разваляне гнездо­
то на орел. Според народната
метеорология тя може да бъде
предизвикана от хали, от орли
или от един от тримата светци
Герман, Вартоломей или Мар­
ко.
градушник Всеки четвъртък от
Великден до Възнесение, в кой­
то не се работи на полето, за да
не вали град и да унищожи по­
севите /Н. Г., 1:256/.
градушница Една от четирите
съботи на месец март, през коя­
то не се работи, за да не вали
град /Н. Г., 1:256/.
градя сватба Правя, вдигам сват­
ба /Н. Г., 1:244/.

82
< вазмйсам.
грамада > анатемия /ЗБ/.
гребач > ръжен /Мандър, М. Аз./.
гребачка > ръжен /М. Аз./.
гребец > ръжен /Арх. Романски/.
греховник > грешник /Н. Г.,
1:256-257/.
греховница > грешница /Н. Г.,
1:256-257/.
греховйт > грешен /Н. Г., 1:256257/.
греша Ивършвам грях /Н. Г.,
1:257/.
грешен Който има грехове /Н. Г.,
1:257/.
грешник Човек, който има грехо­
ве /Н. Г„ 1:257/.
< греховник.
грешница Жена, която има грехо­
ве /Н. Г., 1:257/.
< греховница.
грёяна ракйя > сладка ракия
/общоб./.
греячка Място навън, където
кладат огън на Бъдни вечер /Н.
Г., 1:256-257/.
грибуч > ръжен /Дервент, Дедеаг./.
гроб Мястото, където е погребан
покойникът /общоб./.
< гробнина, дупка, трап.
© Осмисля се като негов вечен
дом.
гробе > гробище /ЮЗБ/.
гробище Място, където погребват
умрелите /СЗБ; СИБ; ЮИБ/.
< гробе, месаре.
гробник > вампир /Охрид.; Ку-


83

куш.; Струж./.
грббнина > гроб /Н. Г., 1:247/.
гробница1 > костница /Н. Г.,
1:247/.
гробница2 Вампирясала жена
/Охрид.; Кукуш.; Струж./.
гробуша Стара жена, която е пред
прага на гроба /БЕР, 1:223/.
гроздур > септември /ИТрак./.
гроздобер > септември /Търново
и Чапкьой, Узюнк./.
Гроздобёрник > Кръстовден
/Узюнк./.
гроздобёрския > септември /Оря­
хово, Пловд./.
Громна неделя > Огнена Мария2
/Пирин./.
громна падйна > мълния /Род./
[гром падйна /Род./].
Громотник > Св. Илия /Пирот./.
гроне Специален наниз от моне­
ти, който се поставя на плитки­
те и се носи само от невести /Н.
Г., 1:249/.
гръде > наниз /Арх. Романски/.
Гръдни четвъртък Вторият чет­
въртък след Великден, когато
не се пере и тъче /Банско/.
гръм > мълния /общоб./.
гръмйка > дъб /Злат./.
гръмнато камъче > мълния
/Странджа/.
Гръмовник > Свети Илия.
< Громотник, Гръмодолец, Гръмоломник.
Гръмодолец > Св. Илия [Гръмоддлец /Н. Г., 1:254/].
Гръмоломник
>
Гръмовник

гръмотевица
/БМ:157/.
гръмотевица Небесно природно
явление, което се възприема
като битка между змейове и
хали в небето /ЕБ, 3:40; И. Г.,
БНМ:84; БМ:93-94./.
< трясък, трескавица.
© От християнски аспект наро­
дът го свързва с повелителя на
гръмотевиците Свети Илия,
който ги предизвиква, когато се
движи с колесницата си по не­
бето, а от под копитата на ко­
нете му хвърчат стрели или пък
той ги хвърля с лъка си. Според
езическата митология Г. се по­
явяват, когато халите и змейо­
вете се борят в небето.
По първата Г. се извършват га­
дания за това какви по възраст
хора ще умират повече през
годината. Най-добре е, кога­
то гръмне за първи път преди
Гергьовден, защото това пред­
вещава голямо плодородие. По
броя на Г. се гадае за цената на
житото и царевицата. При пър­
вата Г. всеки се удря по главата
с железен предмет или камък,
за да е здрав. Чука се и по хам­
барите и бъчвите, за да се на­
пълнят есента. Съдовете с вода
се покриват, за да не се скрие в
тях хала или змей.
Редица народни празници се
честват против Г. През тези
дни е забранена както домаш­
ната, така и полската работа, а


гряд ракия

на Тодоровден жените обредно
си мият косите, за да не падат
Г. Когато загърми, се крие подницата, ако е на двора, защото
се смята, че това е оръжието на
халата, с което може да победи
змея. Ако това стане, изсипва
се силен дъжд, придружен с
градушка, гръмотевици и свет­
кавици.
гряд ракия > сладка ракия /Неделево, Пловд./.
грях Всяко действие в разрез с
десетте божи заповеди /ИБ/
[грех /ЗБ/].
Губи керван > Керванка /БМ:204;
И. Г„ БНМ:27/.
гувеялка Венчална риза, в която
булката „говее“ /Порече, Мак./.
гуворбъшййъ > сватовник /Елен./,
гугучета Царевица, която се вари
наАндреевден /Чирп./.
гузан > караконджол /Н. село,
Вид./.
гузудёрка > самодива /Белогр.;
Копиловци, Монтан./.
гулемйл > януари /ЮТрак./.
гумнар > август /Тет./.
гумно > харман /Ярловица, Лом.;
Стубел, Монтан.; Марашки
Тръстеник, Плев.; Тръстеник,
Ник./.
гундза > таласъм /Аспарухово,
Варн./.
гундурак > караконджол /Тет./.
гуцкината Вид сватбено хоро

84
/Бабук, Сил./.
гушла > еврейче /Бобошево,
Дупн.; Н. село, Тр.; Кръвеник, Севл./ [кушла /Кръвеник,
Севл./].
гушльо > еврейче /Н. Г., 1:261;
БЕР, 3:175/.
гълъб Птица, във вид на която се
явява Свети Дух.
© В Банат вярват, че в образа
на Г. се превъплъщава и душа­
та на умрял човек, която до или
на 40-ия ден витае над гроба
му.
гьлъбе Сватбени обредни хля­
бове, направени във форма на
гълъб /Н. Г., 1:263; Хр. Вак„
Етн.:566/.
гълъбник > гьлъбе /БЕР, 1:301/.
гътане на котли > на вода /Недан, Павлик./.
гьозбаджийка > мамница /Вър­
бица, Пресл./.
гьоргел Варена царевица за об­
редно раздаване на празника
Свети четиридесет мъченици
/Габрово, Ксант./.
гьове > приведен зет /Кръвеник,
Севл./.
гюл > трендафил /Одр./.
гюлюш Нощно хоро /Н. село,
Вид./.
Гюпски Лазар > Сиромах Лазар
/Битол./.
гюргювско цвете > гергьовденче
/Н. Г., 1:264/.


давам дума > обещавам /Н. Г.,
1:271/.
давам клетва > кълна се /Кост./,
давам мома Омъжвам дъщеря си
/Н. Г., 1:272/.
давам мишане > годеж1 /М. Дер­
вент, Димот./.
давйя > съдба /Н. Г., 1:273/.
дада1 По-голяма сестра /Брезн.;
Вел.; Вид.; Драгоман, Костур.;
Сол./ [дедя, деда /БЕР, 1:333/,
ддда /Трън.; Радом.; Царибр.;
Монтан.; Рус.; Петр.; Г. Делч.;
Омурт./; дядя /Н. Г., 1:390/].
< дддка, кака.
дада2 По-голяма братовчедка
/тет./.
дада3 > батиная2 /Чудинци,
Кюст./.
даденица > сдаванка /Н. Г., 1:273/.
дадйя > бавачка /Подгумер,
Соф./.
дай1 > вуйчо /Ряхово, Рус./.
дай2 > чичо /Синекли, Чорл./.
дайлада > ладуване /СрСБ; Ср.
гора/.
дайо > вуйчо /Чепино; Лов./,
дайчо > вуйчо /Г. Делч./.
дама1 Домашна детска игра за
двама души /общоб./.
< капоть, кунджа, курам,
царство, църква.
© Начертана върху картон или
дъска фигура, представляваща
три квадрата един в друг, съе­
динени с прави линии по среда­

та, като на пресечните точки се
редят бобени и царевични зър­
на.
дама2 Вид детска игра с под­
скачане и подритване на плоч­
ка върху начертана на земята
фигура /Г. Делч.; Елен.; Разл.;
Чирп./.
< докурджум, жюжел, капан,
капоть клёцало, куралйца, куцалъ, куцана со чёвли, куцаница2, куцанка, куценик, куц папуц, куцъ бабъ, на кутйки, рее,
чезгьё, ченгйя, чёрта, чёркувъ,
чоль, чувёк.
дамле > кошия /Н. Г., 1:276; БЕР,
1:318/ [долме /БМ:360/].
данец Хоро, което се играе от
лазарките на Бабинден и на
сватба /СИБ/.
дар1 > чеиз /Лом.; Банат/.
© Д. заема централно място в
сватбената обредност. Той раз­
крива умението, сръчността,
вкуса, а също и богатството на
булката и нейното семейство.
дар2 Вродена способност, талант
/общоб./.
дарба1 > дар1 /общоб./
дарба2 > дар2 /Тет./
даренйца Дарена риза /Тет./.
дарено хоро Сватбено хоро, кое­
то се играе при раздаване на
даровете /Беброво, Елен./.
дари > дар* /Стр./.
дарлйя > щастливец /Прилеп/.


дарни вечер
дарни вечер Вечерта у младоже­
неца преди сватбата, на която
присъстват най-близките род­
нини /Разгр./.
дарове > дар’ /Мировяне, Соф./.
даровина Различни вещи, с кои­
то роднините на младоженеца
даряват булката на сватбата
/ЮЗБ/.
дарок > дар /Рад./.
дарост > даряване /Могилово,
Чирп./.
дарувам Обредно действие, при
което давам дар на гостите
на годеж или сватба, кръщене
/Лом.; Н. Г., 1:277-278/.
< даря, дикйсвам, обдарявам,
обдарквам, одарвам.
дарък > дар /БЕР, 1:319/.
даря > дарувам /ЗБ/ [дара /Тръс­
теник, Плев./].
даряване Обредно действие, при
което се дават подаръци на гос­
тите на годеж, сватба, кръщене
/ИБ; ЗБ/.
< дарост, делене дрёи.
© Д. е характерно за обредния
живот на българското семей­
ство. То е знак на уважение и
почит, на благодарност или
личен обет. Д. съпътства кръ­
щаването на дете, сватбите и
погребенията и в тези случаи е
израз на социален престиж.
датка > зълва1 /Брезн./.
даул > тъпан /ЮБ/.
дашарянка Най-малката и найглезената дъщеря в семейство­

86
то /Смол./.
< безймка, дородак1, мизймка,
пйтувница, салмо, сетна мома,
петёвница1, петёмна, петймничка, петьовничка.
даш-топка Вид детска игра с топ­
ка /БЕР, 1:322/.
даю > вуйчо /Чепино, Велгр./
двадесетйни Помен на двайстия
ден след погребението /общоб./
[двайсетёни /Своге, Соф./].
двекьожёнец Мъж, който се е
оженил втори път /Врач.; Го­
деч.; Свог.; Соф./.
< прежёнат.
двекьоженкйня Жена, която се е
омъжила втори път /Врач.; Го­
деч.; Свог.; Соф./.
двор Оградено и смятано за
„свое“ пространство около до­
ма /общоб./.
дворник > сватовник /Н. Г.,
1:280/.
двуогненик > змей /Поп./.
дебелйка Вид трева, с която на
Гергьовден се опасват хора и
домашни животни, за да са де­
бели през годината /Н. Г., 1:281/.
девёница > любовница /Д. Дря­
ново, Г. Делч./.
девер1 Брат на съпруга спрямо
съпругата му /Г. Делч.; Търн.;
Белосл.; Чирп.; Трън.; Казан.;
Сил.; Дебър.; Кост.; Смол.;
Ард.; Сам./.
< аратлйк1, байка, батя,
дёвер-баща, дрёнко, драгёнко,
калесник3, железен девер, лев


87

дёвер, мал девер, брац, браца,
госпойн, дрёнко, зълвенйк,
нёню, писар, хубавенко.
© В новото си семейство сна­
хата няма право да се обръ­
ща към братята и сестрите на
мъжа си по име. Собствените
им имена за нея са табу и в знак
на уважение се обръща към тях
с евфемистични названия. При
това има значение и възрастта
им - за обръщение към по-големите от съпруга й, които вече
са женени, се използвали едни
названия, напр.: батко3, батя,
баше, браца, писар, стрико,
десен девер, стар девер, де­
вер-баща, побащима, а за
по-малките - други: драгинко,
дренко, мал девер, хубавенко
и т.н. Част от изредените тер­
мини са вокативни.
девер2 Обредно лице в сватбе­
ния обреден комплекс, който
обикновено е по-малък брат
или братовчед на младоженеца
/Ард.; Смол./ [даварь /Рибново,
Г. Делч./].
< братим, братимок, вен­
чан девер, дървен девер, хуругличар.
© По време на сватбата в от­
делните райони Д. има различ­
ни функции: а) той води булка­
та и придружава младоженците
/Кюст.; Брез.; Перн.; Слив.;
Банско, Пирин./; б) той е първи­
ят, който на сватбата известява,

деверйчник

че момъкът идва за невестата /
Момчиловци, Смол.; Добростан, Лясково, Асен.; Г. Делчв);
той е шаферът /Ард.; Асен.; Ба­
нат; Смол./ и т.н. При наличие
на повече Д., респективно бра­
тя на момъка, тези роли се раз­
пределят между тях. А когато
младоженецът няма неженени
братя, тези функции се поемат
от по-малките му братовчеди.
девер3 Брат на булката /Говедар­
ци, Сам./.
девер4 Син на брата, племенник
/Райково, Смол./.
девер5 Персонаж в новогодишни­
те маскирани дружини /Брезн./.
© Начело на дружината върви
невеста с двама девери.
дёвер-баща >девер /Д./.
деверйца1 > егьрва /Радуил, Сам.;
Бобошево, Дупн./.
деверйца2 > зълва /Стр./.
деверйца3 Главното
действа­
що лице (зълва) на сватбата
/Добр./.
< дёверка2, къдница.
деверйца4 > шаферка /Ихт./.
деверйч > сватбено знаме /Стефаново, Рад./.
деверйчин Синът на девера спря­
мо младата невеста /Трън.;
Соф./.
деверйчна Дъщерята на деве­
ра спрямо младата невеста
/Трън./.
деверйчник > деверичин /Кюст.;
Благ./ [девери чняк /Кюст./].


деверйчннца
деверйчннца1 > деверична /Кюст.;
Благ./.
деверйчннца2 Жена, която при­
дружава девера на сватбата и
му помага /БЕР, 1:331/.
дёверка* > зълва /Трън./.
дёверка2 > деверица3 /Банат/.
дёверки Две роднински момиче­
та, които заедно с един ерген
образуват обредна група на
сватбата от страна на младо­
женеца /Банат/.
деверкя > шаферка /Банат/.
девер майка Съпруга на женения
брат на младоженеца; по-голяма етърва /Д./.
девёрница чаша Чаша, пред­
назначена за девера на сватба
/БЕР, т.1, 330/.
дёверньова майка Майка на деве­
ра /Белогр./.
дёверова трапеза Угощение, кое­
то деверът дава на роднините
на булката и младоженеца /Н.
Г., 1:283/.
дёверска вечер > бесна вечер
/Кюст./.
дёверски аглок > деверова кърпа
/Ард.; Асен.; Смол./.
дёверски кърпи > деверува кър­
па /Неново, Провад./.
дёверува кърпа Вид кърпа, коя­
то булката подарява на девера
/Неново, Провад./.
< дёверски кърпи, дёверски аглок, дёверски пешкйр.
дёверски пешкйр > деверува
кърпа /Коджа Бунар, М. Аз./.

88
деверувам Водя снаха си на венчавка като неин девер /БЕР, т.
I, 330/.
дёверче Роднинско дете на мъжа
по отношение на съпругата му
/Ихт.; Разгр./.
дёверчица > деверица*/Славовица, Ихт./.
деверьо > етърва /Рибново, ГД./.
деверя Каня някого за девер /Н.
Г., 1:389/.
девесйль > момък /Тетов./.
девесйлка > девойка /Тетов./.
деветйни Помен за умрял човек
на деветия ден от смъртта му
/Хр. Вак., БПО:142/.
< държа деветйни.
девйца > девственица /общоб./.
девйчина вечёра > деверска ве­
чер /Н. Г., 1:388/.
девйчник > момък /Г. Дервент,
Дедеаг./.
девойка Момиче, достигнало
възраст за женене /общоб.; Н.
Г., 1:388/.
< девесйлка, девйца, девойче,
девчйнка, дёйка, дёйче, мома.
девойче > девойка /общоб./.
девосноб > годежар* /Н. Г., 1:389/.
девоснобник > годежар /Н. Г.,
1:389/.
девоснббница > годежарка /Н. Г.,
1:389/.
девоснобове > годежари /Чепино, Велгр./ [девесндпове /Чепино, Велгр./.
< девослобаре.
девослобаре > девоснобове /Кос-


89

тандово и Ракитово, Велгр./].
девояк > момък /Одрин./.
девствена Девойка, която не е
имала полов контакт до сват­
бата и затова се смята за чиста
/общоб./.
< девица, добра, чёсна, чиста
мома, чиста невеста, хубава
невяста.
девственост Качество на младите
момичета, което в традицион­
ната народна култура се свърз­
ва с чистота /общоб./.
< чест2, чесну, момйнство.
девчйнка > девойка /Н. Г., 1:389/.
дедёйко > вампир /Г. Делч./
[дидёйко /Драм./].
деделар > вампир /Съчанли,
Гюм./
деделарин > вампир /Съчанли,
Гюм./.
дедёрци > бабугери /Благ.; Драм./,
деди > бабугери /ЗБ/.
дёдица > старейшина /ЗБ/.
дёдици > бабугери /ЗБ/.
дёдник > бъдник1 /ЗБ/.
дёдовина Наследеното от дядото
/Мак./.
дёйка > девойка /ЗБ/.
дёйче > девойка /ЗБ/.
декември Последният, 12-ият ме­
сец от годината.
< божйчевио месец, коложег2,
йъдре, колада, коледен, мал
голям месец, никуль, никулски месец, никулденски, никулйца2, никулский, никулския;
никульово мейсец, старият мй-

дерт

сец.
делекчйи Водачи на обредни гру­
пи, които обикалят къщите на
Света Троица /Горно Броди,
Сер./.
делене дрёи Сватбен обред, при
който булката дарява сватовете
/Добр./.
деленйк Делба на роднини, кои­
то са живели в една къща /Н. Г.,
1:391; Арх. БДР/.
дёленче > разделно биле /Н. Г.,
1:391/.
делесйна > вампир /Стр./.
делянка > разделно биле <Valeriana officinalis> Н. Г., 1:391/.
демир бозаноту > разковниче
/Род./.
демон > вампир /Топол./.
Денйца > Венера /Соф./.
денонощие Период от време,
включващ един ден и една нощ
- 24 часа.
© Обикновено народът дели
Д. на ранно утро, сутрин, обяд,
вечер и полунощ, познати под
различни диалектни названия.
дервйш Действащо лице в кукерската дружина /Пазар.; Панаг.; Ихт./.
дерй-коза Вид детска игра с премятане /СЗБ/.
дериш баба > вампир /Хухла,
Ивгр./.
дерй-яре > северняк /Хр. Вак.,
Етн.:416/.
дёрканици > челик /Трявна/.
дерт Въображаемо същество с 40


дёсен девер

крака, за което се смята, че вли­
за в корема на хората и предиз­
виква болест /ЕБ, 3:81/.
дёсен дёвер > дёвер' /Белосл./.
детё Човек в първите години след
раждането /общоб./.
< рагя, родило, рожба, рождёнье, чёдо, чури, явлёк.
джададжйя > глог2 /Девня; Про­
вадия; Кюст./.
джадйя1 Жена с леко поведение
/Кюст.; Ихт.; Мад.; Разл./.
джадйя2 > мамница1 /Род./ [жадйя /Кривия, Разгр./, жидйя
/Куман./].
джадйя3 > магьосница /Ботев.;
Разгр.; Слив./.
джадйя4 Същество, родено от
жена и караконджул /Поп.;
Харм./.
< джиджййка, кокерица, кобия.
джаля > еврейче /Н. Г., V:589/.
джамал' > вампир /Пет могили,
Н. Паз./.
джамал2 > камила /Ст. 3./ [джумал /Пловд.; Панаг./; джъмал
/Никоп.; Пресл./; жамал /Н. Г.,
V:589/].
джамала > кукери /ЗБ; ИТрак.;
Соф.; Смол.; Соф.; Бург./.
джамалари > кукери /Скоп.; Ку­
ман./ [джамаларе /ЗБ; Сопот./].
© Те са персонажи от карна­
валните шествия след Дими­
тровден.
джамаларка Хоро, което се иг­
рае от маскираните дружини по
новогодишните празници /БЕР,

90

1:345/.
джамалджйи > кукери /Кюст./.
джамалу > старейшина2 /Елх./.
джамджйя > глог2 /Хр. Вак.,
БПО, 1990:166/ [джинджйе
/ЮЗБ; Род./].
джамурта > младоженец /Тетов./.
джангалос > плътеник /ЗБ/
[джангало /ЗБ/].
джанкос Вид момчешка игра, по­
добна на прескочи кобила /Пелово, Плев./.
джатки Вид детска игра, която
се играе със закривени тояги
/Разгр./.
< джйнга.
джендём > ад /Род., СИБ, Ю.
Трак./
[джандём
/Харм./;
джъндём /Върбица, Пресл./].
джерит Народна игра, при която
конник хвърля тояга във възду­
ха и я хваща, преди тя да падне
на земята /БЕР, 1:361/.
дживёлек човёк > джудже
/СбНУ, XXVIII, 1:152/.
джиджёйка > джадйя4 /Чирп./.
джидовина-човёк > великан
/СбНУ, XXVIII, 1., 152/.
джйлканица Вид детска игра
/БЕР, 1:364/.
джин Зъл горски дух /Род./ [жин;
чин /Род./].
джйнове Зли горски духове /Род.1.
джинискари > самодиви /Пирин/,
джинс > род /ЮИБ/.
джок > тлака /Терновка, Ни­
кол.-У кр./.
джоле > еврейче /Н. Г., 1:289/.


91

джоп Дървена тояга, част от рек­
визита на маскираните нового­
дишни дружини /ЗБ/.
джочка > свинка /Доброславци,
Соф.; Тет./.
джудже Човек с много по-нисък
ръст от нормалния, за когото
се смята, че е свързан със зли
сили /Арх. Романски/.
< дживёлек човек.
© Според народните вярвания
в Д. живеят дяволи, затова то
няма право да участва в никак­
ви обреди, не му се позволява
да става коледар, сурвакар, ку­
кер, ринач и полазник. Среща­
та с Д. се смятала за лоша.
джупа Съдружие /Дрян./.
Дзвёринден Първият ден от Въл­
чите празници /Тр./.
Дзвёрини дни > Вълчи празници
/ИБ/.
дзвънарка > кьосем /Стакьовци,
Белогр./.
дзйтаница > тласканица /Н. Г.,
V:518/.
дзърана > сутрин /Чирп./.
дива > самодива /СИБ/.
дива коза > прескочи кобила
/Прилеп./.
дйвдина > самодива /Пазар./.
дивиджйя Действащо лице в кукерската дружина /Чернево,
Варн./.
див огън > нов огън /Род./.
дйво слънце Есенно слънце /Две
могили, Бел./.
дивоснар > сватовник /Пещ./.

Димйтровден
дивчана Зъл дух, който се явява
нощем и плаши хората /Харм./.
дидёин Въображаем зъл дух, въз­
никнал от метаморфозата на
овча глава, престояла 40 дни
/Н. Г., 1:293/.
дидул > пеперуда2 /ЗБ/ [дидюл
/Бойково,
Пловд./;
дюдюл
/Пловд.; Н. Г., 1:394/].
дидюла > пеперуда2 /ЗБ/
дикйсвам > дарувам /Елен./.
дилаф Железен уред за раз­
бъркване на огнището, който
се поставял до мъртвеца, за да
го предпази от инкарнация /Ср.
Род./.
Димйтровден Празник на 26 ок­
томври, посветен на свети Ди­
митър Солунски /общоб./.
< Светй Димйтър, Касум,
Мйтровден Разпус.
® Д. е празник, свързан с пов­
рага в годишното време към
начало на зимата. С него се
отбелязва и приключването на
земеделската работа - земедел­
ците зазимяват инвентара си.
След богата вечеря чорбаджи­
ите освобождават сезонните
работници. Затова следващият
ден се нарича Разпус.
В много селища на този ден се
прави събор. Навсякъде с бо­
гата трапеза се почита свети
Димитър. Обичайни за този
ден гозби са яхния от петел или
кокошка, овчи курбан, овнешки
гювеч, печени ябълки, сладка


Димитровска задушница
пита, рачел от тиква.
Вярват, че ако в нощта срещу
празника луната е пълна, през
зимата ще има много сняг и
следващата година ще бъде
плодородна. Според едно от
поверията в нощта срещу
празника небето се отваря и
блещукащи светлинки сочат
заровени съкровища.
Димитровска задушница Събо­
тата преди Димитровден, коя­
то е посветена на мъртвите една от задушниците, които се
провеждат върху цялата етни­
ческа територия /БМ: 100-101;
ЕБ, 3:132/.
Димитровдёнски > октомври
/Пловд.; Узункю.; Сухо Солун.;
Драм.; Виз.; Асен.; Първом.;
Смол./]
Димитровски месец октомври
/Българи, Царево, М. Търн./].
Димитровският > октомври /Стр./.
дйпло Стара булчинска носия
/Род./.
дйчо > вуйчо /Забърдо, Асен./,
дйчовица > вуйна /Забърдо,
Асен./.
диурка > сватя /Вълкосел, Г.
Делч./.
Длъга събота > Великата събота
/Сливн./.
днйча > тримеря /Н. Г., 1:297/.
добййка > родилка /Връбница,
Соф./.
добра1 Евфемистично название
на болестта антракс /Ботев.; Н.

92
Г., 1:302/.
< добрйна, сладка пъпка.
добра2 > девствена /Плев./,
добранка Евфемистично назва­
ние на болестта червенка /Бру­
сен, Тет./.
добрйна1 Помен за покойник
/Прилеп/.
добрйна2 Евфемистично название
на болестта шарка /Чепеларе,
Асен./.
добрено > добранка /БЕР, 1:402/.
добрйка > зълва /Трън./.
Добрйнка > Зорница /Етроп./.
добрио Евфемистично название
на болестта скорбут /Радуил,
Сам./.
добрица Евфемизъм за пъпка на
венеца или гърлото /Лов./.
доброта Евфемизъм за възпале­
ние на венците /Пелово, Плев.;
Лопян, Ботев./.
доброто Евфемизъм за оток /Бру­
сен, Тетев./.
доброгласник > преварник /Ле­
рин./.
доведени Децата от първия брак
при повторна женитба на май­
ката /Бобошево, Дупн./.
доведеник Син от първия брак
при втори брак на майката
/Мак.; Севл.; Тр./.
доведеница Доведена дъщеря
при повторна женитба на май­
ката /Мак.; Севл.; Тр./.
< донёсеница, привёденица.
довождам Водя деца от първия си
брак, когато се омъжвам втори


93
път/Н. Е, 1:303/.
договор Поемане на задължение,
което в бита се изразява с каза­
на дума или обещание /Кюст.;
Хр. Вак., Етн.:549/.
< обещание, одумване, сговор,
сдумване.
дода* > жена /Брез.; Прилеп.,
Трън./.
дода2 > зълва /Трънско, Царибр./.
дода3 > батиная2 /Кюст. Кр./.
дода4 > леля /Трън./.
додамал Обредно лице в кукерската дружина /Равно поле,
Соф./.
доде Обръщение на снаха към
зълва /Мелн.; Пирот.; Царибр./.
додка > дода* /Русенско, Трън./.
додо Обръщение към по-стара
сестра или жена /Кук.; Петр./.
додола* > пеперуда* /ЗБ; Свищ./
[додула /ЗБ; Н. Г., 1:314/].
додола2 > пеперуда2 /ЗБ/ [додоле
/Вел./].
додолица > пеперуда2 /Н. Г.,
1:314/ [дддулица /Кюст./].
додул > пеперуда* /ЗБ/.
дойлка > дойка /Белосл.; Врач./.
Дойлна > Венера /Стр./.
дойка Роднинска жена - кърмач­
ка с мъжко дете, която според
обичая трябва да закърми но­
вороденото /Прилеп./.
< дойлка, дойница, доюля,
доярка, кърмйлница, памайчима2, подавачка, храначка.
дойница > дойка /Охрид.; При­
леп./.

допитка
докузарка > куката /Асен.; Ард.;
Смол./.
докурджум > дама2 /БЕР, 1:408/
[дукурджум
/Н.
Надежда,
Хаск./].
Долняк* Източен вятър /Воднянци, Белогр./.
< Долнянин.
Долняк2 > Северняк /Зимница,
Казан./.
Долнянин > Долняк*/Арх. БДР/.
долня рйза > мъртовска риза /Д./.
домазёт > приведен зет /Петр.;
Прилеп./.
домакйн > стопанин /ЮИБ/.
домакйнка > стопан2 /ЮИБ/.
домакйня > стопан2 /ЮИБ/.
домашар > стопан2/И. Е, БНМ,
1983:172/.
домашарка > стопан2/И. Г., БНМ,
1983:172/.
домовладйка > стопанин /Копривщ./.
домбвник > стопанин /Копривщ./.
доморудие > семейство /Смол./домошарка > стопан2 /И. Е,
БНМ, 1983:172/.
донёсеница > доведеница /Гевг.;
Кук./.
доодни моми Моми пред женит­
ба, които скоро ще се омъжат
/ЗБ/.
дооля > дойка /БЕР, 1:417/.
допит Първото посещение на
сватовете у родителите на не­
вестата /Благ./.
допитка Последното договаря-


допитката

не на деня и подробностите на
сватбата /Благ./.
допитката > пита /Петр./.
© Питка от чисто брашно,
върху която сватбарите оставят
пари на невестата.
дорамче Мъжка горна дреха без
ръкави, която се облича от мла­
доженеца само на сватбата /Доброславци, Соф./.
дорода > изтърсак /Г. Делч./.
дородак1 > дащеринка /Г. Делч.;
Благ./ [ддрдак /Г. Делч./].
дородак2 > изтърсак [ддрдак
/Зърнево, Драм. Г. Делч.; Благ.;
Охр./].
досет > старойковци /Охр./,
доярка > дойка /БЕР, 1:417/.
драгайка1 Обред, който се из­
вършва на Еньовден /Н. Г.,
1:363-364/.
© Група пременени моми хо­
дят и играят по къщите с музи­
ка. Едната от тях е с мъжка
шапка на главата и меч. Прави
се, че сече. Обредът е в памет
на свети Йоан Предтеча.
драгайка2 > пеперуда /Олшанка,
Укр./.
Драганчо > Герман3/Разгр./.
драгинко1 Обръщение на снахата
към по-малкия брат на съпру­
га си /Свищ.; Кръвеник, Севл.;
Елена; Поп.; Разгр.; Карл.;
Котл.; Тр.; Плев.; Шум.; Добр.;
Сил.; Белосл.; Чирп.; Белогр.;
Елен.; Царибр./ [дръгйнко /Българени, Лов./].

94
< брайно, брайно дёверко,
братче2, меню, хубавёнко.
драгинко2 По-малък братовчед
на съпруга по отношение на съ­
пругата му /Н. Г., 1:365/.
драгинко3 > канач /Н. Г., 1:365/.
драгинко4 Детето на големия
брат на младоженеца, който е и
девер на сватбата /Разгр./.
драго Обръщение към зълва /
Търн./.
драговам > любя /М. Търн./ [Ю.
Трак.].
драговник > любовник /Род.;
Стр.; Хаск./.
драговничка > любовница /Стр./.
драгус > любов /Граматиково, М.
Търн./.
дракон Митично същество, по­
добно на змей /И. Г., БНМ,
1983:108/.
дракус > таласъм /Род.; Хаск.;
Хухла, Ивгр./ [дракос /Ардино,
Асен./].
дракуси Действащи лица в кукерските дружини /Смол./.
© Игрите на Д. нямали точно
определена дата, но винаги се
провеждали през втората по­
ловина на февруари - вероятно
преди Великите пости.
дреи > дар /Арх. Романски/.
дрёнко Обръщение на снахата
към втория девер /Перущ./.
дрёнкош Игра, при която двама
с кръстосани ръце носят трети
/Прилеп./.
другия свят > оня свят /общоб./.


95____________________________

дружйна1 > задруга /Соф.; Ср.
Род./.
дружина2 Сдружение на овчари в
една къшла /Котел/.
дружина3 > чета /Арх. Романски/,
дружки Моми, приятелки на бул­
ката, които сутринта в деня на
сватбата я обличат /Чудинци,
Кюст./.
дръгйнчо > драгинко2 /Войнягово, Карл./.
дрънгъзица Вид детска игра с уд­
ряне отзад /Асен./.
дръпел > сватбено знаме /Соф.;
Петр.; Добр./.
дръпна Кърпа за глава, с която се
забражда невестата след отбулването /Разгр./.
дрян Дребно горско дърво
Cornus, символ на здраве и дъл­
голетие /И. Г., БНМ, 1983:38/.
дрян банца Баница със сирене,
в която се поставят късмети
/Харм./.
© Обикновено това са дрянови
пъпки.
дубла Голяма златна монета,
която се подарява на булката
/Съчанли, Гюм./.
дувак1 > було* /Кюст.; Сам./.
дувак2 Рокля, която кумата по­
дарява на булката /Тръстеник,
Плев./.
дудулайка > пеперуда2 /Пианечко/.
дудулица1 > жена2 /Кюст.; Дупн./.
дудулица2 > дода2 /Кюст.; Дупн./.
дудулици > пеперуда2 /Кюст./.

Духовден

дужбина > помен /Прилеп/.
дуй-питулица Новогодишен об­
ред /Дебър.; Н.Г., 1:377/.
Дукърс > Благовещение /Габро­
во, Ксант./ Щукърш /Габрово,
Ксант./].
дуламче Малък навес, изграден
на гроба при кръста, в който се
поставя кандило /Благ.; Дупн.;
Кюст./.
думалник > сватовник /Н. Г.,
1:377/.
думалница > сватовница /Н. Г.,
1:377/.
дамба > сватба /Доброславци,
Соф.; Монтан./.
Дунавец > Северняк /БМ:104/.
дунка > зълва1 /ЗБ/.
дупка > гроб /Н. Г., 1:379-380/.
дурогъзица Зъл дух в демонологията, който се появява през
Мръсните дни и се прогонва
с чесън /Дервишова могила,
Севл./.
< дурогъзник.
дурогъзник > дурогъзица /Дерви­
шова могила, Севл./.
дух1 Безтелесно митично съще­
ство /общоб./.
дух2 > душа /общоб./.
Духовден Празник, посветен на
Свети Дух, който се празну­
ва в деня след Петдесетница
/Прилеп.; Н. Г., 1:381/.
< Светй Дух, Зеленйло.
© На този ден според някои се
прибират душите на умрели­
те. Затова се спазва стриктно


Дух-покровител

разпуснатите преди Великден
души на умрелите да не вземат
нещо от света на живите със
себе си, а също и заради лоши­
те болести. До този ден не се
разрешава да се ядат череши,
защото първо трябвало да се
раздаде за умрелите.
Според регионални вярвания
на този ден или на Спасовден
започва Русалската неделя,
когато се спазват строги забра­
ни за предпазване от русалки­
те, самодивите и други зли
духове.
Дух-покровйтел Добър неви­
дим дух, пазител на землище­
то на селото - нивите, лозята,
бранищата.
< стопан, стопанин, сейбйя.
© Според някогашното народ­
но вярване той може да се пре­
въплъти в смок, орел и пр. В ро­
лята на Д. П. понякога се явяват
и душите на отдавна починали
съселяни /Д. М., НВРНО:720/.
душа Според народните предста­
ви нематериална субстанция,
която съществува в тялото на
човека и го напуска при смърт­
та /общоб./.
< парица, мушйца, пчела.
© Вярват, че душата напус­
ка тялото във вид на пара или
насекомо - пчела, мушица. Тя
излиза от тялото с помощта
на свети арахангел Михаил.
В продължение на 40 дни от

96

смъртта обикаля местата, къ­
дето човекът е бил приживе. На
40-ия ден ангелите или дяволи­
те я отнасят към отвъдния свят.
Ето защо рано сутринта на 40ия ден жените поставят бутилка
бяло вино на гроба и вярват,
че в нея се отразява душата на
умрелия. По пътя към отвъд­
ния свят душата преминава
през поле от тръни и стига до
голяма река. Там тя трябва да
заплати на лодкаря, за да пре­
мине. Затова в дрехите на всеки
покойник се поставят пари. За
да стигне до рая, душата тряб­
ва да премине по тънък като
косъм мост. Душите на греш­
ниците падат от моста направо
в ада. Вярва се, че в определени
периоди душите на умрелите
идват на земята. Това са Мръс­
ните дни, Тодоровата и Ру­
салската неделя, дните от Ве­
лики четвъртък до Спасовден.
В Разградско това става срещу
Цветница, а във Видинско срещу Велики четвъртък. По
този повод палят огньове, за да
се стопли душата на земята. От
Великден до Спасовден душите
на умрелите си идват във вид
на мухички или пчели. Жени­
те носят на Спасовден орехова
шума на гроба, за да примамят
душите да си отидат отново в
отвъдния свят.
Душевадник > Свети Арахан-


97

гел Михаил /Н .Г., 1:381/ [ Душовадник I Н .Г., 1:381/].
душёвник Зъл дух, подобен на та­
ласъм, който се появява нощем
и души хората /Н. Г., 1:381/.
душегубец Мъж, който погубва
душата си с грехове /Н. Г., I,
381/.
душегубка Жена, която погуб­
ва душата си с грехове /Н. Г.,
1:381/.
душедёл Данък, плащан до сре­
дата на XIX в. на владиката за
душата на починалия, а разме­
рът му зависел от имота на ум­
релия/Н.Г., 1:381/.
Душна събота > Великата събота
/ИБ/.
Душната неделя > Великата не­
деля /ИБ/.
дъб1 Широколистното дърво
Quercus sp., което се смята за
свещено /ЗБ/.
< благун, горун, гръмйка, мешё, граница.
© В славянското митологично
съзнание дъбът е дървото на
Перун. Затова в някои райони
бъдникът е от дъб. Народната
традиция забранява отсичането
на тези дървета или кършене­
то на клоните им. Наричат ги
също „змейчови“ дървета, за­
щото вярват, че в тях се крият
змейове. Дъбовете се смятат и
като дървета на русалките. На
Игнажден полазниците ходят
с пръчки от дъб. Бухалката, с

дъга
която момите „се кумичат“,
както и кобилицата, също се
правят от дъб. Обикновено дъ­
бовите дървета край селището
са миросани. Миросването се
извършва от свещеник на голям
празник. Той обикаля три пъти
дървото, пробива три дупки в
него и ги запълва с миро. Под
клоните на миросаните дърве­
та се правят курбани в чест на
някой светец.
дъб2 > сватбено дръвце /Сил./.
дъга Седемцветна ивица, извита
в полукръг, която се явява на
небето при слънце след дъжд /
общоб.; ЕБ, т.З, 1985, 28); [дъмга /Лов.; Свог.; Берк.; Ботев.;
Тетев./; дънга (Зарово, Сол./].
< бабина риза, бабино платно,
бабин пояс, богородичен пояс,
пояс, божий лък, божи рог,
вино-жито, вино-ракия, зуна,
зунка, зуница2, зюницаваница,
лента, лисича опашка, лисйчашти байряк, лисйчену платну, облак, обрач, препаска,
радуга, рйза4, стъгица, тканица2, тъга, тъгйца.
© Според народното вярване
дъгата е сътворена от Господ.
Явява се, за да се напие с вода
от реката. Вярват, че там, където дъгата пие вода, има сребър­
на чаша. Ако човек намери тази
чаша, може да узнае бъдещето
си. А пие ли от нея и след това,
ако мине под дъгата, може да


дъждовник

смени своя пол. По цветовете
на дъгата гадаят за плодороди­
ето през годината.
дъждовник > пеперуда2 /Н. Г.,
1:383/.
дълъг кравай Един от обредни­
те коледни хлябове, който има
вид на завита в кръг дебела
тестена пръчка с кръстосани
краища и с цвете на мястото на
възела /Летница, Лов./.
дървен девер > девер2 /Перущи­
ца/.
дърво Овощно дърво, което се
поставя до кръста на гроба на
умрелия и е украсено с цветна
вълна /Кул./.
дърво на живота > космическо
дърво /И. Г., БНМ:40; БМ:320321/.
дърво на познанието > косми­
ческо дърво /И. Г., БНМ:40;
БМ:320-321/.
държа деветйни > деветини /Н.
Г., 1:372/.
държа помен Правя помен за ум­
рял /Н. Е, 1:364, 372/.
държа си на думата Изпълнявам
обещание пред някого /Н. Е,
1:372/.
държа 40 дни Правя помен на 40ия ден след смъртта на някого
/Н. Е, 1:372/.
дързаркя Близка роднина на бул­
ката, която съпровожда чеиза й
от нейния дом до дома на мла­
доженеца /Банат/.
дързер Близък роднина на булка­

98
та, който съпровожда чеиза й
от нейния дом до дома на мла­
доженеца /Банат/.
дързерин > дързер /Банат/.
дърта мома > стара мома /Търн./.
дърт ерген > стар ерген /ИБ; ЗБ/.
дърту магаре > стар ерген /Бо­
рис./.
дъще Обръщение към дъщеря /
Шум.; Тет./ [дъщи /Н. село,
Вид./].
дъщер > дъщеря /Белогр./.
дъщерка > дъщеря /Соф.; Етроп.;
Севл.; Златогр./ [дащерка I
Скравена, Ботев/; щерка /Соф./;
керка, /ЮЗБ/, черка /Воденско/].
дъщеря Дете от женски пол по
отношение на родителите /ИБ;
ЗБ/.
< дъщер, дъщерка, мома, момйчка, момйче, чёрчица, чупа*.
дьонме Човек, който е променил
вярата си доброволно /Н. Г.,
1:294/.
дюдюл > додола /Н. Г., 1:394/.
дюр > сват /Ард.; Асен.; Мадан.;
Смол./.
Дюрманджо > Герман3 /Разгр./
[Дюрманчо /Разград./].
дюрщина > сватовство /Мад./.
дявол1 Разрушител, олицетворе­
ние на греха, господар на ада
/общоб./ [гявол /Н. село, Вид.;
Соф./].
< антихрйст, бяс, враг, вран,
еднокракия, едноногия, едно-


99

еврейче

ръкия, Зерзевул, ифрйт, кандзйл, кандзо, кёцко, куция,
куцйкензо,
крйвия, късия,
куркузам, лукавия, мангър, нечестйвия, омаюшка, поганец,
пущина, рогатия, сатана, таке,
тартор, чёмер2, чорт, шейтан,
ширётин, харнйр.
© В народната представа той
е антипод на Бога. Нито човек,
нито животно, с опашка и рога,
има крила, а лицето му е като
на овен. Обикновено е куц. Явя­
ва се и в образа на змия.
дявол2 > змия.
дяволско дърво > трепетлика
/БМ: 376/.
дяволско хоро Хоро, което се
играе по време на дяволските
сборища /общоб./.
< верзиулово коло.
дяволче > еврейче /БМ:109/.
дядо1 Баща на майката или ба­
щата по отношение на тяхното

дете /ИБ; ЗБ/. [гяу /Петр., Тр.
Ст. 3./; гядо /Соф./].
< гам тати, бъбу стар, пляк2.
дядо2 > тъст /Тетев.; Тр.; Пещ.;
Сил.; Разгр.; Хаск./.
дядо3 > свекър /Стр.; Лизгар,
Малгар./.
дядо4 Почетно обръщение към
духовно лице /общоб./.
дядо5 > стопанин /Драм./.
Дядо Боже1 > Бог /общоб./.
© В Софийско така наричат и
Луната, когато се показва и све­
ти през нощта, тъй като в на­
родните представи това е обра­
зът на Бога /Соф.; [Дёдо Боже]
/Соф./.
Дядо Господ > Бог /общоб./.
дядо господев пояс > дъга /Ка­
зан.; Топол./.
Дятешка Коледа > Бъдни вечер
/Харм./.
дяур > сватя1 /Г. Делч./.
дяфка > самодива /Ю. Трак./.

евак Бродирана кърпа, която се
подарява на годеницата /Корово, Велгр./.
Евангелие > Нов завет /общоб./.
ёвра > ноември /Пазар./.
еврейче Малко, още некръстено
дете /Извор, Бург.; Н. Г., П:2/.
< адамче, голче, голчо, гушле,
гушльо, джаля, дяволче, желез­
ко, копелче, кържо, кушле,

кушльо, лехусче, лехудле,
маламчо, моменче, некръсниче, некръст1, некръстениче;
ненадано, немощййка, ноне,
павликянче, пёшльо, пйжо,
пушле, цйганче, пурде, цуре,
цурчо, цунче, цурко, цурьо,
цуца, цучьъчьъ, толю, шуле,
шулко, шульо, голка, кушла1,
кушленка, ноне, пйжя, пушла,


еврейчета
чипа, чйпинка, чйпница, чера;
чупа\ шюлка.
© След обреда, извършен от
свещеника при кръщаването,
кръстницата подава детето на
майката, като казва: Еврейче
ми даде, християнче ти връ­
щам“.
Ако некръстено дете почине,
то не се погребва в гробището,
а в някоя горичка, край река,
под ограда - на т.нар. нечис­
ти места. Според поверието
душите на такива деца стават
духове, наречени нави. Те се
въртят около родилки и ново­
родени и им вредят.
еврейчета > нави2 /БМ:110/.
Егус > Макавей /Род.; И. Трак./
[Ягус /И. Трак./].
© В някои райони на България
се празнува в чест на огъня и на
вълка.
единак Едно дете в семейството
/Асен.; Ихт.; Плев.; Пирд./.
единачка Единствена дъщеря
в семейството /Б. Осъм, Тр.;
Кръвеник, Севл./.
една кръв > род /Сакар/.
еднодёнчета Деца от различни
родители, родени в един и същ
ден /Зайчар/.
еднокракия > дявол /Д. М., НВРНО:251/.
едномёсечета Деца на едни ро­
дители, родени в един и същ
месец на различни години /СБ;
Воднянци, Белогр./ [едномеш-

100
чита /Подгорица/].
еднонйца > тримерине /БМ:376/.
еднонйчие > тримерине /Чирп./.
едноногия > дявол /Н. Г., П:2;
ЗБ/.
ежданлйя Някакво митично съ­
щество /Мендово, Петр./.
ёжева трева > разковниче /Арх.
Ром./.
езй-тура > жребий (с монета)
/общоб./ёкот > ехо /ИБ, ЗБ./.
ела* Вечно зелено иглолистно
дърво (Abies alba), за което вяр­
ват, че е прокълнато от Богоро­
дица /И. Г., БНМ, 1983:40/ [елха
/Добр./].
ела2 > сватбено дърво /Добр./.
еладена пелена Бяло платно, с
което свещеникът увива детето
при кръщаването /Извор, Бург./
елен Диво животно с разклонени
рога, имащо небесна слънчева
символика /общоб./.
< рогач.
© Според някои митове слън­
цето е елен със златни светещи
рога. Освен това животното се
осмисля и като посредник меж­
ду подземния и небесния свят.
Според някои митологични ле­
генди веднъж годишно еленът
сам отива при хората и добро­
волно става тяхна жертва.
еленски месец > май /ИБ/.
елйнденцкио месец > юли /Кюст./
[ёлинцкия месец /Стр./].
елини > исполини /ЕБ, 3:28; И. Г.,


101

БНМ:33-40/.
Елисей Празник на 14 юни, пос­
ветен на Свети Елисей /Соф./
[Лисеай /Род./, Лйсье /Соф./,
Лисо /ЗБ, Дерекьой/].
< Светй Елисей.
© Според народните предста­
ви Елисей е един от светци­
те градушкари. Свързва се с
Бартоломей, Герман и Вида,
която е тяхна сестра. Почитан
е като защитник от градушки и
гръм, а също и за предпазване
от болестта косопад.
елхадййки > зълва /Добрене,
Добр./.
ембатйк Обет, който свещеници­
те дават пред владиката /Н. Г.,
П:9/.
Емшерйна > Венера /Н. Г., VI:110./.
ёнга > стрина /Ард.; Асен.; Па­
зар./.
Ендрин > Андреевден /ИБ/.
Енджйи > джинове /И. Г., БНМ,
152/.
ёнева булчица > невестулка
/БМ:96-97/.
енйще Зет спрямо шурей /Сла­
щен, Якоруда, Г.Делч./.
ентешйи Накити на младожен­
ците, които се купуват от се­
мейството на младоженеца
/Разгр./.
Еньо > Еньова буля1 /ИБ/ [Еня
/ИБ/].
Еньова буля1 Обред на Еньовден,
при който момите обикалят се­
лото с малко момиченце, обле­

Еньовден

чено като булка /Пловд.; Ст. 3.;
Бург.; Стр.; Род.; Сакар, Трак,
преселници в СИБ; Добр./ [Яно­
во буле /Грам. М. Т./].
< Еньо, Еня, Мартифа.
© В Тракия заедно с този оби­
чай се извършва и ладуване.
Еньова буля2 Главното действа­
що лице на обичая Еньова буля
[Яново буле /Грам. М. Т./].
< Еня.
© Малко момиченце (4- или
5-годишно), дете от първо вен­
чило на живи родители. Обли­
чат го като булка в къща, в коя­
то съпрузите са живи и здрави,
в първи брак и с живи деца. В
ръцете си то държи зеленина.
Босо е и през целия ден го но­
сят на ръце, за да не стъпва на
земята. Е. Б. участва във всички
обреди през този ден, един от
които е и ладуването.
еньова трева > еньовче /СбНУ,
IV, 1:584/.
Еньовден Празник на 24.VI., когато се чества раждането на Све­
ти Йоан Кръстител /общоб./
[Еневеден /Г. Орях./; Яневден /
ЮИБ/].
< Иван Билобёр, Иван Брулю,
Билобёр, Иванден, Иван Бугльо, Драгайка, светй Иван
Летни, Иван Летни, Летни Ива­
новден, Крачун2, Крачюнец,
Средй лёте, Яневден.
© На този ден е най-висока­
та точка на лятното слънце -


еврейчета
чипа, чйпинка, чйпница, чера;
чупа3, шюлка.
® След обреда, извършен от
свещеника при кръщаването,
кръстницата подава детето на
майката, като казва: „Еврейче
ми даде, християнче ти връ­
щам“.
Ако некръстено дете почине,
то не се погребва в гробището,
а в някоя горичка, край река,
под ограда - на т.нар. нечис­
ти места. Според поверието
душите на такива деца стават
духове, наречени нави. Те се
въртят около родилки и ново­
родени и им вредят.
еврейчета > нави2 /БМ:110/.
Егус > Макавей /Род.; И. Трак./
[Ягус /И. Трак./].
© В някои райони на България
се празнува в чест на огъня и на
вълка.
единак Едно дете в семейството
/Асен.; Ихт.; Плев.; Пирд./.
единачка Единствена дъщеря
в семейството /Б. Осъм, Тр.;
Кръвеник, Севл./.
една кръв > род /Сакар/.
еднодёнчета Деца от различни
родители, родени в един и същ
ден /Зайчар/.
еднокракия > дявол /Д. М., НВРНО:251/.
едномёсечета Деца на едни ро­
дители, родени в един и същ
месец на различни години /СБ;
Воднянци, Белогр./ [едномеш-

100

чита /Подгорица/].
еднонйца > тримерине /БМ:376/.
еднонйчие > тримерине /Чирп./.
едноногия > дявол /Н. Г., П:2;
ЗБ/.
ежданлйя Някакво митично съ­
щество /Мендово, Петр./.
ёжева трева > разковниче /Арх.
Ром./.
езй-тура > жребий (с монета)
/общоб./.
ёкот > ехо /ИБ, ЗБ./.
ела1 Вечно зелено иглолистно
дърво (Abies alba), за което вяр­
ват, че е прокълнато от Богоро­
дица /И. Г., БНМ, 1983:40/ [елха
/Добр./].
ела2 > сватбено дърво /Добр./.
еладена пелена Бяло платно, с
което свещеникът увива детето
при кръщаването /Извор, Бург./
елен Диво животно с разклонени
рога, имащо небесна слънчева
символика /общоб./.
< рогач.
© Според някои митове слън­
цето е елен със златни светещи
рога. Освен това животното се
осмисля и като посредник меж­
ду подземния и небесния свят.
Според някои митологични ле­
генди веднъж годишно еленът
сам отива при хората и добро­
волно става тяхна жертва.
еленски месец > май /ИБ/,
елйнденцкио месец > юли /Кюст/
[елинцкия месец /Стр./].
елини > исполини /ЕБ, 3:28; И. Г.,


101
БНМ:33-40/.
Елисей Празник на 14 юни, пос­
ветен на Свети Елисей /Соф./
[Лисеай /Род./, Лйсье /Соф./,
Лисо /ЗБ, Дерекьой/].
< Светй Елисей.
© Според народните предста­
ви Елисей е един от светци­
те градушкари. Свързва се с
Бартоломей, Герман и Вида,
която е тяхна сестра. Почитан
е като защитник от градушки и
гръм, а също и за предпазване
от болестта косопад.
елхадййки > зълва /Добрене,
Добр./.
ембатйк Обет, който свещеници­
те дават пред владиката /Н. Г.,
П:9/.
Емшерйна > Венера/Н.Г., VI:110./.
ёнга > стрина /Ард.; Асен.; Па­
зар./.
Ендрин > Андреевден /ИБ/.
Енджйи > джинове /И. Г., БНМ,
152/.
ёнева булчица > невестулка
/БМ:96-97/.
енйще Зет спрямо шурей /Сла­
щен, Якоруда, Г.Делч./.
ентешйи Накити на младожен­
ците, които се купуват от се­
мейството на младоженеца
/Разгр./.
Еньо > Еньова буля* /ИБ/ [Еня
/ИБ/].
Еньова буля* Обред на Еньовден,
при който момите обикалят се­
лото с малко момиченце, обле­

Еньовден

чено като булка /Пловд.; Ст. 3.;
Бург.; Стр.; Род.; Сакар, Трак,
преселници в СИБ; Добр./ [Яно­
во буле /Грам. М. Т./].
< Еньо, Еня, Мартифа.
© В Тракия заедно с този оби­
чай се извършва и ладуване.
Еньова буля2 Главното действа­
що лице на обичая Еньова буля
[Яново буле /Грам. М. Т./].
< Еня.
© Малко момиченце (4- или
5-годишно), дете от първо вен­
чило на живи родители. Обли­
чат го като булка в къща, в коя­
то съпрузите са живи и здрави,
в първи брак и с живи деца. В
ръцете си то държи зеленина.
Босо е и през целия ден го но­
сят на ръце, за да не стъпва на
земята. Е. Б. участва във всички
обреди през този ден, един от
които е и ладуването.
еньова трева > еньовче /СбНУ,
IV, 1:584/.
Еньовден Празник на 24.VI., когато се чества раждането на Све­
ти Йоан Кръстител /общоб./
[Еневеден /Г. Орях./; Яневден /
ЮИБ/].
< Иван Билобёр, Иван Брулю,
Билобёр, Иванден, Иван Бугльо, Драгайка, светй Иван
Летни, Иван Летни, Летни Ива­
новден, Крачун2, Крачюнец,
Средй лёте, Яневден.
© На този ден е най-висока­
та точка на лятното слънце -


Еньовденски билки
най-късата нощ и най-дългият
ден в годината. След него за­
почва намаляването на слънче­
вата сила. Казват, че слънцето
играе. Вярват, че в полунощ
срещу Е. разцъфва и прецъфтява папратта, чийто цвят носи
богатство. Берат лековити бил­
ки. Магьосници „пренасят“
плодородието от една нива в
друга и „обират“ млякото на
животните. Особено характер­
но е обредното къпане за здра­
ве при изгрев в някой водоиз­
точник и колективното посре­
щане на слънцето.
Еньовденски билки Билки, брани
на Еньовден /Чирп./.
© Това са тинтява, босилек,
разковниче, млечник, дилянка и
др. С тях се лекуват хора и се
развалят магии.
Еньовденско къпане Обредно
къпане за предпазване от лоши
болести на Еньовден в река
или друг естествен водоизточ­
ник преди изгрев слънце /Д.М.,
НВРНО:654/.
ёньовец > еньовче /Добрина,
Провад./.
ёньовска китка Китка от раз­
лични треви и билки, брани
на Еньовден, вързана с чер­
вен конец и оставена да съхне
/ЕБ, 3:128-129/ [яневска китка
/Стр./.]
© Според народните вярвания
тези китки и венци на Еньовден

102

придобиват лечебна сила. С тях
се пръскали или кадели болни.
ёньовски венец Венец от цветя,
набрани на Еньовден /ЕБ, 3:120129/.
© Във венеца задължително
трябва да има билките вратика,
комунига, тинтява, чемерика,
росен.
еньовче Дребно горско цвете с
жълти цветове, което цъфти
по Еньовден, <Galium verum>
/Драганово и Подгорица, Г.
Орях./ [ёнювчи /Г. Орях./;
янювче /Стр./].
< ёньовец, ёньова трева, йёнювика, яньовичка, Иваново
цвёке, торйца трева.
© Вечерта преди празника се
къса свеж цвят и на сутринта
гледат дали е изсъхнал. Вярва
се, че ако цветето е увехнало,
човекът, който го слага, няма
да доживее до другия Еньовден.
Поставят го на рани, за да за­
здравеят по-лесно.
енгя > кака /Забърдо и Цветино,
Асен./.
Еня’ > Еньова буля1 /Тракия,
Староз./ [Яня /М. Търн./].
Еня2 > Еньова буля2 /Д.М., НВРНО:657/ [Яня /М. Търн./].
епилепсия Болест, която се ха­
рактеризира с припадъци, за
която вярват, че е предизвикана
от зли сили.
< вонкашното, уръма, самодйвска болест, русалска болест,


103

нагазите, надвор.
епископ Висш ранг в християн­
ската църковна йерархия - ар­
хиерей, владика /Н. Г., II: 10/.
епитрахйл Елемент от свещени­
ческо облекло, който се закача
на шията /Н.Г., II: 10/.
епитроп Мъж, избран от цялото
село да събира църковни пари
и да продава свещи /Н.Г., II: 10/.
еранка Приятелка на булката /Н.
Г., II: 10/.
ерген' > момък /Ихт.; Етроп./.
ерген2 Младоженец на сватба /Н.
Г., II: 11/.
ерген дядо > стар ерген /Горна
Лепица, Търн./.
ергёнин > ерген1 /Ихт./
ергёнка > мома /Г. Делч./.
ергёнство Периодът преди же­
нитбата /Н. Г., II: 11/.
ергенско право Данък, който
младоженецът плаща на село­
то, от което е булката /Благ./.
ергенувам Ходя неженен /об­
щоб./.
< левентувам.
ергенуване Периодът от 15 го­
дини до брака, когато момчето
става мъж /Плев./.
© Момъкът слага дълги панта­
лони. Приема занаят от по-големия си брат. Може да се оже­
ни.
еремйи Седем болести според на­
родните вярвания /Н. Г., П:11/.
© На тези седем болести са
посветени седемте седмици от

ерменясала
началото на май.
Еремйя Празник на 1 май, посве­
тен на свети Йеремйя /Белогр./ [ Иримйя /Ново село, Тр./;
Ирима /Клисура/; Ерма /Кли­
сура/].
< Змййски празник, Зъмски
ден, Светй, Ирйминден, Ерминьото, Еримёта.
© Празнува се против змии.
Вярва се, че ако някой работи
през лятото, ще го ухапе змия.
Обикновено гонят змиите, като
удрят с ръжена по огрибката и
викат: „Змии и гущери у поле,
у Еремйя, у село“.
На Е. се извършва обичаят га­
зене на чирепни, при който
колективно подготвят глината,
от която всички жени си вземат
за вкъщи, където правят новите
подници за печене на хляб в ог­
нището. Докато газят глината
боси, всеки от махалата трябва
да дойде да стъпи поне един
път, за да не го ухапе змия.
еретйк > антихрист /Д.М., НВРНО:251/.
Еримёта > Еремйя /Стр./.
ермёнки > нави* /ЮБ/ [армёнки /
Добр., ЮБ/; йермейки / Добр.,
ЮБ/].
ермёнска трева Билки, които се
поставят до родилката за пред­
пазване от зли сия и /R./.
ерменясала Родилка, която загуб­
ва съзнание или получава гър­
чове /Добр./.


Ерминьото

Ерминьото > Еремия /Странджа/,
ёрле > олелия2 /Палиор и Дебе­
лец, Кост./.
ермасвам > сгодявам /Стр./.
ермасан > сгоден /Стр./.
ермёнлеско бйле Билка, с която
се лекуват деца от уроки /Н. Г.,
11:11/.
© Изгарят се корени от тази
трева на три въглена, въглените
се изсипват в паница с вода. С
тази вода се измива лицето на
детето и се пръска главата му.
След това въгленът се стрива с
пръсти и се прави белег на че­
лото му.
ерминё Първите осем дни през
септември, през които се гадае
за времето през следващите
осем месеца /Н. Г., И:11/.
есен Един от четирите сезона в
нашите географска ширина и
дължина, преходен период от
лятото към зимата.
< касум.
есенния месец > октомври /БЕР,
1:509/.
еснаф Съдружие на занаятчии /
Елена, Хаск./.
еснафлъци > еснаф /Шумен/.
еснафска служба Ритуал, посве­

104

тен на патрона, покровител на
рода /Г. Делч./.
< светец, свётного.
етърва Жената на единия брат
спрямо жената на другия брат
/общоб./ [итърва /ИБ/; ятърва
/Прилеп./; йотърва, йотрова /
Дебър./, ятарва /ЮЗБ/].
< братовица, дверйца1, деверчйца, деверьо, етървица, йнгя,
стринина2.
етървица По-младата етърва /Ра­
дуй, Брезн./.
Ефтймий > Петловден /Г. Орях./
[ихтима /Градец, Котл./].
ехнадййка > зълва /Арх. Роман­
ски/.
ехо Отклик на зъл дух, който жи­
вее в планината /Д.М., НВРНО:306/.
< ёкот, ехтава.
ехтава > ехо /Д.М., НВРНО:306/.
ёца Снаха спрямо зълва /Тиквеш/.
ёшка Новогодишен обичай на
1 3 декември и 1 януари, в кой­
то участват деца и възрастни /
Лерин./.
ешкари Участници в новогодиш­
ния обичай ешка /Кост./.
ешмак > було /Н. Г., II: 13/.


ж
жаба1 Земноводно животно, кое­
то се възприема като свято, защото е благословено от Бого­
родица /Добричко, Провадий­
ско, Севлиевско, Харманлий­
ско, Софийско/ [жёба, жяба
/Ю. Тракия/].
© Когато Богородица ражда,
жабата е единственото живот­
но, което й занася храна. На­
родната традиция забранява
да се убиват жабите. Тя е мито­
логичен символ на подземните
води. В СЗБ функциите на мъж­
ката фигура Герман се изпъл­
нява от жива жаба, наречена
Гошо или Гешо. Има вярване,
че умъртвяването на жаба чес­
то води до суша. Според някои
представи жабата носи вода на
жадните мъртъвци.
жаба2 > костенурка /Пловд./.
жадййка > мамница /Елен./.
жалейка Дреха за носене при тра­
ур /Недан, Павлик./.
жалене Обредно действие - носе­
не на траур /Хр. Вак., БПО:152/.
жалейки Черни ленти, които се
слагат на дясната ръка в знак
на траур /Недан, Павлик./.
жаля В траур съм /общоб./ [жяля
/ЮИБ/].
< тача, тачам.
жар' Народно название на юли /
БЕР, I, 524/.
жар2 Народно название на ав­

густ /БЕР, I, 524/.
жаро Зъл дух, появяващ се на
места, на които е извърше­
но престъпление /Н. Г., П:30/
[жяро /Драм./].
жегло Пръчка, закичена с цвете,
която невестата прехвърля през
къщата, като се покланя три
пъти /Дебели лак, Рад./.
жежка ракия > сладка ракия /Ох­
рид/.
жел баба > костенурка /Н. село,
Вид./.
жёлка > костенурка /Чирп./
[желва /ЮИБ/].
железен девер > девер1 /Перущ.;
Пловд./.
железко > еверейче /Н. Г., II: 15/.
желько Златна монета, която се
поставя в китката, с която оти­
ват да искат момата /Сливница,
Соф./.
< жубййче.
желязо Метал, който изпълнява
апотропейна роля в народните
обреди /И. Г., БНМ:1994, 117118/.
© Вярва се, че предметите, на­
правени от желязо, което е ми­
нало през огън, имат магическа
сила за прогонване на зли духо­
ве и болести.
жена* Продължителка на рода,
която в традиционното обще­
ство има второстепенно място
/общоб./.


жена

© Свързана е с нечистото на­
чало. Поради своята социална
роля тя участва главно в об­
редите при раждане и смърт.
Женски характер имат празни­
ците, посветени на болестите
(Атанасовден, Варвара, Харалампи), на змиите и дивите
животни (Март, Еремия, Въл­
чи и Миши празници), а също
и есенните жертвоприношения
(Кокоша черква).
жена2 > съпруга /ИБ; ЗБ/ [жина
/Банат; ИБ/; жинъ /Банат/; жъ­
на /Н. село. Вид./].
< булка, дода1, додка, дудулица'.
жёнвам > женя1 /Н. Г., II: 17/.
женен Мъж, встъпил в брак /об­
щоб./.
< жёнет, звен, оглавит, одомен,
такмён, чёледен.
женене Обредното действие
встъпване в брак /Н. Г., II: 17;
Сам.; Банат./.
жёнет > женен /ИТрак.; Мак./,
женилари > сватовници /Кочово,
Пресл; Драгоево, Пресл./.
женили > сватовници /Ст. Караджа, Добр./.
женйлка > женитба /Ард.; Тетов.;
Смол, Гюм.; Одрин.; Хаск./.
женйлник > младоженец /Смолско, Пирд./.
женйлня > сватовник /Н. Г.,
II: 17/.
женйло > женитба /Сам.; Тетов./.
женйля > сватовница /Добр./

106

[женйхла /Н. Г., II: 17/].
женйтба Задомяване, сключване
на брак /общоб.; Н. Г., II: 17/
[женйтва /Н. Г., II: 17/].
< брак, женйлка, женйло, за­
домяване, къщниковство; чърнйлу.
женйтбина Разрешение за сключ­
ване на брак /Н. Г., II: 17/.
< вула.
женихлари > сватовници /Н. Г.,
II: 17/.
женйхли > сватовници /Добр.;
Разгр.; Шум./.
женйхъл > сватовник /Н. Г.,
II: 17/.
Женска Коледа > Варвара /ЮЗБ/.
женска сватба Част от сватбения
ритуал, който се провежда в
дома на младоженката /Банат/.
Женски водйци > Ивановден
/Прилеп/.
женски кравай Един вид сватбен
обреден хляб /СЗБ/.
женски стяг > сватбено знаме
/Род./.
женя1 Задомявам някого, пома­
гам му да встъпи в брак /Н. Г.,
II: 17/.
< жёнвам, оглавя, задомявам,
ожёнвам, ожёня; сватосвам,
удомя, удомявам.
женя2 Осигурявам необходимо­
то около женитбата на някого
и участвам в извършването на
съответните обичаи и обреди
/общоб./.
< задомявам.


107

женя се Встъпвам в брак /общоб./
[жена са /Ст. Заг./; жёнъ съ
/ЗБ./].
< задомя се, задомявам се, одома се.
жертва > жертвоприношение
[/ЗБ/].
Жертвен и к Едно от съзвездията
/БЕР, 1:537/.
жертвоприношение Обредното
действие доброволно принасяне на жертва в чест на бо­
жество /ЕБ, 3: 224; Д. М., НВРНО:371-372/.
< жертва, курбан, наречен кур­
бан, оброк2, нов оброк, служба,
светец, тайн, таксуванье, тйтор’.
© В българската традицион­
на народна култура жертвата
е характерна за всички дялове
на обредната и празничната
система. Тя е кръвна, когато се
коли животно, и безкръвна, ко­
гато се принасят хляб, плодове,
зеленчуци. Жертвата се съпро­
вожда от кадене с тамян.
жйва вода Вода, която според
митологичните представи при­
тежава свръхестествена сила
да лекува всички болести и
дори да съживява мъртвите
/общоб/.
жйва и здрава > чума /Н. Г, II: 18/.
жйв въглен Запален въглен, кой­
то се използва за лекуване при
ухапване от змия /ЕБ, 3:88/.
живенйца Болестта краста Sca­

жуменка
bies fTp.', Г. Орях.; Пазар./.
жив огън > нов огън /ЮИБ;
Смол.; Сливница/.
живоизгаряне Вид смъртно нака­
зание /Хр. Вак., Етн.:546/.
живото одуше > тримир /БМ:
377-378/.
жид > великан /Н. Г., П:20/.
жйдове > великани /Н. Г., П:20/.
жилкувам > сурвакам /Смол./,
жинъзе > погребение /Хаск./.
житаро > август /Лерин./.
житма Вид детска игра /Н. На­
дежда, Хаск./.
жйто-вйно > дъга /Мак./ [житойвинд /Тетов./; жито-вино
/Тракия/].
житомамница > мамница /ЗБ;
Трак./.
жмитарка > жмичка2 /Хаск.;
Соф./ [жумитарка /Габр./].
жмйчка1 > сляпа баба /Н. Надеж­
да, Хаск./.
жмйчка2 > криеница /БЕР, 1:558)
[жмишка /Соф./].
жребйй1 > съдба /общоб./.
жребйй2 Безпристрастно опреде­
ляне на кого какво ще се падне
при вземане на решение чрез
хвърляне и изтегляне на знаци /
общоб./ [жребие, ждрёбе /Бру­
сен, Тет./].
< езй-тура, тура, тура-язй, ку­
ра, кусо, пиянка, чоп.
жубийче > желько /Пазар./.
жудрув > годеж /Кост.; Тетов./.
жуменка > жмйчка2 /Ботев.; Разгр-/-


жуменица

108

жуменица > жмичка2 /Кесарево,
Търн./.
жюглан Чудовище, което според
поверията живее по селата и из­
лиза само нощем, за да прави

пакости /Н. Г., П:25/.
жюжел > дама2 /Н. Г., П:25/.
жюнжовски месец > септември
/Пчеларово, Кърдж./.

забизачка Жена, която кърми
за първи път новороденото си
дете /Горно Броди, Сяр./.
заблажа Започна да ям месна
храна [заблатя /Н. Г., 2:34/].
заблажвам Започвам да ям месна
храна през пости /Н. Г., 2:34/]
[заблажявам // заблажювам
/Н. Г., 2:34/].
заблажаване Ядене на храна от
животински произход по време
на пости /общоб./ [заблажяване
/БЕР, I, 53/].
заблажявам > заблажвам /Н.Г., 2,
37 А ,
заблажювам > заблажвам /Н.Г.,
2, 37/.
забрада > забрадка /Н. Г., 2:37/.
забрадалка > забрадка /Тикв./.
забрадка Елемент от женската
народна носия, предназначен
за покриване на главата и из­
пълняващ ролята на символ
на омъжената жена /общоб./
[забръдка /Разгр./; зъбраткъ
/Н. село, Вид.; Лиляк, Търг.;
Лозенец, Ямб./; зъбръдкъ /Ка­
зан./].
< забрада, забрадалка, забрад-

ник, забрадулька; кърпа, барес,
було, набёдреница, наружник,
невестин дюльбень, риза2, ръченйк, убрус, чембер, шамйя.
© Според народната тради­
ция косите на омъжената жена
може да вижда само съпругът й.
Жена без 3. се смята за гола, за­
това нито чужд мъж, нито род­
нините не бива да я виждат го­
логлава. Само когато кълне, тя
може да си свали 3. пред хора.
3. има и други символни функ­
ции - нейните разновидности
заедно с начина на поставяне
на главата са знак за възрастта
на жената, за нейния ранг в об­
ществената йерархия, за траур и
т.н. Използва се в различни об­
реди, в магическите практики,
особено при баене, където тя
замества жената, която я носи.
Понякога сватбеното знаме се
прави от 3.
забрадник > забрадка /Н. Г.,
2:37/.
забрадулька > забрадка /Гове­
дарци, Сам./.
забраждане „подбрала“ Траурно


109

забраждане на жена за пред­
пазване от вампири /Хр. Вак.,
БПО:153; Бобошево, Дупн./.
< забраждане подгуша.
забраждане подгуша > заб­
раждане подбрада /Хр. Вак.,
БПО:153/.
забулвам Покривам лицето на
булката с було сутринта, преди
да се венчае /Н. Г., 2:40/.
< забуля, забулювам, закутульосвам, набуля.
забулване Поставяне було на
главата на булката /Н. Г.,
П:40/ [забулванье, забулюване,
забулянъе /Н. Г., П:40/].
забуля > забулвам /Н. Г., П:40/.
забучване
вретено
Обредно
действие, при което до кръста
на умрелия се слага вретено
срещу инкарнация /Урбанци,
Кул./.
завал > прошка /Ситово и Де­
дово, Пловд./.
завала1 > кукер /Н. Г., 5:589; 2:42/.
завала2 Кукерски обичай на
Ивановден /БЕР, 1, 573/.
заваница Денят на венчавката /Н.
Г., 2:43; Крива бара, Лом./.
заварена дъщеря Дъщеря на съ­
пруга от първия му брак /об­
щоб./.
< заварница, завареница, нейденйца, пайсторка, паракёрка.
завареник > заварен син [за­
варник /ИБ; Н. Г., 2:44/].
завареница > заварена дъщеря
/Гърци, Вид.; Якоруда, Разл./

Заговелька
[заварница /ИБ; Н. Г., 2:44/].
заварениче > заварено дете /Ихт./
[заварьеньйчье /Род./].
заварен син Син на съпруга от
първия му брак /общоб./.
< завареник, заварениче, парасин, паторак, посинок.
заварено дете Дете на съпруга,
момче или момиче, от пър­
вия му брак /общоб./ [заварену
дете /Неново, Пров./; заварьену
дьекя /Широка Лъка, Смол./].
заварзосам Да боядисам яйца за
Великден /Н. Г., 2:44/.
заведойка > пристануша /Ку­
ман./.
завеждане на вода > на вода /Бя­
ла река, Хаск./.
заветина > събор /Мак./.
заврян зет > приведен зет
/Шум.; Слив.; СЗБ/ [заврен зет /
Ръждевица, Кюст.; Сам./].
завързан Човек, на когото е
направена магия /Врач./.
завързване магия Правене на
магия /Хр. Вак., Етн.: 496 и 577/.
загащват Обредно обуване на
панталон на момченцата при
навършване на третата им
година /Самовод., Търн./.
заглавям > сгодявам /Н. Г., 2, 55/.
Заговезни > Сирни заговез­
ни /ИБ/ [Загувизни /Свежен,
Карл./].
заговезнишки огън > олелия2
/ИБ, БМ:243/.
Заговелька > Сирни заговезни
/Ивгр./ [Загвелка /Харм./]


Заговелки
Заговелки > Сирни заговезни
/Банско/ [Зъгувелки /Черна
гора, Чирп./; Загвялъки /Граматиково, М. Търн./; Заговялки
/ЗБ/; Загвялки
/Преславец,
Харм./].
заговявам Започвам да постя /Н.
Г., 2:57/.
< запоствам.
заговёя Да започна да постя /Н.
Г., 2:57/.
< запостя.
заговяване > постене /ИБ/.
заградена пита > сватбени хля­
бове /Арх. Романски/.
< косйчняк, склопено блюдо,
несклопено блюдо, плетенйца,
просфорка, троя, троянка.
заграждане > зазиждане /Зим­
ница, Казан./.
задавам Гадая на сапун /Н. Г.,
2:63/.
задавница Жена, която гадае на
сапун /Н. Г., 2:63/.
зададино > вампир /Г. Николаево,
Пловд./.
задгробен живот Форма на съ­
ществуване на душите след
смъртта на човека в задгробния
свят /общоб./.
задгробния свят > оня свят /об­
щоб./.
задникар > изтърсак /Кърпалово,
Петр./.
задойвам Кърмя новороденото
за първи път /Търнак, Белосл./.
< задоя, задоявам.
© Смята се, че колкото по-

110
рано това се извърши, толкова
по-скоро нещастието напуска
детето /Кукуш/.
задомя > оженя /общоб./.
задомявам > женя /общоб./.
задоя > задойвам /Н. Г., 2:63/.
задоявам > задойвам /Н. Г., 2:63/.
задруга Голямо семейство, в кое­
то родителите и женените им
деца живеят заедно в една къща
/СЗБ/.
< братовчина, голема къща,
дружйна1, купнина, купчина,
кървъ-саръ, къща, род2, орандййа.
задухувам Да започна да се
изповядвам /Н. Г., 2:68/.
Задуша > Задушница /Дебър./
[Задуше /Ст.З./; Задуши /Ст.
з./].
Задушбина > Задушница [Задужбина /Н. Г., 2:67/].
Задушница Ден, посветен на
мъртвите /общоб./ /БМ:127128/.
< Водуше, Душнйца, Задуша,
Задушбина, Мъртва събота,
Мъртвей,
Мъртвёнён ден,
Одуш, Одуша, Одуши, Стари
мъртви.
© Църквата е определила три
3. - в съботите преди Мес­
ни заговезни, Петдесетница
(Черешовата) и Архангеловден. По народна традиция в
отделните райони се честват
и други 3. - Тодоровската 3.
/R./; Петковската 3. /Д/; То-


111
мината 3. /Разгр. - капанци/;
Савина задушница /Пловд./.
Най-почитани са Черешова­
та и Архангеловската 3. На
тези дни жените отиват рано
на гробовете на близките си,
преливат ги с вода или червено
вино, прекаляват ги, палят
свещи, раздават варено жито и
хляб.
заек Див или питомен бозайник
с дълги уши, който се смята за
демонично животно /БМ:128/.
© В етиологичните легенди 3.
е символ на Месечината. Спо­
ред народните вярвания, ако 3.
мине пътя на човек, го очакват
беди. Хората, които отглеждат
3., ги сполетяват злини. На
бременна жена не се дава
заешко месо, за да не се роди
детето й със заешка устна. В на­
родния календар на 3. са посве­
тени празниците Сечко-Дечко
и Зайковден.
задушница за живите > тримирене /БМ: 377-378/.
заемните дни* Първите три дни
на месец март /Пирин.; Разл.;
Кюст.; Род./.
заемните дни2 Последните три
дни на месец март /Пловд.;
Хаск.; Драм.; Струга/.
© Вярва се, че Баба Марта
ги е заела от Малък Сечко. По
тях се гадае за времето през
следващите месеци.
< заёмници, заёмниците, бро­

закалёсвам
ени дни, бабини дни.
заёмници > заемните дни /ЗБ/
[заемниците /ЗБ/; заемняци
/БЕР, 1:588/].
заемниците > заемните дни /ЗБ/.
зажёнвам Решавам да се оженя
/Н. Г., 2:70/ [зажёнювам /Н. Г.,
2:70/].
зажёня > заженвам /Н. Г., 2:70/.
зазйдан Човек, чиято сянка е
вградена в основите на сграда,
за да е здрава /Д. М., НВРНО:314/.
зазйдани душй Душите на хо­
рата, зазидани в основите на
сграда /Царибр./.
зазйждане > вгражане /БМ:129;
И. Г., БНМ.1983; Д. М., НВРНО:314/.
зазорява се > разсъмва се /об­
щоб./.
Зайковден Денят след Димит­
ровден, който е посветен на
зайците /ИТрак./.
© През този ден не се работи
никаква домашна или полска
работа, а жените правят питка
и я раздават на съседите. Целта
е да се омилостивят 3., за да не
унищожат посевите. В някои ра­
йони на Източна България при
суша в реката се хвърлят заеш­
ки глави, за да завали дъжд.
зайчо Вид детска игра с подскачания и извивания /Н. Г., 2:74/.
закалёсвам Започвам да каня за
някакво семейно тържество /Н.
Г., 2:275/.


заквасвам сватба

заквасвам сватба Слагам нача­
лото на сватбата с обичая за­
севки /Н. Г., 2:76/.
заклаждане1 Обредно запалване
на първия огън в огнището,
когато се влиза в новопостроена
къща /БМ: 129-130/.
© Прави се от най-възрастния
член на семейството в поне­
делник или четвъртък при ново
пълнолуние.
заклаждане2 Обредни действия,
извършвани от девойките, с
които се слага началото на
седенките /БМ:130/.
© Правят се през Горещниците, на Илинден, Преображе­
ние, Голяма Богородица, като
включват предимно магии за
предизвикване на любов у ер­
гените.
заклевам се Обвързвам се с обе­
щание /общоб./.
< кълна се.
заковен Сроден по сватовщина
/Тетов./.
закон Народен-правен обичай,
който има задължителен харак­
тер за всеки член от общността
/Ард.; Смол.; Пловд./.
< зафт.
закройване на лозята > зарязване
на лозята /Д. М., НВРНО:356/.
закупавъне > погребение /Съ­
чанли, Гюм./.
закутульосвам > забулвам /Врач./,
закърмяне Обредно действие даване на първа кърма на но­

112
вороденото /СИБ/.
© Обикновено закърмя чужда
жена - здрава и работна. Детето
засуква от дясната й гръд, на
главата й слагат сито и навои.
Собственото дете на жената
и новороденото се смятат за
млечни братя. Ако са разнополови, те не могат да встъпват в
брак.
залагане на дете > крадене на
дете /СБ/.
залаган Игра с тояги /Н. Г., 2:85/.
заложка Обредна трапеза при
обичая крадене на дете /СИБ/.
заложник > настойник2 /Добромирка, Севл.; Борисово, Поп.;
Н. Г., 2:86/ [заложник /Н. Г.,
2:86/].
заложница > настойница /Добромирка, Севл.; Борисово,
Поп./ [заложница /Н. Г., 2:86/].
замес > засевки1 /БЕР, 3:762/.
замесарка > зълва2 /Арх. Роман­
ски/ [зъмесаркя /Сил./].
замесарки > засевки2 /Карамасли, Дедеаг./.
замёсване на руменик > засевки1
/Арх. Романски/.
замескарин Деверът, който в
четвъртък вечер преди сватбата
занася у момата хлябовете от
обичая замески /Н. Г., 2:95/.
замеска > засевки1 /Кюст.; Соф./замески > засевки1 /БМ:138, 140;
БЕР, 3:762; Н. Г., 2:95/ [замиски
/Търн.; Херс./; замески /Н. Г.,
2:95/].


из
< замеска.
замесбк > засевки* /ЗБ/.
замомявам се Започвам да се
държа като мома за женене
/БЕР, 4:227/.
заораване Обред, който се изпъл­
нява за предпазване от зли сили:
болести, вампири, природни
бедствия /БМ: 138-139; Д. М.,
НВРНО:741-743; ЕБ, 3:81/.
© Прави се обредно изораване
на бразда около селото от
двама братя близнаци с два
вола близнака със специално
изработено рало, като ора­
чите трябва да бъдат голи.
Съпровожда се и от други
магически действия - доби­
ване на жив огън, месене на
обредни хлябове, изтъкаване на
„чумино“ платно и др.
Запад Една от четирите посоки
на света, митологично свърза­
на със зимата и смъртта /об­
щоб./.
< на заник.
западняк Вятър, който духа от
запад през есента и изяснява
небето /ЗБ/.
Запалена неделя > Огнена Ма­
рия2 /ЮБ/.
запив* > малък годеж /Асен./
[запйф /Охрид; Пловд.; Хаск./].
запив2 Черпене при сключване на
договор /Асен./.
заливам се > сгодявам се /Браци­
гово, Пещ./.
запия се > сгодявам се /Н. Г.,

запотване
2:101/.
запиванье > сгодяване /Н. Г.,
2:101/.
запйвка Гощавка в дома на
момата след годежа /Ихт./.
< изпйтие, изпйвънка.
запис > служба* /Лов.; Елен.;
Търн./.
запивник > сватовник /Перу­
щица, Пловд./.
запивница > сватовница /БЕР,
5:283/.
запоено Вид веществена магия
за болест и смърт, при която
„омагьосан“ живак се слага във
водата, която трябва да изпие
този, за когото е предназначена
магията /Д.М., НВРНО:267/.
запокладване > заговяване /ЗБ/.
запорник > любовник /Н. Г.,
2:106; БЕР, 1:604/.
запоствам > заговявам /Н. Г.,
2:107/.
запостванье > заговяване /Н.
Г., 2:107/ [запдствайне /Загоричане, Кост./].
запостя > заговея /Н. Г., 2:107/.
запостявам > запоствам /Н. Г.,
2:107/.
запотване Правене на магия,
предпазваща открадването на
млякото от мамници /Д. М.,
НВРНО:592; БЕР, 1:604; Н. Е,
2:107/.
© Взема се яйце от полога,
пробива се дупка и се изцежда
вътрешността. В празната че­
рупка се сипва мляко и дупка-


Запошка

та се затваря с квас или хляб, а
яйцето се закопава в огнището.
Запошка > Сирни заговезни
/Разл.; Банско/.
запрйдане Обредно въвеждане
на булката в трудовия живот
/Смол.; Ард.; Хаск./.
© На втория понеделник от
сватбата деверът сяда на прага
и заприда вретеното, след което
невестата го поема.
запустеник Изоставен годеник
/Н. Г., 2: 111;БЕР, 1:606/.
запустеница Изоставена годеница
/Н. Г., 2: 111; БЕР, 1:606/.
запустяла къща Къща, в която
много години никой не живее,
смята се за обител на злите
сили и граница към отвъдния
свят /И. Г., БНМ:73/.
заравяне на имане Магическо
действие, при което се измерва
сянката на човек или животно и
се зазижда заедно със съкрови­
щето /Студена, Ивгр./.
© Сянката се превръща в
дух-стопан и пази заровеното
съкровище.
заран > сутрин /ЮИБ/.
зарар Напакостяване от русалки
и самодиви /Щръклево, Рус./.
зарев > август /БЕР, 1:608/.
зарев месаць > август /БЕР,
1:608/.
зарёда > тлака /Трън./.
заредила > тлака /Марково, Пло­
вд./.
зарёдка > тлака /Севл.; Ихт.;

114

Крамол ин, Габр.; Царевец,
Свищ./.
Зарезан > Трифоновден /общоб./.
зарек > заричане /БМ:139/.
зарйчане Тържествено обещание
за въздържане от определен
вид храна (най-често месо),
от къпане, от ресане в лошите
дни, от носене на определени
цветове за цял живот /Д.М.,
НВРНО:761; Хр. Вак., Етн.:516;
БМ:139-140/.
< зарек, обет, оброк.
© 3. се прави за изгонване на
болестта или злите сили от
баячка-лечителка. Извършва се
вкъщи, съпровождано от жертвена пита, вода, вино и мед.
зароци > уроки /Арх. Ром./.
зарязване на брадата > божа бра­
да /Две могили, Рус./.
зарязване на лозята Основен
обред на празника Трифон За­
резан, който се прави за пло­
дородие /ИБ/ [зарезване на ло­
зята. /ЗБ/].
< закройване на лозята.
© Мъжете отиват сутринта с
прясна питка, варена кокошка и
вино на лозето си. Там отряз­
ват по три пръчки от три лози
и ги поливат с вино. След това
всички се събират заедно на
едно място. Там избират новия
цар на лозята. Предвождани
от царя, се връщат в селото,
където продължават да празну­
ват.


115
засев > засевки1 /Овчарово,
Добр.; Смилец, Сил.; Дивдядово, Шум.; Слатина, Лов./ [засяв
/Царичино, Добр./].
засёвка > засевки1 [засефка]
/Брешина, Добр./.
засевки1 Първият от сватбените
обреди /СИБ/.
< замес, замёски, замесок,
замёсване на руменик, месене
на квас, месене свакя, месене
квас, месене на мълчан хляб,
сеене, засев, засяване, чукане.
© Той включва обредно пре­
сяване на брашното за сват­
бените хлябове в четвъртък в
дома на момата или момъка
като начало от сватбения об­
реден комплекс. Участват мо­
ми и невести с нечетен брой
нови сита. Смисълът на обреда
е в слагането на началото на
бъдещото семейство. Парче
от приготвения квас момите
носят на годеницата. В Севли­
евско този обреден комплекс
започва в събота с чукане на
жито в чутури отделно в дома
на момата и момъка. В двата
случая обредът е съпроводен с
песни и хора.
засевки2 Първият ден на сват­
бения комплекс, в който се пра­
ви обредът засевки /СИБ/ [за­
севки /Полина, Сил./; засявки
/Слатина, Лов./; зъсевки /Ени­
на, Казан./].
засевки3 Обредни лица - моми,

заходен

участнички в сватбения обред
засевки /СИБ/ [засевки /Спя.;
Разгр./].
< замесарки, сеячки, були,
власовинки.
засевки2 Песни, които се пеят при
обреда засевки /Бабук, Сил./.
засёвник1 Мъж, канен на обичая
засевки /Н. Г., II: 126/.
засёвник2 Първият обреден хляб,
опечен при обреда засевки,
който се яде срещу сватбата /
Шейново, Казан./.
засёвница Жена, канена на обичая
засевки /Н. Г., 2:126/.
застари баба Игра с въже, която
се играе след Сирни заговезни
/Горно Броди, Сяр./.
за страх Обредно пиене от черно
бакърено менче срещу страх /
Борисово, Поп./.
застъпница > настойница /Арх.
Ром./.
засуха > суша /БМ:381/.
засявам Сея брашното при
обичая засевки /ИБ; Н. Г.,
II: 126/. [засёйвам /СЗБ/; засеювам /Стр./].
засяване > засевки1 /Извор, Бург./.
засявка > шаферка /Каменово,
Кубрат./.
затъмнение Природно явление,
което се приема за предвестник
на престоящо нещастие - бо­
лест, война, глад, смърт
/Преславец, Харм./.
зафт > закон /Смол.; Мад.; Ард./.
заходен > стар ерген /Търн./


заходница

[зъхддень
ерген
/Орешец,
Асен./].
заходница > стара мома /Търн./
[зъхддинь мумъ /Елен./].
захран Магия за любов и раздяла
/Граматиково, М. Търн./.
захранвам Давам на някого да
яде омагьосани билки /Д. М.,
НВРНО:267/.
захранване (на младите) Обичай
да се дава на младоженците мед
за щастие /Бяла река, Хаск./.
[заранване /Бяла река, Хаск./].
захранени Хора, които са
закърмени втори път и поради
това имат способността да урочасват /И. Г., БНМ:142/.
< повтараци.
Зачатие на света Ана > Света
Ана Зимна /ЮБ; ЗБ; Чудинци,
Кюст./.
званё Специална покана с ракия
и босилек към някого да стане
кум /Царибр./ [зъванье /Н. Г.,
И: 166/].
званик Поканен на сватба /Н. Г.,
2:145; БЕР, 1:620/ [зъваник /Н.
Г., 2:166/; званик /Н. Г., II: 166/].
званица1 Поканена на сватба /Н.
Г., 2:145/ [званица /Н. Г., 2:145/,
зъваница /Н. Г., II: 166/].
званица2 Роднина на булката,
която я завежда до къщата на
момъка /Н. Г., II: 145/ [званица
/Н. Г., II: 145/].
званица3 Канене на роднини и
съседи на сватба, кръщене или
друго семейно празненство /Н.

116

Е, 2:145/ [званица /Н. Е, 2:145/].
< калёска, калёсване.
званица4 >бъклица /Н. Е, 2:145/.
< здравица1.
званици Сватове, които се
събират у момъка /Ресилово,
Дупн./.
звезда Небесно тяло с различ­
на символика [звязда /Род./;
дзвезда /ЗБ/; жвезда /Царибр./;
жевёзда /Лилково и Ситово,
Пловд.; Асен./; жевёзда /Асеновгр., Провад./; жувезда /Асеновгр., Пловд./].
© В народните представи 3.
са божи кандила, които светят
на Господ, който ги е създал
заедно с хората. 3. са толкова,
колкото са хората на земята.
Когато човек се ражда изгрява звезда, а когато умира,
тя пада в гроба му. На богатия
човек 3. е ярка и силна, а на
бедния - бледа и слаба. По 3.
се определя астрономическото
време и се гадае за бъдещето.
3. влияят благотворно на
билките, магиите и стопанската
дейност - пръстените, котелът,
китките при ладуването, семето
за сеитба, преждите за тъкане,
ризите на младоженците (срещу
безплодие) престояват под 3.
звен > женен /Кост./.
Зверин ден Първият ден от Вълчите празници (1. или 14.XI.) /
ЗБ/.
Звёрини празници > Вълчи праз-


117
ници /ЗБ/.
зглёдник > сгледник /Винарово,
Вид.; Чомаковци, Белосл./.
згодю > годеник /Сил.; Греб./,
згудяци > сватовници /Банско;
Разлог/.
здраве > курбан /ЮБ/.
здравец Растението Geranium sp.,
което е символ на здраве, дълго­
летие и благополучие /БМ:145;
И. Г., БНМ: 112/.
© Смята се за самодивско
растение. Използва се в сват­
бения венец, в китките на мла­
доженците, в китките за Бабинден, при побратимяване,
при гергьовденските обичаи,
при къпане на новороденото,
при издояването на първото
мляко, при баене срещу бо­
лести, в народната медицина.
здравица1 > бъклица /Соф./.
здравица2 Ракия или вино, които
се носят при годеж /Трън.;
Асен./.
здравичка > Евфемистично наз­
вание за болест /БДПМ, 2:168/.
здравичката > Евфемистично
название за болест /И. Г.,
БНМ: 149; Хр.Вак., Етн.:510/.
зевк Веселба с ядене и пиене /Н.
Г„ 2:149/.
зёвове Част от обредните ястия
на Бъдни вечер, която се пази
до Богоявление /Дебър./.
зёзя По-млада от мъжа зълва,
още неомъжена, която снахата
заварва в новия си дом /Шум./.

земетресение

зеленйка Вечнозелено растение
Vinca majoe, Vinca minor, което
е символ на веселие /Недан,
Павлик./.
© Смята се, че е най-веселото
от вечнозелените растения, от
които момите и булките правят
венци.
Зеленило > Свети Дух /Кюст./.
зелник1 Баница с плънка от зе­
лени ядивни треви със зеле, с
кисело зеле, киселец или лапад
/Ракитово, Велингр., Годечко,
Пирд., Род./.
© Това е едно от задължи­
телните ястия за Бъдни вечер,
като в този случай се слагат и
късмети /ЗБ/.
зелник2 Баница с плънка от зелен
лук /Самок./.
< лучник.
землетръс > земетресение [зимнитръс /Плевен/].
земетресение
Раздвижването
на земните пластове, което се
възприема като божие наказа­
ние за грехове [землетресение
/СбНУ, 30:57/].
© Вярват, че явлението се
дължи и на други причини: на
цвиленето на Крали-Марковия
кон; засилването на подземния
огън; проливането на човешка
кръв; запушване на дупката,
от която извира топла вода;
срещането на слънцето с ме­
сеца; петелът, костенурката,
ангелите се уморяват да дър-


Земя

жат земята, а биволът си я под­
хвърля от единия рог на другия
и т.н.
Земя Планетата, на която живеем
и която в народните предста­
ви се олицетворява с женско
божество, творение на бога и
дявола /И. Г., БНМ:29-30; ЕБ,
3:27/.
© През определено време на
годната 3. е надупчена (Мръсни
дни, Благовец, Гергьовден,
Димитровден). Там, където
земята и небето се допират,
живеят слънцето, орисниците,
самодивите, демоните, болес­
тите. Земната пръст участва
при различни обреди: първа
оран, полагане на клетва,
погребение.
зенгилйк Чаша вино, която се
поднася на конник, преди да
тръгне на път /БЕР, 1:635; Н. Г.,
2:152/.
Зерзевул > дявол /Прилеп./.
зестра Имуществото, което ро­
дителите дават на дъщеря си,
когато я женят /Н. Г., 2:152; ЕБ,
3:180/.
< ангерлък, вено2, зир паръ,
испап, мирас, миразец, никях,
прйвод, прид, прйдан, руво,
тал2, тракума.
зет Мъжът на дъщеря, сестра или
роднинско момиче /Н. Г., 2:152/
[зеть /Бяла река, Хаск./; зять /
Одр./].
< зеташйн, байчо, бака, бамай-

118

ко, нёнчо, енище.
зеташйн > зет /ЮЗБ/.
зетащина > зет /ЮБ/].
зет на къща > приведен зет /Лом./,
зет на прйвод > приведен зет
/Шум.; Средн./.
Зётьовден > Макавёй /СЗБ/.
зефёт Гощавка, на която кръст­
никът кани младоженците след
сватбата /Павлик./ [зефёкъ /
Стр./].
зибёци > кукери /БМ:147/.
зйма Годишно календарно време
с начало в народния кален­
дар Димитровден и край Гергьовден /общоб./.
© Символ е на старостта, смърт­
та, неплодовитостта. През 3.
са празниците на опасните
за човека животни - вълци,
мечки, мишки, зайци, къртици.
Зимните светци се смятат за
покровители на болестите. По
зимното време се гадае за
времето и плодородието през
лятото: студена зима - горещо
лято; зима без сняг - лято с
много дъждове; зла зима гладна година (за студена и
безснежна зима).
Зймен Светй Иван > Ивановден
/ЗБ/.
Зймен Симеоновден > Симеоновден1 /ИБ/.
зймзелен > рёсен /Н. Г., 2:155/.
Зймна Богородица > Трифонова
Богородица /ЗБ, Пловд./.
Зймна неделя > Троица /Херс./.


119
зимнитръс > земетресение /Плев./
[землетръс /Плев./].
зймъни дрёите Част от сватбения
обред - отнасяне на сандъка
с чеиза на момата у момъка
/Свежен, Карл./.
© Извършва се обредно пазарене за откупване на чеиза от
близки на момъка, които дават
символична сума на братята и
сестрите на булката.
зир паръ > зестра /Секирово,
Пловд./.
зла врага > проклятие1 /Пловд./.
злато Ценен метал с жълт цвят,
символизиращ безсмъртието и
вечността [злато] /ЗБ; БМ:147148/.
© 3. се слага в кръщелното
облекло на детето, сватбения
костюм, елемент е на сватбената
китка и венец, сватбеното знаме,
кумовото дръвце, дръвцето на
коледарския цар.
зли очи Очи с лош поглед, които
урочасват /Д. М., ИП, 1, 1981;
БМ:148/.
© Според народните схващания
такива очи имат хора, които са
повторно закърмени от майките
си. Такива хора урочасват и
причиняват страдания и не­
щастия. Те не взимат участие в
обредите.
злина1 Евфемистично название
на змията /Мелн./.
злина2 > вампир /Харм./.
зли сили > нечисти сили /об­

змей
щоб./.
зло Термин в народния юриди­
чески речник, който участва
във формирането на опозиция­
та добро/зло /Хр. Вак., Етн.:546/.
зло време > потайна доба /И. Г.,
БНМ: 114, 170,160; БМ:148/.
злойту Зъл дух /Банат/.
змееборец Човек, който се бори
срещу змея /И.Г., БНМ: 101/.
змейца Митично същество от
женски пол, подобно на змея,
което се влюбва в обикновени
мъже, след което те се раз­
боляват и умират /Хр. Вак.,
Етн.:566/.
< змейнйца; змейкйня.
змеичав мъж Мъж, залюбен от
змейца /Врач./.
змей Митично същество - ос­
новен персонаж, изпълняващ
ролята на посредник между
земното и небесното начало
/И. Г., БНМ:31,79, 81;Хр. Вак.,
Етн.:506; БМ:148-150/ [змев,
змех /Радом./].
< змёхо, змёйно, змей-гръмо­
вержец, Змей Горянин, змййник, зъм; аждер, аждарка,
двуогненик, дракон, шаркан,
юнак4, чемйш.
© Според народните предста­
ви прилича на смок, покрит
с люспи, с криле на прилеп и
четири крака; може да бъде на­
половина змия и човек с крила.
В Родопите се представя в об­
раза на птица. Смята се, че на


Змей Горянин

3. се дължат редица природни
явления: гръмотевици, светка­
вици, градушката и облаците,
вихрушката, сушата; 3. пази
ветровете и дъждовете. 3. се
смята за стопан на землището
и го пази от лами, хали и др.
3. обитава непристъпни гори и
пещери. Влюбва се в девойки и
омъжени жени (змейчеви); има
деца (змейчета). 3. се страху­
ва от миризмата на тинтява,
комунига, вратига, чемерика;
побеждават го с парче от счу­
пена подница. Образът на 3. се
среща във фолклора на цялата
славянска езикова територия.
С люспи от 3. се лекуват някои
болести (И.Г. БНМ, 31, 79, 81;
Хр. Вак. ЕБ, 1974, 506; БМ: 148150/.
Змей Горянин > Змей /Н. Г.,
1:236; БМ:210-215/.
змей-гръмовёржец > Змей /Н. Г.,
1:236; БМ:210-215; 148-150/.
змейкйня > змеица /общоб./.
змёйна любов Любов на змей
към девойка /И. Г., БНМ:89/.
@ Момичетата се предпазват
от нея чрез участие в обредите
лазаруване, кумичене, буенец,
Мара Ли танка, газене на подници,
змейнйца > змеица /Казан.; Елен./,
змейничава Жена или девойка,
залюбена от змей /Раднево;
БМ:149; И. Г., БНМ:86/.
© Според поверията тези жени

120

са бледи, не излизат навън, не
говорят, линеят, умират рано.
змейова болест Болест, причинена
от допира на змей, който се
явява във вид на вихрушка, и се
лекува от баячки /БМ:149/.
змейово цвете > перуника /БМ,
262./.
змейно > змей /БМ, 262/.
змёйче > змёйчево дете /БМ,: 149/,
змёйчево дете Дете, родено от
жена и змей /БМ:149/.
< змёйче.
© Според един мит има криле
под мишниците, надарено е с
красота и физическа сила. При
раждането му девет стари жени
и девойки за една нощ ушиват
риза на детето, за да получи
сила и да убие халата / ламята.
змёхо > змей /Рад./.
змигать Угощение по случай 1015 дена от раждането на дете
/Габрово, Ксант.; БЕР, 1:647/.
змййка Змиеподобна фигура в
обреден хляб /И. Г., БНМ:60/.
змййник > змей /Род./.
змиурка Обреден хляб с формата
на змия /Хаск.; М. Търн./
[змиюрка] /Крим./.
© Приготвя се за Песи поне­
делник и всички трябва да ядат
от него, за да не бъдат хапани
от змии, или за вечерта на Сир­
ни заговезни, като се оставя
пред иконата и се изяжда на
следващата сутрин (на Чисти
понеделник).


12 1

змия1 Влечугото като демонично
животно в митологичните пред­
стави /общоб./ /И.Г. БНМ:41,
57, 79, 105; Д. М., НВРНО:165;
БМ: 150-152/ [зъйма, зъмя /ЗБ;
Севл.; Г. Орях.; Тр./].
< Анаста, алахова гуя, бабу­
лька, глухарка, глушарка, гуя,
дявол2, злина, мишкарка.
© Според народните вярвания
3. е хитро, коварно и смър­
тоносно животно, творение
на дявола, символ на земята
и нейните плодоносни сили,
познава тайните на народна­
та медицина. 3. се появяват на
Благовещение и си отиват на
Секновение. При появата им се
извършват обредни действия за
предпазване на хората и живот­
ните от ухапване - спазват се
забрани за работа, дрънкат се
тенекии, газят се подници. Смя­
та се, че ако изкопае 3., човекът
ще умре; ако 3. влезе вкъщи,
означава несполука и болест.
Който намери рогче от 3. и го
сложи в кесията си, ще бъде бо­
гат. 3. се използва за народната
медицина. Хората и животните
се предпазват от 3. с лук, че­
сън, луска, ясен, явор. Образът
й присъства в народното изку­
ство: орнаменти, украсяващи
женски блузи и поли, мъжки
ризи; хурки, вретена, сандъци,
зидове, чешми, врати на църк­
ви; присъства като форма в ня­

знахарство
кои обредни хлябове.
знайлец > знахар /Н.Г., 2, 161/.
знайтел > знахар /Н.Г., 2, 161/.
знайтелка > знахарка /Н.Г., 2,
161/.
знайник > знахар /Н.Г., 2, 161/.
знайница > знахарка /Н.Г., 2,
161/.
знател > знахар /Н.Г., 2, 161/.
знаялец > знахар /Н.Г., 2, 161/.
знаялица > знахарка /Н.Г., 2,
161/.
знаме Обреден предмет при сват­
би, погребения и светски праз­
ници като емблема на силата
на русалиите-калушари.
< байрак, ламбур, пряпор,
пряпул, пряпорец, русалското знаме, сватбено знаме,
феруглица, хоругва.
знаменосец Този, който носи
знаме при обредни шествия
/общоб./.
< байрактар, баратар, братар.
знахар Мъж, който разбира от
болести и знае да ги лекува /
БЕР, 1: 649/.
< знайлец, знайник, зналец,
знайтел, знаялец, знаяч; врач;
биляр.
знахарка Жена, която разбира
от болести и знае да ги лекува
/БЕР, 1:649/.
< знайница, знайтелка, знаярица, знаячка; врачка, баячка,
баснарка, бйлерка.
знахарство Занятие, при което
се лекуват болести с баене,


знаярица
билки и др.
знаярица > магьосница /ЕБ, 3:97;
БМ:152/.
знаяч > знахар /ЕБ, 3:79/.
знаячка > знахарка /ЕБ, 3:79/.
зовач Мъж, който кани гостите
на сватба /Свищ./.
золвйчник Син на зълвата
/Кюст./.
золвйчница Дъщеря на зълвата
/Кюст./.
зора > разсъмнало /общоб./.
зора > гора /Хаск.; Бург./.
Зорйца > Зорница /Кривня,
Разгр./.
Зорнйца > Венера при сутрешна­
та й поява /БМ, 152-153/.
© Според митологията и фолк­
лора тя е сестра на Слънцето.
зуна > дъга /Рад.; Кюст.; Дупн.;
Сам.; Зап. Соф.; Благ.; Петр.;
Сандан.; Велгр.; Дев.; Харм.;
Кърдж.; Ивгр.; Плев.; Дрян./
[зона /Момчилтр./; зъна /Соф./].
зунинка > дъга /Асеновгр./.
зуничка > дъга /Аврен, Крум./
[джуничка /Елховско/, дждличка /Елховско, Гюм./].
зуница1 Поясът на самодивата
/И. Г., БНМ:116/ [зонйца /Момчилгр./; узуница /Сол./, зюница
/Одр./; звъница /ЮИБ/; дждница /Сол./; дздлица, джтлица /Елх.., Гюм/].
зуница2 Женски пояс от раз­
ноцветни конци /Соф., Кюст.,
Дупн./.
< тканица.

122

© Изтъкан е от шарена вълнена
прежда. Бабите и бременните
го опасват няколко пъти около
талията си. В Бургаско е атри­
бут на момата, която изпълнява
ролята на младоженец в обреда
буенец.
зуница3 > дъга /Благ.; Сам.;
Ивайловгр./.
зуница баница > дъга /Злато­
град, Мад./ [зунца ванца /Кръсто поле, Кс./].
зунка > дъга /Стр. Изт. Родопи./
[зунке /Ард., Асеновгр, Девин,
Смол./].
зъбцй Част на тъкачния стан желязна лента с назъбени кра­
ища за разпъване на платното,
на която се приписва магическа
сила /ИБ, И Род./ [зъпцы /Ба­
нат/].
< напрустци, напрушки, прък,
чемпари, чембёр.
© 3. се използват предимно при
развалянето на различни черни
магии, а също и в някои обреди,
народни лечения, при баяния и
гонене на лоши духове, змии и
др. В СЗБ със 3. се украсяват и
обредните хлябове.
зълва1 Сестрата на съпруга по
отношение на съпругата му /
общоб./ [залва /Дупн./; злъва /
Соф.; Ботев.; Копривщ./; здлва /
ЮБ; Сам.; Прилеп/; зъва /Благ.;
Разл.; Кюст.; Василица, Ихт./;
зълвъ /Ст. 3./].
< божа, ббжица, гйздавка, дат-


123
ка, деверица2, деверка1, Доб­
ринка1, дода, додка, драго,
дунка, ехнадийка, зёзя, кайна,
кайнла, калйна, кълна, лёлька,
леля4, майлна, малйна, невёнка, неца3, пйсарка, сватичка,
седёфка, сестрйца, сестрйчица,
тръндафйла, трънчица, хубавёнка,
хубавка,
хубавйца,
ябълка.
© Зълвите са по-малки, неомъ­
жени, които живеят с родители­
те си, и по-големи - омъжени.
Снахата се отнася към члено­
вете на новото си семейство с
голямо уважение - дори към
по-малките зълви и девери. Тя
няма право да се обръща към
тях със собствените им име­
на, затова ги назовава с други,
евфемистични названия, кои­
то се отнасят към роднински­
те термини. Към по-големите,
женените, се обръща с някое
от следните названия: божа,
божица, гйздавка, големи­
на, дода, доде, додка, датка,
добринка, седефка, пйсарка
и др., а към по-малките, неже­
нените - с имена, предимно на
растения, чийто ред е устано­
вен и следва възрастта им, т.е.
най-голямата е калина, следва­
щата е малина, следва ябълка,
после дуня, невенка и т.н. или

зёзя, кайна, кайнла, калйна,
кълна, сестрийчица, црёшня.
зълва2 Обредно лице по време
на сватбата /Н. Заг./ [здлва /
Дупн./].
© Това е мома от страна на
момъка, която пее или изпъл­
нява някаква обредна функция
на сватбата.
< замесарка.
зълвенйк > девер /Кюст./ [золвенйк /Петр./].
зълвенска Тройна ръченица с
провиране, която се играе пред
младоженците /Стр./.
зъл дух Всяко невидимо мистич­
но същество, което се смята,
че причинява злини и най-вече
болести на хората и животните
/общоб./.
< налазище, налет.
зълогня1 Част от сватбения ри­
туал - носене на сладка ра­
кия в понеделник на обяд на
родителите на булката /Карл./.
зълогня2 Мъж, роднина на мла­
доженеца, който на сватбата
носи петел, вързан на дълъг
прът /Тр./.
зъм > змей /Габр./.
Зъмски ден > Еремия /БМ:153/.
Зъризам > Трифон Зарезан
/Батишница, Рус./.
зъровник > любовник /Елен./.


ибрёть

ибрёть > чудовище /Смол., Ард.,
Мад., Девин./.
ибретйна > ибреть /Славеино,
Виево и Кутела, Смол.; Петково, Ард./.
Иван Билобёр > Еньовден /Търн./
[Иван Билъобёр /ЮИБ/].
Иван Брулю > Еньовден /Търн./.
Иванден > Еньовден /Струга,
Скопие, Охрид/.
Иван Коприван > Секновене
/ЗБ/.
Иван Копривар > Секновене
/ЗБ/.
Иван Обсёчен > Секновене /ЗБ/.
Ивановден Празник на 7.1., посве­
тен на Свети Йоан Кръстител
/общоб./ [Йовановден /Дупн./].
< Светй Иван, Зймен светй Иван,
Жёнски водици.
@ На И. завършва коледноновогодишният цикъл от праз­
ници и обхожданията на ново­
годишните маскирани дру­
жини. Коледарите отвеждат
своя водач (царя) и го къпят
на чешмата. Следва празнична
трапеза в дома му, на която
присъстват маскирани мъже.
В СИБ обичаят завършва с
празнично хоро.
Основен ритуал на И. е обред­
ното къпане за здраве след
Мръсните дни с „кръстената“
на Йордановден вода. Ку­
мът или деверът къпе младо­

124

женците, а в някои селища
това правят ергените /Липница,
Търн.; Черна гора, Чирп.;
Койнаре, Б. Слат.; Чудинци,
Кюст./. В други къпят и имениците /Борисово,
Попов.;
Драганово, Г. Орях.; Мусина,
Павл./ или момите /Селановци,
Орех./. Стари жени къпят мла­
дите булки /Душево, Севл./. В
Плевенско къпят пияниците,
а в Скопие и Прилепско мо­
миченцата до една година. В
Чудинци, Кюст., и Воднянци,
Белогр., просто всеки си пуска
вода във врата, за да не го хваща
болест. Най-често къпането
става в близката река. По тра­
диция се къпят предимно жени
(младоженки, момиченца до
1 г. и др., откъдето е и местното
название Женски
водици).
Онези, които не искат да бъдат
окъпани, трябва да се откупят.
Обикновено в ЗБ обредните
къпания завършват с празнична
трапеза в дома на окъпания и с
размяна на подаръци.
Народните представи за Све­
ти Иван като покровител на
кумството и побратимството
определят ходенето на гости
у кумовете. Кумците носят
кравай, ядене, вино на кумовете,
където се прави обща трапеза /
Харман.; Н. село, Тр.; Царско


125
село, Чирп./. В ЮБ на този ден
има и обичай да се сприятеля­
ват семейства. Характерен за
празника е и обредът побрати­
мяване.
Иваново хоро Вид хоро, с което
на Ивановден завършва Колед­
ният празничен цикъл /Орях./.
иваномство > побратимяване
/Варн./.
Иван Секноглав > Секновение
/БМ: 325/.
иглика Пролетно цвете Primula, с
което се лекуват и развалят ма­
гии/Д. М., ИП, 1:104/.
Игнажден Празник на 20.XIL,
посветен на Свети Игнатий
/ЗБ/ [Игинажден [Г. Орях.;
Д./; Игинаждьън /Габр./; Иглажден; Игнаждьн /Габр./;
Идинажден /Добр./].
< Игнат, Игнат Богоносец,
Светй Игнатий, Игнатовден,
Идинак; Инатя, Млада годи­
на, Млад ден; Нов ден, Нова
нофака; Пйен ден, Пйпивден,
Поляз, Полязин ден, Полязовден.
© Обредността на празника е
подчинена на представата за
ново начало. Това е преходен
период между старата и но­
вата година. В традиционната
астрономия този ден е свързан
с мита за раждането на новото
слънце - календарно съотнесено със зимното слънцестоене.
Това се изразява и с началото

Игнажден

на Новата година и Коледните
празници в народния календар.
На този ден е първата кадена
вечеря, за която се приготвят
постни храни, специални об­
редни хлябове - игинатски
кравай, игинашка
питка.
Нощта преди празника се при­
готвя нов квас - игнатски квас.
И. се смята за началото и
на Мръсните дни - период,
през който излизат различни
демонични същества, способни
да напакостят на хората. Затова
около къщата посипват кадено
жито и пепел; върху греда на
тавана се правят три кръстни
знака от тестото за коланите.
Измитат се комините и саждите
се изхвърлят заедно с метлата
на кръстопът, за да няма бълхи
през лятото. За здраве се обви­
ват с веригата от огнището и се
потупват с дрянови пръчки.
Извършват се обредни дейст­
вия за осигуряване на пло­
довитост на животните и пти­
ците, особено на кокошките,
както и за плодородие. Жените
през този ден намотават преж­
да на кълбета и на мотовилки,
за да бъдат яйцата за мътене
със зародиш. В някои райони
на този ден не се дава нищо на
заем, за да се запази богатство­
то вкъщи. В други - от пригот­
вените ястия се раздава на съ­
седите.


Игнат
Най-характерен за И. е обичаят
полязване. По това, кой пръв
ще влезе в дома сутринта, се
гадае за благополучието през
годината. Той трябва да сед­
не за малко в специално по­
ставения зад вратата полог.
Тези обредни действия имат
предпазваща сила.
В християнските легенди от И.
започват родилните мъки на
Богородица. Затова младите,
особено нераждалите жени не
работят, за да раждат лесно.
Игнат > Игнажден /ЗБ/ [Игнёт
/Охрид/; Инат /Род./].
Игнат Богоносец > Игнажден
/общоб./.
Игнатовден > Игнажден /ЗБ;
ЮБ; Плев./
игнатска пита > коледни хлябо­
ве /Смядово и Риш, Шум./
игнатски квас Квас, който се за­
месва в нощта срещу Игнажден
(на 19.XII.) /Рус.; Разгр./.
© Правенето на кваса е свър­
зано със специален обред пазене на кваса. Смятат, че
И.К. лекува всякакви болести,
гони лошите духове и запазва
къщата и домашните от магии;
привлича любовта на другия,
както и купувачи в магазини­
те. В ЗБ от втасалото тесто
стопанката бодва на дарака
или на четката за вълна и
прави колаче, което стои до
Ивановден, в Ботевградско се

126

запазва и се използва като лек
срещу „бодежи“. От замесено
с този квас тесто се правят три
кръстни знака върху греда на
тавана за предпазване от зли
сили
игнатски хляб > коледни хлябо­
ве /ИБ, Конак, Търг./ [игнашки
хляб /Шум./].
© Обреден хляб, месен за пър­
вата кадена вечер срещу Иг­
нажден, който домашните
ядат за здраве, след като се
прекади. Меси се от прясно тес­
то и е без украса. Част от него
дават и на домашните животни
и хвърлят трохи в хамбарите за
изобилие на реколтата през го­
дината.
игнатско кравайче > коледни
хлябове /Хърсово, Разгр./ [игнашко
кравайче /Войвода,
Шум./].
© Наподобява геврек. Меси се
рано сутринта на Игнажден за
полазник.
Игнашка неделя Седмицата от
Игнажден до Коледа, през
която нераждалите жени не
работят (не перат, не предат,
не тъкат и пр.), за да имат леко
раждане /ЕБ, 3:98/.
игнашки концй Конци, специално
приготвени за Игнажден, кои­
то се пришиват във формата на
кръстчета отзад на долния край
на ризите за предпазване от
зли сили, бродещи нощем през


127
Мръсните дни /Ботев./.
играе имане Мистичен огън, из­
лизащ от земята в нощта срещу
Благовец, Гергьовден и др.,
който показва, че там има за­
ровено съкровище /ЕБ, 3:124;
БМ:158/.
игри Занимания с развлекателна
и/или зрелищна функция, които
се делят на младежки и детски,
мъжки и женски /БМ: 155/.
игралёц > игрохорец /Василци,
Ихт.; Смолско, Пирд./.
игралйца Жена, която много доб­
ре играе хоро /Василци, Ихт./.
игрец > игрохорец /Банат/.
игрипнйя Нощна молитва на
Архангеловден, бдение /Сяр./.
йгрище Кръгла гола площ в по­
ле или гора, където според
поверията през нощта танцуват
самодиви /Соф./.
игровод > хороводец /БЕР, 2:9/.
игрохорец Човек, който умее
добре да играе хоро /БЕР, 2:9;
Хр. Вак, Етн.:575/ [игрдрец, игродрец /Банско; Момина кли­
сура, Пазар.; Дяково, Дупн.,
Сам.; Росоман, Соф.; Дебър./].
< игралёц, игрец, игровод, игроводец, маймари, онйк, тан­
цьор, танчар, хоробёрец.
иджёл Смъртен час /БЕР, 2:12/
[ижёл /БЕР, 2, 14/; еджёл /Е.
П./, еджель /БЕР, 1, 478/].
Идинак > Игнажден /Плев.; Лов.;
ИБ/.
идинак > полазник /ИБ/.

изврате

йжница > стопан2 /И.Г., БНМ:65/.
избабя > бабувам /Охрид/.
избйй коло > криеница /БЕР, 2,
ЧА
извёждане на невестата Сватбен
обичай за извеждане на булка­
та от дома на родителите й от
брат, баща или близък родни­
на /Лясковец, Бяла река, Хаск/
[извйданье /Стр. Граматиково,
М. Търн./].
< извод.
© Тя се прощава с родителите
си, като целува ръка. При из­
лизането майка й хвърля жи­
то и пари над главите на мла­
доженците. През това време
девойки пеят сватбената песен
Извидайте девойка.
извёщичам се Ставам вещица
/Ю. Тракия/.
извод > извеждане на невестата
/Лясковец/.
изводачка > боенец /Пирин./.
изводник > сватовник /БЕР, 2:2/.
изводница > сватовница /Н. Г.
2:198/.
изводчййка > хороводка /Дупн./.
изводчйя1 > хороводец/Дупн./.
изводчйя2 > хороводка /Рила,
Дупн./.
йзвор Място, където извира вода,
за което се вярва, че е лековито
и свещено, принадлежащо на
змейове, русалки и самодиви
/БМ:156/.
изврате Обредно хвърляне на па­
ри на невеста, която е девет-


изгаряне
вена /Габрово, Ксант./.
изгаряне1 Изпълняване на смърт­
на присъда чрез изгаряне на
клада в народните правни по­
нятия /Хр. Вак., Етн.:546/.
изгаряне2 Магическа практика,
с която вярват, че може да
бъде унищожен вампир /И. Г.,
БНМ: 158/.
изгледам > сватосвам [изглядам]
/Н. Г. 2:198/.
изглядник > сватовник /Н. Г.
2:198/.
изглядница > сватовница /Н. Г.
2:198/.
изгода Разменяне на подаръци
между момата и момъка преди
годежа /Банат/.
изгоденйк > годеник /Арх. Ро­
мански/.
йзгор Любим /БЕР, 2:25/.
изгора Любима /Трън./.
изгорчица > изгора /Троян./.
йзгрев1 Времето, когато изгрява
слънцето /Кръвеник, Севл./.
© В противовес на залез се
смята за символ на хубаво на­
чало, извор на светлина и жи­
вот.
йзгрев2 > изток /общоб./ [изгрей /
Бериево, Севл.].
издояване Изцеждане на млякото
от домашно животно - крава,
овца, коза /Добрина, Провад./.
© Съществува поверие, че при
първото издояване на всеки
добитък млякото трябва да се
излива в близката река или във

128

водата на чешмата, за да тече
така и млякото на добитъка.
изеден месец > кратеш /БМ, 214/.
йзет > кратеш /Тиквеш/.
изёт месец > кратеш /И. Г.,
БНМ:25; БМ:214/.
изколядвам Придобивам нещо
от коледуване /Н. Г. 2:221/.
изкомкам Да причестя много
хора (за свещеник) /Н. Г.
2:221,392/.
изкумувам > кумувам /Н. Г.,
2:225/.
излезалка > освещаване /Гюм.;
М. Аз/.
излйзане1
Обред с брачен
характер /ЕБ, 3/.
© В деня на пролетното рав­
ноденствие (22 март) девойките
излизат извън селото, в гората,
където събират по 40 съчки или
стръка коприва и „въвеждат“
пролетта в селото и вкъщи.
Смята се, че така живителните
сили на природата осигуряват
плодородие и благоденствие.
излйзане2 Прощаване - посеще­
ние на младоженците у род­
нините им на Сирни заговезни
/Стрижба, Крум./.
излюбвам Целувам ръка на
всички при годеж /Момч.; Мад.;
Дев.; Смол.; Ард.; Асен./.
измйване Обред, при който след
погребение присъствалите си
измиват ръцете /Недан, Пав­
лик./.
© Измива се всичко, което може


129

да донесе на тях и семейството
им смърт. Така те се връщат
чисти в дома си.
изнасяне на китка Сватбен оби­
чай в деня преди венчавката,
при който изнасят китка на
извор, наливат вода, разливат я
и на три пъти я носят вкъщи /Н.
Е, 3:1; СЗБ/.
изнасяне на меката Обичай да се
извежда годеницата на хорото
/Недан, Павлик./.
изнасяне на семе Обичай, извърш­
ван на Симеоновден, при който
част от зърното, определено
за посев, се носи в църквата,
за да бъде благословено от
свещеника /ЕБ, 3/.
© В семената, определени
за засяване през първия ден,
слагат ябълки, за да са едри,
четка, за да са гъсти, гребен,
за да са прави стъблата, пепел
от кадените вечери, особено от
Игнажден, за да няма главни в
нивите.
износ > помен /Хр. Вак., Етн.:142/.
изпйвънка > запивка /Сил./.
изпйтие > запивка /Н. Е, 2, 267/.
изправяне на сноп Обредно
изправяне на сноп в първия
ден на жътвата, за да са прави
и едри житата през следващата
година /ЕБ, 3; Р.П.БНК: 67/.
израждам Помагам на жена при
раждане; акуширам /общоб./.
< бабувам, избабя, обродявам.
изрок > съдба /Банско/.

изтравяне

Изток Една от четирите основни
посоки на света; страната, откъдето изгрява Слънцето.
© В митологичното мисле­
не това е страната, където се
ражда Слънцето и се свързва с
топлината и светлината. Про­
тивостои на запад, страната,
където Слънцето умира. В опо­
зицията изток/запад посоката
е носител на положителното
отношение. Когато хората се
кръстят, се обръщат на И. Ол­
тарът на черквите също е на
И. Тази посока е предпочитана
при редица обреди.
< йзгрев2, раждане2, раждень.
изтравка Билка, която се бере
на Еньовден, суши се и се сла­
га във водата, в която къпят
малките деца, за предпазване
от зли сили /Д. М., ИП, 1: 113/.
изтравник Зъл дух, който раз­
болява децата /Н. Г., 2:308/.
изтравям се1 Разболявам се
поради намесата на нечисти
сили /Троян./.
изтравям се2 Стъпвам нощем на
нечисто място (сметище или
на помия), където се навъртат
зли сили /Тет./.
изтравяне Разболяване на ро­
дилката, дължащо се на зла
сила или демон /БМ:203/.
< навясване.
© След раждането родилката
се изолира от останалите в
семейството, тъй като 40 дни


изтрйпок
се смята за нечиста както
физиологично, така и мито­
логично - уязвима е за зли
демони и сили. Тя спазва
определени забрани, за да не
попадне под въздействието им.
Обграждат я с метла, маша,
сини мъниста, катран, кози
рог, нищелки, режещи железни
предмети, червен конец, чесън
и др., за да се предпази от злите
духове.
изтрйпок > изтърсак /Чудинци,
Кюст./.
изтрова Болест по родилките,
от която секва млякото им,
което смятат, че се дължи на
въздействието на нечисти сили
/Чипровци/.
изтровниче Болест, която се
споменава в баене /Кюст./.
изтърсак Последното родено
дете в семейството, което е
носител на традиционното
изискване за чистота /Врач.;
Кръвеник, Севл.; Велгр.; Пазар.;
Недан, Павлик./ [истрасляк /
Ботев./, изтърсдк /Н.Г., 6: 147/].
© Предопределя се от чис­
тотата на майката, която вече
не ражда. На него, ако е мо­
миче, се отрежда ролята на
обредното лице „пеперуда“.
< изтърсаче, испадак, изтрй­
пок, безймче, дорода, дородак2,
дородок, задникар, майченто,
мизйльник, мизлймче, мйзльо,
мйзуль, напусте, петевница',

130

сётник.
изтърсаче > изтърсак /Недан,
Павл./.
изходна Жена с извънбрачно
дете /Банат/.
изходно > копеле /Банат/.
икйм Лечител, лекар /БЕР, 2:62/.
икимджйя > иким /БЕР, 2:62/.
икиндйя1 Времето между 16-17
ч . /Н. Е, 2:325/.
икиндйя2 Следобедно ядене око­
ло 16-17 ч. /БЕР, 2:62/.
< прогима, Радина пладнйна,
Радкина планйна, Радкината.
икиндйя3 Време за третата попладневка, мюсюлманска мо­
литва, около 16 часа /Плевен;
Кривия, Разгр./.
икона Изображение на светец
/общоб./.
< куна1, кунйзма, куница.
илачлйви трявки Лечебни треви,
билки /Граматиково, М. Търн./.
Илдъза > Венера /Сираково и
Тънково, Хаск./.
Илйнден Празник на 20.VIL, пос­
ветен на Св. Илия [Илйндьън
/ЮИБ./].
< Гръмовник, Гръмодол, Гръмоломник, Грмодолец, Сред
лято, Пална неделя, Пророк
Илйя.
© В традиционната народна
култура свети Илия се въз­
приема като господар на лет­
ните стихии - гръм и градуш­
ка. Според народните пред­
стави той се разхожда по не-


131

бето със златна колесница и
преследва ламята, която пасе
житата. Пуска огнени стрели
(светкавиците, гръмотевиците),
а от ноздрите на конете му
и под копитата им хвърчи
огън (светкавици без гръм).
Св. Илия особено се почита в
Южна България, където в чест
на светеца се правят курбани.
Най-често жертвеното живот­
но е петел, а в планинските
части - бик. Прави се молебен
за дъжд и плодородие. Строго
се забранява всякаква работа.
Обредите се правят с цел да се
предпазят посевите от гръм,
градушка и същевременно да
се осигури необходимата им
влага.
И. е празник на кожари, кожухари, самарджии, керемидари,
а в Чирпанско на колари и
файтонджии.
илинденски гръм Гръм, който
пада на Илинден /Кюст.; Перн.;
Сам.; Врач.; Сопот.; Карл.;
Ботев.; Лом./.
© Вярват, че ако на Илинден
гърми, лешниците и орехите ще
са празни и червиви.
илинденски месец > юли /БЕР,
2:67; СбНУ, 30:74/.
илъ > сватбено дръвце /Кръвеник,
Севл./.
имане Скрито съкровище, найчесто заровено в земята /БМ,
158-159/.

имане

© Съществува поверие, че когато човекът го зарива в земята,
прави клетва богатството да
има пазител - стопан. Вярва се,
че стопанинът на И. се явява
нощно време до първи петли
във вид на животно, сянка,
белобрад старец и напада всеки,
който мине покрай мястото. В
полунощ срещу голям празник
(Благовещение,
Гергьовден,
Ивановден, Коледа) проблясва
като огън, който излиза на
повърхността. Клетвата, изка­
зана при зариването на И., тегне
върху този, който го намери,
както и върху семейството и
наследниците му, изключение
правят само сираците.
имармёна > орисница /БЕР, 3:70/.
име Названието на конкретен чо­
век, което се дава от родители­
те му при раждането /общоб./.
© Името се дава от кръстни­
ците. Родителите нямат пра­
во да избират име на детето
си, без да се допитват до тях.
Името може да бъде на няко­
го от семейството на детето
или от семейството на кумове­
те. Първото дете обикновено
носи името на дядото по бащи­
на линия. Ако детето е родено
срещу празник, носи името на
съответния светец. В Южна
Тракия и в СИБ, ако на една
майка й умират децата, в деня
на кръщенето бабата-акушер-


имел
ка оставя детето пред вратата
на църквата или на кръстопът.
Първият, който мине оттам, му
дава име.
имел Вечнозелено увивно расте­
ние с жълти цветове и бели
малки плодове, което се уви­
ва по дъбови, орехови, игло­
листни и други растения
<Viscum album>, смятано за
свещено, символ на живота и
безсмъртието /Павелско, Асен.;
Лов.; Пловд.; Костенец, Ихт.
Пирин.; Панаг./.
< омела, имело.
© С него се кичат моми и
невести. Дом, в който расте И.,
се смятал за щастлив. В Пирин
и Панагюрско той се приема за
самодивско растение и затова
не го внасят вкъщи. Използва
се в народната медицина.
имело > имел /БМ:159/ [вймело /
БМ, 159/].
йменден Ден, в който някой
празнува името си, обикновено
свързано с името на някой
светец или църковен празник /
общоб./.
именник Човек, който има именден /общоб./ [именлк /ЗБ/].
именяк > съименник /Н.Г., 2,
327/.
именячка Жена, която има имен
ден /ЗБ./.
инат1 Упоритост /общоб./.
инат2 Упорит човек /Н. Г., VI:304/.
< твърдоглав, твърдоглавец.

132
Инатя > Игнажден /Род./.
йнгя По-стара етърва /Лов.;
Чепин./.
инджерлйи > юди /Пирин./.
инорог Митично същество с
голям рог на челото /БЕР, 2:80/.
йпсимо Нафора, натопена в
комка и сложена в дънера на
високо и дебело дърво като дар
на дух за плодородие /Яворово,
Асен./ [йпсома /Г. Делч.; Сол./].
ирбалки > олелия1 /ЕБ, 3:111/.
Ирйма > Еремйя /Д.М.НВРНО:
623/.
Ирйминден > Еремйя /Д.М.Н­
ВРНО: 623/ [Ирмйинден /ИБ/,
Ирмйнденъ /Дев., Ард., Асен.,
Смол./].
ирйнски месец > май /Казанлък;
СбНУ XXX 74/.
иртйзмо Празнуване на имен ден
/Дебор, Пловд./.
искать Пари, жито, вино и др.,
които се раздават след опело
на мъртвец /Род./.
испадак > изтърсак /Род. - българомох./.
испап > зестра /Годеч./.
исполйни Митични същества с
височина до три метра с едно
голямо око на челото, които
живеят в пещери, хранят се със
сурово месо и се бият със зме­
йовете /БМ: 159-160/.
< елини, латйни, великани,
джидовина-човек, жйдове, русали4, русалци2, русары, цоцомани.


133

йъдре

истёджия > сватовник /ЮЗБ/.
истепарва се Появява се петно на
новороденото, което се приема
като знак /Добромирка, Севл/.
© Според народното вярване оз­
начава, че на това място май­
ката се е докоснала, след като

е откраднала нещо по време на
бременността.
Ихтима > Петловден /Градец,
Котл./.
ишкинар > кукер /Кост./.
ищовница > любовница /Н. Г.,
2:331/.

йенювика > еньовче /ЕБ, 3:128/.
йерясвам > обричам /Н. Паз.; М.
Аз./.
йётим Сирак като участник в об­
редите /Велес; БЕР, 2:102/.
йован1 > побратимяване /Дупн./.
йован2 > побратим /Дупн./.
Йордановден Празник на 6.I., когато се отбелязва кръщаването
на Иисус Христос в р. Йордан
от Свети Йоан Кръстител.
< Богоявление, Водйци, Водокръст, Водокръщи, Мъжки во­
дици, Топелйца, Топелница.
© Йордановден е последният
от Мръсните дни. Свързан е с
очистителната сила на т.нар.
кръстена вода. На Й. свещени­
кът хвърля кръста в река, езеро
и ергените го изваждат. Този,
който го извади, се смята за
честит. Извършват се и различ­
ни обредни къпания: за здра­
ве се къпят предимно мъжете,
младоженците и малки моми­
ченца до 1 г., а също и всич­

ки именици. Свещеникът из­
вършва водосвет; слага кръст
във вода, за да се освети през
нощта срещу празника. С тази
кръстена вода обикаля по къ­
щите и ръси за здраве. Хората
пият от водата, за да прогонят
от себе си злото; мият си лице­
то и ръцете. Домакините хвър­
лят монети в котлето и даряват
попа с вълна, брашно, боб и др.
Според народната метеороло­
гия, ако времето на Й. е много
студено и кръстът замръзне, то
реколтата ще бъде добра и хо­
рата няма да боледуват.
йороклица Жена, която урочасва
/Новосел, Пловд./.
йорутскиът > април /Габрово и
Еникьой, Ксант./.
йочко > май /Славеино, Момчи­
ловци и Соколовци, Смол.;
Петково, Ард., Проглед, Асен./.
йъдре > декември /Охрид; БЕР,
2:110/.


кабула > облог /Враца/.
кавал топка Игра с топка от го­
вежди косми и кал /Банско/.
каврак > було /Пирд.; Панаг.; Н.
Г., 2:332/.
кавраче Носна кърпичка, която
се дарява при годеж, сватба /
Лещен, Г. Делч./.
када > кака /Чепино, БЕР, 2, 126/.
Каден вечер1 > Бъдни вечер
/Тревн.; Йовковци и Лазарци,
Елен.; ИБ/.
Каден вечер2 Вечер преди Бъдни
вечер (първа вечер), Нова годи­
на (втора вечер) и Йордановден
(трета вечер), на която се кади
с тамян къщата, дворът и сто­
панските постройки [Кадени
вечер /БЕР, 1, 140/; Каденый ве­
чер /Н.Г.П, 333/].
© Действието има пречистващ
и предпазващ характер. Прека­
дените храни (хляб, жито, оре­
хи), недогорялата свещ, слама­
та, въглените и др. се използват
в други обреди за плодородие и
здраве.
кадене Опушването с тамян ка­
то неделима част от много
обреди, с което се освещават
предложените жертвоприноше­
ния /Д. М., НВРНО:268/.
< кадйлница2, кадйя1.
Кадена вечер > Каден вечер
/Н.Г.П, 333/.
Кадени вечери > Каден вечер

/БМ, 161; КП, 15-16/.
Кадйлка > Бъдни вечер /Г. Делч.,
Сяр./.
кадйлка > Коледни хлябове /Хр.
Вак., ЕБ, 3:161/.
© Прави се за Бъдни вечер.
кадйлница1 Глинен съд с дръж­
ка, в който се поставят жар и
тамян и се кади при различни
обреди /Д. Маринов., НВРНО
1994, 378/.
< кандйлник, тамяница, тимялка, тямико.
кадйлница2 > кадене /БЕР, 2:134/.
кадйлска пйта > Коледни хлябо­
ве /ЗБ/.
кадйлняк > Коледни хлябове
/ЗБ/.
кадйя1 > кадене /БЕР, 2:134/.
кадйя2 > съдия /Род./.
кадйя3 Един от участниците в
кукерска дружина /Кория и
Енидже, Лозен.; С.Д.; БМ:167/.
Кадовен вечер > Бъдни вечер
/Енина, Казан./.
кадонче Касичка, в която по вре­
ме на богослужение се събират
пари за църквата /Банат/.
кадъна1 Турска жена /Кърдж.,
Одр./.
кадъна2 Обредно лице в кукерска
дружина /Енидже и Кория,
Лозен./.
кадя Прекадявам с кадилница с
тамян като обредно действие
/БЕР, 2:134; Н.Г., II: 333/.


135
< прекадя, прокада.
кадявам > кадя /Н. Г., 11:2:333/.
каемёть
Второ
пришествие
/Асен.; Смол., Широколъш.;
Девин.; Мад.; Ард./ [каемекь
/Род./].
казанка Игра на дупки /Пазар./.
кайна > зълва* /Ябланица, Тет.;
Кнежа/.
кайнла > зълва* /Кесарево, Г.
Орях./.
кайнче > шурей /Манастир, Гюмюр.; Лезгар, Малгарско; До­
лен, Момч.; Мад., Ард., Асен.,
Дев.; Нова надежда, Хаск.;
Смол.; Чешнегирово, Пловд.;
Велгр.; Д.Вард.; Дедеаг.; Бяла
река, Хаск.; Съчанли, Гюм./.
кайнчо Обръщение към кайнче
/ЮИБ/ [хайнче /Шум./].
кайдраци Вид детска игра /Ох­
рид/.
кака По-възрастна сестра, бра­
товчедка, зълва /общоб./ [какъ
/Ст.З./
< абла, бука, дада, дода2, додка, енгя, када.
како Обръщение към кака /об­
щоб./.
< буко1, до до.
калаканзар > караконджол /Лозен./ [калакензер /Род./.]
калаканзарин > караконджол
/Гюм/.
Калвёнец > Калоян /Пожарево,
Сил./.
калезма > покана* /Н. Г., 2:338/
[калезма /Тиквеш, Мариново/;

калесарка
калезмд /Драбигина, Мандрица, Ивгр./; калезма /Хаск.;
Род.; Стр.; Българи, Помор./;
калезма /Българи, Помор.;
Хаск.; Род.; Стр./].
калезмар Мъж, който кани на
сватба /Асен.; Смол.; Ард./.
калезмарка > шаферка /Асен.;
Смол.; Ард./.
калёзмата Покана за сватба, при
която жена ходи из селото с
шише вино, покрито с бяла
кърпа, вързано с червен конец,
здравец и сребърна пара /Па­
зар./.
калеко* > вуйчо2 /Пловд.; Пър­
вом.; Хаск.; Асен.; Давидково,
Ард.; Смол.; Стр.; Примор.;
Бург.;
Чорленско, Дедеаг.;
Гюм.; Драм./ [калек /Сол./].
< кълцанка, пйвкане, потрътица, ходене на потрътица,
хоцане.
калеко2 Зет спрямо по-малките
братя и сестри на невестата /Д.
Вард., Стр./ [калеку /Царско
село, Чирп./; кълёку /Бяла река,
Хаск./].
калёсам > калесвам /БЕР, 2:165/.
калесар > калесник* /Кукуш, Г.
и Д. Василица, Ихт./ [кальъсар
/Н. Надежда, Хаск./; кълесар /
Кукуш/].
калесари > калесник* /Кремен,
Благ./
калесарка > калесница* /Смолско, Пирд., Г.и Д. Василица,
Ихт./ [кальъсарка /Н. Надежда,


калезба
Хаск./].
калезба > покана1 /Тикв.; Смол.;
Ард./ [калёсба /София; Шумен;
Тиквеш;
Първомай;
Севл.;
Пирд./; калесба /Прилеп/].
калёсвам Каня на сватба, годеж
/калёсвъм /Н. Надежда, Хаск.;
Габаре, Белосл.; Кръвеник,
Севл.; Хаск.; Елен./; кълесдъм /
Тр./ [кълесувам /Енина, Казанл.;
Кукуш/].
калёсване Обредно действие канене на сватба /Смол.; Разл.;
Пирин.; Боймия, Мак.; Габаре,
Белосл.; Еникьой, Ксант.; Соф./.
калёска1 > покана1 /Н. Г., П:339;
Елен., Смолско, Пирд.; Соф.;
Кръвеник, Севл.; Първомай/
[калёскъ /Тръстеник, Севл./ кълёскъ /Елен.; Кръвеник, Севл.;
Енина, Казан.; Тр.; Свежен,
Карл./; каляска /Благ.; Шум./;
канёска /Род.; Ощава, Благ./;
канйска /Н. Г., 2:346; Род.;
Мендево, Петр./; кънёска /Брезница, Санд./].
калёска2 Украсена бъклица, с
която се кани на сватба /Елен./.
калёските Специална покана
за сватба от две карамфилови
зърна в бяла цигарена хартия
/Сам./.
калёсник1 > канач /Стр.; Енина,
Казан.; Тръстеник, Плев.; Страхилово, Свищ.; Съчанли, Гюм.;
Кост./ [кълёсник /Кръвеник,
Севл./].
калёсник2 > калеска1 /Н. Г.,

136

2:339/.
калёсник3 > драгинко1 /Н. Г.,
2:339/.
калёсница1 > каначка /Стр.;
Кост./ [кълесница /Кръвеник,
Севл./].
калёсница2 > калеска2 /Н. Г.,
2:339/.
Калеснйците Съзвездията Голя­
мата и Малката мечка /Слив­
ница/.
калестар > канач /Илинден, Г.
Делч./.
калестарка > каначка /Илинден,
Г. Делч./.
кализмар > канач /Н. Г., 2, 339/.
калимана > кума1 /ЮИБ; Кукуш
Хаск.; Чирпан./ [калемана /Ку­
куш./].
калимана2 > невестулка
калиманка1 > кума1 /Н. Г., 2:339/.
калиманка2 > невестулка
калйна1 Дърво с бели цветове и
кичести червени плодове като
символ на младост и любов /
Кръвеник, Севл.; Д. М., НВРНО:89/.
< самодйвско дърво.
© Сади се в дворовете, къ­
дето има мома, за да виснат
ергените, както плодовете на
дървото.
калйна2 > зълва /Сил.; Пирд.;
Севл.; Перущ.; Бург.; Карл.;
Казан.; Панаг.; Копр.; Етроп.;
Радовене, Врач.; Койнаре, Бе­
лосл.; Търн.; Сил./ [кълйнъ I
Греб.; Ивгр./].


137

калйница > лада /Пазар.; Н. Г.,
2:339/.
калинка1 > зълва/Н. Г., 2:339/.
калинка2 Насекомото, което спо­
ред поверията притежава спо­
собността да сочи правилния
път /И. Г., БНМ: 58/.
< калйнка-малйинка, маруличка, мидзиварва майка, не­
вестина3, тодурче.
© Вярва се, че силата му се крие
в черните точки, образуващи
гръцката буква тау - символ на
кръста. Съществува поверие, че
ако К. не излети, докато човек
преброи до 22, това ще му
донесе щастие.
калйнка-малйнка > калинка /об­
щоб./.
калйнке > калино /Тет.; Ляс­
ковец; Г. Орях./.
калйно Обръщение към по-мал­
ка зълва /Паскалевец, Търн.;
Угърчин, Ловч.; Балван, Търн.;
Колибето, Троян.; Д./.
< калйнке, калйнчице.
калйнчице > калино /Гостилница,
Дрян./.
калй-порта Игра на момичета,
които, наредени едно срещу
друго, издигат хванатите си
ръце /Тет./.
калйн-порталйн Вид женско хоро
/Дервент, Дедеаг./.
калтат > кум /Чирпан; Чешнегирово, Пловд./.
калитата > кум /Д.Вард./ [калитате /Н. Г.П:340; БЕР, 2:170/;

калмана
калитато /Кукуш/; кълитато
/Кукуш/; кал та та /Н. Надежда,
Хаск.; Бадома, Дедеаг.; Булгаркьой, Малг.; Драгойново и
Караджово, Пловд./; калтатъ I
Съчанли, Гюм.; Хаск./; кълтат
/Чирпан/; кальтата /Съчанли,
Гюм.; Род.; Първом.; Хаск.;
Ерменкьой, Узунк.; Ватово,
Добр.; Петр.; Г. Делч./; калтята
/Еникьой, Узун.; Пирин.; Стран.;
Стр./; кальтатя /Булгаркьой,
Чатал./; кълтатъ /Съчанли,
Гюм./].
калтато > кум /Хаск./ [калтято /
БЕР, 2:170; Либяхово, Г. Делч./].
Калитатова слама > Млечен път
/БЕР, 2:170/.
калитатство > кумство /БЕР,
2:170/.
калканзери > поганчета /Ксант./.
калмана1 > кума1 /Драгойново и
Караджово, Пловд.; Г. Делч.;
Петр.; Бадома, Дедеаг., Н.
Надежда,
Хаск.;
Съчанли,
Гюм.; Първом.; Чешнегирово,
Пловд./ [кальмана /Ситово,
Пловд.; Асен. Г. Делч.; Смол.;
Булгаркьой, Малг.; Ксант.;
Петр.; Ермени-кьой и Еникьой,
Узунк.; Чадърли, Гюм.; Доганхисар, Дедеаг.; Стр./; кълмана
/Хаск./; къльмана /Дойран./;
кълманъ /Съчанли, Гюм./;
калманка /Стр./; камнана /Г.
Делч./].
калмана2 > кръстница1 /Драгой­
ново и Караджово, Пловд.; Г.


калмана

Делч.; Петр.; Бадома, Дедеаг.,
Н. Надежда, Хаск.; Съчанли,
Гюм.; Първом.; Чешнегирово,
Пловд./ [кальмана /Ситово,
Пловд.; Асен., Г. Делч.; Смол.;
Булгаркьой, Малг.; Ксант.;
Петр.; Ермени-кьой и Еникьой,
Узунк.; Чадърли, Гюм.; Доганхисар, Дедеаг.; Стр./; кълмана
/Хаск./; къльмана /Дойран./;
кълманъ /Съчанли, Гюм./; камнана /Г. Делч./].
калмана3 Девойка, която е водачка на лазарките /Дебар, Ст. 3./.
калманка1 > кума1 /Стр./.
калманка2 Дъщеря на кръстни­
цата /Н. Надежда, Хаск./.
кальманчица > кума* /Стр./.
Каловёнец > Калоян /Сил.; Ма­
лък Преслав, Тутрак./ [Калоенец, Калвенец /СБ/].
Калоян Обредна кукла, която
се хвърля в Дунава, за да се
предизвика дъжд /Д./.
< Каловёнец, Калоянчо, Герман.
Калоянчо > Калоян [калоянче /
Караагач, Бесарабия/; калоенчо
/Камбер, С. Д./].
калтятова трапеза > сватбено
дръвце /Пирин./.
калугер > кукер /Ксант.; Гюм.;
Кърдж./.
калугерин > калугер /Светлен,
Поп./.
Калугер с патерица Звездата Па­
терица близо до Поповата звез­
да /СбНУ, 30:23/.
калуш1 Зъл дух, който разболява

138
хората през Русалската сед­
мица /Златия, Лом./.
калуш2 Обреден танц на калушарите, чрез който лекуват тежко
болни /Лом./.
Калуш Тридневен панаир през
Русалската седмица, когато
калушарите изпълняват обред­
ния танц калуш /Златия, Лом./.
калушар Член на русалийска
дружина /ЗБ/ [калишар /СЗБ;
БЕР, 2:170/; калушяр /Н. Г.,
3:341/].
< калушарин, калушёни, ру­
салии2, русалйн, русалци3.
калушарин > калушар /ЗБ/.
калушёни > калушар /БЕР, 2:177/.
камила1 Голямо чучело с образ
на камила, което трима души
носят по време на обичая джамала /Средногорие/.
< джамала, брозаа, конище,
кьорава кобила, рогач2, Рогачпонедёлник.
камила2 Сватбена игра на мом­
ците, слуги на сватбата /Тетов./.
© Един момък сяда на про­
тегнато въже (което се нарича
камила) и я продава, а другите
я купуват.
камучки Игра на пет камъчета
/Костандово, Велгр./.
< китрамитра, крстер, на камик, тйтра.
кана1 Гощавка вечерта срещу
обичая служба /БЕР 2:196; Н.
Г., 2:345/.
кана2 Семеен празник срещу


139
сватба /Любимец, Хаск./.
канаджйка > капачка /БЕР,
2:211/ [каняджийка /Кюст./].
канарйи Обредни лица, които
канят на сватба /Гета, Петр./.
канатар > канач /Пиянец, Кюст.;
Делчево, Пехчевско, Мак./.
канатарка > каначка /БЕР, 2:
211;Н. Г., 2:345/.
канач Обредно лице - мъж, кой­
то кани на сватба, годеж и под.
/Пиянец, Кюст.; Делчево, Мак./.
< байро, драгйнко3, зовач, калесар, калестар, кализмар,
канарйи, канатар, канисчйи,
каняджйя.
каначка Обредно лице, жена,
която кани на сватба, годеж и
под. /Кюст.; Габрово, Петр./
[канячка /Кюст./].
< канаджйка, канатарка, калезмарка, калесарка, калестарка, колпаджйка, викачка.
кандалосвам > венчавам /Стр./.
< кьердосуеме се.
кандзйл > дявол /Станьовци,
Брез./ [кандзъл /Трън./; къндзйл
/Трън./].
кандзо >дявол /Соф./.
кандйлник > кадилница1 /Трън./
кандйлница Съд за кадене с та­
мян /Н. Г., 2, 346/.
< чемелнйца.
кандйло Светилник пред икона в
църква /Н. Г., 2:346/.
канене Обредно канене с бъкли­
ца вино на роднини, кумове и
приятели за някакво семейно

канйска
тържество /общоб./.
< вйкане, калёсване, клуе, рукане.
канеска1 > покана1 /Род.; Ощава,
Благ./.
канеска2 > сватбено дръвце
/Трак.; М. Аз./ [кънёска /Пчеларово, Кърдж./].
канёски Обредни хлябове, които
се правят за сватбения обичай
засевки /Памукчи, Ст. 3./.
канйлка > покана1 /Стр./.
канйлки Обичай да се носят
сладкиши на булката в поне­
делник след сватбата /Жеравна,
Котл./.
канйнска1 > канйска1 /Н. Г.,
2:346/.
канйнска2 Това, което сватбарите
носят на сватба /Н. Г., 2:346/.
канйска1 Обредни ястия, хлябо­
ве и напитки, с които се ходи
на гости по специален случай,
празник или семейно търже­
ство /Асен./ [кънйска /Шум.;
Гарван, Сил./].
< поклон2, канйнска, връзка.
© К. е различна при отделните
случаи и райони: а) великден­
ски хляб - голям с червено яйце
в средата, който се подарява на
кум, кръстник, майстор и др.
близки на Великден /Славеино,
Момчиловци, Устово, Райково,
Смол.; Петково, Ард.; Шумен;
Орешец, Асен./; б) гозба за
кум /Орехово, Асен./; в) два
хляба и две баници, които


канйска
всеки поканен носи на сватба
/Добралък, Яворово и Чепе­
ларе, Асен.; Градина, Чирп./;
г) един голям хляб и баница,
които младоженците носят
на родителите на невестата
/Зорница, Богутево и Забърдо,
Асен./; д) дарове, ядене или
напитки, с които канят сватбари
/Сил.; Аврен, Варн.; Пирин./;
е) пита за гости, за сватба /Д.
Вардар.; Стр./; ж) кокошка или
пита, които след сватбата дават
от страна на младоженеца на
кума или зетя за вкъщи /Кукуш/.
канйска2 > пануда /Сил.; Аврен,
Варн./.
канйска3 Лечение на болен чрез
каненето на зли духове на
вечеря /Стр./.
канйска3 > сватбено дръвце
/БМ:163/.
канйски1 Обредно посещение с
дарове при кръстници или при
родителите на невестата /Шум.,
Провад./].
канйски2 Колаци, които се
дават на кума за вечерта след
сватбата /Каяджик, Димот.;
Памукчи, Ст.З./.
канйско Дар, който се праща при
сватба, кръщаване и под. /БЕР,
2:206; Н. Г., 11:346/.
канисчйи Лица, които канят на
сватба /Зарево, Благ./.
канйтба > покана /Житуша, Рад.;
Стр./.
канйца > покана /Н. Г., П:346/

140
[каница /Перн.; Леска, Кюст./].
каня Официално каня гости на
семейно тържество с бъклица
вино /общоб./.
< клйкам,вйкам.
каняджия > канач /Шишковци,
Преколница/.
каняджии Обредни лица, кои­
то се изпращат от момъка да
поканят на сватба /Чудинци,
Кюст./.
капан Вид игра с камъчета
/Костандово и Ракитово, Чепин./.
капаро > предплата /общоб./.
капйльо Богата сватбена гощавка
/Стр./.
капйчаре Мъже, които на Йордановден след осветяване на
водата извършват обредно къ­
пане на пеленачета, годеници,
младоженци /Род./.
капище
Езически
храм
у
прабългарите с четириъгълна
форма, в който се е извършвал
свещеният ритуал за сътво­
рението от хана, имащ функ­
циите на жрец /БЕР, 2:219;
БМ:163-164/.
< црьковище.
капливара > прескочи кобила
/Сил./.
каплйя Горна булчинска дреха
/Жеравна, Котл./.
капоть > дама /Плевня, Драм./.
капчук Място за погребване на
умрели от нечестива смърт, некръстени деца /И. Г. БНМ:131/.


141
каража > караконджол /Съчанли,
Гюм./ [къръжа /Гюм./].
каракон Демоничен персонаж,
получовек - полукон, който
броди през Мръсните дни /Тр.;
Ловч.; Плев./.
караконджо Обичай за предпаз­
ване от караконджоли /Тутрак.; Съчанли, Гюм./.
© Изкуствено направено чуче­
ло като голям кон ходи по къ­
щите, придружено от свирджии, играе и прави смехории.
Обичаят се прави, за да бягат
злите сили и демони.
Караконджови дни > Мръсни
дни /Разл.; БМ, 165; КП, 20/.
караконджовците > караконджол
/Воднянци, Белогр; Ботев./.
караконджол Демон от народна­
та митология, който се появява
през Мръсните дни [калаканзар
/Гюмюр./,
калаканзер
/Род., Ксант./, калаканзарин
/Гюм./, калакднджур /Лозен./,
канканджур /Стр./, караканджо /Михалци, Попов./, караканзалу /Елен./, каракандзор /Плевня, Драм./, караканчо
/Елен./, каракдн /Троян., Ловеш., Плев./, каракдндел /Ке­
сарево, Г. Орях./, каракднджар /БЕР, 2: 234/, каракднджелъ /Енина, Казан.; БЕР, 2,
234/, каракднджер /Банско,
Разл., Г. Делч./, караконджо
/Павлик., Троян., Пресл., Лом.,
Белосл ат./, каракднджолос

караконджол

/Род./, каракднджор /ИБ, ЗБ/,
каракднджорче /ИБ, ЗБ/, каракднджул /Дрян.; Борисово,
Попов./, каракднджум /Дер­
вент, Дедеаг./, каракднджур
/Курило, Соф./, каракднджурец
/Врач., Хаск., Първом./, каракднджъл /Севл./, каракднджьо /Н.Г., 2: 350/, каракднджюл /Н.Г., 2: 350/, каракднджюр /Н.Г., 2: 350/, каракднджяр /Н.Г., 2:350/, каракднжал
/Душево, Севл./, каракднжулъ
/Тихомир, Крум./, каракднжур
/Соф./, каракднжъл /Кръвеник, Севл./, каракднчал /БЕР, 2:
234/, каракднчол /БЕР, 2: 234/,
каракднчьо /Елен./, каракднчял /БЕР, II: 234/, каракдняк
/Монтан.; Лом.; Вид./, кднджор
/Велин., Родоп./,
кднджур
/Род./,
кднджял,
кднжур
/Велгр./, конжурак /Славенно,
Смол.; Петково, Ардин./, корокднджор /ЗБ/, корокднджул
/Н.Г., 2: 400/, корокднджуль /
Илинден, Г. Делчевско), коркднджур /Г. Делч./, коркднжур
/Илинден, Г. Делч./, корокднчал, корукднджур /Благоев./,
краканджол /Н. Г., 2: 409; БЕР,
2: 712/, кракднджол /БЕР, 2:
712/, крукднджур /Тешово, Г.
Делч./, крукднджуръ /Г. Делч./,
куркднджур /Гърмел, Г. Делч./,
къликднджур /Благоевгр., Г.
Делч./, кълъканзарин /Гюм./,
къраканзалу /Елен./, къракдн-


караконджолов месец

джар /Кара бунар, Нови па­
зар./» къракднжъл /Ново село,
Троян./, къракончу /Елен./, кърконяк /Гърци, Видин./, къръкнзъл /Дрънд. ез./, къръкднджел
/Греб./, къръкднджу /Търн./,
къръконджум /Дервент, Деде­
аг./, къръкднджур /Шумен./, къръкднджъл /Кръвеник, Севл./,
къръкднзъл /БМ: 164/].
< буганец, вонкашно, гундурак,
кърмяул, каража, меджарок,
поганец, поганче, тарамбак,
устрел, у стрел ь
© На външен вид може да бъде
човек - чудовище с рога, опаш­
ка и космато тяло, или получовек - полукон, понякога с криле
/СИБ/; може да се превърне в
животно - вълк, куче, котка, с
различни аномалии /ЗБ, ЮБ-я/;
невидима зла сила - вятър или
глас /ЮБ, Мак./. Според народ­
ните схващания в К. се явяват
душите на умрелите хора, за­
ченатите и родените деца през
Мръсните дни и Тодоровата
неделя; покойници, чието тяло
е прескочила котка или е пре­
летяла птица /Плев./; свине,
заклани за Коледа /Габр./. К.
пакости на хората на улицата
или вкъщи, обикновено нощем
до първи петли. В къщата влиза
през комина и замърсява непо­
критите съдове с вода или гаси
огъня. Съществува вярването,
че обикаля местата, по които

142
са заклани коледните прасета.
Обредните действия срещу К.
имат характер на предпазване
- да не се излиза по тъмно, да
не се върши домашна работа;
предпазни действия са носене­
то от човека на чесън, пелин,
глог, тамян, вълна, вързопче с
хляб и сол, икона, кръст, мо­
литва и др.; посипването око­
ло къщата с пепел, пръскането
със светена вода на Игнажден,
написването на катранени кръ­
стове на входните порти /БЕР,
2: 234; БМ: 164-165; И. Г. БНМ:
173-194; Д. Маринов, Избр.
произв. т. 1; ЕБ, 3: 75; „Славян­
ские древности“, Славяноведе­
ние, 1998, 6, с. 13-14).
караконджолов месец > януари
/И. Г., БНМ: 150/.
караконджорче > вампирджия
/ИБ; ЗБ/.
Каракончевски дни > Мръсни
дни /Н. Г., 2:284/.
каракчйя Народен лечител, кой­
то намества кости /БЕР, 2:235/.
Карамановден > Празник на 2
януари, посветен на свети Силвестър /ИБ/.
© В народния календар този
ден е посветен на впрегат­
ния добитък - волове, биволи,
коне, магарета. Нощта срещу
празника се извършва обичаят
ринене. Приготвя се обреден
хляб с изображение на едрия
добитък. Хлябът заедно с ме-


143

со и вино се поставя в торба,
която се окачва в обора или
кошарата. Това е награда за
момците-риначи, които покъсно идват да почистят обора
и да вземат оставената торба.
каран > чума /Арх. Ром./.
каранлък > чума /Арх. Ром./.
карапарйн Свидетел на годе­
ницата /Трънчовица, Ник./.
караула Вид игра в понеделник
след Месни заговезни /Голям
Дервент, Димот./ [къруала /
Голям Дервент, Димот./; кърълён /Н. Надежда, Хаск./].
< кърълён.
караулин Едно от главните лица
в играта караула /БЕР, 2:241/.
карач Човек, който отива да
краде мома /Благ.; Н. Г., 2:352/.
кардаш > брат [кардаш /БЕР, 2:
245; Н. Г„ П:352/].
карола Моминска игра в поне­
делника след Месни заговезни
/Г. Дервент, Димот./ [кърдла /Г.
Дервент, Димот./].
каролен > карола /Шумен/.
карфосване Обредно магическо
действие, при което се коват в
дърво части от коси, нокти на
дете, за да не умре /Лясковец,
Търн./, или се пресилва бубено
семе през змийски уста, за да не
се разболява детето /Търн./.
Касум > Димитровден /Съчанли,
Гюм.; Ср. Род./ [Касъм /Съ­
чанли, Гюм.; Н. Надежда,
Хаск./; Късум /Златогр./; Късъм

каук

/БЕР, 3: 232/].
касум > есен /Яковица и Дрангово, Момч./.
катало Нещо, скътано от човек,
чиято смърт наближава /Ра­
китово, Велгр./.
катран1 > ад /БЕР, 2:276/ [кътран
/Градище, Севл.; Лиляк, Търг./].
катран2 Черна гъста смолиста
течност, която има предпазва­
ща сила //БМ:165-166; Д. М.,
ИП, 1:203/.
© Според народните схваща­
ния веществото има магическа
сила и е атрибут на обредна
предпазна практика от зли сили
- болести и демони. С К. се на­
мазва родилката или бебето,
или и двамата, при раждането
на първо дете срещу уроки и
болести; правят се кръстове
от К. по къщите и оборите
срещу болести и демони по
време на Мръсните дни, срещу
празниците Света Ана (патрон
на врачките и вещиците) и
Тодоровден (за стадата); за
плодородие се излива К. по
нивите срещу демоничните си­
ли.
катраница Нещо, намазано с
катран, което пази от зли сили
/Сливница/.
© Обикновено метла, намазана
с К., се слага до главата на
новороденото.
каук > кукерска маска /Чернево,
Варн./.


кацавъла-въла
кацавъла-въла Магическо закли­
нание, с което бродници гонят
зли сили /Етрополе/.
качка Малък дървен конус, висок
десетина сантиметра, който
при игра се замерва с тояга
/БЕР, 2:293/.
< челик.
кашёла > ракла /Павелско и
Хвойна, Асен./.
кашьёк Обредно ястие от сварен
булгур, което се поднася на
гостите вечерта срещу сватбата
/Габрово, Кръстополе, Ксант./.
кашя1 Специално приготвено с
масло варено жито, което се
поднася на кръщене и сватба
/Н. Г., 2:358/.
кашя2 Обичаят хората да се
събират и да ядат кашя /Н. Г.,
2:358/.
каямёт Свършек на света /БЕР, 2:
303/.
квас Основно вещество при втасването на тестото за приготвя­
не на хляб /Н. Г., 2: 359; БЕР, 2:
308; БМ, 166-167; Д. Маринов.
Избр. произв. т. 1, 217, 387-388;
ЕБ, т. 3, 98, 121/.
© С това е свързана народна­
та представа, намираща място
в обредите и магиите, че той е
носител на плодородие и опаз­
ва реколтата, добитъка, се­
мейството и живота на хората
изобщо. Използва се в обреди
при раждане, сватба и смърт,
за предпазване от зли сили на

144
новороденото, младоженците и
живите членове на семейство­
то. Най-характерни са обредите
подновяване и пазене (вардене)
на квас, свързани с Игнажден,
Коледа, Василовден и Велики
четвъртък преди Великден. К.
се употребява и в народната
медицина за лекуване на уроки,
квасарййкя > квасарка [квасерйкя, квасерйкя /Пазардж./].
квасария > квасарка /Г. и Д.
Василица, Ихт./.
квасарка Мома, която участва в
сватбения обред засевки, при
който се подготвя квасът и се
замесват сватбените хлябо­
ве /СЗБ; Пловд./ [квъсаркъ /
Огняново, Пазар./].
< квасарййкя, квасария, квасарня.
квасария > квасарка /Сам./.
квасене на китки Обичаят ладу­
ване, извършван на Гергьовден,
при който вместо пръстени
във вода се топят китки /Род.;
Момч./.
квасерица > квасарка /Ветрен и
Славовица, Ихт./.
квасйчник > сватбен хляб /Н. Г.,
2:359/ [квасйчньък, квасйчняк
/Н. Г., 2:359; БЕР, 2:308/].
© Един се меси в дома на бул­
ката и друг - в дома на мла­
доженеца, от който сватбарите си вземат по залък, когато
излизат от дома на булката
и когато пристигат в къщата


145

на младоженеца /Воднянци,
Белогр./.
квасник1 Обреден хляб с квас,
който в празничните дни се ук­
расява с различни тестени ор­
наменти /Етн.:182; Н. Г., П:359/.
© За всекидневните нужди
веднъж седмично, обикновено
в неделя, се месят по няколко
хляба с квас и се пекат навед­
нъж в специална пещ. За праз­
ниците се пекат специални хля­
бове, които са с различни фор­
ма, украса и предназначение.
квасниче > квасник1 /Н. Г.,
П:359/.
квачка Играта пиличка /Н. Г.,
П:359/ [ковачка Ц кувачка /
Дервент, Дедеаг.; Кръвеник,
Севл./; кловачката /БЕР, 2:462
Цклувачката /Ст. Караджа.,
Добр./; клдчката /Ени махала,
Дедеаг.; Шум., Сил./.
< квачка с пйлци.
Квачката > Плеяди /Мусина,
Павл.; Кривна, Разгр.; Виленица, Монт.; Чудинци, Кюст.;
Селановци, Орях.; Досичево,
Харм.; Кост./ [Коачка /Драганово, Г. Орях./; Ковачка /
Раданово, Търн.; Трънчовица,
Ник./].
Квачката с пйлците > Плеяди /
Боличе, Орех.; Две могили,
Белен.; Сталево, Първом./.
квачка с пйлци > квачка /Соф./.
кебе Венчална женска дреха без
ръкави /Веригово, Карл./.

Керван-керана

кебйн > наниз /Ст. 3.; Плев./
[кебйнь /Енина, Казан./; кепйн /
БЕР, 2:314/; кйбин /Търн.; Севл.;
Д./; кебйнь /Енина, Казънл./]кёнзо > дявол /Дебър./.
Керванбашййка > Керванка /
Бяла черква, Търн.; Шум.;
Руховци, Елен.; Бели осъм, Тр.;
Доситево, Харм./.
Керванка Звездата Сириус от
съзвездието Голямото куче най-ярката звезда върху цялата
небесна сфера /А.Б., МЛС: 78;
Н. Г., 2:36; БМ:167/.
© По своята яркост и големина
тя прилича на Зорницата, но из­
грява около два часа по-рано от
нея. Затова на някои места се на­
рича Зорницата. В народните
представи се свързва с лошите
духове и вредните стихии.
< Губй-керван, Керванджййка,
Керванбашййка,
Керван-керан, Керван-керана, Керванкеранка, Лъже-керван, Лъжйкерванджййка, Мами-керван,
Герганката, Яланка.
Керванджййка> Керванка /Кръ­
веник, Севл.; Доситево, Харм.;
Пазар./ [кирванджийка /Драганово, Г. Орях./].
Керванджййката > Венера /Драганово, Г. Орях./.
Керван-керан > Керванка /Цър­
ква, Добр./ [керван-къран I
Дервент, Дедеаг./].
Керван-керана > Керванка /Еникьой, Узундж./.


Керван-керанка

Керван-керанка
>
Керванка
/Стр./.
кердосам се > кердосвам /При­
леп; Дупн./ [кьердосуем се /Ве­
лес/, чердошаме се /Ресилово,
Дупн./].
кердосвам Донасям щастие /Бесвина, Лерин./.
кесиджйя Персонаж в кукерската дружина, маскиран ка­
то разбойник, който ходи по
пътищата, обира и убива [кеседжия ] /Н. Г., 2:362; БМ:167,
187/.
кёцко > дявол /Дебър./.
кешкёк Сватбено ястие само от
месо /Брезе, Дев./.
кивот > ковчег /БЕР, 2:354/.
килерджйя Човек, който на
сватба се грижи за яденето,
пиенето и съдовете /Охрид;
Струга; Кукуш/.
кимбинясам Да се оженя и да
дам сватбените подаръци /Н.
Г., VI: 162/.
кймен > кимя /БЕР, 2:367/.
кимя Митично растение, което
притежава способността да
превръща медта в злато /Н. Г.,
2:364; БЕР, 2:368/.
< кймен.
киразмо Помещение за честитяване на имен ден /Славейко и
Устово, Смол./.
Кирик и Юлита Празник на
15.VII., посветен на светите
мъченици Кирик и Юлита,
съвпадащ с първия ден от на­

146

родния празник Горещниците.
Кирил и Методий Празник на
11.V., посветен на равноапостолите свети Кирил и свети Ме­
тодий, създатели на българ­
ската азбука и основоположни­
ци на българската книжнина.
© Светският празник, посветен
на тях, е на 24.V., когато се про­
веждат общобългарски търже­
ства.
кйрници > олелия1 /Слив./.
китанче Великденско яйце /Сам./.
© Боядисано и накитено с раз­
ноцветна вълна.
кйтка1 Предсватбен обичай у
годеницата, годеж, при който
от името на годеника се носят
храна, питиета и цветя /Кюст.;
Сливница, Соф./.
кйтка2 Букет цветя, който се
използва в различни обредни
практики /БМ:167-168/.
© К. от градински цветя е
знак за любов; еньовската К.
се използва за лек; с К. от
босилек свещеникът ръси на
Йордановден; с К. се калесва за
сватба; К. от чимшир и бръшлян
се използват в сватбения обред;
коледарската и лазарската К.
украсяват главите на коледарите и лазарките и др.
кйтка на нйвата > божа брада
/СЗБ/.
киткар Годежар, който заедно с
други годежари носи в дома на
момата храна, питиета и китка


147

от името на годеника /Рад.;
Кюст.; СЗБ/.
киткарка Жена, която заедно с
други годежари отива на китка
от името на годеника /Н. Г.,
6:164/.
киткаре Сватовниците, които
отиват да искат момата /Слив­
ница, Соф./.
киткосам > сгодявам /Соф.;
Кюст./.
китрамитра > куката /Църско,
Битол./.
кйшица > мартеница /Грамада,
Вид./.
кйшичка > мартеница /Костандец, Разгр./.
кишкёк Смляно или чукано
варено жито като обредно ястие
/Дервент, Дедеаг.; Градина,
Чирп./ [кьъшькекь /Н. Надежда,
Хаск./.
© Съществува обичай да се
вари жито, разбъркано със за­
хар, тахан и счукани орехи,
вечерта срещу Варвара. В съ­
щата вечер се варят от всички
зърнени храни по малко като
обредно вариво за плодородие,
клада Вид детска игра /Н. село,
Вид./.
кладенец Съоръжение за вода,
което в митологичните пред­
стави
свързва
живите
с
починалите /БМ:168-169/.
© Във връзка с това при К. се
изпълняват някои обреди: там
става отбулването на булката

клетва

и въвеждането й в ролята на
невеста; при изгрев слънце,
на помена на 40-ия ден след
смъртта и на Задушниците се
отива на К., защото според
поверието във водата се отра­
зява образът на умрелия. След
залез слънце К. се смята за
самодивско средище. Той си
има степан, който властва над
него през нощта.
кладни > олелия2 /БЕР, 2:411/.
кланачка кърпа Обредна кърпа
на невестата, с която тя покри­
ва ръцете на гостите, когато им
се кланя и целува ръка /Кюст./
[кланячка /Каменица, Кюст./;
клъначка /Кюст./].
кланйк Агне, заклано за Гергьов­
ден /ЮЗБ/.
клевета Лъжливо обвинение /об­
щоб./.
< навет2.
Клекучан1 > Куцулан1 /БЕР,
2:432/.
Клекучан2 > куцият вълк /БЕР,
2:432/.
клёкушка Вид мъжко хоро с
приклякане /ЮЗБ/.
клёндза > чилик /СЗБ/ [клёндза
/СЗБ/; клёнджа /Плев./].
клёнзане > Детската игра на куц
крак /БЕР, 2:433/.
клетва Магически думи и маги­
ческо действие по адрес на ня­
кого, произнесени и направено
от родители, чужд човек (група
хора) или самият човек, произ-


клетиня
насящ К. /общоб./ [клёнтва /
Сол./; клентфа /Сол./; клетфа
/Сухо, Сол./; клйетва /Бобощица и Дреговяне, Корч./].
< навет, обет, родителски клет­
ви, тоба1, тьойбё, ферминъ.
© К. от родителите (майчина
и бащина) е най-тежка. Те я
съпровождат със свалянето на
калпак или забрадка и това е
символично действие за смърт
(близките на мъртвеца ходят
гологлави), т.е. чрез К. родите­
лите като че ли погребват свои­
те неблагодарни и нечестни
синове и дъщери. К. от чужди
хора се съпровожда от анатема
(специални обредни действия,
например правене на каменна
грамада като символ на гроб
на прокълнатите). Личната К.
е даването на обет по различен
повод, например за здраве в
името на някой светец; съпро­
вожда се с правене на курбан /
БМ, 169-170; Д. Маринов/.
клетиня > нещастие /СЗБ/.
клёцало > дама2 /Годеч.; Доброславци, Соф./.
клйкам > каня /Драм.; Брез.; Н.
Г., 2:370/.
клйнене
на деца Обредно
действие за плодовитост, което
се извършва, когато детето на­
вършва 1 г., от мъж-баяч /ИБ/.
клинове Болести в слабините на
мъж и в кръста при жена /ИБ/
[клйне /ИБ/].

148

© Според народните вярвания
лошите духове, 77 на брой,
нападат мъжа в слабините и
причиняват полова слабост.
клиносване Обредно действие за
лечение на безплодие /Недан,
Павлик./.
© С нагорещен клин по 3
пъти се чукат слабите места и
кръстът на жената. Така те се
затоплят, което допринася за
забременяване.
клис > чилик /БЕР, 2:457/ [клйса /
ЮЗБ/; клюста /Кукуш/].
клисар1 Слуга в черква /общоб./.
< черквеняк.
клисар2 Отговорник за чистотата
и стопанските нужди на църква
/общоб./.
клисарка1 Съпруга на клисар
/общоб./.
клисарка2 Прислужница в женски
манастир или църква /общоб./.
клон Група моми на Цветница
/Чипровци; БЕР, 2:464/.
клуе Обредно канене на кум да
дойде да венчае младоженците
/Панаг./ [клуйе /БЕР, 2:474/].
Клъстия четвъртък Четвъртък
преди Месни заговезни /Банат/,
клюкалче Четириъгълно дръвце,
нашарено с резки и завързано
за пояса с бял и червен конец,
на което коледаригпе нанизват
колачетата и с което чукат, за
да им отворят /Кукуш; Охрид/.
< колендарче.
клюнк Кукерска тояга с кука на


149

края, която се използва при
обредното заораване и засяване
/ЗБ; Сил./.
< токмак.
клюста > чилик /Кукуш/.
кляканица > ръченица /БЕР,
2:492; Н. Г., 2:378/.
коба* > прокоба /Ихт.; Врач./.
кобар Човек, който прави лоши
предсказания /Дебър; БЕР 2,
500/.
< кобник.
кобилица Специално направен
извит прът за носене на ведра
с вода, който в митологич­
ните вярвания е натоварен с
функцията да предпазва же­
ната от самодиви и змейове
/БМ:170/.
кобия* > магьосница /Н. село,
Вид.; Лом.; Тутр./ [кдбие /Лом./].
кобия2 > мамница* /Ново село,
Видин.; Тутр./.
кобник > кобар /БЕР, 2:500; Н. Г.,
2:379/.
кобя Предсказвам нещо лошо
/БЕР, 2:500; Н. Г., 2:379/.
кобясвам > кобя /Сил.; БЕР,
2:505/.
ковач Лицето, което изработва
железни изделия, в митология­
та се приема за свещено и
притежава
магическа
сила
/БМ:170/.
© К. лекува безплодие и разваля
магии. Продукцията му също
се смята за носител на магиче­
ска сила, затова в ритуалното

кожель
заораване против демони и
болести палешникът на ралото
се изработва от двама братя
ковачи за една нощ.
Християнски покровители на
К. са Свети Антонии и Свети
Атанас.
ковлада Клевета /БЕР, 2:512/
[ковладъ /Тр./, ковладня /Коп­
ривщ./].
коврйг Малко кравайче, което се
дава на коледарите /БЕР, 2:512;
Н. Г., 2:380/.
коврижалка > коледарка /БЕР,
2:512; Н. Г., 2:380/.
коврйженец Персонаж от коледарската дружина, който носи
тоягата с нанизаните гевреци
/БЕР, 2:512/ [коврйженъць /Н.
Г., 2:380/].
ковчег* Дървен сандък за мърт­
вец /ЮЗБ/.
< кивот, сандък, трон2, чифур.
ковчег2 Чеиз на девойка, нареден
покрай стената [кдфчек] /Корово, Велгр./.
кодик Книга за записване на
неща, които трябва да се знаят
и помнят /БЕР, 2:517/.
кожель* Специална хурка, ук­
расена с разни цветове памук,
която невястата носи в новия
си дом /Смол.; Асен.; Ард./
[кожель /Ард./].
кожель2 Изкусно украсен и оц­
ветен прът с китка на гор­
ния край, който се носи при
сватбено шествие /Род./ [кб-


кожовлёнка
жиль /Стойките, Смол./; кожёлъ /Род./].
кожовлёнка > шарка /Д.М.ИП,
т.1: 283-285/.
кожодёрец1 Вятър, който духа
през март и април /Бяла Слат.;
Г. Диканя, Радом./.
кожодёрец2 > март /Белосл./.
кожодёрец3 > април /Генерал
Тошево, Ямб.; Горна Диканя,
Радом./.
кожув Наметало с червен цвят,
подплатено с агнешки кожи,
което булката носи на сватбата
/Раз./.
коза Домашно животно, което
според народните поверия се
смята за нечисто, защото е
заченато от дявола, поради кое­
то не се принася в жертва /И.Г.,
БНМ:62; БМ:171/.
козёл1 Човек с петел, даден от
майката на момата, който
играе ръченица с него заедно
с другите сватбари /Извор,
Бург./.
козёл2 Една от кукерските маски
/СЗБ/.
@ Кожа от коза се използва за
направа на кукерско облекло. С
козя кожа се обличат и някои
сурвакари.
Козма и Демян > Свети Козма и
Демян /БМ: 308/.
козокошута Митично животно с
вид на полуелен-полукозел /И.
Екзарх XVI в.; БЕР, 2:696/.
козунак Сладко обредно тестено

150

изделие, предназначено за Ве­
ликден /общоб./.
< паска, чурёк.
© В наше време замества ве­
ликденските хлябове.
кокаларник > костилница /Гайтаниково, Г. Делч./.
кокаларница Помещение, обик­
новено в черква, в което се
съхраняват костите на „рав­
нени“ мъртъвци /Б. Трак./.
кокальче Игра с пет камъчета,
която обикновено се играе от
момичета /Драм.; Г. Делч./.
< куката, кукуль.
кокерица > джадия4 /Вид.; Лом./,
кокленйк Малко коледно хлебче
с яйце вътре /Г. и Д. Василица,
Ихт./.
кокоре Жерави /Н. село, Вид./.
© Смята се, че когато жеравите
се събират на групи, е дошла
зимата и житата трябва да се
засяват.
Кокоша чёрква Общоселски
курбан, който се извършва в
събота между Петковден и
Архангеловден, когато свършва
прибирането
на
реколтата
[Кокоша църква /Д. М., НВРНО:516; ЕБ, 3:130/].
© Коли се черна кокошка. Ос­
новни участници в обреда са
жени. За курбана всяка жена
носи по три колачета и вино.
К. Ч. е принасяне на жертва
за плодородие, здраве и бла­
гополучие /И. Трак./.


151
< Кокошин ден, църква5.
Кокошин ден > Кокоша черква /
Свил./.
кокоши празници Народни праз­
ници, свързани със здравето и
разплода на кокошките.
© В някои райони варят „кишкек“ и жито и го дават на ко­
кошките за разплод /Чирпан/.
Жените не работят, за да не
умират кокошките /Памукчи,
Ст. 3./.
Кокошка > Квачката /Тръстеник,
Плев.; Калайджидере, Гюм.;
Гълъбово, Пловд.; Н. село,
Вид.; Сам.; Тр./ [кошка /Черна
гора, Чирп./].
кокошка Домашна птица, която
според народните вярвания
предсказва нещо лошо /Врач.,
Каленик,
Ловч.,
Добрина,
Провад./.
© Ако пропее срещу вратата на
къщата, това означава смърт.
Тогава я колят или подаряват
на някой манастир.
кокулница > великденски хляб /
Батановци, Радом./.
© Представлява малко хлебче,
в средата на което се забожда
яйце.
кол > чета /Елен./.
кола1 > коледни хлябове /Чупре­
не и Стакевци, Белогр.; Коли­
бите, Тр./.
© Обреден хляб във формата
на кола, който се меси за Бъдни
вечер.

колака на пътника

Кола2 Голяма звезда, която се
появява в полунощ (вер. Керванката) /Банат/.
Кола3 > Голямата мечка (Дорково, Велингр.; Самоков, Никола­
ево, Бражовци).
Кола4 > Кумова слама (БЕР II,
545; Н.Г.П, 366).
Колада > Коледа /Н. Г. 2:386/.
колада > декември /Ср. Род./.
коладник* > коледни хлябове
/Соф./
коладник2 Прасе, което се угоява
и коли за Коледа /Елен./.
коладник3 > бъдник1 /ЕБ, 3:98/.
коладник > коледар /Пров./.
колажданин > коледар /Зайчар
и Мошино, Граов.; Тръстеник,
Плев./ [колежданин ].
кола и харман > коледни хлябо­
ве /Колибите, Тр./.
© Посветен на житните ниви,
съчетава елементи от хлябове­
те кола и харман.
колак* > кравай /Н.Г., 2: 387; Ле­
щен, Г. Делч.; Калайджидере,
Манастир, Чадърли; Кушанли,
Гюм.; Торбалъкьой, Дедеаг./.
колак2 > годеж /Малешево; БЕР,
2:547/.
колак3 Подарък за добро известие
/Банско; БЕР, 2:546/.
колака на пътника > кравай
/Якимово, Лом./.
© Кръгъл хляб с дупка в сре­
дата и без никакви ръбове, кой­
то се прави специално за тръг­
ващия на път, за да го пази от


коланка

злополуки и зли сили.
коланка Дълъг колан, който на
сватбата булката дарява на
мъжете /Соф./.
коланник > коледар /Стр.; Ямб./,
колас > ад /Д. Вард.; Сол./.
коластра Първото мляко от
домашно животно, което се
използва в обреди за здраве и
плодовитост /Пловд.; Г. Делч.;
Провад.; Охрид/ [куластра;
куластръ /Борисово, Поп./].
© Хвърля се в реката или
се сипва във вода, за да тече
млякото като по вода, замесва
се в квас и се залепва на обора;
слага се в черупка от яйце зад
вратата на обора или се раздава
на съседите.
Колата > Голямата мечка /
Дорково, Велгр.; Сам./ [Кулата
/Вардим, Свищ./].
© Съзвездието има сложна
композиция, в която част от
звездите се оприличават на ко­
лар, вол, мечка, куче, което лае
по мечката, а останалите ярки
звезди - на кола. Според други
представи то очертава колела,
волове и вълк.
колаци > кравай /БМ: 235/.
© Това са обредни хлябове за
Игнажден. Те са два вида: във
форма на осморка, които се
дават на момичетата (кукла),
или две усукани парчета тесто,
свити във формата на подкова,
които се дават на момчетата.

152

колач > кравай /Сливница; Бата­
новци, Радом.; Свищов, Орях.,
Вид., Соф., Кюст., Прилеп.,
Брезн., Шумен., Търн., Трън.,
Мад.; Ново село, Видинско/.
колачар Един от сватбарите,
който извежда булката преди
венчаване /Н. село, Видин.;
Дебър/.
колаче > коледни хлябове /
Страхилово, Свищ.; Банско;
Бяла река, Първом./.
© Кръгло или преплетено
кравайче с диаметър 10 см, кое­
то се дава на малките коледари
заедно с орехи, круши, бучки
захар.
колбашия > станеник2 /БЕР,
2:544/.
колеацкеа > ноември /Доганхисар, Дедеаг./.
Коледа Един от най-големите
зимни празници, познат в цяла­
та етническа територия, който
съвпада с църковния празник
Рождество Христово /общоб./
[Колада /Н. Г., П:386/; Коллда
/Н.Г., П:390/; Кдленда /Кост./].
< Коледня, Голяма Коледа,
Голёмото
Кбледо,
Божйк,
Божйч, Рождество, Рождество
Христово.
© Празникът е свързан със
зимното слънцестоене и в него
има както езически предста­
ви за раждането на Слънцето,
така и християнски - за раж­
дането на Младия Бог. Мито-


153
логията на празника се свързва
с идеята живот - смърт, което
определя характера на обре­
дите - гадания и предсказания
за бъдещето, магически пред­
пазващи действия за стопан­
ско и семейно благополучие.
К. завършва Мръсните дни и
основен обичай е коледуването,
което започва на Бъдни вечер.
На К. никой не работи, ходи
се на църква. Има празнично
хоро. Прави се богата трапеза
и характерни ястия са: свинско
печено, прясна пита, баница с
месо, млечница, печен дроб,
пастърма със зеле, печена ко­
кошка. На К. се извършват об­
реди за предпазване: хранят се
кокошките с прекадено жито,
връзват се овошките с малки
венчета от сламата от Бъдни
вечер, от сламата се слага и в
полозите на кокошките; прави
се обредно заплашване с брад­
ва на животни, дървета, бездет­
ни жени, за да раждат.
коледари Членове на коледарска
дружина, която извършва оби­
чая коледуване /ЗБ/ [коледаре /
ЗБ/].
< коледник1, колажданин, коледаш, коледжанин, колежданец, колежданин, колежнйк,
коледаш, куледате, воарворник, пивкари, русалйи4.
© На Игнажден се избира во­
дач (обикновено женен мъж,

коледарка

който се нарича старец) на коледарите и се организира група
от 10-15 души. В групата има и
по-малки момчета (коледарчета), които известяват идването
на К. по къщите. К. обикалят
домовете от полунощ до су­
тринта. Облечени са празнич­
но, наметнати са с ямурлуци
и имат специална украса на
калпаците (коледарски китки
и венци). Някои носят мас­
ки (мечка, вълк, куче, петел),
обредни предмети - дръвце,
кравай (канйска). По пътя и
пред къщата К. пеят празнични
песни за щастие в семейството,
плодородие и имане в стопан­
ството. В Източна България
стопаните на къщата подаряват
коледарски кравай, пари, месо,
сланина, боб, брашно, вино
и др. Коледуването завърш­
ва с празнична трапеза в дома
на водача с част от събраните
продукти. Поканват се женени
мъже. Останалите продукти се
продават, а парите се дават на
бедните или на църквата. В За­
падна България К. не извърш­
ват почти никакви обреди освен
празничното хоро.
коледарка Дрянова пръчка, на
която коледарите нанизват по­
дарените им при коледуването
гевречета /Соф./.
© В долния си край е с клинче,
за да се задържат кравайчетата.


коледарска благословия

__________________________ 154

нанизани на нея.
< коврижалка, кофръжалка,
кольдачка, коледарка, коледарница, коледачка, коледница2, коледо, кукучка, наврта,
палица, топуз, чёкич.
коледарска благословия Думи­
те, които изрича водачът на
коледарите, като държи в ръ­
це подарения от стопаните ко­
леден кравай: От Бога много
здраве, от нас малко веселбица!
/общоб./.
< благословка, молитва, мармарка, слава.
коледарска дружина > чета /об­
щоб./.
коледарска китка > китка2 /
БМ: 172-173/.
© С нея се украсява калпакът
на коледаря. Китките са от
чимшир и бръшлян. Понякога
се заместват с венци. Украса­
та се допълва от нанизани на
червен конец пуканки, бучки
захар, сушени сливи.
коледарска песен Обредна песен,
която коледарите пеят по ули­
ците и пред домовете.
© К. П. са различни по мотиви
според мястото на изпълнение
и лицето, за което се пеят. Те
са пожелание за здраве в се­
мейството, за плодородие и бо­
гатство в стопанството и имат
характер на словесна магия.
< коледнйца.
коледарски кравай > кравай /ЗБ/.

коледарци > коледари /ЗБ/.
коледарчета Момчета от 6 до 12
г., които обхождат домовете
преди коледарите и известяват
стопаните за тяхното идване /
ИБ/.
< колади, кофрожници, малото
Коледо, пивкари.
коледачка > коледарка /БЕР,
П:55\/ [коллдачка /Н. Г., П:391/].
коледаш > Водач на коледарите
/Банско, Дедеаг./ [кулидаш /
Дервент, Дедеаг./].
колёдвам > коледувам /Смол.,
Ард./ [коладвам /БЕР, 2: 55/].
Коледе > Бъдни вечер /БЕР,
П:551/.
коледе Огън, който се кладе на
Бъдни вечер /Велес; Кукуш/
[коледето /ЮЗБ/].
< коледето.
коледен > декември /Крумово,
Ст. Караджово, Ямб.; Инжекьой, Хаск.; Гърло, Перн.; Ни­
колаево, Радом.; Дондуково,
Лом./.
коледжанин > коледар /ЗБ/.
коледйсувам > коледувам /Кръстополе, Ксант.; Злат.; Мад./.
Коледни Заговезни Вечерта на
църковния празник на 14.XI.,
посветен на свети възхвален
апостол Филип, когато започ­
ват коледните пости и за по­
следен път до Коледа се яде
блажно /Копривщ./.
коледник1 > коледар /ЗБ/ [кдленник /Съчанли, Гюм./; кд-


155
ладник /Провад./; коладъници
/Г. Дервент, Суфл./; кдланник
/Стр.; Ямб./; кдладьник /Г.
Дервент, Суфл./; коляднйк /Н.
Г., 2:391/].
коледник2 > коледни хлябове /
Хр. Вак., ЕБ, 500-501/ [кдладник
/Соф./].
Коледни пости Четиридесетдневен период преди Коледа, когато се спазва строг пост в чест
на раждането на божия син
Исус Христос.
< Божйчеве пости.
коледни хлябове Различни видо­
ве обредни хлябове, предназна­
чени за Коледа.
< благословник; богословник;
божичник, бъчва, вечерник,
вечерница; говежда кошара;
гумно, крава2, дълъг кравай;
кадйлка, кадйлска пйта, кадйлняк, коврйг, кравай, колак,
кола, кола и харман, игнатско
кравайче, итнашки хляб, игнатска пйта, коледник2, колецки
кулак, кръстат, кукла, литургйя, нарёчняк, наядка, овча
кошара, параклис; пйлета, превитък, рало, светец, харман,
черковник, цветен леп, шарен
леп.
© Те се разделят на три групи
според вида, предназначението
и символните си украси: а) пос­
ветени на Коледа, изпълняващи
ролята на безкръвно жертво­
приношение (боговица, бого­

коледуване

ва пита, божичник, колак,
светец)', б) посветени на земе­
делието, скотовъдството, дома
и всички селски дейности (гум­
но, кола, рало, харман; бъчва);
в) предназначени за коледарите
(вит-превит кравай). За Бъдни
вечер и Коледа във всеки дом
се правят по няколко хляба с
различно предназначение. Ме­
сенето на К. X. се съпровожда
с религиозни обичаи и песни.
Към коледните хлябове можем
да отнесем и тези за Игнажден.
На този ден е и първата кадена
вечеря.
коледнйца1 > коледарска песен
/Н.Г., II: 39/.
коледнйца2 > коледарка /Хаск./
[кдленница /Хаск./; кдляднца
/Н.Г., II 39/, коляднйца /Н. Г.,
11:391/].
коледния > декември /Дядово,
Пловд./.
Коледня > Коледа /БЕР, 2:551/
[Кдлядня /Н. Г., П:391/].
коледо Тояга, на която нанизват
краваите при коледуване /Н.
село, Вид./.
коледувам Извършвам обредно­
то действие коледуване /об­
щоб./ [колядувам /Н. Г., II :391/].
< колёдвам, коледйсувам.
коледуване Коледен обичай,
при който коледарите ходят
по къщите от полунощ до из­
грев слънце и с песните си
прогонват нечистите сили, из-


колежданец
казват благословии за здраве,
благополучие, плодородие и
благоденствие [колядуване /Н.
Г., П:391/].
< кълцанка, пйвкане, потрътица, ходене на потрътица, хоцане.
© Смята се, че с К. се до­
насят бъдещото щастие и
благоденствие на дома. То­
ва е първият обред от ново­
годишните ергенски обичаи
по време на Мръсните дни.
Основни участници в К. са
момци - ергени. Познато е и
детско К. /БМ: 173-176/.
колежданец > коледар /Лом.; Н.
Г., П:391/.
колежданин > коледар/Граовско,
Плев./.
колежнйк > коледар [коляжнйк]
/Н. Г., П:391/.
колезмйца > покана /Драбишна,
Ортак./.
колело Един от най-разпространените слънчеви знаци.
© Отразява възприемането
на Слънцето като движещо се
колело на небето /ЕБ, 3:19; И.
Г., БНМ:24/.
< коло, точйло, тръкало.
колендарче > клюкалче /При­
леп./.
колер > чума /Арх. Ром./.
колесарка Двуколка, в която сяда
бабата-акушерка на Бабинден.
© Впрягат се най-младите жени,
на които бабата е помогнала да

156
родят, и те я закарват до реката
или чешмата, за да я окъпят /Д.
М., ИП, 1:486/.
колески месец > януари /Бело­
сл./.
Колеснйците > Голямата и Мал­
ката мечка /Соф./.
кблецки кулак > коледни хлябо­
ве /Ю. Трак./.
кблецко блажно Времето от Ко­
леда до Заговезни, през което
се яде месна храна /Стр./.
коливо Варено жито с орехи
и захар за обреди, свързани
с погребение или помен за
умрели /общоб./ [кдльиво /Соф.;
Сам./; кдльво /Смол.; Асен./;
кдлимо /Елен.; Бракница, Поп./;
кдлива /Н. село, Вид./; кдлюво /
БЕР, 2:556/].
< куча, траан, ченйца, проскура.
коло1 > колело /Соф.; Крайще,
Кюст.; Кич./ [коло /Тръстеник,
Плев.; Н. село, Вид.; Стр./].
коло2 > колак /Н. Г., 2:388/.
коло3 > хоро /Панаг./.
коло4 Вид везба /Соф./.
коложёг1 > януари /ЗБ; ЮЗБ;
Мак.; Кост./.
коложёг2 > декември /Бранковци,
Кул.; Дебър./.
коложляк > май /Николаево, Ра­
дом./.
колойгра Хоровод /Панагюрище/,
колпаджйка > капачка /Гега,
Петр./.
колтук > настойник2/Разгр./.


157

колтучка > настойница /Разгр./
колуни Пера от опашката на
жертвения петел от Петловден,
с които се закичват жените и
бабата-акушерка на Бабинден /
ЕБ, 3:109/.
колчец Растение, което дават на
жените, за да раждат мъжки
деца /БЕР, 2:543/.
колчиштар Човек, който на сват­
ба ходи със сватовете и носи
даровете на невестата /Порене,
Мак./.
колъчар Един от сватбарите,
който извежда булката преди
венчавката /Н. село, Вид./.
кольдачка > коледарка /Кукуш./,
кольчёница Кърпа, която се окач­
ва на дясното бедро на булката
/Смол./.
колядъ > сватбен хляб /Свежен,
Карл./.
© Представлява кравай, който
булката меси за девера и му
го поднася за обяд скоро след
сватбата.
коляно Степен на родство /Ел­
хов./.
<повой.
Колята с оловите > Голямата
мечка /Белен./.
комара > кравай /Хр. Вак.,
Етн.:603/.
Комйтите > Голямата мечка
/Мендево, Петр./.
кон* Животното като символ
на небето /БМ: 176-177; И. Г.,
БНМ:59-62/.

коници
© Вероятно това е свързано с
факта, че за прабългарите К. е
свещено животно, обожествявано като бог. За славяните К.
е символ на Слънцето и заедно
с това демоничен посредник
между земята и отвъдното. Съ­
ществуват различни поверия,
свързани с К.
кон2 > коледни хлябове /ЗБ/.
© Стопанките го подаряват на
конярите за здраве на конете.
конак1 Къщата на главния нестинар като обредно място /Стр./.
© Специална постройка параклис, с огнище в нестинарските села, в която се на­
мира свещеният тъпан, а в де­
ня на обичая нестинарство се
нареждат иконите на св. Конс­
тантин и Елена.
конак2 > хорище /Г. Лука, Мих./,
конашма Угощение /Лъжене,
Ботев./.
конгьо > караконджол /Врач./.
кондурак Митично същество силна жена, облечена в дълга
бяла рокля, която ходи нощем,
обира и бие хората /Търнак,
Белосл./.
конджял > караконджол /Велингр., Род./ [конджтр, конжур /
Костандово и Ракитово, Велингр./].
конжурясвам > вампирясвам
/Ракитово, Велгр./.
коници Дрехи на булка /БЕР,
2:590/.


ко ни me
конище Персонаж в кукерската
дружина, която през Мръсни­
те дни между Бъдни вечер и
Водици ходи из селото.
© Човек, маскиран като кон,
който държи прът - на единия
край с конски череп, а на другия
- с конска опашка /Павелско и
Хвойна, Асен./.
< кьорава кобила.
конка > причастие /Соф.; Банат;
Г. Липница, Търн.; Милчина
лъка, Кул.; Гостия, Лов.; Лом.;
Казан.; Съчанли, Гюм.; Ватилък, Сол./ [кднкъ /Осеней,
Разгр.; Долна студена, Белогр.;
Кулско; Вид.; Казан.; Съчанли,
Гюм./].
конкавам > причестявам /Негован, Соф./.
конкам се > причестявам се /
Ватилък, Сол.; Лесичери, Павл.;
Бериево, Севл.; Тръстеник,
Плев.; Калипетрово, Сил./ [кднкъм се /Шум.; Казан.; Тихоми­
рове, Ст. 3.; Съчанли, Гюм./].
Конска Тодорйца > Тодоровден /
Банско/.
Конска Тодоровица > Тодоровден
/Съчанли, Гюм./.
Конски Великден > Тодоровден
/Д. М., ИП, 1:380; И. Г., БНМ:59;
Соф.; Кюст.; Добр./ [Конски
Велйкдьън /Търн./; Конски Велйден /Кюст./.
Константин и Елена > Свети
Константин и Елена.
контръ Вид детска игра, при коя­

158
то едната половина от играчите
се хващат за раменете в кръг, а
другата се стреми да разкъса
кръга; първите се хвърлят на
раменете на вторите играчи, а
един ги пази /Тихомирове, Ст.
конумя > просфорник /Орешец,
Харм./.
конур > торбалан /Жълтуша,
Ард./.
конче > обреден хляб /Марашки
Тръстеник, Плев.; Ник./.
< копйто, кукла.
© Меси се за Тодоровден във
форма на конче или с конска
глава. Свързва се с култа към
Слънцето и затова в някои
случаи съдържа елемент огън
(огнище), от което конят гони
злите духове. В някои райони
хлябът се кади и част се дава на
конете за здраве или се раздава
на три къщи.
коньоар Мъжко дете, което се
подава на невестата, преди тя
да влезе в къщата на съпруга си
след венчавката /Порече, Мак./.
коньопръдица Един от двамата
певци в коледарската дру­
жина, който води коня с по­
дарените неща /Кадница, Благ.;
Топли дол, Кюст./.
коняк1 Гръдната кост на птицата,
покрита с бялото месо, по която
се гадае /ЗБ/.
коняк2 Мъж, който умее да гадае
по плешка на агне, по гръдната


159
кост на кокошка, по човешка
длан /ЗБ/.
копане > май /Дондуково, Лом./,
копане Къпане на 19 и 20 януари
на видни хора с цел да се
съберат пари за обществени
цели /Род./.
копане кукуруз > май /СЗБ/.
копаницата Вид хоро /3. Средн./,
копеле Извънбрачно родено дете
[кдпиле] /общоб./.
< изходно, пич.
копелче > еврейче \кдпльече /
Манастир, Асен.; Осиково,
Г. Делч./; кдпълче /Обидим,
Разл./].
© Некръстено дете, родено от
мома, което старите жени в
семейството умъртвяват. Ду­
шата му става К. и носи беди
на селото.
копито Обреден хляб, приготвен
за Тодоровден във формата
на подкова, украсен с орехови
ядки, скилидки чесън и сол;
раздава се за здраве и плодоро­
дие на конете /ЕБ, 3:114/.
копка Дупка, изсечена в лед
на Дунава, в която се хвърля
кръстът на Богоявление /Н.
село, Вид./.
копрйва Растението Urticaceae
като митично според народните
вярвания прогонва самодивите
и демоните на болестите /
БМ:27-28; Хасковско, Кръвеник, Севл./.
© К. се бере пролетта и е свър­

корсчек
зана с празника Гергьовден.
Жените се жилят по тялото, за
да не страдат от болести и да
нямат бълхи /Соф./. В Хасков­
ско на Гергьовден по К. гадаят.
На Велики Заговезни трият с
К. задниците на говедата, за да
не щръклеят.
Коприван1 > април /БЕР, 2:620/.
Коприван2 > Секновене /Н. Г.,
2:397; БЕР, 2:620/.
Коприванко > април /Граничан,
Белогр./.
копчата Вид хоро /Шишковци,
Кюст./.
копчица Детска игра, в която
участват 10 деца /Бериево,
Севл./.
кордален > вдовец /Галичник,
Мак./.
кордем > нареждам /Асен.; Смол./,
корджйе > стопан /Ягодина, Дев./,
корен > род /Искрец, Соф./.
коритана > подевка /Шум.,
Елен./].
коританка Момиче, което е тре­
тата мома в една къща /СЗБ/.
корйтнина > коритница/Гнойни­
ца, Ряхов./.
корйтница Откуп за момата /Д.
Гнойница, Ряхов./.
корона Метален венец, който
свещениците поставят на гла­
вите си при ритуални служби
/общоб./.
корп > опашкар /Върбово, Смол./,
корсчек Дървен кръст, в който се
кълнат /Род./.


кортим
кортим > годеница /Виница,
Варн./.
корчан > юни /Г. Диканя, Рад./.
коса’ Част на тялото, която в
народните вярвания се смята
за заместител на човека (като
брадата и ноктите) и затова
има магическо действие срещу
болести, раждане, смърт и раз­
дяла /БМ: 177-179; Д. М., ИП,
1:1981/.
коса2 > коситба /Смол., Ард.,
Джурково, Асен.; Средногорци,
Лещак и Шаренка, Мад./.
косавачта > коситба /Буйново,
Смол./.
косак Булчинска горна дреха,
дълга до земята и подплатена
с агнешка кожа /Кресна, Благ./.
косань > коситба /Ситово, Милково, Пловд./.
коса на нйвата > божа брада /
БМ:33/.
косать > коситба /Витина, Мад./;
косатник1 > косичник1 /Голя­
мо Пещене, Врач.; Махалата,
Плев./.
косатник2 > Тестено изделие,
тутманик, което се яде, докато
бръснат младоженеца в събота
преди сватбата /Н. Г., 2:174; Рибарица, Тет./.
косатник3 Ядене, което се при­
готвя в деня, когато измиват
косата на девойката, която ще
се омъжва /Тетевен/.
косач > юни /Дондуково, Лом./.
косёнь > коситба /Пазар./.

160

косйлница > смърт /Род./.
косйтба Времето, през което се
косят ливадите /общоб./ [косйлба /Разл.; Благ./].
< коса, косавачта, косань, косать, косёнь.
косйчник1 Накит за моминска
празнична прическа /БЕР, 2:654/
[косйчняк /Слатина, Соф./].
< косатник', куцаль.
© Състои се от вълнени пле­
теници, украсени със сребърни
стари пари, мъниста и др., или
шаечна ивица, обшита с два
реда едри сребърни пари, наре­
чени „цали“, които се окачват
на косата и се спущат по гърба
надолу до петите.
косйчник2 > сватбен хляб /СЗБ/
[косйчняк /ЗБ/; косйчньък /ЗПГ;
Говедарци, Соф./].
© Носят го, когато тръгват за
момата в дома й. Стопанката
го чупи над главите на хората,
мокри го с вино и го раздава. В
Царибродско хлябът се изнася
от шафера в деня на сватбата
от дома на младоженеца след
венчавката, раздава се на мо­
мите и момците, хванати на хо­
рото.
космйческо дърво Символ на
космическото пространство /И.
Г., БНМ:40; БМ:321-322/.
< свтбвно дърво, шаманско
дърво, дърво на живота, дърво
на познанието, райско дърво,
кръстно дърво.


161

© Короната на К. Д. символи­
зира небесния свят; стволът земния, корените - подземния.
В народните вярвания на бъл­
гарите ролята на К. Д. изпъл­
няват дъбът, яворът, орехът,
борът и по-рядко кипарисът,
брястът и лозата. Забранява се
сеченето и кършенето на кло­
ни от тези дървета. Под тях се
правят курбани за здраве, до­
бруване, дъжд, срещу градуш­
ка. К. Д. се среща като елемент
в шевици, дърворезба, съдове
и др. Еквиваленти на К. Д. са
някои обредни реквизити като
дръвцето на коледарския цар,
сватбеното знаме, кумовото
дръвце и др.
Костадйновден > Свети Констан­
тин и Елена [Кустадйнууден /
Върбовка, Севл./; Кустъдйнувдень /Съчанли, Гюм./].
костадйновски месец > май /
БЕР, 3:755/ [костадйнски месец
/БЕР, 2:756/].
костадйнцкиат > костадиновски
месец /Виз/.
костенурка Животното като сим­
вол на мъдрост /Д. М., НВРНО:164-165;БМ:179-180/.
< жаба2, жел баба, жёлва, жёлка, кантаруша.
© В народните схващания тя
познава билките и магиите. Из­
ползва се за лечение на някои
болести - уплаха, страх, обща
слабост, уроки. С яйца от кос­

котка

тенурки се развалят магии. При
суша К. се обръща с краката
нагоре, за да завали дъжд.
костйлница Обща селска кост­
ница, в която поставят костите
след третата седмица /Н. Г.,
П:402; БЕР, 2:662/.
< кокаларник, коаларница.
коте Персонаж в коледарската
дружина /Славеино, Смол.;
Петково, Ард./.
© При коледуването мяука като
котка и така известява стопани­
те за идването на коледарите в
техния дом и търси подготве­
ните за тях подаръци.
< котка2.
котка1 Домашно животно, сим­
волизиращо според народните
вярвания омраза и недоверие
към стопанина и дома му /Д. М.
НВРНО, 1994:129-130; Чупрене,
Белогр.; Ресен, Търн.; Драганово, Г. Орях.; Мусина, Павлик
Каленик, Лов.; Добрина, Провад.; Кръвеник, Севл; Белосл./.
< мачка.
© Смята се, че когато стопа­
нинът умре, К. се радва за раз­
лика от кучето, което плаче. На
онзи свят, ако стопанинът оти­
де в ада, К. подклажда огъня
под казана. С нея са свързани
редица вярвания: ако К. прес­
кочи умрял човек, се смята, че
той ще вампиряса, когато К. се
облизва, означава, че ще дойде
гост. Както и ако си мие с крак


котка

главата или си мие предните
крака, а ако си мие цялото тяло
- ще дойде гост отдалече. Ако
К. мине път на човек - означава
несполука, когато обърне зад­
ната си част към огъня, ще има
мразовита зима, а ако лятото
стои край печката - ще вали.
На лошо е да се сънува К., но
ако се сънува, че е умряла, е на
добро за къщата и стопанина.
котка2 > коте /БЕР, 2, 676/.
котка3 Игра, в която всеки играч
пази по една дупка, а друг иг­
рач се мъчи да вкара топка в
някоя от дупките /Н. Г., 2:403;
БЕР, 2:676/.
котка4 > сляпа баба /Н. Г., 2:403;
БЕР, 2:676/.
котка5 Парче свинско месо, дава­
но в дар на сурвакари /Енина,
Казан./.
котка co дупки Детска игра /Ох­
рид/.
котки1 По-малки момчета в гру­
пата на коледарите /ЕБ, 3:101/.
котки2 Деца или мъже, които но­
сят даровете на свещеника на
5.1. /ЕБ, 3:106/.
кофръг > кравайче1 /Лом.; Вид.;
Кул.; Белогр.; Берк.; Орях.;
Врач./.
кофръжалка > коледарка /СЗБ/.
кофръжаняк Член на коледарската дружина, който носи
коледарката с нанизани на нея
колачета /Вид.; Белогр.; Берк.;
Лом.; Орях.; Врач./.

162
кофръжници > коледарчета /
СЗБ/.
кофръндаль Сланина или свин­
ско месо, давани в дар на сур­
вакари /Вид.; Кул.; Белогр.;
Берк.; Лом.; Орях.; Врач./.
коч > борец /Сам./.
коч курбан > овча сватба /Род./.
кошава1 Студен вятър около Ду­
нава /Вид., Вещица, Орешец,
Салаш, Чупрене, Белогр.; Цар
Петково, Врач.; Кирчево, Кул.;
Лом., Орях., Тутрак.; БЕР 2,
692/.
кошава2 Югоизточен вятър (Воднянци, Белогр.).
кошара1 > гергьовски хлябове /
Палимарци, Търн.; Летница,
Лов.; Турски Тръстеник, Ник.;
Б. Слатина; Стакьовци, Белогр.;
Клисура, Берк.; Ботев.; Елен.;
Шум.; Д;.; Тр., Елен., Шум., До­
бруджа; Русаля, В.Търн.; Сърбе, Севл., Ботевгр./ [кошера /
Момчиловци, Смол./; кушара /
Тр./; кошаря /Смол./; кошера /
Градище, Севл./].
кошара2 Обредна трапеза п^ Гер­
гьовден /Г. Делч./.
кошара овча > гергьовски хлябо­
ве /Марашки Тръстеник, Плев./.
кошарищи > олелия1 /Суходол,
Търн./.
кошарка Малко обредно хлебче /
Вид.; Кул.; Белогр.; Берк.; Лом.;
Орях.; Врач./ със сушени пло­
дове, а в средата орех, което се
прави за овчаря на Василовден


163
/Крум./.
кошарки Малки обредни хлебче­
та, с които се захранват овце /
СЗБ/.
кош1 Сватбен обичай - гости и
хоро в дома на годеницата в на­
вечерието на сватбата /Смол.,
Пирд.; Долно Левски, Панаг./.
кош2 Женски сватбен атрибут,
който се поставя на главата
във вид на пресечен конус, по­
крива се с бяла кърпа и върху
него се слага невестинският ве­
нец /СЗБ, Панаг./ [кошя /Н. Г.,
2:406/].
кошарник > обреден хляб /Ср.
СБ/.
кошйя Народен обичай - общоселско надбягване с коне на
Тодоровден /БЕР, 2:694/ [кошйе
/Стр./', коишйъ /Греб./; кушйя /
БЕР, 3:174/].
< варене, дамлё, тодорица.
кошници Венци при църковен
брак /Момчиловци, Босотина, Славеино, Смол.; Петково,
Ард.; Ракитово, Велгр./.
кошуля > риза /ЗБ/.
кошута Трева, отвара от която се
дава на новороденото и майка­
та /Драганово, Г. Орях./.
крава* Домашно животно, което
е на почит и уважение /общоб./.
© Според народните поверия
се налагат някои забрани: не
се минава път на К.; ако някой
впрегне К., го сочат с пръст. В
Добромирка, Севл., вярват, К.

кравай

може да бъде омагьосана от
смок, който я примамва да оти­
де при него, за да суче млякото
й. Мамниците също „крадат“
млякото й.
крава2 > коледни хлябове /ЕБ,
3:99/.
кравата > коледни хлябове /БЕР
2:702/].
© Приготвя се за Бъдни вечер и
има зооморфен вид.
кравай Кръгъл обреден хляб с
различно предназначение, го­
лемина, форма и символна ук­
раса [карвай /Пловд.; Чешнегирово, Асен.; БЕР 2:701/].
< армену, геврек, колак, колаче, кравайче, комара, кофръг,
крава2, превитак, превитаци,
превъртаци, обредна храна.
© Кръглата му форма въз­
произвежда космоса, отделни­
те елементи върху него имат
символичен смисъл и магиче­
ско действие. В много случаи
е с дупка в средата. Прави се
за Бъдни вечер, Коледа, Ве­
ликден, Спасовден, Голяма
Богородица, Петльовден, за
прохождане на дете и пр. За­
това има много разновидности
и различни названия като гергъовденски кравай, коледен
кравай, великденски кравай,
кумичин кравай и т.н. К. за
Гергьовден е малък квасник във
вид на увита змия или плосък
с незатворени тестени кръгове


кравай за Свети Георги

отгоре, символизиращи кошара
/Шум./; коледният К. се състои
от тестени пръчки, украсени с
цветя /Плев.; Търн.; Рус.; Вой­
вода, Н. Заг.; Смядово, Шум.;
Конак, Тутр.; Елен.; Ябланца,
Тет.; Сам./. Великденският К. е
подобен на коледния, но в цве­
тята се слагат яйца /Шипка, Ка­
зан./. На Младенци се прави К.,
който се дава на булката, ако
има такава в дома, за здраве /
Тет./ и т.н. Най-популярни са
малките К. с дупка в средата,
предназначени за коледарите,
които ги нанизват на коледарката.
кравай за Свети Георги > гер­
гьовски хлябове /Диветлиагач,
Лозен./.
кравайче > кравай /Липница,
Търн.; Тет.; Смядово, Шум./.
кравая Сватбено обредно шест­
вие /Олшенка, СССР/.
кравёта Яйцеобразни хлебчета,
месени за Бъдни вечер /Равно
поле, Соф./.
крадене на детё Обред, при който децата се занасят в друга
къща /ИБ/.
< залагане на детё.
© Прави се само за момчета,
навършили една година. Когато
роднините „откраднат“ детето,
майката взима накит и започва
да го търси. Накитът се дава
на момите и те връщат детето
на майката. Накитът стои у

164
роднините, докато майката не
ги покани на трапеза (залбжка)
и не ги дари. Обредът се прави
за деца, родени на празник, за
да се оженят навреме и да са
щастливи, като пораснат.
край-земля > край-свет /И. Г.,
БНМ: 148/.
крайник Крайното парче на хля­
ба /Недан, Павл./.
© Съществува поверие, че кой­
то обича да го яде, ще му се ро­
дят момчета.
край-свет Мястото, където земя­
та и небето се допират /И. Г.,
БНМ:31, 148/.
© Там живеят самовилите, зме­
йовете, болестите и други де­
монични сили, а също и Слън­
цето.
< край-земля, на край свет,
свършек на света, усвет.
кральо-портальо Детска игра
/СЗБ/.
крамолник Гозба, която младо­
женецът дава на роднинските
момци преди венчавката /Н. Г.,
2:410; БЕР, 2:714/.
краснояздерица > самодива /Бе­
логр./.
крастава пита > сватбен хляб /
Плевен/.
© Пита, която се слага в неделя
сутринта на трапезата у булка­
та.
Поднасят се също вино и ястия.
Събират се млади момичета,
които обличат булката и заедно


165

с домашните сядат на трапеза­
та.
крате Последна четвърт на луна­
та /Дорково, Ракитово, Велгр./.
кратен день > събота /Хухла,
Ивгр./.
кратеш Състоянието на Луната,
когато тя започва да намалява
[кратъш /Широка лъка, Де­
вин./].
< кратус, кратя; гинеж, изёт,
изёт мёсец, изёден мёсец, няма
мёсечина, намижду, усип, разсип.
© През този период не се пред­
приемат никакви стопански и
семейни начинания, защото се
смята, че ще завършват лошо
/Н. Г., 2:411; БМ:214/.
кратйко Камък, на който баят ци­
ганки /БЕР, 2:722; Н. Г., 2:411/.
< кратйло.
кратйло > кратйко /БЕР, 2:722;
Н . Г., 2:411/.
кратун мёсец1 > септември /Н. Г.,
2:411; БЕР, 2:723/.
кратун мёсец2 > октомври /Асен./,
кратункин мёсец1 > септември
/Н. Г., 2:411/.
кратункин мёсец2 > октомври /
Хасково; Лесково и Яворово,
Асен./.
кратунков месец > септември /Н.
Г., 2:411/.
кратус > кратеш /Стр./.
кратя > кратеш /Дорково, Раки­
тово, Велгр./.
Крачун* > Бъдни вечер /Плев.;

Крива неделя
Лом./.
Крачун2 > Еньовден [Крачъдн /Н.
Г., 2:412/].
крачун Болест, при която се схва­
щат краката на хора и животни
/Н. Г., 2:411412/.
Крачюнец > Еньовден /Н. Г.,
2:412/.
кране свещи Обичай да се четат
молитви и да се гощават за
„Бог да прости“ на другия ден
след църковна служба /Н. Г.,
2:412/.
крёване хлеб Обичай, при който
по време на църковна служба се
отчитат хлябовете и ястията /Н.
Г., 2:412/.
крёста Да се кръстя /Кост./.
крйва войска > куц крак /БЕР,
3:5/.
крйва годйна* Деветият месец
след погребението /Кул./
крйва годйна2 Четвъртият месец
след погребението /Шишковци,
Кул./.
кривакът Въртелив вятър, който
духа от всички посоки /Пирин./.
Крива недёля* Седмицата от Ко­
леда до Богоявление /Щръклево, Рус./.
© Смята се за лоша и опасна
за здравето на хората и за ре­
колтата. Съществува поверие,
че който работи през това вре­
ме, ще му се изкриви някоя част
от тялото. Кумците носят на
кръстника пуяк, на кръстница­
та - кокошка.


Крива неделя
Крива неделя2 Седмицата между
Месни и Сирни заговезни /Бо­
рисово, Поп./.
< кривата неделя, чавушница.
крйвийъ пётък > Светли петък /
Върбовка, Севл./.
кривина Наказание за престъпле­
ние в юридическия речник на
народа /Хр. Вак., Етн.:546/.
кривите кръстове Тъкана шарка
на вълненик /СЗБ/.
Крйволици > Плеяди /Смол./.
крйво хорд Вид хоро, което се
изпълнява в понеделник след
сватбата, ако в брачната нощ
булката е девствена /СЗБ; Пле­
вен/.
Кривулян1 > Куцулан1 /Белогр./.
Кривулян2 > куцият вълк / Белогр7приёмка > криеница /Съчанли,
Гюм./.
крйеница Вид детска игра, при
която едно дете със закрити
очи брои, докато другите се
крият, и след това то трябва да
ги намери /БЕР, 3:15/.
< крёнка, криёмка, крйенка, крйешка, крйнка, крйтка,
криш-миш,
крйшка-мйшка,
кудкумйш, куркумёш; жмитарка, жмйчка2, жуменка, жуменица, избйй коло, миж-дупка,
мйженка, мижёш, мижй-плюнка, мижй-татарка, шюшюмйкапа.
крйенка > криеница /БЕР, 3:15/.
крйешка > криеница /Пожарево,

166

Сил./.
крйжи-мижй > сляпа баба /БЕР,
3:11/.
крйнка1 > криеница /БЕР, 3:13/
[кренка /Корово, Велгр./].
крйнка2 Обред за плодородие
при засяването, когато се из­
важда семето за сеене /Гради­
ще, Севл./.
© Коли се кокошка, меси се
хляб, в средата му се прави
дупка, през която се прекалява
житото в крина или чувал.
критйя Персонаж от кукерските
игри, който пази „царя“ /Бродилово, Ахтоп./.
крйтка > криеница /Смилец,
Сил.; Сухиндол, Търн./.
криулёц Игра, при която около
пирустия се прави хоро /Сил./.
криш-миш > криеница /Тихомирово, Ст. 3./.
крйшка-мйшка > криеница /
Ихт./.
кроёж Предсватбен обичай в сря­
да в дома на годеницата /Ковачевец, Панаг./.
< кроёнки.
© Разпределят се даровете, с
които ще бъдат дарени близки­
те на младоженците, яде се и се
пие. Момичетата, участващи в
обичая, се даряват с кърпи.
кроёнки > кроеж /Гостилница,
Дрян./ [кройёнки /Добромирка,
Севл./].
кромпал > вампир /Пловд./.
кросно Част на домашния ть-


167

качен стан, която в народната
митология има магическа сила
и се използва в обредните прак­
тики за плодородие, плодови­
тост и влага на Лазаровден,
Гергьовден и Еньовден /Д. М.,
ИП, 1, 1981; БМ:181/.
© През Мръсните, Мечите,
Вълчите, Мишите дни и от
Петковден до Димитровден
не се работи с К.
кротечко оро Тежко и бавно хоро
без скачане /Разл./.
кротко, кротку ору > кротечко
оро /Разл./.
кротък сняг Бавен сняг на едри
парцали - предвестник на мека
зима, здраве и много сватби /
Драганово, Г. Орях./.
крочан > май /БЕР, 3:22/.
крст Ритуално излизане на по­
лето с хлябове и ястия в чест
на някой светец [крьст] /Н. Г.,
2:424/.
крстер > камучки /Ботев./.
кртнйна > род /Врач./ [кртйна /
Кюст./].
крувёне > сватба /Русаля, Търн./.
крундир Украсена глинена бък­
лица за вино, с която се кани на
сватба /Кукуш/.
круньща Молитва, която се чете
с броеница /Банат/.
круснарка Свръхестествено съ­
щество, получовек, полукуче с
кросно в устата /Сил./.
кршяк > ядец /Делчево, Г. Делч./.
крщенйк > кръщелник /Витанов­

кръвнина

ци, Перн./ [кръшченик /Сам./;
кръщенйк /БЕР, 3:59/; кръщънйк /Николич, Дойр./; кръщенйк /Кюст./; кърщенйк /
БЕР, 3:59/; кърщинйк /Прилеп;
Струм./].
крщенчеё > кръщелниче /Кюст./
кръв Телесната течност като
символ на живота /БМ: 181-182/.
© От насилствено пролятата
К. се раждат демоните. С К. на
обредните животни (прасе за
Коледа и агне за Гергьовден)
се изписва кръст по челата
на децата за здраве. По К. на
жертвените животни се гадае
за плодородие; тя се изсипва в
реката - за берекет, в мравуняк,
за да се множат домашните
животни. С К. се правят жерт­
воприношения за здраве на де­
моните на болестите (напр. на
Кокоша черква). Особено зна­
чение за бъдещо благополучие
и плодовитост се придава на К.
на булката от първата брачна
нощ; брачната риза се изпира и
водата се излива в основите на
строеж на нова къща. Замести­
тел на К. в обредите е червено­
то вино.
кръвник Вид смок, който според
преданието изпива кръвта на
животните и те умират /Стр./.
кръвнина Откуп за убийство /
Райлово, Перн./ [кръвнина /Марикостиново, Петр./; кървнина
/Папрадица, Вел.; Църско, Би-


кръвчо
тол.; Дебър/].
кръвчо > вампир /Дупн./.
кръволак > вампир /БЕР, 3:36/.
кръг1 Геометричен символ на
слънцето и земята, който в
обредните практики изпълня­
ва функцията на защита сре­
щу злите сили и болестите /
БМ:182; Д. М., ИП, 1, 1981:375;
И. Г., БНМ:24, 75/.
@ За много народни празници
- Коледа, Нова година, Кукеровден, Великден, Еньовден,
Спасовден, са характерни кръ­
говите шествия. Подобни об­
хождания се правят също про­
тив природни бедствия, боле­
сти и демони, при раждане и
смърт, при нестинарските игри.
Кръговият символ с магическа
функция се среща върху сватбе­
ни сандъци, хурки, керамични
съдове, шевици, обредни хля­
бове, столове, надгробни па­
метници и др.
кръг2 Домашен уред за поставяне
и изваждане на хляба от пещта,
който се използва в различни
обреди - кръщене, оран и се­
итба, градушка, дъжд, суша,
болести /БМ:182-183; И. Г.,
БНМ:24/.
кръгло пространство Простран­
ство, заключено в геометрич­
ния кръг /И. Г., БНМ:71/.
© В обредните практики върху
него се моделират основните
символи за здраве, изобилие,

168

щастлив семеен живот и др.
кръжа > гоненица /БЕР, 3:41/.
кръпи > ръченица /Елх./.
кръсник' > просфорник /Радуил,
Ихт./.
кръсник2 Момък (обикновено
избраникът на кумата), който
изтегля моминския хоровод от
реката при обичая кумичене /
ЮИБ/.
кръст1 Езически символ на Слън­
цето като небесен огън, въз­
приет по-късно като символ на
християнската вяра /общоб./
[крееш /Кост./].
< чеснй дървт.
© К. се смята за модел на чове­
ка и световното дърво. Свързва
се с плодородието и живота,
в християнската религия - с
безсмъртието и възкресение­
то. Присъства като елемент в
шевици, тъкани, дърворезба,
керамика, метални изделия.
Прекръстването с ръка има ма­
гическа сила срещу болестите
и демоните. При покриването
на нова къща се прави дървен
кръст за предпазване на дома
от зли сили. К. от дърво или па­
метник е символ на покойника
и се поставя на гроба му.
кръст2 Молитвен жест при хрис­
тияните - с дясната ръка се из­
писва кръст /общоб./.
кръст3 Парите, които се дават в
различни случаи на булка, дете,
коледари /Твърдица, Молд./


169

[крьст /Н. Г., 2:424/].
Кръста Съзвездието Лебед, което
българинът оприличава на го­
лям кръст /Селановци, Орях./.
© Смята се, че Господ го по­
казва на хората, за да не забра­
вят вярата си. Съзвездието е в
Млечния път и се наблюдава на
небесния небосклон през нощи­
те от юли до ноември.
кръстак Моминска прическа от
две плитки, кръстосани на тила
/Средна кула, Рус.; Старо село,
Тутр./.
кръстар Човек, който прави кръ­
стове или носи кръста при цър­
ковни церемонии /Врач./.
кръстата байряка Знаме с кръ­
стове /Соф./.
< кръстена байрака.
кръстата свещ Свещ, която се
употребява на празничната
служба срещу Василовден /Ка­
меница, Кюст./.
кръстати Везба по поли на риза /
Сапарево, Дупн.; Сам./.
кръстачка1 > гергьовски хлябове
/Смядово, Шум./.
кръстачка2 Везба по покривки /
Провад./.
кръстачка кърпа Кърпа, която се
дарява на кумата на сватба /Ве­
трен, Кюст./.
кръстачо Везба по ръкави на жен­
ска риза /Сам./.
кръсташ1 > кръсташка’ /Стубел,
Монтан.; Чупрене, Белогр./.
кръсташ2 > кръсташка2 /Лопян,

кръсти

Тет.; Шипка, Казан./.
кръсташка1 Фигурка от тесто във
вид на кръст или „X“ върху об­
реден хляб /Стубел, Монтан.;
Чупрене, Белогр.; Панаг./.
кръсташка2 > гергьовски хлябо­
ве /Риш, Пресл./.
кръст-дукато Сребърна пара,
която се слага в средата на об­
редния хляб; на гърба на мо­
нетата са изобразени четири
скиптъра на кръст /Бързица,
Варн.; Добр.; Тревн./.
кръстё > кръстец /Равно поле,
Соф./.
кръстена байрака > кръстата
байрака /БЕР, 3:52/ [кърстена
байряка /Хр. Вак. ТРЕМ:532/;
кърстетна байрака /Мак./].
кръстена вода > кръстосана вода
/Прилеп; Охрид/.
Кръстена неделя > Кръстопоклонна неделя /БЕР, 3:53/.
кръстене > кръщаване [крьстенъе /Н. Г., 2:423/].
кръстеница > кумица^кр^сщенмца /Ярлово, Сам./].
кръстенче > кръщелниче /Радово, Търн./.
кръстец Фигура от тесто върху
обреден хляб, символизираща
кръстците от снопи, олицетво­
ряваща надеждата за плодоро­
дие /Литаково, Соф.; Балван,
Търн./.
< кръст.
кръсти > молебен /ЗБ; Г. Пасарел, Сам./ [кърсти /Суходол,


кръстйлки
Соф.; Кнежино, Кич./].
кръстйлки > кръщаване/Ср. Род./
[карстйлка /Смол., Асен./].
кръстйлница1 Помещение в черк­
ва за кръщаване /БЕЗ, 3:59/.
< кръстило.
кръстйлница2 Купел за кръщава­
не /БЕР, 3:59/.
кръстйло > кръстйлница2 /БЕР,
3:59/.
Кръстйтел > свети Иван /Н. Г.,
2:423/.
кръстйтба > кръщаване /Соф./.
Кръстна неделя > Кръстопоклонна неделя /Подгор, Търг./
[кръстна неделя /Н. Г., 2:423/].
Кръстникова слама > Кумова
слама /Зафирово, Тутр./.
кръстник1 Мъж, който е кръстил
някого, а впоследствие го е вен­
чал или ще го венчава /Добр.;
Раз.; Кавакли, Лозен./ [крсник /
Тръстеник, Плев.; Тетевен; Бо­
тев./; кръстник /Н. Г., П:423/].
< кум-калтята, батлё, калтат,
калитата, къни, къню, сайдбч1.
кръстник2 > просфорник /Лом.;
Радуил, Ихт./].
кръстник3 Момък (обикновено
избраникът на кумата), който
изтегля моминския хоровод от
реката при обичая кумичене /
ЮИБ/.
кръстников колак > гергьовски
хлябове /Риш, Пресл./.
© Младата булка носи на
кръстника на Гргьовден.
кръстница1 Обредно лице, жена,

170
която кръщава някого /СЗБ; Д.;
Разгр.; Банат/ [крснйцъ /Тръс­
теник, Плев./; кръстенйца /Н.
Г., 2:423/].
© По традиция кръстницата
и кумата са една и съща жена,
която
изпълнява
различни
функции: кръщава някого, след
това е кума на сватбата му, вен­
чава го заедно с кума-кръстник,
на когото е съпруга.
Кръстница2 > боенец2 [кръсница]
/ЕБ, 3:118/.
Кръстник и кумец > Млечен път
/Вялово, Рус./.
кръстници > просфорник /Хр.
Вак. Етн./.
кръстниче Млад кръстник /БЕР,
3:57/.
кръстничка1 > кума /Черноглавци, Шум.; Писанец, Рус.; Руховци, Елен./.
кръстничка2 > невестулка.
кръстница Майката на кума /Ба­
нат/.
Кръстове > Кръстовден1 /Н. Г.,
2:423/.
Кръстовден Народен празник,
който се отбелязва на 5.I.,
срещу Йордановден, преход
между старата и новата година
/Хаск.; Дебелак, Рад., Драганово, Г. Орях./.
< Водокръст2, Водокръщи,
Корст, Кърст1, Кръстове, Неядка2, Поганите дни, Попова
Коледа, Пропъждане, Удокръщи.


171

кръстово

© На този ден свършват Мръс­ Кръстовден Народен празник,
ните дни. Свещеникът пуска
който се отбелязва на 14.IX.,
кръст във водата („кръщава
край на летния сезон и начало
на есенния /общоб./ [Кръстдя“), след това обикаля домо­
вете и ръси с нея за здраве с
динь /Елен./; Кръстдудъън /
босилкова китка. Домакини­
Върбовка, Севл./; Крыстуфдень
те хвърлят монети в котлето и
/Чешма Варуита, Бесар./.
даряват попа с вълна, брашно,
< Кръстовъздвижение, Въздйбоб и др. С кръщаването на во­
гане на кръста, Въздигане на
дата се пропъждат злите сили.
Христовия кръст, Гроздобер­
Всеки човек пие от „кръстенаник.
та“ вода, за да прогони от себе
© Започва се сеитбата на жито­
си злото. Спазва се строг пост.
то, освещава се семето за посев.
На този ден започва сеитбата
В някои райони К. се свързва с
на житото, освещава се семето
гроздобера и се нарича Гроз­
за посев. В някои райони К. се
доберник. В Търновско, Хас­
свързва с гроздобера и е извес­
ковско, Чирпанско и Ямболско
се правят курбани за здраве и
тен като Гроздоберник. Правят
общоселски събори. В Източна
се курбани за здраве и общоселБългария - седенки с маскира­
ски събори /Г. Липница, Търн.;
ни игри. В Тракия се изпълнява
Бяла река, Хаск.; Царско село,
обичаят джамала. На трапеза­
Чирп.; Стражица, Г. Орях./, се­
дейки с маскирани игри /ИБ,
та се слага овнешко месо, пече­
на птица, баница и тиква. Денят
ЮИБ/, изпълнява се обичаят
джамала /Трак./. В селата, кои­
се чества за народните лечите­
ли, които наместват изкълчени
то нямат определен ден за съ­
и счупени крайници. Излекува­
бор и светец-покровител, праз­
ните им носят в знак на благо­
нуват фамилно с богата тър­
дарност китка, ярка, мед, наниз
жествена вечеря. На трапезата
червени чушки и завързана със
се слага сварено овнешко месо,
печена птица, баница и тиква.
син конец китка от чимшир. Ле­
Денят се чества специално от
чителят слага на двора трапеза
народните лечители, които на­
и кани всеки, който мине край
местват изкълчени крайници и
двора му.
счупени кости. Излекуваните от кръстовденският месец > сеп­
тември /БЕР, 3:55/ [кръстовдентях в знак на благодарност им
екът месец /Габрово, Ксант./].
носят китка, ярка, ежда и оби­
кръстово > септември /Мендево,
чаят соединила.


кръстовски
Петр./.
кръстовски > септември /Плевня,
Драм./.
кръстовският месец > септем­
ври /Ст. Караджа, Елх.; Преколница, Кюст.; Николаево, Ра­
дом.; Назърица, Босил.; Гърло,
Трън./ [крастдвски месец /Кошлоу, Крим/; кръстоски месец
/БЕР, 353/; кръстдскеа мясец /
Асен./; кръстдскет мьешец /
Стр./].
Кръстовъздвижёние > Кръстовден2/БЕР, 3:54/.
Кръстодень Християнски праз­
ник на 3 май /Банат/.
Кръстоносна неделя > Кръстопоклонна неделя /БЕР, 3:55/.
кръстоноше > молебен /ЗБ/.
кръстопоклонёние Поклонение
на светия кръст /БЕР, 3:55/.
Кръстопоклонна неделя Четвър­
тата неделя от Великите пости
/ИБ/ [Кръстопоклонна неделя /
Йовковци и Марян, Търн./].
< Кръстна неделя, Кръстонос­
на неделя.
кръстопът Обредно място, кое­
то в народните представи се
свързва с границата, която от­
деля своето от чуждото /БМ:
165-186/.
© Извършват се много обре­
ди, имащи очистващ и оздра­
вителен характер, с цел да се
изгонят злите сили в чуждото
пространство. Например при
молебен шествието спира на

172
К., където свещеникът поръс­
ва всеки със светена вода; тук
се прави грамада, женските
жертвоприношения, баячките
лекуват, магьосниците правят и
развалят магии и др.
кръстосана вода Вода, в която
през нощта срещу Богоявление
е престоял църковният кръст /
Скоп.; Охрид/.
© На следващия ден с котле К.
В. и китка от босилек свещени­
кът минава по домовете и ръси
за здраве на стопаните и за про­
гонване на нечистите сили. Из­
ползва се и за лечение, слагат я
в туршиите, виното, за да не се
развалят.
< кръстена вода, богоявлёнска
вода.
кръстоска > кравай /БЕР, 3:58/.
кръстоскиат > септември /Блаца,
Ятрос, Яна, Виз./ [кръстдскю /
Сухо, Висока, Сол./].
кръстче > просфорник /Перн.,
Бург./.
кръстя > кръщавам /общоб./
[кръщам /Шум.; Черна, Добр.;
Кривина, Соф.].
кръсчано Везба на мъжка риза /
Тополгр./.
крътйло > род /Н. Г. V: 83-84/.
крътнина > род /Арх. Ром./.
[кръднина /Хаск./; кртнйна I
Врач./; кртйна /Кюст./].
кръхче Кръстовидната кост от
главата на рибата /Арх. БДР/.
< дъна.


173
© Тази кост от рибата, коя­
то се приготвя на Никулден,
се запазва и през годината се
използва за лечебни цели. Ня­
кои я заравят под прага на къ­
щата. С такава кост знахарките
лекуват заушка при децата и
пробиват ушите на момичен­
цата. Зашиват я в дрешките на
бебетата, за да ги предпазва от
лоши очи.
Кръчан Народен празник, на
който окичват нивите с орехови
клонки, за да не жълтеят посе­
вите /Севл., Габр./.
кръщавам Извършвам обред
кръщаване и ставам кръстник
на дете (рядко на възрастен,
който не е кръстен) /общоб./
[кръщчавам /ЮЗБ/; кръщавам
/Н. Г., 2:426/; кърщавам /Кнежно, Мак./].
< кръстя.
кръщаване Обредно действие
на даване име на дете /об­
щоб./ [крьщаванъе /Н. Г., 2:426/;
кършчайнье /Охрид./].
< кръщение, кръщавка, кръщёнка, кръщйлба, кръстене,
кръстйлки, кърстйтба, кърстянка.
© В някои райони обредът се
извършва още в първата неде­
ля от раждането на детето /Н.
село, Тр.; Черна гора, Чирп.;
Вардим, Свищ./, другаде - след
40-ия ден /Брестовица, Пловд./.
Бабата-акушерка занася дете­

кръщавка

то в черквата. Майката остава
вкъщи. По време на извършва­
ния от свещеника обред дете­
то се държи от кръстницата.
След ритуала се връщат вкъщи,
където кръстницата подава де­
тето на майката през прага на
къщата с думите Еврейче ни го
даде, християнче ти го дава­
ме. Майката поема детето от
бабата (или кръстницата), като
й дава пари и кърпа /Царско
село, Чирп./. В някои райони
майката посреща кръстницата
и детето с хляб, сол и захар /
Сам./. До майката слагат ръ­
жена (да не намалее млякото
й) и прехвърлят кръст през нея.
В деня на кръщаването кръст­
никът и кръстницата не слагат
нищо в устата си, докато не
кръстят детето, за да не се раз­
валят зъбите му. Прави се тра­
пеза с жито с орехи и се кади
с тамян. Всички присъстващи
благославят детето /Н. село,
Тр./. Мият го с вода против
уроки /Сам./. Всички деца, кои­
то се кръщават в един ден, се
потопяват в една и съща вода и
поради това се смятат за братя
и сестри. Те нямат право да се
женят помежду си /Недан, Па­
влик./. Вярва се, че кръстенето
дете е по-здраво от некръстеното.
кръщавка > кръщаване [кръщав­
ка /Н. Г., 2:426/].


кръщелник

кръщелник Кръстен по отноше­
ние на кръстника и кръстница­
та си /БЕР, 3:59/ [кърщалник /
Прилеп/; кръщелник /Н. Г.,
11:426/; кръстелнйк /Доганх.;
Дедеаг./; кръстенлйк /Долно
Луково, Ивгр./; крьстелнйк /Н.
Г., 11:423/; кърстельник /До­
ганх.; Дедеаг./].
< кръстенче, крщенйк, крщенчёё.
кръщелница Кръстена по отно­
шение на кръстника и кръстни­
цата си /БЕР, 3:59/ [кръщелница
/Н. Г., П:426/].
< кръщенйца, нунчина.
кръщелниче > кръщелник /БЕР,
3:59/ [крщёлниче /Бобошево,
Дупн./].
кръщелно йме Името, получено
при кръщаването /общоб/.
кръщенёёё Семейно тържество
по повод кръщаването на дете
/Н. село, Вид.; Лом.; Недан,
Павлик.; Вардим, Свищ.; Чомаковци, Белосл.; Добрич,
Щръклево, Рус./ [крщене /
Ботев./;
крщенъе /Бобоше­
во, Дупн.; Тръстеник, Плев./;
крщенъе /Кюст./; кръщане /
Шум.; Стр.; Ямб./; кръщанеёё /
Ботев./; кърщанье /Охрид/-, кръщенъее/Н. Г., 2:426/].
< кръщёнка, сковойница.
© То може да бъде в деня
на кръщаването или много
по-късно, но обикновено до на­
вършването на първата година

174

на детето. Представлява пищно
угощение, на което присъстват
всички роднини и съседи, но
най-почетните гости са кръст­
никът, кръстницата, техните
деца и родители. Всички гости
носят подаръци на детето, а ро­
дителите му дават дар на всич­
ки гости според тяхната степен
на важност - най-богати са
даровете на кръстниците, след
това на бабите и дядовците на
детето и т.н.
кръщёние > кръщаване /църк./.
крщенйк > кръщелник
крщенчё > кръщелник
кръщенйца > кръщелница /Царибр.; ЮЗБ/ [кръщенйца /Цръгал, Соф.; Доспей, Сам./; кръшченица /Доспей, Сам./; кръщенйца /Н. Г., П:426/; кърщенйца /Прилеп/].
кръщенйци Децата на кръщелни­
ка /ЮЗБ/.
кръщёнка1 > кръщенеё /ЮЗБ/
[кръщенка /Кюст.; Н. Г., П:426/;
кръстёнка /Доганхисар, Деде­
аг./].
кръщёнка2 > кръстница /Ранинци, Кюст/.
кръщйлба > кръщаване /Злато­
град; Мад.; Г. Дервент, Суфл./.
кубё Детска игра, при която част
от играчите образуват с телата
си свод /Сам./.
куда > чета /ИБ; Варн.; Козичино, Помор./.
кудабаши > кудабашия /БЕР,


175
375/.
кудабашйя > станеник /Д./.
кудаджия Коледар, който изрича
благословията /С. Д.; Козичино, Помор./.
кудач Мъж, който хули мома, за
да развали годежа й /Соф./.
кудкумйш Игра криеница /Н. Г.,
6:181; БЕР, 3:76/.
куйручка Последната в редицата
от лазарки, която носи кошничката с яйцата /ИБ/.
< яйчерйк.
кук > кукер /Сукирово и Житни­
ца, Пловд.; Маломир, Ямб.; Ряхово, Рус.; Сил.; Тутр.; Д./.
кукаля > пеперуда2 /Бешенов, Ба­
нат/.
куката Детска игра с пет камъче­
та предимно за момичета /Сла­
вейко, Смол./.
< докузарка, китрамитра, кбкальче, кукуль, тйтра1, тйтра,
хопонджук.
кукер Участник в кукерска дру­
жина /ИБ/.
< кук, тръмбабурек.
кукери Маскирани ергени и мла­
ди мъже, участници в кукерски игри на Кукеровден /ИБ/
или през Мръсните дни /ЗБ/
[кукйри /Н. Г., 2:430/; кукури /
БЕР, 3:107/; кукыри /Н. Г.,
2:430/].
< кук, кукуве, арапи, бабугери, бабули, бабушари, божаре,
бостанджйи, бубулиёри, бяшибеци, геги, джамали, джумала,

кукерска булка
додамал, жямали, дракуси, дивиджия, завала1, зибёци, ишкинар калугери, камилари,
кустурски старци, кърнъвали,
кьопек-бей, лигучар, маска,
маскара, мешарате, балци,
обущаре,
песяци,
старци,
пустни старци, сйрни старци,
смешнйци, станчинари2, сурате, тупятуци, чауши, шюматар.
© В Западна България кукери­
те участват в новогодишните
празници (периода на Мръсни­
те дни). Карнавалният обичай
е предназначен да предизвика
плодородие и плодовитост и
включва символични действия,
изобразяващи брак, бремен­
ност, раждане; заораване и за­
сяване, които се разиграват при
обредното обхождане на село­
то.
кукерица Женски образ, предста­
вен от момче или мъж в кукер­
ска дружина /М. Търн.; Стр./
[кукырница /Н. Г., 11:430/].
< кукерска бабка, кукерска
булка, кукерска мома, баба.
Кукеровден > Чисти понеделник
/Бояново, Елх., Лозен., Смядо­
во, Шум./ [Кукеровдень Ц Кукерофден /Стр./; Кукеруфден /
Граматиково, М. Търн./; кукыров ден /Н. Г., П:430/].
кукерска бабка > кукерица /Айт.;
Бург., Карл./.
кукерска булка > кукерица /И.
Трак./.


кукерска дружина
кукерска дружина Групата от ку­
кери /И. Тракия/.
© Кукерската дружина включ­
ва старци, старици, дервиши,
арапи, дяволи, момци, девойки,
цар, съдия, полицаи, данъчни
чиновници, турски бей, свеще­
ник, невеста, девер, младоже­
нец, циганин и др., а също и
животни - щъркели, кон, мечка,
камила и др. Основната група
от К. се състои от мъже, обле­
чени в кожуси от овча или козя
кожа, със зооморфни маски и
дървен фалос („арапи“). Друга
група К. е облечена в женски
дрехи. Често с шествието върви
чучело от черга, което изобра­
зява кон, камила (джамал) или
магаре. Основен атрибут на К.
са хлопките и звънците.
кукерска маска > кукери.
< каук.
кукерска мома > кукерица /Д./.
Кукерска неделя > Тодорова не­
деля /БМ, 189/.
кукерски игри Обхождане на къ­
щите от кукерските дружини и
изпълняване на обредни сценки
/БМ: 187-188/.
< маскйрница.
кукла* > коледни хлябове /СЗБ;
ИБ; ИТрак; Тет.; Павелско,
Асен.; Петково, Ард.; Славеино
и Полк. Серафимово, Смол.
Тет.; Юпер, Тутр.; Шипка, Ка­
зан.; Лесидрен, Лов., Ресен,
Търн./.

176

© К. има антропоморфен вид
или с антропоморфна тестена
фигура като украса отгоре. Тя е
съществен компонент в обичая
кумичене и представлява про­
дълговат хляб, отгоре с украса
от осморки или фигура от тес­
то, която означава невинност.
Подобен хляб се прави освен за
Коледа и за Бабинден, Лазаровден, Великден, Св. 40 мъ­
ченици, Тодоровден, на сват­
ба, при погребение и помен. С
форма на осморка е К., която
се дава на момиче, полазник
на Игнажден. Коледната К. се
прави от дълга тестена пръч­
ка, преплетена във формата на
тройна осморка с кръстосани и
завити навън краища, предназ­
начена за младата булка, ако
има такава в дома. Великден­
ската К. е същата на вид, но с
композирани в нея яйца. К. за
Младенци е малка тестена фи­
гурка, наподобяваща кукла (за­
пълнена осморка, на която гор­
ната част е по-малка), намазана
отгоре с мед /Лом./ и украса от
кръгчета, направени с цев, и
т.н.
кукла2 Кръст на гроб със закръг­
лен горен край /СБ; Добр./.
Куклин ден > Връбница /Н. Г.,
2:428; СЗБ/.
куклйчане Обичай на Връбница,
гадаене за женитба, при който
всяко момиче, което е лазару-


177

вало, пуска в реката кукла, оме­
сена от тесто и опечена /БЕР,
3:91/.
кукличка > коледни хлябове /
Твърдица, Слив./.
кукова бабка > кукерица /Маломирово, Елх./.
Куковден* > Благовещение /Н.
Г., 2:428; БЕР, 3:93/.
Куковден2 > Кукеровден /Слив.,
Ямб., Бург., Хаск., Лозен./.
кукувица1 Прелетната
горска
птица като предвестник на про­
летта или на смъртта /Каленик,
Ловч;. Дряново, Воднянци, Белогр., Доситево, Харм./.
< прукобница.
© Според народните схваща­
ния К. се появява на Благовец.
Първото й кукане известява
пролетта. Според това, как
заварва първото кукане сто­
панина, такава ще е за него
годината. Ако го чуе по време
на работа, ще му върви на ра­
бота; ако има пари и хляб, ще
бъде богат и сит и обратно. Ако
К. кацне на комина на къщата
и започне да кука, къщата ще
опустее. По действията на ку­
кувицата жените и момите га­
даят бъдещето си. Не е хубаво
човек да кука като К., защото
ще бъде прокълнат. К. е сим­
вол на самотност (снася яйцата
си в чужди гнезда и оставя да
ги мътят други птици). Смята
се, че К. кука до Еньовден или

кукумйш

Петровден. По-късното кука­
не е предвестник на люта зима
(Д. Маринов. Народната вяра,
1994, 157-159; БМ, 189).
кукувица2 Обичай за дъжд, който
се прави от деца /Дряново/.
© Децата правят топка от кал с
дупка в средата (кукувица), уд­
рят я в някоя плоча или камък
и викат: Кукувица, букувица,
дай, Боже дъжд!. Големите
правят Пеперуда.
Кукувата неделя > Неделя сиропусна /Д./.
кукувичу ору Игриво хоро, което
се играе през лятото /Съчанли,
Гюм./.
кукуда > станеник2 /Манастир,
Гюм./.
кукудавка Тояга, с която мал­
ко момче (не сираче) забърква
брашното при предсватбения
обред засевки /БЕР, 3:98; Н. Г.,
2:429/.
кукулник > великденски хлябо­
ве /Кюст.; Банско; Бобошево,
Дупн.; Радуй, Брезн.; Самоков/
[куколнйк /Г. и Д. Василица,
Ихт./].
© Дълга тестена пръчка, нави­
та като змия и в средата яйце
- бяло или червено / или малко
хлебче с червено яйце в среда­
та. Правят се по няколко хляба
и се дават на децата, които на
този ден идват в дома.
кукумйш > криеница /Врач./ ^уку-мйжи /Тет./].


кукумйш-миш

__________________________ 178

кукумйш-миш > криеница /Бо­
тев./.
кукумявка Нощна непрелетна
птица, смятана за демонич­
на /Лом.; Д. М., НВРНО:162;
БМ: 189-190/.
© Според народните схваща­
ния К. е злокобна птица, обита­
ваща запустели места. С нея са
свързани редица суеверия: ако
кацне на комина на къщата и
започне да издава звук до полу­
нощ, ще умре стопанинът.
кукуряк Ранно пролетно цве­
те, символ на бодрост /СбНУ,
21:1905; Д. М., НВРНО:111;
БМ:28/.
© Според народните вярвания
К. прогонва съня и умората.
Когато човек тръгне на път,
си слага на калпака К., за да е
бодър. Воловете и конете се ки­
чат с него за здраве на зимния
Атанасовден. На Великден в
Подгорица с К. боядисват яй­
цата срещу болести на свине­
те. През Тодоровата седмица
вкъщи не се внася К., за да не
заболее добитъкът и кокошките
да снасят яйца.
кукучка Сурвакарска пръчка с
формата на бастун за нанизване
на краваи /Сил./.
кулаци > сватбен хляб /Еникьой,
Ксант.; Яна, Виз./.
Кулда-кулачка Кулда-а Поздрав
на коледарите /Кръстополе и
Габрово, Ксант./.

куледате > коледари /ИБ/.
Кулцата > Малката мечка
/Свил./.
куля > стрина2 /Рус./.
кум Главното обредно лице на
сватба, което заедно с кумата
венчава младоженците /Кюст.;
Тет.; Сам.; Н. село, Вид.; Банат;
Ихт.; Мандър., М. Аз.; Пловд.;
Пирин.; Тетов.; Гевг.; Кост.; Тетов./.
< бат1, калтат, калитата, кумашйн1, кумбар, кумбара, кумгоспод, кум-господйн, кум-деспот, кумел, кумец, кумка, кумстаройкя; ноню, нуно, нунко.
© За К. се смятат още братята
и братовчедите на кума, кои­
то са или ще станат кумове на
други братя на младоженеца.
Обикновено той изпълнява и
функцията на кръстник на де­
цата на младите.
кум2 > кръстник /Кюст., Сам.;
Кралев дол, Перн./.
кум3 > кръщелник /ЮЗБ/.
кума’ Съпругата на кума, която
венчава младоженците /Тетов.;
Пирин., Мандър, М. Аз.; Войнягово, Карл., Ихт.; Кост./.
< калмана1, куманя, кумеха,
калимана, калиманка, къна,
младожёнка, нона, нунка.
© Тя изпълнява заедно с кума
и функцията на кръстница на
децата.
кума2 > кумица2 /Трак.; Войнягово, Карл./.


179

кума-кумйда Растение, с корена
на което лекуват уплаха /Н. Г.,
2:430/.
куманя > кума’ /Н. село, Вид./.
кумашйн1 > кум /Мак./.
кумашйн2 > кумец /Благ.; Бобо­
шево, Дупн.; Кривонос, Ракита,
Банишор, Брезн.; Кюст./ [кумъшин /Н. село, Вид./].
Кумашйн > Кумова слама /Н.
село, Вид./.
кумашйна > кумица /Ярлово,
Сам.; Стефаново, Радом.; Г.
Диканя, Григорово, Соф./.
кумашйнка > кумица /БЕР,
3:124/.
кумашйни Децата на кръстника
по отношение на младожене­
ца /Пиянец, Кюст./.
кумбар > кум' /Г. Орях.; БЕР,
3:129/.
кумбара > кум* /Пловд.; Сяр.;
Сухо, Висока, Сол./.
кум-господ > кум1 /Съчанли,
Гюм.; БЕР, 3:124/.
кум-господйн > кум' /Брезница,
Санд., Богослов, Соф./.
кум-деспот > кум’ /Гьобел, Новопаз./.
кумел > кум’ /Прилеп/.
кумеха > кума’ /Смол./.
кумец' Венчаният по отношение
на кумовете си /Ихт.; Лом.; Ва­
тово, Добр.; Стран.; Раз.; Войнягово, Карл./.
< кумъшин, сайдоч2.
кумец2 > кум1 /БЕР, 3:130/.
кумйзна Домашен иконостас

кумйчене
/Стр./.
Кумина слама > Млечен път
/БЕР, 3:126/.
кумйца1 Младоженката по отно­
шение на кума и кумата [кумйцъ /Съчанли, Гюм.; Войнягово, Карл./].
< венчаната, кумашйна, ку­
машйнка, кръстёница, кумйчка', питарка.
кумйца2 > кума1 /Соф.; Кюст.;
Радом.; Самок.; Ново село, Ви­
дин.; Банат; ЮЗБ/.
кумйца3 Главната участничка
в обичая кумйчене, водачката на лазарките, която
обикновено е най-голямата и
най-порядъчната девойка /БЕР,
3:131; Д. М., 1:400; БМ:191/.
< войвода, калмана2, кума,
кръстница, прёдня, селска ку­
мйца.
© Избира се чрез пускане на
венците на момичетата в река­
та. Момата, чийто венец отиде
най-далече, става К.
кумйцам се > кумича се /Бъзовец, Орях./.
кумйча се Участвам в обичая кумичене /БЕР, 3:131/.
< кумйцам се, кумйчквам се,
кумйчкам се.
кумйчкам се > кумича се /БЕР,
3:131/.
кумйчквам се > кумйча се /Пре­
слав, Йовковци, Елен./.
кумйчене Народен обичай, част
от моминските пролетни игри


кумйчин колак

- лазаруване /СЗБ, Трак./ [ку­
ми ченье /Вид., Кул., Белогр.,
Берк., Лом., Орях., Врач./; кумйчане /Треви./].
< кумйчкане.
© Целта на обичая е да се из­
бере кума (кумица, кръстни­
ца), която става водачка на
лазарките. Лазарките са моми
във възраст за женитба, кои­
то обикалят селото и селското
землище на Връбница и на Лазаровден. Обичаят К. става на
реката: момите хвърлят върбо­
ви венци или хлябове. Момата,
чийто венец или хляб изплува
най-напред, става кума. След
К. лазарките отиват в дома на
кумицата на трапеза. С К. е
свързано народното вярване,
че момата, участвала в обичая,
няма да бъде отвлечена от змей
и ще може да се ожени.
кумйчин колак > сватбен хляб /
Версово, Айт.; Елен.; Козар,
Белен.; Смоляновци, Монтан./
[кумйцин колак /Стубел, Мон­
тан.; Свищ./; кумйчин колач /Д.
М., НВРНО:575/].
© К. К. обикновено е овален
и украсен със стилизирана чо­
вешка фигура. Участничките в
обреда кумичене замесват хляб
на Велики четвъртък и на Ве­
ликден го носят в дома на об­
редното лице кумица, след кое­
то престават да говеят пред нея
/Воден, Ямб./. Лазарките хвър­

180

лят белязани залъци в реката и
гадаят по тях /СЗБ/.
кумйчин кравай > сватбен хляб
/Д. М., НВРНО:575/.
кумйчка* > кумица1 /БЕР, 3:131/.
кумйчка2 Момата, която носи антропоморфната кукла Герман I
СБ; Ср. Род./.
кумйчка-върбйчка Участничка в
обичая кумичене /Н. Паз./.
кумйчкане > кумичене /Пресл.,
Тревн./.
кумйч-кумйч Цвете, от което
девойките си правят венци на
Еньовден /ИБ/.
кумка Умалително обръщение
към кума /Пиянец, Кюст./.
кум-калтята > кръстник /Стр./.
кумкомтуци Приятели на годе­
ника, които го придружават на
годежа /Карамий, Касън./.
кумкулту Роднини на кръстни­
ка по време на сватба /Батово,
Добр./.
кум кумашйн > кум /Кюст./.
кумнини Роднини по кумство /
Полско Косово, Белен./.
кумова вечер* Веселба в събота
преди сватбата у младоженеца
/Кюст./.
< кумова трапеза, дарни вечер.
кумова вечер2 Обред, при който
сватбарите взимат кума с му­
зика.
© Кумът носи погача, овен и
плаща на зълвите колака, който
те слагат пред него на сватбе­
ната трапеза /Пирин/.


181

Кумова слама > Млечния път /
Дебър, Борис.; Лепица, Поли­
ца, Пазар.; Доситево, Харм.,
Кривия, Разгр./ [кумува слама /
Две могили, Белен.; Селановци,
Орях.; Чудинци, Кюст.; Драганово, Г. Орях.; Сам.; Черна
гора, Чирп./; кумувъ сламъ /
Кръвеник, Севл., Плев./].
кумова трапеза Трапезата, която
се слага вечерта преди сватбата
у момъка в чест на кума /Недан,
Павл./.
кумове Двамата момци, които
двете групи лазарки „купуват“
след гадаенето: единият кум
повежда хорото, а другият се
хваща на края /БТФ:57/.
кумовци > кумове /Н. Г., 11:431/.
кумови колани > сватбен хляб
/Н. Г., 2:431; БЕР, 3:125/.
© Месят се за кума и се укра­
сяват с различни символни об­
рази (гълъби, гургулици, кукли,
свраки).
кумови краваи > сватбен хляб /
БЕР, 3:125/.
кумови хлябове > сватбени хля­
бове /Н.Г. 2:431/.
кумово дръвце > сватбено дръв­
це /Пловд., Добр./.
кумово дърво > сватбено дръвце
/Род./.
Кумово сено > Млечния път /
БЕР, 3:125/.
кумпир > вампир /Гюм./.
кум-подкум Помощник на кума
по време на сватба /Оряхово,

кумунйга
Асен.; Д./.
кум-старойкя > кум /Локорско,
Соф./.
кумство1 Традиционна институ­
ция за родство, в която няма
кръвни връзки /БМ: 193-194; Н.
Г., 2:431/.
< калитатство.
© Придобива се чрез обреди
и задължително се предава по
наследство. Кумът има водеща
роля в сватбения обичай и при
кръщаването на децата на кум­
ците. Смяната на кума е въз­
можна само ако той е бездетен
или децата на кумците умират.
Има строга забрана за женене
между кумове и кумци.
кумство2 > кумуване /БЕР, 3:125/.
кумувам Изпълнявам ролята на
кум (кума) при сватба /Н. Г.,
2:431; Смол.; Пирд.; Лом./.
< венчяя2, изкумувам, кумя.
кумуване Изпълняване на функ­
цията на кум при сватба /БЕР,
3:125/ [кумуванье /Н. Г., 2:431/].
< кумство2.
кумунйга Полското цвете Melilotus officinalis, предпазващо от
зло /Кръв., Севл.; Царско село,
Чирп.; Рибарица, Етроп./.
© Вярва се, че К. прогонва
змея, поради което девойките я
носят скрита в дрехите си или
пият отвара от нея, за да не бъ­
дат залюбени от него. К. пред­
пазва нивите от градоносни об­
лаци.


кумци
кумци Младоженците по отно­
шение на кума /общоб./.
@ Съществува строга забрана
за женене между кумове и кум­
ци.
кумя > кумувам /БЕР, 3:132; Н.
Г., 2:431-432/.
купаня Детска игра - хванати в
кръг, децата се въртят и пеят,
докато някое от тях падне /Бериево, Севл./.
куна1 > икона /Соф./.
куна2 Вид огърлица /Котл./.
кунджа > дама1 /Горско Сливово,
Павл./.
кунйзма > икона1 /Смол.; Асен.;
Мад.; Бунарх./ [кунйзма /
БЕР, 3:136/; кунюзма /Устово,
Смол./].
куница > икона1 /Соф./.
куничка Орнамент във формата
на цветче от бродерията на сук­
мана /Тьойлебен, М. Аз./.
купнй1 > олелия2 /Хр. Вак.,
Етн.:511/.
купнй2 Тестени фигурки вър­
ху обреден хляб във форма на
купи слама или сено, означа­
ващи плодородие /СбНУ, 28,
2:267/.
купнина > задруга /Банско/.
Купраля > Остен2 /Варн./.
купувач Детска момчешка игра,
при която се определя един иг­
рач „печено месо“; друг играч
подпира с ръка главата му и го
продава; останалите играчи са
купувачи /Соф./.

182
купчина > задруга /Соф./.
кура > жребий /Н. Г., 6:183/.
куралйца > дама2 /Ситово, Пло­
вд./.
курам > дама1 /Жеравна, Котл.;
Н. Г., 2:433/.
курбан1 Даване на кръвна жертва
и обредна гощавка от заклано­
то животно на празник или по
някакъв друг повод /ИБ/ [корбан /Г. Делч.; Рус./].
< венец за здраве, курбанлок,
обречен курбан, вречен курбан,
жертва, оброк2, нов оброк,
светец, служба2, слава, лйчен
светец, таин.
© Избира се от домашните жи­
вотни и птици - крава, вол, бик,
теле, овца, овен, агне, петел,
кокошка, пиле, свиня (само за
Коледа) и риба. При коленето
и готвенето на К. се извършват
обреди за плодородие, здра­
ве, плодовитост на животните,
за благоприятно време; някои
кости от животното се пазят
за лекуване, магия и др. К. се
прави във връзка с народния
календар (в това число и за све­
теца - покровител на празника)
или при необходимост - забо­
ляване, погребение, строеж на
нова къща, премеждие и др. На
обредната трапеза се изпълня­
ват песни и се играе хоро.
курбан2 Жертвеното животно
като кръвна жертва /ИБ/.
курбаненик > гергьовски хлябо-


183
ве /Смядово, Шум./.
курбанище > оброчище /Род./.
курбанлок > курбан /Род./.
курбан на наместника > стопанова гозба /ЮЗБ/.
курбански хляб > гергьовски
хлябове /Риш, Преся./.
курдис Детска игра с орехи или с
пирон и пари /Самоков/.
курёлник > оратник /Н. Г., 2:434/.
курёшница’ Украшение за глава­
та на невестата от сребърна тел
с люспи отгоре /Смол./.
курёшница2 > подевка /Козарево,
Топол./ [курешница /Дервент,
Дедеач./].
куритан > бралец /Елен./.
курка Майка, която има само си­
нове /Кюст./.
куркадёл Игра на гоненица /Ло­
пина, Сил./.
курковник1 > олелия’ /Главан,
Топол.; Лозен./.
курковник2 > хвъргане стрели /
Главан, Топол./.
куркузам > дявол /Харм./.
Куркулница > Месни заговезни /
Подгорнул, Търн./.
куркумёш > криеница /Българене, Лов./.
кУР‘кур Младежко възклица­
ние, когато се хвърлят стрели
за здраве на Сирница /СбНУ,
XXVIII, 2:367/.
курлипёк Детска игра на кокош­
ки и орел /Енина, Казан./.
курници > олелия2 /Слив./.
курнопйляк Детска игра на квач­

куца и сляпа лисица
ка и пилета /Стара река, Елен./,
куртйна Дебел прът с ябълка и
пара на върха със символично
значение в сватбения ритуал,
по който някой се катери /Га­
брово, Ксант./.
кускра > сватя /Н. село, Вид./,
кускри > сватове /Н. село, Вид./.
кускрини Семейството на моите
сватове /Н. село, Вид./.
кускрум > сват’ /Н. село, Вид./.
кусопита > обредни хлябове /До­
лен, Г. Делч./.
кустурски старци > кукери
/Джурково, Ивгр./.
куткумйш > криеница /Лом.; Н.
Г., 2:436/.
кутле Най-малкият син /Панаг./.
кутлйя Дар от боя, червило, бе­
лило и др., които момъкът из­
праща на годеницата си в петък
преди сватбата /Кюст.; БЕР,
3:159/.
кутнйя’ Дар, който момата дава
на годеника си преди сватбата
/Котел; Г. Орях./.
кутнйя2 Копринен плат, от кой­
то се шие булчинската рокля
/Вел./.
кутупи > стрели /Главан, Кавакл./.
кутурок > торбалан /Делчево, Г.
Делч./.
кухи пйтки Украшение за боенеца на лазарките /Козичино,
Помор./.
куца и сляпа лисйца Игра, при
която един играч с вързани очи


куцак гражд

с пипане и слушане трябва да
отгатне имената на играчите
или какво правят те /Хр. Вак.,
Етн.:468/.
куцак гражд > куцана гражд /
БЕР, 3:165/.
куцаль > сватбени хлябове /
Бобошево, Дупн./.
куцалъ > дама2 /Горноселци, Г.
Делч./.
куцана > дама2 /Прилеп/.
куцана гражд > куц крак [куцан
гражд]/БЕР, 3:165/.
куцана со чёвли > куц папуц /
Прилеп/.
куцаница1 > куц крак /Тетевен/.
куцаница2 > дама2 /Смол.; Абланица, Благ.; Боголин, Г. Делч.;
Змеица, Дев./.
куцанка > дама2 /Сърница, Хаск.;
Бряговец,
Крум.;
Буйново,
Смол./.
куца нога > куц крак /Кочан и
Ваклиново, Г. Делч./.
куценик > дама2 /Делчево, Г.
Делч./.
куцйкензо > дявол /ЮЗБ/.
Куцият четвъртък Четвъртъкът
след Спасовден /Дерекьой, Рупчос/ [Куци четвдрток /Род./].
© Съществува поверие, че ако
някой работи на този ден, не­
пременно ще окуцее /Д. М., ИП,
1:487/.
куция > дявол /Литаково, Ботевгр./.
куцият вълк Вълкът, който води
вълчата глутница /БМ:72-73; Д.

184
М., ИП, 1:696-700/.
© Това е най-старият и кръвожа­
ден вълк, който върви после­
ден, накуцвайки В негова чест
българите тачат последния ден
от Вълчите празници.
< Куцулан2, Клекучан2, Кривулян2.
куцка > куц крак /Търън, Чепинци; Лясково, Смол.; Чепеларе,
Богутево, Асен.; Царево, Крум.;
Средногорци, Мад.; Б. Трак./
[куцъка /Туховица, Г. Делч./].
куцкал > куц крак /Крум./.
куцкалье > куц крак /Девисилица, Крум./.
куцканица > куц крак /Смол.;
Обидим и Осиново, Разл.;
Скребатно и Лещен, Г. Делч.;
Прилеп/ [куцканьица /Ерма
река и Неделино, Мад.; Наре­
чен, Асен./].
куцканка > куц крак /Вълчан дол,
Загражден, Райково, Смол.; Гу­
гутка, Ивгр./.
куцкар нога > куц крак /Долнослав, Асен./.
куцкерь > куц крак /Баничен, Г.
Делч./ [куцкири /Яворово, Пло­
вд./; куцкъръ /Добърско, Разл.;
Лясково, Асен./].
куцко > куц крак /Върбина, Мад.;
Злат./ [куцку /Габрово, Ксант.;
Стрижба, Крум./].
куцколь > куц крак /Боянци,
Асен./.
куц крак Момчешка игра, при
която се подскача на един крак


185

/Трявна, Драбишна, Ивгр., Дер­
вент, Дедеаг./.
< куца нога, куцак гражд, куцана гражд, куцкар нога, куцка, куц кал, куцкалье, куцканица, куцканка, куцкерь, куцко,
куцколь, куцъничкъ, куценик,
куцпапуц, куцъ бабъ, крива
войска.
куцотьо Болест в краката, от
която добитъкът куца /Смол.;
Ард./.
куцо хоро > ляво хоро /Ш. Лъка./,
куц папуц > дама2 /Камилски
дол, Ивгр./ [куц папуць /Мезек,
Свил./].
Куц петък Петък, най-опасният и
лош ден от Тодоровата неделя
/БМ: 361/.
< глух петък, луд петък, сух
петък, чёрен петък.
Куцулан* Последният, третият
ден от Вълчите празници (14
или 21.XI.), посветен на ку­
ция вълк - най-опасния вълк
/Брусен, Лопян и Литаково, Ботевгр.; Жалява, Соф.; Шипка,
Казан.; Твърдица, Слив.; Под­
вее, Карноб.; Тр./ [Куцалан /
Кайнарджа и Бабук, Сил.; Н. Г.,
3:436/; Куцолан /БЕР, 3:167/.
< Клекучан, Кривулян, Натлап, Натлапан.
Куцулан2 > куцият вълк / БЕР,
3:167/.
куцъ бабъ > куцанка /Харм./.
куцъничкъ > куц крак /Теплен,
Г. Делч./.

куче в риза растё
куча > коливо /СИБ; Пловд./
[куче /Н. Пазар./; кучя, кучьъ,
кучъ /Разгр.; Шум./; кучьъ /
Плевня, Драм./].
© Прави се и за празничната
трапеза на родово-семейния
светец покровител.
куче1 Домашното животно като
символ на вярност /общоб. /
Драганово, Г. Орях.; Мусина,
Павлик., Добрина, Пров.; До­
брина, Провад./.
© Според вярванията на бъл­
гарите К. е слуга на Господ. То
е верен другар на човека, умее
да различава доброто от зло­
то. Смята се, че когато вие, ще
умре някой от къщата. К. пред­
сказва времето. От К., родени в
събота, се страхуват болестите
и демоните. Покойник, преско­
чен от К., се превръща във вам­
пир, който понякота се явява в
образа на К. На бременните
жени се забранява да прескачат
К., за да не родят космати деца.
За да не боледуват К. от бяс,
на Песи (Кучи) понеделник се
прави обредно бесене на куче­
та.
куче2 Обредно лице от коледарската дружина /Тревн./.
куче3 Название на един от игра­
чите при детската игра „зайче-пайче“ /Банат/.
куче в риза расте Думи, произна­
сяни при обредното къпане на
новороденото /БЕР, 3:175/.


кучета съботници

кучета съботници Кучета, роде­
ни в събота, от които се страху­
ват демоните и болестите /Хр.
Вак., Етн.:164; БМ:194/.
Кучето Звездата Процион от съз­
вездието Малкото куче, която
участва в съзвездието Ралица.
кучин дёдо Прапрадядо /Тете­
вен, Ботев./.
кучма1 Украшение за глава на
булка (топка от памучен плат) /
Дервент, Дедеаг./.
кучма2 Траурна прическа /Дер­
вент, Дедеаг./.
Кучундуровден
>
Никулден
/Арх. БДР/.
кушак > поколение /Арх. Ром./.
кушам Лекувам с баене /Охрид;
Прилеп; Сам./ [кушям /Н. Г.,
2:438/].
кушанье Лекуване с баене /Н. Г.,
3:438/.
кушачка’ Баене, врачуване /ЮЗБ/.
кушачка2 > врачка /ЮЗБ; Добр./
[кушячка /Н. Г., 2:438/].
кушла Дума в играта коца~маца
/Трявна/.
кушле > еврейче /Дервент, Де­
деаг.; Енина, Казан.; Козарево, Топол./ [кушли [Г. Орях.;
Щръклево, Рус./].
кушленка > еврейче /Н. Г., 2:438;
БЕР, 3:175/.
кушльо > еврейче /Чирпан; Кръ­
веник, Севл./.
къдница > деверйца /БЕР, 3:182/.
къдрици Пера от домашни пти­
ци, оцветени в червено, които

186
се използват за украса на мо­
минска прическа /Орях., Севл./.
кълаенчи Калаено шише, пълно с
ракия, което подаряват на попа
при погребение /Върб., Пресл./.
кълвач Птица, която предиз­
вестява дъжд /Н. село, Вид./.
кълна > зълва1 /Поп.; Сил.;
Търн./.
кълна Изричам клетва срещу
някого или нещо /общоб./ [къл­
на /Кост./; кълну /Царско село,
Чирп./].
< прувалям.
кълна се Давам клетва /общоб./.
< заклевам се, прокалнам се.
кълцанка Обичаят коледуване
при малките коледари /СЗБ/.
© Малките коледари, момчета
на 10-12 г., носят нови торбич­
ки и лескови пръчки. Стопа­
ните изваждат зърна - ечемик,
овес, царевица, пшеница, а
децата чукат с тоягите и пеят:
Кълца-кълца, коляде ле, синца
кълца, коляде ле.
къцач > борец2 /Банско/
кълцок > борец2 /ЗБ/.
кълцоч > борец2 /БЕР, 3:192/
кълчено хоро > куцо хоро /И. Г.,
1993:77/
къна > кума /Николово, Рус.;
Добр./.
къна геджёси Тържествена ве­
чер два дена преди сватбата,
когато дружките къносват ко­
сата отпред, веждите, зъбите и
ръцете на младоженката /Кюс-


187
тендил/ [къна гиджёе /Чепела­
ре, Асен./].
< къната.
къната > къна геджеси /Злокучене, Пресл.; СбНУ, XLII, 187/.
къндък Вид детска игра /Гради­
ще, Севл./.
© Определят се по двама учас­
тници, които се борят и когато
единият попадне отдолу, дру­
гият не го освобождава, докато
не каже „къндък“.
кънцалка Детска игра на дърво,
талпа и други с опора в среда­
та, подобно на везни, с издига­
не и спускане на двамата игра­
чи /Яковица, Момч./.
къню > кръстник /Д./ [къни /Николово, Рус./].
къпане в роса Обичай, който
се изпълнява на Гергьовден /
БМ:80; Д. М., НВРНО:654/.
© Рано сутринта омъжени без­
плодни жени се къпят в роса
(често голи или разголени).
Магическото действие е свър­
зано с представата, че преди
Гергьовден водата и зелената
растителност носят здраве и
плодовитост. По-старите жени
преди
празника
приготвят
„майска ракия“, която се слага
вечерта в градината сред рас­
тенията селим, кенефир и Кало­
фер. Сутринта жените, „газили
зелена трева“, пият от ракията,
като от нея дават и на мъжете
си.

къпина

къпанка Обичай да се прави пита
при първото къпане на детето веднага след като се роди /Копривец, Бел./.
къпанки Обичай хората да се къ­
пят един друг на Ивановден /Н.
Г., 2:445/.
© Който не иска да го къпят, се
откупува с нещо, което къпачите изпиват или дават на общи­
ната за селско добро.
къпач Преоблечен и нацапан със
сажди младеж, който на Ива­
новден къпе имениците /Бойни­
ца, Кул./.
< къпйчар.
къпачи Хората, които къпят
мъртвеца /Недан, Павлик./.
къпйле Угощение на сватба /
Стр., М. Търн./.
къпйна Плодният храст като
символ на дявола /Недан, Па­
влик.; БМ:96; Д. Маринов.
Избр. произв., т. 1/.
© Съществува вярване, че К.
е създадена от дявола и зрее
по-рано от гроздето и лозата
(творения на господа), за да
примамва човека да яде пър­
во от нейния плод преди пло­
довете на бога. В този смисъл
народната традиция забранява
да се ядат къпини преди гроз­
дето. На К. се коли курбан. К.
намира приложение в народ­
ната медицина като магическо
лечебно средство - пръчка от
К. се слага при умряло близна-


къпйчар
че, за да е живо другото; венец
от К. срещу епилепсия, както и
при хора, стъпили на „самодив­
ска софра“, срещу безплодие.;
в гергьовския венец има К. К.
се слага на гробовете, за да не
се превръщат мъртъвците във
вампири.
къпйчар > къпач /Род./.
къпйчере Мъже, които къпят
именици и богати хора на Йор­
дановден и Ивановден /Смол.;
Петково, Давидково, Ард.;
Проглед, Чепеларе, Асен./.
къпони Везни, с които, според
вярванията, се мерят душите на
умрелите след 40-ия ден /Маха­
лата, Плев./.
© Така се определят греховете,
след което грешниците отиват
вляво - при сатаната, а правед­
ниците вдясно - при Бога.
къпъни Гощавка след кръщение
/Сил./.
кърбла Кърпа, с която се покри­
ват дрехите на булката, носени
през седмицата преди сватбата
/Мак./.
© Те остават покрити три дни
там, където ги е оставила бул­
ката и ги е заменила с булчин­
ската си премяна.
кървава вода > мъртвешка вода
/Топол./.
© Смята се за кървава, тъй
като Свети Рангел (Архангел
Михаил, който взима душите)
си измива в нея ножиците. За­

188

това водата се излива на място
и се заменя с нова.
Кървав петък Петъкът преди
Гергьовден, когато се берат
билки /ГЮС:42/.
кървъ-саръ > задруга /Соф./.
кърджалка Вид игра на ашици /
Бесар.; БЕР, 3:201/.
кържо > еврейче /Велес/.
къркат > четиридесет2 /Широколъш. р-н; БЕР, 3:204/.
кърладйсвам Отбелязвам 40 дни
от раждането на дете /Род./.
[кърладйсувам /Род./].
Кърк чибук > Свети 40 мъчени­
ци /Смол./.
© Спазва се забрана за шиене,
за да не нападат вълците хора­
та.
кърлюпкънцъ Детска игра, при
която, хванати за ръце, децата
тичат като на хоро /Войнягово,
Карл./.
кърмаче Дете, което още се кър­
ми /общоб./.
< максум, максумче, млечник,
муне, нане.
кърмачка Жена, която кърми де­
тето си /общоб./.
кърмийлница > дойка /Охрид/.
кърмяул > караконджол /Горноселци, Г. Делч./
кърнътъ > хорище /Паталеница,
Пазар./.
кърнъвали > кукери /Червен
и Козаново, Асен.; Габрово,
Ксант./.
кърпа* Кърпа за лице /Ореше,


189
Бръщен, Кочан, Плетена, Г.
Делч.; Мулдава, Асен.; Козарско и Равногор, Пещ.; Барутин,
Досп./ [кдрпа /Дряново, Смол.;
Милково, Пловд.; Г. Дряново,
Г. Делч./].
© Тя се използва в редица обре­
ди: булката дарява на сватбарите; годеницата - на годеника,
след като получи подарък от
него /Габрово, Ксант./. Връзва
се на кръста при погребение /
Пазар.; Кюст./ и др.
кърпа2 > ръченица /БТФ, 41/.
кърпа подёвка Момиче, което
още не се момее /Войнягово,
Карл./.
кърпач > опашкар /Стр./ [кърпйч
/СЕ, БАН,1955, 361/].
кърпе Играя на опашката на хо­
рото /Стр./.
кърпешком > ръченица /БТФ,
41/.
кърпй-капа Вид детска игра
/Шишковци, Кюст./.
кърпим Игра с тояги /Ботев./.
Кърпъ Празникът на Света
Кърпъ (денят след Света Бо­
городица), на който не се рабо­
ти /Русаля, Търн./.
Кърст > Кръстовден1 /Яворово,
Асен./ [Корст /Смол., Ард., Корово, Велингр./].
кърстйтба > кръщаване /Павелско, Асен./.
кърстови > молебен /Жировица,
Тетов./.
кърстянка > кръщаване /Павел-

кърчма
ско, Асен./.
къртйца Животно, смятано за де­
монично /Д. Маринов. Народ­
ната вяра, 1994, 144; БМ: 196/.
© Народните поверия казват,
че К. е произлязла от човек
след бащина клетва. Когато К.
се появи по дворовете и гради­
ните, стопаните пъхат в дуп­
ките върбови клонки от Цвет­
ница и др. В чест на К. в Зап.
Б-я се тачат Св. Тодор Зимни
и Св. Трифон. К. е свързана с
магиите и народната медици­
на. Пръстта от къртичина се
използва за лек, за баене срещу
уроки и болести (също и крак
или сърце от К.). С къртичи­
на се налагат подутини и рани
по тялото (Воднянци, Белогр.),
лекува се слепота (Кръвеник,
Севл.). Ако К. разрови под пра­
га на къщата, това вещае смърт
на стопанина й. Вярва се още,
че не трябва да се яде хляб в
градината, за да няма К. (Ба­
нат).
Кърчан Народен празник, на
който окичват нивите с орехови
клонки, за да не жълтеят посе­
вите /Габр.; Севл./.
кърчан > юни /Конопчие, Чирп./.
кърчма1 Подарък на донеслия
хубаво известие или по повод
радостно събитие /Велес/.
кърчма2 Обичай, при който след
договарянето участниците си
стискат ръцете, гощават се и


кърчма
пият. Съпровожда се с молитви
/Мак./ [кърчума /Самоводене,
Търн./].
кърчма3 Обичай в последния ден
от вършитбата да се прави ве­
черя, на която присъстват всич­
ки участници /Брезн./.
кършй-гора Епитет на коня на
Крали Марко /БЕР, 1:264; 3:225/.
Кършикрак Третият ден след
Сурва /Черничево, Крум./.
© На този ден не се работи,
варят се свински крака и все­
ки яде от тях, за да не си счупи
краката.
кършйлъма > ръченица /Съчан­
ли, Гюм./.
кърълен > караула /Нова надеж­
да, Хаск./.
късалник Съдът, в който сип­
ват яденето късане или супа на
младоженците при извеждане­
то на булката от дома й /Род./.
© Младоженците се престру­
ват, че ядат от съда, и накрая
булката го рита. Същия или
друг меден съд подаряват на
младоженците.
късалници Съдовете (обикнове­
но медени), дадени на булката
от родителите й заедно с дру­
гия чеиз /Род./.
късане Нечисто ядене, което под­
насят на младоженците в дома
на булката, преди да я изведат
от бащиния й дом, те се прес­
труват, че го ядат, след което
булката рита съда /Добралък,

190

Асен..; Род./.
© Обичаят представя симво­
лично раздялата (скъсането)
на булката със семейството й
и прехода от дома на баща й в
този на мъжа й.
Къса Прёсвета > Вси светии
/СЗБ/ [Къса Пресвята /Н. Г.,
2:446/].
късият > дявол /Бръложница,
Соф., Вид./.
© Народната вяра го предста­
вя като куц - единият му крак
е много къс, а другият е дълъг,
поради което куца.
късмет* > съдба /Слив.; Суворо­
во, Бесар.; Еникьой, Узунк./.
< ризик.
късмет2 Щастие, успех, сполука
/общоб./.
късмет3 Откуп за чеиз на младоженката /Тракиец, Хаск./.
късмети Пара или дрянови клон­
чета, поставени в баница срещу
Нова година, Коледа, на Сирни
Заговезни /общоб./.
късметлйя Щастливец /общоб./.
късмётчета Пари или дрянови
клонки с една до четири пъпки,
поставени в баница срещу Нова
година, Коледа или на Заго­
везни /Недан, Павлик./.
късо Къса сукнена дреха за булка
или мома /Котел/.
кътища Почетно място до огни­
щето /Кукуш; Енина, Казанл./.
къул > облог /Тр.; Белогр.; Щръклево. Рус./.


191

къуль Началото на сватбата в
сряда с бъклица /Певец, Търг./
[къфул /Бяла черква, Търн./].
къульъ съ > обзалагам се /Щръклево, Рус./.
къща > задруга /Паз./.
къшник > съпруг /Н. Г., 2:448;
БЕР, 3:240/.
къщниковство > женитба /Стр./.
къщница1 > съпруга /Н. Г., 2:448/.
къщница2 > стопан2 /И. Г.,
БНМ:65/.
къщовница Съпруга на родона­
чалника на задругата /Ляск./.
кьопёк-бей > кукери /Одрин./.
кьопша > ляво хоро /СЗБ/.
кьорав заек > сляпа баба /Лопян,
Ботев./.
кьорава жумутра > сляпа баба /
Банат/.
кьорава кобила > конище /Тръс­
теник, Плев./.
кьорава неделя > сляпата неделя
/БЕР, 3:244/ [къдравата недея /
Радовене, Врач./].
кьорава сабота > сляпата неделя
/Ихт./.
кьорава сряда > сляпата неделя
/Ихт./.
кьорник > баница /Габрово,
Ксант./.
© Със спанак, предназначена
за Петровден.
кьортипиш > сляпа баба /Ихт./.
[къдр чипйш /Тихомирово, Ст.
з./].

кябинь
кьоршчек > кръстче /Смол./.
кьосем > гергьовски хлябове /
Стакьовци, Белогр./.
© Предназначен е за овчаря.
кьосове Игра с десет клечки бели и черни, която се играе
предимно от мъже върху кал /
Костандово и Ракитово, Велгр./.
кьошета Момичешка игра /Коп­
ривщ./.
© Всяко от момичетата избира
ъгъл и стои в него, а едно от тях
е в средата на стаята; залъгват
го, другите момичета в това
време сменят местата си.
кюскйк Варено жито, което в пе­
тък вечерта след сватбата се
поднася на свекървата /Върби­
ца, Шум./.
кюсне Обредно докосване на тепелъка на момата от момъка,
което означава, че тя е „заета“
от него и никой друг няма пра­
во да се ожени за нея /Бобоше­
во, Дупн./.
© Това става, когато родите­
лите на момичето не я дават на
този момък.
кюстаф Вид наказание, при кое­
то на провинения се забранява
да работи, докато не плати за
грешката си /Ст. 3./.
кюф > чилик /Обручище, Хаск./.
кябинь Молитва у българомохамеданите, която се чете при
венчаване /Род./.


лаврънки

лаврънки > ладуване/Борисово,
Поп./.
лада Главно обредно лице в оби­
чая ладуване - мома, облечена
във венчална рокля, която вади
пръстените /БЕР, 3:273; Н., Г.,
3:1/.
< калйница.
© В Западна Трак, тази роля
понякога се изпълнява от мо­
миченце с вързани очи.
ладанки > ладуване /Н. Г., 3:1;
БТР 1973:407; РСБКЕ, 2:4; БЕР,
3:273/.
ладвам > ладувам /Н. село, Тр.;
Каленик, Лов./
ладвана вода Водата, в която се
пускат пръстените и овесът при
обичая ладуване /БМ:197/.
ладване > ладуване /Н. село, Тр.;
Каленик, Лов./.
ладванка > ладуване /Боженци,
Габр./ [ладванки /Черковна,
Разгр./].
ладино хоро Хоро, което се играе
в първата сряда след Великден
за здраве и плодородие /ЗБ;
Дупница; Рила; Сандански/.
< ладово хоро.
ладини песни Припявания по
време на обичая ладуване /
БЕР, 3:274/.
ладово хоро > ладино хоро /ЗБ/.
ладувам Участвам в обичая ла­
дуване /БЕР, 3:274/.
< ладвам.

192

ладуване
Народен
обичай,
моминско обредно гадаене за
женитба.
< дайлада, квасене на китки,
лаврънки, ладанки, ладванка,
ладване, лазарйца1, мартифа,
мартофёл, напяване на пръсте­
ните, парен петел, пеене пръс­
тените, топене на пръстени,
топене пръстене, талада, тайлада.
© Извършва са на Василовден.
Вечерта момите се събират
край реката (чешмата или кръс­
топът), наливат в бяло бакърено котле „василевска вода“, в
която пускат овес и пръстените
си (китки), вързани с разноц­
ветни конци. След това дете изтърсак (ерген или старица)
изважда пръстените един по
един, като момите припяват и
по този начин предричат кой
за кого ще се омъжи. После
вземат няколко зърна овес и ги
слагат под възглавницата, за да
сънува момата предстоящия
жених. Пръстените се връщат
обратно в котлето, покриват се
и се оставят една нощ под звез­
дите. На следващата сутрин
обичаят се повтаря.
ладъж Момиче, което ладува
/Лиляк, Търн./.
Лазар > Лазаровден /Свежен,
Карл./.


193

лазарвам > лазарувам /БЕР, 3:279/.
Лазарица > Лазаровден /СЗБ;
Тръстеник, Плев.; Граово, Соф.;
Илия, Кюст.; Г. и Д. Василица,
Ихт.; Съчанли, Гюм./.
лазарица1 Обичаят лазаруване /
Банско/.
лазарица2 > лазарка /ЗБ; Н. Г.,
3:2/ [лазарица /Ботев./].
лазарица3 > лазарски песни /
Доброславци, Соф.; Н. Г., 3:2/.
лазарица4 Игра на лазарките /
Доброславци, Соф./.
лазарка1 Мома, участваща в
обичая лазаруване /Каменица,
Кюст.; ИБ/.
< ладъж.
© Л. са моми във възраст за
женитба, които обикалят село­
то и селското землище на Връб­
ница и на Лазаровден.
лазарка2 >Пеперуда* /И. Трак.;
Род./.
@ Прави се кукла от кросно
или кръстачка от чекрък, на
което надяват женски дрехи. Тя
се пръска с вода от чешмата и
се пуска в кладенец по време на
лазаруване.
лазарка3 > Главно действащо
лице в обичая лазаруване /ЗБ/.
< чатъ.
лазарки /Каменица, Кюст.; ИБ/;
лазарки Обредни хлябове, които
дават на лазарките /Д. М.,
НВРНО:530/.
< лазарски хляб.
лазаренка > лазарка1 /Мегленс-

Лазаровден

ко/.
лазарйнка > лазарка1 /Висока,
Сол./.
лазарица > лазарка1 /ЗБ/.
лазаркйня > лазарка1 /Копр./.
Лазарница > Лазаровден /Вид.;
Кул.; Белогр.; Лом.; Орях.;
Врач.; Хаск.; Чирп./.
лазарник > лазарско хоро /БЕР,
3:279/.
лазарова булка Главно действа­
що лице в обичая лазаруване
/Д. М., НВРНО:531/.
Лазарова събота > Лазаровден
/ИБ/.
Лазаровден Църковен и народен
празник, който се чества в
съботата една седмица преди
Великден [Лазърдень /Съчан­
ли, Гюм./].
< Лазар, Лазарица, Лазарница,
Лазарова събота, Лазарска
душнйца, Лазарувица, Богат
Лазар, сиромах Лазар.
© В православния календар
празникът е с подвижна дата,
но винаги е в предпоследната
събота преди Великден. Той е
свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети - въз­
кресението на Лазар, живял в
град Витания, близо до Еруса­
лим. Според Евангелието по
времето, когато Спасителят
е в земите отвъд река Йордан,
Лазар се разболява и умира.
Когато Христос се завръща,
той възкресява покойника на


лазаросам
четвъртия ден от неговото по­
гребение в знак на благодар­
ност за проявеното от него и
сестрите му гостоприемство.
Празникът се отбелязва с праз­
нична литургия за Лазаровото
възкресение. Почита се и па­
метта на свети мъченик Лазар
Български, измъчван и убит на
23 април 1802 г.
Свързан е с прехода между зи­
мата и пролетта, между смърт­
та и живота. Съществува вяр­
ване, че на този ден „пускат
умрелите“ от гробовете и по­
читта към тях се изразява с Лазаровата задушница (най-вече
в СИБ). Посещават се гробо­
вете, прекаляват се, поливат
се с вино (пали се огън преди
изгрев срещу Връбница и това
са осмисля като „греене на по­
койниците“), раздават се об­
редни храни (рангелов кравай,
господева прусура, куча). Типи­
чен е обичаят лазаруване. Като
християнски празник е свързан
със земния човек.
лазаросам Мятам върху мъртвец
най-новите му дрехи, за да из­
глежда облечен в тях /Охрид­
ско, Мак./.
лазаросвам > лазарувам /Охрид/
[лазардсувам /Охрид/].
лазоросванье Мятане върху мърт­
вец най-новите му дрехи, с кое­
то се имитира, че е облечен в
тях /Мак./.

194

Лазарска душнйца Задушница,
която се прави на Лазаровден
/СИБ; ЕБ/.
пазарски хляб > Обреден хляб
/И. Трак./.
© Прави се за Лазаровден от
събраното брашно и се раздава
на цялото село.
лазарско хоро Хоро, което се иг­
рае при обичая лазаруване /ЕБ,
3:118/.
< лазарно хоро.
лазарно хоро > лазарско хоро /
Тревн./.
лазарувам Участвам в обичая ла­
заруване /БЕР, 3:281; Н. Г., 3:2/
[лазарвам /БЕР, 3:279/.
лазаруване Пролетен момински
обичай, който има брачен ха­
рактер, тъй като чрез участието
си в него девойките получават
право да се омъжат.
< малък Лазар, Разълъ.
© Девойките се събират по ма­
хали и с помощта на вече паза­
рувала жена разучават песните
и игрите. Избират водачката
на групата, която ще води па­
зарското хоро. Рано на Лаза­
ровден лазарките обикалят
домовете в селото с песни и
танци. Облечени в нови момин­
ски дрехи, закичват главите си
с венци и цветя. Песните им
представляват различни благопожелания, предназначени за
всички членове на семейството
и за представителите на зана-


195

ламя

ятите: за стопаните - да имат ламбадйя2 > олелия2 /Твърдица,
благополучие; за булката - лю­
Слив./.
бов и плодовитост, за овчаря, ламбур > сватбено знаме /ЕБ, 3/.
терзията - успех и т.н. Изпъл­ ламйца > ламя /БЕР, 3:303/.
нява се ритуален танц за пло­ ламичеё > ламя /Прилеп/.
дородие. След него стопанката ламйще > вихрушка /БЕР, 3:303/.
дарява девойките с яйца, поня­ ламкам Опитвам се да хвана
кога с брашно, мас, пари. Л. е
яйцето или халвата в обичая
хамкане /Батановци, Радом.;
разпространено в цялата бъл­
Търнак, Белосл.; Лом.; Енина,
гарска езикова територия, но
Казан./.
на места през първата събота
лазаруват малките момиченца,
< лъчкам.
а през втората - момите за же­ ламкам се Участвам в обичая
нене /Род.; Трак./. В Източните
хамкане /БЕР, 3:301/.
Родопи се изработва кукла и се ламкане > хамкане /БЕР, 3:301/
изпълнява обичай за дъжд.
[ламканье /БЕР, 3:301/; ламкаЛазарувица > Лазаровден /Съ­
ние /БЕР, 3:301/].
чанли, Гюм./.
ламканица > хамкане /БЕР,
лайка* Полско растение с бяло
3:301/.
венче и жълта изпъкнала средна Ламкат > Сирни заговезни /Речаст на съцветието (Matricaria
силово, Дупн./.
recultita), което се използва в Лампёж > Месечина /И. Г.
народната медицина /РСБКЕ,
БНМ: 132/.
2:5; БЕР, 3:285/.
ламчеё > ламя /Костичовци, Бе­
лайка2 > батко /Н. село, Вид./.
логр.; БЕР, 3:303/.
лакът Мярка за дължина, равна ламя Митично чудовище /Н. се­
на разстоянието от пръстите на
ло, Вид.; Мусина и Недан, Па­
ръката до лакътя /общоб./.
влик.; Кръвеник, Севл.; Кушлала Сестрин мъж по отношение
ляни, Гюм.; Пирин.; Ямб.; Демирхис./ [ламня, ламия /БЕР,
на нейния брат /Н. село, Вид.;
3:303/].
БЕР, 3:295/.
< ламия, ламйца, ламйще, лалале > батко* /Ружинци, Белогр.;
мичё, ламня, ламче, ламяче.
Бесар.; БЕР, 3:295/.
© Има вид на четирикрако жи­
лалко > батко* /Н. Г., 3:4/.
вотно с кучешка глава (с три
лало > батко* /ЗБ; БЕР, 3:297/.
или седем глави), понякога с
Лало > Райко /ЗБ/.
рога и змийска опашка, тялото
ламбадйя* > олелия* /Твърдица,
е покрито с люспи, има криле.
Слив./.


ламяче

Живее в планинските пещери
и езера. Л. държи заключена
водата на изворите и езерата
и причинява суша, ако не й се
даде жертва. Когато се ядоса,
причинява злини на хората,
унищожава посевите, нивите и
градините им. Бие се със змея
и е причина за гръмотевиците и
градушките. Л. е символ на езичеството и греха. В народните
песни Свети Георги (или Све­
ти Илия, Свети Тодор) убива
Л. и така потичат три реки - от
мляко, вино и пшеница. Веро­
ятно символизира победата на
християнството над езичеството.
ламяче > ламя /Банско; БЕР,
3:303/.
лангйта Вид сватбена баница /
Битоля/.
лапе > момък /Бесар./.
Лапканица > Сирни заговезни /
Ботев./.
лапърда* > олелия2 /Струж./
лапърда2 > оратник /Струж./ [ла­
пърда /ЮБ; Струж./].
лапърди > оратник
лауси Болести у родилката с ви­
сока температура и схващане
на крайниците /Добромирка,
Севл./.
@ Смята се, че болестта се по­
явява, когато жена, която кър­
ми, седне при родилката или
дрехите на детето замръкнат на
двора.

196
лаусничета > нави2 /Мак./.
лафут Зъл дух, който пакости на
родилките /СЗБ/.
лафутна Жена, която при ражда­
нето се е поболяла /БЕР, 3:327/.
лахусни > нави1 /БЕР, 3:328/.
лахусници Болест у родилката,
при която тя пребледнява и
чувства болки в главата. Лекува
се чрез измиване на главата с
отвара от главата на черна ко­
кошка, която е мътила /Койна­
ре, Белосл./.
лахутка > лехуса /БЕР, 3:328/.
лахутлйя Хляб, който заедно с
грозде жените раздават в деня
преди Голяма Богородица
/Харм./.
лашнйца Широка и дълга кър­
па, с която булката се препасва през кръста /Якоруда, Разл.;
Банско/.
лая Митично червено куче, с кое­
то плашат децата /Тетевен/.
лёба ми Заклеване за уверение в
честна дума /Дебър.; Брез./.
лев девер > девер* /Чомаковци,
Белосл./.
лева вода Вода, която пада от
водопад и се върти противо­
положно на естественото си
течение, в която на Гергьовден
къпят слаби и немощни хора за
здраве /Давидково и Петково,
Ард./.
левент > юнак2 /общоб./.
левентувам < ергенувам /БЕР,
3:339; Н. Г., 3:8/.


197
леви места Пусти места, в които
няма живот и се осъзнават като
граница между дивата природа
и усвоеното от човека прос­
транство /ЕБ, 3:87/.
© При баянията там се изпра­
ща болестта.
левтёр > ерген /Род.; Стр.; Б.
Трак.; Банско/ [лефтер /БЕР,
3:378; Н. Г., 3:10; Стр./].
левусниче Вид билка, с чиято
отвара лекуват родилки /БЕР,
3:341/.
леене на восък Практика да се га­
дае върху разтопен восък, изси­
пан във вода /общоб./.
леене на олово > лея куршум /
общоб./.
лёйкя > леля1 /Обрадовци, Соф./.
лека му раката > лека ръка /Бо­
тев./.
лека ръка Човек, на когото ра­
ботата спори /ЕБ, 3:219/ [лека
рака /Дупн./].
< лек полез, лека му раката.
© Такъв човек започва жътва­
та.
лек полез > лека ръка /ЕБ, 3:219/.
лелёк > щъркел /Одрин./
лели Евфемизъм за заразните и
тежките болести /БМ:35; И. Г.,
БНМ:149/.
лелйн > свако /Сам.; Дебелилак,
Рад.; Копривщ./ [льельйн /Доброславци, Соф.; Бобошево,
Дупн.; Сам./; лёин /Тръстеник,
Плев./].
Лёлинден > Атанасовден /Разгр./.

лёля
лелино здраве > Божи дух /И.
Трак.; СИБ - трак пресели./.
лелйнчо > свако /Ямб./.
лелйца1 > леля1 /Курило, Соф./.
лелйца2 > снаха /Шум./.
лёличка1 > леля1 /И. Г., БНМ:149/.
лёличка2 > леля5 /И. Г., БНМ:149;
Петр./.
лёлишка Сестра на младоженец /
Кръстополе, Ксант./.
лёлйънче > братовчед /Страл­
джа, Ямб./.
лёлка > леля1 [лелкя /Соф./; льелькя /Сам./; лдлка /СЗБ/].
лёлька > зълва1 /Стр./.
лёлчо > лельо /Асен./ [лельчу /
Смол./].
лельо Обръщение към леля /об­
щоб./.
< лёлчо, буко2.
лёльчинка > леля1 /Род./.
лёлын > братовчед /Банат/.
леля1 Сестра на бащата или май­
ката /общоб./ [лала /Тръстеник,
Плев./; лёла /Банат; Лом./; леле
/Банат/; лёлье /Пожарево, Сил./;
леля /СИБ/; лдла /СЗБ/].
< лея, лёйкя, лелйца1, лёлич­
ка1, лёлка, лдла, лдлка, тёзя,
тёта, тётчица, тянка1.
лёля2 Близка жена на възрастта
на родителите /Елен./.
лёля3 > зълва1 /Н. Надежда, Хаск.;
Дедеаг.; Тьойбелен, М. Аз./.
лёля4 Евфемизъм за заразни бо­
лести; за чума /Търн.; Хаск.;
Смол./; за коремен тиф /Осе­
ней, Разгр./; за шарка /Петр./.


лёля
< лёличка2
лёля5 Евфемизъм за невестулка
/Беброво, Елен./.
лёляк > свако /Слатина, Лов./.
лёнта > дъга /Широка лъка,
Смол./.
лёпка Листа на пелин, чесън,
орехова шума и др., които хо­
рата лепят на кръста по време
на Русалската неделя като
предпазно средство срещу ру­
салската болеет /Кръвеник,
Севл.; БМ:302/.
леска Дърво с плодове, което се
смята за свещено и притежава
силата да прогонва демоните
/Казанл.; Плев.; Ник.; Белогр.;
Търн.; Кюст.; Пловд.; Поп.;
Сам./.
© Лесковата пръчка се свързва
в народните вярвания с обреда
гонене на змии на Баба Марта
и Благовец и с обредното ле­
куване на змийско ухапване (на
Младенци, Еремия, Еньовден).
Смята се, че змията умира вед­
нага след удара с лескова пръч­
ка (затова от нея се правят ов­
чарски геги). Л. прогонва злите
сили и демоните - тоягите на
русалиите са от Л., също и хур­
ката на младоженката. Корени
и листа от Л. се използват в на­
родната медицина.
лётемката Вид хоро /Соф./.
Лётен свети Атанас Празник на
5.VIL, с който се слага начало­
то на жътвата (в планинските

198

райони) (КП, 72-73; БНР, 6668).
< Лётни Свети Атанас.
© Извършват се обреди с маги­
ческо действие за плодородие.
Пръв започва жътвата човек „с
лека ръка“, жътварките опасват
кръста си с житни класове, за
да нямат болки, когато се на­
веждат; първият сноп се връзва
с червен конец, прави се „бра­
да на нивата“. В Тракия се из­
пълнява жертвоприношение с
черна кокошка срещу болести­
те. В ЗБ Св. Атанас е патрон на
орачите, а в ИБ се изпълняват
ритуалите за дъжд Пеперуда и
Герман. В християнския кален­
дар празникът е посветен на
Св. Атанасий Атонски, който се
е посветил на християнството и
е водил аскетичен живот в Све­
та гора до края на живота си.
Лётен светй Симеон (1.IX.) Праз­
ник на 1.IX., който поставя на­
чалото на есенната оран и се­
итба (нарича се още „Симеон
орач“) /КП: 79-80; БНК: 78-80/.
< Светй Симеон, Симеон, Си­
меон брульо, Симеон орачо,
Симеон Стълпник, Симеонски
празник, Симон, Симеоновден2.
© Обредите, които се извърш­
ват на този ден, са за плодо­
родие и берекет - отнасяне на
семената за посев в черквата,
захранване на животните, обре­
ди на нивата от орачите и се-


199

ячите, правят се курбани и др.
На този ден нищо не се дава
на заем и нищо не се изнася
от къщата, за да не излезе бе­
рекетът от нея. На рогата на
животните нанизват кравайчета
и червени вълнени конци. Коли
се и се приготвя петле или
кокошка, които орачите носят
на нивата. Остатъците заравят
в земята. Не се кладе огън, за
да няма пожари. Забранена е и
домашната работа, свързана с
вълна, за да не нападат вълци
стадата. Не се готви, не се пере
и не се простира. Следи се кой
ще дойде първи в къщата и по
това се определя каква ще бъде
годината. По времето на Л. С.
С. се определя времето през
зимата идната година. На този
ден започва бруленето и съби­
рането на орехите (празникът
се нарича още Симеон брульо).
Младите бездетни жени пекат
голяма царевична пита, която
разчупват и раздават на близки
и съседи. Забраната за рязане и
сечене в този ден се отнася найвече за бременни и жени във
фертилна възраст.
Като християнски празник е в
чест на Симеон Стълпник, кой­
то се е усамотил в кула и е жи­
вял в килия на върха й далече
от хорската суета.
Летни Тодоровден Празник на
8 юни, посветен на Св. Тодор

лехудле

Стратилат /ЗБ, Тревн./.
< Сух Тодор, Кърчан Тодор,
Тодор Страшилати.
Летник* > Баба Марта2 /Охрид/.
Летник2 Денят след Гергьовден I
БЕР, 3:374/.
Летни Никулден > Летни свети
Никола.
Летни свети Атанас > Летен све­
ти Атанас /Д. М., НВРНО:678;
ЕБ, 3:130/.
Летни свети Никола Празник на
9 май, на който се чества Свети
Николай (Летни).
< Лятна Никулка, Летни Ни­
кулден, Млади Свети Никола.
© Това е един от светците градушкари, господар на дъждове­
те и покровител на нивите, ло­
зята и градините. На този ден
се принася в жертва мъжко жи­
вотно, като курбанът понякога
се прави сред нивите или при
някое старо дърво, извор или
чешма. Съществува забрана за
домашна работа. Ако през това
време има суша, се прави и мо­
лебен.
летница Народен обичай срещу
Гергьовден, на който момите и
момците берат цветя и се весе­
лят /Сяр./.
леунка > лехуса /Велес, Крушево,
Прилеп, Охрид/.
лёфтера > мома /Стр./.
лёфтерка > мома /Ср. Род./,
лёфтове > наниз /Кубей, Бесар./.
лехудле > еврейче /Стр./.


лехунка
лехунка > лехуса /Велес/ [леунка
/Велес; Крушево; Прилеп; ОхРВД/].
лехуса Народно название за ро­
дилката до 40-ия ден след раж­
дането /Мак./ [лавуса /Каленик.
Лови.; Борисово, Поп./; лауса
/Шумен; Н. село, Тр.; Кръве­
ник, Севл.; Страхилово, Свищ.;
ЗБ, Ср. СБ, ЮБ/; лаусъ /Бори­
сово, Поп./; лауца /Лещен, Г.
Делч./; лафуса /Слатина, Ловч;
Тотлебен, Плев./, лахуса /БЕЗ,
3:328/, левуса /Градище, Севл.;
Шип/; леуса /Пловд.; Камени­
ца, Чепин./; леуси; лиуса /БЕР,
3:434/; лафуса /Добрич; Самовод, Търн./; лахуса /Чирп./;
лоуса /Бериево, Севл./; лофуса /Плевен/; лохуса /Еркечко/;
лухуса /Елен.; Жеравна, Котл.;
Козичино, Помор./; лууса /
Щръклево, Рус.; Н. Пазар./; луу­
са /Топчин, Разгр./, луфуса /
Шумен./; лухуса /Елен./; лавуса,
лъвуса /Казан./; лъусъ /Кръве­
ник, Севл./].
< лехунка, лахутка, лехусна,
лехусница, родилка.
© Във физиологично и митоло­
гично отношение се смята, че
жената е нечиста, защото се на­
мира на границата между жи­
вота и смъртта, между Бога и
дявола. Тя става особено уязви­
ма на демони, нави и самодиви.
Затова Л. се изолира от домочадието и спазва някои забра­

200

ни - тя не трябва да поглежда
никого в лицето, да излиза след
залез слънце извън къщи, да
ходи боса, да налива вода (тъй
като местата, по които стъпва,
и водата, която налива, стават
нечисти и носят на останалите
хора болести). Л. има някои ат­
рибути, предпазващи от злите
духове, навите и самодивите
- метла, ръжен, сини мъниста,
катран, кози рог, нищелки, чер­
вен конец, чесън и др.
лехусна > лехуса /Трънчовица,
Ник.; Плев./ [леусна /Банат/].
лехусница > лехуса /И. Г.,
БНМ:67/ [лихусница /Г. Орях./].
лехуси > нави1 /ЗБ; Ср.СБ; ЮБ/
[лауса /Пловд./].
лехуски > нави* /ЗБ; Ср. СБ; ЮБ/.
леща Вид хоро /Праужда, Белогр-А
лея1 > леля* /Тръстеник, Плев./.
лея2 > леля2 /Тръстеник, Плев./,
лея куршум Магическа практика
за лечение на болести (особено
на уплаха) /Дряново, Самовод,
Монт. Софийско, Плевенско/.
< леене на олово, леене на во­
сък.
© Разтапя се олово (восък), из­
ричат се магически думи и ве­
ществото се излива във вода.
Според фигурата, която се об­
разува, се определя причината
на болестта. С водата поръсват
болния, а фигурата изхвърлят в
чужд двор, землище или река.


201

така злото отива по вода.
либурка > шарка /ЗБ/.
лйгда Супа с ориз, която се под­
нася на гостите вечерта срещу
сватбата /Род./.
лигучар > кукер /БЕР, 3:394/.
лйжба > поличба /Ст. 3.; Тър­
ново, Дервент/ [лйчба / Ст. 3.;
Търново, Дервент /].
лик Сурвакарска маска /БЕР,
3:397/.
лила Вид хоро /Кюст. Кр./.
лилеё Главната зълва като персо­
наж на сватбата /Златогр.; Не­
делино и Старцево, Мад./.
лйлек > щъркел /Одр./.
лйлияк Прилепът като атрибут
при баене на деца срещу страх
/Н. село, Вид./.
лингурка > врачка /И. Трак./.
лйса бйлька Горска билка, от
която се слага под възглавни­
цата на моми и момци, за да
сънуват срещу Герьовден своя
избраник /Стр./.
Лисарска неделя Седмица, през
която не се работи, бере се оре­
хова шума и се пръска из лозе­
то за плодородие /Драганово,
Г. Орях./.
лисата > влас /Д. М., НВРНО:290/.
лисйца Животното като един от
основните персонажи в бъл­
гарските народни приказки за
животни /Добромирка, Севл,
БМ:203/.
© Смята се за лукава, хитра,
коварна, измамна, лоша и от­

литурйче

мъстителна. Съществува пове­
рие, че когато Л. пресича пътя
на човек, това е лош знак или
добър знак.
лисйчашти байрёк > дъга /БЕР,
3:422/.
лисйчену платну > дъга /БЕР,
3:422/.
листопад1 > октомври /българите
в о-в Ахил, Пресп. езеро; Неолани, Лерин; Градобор, Солун.;
Копачка, Кич.; Охрид; Жужолци, Кост./.
листопад2 > ноември /Калимар,
Сам.; Бобощица, Дреновяне,
Корч./.
лйтер > вампир /Г. Орях./.
литйя > молебен /Граово, При­
леп, Соф./]
литургйя* Главна християнска
църковна служба /общоб./ [лътургйя /Н. село, Вид./].
< служба1.
литургйя2 > коледни хлябове
/Слатна, Лом.; Станьовци, Белогр., Шум./
литургия3 > пита1 /СЗБ, Варн./
[литуря /БЕР, 3:434/; лътургия /Н. село, Вид./; лйтурия /
Лерин./].
© Обреден хляб при погребал­
ни и следпогребални обичаи.
литургйя4 > сватбен хляб /СЗБ/.
литургйя5 Практика, с която мо­
же да бъде прогонен вампир
/общоб./.
литурйче > пита1 /Българи,
Бург./.


лифусници
@ Питка, подпечатана с печат
с изобразен на него кръст /Ле­
рин./.
лифусници > лехуси /ЗБ; Ср.СБ;
ЮБ/.
Лихви дни > Вълчи празници
/Бург./.
лица Чичова снаха /Ряхово, Рус./,
лицее Кърваво петно на ризата
на булката след първата брачна
нощ /Род./.
< момско, невестино, невести­
но лице.
личен ден > празник /Бериево,
Севл.; Церова кория, Търн.;
Войнягово, Карл.; СИБ/.
личен светец > курбан /БМ:320321/.
лични дене Големи народни
празници за селото и околните
села /Манастир, Асен.; Давидково, Ард.; Славеино, Момчи­
ловци, Устово, Райково, Левочево, Чокмаково, Смол./.
лишан държи Тайно сгодена
/Стр./.
Лишянка < Мара Лишянка2 /Н.
Г., 3:18; БМ: 210-211/.
логачка1 Изсушена топка от кал,
в която има прахан и се пази на
Сирница от момчетата /Пло­
вд./.
логачка2 Намазана с катран и за­
палена пръчка, която хвърлят
с помощта на друга пръчка на
Сирница (Трак.).
логачки > стрели /ЕБ, 3:112/ [лу­
га чки /Пловд.; Риш, Преслав.;

202
Род.; Трак.; Одрин.; Димот.;
Хаск.; Бург.; Добр./].
лодос > южняк /Ю. Род.; Габ­
рово, Ксант.; Кост./ [лодос /
Шум./].
ложи трава до колена > април /
Самоков/.
ложко > април /Смол.; Мад.;
Асен./.
ломка Парче от обреден хляб,
което се раздава за здраве и по­
мен /Смол./.
лонджа Среща на членовете на
един еснаф с ядене и пиене пре­
ди Сирни заговезни за прошка
/Сам./.
лонджи Малки групи, на които се
събират момите, когато изли­
зат на хорото /Памукчи, Ст. 3./.
лонжа Събиране на разговор, на
приказки /Хаск./.
лосар Игра, която се играе в не­
деля, когато отиват да вземат
булката за венчавката /БЕР,
3:477/.
лофусници > лехуси /Плевен/,
лош вторник > черен вторник /Д.
М. ИП, т. 1, 1981; БМ, 71; ЕБ,
т. 3, 114/.
лош ден Недобър ден /Д. М.
НВРНО,1994, 258-259; И. Г.
БНМ; БМ, 97-98/.
< хаталйя ден.
© Дните, осмисляни в народ­
ните схващания като добри и
лоши. Лоши дни са вторник,
петък, на места - сряда. Дните
оказват влияние върху съдбата


203

и дейността на човека. Хората,
родени през лошите дни, са бо­
лни и нещастни. В тези дни не
се започва нова работа, не се
тръгва на път. За лоши дни се
смятат още Мръсните дни, Тодоровата и Русалската седми­
ца; 40-те дни след раждането
на детето, денят след първата
брачна нощ и след смъртта на
човека.
лоша вода Водата в извор, около
който растат бръшлян и хмел
или от който пият вода след за­
лез слънце /ЕБ, 3:81/.
Лоша неделя > Тодорова неделя,
лоша среща Срещата на човек
или животно, за които се смя­
та, че носят несполука на този,
който ги види (когато тръгва на
път, на пазар или да върши ня­
какво важно дело) /Д. М., НВРНО:262-263/.
< лоша спобда.
© Българинът смята за лоша
срещата с белязан човек, ма­
гьосница, незаконородено дете,
човек с лоши очи, поп, човек,
който носи празен съд. Лошо
е, ако котка му мине път, ако
извън селото пред него изско­
чи заек. Затова традицията на­
лага при такава среща човекът
да се върне поне за час и после
отново да излезе, особено ако е
тръгнал на дълъг път.
лошави учй > лоши очи /Кубей,
Бесар./.

Луда сряда

лошётник > чернилник /Стр./.
лошеуту > нечисти сили /М.
Търн./.
лоши очй Очи, които урочасват,
причиняват болестта уроки /
ЕБ, 3:78; БМ:382/ [лоши учй /
Борисово, Поп./; лоши очи /
Одр./]
< талъсъм.
© Според поверието такива
хора могат само с очи да убият
човек.
лошовина Демонична жена, об­
лечена в бели дрехи, която се
среща нощем при кладенците
и под мостовете [лошевйнъ, лушувинъ] /Кубей, Бесар./.
лошо място > нечисто място /об­
щоб./.
Лош петък > Светли петък /ИБ/,
лош сен > призрак /Черешница,
Кост./.
Лош четвъртък > Светли чет­
въртък /ИБ/.
лугачки > логачка1 /Трак., Пло­
вд., Пресл., Род., Трак, Одр.,
Димот., Хаск., Бург., Добр./.
Луд вторник Вторникът от Русалската неделя, който се по­
чита за предпазване от лудост,
като се спазват някои забрани
и се използват предпазващи
атрибути /БМ:203, 304; БЕР,
3:486/.
Луда неделя > Тодорова неделя
/Кюст./.
Луда сряда > Тодорова сряда /Н.
Г., 3:22; БМ:204; Д. М., НВР-


Лудата сряда

НО:259/.
Лудата сряда Срядата от Русал­
ската неделя /Кирнички, Бесал./.
лудата Вид хоро /Недан, Пав­
лик./.
луд буёнец > боенец /Трак.; Д./.
лукавия > дявол /БМ:204/.
Луна > Месечина (ЕБ, т.З, 26;
БМ, 204 и 214).
лунно затъмнение Затъмнение
на Луната (общоб.; СбНУ, 30.
1914: 71).
© Смята се, че магьосниците
могат да свалят месечината и
да я доят като крава. Когато
месечината е свалена, на небе­
то остава кърваво червено пет­
но.
лусарска трева > пелин /Кубей,
Бесар./.
Лучафер Звездата на месечината
/Кост./.
лучен Предпазна дума срещу
уроки /БЕР, 3:531/.
лучене > баене /Н. Г., 3:25/.
луштйя Митично същество, кое­
то върши злини на хората; де­
мон /Кирнички, Бесал./.
Лъже-керван > Керванка /Старожелци, Плев./ [Лъжйкерван /
Драгоево, Преслав.; Чомаково,
Белосл./].
лъжитрав > април/Кашлоу, Крим/
[лажитрав /Радуил, Сам./].
лъжйтрава > април /Сам./ [лажитрава /Велика, М. Търн./].
лъжко > април [лъшко] /Дядово,

204

Пловд./.
лъжитръвко > април /Велика, М.
Търн./.
лъкове Фигури от тесто върху
обреден хляб във вид на два
полукръга с извърнати краища
/Литаково, Ботевгр./.
лъчкам > ламкам [лъчкам се]
/Горна и Долна Василица, Ихт./.
лъчкам се Чукам се с яйце на Ве­
ликден /Семчиново, Ковачево,
Пазар./.
Лъчкове/те/ > Квачката /Яврово,
Добралък, Асен./ [Лъшковете I
Наречен, Асен./; Лъшковето I
Бачково, Асен.; Горски извор,
Хаск.].
лъчугам Натривам със сняг чело­
то на именик за здраве /Сухин­
дол, Търн./.
Лъшковето > Ралица /Бачково,
Асен.; Горски извор, Хаск./.
любе Лицето, което някой обича,
и обръщението към него: лю­
бим или любима; годеник или
годеница; съпруг или съпру­
га [либе, любне /Кюст./; люба
/Мак.; PMJ,1961/].
любем Целувам ръка при годеж,
сватба, на Заговезни /Смол.;
Ард.; Мад.; Дев./.
любов Чувство на силно сърдеч­
но влечение /общоб./.
< драгус.
любовник Любим мъж /Н. Г.,
3:35/.
< галник, галёвник, драговник, любе, любне, запорник,


205

зърбвник, ищовница.
любовница Любимо момиче /Н.
Г., 3:35/.
< галёвница, галеница, галница, девеница, драговница,
ищовница, люба, любе.
любя Изпитвам сърдечно влече­
ние към някого /народ./.
< драговам, драгувам.
люльки Обичай на Сирница, за
който е характерно връзването
на люлки и люлеенето на мла­
дите с припявания кой за кого
ще се ожени /ЕБ, 3:112/.
люлянки Обичай на Великден и
Георгьовден моми и момци да
се люлеят и пеят песни /Д. М.,
НВРНО:582, 615/.
© При великденските Л. найнапред люлеят кумицата от
групата на лазарките. Обичаят
е насочен срещу болестта шар­
ка. На Гергьовден след люлее­
нето следва обичаят вадене на
пръстените.
Люта и Чюруга Първият ден от
Горещниците, чествани на 15,
16 и 17 юли /ЮБ; Н. Г., 3:36-37/
[Лютъ и Чуругъ /ЮБ/; Лютъ
Чуругъ /ЮБ/].
< Огнена Марйя, Мария Опърлйя, Чурлйга Мурлйга.
лютургйсан мед Мед, който е бил
в църква /Драганово, Г. Орях./.
лютюре Малка питка, която се
дава на този, който е присъст­
вал на прекадяването /Горно
Броди, Сер./.

ляво хоро
люх > чилик /Еленско/,
люхмашка > чилик /Смол./.
Люшканица Народният праз­
ник Благовещение (7 април),
на който се люлеят за здраве /
Банат/ [Лушканъща /Бешенов,
Банат/].
лющйи > самодиви /Кирилове,
Елх./.
лябувето Специални обредни
хлябове, които всяка година се
правят в съботата преди деня
на смъртта на някой близък
/Граматиково, М. Търн./.
ляв Едната от двете страни на
човешкото тяло, противопос­
тавена на другата, формиращи
опозицията дясно / ляво, коя­
то е символ на лошото /И. Г.,
БНМ:74; БМ:204/.
© Лявото в народната митоло­
гия е символ на лошото, дяс­
ното - на доброто. На лявото
съответстват смъртта, нощта,
жената, подземният свят. С
тази посока се свързват много
предзнаменования (при ражда­
не, сватба, смърт). Лявото е във
връзка с магическите практики,
ляв йзвор Водата, налята от ляв
извор, с която се правят и раз­
валят магии /БМ:204/.
© В Средните Родопи се къпят
в такъв извор на Гергьовден за
здраве.
ляво хоро Хоро, при което игра­
чите се движат наляво и се иг­
рае на Гергьовден /Род./.


лястовица

206

< кълчено хоро, куцо хоро,
кьопша.
лястовица Пролетна птичка, коя­
то в народната митология е
символ на слънцето и природ­
ното обновление /общоб./.
© Когато през пролетта (на
Благовец) видят Л., децата сва­
лят мартениците си и ги окач­
ват на трендафил /Драганово,
Г. Орях./. Изработват се малки
Л. от дърво, вързани с въженце,

и се въртят от децата за здраве
и благополучие /Род./. Смята
се, че лястовичето гнездо носи
щастие; не трябва да се взимат
яйцата на Л. и да се убива Л.,
защото това носи нещастие
/Воднянци, Белогр./. С лясто­
виче гнездо се развалят магии
за омраза и от него бягат злите
духове.
Лятна Никулка > Летни свети
Никола /БМ:205/.

Мавра > Света Анастасия /Трак./,
магаре > трохобер /ИБ/.
магдан1 > було /Соф.; Пирд.;
Вид.; Ботев.; Тет.; Севл./.
© Това було има червен цвят.
магдан2 Наниз от сребърни мо­
нети, с които невестите укра­
сявали главите си /ЗБ/.
магер Мъж, който участва в об­
редно приготвяне на сватбените
ястия /ЮЗБ/ [магюр /Белогр./].
магерем Приготвям обредни
(предимно сватбени) ястия
/Смол.; Ард.; Асен./ [магёря /И.
Род./; магеря /Свищ./].
магёпсам > омагьосвам /Сол.,
Кичевско/.
магйя Единство от обредни
действия и словесни формули,
мотивирани от вярата, че може
да се повлияе по свръхестествен
начин на обект или явление

/общоб./.
< пръвине, чинка2, чълбур.
© Резултатът, който се цели, е с
положителен или отрицателен
ефект и според това тя се дели
на бяла и черна. Има няколко
типа магии: 1) контактна (напр.
носене на амулет за предпазване
от нещастие, на чесън в дрехите
за предпазване от вампири и зли
сили); 2) имитативна (имитация
на жестове и действия, кои­
то по аналогия трябва да по­
родят подобни явления, ка­
то напр. обреда за дъжд пеперуда)', 3) инициална (напр.
гаданията за благополучие на
дома през годината според
благосъстоянието на първия
гост на Игнажден); 4) кон­
тагиозна (цели се принасяне
на полза или вреда, като се


207

майка

контактува не със самия човек,
може и да лекува. Смята се,
а с вещ, която му принадлежи);
че чрез специални обредни
5 ) очистителна (с нея се цели
практики може да отнеме
прогонване на зла субстанция,
плодородието от чуждите ниви
и млякото от чуждите животни,
напр. обредно пропъждане
на змии на Благовец чрез маёстродрамадан Североизточен
дрънкане на тенекии); 6) сло­
вятър /Помор./.
весна (благословия или клетва), майлна > зълва1 /Сухиндол,
магьосам > омагьосвам /ИБ; ЗБ/
Търн./.
[магесам /БМ: 208-209/].
маис > май /Ивгр.; Харм.; Свил./,
магьосник Мъж, който притежа­ май Петият месец в светския
български календар /общоб./
ва свръхестествени сили и може
[мая /Пловд.; Банско/].
да върши чудеса /общоб./.
< маис, гергьовски месец, елен­
< вёщер1, вёщик1, вражач,
ски месец, еленския, ирйнски
омайник, чародей.
месец, йбчко, коложляк, ко­
магьосница Жена, която при­
пане, копане кукуруз, костатежава свръхестествена сила,
дйнцкият, крочан, спасовсдадена й според народното
кият, спасовски месец, тревен,
вярване от дявола /Търн.;
цветник, червения, черешар,
Слив./ [магёсница /Ихт.; Карл.;
чурешар черяшйл, швёне.
Кюст.;
Разл./;
магёшница
/Трак./, мадждсница /Перн./].
май > майка1 /Д. Вард./ [мая /
< бродница, бродарйца, бродБанско/].
нячка, брождосница, бродняч- майка1 Жена по отношение на
ка; вапируля, веда2, ведуна;
децата си, родителка /ИБ/
вещица, вража, вражалйца,
[майке /Асен.; Ситово, Пловд.;
вражалка, вражарка, вражарйДоспат; Ш. лъка, Дев./; майкя /
ца, вражаторка, вражачка1;
Смол.; Кюст.; Пирдоп./; макя /
влъхва;
гатачка,
джадйя3;
ЮЗБ/].
знаярица, кобйя, кокерйца;
< бабайка, май, мама, мата,
маёсна; майница, меджиянка,
матер, майчица, нана1, нане1,
омайница; мамница, мамника,
нанка, нёна, нёно, нйне, нан­
мамячка, чародейка.
ка1, нйне1, пляка1, родица1, та© Тя използва своята спо­
ма, яне.
собност, придобита по нас­ майка2 Евфемистично название
на самодива или нава /Род.;
ледство или със специални
посветителни обреди, главно
Пирин.; Вел./.
< майчица.
да причинява зло, но понякога


майка на нивата
манка на нивата Двоен клас в
житната нива, в който спо­
ред поверието се крие пло­
дородието й /ИБ и ЗБ/.
< цар на нивата, царица, царе,
майко > мамо /общоб./.
майкюна > майкюша /Трън./.
майкюша Момиче, което при­
лича физически или по нрав на
майка си /Брез.; Соф./ [майчуша
/Дупн.; Ботев./].
< майкюна, майчёна, майчичка.
маймари Най-добрите, най-личните игралци и игралки на
празничното хоро /СЗБ/.
майница > мамница /ЮИБ/.
майо > мамо /Род./.
майска ракйя Ракия, която постарите жени слагат в градина­
та сред растенията селим, кенефир и калофер вечерта преди
Гергьовден, а на сутринта, след
обредното къпане в росата, се
черпят с нея.
майчёна > майкюша /Кюст./.
майченто > дащеринка /Смол./.
майченйна
Наследеното
от
майката /ЮЗБ/
< майченйя, майчомнина, макярина.
майченйя > майченйна /Банско/,
майчинко > мамо /Род./.
майчино и бащино Момиче или
момче с живи родители; което
не е сирак /ИБ/.
< момиче майчино и бащино.
© Такова момиче участва ка­

208

то действащо лице в много об­
редни практики.
майчица > майка2 /Кюст./.
майчичка > майкюша /Шум.; Ст.
3./майчо > мамо /Род./.
майчомнина > майченйна /Пет­
рич/.
мака Имот (земя, добитък,
покъщнина) /ЗБ/.
Макавёй Празник на 1.VIIL,
посветен на светите мъченици
братя от рода на Макавеите /Г.
Орях.; Плев., Охрид./ [Макавеи
/Охрид./', Макавё /Соф./].
< Ягост, Егус, Зётьовден, Протуягус, Сама годйна.
© Народът ги почита през
първите дванадесет, а понякога
- последните дванадесет дни на
месец август. В този интервал
се практикува прогнозирането
на времето за следващата го­
дина. Всеки ден се нарича на
месец от годината, като се
започва от септември. Каквото
е времето през този ден, тако­
ва се предполага, че ще бъде и
през съответния месец.
Това е първият ден от двусед­
мичните пости за Голяма Бо­
городица. Народното честване
включва някои забрани и
обредни практики. Асоциирай­
ки названието на празниците с
мъка, жените не предат, за да
не ги болят пръстите.
В СЗБ това е ден на баджана-


209
ците. Зетьовете се събират в
дома на тъста, на когото носят
подаръци и целуват ръка, а той
ги гощава. Най-старият от тях
гони другите с толум из гумното
и ги удря. Това е обичай,
осигуряващ плодовитостта на
добитъка в стопанството. М.
се празнува и в чест на огъня и
вълка /ИТрак./.
максул Плодородието (реколта­
та) на нивата или млечността
на добитъка, които могат да
бъдат отнемани чрез специални
магически ритуали /Чирпан.;
Ивгр./.
максум > кърмаче /Велгр./.
макярина > майченина /ЮЗБ/.
мал > наследство /Сам.; Орях.; Г.
Делч./.
Мала Богородица > Рождест­
во на Пресвета Богородица
/Белосл.; Врач./.
Мала Госпа > Рождество на Пре­
света Богородица /Банат/.
мала икиндия Времето към 5
часа следобед /Ботев./.
© Вярват, че ако петелът пее
по това време и ако през нощта
около луната има светъл кръг,
ще вали дъжд.
малак ручок Времето рано сут­
ринта, когато се прави закуска
преди излизане за работа на
полето /Ихт./.
маламос Заболяване (слънчасване или простуда), което лекуват
с баене /Севл./ [мламос /Търн.;

малка пита
Рус./].
маламчо > еврейче /Ихт./.
мала свършачка > малък годеж
/Галичник/.
мал голям месец > декември
/ЮИБ/.
мал девер > девер /Прилеп./.
малёчок Сёчко > февруари
/Дупн./.
малешек главёж > малък годеж
/Пирд./.
малешйна > маляк /Род./.
малина > зълва /Котел.; Белосл.;
Лом.; Врач./ [малина /Дебър./].
малио месец > февруари /Сам./
[малъкет мяшец /Стр./].
Мали Спасовден Първият чет­
въртък след Спасовден /Кюст./.
малйтва > благословка /Род./.
малйтви Обредно събиране на
гости при раждането на малко
дете при българите мохамедани
/Смол./.
Малка Богородица Рождество на
Пресвета Богородица /ИБ/.
малка
вечеря Времето от
денонощието, когато започва
да се смрачава /Тет.; Смол./.
малка ёшка Кукерски обичай, в
който участниците са деца от
10 до 18 години /Кост./.
Малка Коледа > Бъдни вечер
/Котел.; Севл.; Тетев.; Белосл.;
Ботев.; Плев.; Карл./ [Малка
Колада /СИБ/].
< Малка Коледка /Стр./.
малка пйта > Обреден хляб, кой­
то се приготвя първия ден след


малка пъпъруда

раждането на дете /Чирп./.
малка пъпъруда Народен обичай
за предизвикване на дъжд,
в който главният обреден
персонаж е малко момиче до 10
години /Вид./.
© Практикува се на втория
или третия четвъртък след Ве­
ликден. Участват малки мо­
мичета до 10 години. Най-мал­
кото от тях, обкичено със зе­
лени листа, танцува и пляска
с ръце, а останалите пеят. До­
макините от къщите, които
обикалят, изливат в краката му
вода и пръскат останалите.
Малката кола > Малката мечка
/Сам.; Свищ./.
Малката мечка Съзвездието Ur­
sa minor, което по очертанията
си прилича на Голямата меч­
ка, но е по-малко /общоб./.
< Малката кола, Калеснйците,
Кулцата.
© Това е околополюсно съзвез­
дие, в което се намира Поляр­
ната звезда - най-ярката от
останалите в съзвездието.
Малка чорква > Рождество на
Пресвета Богородица /Род./.
малькет > февруари / Дедеаг./.
малький > февруари /Ивгр./.
малкия > февруари /Дев.; Доспат.; Първом./ [малький /Ивгр./;
малькет /Дедеаг./].
малки богородняк > Обреден
хляб, който се приготвя за уго­
щението на третия ден след

210

раждането на дете /Благ./.
малкйл > февруари /Мад.; Смол./
[мальчйл /Мад./]
малкйн > февруари /Г. Делч./
[малькйн /Асен./].
малко трймеро Обредна прак­
тика през постите, когато се
яде веднъж на ден с цел да се
получи опрощение на греховете
/Пловд./.
Мал ото Коледо > Малка Коледа
/Соф./ [Малто Коледо /Соф./].
мал Сечко > февруари /Костур./,
малък боенец > Малък Лазар /
ИБ/ [малък буенец /Добрич./].
Малък Велйкдень > Софинден /
Кубей, Бесар./.
© На този ден се отива на гро­
бище, където се носят част от
нещата, приготвени за Велик­
ден, и най-вече много цветя,
обикновено сплетени на венци.
малък годеж Първият годеж,
който се прави след изпраща­
нето на сгледниците от дома
на момичето, които си тръгват,
след като са получили съгласи­
ето на двамата млади /Пазар.;
Белосл.; Врач.; Котел.; Карл.;
Чирпан.; Поп./.
< годявка2, главйлка, бъкли­
ца2, запив, мена1, менёж мен­
ка1, мёнене нишан, мёнка1,
одумване2, сговор, мала свършачка,
скрйшен
главёж,
строй2, такмёж, углав, углава,
хваканье.
© Малкият годеж се празнува


211
в дома на момичето. Основен
момент в него е размяната на
нишани с китка. Девойката
целува ръка на момковите ро­
дители и всички пият назд­
равица от бъклицата, която
те носят. След това се дава
гощавка с пожелания и бла­
гословии за здраве и плодо­
витост на младите.
Малък кръст Съзвездието Дел­
фин /БЕР, 3:51/.
малък Лазар Обичаят лазарува­
не, в който участват момиченца
от 6 до 12 години /Пловд./.
< малък буёнец, буёнец, луд
буёнец.
© В практикуването на обичая
малките лазарки подражават на
големите лазарки. Едно или две
момиченца, забулени с червени
кърпи, танцуват, а останалите
пеят.
малък Сёчко > февруари /Сам./
[малио Сёчко /Соф./; мали
Сёчко /СЗБ/; малки Сёчку
/Габр./].
© В митологичните предста­
ви това е брат на голям Сечко
(януари) и Баба Марта, която
понякога е недоволна от своите
братя, с което се обяснява про­
менливото време през месец
март.
маляк Малко момче, малчуган,
на когото предстои да изучава
занаят /Сам./.
< малешйна.

мамене на мляко

мама > майка /общоб./.
мамене на жито Магическа прак­
тика за отнемане на плодо­
родието от чуждите ниви и
прехвърлянето му в своята
/Род.;Д./.
< обиране на плодородието,
обир на житото, привзёмане на
жйтото.
© Това се прави от магьосница,
наречена мамница, която през
нощта или в ранното утро на
Еньовден отива в чуждата нива,
съблича се гола, яхва кросно
или лопата за хляб и обикаля
нивата. Събира с кърпа росата
от класовете и я изцежда в своя
хамбар. Откъсва от всеки край
по три житни класа и изрича
заклинания, които навеждат
всички класове с изключение
на двойните, където се крие
плодородието на нивата. Мамницата ги откъсва и ги отнася в
своя хамбар.
мамене на мляко Магическа прак­
тика за отнемане млечността
на чуждия добитък /ИБ/.
< привзёмане на мляко.
© Извършва се обикновено
срещу Гергьовден. Магьосни­
цата (мамница, привземачка)
обикаля гола чуждия обор или
кошара, дава на добитъка или
овцете хляб и сол и произнася
заклинания. В този кръг от
вярвания се открива широко
известното поверие за „сва-


Мами керван
лянето“ на месеца от небето,
превърнат от магьосниците в
крава, която те издояват, за да
вземат млякото.
Мамй керван > Керванка /ИБ/.
мамник Демонична птица или
голяма черна нощна пеперуда,
измътена според народното
поверие в пазвата на женамагьосница, с която тя си
служи в своята магьосническа
практика /Тракия; Род./.
< мамника, мамница2, мамяк,
мамячка, мамничко пиле.
мамника1 > мамница* /Гюм./.
мамника2 > мамник /Гюм./.
мамница* Жена магьосница,
която с магия „краде“, т.е. от­
нема плодородието на чуждите
ниви или млякото на чужди­
те крави, като ги насочва към
своите /ЮИБ/.
< майница, мамника', мамячка,
бродница, броднячка, гола,
гьозбаджийка, джадёя2, жадёйка, житомамница, обирачка,
привземачка,
привзёмница,
чимерйца.
©
Магическите
практики,
свързани с крадене на чуждо­
то мляко, календарно се ло­
кализират около Гергьовден,
а тези, свързани с крадене на
чуждото жито - около Еньовден.
мамница2 > мамник /Чирп.;
Хаск./.
мамничко пиле > мамник /ЗБ/.
мамо Обръщение към майка /об­

212

щоб./.
< майко, майо, майчинко, май40.
мамон Название на материално­
то земно богатство /общоб./.
мамяк > мамник /ЮИБ/.
мамят Действие, което злите
духове упражняват по отно­
шение на хората /общоб./.
© Вярва се, че мамейки хората,
те ги възсядат, хвърлят ги от
високи стени в дълбоки извори.
Поради тази причина се ус­
тановява забраната да не се
отговаря на повикване през
нощта.
мамячка > мамник /ЮИБ/.
манара > секира /Врач.; Лом.;
Грамада, Кул.; Чорльово, Вид.;
Тет.; Смолско, Пирд./.
манастир* Уединена обител с от­
деление за свещенослужене на
монаси или монахини /общоб./.
манастир2 > оброчище /ЮИБ/.
мангър >дявол /Соф./.
Мара Лишанка* Обредна игра,
която се изпълнява от девойки
на Светла сряда след.Великден
/Бург.; Стр./.
© Момите се събират в къща,
където няма починало дете,
и приготвят женска глава от
три чехъла, пъхнати един в
друг, и я украсяват като булка.
Мома, която е лазарувала и е с
живи родители, взема куклата
(Мара Лишанка) и заедно с
останалите девойки отива на


213

определено място в селото,
където момите се хващат в две
редици. Две по две от всяка
редица с песен водят диалог с
Мара Лишанка. Останалите
танцуват в такта на песента.
Така се изреждат всички, като
си предават куклата. Обредът
има определена женитбена на­
соченост. Обредните дейст­
вия и песните представят сим­
волично грабене на мома за
невеста.
След хората и песните участва­
лите в обреда девойки минават
през нивите и спират при ре­
ката, където пускат куклата.
Смисълът на това действие
свързва обреда с други подобни,
целящи
предизвикване
на
плодородие.
Мара Лишанка2 Обредна глава
на кукла, приготвена от три че­
хъла, пъхнати един в друг, за­
брадена с кърпа и окичена като
булка /Стр./.
< Лишянка.
© С нея на Светлата сряда
след Великден момите изпъл­
няват едноименната обредна
игра, символизираща грабене
на мома от ергените. Куклата
участва и в обичай за плодоро­
дие, срещу градушка и болести,
марёнски Дяволски /Сам.; Кюст./.
< мерёцки /Стр./.
Марйна Огнена Третият от
дните, определени в народния

марой
календар като Горещници 15-17 юли /Род.; Стр.; Д./.
< Марйндень, Оалюване, Ог­
нена Марина, Висйя, Сръдйта
Марйя, Марйя Опърлйя.
© Почита се св. Марина като
светица-лечителка, която в Ро­
допите и Странджа смятат и за
господарка на змиите. Спазва
се забраната да не се работи, за
да не стават пожари.
Марйндень > Марина Огнена
/Крум./.
марйнският месец > юли /Трак.;
Драм./.
Марйя Опърлйя > Марина
Огнена /Соф./.
Марко-градобёя Празник, който
се празнува на 25.IV. С него се
почита св. Апостол и еванге­
лист Марко /ИБ/.
© Вярва се, че св. Марко е сред
светците, които имат власт над
градушката. През този ден се
спазват забраните да не се пере
или преде и да не се върши пол­
ска работа, за да не бие градуш­
ка.
маркот > марок /Дрян./.
мармарин Предводителят на
възрастните коледари, който
произнася коледарската бла­
гословия /Н. Паз./.
мармарка Коледарска благос­
ловия /СИБ/.
мармулец Зародиш в утробата на
майка /Дебър./.
марой > марок /Г. Орях./.


маройок
маройок > марок /Търг./.
марок Демоничен персонаж, зъл
нощен дух, за който се вярва,
че мъчи спящите хора /Смол.;
Дупн.; Плев.; Слив.; Ст. 3.; Ка­
зан./ [мерок /Стр./', морок /Ра­
китово/].
< марой, маройок, маркот,
мора1, морава1, мура.
© В някои случаи се смята, че
това е вампир, който приема
образа на котка.
март Третият месец от българ­
ския календар /общоб./.
< Марта1, Мйкулица.
Марта1 > Баба Марта /общоб./.
Марта2 Първият ден от месец
март /Варн.; Първом./.
марта1 > мартеница1 /ЮБ; Варн./.
марта2 Малки дървени играчки с
формата на лястовици, с които
на Баба Марта децата обхож­
дат селските къщи и благосла­
вят стопаните за здраве и бла­
гополучие /Асен./.
мартаника > мартеница /Чирп./.
Мартен дён > Мартеница /Дев./.
мартене > мартени съботи /Ард./.
мартени съботи Съботите през
месец март, когато се изпълня­
ва забраната жените да не шият
и тъкат, а мъжете да не орат; да
не се слага опушен съд на огъня,
за да не заболеят посевите от
главня /ИБ/ [мартени саботи
/Ботев./].
< мартене.
мартеница Усукани бели и чер­

2 14
вени конци, които според на­
родното вярване предпазват от
зли очи и демонични същества
/Дев.; Г. Делч.; Соф.; Пазар.;
Ивгр./ [мартаница /Род./; маркеница /Банско; Смол./; мар­
таника /Чирп./].
< марта, мартаника, мартеничка, марти концй, мартйнка,
байница, гадалушка, кйшица,
кйшичка, кйтица, кичйлка,
летник, хунди; ханче.
© Ритуалното закичване с
мартениците става на първи
март. Според народния оби­
чай те трябва да бъдат при­
готвени от стара жена, която
не е докосвала огън, за да
имат магическа сила. Някога
мартениците са се поставяли
само на деца, девойки, плодни
дръвчета и домашни животни.
Носят се до появяване на пър­
вите щъркели и лястовици.
След това се връзват на дърво
или се поставят под камък.
Според това, което се открие
под камъка на следващия ден,
се гадае за плодовитостта на
животните в стопанството: по­
вече червеи и бръмбари са знак
за повече едър добитък; ако
има мравки - повече дребен
добитък. Народът вярва в
предпазната сила на усуканите
бели и червени конци, затова се
връзват с тях сватбени китки,
поставят ги на новородени,


215
за да пропъждат зли духове и
болести.
Мартеница > Баба Марта1
/Ивгр.; Крум.; Г. Дели.; Девин.;
Пазар./ [маркеница /Смол./;
мартеничка /Род./].
марти конци > мартеница /Берк./,
мартиме се Палим ритуални
огньове на първи март /ЗБ/.
Мартин > Баба Марта /Г. Дели./.
Мартина > Баба Марта /Смол.,
Асен./.
Мартина неделя Цялата първа
седмица от месец март, която
има празничен характер /Граово/.
Мартина събота > Тодоровден
/Арх. Романски/.
мартин петък Всеки петък от
първите три седмици на ме­
сец март, когато не се върши
домакинска работа за пред­
пазване от градушка /СЗБ/.
Мартинйя Празник на 14.IV.,
посветен на Свети Мартин
Изповедник /ЗБ/.
< Св. Мартин.
© На този ден се изпълняват
предпазни обредни практики:
събират се един в друг гре­
бените в къщата и се връзват,
с което символично връзват
устите на вълците, за да не ха­
пят и да не нападат хората и ов­
цете.
мартйнка > мартеница /ЮЗБ/.
мартифа > ладуване /Кюст./.
мартйя Зъл дух /Банско/.

маслосвёт
мартокуза Народен обичай, кой­
то започва на 14 март и про­
дължава три дни, през които
се съблюдава забраната да не
се шие за предпазване от змии
/Злат./.
мартофёл > мартифа /ЮЗБ/.
маруличка > калинка /Г. Делч./.
Марчинка > шарка /Петр.; Пи­
рин./.
маска > кукер /Слив./.
маскара > кукер /Пловд./.
маскйрница Мъжки маскарадни
игри в периода на Мръсните
дни около Нова година /ЗБ/.
маслена > шарка /ЮЗБ/.
© Според народната медицина
болестта се лекува с топли мас­
лени компреси.
масленица Вид обредна баница с
мед /Н. Надежда, Хаск./ [масленьца /Хаск./].
Масленица > Сирни заговезни
/Бесар./.
масло > служба /Габр./.
маслосвёт Семеен празник, който
се организира за здравето на
болен от семейството /Павлик.;
Ст. 3.; Пловд./.
© На определен ден, най-често
свързан с календарния празник
на някого от християнските
светци, се освещава масло в
църквата, което се отнася в къ­
щата на празнуващите и с него
миросват (намазват по челото)
за здраве болния и гостите.
Неотменна част от празника е


мата

богатата трапеза.
мата > майка /Г. Делч.; Белогр.;
Царибр./.
матер > майка /Белогр.; Царибр./.
маул > делянка /Н. Г., 1:283/.
мача > мащеха /Брезн./.
машалдан > оратник /Хаск./.
мащеха Несъщинска майка, вто­
ра жена на бащата /Пресл.; По­
пов.; Разгр./ [машчаа /Банско/;
мащеа /Соф.; Дупн.; Благ./;
мащива /Разгр./].
< мача; вйтрига1, пастйрица,
памайчима1, примайка, примъжена майка, парамайка.
маясъл Болестта хемороиди
/Бург.; Г. Орях.; Тр./.
© Според народната медицина
болестта се лекува със смес от
балкански катран, измит в три
води, счукан сакъз и ръжено
брашно.
меглён > южняк /Лов.; Габр./.
мегдан > хорище /ИБ/.
медена > шарка /Петр./.
медена и маслена > шарка /Тетев.; Петр./.
медена пйта > Обреден сватбен
хляб, намазан с мед, който се
приготвя от близките на младоженката при ритуално отсяване
на брашното при обичая засее­
ха /Д./.
< медена турта, меденйк, меденйца, медник, медуница.
медената > чума /Шум./.
медена турта > медена пита
/СЗБ/.

216

медени Евфемистично название
на зли духове, които пакостят
на хората, когато се разгневят
/Смол.; Мад.; Асен./.
меденйк > медена пита /Търн.;
Чирп.; Свил.; Пресл./.
меденйца1 > медена пита /Стр./.
меденйца2 Сватбен обичай, при
който младоженецът се проща­
ва с ергенството /Стр./.
© Специален хляб се намазва
с мед и се раздава при особена
тържественост.
меджар > межовник /Велгр./.
меджарок > караконджол /Дупн./.
меджйя > седянка /Слив.; Ямб.;
Шум.; Добр./ [меджа /Велгр./].
меджиянка > магьосница /СИБ/.
медник1 > наречняк /Ямб./.
© Този хляб се украсява със
стафиди, а в средата се забучва
кръстдукато.
медник2 > медена пита /Попово,
Белосл./.
медни предмети Предмети, нап­
равени от метала мед, които се
използват в пролетните обичаи
за ритуално прогонване на
змии /общоб./.
медуница > медена пита /Род./.
межа1 > межда [мижа] /Кубей,
Бесар./.
межа2 > седянка /Хаск./ [межи /
Стр.; Г. Делч./; меж /Смол./].
межда Тясна ивица необработена
земя, понякога с дървета или
купчини от побити камъни,
която служи за граница меж-


217
ду два имота /ИБ/ [меджа
/Белогр./].
< валог, межа1, муша, на уврат,
разор, ръбеж, сложище, слог,
синор, темел, тир.
© В народното вярване се при­
ема за култово място, където се
извършват някои обреди, като
погребения на некръстени деца
и загинали от неестествена
смърт.
междербк Митично страшилище
с черни огнени очи, за което се
вярва, че нощем похищава деца
/ИБ/'
междйк > стопан /ИБ/ [межнйк
/ИБ/].
междя Подарък, който се дава
на първия, донесъл новината в
сватбения ден, че младоженецът
идва за невестата /Г. Делч./
[междьд /Чепеларе/].
межёр > межовник /Ард.; Мад.;
Дев./ [меджар /Велгр./].
межнйк > синорник /СИБ/.
межовам Вземам участие в
колективен труд в помощ на
някого, участвам в меджия Ц
межа /Род.; Стр./ [мидждвам
/Доспат/].
межовник Човек, който участва в
колективен труд в полза на ня­
кого /Смол.; Дев./.
< межёр, меджар, межёр.
мезлйч > седянка /Тр.; Чирпан.;
Тет./.
Мейчина > Месечина /Харм.;
Хаск./ [Мехчйна /Род./].

менокеро
мекчина Меко, топло време /Г.
Делч./.
мелейёк > стопан2 /Г. Делч./.
мелекё > стопан2 /Дев./.
мёлене булгур Сватбен обичай
в понеделник преди сватбата,
свързан с приготвяне на обред­
ната трапеза /Петр./.
< чукане кешкёк.
мена1 > малък годеж /Разгр.; Вид.;
Пловд.; Орех./ [мена /Карл./].
< менёж, мёнка, мёнене нишан.
© Предсватбен обред, когато
се разменят първите дарове
между младите.
мена2 Даровете, които си разме­
нят при годеж момъкът и де­
войката /Пловд.; Орех./.
мёна Една от фазите на Луната,
новолуние /Кюст.; Дупн.; Мон­
тан./.
менёж > мена1 /Хаск.; Разгр.;
Ляск./.
менён > сгодён /Търн./ [менет
/Соф./].
мёнене нишан > малък годеж
/Пирин./.
мёнка1 > малък годеж /Разл./.
мёнка2 > малък годеж /Разл./.
мёно > меновник /Велгр./.
меновник Венчален или годежен
пръстен, който си разменят
младоженците /Соф.; Хаск.;
Рад.; Панаг.; Кюст.; Сер./ [менёвник /Соф.; Пазар./].
< мёно.
менокеро Верижка с кръстче
или икона на светия, за които


менявам се

се вярва, че имат апотропейна
сила (пазят от зло) /Асен./.
менявам се > сгодявам се /ЮИБ/.
мерачка > врачка.
© Лекува чрез мерене /ЮИБ/.
мерене Магическа практика за
лекуване на болест /ЮИБ/.
< обиране.
© Лечителят премерва ръста
на болния със свилени конци,
след което ги свива на кълбо.
Обредното действие се извърш­
ва върху кичури коса, отрязани
от четири места във формата
на кръст от главата на болния.
мерёцки > маренски /Стр./.
месал > трапезник /ЮИБ/.
месаре > гробище /Смол.; Ард.;
Мад./.
месарйя > месарка /Ихт.; Кюст.;
Дупн.; Босил.; Благ.; Разл.;
^пн./.
месарка Жена, която замесва
обредните хлябове за сватба
или погребение /Пазар.; Пър­
вом.; Г. Делч./.
< месарйя.
месене квас > засевки1 /ЗБ/.
месене на квас > засевки1 /ЗБ/.
месене на мълчан хляб > засев­
ки1 /Д./.
месене свакя > засевки1 /ЗБ/.
Месец > Месечина /общоб./.
Месечйна Едно от народните
название на Луната /общоб./.
< Луна, Месец, Мёйчина, Мур­
ка, Лампёж, Нотно Райко.
© Астронамическото тяло

218

е персонифицирано и се на­
мира в отношения със Слън­
цето. В народното вярване
тези отношения са или кръвнородствени (те са братя или брат
и сестра), или съпружески (пред­
ставят мъжкото и женското
начало). Стремежът да се съх­
рани космическият порядък
е дал живот на многобройни
сюжети, обясняващи различ­
ната сила на тяхната светлина:
в началото светели еднакво
силно, но след скарване или
в резултат на родителска
клетва Месечината понася на­
казанието да свети по-слабо от
Слънцето. Лунарните митове
при българите, обясняващи
появата на лунните петна, са
свързани с представата за
божието наказание за инцес­
та между брат и сестра, бра­
товчеди или други роднини.
Вярва се, че лунните петна
изобразяват мома с кобилица
и ерген с овчарска гега, които,
без да знаят, че са роднини, се
залюбват и извършват грях.
Фазите на Луната имат особено
значение в народните вярвания.
Новолунието е благоприятно
за всяко начинание: оран, сеит­
ба, жетва, сватба, строеж на
нова къща. На пълнолуние е
добре да се влезе в нов дом.
Периодът след пълнолуние,
когато Луната намалява, е неб-


219
лагоприятен за стопански и
семейни начинания, защото се
вярва, че няма да имат добър
край. Месечината е натоварена
с особена символика, която
й придава значима роля в га­
данията, магическите и лечи­
телските практики.
Месни заговезни Празник с под­
вижна дата, който се праз­
нува в неделя, осем седмици
преди Великден /Търн.; Поп.;
Ст. 3.; Белосл.; Белогр./ [Месно
заговезни /Бург./; Месни заговелки /Хаск., Чирп./; Месни заговелки /Серско/].
< Кокоши заговёлки, Месни
поклади, Мёсну запусти, Мёсници, Куркулница, Неделя месопусна.
© Празнува се в семеен кръг
с трапеза, на която има месни
ястия. От този ден започват
Великденските пости, като
се изключва месото от при­
еманата в този период храна. В
събота преди Месни заговезни
е една от големите задушници,
когато се извършват поминални
обреди.
Месни поклади > Месни за­
говезни /ЗБ/.
мёсници Дните от Ивановден до
началото на Великденските
пости, когато се консумира ме­
со /Ботев.; Соф.; Тетев.; Брезн./
[мьдсници /Род./].
Мёсну запусти > Месни заго­

метла
везни /Сол./.
Месопусна неделя Седмицата
преди Сирни заговезни, когато
все още се яде месо /общоб./.
< Чйста неделя.
металкя Болест на очите, въз­
паление на ретината /Белогр./
[металка /Тетев.; Севл.; Плев.;
Тр./.
металькя > помятане /ЗБ/.
метене Действие с определена
символика в народното вярване
/общоб./.
© Вярва се, че когато се мете и
припява за определени мома и
ерген, те ще се задомят. Не се
мете след залез слънце, за да не
умре някой от къщата. Когато
някой заминава на далечен път,
не се мете през деня. Вярва се,
че ако мома бъде заметена,
няма да се омъжи.
метан > поклон /Стр./.
метане > металькя /Соф./.
метание > метан /Дупн.; Охрид;
Пирот/.
метанкя > металкя /Асен./.
мётешни дене Дните от първи до
седми септември, през които се
гадае за времето през зимните
месеци /Смол.; Мад./.
метла Предмет от бита за по­
чистване, за който се вярва, че
притежава апотропейна сила
/общоб./.
® Според народното вярване
при родилките се оставя метла,
за да прогони злите демони.


Мехрём ана

За предпазване от зли сили на
Игнажден всеки посетител на
къщата трябва да седне за мал­
ко на метлата.
Мехрём ана Название на Бого­
родица при българите-мохаме­
дани /Смол./ [Мейрем ана /
Род./].
мёча лапа > меча стъпка /ЗБ/,
мёча пета > меча стъпка /ИБ/,
мёча стъпка Растение Acanthus с
нарязани широки листа, с което
според народните рецепти се
лекуват циреи /общоб./.
мёчка1 Култово животно, което
се приема за символ на пло­
дородието, майчинството и
женското начало /общоб./.
© В народните поверия меч­
ката предпазва от болести и
отблъсква злите сили. Спо­
ред стария народен обичай
неизлечимо болни се оставят
да бъдат настъпени (газени) от
мечка, за да оздравеят. Пред­
ставата за мечката като символ
на плодовитостта е отразена
в карнавалните обичаи на
Западна България, където пер­
сонажите мечка и мечкар са
много популярни. Същата сим­
волика в този регион съдър­
жа обичаят преди сватбата
девойката да се маскира ка­
то мечка в обреден танц, из­
вестен като „момино оро“.
Поверията, свързани с мечката,
са наследство от балканския

220

античен митопоетичен свят и са
свързани с култа към АртемидаБендида. Хтоничният характер
на мечката, която живее в
пещера, я сближава със змея,
чието превъплъщение понякога
тя представя.
мёчка2 Персонаж в кукерската
дружина от новогодишните
маскарадни празници /ЗБ/.
мечкар Персонаж в кукерски
дружини, които ходят по но­
вогодишните празници (Ива­
новден) /ЗБ/.
< мечкарин.
мечкаре > кукери /Перн.; Соф.;
Брезн./];
мечкарин > мечкар /Ник./.
Мёчкинден > Андреевден /Белогр.; Врач.; Соф./.
мёшани Децата на самодивите в
народните вярвания /ЗБ/.
мешаре > кукери /Ксант./
мивлйт Мохамедански събор
/Род./.
мидзиварва майка > калинка
/Велгр./.
миждеджйя1 Човекът, който пръв
узнава девствена ли е булката
след първата брачна нощ и пръв
съобщава добрата новина на
сватбарите, за което получава
награда /Елен/.
миждеджйя2 Първият от сват­
барите, който известява, че
младоженецът идва да вземе
невестата /Г. Делч./.
миж-дупка > жмичка2/Щип/.


221

мйженка > жмичка2 /Сил./.
мижёш > жмичка2/БЕР, 3:785/.
мижй-плюнка > жмичка2 /БЕР,
3:784/.
мижй-татарка > жмичка2 /БЕР,
3:784/;
мйжо1 > чичо / мохам. Род./.
мйжо2
Българомохамеданин
/Смол.; Асен.; Ард./ [мйджо
/Чепин.; Девин.; Г. Делч./].
мйжовица Жена на българомоха­
меданин /Род./.
< мйтица.
мизйльник > изтърсак /Смол./.
мизйнка > дащаринка /Чепинско;
Шум./ [мизймка / Разгр.; Б.
черква, Търн./.
мизлймче > изтърсак /Доспат;
Асен.; Пловд./.
мйзльо > изтърсак /Пещ.; Пър­
вом.; Хаск./.
мйзуль > изтърсак /Смол./.
мййца > мйжовица /Злат./.
мйкулица > март /Благ./.
мйлата майчица > шарка /ЮЗБ/.
милёйкя > мелейек /Г. Делч./.
миловен пръстен Год ежен пръс­
тен /Пловд., Род./.
миловник > годеник /Пловд./.
милостйва > самодива /Вид./.
миндёр Мястото, където лежи
родилката, където според на­
родното вярване винаги трябва
да има чесън, желязо и метла
/Добр.; ИБ/.
миразец > зестра /Сливница/.
мирас > зестра /Свищ.; Белосл.;
Елен.; Плев.; Карл.; Пирд.;

миросвам

Вид.; Соф.; Дев./ [мерас /Разгр.;
Хаск./].
мирасчййка Жена с голяма зест­
ра /Белосл.; Кюст.; Врач./ [мирахчйкя /Ихт./; мерасчййка
/Хаск./].
мирасчйя Мъж, забогатял и при­
добил състояние чрез зестрата
на жена си /Казан.; Елен.; Пирд./
[мерасчйя /Казан.; Хаск./].
мйрене Народно-правов термин,
означаващ помиряване чрез
посредничеството на възраст­
ни, уважавани от всички хора
/ИБ/.
мирёц > мирянин /Тет./.
мирйтели Лицата, призовани по
волята на самите участници
в препирни и свади като пос­
редници за решаването им
/ИБ/.
миро1 Осветено в църква благо­
вонно масло, което се използва
в различни обредни практики
/Павлик.;
Пазар.;
Панаг.;
Пирд./.
миро2 Традиционно миропомазване в църква на родилката на
четиридесетия ден след раж­
дането /Пирд./.
миросвам1 Извършвам миропомазване (намазвам челото с
осветено в църква благовонно
масло) /Кубрат, Ник.; Лом.;
Тет.; Асен.; Г. Орях./.
миросвам2 > благославям /Смол./.
миросвам3 Извършвам обред
на Бъдни вечер, при което из-


мирянин

ливам зехтин или краве масло,
осветени в църква, тамян и
восък в неголяма дупка, из­
дълбана в бъдника /общоб./.
мирянин Светско лице, без ду­
ховен сан /общоб./.
< мирёц.
мйса Литургия (у българите-пав­
ликяни) /Ник.; Плев.; Пловд.;
Банат/.
мйсник > свещеник /Банат/.
Митарска неделя Денят, когато
започват предпразненствата,
подготвящи най-големия праз­
ник на православната църква Великден /общоб./.
© В църквата се чете евангелс­
ката притча за митаря, който
изповядал на Бога своите
грехове, и за фарисея, който
изповядал единствено своите
достойнства (Лука 18:10:14).
Възхвалява се скромността и се
отрича основният грях - гор­
достта.
мйтица > мижовица /Рудозем;
Златоград/.
Мйтровден
>
Димйтровден
/Соф.; Ихт.; Кюст.; Сам.; Петр.;
Банско;
Койнаре,
Белосл.;
Чирп.; Стражица, Г. Орях.; Салановци, Орях./.
мйтровденски месец > октомври
/Казан.; Карл./.
< мйтровскио месец /Кюст./.
мйтроф > октомври /Кост./.
Михайл Вадидушник > Арахангеловден /БМ: 14-15/.

222

Мишако > Миши празници
/Благ./.
мйша калиманка > невестулка,
мйша майкя > невестулка /Смол./,
мйша сватба Магическа практика,
с която се цели освобождаване
от гризачите /Тет.; Тр./.
© В непосредствена връзка
е с поверията и обредните
практики за невестулката, която
трябва да бъде омилостивена.
Магическата формула, която
се произнася при среща на
невестулка, е: „Ела, невесто, у
нас има мишкина сватба“. Об­
редните действия се състоят в
това да се вземат две мишки
(мъжка и женска), които се
поставят в кошница или друг
съд. Под звуците на гайди и
тъпани отвеждат мишките на
границата на землището и
ги пускат на свобода, като се
вярва, че след тях побягват
всички домашни и полски
мишки - вредители.
Мишаун > Миши празници /ЗБ/.
Мйшинден > Миши празници /
Плев.; Белогр.; Белосл.; Лом./.
Мйши празници Празник на
27.Х. с обредни практики за
омилостивяване на мишките /Г.
Орях.; Търн.; Чирп.; Карл./.
< Мишако, Мишаун, Мйшин­
ден, Мйшковден, Мишляк,
Мишовден, Мишовйна, Глухчови дни, Очовден, Поганшляк.


223

© Според народните вярвания
мишките се появяват от удара,
който Господ нанася на Све­
ти Нестор. Затова те се чест­
ват в деня на неговия празник.
В навечерието му се помитат
и почистват къщата, дворът,
оборът, зимникът, кошарите.
Омесва се и се опича прясна
питка, като парченца от нея се
поставят във всички ъгли, за да
бъдат омилостивени мишките.
Жените замазват с кал всички
дупки по стените в къщата, хам­
бара, зимника. Това е вид имитативна магия, за да „замажат
на мишките очите“. Спазват се
редица забрани: не се плете,
преде, не се бърка в брашно, не
се споменава името им. Жените
шият плат, с което се симулира
зашиването устата на мишките.
Съшитият плат се хвърля в огъ­
ня.
мишка Хтонично животно, което
в индоевропейските митологии
е свързано с бурята и гърма
/общоб./.
© В народното поверие миш­
ката е нечисто, демонично
животно. Символизира света
на мъртвите и на тяхната пре­
димно вредоносна сила. Поя­
вата на мишките се свързва
със смъртта, разрушенията,
войните, глада и бедността, а
цвърченето им предсказва бури
и земетресения.

младенец

мишкар > стопан /ИБ/.
мишкарка > стопан2 /ИБ/.
Мйшкин празник > Миши праз­
ници /Трак./.
мйшкина сватба > миша сватба
/Бург.; Стр./.
мишкина калиманка > невестул­
ка.
мйшковден > Миши празници
/Търг./.
Мишляк Миши празници /Брез.;
Дупн./.
мйшо > невестулка /Мад.; Рудоз./.
мишовден > Миши празници
/Кукуш/.
Мишовйна > Мйши празници
/ЮЗБ/.
млада > булка* /Банат/.
млада Бога Название на младе­
неца Исус във фолклорните
текстове.
млада булка > булка* /ИБ/.
Млада годйна > Игнажден /Тр.;
Дрян./.
© Според народното вярване
тогава започва големият месец,
млада месечйна > новолуние
/общоб./.
млада невеста > булка* /ЗБ/.
Млад ден > Игнажден /ИБ/.
младё > младенец /Асен.; Род./.
младенец* Момче, преди да е на­
вършило година, голямо бебе
/Ихт./.
< младё, младёнче.
младенец2 > младоженец /Ю.
Трак.; Асен.; Соф.; Пирд.; Бо­
си л./.


младенец

младенец3 Едно от 40-те обредни
хлебчета, които се приготвят на
Младенци.
< млад месец.
© Обикновено са с антропо­
морфна форма и се раздават
след прикаждане с тамян за
очистване от зли сили. Според
народните вярвания се пригот­
вят с цел да омилостивят бо­
лестта шарка /СЗБ/.
< младёняк.
младенци > младоженци /Пирд.;
Асен.; Дупн.; Соф.; Босил./.
Младенци > Свети Четиридесет
мъченици /ЗБ/.
© Според народния календар
това е денят на Баба Шар­
ка. Празнува се, за да се омилостиви, а също и за здраве.
Приготвят се и се раздават об­
редни хлебчета, наречени мла­
денци.
Вярва се, че на М. слънцето
забива 40 железни шиша в
земята и по този начин я за­
топля и я обръща към лято.
младёнче > младенец1 /ЮЗБ/.
младёняк > младенец3 /Белогр.;
Кул./.
млади > младоженци /Стр./.
Млади свети Никола > Летни
свети Никола /общобълг./.
младите > младоженци /Карл./,
младйч > младоженец1 /ЗБ/.
млад квас > нов квас /ИБ/.
млад месец > новолуние /Плев.;
Търн.; Габр./.

224

младовам > ергенувам /ЮТрак./.
младо госке > отвратки /ЗБ/.
млад огън > нов огън /Трак.; Ст.
3 .; Бург.; Айт./.
младожён > младоженец1 /ЗБ/.
младоженец1 Мъж по време
на сватбата си /ИБ; Д.; Ихт.;
Кост./.
< младенец, младйч, младожён,
младожёня, младожёняк, джамурта, рабер, юнак3.
младожёнец2 Обреден персонаж
в новогодишните маскирани
дружини /Ихт/.
младожёница > младоженка /Ба­
нат/.
младожёнка > булка1 /ИБ; Ихт./.
младожёнци Мъж и жена по
време на сватбата си /ИБ/.
< млади, младте, младенцй.
младожёня > младоженец1 /Соф.;
Кюст.; Вид.; Вел./.
младожёняк
>
младоженец1
/Плев.; Соф.; Пирд.; Врач./.
младя Раждам за първи път (за
млада невеста) /Стр./.
млёчник > кърмаче /Д./.
Млёчния път Название на наша­
та галактика /общобълг./.
< Кръстникова слама, Кръст­
ник и кумёц, Кумова слама,
Калитатова слама, Кумина
слама, Кумово сено, Кумашйн,
Кола2, Момата с пъздёре, Паздйра на небёто, Попова брана,
Попова плява, Попова слама,
Пато, Плява, Плявата на кумёца, Пътиката, Пътя, Свърдел,


225
Сламен път, Сламлък, Стървй
слама.
млин > баница /ИБ/ [милйн /
Слив./].
© Първото ястие, което се яде
на Сурва след прикадяване с
тамян.
мляко Важна, положително бе­
лязана съставка от митоло­
гичните опозиции: небе / земя,
живот / смърт, свързана с
идеята за регенерация /ИБ/
[млеко /ЗБ/].
@ Както в много други мито­
логични системи, млякото, как­
то и медът се смятат за небесна
храна, еликсири на живота.
Модест Празник на 18.XIL, пос­
ветен на Свети Модест /Благ./
[Мддеш /Г. Делч./].
© В народния календар това
е ден за опазване на добитъка
от болести и за здраве на
семейството. Жените приготвят
обредни
хлябове,
които
раздават на съседи и близки.
< Модю, Моюс.
Модю > Модест /Г. Делч./.
Мокри светй Никола > Никул­
ден /ИБ/.
молана Мома, която открито за­
явява желанието си да се омъ­
жи за определен момък /Слив.,
Котел./.
молвйта пйта > пита /СИБ/.
© Вторият обреден хляб, който
се приготвя за обредна трапеза
при раждане на дете.

молитва
молебен Обред за предизвиква­
не на дъжд по време на суша с
народнохристиянски характер
/ЗБ, Асен./.
< молёбия, вдйгане на купите,
кръсти, кърстови, кръстоноше, литйя, покръсти, ходенье с
кърсти, черкуване, чърковщи1.
© За обреда няма определена
дата. Извършва се, когато има
продължителна суша. Само на
някои места е фиксиран на ос­
мия четвъртък след Великден
като ден за М. Той се изразява с
обредно шествие на хора с кръ­
стове, икони и хоругви, водени
от свещеника. Участниците в
М. обикалят първо черквата, а
после и селското землище с мо­
литви за дъжд. На всеки кръс­
топът свещеникът поръсва
всички със светена вода. В За­
падна България М. се съчетава
с езическия обичай пеперуда.
молёбия > молебен /Мак.; ЮЗБ;
Соф.; Ст. 3.; Пловд.; Н. Паз./.
Молещи светец > Власовден /
Род./.
молйтва1 Съкровена молба, от­
правена към Бога /общоб./.
© В народната традиция съ­
ществуват молитви за всяко
начинание: първа жетва, садене
на лозе, гроздобер, сеитба, ко­
паене на кладенец, влизане в
нов дом и др.
молйтва2 Коледарска или сурвакарска благословия, която се


молитва

изрича от водача на дружината
/ИБ; ЮБ/.
молитва3 Обредна трапеза със
специален повод (раждане,
сватба, смърт, оброк) /Смол.;
Асен.; Тревн./.
молйтвам Благопожелавам, из­
ричам благословия при специ­
ални обреди /Кост./.
молитвена вода Вода, осветена
от молитвите на свещеник в
църква /Белосл.; Соф./.
< светёна вода.
© В деня, когато се ражда дете,
бабата отнася съд с вода, за да
бъде осветена от молитвите на
свещеника в църквата. От нея
се слага по малко при всяко
къпане на новороденото, за да
бъде здраво.
молйтвеница Лъжицата, с коя­
то се разсипва яденето при
обредна трапеза /Трявна/.
молйтвя Произнасям молитви
към Бога над жертвено животно
или трапеза, за да ги осветя
(отнася се за свещеник) /Д./.
Моюс > Модест /Г. Делч./.
мома* Девойка във възраст,
когато може да встъпи в брак /
общоб./.
< девойка, девесйлка, девчйнка, дёйка, дёйче, ёйче, ергёнка, лёфтера, лёфтерка, нанке2.
мома2 > дъщеря /Соф./.
моманлък Данък, който плаща
момък на селото, от което е
момата, за която се жени, ако

226
тя е другоселка /Пирин./.
момар Всеки един от пратениците
на момъка и родителите му,
които отиват да искат съгла­
сието на момата за годеж
/Пловд.; Хаск.; Г. Делч.; Род.;
Благ./.
момарджйи > сватовници /Благ.;
Г. Делч.; Смол./.
момари > сватовници /Чирп.;
Хаск.; Д./ [момаре /Трак.; Род.;
Г. Делч.; Благ./; мумари, мумаре, мумаръ /Род./].
Мома с кобйлица > Квачката
/Елх., Банат/.
Момата с пъздёре > Кумова
слама /Банат/.
моменче > еврейче /ЗБ/.
момея се Държа се като мома (за
голямо момиче, което още не е,
но вече приема поведението на
мома) /Казан., Ст. 3.; Пловд./.
момини Роднините на булката
и сватбарите от нейна страна
/ИБ/ [мдмине /ЮЗБ/].
момина вечер Прощална вечер в
дома на булката в събота преди
сватбата /Пирин./.
момина пйта > пита /Г. Делч./.
© Разчупва се при обличането
на булката.
момина сватба Част от сватбения
ритуал, когато в неделя след
венчавката в дома на булката
се събират нейните роднини
в очакване да дойдат да ги
вземат, за да занесат даровете
/Търн.; Търг./.


227

момино хоро Хоро, което се иг­
рае след прощалната трапеза
в дома на младоженката на
момината вечер /Соф./ [момино
дро /Рад.; Белосл./].
момйнство1 Период от живота на
жената - след детската възраст
и до женитбата й /общоб./.
момйнство2 > честност /ИБ./.
момин хляб Обредна трапеза
в дома на младоженката във
вторник преди сватбата /Пав­
лик./.
© През това време в дома
на младоженеца се събират
неговите роднини на „булчин
хляб“.
момйче Дете от женски пол /об­
щоб./.
< мома2, момичка, момляче,
мунка.
момйче майчино и бащино >
майчино и бащино /ИБ/.
момйчка > момиче /Стр./.
момков венец > сватбен венец /
ЗБ/.
момляче > момйче /Дупн.; Благ./.
момско > лице /Род./.
момувам Имам поведение на
девойка, за която е време да се
омъжи (държа се като мома за
женене) /ИБ/.
момуване Социално-обществено
поведение на девойки, за които
е време да се омъжат /ИБ/
[момоване /ЮИБ/].
© За по-малките момичета този
период настъпва едва когато се

мравуняк

омъжат по-големите им сестри.
момче1 Дете от мъжки пол /об­
щоб./.
< мъжкулче, мъжкулак, челебйче.
момче2 > съпруг /Кюст.; Ихт./.
момък Млад неженен мъж /ИБ;
Банат/ [мдмок /ЮЗБ; Чатал./].
< бекяр, бекярин, вбйно2, девесйл,
девйчник,
девояк,
ерген, ергёнин, лапе, лёфтер,
пущйняк, юнак.
мора1 > марок /Смол.; Соф./.
мора2 Название на болестта,
причинена от зъл нощен дух
мора /Смол./.
< морава2.
© Тя се характеризира със
затруднено дишане, стягане в
гърдите, бълнуване. Вярвало
се, че болестта се прогонва
чрез молитви.
морава1 > марок /Харм.; Г. Делч.;
Разл./.
морава2 > мора2 /Харм./.
моралйя > чума /Благ./.
Морйнки > Макавей /ЮЗБ/.
морйя > чума /Тет.; Пазар.; Сам.;
Тр.; Соф./.
морлйна > черноморец /Ямб./.
морянин > черноморец /Варн.;
Добр./
моряк > черноморец /Елен./.
моско > съпруг /Смол./.
Моша Задушница в събота преди
Русалската неделя /СИБ/.
мравуняк Място с много мрав­
ки, излезли на повърхност-


мрак
та, чиято поява в народната
метеорология се тълкува като
знак за дъжд /общоб./.
мрак1 > тъмно /общоб./.
мрак2 Болест при деца, която се
причинява от зли нощни духове
/Разлог; Чепеларе/.
мракотйа > тъмно /Смолско,
Пирд./.
мрата > мратиняк1 /СБ; ЗБ/._
Мрата > Мратински нощи /
Плев./.
мратйнец > мратиняк1 /Ихт./.
Мратйнски нощи Нощите след
Архангеловден (от 11 до 16
или 21.XL), които според на­
родното вярване са много
опасни, защото човек може да
бъде нападнат от зли духове и
болести /ЗБ/.
< Мрата, Мратйнци, Мратйняци, Вучляци.
© Принася се в жертва черно
петле, което се коли на прага
на къщата от възрастна жена,
като главата трябва да бъде
от вътрешната страна. Петле­
то се изяжда, а перушината,
главата, краката и воденичките
се използват за магическо ле­
куване.
През същия период в някои
райони се честват и Вълчите
празници.
Мратйнци > Мратински нощи
/Кюст./.
мратйнче Жертвено черно петле,
което се колело на народния

228
празник Мратинци' /ЗБ/.
Мратйньок Средният, смятан за
най-страшен ден от периода
Мратински нощи, който е на
14.XL, и затова най-строго се
спазва /ЗБ/.
мратйняк1 Зъл дух с вид на
грозна черна кокошка, който
причинява болест по кокошките
/ЗБ/< мратйнец, мрата.
мратйняк2 > мратйнче /Ихт./.
Мратйняци > Мратински нощи /
Ихт./.
мрач > тъмно /БЕР, 4:281/.
мрачасвам Поболявам се, защо­
то съм раздразнил зъл дух през
нощта [мрачёсувам, мрачёсвам
/Род./]
< премрак.
© Според народното вярване
малките деца се разболяват, ко­
гато са изведени или изнесени
навън по мрак.
мраченйк > прилеп /Виево, Смол./
[мрачиик /Род./; мрачьнйк /Търън; Смол./].
мрачива > тъсмно /Мамарчево,
Ямб.; Д.Вард./].
мрачна > тъмно /Шум./,
мрачко > северняк /Дупн./.
мрачнйк Вятър, който духа от
планината Мокра /ЮЗБ/.
мрачйк > прилеп /Смол./
мрънкави Звезди с неясни очер­
тания, които народната ме­
теорология тълкува като знак
за лошо време /общобълг./


229
Мръскулци > Мръсни дни
/Ботев./.
мръскулче > мръсник2 /Ботев./.
мръсник1 > караконджул /СБ/.
мръсник2 Дете, родено през
мръсните дни /Ботев./.
© За такова дете се вярва, че
вижда зли духове и не живее
много.
мръснина Месна храна (храна от
животински продукти) по време
на пости /Благ.; Петр.; Хаск./.
< мръснинка, мръсно.
мръснинка > мръснина /Банско/.
Мръсни вечери > Мръсни нощи
/СБ/.
Мръсни дёньове > Мръсни нощи
/СБ/.
Мръсни нощи Нощите от 2 до 19
януари, през които бродят зли
сили /Ихт./.
мръсни петъци Петъците от
Коледа по Богоявление /Харм./.
© В тези дни се допуска на­
рушаването на постите.
мръсни среди Средите от Коледа
до Богоявление /Харм./.
© Според народното вярване
в сряда и петък от Коледа до
Богоявление може да се яде
блажно, защото водата „не е
кръстена“ и не се смята за грях.
Мръсни дни Дните от Бъд­
ни вечер до Водици или от
Игнажден поБабин ден, когато
според народното вярване от
залез слънце до първи петли
бродят свръхестествени демо­

мръсни среди

нични същества, идващи от
света на мъртвите, които са
опасни и вредоносни за хората
/СБ; Трак.; Банат/.
<
Мръсници,
Мръскулци,
Мръсни дёньове, Мръсни но­
щи, Богани дёне, Бугански дни,
Буганци, Вампйрови дни, Вампирясани дни, Галатни декове,
Глухи дни, Караконджови дий,
Мачни дни, Некръстени дни,
Пёпелни дни, Погани дни, По­
гано време, Поганото, Поганци.
© В народното християнство
периодът е свързан с родилните
мъки на Богородица, раждането
на Исус и кръщаването му.
Осмисля се като зло време,
когато действат нечисти си­
ли. Затова се спазват много
забрани: да не се излиза след
залез слънце; да не се мие и
пере, да не се хвърлят пепел
и въглени, да не се ходи на
гробище, да не се правят сватби.
Забраняват се и сексуалните
контакти, защото се вярва, че
заченатите в това време деца ще
имат недъг или ще се превърнат
във вампири. Периодът се из­
ползва за магически действия
и предсказания за времето, за
здравето и браковете през Но­
вата година. През този период
ходят
маскирани дружини
(джамали, старци, бабугери)
/ЗБ/.


мръсница

мръсница > самодива /Монтан./.
Мръсници > Мръсни дни /Пи­
рот.; Ниш.; Царибр.; Вран.;
Рус.; Тр.; Севл.; Павлик.; Г.
Орях./ [Мрснйци /Велес/].
мръсно > мръснина /ИБ/,
мрътвйло > погребение /Асен./.
Муковден > Власовден /Пловд.;
Панаг.; Г. Делч./.
мумйнка* > момиче /Род./
мумйнка2 Забрадката, която носи
замомило се девойче /Род./
мундарлък Болестта краста при
децата /Чирп.; СИБ/.
© Лекува се според народната
медицина, като се къпят деца­
та във вода с бодил, мас и сяра
или като ги оставят на смети­
щето и през тях прехвърлят жа­
рава, взета от огнището, или
пък разпръскват тази жарава
след децата. После ги намазват
с пепел от жаравата.
муне > кърмаче /Варн.; Котл./.
мунка > момиче /Ксант.; ЮТрак./.
мура > марок /Банат/.
мурач > талисман /Берк./.
мурдар Човек, който нарушава
постите, като яде месо /Перн./.
< мърсни Петко.
Мурка > Месечина /Струм./.
мурляво време Мрачно, облачно
време /Соф./.
муска > муска /Г. Орях.; Чепин.;
Павлик./.
муша > межда /Перн.; Радом./.
мушйца > душа /Панаг.; Плев.;
Смол.; Н. Заг./.

230
© В представите на българите
душата е летяща. Те си я пред­
ставят като дребно, леко насе­
комо.
мъгла Метеорологичен феномен,
за който се вярва, че предвеща­
ва лошо време /общоб./.
© В народното поверие мъгла­
та е затворена в пещера и само
Господ или Свети Илия имат
власт да я пуснат. Според една
легенда тя е магьосница, коя­
то омагьосва хората. Тъй като
предизвиква лошо време, се
смята, че с нея идват вълците.
В народните представи това е
студена пара, докарана от вятъ­
ра долняк. По цвета на мъглата
се предсказва дали дъждът ще
бъде тих или проливен.
мъглар > северняк /ИБ/ [мъгляр
/Сам./].
мъж1 Човешко същество от мъж­
ки пол /ИБ/ [маж /ЗБ/] муж /
Белогр.; Трънско; Царибр./;
мож /Род./; меж /Тет./.
© Според народната традиция
има първостепенна роля в раз­
лични ритуали и обредни прак­
тики, както и в социално-об­
ществената сфера.
мъж2 > съпруг /ИБ/ [маж /ЗБ/;
муж /Трън.; Белогр.; Царибр./;
мож /Род./; меж /Тет./].
© Народната традиция му от­
режда първостепенна роля в
семейството.
мъжа се Встъпвам в брак (за


231
жена), омъжвам се /ИБ/ [л«ьжам се /Дойран; Охрид/; мажам се /Прилеп.; Радов./].
мъжётница Омъжена жена /Габр.;
Айт.; Ст. 3.; Смол./ [мъжатица /Соф.; Лом.; Стр.; Банско/;
мъжатница /Соф.; Кул.; Белогр.; Вид./].
< мъжовница.
мъж и жена Съпрузи /ИБ/, [маш
и жена /ЗБ/].
мъжка сватба Название на тази
част от сватбата, която протича
в дома на младоженеца /Банат/.
Мъжки водици > Богоявление
/Прилеп./.
мъжки колак > мъжки кравай
/ИБ/ [мужки колан /Трън.;
Кул.; Белогр./].
мъжки кравай > Обреден хляб,
който се дава на мъже в различ­
ни обредни практики /ИБ/.
< мъжки колак, мужки колач.
мъжкулче > момче /Род.; Трак./,
мъжовнина Наследство, получе­
но от страна на мъжа /Търн./.
мъжовница > мъжетница /Ку­
куш/.
мълния Метеорологично явле­
ние във вид на зигзагообразна
огнена линия или огнено кълбо,
което пада на земята по време
на буря /общоб./.
< гръм, божа стрела, громна
падина, гръмнато камъче, рофйя, рофя, руфёя, трескавица,
трёшница.
© Според народните поверия

мълчана вода

М. са стрелите на Бога, с които
той уцелва грешниците, които
не искат да се покаят. Умре­
лите от М. не се внасят вкъщи,
поп не ги опява, не се погребват
в гробището. На тях не им се
правят помени поради страх да
не се донесе болест вкъщи, гра­
душка или суша в селото. М.
пада и върху чисти, безгрешни
хора, които са жертви на тежки
клетви.
Един по-стар езически мит
разказва, че М. са дело на зме­
йовете, които хвърлят огнени
стрели по халите, но никога не
успяват да ги улучат, защото
последните тичат на зигзаг. За­
това те падат с гръм и трясък
на земята, където убиват и раз­
рушават всичко около себе си.
За чудо се смята, когато гръмо­
тевица, светкавица и М. се поя­
вят в ясно време, и се смята за
божия поличба.
мълчана вода Вода, за която се
вярва, че притежава магическа
сила, налята преди изгрев слън­
це и донесена от извора (кла­
денеца, чешмата) до дома при
пълно мълчание /СЗБ; Добр.;
Пресл./.
< мълчашна вода, цветна вода,
ненапйта вода, неначёта (неначёната, неначната) вода,
няма вода, сивойнишка вода.
© С вода, донесена при този
специален ритуал, посрещат


мълчано хоро
невестата в новия й дом, изпра­
щат някого на гурбет, извършва
се обичаят ладуване; замесват
обредни хлябове; правят во­
досвет и лекуват чрез измива­
не (болен човек или добитък).
Мълчанието, при което се на­
лива и донася водата, е вид табуиране срещу зли духове, за­
това се вярва, че тази вода има
необикновени свойства и маги­
ческа сила.
мълчано хоро Сватбено хоро,
което се изпълнява при пълно
мълчание /Д./.
< нямо хоро.
мълчашна вода > мълчана вода
/Род./.
мънен годеж > малък годеж /Ба­
нат/.
мънечек годеж > малък годеж /
Банат/.
мънино Новородено дете /ИБ/.
мърлене > овча сватба /Севл.;
Търн.; Лов.; Тр.; Смол.; Асен.;
Момгр./.
мърсйм > мърсувам /Соф.; Трън.;
Царибр./.
мърсни > Петко мурдар /Асен.;
Хвойна, Павел./.
мърсувам Ям храна от животин­
ски произход по време на пости
/Ихт./.
< блажа, заблажа, заблажавам,
мърсйм, рамазань, рушъ.
мъртвак Северно, усойно мяс­
то, където не прониква слън­
це /Пирд.; Лов.; Смол.; Велгр.;

232

Ихт./.
< мъртвина.
© На такова място погребват
некръстени деца или самоубий­
ци.
мъртар > вампир /ЮЗБ/.
Мъртва събота > Задушница
/ЮЗБ/.
Мъртвей > Задушница /Кукуш;
Велес/.
Мъртвей ден > Задушница /Гевг./.
мъртвешка вода Водата, която е
била в съдовете при смъртта на
човек от къщата /ИБ/.
© Тя непременно се излива на
място, където никой не стъп­
ва, защото се смята, че в нея
Архангел Михаил си е измил
ножа, с който е извадил душата
на умрелия.
< кървава вода.
мъртвешка глава Нощна пеперу­
да, за която се вярва, че е душа­
та на вещица /ИБ/.
мъртвйлище Обиталище на зми­
ите, които излизат на Младен­
ци и се прибират на Петковден
/Монтан./.
мъртовичи Гнойни пъпки, които
се появяват при шетане около
мъртвец /Разгр./.
мъртовска рйза Бял плат с изго­
рена в средата дупка, с който
се облича тялото на умрелия, а
върху него - другите дрехи, или
се слага отдолу в ковчега /ИБ/.
< аса, долня рйза, навлек,
прегорёлка, пригорялка, рйзче,


навал

233

савено платно, садовище, сая2,
чапак.
© М. Р. е задължителен еле­
мент в облеклото на мъртвеца.
Приготвя се от домашно тъка­
но ленено или памучно плат­
но, което не се реже с ножица
и не се зашива. В някои краи­
ща /Недан, Павлик./ се прави
от две бели платна, съединени
с червен конец. Платното е с
отвор за главата, получен чрез
изгаряне със свещ. Смята се, че
умрелият се явява пред Господ,
облечен само с тази риза.
мърхавица Заболяване, вирусна
инфекция, подобна на грип /Г.
Орях./.
мъски стяг > сватбено знаме
/Пловд./.
мътене на пилета Обичай на Иг-

нажден, при който първият,
дошъл в къщата, се поставя да
седне в полог, специално по­
ставен зад вратата /Павлик./.
® Свързан е с общата репродуцираща символика на този ка­
лендарен период и с вярата, че
плодородие носят само кокош­
ките, т.е. женските същества.
мъхяда > вещица /Стр./.
Мъчните днй Дните от Игнажден
до Коледа, времето на родил­
ните мъки на Богородица /Тет./
[Мачни дни /Ботев./].
мюлк > мал /Род.; Елен./ [мулк /
Орях./].
мятам чоп > хвърлям жребий
/Г. Делч./ [метам чоп /Смол.;
Мад.; Пловд.; Разл.; Банско/].
мяучкари > сурвакари /ЗБ/.

н
набёдреница Забрадка, подарена
от годеника на годеницата, коя­
то тя закачва над бедрото си и
така я носи до сватбата като
знак, че е сгодена /Смол./.
набуля > забулвам /Н. Г., Ill: 118/.
наваджййка > сватовница /Н. Г.,
III: 120; БЕР, 1:112/.
наваджйя > сватовник /Соф./.
навал Растението Aspidium lonchitis, което притежава способ­
ността да привлича хора /Бист­
рица, Соф./.

< навалица, наваличе, навалниче, навалче, навалник.
© Вярва се, че чрез Н. може
да се привлекат повече годежари, поради което се слага
на определени места в къща
с мома. По този начин се из­
разява желанието годежарите
да „валят“ като дъжд. Слага се
и в магазините, за да привлича
клиенти. Растението се дава и
на кравите, за да имат повече
мляко.


навалица

навалица > навал /БЕР, 4:457/.
наваличе > навал /БЕР, 4:457/.
навалник1 > разделно биле /БЕР,
4:457/.
навалник2 > навал /БЕР, 4:457/.
навалниче > навал /Н. Г., III: 121/.
навалниче Любовна магия, която
се прави на момък /Брестовица,
Пловд./.
навал че > навал /БЕР, 4:457/ [ид­
еал че /БЕР, 4:457/].
навара Вид полска трева, с която
се гадае на 23 април /БЕР,
4:457/.
навей > родилна треска /Ботев./,
навёйнина Вид болест по новоро­
дените деца /Перущица, Пловд./.
© Тя може да сполети бебетата,
докато ги къпят.
навет1 > клетва /БЕР, 4:458/.
навет2 Клевета /Елен.; БЕР, 4:458/.
нави' Зли духове от женски пол,
които измъчват бременни и
родилки [нёви /БЕР, 4:458;
Царибр.; И. Г., БНМ:67/].
< арменци, ермёнки, ерменлййки, ермййки, лафут, лехуси,
лоуса, склопци, сърмянки, хунапи.
@ Според демонологията Н.
са три, седем или дванадесет
сестри. Според друга версия това са душите на умрели ро­
дилки или бременни жени.
Те мъчат бременните или ро­
дилките до 40-ия ден от раж­
дането, смучат млякото им,
измъчват ги и водят сенките

234
им по нечисти места. Ако
успеят да прекарат сянката им
през голяма вода, те умират с
голяма мъка. Н. живеят далече
- отвъд морето, и се явяват при
хората само вечер. През деня
се крият в пещери и по канари.
Вярва се, че Н. бягат от остри
предмети, силни миризми и
огън. В съответствие с това найчеста практика за предпазване
на родилките от Н. е носенето
на навя кост в дрехите и пре­
карването на бременната жена
през еньовски венец, а след
раждането по забрадката, коя­
то задължително покрива чело­
то, се прикрепват скилидки
чесън, сребърна пара, мънис­
та, нанизани на червен конец.
До леглото на родилката се
слагат ножица, сърп, ръжен,
нищелки, метла и др., а до
главата й държат катраница
или глава кромид лук, от която
от време на време тя трябва да
похапва. В ъглите на стаята,
дето е родилката, слагат брад­
ва, а до вратата - някакъв съд
или керемида с катран, лук и
три стрити въглена; в стаята й
и през нощта гори огън и т.н.
На някои места родилката спи
с вързани крака. Заболялата
родилка се маже до три пъти с
мазило от катран, въглени и лук
и й баят, опушват я с треви или
я поливат с отвара от билки,


235
хранят я с ерменясал хляб или
се извършва някоя бяла магия.
нави2 Душите на умрелите некръстени деца, които се пре­
връщат в зли духове с вид
на особени митични диви
птици, които летят нощем и
измъчват бременни и родилки
/Трън; Брезник; Хаск.; Харм.;
Русокастро, Бург.; Литаково,
Ботев.; Ресен, Търн.; Царибр.;
Сам.; Битол.; Прилеп.; Вел./.
< навяк1, еврейчета, лаусничета, свирци, шумници.
© Това са душите на умрели
при раждането, пометнати или
умъртвени бебета, родени от
мома или вдовица. Тези души
не могат да отидат веднага
на небето. Известен период
от време се скитат по земята
под формата на демонични
същества, зли духове, които
търсят майките си, за да си
отмъстят за скитането. В нави се
превръщат и душите на всички
умрели некръстени деца. В на­
родните представи те имат вид
на голи, неоперени птиченца
или птици, които налитат на
родилките, измъчват ги и дори
ги умъртвяват. Те изтърпяват
наказанието си, като се скитат
по комините, по къщите, над
реките. Според някои пове­
рия вдигат голям шум: крякат
като патки, писукат, свирят или
плачат като деца и прелитат

на вода
над родилки и новородени до 40-ия ден, когато времето е
мъгляво и дъждовно, нападат
ги и им изпиват кръвта или
им отнемат млякото, а също
и съня на бебето. Появяват
се при хората обикновено на
Спасовден и остават до Кръстовден, през нощта от голя­
мата вечеря до първи петли и
ако бременна или родилка ги
чуе, се разболява. През другото
време се крият в пещерите.
Предпазването на родилките и
децата от тези духове става по
същия начин, както от нави1.
навивница > родилна треска
/БМ:224/
навидье > пануда* /Н. Г., III: 124;
БЕР, 1:145/.
навйлница Болест на зърната на
гърдите на жените и животните,
Mastitis, породена от навите.
навия > родилна треска [навиа]
/Ботев./.
навлек > мъртовска риза /Пирин/.
навляк1 > нави2 /Сам./.
навляк2 Епатрахил /Хр. Вак.,
БПО:79/.
на вода Следсватбен обичай, при
който, след като се снеме бу­
лото, булката се води на кла­
денец, чешма или извор, за да
напълни с вода бели менци или
стомни и да донесе за първи път
вода в новото си семейство /
Борисово, Поп.; /Свежен, Карл./
[навода /Сливница/; нъ вудъ


навой

/Борисово,
Поп.;
Свежен,
Карл./].
< водене на вода, завеждане на
вода, гътане на котли.
© Това става в понеделник
или във вторник след сватба­
та. Змеите дават на булката
нови медни котли, в които
слагат просо и пари, и я водят
на чешмата. Там тя три пъти
налива котлите и ги излива,
като ги рита с десния си крак.
След четвъртото наливане за­
нася менците вкъщи. На други
места менците се ритат от
девера и зълвата, всички се
пръскат с вода и играят хора.
На обредното действие се при­
дава очистителна и плодоносна
сила.
навой Вид болест при малки деца
и родилки /БЕР, 4:461/.
наврта Тояга от плодно дър­
во, която носи всеки коледар
/Мездра/.
навршуям > сгодявам /Велешко/.
навръшкъ > четиридесет2 /Кръ­
веник, Севл./.
навълче Магия за привличане на
купувачи /Д. М., НВРНО:185/.
© Прави се с крило от прилеп,
една глава кромид лук или
чесън, които след баенето се
внасят в магазина.
навърлище > напратище /При­
леп/.
навяк1 > нави2 /ЗБ/.
навяк2 Вид болест - кръвясване

236
/Ихт./.
навя кост Кост от женско жи­
вотно, което е умряло при раж­
дане /БМ:225/.
© Родилката носи такава кост в
дрехите си, за да се предпази от
нави.
навясам Разболявам се от родилна
треска /Г. и Д. Василица, Ихт.,
Д. М., НВРНО:313; ЕБ, 3:52/.
< навясвам.
© Родилката изпада в безсъз­
нание и бълнува, защото е на­
падната от нави или навяци
или е чула техните гласове.
навясала Разболяла се от родилна
треска /ЗБ/.
навясвам > навясам [Г. и Д.
Василица, Ихт./.
нагазил Разболял се от болест,
причинена от зла сила /Добр./.
нагази ме Разболях се от болест,
причинена от зла сила /Гонцан,
Тет./.
нагазище > самодивска болест
/Прилеп/.
нагазувачка > самодивска бо­
лест/Н. Г., III: 133/.
на годината > годишнина /Чир­
пан/.
нагорешни пъстри пера Укра­
шения за венеца на лазарките
/Казичино/.
нагоркйня > горска самодива
/БЕР, 1:246/.
нагорьена книга Обгорено по
краищата писмо, с което се
съобщава за смърт /Тет./.


237
на двайстия ден > двайсетини
/Чирпан/.
© На този ден все още някъ­
де се прави парастас, т.е. вика
се свещеник, на гробището се
носят цветя, ябълки, симиди,
орехи, грозде и се раздават.
След това правят угощение
вкъщи и раздават дрехите на
умрелия.
надвечер > привечер /Елен.; Бо­
тев./.
надвечъркъ > привечер /Елен./.
надвор > самодивска болест
/Прилеп/.
надворище > самодивска болест
/Н. Г., Ш:142; Прилеп/.
надворкйня > самодива /БМ.,
305/.
надворнима > самодивска болест
/Куманово/.
надвбрнина > самодива /Щип/.
надворщен Болен от епилепсия
/ЮЗБ/.
надворщина > самодивска бо­
лест [надворщиня] /Прилеп/.
надворщинье > самодива /Прил.;
Сам./.
наджак > секира [нъджак /Род./]
/Род./.
надину дърво Втори брак /Певец,
Търг./.
надкрити очи Начин на забраж­
дане на булка /Арх. Ром./.
© До 40-ия ден от сватбата
булката ходи със закрити очи.
Всъщност бродираният край
на забрадката се забожда над

накит

лявото слепоочие така, че
челото и веждите остават под
него, а ресните се спускат над
лицето.
надумчйя Клюкар /Боголин, Г.
Делч./.
на дядуту брадата > божа брада
/Лозен./.
на заник > запад /ЮИБ/.
наздраве Благопожелание, изказ­
вано при пиене на алкохол, съ­
проводено с чукане на чашите;
тост /общоб./.
наздравица1 Вдигане на тост /об­
щоб./.
наздравица2 > Годежен обред,
при който бащата на момче­
то черпи с ракия като знак на
удовлетворение за приетото от
сина му предложение за женит­
ба /ИБ/.
на извод Сватбени песни, които
приятелките на булката пеят
при извеждането й от дома
/ИБ/.
наказйя > нещастие /Сам./.
на камик > камучки /Соф./.
на каралйлек Вид несключено
хоро /Смядово, Шум./.
на кат Редовно посещение на
годеника в дома на годеницата
му при българомохамеданите /
Ракитово, Велгр./ [на кот /Ра­
китово, Велин./].
© В тези случаи годеникът е
настаняван на почетно място в
къщата.
накит Украшение предимно за


накйтка за мисал
жена и по-рядко за мъж.
© В народната вяра Н. са на­
товарени с положително излъч­
ване, поради което те заемат
важно място в различни обреди
и обичаи, където всеки от тях
има определена функция.
накйтка за мисал Квадратна
кърпа за покриване възела на
кърпата, в който се завързани
нещата, които жените носят в
черква или когато ходят на гос­
ти /Кирнички, Бесар./.
© Тя е от хасе, бродирана и
допълнително украсена с дан­
тела.
накйчнус Украшение, което се
слага на гърдите на мъртвеца,
докато е още вкъщи /Банат/.
на копкьи Детска игра с метални
копчета /Банат/.
на край свет > край свет /БМ:226/.
накраш Вид игра на възрастни с
деца /Бобошево, Дупн./.
© Някой от възрастните слага
малко дете да седне на врата
му и преструвайки се на кон,
тича из стаята.
на крс Начин за разчупване на
пита при сватба /Ботев./.
© Разчупва се на четири парче­
та, като при чупенето краищата
й се вдигат нагоре така, че се
нареждат едно над друго, за да
върви всичко „на добре“.
на кутйки > дама2 /Слащен,
Благ./.
на кърджалка Разновидност на

238
играта на ашици /Бесар./.
на лазар Вид несключено хоро
/Дивдядово, Шум./.
налазище Зъл дух, който се явява
нощем /Прилеп/.
на ламади Вид детска игра
/Бесар./.
© Всеки от играчите си поставя
пирамидка от малки камъчета,
а противникът се старае да я
разруши с подобно камъче.
налет > вампир /Славеино, Смол.;
Манастир, Асен.; Петково и
Давидково, Ард./.
налят > самодивска болест/Шип­
ка, Казан./ [налет /Кипилово,
Елен./].
© Проявява се по време на
Русалската неделя. Смята се
за неизлечима или може да се
излекува само от русалките.
Болният умира с мъчителни
болки.
намаз Българомохамеданска мо­
литва в определено време през
деня /Смилян.; Средногорци
и Старцево, Мад.; Рудозем,
Смол./; нъмъз /Вод./].
намазла Малка постелка, на която
се моли българомохамеданката
/Смилян.; Средногорци и Стар­
цево, Мад.; Рудозем/.
намазлък1 Кърпа, с която българомохамеданите се бършат, ко­
гато се мият за молитва /Яго­
дина, Дев.; Забърдо, Дряново и
Мостово, Асен./.
намазлък2 Малка постелка, на


239

която се молят мъжете българомохамедани /Ягодине, Дев./
[намазлок /Ягодино, Дев.; Забърдо, Дряново и Маслово,
Асен./].
намазлък3 Дар от снахата на дядо
й: риза, гащи, чорапи, чалма
/Чепеларе/.
намазлък4 Тъкано шарено одеяло
за повиване на бебе /Лясково,
Дев./.
намер Сполучлив брак /Черешница, Кост./.
намёра > намер /Кондорби,
Кост.; Литаково, Ботев./.
намёреница > сватовница [намёрница] /Сам./.
намерено Народен обичай, свър­
зан с оцеляването на новоро­
дени деца при родители, на
които рожбите им умират
/СЗБ; Чупрене, Белогр.; Бяла
Слатина; Тетово, Разгр.; Раковица, Кул.; Малорат, Вр.; Стубел, Монт.; Слатина, Лом.; Ли­
таково, Ботев.; Балван, Търн./.
< хвърляне на детето.
© Още първата сутрин след
раждането на детето преди из­
грев слънце го увиват в пелени
и бабата, която е бабувала, го
оставя на кръстопът край се­
лото, а самата тя се скрива от­
страни. Този, който го намери,
го кръщава най-често Найден.
Вярва се, че такова дете е из­
тръгнато от смъртта, поради
което е необикновено: ако е

наместник

момче, става учен мъж, а ако
е момиче - първа песнопойка,
хубавица, най-работната в се­
лото. Поради това на такова
дете се поверяват важни роли
в други обреди и в живота: то
се предпочита за куда-башия
при коледарите и майка на
кукерите; за побратим и при
други народни лечения; за
керванбашия на дървари, ки­
раджии и воденичари.
намёскина > повторяя1 /Доброславци, Соф./.
наместник1 > стопан2 /Род.; Пи­
рин; Трак./.
наместник2 Комплекс от домаш­
ни обреди с лечебна цел / Род.;
Пирин; Трак.; Дряново, Габр.;
Русокастро, Бург; Хаск.; Харм./.
© Свързан е с вярата, че единс­
твено духът-покровитил, на­
местникът, може да помогне
на някой неизлечимо болен в
семейството, ако му окажат
необходимата чест в някоя съ­
бота или на Коледни заговезни
- 14 ноември. За целта болният
се побратимява с един мъж и
една жена, които не са съпрузи.
Мъжът-побратим заколва черен
овен при огнището, а женатапосестрима меси и опича една
пещ хляб. После се включва в
работата по приготвянето на
ястията с месо от овена. По­
канените предварително мъже
привечер пристигат и запалват


наместник

по две свещи, едната от които
отнасят на север, а другата на юг. Върху вълнен парцал се
слага паница с вино, покрита
със содена питка. Всеки за­
върта по три пъти паницата с
питката, след което тя се оставя
до другата събота. Сядането
на трапезата става, след като
всички си вземат от яденето.
Обредът завършва другата
събота, когато същите съседи
пристигат, месят нова питка,
колкото отвора на паницата с
вино, слагат я върху старата и
отново я завъртат по три пъти,
след което изяждат питките.
наместник3 > стопанова гозба /
ЮЗБ; Род./.
наместник4 Черно животно или
птица, обикновено овен, при­
несен в жертва на домашния дух
наместник при освещаването
на нова къща или друг семеен
обред /Род.; Хаск./.
намёстникова трапеза > стопа­
нова гозба /Род.; Г. Делч./.
намигол Цирейче на окото,
Hordeolum /ЗБ/.
© Появява се, след като някой е
намигнал на болен.
на мижду > кратеш „ИБ/.
намливо > Обичай да се меси по­
гача преди сватбата /Вел./.
нана' > майка* /Корово, Велгр.;
Вълчедръм, Лом.; Н. Г.,Ш:91/.
нана2 > вуйна /Н. Г., Ш:191; Г.
Лом, Белогр.; Царибр./.

240

нана3 > стринка* /Соф.; Кюст.;
Брезн.; Н. село, Вид.; Банат;
Трънчовица, Ник./.
нана4 > чичо /Н. село, Вид.; Доброславци, Соф./.
нана5 > батко /Соф.; Кюст./
нане* > баба’ /Смилян.; Ореховец,
Ард.; Мад./.
нане2 > стринка /Охрид/.
нане3 > чичо /Н. Г., 3:191; Соф.;
Доспат,
Пловд.;
Ракитово,
Велгр./.
нане4 > батко /ЗБ; Соф.; Кралев
дол, Перн.; Брезн.; Кюст.; Дос­
пат, Пловд.; Ракитово, Велгр.;
Разл./.
нане5 > кърмаче /Ботев./.
нане6 > нанке’ /Енина, Казан.;
Кюст./.
наниз Старинен женски накит,
съставен от един или няколко
реда нанизани златни или сре­
бърни монети или мъниста /Н.
Г., 3:191/.
< низа, гердан, гръде, кебйнь,
лёфтове, нашёйник, ошейник,
ожерйлок, цалки, пендари,
ривцё, рупове, торбашкы.
© Той се поставя около шия­
та и виси на гърдите. Майката
или свекървата подарява Н. на
булката в деня на сватбата.
нанйка > стринка' /Н. село, Вид./,
нанйка > батко /Златия, Лом./
[нанйка /Н. село, Вид./).
нанка' > майка' /Монтан./.
нанка2 > вуйна /Смол./.
нанке' Обръщение към дете /По-


241
лет и Краище, Кюст.; Енина,
Казан./].
нанке2 Обръщение към мома
/Михалци, Търн./.
нанко > батко /Доброславци,
Соф.; Кюст./.
нану > батко /БЕР, 4:489/.
наня > бавачка /Бориново, Мад./.
наод Пъпка на лицето или по тя­
лото /Прилеп/.
на одврати > седянка /Дорково,
Пазар./.
на оня свет > оня свят /Ботев./,
напаж > чума /Вердикал, Соф./.
на патерици Гостуване послучай
имен ден, след като празникът
е минал - обикновено на другия
ден /Вердикал, Соф./.
напёване Местен обичай, при
който се пее за двойка влюбени,
като в текста се вмъкват име­
ната им /Род./.
на перна Младежка игра, при
която сред играчи в кръг един
танцува с възглавница и це­
лува тази, пред която пусне
вазглавницата /Банат/.
< чйне жбакъ перйна.
напив1 Сватбен обичай, при кой­
то вечерта след венчавката
родът на булката се събира в
дома на младоженеца, където
с пиене и наздравици даряват
невестата /Котл.; Н. Г., VI:222/
[напиф /Котл./].
напив2 Угощение, устроено от
младежи със средства, събрани
при пеене на Богоявление /Га­

на прошки
брово, Ксант./.
наплйтам Обредното действие
в един стар обичай, когато
детето навърши три години, да
решат и сплитат по специален
начин косата му /Н. Г., 3:199/.
на побрати > отвратки /Каваклии,
Лозен./.
напой > Данък за вода /Д. М.,
НВРНО, 295/].
наполнош > среднощ /Лер./.
на поседа > седянка /Охрид/.
© Работи се през деня.
на поседок > седянка /Мак./.
напосёдьна Ръченица, която се
играе на сватба [наносения]
/Ихт./.
напратавам Пъдя, гоня нещо или
някого чрез магия /Златогр.;
Мад./.
напратя Да изпъдя някого чрез
магия /Златогр.; Мад./.
напратище Зъл дух, който е из­
пратен при някой човек чрез
магия, за да му навреди /При­
леп/.
< навърлище.
на предавачка Последно угова­
ряне на деня и подробностите
около сватбата /Падеш, Благ./.
напрекь Времето от сутринта до
обяд /Банат/.
на прйвед > приведен зет /Ботев./
на прйвод > приведен зет /Тет./
[на прывут /Банат/].
на прошки > Сирни заговезни
/Г. Делч.; Пещ.; Ксеново, Разл.;
Пазар.; Д./.


напрустци

напрустци > зъбци /Цар-Петрово,
Кул./ [напрусци /ЗБ/; напрусци
/Н. Хан, Новое./; напруздци /
Берк./; напрукци /Соф./; напруйци /Бойница, Кул./; напруфци
/Ихт.; Сам./; напрухци /Лесичево
и Габровица, Пазар.; Ботев.;
Смолско, Пирд./; напрушки /
Куфалово, Сол./; напръшки /
Берк./].
Напус > Ранополия /Панагю­
рище/.
напуснатик > разведен /Попинци,
Панаг./.
напусненица > разведена /Ломец,
Тр./.
напусница > разведена /Колибето, Тр./.
напусте > насире /Род./ [напусти
/Тешово, Г. Делч./; напусто /
Лилково, Пловд./].
напустена > разведена /Ботев./,
напустеник* > разведен /БЕР,
4:505/
напустеник2 Изоставен годеник
/Н. Г., Ш:206/.
напустеница* > разведена [напущенйца] /Копривщ.; Тет./.
напустеница2 Изоставена годе­
ница /Н. Г., Ш:206/.
напявам Пея на домакините при
обикалянето по къщите на праз­
ника Малък Лазар /Н. село, Тр./.
напяване на пръстените > ладу­
ване /СЗБ/.
на ранина > разсъмване /Сам./.
нарасни > кратеж /Бръложница,
Соф.; Руждене, Драм./.

242

нарасувам > урочасвам се /Арх.
БДР; Воден/.
нарачница > ръченица3 /Гълъ­
бово, Пловд./.
нареждам Оплаквам с думи
умрял човек, опявам на пог­
ребение или на гроба му, като
същевременно изтъквам поло­
жителните качества на почи­
налия и мъката по него /Н. Г.,
3:213; Ср.СБ; ЮБ/ [наряждам /
Кубей, Бесар./; нарядам /Стр./].
< нарйчам1, кордем, овйкам,
овйквам, оплаквам, прапёвам,
реда, трубйм.
нареждане Обредно действие, при
което с думи на глас се оплаква
умрял /Чудинци, Кюст./.
< овик, бвика, нарйцане, препяване, тажачка, таженье, трубёне.
наресёните дрёнки Вид везба по
врата на женска риза /Езерец,
Разгр./.
наресёни чекмачета Вид везба
по полите на женската риза
/Гецово и Топчии, Разгр./.
наречено* Отсъдено, предопре­
делено от съдбата /Прилеп;
Славеино, Смол.; Петково,
Ард./.
наречено2 Нещо, което е опре­
делено като подарък за някого
или е предназначено за нещо за дар на сватба, на черква, за
панихида и др. под. /общоб./.
© Обещаното като подарък за
някое свято място или за сее-


243

тец се дава на празника Свети
Илия.
< обречено, таксаното, таксън.
наречен курбан > жертвоприно­
шение /общоб./.
наречник1 Персонаж от коледарската дружина, който
изказва пожеланията, благо­
словиите на домакините /Стр.;
Охрид/.
< налицалник, поп.
наречник2 Момче, което е опре­
делено за дадена мома /БЕР,
4:510/.
© Това става чрез договаряне
между родителите още докато
момъкът и момата са малки.
наречница Баба, която благославя
бебето при първото му къпане
/Смол./.
наречница Мома, на която е оп­
ределено за кой момък ще се
омъжи /Кадийа, Благ./.
© Обикновено в такива случаи
родителите сгодяват дъщеря си
още в ранното й детство, пора­
ди което от този момент ната­
тък тя е предопределена, обре­
чена и задължена да се омъжи
за годеника си, който също е на
нейната възраст.
< реченйца.
наречници > орисници /Мак.;
ЮБ; Бродилово, М. Търн.;
Обидим, Разл.; Забърдо, Смол.;
Бобошево, Дупн.; Трън.; Брезн.;
Сливница, Соф./ [наречници /
Тет.; Мендово, Петр.; Асен.;

нарйчам

Лещен, Г. Делч.; Петково,
Ард.; Г. и Д. Райково, Смол./;
нарьечници /Забърдо, Смол./;
наречници
/Кюст.;
Велес;
Прилеп./; наречници /Кюст./;
нарешници /Лъки, Г. Делч./;
нареченици /Бобошево, Дупн.;
Трън.; Кюст.; Сливница, Соф./;
нарачници
/Кюстендилско
краище; Мариово; Трън.; Бро­
дилово, М. Търн.; Хасовица,
Смол.; Мак./; наручници /ЮБ/;
наръчници /Н. Г., III, 212; Ох­
рид/; наръчници /Смол.; Бач­
ково, Асен.; Баничан, Г. Делч.;
Пловд.; Ст. 3./].
наречник > коледни хлябове /ЗБ;
Провад.; Деветлиагач, Лозен.;
Белоградец, Варн./.
© Разновидност на вит кравай,
който се дава на главатаря на
коледарите или на този, кой­
то ще произнесе благословиите
си с него. Този хляб е месен с
квас, украсен с направени от
тесто четири цветчета покрая и
едно в средата, в което се слага
сребърна пара.
нарйцам Предсказвам бъдещето
/Б. Трак.; Стр.; Смол./.
нарйцане > нареждане /Съчанли,
Гюм.; Хр.В, БПО:69/.
нарицалник > наречник1 /ИБ/.
нарйчам1 > нареждам /Н. Г.,
Ш:209/ [нарйцам /Гюм./].
нарйчам2 > орисвам /Н .Г., Ш:210;
Съчанли, Гюм./ [нарйцам /
Граматиково, М. Търн./].


наричам
наричам3 > благославям /Д. М.,
НВРНО: 405; общоб./ [нарйчвам
/Д. М., НВРНО:254/; нарйцам /
Стр./].
наричам4 > обричам /общоб./.
наричане1 Изказване на благосло­
вии на Бъдни вечер /ЕБ, 3:100/.
наричане2 Избиране на личен
светец-покровител /ИБ; ЮЗБ/.
нарйчник Момъкът, който вади
пръстените при ладуването /
Тет./.
на роба Вид младежка игра,
при която се гонят две групи /
Банат/.
на рогозйна > седянка [на рогозчйна] /Опака, Попов./.
@ На нея плетат рогозки.
народица > род /Стр./.
народица > роднина /Банско/.
нарок > съдба /БЕР, 4:513/.
нарочване Несправедливо обви­
нение към някого /Тетевен;
Соф.; Пазар./.
наружник Вид празнична женска
забрадка /Свилен.; Любимец,
Хаск./.
наръчване Устно изказано за­
вещание на умиращ /Ст. 3./.
наръчници Митични мъже, кои­
то подобно на орисниците
предричат, определят бъде­
щето на новородените /И. Г.,
БНМ, 1983:137/.
насад Народите и животните, съз­
дадени от Бога /Н. Г., Ш:213/.
насваждам Клеветя някого /Раз­
лог/.

244

насерник > насире /Цветино,
Велгр.; Бабяк, Разл./.
насире Дете, родено след смъртта
на баща си /ЮЗБ/.
< насерник, насире роден,
насирче, напусте, посмъртниче.
насире роден > насире /И. Г.,
БНМ, 1983:156/.
насирче > насире /Разл./ [насерче
/Разлог/].
насйчане > трифоносване /Смол./.
® На този ден мъж, който няма
деца, вика бръснар или някой
съсед да го обръсне. Бръсна­
рят го порязва (насича) на
три места по шията, откъдето
обредът носи името си. Вярват,
че след това той ще може да
има деца.
наследство Имущество и пари,
които някой притежава по
право след смъртта на техния
собственик /общоб./.
< мал.
наснобвам Посещавам дома на
момата, за да уговоря годеж и
сватба /Брацигово, Пещ./.
насрята Народен танц, изпъл­
няван от лазарки, застанали
една срещу друга /Козичино,
Помор./.
настойник1 Който се грижи за
чуждо дете, обикновено сираче
без баща /общоб./.
< опекун, опекунтин, тутур,
сарашки баща.
настойник2 Помощник по време


245

на сватба, който ръководи тър­
жеството и поучава младо­
женеца непосредствено пре­
ди първата брачна нощ /Ихт.;
Черногорово, Пазар./.
© В някои краища това е же­
неният брат на младоженеца,
в други мъж от рода на мла­
доженеца (негов чичо, вуйчо,
братовчед, мъж на сестра му
и т.н.), който обикновено стои
около младоженците и кумове­
те, за да им помага. Н. е нато­
варен да даде последни съвети
на младоженеца непосредстве­
но преди първата брачна нощ /
ИБ/.
< бубалък2, заложник, колтук,
побащим1, стар, старёйко, старёк, старбик, старойко, старосват, стар сват, сарашки
баща.
настойник Главатар в някаква
игра /Смол./.
настойница Сватбено обредно
лице - жената, която помага на
настойника и поучава булката
непосредствено преди първата
брачна нощ /Ихт./.
< бубалъчка1, заложница, залужничкъ, колтучка, побащима‘, помайчима, постойница,
старёйковица, старойкя, ста'
росватица.
© Обикновено тази роля се
поверява на съпругата на на­
ставника.
настойници Обредни лица в

натрйсница
сватбата от страна на мла­
доженеца, съпрузи, които взе­
мат момата от къщата й, съ­
ветват младоженците за пър­
вата брачна нощ, изпълняват
различни
брачни
ритуали
/Смолско, Пирд./.
настойничество Опекунство вър­
ху чужди деца, обикновено
сираци /Хр. Вак, Етн.:541/.
настрадйн Човек, който върши
всичко наопаки, обратно на об­
щоприетото /Кубей, Бесар./.
настрадйнка Жена, която върши
всичко наопаки, обратно на об­
щоприетото /Кубей, Бесар./.
на субат Песни, които се пеят на
трапеза /Бесар./.
насяване на просо > пепелница
/Род./.
натварена > бременна /Добрина,
Провад./.
натёвняк > анатемосан /ЮЗБ/.
на ти, бабо, детето Игра, при
която си подават нещо един на
друг и при подаването казват
тези думи /Н. Г., 1:17/.
натиканьо Предмет, който пре­
дизвиква страх /Славеино, Соколовци и Момчиловци, Смол.;
Манастир, Асен.; Давидково и
Петково, Ард./.
Натлап > Куцулан1 /ЗБ/.
Натлапан > Куцулан1 /Н. Г.,
Ш:230/].
натрйсница > Богородична пита,
която се меси на третата вечер
от раждането на дете /Берков./.


на уврат

на уврат > Място между две ни­
ви, където живеят самодиви
/И.Г., БНМ:112/.
нафака Естествено, свещено
право /Смол.; Ард./.
нафол1 > бяс2 /Дебър./.
нафол2 > нафола /ЮЗБ/.
нафола Болестта Morbus /ЮЗБ/.
нафор > нафора1 /Сливен; Д.
Митрополия, Плев./ [нахур /
Радне махле/].
нафора1 Малки нарязани късчета
от осветен при литургия бял
хляб, които се дават за причестяване след свършване на
църковната служба /общоб./
[навора /БЕР, 4:457/; нахора /
Суходол, Соф./; нахура /Вър­
бица, Пресл./; наора /Каменица,
Кюст.; Доброславци, Соф./;
наура /Съчанли, Гюм.; Бяла
Черква, Търн./].
< нафор.
нафора2 Молба /БЕР, IV, 565/.
наченка Къшей хляб, който се
раздава на Задушница или на
други религиозни празници /
Стр./ [начьънка /Н. Надежда
Хаск./; начници /Н. Г., Ш:248/].
на честито1 Обичай да се честити
на годениците на другия ден
след годежа в домовете им /
Бобошево, Дупн./.
© „На честито“ отиват пре­
димно жените, за да да видят
даровете.
на честйто2 Обичай на Иванов­
ден да се поздравят имениците

246

по домовете им /Бобошево,
Дупн./.
на четйристия ден > четиридесет2
/Чирпан/.
начници Парчета от хляб, месо
и др., които взема свещеникът
след някой обред /Н. Г., III,
248/.
на чукачини > седянка /Ботев./.
начя > стринка1 /Сухо и Висока,
Сол./.
нашййник > наниз /Н. Геров, I:
213/.
на шестия месец Панихида, с
която се отбелязва, че са изми­
нали шест месеца от смъртта
на близък човек /Чирпан/.
на шистяу нёдьъли > четири­
десет2 /Върбовка, Севл./.
Нашташа1 > Митичен женски
образ, който олицетворява
смъртта и определя кой кога
ще умре, адаптиран към Света
Анастасия /Род./ [Нащаша
/Род./].
Нашташа2 > Света Анастасия
/Род./ [Нашташа /Род./].
нащрапотвам
>
оградисам1
/Доброславци, Соф./.
Наядка > Бъдни вечер /Драглище, Разл.; Покрован, Г. Делч.;
ЗБ; Н. Г., III, 254/ [Наятка
/Бобошево, Дупн./].
наядка > коледни хлябове /Баланово, Дупн./.
© Н. съчетава украсата на
всички обредни хлябове, пред­
назначени за други черковни


247
празници /Баланово, Дупн./.
наязмо > светена вода /Охр.;
Прил./ [наёзмо /Охр.; Прил./].
небе Цялото видимо атмосферно
пространство над хоризонта,
което в народните вярвания
обикновено се възпиема като
сводообразен
похлупак
на
земята, направен от тенекия
или пръст /общоб./.
< нёбо’.
© В космогонните представи
на българите небето е проти­
воположност на земята и част
от космическото пространство.
Според някои то е от стъкло
и играе ролята на огледало,
което отразява земния живот,
според други - това е опъната
биволска кожа или е нетъкана
риза от твърда кора. Най-по­
пулярно и днес е християнско­
то поверие, че на небето живее
Бог, откъдето наблюдава жи­
вота на хората. Там се намира
раят, а някои локализират
там и ада /Самоводене, Търн./.
Според апокрифната литера­
тура Н. се състои от седем
дипли. На седмото небе се на­
мира Бог - това е мястото,
откъдето Бог показва славата
си на праведниците, а на найниското - са небесните светила.
Широко
разпространено
е
вярването, че в полунощ на
Богоявление или на някой
друг голям празник небето се

невёста
разтваря и който го види, ако
си пожелае нещо, то се сбъдва.
небёсна дъга > дъга /ЕБ, т.З,
1985, 28/.
Нёбо > Бог /Н. Г., Ш:255/.
нёбо1 > небе /Н. село, Вид.; Са­
моков; Ихт./ [небо /Кюст./; нёбу
/Банат/; набо /Смол./].
нёбо2 Елемент от украсата на
някои обредни хлябове /Козар
Белене, Свищ.; Деремахале,
Къзълаг/.
нёва > булка /Трекляно, Кюст.;
Комарево, Плев./.
неваляни Вид лоши духове /Ба­
нат/.
нёвед Зъл дух /Кул.; Вид.; Белогр./.
невён Градинско цвете, Calendula,
което моми и невести носят,
вярвайки, че то ги пази от
магии, змейове и самодиви /Д.
М., НВРНО, 103/.
невёнка > зълва1 /Кул.; Вид.; Белогр./ [нъвёнка /Н. село, Вид./].
© Така снахата нарича най-мал­
ката зълва.
невёрен > некръстен /БЕР, IV:587/.
невёрник > антихрист /общоб./.
невесика > самодивски бурен
/Арх. БДР/.
невёста1 > булка1 /Г. Лозен, Соф.;
Кюст.; Говедарци, Сам.; Ихт.;
Тетов.; Велес; Род./ [нувёста I
Широка лъка, Род./].
невёста2 > съпруга /Род./.
невёста3 Снаха по отношение на
всички по-стари членове на


невеста
семейството и рода на съпруга
/Ихт.; Мак.; М. Дервент, Ди­
мот./ [невяста /Големаново,
Кул.; Тет.; Недан, Павлик.;
Карамасли, Бабаеск.; Еникьой,
Ксант./; невястъ /Съчанли,
Гюм./; нивёста /Гевг./; нивяста
/Марино поле, Петр.; Гьобел,
Н. Пазар.; Габрово, Ксант.;
Карамасли, Бабаеск. и др./;
нувёста /Широка лъка, Род./]
[вж. булка3].
невеста4 > булка4 /Мак.; Н.Г., III,
257/.
невеста5 Главното обредно лице
при лазарките /Струж./.
невеста6 Персонаж със само­
стоятелна роля в кукерската дружина /ЗБ/ [невяста I
Големаново, Кул.; Тет.; Недан,
Павлик.; Карамасли, Бабаеск.;
Еникьой, Ксант./; невястъ /
Съчанли, Гюм./].
невеста7 Карнавално шествие на
Василовден /Граово/.
невестарник Специална стая
или малко помещение, пред­
назначено за брачната нощ
на младоженци /Сам.; Смолско, Пирд.; Соф.; Перн./ [не­
вестарня к /Царибр./].
< талчарник.
невесте Много млада или дребна
на ръст невеста /Сам.; Ихт.;
Дупн./.
невестин дюл’бён’ > було /
Кърдж./.
невестино > лице /Род./.

248

невестино лице > лице /Добралък,
Асен./.
невестин пряпор > сватбено зна­
ме /Тракия; М.Аз./.
© Прави се от младежи, родни­
ни на невестата, преди сватба­
та.
невестински венец > сватбен ве­
нец /Соф./.
невестинско хоро Хорото, с което
приключва сватбата /Мак./.
© Играе се от всички участни­
ци в сватбата, включително и
от младоженците.
невестица1 > булче1 /Н. Г., Ш:258;
Битоля; Кюст.; Дупн.; Трън.;
Брезн.; Соф./ [невёшче /Охрид/;
невефче /Прил/].
невестица2 > невестулка /Ситово
и Яворово, Пловд.; Ихт./ [невястица /Арх. БДР/].
невестица3 > калинка2/Галичник,
Круш.; Царибр./.
невестица4 Вид шарка при пи­
саните великденски яйца /Калково, Сам./.
невестичка1 > булче1 /Кочан, Г.
Делч./.
невестичка2 > невестулка /Гу­
гутка и Драбишна, Ивгр./ [невёстечка /Бряговец, Крум./].
невестка > невестулка /Н. Г.,
Ш:258/ [невёска /Доброславци,
Соф.; Шишковци, Злогаш, По­
лето и Горановци, Кюст./].
невесто1 > булка3 /Мак.; Ихт.;
Сам. и др./
невесто2 > булка4/Тетев./ [невесту


249

/Банат/].
невестулка Дребен хищен бо­
зайник, в който според бъл­
гарската митология се пре­
връща мързеливата невеста
/Г. Дели.; Смол.; Н. село, Тр.;
Елен.; Тетев.; Ихт.; Копривщ.;
Сер.; Загоричане, Кост./ [невестулька /Крум.; Добърско,
Разл./; невестулка /Прилеп/;
невестулки /Варвара, Пазар.;
Бобошево, Дун.; Благ.; Кюст./;
невестулькя /Скребатно, Г.
Делч.; Бабяк, Разл.; Разл.;
Падеж, Благ.; Кюст.; Босил.;
Велгр./; невестуйка /Банат/;
невестурка /Плетена, Г. Делч./].
< невестка, невёстица2, невёстичка2, невестулча, неврёска, невяска, царева невеста,
байкова
булчица, байкова
булка, байновичка, батюва
невяска, батюва булчица, банова булчица, ёнева булчица,
попова булчица, радева бул­
чица,
власица; геленджйк,
калмана3, калиманка2, кадънка, кръстничка, леля, мйшо,
мйша калиманка, мйшкина
калиманка, мйша макя, по­
падия2, попова булчица, попадйица, плашй попадййка,
попадййка, царева щёрка, чумова сестра.
© В народните поверия не­
вестулката е натоварена с не­
гативна сила. Срещата с нея
е лошо
предзнаменование.

нёви
Нейното име не се изговаря, за
да не дойде да пакости в къщата.
Вярва се, че принадлежи към
съществата без кости, подобни
на вампира, които са особено
опасни. Народната медицина
използва месото й за лекуване
на епилепсия.
Сред народа битува и схва­
щането, че слюнката на невес­
тулката е отровна и чрез нея
си отмъщава на хората, когато
й причинят нещо лощо, като
плюе в храната или във водата
им. Хората я пропъждат, ка­
то поставят вретено и хур­
ка с вълнена каделя или чрез
„магическия“ израз: Калиманке, иди у попа, че той же­
ни дъщеря си! Въпреки страха
си обаче народът я цени като
върл унищожител на гризачите.
Затова, когато някъде се
появяват много гризачи, хората
я призовават чрез вербална
магия, обръщайки се към нея
с някое от евфемистичните й
названия, за да я умилостивят,
напр.: Калъманко (невестичке),
ела у дома на Мишина сватба!.
невестулча > невестулка /Разлог/,
невёсчице > булче* /Род./.
нёвет Зъл дух /Кул.; Вид.; Белогр./.
невёхчи > невесто*/Род./ [невехчо
/Род./; навехчу /Чепеларе/],
невёхниче > безсмъртниче /Арх.
БДР/.
нёви > родилна треска /Ботев.;


невкинка

Панчев/.
невкинка Вид хоро в много бързо
темпо /Неново, Провад./.
нёвне >
невесто1
/Ситово,
Пловд./].
неволйя1 > болест /Бусманци,
Соф./.
неволйя2 > неволя1 /Бусманци,
Соф./.
неволка1 > бременна (жена) /БЕР,
IV:591/.
неволка2 > саван /Стр./ [недлка I
Стр./].
неволна > бременна (жена) /
Радовци, Дрян.; Уровене, Врач.;
Дивдядово, Шум.; Нови пазар/.
неволник Нещастник, страдалец,
мъченик /общоб./.
неволя1 > нещастие /общоб./.
неволя2 > болест /Витановци,
Перн.; Суходол, Пасарел и Кре­
миковци, Соф.; Карапча, Беса­
рабия/ [невдла [Вел./', невдйа
/Д. Митрополия и Тръстеник,
Плев./; нидле /Банат/].
неволяш > болен човек /Лом.;
Лехчево, Монтан./ [вж. неволя2].
нёврат Място, отдето няма връ­
щане /Велес; Дебърско; Тетев./.
< недоод.
неврёска > невестулка /Банат.;
Крайници, Кюст.; Поповяне,
Сам./, [невряска /Арх. БДР/;
неврёйска /Гълъбник, Рад.;
Белчин, Соф./].
неврод Мъртвец /Арх. БДР/.
Неврус1 Празник с неустановена
дата против вълци /Бръщен, Г.

250
Делч./.
Неврус2 Празник на 25 март, на
който не трябва да се оре, защото от земята капе кръв /Чеч;
Дев./.
нёвшенска Вид хоро в много
бързо темпо /Неново, Провад./.
невяска > невестулка /Смолско,
Пирд.; Тотлебен, Плев./.
недёвки > самодиви /Трак./ [нидевки /Хаск.; Харм./].
недельоване > отвратки /Дуванли, Пловд./.
неделюша Жената, която води
домакинството през седмицата
в патриархалната задруга /
Куман./.
неделя1 Последният ден от сед­
мицата при българите, който е
определен за почивка /общоб./
[недела /ЮЗБ/].
неделя2 Седмица /остар./.
Неделя веех святих Празник
след Петдесетница, в който се
честват всички български свет­
ци /Соф./.
© Според народната тради­
ция този ден е посветен на до­
битъка. Всички се събират на
мегдана, където се довеждат
говедата и конете. Там се пра­
ви общоселски курбан и се
извършва обредно ръсене на
добитъка. Свещеник извършва
водосвет, след което мъжете се
подреждат така, че да оформят
улица с врата, през която минава
добитъкът, а свещеникът го


251
ръси. Междувременно на друго
място се прави курбан за до­
машните животни.
Неделя месопустна > Месни за­
говезни /БМ:215/.
Недёля-сиромаеница > Неделя
Сиропустна /Правец, Ботев./.
Неделя сиропустна Седмицата
след Месни заговезни и пре­
ди Великите (Великденските)
пости /БМ:215-216./.
< Блага неделя, Недёля-си­
ромаеница, Сиропустна неделя,
Сйрна неделя, Сирна седмица,
Сйрница2, Кукувата неделя,
Постна неделя, Постовете,
Простена неделя, Прескакулна нецела, Прощена неделя,
Редовна неделя, Разчюшкана
неделя, Редоячка неделя, Ре­
дова неделя.
© През тази седмица вече е
забранено да се яде месо, но
все още се разрешават други
храни от животински произход.
Забраната за тях влиза в сила
от понеделник след Сирни за­
говезни.
През цялата седмица се празнува
за здраве и плодородие. Спаз­
ва се забраната за работа
като предпазна мярка срещу
градушка, вълци и болести.
В сряда, петък и неделя се
връзват люлки, на които мла­
дежите се люлеят. Последни­
ят ден от седмицата - Сирни
заговезни, е наситен с мно­

нежит
го обреди и обичаи. В неделя
младежите палят голям огън
извън селото, който момците
и децата прескачат за здраве, а
после хвърлят запалени стрели
или въртят факли. Момите през
това време играят хора. Вкъщи
след вечеря се извършва обича­
ят ламкане и идват близки, за
да поискат прошка.
нёдефка > самодива /Трак./.
недоносниче > недоносче /Кръвеник, Севл.; Недан, Павлик.;
Щръклево, Рус./.
недоносче Преждевременно ро­
дено дете /общоб./ [недонохче /
Ихт./].
недоод > неврат /Банско/.
нёжет2 Рана на виме /Старцево,
Мад./.
нежйт1 Невидимо същество, кето
се скита от място на място /Н.
Г., Ш:260/.
нежйт2 Възпаление на венците,
циреи или други гнойни възпа­
ления в устата /Троян; Градец,
Котл.; Жеравна, Слив / [нёжет
/Елховец и Устово, Смол.;
Смилян, Род.; Нова махала,
Велгр; Търн./; нежить /Апокр.
мол./.
< нежйта, нежйтница, нежйтиче.
© Този вид възпаление е пер­
сонифицирано и се отнася към
женските демонични персо­
нажи от рода на самодивите,
русалките, кикимората или


нежйта
стопанина и др. под., като найчесто се намира на границата
между доброто и злото. По­
някога се възприема като ант­
ропоморфно същество, което
олицетворява някоя от многобройните болести.
нежйта > нежит2 /Воднянци, Бе­
логр./.
нежйтница > нежит2 /Котл.;
Махалата, Плев./.
нежйтиче > нежит2 /Арх. БДР/].
нёйденйца > заварена дъщеря /
Банско/.
неконкан > непричестен /Недак,
Павлик./.
некръст1 > еврейче /Н. Г., Ш:262/
[нёкръш /ЗБ/].
нёкръст2 > некръстен /Н. Г.,
Ш:262/
некръстен Човек, който не е
приел християнската вяра /Ресилово, Дупн./.
< некръст.
@ На тези хора не се гледа с
добро око. Това се изразява
най-вече в това, че те са пог­
ребвани настрана или дори
извън гробището.
Некръстени дни > Мръсни дни
/Н. Г., Ш:261; Пирот.; Ниш.;
Царибр.; Вранянско/.
некръстениче > еврейче /Н. Г.,
Ш:261/.
некръстче > еврейче /Н. Г.,
Ш:262/.
немощ Зъл дух, призрак, за който
вярват, че може да отнеме гласа

252
на човек /Банско/.
немощййка > самодива /Пазар.;
БМ:228/.
нёна > майка' /Забърдо, Асен.;
Вирово, Белосл.; Прилеп/.
ненадано > еврейче /Радомир/.
ненапйта вода > мълчана вода
/Д. М., 373;ЕБ, 3:128/.
неначёната вода > мълчана вода
/Чомаково, Белосл./ [неначета
вода /ЕБ, 3:128/; неначната во­
да /ЗБ/].
нени1 > леля1 /БЕР, Ш:614/ [нёня
/Н. Г., Ш:263/].
нёни2 > вуйчо2/БЕР, III: 614/.
нёни3 > батко /Свищ./.
нёнко > батко /БЕР, III, 614/
нёно > майка1 (и обръщение към
нея) /ЮЗБ/.
нёнчо > зет /Щръклево, Рус./.
нёньо1 > баща /Сърбе, Слив./.
нёньо2 > чичо /Божурица, Плев./.
нёню > девер /Раз./.
нёня > леля /Н. Г., III, 263/.
непразна > бременна /Търнак,
Белосл.; БМ, 228/.
нерадйче Растението многовласник <Polytrichum соттипе>,
с което се кадят родилките,
когато са неразположени /Н. Г.,
III, 266/.
не сё пере > бременна /Брес­
товица, Пловд./.
нестинар Мъж, действащо лице
в обредния комплекс нестинарство, който играе бос вър­
ху жарава с икона на св. Кон­
стантин и Елена в ръцете /Стр./


253

[нистинар /Н. Г., Ш:274/].
нестинарка Жена, действащо ли­
це в обредния комплекс нестинарство, която играе боса вър­
ху жарава с иконата на св. Кон­
стантин и Елена в ръцете /Стр./
[нистинарка /Н. Г., Ш:274/].
нестинарска свирня Особена
музика, под звуците на която
играят нестинарите /Н. Г.,
Ш:274/ [нистинарска свирня /
Стр./].
нестинарски тъпан > светият
тъпан /Стр./.
нестинарство Обреден комплекс,
извършван на 21 май, празни­
ка, посветен на Свети равноапостоли Константин и Еле­
на /Стр./.
® В него най-съществено мяс­
то заема обредният танц с
боси крака върху жарава. Този
танц се изпълнява и в други­
те дни, свързани с промени в
движението на слънцето - 26
май (Света Троица), 17 юли
(Света Марина), 20 юли (Све­
ти Илия).
Днес Н. се практикува от
ограничен брой хора, предимно
жени, по-рядко моми и мъже.
Подготовката за самия празник
започва още на 1 май с обредно
събиране на нестинарите при
главния нестинар. Тогава се
определя мястото на обреда.
Няколко дни преди празника се
извършва обредно почистване

Нестор

и поправяне на изворите,
кладенците и др. свещени места
в селото.
На самия празник обредите
протичат по строго установена
схема: прави се общоселски
курбан, последван от хора на
мегдана, но кулминационният
обред е самата игра върху огъня,
която се провежда привечер
или през нощта, когато в съп­
ровод на нестинарския тъ­
пан и гайда нестинарите иг­
раят върху огъня с иконите
на св. Константин и Елена,
убедени, че те ги предпазват
от изгарянията по краката. По
време на танца нестинарите
изпадат в транс, размахват ръце
и стенат. Водещата нестинарка
пророкува каква ще е годината,
казва на болните какво трябва
да правят, за да оздравеят. На
втория ден всичко се повтаря.
След обредния танц всички
отиват при светения извор
край селото, като трима носят
иконите, където свещеникът
извършва водосвет. После пият
от изворовата вода и раздават
хляб за здраве, палят се свещи
на иконите и се играят хора. В
някои случаи се прави обредна
трапеза, като курбанът се дава
от близки на болни.
нестинарцката Нестинарско хоро
/Стр./.
Нестор > Свети Нестор /общоб./


нестрёкя

254

[Нйстор /Соф./].
нестрёкя > нещастие /Прил./.
нефелйт Омърлушен, болнав (за
добитък) /Соф./.
© Това здравословно състояние
на добитъка се оправя на
Еньовден, като се стрият ня­
колко цвята от енъовската кит­
ка и се поставят в храната му.
нёца1 > снаха /Драглища, Разл./.
нёца2 > зълва' /Велин.; Банско/
нёца3 > зълва1 /Разл./.
нечестйвия > дявол /Литаково,
Ботев.; Ресен, Търн. и др./.
нечетно Компонент от опози­
цията четно - нечетно, нато­
варен с отрицателно магическо
значение.
Др. названия: тек.
© В митологичните предста­
ви нечетните числа се свърз­
ват с женското начало, с ля­
вата страна, със смъртта, с
профанното.
Символизират
злите сили, болестите, препятс­
твията. Същевременно те се
приемат за числа на живите
хора, поради което в някои
случаи са натоварени с по­
ложителна еманация. Нечетен
брой са цветята, които се
подаряват, а на починал се
носят само четен брой. Смята
се, че нечетните числа носят
щастие, затова броят на яйцата
в полога, на стадата и т.н.
трябва да бъде нечетно число.
нечйста*

Булка,

която

не

е

девствена в деня на сватбата си
/Д. М., НВРНО:79/.
© Смята се, че това носи не­
щастие за дома. За да пре­
дотвратят бъдещите нещастия
и очистят къщата, завеждат
булката на реката, събличат я
по риза и я изкъпват.
нечйста2 Жена по време на
менструалния цикъл и до
четиридесетия ден след ражда­
нето [ничйста] /общоб./.
© Когато е в това състояние, тя
съблюдава известни забрани:
не ходи на черква и не участва в
редица обреди, напр.: в замесването на хлябовете за различ­
ните празници, сватба, кръщене
и погребение; при лекуваване
на някого чрез магии и баяния;
при жертвоприношение или
кадене на обредната трапеза и
т.н. /ЕБ, 3:217/.
нечйсти мъртъвцй Починалите
от неестествена смърт, само­
убийците,
некръстените
и
мъртвородените деца, родилки,
грешници, магьосници, родени
и починали през мръсните дни,
вълчите празници, Тодоровата седмица и Русалската не­
деля /общоб./.
нечйсти сйли Събирателно наз­
вание на всички демони, кои­
то противостоят на чистите
сили, формирайки с тях една
от митологичните опозиции /
общоб./.


255
< зли сйли, лошеуту, поганите
однатворни.
© Към Н. С. се отнасят лоши
духове като таласъм, вампир,
караконджул, самодиви, на­
ви, дяволи и др. под. Те при­
чиняват злини на хората и се
противопоставят на светците,
ангелите, серафимите и др.,
смятани за чисти сили /Бесар./.
нечисто1 Компонент от митоло­
гичната опозиция чисто - не­
чисто, който е натоварен с
отрицателна семантична конотация; синоним на мръсно /об­
щоб./.
нечйсто2 Дете, което при раж­
дането си е покрито с пъпки
/Шипка, Казанл./.
© Такова дете се изчиства, като
при къпането му във водата
слагат коприва, напоена с кръв
от жертвено агне.
нечйсто място Място, което се
смята за обиталище на не­
чистите сили или по някакъв
начин е свързано с тях /общоб./.
< лошо място, на уврат, обра­
ното, орамйе, отвратно място,
таласъмлйя, ходлйво място.
® В народното съзнание Н. М.
са пещери, мостове, запустели
воденици и черкви, изоставено
гумно, бунище, кръстопът, са­
модивските хорища, самодив­
ската трапеза, орехова сянка
и др. под. видими и невидими
за човека места, където нощем

нйедно време

„бродят“ демони или „дебнат“
да нападнат хората. Тези места
се смятат за много опасни,
затова през нощта се избягва
минаването покрай тях, тъй
като, ако някой седне да почива
там, после се разболява от епи­
лепсия, парализа или друга
лоша болест. На такова място
или в съседство с него не се
строи къща. Нечисто е и мяс­
тото, където е хвърлена вода,
с която е изкъпан умрял или е
поливан болен. Стъпилият на
такова място също се разбо­
лява от тежка болест. Особено
опасни са и местата, където
са погребани некръстени или
удавници.
нещастие Изпадане в тежко по­
ложение, обикновено съпрово­
дено с голямо страдание /об­
щоб./.
< наказйя, нестрёкя, клетиня,
опалак, проклятие1, таксйр,
таксират.
нёядка Ден, в който се пости, като
не се яде нищо /Н. Г., Ш:269/.
Нёядка > Кръстовден1 /Хаск.;
Прил.; Битол.; Н. Г., Ш:269/
[Неятка /Д. М., НВРНО:473./,
Ниятка /Хаск.; Харм./].
нйвин късмет > божа брада /ЮБ/.
нйвник > божа брада /ЮБ/.
нйвнина > божа брада /ЮБ/.
ниволь > саван /Шумен/.
нйедно време > потайно време
/общоб./ [нийно време /Арх.


ниёкня

БДР/]ниёкня Завчера, денят преди вче­
ра /Ярловци, Трън./.
низа > наниз /Ихт./.
низана кърпа Кърпа, с която се
забраждат омъжените жени
и която майката на булката
подарява на зетя /Раз./.
никайлен Завистлив човек; за­
вистник /Сухиндол, Търн./.
Николина Денят след Никулден
- 7 декември /Панчев/.
николски кравай > никулски
хляб /Малка Кайнарджа, Сил./
[никулски кравай /Малка Кай­
нарджа, Сил./].
никуль > декември /Обидим и
Кремен, Разл.; Куфалово, Сол./.
Никулден Празник на 6 де­
кември, посветен на Свети
Николай Чудотворец /общоб./
[Никулдьън /Върбовка, Севл./].
< Светй Никола2, Никулйца,
Кучундуровден, Мокри светй
Никола, Рйбена чёрква, Рйбен
светй Никола.
© Никулденската обредност
е наситена с вярвания и пред­
стави, отнасящи се както към
християнството, така и към
предходната езическа епоха.
Една народна легенда гласи,
че когато Бог разпределил све­
та между шестимата братя, на
Свети Никола се падат море­
тата и океаните. В народните
представи той се явява като
крилат юнак, летящ над вод­

256

ната шир и спасяващ корабо­
крушенци. Според най-попу­
лярния мит рибата му е слуга,
затова и в днешно време на
този ден задължително се яде
прясна риба, предимно шаран.
Обикновено от нея се приготвя
специално блюдо, наречено
рибник, и се раздава. Във връзка
с това този празник се нарича
още Рибни Свети Никола,
Рибена черква и Мокри Све­
ти Никола и се приема преди
всичко като ден на рибарите.
За обредната трапеза се меси
и специален хляб - боговица,
богов хляб, никулденски кра­
вай (колак, хляб), никулска
пита, светец. Приготвят се
също постни сарми, боб, чуш­
ки, варено жито, царевица
и др. под. Преди да започне
угощението, стопанката на
дома или най-възрастният в
семейството кади трапезата,
а стопанинът разчупва хляба,
като преди това го вдига ви­
соко и благославя: Колкото
зърна в колака, толкоз купни
на нивата! Нека къщата да
е пълна с челяд, а кесията
с пари! В някои села окачват
на вратовете си огърлица от
червен пипер, лук и др. под. /
Мусина, Павл./ и ядат прави,
за да израсте житото високо,
колкото хората /Царско село,
Чирп./. Кръстовидната кост


257
от главата на рибата (кръхче
или дъна) се запазва и през
годината се използва за лечебни
цели. Обредната трапеза се
възприема като курбан за све­
теца. В риболовните райони
първият улов на риба за новия
сезон се посвещава на Свети
Никола, което означава, че се
пуска обратно във водата или
се раздава.
На този ден се гадае за времето
и бъдещата реколта, а момите
ходят на черква, за да сложат
цветя и дарове при иконата
на светеца - покровител и
на семейството, надявайки
се, че той ще им помогне да
се оженят сполучливо. След
обяд на мегдана последното
хоро се играе само от моми за
женене, а момците и роднините
ги оглеждат, поради което се
нарича сглядно хоро.
Никулден се смята и за се­
мейно-родов
или
селищен
патронен празник. На редица
места в страната се чества
и като ден на предците-покровители. Затова трапезата
не се вдига през целия ден, за
да могат и те да се нахранят.
В други случаи се оставя на
тавана парче от погачата и
малко от житото, като се казва:
Ела, свети наместник, да
си похапнеш и мишките да
разгониш! Пак в тази връзка

никулский

се извършват различни обреди,
известни с названията Светец,
Служба, Слава, Оброк или
Наместник. Те се провеждат
само от мъже, и то предимно
от най-възрастните в рода.
Но ако е патронен празник на
селото, тогава се прави курбан
и в обредите участват всички.
В някои краища този ден се
почита като ден на овчарите,
а в други - срещу вълците, в
трети - като патронен празник
на търговците, ловджиите или
воденичарите. Днес това е и
ден на банкерите.
Полисемантичен, Н. е натова­
рен и с много функции. Една
от тях е да очертава грани­
цата между есента и зимата
в народния календар. Според
поверията на този ден Све­
ти Никола, подобно на Све­
ти Димитър, „изтърсва“ от
брадата си първия сняг. За
рибарите Н. е краят на есеннозимния риболовен сезон.
никулденски месец > декември
/ИБ/.
никулденски кравай > никулски
хляб /Кайнарджа, Сил./.
Никулйца > Никулден /Н. Г.,
Ш:273/.
никулйца > декември /ЗБ/.
никулска пйта > никулски хляб /
Дерекьой, Казълаг./.
никулский > декември /Мом­
чиловци, Смол./.


никулски колак
никулски колак > никулски хляб
/Дуранкулак, Балч./.
никулски месец > декември /Н.
Г., Ш:273/.
никулски песни Обредни песни с
митично съдържание, които се
изпълняват на Никулден /Д. М.,
НВРНО:711/.
никулски хляб Обреден хляб,
предназначен за Никулден /
Малка Кайнарджа, Сил.; Ду­
ранкулак, Балч.; Добр./.
< николски кравай, никулска
пита, никулски колак, никулс­
ки хляб, свети Никола, целеник, черковник.
никулския > декември /Род./
[никульскийъ /Съчанли, Гюм./;
никульцийъ /Дервент, Дедеаг./;
никулцке /Смол.; Асен.; Ард./;
никулцкет /Стр./].
никульово мейсец > декември /
Мендево, Петрич./.
никях1 > нишан1 /Род.; Триводици, Пловд.; Н. Г., Ш:247/
[никёх /Род./; никяф /Г. и
Д. Василиса, Ихт./; никлв /
Триводици, Пловд./].
никях2 > зестра /Кукуш/.
нимйшино > помен /Гевгели/.
нйна > стринка1 /Тетов./.
нйне1 > майка1 и обръщение към
нея /Търн.; Тетов.; Котел/.].
нйне2 > вуйна /Яковица, Момчил./
нйне3 Обръщение към домакина,
стопанина, когото коледарите
посещават, в коледарските пес­
ни /Дедеаг./.

258

нйно > вуйна /Казан./.
нйфа > булка /Род.; Н. Г., Ш:275/.
нйфица > булка /Род./.
нйхно време > потайно време /
Арх. БДР/.
нишан1 Нещо подарено, кое­
то служи като женитбен или
годежен знак /Чирп.; Род; /
Граматиково, М. Търн./ [лишан /Стр./; мишан /Ю. Трак.;
Еникьой, Узунк.; Д. и Г. Луково,
Ивгр.; Банат/].
< пешкеш, бурчалък, никах.
© Н. може да бъде: 1) дар, който
момата дава: а) на годежарите
преди сватбата /Доброславци,
Соф.; Бадома, Дед.; Говедарци,
Сам./; б) на момъка като знак, че
е съгласна да се ожени за него
/Соф.; Черногорово, Пазар./; 2)
дар, който момините родители
дават като знак, че са съгласни
да дадат дъщеря си на момъка,
изпратил сватовете /Род.; Стр./.
нишан2 Дар на годеника за
годеницата при годежа /Ихт.;
Тръстеник, Плев.; Белозем,
Пловд.; Царско село, Чирп.;
Дервент, Дедеаг./.
< аманёт, арвон, никях1, харизмо.
© Обикновено това е годежен
пръстен /Сам./ или жълтица /
Дупн.; Дебели лак, Рад.; Осеново, Раз.; Н. Г., Ш:276/, който
тя трябва да носи като знак,
че е сгодена. Понякога вместо
това се дават пари /Осеново,


259
Разл./.
нишан3 > откуп /Разл./ [пишем /
Ореше, Г. Дели./; мишан /Ю.
Трак.; Банат/].
нишан4 Нещо (нокти, коса, конец
от дреха и др.), тайно взето
от някого, което се използва
за лекуването му или да му се
направи магия /Шумен/.
нишан5 Предзнаменование /Н. Г.,
Ш:276/.
нишан6 Знак на земната повърх­
ност, който означава собс­
твеност, граница между имоти
и др. /Разл.; Парил, Г. Делч.;
Брезн; Жълтуша, Ард.; Дебър.;
Битол.; Прилеп./.
© Той може да е под формата
на предмет: а) клонче или кол,
забити в ливада, за означаване
на собственост; б) камък, който
означава границата между две
ниви; в) специално направен
знак - табела и др. под., означа­
ващ, че е забранено влизането в
ливадата.
нишанлъдйсвам Давам подаръци
на девойка като доказателство,
че е сгодена [нишанлъдисвам] /
Мад.; Ард.; Смол.; Ксант./.
нишаннадйсвам Участвам в го­
деж /Крум./.
нишаннъ* > годеник /Крум./.
нишаннъ2 > годеница /Крум./.
нйщелки Част от тъкачния стан,
която може да пропъди всички
зли сили /СЗБ/.
@ Окачени на вратата, те не

Нова година
позволяват на никоя нечиста
сила да влезе в къщата, а
поставени до леглото на родил­
ката, я предпазват от навите.
Нова годйна Първият ден от
светската календарна година 1 януари /общоб./.
© На този ден се формира един
цялостен празничен комплекс,
съставен от народния празник
Сурва (Сурепки, Суроваки),
християнските празници Василовден и Обрезение господне.
Този комплекс от празници
започва на 31 декември вечер­
та, когато се прави втора ка­
дена вечер. През тази вечер и
нощта се извършват различни
обреди, които са своеобразно
заклинание за здраве и пло­
дородие, а след първи петли
започва сурвакането, съп­
роводено с благопожелания за
здраве и благополучие.
Подчинени на вярвянето, че в
навечерието и първите часове
на новата година може да се
предсказва каква ще бъде тя
- добра или лоша за отделния
човек, семейството и народа,
цялата вечер, нощта и на
следващата сутрин са наситени
с различни обредни гадания и
предзнаменования. „На добро
е“, ако закланият на прага
петел скача към къщата, и е
„на лошо“, ако скача навън. В
баницата се слагат късмети за


Нова Богородица

всеки член от семейството, а в
питата - пара, която означава,
че този, на когото се падне,
ще бъде богат и щастлив през
годината. Характерен за някои
райони в Западна и Северна
България е обичаят ладуване
(надпяване на пръстени и китки
// Дайлада Ц Тъйлада) и др.
гадания за женитба, за плодо­
родие, за времето през отдел­
ните месеци на годината и т.н.
Последното гадаене се прави с
кромид лук, който се разрязва
на две и се отделят 12 „панички“ - всяка наречена на един
от месеците. В тях се слага по
малко сол и се оставят да прес­
тоят нощта на прозореца. По
това колко сок се е събрал в тях
се предсказва дали съответни­
ят месец ще е дъждовен, снеговит или ще има суша /Лом.;
Кирнички, Бесар./.
Заедно с народния обичай Сурва започва и Василовден. Рано
сутринта на този ден в черквата
се изнася литургия в чест на
светеца.
Нова Богородица > Голяма Бо­
городица /Куфалово, Сол./.
новак Човек, който скоро е приел
християнската вяра /Н. Г.,
Ш:277/.
нова месечина > новолуние /Ихт.;
Шишковци, Кюст./.
нова неделя Времето, когато
Луната се мени /Ихт./.

260
Нова нофака > Игнажден /Дупн./.
нова свещ > новолуние /ЗБ; Ма­
халата, Плев.; Нова черква,
Добр.; Кривия, Разгр./.
нова служба Семеен или общоселски обред под формата на
курбан, който се извършва за
здраве и срещу нещастия /ЗБ/.
© Започва на първата годиш­
нина след някое лично не­
щастие, когато има тежко бо­
лен в семейството, или срещу
природни бедствия - градушки,
наводнения, пожари. Денят на
обреда е този, в който е станало
нещастието, или денят на
светеца, избран по специален
начин за покровител.
Нов ден > Игнажден /ИБ;
БМ:234/ [новия ден /СЗБ/].
© На Свети Игнат селянинът
празнува и „новия ден“, който
се свързва с древния мит за
раждането на Слънцето.
нов дядо > новолуние /Сребърна,
Сил./.
новина > новолуние /Охрид; Ве­
лес; Прилеп.; Ботев.; Хр. Вак.,
Етн.: 486/ [новина /Н. Г., Ш:277/].
новйца Малка жълтичка, която
заедно с краче от таралеж се
поставят на главата на детето
при кръщаването му, за да не
бъде урочасвано /Сливница/.
нов квас Квас за хляб, направен
на Велики четвъртък преди
Великден със специален обред,
който се използва през цялата


261

година /Д. М., НВРНО:565/.
< млад квас.
© В ранни зори най-възрастната жена в дома омесва тес­
то, но в него вместо квас слага
билки и го оставя на топло да
вкисне само. През това време
се извършва обредът пазене
кваса. От него се месят първо
великденските хлябове, а оста­
налият квас се изсушава и из­
ползва през годината за месене
на различни обредни хлябове, а
също за лечение и срещу магии.
Никоя къща не трябва да оста­
ва без квас, за да има благопо­
лучие. Вярва се също, че той
защитава от зли духове, магии
и болести. В по-далечно време
това представлявало специален
обред - подновяване на кваса
// подмладяване на кваса, съ­
проводен с песни и други оби­
чаи.
нов месец > новолуние /Кюлевча,
Шум.; Самоков; Банат; Соф.;
Брусен, Тет.; Трявна; Тръс­
теник, Плев./ [ноф мёсиц /
Търг./; ндо мьесец /Неново,
Провад./].
нов оброк Изоставяне на ста­
рия дух или светец-покровител
и избиране на нов //ЗБ, Д.М.,
НВРНО, 722/.
© Това става при някакво голямо
природно бедствие - наводне­
ние, пожар, градушка или при
епидемии. Смята се, че стари­

нов огън

ят светец (дух) покровител е
изоставил селището, затова се
налага да се избере нов. По­
някога Н. О. се избира и кога­
то от ливадите се правят нови
ниви или лозя. Той се избира
чрез специален обред или се
приема светецът, в чийто ден е
станало нещастието. Определя
се и друго място за извършване
на оброк, където трябва да има
кладенец и дървета. Обикнове­
но това се прави през лятото и
рядко през пролетта.
ново вйдело > новолуние /Соф./.
нов огън Обреден огън [ноф огин
/Чанакча, Чаталдж.; Д. Езерово,
Бург; Трак.; Род./].
< божи огнёц, божи огън, див
огън, жив огън, млад огън.
@ Смята се за свещен, защото, според митологичното
мислене, пада сам от небето,
обикновено на третия ден от
Горещниците - 17 юли. Зато­
ва и подменянето на огъня по
традиция става на този ден,
като всяка година във всички
къщи огънят се гаси и вечерта,
чрез специален обред, се съз­
дава нов. Н. О. се получава
чрез ритуално триене на две
сухи дървета от двама братя
близнаци или двама мъже,
чиито имена не се повтарят в
селото и са с живи родители.
Той се добива и чрез въртене на
вретено между забити в земята


новолуние
сухи липови колчета /Смядово,
Шум./ в землището мужду две
села. Запалва се голям огън, от
който всяка домакиня си взема
горещи въглени, за да поднови
огъня в огнището си, който се
пази до следващата година.
Н. О. се запалва и при появата
на епидемии по добитъка,
хората и други колективни
нещастия. Това се прави и при
индивидуално лекуване на за­
болял от самодивска болест.
Получаването на Н.О. с обред­
на цел е актуално до 1910 г.
новолуние Първата фаза на
Луната /Н. Г., III: 277/.
< нова месечина, нова свещ,
нов дядо, новина, нов месец,
ново видело, мена, млада
месечина, млада неделя, млад
месец.
© С новолунието са свързани
различни противоположни по­
верия, обреди и забрани в ця­
лата етническа територия,
по-разпространени от които
са: 1) Ако някой погледне
новата Луна, задължително
се кръсти и не поглежда друг
човек, защото той може да се
разболее, да се покрие с рани
и циреи; 2) Жените си под­
стригват косата, за да расте
така бързо, както и Луната, а
мъжете си подръпват брадата и
си пожелават: Колко влакна в
брада, толкова пари в кесия!

262
/ЗБ/; 3) Според едни може да се
започва всяка нова работа, да се
сее и да се засаждат растения,
да се поставят основи на къща,
да се прави сватба, годеж и
прощъпулник, а според други обратно - нищо такова не бива
да се прави, дори туршии не се
правят, защото ще се развалят;
ако се прави сватба, младите
няма да прокопсат; излизат и
червеи /Дряново/, а засадени­
те фиданки не завръзват плод
/Трявна/; 4) Това време се смя­
та подходящо за правене на
магии и т.н.
ноември Единадесетият месец от
годината /общоб./ [нойември /
Смол./].
< архангелски месец, архан­
гелския, рангеловский месец,
рангеловскийът, ёёвра, лис­
топад2, предбожичев месец.
нож Сечиво, за което се смята,
че притежава мистична сила
/общоб./.
© Редовно се слага в ковчега
на починалия против инкарна­
ция. Той участва и в обреда за
„пропъждане“ на епидемични
болести по животните.
ножица Инструмент за рязане,
който в народните представи
се асоциира с устата на вълците
/Лопян, Тет.; Литаково, Ботев.;
Алтимир, Орех.; Бесар./.
© По време на Вълчите праз­
ници ножиците се връзват и


263
се заканват високо, за да не се
пипат от децата. По този начи
вярват, че „заключват“ челюст­
та на вълците и така предпазват
овцете.
нозба Обичай един ден преди
сватбата да се носи захар, ра­
кия и др. под. на годеницата от
името на годеника /Мак/.
нозбаджия Човек, който носи
ядене и пиене на сватба /Порече, Мак./.
ноктёта Везба по ръкав на женс­
ка риза /Соф./ [нофтёта /Са­
парева баня, Дупн./].
нокът Рогова покривка на пръ­
стите на човек, която се възпри­
ема като заместител на човека
/Н. Г., Ш:280/.
© Според народното вярване
изрязаните нокти не се хвърлят,
а се скриват в пазвата, защото
ще трябват на онзи свят. С тях
се правят и различни магии.
нона > кума /Кадънкьой, Одр./
[нуна /Мезек, Свил./].
ноне > еврейче /Н. Г., Ш:280/.
ноню > кум /Кадънкьой, Одр./
носба Ядене и пиене, които се
носят, когато се отива на гости
/ЮЗБ; Н. Г., III, 280/.
носене > помен /Хр. Вак., БПО: 142/
[носене /Соф./].
носене хлебенйца Обичай, при
който в четвъртък вечерта пре­
ди неделята, в която е сватбата,
деверите с други хора от стра­
на на момъка отиват при

ношно пиле
момата с два хляба и две ястия
/Драглище, Разл./.
носила > носилка / Мендево,
Петр./.
носилка Дървено приспособле­
ние за носене на ковчега с ум­
релия /книж./.
< носила, носйло, табуг.
© Правят я от две зелени, токущо отсечени дървета.
носило' > носилка /Слатина и
Микре, Лов.; Кърдж.; Н. Г., Ш,
281/.
носило2 > помен /Микре, Лов./.
нося Правя помен /общоб./ [ндсъ
/ЗБ/; носим /Кубей, Бесар.;
СЗБ/].
< чина.
ноф леп Обреден хляб, омесен от
ново жито за Илинден. Носят
го в черква и след това го раз­
дават за здраве /Ботевград/.
ночнйк Топъл южен пролетен
вятър /Н. село, Вид./.
ночом > нощес /Трън./.
ночъска > нощес /Царибр./.
кошници Зли духове, които бро­
дят през нощта и носят болести
/Градешница, Тет.; Драгоман,
Соф./.
© Названието е регистрирано
в народни песни и баяния като:
Излезли са седемдесе и седем
и половин вери, нощници и
лошотии.
ношно Зъл дух /Ракитово, Велин./
[ношнд /Род./].
ношно пйле > прилеп /Зърнево,


Ношно Райко
Драм.; Костандово, Велин./.
Ношно Райко > Месечина /соц.
гов. в Брацигово/.
нощ Времето от вечерта до
сутринта, което в митологичен
аспект влиза в опозицията ден
/ нощ, светло / тъмно, където
нощта се възприема като но­
сител на негативни влияния и
съответства на митологичната
категория нечисто, а също на
мрака, хаоса, смъртта и света
на мъртвите /общоб./ [ноч /
Трън./; нокъ /ЮЗБ/].
© Това е времето, през което се
вярва, че бродят всички нечисти
сили и се правят магиите.
Затова народът сполучливо
назовава тази част от деноно­
щието зло време, глуха доба и
т.н. Въз основа на тези поверия
възникват забраните да се из­
лиза навън през нощта и да не
се споменават нечистите сили.
Възприятието за деня и нощта
като персонифицирани образи
е отразено в едно предание,
според което те са брат и сестра,
които никога не се срещат.
Според друго - това са две
кълбета - бяло и черно, които
се размотават от Господа.
нощва > нощви /Голямо Малово,
Соф./ [нощува /Суфлар, Одр./].
нощви Малко дървено корито
за месене на хляб, което на­
родът смята за сакрално /Д.
М., НВРНО: 189/ [ндщови /

264

Шумен.; Търг.; Сил.; Кочово,
Пресл.;
Смолско,
Пирд.;
Соф.; Букьовци, Ор./; нощовй
/Банат/; нъчви /Рад.; Брезн.;
Реяновци, Белогр.; Комщица,
Год.; Разбоище, Царибр.; Пи­
рот./; нъщви /Гулановци, Соф./;
нъщвй /М.Търн.; Чирп./; нъщови
/Орловец, Г. Ор.; Раданово,
Търн.; Върбица, Шум./; нъщови
/Гостилица, Дрян./].
© На Н. се обръща специално
внимание и се приемат за
една от реликвите на дома, на
семейството, поради което „се
предават от баща на син и от
син на внук“. Те не се подменят,
а нови Н. се правят само
когато някой от синовете със
семейството си се отделя от
родителите и другите си братя
в нова къща. Преди употреба
новите Н. се освещават, което
се съпровожда от редица об­
редни действия: кадят се с
тамян, ръсят се с неначената
вода и др. По празници родът
се събира там, където сто­
ят старите нощви, дори ако
родителите вече не са живи, а в
техния дом живее най-малкият
син. При сватба една от функ­
циите на свекървата е да заведе
булката при Н. и да й ги отстъпи
с пожеланието: Да даде Господ
всякога да са пълни с тесто,
по сватби, кръщенето, по
сборове и радости!


265
Н. не се оставят открити с
отвора нагоре, защото ще се
случи нещо лошо. Пак затова
те се пазят да не стъпи някой в
тях и да не се прескачат нито от
човек, нито от животно.
нощёнско Обобщено название на
злите сили, които бродят през
нощта /Хухла, Ивгр./.
нощес Времето през нощта,
обикновено след 9-10 ч., когато
започват да бродят злите сили
/общоб./.
< ночом, нощеска,
нощеска > нощес /общоб./.
нощна вода Вода, престояла през
нощта /общоб./ [ндшна вода /
Врач.; Ярлово, Смол./].
© Според едни тази вода не
бива да се пие, а други смятат,
че е много полезна на гладен
стомах.
нощна кукувица Определение за
зла снаха /Кърдж./.
нощница Нощен дух /БЕР, 4:694/.
нужда Вид лоша болест, от която
според поверията се разболяват
тези, които си мият главите по
време на Мръсните дни /Пи­
рот.; Ниш.; Цар./.
нунка > кума /Кост.; Битол.;

нямо хоро

Прил.; Дебър.; Велеш.; Банско;
Коларово, Бл.; Куфалово, Сол./
[нумка /Битоля/].
нунко > кум /Дебър.; Гевг.; Ку­
куш.; Битол.; Прилеп.; Велеш.;
Кост.; Лер.; Банско; Коларово,
Бл./ [нумко /Мак./].
нуно > кум /Кричим, Пловд./.
нунчина > кръщелница /Воден/.
нур Огън, който на Великден се
носи от черквата /остар. диал./.
нусе > булка1 /Яновене, Кост./.
нуф > потоп /Прилеп/.
нъджёнка Тояжка, дълга около
един метър, с вързана на еди­
ния край цветна кърпа, която
буенецът при лазарките носи
на рамото си /Валя Драгулуй,
Рум./.
нъмухчйци Зли духове /Н. На­
дежда, Хаск./.
няма вода > мълчана вода.
© С Н. В. се ръси за здраве на
Йордановден /Асен./.
няма месечина > кратеш /Чопкьой, Узунк./.
Нямата недяля Първата седмица
след сватбата, когато булката
спазва обредно мълчание и не
говори с никого /Трак.; М.Аз./.
нямо хоро > мълчано хоро /Д./.


оалди

266

О
оалди > кукери /ЗПГ/.
оалци > кукери /Трън., Пирот.,
Ниш, Царибр., Босил./.
оалювам Празнувам Марина Ог­
нена /ЗПГ/.
Оалюване > Марина Огнена
/ЗПГ/.
обаждане Обредно действие от
две жени, които отиват в дома
на момата, за да известят,
че сватбата ще се състои в
настъпващата неделя /Извор,
Бург./.
обайвам > чарувам2/Н. Г., Ш:296;
БЕР, 4:737/.
обайване > баене /Хр. Вак.,
Етн.:421;Н. Г., Ш:296/.
обайник > талисман /Лов./._
© Представлява кръст или друг
предмет от Божи гроб.
обайниче > талисман /Етрополе/
[обаяниче /БЕР, 4:737/].
© Представлява наниз от
мидени и охлювени черупки и
дребни сребърни монети, които
се пришиват на детска шапчица
за предпазване от уроки.
обаян > омагьосан /ИБ; ЗБ/.
обдарквам > дарувам /Златогр.;
Ард./.
обдарявам > дарувам /Н. Г.,
Ш:292/ [обдаревам /Асен.; Ард.;
Златогр.; Мад./].
Обданица > Венера /БЕР, 1:340/.
обёдина Обредно обедно ядене
на погребение /Воднянци, Бе­

логр./.
© Върху капака на ковчега се
принася ядене (пилешка чорба,
варено зеле) и всички, които в
момента се намират там, тряб­
ва да ядат за Бог да прости.
обесване Обредно действие, при
което дясната ръка на болния
се увива с парцали, връзва се
с въже и се „обесва“ на едно
дърво, за да оздравее /Самоводене, Търн./.
обёсница Обредна кърпа, дар на
зетя от невестата, с която го
връзват за врата /Н. Г, Ш:322/.
обет > клетва /общоб./.
обещавам Заявявам някому, че
непременно ще направя (или
няма да направя, ще се отрека
от) нещо, на което той държи
/общоб./.
< давам дума.
обещаване Обредно действие
в деня на сватбата, при което
пред вратата на дома на свекъра
кръстникът, кръстницата, све­
кърът, свекървата и други
роднини и сватбари обявяват
подаръците, които ще направят
на младоженците /Извор, Бург./.
обещание Дадена дума, заричане
да се направи или да не се на­
прави нещо /общоб./.
< даване на дума, одумване1.
обзалагам се Правя облог с няко­
го /общоб./.


267
< обзаложа се, обложа се, хва­
щам се на бас.
обзаложа се > обзалагам се /об­
щоб./.
обидка > понуда /Н. Г., Ш:296;
БЕР, 4:742/.
обипалване Обредно действие за
предпазване от зли сили, при
което рано сутринта на първия
пролетен ден и на Гергьовден
стопаните палят огньове при
ъглите на къщата си /Долно
Влахово, Смол./.
обипалване на гроба > опала
/Пловд.; Панаг.; Сил.; Добр./.
обйране > мерене /БМ: 234; Н. Г.,
Ш:320/.
обирачка > мамница /Кюст.;
Благ.; Босил.; БМ:234; Н. Г.,
Ш:297/.
обир на житото > мамене на жи­
тото /Бобошево, Дупн.; Соф./.
обич > любов /общоб./.
обичай Стар общоприет навик,
установен по традиция и вко­
ренен дълбоко в бита и нравите
на народа /БЕР, IV:745; Н. Г.,
Ш:320/.
обйчник Растението Saxifraga
rotundifolia, което момите и ер­
гените се стремят да намерят
на Еньовден и на Гергьовден, за
да бъдат обичани /БЕР, IV:745/.
< обйчняк, обичниче.
обичниче > обичник/Н. Г., Ш:320;
Самоков;
Варвара,
Пазар.;
Горна и Долна Василица, Ихт./.
обйчняк > обичник /Батановци,

облог

Рад./.
обладёно от жйгавица Магическа
практика, при която болното
място се мокри с вода и болката
минава /Чирпан/.
облак > дъга /Н.Г., Ш:300/.
облаци Въздушни пари, които се
възприемат като планините на
Бога /общоб./.
© Вярва се, че се образуват от
дима, излизащ през комини­
те или който халите изпускат,
за да се скрият от змейовете.
О. са заключени в пещери и
се пазят от хала. Според друг
мит черните, тъмните облаци
са хали. Те вземат водата си от
морето, напиват се с морска
вода /Върбица, Пресл./. Летните
О. са подвластни на свети
Илия, а зимните - на зимния
св. Атанас, който е господар
на студа, снега и леда. Някои
вярват, че ангелите карат О.
с коли по небето. Ако две от
тези коли се сблъскат, излизат
светкавици и гръмотевици.
облаче > плацента /Горубляне,
Соф./.
облог Обредно действие, изразя­
ващо се в уговорка между двама
души или две страни за нещо,
което предстои да се установи.
© Който се окаже неправ, ще
изпълни някакво задължение
към другия /БЕР, 4:749; Н. Г.,
Ш:301/.
< бас, кабула, къфул.


обложа се
обложа се > обзалагам се /БЕР,
4:749/.
облйбвам Целувам ръка на всички
при годеж или сватба /Виево,
Смол.; Славейко, Смол./.
обраното > нечисто място /И. Г.,
БНМ, 1983:112/ [вж.: нечисто
място].
обрач >дъга /Ел. Пел./.
обред Заведен ред на сакрални
действия, които придружават
някои религиозни служби или
народни обичаи [обряд, обред /
БЕР, 4:753/].
обреден хляб Хляб, предназна­
чен за празник или обред като
най-универсалното
обредномагическо средство и същев­
ременно безкръвна жертва в
традиционната народна култура
/БМ:235; Д. М., НВРНО:216/.
© На всеки празник или об­
ред хлябът е основен атрибут.
Обикновено това е кравай (колач) или пита, които са за раз­
личните празници и свързаните
с тях обреди, както и за незави­
сими обредни практики и имат
различна форма, украса и със­
тавки. В зависимост от това О.
X. се подразделят на коледни
хлябове, великденски хлябове,
гергьовски хлябове, никулски
хлябове, хлябове за Тодоровден, хляб за Лазаровден,
сватбени хлябове, погребал­
ни хлябове и др. Приготвят
се чрез прилагане на различни

268

обредни практики и магични
действия. Всеки О. X. има спе­
циално име. По принцип всеки
кравай, колак (колач) или пита
е О. X. Месят се с квас (квас­
ник, квасниче). Голяма част от
тях имат антропоморфни фигу­
ри за украса. Обикновено са с
кръгла форма със или без дуп­
ки по средата.
обредна храна > кравай /Арх. Ро­
мански/.
© Приготвя се за началото на
сеитбата. Има кръгъл отвор,
през който стопанинът пресил­
ва част от зърното за първия за­
сев. При обредното действие на
нивата стопанинът-сеяч застава
с лице на изток и се прекръства,
преди да започне сеитбата.
Обрезание господне Празник на
1.1., който съвпада с Нова го­
дина и Василовден /общоб./.
обрекло > обет /Стралджа, Ямб./.
Обретение честната глава на
Свети Йоан Кръстител > Ива­
новден /общоб./.
»<■
обречен* На който е предопреде­
лено да загине - от неизлечима
болест или при други обстоя­
телства /общоб./.
обречен2 Болен, който пази прину­
дителна диета /Манастирище,
Врач./.
обрёченик > Обреден хляб, обре­
чен на черквата /Лопян, Ботев./.
© Вид безкръвно жертвоприно­
шение. Когато семейство има


269
проблеми, жените в дома месеят хляб, който се обрича на
черквата. Свещеникът чете на
О. за здраве и късмет на семей­
ството.
обречен курбан > курбан /Род./.
обречено > наречено2/Смол./.
обричам Обещавам да дам
жертва или друг дар в чест на
духа-покровител или на све­
тец в знак на благодарност
или с молба към него /Ботев./
[обрйцам /Род.; Стр.].
© Майки обричат на болното
си дете петел, колят го рано
сутринта, сваряват го и го
раздават по къщите за здраве
/Граматиково, М. Търн./.
< йерясвам, наричам4, таксу­
вам.
обричам се Посвещавам се на
нещо - на някакво дело или в
служба на бог /общоб./.
обрйчане > обет /общоб./ [обрйцане /Злагогр.; Смол./].
< таксувачка, таксуване.
обродявам > израждам /Стр./.
оброк1 > обет /Соф./.
© Обикновено този обет има
религиозен характер.
оброк2
>
жертвоприношение
/ЮИБ/ [оброк /Стр./; дбрук
/Трак.; Карл.; Сяновец, Г. Орях./;
дбрък /Божурица, Плев./].
оброк3 > оброчище /БМ:238, 308;
Д. М., НВРНО:720; БЕР, 4:755/.
оброкар1 Който дава обет /Н. Г.,
III, 308; БЕР, 4:755/.

оброчище

оброкар2 Който присъства на
жертвоприношение /Н. Г., III,
308; БЕР, 4:755/.
оброкарка1 Жена или мома, коя­
то дава обет /Н. Г., III, 308;
БЕР, 4:755/.
оброкарка2 Жена или мома, коя­
то присъства на жертвопри­
ношение /Н. Г., Ш:308; БЕР,
4:755/.
оброк за здраве > служба /ЮИБ/.
оброчище Обредно, култово мяс­
то вън от селото, където се
извършва оброк /Г. Делч.; Пе­
щер.; Смол./ [обручище /Асен.;
Смол./].
< оброк3, запис, курбанище,
манастир2, покръст, трохалище, черква2, чёрквичка2, черкбвище.
© Там непременно трябва да
има дъб или явор, или повече
дървета и извор или кладенец.
За О. може да послужи мяс­
то с каменни кръстове /Ботев./
и руини на стара черква или
манастир. Обикновено там се
принасят жертви, посветени на
дух-покровител, на християнски
светец. Богородица, Иисус
Христос, или се извършват
различни черковни служби за
здраве, плодородие, молебен за
дъжд и т.н. Мястото се отбеляз­
ва с кръст или камък. При из­
бирането на нов оброк се сме­
ня и мястото на О. Когато на
старото място се появяват не-


обрус

обясними явления, там издигат
параклис или черква, ако не е
непосредствено до селото, или
манастир, ако е по-далече.
обрус > було1 /Мариово, Мак./.
обръки Обредно действие, свър­
зано с уговорка между момък и
девойка за годеж или женитба
/Н. Г., 111:312/.
обсенйтат Обредно действие за
поддържане на огъня в стаята
на родилката /Правец, Ботев./.
© Според поверията огънят в
стаята на родилката не трябва
да гасне, за да не я „обсебят“
зли духове и да я погубят заедно
с детето.
Обсичанё > Секновене /Д. М.,
НВРНО:687/ [Обсичене Ц Обсичинё Ц Обсйчане // Обсечен’е /
Ботев.; Плев.; Чудинци, Кюст.;
Добромирка, Севл.; Борисово,
Поп.; Треви.; Троян; Асен.;
Царско село, Чирп.].
обулчвам > сватосвам /Соф./.
обулчване > сватба /Н. Г., Ш:316/.
обустявам > сгодявам /Стр./.
обуща > откуп /Доспат.; Н. Г.,
Ш:316/ [убуща /Лъжица, Г.
Делч./].
обушва > откуп /Смол., Ард.,
Асен./.
общак Църковна книга с бого­
служебни песни в чест на Пресвета Богородица и на другите
светци /Н. Г., Ш:318; БЕР,
4:760/.
объкличавам > сгодявам /Айтос/.

270

обърната вода Магическа вода
/Сергювец, Г. Орях./.
© Дава се при уплаха. При пи­
енето на водата се произнася
следният израз: Както се пре­
обръща водата, така да се
преобърне сърцето, да си дой­
де на мястото.
обяд* Времето по средата на деня
- 12-13 часа, времето за обяд
/Н. Г., Ш:321/.
< пладне1, пладнйна, топло
пладне.
обяд2 Времето между 8 и 10 часа
сутринта, когато слънцето се
издигне след изгрева и се за­
кусва [обед /Тр.; Лов.; Търн.;
Соф./].
< сутрин.
обяд3 Хранене към средата на
деня - около 12 ч. /БЕР, 4:738/
[обед /Плев., Брусен, Тет.].
< пладне2, пладнйна, голем
обет, голем ручок, цръста
пладнйна.
обяд4 Храна, приготвена за ядене
в средата на деня /общоб./ [обед
/ЗБ/].
овампйрвам се > вампирясвам
/Ботев./ увампйруем се /Врач./;
улимпйрям се /Ср. Ст. плани­
на/]
овепйрим се > вампирясам /Врач.,
Зверино, Мездр./.
овёс Културно житно растение,
което според народните вярва­
ния е прокълнато от Бога /И. Г.,
БНМ:40/.


27 1

овик > нареждане /Симеоново,
Варвара, Добринище, Церово,
Велгр., Благ./.
овика > нареждане /Калотина,
Годеч./.
овйкам > нареждам /Голеш, Го­
деч., Пролеша, Соф., Трън./.
овйквам > нареждам /ЗБ/.
овлёчена Мома, открадната от
момък без нейно желание /Веригово, Карл./.
овнари Роднини на младоженеца,
които в понеделник след сват­
бата, придружени от музиканти,
участват в обредното действие,
при което деверът подарява
жив бял овен на родителите на
булката /Панаг./.
овратняк > оратник /Н. Г., Ш:379/.
оврътник > оратник /ЗБ; Н. Г.,
Ш:379/ [двратник /Прилеп./].
овца Обредно животно, което
българите принасят в жертва
на погребения и панихиди /об­
щоб./.
овци Тестени фигури върху обре­
ден хляб, който се посвещава на
овцете, за да се умножи стадото
/Арх. БДР/.
овча кошара > коледни хлябове
/Ник./.
© Този хляб се прави на Коле­
да и се дава на овчаря.
овчар > гергьовски хлябове
/СИБ, Осиково, Врач./.
овчарка > гергьовски хлябове
/СИБ/.
Овчарка > Овчарска звезда

овчарски кравай

/Ямб./.
овчарник > гергьовски хляб с
изобразени на него овчарска
кошара с овце и овчар, предназ­
начен за овчаря /Смоляновци и
Стубел, Монтан.; Хърсово, Раз­
гр.; Шум.; Малорат, Орех.; Оси­
ково, Врач.; Баланово, Дупн.; Г.
Окол и Радуил, Сам.; Шипка,
Казан.; Твърдица, Н. Заг.; Медвен, Котл.; Панаг./.
© Освен на Гергьовден О. се
прави и на Бъдни вечер, когато
също е предназначен за овчаря
/Н. село, Вид./.
овчарница > гергьовски хлябове
/ЗБ; Ср. СБ/.
Овчарска звезда Звездата Сириус
/Яна, Соф./.
< Овчарка.
овчарска кошара > гергьовски
хлябове /Топлеш, Габр.; Ма­
рашки Тръстеник, Плев.; Коли­
бите, Тр.; Лпян, Тет.; Литаково,
Ботев.; Чирен, Врач.; Черни
Осъм, Лов./.
® Този хляб е характерен за
Гергьовден, но на някои места
се прави и на Коледа /Ник./. В
двата случая се дава на овчари­
те.
овчарска пйта > гергьовски хля­
бове /Смядово, Шум./.
овчарската Вид хоро /Род./.
овчарска търла > гергьовски
хлябове /Д./.
овчарски кравай > гергьовски
хлябове /Ресен, Търн./.


овча сватба
овча сватба Обредно заплождане
на женските домашни живот­
ни, което става на Петковден
/Врач./.
© През това време жените не
работят нищо, та добитъкът да
се роди здрав и пъргав. Според
поверието, ако стопаните пле­
тат или шият, агънцата и теленцата ще бъдат увити в
пъпната връв на майките си
/БМ:264/. Всяко домакинство
прави О. С. За този ден от
стадото заделят най-старата
и
ощърбяла овца, която
домакините наричат за Света
Петка. От месото на закланата
овца приготвят курбан чорба.
< коч курбан, мърлене.
овъджйъ Женска клетва /Кул.;
Вид.; Белогр./.
овъркулачвам са От безсъние
ставам на дявол /Сухиндол,
Търн./.
оглав > малък годеж /Банско;
Н. Г, Ш:328; БЕР, 4:774/ [углав
/ЗБ/].
© Бащата на момъка и няколко
стари мъже от роднините
отиват с шише ракия у момата,
оглавен > сгоден /Петрич, Драмско, Г. Делч./.
оглавена > сгодена /Петрич,
Драмско, Г. Делч./.
оглавениче > годеница /Банско/,
оглавец Вид шевица /Ст. 3./.
оглави Задоми /Хаск./.
оглавик > годеник /Банско/.

272

оглавит > оженен /Дев./.
оглавник > годеник /Разложко;
Банско/ [углавник /Разл.; Дупн./].
оглавница > годеница /Банско/
[углавница /Банско; Покрован,
Благ./].
оглавувам > сгодявам /Банско/.
оглавя > сватосам /Галица, Варн.;
Корница, Г. Делч., Род./ [оглавя
/Разл./].
оглавям > сгодявам [углавям
/Враца, Кюст.; Зърнево, Драм.;
Филипово, Разл.; Крум./ угла­
вим /Разл./].
оглавявам > сгодявам /Н. Г.,
Ш:328; /ЮЗБ/, углавёвам I
Банско; Камилски дол, Ивгр./;
углавъёвам /Црънча, Г. Делч./;
углъвёвам /Г. Драглище, Разл./].
оглавявам се > сгодявам се /Н.
Г., Ш:328/ [оглавёвам се /Род.;
Досп.; Ст. 3.; Българи, Стр./].
оглавяване > годеж /Н. Г., Ш:328/.
оглавя се > сгодявам се /Род./.
оглавя се > сгодя /се/ /Брацигово/,
оглед* > сгледа /СЗБ/.
оглед2 Обредно действие, при
което привечер преди сватбата
се ходи на гости у невестата, за
да се носят сватбените дарове
от свекървата /Св. Ник./.
огледало* Амалгамирано стъкло,
което отразява образа на пред­
метите, но според народните
вярвания небето е стъкло, в
което се отразява целият земен
живот /общоб./ [оглиндало /Кубей, Бесар./].


273
© Все още по селата при смърт
всички огледала в дома се
покриват с кърпи, защото ако
лицето на мъртвеца се отрази в
тях, ще умрат и други хора. По­
верието забранява хората да се
оглеждат в О. при свещ /И. Г.,
БНМ: 148/. При сватба се дава
огледало на младоженците, за
да се огледат в него и децата
им да приличат на тях /БМ:240;
ЕБ, 3/.
Месечината се възприема като
огледалото на дядо Господ,
с помощта на което той наб­
людава всичко на Земята. Вяр­
ват, че в него се отразяват и ду­
шите на починалите скоро.
огледало2 Парите, които дава
младата булка на девера и
зълвата в понеделник след
сватбата /Н. Г., Ш:330/.
огледки > приставане /ЗБ/ [огляд­
ки /Н. Г., Ш:330/].
оглёдник > сгледник /Тръстеник,
Плев.; Шум.; Ихт.; Смол.; Ард.;
Асен./.
оглёдница > сгледница /Ихт.;
Брези.; Тръстеник, Плев./.
оглеждам Избирам мома /Тръс­
теник, Плев./.
Огнена Мария1 > Света Мари­
на /БМ:240; Д. М., НВРНО,
1981:684/.
Огнена Мария2 Седмицата от 15
до 22 юли /Панаг./.
< Громка неделя, Запалена не­
деля, Запалена Мария, Марйя

огнйца
Опърлйя, Опалена, Опалена
неделя.
© Тази седмица е наситена с
празници: наред с Горещниците се честват и църковните
празници Кирик и Юлита,
Свещеномъченик
Атиноген
и Марина Огнена. След тях
са дните, посветени на Свети
Илия и Света Мария Маг­
далина. Датите подсказват, че
в езическата епоха Горещниците се честват една седмица, а
не само три дни. Това е пери­
одът, в който народът оказва
чест на огъня. Същевременно
спазва редица забрани и из­
вършва обреди за предпазване
от гръмотевици, мълнии и от
разрушителната сила на огне­
ната стихия.
Огнена Марйна > Света Марина
/д./.
огнёница1 Болестта тиф, която
в някогашните народни пред­
стави е жена, идваща сама или
с чумата /Смол., Копривщ.,
Брезн./.
огнёница2 Болестта червен вя­
тър, която в народната ме­
дицина се лекува с отвара от
огнйчева билка, от която бол­
ният пие, а с останалата вода се
къпе /Драганово, Г. Орях./.
огнйца1 Обобщаващо название
на всяка силно заразна болест
при хората и при животните,
които се съпровождат с ви-


огнйца
сока температура /Скопско,
Осиково, Врач.; Д. Митрополия
и Тръстеник, Плев.; Дебър.;
Б. Слатина, Лук.; Габр.; Соф /
[огнйца /Врач./].
< черната огнйца, огняна.
© Такива са: а) болестта коре­
мен тиф в Скопско, Осиково,
Врач.; Д. Митрополия и
Тръстеник, Плев.; Дебър.; Б.
Слатина, Лук.; б) Шарка в
Габр.; Соф; в) болест по би­
волите в СЗБ; г) пневмония и
продължителни блатни трес­
ки в Ботев.; д) болест с висока
температура по животните в
Кръвеник, Севл.
огнйца2 Вода, в която са гасени
въглени за лекуване на диария
по овцете /Д./.
огнйчева бйлка Растението Aiuga
chamaepytis, с което лекували
тиф /Н. Г., Ш:331/.
< огнйчище.
огнйчище > огнйчева бйлка
/Ботев./.
огньово рогче Черупка от охлюв
или мида, която хаджиите носят
за подарък от Божи гроб /Н. Г.,
Ш:330/.
огнйше Най-същественото място
и съоръжение в архитектурата
на старите къщи, предназначе­
но за огъня, смятано за свеще­
но /общоб./ [огныщу, гуныще /
Банат/].
< огънйшка, оджак, тланик.
© Оше при започването на

274
строежа на къщата първо се из­
бира мястото за О. Освен че на
огъня в него се приготвя храна­
та за семейството, то се приема
за източник на топлина и свет­
лина. Вярата в очистителната
сила на огъня е предопреде­
лило на О. ролята на духовен
семеен център. С него са свър­
зани много домашни обреди
и ритуали, в които то често се
идентифицира с къщата. Това
говори за голямата почит, коя­
то му се оказва. То има и за­
щитна функция, тъй като магии
около действащо огнище не се
правят, защото не само че не
се хващат, но е лошо и за този,
който ги прави. Само на пусто
О. се правят магии и действат
разни лоши сили в дома, тъй
като без огън то губи своята
градивна сила и значение. Ве­
роятно затова се поддържа
огънят в него и се гаси само 1-2
пъти в годината при епидемии
и традиционното подновяване
на огъня по време на Горещниците /БМ:242/.
огньове Душевни страдания и
терзания /Угърчин, Лов./.
огнянйк > змей.
© Змей, който бълва огън от
устата си /Н. Г., 111:331/.
огняна > огнйца /БЕР, 4:785; Н.
Г., Ш:331/.
© Лекува се с билките вратика,
комунига и страшниче.


275
огоденйк > годеник /Разгр.; Про­
вал.; Добр./.
огойница Гнойна пъпка /Благ./.
оградисал Парализиран /Лешниковци, Трън./.
оградйсам1 Заболявам от неиз­
вестна болест вследствие на
урочасване или защото съм
стъпил на нечисто място
/Стр.; Г. и Д. Василиса, Ихт.;
Тръстеник,
Плев.;
Банско;
Чепино; Соф; Доброславци,
Соф.; Тръстеник, Плев.; Вра­
ца; Кюст.; Сам./ [орадисвам /
Смолско, Пирд.; Род.; Хаск.;
Копривщ.; Войнягово, Карл./;
урадйсвам /М. Аз./; орадйсувам
/Н. Г., У:379/', уграйсам /Банат/].
< нащрапотвам.
оградйсам2 Правя магия, която
вреди на деца и родилки, или
урочасвам някого /Соф.; Стр./
[оградишам /Кюст./; орадйша
/Н. Г., V:379/].
оградйсвам1 > оградйсам* /Стр.;
Г. и Д. Василиса, Ихт.; Тръсте­
ник, Плев., Ст. Заг., Граматиково, М. Търн./.
оградйсвам2 > оградйсам2 [оградисвам се /Велес/].
оградйсване Заболяване след
стъпване на нечисто място /
ЮЗБ/; урадйсване /Н. Г. V, 445/.
оградисйя > самодивска болест /
Банско/.
оградйсувам > оградйсам* /Бан­
ско/
оградйшувам > оградйсам2 /

огън
Кюст./.
ограждане на двор > строеж на
къща /И. Г., БНМ, 1983:73/.
ограма > самодивска болест /
Род.; Стр., Кюст.; Сам.; Соф.;
Видин; Лом.; Белогр.; Габр.;
Скопие; Горно Броди, Сяр./
[орама /Пирд.; Карл.; Казан.;
Г. Делч. и др./; урама /Смол.;
Ард.; Мад.; Асен./; урамй /Н.
Паз./; уръма /Извор, Бург./].
огън* Една от основните природ­
ни стихии, които човекът е обо­
жествил и й е придал магическа
очистителна сила /И. Г., БНМ,
1983: 67, 155; БМ, 244/ [дган,
Ьгин /СЗБ/; вдган /ЮЗБ/].
© Според поверията той гони
зли сили. О. заедно с тръните,
чесъна и желязото са средства
в обредите, предпазващи от ин­
карнация. Затова при родилка и
мъртвец, на Бъдни вечер и др.
се поддържа непрекъснатото
му горене. На Благовещение
се пали огън и с него обикалят
къщата против змии. Опушва
се храната против ухапване и
болести. Силна магическа и
пречистваща роля се приписва
на огньовете, които се палят
вечерта на Сирни заговез­
ни. Вярва се, че докъдето се
вижда техният пламък, дотам
няма да пада град. Палят се
около махали или край селата,
като около тях се играе хоро
и се прескачат. В Пловдивско


огън
и селищата от Средна гора
катранени мехове се слагат по
дърветата и се палят. Така се
пропъждат вредни гадини, зли
духове и болести. О. не бива
да се рита, защото така човек
„гони ангела си“ /Ботев./.
Особена сила се придава на
остатъците от обредните О.:
пепел от Бъдника или от О.,
горял през Мръсните дни, се
слага в семето за посев, за да
се роди чисто жито; главня от
огньовете на Сирни Заговезни
се носи вкъщи за прогонване на
бълхи и др. гадини.
огън2 > ад /общоб./ [дгин /
Бобошево, Дупн.; Говедарци,
Соф.; Димитровче, Свилгр./].
огън3 Повишена температура при
болен /общоб./ [дгин /Сам./].
© В народната медицина тем­
пературата се смъква, като
болният се намазва с оцет или
се увива в мокро платно.
огънйшка > огнище /БЕР, 4:777/.
одарвам се > сгодявам се /Пирот/,
одари Когато младата жена е в
състояние да роди (одари) дете
на съпруга си /Недан, Павлик./.
одарвам > дарувам /Доброславци,
Соф./.
одврушане Връщане на работа от
някого, комуто вече е помагано
/Ивгр., Драм.; Г. Делч.; Крум.;
Разл.; Хаск./ [одвращане, одврашкан ’е /Пазар., Смол., Блгр.,
Дев./].

276

< одмен.
бдговелка > постене /Род., Смол.,
Свирково, Хаск./ [ддгувялка /
Хаск./].
одгрйбам Обредно действие,
свързано с премахване на урочасване /Ихт./.
оддявам Понасям наказание за
чужда вина /Пазар., Панаг.;
Пирд./ [одевам /Кюст.; Трън./].
одевера Да взема някого за девер
на сватба /БЕР, 1:331/.
одежди Църковни свещенически
дрехи, които се обличат по
време на служба /Н. Г., Ш:340/.
одёля Обособявам младоженци
в отделно домакинство /Съ­
чанли, Гюм./.
оджак > огнище /Соф.; Н. село,
Вид.; Страхилово, Свищ.; Кръвеник, Севл.; Съчанли, Гюм./
Род./].
оджак седнуване < освещаване
/ЮЗБ/.
одмен > одврущане /Г. Делч./.
одница1 > пеперуда1 /Н. Черна и
Сяново, Тутр./.
одница2 Основно обредно лице
в обреда пеперуда /Н. Черна и
Сяново, Тутр./.
одница3 > хороводка /Габрово,
Ксант./.
бдим по кръсте Обредна процесия
с поп и хоругви на Великден,
която отива на оброчище /Н.
село, Вид./.
однатворни > нечисти сили /Арх
БДФ/.


277
одойвам > отбивам дете /ИБ/.
одома > женя /Ихт./ [ддомам
/Камок и Кърналово, Петр./].
одомен > женен /Кюст.; Сам.;
ЗБ/.
одомуам > женя /Петрич/.
одомявам > женя /Н. Г., Ш:338/.
одретки Обредно действие, при
което сватовете отиват в дома
на булката, за да уговарят зест­
рата /Кочово, Пресл./.
одумване* > обещание /Хр. Вак.,
Етн.:1977, 464/.
одумване2 > малък годеж /
Съединение, Пловд./.
одумки Обредно действие, при
което 10-15 дни преди сватбата
представители от рода на мом­
чето отиват в дома на годе­
ницата, за да уговорят какви
дарове да правят /Елшица, Па­
наг./.
одумник > сватовник /Добралък,
Асен.; Лилково, Пловд.; Род.;
Пещер./ [удумник /Н. Г., V:423;
БМ:316, 382/].
одумница > сватовница /Брес­
товица, Пловд./ [удумница /Н.
Г., V:423; БМ:316, 382/].
Одуш > Задушница /Мезек,
Свил.; Мулдава, Асен./.
Одуша > Задушница /Д. Ивгр.; Г.
Делч.; Равногор, Пещер.; Зърнево, Драм.; Чавдарица, Дев.;
Хаск.; Ясъюг, Гюм./ [Одуш ’а /Н.
Надежда, Хаск./].
одуша Обредно раздаване на не­
ща всеки понеделник и четвър­

оквасване на кросното
тък до 40-ия ден от смъртта
на някого /Асен..; Гюм.; Хаск.;
Ивгр.; Пещ.; Добр.; Г. Делч./;
[одуше /Граматиково, М. Търн/;
ддуши / Драм.; Асен /ддушо /
Род./].
< одушно.
одушно > одуша /Асен.; Смол./.
Одуши > Задушница /Ст. 3.;
Чирп./.
одушник > пита /Хаск./.
© Приготвят го за раздаване на
Задушница.
ожег > ръжен /СЗБ; Габр.; Илин­
ден, Г. Делч.; Кюст.; Царибр.;
Трън.; Доброславци, Соф./.
оженвам Съдействам на мъж и
жена да се оженят /общоб./.
оженя > женя /общоб./ [оженя /
СЗБ/].
ожерёлок > наниз /Н. Г., 1:213/.
оздравувам Искам прошка от
роднини на Заговезни /Дорково, Пазар./.
Ойдалелйя > Сирни заговезни
/Равнище, Тет./.
ойдалелйя > олелия1 /Ябланица,
Тетев.; Лопен, Тетев.; ИБ/ [ойлалийа /Етрополе/].
ойдодоле Обредни лица - мъже,
при обред за дъжд, който се
прави между Гергьовден и
Великден /Тет.1.
ойлуле > пеперуда* /ЗБ/ [ойлюле
/Струга/].
ойнации > сватовници /Разгр./.
оквасване на кросното Обред­
но намокряне на кросното при


окостник

суша, за да се предизвика дъжд
/Харм./ [да са окваси кросното
/Харм./].
окостник > плътеник /Кюст./.
окроп1 Греяно вино с мед и черен
пипер, използвано в сватбе­
ния обреден комплекс /Н. Г.,
Ш:354; БЕР, 4:848/.
окроп2 Хоро, което се играе в по­
неделник след сватбата и се пие
окроп /Н. Г., 111:354; Памукчии,
Ст. 3./.
© Това става в дома на момъка,
където се събират много гости,
които са предварително пока­
нени от зетя и булката.
октомври Десетият месец от свет­
ската календарна година /об­
щоб./.
< бране кукуруз, есенния ме­
сец, димитровденски, кратун­
кин месец2, кратунков ме­
сец2, кратун месец, листопад1,
митровденски, мйтровденски
месец, мйтровскио месец, мйтроф.
окумявам1 Каня, вземам някого за
кум; сдобивам се с кум /Соф./.
окумявам2 Ставам кум на мла­
доженци /Радовене, Вр./.
олелйя1 Обичай да се палят об­
редни огньове вечерта на Сирни
заговезни /Бабук, Сил.; Елен.;
Габр.; СИБ/ [олалйе /Род.;
Трак.; Д./; улелйя /Карноб./;
улилйя /Лазарци, Еленско; Гецово, Р^згр./\ улулйя /Елен.; Ба­
бук, Сил./].

278
< алапунгя, вълелйга, ирбалки,
ойдалелйя, олилйнга, брада1,
орадия, брата-кбпата1, кйрници, куркбвник1, ламбадйя1,
палелйя, сйрница, улилйга.
© Ергените и момчетата правят
по високите места край селото
купчини от слама, съчки и др.,
които се запалват привечер на
Сирница. Стремят се огънят да
има колкото се може по-висок
пламък, защото се вярва, че
докъдето стига светлината му,
дотам няма да пада градушка
през лятото. Те са насочени и
към по-голяма плодовитост
на животните и пчелите и за
укрепване на любовта между
момците и момите. Момци­
те прескачат огъня за здраве
и предпазване от бълхи, а мо­
мите играят хоро, за да расте
конопът. След това момчетата
запалват специално направени
факли, които въртят, докато
угаснат, или паликош, а по­
сле хвърлят запалени стрели в
дворовете на своите избраници.
Някои се състезават с прашки.
олелйя2 Голям обреден огън, кой­
то вечерта на Сирни заговезни
се запалва извън селото или на
кръстопът /Габр./.
< бубутал, гаро, ёрле, заговезнишки огън, кладни, купнй1, курници, ламбадйя2, лапърда1, мешнйци, брада2, орла,
брта-кбпата2, прбцапе, стрелб-


279
вище, търторница, урбалки2.
олелия3 > оратник /Тодевци,
Елен./.
олилйнга > олелия' /Търн./.
олюво > саван /Трак./ [олюво
/ИТрак./].
омагьосан Човек, на който е на­
правена магия /общоб./.
< обаян.
омагьосана вода Отвара от раз­
ни билки в ново гърне на пус­
то огнище /Литаково, Ботев.;
Лесидрен, Тет.; Малорат, Ор.;
Кнежа; Козар Белене, Свищ./.
© С нея се поливат болни, за
които се смята, че им е напра­
вена магия, а също и когато ня­
коя мома или булка, според на­
родните представи, е залюбена
от змей или момък от змеица.
През нощта болният сяда на
разточника и го поливат с О.
В.
омагьосвам Правя магии; из­
вършвам специални обредни
практики с различни билки,
жестове и словесни формули
(заклинания) /общоб./.
< магёпсам, укущтйсвам, чарувам.
омайник > магьосник /Н. Г.,
Ш:360; БЕР, Ш:702/.
омайница > магьосница /Н. Г.,
Ш:360; БЕР, Ш:702/ [майница
/ЮИБ/].
омайниче Магическо растение,
билка, Geum, която има способ­
ността да лекува смахнати,

онзи свят
омагьосани, омайва за любов
/Кръвеник, Севл.; Габр./.
< воленйка.
омаюшка Дявол, който според
поверието пресреща нощем хо­
ра и ги омайва /Кюст./.
омела > имел /БЕР, 4:73/._
омладйла > първескиня /Стр.;
Банско/.
омма Болест, най-често у родил­
ките, при която заболяват гър­
дите или им спира млякото
/БЕР, 4:875/.
© Вярват, че О. се появява,
когато родилките не получават
веднага това, което им се яде в
момента.
омразна бйлка Билка, Onosma
rhodopea, която предизвиква
омраза у този, който я носи,
към друг човек /Н. Г., Ш:362/
[омразно биле /Ботев./].
< омразнйца, омразниче, ом­
разна трева /Н. Г., Ш:362/.
омразнйца > омразна билка /Н.
Г., Ш:362/.
омразниче > омразна билка /Н.
Г., Ш:362/.
омразувам1 Правя магия на
някого да бъде намразен /Соф./.
омразувам2 Създавам сплетни,
сплетнича /Соф./.
омърса се Ям блажно след пост
/Чепино; Велес/.
омършалькя Ядене на храна с
животински произход първия
ден след пост /Банско/.
онзи свят > оня свят /общоб./.


оня свят

оня свят Място, където, според
митологичните представи, оти­
ват душите на умрелите /об­
щоб./ [оня свет /ЗБ/].
< другия свят, задгробния свят,
на оня свет, онзи свят.
©О.С.обединява едновременно
ада и рая. Той е отделен от
земния свят посредствовм ре­
ка, която душите на мъртвите
преминават с лодка или пък през
мост, тънък колкото човешки
косъм. Душите на грешниците
не могат да достигнат до рая.
Ако те са превъплътени в де­
мони, остават на земята и па­
костят нощно време на своите
живи родственици. Според ед­
на версия О. С. се намира под
земята, но според друга - раят
е на небето, а адът - под земя­
та.
онйк > хороводец /Еникьой,
Ксант./.
опаза Добруджанско хоро /Д.;
СЗБ/.
опал > червенка2 /БЕР, 4:895/.
опала Обредно обгаряне на
мъртвец или гроб, практикувано
и днес /Дебрене и Калипетрово,
Толб.; Стр.; Бург./ [опала /СБ/].
© За предпазване от инкарна­
ция в деня след погребението
или на третия ден преди из­
грев нечетен брой жени отиват
на гроба, около него забучват
няколко скилидки чесън и 4-6
вретена. От външната им стра­

280

на се наслагват кълчища или
памук, черни вълнени конци,
които се запалват. След като
огънят угасне, жените си тръг­
ват и до дома си не поглеждат
назад. Целият обред се извърш­
ва в мълчание. Съществува
практика да се опалва мъртве­
цът непосредствено след окъпването и натъкмяването му от
възрастни жени.
< обипалване на гроба, опалване, опалят смъртта, чаруване.
опалак > нещастие /Каменец,
Ямб./.
опалване > опала /БМ:245/.
Опалена > Огнена Мария2 /БЕз,
1989, 3-4:7/.
Опалена неделя > Огнена
Мария2 /ЮБ/.
опалвам Извършвам погребал­
ния обред опала /Калипетрово,
Добр./.
Опална Свята Неделя Празник
на 7 юли /БЕР, 4:895/.
опалят смъртта > опала /Добр./.
опас' Вид червен пояс, който
побащимып носи на сватбата
/Хлебарово, Разгр./.
опас2 Игнажденски обичай да
се хранят кокошките с кадено
вечерта жито, за да се множат
/ИБ/.
опачйна > вампир /Дев./.
опашалка Сватбен обичай, при
който свекърът, свекървата и
етървите отиват у невестата


28 1

__________________

и дават чифт обувки за роди­
телите й, захар и червена кърпа
/Пирин./.
опашар > опашкар /Козичино,
Помор.; Бург./.
опашарка Последната жътварка
от редицата жени на нивата,
които жънат /Мак./.
опашата звезда Комета /Коп­
ривщ.; Ихт.;Тр.; Разгр; БМ:145/.
< светй наместник2.
© Вярват, че това небесно све­
тило се праща от Бог, за да
предскаже народно бедствие главно войни, гибел на много
хора, лоши болести, лош уро­
жай и др.
опашати икони Икони с дръжки,
които се носят при религиозни
шествия /Хр. Вак., Етн.:20/.
опашка Краят на хорото /Н. Г.,
Ш:368; Смол.; Хаск.; Драм./
[апашка /Смол./].
опашка > опашкар /Драбишна,
Ивгр.; Сърница, Хаск.; Зърнево, Драм.; Г. Делч./ [апашка /
Смол./].
опашкар Последният поред иг­
рач, който върти опашката
при отворено хоро /Ружинци,
Белогр.; Долно Райково, Смол.;
Н. Ловча, Г. Делч.; Босил.; Баничан и Сърница, Хаск.; Ивгр.;
Зърнево, Драм./.
< опашар, опашка2, корп, кърпач, уйник.
опашкарка Която се е хванала на
опашката на хорото /БЕР, 4:898/

[пашкарка /Хаск.; Ивгр./].
опашките Везба по пола на риза
/Маджаре, Сам./.
опашница > разточник /Н. Г.,
Ш:369/.
опашно Мотив в бродерия върху
ръкав на риза /Съчанли, Гюм./.
опекун > настойник /общоб./
[опекйн /БЕР, IV:898; Хр. Вак.,
Етн:457/].
опекунтин > настойник /Лиляче,
Врач./.
опело Църковен обред, при който
се пеят молитви над мъртвец
/Соф./ [опеело /Дупн./; опёйло
/Г. Орях./].
< опявка.
оплак > нареждане /Стр./.
оплаквам > нареждам /С.Ср.Б.;
СИБ; ЮБ/.
оплаквачка Жена, близка или
нарочно поканена, за да оплаква
умрелия /Хр. Вак., ЕБ, 493/.
< тъжячка3.
опозоряване Обществено санк­
циониране на крадци /Хр. Вак.,
Етн.:547/.
© Натоварени с крадените пло­
дове и вещи, крадците са под­
ложени на обществен показ,
като ги разкарват по улиците.
опрашока Първото отиване на
сватовниците в дома на мома­
та, за да я искат от родители­
те й /Преколница, Кюст./ [опрашдка /Кюст./].
опрегач Тясна престилка, която
се носи от булки и млади не-

опрегач


опреглячка
вести /Говедарци, Сам.; ЮЗ;
Перн.; Годеч.; Ихт./.
< опреглячка.
опреглячка > опрегач /Ломница,
Перн.; Трън./.
опрощаване1 Обичай, при кой­
то, след забулването от кръст­
ницата, булката целува ръка на
сватовете в дома си, а те пускат
в ръката й пари /Върбовка,
Севл./.
опрощаване2 Обредно действие
след сватбата, при което све­
кърът и свекървата „опроща­
ват“ невестата в края на говеенето й.
© Невестата ходи на прошка в
толкова къщи, колкото ризи е
дала на сватбата /Ботев./.
опсинйтя > чарувам2 /Ботев.;
Тет./ [вж.: магьосам].
Опърлйя > Света Ана Лятна /об­
щоб./.
опявка > опело /Копривщ./ [упявка /Стр./].
орада > олелия1 /Петково, Смол./.
орада > олелия2 /Вердикал, Соф./
[орадйи /Род./].
Орадие > Сирни заговезни /Род./.
орадия > олелия1 /Смол./ [орадя
/Смол./].
Ораленце > Ралица /Еникьой и
Кръстополе, Ксант./.
Оралйца > Малката мечка /Гъ­
лъбово и Дорково, Велгр.; Ба­
так/.
Оралйца > Ралица /Род.; Гълъ­
бово и Дорково, Велгр.; Батак,

282

Пещ./.
оралички Тъкана везба по прес­
тилка /Попина, Сил./.
Оралйчките > Ралица /Манас­
тир, Асен.; Дивдядово, Ард.;
Славейко, Смол./.
Оралница > Ралица /Арх. БДР/.
Орало > Ралица /ЮЗБ/.
орамйе > нечисто място /И. Г.,
БНМ: 113/.
орандййа > задруга /Род./.
Ората > Сирни заговезни /Род./
[Трата /Граово/].
брата > оратник /Соф.; Кюст.;
Сам.; ЗБ; Търн.; Елен./.
оратйвам Паля обреден огън на
Сирни заговезни /Соф.; Брез./.
брата-кбпата1 > олелия1 /Кюст.;
Соф./.
брта-кбпата2 > олелия2 /Чешнегирово, Пловд.; Кюст.; Дупн.;
Соф./.
брата-кбпата3 > оратник /Дупн./.
оратник Обредна факла, пред­
ставляваща разцепен прът с
поставена в него едра слама
или напоени с катран парца­
ли, която момчетата палят от
обредния огън на Сирница и
въртят около себе си, докато
угасне /Перн.; Брезн.; Соф.;
Доспат, Сам.; Кюст.; Годеч.;
Априлово, Поп./ [оратник /
Чешнегирово, Пловд./; оратняк /Царибр.; Люлин, Перн.;
Брезн.; Комщица, Годеч.; Гове­
дарци, Соф./; оротник /ЗБ/].
< овратняк, бврътник, олелйя3,


283

брата, оратница, брата-кбпата2, оруглица3, оратник-рикла,
курёлник, лапърда2, машалдан,
пошпалйга, рйкли, рукла, самодйвски огън, улилюнга, фе­
нер.
© Докато въртят О. около себе
си, младежите викат: „Ортакдпата, дядо! Дай ми мумата,
чи ки ти запала купата!“
оратник-рикла > оратник /Н. Г.,
Ш:379/
оратница > оратник /Кюст./.
братуване Участие в обичая оле­
лия на Сирница вечерта и вър­
тене на оратник /Соф./.
Орача Планетата Сириус /Пороминово и Куфалово, Сол.; ЮЗ/.
орач Стара мярка за повърхнина,
равна на два декара - толкова,
колкото един орач изорава за
един ден /Розово, Пещ./.
Орачи > Остена /Бобошево, Слатино, Ваксево, Пороминово,
Дупн./.
ордййа > коледарска дружина
/Девене, Врач./.
орёл В митологичен аспект се
възприема като свещена пти­
ца и символ на небето, слън­
цето и светлината /Върбица,
Пресл; Драганово, Г. Орях.;
Кръвеник, Севл.; Добромирка,
Севл.; Стакьовци, Белогр., Две
могили, Рус; БМ: 246/.
© Олицетворява небесните
стихии - ветрове и градоносни
облаци. Той единствен отива в

орех

горния свят и слиза в долния,
не остарява, защото се къпе
в езеро с жива вода, намира­
що се на край свет, пора­
ди което се явява и цар на
птиците. Смята се, че това е
най-дълголетната птица, във
връзка с което народът казва:
Да живееш с орлите. Вяр­
ва се, че там, където О. вие
гнездо, град не пада, защото
разпръсва облаците, предвожда
градоносните облаци и се бие с
тях. Затова хората внимават да
не му сторят зло, а да се убива
орел е грешно, защото пази
околността от градушка. Мъти
само едно яйце, а снася две. Ако
някой развали орлово гнездо,
другите орли си отмъщават,
като пращат градушка. На Гер­
гьовден стопаните оставят част
от плешката на обредното агне
в гнездата на орлите, за да бъде
лятото дъждовно. В народните
приказки и песни орелът вие
гнездото си на върха на явор
или дъб; той помага на хората
да открият дървото на живота,
чийто аромат лекува.
орех Дървото Juglans Regia, кое­
то в митологичните представи
на българите отразява вида на
Земята, поради което в бъл­
гарския фолклор изпълнява
функцията на световно дърво
и се осмисля като своеобразен
път, който свързва земното с


орис

отвъдното /Б. Трак.; БМ: 246/
[дрей /Бобище, Загоричене, Ресен, Гулица, Варн.; Беден, Дев./;
орей /ЗБ/; дреф /Охрид; При­
леп, Дебър; Съчанли, Гюм./;
дръф /Ягодина, Дев.; Джарово
и Чакаларово, Момч./; хдрех
/Арх. БДР/].
© През зимата в корените на О.
се крие слънцето. Под сянката
на ореха не бива да се почива,
тъй като там се събират зли
духове и човек ще се разболее
от лоша болест (ограма). Млад
човек не бива да сади орех, защото, когато стеблото му стане
дебело, колкото е вратът му,
той ще умре. Листата му прите­
жават магическа сила, поради
което се използват като сред­
ство за разделяне и предпазване
от зли сили. През Русалската
неделя ги поставят на гробове­
те, а момите и булките ги носят
в пазвите си за предпазване. По
плодовете му на Бъдни вечер се
гадае за здраве и каква ще бъде
годината: ако орехът е цял и ху­
бав, ще бъде успешна и пълна
/Недан, Пвлик; Лом.; Соф./. С
тях чумата забавлява детето си,
като ги търкаля по тавана на
къщата.
орис > съдба /общоб./.
орйсам > орйсвам [урисам /Н. Г.,
V:449/].
орйсвам Определям пътя на
живота, съдбата на някого

284
/Ихт.; Търн.; Плев.; Лом./ Н. Г.,
V:449; Лом./].
< нарйчам, орйсам, орйсувам,
орйша.
орйсване Предопределяне съд­
бата на новородено от орис­
ници /общоб./ \урисванъе /Н.
Г., V:449/; урйсуванье /Н. Г.,
V:449/].
орисйя > съдба /общоб./ [урисйя
/Лом./; уресйя /Пазар.; Енина,
Казан./].
орйсница Една от орисниците
/общоб./.
орйсници Митични същества,
три или седем жени, които
предопределят съдбата на но
вороденото дете /Върбовка,
Севл.; ЗБ, Плев.; Ихт.; Търн.;
Стр./ [урйсници /Сам.; Соф.; Н.
Паз.; Болград, Бесар./; уресници
/Соф./; урешници /Арх. БДР./;
урйници /Сам.; Соф.; Н. Паз.;
Болград; Бесар./; хорёсници /
Арх. БДР/].
< врёсници, имармёна, нарёчници, писарйца, реченици,
рожденици, судёници.
® В митологичните представи
О. са сестри, изпратени от Бог
при новороденото дете, за да
предопределят бъдещето му.
Според някои те идват в къ­
щата на детето още в първата,
според други - в третата нощ
след раждането му, сядат край
огнището и решават каква да
бъде съдбата му. Те предат с


285
хурка или размотават кълбо
прежда. Най-възрастната от тях
отрязва с ножица изпредената
нишка и определя по този начин
продължителността на живота
на детето /Мак.; ЗПГ/. Тяхната
присъда е неизбежна. За да не
се разсърдят, та да орисат зле
детето, цялата нощ се поддържа
огънят в стаята на родилката
/Воднянци, Белогр.; Черна го­
ра, Чирп.; Плев./. На третата
вечер от раждането близките
на детето слагат една чинийка
с мед, пари, пендара за О. Вяр­
ва се, че като видят златото, те
ще му определят по-лек живот,
изпълнен с радост и богатство
/Койнаре, Белосл./. Други тази
вечер омесват хляб и върху
него нареждат различни неща:
игла, конци, ножици, гривни,
обици, пръстени, книги, свирки,
пари, цигулка и др. Внимава
се вещите да бъдат повече
на брой, за да не се озлобят
орисниците. Стараят се също
да запомнят съня, та по него да
гадаят бъдещето. Ако сънуват
лодка, плаваща по Дунава,
животът на новороденото ще
бъде щастлив. Същото озна­
чава и сънуването на хоро /Н.
село, Вид./.
орйсувам > орисвам / Н. Г., V:449./.
орйша > орисвам /Н. Г., V:381/.
орла > олелия2 /Брусен, Тет./.
© Чрез този огън се отбеляз­

освещаване

ва краят на зимата и се дава
възможнаст за раздялата на
младите, които са се любили
през зимата и не са могли да
се оженят, до първата седянка
есента, тъй като през лятото
не се правят сватби. През това
време и момчето, и момичето
могат да си изберат нови парт­
ньори.
орки Вид хоро /Кюст./.
брошка Питка, печена в огнище
/Д.; БЕР, IV:927/.
ортак Съдружник /общоб./.
оруглица* > хоругва /Вид., Врач.,
Ямб., Лов., Белогр./ [уруглица1
/Н. Г., 5:451; Плев.; Лом.; Г.
Лом, Вид.; Воднянци, Белогр.;
Чомаково, Белосл./].
оруглица2 > олелия2 /Колибите,

оруглица3 > оратник /Тр./ [оруглюйца /Тр./; руклица /Н. Г.,
V:89/].
оруглъване Паленето на кошери­
ща, пълни с катран или слама
на Сирница /Тр./.
оройгрище > хорище /Смолско,
Пирд./.
оругльоам Въртя запалена фак­
ла на Заговезни, за да пропъдя
злите духове /Тр./.
оруже Накит, украшение, което се
подарява на девойка при годеж
/Ковачевица, Г. Делч.; Яворово,
Асен./.
девет > освещаване /Кюст./.
освещаване Семеен обред с жерт-


освобождава

воприношение при влизане в
нова къща /общоб./ [осветяване
/ЮБ/].
< девет, голема пладнйна, веселница, излезалка, оджак
седнуване, пивница, свещенё,
стронясване, строняска, стурне, тронясване, тронясване на
къща, троняска, труняла.
© Извършва се на специален
ден - Петковден, Димит­
ровден, Архангеловден и др.
Коли се овца или теле, кани се
селският свещеник да чете на
къщата. Всички поканени идват
с подарък за новото жилище.
Тържеството се съпровожда с
голяма трапеза и много благо­
словии за здраве, дълъг и щаст­
лив живот в новата къща.
освобождава Премахва забраната
на родилката да излиза от къ­
щата и двора си след ходенето
на църква на 40-ия ден от раж­
дането /Д.; Тр./.
осиновяване Приемане на чуждо
дете за отглеждане /общоб./.
© По народна традиция това
е свързано с редица обредномагически действия, посредст­
вом които осиновеното дете
(храненик, хранениче) трябва
да се превърне в „свое дете от
сърце“. Осиновяват се предим­
но роднински или подхвърлени
на мегдана или край черква
деца. Прекарват се през ри­
зата на някого от приемните

286
родители, поливат се с вода,
в която се е къпала приемна­
та майка. Новите родители
подаряват на детето чифт нови
дрехи и го отвеждат в църквата,
където свещеникът им прочита
молитва и ги благославя /БМ:
252/.
осип > разсип /Пазар.; Стр./ [усип
/БМ:382, 214/].
осмак1 Житна мярка, равна на 30
оки /Охрид/.
осмак2 Котел, който побира 8
литра, употребявани в някои
обредни практики /Кюст./.
оставка > разделни билки /Н.Паз./.
остен Тънка и дълга тояга за
подкарване на едър добтък,
която се използва и за „измер­
ване“ височината на Слънце­
то над хоризонта /Род.; Ихт.;
Соф.; Шумнене, Тет.; Кръвеник,
Севл.; Осетеново, Казан.; Войнягово, Карл.; Твърдица, Слив.;
Копривщ.; Д. Левски, Панаг.;
Тихомирове, Ст. 3.; Лозенец,
Ямб.; Неново, Провад./ [остън
/Н. село, Вид./].
< копраля.
© Това става предимно при из­
грев и залез, когато орачите и
др. полски работници, нямайки
часовник, определят времето
примерно така: До заод сънце има още два остена /Бо­
бошево, Дупн.; Н. село, Вид./.
Остена Група от три звезди, кои­
то българският народ оприли-


287
чил на „остена на орача“ или
два вола и един орач в конфигу­
рацията на съзвездието Рали­
ца, съответстващо на Мечът
на Орион или Поясът на Ори­
он при гърците.
< Орачи, Купраля, Товаге,
Чифутьето, Чифчйите.
отбивам дете Преустановявам да
кърмя детето си /общоб./.
< одойвам.
отбйване на дете Процес, при
който майката спира да кърми
и се стреми детето безболезне­
но да отвикне да бозае /общоб./.
< отрастване.
© В близкото минало децата
са кърмени до една година, а
понякога до две. Прекратява­
нето обикновено става посте­
пенно. Последния ден майката
на детето прави питка и я
търкулва пред него, като каз­
ва: Коги тая турта се върне,
тогава ти да се сетиш да
сисаш! Детето тича след нея, а
после го поглаждат с метлата,
за да порасне. От този ден не
му се дава повече да бозае. В
Драганово, Г. Орях, и Н. село,
Тр. вярват, че всъщност Света
Богородица го отбива.
отбулвам > разбулвам /ИБ./
отбулница > разбулване /Шум./,
отбулване > разбулване /общоб./.
отбулки > разбулване /Д./.
отвратки Ритуалното първо гос­
туване на младоженците на

отиване за кума
родителите на булката след
сватбата /Суфулар, Одр., Тетов.; Пирин; Род.; Н. село и
Мендево, Петр.; Енина, Казанл./ [отврътьки /Велгр./; ддратки /Осмар, Пресл.; Н. Паз.;
Веселиново, Шум.; Вардун,
Търг.; Неново, Пров.; Сил./;
ддретки /Еркеч., Помор./].
< вйкане2, възврати, възвратки, връщане гости, госке, до­
пит, изврате, младо госке,
недельоване, на побрати, поврътки, порву госте, презив,
соботене; трекя вечерь2, трети
чин, третиче.
© Те им целуват ръка и им ис­
кат прошка. В Родопите мла­
доженците остават да нощуват
там. В някои селища в гостува­
нето участват и родителите на
младоженеца, другаде младо­
женците гостуват и на кумовете
и на някои роднини.
В Гега, Петричко, това е гос­
туване на близки и роднини в
новия дом на младоженците
след сватбата.
отвратно място > нечисто място
/СБ; ЗБ/.
отгробвам Откопавам мъртвец,
разкопавам гроб /БЕР, I, 283/.
< разгробвам, разгробя, типайни.
отйване за кума Сватбен обред,
при който официално се отива
в дома на кумовете, за да ги от­
ведат в дома на младоженеца


отйване за невестата
/общоб./.
® В неделя сутринта деверът,
поддеверът, сватовете и гос­
тите с музика отиват да вземат
кумовете. Деверът носи чинии
с бонбони и стафиди, а старият
сват - бъклица с вино. Кумо­
вете се довеждат в дома на
момъка заедно с други сватове
и оттук с музика се отправят за
невестата.
отйване за невестата Комплекс
от обредни действия, извърш­
вани от момковите роднини,
преди сватбеното шествие да
тръгне за дома на булката, а по­
сле в дома й /Б. река, Първом./.
© В сватбеното шествие се под­
реждат младоженецът, деверът,
зълвата, кумът, кумата, старият
сват и останалите сватбари.
Свекървата слага на три пъти
червен пояс, който сватбарите
прекрачват и оставят на него
пари и домакински съдове.
Сватбата тръгва за невестата
с музика. Там ги посрещат и
настаняват. След това завеждат
младоженеца в стаята на не­
вестата. При влизане дават на
невестата да обуе нови обув­
ки, закупени от момковото се­
мейство.
отйчник > бъклица /Ихт./.
откйням Премахвам клетва /Го­
ведарци, Сам./.
открев > разбулване /Гарван,
Сил.; Соколово, Добр./.

288
открйване > разбулване /Род.;
Елх.; Димот.; Хаск.; Пещ.;
Разл.; Г. Делч./.
откуквам Магическа практика
за разваляне магия на крава
или биволица, за да дава мляко
/Соф./.
откуп Пари, които младоженецът
дава, за да откупи чеиза на
момата /Ивгр.; Смол.; Пазар.;
Драм.; Крум.; Първом.; Г.
Делч./.
< късмет4, вено1, корйтница,
нишан3, обуща, обущва, прид2,
чизми парасъ.
откупване на чеиза Сватбен оби­
чай, при който брат или сестра
на булката се пазарят със сва­
товете и искат пари за сандъка
с чеиза й, който тя ще отнесе
със себе си в новия дом /Бяла
река, Борис.; Пловд./.
< зймъни дрёите, седане рубата.
© Това става в дома на не­
вестата, преди сватбарите да
тръгнат за черквата. Откупът
се плаща от девера с парите
на младоженеца. Откупеният
чеиз се натоварва на кола,
която следва сватбарите към
черквата. Някъде чеизът се от­
купува от свекъра и свекърва­
та, когато стигне в момковата
къща.
откупува Обредно действие, при
което се слагат пари в пазвата
на умрял, за да се откупи на


289

онзи свят /Панаг./.
откъсяло Смърт от тежък живот,
глад, мизерия /Стр./.
отлюпва курйту Женитба на найголемия син или дъщеря /Арх.
БДР/.
оток Възпаление с отичане по
тялото, което в традиционна­
та народна медицина се лекува
с мехлем от подбел, смесен
със зехтин и мас, или пък се
превръзва с листа от живовлек
и восък /Чирп.; Пловд.; Рад.;
Белосл.; Г. Орях./.
отрастване > отбиване на дете
/Воднянци, Белогр./.
отрёдам Грижа се за всичко око­
ло погребението и помените за
покойник /Род./.
отрёдуем Правя помен /Брезн./.
Отсичане главата на Свети Йоан
Кръстител > Секновёние /об­
щоб/.
отструване > помен /Плевен/.
отчим > втори баща /Н.Г., III, 431 /
дтчюх /Н.Г., III, 431/; дтчюв,
дчуф /Брезн.; Мак.; Благ.; Соф.;
Кулско, Вид.; Белогр./; дчоф /
Сам.; Ихт.; Соф./; дчух /Банско/;
удчъф /Радилово, Пещ./].
охтика > туберкулоза /Соф../
[дфтика /Соф./].
офик Болест, Rhagas, при която
кожата на ръцете или другаде се
покрива с дребен обрив във вид
на пълни с вода пъпчици, които

ошййник
сърбят /Правец, Ботевгр./.
© Кожата става грапава. Леку­
ва се с русопец, който се сваря­
ва и болният се мие с отварата
или си измива тялото с вода от
варени глави на риба и рак.
очётна сол Сол, осветена с четене
на молитва от свещеник, която
се дава на обреченото за курбан
агне /ЕБ, Ш:123/.
очинайа > снаха /Трак.; Ст. 3./.
очистване > очистителна молит­
ва /общоб./.
очистване (с огън) Обредна прак­
тика, съпровождаща започва­
нето на сеитбата /ЕБ, 3:217/.
© Състои се в посипване жар
пред колата при тръгване към
нивата. Друг важен момент на
очистването е разливането на
вода пред сеяча.
очистйтелна молйтва Молитвата,
която се чете на родилката в
църквата на 40-ия ден след
раждането, слагаща край на
периода, в който тя е нечиста
/Кръвеник, Севл./.
< очйстване.
Очовден > Миши празници
/ЮЗБ/.
очък баща > втори баща /Певец,
Търг./.
ошаф Компот от сушени плодо­
ве - едно от задължителните
ястия на Бъдни вечер /общоб./.
ошййник > наниз /Н. Геров, 1:213/.


павечёрка

290

п
павечёрка Молитва преди втора­
та (малката) вечеря /Трън./.
павликянче > еврейче /Бериево,
Севл./.
Павловден Празник на 30 юни,
посветен на свети апостол
Павел /Извор, Бург.; Борисово,
Поп.; Драганово, Г. Орях./ [Пальовден /Гюм./; Пауловден /Из­
вор, Бург., Поп./].
< Свети Павел.
© В църковния календар све­
ти Павел се чества заедно със
свети Петър на 29.VI. Народът
обаче ги разделя и им определя
два последователни дни. Съще­
временно П. е адаптиран към
стар езически празник за почи­
тане на огъня и за предпазване
от градушки. На този ден има
редица забрани за полска ра­
бота с цел предпазване на ре­
колтата от пожари. Не се пали
огън. В Поповско има поверие,
че ако някой се разболее на
този ден, умира или боледува
цяла година.
пазачка > стопан2 /Пловд./.
© Вярва се, че стопан на къ­
щата може да бъде змия, която
пази дома от нещастия. Обик­
новено стои от дясната страна
на огнището или в главните ос­
нови на къщата. От обредните
трапези на Коледа, Ивановден
и Заговезни се оставя и за зми-

ята-стопан, като най-често това
е мляко.
пазене кваса Обред, който се из­
пълнява през нощта срещу Игнажден, свързан с правенето
на нов квас /Рус.; Разгр./.
< вардене квас, квасенки.
© Изпълнението на обреда
се пази в тайна. Участнички
са обикновено моми и мла­
ди жени, водени от възрастни
билкарки и баячки. За случая
се взема тесто от три къщи, в
които мъжете имат еднакви
имена. Меси се от „чисто“ (де­
вствено) момиче или две моми­
чета, едното от които е първо,
а другото последно по възраст
дете в семейството. Замесването става с гръб към нощвите,
в които старите жени пускат
билки. Квасът се покрива в
ъгъл или се поставя в обърнат
ръчен дарак. Цяла нощ до ква­
са стоят една или две пазачки.
Участничките в обичая играят
хоро. В Разградско това про­
дължава до сутринта. Там се
допускат ергени, които инсценират неуспешно крадене на
квас. В Русенско продължава 12
дни - ц.о Василовден. Квасът се
изсушава и се дава против уро­
ки. Нощното хоро се играе само
три пъти - срещу Игнажден,
Коледа и Василовден.


291

Този обред в някои селища се
павтаря на Велики четвъртък.
Паздйра на небето > Млечния
път /Ореш, Свищ./.
Пази Боже Благословия /Хр.
Вак., Етн.:25/.
пайстор > втори баща /Карл./,
пайдутки > стрели /Трак.; Род./.
пайсторка > заварена дъщеря /
Скопие/.
пайстурек > втори баща /Беглеж,
Плев./.
пайу > торбалан /Г. Делч./.
пакостник > чернилник /Хр.
Вак., Етн.:546/.
палагурйя Обредна гощавка след
погребение /Ксант./.
палагурче > помен /Еникьой,
Ксант.; Трак./.
палелйя > олелия3 /Трак.; Бесар.;
Род./.
палене на комините Обичай на 1
март за предпазване от бълхи,
плъхове, червеи и други вредни
животни /И. Трак.; ЕБ, 3:115/.
© Възрастните палят сноп сла­
ма и изгарят саждите в комина,
а децата през това време тичат
със звънци из селото.
Палене на Марта Обичай на 1
март вечерта, при който се па­
лят огньове, около които деца­
та обикалят /Род./.
палене на огън Обичай на 1 март
да се гонят змии и гущери с уд­
ряне на маши, тенекии и изричане на заклинателни думи /ЕБ,
3:115/.

Панйчкени

палеусник > вълколак /павлик.
гов./.
Палиха Марта > Баба Марта2 /
Род./.
палй душа Човек, който се кълне
лъжливо, за да навреди на друг
човек /Г. Кремена, Врач./.
паликош > олелия1 /ЮИБ/.
© Представлява напълнени
със слама мехове или кошове,
намазани с катран, които се из­
дигат високо по дървета и се
палят на Сирни Заговезни. В
някои случаи тези огньове се
палят заедно с големия огън
олелия, а в други - независимо
от него в обредната вечер.
Палинден > Антоновден /СИБ/
[Пёлинден /СИБ/].
палйца > коледарка /БДПМ, Кн.
VIII, 281/.
памайчима1 > мащеха /Смолян/.
памайчима2 > дойка /Смолян/,
панахйда > помен /ИБ/.
паная > обреден хляб /БДПМ,
kh.VIII, 1977, 382/.
© Прави се от чисто брашно и
се носи в църква.
Паная и Тутуся Първият и втори­
ят понеделник след Павловден,
които се честват за предпазване
от градушка /ЕБ, 3:130/.
Пандйле > Свети Пантелей /Гор­
но Броди, Сер./ [Лантале /Чудинци, Кюст./].
Панйчката > Тепсията /Арх.
Ром./.
Панйчкени > Голяма задушница


пантаджййка
/Св. Кучилово, Ст. 3./.
пантаджййка > врачка /Дупн./.
Панталёй пътник > Свети Пан­
телей /Търнак, Белосл.; СЗБ/.
Пантелёевден > Свети Пантелей
/Плев./.
пануда Лакомство, което се носи
на дете, родилка или болен чо­
век /БДПМ, 1977, VIII:282/.
< канеска1, навидье, обидка,
покана2, повойница, укот, укус,
цълуфе.
папудняк Обредна яхния от фа­
сул, която се поднася след по­
гребение /Горно Броди, Сер./.
папунье Тежки речни камъни,
които сурвакарите внасят в
къщата и ги оставят на огнище­
то като символ на донесеното в
дома богатство /Род./.
© Тези камъни впоследствие,
при строеж на нова къща, се
поставят в основата.
парабрат > Син на съпругата по
отношение на син на втория й
съпруг /БДПМ, 1977, kh.VIII,
282/.
парадйс > рай /Горно Броди,
Сер./.
параклис1 Малка църква /об­
щоб./.
< черквё.
параклис2 > коледни хлябове
(вит-превит кравай) /Орех.;
Чирен, Врач.; Плев.; Ник./.
параклис3 > никулски хляб /
Врач./.
© Меси се при оброк.

292

парамайка > мащеха /БДПМ,
VIII:282/.
парасёстра > Дъщеря на съпру­
гата по отношение на син на
втория й съпруг /БДПМ, 1977,
VIII, 282/.
парасйн > заварен син /БДПМ,
VIII:282/.
парастас Обредно раздаване на
жито, хляб и др. след погребе­
ние със свещеник /Белогр./.
парататко > втори баща /БДПМ,
VIII:282/.
паращёрка > заварена дъщеря /
БДПМ, VIII:282/ [паракерка,
парачёрка / БДПМ, VIII:282/].
парен петел > ладуване /Пловд./.
пари баба Коледен обреден пер­
сонаж /Г. Броди, Сер./.
© Стара жена, която късно
през нощта на Коледа ходи във
всяка къща, където яде и пие от
коледната трапеза.
парица > душа /Драганово, Г.
Орях./.
парясвам се > развеждам се /
Подгорица, Търг./.
парясник > разведен /Хр. Вак.,
Етн.:540/.
парясница > разведена /Хр. Вак.,
Етн.:540/.
паска > козунак /ЕБ, 3:121; Бесар./.
пасмина > род /Н. Г. V, 83-84/.
пастирица > мащеха /Шум./.
пасторак > заварен син /PMJ,
1965:139/ [пасторок /РМЕ, 1965,
139/].


293

пастрок > втори баща /Кортен,
Н. Заг./ [паструк /Шум./].
Пасха > Великден /Бесар./ [Пас­
ка] /Бесар./.
патерица1 Атрибут на хтоничните
същества /БМ:253/.
© П. символизира тяхната куцота, тяхната асиметричност.
Атрибут е и на светците Нико­
ла и Тодор. Първият е покрови­
тел на водите и зимата, а вто­
рият на булките. Вярват, че с П.
си те наказват онези, които не
спазват съответните забрани.
Наказаните хора заболяват и
умират.
патерица2 Денят след семейната
служба курбан /СЗБ/.
© Вярват, че светецът покро­
вител си отива, но оставя па­
терицата си. По тази причина
в нейна чест също се слага об­
редна трапеза. Част от хляба се
хвърля в нивата за плодородие.
Третият, заключителен ден на
празника, посветен на светеца
покровител, има символично
значение „изпращане на свете­
ца“. Той си тръгва, взема пате­
рицата си, с която благославя
или наказва.
патерица3 Вид календар /Д. М.,
НВРНО:379/.
© Старческа (свещеническа)
патерица, на която с резки са
отбелязани месеците и празни­
ците.
патнина > свещ /Ресилово,

пепелница
Дупн./.
© Запалват я при умиращия, за
да осветява пътя му.
Пато > Млечния път /ЗБ/.
пащерка > заварена дъщеря
/РМЕ, 1965:145/.
педя Мярка за дължина, равна на
разстоянието между върхове­
те на палеца и показалеца /об­
щоб./ [пёда /ЗБ/].
< рума, румица, чапърък.
пеене пръстените > ладуване /
Панаг.; ЗБ/.
Пёйчинден > Петковден /Дебели
лак, Рад./.
пекло > ад /БМ:266/.
пеленаче Бебе, което още се по­
вива в пелени /общоб./.
< рулче.
пелин Билка, тревисто расте­
ние с приятен аромат и горчив
вкус, Artemisia absinthium, което
предпазва от зли сили /БМ:27/.
< русарска трева.
Пёлинден > Антоновден /СИБ/.
пендари > наниз /СЗБ/.
пендарто > петохлебие /Стр.; Яна,
Воден./ [пендёрто /Стр./].
пендевар > кравай /Бродилово,
М. Търн./
© Приготвя се специално за
сурвакарите.
пендохара > петляно време /Арх.
Романски/.
пепелница Обредно, магическо,
моминско гадаене за женитба
/Стр./.
< насяване на просо.


пеперуда
© Обредът се изпълнявал през
Мръсните дни или Тодоровата неделя. Прави се тайно заораване на двора с откраднато
от ергенска къща рало. След
това момите наливат мълчана
вода и замесват питка от пепел,
брашно и сол. Тези продукти се
крадат от къща, в която няма
умрял човек. После търкалят
питката и по падането й гадаят
за женитба.
пеперуда1 Обред за предизвиква­
не на дъжд, който се прави по
време на суша /ИБ/ [пеперуга /
Дупн.; Панаг.; Струга; Хаск.;
Елена/; пипируда /Кръвеник,
Севл./; пеперлуга /Ивгр./; пяпяруда /Върбица, Пресл./; пемперуга /ЗБ/].
< малка пеперуда, войданка,
вай дудула, вай гугу, додола,
додул, додолярка, драгайка2,
лазарка, бйлуле, одница, росоманка.
© Обредът няма фиксирана
дата. Изпълнява се по време на
суша (обикновено през пролет­
та или лятото). С магията се
цели омилостивяване на злите
сили и предизвикване на дъжд.
пеперуда2 Главното действащо
лице в обреда пеперуда [пиперуда /Севл./, пемперуга /ЗБ/].
< кукали, войданка, дидул, дидула, додола2, додолица, дудулайка, дъждовник, кукали,
одница, росоманка2.

294

© Главното обредно лице е
момиче, обикновено сираче.
В някои краища на България
трябва да бъде първото или
последното дете в семейство­
то. Задължително условие е
да бъде девствено. В Северна
България обредното лице може
да бъде и циганка. Облечена е
в риза, отрупана със зеленина,
и с разпусната коса. Водачката
на всички участнички в обреда
трябва да е или старица, или
вдовица (полово чиста). Пос­
редством имитативна магия се
цели предизвикване на дъжд.
пеперуда3 Душа на жив демон
/Битол./.
пеперуда4 > мъртвешка глава
/Брацигово; около Дунава/.
перашка > великденско яйце
/Арх. Ром./.
перина > на перна /Арх. Ром./,
першаница > великденски хля­
бове /Лом/.
© Представлява малък хляб,
омесен с квас, от групата на об­
редните, украсен с яйце в сре­
дата и кръст отгоре.
перйя1 > самодива /ЮИБ/ [перие
/Рекан./].
перйя2 > вампир /Рекан./.
пёрници > стрели /Род.; Трак.;
Лозен.; Скопие/.
перунйка Растението Iris germanica, което се приема като цвете
на Перун.
< перунов цвят, богйша, змей-


295

ново цвете, калугерица, куку­
вичи сълзи, змейово цвете,
тъжак.
© Според народните вярвания
перуниката притежава способ­
ността да прогонва змея, за­
това някога с него прогонвали
змейове. Берат го на Еньовден
и момите го носят, за да не бъ­
дат харесани от змей.
перунов цвят > перуника /БМ,
262/.
перяница > сватбен венец /ЗБ/.
Песи понеделник > Чисти поне­
делник /ЗБ; Белосл.; Елен.;
Габр.; Тр.; Н. Заг.; Д.; И.Трак./.
© В Бургаско има обичай на
този ден обредно да се люлеят
кучета против бяс.
пёсица Обред за лечение на сла­
бо дете с косми по тялото /Бо­
рисово, Поп.; Лов., Стражица,
Г. Орях./.
© Две жени занасят детето при
плет, в който кучета са напра­
вили дупка, и го препъхват три
пъти през дупката, като водят
следния диалог: Какво пъхаш? Песците; Какво вадиш? Юнак с червен кълпак.
песъчйво дете Дете, което не над­
дава на тегло, бледо е и има ко­
сми по тялото си /Лов., Поп. Г.
Орях./.
пёсяци > кукери /Смол.; Дев./.
Петдесётница > Троица /Извор,
Бург.; Недан, Павлик./.
петёвница1 > изтърсак /Фили­

Петковден

пово, Рус.; Корница, Г. Делч./;
[петивница /Якоруда, Разл./;
петумница /Гайтаниново, Г.
Делч./].
петёвница2 Най-голямата дъще­
ря /Филипово, Рус.; Корница,
Г. Делч./ [петивница /Якоруда,
Разл./; петумница /Гайтанино­
во, Г. Делч./].
< петевнушка, пётемна, петёмничка, петьовничка.
петевнушка > петевница2 /Лъжница, Г. Делч./.
петелар Обредно лице - юноша,
който коли петела на Петльовден /ЕБ, 3:108/.
Петеларовден > Петльовден
/БМ:264/.
пётемна < петевница /Леплен, Г.
Делч./.
пётивник Единствен син /Банско/
[петимник /Банско/].
пётимничка > петевница2/Осипа,
Банско/.
Петковден Празник на 14.Х, пос­
ветен на Света Петка /Бо­
рисово, Поп.; Бяла река, Бо­
рис.; Стражица и Драганово, Г.
Орях./.
< Пёйчинден, Света Пётка,
Труняска.
© Според народния календар
този ден бележи края на сто­
панската година и прибирането
на реколтата. Поставя се нача­
лото на периода на сгледите,
годежите и сватбите. Започват и
родово-фамилните тържества.


Петковска задушница

На някои места П. се смята за
женски празник, поради което
жените правят намазани с мед
питки, наречени света Петка.
Коли се черен петел или черна
кокошка извън селото. Докато
кокошката се вари, свещеникът
прави кръст на земята, а жени­
те - бразда. До нея се слага паничка с храна, за да не влизат
болести в селото.
Дните между Петковден и Ди­
митровден се наричат Вълчи
празници и се смятат за лоши.
Петковска задушница Ден на ум­
релите в съботата преди Пет­
ковден /ЕБ, 3,:131/.
Пётловден Празник на 20 януа­
ри, посветен на Свети Евтимий
/ИБ; Одр.; Лозен./.
< Петеларовден, Ефтймий, Ихтима.
петля Част от агнето, която за­
дължително се давала на све­
щеника при погребение или заупокойни обреди /Д. М., НВРНО:176/.
петляно време Времето призори,
когато пропяват петлите /Недан, Павлик./.
© Според народните вярвания
тогава се скриват излезлите
през нощта вампири и други
зли сили.
< пендохара.
петохлёбие Обред, при който се
освещават пет хлебчета и се
раздават за Бог да прости или

296
за здраве /БЕР, 4:204/
Пётровден Празник на 29.VI,
който в източноправославния
календар е посветен на свети­
те апостоли Петър и Павел /
Извор, Бург.; Борисово, Поп.;
Койнаре, Белосл.; Плевен; Чудинци, Кюст.; Драганово, Г.
Орях./ [Петрдвден /Соф./].
< Светй Петър, Петър и Павел.
© Свети Петър държи ключо­
вете от Рая. На този ден при­
ключват двуседмичните Пе­
тровски пости. Обикновено
се коли петел. От ястието се
раздава за здраве. В жертва се
принасят и червени ябълки пе­
тровки от жени, които имат по­
чинали деца. Цялата обредност
е насочена към опазване на ре­
колтата. На Петровден се пра­
вят и обреди за предизвикване
на дъжд.
Петров месия > юли /Мендево,
Петр./.
Петрово въже > Чесни вериги /Д.
М., НВРНО:356/.
Петровски месец > юни /Пловд.;
Кюст.; Казан./.
петровско пйле Петел, заклан за
Петровден /Извор, Бург.; Бори­
сово, Поп.; Койнаре, Белосл.;
Плевен; Чудинци, Кюст.; Дра­
ганово, Г. Орях./.
Петровския > юли /Род./ [пётруске /Род./].
петък Петият ден от седмицата /
общоб./.


297

© Посветен на света Петка,
покровителка на жените. Петък
е нечетен и носи харктеристиката на женски ден. Възприема
се като лош. Разпространено
е поверието, че родените в пе­
тък са болнави и нещастни. В
Западните покрайнини не се
мият и не перат, защото вяр­
ват, че в противен случай света
Петка ще се появи в къщата
като змия. В Недан, Павл., не
започват никаква нова рабо­
та в петък, защото тя няма да
върви. Вечерта преди петък се
спазва задължително сексуално
табу. Християнската традиция
забранява венчавките в петък,
тъй като на този ден е разпънат
Христос.
пётьовник Първородно дете /Гърмен, Г. Делч./.
пётьовничка > петевница2 /Балдево, Гърмен, Г. Делч./.
пёхер > свекър /Н. Г, IV:27/.
пёхера > свекърва /Н. Г, IV:27/.
пешачка > ръченица /Арх. Ром./,
пешкеш > нишан /Добр. Соф./.
пйшльо > еврейче /Н. Г, 11:438/
[пъшльо /Н. Г., П:438/].
пйвкане > коледуване /Санд./
[пйвкяне /Санд./].
пивкари > коледари /Санд./.
пйвница > излезалка /Санд./.
пиена > сгодена /Соф./.
Пйен ден > Игнажден /Памукчи,
Ст.З./.
пйжо > еврейче /Н. Г., П:439/ [пы­

пита
же, пужя, пужьо, пуже /Ба­
нат/].
пйко > фичор /Н. Г., V:475/.
пйлета Обредни колаци за Коле­
да /Перн./.
пйлишча Клонки от дървета, кои­
то първият гост - полазникът,
внася в къщата на Игнажден /
Царибр./.
Пйпивден > Игнажден /ИБ/.
пиростйя Трикрака желязна по­
ставка в огнището, върху която
се слагат съдовете за готвене
/БМ, 266/.
< простре, саджак.
© Смята се, че както всички
железни предмети, и този при­
тежава способността да про­
пъжда злите сили. Оставят го и
до покойника, за да не се пре­
върне във вампир.
пйса > ад /БМ:266/.
пйсан кравай > кравай /Н. село,
Вид./.
Пйсанка > Шарка /Г. Орях./.
пйсан кулак > сватбен хляб /Граматиково, М. Търн./.
пйсано яйце > великденско яйце
/Д. М., НВРНО:577/.
пйсар > девер* /Трън./.
пйсарка > зълва* /Трън.; Брез./.
писуглавци Зли духове, на вид
тънки, дълги, с жилави ръце,
които бродят нощем и нападат
жените /Свежен, Карл./.
пйсарици > орисници /Н. село,
Вид./.
пйта Безквасен кръгъл обреден


пита за светй Георги
хляб /Ст. 3.; Пловд.; Пресл.;
Смол.; Пазар.; Тет.; Г. Делч.;
Ивгр.; Крум.; Недан, Павлик.;
Брестовица, Пловд./.
< бабина пита, блага погача,
богородичен леп, богородична
погача, богородична пита, бо­
городица, богородичник, богородник, бърза пита, власувнина3, голям ляп, голями пити,
големи пити, малка пита,
лябовето, малки богородняк,
молвйта пйта, натрисница, по­
гача, препечняк, пътника, пътнинка, прусурница, прусурничена пйта, прусурки, лйтурия,
рангел, рангелово блюдо, светй
влас, смидаль, топла пйта,
топал ляп, турта троя, тро­
янка, медена турта, меденйк,
меденйца, медник, медуниц,
литургия,светец.
© Кръгъл обреден хляб, подо­
бен на кравая. Много рядко има
дупка по средата. Меси се при
сватба, смърт, раждане на дете,
при различни календарни праз­
ници и особено за празниците,
посветени на Богородица.
Когато се прави след раждане,
се меси с неначената вода.
Нарича се богородична пита,
богородичник,
богородична
турта и др. Прави се обикно­
вено на първия или третия ден
след раждането. Посветен е на
Богородица, защото се вярва,
че тя помага при раждането на

298

бебето и родилката. Изяжда се
само от членовете на семей­
ството и бабата-акушерка. Ряд­
ко присъстват и други жени,
които носят на родилката нещо
сладко.
При сватбените обреди са на­
мазани с мед и се наричат ме­
дена турта, меденйк, меденйца,
медник, медуница.
При погребения и помени пи­
тите са за близките, за мъртве­
ца, за гробарите, за присъства­
щите на погребението. На повечето от тях е направен печат с.
просфорник и се наричат пру­
сурница, прусурничена пйта,
прусурки, лйтурия, препечняк,
арангела, рангеловско блюдо,
рангел, рангелов кравай, рангелов хляб, ръхангьълкъ, топенйк, троя, троянка.
При обреда „ходене на росени
се правят росенска пита, шаре­
на пита и др.
пйта за светй Георгй > гергьов­
ски хлябове /Хърсово, Разгр.;
Шум./.
© Представлява малък обре­
ден хляб, чиято украса са две
кръстосани тестени пръчки със
завити навътре краища.
пйта за Господя > гергьовс­
ки хлябове /Хърсово, Разгр.;
Шум./.
© Разновидност на обредните
гергьовденски хлябове, който
е голям и украсен с тестена ос-


299

морка и по две сплескани питки
от двете му страни.
питарка > кумица /Забърдо,
Асен.; Род./.
пйтумница > изтърсак /Гайтаниново, Г. Делч./.
пиф Паричен дар, даден от сватбарите на булката /Ард.; Смол./.
© Понякога на трапезата по­
ставят чаша с малко вода и в
нея всеки пуска монети /Конопчие, Чирп./.
пйфат > пиф /Гугутка, Ивгр./.
пич > копеле /Слив.; Казан.; Крлов.; Сам.; Хаск.; Шум./.
пишманлък Дар, който остава за
семейството на годеника, ако
годеницата се откаже от годежа
/Д. М., БОП:147/.
пиянка > жребий /Разгр./.
пладне1 Мярка за време - 12-13
часа /Тр.; Г. Орях./.
пладне2 > обяд1 /Тр., Г. Орях../.
< голем ручок, обяд.
пладнйна > обяд* /ЮИБ/.
пладница Митично същество с
вид на висока красива девойка,
облечена в бяло, която се явява
по пладне в големите горещини
по жътва на нивата /И. Г., БНМ:
135/.
Плазевден > Света Ана зимна
/ЗБ/.
плакёда > баница /Брестовица,
Пловд.; ИТрак.; СИБ; Ср.СБ/.
плакя > баница /Елен./
плацента Временен орган във вид
на ципа, в която е обвито бебе­

плетеница
то до раждането си /общоб./.
< бабино дете, бабито, облаче,
помётище, рйза2, рйза на Бъдня вечер, рйзица, рйзница.
© След раждането се заравя на
чисто място.
плашйлки Персонажи в групата
на кукерите [ЕБ, 3:113/.
плащаница > саван /Хр. Вак.,
БПО:79/.
племенник Син на брат или сес­
тра /ИБ; ЮИБ/.
< братанец, братанче, братенек, братов син, братово мом­
че, братово дете, братуву копе­
ле, братуфчи, дёвер4, сёстричник, сестриник.
племенница Дъщеря на брат или
сестра /ИБ; ЮИБ/.
< братаница, братова дъще­
ря, братово момиче, братова
мома, сестриница, сёстричница, фнука.
племенници Деца на брат или се­
стра /общоб./.
< сеструнчета.
плетарйя Сватбен обред за спли­
тане косите на булката от нейни
приятелки в деня на сватбата
или в събота вечер /Покрован,
Г. Джум./.
< плетене, плетенки.
плетене > плетарйя /Сливница,
Соф./.
плетенйца* > великденски хля­
бове /Самоков, Пирин/.
плетенйца2 > сватбени хлябове
/Самоков, Пирин/.


плетенки
© Със замесването на П. се по­
ставяло началото на сватбения
обред /Пирин/.
плетенки > плетария /Кръвеник,
Севл./.
плетен кравай > коледни хлябо­
ве /Свищ.; Марковна, Шум./.
© Най-яркият елемент в укра­
сата е направен от сплитане на
тестени пръчки, поради което
хлябът има вид на плитка.
Плеяди Название на няколко
звезди от съзвездието Телец /
общоб./.
< Власи, Власци, Влашкови,
Влашковци, Квачка с пйлци,
Клонката, Кловачката, Ко­
кошката, Кокошката с пйленцата, Крйви власи, Крйволици, Лъчковете, Стожари.
© Състои се от много звез­
ди, но с просто око се виждат
само 6-7 от тях. Най-голямата
и най-ярката звезда се нарича
Квачката, 6 около нея се оп­
риличават с пиленца. Те непре­
къснато трептят, сякаш кълват
зрънца. През есента и зимата се
вижда до Гергьовден, а на 8.VI.
напълно се скрива.
плйтка на нйвата > божа брада
/Хаск.; Бург.; Чатал./.
плоден месец > август /Арх. Ро­
мански/.
плътенйк^яллм/), който е придо­
бил кости и плът, поради кое­
то има вид на жив човек /СИБ;
СЗБ/.

300
< пълтняк, джангалоз, окосник, самсамолец, уплътён вампйр.
© Вярват, че ако някой го поре­
же, той ще се превърне в кърва­
ва пихтия.
плюфкач Персонаж в кукерска
дружина /ИБ/.
Плява > Млечния път /Пазар./.
Плявата на кумеца < Млечния
път /Лясковец/.
пляк1 > баща /Брацигово; Смол.;
Пирд./.
пляк2 > дядо /Дебър./.
пляка’ > майка /Смолско, Пирд./.
пляка2 > баба /Дебър./.
побащим1 > настойник2 /ИБ; Д./.
© В някои краища това е же­
неният брат на младоженеца,
в други мъж от рода, който е
натоварен да му даде послед­
ни съвети през първата брачна
нощ.
побащим2 > свекър /Кавакли, Лозен.; Трак./.
побащим3 > девер’ /Черногорово,
Пазар.; Любимец, Хаск./.
побащим4 Втори баща по силата
на един обред /Стр.; Соф./.
© Родители, на които децата
умират, „подхвърляли“ живо­
то си дете на кръстопът, за да
бъде „намерено“ от случаен
човек. Ако е мъж, той му става
втори баща - побащим.
побащима > помайчима /ИБ/.
побратим Обредно лице в сватбе­
ното тържество, което изпъл-


301
нява функциите на девер, но не
е роднина /Пазардж./.
< братимил.
© Въпреки че не е кръвен род­
нина, той не може да се ожени
за булката, ако тя остане вдо­
вица. Това родство се отнася
също и за деца и внуци. В Па­
зарджишко тази роля се изпъл­
нява от чичото на младожене­
ца.
побратими Сродени със специа­
лен обред хора без кръвна връз­
ка, които остават близки за цял
живот /Прилеп.; Ихт.; Скопие/.
< аратлйк2, братимил.
побратимство > побратимяване /
Дебър.; Соф.; Трън.; Скопие/,
побратимяване Обред, при който
се осъществява духовно брат­
ство, без да има кръвно род­
ство /общоб./.
< побратимство, хващаме на
арътлйци, иваномство, Йован.
© Според обичайното право
побратими се смятат децата,
кърмени от една майка, или
двама души, преживели обща
беда. Последните се заклеват
във взаимна вярност пред све­
щеник, който ги благославя.
След това родителите им ги по­
срещат в домовете си с питка и
също ги благославят.
повампйрен Мъртвец, превърнал
се във вампир /РМЕ, 1965:197/.
повампйри се Стана вампир
/РМЕ, 197/.

повтарак

повитачка Вълнена пелена, която
свекървата подарява на бебето
/Щръклево, Рус./.
© Тази пелена е от три цвята
- червен, син, зелен, всеки от
които има своя семантика: чер­
веният е против уроки, синият да стане умно и послушно дете,
а зеленият - каквото посее да
поникне.
повлекло > род /Ботев./.
повой > коляно /Д. М., БОП:152153/.
повойница1 > пануда1 /Врач.;
Петр.; Сливница/.
© Жените, посещаващи родил­
ката, оставят конци от дрехите
си върху повоя на детето.
повойница2 Обреден хляб (пога­
ча), който се прави на третия
или на деветия ден след раж­
дането на детето /Ресилово,
Дупн.; Петр./.
© Дава се на говедаря с мед и
сирене. Той я разчупва над гла­
вата на кравата и телето и връ­
ща част от нея на стопаните.
повойничарки Жени, които при­
състват на угощение на третия
ден след раждането на детето
/Врач./.
повратки > отвратки /Б. река,
Първом.; Н. село, Тр.; Борисо­
во, Поп.; Кръвеник, Севл.; Из­
вор, Бург.; Недан, Павлик.; Н.
село, Лов.; Марица, Хаск., Бе­
сар./].
повтарак Дете, закърмено вто-


повторец

ри път след отбиването му
/БМ:269; И. Г., БНМ, 1983:142/.
повторец Вторият мъж на една
жена /ЗБ/.
< повторник1, хранйтел, хранйтелник.
повторица > повторка1 /Рус./.
повторяя > Жена, която се е омъ­
жила втори път /Неново, Про­
вал./.
< вйтрига2, двекьожёнкиня,
намескина.
повторка1 Втора жена на един
мъж /ЗБ/.
< повторица, повторна жена.
повторка2 > мащеха /Н. село,
Вид./.
повторна жена > повторка1 /Не­
ново, Провад./.
повторник1 > повторец /Габр./.
повторник2 > втори баща /Кри­
вия, Разгр./.
повторушка Втора женитба /
Соф./.
погазен Сватбари от страна на
булката /Дервент, Дедеаг.; Ксан­
ти, Кукуш; Манастир, Гюм.;
Трак./.
погазёйка Сватбарка от страна
на булката /Габрово и Еникьой,
Ксант.; Булгаркьой, Кешан;
Трак./.
погазяй > сват /Трак./ [богазяй /
Трак./].
Погана събота Последната събо­
та преди Богоявление /Д. М.,
НВРНО:473/.
поганец > караконджол /Род./

302
[боганец /Род./].
поганите > нечисти сили /Род./.
Поганите дни > Мръсните дни
/Род./.
Погановата неделя > Тодоровата
неделя /СЗБ/.
Погано време > Мръсните дни
/Извор, Бург./.
Поганото > Мръсните дни /Род./,
погански пепел Пепелта от бъ­
дника, изгорял в огнището
срещу Коледа (а някъде и сре­
щу СуРва и Водици) /ЮИБ/
[поганцка пепел /ЮИБ/].
© Съхраняват я в гърне и про­
летта се смесва с житото за по­
сев, за да няма в нивите главня.
Поганци > Мръсните дни /Род./,
поганци Еднооки, еднокраки и
голи чудовища, които бродят
нощем до първи петли и ако
срещнат човек, го завличат и
изяждат /Род./.
< калканзер.
поганчета > поганци /Ксант./.
Поганшляк > Миши празници
/ЗБ; ЕБ, 3:132/.
погача > пита /ЗБ; Мак./.
© Това е обикновено прясна
пита, която месят и за Коледа,
за. Великден, за Сурва, при раж­
дането на момчета.
погибел > кратеш /БМ:214; И.Г.,
БНМ:25/.
погорёлка > саван /Старо село,
Слив./.
погреб Гощавка след погребение
/СЗБ/.


303

погребение Обредно заравяне на
тленните останки на мъртвец в
гроб /общоб./.
< жинъзъ, закупаване, мрътвйло, смъртта, укдк, умряло.
© Обредите при погребение це­
лят безпрепятственото преми­
наване на духа на мъртвия към
отвъдния свят. Ето защо той се
изнася винаги с краката напред.
Това е и първото му отделяне
от живите и дома. По пътя до
гробищата се правят три за­
дължителни почивки, обикно­
вено на места, осмислени като
сакрална граница (кръстопът,
мост, река). При излизане от
гробищата всеки измива ръ­
цете си. На места хвърлят зад
гърба си камък или въглен.
Не бива да се обръщат назад.
Традиционните обреди не се
изпълняват при погребение на
самоубийци, некръстени деца и
починали родилки до 40-ия ден
след раждането.
погребение-сватба
Погребение
на млади и неженени хора
/БМ:270; Хр. Вак., БПО: 1990:111130; И.Г., БНМ:76/.
© Починали девойки се об­
личат в булчински дрехи, а на
починалите ергени се слагат
сватбени китки. Приготвя се
сватбено знаме, което се носи
начело на шествието.
Погрёбна събота Съботата, в
която е бил погребан Христос

пддзълва

/Подгорово, Търг./ [Погребана
събота /БМ:53-55/].
< Великата събота, Погребен­
ия душна.
Погрёбенна душна > Потребна
събота /БМ:53-55/.
подавачка > дойка /Градина,
Чирп./.
подарък Нещо, което се дава без­
платно и безвъзмездно за спо­
мен /общоб./.
< армаган.
подбизак > кърмаче /Д. Дряново,
Г. Делч./.
подвнук > правнук /Дервент, Дедеаг./.
поддевер Помощник на шафера
при сватбата /Род.; Хаск./.
поддеверица Жената на поддевера /Н. Надежда, Хаск./.
подёвек > подевник /Н. село,
Тр./.
подёвка Момиче, което има поголяма неомъжена сестра или
брат и не бива да се омъжва
преди тях /СЗБ/ [подявка /Плев.;
Тр.; СИБ; Чирп./].
< коритна, курешница2, кърпа,
подевник Момче, което има
по-голям брат за женене /Тет./.
< подёвек.
подзето дете Дете, кърмено от
майка си, която е бременна с
друго /Г. Орях./.
< подкърмено бебе, поднесено
дете.
пддзълва Помощничка на зълва­
та по време на сватба /Асен./.


подкръст
подкръст > служба /Плев./.
подкум > стар сват /Д.; Н. село,
Тр.; Шум; Орях.; Петр./.
подкума > стара сватя /Д.; Тр.;
Шум.; Орях./.
подкумка > стара сватя /В. Сто­
им, НПС, 1975:385/.
подкумок > стар сват /Вел.; Кюст.
Кр.; Сам./.
подкърмено бебе > подзето дете /
Слатина, Лов./.
пбдлиле > зълва2 /Злат.; Недели­
но, Мад./.
подмладяване на кваса > подно­
вяване на кваса /Д.М., НВРНО:565/.
поднесено дете > подзето дете
/Габр./.
подница Глинен съд, в който се
слага хлябът, когато се пече в
огнището /БМ:270/.
< чирёпня, препия.
© Според народните предста­
ви тя има свръхестествени въз­
можности - да прогонва змея,
който пази селото от градушка
и др.
подновяване на кваса Обред, из­
вършван на Велики Четвър­
тък, свързан с получаването на
нов квас /Д. М., НВРНО:565/.
< подмладяване на кваса.
подрук > съпруг /Котл./.
подуше > стопан2 /българите-мо­
хамедани/.
пожалушка Обредно искане на
прошка за грешка /Соф./.
покана1 Ритуално ходене с бъкли­

304

ца вино, понякога и с кокошка
или баница при роднини, ку­
мове (кръстници) и приятели,
за да се поканят да участват
в някакво семейно тържество
/общоб./.
< викане, калёзба, калёска1,
калёските, колёзмица, канйлка, канйтба, канйца, рукане,
раваш.
покана2 > поклон2 /Н. Г., V:430/.
поклон’ Навеждане на горната
част на тялото при израз на
уважение или поздрав /общоб./.
< метан, метание.
поклон2 Обичай да се носи храна
на празник или по друг повод
на някого в знак на уважение /
Арх. БДР/.
© В някои случаи се носи хра­
на на младоженците или на
бабата-акушерка, в други - на
Великден младоженците носят
на родителите си и кумовете
великденски хляб и боядисани
яйца.
< връзка, канйска1, канйнска,
пануда, покана2.
Поклади > Сирни заговезни /ЗБ/.
покойник Починал мъж /общоб./.
покойница Починала жена /об­
щоб./.
поколение Този или тези, които
продължават рода; наследници
/общоб./.
< коляно, кушак, потекло,
пояс.
покров1 > саван /ЗБ, Недан, Па-


305

влик./.
покров2 > було /Покръвник, Благ./.
Покров на Света Богородица
Празник на 1 октомври, посве­
тен на Божата майка и нейна­
та грижа за хората /Подгорово,
Търн./.
© Според народните вярвания
Богородица издига в ръце пояс,
за да предпази хората от боле­
сти.
покръст > оброчище /ЦБ, ИБ/.
покръсти > молебен /ЮЗБ; Мак.;
Ст. 3.; Пловд./.
полазваме Първото посещение
в къщата на Игнажден, Вар­
вара, Гергьовден, Света Ана
Зимна /Г. Орях./ [полязване /Г.
Орях./].
< поожняк.
Полазевден > Света Ана зимна
/Граовско/ [Плёзевден /ЗБ/].
полазник Първият човек, посе­
тил дома на Игнажден, Вар­
вара, Гергьовден, Света Ана
зимна /ЮЗБ/ [полёзник /ИБ/].
< идинак, полез, сполазник,
споходник.
полагам Принасям храна на гро­
ба на погребението, на 40 дни,
на 1 година /ЗБ/.
полез > полазник /ИБ; ЮЗБ/.
Полеранй > Равнополия /Тет.;
Ботев./.
полйбник Лек ветрец, приятел на
русалките и самодивите, който
винаги предхожда тяхното ид­
ване /Тет./.

помен

полйвки Обредно окъпване на
болни с отвара от различни
билки /И. Г., БНМ, 1983:119;
ЕБ, 3:125/.
полйчба Предзнаменование /БЕР,
3:401/
< лйжба.
половйн свет Сакат или импотен­
тен човек /ЗБ/.
полувёнгер > вампир /Плев./.
полувёрници Зли духове с човеш­
ки вид и грозно лице, които хо­
дят нощем и правят пакости /
Воднянци, Плев./.
полунощ Времето в средата на
нощта - граница, чието овла­
дяване е в основата на поверия
и магически действия /И. Г.,
БНМ, 1983:78/.
полуношник Сомнамбул /Капанци/.
полювница Шест месеца след
смъртта на човек /Банско/.
Поляз > Игнажден /ЮИБ/.
Полязовден > Игнажден /ЮБ,
ЮИБ/ [Полязинден /ЗБ/].
Полярка > Полярната звезда /
Драганово, Г. Орях./
Полярната звезда Последната
звезда от опашката на съзвез­
дието Малката мечка.
< Вълк, Полярка, Попът, Свинарката.
помайчима > настойница /ИБ/.
помана > помен /Добр.; СЗБ, Гевгели/.
помен Задължителни обредни
действия, извършвани през


поменик
определен интервал от време
след смъртта на човек /общоб./.
< добрина1, дужбина, държа
износ, износване, нимйшино,
носене, носйло, отструване,
палагурче, панахйда, лома­
на, понос, пудуши, саботиня,
склопване, струване, струвка,
струвйло, софра, саботиня,
склопване, чйнене, чокане.
© Най-голям брой помени се
извършват до една година след
смъртта на човека - 3, 9, 20, 40
дни, 3, 6, 9 месеца, 1 година. По
традиция при всеки помен се
отива на гроба рано сутринта.
Носи се жито и хляб. Гробът
се полива с вино и вода. Палят
се свещи. В някои краища бро­
ят на обредните хлебчета от­
говаря на броя на изминалите
дни. На третия или деветия ден
след смъртта жените извърш­
ват обредно опалване на гроба.
Най-голям е поменът на 40-ия
ден, когато се прави курбан.
Смята се, че на този ден душа­
та на покойника е за последен
път сред близките си, след кое­
то се преселва в отвъдния свят.
В Северозападна България съ­
ществува практика някои от
възрастните хора да си правят
помен сами приживе.
поменик Книжка, в която се за­
писвали имената на умрелите
в семейството /Арх. Романски/.
помётише > плацента /Ср. ЗБ/.

306
помолйтви > благословия /РМЯ,
1965:316/.
помъртавче Дете, родено след
починало дете в семейството
/Пазар./.
< следпоморче.
помятане Изхвърляне на недоно­
сен плод /общоб./.
< метанкя2, метане.
понеделник Първият ден от сед­
мицата /общоб./.
© Според народните вярвания
и инициалната магия като пръв
ден той е добър ден. Затова в
П. се започва всяка важна нова
работа, напр. строеж на къща,
оран, сеитба и др.
понос > помен /Ботев.; Мездра;
Врач.; Трак./.
понуда* Обреден комплекс на
втория или третия ден след
раждането на детето /ЮИБ,
СИБ; ЕБ, 3:81/ [пуунда /Свищ.,
Г. Орях./; пануда /Плев./; панъда /Плев.; Самоводене, Търн./].
< третйня, треки вечер, трети
день.
© Прави се обредно угощение,
на което присъстват само жени
- роднини и съседки. При П.
на прага на вратата се поста­
вя железен предмет, въглени и
червен конец, които поканените
жени прескачат. Това са пред­
пазващи родилката и бебето
действия. Вярват, че ако не се
направи П., детето няма да се
ожени лесно.


307
понуда2 > пита /СИБ/.
© Това е втората пита, която се
прави на втория или третия ден
сед раждането.
< сполазник, обйдка, повбйница.
поожняк > полазник /ЗБ/.
поп1 > свещеник /общоб./.
поп2 > наречник1 /ИБ/.
попадйя1 Съпруга на свещеник
/общоб./.
попадйя2 > невестулка /Разл./.
Попова брана > Млечния път
/Сер./.
попова булчина > невестулка
/БМ:275/.
Попова звезда > Венера /Трак./.
Попова Коледа > Кръстовден*
/Каменица, Чепин./.
Попова слама > Млечния път
/Петр./.
Попова плъва > Млечния път
/Сърмен, Г. Делч./.
попово Храна и пари, които се
дават на свещеника след опело
/Д. М, БОП:176/.
попрёлка > седянка /Род./.
© На нея всяка мома преде
своя вълна.
Попът > Полярна везда /Казан.;
Ст. 3./.
попътнина Обреден хляб при по­
гребение /Недан, Павлик./.
© Приготвя се от прясно тесто
с варено жито над него, запъва
се в чиста, неупотребявана кър­
па.
поравкяне > равнение /Черни

посмъртниче
Осъм, Тр., Смол./
порёвка Част от храна, която ня­
кой яде, се дава на момче, за да
не загуби то мъжествеността си
/ЮИБ/.
поредйа > редня /БЕР, 6:203/.
порёдник Празнична дреха или
украшение /Банско/.
порёднила > чума /Чипровци,
Монтан./.
порёдушка > редня /Бобошево,
Дупн./.
породци Породени едно след
друго деца /Брез.; Трън.; Цари­
бр./поряз > Северняк /Смол./,
посадне > ръченица /Арх. Ром./,
посадник > ръченица /Арх. Ром./,
посакване Обредно действие, при
което бащата на момъка отива
при бащата на момата, за да я
иска за снаха /Търнак, Белосл./.
© Обикновено го придружават
двама или трима възрастни
мъже. Носи бъклица вино. По­
сещението става с предвари­
телна уговорка.
посёдня > ръченица /Арх. Ром./,
посестрими > побратими /Злат.;
Чирпан/.
посинок > завареник /Скопие/.
последък Плацента на животно
/ЮБ/.
< постельок, послеп.
послеп > последък /СБ/.
посляк > пъпна връв /Свежен,
Карл./.
посмъртниче > насире /Дупн./.


посопци

посопци > едномесечета /Кюст./.
пост > пости /общоб/.
пости Различен по продължи­
телност период пред някои от
големите християнски празни­
ци, през който не се яде месо,
а понякога не се яде никаква
храна от животински произход
/общоб./.
© Най-дълги от всички са Ве­
ликденските пости - 50 дни.
През тези периоди не се допус­
кат и сватби, помени, веселия.
< пост, пустове.
постене Въздържане от употре­
ба на продукти от животински
произход /общоб./.
< говёене, заговяване, запокладване, отговелка.
постельок > последък /Род./.
Постна неделя > Неделя Сиропустна /Елен./.
Постовете > Неделя Сиропустна
/Смол./.
постойница > настойница /М.
Търн./.
постъпник > прищупалник /Ени­
на, Бург./.
постя Определен период от време
не ям блажно в чест на някакъв
религиозен празник /общоб./.
< говея, чувам пост.
потайна доба > потайно време
/БМ: 148, И.Г., БНМ, :114/.
потайно време > Времето от по­
лунощ до първи петли, когато
бродят самодиви и други не­
чисти сили, които в митологич­

308

ното съзнание се свързват със
света на мъртвите.
< глуха доба, зло време, ниёдно време, нййно време, нйхно
време, потайна доба.
потекло > поколение /ЗБ/.
потёра на змей > гонене змей /Д.
М., НМРНО:556-557/.
потетник > преварник /Банско;
Разл./ [потёмник /ЗБ/].
потка > урочасване /Банат; Ве­
лес/.
пбтняк > плътеник /Соф./.
потоп Природно бедствие със си­
лен дъжд и наводнение, което
се приема като Божие наказа­
ние /общоб./.
< нуф.
потрътица > коледуване /Лом./,
потури > гащи /Плев./.
поутрина Обред на гроба в пър­
вия ден след погребението /
Кюст., Царибр./.
поутринье > третини /Хр. Вак.,
БПО:142/.
пофит > бръшлян /ЕБ, 3:81/.
почёдвам > урочасвам /БДПМ,
VIII: 1977/.
почит > уважение /ощоб./.
почуда > уроки /Ботев./.
почуден > дявол /Битол./.
почудище > уроки /Ботев./.
пошпалйга > олелия1 /Батово;
Оброчище/.
пояс1 Съществена част от мъж­
кия национален костюм, с коя­
то се придържат потурите, като
се обвива около кръста.


309
© В по-далечното минало П. на
младоженеца изпълнява роля­
та на було, като по този начин
се изразява приобщаването на
булката към него и семейство­
то му.
пояс2 > поколение /ЮЗБ/.
пояс3 > дъга /Недан, Павлик.;
Изт. Соф.; Панаг.; Пазар.; Пло­
вд.; Асен.; Ст. 3.; Топол.; Благ./,
поялици Шестте лазарки, които
пеят, разделени на две групи по
три моми /Каменица и Чудинци, Кюст./.
прабаба Майка на бабата или
дядото на детето /ЮЗБ/ [прёбаба /Банат, Босилегр., Плев.,
Пров./].
правилец Мъж със специално
знание и умение да лекува из­
кълчени кости /Д. М., НВРНО:340/.
правина Правоимане, право /Хр.
Вак., Етн.:546/.
прав кравай1 > гергьовденски
хлябове /Марковна, Шум./.
прав кравай2 > коледни хлябове /
Марковна, Шум./.
© Представлява лък със закриве­
ни навън краища.
правнук Син на внук или внучка,
превнук /РМЕ, 409/; [преунук
/Рад./].
< трета унука.
правнучка Дъщеря на внук или
внучка /РМЕ:409/ [преднучка,
прёунучка /Радом./].
прадядо Дядо на бащата или

прворотка
майката на детето /книж./ [пра­
деде /ЗБ; ЮЗБ/].
< чокун дёдо, кучин дёдо, чук
дёдо.
Празна неделя1 Седмицата след
Гергьовден /Поп./.
Празна неделя2 > Томина неделя
/Асен.; Бург.; Търн./.
празна свещ Последната фаза на
Луната /Кривия, Раз./.
Празна сряда > Светла сряда /
БМ, 321/.
празник Ден, в който нещо се
чества и не се работи /общоб./.
< личен ден, свят ден, убав
ден.
празноглавци > бабугери /Босил.;
Царибр./.
прапавёчки > шаферки /Козичене, Помор./.
прапёвам > нареждам /БДПМ,
V:201/.
пратйлник > сватовник /БДПМ,
V:107/ [пратйлънек /Бесар./].
пратйлница > сватовница /Бе­
сар./.
пращане бъклица > годеж /ЗБ/.
пращаят > венчават /Шум./.
пращане Обичай, при който хора­
та се сдобряват и си обещават
да не се карат /Поляна, Елх./.
пращелници Пратеници на се­
мейството на момъка, които
трябвало да гостуват на семей­
ството на девойката, за да раз­
берат всичко за тях /Трак./.
прворотка > първескиня /РМЕ,
420/.


пребулване

пребулване Поставяне було на
главата на булката от кръстни­
цата /Раз.; Провад./.
превара > великденче /Арх. Ром./,
преварник Сватбенообредно ли­
це, което предвожда сватбено­
то шествие и известява в дома
на булката, че младоженецът
идва, а после и в дома на мла­
доженеца, че сватбата идва
[проварник] /Род.; Н. Г., V:46/.
< бързоконец, варници, доброгласник, миждеджйя2, мушулджйя, потетник, спрявърници, спроврьник, торбарин,
уенджйя, утйчник, утйчляк,
уръчник, хаберджйя.
прёвез > було /СЗБ; Прилеп.;
Трън.; Соф.; Дупн./.
превитък > коледни хлябове
/Плев./.
© Малко колаче, с което даря­
ват коледарите
прёвитаци > Коледни хлябове
/ЕБ, 3, 114/ [превъртаци /ЕБ, 3,
W
© Представлява две усукани
парчета тесто във формата на
подкова. Дават ги на момчета­
та на Игнажден. Това хлебче
се запазва до Коледа /ЕБ, 3:98/.
Преговяла сряда > Тодоровата
сряда /ЕБ, 3:114/.
прёгозба Вечерята, която бащата
на невестата дава на младожен­
ците и роднините в понеделник
вечер след сватбата /Велес;
Дупн./.

310

прегорёлка > мрътовска риза /
Пирин./.
прегостявам Давам угощение на
кръстниците си /Стр./.
предаване бъклица > годеж /ЗБ/.
предбожичев месец > ноември /
Арх. Романски/.
прёдой Обичай на 21 май - деня на
светците Константин и Еле­
на, да се доят общо овцете на
всички собственици, които си
разделят млякото /Род./.
предплата Пари или нещо друго,
представляващо част от стой­
ността на някаква стока, дадени
като залог, че купувачът няма
да се откаже /общоб./.
< капаро, равона, равун.
прёкада Кадене на трапезата
след погребение /Горно Броди,
Сер./.
прёдконче Обичай в деня на
сватбата да се дава дете на бул­
ката да го подържи /Чудинци,
Кюст./.
прёдня > кумица3 /Церовица,
Кюст./.
прежёнат Женен за втори път /
Костур./.
прежёнка1 Задомяване на мома
или ерген преди техен по-голям
брат или сестра /Кюст./.
прежёнка2 Сестра, чийто по-ма­
лък брат се е оженил преди нея
/Врач./.
прёзиф > отвратки /Ихт./.
прёкадя > кадя /общоб./ [прока да /Оходен, Белосл./].


31 1

прекаляваме Обредно действие
за осветяване на трапеза /Д. М.,
НВРНО:538/.
прекарване през огън Лечебно
обредно действие, при което
болният прескача огъня и се
навежда, за да се опуши от него
/Самоводене, М.Търн./.
прёкладник > бъдник /ЗБ/.
Прёкоп > Свети Прокопий /Мендево, Петр./.
прележават Пазят мъртвец /Граматиково, МТърн./.
© През нощта възрастни жени
отиват да пазят мъртвеца. Сла­
гат около него трапеза, прека­
ляват, пият и ядат.
прёлив > преливане /Ресилово,
Дупн.; Черна гора, Чирп./.
преливане Обредно действие за
сипване на вода и червено вино
на гроба /Д. М., БОП:114, 174175/.
< прёлив.
© До третия ден то се извърш­
ва от три жени, а после до 40-ия
- от една. Преливането се пра­
ви и всяка събота до една годи­
на.
прёмлаз Пролетно тържество
при събирането на овцете на
отделни стопани в едно стадо
/Трън./ [прумлуз /Кюст. Кр./].
премлъзване Обредно издояване
на овцете на Гергьовден /ЗБ/.
премъжвам се Омъжвам се пов­
торно /Костур./.
пренос > преумирене /Трън./ [при­

препалване
нос /Брезн./].
прекосил се Човек, намиращ се
между живота и смъртта; аго­
низиращ /И. Г., БНМ, 1983:180/.
Преображене > Преображение
Господне /Д. М., НВРНО:686/;
[Пребрйзне, Пребразине /Д. М.,
НВРНО:686/; Приблизнё /ЕБ,
3:131/, Прибризнё /Стражица,
Г. Орях./]
Преображение Господне Праз­
ник на 6 август, бележещ преде­
ла между лятото и есента /ИБ,
ЗБ/.
< Преображене, Преобратане, Приблизнё, Сотйр, Сотйровден, Сотица, Стратйр.
© Това е денят, в който Хрис­
тос се явява пред своите после­
дователи Петър, Иаков и Йоан,
облечен в бели дрехи. Лицето
му сияе като слънце. На места
този празник се свързва с нача­
лото на есенната сеитба. В Тър­
новско от този ден започват да
ядат грозде. Рано сутринта раз­
дават грозде за умрелите.
Преобратане > Преображение
Господне /Чудинци, Кюст./.
преоблйчане Обредна смяна на
пола, травестия /БМ:283/.
© Един от най-древните фено­
мени в културата на народите.
То е неизменен елемент от т.
нар. просветителни обреди.
препалване Вид гадаене за же­
нитба, извършвано на седянка
/Ботев./.


прёпаска

прёпаска > дъга /Сливи./,
препёчняк > пита* /ЗСБ/.
прёпив > голям годеж /Разл./.
преполовила се душата > пренос
/И. Г., БВМ, 1983:180/.
препущен Човек, който урочасва
с очи /Банат/.
© Вярват, че такива хора като
деца са закърмени отново, след
като са отбити.
препяване > нареждам /Граматиково, М. Търн./ [прапёвам /
БДПМ, V& 201]/.
прёсвета > курбан /ЕБ:96/ [прес­
вята /ЮИБ/].
прёсет Вторият ден след погребе­
ние /Шишковци, Кюст./.
преситване > отбулване /Смол./.
Прескакулна недёла > Неделя
сиропустна /Велес/.
Прескачаница > прескочи коби­
ла /Плев./.
прескачул > прескочи кобила
/Доброславци, Соф./.
прескачулкя > прескочи кобила
/Ихт./.
прескочй кобила Вид детска
игра, при която играчите вза­
имно се прескачат /общоб./.
< прескачаница, прескачул,
прескачулкя, дйва коза, капливара.
прескума > ръченица /Арх. Ром./,
прёскурник > просфорник /Бесвина, Лер./.
преспйване Лечебна практика
при самодивска болест.
© Оставят болния да преспи

312
една нощ на място, където се
вярва, че има самодиви-лечителки.
престанка > пристунуша /Пле­
вен/.
пресушй река > август /Арх. Ро­
мански/.
преточуване > отбулване /Разл./.
прётръчник Сватбено обредно
лице, което носи намазано с
мед дърво в къщата на младо­
женеца /Сандански/.
преумиране > пренос /Хр.Вак.,
БПО:170/.
прехвърляне Обредно прехвър­
ляне през рамо от близките на
покойника на въглен, пръст,
вода /И. Г., БНМ, 1983:78/.
© Вярват, че по този начин
близките на починалия, след
като са били в досег с него, ще
скъсат със света на мъртвите и
ще се утвърдят отново в света
на живите.
прйчест > причастие /Враца/
[причие /Ботевград/].
прибислав Немаскиран участник
в новогодишна дружинка, кой­
то води коня за даровете /ЗБ/.
< конопръдица.
Приблизне > Преображение Гос­
подне /ЕБ, 3:131/ [Прибризне
/Стражица, Г. Орях./].
привёден зет Мъж, който след
сватбата отива да живее при
родителите на жена си /СбНУ,
V:211/.
< вод, водник1, гьове, домазёт,


313

зет на превод, заврян зет, зет
на къща, зят за вода, прйзети,
прйзеток, прйходък, прихудальник, прищлец, прйводък, на
привод, прйзети на прйвод.
привёденица > доведеница /Драм.;
Сяр./.
привзёмане на жйто > мамене на
жито /Стр./.
привидение > призрак /общоб./.
прйвод Малкото на крава, биво­
лица, кобила и др., което баща­
та на булката й дава като дар
/ЗБ/.
прйводък > приведен зет /БЕР,
1:410/.
пригорялка Бяло платно, което
се поставя отдолу на ковчега
/Старо село, Слив./.
© Вярват, че само с това плат­
но умрелият се явява пред бог,
за да отговаря за делата си.
прид > зестра /Лозен, Соф., Брезн.,
Дупн./
прйдан > зестра /ЕБ, 3:186/; [при­
дав /Братушково, Соф.]/.
прйдвъртък > годеж /БМ, 85/.
приёмки Годежно веселие, на
което става уговарянето на ня­
кои подробности от бъдещия
живот на младите /Зимница,
Казан./.
прйесен Краят на лятото /Ботевгр./.
прйзеток > приведен зет /РМЕ,
1965:511/ [прйзятък /РМЕ,
1965:511/].
прйзети > приведен зет /РМЕ,

прйпеч ня к

1965:511/.
прйзрак Дух на умрял човек, кой­
то се явява във вид на сянка
/общоб./.
< лош сен, нёмощ, привидёние, сёнкя.
прйкладник Обичай за пазене
на бъдника да не угасва /И.Г.,
БНМ, 1983:67/.
прикя > зестра /Сандански, Гоце
Делчев., Слив., Г. Орях./ [прикё
/Костур./; прекя /Добромирка,
Севл./; приктё /Род./; прикия
/Сливница, Соф./].
прйлеп Дребен крилат бозайник,
символ на плодородие и щас­
тие /общоб./.
< мраченйк, мрачйк, нощно
пйле, хвъракти змйи.
© В цялата страна са разпрос­
транени магии за любов с части
от тялото на прилеп.
прймайка > мащеха /РМЕ,
1965:520/.
примъжена майка > мащеха
/ЮЗБ/.
прйнова Току-що родено дете
/Кюст., Соф./.
прйнос1 Обредно ястие (хляб, боб,
царевица, жито, вино), което се
носи у момъка в събота преди
сватбата /Ботев./.
прйнос2 Обредно ястие, което се
раздава след погребението /Бя­
ла Слатина/.
прйпечняк > пита /Хр. Вакарелски, БПО: 83/.
© Представлява голям обреден


прйпролет
кравай, който близките опичат
след смъртта и който изяждат
след погребението.
прйпролет Началото на пролетта
/Ботевгр./.
Природник > Бог /БМ, 89/.
прислёдила > пристануша /Бяла
река, Първом/.
приставам Избягвам доброволно
с любимия, за да му стана жена
/Шум./.
< бегам, арнйсвам.
приставане Отиване на девойката
у момъка, за да му стане жена
/Плев./.
< огледки.
прйставка > пристануша /Чомаковци, Белосл., Телиш/.
пристанала > пристануша /Рус./,
пристануша Открадната или из­
бягала доброволно мома с лю­
бимия, за да му стане жена /ИБ,
ЗБ, Вел., Щип./.
< арнйсала, бегалица, бегалка, беганйчка, беганка, бёгана невеста, бегулька, бегли,
бежанка, бежунка, гепуля, грабелка, заведойка, престанка,
прйставка, прислёдила, прис­
танала, пристанушка, трогна­
ла.
пристанушка1 > пристануша
/Смол./.
пристанушка2 Семейно търже­
ство в дома на момъка за по­
срещане и приемане на момата,
която е пристанала /Лом./.
пристъпник > прощъпалник

314
/Плев., Върбица, Пресл., Ямб./,
прйсурки > пита /Върбица, Пре­
сл./.
© Обредни хлебчета, които се
раздават с варено жито след
погребение.
прит > зестра /Лозен, Соф., Брезн.,
Дупн./.
прихванат Изпаднал в състояние
на транс (за нестинар) /Царево,
М. Търн./.
прйходък > приведен зет /Арх.
Романски/.
прищлёц > приведен зет /БЕР, 1,
440/.
прищупалник Баница, която се
приготвя, когато проходи дете­
то /Енина, Казан./.
прищъпулка > прощъпалник
/ИБ/ [пристъпулка /Добр./;
простапулка /Ресилово, Дупн./].
проварник > преварник /Н. Г.,
5:461/.
провйране през венец Обредно
провиране на болните през ве­
нец от билки на Еньовден /И. Г.,
БНМ, 198:78; Д. М., 1994:655/.
провйране през дреха Обред­
но провиране на членовете от
едно семейство през специално
ушита дреха за здраве /ИБ/.
© Остригва се черен овен и от
вълната му се изтъкава плат,
от който се ушива дреха, която
според вярванията има магиче­
ско действие да унищожава бо­
лести.
провйране през изкопани коре-


315
ни Превантивно провираме
през изкопани корени на хора
от определено село, когато то
е застрашено от епидемии /ЕБ,
3:81/.
© Всички се провират през
изкопани корени на бук. След
това захранват хората с парче
хляб, натопен във вода, или с
баница с плънка от пелин.
проводил Пари, които се оставят
на момата при първото посе­
щение на сватовниците в дома
й /Радом./.
прогйма > икиндия /Хухла,
Ивгр./.
продай-кбжи > април /Арх. БДР/.
продумница > сватовница /Горно
Броди, Сер./.
прозра > урочасам / Пиянец,
Кюст./.
прозрен > урочасан /Трън./.
прокалнам се > заклевам се
/Смол./.
проклетия > грамада /Д. М.,
НВРНО: 752/.
проклинам Изричам клетви, на­
сочени към някого /Смолско,
Пирд./.
проклятие* > нещастие /общоб./.
проклятие2 > прокоба /общоб./
прокбба Знак, който се тълкува
като нещо лошо, което може да
сполети човек /Врач.; Белосл./.
< коба, проклятие.
Прокопе > Свети Прокопий
/Врач./.
прокопи > юли /Арх. Романски./.

просфора
Прокопи пчелар > Свети Проко­
пий /ТРБНК,208,135./.
прооденче Дете, което скоро ще
проходи /РМЕ, 1965:563/.
Пропъждане на Поганите дий >
Кръстовден* /БМ, 184/.
Пророк Данайл Празник на
17.XIL, посветен на свети про­
рок Данаил /Д. М., НВРНО:712/.
© В народния календар това е
празник, който се чества от же­
ните, които могат да раждат,
та децата им да не се изгорят с
огън или с вряла вода.
проскура > коливо /Брезн./.
простена > разведена /Радуил,
Сам./.
Простена Неделя > Неделя Сиропустна /ЗБ/ [Прдштена не­
деля /ЗБ/].
простре > пиростия /Ср. Род./,
просфор* > просфорник /Козарско, Пещ./.
просфор2 > Гергьовски хлябове /
Хърсово, Разгр./.
© Един от видовете обредни
хлябове за Гергьовден, украсен
с печат от просфора и предназ­
начен за свещеника.
просфора* > просфорник /Род./
[просура /Солища, Смол./; просора /Солища, Смол./; пусура /
Казанка, Ст. 3./; проскора /Ка­
меница, Кюст./; проскура /Де­
бър.; Кич./].
просфора2 > пита /Ченге, Провад.; Наречен, Асен.; Мезек,
Сил.; Петково, Ард.; Садина,


просфорка

Поп.; Кремене, Смол./ [пусваръ
/Ловеч /; прусфора /Ченге, Про­
вад./; просфора, пдсвора /БЕР,
5:776/; прдсура /Енина, Казн./;
прусуръ /Банат/; прдсфаръ
/Котел/; посвара /Г. Гнойница,
Рях.; Ботев. Тича, Котл./; прдсора /Чепеларе и Наречен, Асен.;
Мезек, Свил.; Петково, Ард./;
пусваръ /Ловеч/].
© Има предимно религиозна
насоченост. Обикновено това
е малка питка с печат на кръст
за причастие и литургия. В Са­
моковско това е обредна питка,
която се нарязва във вид на на­
фора. В Провадийско е обредна
питка, давана на свещеник след
четене на курбан, а в Казан­
лъшко при погребение за по­
мен на умрелия. В Бургаско за
Младенци се правят и раздават
за здраве на децата и малките
животни 40 малки кръгли хлеб­
чета, украсени с печат от прос­
фора и намазани с мед, а за За душница отгоре слагат варено
жито. Има П. във вид на геврек.
Това е и голям хляб с богата ук­
раса.
просфорка > просфорник /Рус.;
Ст. 3./.
просфорник Кръгъл или четвър­
тит дървен печат с кръст или
друго изображение за украса
на обредните хлябове /Елен./
[прдсфурник /Беброво, Елен./,
пдсурник /СИБ, Гоцеделч./ пдс-

316

фарник /Котел/, посварник /Д.
Вареница, Монтан./, пусвърник
/Тавр, и Херс.Б, Неврокоп./].
< просфор, просфора1, просфор­
ка, прусфурна, проскурник; конумя, кръсташ, литурйче.
протък > решето /Арх. Ром./.
Протуягус > Макавей /Стр./.
процапе > олелия2 /Род./.
прочуване Първо помръдване на
детето в майката /Добрич; Пле­
вен; Слив, Новозаг../.
Прочивайни > Сирни заговезни
/Костур.; Кюст./.
прошка Ритуално измолване от
родители, близки и кумове на
Сирни заговезни опрощаване
на греховете към тях - лоши
думи и постъпки, с които евен­
туално са ги обидили /общоб.;
РМЕ:581/ [прдчка /Скоп.; Ра­
дом./].
< неделя сиромаеница.
Прошка > Сирни Заговезни
/СЗБ/ [Прдчка /Скоп.; Радом./].
Прощаване > Сирни заговезни /
ИБ/.
Прощена неделя > Неделя сиропусна /Кюст.; Босил./.
прощёне Раздаване на обредни
хлебчета в памет на умрели­
те /Ракитово, Пазар.; Г. Орях./
[прущине /Бяла Черква/; Про­
нине /Стр.; Тр./; прущения I
Разл./].
Проштенка > Сирни Заговезни /
Ключ, Благ./.
Прощани поклади > Сирни заго-


317

везни /ЗБ; Охрид/.
прощъпалник Обичай при про­
хождане на дете да се прави
намазана с мед питка, която се
раздава на съседите /Сергювец, Г. Орях.; Брестовица, Пло­
вд./ [прощъпулник /ЗБ/; прощупалник /Царибр.; Плев./;
прещупалник /Бесараб./; престъпалник /Рад./].
< прищъпулка, пристъпник.
прувалям > кълна /СД.; Греб.;
Котл./.
пружинна Част от предсватбените обреди в дома на годеница­
та /Буялик, Херс./.
© Събират се момци и девойки
и с песни месят и пекат хляб в
присъствието на годеника и ро­
дителите му.
прукобница > кукувица /Елен./.
© Вярва се, че с гласа си пред­
вещава нещо лошо.
прусатори > годеници /Банат/.
прусаторка > годежарка /Банат;
Свищ./.
прусурница > просфора2 /Кирютня, Молд/.
прусурничена пйта > пита /Елен./
[прусурничана пйта /Йовков­
ци, Елен./].
нрусурки > пита /СИБ/.
нрусфурна > просфорник /Д./.
пръвенчё Първо родено дете /
Кюст. Кр./.
< пръвустйнче.
пръвинё > магия /Поповица,
Пловд./.

прястойник

пръвну пръвнйлу Първи мъж,
първа любов /Шум./.
пръвожёнка Жена, която се жени
за първи път /Монтан./.
пръвостёнка > първескиня /Мендево, Петр./.
пръвостёнче > първенче /Фили­
пово, Разл./ [първоскенче /Рол­
ката/].
пръсканье > сурвакане /Долен, Г.
Делч./.
пръстенуване > годеж /Арх. Ро­
мански/.
първескйня Жена, която ражда за
първи път /общоб./.
прът Прът, с който се взема мяр­
ка за ковчег /Сам.; Панаг.; Ихт./.
© Той се изхвърля на място,
където човек не стъпва, защото
според поверията този, който
го настъпи, ще се разболее.
пряварници > годежари /Бяла
река, Борис./.
прязръчник > саван /Хр. Вак.,
БПО:79/.
пряпор > знаме /Добр. Демирх./
[прапор [Род../-, прапур /Смол./].
пряпорец > знаме /ИБ/ [прапорец, пряпуриц /БЕР, 5:599/].
пряпул > сватбено знаме /Тра­
киец, Хаск.; Гугутка и Покрован, Ивгр.; Яйля Гюню, М. Аз./
[прапул /Габрово, Ксант./].
прясна душа Така се нарича ум­
релият до една година след
смъртта му /Г. Делч.; Род./
[пресна душа /Смол./].
прястойник Млад момък, който


Пуганешляк
прислужва на сватбата /Неврок./.
Пуганешляк > Свети Нестор /
Владая, Соф./.
© На този празник жените пра­
вят нови подници.
пугазайка Сестра или по-млада
роднина на младоженката /Ба­
нат/.
пугости Обичай след сватбата,
когато се хранят близките гости
/Щръклево, Рус./.
пудряк Невидима вълшебна сила
/Галата, Тет./.
пудуши > помен /Габр.; Елен./.
пудадач Дете, което се подавало
на булката при влизане в къща­
та на съпруга /Съчанли, Гюм./.
пулгаторе Чистилище /Банат/.
пурде > еврейче.
Пус Празник, който се празнува
100 дни след Димитровден /
Съчанли, Гюм./.
пустни саарци > кукери /Род./
пустове > кукери /Род./.
пустовски старци > торбалан /
Ивгр./.
пустовско хоро Кукерско хоро /
Род./
путёшник > годежар /Разл./.
пушене Обредно опушване под
полите на младите булки, за да
станат майки /Севл./.
© Прави се на втория ден след
раждането на дете, когато се
канят роднини и съседи. Бабата
на бебето извършва този обред.
пущиняк > момък /Врач./.

318
пчела > душа /Лесково, Ст. 3./.
пъкло > ад /Дупн.; Серско/ [пакло
/Доспей, Сам./].
пъкъл > ад /Г. Орях./.
пълен кръг > пълнолуние /Търг./.
пълна месец > пълнолуние /Г.
Орях./.
пълна месечина > пълнолуние /Г.
Орях./.
пълна свещ > пълнолуние /Разгр-/пълнеж > пълнолуние /Хр. Вак.,
Етн.:486/ [пънеж /Струм./].
пълнолуние Фаза на Луната, ко­
гато изглежда като кръг /об­
щоб./.
< Дядо Боже, пълна месечина,
пълна свещ, пълнеж, лампёж,
пълна месец, пълен кръг.
© Смята се за добро време, за­
това при П. се сеят ниви, садят
се дървета, защото тогава всич­
ко ще има плод. При П. се пра­
вят магии и ходят самодиви.
Първа Марта > Баба Марта2
/Лов.; Тр./.
първескйня Жена или животно,
които раждат за първи път /Бо­
рис.; Белосл.; Рус.; Рад.; Чирп.,
Кюст., Краище/; [пръвескйня I
Кюст., Краище/, пръвостйна
/Петр./].
< омладйла, прворотка, пръвостйнка.
първи петли Време от денонощи­
ето, когато пропяват петлите,
което се смята за добро [пръви петли /ЗБ/; пръвни петли /


319

рабош

Кюст. Кр./].
© То фиксира границата между
потайна доба (нощ) и разсъм­
ване (ден). Според поверията
до П. П. бродят злите духове и
пакостят на хората и домашни­
те животни. Затова се забраня­
ва да се излиза навън до пропяването на петлите.
Пърлйга Вторият ден от Горещниците /СБ/.
Пътиката > Млечния път /Пър­
вом./.
Път на греёниците > Млечен път
/Костенец/.
пътник1 Човек, който е на смърт­
но легло /Севл.; Плев./; [Рес.,
Дупн./].
пътник2 > пита /Борисово, Поп./.

пътнина1 Молитва, която свеще­
никът чете, преди да изнесат
умрелия от къщата /Плев./.
пътнина2 > пита /СЗБ, Г. Орях.;
Рус-/© Меси се след погребението.
Този хляб се надробява заедно
с жито, прекадява се и се изяж­
да от присъстващите. Вярва се,
че след това душата на умрелия
се отправя на път.
пътнинка > пита /Харм./.
пътници Малки обредни питки,
с които на третия ден след по­
гребението се прави трапеза на
гроба /Разгр./.
Пътя > Млечния път /Свежен,
Карл./.

рабер > младожнец /Баня, Разл./
рабош Дъска или пръчка, на коя­
то чрез резки, точки или кръст­
чета се отбелязвало нещо, кое­
то трябва да се запомни: дати,
количеството на земеделска,
животновъдска или занаятчий­
ска продукция, сметки и др.
/Благ.; Г. Делч.; Драм.; Радом.;
Пазар./ \pa6yui /Н. Г., V:3/;
рдбуш /Н. Г., V:80/].
< чётеля, четула.
© В зависимост от предназна­
чението си Р. са два вида: еди­
ният се състои от една част и

изпълнява ролята на календар,
тъй като се използва за отбеляз­
ване на всички дни на годината,
като обикновено се започне от
1 септември. В Яна, Визенско,
го наричат робуши календар.
Вторият вид се състои от две
дървени части: майка и щеня,
върху които симетрично със
съответни знаци се отбелязва
количеството на произведени­
те и предадени продукти. Този
вид Р. обикновено се използва
при сделки и други служебни
взаимоотношения, напр.: меж-


рабскъ добъ

ду собственик и производител,
търговец и производител, при
вересии или водене на други
подобни сметки, сделки и т.н.
У двете страни остава по една
част, като обикновено майка­
та взема производителят, а
щенята - собственикът. По
този начин се контролира ко­
личеството на продуктите и
производството на готовата
продукция.
рабскъ добъ > разсъмване /Н. Г.,
У:3/.
рабуши календар > рабош /Яна,
Виз./.
равашь > покана /Н. Г.,У:3/.
равната Вид бавно, тежко хоро
/Благ.; Црънча, Г. Делч./.
равнёж > равнене /Н. Г., V:3/.
равнене Обред, който се извър­
шва на четиридесетия ден
след смъртта на някого /Па­
наг.; Севл.; Търн.; Плев; Сам.;
Банско/ [равненье /Н. Г., V:3/,
равнене /Харм./; ръвнинё I
Карл./].
< равнение, равненка, равнёж,
поравкяне.
© Близките на починалия
отиват на гроба му, за да го
изравнят, а свещеникът че­
те предназначени за целта
молитви. По този начин се
прощават с душата му, която се
предполага, че след Р. отива на
оня свят.
равненка > равнене /Смол.; Ре-

320
силово, Дупн./.
равнёж > равнение /Арх. БДА/.
равня Изравнявам гроба на бли­
зък на четиридесетия ден от
смъртта му /Н. Г., V:4/.
равон1 Златни и сребърни пари,
наниз, гривни, обеци и др. под.,
които момъкът или годежарите дават на момата при годежа /Н. Г., V:4/ [равун /Сушица
и Раздол, Благ./; равунь /Мендево, Петр./; ръдн /Бург.; М.
Търн./].
< нишан1.
равон2 > зестра /Стр./.
равона > предплата /Н. Г., V:4/.
равонйсвам се > сгодявам се [равонйшьъ, равонйсувам /се/\ /Н.
Г., V:4/.
< равоня се
равонйсванье > годеж /Н. Г., V:4/
[равонйсуванье /Н. Г., V:4/].
равон пръстен > годежен пръстен
/Н. Г„ V:4/.
равоня се > сгодявам се /Н. Г.,
V:4/ [равоньъ и равуньъ /Н. Г„
V:4/].
раглива Определение за жена, из­
вестна с неморалното си пове­
дение /Тетевен/.
рагя > детё /Велес/.
рагячка > раждане1 /Прилеп/.
радева булчица > невестулка /Н.
Г„ V:5/.
Радина пладнйна > икиндия2 /М.
Търново/ [Родината планнина
/Стр./].
< Раткината, Раткина пладнй-


321
на, Радина пладня.
Радина пладня > икиндия2 / [Ра­
дина плання, Радина планне /
ЮТракия/]. /.
раждавица Коледуване с хор /Го­
деч./.
раждам1 Добивам собствена ро­
жба, дете; ставам майка (за
жена и женски животни) /Плев.;
Бобошево, Дупн.; Н. Г., V:6/
[рагям /Босил./].
раждам2 Давам плод (за растения
и земята) /Н. Г., V:6/.
раждане1 Добиване на рожба —
естествено действие, което е
сакрализирано от народа /об­
щоб./.
< рагячка.
© То се предхожда от строги
обредни забрани, осигурява­
щи леко раждане, здравето на
детето и майката: бременната
жена не бива да седи на прага
на вратата на къщата, а също
върху трупи и завързан чувал;
не трябва да пресича пътя на
воловете, да хваща кросно, да
посреща и изпраща някого; не
бива да прескача наснована за
тъкане прежда, да не намотава
прежда, да не плете, да не нави­
ва въжето на мулето и коня, за
да не се роди детето с омотана
пъпна връв.
раждане2 > Изток /Банат/.
ражда се Появява се нова Луна,
новолуние /Н. Г., V:4/.
раждень1 Изгрев /Банат/.

разбулвам
раждень2 > Изток/Банат/.
ражде се Изгрява (за слънцето)
/Банат/.
разара са > разсъмва се /Ботев./,
разбиване на глинени предмети
Обичай да се чупят глинени
предмети след смъртта на член
от семейството. /Пазар.; Ихт./.
© В Панагюрско и Тракия се
прави, ако починалият е първо­
родно дете в семейството.
разбйй-глава Така се назовава
виното по време на народните
празници /СЗБ/.
Разблудена Марййа Определен
ден през Великите пости, ко­
гато в чест на Мария Египет­
ска се прави особено бдение
/Тетевен/.
Разблуден > Разблудена Марййа
/Тетевен/].
разбойниче Билка, която се слага
във водата, с която се къпе бо­
лен, преди да умре /Сам./.
разбраданье > разбулване /Велгр./
[разбрадаванье /Г. Делч./; разбрадяне /Смол.; Крум./].
разбраждам > разбулвам /Соф./
[разбрадам /Род./].
разбуд1 > разсъмване /Н. Г., V:9/.
разбуд2 Обред на гроба на покой­
ник сутринта след погребение­
то /Разл.; Банско/.
© Събират се близки на умре­
лия, които там ядат и пият.
разбуда > разсъмване /Петокладенци, Свищ.; Провад./.
разбулвам Свалям церемониално


разбулване
воала на булката и слагам заб­
радката /общоб./ [разбулювам /
Крум./].
< разбраждам, разбрадам, отбулвам.
разбулване Следсватбен обред,
при който деверът или кума­
та сваля булото на невеста­
та и го заменя със забрадка //
Кръвеник, Недан и Павлик,
Севл./ [разбульване /Смол.; Г.
Делч./; разбуляне /Сърница,
Хаск./].
< отбулване, отбулки, отбулница, откриване, открев, преситване, преточуване, разбраданье, разбулване, разбуляне,
разбрадаванье,
разбраданье,
развёсюване, растурйа невес­
тата, раскрйване, увёждане2.
© Във вторник в къщата на
младоженеца идват момините
родители, а в сряда пък мом­
ковите връщат гостуването.
В сряда най-малкият девер
отбулва булката — с жеглите
на хомота сваля булото и го
занася в градината, където
го закачва на някое ябълково
дърво или трендафил. Кумата
забражда булката с две кърпи,
от които едната е изключително
дебела, черна, символ, че се е
почернила. Свекървата я за­
вежда под ръка у съседите. Там
им поднася ядене и на тръгва­
не дават на булката боб, жито,
овес, пиперки. Младоженецът

322

през това време отива за дърва
и като се завърне, булката го
посреща и му разпряга колата.
развалёнка > разделно биле /Бериево, Севл./.
развалёника > разделно биле
/Търн.; Габрово; Разгр./.
развалник > разделно биле /Бру­
сен, Тетев./
развалниче > разделно биле
/Троян; ЗБ/.
развалям > разгодявам /се/ /Н. Г.,
V, 11/.
развалям
магйя
Извършвам
действие, с което трябва да се
премахне въздействието на на­
правена магия /общоб./.
разведа се > развеждам се /об­
щоб./.
разведен Мъж, който е раз­
трогнал брака си /общоб./.
< запустеник, напуснатик, напустеник'; парясник, развен­
чан, разпущеник, ръзуставен,
устайъник.
разведена Жена, която е раз­
трогнала брака си /общоб./.
< напусненица, напусница, напустена, напустенйца1, парясница, простена, разпущенйца,
ръзуставинъ, растурница, устайънъ.
развеждам се Разтрогвам брака
си /общоб./.
< парясвам се, разведа се, раз­
венча2, разжёнвам /се/, разже­
ним се, разжёням, раздомявам
/се/.


323
развей гора > развейпрах /Ихт./.
развей горе Пролетен вятър по
времето, когато се разлистват
дърветата /Тетев./.
развейпрах Лекомислен, несери­
озен човек /СЗБ; Копривщ./.
< развей гора.
развенча1 Лишавам някого от
слава, почит /Мак./.
развенча2 > развеждам се /Мак./.
развенчан > разведен /Сам./.
развёсюване
>
разбульване
/Илинден, Г. Делч./.
Развигор Топъл пролетен вятър,
който, според народното вяр­
ване, създава условия за разлистване на гората /Соф./.
развиделява се > разсъмва се
/Девенци, Плев./.
развлак Провлечено пеене на
трапеза /Соф./.
развод Разтрогване на брак /об­
щоб./.
< разжёнване, разпущане.
разводник > разделно биле /Н.
Г., V:14/.
разводниче > разделно биле /Н.
Г, V, 14/.
развращавам > разгодявам се
/Виево, Смол./.
развръзвам > развалям магия /Н.
Г, V, 15/.
разгальва са Изяснява се небе­
то след дъжд /Сам.; Асен.; Г.
Делч./.
разглавквам се > разгодявам се
/Смол.; Ард./.
разглавявам > разгодявам /се/

раздаване
/Род.; Н. Г., V:17/.
разглавяване > разгодяване /Н.
Г., V:17/.
разглавям > разгодявам /Род.;
Стр./.
разгодён Който е развалил
годежа си /Ихт./.
разгодйм > разгодявам /се/ /Ку­
куш; Копривщ./.
разгодявам се Връщам, развалям
годежа /Н. Г., V:19/.
© Прекъсването на годежа ста­
ва чрез връщане на годежните
дарове.
< развалям, развращавам, раз­
годйм, разглавквам, разглавя­
вам, разглавям.
разгодяване Разваляне на годеж
/Н. Г., V:19/.
< разглавяване.
разгон > великденче /Н. Г., V:19/.
разгонка > великденче /Н. Г.,
V:19/.
разгробвам > отгробвам /БЕР,
1:283/.
разгробя > отгробвам /БЕР, 1:283/.
раздавалка > раздаване /Г. Делч.;
Мад.; Забърдо, Смол./.
раздаване Раздаване на хляб и
други храни за Бог да прос­
ти на умрелите /Н. Г., V:21;
Пловд.; Г. Делч.; Мад.; Разл.;
Крум./.
< раздавалка, раздавачка2, раздавулька, раздавок, раздавък,
раздафка, рахмёт.
© Р. не се дава на младоженци
до една година от женитба-


раздавачка
та, защото ако ядат от него, и
те ще умрат /Н. Г., V:21; БЕР,
1:311/.
раздавачка1 Жена, която раздава
храна за Бог да прости /Н. Г.,
V:21/.
раздавачка2 > раздаване /Крум./,
раздавок > раздаване /Разл./.
раздавулька > раздаване /Род./.
раздавък > раздаване /Корни­
ца, Г. Делч./ [раздавък /БЕР,
1:311/].
раздафка > раздаване /Върбина,
Мад./.
раздвойниче > разделно биле
/Кюст./.
разделни бйлки Група от различ­
ни видове треви, билки за пра­
вене и разваляне на магии, осо­
бено за разделянето на момче и
момиче, мъж и жена, които се
обичат, или на роднини, като
същевременно се използват и
за лекуване на болести /общоб./.
© Към тази група се отнасят
чем ерика, комунига, тинтя­
ва и др., познати под различни
имена /Н. Г., V:25; Д.М., НВРНО: 109-110/.
разделнйче > разделно биле /Г.
Делч./ [разделнйче /Г. Делч./].
разделно биле Билка от групата
разделни билки, притежаваща
свойството да разделя влюбе­
ни, семейства, роднини, прия­
тели и т.н.
< делянка, деление, развалёнка, развалёника, развал-

324
ник, развалниче, разводник,
разводниче, раздвойниче, раз­
делнйче, раздялка, разставиче.
разделям се от душа > умирам
/Н. Г., V:25/.
раздомявам се > развеждам се
/Н. Г., V:22/.
раздялка > разделно биле /Тър­
ново/ [ръздялкъ /Н. Паз./].
разжёнвам се > развеждам се /Н.
Г., V:25-26/.
разжёнване > развод /Н. Г., V:2526/
разженим се > развеждам се
/Драгоман, Соф./;
разжёням > развеждам /се/ /Н. Г.,
V:25-26/.
разкайвам се Изповядвам грехо­
вете си /Н. Г., V:27/.
разкаювам се > разкайвам се /Н.
Г., V:27/.
разковниче Вълшебно, поетич­
но-приказно растение, прите­
жаващо магическа сила /Стакьовци, Белогр.; Стубел, Монт.;
Малорат, Орях.; Русокастро,
Бург./ [разковниче /Н. Г., V:29/].
< разковно, разковно бйле,
ежова трева, демйр-бозан, кимя.
© Според поверието то може
да разтваря брави и врати, да
открива скрито съкровище,
да превръща желязо в злато и
изобщо да носи щастие. Вярва
се, че това е вид папрат, която
в полунощ срещу Еньов ден,
24 юни, разцъфва и тутакси


325

прецъфтява. Според други по­
верия - само костенурката знае
къде расте Р. За да се снабдят
с него, магьосниците ограж­
дат гнездото на костенурката,
която, за да премахне ограда­
та, намира и използва Р., пред
което тя се отваря. Влизайки в
гнездото си, костенурката ос­
тавя цветето и магьосниците го
вземат.
разковно > разковниче /Н. Г.,
V:29/. [разкдбно /Н. Г., V:29/].
разковно биле > разковниче /Н.
Г., V:29/.
разкоп > разкопаване /Мак./.
разкопавам > отгробвам /об­
щоб./.
разкопаване Отваряне, разкри­
ване на гроб с обредна цел или
при необходимост да се погре­
бе друг в него /Хр. Вак.; Етн.,
497/.
< разкоп, разкопальки.
© В Македония Р. се извършва
редовно между третата и седмата година от погребението,
след което костите се измиват
и погребват отново или се по­
ставят в обща костница. В При­
леп това става в събота преди
Петдесетница, а във Велес
и Гевгелийско — пред Вели­
ките пости и на Духовден ги
погребват.
разкопальки > разкопаване /Гайтаниново, Г. Делч./].
разкрач Мярка за дължина, рав­

Разметки понеделник

на на разстоянието при раз­
творени крака /СЗБ/ [разкрач /
Търн./].
разкръстват Обредно действие за
приключване на сватбата, при
което към 10 ч. вечерта се под­
насят специални ястия, след
което сватбарите играят хоро и
се разотиват /Банат/.
разкръстя се > раждам1 Да родя
/Шум./.
разкръстяци > стрели /Разл./.
разкукувам Участвам в обичай
при отелване на крава, при
който две роднински деца хва­
щат кравата за вимето и едното
вика куку, а другото — разкуку
/Н. село, Вид./.
разкумйчям се > разкумям се /Н.
Г., V:32/.
разкумяване Обред от обичая
лазаруване, който се осъщест­
вява на Великден /Козичино,
Бург./.
разкумям се Преставам да бъда
на някого кум /Н. Г., V:32; БЕР,
3:133/.
разкумйчям се > разкумям се
/БЕР, 3:133/.
Размётнатия понеделник > Разметни понеделник /Казан.;
Габр./.
Размётни понеделник Понедел­
никът на Томината седмица
- първият понеделник след Ве­
ликден, който се характеризи­
ра с обичая размятане яйца
/Копр./.


размомвам
< Размётнатия понеделник,
Разносен понеделник, Разтурни
понеделник.
размомвам Отнемам девстве­
ността на девойка, обезчестявам /Смол./.
< размомя.
размомена Девойка, на която е
отнета девствеността /Рад./.
размомя > размомвам /Г. Делч./.
размятане яйца Един от обре­
дите за предизвикване на пло­
дородие и за предпазване от
градушка /Казан.; Габр.; Бесараб./ [размятване яйца /Казан.;
Габр./).
© Извършва се на Разтурни
понеделник. Момите и момци­
те излизат на поляната сред се­
лото, където момците търкалят
червени яйца към момите. Те
ги поемат и отново ги връщат.
разносам Раздавам коливо или
от курбан за помен на мъртви­
те или за здраве на живите /Па­
наг.; Смолско, Пирд./.
Разносен понеделник > Разметни понеделник /Банско/.
разор > межда /Челопек, Тетев./.
Разпети петък Петъкът през
Страстната седмица, кога­
то Исус Христос е разпънат
на кръста /общоб./ [Разпети
петок // Разпет петок /Н. Г.,
1:416/; Распети петок /Мак./].
< Велий петък, Велйки петък,
Чёрен пётьк, Црън пёток.
© Смята се за голям празник.

326
Той поставя началото на 12-те
петъка, които строго се спазват
против градушка. През целия
ден и до обяд на Великата съ­
бота не се яде нищо. Някъде
през този ден се шарят велик­
денските яйца. Всяка друга ра­
бота е забранена. Вечерта за­
дължително се ходи на черква
- баби, моми и деца носят
цветя и тамян, слагат ги върху
плащеницата и се провират под
нея, за да се предпазят от лоши
духове. Тамянът остава там до
Великата събота, след което
се използва за лечение на зъби,
против уроки и магии.
разписвам Променям съдбата
/Граматиково, М. Търн./.
Разполовената сряда Двадесет
и петият ден след Великден
/Тревн./.
разпоп Свещеник, който си е
остригал брадата и косата и
е прекъснал попската си дей­
ност; разпопил се е /Н. Г., V:45/.
< разстрйжник, разпопица.
разпопвам Разтрогвам попския
обет; преставам да съм поп /Н.
Г., V:45/.
разпопванье Прекъсване на поп­
ската дейност и преминаване
към обществото на миряните
/Н. Г., V:45/.
разпопица > разпоп /Н. Г., V:45/.
разпопям > разпопвам /Н. Г.,
V:45/.
разпрьстица > педя /Н. Г. V 47/.


327

разпус Завършването, краят на
църковната
служба /Севл.;
Търн.; Елен./.
Разпус Ден, в който се освобож­
дават сезонните работници.
< Разпущенё, Светй Нестор.
© Това обикновено е денят
след Димитровден — 27 ок­
томври (Свети Нестор), кога­
то свършва годината на наетите
работници, т.е. изтича срокът
на договора на ратаите с гос­
подарите им и те се разотиват
по домовете си /Н. Г., V:48/. На
този ден някъде се плаща на ов­
чарите /Д./. Другаде разпуска­
нето на ратаите става на 24 ап­
рил (Ранополие), т.е. един ден
след Гьоргьовден /Айтос./, а на
трети места само се сключват
новите договори /ЗБ/.
разпущане > развод /Хр. Вак.,
Етн.:456; 540/.
Разпущенё > Разпус /Подвее,
Карн.; Айтос./.
Разпушенее > Разпус /Карноб./.
разпущеник > разведен /Босил.;
Хр. Вак, Етн.:540/.
разпущенйца > разведена /Бо­
сил./.
разров огъня Предсватбен обред,
при който пратениците на мо­
мъка разриват огъня с маша в
къщата на девойката — знак, че
са дошли да я искат /Тракия, М.
Аз./.
разрога Кавга, спор, несъгласие
/Ботев./.

разтока

разсип > кратеж /И. Г., БНМ:25;
БМ:214/ [разсып /Н. Г., V:56/;
расип /Тетев.; Ботев.; Ихт./;
рассип /Енина, Казан./].
разсипал се месецът > кратеш /
Плев./.
разставиче > разделно биле,
Equisetum Telmateja Ehrh /Н. Г.,
VI:278/.
разстрйжник > разпоп /Н. Г.,
VI:276/.
разсъмване Времето, когато нощ­
та се сменя от деня, границата
между нощта и деня; призори,
зазоряване /общоб./.
< на ранина, петляно време,
разбуд', разбуда, рабскъ добъ,
ранина, чин саба, самнало.
разсъмва се Ежедневно повтаря­
що се природно явление, при
което нощта си отива и настъп­
ва денят /общоб./.
< зазорява се, разара са, развиделява се.
разтока Дългото право дърво на
колата, свързващо двата ко­
лесара, което в митологичен
аспект е един от обектите на
материалната култура, прите­
жаващ магическа сила /Н. Г.,
V:58/.
< разточник, опашница.
© На Р. се разваляли магии за
омраза, за завързване, за бо­
лест или когато някоя мома или
булка, според народните пред­
стави, е залюбена от змей или
момък от змеица. През нощта


разточник
болният или омагьосаният сяда
на Р. и се полива с омагьосана
вода.
разточник > разтока /Литаково,
Ботев.; Лесидрен, Тет.; Малорат, Ор.; Кнежа; Козар Белене,
Свищ./.
Разтурни понеделник > Раз­
метки понеделник /ЕБ, 3:121;
СбНУ, XXVII, 2:434/.
Разтурняк > Света Богородица
зимна /Белогр./.
Разчюшка неделя > Неделя сиропусна /Н. Г., V:68/.
разюдено дете Дете с разцепена
горна устна /Н. Г., VI:276/;.
рай Място на небето, част от дру­
гия свят, където отиват душите
на праведниците след смъртта
си /Н. Г., V:70; общоб./.
< парадйс.
© В народните представи на
българите Р. е просторна кра­
сива градина, потънала в зе­
ленина, изпъстрена с разнооб­
разни красиви цветя и овощни
дървета, с бистри и студени по­
тоци, реки от мед и масло. Тук
има хубави палати и всичко е
озарено от светлината на едно
голямо слънце. В средата на
Р. е великолепният престол на
Господ, заобиколен от безброй
ангели, които денонощно пеят.
До него са и престолите на Све­
та Богородица и други светци.
В средата има и едно златно
дърво, около което кръжат

328
мухи, възприемани като души
на некръстените деца. Тук цари
вечна пролет, спокойствие, мир
и безгрижие, разнасят се звуци­
те на омайни песни и ароматът
на благоуханни цветя и плодо­
ве. В Р. всички са социално рав­
ни, няма мъки и страдания. Не
се продава и не се купува нищо,
защото тук има всичко в изоби­
лие.
Душите са във вид на сенки, не
остаряват и достигат само до
Христовата възраст. Облечени
са в бели ризи, не ядат, не пият
нищо и не работят. Само берат
цветя и се разхождат. Не се же­
нят. Според други душите на
тези, които са се женили за вдо­
вец или вдовица, там са им слу­
ги, защото те живеят с първите
си съпруги, съответно съпрузи.
Пред всеки има това, което сам
със собствената си ръка е дал
приживе, и това, което близките
му са раздали за упокой на не­
говата душа.
От Велики четвъртък до Ду­
ховден Р. се разтваря и душите
се разпускат, за да отидат при
близките си на земята, където
във вид на пчели или мушици
кръжат около цветовете на яго­
дите.
Портата на Р. се пази от Свети
Петър, който държи ключовете
й и пуска през нея само душите
на безгрешните /Д. М., НВРНО,


329
332; ЕБ, 3; БМ, 289-230/.
Райко Народно название на
Слънцето, чрез което се изразя­
ва представата на българина за
неговата антропоморфна същ­
ност /Н. Г., V:70; Тетев./ [Райку
/Казъклисе, Къзълаг./].
© Името се среща в редица
народни песни. В някои от тях
Р. е представен като всезнаещо
същество и най-вече виждащо
всичко, което става на земята.
Използва се и в изрази като:
Дядо Райко огря /Несебър/.
< Райно, Лало.
Райно > Райко /Н. Г., V:70/.
ракиджйи Сватбари, които но­
сят сладката ракия на роди­
телите на булката - знак, че
дъщеря им е била девствена /
Род./ [ръкъджйи /Красен, Ген.
Тош./; раъджйи /Разгр./].
ракия Национална алкохолна на­
питка, която се използва и като
обреден атрибут в българската
сватба /общоб./.
© С нея черпят кумовете и
родителите на булката след
сватбата. Когато булката е
девствена, специално се под­
слажда и грее ракия, а понякога
и се оцветява в червено, в съ­
ответствие с което се наричала
блага, сладка или червена ра­
кия.
ракла Голям сандък, обкован с
разноцветна тенекия, който се
дава като сватбен подарък на

ралник

булката от родителите й, за да
си държи в него премяната и
чеиза/Н. Г., V:71/.
< кашёла, сандък.
Ралица Едно от народните наз­
вания на част от съзвездието
Орион /Ленково, Ник.; Лов.; Тр.;
Поп.; Кривия, Разгр.; Две моги­
ли, Белен.; Черна гора, Чирп.;
Бобошево, Дупн.; Мерингово,
Пазар.; Кич.; Присадница, Ре­
кан./ [Ралицъ /Плев.; Тр.; Нено­
во, Провад./; Ралца (V. Липница, Търн./; Ралици /Кич./].
< Ралница, Ралото, Ораленце,
Оралица, Оралйчките, Оралница, Орало, Урълйца, Уралицъ, Крива рала, Лъшковето.
© Тя включва звездите, форми­
ращи Пояса на Орион, и тези,
които оформят десния му крак.
В представите на българина
съвкупността им се оприлича­
ва с ралото. Други две групи от
Орион се оприличават с воло­
ве (Воловете) и остена на ора­
ча (Остена). В композицията
участват още звездата Орача и
Кучето на орача.
Р. най-добре се вижда след
полунощ в ранната есен. Тя се
възприема и като закрилница
на земеделците, които по нея
определят кога да сеят, или
като закрилница на имотите.
По нея се ориентират и сутрин
при пътуване.
ралник Металната част на рало-


рало

то, която в народните вярва­
ния е наситена със сакралност,
поради което се използва в
различни обреди /Лом.; Плев.;
Соф /.
© На празници каденето се
извършва с Р. На Бъдни вечер
напр. на него слагат три въгле­
на от огъня и тамян и най-въз­
растният мъж в семейството
кади трапезата от дясно наля­
во, както се сее семето в ни­
вата и се коси. След това кади
и благославя стаите в къщата
и всички помещения в двора.
Когато каденето свършва, Р.
се слага до огнището или под
водника и там остава до Води­
ци, когато го измиват в реката,
завиват го в чиста кърпа и го
връщат вкъщи. Там го слагат
на гредата. На Бабин ден — 8
януари, се сваля, развива се и
се отнася при другите инстру­
менти. За направата на ралника се събира желязо от села и
градове на девет околии. Желя­
зото се кове само през нощта в
потайна доба, като ковачите
задължително са братя-близна­
ци, които, докато коват желязо­
то, трябва да бъдат съвършено
голи /Д. М., НВНРО:424-425/.
Ралница > Ралица /Тотлебен,
Плев.; Ихт./.
рало1 Средство за оране на земя­
та, което се почита като свеще­
но /ЕБ:3; Д. М., НВРНО:741 -742;

330
БМ. 290-291 / [орало /ЮБ/].
© Свързва се с мъжкото нача­
ло, поради което е натоварено
и с оплодителна семантика и
същевременно се възприема
като фалически символ. Под
формата на пластичен символ
Р. присъства в украсата на ре­
дица обредни хлябове — гер­
гьовски, великденски, коледен.
Обект е на голяма почит и гри­
жи. Така напр. на Водици Р. и
ралникът се измиват в реката.
Когато с него не се работи, то
не се оставя на двора непокри­
то. След изораването на пър­
вата бразда, на Р. се пали гергьовденска свещ и се полива с
вино. Със специално рало, чиито дървени части са изработени
от дърво-близнак, се извършва
обредът заораване. Дървото за
направата и на най-обикнове­
ното Р. също се подбира — да
не е „дяволско“, за да бъде леко
на впрегатните животни да го
теглят.
рало2 Мярка за повърхност, рав­
на на мястото, което може да
се изоре за един ден с рало —
около два декара /Н. Г., V:72;
Брезн./.
рало3 > чифт /Мак./.
рало4 > коледни хлябове /Литаково, Ботев.; Ямб.; Пашакьой,
Лозен./.
© Посветен на ралото. Прави
се на Бъдни вечер и се дава на


331
орача. Украсен е с тестени ор­
наменти, изобразяващи рало,
орач и копраля, или полукръг,
символизиращ ограда на нива­
та, а в него - фигура, символ на
ралото.
Ралото > Ралица /СЗБ; Баня, Панаг.; Г. Делч.; Сам.; Чудинци,
Кюст./.
рама Вид тежко и бавно хоро, при
което играчите не се хващат за
ръце, а ги слагат на раменете
на играещите до тях /Г. Делч./.
Рамазан Мюсюлмански пост при
българите мохамедани /Н. Г.,
V:72;./.
рамазань Дни през пости, в които
се яде блажно /Забърдо, Смол.
— при българомохамеданите/.
< цивурки.
рамен > бащина правдина
/Кюст./.
рангел1 > пита /Дуранкулак,
Балч/.
рангел2 > гергьовски хлябове
/Марковна, Шум./.
Рангел душовадник > Архангеловден /Д. М., НВРНО:692/.
рангелов кравай > пита /Балван
и Ресен, Търн./.
рангелово блюдо > пита /Кул.;
Белогр.; Чирен, Врач.; Кнежа;
Турски Тръстеник и Въбел,
Ник.; Козар Белене, Свищ./.
©Украсен е с кръст от тесто,
който се раздава за здраве след
църковната служба наАрхангеловден или при погребение.

Ранополия

рангеловский месец > ноември
/СЗБ/.
рангеловскийът > ноември /Де­
деаг./ [рангелъскийът /Съчан­
ли, Гюм./; рангелофскийът
/Дедеаг./].
рангеловско блюдо > пита /Раковица, Кул./
рангелов хляб > пита /Дели Юсуфкуюсу, Добр.; Малка Кайнар­
джа, Сил.; Гагаля, Рус.; Юпер,
Тутр./.
раненка > храненица /Сил./.
раненки Вечеря на ергени във
вторник вечерта на Неделя сиропустна, на която има и свир­
ци /Банат/.
ранина > разсъмване /Търн.;
Елен.; Сам./.
Ранополия Денят след Гергьов­
ден /Бъзовец, Лом; Вресово,
Айт.; Севл.; Лесидрен, Тет.;
Литаково, Ботев.; Колибите,
Тр.; Медвен, Котл.; Орех.; ЗБ;
СрСБ/.
< Вранинден, Врански ден,
Вранин понеделник, Гаргинден, Гергьов брат, Напус, По­
ле-рани; Храни-поле, Разпус.
© Според един народно-хрис­
тиянски мит Р. е сестра на
Цветен Георги, т.е. на Све­
ти Георги, която му напомня,
че трябва да обходи синорите,
нивите и ливадите, за да види
дали посевите са поникнали.
Той се пуска от празничното
хоро, след което отключва не-


расйлник

бето и земята, поръсва всичко
със ситна роса, та пролетницата пониква, а зимницата порасва.
На този ден не се работи нищо,
а момите и момците ходят да
берат киселец и излизат на по­
лето, където с песни обикалят
нивите. В Котленско момичета­
та обличат старата национална
носия, а момчетата - обличат
обикновени женски дрехи и иг­
раят хоро насред село. Забра­
ната да се работи къщна и пол­
ска работа се спазва, за да не
вали градушка и да се запазят
посевите или гаргите да не ядат
и изкореняват царевицата. За­
това този ден се почита и като
ден на враните.
Забранено е също да се връ­
щат заемите. На някои места се
прави общоселски курбан, а в
Пловдивско се извършва обред
за дъжд.
В народния календар този ден
се смята за начало на новата
трудова година. На някои мес­
та на Р. П. приключват догово­
рите на слугите, поради което
се освобождават от господари­
те си, след което могат да оти­
дат при други или да подновят
старите си договори до Дими­
тровден.
расйлник Чиния, от която по
време на сватбата булката
взема семена и ги разпръсква

332

/Ихт./.
раскрйване > разбулване /Г.
Делч.; Пловд./.
распаденйца > вдовица /Ботев./,
распер > растег /Габр./.
раставям се с душа > умирам
/Соф./.
растег Мярка за дължина, равна
на разстоянието между вър­
ховете на пръстите на двете
ръце в разтворено състояние
и се равнява почти на човеш­
ки ръст /Дупн.; Брезн.; Соф.;
Вид.; Тетев.; Стр.; Демирхис./
[растяг /Г. Делч./; растак
/Плев.; Соф./].
< распер.
растения Неизменната им функ­
ция за съществуването на хо­
рата е довела до тяхната митологизация, поради което на
флората е отделено значително
място в духовната култура /об­
щоб./.
© Под формата на някакъв ат­
рибут, най-често като символ
на нещо, Р. участват във всеки
обред или обичай. Някои от об­
редите и обичаите, като росен,
таян и др., дори приемат име­
ната на съответните растения.
Както при другите народи, така
и при българите, особено зна­
чима е тяхната роля в народна­
та медицина и при магиите.
растица Мярка за дърва, равна на
около един лакът /СЗБ/.
растоварйла се Родила е /Шиш-


333

ково, Кюст./.
растурен Непорядъчен (за човек)
/Искрец, Соф.; Лом./ [растурян
/Троян./].
растурйа невестата > разбулване
/Разл./.
Растурна неделя Първият неде­
лен ден след Великден /Доброславци, Соф./ [Растурна неделя
/Бръложница, Соф./].
растурница > разведена /Желево,
Лер./.
Раткина планина > Радина пладнина /БДА - 4005; 4007/.
Раткината > икиндия2 /БДА —
4005/.
рахмёт Раздаване на хляб за ум­
релите /Смол./.
рахт Сребърен колан, който но­
сят лазарките и омъжените
жени /Добр.; Козичино, По­
мор./.
рахучки Висулки от различно
оцветена прежда по невес­
тинския ръченик /Н. Г., V:75/.
раца Сключено хоро, което иг­
раят русалиите, когато леку­
ват някой болен /Хр. Вак., Етн.,
693/.
рачнйк Сватбен обичай, при кой­
то към пладне пристигат роди­
телите на невестата и довеждат
гости, които носят разни ястия
/Банско/.
ревматйзъм Болест в ставите,
която в народната медицина се
лекува, като болният яде малки
сврачета и гарванчета /Кнежа,

редня
Орях./.
реда > нареждам /СЗБ; ЮБ;
Ср.СБ/ [редьъ /ЮБ/].
реда Сладки неща и плодове,
които се носят на годеница,
когато отиват у тях с годеника
/БЕР, 6:205/ [ренда /Панаг./].
рёдба Жална песен, с която се оп­
лакват умрелите /Мак./.
рёде се Обличам се празнично и
слагам накити /Банско/.
реджа > редня /Стубел, Монтан./,
редйло Празнични дрехи и наки­
ти /Банско; Разлог/.
редкопръста Жена с леко поведе­
ние /БЕР, 6:204/.
редник > седянка /Плев./.
© На нея 15—20 жени работят
на домакинята, впоследствие
тя им връща на организирани
от тях подобни седенки.
реднйца1 > седянка /Смол./.
реднйца2 > редня /Банско/.
реднйчина > редня /БЕР, 6:201/
[ряднйчина /Н. Г., V:104/].
редня Всяка епидемия /Ихт.; Ви­
дин; Радуил, Сам./.
< реджа, реднйца2, реднйчи­
на, редушка1, редушчйна, по­
редна, порёдушка, салгън2,
салгънлък.
© Според народното вярване
това е лош женски дух. Р. се
прогонва, като се кади къща­
та с лековити и магьоснически
билки, които се слагат на ръ­
жен. Ако Р. е по животните,
тогава се кадят стопанските по-


Редоачка неделя
стройки в двора. Според други
Р. бяга от колело, затова при
епидемии децата се провират
през него.
Редоачка неделя > Неделя Сиропусна /Тетов./.
Редова неделя > Неделя Сиропусна.
редоваче Млад член от семей­
ството, който е на ред за жене­
не /Тикв./.
Редовна неделя > Неделя сиропусна /Сам./.
редовник Принасяне на жерт­
ва за упокой на душата на по­
койник, някога давани редовно
всеки петък вечер и всяка съ­
бота сутрин до четиридесетия
ден от смъртта му /БЕР, 6:201/
[ряддвник /Н. Г., V, 104/].
редушка1 > редня /Ихт.; Сам.;
Род.; Смолско, Пирд.; Соф./.
редушка2 > шарка /Петр./.
редушчйна > редня /Н. Г., V, 105/.
редя Обличам булка с новата й
премяна /Разл./.
режат даръ Сватбен обичай в
дома на булката, при който се
режат кърпи за дар /Банат/.
режъ дар Уговарям при годеж
какви дрехи ще се дават /Тр./.
реза Питие, което се пие против
страх /Слив./.
резково колело Килимен мотив
[резково коло, ресково коло]
/Чипровци, Монт./.
резняк > северняк /Врач.; Лом./,
рёзу > чичо /Дебър./.

334
река Воден източник, който има
важна роля в живота и земедел­
ската дейност. От митологи­
чен аспект е изпълнена с мно­
го тайнственост, сакралност и
пречистваща сила, поради кое­
то се свързва с редица народни
и религиозни обреди и обичаи /
общоб./.
© Според поверията през ля­
тото самодивите живеят в Р., а
вировете са обиталища на дя­
волите и други лоши духове,
които действат предимно през
нощта. Затова се избягва пре­
минаването на Р. нощно време
и ако това се налага, то трябва
да стане в пълно мълчание. Вяр­
ва се, че всяка година Р. трябва
да вземе поне една жертва. За
да се избегнат човешки жертви,
жителите на крайдунавските
села тайно хвърлят в средата
на Дунава живо животно.
Същевременно обаче Р. прите­
жава и пречистваща сила. Зато­
ва, когато на сватбата булката
се окаже нечиста, тя се отвеж­
дала на Р., където се събли­
ча по риза и се изкъпва, дори
ако това е посред зима, след
което се смята за пречистена,
а заедно с нея и цялата къща.
Смята се също, че ако това не
стане, то семейството ще бъде
нещастно. На Бабин ден баба­
та-акушерка се води на реката
и се окъпва за здраве на децата


335

и жените, на които тя е бабувала. Основните обреди от оби­
чаите кумйчене, Еня, Герман,
Калоян, Мара лишанка и др.
също се извършват на Р. Тук се
правят и повечето от целебните
поливки.
репйда > опашати икони /Сам./,
рее > дама2 /Г. Делч./.
ресава Вид хоро /Кул.; Зап. Страропл. обл./.
ресар Зъл дух, който живее във
водата и причинява болести
/Банат/.
< росале, росаре.
ресен > зеленика /общоб./.
реченйца > наречница2 /Н. Г.,
V:78/.
рёченици > орисници /ЗБ/ [ре­
ченйца /Кюст./; рёчница /Разл.;
Г. Делч./; раченйци /Разл./.
речено /от Бога/ > съдба /При­
леп; Хаск.; Н. Г., V, 77/.
решето Вид едро сито за преся­
ване на зърнени храни, което
участва в народните обреди и
обичаи.
© Р., ситото и протъкът са
равностойни и имат еднаква
функция при обредите и оби­
чаите, поради което се взаимозаменят.
< протък, сйто, честйна.
рзёлия Честолюбив, самолюбив
— едно от качествата на човека,
към които българският народ
се отнася с неприязън и се смя­
та за грях /Н. Г., VI, 281/.

риба

рйба Студенокръвно животно, на
което е отредено съществено
място в космогеничните пред­
стави, поради което често се
използва при обредните трапе­
зи /общоб./.
© В българската митологична
система Р. е символ на водата,
подземния свят, тъмнината и
смъртта, но същевременно тя
олицетворява и плодородието.
Противоречива е символната
й функция и в народния сънов­
ник, според който сънуването
на Р. е знак за тъга, печал, плач,
а също и лошо време, но ако се
лови - означава, че на другия
ден ще се получат новини /Стубел, Монт.; Малорат, Орях./.
Според някои от космогонните представи Земята се крепи
върху Р., а според други — Р. и
змията са опасани около нея.
Вярва се, че змеят произхож­
да от тридесетгодишен шаран,
поради което има рибя опашка.
С рибя опашка са и сприите.
В коледните песни Р. се явява
като еквивалент на змея, когото
свети Георги убива. В народна­
та митология тя (най-често ша­
ранът) се възприема като слуга
на св. Никола, който при една
буря се спасил, като запушил с
шаран една дупка в пробитата
си гемия. Затова тя е негов по­
стоянен атрибут и на Никулден
е прието в чест на светеца във


рибена църква

__________________________ 336

всеки дом да се яде Р., която
би трябвало да бъде с люспи и
кост във формата на кръст на
главата. Според традицията на
този ден ястието, приготвено
от нея, е рибник, който обаче се
приготвя и по време на постите
за Благовец, Цветница и Преобрамсение. Вярват, че който
настъпи рибена люспа, се раз­
болява. Костта от главата се
носи като амулет срещу уро­
ки, като най-често се закачва на
детските шапчици, а някъде с
нея лекуват безсъние.
Според народната метеоро­
логия появата на много риба
означава, че зимата ще бъде
дълга и студена или че изоб­
що предстои някакво природно
бедствие или война.
рйбена църква Обща служба или
общоселски курбан на Никул­
ден /Хаск.; Харм.; Марица/.
© Във всяка къща се омесват
по два хляба - богова пита и
никулски хляб, приготвя се
рибник и отиват с тях в църква­
та, където свещеникът ги пре­
калява, отчупва си от питите и
взема опашките на рибите.
< църква4.
Рйбена черква > Никулден /Арх.
БДР./.
Рйбен светй Никола > Никул­
ден /БМ:298/ [Рыбный Свети
Никола /Н. Г., V:96/].
рйби Вид шарки на великденски

яйца /Ихт./.
рйбина коска Вид везба по риза
/Кич./.
рибичарка Вид риза /Тет./.
рйбник Задължително обредно
ястие от цяла риба, обикновено
шаран, напълнена с булгур или
ориз, стафиди и орехи, обвита в
тесто и изпечена специално за
Никулден /СЗБ; Ресен, Търн.;
Г. Ор.; Елен.; Севл.; Плев.; Ихт.;
Козар Белене, Свищ.; Добр.;
Клокотница, Хаск./ [рйбньък I
Дервент, Дедеаг./; рйбняк /Кир­
нички, Бесар./; рыбник /Н. Г.,
V:96/].
© Р. се приготвя най-вече от
прясна риба, но когато такава
няма, се използва солена. Тес­
тото, в което се обвива риба­
та, в различните райони има
различна пластична украса от
тестени пръчки. Р. се пече в
подница, разрязва се и се пре­
калява, като опашката се дава
на свещеника. В големите се­
лища свещеникът не може да
обиколи всички къщи, затова Р.
се носи в черквата и там го пре­
каляват и благославят.
Костите от рибата се изгарят,
заравят се в земята или се хвър­
лят в реката, а кръстчето от нея
се пришива на детска шапчица
за предпазване от уроки.
рйване > ринене /ИБ/,
рйванки > ринене /ИБ/.
ривцё > наниз /Севл.; Тр.; Тет./


337

[рйвце /Глождево, Разгр.; Дрен,
Перн.; Копривщ.; Пирд./].
рйган Билка Origanum vulgare L.
/общоб./.
© Това е една от билките, кои­
то берат на Еньовден. Суши се
и се пази до Великден, когато
от него се получава червената
боя за боядисване на яйца. Зна­
чително място на Р. е отредено
и в народната медицина.
риза1 Съществен елемент както
от женския, така и от мъжкия
народен костюм на българите,
който се приема за най-важната
част от облеклото и се смята за
сакрален /Чупрене, Белогр.; Литаково, Ботев.; Лесидрен, Тет.;
Козар Белене, Свищ.; Трак./.
< кошуля.
© Р. е особено важна за мома­
та и булката, тъй като според
поверията тя представлява са­
мата жена и може да я замест­
ва, т.е. идентифицира се с нея.
Затова се смята за свещена, по­
ради което за нейното пригот­
вяне и най-вече за украсата й
от богато везмо се полагат осо­
бени грижи. Пази се от чужди
хора, защото достатъчен е един
конец от Р., за да се направи
магия на собственицата й. По­
ради това се държи заключена.
Най-важно място Р. заема в
сватбената обредност. Венчал­
ната риза е бяла, за „да е чист
късметът“ на булката, или

риза

червена, за да е богата и пло­
довита. Изработва се от самата
булка или се подарява от кума­
та /Пирин/. След брачната нощ
свекървата я изнася в сито и я
разгръща пред сватбарите, за
да се удостовери девствеността
на невестата. На някои места
Р. на девицата се смята за чис­
та риза и се запазва до края
на живота й, та да бъде погре­
бана с нея, защото се вярва, че
на онзи свят хората ходят об­
лечени само в ризата, с която
са били венчани. Нечистата
риза се изхвърля.
Поверието забранява ходенето
без риза приживе, защото това
води до обедняване и други не­
щастия на цялото семейство.
Подобно на забрадката, Р.
играе и ролята на социален
знак, който дава информация
за възрастта и семейния статус
на жената. Най-богата украса
от везмо има венчалната риза
и тази на омъжената жена във
фертилна възраст. Ежедневна­
та риза е бяла, поръбена около
врата и извезана с червен конец
„за здраве“.
Р. е задължителен елемент и от
облеклото на мъртвеца, защо­
то с нея той трябва да се яви
пред Господ или Божия съд
/Кубей, Бесар./, а според дру­
ги вярвания - чрез нея душите
прелитат в отвъдния свят. Но


рйза
тази Р. не се шие и платът не
се реже; на двойно сгънатото
платно чрез изгаряне се прави
само една дупка, през която се
провира главата и обикновено
се облича на голо и по-рядко върху другите дрехи.
Вярват също, че Р. от изтъкан
и ушит за една нощ плат прите­
жава способността да предпаз­
ва от болести и смърт. С та­
кава риза се обвива новородено
дете на майка, чиито деца уми­
рат скоро след раждането. А
ако се роди дете през мръсни­
те дни, трябва да му се пригот­
ви Р., за да не го залюби змей,
ако е момиче, или змеица, ако
е момче. Три жени вземат въл­
на, която за една нощ трябва да
изпредат, изтъкат и от платно­
то да ушият Р., в която обличат
детето, след като го изкъпят.
В митологията бяла ефирна Р.,
опасана със зелено тъкано коланче, е единствената дреха,
която носят самодивите и в тях
се крие силата им; отнемане­
то на ризата, колана и крилете
им ги превръща в обикновени
моми и овчарите могат да ги
отвлекат.
рйза2 > плацента /Н. Г., V:78;
Правец, Ботевгр.; Г. Ор.; Благ.;
Девин.; Смол.; Попско, Крум.;
Покрован, Ивгр.; Габрово,
Ксант./.
рйза3 > забрадка /Кост./.

338
рйза4 > небесна дъга /Смол./.
рйза на Бъдня вечер > плацента
/Д. М., НВРНО:455/.
рйзик > късмет2 /Н. Г., V:79/.
рйзица > плацента /Чомаковци,
Белосл./.
рйзница > плацента2 /Пловд.;
Каменица, Чепин./.
ризче > мъртовска риза /Хр. Вак.,
БПО:79/.
рикли > оратник /Панаг./.
Риначи > Риначовден /Плев.,
Павлик.; Търн./ [Риначки I
Добр./].
риначи Момци, рядко мъже,
участници в обреда ринене в
нощта срещу народния празник
Риначовден /ЗБ; ЮБ; Търн.;
Елен./.
Риначовден > свети Силвестър
/СБ/.
© Характеризира се с обичая
ринене, който се извършва ве­
черта срещу празника, и гуляи­
те на риначите през деня.
рйнене Обред, при който се из­
вършва обредно почистване на
оборите в нощта срещу Рина­
човден /ИБ; ЮБ/.
< рйване, рйванки.
© Обредът се извършва от
момци-риначи, обединени в
чети по не повече от петима
души. Всяка от четите почиства
оборите в една махала, тази, в
която живеят техните любими.
Р. тръгват след вечеря с фене­
ри, гайди и песни и влизат във


339
всеки дом с впрегатен добитък.
Те изриват тора от обора, кой­
то не е почистен от Бъдни ве­
чер, и слагат на воловете нова
плява и сено. Тази вечер стопа­
ните оставят портите отворе­
ни и връзват кучетата. Щом се
мръкне, стопанката окачва на
пирон или слага в яслата на ко­
шарата торба с краваи, надени­
ци, сланина и бъклица. Стопа­
ните чуват, когато идват Р., но
не излизат при тях. След като
си свършат работата, Р. взе­
мат оставените в торбата неща.
Самата торба и бъклицата се
връща от любимия на момата
в къщата, а пешкира задържа за
себе си. Ако някой преди тях е
почистил обора, любимият откупва бъклицата и пешкира от
него. Почистването на оборите
продължава до сутринта. След
това всички чети се събират,
продават сланината и с взетите
от това пари си купуват ястия и
вино.
рис Хищно горско животно от
рода на котките, което се въз­
приема като лош дух, който
може да бъде изгонен с магии
/Тет./
рйскин Демонично същество,
което крещи през комина /Кирнички, Бесар./.
< рйслинка.
рйслинка > рискин /Кирнички,
Бесар./.

рог
ристозувъ буя Завързани във вър­
зоп клечки, с които се боядис­
ват великденски яйца /Дервент,
Дедеаг./.
ристояновата Вид хоро /Троян./.
рисулка Синьо мънисто, нани­
зано на червен конец, което се
носи против уроки /Велингр.;
Пазар./.
рит-капа > ритни-капа /Равно
поле, Соф./.
ритни буца Хоро в ритъма на ръ­
ченицата, което се изпълнява,
като се правят две последова­
телни стъпки с единия крак /Д./.
ритнй-капа Игра, при която де­
цата взаимно си ритат шапките
/Г. и Д. Василица, Ихт./ [рытнйкапъ, рытъ-капъ /Н. Г., V:97/].
< рит-капа.
ритропъ Панделка във вид на
роза, с която се украсява сурвакницата /Греб. гов./.
робие Вид детска игра за момче­
та (с кожена топка) /Год./ [рдбье
/Род.; Копривщ.; Бобошево,
Дупн./; робе /Соф.; Банско/].
робяк Затворник /Н. Г., VI:282/.
ровя Погребвам /Н. Г., V:81/.
рог Твърд израстък на главата на
някои животни, който се въз­
приема като символ на неес­
тествена сила, имаща предпаз­
на функция /общоб./.
© Рогата на жертвените живот­
ни се окачват на оградите, за
да предпазват домашните жи­
вотни и дома от магии /Стр./,


рогатник
или се оставят на тавана при
строеж на къща /Лов./; с Р. от
коза кадят родилките, за да не
ги навестяват нави /Род./ или
др. демони. При първа оран,
сеитба и в дните, посветени на
домашните животни, на рогата
на добитъка се закачва по едно
кравайче. Символ на сила и
престиж изразяват и рогата на
кукерските маски.
Същевременно
съществува
вярването, че вампирите се
крият през деня между рогата
на добитъка.
Споменът за Р. като атрибут
на всяка Богиня-Майка при
българите е съхранен в начина
на забраждане, наподобяващ
рога, при жените във фертилна възраст /Сил./ и прическата
„на рогца“ на невестите, когато
изпълняват обредното хоро на
Тодоровден /Рус./.
Рог на елен се възприема като
лечебно средство, като сред­
ство за пропъждане на магии, а
къстче от еленов рог се използ­
ва като амулет.
рогатник Пита от хлебно тесто,
която се пече върху специална
плоча или в подница и се носи
на сватба /Хвойна, Асен./.
рогатия > дявол /общоб./ [ро­
гатый /Н. Г., V:81/].
Рогач > Чисти понеделник /Панаг/.
рогач’ > елен /Д. М., НВР-

340
НО:138-140/.
рогач2 Персонаж от кукерския
маскарад — човек, покрит с
черга и с еленови рога, който
броди през първия понеделник
след Сирни заговезни, като
води след себе си кошута и пла­
ши децата /Панагюрище/.
рогач3 Зигзаговиден орнамент за
украса на престилка /Краево,
Ботев./.
Рогач-понеделник > Чисти поне­
делник /Панагюрище; ИБ/.
род1 Съвкупност на всички, които
имат общи прародители /Н. Г.,
V, 83; Лом.; Плев.; Чирп./.
< рода; влака, джйнс, жет,
клйца, корен, крътило, кртнйна, кушак, една кръв, лоза,
народица, оштур, пасмина,
повлекло, повой, сой, тарах,
фара, фис, чок.
® Структурата на тази социал­
на група е изградена въз основа
на кръвно-родствения принцип
по бащина линия, т.е. патрилинейна. Неомъжените жени
също принадлежат към Р. на
бащите си.
Всеки Р. притежава собствен
имот, оброчище и има общ све­
тец-покровител, на когото пос­
вещават тържествени родови
чествания - светец или служ­
ба, съпроводени с курбан.
род2 > задруга /Петр./.
род3 > роднина /общоб./.
рода > род3/Н. Г., V:82/


341
родвачка Жена, която ражда
много; плодовита; многодетна
/Кост/.
родей > роднина /Прил./.
родйка > роднина /Куман./.
родйлен баща Роден, биологичен
баща /Радилово, Пещ./.
родйлка Жена, която скоро е ро­
дила или се очаква всеки мо­
мент да роди /Н. Г., V:83; СЗБ/
[родйлькя /Н. Г., V:83; Покрован, Г. Делч./].
< родйлница, родйля, родйтелка, рождёлница, рождёнка, добййка, лехуса, лахутка,
лехуски, лехусна, лехусница.
© Във физиологично и мито­
логично отношение се смята,
че през този период жената е
нечиста и затова няма право да
ходи на черква. Смята се също,
че се намира на границата меж­
ду живота и смъртта, между
Бога и дявола. Р. е подложена
на много опасности: тя е особе­
но уязвима от демони и само­
диви, но е най-застрашена от
навите. Това предизвиква цял
комплекс от превантивни ро­
дилни обичаи. Предпазването
й е свързано с редица предохра­
нителни мерки: тя се изолира
от домочадието; две седмици
или докато се кръсти детето, Р.
преспива с вързани крака /Тър­
ново, Хаск.; Цар.; Сам.; Велес;
Битол.; Прилеп.; Вел./. Като
предпазващи средства от злите

родилна огнйца
духове до главата й или около
леглото се слага катраницата
от колата и глава лук, набучена
на шиш или шило, метла, ръ­
жен, сини мъниста, кози рог,
нищелки, червен конец, чесън
и др. под. Докато се кръсти
детето, всяка вечер, когато се
стъмни, Р. похапва от лука /Ре­
сен, Търн./.
До четиридесетия ден от раж­
дането Р. спазва някои забрани
— не трябва да поглежда нико­
го в лицето, не бива да излиза
от двора, а след залез слънце
и извън къщи, да ходи боса, да
налива вода, тъй като места­
та, по които стъпва, и водата,
която налива, стават нечисти
и носят на останалите хора бо­
лести. На 40-ия ден тя отива
на черква, където свещеникът
й чете очистителна молитва,
след което всички забрани от­
падат. Позволява й се да се
движи спокойно, след като се
е причестила в черквата, като
обикновено отива първо на гос­
ти при родителите си.
Когато родилката няма мляко,
рано сутрин хвърлят в кладене­
ца три глави лук, блъскат гър­
дите на родилката и млякото
й идва. После детето се къпе с
вода от кладенеца /Дорково, Г.
Орях./.
родйлна огнйца > родилна трека
/Арх. БДР/.


родйлна треска

родйлна треска Болестта Febris
puerperahis /общоб./.
© Сред народа битува вяр­
ването, че Р. Т. се причинява от
навите.
< родйлна огнйца, навей, навивница, навия.
родилни пйти Три хляба, първи­
ят от които се прави още щом
се роди детето, вторият — на
третия ден, а третият — на 40ия ден /Арх. Ром./.
родилни обичаи Комплекс от
различни обреди, а също за­
брани, задължения и предохра­
нителни мерки на родилката,
бебето и заобикалящите я /об­
щоб./.
родйлница > родилка /Н. Г., V,
83; Топол.; Ксант./ [ръдйлница
/Дервент, Дедеаг./].
родйлниче Дете, което още не е
навършило 40 дена /Габрово/.
родйло > дете /Н. Г., V:83/.
родйля > родилка /Ихт.; Ботев.;
Соф.; Дупн.; Кюст./ [родуля /Н.
Г., V:83; Д. М., НВРНО:314/].
родйтел > баща /Н. Г., V:83/.
родйтели Майка и бащата /об­
щоб./.
< родньш.
родйтелка > родилка /Н. Г.,
V:83/ [рудйтилкъ /Войнягово,
Карл./].
родителски клетви Клетвите на
майката и бащата, които на­
родът приема за най-тежки
/Шипка, Казан.; Балван, Ресен,

342
Търн./.
© Вярват, че клетви, изказа­
ни от майка или баща, стигат
до Бога и той веднага ги из­
пълнява. В миналото те са се
съпровождали със свалянето на
калпака, съответно забрадката,
или изваждане на дясната гърда,
което е символично действие,
означаващо смърт (близките на
мъртвеца ходят гологлави), т.е.
чрез К. родителите като че ли
погребват своите неблагодарни
и нечестни синове и дъщери.
Те са в сила да променят от­
реденото от орисниците. Още
по-страшно е това, че тези клет­
ви преследват и внуци и пра­
внуци. Ако върху родителите
на новородено дете тежи такава
клетва, орисниците, определя­
щи съдбата му, я утвърждават,
като казват: Бащина и майчи­
на клетва не се разваля.
родица1 > майка /Сам./.
родица2 > роднина /Н. Г., V:83/
роднина Човек, сроден с няко­
го кръвно или по сватовство
/общоб./ [роднина /Пирд.; Ихт.;
Сам.; Н. село, Вид./].
< родйка, родица2, народица,
свои, свдйак.
роднини Хора, сродени кръвно
или по сватовство /общоб./
< родей.
родныцы > родители /Банат/.
родовито дърво Овощно дърво
/Хаск./.


343

© При плодоносните дървета
се извършват различни обреди.
Под такова дърво се разбулва
булката, в някои селища на него
се окачва сватбеното знаме. От
него се прави дървеният кръст
при завършването на покривна­
та конструкция на къщата, за да
се множи родът в новата къща.
рожба > дете /ИБ; ЗБ/.
рождёлница > родилка /Н. Г.,
V:84/.
рождёнка > родилка /Н. Г., V:84/.
рожденье > дете /Н. Г., V:84/ [рожёйне /Кост./]
рожденик Роден брат, този, кой­
то е роден от моите родители
/Н. Г., V:84/.
рожденици > орисници /И. Г.,
БНМ:142/.
Рождество > Коледа /общоб./.
Рождество Богородично > Рож­
дество на Пресвета Богородица
/общоб./.
Рождество на Пресвета Богоро­
дица Празник на 8 септември,
когато се отбелязва рожденият
ден на Дева Мария — майката
на Исус Христос.
< Малка Богородица, Мала
Госпа, Малка чорква, Рож­
дество Богородично.
© Празнуват предимно жените,
защото се вярва, че Богороди­
ца закриля майките, децата и
родилките. На този ден на мно­
го места в страната се месят
малки питки, мажат се с мед и

Ромелан
се дават на родилките. Жените
правят и курбани или гевречета
и дребни сладки, които разда­
ват между себе си и най-вече на
сирачета и многодетни семей­
ства. Дават им и дрешки, пари.
Свекървите водят младите не­
вести, които не могат да забре­
менеят, в черква или манастир,
носещи името на Дева Мария.
Там правят курбан. Други ги
водят на извор с целебна вода.
Смята се, че ако запалената в
черквата свещ изгори с ярък
пламък, молбата на невестата
за дете скоро ще се осъществи,
но ако мъждука и угасне — и
тази година няма да забреме­
нее.
Спазват се забрани за опреде­
лени женски дейности като
предене, шиене, тъкане.
Рождество Христово > Коледа
/общоб./.
роза Мотив, характерен за сопотската килимена черга, при коя­
то има редуване на мотиви в
широките полета на тъканта по
посока на вътъка /Сопот/.
розички1 Везба по вратната из­
вивка на женска риза /Белица,
Тутр./.
розички2 Орнаменти по тъкана
възглавница /Д./.
роксосан > Ходене на росен [раксосан\/Д. М., НВРНО:631/.
романец > северняк /Соф./.
Ромелан > Симеоновден’ /Тро-


Ромелан
ян./.
Ромелан2 Един от най-лошите
вълци след техния водач Куцулан, на който е посветен и
третият ден от Трифонците
/Троян/.
ропалана Тъкан орнамент на
женска престилка /Александро­
во, Лов./.
ропота Старинно хоро /Н. село,
Вид./.
роса Дребни капчици влага по
тревата сутрин, за които вяр­
ват, че са сълзите на починали
девойки, които плачат за свои­
те любими, на самодивите или
на Св. Богородица, която вечер
плаче за хората и техните не­
щастия /общоб./ [роса /Сухо­
дол, Соф.; Кост.; Охрид./].
© Смятат също, че Р. е из­
стинала пара, която излиза от
земята, защото тя се поти от
пристягане /Сам./. Навсякъ­
де се възприема като лекови­
та, особено пролетната Р. и
най-вече на Гьорговден и Ве­
ликден. На тези дни хората се
търкалят по тревата. Дават на
децата да пият от Р. за здраве, а
жените и девойките си мият ли­
цата с нея, за да нямат лунич­
ки през лятото. Със събрана в
кърпи Р. замесват обредните
хлябове и заквасват млякото.
Магьосниците я събират с кър­
пи, ризи или престилки в нощи­
те срещу Гергьовден, Великден

344

или Еньовден. С изцедената
вода замесват погача, привли­
чат плодородието от чуждите
ниви или млякото от кравите
на съседите.
росале > ресар [рдсаре] /Ст. 3.;
Казан./.
росалйя > росен1 /Панаг./.
росен1 Полско цвете с копиевидни
листа, високо около 60—80 см,
с червеникави цветове и прия­
тен аромат, Dictamnus albus, за
което вярват, че притежава ма­
гическа сила /ЗБ; Търн. Панаг.;
Пазар.; Пловд.; Габр.; Търн.;
Плев; М. Търн; Чирп / [росян
/Н. Г., V, 86/; Айт.; Слив.; Ямб.;
Търн.; Елена; Лов.; Текира, Па­
зар].
< росенче, росник, росина
трева, росалйя, русалче, русанлййче; бадйян, самодйвско
цвете, чевирмё, ясенец.
© Според митологията това е
любимото цвете на самодиви­
те и най-вече на русалките. Те
го берат на китки, като обикно­
вено кършат връхчетата, в по­
тайна доба срещу Спасовден
и от него вият венци, с които се
кичат през Русалската неделя.
Хората го използват като бил­
ка и го берат на Еньовден или
срещу Гергьовден. С него е
свързан обичаят ходене на ро­
сен, чрез който се лекуват от
самодивска болест и безпло­
дие, като нощта срещу Спасов


345

ден брачните двойки и болните
преспиват на росенова ливада.
Овчарите лекуват с него овцете.
росен2 > ходене на росен /Д.; Осе­
ней, Разгр.; Пловд.; Стр./.
росенова ливада Ливада, на коя­
то се извършва обредът ходене
на росен /Брусен, Тет./.
< росенови поляни, росленски
ливади, русарь русали3.
росенови поляни > росенова ли­
вада /Хр. Вак., Етн.:424/.
росенска > пита /Лопян, Тет.;
Твърдица, Н. Заг./.
росенска пита > пита /Литаково,
Ботев.; Лопян, Тет./.
© Печен в подница хляб, спе­
циално приготвен за обреда хо­
дене на росен и за Спасовден.
Украсата на тази пита е произ­
волна.
росенче > росен /Черногорово,
Пазар./.
росйлек Дъжд на дребни капки;
ситен дъжд /Слив./.
< росолак.
росина трева > росен'/Арх. Ром./,
росленски ливади > росенова ли­
вада /Бракница, Поп./.
росманка > пеперуда2 /Год./.
росник > росен1 /Клисура, Па­
наг./.
росница Чиста вода, набрана от
роса /БЕР, 6:327/.
© Събира се с кърпи, които
след това се изстискват. Из­
ползва се за лечение, за замесване на квас и др. под.

руглица

росолак > росйлек /БЕР, 6:327/.
росоманка1 > пеперуда1 /Търн.;
Пирот; Ниш; Враня/ [росоманка
/Граово/; рдсоманкя /Главановци, Трън./].
росоманка2 > пеперуда2 /Търн.;
Пирот; Ниш; Враня; Граово/.
росоп Посребрена тел, която
младите невести използват за
украшение /Разл.; Пловд./.
росыло Приспособление за ръсене със светена вода /Банат/.
ротка > роднина /Дупн.; Лом./.
рофйя > мълния [рдфия, руфея]
/ЮЗБ/.
рофя > мълния /ЮЗБ/ [рофя /
ЮЗБ/; ровя /Прил./; руфя /БЕР,
6:354/].
рошава кадънка > вратика /Н. Г.,
VI:282/.
рошмё Невестинска дреха у мърваците /Г. Делч.; Н. Г., VI:282/.
руба1 > дар1 /Кюст.; Трън.; Брези.;
Соф.; Делчево, Г. Делч.; Габаре,
Белосл.; Еркеч, Помор; Шум.;
Добр.; Стр.; Род./.
руба2 Булчинска дреха /Забърдо,
Асен./.
руба3 Празнична дреха /Соф./.
рубалия Който обича да носи ху­
бави дрехи и често да ги сменя
/Велес/.
рубник > сватбено знаме /Железна, Берк./.
рубница > сватбено знаме /Чип­
ровци; Н. Г., V:87/.
руво > зестра /Черешница, Кост./,
руглица Дълъг прът, на който се


ругличка

заканват предназначените за
дар кърпи по време на сватба
/Врач./.
ругличка > сватбено знаме
/ИЕИМ, ХШ, 1971, 164/.
руен > септември /Бел. Тр.; Род.;
ЮЗБ/ [руян /Асен./; руйен /
Проглед, Асен.; Ср. Род./].
ружа1 > роза.
ружа1 Обръщение към съпруга
/Н. Г., V:89/.
руйан > септември /Рупчос/.
рукаве Платно за ръкави, което
се дава като дар на кумицата /
Кюст. кр./.
рукане > канене /Род./.
рукла > оратник /Панаг./.
рулек Пелена /Струга/.
рулче > пеленаче /Прилеп/
[рул ’че /Охрид/].
рума > педя /Неново, Провад./.
руманйк1 Хоро, което се играе в
събота преди сватбата и се за­
почва от булката /Сил./.
руманйк2 Хляб със стафиди, кой­
то се раздава на хорото /Сил./.
руменйк1 Обичай три дни преди
сватбата постоянно да се съби­
рат моми и млади невести при
годеницата /Дебрене, Добр./.
< чуване пуцата.
© При тези посещения годени­
цата показва приготвените от
нея дарове за сватбата, поняко­
га в тези случаи на гостите се
дава по залък хляб, натопен във
вино.
руменйк2 > сватбен хляб /По-

346
мор.; Аврен, Провад./.
© Правят го в дома на момъка,
румйца > педя /Каменор, Разгр./.
румянкината Странджанско хоро
/СбНУ, LVII: 21/.
руник Чорапи, които невеста­
та подарява на младоженеца,
като ги провира през пояса му,
преди да тръгнат за венчавката
/Трън./.
< ручнйк.
руп Мярка за дължина, равна на
една осма част от лакъта /Н.
Г., V, 90/.
рупавец Дребен сняг, смесен с
дъжд /Банат/.
рупёл1 > горняк /Н. Г., V:90/.
рупёл2 > червен вятър /Н. Г.,
V:90/.
рупёл3 Растение, с което се лекува
болестта рупел /Н. Г., V:90/.
рупец* > руп /Н. Г., V:90/.
рупове > наниз /Д. М., НВРНО:549/.
Руса > Русалската неделя /Сли­
вница/.
руса Детска болест, при която
тялото и лицето се покриват
с рани /Н. Г., V:91; Банско;
Стакьовци, Белогр.; Балванци,
Търн.; Г. Делч./.
< русалски рани; русалски пъп­
ки; русата, смръдла.
© Вярват, че се изпраща от
русалките. Както всички лоши
болести, и тази е персонифици­
рана в митологичното съзнание
на народа с вид на грозна жена,


347

която напада деца.
руса-кели Название на вид баене
/Воднянци, Белогр./.
© Текстът на това баене е:
Запали се суа руса, нищо не
може да я угаси, угаси я сту­
дена вода и зелена върба.
русалена болка > самодивска бо­
лест /Арх. БДР/.
Русали > Русалската неделя /Су­
ворово и Криничное, Бесар.;
Терновка, Мелит, Укр./.
русали1 > русалки /Д./.
русали2 > русалии2 /Добр.; Панаг./.
русали3 > росенова ливада /Н. Г.,
VI:283;/.
русали4 > исполини /Бесар.; Н. Г.,
VI:283/.
Русалйи > Русалската неде­
ля /СБ/ [Русалий Ц Русалйи Ц
Русалии /ЗБ/].
русалии1 > русалки /ЗБ/ [русалйи
I/ русалий /СБ; Кубей, Бесар./,
русълйи /Градище, Севл./].
русалйи2 > калушари /СБ; ЗБ/.
русалйи3 Обредни лица, обеди­
нени в дружини, които през
мръсните дни - от Коледа до
Йордановден - в продължение
на 12 дни обикалят от къща в
къща, от село на село и играят
русалските игри, за да събират
пари и подаръци за някоя нова
черква /ЮМак. - от Енидже
Вардар до Пела; Сол./ [русалии
/Кукуш/].
< русалци.

русалймскый гробища
© Тези Р. формират групи от
по 20 до 60 момци и мъже до
40-годишна възраст. Обличат
се в чисто бели фустанели
(арнаутски), на гърдите им се
кръстосват две завързани чер­
вени шамии, украсени с различ­
ни накити - монети, мъниста,
флорини и др. Всеки участник
в русалската дружина има
своя длъжност: прот или балтаджия, кесаджия, главатар,
юзбашия, чаушин, слуга, калаузин ‘съгледвач’, свирци, тъпанари и т.н., затова всички се
маскират различно и са въоръ­
жени с мечове, които държат
изправени нагоре, а балтаджията носи секира.
русалии4 > русалски игри /Хр.
Вак., Етн.:514/.
русалййка > русалка /Тр./ [русълййкъ /Патрешко, Тр./].
русалййки1 > русалки /Кръвеник,
Севл.; Н. село, Троян.; Търн./.
русалййки2 Свръхземни съще­
ства, които се явяват като бели
или жълти пеперуди през Ру­
салската неделя /Габр.; Търн./.
русалийски мелодии Специални
мелодии, изпълнявани на кавал
в буйно темпо, под звуците на
които калушарите играят об­
редните танци на /СБ/.
русалймки > русалки /Твардица,
Бесар./.
русалймскый гробища > русал­
ски гробища /Н. Г., V, 91/.


Русалин
Русалин > Русалската неделя
/Севл./.
Русалин петък > Русалскийъ
петък /Брезн./ [Руслин петък /
Граово/].
Русалица-друсалица > Русалска­
та неделя /Царибр./.
Русалия* > Мръсни дни /Мак./.
Русалия2 > Русалската неделя
/Гецово, Раз.; Мак./.
© Седмицата след Петдесетница, когато млади хора
ходят по селата и изпълняват
песни и пантомима предимно с
лечебно предназначение.
русалия* > русалка /Н. Г., V:91/.
русалия2 Участник в русалски
игри; русалии /Белосл./.
< русалин.
русалйя3 Растението девисил, Levisticum officinale — една от са­
модивските билки /Н. Г., V:91/.
русалка Една от русалките
[русайка /Плев./].
< русанка, русалия*.
русалки Митични същества,
разновидност на самодивите,
които се явяват само през Ру­
салската неделя /Тр.; Галата,
Тет.; Борисово, Поп.; Свежен,
Карл.; Черна гора, Чирп. / [ру­
са йки /СЗБ/].
< русали', русалии', русалийки', русалйя', русалки-русалйи,
русалци', русанка, русари, русарии.
® В народните представи това
са невидими, въображаеми

348

духове или богини, които имат
вид на красиви девойки с дълги
руси коси, бели дрехи и криле.
Вярват, че те са носителки и
покровителки на плодородие­
то по нивите. Живеят на края
на света, по вировете из горите
и идват при нас само един път
в годината - през пролетта като остават една седмица през Русалската неделя, за да
ръсят своята плодоносна роса
по цъфналите ниви /СБ/. Но
през този период Р. са опасни
за хората, тъй като могат да им
причинят неизлечими болести,
най-опасна от които е самодив­
ската (русалската) болест.
Във връзка с това през тази сед­
мица се спазва цял комплекс от
забрани, по-важни от които са:
да не се работи никаква женска
и полска работа, да не се къпят,
да не се нощува на открито, да
не се остава навън след залез
слънце, въздържане от полово
общуване и др. Разболелите се
от русалска болест се лукуват
само от Р. на следващата го­
дина, в нощта на тяхното прис­
тигане, когато берат росен на
росеновите ливади и си плетат
венци от цветовете му. Това
става чрез обреда ходене на
росен.
Някои вярват, че тези съще­
ства се явяват и като бели или
жълти пеперуди през Русал-


349
ската неделя. Според други
това са зли духове. Представи­
те за Р. като митично същество
с глава на девойка и опашка
на риба вероятно е нова заемка и се среща спорадично
/Плев./.
русалки-русалйи > русалки /Дря­
ново/.
Русална сряда > Русалската сря­
да /Н. Г., V:91/ [Русална среда /
Скоп./].
русална хума Хумата, която се
събира през Русалската не­
деля, с която жените си мият
косите, за да растат /Н. Г.,
V:91/.
Русалница > Русалската неделя
/Н. село, Вид./.
Русалното одуше > Черешовата
задушница /БМ:127/.
русалска болест > самодивска
болест /Н. Г., V:91; Г. Ор.; В.
Търн./
русалска болка > самодивска бо­
лест /Г. Ор.; Търн./.
русалска дружина Група от пос­
ветени мъже, които през Ру­
салската неделя и мръсните
дни изпълняват обредни танци
/СЗБ; ЮЗБ/.
© Съществуват два вида такива
групи: а) Едните се наричат ру­
салии, русалци или калушари,
които по време на Русалската
неделя изпълняват обредни
танци /СЗБ/. Този вид Р. Д. се
състои от нечетен брой члено­

русалска дружина

ве, най-често седем, и се пред­
вожда от главатар (ватафин),
който избира другите членове
и ги посвещава. Вярват, че по
време на Русалската неделя
той може да влезе в контакт
със самодивите и русалките,
които му се подчиняват. Затова
се смята за свят и свръхестест­
вен образ. Членовете на Р. Д.
са длъжни да се уважават по­
между си и освен на ватафина,
всеки се подчинява и на по-въз­
растните от него. През Русал­
ската неделя всички нощуват
заедно и само ватафинът има
право да говори с други хора.
Съществено място в Р. Д. за­
ема и свирецът, който изпъл­
нява на някакъв инструмент
(кавал, свирка, гайда, зурла или
цигулка) русалски мелодии.
Атрибутите на калушарската
дружина са русалското зна­
ме, русалската тояга, едно
ново гърне с неначената вода
и паница с оцет и счукан чесан.
Шапките се украсяват с китка
или венец от чародейки треви
и цветя, наречени самодивски
билки. Обути са в цървули, но
на краката си имат и метални
шпори или други дрънкулки.
б) Другият вид Р. Д. се препли­
та до известна степен с коледарската, тъй като се формира
и играе от Коледа до Водици /
ЮЗБ/. Тя се състои от 20—30


Русалска задушница
преоблечени момци или мъже
до 40-годишна възраст, подре­
дени по двойки и предвожда­
ни от балтаджия, който носи
секира, и кесаджия или от
прот, балтаджия и главатар,
на когото всички са подчине­
ни /Боймия, Ен. Вард./. Главни
действащи лица са също един
юзбашия, двама чауши, 2—4
слуги и двама калаузи ‘съглед­
вачи’. Всички носят вдигнати
нагоре голи мечове; облечени
са в нови дрехи, а на гърдите
им се кръстосват по две шамии, окичени с пари и накити.
Дванадесет дни те играят сред
селата и по кръстопътищата, а
после обикалят къщите и всеки
прекръстват с меч по челото
„за здраве“. Русалийската ве­
рига или хорото им може да се
прекъсне само от болен, който
може да оздравее, ако заста­
не между тях. Дейността им е
свързана с редица забрани: не
говорят помежду си; не се кръс­
тят, когато ядат, не благосла­
вят и не поздравяват никого;
когато вървят, всеки стъпва в
стъпките на предходника си; не
газят във вода, а когато стигнат
до гробище, кладенец, кръсто­
път или сухо дърво, три пъти
го обикалят; не влизат в къща
с родилка. Нощта не бива да ги
свари на открито; не се делят
дори през нощта; не трябва да

350

се срещнат с друга русалийска
дружина, а срещнат ли се, межу
тях се води жесток бой, който
често завършва със смърт и
убитият се погребва на същото
място без свещеник, вследствие
на което тези местности се на­
ричат русалски гробища и т.н.
На Богоявление правят курбан
и се веселят, с което отбелязват
краят на обреда.
Русалска задушница > Черешова­
та задушница /Добр./.
Русалската неделя Седмицата,
посветена на русалките [Русалскатъ нидельъ /Върбовка, Севл./, Русалска недёла /
Ихт./; Русалскътъ нидёля /Н.
село, Тр./, Русалцката ниделя
/Смол./; Русарската неделя I
Кирнички и Кирсово, Бесар./].
< Руса, Русалии, Русали, Русалин, Русалската седмица,
Русалица-друсалица, Русалия2,
Русалница, Русалци, Русаля,
Русата.
© Тя е неустановена в темпо­
рално отношение: според едни
започва на Света Троица
(Спасовден), според други това
е седмицата от Свети Дух до
Вси светии (или Петдесетница), според трети — след Петдесетница и Свети Дух до Пе­
трови заговезни. Свързана е с
езически празници, посветени
на русалките.
При българите Р. Н. се смята


351

за сестра на Тодоровата неде­
ля и се възприема като много
опасен период. Затова на по­
вечето места през цялата сед­
мица се спазва комплекс от
предохранителни забрани: не
се работи никаква женска или
полска работа, не бива да се спи
на открито, да не се остава на­
вън след залез слънце, да не се
ходи на полето и ако все пак се
наложи някой да отиде, той се
налепва с бурен „лепка“, за да
не се лепят по него русалките,
и носи със себе си чесън и дилянка, която може да надделее
над всяко зло /Севл./. Къпането
изобщо е изключено и най-вече
в естествените водни басейни.
Тези, които не спазват забра­
ните, са наказвани от русалките
с лоши болести - русалска бо­
лест, самодивска болест; русалски пъпки, ограма и др., а
тези, които се къпели в реките
и езерата, се удавяли. Някои не
работят само в сряда и петък,
защото може да се яде блажно
и да се берат билки /Добрина,
Провад./.
Вярват, че само през тази сед­
мица русалките могат да леку­
ват причинените от тях боле­
сти, което според едни става
през нощта срещу Спасовден,
във връзка с което се извършва
обредът ходене на росен; спо­
ред други - като се преспи при

Русалската сряда
някой русалски (самодивски)
извор през една от нощите на Р.
Н.; според трети - чрез маги­
ческата и целебна русалийска
игра (калуш), която се играе
през всички дни на Р. Н.
За предпазване от русалките
през цялата седмица всички
носят стръкче пелин или лепка
или други дъхави треви, орехо­
ви листа, чесън и т.н., които се
разхвърлят и из къщите /Славотино, Монтан./. Последния ден
от Р. Н. те се изхвърлят на ули­
цата или се заравят на място,
където никой не стъпва, а част
от тях се запазват за лечение
през годината. Някои правят и
венци от пелин, през които се
провират, а след това ги окач­
ват на портата, за да не влизат
русалките. Най-опасните дни
от Р. Н. са сряда (Русалска­
та сряда) и петък (Русалският петък), а някъде и втор­
ник (Лудият II Въртоглавият
вторник).
Повсеместно вярват, че разпус­
натите препи Великден души на
умрелите на Духовден - първия
ден от Р. Н., се прибират отно­
во.
Русалската седмица > Русалската
неделя /Поп.; Добр./.
Русалската сряда Срядата от
Русалската неделя /общоб./
[Русална стрёда /Кюст./].
< Русата сряда, Русална сряда.


русалска тояга

© Според някои това е сряда­
та срещу Спасовден, която се
смятала за начало на Русал ската неделя /Н. Г., V:91; 246/.
Според народната вяра около
обяд на този ден русалките за­
почват да се приготвят за път,
а през нощта берат цветовете
на росен и пелин, от които вият
венци и се кичат като за праз­
ник. През тази нощ се извърш­
ва и обичаят ходене на росен.
На други места, където Русалската неделя започва от поне­
делник или неделя, тази сряда
фиксира средата на седмицата
/Върбовка, Севл.; Бесар./. На
този ден се яде блажно, но не
се работи нищо. Смятало се,
че това е един от най-опасните
дни през Русалската неделя.
русалска тояга Специално при­
готвен прът, който се дава на
всеки калушар (русалийя) при
посвещението му [русалййска
тояга /Д. М., НВРНО. 633-634;
643/].
© Тя е задължителен елемент
от неговия реквизит, необхо­
дим по време на Русалската
неделя. Прави се от явор, ясен
или дрян с дължина от метър
и нещо до метър и половина и
с дебелина около два см. В до­
лния си край е заострена и об­
кована с желязо, а в горния се
пробива една дупка, която се
запълва с различни билки и се

352
затваря плътно с клин. Билки­
те, както и украсата от дълбани
орнаменти, а също и различни­
те дрънкулки по нея й придават
магическа сила. Тоягата на все­
ки калушар е различна, поради
което тя е и негов личен сим­
вол.
Р. Т. се приготвят и съхраняват
от ватафина, който ги разда­
ва на калушарите всяка година,
когато започва подготовката за
русалските игри, а когато те
завършат, ги прибира отново
заедно със знамето.
русалска трапеза1 Трапезата на
русалките, която е невидима
като тях /Капанци/.
© Вярват, че ако човек стъпи
върху нея, през Русалската не­
деля ще се разболее.
русалска трапеза2 Трапезата на
калушарите след приключва­
нето на русалските игри в края
на Русалската неделя /СЗБ/.
русалска трева > пелин /Бесар./
[русалскъ тривъ, лусарска
трева /Кубей, Бесар./].
русалски гробища Място, къде­
то е погребан русалия /Н. Г., V,
91/.
< русалймскый гробища.
русалски венец Венец, който се
вие на Свети Дух преди изгрев
/БЕР, I, 133/.
русалски игрй Обредни танци,
които русалската дружина из­
пълнява през Русалската не-


353
деля /СБ/ [русалийска игра /
Махалата, Плев./].
< русалии5.
© Те са два вида: а) Едните са
обикновени танци, варианти
на ръченицата, и се играят за
здраве и плодородие през го­
дината по време на обиколките
на русалиите по дворовете и
селата; б) Другият вид игри са
предназначени за лекуване на
болни от русалска (самодив­
ска) болест. Играят се само от
калушарите, които обикалят в
кръг от дясно наляво около бо­
лен под звуците на специални
мелодии, изпълнявани на кавал
или друг инструмент. Болният
лежи на земята върху черга, а
до главата му се поставя ново
гърне с неначената вода и па­
ница с оцет и скълцан чесън.
Р. И. се прекратяват в неделя
на обяд, когато се изпълнява
последният танц, който е в чест
на русалското знаме.
русалски кладенец Кладенец,
който се смята за убежище на
русалките /общоб./.
русалски месец > юни /Дондуково, Монт./.
Русалскийъ петък Петъкът от
Русалската неделя, когато е
разрешено да се блажи, но не и
да се работи /Върбовка, Севл./.
< Русалин петък.
русалски пъпки > руса /Н. Г.,
VI:283/.

русалци

русалски рани > руса /Царибр./.
русалското знаме Знаме от бяло
домашно тъкано ленено платно
— символ на русалската дру­
жина, което се носи по време
на Русалската неделя /СБ/.
© Вярват, че именно в Р. 3. е съ­
четана цялата магическа сила
на калушарите, която може да
лекува или да омае, омагьоса
и даже да умори човек, дори
ако застане в сянката му. Един­
ствено ватафинът може да го
пипа. Той прави новото знаме в
присъствието на цялата русал­
ска дружина, което е свързано
с цял обред. Дръжката трябва
да бъде от яворово, дряново
или ясеново дърво и се украся­
ва с резба. На върха се връзва
китка от различни билки и ня­
колко глави чесън.
Р. 3. се изнася от ватафина през
първия ден на Русалската не­
деля пред всички калушари, а
през седмицата денонощно го
пазят, като се редуват. След
приключването на русалските
игри ватафинът прибира зна­
мето заедно с русалските тояги
и го съхранява за следващата
година.
Русалско кладенче Кладенец
между Сопот и Калофер, къ­
дето през Русалската неде­
ля болните се лекуват /И.Г.,
БНМ: 122/.
русалци1 > русалки /Плев.; Лов.;


русалци
Свищ.; Ботев.; Твърдица, Слив./;
русалци2 > исполини /Д. М., НВРНО:650/.
русалци3 > калушари /Н. Г., V,
91; Добр./.
Русалци > Русалската неделя
/СЗБ/
русалче > росен1 /Н. Г., V:91; Лет­
ница, Лов./.
Русаля > Русалската неделя /Н.
Г., V:91; Панаг.; Тревн.; Тетев.;
Ботев; Махалата, Плев.; Бори­
сово, Поп.; Монт/ [русалъъ /
Бериево, Севл./].
© Преди изгрев берели червен
трендафил, пелин, здравец,
обичляк, от които вият венчета
с червен конец. Те се слагат на
главите на спящите още деца
/Славотин, Монтан./.
русание Растението цветни кошнички (Flores cinae), което се
използва в народната медицина
/Н. Г., VI:283/.
русанлййче > росен1 /Севл.; Лов./,
русанка > русалка /Разгр./.
русари > русалки /Кирнички, Бе­
сар./.
русарии > русалки /Кирнички,
Бесар./.
русарь > росенова ливада /Бесар./.
русары > исполини /Бесар./.
Русата > Русалската неделя
/Кюст./.
русата > руса /Извор, Бург.;
Търн.; Стр./.
Русата сряда > Русалската сряда
/Н. Г.,V:91-246/ [Русата среда /

354
Мак./].
руселёна Евфемистично название
на чумата /Трън./.
руснак Студен източен вятър
/Лук./.
русопёц Украса от сърмени нишки
на булка по време на венчавката
/Ихт.; Тръстеник, Плев./.
руфет > носия /Котеновци, Монт./.
ручнйк > руник /Н. Г., VI:283/.
Рушна неделя Седмица, в коя­
то няма постни дни /Смолско,
Пирд./.
рушъ > блажа /Н. Г., V:93/.
рушят Дар, подарък на момък за
сватбата му /Н. Г.,У:93/.
ръбёж > межда /Н. Г., V:100/.
ръж Вид житно растение, кое­
то според народните вярвания
е прокълнато от Богородица
/Тръстеник, Плев./.
© След като ражда Исус Хрис­
тос, Богородица го взима в ску­
та си и отива в нивите. Всички
класове, освен ръжените, й се
покланят. Освен това, когато
пшеницата тръгва на черква,
повиква и ръжта, но тя отказва
да отиде. Тогава божата май­
ка проклева ръжта „много да
ражда, но малко да се яде и в
черква да не се носи“. От нея не
се прави коливо и обреден хляб,
затова хляб от ръжено брашно
не се кади.
ръжен Уред за бъркане на жарта
в огнището, с който са свърза­
ни много поверия, поради кое-


355

то се използва в редица обреди
/общоб./ [ръжен / Малорад,
Ор.; Стубел, Монт.; Добромирка, Севл.; Павлик/].
< гребач, гребачка гребец,
грибуч, ожёг.
На Благовещение и Еремия с
него пъдят змиите и гущерите,
а на Бъдни вечер и при погребе­
ние, както и когато има епиде­
мия, кадят само с Р. /Малорад,
Ор./. Използва се и при баянията, а магиите не могат да му
надделеят, защото той е по-си­
лен от тях /Стакьовци, Белогр.;
Литаково, Ботев./.
Съществувал обичай, когато за
пръв път невестата влезе в къ­
щата на съпруга си, да отиде
при огнището и да разрови огъ­
ня с Р. /Козар Белене, Свищ.,
Станево, Лом./. Момите и мом­
ците не бива да бъдат бити с Р.,
защото няма да се оженят.
ръза Жлъчен камък, който се из­
ползвал в народната медицина
за лекуване на жълтеница /Н. Г.,
VI, 283/.
ръзонь Клевета /Шир.лъш. р-н/.
ръзуставен > разведен мъж /Врамиловци, Габр./.
ръзуставинъ > разведена жена /Г.
Извор, Разгр./
ръкосвам се > ръкувам се /Плев./,
ръкувам се Традиционен обичай
при българите, представляващ
кинетичен поздрав чрез по­
даване и стискане на дясната

Ряднйчина
ръка, най-вече когато се чести­
ти нещо на някого, при среща и
раздяла, при запознаване.
< ръкосвам се, тока1.
ръхангьълкъ > пита /Елен./.
ръсова бйлка Билка, с която се
лекува порязано /Арх. БДР/.
ръченик1 Дълга и широка бяла
булчинска забрадка, пъстро
извезана и с ресни по краищата,
които се спускат от врата до
петите /Н. Г., V:94; И. Трак./
[раченйк /Смол.; Ард.; Асен./].
ръченик2 Дълга 10—15 м домаш­
но тъкана конопена или памуч­
на кърпа, с която си изтриват
ръцете всички гости, насядали
около трапезата /Д. М., НВРНО:421/.
ръченйца Традиционен българ­
ски народен танц, който се иг­
рае по двойки — момче и мо­
миче, като момичето държи
в едната си ръка и развява за­
брадка (ръченик, кърпа, тестемел) /общоб./ [раченйца /Ихт.;
Разл./].
< ръчници, кляканица, кър­
па, кърпешком, кършйлъма,
напосёдьна, нарачница, пешачката, посадне, посадник,
поседник, поседни, прескума,
ръчници, тестемёличка, хойса, чамбас, чёпаница, чёпница,
чукнйца, чупница.
ръчници > ръченица /Н. Г., V:104/.
Ряднйчина > Неделя сиропусна
/Н. Г., V:104/.


Сабаялдъ

Сабаялдъ > Венера /ИБ/.
саботйня Помен за близък по­
койник, който се прави всяка
събота до четиридесетия ден /
Кюст./ [саботйна /Скоп.; Те­
тов./].
саботница Кучка, родена в съ­
бота, която според народното
вярване
единствена
вижда
чумата, застава на вратата и не
я пуска в къщата /Ботев./.
Сава > Савинден /Чирп.; Пловд./.
саван Нескроено с ножица бяло
платно, покриващо мъртвеца
от главата до краката /общоб./.
< покров1, божигробски покров,
неволка2, ниволь, олюво, плашенйца, прязръчник, савез.
савена свещ Свещ, навита като
змия, направена от бял конец,
с който се премерва ръстът на
мъртвец /Гарван, Сил./.
савено платно > мъртовска риза
/Сил./.
Савинден Празник на 5.XIL,
посветен на Преподобни Сава
Освещени (533 г.).
< Светй Сава, Сава.
© Някъде Сава се възприема
като светец-мъж, покровител
на вълците (вълчи пастир). Но
по-често в народните предста­
ви Сава е жена. Заедно със „се­
стра“ си Варвара слугуват на
Свети Никола, който се смята
за техен брат. Сава върви след

356

Варвара и я моли да не пуска
ледени зърна по нивите.
Народът тачи този ден за пред­
пазване от нараняване (сечено
и порязано), затова се спазва
забрана да се реже, сече и да се
пипат остри предмети. В някои
области денят е посветен на
мъртвите, поради което жени­
те варят жито и го раздават на
гробището, а за здраве и плодо­
родие месят и раздават питки.
Преди изгрев слънце момите
гадаят за женитба, като преся­
ват брашно през обърнато на­
опаки сито.
садбвище > мъртовска риза /Раз.;
Панаг./.
сайбйя1 > стопанин /СЗБ; Белогр.
Дряново; Род; Скоп./
сайбйя2 > стопан2 /Скоп./.
сайдоч* > кръсник1 /Смол.; АрДй
Асен.; Девин./.
сайдоч2 > кумец /Смол.; Ард.;
Асен.; Девин./.
саизник > чеиз /ЗБ/.
сакачьща > ахчийка /Банат/.
саклёт Психическа болест, депре­
сия /ИБ/.
саламантия Метеорологично вре­
ме, когато едновременно има
дъжд, сняг и вятър /Перн., Соф.,
Рад./.
салгън* Зъл дух /Тр./.
салгън2 > редня /Търн.; Асен./.
салгънлък > редня /Смол.; АрД4


357
Мад./.
салматйна Човек (мъж или жена)
с непристойно обществено по­
ведение /Шум.; Разгр./.
салмо > дъщеринка /Род./.
сальон Заупокойна молитва на
покойник-мохамеданин /Род./
[сальд /Смол./].
Сама година > Макавей /Смол./,
самнало > разсъмване /Пирд./.
самобайка Лековита билка с две
разновидности (Glechoma hederacea L.): бяла - женска и синя
- мъжка /Берк./.
© Употребява се заедно с
други билки при къпане срещу
всякакви болести. Отвара от С.
се пие при гърлобол, а с тревата
се прави компрес на гърлото.
На Велики четвъртък се из­
вършва ритуално събиране на
тази билка.
самовйла1 > самодйва /Соф.,
Перн., Г. Делч.; Поп.; Дупн.;
Ихт.; Стр.; Прилеп.; Костур./.
самовйла2 Вихрушка, която спо­
ред поверията представлява
танц на едноименния мито­
логичен персонаж /Г. Делч.;
Ивгр.; Разл./.
самовйлска юда > самодива /Царибр./.
самовйлска игрйлка > самодив­
ско хоро /Казан./.
самовйлски кладенец > самодив­
ски кладенец /Казан./.
самовйлско играло > самодивско
хоро /ЗБ/

самодйва
самовйляк1 > вампир /Севл./.
самовйляк2 > самодивско хори­
ще /Сам./.
© Често пъти това е старо
изсъхнало дърво или част от
поляна, чиято трева е изсъхнала,
самодйв Зъл дух, който обитава
непристъпни за човека места
/д./л
самодйва Най-популярният жен­
ски митичен персонаж, който
в народното вярване се явява
като красива жена с нечовешка
сила и способност както да
причинява зло, така и да бъде
добра и да лекува /ИБ; СЗБ/.
< самодивкйня, самодйвля; са­
мовйла, вила, йла, самовйлска
юда, самоюда, веда1, вёдявка, вйда, дйва, дйвдина, юва,
юда, юдевка, люда, лющйи,
перйя, краснояздерица, ветро­
гонка, вонкашно2, гузудерка;
милостйва, мръснйца, надворкйня, надворнина, немощййка,
усойните, явина, ясперйца,
червен вятър, красняздерица.
© Характерен за тези митични
полубожества с изключител­
но значение в митологията на
балканските народи е антропоморфният женски облик. Те се
явяват през нощта в женски
образ, а през деня летят в обла­
ците във вид на вихрушки или
докарват такива. Те са красиви,
облечени в бяло, препасани с
пояс, в който се крие магиче-


самодиви
ската им сила, но техният чар
е опасен за хората. Яздят елен,
стрелят с лък и изпращат бо­
лести на тези, които пристъп­
ват в тяхното пространство
(които ходят нощем за вода,
спят под дърво или под откри­
то небе). Към най-характерните
им черти трябва да се отбеле­
жи любовта към музиката и
танца, с които очароват. Всич­
ки те притежават способността
за метаморфоза, лечителство
и магьосничество.
В народното вярване те имат
амбивалентен характер: могат
да бъдат необикновено прив­
лекателни, добри лечителки,
но и твърде опасни за тези,
които нарушават забраните
им. Понякога покровителстват
хората, давайки им нечовешка
сила. Те са добри познавачки
на билките, с които лекуват и
помагат, но могат да бъдат и
твърде опасни за тези, които
пристъпват в тяхното прост­
ранство и нарушават забра­
ните, поставени от тях. На­
казват с болести, отнемат раз­
съдък, крака, очи. Единствено
овчарите не се страхуват от
тях. Те губят извънчовешката
си сила, когато им бъде отнет
атрибутът, в който тя е скрита
(пояс, дреха), и се превръщат в
обикновени жени, които раждат
деца и имат семейство, но го

358

напускат и се връщат при свои­
те посестрими, веднага щом го
открият.
самодиви Повече от една само­
дива /ИБ, ЗБ/.
< инджерлйи, джинискари, недёвки, усойните.
самодйвка Лечебна трева от
влажни, сенчести, гористи мест­
ности с продълговати, сърце­
видни листа, с бели цветове,
събрани в редки съцветия, Circaea lutetiana, която се използва
в народната медицина и при
баене /СЗБ/.
самодивкйня > самодива /Врач./,
самодйвля > самодива /Соф./.
самодйвска бйлка > росен* /на­
род./.
самодйвска болест Неизлечима
болест от рода на епилепсия,
паралич, за която народът вяр­
ва, че е причинена от самодиви
и други подобни зли сили /ИБ/.
< надвор, надворнима, надворище, нагазище, нагазувачка, вънкашна болест, ограма,
оградисйя, русалска болест,
русалена болка, русалска бол­
ка, самодйвска суха болка,
сбоище.
© Според поверието човек се
разболява от такава болест,
когато нагази в пространство­
то на самодивите и други зли
духове и най-вече когато късно
вечер излезе навън и пристъпи
върху тяхната трапеза.


359
самодивска кйтка Растението
Adiantum capilus Veneris, в чиито
лечебни
свойства народът
силно вярва и го включва в бу­
кета от билки, които се берат
срещу Еньовден /ЮИБ/.
самодивска лъжйца Гъба, която
расте по бук и дъб, Pelyrors
lucidus, използвана за лекуване
на епилепсия /Врач./.
Самодйвска неделя > Русалска
неделя /Д./.
самодйвска сватба Митично
действие, свързано с вярването
в амбивалентния характер на
самодивите /ИБ/.
© Според народните поверия,
когато бъде похитен атрибут
на самодивата, в който се
крие магическата й сила (ри­
за, було, пояс, крила), тя се
превръща в обикновена же­
на. В българския фолклор съ­
ществуват многобройни сю­
жети, в които самодивата се
жени за обикновен мъж и влиза
в пространството на социума,
но тъй като „самодива деца не
гледа, дом не гради“, когато
намери своя отнет атрибут
или с хитрост се добере до
него, тя напуска човешкото
пространство.
самодйвска свещ Растение с
жълти цветове, което расте
под дърво, където според на­
родното поверие са играли
самодиви /Ботев./.

самодивски кладенец
самодйвска суха болка Болест,
свързана с отпадналост и не­
разположение, за която се вяр­
вало, че е причинена от са­
модивите /ИБ/.
самодйвска хурка Растението
Equisetum arvensus, което се
използва за лечение на гнойни
рани /Н. Г„ V:115/.
самодйвски бйлки Билки, които
се берат срещу Еньовден (комунига, омайниче, жълт канта­
рион, бял равнец, мащерка,
тинтява, росен), защото се
вярва, че притежават силни
лечебни свойства /общобълг./.
самодйвски босйляк Растение,
което се запалва и с дима му
опушват болните против прос­
туда /ИБ/.
самодйвски бурен Растението
Asarum сигорасит, използвано
в народната медицина /ИБ/.
< старо бйле, кържец, невёсика.
самодйвски ветрове Силни вет­
рове; вихрушки /ИБ/.
© В народното вярване са­
модивите нощем се превръщат
в красиви жени, а денем летят
в облаците и предизвикват
вихрушки.
самодйвски казан Голям казан с
30 дръжки, който злите духове
използват при своите сборища
/Пловд./.
самодйвски кладенец Кладе­
нец, който според народното


самодивски огън

вярване е обиталище на само­
диви /ИБ/.
< самовйлски кладенец.
самодивски огън > оратник /Панаг.; Соф./.
самодивски трън Тръни, опле­
тени като кълбо, които есенните
ветрове разнасят /СИБ/.
самодивско дърво > калина1 Sorbus aucuparia /ИБ/.
самодивско играло > самодивско
хорище /ИБ/.
самодивско игрище > самодивс­
ко хорище /СЗБ/.
самодивско коло > самодивско
хорище /ИБ/.
самодйвско мазнйче Лековито
растение черен оман, Symphy­
tum officinale. /ИБ/.
© С корена, сварен на каша,
се налагат трудно зарастващи
рани, контузено, счупени кости,
разкъсани мускулни тъкани, ци­
реи, лимфатични и ревматични
отоци, кожни обриви, струпеи и
мастит.
самодйвско място Усойно, неогрявано от слънцето мяс­
то, което според народното
вярване е обитавано от зли
сили, поради което на него не
бива да се нощува. /ИБ/.
< самовйлско свърталище.
© Вярва се, че който мине
покрай него, ако почива или
нощува на такова място, се
разболява.
самодйвско хорище Място, къ­

360
дето самодивите танцуват сво­
ето несключено хоро /Тет./.
< орамйе, гяволско пепелйще,
самовйляк, самовйлско играло,
самодйвско коло, самовйляк.
© Това е нечисто място.
Там тревата изсъхва, защото
по нея са стъпвали самодиви.
Расте само едно растение с
жълти цветове (росен), което се
използва като лекарство срещу
епилепсия.
самодйвско хоро Танцът на са­
модивите, който е във вид на
несключено хоро /ИБ/.
< самовйлска игрйлка, юдино
хоро.
самодйвско цвете > росен /ЮБ;
ИБ /.
© Народът вярва в силно ле­
ковитите свойства на това рас­
тение. То е сред билките, кои­
то задължително се събират
срещу Еньовден.
самоковец > снегар /Дупн./.
саморасло дърво Две сраснали
се дръвчета, които символично
се свързват с представата за
плодовитостта /Сам./.
© Преди сеитба през такова
дърво ритуално се изсипват
семената, за да даде богат плод,
самосъд Народно-правен оби­
чай, който се състои в консти­
туирането на собствен народен
съд в населеното място за
всички, които нарушават на­
родния морален ред /Род./.


361

самоюда > самодива /ЮИБ/.
самсомолец > вампир /СЗБ/.
самял Болестта холера /ИБ/.
сандък1 > ковчег /ИБ/.
сандък2 > ракла ИБ/.
саралок Болестта жълтеница
/Карноб./.
© Според народното вярване
тя се лекува с приемане на
къс от панкреаса на преживно
животно и мълчана вода.
сарандар > четиредесет2/3. Мак./,
сарандас > сарандисване /Хаск./.
сарандйсване Ритуално очистване
на родилката чрез молитви в
църква на четиридесетия ден
от раждането /Пловд.; Ямб.;
Севл.; Слив.; Рус.; Г. Орях.;
Царибр./.
< саранма, сарандас.
саранма > сарандисване /ЮИБ/.
сарашки баща > настойник /Ба­
нат/.
сатана > дявол /общоб./.
сахат > час /Род.; Трак./ [саат /
Стр./]
сая1 Горна булчинска дреха, сук­
ман, бял или черен /Г. Делч./.
сая2 > мъртовска риза /Охрид/.
саяно място Място, където е
имало кошари за овце /ЮБ/.
© Вярва се, че хората, пост­
роили къща на такова място,
няма да бъдат щастливи в нея.
сбйрище > хорище /Кюст./.
сблажа > блажа2 /Д./.
сблъскан Болен, за когото се вяр­
ва, че се е разболял в резултат

сватба

от среща със самодиви, а за
родилките - с нави /Д./.
< сбъхтан.
сбоище > самодивска болест /ИБ/,
сбор > събор /ИБ/.
сборенка Название на типично
добруджанско хоро /Добр./.
сбъхтан > сблъскан /ИБ/.
сваждам Давам съвети на мла­
доженци за първата брачна
нощ /Соф./.
свако Съпруг на сестрата на май­
ката или сестрата на бащата /
СИБ/.
< вуйчо, гаго, калёко1, колёк,
лелйн, лелйнчо, лёляк, тетин,
тетко, янища.
свампирй се > вампиряса /ЮЗБ/.
свампироса се > вампиряса /ЮБ/.
сват1 Баща и друг роднина на
женен син или дъщеря по
отношение родителите на зетя
или снахата /Вид.; Плев.; Ихт.;
Тр.; Костур./.
< сватанак, сватанец, богазяй,
дюр1, заковен, кускрум.
сват2 > сватовник /Вид.; Плев.;
Ихт./.
сватанак > сват1 /Род.; Трак.;
Елен./.
сватанец > сват1 / Н. Г., V:129/.
сватба1 Система от обреди и
обичаи, свързани с основен
момент от живота на човека
- встъпването в брак /общоб./
[свъбда /Банат/].
< батёйку, думба, крувёне,
заваница, обулчван’е, топане,


сватба

топчина.
© Сватбата съдържа предсватбен период, свързан с оп­
ределени обредни действия,
същинска сватба и следсватбени
обреди. В българската патриар­
хална традиция инициативата в
избора на партньор в живота
имат момъкът и неговите роди­
тели. Те изпращат сватовници,
за да искат съгласието на
момата и нейните родители.
При
положителен отговор
следва малък годеж и голям
годеж, когато момъкът и мо­
мата си разменят дарове и
се договарят за деня на сват­
бата, при което момковият
баща заплаща бащино право
на бащата на момичето. Съ­
щинската сватба започва в
четвъртък с приготвянето на
обредните хлябове. Това е съ­
пътствано от обредни дейст­
вия, свързани с ритуално от­
сяване на брашното и замесването на хлябовете (вж.: за­
севки). Следва приготвянето на
сватбеното знаме и сватбеното
дръвце.
Рано сутринта в неделя се из­
вършва ритуалното бръснене
на младоженеца и сплитане
косите на булката. След това
младоженецът тръгва, за да
вземе невестата от дома й.
Сватбеното шествие, воде­
но от девера, който носи

362

сватбеното знаме, се отправя
към църквата, за да се извърши
венчавката. Със специални
обреди, свързани символич­
но с желанието младите да
имат щастливо и плодови­
то семейство, е съпътствано
посрещането на младоженците
от свекъра и свекървата. На
богатата сватбена трапеза ос­
новно място заема кумът. На
трапезата става и даряването
на сватбарите от булката.
Следва моментът, когато мла­
доженците се отправят към
сватбеното ложе, подредено от
зълвите, помайчимата и кумата.
В някои региони наставляват
младите за първата им брачна
нощ. После изнасят ризата на
младоженката. Ако тя е била
девствена, настъпва веселие, на
което се пие блага ракия.
В понеделник (или друг ден,
според локалните обичаи) от­
веждат невестата за ритуално
наливане на вода. Това е мо­
ментът, в който кумата или
деверът свалят булото й.
Следва първото гостуване на
младоженците в дома на мо­
мичето - поврътки. Същински­
ят сватбен комплекс до края на
XIX в. протича понякога по 10
дни, но не по-малко от 5.
Неподходящи за С. са Мръс­
ните дни и Тодоровата сед­
мица. По време на пости и по


363

жътва също не се правят С.
сватба2 Мохамедански обичай обрязване на малки момчета
/Род./.
сватбар Човек, който участва в
провеждането на сватбения ри­
туал /общоб./.
сватбарина Такса, която се плаща
за венчавката в църква /ЮЗБ/.
сватбена китка Букет цветя, с
който се закичват всички обред­
ни лица по време на сватбения
ритуал /ИБ/.
© В сватбената китка са за­
дължителни клонките от вечно
зелени растения като чимшир,
бръшлян и др. Обвиват се в
станиол и се връзват с червен
конец. Сватбената китка като
обреден атрибут символизира
живот, дълголетие, плодородие,
сватбена феруглица1 > сватбено
знаме /ЗБ/ [сватбена оруглица
/ЗБ/].
сватбена оруглица2 Църковно
знаме, което се слага до кръста
на погребение-сватба /ЗБ/.
сватбен байряк > сватбено знаме
/СИБ/.
сватбен венец Обреден атрибут
на младоженци, който се сла­
га на главите им по време на
църковния ритуал венчавка
/ИБ/1
< венчални венци, кошници,
момков венец, невестински
венец, перянйца, сговорнишки
венец, смйняник, булчински

сватбен хляб
венец, маарама.
© Обикновено С. В. представ­
лява увити в кръг цветя. В
началото на XX в. С. В. от
свежи цветя се заменят с из­
куствени, но като значение
и функция остава свързан с
вечните човешки идеали за
здраве, живот, дълголетие и
плодородие.
В сватбената церемония се из­
ползват и други видове венци,
напр. от бръшлян, зеленика и
босилек, които се приготвят от
зълвите и младоженеца.
сватбен дар Подаръците, които
булката получава на сватбата
СИ /Д./.
< харизма.
сватбен колак > сватбен хляб
/Соф.; Петр.; Лозен./.
сватбен кравай > сватбен хляб
/ИБ/.
сватбен хляб Обреден хляб, кой­
то се приготвя за сватбата /об­
щоб./ [сватбен ляп /Одр./].
< бахча2, булкинцки кулак,
голям колак, кравай, квасйчник, косйчник2, куцаль, крас­
тава пйта, кумйчин колак, ку­
мови колаци, кумови краваи,
кумови хлябове, медена пйта,
медена турта, меденйк, ме­
денйца, медник, медуница, руменйк2, сватбен колак, сватбен
кравай, свёнцом, сватя, теферич1, ферак, чупница.
© Всеки сватбен обред е свър-


сватбено дръвце

зан с определен хляб. Затова С.
X. има много разновидности.
Те се различават по големина,
украса и предназначение. Едни­
те се правят в дома на годени­
цата, другите - в дома на годе­
ника, трети - от кумата. Има
и специални хлябове, които се
приготвят с мед. Всяко пока­
нено семейство също идва на
сватбата с питка.
сватбено дръвце Специално укра­
сен малък клон с няколко раз­
клонения, забоден в обредния
хляб, който стои пред кумовете
на сватбената трапеза /ИБ/.
< калтятова трапеза, кумово
дръвце, кумово дърво; бахча1,
бор, вейка, ела, дъб2, канйска3,
чатал.
© С. Д. се подготвя от зълвите
с песни и се дава на кума срещу
откуп. Свързва се с представа­
та за дъба като световно дърво,
сватбено знаме Задължителен
сватбен атрибут /общоб./.
< байрак1, деверйч, дръпел,
ламбур, невестин пряпор, пряпор, пряпул, пряпорец, рубник,
рубница, руглица1, ругличка,
сватбена феруглица, сватбен
байряк, стяг, трепёрко, хуругла.
© Приготвянето му е ритуално.
Дръжката трябва да е от пло­
довито горско или градинско
дърво, защото символизира
жизнеността и устойчивостта.

364

Деверът отсича клона с един
замах. Към дръжката се при­
шива кърпа, подарена на мла­
доженеца от младоженката
по време на годежа. Ако пеш­
кирите са два, единият трябва
да е червен, а другият - бял.
На върха се слага ябълка,
дюля, обвита в станиол. С. 3. се
украсява с пуканки и здравец,
бръшлян, чимшир, вързани
с усукан бял и червен конец.
Украсяването се извършва от
девойки с живи родители, кои­
то през това време пеят спе­
циални обредни песни. Носи
се от девера и се развява при
вземането на невестата от
бащиния й дом. В дома на мла­
доженеца дръжката се счупва
на няколко парчета, които се
хвърлят в различни посоки.
Обвитият в станиол плод се
изяжда от младоженците, за да
им се родят много деца.
В някои райони се правят по
две знамена - едното в дома
на булката - женски стяг, не­
вестина оруглица, а другото в
дома на младоженеца - мъски
стяг.
сватбуванье Участие като гост в
сватбена церемония /ЮЗБ/.
сватичка > зълва /ЮИБ/.
сватове Роднини на единия от съ­
прузите по отношение на род­
нините на другия /общоб./.
< кускри.


365
сватбвник Мъж, обикновено бли­
зък роднина, изпратен от мо­
мъка и неговите родители при
мома, за да иска съгласието й
за женитба /ИБ/.
< сват2, годежар1, годёжник,
главежник, гувбрбъшийъ, двор­
ник, девосноб, девоснббник,
дивоснар, думалник, женйхъл,
женйлня, запивник, извбдник,
изглядник, истёджия, момар,
наваджйя, оглядник, одумник, пратйлник, предумник,
просанйт, просен, просётик,
сводник, сговорник, сгодичар,
слюбар, снобник, сновник,
стройник.
сватбвница Жена, пратена от
родителите на роднинско или
друго момче при родителите
на дадена мома, за да я искат за
жена на момчето /ИБ/.
< бъкличарка, главежница,
годёжница, годежарка1, девоснобница, думалница, женйл­
ня, женйля, женйхла, запивница, изглядница, изводница,
наваджййка, намёреница, съглёдница, оглядница, одумница,
пратйлница, предумница, продумница, сводница, снобница,
стройница, сватя, сваха.
сватовници Нарочно изпратени
от момъка хора, за да уговарят
девойка и родителите й за
годеж и сватба /ИБ/.
< годежари, женихлари, женйхли, згудяци, киткаре, момари,

сватя
момарджйи, бйнации, пращёлници, слюбаре, слюбници, соглёдници, стройници.
сватовство Роднинство чрез же­
нитба на син, дъщеря или друг
роднина /ИБ; ЗБ/.
< дюрщина.
сватосвам Обредно действие,
чрез което уреждам момък и
мома да се оженят /общоб./.
< глъсё му рабутътъ, женя,
изгледам, наснобвам, обулчвам, оглавя.
сватосвам се Сродявам се чрез
женитба на син, дъщеря или
роднина /ИБ/ [сватвам се /Костур./].
< сосватам.
сватосване Обредно действие от
големия сватбен комплекс, ко­
гато се иска съгласието на мо­
мичето за женитба /ИБ/
< кандардйсване момата, пи­
тане, питаш, пбпиток, просене,
посакване, сватуване, спогод­
ба.
сватуване > сватосване /ИБ/.
сватя1 Майката на женен син
или дъщеря по отношение на
родителите на снахата или зетя
/ИБ/ [свакя /Стр.; Род.; ЮЗБ/,
сваа /Соф., Плев./].
< сваха1, свахица, диурка, кускра.
сватя2 > сватбвница /ИБ:Чирп.,
Новозаг., Старозаг., Казанл.,
Габр., Добруджа/ [свакя /Стр.;
Род.; ЮЗБ/].


сватбено дръвце

зан с определен хляб. Затова С.
X. има много разновидности.
Те се различават по големина,
украса и предназначение. Едни­
те се правят в дома на годени­
цата, другите - в дома на годе­
ника, трети - от кумата. Има
и специални хлябове, които се
приготвят с мед. Всяко пока­
нено семейство също идва на
сватбата с питка.
сватбено дръвце Специално укра­
сен малък клон с няколко раз­
клонения, забоден в обредния
хляб, който стои пред кумовете
на сватбената трапеза /ИБ/.
< калтятова трапеза, кумово
дръвце, кумово дърво; бахча1,
бор, вейка, ела, дъб2, канйска3,
чатал.
© С. Д. се подготвя от зълвите
с песни и се дава на кума срещу
откуп. Свързва се с представа­
та за дъба като световно дърво,
сватбено знаме Задължителен
сватбен атрибут /общоб./.
< байрак1, деверйч, дръпел,
ламбур, невестин пряпор, пряпор, пряпул, пряпорец, рубник,
рубница, руглица1, ругличка,
сватбена феруглица, сватбен
байряк, стяг, трепёрко, хуругла.
© Приготвянето му е ритуално.
Дръжката трябва да е от пло­
довито горско или градинско
дърво, защото символизира
жизнеността и устойчивостта.

364

Деверът отсича клона с един
замах. Към дръжката се при­
шива кърпа, подарена на мла­
доженеца от младоженката
по време на годежа. Ако пеш­
кирите са два, единият трябва
да е червен, а другият - бял.
На върха се слага ябълка,
дюля, обвита в станиол. С. 3. се
украсява с пуканки и здравец,
бръшлян, чимшир, вързани
с усукан бял и червен конец.
Украсяването се извършва от
девойки с живи родители, кои­
то през това време пеят спе­
циални обредни песни. Носи
се от девера и се развява при
вземането на невестата от
бащиния й дом. В дома на мла­
доженеца дръжката се счупва
на няколко парчета, които се
хвърлят в различни посоки.
Обвитият в станиол плод се
изяжда от младоженците, за да
им се родят много деца.
В някои райони се правят по
две знамена - едното в дома
на булката - женски стяг, не­
вестина оруглица, а другото в
дома на младоженеца - мъски
стяг.
сватбуванье Участие като гост в
сватбена церемония /ЮЗБ/.
сватичка > зълва /ЮИБ/.
сватове Роднини на единия от съ­
прузите по отношение на род­
нините на другия /общоб./.
< кускри.


365

сватовник Мъж, обикновено бли­
зък роднина, изпратен от мо­
мъка и неговите родители при
мома, за да иска съгласието й
за женитба /ИБ/.
< сват2, годежар1, годёжник,
главежник, гуворбъшийъ, двор­
ник, девосноб, девоснобник,
дивоснар, думалник, женйхъл,
женилия, запивник, изводник,
изглядник, истёджия, момар,
наваджйя, оглядник, одумник, пратйлник, предумник,
просанйт, просей, просётик,
сводник, сговорник, сгодичар,
слюбар, снобник, сновник,
стройник.
сватовница Жена, пратена от
родителите на роднинско или
друго момче при родителите
на дадена мома, за да я искат за
жена на момчето /ИБ/.
< бъкличарка, главежница,
годёжница, годежарка1, девоснобница, думалница, женйлня, женйля, женйхла, запивница, изглядница, изводница,
наваджййка, намёреница, съглёдница, оглядница, одумница,
пратйлница, предумница, продумница, сводница, снобница,
стройница, сватя, сваха.
сватовници Нарочно изпратени
от момъка хора, за да уговарят
девойка и родителите й за
годеж и сватба /ИБ/.
< годежари, женихлари, женйхли, згудяци, киткаре, момари,

сватя

момарджйи, ойнации, пращёлници, слюбаре, слюбници, соглёдници, стройници.
сватовство Роднинство чрез же­
нитба на син, дъщеря или друг
роднина /ИБ; ЗБ/.
< дюрщина.
сватосвам Обредно действие,
чрез което уреждам момък и
мома да се оженят /общоб./.
< глъсё му рабутъть, женя,
изгледам, наснобвам, обулчвам, оглавя.
сватосвам се Сродявам се чрез
женитба на син, дъщеря или
роднина /ИБ/ [сватвам се /Кос­
тур./].
< сосватам.
сватосване Обредно действие от
големия сватбен комплекс, ко­
гато се иска съгласието на мо­
мичето за женитба /ИБ/
< кандардйсване момата, пйтане, питаш, попиток, просене,
посакване, сватуване, спогод­
ба.
сватуване > сватосване /ИБ/.
сватя1 Майката на женен син
или дъщеря по отношение на
родителите на снахата или зетя
/ИБ/ [свакя /Стр.; Род.; ЮЗБ/,
сваа /Соф., Плев./].
< сваха1, свахица, диурка, кускра.
сватя2 > сватовница /ИБ:Чирп.,
Новозаг., Старозаг., Казанл.,
Габр., Добруджа/ [свакя /Стр.;
Род.; ЮЗБ/].


сватя

< сваха1.
сватя3 > сватбен кравай /ИБ/.
© Меси се в петък преди сват­
бата в дома на младоженката.
сваха1 > сватя1 /СЗБ [седя /Соф.,
Плев./].
сваха2 Възрастна жена, която
момъкът изпраща преди годежарите, за да предупреди се­
мейството на момата за тяхно­
то идване /Тет.; Род.; Соф./.
свахица > сватя1 /СЗБ/.
свёгушка Специална прическа
на младоженката в деня на
сватбата /Казан./.
свеждане > Брачно съставяне на
младоженците /Д./ [свдждане /
Сил., Радом./].
сведени братя Доведени и зава­
рени при втори брак синове
/ЗБ/.
сведени сестри Доведени и зава­
рени при втори брак дъщери
/ЗБ/.
свекър Баша на мъжа по отно­
шение на съпругата му /СИБ;
Чирп.; Казанл.; Ихт.; Банат/
[свёкор /ЮЗБ/; сфёкър /СЗБ/].
< татко, дядо, балю2, пёхер.
свекърва Майката на мъжа по
отношение на съпругата му
/Чирп.; Н. Заг.; Казан.; Ст. 3.;
Ихт.; Костурско; Гевгел.; Гюм./
[свекръва /ЮЗБ/; сфекърва /
СЗБ/].
< баба, пёхера.
свёкя > свещ /ЮЗБ/.
свёнцом > сватбен кравай /ИБ/.

366

© Специален обреден хляб,
приготвен в дома на младоже­
неца, който носят в дома на
младоженката в четвъртък ве­
чер преди сватбата.
свёска Омъжена сестра /ЮЗБ/.
Света Ана Зимна Празник на
9 .XII., когато се чества зача­
тието на света Ана /общоб./.
< Зачатие на света Ана, Тъяна,
Янино зачатие.
© Тъй като света Ана е покро­
вителка на брака и семейството,
на майчинството и девиците,
на вдовиците и бременните,
празникът се почита главно от
жените, които спазват забра­
ната да не работят, за да не
се разболеят децата им. Вярва
се, че нощта преди празника е
време на заклинания, прокоби и
магии, затова денят се празнува
и от врачки и магьосници. Ка­
то противодействие срещу
злите сили мъжете практику­
ват запалването на купчинки
говежда тор.
В този ден се чества и майката
на пророк Самуил, която също
се нарича Ана. Празникът е
свързан с представите за пред­
стоящото обръщане на слън­
цето към лятото, за промяната
в природата и новото начало.
Света Ана Лятна Вторият
празник в годината, посветен
на света Ана, който се чества
на 25.VII. /общоб./.


367
< Опърлия.
© Жените не работят, за да не
помятат и да не раждат трудно.
В някои райони наричат свети­
цата Опърлия и денят се чества
за предпазване от пожари.
Света Анастасия Празник на
22.XII., посветен на света
Анастасия /общоб./.
< Мавра, Нашташа, Света
Чьорна, Чернорйзе.
© Тя е потомка на знатен род
с майка християнка, но била
омъжена за римлянин-езичник.
Когато разбира за християнска­
та й вяра, той я затваря. След
смъртта на съпруга й, загинал
в един поход на императора, тя
посвещава живота си на Бога.
Посещава тъмници, утешава
затворници, лекува болни. Осъ­
дена е на смърт по времето на
император Диоклетиан. Вър­
зана е за четири стълба и из­
горена в Сирмиум (Сремска
Митровица).
В народните представи празни­
кът се чества за предпазване от
болести и смърт. През този ден
жените не трябва да работят
нищо, за да не овдовеят и да не
умират децата им.
Света Богородица Майката на
Исус Христос, на която са пос­
ветени няколко дни в народния
календар: Света Богородица
зимна’, Голяма Богородица,
Малка Богородица.

Света Екатерйна

< Божията майка, Дева Мария,
Света Дева Марйя, Мехрём
ана.
Света Богородица зймна Един
от четирите празника, посветен
на Божията майка, който се
чества на 2.II. и е неделим от
тридневния комплекс на Трифунците.
© Празникът съвпада с чети­
ридесетия ден от раждането на
младия Бог, с него завършва
нечистият четиридесетдневен
период. Света Богородица се
почита като закрилница на бре­
менните жени, майките, раж­
даемостта и семейството. Този
ден не се работи, за да не се
раждат децата белязани. Спазва
се полово въздържание, за да
се увеличи плодовитостта на
домашните животни. Жените
не пипат остри предмети и не
режат хляб, за да бъдат здрави
децата.
Света Варвара > Варвара /об­
щоб./.
© В народното вярване свети­
цата е закрилница на децата
от болести и преди всичко от
шарка. В този ден се приготвят
варива (царевица, жито), които
се подслаждат с мед.
Света Врача > Свети Врач /Де­
бър./.
Света Дева Марйя > Света
Богородица /общоб./
Света Екатерйна > Света Кате-


Света Катерина
рина /общоб./.
Света Катерина Празник на
24.XI., когато се почита света
великомъченица Екатерина /
общоб./.
< Света Екатерина.
© Тя е родена в Александрия
и произхожда от царски род.
На 18-годишна възраст става
известна с познанията си по
философия, медицина и поезия.
Като ревностна християнка
тя влиза в диспут с езически
мъдреци. В 305 г. бива посечена.
В народния календар се почита
като покровителка на здравето
и майчинството, а също и
като закрилница от болестите,
характерни за сезона, и найвече от шарката, опасна за де­
цата. Жените приготвят питки,
намазани с мед, и ги раздават
на близки за предпазване от
шарка.
Света Кърпа > Трифонци /БМ:
378-379./.
Света Марйна Празник на 17.VII.,
посветен на света Марина, из­
вестна сред народа и като све­
та Марина Огнена /Стр.; Род.;
ЮИБ/.
< Марйна Огнена, Огнена
Марйна, Марйнден.
© Тя е знатна дама от Анти­
охия, дъщеря на езически жрец,
живяла през III в. С красотата
си тя привлича вниманието на
управителя на провинцията

368

Олимпий, но бидейки рев­
ностна християнка, отказва да
смени вярата си, поради което
е осъдена на смърт.
В народния календар този
празник съвпада с третия ден
на Горещниците (15-17 юли),
но се почита и като ден на С.
М., която народът възприема
като лечителка и господарка
на змиите. В митологичен план
С. М. се свързва с почитаната
в древността тракийска богиня
Бендида.
Света Марйя Празник на 22.VIL,
в който се почита света миро­
носица Мария Магдалина ревностна последователка на
Исус Христос и проповедница
на неговото учение /Бург.;
Харм.; Казан./.
< Марйя Магдалйна, Марйя
Опърлйя, Огнена Марйя1,
Оалюване.
® Родена е в гр. Магдала, Си­
рия, откъдето идва и името й
Магдалина. Исус изгонва от
нея седем бяса, след което тя
започва да го следва навсякъ­
де. Първа оповестява неговото
възкресение.
Според народните вярвания
света Мария е сестра на све­
ти Илия, а нейният празник е
свързан с предпазване от огън
и пожар. Спазват се строги
забрани за домашна и полска
работа и палене на огън. Израз


369
на преклонение и почит пред
огъня, те се осмислят като на­
чин да се запазят реколтата,
човекът и домът му от раз­
рушителната сила на тази сти­
хия.
Света Петка Празник на 14.Х., в
който се почита света Петка
(Параскева) Българска - све­
тица от българския християн­
ски пантеон /общоб./. Вж.: Петковден.
< Петковден, Пёйчинден, Турняска, Разпус.
© Родена е в Епиват (Тракия)
през XI в. От малка проявява
склонност към монашески жи­
вот. След като родителите й
умират, тя раздава богатство­
то си на бедните и отива в гр.
Иракли, където прекарва пет
години край усамотения храм
„Покров Богородичен“. След
това заминава за Палестина,
където посещава всички Божи
места и гроба Господен. Пос­
ле става отшелничка в Йор­
данската пустиня. Ангел й се
явява и я съветва да се върне
в родния си край, където идва
и краят на дните й. Мощите й
са положени в храма „Светите
апостоли“, където скоро след
това започват да стават чудеса,
едно от които е преглеждане­
то на слепи хора. Житието й е
дело на Патриарх Евтимий.
Света Троица > Троица /общоб./.

Света Чёрна
Света Черква > Чесни вериги
/Трак./.
Света Чёрна Празник на 22.XII,
чиято обредност е свързана
с предпазването от тежки бо­
лести и смърт /Трак.; Пазар.;
Пловд.; Род.; Охр./ [Света
Чорна, Света Чъорня, Света
Чьдрна /Род./].
< Баба Чёрна, Чёрна, Черняй,
Чёрен празник, Чёрни веруги,
Църън ден, Светй Тймен, Тимен, Тйвньо, Тимян, Тимей,
Нашташа2, Мавра.
© С. Ч. се възприема като
сподвижница или сестра на св.
Атанас. Израз на тясната й
връзка с него е фактът, че в ня­
кои селища тя се чества и след
Летен Свети Атанас, чието
обяснение може да се търси в
митологичната им близост като
съставящи близначна двойка.
Народните представи харак­
теризират деня като черен, за­
щото е ден на болестите. Праз­
нува се предимно от жените с
цел да се предпази семейството
от „черна болест“ и смърт. На
този ден майките не работят,
за да не се разболеят децата им
и за да не се почерни къщата.
Колят черно петле или чер­
на кокошка в зависимост от
пола на детето си. Части от
сварената птица, заедно с късо­
ве от пита, намазана с мед, се
раздават за здраве. Приготвят


светёна вода

370

пророк /общоб./ [свётъц /
се питки с мед, които се
Трън.; Белогр., Царибр./, свёнраздават за здраве на живите
или за помен на мъртвите. На
тец /Костур./].
този ден не се правят годежи и
< светия.
© Според народната вяра
сватби, за да не умре някой от
младоженците.
светците живеят на небето
С. Ч. има и мъжки вариант,
заедно с Господ и ангелите. Те
което е видно от названието
са безплътни, мъдри и добри.
Свети Тимен на същия праз­
Покровителстват различни об­
ласти от битието на човека.
ник.
Там, където денят се чества на
Според мита за подялбата на
света между светиите свети
20.1. , съвпада с църковния праз­
Илия е господар на гръмо­
ник Свети Ефтимий и народ­
тевиците, светкавиците, гра­
ния празник Петльов ден (Ихтима).
душката и дъжда. Райските
светёна вода Вода, осветена в
ключове и летните горещини
църква от молитвите на све­
Бог е дал на свети Петър,
щеника или като се потапя в нея
а покровител на корабите и
кръст, донесен от Божи гроб /
моряците е свети Никола.
ИБ/ [светёна вода /Ихт., Благ.;
Господари на болестите са све­
ти Атанас, света Варвара,
Соф./] светёна одъ /Шум./].
< аязмо2, пръстена вода, кръс­
света Анастасия и света
тосана вода, богоявлёнска вода,
Катерина. Свети Андрей е
бабина вода, измо, молитвена
повелител на мечките, а све­
вода, наязмо, ойазма.
та Петка, свети Димитър
© С. В. участва в редица обре­
и свети Филип - на вълците.
Покровителка на жените, деца­
ди и обичаи. Народът вярва в
нейната очистителна и благот­
та и майчинството е света
Богородица, свети Трифон ворна сила. С нея се поръсват
хора, а в определени случаи и
на лозарите, свети Прокопий
- на пчеларите, а света Ана домашни животни, за здраве
на билкарите и магьосниците.
и благоденствие. Ритуално
Народът
почита
светците,
се пръска къщата на Йордаспазвайки определени забрани,
новден. Използва се при лече­
ние в народната медицина.
като вярва, че обратното би
светёц1 Канонизиран от църквата
предизвикало тяхното възмез­
мъченик за християнската вяра,
дие.
старозаветен или новозаветен светёц2 > служба /СЗБ/ [свётъц I


371
Трън.; Белогр., Царибр./].
светец3 коледни хлябове /СЗБ/.
© Посветен е на покровителя
на дома. Украсата му се със­
тои от два тестени кръга, от
които външният е „назъбен“, а
в центъра е като цвят, подобен
на маргарита /Малорат, Орех.;
Стубел и Раковица, Монтан.;
Лом.;/.
светец на имот1 Християнски
светец, който се смята за по­
кровител на даден имот /СЗБ/.
© Свързан е със старото вярва­
не в покровителството и сила­
та на мъртвите прародители.
Установяването му става по
териториално-родствен прин­
цип или след избавяне от ня­
какво бедствие или опасност.
Популярен е изборът на свете­
ца според най-близкия по вре­
ме до преживяното бедствие
календарен църковен празник.
< светец на орничако, светец
на сйнор.
светец на имот2 Обичай да се
прави обредна трапеза или кур­
бан на светеца - покровител на
дадена местност и на нивите,
които се намират там /СЗБ/.
светец на къща Светец - пок­
ровител на дома, който се из­
бира при построяването на
къща и се чества заедно със
стария родов светец /СЗБ/.
© Изборът на светец става, като
се пече прясна пита, която се

Светй апостоли Петър и Павел

поставя на обърнато трикрако
столче. На всеки крак на стол­
чето се поставя свещ, наречена
на един светец. Стопанинът
избира една от свещите и све­
тецът, на когото тя е наречена,
става светец на къщата.
светец на орничако > светец на
имот* /ЗБ/.
светец на сйнор > светец на имот*
/СЗБ/.
Светй Андрей > Андреевден
[Светй Андрея /Трак./].
© Светецът е познат като един
от учениците на Исус Хрис­
тос и брат на апостол Пе­
тър. След разпръсването на
апостолите по света, за да
разнасят божието слово, С. А.
посещава Византион, където
ръкополага Стахий за епископ.
Той е първият проповедник на
християнството сред славяни­
те. Светецът завършва земния
си път, разпънат на кръст в
Патра (Гърция) по времето на
император Нерон.
Светй Антон > Антоновден /об­
щоб./.
© С. А. прекарва 20 години в
пълно усамотение в изоставена
постройка край Нил със за­
зидан вход. Получава хляб от
свой близък два пъти в година­
та. Антоний побеждава злото,
проповядвайки освобождение
от страха чрез любов към Бога.
Светй апостоли Петър и Павел >


Свети архангел Михайл
Петровден.
Свети архангел Михайл > Архангеловден.
© Той е един от седемте висши
ангели, които стоят до трона
на Бога и са си разпределили
управлението на света. С. А. М.
е вожд на небесните сили, борец
срещу духовете на тъмнината и
злото. Затова в иконографията
е изобразяван с копие в ръка,
смазващ в краката си дявола.
При подялбата на света на него
се пада светът на мъртвите.
Той е божият пратеник, който
прекъсва земния път на всеки
човек и взема, „вади“ душата
му. Затова в народно-христи­
янските представи той е анге­
лът на смъртта, който с жълта
ябълка или китка примамва и
вади душите на умиращите.
Появява се също с нож или коса
(като смъртта) и ако застане до
главата на болен човек, той ще
умре, а ако отиде при краката
му - той ще оздравее. С. А. М.
е милостив към бедните и чес­
то се застъпва пред Бога за тях
да отложи смъртта им, но не
може да я предотврати изобщо.
Вярва се, че в ръцете си държи
везни, с които измерва грехове­
те на умрелите. В зависимост
от това праща душите им при
свети Петър или в ада.
Светй Атанас > Атанасовден /об­
щоб./.

372

© С. А. е египтянин по народ­
ност, роден в Александрия.
Известен е с борбата си срещу
свещеника Арий и неговата
ерес, отричаща единосъщието на Бог-Отец и Бог-Син.
Тезата на С. А. е в основата
на съвременния (НикейскоЦариградски) символ на пра­
вославната вяра.
Според народното вярване
празникът се тачи за предпаз­
ване от болести и за плодо­
родие. Жените не предат, не тъ­
кат и не шият, а мъжете заравят
в нивата парата от коледната
пита за плодородие.
Светй Бартоломей > Бартоломей
/Трявна/.
© Проповядва християнското
учение в Мала Азия, Армения и
Индия.
Светй Васйл > Василовден.
© С. В. се бори успешно с арианската ерес през IV в. На него
принадлежи идеята за активно
милосърдие и добротворство.
Организира благотворително
средище за помощ и подкрепа
на страдащите, наречено Василиада.
Светй верйги > Чесни вериги
/КП 1996:6/.
Светй Влас > Власовден /Попов
1997:21/.
© По времето на гонения­
та на християните при двама
поредни императори вярващи-


373

те напускат градовете, за да се
спасят в планини и пустини,
С. В. се оттегля в пещерата на
планината Аргеос. Дните си
прекарва в труд и молитви, в
компанията на диви зверове,
чиито рани лекува. Така го
намират императорските вой­
ници, дошли да го приберат.
По пътя много хора получават
изцеление от ръцете му. За да
изпита вярата му, управникът
го хвърля в близкото езеро. Той
тръгва по водата, призовавайки
войниците да го последват.
Потъват 68 войници. Убиват го
в 305 г.
свети влас > Обреден хляб, ме­
сен на народния празник Власовден /ЗБ/.
© Прави се за здраве на едрия
рогат добитък и предпазване
от болести - най-вече от влас.
Слага се в кърмата на животни­
те. В украсата му се изработват
два основни компонента - „лъ­
кове“ и „цветя“.
Свети Врач Празник на 1.VII., в
който се честват всички лечи­
тели, свързан пряко с двамата
братя светите безсребреници
Козма и Дамян, прославили се
с богоугодни дела в Рим.
< Свети Врачове, Козма и
Демян, Свети Враче безмитниче, Света врача, Врачи.
© На този ден се разпределят
набраните на Еньовден треви и

Свети Георги
билки, които се използват като
лечебни средства през цялата
година. Не се работи, за да не се
разболее някой от семейството
или домашните животни. Меси
се хляб, който се раздава за
здраве. На С. В. се правят също
и курбани за здраве.
Свети Врачове > Свети Врач
/ЗБ/.
Свети Враче безмйтниче > Свети
Врач /Перн./.
Свети Георги > Гергьовден /БМ:
83/.
© Син на богати и влиятелни
родители - християни от Кападокия (Мала Азия), още
съвсем млад той постъпва в
императорската войска и на
20 години стига чин военен
трибун. Открито се бори за
християнската вяра, докато
император Диоклетиан из­
вършва страшни гонения на
християните. Подлагат го на
невероятни мъчения, но след
всяко от тях той получава
изцеление. Накрая през 306 г.
е посечен. Така се превръща в
Георги победоносец - образ на
война-християнин.
Народните поверия и легенди
приписват на С. Г. ролята на
змееборец, драконоборец, кое­
то го сродява с древногръцкия
Аполон и египетския Мардук.
В християнската иконография
е изобразяван като победител


Светй Герман

на дракон или змей. Народното
честване на С. Г. е съпът­
ствано с обреди, свързани с
възраждането на природата.
Светй Герман > Герман1 /Плев.,
Поп./.
© В народните представи той
е покровител на летните и не­
бесни стихии - дъжд, градушка,
гръмотевици.
Светй Димйтър > Димитровден /
БМ: 100/.
© С. Д. се възприема в народ­
ното вярване като брат близ­
нак на Свети Георги. Култът
към него е установен най-на­
пред в Солун, поради което
получава прозвището Солун­
ски. Когато в 1185 г. кръс­
тоносците завладяват града,
сред изплашеното население
тръгва мълвата, че светецът
го е изостовил. Братята Асен
и Петър използват това, за да
го обявят за светец - покро­
вител на българската столица,
българите и династията на
Асеневци. Византийците проти­
вопоставят на това версията,
че именно С. Д. е поразил
Калоян при обсадата на Солун,
когато е убит от Манастър.
За застъпничеството на С. Д.
си съперничат през вековете
гърци, българи, руси и сърби.
В народните представи С. Д.
язди червен кон, тръска бяла
брада и сипе първи сняг -

374

носи зима. Вярвало се, че ако
в нощта срещу празника лу­
ната е пълна, през зимата ще
има много сняг и годината ще
бъде плодородна. Според едно
от поверията в нощта срещу
празника небето се отваряло и
блещукащи светлинки сочели
заровени съкровища.
Светй Дух > Духовден /общоб./.
Светй Евтймий > Петльовден.
© Народът го почита като за­
щитник на децата от болестта
епилепсия.
Светй Елисей > Елисей /БМ: 111/.
© С. Е. е ученик и сподви­
жник на пророк Илия. Той
вижда неговото възнесение в
небето и от този момент започ­
ват неговите видения-проро­
чества. Показва на израилските
военачалници къде се крият
сирийските войници, ослепява
враговете, пречиства изворите
на гр. Ерихон, помага на
слабите и болните.
Светй Иван Предвестник и кръ­
стител на Исус Христос Свети
Йоан Кръстител.
© Според Новия завет Йоан е
предвестник и кръстител Госпо­
ден. Той кръщава Исус Христос
в река Йордан. Наричат го
още Йоан Предтеча, тъй ка­
то той предизвестява поява­
та на Спасителя. Предтеча
на Христос, той изобличава
разточителния и неморален


375
живот на съвременниците си и
говори за идването на Месия
и бъдещото небесно царство.
Покаялите се посвещава в сво­
ята вяра и ги кръщава с вода.
Води пустиннически начин на
живот, храни се с мед и ска­
калци и се облича с камилски
кожи. Когато при него идва
Христос, той го познава и го
сочи на съвременниците си:
„Ето Агнецът Божи, който взе­
ма върху си греха на света“
(Йоан 1:29). Той обвинява Ирод
Антипа, който взема за съп­
руга жената на покойния си
брат - Иродиада, в нарушение
на еврейския закон. Затова бива
хвърлен в тъмница. Дъщерята
на Иродиада - танцьорката
Саломе, пожелава като награда
за танца си пред Ирод да
получи върху блюдо главата на
Йоан Кръстител.
На светеца са посветени ня­
колко дни в народния кален­
дар: 7.1. - Ивановден, 24.VI.
-Еньовден, 29.VIII. - Секновение.
Светй Иван Златоуст Празник на
13.XL, посветен на царградския
епископ (от IV в.) свети Йоан
Златоуст, който съвпада с
третия ден от Мратинците в
народния календар /ЮИБ/.
© Той е ранновизантийски
християнски теолог и писа­
тел. Получава много добро

светй Иван Рилски

светско образование в Анти­
охия, на 20 години става ад­
вокат. По-късно приема хрис­
тиянството и през 398 г. е ръ­
коположен за архиепископ на
Константинопол. Влиза в кон­
фликт с императорския двор
и е заточен в Никея и Кукуз
(Армения).
Светй Иван Летни > Еньовден /
ЗБ/.
Светй Иван Рйлски Светец - по­
кровител на българите (876946), който се чества на 19.Х.
© Посвещава се на Бога от ма­
лък, постъпвайки в манастира
„Свети Димитрий“ в подножи­
ето на връх Руен. След двана­
десетгодишно отшелничество
в планината Витоша се пре­
мества в Рила, където обитава
хралупата на едно вековно дър­
во и се моли на Бога за спасе­
нието на българите. С молитви­
те си лекува неизлечимо болни,
дава успокоение, просвещава
и проповядва смирене. Около
него се събират съмишленици
и последователи, които поста­
вят основите на монашеството
в България. Така се създава и
школата на Иван Рилски. Автор
е на „Завет“, от който са запазе­
ни преписи. В него излага въз­
гледите си за живота и оставя
указания за реда в Рилския ма­
настир, който е създаден след
смъртта му.


Светй Игнатий

На 18 август се чества Успение
на свети Иван Рилски.
Светй Игнатий > Игнажден / об­
щоб./ [Свети Игнат /общоб./].
© С. И. е ученик на Йоан
Богослов. Изповядва вярата си
в християнския Бог и влиза във
верски спор с римския импе­
ратор Траян (98-117), който го
осъжда на мъченическа смърт
- да бъде разкъсан от лъвовете.
Загива като мъченик за христи­
янството.
светй Илйя В народните предста­
ви С. И. е повелител на летните
стихии - гръм и градушка.
< пророк Илйя, старият светец.
© С. И. изобличава езическия
култ към Ваал, сред чиито
поклонници е и израилският
цар Ахав. Илия предрича на
Ахав страшна суша, с което
го разгневява и е принуден да
се скрие от гнева му край по­
тока Хораф срещу река Йор­
дан. Последвалата суша про­
дължава три години и по­
ловина. За да се уверят в си­
лата на истинския Бог, С. И.
предлага на поклонниците на
Ваал да отидат заедно на пла­
нината Кармил, да изградят
жертвеници на своите богове и
да отправят молитви към тях,
да ги запалят. Единствено жертвеникът на Йехова се запалва
след молитвата на Илия към
него. Тогава народът призова­

376
ва Йехова и го признава за
единствен Бог, след което той
им изпраща дъжд. След чудото
С. И. отива в пустинята. По
повеля Божия взема за ученик
и последовател Елисей. Когато
свършват земните му дни,
вихър го възнася на небето
в огнена колесница с огнени
коне. В иконографията доми­
нират изображенията на С. И.
в позлатена колесница с четири
бели коня.
Той се движи по небето с колес­
ницата си и преследва ламята
или змея, които унищожават
земеделската реколта. Светка­
виците са огнени стрели, които
хвърля по тях, а според други
това е огънят изпод копитата
на конете му. Той е господар на
дъжда и росата. Затова наро­
дът го нарича Гръмдвник, Гръмолдмник, Гръмодол. Образът
на С. И. в митологичен план е
свързан с образа на върховния
славянски бог на гръмотевица­
та и дъжда - Перун.
Светй Йеремйя > Еремйя /БМ:
116-117/.
© Той предсказва трагичните
за евреите събития - това, че
Ерусалим ще бъде завладян
от вавилонския цар Навухо­
доносор, а евреите ще бъдат
разпилени по света, за да из­
страдат в робство своите гре­
хове.


377
Юдейският пророк изплаква
скръбта си в стихове, наречени
„Плач Йеремиев“, които със­
тавляват част от Стария завет.
Той е убит с камъни в Египет.
свети Йоан Кръстител > свети
Иван /общоб./.
Свети Климент Охридски Праз­
ник на 25.XL, посветен на уче­
ника на светите равноапостоли Кирил и Методий и най-ревностния последовател на тях­
ното дело, канонизиран още по
времето на Първото българско
царство /общоб./.
© От XIX в. това е всенароден
празник на българската кни­
жовност. Според една от хипо­
тезите С. К. О. заменя глаго­
лицата, създадена от Константин-Кирил, с азбука, основана
на гръцкото унциално писмо, и
я нарича на името на своя учи­
тел. Това е азбуката, на която
пишем и днес. Вероятно затова
на Преславския събор през 898
г. е избран за „пръв епископ на
българския език“.
Светй Козма и Дамян > Свети
Врач
© Козма и Дамян са извест­
ни лечители, които лекуват
безплатно болни и страдащи.
За своето милосърдие и без­
възмездни грижи за болните
са наречени „безсребърници“.
Те получават чудодейна сила
от Бога да изцеляват всякакви

Свети Константин и Елена
болести.
Светй Константйн и Елена
Празник на 21.V., в който се по­
читат светите равноапостоли
Константин и Елена /Стр./.
< Константйн и Елена, Костадйновден, Светок.
© В народния календар това
е денят на езическия обреден
комплекс нестинарство, во­
дещ началото си от древни­
те култове към огъня. Нестинарите, смятани за пос­
редници между небето и зе­
мята, измолват плодородие
и изобилие от божествата на
слънцето и огъня. След прие­
мане на християнството праз­
никът се посвещава на Св.
Константин и Елена. Чества се
и за предпазване от градушки.
Прави се курбан. В Родопите К.
е празник и на овчарите.
Фигурата на император Кон­
стантин има голямо значение
за традиционната българска
християнска култура. В множе­
ство народни апокрифни тек­
стове той фигурира като иде­
алния владетел на православна
държава. Има изключителна
роля за историята на Византия
- става основател на нов тип
държавност, основана на цър­
ковната благодат и християн­
ския морал. При царуването на
император Константин христи­
янството става господстваща


Светй Марко
религия. Императорът прев­
ръща селцето Византией в
първа християнска столица с
много храмове. Негова зас­
луга е първият християнски
събор през 325 г. в Никея,
където се приема единният
„Символ на вярата“. Майка му
- Елена, открива в Ерусалим
животворящ кръст Господен.
Константин и Елена построя­
ват в светия град храмове на
местата, свързани със Спа­
сителя.
Светй Марко Празник на 25.04,
когато се празнува св. апостол
и евангелист Марк /ИБ/.
© Вярва се, че ако до този ден
са дошли прелетните птици, ля­
тото ще бъде топло.
Светй Мартйн > Мартиния /ЗБ/.
Светй Мина Празник на И.XI,
посветен на светите мъченици
Мина, Виктор и Валентий /об­
щоб./.
© Празникът се свързва пре­
димно със свети мъченик Ми­
на - войн-християнин, роден
в Египет и живял през III век
по времето на император Дио­
клетиан. Той напуска военната
служба във фригийския град
Котуан (Мала Азия) и се оттегля
в пустинята. Появява се в града
на голям езически празник, за
да изобличи езическата сле­
пота. Затварят го в тъмница и
жестоко го изтезават. Остава

378

непреклонен пред искането да
се поклони пред езическите
идоли. Умира от мъченическа
смърт - бит с метални пръчки
и влачен върху железни куки,
зъбци и гвоздеи. Накрая го съсичат с меч.
Светй Модест > Модест /общоб./.
светй наместник’ > стопан /
Ивгр./.
светй наместник2 > опашата
звезда / Ивгр./.
© Според народното вярване
родените в лош ден (вторник
или петък) виждат тази звезда.
светй Нестор Светец, живял в Со­
лун, чийто празник е на 27.Х., т.
нар. Миши празници.
© Дълбоко вярващ християнин,
с благословията на свети Ди­
митър, той побеждава жес­
токия Лий, любимец на градо­
началника Галерий, след което
разгневеният Галерий заповяд­
ва да го убият.
Светй Никола1 > Никулден /
Попов 1997: 94/.
® Роден е през втората по­
ловина на III в. в гр. Патра,
обл. Ликия. Прекарва времето
си в храма, където чичо му е
епископ и по-късно го ръко­
полага за презвитер с поже­
лание да помага на всички
страдащи. С. Н. наистина ста­
ва покровител на моряците
и рибарите, ръководител на
монасите, защитник на вярата,


379
освободител на пленници и
невинно осъдени. Още преди
да бъде избран за архиепис­
коп в гр. Мир, той се прославя
с многото извършени чудеса
чрез Божията благодат.
Свети Никола2 > никулски хляб
/Арх. Ром./.
Светй Павел > Павльовден /об­
щоб./.
Светй Пантелей Празник на
27.VII., в който се чества свети
Пантелеймон (III-IV в.).
< Пантелей пътник, Пандйле,
Воден Пантелей, Пантале,
Пантелёевден, Светй Седмочйсленици.
© Силно вярващ християнин,
син на сенатора Евстория от
Никомидия, Св. Пантелей по­
лучава добро образование и
опознава тайните на античната
медицина. Опитва се да ле­
кува не само плътта, но и
духа на човека. Славата му на
чудотворец и безсребърник
предизвиква омразата на град­
ския управител, който го убива
по жесток начин.
В народния календар той се
почита като покровител на без­
домните и церител на всички
болести, затова в този ден се
прави курбан и се принасят
дарове на светеца. Народът го
възприема и като господар на
силните порои и наводненията.
Денят се определял като небла­

Светй Пётър и Павел

гоприятен, затова не се работи
домашна и полска работа, пра­
вят се събори, молебени, отбе­
лязва се и краят на жътвата и
вършитбата. Прави се Божа
брада от последните класове,
преплетени с цветя и червен ко­
нец.
Вярва се, че на този ден прелет­
ните птици се готвят да отлетят
на юг, затова се предполага, че
е подходящ да се предприемат
дълги пътувания.
Светй Петър > Петровден /об­
щоб./.
Светй Петър и Павел > Пет­
ровден /Гюм./.
© Св. Петър е роден във Ветсаида с името Симон. Брат му
Андрей го запознава с Исус и
той става негов любим ученик.
Наречен е Петър заради сил­
ната си вяра. По време на съда
над Исус той три пъти се отри­
ча от него, но после се разкайва.
Като един от 12 апостоли, след
възнесението на Исус, Петър
проповядва християнството на
Изток - в Сирия, Кападокия,
Понт и после в Рим. Завършва
живота си по времето на Нерон,
разпънат на кръст с главата
надолу.
Западната
църква
смята Петър за основател на
Римската християнска община.
В народното вярване в подял­
бата на света на Св. Петър се
падат ключовете от рая.


Свети Прокопи

Св. Павел е роден с името
Савел. Възпитан в духа на
консервативния юдаизъм, той
участва в гоненията срещу
християните. На път за Дамаск
той вижда необикновена свет­
лина, от която ослепява и чува
глас: „Савле, Савле, защо ме
гониш“. На въпроса: „Кой си ти,
господине?“, чува отговор: „Аз
съм Исус, когото ти гониш“.
Приема християнството и ста­
ва негов разпространител. Про­
повядва в Киликия, Кипър,
Галатия, Македония, Атина,
Коринт, Ефес, Испания. Умира
в Рим от мъченическа смърт
(бива съсечен).
Свети Прокопи Празник на
8.VIL, посветен на свети вели­
комъченик Прокопий (IIIIV в.), войн и служител на
император Диоклетиан със
светско име Неаний /БМ: 311/.
< Прекоп, Прокопи пчелар,
Прокопе.
© Участва в гонения срещу
християните, но на път за Алек­
сандрия вижда в небето светъл
кръст и чува думите: „Чрез този
знак ще побеждаваш враговете
си“. Приема християнството
и при второто си кръщение
получава името Прокопий
(Преуспяващ). Умира от мъче­
ническа смърт в името на хрис­
тиянската вяра.
Светецът се почита като пок­

380
ровител на пчеларите. На този
ден се приготвят 2 обредни
хляба и преди изгрев слънце се
отнасят при кошерите, прека­
ляват се с тамян, намазват се с
мед и се раздават на съседите.
Смята се, че след това може да
се вади новият мед.
Свети Рангел > Архангеловден /
СЗБ./.
Свети Сава > Савинден /общоб./.
© Роден в Кападокия през VI
в. На осем години отива в ма­
настир, а на 18 г. става монах
в Йерусалим и основава Велика
лавра. Смятан е за чудотворец
от вярващите християни.
Светй Седмочисленици Празник
на 27.VII, посветен и на Св. Ки­
рил и Методи, на Св. Климент,
Наум, Сава, Горазд и Ангеларий /общоб./.
Светй Силвестър Празник на 2.I.,
посветен на свети Силвестър,
папа римски (IV в.), който сам
покръства император Кон­
стантин Велики /Плев.; Търн.;
Чирп.; Павлик.; Бург./ [Светй
Силвестри /Поп./].
© Управлява Римската църква
в продължение на 21 години.
По негово време е преименуван
неделният ден от „ден на
слънцето“ в „ден на Господа“.
В навечерието на празника се
извършва обредно почистване
на оборите на впрегатния доби­
тък.


381
Свети Симеон > Симеоновден2 /
БМ: 326/.
© Св. Симеон става отшел­
ник, за да се усъвършенства. В
желанието си да се извиси над
човешката суета и греховност
той се изкачва на една висока
скала и се превързва към нея.
Така обездвижен, той се моли
за спасението на хората и за
Божието милосърдие. При него
се стичат християни и езични­
ци, които той приобщава към
християнството.
Светй Спиридон Празник на
12.XII., посветен на свети Спи­
ридон, епископ Тримифийски
(IV в.) [Светй Испириддн /
Род./].
< Спиридон Чудотворец, Спи­
ридон, Спиридоновден.
© С. С. е роден на о. Крит и
провъзгласен за епископ от
Константин Велики. Съществу­
ват множество легенди, в които
се разказва за някои от чудеса­
та, извършени от него.
В народната традиция свете­
цът закриля тухлари, грънчари,
златари, казанджии и други
занаятчии.
Вярва се, че Св. Спиридон ле­
кува и предпазва от кожни бо­
лести и особено от заразните
струпеи (живи кели).
В Пирин светецът се почита и
като покровител на конете и ед­
рия домашен добитък.

светй Тодор
Светй Стефан > Стефановден.
© С. С. развива активна бла­
готворителна дейност, но е об­
винен в злоупотреби и е убит с
камъни.
Светй Стилиян Празник на 26.XI.
[Свети Щилиян] /ЮБ/.
© Свети Стилиян е роден в
Пафлагония, Мала Азия, в края
на IV в. Раздава имота си и ста­
ва монах. Известен е като лечи­
тел на деца и носи прозвището
Детепазител.
Народът приема С. Щ. като
повелител на детските болести
рахит и детски паралич. Като
защитна практика на този ден
жените с малки деца раздават
на съседите си питки, намаза­
ни с мед, а понякога и варена
царевица и не работят женска
домашна работа.
< Щилян, Щйри, Щилимён.
Светй Тймен > Света Черна
/С.Род./.
светй Тодор1 Свети Теодор Тирон
/общоб./.
© Войник и християнин от
гр. Амасий на Малоазийската
област Понт, той отказва да
почита езически идоли и под­
палва езически храм. След
тежки мъчения е изгорен жив.
Петдесет години след смъртта
му, когато император Юлиан
Отстъпник заповядва да бъде
осквернен християнският пост,
като всички храни на пазара


Светй Тодор

се поръсят с кръв от езически
жертвени животни, той се явя­
ва на цариградския епископ
и поръчва да не се пазарува
нищо, а да се приготви коливо
- пшеница с мед.
Светй Тодор2 Празник на 8.II.,
посветен на свети великомъ­
ченик Теодор Стратилат (IV
в.) - войвода в гр. Ираклия,
ревностен християнин, загинал
мъченически за вярата си.
светй Трйфон Свети Трифон е
един от светците-лечители.
® Още съвсем млад той ус­
пява да излекува дъщерята
на император Гордиан. Не­
говият наследник Гордиан
Декий Траян (249-251) е враг
и непримирим гонител на
християните. Сред осъдените
от него проповедници е и
Трифон, който отказва да се
отрече от християнската си
вяра и бива убит след мъчения.
Празник на Трифоновден.
Светй Харалампи > Харалампи
/ИБ/ [Свети Хараламби /ИБ/].
© Епископ в гр. Магнезия
(Тесалия) по времето на импе­
ратор Септимий Север (196210). Умира мъченически за
християнската вяра със съз­
нанието, че победата над злото
е радост.
светица’ Жена, канонизирана от
християнската църква за мъче­
ничество, понесено за вярата

382

или за праведен живот /общоб.
/ [свентйца /Костур./].
светица2 Жена, която води скро­
мен и праведен живот в лише­
ния и страдания, подобно на
светците /общоб./.
светица3 Икона, изображение на
светец или светица /Шум./.
Светй четирйсе > Свети четири­
десет мъченици /ИБ./ [Свето
четйрсет /Чирп.; Търн./].
Светй четйридесет мъченйци
Празник на 9.III., посветен на
четиридесетте войници-мъче­
ници от арменския полк в гр.
Севастия, които умират за
своята вяра по времето на
император Ликиний (ок. 320
г.), когато християните са обект
на жестоки гонения /Кюст.;
Чепинско/ [Свети четйрсет
мъченици /ИБ/; Свето четйр­
сет /Чирп.; Търн./].
< Младенци, Светй четирйсе,
Кърк чибук, Четйредесе.
©
Четиридесетте войници
отказват да изпълнят заповедта
на императора да се поклонят
на езически божества. Подла­
гат ги на жестоки мъчения, след
което ги хвърлят в ледено езеро
край града. Недалеч от тях
затоплят баня, за да ги изкушат.
Един от тях не устоява, затичва
се, но паднал мъртъв на прага.
Останалите биват озарени от
сияйна светлина. Един от паза­
чите, осенен от вярата, сам се


383

хвърля в езерото. Така отново
стават 40. На сутринта биват
доубити и изгорени на клада,
а костите им са хвърлени в
реката. По сиянието, което
излъчвали, ги намират и ги
погребват.
Народът вярва, че на този ден
слънцето забива 40 железни
шиша в земята, за да я затопли
и обърне към лятото. Практи­
кува се обредно прогонване на
змии и гущери, като се палят
и прескачат огньове и се удрят
железни предмети. Празнува
се за предпазване от болести и
главно от шарката. Пригот­
вят се и се раздават обредни
хлебчета. Момите правят мост
от 40 лозови пръчки, по който
минават, за да им се присъни
за кого ще се омъжат. Спазва
се забраната да не се работи за
предпазване от змии.
светия > светец /ИБ/.
светият тъпан Тъпан, предназна­
чен за нестинарските обреди
/Стр./.
< нестинарски тъпан.
© Той е стар и се предава
от поколение на поколение.
През цялата година се пази в
църквата пред иконата на Св.
Константин и Елена. На 21.V.
се изнася и се удря от този,
който е направил оброк на
светците Константин и Еле­
на.

Светли четвъртък

светкавица Природно явление,
за което народът вярва, че се
предизвиква от ударите на
копитата на конете, впрегнати
в колесницата на свети Илия
/общоб./ или от ударите със
саби на божиите синове /Плев.;
Г. Орях./.
< блескавица, веда3.
© С. се възприемат и като стре­
ли, които Бог хвърля с лъка си.
Светла неделя > Томина неделя
/Шум.; Сил./.
Светла сряда Срядата след Ве­
ликден, когато е позволено да
се яде храна с животински про­
изход /ИБ/.
© Това е последният ден на Ве­
ликденските празници. Изпъл­
нява се обредната игра Мара
лишанка, в която участват
млади момичета.
< Крйватъ сряда, Празна сря­
да.
Светли петък Петъкът след Ве­
ликден, когато е разрешено да
се яде месна храна, но народът
го смята за лош ден /общоб./.
< Крйвийъ петък, Лош петък.
Светли четвъртък Всеки от се­
демте четвъртъка до Спа­
совден, смятани за лоши дни /
общоб./.
© На този ден се спазва забра­
ната да не се впряга добитъкът
и да не се работи полска рабо­
та. Не бива да се перат бели
дрехи, за да няма градушки /


светогорци

общоб./.
< лош четвъртък.
светогорци Мъже, които обикалят
селото, за да съберат продукти
за общоселския курбан на
общоселската служба /Дупн.,
Кюст./.
© Те купуват жертвено животно
срещу продуктите, които са
събрали.
< тйтори, васйи.
Светок > Свети Константин и
Елена /Стр./.
Светок Евтйм > Петльовден
/ЮИБ/.
светочер > вампирдижя /ЮБ /.
Светы венцы > Трифоновден
/Банат/.
свеча > свещ /Трън.; Белогр.;
Царибр./ [свёкл /ЮЗБ/].
свещ Обреден атрибут в бъл­
гарските обичаи /ИБ/.
< свеча, вощеница, кръстата
свещ, патнина.
© Използва се най-вече в по­
гребалните обреди. Според
народното вярване душата на
мъртвия трябва да извърви
дълъг и тъмен път до оня свят.
Запалената С. й свети в тъм­
нината, за да не се лута и да не
стои на тъмно в другия свят. С.
се палят и на светците за здра­
ве или в знак на благодарност
за осъществяването на някакво
желание.
свешене > освещаване /Ямб./.
свещеник Духовно лице при пра­

384
вославните християни, което
е встъпило в брак и извършва
различни религиозни ритуали в
църква /общоб./.
< поп, мйсник.
Свинарката > Полярната звезда
/Ст. 3./.
свйнка1 Болестта заушки (паро­
тит) /Търн./.
свйнка2 Вид момчешка игра с
топка или малко кръгло дръв­
це, което се удря с тояга, за да
се вкара в дупката на някой от
играчите /Лов.; Тет./ [свйнкя /
Соф./]
< свйня, джочка, котка3, котка
со дупки, чомпир.
свиня Нечисто животно / Севл.;
Г. Орях./.
© Вярва се, че злите духове не
могат да навредят на това жи­
вотно.
Според народната метеороло­
гия, когато свинете започнат да
носят слама, зимата ще бъде
люта.
свйня > свинка /М. Търн.; Чирп./.
свйрци > навяци /ЗБ/.
свлекло Изоставената от змията
кожа, която се използва като
апотропейно средство против
уроки /ЗБ/.
сводница > сватовница /народ./.
свождане Брачно съставяне на
младоженците /Сил.; Радом./.
свойщина Лична собственост /
Пресл./.
свой > роднина /Чирп./.


385

сгоден

свойак > роднина /Тр./.
цел женитба от специално из­
сврака Птица, в чието пове­
пратени хора /Д.; Трак.; Казан.;
дение народът търси предзна­
Слив.; Асен.; Белосл./ [сгляда /
менования /Провад.; Белогр./.
Чирпан., Първом./].
© Вярват, че ако сврака грачи
© Това обикновено става на
младежки събирания (тлаки,
пред дома на някого, той ще
получи известие или ще пос­
седенки) и на хорото.
реща гост отдалече.
< соглед, съглядка, оглед.
сврашкам > суровакам /Ботев./,
сглёдник Мъж, специално из­
сврашкаче > сурвакари /Ботев./,
пратен да оглежда и избира
мома за момък с цел женитба
свръшувачка > годеж /Дебър.;
Тет./.
/ЗБ/.
< оглёдник.
свръшвам >сгодявам /В. Мак./,
свършен > сгоден /Преспа; Кост./, сглёдница Жена, специално из­
свършена > сгодена /Преспа;
пратена да избира мома за мо­
Кост./.
мък с цел женитба /Казанл.,
свършеник > годеник /Вел./
Карлов., Соф./.
[свршеник /Тетов.; Дебър./].
< оглёдница.
Свърдел > Млечен път /ЗБ/.
сглядно хоро Хоро, което се иг­
свръшачка > годеж /Мак./,
рае само от моми на Никулден,
свършване на нова сграда На­
когато момците и техните род­
роден обичай, който се прак­
нини ги оглеждат и оценяват
/ЮИБ/.
тикува при завършване на нова
сграда /Ст. 3.; Пловд.; Чирп./.
сговарям > сгодявам /ЗБ/.
© Когато къщата се покрива с сговор > малък годеж /Кюст.
Дупн./.
керемиди, майсторът поставя
в средата на покрива дървен сговорйнски
венец Единият
прът, на който закачва всички
от двата обредни венеца на
подаръци, които е получил.
младоженката /ЗБ/.
свършек на света > край-свет сговорник > сватовник /Елен.;
ЗБ/.
(ИБА
свършена мома Сгодена мома сгода Удобен момент /общоб./.
/ЗБ/.
сгоден Момък, обвързан с девой­
свършеница > годеница /Велес/
ка чрез предсватбения обичай
[свршеница /Тетов.; Дебър./].
годеж, когато се изпълняват ре­
дица обредни практики, най-ва­
свят ден > празник /ИБ/.
жната от които е размяната на
сглёда Оглеждане и избиране
подаръци /общоб./.
на мома за някой момък с


сгодена

< арвосан, армасан, главен,
менен, оглавен, свършен.
сгодена Девойка, обвързана с
момък чрез предсватбения оби­
чай годеж, когато се изпълня­
ват редица обредни практики,
най-важната от които е размя­
ната на подаръци /общоб./.
< арвосана, армасана, главе­
на, менена, оглавена, пиена,
свършена.
сгоденйк > годеник /Разгр.; Д.;
Пловд./.
сгоденйца > годеница /Сил.;
Разгр./.
сгодичар > сватовник /Гюм.; Лозен./.
сгодя се > сгодявам се /общоб./.
сгодявам Помагам на мома и
момък да се сгодят [сгодевам /
Сам./].
< армасам, армасвам, армасувам, главе, загодъ, заглавям,
навршуям, объкличавам, оглавувам, оглавявам, сговарям,
сгодя, свръшвам, тъкмутвам,
тъкмя, утакмявам.
сгодявам се Изпълнявам пред­
сватбения обред годеж, с което
обявявам, че съм обвързан/а/ с
решение да се оженя (омъжа) за
дадено момиче (момче) /ИБ/.
< годявам се, вглавявам се,
глава са, заливам се, запия се,
киткосам, менявам се, оглавя
се, оглавявам се, одарвам се,
равонйсвам /се/, равонйша се,
равоня се, сгодя се, сговарям,

386

сгодя се.
сгодяване Извършване на пред­
сватбения обред годеж /СИБ/.
< главене, годяване, туряне на
пръстени, тъкмуване.
сдаванка Мома, която се омъжва
със съгласието на родителите
си и с изпълняване на всич­
ки установени от традицията
обреди /СЗБ/ [сдаванкя /Вид./].
< даденица, сдаденица.
сдаденица > сдаванка /Орех./.
северняк Студен вятър, който
идва от север или североизток
и докарва мъгла /Севл./.
< дерй-яре, крйвец, мъгляр,
поряз, резняк, романец.
седане рубата Сватбен обичай,
при който младоженецът ри­
туално откупва чеиза на мла­
доженката /Род./.
седмак Дете, родено в седмия
месец от бременността на
майката /Севл.; Ст. 3.; Чирп.;
Пловд.; Сил.; Ихт.; Пазар.;
Драм.; Кукуш./.
седянка Форма на съседска
взаимопомощ, когато се работи
безвъзмездно в полза на някого
/ЮИБ; СИБ/ [седенкя /ЗБ/].
< мезлйч, тлака, белянка, меджйя, межа2, на отврати, на
посёда, на посёдок, на чукачини, попрёлка, редник, рёдница,
трахана, харйти, чёкавица.
© В миналото това е било и
място за социално общуване и
забавление за младежите през


387

зимата. Момци и моми се съ­
бират в дома на някоя девойка,
където момите работят женска
работа и пеят, а момците ги
развличат с приказки и закачки.
Това е място, където се избират
и бъдещи съпруги.
На седенките, организирани
през другите сезони, работят
всички.
сеитба Една от основните селс­
костопански дейности, чиято
значимост за живота на хората
определя редица обреди в нача­
лото на засяването на семена­
та, целящи осигуряване на пло­
дородие /общоб./.
© В деня на сеитбата стопаните
стават рано, впрягат воловете
в ралото и 3 пъти обикалят
къщата, плевника, хамбарите и
оборите. Стопанката приготвя
2 пити, намазани с мед, и ги
дава на мъжа си. В обора той
разчупва едната пита на 3
части, като едната част запазва
за себе си, а другите дава на
двата вола. Втората пита, даде­
на му от стопанката, разчупва
на нивата. По пътя орачът
минава през купчина жар, за
да стане житото червено. Ако
остане семе след сеитбата, той
го дава на орлите, за които се
вярва, че носят градушка.
секйра Инструмент за сечене на
дърва, на който се приписват
магически сили /ЗБ/.

Секновенё

© С нея народните лечители
„секат“ болестите. Те я поста­
вят до новороденото, за да го
пази от зли духове. Със С. секат
и болестта влас по домашните
животни. Действията се при­
дружават от ритуален диалог.
При градушка С. се поставя в
двора с острието нагоре.
< балтйя, брадва, манара,
нъджак, топор.
Секновенё Празник, свързан с
Отсичане главата на Йоан
Кръстител, който се отбелязва
на 29.VIII. /СЗБ: Кул.; Белогр.;
Лом.; Берк./.
< Светй Иван, Иванова гла­
ва, Иван Обсечен, Иван Секноглав, Църн Светй Йован,
Църният Йован; Обсичанё,
Копривак, Иван Копривак,
Иван Копривар, Усекновение.
© На този ден „се сече“ лятото
и в народното вярване нощта
и денят стават равни. Времето
застудява, змиите и гущерите
се скриват в подземните си
леговища. Прибират се злос­
торните демони, самодиви, на­
ви, змейове. Денят се смята за
един от най-лошите и опасните
през годината. Обредността му
е съставена от придържането
към редица забрани с пред­
пазваща функция. Поради
цветовата прилика с невинно
пролятата кръв, на този ден е
забранено да се ядат червени


селска кумица

плодове и зеленчуци и да се пие
червено вино.
селска кумйца > кумица3 /ЮИБ/.
Семен > Симеоновден' /Смол./.
сенйще Зъл дух /Асен./.
сенки > призрак /Севл., Петр./,
септември Деветият месец в свет­
ския календар.
< берйтбен, гроздобер, жюнжбвски месец, кратун месец,
кратункин месец, кратунков
месец, кръстово, кръстовски,
кръстовденският месец, кръстовският месец, кръстбският,
кръстоскю, мала Богородица,
руен, сеяч, узунджбвски.
сестра Дъщеря на едни и същи
родители спрямо останалите
им деца /СЗБ/ [сестра /ЮИБ;
ЗБ/]< сестрйца1, сестрйчка, брайкя2, бука.
сестриник > племенник /ИБ/,
сестриница > племенница /ИБ/,
сестриници > племенници /
Копривщ./.
< сеструнчета.
сестрйца’ > сестра /общоб./
[стрица /Соф./]
сестрйца2 Евфемистично назва­
ние на самодива /ЮИБ; Ботев./
сестрйца3 Евфемистично назва­
ние на болестта чума /Ботев./.
сестрйчица > зълва /Трън./,
сестрйчняк > сестриник /Соф./.
сеструнчета > племенници /Сам./,
сестрйчка > сестра /общоб./.
сетна мома > дъшеринка /Сил./

388

сётник > изтърсак /Банско/.
сефте Начало на някаква дей­
ност или сватба /ИБ/ [се^тя /Г.
Делч./].
сечене сватба Последно гостува­
не на родителите на момчето
у родителите на момичето, ко­
гато уговарят деня и подроб­
ностите около сватбата /ЗБ/.
< сечене дъска, сечене обуща,
сечене пръстен /Благ./.
сечй, сечй месечйна Игра, из­
пълнявана само от девойки по
време на пролетните обредни
излизания с инициационен ха­
рактер, целящи социализацията
на девойката /Арх. Ром./.
Сечко > февруари /Петр.; ЗБ/.
Сёчко-Дёчко > Зайковден /И.
Трак./,
сеяч > септември /ЮИБ/.
сеячки > засевки1 /ИБ/ [сейъчки
/Сил./].
сивбйнишка вода > мълчана во­
да /Род./.
сйденици > орисници [сйгеници /
Ср. ЗБ/].
Силвёстри > Свети Силвестър
/Ловч.; Елен.; Тр./.
В навечерието на този ден се
извършва основно почистване
на оборите на впрегатния доби­
тък.
Симеон Бележник > Симео­
новден1 /народ./.
Симеон брульо > Летен свети
Симеон /БМ: 326/.
Симеоновден1 Празник на З.П.,


389
посветен на свети Симеон
Богоприимец, който въвежда
Христос в Ерусалимския храм
/общоб./.
< Зимен Симеоновден, Ромелан, Семен, Симион, Симеон
Бележник, Стар Симеон, Трети
Трифонец, Устйна, Шимон.
© В народния календар това
е третият ден от Трифунците
(1, 2, 3. II.), който се смята за
лош (хаталия) ден. Бременните
и фертилните жени спазват
забраната да не работят, защото
се вярва, че нарушаването й
води до раждането на белязано
(симьосано) дете или добитък.
Почита се и за предпазване от
вълци и мечки.
Този ден се смята за начало на
пролетната оран. Воловете, закичени със здравец и чемшир,
се впрягат и всеки стопанин
обикаля три пъти нивите си с
колата, а жена му прекажда с
тамян против зли сили. Вземат
се въглени от огнището и се
заравят, та да се сгрее земята.
Същия ден с живи въглени га­
даят за женитба.
Симеоновден2 > Летен свети Си­
меон /БМ: 203/.
Симеон Орачо > Летен свети Си­
меон /ЗБ/.
Симеон Стълпник > Летен свети
Симеон /ИБ/.
Симион > Летен свети Симе­
он /Кубей, Бесар./ / [Симонь /

сираче

ЮИБ./].
Симионски празник > Летен све­
ти Симеон /Кубей, Бесар./.
симьосано Дете или добитък, ро­
дени с белег, за който се вярва,
че е последствие от нарушена
забрана да не се работи на
Симеоновден /ИБ/.
син Мъжка рожба /общоб./.
синйя Дарове, които младоже­
нецът дава на булката и нейните
родители /СЗБ/.
сйнор > межда /общоб./.
© Според народното вярване
там живее добрият стопан
(дух-покровител), който пази
землището от зли духове и
болести. Според народното
вярване на тази граница между
културното пространство и
дивата природа живеят само­
дивите.
сйнорник > стопан2 /Пловд.; Поп.;
Търг.; СтЗаг., Чирп./.
синурдашка > стопан2 /Харм./.
сйнце Разноцветни мъниста, кои­
то се поставят на шапчицата на
бебето, на добитъка за пред­
пазване от лоши очи (уроки)
/Трак.; Г. Орях./.
сйня пъпка Болестта антракс /об­
щоб./.
сйпаница > шарка /общоб./.
сипйргя Детска болест на гър­
лото /Стражица, Г. Орях./.
сйпка > шарка /М. Търн.; Трак/,
сираче Дете, чиито родители са
починали /общоб./.


сирйя

© С. е главното обредно лице в
обреда за дъжд пеперуда /ИБ/.
сирйя > вихрушка /Белогр./.
Сирна запошка > Сирни заго­
везни /ЮЗБ/.
Сирна неделя > Неделя Сиропустна /ИБ/.
Сйрна седмица > Неделя Сиропустна /Дупн./.
Сйрни заговезни Празник, кой­
то поставя началото на Велик­
денските пости /ИБ/.
< Сйрни поклади, Сйрна за­
пошка, Сийрница1, Заговезни,
Заговелки, Запошка, Голяма
загувялница, Ламкат, Лапканица,
Масленица,
Ората,
Орадие, Ойдалелйя, Поклади,
Прошка, Прощаване, Прощенка, Прошани поклади, Поклади, Пустове.
© Най-характерният обичай
на този празник е ритуалното
искане и получаване на прошка.
Младите семейства гостуват
с баница и вино на кумове,
близки и роднини, за да искат
и получат прошка за грешки
и оскърбления. Ястията на
празничната трапеза се със­
тоят от млечни продукти и
яйца. Задължителна е халвата
и свързаният с нея обичай
хамкане.
В празника се включват и ре­
дица други обичаи, остана­
ли от езическия период. Ве­
черта край селото се палят

390

огньове, за да осветяват големи
пространства, защото се вярва,
че докъдето осветяват пламъ­
ците, няма да пада градушка.
Когато пламъците утихнат,
младежите и децата прескачат
огъня за здраве. Момците за­
палват факлите си от огъня и
ги въртят около себе си или
ги хвърлят запалени (стрели)
в дворовете на любимите си.
Момите играят хоро. През този
период се провеждат кукерски
игри, в които участват само
мъже /ИБ/. Някъде се прави и
състезание с прашки (срелка)
/Благ./.
Сйрни заговелки > Сирни заго­
везни /ИБ/ [Сйрни заговялки I
ЮИБ/].
Сйрни петък Петъкът от Сирна­
та седмица /Род./.
© На този ден децата правят
дървените стрели, които трябва
да хвърлят за здраве на Сирна
неделя, и ги раздават на родни­
ни и съседи /Доган Хисар/.
Сйрни поклади > Сирни заго­
везни /ЗБ/.
Сйрни понеделник Понеделни­
кът от Сирната седмица /Род./
сйрни старци > кукери /Гълъбово,
Казан./.
Сйрница1 > Сирни заговезни
/ИБ/.
Сйрница2 > Сирна неделя /ИБ/.
сйрница > олелия1 /Перущ.; Пло­
вд./.


391

сирничари Мъжете, които при­
готвят купчината слама за ог­
ньовете на Сйрница /Перу­
щица/.
Сирни четвртак Четвъртъкът
през Сиропустната неделя /
Ботев./.
© Този ден според народна­
та традиция задължително се
носи нещо червено, защото
се вярва, че така житото ще е
хубаво и червено.
Сиромах Лазар > Лазаровден /
СИБ/.
Сиропустна неделя Седмица,
когато започват постите с из­
ключване на месото от при­
еманата храна, но все още се
разрешават други продукти от
животински произход, забрана­
та за които влиза в сила от по­
неделник след Сирни заговезни
/Свищ., ИБ/.
< Блага неделя, Неделя-сиромаеница, Неделя Сиропуст­
на, Сирна неделя, Сирна сед­
мица, сиропыстна неделя, Кукувата неделя, Постна неделя,
Постовете, Простена неделя,
Прескакулна недёла, Простена
неделя, Редовна неделя, Сйрница2.
© През цялата седмица се праз­
нува за здраве и плодородие.
Спазва се забраната за работа
като предпазна мярка срещу
градушка, вълци и болести.
В сряда, петък и неделя се

сладка ракия
връзват люлки, на които се
люлеят моми и момци. Послед­
ният ден от седмицата - Сирни
заговезни, е наситен с мно­
го обреди и обичаи. В неделя
младежите палят голям огън
извън селото, който момците
и децата прескачат за здраве, а
после хвърлят запалени стрели
или въртят факли. Момите през
това време играят хора. Вкъщи
след вечеря се извършва обича­
ят ламкане и идват близки, за
да поискат прошка.
сйто > решето /общоб./.
сйтната Вид народно хоро
/Павлик./
Скалоян > Герман /СИБ/.
склопованье > годишнина /СЗБ/.
склопци > нави'/СИБ/.
© Вярва се, че те пакостят са­
мо на деца, като им затварят,
„склопват“ устата и те не могат
да бозаят.
скрйшен главёж > малък годеж
/Трак./.
скършуване
пйтата Сватбен
обичай, при който бащите на
младоженците разчупват пита
/Трак./.
слабозвёздо Дете, което често
боледува и лесно урочасва, за­
щото според поверията има
слаба звезда /ИБ; Тръновлак,
Кюст./.
слава > благословия /ЗБ/.
сладка ракйя Последната топла
ракия, която се поднася на кума


сладката

и родителите на булката като
знак, че тя е била девствена в
първата брачна нощ /Пловд;
Силистр.; Търг.; Поп.; Рус./.
< блага ракия, гряд ракйя,
грёяна ракйя, жёшка ракйя,
укроп, червена ракйя.
сладката Евфемистично назва­
ние на болест, при която болят
зъбите, венците и главата /Бе­
лен.; Свищ./.
Сладки и медени* Евфемистично
название на самодиви, русал­
ки или на някои от болестите,
най-вече чума и шарка /ИБ;
СБ/.
Сладки и медени2 Общо назва­
ние на празниците Антоновден
иАтанасовден, които в народ­
ния календар се честват и за
предпазване от чумата и други
заразни болести /Поп./.
< благи и медени.
Сламен път > Млечния път /об­
щоб./.
Сламлък > Млечния път /Добр./,
следпоморче > помъртавче /Бо­
тев./.
сложище > межда /Соф./.
слуга > служба2/ЗБ/.
слугарки > шаферки /Провад./.
слугувници Момци-помощници
при сватбената гощавка /Плев./.
служа Шетам по време на сватба
/Вид./.
служба* > литургия* /общоб./.
служба2 Обичай да се посвеща­
ва празненство на християнски

392
светец или дух-пазител, почи­
тан като покровител на член
от семейството, на цялото се­
мейство, рода или селото /СИБ/.
< венёёц за здраве, курбан,
масло, оброк, обречен курбан,
подуше, подкръст, светец, слу­
га, фречен курбан, божа църк­
ва, нов оброк; светец на имота,
светец на къща, трапеза-кур­
бан.
© Обредът представлява по­
местване в християнската кул­
турна парадигма на по-старото,
свързано с езичеството почи­
тане на духа на някой виден
член от семейството, рода
или селото, който ги покрови­
телства. Денят, в който на
семейството или на негов член
се е случило нещо съдбовно, се
према като ден на лична или
семейна С., защото се вярва, че
съответният светец от христи­
янския пантеон е предотвратил
най-лошото.
Най-важният елемент на то­
зи обичай е трапезата със спе­
циално приготвени обредни
хлябове, посветени на Бога,
къщата и светеца-покровител.
Празненството трае три дни,
като навечерието изцяло се
посвещава на светеца. В негова
чест вечерта срещу празнен­
ството се слага малка трапеза
за най-близките. Главното тър­
жество се провежда на ДРУ'


393

гия ден, когато трапезата е
предназначена за всички близки
и познати. Тя се прекалява и
освещава от свещеник, а при
отсъствието му - от стопанина
на къщата. Основно място на
обредната трапеза заема жертвеното животно (овца, теле,
агне или кокошка). Задъл­
жително е вареното жито (коливо) и виното. През целия ден
се приемат гости, веселбата
трае до късна вечер. Третият
ден (патерица) се осмисля
като изпращане на светеца. На
трапезата се слагат ястията
от предишния ден, а част от
обредния хляб се оставя под
иконата на светеца-покровител,
служник Сватбено обредно ли­
це, роднина на младоженеца
(най-често съпруг на сестра
му), който разсмива гостите по
време на сватбената гощавка
/Разгр./.
Слънце Небесно светило, което
според най-старите поверия се
представя като огнено кълбо,
кравай, тепсия или човешко
същество от мъжки пол /об­
щоб./.
© Според антропоморфните
представи то е мъж, а според
зооморфните - бивол, вол, овен,
петел. Слънцето е персонаж в
многобройни фолклорни сю­
жети. Според някои от мито­
логичните представи на бъл­

слънчова сватба
гарите Слънцето се олицетво­
рява - то има човешки образ,
носи огнен венец и управлява
колесница, теглена от огнени
коне. Винаги е в отношения с
Луната. Най-често тя е негова
жена, в много редки случаи негов брат. Зорницата и Вечер­
ницата са сестри на Слънцето и
Луната. То притежава неземна
сила, вижда и знае всичко. То
обича хората и им помага, раз­
крива им различни тайни, даря­
ва плодородие на посевите им.
В някои традиционни сюжети
се жени за земна девойка. Ре­
дица обредни практики свиде­
телстват за определен култ към
Слънцето у българите - при
изгрев хората се кръстят срещу
него, не се хвърля смет срещу
него, младоженците му се по­
кланят на излизане от бащиния
дом.
Съществува и поверие, че няко­
га е имало две слънца.
слънчова сватба Често срещан
митологичен сюжет в българ­
ския фолклор /ИБ./.
© Слънцето иска за жена Ме­
сечината (звезда Деница или
Грозданка) и кани всички жи­
вотни на сватбата си. Само
таралежът не отива, защото
разбира, че от този брак ще се
родят много малки нови слънца,
които ще унищожат земята, и
решава да предотврати сват-


слюбар

бата.
слюбар > сватовник /Гюм.; Де­
деаг./,
слюбаре > сватовници /Гюм.; Де­
деаг./.
слюбник > сватовник /Стр.; Лозен.; Виз./.
слюбници > сватовници /Стр./.
сляпа баба Детска игра, при коя­
то един с вързани очи се стре­
ми да открие и хване някой от
другите участници в играта
/общоб./.
< котка4, крйжи-мижй, кьорав
заек, кьорава жумутра, сляпа
котка, сляпа мачка, кьбртипиш, чичумйш, чучумйшка,
чйчу Мыщу, чучумйш-мйш;
куку-миш.
сляпа котка > сляпа баба /ИБ/.
сляпа мачка > сляпа баба /Соф./.
сляпата неделя Седмицата пре­
ди венчавката за двамата мла­
доженци /Котл.; Н. Заг./.
< кьорава неделя.
сматроша > врачка /Кум./.
смешнйци > куери /Г. Орях./.
смидаль > пита /ЗБ/.
сминяник Булчински венец, който
се изнася в събота следобед
преди сватбения ритуал на по­
ляната, където се прави хоро /Г.
Орях./.
смирй се > умира /Ботев./.
смок > стопан2 /ИБ/.
© Според други представи,
свързани с мита за Гръмовер­
жеца, се вярва, че ако се види

394
свит смок, то ще има суша, и
ако се убие смок, ще завали.
Това отпраща към старинния
мит, според който противникът
на Гръмовержеца е хала, змей,
за какъвто се смята смокът
/СЗБ/. Според други представи
смокът е зооморфната проекция
на духа-покровител и не трябва
да се убива. Противното носи
нещастие.
смрачйна > тъмно /Доганхисар,
Дедеаг./.
смръдла > руса / Балванци, Търн.;
Г. Делч./ [смрдла /Стакьовци,
Белогр./ ].
смърт1 Физиологичен край на чо­
века и животните /общоб./.
< умиралка, умирачка, умор,
уморина, умйране, умрёж.
смърт2 Демоничен образ във вид
на стара грозна жена или ске­
лет с коса в ръцете си, който
слага край на живота на човека
/общоб./.
< косйлница.
смъртта > погребение /СИБ/.
[смртъ /Плев./].
снабник > годежар /Тетов./.
снабница > годежарка /Тетов./.
снаха Съпругата по отношение
на родителите и другите близки
на съпруга /Свищ.; Чирп.; Ст.
3.; Казан./ [снаа /Перущица;
ЮЗБ/; снава /Прилеп/; снайа I
Кост./].
< лёлица.
© Обикновено свекърът, све-


395

кървата и другите по-възраст­
ни в семейството използват за
нея обръщенията булка, булче,
невесто, а за по-младите братя
и сестри на мъжа й тя е: кака,
байнувица, була, батиная,
дада, еца, очиная.
снегар Източен вятър /ЮЗБ/.
снеговник Северен вятър /Харм./.
сновник > сватовник /Кост./
[снабник /Тетов./ Н.Г./].
снобници > сватовници / Тетов./.
сняг Агрегатно състояние на во­
дата, свързано с ниските тем­
ператури и зимата /ИБ/ [снег /
ЗБ/].
© Според народното вярване
снегът някога е бил брашно, но
една жена избърсва детето си
с него и Господ го превърща
в сняг. Първите снежинки са
изпратени от светците Атанас,
Никола и Димитър. Вярва се,
че колкото по-дебел е снегът
през зимата, толкова по-добра
ще е реколтата.
соботене > отвратки [сдбутьенье
/Род./ ].
совойница Обичай, практикуван
на 5.1. - Кръстовден, целящ
прогонването на злите сили, с
който в народния календар се
бележи краят на Мръсните дни
/Търн./ [совойница, сивуйница /
Род./].
© На този ден се събират мо­
мите в селото. Една от тях се
облича като младоженка, а

сол
друга - като жених. Една от мо­
мите носи котле с вода, налята
през нощта в тайна доба при
специален ритуал на мълчание.
Така момите ходят по къщите,
пеят песни, а „младоженката“
топи китка босилек в котлето
със совойнишка вода и поръсва
хората в къщата, сградите, жи­
вотните, като се вярва, че така
биват прогонвани злите духове,
совойници Обредните персонажи
- девойки, които изпълняват
обичая совойница.
совойнишка вода Вода, налята
в потайна доба през нощта
срещу 5.1. при специален ри­
туал, в пълно мълчание, из­
ползвана в обредните действия
на обичая совойница за про­
гонване на Мръсните дни /
Търн.; Род./ [сивдйнишка вода
/Род./].
соглед > сгледа /Пирин./.
соглёдници > сватовници /Пи­
рин.; Благ./.
со живот Формула на поздрав­
ление, което се отправя към
младоженците /Охрид./.
сол Субстанция, която в народ­
ните вярвания има специално
предпазващо значение /СИБ/
[соль /ЗБ; ЮИБ/].
© Солта се използва като апотропейно средство, защото
според народното вярване мо­
же да прогонва злите духове
и болестите, да пази от лош


сосватам

поглед и магии, дори да
отклонява градоносни облаци.
Сол се оставя на орисници и
самодиви, за да бъдат бла­
госклонни. При баянията про­
тив болести и уроки се използва
сол. Според народните пове­
рия не бива да се хвърля сол
в огъня, защото това води до
нещастия.
сосватам > сватосвам се /ЮЗБ/.
Сотир > Преображение Господне
/Стр., Сак., Род./.
Сотйровден > Преображение
Господне / Стр., Сак., Род../.
Сотица > Преображение Госпо­
дне.
софалькя Куршуми, които спо­
ред народната традиция се
промушват през пояса на ро­
дилката при трудно раждане с
цел облекчаване /ЮЗБ/.
Софйнден Празник с подвижна
дата в календара, но винаги в
първия понеделник от Томина
неделя, посветен на мъртвите
/СИБ/ [Сувинден Ц Суфинден /
СИБ; Бесар./].
< Сувйя.
© В народния календар този
ден се празнува за предпазване
от суша. Жените спазват
забраната да не перат, а мъжете
- да не впрягат добитък, да не
ходят на нива, да не копаят и
да не сеят. На този ден всички
мият лицата си с вода от котле,
в което е пуснато червено

396
великденско яйце.
софиянец Северозападен вятър /
ЗБ/.
софра > помен /ИБ/.
Софрата > Тепсията /ИБ/,
спапь > дар1 /Род./.
Спасовден Народен празник 40
дни след Великден, посветен
на култа към мъртвите /Търн.;
Белосл.; ГОрях.; Чирп.; Бург.;
Кюст.; Костур.; Пловд./
< Възнесение Господне.
© В народния календар името
на празника е свързано с биб­
лейско събитие - възнасянето
на Спасителя, с акта на
човешкото спасение, постигна­
то чрез жертвата му. Според на­
родните вярвания от Великден
до С. душите на мъртвите са на
земята.
Вярва се, че през нощта сре­
щу празника идват русалии и
самодиви. Накичени с цветето
росен и в продължение на една
седмица ръсят нивите с рого­
ве. Същата нощ се практикува
обичаят ходене на росен, кога­
то болни и бездетни преспиват
на ливади, където расте билка­
та росен, или до лековит извор
с надежда да се излекуват.
Спасовска задушница > Черешо­
ва задушница /СИБ/.
спасовски мёсец > май /ЮИБ;
Кюст./.
спасовският > май /ЮИБ/.
спасовско хоро Хоро, което се


397

играе на Спасовден, без музика,
по мелодията на хороводни
песни, които момите пеят /ИБ/,
спахйя Един от обредните персо­
нажи в кукерската дружина
/Перн./.
спйда > самодивско хоро /Петр.;
ЮЗБ/.
© Според народното вярване
се извива като вихрушка, за да
отнесе някого.
спйране на прането Евфемистич­
но название на бременността /
Рад./.
Спиридон > Свети Спиридон /
ИБ./ [Испириддн /Род./].
© След тържествената сужба
в чест на светеца в църквата
празнуващите занаятчии при­
насят в жертва мъжко животно
и устройват угощение със се­
мействата и чираците си.
Спиридон Чудотворец > Свети
Спиридон /ИБ/.
Спиридоновден > Свети Спири­
дон /Търн.; Г. Орях./.
сповойница > понуда /Врач.;
Петр./ [сковдйница /Кюст./ ].
спогодба > сватосване /Пирин./,
сполазник > полазник /Елен.;
Айт./.
споменник Книга, в която се за­
писват имената на починалите
в семейството /общоб./.
спонье Черен конец, с който се
връзват краката на починалия
/Белогр./.
спорёдник Денят пред някой го­

среднощ
лям празник /БЕР, 6:203/.
спорёднила Съдружница /Каменово, Кубр./.
спореднйли > служба1 /БЕР,
6:203/.
споредйрче > споредйрчев /Ба­
нат/.
споредйрчев Който е роден ме­
сец по-рано или по-късно от
брат или сестра през следваща­
та година /Банат/.
< споредйрче.
спорен Билка, Verbena officialis,
която всяка жетварка слага
под мишница заедно с обредно
хлебче в началото на жетвата /
Разл./ [спдреш /Разл./].
© Същата трева слагат и в
първата кола със снопи.
споход > полазване /СЗБ/.
споходник > полазник /СЗБ/.
спрёжда > тока2 /Давидково Ард./.
спрйя > вихруша /ЗБ/.
© Според поверията това е
танц на самодиви, който се явя­
ва като вихрушка във вид на
витло.
спрявърници > преварник /Пловд./.
сраминйк Чувал, в който се слагат
подаръците на младоженката
/Пазар./.
сребро годеж > голям годеж
/Пловд./.
Средй зйма > Атанасовден /на­
род./.
среднощ Отрязъкът от деноно­
щието към полунощ /ИБ/.
< наполнощ.


Средопостна неделя

Средопостна неделя Третата сед­
мица от Великденските пости
/ИБ; Тр./.
< Средопостница, Срядостна
неделя.
Средопостница > Средопостна
неделя /Търн.; Белосл./.
срёлка Състезание с прашки,
което се устройва от младите
момци в навечерието на Сирни
заговезни /Благ./.
Сретение Господне > Света Бо­
городица зимна /общоб./ [Сре­
тенье /Род./].
срцёто Болестта дизентерия /
Ботев./.
Сръдйта Марйя > Огнена Ма­
рия2 /Пирд., Ботев/.
сряда Ден от седмицата, в който
обикновено се пости /Врац.,
Ивгр.; Павлик./.
© Жените вярват, че срещу
сряда не е добре да се работи.
Ден от седмицата, който наро­
дът смята за лош.
Срядостна неделя > Средопостна
неделя /Пловд./.
© Тези, които са дали обет,
правят курбан, месят пита и я
раздават за здраве.
Стана и Мйльо Названия на звез­
дите Зорница м Вечерница, кои­
то митът свързва със сюжет за
кръвосмешение между непознаващи се брат и сестра /Соф./.
станеник1 > старейшина /ЗБ/.
станеник2 Водачът на коледарите, възрастен мъж, който за­

398

дължително трябва да бъде же­
нен /Соф., Тетев., Стран /[станенйк /Бесар./].
< благословник2, колбашия,
коледаш, кукуда, мармарин,
старец, цар1, чотърджийъ.
© Той събира младите коледари в своя дом или другаде и
40 дни преди Коледа ги посве­
щава в обредните практики и
ролите им в коледарската чета.
От него младите коледари нау­
чават правилата на коледуване­
то, коледарските песни и благо­
словии.
станчинари > кукери /ИБ; Пло­
вд./.
стара етьрва Съпругата на повъзрастен брат по отношение
на съпругата на по-младия
брат /Смол./.
стара майкя Жената на най-ста­
рия брат по отношение на де­
цата на по-младите братя
/Кюст. Кр./.
стара месечина Една от фази­
те на Луната, когато започне
да намалява след пълнолуние,
докато намалее толкова, че да
не се вижда /Елен.; Търн. Род.;
ИБ /.
< стара свещ.
стара мома Неомъжена жена,
която не е в първата си младост
/общоб./.
< дърта мома, заходница, зъходинь мумъ, уходна мома,
уходника,уходна.


399
стара сватя Съпруга на стар
сват /Пловд./ [стара свакя /
Банат/].
< старойковица, старойкиница,
старосватица, старбйкя.
стара свещ > стара месечина /
Род.; ИБ/.
Стара Сурвака Вторият ден след
Нова година, когато се прави
общоселско хоро и традици­
онни гостувания /ЕБ, 3:106/.
Старата чёркова > Голяма Бого­
родица /Род./
стар девер > девер-баща /Дупн.;
Прилеп; Смол./.
старёйко1 Бащата на младожене­
ца /Кюст., Крат./
старёйко2 > стар сват /Тетов./
[старойко /Плев.; Соф./; стардйкьо /Монтан.; Соф./].
старёйковица > стара сватя
/Кюст./ [старёковица /Благ./],
старёйковци Родителите на мла­
доженците /Кюст./.
< досет.
старейшина1 Най-главният в се­
мейството, задругата или селс­
ката община в миналото /об­
щоб./.
© В семейството и задругата
С. има първостепенна роля:
разпределя трудовата дейност,
задълженията между синовете,
разполага с имота и парични­
те средства. Общинският С. се
избира сред всички С. в селото
в присъствието на свещеник на
общоселско събрание.

старойко
< глава, домакйн, домовладйка, старец2; старйят, стопа­
нин, станеник, сайбия, челник2.
старейшина2 Водач, главатар на
кукерската дружина, която
обикаля по Сирни заговезни
/ИБ/.
< делекчйи, джамал, старец3,
хаджйя1, хаджйбаба, черйбашия.
старойко > настойник2/ЮЗБ/.
стар ерген Мъж на зряла възраст,
който още не е женен /общоб./.
< бурлак, дърт ерген, дърту ма­
гаре, заходен, зъходень ерген.
старец1 > Възрастен мъж, който
обикновено има внуци /общоб./.
старец2 > старейшина1 /ЗБ/
[старци].
старец3 > станеник2 /ЗБ/.
старец > кукер /Казан.; Ст. 3./.
старйят > стопанин /ЗБ/.
старият мйсец > декември /Род./.
Старият светец > светй Илия
/Род./.
старка Най-старата жена в се­
мейството /Асен.; Злат.; Мад.;
Сам./.
старо бйле1 > самодивски бурен,
старо бйле2 > разделно бйле /Н.
Г., V:116/.
староик > стар сват /Белосл./.
старойкиница > настойница /
Врач., Кюст./ [стардйк’ица /
Вид./ стардкеница /ЗБ/].
старойко > настойник2 /Плев.;
Соф./ [стардйкъо /Монтан.;
Соф./].


старойковица
старойковица > настойница /
Благ./] [стардйквица /Банат./].
старойкя > настойница /Соф./
[стардкя /Белогр./]
старосват > стар сват /Струга;
ЮЗБ/.
старосватица > настойница /ЮЗБ/.
стар сват > настойник2 /ЮЗБ/.
Стар Симеон > Симеоновден1 /
общоб./.
старци > кукери /Карл.; Род.;
Благ.; Драм./
Старцовден > Кукеровден /Пло­
вд./.
старчинари > кукери /Благ./.
Стёфановден Третият ден от Ко­
леда и последният празник в
годината (27.XIL), който е пос­
ветен на свети първомъченик и
архидякон Стефан /общоб./.
© Днес денят се чества само
от имениците, но в миналото
се отбелязва от всички с обща
трапеза, на която присъства и
свинско месо. Строго се спаз­
ват забраните да не се излиза
нощем, да не се работи с въл­
на и остри предмети. Спазва
се и забраната за интимни от­
ношения с брачния партньор.
Забраните имат защитна функ­
ция за хората и добитъка през
нечистите дни. В някои райони
се честват мишките, които в
индоевропейската митология
са представители на подземния
свят на мъртвите (хтоноса).
стиговен Грижовен, добър (за

400

стопанин) /Ботев./.
стихия Митично същество с ан­
тропоморфен женски образ, с
дълги разпуснати коси, което
живее в най-дълбоките вирове
на реките /ЮЗБ/ [стия /Охрид,
Струга, Скоп./].
© Живеят на групи, хващат и
давят човека, попаднал на това
място.
стихя1 > таласъм /ЮБ/.
стихя2 > стопан /ЮЗБ/.
Стожари > Плеяди /Соф./.
столнина Специална стая с про­
зорец на изток в къщата на
главния нестинар /Стр./.
© В нея обикновено има ико­
ностас с икона на свети Кон­
стантин и Елена и нестинарските атрибути - кандила, три­
ножници и свещи.
стопан1 > стопанин /общоб./.
стопан2 Демоничен персонаж от
низшата митология. Вярва се,
че е дух на починал прароди­
тел, който се проявява като
закрилник на дома, имота или
на определено място /Свил.;
Харм.; Хаск.; Панаг.; Охрид/
[ступан /ИБ/].
< стопанин, бранач, домакин,
дядо, корджйе, мелейёк, мелекё, мишкар мишкарка, на­
местник, сайбйя2, стихя2, смок,
толосъм, топак2, топекь, чешмё
таласъм.
© С. се смята за закрилник
на дома и обитателите му, на


401
имот, на селото и землището
му, а също и на извор, чешма,
дърво, съкровище, мост, меж­
да. В традиционните вярвания
С. се явява в различни образи,
най-разпространен от които е
този на змия или смок. Опре­
деляща в народните вярвания
е връзката на С. с подземния
свят, със света на мъртвите. В
някои области стопанът се явя­
ва като бивол или козел /Мърв./,
а другаде - като човек, възседнал кон /Демирхис./ Смята се
също и за невидим дух, който
обитава тавана на къщата, за­
това при различни празници
или обреди там се оставя хра­
на. По-разпространено е пове­
рието, че стопанът-закрилник
живее под къщния праг или под
огнището.
стопанин > вампир /Г. Делч./.
стопанин > стопан2 /ЮБ/.
стопанин1 > старейшина /М.
Търн.; Търн.; Г. Делч.; Добр.;
Гюм./.
стопанин2 > съпруг /Г. Делч./.
Степанова гозба Обред, който се
практикува, когато на някой от
домашните му се явява насън
духът-покровител на къщата
/Г. Делч., Търн./.
< курбан на наместника, кур­
бан на дядото, наместник3, намёстникова трапеза.
© Основните изпълнителки
са жени извън фертилна въз­

Страх
раст. Те приготвят трапеза, на
която освен жените от семей­
ството присъстват и три извън
него, които да не са повторно
омъжени или вдовици. Къща­
та се почиства. Обикновено се
коли черна кокошка или черен
овен (по-рядко). В огнището се
прави дупка, където се изли­
ва кръвта от животното, след
което се замазва с кал, а перу­
шината се изгаря. Приготвят се
хляб и баница от тесто, замесе­
но с мълчана вода, донесена от
най-младата жена в къщата. От
всички гозби заедно с три чаши
вино се оставя за стопани в
три ъгъла на тавана.
стоячка Обредно лице в сватбата
- главната зълва, която трябва
да стои до булката до извежда­
нето й от бащината къща /Сил./.
Стратйр > Преображение Гос­
подне /Стр.; Сак.; Род./.
Страстна неделя Седмицата от
Връбница до Великден, нарече­
на страстна заради страдания­
та на Спасителя. Празнична е
цялата седмица, но народът по­
чита най-вече сряда, четвъртък
и петък /общоб./.
< Страстната седмица, Велйка­
та неделя, Тежка неделя.
Страстната седмица > Страстна
неделя /общоб./.
Страх Болест, която според на­
родното вярване се развива от
уплаха и се лекува чрез баене и


стрелй

леене на куршум (олово). Спо­
ред формата, която приема ме­
талът, се гадае за причинителя
на страха /общоб./.
стрелй Специално направени
обредни пръчки с вид на стре­
ли, които момците запалват и
хвърлят в дворовете на харес­
ваните от тях девойки вечерта
на Сирница /Д.; Трак.; Род./.
< бутурници, кутупи, пайдутки, пёрници, разкръстяци, сусамници, урошняк, чавги.
© Те представляват форма
на празничен огън. Правят се
предварително от меко дърво с
дължина около 20 см и диаме­
тър 1,5-2 см, кръгли в единия и
заострени в другия край. В зад­
ната си част имат един или два
чифта уши, които им придават
въртеливо движение.
стрёлник Обреден персонаж от
кукерската дружина, който
носи лък и изстрелва стрели
с пепел в двора на посетени­
те стопани /Род./ [стрёхник /
Гюм./].
стреловище > олелия2 /Благ./.
стрига Демоничен персонаж - ве­
щица, която отделя духа си от
тялото във вид на птица, която
според вярванията пие кръвта
на малките деца /СЗБ/.
стрйги > вампир /СЗБ/.
стрйжба Обред, който се изразя­
ва в ритуално подстригване ко­
сите (на кръст) при момчетата

402

между 2 и 5 години /ЗБ; Сил.;
Капанци/.
© Обредното действие се из­
вършва от кръстника, който
покапва свещ върху три места
на косата (на кръст). Отрязва­
нето на косата се съпътства от
благословия. На този празник
родителите приготвят богата
трапеза и дарове за кръстника,
а той от своя страна подарява
на детето пълен комплект об­
лекло и някакъв голям съд.
стрйко1 > чичо1 /Свищ.; Търн.;
Силистр.; Прилеп; Стран.; Тра­
кия/.
стрйко2 > девер /Ю.Трак.; Род./.
стрйко3 Обръщение на по-млад
към по-възрастен мъж /ЮБ/.
стрйковче > братовчед /Севл.;
Тр./стрйна1 > стринка /Търн.; Свищ.;
ЗБ/.
стрйна2 Жена на средна възраст
/зб/.
< буля4, тёта2.
стриная1 > стринка /Благ./.
стриная2 Съпруга на майчин брат
/Лозенгр./.
стрйнка Съпруга на бащиния
брат /Лом./.
< стрина1, стриная, стрини­
на1, стърчина, енга, куля, мижовйца, мййца, мйтица, нана3,
начя, тянка2, чана1, чанка, чая,
чйна, чйнка1, чйнча, чйча1,
чичёна, чичянка.
стрйнко Обръщение към стрин-


403

ка /СЗБ/.
стрино Обръщение към стрина
и друга по-възрастна жена /ЗБ/.
< нана3, нане3, нанйка, нйна,
чано, чйно.
стринина1 > стринка /ЮТрак./.
стринина2 > етърва /Ю Трак.;
Стр./.
строжи > годеж /Арх. Ром./.
строеж на къща Обред, свързан с
избора на защитено от зли сили
място за нова къща /ИБ/.
< ограждане на двор.
© Разпространена е практиката
вечерта избраното място да се
посипе с пепел от огъня, а су­
тринта по следите да се познае
какъв е стопанът (животно,
птица, влечуго). Понякога се
слага съд с бистра вода. Ако
сутринта тя е чиста, се смята,
че мястото е защитено от зли
сили.
стройтелна благословйя Благо­
словията на майсторите, стро­
или къщата, за която се вярва,
че я пази /Тракия, Сил./.
© Затварянето на жилищното
пространство става с поставя­
нето на покривната конструк­
ция. На носещите тази конструкця греди (попове) се по­
ставял кръст от липова кора и
цветя във вид на дъга, а също
така риза, подарена от стопа­
нина на майстора. Благослови­
ята за благоденствие на дома
от страна на майстора заема

стьрчина
главното място в обичая.
< такия.
строй1 > годеж /Вел., ЗБ/.
строй2 > малък годеж /Тетов./.
стройник1 > годеник /Тетов./.
стройник2 > сватовник /ЮЗБ;
Вел.; Костур.; Брацигово/.
стройница > сватовница /ЮЗБ;
Вел.; Костур.; Кукуш./.
стройници > сватовници /Петр.;
ЮЗБ/.
стройнйчица > годеница /Тетов./.
стронко Новородено от мъжки
пол /Пловд.; Брестовица/, 'f
стронясване > освещаване /СИБ/
[тронясване /СИБ/]
строняска > освещаване [троняска /СИБ/].
струване > помен /Пловд., Севл.,
Разгр., Поп./.
струвйло > помен /ИБ/
струвка > помен /Севл./
стръволйнка Хранителните про­
дукти, събрани от коледарите
при коледуването /ЗБ/.
стурне > освещаване /ЮИБ/
стъгйца > дъга /Котл.; Айт./.
стъкмяване на невестата Риту­
ално измиване на булката в съ­
бота срещу неделя и сплитане
на косите й на прага, където тя
трябва да стои права /ЮИБ/.
стъпка Мярка за дължина, равня­
ваща се на една човешка стъпка
/общоб./.
Стървй слама > Млечен път /Бе­
ло гр./.
стърчина > стринка /Дедеаг./.


стяг
стяг > сватбено знаме /Трак.;
СИБ; Пловд.; Род./ [стег /
Ксант./].
Сувйя > Софинден /СИБ/.
суврена възглавница Възглавни­
ца, изработена от младоженката, на която спи младоженецът
през първата брачна нощ /РазГР-/
судёници > орисници /СЗБ/.
судокрёвач Народно-правов тер­
мин - тъжител /Прилеп./.
сурате1 > кукери /Пирд./.
сурате2 Маскирани мъже на сват­
ба, които черпят кума и мо­
мините родители с блага ракия,
след като стане известно,
че булката е била девствена
/Пловд./.
Сурва > Сурваки /Петр.; Хаск.;
Чирп.; Първом./.
сурвакам Изпълнявам обредното
действие сурвакане /общоб./.
< жйлкувам, сврашкам.
сурвакане Обредно действие за
здраве, плодородие и благо­
получие, извършвано сутринта
на Нова година /общоб./.
< пръсканье.
© Това обредно действие се
изпълнява от големи и малки
сурвакари, обединени в раз­
лични дружини. Всеки участ­
ник носи зелена украсена
дрянова клонка, с която се по­
тупват гърбовете на всички от
семейството, като се започва
от най-стария. Еновременно с

404
това се изрича и благопожелание (сурвакйя), най-популярно­
то от които и днес е:
Сурва весела година,
златен клас на нива
червена ябълка в градина
пълна къща със коприна!
Да си жив и здрав догодина,
догодина до амина!
Сурвакат се не само домаки­
ните, но и добитъкът, и вся­
ка „живина“ в къщата. Сто­
паните даряват сурвакарите с
кравайчета,сланина,месо,орехи
или пари, възнаграждавайки ги
за донесените благопожелания.
Този обред продължава да се
практикува, но сурвакат само
малките деца - до 7-8 години,
роднините си в дома, тези, у
които отиват на гости, а поня­
кога и съседи.
сурвакари Участници в сурвакарските дружини от малки
момчета или млади неженени
мъже, които обикалят къщите
на Сурваки (Василовден) /ИБ/
[сурвакаре /ЮИБ./].
© Ритуалните действия на
обредните лица представляват
своеобразна инициация за мла­
дите момчета. Така те приемат
нов социален статут на зрели
мъже.
< василари, василчари, сурваскаре, сврашкаче.
Сурвакден > Сурваки /Серско/.
Сурваки Празник, с който се от-


405

белязва настъпването на Но­
вата година /общоб./.
< Сурва, Сурвакден, Василия,
Васйлица, Васйловден, Нова
годйна.
© Срещу празника на 31.XII.
се приготвя обредната вечеря.
Новогодишната трапеза трябва
да бъде богата, за да бъде
богата и щастлива Новата го­
дина. Сред ястията трябва да
има свинско месо, баница с
късмети (наречени по дрянови
клончета с различен брой пъп­
ки), пита със сребърна паричка,
чесън, орехи, жито, червено
вино, а в някои области и чер­
вен петел. Прекадява се с та­
мян от най-стария мъж в къ­
щата, който разчупва и пога­
чата. Баницата с късметите
се завърта три пъти и всеки
взема парчето, което се падне
пред него. В първите часове
на Новата година започва сурвакането. Сурвакарите се съ­
бират и под ръководството на
водач (старец, дедо, дедица)
обхождат селото, за да сурвакат
във всички домове. Стопаните
ги даряват със сланина, месо,
орехи, краваи, пари. В Западна
България на този ден ходят и
маскирани дружини от млади
мъже (сурваскаре, сурвискаре,
василчари). Облечени в кози
кожи или парцаливи дрехи,
с маски от кожа или дърво.

сурвачка

Понякога носят и дървен фалос.
Срещу С. или на самия празник
се практикува моминският оби­
чай ладуване. Разнородните
елементи на обредността са
свързани с общата идея за репродуциращата сила на при­
родата.
сурвакйя Сурвакарска благосло­
вия /Поп.; СИБ/.
сурвакница > сурвачка /ИБ/.
сурваскари1 > сурвакари /ЗБ/
[суроваскаре, сурваскаре /ЗБ/;
сирваскаре /Перн./; сврашкаре
/ЮЗБ/].
сурваскари2 > кукери /ЗБ/.
сурвачка Украсена дрянова (порядко черничева, крушова или
сливова) пръчка с клони и
пъпки, с която сурвакарите из­
пълняват обреда сурвакане /ИБ/
[сврашка /Ботев./, суроваска,
сироваска /ЗБ; Перн./]
< сурвакница, суровица, суровйшняк, сурокница.
© В украсата на сурвачките в
различните български краи­
ща се наблюдава разнообра­
зие. В земеделските райони
се украсяват с житни класо­
ве, кравайчета, пуканки, боб,
сушени плодове. В животно­
въдните райони доминират
разноцветни вълнени конци.
В народното вярване сурвачката има магическа сила, пред­
ставлява модел на световното
дърво.


сурвишкар
сурвишкар Специално приготвен
за сурвакарите обреден хляб,
който те получават от дома­
кините на къщите, които оби­
калят /Шум./.
сурма Заболяване - оток, който
се появява на различни места:
на врата, зад ушите, под миш­
ниците (възпаление на лимфни­
те възли) /Лов./
суроваска > сурвачка /ЗБ/.
суровица > сурвачка /Центр. Б./.
суровйшняк > сурвачка /ЗБ/.
сурокница > сурвачка /СИБ/.
сутрин Отрязък от денонощието
от изгрев слънце до 10-11 часа
/общоб./.
< заран, утро, сабахлен, обяд2.
Суха Коледа > Бъдни вечер
/Чирп.; Хаск.; Първом.; Род./.
Суха неделя > Тодоровата неде­
ля /БМ: 360./.
Суха Тудурувчица > Тодоровден
/М. Търн./.
Сух вторник > Черен вторник /
ИБ/.
сух гущер Болест на гърлото,
която се лекува с пушене на тю­
тюн /Ботев./.
сушки Сухи клончета, събрани
от мястото, където е пострадал
болният, с които се прекажда,
за да оздравее /ЗБ/.
съблес > вампир /Соф.; Храбър./
събор Еднодневен празник на се­
лото, обикновено посветен на
светеца, чието име носи църк­
вата /общоб./.

406

< сбор, завётина, панаир.
© Винаги се провежда в един и
същ ден през пролетно-есенни­
те месеци. Понякога се прави
общоселски курбан и обща тра­
пеза.
Събор на свети архангел Михайл
> Архангеловден /общоб./.
Събор на светите 12 Апостоли
Празник на 30 юни, съвпадащ с
народния празник Павловден /
общоб./.
събота Ден, който в народната
традиция се смята последен от
седмицата и е определен за ден
на мъртвите /ИБ/ [сабота /ЗБ/;
субота /СЗБ/; сдбота /Род./].
< кратен ден.
© В събота се правят всички
задушници. Спазват се забрани
за работа, за да не предизвикват
злите сили. Специално се
почитат съботите през март, за
да не падат градушки.
съботник > вампирджия /ИБ/
[саботник /ЗБ; Дупн.; Кюст./;
съботняк /Ботев./].
© Според народните поверия
родените в събота са надарени
със свръхестествена сила да
разпознават и виждат злите
сили (вампири, самодиви, бо­
лести) и магьосниците, могат
да тълкуват сънища. Вярва се,
че понякога съботниците могат
да се превръщат в змейове.
Вярва се също, че демоничните
сили нямат достъп до къщата


407

тагар

на съботник и не могат да му
пакостят.
съботничав > вампирджия /ЮИБ/.
съглядка > сгледа /ИБ/.
съдба Митологична представа за
предопределението на житей­
ския път на човека свише /об­
щоб./.
< давия, изрок, орис, орисия,
жребий1, късмет, марок, речено
/от Бога/, участ, чест.
съдия Лице, което издава присъ­
ди /общоб./.
< кадия2.
съйменик Който има еднакво
име с друг човек /книж./.
< адаш, именяк, тьоз, юмнйк.
съйменичка Която има еднакво
име с друга /книж./.
< адашка, тьозка.
съпйв > голям годеж /ИБ/.
съпруг Мъж, който е сключил
брак (минал под венчило) по
отношение на жена си /общоб./.
< мъж, моско, чиляк, баша,

войно1, къщник, стопанин2.
съпруга Жена, която е сключила
брак по отношение на мъжа си
/общоб./.
< жена, булка, невеста, къщница1, ружа2.
сърмянки > нави1 /БМ: 224/.
сърпен > юли /ЮИБ/.
съртач Прислужник на сватба
/Шум./.
същи брат Брат от едни и същи
майка и баща /Елен./
сюрмёк Стомашно разстройство,
лекувано в миналото с отвара
от листа на стар дъб /Пазар./
сянка1 Двойник на човека в на­
родните поверия /Харм.; Ивгр./
[сенкя /ЗБ/].
© Вярва се, че който види С. си
на Еньовден, скоро ще умре.
сянка2 > стопан /ИБ/ [сёнкя /ЗБ/].
сянка3 Дрехата на самодивата,
която представлява дълга бяла
риза от ефирна материя /Н. Г.,
V:112/.

табуан > тъпан /Н. Г., V:318/.
табуг > носйлка /Лясково, Де­
вин./.
таван Горната част на къщата,
която се намира под покрива и
се смята за обиталище на зли
духове /общоб./.
© За да се предпазят, домаки­
ните поставят там различни

апотропеи и извършват съот­
ветни обреди при построяване­
то на къщата.
тавра Нови, чисти дрехи за пре­
мяна или за дарове /Беренде,
Год.; Драгоман, Соф./.
тагар Дървен цилиндричен съд,
подобен на сито (понякога с ко­
жено дъно), или кофа с вмести-


тажачка
мост 8-10 кг за мерене на жито,
който се използва като импро­
визиран полог за поразника
/Дрян.; Ряхово, Рус.; Раз.; Хърсово, Испер./ [тагаръ /Търн./;
тъгар /Гостиница, Дрян., Лом./].
© На Игнажден се напълва
със слама, слага се зад вратата
и първият, който дойде в къща­
та (поразникът), трябва да сед­
не в него.
тажачка > нареждане /Прилеп/
[тъжячка /Н. Г., V:397/].
таженье > нареждане /Прилеп/,
таин > жертвоприношение /Църско, Битол./.
тайфа > чета /ИБ/.
такйя > строителна благословия
/Търн.; Разгр.; Варн.; Елен./.
такмёж > малък годеж /Рад./.
такмён > женен /Кюст./.
такменджйа > годежар /Кюст./.
такменджйи Двама-трима души,
които носят намазана с мед по­
гача на годениците /Шишковци,
Кюст./.
такменджйкя > годежарка /Ресилово, Дупн./.
такнене кйтката Един от предсватбените обичаи в дома на го­
деницата /Д. Драглица, Разл./.
© При Т. К. се канят повече
роднини и комшии и от страна
на момъка се носи китка с пари,
която деверът поставя на гла­
вата на годеницата.
таке > дявол /Охрид/.
таксаното > наречено2 /Велес/.

408

таксидиот Пътник, калугер, из­
пратен да събира пожертвува­
ния, оброци за манастира и да
кани поклонници /Н. Г., V:321/.
таксилдар Който събира вереси­
ите на търговци /Н. Г., V:321/
[таксирдар /Н. Г., V:321/].
такейр > нещастие /Н. Г., V:321/
[таксир /Прилеп/].
таксират1 > нещастие /Н. Г., V:
321; Тешово и Лъки, Г. Делч./
[тъксират /Кукуш/; таксерат
/Род./; таксират /Прил.; Вод.;
Вел./; таксират /Кост./].
таксират2 Предзнаменование /Г.
и Д. Василица, Ихт./.
такейрлия > неволник /Прилеп/,
таксиратлйя > неволник /Н. Г.,
V&321/ [таксиратлия /При­
леп/].
таксувам Обричам, обещавам
нещо, давам обет за подарък на
свято място /Н. Г., V:321/ [таксуям /Велес/].
таксуванье Обещание, обет да
се даде подарък на свето място
/Н. Г., V:321/ [таксуене /Велес/].
таксувачка > таксуванье /Н. Г.,
V:321/.
таксън > наречено2 (отнася се са­
мо за подарък на свято място)
/Дедеаг./.
такъм1 Цялата премяна и накити­
те на булката /Стр./.
такъм2 Предметите, с които не­
вестата дарява свекъра на сват­
бата /Кукуш/.
тал1 > зестра /Бешенов, Банат/.


409
© Още преди да се сгоди, се
знае коя мома какъв Т. ще по­
лучи от родителите си /СбНУ,
П:221/.
тал2 > наследство /Банат/.
таласъм1 > вампир / Брусен, Тет,
Равногор, Пещер.; Плевен; Чудинци, Кюст.; Кнежа, Орех;
Мусина, Павл.; Воднянци, Белогр.; Царско село, Чирп.; Из­
вор, Бург.; Шумен; Белиш и
Дебнево, Тр.; тълъсъм, тълъ­
съм /Бяла река, Първом.; Бач­
ково, Асен., Кръвеник, Севл.,
Велес/; таласън /Белосл.; Тр./;
таласон/', тдлосом /Охрид/;
тдлосум /Църско, Битолско/.
таласъм2 > стопан2.
талсъмец > вампир /Н. Г., V:321/.
таласъмлйя > нечисто място /
Прилеп/.
таласъмнясвам > вампирясвам
[таласъмнясам] /Н. Г., V:321/.
таласъмнясване > вампирясване
/Н. Г., V:321/; [].
таласъмче > вампир /Н. Г., V:321/.
талйре Накити, с които се кичат
самодивите /Банат/.
талисман Магически предмет,
който предпазва от беди и носи
щастие /Плев./.
< мурач, муска, обайниче, тймишило, хаймалия, хамайлия,
хамалия.
талчарник > невестарник /Д.
Митрополия, Плев./.
талъсъм1 Измислено същество, с
което плашат децата /Мулдава,

танчеводец
Смол./.
талъсъм2 > лоши очи /Кост./.
талъсъмски парй Заровено има­
не, което се явява във вид на го­
рящ огън /Михалич, Свил./.
тамян Благовонна смола от дър­
ветата Funiperus tuhfera и Styrax benzoin, c която се кади при
религиозни обреди /общоб./
[темян /Н. Г., V:331/; тимян /
Крум.; Искра, Първом./; тем­
нен /Н. Г., VI:305/; темнян /Н.
Г., V:331/; тйман /Марковна,
Шум./, тъмнян /Н. Г., VI:308/].
< темянец.
тамянйца > кадилница /Арх.
БДР/.
танец1 > хоро /Н. Г., V:323/.
танец2 Начало на хоро /Кюст.;
Ломско; Босилегр.; Искрец,
Соф./.
танец3 > хороводец /Н. Г., V:323/.
танцьор Мъж, който умее да тан­
цува много добре /общоб./
< танчар, танчёр.
танцьорка Жена, която умее да
танцува много добре и обикно­
вено води хорото /общоб./.
< танчарка, танчарйца,
танчар > танцьор /Н. Г., VI, 304;
Дебър./.
танчарка > танцьорка /Н. Г.,
V:323; Д. М., НВРНО:559/ [танчярка /Н. Г., V:323/].
танчарйца > танцьорка /Н. Г.,
VI:304/
танчеводец > игрохорец /Н. Г.,
V:323/ [танчовддец /БЕР, 1:171/].


танчёр
танчёр > танцьор /Н. Г., V:323/.
танчовод > игрохорец /Арх. БДР/.
тапец Начало на хорото, което се
води от напет момък /Сливни­
ца/.
таралеж Дребно диво животно с
бодли, което е приказен и мито­
логичен персонаж /общоб./.
© Според народните поверия
това е най-старото и най-мъд­
рото животно, поради което по­
лучава прякора си стара вяра,
т.е. който много знае, много
умее. Това е изразено най-добре
в една приказка, според която
Т. разубеждава Слънцето да се
ожени. Смята се също, че той
не остарява, защото, освен със
змии и мишки, се храни и с тре­
ва, която подмладява. Т. не се
бие и не се убива. В Севлиевско,
когато намерят Т., дрънкат с
маши или други железни пред­
мети и той подскача от страх.
В Г. Оряховско вярват, че месо­
то, кръвта и бодлите на тарале­
жа са лековити.
тарамбак > караконджол /Н. Г.,
V:323/.
тарах > род /Еркеч./.
тарпош Желязна халка, обвита с
парцали, която се поставя като
обръч на главата и служи за ук­
раса /Опан, Ст. 3./.
тартарка Вид хоро /СЗБ/.
тартор’ Демоничен персонаж в
ролята на главатаря на дяволи­
те /Н. Г., V:324; Д. М.НВРНО:

410

252/ [тартур /Н. Г., V:324/].
© Неговото седалище е в ада и
оттам ръководи другите дяво­
ли. Както Господ изпраща при
новороденото ангел, който да
го пази, така Т. изпраща дявол,
който да го отклонява от пра­
вия път.
тартор2 Място на дъното в пъ­
къла, дето се мъчат най-големите грешници иноверци /Н. Г.,
V:324/.
тата > баща /Дебели лак, Ра­
дом.; Бериево, Севл.; Връбни­
ца, Севл./ [татя /Н. Г., VI:304;
Добродан, Троян.; Добростан,
Троян./].
тате1 Обръщение към баща /Н.
Г., V:325; Чирпан; Сам.; Скрът,
Петр./.
тате2 Обръщение на невеста към
свекър /Н. Г., V:325; Тет.; Те­
тов.; Царско село и Камени­
ца, Чирп.; Койнаре, Белосл./
[тату /Бяла река, Борис./].
татенце Обръщение към баща /Н.
Г., V:325/.
тати > татко /Столът, Севл.; Къкрина, Лов.; Троян/.
татице > баща /Н. Г., V:325/.
татко' > баща /общоб./ [татку
/Н. Надежда, Хаск./].
татко2 > свекър (и обръщение на
снаха към него) /общоб./.
татко3 > тъст (и обръщение на зет
към него) /общоб./.
таткови Бащиният дом и семей­
ство /Кост.; СЗБ/.


411
татковина1 Родина /Н. Г., V:325/.
татковина2 > бащиния /Н. Г.,
V:325; Мак./ [татковнина /
Кост./].
тато > баща /Н. Г., V:325; Салаш,
Белогр./.
татул Растение с отровни семена
Datura stramodium, използвано
за лечение на животни /общоб./.
© В Кръвеник, Севл., дават на
добитъка отвара от него, за да
му слезе обвивката, с която е
обвито млякото.
тача* Зачитам, почитам, уважа­
вам някого, някакъв празник
или нещо друго /Н. Г., V:326/.
тача2 > жаля /Н. Г., V:326/.
тача3 Нося подарък на годеница,
кум, майстор, войник, стар чо­
век и др. /Батак, Пещ./.
тачам > жаля /Г. Делч./.
тачене1 Спазване на известни
правила между годениците и в
отношението им към роднини­
те /Смол./.
тачене2 Носене на траур /Тете­
вен/.
тачидба Почит, уважение /Г.
Делч./.
тачка > тачене2 /Н. Г., VI:304/.
таян1 Растението Achillea millefolia, от което се правят венци
за обреда тайани на Еньовден
/Крушево/.
таян2 Особен народен женски
обичай с венци от цветята
таян, трендафил и косица
срещу Еньовден и сутринта на

твърдовёрка

самия празник /Н. Г., V:326/
[вж. таяни].
таянарка Едно от момичета­
та, които ходят по къщите на
Еньовден, където пеят и играят
за здраве на домакините /При­
леп/.
таяни Комплекс от обичаи на
Еньовден /Макед./.
© Вечерта преди Еньовден
моми и булки берат таян,
трендафил и косица, от които
свиват венец, през който мина­
ват по три пъти, после го поста­
вят около един гюм, напълнен с
вода от три чешми. Оставят го
да пренощува в градината под
трендафил, а на сутринта оти­
ват с него на същите чешми,
където се мият за здраве. Из­
вършва се само от жени с цел
да не ги хващат навите при
раждане.
Момите поставят пръстените
си в един украсен като булка
гюм с вода, който се слага на
главата на едно от момичетата,
а другите се подреждат по ви­
сочина и после гадаят коя мома
ще се омъжи първа.
тварна > бременна (за жена) /Мулдава, Асен./ [тварена /Извор,
Бург./].
твор Мехлем, приготвен от восък,
зехтин и билки /Н. Г., VI:304;
Велес/.
твърдовёрка Жена или мома,
която държи на думата си /Н.


твърдоглавец

Г., VI:304/.
твърдоглавец > инат /Н. Г.,
VI:304/.
тевбеё > клетва /Н. Г., VI:328/.
тевекеллилйк1 Упование на Бога
/Н. Г., V:327/ [тевекеллйк /Н.
Е, V:327/].
тевекеллилйк2 Щедрост /Н. Г., V,
327/.
тевекеллия* Който се е оставил в
ръцете на Бога /Н. Г., V:327/.
тевекеллия2 Прост, глупав човек
/Н. Е, V:327/.
тевекеллия3 Щедър /Н. Г., V:327/.
тёгавиц
Живовляк,
Plantago
major L., който има свойството
да лекува гнойни от рани /ЕБ,
Ш:86/.
тегльем из душу Агонизирам /Н.
село, Вид./.
тегобна > бременна /Кюст./.
теготка > бременна /Падеж,
Благ./.
теготна > бременна /Пир./.
тежка > бременна /Бобошево,
Дупн.; Соф.; Панаг.; Пиргово,
Рус.; Кръвен, Севл.; Бяла река,
Първом.; Каменица, Велингр.;
Н. село, Троян.; Елен.; Ботев./,
тьдшка /Г. Райково, Д. Райково, Славеино и Момчило­
вци, Смол.; Богутево, Асен.;
Джурково, Ивгр.; Момчиловци,
Крум./.
Тежка неделя > Страстна неделя
/Плевня, Драм./.
тежка смърт Смърт, която на­
стъпва след дълго и мъчително

412

боледуване /СЗБ/.
тёзя > леля /Н. Г., VI:304/.
тёйко > баща /Н. Г., V:328; Кубр.;
Дъскот и Раданово, Търн.; Пър­
вом.; Чирп./; /Казанлък/; [тъейку /Кирнички, Бесар./; тяйко
[/H.T.,V:402/, текьо /Банско/;
такю /Угърчин, Лов./].
тёйно > баща /Вишовгрод, Ресен, Търн.; Каменово, Кубр.;
Черна, С. Добр.; Злокучене,
Пресл.; Хлебарово, Чирп.; Дъс­
кот, Търн.; Ботев./ [тейну /Войнягово, Карл.; Гостиня, Лов.;
Сушца, Г. Ор./; тёйна /Сушица,
ЕОр.; Мусина, Търн./; тейне I
Микре, Лов./].
тек > нечетно число.
текё > параклис /Сачанли, Гюм./
[текя /Сачанли, Гюм./].
теклйч Селски кехая /Н. Г., VI:304
- Н. село, Вид./.
тел > варак /Падеж, Благ./ [тель
/Кукуш; Сам./].
теле Малкото на кравата, което
подобно на агнето и козлето се
използва за курбан при погре­
бение /Тамукчи, Ст.З./.
телермак Дълга булчинска дре­
ха на българка-мохамеданка
/Чепино, Велин./ [телярмаг I
Баня, Велингр./].
телосан Предмет, украсен с ва­
рак /Прилеп/ [тельосан /Ох­
рид; Струга; Кукуш; Яворница,
Петр.; Света Петка, Пещ.; Баня,
Чепин./].
телосвам Украсявам главата на


413

булка или феса, булото й и др.
с варак /Н. Г., V:330; Чепино
и Корово, Велингр./ [телосам
/Н. Г., V:330/; телдсувам /Н. Г.,
V:330/; тельдсвам /Чепино и
Корово, Велин./].
телосванье Украсяване главата
на булката с варак /Н. Г., V:330/
[телдсуванье /Н. Г., V:330/].
тёляна кйтка Китка от цветя,
украсени със сърмени нишки,
която момците носят на Коле­
да /Чешма варуита, Бесар./.
темане Нисък поклон /Н. Г.,
VI:305/.
темел > межда /Орешец, Хаск./.
темесут Залог, който се потвърж­
дава с омастилен палец /Макед./.
теметуат Данък върху прихода
/Н. Г., VI:305/.
тёмпло Преградата, която отделя
олтара в църквата /Н. Г., V:331/.
темянец > тамян /Н. Г., V:331/
тенёц > вампир /СЗБ/ [тенъц /
Белогр.; Горно Линево, Лом.;
Годеч./; тънъц /Н. село, Вид./;
тънъць /Царевоброд, Шум./].
тёно > баща /Н. Г., VI:305/ [тёньо
/Дъскот, Търн./; тене /Гол. Железна, Троян./].
теплёц > южняк /Н. Г., VI:305/.
тепелйк Женски сребърен или
златен накит за глава /Род.;
Габр.; Кръстина, Айт.; Ряхово, Рус.; Бяла и Кривия, Разгр./
[тепеллйкъ /Шум./].
< тепелък, тюнтюрица.

Тепсйята
© Има различни разновидно­
сти: в едни случаи представля­
ва плочка, която се носи на те­
мето /Смолско, Пирд./, зашита
на горната част на феса /Шум./,
като понякога обхваща цяло­
то дъно на шапката /Лясково,
Дев./, или на челото и изпъл­
нява ролята на амулет. В други
случаи има вид на наглавник,
представляващ също метална
плочка с нанизани покрая дреб­
ни монети /Смол.; Ард.; Асен.;
Мад.; Дев./, или на гравирано
тасче с дупки отстрани, през
които се провират панделки за
връзване под брадата /Бобоше­
во, Дупн./, различни украшения
върху фесчето /Ср. Род./ и др.
Носи се от девойки и млади
жени.
Т. е пряко свързан с един же­
нитбен обичай - ако момче до­
косне Т. на някое момиче, то
вече се смята за негово и ни­
кой друг не може да се ожени
за него. Това задължава моми­
чето да се омъжи за него, неза­
висимо дали харесва момчето
или не. Този обичай често се
използва, когато родителите не
разрешават дъщеря им да се
омъжи за момчето, което тя ха­
ресва.
тепелък > тепелйк /Кюст.; Те­
тов.; Ср. Род./
Тепсйята Съзвездието Северна
корона /общоб./.


тёпската болеет

< Панйчката, Софрата.
тёпската болеет Болестта тиф /Н.
Паз./.
тёрам Искам да се оженя за няко­
го /Н. Г., 1:333/.
Тердзйите Вероятно съзвездието
Везни /Радом./
терезйя > везни /Ресен, Търн.;
Тодювци и Кипилово, Елен.;
Прилеп./.
теркё > помен /ЮИБ/.
терпёза > великденски хлябове
/Баничан, Г. Делч./.
© Прави се със сурови яйца за­
едно с черупките и едно черве­
но яйце в средата.
теелйм на къща Обред при пре­
даване на ключовете от главния
майстор на стопанина на къща­
та /Ср. Род./.
< халащйсване.
© При завършване строежа на
къща главният майстор предава
ключовете на къщата със зеле­
но клонче и с благословия, а
стопанинът му дава повече от
уговореното възнаграждение.
теспйя > броеница /Кюлевча,
Шум./ [теспийъ /Певец, Търг./.
теспйха > броеница /Ямб./.
тествё Домът и семейството на
тъста /Банат/.
тестемёл Голяма кърпа за глава,
с която невестата дарява све­
кървата си /Н. Г., V:334/.
© Различни Т. се окачват и око­
ло колана на главното действа­
що лице в обреда боенец.

414

тестемёличка > ръченица /Арх.
БДР/.
тестйр Обред при провъзгласява­
не на нови майстори на патрон­
ния празник на еснафа, което
става през няколко години
/Етн., 111:229/.
тесто Гъста маса от брашно, квас
и вода, от която се пекат об­
редни хлябове /общоб./ [тясто
/Одр./].
© Отношението на народа към
тестото е почти като към хляба
и кваса, т.е. то се почита и ува­
жава като нещо свято.
тёта1 > леля /Кост.; Банско; Д.
Ряхово, Сил.; Лютово, Пазар./
[тётя /Любча, Дев./; кета I
Костандово, Велгр./].
тёта2 > стрина2 /Кост./.
тёте > баща /Бяла река, Борис./
[тёти /Дрян.; Пчела, Ямб.;
Башкьой, С.Д./; тётьо /Н. Г., V,
334/; тётю /Чепеларе/; тётя
/Н. Г., VI, 305; Шипково, Тро­
ян./].
тётин > свако /Кост.; Влахи,
Кресн.; Трън; Брезн.; Искрец,
Соф.; Босил./ [тетин /Дебели
лак, Рад.; Сам./].
тетиновци > братовчеди /Н. Г.,
VI:305/.
тётка > леля /Сам.; Дебели лак,
Рад.; Лом.; Сливница.; Соф.;
Омурт.; Дев./.
тётко > свако /Н. Г., V:334/.
тёткыца > леля /Н. Г., V:334/.
тётчица > леля /Н. Г., V:334/.


415

тётя > тъща /Н. Г., V:335/.
теферич1 > сватбен хляб /Соф./.
© Върху него се забожда кумо­
вото дръвце.
теферич2 Гощавка, пир /Н. Г.,
V:335/.
теферич3 Еснафски празник /Н.
Г., V:335/.
тёшката Вид бавно хоро /Боголин, Г. Делч./.
Тивньо > Света Черна /Род/.
тиганчари Гости в понеделник
след сватбата /Едоардце, Те­
тов./.
тикалник > баница /Род./.
© Приготвя се за сватба.
тиква Растение от плодовите зе­
ленчуци Cucurbita, което се из­
ползва при обредни ястия /об­
щоб/.
© В Кръвеник, Севлиевско, от
Игнажден до Коледа не се яде
Т., за да не се прихване краста,
а на Бъдни вечер задължително
се слага на трапезата отделно
или в баница.
тиквеник Вид баница с тиква,
която задължително присъства
на трапезата на Бъдни вечер /
СЗБ/.
Тилилёйска гора Митологична
планина, много гъста, но нео­
битаема, която се споменава
в народните песни, баяния, за­
ричания и клетви /общоб./ [Тилилёйско горе /Н. Г., V:336/].
< Галилейска гора.
Тимей > Света Черна /Род/.

тирена китка

Тймен > Света Черна [Тймян /
Род/].
© Според една легенда свети
Тимен е брат на свети Антон
и свети Атанас. Един път той
им се разсърдва и се зарича, че
ако ги настигне, ще заколи чер­
на кокошка.
тимй > чест /Н. Г., V:336/.
тймишило > талисман /Кукуш/,
тимйя > чест /Н. Г., V:336/.
Тймньо > Света Черна /Род/.
тимялка > кадилница1 /Бяла во­
да, М. Търн./.
тинйка Неоправна, непохватна
жена /Кирнички, Бесар./.
тинтява
Растението Gentiana
Pneumonanthe, което се смя­
та за самодивска или омайна
билка [тентява /ЗБ; Кръвеник,
Севл /].
© Това е една от билките, кои­
то се берат на Еньовден. Тя
бива два вида: жълта или ов­
чарска тинтява и синя или
едностръка тинтява. С тези
билки лекуват болен стомах,
а също и мома, залюбена от
змей, или момък от змеица.
Заливат ги с отвара от Т., след
което стават недосегаеми за
тях, тъй като тези билки имат и
магическа сила.
тинярка Вид хоро /СЗБ/.
типайни > отгробвам /Воден/,
тир > межда /Н. Г., V:337/.
тйрена кйтка Бродирана кърпа,
която българомохамеданката


тирена корпа
подарява с цвете на годеника си
на годежа, на сватбата или при
отиването му в казармата като
знак, че е приела предложение­
то му и се смята за негова годе­
ница /Корово, Велгр.; Род./.
< тирена корпа.
тирена корпа > тирена китка /
Род/.
титерйца Вид булчински накит /
Кюст/ [титрйца /Н. Г., V:337;
Кюст./].
© Той представлява: а) вен­
че от сребърни монети, което
се поставя на главата на го­
деницата /Плачи дол, Толб./;
б) сватбено сребърно украше­
ние от ситни синджирчета, кое­
то булката поставя на главата
си по време на сватбата /Тагарево, Бург./.
тйти > чичо /Г. Липница, Търн.;
Вишевград, М. Търн./.
титор’ > жертвоприношение /
СЗБ/.
титор2 > на патерица /Н. село,
Вид./
тйтори > светогорци /Род./.
титра* > игра на камъчета /Н. Г.,
V:337; Д. Раковец, Рад./.
тйтра2 Камъче или кокалче за
игра /Рад./.
титрица > титра* /Ружинци, Белогр./.
тйтьо > чичо /Н. Г., V:337/ [тйтю
/Севл.; Преслав.; Провад.; Къкрина, Лов.; Агатово, Севл./].
ткана кърпъ Кърпа за лице, с

416

която булката дарява сватбари­
те /Дебращица и Паталеница,
Пазар./.
тканица* > зуница* /Комщица,
Год.; Бург./.
тканица2 > дъга /Трън.; Кюст./
[тканица /Хр. Вак., Етн.:488/].
тлака > седянка [тлъка /Перн.;
Разл.; Благ.; Лом.; Търнак, Бе­
лосл.; Сопот.; Карл.; Калоф./].
тланик > огнище /Прилеп/.
тлапи ми се Постоянно ми се
привижда образът на наскоро
починал човек /Соф./.
тласканица Детска игра, при
която участниците взаимно се
блъскат /Н. Г., V:339/ [дласканица /Кесарево, Г. Орях./].
< дзйтаница, цапканица.
© Същевременно децата хвър­
лят пръчка, която пружинира и
се удря в земята ту от единия,
ту от другия край.
тлъста тыква Растението дива
тиква, Bryoma alba, което се из­
ползва в обредни действия на
Гергьовден /Н. Г., V:339/.
© На Гьоргьовден Т. Т. се на­
кисва във вода и с нея поят
дойния добитък, за да му бъде
гъсто млякото.
тоба > клетва /Смол.; Ард.;
Асен.; Мад./.
Товаге > Остена /Ново село,
Вид./.
товар > чеиз /ЕБ, III: 180/.
товарна > бременна /Гевг.; Хр.
Вак., Етн., 471/.


417
товарник Предмет от чеиза на
момата /Жеравна, Котл./.
товашка Специална тояга, на
която се поставя ябълка и се
раздава на помен за починал
/Н. село, Вид./.
Тодор Страшилати > Летни Тодоровден/Попов, 1997:60/.
тодорино хоро Народно хоро в
3/8 такт /Вид.; Лом./.
< тодорка, тодорйчиното.
Тодорица > Тодоровден /Охрид;
Струга; Кукуш; Прилеп; Кюст.;
Топлеш, Габр.; Дебели лак,
Рад.; Чудинци, Кюст./ [Тодурица /Терновка, Ник./; Тудорица /
Лом./].
тодорица > кошия /Граово/ [ту­
дорица /ЗБ./; тудурица /Бо­
тев./].
тодоричари Момците, участници
в един от обредите на Тодо­
ровден /Кюст.; Граово/; [тодоричаре] /Кюст./].
© Към 11 ч. преди обяд те се
събират и яхват коне под предводителството на някого, кого­
то смятат за опитен, обикалят
от къща на къща да благосла­
вят с Честита Тодорица, а до­
макините ги гощават с ракия и
сварена царевица.
тодорйчиното > тодорино хоро /
Пирин./.
Тодоришка неделя > Тодорова
неделя /Н. Г., VI, 306; Драганово, Г. Ор./ [Тодоршка неделя /
Сваленик, Рус./; Тддуришкъ

Тодорова неделя
нидельъ /Търново/; Тудуришкъ
нидельъ /Градище, Севл.; Русаля, Търн./].
тодорка > тодорино хоро /Н.
село, Вид./.
Тодорова неделя Първата сед­
мица на Великите пости - от
Сирни заговезни до Тодо­
ровден /общоб./.
< Тодоришка неделя, Тодоровска неделя, Тудорска неделя,
Тудорица; Булкина неделя,
Гладна неделя, Глуха неделя,
Кукерска неделя, Лоша неде­
ля, Луда неделя, Погановата
неделя, Суха неделя, Трймирната неделя, Трймиро, Хаталйя неделя; Черната неделя;
Чйстата неделя, Щура неделя.
© Според демонологията това
е период, през който върлуват
силите на мрака. През нощи­
те бродят зли духове, явява се
Свети Тодор на бял кон, баба
Тудорица и други сили от зад­
гробния свят, които причиня­
ват неизлечими болести, сред
които най-разпространени са
лудостта и глухотата. Вярва се,
че те изсушават хората и по­
севите, оказват влияние върху
приплода на животните. Затова
Т. Н. се смята за сестра на Ру­
салската неделя, Мръсната
неделя и Празната неделя.
През тази седмица почти все­
ки ден е празник, изпълнен с
различни забрани и вярвания.


Тодорова сряда

Празниците, които формират
този комплекс, са най-популяр­
ни с названията: Чисти /Песи1
понеделник, Усовски вторник
/УстрелI, Луда сряда, Въртоглав /Шалотен/ четвъртък,
Черен /Куц/ петък и Тодо­
ровден.
През тази неделя булките по­
лучават право да месят и пекат
хляб и придобиват статуса на
омъжени жени. Свещеникът им
прочита молитва, а свекървите
им раздават обреден хляб.
Под формата на защитни мер­
ки, през цялата седмица се
спазват различни забрани: от
понеделник до сряда трябва да
се тримири и се говее само в
понеделник; жените и момите
не бива да закъсняват вечер, за
да не ги срещне Свети Тодор,
и поради това не се прави се­
дя нка. През цялата седмица
е забранено: да се яде праз, за
да не полудеят хората и да не
се разболеят конете; да се пере,
особено с бухалка, и да се шият
мъжки дрехи; да се оре и сее, за
да няма градушки; да се насаж­
дат квачки, за да не се излюпят
лоши пилета; половото общу­
ване е табу и т.н. С апотропейна цел се изпълняват и различ­
ни обичаи, характерни за всеки
ден от седмицата.
През дните на Т. Н. момите
гадаят по различни начини за

418
женитба. Някъде дори се из­
вършват цели комплекси от
предсказания. Провеждат се и
кукерските карнавали (кукове,
бабугери, песяци).
Тодорова сряда Срядата от Тодоровата неделя, т.е. първата
сряда от Великите пости /Н.
Г., VI:306/.
< Тодорска сряда; Тримйрната
сряда; Луда сряда; Преговяла
сряда.
© Това е третият, последният
ден от тримиренето. Тези, кои­
то са тримирили, преди обяд се
причестяват в черквата и след
като бият камбаните, вече мо­
гат да ядат.
Тодорова събота > Тодоровден /
Добр.; Тодьовци, Елен./ [Тддороа сабота /Прилеп/].
Тодоровден Празник една сед­
мица след Сирни заговезни първата събота на Великите
пости и последният ден от Тодоровата неделя /Н. Г., V:342;
Аврен и Черничево, Крум.;
Смол.; Тревн.; Бели Осъм,
Троян.; Лом.; Селановци, Ор.;
Търн.; Драганово, Г. Ор.; Бори­
сово, Поп.; Дебър, Борис.; Цар­
ско село, Чирп.; Койнаре, Бело­
сл.; Недан, Павлик.; Тодьовци,
Елен.; Черна гора, Чирп., Ко­
зар Белене, Свищ., Литаково,
Ботевгр.; Тетевен; Марашки
Тръстеник, Плев.; Турски Тръс­
теник, Никоп.; Медвен, Котл.,


419
Тодьовци, Елен.; Ресен, Търн.,
Драганово, Г. Ор.; Топлеш,
Габр. / [Тддороф дьен /Кирнич­
ки, Бесар./; Тддоровдень /Каме­
ница, Велингр.; Тодуровдень /
Съчанли, Гюм./; Тддуруден /
Върбовка, Севл./; Тддурувден /
Бяла река, Борис./].
< Тодорова събота, Тудорица,
Суха Тудурувчица, Сухото Тодорче, Глухото Тодорче, Лу­
дото Тодорче, Черна Тудори­
ца, Конска Тодорйца, Конска
Тодоровица, Конски Велйкден,
Мартина събота.
© В църковния календар този
ден и седмицата преди него са
посветени на свети Теодор Ти­
рон. Но според народното по­
верие на този ден свети Тодор
облича девет кожуха, забива ко­
пието си в земята, връзва коня
си за него и отива при Бога, за
да го моли да изпрати лятото.
Този празник всъщност е пос­
ветен на конете, за да са здрави
и плодовити. Поради това се
извършват различни защитни
обреди, имащи за цел осигу­
ряване на тяхното здраве, при­
плод и предпазването им от
болестта гутурач. Някъде при­
готвят специални питки с фор­
ма на подкова или конче, с оре­
хи и чесън или краваи, за да се
въдят конете и да бъдат здрави
и да не се заразяват от краста.
От тази питка се слага и в зоба

Тодоровден
на конете. Дава им се и варе­
на царевица, смесена с леща,
боб, конопено и други семена.
На някои места пукат бакла за
здраве на конете или орат за го­
лямо плодородие.
Вечерта срещу този ден коне­
те не се хранят. На сутринта се
провеждат общоселски конни
състезания. Конят-победител
се окичва с венци и за награда
на него и ездача му дават сед­
ло, юзда, риза, пешкир, овен и
др. под. Вечерта всички се съ­
бират в дома на ездача, където
се веселят.
Докато момците се подготвят
за състезанието, момите си из­
миват косите, за да растат бър­
зо и да бъдат гъсти като кон­
ските опашки. Някъде на този
ден за първи път се подстриг­
ват момченцата. Рано сутринта
майките къпят децата си, за да
не боледуват през годината.
Т. задължително се чества от
булките, които са се омъжи­
ли през зимата, за да могат да
раждат /ЗБ./. Свекървите ме­
сят колак за младите булки,
обличат сватбения дар от тях
и ги водят на черква /Б. Осъм,
Троян./. Там свещеникът чете
молитвата и освещава хлябове­
те. Роднини, близки и кумове­
те отиват на гости при зимни­
те булки и им носят подаръци
/Габр.; Търн./.


Тодоровска задушница
Най-много честват семейства­
та, в които има именик. Всички
Тодоровци черпят за здраве.
Този ден се чества и за да няма
къртици. С тази цел стопанките
хвърлят варени царевични зър­
на в градината, а момците пре­
пускат с конете си по посевите
/Соф.; Перн./.
Задължително не се работи, за
да не падне гръм. Яденето е по­
стно, но някъде готвят раци с
ориз /Каменица, Велингр./.
Вярва се, че ако през нощта
срещу Тодоровата събота мо­
миче сънува някое момче, то
ще се омъжи за него.
Тодоровска задушница Чества­
не на мъртвите в петък преди
Тодоровден /общоб./ [Тудоров ската задушница /Добр./; Тудоровската душнйца /Добр./].
© Меси се специален хляб кръстачка, който се раздава на
гробището.
Тодоровска неделя > Тодорова
неделя /Добр./.
Тодорска сряда > Тодорова сря­
да /Яворово, Асен./.
Тбдоровски колач Обреден хляб,
който пекат и раздават на То­
доровден /Свищ./.
Тбдоровски месец > юни /Бъл­
гари, М. Търн./ [тодуроският
месец /Род./; тодороски мьешец /Стр./].
Тбдорски петък Петъкът от То­
доровата неделя /Яворово,

420
Асен./.
Тбдуроске > юни /Род./
тбдурче > калинка /Банско/ [тддурче-прддурче /Разлог/].
тбжене Носене на траур /Род./,
ток > харман /Тет./.
тока* > ръкувам се /Н. Г., V:343;
Струга, Охрид, Кукуш/.
тока2 Чука чаши, когато се вдига
наздравица /Н. Г., V:343; Сам.;
Ичера, Слив.; Петково и Давидково, Смол.; Велес/ [тока /
Соф./; тдкъ /Казан./].
токмак > клюнк /Бояново, Елх./.
толчкам се Чукам се с великден­
ски яйца /Охрид; Струга; Ку­
куш/.
толю > еврейче /Кочово, Пресл./.
Томина задушница Съботата
след. Великден и преди Томина
неделя /Разгр./.
< Томина събота, Червената
задушница, Червената събота,
Червени бдуши.
© На този ден се посещават
гробищата. След това на мно­
го места се правят различни по
вид общоселски празненства курбан, събор, молебен за дъжд
и др. под. Хората се веселят,
пеят и играят хора.
Томина неделя Седмицата след
Великден /общоб./.
< Празна неделя; Светла не­
деля.
© През тази седмица се рабо­
ти само в четвъртък и събота
/Драганово, Г. Ор./. До нея не


421
се правят помени. Вярва се, че
дотогава вратите на рая са от­
ворени и който умре през това
време, ще отиде направо там /
Недан, Павлик./.
В сряда (Светла // Празна сря­
да) се играе обредното Ладино
хоро /ЗБ/. Извършват се също
обреди за дъжд и се изпълнява
обредната игра Мара Лишанка
/Бург./.
Томина събота > Томина задуш­
ница /ИБ/.
томрук Вид наказание, при което
виновните или заподозрените
ги затварят в една стая, къде­
то ги оставят легнали по гръб,
вързани със синджири за врата
и краката /Ср. Род./.
топак1 Дух на удавен в реката чо­
век или вол /Граматиково, М.
Търн./.
топак2 > стопан2 /Б.М.: 363/.
топал ляп > топла пита /Шикирли Китай, Бесар./.
топалник Топъл хляб, който се
раздава на близки и съседи
по някакъв повод /Павелско и
Хвойна, Асен./.
топан Вид гъсто месно ядене яхния, което се готви при жерт­
воприношение в чест на жетва­
та /Д.М., НВРНО:714/.
топане > сватба /К. Белене, Плев./.
топекь1 > торбалан /Вълкосел,
Г. Делч./ [тдпьек /Годешево,
Благ./; тдпяк /ЮЗБ; Чеч, Гър­
ция/].

топла пита

топекь2 > стопан2 /Слащен, Благ./.
топекь3 > топак1 /ЮЗРод./.
топелйца Обичаят къпане на
Йордановден /Радуил, Ихт./.
Топелйца > Йордановден /Ра­
дуил, Ихт./.
Топёлница > Йордановден /Ихт./.
топене на пръстени > ладуване
/Соф./ [топене прстене /Бо­
тев./].
топенйк1 Хляб, натопен във вино
или разреден мед, който се раз­
дава за здраве или по друг по­
вод /Н. Г., V:345/.
топенйк2 > пита /Панаг./.
© Покрит с кърпа хляб се по­
ставя на стол на мястото вкъ­
щи, на което е лежал мъртвец,
поръсва се със светена вода,
прекадява се, запалвала се
свещ, после се начупва на залъ­
ци, които се топят във вино и се
изяждат.
топенйк3 Обред, при който на
Ивановден кумовете намокрят
с вода лицата на младите бул­
ки, на които са кумували през
годината fT. Лозен, Соф./.
топёница > хаскане /Радуил,
Ихт.; Н. Г., V, 345/ [тдпеница
/Самоков/; топенйца /Сам./].
топик > топак1 /Еникьой, Трак./.
© Облечен е с бели дрехи,
топйче Билка, която момите бе­
рат срещу Гьоргъовден и я но­
сят, за да ги харесват момците
/Кюст./.
топла пйта Топъл хляб, който се


Тодоровска задушница

Най-много честват семейства­
та, в които има именик. Всички
Тодоровци черпят за здраве.
Този ден се чества и за да няма
къртици. С тази цел стопанките
хвърлят варени царевични зър­
на в градината, а момците пре­
пускат с конете си по посевите
/Соф.; Перн./.
Задължително не се работи, за
да не падне гръм. Яденето е по­
стно, но някъде готвят раци с
ориз /Каменица, Велингр./.
Вярва се, че ако през нощта
срещу Тодоровата събота мо­
миче сънува някое момче, то
ще се омъжи за него.
Тодоровска задушница Чества­
не на мъртвите в петък преди
Тодоровден /общоб./ [Тудоровската задушница /Добр./; Тудоровската душнйца /Добр./].
© Меси се специален хляб кръстачка, който се раздава на
гробището.
Тодоровска неделя > Тодорова
неделя /Добр./.
Тодорска сряда > Тодорова сря­
да /Яворово, Асен./.
Тодоровски колач Обреден хляб,
който пекат и раздават на То­
доровден /Свищ./.
Тодоровски месец > юни /Бъл­
гари, М. Търн./ [тодуроският
месец /Род./; тодороски мьешец /Стр./].
Тодорски петък Петъкът от То­
доровата неделя /Яворово,

420
Асен./.
Тбдуроске > юни /Род./
тодурче > калинка /Банско/ [тддурче-прддурче /Разлог/].
тожене Носене на траур /Род./,
ток > харман /Тет./.
тока1 > ръкувам се /Н. Г., V:343;
Струга, Охрид, Кукуш/.
тока2 Чука чаши, когато се вдига
наздравица /Н. Г., V:343; Сам.;
Ичера, Слив.; Петково и Давидково, Смол.; Велес/ [тока I
Соф./; тдкъ /Казан./].
токмак > клюнк /Бояново, Елх./.
толчкам се Чукам се с великден­
ски яйца /Охрид; Струга; Ку­
куш/.
толю > еврейче /Кочово, Пресл./.
Томина задушница Съботата
след Великден и преди Томина
неделя /Разгр./.
< Томина събота, Червената
задушница, Червената събота,
Червени бдуши.
© На този ден се посещават
гробищата. След това на мно­
го места се правят различни по
вид общоселски празненства курбан, събор, молебен за дъжд
и др. под. Хората се веселят,
пеят и играят хора.
Томина неделя Седмицата след
Великден /общоб./.
< Празна неделя; Светла не­
деля.
© През тази седмица се рабо­
ти само в четвъртък и събота
/Драганово, Г. Ор./. До нея не


421

се правят помени. Вярва се, че
дотогава вратите на рая са от­
ворени и който умре през това
време, ще отиде направо там /
Недан, Павлик./.
В сряда (Светла // Празна сря­
да) се играе обредното Ладино
хоро /ЗБ/. Извършват се също
обреди за дъжд и се изпълнява
обредната игра Мара Лишанка
/Бург./.
Томина събота > Томина задуш­
ница /ИБ/.
томрук Вид наказание, при което
виновните или заподозрените
ги затварят в една стая, къде­
то ги оставят легнали по гръб,
вързани със синджири за врата
и краката /Ср. Род./.
топак1 Дух на удавен в реката чо­
век или вол /Граматиково, М.
Търн./.
топак2 > стопан2 /Б.М.: 363/.
топал ляп > топла пита /Шикирли Китай, Бесар./.
топалник Топъл хляб, който се
раздава на близки и съседи
по някакъв повод /Павелско и
Хвойна, Асен./.
топан Вид гъсто месно ядене яхния, което се готви при жерт­
воприношение в чест на жетва­
та /Д.М., НВРНО:714/.
топане > сватба /К. Белене, Плев./.
топекь1 > торбалан /Вълкосел,
Г. Делч./ [тдпьек /Годешево,
Благ./; топяк /ЮЗБ; Чеч, Гър­
ция/].

топла пита
топекь2 > стопан2 /Слащен, Благ./.
топекь3 > топак1 /ЮЗРод./.
топелйца Обичаят къпане на
Йордановден /Радуил, Ихт./.
Топелйца > Йордановден /Ра­
дуил, Ихт./.
Топёлница > Йордановден /Ихт./.
топене на пръстени > ладуване
/Соф./ [топене прстене /Бо­
тев./].
топенйк1 Хляб, натопен във вино
или разреден мед, който се раз­
дава за здраве или по друг по­
вод /Н. Г., V:345/.
топенйк2 > пита /Панаг./.
© Покрит с кърпа хляб се по­
ставя на стол на мястото вкъ­
щи, на което е лежал мъртвец,
поръсва се със светена вода,
прекалява се, запалвала се
свещ, после се начупва на залъ­
ци, които се топят във вино и се
изяждат.
топенйк3 Обред, при който на
Ивановден кумовете намокрят
с вода лицата на младите бул­
ки, на които са кумували през
годината /Г. Лозен, Соф./.
топёница > хаскане /Радуил,
Ихт.; Н. Г., V, 345/ (топеница
/Самоков/; топенйца /Сам./].
топик > топак1 /Еникьой, Трак./.
© Облечен е с бели дрехи.
топйче Билка, която момите бе­
рат срещу Гьоргьовден и я но­
сят, за да ги харесват момците
/Кюст./.
топла пйта Топъл хляб, който се


топла ракия

прави при първото угощение
по случай раждането на дете /Г.
Ор./.
топла ракия > блага ракия /Севл.;
Троян./ [молла ръкийъ /Кръвеник, Севл./].
топло пладне > обяд’ /Осиково/.
топляк > южняк /Кръвеник, Севл./.
топола Дърво, което в митоло­
гичните представи на българи­
те се свързва със самодивите
/общоб./.
© Смята се, че където има Т.
или направена от нея вещ, не
пада гръм. Затова съдът, в кой­
то се чука солта, се прави от то­
полово дърво.
топор > брадва /ЦБГ/.
топ-пармак Игра за малки и го­
леми девойки през великден­
ските пости, когато е забране­
но да се играе хоро /Род./.
< топ-чучалка.
© Разделени на две групи, те се
целят с топка в стена, сменят
местата си и я хващат.
топуз Голям прът, тояга, обикно­
вено в единия край заострена
като кол, а в другия - надебелена като топка, с различни об­
редни предназначения /Дупн.;
Санд.; Соф./.
© Най-често се използва на
сватба: приятелите на младо­
женеца обикалят с Т. къщите,
докато сресват булката, и на
него нанизват всичко, което им
подаряват по къщите - слани­

422

на, пастърма, лук, пипер и др.
В ЗБ може да се използва и от
калушарите и коледарите.
топчина > сватба /Русалия, Търн./.
топ-чучалка > топ-пармак /Род./,
торбаджйя > врач /Н. Г., VI:307/.
торбалан Измислено демонично
същество, страшилище, с което
се плашат малките деца, когато
не слушат, като им казват, че
краде деца и ги слага в торбата
си /общоб./ [тарбулан /Аврен,
Крум./].
< конур, кутурок, лая, марок,
пайу, пустовски старци.
торбарё Този от групата на сур­
вакарите, който носи торбите
със събраните подаръци /Ка­
меница, Кюст./.
торбарин > преварник /Лещен, Г.
Делч./.
торбашка > талисман /Смолско,
Пирд.; Д. Левски, Панаг./.
торбашкы > наниз /Н. Г., V:347/.
торйца трева > еньовче /Сливни­
ца/.
тос-пипер Жестикулативен танц,
съпроводен със съответна пе­
сен /Хр. Вак., Етн.:486/.
© Играе се от момците-сватбари по времето, когато младо­
женците се усамотяват за пръв
път в брачната стая.
тост > наздравица /общоб./.
тоторозин > вампир /Кремиков­
ци, Соф./.
точйло > колело /Лом./.
тояга русалййска > русалийска


423
тояга /Д. М., НВРНО:643-644/.
траан > коливо /Осеново, Разл./.
тракума > зестра /Граматиково,
М. Търн./.
трампа Натурална търговия, при
която се заменят произведе­
ни земеделски продукти или
животни /Хр. Вак., Етн.:544/
[трдмпъ /Вълче поле, Свил./].
трап > гроб /Ботев./.
трапеза* Голяма дълга дърве­
на маса, закръглена в челната
страна /Н. Г., V:345/ [тарпеза /
Бесар./].
© Използва се само при тър­
жествени случаи, когато се из­
вършват домашни и религиоз­
ни обреди и обичаи. На нея се
подреждат по възраст и пол най-старите в челната част, а
децата, булките и момите сядат
в края.
Т. се смята за свещена. Тя за­
мества кръста или свещения
камък при освещаване на се­
мейно празненство или жерт­
воприношение /Д. М., НВРНО: 193, 419-427/.
трапеза2 Тържествено и обредно
ядене или сбор от много ястия,
подредени върху маса или спе­
циално платно на земята при
хранене на много хора /Терновка, Никол./ [тръпёзъ /Тр./].
© Приготвя се за много хора
на голям празник, служба,
оброк, събор и при тържестве­
ни семейни случаи - сватба,

траур

кръщене или погребение. При
религиозните обреди Т. се пре­
калява. Тя се вдига късно ве­
черта, а през целия ден къщата
е отворена за всеки. Смята се за
голям грях да се прескочи тра­
пезата.
трапеза3 Голямо домашно тъка­
но платно, което се постила на
земята и върху него се слага
храната, когато заедно се хра­
нят много хора /Разл./.
трапёза-курбан > служба2 /Драм./.
© Прави се веднъж на 7 години,
трима мъже колят черен овен
върху пръстен под на приземна
стая. Месото винаги се вари. От
него се раздава и на съседите.
трапеза на самодйвите Място,
където се събират самодивите,
за да вечерят /общоб./.
трапезария Всеки, който серви­
ра на някого на масата /Н. Г.,
VI:307/.
трапезник Дълга домашно тъка­
на покривка, с която се покри­
ва трапезата на Бъдни вечер и
други календарни, народни и
семейни празници /Трак.; Н. Г.,
V:351/ [тръпёзник /Тр./].
< месал.
трасаиса Четене на молитви на
40-ия ден от смъртта на човек
над гроба му /Г. Ор./.
траур Комплекс от различни об­
редни действия и предмети,
които дават външен израз на
мъката по наскоро починал


трахана
близък човек /общоб./.
© Най-важни от тях, които са
валидни и до днес при най-ста­
рото поколение, са: до 40-ия
ден мъжете не се бръснат и но­
сят черна лента на ръкава или
на ревера си, а жените носят
черна забрадка, понякога до
една и повече години. По време
на траура в дома не се позволя­
ват никакви веселия и забавле­
ния.
трахана Обредна седянка в петък
преди сватба /Стр./.
© Момци и моми се събират да
мелят булгур, който се сварява
и го поднасят като десерт на
сватбата.
трахна Варена царевица за по­
мен /Витина, Мад.; Чепинци,
Смол./.
треба
Безкръвно религиозно
жертвоприношение като жи­
то, оброк, петихлебие и др.
/Н. Г., V:371/.
трёбене траана Сватбен обичай,
при който ден преди засевките нечетен брой момичета се
събират у годеницата, която ги
накичва с китки и ги дарява с
престилки /Пирин, Благ./.
тревен > май /СбНУ, ХХХ:74/.
тревника1 Заплащане на глоба за
това, че добитъкът е пасъл в
чужд участък /Н. Г., V:367/.
тревника2 Данък, който се плаща
на самодивите /Литаково, Ботевгр.; Дупн./.

424

© Дава се от овчарите, а по­
някога и цели села трябва да
плащат, когато стадата им на­
газват в техните владения и па­
сат тяхната трева. Вярват, че
самодивите вадят очите на ов­
чарите, а от селата вземат „три
моми песнопойки, три момчета
кавалджии, три невести хороигри“ или две бездетни невести,
две несгодени девойки, двама
несгодени юнаци, две деца,
които още се кърмят /Хр. Вак.,
Етн.:428; Д. М., НВРНО:295/.
трекя вечерь1 > понуда1 /Н. Г.,
VI:307/ [трекя вечер /Велес/].
трекя вечерь2 > отвратки /Ръждавица, Кюст./.
трендафил Символ на красотата,
любовта, радостта и младост­
та, поради което се използва
активно в обредите при ражда­
не, кръщение, годежи, сватби в
традиционната обредна прак­
тика.
< роза, ружа, гюл.
© Трендафилова пръчка се из­
ползва за сватбените венци и
сватбеното знаме’, част от нея
слагат във възглавницата на
младоженците; трендафилово
клонче се замесва в обредния
хляб на засевки; при отбулването, булото се мята на трендафи­
лов храст. На погребение Т. се
носи само при мома и момък.
Под Т. се оставя да нощува и
котлето при ладуване. До го-


425
ляма степен значението на Т. в
тези случаи се свързва с вярата
в неговата предпазна функция
заради бодлите, които, подобно
на тръна, имат свойството да
пропъждат демоничните сили.
трепавен Човек в състояние на
дълбок сън, когато душата му е
излязла извън тялото и пътува
под формата на сянка /Ресен и
Балван, Търн.; Дерекьой, Елх.;/
Балван, Търн.; Рила, Дупн./.
© Вярват, че когато грешен чо­
век е в това състояние, дяволът
може да влезе в тялото му и той
става много по-силен и с повече
възможности. Но такъв човек
не умира от естествена смърт
- той се удавя, пада от висока
скала и др. Дълбоко заспал чо­
век не бива да се буди грубо, с
тласкане и ритане, защото сян­
ката му може да не се върне в
тялото и той умира. А ако само
част от нея се върне, може да
полудее или да напокости на
други, дори да убие някого око­
ло себе си и когато дойде в съз­
нание, нищо не помни. Смятат,
че в такова състояние изпадат
вещиците, магьосниците, жени-самовили,
мъже-змейове,
които насън летят в облаците,
отиват под земята и на др. мес­
та.
трепеза Раздаване на хляб и пит­
ки в памет на умрелите /Оби­
дим, Разл./.

трепетлика

трепёрко > сватбено знаме /Югово, Асен./.
треперушка1 > трепетлика /Д. М.,
НВРНО:87; Варна; Смол./.
треперушка2 > трепка1 /Кюст.;
Козичино, Бург.; Добр./.
треперчица Определение за не­
веста в народните песни /Н. Г.,
V:353/.
трепетлика Дървото Populis Тгеmula, което е прокълнато от
Богородица /Кръвеник, Севл;
Чупрене, Белогр; ЕБ, 3:42; И. Г.,
БНМ, 1983:40; БМ:396/.
< дяволско дърво, ясйка, тре­
перушка1.
© Според коледните песни
това се случва, понеже, докато
Богородица се мъчи да роди
Младенеца, а според други докато Йоан Кръстител и коледарите оповестяват появата
му, всички животни и дървета
замълчават и застиват непод­
вижни, само тя продължава да
трепти, поради което Божа­
та майка я проклина вечно
да трепти. Според друга фол­
клорна версия дяволът или ве­
щицата открадват Младенеца.
Богородица тръгва да го търси
и среща Т., но тя не й казва ис­
тината и не й се покланя, както
бръшлянът и овесът. Затова тя
я проклина никога да не ражда
плод.
Под сянката на това дърво не
бива да се сяда.


трепёче

трепёче Черга, по която вър­
вят младоженците вкъщи след
сватбата /Ватово, Добр./.
трёпка’ Сребърен накит с трапе­
цовидна форма за булка /Боро­
во, Ст. 3./.
< трепушка, треперушка.
© В различните райони има
различно предназначение: в
Добричко за годеница, в Кюс­
тендилско за невестинската
шапка, в Козичено, Бургаско, за
лазарките.
трёпка2 Кръгче от сребърна па­
ричка, с което се украсява було­
то /Киролометодиево, Ст. 3./.
трёпка3 Накит за годеница, кой­
то се подарява от годеника
/Смол./.
трёпка4 Накит за украсяване гла­
вите на лазарките /Драгале­
вци, Соф./.
трёпка5 Орнамент от украсата на
великденските яйца /Ракитово,
Пазар./.
трепушка > трепка* /Род./.
тресавици > треска /Хр. Вак.,
Етн., 433/.
тресенима Растение, с отвара от
което се къпят деца със забавен
растеж /Н. Г, VI:308/.
трёска Болестта Febris, която е
персонифицирана в образите
на седем или дванадесет сестри
/Балван, Търн.; Чирпан; Душево, Севл.; Бяла река, Борис.;
Правец, Ботевгр.; Стражица,
Г. Ор.; Драганово, Г. Ор.; Мус­

426
ина, Павл; Балванци, Търн.;
Стакьовци, Белогр.; Търново,
Хаск.; Дядово, Пловд./.
© В народните поверия са из­
вестни с имената: Гинуша, Гледея, Глухея, Желтея, Каркуша, Ледея, Ломая, Невея, Огнея, Полнея, Тресея, Фъртея.
Винаги ходят заедно и когато
някоя от тях се установи при
някого, вика и другите. Те имат
къща на край свет, както и
другите болести, но не живеят
в нея, защото непрекъснато са
при хората. Според друго пове­
рие те излизат от морето, за да
мъчат човешкия род и най-вече
пияниците и ленивите за мо­
литва.
Превантивно срещу Т. хората
се къпят на Гергьовден. Болест­
та се пропъжда чрез баене, за­
клинания и наричане. Има и
зла, т.нар. „тригодишна трес­
ка“, която се лекува по различ­
ни начини: меча пита, повет,
момина сълза; огничице, като
се пие девет дни подред или
като болният се опуши с някоя
от тези билки. В някои краища
болният се завежда при мечка,
за да го гази.
трескавица > гръмотевица /Бо­
бошево, Дупн.; Литаково, Бо­
тевгр.; Желязково, Елх.; Русокастро, Бург./.
трёта унука > правнук /Кортен,
Н. Заг./.


427
Трети горещняк Третият ден
от Горещниците /R. Map.,
1994:680/.
трети день > понуда1 /Н. Г.,
VI:308/ [трегьдёнь, трекьден,
трёкьи день /Банат/].
третйни Помен за умрял на тре­
тия ден след смъртта му, съ­
проводен от различни обреди
/Бобошево, Дупн.; Чепинци,
Соф.; Момина клисура, Пазар.;
Раковица, Кул.; Лехчево, Монт.;
Сходен, Белосл.; Ихт.; Ленково,
Ник.; Тръстеник, Плев.; Пле­
вен; Борисово, Поп.; Н. село,
Троян.; Гостилица, Дрян.; Кърналово, Каспич.; Чирпан; Стр./
[третина /Сам.; Нови хан,
Новое.; Брезн.; Доброславци,
Соф./; третынл /Н. Г., V:355/;
тритйни /Кръвеник и Върбовка, Севл.; Войнягово, Карл.;
Габрово; Белица, Дрян.; Търно­
во; Хаск.; Н. Паз.; Черна гора,
Чирп.; Недан, Павл./].
< поутринье, утрйна.
© На Т. непременно се отива
на гроба, където се носят цве­
тя, прекалява се с тамян, палят
се свещи и се раздават симиди,
ябълки, жито, прелива се с вино
или месят малка питка и всеки е
длъжен мълчаливо да изяде по
залък от нея. Според народната
вяра на третия ден от погребе­
нието на мъртвеца, след като
се направят третини и пътнина малка, душата тръгва да

тримери
обикаля, за да види за последен
път местата, където човекът е
ходил приживе.
Трети Трйфонец > Симеоновден1
/Арх. Ром./.
третйче > отвратки /Н. Г., V:355/.
трети чин > отвратки /Охрид;
Струга; Кукуш/.
третяк Мъж, женен за трети път
/Габр./.
трёшница > мълния (в клетва) /
Велес/.
три Магическо число, свързано
с цифровата символика и опо­
зицията четен нечетен /И. Г.,
БНМ:76-77/.
трйдница Изложение на Светите
дарове при пловдивските па­
вликяни /Н. Г., VI:308/.
триквестер Един от слънчевите
символи /Ср.СБ/.
трикёр Свещник с три свещи, с
който владиката благославя,
когато служи /Н. Г., V:355/.
Три крале Религиозен празник
преди Коледа /Банат/.
трилётница Болест, която про­
дължава три години /Н. Г.,
VI:308/ [трйльетница /Трън./].
Трймерна сряда > Тодорова сря­
да /Шумен/.
трймерник Този, който спазва
поста тримир /Н. Г., V:355/.
< тримирил.
трймерница Тази, която спаз­
ва поста тримир /Н. Г., V:355;
Шумен; Брестовица, Пловд./.
тримеря Спазвам пост, без да ям


тримеряш
и пия нищо три дни или цяла
седмица по време на Велики­
те пости /Марен, Елен./ [тримерьъ /Енина, Казан./; тримирьъ /Н. Г., V:356/; тремйра
/Шишковци, Кюст./; тримира
/Покровник, Благ./; тримери /
Стр./; тримере /Стр./; тримерим /Шумен; Бабук, Сил.;
Кюст./].
< днйча.
тримеряш > тримирене /Марин,
Елен./.
тримйр Най-строгият от всич­
ки пости, който се спазва три
дни след Сирница /общоб./
[тример /Г. Делч./; трймир /
Стр./].
< Задушница за живите, Жйво
одуше, тримири.
© Т. се спазва предимно от
моми, годеници, млади булки и
възрастни жени. Рядко постят
децата, а мъжете обикновено
не спазват този пост. През тези
дни не ядат и не пият нищо, а
сексуалното общуване е табу.
На Чисти понеделник посте­
щите се молят, във вторник си
вземат светена вода, а в сряда
отговяват, след като са били на
черква /Н. Г., V:356; Ст. село,
Слив./. В края на поста тримирилият раздава постни хра­
ни в църквата или кани свои
връстници вкъщи на постна
трапеза, на която, освен хляба,
задължително се поднасят ва­

428

рено жито, боб и ошав. Подаря­
ват се също съдове с вода или
вино и храна. Гостите му дават
подаръци и пари за другия свят.
Според поверията, който три­
мири, изплаща своите грехове
и след смъртта си отива в рая.
Т. се възприема като задушни­
ца за живите. В Гредовско, ако
почине по време на този пост,
не се погребва в гробището, а
на бунището, тъй като смятат,
че тези умрели вампирясват.
тримирене Спазване на поста
тримир, което някъде се по­
крива с обичая да се яде по
един път на три дни /Сам./
[тримерёне /Аврен и Черни­
чево, Крум.; Н. село, Троян./;
тримерени /Шумен/].
< тримирие, тримеряш, търпя­
ло; едноница, едноничене.
тримири > тримир /Певец, Търг.;
Велес/ [тримири /Добр./; три­
мера /Н. Г., V:355; Габрово и
Кръстополе, Ксант.; Род.; Стр.;
Кръвеник, Севл./; трймиро
/Плевня, Драм./, тримиру /Сачанли, Гюм./].
тримирие > тримирене /Чирпан/,
тримирил > тримерник /Д. М.,
НВРНО:516/.
Трймирната неделя > Тодорова
неделя /Шумен/.
Тримйрна сряда > Тодоровата
сряда /общоб./.
Тримйрник Всеки един от първи­
те три дни на Великите пости,


429
през които се тримири /Шу­
мен/.
© През тези дни жените дават
на външни хора вода, кърпи и
ястия за душата си. На третия
ден носят в черквата чист хляб,
пшеница, ошав и др. /Шумен/.
Трймиро > Тодорова неделя /ЕБ,
III: 114/.
Три светители Празник, посветен
на тримата светци Васили Ве­
лики, Григори Богослов и Иван
Златоуст /Д. М., НВРНО:487/
[Три свъътйтьъли /Върбовка,
Севл./].
< Тристопци.
© Вярват, че тези трима свет­
ци: Васили Велики, Григори
Богослов и Иван Златоуст, са
трите стълба, които подпират
земята.
Тристопци > Три светители /
СбНУ, XXVIII, 2:356/.
трисъгьия Религиозен химн, кой­
то се изпълнява на гробовете /
Охрид/.
Трйфко > Трифоновден /ЗБ/
[Трйхко /ЗБ/].
Трйфон1 > Трифоновден [Три­
фоне /Банско/; Трйфун /Русаля,
Търн.; Шипка, Казан.; Духомар
и Пиянец, Кюст./; Трйхун /ЗБ/].
Трйфон2 > цар на лозята [Трйфун
/Охрид:, Лесидрен, Тет.; Шипка,
Казан./].
Трйфонец Всеки един ден от
Трифонците [Трифунец /Бериево, Севл.; Косовци, Дрян.; М.

Трифонова Богородица

Търн./].
Трйфон Зарезан > Трифоновден
/Аврен и Черничево, Крум.;
Яворово, Асен.; Брестовица,
Пловд.; Царско село, Чирп.;
СЗБ/ [Трйфун Зарезан /СбНУ,
XXVIII, 2:358/; Трйун Зърезан /
Кочово, Пресл./].
Трйфун Зарезой > Трифоновден
/Пирот; Ниш; Враня; Царибр./.
трифонйсам Извършвам обре­
да трифоносване, характерен
за мъжете, чиито жени нямат
деца, чрез който се изпъждат
злите духове от утробата им
/Род./.
< трифуносвам.
Трйфонова Богородица > Све­
та Богородица зимна /Попов,
1977: 17/.
© Този ден съвпада с 40-ия ден
от раждането на младия Бог
на Коледа. Легендата гласи, че
на този ден Света Богородица
отишла в Йерусалимския храм,
за да й бъде прочетена чиста
молитва, което по-късно се
налага като един от християн­
ските обичаи родилката да се
пречиства в черквата на 40-ия
ден от раждането.
Смята се, че Богородица зак­
риля децата, бременните и
майките, семейството. Във връз­
ка с това на Т. Б. не се работи,
та децата да не се раждат
белязани. Месят се питки с мед
за раздаване. Спазва се полово


Трифоновден

въздържание с цел увеличаване
плодовитостта на домашните
животни.
С този ден завършват нечистият
период и вълчите празници.
Затова на някои места се месят
по два колака за овцете и гове­
дата, за да не ги нападат вълци­
те.
Трйфоновден Празник на 1.П.,
посветен на лозята, лозарите и
техния покровител свети мъче­
ник Трифон /общоб./.
< Трифон Зарезан, Трйфун
Зарезой, Трйфонци зарезан,
Трйфун Пяница, Трйфонците,
Трйфон, Трйфко, Трйфун Чйпия, Зарезан, Зарезановден,
Зъризам, Светы венцы.
Трйфонови дни > Трифонците
/СбНУ, XXVIII, 2.358/.
трифоносване Обредно действие,
което се извършва на Трифоновден, за осигуряване на пло­
дородие при растенията, пло­
довитост при добитъка и изо­
билие от всичко през годината
/Род./.
< насйчане, трифунйсане
© Обредът се състои в това,
че домакинята удря с брадва в
някой стълб - символизирайки
сечене на добитъка. Има и друг
вариант: сутринта 7-8-годишно
момче отива с брадва при яло­
во дърво и го заплашва, че ще
го отсече, ако не роди.
Обредът се извършва и с жени,

430
които не могат да раждат, но в
този случай се използва мото­
вилка с навита на нея прежда.
Жените от своя страна с дряно­
ва пръчка удрят кесиите на мъ­
жете си, за да са пълни с пари
през цялата година.
През този ден е забранено и на
жените да работят.
трйфонска вода Осветена в черк­
вата вода, специално за Трифоновден, с която пръскат лозята
и овошките, като изричат бла­
гословии за плодородие /Нова
Черна, Добр.; ИБ/.
трифонски венец Венец от лозо­
ви пръчки, изрязани при обреда
зарязване на лозата на Трифоновден, с който се кичи ца­
рят на лозята (Трифон).
Трйфонци > Трифонците /Н. Г.,
VI:308/ [Труфунци /БМ.:381/].
Трйфонците Комплекс от някол­
ко (три или четири) последо­
вателни празника през месец
февруари, най-важен от които е
първият - Трйфоновден, посве­
тен на свети мъченик Трифон
/Русаля, Търн.; Тревн.; Троян.;
Махалата, Плев.; Галата, Тетев.; Лопян, Ботев.; Лазарци,
Елен.; Бесар./ [Трифунците I
СЗБ; Търн.; Шикирли Китай,
Бесар.; Греб./; Трифлюнците I
Белогр./].
< Трифонци, Трйфонови дни,
Трйфонци зарезан, Света Кър­
па.


431
© На този светец са посвете­
ни два дни - Първи Трифо­
нец (Трифоновден) и Втори
Трифонец, в който се чества и
света Богородица (Трифонова
Богородица). Трети Трифонец
е посветен на света Кърпа или
свети Симеон Богоприимец.
Тъй като свети Трифон има
власт и над вълците, в СЗБ Т.
се спазват и с апотропейна цел
срещу вълците, за да не пакос­
тят.
В Софийско, Пернишко и Кюс­
тендилско Т. се спазват и срещу
къртици, в Странджа - против
мишките, а в Източните Родо­
пи против зайците. Общо взето,
Т. се отбелязват, за да се пред­
пазят реколтата, добитъкът и
човекът от вредните животни.
През Т. се правят и различни
предсказания за плодородието
през годината, късмета, време­
то и др.
Трйфонци зарезан > Трифонци /
Българене, Лов./.
трифуносам Порязвам се, нака­
зание от свети Трифон /Н. Г.,
V, 356/ [трифундсувам /Н. Г.,
V:356/].
трифуносвам > трифонисам /
Смол./.
Трйфун Пяница > Трифоновден
/Охрид/ [Трйун Пияница /Ох­
рид; Тетев./].
трифунйсане > трифоносване
/Смол./.

Троица
трйфунство Времето, през което
царува един цар на лозята, из­
бран на Трифоновден, и ком­
плексът от действия, които той
извършва /Шипка, Казан./
трифунуване > трифоносване
/Врач.; Плев.; Търн.; Рус.; Раз­
гр-/.
Трйфун Чйпия > Трифоновден
/СбНУ, XXVIII, 1.260/.
трйци Остатъци от смляното
зърно след пресяване на браш­
ното, които се смятало, че имат
магическа сила да пропъждат
злото /Литаково, Ботевгр./.
© Слагат се под прага на къ­
щата и под възглавницата на
лехусата, за да не я нападнат
зли сили, когато остане сама. С
тях се лекуват деца от напика­
ване.
трйчене на кучета > бесене на
кучета /ЮЗБ/.
триячка > врачка /Горно Броди,
Сяр./.
® Тя лекува бездетство.
трогнала > пристануша /Слащен,
Благ./.
Троица Петдесетият ден, съв­
падащ с началото на осмата
седмица след Великден, в кой­
то се чества Света Троица /Н.
Г., V:357/ [Троица /Карналово,
Пловд./].
< Света Троица, Зймна неделя,
Петдесётница.
© Вярват, че пуснатите на сво­
бода преди Великден души на


трон
починалите на този ден (или
на Спасовден) се прибират в
ада или рая, подмамени от Бог
с орехови листа. В миналото
съществува забрана да се спи
през този ден, за да не останат
починалите близки извън рая.
Ходи се на гробища и се раз­
дават различни тестени изде­
лия, вино и ракия за успокоение
на мъртвите души. На децата
подаряват малки стомнички
с вода, а на ръцете им слагат
гривни от череши.
трон > ковчег /Н. Г., V:357/.
тронясване > освещаване /СИБ/
[тронысване турнясване /СИБ/,
трунясване /Капанци/; турнысване /СИБ/].
тронясване на къща > освещава­
не /СИБ/.
троняска > освещаване /СИБ/
[труняскя /СИБ/, турняска /
БМ:97/].
трохалище > оброчище1 /Н. Г.,
V:359/.
трохобёр Едно от обредните
действащи лица в коледарската дружина, което събира
и носи продуктите, които им
дават /Рус.; Соф.; Тутр.; Н. Г.,
V:358/.
< магаре.
© Това обикновено е един от
възрастните коледари, опреде­
лен да събира и носи получе­
ните дарове, но може да бъде
и млад момък, който носи кра­

432

ваите.
трохобери Обредни действащи
лица в кукерските дружини,
които на Чисти понеделник
събират и носят дадените им
подаръци /Д. М., НВРНО:511/.
троянка > пита'/Н. Г., V:359/.
трубйне > нареждане /Хр. Вак.,
БПО:69/.
трубйм > нареждам /Мошино,
Димитр.; Трън./.
трудна > бременна /Соф.; Кало­
тина, Годеч.; Озирово, Берк.;
Брезн.; Шишенци, Кул.; Гърци,
Вид.; Чипровци; Селановце,
Орях.; Тръстеник, Плев.; Пле­
вен; Абланица, Лов.; Добромирка и Дугиево, Севл.; Ляско­
вец, Г. Ор.; Ломци, Поп.; Добр.;
Шумен; Ченге, Провад.; Ботево,
Ямб.; Старо село, Слив.; Черна
гора, Чирп.; Сам.; Кюст.; Пир­
доп; Панаг.; Копривщ.; Чепино;
Крум.; Долноглав, Асен.; Бан­
ско; Разл.; Покровник, Благ.;
Парил и Корница, Г. Делч.;
Кукуш; Велес; Прилеп; Охрид;
Струга, Лер.; Кост.; Габрово,
Ксант.; Стр.; Чанакча, Чат.; Н.
Г., V, 360/ [трддна /Елешница,
Разл./].
трудница > бременна /Н. Г.,
V:360/ [труднйцъ /Греб./].
труняла > освещаване /Ряхово,
Рус./
трунясам > освещавам /Котел/
трунясвъм къщътъ > освещавам
/Жеравна, Слив./.


433
Труняска > Петковден [Турняска] /СБ/.
трупа Болест при бебетата, при
която се получава сухота в сто­
маха /Н. Г., VI:308/.
трушанка > седянка /Върбица,
Пресл./ [трушенки /Петрешко,
Тр./].
© На нея ронят царевица,
тръкалач Един от сурвакарите,
който се маскира като животно,
премята се през глава и изрича
благопожеланията на всички в
къщата и определя къде тряб­
ва да се отиде след това /Н. Г.,
V:363/.
тръкало > колело /Н. Г., V:363/.
тръкаляш > тръкалач /Н. Г.,
V:364/
тръкулца Венчета на лазарките /
Карнобат/.
тръмбъбурьек > кукер /Лъжница,
Г. Делч./.
тръмбъз Растението бъз, което се
смята за благословено дърво /
Банат/.
© На Свети Дух вратите и
прозорците се кичат с клонче­
та от Б., за да не влизат злите
сили.
тръни Треви и растения с бодли,
които се смятат за прокълнати,
защото от едно от тях е напра­
вен Христовият венец /Кръвеник, Севл./.
© Но в народните вярвания Т.
се използват и като защитно
средство от болести и вампи-

тунтурици
рясване, поради което с тях се
ограждат дворовете. По вре­
ме на епидемии хората бягат в
трънаци, при вършитба метат
хармана с метла от цял трън.
тръндафйла > зълва /Монт./.
© Тя е третата поред от по-мал­
ките сестри.
трънка Разклонена пръчка, укра­
сена с пуканки, бучки захар и
др. под., която е важен атрибут
в обреда кумичене /Капанци/.
трънчица > зълва /Н. село, Вид./.
© Тя е четвъртата поред от
по-малките сестри.
трътор Гореща пепел, жарава,
полята с вода, която се използ­
ва за лекуване на изгаряния /Н.
Г., V:365/.
< тръторица.
тръторци > трътор /Н. Г., V:365/.
трясък > гръмотевица /общоб./.
туберкулоза Една от неизлечи­
мите болести в миналото /об­
щоб./.
< охтика.
Тудорица > Тодорова неделя /
Селановци, Орех.; Ботевгр./.
Тудорска неделя > Тодорова не­
деля /ЕБ, Ш:113; Добр./.
туйкам > чилкам /Н. Г., V:378/
туйкане > чилкане чавги /Пло­
вд.; Трак./.
туня-беда Несправедливо обви­
нение и осъждане /Лом./.
тунтурици Плитки от коса, оп­
летени с монети, които висят
покрай слепоочията и се но-


туплик

сят като накит от невести /Н.
Г., V:380/ [туртурйца /Н. Г.,
V:382/].
туплик > южняк /Върбица, Пресл./.
тупятуци > кукери /Осеново,
Разл./.
тура Игра с монети, които се под­
хвърлят и се гледа с коя страна
отгоре ще паднат на земята /Н.
Г„ V:381/.
< тура-язъ.
тура-язъ > тура /Н. Г., V:612/.
тури-подпечи Ястие от пшенично
брашно с масло, което се пече в
подница на Духовден и се раз­
дава по съседите /Н. Г., V:381/.
турта > пита /Н. Г., V:382; Вид.;
Лом.; Вр.; Ботев.; Ихт.; Год.;
Рус.; Свге; Панаг.; Разгр./.
© Т. се използва и като обре­
ден хляб, който на третата нощ
след раждането на дете се ос­
тавя на наречниците заедо с
нещо сладко и пари, за да бъ­
дат омилостивени. Т. за Мла­
денци се украсява с цев.
туртёё > пита /Лом; Велингр.;
Пазар; Риш, Пресл./.
© Някъде така наричали по­
гачата, която се меси веднага
след като се роди дете, другаде
- едно от 40-те малки хлебчета,
които правят на Младенци.
турчёё Мотив от шарка на яйце
/Сам./.
туряне на пръстени > сгодяване /Досп.; Ст. 3.; Българи, М.

434
Търн./.
тутманик > баница /Панаг.; Кли­
сура, Пирд.; Копривщ.; Леси­
дрен, Брусен и Лопян, Тет./.
© Меси се със сирене, яйца и
мас, разплесква се като пита,
в него се слагат късмети и се
приготвя и кади на Сурва.
тугур > настойник /Банат/.
Тутуся Народен празник на вто­
рия понеделник след Петлъовден, който се спазва, за
да няма градушка /Дебрене,
Добр./.
тъгйца > дъга /Кирнички, Бесар./
[тагйца /Шум./].
тъжак > перуника /Арх. БДР/.
тъжячка1 Обикновено импрови­
зирана песен, в която се вмък­
ват и шаблонни изрази, за
оплакване на мъртвец /Н. Г.,
V:397/.
тъжячка2 > оплаквачка /Н. Г.,
V:397/.
Тъйяна > Света Ана Зимна
/Стр./.
тъкмёж > годеж /Н. Г., V:387/
[такмеж /ЗБ/; тъкмеш /Чибаовци, Соф.; Доганица, Босил./].
тъкменджйя > сватовник /Н. Г.,
V:387/ [такменджйа /Кюст.;
Самоков/].
тъкменье > годеж /Н. Г., V, 387/
[такмёне /Дебели лак, Рад./,
токменье /Мариов./.
тъкменйк > годеник /Сам./ [тъкмёник /Н. Г., V:387/, такменйк
/Сам./].


435
тъкменйца > годеница /Н. Г.,
V:388/ [тъкменйца /Н. Г., V:387;
Трън./; такменица /Сам./].
тькмувам > сгодявам /Н. Г.,
V:388/ [такмувам /Самоков/].
тъкмуване > сгодяване /Н. Г.,
V:388/ [такмуванъе /Самоков/].
тъкмя > сгодявам /Н. Г., V, 388/.
тъмнина > тъмно /общоб./.
тьмничарин > южняк /Соф.; До­
лна крепост, Елх./.
тъмно Компонент от митологизираната опозиция светло тъмно (= светлина - тъмни­
на или мрак), който се иденти­
фицира с нощта от опозицията
ден ~ нощ.
< тъмнина, мрак, мракотйа,
мрачна, мрачива, мрачина,
смрачйна.
© Предполага се, че опозици­
ята е една от тези, които ле­
жат в основата на славянската
митология. Т. се асоциира със
студ, хлад, нощ, зима, север,
мъка, болест, смърт, нещастие,
нищета, черно, с всичко лошо
в митологичните представи на
човека, което включва понятие­
то зло като антагонизъм на до­
брото.
тънкй дарувё Копринени дарове,
които булката сама приготвя,
преди да се омъжи, и раздава
на сватбата си /Тр./.
тъпан Музикален инструмент,
съставен от луб и опъната от
двете му страни кожа, който

търномётка

участва във всички общоселски
празници с музика и е задължи­
телен при нестинарските обре­
ди /общоб./.
< табуан, тупан, даул.
тъпанари Обредни лица в джамаларската (кукерската) дружи­
на: двамата, които носят тъ­
пана /Трън.; Царибр.; Пирот.;
Босил.; Вран./.
търа > чеиз /Съчанли, Гюм./.
търкалящо се колело Симво­
личен образ на Слънцето /Ср.
Род./.
© В култа към Слънцето голя­
ма роля се пада на колелото и
колесницата. Той се изразява в
обредното спускане на намаза­
ното със смола и запалено ко­
лело на Сирни заговезни. Об­
редът символизира раждането
на Слънцето като отново запа­
лено светило.
гърла пай > божа брада /Етн.,
Ш:221/.
търлям Масажирам, разтривам
при баене, при лечение в народ­
ната медицина /Н. Г., VI:310—
311/.
търляне Масаж, разтривка при
баене и лечение в народната
медицина /Н. Г., VI:311/ [трълянъе /Н. Г., VI:311/].
търляч > врач /Н. Г., VI:311/.
© Освен с баене Т. лекува боле­
сти и с масаж.
търномётка Метла, направена от
един цял трън, с която метат


търпило
хармана по време на вършитба.
© Вярват, че метенето на хар­
мана с Т. предотвратява на­
хлуването на змей, който може
да грабне някоя мома или да
предизвика вихрушка, която да
отнесе овършаното зърно.
търпило > тримирене /Арх. БДР/.
търторница > олелия2 /Паталеница, Пазар.; Избул, Н. Пазар./.
тъст Бащата на съпругата спрямо
съпруга й /Н. Г., V:393/ [тест //
тьст /Н. Г., V:334/, тъс /Н. се­
ло, Вид./.
< бубалък1, дядо3, татко3.
тъща Майка на съпругата спря­
мо съпруга й /Н. Г., V:393; Н.
село, Вид.; Койнаре, Белосл.;
Горни Лом, Белогр.; Лом.; Ба­
нат/ [теща /Н. Г., V:335/; теи{а
/Лер./; тешча /Кост./; тъщъ /
Банат/].
< баба, тётя.
© Разпространено е схващане­
то, че когато някой мъж дойде
вкъщи и свари домакините да
ядат, това означава, че тъща­
та му е жива и няма скоро да
умре или че го обича. Ако дой­
де в момент, когато привърш-

436
ват яденето, значи тя скоро ще
умре, а ако те вече са се наяли
и почистили масата, но още не
са измели, то тя е починала или
ако е жива, не го обича.
тъщыне Домът и семейството на
тъщата /Банат/.
тьоз > съименик /Доброславци,
Соф.; Кюст.; Банат/.
тьбзка > съименичка /Добросла­
вци, Соф.; Кюст.; Банат/.
тьойбё > клетва [тюйбе, тевбе
/Н. Г., V:328/ ]
тьойбелйя Който е дал обет, кой­
то се е зарекъл да не върши
нещо /Н. Г., V:328/.
тюмбелеци Зли, мръсни духове,
които думкат и крещят /Върби­
ца, Пресл./.
тюнтюрйца > титерица /Н.Г./.
тяглбвник Страдалец /Н. Г.,
V:398/.
тягловница Страдалка /Н. Г.,
V:398/.
тямико > кадилница /Българи,
М. Търн./.
тянка1 > леля1 /Н. Г., V:402; Ве­
лес/.
тянка2 > стринка1 /Н. Г., V:402;
Велес/.


437

убав ден Празник /Ихт./
убавйца > зълва1 /Брез.; Габер,
Соф./.
убийване на армана Обред преди
вършитба за почистване на хар­
мана /СЗБ/.
© Харманът се почиства, поли­
ва се с вода, посипва се с мина­
логодишна слама, върху която
конете вършеят. После сламата
се измита.
убрус Забрадка от бяло платно с
формата на квадрат, везана и
с ресни, която носят младите
булки. Смята се, че има предпа­
зен характер /Охрид.; Дебър./.
убужёрване Убождане в тялото
от зли духове, които живеят във
водите (Банат).
убущарье > кукери /Г. Делч./.
убърсалник Кърпа за лице, която
момата дарява на сватбарите
/Банско/.
увавам > бая /Момино, Варнен­
ско/.
увампйрване Действие, при което
вампирът придобива кожа,
кости, плът и става същият чо­
век, какъвто е бил преди смърт­
та /Терновка, Укр., Бесар./.
увампйрвам се > вампирясвам
/ЗБ, Бели Осъм, Тр./ [увампйрува се /Кюст./; увампйруем се I
Соф./, улимпйрям се /Градище,
Севл./].
увампйрим се Да стана вампир

увърколачвал се

/Бръложница, Соф./.
уважение Отношение, висока
оценка към човек за неговите
добри качества /общоб./
< тачйдба, тачка, уважение по­
чит.
увеждане1 Обред на отвеждане
на младоженците след първата
брачна нощ /Греб, говор: 177/.
увеждане2 > разбулване /Разл./.
увёждъм Отвеждам младожен­
ците след първата брачна нощ
(Греб, говор, 177).
увлйчанье Крадене на мома /Н.
Г., 5:410/.
уврат Обичай да се налива вода
на Гергьовден от савана на ня­
коя воденица и с нея момите да
си мият косата, за да порасне
/Трън/.
уврат вода Практика за гадаене на
бъдещето /Връбница, Суходол,
Обеля, Филиповци, Соф./.
© Моми и момци отиват на
бързей, на река и пускат залък
хляб. Смята се, че ако той по­
лети, без да се завърти - на
добро е, ако се завърти и след
това полети - на лошо е.
увълчва се > укостява се (за вам­
пир) /ЗБ/.
увърколачвал се Превърнал се
във върколак /Бистрица, Кюст./.
© Съществува вярване, че ду­
шата на болния при продъл­
жително боледуване излиза от


углав
него и прави пакости.
углав > малък годеж. /ЗБ/ [углава
/Дупн.; Мендево, Петр./; углава
/Кюст./]
углавен ик > годеник /Бабяк,
Разл./ [углавник /Обидим, Бе­
лица, Разложко; Якоруда, Разложко/; углъдник /Трънчовица,
Ник./].
углавница > годеница /Банско;
Покрован, Благ./ [углавенйца
(Н.Г., 5,414)].
углавници > годеници /Бобоше­
во, Дупнишко/.
углавявам > сгодявам /Н.Г., 5,
414/ [углавевам /Банско; Ка­
милски дол, Ивгр./; углавъявам
/Црънча, Г. Делч./; углъвёвам
/Г. Драглище, Разл./].
углавям > сгодявам /Враца,
Кюст.; Зърнево, Драм.; Фили­
пово, Крум./ [углавим /Разл./].
удач > хороводец /Бабук; Парил,
Лъки. Г. Делч.; Ивгр./.
удворяне > годеж /Тракия/ [удвдрени /Трак./].
уделен Обичай, според който в
петък отделят момата със зес­
трата в отделна стая, откъдето
тя излиза в неделя за сватбата
/Устово, Смол./.
удушва Уговаря годеж /Г. Липница, Търн./.
уенджйи > преварник /ООБ:57,
59, 63/.
узунджовски > септември /СбНУ,
30:74/.
узуница > дъга /Н. Г., V:426/.

438
уйник > опашкар /Н.Г., 5, 427/.
уйно > вуйчо1 /Ихт./
уйо1 > вуйчо1 /Ихт./
уйо2 > було /Забърдо, Асеновгр.;
Габрово, Ксант./.
уйкя > вуйна /Чуд. Кюст./.
уйчо1 Майчин братовчед от 1, 2, 3
степен /Тет./.
уйчо2 > чичо /Босил./.
уйчо3 > шурей /Тет./.
укво > вуйчо /Ихт./
укало Новогодишен огън, който
се пали сред село /Смърдеш,
Кост./.
укараконджвам > вампиросвам
/Доброславци, Соф./.
укаруванье Игра - хвърляне на
орехи в дупка от играчите, на­
редени един след друг /Соф./.
укбк > погребение /Гостиле,
Орях./ [укдп /Банат/].
укос > пануда /Бориково, Смолянско/.
укоства се > укостява се /Кюст.,
Сам./.
укостява се Процесът, при който
вампирът добива човешки вид,
с кости, кожа и плът /Краище,
Кюст.; Самок./.
© Смята се, че това може да
стане до 40-ия ден от смъртта
на човека или до 6 месеца (Са­
моковско).
< укоства, увълчва се, употява
се.
укот > пануда /Смол./.
укроп > сладка ракия /Сухиндол,
Търн./.


439

укрп Събиране на жени - кръстни­
ци и сватбарки, за даряване на
булката /Силистренско/.
укруп Понеделникът след сват­
бата /Разград./.
укудйсвам Бранувам по вечерно
време /Малко Търново, Чирп./.
укушйсвъм > омагьосвам /Нова
Надежда, Хаск./.
Улен > Вси светни /Широка лъ­
ка/.
улилйга > олелия /Подвее, Карноб.; Смилец, Силистр.; Русаля,
Търн./; улилйя /Лазарци, Елен.;
Гецово, Разгр./; улилюнга /Ов­
чарово, Добричко/; улюлюнга /
Добр./; улулйя /Елен./].
уломци Парчета от хлябовете
(коланите), които попът събира
на празник /Кюст./.
умиралка > смърт /Врач./.
умйрам Преставам да живея /об­
щоб./
< разделям се от душа, раставям се с душа, смирй се, тёгльем из душу.
умирачка > смърт /общоб./.
умор > смърт /БМ: 382/.
уморина > смърт /БМ: 382/.
умрёж > смърт /Хр. Вак., БПО,
1990, 25/.
умряло > погребение /Плевен/
[умрялу /Хаск./].
умулйтви вудъ Обичай, при кой­
то след раждането на детето
свещеникът осветява вода, с
която се мият очите на ново­
роденото след всяко къпане,

урама
а майка му си измива ръцете
/Върбица, Пресл./.
Упална неделя Празник (20
юли), който съвпада с Илинден
/Брестовица, Пловд./.
© Смята се за празник на всич­
ки недели, не се пече хляб, за­
щото се вярва, че който пече
хляб, ще се запали и ще изгори,
уплътеник > плътеник /Свищ./,
уплътён вампйр > плътеник
/Соф./.
уплътяване Придобиване на плът
- за вампир /Търнак, Белосл./.
употява се > укоства се /Архив
Ром./.
урадйсване Заболяване от пара­
лиза, предизвикано от лош дух,
самодива или пребиваване на
самодивско място /Н.Г., 5, 448;
БМ, 272/.
урама > самодивска болест
/Смол., Ард., Мад., Асен., Сяр.;
Извор, Бург./ [урамй /Н. паз./].
© Лекува се с жив огън. Обре­
дът се извършва от двама мъже
(чиито имена не се повтарят в
селото и са с живи родители).
Огънят се получава чрез трие­
не на дървета (изпълнява се на
чужд синор или между две де­
рета, където се събира водата).
Покрай огъня прекарват ста­
дото, от него отнасят вкъщи.
Друга лечебна практика е провирането на болния през ска­
ла, пояс, корен на дърво, през
разцепена на две шипкова или


урачувачка
калинова пръчка.
урачувачка > врачка /Ел. Пел./.
урбалки* > паликош /Тет., Тро­
ян./.
урбалки2 > олелия2 /Клисура,
Копривщ./.
ургари > нестинар /Анчо Калоя­
нов, 1995: 75, 83/.
урйсаник > наречник2 /Н.Г., 5,
449/.
урйсаница > наречница2 /Н.Г., 5,
449/.
уроки Заболяване вследствие на
лоши очи /общобълг.; БМ, 382;
Н.Г., 5, 450/ [уроци /Воднянци, Белогр./; уруки /Мусина,
Павл./].
© Според народното вярване
лоши очи имат повторно за­
кърмените, завистниците, не­
законно родените, съботници­
те, вдовиците и старите баби с
някакъв недъг. Лошите очи са
обикновено сини или зелени. За
предпазване от У. се използват
амулети и апотропеи - червен
конец, сини мъниста, сребърна
пара, кръстче от глог, чесън и
др. У. хващат хора, животни, но
съшо така и ритуалите - сват­
ба, сеитба, вършитба.
< урочица, зароци, лоши очи,
почуда, почудише, рбци.
урочаса Причинява някому бо­
лест с лоши очи /общоб./ [урчасам /Извор, Бург./; урочясам
/Н. Г., V:450/].
< урочясувам, влиза в очи, про­

440

зре.
урочасам Причинявам болест на
някого поради това, че много
съм го хвалил или имам лоши
очи /общоб./. [урочясам /Н.Г.,
5,450/ урочясувам /Н.Г.,5, 450/].
урочасан Човек, който се е разбо­
лял от уроки /народ../.
< прозрен.
урочасвам се Разболявам се от
уроки /общоб./.
< нарасувам, фатам очи, хва­
щам очй, прозра.
урочасване Причиняване на бо­
лест на някого с лоши очи или
като прекомерно го хвалят /Н.
Г., V:450/; [урочёсване /Мендево, Петр./; урочясване; урочясуванье /Н. Г., V:450/].
урочица > уроки /И.Г. БНМ, 143/.
урошняк > стрели /Стр./.
уруглица > паликош /Тр.; Алтимир, Врач./.
Урълйца > Ралица /Съч. Гюм./
[Уралица /Свежен, Карл./ ].
усад Болестта ишиас, която се
лекува на домашния праг /БМ,
382, 282, 396/.
© Болният ляга и близнила
жена го прескача три пъти; или
жена близнакиня го удря по
кръста с кобилица, направена
от ясен /БМ:382, 282, 396; Д. М.,
ИП, 1, 1981/.
усади Разболя се от ишиас
/БМ:382, 282, 396; Д. М., ИП, 1,
1981/.
усвет > край свет /БМ, 226, 382/.


441

фатана мома

Усекновение > Секновение /БМ:
325/.
усов Лош дух, който се крие в ро­
гата или козината на добитъка
и пие кръвта му.
© Лечебни обредни практи­
ки са: заораване, добиване на
„жив“ огън, изпичане на прясна
пита /БМ, 46; ЕБ, 3, 114/.
Усовски
вторник > Черен
вторник /ЕБ, 3:114; БМ:361/.
усойните > самодиви /Сушица, Г.
Орях./.
Успение на Пресвета Богородица
> Голяма Богородица /общоб./.
устайъник > разведен /Здравковец, Габр./.
устайънъ > разведена /Здравковец, Габр./.
Устйна > Симеоновден1 /Ср. Род./.
© Почита се в Средните Родо­
пи за предпазване от вълци и
мечки.
устрел Лош дух на възрастен или
дете, родени през Мръсните
дни /ЗБ/ или заченати в събота
и умрели некръстени \устрель /
Стр.; Бург.; ИТрак./].
© Смята се, че напада човека

и го мушка като с нож. Крие
се в рогата и козината на
добитъка и пие кръвта му. За
да се предпазят от него, хората
извършват магически действия
- заораване, добиване на жив
огън, изпичане на прясна пита
и др.
утакмявам > сгодявам /Ресилово,
Дупн./.
утёнчи се > вампиряса /Годеч/,
утйчник > преварник [утйчняк]
/Н. Г., V:461/; утйчляк/ Дебе­
ли лак, Рад./, утрьчник /Н.Г., 5,
462/].
Утрёница > Венера /Н. Г., V:462/.
утрйна > третини /Хр. Вак.
БПО:142/.
утро > сутрин /общоб./.
уходника > стара мома /Н. Г.,
V:466/.
ученайка > вуйна /Н. Г. V: 467/.
ученая > вуйна /Чуд., Кюст./.
ученойка > вуйна /Вардим.,
Свищ./.
учйна > вуйна /Стр.; Бяла река,
Симеоновгр.; Златогр./.
учка > вуйна /Злат./.

факйрин > покойник /Пазар./
факйрка > покойница /Пазар./,
фара > род /Кост./.
фатана > фатана мома /Род./.
фатана мома Девойка, пипната

от момче, с което е ходила и е
изоставила /Род./.
< фатана.
© Съществува вярването, че
ако една девойка е любила и


февруари

изоставила момък и той ос­
кърбен я срещне пред хора и
я хване за ръка, то това негово
действие се смята за оскверняване и девойката е длъжна да се
омъжи за изоставения.
февруари Вторият месец от ка­
лендарната година.
< мал кил, малкйн, малкия,
малькет, малио месец, малькет
мяшец, мальчйл, малък Сечко,
малёчок Сёчко, мал Сечко.
фенер > оратник /Пазар./.
фенери > оратници /Церово, Па­
зар./.
ферак Сватбена питка със зла­
тисти украшения, която се
слага пред младоженците /Г.
Делч./.
фёрминъ > клетва /Дервент, Де­
деаг./.
феруглица1 > хоругва /Първомай,
Мулетарово, Зайчани, Петр.;
Лебница, Санд./ [веруглица /
Санд./; хорулица; форуглица /
Петр./; оруглюйца /Вид., Врач,
Белогр/; оруглица, руглица /
Вид., Врач., Белосл., Лов., Бе­
логр./].
феруглица2 > Сватбено знаме /
БМ:382/ [фроглица /Кремен,
Разл./; фурдглица /Меглен./].
филёк Седенкарска младежка
игра /Тракия/.
Фйлип Празник на 14.XL, посве­

442
тен на апостол Филип, който
поставя началото на Коледни­
те пости /КП: 88-89/.
© Почитат злия дух мратиняк, причиняващ болести и
смърт на домашните птици. За
да бъде той омилостивен, му
дават жертва - черна кокошка.
Съпровожда се и с разнообраз­
ни магически действия и забра­
ни (за работа, полово общува­
не и месна храна) там, където
се чества от 3 до 12 дни (т.нар.
Вълчи празници) - като един
от най-опасните периоди в го­
дината.
фис > род1 /Кюст./.
фйчор Момчешка игра /Н. Г.,
V:475/.
< пйко, бабка.
флорйчка Соловото изпълнение
на всеки от русалиите, когато
играят своето сключено хоро
при лекуване на болен /Лом.;
Мак./.
фнука > племенница /Радилово,
Пещ./.
фругличари
Знаменосци
на
сватбата /Кукуш/.
фтёсувам Престъпвам религиозна
заповед /Род./.
фурник Голям кръгъл хляб, който
слагат на комина при лунно
затъмнение /И. Г., БНМ:24/.
фъргачка > врачка /Кюст.; Кост./.


хаберджйя > преварник /Н. Г.,
V:46I/ [аберджйя /Одр./].
Хадерлёз > Гьоргьовден /Род.-българомохамед./ [едерле /Род./ ].
хаджйбаба > хаджия1 /И.Трак./.
хаджйя1 Водач на кукерската
дружина /И. Трак/.
хаджйя2 Селянин, който се дви­
жи с кукерите без кукерско об­
лекло, наметнат с рогозка /С.
Добр./.
© Когато стопаните на къщата
подаряват нещо на кукерите,
той хвърля храна на двора и
благославя.
хаджйя3 Човек, посетил Божи
гроб /общоб./.
хазнетар Касиер на коледарите
/Чадърли, Гюм./.
хайнче > шурей /Момчиловци,
Смол./.
хаирёт Нещо за общо добро
(чешма, кладенец, път, мост),
което някой е направил за спа­
сение на душата си /Н. Г., 5:482;
2:68/.
хайрница Овощно дърво, заса­
дено по пътищата от благо­
детел, от което всеки може
свободно да яде за бог да прос­
ти на този, който го е посадил
/Смол.; Ард.; Асен.; Мадан.;
Девин./.
хаирсъз Човек, който с посе­
щението си носи нещастие на
домакините /Бойлия, Мак./.

хаирлйя Човек, който с посе­
щението си носи щастие на
домакините /Бойлия, Мак./.
Хайдути > Голяма мечка /ИБ/
[Хайдуци /Пороминово, Ваксево/].
хала Митично чудовище /Хр.
Вак., Етн.: 977, 430, 420; И. Г.,
БНМ:40,80; Н. Г., 5:482; БМ:381,
382/ [ала /Одр./].
© Във фолклора е сродно с
ламята. В митологичните
представи има вид на бик с
рога, на тъмна мъгла, на облак
или е подобна на змия с шест
крила и дванадесет опашки.
Пречи на плодородието и до­
нася градушки, порои, бу­
ри, силни ветрове, пакости на
хората. Както и ламята, мо­
же да бъде стопан на реки,
езера, морета, на гора, дърво
и др.; може да пази облаците,
ветровете, дъждовете в пещера.
Добрият змей, юнаците водят
борба с X.
хала-халётина > хала /БА, Хр.
Вак., ТРЕМ:544/.
халащйсване > теслим на къща
/И. Род.; Б. Трак./.
халовйто дърво Клонесто дърво
без връх, на което живеят
самодивите /И. Г., БНМ:12/.
халка Пръстен, подобен на ко­
лело, без камъче като брачен
символ /БДПМ, 7, 164/ [хълкъ


халче
/Елен./].
халче Дете, родено с някакъв
физически недъг, което се смята
за лоша поличба на селото /
БМ:382/.
© Според народните вярвания
недъгът е резултат на кръво­
смешение и детето трябва да се
умъртви.
хамайл Накит за глава на бъл­
гарски християни /НБОРБ,
1969:105/.
хамайлйя > талисман /Н. Г.,
5:484; Пешера, Пазар./] [хамалйя I Н. Г., 5:484/].
хамкане Обичай на трапезата на
Сирни заговезни /Търг.; Елх.;
Ст. 3./ [амкане /Ст. 3./; ламкане].
< хлацканье, хамканье яйца,
хамканица.
© На свободния край на конец,
закачен на тавана, се връзва
халва, яйце, въглен или нещо
друго и след като конецът се
залюлява, всички се опитват да
уловят закаченото с уста. Ня­
кога конецът се запалва и по
него се гадае за здраве, бъдеща
реколта, женитба и др.
хамканица > хамкане /Н. Г.,
5:485/ [хамкавица /%. М. НВРНО, 1994, 496/; ламканица].
хамканье яйца > хамкане /Охрид;
Струга; Кукуш/.
ханёе Стая, в която младоженката
посреща младоженеца и сватбарите, преди да я изведат от

444
бащиния дом /Габрово, Кръстополе, Ксант./.
ханче1 Вид мартеничка от бели и
червени конци, която се връзва
на свещи и на деца; слага се на
пръста на мъртвец /Банат/.
ханче2 Колан от позлатена сър­
мена дантела, който се препасва
през рамото на годеницата /Ба­
нат/.
хара Детска игра /Банат/.
Харалам > Харалампи /Кушанли,
Гюм./.
Хараланбей > Харалампи /Трак./
[Хараланпей /Трак./].
Харалампи Празник на Ю.П.,
посветен на свети свещеномъченик Харалампий, повелител на болестите, най-вече на
чумата [Хараламби] /СИБ;
Трак.; Род.; Пирин./.
< Араламбовден, Араламбос,
Панаклин празник, Харалам,
Хараланбей, Свети Хараламби,
Чумивден.
© В народния календар това е
ден, определен за омилостивяване на болестите. От вечерта
се носи в църквата мед, който
оставят там да пренощува за
освещаване. На сутринта с него
намазват направените по този
повод пита и три кравайчета,
които се раздават в черквата
или на съседи, а другаде те се
раздават на кръстопът или в
края на селото, като се носят
и ястия. В Разградско оставят


445

една питка на тавана или в края
на селото /Пирин./, за да се на­
яде чумата. С осветения мед
мажат и челата на децата за
здраве. Останалият мед се пази
за лек през годината. В ИБ през
целия ден се спазва забраната
за жените да не работят до­
машна работа и най-вече да не
пипат вълна, защото чумата се
крие в нея.
На този ден X. окадява земята,
като по този начин я затопля,
след което тя е готова за обра­
ботка.
хараламски мед Мед, който е
престоял през нощта на Свети
Харалампий в черква, смята
се за осветен и има лековити
свойства срещу шарка, обриви
и рани /СИБ; Трак.; Род.; Пи­
рин; СбНУ, 30:29/.
Харамии > Голяма мечка /Пороминово, Ваксево; СбНУ, 30:22/.
харачари Кукери, облечени във
военна форма и с бич в ръка /
СбНУ, 34:10/.
хард > вампир /Върбица, Пресл./.
харйзване Обредно подаряване
на дрехите на умрелия, нови
обувки, възглавница, юрган и
черга, заедно със синия, джез­
ве, кафена чашка, кафена кутия,
чиния, лъжица на някой не­
гов близък /Харманли; Слив./
[арйзване /Пловд./].
харизма > сватбен дар /Търго­
вище/] [аризма /Тракия, МА/;

харман

харизмд /Пещера/].
харйзана Малко момиче, оставе­
но да живее при друго семей­
ство /СбНУ, 31, 355/.
харйти > седянка /Хр. Вак.,
ТРЕМ:544/.
харйчар Обредно лице в кукерската дружина, което води во­
ловете „баба“ и „дядо“ при
символичното засяване /Виза,
Климентово, Варн./.
харкумичька Специално украсе­
на сватбена бъклица, с която
канят гостите /Елховец, Смол./.
харман1 Мястото в двора със съ­
ответните съоръжения, на кое­
то се вършее житото /общоб./
[арман /Пловд./].
< гумно, ток.
© X. е особено важен за селяни­
на и се изобразява на обредните
коледни хлябове. Съществува
поверие, че ако се построи къ­
ща на такова място, хората в
нея няма да бъдат щастливи
/ЮБ/.
харман2 > коледните хлябове
[хармань /Хаск./; арман /Балван, Павлик.; Паламарци, Търн.;
Габр.; Хаск; Карноб.; Айт./].
< гумно, говежда кошара, ток.
© Една от разновидностите на
коледните хлябове, чиято ук­
раса изобразява двор с харман
(гумно), кучета и домакина. В
Крумовградско този хляб се
прави и на Великден.
харман3 Сиянието на Луната, по


харман

което се гадае, че времето ще
бъде лошо /ЕБ, 3:44; СбНУ,
30:34/ [арман /Памукчи, Ст. 3./].
< гумно, градина, обграда, ко­
шара.
харман4 Детска игра /Трявна;
Бесар./.
харманен > август /Арх. Ром./.
хармасаль Название на играча,
който нито веднъж не е
изпускал топката при играта
харман /Бесар./.
харнир > дявол /Върбица, Пресл./.
хару Духове, които се явяват
във вид на различни животни
/Върбица, Пресл./.
харчари Обредни лица в кукерската дружина, които носят
синджири за оковаване на хора
и събиране на „неизплатени
данъци“ /ИБ/.
хаскавица > хамкане /Дервент,
Балъкьой, Дедеаг./.
хаскане Обредно къпане за
здраве в осветената вода на
Йордановден или Ивановден на
пеленачета, годеници, младо­
женци / Род./.
< топёница.
© Придружава се и с възгласа
„ха-а-с“, с който се повдигат
три пъти тези, които ще бъдат
къпани.
хаталйя ден > лош ден /БМ:304,
383/.
хашалйисване > теслим на къща
/Арх. Ром./.
хваканье > малък годеж /Мак./.

446

хващам очи > урочасвам се /об­
щоб./. [фатам очи /Ж.Р./].
хващам се на бас > обзалагам се
/общоб./.
хващане на аратлйци > побрати­
мяване /Трак./.
хвойна Растение, смятано за
самодивско /И. Г., БНМ: 112/.
хвъргане стрелй Обичай на Сирни
заговезни, при който момците
с първобитни лъкове хвърлят
огнени стрели в дворовете на
любимите си девойки /Хр. Вак.,
Етн.:511/.
< гаганица, курковник2, чйлкане чавги.
хвъркати змйи > прилеп /Подго­
рица/.
хвърлям езй-тура > хвърлям жре­
бий /общоб./.
хвърлям жребий Хвърлям жре­
бий като начин да се разреши
справедливо спор или делба
чрез намесата на съдбата /об­
щоб/.
< хвърлям чоп, мятам чоп,
хвърлям ези-тура.
хвърлям чоп > хвърлям жребий /
общоб./.
хвърляне на детето > намерено /
Кап./.
© Когато децата на семейството
умират, при последното роде­
но живо дете сменят бабата и
кръстника с човека, който пръв
спре при него на кръстопът.
Тези деца обикновено кръща­
ват Найден.


447

хвърляне плача на детето Об­
редно действие за дете, което
много плаче /Г. Орях./.
© Майка му взема главни от
огъня и ги хвърля към гората,
съпровожда се и с обредни
думи.
хвърляне хайдутки Игра с
дрянови пръчки /Памукчи, Ст.
З.Д
хвърлям брашно Хвърлям на
паничка брашно в огъня и по
образуваните фигури гадая за
болестта на някой болен /Самовод, М. Търн./.
хёксар Член на група млади хора,
които на Ивановден къпят
някого от селото срещу над­
даване с пари /Род./.
хёпкъм Наддавам радостен въз­
глас по време на сватба /Елен./.
херекё Плат, който се използва за
даряване на сватба /Шум./.
хлацканье > хамкане /Върбица,
Пресл.; Хаск./ [ацкане /Г. Делч.,
Петр./].
хлебар Участник в коледарската
дружина, който носи краваите
на дълга тояга /Добр./.
хляб Основната храна на бълга­
рина, приема се за нещо свеще­
но; съществен компонент при
всички празници и обреди /об­
щоб./ [хлеп /ЗБ/; ляп /ИБ/; леп
/ЗБ/].
© Има различни видове обре­
ден X. - за сватби, погребения,
раждане, за всички календарни

ходене на росен
празници, за задушници и др.
Те са различни в различните
краища на страната. Например:
X. за Св. Архангел - предназ­
начен за мъже покойници /X.
В. БПО, 1990: 146/; X. за Св.
Богородица - предназначен за
умрели жени /Доб./; за родилки
/ЗБ; СбНУ, 10, 3: 224); X. за по­
даване - за курбан /Пров./; ку­
мов X. - пече се в петък преди
сватбата /Габр./; никулски X.
- за Св. Никола /Търн./; молчан
X. - при приготвянето му не се
говори.
ходенье на гроб Обредно посе­
щение на гроба на мъртвеца в
деня на погребението и на 40-ия
ден /Охрид, Струга, Кукуш/.
ходене на окроп Обичай след
сватбата: момините роднини
без майката отиват да канят
булката /Тодоровци, Габр./.
ходене на потрътица Коледуване
на малки момчета /Д. М., НВРНО:389/.
ходене на росен Обичай срещу
Спасовден болни от самодив­
ска болест и бездетни да прес­
пиват на поляна, където расте
цветето росен, за което се смя­
та, че притежава лечебна сила
/СбНУ, 28, 2:471; Д. М., НВРНО:631; БМ:301/.
< раксосан, роксосан, росен2.
© Вечерта болните отиват на
поляната, всеки със своя побра­
тим или посестрима, защото не


ходенье с кърсти

бива да ги съпровожда никой
от семейството. Предварител­
но вкъщи приготвят дарове за
русалките - ризи, чорапи, пеш­
кири, пита, кокошка, бъклица с
вино, пинта ракия и стомничка с вода. Отиват на поляна­
та с коли, като през целия път
не говорят. Избират си място,
където ще спят, и до главата
на болния се слага росен. Под
него оставят нова зелена глине­
на паничка с вода, стомничка и
шарена пита с кокошка върху
нея. На сутринта поглеждат в
паничката: ако във водата има
цвят от росен, това означава,
че русалките са се смилили над
болния и са го излекували.
ходенье с кърсти > молебен
/Мак./.
ходлйво място > нечисто място
/Стр./.
ходуль Празнично украсен хляб с
фигури /Крум./.
хопонджук > куката /Беломорци,
Омурт./.
хористо Билка, която се поставя
в кърмата на добитъка, за да
се събира маслото от млякото,
когато се бие /Пиянец, Кюст./.
хорйще Място, обикновено в
центъра на селището, на което
се играе хоро /Н. Г., 5:508/.
<конак2, кърнътъ, мегдан,
оройгрище, сбйрище, столнина.
хоро Национален български танц
с различни разновидности /

448

БМ:383-384; ЕБ, 3:1985/ [дро /
Одр./, орд /Соф./].
< коло, танец1.
© Участват млади хора и от
двата пола, хванати един за
друг, в кръг или полукръг.
Изпълнява се на хорището по
време на календарни и семей­
ни празници, събори и обреди
и има древна символика. X. се
делят на видове в зависимост
от темпото и начина на изпъл­
нение, посоката на движение,
в съответствие с етнографския
състав на българите в различ­
ните райони.
хоробёрец > игрохорец /Н. Г.,
5:506; Хр. Вак., Етн.:575/.
хороводец Мъж, обикновено до­
бър танцьор, който води хорото
/Хр. Вак., Етн.:575/.
< хоруджйя, игровод, игроводец, удач, изводчйя', вогя,
водник2, танец3, танчеводец,
танчоводец, челар, чело2.
хороводица Малко сватбарско
знаме, което държи водачът на
сватбарското хоро /Н. Г., 5:506/
хороводка Добра танцьорка, коя­
то води хорото /Н. Г., 5:506/.
< изводчййка, одница2.
хоролище Място, където според
народното вярване самовилите
играят хоро /СбНУ, 28, 1:201/.
Хорото Звездният обръч около
звездата Гайдаря /Архив БДА/.
хоругва Църковно знаме с изо­
бражение на светец, което се


449

използва при големи християн­
ски празници, носи се някога и
при шествия, молебен, погребе­
ние или сватба /общоб./.
< баряк, баряче, кръстата байряка, кръстена байрака, оруг­
лица.
хоруджйя > хороводец /Г. Делч./.
хоръшьник Вечерно карнавално
хоро преди Сирница /Н. На­
дежда, Хаск./.
хосканье Обредно подхвърляне
нагоре (обикновено три пъти)
на този, когото ще къпят на
Йордановден /Смол./.
хотка Специална пръчка със за­
бодени на нея ябълка, смокиня
и пара (увити в босилек и
вързани с червен конец), която
децата получават, когато оти­
ват да поздравят стопаните за
Богоявление /Род./.
хоцане > коледуване /ЗБ/.
храначка > дойка /Бяла река, Си­
меон.; Пловд./.
храненик Осиновено дете /об­
щоб./ [раненик /ЗБ/].
< беслемё, хранениче, чувано
дете, чюваник, чуваниче.
храненица Момиче, което е оси­
новено или се отглежда от
други хора, а не от родителите
си /общоб./; [раненица! ЗБ/].
< архетлйчка, раненка, чуванйца.
хранениче > храненик /БМ:252/
[ранениче /ЗБ/].
хранйтел Вторият съпруг /Тете­

хубавка
вен/.
хранйтелник Вторият съпруг
/СбНУ, 31,356/.
хрипушка Играта „прескочи-кобила“ /Н. Г., 5:510/.
© Един или няколко души
стоят наведени, а друг човек ги
прескача.
християнин Човек, изповядващ
християнската религия /об­
щоб./ [ристиёнин /Н. Г., 5, 79/,
рисянин /Н. Г., 5, 79/].
христосване Великденски оби­
чай, при който се разменят ве­
ликденски яйца, съпроводен с
поздрава Христос възкресе /Н.
Г., 5:510/.
христосуване Изпращане на ве­
ликденски подарък - хляб и
червени яйца, на кума от мла­
доженците /ИРод./.
христуль Годенишка китка /Г.
Делч./.
хубава невяста > девствена /Пле­
вен/.
хубавёнка > зълва [убавёнка /
Брез.; Сандан.; Белосл./; убавёнкя /Врач./].
хубавёнко > девер1 /Н. Г., 5:513/
[убавенко /Пирот; Брез.; Орсоя, Лом.; Габровница, Мон­
тан.; Соф.; Комщица, Год.;
Белут, Босил./; убавенкьо /
Портитовци, Монтан.; Габаре,
Белосл.; Лиляче, Врач./; убавенкьу /Малорад, Орях.; Кой­
наре, Врач.; Комощица, Лом./].
хубавка > зълва1 /Н. Г., 5:513/


хубавица
[убавка /Комщица, Год.; Мало­
рад, Орях./; убавка /Люлин,
Перн.; Присойна, Омурт.; Дриново, Търг.; Соволяно, Краище,
Кюст./; убафка /Бърля, Годеч.;
Добри дол, Краище; Търнак,
Белосл.; Комощица, Лом.;
Плев.; Търн./; убафка /Гърло,
Брез.; Горна Любата, Босил./;
убъфкъ /Кул.; Вид.; Белогр./].
хубавица > зълва' /Н. Г., 5:513/
[убавйца /Гърло, Брез.; Габер,
Соф./].
хумада Детска игра с кръгли
плочки /Смол.; Ард.; Асен./.
хунапи > нави1 /БМ:384/.
хунди > мартенички /М. Търн./.

450
хюнер Действие, което зетят
е длъжен да извърши, преди
да даде булката на сватовете
(напр. изкатерване на високо
лъскаво дърво, изправено на
отвесна линия) /Сол./.
хурка Оръдие за предене, което
в народните представи е на­
товарено с магическа сила да
прогонва злото /общоб., И. Г.,
БНМ: 107/ [урка /Н.Г., 5:450/,
фурка /Н.Г., 5: 476/].
хуркина поседа Вид седянка, на
която моми и жени се надпридат
с хурки и вретена /Н. Г., 5:515/.
хълдено > анатема /Кесарево, Г.
Орях./.

ц
цаленица > годишнина / Разл./.
налки > наниз /Карл./.
© Този наниз от пари се слага
под булото на младоженката.
цало Сребърна пара, вързана
с червен конец на ръката на
булката срещу уроки /Г. Лозен,
Соф./.
цалоглавец Дете, родено през
Мръсните дни/ /Ботев./.
© За предпазване на това дете
шият „риза на куминя“ с преп­
летени над огъня конци.
цанцолёй Дух, който прескача от
скала на скала /Н. Г., 5:518/.
цапканица > тласканица /Н. Г.,
5:518/.

цар1 > станеник /Д.; СЗБ/.
цар2 Обредно лице в кукерската
дружина /ИБ; Трак./.
цар на лозята Обредно лице на
Трйфоновден, имотен стопанин
с много лозя, който извършва
обичая зарязване на лозята за
плодородие /Рус.; Разгр.; Търн.;
Плев.; Врач.; Трънчовица, Ник./.
© Теглен е от колесар или е
носен от други мъже.
цар на нйвата > майка на нивата
/ЕБ, 3:219/.
царе > майка на нивата /ЕБ,
3:124-125/.
царева невеста > невестулка /
Арх. Ром./.


451
царева щёрка > невестулка /Арх.
Ром./.
царйца1 Мома, глава на лазарките /Н. Г., 5:519/.
царица2 > майка на нивата /ЕБ,
3:219/.
царска пита Пита, месена с яйца
и масло и топена в мед, която
се раздава на Нова година /Н.
Г., 5:520/.
царство > дама /Лъки, Г. Делч./.
царят > Божа брада /БМ:124/.
цветен1 > май /Н.Г., 6: 322; Д. М.,
НВРНО:623/.
цветен2 > април /Н. Г., 6:322/.
цветник > май /Н. Г., 6:322/.
цветен леб > светец3 /ЗБ/.
цветенцето > шарка /Сил./.
цветна вода Вода за замесване
на обредните хлябове на Гер­
гьовден, в която има различни
билки /Д. М., НВРНО:77/.
Цветница > Връбница /ЗБ; ИБ;
Кюст.; Плев./.
Цветоносна неделя > Връбница
/Охрид, Струга, Кукуш/.
Цевурки > Вълчите празници
/Писаница, Смол./.
целенйк > никулски хляб /Граматиково, М. Търн./.
церилки Приспособления от ко­
лове и въжета, подобни на бе­
силки, за обичая тирене на
кучетата на Песи понеделник
/ИТр./.
цёца По-малката сестра /Кукуш/,
цивурки > рамазань/Смол.; Асен.;
Ард./ [цвурки /Върбово, Смол./;

цйрене на кучета
цевурки /Хасовица, Бостина, Смол./; цевурьки /Кремене,
Смол.; Асен./; цевуркъи /Давидково, Смол./; цевуркье /Солища, Смол./; цивурки /Габрово,
Ксант./; цъивурки /Левочево,
Смол./; циурки /Момчиловци и
Турян, Смол.; Стран./; цыгурьки IJX. Арда, Смол./; цъъвурки
/Мезек, Свилен./; чевурки /Ситово, Пловд./; чъвурки /Бачково/;
чаурки /Наречен, Асеновгр./.
циганин Маскиран участник в
сурвакарските групи /ЗБ/.
цйганка Маскирана участничка в
сурвакарските групи /ЗБ/.
цйганки Деца, участващи в мо­
лебен за дъжд /Брегово, Вид./.
цйганската Мъжка обредна игра,
която изпълняват двама играчи
с начернени със сажди лица,
завързали на кръста метла и
пирустия, които подскачат, клякат и дрънкат /Стр./.
цйганче > еврейче /Правец, Бо­
тев./.
цир > цирей /СбНУ, XVI, XVII
3:218/.
цйрей Едра пъпка, която, според
поверията, израства на този,
който не спазва забраната за
работа на Свети Влас и кой­
то пее коледни песни срещу
Игнажден /СбНУ, XVI, XVII
3:218/.
< цир.
цйрене на кучета > бесене на ку­
чета /М. Търн.; Одрин.; Д./.


цоглавци
цоглавци Митични същества с
кучешки глави и човешко тяло
/Макоцево, Соф./.
цологлавци Митични същества с
по едно око на челото и едно на
темето /Ботев./.
цоцоман > исполини /Н.Г., 5, 527/
[цуцуман /Н.Г., 5, 527/].
црёпка Съд с катран, който се
слага до главата на новоро­
деното, за да предпазва детето
от „изтравяне“ /Кюст.; Н. Г.,
5:527/.
цръквьтъ > оброчище /Дебърско,
Разл./.
цръквище > оброчище /Г. Драглище, Бачево, Разл./ [цръковище
/Н. Е, V:528/].
црънио > църни ветър (СбНУ, 40,
23 - Каменица, Кюст.).
цръногорецо > църни ветър /
Каменица, Кюст./.
Црън пёток > Велики петък /
Покровник, Благ./.
цръста планнйна > обяд’ /Стр./.
цули Дума от стихчета, с които
децата се броят при играта на
криеница /Бесар./.
цунче > еврейче /Варвара, Ахтоп./.
цурка Маскиран като жена участ­
ник в кукерските игри /Асеново, Плев.; Банат/.
цурко > еврейче /Долновард./.
цуре > еврейче /Пишманкьой, Де­
деаг.; Карамаслии, Бабаеск./.
цурьо > еврейче /Синапово, Топол.; Род.; Еникьой, Трак./.
цуца > еврейче /Лилково, Пловд./.

452

цучьъчьъ > еврейче /Нова На­
дежда, Хаск./.
цуцоле Обичай преди сватбата,
при който родителите на мома­
та канят младоженеца, а род­
нините - връстници, го повалят
на земята и се трупат върху
него /Вел./.
цуцула Митично същество, по­
добно на човек, което излиза и
скита по гробищата /Поповец/.
цъгъняска Вид бързо хоро /Н.
село, Вид./.
цълуфье Сладкиш, носен на
родилки /Шумен/.
цънки Мехурчета върху белтъка
на яйце, оставено под открито
небе срещу Нова година (Сурваки), по което се гадае какво
ще стане през годината /СЗБ/.
цървёлско Вид вечерно хоро по
случай Сирни Заговезни /Руждеж, Драм./.
Цървён Гюргьовден Название за
Гергьовден, когато той се пада
преди Великден /Охрид./.
цървёни Евфемизъм за зли духо­
ве, които се явяват през нощта
и правят пакости на хората
/Охрид/.
цървенйк > юли /Х.В., ЕБ, 1977:
411/.
цервён чумбёр Було на булката в
червен цвят /Мендево, Петр./.
църква1 Християнската религи­
озна институция /общоб./ [черк­
ва /СБ/].
църква2 > оброчище /СБ/ [черква


453

/ЦБ, ИБ/].
църква3 > рибена църква /Хаск.;
Харм./.
църква4 > дама /Илинден, Г.
Делч./.
Църква5 > Кокоша черква /ИТракия/.
църковен конец Нишка, с която
опасват умрелите /Хр. Вак.,
БПО:79/. ~
Църният Йован > Секновение

чани
/СЗБ/.
църни ветър Югозападен вятър
/Бурел, 29/ [/Кюст./].
< црънио, цръногорецо, църнийо ветер.
църнийо ветер > църни ветър
/Кюст./.
Църн Светий Йован > Секно­
вение /Велес/.
Църън ден > Света Черна /ЮБ/
[Църн ден /Охрид/].

то оправя счупени или навехна­
чавги* > стрели /ЮИБ; Добр.;
ти кости /ИБ; ЗБ/ [чекракчйя I
Варн.; Провад.; Род./.
Казън./].
чавги2 Обичай момците да хвър­
лят запалени стрели в дворове­
< чикакчйя.
те на момите вечерта на Сирни чалдйсам умъ Побърквам, под­
Заговезни /Търново; МТърн.;
лудявам някого /Г. Ор./.
© При умствени недостатъци
Борово, Ст. 3./.
на детето се обвиняват свръх­
< чилкане чавги, туйкане.
© Момците излизат извън се­
естествените сили.
лото и от високите места хвър­ чалдйсвам се Разболявам /се/ от
лят запалени стрели - чавги.
болест, причинена от зла сила /
Докато ергените хвърлят чавги,
Брусен, Тет./.
като ги палят от огньовете, чамбас > ръченица /Солища,
момите се събират на Гора.
Смол./ [чумбас /Хвойна и
чаврё Кърпа, в която се слагат
Павелско, Асен./].
подаръците за момата от сва- чана1 > стринка /Пловд.; Топо­
товниците /Н. Паз./.
лов, Асен.; Батак, Пещ.; Чер­
чаврьё Кърпа за лице, която бул­
ничево, Карл.; Вид.; Бяла река,
ката дарява на сватбарите /Зла­
Първ.; Бяла река, Борис./ [чанъ
тогр./.
/Динево, Хаск.; Перущица,
Чавушница > Крива Неделя
Пловд./; чяна /Н. Г., V:571/].
чана2 > вуйна /Батак/.
/Тревн./.
чани
Горски духове, които разчакръкчйя Народен лечител, кой­


чанка

дават на хората такива качества,
каквито те си пожелаят /Арх.
БДР/.
чанка > чана1 /Розово, Пещ.;
Яворово, Пловд./.
чано > стрино /Бяла река, Борисовгр./.
чапак > мъртовска риза /Върбовка, Севл./.
чапа парасъ Един от даровете,
които се дават на момините
родители при годежа /Рус./.
чапё > чеиз /Драглище, Разл./.
чаракман Вид игра с топка, тоя­
га и мишена /Хрищени, Ст.З.;
Смолница и Ген. Тошево,
Толб./.
чародей > магьосник /общоб./.
чародейка > магьосница /об­
щоб./.
чаркам1 Изказвам заклинание,
за да се успокои душата на ум­
релия и да не се превърне той в
таласъм /Н. село, Вид./.
чарувам2 > омагьосвам [чърувъм
/Н. село, Вид./].
чаруван Мъртвец, на който е из­
вършен обредът чаруване /Н.
село, Вид./.
чаруване Обредно действие на
гроба, което се извършва пър­
вата събота след погребението
/Вид./.
© Извършва се първата събо­
та след смъртта на някого от
вдовица, която отива на гроба
със свещта, с която е умрял
мъртвецът, и пет-шест вретена.

454
Когато стигне, обгражда гроба
със забодени в него вретена и
си тръгва. По пътя на отиване
и връщане не се обръща назад.
Обредът се извършва и днес.
чаръкмадан Вид детска игра
- събаряне на чатал с тояги
/Твърдица, Слив./.
час Единица мярка за време, рав­
на на една двадесет и четвърта
част от денонощието /общоб./.
< сахат.
© Според народните вярвания
дадени отрязъци от време се
подчиняват на опозицията до­
бро / лошо. За разлика от дни­
те, народът не определя точно
кой е добър и кой е лош час. Той
установява това впоследствие,
тъй като, ако човек нещо си по­
желае или започне в добър час,
то се сбъдва и работата му спо­
ри, когато е започната в такъв
час, и обратно - пожеланията и
желанията, изказани в лош час,
не се сбъдват, а работата, за­
почната в такъв час, върви бав­
но и с много препятствия. Това
се отнася особено за клетвите.
Вярва се, че една от причините
за идването на болестите е, че
са назовани в лош час. И поне­
же не се знае кой е добър и кой
е лош час, препоръчва се вина­
ги да се мисли само добро.
чатал > сватбено дръвце /Обро­
чище, Добр./.
чатал-матал, кач пармак Вид дет-


455

ска игра /Воден, Елх./ [чаталматал, кач чатал /Трявна/].
© Половината от играчите се
качват на гърба на другите.
Основно условие е те да не
докосват земята с краката си,
а когато това стане, децата се
сменят.
чауш Облечен като кукер човек,
който води сватовете, които
отиват да вземат невестата, и
ги разсмива по пътя, за да не я
урочасат /Забърдо, Асен./.
чауши > кукери /Кукуш.; Енидже
Вардар/; [чауше /Разлог/; чеуш
/Род./].
© Ч. са облечени в бели дрехи,
с кожена гугла на главата, колан
и чанове на кръста /Долно
Калиново, Крум.; Кукуш./. Ч.
са третата двойка в коледната
русалска дружина /ЮМак./.
чаушка > боенец2 /ЕБ, 3:118/.
чаша Вид съд за пиене, който се
възприема като свещен пред­
мет в християнската религия.
< потир.
© Ч. била важен атрибут и в
езическите обреди, тъй като в
нея се събира течност с риту­
ално значение. Тя е континуант
на рога като съд за пиене. Ч. е
един от символите на ханската
власт при прабългарите.
Като метафора се свързва и с
измамните удоволствия на гре­
ха, а също и със страданията в
името на правдата, като олице­

чейз

творява страданието на Хрис­
тос в Гетсиманската градина.
чая > стринка /Ковачевица, Г.
Делч./ [чае /Гърмен, Г. Делч./].
чевирмё > росен1 /Арх. БДР/.
чевре1 Квадратна копринена кър­
па, която момата дава на момък
като белег, че са сгодени /Певец,
Търг.; Синапово, Тапол./ Вид
забрадка, която била атрибут
на сватбените обичаи [чиврл /
Кирнички, Бесар./].
чевре2 Изкусно везана в четирите
ъгъла бяла кърпа, която
бъдещата невеста пришива
леко на дясното рамо на девера
/Пещ./.
чедо > дете /общоб./ [чёндо
/Кост./].
чезгьё > дама2 /Горно Дряново,
Г.Делч./.
чейз Движимо имущество, което
невестата получава като сватбен
дар отродителите си /Н.Г., V:533;
Брезн.; Лом./ [чейс /Зафирово,
Тутр.; Жеравна, Котл.; Долно
Левски, Панаг.; Попско, Крум.;
Якоруда и Годлево, Разл.;
Дебрене и Сърнец, Добр.; Бабук,
Сил./; чьзйс /Касъка, Селча и
Лясково, Смол.; Горноселци,
Г. Делч./; чехйс /Дивдядово,
Смол./; чайс /Самоков/; чийз
/Н. Г., V; Гевг./; чиис /Шумнене,
Тет.; Пленимир, Ген. Тош.;
Енина, Казан.; Лозенец, Ямб.;
Козарско, Пещерско; Червен,
Асен./; чьийс /Мезек, Свил./; чие


чейз кабъ

/Бряговец, Крум./.
< дар1, дарба1, дел, испап,
прикя, равон2, руба сайзник,
тал1, товар, търа, чапе, кабъ,
чуба, югмок.
© То включва дрехи, чора­
пи, терлици, накити и разни
предмети от покъщината: съ­
дове, чаршафи, одеяла, юрга­
ни, черги, килими и т.н. Дре­
хите, бродериите и тъканите
момичето обикновено само
приготвя за женитбата си
/Неново, Провад./, а баща й
ги дава на сватбата /Пирин.;
Мандър, М. Аз.; М.Търн.; Дивдядово, Шум./. Дотогава Ч.
стои нареден покрай стената
/Род./.
чейз кабъ Бакърени съдове, които
родителите дават на дъщеря си
при женитбата /БТрак./.
чейзник Предмет за или от чеиз /
Жеравна, Котл./.
чёкавица > седянка /Козичино,
Помор./.
чекел > чилик1 /Бериево, Севл./.
чекелдй > чилик1 /Вишовград,
Търн./.
чёкич > коледарка /Ихт./.
чекрък Домашен уред за нави­
ване прежда на цеви, някои от
частите на който притежават
магическа сила да лекуват от
уроки /Стубел, Монт.; Литаково, Ботев./.
чекшйри > гащи /БМ:386; Н. Г.,
V:539/.

456

челар > хороводец /Зарово, Сол./,
челебёй Малко парченце от стъб­
ло на трън, което се поставя в
пояса на дете против уроки
/Съчанли, Гюм./.
челебййче > момче /Род./
чёледен > женен /Севл.; Тр.; Тет./.
челеджйк > чилик /Кесарево, Г.
Орях./.
челмеджё топка Вид детска игра
/Ихт./.
чёлне Вид детска игра /Охрид/.
челник1 Високопоставена лич­
ност, господар, чорбаджия /Н.
Г., V:539/.
челник2 > старейшина1 /Н. Г.,
V:539/.
челник3 Главатар на влашко село
/Н. Г., V:539/.
чело Най-почетното място в къ­
ща, на трапезата и др. /Н. Г.,
V:539/.
чело1 Началото на хорото /Н. Г.,
V:539/ [чилд /Войнягово, Карл./].
чело2 > хороводец /БТФ:38/.
челяд1 Членовете на едно семей­
ство или задруга /Н. r.,V:540/.
< доморудие, домочадие.
челяд2 Децата в едно семейство
/Н. Г., V:540/ [чёльът /Змеево,
Ст.З./].
< чомрьъс.
чёляк > човек2 /Вресово, Айт./
[челёк /Банат/].
чембёр1 > забрадка /Миндя,
Търн.; Дряновец, Търг.; Вр.;
Скалица, Ямб./ [чимбёр /Лом./;
чимбйр /Лом./; чомбер /Вр-;


457
Маркова, Пирд./; чумбёр /Д.; Н.
Надежда, Хаск.; Харм.; Изгрев,
Елх.; Войнягово, Карл.; Плев.;
Ст. 3.; Теплен, Г. Делч.; Чирп.;
Бел.; Свищ.; Слив.; Шум.; Беcap.; Добр.; Неново, Провад.;
Съчанли, Гюм./; чюмбёр /Хаск.;
Чирп./].
чембёр2 > зъбци /Род./.
чемелнйца > кандилница /Н. Г.,
V:540/.
чёмер1 Зъл магьоснически дух /
Арда; Смол./.
чёмер2 > дявол1 /Елена; Г. Ор.;
Снежина, Провад.; Н. Г.,V:540/
[чёмьър /Кръвеник, Севл./].
чемерйка Билка Veratrum album,
която според поверието има
свойството да омайва и леку­
ва /ЗБ; Род./ [чемерйга /Н. Г.,
V:540/].
© В народните песни с Ч.Ерина
самовила лекува Секула детен­
це. Но тя е и една от разделните
билки. Бере се на Еньовден.
чемйш > змей /Боголин, Г. Делч./.
чемпари > зъбци /Род./.
ченгйя > дама2 /Разл./ [ченгийъ
/Разл./; ченджйя /Ралог; Годлево, Разл./].
ченгър Детска игра с каиш /Арх.
БДР/.
ченйца > коливо /Смолско, Пирд.;
Доброславци, Соф.; Ихт.; Баничан, Г. Делч./ [чьенйца /Ситово, Пловд./; чйнца /Хаск.;
Искра, Първ./].
ченкарица > врачка /Арх. БДР/.

червена руса

чёпа Тази лазарка, която играе,
докато другите пеят /Котл.;
Чирп.; Карноб./.
чёпаница > ръченица /Н. Г., V:540/.
чеперёк > педя [чёперек /СЗБ/;
чапърък /Н. село, Вид./].
Чепйкрак Народен празник два
дни след Сурваки (Нова го­
дина) /М. Аз./ [Чипй-крак /
Тьойбелен, М. Аз./].
© На този ден се готвят крака
от животни и не се работи най-вече не се преде, защото
който работи, ще окуцее.
чепнйца > ръченица /Н. Г., V:541;
Сливен; Карнобат/ [чепнйцъ /
Жеравна, Слив./; чьёпницъ /
Котл./].
чёра > еврейче /Арх.Ром./ [чьтра
/Род./].
червён > юли /Хр. Вак., Етн.:411/.
Червёната задушница > Томина
задушница /ИБ/.
червёна ракия > сладка ракия
/Бесар./.
© Нарича се така, защото спе­
циално се оцветява в червено.
червёна руса > русалска болест
/Кнежа/.
© Освен чрез обичая ходене
на росен, тази болест се лекува
чрез баене с перце.
© При баенето се изричат след­
ните думи: Тръгнала е червена
руса ис чёрно море уд Бёло
море, с алени байраци, три
златни юзди с врани кон'ё и
съ понёле червёна руса, та ги


Червената събота

занеле ф зелена торъ.
Червената събота > Томина за­
душница /ИБ/.
червен вятър1 Вид болест Erisipellas, при която по тялото или
лицето се явява червен оток /
общоб. Н. Г., V:542; Правец,
Ботев./ [червен ветер /СЗБ/;
чървен ветър /Плев./].
< червёнка2, гилинджй, опал,
црёвница,устрел.
© В народните представи тази
болест има антропоморфен вид
и изглежда като дебела, грозна,
червена жена. Сестра е на бяла
червенка, от която трудно се
различава /Литаково, Ботев.;
Балванци, Търн.; Перущица;
Велешко/. Ако болестта се раз­
пространява, се нарича женска
червенка, ако се появи само на
едно място, е мъжка червенка.
Лекува се с пазене на диета и
баене от туркиня-кадъна /Ново
село, Вид.; Воднянци, Белогр./.
червен вятър2 Свръхестестве­
но същество от рода на само­
дивите, русалките /Г. Орях./.
Червен вятър Персонаж от на­
родните фантастични приказки
/Хр. Вак., Етн., 552/.
червёне на яйцата Обичай да се
оцветяват и шарят яйца за Ве­
ликден Щ. М., НВРНО:563/.
© В по-далечни времена яйцата
са оцветявани само в червено
или червеният цвят се използ­
вал за фон на различни други

458

шарки.
Обичаят се извършва само на
Велики четвъртък или в събо­
та пред Великден. В миналото
това се прави от най-старата
жена в къщата. По-младите
жени не се допускат, а други­
те по-възрастни само помагат.
Всички останали са навън и мо­
гат да влязат едва след като са
обагрени повече от половината
яйца. Преди да започне боя­
дисването, стопанката запалва
свещ, прекръства се, като поже­
лава: Дай, боже, догодина пак
да срещаме червено яйце, по­
сле се прекръства още три пъти
и подава свещта да я поставят
при иконата.
червени вихърници Болест, от
която страдат хора, бити от
самодиви /СбНУ, XXI, П:2/.
Червени одуши > Томина задуш­
ница /ИБ/.
червенка1 > шарка /Н. Г., V:542/.
червёнка2 > червен вятър1 /Осиково, Г. Делч.; Стакевци, Бе­
логр.; Н. Г., V:542/.
червёнка-зелёнка > дъга /Горно
Вършило, Ихт./.
червенко1 > червен конец /Н. Г.,
V, 542/.
червёнко2 > Член на кукерска
дружина, облечен в червено /
Климентово, Варн./
червёнковец
>
червенко /
Климентово, Варн./
червёнковци Членове на кукер-


459

ската дружина, облечени в
червено /Църква, Добр./.
© Те не трябва да са женени и
се представят с червени фесове
и почернени лица, за разлика
от другите младежи, които са
облечени като моми.
червен конец Нишка от някаква
червена прежда /общоб./.
© Той има способността да
предпазва от болести, поради
което се нанизва на огърлето
на бебешка ризка за здраве или
се връзва на ръката на дете
против уроки.
червено Един от основните цве­
тове, почитани от българите,
натоварен с апотропейна функ­
ция и притежаващ положител­
на еманация /Арх. Ст. Ром., т.
64:94/.
© В езика на цветовете Ч. оз­
начава женското начало, тайн­
ството на плодовитостта и
плодородието, а следователно
и символ на майчинството и
живота, на животворящия кул­
тивиран огън и настоящето,
а също и на низките качества
на мъжкото начало, земното
и низкото, на ритуална нечис­
тота. Ярък израз на женското
начало е червената мартеница
в противовес с бялата, симво­
лизираща мъжкото начало.
Същевременно Ч. притежава
способността да предпазва от
уроки и др. болести и зли сили.

червено куку

Поради функцията му да защи­
ти репродуцирането на рода
той се използвал при много
сватбени и родилни атрибути.
В християнската символика Ч.
изразява проливането на кръв
и представата за изкупителната
жертва на Христос. Поняко­
га символизира греха и злото,
войната или някакво възмездие.
Често обаче това е цветът на
царските одежди. В българския
фолклор Ч. е знак и на свобода­
та, а при гадаенето по небесна­
та дъга Ч. означава вино.
червено сито Обредно забраж­
дане с форма на качулка, оки­
чена с венци или кръг от повесмо червена коприна /Лъки и
Дряново, Асен./.
< червен превес.
червено яйце > великденско яйце
/общоб.; Д. М., НВРНО:563/.
© Първоначално великденски­
те яйца се оцветяват само в
червено. Ч. Я. впоследствие се
превръща в основен атрибут и
символ на Великден. Днес се
използват и други цветове, като
се предпочитат основните: чер­
вено, синьо и жълто.
червен превес > червено сито /
Дряново и Лъки, Асен./.
червено куку Червен вълнен
конец, който се вплита накрая
на плитката на булката с цел да
се предпази от лоши очи и зли
сили /Провад./.


червенушя

червенушя > червенка1 /Н. Г.,
V:542/.
червяване /на децата/ Обичай на
Бабинден, при който още су­
тринта бабата-акушерка слага
червена вълна на челото на де­
цата, на които е бабувала през
годината, и ги благославя /ЕБ,
3:107-108; Д. М„ НВРНО:483/.
чергило Типично добруджанско
хоро.
Чер ден Мартин > Баба Марта2
/Лов.; Тр./.
чердбшам се > венчавам се /Ресилово, Дупн./.
Черенарйзие > Света Анастасия
/Род./
черен буенец Обичай при бъл­
гарите на втория ден на Ве­
ликден, който се изпълнява
от 6 момичета, облечени в ру­
мънски национални блузи и
пъстри поли /Кяжна, Румъния/.
Чёрен вторник Първият вторник
от Великденските пости, вто­
рият ден от Тодоровата неде­
ля /ЕБ., 3:114/ [Чрън вторник /
СЗБ/; Чърн вторник /Видин;
Ресен, Търн.; Болярово, Ямб.;
Стакьовци, Белогр.; Марашки
Тръстеник, Плев./].
< Арджав вторник, Глух втор­
ник, Лош вторник, Сух втор­
ник, Усовски вторник.
© По принцип като ден от
седмицата вторник се смята
за лош, тежък ден: нищо не се
започва, защото няма да завър­

460
ши успешно. Според народното
вярване от всички вторници
този е най-лошият. Смята се за
главатар на всички вторници.
Вярата, че роденият през този
ден е злочестник, е изразена в
поговорката: Родила ме мама
у чрън вторник /Видин; Ресен,
Търн./. Този вторник, според
народното вярване, е началник
на сушата и се празнува, за да
няма суша. Забраните се съ­
блюдават и срешу глухота. Във
връзка с това месят хляб, кой­
то разчупват на дръвника, и по
този начин канят дъждовните
облаци да дойдат да си хапнат,
та през лятото да има дъжд.
Спазва се пост, не се върши
домашна работа и се забра­
нява сексуалното общуване /
Стакьовци, Белогр.; Марашки
Тръстеник, Плев.; Болярово,
Ямб./.
чёрен вятър > черноморец
/СбНУ, ХХХ:68/.
чёрен ден Ден, в който се случват
много големи неприятности и
най-вече, когато има инциден­
ти или природни катаклизми,
съпроводени със смърт на чо­
век или на повече хора /общоб./.
чёрен оман Миризлива билка
Inula helenium, с която прогон­
ват злото от дома на родилката
/Хр. Вак., Етн.:472/
Чёрен пётък’ > Разпети петък
lo^mo^.f.


461
Чёрен петък2 Петъкът преди
Гьоргьовден, когато се берат
билки /СИБ и СевСрБ, Банско /.
© На този ден носят подаръци
на Исус Христос в църквата. В
Банско не се готви и не се яде.
Чёрен празник > Света Черна
/БМ:313/.
Чёрепник > Еремйя /Н. Г., V:544/
[Черепник / Н. Г., V:544/].
© На този ден се правят чирепните.
черешар1 > май /Илинден, Г.
Делч.Цчурешар /Кючюксеймен,
Силивр./].
черешар2 > юни /Разл./
черешёр > май /Долно Луково,
Ивгр./ [чурешёр /Търново и
Чопкьой, Узунк./].
черешкёр Скъпа разноцветна заб­
радка, която момък подарява
на мома при годеж /Корово,
Велин./.
черешнар > юни /Кич./.
Черешовата задушница Една от
най-големите задушници, коя­
то се прави в деня преди Спа­
совден, когато се раздават че­
реши за умрелите [Черешъдва
задушница /Н. Г., V:544/].
< Черешовото, Моша, Русалното одуше, Русалска задушница,
Спасовска задушница.
Черешовото > Черешовата за­
душница /Арх. БДР/.
черйбашия > старейшина2 /Об­
рочище, Добр./.
чёрква1 Храм на православните

черкезка
християни /ИБ/ [чёрквъ /Елен.;
Мерданя, Търн./; чёркова /Н. Г.,
V:545/; чёркоъ /Патрешко, Тр.;
Бесар./; чёркувъ /Войнягово,
Карл./; чръква /Н. Г., V, 560/;
църква /ЗБ/].
< черквё, чёрквица, чёрквичка.
чёрква2 > оброчище /Центр, и ИБ/
[цръквътъ /Дебърско, Разл./].
черквё > параклис /Арх. БДР/.
черквеняк > клисар [чърквеняк]
/Банат/.
чёрквица > черквичка1 /Н. Г.,
V:545/.
чёрквичка1 Малка черква /Н. Г.,
V:545/.
чёрквичка2 > оброчище /Пловд./.
© Характеризира се с подреде­
ни в полукръг грамади камъни
с един голям камък в средата,
на който се коли жертвено жи­
вотно, палят се свещи, поставя
се иконата на светеца, който
се чества, а жените се молят
и оставят там цветя и дребни
дарове за чествания светия.
чёрквъ > черкуване2 /Мерданя,
Търн./.
черкёзка Вид връхна дреха, пред­
назначена за булка /Бабук, Сил./.
© Тя е от червен плат, под­
платена с памук и тегелирана.
черкёзка Вид народен танц, който
се играе от двама или четирима
играчи, които се разминават
/Арх. БДР/ [черкеската /Разл.;
Добр./].


чёркова4 6 2
чёркова Събор, който се про­
вежда на религиозните праз­
ници - Архангеловден, Йордановден и др. /Тревн./.
черковище > оброчище /Н. Г.,
V:545/ [цръквище /Г. Драглище
и Бачево, Разл./; цръковище /Н.
Г., V:528/].
черковник1 Набожен човек, кой­
то редовно ходи на черква /Н.
Г., V:545; Тръстеник, Плев.;
Бериево, Севл./.
< црьковник; черковно блюдо.
черковник2 > никулски хляб /ИБ/.
© Обикновено се осветява в
черква или е предназначен за
нея. Меси се по различни пово­
ди.
черковник3 Черковен двор /Ресилово, Дупн./.
черковница Набожна жена, която
редовно ходи на черква /Н. Г.,
V:545/.
< црьковница.
черкдвно блюдо > черковник1
/София/.
черкувам Извършвам или участ­
вам в религиозен обред /Бру­
сен, Тет.; Градище, Севл./
[черкувам /Ново село, Тр./; чъркувъм /Чирп./; чъркуъм /Тр./;
црькувам].
черкувам се Ходя на черква
/Тръстеник, Плев.; Ихт./.
черкуване' Пролетен обичай, при
който веднъж в годината след
богослужение се обикалят об­
рочищата и се слага трапеза

/Плевня, Драм./.
черкуване2 Служба в църквата
/ЗБ/.
< чёрквъ.
черкуване3 > молебен /ЗБ/ [черкдване /Яврово, Асен./].
черкуване за Господа > Господова черква /Пловд./.
© Освен преди Петковден ня­
къде Ч. Г. се прави и между Ве­
ликден и Гергьовден.
чёркувъ > дама2 /Войнягово,
Карл./.
Чёрна > Света Анастасия /Н. Г.,
V:545/ [Чьдрна /Род./].
чёрна забрадка Кърпа за глава в
черен цвят, която се използва
като символ за траур /общоб./.
© Това е сравнително ново
явление, което се налага око­
ло края на XVIII в., когато Ч.
3. изземва тази функция от
традиционната за случая бяла
забрадка. Някъде се използва
само при смъртта на съпруг, а
за други членове на семейство­
то забрадка все още е бяла /
Ксант.; Хр. Вак, БПО:152/.
Чёрна задушница > Софинден
/Добр./.
чёрна змия Хвърчаща черна
змия, която се е върнала на зе­
мята от ада /СбНУ, XXVIII,
1:105/.
Чёрна морйя > Чума /БМ.:385/.
Чёрната неделя > Тодоровата
неделя /Тет; ЕБ, III: 113./.
© Нарича се така, понеже


4 63

тогава времето чернее, т.е. ду­
ха, вали, или поради широко
разпространеното у народа
схващане за по-особен характер
на отделни дни от тази седмица.
Оттук идват различни обредни
практики и забрани.
черната огнйца > огница /Ботев./.
Чёрна панукла > Чума /БМ.:385/.
Черната сряда > Разполовената
сряда /Тревн./ [Черна сряда /
Беброво, Елен./].
Черна Тудорица > Тодоровден /
Брусен, Тет./.
черне > четварци /Чепеларе,
Асен./.
Черни веруги > Света Чер­
на /БМ:313/ [Черняй веруги /
ЮИБ/].
чернйлник Лош човек, който
умишлено създава неприятно­
сти на други хора /Н. Г., V:545/.
< пакостник; лошетник.
чернйлница Лоша жена, която
умишлено създава неприятно­
сти на други хора /Н. Г., V:545/.
чернйло Нещастен тежък живот
/Н. Г., V:454; общоб./ [чърнйлу
/Войнягово, Карл./].
© Най-често във фолклорно­
то словосъчетание: женилу чернилу, което се отнася пре­
димно за жената, чийто живот
след женитбата става много
тежък и труден.
чёрно Един от компонентите на
цветовата опозиция бяло / чер­
но /ИБ./ [църно /ЮЗБ/].

чёрта

© В системата на цветовата
символика Ч. е израз на всичко
зловещо, грозно, страшно, на
мъка, скръб, страдание, хаос,
мрак, ад и смърт, в противовес
на бялото, което се свързва с
всичко светло, радостно, чисто,
ясно, свободно, прекрасно.
черноглоговина Прът от черен
глог, с който се убиват и го­
нят вампири, дяволи и други
демонични същества /Ботев­
град/.
черноморец Най-лошият вятър,
който духа откъм Черно море /
Зимница, Казан./.
< чёрен вятър, морлйна, моряк,
морянин.
Чернорйзе > Света Анастасия
/Стр./.
Черняй > Света Черна /ЮИБ/.
чер оман > черен оман /Хр. Вак.,
Етн.:472./.
чёрпене > Почерпка или угоще­
ние на роднини и приятели по
някакъв хубав, приятен повод
/общоб./ [черпъньи /Котел/].
чер пипёр Жестикулиращ сват­
бен обреден танц, съпроводен с
песен /Хр. Вак., Етн.:486/.
© Играе се на сватбата от
момците, докато чакат мла­
доженците да излязат след
първото консумиране на брака,
черпня > черпене /Н. Г., V:547..
чёрта > дама2 /Тешово, Г. Делч./
[чьгрта /Селча, Смол./; чарта
/Балдево, Г. Делч./; чъртъ /


черяшйл

Дебращица, Пазар./; чярта /
Козарско, Пещ.; Костандово,
Пазар./].
черяшйл > май /Плевня, Драм./,
чёсна селянка Предсвадбен оби­
чай - събиране преди засевки
под формата на селянка в дома
на годеницата, където близки
от двата рода окончателно я
приготвят за сватбата /Д./.
Чеснй верйги Празник, посветен
на добитъка, който се чества
на I6.I. /СБ/ [Чъснй верйги /
Градище, Севл./].
< Верйги на апостол Петър,
Петрово въже, Светй верйги,
Света Черква, Южници верйжници.
© Той съвпада с черковния
празник Поклонение на чест­
ните вериги на свети апостол
Петър. Празнува се за здраве
на добитъка и най-вече да не
пада и да не си чупи краката.
На този ден той не се впряга, не
се върши селскостопанска ра­
бота, за да няма градушки /Но­
во село, Тр./. Някога се чествал
три дни.
чесни дърво > кръст1 /Арх Ром./,
чеснов лук > чесън /Пловд./.
чесно дърво Частичка от дърво,
донесена от кръста, на който е
разпънат Христос в Йерусалим
/Битоля/.
чьёсну > честност /Мезек, Севл./.
чест1 Почит, уважение /общоб./.
чест2 Достойнство /общоб./.

464

< тимй, тимйя.
чест3 Щастие, удоволствие /об­
щоб./.
чест4 > честност /Общоб./ [чьест
/Тракиец, Хаск./].
честата Вид хоро /Дурач, Добр./.
местене Оказване чест на някого
(обикновено на Бъдни вечер) /
Прилеп.; Н. Г., V:547/.
честйна Сито или решето, пълно
с пшеница и цветя, което мо­
мичетата носят на главата
си, отивайки на сватба, за да
честитят /Боймия, Мак./.
честйта къща Дом, в който въз­
растните съпрузи са в първи
брак със здрави и живи деца и
внуци /ЕБ, III: 105/.
< честна къща.
честйтник Гост на имен ден
/Смолско, Пирд.; Н. Г., V:547/.
честйтница Гостенка на имен ден
/Смолско, Пирд.; Н. Г., V, 547/.
честйто1 > на честито /Бобошево,
Дупн./.
честйто2 Празничен ден, в който
се оказва чест на по-възрастни
роднини, на кумове и др. или
някой се поздравява за нещо
лично - годеж, раждане на дете,
имен ден и др. под. /Панаг.; Н.
Г., V:547/.
< чёститок.
чёститок > честито2/Н. Г., V:547/.
честитя Поздравявам някого във
връзка с някакъв хубав повод лична или семейна придобивка,
някакво хубаво събитие, успех и


465

др. под. /общоб./.
< честитявам, молитвам2,
честитявам > честитя /общоб./.
честна > девствена /общоб./ [чесна /Добр.; Ихт.; Батановци,
Рад.; Мендево, Петр./].
честна трапеза Голяма дървена
маса, понякога съставена от
няколко по-малки, която се
използва само в тържествени
случаи - на сватба, погребе­
ние и др. /СбНУ, XXVIII, 1:126/
[чёсна трапеза /Копривщ./; чесна трапеза /Бистрица, Соф./].
© Народът смята, че това е
най-старата мебел и другите
покъщнини й се покланят.
честният кръст Кръстът, на
който е разпнат Исус Христос
/Г-Ор./.
честност > девственост /общоб./
[чёснос /Теплен, Г. Делч./; чъснос /Долна и Горна Арда,
Смол./].
чесън Растението Allium stativum,
на което се приписва голяма
апотропейна сила /общоб./.
< чеснов лук, бял лук.
© Вярва се, че Ч. има способ­
ността да предпазва от всяко
зло, поради което се използва
като предпазно средство сре­
щу всички болести, зли духове
и змии. Предпазва и от вампирясване. Поради това е рекви­
зит в много обредни предпазни
практики и е обект на почит от
народа - на Бъдни вечер и днес

четвъртник

задължително трябва да при­
съства на трапезата; паницата
с билки и скълцан чесън е един
от задължителните атрибути на
калушарите; скилидки Ч. се но­
сят в дрехите през Русалската
неделя и мръсните дни; заши­
ва се на бебешките шапчици, на
сватбеното знаме и се вплита
в сватбените венци; на Тодоровден се слага върху обредния
хляб.
чёта Групата на различни обред­
ни действащи лица: коледари,
сурвакари, русалии, лазарки /
ИБ; ЗБ/ [чатъ /Черна, СД./].
< дружйна, кол, куда, ордййа,
тайфа.
четварци Название за празнични
дни /Чепеларе/.
< черне; празник.
четверооки кучета Кучета с
белег на веждите, които мо­
гат да виждат вампири /И.Г.,
БНМ:156/.
четворка > четворно хоро /Кюст.
кр.; СЗБ/.
четворната > четворно хоро
/Чипровци/.
четворно хоро Вид хоро в 5/16 си­
метрично /Н.Г., V,549/.
< четворка, четворната.
© Някъде това е първото хоро,
което се играе на Гьоргьовден
от четири възрастни жени,
многодетни майки /Петрич/.
четвъртник Мярка за вместимост
/ЕБ, Ш:48/.


четвъртцйте
четвъртцйте1 Осемте велики
четвъртъка след Спасов ден /
Пиянец, Кюст./
четвъртцйте2 Седемте четвъртъ­
ка от Страстната неделя до
Възкресение Христово /Н. Г.,
V, 549/.
© По време на тези празници
не се извършва никаква полска
работа, защото се вярва, че по
този начин земеделците ще се
предпазят от градушка.
четвъртък Четвъртият ден от
седмицата, който се възпри­
ема като един от щастливите
дни /общоб./ [четвртък /Н. Г.,
V:549/].
© Тъй като е четен, се свързва
с положителното мъжко нача­
ло. Според някогашните пове­
рия това е добър ден за всяко
начинание, в него може да се
предприема всичко /Недан, Па­
влик./: да се започне нова рабо­
та или къща, да се влезе в нова
къща, да се запали нов огън. В
Ч. става замесването на сват­
бените хлябове, прави се сват­
беното знаме и други важни
сватбени обреди. Смята се, че
родените в Ч. са щастливи, ра­
ботливи и богати.
Същевременно някои го израв­
няват с вторник. Вярва се, че в
Ч., най-вече след Заговезни за
Великденските пости, нищо
не се започва, още по-малко
къща /Марашки Тръстеник и

466

Тодьовци, Плев./. Дърво дори
не се сади, защото няма да
връзва. Сватба не се прави, за­
щото младоженците няма да са
щастливи /Тръстеник, Плев.;
Козар Белене, Свищ./, а кой­
то се роди в този ден, ще бъде
скитник /Колибите, Тр./. За
най-страшен се приема Вирог­
лав (Въртоглав) четвъртък.
четвъртък-несвъртък Четвъртъ­
кът след Заговезни за велик­
денските пости /Марашки Тръс­
теник; Къкрина, Лов.; Брусен
Тетев./ [чётвърток-невърток /
Прилеп/].
© Приема се за лош ден, по­
ради което, ако някой започне
нещо, няма да го довърши; ако
се сключи някакъв договор
или пазарлък - няма да бъде
изпълнен.
четели > работ /Н. Г., V:549/.
четен1 > четно /общоб./.
четен2 Човек, предмет или хра­
нителен продукт, който е бла­
гословен или осветен от све­
щеник в черква чрез четене на
молитва [четъън /Мерданя,
Търн./].
четена върба Осветени в черква
на Връбница върбови клонки /
ЕБ, 3:120/.
© Всеки си носи или си взема
от приготвените от свещено­
служителите по време на чер­
ковната служба, защото се вяр­
ва в нейната предпазна сила.


467

четене Служба, която провежда
свещеник в черква, като чете
очистителна молитва на ро­
дилка на 40-ия ден от ражда­
нето /Недан, Павлик.; Търнак,
Белосл./.
@ Според обичая след служ­
бата тя е поканена от някоя
случайно видяна в църквата
жена на обяд. От този ден на­
татък родилката вече може да
излиза от дома си и да се вклю­
чи пълноценно в обществения
живот.
чётен мед Мед, занесен в черква
на Свети Харалампий (23.11),
за да го благослови свещеникът
/Бракница, Поп./ [четин мет /
Елен./; четьън мет /Бракница,
Поп.; Мерданя, Търн./].
Четйредёсе > Свети четиридесет
мъченици (22 март) /Банско/
[Четиресе /Галата, Тет./].
четйресница > четиридесет2 /
Кюст. Кр./,
четири Числото четири [четри] /
общоб./.
© Според християнските вяр­
вания това число се асоциира
с материалните постижения и
символизира земното, целостта
на творението, съзиданието и
едновременно с това е числото
на стихиите и преходното, по­
ради което олицетворява све­
товната хармония и ред в хо­
ризонтален аспект. Възприема
се като символ на върховното

четиридесет

небесно божество на мълнии­
те, което формира световното
пространство в хоризонтален
план чрез четирите ангела, из­
пратени от Бога в четирите
краища на света - основните
посоки - изток, запад, север,
юг, и поддържа цикличността
на годишните времена - сезо­
ните. Това число се свързва с
четириъгълника, куба и кръста.
четйридесет1 Възприема се като
сакрално число [четиресе /Чудинци, Кюст./; читйрисе /СЗБ/;
четирийсе /Бесар./; четирийси
/Преслав, Бедрянский у./; четйриси /Борисово, Поп./; читйрис /Тр./].
© В християнските представи
символизира край на даден не­
обратим, неповторим период,
като същевременно се свързва
с изпитанието, което трябва
да се изтърпи вследствие на
някакво наказание, а също и с
пречистването. Като символ на
изпитание, покаяние и изкупле­
ние на греховете се проявява в
четиридесетдневния пост пре­
ди Великден, който има и пре­
чистваща функция. Като число
на изпитанието го откриваме и
в броя на светите четириде­
сет мъченици.
Пречистващата символика найярко е изразена в обичая до че­
тиридесетия ден от раждането
родилката да спазва цял ком-


четиридесет
плекс от забрани, понеже през
този период тя не е чиста. От
това се освобождава чрез очис­
тителната молитва в черквата
на четиридесетия ден.
40-дневният срок се възпри­
ема и като някакъв преходен
период. Смята се, че до 40-ия
ден душата е още на този свят,
а след него вече преминава в
другия. Краят на този период
се отбелязва с голяма панихида
от смъртта на някого. На чети­
ридесетия ден се възнася Хрис­
тос. Булката носи булото си до
40-ия ден от сватбата и през
това време говее пред свекъра
и кума, не ходи боса, не носи
вода от кладенеца, не меси и
раздава хляб.
четйридесет2 Възпоменание, па­
нихида за покойник на 40-ия
ден от смъртта му /общоб./
[четыредесять /Н. Г., V:550/; /
на/ читйрисе /Лом./].
< държа 40 дни, на четйристия
ден, на шистяу нёдьъли, четиресница, четридесетйни, четйрсту, чътръес пйтицъ; четйрис­
тия ден; шистяу нёдьъли, навръшкъ, къркат, сарандар, чйнине.
© На тази панихида би трябва­
ло да присъстват всички род­
нини на покойника, които се
нареждат около гроба, понеже
се вярва, че на четиридесетия
ден от смъртта идва да ги

468
види за последен път и душата
ходи там, където е ходила
приживе /Падеж, Благ.; Ихт./.
Свещеникът чете молитва и
гробът се изравнява с мотика
или червен конец. Прелива се с
вино и прясна вода. Наслагват
се всички донесени ястия, слад­
киши и напитки и след като
свещеникът чете молитва, се
раздават /Плевен/. Някъде се
прави вечерня, като вечерта
преди равненето се носи на
гроба хляб и варено жито.
После всички отиват вкъщи на
курбан /Черна гора, Чирп./.
четирисето Четиридесет дни след
раждането /Чопкьой, Узункьопр./ [четйрсте /Козичино,
Помор./].
четиристия ден > четиридесет2
[читйристия ден] /общоб./.
четйрсту > четиридесет2 /Хаск./
[читйрсту /Нова Черна, Добр./].
чётка Домашен уред за почиства­
не на кълчищата от останалите
малки клечици /Литаково, Бо­
тев.; Козар Белене, Свищ.; Тодьовци, Елен.; Стубел, Монт.;
Дерекьой, Ямб.; Ресен, Търн./.
© Смята се, че има способност­
та да пъди лошите духове, по­
ради което се слага при родил­
ката и бебето. Ч. се използва и
в народната медицина при баене от уроки, уплаха, депресия и
др.
четмо > благословка /Горна Ба-


469

ня, Соф.; Н. Г., V:550/.
четник > мармарин /Соф./.
четници Двоен кръгъл геврек,
направен от новата реколта
брашно, който се раздава на
роднини /Негушево, Ел. Пел./.
чётно Компонент от опозицията
четно / нечетно [чдтно /Кирнички, Бесар./].
© Четното, т.е. четната бройка,
за разлика от нечетното, има
положителен смисъл, свърз­
ва се с мъжкото начало, с жи­
вота, с дясната страна и със
сакралното. Във връзка с това
на умрял винаги се палят че­
тен брой свещи, носят се четен
брой цветя и т.н.
Четрйдесе > Свети четиридесет
мъченици /Ард.; Дев.; Смол.;
Асен./.
© Свързан е с поверието, спо­
ред което 14 нагорещени пи­
рона са влезли в земята и са
излезли студени, поради което
от този ден започва постепенно
затопляне на времето.
четридесетйни > четиридесет2
/Рупчос/.
четула > рабош /ЕБ.:48/.
чёт’ъну грозди Грозде, осветено
в черква на Преображение
/Мерданя, Търн./.
чеушин > чауш /Забърдо, Асен./],
чёце >леля2 /Пещера/.
чёцин > вуйчо2 /Пещера/,
чёчку > чичо* /Арх. БДР/.
чешйри > гащи /БМ:386; Н. Г.,

чилйк

V:539/.
чешмё-тълъсъмъ > стопан2/турс­
кото население и мохамеданите/.
чйзми парас > опашалка /Гевг./.
чйка > чичо1 /Н. село, Вид./.
чикаджййка > врачка /Гулица,
Варн./.
чикакчййка Жена, която лекува
навехнати и счупени кости
/Шумен/.
чйко > чичо1 /Н. Г., V:552; Милетково, Гевг.; Кукуш; Петрич/.
чикор > бъдник' /ЗБ/.
чикрънджйк Детска игра около
въртележка /Греб. гов./.
чйлгане > чилкане чавги /Д.
М.,НВРНО:367/.
чилйк Вид детска игра [чилйкь /
Желю войвода, Слив.; Ковачевец, Поп.; Царибр.; Дрян.;
Войнягово, Карл.;
Розово,
Пещ.; Род.; Стамболово, Пав­
лик.; Смолница, Добр./; челик
/Севл./; чюлюк /Енина, Казан./;
ичилйк /Тр./].
< чйлик-чомак, чекел, чекелдй, челеджйк; деканйца, дерканици, джйлканица,
ичилйк, клёнза, клис, клйса,
клюста, кюф, люх, люхмашка.
© Тя има няколко разновидно­
сти: а) една пръчка се подмя­
та и хвърля надалече /Н. Г.,
V:552/; б) по-малки пръчици се
удрят с по-големи и се правят
различни фигури с колчетата;
в) заострена от двете страни
пръчка се поставя в изкопано


чилйк-чомак
трапче и се удря с друга пръчка
/Севлиево/.
чилйк-чомак > чилик /Г. Делч./.
чйлкам Хвърлям запалени стре­
ли на Сирни заговезни /ЮИБ/.
< туйкам.
чйлкане чавги Хвърляне на за­
палени стрели на Сирни заго­
везни /ЮИБ/.
< гаганица, чйлгане, туйкане.
чимерйца > мамница [чйнерица
/Н. село. Вид/].
чимшйр Градински храст, Buxus,
от който се правят обредните
чемшйрови китки /Д. М., НВРНО:94/ [чемшир] /общоб./.
© Ако не се изрязва, Ч. израст­
ва като дърво. В народните
песни се говори за чемширова
гора (чемширена гора) и из­
общо той се представя като
голямо дърво, от което се пра­
вят божигробски и светогорски
кръстове, порти (чемшир пор­
ти, чемширови порти).
чимшйрови кйтки Букети от чимшир, които са символ на цело­
мъдрието /Д. М., НВРНО:94/.
чимшйр кйтки > чимшйрови
кйтки /Д. М., НВРНО:94/.
© След брачната нощ, ако не­
вестата е била девствена, раз­
дава Ч. К., а ако не - на баща й
се изпращала китка от изсуше­
ни растения.
Ч. К. участват в почти всички
обреди и обичаи и най-вече по­
гребалните, където в някои слу­

470
чаи към тях се прикрепя свещ и
се връзва с червен конец.
чин Гощавка, която тъстът дава
на зетя на втората или някоя
друга събота след сватбата /Н.
Г„ V:553/.
чйна1 > стринка /Чанакча, Чат.;
Толб.; Синекли, Чорл.; Нова
Надежда, Хаск.; Хере.; Бесс.;
Тавр, губ.; Пленимир, Ген.
Тош.; Петричко; Харм.; Толб.;
Беласица, Чучулигово и кв.
Дълбошица, Петр.; Кукуш;
Чучулигово, Петр./ [чйнъ /Н.
Г., V:553; Хаск.; Сачанли, Гюм.;
Казанлък; Хаджилари и Башкьой, СД.; Казан./].
чйна2 > стрина2 /ЮБ/.
чйна > нося /Сам.; Соф./.
чингйзка Вид хоро /Зап. Старопл.
обл./.
чинджйя > дама2 /Бачево, Разл./.
чйне жоакъ перйна > на перна
/Вид./.
чинёнье > панахида /Сам./.
чйнине > четиридесет2 /Бист­
рица, Соф./.
чйнка1 > стринка1 /Н. Г., V:553;
Габрово, Ксант.; Добр.; Ихт.;
Кошничери, Поп.; Долно Луко­
во, Ивгр.; Славейко, Смол.;
Кадънче, Кърдж.; Асеновец,
Слив.; Ст. 3; Калофер; Щръклево, Рус./ [чйнкъ /Змиево, Ст.
зд
чйнка2 > магия /Гевг./.
чин саба > разсимване /Н. Г’
V:553/.


471
чйнча > стринка1 /Балъккьой,
Дедеаг./.
чйньньъ Домът и семейството на
чинка /Род./.
чйпа > еврейче /Драм./.
чйпинка > еврейче /Плевня,
Драм./.
чипнйца > еврейче /Котл./.
чирёпня > подница /Стубел,
Белк.; Литаково, Ботев.; Козар
Белене, Свищ.; Соф./.
чиришёр > юни /Елен./ [чурешёр
/Търново и Чопкьой, Узунк./].
числа Смята се, че освен реал­
ната количествена стойност,
числата изразяват символика
и същевременно притежават
някаква сила /БМ:386; А. Ст.,
БСлМР, 1988/.
© Те формират своеобразна
единна кодова система, чрез
която се изразяват различни
космически елементи и моде­
ли, същността на вътрешната
и космическата хармония. Зна­
чителна част от тях имат и са­
мостоятелна символика, а ня­
кои се приемат за свещени. Съ­
ществена е и опозицията четно
/ нечетно число, която влиза в
комплекса от опозиции добро
/ зло, бяло I черно, светло /
тъмно, свое / чуждо, дясно I
ляво, живот / смърт, здрав /
болен, мъж I жена.
чист Човек, който не е ял живо­
тински продукти по време на
пост /общоб./ [чие /Ихт./].

Чиста неделя

чйста1 > девствена /Борисово,
Поп.; Подвее, Карноб./.
чйста2 > чиста жена2 /Алфатар,
Сил.; Кюст./.
чйста жена1 > девствена /Бо­
рисово, Поп.; Подвее, Карноб./.
чйста жена2 > Жена, която из­
вестно време се е въздържа­
ла от полов акт или вдовица
/Кюст./.
© Само такава жена има пра­
во да извършва определени
дейности в някои обреди, нап­
ример: да замесва обредните
хлябове или да приготвя вечеря
на дудулиците, като свършат
обиколката си из селото, и др.
чйста молйтва Молитва, която
се чете в черква на родилка
и бебето й на 40-ия ден след
раждането /Н. Г., Ш:78; Чокмново, Белосл.; Тет.; Ботев./.
© На връщане от черквата
родилката, която дотогава не
е излизала от къщи, вече има
право да отиде у кръстниците
или при майка си /Тет./.
чйста мома > девствена /Кюст./.
© При отелването на кравата
тя меси колаче, чупи го при
кравата, дава й едно залъче,
а другата част раздава на
домашните и съседите.
чйста невёста > девствена /Бори­
сово, Поп./.
Чйста недёля > Месопусна неде­
ля /Д. М., НВРНО:495/ [Чйста
неделя /Охрид/].


Чиста сряда

Чиста сряда Църковен празник
- първата сряда след Месни
заговезни; срядата от Неделя
сиропустна /общоб./ [Чиста
среда /Банат/].
Чйсти вторник Вторникът отМесопусна неделя [Чисти торник
/Охрид/].
© Почита се за предпазване от
рани и болестта, устрел.
Чйсти понеделник Понеделникът
след Сирни заговезни, в който
по християнски обичай всеки
християнин е длъжен да пости,
да не яде абсолютно нищо до
9 ч. /Кюст.; Сам.; Бобошево,
Ст. Дим.; Струга, Орх.; Ку­
куш./ [Чист понеделник /Пирд.;
Щип; Велес; Кост.; Клисура и
Рогач, Панаг.; Лозен./; Чистий
понеделник /Кукуш; Охрид;
Струга/; Чие понеделник /Бо­
тев.; Годеч.; Доброславци,
Соф.; Шумен.; Ихт.; Драм.; Г.
Делч./; Чие пуньдельник /Бяла
река, Борис./].
< Арапски ден, Веси куче;
Куковден2, Бесен понеделник,
Бесни понеделник, Вранин по­
неделник, Захлупят понедел­
ник, Кукеровден, Куковден,
Кучи понеделник, Къси по­
неделник, Песи понеделник,
Похлупат понеделник, Рогач,
Рогач понеделник, Старцовден.
© Това е първият ден от Ве­
ликите пости. Рано сутринта

472

всички съдове се изваряват или
се измиват с гореща пепелява
вода от блажните гозби. Ня­
къде изпират всички дрехи и
почистват в къщата, а водата и
сметта се изхвърлят на улицата
с надеждата, че по този начин
се изхвърлят и болестите, бъл­
хите и др. На някои места обаче
не се пере, за да не се лигави са­
пунът, не се шие и не се плете.
Сутринта не си мият лицето,
та през лятото да не им влизат
мушички в очите /Севл.; Бори­
сово, Поп./. След това започват
да тримирят или говеят, като
не ядат блажно. Варят кисело
зеле с фасул за три дни или за
цялата седмица поради забра­
ната да се работи /Дебели лак,
Рад.; Самоков; Ихт.; Тревн.;
Охрид; Кюст.; Чирпан/. Друга­
де не се мият на този ден, за да
не ги бодат осилите на класо­
вете по време на жътва /Смол./.
Не се меси и кисел хляб, за да
не мухлясва /Щип/.
През този ден се изпълняват
още редица обреди, спазват
се различни забрани. На ня­
кои места денят е посветен на
злия демон бяс и се почита, за
да няма болести по добитъка и
най-вече бяс /ЗБ/. Във връзка с
това се извършват различни об­
реди с кучета - люлеят ги, връз­
ват им напълнени с пепел кратунки или тенекии на опашките


473
и ги пускат да бягат през селото
/Търнак, Белосл.; Щип; Панаг.;
Клисура; Велес/. Другаде месят
хляб с кравайче отгоре. Хляба
дават на добитъка, а кравайчето се пази като лек срещу бяс /
Колибите, Тр.; Топлеш, Габр./.
За предпазване от бяс са и кукерските шествия и игри, които
също се провеждат на този ден.
Кукерската дружина цял ден
обикаля къщите с игри и благо­
славя за здраве и плодородие.
Такава е и основната насоче­
ност на карнавалния обичай
- да предизвика плодородие и
плодовитост чрез символични
действия, изобразяващи брак,
бременност, раждане. Симво­
личното заораване и засяване,
които се разиграват при риту­
алното обхождане на селото,
са с цел да се изпъдят злите
сили и да се предпази селото
от тях. Карнавалните кукерски
шествия на този ден са харак­
терни само за Източна Бъл­
гария. В Западна България те
се извършват през мръсните
дни. На други места кукерски
игри се провеждат след Дими­
тровден /Гюм.; Крум.; Лозен./.
С цел да се предпазят от миш­
ки и насекоми /ЮЗБ; Стр./, от
змии /Д./ или бълхи /Соф./ не
пипат брадва, нож или каквото
и да е желязо. С тази или дру­
га цел в различните краища на

чисто
страната се извършват и други
традиционни обичаи или обре­
ди.
От Ч. П. до Великден не се пра­
вят годежи, сватби и др. увесе­
ления, не се играе дори хоро.
В Хасковско вярват, че на този
ден се затварят мъртвите. Зато­
ва рано сутринта жените месят
хлебчета и ги раздават заедно с
халва.
чйсто Компонент от митологизираната опозиция чйсто /
нечисто, който е натоварен с
положителна семантична насо­
ченост и се възприема като си­
ноним на свещено, сакрално.
© Категорията Ч. е аналогич­
на на първите части в митоло­
гичните опозиции добро I зло,
светлина I мрак, здрав / болен,
живот I смърт, поради което
има широк спектър както в об­
редите, така и във всекиднев­
ния живот. Тя се свързва преди
всичко с някои от физиологич­
ните състояния на жената, коя­
то е чиста, докато е девица,
когато не е в период на мен­
струалния цикъл, в следродилна възраст и ако е вдовица. За
най-чисти се смятат девойките,
недостигнали полова зрялост,
и кръстените деца изобщо. Но
чисти трябва да са и мъжете,
когато започват оран или сеит­
ба. Чиста е молитвата, която се
чете на родилката и детето на


чисто момиче

четиридесетия ден след ражда­
нето. В този смисъл категория­
та има обредна символика.
чисто момиче > девствена /Битол.; Кост.; ЗБ; Панагюрище;
Подвие, Карноб.; Риш, Пресл.;
Д-А
чисто място Място, на което се
прави гьоргьовденското жерт­
воприношение или се измива
останалата кръв от жертвеното
животно /ЮБ/ [чисто место /
Бръложница, Соф./].
© На Ч. М. няма и не стъпват
злите сили; обратно на нечис­
то място.
читвъртък на Велйгдень > Вели­
ки четвъртък /Банат/.
чифт1 Две еднакви вещи или жи­
вотни, които се приемат за едно
цяло /общоб./
< рало.
чифт2 > четно /общоб./.
чифтелйя Човек с лоши очи /
Пловд./.
© Земеделецът трябвало да
избягва среща с такъв човек,
зашото се вярва, че може да
повлияе лошо на посевите.
чифур > ковчег /Ново село, Вид./.
Чифутьето > Остена /Бобошево,
Дупн./.
Чифчйите > Остена /Теплен, Г.
Делч./.
чича > чичо1 /Д. Митрополия,
Плев.; Ихт.; Рибарица, Етроп./
[чйча /Самоков; Трън; Чуденци,
Кюст.; Босил.; Яновене, Кост./;

474
чичя /Н. Г., V:557/].
чйча1 > стринка /Петково, Ард.;
Гюм.; Род./ [чича /Смолян/;
чичя /Н. Г., V:557/.
чйча2 Брат на свекъра /Трън./.
чйчви > братовчеди [чычвы /
Банат/].
чйче > чичо1 /Бяла река, Борис.;
Мак.; Дерменци, Ихт./.
чичёна > стринка /Крушовица,
Плев.; Велгр./ [чичяна /Н. Г.,
V:557; Ролката/].
чичйн > чичо1 /Мокреш, Лом./,
чйчице > чичо* /Дивотино, Перн./.
чйчко > чичо1 /Н. Г., V:557; Кой­
наре, Белосл./ [чйчку /Чепела­
ре/].
чйчо1 Брат на бащата (и обръще­
ние към него) /СЗБ; Бяла река,
Борис.; Н. Надежда, Хск.; Сам.;
Койнаре, Белосл.; Дебели лак,
Рад./ [чичу /Царско село, Чирп.;
Пожарево, Сил./; чйчьо /Н.
Г., V:556/.; чичю /Н. Надежда,
Хск./; чьичю /Ролката/].
< чйчко, чича, чйче, чйчьо,
чичйн, чйчице, чйчко, чйка,
чйко, байу, дай2, мйжо1, нана4,
нане2, нёньо2, рёзу, стрйко1,
тйти, тйтьо, тютю, уйчо4.
чйчо2 Всеки мъж на възрастта на
родителите /Н. Надежда, Хск.;
СЗБ/.
< стрйко3.
чйчови Семейството и домът на
чичо ми /общоб./.
чйчовче > братовчед /Змеево,
Староз./.


475

чичумйш > сляпа баба /Габаре,
Белосл./ (чучумйш /Сухиндол,
Търн./; кукумиш /Врач./].
чичумйшка > сляпа баба /Галата,
Тетев./ [чучумйшка /Бохот,
Плев.; Слатина, Лов.; Търнак,
Белосл./].
чйчу Мышу > сляпа баба /Банат/.
чйчьо1 Обръщение към възрас­
тен мъж /Н. Г., V:556/.
чйчьо2 > батко /Н. Г., V:556/.
чйчьов > братовчед /Н. Г., V:556/.
чйчювчить > братовчеди /Зме­
ево, Ст. 3./.
чичянка > стринка /Ролката/,
чобанска пйта > гергьовски хля­
бове /БЕ, 1990, 2:4/.
© Предназначен е за овчаря.
човек1 Според библейската ми­
тология и народните вярвания
- най-висшето и съвършено
божие творение /общоб./ [чувёк
/Войнягово, Карл./; чувяк /
Смолско, Пирд./; чилёк /Род./;
чуляк /Бесар./].
© Успоредно с божественото
начало на Ч. и всеизвестното
библейско предание за първите
хора Адам и Ева, българинът
вярва и в неговата еволюция: в
съвременния си вид той е съз­
даден значително по-късно.
Преди това Бог сътворил много
високи и едри хора (джидовина-човек, исполини, латинци,
жидове, елини), а след това
много ниски и дребни (педя-чо­
век), които не били пригодни за

човек

земния живот. Едва тогава съз­
дава „средните“ хора. Но пър­
вите хора, както и животните
били несъвършени физически
и духовно. Вероятно затова на
Ч. с физиологични или физи­
чески недостатъци (забележен
човек) се гледа като на лош чо­
век. Освен това те били целите
окосмени, но след като започ­
нали да се кръстят, окосмяванто било ограничено.
Вярата в духовния дуализъм се
изразява в представата, че през
целия си живот Ч. се съпровож­
да от един ангел, който стои на
дясното му рамо и го пази, а на
лявото му рамо се намира един
дявол, който го отклонява от
правия път.
Душата и тялото са нераз­
ривно свързани, докато човек
е жив, но когато умре, душата
му излиза през устата и про­
дължава своя живот самостоя­
телно. Продължителността на
човешкия живот се определя
от орисници, но душата се взе­
ма от свети архангел Михаил
/ЕБ, 3:28; И.Г., БНМ:33-40; Д.
М., НВРНО:727; БМ:387-388/.
човек2 > мъж [чувёк /Войнягово,
Карл./; чувяк /Смолско, Пирд./;
чилёк /Велгр.; Мад.; Смол.;
Ард./; челёк /Банат/; чёляк /
Версово, Айт./].
човек3 > съпруг /Кюст.; Соф.;
Самоков; Еница, Белосл.; Пра-


човек

вец, Ботев.; Слатина, Лов.; Ихт.;
Кадиица, Благ.; Д. Митропо­
лия, Плев./ [чилек /Велгр.; Мад.;
Смол.; Ард./; чиляк /Елен.; Тр.;
СБ; Лозенец, Ямб.; Момино,
Варн.; Варненци, Сил.; Катунец,
Лов.; Патрешко, Тр.; Ольшан­
ка, Украйна/].
човек4 > стопанин [чилек /Велгр.;
Мад.; Смол.; Ард./; чиляк /Олшанка, Украйна/].
чок > род /Пауново, Ихт./.
чокане Помен за покойник непосредственоследпогребението
/Стр./.
чокун дёдо > прадядо /СЗБ/
[чукун деду /Банат/].
чоль > дама2 /Левочево, Писаница
и Хасовица, Смол./.
чбмпир > свинка2 /Н. село, Вид./,
чомрьъс > челяд2 /Кръвеник,
Севл./.
чбнга Разновидност на играта на
ашици /Бесар./.
чоп > жребий2 /Род.; Кръвеник,
Севл.; Добролево, Белосл.;
Първом.; Пловд.; Гличе, Врч.;
Тихомирове, Ст. 3./.
чоправче Момиче, което скоро
ще се момее /Бръложница,
Соф./.
чора > еврейче /Н. Е, V:542/ [чьора /Н. Е, V:542/].
чорбаджййка Съпруга на главата
на семейството /СЗБ/.
чорбаджийската > чорбоджийското (хоро) /Тръстеник, Плев.;
Ихт./.

476

чорбаджййското (хоро) Тежко
и бавно хоро, при което няма
скачане /общоб.; БТФ:26/ [чорбаджйцко /Баничан, Г. Делч./;
чурбаджйцко /Разлог/; чорбаджйцко дро /Банско/].
чорбаджия1 Богат, заможен човек
/общоб./ [чорбажйя /Батово,
Толб./].
чорбаджия2 > старейшина /Болярци, Асен.; Лом./.
чорёк > козунак /Ресилово,
Дупн./.
Чорква > Голяма Богородица /
Род./.
чбрлъ Момчешка игра с възсядане на приведени един зад
друг във верига играчи /Енина,
Казан./.
чотърджийъ > станеник2 /Лозе­
нец, Ямб./.
чош мерджан Вид хоро /СЗБ/.
чревата > бременна /Н. Е, V:560/.
чуба > чеиз /Солища, Смол.; Во­
рован, Bp./.
чуванье пуцата > руменйк1 /Де­
бър./.
чуванйца > храненица /Соф./
[чюваница /Н. Г., V:563/].
чуваниче > хранениче /Самоков;
Соф./ [чуванче /Брезн./; чюваниче /Н. Е, V:563/].
чуваньнье Бдене край болен или
смъртник /Стр./.
чувано детё > хранениче /Доброславци, Соф./,
чуварка > стопан2 /Провад.; БМ.,
388/.


477
чувачка > стопан2 /Провад./.
чувёк > дама2 /Червен, Асен./.
чувъм пост Постя, съблюдавам
постите /Ново село, Вид./.
чуг деду > прадядо /Банат/.
чуден > чудотворен /Церовица,
Кюст./.
чудище > чудовище /Соф./.
чудо Необикновено и необяснимо
явление или друг факт, които се
възприемат за свръхестествени.
чудовйта Чудотворна /Либяхово,
Г. Делч./.
чудовище Страшно на вид фан­
тастично същество, което се
отнася към демоните /общоб./
[чудовйшче /Щип/; чюдовище
/Н. Г., V:563/].
< чудище, страшилище, ибрёть, ибретйна.
© Според изображенията му
върху керамични съдове, опи­
санията му в апокрифната
средновековна литература и
приказките то съчетава антропоморфни и зооморфни черти,
т.е. получовек-полуживотно.
чудотворен Определение за ве­
щество или предмет, с които се
извършват чудеса /общоб./.
< чуден.
чудотворство Извършване на чу­
деса /общоб./ [чюдотворство /
диад./].
< чюдотворенье, чюдотворйя.
чужда клетва > анатемия /Д. М.,
НВРНО:265/.
чуждйца Снаха и изобщо член

чума
на семейството, който не е от
същия род /Габр./.
< чузда кост.
чузда кост > чуждица /Габр./.
чукан < борец2 /Габаре, Белосл./.
чукане на пипер Жестикулативен
сватбен танц, който играят
момци по времето, когато мла­
доженците се усамотяват в брач­
ната стая /Хр. Вак., Етн.:486/.
чукане тепсё Играене на хоро
у българомохамеданите под
ударите на тава вместо тъпан
в дома на младоженката в
деня, преди да я заведат у
младоженеца /Златоград/.
чукане булгур > мелене булгур /
Трак./.
чукане кешкйк > мелене булгур
/Трак./.
чукнйца > ръченица /Хрищени,
Ст. 3./.
чукоранка Вид народно хоро в
такт 7/16 /Вид.; Лом/.
< чукуранкината.
чукуранкината > чукоранка
/Плев./.
чулк’ Вид игра с дърво с три чатала /Извор, Трън./.
< чулка.
чулка > чулк’ /Граово/.
чума1 Женско демонично съще­
ство, причиняващо смъртонос­
на епидемична болест /Балванци и Ресен, Търн.; Борисово,
Поп.; Кипилово, Елен.; Кнежа;
Семисче, Хаск.; Долна крепост,
Кърдж.; СЗБ общоб./.


чума
< каран, каранлък, колер, лёля,
медената, морня, моралйя,
напаж, порёднила, руселёна,
чёрна панукла.
© Според демонологията Ч.
има вид на много грозна, стара и
гърбава жена с дълги несресани
коси, дълги костеливи ръце с
дълги нокти, облечена в черна
дрипава дреха. Очите й са чер­
вени. Тя донася морийъ (мурия)
на хората и добитъка. Понякога
се оприличава със Смъртта,
поради което в ръцете си държи
коса, с която посича главите на
заболелите. Толкова е страшна,
че който я погледне, умира. Във
Велес вярват, че дори Господ
се изплашил от нея и я треснал
така, че вратът й се схванал. Но
той й дава списък и я праща
само в онези селища, където
повечето от жителите са ста­
нали грешници и вършат без­
закония. Ч. действа само през
нощта, докато петел не пропее.
Спи във вълна. Подбира найдобрите моми и ергени и ги
мори по време на сън. Върлува
само в лоши години и помита
всичко.
Тя е по-стара сестра на Хо­
лерата. Има дете или деца
- чумниче /чумчета/, които
води със себе си. Увива го във
вълна, затова във всяка къща
й оставят вълна и вода, сапун,
гребен, хума, за да омие и окъпе

478
детето си. Слагат й също софра
с мед, пита, вино и сол, за да
я препратят в горите /Н. село,
Вид./. В такива къщи и където
живеят вдовици с деца, тя не
влиза /Болярово, Ямб.; Долна
крепост, Кърдж./. Според дру­
го поверие Ч. не може да влезе
в къща, заобиколена с окоп, в
който има чумно тръне. Затова
се извършва ритуално заораване /Правец, Ботев./ и ритуално
извеждане на Ч. от селото. Тя
не влиза и в села, където има
самовйла или хора и кучета
съботници. За да се избегне
Ч., минават под орехово дърво,
където гори жив огън.
По време на епидемията тряб­
ва да се мете и чисти къщата и
дворът. Чисти трябва да са и
хората. Мъжете и жените носят
чумава риза. Прави се и чумно
платно. Като предпазно сред­
ство се използва и чесънът.
Празникът на чумата е 10 фев­
руари /Каран, Хаск./ - Чумовден. За неин повелител се
смята свети Харалампи, а по­
кровители - близнаците свети
Антон и свети Атанас.
Названия като леля, медената
са евфемизми.
чума2 Зла, проклета жена или
нечистоплътна с рошава коса
/Самоков/.
чумава риза Риза, ушита от девет
вдовици, която се носи от мъже


479
и жени против чума /общоб./.
чумбёр > було /Г. Сушица, Благ./,
чумета Децата на чумата /Ботевгр./.
< чумячиня, чумчета.
Чуминден > Харалампи /СЗБ/.
чумино село Място, където жи­
вее чумата /Ботев./.
чуминото Време, когато има чум­
на епидемия /Славотин, Мон­
тан./.
© Тогава са валидни няколко
забрани: да не се мие, плете,
преде, тъче, да се мълчи по
време на бягствата.
чумица > чума /Чепеларе/.
чумичка* Дъщеря на чумата,
която тя води със себе си /
Шумен/.
чумичка2 Нощен дух /Розово,
Пещер./.
чумни че Дете на чумата /Д. М.,
НВРНО:193/.
< чумичка.
чумно платно Въображаемо плат­
но от изпредена и изтъкана за
една нощ прежда, което трябва
да се постави върху покрива на
къщата по време на чумна епи­
демия /БМ:338-339/.
© Вярва се, че ако всички се
проврат през това платно или
го заровят в чужд синор, чума­
та ще избяга.
чумно тръне Вид трън, с който
се заграждат дворовете по вре­
ме на чумна епидемия /Ср.ЗБ/
[чумо тръне /Балван и Балван-

чупе

ци, Търн./].
< чюмиш, чюмляк2, чюмово
трьнье, чюмотрне.
чумова сестра > невестулка /
БМ:389/ [чюмова сестра /Н. Г.,
V:566/].
чумови гробища Гробище, в кое­
то са погребани умрели от чума
/Драглище, Разл./.
чумосани Заразени от чума /Ботевгр./.
чумячиня > чумета /Велес/.
чумчета > чумета /Велес/.
чунчул Вид игра с тояга /Пар­
тизани, Ст. 3./.
чунчял плоча Детска игра, при
която един изправен камък се
цели с други камъни /Черна
гора, Ст. 3./.
чупа* > момиче /Смолско, Пирд.;
Коларово, Благ.; Загоричани,
Кост.; Брестовица, Пловд./.
чупа2 > чора /Радилово, Пещ./.
чупалка > чупанка /Зафирово,
Тутр./.
чупанка > пита /Бабук, Сил.;
Зафирово, Тутр./.
< чупалка, чупник*.
© Тя се прави при смърт. Без
пластична украса и домашните
я изяждат мълчаливо до мърт­
веца.
чупарё Малко дете, дребосък /
Каменица, Кюст./.
чупе* > чупа*/Дебър.; Загоричани,
Кост.; Лешек, Тетов.; Битоля;
Яворница, Петр.; Прилеп/.
чупе2 > чора /Коларово, Бл./


чупенце
[чупи /Дервент, Дедеаг./].
чупенце > чупа*/Прилеп/.
чупче > чора /Старичани, Кост.;
Баница, Лерин.; Капатово,
Благ.; Мак./.
чупи гърне Игра за момичета /
Сеново, Разгр./.
чупник1 > чупанка /Зафирово,
Тутр.; Бабук, Сил./
чупник2 Великденски обреден
хляб /ЕБ:121/.
чупница > ръченица /БТФ:41/.
чур1 Зъл дух, караконджо /Винга,
Банат/ [щур /Банат/].
© В пантеона на славянската
митология Ч. е познат като бог
с неизяснени напълно функции.
Известен е и под имената Щур
*Цурчур2 > род /Род./.
чурек1 > сватбен хляб /Г. Юруци,
Крум.; Руждене, Драм/.
© Празнично украсен с фи­
гурки сватбен пшеничен хляб,
нашарен със стафиди и бонбони,
който един момък, връстник на
младоженеца, слага на главата
си, а останалите момци го раз­
грабват.
чурек2 > великденски хлябо­
ве /Яворово, Пловд.; Габрово,
Ксант./.
© Украсен е с бели яйца и в
средата едно червено; вид ко­
зунак.
Чурени > Горешници /Арх. БДР./.
Чуреци > Горешници /СБ; Мак./
[Чурици /Велес; Хр. Вак.,

480

Етн.:519/; Чюреци /Н. Г., V:567/;
Чюруци /Н. Г., V:568/; Чуредзи /
Охрид/; Чюредзи /Н. Г., V:567/].
чурёшка Петно на тялото на чо­
век, от което след смъртта из­
раства череша /Чадърли, Гюм.;
Златоград/.
чури > дете /Шумен/.
чурки Игра с пет наредени една
върху друга керемидки /Греб/.
Чурлйга > Горешници /СБ/.
чурукманин Игра, при която
голям камък се цели с по-малки
/Ъглен, Лук./.
Чурулйга > Горешници /СБ/.
© Според едни това е празник
на 15 юли, а според други - на
1 .VIII. На този ден не се работи,
за да не бъде „чурук“ ‘напразно’
работата.
Чурулйгъ-Мурулйгъ > Лютъ и
Чурутъ /Русе/ [Чюрулйга и Мурулйга /Н. Г., V, 567/].
Чурута > Горешници /ИБ/
[Чурутъ /Търн./; Чюрута /Н.
Г., V:568/; Черута /преселници
от Котл., Слив, и Ямб. в Д./].
©Ив тези райони се празну­
ва един ден, а другаде по три:
а) първият ден ся Горещниците
/Тоторовци, Елен./; б) празни­
кът на света Юлия - 16 юли,
свързан с опасността от пожари
/БЕ, 1989, 3-4:7/; в) три или два
дни един след друг (15, 16, 17
юли), които се спазват много
строго, за да не стават пожари
и да не пада гръм /Ямб.; Котл.;


481
Слив./.
Чутура Дървено хаванче, в което
се кълца сол и има магическа
способност /Литаково, Ботев.;
Козар Белене, Свищ./.
© Ч. има магическа способ­
ност да затваря устата на въл­
ците. Поради асоцииране на от­
вора й с уста през мартинските нощи и вълчите празници
трябва да се обърне с отвора
надолу, за да не хапят вълците.
чууга Вид детска игра с тояги
/Хрищени, Ст. 3./.
чухал > бухал /Пловд./.
чучумйш-мйш > сляпа баба /Ъглен. Лук./.
чълбур > магия /Тр./.
чървёник > юни /Кост./.
чърковщи1 > пеперуда1/Елен./.
чърковщи2 > оброчище /ИБ/,
чътал > чатал-матал коч пармак
/Греб/.
чътвёрка Детска игра: четири де­
ца, наведени на кръст, а други
се прекатурват върху тях /Н.
село, Вид./.
чътръес пйтицъ > четиридесет2
/Н. село, Вид./.
чьорт > дявол /Н. Г., V:546/ [чорт
/Н. Г., V:559/].
чьфна Раздаване хляб и питки в
памет на умрелите /Върбово,
Смол./.
< чьфнка, чьфнюву.
чьфнка > чьфна /Г. и Д. Райково

чяруване
и Левочево, Смол./.
чьфнюву > чьфна /Солища,
Смол./.
чюваник > храненик /Н. Г., V:563/.
чюдотворенье > чудотворство /Н.
Г., V:563/.
чюдотворйя > чудотворство /Н.
Г., V:563/.
чюмйш > чумно тръне /Н. Г.,
V:566/.
чюмляк1 Зъл, лош човек /Н. Г.,
V:566/.
чюмляк2 > чумно тръне /Н. Г.,
V:566/.
чюмова сестра > невестулка /Н.
Г. V:566/.
чюмово трьнье > чумно тръне /Н.
Г., V:546/
чюмотрне > чумно тръне /Н. Г.,
V:566/].
Чюрёк > Горешници /Ахряне,
Смол./.
чюрек‘ > коледни хлябове /Плев­
ня, Драм./.
© Дава се на коледарите на
Бъдни вечер.
Чюрйка > Горещници /Н. Г.,
V:567/.
чюфлемё Звънец за сватба /Дря­
ново, Смол./.
чядойна Захранване на дете с
майчино мляко от опушена лъ­
жица, за да се излекува от сърцебол /Н. Г., V:570/.
чярувам > бая /Н. Г., V:571/.
чяруване > баене /Н. Г., V:571/.


ш
шамйя Вид забрадка, която се
използва и за траур /Ресилово,
Дупн./.
шарена пита > пита /Д. М., НВРНО:632/.
шарен леб > коледни хлябове /
ЗБ/.
шарено Петна по лицето на бре­
менна жена /Чомаковци, Бе­
лосл.; Лом./.
© Смята се, че те са признак,
че бебето ще бъде момиче, а
ако лицето е чисто - ще бъде
момче.
шарено хоро Смесено хоро, което
се играе около запален огън
вечерта на сватбата /Ресилово,
Дупн./.
шарка Женско демонично съще­
ство, което причинява заразна
болест, предимно при децата,
съпроводена с обриви по тяло­
то и температура /БМ, 390-391;
Д.М. Избр. произв. т. 1, 1981:
283-285; И.Г., БНМ, 1983: 147148/.
< Шаруля, Баба Шарка, Баба
Лёшка, Богйнка, Госка, До­
брина2, Кожовлёнка, бабичка­
та, лёличка, либурка, Марчинка, маслена, медена, медена
и маслена, мйлата майчица,
Пйсанка, редушка, Сйпка,
сйпаница, сладка и медена,
цветенцето, червенка’, червенушя.

© В народните вярвания Ш.
се персонифицира като стара
жена, която се крие в слама­
та, вълната, обича да се мие
и реши, яде сладко, не обича
остра миризма. За предпазване
от Ш. съществуват някои забра­
ни: не се вари ядене и не се коли
животно вкъщи, не се пари въл­
на, кокошка, защото се смята,
че болестта ще се разсърди и
ще умори болното дете. Жени­
те не шият, не предат, не тъкат,
не перат. Месят се питки без
квас, мажат ги с мед и се раз­
дават на съседите, за да се уми­
лостиви болестта. На вратата и
в четирите ъгъла на стаята, на
ключалката, на комина се оста­
вят колачета с дупка и червен
конец и др. В Източна и Южна
България на Ш. са посветени
празниците Варвара, Харалампей, а в Западна - Младенци.
Голяма част от названията са
евфемизми, чрез които се цели
нейното умилостивяване.
шаро > змия /И. Г., БНМ, 1983:61/.
шаруля > шарка /СБ/.
шафер Близък на младоженеца,
който заема второ място след
кума при сватба /РСБКЕ, 3:640/.
< фарапйн, девер.
шаферка Близко на младоженеца
момиче - сестра или братов­
чедка, което заема второ място


483
след кумата сред сватбените
обредни лица и участва в раз­
лични обреди /РСБКЕ, 3:640/.
< аралйн, булче2, деверйца4,
дёверкя, засявка, калезмарка,
прапавечки, слугарки.
© Няколко момичета изпълня­
ват тази роля на сватбата, като
си преразпределят различните
дейности.
швёне > май /Сам./.
шейна Подложка, на която се
слага покойникът и се влачи до
гробището /СБ; ЗБ/.
шейтан > дявол1 /Н. Г., 5:575/
[шайтан /Н.Г., 5: 573/].
шемет Виене на свят /ЕБ, 3:114/.
© В народната медицина се
лекува с обреден хляб, напра­
вен на Въртоглав четвъртък.
шестокрйлец Шестокрил ангел
/Н. Г„ 6:330/.
шестокрылец Митично животно
във вид на кон или елен с шест
крила /Н. Г., 5:577/.
шеталйци Две лазарки в лозар­
ската чета, едната от които
носи кошничката с яйцата, а
когато другите лазарки пеят, те
играят /Соф.; Кюст./.
шивйш Дар (съдове), които сватбарите подаряват на булката в
неделя на сватбата /Н. Г., 5:580/.
Шилишарска звезда > Венера
/Слатина, Лов./.
шйпка > трендафил /СбНУ, 9:39;
БМ: 391/.
шиповичяр Сурвакар, който но­

шуреци
си шиповете в дружината /Н. Г.,
V:582/.
ширётин > дявол /Н. Г., 5:580/.
широфаскалъци Ергенски групи
от типа на сурвакарите /Врач./.
шопкане > шепнене /Граматиково, М. Търн./.
шпаня Цветчета, направени от
разноцветна вълна, с които до­
пълнително украсяват велик­
денските яйца /Сам./.
шугов леп Прясна пита, която
вечерта преди сватбата се разчупва върху главата на единия
девер и всички присъстващи
се мъчат да си вземат от нея за
здраве /Чомаковци, Белосл./.
шульо > еврейче [шулю /Радилово, Пещ./; шуле, шуля /Н. Г.,
5, 589/].
шумник > нава /Царибродско/.
шупи Специални трапезарии за
следпогребални трапези /Ра­
дом.; Хр.Вак., БПО:111/.
шурей Братът на съпругата спря­
мо съпруга й /Сам.; Прилеп./
[шура/ Дебели лак, Рад., Чудинци, Кюстенд.; Кост./; шуре /Радилово, Пещ., Остров, Врач./;
шуръ /Радилово, Пещ./; шуръъ
/Канмия, Д.; Змиево, Ст. 3./;
шюря /Царско село, Чирп./].
< шурек, шюрак, шюрейчя,
шюренак, кайнче, уйчо5.
шурек > шурей /Н. село, Тр./
[шюрек /Н. Г., V:590/].
шурете Шуреи /Ракита, Брезн./.
шуреци Шуреи /Койнаре, Белосл./.


484

шуренайка

шюга > шюгава турта.
шюгава турта Баница или погача,
която на сватбата се яде в
къщата на момъка /Н. Г., 5:588/.
< шюга.
шюле > еврейче /Н. Г., 5:588/
шюлка > еврейче /Н. Г., 5:588/.
шюлко > еврейче /Н. Г., 5:588/.
шюматар > кукер /Н. Г., 5:589/.
шюрак > шурей /Н. Г., 5:590/.
шюрейчя > шурей /Н. Г., 5:590/.
шюренак > шурей /Н. Г., 5:590/.
шюренйца > шуренайка /Н. Г.,
5:590/.
шюшюмй-капа > криеница.

шуренайка Съпруга на шурей
[шурнайка /Радилово, Пещ./;
шюренайка /Н. Г., V:590/; шюрнакя /Н.Г., 5:590/; шюрунёйкъ /
Змиево, Ст. 3./].
< братвица, шуреная, шюренйца.
шуреная > шуренайка /Дебели
лак, Рад./ [шюрнал /Н.Г., 5: 590/;
шюрна /Н. Г., 5:590/.
шътачи Мъжете (колани и
готвачи), които приготвят жертвеното животно на общоселски
курбан /БМ:239; ЕБ, 3:150/.
< ахчйи; магёре.

щ
щерица > бездетка /Пирин./ [щи­
рица /Батановци, Рад./].
щёрка > дъшеря /Радуил, Сам.;
Широка лъка, Дев.; Радилово,
Пеш.; Рибарица, Етроп.; Дупн.;
Санд.; Петр, и др. в ЮЗБ/ [шчёрка /Банско/]; керка /Охр., Валов.
Драм., Сяр., Кич., Кост./; черка
/Вод./].
щерко Обръщение към дъщеря /
Род./.
Щилимён > Свети Щилиан /Пи­
рин./.
Щилиян > Свети Щилиан /Стр./
[Щилиан /ЮБ/].
Щйри > Свети Щилиан /Род./.
Щура неделя > Тодорова неделя
/Н. Е, 5:600/.
Щурите дни Дните между Пет­

ковден и Димитровден /Род./
щурец Насекомото като символ
на изобилие и плодородие /
Преславец, Харм./.
щъркел Птицата е символ на
слънцето /ИБ, ЗБ; Д. М., ИП, 1,
1981; БМ:392/.
< лйлек.
© Според народните поверия
носи здраве и благополучие
на хората. Щ. идват на Мла­
денци (9 март) и си отиват на
Свети Пантелей (27 юли) или
на Свети Макавей (1 август).
Смята се, че на Илинден Щ.
пуска едно от малките си за
курбан на светците. Където
Щ. свие гнездо, ще има щастие
/Драганово, Г. Орях./. Къша


юни

485

свалят мартениците си и ги
слагат под камък - по това,
какво има под камъка, гадаят
за приплода на домашните
животни. Щ. се използва в
народната медицина.

с щъркелово гнездо се смята
за благословена /Преславец,
Харм./, затова се забранява
развалянето му. Когато видят
първия Щ., хората гледат да
имат пари у себе си, за да им
върви цялата година. Децата

ю
юва >самодива /Търн./.
юг1 Една от четирите основни
посоки на света /общоб./.
< тъмничарин.
юг2 > южняк /Хр. Вак., Етн.:488/.
юго > южняк /Сам./.
югът > южняк.
югмок > чеиз /Копривец, Рус./.
юда > самодива /Плев.; Петр.; Г.
Делч.; 3. Род./ [люда /Н.Г., 3:35.].
юдёфка > самодива /БМ:392/
[юдяфка /БМ:393/].
юдино хоро > самодивско хоро
/Н. Г., 5:603/.
юдинско растение > бръшлян /
БМ:392/.
Юдя > Боже име /Д.М. НВРНО,
ИБ, 1:689-690/.
южина > обяд* /Н. Г., V:602/.
Южници-верйжници > Чесни ве­
риги /СБ и Стплан. р-ни/.
южняк Вятър, който духа от юг
на север /общоб./.
< юг, ibro, югът, белият, бла­
гият, бял вятър, лодос, мёглен,
теплёц, топляк, туплйк.
юзбашия > ватафин /БМ:393,

302/.
юли Седмият месец от календар­
ната година /общоб./.
< горёщник, горёшляк, елен­
ски месец, елйнденцкио месец,
елйнцкия месец, илйнденски
месец, жар, косач, корчан,
марйнският месец, петров
месйя, петровски месец, петруске, прокопи, русалски,
сърпен, тодоровски, цървенйк,
червен, черешар2.
юмнйк > съименник /Слв, Пт/.
юнак1 Мъж, притежаващ изклю­
чителна сила, смелост, доб­
лест; храбрец, герой /общоб./.
юнак2 Млад, красив и здрав
момък /общоб./.
< левент.
юнак3 > младоженец /Бесар.;
Казн./.
юнак4 > змей /Сакар/.
юни Шестият месец от календар­
ната година.
< корчан, косач, кърчан, пе­
тров месец, петровски месец,
русалски /месец/, тодуроске,


юс

486

тодоровскн месец, червен,
черешар2, черешнар, чурешар,
чурешёр, чървённк.
юс Специално украсена сват­
барска бъклица, с която обик­
новено се канят гости на семей­
но тържество /Разл./.
Юс Празник, който се празнува
100 дни след Димитровден на 2 февруари /Съчанли, Гюм./.

юс-алтъ Дните от 1 до 7 сеп­
тември, през които се гадае за
времето през зимните месеци
/Род./.
юс-къркту Половината на месец
март /Смол.; Чепеларе/.
© Според народната астроло­
гия каквото е времето на юс
- лошо или хубаво, такова ще
бъде до края на годината.

ябълка1 Дървото и плодовете му,
които в народните вярвания са
символ на плодородие, любов и
здраве /общоб; БМ:393-394; Д.
М., ИЛ, 1:91-92; И. Г., БНМ:31,
37/.
© Свързва се с женското начало
в митологичните представи.
Плодът се използва в различни
обреди - сватба, ладуване, сурвакане и коледуване, погребе­
ние.
ябълка2 > зълва1 /Еница, Белосл.;
Кул.; Н. село. Вид.; Малорад,
Орях; Комощица, Лом./ [ябълкъ
/Кул.; Вид.; Белогр./; яблъка /Н.
Г., 6:609/].
явило > призрак /Струм./.
явина > самодива /Петр./.
явлёк > дете /Ширлъш./.
явор Дървото Acer, което в на­
родните представи предпазва
от зли сили и болести, свързва
се със световното дърво /об-

щоб.; БМ:394; Д. М.,ИП, 1:43,
84-85; И. Е, БНМ:38; ЕБ, 3:42/.
© Под него се прави оброк
и може да се спи без страх от
лоши духове. Използва се като
материал за обредни пред­
мети - хурки, кавали, тояги на
русалиите, сватбарска чаша,
ведро за булка. Вярва се, че
предпазва също от змейове и
самовили. Използва се в на­
родната медицина срещу зъбо­
бол.
ягода Обръщение към момиче
/Тетов.; Радово, Трън.; Сам./.
Ягост > Макавёй /И. Трак./ [Ягус
/Асен.; Ард.; Смол.; Девин.;
Петр./; Егус /Род., Изт. Трак./].
ягънца Бели петънца по ноктите,
които са символ на богатство
/Н. Г., 6:610/.
© Според поверията те означа­
ват, че човекът, по чиито нок­
ти се появяват, ще има много


487
овце, т.е. ще бъде богат.
ядец Вилообразна кост при гър­
дите на птица, която се из­
ползва за облог или просто за
игра /Сам.; Смолско, Пирд.;
Лом./ [ядеш /Стр./].
© Двама хващат по едно от
разклоненията на костта и дър­
пат към себе си. Този, у кого­
то остане по-голямата част от
костта, казва ядец и се смята за
победител.
< кршяк.
яйце Символ на безсмъртието
в християнската митология
/БМ:394-396/.
© Червените великденски Я.
изразяват надеждата във въз­
кресението. Я. се използват в
различни обредни практики
за предпазване от злите сили,
свързани със сватба, смърт,
лекуване на деца, бременни
жени, разваляне на магии.
яйчёлник > великденски хлябо­
ве /ЕБ, 3:121/.
яйченйк > великденски хлябове
/Палимарци, Търн.; Шум.; Тет.;
Марашки Тръстеник, Плев.; Н.
Г., VI:613; ЕБ, 3:121/.
якор Три кравайчета, които се
месят в дома на момата преди
сватбата и се слагат в пазвата
й, преди да иде под венчило /Н.
Е, 6:615/.
Яланка > Керванка /Две могили,
Белен./.
ялова сватба Маскарадно шест­

Ясен

вие от кукерски игри през
Тодоровата неделя /БМ:396;
222-223/.
© Двама мъже се обличат като
булка и зет.
яловица > бездетка /Граматиково,
М. Търн; Плевен/.
яне Обръщение към мома /Чепи­
но; Баня, Чепин./ [яно /Раки­
тово, Пещ./].
Янинка > Венера /Слатина/.
Янино зачатие > Света Ана Зим­
на /Юб, ЗБ/.
© На този празник момите
правят гадания за женитба.
янища > лелин /у помаците в
Чепеларе/.
Янкул и Янка > Венера /БМ, 396,
152/.
© Според легендата това са
брат и сестра (Вечерница и
Зорница), заради греха от кръ­
восмешение превърнати от
Господ в звезди.
януари Първият месец от свет­
ската календарна година.
< коложег1, големйн, големи­
на, големия месец, голям ме­
сец, Голям Сёчко, горикола,
гулемйл, караконджолов ме­
сец, колески месец, коложег.
яньовичка > еньовче /Граматиково, М. Търн./.
ярешник Вятър, който духа от
северозапад и докарва студ и
мраз /Рашково, Краево/.
Ясен Дървото Fraxinus като
символ на добро и щастие,


ясенец
свързано в народната култура
с представата за световното
дърво /Къзълклисе, Къзълаг./ /
БМ, 396/.
© От Я. се изработват момин­
ските кобилици, за да прогонват
злото, самодиви, змейове. От Я.
се правят тоягите на русалиите,
лекуващи самодивската бо­
лест.

488

ясенец > росен1 /Н.Г., 6, 336/.
ясйка > трепетлика /ЕБ, 3:42; И.
Г., БНМ:40; БМ:396/.
ясперйца > самодива /БМ, 396/.
ястирь Народен празник на
6 .VIII., на който се разреша­
ва да се яде от новото грозде
/Съчанли, Гюм./.
яшмак Бяло було, с което туркините се забулват /Н. Г., VI:62/.


489

ИЗТОЧНИЦИ
Архив на Български диалектен речник. Секция за диалектология и
лингвогеография. Институт за български език.
Архив на Секция за етнолингвистика - Материали за „Речник на тер­
мините, свързани с българските обреди, обичаи и вярвания“, архив
на Секция за етнолингвистика. Институт за български език.
Архив на идеографски речник, СУ „Св. Климент Охридски“
Архив на Етнографски институт с музей, БАН
Архив на Института за фолклор, БАН
Архив Романски, СУ „Св. Климент Охридски“
БДПМ 1962-1979: Българска диалектология. Проучвания и материа­
ли, кн. 1-9.
БЕР: Български етимологичен речник, т. 1, 1971, т. 2, 1979, т. 3, 1986,
т. 4, 1995, т. 6, 2006, т. 7, 2010 г.
БМ 1994: Българска митология. Енциклопедичен речник, 1994.
Вакарелски 1990: Вакарелски, Хр. Български погребални обичаи, С.,
1990.
Вакарелски 1974: Вакарелски, Хр. Етнография на България, С., 1974.
Васева 1990: Васева, В. Сходства и различия в погребалните обичаи
на българи и румънци (края на XIX и началото на XX в), С., 1990 дисертация за придобиване на научната степен доктор.
Васева 2000: Васева, В. Названия на задушницата при българи и ру­
мънци (по етнографски данни), сб. Етнолингвистични проблеми на
балканските народи, С., 2000, с. 105-117.
БМ: Българска митология, 1994: Българска митология. Енциклопеди­
чен речник, С., 1994.
Георгиева 1983: Георгиева, Ив. Българска народна митология. С.,
1983.
Георгиева 1993: Георгиева, Ив. Българска народна митология. С.,
1993 (второ преработено и допълнено издание).
Геров 1975-1978: Геров, Н. Речник на българския език. Фототипно
издание. Т. 1-6. С., 1975-1978.
Добруджа 1974: Сб. Добруджа. Етнографски, фолклорни и езикови
проучвания. С., 1974.
Електронен архив на Секция за етнолингвистика. Институт за българ­
ски език.
ЕБ 1985: Етнография на България, т. 3. С., 1985.


490
Капании 1985: Бит и култура на старото българско население в Севе­
роизточна България. Етнографски и езикови проучвания. С., 1985.
Ловешки край 1999: Сб. Ловешки край. С., 1999, с. 405-423.
Маринов 1981: Маринов, Д. Народна вяра и религиозни народни оби­
чаи. С., 1981.
Маринов 1994: Маринов, Д. Народна вяра и религиозни народни оби­
чаи. С., 1994.
Маринов 1901: Маринов, Д. Градиво за веществената култура.
Маринов 1995: Маринов, Д. Българско обичайно право. С., 1995.
Обреди и обреден фолклор. С., 1981.
Пирински край 1980: Сб. Пирински край. С., 1980, с. 411-421.
Пловдивски край 1986: Пловдивски край. Етнографски и езикови про­
учвания. С., 1986.
PMJ 1966: Речник на македонскиот ]азик, Скопие, 1966.
Сакар 2002: Сб. Сакар. С., 2002, с. 313-324.
Софийски край 1993: Софийски край. Етнографски и езикови проучва­
ния (колектив). С., 1993.
Стойков 1967: Стойков, Ст. Речник на Банатския говор. С., 1967.
Странджа 1996: Сб. Странджа. 1996, с. 293-305.
Шапкарев 1968: Шапкарев, К. Сборник от български народни умотво­
рения, ч. 1. С., 1968.


49 1

БИБЛИОГРАФИЯ
Апресян 2006: Апресян Ю. Д. (ред.). Языковая картина мира и систем­
ная лексикография. М.: Языки славянских культур, 2006.
Арнаудов М. 1931: Арнаудов, М. Български сватбени обреди. - В: ГСУ
„Св. Климент Охридски“, Истор.-филол. факултет, кн. 27, 1931.
Арнаудов М. 1971-1972: Арнаудов, М. Студии върху българските об­
реди и легенди, т. 1. С., 1971; т. 2, С., 1972.
Арнаудов М. 1996: Арнаудов, М. Очерци по български фолклор, т.
1-2. С., 1996.
Арнаудов М. 1996: Арнаудов, М. Български народни празници. В. Т.,
1996.
Бенина, Паприкова-Кутлин, Антонова 1995: Бенина, В., 3. Паприкова-Кутлин, И. Антонова. Календарни празници и обичаи на бълга­
рите. С., 1995.
Бобчев 1896: Бобчев, С. Сборник на български юридически обичаи.
Пл., 1896.
Вакарелски 1943: Вакарелски, Хр. Празници и обичаи на българите.
С., 1943.
Василева 1985: Василева, М. Календарни празници и обичаи. - В: Сб.
Капанци, С., 1985.
Василева 1988: Василева, М. Коледа и Сурва. С., 1988.
Вежбицка 1999: Вежбицкая, А. Семантические универсалии и описа­
ние языков. М., 1999.
Вежбицка 2001: Вежбицкая, А. Понимание культур через посредство
ключевых слов. М. - В: Языки славянской культуры, 2001.
Вежбицка 2001: Вежбицкая, А. Сопоставление культур через посред­
ство лексики и прагматики. М., 2001.
Венедиктов 1995: Венедиктов, Ив. Митове на българската земя. Злат­
ният стожер. С., 1995.
Видоески 1962: Видоески, Б. Кумановският говор. Скопие, 1962.
Габровски 1980: Габровски, М. Маскирането в българските нового­
дишни обичаи. - В: Българска етнография, С., 1980.
Генчев 1971: Генчев, Ст. Българските ритуални практики, свързани с
невестулката. - В: ИЕИМ, кн. 13, 1971.
Генчев 1974: Генчев, Ст. Строителни обичаи и обреди. - В: Векове, кн.
2-3, С., 1974.
Генчев 1988: Генчев, Ст. Сватбата, С., 1988.


492
Георгиева 1972: Георгиева, Ив. Един старинен култ в Родопите, Стран­
джа и междуречието на Струма и Места. - В: Родопски сборник, III,
С., 1972.
Георгиева 1980: Георгиева, Ив. За произхода на култа към Св. Модест.
- В: Въпроси на етнографията и фолклористиката. С., 1980.
Гоев 1992: Гоев, А. Урочасването. Българската народна магия. Габро­
во, 1992.
Гребенарова, Попов 1987: Гребенарова, Сл., Р. Попов. Обичаят „миша
сватба“ у българите. - В: Българска етнография, кн. 3, 1987.
Грозева 1994: Грозева, В. Православни традиции и български старо­
давни вярвания. С., 1994.
Гюрова, Кирилова 1992: Гюрова, Св., А. Кирилова. Български кален­
дар. С., 1992.
Дукова 1980: Дукова, У. Названия на демонични същества от об­
щославянското море в български език // Език и поетика на българ­
ския фолклор. С., 1980, с. 108-113.
Дяков 1974: Дяков, Т. Народният календар. Празници и вярвания на
българите. С., 1993.
Еремин 1926: Еремин, С. Программа для собирания материалов по
народным говорам, местному словорю и бытовым названиям, Л.,
1926.
Еремин 1926: Еремин, С. Проект словаря русской етнографической
диалектологии // Язык и литература. Т. I, Вып. 1-2, Л., 1926, с. 20-52.
Иванова 1984: Иванова, Р. Българската фолклорна сватба. С., 1984.
Илиев 1919: Илиев, Ат. Растенията от българско фолклорно гледище
//сп. БАН, кн. 18, 1919.
КП 1988: Календарни празници и обичаи на българите. Енциклопе­
дия. С., 1988.
Калоянов 1995: Калоянов, А. Българското шаманство. С., 1995.
Калоянов 2000: Калоянов, А. Старобългарското езичество. С., 2000.
Керлот 1994: Керлот, X. Словарь символов. М., 1994.
Ковачев 1914: Ковачев, И. Народната астрономия и метеорологията,
СбНУ, кн. 30, 1914.
Колева 1972: Колева, Т. За произхода на пролетните момински обичаи
(лазаруване, кумичене, боенец) // Проблеми на българския фолклор.
С., 1972.
Колева 1981: Колева, Т. Гергьовден у южните славяни. С., 1981.
Кулиши!) Петрови!) Пантели^ 1970: Кулиши^, Ш., Петрови!), П., Пан-


493
тели!), Н., Српски митолошки речник, Београд, 1970.
Купер 1995: Купер, Дж. Энциклопедия символов, 1995.
Легурска, Китанова 2008: Легурска, П., М. Китанова. Тематичен реч­
ник на термините на народния календар. С., 2008.
Легурска, Павлова, Китанова 2012: Човешкият живот - раждане,
сватба, погребение. Тематичен речник на семейната обредност. С.,
2012.
Лулева 1997: Лулева, А. Лицата на стопана // Сб. Тракиецът и негови­
ят свят, 1997.
Миков 1985: Миков, Л. Първомайска обредност. С., 1985.
Мифы народов мира, М., 1980-1981.
Младенов 1997: Младенов, О. Български празничен народен кален­
дар. С., 1997.
Парашкевов 2011: Парашкевов, Б. Отименна лексика в словника на
българския език. Енциклопедичен речник на производни от собстве­
ни имена, изд. Изток - Запад. С., 2011.
Плотникова 1996: Плотникова, А. Материалы для этнолингвистичес­
кого изучения балканославянского ареала. М., 1996.
Попов 1983: Попов, Р. Вампирът в българските народни вярвания //
Векове, кн. 11, С., 1983.
Попов 1985: Попов, Р. Българските народни вярвания за магьосници­
те I/ Векове, кн. 6, С., 1985.
Попов 1989: Попов, Р. Игровото начало в българската народна култу­
ра // Етнографски проблеми на народната духовна култура. С., 1989.
Попов 1997: Попов, Р. Български народен календар. С., 1997.
Попов 1991: Попов, Р. Светци близнаци в българския народен кален­
дар. С., 1991.
Попов 1994: Попов, Р. В подземния свят на къртицата. Етнографски
проблеми на народната духовна култура. С., 1994.
Рыбаков 1993: Рыбаков, Б. Рождение богинь богов. Мифы древных
славян. Саратов, 1993.
Седакова 2007: Седакова, И. Балканские мотивы в языке и культуре
болгар. М., 2007.
Седакова 2004: Седакова, О. Поэтика обряда. Погребальная обряд­
ность восточных и южных славян. М., 2004.
Славянские древности. Этнолингвистический словарь . М. т. I /А-Г/,
1995; т. II /Д-К/, 1999, т. III, /К-П/М., 2004; т. IV /П-С/, М., 2009.
Стаменова 1979: Стаменова, Ж. Южнославянски обичаи, посветени на


494

закрилника покровител // България в света на древността до наши
дни, т. 2. С., 1979.
Стаменова 1982: Стаменова, Ж. Кукери и сурвакари. С., 1982.
Стаменова 1986: Стаменова, Ж. Календарни празници и обичаи //
Пловдивски край, С., 1986.
Стойнев 1988: Стойнев, А. Българските славяни. Митология и рели­
гия. С., 1988.
Толстая 2005: Толстая, С. М. Полесский народный календарь. М.,
2005.
Толстая 1995: Толстая, С. М. Дефиниция в этнолингвистическом сло­
варе. В: Словарь и культура, М., 1995.
Толстые 1983: Толстой, Н. И., Толстая, С. М. Принципы, задачи и воз­
можности составления этнолингвистического словаря славянских
древностей. В: Славянское языкознание. М., 1983, с. 213-231.
Узенева 2010: Узенева, Е. Болгарская свадьба. Етнолингвистическое
исследование. М., 2010.
Холиолчев, Младенов, Радева 2013: Холиолчев, Хр., М. Младенов,
Л. Радева. Българска семейно-родова лексика. Енциклопедичен реч­
ник, С., 2013.
Цепенков 1896: Цепенков, М. Нравите на лехусите. СбНУ, т. 13, С.,
1896.
Шапкарев 1884: Шапкарев, К. „Русалии“, древен български обичай в
Южна Македония. Пл., 1884.
Шевалие, Геербранд 1996: Шевалие, Ж., А. Геербранд. Речник на сим­
волите. С., 1996.
Янева 1989: Янева, Ст. Българските обредни хлябове. С., 1989.
Bachtold-Staubli, Hofman-Krayer 1927-1942:Handweorterbouch des
deutsch Aberglaubens Herausgegeben von H. Bachtold-Staubli, E. HofmanKrayer. Berlin; Leipzig, 1927-1942.
Dukova 1997: Die Bezeichnungen der Damonen im Bulgarischen, Miinchen
: Verlag Otto Sagner, 1997.
Gottschalk 1973: Gottschalk, Herbert, Lexikon der Mythologie der
europaschen Volker, Berlin, 1973
SSSL 1996,1999: Slovnik stereotipow 1 simboli ludowych. Red J. Bartmiriski.
Lublin, t. 1 1996,t. 2, 1999.


495

Dictionary of Bulgarian Folk Spiritual Culture
Ethnolinguistics or anthropological linguistics is a linguistic discipline
that studies the relationships between language and culture. Over the last
fifty years ethnolinguistic lexicography has evolved into an independent
branch of research. Its subject area deals with the collection, interpretation
and classification of ethno-cultural lexis.
As early as the beginning of the 20th century linguists have come up
with the idea of compiling ethno-cultural dictionaries. In 1926, S. Er­
emin started a project for such a dictionary (Проект словаря русской
этнографической диалектологии // Язык и литература. Т. I, Вып. 1-2,
Л., 1926, с. 20-52). Не also drew up a programme for collection of ma­
terial (Программа для собирания материалов по народным говорам,
местному словарю и бытовым названиям, Л., 1926.). Unfortunately,
this project was not followed through.
A Reference Dictionary of German Folk Beliefs (Handweorterbouch
des deutsch Aberglaubens Herausgegeben von H. Bachtold-Staubli, E.
Hofman-Krayer, Berlin, Leipzig, 1927-1942) was compiled in the period
1927-1942 in Germany.
A number of dictionaries of mythology were also published, such as
H. Gottschalk’s Dictionary of the Mythology of the European Peoples
(H. Gottschalk, Lexikon der Mythologie der europdischen Volker, Berlin,
1973); the two-volume Encyclopedia Myths ofthe World („Мифы народов
мира“, M., 1980-1981), the Serbian Mythology Dictionary (Српски
митолошки речник, Београд, 1970) by authors Sh. Kulishic, P. Petrovic,
N. Pantelic, among others.
Among the most notable works in this field are the Dictionary of Slav­
ic Antiquities („Славянские древности“) published in Moscow, vol. 1
(А-Г), 1995, vol. 2 (Д-К), 1999, vol. 3 (К-П), 2004, vol. 4 (P-C), 2009,
and the two volumes of the Dictionary of Folk Stereotypes and Symbols
(Slownik stereotypow i symboli ludowych, vol. I, 1996, vol. II, 1999) - a
dictionary intended as a multiple-volume edition published under the edi­
torship of Prof. J. Bartminski in Lublin.
In Bulgaria, P. Legurska and M. Kitanova compiled A Thematic
Dictionary of the Terms in the Folk Calendar („Тематичен речник на


496

термините на народния календар“). Published in 2008, it combines fea­
tures of a thematic, an encyclopedic and an explanatory dictionary.
B. Parashkevov’s Bulgarian Lexis Derivedfrom Proper Names. An En­
cyclopedic Dictionary ofProper-name Derivatives („Отименна лексика в
словника на българския език. Енциклопедичен речник на производни
от собствени имена“) was printed in 2011.
At the end of 2012, Human Life - Birth, Wedding, Funeral: A Thema­
tic Dictionary of Family Rituals (Ловешкият живот - раждане, сватба,
погребение: тематичен речник на семейната обредност“) authored by
Legurska, Pavlova and Kitanova, was published by Marin Drinov Publish­
ing House.
Bulgarian Family and Kinship Lexis („Българска семейно-родова
лексика. Енциклопедичен речник“) by М. Mladenov, Hr. Holiolchev and
L. Radeva appeared in 2013.
The idea for compiling a dictionary of Bulgarian folk spiritual culture
has been around ever since the foundation of the Department of Ethnolin­
guistics at the Institute for Bulgarian Language. As early as the Depart­
ment’s establishment, its team has become involved in the elaboration of
the concept and the collection of material for such a dictionary and the
motivation of the necessity for this project to be pursued.
Ethnographic, folklore and dialect studies to a great extent comprise
the set of elements that represent an ethno-cultural tradition. The peculiar
role that the terminology of folk culture plays is determined by the fact
that language is an active part of culture and one of the main routes for
formation, preservation and dissemination of culture. The ethnolinguistic
approach is appropriate for presenting and studying this type of termino­
logy since it makes it possible for every cultural fragment to be described
in its entirety.
While modem societies seem to have lost interest in it in recent years,
traditional culture is undoubtedly an enormous treasure, which serves to
conserve the cultural memory of each nation or ethnicity, and hence merits
special attention and research.
The representation of cultural terminology in the Dictionary of Bul­
garian Folk Spiritual Culture is not substituted by an analysis of the re­
lationships existing in the cultural tradition outside the linguistic reality


497
as this would make the Dictionary a work of ethnography. In the course
of compiling the Dictionary, the authors have come to the conclusion that
the vast lexical material would best be represented as a corpus (a reference
book) of the spiritual culture of Bulgarians in such a way as to encompass
the entire ethnic and linguistic territory of our people. Thus emerged this
corpus of folk terms related to the Bulgarian rituals, customs and be­
liefs titled A Dictionary ofBulgarian Folk Spiritual Culture - an attempt at
reconstructing the picture of the world of traditional Bulgarians. Intended
as an explanatory dictionary, the work reveals the semantics of individual
cultural elements and defines the spheres in which these units function
(СД, vol. I: 7). The authors aim at representing spiritual folk cultural tradi­
tion in a synchronic perspective through the pertaining terminology.
The Corpus (the encyclopedic dictionary) is addressed to everyone in­
terested in folk tradition, the Bulgarian language and Bulgarian folk cul­
ture. It is also of interest to lecturers and students involved in teaching and
studying the cultural heritage of different regions.
With the beginning of the work on the list of terms to be included, the
contributors have directed their attention to the modelling of the dictionary
definitions, an issue that posed a number of challenges since folk tradition
is based on stereotypes and symbols. The main question asked by the au­
thors was: can a dictionary intended to comprise such heterogeneous units
be actually created? Doubts have also arisen in determining essential fea­
tures, in selecting the criteria for the classification of phenomena, as well
as with respect to the existing lexicographic tradition, which is related to
the general description of language, the relation between lexis and gram­
mar, the specification of the object of study. A major drawback of traditio­
nal definitions from the perspective adopted in the Dictionary’s creation,
is their preoccupation with objective scientific knowledge. Since our task
in compiling an ethnolinguistic dictionary involves a sort of reconstruction
of the picture of the world as reflected in language - one that connects
language and culture, a lexicographer needs to comprehend which features
of an object are reflected in language, what cultural factors influence the
establishment of a particular image of an object. Difficulties arise from the
fact that “in an ethnolinguistic dictionary of traditional spiritual culture, the
object of description is not a word, not a linguistic sign, but a mental sign


498
- a cultural symbol which may be represented by linguistic items (words,
word combinations, cliches), but also by realia found in the extra-linguistic
reality - objects, actions, properties, faces, etc., whose meaning is symbo­
lic. Hence encyclopedic definitions based on scientific knowledge prove
to be unacceptable” (Толстая, 1995: 84) for the following reasons: the
taxonomic characterisation of an object is not capable of accounting for
the symbolism and ritual functions of the respective realia, and the cultural
role of realia is often inconsistent with their practical meaning; a cultural
role is selective in its own way. A cultural model is oriented not towards
objective knowledge, but rather to a mythological account of the world.
Thus, an ethnolinguistic dictionary should include only those elements and
properties of the surrounding world that have symbolic significance in the
collective consciousness and should interpret these elements in light of
their symbolic meaning.
Consider for instance the definitions proposed for вятър (wind) and
бухал (eagle-owl):
вятър (wind) A personified natural phenomenon associated with the
forces of evil in folk consciousness.
бухал (eagle-owl) A night bird related to the chthonic world.
The adoption of this type of definitions does not alter the fact that the
proposed structure of the Dictionary and the representation of material are
original and employed in ethnolinguistic lexicography for the first time.

Dictionary Structure
The encyclopedic dictionary differs in design and structure from the
Dictionary of Slavic Antiquities („Славянские древности“) and the Dic­
tionary of Folk Stereotypes and Symbols (Slownik stereotypow i symboli
ludowych). Like them, however, it is interdisciplinary. The Dictionary
represents Bulgarian folk terminology in a synchronic perspective, under­
stood in a broad sense, as the terms are excerpted from sources and archives
covering a relatively long period - the whole 19th century through the first
half of the 20th century. The Moscow Ethnolinguistic School studies Sla­
vic folk culture in a diachronic and genetic perspective. The Dictionary
of Slavic Antiquities has an all-Slavic character. It seeks to uncover the
ancient state of Slavic cultures, while the Dictionary of Folk Stereotypes


499

and Symbols is based on folklore texts.
The main entry words in our Dictionary are dialect words or word
combinations denoting folk terms related to the spiritual cultural tradition.
The entries are arranged in alphabetical order rather than thematically, as
the latter principle requires ranking of the items according to the hierarchy
of the elements of the respective cultural fragment. Such an organisation
would cause unprepared readers inconvenience, and the Dictionary is in­
tended for a broader audience. Moreover, in a thematic arrangement, the
repetition of items that function in different cultural fragments cannot be
avoided. The Dictionary covers general lexis with terminological meaning
as well. In this sense, the lexical units are represented only through their
ethno-cultural semantics.
1. Selection of Entry Terms
The selected lexis pertains to the following topics: calendar rituality,
family rituals (birth, wedding, burial), kinship terminology, folk law,
demons, mytonyms. It spans through ritual objects, persons, actions, pla­
ces, mythological beings, euphemisms. Plants and animals are represented
only when relevant to a particular type of rituality. Plants are designated by
their Latin names as well, as different species may bear the same name and
participate in the same ritual in different regions of the country. The Latin
names for birds and animals are not included. Kinship terminology is rep­
resented in detail. It is directly related to family rituals and is an essential
part of the Bulgarian cultural tradition.
2. Structure of the Dictionary Entry
The head words are dialect words or word combinations representing
folk terms in one of their attested forms. Because of the multitude of se­
mantic equivalents, the authors have decided to adopt as head words those
items that are closest to the Standard Bulgarian counterparts, if such exist,
or are the most common and familiar variants found across the Bulgarian
dialects.
The structure of the definitions, as emphasised above, characterises the
terms through their formal and semantic relation to the respective fragment
of folk culture.


500

Each dictionary entry has the following structure: head word - defi­
nition ~ /distribution or source/, phonetic variants with their distribution
[phonetic variant /distribution/]. In case a word is characteristic for Stan­
dard Bulgarian and is found across most of the Bulgarian dialects, the no­
tation /общоб./ (/an all-Bulgarian variant/) is given instead of information
for the distribution. Stress variants are represented together with phonetic
variants as a term is established in a given region only in a particular pho­
netic form and therefore such variants are included with the head word. Se­
mantic equivalents are listed after the notation “<” and information about
their geographical distribution is not given. In the alphabetical organisation
of the Dictionary, they are encoded as separate head words under the res­
pective letters of the alphabet: their distribution is indicated in these entries
and a reference to the already interpreted semantic equivalent is made. The
other variants are noted only in the entry for the main variant. The notation
“>”, meaning “see, confer”, introduces phonetic variants only. Ethno­
logical information is provided in the cases where the respective region
exhibits certain peculiarities. Word-formation variants are represented in
a similar manner. They are listed in alphabetical order after a “<” sign. An
exception is made for word-formation variants which differ only in terms
of a particular phonetic change. These are represented together with the
phonetics variants. No illustrative material is provided as the Dictionary
is an encyclopedic work. The ethnological information is represented on
a new line after a “©” sign. Sources are not provided in this section, and
the distribution is marked only in case of characteristic local differences.
The perfective and imperfective aspect verbs are also listed in alphabeti­
cal order. As the Dictionary includes only attested lexemes, not all verb
entries account for aspectual variants; moreover, in terms of the adopted
model definition, this is not necessary. Although kinship terminology in­
cludes a lot of diminutives, grammatical characteristics are not relevant to
the adopted representation of the material and are hence not indicated, for
instance: братче (little brother) > брат (brother).
Where its position has not been attested, stress is not indicated as well.
For similar reasons, an entry may include a reference from a singular to a
plural form. Different terms denoted by the same lexical unit are distin­
guished by means of superscripts (’,2), as in:


501
пеперуда1 (literally ‘a butterfly’) - A rainmaking ritual performed dur­
ing droughts to invoke rain (Eastern and Western Bulgaria [Пеперуга I
Dupnitsa, Panagyurishte, Struga, Haskovo region/; Пемперуга /Western
Bulgaria/, Пеперлюга /Ivaylovgrad region/, Пяпяруда /Preslav region/].
< вай гугу, вай дудула, ой люле, росоманка.
© The ritual has no fixed date. It is performed during droughts in
spring and summer.

пеперуда2 (literally ‘a butterfly’) - The main ritual person in the rain­
making ritual пеперуда /Eastern Bulgaria/; [пемперуга /Western Bulga­
ria/; пеперлюга /Ivaylovgrad region/; пяпяруда /Preslav region/].
< додола, додолярка, кукали, росоманка, циганка.
© The main ritual person is a girl, usually an orphan. In some parts of
the Bulgarian language territory, the girl may be the oldest or the youngest
child in a family. A mandatory condition is for her to be sexually pure.
This condition holds when the main ritual person is an adult woman, as
well. The butterfly is wearing a shirt and is richly decorated with greenery,
her hair loose. The ritual is intended to invoke rain by means of imitation
magic.
вай гугу - > пеперуда1 /Edime, Asia Minor/.
додола - > пеперуда2 /Svishtov region/.
павечёрка A prayer before the second (small) supper /Tran/.
павликянче (literally ‘a Paulician child’) > еврейче (a Jewish child)
/village of Berievo, Sevlievo region/.
Holidays:
Петковден (St. Petka’s Day) A holiday to honourSZ Petka marked on
14 October /village of Birosovo, Popovo municipality; Byala reka, Parvomay municipality.; Strazhitsa and Draganovo, Goma Oryahovitsa/.
< Пёйчинден, Света Петка, Труняска.
© According to the folk calendar, this day marks the end of the farm­
ing year and the harvest. The season of engagement, weddings and pre-ar­
ranged meetings between prospective brides and grooms begins. Family
and kin celebrations start as well. As in some regions П. is considered a
women’s holiday, women bake flat loaves of bread covered with honey
called St. Petka. A black rooster or a black hen is slaughtered outside the


502

village. While it is being boiled, the priest makes a cross on the ground,
and the women make a furrow. A small bowl of food is placed beside the
furrow to keep the village from diseases. In some regions of the country
the period between St. Petka’s Day and St. Demetrius’ Day is called Wolf
holidays and is thought to be marked by evil.
The euphemistic nature of most of the names for diseases is account­
ed for in the ethnological information section (as in the example for pox
below).
баба Шарка (literally ‘Granny Pox’ )> шарка (pox) /an all-Bulgarian variant/.
шарка - A female demonic creature that causes a disease character­
ised by fever and rash in children /an all-Bulgarian variant//.
<Шаруля, Баба Шарка, Баба Лёшка, Богйнка, Госка, Добрина2,
Кожовлёнка, бабичката, лёличка, либурка, Марчинка, маслена,
мёдена, мёдена и маслена, мйлата майчица, пйсанка, редушка,
сйпка, сйпаница, сладка и мёдена, цвётенцето, червёнка1,
червенушя.
Most names for the disease are euphemisms that aim at propitiating it.
A particular organisation is proposed for the lexis denoting types of
ritual breads which abounds in traditional Bulgarian culture. The Dictio­
nary has adopted a conventional system that makes it easier for the reader
to navigate through the multitude of terms. A separate entry titled Ritual
Bread provides information on bread as a main ritual object. The diffe­
rent types of bread are divided into two large groups under the headings
of кравай and пита, a distinction motivated mainly by the names of the
different types of bread which are otherwise similar in many respects. The
varieties of the latter are used more prominently in family rituals, while the
former are more common in calendar-related customs. Naturally, there is
no clear-cut distinction between the two. Besides, separate entries are dedi­
cated to Easter Breads, Christmas Breads, Saint Nicholas ’ Day Breads,
Wedding Breads. Christmas Breads include those baked on St. Ignati­
us’s Day as well. An entry is also defined for кравай /копач/ and пита /
турта/. The ritual breads belonging to the different cycles of family ritu­
als are classified with one or the other depending on their peculiarities. If
particular characteristics are observed, these are explained in brief in the


503

ethnological information section. In some cases individual explanations
are proposed, for example:
сурвашка (meaning ‘survakari bread’) A small ritual bread that peop­
le give to the survakari.
3. Transcription
A phonetic transcription is not proposed, but stress is indicated as at­
tested in the written sources. Word-final palatalness is marked by ь.
4. Sources
The sources used in the Dictionary are published written sources, (dia­
lectal, ethnographic, folklore) archive material, material collected through
field research by individual authors of the Dictionary.
5. Geographical scope
The geographical scope of the Dictionary covers the entire Bulgarian
ethnic and linguistic territory. The principle of historicism is predominant:
the Dictionary seeks to reflect the historical motivation and specifics of
national tradition. An important feature of the dictionary entries is the in­
formation about geographical distribution, which also determines the terri­
torial variations of the individual terms.

6. Bibliography
Geographical distribution is indicated in the dictionary entries. Where
such infonnation is missing, we have quoted the source of the material.
The bibliography and sources are listed in alphabetical order at the end of
the Dictionary. Therefore, the ethnological information section of the dic­
tionary entries is not followed by a relevant list of cited works.
As the above exposition shows, this reference book is the first of its
kind in Bulgarian linguistics. It is based on dialectal material, has ex­
planatory and functional merits, comprises encyclopedic content and is
ethnolinguistic in essence.
Maria Kitanova


504

Зоя Барболова, Маргарита Симеонова, Мария Китанова,
Неда Мутафчиева, Палмира Легурска
РЕЧНИК НА НАРОДНАТА ДУХОВНА КУЛТУРА
НА БЪЛГАРИТЕ
първо издание
Коректор Татяна Пунева
Печатни коли 31,5. Формат 60/84/16
Издател НАУКА И ИЗКУСТВО
София 1000, пл. „Славейков” 11
Тел.:02/987-24-96 и 02/987-47-90
E-mail: loretaya@gmail.com
www.naukaiizkustvo.com

Предпечатна подготовка и корица „Полистар“, София
Печат „Абагар“ АД, Велико Търново