Палмира Легурска, Неда Павлова,
Мария Китанова

човешкият живот

РАЖДАНв, СВАТБА, ПОГРвБбНИе
Тематичен речник на българската
семейна обредност

АКАДЕМИЧНО ИЗДАТЕАСТВО
„Проф. МАРИН ДРИНОВ"

BULGARIAN ACADEMY OF SCIENCES
INSTITUTE FOR BULGARIAN LANGUAGE

“PROF. LYUBOMIR ANDREICHIN”

Palmira Legurska, Neda Pavlova,
Mariya Kitanova

HUMAN LIFE
BIRTH, WEDDING, FUNERAL
Thematic Dictionary of the Family Rituals

Sofia • 2012
Prof. Marin Drinov Academic Publishing House

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИНСТИТУТ ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
„ПРОФ. ЛЮБОМИР АНДРЕЙЧИН“

Палмира Легурска, Неда Павлова,
Мария Китанова

човешкият живот
раждане, с в д т бд , погревение
Тематичен речник
на българската семейна обредност

АКАДЕМИЧНО ИЗДАТЕЛСТВО
„Проф. МАРИН ДРИНОВ"

Антропологичният цикъл „Раждане. Сватба. Погребение“ разкрива
човешкия живот от самото начало до неговия край. Трите обредни комплекса са части от триадата раждане - живот - смърт и представляват найважните събития в живота на човека.
Предлаганата по-долу ономасиологична картина на тематичните цикли „Раждане. Сватба. Погребение“ е втора част от проекта, посветен на
изследването на културната лексика в идеографски аспект. Предвижданите
тематични речници върху материал от българския език са логично продължение на част първа - „Тематичен речник на народния календар“. Самата
структура на речника и съставящите го ономасиологични картини носят
в себе си информация за обозначаване на определени сфери на дейност,
понятия и единични факти в езиковото съзнание и ценността им за световъзприятието на традиционната култура.

© Палмира Радославова Легурска, Неда Димитрова Павлова,
Мария Кирилова Китанова, автори, 2012
© Константин Атанасов Жеков, художник на корицата, 2012
© Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2012

ISBN 978-954-322-548-4

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД/7
Палмира Легурска, Мария Китанова
РАЖДАНЕ
Палмира Легурска
НАРОДНИ ТЕРМИНИ ЗА ОБРЕДИ, ОБРЕДНИ ДЕЙСТВИЯ, ОБРЕДНИ
ЛИЦА И ОБРЕДНИ ПРЕДМЕТИ / 13

1. В периода преди раждането / 13
2. Свързани с раждането /15
3. След раждането / 23
СВАТБА
Неда Павлова
НАРОДНИ ТЕРМИНИ, СВЪРЗАНИ СЪС СТАТУТА И СЪСТОЯНИЕТО
НА МЛАДИ ЖЕНИ И МЪЖЕ / 31

1.
2.
3.
4.

Преди брака / 31
Предсватбен обреден комплекс / 36
Същинска сватба / 46
След сватбата / 82

ПОГРЕБЕНИЕ
Мария Китанова
НАРОДНИ ТЕРМИНИ ЗА ОБРЕДИ, ОБРЕДНИ ДЕЙСТВИЯ, ОБРЕДНИ
ЛИЦА, ОБРЕДНИ ПРЕДМЕТИ И ОБРЕДНИ МЕСТА/ 87

5

1. В периода преди погребението / 87
2. В периода на самото погребение / 93
3. В периода след погребението / 95
4. Инкарнация /103
5. Специални погребения /106
6. Задгробен живот / 108
ИЗТОЧНИЦИ /109

ЛИТЕРАТУРА/112

СЪКРАЩЕНИЯ /116
АЗБУЧЕН ПОКАЗАЛЕЦ /117
Йоанна Кирилова, Калина Мичева-Пейчева
РЕЗЮМЕ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК / 165

УВОД

Народната терминология е израз на националната специфика на
културите и в този смисъл изучаването й е перспективно в рамките
на формиращите се тенденции за европейско мислене от началото на
XXI в. Определението „европейско“ разбираме в духа на казаното от
Н. С. Трубецкой в началото на XX в. (Трубецкой 1990: 157) за националното дробене и множественост на националните езици и култури,
и признаването на тяхната автономност и неповторимост в рамките
на конструираното цяло. Един възможен аспект на изследователското търсене в рамките на подобно разбиране е проследяването на
мрежа от езикови дъги, като се съпоставят в два или повече езика
върху определен семантичен отрязък, намиращ езиков израз. Удобен конструкт за подобно съпоставително изследване е създаването
на модел, по който се изследват езиците от определен географски
и културен ареал по избран параметър. Формата на представяне на
резултатите може да бъде речник от типа тематичен показалец - едноезичен, двуезичен, многоезичен.
Етапът, предшестващ реконструирането на народната духовна
култура по езикови данни, се свързва с изучаването на народната
терминология, систематизирането и стратифицирането й в семантично, формално и в географско отношение (Толстая 1989: 228).
Изследването на народните термини е възможно както от езиковедска, така и от културологична гледна точка. Възможно е също
така изучаването на народните термини през призмата на двете гледни точки едновременно, като термините се разглеждат като част от
семиозиса на определени обреди и вярвания на даден народ, свързани с други елементи на културата - акционални, предметни, пер7

сонажни, локални, времеви и други възможни кодове, но всички е
еднаква степен обединени от културна семантика.
В Института за български език при БАН като първи етап на темата се разработва езиков модел на термините на народния календар
за български език, основан на идеографски принцип, от авторски
колектив Палмира Легурска и Мария Китанова (Легурска 2000; Легурска 2001; Китанова 2003а; Китанова 20036; Легурска, Китанова
2008). Тематичният речник на термините на народния календар е
част от една обща инвентаризация на народните термини в балканските и славянските езици. Подобен аспект на изследване се определя от развитието на метатеорията за езика в посока от описанието
на езиковите данни, с цел моделиране на езиковите механизми към
инвентаризиране на езиковите данни с огред по-нататъшното им
обяснение или интерпретация (Зализняк 2001). В науката за езика
се очертава една обща тенденция към каталогизиране на езиковите
пространства, свързани с отделни ментални пространства. В този
смисъл речникът (и подобни на него форми на представяне на знанието) става един от най-популярните жанрове в лингвистичната
литература и може да се дефинира най-общо като локална вселена
на даден език или група езици, подредена по някакъв общ принцип,
който наричаме фокус.
Предлаганата по-долу ономасиологична картина на тематичните цикли „Раждане. Сватба. Погребение“ е втора част от проекта,
посветен на изследването на културната лексика в идеографски аспект. Изходът на темата на този етап от разработването й се вижда
във вид на малки тематични речници - ономасиологични картини
на съответния предметен цикъл. Предвижданите тематични речници
върху материал от българския език са логично продължение на част
първа „Тематичен речник на народния календар“. Изследването на
народната терминология в рамките на всеки отделен език и инвентаризацията й по определени параметри е първото стъпало, предшестващо по-нататъшни изследвания, свързани с лингвистичната и
етнолингвистичната интерпретация на езиковия материал.
Чрез изработването на отделни тематични речници на народната терминология върху материал от българската езикова територия, съставящите ги думи - народни термини, се групират според
8

близостта на значенията си и според сходството на реалните, които
те обозначават. Светлана М. Толстая (Толстая 2002: 2) отбелязва, че
в последно време са особено популярни опитите за представяне на
етнодиалектен материал не по формален, азбучен ред, а като се използва принципът на смислово групиране на езиковите данни като
специфичен начин за категоризиране на действителността, характерен за даден говор (или група говори). Самата структура на речника
и съставящите го ономасиологични картини носи в себе си информация за обозначаване на определени сфери на дейност, понятия и единични факти в езиковото съзнание и ценността им за световъзприятието на традиционната култура. Анализът на лексикалните факти
позволява да се извлече съдържащата се в езика концепция за света,
нейната логика и насоченост.
Когато се прави инвентаризация на народната терминология,
свързана с даден обред, се има предвид схващането на С. М. Толстая (Толстая 1989: 217), че не всички семиотично значими реалии
получават езиково обозначение. В едни локални традиции те могат
да бъдат изразени със специални народни термини и да не бъдат изразени в други. Във всички случаи обаче заслужава внимание фактът, че съставът на народната терминология е устойчив и включва
в себе си следните рубрики: 1. Названия на обредите и съответните
им части. 2. Названия на обредни предмети. 3. Названия на обредни
лица. 4. Названия на обредни действия. 5. Метаезик на фолклора.
Изследването на отделните парадигми народни термини е необходимо за пълното обхващане на лексикалния и етнографския материал
преди осъществяването на вътрешна реконструкция на културното
пространство.
В представената по-нататък ономасиологична картина са съвместени народните термини, свързани с определен цикъл като част от
жизнения цикъл на човека, ексцерпиран от етнографски източници.
Най-общо може да се каже, че при изработването на антропологичните цикли „Раждане. Сватба. Погребение“ авторите инвентаризират езиковия материал по три основни признака - според мястото
на народния термин в разглеждания обреден цикъл като ментално
пространство, според неговата етническа семантика, изразена в тълкуването, и според географското му разпространение.
9

Ономасиологичната схема на циклите се базира на определени
семантични доминанти, които се приемат за ключови в рамките на
съответния обреден цикъл като ментално пространство (в схемата се
маркират с различен шрифт). Извлечени са от различни етнографски
и етнолингвистични разработки по признака ‘езиково изразяване с
народен термин’ и са предварително обобщени.
Начинът на тяхното представяне е в посока от обобщеното значение, представено в метаезик в знак (°), към назоваване на това значение от конкретните народни термини с географското им разпространение в рамките на дадена семантична доминанта. Ударенията на
народните термини се поставят, ако са представени в източниците
на материала. Подобно подреждане дава възможност да се фиксират
езикови дъги в рамките на една и съща или съседни езикови територии, като една от следващите стъпки в изучаването на народната
терминология като културна лексика.
Антропологичният цикъл „Раждане. Сватба. Погребение“ разкрива човешкия живот от самото начало до неговия край. Трите обредни комплекса са части от триадата раждане - живот - смърт и
представляват най-важните събития в живота на човека.
Всяка една от тези три структури включва в себе си редица
основни компоненти, представляващи субсистеми - обредни лица,
обредни действия, обредни предмети, и реални, които имат своя
вербален израз. Терминологията на семейната обредност се дели
на специфична и междуобредна. Към междуобредната се отнасят
термините, характерни и за трите обредни субсистеми. Част от тази
лексика е общоупотребима, но функционира в обредните комплекси
като терминологична (кравай, пита, хляб) и в трите субсистеми на
семейната обредност (Легурска, Китанова 2008: 13). Названията на
обредните реални разглеждаме като народни термини в широкия
смисъл на това понятие, а в тесния му смисъл - термините, които не
функционират в ежедневната реч, а също и термините, които назовават предмети, свързани единствено със семейните обредни цикли.
Систематизацията на материала и неговото изследване показват,
че и трите цикъла представляват „преходни обреди“ (Узенева 2010:16),
които се характеризират с представата за граница, реализираща кон10

цептуалното бинарното противопоставяне свой-чужд. В структурата
на трите семантични пространства се откриват редица сходства. Някои
автори наричат тези сходства „взаимно използване или пресичане на
текстове“ (Байбурин, Левинтон 1990: 65). Под използване се разбира
„еднопосочно заимстване“, а под пресичане - „включване на елементи от единия цикъл в другия цикъл“ (Байбурин, Левинтон 1978: 65).
При преходните обреди се наблюдават няколко основни елемента: обредни действия, обредни лица и обредни предмети, които са
характерни за периода преди основното събитие; обредни действия,
обредни лица и обредни предмети, които са характерни за периода
на самото събитие и обредни лица и обредни предмети, които са
характерни за периода след основното събитие (Узенева 2010: 21).
Освен това и в трите цикъла се наблюдава един пограничен период - когато лицето се намира извън усвоеното пространство и един
следващ етап - неговото завръщане (реинкорпорация) в колектива.
Бременността е опасен преходен период в живота на жената, в който
тя се намира на границата между „този“ и „онзи“ свят. По тези причини бременната не може да участва активно в живота на социума и
трябва да спазва редица забрани.
Раждането и смъртта, сватбата и погребението по своята същност са антонимични семантични области, но техните обредни комплекси могат да съществуват и като огледални отражения помежду
си. Новороденото и починалият се възприемат от социума като същества от един „друг свят“. Сватбата и погребението си приличат и в
последователността на обредните действия: при сватбата - измиване
- обличане - извеждане, а при погребението - измиване - обличане
- изнасяне. Пътят, който извървява невестата, я отвежда в друг дом.
Пътят на починалия човек е неговият последен път към вечния му
дом. След сватбата невестата отива „на гости“ при предишното си
семейство след определен период. След погребението починалият се
завръща като „гост“ при своето семейство на определените за това
дни в календара (задушници).
Специфичното погребение - сватба (Гура 2012: 772) е „взаимно пресичане“ на двата обредни цикъла, както и обредното опалване при сватба и при смърт (Гребснарова 1994: 111-151), разпро-

странени в следните селища: Горно Ябълково, Средецко; Изворово,
Харманлийско; Момково, Свиленградско.
Тук е необходимо да подчертаем една важна особеност на народната терминология при погребението - нейната предметна неопределеност. Например помйна в българската народна култура означава както ‘помен преживе с благотворителна цел’ (СЗБ), така и
само ‘помен’ след погребението (Видинско, Силистренско).
За разлика от циклите „Раждане“ и „Сватба“ при цикъла „Погребение“ терминологията е по-бедна, което се дължи на табуирането на почти всички понятия, свързани със смъртта.
Структурата на трите части на предлагания речник „Раждане.
Сватба. Погребение“ е еднаква: 1. Народни термини за обреди, обредни лица, обредни действия и обредни предмети в периода преди
съответния цикъл (раждане, сватба, погребение). 2. Народни термини за обреди, обредни действия, обредни лица и обредни предмети,
свързани със самия процес (раждане, сватба, погребение). 3. Народни термини за обреди, обредни действия, обредни лица и обредни
предмети след всеки цикъл. В рамките на всяка рубрика се въвеждат
подрубрики, съответстващи на последователността от действия, характерни за съответния цикъл, извлечени от етнографски източници
и допълнително осмислени в самостоятелна конструкция.

Палмира Легурска, Мария Китанова
Автори на циклите:
Палмира Легурска - „Раждане“
Неда Павлова - „Сватба“
Мария Китанова -, Догребение“

Азбучен показалец:
Йоанна Кирилова, Калина Мичева-Пейчева

12

РАЖДАНЕ
НАРОДНИ ТЕРМИНИ ЗА ОБРЕДИ, ОБРЕДНИ ДЕЙСТВИЯ,
ОБРЕДНИ ЛИЦА И ОБРЕДНИ ПРЕДМЕТИ

L В периода преди раждането

Действия',
‘зачеване на дете’ - залавяне (Ловешко); завдждане (Родопи);
‘начало на бременността’ - задда, задди, захода, захддване,
захуда (Родопи);
‘премахване зародиша на дете’ - мешане, пометане, фьрлила
го (Софийско); хвърляне на детето (Ловешко); метална, плавьдса,
помятане, уплавих се (Странджа);
‘изкуствено помятане’- метнал а е (Родопи);
‘естествено помятане’ - брантйсала е, фдрлила (Родопи);
‘лекуване на безплодие’ - въртене, завиване (Родопи);
‘мърдане на детето в утробата на майката’ - оживее (Софийско,
Добруджа); детето оживя (Родопи); оживяло (Капанци);
‘обредно пожелание за леко раждане, съпроводено с удряне по
гърба’ - лека ти пдлаза (Арнаудов ОБФ).

Лица\

‘бездетна жена, която носи нещастие’ - бездеткйня, ялова (бременната не се смята за нечиста) (Софийско); безредна, безрддка,
безчедна, щерйца, яловица (Пирински край); бездетна, ялова,
щйрица (Пловдивски край); бездетна, касърка, ялова, яловица
(Странджа); бездетна, бездетна, безредица, ялова, прездетка, ялова,
яловица (Родопи); бездеткйня, ялова, яловица (Добруджа); ялова,
яловица (Капанци); бездеткйня, мъжка, ялова, яловица (Ловешко);
‘баба, която лекува бездетни’ - триячка (Сярско);
‘бременна’ (названията на цялата българска територия са евфемистични) - бременна, голема жена, голема, непразна, тежка,
13

тварена, трудна, у положение (Софийско); временна, кдрместа,
трудна (Софийско, Годечко, Берковско, Брезнишко, Кюстендилско,
Благоевградско, Банско, Разложко, Гоцеделчевско, Кукуш, Велес,
Прилеп, Охрид, Струга, Лерин, Костур, Ксанти, Видинско, Оряховско, Плевенско, Ловешко, Севлиевско, Горнооряховско, Добричко,
Шуменско, Провадийско, Ямболско, Сливенско, Чирпанско, Крумовградско, Велинград, Самоковско, Пирдоп, Панагюрище, Копривщица); спиране на прането (Радомирско); тегообна (Кюстендилско); тегдтка (Благоевградско); тродна (Разложко); кормаста,
пълна, теготна, тежка, товарена, трудна (Пирински край); гебе,
дебела, заходница, кбрместа, непрашка, непразна, пдтежка,
сдетйнявъ, тварена, тварна, тежка, товдрена, трудна, тъдшка
(Родопи); бременна, не се пере, пълна, тежка, трудна (Пловдивско); в положение, заходена, не се пере, няма ми месечината,
спряха ми дреите, тежка, трудна (Странджа); непразна, тежка,
трудна, у положение (Добруджа); непразна, станала, трудна, у
положение (Капанци); натвдрена (Провадийско); товарена (Бургаско); невдолна, непразна (Белослатинско); товарна (Гевгелийско); невблка (БЕР IV: 591); трудница (Н. Геров, V: 360); чревата
жена (Н. Геров, V: 560);
‘забременяла’—заловила, на друг ред, непразна, станала тежка, трудна, у положение (Ловешки край);
‘дете в утробата на майката’ -мармулец (Дебърско).
Обредни предмети'.

‘отвара от билки, предизвикваща плодовитост’ - клине',
‘обредна билка срещу безплодие’ - богородична ръчичка, количево, колъчево биле, ченгеле (Родопи);
‘китка, която се носи от бременната жена срещу уроки’ дуневско, муска (Родопи);
‘апотропеи на бременната срещу злите сили’ - бурени, девет
вързули, запис от попа (сновани вълнени червени конци през краката на бременната), тюрлии (катран, мас, див коноп) (Пирински
край);
‘растение, което дават на жената да ражда мъжки деца’ - кдлчец
(БЕР, I: 543);
14

‘метлата като обреден предмет за прогонване на злите демони’
-метла (общобългарско);
‘лакомство, което се дава на родилката’ -укдс, укдт (Смолянско).

Атрибути'.
‘петна по лицето на бременната, които са белег, че бъдещето
дете ще е момиче’ - залепи, луни, лухни, малиги, малини, шерки
(Пирински край);
‘желания на бременната’ - пощевки (М. Арнаудов, ОБФ).

Болести'.
‘болест при бременната, ако не опита от някаква храна, която
види или от която й се прияде’ - поревци (Добруджа),
2. Свързани е раждането

Родилка
Лица'.
‘родилка’ - лаунка, леунка, лехуса, радуля, родилькя, родителькя, родулкя, родуля (Софийско); леонка, леуса, лехуца, лехуса,
лихуса (Пирински край); леуса, родителка (Пловдивски край);
лихуса (Чирпанско); леуса (Чепински край); родилка, родилничка, родйлница, родйльница, рождйлка, тьдшка (Родопи); леунка
(Велес, Крушево, Прилеп, Охрид); леуси, лехунки (Велес); леуса,
лехуса, лиуса, лифуса (Странджа); лавуса, лауса, лафуса, родителница (Ловешки край); лифуса (Великотърновско, Добрич);
лъуса (Севлиевско); лихусница (Горнооряховско); лофуса (Плевен);
лууса (Разградско); луфуса (Шумен); лууса (Русенско, Новопазарско); лухуса (Еленско, Котленско, Поморийско); лехуса (Добруджа);
лавуса, левуса, лехуса, лувуса, луса, лууса (Капанци); лохуса (Еркечко); лъвуса (Казанлъшко); лохуса, лахусни, лахутка (БЕР, III: 328);
левуса, (БЕР, III: 341);
‘жена, която ражда за първи път’ - първескиня (Радомирско,
Белослатинско, Русенско, Чирпанско, Странджа); пръвостинка (Петричко); първескиня (Пловдивски край); пръвостинка, пръвостйн-

кя (Родопи); пърускйня (Странджа); омладила (Странджа, Банско);
пръвескиня (Плевенско, Кулско, Кюстендилско, Царибродско);
прворотка (РМЕ: 420);
‘родилка, загубила съзнание и получила гърчове’ - ерменясала.
Предмети’.

‘куршуми като обреден предмет, които се промушват през пояса
на родилката за по-лесно раждане’ - софалькя (ЮЗБ);
‘плацента на родила първескиня, за която се смята, че действа
лечебно’ - бабино дете, място, послед, последък, послеп, поетелек (М. Арнаудов; ОБФ; ЕБ, т. 3; Софийско); бабино дете, луже,
облаче, последък (Софийско); последак, лдзницъ, лозе, луже,
бабино дете, пделешка (Пловдивски край); последък, постельок
(Родопи); бабино дете, бабиното, последък, пделедук, харото
(Странджа); бабино дете, бабино, послеп, постелек (ИБ); бабино
дете, послеп (Добруджа); бабино дете, бабито, послеп (Разградско, Капанци); бабино, последък, послязък (Ловешки край); бабиту
(Поповско); пометище (СЗБ);
‘част от плацентата, оставаща у бременната, която води до
смърт’ - душманин на лехусата (Добруджа);
Места'.

‘място, в което се заравя плацентата, за да не бъде намерена’ чисто място (Добруджа);
‘легло от папрат, на което родилката остава до 40-ия ден след
раждането’ -лехушно легло (Родопи).
Болести у родилката и новороденото:
Названия на болести:
‘болест у родилката’ -лауси (Севлиевско);
‘родилна треска, която се появява, ако родилката не спезва забраните’ - лехузна//лехузка, родилна треска, урадисване, урамак,
урама (Родопи); лахусници (Белослатинско); навей, навиа, навия,
навей, неви (Ботевградско); навйвница (БМ: 224);
‘заболявам от родилна треска’ - навясвам, навясам, навясала
(Ихтиманско); уградйса, уградйсам (Стара Загора, Малко Търново);
‘родилка, болна от треска’ -уградисала (Пирински край);
16

‘болест, замайване на родилката’ -хунапи (М. Арнаудов);
‘болест на родилката, при която й спира млякото (ако й се дояде
нещо и то не и се набавя) - омма (СбНУ, XXI: 33);
‘болест на новороденото и родилката, причинена от зъл дух’ изтравяне (БМ: 203); изтрдва (Чипровци);
‘болест на новороденото (пъпки), ако е посетено от нечисти
жени’ -мундарлък (Капанци);
‘болест на новороденото’ - навейнина (Пловдивско);
‘боледуване на майката и новороденото’ - ерменясване (Родопи);
‘боледуване, дължащо се на лоши очи’ - зарек, лоши очи, уроки
(М. Арнаудов, БОФ);
‘заболяване на майката и детето’ - оградисване.

Обредни предмети срещу болести:
‘вода, която дават на родилката, заболяла от родилна треска’ блажуло, благо (Родопи);
‘обреден предмет - монета от благороден метал, която се слага
на детето срещу уроки’ - чиста пара (Добруджа).

Названия на зли духове, причинители на болести:

‘души на починали родилки, които са се превърнали в зли духове’ - арменки, ерменки (ИБ);
‘умрели некръстени деца, които нападат родилката’ - наве (ЗБ);
лаусничета (ЕБ, т. 3);
‘зъл дух, който пакости на родилката’ - лафут (СЗБ);
‘зли сили в образа на жени, които пакостят на родилката’ арменки, ерменки, лауници, лехуси, орисници, полундщници (ИБ);
наве (ЗБ); дяволи, ерменлийки, йермийки, навие, навляци, навъ,
навяци, сьрмянки (Софийско); нави (Н. Геров, III: 123);
‘зли сили в образа на жени, които нападат новороденото и
майката’ - лауси (Ловешки край); ерменки (Източна Добруджа);
леуси, лехусници (Добруджа); лууси (Капанци); склдпци (СИБ);
лифусници, лихусници (Горнооряховско); лофусниии (Плевен);
арменки, самодиви, светенки (Родопи); лехуски, лихусница (И. Г.
БНМ: 67);
‘самодиви, нападащи новороденото’ - едевки (Родопи);

‘нечист дух, който мъчи майката и детето’ - вднкашно (Родопи);
‘зъл дух, който носи болести на малките деца’ - здравичката
(БДПМ, II);
‘зъл дух в образа на птица, който измъчва новородените’ ~
стрига (СБ);
‘зли духове, които нападат новороденото’ - поганци (М. Арнаудов, ОБФ);
‘зъл дух, който разболява децата’ - изтравник (Н. Геров, II:
308).
Действия на зли сили:,
‘действие на злите сили срещу родилката, когато тя не спазва
забраните до 40-ия ден’ - сблъскват, убиват (Капанци);
‘действие, при което чужда майка изпраща плач на новороденото’ - наметане (М. Арнаудов, БОФ).
Названия на обредни лица'.

‘баячка, която лекува от лехуси с баене и сечене’ - баснарка
(Добруджа).
Ритуални действия срещу болести'.
‘ритуално изчистване на лехусата на 40-ия ден чрез религиозен
и народен обред според вероизповеданието’ - сарандйсване, къркладйсване (Родопи).

Баба
Лица'.
‘народна акушерка’ - баба (Софийско, Ловешки край, Добруджа, Родопи, Капанци, Пловдивски край); баба, мамийка, маница
(Странджа);
‘дете, на което бабата е помогнала да се роди’ - бабинче.
Действия'.

‘акушира’ - бабува (капанци); езбабя (Охрид).

Обредни действия'.
‘обредни очиствания на Бабинден и Петловден’ - бабата (ЕБ,
т. 3: 165);
‘обредно действие, опушване под полите на младите жени за
плодовитост’ - пушене (Севлиевско);
18

‘обредно действие за леко раждане, при което бабата дава на
родилката специална вода, в която са топили пръсти всички, знаещи
за раждането’ - запдйва (Софийско);
‘хоро, което бабата и омъжените жени изпълняват на Бабинден’
- бабино хоро (Поповско);
‘обредно действие - слагане на червена вълна на челата на децата на Бабинден за здраве’ - червяване на децата (общобългарско).
Обредни предмети'.

‘обреден предмет - кърпа, престилка или конец, който слагат до
родилката за по-леко раждане’ -мишан (Родопи);
‘обреден предмет - вода, която се използва от бабата при раждането’ - светена вода (Софийско, Капанци); молитвена вода (Белослатинско, Софийско);
‘осветена вода, в която бабата къпе новороденото’ - бабината
вода (Н. Геров, I: 18);
‘светена вода, в която се къпят майката и детето’ - бабина вудъ
(Поповско);
‘обредна баница за Бабинден’ - плакеда (Източна Тракия, СИБ,
СРСБ);
‘храна, която се носи на бабата’ - поклон (Костурско);
‘божигробска трева с целебна сила за родилката’ - богородична
ръка, богородичнаръчица (Пирински край, Странджа, Родопи, Добруджа); божа ръка (Капанци);
‘билки, които се поставят до родилката за предпазване от зли
духове’ — ерменска трева\
‘билка, с отвара от която лекуват родилки’ - левусниче (Белослатинско);
‘пара от благороден метал, пришита на кърпата на родилката за
предпазване от зли сили’ - чиста пара',
‘синьо мънисто, което се връзва за забрадката на родилката срещу уроки’ - баярче (Преславско).

Новородено
Действие'.

‘роди се’ - найде, намери се (Родопи); купено, намерило се е
(Капанци).
Названия на новородено'.
‘новородено’ - лаусче, лаусина дете (Ловешки край); принова
(Кюстендилско, Софийско);
‘дете в кърмаческа възраст’ -муне (Варненско, Котленско);
‘първо дете’ - първаче, първак (Странджа); първак, първо дете
(Родопи); първенче (Кюстендилско); първостйнче (Разложко); първускйнче (Ролката);
‘последно дете’ - изтърсак (Врачанско, Севлиевско, Велинградско, Пазарджишко); изтърсаче (Павликени); изтрасляк (Ботевград); сугарче (Странджа); изтърсак, ддродък (Родопи); изтрипок (Кюстендилско); мйзлъо, мйзуль (Смолянско); миздльник (Асеновградско); мизлймче (Пещерско, Първомайско, Хасковско, Смолянско); испадак (БДПМ, II: 173);
‘дете, родено извън брак’ - копеле (общобългарско); кдпилче,
кдпелче; изходно (Родопи);
‘дете, родено след смъртта на баща си’ - напусте, напусти,
напусто, насерче, насире, насирче, посмър, роден (ЮЗБ);
‘родилка и дете, умрели при тежко раждане’ - младо, умряло в
рожба (Родопи);
‘дете, което при раждането е покрито с пъпки’ - нечисто (Казанлък);
‘дете с физически недостатък, което се ражда от родители, неспазили забраната за полово общуване през пости, Сирни заговезни,
Мръсните дни’ - нишенлйя, с кусур (Пирински край); декено, нишенлйя, с белег, шентавно (Родопи);
‘дете, родено през Мръсните дни, което има способността да
вижда зли сили’ - каракднджорче (ЗБ); мръсник, цацдглавец (Ботевградско); поганче (Родопи);
‘лош дух на дете, родено през Мръсните дни или заченато в събота, умряло некръстено’ -устрел (ЗБ); устрель (Странджа, Бургаско, Източна Тракия);
20

‘деца, които виждат невидими за останалите хора сили’ - сботничави (деца) (ЮИБ);
‘дете, родено от пиян баща’ - кьораво, нишенито, с кусур, с
беляци (Родопи);
‘дете, което се ражда от майка, която бременна е ходила при
покойник’ - жълто дете (Софийско);
‘дете, родено с физически недъг’-халче (БМ: 382);
‘окосмено дете, родено, ако бременната ритне или прескочи
окосмено животно’ - песчаво дете (Добруджа);
‘деца на една майка, родени в един и същи месец, но в различни
години’ - едномесци, едномесечета (Н. Геров, II); посопии (Кюстендилско).
Атрибути на новороденото'.
‘белег, който излиза на тялото на новороденото, ако майка му е откраднала нещо’ - нишан (Пирински край); дишан, нишан (Странджа);
‘появява се петно на тялото на новороденото, белег на открадната от майката вещ’ — изтепарва се.
Обредни предмети, свързани с новороденото'.
‘ципа, в която се ражда детето и която носи щастие и дълголетие’ -риза (Софийско, Ловешко, Ботевградско, Смолянско, Девинско, Крумовградско, Ивайловградско, Ксантийско); булка, кошулкя,
облече, ризница (Пирински край); кошуля, риза, ризница (Странджа); ризница (Родопи); риза (Капанци); було, ризница (Пловдивски край); було, риза (Добруджа);
‘вода, в която детето се изкъпва след раждане’ - чечена, правена,
светена вода (Добруджа);
‘предварително приготвена червена пелена за новороденото
и втъкани шарени кръгови орнаменти върху частта на главата’ льбква, намазлък, пляна (Родопи);
‘отвара от растение, с която пръскат новороденото’ -мрачнйк,
мрашник (Родопи);
‘трева, предпазваща детето от зли сили’ - ерменска трева (Добруджа);
‘трева, която се слага на главата на новороденото за добър сън’
- пчелек\
21

‘конец, който се връзва на китката на детето срещу уроки’
червено (Добруджа);
‘мънисто, което се слага на детето срещу уроки’ - синьо синче
(Добруджа);
‘предпазващ предмет - три скилидки чесън, стара златна или
сребърна пара, синьо мънисто, вързани с червен конец или мартеница срещу уроки’ -лукче (Странджа);
‘мъниста на шапчицата на новороденото срещу уроки’ - сйнце
(Тракия, Горнооряховско);
‘наниз от мидени черупки и сребърни монети, пришити на детската шапка за предпазване от уроки’ - обайничъ (Етрополе);
‘кост от животно, умряло при раждане, със завързан червен конец и монета, предпазваща родилката от болести до 40-ия ден’ - лууса глава, глава]
‘бучка захар, която бабата дава на внучето си, за да му е сладка
думата’ - кесме (Пловдивски край);
‘парче от трън, което се поставя в пояса на дете срещу уроки’челебей (Гюмюрджинско);
‘обреден предмет - съд с катран, който се слага до гравата на
новороденото за предпазване от злия дух изтравник’ - црепка (Кюстендилско).
Обредни действия:
‘първо къпане на детето на третия ден от раждането’ - блага
баня (Родопи); къпанка (СБ);
‘поливане на детето с вода с билкови отвари, за да е здраво’ поливна (Пловдивски край);
‘къпане на детето на четвъртия ден’ - солена баня (Родопи);
‘имитиране на намиране на новороденото с цел предпазване от
смърт’ - намерено (Д. Маринов, Народна Вяра, 1994, 238);
‘обредно действие за дете, което много плаче’ - хвърляне плача
на детето (Горнооряховско).

Обредно лице:
‘обредно действие - възрастна жена, която благославя новороденото при първото му къпане’ - наречница (Смолянско).

22

3. След раждането
Родилка, новородено и околен свят
Хрононими:
‘периодът от раждането на детето до 40-ия ден’ - сарандйсване,
чиста молитва (Странджа);
Обредни действия'.

‘обредно събиране на гости (угощение) при раждането на дете’
-малйтви (Смолянско); молитва (Смолянско, Асеновградско, Тревненско); топла пита (Горнооряховско);
‘обредно даряване с храни и напитки на родилката от жените, за
да може детето й да се ожени’ - повдйница (СЗБ); навиде (Н. Геров,
III: 124); дбидка (Н. Геров, III: 296);
‘обредно правене на първа пита след раждането на детето, прекадяване и разчупване на питата’ - кадене (Добруджа);
‘обредно правене на втора пита на третия ден след раждането’
- кадене, понуда, трахна (Добруджа); кадене (капанци); понуда
(ЮИБ, СИБ); сарандйсване, пануда, благославяне (Пловдивски
край); богородичен хляб (М. Арнаудов, ОБФ);
‘угощение с три вида ястия на третия ден от раждането на детето’ -молитва (Смолянско, Асеновградско, Тревненско);
‘угощение на 10-ия - 15-ия ден от раждането на детето’ -змигать (Ксантийско);
‘обредно четене на молитва срещу зли сили’ - очистване (Севлиевско);
‘обредно четене на молитва на родилката от стара жена’ окудйсване (Родопи);
‘обредно даряване с пари при раждането на момче’ - мюдже
(Македония).
Обредни предмети:

‘обредно ястие, което се носи от жените на родилката’ - баница,
клин, пилаф, понуда, спонда (Родопи); канйска (Н. Геров, II: 346);
канйска (Силистренско, Варненско);
‘обреден сладкиш, носен на родилки’ - цълуфе (Шумен);

1 обреден хляб след раждането или на другия ден, който се прави за навременно встъпване на детето в брак’ (Вярва се, че след
раждането Св. Богородица си отива от този дом при друга родилка.) - повдйница, погача (ЗБ, Македония); турта (СЗБ, Софийско); богородична погача (Благоевградско); богорддичник (Самоковско); смидалъ (ЗБ); богородична погача, богородично колаче,
маишка пита, преснйк, родилна пита (Пирински край); турте
(Пазарджишко, Велинградско); богородична пита (Пловдивско); малка пита (Чирпанско); пряспа пита, колаче (Странджа);
богородична пита, клин, колак, смигаль, масирф, пита, питарка,
пйшник, понда, понуда, първа пита, спонда (Родопи); богородична
турта, богородична пита, богорддичник, бърза пита (Белослатинско); богородична турта (Берковско); пануда (Плевенско, Великотърновско); топла пита (Горнооряховско); богорддичник,
богорддична пита, богорддишка пита, богорддишки хляб (Ловешко); богорддична пита, бърза, малка, саат пита (Добруджа); капанки (ако е момче), салтамарки (ако е момиче) (Капанци); бърза
пита, богорддична пита, първа пита, саат пита (ЕБ, т. 3); бабина
пита (Вакарелски, ЕБ, 1974); богорддник, богорддичнаръка (Арнаудов, ОБФ);
‘покривка, върху която се хранят жените по време на първата
пита’ - трапезиик (Добруджа);
‘втора пита до третия ден след раждането, която се прави за навременен и щастлив брак’ - голяма пита, богорддична, повдйница,
понуда (Пирински край); буганки, втдри пити, гулеми пити,
зуленица, молитви, презденица, смидалъ, смигаль, смидар (Родопи); молитва (при рупците), пануда (загорци), погача (тронки),
целенйк (рупци) (Странджа); гуляма niima, молитва (Пловдивско); натрйсница (Берковско); понуда, пита, трети ден (Ловешко); голяма пита, пречиста пита (Добруджа); богорддична пита,
понуда (Капанци); блага погача (Радомирско); повдйница (Петричко); понуда, повдйница, с повдйница (ЕБ, т. 3);
‘мекици, които се носят на втора пита’ - лангйди (Плевенско;
Битоля, Ксанти, Гюмюрджинско);
‘натрошен и полят с топла мазнина хляб, който се носи на втората пита’ - кадене (ЕБ, т. 3); клин (Средни Родопи);
24

'хляб, кравай, баница, с които жените даряват родилката до 40-ия
ден’-л^яу<)а, е понуда (Ксантийско); богородична пита (Арнаудов,
ОБФ);
‘ризка, в която се облича детето’ - кошулка (Арнаудов, ОБФ).

Обредни лица'.
‘жени, месещи втора пита’ -месачки (Пловдивско).

Родилка и новородено
Обреден предмет'.

‘първо мляко на родилка’-коластра (общобългарско); преснйк
(Родопи).
Обредно действие'.
‘обредно действие на родилката преди да налее вода, за да не
загуби млякото си’ - родилката кади (Добруджа);
‘обредно даване на първа кърма до третия ден от раждането’
- закърмяне (Ловешки край); закърмване, захранване (Добруджа);
закърмяне, захранване (Капанци); заддйване (Софийско, Пирински край, Белослатинско, Кукуш); задоя, задоявам (Н. Геров, II: 66);
захранване (ЕБ, т. 3);
‘захранване на дете с опушена лъжица срещу болести’ - чяддйна
(Н. Геров, V: 570).
Обредно лице:
‘жена, която закърмва детето’ - дойлка, заддйница (Пирински
край); анайка, втора майка, дойлка, ддчка, захранячка, кърмачка,
помайчима, сюта, храначка, храненйчка, хранечка (Родопи);
подавечка (Чирпанско); забизачка (Сярско);
‘закърмено чуждо дете’ -хранениче (Родопи);
‘деца, закърмени от една майка’ - побратими (Добруджа);
‘деца в млечно родова връзка’ - млечни братя, побратени,
побратим и посестрима, хранени братя (Родопи);

Бъдеще на детето
Митологични персонажи:
‘митични същества - жени, които предсказват бъдещето’ наречници, орисници (Софийско); наръчници (Македония, Тракия);
наречнйци (Македония, ЮБ, Малко Търново, Разложко, Смолянско,
25

Дупнишко, Брезнишко, Велес, Прилеп); наречници,реченйца (Кюстендилско); реченици (Кюстендилско, Дупнишко, Трънско, Банско);
нарешници (Гоцеделчевско); раченйца (Разложко); наречници,
нарешници, раченйци (Пирински край); наречници (Родопи);
наръечници (Смолянско); орисници, наръчници (Пловдивско);
орисници (СБ, ЗБ, Странджа, Добруджа); наречници, урйсници,
уришници (Странджа); наречници, реченици, суденици (Ловешки край); наречници (Тетевен, Петричко, Асеновградско, Гоцеделчевско, Ардинско, Смолянско); вресници, урешници, хоресници
(Банат); наръченици, орисници, рожделници (ЕБ, т. 3); имармена
(БЕР, II: 70);
‘митични мъже, които определят бъдещето на новороденото’ наръчници (И. Г. БНМ: 137); наръчник (Родопи).

Обредни действия’.
‘събиране и угощение в дом с новородено, когато орисниците
предсказват бъдещето му’ - трети ден (Н. Геров, VI: 308); трекя
вечер (Велес); трегден.

Кръщене
До кръщенето детето е изолирано от света и хората.
Лица’.
‘некръстено дете’ - гдлчо, еврейче, кушле, пуже (Софийско);
еврейче, пйжо, пйжа, шулето, шуренце (Пирински край); копълче
(Разложко); гушлъо, гушла (Н. Геров, I: 261); гдлче, гушле, дждля,
железко (Н. Геров, I: 231, 289; II: 15); адамче, гдлчо, дяволче,
кушльо, лехусче, мдменче, некръсче, иурчо (Н. Геров, III: 262);
кушлъо (Н. Геров, II: 438); некръстче, некръстениче (Н. Геров,
III: 261); кушленка, пежу, пушле, пурде, щулко (Н. Геров, II: 438);
чупа (Н. Геров, V: 560); чьдра (Н. Геров, V: 542); шюлка (Н. Геров,
V: 588); гулче, гулчо, еврейче, евро, евра, кушу, лехусче, пепелаш,
пепелашка, нижа, пиждк, пискулче, пулче, иуре, цуренце, цурче,
цуца, чупка, шуле (Родопи); маламчо, пешлъо, пъшла (Ихтиманско); дятъету, дьетьету, пирднко, пъшльо, пъшла, сурко, циганче,
иурчо, цурче, цуца, чупка (Пловдивски край); кдпелче (Асеновградско, Гоцеделчевско); цуръо (Тополовградско); еврейче, леусче, цунъо,
26

цуньгю, цуна (Рупци и Тронки); гдлчо, голка (Загорци) (Странджа);
цунче (Ахтополско); цурко (Долновардарско); цуре (Дедеагачко);
чипа (Драмско); кушьо, кутле (Казанлъшко, Тополовградско, Дедеагачко); кушли (Горнооряховско, Русенско); кушле (Ловешко);
павликянче (Севлиевско); тдлю (Преславско); некръстниче, немощийка, шумник (БМ: 109); копелче (БМ: 177);
‘мъртвородено некръстено дете’ - нави (Трън, Брезник, Хасково, Харманли); навяк, моменче, свирци (ЗБ); шумници (БМ: 109).

Обредно действие".
‘обредно действие за даване име на детето’ - кръщаване (общобългарско); кръщене (Видинско, Павликени, Свищовско, Белослатинско, Добрич, Русенско); крщене, кръщане (Ботевградско);
кръщавка, кръщане (Шуменско, Ямболско, Странджа); крщанъе
(Дупнишко, Плевенско); карстйлка (Смолянско, Асеновградско);
крщенье (Кюстендилско); кръщенка, крещенка (ЮЗБ, Пловдивски край); кьрстйтба, кърстянка (Асеновградско); кършчайне,
кърщанье (Охрид); кръщйлка, кръстйлка, кръстйлки, кръстянка
(Родопи); кръстенка Дедеагачко); кръстило, кръщение (БЕР, II:
59); кръщаване, кръщавка, кръщенье (Н. Геров, II: 426);
‘канене на кръстницата и роднините при кръщаване’ - калесване
(Смолянско, Разложко, Пиринско, Македония, Софийско, Белослатинско); калесан кръстник (Добруджа);
‘гощавка след обичая кръщаване’ - къпани (Силистренско);
сковдйница (Кюстендилско);
‘обичай детето да се остави на кръстопът и който го забележи
пръв става негов кръстник’ — хвърляне на детето', хвърляне на детето на нов кръстник (Пирински край, Родопи, Добруджа, Капанци, Пловдивски край);
‘обредно даване на име, което не се среща в селото след обичая
„хвърляне на дете“ - ляво име (Пловдивско);
‘обредно действие, при което родната майка откупува детето от
втората майка’ - купуване на дете (Пирински край, Родопи);
‘обредно действие - закачване на дясното ухо на детето на бяла
обица за здраве след мъртвородени деца’ - пробиване обечка (Родопи).

27

Обредни предмети:
‘платно, в което бабата отнася детето, за да бъде кръстено’ - кумово платно (ЕБ, т. 3);
‘бяло платно, в което попът увива детето при кръщаване’ - еладена пелена (Бургаско);
‘обредно ястие, което се поднася на гостите в дома на кръстеното дете’ - кръщанье (Охрид);
‘апотропей - малка златна монета заедно с парче крак от таралеж, поставени при главата на детето’ - новица (Сливница);
‘баница или погача, която се носи от бащата на детето на кръстника’ - точено (Пирински край);
‘пелена, която кумата подготвя за кръщенето’ - ткаена пелена
(Пирински край);
‘знак от сажди върху челото на детето срещу уроки’ - подничарката (М. Арнаудов, ОБФ).

Обредно лице:
‘жена, която кани на кръщене’ - викачка (Белослатинско).

Прохождане на детето
Обредно действие:
‘угощение при прохождане на детето’ - престъпулка (Софийско); престъпулник (Банско); престъпулъка, пръстапулка,
прещепалка, прищопалка, щъпалска пита, прещепалска
пита, прощъпна пита, прищипалки, смидаръ, пристъпальки,
престъпница (Родопи); престапулка (Пловдивски край);
престъпулка (Провадийско, Пловдивско); пръснец, престъпница,
престъпулка (Добруджа);
простъпальче,
прищъпалник,
престъпулка, за щрапулково здраве, прощъпулка (Ловешко);
пращапалник (Горнооряховско); престепулка (Великотърновско, Радомирско); престъпалник (Белослатинско); прищъпулка
(ИБ);
‘омесване на пита при прохождане на детето’ - престъпулка,
престапульки (Кюстендилско); престъпалка (Кукуш); преступалка, чехъл (Скопско); престапулъкя (Пирински край);
прищъпулка (Чирпанско); пристапулькн (Загорци); прощапулъка,

постапульник (Тронки, Странджа); простъпалник (Средна
гора); прещупалник (ИБ); прощупалник (Горнооряховско, Плевенско); прощупалник (Царибродско, Плевенско); престъпалка,
престъпница, прощъпалница (ЕБ, т. 3);
‘обичай за първия рожден ден на детето кумовете да се обличат
изцяло в нови дрехи’ - пременованъе, пременйнка (Родопи).
Обреден предмет'.

‘пита, която се раздава при прохождането на детето’ - млин
(Пловдивско); кръстче (Старозагорско); прищъпулка (Чирпанско).
Лице:

‘дете, което ще проходи’ - продденче (РМЕ, 563).
Отбиване на кърма
Лице:
‘дете, което започва да суче повторно и да има силата да урочасва’ (Такива деца не участват в обредите, защото причиняват страдания и нещастия.) - повтореното на мляко; повторено, суклъо,
сукла (Ловешки край); бабичево, захранено, повторено, прехранено
(Странджа); пирсало, (за) повтореното мляко, пофтарак,
прехранено, пурдботин (Родопи); повторак, повтораче (Пловдивски край); захранени (Добруджа); захранени, повторак, повтараци
(И. Г. БНМ: 142).

Обреден предмет:
‘пита за детето, когато се отбива при кърма’ — доилница (Странджа).

Обредно действие:
‘отбиване от кърмене’ —
отучване, отръшкане (Родопи).

отрастване

(Белоградчишко);

Дете
Обредно действие:

‘стрижене на дете’ - плетиво, наплитане (Софийско); стрйжба, плетиво (ЗБ, Кюстендилско); настригване (ЗБ); плетене (Ломско, Монтанско); подстригване (Родопи, Ловешко, Добруджа, Пловдивско); стрйжба (Капанци);
29

‘ритуално действие за здраве и навременен брак на детето, при
което чужда жена взема детето от майката в чужда къща’ - крадене
на детето (ИБ, Добруджа);
‘обредна трапеза за здраве и сполучлив брак, която се прави на
момчета, навършващи една година, като завършек на ритуала крадене на дете’ -залагане на дете (ИБ, Добруджа); заложки (Капанци);
(Правене на софра с различни предмети, символизиращи отделни професии.)
‘обредно обуване на панталон на третата година на детето' загащване (Великотърновско);
‘обредно заплитане на косите на момчето’ - заплитане (Родопи);
(Всички обичаи са характерни за цялата българска езикова територия с изключение на крадене и залагане на детето (ИБ).)
‘обрязване на момченцата в мюсюлмански семейства’ - детска
сватба (Родопи);
‘обредно действие, което се извършва, когато детето навърши 1
година от мъж баяч за плодовитост’ - клйнене на дете (ИБ, Добруджа, Капанци);
‘обредно осиновяване на дете’ - посинюване (Родопи).
Обредно лице:
‘млад мъж, ерген, извършващ първото подстригване на детето’
-майчин и бащин (Пловдивски край);
‘осиновени деца’ -харизани, храненици (Странджа).

Обреден предмет:

‘пита хляб, ядене и вино, които се носят на обичая стрижба’ принос (Капанци);
‘питка, която се омесва, когато момчето оре за първи път; когато момичето заприда за първи път’ - масленица, кръстопитка
(Родопи).

СВАТБА
НАРОДНИ ТЕРМИНИ, СВЪРЗАНИ СЪС СТАТУТА
И СЪСТОЯНИЕТО НА МЛАДИ ЖЕНИ И МЪЖЕ

1. Преди брака
Социално-културен статут на млади мъже и жени
‘житейски период, в който се намира млад мъж преди брака’
- бекярлък (Троян); ергенство (ИБ, Н. Геров); ергенлйк (Разградско, Н. Геров); ергенлдк (Средни Родопи, Смолянско, Смилан);
ергенлък (Чирпанско, Казанлъшко); ергенуване (Плевенско, Н. Геров); лефтердванье (Странджа, Родопи);
‘житейски период, в който се намира млада жена преди брака’ моминство (общобългарско); момуване (Чирпанско, Казанлъшко);
лефтердванье (Странджа, Родопи);
‘подходяща за брак възраст’ - вахт (Странджа).
Действия (състояния):

‘намирам се в предбрачен период’ (за мъж) - заергенувам са
(Средни Родопи); ергенувам (Панагюрско, Пирдопско, Разградско,
Плевенско, ИБ); ергендвам (Странджа, Тракия); йергенея са (Средни Родопи); лефтердвам (Странджа, Тракия, Родопи);
‘намирам се в предбрачен период’(за жена) - момувам се
(ИБ); замомявам се (Чирпанско); лефтердвам (Странджа, Родопи);
‘емоционално състояние в предбрачния период, свързано със
специални отношения между младите мъже и жени’ - галене (Гюмюрджинско); галилка, галило (Момчиловци, Орехово, Смолянско),
драгдване (Родопи); милдване (Родопи); любдване (Лозенградско);
любуване (Ямболско, Свиленградско, Тополовградско); севдица
(Средни Родопи); севдьд (Павелско, Смолянско).

31

Лица:
‘млад мъж на възраст да встъпи в брак’ - бекяр (Съчанли, Гюмюрджинско); бекярин (Самоковско); бърлак, девичнйк, девдяк
(Н. Геров); вдйно (Софийско); ерген, ергенче (общобългарско);
ергенин (Ихтиманско, ИБ); зговорник, запорник (Кюстендилско);
юнак (Родопи); лефтер (Странджа, Хасковско, Дедеагачко, Лозенградско, Родопи); лефтерен (Забърдо, Родопи); лефтьър (Хасковско); мдмок (Чаталджанско); момък (Видинско); слободеи
(Костурско);
‘млада жена (девойка, млада жена на възраст да всъпи в брак)' госпожица, девойка, мома (общобългарско); девесилка (Тетовско);
девчинка (Н. Геров); дейка (ЗБ); ергенка (Гоцеделчевско); лефтера
(Странджа. Хасковско, Лозенградско, Дедеагачко); лефтерка (Мугла, Девинско);
‘млади мъж и жена, които изпитват любовни чувства един към
друг’ - галеници, галници, милдвници (Родопи); драгдвници (Елховско, Тополовградско, Харманлийско); любовници (Лозенградско,
Чирпанско, Свиленградско, Харманлийско, Тополовградско);
‘мъж, който не се е задомил на млада възраст’: стар ерген (общобьл1'арско),укр/я,еял?яак(Чокманово, Смолянско при българите
християни); ухдден л'ефт’ер, пристарелу (Смолян, Девин при българите мюсюлмани);
‘девойка, която не се е задомила на млада възраст’: стара мома
(общобългарско); стара мудма (Родопи).
Избиране на мома за женитба
Обреди:

‘избиране на подходяща за женитба девойка’ - изгледа (Бракница, Поповско); сгледа (Добруджа, Тракия, Казанлъшко, Сливенско, Асеновградско, Белослатинско); сгляда (Н. Геров, Първомайско,
Чирпанско); сгляжданье, сглядванье, съглядка, огляд, огляди, огляжданье (Н. Геров); сдглед (Пирин);
‘искане съгласието на момичето и родителите му за женитба’ - запитване (Пещерско); дпрошок (Преколница, Кюстендилско); допит, спогддба, попитдк (Пирин); питане, сватбсване,
сватуване (ИБ); питаш (Тръстеник, Плевенско); посакванъе,

просене (ЗБ); кандардйсване момата (Свиленградско, Харманлийско, Тополовградско);
‘гостуване на момък в къщата на момата, за да я поиска за жена’
- закачка (Еленско).
Обредни действия:

‘избирам мома за момък’ - изглядам, изглядвам, изгляждам
(Н. Геров); сгледвам (Еленско); сглядам (Чирпанско); оглеждам
(Тръстеник, Плевенско); отбердвам (Странджа);
‘правя посещение в дома на момата, за да уговоря годеж и сватба’ - годежувам (Ихтиманско); насндбвам (Брацигово, Пещерско);
сватдсвам (ИБ); сговарям (И. Геров);удумвам (Н. Геров, Пещерско,
Асеновградско).
Лица:

‘лица, които участват в избора на невеста за някого’ - згледници
(Енина, Казанлъшко; Ловешко); навалджйи (Н. Геров; Годеч, Трънско; Царибродско); огледници (Софийско);
‘лице (мъж), което участва в избора на невеста за някого’ - изглядник (Н. Геров); намерник (Самоковско); дгледник (Шуменско;
Тръстеник, Плевенско); сгледник (Ловешко); сглядник (Първомайско, И. Геров); угледник (Котел, Еленско); согледник (Пирин);
угледняк (Софийско);
‘лице (жена), което участва в избора на невеста за някого’ згледница (Войнягово, Карловско); изглядница, огледница, оглядница (Н. Геров); намерница (Самоковско); сглядница (Чирпанско,
Н. Геров); согледница (Пирин);
‘мъж, изпратен да иска съгласието на девойката и родителите й
за брак’ - годаджия (Еркеч); годежар (Смолско, Пирдопско; Плевенско; Ихтиманско); годежник (Карловско, Поповско, Н. Геров);
годежняк (Белослатинско, Врачанско); двбрник (Тетевенско; Ихтиманско; Говедарци, Самоковско); девосндб/девисндп (Велинградско,
Родопи, Чепеларе, Н. Геров); девосндбник (Н. Геров, Велинградско,
Пещерско); дивьдсник, запитник, сндбник (Пещерско); дюрджйя
(Момчилградско); женйхъл (Н. Геров, ИБ, Добруджа); изводник,
оглядник, придумник, прдсанит, свате ц, сведок, сводник, сгодватик, тъкменджия, удумннк (Н. Геров); йапиджия (Гега, Пе3 Човешкият живот,..

33

тричко); момар (Родопи); момарин (Родопи; Габрово, Ксантийско);
момарь (Нова Надежда, Хасковско); огледник (Тръстеник, Плевенско); одумник (Пазарджишко; Пловдивско; Н. Геров; Добралък, Асеновградско; Лилково, Пловдивско); просатдра (Белозем и Дуванли,
Пловдивско); придумник (Пещерско, Родопи); прусатур (Банат);
продумник (Габрово, Ксантийско); сват (Н. Геров, Ловешко, Троянско, Банат); сватдвник (ИБ); сгледник (Войнягово, Карловско; Еленско); сгуворник (Еленско, Ловешко, Н. Геров); сговдрбъшия (Еленско); сговорджйя (Брезнишко, Трънско, Босилеградско); сгудятик
(Разлошко); слушник (Голям Дервент, Суфлийско); сндбник
(Н. Геров, Родопи); слумник (Дервент, Дедеагачко; Съчанли, Гюмюрджинско); слубар (Съчанли, Гюмюрджинско); слугник (Гоцеделчевско); слюбар (Фере, Дедеагачко); слюмник (Странджа); сндвник
(Костурско); стрдйко (Костурско, Преспанско, Велес); стрдйник
(Н. Геров; Петрич, Санданско; Велешко, Благоевградско; Пещерско);
такменджия (Кюстендилско, Пернишко, Радомирско);
‘пратеничка (жена) да иска съгласието на девойката и на нейните родители за брак - годежарка (Пирдопско, Ихтиманско);
годежница (Н. Геров, Сливенско, Поповско, Тополовградско);
двдрница (Тетевенско); девосндбница (Пещерско); женилия,
изводница, изглядница, одумница, оглядница, огледница,
сгодятица, сглядница, сводница (Н. Геров); девоснярка (Велинградско); женйхла (Н. Геров, Добруджа); женихларка, сватя (Н.
Геров, ИБ); жениля (Добруджа); згледница (Войнягово, Карловско);
момарка (Хасковско, Свиленградско); мющерйя (Смолянско, Асеновградско, Ардинско); намерница (Самоковско); опрдсница (Тополовградско); придумница (Н. Геров, Първомайско, Пазарджишко,
Пловдивско); прусаторка (Банат); стройница (Н. Геров; Кукуш,
Петричко; Санданско; Охридско; Благоевградско); сваха (Софийско); слумница (Съчанли, Гюмюрджинско); слюмница (Странджа);
тъкменджийка (Н. Геров, Пернишко, Радомирско, Кюстендилско);
‘пратеници на момъка, които искат съгласието на момата за
брак’ - годежници (Карловско; Равна гора и Студена, Тополовградско); годежаре (Карловско); годежари (Радовец, Тополовградско);
главежаре (Церово и Добърско, Благоевградско); главешници
(Пловдивско, Странджа); девосндпове (Чепино, Велинградско);

девослдбаре (Костандово, Ракитово, Велинградско); дивосняре (Родопи, Велинградско); женили (Добруджа, Поповско, Русенско, Карнобатско); женилари (Кочово, Преславско); женихлари (Добруджа);
женихли (Н. Геров, Разградско, Шуменско, Добруджа); момари
(Пловдивско; Доситеево и Овчарово, Харманлийско; Дрипчево, Тополовградско; Момково, Свиленградско; Ямболско); момаре (Долен,
Гочеделчевско; Еникьой, Ксантийско; Чаталджанско); момарджии
(Слащен, Благоевградско); мющерйи (Смолянско, Асеновградско,
Ардинско); одумници, просатори (Пловдивско); прдсаници (Зарово, Благоевградско); опрбсници (Мрамор и Устрем, Тополовградско); прбсци (Пирин); просяци (Гега, Петричко); придумници (Н. Геров, Пловдивско); пращелници (Михалич и Сладун, Свиленградско;
Филипово, Тополовградско); прищельници (Софулар, Одринско);
сватанци (Елин Пелин, Софийско); сватбвници (Харманлийско,
ЮИБ); сватове, сгодичари (ИБ); сгледници (Добруджа); сговдрници
(Царибродско, Трънско; Босилеградско); сгодечаре (Манастир, Гюмюрджинско; Еникьой, Ксантийско; Карамасли, Бабаескийско);
сговорджйе (ЗБ); сговорджйи (Брезнишко, Трънско, Босилеградско); сгодятаци (Гостун, Благоевградско); слубаре (Гюмюрджинско); слугници (Гоце Делчев); слумници (Дедеагачко); слюмници
(Визенско, Бунархисарско, Одринско); слюбники (Урумбегли, Бунархисарско; Лозенградско; Визенско); снббници, угледници (Н.
Геров); согледници (Падеш, Дъбрава, Благоевградско); стройници
(Петрич, Костурско, Преспанско); стрбйци (Петричко, Санданско,
Велешко, Охридско); такменджйи (Пернишко, Радомирско, Кюстендилско); углавници (Раздол, Благоевградско);
‘пратенички на момъка, които искат съгласието на момата
за брак’ - годежарки (Пирдопско, Ихтиманско); годежници (Н.
Геров, Сливенско, Поповско, Тополовградско); двбрница (Тетевенско); девоснббница (Пещерско); девоснярки (Велинградско);
женихли (Н. Геров, Добруджа); ясен ихл арки, свати (Н. Геров,
ИБ); женйлни, извбдници, изглядници, одумници, сгодятици (Н.
Геров); женили (Добруджа); згледници (Войнягово, Карловско);
момарки (Хасковско, Свиленградско); мющерйи (Смолянско, Асеновградско, Ардинско); намерници (Самоковско); опрбсници (То35

половградско); придумници (Н. Геров, Първомайско, Пазарджишко,
Пловдивско); прусаторки (Банат); прусаторки (Пловдивско); свали
(Софийско); сгодичарки (ИБ); слюбарки (Гюмюрджинско, Дедеагачко); слумници (Съчанли, Гюмюрджинско), слюмници (Странджа,
Лозенградско), стройници (Н. Геров, Кукуш, Петричко, Санданско,
Охридско, Благоевградско), тъкменджийки (Н. Геров, Пернишко,
Радомирско, Кюстендилско); упрдсници (Тополовградско);
‘мома, която заявява желанието си да се омъжи за определен
момък’ -молана (Котел, Сливенско).
2. Предсватбен обреден комплекс

Вземане съгласието на момичето за брак
Обреди и обредни компоненти (субобреди):

‘неофициалният предсватбен обред’ - белег (ЗБ); бъклица
(Дряновец, Разградско); годеж (Н. Геров; Белозем, Пловдивско);
годявка, малък главеж (Пловдивско); главеж (Добростан, Пловдивско); главенству, запивък (ЮИБ); главил, скришен главеж
(Тракия); запие (Пловдивско; Павелско, Асеновградско; Тракия);
запиване (Илинден, Гоцеделчевско; Михалци, Пловдивско); злато
годеж (Брестник, Пловдивско); дишан, нишан (ИБ); пдрва главеш
(Смилян, Славеино, Широка лъка); малешек главеж (Пиринско);
малка углава (Разлошко); малък годеж (Разградско); мена (Н.
Геров, Видинско); менене нишан (Пирдопско); мънен годеж,
мънечек годеж (Банат); пйенъе (Софийско); пиене на малка
ракия (Разградско); сговор (СЗБ); сгодеж (Ситово, Пловдивско);
сдумване (Съединение, Пловдивско); срой (Тетовско); строй
(Костур, Преспанско); тъкмеж (ЗБ, Пернишко, Радомирско, Кюстендилско);
‘официалният предсватбен обред’-армас(у)ванъе (Н. Геров, Пирин); главенъе (Тракия, Мала Азия); гиздйло, главяванье, годеникуванье, запйванье, отдаванъе, препие, равонйс(у)ванье, сговарянъе,
сьпив, тъкменье, равонис(у)ванье (Н. Геров); главйлка (Доситеево, Сладун и Михалич, Свиленградско; Лозенградско; Смолянско; Стрелча, Дедеагачко); годяванье (Н. Геров, ИБ); главеж, пили

годеж (Пловдивско); главеж (Хасковско; Свиленградско; Бунар
Хисарско; Пирин); годеж (Н. Геров, Пловдивско, Сливенско, Свиленградско); голем годеж (Банат); голяма гдда, явен годеж (ИБ);
голям годеж (ИБ; Пирдопско; Карамасли, Бабаескийско); голяма
ракия (Кривна, Разградско); гулем главеж (християни в Смолянско, Славеино, Широка лъка); голям главеж (Пирдопско); голям
нишан (Дервент, Дедеагачко); голем строй (ЗБ); голема углава,
препие (Разложко); гудешка (Девинско, Смолянско, Златоградско);
запйвък (Тешово, Благоевградско); дтсек (Ситово, Пловдивско);
сваршуачка (Тетовско); сгодеванье (Самоковско); сребро годеж
(Брестник, Пловдивско); строй (Костурско, Преспанско); такмеж
(Пернишко, Радомирско, Кюстендилско); удумки (Безмер, Пловдивско);
‘обредно разравяне на огъня с маша в къщата на девойката от
пратениците на момчето като знак, че искат ръката на момичето’ разров огъня (Тракия, Мала Азия);
‘обредно целуване на ръка от страна на момата като знак, че
приема предложението на момъка и се задължава да се омъжи за
него’ - целуване на ръка (ИБ); бацань ръка (Банат); любене на рдка
(Смолянско);
‘разчупване обреден хляб от бащата на момчето като знак, че
предложението е прието’ -ломене погача (ЗБ);
‘почерпване с ракия от страна на бащата на момчето като знак
на удовлетворение за приетото предложение’ - наздравица (ИБ);
‘обредна размяна на подаръци (или годежни пръстени) между
годениците —менка (Пирин; Добърско, Разложко); менеж (Разградско, Лясковско, Хасковско); менене лишене (българи християни
Родопи); менене нишан (ЮИБ), мяна (Еленско); изгода (Бешенов,
Банат); развдрнати нишене (българи мохамедани Смолянско, Девинско);
‘обредна гощавка на пратениците на годеника от родителите
на годеницата’ - гиздило (Родопи); годеж (Смолянско, Ардинско);
запие (Н. Геров); запйвка (Ихтиманско); запйвък (Западна Тракия);
‘показване зестрата на годеницата по време на годежа’ хвърляне на дар (Кривня, Разградско); куткане рубата (Смолянско,
Широка лъка); разтрдсване спапьд (Райково, Смолян);
37

‘обредно гостуване на годеника в дома на годеницата след годежа, където го гощават обилно’ - пдржено (Родопи, Смолянско,
Девинско); китка (Кюстендилско); з бъклица ка иде (Ерменикьой,
Узункюприйско); на кът (Ракитово, Велинградско); пдпрелка (Смолянско, Ардинско, Асеновградско);
‘обредно гостуване между сватбата и годежа, при което пратеници на годеника носят дрехи на годеницата’ - строй (Велес, Македония);
‘гостуване на родителите на годеницата в дома на годеника,
когато се връщат донесените на годежа съдове, пълни с ядене’ повращулка (Тешово, Благоевградско);
‘излизане на годениците извън селото’ - излизане на паратико
(Еникьой, Ксантийско);
‘обредно демонстриране на уважение и благоприличие в отношението на годениците към близките и роднините’ - тачене (ИБ,
Смолянско); говеене/говене (ЮИБ, Родопи);
‘разваляне на годеж при отказване от едната страна ’ - пишманя ък
(Свиленградско, Елховско, Харманлийско, Тополовградско); парне
(Смолянско, Троянско, Еленско, Чирпанско, Шуменско, Преславско); разглавеване (Смолян, Славейно, Златоград); уставалка (за
християните в Родопи); вальане на гудежа (българи мохамедани
Осиково, Девинско); пуеращане нишенень (Родопи);
‘последното предсватбено уговаряне на подробностите и деня
на сватбата’ - вървеж (Зарово, Благоевградско); градът сватба (при
българите мохамедани Осиково и Късъка, Девинско); договор (Кюстендилско); 3опитна (Зойчене, Благоевградско); пдпиток (Горна
Сушица, Благоевградско); на предавачка (Падеш, Благоевградско);
отбив, сговор, сечене пръстен (Н. Геров); притвърдък (Родопи);
притвардак (Добролък, Асеновградско); дтсек (Смолянско, Девинско); растрдсват сватба (при християните в Средните Родопи);
възмесват сватба (Родопи); решаване сватбата (Провадийско);
сечене дъска (Калапот, Благоевградско); сечене обуща (Тещово,
Благоевградско); сечене сватба (Липош и Калапот, Благоевградско);
‘гостуване у годеницата преди сватбата, когато се носят сватбените дарове от свекървата’-оглед (Светиниколско, Македония).

Обредни действия:

‘давам дар на мома като знак, че е сгодена’ - давам нишан (ИБ),
нишанлъдйсвам (Смолянско, Маданско, Ардинско);
‘извършвам предварителния обред - поставяне пръстените на
годениците’-армасвам (Капатово, Петричко); армдсвам, армдсувам
(Кюстендилско); пръстендсвам (Тетевенско, Гоцеделчевско);
‘ставам годеник или годеница след обреда годеж’- армасувам
(Кукуш); главявам се (Хасковско); главя се (Съчанли, Гюмюрджинско); глявя ся, заглавям са (Чешнегирово, Асеновградско);
годевам се (Ихтиманско); заливам се (Брацигово, Пещерско);
затъкмевам се (Пернишко); менявам ся, отдавам ся, присвръшя
ся, пръстенувам ся, свръшвам ся, ровонйсвам ся,угодявам ся (Н.
Геров); оглавевам се (Смолянско, Ардинско, Злато градско); оглавя се (Н. Геров, Разложко); посвршуям се (Велес); пръстенувам
се (Суходол, Софийско); угодевам се (Еникьой, Ксантийско);
‘правя годеж на син или дъщеря’ - вглявявам, заливам, погодя,
пръстенвам, равонйсвам, свършвам, свръшям, сговарям, тъкмя
(Н. Геров); пръстенвам (Суходол, Софийско); пърстенуам (Прилеп, Македония); главе, ермасвам (Странджа); главем (Смолянско,
Девинско); годя, годявам (Н. Геров, ИБ); навршуйам (Велес); оглавя
(Н. Геров, Елховско, Харманлийско, Тополовградско); оглавявам
(ЮИБ); сгодевам, такмувам (Самоков);
‘сгодявам се по църковен обичай’ - армасвам, армасувам (Н.
Геров);
‘бягам от бащината си къща, за да се омъжа (за мома)’ приставам (ИБ); пристанувам (Н. Геров); грабна съ (Долен, Гоцеделчевско);
‘развалям годеж’ - разглавявам са (Н. Геров); разглавевам се
(Смолянско; Ардинско); разгодявам са (ИБ); развращавам (Внево,
Смолянско);
‘окончателно избирам деня на сватбата’ - отбивам (Н. Геров);
отсичам (Хвойна, Асеновградско);
‘ям, пия на годеж’ - заливам (Н. Геров).

39

Обредни лица:
‘мъж, поканен да присъства на годежа'- главешар (Чешнегирово, Асеновградско); главешер (Орехово, Асеновградско); главешник
(Разлошко); годежния (Смолско. Пирдопско; Белослатинско; Врачанско); годежвар (Н. Геров); годежар (Панагюрско, Троянско,
Копривщенско, Плевенско, Врачанско, Ихтиманско, Широка лъка);
годежарин (Пазарджишко, Ихтиманско, Панагюрско); годежняк
(Суходол, Връбница, Доброславци, Софийско); згледния (Доброславци, Софийско); запивник (Перущица, Пловдивско); кйтяар (Радомирско, Кюстендилско, Годечко); момар (Родопи, Ксантийско);
момарджйя (Гоцеделчевско); навалджйя (Цариброд, Пиротско);
угледния (Софийско); стройния (Пещерско, Велешко, Охридско,
Петричко, Благоевградско);
‘жена, поканена да присъства насодежа'- годежница (Смолско,
Пирдопско); годежарка (ИБ); главежаряа (Пирин); главежница
(Пловдивско, Първомайско); китяарка (Радомирско, Кюстендилско,
Годечко); момарджййяа (Гоцеделчевско); момаряа (Родопи, Ксантийско); стройница (Пещерско, Велешко, Охридско, Петричко, Благоевградско);
‘млад мъж в периода от годежа до сватбата му’ - армасник
(Н. Геров; Кукуш, Косинеп, Костурско; Долнопреспенско); верния
(Тетово, Македония); главежния (Гоцеделчевско); главения (Родопи; Странджа; Тракия; Мала Азия; Гоцеделчевско; Ватово, Добричко; Тетово, Македония; Чаталдженско; Съчанли, Гюмюрджинско;
Дервент, Дедеагачко; Свиленградско; Елховско; Хармалийско; Н.
Геров); главния (Плевня, Драмско; Чешнегирово, Асеновградско;
Нова Надежда, Хасковско); годеник (Ихтиманско, Тракия, Мала
Азия); изгуденйяь (Банат); милдвния (Лилково, Пловдивско);
дглавния (Банско, Разложко, Благоевградско); сгодежния, углавеник, свършения, тъкмения (Н. Геров); сгодения (Разградско; Лилково, Пловдивско; Гарван, Силистренско; Каспичанско; Новопазарско; Провадийско); углавния (Разлошко, Н. Геров); свршеник (Дебърско, Тетово, Македония; Велес); стройния (Тетово, Македония);
такменик (Самоковско);
‘млад мъж, развалил годежа си’ - парясник (Н. Геров);разгоден
(Ихтиманско);
40

‘млада жена в периода от годежа до сватбата й - армасанка
(Гевгелийско, Македония); армасника (Смърдеш, Костурско);
армасница (Н. Геров; Кукуш, Дойран, Македония); годеница (Ихтиманско, Тракия, Мала Азия, Н. Геров); годенйчка, свръшеница,
углавеница, углавница (Н. Геров); гуден’ца (Хасково) изгуденьща
(Банат); главеница (Съчанли, Гюмюрджинско; Пишманкьой и Дервент Дедеагачко; Родопи; Странджа; Ватово, Добричко; Тракия);
главница (Чешнегирово, Асеновградско; Нова Надежда, Хасковско);
главеница (Лозенградско, Свиленградско, Харманлийско, Тополовградско); главяница (Източна Тракия, Мала Азия); гледаница (Cq фийско); оглавница (Банско, Разложко, Благоевградско); свршеница
(Тетово, Дебърско); свршеница (Велешко); сгоденйца (Разградско;
Осенец и Паламарница, Разградско; Н. Геров; Гарван, Силистренско;
Лилково, Пловдивско); сгоденйчка (Новопазарско); стройнйчица
(Тетово); тъкмена (ЗБ); такменица (Самоковско);
‘годеница, развалила годежа си’ - парясница (Н. Геров);
разгодена (Ихтиманско); разглавена (Източна Тракия);
‘двойката млади (мъж и жена) отгодежадо сватбата им’-годеници
(Чирпанско, Старозагорско, Тракия, Пирдопско); главенйци (Странджа, Тракия, Пирин); свршеници (Тетово, Дебърско); углавнйци
(ЮЗБ, Пирин); сгоденци (Каспичанско, Новопазарско, Провадийско);
оглавнйци (ЮЗБ, Разложко, Банско, Благоевградско);
‘обредни лица (роднини на годеника), които закарват украсен
овен в дома на годеницата като подарък за годежа’ - годешници (Родопи);
‘жени (българомохамеданки), които отиват с погача на гости у
годеницата в деня след годежа’ - питарки (Забърдо, Асеновградско);
‘лица (близки роднини на годеника), които отиват след годежа с
погача в дома на годеницата’ - погачаре (Пиринско);
‘лице, което носи в дома на годеницата ракия и шекер (нозба) в
деня преди сватбата - нозбаджия (Поречие, Македония);
‘лица, които гостуват в дома на годеника или годеницата в събота преди сватбата’ - пригдстници (Н. Геров).

41

Обредни предмети:
‘украсеното животно (обикновено овен), което родителите на
годеницата изпращат в дома на годеника’ - сватбен овен (Пирин);
годежник, годиш (Н. Геров); годеж, коч (Родопи); моминик (Пирин, Благоевградско);
‘годежен пръстен, който си разменят годеникът и годеницата’
- мена, замендвник, равдн пръстен (Н. Геров), мено (Чепино, Велинградско); меневник, меновник (Софийско); халка (Хасковско);
алка (Самоковско); ълкъ (Троян);
‘дарове (монети от благороден метал, нанизи, гривни, обеци) и китката от сушени или свежи цветя, увита с червен конец,
които годеникът подарява на годеницата като знак, че са сгодени’
- аманет (Пловдивско); аманеть (Хасковско); ангарлък (Павелско и Хвойна, Асеновградско); бохча (ИБ); годеж (Еникьой, Ксантийско); гиздило (Родопи; Смолянско, Ардинско, Асеновградско,
Златоградско); дар (Дуванли, Пловдивско); лишан (Странджа;
Добростан, Пловдивско); лишен (Родопи, Смолянско, Ардинско);
мена (Пловдивско, Оряховско, Разградско); мишан (Дервент, Дедеагачко; Горно и Долно Луково, Ивайловградско; Кукуш); никяв
(Три водици, Пловдивско; Ихтиманско); никех (Родопи); никях,
раван, синия (Н. Геров); нишан (Ихтиманско; Белозем, Пловдивско), оруже (Ковачевци, Гоцеделчевско; Яворово, Асеновградско);
пиват (Гугутка, Ивайловградско);
‘даровете, които момата и нейните родители дават на годеника
като знак на съгласие за годеж’ - белег (ЗБ); бухчалък (Пазарджишко); лишан (Кукуш, Смолянско); мишан (Еникьой, Узункюприйско); нишан (Самоковско; Бадома, Дедеагачко; Доброславци, Софийско);
‘букетчетата цветя, които момата и момъкът си разменят на годежа’- телевйти китки (Свиленградско, Харманлийско, Елховско,
Тополовградско); главенишка китка (Смолянско); вита китка (Родопи);
‘подаръците, които свекървата поднася на годеницата на големи
празници’ - цялко (Габрово, Ксантийско);

42

‘бели вълнени чорапи, които годеницата подарява на годеника
по повод годежа’ - зетски калци (Сеново и Хлебарово, Разградско);
‘обреден хляб, омесен от чисто брашно, върху която гостите на
годежа оставят пари за годеницата’ - ддпитка (Гега и Капатово, Петричко; Дъбрава, Благоевградско);
‘обреден хляб, който годеницата получава на годежа’ годежница пита (Старосел, Пловдивско); шарена пита (Безмер,
Пловдивско); шарена погача (Три водици и Ситово, Пловдивско);
плетеница (Разлошко);
‘дарове (месо, хляб, вино, ракия), които годеникът носи в дома
на годеницата преди сватбата’ - погъзещина (Н. Геров);
‘забрадка, която годеникът подарява на годеницата в деня на годежа’ - черешкер (Корово, Велинградско);
‘кърпа, която годеникът подарява на годеницата, вменявайки
й задължението да я носи на бедрото си като знак, че е сгодена’ кдльченица, набедреница (Смолянско);
‘кърпа, която годеникът провира през пояса на годеницата, за да
я издърпва нагоре’ - провиралькя (Кюстендилско);
‘бродирана кърпа, която годеницата подарява на годеника’ евак (Корово, Велинградско);
‘парите, които гостите на годежа подаряват на годеницата, когато си отиват’ - пратяник (Н. Геров); равун (Горна Сушица и Раздол,
Благоевградско);
‘венец от бели цветчета, който подаряват на годеницата’ гирлянден венец (Разградско);
‘букет цветя, който годеницата (българомохамеданка) подарява
на своя годеник’ - венец (Ксантийско);
‘везана кърпа, която годеницата (българомохамеданка) подарява
с цвете на годеника си на годежа или сватбата’ - тирена китка (Корово, Велинградско);
‘плетени вълнени връзки, с които годеницата (българомохамеданка) дарява своя годеник, за да връзва шалварите си’ - превръзки
(Чепино, Велинградско);
‘годежен пръстен, който получава годеницата от своя годеник’ главенйшки пдрстен (Смолянско);
43

‘подарък от годеника за годеницата и нейните близки’ главенйков армаган (Смолянско);
‘специално ястие, което се поднася на годеника, когато ходи на
гости в дома на годеницата’ - пдрженица (Смолянско, Девинско);
пърженнца (Добростан, Асеновградско; Ивайловградско; Хасковско; Първомайско).
Покана за сватбения ритуал

Обреди:
‘тържествено поканване на гостите на сватбата’ - званица
(Царибродско, Босилеградско); здене (Присейница, Реканско);
калезба (Тиквеш, Македония); калезма (Странджа, Смолянско,
Ардинско); калеска (Габаре, Белослатинско; Ихтиманско; Смолско, Пирдопско; Софийско; Еленско; Троян; Севлиевско; Плевенско; Казанлъшко); калесване (Боймия, Македония; Пирин; Разградско; Гюмюрджинско; Смолянско); канеска (Ошава, Благоевградско); канннска, каниско, каница, равош (Н. Геров); каниска
(Родопи); калезмо (Ивайловградско); покана (ИБ); руканье (Родопи, Смолянско).

Обредни действия:
‘каня на сватба’ - закалесвам, зъвя, поканям (Н. Геров); зовем
(Доброславци, Софийско); зова (Дебърско. Македония); калесвам
(Широка лъка, Смолянско; Пирдопско; Чаталджанско; Врачанско; Странджа; Хасковско; Севлиевско; Еленско; Първомайско);
калесовам (Родопи, Странджа, Кукуш); калесувам (Н. Геров, Казанлъшко, Чирпанско, Троян); калесфам (Белослатинско); рукам на
сватба (Девинско, при българите мохамедани);
‘правя списък на гостите за сватбата’ - изписвам фамилята
(Банат);
‘ритуално обещавам да дам подарък’ - фтаксувам (Странджа).

44

Обредни лица:
‘пратеник - мъж, който кани гостите на сватбата’ - байро (Кукуш); бъкличар (ЗБ); калесник (Казанлъшко, Плевенско, Костурско,
Севлиевско, Чирпанско); калезмар (Родопи); колесар (Ихтиманско,
Кукуш, Хасковско); калестар (Гоцеделчевско); канач (Делчево, Македония); пддкалисар (Благоевградско), позовджия (Доброславци,
Софийско);
‘пратеница-жена, която кани гостите на сватбата’-бъкличарка
(ЗБ); калезмарка (Н. Геров); колесница (Севлиевско, ИБ); калесарка
(Смолско, Пирдопско; Ихтиманско; Тетово, Гоцеделчевско; Хасковско); калестарка (Илинден, Гоцеделчевско); калпаджйка (Гега,
Петричко); канаджика (Кюстендилско); капачка (Габрене, Петричко);
‘пратеници, който канят гостите на сватбата’ - девери (Пирин);
колесници (Странджа, Разградско, Свиленградско, Тополовградско,
Елховско, Харманлийско); колесари (Благоевградско, Гоцеделчевско); канаджии (Гега, Петричко); канисчии (Зарово, Благоевградско); канарии (Раздол, Благоевградско); каначе (Пирин);
‘пратеници от роднините на младоженеца, които канят гости за
сватбата’ - юнакови колесници (Тополовградско, Свиленградско,
Елховско).
Обредни предмети:

‘обредната храна и напитките, с които пратениците канят гостите на сватба’ - калесник, калеска, покана (Н. Геров); каниска
(Пирин);
‘ритуално украсен съд (за вино или ракия), с който се канят
гостите на сватбата’ - званииа, колесница (Н. Геров); калеска (Елена); кбндир (Пазарджишко); крбндир (Кукуш); оканйче (Трънско);
плоска (Свищовско); чдтора (Родопи, Странджа);
‘букетче цветя със сребърна монета, с което се кани на сватба’
- сребърна кйтка/кализма река китка (Чепеларе, Смолянско; Павелско и Хвойна, Асеновградско).

45

3. Същинска сватба
Сватбен обреден комплекс
Обреди:

‘сватбеният обред като цяло’ - брак, венчило (общобългарско);
булка (Странджа); венчинйя (Дойранско); женитба, сватбица
(Н. Геров); женйло (Самоковско); женйлка (Тетевенско; Смолянско; Ардинско; Родопи; Хасковско; Съчънли, Гюмюрджинско); же~
нъипба, женень, свабда (Банат); женйлу (Войнягово, Карловско);
сватба (Костурско, общобългарско); сфабда (Жировница, Македония); думба (Доброславци, Софийско); тумба-лумба (Тетевенско);
‘началото на сватбения обред’ - зафаток (Боймия, Македония);
‘инициационен обреден момент „преминаване през сватбения ритуал“ за момъка’ - задомяване, женитба (общобългарско);
женъенье (Самоковско); женетье, позятванье, удомяване (Н. Геров); оженванье (ЗБ);
‘инициационен обреден момент „преминаване през сватбения ритуал“ за момата’ - задомяване, омъжване (общобългарско);
мъженъе, обулчванъе, одаване, одажба, удомяване (Н. Геров).
Действия:

‘сключвам брак (за мъж)’ - винчевам се,уженвам се, задумевам
се (Банат); жена се (Ихтиманско, Банат); жена, зевам (Костурско);
оженя се (общобългарско); ожена се, зема (Ихтиманско); оженя се,
зймам (Гюмюрджинско); бульчем са (Асеновградско); обульчвам
ся (ЮИБ); довеждам, уддмявам са (Н. Геров); задомявам са (Чирпанско, Старозагорско); земна (Разградско); земам (Еленско);
кьерддсуеме се (Велес); одавам се (Пирот); узймам са (Ново село,
Видинско);
‘сключвам брак (за жена)’ - винчевам се, задумевам се (Банат);
мъжя са, омъжвам ся, удомявам са (Н. Геров); омъжвам са (ИБ);
задомявам са (Чирпанско, Старозагорско);
‘отвеждам насила мома у дома си, за да се оженя за нея (за мъж)’
- влача (Карловско, Чирпанско, Пловдивско); влачим (Софийско);
сурна (Смолянско); увличам, увождам (Н. Геров);

‘задомявам син’ - давам, обулча (ИБ); задомявам, женя,
оженвам (общобългарско); женъ (Чирпанско, Казанлъшко, Старозагорско); обулчвам, позятвам, позятя (Н. Геров);
‘задомявам дъщеря’ - давам (Карловско, Еленско, Казанлъшко,
ИБ); задомявам, оженвам, омъжвам (общобългарско); мъжа, удомявам (Н. Геров); оддма (Ихтиманско); удомя (ИБ);
‘желаем да сключим брак’ - ищеми се (Банат).

Лица:
‘млади мъж и жена, сключили брак’ - женети (ЮИБ, Ихтиманско, Гюмюрджинско); оженети (Ихтиманско); женят и
(Костурско); женени, задомени (общобългарско); уженати (Банат); мъжени, оддмени (Н. Геров); челядни (Севлиевско, Троянско,
Тетевенско).
Обредни предмети:
‘ритуалният откуп, който плаща семейството на младоженеца на селото, от което е булката’ - момйнство (Пирин); моманлък
(Пирдопско); ергенско право (Раздол, Благоевградско); мдмско
право (Свиленградско, Харманлийско, Елховско); момински пари
(Свиленградско, Харманлийско);
‘ритуален откуп (пари и други вещи, които бащата на младоженеца или самият младоженец плащат на бащата на булката)’ агалък, бащиния, нишан, обуща, никях (Н. Геров); ангарлък (Павелско и Хвойна, Асеновградско); арлък (Смолянско); баба хакъ (Н.
Геров, Тракия, Пирин, Мала Азия); бащина правина (Н. Геров, ЗБ);
баба акъ (Софулар, Одринско; Свиленградско; Харманлийско); баба
аки (Пирин); буба хакъ (Разградско; Малък Дервент, Димотишко);
бубайковхак (Средни Родопи); откуп (Смолянско), прйт (Желюша,
Царибродско); преженщина (Ивановци, Кюстендилско); обущва
(Смолянско, Ардинско, Асеновградско);
‘такса за християнска сватба’ - сватбарина (Н. Геров);
сватбина (ИБ).
Приготвяне на сватбените хлябове
Обреди:
‘покана за приготвяне на сватбените хлябове’ - калесване за
засевки (ИБ);
47

‘събиране на момичета у младоженката в деня преди засевки.
когато биват накичени с цветя и дарени с престилки’ - требен?,
траана (Пирин, Благоевградско);
‘мелене булгур за сватбената трапеза от зълви и близки приятелки на момата’ - чукане булгур (Тракия); мелене булгур (Петричко,
Свиленградско, Елховско, Харманлийско);
‘наливане на водата, с която се приготвят сватбените хлябове' налйване мълчана вода (ИБ); ладуване (СИБ, ЗБ);
‘замесване кваса за сватбените хлябове’ - заквасване (ИБ);
замесване квас (Свиленградско, Харманлийско, Елховско); квас
(ИБ, Н. Геров); месене свакя (Велес, Македония); месене руменик
(Тракия); подмесване (Свиленградско, Пловдивско); подмисване
(Велинградско); правене квас (Пловдивско);
‘приготвянето на обредни сватбени хлябове при ритуално съблюдаване на мълчание’ - месене на мълчан хляб, гонене на кукла
(Добричко); люлеене на свекърва (Петричко);
‘приготвяне на сватбени у л я Ъо ь ъ '- власовин и (Добростан, Пловдивско); месене галабник, месене галабета, галабета, галабье,
галабник (ЗБ); замесване (Родопи, Смолянско); замеска (Кюстендилско; Михалич, Свиленградско); замески (Дългопол и Извор, Пловдивско; Свиленградско; Ксантийско); замески (Тракия,
Харманлийско); замески, засевка (Н. Геров); засее, меденйк (ИБ);
засеване, ситосване на свадбение хлеб (Средни Родопи); засевки
(Разградско, Пловдивско, Свиленградско, Елховско, Харманлийско,
Преслав); засевки (Чирпанско, Казанлъшко, Елховско); засявка (Гоцеделчевско); засяване (Капатово, Петричко); засеулька (Пирин,
Благоевградско); засеульки (Пирин); засеуки (Разградско); месенье
свакя (Велес, Македония);
‘обредно украсяване на сватбените хлябове’ - месене галабник,
правене галабе (ЗБ); месене и шарене свакя (ЮЗБ); редене копачи,
шарене (ИБ);
‘приготвяне на погача в петък у младоженеца и в събота у младоженката’ - намливо (Велес, Македония);
‘обредното изпичане на сватбените хлябове’ -запйцане (Странджа);

‘обред, при който с лопата в деня на сватбата се носи из стаята
току-що изваден хляб от две жени, като втората е с превързани очи’
- сляпа кукла (Шуменско).
Обредни действия:

‘приготвям кваса за обредните хлябове’ - заквасвам (ИБ); заквашям (Н. Геров);
‘омесвам и изпичам сватбени хлябове’ - запйцам (Странджа).

Лица:
‘млада жена, която приготвя кваса за сватбените хлябове' аральйня (Кюстендилско); засевница, месарка, месачка (ИБ); зълва
(Тракия, Разградско); квасерикя, квасария, квасерница (Ихтиманско); квасарка (Пловдивско); квасарня (Самоковско); леля (Странджа, Дедеагачко, Мала Азия); месарйя (Ихтиманско, Н. Геров);
месария (Дебърско, Македония);
‘млади жени, които приготвят сватбените хлябове' - бульи
(Димотишко); засевници (ИБ, Добруджа); замесарки (Одринско.
Бабаескийско, Свиленградско, Харманлийско, Елховско); защъвки
(Добруджа); зълви (Добруджа, Пловдивско, Свиленградско); лели
(Узунюоприйско, Лозенградско); меденйчени моми (Малък Дервент, Димотишко); месарйи (ЗБ); месарки, сеячки (ИБ); мешенарки
(Пловдивско); песнопойки (Павелско, Асеновградско); посестрими
(Три водици, Пловдивско); сватье (Габрово, Ксантийско).

Обредни предмети:
‘сито с ошав, през което се пресява брашното за сватбените хлябове’ - струйка (Харманлийско, Елховско); сито (ИБ);
‘квас, с който в четвъртък преди сватбата се замесват обредните
хлябове’ - цвинцом погача, цвинцом (Кукуш);
‘сватбен хляб’ - армену, пуртоксумъ (Дервент, Дедеагачко);
булькински кулак (Странджа, ЮИБ); варай (Пловдивско); голям
колак (Тракия, Мала Азия); карвай, пурязница (Чешнегирово, Асеновградско); квасйчньик (ЗБ); квасйчняк, кваснйчя, плетеник (Н.
Геров); квасенйк (Средни Родопи); квасник (ИБ, Тракия, Н. Геров);
колак (ЮИБ, Н. Геров, Димотишко, Хасковско, Ксантийско, Лозенградско, Визенско, Харманлийско, Свиленградско, Елховско);
4 Човешкият живот...

49

кравайче (Разградско); кравай, медена пита (ИБ); меденик (ЗБ, Чаталджанско); меденици (Пловдивско, Разградско); меденица (Бабаескийско, Димотишко, Странджа, Тракия, Мала Азия); медуница (Дедеагачко, Суфлийско); медяник (Хасковско, Димотишко); пещеник
(Странджа); плетеница (Белоградчишко); прелдмък (Тетевенско);
свакя (Велес, Македония); турта (СЗБ); хлябове (Тракия);
‘обреден хляб, намазан с мед, който пръв се разчупва в навечерието на сватбата’ - меденик (Тракия, Свиленградско, Елховско);
‘последният обреден хляб, замесен в четвъртък преди сватбата в
дома на младоженеца, който се поднася на невестата’ - свенцом (Н.
Геров); цвинцдм погача (Кукуш);
‘обреден хляб, който се разчупва при обличането на булката’ момина пита (Делчево, Гоцеделчевско);
‘обреден хляб, който се разчупва в неделя в дома на младоженеца и се носи в дома на невестата’ - грабена пита (Калапот, Благоевградско);
‘сватбен хляб, приготвен от кумата’ - шуга (Говедарци, Самоковско);
‘три хляба предназначени за младоженеца, донесени в деня на
сватбата’- понуда (Габрово, Ксантийско); худульки (Еникьой, Ксантийско);
‘специален обреден хляб, омесен с кръг от пръчки вътре, който
младоженката изпраща на сватовете като знак, че е готова да я вземат’ - пряварнишки колак (Странджа);
‘обредни хлебчета, които носят зълвите в неделя у младоженката’ - колачета (Свиленградско, Елховско, Харманлийско);
‘малко обредно хлебче, което се носи в петък у бъдещата булка’
-знайничка (Тракия, Елховско, Свиленградско); знайник (Доситеево, Харманлийско);
‘едро счукана пшеница, сварена и полята с мас, която се поднася
в събота вечерта и понеделник сутринта’ - булгур (Боймия, Македония); кашек (Габрово, Ксантийско); кишкек (Спасово, Чирпанско;
Ямболско, Свиленградско);
‘баници, които се приготвят в двата дома на младоженците със
сусам, масло, захар и петмез’ - растопйти баници (Студена, Елховско);

‘хляб и хранителни продукти, които се носят в домовете на двамата младоженци от гостите на сватбата’ - принос (Елховско, Тополовградско, Свиленградско);
‘тестени фигурки на птици, които се поставят на сватбените
хлябове’ - галабе (ЗБ);
‘хлябът, който се носи в четвъртък в дома на младоженката и се
разчупва след доказване на нейната целомъдреност в понеделник’ цалу (Средни Родопи).
Приготвяне на сватбеното знаме
Обреди'.
‘приготвяне на пръта за сватбеното знаме от плодно дърво
(ябълка, слива, круша) или от здраво дърво (дрян, бук, клен, ясен)’ отсичане прът (ИБ);
‘изработване и украсяване на сватбеното знаме’ - правене
стяг (Тракия, Пловдивско); правене пряпур (Пловдивско); правене
феруглица (ЮЗБ, Южна Тракия); правене байряк (ИБ);
‘ритуална борба между знаменосците на сватбеното знаме на
младоженеца и това на младоженката’ - сбдрване (Свиленградско,
Харманлийско).
Обредни лица:

‘жени, които правят сватбеното знаме’ - зълви (Разградско);
л&ли (Тракия, Мала Азия); посестрими (Три водици. Пловдивско);
сватье (Габрово, Ксантийско);
‘мъж, който носи сватбеното знаме’ - байрактар (СИБ);
баратар (Ново село, Видинско); байратар, брайно (Видинско);
феругличар (Тракия).
Обредни предмети:

‘сватбено знаме’ - байрак (Н. Геров; Пирин; Дуванли, Пловдивско; Михалич и Сладун; Свиленградско; Мрамор, Елховско;
Добруджа); байряк (Пловдивско; Еникьой, Ксантийско; Разградско; Добричко); барйак (Тракия, Мала Азия, Банат); бърийак (Ново
село, Видинско); веруглица (Чанакча, Чаталджанско); дръпел (Стефан Караджа, Добричко); хоругва, хоръгвица (Н. Геров); ламбур
(Калапош, Благоевградско); плетница (Трънско); прапол (Тра51

кия); прапор (Давидково, Ардинско; Еникьой, Ксантийско); препор
(Габрово и Еникьой, Ксантийско); препора фуруглица (Делчево,
Гоцеделчевско); препорек (Неделево, Пловдивско); препур (Мала
Азия); пряпор (Гоцеделчевско; Булгаркьой, Малгарско; Габрово в
Еникьой Ксантийско; Ватово, Добричко); пряпора (Тарфа, Чаталджанско); пряпорек (Старосел, Пловдивско); пряпорец (Пловдивско; Младиново, Харманлийско; Н. Геров); пряпорица (Радовец,
Елховско); пряпорник (Безмер, Пловдивско); пряпул ( Домуздере,
Дедеагачко); пряпур (Визенско; Чаталджанско; Странджа; Дервент,
Дедеагачко; Съчанли, Гюмюрджинско); пряпуриц (Чешнегирово,
Асеновградско; Войнягово, Карловско); рубник (Железна, Берковско); руглица (Софулар, Одринско; Оброчище, Добричко; Михалич, Свиленградско; Мрамор, Елховско); стег (Ксантийско), стяг
(Добростан, Пловдивско); уруглица (Радовене, Врачанско; Ковачево, Пазарджишко; Тръстеник, Плевенско; Котел; Елена; Сладун,
Свиленградско); феруглица (Гоцеделчевско, Петричко, Разлошко,
Лозенградско); фруглица (Гевгелийско); храмбул (Зарово, Благоевградско);
‘сватбено знаме, направено от страна на булката’ - женски стяг
(Родопи); невестински пряпур (Тракия, Мала Азия);
‘сватбено знаме, направено от страна на младоженеца’ -мъски
стяг (Бойково, Пловдивско).
Венци за младоженците и гостите на сватбата

Обреди:
‘приготвяне на сватбени венци от зеленина и цветя и пръчка от
лоза, шипка или роза’- виене венци (ИБ);
‘нанизване пуканки на червен конец и между тях плодове от
шипка против уроки’ - правене вечила (Елховско, Свиленградско.
Харманлийско).
Лица:

‘момичета - роднини и приятели на младоженците, които правят сватбените венци’ -зълви (ИБ).

Обредни предмети:
‘голям венец, съставен от други три венеца, който се приготвя за
младоженците’ - перянйца (ЗБ);
‘сватбен венец’ - венец (ИБ); вендк (Н. Геров); перянйца (ЗБ);
сговорнйшки венец (ЮЗБ).

Изработване и поставяне на сватбено (кумово) дърво
Обреди:
‘украсяване на кумово дръвце’ - правене кумово дърво (Свиленградско).
Обредни лица:
‘лицата, които приготвят кумовото дръвце’ - зълви, девери (ИБ).
Обредни предмети:

‘сватбено (кумово) дръвце, приготвено от дърво, което ражда
плодове (бадем, бор, дъб, зарзала, круша)’ - бохча (Зафирово, Силистренско; Кюстендилско; Софийско); башча (Кюстендилско);
бор, калтатова трапеза (Пирин); вейка (Петрич); гранка (Раздол,
Благоевградско); дъб (Калипетрово, Силистренско); ела (Добруджа); елха (Добричко; Михалич и Сладун, Свиленградско); канеска
(Тракия, Харманлийско, Мала Азия); кджель (Брочище, Добричко;
ЮИБ); кумово дърво (Левка и Студена, Свиленградско); теферйч
(ЗБ); търпеза (ЮЗБ); ябълка (Падеш, Благоевградско);
‘обреден сватбен хляб, в който е забодено сватбеното дръвце,
и който се поставя пред кума’ - бохча (Доброславци, Софийско);
кумов кравай (Пловдивско); кумов хляб (Н. Геров); поклон (Боймия,
Ихтиманско); теферйч (Софийско).

Преди сватбения ден

Обреди:
‘прощална вечер преди сватбата в дома на младоженеца’ вечерник (Ценович, Силистренско); дарни вечер (Разградско);
деверска вечер (Кюстендилско); кумова вечер (Кюстендилско, Пирин); мъжка свадба (Банат); стара трапеза (Н. Геров);
‘поднасяне на хляб, намазан с мед от побащима на хорото в
събота вечер’ - разиграване на меденика (Тракия, Свиленградско,
Харманлийско, Елховско);
53

‘прощална вечер в събота преди сватбата в дома на булката’ вечерник (ИБ); бесни вечер (Самоковско); девйчина вечер, момина
сватба (Н. Геров); женска свадба (Банат); момина вечер (Пирин);
‘гостуване без покана в събота вечер преди сватбата само в дома
на бъдещия младоженец или бъдещата булка’ - кана (Момково, Харманлийско; Сладун, Филипово и Левка, Свиленградско);
‘обредна гощавка в събота вечерта преди сватбата’ - мъииенки
(Винга, Банат);
‘ритуално бръснене на младоженеца в събота преди сватбата'
- бръснела (Планиново, Радовец, Студена и Филипово, Елховско;
Чирпанско); бръснене (Разградско, Пирин); бръснейки (Казанлъшко, Габровско); бръснянки (Кръвеник, Севлиевско); бръсни зет
(ЮИБ); бръснене зет’ът (Одринско; Димотишко; Сладун, Свиленградско); брйчене (Пирин); бричене зетя (Тракия, Мала Азия);
брйчене младоженецът (Яна, Лозенградско); зет бричене (Дребишна, Ивайловградско); скуруфйсуване зетят (Еникьой и Габрово,
Ксантийско);
‘обред в събота вечер по време на ритуалното бръснене на младоженеца, при който се разчупва първият обреден хляб, намазан с
мед между гостите и се играе хоро’ -меденйци (Тракия; Доситеево
и Браница, Харманлийско; Черепово, Елховско); ломене питата
(ИБ); разиграване на меденйка (Тракия, Свиленградско, Хармалийско, Елховско);
‘обред в сряда преди сватбата, когато най-старата жена разделя
с гвоздей и чиста пара косата на годеницата, а лицето й покрива с
книга, за да бъде чисто и бяло като книга’ - бойосване (Охрид, Струга, Кукуш);
‘тържествено сплитане косите на булката в събота преди сватбата’- плетарйя (Покровен, Благоевградско); плетене на булката
(Разградско; Изворово, Харманлийско; Студена, Свиленградско);
плетенка (Н. Геров); плетянки (Кръвеник, Силистренско);
‘угощение с баница, вино и кокошка, което роднини на младоженеца предлагат на роднините на булката в дома й’ - пригощавана
вечер (Радовец и Устрем, Елховско);
‘угощение, което се дава на поканените от страна на булката
гости’ - погозейка (Дервент, Дедеагачко; Еникьой, Ксантийско);

‘угощение от месо, хляб и картофи, което се дава на кума в
събота вечерта от страна на младоженците и техните родители’ пригощаване на кума (Мрамор, Елховско; Михалич, Свиленградско); кумова трапеза (ИБ);
‘рязане на кърпи за дар в дома на булката’ - режат даръ (Банат);
‘подаряване чифт обувки на булката от страна на свекъра и свекървата’ - опащалка (Пирин), чизми парас (Дуванджа, Одринско);
обуща (Н. Геров).
Действия:
‘поканвам някого за кум’ - кумя, покумя, окумя, окумявам,
старокумя (Н. Геров); окумвам (Софийско); окумувам (Врачанско);
окумявам (Хасковско);
‘изпълнявам ролята на кум’- кумувам (ИБ)
‘изпълнявам ролята на девер’ - деверя, деверувам (Самоковско);
‘изпълнявам ролята на стар сват’ - старосватя (Пловдивско);
‘поканвам някого за побащим на сватбата’ - побащимявам, нобащинявам (Н. Геров).
Лица:

‘приятел на младоженеца, който извършва ритуалното бръснене
в събота преди сватбата’ - пубратим (Чатал тепе, Мала Азия);
‘жена, която сплита косите на младоженката’ - плетачка
(Неделево, Пловдивско); плетария, плетарийка (Ихтиманско);
плетерица (Софийско, Ихтиманско).
Обредни предмети:
‘храната, която се носи от страна на младоженците при поканата
за кумуване’ - тавалък (Свиленградско, Елховско, Харманлийско);
‘червена тъкана кърпа, която получава бръснарят на младоженеца’ - азов пдш (Пловдивско);
‘млин (тестен продукт), който се меси и консумира по времето,
когато бръснат младоженеца’ - косатник (Н. Геров);
‘сватбена прическа па младоженката в деня на сватбата’ свегушка (Енина, Казанлъшко);
‘червен вълнен конец, който се вплита в края на плитката на
булката’ - червено куку (Пловдивско);
55

‘сварено смляно жито със захар, с което черпят гостите в събота
вечер’ -кишкек (Свиленградско, Елховско, Харманлийско).
В деня на сватбата
Обреди:

‘тържествено покриване лицето на булката с воал, което се извършва от кумата или девера’ - забулване (Н. Геров, Първомайско.
Чирпанско); забульванье (Н. Геров); закутьольдсване (Н. Геров, Родопи); закутольосуване (Врачанско, Н. Геров); пребуляне (Разградско); привесване (Доган Хисар, Македония); прикриване (Родопи):
прибульване (Свиленградско, Елховско, Харманлийско);
‘украсяване главата на булката с тънки нишки станиол’ тельдсване (Н. Геров, ИБ);
‘хвърляне на жито и монети над главите на младоженците за
плодородие и благоденствие’ - засяван’е, пресявайте (Странджа):
прифдрляне невестата (Смолянско);
‘обред, при който двамата младоженци са обърнати на изток, а
бащата на булката слага бяла кърпа на главите им и излива вино за
благоденствие на новото семейство’ - армас (Петричко);
‘разчупване на сватбена погача от бащата на младоженката’ скършуване питата (Тракия); ломене на питата (ИБ); ломене
погачата (ЗБ);
‘обредно предпазване на булката от зли сили, при което близки
жени на младоженеца не я оставят сама’-пазене на невестата (ИБ);
‘тържествено извеждане на булката от бащиния й дом’ извйданье (Странджа); извйдане булката (Средни Родопи); вземане
булката (Чирпан, Хасково); вземане на невестата (ИБ);
‘обредно хвърляне на семена от булката за плодородие’--ръсене
(Ихтиманско); пресяване (Странджа);
‘ритуално сбогуване на булката с близките й при напускане на
бащиния дом, при което тя дарява гостите’ - прощаване (Свиленградско, Харманлийско, Родопи); вземане прошка (Средни Родопи);
‘обредно съвместно хранене на младоженците’ - захра/
захранване (Средни Родопи); захранване (Новаково, Пловдивско;
Чирпанско; Казанлъшко); захрануване (Пловдивско); захранюване
(Чоба и Безмер, Пловдивско; Свиленградско);

‘обред, при който на гостите дават по залък хляб, натопен във
вино’ - вйненик (Добруджа);
‘обред, при който двама неженени младежи заобикалят сватбеното шествие с ножове’ - обсйчане (Н. Геров);
‘ритуално разглеждане на зестрата и даряване на роднините и
гостите в дома на булката’ - гледане даро, гледане дреи, делене дреи
(Добруджа);
‘ритуално откупване зестрата на младоженката (от близък роднина на младоженеца)’ - седанерубата (Смолянско, Родопи);
‘вземане чеиза на булката’ - въстреба (Харманлийско, Елховско);
‘обред, при който гост от страна на младоженеца пита близките,
какво ще подарят на булката, преди да бъде въведена в къщата на
съпруга си’ - сечене, сякане (Свиленградско); засичане (Харманлийско); напие (Елховско, Ямболско).
Действия:
‘хвърлям жито или ориз над младоженците за плодородие’ засявам, пресявам (Странджа);
‘обещавам подарък на младоженците в деня на сватбата’ фпйвам (Нова надежда, Хасковско); фтаксвам (Странджа);
‘слагам воал на лицето на булката’ - бул’е (Странджа); булъ
(Кръвеник, Силистренско); забулвам (Чирпанско, Старозагорско, Н.
Геров); закутулйдсвам (Врачанско); набуля, пребулвам, пребуля (Н.
Геров); превесвам (Н. Геров, Демир Хисар, Македония); прекрйвам
(Средни Родопи); подбулвам (Странджа);
‘украсявам главата на булката с тънки нишки станиол’ тельдсам (Н. Геров); тельдсвам (Чепино, Велинградско);
‘провикват се в знак, че сватовете идват в моминия дом’ прирукат на капията (Чепино, Велинградско);
‘надавам радостен възглас по време на сватбата’ - хепкам
(Еленско);
‘избързвам преди сватбеното шестивие, за да съобщя за идването му в дома на булката (отнася се за заложника)’ - варя (Свиленградско, Харманлийско, Елховско);
‘вземам тържествено кума от дома му, за да участва в сватбата’
- превзймам (Н. Геров); довйдане кумдт (Смолянско);
57

‘извеждам младоженката от бащиния й дом към църквата и дома
на младоженеца’ - извйдъм (Странджа, ЮИБ);
‘давам пари и обувки на булката (отнася се за девера)’ - дексам
(Габрово, Ксантийско);
‘давам подарък на сватба’ - дара (Тръстеник, Плевенско);
дарувам (Пловдивско); даря, надарявам (Н. Геров); дарявам
(Чирпанско); обдаревам (Златоград; Траве, Ардинско); одарвам
(Доброславци, Софийско); одарувам (Софийско); дикисвам (Еленско);
‘кланям се ритуално при напускане на бащиния дом (отнася се
за булката) '-покланем се (Смолянско);
‘предлагам ритуално вино на младоженците’ - запдйвам (Софийско), запдювам (Доброславци, Софийско);
‘гощавам ритуално младоженците’ - йерем (Чепино, Велинградско); захранвам (Средни Родопи);
‘ритуално откупувам чеиза на младоженката (за близък роднина
на младоженеца)’ - седамрубата (Ро д о п и );
‘давам зестра на младоженка’ - прикьдсам (Н. Геров);
прикьдсвам (Странджа);
‘извършвам обреда обсичане’ - обсйчам (Н. Геров, ИБ);
‘готвя ястия на сватба’ -магерем (Родопи, Смолянско);
‘сродявам (сродяваме) се чрез брака на син, дъщеря или близък роднина’ - сватдсвам се, сватя се, сватувам, свякам се,
насватувам (Н. Геров, ИБ) сватвам се (Смърдеш, Костурско);
сосватам се (ЗБ); свастдсвам се (Съчанли, Гюмюрджинско; Тракия; Чирпанско; ИБ);); усватим се (Родопи);
‘присъствам, гост съм на сватба’ - сватбувам (ИБ), садбувам
(Ихтиманско);
‘участвам в приготвянето, сервирането и почистването на обредната трапеза’ - шътам (Чирпанско, Старозагорско); шетам
(ЮБ); слушам (Ново село, Видинско);
‘завършвам сватбата’ - преправям (ЗБ).

Обредни лица:
‘младите мъж и жена - главните обредни лица в сватбения ритуал’ - младенци (Софийско; Кюстендилско; Смолско, Пирдопско;

Асеновградско; Дедеагачко); млади (Странджа, Карловско, Казанлъшко); младуженце, младите (Банат); младоженци (общобългарско);
‘млад мъж по време на сватбата си’ - джамутра (Тетово,
Македония); женйлник (Смолско, Пирдопско); зеть (Габрово и
Еникьой, Ксантийско); младенец (Съчанли, Гюмюрджинско); младия, младожен (Н. Геров); младоженек (Софийско, Пирдопско);
младоженик, младужениц (Банат); младоженец (Чирпанско, Казанлъшко, Ихтиманско, Костурско, Добруджа); младоженя (Велес,
Македония; Кюстендилско; Софийско; Видинско); младоженяк
(Ботевградско, Плевенско, Добруджа); зет (Чопкьой, Узункюприйско; Разградско); юнак (Тракия; Дервент, Дедеагачко; Смолянско,
Мала Азия);
‘млада жена по време на сватбата си’ - булка (ИБ; Добруджа;
Чаталджанско; Визенско; Узункюприйско; Странджа; Банат; Еленско; Карловско; Троян; Съчанли, Гюмюрджинско; Севлиевско;
Еленско; Търговищко); булчица, булчя, гелин, нееестица, невясча,
нифа, треперя и ца (Н. Геров, ИБ); булька (Ерменкьой, Узункюприйско); млада (Банат; Манастир, Гюмюрджинско; Мала Азия);
младоженица (Винга, Банат); младоженка, младоженкя (Ихтиманско); невеста (Тетово, Македония; Димотишко; Костурско; Ихтиманско); невеста (Гевгел, Македония; ЗБ); невеста (Лозенградско, Бабаескийско, Тетевенско, Ксантийско); нйфица (Родопи, Н.
Геров); нусе (Яновене, Костурско);
‘младоженка, която има голяма зестра’ - мирасчийка (Габаре,
Белослатинско); мирисчййка (Тръстеник, Плевенско); мирасчикя
(Доброславци, Софийско); мирахчийкя (Ихтиманско);
‘млада жена, която сключва брак без съгласието на родителите си’ - бегалка, беганка (Н. Геров); бегалица (Еленско); бегулькя
(Доброславци, Софийско); бегулька (Софийско); бежанка (Говедарци, Самоковско); забелдйка (Куманово, Македония); пристанка,
пристанала (ИБ); пристануша (Чирпанско, Първомайско, Казанлъшко, Карловско);
‘младоженка, която се омъжва против собствената си воля и
тази на родителите си, след като е открадната насила’ - грабенка,
грабелка (Н. Геров); грабена (ИБ);
59

‘девойка, която се омъжва със съгласието на родителите си’
даденица (ИБ); сдаденица, сдаванка (Н. Геров);
‘младоженецът - съпруг спрямо родителите и роднините на съпругата си’ - зет (общобългарско); зеть (Тракия, Разградско, Гюмюрджинско); зъкь (Банат); з’дтъ (Широка Лъка, Смолянско; Девинско; Родопи); зят, зятащина, зятец, зятко, сватко (Н. Геров);
‘младоженецът - съпруг, който ще живее при съпругата си при
тъст и тъща’ - вод (Шуменско); гюве (Кръвеник, Севлиевско); заврян
зет (Кръвеник, Севлиевско; Сливенско; Бургаско), зет на женин
дом (Ихтиманско); зет на йжу (Ново село, Видинско); зет на къща
(Видинско); зъурян зекь, мирахчйя (Еленско); зет на npiieod (Тетевенско, Великотърновско); приведен зет (Ихтиманско); прихддък,
пришълец, призятък (Н. Геров);
‘младоженката - съпруга спрямо родителите на младоженеца - неин съпруг’ - снаха, снахица (ИБ, Н. Геров); сна (Ново село,
Видинско); снахъ (Банат); снаъ (Разградско; Съчанли, Гюмюрджинско); съна (Косинец, Костурско); невеста (ЗБ, Ихтиманско, Костурско, Банат); невяста (Тетевенско, Панагюришко); булка (Странджа,
Тракия, Карловско, Троян, Разградско); отменица (Югово, Асеновградско);
‘невестата - съпруга, която след сватбата си остава да живее със
съпруга си при своите родители’ -мирахчийка (Еленско);
‘бащата на младоженеца (съпруг) за младоженката (съпруга)’ дядо (Странджа, Източна Тракия); пехер, свекърец, свекърище (Н.
Геров); свекър (ИБ, Н. Геров, Банат, Ихтиманско); свекур (Гевгелийско, Македония); свекор (Костурско); тате (Тетевенско);
‘майката на младоженеца (съпруг) по отношение на младоженката (съпруга)’ - баба (Странджа, Тракия, Мала Азия); майка
(Костурско; Ново село, Видинско; Войнягово, Карловско); пехера,
свекръвица, свекръвище (Н. Геров); помайчима (Кавакли, Лозенградско); свекърва (ИБ; Ихтиманско; Черешница, Костурско; Банат; Гевгелийско, Македония; Съчанли, Помюрджинско; Н. Геров);
соакра (Ново село, Видинско);
‘бащата на младоженката (съпругата) по отношение на младоженеца (съпруга)’ - бабалдк (Тетовско); бабалък (Тръстеник, Пле-

венско; Свищовско); бубалък (Силистренско); деда (Ихтиманско);
дедо (Тетово, Македония; Костурско, Пловдивско, Ихтиманско,
Софийско); деду (Банат); дядо (Разградско, Силистренско, Хасковско, Троян, Свиленградско, Харманлийско, Тополовградско); тес
(Костурско, Видинско); тесть (И. Геров); тъст (общобългарско);
‘майката на младоженката (съпругата) по отношение на младоженеца (съпруга)’ - баба (Смолянско, Асеновградско, Родопи, Еленско, Ихтиманско, Хасковско, Южна Тракия, Карловско, Троян, Разградско, Свиленградско, Харманлийско, Елховско, Тополовградско);
прамайка (Тракия, Мала Азия); пъръмайка (Дервент, Дедеагачко);
тетя, теща (Н. Геров); тъща (Ново село, Видинско; Плевенско;
Ихтиманско; Троян; Банат);
‘бащата на младоженеца или младоженката по отношение на
родителите и близките на отсрещната страна’ - сват (ИБ, Банат, Видинско, Плевенско, Ихтиманско, Карловско, Костурско); сватанак
(Чирпанско, Първомайско, Хасковско);
‘майката на младоженеца или младоженката по отношение на
родителите и роднините на отсрещната страна’ - сваа (Асеновградско, Софийско); сваке (Широка Лъка, Смолянско; Странджа); свакя
(Костурско, Банат); сватъ (Гюмюрджинско); сватька (Средни Родопи); сватя (Чирпанско, Първомайско, Хасковско, Старозагорско);
свачка (Пловдивско);
‘родителите на младоженци на сватбения обред едни спрямо
други’ - сватове (ИБ, Н. Геров); сватанаци (Чирпанско, Хасковско); ддсет (Охридско, Македония);
‘родителите на булката’ - тестве, тъштене (Банат);
‘мъж (главно обредно лице), който венчава младоженците’ бат (Разлошко, Елховско, Странджа); батле (Якоруда, Разложко);
калйтар (Гевгелийско, Вардарска Македония); калтат (Чешнегирово, Асеновградско); калитата (Кукуш); кълтата (Хасковско, Западна Тракия, Дедеагачко, Малгарско, Пловдивско, Свиленградско,
Елховско, Харманлийско); кальтатля (Нова Надежда, Хасковско);
кальтата (Пловдив, Узункюприйско, Добричко, Петрич, Гоце Делчев); кальтато (Долен, Гоцеделчевско); калътатя (Тракия, Странджа, Чаталджанско); кум (Старозагорско, Казанлъшко, Ихтиманско,
Тетевенско, Самоковско, Банат, Мала Азия, Пловдивско, Пирин,
61

Тетовско, Гевгелийско, ЗБ, Родопи); крсник (Ботевградско; Тръстеник, Плевенско); кръстник (Добруджа, Лозенградско, Разградско,
Габровско, Троян, Котелско, Берковско, Карловско, Ботевградско);
кумашин (Кюстендилско); кумбар (Солун, Егейска Македония);
кълтат (Чирпанско, Хасковско); кълтата (Съчанли, Гюмюрджинско); мамушъ (Н. Геров); нбню (Кадънкьой, Одринско); нунко (Н,
Геров; Пополе, Костурско; Дебър, Прилепено; Леринско; Солун);
сайдоч (Смолянско, Ардинско, Девинско);
‘съпругата на главното обредно лице, което венчава младоженците’ - батина (Разложко); батинаа (Дебърско; Гостун и Кремен,
Благоевградско); батиная (Якоруда, Разложко); калемана (Н. Геров); калимана (Батово, Добричко; Първомайско; Хасковско; Кукуш); калмана (Гоцеделчевско; Петричко; Драгойново, Пловдивско;
Асеновградско; Дедеагачко; Хасковско; Малгарско, Западна Тракия);
калъмана (Делчево, Гоцеделчевско; Чаталджанско; Узункюприйско;
Странджа; Родопи; Дойранско); кълмана (Хасковско, Гюмюрджинско, Свиленградско, Харманлийско); кълманка (Хасковско, Видинско); кръсница (Добруджа, Разградско); кума (Тетевенско; Пирин;
Войнягово, Карловско; Ихтиманско; Мандър, Мала Азия; Казанлъшко; Чирпанско; ЗБ; Родопи; Тракия); кумбара (Солун, Македония);
кумица (Кюстендилско; Винта, Банат; Ново село, Видинско; Самоковско; Софийско); нбна (Кадънкьой, Дедеагачко); нунка (Костурско, Прилепско, Лерин);
‘родителите на кумовете’ -кръсник и кръсница (Банат); стари
сватове (Съединение, Пловдивско); стари кумове (Пловдивско);
стар калетата и стара калъмана (Средни Родопи);
‘кумуващата двойка’ - кумовци (Ихтиманско, Пловдивско,
Самоковско, Видинско); кумове (Старозагорско, Казанлъшко, Карловско); кълтата и калмана (Тракия, Гоцеделчевско, Хасковско,
Странджа, Свиленградско, Дедеагачко);
‘обобщено название на главните обредни лица на сватбата извън младоженците’ - законици (Велес, Македония); закдвни (Тетовско, Македония);
‘младоженецът спрямо кумовете’ - кумец (Ихтиманско, Странджа, Чирпанско, Добричко, Карловско, Разградско); кумче (Тетевенско); кумашин (Ново село, Видинско);

‘младоженката спрямо кумовете’ - кумица (Ихтиманско, Добричко, Карловско, Гюмюрджинско, Гоцеделчевско, Чирпанско);
кръстеница (Н. Геров); куманя (Ново село, Видинско);
‘главно обредно лице, роднина на младоженеца (вуйчо, чичо,
братовчед или много близък приятел), втори по значение след кума,
който ръководи сценария на сватбния ритуал’-залбжник, петелан,
старбйка, старосватец (Н. Геров); залужник (Еленско); побащим
(Чирпанско, Разградско, Пловдивско, Асеновградско); старейко
(Кратово, Конице Куманово; Н. Геров); старея, старбк (Падеш, Благоевградско; Малешево, Македония; Н. Геров); стари сват (Смолско, Пирдопско); старбйко (Тръстеник, Плевенско); старо йкул
(Винта, Банат); стардйкя (Падеш, Благоевградско; Доброславци,
Софийско; Ботевградско; Кюстендилско); стардкя (Ново село, Видинско; ЗБ); старосват ( Тетовско); стар сват (Дойран, Македония; Драгойново, Пловдивско; Банат; Смолянско; Хвойна и Павелско, Асеновградско);
‘съпругата на главното обредно лице, което ръководи сватбения сценарий’ — заложница, старокеница, старокьшица, старокьшя (Н. Геров); залужница (Елена); помайчима (Чешнегирово, Асеновградско; Разградско; Чирпанско); стара свакя (Банат);
стара сватя (Драгойново, Пловдивско); старековица (Падеш,
Благоевградско); старойкиница (Кюстендилско); стардйквица
(Винга, Банат); старо йковица (Благоевградско); старбк’и ца (ЗБ);
старосватница (Н. Геров, Тетовско); старосватка (Смолско, Пирдопско);
‘семейна двойка лица (мъж и жена), които са роднини или много
близки приятели на кумовете и специално са поканени от тях за техни помощници’ - пбдкумници (Разградско, Пирин); пбдкалтати
(Тракия); кумкулту (Батово, Добричко); пбдкумове (Сливенско,
Пловдивско, ИБ);
‘обредно лице - мъж, помощник на кумовете’ - вбскумак,
пбткумак (Ихтиманско); колтук (Разградско); кумпббкум,
пбдкрьстник, стари сват (Добруджа); пбдкум (Пловдивско; Главан, Силистренско); поткумник (Дойран, Македония; Бабук, Силистренско; Разградско); пбткумок (Велешко, Кюстендилско);
63

пбдкалътата (Пловдивско, Хасковско); путкръстник (Тетово, Разградско); стар сват (Банат);
‘съпругата на подкума’ - култучка, пдткумница (Разградско); помай чима (Разградско; Брестник, Пловдивско); пдткалмаиа
(Пловдивско, Тракия); поткума (Пловдивско); путкръсница (Тетово, Разградско); поткумка (Ихтиманско); пдткумничка (Бабук, Силистренско); путкюмюйца (Войнягово, Карловско);
‘обредно лице - мъж, близък на младоженеца (брат, братовчед
или приятел)’ - братим (Косинец, Костурско); девер (Банат, Самоковско, Смолянско, Ардинско, Свиленградско, Харманлийско, Елховско, Тополовградско); побратим (Косинец, Костурско; Чаталджанско; Гевгелийско; Нова Надежда, Хасковско); поткумдк (Раници, Кюстендилско); шафер (Тръстеник, Плевенско; Страхилово,
Свищовско; Бракница, Поповско);
‘жената на девера (брат на младоженеца)’ - деверица (Ощава,
Благоевградско; Ихтиманско); деверкя (Банат); етърва (Пловдивско,
Чирпанско, Първомайско, Казанлъшко); етърва (Свиленградско,
Тополовградско, Харманлийско, Ямболско); стринина (Странджа);
стриная (Лозенградско);
‘обредно лице - младо момиче сестра или близка роднина на
младоженката’ - еранка, братимица, побратимка, посестримка
(Н. Геров); булче (Дервент, Дедеагачко); елхадийка (Дебрене, Добричко); зълва (Пловдивско, Еленско, Чирпанско); побрат им и ца
(Костурско); посестрима (Н. Геров, Кукуш, Дойран, Македония,
Гевгелийско); пдткумица (Родопи, Кюстендилско); преперечка
(Ценович, Силистренско); пуганзейка (Бешенов, Банат);
‘обредно лице - младо момиче сестра или близка роднина на
младоженеца’ - булъче (Дервент, Дедеагачко); зезя, злъва (II. Геров); зблва (Пирин, Дупнишко, Самоковско, Прилепско); здлва
(Родопи); зъва (Кюстендилско); зълва (Пловдивско, Еленско, Чирпанско); лелишка (Еникьой, Ксантийско); лелъка (Странджа);
придражателка (Габрово, Еникьой, Ксантийско), шаферка (Тръстеник, Плевенско);
‘почетно обредно лице - жена, близка роднина на младоженеца
(главна зълва)’ - възбулка, деверица (Добруджа); лиле (Златоград,
64

Маданско, Родопи); сестрица (Кюстендилско); стрица (Гевгелийско); срица (Делчево, Гоцеделчевско); стоячка (Кайнарджа, Силистренско);
‘втората по значение зълва, помощница на главната зълва’
- пддзълва (Караджалово, Хасковско; Орехово, Асеновградско);
пддлиле (Златоград, Маданско);
‘зълвата, по-малка сестра на младоженеца по отношение на булката’ - божа, бджица (Охрид); калйна (Пирдопско, Севлиевско,
Перущица, Бургаско, Казанлъшко, Етрополско, Врачанско); мутька
здлва (Средни Родопи); сестрица (Кюстендилско); стрица (Гевгелийско); срица (Делчево, Гоцеделчевско); убавенка (Гъбаре, Белослатинско; Брезнишко, Сандански); убавка (Пернишко, Кюстендилско, Търговищко); хубавка (Горнооряховско); ябълка (Оряховско,
Ломско, Белослатинско);
‘обредно лице — мъж, който води булката и участва в сватбения обред, обикновено брат или братовчед на младоженеца’ - девер
(Пирин; Говедарци, Самоковско; Банат; Пловдивско; Габрово, Ксантийско; Ерменкьой, Узункюприйско; Ардинско; Смолянско; Доброславци, Софийско; Ихтиманско; Чешнигирово, Асеновфадско; Троян; Нова Надежда, Хасковско); девер (Карамасли, Бабаескийско);
десен девер (Пирин); венчан девер (Добруджа); аратлйк (Еникьой,
Узункюприйско); браца (Ново село, Видинско); побащим (Чирпанско); побратим (Хасковско, Н. Геров); неню (Разградско);
‘втори, по-малък брат или братовчед на младоженеца, който
участва в сватбения обред по отношение на булката’ - братец (Ихтиманско); гевер (Костандово, Велинградско); девер (Смолянско,
Ардинско); деверко (FL Геров); деверче (ИБ); драгинко (Разградско;
Карловско; Кръвеник, Севлиевско; Бракница, Поповско; Еленско);
железен девер (Перущица, Пловдивско); злаца (Ново село, Видинско); зълвенйк (Петричко); мутек девер (Средни Родопи);
‘помощник на девера’ - пддевер (Караджалово, Хасковско; Пловдивско);
‘майка на девера, когато той не с брат на младоженеца’ помайчима (Кавакли, Лозенградско); прамайка (Дервент, Дедеагачко);
5 Човешкият живот...

65

‘съпруга на поддевера’- поддеверица (Хасковско);
‘обредно лице, което дава откупа за булката и носи сватбения
петел, обикновено роднина на младоженеца и шегаджия’ - залдгня
(Троян); заложен сват (Михалич, Свиленградско); заложник (Елховско); заложник (Силистренско, Разградско, Свиленградско);
кокошкарин (Браница, Харманлийско); служник (Кривня, Разградско); петелан (Н. Геров); петелджия (Пловдивско);
‘съпругата на заложника (петелджия)’ - залдгия, залдгнииа
(Пловдивско); заложница (Н. Геров); залдшка (Осенец, Разградско); петелджийка (Дъбене, Пловдивско); деверйчина (Бръжолница, Софийско; Трънско);
‘братова или сестрина дъщеря на младоженеца (или дъщеря на
побащима)’ - венчана зълва (Свиленградско, Елховско. Харманлийско);
‘братов или сестрин син на младоженеца (или син на побащима)’ - венчан девер (Свиленградско, Елховско, Харманлийско);
деверичник (Кюстендилско);
‘обредно лице - мъж, който разсмива гостите на сватбата’ гднгалия (Кюстендил); служник (Кривня, Разградско);
‘мъж - готвач на сватба’ - ахчия (Разград, Пирин); ашчйя (Ново
село, Видинско); измикчия (Пирин); магер (Родопи); шътник (Пловдивско);
‘жена - готвачка на сватба’ - ахчийка (Добруджа, Пловдивско);
йахчййка (Делчево, Гоцеделчевско); ахчикя, ашчйкя, готвария
(Ихтиманско); ашчийка (Тетово и Илинден, Благоевградско);
магерка (Родопи, Пловдивско); поварджийка (Мали извор, Добричко); сакачьща (Банат);
‘гост - мъж, присъстващ на сватбения обред’ - дзваник (Кюстендилско); званик, посватбин, пристдйник (Н. Геров); кускрул
(Ново село, Видинско); погозяй (Южна Тракия); сват (Костурско;
Съчанли, Гюмюрджинско; Ново село, Видинско); сватанак (Еленско, Странджа); сватбар (Чирпанско, Казанлъшко, Старозагорско,
Плевенско, Ихтиманско, Банат, Н. Геров); сватбарин (ИБ, Плевенско, Гюмюрджинско, Н. Геров); слюбар (Дервент, Дедеагачко); алай
(Съчанли, Гюмюрджинско);

‘гостенка - жена, присъстваща на сватбения обред’ - дзвънииа
(Софийско); званица (Софийско, Белоградчишко, Видинско); кускра
(Ново село, Видинско); линарка (Гевгелийско); погозяйка (Дедеагачко, Лозенградско, Гюмюрджинско, Странджа); сватбарка (ИБ.
Ихтиманско, Плевенско, Чирпанско); свапища (Кюстендилско);
сватка (Върбина, Маданско);
‘гости на сватба’ — звеници (Н. Геров); погозяе (Дедеагачко, Лозенградско, Гюмюрджинско, Странджа); сватбаре(\О\\Б}\ сватбари
(ИБ); слюбаре (Тракия); сфътве (Гевгелийско);
‘гости на сватбата от страна на невестата’ - момини (Момчиловци, Смолянско; Чирпанско; Ямболско; Старозагорско); мдмска
страна (Еникьой, Ксантийско); погозеи (Дервент, Дедеагачко);
погозяе погузяи (Тракия, Н. Геров; Странджа); погъзее (Мала Азия);
прифатници (Шуменско); сватници (Пловдивско); моминските
(Свиленградско, Елховско, Харманлийско, Тополовградско);
‘гостите от страна на младоженеца’ - годеше (Златоград, Маданско); годешници (Смолянско, Девинско, Родопи); момковите
(Чирпанско, Старозагорско, Казанлъшко, Н. Геров); мдмчева
страна (Еникьой, Ксантийско); момкова страна (Първомайско);
ергенските (Свиленградско, Елховско, Харманлийско);
‘първи по значение лица на сватбата’ -мустугджйе (Тетовско);
‘ръководител на танцуващите пред сватбата млади, неженени
мъже’ - баш (Разградско);
‘млади жени, близки на булката, които пеят по време на сватба’
- моми (Странджа); момйнки (Средни Родопи); зълви, запуйалки
(Шуменско); пейачки (Н. Геров); песнопойки (Родопи, Смолянско);
песнопойки (Смолянско, Суфлийско); пойарйи (Кюстендилско);
‘млади неженени мъже, които танцуват пред сватбата’ уенджйи (Разградско);
‘мъже и жени, които помагат в готвенето, сервирането и поддържането на реда на сватба’ - измекчйи (Тракия, Свиленградско,
Харманлийско); изметчйи, слугници, шетнаджии (Добруджа);
престрдйници, прехватници (Н. Геров); слугари, съртачи (Шуменско); слушачи (Ново село, Видинско); шетачи (Добруджа, Елховско, Свиленградско); шътачи (Чирпанско. Казанлъшко, Първомайско);
67

‘обредно лице, което държи ключовете от килера и се грижи за
яденето и пиенето по време на сватба’ - килерджйя (Н. Геров);
‘обредно лице (едно или повече), което избързва преди сватбеното шествие, за да съобщи за пристигането му в къщата на булката’ 6егач,утйчняк,утрчняк (Кюстендилско); бързокднец (Еленско; Бабук, Силистренско); бързокднци (Разградско); варници (Караачкьой,
Гюмюрджинско); доброгласник, отръчник, притръчник (Пирин);
заложници (Свиленградско, Елховско, Н. Геров); потечник (Гостун, Благоевградско); потешник (Н. Геров, Разложко); преварник
(Златоград, Маданско); преварници (Тракия, Малък Дервент, Димотишко, Мала Азия, Шуменско); преварници (Ерменкьой, Узункюприйско); проварниик (Петково, Ардинско; Югово, Добралък и
Павелско, Асеновградско); прябръзници (Ценович, Силистренско);
пряварник (Еникьой, Узункюприйско); пряварници (Булгаркьой,
Малгарско; Урумбегли, Лозенградско); прявърници, спрявърници
(Пловдивско); утйчник (Иваново, Кюстендилско);
‘обредни лица от рода на младоженеца, които отиват в дома на
булката преди сватбата, за да занесат нещо за трапезата’ - захерджии
(Н. Геров); придаре (Пирин);
‘девойки на коне, които отиват да вземат младоженката’ сватинки (Габрене, Петричко);
‘обредно лице, което носи даровете за булката’ - колчишар (Порене, Македония);
‘по-малка сестра или братовчедка на младоженеца, която води
булката в деня на сватбата’ - деверица (Странджа); придержетелка
(Габрово и Еникьой, Ксантийско); дзваница (Прилеп, Македония);
венчана здлва (Средни Родопи);
‘мъж (обикновено родственик), който води булката преди вснчавката’ - колъчар (Ново село, Видинско); повддник (Н. Геров);
‘близък роднина на младоженката, който отива с чеиза от нейния дом в дома на младоженеца’ - дързер, дързерин (Банат);
‘жена, роднина на младоженката, която придружава зестрата на
булката до дома на младоженеца’ - дързаркя (Банат);
‘младоженец, който е получил голяма зестра от младоженката ’мирасчйя (Смолско, Пирдопско).

Обредни предмети'.

‘съд, от който булката пръска семе по време на сватбата’ ръсилник (Ихтиманско);
‘пари, които се дават за дрехи на булката’ - кебина (Старозагорско);
‘сито или решето, пълно с пшеница и цветя, с което се отива на
сватба, за да се честити и което девойките слагат на главите си’ чдстина (Боймия, Македония);
‘кокошката, която се предава на заложника и заложницата’ заложна (Н. Геров);
‘бял (или червен) воал, с който тържествено се закрива лицето на
булката’ - бракма (Странджа); було (Разградско, Странджа, Тракия,
Троянско, Мала Азия, Ихтиманско, Пирин); бяло платно (Мустрак,
Свиленградско); вало (Самоковско); валу (Троянско); дувак (Кюстендилско; Говедарци, Самоковско; Доброславци и Долни Богров,
Софийско); дувяк (Софийско); дуфак (Малешево, Македония);
каврак (Н. Геров, Пирдоп, Панагюрище); магдан (Н. Геров, ЗБ, Тетевенско, Севлиевско); махрама, превяз, превязак, прекрмв, принеч, юшмак (Н. Геров); покров (Златоградско; Широка лъка, Смолянско); превез (Софийско; Илинден, Гоцеделчевско); прекрив (Петково, Давидково, Ардинско); прекрйва (Съчанли, Гюмюрджинско;
Гоцеделчевско, Малгарско); прекрив!прекривка (Родопи); прекрбв
(Разложко); прекроена (Кюстендилско); прекръв (Долен, Благоевградско); прекръвка (Зарово, Благоевградско); прикрява (Съчанли, Гюмюрджинско); покривало (Свиленградско, Харманлийско);
прекривка (Еникьой, Ксантийско); прякривка, прякувка (Дсрвент,
Дедеагачко); прикрепка (Гълъбово, Пловдивско); пукровка (Ксантийско); пукрувка (Еникьой, Ксантийско); чумбер (Горна Сушица,
Благоевградско);
‘връхна дреха от черна аба, без ръкави, обшита по края с бели и
сини гайтани, която носи булката на сватба’ -ваба (Белоградчишко);
‘тъкано платно, с което се покриват гърбовете на младоженците
при венчавката’ - прекрив (Елхово); покрив (Свиленградско, Харманлийско);

69

‘сватбен елек, част от облеклото на младоженеца’ - аптария
(Черешница, Костурско);
‘булчинска носия’-зинун (Съчанли, Гюмюрджинско);
‘червено наметало, подплатено с агнешки кожи, което булка h i
носи на сватбата '-комув (Разград); косак (Кресна, Благоевградско);
‘връхна булчинска дреха, украсена с лисичи k q t k v C-леснчетина
(Доброславци, Софийско); лесичетини (Софийско); салтамарка
(Смолянско при българите християни);
‘връхна булчинска шаечена дреха, украсена с везмо’ - горница
(Сърнци, Битолско);
‘копринен сукман със странични клинове, нерязан в талията,
без ръкави и с дълбоко изрязана пазва, който булката слага върху
венчалната риза’- шамен (Разградско);
‘шарена престилка, с която булката се е препасвала в миналото по време на сватбата’ - опрегач (Говедарци, Самоковско);
прескушница (Родопи);
‘обредно сватбено украшение, което слагат на главата на булката’- венец (ИБ); вендк (Малешево, Македония); невестин венец,
перяник, перянйца, сговорински венец (ЗБ); златия венец (Врачанско); курешннца (Смолянско); ляса (Доспатско); маарма (Оряховско); медник (Видинско, Ломско, Н. Геров); медяник, момков венец
(Н. Геров);
‘сватбени венци (общо)’ - пъзлеци (Родопи);
‘дълга и широка бяла пъстроизвезана булчинска забрадка, на
която висят пъстри усукани дебели конци’ - забрадулькя (Говедарци, Самоковско); рачения (Смолянско, Ардинско, Асеновградско);
‘дълга тясна ивица от аба, с нашити по нея стари монети, мъниста и други украшения, която се поставя отзад на косата и виси на
гърба на булката ’ - покдсник (Н. Геров);
‘забрадка с пулове, която носи булката на сватбата ’ - пуленаваф
(Корово, Велинградско);
‘специално извезана забрадка, подарена на булката за сватбата'
- пбдбулка (Смолянско, Ардинско, Родопи);
‘дълга кърпа за глава, обшита с шевици и ресни по краищата,
която се връзва на гушата и се спуска по гърба на булката’ -убрус
(Н. Геров);

‘булчинска кърпа’ - фекел (Софийско);
‘жълти булчински обувки’ -врзаници (Дебърско, Македония);
‘обувка на булка’ - штафалъок (Говедарци, Самоковско);
‘булчинска шапка’ - капичка (Батово, Добричко); шапка (Винта, Банат);
‘три наниза монети, зашити на забрадката на булката’ - подресе
(Ихтиманско);
‘наниз от сребро и сребърни пари, които се слагат отзад на
главата и тила на булката’ - мегдан (ЗБ), тшпрйци (Кюстендилско); тюнтюрйци (Н. Геров); пишалуди (Дервент, Дедеагачко);
прешчелник (Говедарци, Самоковско); трипичери (Войнягово, Карловско);
‘наниз от пари или мъниста, с които украсяват булката на сватбата’ ~баер, горушка, наниз, низа, низанка (Н. Геров);
‘украшения за булка’ - прупущалки, цдпи, шешрипш (Разградско); русопец (Ихтиманско);
‘украшения за младоженци, които се купуват от родителите на
младоженеца’ - ентешйи (Разградско);
‘сребърни верижки, които булката носи на челото си на сватбата’ - титрйци (Кюстендил); тюнтюрица (Н. Геров):
‘украшение от тънки сребърни парички, нанизани около сребърна триъгълна плочка, носена от булката под ръченика' - трепушка
(Родопи);
’сребърно украшение, което се слага на главата на булката над
булото’ - сьруда (Дервент, Дедеагачко);
‘украшение за главата на булката от топка памучен плат' - куммъ
(Дервент, Дедеагачко);
‘украшение върху булчинския фес при българомохамеданките’
-треперушки (Кюстендилско);
‘лента от кафяв плат със златни ивици, която се спуска от главата на булката към гърба й’ - скепъ (Дервент, Дедеагачко); цовъ
(Съчанли, Гюмюрджинско);
‘украса от черна агнешка кожа по краищата на булчинската дреха’ - загара (ЗБ);
‘сребърен накит на гърдите на булката’ - плоча (Н. Геров);
71

'тънка станиолова нишка, използвана за украса на булката и
сватбарите’ - тел (Чирпанско, Старозагорско, Ямболско); телъ (Кукуш, Хасковско);
‘сърмена дантела, поставяна на рамената на булката’ - стърпи
(Бешенов, Банат);
‘изкуствени карамфили, използвани за украшение на младоженци’ -мигало (Кюстендилско);
‘горна мъжка дреха без ръкави, носена от младоженеца на сватбата’- дорамче (Доброславци, Софийско);
‘символичен откуп (пари), които съселяните на булката (ако е от
друго село) вземат от младоженеца’ -момини пари (Свиленградско.
Харманлийско); ергенски пари (Сакар);
‘дълга шарена кърпа, с която деверът води булката на венчило и
на връщане от църквата’ - препусница (Н. Геров);
‘всички предмети, които булката подарява на роднините си и
на сватовете’ - бухчалък (Гевгелийско, Кукуш); дар (Н. Геров; Пловдивско; Чирпанско; Карловско; Съчанли, Гюмюрджинско); дарец,
дарчек (Н. Геров, ЮИБ); дари (Странджа); спапь (Родопи);
‘възглавница, на която стъпват младоженците при излизането
от бащиния дом на момичето и извършват символично даряване’ булкинска възглавка (Свиленградско, Харманлийско, Елховско);
‘предмети, с които булката дарява свекъра си на сватбата’ такъм (Кукуш);
‘голяма кърпа за глава, с която булката дарява свекърва си’ тестемел (Н. Геров, Родопи);
‘червена кърпа, която булката подарява на свекърва си вечерта
преди сватбата’ - подбулка (Родопи, Смолянско, Ардинско);
‘дар (храна, обикновено кокошка и жито) от семейството на булката за кума или зетя’ - каниска (Шуменско);
‘допълнителни подаръци, които младоженците дават на кума и
кумата’ - прибавка (Н. Геров);
‘обреден хляб - пита, която гостите носят в домовете на младоженците’ -ручдк (Йерусалимово, Харманлийско); поклон (Родопи);
‘дълъг колан, с който булката дарява мъжете на сватбата’ коланка (Софийско);
72

‘кърпа, която булката подарява на кумата на сватбата' кръстачка кърпа (Ветрен, Кюстендилско);
‘носна кърпичка, която се дарява при годеж или сватба' кавраче (Лещен, Гоцеделчевско); презрамка (Н. Геров);
‘дълга бяла домашнотькана кърпа, която се връзва около врата или се поставя на рамото на девера (шафера)’ - деверски аглдк
(Смолянско, Ардинско, Асеновградско); деверува кърпа (Коджа бунар, Мала Азия);
‘кърпа, с която се кланя булката на гостите, когато ги дарява' йарлък (Говедарци, Самоковско); кланячка (Кюстендилско);
‘бродерия по краищата на кърпата, с която се кланя булката, когато дарява’ - перйа (Говедарци, Самоковско);
‘кърпа, в която са поставени вълна, стара монета, зърна от пшеница, която младоженецът дарява на булката’ - шех (Яворово, Асеновградско);
‘кърпа, която младоженецът носи на сватбата' - зетюва кърпа
(Тракия; Мала Азия);
‘стая, в която булката посреща младоженеца и сватбарите, преди
да я изведат от бащиния дом’ -ханее (Еникьой и Габрово, Ксантийско);
‘подарък, който младоженецът получава на сватбата' - рутят
(Н. Геров);
‘чорапи, които булката провира през пояса на младоженеца преди тръгване за венчавката’ -ручник (Н. Геров);
‘кърпа за лице, която булката подарява на младоженеца, след
като е получила подарък от него’ — кърпа (Габрово, Ксантийско);
‘нечисто ядене, което се поднася на младоженците, които се
преструват, че го ядат’ - късане (Добралък, Асеновградско);
‘съд, в който се поставя нечистото ядене - късане’ - късалник
(Добралък, Асеновградско; Н. Геров);
‘пъстър венец, който се слага на главата на зълвата преди тръгването на сватбеното шествие’ - прочалник (Софийско);
‘подаръците (пари, дрехи, накити, недвижими имоти), които
булката получава от баща си, когато сключва брак’ - аризмо, прйдан
(ЗБ); дарове (Мировяне, Софийско); дел (Винга, Банат); диплус
(Елена); дреи (Пирин, Добруджа); зестра (ИБ); зестрнца, ариц.

прйдав, спап (Н. Геров); зесра, търа (Съчанли, Гюмюрджинско);
мерас (Тетово, Разградско); мирас (Софийско; Смолско, Пирдопско;
Еленско; Габаре, Белослатинско; Страхилово, Свищовско); мирас'
(Войнягово, Карловско; Тръстеник, Плевенско); мираз (Ново село.
Видинско); м’ърас (Страхилово, Свищовско; Хасковско); никях (Кукуш); прикя (Бракница, Поповско; Севлиевско; Троян; Тетевенско:
Шуменско; Съчанли, Гюмюрджинско; Долен, Гоцеделчевско); прика
(Гевгелийско); прикйя (Габрене и Гега, Петричко; Пирин; Войнягово, Карловско); прик'е (Странджа, Ксантийско, Еленско); прикч
(ЮБ); равон (Странджа); руба (Делчево, Македония; Добруджа):
руво (Черешница, Костурско); тал (Бешенов, Банат); товар (Източна Тракия); чайс (Самоковско); чеиз (Мандър, Мала Азия; Тутраканско; Пирин; Гевгелийско; Свищовско);
‘чеизът на булката, нареден за да бъде показан пред сватбарите’
-кофчек (Корово, Велинградско); сарък (Войнягово, Карловско);
‘сандък, в който е поставен чеизът на булката’ - кошела (Павелско, Асеновградско); ракла (ИБ);
‘риза от чеиза на булката’ - дареница (Тетевенско);
‘съдовете, които родителите на булката дават заедно с другия
чеиз’ - късалници (Добралък, Асеновградско);
‘сватбена рокля’ - венчаница (Самоковско); венчилница, венчялница (Н. Геров);
‘мъжка сватбена къса вълнена дреха без ръкави, обшита с гайтани’ - жумадан/шутак (Средни Родопи).
Сватбени танци:

‘игра (танц), която се играе в неделя, преди вземането на булката от дома й’ - лосар (FL Геров)
‘танц, който младоженката - българомохамеданка играе под
ударите върху тава вместо тъпан’ - чукане тепсе (Златоград, Маданско);
‘обредно хоро, което се играе на прощалната вечер r дома на
булката’-моминохоро (Ихтиманско, Пернишко);
‘ръченица, която се играе на сватба’ - напоседня, напосенна
(Ихтиманско); пдсинца (Чирпанско);

‘хоро с младоженците на края на сватбата’ - невестинско хоро
(Боймия, Македония);
‘сватбено хоро, което се играе в събота срещу неделя* - венце
(Шуменско);
‘сватбено хоро' - гуцкината (Бабук, Силистренско);
‘хоро, което се играе на площада пред църквата при венчавката’ - калманино хоро (Харманлийско, Елховско. Свиленградско);
‘тройна ръченица с провиране, която се играе пред хпадоженците’ ~ зълвенскаша (Странджа);
‘танц на момците, които помагат на сватбата в края на тържеството - вечерта’ - камила (Тетевенско).
Сватбена музика:

‘сватбена мелодия, която се изпълнява, когато булката целува
ръка на сватбарите’ - за бацвань ръкъ (Банат); свадбарску пейуву
(Средни Родопи);
‘хороводна сватбарска песен с повтаряне на думата пиперос' пипербс (Тетевенско).
Венчавка

Обреди:
‘тържествено сключване на брак в църква* - венец (Св. Николско, Македония; Н. Геров), венчило (Св. Николско, Македония; Ихтиманско; Съчанли, Гюмюрджинско; Троян; Чирпанско); венчавка
(Гюмюрджинско, Чирпанско, Първомайско, Казанлъшко); венчална
(Хасковско, Дедеагачко); венчелка (Съчанли, Гюмюрджинско);
венчилка (Ихтиманско, Ботевградско, Чирпанско); венчанье (Самоковско, Н. Геров); венчьаванъе (Свиленградско, Елховско. Харманлийско, Н. Геров); венчйлба (Ракитово, Велинградско); венчулька
(Делчево, Македония); винчень (Банат);
‘обред при венчаването в църква, когато младоженците обикалят тържествено олтара’ - попско орб (Добруджа);
‘обредна размяна на венчилата (три пъти) от сграна на кума
при венчавката’ -размяна на венчилата (Елховско. Харманлийско,
Свиленградско);

‘молитва при венчавката при бългоромохамеданите’ - кябйк
(Родопи);
‘венчавка’ - заваница (Оряхово).
Действия:

‘освещавам сватба по църковен ред’ - венчая (Н. Геров);
венчавам (Н. Геров, ИБ); венчем (СЗБ, Самоковско); вянчавам
(Еленско); венча (Гюмюрджинско, Южна Тракия); винчевам (Гюмюрджинско);
‘сключвам църковен брак’-венчавам се (Странджа); винчевам
съ (Банат); венчам са (ЗБ); вянчавам са (Еленско); керддсуем се (Велес, Македония); чердошам се (Ресилово, Дупнишко);
‘извършвам бракосъчетанието в качеството на кум’ - венчавам
(ИБ); венчъ (Гюмюрджинско, Лозенградско); венчам (Странджа);
винчевам (Банат).
Обредни предмети:

‘специален метален венец, който се слага на главите на младоженците при ритуалната венчавка’ - венец (Н. Геров, ИБ); веньбк
(Тракия, Мала Азия); венчило (Странджа; Доброславци, Софийско;
Н. Геров); вянчйло (Страхилово, Свищовско); кошници (Смолянско);
‘венчално палто’ - палют (Загоричане, Костурско);
‘обреден хляб (колак), който булката носи на ръката си по време
на венчавката’ - армену (Дервент, Дедеагачко);
‘възглавница, на която стои булката, когато след венчавката младоженецът прави опит да я настъпи’ - венчана възглавница (Елховско, Харманлийско); моминска възглавница (Свиленградско);
‘църковно разрешение за сключване на църковен брак’ - вула
(Странджа, Тракия); фула (Войнягово, Карловско); ула (Кочово,
Преславско).
Посрещане на булката в новия й дом
Обреди:

‘ритуално връчване на подарък на булката при пристигането в
дома на младоженеца от свекъра и свекървата’ - арйзване (Неделево,
Пловдивско); вливане, засичане, прошка (Пловдивско);
‘обред, при който около младоженците се пали огън с апотропейна цел' - опипване (Свиленградско, Елховско, Харманлийско).

‘обред, при който булката топва пръсти в паничка с мед и ги допира до рамката на вратата’ - маже лепи (Свиленградско, Елховско,
Харманлийско);
‘обредно мълчание на младоженците пред родителите на младоженеца и кумовете’ - говеене (Пловдивско); говенье (Н. Геров);
говялка (Свиленградско, Харманлийско); гувени (Войнягово, Карловско); гувеене (Средни Родопи);
‘ритуално хвърляне на свекъра и свекървата, при което булката
плаща откуп за тях’ - хвърляне свекър и свекърва (Свиленградско,
Елховско, Харманлийско).
Действия:
‘вдигам малко дете от мъжки пол и го целувам пред прага на
свекьрвовата къща (отнася се за младоженката)’ - поншинъм,
понйшъм (Ново село, Видинско);
‘спазвам обредно мълчание пред свекър, свекърва и кумове’ гбва (Чирпанско); говее (Войнягово, Карловско); говеем (Горна баня,
Софийско); говея (Харманлийско, Свиленградско, Елховско); говеям
(Велешко, Македония); говя (Н. Геров); говея (Средни Родопи).
Лица:

‘малко дете от мъжки пол, което булката взема на ръце преди да влезе в къщата на съпруга си’ - коньоар (Тетовско, Македония); накднчя (Н.
Геров); понишалче (Ново село, Видинско); претконче (Кюстендилско).
Обредни предмети:

‘тъкана пътека, по която младоженците влизат в къщата на младоженеца’ - трепече (Ватово, Добричко);
‘платно, по което въвеждат булката в дома на съпруга й’ - бяло
платно (Свиленградско, Харманлийско, Елховско);
‘четири клончета от ябълка, с които свекървата кръстосва младоженците отпред и откъм гърба за здраве’ - властари (Пловдивско);
‘булчинската дреха, с която булката спазва обредно мълчание
пред кумове, свекър и свекърва’ - вейалка (Порене, Македония);
говелни дрехи (Кюстендилско);
‘седмицата, когато булката спазва обредно мълчание’ - нямата
недяля (Тракия, Мала Азия).

Сватбена трапеза и даряване
Обреди:
‘предварително обредно сервиране на кума вино, хляб, месо и
картофи’ ~ прнгощаване кум (Свиленградско, Елховско, Харманлийско); калтатува суфрд (Ро д о п и );
‘обред, при който всеки сватбар пуска монета в чаша с вода’ пиф (Могилово, Чирпанско);
‘сватбено угощение’ - капильо, капилье (Странджа); трапеза
(Троянско, ИБ); сватбарцка суфрд (Средни Родопи);
‘втора сватбена трапеза, когато се поднасят подаръците’ - дариа
вечер (ИБ);
‘обред, при който младоженците искат прошка от родителите си
в деня на сватбата’ - прошка (Смолянско);
‘обред, при който булката се покланя пред кума и му иска прошка, а той я дарява с котел или друг голям домакински съд’ - прошка
(Смолско, Пирдопско); прощенье (Н. Геров);
‘тържествено поднасяне на подаръци на булката от страна на роднини и присъстващи на сватбата’-даряване(Разградско); напие (Котел);
‘тържествено благославяне на младоженците от страна на кумовете и даване на разрешение да говорят’ - прошка (Н. Геров);
прощаване (Смолянско, Девинско);
‘обредно поднасяне на подарък - храна на кумовете, придружено с три поклона от страна на булката’ - поклон (Суфлийско, Смолянско, Ардинско, Златоградско, Маданско);
‘ритуално сваляне воала на булкато от кума, кумата и девера’
- отбулване (ИБ, Разградско); отбулванъе (Н. Геров); отбулки
(Добруджа); отбулница (Шуменско); дткрев (Гарван, Силистренско; Соколово, Добричко); открие (Свиленградско, Харманлийско,
Елховскоо); разбраданье (Велинградско);
‘обред, при който започват да наричат младоженката невеста" занивеставане (Смолянско; Широка лъка, Родопи);
‘безвъзмездно ядене и пиене на сватба’ - лднджа (Смолско,
Пирдопско).

Действия:
'правя подарък на младоженци и кум’ - покланям се (Н. Геров);
тача (Батак, Пещерско);
'дарявам кума и му искам прошка при раздялата след сватбеното тържество’ - покланем се (Смолянско, Ардинско, Маданско);
прощавам (Смолско, Пирдопско; Н. Геров);
‘целувам ръка на кумовете, роднините и сватбарите при получаването на подаръци’-здравовам (Родопи); здравувам (Тракия, Велинградско); излюбвам (Смолянско, Ардинско, Девинско, Родопи);
облюбвам (Виево и Славейно, Смолянско);
‘свалям ритуално воала на булка и й слагам забрадка в неделя или в сряда, при което булото се хвърля върху трендафил’ одбулеом (Свиленградско, Харманлийско, Н. Геров); отбуля (Н. Геров); разбрадим (Родопи); разбраждам (Софийско).
Лица:

‘човек, който поднася подарък на младоженците в деня на сватбата’ - поклонар (Болетен, Реканско, Средни Родопи); приндсник,
приносница (Н. Геров); приносчйя (Свиленградско, Елховско, Харманлийско, Тополовградско);
‘момчета, които се хранят на сватбата без да са поканени' стугаре (Желюша, Царибродско).
Обредни предмети:

‘подарък за младоженците на сватбата им’ - аглък, канйска,
шивши (Н. Геров); аризма (Тракия, Мала Азия); аризмо (Доброславци, Софийско); бохчалък (Смолско, Пирдопско; Кюстендилско); дар (ИБ, Н. Геров); ндзба (Македония); поклон (Пирдопско,
Тетевенско, Троян, Тракия, Мала Азия); покльдн, руба (Кюстендилско); поклон (Родопи); пдтачка (Ракитово и Костандово, Велинградско); принос (Шуменско, Казанлъшко, Еленско, Хасковско); прйт (Краище, Кюстендилско); прддия (Св. Николско, Македония); равдн (Странджа); шувйш (Смолянско, Ардинско, Маданско); принос (ИБ);
‘паричен подарък, който сватбарите дават на булката, когато им
целува ръка’ - минъ (Войнягово, Карловско); момино (Н. Геров);

пиф (Родопи; Давидково, Ардинско; Конопчии, Чирпанско); nitiuty
(Съчанли, Гюмюрджинско);
‘наниз от маниста, който се подарява на булката’ - кибйн (Енина, Казанлъшко); низа (Ихтиманско);
‘дар за младоженци от свекър и свекърва’ - арйзмо (Енина, Казанлъшко);
‘дреха - дар на булката от кумата’ - дувак (Тръстеник, Плевенско);
‘два хляба и две баници, които всеки поканен носи на сватбата1
- каниска (Добралък, Асеновградско);
‘голяма златна монета, която свекървата подарява на булката' дубла (Съчанли, Гюмюрджинско); пендара (Чирпанско);
"подарък за булката от нейния баща или от свекъра - роденото
малко от крава, биволица, кобила, овца или свиня’- привод (ЗБ);
‘подарък за кумовете (хляб и голям къс месо), придружено с три
поклона от булката’ - поклон (Суфлийско, Смолянско, Ардинско,
Златоградско, Маданско);
"кърпа, която слага булката, след като й свалят воала’ - дръпна,
низана кърпа (Разградско); завързан пешкир (Банат); йодобрач (Куманово, Македония);ръченик (ИБ, Н. Геров);
"дълга покривка за сватбената трапеза'-месал (Чанакча, Чаталджанско; Тракия); трапезник (Троян);
"чаша с ракия или вино, която се подава наред на всички гости
на сватбената трапеза ’ - здравица (Софийско);
‘последна чаша ракия, която се пие до дъно в края на сватбата’
- пошибулькя (Софийско);
‘котел, в който се готвят ястията за сватбената трапеза’ ператник (Смолско, Пирдопско);
‘ястие само от месо, приготвяно за сватбената трапеза’ - кешкек
(Брезе, Девинско).

Първа брачна нощ на младоженците
Обреди:

‘брачно съставяне на младоженците’ - завързване (Пирин);
свеждане (Добруджа); свдждане (ИБ, Добруджа);
"обичай, при който се хвърлят дари на гостите, когато невестата се окаже девствена’ - извраше (Габрово, Ксантийско);
80

‘сватбено веселие в дома на младоженката като знак, че е била
девствена’ -упрук (Кривия, Разградско).
Лица:
‘наставник на младоженеца за първата брачна нощ1 - бубалък
(Казанлъшко); водач (Елховско, Харманлийско, Свиленградско);
настойник (Ихтиманско); настойници (Смолско, Пирдопско);
пубаштим Войнягово, Карловско);
‘наставница на младоженката за първата брачна нощ’-бубалъчка
(Казанлъшко); водачка (Елховско, Харманлийско, Свиленградско);
помайчима (Войнягово, Карловско); настойница (Странджа);
‘обредно лице, което черпи с подсладена ракия родителите на
младоженката и кумовете в знак на това, че тя е била девствена’ арапе (Добростан, Пловдивско); миджеджия (ИБ); миждеджйя
(Еленско); ракиджйя (Родопи, Разградско); сурате (Долен извор,
Пловдивско);
‘младоженка, която е била девствена през първата си брачна
нощ’-дуfore# (Свиленградско, Елховско, Харманлийско).
Действия:

‘давам съвети на младоженци за първата брачна нощ след изпращането на кума’ — сваждам (Софийско); свеждам (Елховско,
Свиленградско, Хармалийско);
‘черпя с блага ракия като знак за девствеността на булката' служа (Свиленградско, Елховско, Харманлийско);
‘връщане на невестата, която не е била девствена’ - качване на
голо магаре/упратане (Гьоврен и Осиково, Девинско).
Предмети:

‘брачно легло за младоженци' -гердек (Н. Геров, Македония);
‘възглавница, изработена от булката, на която младоженците
спят през първата брачна нощ’ - суврена възглавница (Разградско);
‘подсладена с мед или захар греяна ракия, която се поднася на
кума и родителите на булката в знак, че е била девствена’ - блага
ракия (Боймия, Македония; Пловдивско; Родопи; Смолянско; Ардинско; Асеновградско; Странджа; Лозенградско); грята ракия
(Неделево, Пловдивско); жешка ракия (Ихтиманско); сладка ракия
(ИБ, Пловдивско);
81

'обреден хляб със знак за девствеността на невестата върху него ’
- пита с червена гелепка (Касъка, Девинско; Барутин, Гоцеделчевско); пита срозичка (Барутин, Гоцеделчевско; Девин; Златоград):
'обреден хляб със знак за липсата на девственост у невестата
върху него’-пита с дупка (Добростан, Асеновградско; Златоград):
‘баница, приготвена от родителите на младоженката за пратениците на младоженеца, които ги известяват, че булката е била девствена’- плакенда (Габрово, Ксантийско); планета (Лозенград);
‘белезите от кръв по ризата на младоженката - доказателство
за девствеността а’ - лице (Свиленград, Харманли, Елхово, Н. Геров); моминско (Харманли, Свиленград); мдмско (Добралък, Асеновградско); невестино лице (Славейно, Павелско, Хвойна, Девинско); шехатлък (Странджа).
Места:

'брачна стая в първата брачна нощ’ - клет (Славейно, Смолянско - при българи християни); йунацка стая (Смолянско, Златоград.
Ос и к о в о , Девинско - при българите мохамедани).
4. След сватбата
Обреди'.
‘водене невестата за вода в понеделник след сватбата’ - на вода
(ИБ), пдливо (Н. Геров), пддливо (Харманлийско, Свиленградско,
Елховско);
'обред, при който невестата полива на свекъра, свекървата и
роднините да си измият ръцете в понеделник, при което получава
подаръци от тях’- подлив (Родопи, Смолянско, Ардинско, Харманлийско, Елховско, Свиленградско);
‘веселие след сватбата в понеделник, когато се танцуват обредни танци (хора)’ - дкроп (ИБ, Харманлийско, Елховско, Свиленградско); плакеда (Смолянско);
‘обред в понеделник, при който невестата мие домакинските
съдове, а деверът ги разрежда, след което тя го дарява с кърпа’ мйенье паници (Смолянско);

‘обредно изпиране на най-важните неща и дрехи в новата къща'
- прнийране/нивеско пране (Девинско, Смолянско);
‘разваляне на сватбеното знаме в понеделник или сряда след
сватбата" - разваляне сватбеното знаме (Харманлийско, Свиленградско, Елховско);
‘обредно посещение на невестата, водена от свекървата при родилка’ - убихадане/убиграване (Смолянско, Девинско);
‘обредно въвеждане на невестата в трудовото ежедневие в новия
дом’-запрйдане/зарапшене (Смолянско, Девинско, Широка лъка);
‘обредно първо следсватбено гостуване на младоженците у родителите на невестата, обикновено в петък вечерта или събота’ викане (Кайнарджа, Силистренско); возвратьки (Родопи); връщане
госте, възвраски (Ен и к ь о й , Ксантийско); възвранки (Коджа бунар,
Мала Азия); възвратни (Ятрос, Визенско, Странджа; Малък Дервент, Димотишко; Караагач, Гюмюрджинско; Ерменкьой, Узункюприйско; Габрово, Ксантийско); госкье (ЗБ); недельоване (Дуваяли, Пловдивско); напббрати (Кавакли, Лозенградско) одвраки
(Мрамор, Елховско); бдвратки (Софулар, Одринско; Филипово,
Свиленградско; Енина, Казанлъшко); бдратки (Калипетрово, Силистренско; Добруджа); бдретки (Еркеч, Поморийско); повранкн
(Мандьр, Мала Азия; Харманлийско; Еленско); пдвратки (Тръстеник, Плевенско; Странджа; Алфатар, Силистренско; Пловдивско;
Пирин; ЗБ); пбвратьки (Родопи; Батак; Пещерско; Ракитово, Велинградско; Чепино, Велинградско; Кръвеник, Севлиевско; Добруджа); поврашки (Девинско); повращаница (Дервент, Дедеагачко);
новрънуване (Дервент, Дедеагачко; Съчанли, Гюмюрджинско);
поураки (Еленско); пдвърнеж (Зарово, Благоевградско); пдуранки
(Ст. Караджа, Добричко); поурътки (Страхилово, Свищовско);
првиче (Тетовско); презиф (Ихтиманско); пувратки (Разложко);
пувратк’и (Банат); първйче (Присаница, Реканско);
‘гостуване на младоженци у кумовете или други роднини’ изврате (Дерекьой, Гюмюрджинско); йаре (Смолянско, Девинско,
Широка лъка, Ардинско, Родопи); бтвратьки (Чепино, Велинградско); повретки (Разградско); нрдщенка (Гълъбово, Староза-

горско);

‘първото угощение, което дава бащата на младоженката на младоженците и роднините на младоженеца’ - блага баница (Свиленградско, Харманлийско, Елховско); планети (Странджа); поураткц
(Костандец, Разградско); прегозба (Велеско, Македония); прьъвич,
(Н. Геров);
‘следсватбено първо угощение на младоженците у родителите
на невестата, когато връстниците на младоженеца го повалят и символично го бият’ - цуцуле (Велеско, Македония);
‘следсватбено гостуване на зетя у родителите на невестата, когато остава да спи там’ - третйчя (Н. Геров);
‘гостуване (при българомохамеданите) на младоженците у родителите на невестата на втория ден след сватбата, за да съобщят, че
невестата е била девствена’ - посрдщане (Върбина, Маданско);
‘угощение на жени у младоженци (българомохамедани) на втория ден след сватбата’ - поревалник (Върбина, Маданско);
‘угощение на младоженците, девера и зълвата на третия ден
след сватбата’-пернилажица (Брацигово, Пещерско);
‘обред в петък след сватбата, когато невестата спи сама без съпруга си’ - пятдчина (Н. Геров);
‘обред, при който двамата младоженци се поливат с вода на
първия Йордановден след сватбата’ - топеница (Самоков);
‘обредно тъгуване на невестата при заминаване на съпруга на
гурбет или в казармата' - затъга/забулету (Смолянско, Девинско).
Действия:

‘поливам ритуално вода на свекър и свекърва, за да си измият
ръцете в понеделник след сватбата (за младоженката)’ - подлйвам
(Сммтско, Златоград, Маданско);
‘гостувам ритуално у кума след сватбата (отнася се за младоженците)’- йерем (Чепино, Велинградско);
‘отивам да живея в къщата на съпругата след сватбата (отнася се
за младоженеца)* -призятвам (Н. Геров); прибгям (Еленско);
‘давам прошка на младоженци (отнася се за кумовете и родителите) '-упрущавам (Смолянско, Широколъшко, Златоградско - при
българи християни); халащйсвам (Смолянско - при българите мохамедани).

Лица:

"гости на младоженците в понеделника след сватбат
пръвичарц (ИБ, Н. Геров); прегозбаре (Велес, Македон
тиганчари (Йедоарице, Тетовско).

Обредни предмети:
"подарък, който майката на младата невеста подарява на млад
женците при първото им гостуване в бащиния дом’ - прйкье (Еле
ско);
"парите, които младоженците дават на малките шафери и ша
ферки в понеделник след сватбата’ - оглядало (Н. Геров);
"хляб и баница, които младоженците носят в бащиния дом на
невестата ’ — канйска (Родопи);
"обредно ястие, което се предлага в понеделник след сватбата на
обяд’-булгур (Боймия, Македония).

ПОГРЕБЕНИЕ
НАРОДНИ ТЕРМИНИ ЗА ОБРЕДИ, ОБРЕДНИ ДЕЙСТВИЯ,
ОБРЕДНИ ЛИЦА, ОБРЕДНИ ПРЕДМЕТИ И ОБРЕДНИ МЕСТА

1. В периода преди погребението

Названия на смъртта'.

смърт (общобългарско); умиране, мрене, умирачка (Вакарелски 1990: 25); умреж (Самоковско).
Названия на душата'.

сенкя (Берковско, Пазарджишко); сенище (Тракия); душа (Пирински край); мушица (Панагюрско, Смолянско); муха (Белослатинско, Плевенско); мушйчка, пиле (Панагюрско); пчела (Старозагорско); пеперудка (селищата около р. Дунав); авлига (Силистренско);
вятър, пара (Вакарелски 1990: 30).
Названия за починал човек'.
‘починал от естествена смърт’ -умрел от дога (Пазарджишко);
‘току-що починал човек’ - мъртвец, починал, покойник,
покоен (общобългарско); пътник (ЗБ); патник (ЮЗБ); клетият,
клетникът, клетницата (Софийско); завалия, сиромах (Ангелова 1946: 99); яден, ядник, сирота, сиромашка (Вакарелски 1990:
53); умрялуту (Пловдивско); факирин, факйрка (Пазарджишко);
прясна душа (Смолянско); умрело, умрял (Родопи); меит, мейтин
(българи-мюсюлмани в Родопите);
‘мъртвец, погребван в дъжд’: берекетлия (Пирински край).
Обредни действия:

‘остава дълго между живота и смъртта’ - ще се предел (Родопи,
Пирински край); се е разположил (Софийско);
‘агонизиране’ - пределене (Родопи);

87

‘агонизира’ - бере душа (Софийско, Странджа, Родопи, 11Нр11
ски край); душа сбира, душа клъца (Пирински край); давам
давам душето (Седакова 2004: 217);
‘настъпи смъртта’ - замина си, предаде богу дух (Софийско)отиде си, сбогува се със земята, почина, помина се (Вакарелски
1990:25);
‘умиращ в периода от Лазаровден до Св. Дух’ - от мъртвец
(Герена, Пирински край);
‘последователност при къпането на мъртвеца, при което се измиват лицето, ръцете и краката, а след това тялото’ - аптес (Върбинка, Давидково, Смолянско);
‘вземат мярка с прът от трупа, за гроб и за ковчег’ - взимат боя
му (Софийско);
‘приготвяне на мъртвеца’ - стъкмяване, справяне, докарване,
украсяване (Вакарелски 1990: 59); мъдрене (Карловско);
‘простиране на най-хубавите дрехи върху мъртвия, докато още е
вкъщи’ - лазардсване (Македония);
‘оплаквам’ - оплакват, плачат (СЗБ, Кюстендил, Ихтиман,
Ловешко, Плевенско, Габровско, Добруджа, Провадия, Карнобат
Пловдивско, Родопи); нареждат, редя (СБ); припяват, наредят
(Странджа); вия (Кюстендилско); викам (Видин, Берковица, София);
извивам, пискам, пищя, дкам, рукам (ЗБ); кдрдя, курдя (Родопи);
‘оплакване в песен’ - припева не (Смолянско, ИБ, Гевгелийско); припяване (Пловдивско); припявам се (Тракия); припев (Асеновградско, Странджа); нареждат (Кюстендилско); нареждане
(Чипровци); наричат, нарйцат (Пирински край, Тракия); виене
(Пирински край, Дупница); кдрдене (Асеновградско); увикване,
тъжене, кукане (Софийско); трубене (Вакарелски 1990:68); редене
(ЮЗБ);
‘обредно опалване на мъртвия’ - опалване (Голямо Буково,
Странджа; Делчево, Сладун, Пирински край);
‘обредно обикаляне на мъртвия’ - буколене (рупците в Странджа); пристъпване (тронките в Странджа); пресяване на просо
(Граматиково, Кондолово, Малкотърновско);
‘забиване на игла в тялото на мъртвеца за предпазване от инкарнация’ - начване (Софийско);
88

‘изхвърляне на сметта вън от селото след изнасянето на мъртвеца’ - изхвърляне сметта (Пирин, Пирински край);
‘изхвърляне на сметта по междите’ - изхвърляне сметта
(Илинден, Пирински край);
‘изхвърляне на сметта на сметището’ - изхвърляне сметта
(Липош, Пирински край);
‘обредно духат в ушите на воловете при изнасяне на ковчега от
къщи -дуат им в ушите (Поибрене, Панагюрско).
Обредни лица:
‘нечетен брой възрастни хора от същия пол като починалия, нероднини, които го къпят’ - къпачи (Ловешко);
‘жена, която приготвя обредната храна’ - месачка, мешаика
(Васева 1990: 86); слушачки (Монтанско); шетачки (Пловдивско);
‘мъже, които изкопават гроба, гробари’ - копакници (Студена,
Тополовградско); грдбадлсии, копачи (Ловешко);
‘определена специална прислужница на мъртвия ’ - слугинкичка
(Гевгелийско);
‘полово чиста жена, която омесва и изпича на гладно питка, разчупва я над мястото, определено за гроб и я раздава на гробарите’
- пътника (Странджа).
Обредни предмети:
‘писмо с изгорени краища - съобщение за смърт’ - нагорена
книга (Тетевен);
‘голяма свещ, която се поставя до покойника и след това се пали
до 40-ия ден’ - бди (Сакар, Странджа, СБ, Софийско, Родопи); бдя
(Софийско); главня, савена свещ (Силистренско); ламбада (Желязково, Странджа);
‘свещ с дебелина колкото показалеца на мъртвеца’ - бди (СБ);
савена свещ, главих (Силистренско);
‘конец, с който измерват ръста на мъртвеца’ - бди, бохча (Родопи); мярка свещило (Петково, Смолянско);
‘съд, в който къпят мъртвеца’ - корито (българи, преселени от
Винга); ритла, слама (Вакарелски 1990: 60);
‘постелка от козя вълна, върху която къпят починалия’ козинарче (Странджа);
89

‘вода за къпане на мъртвеца, донесена от три моми' -мълчешка
вода, мълчала вода (Пиринско);
‘водата от окъпването на мъртвеца’ -мрътовска вода (Пирински край), мъртвашка вода (Ловешко);
‘заварена от смъртта вкъщи вода, която се излива при изнасяне
на покойника’-мъртвешка вода (Смолянско, Ловешко); мъртовска
вода (Странджа, Родопи);
‘брашно в паница, с малко кълбо прежда, което се оставя на мястото, където е била главата на мъртвеца - чисто брашно (Ломско);
‘трапеза, която слагат на мястото, където е лежал мъртвецът
трапеза (Подвее, Карнобатско);
‘съд, в който носят водата за къпане на мъртвеца’ - черен котел
(Панагюрско);
‘няколко дъски, поставени в малка яма, на които къпят покойника’ - тенешира (българомохамедани в Родопите); ддека (Смилян,
Смолянско);
‘китка от босилек, с която къпят починалия’ - босилекова
китка (Странджа);
‘кърпа за връзване на краката на мъртвеца’ - сапонки (ЗБ; Генчев 1967а: 44);
‘платно, което не се шие и с което починалият се облича наголо' - наван (Евтимий 1941: 13, 15, 42); саддвшце (Генчев 1967а:
114); савено платно (Генчев 1967а: 74); савез (Васева 1990: 70);
неволька, недлька, неволя (Зидарово, Черноморец, Странджа);
невлек, вътрешно платно, прегорялка, рйзче (Генчев 1971: 179,
210); смъртник (Грудово, Странджа); длюво (Вакарелски 1935:404);
‘платно, което покрива ръцете’ - прязръчник, ддлняриза, долно
платно, долна покривка (Вакарелски 1990: 80);
‘бяло платно, разкъсано с камък или ръце, с което се покрива
мъртвеца’ - покрдв (Родопи, Пирински край); покрив, покривка,
покрдвка, покрива (Родопи; Колева 19776: 252); сая (Шапкарев
1968: 539); невдлъ (Христов 1969: 41); бой, бдено платно (Странджа); мъртво платно, платно за мрени (Колева 1965в: 20); саван,
покров, мрътовскариза (Пирински край);
‘бяло платно, с което се покрива и главата на починалия’ платно за очите (Видинско); кефйн (християните в Родопите);

‘най-хубавите дрехи на мъртвия, които са проснати пред него,
докато е у дома и на опелото в черквата’-ляз0р (Македония);
‘венчални дрехи, които се обличат на починал женен мъж1 венчална кошуля (Странджа): джубе (Вакарслски 1990: 62):
‘лични вещи на починалия, които се слагат в ковчега’ армаганите (Ловешко);
‘носилка, на която изнасят покойника от къщи’ - носиш (Странджа); леса (Буково, Черноморец, Бургаско); лиса (Родопи); носило
(Ихтиманско, Панагюрско, Пирински край); табут (българи-мюсюлмани в Родопите); скала (Пчеларово, Смолянско); ятак (Вълче
поле, Смолянско);
‘кърпа за забрадка, която поставят в дясната ръка на млад починал мъж’ - сбйплена шамйя (ЮЗБ);
‘броеница, която се поставя в дясната ръка на починал старец’
- броеница (ЮЗБ);
‘прът или въже, с които се взема мярка за гроб’ - хенбак, рбпа
(Странджа);
‘пари, които се оставят, за да плати мъртвият преминаването
през граница’ — камата (Силистренско);
‘свещ или цветя за семейството на починалия’ - армаган (Ловешко);
‘ковчег’ - ковчег, ковчак (Ловешко; Васева 1990: 96); ракла
(Банат); сандък (Ловешко; Евтимий 1941: 42); кивур, кифбр, киур
(СБ, Ловешко); кобур (СБ; Генчев 1967а: 60); гробница, сгробница.
слобница (Генчев 1967а: 17, 29, 83); къща (Ловешко; Генчев 1967а:
17); слебица (Ловешко); почивало (Колева 1966: 82): ракла (Вакарелски 1990: 82);
‘капак на ковчег' - хлукка, лупка, полунка (Смолянско);
‘дървен модел за украса на обреден хляб ’ - просфора, прдсорник,
прдсорниче, прдскорник, прдскорниче (Странджа, българи-християни в Родопите).

Обредни хлябове:
‘хляб, украсен със специален дървен модел’ - просорисан,
просорясан ляб, пътнина (Родопи); количка (Гугутка, Смолянско);
просфора (Покрован, Смолянско); хрангелче, хубулка (Пчеларово.

Смолянско); фудула, худула (Долно Луково, Смолянско; Странджа);
фурнита (Хвойна, Смолянско);
‘прясна пита без квас, която домашните, къпаните или гробарите изяждат’ - пътнина (Врачанско, Софийско, Странджа); шипка за
пътник (Бубалов 1963: 62); блюдо (Васева 1990: 88); чупанка {Генчев 1967а: 26);
‘питка, която се меси и се изяжда вечерта преди погребението
кадена питка (Генчев 1971: 118);
‘пита, която се меси веднага след настъпването на смъртта' ~
пътнина (Пирински край);
‘питка за здраве на роднините, омесена от прекадено брашно’пита за здраве (Ви д и н с к о , Врачанско, Берковско); колак за здраве
на къщата (Маринов 1984: 520); колаи за здраве (Ломско, Оряховско), колак, Рангелов колак, Рангелово, кръс, кръсник, главен леб,
пита (Софийско); Архангелова погача (Пирински край); колач (Вакарелски 1990: 83);
‘кръгъл хляб, украсен с пластичен кръст'-писанляп, черковен
ляп, Света Петка, Рангеловото, Богородичен ляп (Ловешко);
‘питка, която се раздава пред вратата на къщата" - пътнилък
(Долен, Пирински край);
‘обреден хляб, който се носи най-отпред на процесията от жена’
- пътнинка (Ловешко);
‘обредни хлябове, които след погребението раздават по къщите’
-колаци (Беден, Смолянско);
‘обредни хлябове, които се дават само на жените, дошли да се
простят с покойника' - колаци (Жьлтуша, Смолянско);
‘обредни хлябове, които се раздават за душата на умрелия, още
докато той е вкъщи’ - колаци (Рибново, Кирково, Смолянско);
‘хляб, от който всеки си отчупва при излизане от гробището’ чупник (Софийско);
‘обреден хляб, върху който има пластика във вид на релефна
дъга - неговото, негов ляп (Ловешко).
Обредни храни:

‘обредно ястие от варено жито ’ - коливо (Родопи); жито (Ловешко);

92

‘обредни храни, приготвени от определено за това домашно животно’- курбан (ЗБ, Западни покрайнини); молитва, молитвеници
(СБ).
Метаезик на фолклора'.
‘молитва, която свещеник чете, за да не продължава дълго агонията’ -пътника (Пирински край).

Процесия до гроба:
‘почивка на едно или три места по пътя за гробището’ - почивка,
почивалка (Странджа).

2. В периода на самото погребение

Названия на погребението'.
погребение (общобългарско); женазе (Родопи); закупаване
(Съчанли, Гюмюрджинско); мрътвйло (Вакарелски 1990: 96): упдк
(Странджа).
Обредни действия:
‘погребвам’ - погрйбвам (общобългарско); скътвам (Вакарелски 1990: 140);
‘обредно опалване на гроба веднага след заравянето на трупа’
- опаляне, опаяне, палене, опала, обипалване, пърлене, царуване
(Видинско); пушене (Козирок, Габровско).
Обредни места:
‘място, където погребват всички починали от естествена смърт’
- гробище (общобългарско); грдбе (ЮЗБ); гробнина (Н. Геров, I:
297); дупка (Н. Геров, I: 379-380); месаре (Вакарелски 1990: 139);
трап (Ботевградско).

Обредни предмети:
‘каменна плоча без надпис, която се поставя на гроба’ - тйкла

(Родопи);
‘каменни плочи, с които обграждат тялото на мъртвия в гроба,
когато го погребват без ковчег’ - тйкли (ЗБ);

93

‘няколко каменни плочи, които се поставят на гроба, на мястото на главата и на краката’ - тйкли (Ковачевица, Балдево, Гугутка,
Родопи);
‘каменна плоча, която при зидан гроб се поставя на мястото, къдего ще е главата ’ - тйкла, межнйк (Пирински край);
‘няколко прави дъски на дъното на гроба, върху които се поставя мъртвеца ’ - кявур, кяур (Странджа);
‘няколко прави дъски, с които покриват мъртвеца в гроба' геремата (Странджа);
‘дървета, които се нареждат на гроба след спускане на ковчега’
- бальове (главанците в Добруджа, Гевгелийско);
‘дървена или ламаринена къщичка, която слагат на гроба на втория или деветия ден след смъртта ’ - кукла, кбшничка (Тела, Стойките, Смолянско); куфинка, куфчожек (Родопи); киур (Тетовско,
Велешко);
‘прозорче на къщичката, която се поставя на гроба’ - камарче
(Тетовско, Мариовско, Велешко);
‘къщичка от камъни, построена върху гроба" - куки (Охридско);
мъртовска къща (Странджа); къща (Родопи);
‘дървена антропоморфна фигура, забита върху гроба ’ - кукла
(Широка лъка, Смолянско);
‘недялан надгробен камъкс надпис’- кръсник(Радилово, Смолянско); камък (Ловешко);
‘израстък в горната част на дървената антропоморфна фигура,
забита на гроба, който показва, че погребаният е мъж’- шип (Странджа);
‘нова черга, с която постилат ковчега’ - постелка (Панагюрско);
‘възглавница, пълна с парцали, между които има босилек и чимшир’ - възглавница (Вакарелски 1990: 81);
‘черен конец, който се връзва на ръката на бременни, присъстващи на погребение’- чернамартйчка (Странджа);
‘черна лента на ръкава на мъж, присъстващ на погребението" пантелка (Ловешко);
‘бяла кърпа, която се подарява на последния, хвърлил пръст’ бяла кърпа (Ловешко).

94

Обредни лица:
‘мъже, които изкопават гроба' - гробари (общобългарско);
копакници (Студена, Тополовградско); грдбадмсин, копачи (Ловешко),'
‘бяла кърпа от кълчища, на която редят ястията след погребението’ - трапезник (Ловешко);
‘кърпа, дар за мъжете, присъстващи на погребението' - пешкир
(Ловешко);
‘забрадка, дар за жените, присъстващи на погребението’- пот
(Ловешко).
3. В периода след погребението

Помени за мъртвите
Названия на отделни помени:

‘помени’ - задушни (Странджа); струваме (Странджа. Добруджа); помени (ЗБ, ЮБ, Македония); струвйло, струване (Добруджа); помана (Видинско, Силистренско); погреб (СЗБ): носене,
изндсане, поноси, износи (Вакарелски 1990; 142);
‘помен преживе с благотворителна цел’- помана (СЗБ);
‘помен на третия ден след смъртта’ - третини (Васева 1990:
287);
‘помен на деветия ден след смъртта' - деветини (Васева 1990:
287);
‘помен на 40-ия ден след смъртта' - четириисе, нарастас (Васева 1990:287);
‘помен на 40-ия или 52-ия ден при българите-мюсюлмани' мевлют, мевлйт (Родопи, Ловешко);
‘една година след смъртта’ - година (Софийско, СБ); връхнина
(СИБ, Ловешко); скланяме, се скланя година (Врачанско); целепик
(Гостун, Дебърско, Пирински край);
‘правя помен една година след смъртта’ - годину нравим (Пирин, Пирински край); година ке го пеем (Горна Сушица, Пирински
край);

‘една седмица преди помена’ - струвки (Габровско);
‘самият ден на помена’-навръшка (Габровско);
‘помени на 3-ия, 9-ия, 20-ия, 40-ия ден, на 3 и 6 месеца, на една
година’ - чоньово, чонато (Петково, Широка лъка, Полковник Серафимово, Малко градище, Вълчо поле, Смолянско);
‘помен с обредна трапеза" - чекане на ляб (Добралък, Червен,
Асеновградско).

Названия за мъртвец до 40-ия ден след погребението:
'мъртвец до 40-ия ден’ - пряспа душа (Родопи).
Обредни действия (обредни практики)'.

‘измиване на ръцете при тръгване след погребението ’ - измиване
(Смолянско, Софийско, Видинско, Велешко, Пловдивско);
‘прехвърляне на въглени през двете рамена’ -минаване през дгьн
(Белозем, Плевенско, Самоковско, Пазарджишко, Кюстендилско);
‘измитане на жилището след изнасянето на мъртвеца’ измитане (общобългарско);
‘измитане на жилището след изнасянето на мъртвеца от сираче,
което държи в едната си ръка свещ"- измитане (Ломско);
‘замазване на пода след изнасянето на мъртвеца’ - замазване
(Добричко);
‘разбиване на сурово яйце на мястото, където е лежал мъртвецът’ - разбиване на яйце (Хасковско, Добруджа);
‘забиване на пирон, там където е лежала главата на покойника’
- зачукват щейка (Момчиловци, Смолянско); забиват пирон (Самоковско, Горнооряховско, Панагюрско);
‘счупва се керемида, с която се забива пирон на мястото, където е била главата на мъртвеца’ - разбива керемидата (Озърновци,
Брезнишко);
'счупва се глинена паница на вратата при изнасянето на починало първо дете’ - трошат панйче (Панагюрско, Тракия);
'будене на мъртвия на следващия ден след погребението’ разбуд (ЮЗБ); наразбуждане (Васева 1990: 288);
'обредно палене на гроба на третия или на 40-ия ден след погребението’ - пдгрей (Маринов 1984: 542); греене на мъртвите,

опалване на гроба (Странджа, Родопи, Пирин, отделни селища в Сакар); опаляне, опалване, обипалване (Софийско);
‘изравняване на гроба на 40-ия ден’ - равнене, равнейки (Софийско, ЗБ ); равненка (Момчиловци, Смолянско); норавняване
(Ловешко);
‘преливане на гроба’ - прелив, прелйвки, пресип (Любенов
1891: 49; Васева 2000: 289); поютрене, поутрене (Захариев 1918:
МО);
‘обредни практики, свързани с обредно хранене’-курбан (ЮЗБ.
ЗБ, ЗП); трапееза (Хасковско); софра (СЗБ); (Васева 1990: 288).

Обредни места'.
‘място, където погребват мъртвите’ - гробище (общобългарско); грббе (Източна Тракия, Сакар);
‘голям каменен стълб в центъра на гробището' - менхир,
обрдчен кръст (СИБ);
‘гробище, в което погребват некръстени деца’ - варянско грббе
(Малко градище, Смолянско);
‘празно място в гробищата, където се организират поменни гощавки’ -трапеза (Васева 1990:289); софра (СЗБ; Васева 1990:290):
‘следпогребална трапеза’ - курбан (ЮЗБ); понос (Тракия):
погреб, бог да прости, зарува софра (СЗБ); палагурйя (Ксантийско);
вечерня (Иерусалимово, Тополовграско); вечерница (Мрамор, Тополовградско); помана (Зайчар);
‘трапеза за живите’ - трапеза за мъжете (Хасковско);
‘трапеза за мъртвия’ - трапеза за жените (Хасковско);
‘рогозка, под която гостите се провират след погребението' хасър (Родопи).

Обредни лица’.
‘жена, която меси хляб за обредна трапеза’ -месачка (Васева
1990:294);
‘млад родственик с живи родители, който на 40-ия ден запалва 4
свещи на гроба’ -майчин, бащин (Устрем, Тополовградско);
‘жени, които на деветия ден от смъртта отиват и почукват с тояжки върху гроба’ - вестондски, мирондски, миронбсци (Габровско);

97

‘мъж, на когото е починала жена му’ - вдовец (общобългарско)’
‘жена, на която съпругът й е починал’ - вдовица (обшобьлгар.

ско);
‘дете, на което е починал един от родителите’ - сирак, сираце
(общобългарско);
'момиче, на което даряват дрехите на починала мома’ -ле^меря
(Ро д о п и ).
Обредни предмети:
‘жертвено животно агне, овца, яре" - курбан (Странджа, Карнобатско, Бургаско, Пл о в д и в с к о , Родопи, Ловешко, Никополско, Габровско).

Обредни хлябове:

‘хляб с кръстообразно дърво’ - кръсник (СЗБ); крсгпуш (българите от СИ Сърбия);
'хляб с формата на кръст, предназначен за този, който носи кръста’ - кръст (Горно Ябълково, Богданово, Странджа);
'основен обреден хлаб’ - тдпеник (Пловдивско); чупанка,
чупник, глава, кап (Силистренско); прошка, задшия (Странджа);
препешник (СрСБ);
'хляб с пластична украса, на която е показано времето след
погребението’ - блюдо (СЗБ); склопено блюдо, заграден хляб
(СБ); Арангелов хляб, Хрангели, Хрангелчета (Родопи, Сакар);
просурясани хлябове (Сакар); прдсарки (Хлябово, Тополовградско); трутички (Радовец, Присадец, Сладун, Тополовградско);
Архангелски хляб, Архангелче, Арангела, Рангелови, Св. Рангел,
Рангелови пита (Силистренско, Габровско); за Господа (СИБ Добруджа);
‘продълговат хляб, който се дава на гробарите’ - копатник
(Студена, Тополовградско);
'хляб, върху който се поставя вареното жито ’ - блюдо, грдбнина,
пътнина (Плевенско, Врачанско); кдливо (Монтанско, Полковник
Серафимово, Широка лъка, Смолянско); пднос (Ловешко);
'хляб, предназначен за мъртвия ’ - негова ляп, мъртвешки ляп
(Васева 1990:305; Генчев 1967а: 76);

‘пресен безквасен хляб за храна на мъртвия’ - пътника (Врачанско);
*кръгъл обреден хляб’ - фудура, худула (Странджа); квасник
(Кирово, Голямо Буково, Бургаско); целенйк (Българи, Зидарово.
Малкотьрновско); кулак (Грудово, Желязково, Ябълково, Малко
Търново); кравай (Черноморец, Бургаско);
‘хлябове за облекчаване съдбата на мъртвия’ - Света
Богородица (Васева 1999: 305); Св. Неделя (Васева 1990: 305: Генчев 1967а; 76; Ловешко; Силистренско); бдгьовица, гдсподьовопго,
Господьова присура (Васева 1990; 305; Генчев 1985а: 176);
‘хлябове, които се дават на свещеника’ - каниска, литургия,
парастас, просфора (Колева 19776: 136; БМ 1994; 193);
‘необреден хляб, състоящ се от малки хлебчета с нечетен брой
за раздаване’ - просфора, прдсфорник (Васева 1990: 306);
‘хляб за жена’ — женско блюдо (Врачанско);
‘хляб за мъж’ - мъжко блюдо (Врачанско);
‘хляб за мома’ - кукла (Габровско);
‘хляб за младеж’ — кравайче (Габровско):
‘хлебчета, които се приготвят за 40 дни’: прдсурки (Сакар,
Странджа); туртички (Сакар).

Обредни храни:

‘ястие от жертвено домашно животно - агне, овца, овен, говедо, което се прави на погребението, на 40 дни и на 1 година’ курбан (Странджа, Тракия, Кюстендилско, Разложко, Панагюрско,
Ловешко);
‘третият курбан, който се прави на 1 година от смъртта’ пддгодише (Сакар);
‘варено жито за помен’ - кдливо (Софийско, Тревненско, Добричко, Асеновградско, Охридско, Стружко); пшеница (Родопи,
Разложко); колос (Варненско); куча (СИБ); жито (общобългарско);
‘варен ориз със захар’ - пиляв (Македония, Шапкарев 1968:
551);
‘вино, което се раздава на трапезата’ - Рангелово вино (Пловдивско);

‘определена сума от 72 лв., която членове на семейството раздават на гробището или в джамията’ - кеферет, кефарет, кефирет
(българи-мюсюлмани в Родопите);
‘вино, подсладено със захар или рачел’ - (Родопи).
Задушници

Един от трите официални помени за мъртвите (в събота преди
Месни заговезни, в събота преди Спасовден, в събота преди Арахангеловден).
Названия:
‘дни, посветени на душите на мъртвите’ - задушница (ЦБ, ЗБ,
СБ, Банат, Пловдивско, Софийско; Олтения, Мунтение, Бесарабия);
душница (Шуменско, Айтоско, Добруджа, Разградско); подуши,
пддуше (Ловешко, Габровско, Троянско); задуш, засуша, задушье,
задуши (Пл о в д и в с к о , Сливенско, Старозагорско, мияците в Дебърско), задджбина, подушъе (Македония); душна (преселници от Беломорска Тракия и Мала Азия); ддуша, ддуше, ддуши, ддушно (Тракия, Родопи, Странджа, Сакар, Пирински край); ддушъа, ддушие
(Хасковско, Странджа); ддушъ (Мезек, Свиленградско); ддушно,
ддушъно, ддушното (Смолянско, Ардинско); ддушче (Гоцеделчевско); задушна събота (банатски българи); ддушни сдботи (Смолянско); Кдльвови сдботи (Смолянско); душна събота (Разградско);
‘за мъртвите’-мртвене, мъртви, мъртвей (ЮЗБ - Благоевградско, Петричко, Разложко, Македония, Щип); стари мъртви (Ощава,
Пирински край); мъртви (Кремен, Пирински край); мъртвей (Гега,
Пирински край); мъртва събота (Странджа, Шапкарев 1891: 148);
смъртна събота (Странджа); Архангеловата задушница (Бургаско, Великотърновско, Добруджа, Пирински край);
'задушницата преди Арахангеловден’ - Голяма задушница (Бургаско, Павликенско); Рангеловска задушница, Рангелска задушница,
Хрангелското ддуше (БМ 1994: 127); Голямото ддуше, Есенното
ддуше (ИБ; БМ 1994: 127); Малка задушница (бесарабски българи);
Голяма задушница, Малка задушница (Ви д и н с к о , Кюстендилско, Монтанско, Малкотьрновско, Панагюрско); душна събота (Разградско);

‘задушница в събота преди Димитровден’ - Димитровската
задушница (Сакар, Странджа); Панйчкини задуши (Мрамор, Ямболско); Есенното одуше (Странджа);
‘задушница преди Великден на Лазарова събота’ - Великденска
задушница (Монтанско, Силистренско, Шуменско); Великденско
одуше (Родопи, Кърджалийско, Хасковско, Пловдивско); Великото
одуше (Старозагорско, Странджа); душна събота (Карнобатско);
мртва събота, смъртна събота (Странджа); ногребенна събота
(Пловдивско); Лозарската душница, Лазерната душнииа (ЮИБ);
‘на Велики четвъртък’ - Великденска задушница (СБ);
‘събота преди Сирни заговезни’ - Сирена задушница (ЮБ);
Халвяна задушница (Пловдивско); Халвените бдуши (Карнобатско); Бяла задушница (загорците от ЮБ); Сирна задушница (Русенско, Великотърновско, Разградско, Търговищко, Шуменско,
Силистренско, Бургаско, Смолянско, Пловдивско, Благоевградско.
Кюстендилско, Софийско);
‘събота преди Месни заговезни’ - Голяма задушница (Плевенско, Ломско, Шуменско); Месна задушница, Кокоша задушница,
Калаянска задушница (ЮБ); Черна задушница (ЗБ); забравена
задушница, затрита задушница (ЗБ, Ловешко);
‘задушница след Великден, преди Томина неделя’ - Черна
събота, Църна събота (тронките); Червена събота (Карнобатско);
‘задушница в понеделник след Петдесетница, на Св. Дух’ задушен понеделник (Софийско);
‘задушница срещу Спасовден, седмия четвъртък след Великден’- Черешова задушница, Чиряшното ддуши (ЮБ); Голямото
одуше (Странджа); Руеалската задушница, Лятното одуше,
Банското одуше, Спасовското одуше (БМ, 127);
‘задушница преди Петдесетница’ - Големото одушно (Хасковско, Смолянско, Радомирско, на места в Бургаско).

Обредни действия:
‘чупене на хлябове’ - чекане (Добралък, Смолянско);
‘преливане на гроба’ - прелйвки, прелив, пресип (Любенов

1891:49; Васева: 288-289);

‘раздаване на храна за умрелите’ -раздаване (ИБ, ЗБ);
‘раздаване дрехи на починалия след погребението’ -харизване
(Сакар).
Обредни предмети'.

‘стомна, която чупят на гроба след погребението’ - стдвничка
(Червен, Смолянско); ибрик (Смолянско);
‘дървена ограда на гроба’ - къща, къщичка (Странджа);
‘ограда от камъни’ - грдбнина (Пловдивско).
Паметници:

‘кръст за мъж’-кръст (общобългарско; Васева 1990; 322); киур
(Дебьрско, Добруджа); камък (Генчев 1974: 295);
‘кръст за жена’ - кукла (Васева 1994: 322);
‘гробна къщичка’ - долап, кдшничка, кукла (Габровско, Троянско);
‘гроб, обиколен с 40 малки камъка’ -мрътовска къща (тройките от Странджа);
‘гроб, обиколен с 4 големи или 41 малки камъка’ - къща (Странджа);
‘гроб, обиколен с 4 големи дъски’ - къщичка (рупците от Странджа);
‘четири големи дъски, с които обикалят гроба’ - четли (рупците в Странджа);
‘цвете, върху което се излива водата от паничката. която е оставена на мястото, където е лежал покойният’ - китка (Дуганово,
Тополовградско);
‘кръгла ниска маса със съдове от обредната трапеза след погребението, която се подарява заедно със съдовете’ - синия (Мустрак,
Тополовградско).
Обредна храна:

‘варено жито за помен’ - кдливо (Софийско, Врачанско, Охридско, Стружко, Асеновградско, Тревненско, Добричко); пшеница
(Разложко, Родопи); куча (СИБ); колос (Варненско); жито (общобългарско);

Названия на траура'.

‘черна забрадка’ - жалене, жалеене, жалба (Кулско; Софийско; Васева 1990: 333); тджене (Родопи); тачене (Тетевенско);
цумбери, малами (Странджа);
‘бяла забрадка’ - жалейка (ЮЗМ); ръченик (Ксантийско);
‘синя забрадка’ - жалейка (ЮЗМ);
‘траурна превръзка през челото, бяла или черна’ - привязалка
(Западни покрайнини);
‘специални непъстри възглавници, които се употребяват до една
година’- брдджени (Родопи; Примовски 1963: 516).
4. Инкарнация

Обредни действия:
‘превръщане в зъл дух’ - вампирясване (Софийско);
‘превръща се в зъл дух’ - вампиряса (Ловешко); вжинясва
(Кърджалийско, Смолянско); ке се поврати (Македония);
‘прескочен от животно мъртвец, за когото се вярва, че ше се превърне в зъл дух’ — не е опазен (Пирински край).
Названия на демонични същества:

‘демони, произлезли от нечисти покойници’ - вампир (Воденско, Велешко, Леринско, Пирин, Врачанско, Габровско, Генералтошевско, Балчик, Благоевград, Брезник, Варна, В. Търново, Силистра); фампйр (Разградско); вапйр (Прилепско, Станкедимитровско, Пирински край, Брезник, Враца, Самоков, Родопи); вапйрин
(Станкедимитровско, Родопите); врапйрин (Чанакча, Чаталджа);
въпер (Валовишко); въпйр (Охридско); випйр (Реброво, Врачеш,
Софийско); йепир (Тетовско); влепйр, влепйрин (Търново); лепйр,
лемптйр (Търновско); лампйр (Слащен, Пиринско); липйр, литер
(Горнооряховско); липирйн (Никополско); пампйрин фълотш)',упйр
(гребенците в Добруджа); дракус (Родопи, Хасковско, Беломорието);
дявол (Кърджалийско, Смолянско, Хасковско); джин, жин (Смолянско, Кърджалийско); плътенйк (СЗБ, СИБ, Банат); тенец (СЗБ);
устрел, мердк (Странджа); тдпяк (Чеч, ЮЗБ); опачйна (Девинско,

Смолянско); бродник (Русенско); вещяр (Плевенско); грдбник (Ку.
кушко, Стружко, Охридско); самодйв (Сакар, Добруджа); стригЪй
(СБ); повратен (Македония); селското (Ковачевица, Родопи);
стопанин, стопанеса (мохамедани в Родопите); сенке (Ваклиново
Благоевградско); мекрю (Могилица Смолянско);
‘вампир, придобил вид на човек’ - укостен вампир (Софийско); окостник (Кюстендилско); самсомдлец (Врачанско, Видинско, Кулско, Белоградчишко); пдтняк, пълтняк (Ги н ц и , Софийско);
джангалд (Източна Тракия; Георгиева 1993: 200);
‘демон, в който се превръщат убити с пушка или нож, за когото е характерна метаморфозата човек-вълк’ - върколак (СЗБ, СИБ);
въркодлак, влъкодлак, фърколак (Георгиева 1993: 204); палеустник
(български павликяни); грдбник (Плевенско);
‘демони от починали некръстени новородени’ - нави, навье,
навяци, навляци, навои (ЗБ); еврейчета (Гела, Стойките, Петково, Смолянско); помаче (Родопите); душета; свирци, леуснечета,
ерменки, ермене (ИБ; ЮБ; Георгиева 1993: 204); мора, морава,
марава, мрава (Средни Родопи); мардк (Самоковско); маждерок
(Георгиева 1993: 209); умор, умарйна (БМ 1994: 219);
‘демон от родено от мома и умъртвено дете’ -мдменско (Браница, Изворово, Рогозипово, Тополовградско);
‘демони от починали бременни жени или родилки’ - арменки,
ерменки (Родопи, Странджа, СИБ); лехуси, лехусници (Ловешко,
Горнооряховско); лахуси, лафуси (Ловешко); лихуси (Русенско);
склопци (СИБ), самодиви, светенки (Родопи), бесните, дяволи,
самодиви, юди, юрешници (Странджа);
‘демони, произлизащи от зазидани в строеж хора или техните
сенки’ - сенкя, сенище, ветрошина (БМ 1994: 351); стихя, стия,
стивд (Велешко, Охридско, Битолско); джин (Асеновградско); жин
(Смолян, Арда, Мадан);
‘дух на починал прародител, пазител на дома’ - дядо (Драмско);
намесник (Родопите); стопан (Валовишко, Охридско, Прилепско,
Хасковско, Малгарско, Дедеагачко, Мелник); сайбия (Велешко);
домакин (БМ 1994: 342);
‘дух, пазител на селото’ - селското (БМ 1994: 342);

‘дух, пазител на река или кладенец, произлизал от утавник’ tfoniiK, топек (БМ 1994: 342).

Лица, които могат да унищожават демони:
‘потомци на вампири, родени в събота’ - святочери (БМ 1994:
325); съботници (БМ 1994: 350), вампирари, вампирджйи (Битолско, Солунско, Серско, Охридско, Великотърновско, Мала Азия);
глогове (Ловешко); джадйи (Девня, Провадийско); джанджии,
джинджйи (Средна гора, Родопи).
Животни, които могат да унищожават вампири'.
‘куче, което под очите има петна с друг цвят на козината' четиридко куче (Върбина, Змсица, Беден, Смолянско).

Предмети и растения, използвани за умилостивяване на демони, за предпазване от демони или за тяхното унищожаване:

‘специална трапеза в чест на духа-покровител на къщата' стопанова гозба (Гоцеделчевско); служба, слава, светец (БМ 1994:
342);
‘растението глог (swida sanguinea)’ - вапйрче (Огражден; Георгиева 1993: 198);
‘растението Бодлив залист (Ruscus aculeatus), което се слага по
къщите против вампири’ — вампйрски бодил (Свиленградско);
‘месо от овца, нахапана от вълк, с която се хранят съботниците,
за да не се страхуват от демони’ - вълкоедене (Странджа, Горна Оряховица, Бургаско);
‘желязо за чукане на сол, с което плашат вампирите’-солното
желязо (Георгиева 1993: 201; АЕИМ 776-11: 24; 570-11: 55);
‘кросно от стан’ - кросно (ЮИБ);
‘сито’ - сито (Ботевградско).
Места, обитавани от духове'.
‘къща, която има дух’ - стопанена къща (Гюмюрджинско);
‘запустяла къща, в която живеят духове’ - остопанена,
подетопан йна (Девинско), джинясала къща (Родопи).

Обредни действия за предпазване и унищожаване на демони:
‘игра на сключено хоро около огън’ - хоро на вампир (Сакар,
Харманлийско, преселници в СИБ).

5. Специални погребения
‘погребение на мома или ерген’ - погребение - сватба (Сакар),
‘второ погребение, което се прави 7 или 9 години около пра^
ниците Спасовден или Димитровден’ - второ погребение (Стран,
да, Родопи, откъслечни селища в Сакар); разкол (Пирински
край); разкопальки (Гоцеделчевско); разкопаване (Велешко, Гевгелийско).
Обредни предмети:

‘монетата, поставена в устата на мъртвия, която при второто погребение се запазва’ -хорднов обдл (Странджа);
‘сватбено знаме, поставено на гроба на неженен’- оруглицъ(Ловешко); руглица (Мрамор, Устрем, Мустрак, Ямболско); сватбена
оруглица (Вакарелски 1990: 101-102); пряпор, пряпорец (Планиново, Българи, Браница, Йерусалимово, Малкотърновско; СЗБ);
пряпорица (Радовец, Студена); феруглица, уруглица (Софийско,
тронките в Странджа, загорците в Странджа); баряк (загорците в
Странджа); дъб (Силистренско);
‘дрехи, с които се погребват починали годеници ’-годенйшктпе
dpiixu (Сакар);
‘венец от естествени цветя, който се слага на главата на починала неомъжена жена’ - сватбен вендк (Странджа);
‘венец от изкуствени цветя, който се поставя на главата на починала неомъжена жена’ - криланта (Странджа);
‘червена престилка, която се връзва на кръста на починала неомъжена жена - кликата (Странджа);
Метаезик на фолклора:

‘молитва, която се чете при починали родилки’ - опюдна,
разрешена молитва (Софийско).

Названия на особени покойници:

‘свещеник, който се погребва с лице към земята, за да може
жена му да се омъжи повторно’ - надулен (Сакар);
‘починали родилки’ -лехуса (Сакар); лауси (Ловешко, Добруджа); ерменки (Източна Добруджа, Странджа); арменки (Родопи);
лифусници (Горнооряховско); лофусници (Плевенско);

‘починало некръстено дете’ - еврейче, лехусче (Студена, Сладун, Планиново, Тополовградско; Странджа; Пирински край);
устрелче (Странджа); адамче, навяк (Пирински край);
‘починала неомъжена жена, живяла с мъж’ - поддържана
(Странджа);
‘облечена като лазарка или булка починала млада неомъжена
жена’ - лазарка, невеста (Софийско); лефтера, годеница (Странджа);
‘облечен като младоженец неомъжен мъж’ - годеник (Странджа),

Обредни лица:
‘моми, които вият венците и правят китките при погребение на
неомъжена девойка’ - свахи (Вакарелски 1990: 101-102);
‘деца-близнаци или родени в един месец, които трябва да бъдат
разделени, ако единият е починал’ - споредници (банатски българи).
Обредни места:
‘специално гробище, където погребват некръстени деца’ варянско грдбе (Малко градище, Смолянско);
‘гроб на удавник’-удавен гроб (Странджа);
‘костница, в която поставят костите при второто погребение’ кокаларник (Гоцеделчевско);
‘самотни, незачитани гробове на лица, насилствено убити или
взаимоизбили се по време на карнавали’ - русалййски гробове (ЗБ.
ЮЗБ); жйдовски гробове, еленски гробища (Самоковско, Велико
Търново, Малко Търново, Ихтиманско); джамаларски гробове (Софийско, Ловешко); погански гробища, спахийски гробове (Вакарелски 1990: 187);
‘клетвени грамади’ - анатемйя, грамада, проклятие (БМ
1994:10-11; Вакарелски 1990: 185; Стоилов 1910: 91-415).
Обредни действия:
‘измерват живия близнак, когато единият е починал, с черен
конец и претеглят теглото му, с цел да бъде разделен от другия’ смеруват (Пазарджишко);
‘сечене на монета на прага на къщата и побратимяване на живия
близнак с друг човек’ - сечене крайцер (банатски българи).

6. Задгробен живот

‘свят на мъртвите’ - дне свет (Пазарджишко); отвъдното, на
небето (общобългарско);
‘място, където отиват грешниците след смъртта си, ад’ - пъкъл
(ИБ, ЗБ); пъклото (ЗБ); вечната (Прилепско); катран, смола, писа
вечна мъка (БМ 1994: 9), джендем (Родопи);
‘чистилище’ - пургатдре (банатски българи - католици);
‘място, където отиват праведниците след смъртта си, рай’-ра
(общобългарско).

източници

Архив на Български диалектен речник. Секция за диалектология и
дингвогеография. Институт за български език, БАН.
Архив на дипломни работи, ФСФ, СУ „Св. Климент Охридски“.
Архив на „Речник на народните термини, свързани с българските обреди, обичаи и вярвания“. Секция за етнолингвистика. Институт за български език, БАН.
Архив на идеографски речник. Софийски университет „Св. Климент
Охридски“.
Архив на Етнографски институт с Музей, БАН.
Архив на Института за фолклор, БАН.
Архив Ст. Романски, СУ „Св. Климент Охридски“.
Архив на Секцията за българска диалектология. Институт за български език, БАН.
Арнаудов 1969: Арнаудов, М. Обичаи при раждане. - В: Очерци по
български фолклор. Т. 2. С., 1969.
Арнаудов 1972: Арнаудов, М. Студии по българските обреди и легенди. С., 1972.
БЕР: Български етимологичен речник. Т. I, 1971; Т. 2, 1979; Т. 3,1986:
Т.4,1995; Т. 5, 1996; Т. 6, 2006; Т. 7, 2010.
Българска диалектология. Проучвания и материали. 1-9, 1962-1979.
БМ: Българска митология, 1994: Българска митология. Енциклопедичен речник, С., 1994.
Вакарелски 1974: Вакарелски, Хр. Етнография на България. С., 1974.
Вакарелски 1990: Вакарелски, Хр. Български погребални обичаи. С.,
1990.
Вакарелски 1994: Вакарелски, Хр. Етнография на България. С., 1994.

Васева 1990: Васева, В. Сходства и различия в погребалните обичаи
на българи и румънци (края на XIX и началото на XX в.). С., 1990 - ДИСер.
тация за придобиване на научната степен „доктор“.
Васева 2000: Васева, В. Названия на задушницата при българи и ру.
мънци (по етнографски данни). Сб. Етнолингвистични проблеми на балканските народи. С., 2000, 105-117.
Воденичарова 1994: Воденичарова, А. Родилната обредност на българите като традиционна форма на социализация: Етнографски проблеми на
народната духовна култура. Т. 2, С., 1994, 101-137.
Генчев 1974: Генчев, Ст. Кумството у българите. Прояви. Основни
черти. Исторически корени. - Известия на ЕИМ, 15, 1974, 89-112.
Генчев 1983: Генчев, Ст. Обичаи и обреди, свързани с бременността,
раждането и отглеждането на детето. - В: Етнография на България. Т. 3,
1985,163-181.
Георгиева 1983: Георгиева, Ив. Българска народна митология. С.,
1983.
Георгиева 1993: Георгиева, Ив. Българска народна митология. С.,
1993 (второ преработено и допълнено издание).
Геров 1975-1978: Геров, Н. Речник на българския език. Фототипно издание. Т. 1-6. С., 1975-1978.
Добруджа 1974: Добруджа. Етнографски, фолклорни и езикиви проучвания (колектив). С., 1974.
Добруджа 1984: Етнографски, фолклорни и езикови материали. С.,
1984.
Електронен архив на Секция за етнолингвистика. Институт за български език.
Етнография: Етнография на България. Колектив, I—III. С., 1980-1985.
Иванова 1981: Иванова, Р. Единство на семейната обредност. - В: Обреди и обреден фолклор. С., 1981.
Капанци 1985: Бит и култура на старото българско население в Североизточна България. Етнографски и езикови проучвания. С., 1985.
Краев 1985: Краев, Г. Бабинден. С., 1985.
Ловешки край 1999а: Ловешки край. Етнографски проучвания на
България (колектив). С., 405-423.
Ловешки край 19996: Материали на духовната култура. С., 1999.
Маринов 1994: Маринов, Д. Народна вяра и религиозни обичаи. С.,
1994.

Пирински край 1980: Пирински край. Етнографски,

езикови проучвания (колектив). С., 411-421.
Пирински край 1986: Етнографски, фолклорни и езикови
С, 1986.
Пловдивски край 1986: Пловдивски край. Етнографски
проучвания (колектив). С., 1986.
Плотникова 1996а: Плотникова, А. А. Материалbi для Зтно
тического изучения балканославянского ареала. М., 1996.
Плотникова 19966: Плотникова, А. А. Рубашечка и постельк
рохденного (http://kapja.narod.ru/Ethnoslavisdcs? Index.htm).
Родопи 1994: Традиционна народна духовна и сониалнонормат
култура. С., 1994.
Сакар 2002: Сакар. Етнографско, фолклорно и езиково изслед
(колектив). С., 2002, 313-324.
Славянские древности. Зтнолингвистический словарь. Под ред
И. Толстого. Т. 1 (А- Г). М„ 1995; Т. 2 (Д-К). М„ 1999.
Софийски край 1993: Софийски край. Етнографски и езикови про
вания. С., 1993.
Странджа 1996: Странджа. Материална и духовна култура (колектив
С., 1996,293-305.
Цепенков 1986: Цепенков, М. Нравите на лехусата. - В: СбНУ, кн. 13
1986.
Шклифов 1977: Шклифов, Бл. Речник на костурския говор. С., 1977.

ЛИТЕРАТУРА

Агапкина 2002: Агапкина, Т. А. Мифопозтические основи славянското народното календаря. Весенне-летний цикл. М.» 2002, 373-407.
Ангелова 1948: Ангелова, Р. Село Радуил, Самоковско. Народопис и
говор. ИССФ, 8-9,1948,120-180.
Апостолов 1905: Апостолов, П. Родопска сватба.Н СбНУ, кн. 21.
Арнаудов 1971-1972: Арнаудов, М. Студии върху българските обреди
и легенди. С., т. I, 1971, т. 2, 1972.
Арнаудов 1969: Арнаудов, М. Очерци по български фолклор. Т. I, II.
С., 1969.
Атлас: Гура, А. В., О. А. Терновская, С. М. Толстая. Материали к
полесскому зтнолингвистическому атласу. Программа полесского зтнолингвистическиго атласа. // ПЗС. С., 21 -47; 49-153.
Афанасиев 1861: Афанасиев, А. Н. Заметки о задгробной жизни по
славянским преданиям. // Архив исторических и практически* сведений,
относящихся до России, изд. Н. Калачовьш, М., 1861, кн. 3.
Байбурин, Левинтон 1990: Байбурин, А. К., Г'. А. Левинтон. Похоронь! и сватьба. Исследования в области балто-славянской духовной культурьъ Погребальной обряд. 1990, 64-81.
Байбурин, Левинтон 1978: Байбурин, А. К., Г. А. Левинтон. К описанию организации пространства в восточнославянской свадьбе. - В: Русский
народнъш свадбеньш обряд. Ленинград, 1978.
Беновска 1981: Беновска, М. Същност и естетически измерения на
обреда Герман. // Обреди и обреден фолклор. С., 1981,235-255.
Вакарелски 1990: Вакарелски, Хр. Български погребални обичаи. С„
1990.
Вакарелски 1935: Вакарелски, Хр. Бит на тракийските и малоазийските българи. С., 1935.

112

Велецкая 1968: Велецкая, Н. Н. О некотормх ритуальнмх явлениях
язмческой погребальной обрядности. И История, искусство и фольклор елааянских народов. V Международньш съезд славистов, М., 1969,317-326.
Велецкая 1978: Велецкая, Н. Н. Язмческие представления о задгробни жизни и рудиментм их в славянской народной традиции. // Македонски
фолклор, 1969, №3-4, 317-326.
Велецкая 1978: Велецкая, Н. Н. Язьшеская символика славянския
язмческих ритуалов. М., 1978.
Генчев 1974: Генчев, Ст. Семейни обичаи и обреди. - В: Добруджа. С.,
1974,230-265.
Генчев 1994: Генчев, Ст. Етнографски проблеми на народната духовна
култура. 1994, с. 25.
Гребенарова 1994: Гребенарова, Сл. Обредно опалване при смърт и
сватба. // Етнографски проблеми на народната духовна култура, т. 3. 1994.
С., 111-152.
Гура 2012: Гура, А. В. Брак и сватьба в славянской народной культуре:
Семантика и символика. М., 2012.
Гуревич 1972: Гуревич, А. Я. Категории средневековой культурьт
М., 1972.
Динеков 1972: Динеков, II. Български фолклор. С., 1972.
Добруджа 1974: Добруджа. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания. С., 1974.
Евтимий 1942: Евтимий архим. Нехристиянски елементи при погребенията в нашите градове. ГСУ, Богослофски факургет, 19, 1942. 1-20.
Живков 1977: Живков, Т. Ив. Народ и песен. С., 1977.
Зеленин 1916: Зеленин, Д. К. Очерки русской мифологии. Вмп. 14.
Умершие неестественной смертью, русалки. ПГ. 1916.
Зеленин 1994: Зеленин, Д. К. Избраннме трудът Статии по духовной
культуре. М., 1994, с. 257.
Зеленин 1991: Зеленин, Д. К. Восточнославянская зтнография. М.,
1991, с. 350.
Зеленин 1930: Зеленин, Д. К. Табу елов у народов Восточной Европм
иСеверной Азии. // Сб. МАЗ. Л., 1930, Т. 9. Ч. I, П.
Иванов, Топоров 1965: Иванов. В. В., В. Н. Топоров. Славянские моделирующие язшковше семиотические системи (Древний период). М., 1965.
Иванова 1984: Иванова, Р. Българската фолклорна сватба. С., 1984.
Иванова 1987: Иванова, Р. Traditional Bulgarian Wedding. Sofia, 1987.
Иванова 2003: Иванова, М. Родството по сватовство у българите. Велико Търново.
8 Човешкият живот...

Кауфман 1978: Кауфман, К. Д. Оплаквания на покойници в България
// Обреда и обреден фолклор. С., 1978,257-281.
Китанова 2003а: Китанова, М. Тематичен речник на народния календар (пролетен цикъл). // Българска реч, кн. 1,2003, 36-48.
Китанова 20036: Китанова, М. Тематичен речник на народния календар (летен цикъл). // Българска реч, кн. 2,2003,35-Л4.
Китанова 2005: Китанова, М. Ономасиологична картина на обредния
цикъл „Погребение“. // Българска реч, кн. 2,2005,42-62.
Китанова 2006: Китанова, М. За произхода и значението на фразеологизма да спи зло под камък. // Българска реч, кн. 1, 2006, 62-65.
Китанова 2010: Китанова, М. Етнолингвистични етюди. В. Т., 2010.
Легурека 2000: Легурска, П. Тематичен речник на народния календар
(зимен цикъл). С., 2000.
Легурска 2001: Легурска, П. Тематичен речник на народния календар
(есенен цикъл). С., 2001.
Легурска 2003: Легурска, П. Ономасиологична картина на обредния
цикъл „Раждане“. // Български език, 2003, кн. 2-3,75-95.
Легурска, Китанова 2008: Легурска, П., М. Китанова. Тематичен речник на термините на народния календар. С., 2008.
Любенов 1891: Любенов, П. Самовили и самодиви. С., 1891.
Малиновский 1898: Малиновский, А. Причитания или заплачки при
похоронении. // 30,1898, Вьш. 3., 43-45.
Маринов 1981: Маринов, Д. Народна вяра и религиозни народни обичаи. Избрани произведения. Т. 1. С., 1981.
Мелетинский 1976: Мелетинский, Е. М. Позтика мифа. М., 1976.
Меракова 1995: Меракова, Е. Ономасиологична и семасиологична характеристика на сватбения обред в Средните Родопи. Пловдив, 1995,139 с.
Мифм народов мира: Москва, т. I. 1980, т. II, 1982.
Панчовски 2002: Панчовски, И. Пантеонът на древните славяни и митологията им. С., 2003, 119-155.
Плотникова 2004: Плотникова, А. Зтнолингвистическая география
Южной Славни. М., 2004.
Пропп 1976: Пропп, Я. В. Фольклор и действительность. Избраннме
статьи. М., 1976.
Седакова 1979: Седакова, О. А. Содержателъностъ вариации обрядового
текста (восточнославянский пофебальньш обряд). // Balkano - Balto - Slavica.
Симпозиум по структуре текста. Предв. Мат-лм и тезисьъ 1979,85-87.
Седакова 2004: Седакова, О. А. Позтика обряда. Погребальная обрядность восточнмх и южньгх славян. М„ 2004.

Седакова 1983: Седакова, 0. А. Материали к описанию полесского
догребального обряда. // ПЗС, 246-262.
Седакова 1979: Седакова, 0. А. Содержательность вариации обрядо00 текста (восточно-славянский погребальньш обряд). - В: Balkano-BaltoSlavika. Симпозиум по структуре текста. Предварительнью материали и тезиси. 1979,85-87.
Славянские древности. Зтнолингвистический словарь. М., т. I (А-Г),
1995; т. II (Д-К), 1999; т. III (К-П), 2004; IV (П-С), 2009.
Стоилов 1900: Стоилов, А. П. Пари за превоз. Погребален обичай. //
Българска сбирка, 1900, VII, 452-455.
Стойков 1993: Стойков. Ст. Българска диалектология. С.
Толстая 1989: Толстая, С. М. Терминология обрядов и верований как
нсточник реконструкции древней духовной культурь1. - В: Славянский и
балканский фолклор. Реконструкции древней культурьк источники и метода. М., 1989,215-229.
Толстая 1999: Толстая, С. М. Балканский обмчай „вторичното погребения“ в общеславянской перспективе, - В: Македонский язьж, литература
икультура в славянском и балканском контексте. М., 1999, 249- 257.
Толстой 1985: Толстой, Н. И. Глаза и зрение покойников в славянских
народнмх представлениях. // Погребальной обряд: конференция „Балтославянские етнокультурньге археологические древности“. Тез. Докладов.
М., 1985,83-86.
Толстие 1995: Толстая, С. М., Н. И. Толстой. О словоре „Славянские
древности“. Т.1. М„ 1995, 5-14.
Узенева 2010: Узенева, Е. С. Болгарская свадьба: зтнолингвистическое исследование. М., 2010.
Усачева 2008: Усачева, В. В. Магия слова и действия в народной культуре славян. М., 1908, с. 247.
Холиолчев 2010: Холиолчев, Хр. Названия (термини) за сватовници в
българския език. // Българска реч, кн. 3,2010,42-53.
Шапкарев 1968: Шапкарев, К. Сборник от български народни умотворения. Ч. I, С., 1968.
Якобсон 1964: Якобсон, Р. О. Роль лингвистических познаний в сравнительной. М., 1964.
SSSL: Slovnik stereotipow i simboli ludowych. Red. J. Bartmin ski. Lublin,
1.1/1, 1996,1.1/2 1999.

СЪКРАЩЕНИЯ

АЕИМ
БДПМ
БЕР
БОФ
БМ
БНМ
ЕБ
ЗБ
ИБ
МА
ОБФ
РМЕ
СБ
СбНУ
СБОЛ
СЗБ
СИБ
СрСБ
ЮБ
ЮЗБ
ЮИБ
ЦБ

116

Архив на Етнографския институт с Му^
Българска диалектология. Проучвания и
териали
Български етимологичен речник
Български обреден фолклор
Българска митология
Българска народна митология
Етнолингвистика
Западна България
Източна България
Мала Азия
Очерци по български фолклор
Речник на македонскиот язик
Северна България
Сборник за народни умотворения
Студии по обреди и легенди
Северозападна България
Североизточна България
Средна Северна България
Южна България
Югозападна България
Югоизточна България
Централна България

АЗБУЧЕН ПОКАЗАЛЕЦ

А
авлига 87
агалък 47
аглък 79
адамчеТб, 107
азов пдш 55
алай 66
алка 42
аманет 42
аманетъ 42
анайка 25
анатемйя 107
ангарлък 42,47
антария 70
аптес 88
аральйня 49
Арангела 98
Арангелов хляб 98
арапе 81
аратлик 65
арйзване 76
арйзма 79
аризмо 73, 79, 80
арлък 47

армаган 91
армаганите 91
армас 56
армасанка 41
армасвам 39
армас(у)ванье 36
армасник 40
армасника 41
армасница 41
армасувам 39
армасувам 39
арменки 17, 104, 106
армену 49, 76
армдсвам 39
армосувам 39
Архангеловата задушница 100
Архангелова погача 92
Архангелски хляб 98
Архангелче 98
ахчикя 66
ахчийка 66
ахчйя 66
ашчийка 66
ашчйкя 66
ашчия 66

117

Б
баба 18,60,61
баба акй 47
баба акъ 47
баба хакъ 47
бабалдк 60
бабалък 60
бабата 18
бабина вудъ 19
бабино дете 16
бабино дете 16
бабина пита 24
бабината вода 19
бабино 16
бабиното 16
бабино хоро 19
бабинче 18
бабито 16
бабиту 16
баница 23
бабичево 29
бабува 18
баер!\
байрак 51
байрактар 51
байратар 51
байро 45
байряк 51
бальове 94
баница 23
Банското ддуше 101
баратар 51
бариак 51
баряк 106
баснарка 18
118

бат 61
батина 62
батинаа 62
батиная 62
батле 61
бохча 53, 89
бацань ръка 37
баш 67
башча 53
бащин 91
бащина правина 47
бащиния
баярче 19
бегалица 59
бегалка 59
беганка 59
бегач 68
бегулька 59
бегулькя 59
бежанка 59
бездетна 13
бездеткйня 13
бездетна 13
бездетна 13
безрддица 13
безрддка 13
безрддна 13
безчедна 13
бекяр 32
бекярин 32
бекярлък 31
белег 36,42
бере душа 88
берекетлйя 87
бесна вечер 54

Цените 104
^ага баница 84
(рога баня 22
блага погача 24
блага ракия 81
благо 11
благославяне 23
блаясуло 17
блюдо 92,98
Бог да прости 97
Богородичен ляп 92
богорддичен хляб 23
богородична 24
богородична пита 24,25
богородична пита 24
богородична погача 24
богородична ръка 19
богородична ръка 24
богородична ръчйца 19
богородична ръчичка 14
богородична турта 24
богорддичник 24
богородично колаче 24
богорддишка пита 24
богородишки хляб 24
богорддник 24
бдгьовица 99
бдено платно 90
божа 65
божа ръка 19
бджица 65
бои 89, 90
бойдсване 54
бор 53
босйлекова китка 90
бохча 42

бохчалък 79
бдя 89
брайно 51
брак 46
бракма 69
брантисала е 13
братец 65
братим 64
братймица 64
браца 65
бременна 13, 14
бричене 54
брйчене зетя 54
бричене младоженецът 54
бродник 104
брдджени 103
броеница 91
бръснела 54
бръснене 54
бръснене зет ’ът 54
бръснейки 54
бръсни зет 54
бръснянки 54
бубайков хак 47
бубалък 61,81
бубалъчка 81
бубахакъ 41
буганки 24
буколене 88
булгур 50, 85
бул'е 57
булка 21, 46, 59, 60
булкинска възглавка 72
було 21, 69
булче 64
булчица 59
119

булчя 59
булъ 57
бульи 49
булька 59
булъкински кулак 49
бульче 64
булъчем са 46
бурени 14
бухчалък 42,72
бъклица 36
бъкличарка 45
бъкличар 45
бърза 24
бърза пита 24
бързокднец 68
бързокднци 68
бърийак 51
бърлак 32
Бяла задушница 101
бяла кърпа 94
бяло платно 69,77

В
ваба 69
вало 69
валу 69
вальане на гудежа 38
вамата 91
вампир 91,103
вампирари 105
вампирджии 105
вампйрски бодил 105
вампиряса 103
вампирясване 103
вапйр 103

вапирин 103
вапйрче 105
варай 49
варници 68
варя 57
варянско грдбе 107
вахт 31
вглявявам 39
вдовец 98
вдовица 98
вейалка 'll
вейка 53
Великденска задушница 10]
Великденско одуше 101
Великото одуше 101
венец 43, 53, 70, 75. 76
вендк 53, 70
венце75
венча 76
венчавам 16
венчавам се 76
венчавка 75
венчална 75
венчална кошуля 91
венчам 76
венчам са 76
венчана възглавница 76
венчана здлва 68
венчана зълва 66
венчан девер 65, 66
венчаиица 74
венчанье 75
венчая 76
венчелку 75
венчем 16

6еичйлба 75
бенчил«а 75
еецчило 46, 75,76
^ичилница 74
венчания 46
велчулька 75
венчъ 76
венчьаванье 75
вгнчялница 74
веньок 76
верник 40
веруглица 51
вестондски 97
ветрдшина 104
вечерник 53, 54
вечерница 97
вечерня 97
вечна мъка 108
вечната 108
вещяр 104
вжинясва 103
взгледа 32
вземане булката 56
вземане на невестата 56
вземане прашка 56
взимат боя му 88
виене 88
виене венци 52
викам 88
викане 83
викачка 28
виненик 57
винчевам 76
винчевам се 46
винчевам съ 76
винченъ 75

випйр 103
вита китка 42
вия 88
власовини 48
властари 77
влача 46
влачим 46
влепйр 103
влепйрин 103
влъкодлак 104
вод 60
водач 81
водачка 81
возвратьки 83
вдйно 32
вднкашно 18
вдскумак 63
впиване 76
в положение 14
врапйрин 103
временна 14
вресници 26
врзаници 71
връхнина 95
връщане госте 83
втора майка 25
втори пити 24
второ погребение 106
вула 76
възбулка 64
възвранки 83
възвраски 83
възвратни 83
възглавница 94
възмесват сватба 38
вълкоедене 105
121

въпер 130
въпйр 103
вървеж 38
въркддлак 104
върколак 104
въртене 13
въстреба 57
вътрешно платно 90
вянчавам 76
вянчавам са 76
вянчило 76
вятър 87

Г
галабе 51
галабета 48
галабник 48
галабье 48
галене 31
галеници 32
галйлка 31
галило 31
галници 32
гебе 14
гевер 65
гелина 59
гердек 81
геремата 94
гиздйло 36,37,42
гирлянден венец 43
глава 22
глава 98
главе 39
главеж 36
главеж 36, 37
122

главежаре 34
главежарка 40
главежник 40
главежница 40
главем 39
главен леб 92
главенйк 40

главеников армаган 44
главеница 41
главеница 41
главенйци 41
главенйшка китка 42
главенйшка пдрстен 43
главенству 36
главенье 36
главешар 40
главешер 40
главешник 40
главешници 34
главйлка 36
главйя 36, 89
главнйк 40
главница 41
главня 89
главявам се 39
главяванье 36
главяница 41
главя се 39
гледане даро 57
гледане дреи 57
гледаница 41
глогове 105
глявя ся 39
гдва 77
говее 77

гОввемГ1
говЬене 38> 77
говенье П
говея И
говея 77
говеям 77
говя 71
говялка 77
гддаджия 33
годевам се 39
годеж 36,37, 42
годежар 33, 40
годежаре 34
годежари 34
годежарин 40
годежарка 34, 40
годежарки 35
годежаар 40
годежник 33, 40, 42
годежница 34,40
годежница пита 43
годежници 34, 35
годежняк 33, 40
годежувам 33
годеник 40, 107
годеникуванье 36
годеница 4\, 107
годеници 41
годенйчка 41
годенйшките дрйхи 106
годеше 67
годешници 41, 67
година 95
година ке го пеем 95

годйну правим 95
годиш 42
годя 39
годявам 39
годяванье 36
годявка 36
голем годеж 37
голем строй 37
голема 13
голема жена 13
голема углава 37
Големото одушно 101
гдлка 27
гдлче 26
гдлчо 26, 27
голям главеж 37
голям годеж 37
голям колак 49
голям нишан 37
голяма гдда 37
Голяма задушница 100,101
голяма пита 24
Голямото одуше 100, 101
голяма ракия 37
гднгалия 66
гонене на кукла 48
горница 70
горушка 71
гдскье 83
Гдсподьова присура 99
гдсподьовото 99
госпожица 32
готвария 66
грабелка 59
грабена 59
123

грабена пита 50

грабенка 59
грабна сь 39
градът сватба 38
грамада 107
гранка 53
греене на мъртвите 96
грдбаджии 89,95
гробари 95
грббе 93,97
гробище 93,97
грббник 104
грббнина 93,97, 98,102
гробница 91
грята ракия 81
гувеене 11
гувени 77
губен9 ца 41
гудешка 37
гулем главеж 37
гулеми пити 24
гулче 26
гулчо 26
гуляма пита 24
гуцкината 75
гушла 26
гушле 26
гушлъо 26
гюве 60

д
давам 47
давам душа 88
давам душето 88
давам нишан 39
124

даденица 60
дар 42,72
дар 42, 79
дара 58
дареница 74
дарец 72
дари 72
барни вечер 53,78
дарове 1Ъ
дарувам 58
дарчек 72
даря 58
дарявам 58
даряване 78
двдрник 33
двбрница 34, 35
дебела 14
девер 64, 65
девер 65
девери 45, 53
деверица 64, 68
деверичина 66
деверйчник 66
деверко 65
деверкя 64
деверска вечер 53
деверски аглдк 73
деверува кърпа 73
деверувам 55
деверче 65
деверя 55
девесилка 32
девет вързули 14
деветини 95
девиенбп 33

девдйка^
девосл'обаре 35
^восноб^
девоснобникЗЗ
цевоснббница 34, 35
девоснопове 34
девоснярка 34
девоснярки 35
девдяк 32
девчинка 32
деда 61
дедо 61
деду 61
дейка 32
декено 20
дексам 58
дел 73
делене дреи 57
десен девер 65
детето оживя 13
детска сватба 30
джадии 105
джамаларски гробове 107
джамутра 59
джангало 104
джанджйи 105
джеванье 46
джендем 108
джин 103, 104
джинджии 105
джинясала къща 105
дждля 26
джубе 91

дзваник 66
дзваница 68
дзвъница 67
дивосняре 35
дивьдсници 33
дикйсвам 58
Димитровската задушница 101
дйплус 73
доброгласник 68
довеждам 46
довйдане кум от 57
договор 38
дойлка 25
доилница 29
докарване 88
долап 102
долна покривка 90
долно платно 90
ддлня риза 90
домакин 104
допит 32
ддпитка 38, 43
дорамче 72
ддродък 20
ддсет 61
до ска 90
ддчка 25
драгинко 65
драгдване 31
драгдвници 32
дракус 103
дреи 73
дръпел 51
дръпна 80
дуат им в ушите 89
125

дубла 80
дувак 69,80
дувяк 69
думба 46
дуневско 14
дупка 93
дуфак 69
душа 87
душа клъца 88
душа сбира 88
душета 104
душманин на лехусата 16
душна 100
душна събота 100,101
душница 100
дъб 53,106
дързаркя 68
дързер 68
дързерин 68
дъетьету 26
дюрджия 33
дявол 103
дяволи 17,104
дяволче 26
дядо 60, 61, 104
дятъету 26

Е
евак 43
евра 26
еврейче 26,107
еврейчета 104
евро 26
едевки 17

126

едномесечета 21
едномесци 21
езбабя 18
ела 53
еладена пелена 28
еленски гробища 107
елха 53
елхадийка 64
ентешйи 71
еранка 64
ерген 32
ергенин 32
ергенка 32
ергенлик 31
ергенлдк 31
ергенлък 31
ергендвам 31
ергенски пари 72
ергенските 67
ергенско право 47
ергенство 31
ергенувам 31
ергенуване 31
ергенче 32
ермасвам 39
ермене 104
ерменки 17,104,106
ерменлийки 17
ерменска трева 19, 21
ерменясала 16
ерменясване 17
Есенното ддуше 100,101
етърва 64
етърва 64

*

малба
* ^не 103
104
^ика оз
^ене 103
железен (
лселез^
жени 46
жена се 46
женазе 93
женени 47
женень 46
женети 47
женетье 46
женилари 35
женили 35
женилка 46
женйлни 35
женилник 59
женилия 34
женило 46
женйлу 46
женйля 34
женитба 46
женихла 34
женихлари 35
женихларка 34
женихларки 35
женихли 35
женйхъл 35
женска свадба 54
женски стяг 52
женско блюдо 99
женъ М
женьенье 46

женя 47
женяти 47
женитба 46
жешка ракия 81
жидовски гробове 107
жин 103,104
жито 92, 99, 102
жумадан 74
жълто дете 21

3
за бацванъ ръкъ 75
забелдйка 59
забиват пирон 96
забизачка 25
забравена задушница 101
забрадулькя 70
забулвам 57
забулване 56
забулету 84
завалия 87
забульванье 56
заваница 76
завиване 13
завождане 13
заврян зет 60
завързан пешкир 80
завързване 80
загащване 30
загара 71
заглавям са 39
за Господа 98
заграден хляб 98
заддйване 25
заддйница 25

задомени 47
задомя вам 47
задомявам са 46
задомяване 46
задоя 25
задоявам 25
задумевам се 46
задуш 100
задушен понеделник 101
задуши 100
задушна събота 100
задушни 95
задушница 100
задушье 100
задшия 98
заергенувам са 31
закалесвам 44
закачка 33
заквасвам 49
заквасване 48
заквашям 49
закдвни 62
закдници 62
закупаване 93
закутольосуване 56
закутулйдсвам 51
закутъолъдсване 56
закърмване 25
закърмяне 25
залавяне 13
залагане на дете 30
залепи 15
заловила 14
залдгия 65
залдгница 66
залдгня 66

заложен сват 66
залджка 69
заложки 30
заложник 66
заложник 63, 66
заложница 63, 66
заложници 68
залдшка 66
залужник 63
залужница 63
замазване 96
замендвник 42
замесарки 49
замесване 48
замесване квас 48
замеска 48
замески 48
замески 48
замина си 88
замомявам се 31
занивеставане 78
задда 13
задди 13
запие 36, 37
запивам 39
запивам се 39
запиване 36
запйвка 37
запивник 40
запиванье 36
запйвък 36, 37
запйвък 31
запис от попа 14
запитване 32
запнтник 33
запйцам 49

Запицане 48
3atiuc от попа 14
заплитане 30
ра) повтореното мляко 29
запдйва 19
запойвам 58
запорник 32
запоювам 58
запридане 83
запуйалки 67
зараптене 83
зарек 17
зарува софра 91
засее 48
засеване 48
засееха 48
засевки 48
засевки 48
засевница 49
засевници 49
засеуки 48
засеулька 48
засеулъки 48
засичане 57, 76
засуша 100
засявам 57
засяване 48
засяван’е 56
зася ека 48
затрита задушница 101
затъга 84
затъкмевам се 39
зафаток 46
захерджйи 68
захода 13
9 Човешкият живот...

захддване 13
заходена 14
заходница 14
захра 56
захранвам 58
захранване 25. 56
захранване 56
захранени 29
захранено 29
захрануване 56
захранюване 56
захранячка 25
захуда 13
зачукват щейка 96
за щрапулково здраве 28
защъвки 49
з бъклица ка иде 38
званик 66
званица 44,45, 67
звеници 67
згледник 40
згледница 33, 34
згледници 33, 35
зговорник 32
здравица 80
здравичката 18
здравдвам 79
здравувам 79
зевам 46
зезя 64
зема 46
земам 46
земна 46
зесра 74
зестра 73
129

зестрица 13
зет 59,60
зет бричене 54
зет на женин дом 60

зет на ижу 60
зет на къща 60
зет на прйвод 60
зетски колци 43,73

зеть 59,60
зетюва кърпа 73
зимам 46
зипун 70
златия венец 70
злато годеж 36
злаца 65
злъва 64
змигатъ 23
знайник 50
знайничка 50
зова 44
зовем 44
здене 44
здлва 64
здлва 64
з*дтъ 60
зуленица 24
wa64
зъвя 44
зъкь 60
зълва 49,64
зълвеник 65
зълвенската 75
lineu p, 51, 52, 53, 67
зъурян зекъ 60
зят 60
зятащина 60
130

зятец
зятко 60

И
ибрик 102
извивам 88
извидане булката 56
извйданъе 56
извйдъм 58
изводи ик 33
извддница 34
изводници 35
изврате 80, 83
изглядам 33
изглядвам 33
изглядник 33
изглядница 33, 34
изглядници 35
изгляждам 33
изгода 37
изгуденикъ 40
изгуденьща 41
излизане на паратико 38
излюбвам 19
измекчии 67
изметчйи 67
измиване 96
измикчйя 66
измитане 96
изндсане 95
износи 95
изписвам фам олята 44
изтепарва се 21
изтравник 18
изтравяне 17

^расляк 20
u3inpunoK 20
изтрдса 11
изтърсак 20
изтърсаче 20
изходно 20
цзхърляне сметта 89
имармена 26
испадак 20
ищеми се 47

Й
йапиджия 33
йаре 83
йарлък 73
иахчййка 66
йепир 103
йергенея са 31
йерем 58, 84
йеремийки 17
йодобрач 80
йунацка стая 82

к
каврак 69
кавраче 73
кадена питка 92
кадене 23, 24
кадене 23
Калаянска задушница 101
калдзба 44
калезма 44
калезмар 45
калезмарка 45

калезмо 44
калемана 62
калесан 27
калесан кръстник 27
колесар 45
колесари 45
калесарка 45
калесвам 44
калесване 27, 44
калесване за засевки 47
калеска 44, 45
калесник 45
колесница 45
колесници 45
калесовам 44
калестар 45
калестарка 45
калесувам 44
калесфам 44
кализма река китка 45
кал имана 62
калйна 65
калитар 61
калитата 61
калмана 62
калманино хоро 75
калпаджика 45
калтат 61
калтатова трапеза 53
калтатува суфрд 78
калъмана 62
калътата 61
кальтатля 61
кальтато 61
калътатя 61
131

камарче 94
камила 75
камък 94, 102
кана 54
канаджии 45
канаджйка 45
кан арии 45
канач 45
каначе 45
каначка 45
канеска 44, 53
кандардйсване момата 33
канинска 44
канйска 44, 45, 79, 80
канйска 23, 45, 72, 99
канйска 85
каниско 44
канисчйи 45
каница 44
кап 98
капанки 24
капйлье 78
капйлъо 78
капичка 71
каракднджорче 20
карвай 49
карстйлка 27
касърка 13
катран 108
качване на голо магаре 81
кашек 50
квас 48
квасария 49
квасарка 49
квасарня 49
квасенйк 49
132

квасерикя 49
квасерница 49
квасйчнъик 49
квасйчняк 49
квасник 49
квасник 99
квасийчя 49
кебина 69
керддсуем се 76
ке се поврати 10]
кесме 22
кефарет 100
кеферет 100
кефйн 90
кефирет 100
кешкек 80
кибйн 80
кивур 91, 94
килерджйя 68
китка 38,102
кйткар 40
киткарка 40
киур 91, 94,102
кифор 91
кишкек 50, 56
кланячка 73
клет 82
клетият 87
клетникът 87
клетницата 87
клин 23,24
клине 14
клйнене на дете 30
книката 106
кобур 91
ковчаг 91

ковчег 91
козкель 53
комув 70
козинарче 89
кокаларник 107
Кокоша задушница 101
кокошкарин 66
колак 24,49, 92
колак за здраве на къщата 92
коланка 72
коластра 25
колаци 92
колач 92
колач за здраве 92
колачка 91
колаче 24
колачета 50
коливо 92, 98, 99, 102
количево 14
колос 99,102
колтук 63
колчец 14
колчишар 68
колъчар 68
колъчево биле 14
кдльченица 43
Кольови сдботи 100
кдндир 45
коньоар 'll
копакници 89, 95
копатник 98
копачи 89, 95
копеле 20
кдпелче 20, 26, 27
кдпилче 20
кдпълче 26

кдрдене 88
кдрдя 88
корито 89
кормаста 14
кдрместа 14
косак 70
косатиик 55
кдфчек 74
коч 42
кош ела 74
кошници 76
кдшничка 94, 102
кошулка 25
кошулкя 21
кошуля 21
кравай 50, 99
кравайче 50, 99
крадене на детето 30
крещенка 27
криланта 106
крдндир 45
кросно 105
крсник 62
крстуш 98
крщанъе 27
крщене 27
крщенье 27
кръс 92
кръсник 62, 92, 94, 98
кръсница 62
кръст 98, 102
кръстачка кърпа 73
кръстеница 63
кръстднка 27
кръстилка 27
кръстилки 27

кръстило 27
кръстник 62
кръстопйтка 30

кръстче 29
кръстянка 27
кръщаване 27
кръщавка 27
кръщане 27
кръщане 27
кръщанъе 28
кръщене 27
кръщение 27
кръщенка 27
кръщенье 27
кръщилка 27
кукане 88
кукла 94, 99, 102
кукя 94
кулак 99
култучка 64
кум 61
кума 62
куманя 63
кумашин 62
кумбар 62
кумбара 62
кумец 62
кумица 62, 63
кумкулту 63
куммъ 71
кумов кравай 53
кумов хляб 53
кумова вечер 53
кумова трапеза 55
кумове 62
134

кумово дърво 53
кумово платно 28
кумовци 62
кумпддкум 63
кумувам 55
кумче 62
кумя 55
купено 20
купуване на дете 27
курбан 93, 97, 98, 99
курда 88
курешница 70
кускра 67
кускрул 66
куткане рубата 37
куфйнка 94
куфчджек 94
куча 99, 102
кушле 26, 27
кушленка 26
кушли 27
кушльо 26
кушу 26
кушъо 27
кьлмана 62
кълманка 62
кълтат 62
кълтата 61, 62
къпани 27
къпанка 22
къпачи 89
къркладйсване 18
кърмачка 25
кърпа 73
кърстйтба 27

^рстянка 21
хьршчайне 21
кърщ&нье21
!сьсалник 13
късалиици 74
късане 73
къща 91, 94, 102
къщичка 102
кьерддеуеме се 46
кьорава 21
кябйн 16
кявур94
кяур94

л
лавуса 15
ладуване 48
лазарка 107
Пазарната душница 101
лазардсване 88
Лозарската душница 101
лазор 91
ламбада 89
ламбур 51
лангйди 24
лауници 17
лаунка 15
лауса 15
лауси 16, 17, 106
лаусина дете 20
лаусничета 17
лаусче 20
лафуса 15
лафуси 104
лафут 17

лахуса 15
лахусни 15
лахусници 16
лахуси 104
лахутка 15
лампир 103
левуса 15
левусниче 19
лека ти пдлаза 13
лели 49, 51
лелишка 64
лелька 64
леонка 15
лесичетина 70
лесичетини 70
леля 49
лемптир 103
лепир 103
леса 91
леунка 15
леунка 15
леуса 15
леуси 15, 17
леуснечета 104
леусче 26
лефтер 32
лефтера 32, 98, 107
лефтерен 32
лефтерка 32
лефтердвам 31
лефтердванъеЗХ
лефтьър 32
лехузнаУ/лехузка 16
лехунки 15
лехуса 15, 106
135

лехуси 17,104
лехуски 17
лехусници 17, Ю4
лехусче 26,107
лехуца 15
лехушно легло 16

лале 64
линарка (Л
липйр 103
липирин 103
лиса 91
лйтер 103
литургия 99
лиуса 15
лифуса 15
лифусници 17, 106
лихуса 15
лихуси 104
лихусница 15, 17
лихусници 17
лице 82
лишан 21
лишен 42
лишан 36,42
лозе 16
лдзницъ 16
ломене на питата 54, 56
ломене погача 37
ломене погачата 56
лднджа 78
лосар 74
лофуса 15
лофусници 17,106
лохуса 15
лоши очи 17
лувуса 15
136

луже 16
лукче 22
луни 15
лупка 91
луса 15
лууса 15
лууса глава 22
лууси 17
луфуса 15
лухни 15
лухуса 15
лъвуса 15
лъуса 15
лъдква 21
любене на рока 37
любдване 31
любовници 32
любуване 31
люлеене на свекърва 48
ляво име 27
ляса 70
Лятното одуше 101

м
маарма 70
магдан 69
магер 66
магерем 58
магерка 66
маждербк 104
маже лепи 77
маишка пита 24
майка 60
майчин 97
майчин и бащин 30

малами 103
маламчо 26
малешек главеж 36
малйги 15
малини 15
молитви 23
малка 24
Малка задушница 100
малка пита 24
малка углава 36
малък главеж 36
малък годеж 36
мамийка 18
мамушъ 62
маница 18
морава 104
мармулец 14
марок 104
мартвашка вода 90
масйрф 24
масленица 30
махрама 69
мевлйт 95
мевлют 95
мегдан 71
медена пита 50
меденик 48, 50
меденик 50
меденица 50
меденици 50
меденици 54
меденичени моми 49
медник 70
медуница 50
медяник 50
медяник 50

медяник 70
межник 94
меит 87
мейтин 87
мекрю 104
мелене булгур 48
мена 36,42
меневник 42
менеж 37
менене лишене 3 7
менене нишан 36, 37
менка 37
мено 42
мендвник 42
менхир 97
менявам ся 39
мерас 74
мердк 103
месал 80
месаре 93
месарйи 49
месария 49
месария 49
месарка 49
месарки 49
месачка 49, 89, 97
месачки 25
месене галабета 48
месене галабник 48
месене и шарене свакя 48
месене на мълчан хляб48
месене руменик 48
месене свакя 48
месенъе свакя 48
Месна задушница 101
металка 13
137

мешане 13
метла 15
метнала е 13
мешайка 89
мешенарки 49
мигало 72
миджеджйя 81
мйенье паници 82
миждеджйя 81
мизлимче 20
мйзльо 20
миздльник 20
мйзуль 20
милдване 31
милдвник 40
милдвници 32
минаване през огън 96
минъ 79
мираз 74
мирас 74
мирас’ 74
мирасчийка 59
мирасчикя 59
мирасчйя 68
мирахчийка 60
мирахчийкя 59
мирахчия 60
мирисчийка 59
мирондски 97
мироносци 97
мишан 19,42
млада 59
младенец 59
младенци 58
млади 59
138

младич 59
младите 59
младо 20
младожен 59
младоженек 59
младоженец 59
младоженик 59
младожен ица 59
младоженка 59
младоженкя 59
младоженци 59
младоженя 59
младоженяк 59
младужениц 59
младуженце 59
млечни братя 25
млин 29
молана 36
молитва 23,24,93
молитвена вода 19
молйтвеница 93
молитви 24
мома 32
моманлък 47
момар 34,40
момарджии 35
момарджийка 40
момарджйя 40
момаре 35
момари 35
момарин 34
момарка 34, 40
момарки 35
момарь 34
мдменско 104

н'0*енче %
„оменче 27

домина вечер 54
намина пита 50
замина сватба 54
момини 67
моминик 42
момини пари 72
моминки 67
момино 79
момино хоро 74
моминска възглавница 76
момински пари 47
моминските 67
моминско 82
момйнство 31,47
момкова страна 67
момков венец 70
момковите 67
мдмок 32
мдмска страна 67
мдмско 82
мдмско право 47
мдмчева страна 67
момувам се 31
момуване 31
момък 32
мора 104
морава 104
мрава 104
мрачнйк 21
мрашнйк 21
мрене 87
мртва събота 101

мртвене 100
мръсник 20
мрътвйло 93
мрътовска вода 90
мрътовска къща 102
мрътовска риза 90
мрътвене 100
мрътвйло 93
мундарлък 17
муне 20
муска 14
мустугджйе 67
мутек девер 65
мутька здлва 65
муха 87
мушица 87
мушйчка 87
мъдрене 88
мъжа 47
мъжени 47
мъженъе 46
мъжка 13
мъжка свадба 53
мъжко блюдо 99
мъжя са 46
мълчана вода 90
мълчешка вода 90
мънен годеж 36
мънечек годеж 36
мъски стяг 52
м ’ърас 74
мъртва събота 100
мъртвем 100
мъртвей 100
мъртвец 87
139

мъртвешка вода 90
мъртвешки ляп 98

мъртви 100
мъртво платно 90
мъртовска вода 90
мъртовска къща 94

мъниенки 54
мюдже 23
мющерйи 35
мющерия 34
мяна 31
мярка свещило 89
място 16

Н
набедреница 43
набуля 51
навалджии 33
навалджия 40
наван 90
наве 11
навей 16
навейнина 11
“null, 21,104
навиа 16
навйвница 16
навиде 23
навие 11
навия 16
навляци 17, ] 04
на вода 82
навои 104
пнвршуйам 39
н<*връшка 96
навъ 17
140

навье 104
навяк 27,107
навясала 16
навясам 16
навясвам 16
навяци 17, 104
нагорена книга 89
на друг ред 14
надупен 106
наздравица 37
найде 20
накончя 77
на кът 38
поливане мълчана вода 48
намазлък 21
намерено 22
намерило се е 20
намери се 20
намерник 33
намерница 33, 34
намерници 35
намесник 104
наметане 18
намливо 48
наниз 71
на небето 108
напие 57, 78
наплитане 29
напобрати 83
напоседня 74
напосенна 74
на предавачка 38
напусте 20
напусти 20
напусто 20

наразбуждане 96

наредят 88
нареждане 88
нареждат 88
наречиица 22
наречници 26
наречници 25, 26
наречници 26
наречници 26
наречници 25
нарешници 26
нарйцат 88
наричат 88
наръченици 26
наръчник 26
наръчници 25, 26
насватувам 58
насерче 20
насире 20
насирче 20
насндбвам 33
настойник 81
настойници 81
настригване 29
натвбрена 14
наторена книга 89
натрйсница 24
начване 88
невеста 59, 60, 107
невеста 59
невестин венец 70
невестино яйце 82
невестински пряпур 52
невестинско хоро 75
невестица 59

неви 16
невлек 90
неволна 14
невдль 90
невдлъка 90
неволя 90
невдолна 14
невяста 60
невясча 59
негова ляп 98
негов ляп 92
неговото 92
недельдване 83
не е опазен 103
некръстениче 26
некръстниче 27
некръстче 26
некръсче 26
немощийка 27
неню 65
недлька 90
непразна 13, 14
непразна 14
непрашка 14
не се пере 14
нечисто 20
нивеско пране 83
низа 71, 80
низана кърпа 80
низанка 71
никех 42
никяв 42
никях 42, 47, 74
нйфа 59
нйфица 59
141

нишан 21,36,42,47

обущва 41

нишенйто 21
нишенлия 20
новйца 28
нишанлъдисвам 39

оглавевам се 39
дглавник 40

ндзба 79
ндзбаджия 41
ндна 62
ндню 62
носене 95
носила 91
насйло 91
нунка 62
нунко 62
нусе 59
нямата недяля 77
няма ми месечината 14

О
обайниче 22
обидна 23
обдаревам 58
обипалване 93, 97
облаче 16
облече 21
облюбеам 79
обречен кръст 97
обсйчам 58
обсйчане 57
обулча 47
обулчвам 47
обулчванье 46
обульчвам ся 46
обуща 41,55
142

оглавница 41
оглавнйци 41
оглавя 39
оглавявам 39
оглавя се 39
оглед 38
огледник 33,34
огледи ица 33, 34
огледиици 33
оглеждам 33
огляд 32
оглядало 85
огляди 32
оглядник 33
оглядница 33, 34
огляжданье 32
оградисване 17
одавам се 46
одаване 46
одажба 46
одарвам 58
одарувам 58
одбулвам 79
ддвраки 83
одвратки 83
одбма 47
оддмени 47
ддратки 83
одретки 83
одумник 34
одумница 34
одумницц 35

100
bW*a
100
100
100
ЙУ»4444*
соботи 100
ььу^° 1001ПО
Душното 100
Ъдуиме ЮО
одушь 100
odyuibd 100
одушьно Ю0
оженасе 46
оженвам 47
оженванье 46
оженети 47
оженя се 46
оженя се 46
оживее 13
оживяло 13
окам 88
оканйче 45
окдстник 104
дкроп 82
окудйсване 23
окумвам 55
окумувам 55
окумя 55
окумявам 55
окумявам 55
длюво 90
омладила 16
омма 17
омъжвам 47
омъжвам са 46
омъжвам ся 46

омъжване 46
дне свет 108
опала 93
опалване 76, 88, 93, 97
опалване на гроба 97
опаляне 93, 97
опачина 103
опащалка 55
опаяне 93
оплакват 88
опрегач 70
опрдсница 34
опрдсници 35
бпрошок 32
орисници 17, 26
орисници 25,26
оруглица 106
оруже 42
остопанена 105
отбербвам 33
отбив 38
отбивам 39
отбулване 78
отбулванъе 78
отбулки 78
отбулница 78
отбуля 79
дтвратъки 83
отвъдното 108
отдаване е 36
отдавам ся 39
отиде си 88
дткрев 78
открие 78
откуп 47
143

отменица 60
от мъртвем 88
отддна 106
отрастване 29
отръчник 68
отръшкаие 29
дтсек 37, 38
отсичам 39
отсичане прът 51
отучване 29
очистване 23

П
павликянче 27
пазене на невестата 56
палагурия 97
палене 93
палеусник 104
палют 76
пампирин 103
панда 23
Паничкини задуши 101
пантелка 94
nanjtda 23,24
пара 87
парастас 95,99
паряс 38
парясник 40
паряснцца 41
потник 87
пежу 26
пейачки 67
пендара 80
пепелаш 26
пепеляшка 26
144

пеперудка 87
ператиик 80
перйа 7У

перпилажица 84
перяник70
перяница 53,70
песнопойки 49, 67
песнопойки
песчаво дете 21
петелаи 63, 66
петелджийка 66
петелджия 66
пехер 60
пехера 60
пешкир 95
пешльо 26
пещеник 50
пи ват 42

пиене на малка ракия 36
пйенье36
пижа 26
пйжо 26
пиждк
пийну 80
пилаф 23
пиле 87
пили годеж 36
пиляв 99
пипердс 75
пирднко 26
пирсало 29
писа 108
писан ляп 92
пискам 88
пискулче 26

пита 24
пита за здраве 92
пита c дупка 82
пита c рдзичка 82
пита c червена гблепка 82
питалуди 71
питане 32
питарка 24
питарки4\
питаш 32
питка за пътник 92
пиф 78,80
пишманлък 38
пйшник 24
пищя 88
плавьдса 13
плакеда 19, 82
плакенда 82
планета 82
планети 84
плачат 88
платно за мрени 90
платно за очите 90
плетарийка 55
плетарйя 54, 55
плетачна 55
плетене 29
плетене на булката 54
плетен ик 49
плетеница 43
плетеница 50
плетенка 54
плетерица 55
плетиво 29
плетница 51

плетянки 54
плоска 45
плоча 71
плътеник 103
пляна 21
побащим 63, 65
побащимявам 55
побащинявам 55
побратени Т5
побратим 64, 65
побратим и посестрима 25
побратими 25
побратимица 64
побратимка 64
поварджийка 66
повддник 68
повдйница 23, 24
пдвранки 83
повратен 104
повратни 83
пдвратьки 83
повратни 83
повращаница 83
повращулка 38
пдвретки 83
пдврънуване 83
повтараци 29
повторак 29
повтораче 29
повторено 29
повтореното мляко 29
повтореното на мляко 29
пдвърнеж 83
погански гробища 107
поганци 18

поганче 20
погача 24
погачаре 41
погачаре 41
погодя 39
погозеи
погозейка 54
погозяе 67
погозяе погузяи 61
погозяй 66
погозяйка 61
погреб 97
погребение 93
погребенна събота 101
погребение - сватба 106
погрей 95,96
погрйбвам 93
погъзее 61
погъзещина 43
подавечка 25
подбулвам 57
пбдбулка 70
пбдбулка 72
пбдгодише 99
пбддеверица 66
поддържана 107
пбдбвер 65
пбдзълва 65
пбдкалисар 45
пббкалтати 63
пбдкальтата 64
пбдкръстник 63
пддкум 63
пбдкумници 63
пддкумове 63
пбдлив 82
146

подлйвам 84
пддливо 82
пддлиле 65
подмесване 48
подмйсване 48
подничарката 28
подресе 71
подстопанйна 105
подстригване 29
пддуше 100
подуши 100
пддушъе 100
позовджия 45
позятвам 47
позятванье 46
позятя 47
пойарйи 67
покана 44,45
поканям 44
покланем се 19
покланем се 58
покланям се 19
поклон 53, 79, 80
поклон 19, 53, 72, 78, 79
поклонар 79
покльдн 19
покоен 87
покойник 87
покдсник 70
покрив 69, 90
покрива 90
покривало 69
покривка 90
покров 69, 90
покрдвка 90
покумя 55

посинюване 30
послед 16
последак 16
17
пдследук 16
*S.'«"»25.W63.64-65-81
последък 16
последък 16
07
^ана nC
95,97
последък 16
похаче 104
послеп 16
помени 95
пдслешка 16
(ометане 13
послязък 16
гюметище 16
посмър 20
помина се 88
посопци 21
помятане 13
посрдщане 84
понда 24
понишалче 77
постапулъник 29
понишнъм 77
постелек 16
понйшъм 77
постелка 94
понос 97, 98
постельок 16
поноси 95
постдйница 81
понуда 23, 24, 25, 50
пдтачка 79
попиток 32
пдтежка 14
попиток 38
потечник 68
попрелка 38
потешник 68
попско орд 75
пдткалмана 64
поравняване 97
пдткума 64
пдрва главеш 36
пдткумак 63
поревалник 84
поткумица 64
пдткумка 64
поревци 15
поткумник 63
пдрженица 44
пдткумница 64
пдржено 38
пдткумничка 64
посакванъе 32
пдткумок 63, 64
посватбин 66
пдтняк 104
посвршуям се 39
пдураки 83
посестрима 64
пдуранки 83
посестрими 49,51
пдуратки 84
посестримка 64
пдурътки 83
пдсинца 74
147

поутрене 97
пофтарак 29
почивалка 93
почивало 91
почивка 93
почина 88
починал 87
пош 95
пощевки 15
поютрене 97
пошибулькя 80
правена 21
правене байряк 51
правене вечила 52
правене галабе 48
правене квас 48
правене кумово дърво 53
правене пряпур 51
правене стяг 51
правене феруглйца 51
прамайка 61,65
прапол 51
прапор 52
пратяник 43
пращапалник 28
пращелници 35
првиче 83
прворотка 16
пребулвам 57
пребуля 57
пребуляне 56
преварник 68
преварници 68
преварници 68
превез 69
148

превесвам 57
превзимам 57
превръзки 43
превяз 69
превязак 69
прегозба 84
прегозбаре 85
прегорялка 90
предаде богу дух 88
пределене 87
преженщина 47
презденица 24
прездетка 13
презиф 83
презрамка 73
прекрив 69
прекрйв 69
прекрйва 69
прекрйвам 57
прекривка 69
прекрдв 69
прекрдвка 69
прекрив 69
прекръе 69
прекръвка 69
прелив 97, 101
прелйвки 97, 101
прелдмък 50
пременйнка 29
пременованъе 29
преперечка 64
препешник 98
препие 37
препие 36
препор 52

препера фуруглица 52
препорек 52
преправям 58
препур 52
препусница 72
пресип 97, 101
прескутница 70
пряспа душа 87
пресник 24, 25
престапулка 28
престапулъки 28
престапулъки 28
престепулка 28
преступалка 28
престъпалка 28, 29
престъпалник 28
престъпница 28,29
престъпулка 28
престъпулник 28
престъпулъка 28
престройници 67
пресявам 57
пресявайте 56
пресяване 56
пресяване на просо 88
претконче 77
прехватници 67
прехранено 29
пречиста пита 24
прешчелник 71
прещепалка 28
прещепалска пита 28
прещупалник 29
прибульване 56
приведен зет 60

привесване 56
прйеод 80
привязалка 103
пригостници 41
пригощавана вечер 54
пригощаване кум 78
пригощаване на кума 55
прйд 73
прйдав 74
придавка 72
прйдан 73
придаре 68
придержетелка 68
придражателка 64
придумник 33, 34
придумница 34
придумници 35, 36
призятвам 84
призятък 60
прйка 74
прикия 74
прикрепка 69
прикриване 56
прикрива 69
прйк’е 74
прикъе 85
прикьдеам 58
прикьдсвам 58
прикя 74
принеч 69
принова 20
принос 30, 51, 79
принденик 79
приносница 79
приносчйя 79
149

прибгям 84
припев 88
припеване 88
припйране 83
припявам се 88
припяване 88
припяват 88
прирукат на капията 57
присвръшя ся 39
приставам 39
пристанала 59
пристанка 59
пристанувам 39
пристануша 59
пристапульки 28
пристарелу 32
пристдйник 66
пристъпальки 28
пристъпване 88
прйт 47, 79
притвардак 38
притвърдък 38
притръчник 68
прифатници 67
прифдрляне невестата 56
приходък 60
пришълец 60
прищельници 35
прищипалки 28
прищопалка 28
прищъпалник 28
прищъпулка 28, 29
пробиване обечка 27
проварниик 68
провиралъкя 43
150

прбдия 79
продумник 34
проклятие 107
прооденче 29
прбсанит 33
просаници 35
просарки 98
просатора 34
просатори 35
просене 33
прдскорник 91
прбскорниче 91
просорйсан 91
прбсорник 91
просорниче 91
просорясан ляб 91
простъпалник 29
простъпальче 28
прбсурки 99
просурясани хлябове 98
просфора 91, 99
прбсфорник 99
прдсци 35
просяци 35
прочалник 73
прошка 76, 78, 98
прощавам 79
прощаване 56, 78
прощапулъка 28
прбщенка 83
прощенье 78
прощупалник 29
прощъпалница 29
прощъпна пита 28
прощъпулка 28

пру^ки12
„русат^^4
„русаторхи 36
„русаторки 36
прусатур 34
пръвесхиня 16
пръвичари 85
пръвостинка 15
пръвостинка 15
пръвостинкя 15
пръстапулка 28
пръстенвам 39
пръстенвам 39
пръстендсвам 39
пръстенувам се 39
пръстенувам ся 39
прьъвич 84
преварнишки колак 50
прябръзници 68
пряварник 68
пряварници 68
пряварнишки колак 50
прявърници 68
прязръчпик 90
прякрйвка 69
прякувка 69
пряпор 52, 106
прякора 52
пряпорек 52
пряпорец 52, 106
пряпорица 52, 106
пряпорник 52
пряпул 52
пряпур 52
пряпур иц 52

пряспа душа 87, 96
пряспа пита 24
пубаштим 81
пубратим 55
пувратки 83
пувратк’и 83
пувращане нишененъ 38
пуганзейка 64
пуже 26
пукрдвка 69
пукрувка 69
пуленаваф 70
пулче 26
пургатдре 108
пурде 26
пурддотин 29
пуртоксумъ 49
пурязница 49
путкръсница 64
путкръстник 64
путкюмюйца 64
пушене 18, 93
пушле 26
пчела 87
пчелек 21
пшеница 99, 102
пъзлеци 70
пъклото 108
пъкъл 108
пълна 14
пълтняк 104
първак 20
първа пита 24
първаче 20
първенче 20

първескиня 15
първйче 83
първо дете 20
първостйнче 20
първускйнче 20
пърженица 44
пърлене 93
пърстенуам 39
пърускйня 16
пъръмайка 61
пътник 87,88
пътнилък 92
пътнина 89,91,92,93,98
пътнинка 92
пъшла 26
пъшлъо 26
пятдчина 84

Р
равнене 97
равненка 91
равнейки 97
равдн 42,74,79
равдн пръстен 42
равонйсвам 39
равонйс(у)ванъе 36
равдш 44
равун 43
радуля 15
разбива керемидата 96
разбиване на яйцд 96
разбрадим 79
разбраданье 78
разбраждам 79
разбуд 96

разваляне сватбеното знаме 83
развдрнати нишене 31
развращавам 39
разглавевам се 39
разглавеване 38
разглавена 41
разгласявам са 39
разгоден 40
разгодена 41
разгодявам са 39
раздаване 102
разиграване на меденика 53,54

разкоп 106
разкопалъки 106
разкопаване 106
размяна на венчилата 75
разрешена молитва 106
разров огъня 37
разтрдсване спапьд 37
рай 108
ракиджйя 81
ракла 74, 91
Рангелови пита 98
Рангелов колак 92
Рангелово 98
Рангелово вино 99
Рангелово кръс 92
Рангеловска задушница 100
Рангелска задушница 100
растопйти баници 50
растрдсват сватба 38
раченйк 70
раченйца 26
раченйци 26
реченйца 26

реченици 26
редене 88
редене колачи 48
редя 88
режат даръ 55
реченици 26
реченици 26
решаване сватбата 38
риза2\
ризница 21
ризче 90
ритла 89
ровонйсвам ся 39
роден 20
родилка 15
родилката кади 25
родилна пита 24
родилна треска 16
родилница 15
родилничка 15
родилькя 15
родйльница 15
родителка 15
родйтелница 15
родителькя 15
родулкя 15
родуля 15
рожделници 26
рождилка 15
рдпа 91
руба 74, 79
рубник 52
руво74
руглица 52, 10
рукам 88

рукам на сватба 44
руканье 44
Русалската задушница 101
русалийски гробове 107
русопец 71
рушят 73
ручник 73
ручдк 72
ръсене 56
ръсилник 69
ръченик
103

С
саат пита 24
саван 90
савена свещ 89
савено платно
савез 90
садбувам 58
соддвище 90
саибйя 104
сайддч 62
сакачъща 66
салтамарки 24, 70
самодйв 104
самодиви 104
самодиви 17
самсомдлец 104
сандък 91
сапднки 90
сарандйсване 18, 23
сарък 74
соя 90
с белег 20
153

с беляци 21
сблъскват 18
сбогува се със земята 88
сбдрване 51
сботничави (деца) 21
сваа 61
свабда 46
свадбарску пейуву 75
сваждам 81
сваке 61
свакя 50,61
сваршуачка 37
свастдсвам се 58
сват 34,61,66
сватанак 61,66
сватанаци 61
сватанци 35
сватба 46
сватбар 66
сватбаре 61
сватбари 67
сватбарин 66
сватбарина 47
сватбарка 67
сватбарцка суфрд 78
сватбен вендк 106
сватбена оруглица 106
сватбувам 58
сватбен овен 42
сватбина 41
сватбица 46
сватвам се 58
сватец 33
свати 35
сватинки 68
154

сватица 67
сватка 67
сватко 60
сватници 67
сватове 35,61
сватдвник 34
сватдвници 35
сватосвам 33, 58
сватдсвам се 58
сватдсване 32
сватувам 58
сватуване 32
сватъ 61
сватъе 49, 51
свитъка 61
сватя 34, 61
сватя се 58
сваха 34
свахи 36, 107
свачка 61
свегушка 55
сведок 33
свеждане 80
свекор 60
свекръвица 60
свекръвище 60
свекур 60
свекър 60
свекърва 60
свекърец 60
свекърище 60
свенцом 50
Света Богородица 99
Света Петка 92
Света Неделя 99

светена вода 19,21
светейки 17, 104
Свети Рангел 98

светец 105
свирци 27, 104
сводник 33
сводница 34
свдждам 81
свеждане 80
свршеник 40
свршеница 41
свршеница 41
свршеници 41
свръшеница 41
сврьшям 39
свършвам 39
свършвам ся 39
свършеник 40
свякам се 58
святочери 105
сгледа 32
сгледвам 33
сгледник 33, 34
сгледници 35
сгляда 32
сглядам 33
сглядванъе 32
сглядник 33
сглядница 33, 34
сгляжданье 32
сговарям 33, 39
сговарянье 36
сговор 36, 38
сговдрбъшия 34
сговорджйе 35

сговорджйи 35
сговорджия 34
сговорински венеи 70
сговдрници 35
сговорнишки венец 53
сгодватик 33
сгодевам 39
сгодеванье 37
сгодеж 36
сгодежник 40
сгоденйк 40
сгоденйца 41
сгоденйчка 41
сгоденци 41
сгодечаре 35
сгодичари 35
сгодичарки 36
сгодятаци 35
сгодятица 34
сгодятици 35
сгрдбница 91
сгувдрник 34
сгудятик 34
сдаванка 60
сдаденица 60
сдйплена шамйя 91
сдумване 36
севдица 31
севдьд 31
седим рубата 58
седане рубата 57
се е разположил 87
се склапя година 95
селското 104
сенище 87, 104
155

слебица 91
сенке 104
слдбница 91
сенкя 87,104
слдбоден 32
сестрица 65
слубар 34
сечене 57
слубаре 35
сечене дъска 38
слугари 67
сечене крайцер 107
слугйнкнчка 89
сечене обуща 38
слугник 34
сечене пръстен 38
слугници 35, 67
сечене сватба 38
служа 81
сеячки 49
служба 105
синия 42,102
служник 66
синце 22
слумник 34
синьо синче 22
слумница 34
сирак 98
слумници 35, 36
сираче 98
слушам 58
Сирена задушница 101
слушачи 67
Сирна задушница 101
слушачки 89
сиромах 87
слушник 34
сиромашка 87
слюбар 34, 66
сйрота 87
слюбаре 67
сито 49,105
ситдсване на свадбение хлеб 48 слюбарки 36
слюбники 35
скала 91
слюмник 34
склапяне 98
слюмница 34
скепъ 71
слюмници 35, 36
склопено блюдо 98
склдпци 17, 104
сляпа кукла 49
смеруват 107
сковдйница 27
скришен главеж 36
смигалъ 24
скуруфйсуване зетят 54
смидаль 24
с кусур 20,21
смидаль 24
скършуване питата 56
смидар 24
скътвам 93
смидарь 28
слава 105
смола 108
сладка ракия 81
смърт 87
слама 89
смъртна събота 100, 101
156

смъртниК 90
сна 60
сНаъ 60
снаха 60
снахица 60
снахъ 60
снббник 33, 34
сндбници 35
снбвник 34
соакра 60
сбглед 32
согледник 33
согледница 33
согледници 35
солена баня 22
солното желязо 105
сосватам се 58
софалъкя 16
софра 97
спап 74
спапь 72, 74
Спасовското одуше 101
спахийски гробове 107
спиране на прането 14
с повдйница 24
спогодба 32
спонда 23, 24
с понуда 25
споредници 107
справяне 88
спрявьрници 68
спряха ми дреите 14
сребро годеж 37
сребърна китка 45
срица 65

срой 36
станала 14
станала тежка 14
старейко 63
стар ерген 32
стар кальтата 62
стар сват 63, 64
стара кальмана 62
стара мома 32
стара мудма 32
стара свдкя 63
стара сватя 63
стара трапеза 53
старейко 63
старек 63
старековица 63
стари кумове 62
стари мъртви 100
стари сват 63
стари сватове 62
стардйка 63
стардйквица 63
старойкиница 63
старойко 63
стардйковица 63
стардйкул 63
старойкя 63
старбк 63
старокеница 63
стардкица 63
старокумя 55
старокьтица 63
старокьтя 63
стардкя 63
старосват 63
157

старосватец 63
старосватка 63
старосватница 63
старосватя 55
стег 52
стиво 104
стихя 104
стил 104
стовничка 102
стопан 104
стопанена къща 105
стопанеса 104
стопанин 104
стопанова гозба 105
стоячка 65
стрига 18
стригой 104
стрйжба 29
стриная 64
стрйца 65
стричина 64
строй 36,37,38
стрдйко 34
стройник 34,40
стройница 34,40
стройници 35, 36
стройничица 41
стрдйци 35
струване 95
струвйло 95
струвки 96
струйка 49
стугаре 79
стъкмяване 88
стърнш 72
стяг 52
158

суврена възглавница 81
сугарче 20
суденици 26
сукла 29
сукльо 29
сурате 81
сурко 26
сурна 46
сфабда 46
сфътве 67
съботници 105
съглядка 32
съна 60
сгьпйв 36
сърмянки 17
съртачи 61
съруда 71
сюта 25
сякане 57

Т
табут 91
тавалък 55
такмеж 37
такменджйи 35
такменджия 34
такменик 40
такменица 41
такмувам 39
такъм 72
тал 74
тате 60
тача 19
тачене 38,103
тварена 14

^дрна И
щегдобна 14
теготка 14
„tezotnua 14
тежка 13,14
тежка 14
тел 72
телевйти китки 42
тель 72
тельдсам 57
телъдсвам 57
тельдсване 56
тенец 103
тенешира 90
тес 61
тестве 61
тестемел 72
тесть 61
тетя 61
теща 61
теферйч 53
тиганчари 85
тйкла 93, 94
тйкли 93, 94
тирена китка 43
титрйци 71
ткаена пелена 28
товар 74
товарена 14
товарна 14
товдрена 14
тдлю 27
тджене 103
тдпеник 98
тдпеница 84

топек 105
топла пита 24
топък 105
тдпяк 103
точено 28
траана 48
трап 93
трапеза 78, 90, 97
трапееза 97
трапеза за жените 97
трапеза за мъжете 97
трапезник 24, 80, 95
трахна 23
требене 48
трегден 26
трекя вечер 26
треперушки 71
треперчица 59
трепече 77
трепушка 71
трети ден 24, 26
третини 95
третйчя 84
трипичери 71
триячка 13
трддна 14
трошат панйче 96
трубене 88
трудна 14
трудна 14
трудница 14
трутички 98
тумба-лумба 46
турта 24, 50
турте 24
159

туртички 99
тъжене 88
тъкмеж36
тъкмена 41
тъкменджийка 34
тъкменджиикн 36
тъкменджия 33
тъкмени* 40
тъкменье 36
тъкмя 39
търа 74
търпеза 53
тъст 61
тъштене 61
тьдшка 14,15
тъща 61
тъщен 61
тюнтюрица 71
тюрлйи 14

У
убавенка 65
убавка 65
убиват 18
убиграване 83
убихадане 83
убрус 70
увйкване 88
увличам 46
увдждам 46
углавеник 40
углавеница 41
углавник 40
Углавница 41
^главници 35,41
160

угледник 33
угледник 40
угледницн 35
угледняк 33
угодевам се 39
угодявам ся 39
уградиса 16
уградисала 16
уградисам 16
удавен гроб 107
удомя 47
удомявам 47
удомявам са 46
удомявам са 46
удомяване 46
удум вам 33
удумки 37
удумник 33
уенджии (Я
уженати 47
уженвам се 46
узимам са 46
укос 15
укостен вампир 104
укдт 15
украсяване 88
укут’ен юнак 32
ула 76
умарина 104
умиране 87
умирачка 87
умор 104
умреж 87
умрело 87
умрел от бога 87

умрял 87
умряло в рожба 20
умрялуту 87
упй 103
уплавих се 13
упЬк 93
у положение 14
у положение 14
упратане 81
упросници 36
упрук 81
упрущавам 84
урадисване 16
урама 16
урамак 16
урешници 26
урйсници 26
уришници 26
уроки 17
уруглица 52, 106
усватим се 58
уставалка 38
устрел 20, 103
устрелче 107
устрель 20
утйчник 68
утичняк 68
утрчняк 68
ухдден лефт Jep 32

Ф
факйрин 87
факйрка 87
фампйр 103
фекел 71
] 1 Човешкият живот...

феруглица 52, 106
феругличар 51
форлила 13
фпйвам 57
фруглица 52
фтаксвам 57
фтаксувам 44
фудула 92
фудура 99
фула 76
фурнита 92
фърколак 104
фърлила го 13

X
халащйсвам 84
Халвените одуши 101
Халвяна задушница 101
Халка 42
халче 21
ханее 73
харизани 30
харйзване 102
харото 16
хасър 97
хвърляне на дар 37
хвърляне на детето 13
хвърляне на детето 27
хвърляне плача на детето 22
хвърляне свекър и свекърва 77
хендак 91
хепкам 57
хлупка 91
хлябове 50
хоресници 26
161

хоро на вампир 105
хоругва 51
хоръгвица 51
храмбул 52
храначка 25
Хрангел и 98
Хрангелското одуше 100
хрангелче 91
хрангелчета 98
хранени братя 25
храненичка 25
храненици 30
хранениче 25
хранечка 25
хорднов обол 106
хубава 81
хубавка 65
худула 92,99
хубулка 91
хубульки 50
хунапи 17

ц
цолу 51
цацоглавец 20
цвинцом 49
цвинцом погача 49, 50
целеник 24,95,99
целуване на ръка 37
циганче 26
цдвъ 71
цопи 71
црепка 22
цуна 27
цунче 27

цуньгю 27
цуньо 26
цупка 26
цуре 26,27
цуренце 26
цурко 'll
цурче 26
иурчо 26
иуръо 26
иуца 26
цуцуле 84
цълуфе 23
Църна събота 101
цялко 42

Ч
чаис 74
чаруване 93
чеиз 74
чекане 101
чекане на ляб 96
челебей 22
челядни 47
ченгеле 14
Червена събота 101
червено 22
червено куку 55
червяване на децата 19
черддшам се 16
черен котел 90
черешкер 43
Черешова задушница 101
черковен ляп 92
Черна задушница 101
черна мартйчка 94

Черна събота 101
честина 69
четирийсе 95
Четириоко куче 105
четли 102
чехъл 28
чечена 21
чизми парас 55
чипа 27
Чиряшното одуши 101
чиста молитва 23
чиста пара 17
чиста пара 19
чисто брашно 90
чисто място 16
чбнато 96
чбнъово 96
чдтора 45
чревата жена 14
чукане булгур 48
чукане тепсе 74
чумбер 69
чумбери 103
чупа 26
чупанка 92, 98
чупка 26
чупник 92,98
чъбра 26
чяддйна 25

ш
шамен 70
шапка 71
шарена пита 43
шарена погача 43
шарене 48
шафер 64
шаферка 64
шентавно 20
шерки 15
шетам 58
шетачи 67
шетачки 89
шетнаджии 67
шетрйти 71
шех 73
шехатлък 82
шивиш 79
шип 94
штафальок 71
шувиш 79
шуга 50
шуле 26
шулето 26
шумник 27
шумници 27
шуренце 26
шутак 74
шътам 58
шътачи 67
шътнйк 66
шюлка 26

163

щ
щафальок 71
щерица 13
щерица 13
ще се предели 87
щулко 26
щъпалска пита 28

Ъ
ълкъ 42

Ю
юди 104
юнак 32,59

164

юнакови колесници 45
юрешници 104
юшмак 69

я
ябълка 53
ябълка 65
явен годеж 37
яден 87
ядник 87
ялова 13
ялова 13
яловица 13
яловица 13
ятак 91

HUMAN LIFE
BIRTH, WEDDING, FUNERAL
Thematic Dictionary of the Family Rituals
(Summary)

The anthropological cycle “Birth. Wedding. Funeral” explores human life from beginning to end. The three ritual ceremonies present the
most important events in one’s life. The onomasiological picture of the
triad is shown in the second part of the project, which is dedicated to the
exploration of the ideographic aspect of the cultural lexis. In the structure
as well as in the onomasiological pictures one can find thorough information about certain activity spheres, conceptions and single (odd) facts of
the linguistic consciousness and their value for the specific life view in
traditional culture.
The “Thematic Dictionary of the Family Rituals “Birth. Wedding.
Funeral” is the second part of the project, which is dedicated to the exploration of the ideographic aspect of the cultural lexis. It is a long-waited
sequel to the “Thematic Dictionary7 of the Folk Calendar”, published in
2008. The research of the popular terminology throughout each particular
language and the making of inventory of its parameters is the first step,
leading to more and more exploration of the ethno linguistic interpretation of the language material.
By the making of separate thematic dictionaries of the folk terminology, the authors groups the popular terms used on Bulgarian language
territory and arrange them according to how close they are in meaning
and to the resemblance in the realms they typify.
The fact that the popular terminology is resistant and stable deserves our attention. It composes of the articles, listed below: 1. Ritual.
2. Ritual objects. 3. Ritual person. 4. Ritual activities. 5. Metalanguage
of folklore. 6. Ritual place. The research of the unique paradigms of
165

popular terms is a necessity for the thorough investigation of the lexical
and ethnographical material which precedes the inner reconstruction of
the cultural space.
In general it must be said, that during the making of the anthropological cycle “Birth. Wedding. Funeral” the authors do a making of inventory of the language material by three main indicators - according to
its place in the particular ritual as a mental space, according to its ethnic
semantics, which present in the way it’s been interpreted; and according
to its geographical distribution.
The way they are presented begins with the summarized meaning
and continues with naming this meaning in particular popular term with
their geographic distribution for each semantic dominant. Such an arrangement gives us the opportunity to fix the language arcs of the same
or neighbor language territories, which takes us to the next step on the
research of the folk terminology as cultural lexis.

Палмира Легурска, Неда Павлова,
Мария Китанова

ЧОВЕШКИЯТ ЖИВОТ
РАЖДАНЕ, СВАТБА, ПОГРЕБЕНИЕ
Тематичен речник
на българската семейна обредност

Българска
Първо издание

Редактор Соня Славова
Художник Константин Жеков
Графичен дизайнер Даниела Мицева

Формат 142x197 mm
Печатни коли 10,50
Печатница на Академично издателство „Проф. Марин Дринов“
1113 София, ул. „Акад. Г. Бончев“, бл. 5
www.baspress.com

ISBN 978-954-322-548-4