/
ISBN: 978-954-9928-62-4
Text
Речник
на книжовния бългэрсхи език
на народна основа от XVII век
Изданието е спечелило конкурс
на Министерство на културата
на Република България
Настоящего произведение
е издадено с финансовата подкрепа
на Фонд Научни изследвания
при Министерствсто на образование то,
младежта и науката на Република България
Българска академия на науките
Институт за български език
Проф. Любомир Андрейчин
Руска академия на науките
Институт по славянознание
Речник
на книжовния български език
на народна основа от XVII век
(върху текст на Тихонравовия дамаскин)
ИЗДАТЕЛСТВО
ВАЛЕНТИН ТРАЯНОВ
Редакционна коле1 ия:
вне. д.ф.н. Евгения Дьомина
(главен редактер и ръководител на проекта,
автор на предисловието и увода)
гл. ас. д-р Баня Мичева (научен секретар)
гл. ас Солвейг Сеизова
Авторски колектив:
Роланда Блажсва |
вне, д.ф.н Евгения Дьомина
сне, к.ф н Галина Клегикова
доц. Емилия Кочева
Розали Лилова
ас. Августа Манолева
гл. ас. д-р Ваня Мичева
Аделина Петкова
гл. ас. Солвейг Сеизова
проф. д.ф н. Марияна Цибракска
Благой Шаламанов
Рьцензенти:
гнс. д.ф.н. Григорий Венедиктов
проф. д-р Елка Мирчева
чл -кор. проф. д.ф.н Емилия Пернишка
РЕЧНИК
НА КНИЖОВНИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
НА НАРОДНА ОСНОВА ОТ XVII ВЕК
(вьрху текст на Тихонравовия дамаскин)
главен редактор вне. д.ф.н. Е. И. Дьомина
© Институт за български език .ДТооф. Любомир Андрейчин
към Ььлгарската академия на науките, 2012
<£ Институт по славянознание
към Руската академия на наухитс 2012
Издателство „Валентин Траянов", София, 2012
ISBN 978-954-9928-62-4
ПРЕДГОВОР
Речникът на книжовния български език на игре дна основа от XVII в
е първият труд в ислорията на бьлгаристиката и славистика!а, конто пред-
ставя научно словнето богатство на новэбългарските дамаскиви. Езикъг на
новобългарската дамаскинска книжнина има ключово място в историята
на българския език. тъй като за първи път след Кирило-Методиевата епоха
възстановяг-а врьзката между писмен и говорим език. Книжовният идиом от
XVII в. обединява елементи от традиционная език на архаичните дамаскини и
оз живия узус на ьсички равнигда. фонетично, морфолэгично, синтактиччо и
лексикално. В литературата на XVII в. нанлиза лексика с диалектен и разгово-
рен характер, гр апатична та организация и словсред отразянат реалисте битпе
на българския език от Прсдвъзраждансто. Речникът обрабства научно цялата
лексикална и граматична информация за езиковите факти и ги представя в
тълковнага и индексална част на всяка речникова статия. По този начин грудът
предлага уникален материал за историята на българския език, историческата
лексикология и историческата диалектология Той би могъл да бъде използван
и при изеледвания по сравнителна граматика на славянските езици, славянска
акцентология, сравнителна история на славянските литературни езици. Непуб-
ликуваният текст многократно е иредосгавян на български и руски учени за
техните дисеитации и монографични прсучвания.
Семанг ичният анализ, който авторският колсктив и редколегията из-
ползват при съставяне на речниковите статии. позводява да се откроят най-зна-
чимите мисловни и културни нагласи иа българите от края на XVII и началото
на XVIII в. В тълкуването на думите се отразява както ценностната система
на християнската парадигма, така и утвърдсните етични и естетически норми
на предвъзрожденската интелигенция Наблюдава се културна интерференция
между различии системи универсална религиозна, конкретна историческа.
битова), която без съмненис присъства в семантиката на лексемите и словосъ-
четанията Ето за;цо Речникът на книжовния български език на народна осно-
ва от XVII в. представлхва интерес и за специалиста по етнолингвистични и
културологични гтроучванпя на езика.
Речникът е израбоген според изискваннята на модерната лексикой рафия,
като се представят всички преки, преносни и образни значения на лексемите,
всички нюзнси и словосъчетания с устойчив, фразеолегичен и синтактичен ха-
рактер. Материалът от писмения език на XVII в. е анализиран със средствата
на съвременната наука. В това отношение трудът продъгжава една традиция в
Сскцията за история на българския език към Института за български език. къ-
дето по този начин с а съставени няколко исторически речника. Старобьлгарскп
речник, Речник на Бдинския сборник от 1359 г., Речник на грамотите на бъл-
гарските паре. Речник на произведенията да Патриарх Евтимий и др. С право
може да се каже, че Секпията за история на българския език се утвърждава като
значим център за историческа лексикология и лексикография.
проф. дбн Васил Райнов
ПРЕДИСЛОВИЕ
§1 . Речникътна книжовния български език на народна основа от XVII в.
(върху материал от Тихонравовия дамаскин) е резултат от колективната работа
в рамките на международного научно сырудничество на трупа изследовате-
ли от Института за български език към Българската академия на науките и
Инситута по славянознание към Руската академия на науките под ръковод-
ството на проф. дфн Е. И. Дьомина. Речникъг нродължава изеледването на
Е. И. Дьомина на ръкописното наследство на новобългарската писменост от
XVII в. - писмеността на дамаскините. Като един от най-пълните и близки до
новобългарския първооригинал, в центъра на това изеледване стой Тихонра-
вовият дамаскин от XVII в - ръкопис № 702 от сбирката на Н С. Тихонравов
в Руската държавна библиотека.
§2 Речникът на книжевния български език на народна основа от XVII в.
(РКБЕНО) съдържа над 6000 речнике ви статин Това е първият в историята на
славистиката тьлковен речник тезаурус на един от най-важните за историята
на българския език и българската историчеека диалектология паметници на
новобългарската книжника. Той съдържа подробно описание на значеяията на
всички засвидетелствани в текста думи и усгойчиви словосъчетания и грама-
тическа характеристика на всички словоформи в индекса.
РКБЕНО предоставя богат материал не само за трудове по българска
историчеека лексикология и историчеека граматика на българския език, но и
за славистични изеледвания - по етимология, сравнителна граматика на сла-
вяиските литературни езици и Славянска акцентология.
Неоценима е ролята на РКБЕНО за решаването на един от централни-
те въпрэси на българското езикознание и историята на българската кугтура
- оформянето на съвременнкя български книжоьен език. взаимоотношение-
го между книжовна традиция, цьрковнославянско влияние и народни изразни
средства в този процес, източниците на иеговата диалектна основа. Книжовно-
писмената традиция в новобългарските дамаскини като най-важен фактор на
Българското предвъзраждане полулава в речника ценна за нейното осмисляне
и в известна степей изчерпателна характеристика. РКБЕНО е значителен етал
в решаването на нентралната задача на съвременната българистика - сьздава-
нето на исторически речник на българския език.
Речникът ще улесни работать с паметниците на книжовния български
език на народна основа от XVII в., ще ги направи пэ-достъпни за широк кръг
читатели.
§3 В работала над РКБЕНО могат да се отделят два етапа. В първия,
подгэтвителния, Е. И. Дьомина разработка обща концепция и пробпи статин
за речника, конто са обсьдени в Института по славянознание и балканистика
към Руската академия на науките и в Института за български език към Българ-
ската академия на науките през 1985 г. Сътрудници на Института за български
език и студенти от Софийския университет „Климент Охридски“ написват на
фишс>ве целия текст на Тихонравовия дамаскин (но изданиетэ на Е. И. Дьоми-
на) и сьставяг картотека, кояго се съхракява в Института за български език.
Основната работа по създаването и извъошват Р. Лилова и Б. Шаламанов. При-
нос в обсъждането на концепиията на речника и ръководетвото на автирския
колектив на началния етап имаг Д. Иванова-Мирчева и В. Василев.
През вгория етап от 1989 г започва работа над речникевите стадии,
постепенно се оформя авторският колектив, в конто участват: от руска стра-
на - Е. И. Дьомина, Г. П. Клепикова, от българска - Р. Блажева, Е. Кочева,
Р Лилова, А. Манолева, В Мичева, А. Петкова, С. Сеизова, М. Цибранска,
Б Шаламанов.
Редаклорскага работа на Е. И. Дьомина над статиитс от речника започ-
ва успоредно със съставянето им От 1991 г в работзта по редактирането ча
авторските стзтии се включват Б. Мичева и С. Сепзова.
Голямо значение за усъвършенстването принципите на съетавяне на
речниковите стат ни и решаването на конкретни спорни въпроси, както и за
)точняване на общи положения имат редовниге заседания на редколегията и
авторския колектив.
УВОД
§ 1. Общи данни за Речника на книжовния български
език на народна основа ст ХУЛ в.
1 Л. Речникъз на книжовния български език на народна основа or XVII в.
(върху материал от Тихонравовия дамаскин) е замислен като един ог възмож-
ните типове описание на конкретен ръкопис, конто позволява в най-пълеи и
недопускащ никакви изключения вид да се характеризира лексико-семантич-
ното богатство на думите и устойчивите лексике-фразеологични съчетанкя в
текста. Съгцс така дава възможност да се паправи грамагична характеристика
на всяка от словоформите в текста, да се покаже разпределението им по мор-
фологични категории и словоизменгтелни типове, да се документира употре-
бата им чрез сигнатурите, да се приведе достатьчно илюстративен материал
за всяко от значенията на думите и словосъчетанията. Тази задача е призван да
изпълни гьлковният речник тезаурус на изеледвания новобългарски дамаскил.
Така се изгрзжда достатьчно адекватна нредстава за състоянието на книжов-
ния български език на народна основа през определен етап от пеговото функ-
циониране в рамките на определен синхронен срез - XVII в. Това е описание
на конкретния книжсвен идиом, представят юзи тип литературен език като
реална комуникативна единила. Тълкуването на думите, а сыцо всички гра-
матични и други бележки са на съвременен български език. Разпределението
на словоформите по граматични категории и словообразувателли типове се
оснозава на българската грамагична традиция При тълкуването на думите се
използва целият необходим лексикографски материал.
1,2. РКБЕНО е изработен въз основа на пълна ексцерпция на новобъл-
гарската част на Тихонравовия дамаскин по неговото издание (виж: Демина Е
И. Тихонравовский дамаскин. Болгарский памятник XVII в. Часть 2. Палеог-
рафическое описание и текст. София, 1971). Картотеката на Речника съдържа
фишове Сье словоформите на над 6000 думи На всяка от гях е посветена от-
делна Мечникова статия Картотеката се съхранява в Института за български
език „Проф. Л. Андрсйчин“.
В РКБЕНО е представен лексикографе™ материалът ст всички ново-
български по език текстове в Тихонравовия дамаскин. По ред в ръкописа те са
1-21, 31-40. А именно:
1. дамаскуна инока йподшкона и стоудйта. слово просты сказУвашё. за десетЬхь
наоукв’ мсдусесовы (заглзвието е дадено по Трояиския дамаскин от XVII в., тъй
като в Тихонравовия първитс два листа нс са запазени), л. 3-8;
2. мда септем'вр'Уа, а начёлб ин’дикт^. и паметь прпообпаго сёца нашею
сумесэна стльпника. л 9-156;
3. мцатого, и, слово на роибствс простые вйчце нашее бце й прнодвы мар'Уе,
л. 16-21;
4. мцатого да, вт^вижёше чтнаго крта гни слово бльгарскы ёзыкб, л. 216- 266
5. миа того, к. мше стою велйкемнйка еУстабУа нового Еэва, й жена его
Оеопйста, й чеда его aranie й Небписть. слово со инока, дамаскуна, йподшкона,
стыдить, л. 27-406;
6. мца того кз, пристав лггнУе стго апла й ёудиста кэанна бго_слова. л. 41-486;
7. мца сэктом'врТа з слово на стго апла 0-омы, л. 49-546;
8. мца того, да, жйт!е прпбные матере нашее петкы тпьнов'скые. л. 55-60;
9. мца. тою кз, мчше стго й славнаго велйко_мчнйка дймйтрга м<-роточиваго.
йзвади се на новы езыкь, сё дамаскына инока йпод’Уакона й ст^дйта. показ^ва й
за чюдеса его, л 606-756;
10. мца ноёмврУа, а памё сты без'сребръяикь козма й дамшнь. сты, л, 76-796;
11. дамаскуна инока йнодгакона й стоудйта. сказаше б чюдесё что ё было со
прЪвелйкы чйно,начелнпкь михайла й гавршла, л- 81-1086;
12. мцатого п иже вь сты седа нашего коанна златооустаго патрТапха цр играда,
л. 1086-1206;
13. мцатого, ка. иже въ цркбвь въведёше пртые вЛчце наше ице й прно двы
мрУе, л. 121-1256;
14. мца демвфче, е жйп’е прйбнаго седа нашего саввы бещённаго наставника
н#стынно_жйтелк:мь, л. 126-1306,
15. мцадекемзр1а,зжипей жизнь почь сты иже чюдесь иже въ сты бца нашего
iepapxa й чюдотвбрбга Николае миршлиюйскые. съпйсано дамаскйна монаха
йпод!акона сйца сол^н'скые цркве, л 131-1566;
16. дамаскйнь инока йподйкона стУдйта. слово на поклонюше чтнаго й живо-
творещаго крта. л. 157-1636;
17. въ нёлю е по жйпе й жизнь п^пбные марш сгипгЬнины, л. 1636 1766;
18. дамаскйна йника йподТакона й стоудйга слово, за второ пришьСтвУе га
нашего iv ха. й за антихриста, л. 177-207;
19. слово со главь стго лила со бсми помыслах*, л. 2076-208;
20. слово порченее къ цремь й всёводамь, й влйа, й поповсо, й ьъс£ хрп'ансэ не
опивати се вин-Д л. 208-210;
21. слово стго желанна злаустаго 6 злыхь женахь, л. 210—211;
31. слово стго ссоанна злато^стаго. 6 покаанш дшевнймь, л. 215-223:
32. елозо стго апла павла обхожёше раю й м;?кы. й како въехыщень бысть до
грёнаго нбсс, л. 2236 2316;
33. дамаскйна йнока йподгакопа й сй’дита слово на рождьство га нашего"!? ха,
л.232-2475;
34 дамаскйна йнока йподТзкока й ст^дита. слово на цз^тоносю пне. еже гё
ср-Ьтёнге хво съ ватемь, л. 248-256;
35. дамаскйна монаха йпод!акона й стх'дита слбво на по!ребён1ё Та ба i спса
ншёго iv ха. й б еже въ адь сыйьствш. блвй со, 6 рыдани пртые 6S’, л. 256-
2666;
36. мца того. д1 стго апла фйлипа слово, л. 267-2736;
37 мца того si памё стго апла i силйста, матОёа, л. 274-281;
38 дамаскйна йнока йподГакона. й ст^дйта слово на възнеше га нашего iv ха,
л.2816-2946;
39. мца апршпа кг мн!е стаго и славнаго великамника геоэр'па. съпйсано
дамаскйна йнока йподшкона й ст^дита приказа се тозй слово й за чюдесата
щото са г старило со нггго, л. 295-3196;
40 слово стго, алед.'а, бж.а члка, л. 320-324.
Новобългарскихт текст, на който се опира РКБЕНО, обхваша 320 листа
(640 страници) от Тихонравовия ръкопис. В създавансто му вероятно е участ-
ват повече от един книжовник. Пс употребата на наречието за време {тогази
или тогиеа) и по рвд други ссобености се различават текстовете 2-17, 33-38,
40 (трупа с тогази) и 1, 18- 21, 39 (група с тогива). Повобългарските текстове
от Тихонравовия ръкопис са дело на трима преписвачи: първият е преписал
1-36, вторияг се редува с третпя в 36-40. Затова при привеждане на илюстра-
тивния материал в Речника, а също и при изброяване на словоформите в ин-
дексалчата част на речниковите статии се посочва не само номерът на листа
спиред пагинацията в Тихонравовия ръкопис, но и поредният номер на текста,
към който принадлежи цитираният материал. Гакава двойка номерация (отка-
чало номерът на текста, а след точка номерът на листа, например: 2.136) носи
допълвителна информация и може да се окаже полезна при по-нататъпгни про-
звания на материала в РКБЕНО.
Няколкс неголеми но обем текста з Тихонравовия дамаскин (л. 22-30,
л. 211-215), а съшо 41 (Словото па Дамаскин Студит за Сретение на Господа,
л. 325-341 с почерк на четвъртия преписвач) са написани на средпобългарски
традиционен литерагурен език. Естествено, в новобългарската част на ръкопи-
са и в тези тексюве има много обши думи, конто принадлежат към основния
речников фонд на българския език или са проникнали в новобългарския текст
от неговите архаични оригинали, както и от лексикона на самите книживни-
ци - създагели на книжовния български език на народна основа от XVII в Не
може обаче да не се отчита, че всяка от тези общи думи е част от самостояте-
лен книжовен идиом като реално функционираща комуникатиьна единица и
втиза в неговата лексико-семантическа и граматическа система, следователно
може да има несъвпадащи значения и особеносги на употребите. Това опреде-
ля необходимостта те да бьдат изключени от словника на РКБЕНО.
§2 . Кратка характеристика на обекта на изследване
2.1. Както вече беше казано в Предиеловието, този Речник продължа-
ва изследването на дамаскинската книжнина. Като представителен за нея е
избран Тихонравовият дамаскин от XVII в. Резултатите от това изследване,
изложени в първите три тома на монографичта „Тихонравовский дамаскин.
Болгарский памятник XVII в.“, трябва да се имат предвид. когато се използвг
РКБЕНО за една или друга изследовагелска задача. Тук накратко ще припом-
ним някои необходими сведения за обекта на Речника.
Новобългарските дамаскини от XVII в., като Тихонравовия, Протопо-
пинския, Копривтценския. Троянских, Люблянския и др., са първите пис.мени
паметници след Кирило-Мегодиевата епоха в Ьългария, чийто език се опира
на живата народно-разговорна реч с нейния аналитичен 1раматичсн строеж
и обновен речников фонд - за разлика от синтетичния граматичен строеж на
традиционния български литер атурен език. Текстьтна тези паметници възли-
за към: 1. първите проводи на „Съкровище“ от Дамаскин Студит на средно-
български книжовен език, който вече не съответства на живата народна реч от
това време и отразява само спорадично отделни чейни особености; 2. произ-
ведения на други автори на традиционен литературен език. взети от различии
източници.
Нормите на книжовния български език на народна основа от XVII в. се
оформят непосредствено в процеса на писане на дамаскините със средствата
на живата народна реч. Създате лите на новия книжовен идиом в своята работа
се опирал: 1. на системата от изразни средства на нарсдно-разгсвэрния език на
населението от градовете и големите манастири в района на Средна Стара пла-
нина (в ареала: Етрополс - Луковит - Тстсвен) в бившата Ловешка епархия,
койтс притежава основните диалектны черти на централните, преходни по
тип, балкански говори по ятэвата Гранина (с то за до голяма степей се обяснява
присыцата на дамаскините вариантност на езиковите средства); 2. на сред-
ствата на традиционных литера турен език, в частност на няьои особености,
отразени в езика на архгичните оригиналы Взаимодействащз-те си в прсцеса
на създаване на новобългарския текст книжовен и народно-разговорен идиом
имат различна функционал на, териториаляа и соппална сфера на действие и
различии субстанцпални форми (племена и устна). При това става дума за къс-
на реализация на традиционния литературеи език (бьлгаро-сръбска безюсова
правописна редакция на средне българс кия език, евързан чрез кодификапията
на Конст антин Костенечки с школата на Евтимий Търновски), който вече е
поел живи пародии черти.
Условно механизмы на създаване на книжовния български език на на-
родна основа от XVII в. може да бъце сведен до този модел:
• възникване на писмени изрази, ориентирэни едновременно към сис-
тем! гге от из разни средства и нормы на традиционния титературен и на народ-
ния език; натрупване на однотипны решения при този процес (т.е. създаване на
новия писмен узус);
• приемане на дадените писмени изрази за образец и закрепване на тех-
ните особености на равнишёто на писмения език като система;
• възникване на нови писмени изрази, ориентирани към вече приетитс
особености на реализация на писмения език като система
Именно ло този начин постепенно в процеса на създаване на новобъл-
гарския текст, като се закрепват на равнишето на писмения език като система,
традиционните книжовни и народните изразни средства стсват елементи от
нормата на иовия исторически тип литературеи език - книжовния език на на-
родна основа, и се осъществява прыемственост в българския книжовен език
като историко-културен феномен.
2.2. За структурата на новия тип литературеи език е характерно общото
решение на неговите създатели на равнишето на системата на писмото да се
следва традиционнста книжовна норма, а на равнищага на граматичыия стро-
еж и лексиката - да се следва узусът на живата народна реч. Така в писмото
се използват налълно излишните за фенологичната система на живия език от
XVII в. набор от б>кви и техннте графични варианти. надредни знапи и лига-
туры, характерни за архаичните оригиналы принципы за съкратеио изписване
на думите. Особеностите, евързани с новобългарската норма, са манко упо-
треба на буквата ъ наред с Ч, оу вм, ж, буквите ц, й; употребата на буквата ж ке
само според нормите на среднобьлгарския правопис, но и вм. га.
На равнлщата на граматичния строеж и лексиката създателите на кни-
жовния език на народна основа, напротив, доста последователно използват
системата от народни изразни средства. В новобългарския текст се отразяват
зеички осньвни морфологични особености, конто обикновено се споменават
при характеристиката ка съвременния български език (включително и литера-
турния): постпозитивна членна морфема, аналитично изразяване на отноше-
нията между думите в изречението; замяна на инфинитива с да-конструкция;
XTI
аналитично изразяване на степениге за сравнение с помощта на частиците по-
и най- (г нов тбългарския текст те могат да се прибавят не само към придага-
телни, но и към сыцествителни и глаголи: ами ё нам ловь чюдны цртво нбное
31.215; со слн'цето пбсвЕти 4.21 б; зарадй тсва го й бь найпочёте 15.1556); ана-
литично изразяване на бъдеще вэеме (в новобългарокия текст - с помощта на
един от двата еднакво допустими модела: спомагателен глагол ща или щем,
измеиящ се по лице и число, + да + сегашко време на спрегчатия глагол в съот-
ветното лице и число, например: й как* щъ азь гова да зёма на ссбЪ ей 12.1106,
мнбого тешь зло да погётлишь 6.436; или същите фэрми на спомагателния
глагол + съкратен инфинитив: й азь те щемь настави 9,68; й прода го шешь
тамо 9 696); употреба на преизказни, конклузивни форми и форми на адмира-
тив; отсъствие на деятелнн причастия за сегашно време и деятелни причастия
за минало време на -ъ, -въ; бройна форма на съществителните от м род (в но-
вобългарския текст: дз'а м#жа 37 280); замяча на относителното местоимение
иже, гаже, геже със съюзната дума който и др.
Заедно с това в новия литературен идиом се откриват и редица гради-
ционни киижовни елементи. Едни от тях са единични в новобългарокия текст
(срв. инфинитив „не опивати се вино" в текста на заглавието на слово 20).
Други могат да се разглеждат като елемент от нормата на книжовния българ-
ски език на народна основа от XVII в. Така например в новобългарокия текст
нерядко се употребяват слове форми на аорист за 3 лице мн число с окончание
-ше вместо обикновеното в такива случаи окончание -ха. Срв. например и хы-
трьцыте като чюше тьзи дУма со цара. йзлЪзоше йз г’ёрлимь. й пойдбше гдёто
стань явЕздата 33.2376, в архаичната редакция: влъовы же гажо оуслышав*ше
слово пара йзыдоше йз* 1ерлймь й шьдше дон*деже ста яв'Ьзда Костенецкий
дамаскин. л 5.
Част от несвойствените за узуса па живата българска реч словоформи
попада в нсвсбългарския текст в състава на цитата от каясничниге тексто-
ве, конто оставят непрсведени и могат да се тълкуват, или влиза в съсгава на
устойчиви слсвосъчетания, използвачи в известна степей за стилизапия на
текста под влияние на традиционната писменост. Срв например упетребата
на падежни форми, вече несвсйствени за живата народна реч, в състава на
Сочетания от типа: въ вЕкы вЁкоО 31.223; причестй се стьгхъ тайнь 17.1746: въ
црква сты апль 8.58; или в състава на цитати, конто се гълкуват: й иакь каже.
даль ёсй боёщим* се тёбе зиамёше бъжати Q лица л^к^. ей ре каже даль ёсй на
хртгане, дето ти се богбть со знамешето, да бЕгать като Со лъкь 16.1616.
Най-значително е влиянието на традиционния литературен език на
лексикално равнище. Това се обяснява с стсьствието в словник фонд на раз-
говорната народна реч на много необходим и за предаване съдържанието на
текста изразни средства, в частно ст средства за наэоваване на няк зи реалии и
понятия, евързани с християнското учение, религиозната стика и църковния
обред, а също и някои собствени имена (антропонпми, топоними и етноними)
от' каноничниге книги, апокрифната и житийната литература. Тези думи - не-
рядко в състава на устойчиви словосъчетания - са заимствани непосредствено
от архаичната редакция. Срв. например; й дадс mV егцённы рамонось, дето го
зовемь омофрь 15.14)6; в архаичната редакция: и да cmV сщенные рамонось
его же глюмь омофор!о Ханджарски дамаскин, д. 287; царь ма;зим1ань npte
!. й п.тЬнй скуты й санроматы, на область рйм'ско цар'сгьо 9.63; в архаична га
редакция; пар* же магимТань, прЪемь скуОы и савромати въ области рпмскаго
цртва Хансж ареки дамаскин. л 251.
Много от тези думи вероятно вече са били част от говоримия език за
вековете християнско вероизповецание; нам ираме ги и в Речника на Н. Ге-
ров Срв. например nomina agemis с наставка -тел от типа: благод’Ьтел, го-
нител. мучител, крьстител, подражател, спасител, хранител и др., а сыцо
огглаголните сынествителни с наставка -ние от типа: богоявление, бдьние,
благовещение, выведение. выдвижение, гонение, знамение, искушение,
исиЪление, моление и др. За това, че тези словообразувателни типове са част
от нормата на книжовния български език от XVII в., свцгетелства и фактьт, че
наргд с традиционнее книжовни думи с наставка -ние в новобългарския текст
широко представени са и сыцестзителни, образувани по сыпля словообразу-
вателен модел. но от глаголни основи, взети о г народния език. Срв напри-
мер: выдышЪнзе 18.1936; лелёканзе 18.1936, покланЪше 1.86, трепёранзе
31.218; слЛ^ваизе 35.2566 и др. Особено интересни в това отношение са
сложниге думи на -ние от типа: залЛмыючйташе 19 2076; нйсокод^манзе
20.2096, крйво_съдение 18.196, файдалзёманзе и под., в състава на конто, как-
то се вижда от последняя пример, могат да влизат даже и гурцизми.
В сыдото време, заёдно със заедите ст архаичните дгмаскики думи, в
новобългарския текст нреминават някои словообразувателни модели, несвой-
ствепи за живпя народния език. Срв. например при гаг ат ел ни с наставки -ите-
лен, -ателен: и трй силы се зовжть садителТзы дето сь, със' та ражда й храни
члкь,йрастё.. йтрётУаёпйкьрастйге.Тна дето растё члкь. . адр^гыте . зозьт'
се раз^мйтел'ны защо сьс гЬ позназа члкь, что ё да ё и как'во ё 33.2326-233;
в архаи чната редакция: й трй ейлы оубо глют се, садйтет'ны занге съ сыми
раждает" сей питает" се.. члкь .. трёт!а е расти тел’ча. еже растёть члкь. . дро-
угые же петь силы, глют" се разоумйтел'ны, занк: съ тЪми познаВаеть члкь что
либо ё й хбщё" Еленски дамаскин, л. 136-146.
Тези сведения за книжовния български език на народна основа от
XVII в. дават най-обща характеристика на обекта на изследване и не претен-
дирад за пълнода. Изчерпваш, материал по зассгнатите пробпеми се съдържа в
преддагания на вниманием на изеледователите Речник на книжовния българс-
ки език на народна основа от XVII в.
§3 . Структура на речниковата статия
В РКБЕНО са представ ени два типа статии: основни и препратки. Вся-
ка основ?а статия съдържа целия предвиден в речника комплекс от данни за
лексемата. Тя се състои от три части:
1. Заглавната част на речниковата статпя съдържа предстэвителна фор-
ма на думата (заглавна дума), сведения за нейната принадлежност към опреде-
лена граматическа категория (част на рента) и за количеството на употребите
на словоформите й в новобългарския текст.
XTV
2. Тълковната част на речяиковата статия включва описание на всич-
ки открити в новобългарския текст значения и нюанси на значения на всяка
лексема (при необходимост - с уточнение на граматическата характеристика
на думала при нейната употреба в определено значение), образни употреби,
описание на устоичивите словссъчетания. в състаза на които се среща в текста
дадената лексема Всяка дефиниция на значенията на думала, нюансите на зна
чения, устоичивите словосъчетания е иодкреиена с илюстративск материал,
достатъчен за аргументация на предложен ото тълкуване
3 Индексалната част на речнике ват а статия съдържа граматическо
описание на всички зафиксирани в новобългарския текст словоформи на да
дената лексема с нейните трафични варианти, включигелно с различии над-
редни знапи и грешно изписани форми Тези словоформи се разпределяг по
словоизмснителни категории и парадигми, в рамките на които слоьоформите
се изреждат според тяхната поява в текста и се документират с номера на
словото и номера на листа от Тихонравовия дамаскин, на конто са засвиде-
телствани.
Препратките се дават за удобство при изпслзванетс на речника В тях
се представят графико-правописните и фонетичните варианти на загг азиата
дума, отличаващи се от нея по суфиксачната или коренната морфема, а също
и морфолегичните форми на думала, различии от нейната представителна
форма (суплетивни словоформи), Препратките, както и основните стадии, се
лават на съответното място в азбучния ред. Варианты на думата, представен
в прегратката, се описва семантически и драматически в съответната част на
основната статия, като се взема предвид при определяне количество то на упо-
требите и се разработва в индексалната част на оСновната статия.
§4 . Словник на РКБЕНО
4.1. При определяне състава на лексемите, влизащи в словника на
РКБЕНО, т.е. при разделяне на текста на думи, конто се представят в отделни
речникови статии, се прилагал следните принцппи.
Всяка статия е посветена на одна дума, разглеждана на първо място
като единига от издадения текст от празно място до празно място (или от праз-
но място до вертикална чертица), а всъщност като лексема, т е. като единица
от лексикалното равнище на езика, дума сьс съвкупността от нейните лекси-
кални значения и семантична структура и нейните словоформи с възможни
графико-правопиони и фснетични варианти.
Това се отнася и до думи, конто се откриват в текста само в състава
на устойчиво словосъчетание. В тези случаи се олределя представителната
форма на заглавната дума, даг.а се сведение за нейната принадлежност към
една или друга част на речта (или към лични или местни имена), количествою
упогреби в новобългарския текст. В тълковната част на речнике ват з статия се
разработва само устойчивого словосъчетание, в състава на което е засвиде-
телствана дадената дума. Например: арбанашки прил (1) арбанашка дръ-
жава. Арбанашка бържава, Албания, и тривалш йзё. така й дал'мапа. що ё
ар'банаш’ка дрьжава 8.59. В ин деке ал на та част думата отновс се разработва
каго отделка реччикоза единица.
Словообразувателните вариант и се разглеждаг като самостоятелни
д^тии и се разработват в отделни стадии, наг.ример: вдовичен и вдовишки.
погина и погибна и др. под. Взаимни препратки не се дават Изключение пра-
вят само глаголите засвидетелствани кактс със суфикс -ова, така и със суфчкс
-уза Те се разработват в една статия иод зашавна дума със суфикс -у «а; вари-
антът с -ова се дава в прекра тка.
Глаголите от свьршен и кеевършен вид се разглеждат като самостоя-
телни лексикални единипи и се представят в отделни статии. Това се лрави
и поради стремежа да се отрази в индексалната част на речниковата статия
различната употреба на техйите словоформи. Двувид овите глаголи (например:
видя несв. и св.) се разработват в рамките на една статия с граматическа бе-
лежка; несв и св. Когато отсъстват семантгчни разлики в уготребиге на евър-
шените и несвьршсните словоформа, тълкувзнсто на значенията на двувидо-
вите глаголи се дава с помощта на глагол от несв. вид, наг.ример: видя св. и
несв. 1. Виждам, выприемам със зрението си.
Ако никое от значенията е характерно самс за единия вид - св. или
несв., при неговото описание се дава бележка: Само св. или Само несв., напри-
мер. дарувам несв и св. . . 2. Само св. Надаря: направя някоы да притежава
някакво умение, способност, дарба. a KvpiaKtf вЛкй, дарх’ва мо (!) бь дарь й
йсцГлйваше ббл'ны тюд!е 4.266.
В самостоятелни статии каго словообразуватслни варианта се раз-
глеждат възвратните глаголи с частица се Глаголите с възвратна частица си
се представят в отделна статия само когато глагилът с частица си се отличава
семантично от глагола без си (например дойдя си за разлика от дойда: й азь
ебхбждамь по моа работа да градимь зданга. и пак' щем' ей Гв'ка до 13.1246), или
когато глагилът без частица си въобще не се употребява (например, попригот-
ня си, попрЪпочина си).
Б самостоятелни статии се разработват срещащите се р новобьлгарския
текст архаични глаголни словоформи, коитс не могат да бъдат отъждеетвени
с техните новобългарски континуаити, например поче св. от сто. *поуатн, по-
чие св. от стб. воунтл, почивают несв. от стб. поунклтн, оста св. от стб. остмтн
и др. под. (за правилата при оформянето на заглавната дума вж. в §5).
Б отделни статии се представят формите за трите лица в ед. и мн. число
на липните местоимения. Формите на притежателните местоимения се опис-
ват отдели о за 1 и 2 лице, а в 3 лице - и в зависимост от рода на субекга на при-
тежанис, каго се обединяват спорсд рода и числото на обекта на притежание
(иегов, иегова, негово - негови; неин, нейна, нейно - нейни; формите тогой
и егов се разработват отделно)
В РКБЕНО се разглежда целият материал със собствени имена (лични
и географски названия), названия на племена и народности и образувдните
от тях прилагателни, названия ча жители според географското име на мест-
ността. Лскссмитс, конто участват в сложни собствени имена, се разработват в
самостсятелни статии кате отделни заглавии думи В тълковната част на реч-
никовата статия те се опиеват като устойчиви словосъчетания.
В отделки статии се представят буквсните знаци в значение на бройни
или редки числителни. Буквените съчетания за сложни числителни се дават в
съответната статия на началната буква, обозначаваша десетиците (с изключе-
ние на втората), стотиците, хилядите. Сложните числителни от втората десе-
тпца (at, bi и др.) се зключват в статията на буквата, обозначаваща единината.
Причастията в атрибупжна функция се описват в самостоятелни статии
с бележка; прич. В тълковната част на статията се дэва бележка: Като прил.
Лексикалните омоними се разрэбогват в О1делни статии и се маркират с
римска цифра над реда след заглавната дума, например: изгори’ св. Бъдаунищо-
жен от огън и изгори” св. Унищожа чрез огън, раслан1 ЛИ и раслан” м Лъв
Граматическите омоними на представителната форма на думата (на-
пример: вънка - наречие и предлог) не се описват в отделки статии (вж §5).
4.2. Както вече бе отбелязано, графико-нравиписнте и фонетичните ва
рианти на думата, а сыцо суплетивниге словоформи се дават в препрагки кьм
основната заглавна дума, например гл ьбок вж. длъбок, монастир вж мана-
стир. Това се отнася и за думите с л-епентеза, например: земля вж. земя
В препратки се дазат очевидно грешно изписаните думи, например:
горегиат (!) вж. горещ, книла (!) вж. гнил, галлея (!) вж. галилея.
Заглавната дума на препратките фактически не е самостоятелен еле-
мент от словника на РКБЕНО, а влиза в него каго един от вариаитите на ос-
новная заглавия дума.
§5 . Заглавия дума: яредставителна. форма
5.1. Граматичната структура на книжовния български език на народна
основа от XVII в. в своите основни особености е близка до съвременната и
има достатьчно изразен новобьлт ареки аналитичен характер. Това позволява
като основна (предо гавителна) граматическа форма на заглавната дума да се
избере същата форма за различите часта на рента, която обикновено се из-
ползва в съвременната лексиксграфска практика
Изключение правят глаголнлте остагьци, евързани със старсбългар-
ския език, които не могат да бъдат вьзетановени зъв вид, присъщ на глаголната
система от XVII в. При тяхната разработка като зэглавна дума се дава първата
но парадигма словоформа на архаичпия глахол, засвидетелствана в новобъл
гарския текст. Например; ако няма форма за сегашно време. се привежда фор-
мата за имперфект, аорист и т.н.; в рамкптс на тези категории по парадигма се
избира и формата за лице и число, За избраната според този принцип заглавия
дума се посочва формата на инфинитива на старобьлгарския глагол, към който
се огнася дадената словоформа. Ако такъв инфинитив не е засвице геле т ван в
класическите старобьлгарски паметници, пред него се поставя * (звездичка),
например: поче св. от стб. *по7лтн. Останалиге словоформи на дадения глагол
се привеждат в индекса, а също могат да се открият в илюстративния материал
на тълковната част на статията
5.2. Сыдествителните имена в заглавната част на речяиковата статия се
представят в основна форма в ед. число. Формите pluralia tantum (например:
врата, срв.: срёбрьнптё врата 3.19) се разработват с бележка само мн., а също
съществителните, обозначаващи названия на племена, народности и названия
на жители според географското наименование на местността, ано те с а засви-
детелсгвани в новсбългарския текст само във форма за мн. число. В подобии
случаи форма за ед. число не се възстановява, тъй кате невинаги е възможно
това да се начрави достатьчно адекв атно. Заглавната дума се дава във форма за
мн. число с бележка тин., например: авар и мн., израилзЬне мн.
Сл ед заглавий дума - с обствено име - мсгат да стоят бе лежки: ЛИ (лич-
но име), МИ (местно име). По такъв начин бележките м., ж., ср., мн., само мн.,
ЛИ, МИ след заглавната дума показват, че дадената лексема принадлежи към
морфологичния кпас на сыцествителните имена
Ако едва дума в съвременния български език в диалектного му разно-
образие може да бъде или от мъжки, или от женски род и това не може да се
определи от контекста, то се дава с бележки. м (Д), ж. (Т), например: пепел м.
(?),ж.(?).
5.3. Като представителна форма за прилагателните имена се дава крат-
ката ф зрма в ед. число м. род. Пьяните форми на прилагателните се описЕат
само в индекса. Например при наличие в новобългарския текст на словоформи
сбетнь 40.3206 и счётны 15 1376 като заглавна дума се дава формата суетен. За
прилагателните се използва бележка прил.
Вьв форма за ед. число м. род с бележки съответно: мест, притеж.,
мест, възвр. притеж., мест, въпр., мест, относ., мест, показ., мест отриц.,
мест, неопр, числ. редно., прич. се дава заглавнага дума на измсняемите по
род и число местоимения (притежзтелни, ьъзвратне-притежателни, въпроси-
телни, относи гелни, пиказателни. отрицателни, неопределителни), редни ч ис-
пит елни, пр:1частия, употребени в текста в атрибутивна функция.
За характеристика на заглавната дума при ня кои заети думи се използ-
ват граматически бележки неизм. (например: ката неизм.) или прил. неизм
(например: кадър прил. неизм).
Еройнитс и редните числителяи се разраоотват в отделни стадии с бе-
лежки числ. бр. и числ. редно. Това се отнася и до числителни, обозначени с
буква под титла (вж. no-iope). Думи, образувани от букви в значение на числа
(например: нца Пгтдесетница), включително и сложил думи (например Т, го-
дишен тригодишен), в заглавната дума се дават в разгърнат вид: Петдесетни-
ца, тригодишен.
5.4. Като представителна форма на глаголите в заглавкага се дава фор-
мата за 1 лице ед. число на сегашно време с бележки несв. и св., конто показват.
че лексемата принадлежи към морфологичния клас на глаголите. Двувидовите
глаголи имат бележки св. и несв. Безличните глаголи в заглавната част са във
форма за 1 лице ед. число на сегашно воеме Информация за това, че реално
в новобъл/ арския текст те се появяват само във форма за 3 лице, присъства в
тълковната част на стагията пред разрабэтката на значенията с бележка Само
3 ед. В дефиницията на значснието се използват форми за 3 лице ед. число на
състветния глагол, например: развидЪлювам несв Само 3 ед. Разяснява се;
става ясно, без облаци; дожалтя св Само 3 ед. Дожалее ми, домъчнее ми (+
илюстративен материал).
Глаголи, конто според своята семантика се употребяват само в мн. чис-
ло, в заглевната дума се цават вт.е форма за 1 лице ед. число на сегашно време
В тълковната част на стати ята пред определенпети за тяхното значение (или
значения) се поставя 5ележка: Само мн. В самата дефиниция глаголите са във
форма за мн. число, например: гтрсгръна се св. Само мн Прегърнем се', иони-
там се се. Само мн Попитаме се, зададем си въпросите един на друг.
В книжовния български език на народна основа от XVII в., отразен в
Тихонравовия дамаскин,, се улотребяват кате окончания за формите за 1 лице
ед.ч. на глаголите от I и П спрежение както морфемите -а, -я, така и морфеми-
те -(е)м, ~(и)м; пиша и пишем, правя и правим, годя и годим. В РКБЕНО в
съответствие със съвременната лексико графе ка практика те се дават с оконча
ния -а, -я. За употребата на словоформите с морфема -м може да се съди по
данните в индекса.
5.5. Всички наречия, включително и образуваните от прилагало л ни,
в сьответствие с приетите в РКБЕНО правила се описей” в самостоятелни
статии с бележка нареч. За останалите части на речта се изпотзват бележки:
предл. (предлог), съюз, съюзна дума, част, (частица), междум. (междуметие).
Ако лексемата принадлежи одновременно към пълнозначните и служеблите
думи или към служебни думи, отнасящи се към различии часам на речта, в
заглавката след нея се дава двойна (или тройка) граматическа характеристика
нареч. и предз.; мест вънр., съюзна дума, съюз и др. под. Например: навънка
нареч. и предл.; дето нареч , нареч. съюзна дума, съюз.
§6 . Заглавия дума: принципи на графична нормализация
6.1. При установиването на представителната форма на заглавната дума
съшествуват значит ел ли трудности, конто са евързани с еластичвосгга на нор-
мата на книжовния български език на народна основа от XVII в., с наличие-
то на варианта в изписванс то на думата и нейните форми. Отъждествявансто
на тези варианта в рамките на заглавната дума мотивира необходимостта от
гяхната нормализация. Тъй като всички словлформи, лредставени в новобъл-
гарския текст, включителне с различии надредни знаци и грешно изписаните,
са отразени в индексалната част на речниковата статия, тяхното представяне
във форма на нормализирана заглавна д)ма не намалява информативността на
материала в речника.
В РКБЕНО е приет принцип за графична нормализация на заглавната
дума, опиращ се на лексикотрафската практика в речниците на съвременния
български книжовен език.
Ако думата е засвидетелствана в новооългарския текст в някопко гра-
фико-правсписни варианта, за заглавна дума се избира този, който съвпада
със съвременната лексимирафска практика. Например: от вариантите вера
6.41, вёрЪ 8.576, вечерж 17.1756 за заглавна дума се избира вечеря, от длъби-
на 31,215 и глъбина 11,826 - заглавната дума е длъбина. За думите, конто не
съшествуват в съвременния литературен език, а също за еъкратено натшеаните
думи, за конто е необходимо да се възстановява пълна форма, като заглавна
дум. се дзва ферма, приета в съвременната лексикографска практика за думи
с аналогичен еловоес-раз) вателен състав, например: камаТство - каматствс
ср. Кокетство, поведение на суетен човек. тру фене.
Когаго в новобългарския текст последователно е засвидегелстван ва-
риант, несъвпадащ сьс съзремекнотс изписване на думата. граФичните или
фонетични особености на думата се съхрг.няват Запазва се обепвуч^ването
на съгласпата з в представгите раз-, из-, през-, без-, последователно зафикси-
рано в дамаскинския текст, например: раскопав, распростра, распръсна се,
истсгля, исписан и др. под., или изписването на буква ъ в представката въ-,
например: въкореня се. Съхраняват се в заглавната дума срещашите се само ь
даден вариант думи като: братучед, пофатам, покалсеря, дубрава и др. под.
Запазват се и някси други особености на приетата в книжовния бъл-
гарски език па народна основа от XV1.I в. 1рафико правописна система. Така
буквата 4 остава в заглавната дума на етимологичното си място. Например
при изписване тЬпы 15.134 - заглавната дума е лЬп. при изписване дЬнииа
39.318 - деница, при лЪтна 39.318 - лЪтен и др. под. Препратки в тези случаи
не се дават Решение!о за запазването на буква Ъ на етимологичното и място
е могивирано и от факта, че книжовният български език на народна основа оз
XVII в. възниква в зената на централните преходни говори по ятовата цзаница,
където рефлексите на i и днес с а разнообразии. Затова замяната t> > я, Ъ > е в
зависимое? от ударениетс и позицията в думата, приета в оъвременния кни-
жовен език, неволно би привнесла еубективен фактор в картината от XVII в
Съхраняват се в заглавната дума групите -ръ-, -ль-, които са норма в книжов-
ния български език на народна основа от XVII в., например дръвце, длъжина,
дрьжава дръзая и др. под. Оставят се без промяна удвоените букви в лички
и местни имена, а сыцо и в обр^зуваните от тях гтрилагателни, например: сад-
дукей, аввакум, авраам, Иоаннов и под
Подобии изключения от решението да се следва съвременната лекси-
котрафска практика при определянето на заглавната дума са допустими, тъй
като вси^ки графични варианти на думите се дават е индексалната част иа
речниковата статия.
6.2. При нормализация!а на заглавните думи се приемат следните пра-
вила за опростяване на графиката, отразена в новобългарския текст на Гихон-
рав-вия дамаскин и в неге вото издание:
ж > ъ; оу, V > у; сэ > о; ж > е, я; е, re > е; i, I, v > и; ы > и;
з>з; 3>кс; у>пс; в>т; v>b; ц>дж; ь (вокал; >ъ.
Буквените означения на цифри не се променят и со дават или па своего
място в азбучния ред (а, г и др ), или в края на азбуката (О, s).
Буквата ь като знак за край на думита след съгласна отпада, например:
ол’зарь 13.1236-заглавна цумаолтар. Това се отнася и за други случаи. когато
буквата ь е бе i звукова стойност.
Паерчик на мястото на гласна се предана с буква ъ.
Екички надредни знаци включително и за ударение, з заглавната дума
се изпускат. Данни за тяхната употреба се съдържат в индексалната част на
речниковата статия. Надреднитг букви се смъкват в реда. Съкращенията под
титла се развързват.
§7 . Тълковна част на речниковата статия
7.1. Обект на тълкуване в РБКННО е думата с всичките й лексикални
значения, като се взема предвид възмсжността някои от тях да се осъшествя-
ват в рамките на определена грамагична категория, а също и функпионирането
на думата в състава на образни изрази и устойчиви словосъчетания Основен
принцип при тълкуванетс на значенията на пълнозначни^е думи е разгърната-
та им дефиниция да се опира на „наивнага езикова картина на света*4, на този
собствено езикоз смисъл, ксйтс се поражда въз основа на анализа на контекста
(контекстите) с дадената дума в новобългарския текст (при необходимост рам-
ките на контекста могат да обхванат един или друг сюжет или произведение
изцяло). Сведения с енциклопедичен характер за особеностите на реалиите
или понягията по възможноет не се дазаг. Избягва се сыцо информаиия за
присъщи на рсалията свойства, конто не се изтъкват при употребата на думата
за нея в контекста. Например при определяне значенията на думата финик
м се дават следните дефиниции 1. Финикова палма, вид тропическо дърво,
финик. 2. Фурма, плод на финикова палма, финик, но се избягват сведения от
типа: вид тропическо дърво с вечнозелени листа или описание на външките
особености на плода на финиковата палма.
Важен принцип при дефиниципте на значенията на думата със сред-
етвата на съвременния български книжовен език е стремежът да се съобразя-
заме с „диалога на културите'1, разделени една от друга с три столетия, да се
избягва осьвременяване и „окултуряване" на лексико-семантичната система
на народния в свояга основа книжовен език от XVII в
Тълкуването на пълнозчачните думи по възможноет следва мсдела:
дума еквивалент в съвременния български книжовен език - разгърната дефи-
ниция - синоними Например: съгрЪшение ср. (29). Прегрешение, непозво-
лена от гяедище на религиозная морал постъпка. грях. Думата еквивалент в
РБКЕ1Ю може да бъде какго пълен еквивалент, така и ириетото в съвременна-
га норма семантико-функционално съответствие на тьлкуваната лексема.
Ако думата еквивалент в съвременния книжовен език принадлежи към
периферията на нормата като диалсктизъм или архаизъм, но се открива в реч-
ниците на съвременния български книжовен език, в тълкуването се дава на
последно място. Срв гапример гълкуването на заглавната дума внука Внуч-
ка, дъщеря на сина или дъщерята. внука. Или гьлкуванетэ на глагола яайда:
Намеря; открия нещо или някого, когото търся; найда.
В случайте, когато е невъзможно да се цаде разгърната дефиниция по
една или друга причина, се допуска тълкуване само с дума еквивалент и/или
синоними, например: господство ср. Господство, власт, сила, могущество;
неправедно парен. Несправедливо, незаслужено, неправално.
Ако в някое от значенията на думата семантиката й се нуждае от до-
пълнително уточнение на определен субект, то се дава в края на дсфиницията
в кръгли скоби, например: при глагола изтека: 2. Изтека, бликна, извра отня-
къде (за река, поток). 3. Заляза, скрия се зад хоризонта (за слънцето).
При определяне на значенията на лексеми, евързани с религиозни по-
нятия, се правят уточнения: „в християнската религия" (за строго канонични
понятия) или „според религиознитс предстали*' (за религиозно-битови поня-
тия). Например: третие небо. Спорео религиозните представь мястото, къ-
дето живеят правеонииите. вЪчен живот. Безсмъртие, животът на праве-
дниците след смъртта според християиската религия.
Личните и местните имена се тълкуват с думата еквивалент в съвре-
мелния бьлгарски кпижовен език. например: Иоанн ЛИ - Йоан, Цариград
МИ - Цариград. Ако собствсното име с сложно, то се разработва в тълковната
част като устойчиво словосъчетанке, например: Симеон Стлъпник - Симеон
Стълпник, Нови Сион - Нови Сион и др под. При притежателните прилага-
телни, образувани от собствени имена, в тълкуването се дава думата еквива-
лент и собственото име, от коего е образувано прилггателното. например: Фи-
липов прил. (1) Филипов, от ЛИ Филип, снь фйлипов со плбв'дивь 18 1826.
7.2. Всички значения, конто могат да се открият в рамкиге па думата
каю речнжова единица, се нсмерират при описанието с арабски цифри. На
първо място се представят значенията, генетически присъщи на дадена лексе-
ма. При преносно значение на думата се поставя бележка прен. Нюансиге на
значенията се ть тку ват след знака И.
Ако думата принадлежи одновременно към различии части на речта,
тыковната част па речпиковата статия се раздели на абзаци, обозначени с рим-
ски цифри. Напървс мя?то се списвапълиозначвата дума. Например: навънка
нареч и предл. 1. Наречие "II. Предлог. Във всеки абзац думата се разработва
според правилата, приети за дадена сраматична категория.
Употребата на думата в преносен смисъл с цел постигане на художе-
ственост, без да се е оформило самосгоятелно преносно значение, се дава след
бележка образно без тълкуване, само с привеждане на илюстративен матери-
ал Ако думата се открива в новобъл^арския текст на дамаскйна само в свся-
та образна употреба, в заглавната част на речниковата статия се дава нейната
представитеина форма, посочва се прпнадлежността й към определена храма-
тична категория и количеството употреби, а в тълковната част след бележка
образно се тьлкува основного, непреносно значение. Например: голубица ж.
Образно Гълъбица, женската на гълъб. й родйха гьзи чиста й хва голубица й
двда 8.55
7.3. В края на тълковнага част на речниковата статия, след разработката
на основните и препосните значения на думата, се описват устойчивите слоьо-
съчетания (поеосмислени и непрессмислени), в състава на конто влиза дадената
дума. Всяко съчетание се гълкува и се илюсгрира с подходящи примери
Като устойчиви словосъчетания б РКБЕНО се тредставя^ всички пре-
осмислени съчетания на д умите, например: веда се яко овче на заколение.
Държа се хрисимо, покорно', иоболея със еръдцето си. Свие ми се сърцето
от вълнение Към тях се причислява- някои непрессмислени словосъче~ания,
конто се повтарят в новооългарския текст като словесно формули (цитати),
например: многолетни царю, блаюсловени христиане и др. под.
Като устойчиви еловоеъчетагия серазработват също: а) сложил лични
имена и географски названия (вж. по-горе); б) безлични конструкции от типа:
ще ми се, драго ми е; в) огрицателни конструкции с охрицатслни местоиме-
ния и предлог, например: ни от где, ни от кого; г) сложни съюзи, състоящи се
от наречие и частица (камо ли, зато да), наречие и местоимение (камо що),
съюз и частица (ако ли) и под.
Устойчивите словосъчетания се описват в статиите на всяка пълнознач
на дума, влизаша в състава им \ко оъчетанието се състои ст пълнозчачка и
служебна дума, то се дава само в статията на лълнозначната дума, дори ако
служебната дума е ключова, например в съчетанпя от типа: до година, до жи-
вот. Сложимте съюзи като ако ли, ако и, миг ар и ако се разпабогват като
устойчив и словосъчетания в статията на съюза или съюзната дума. Ако в със-
тава на сложния съюз влиза предлог или частица, той се дава като устойчиво
словосъчетание в статията на предлога или частииата. Например сложният
съюз заради да се предстзвя кате словосъчетание в края на статията, посвете-
на на предлога заряди.
7.4. Служебните думи в РКБЕНО се тълкуват по следния модел. функ-
ция на служебната дума - еквивалент в съвременния книжовен език - сино-
нимы. Например, при описанието на функцпите на съчинителните съюзи се
използват формулировки от типа: Свързва съчинени (сьединителни, раздези-
телни, съпоставителни, противопоставит елни) изречения. При описанието
на функциите на подчинителните съюзи - формулировки от типа: Въ вежда
подчинены определителни (подложни, сказуемноопределителни, допълнител-
ни, обстиятелствени) изречения с необходимите уточнения При обстоятсл
ствените подчинены изречения се конкретизира: подчинены обстоятепствени
за време (място, начин на действие, причина, цел, количество и степей, усло-
вие, отстъпване, следствие).
Ако съюзът (а, и, но и др.) в началото на изречението служи за връзкз.
между предходния и следвашия абзац от изложението, при определянего на
негова 'а функция се използва формулиоовката: Присъединява (въвежда) нов
синтактичен период.
При определянего на функциите на предлозите фермулировките са от
типа: за означаване на времето, когато се извършва действието; за означа-
еане целта на действието; за означаване на мястото, където се извършва
действието и др. под.
7.5. Учотребата на една част на рента в качествэто на друга (субстанти-
вация на прилагателните, адективт ция на причастията, употреба ка наоечията
вьв функция на предлози, съюзи, съюзни думи и под.) се описьа в статията на
основната загдавна дума в отделен абзац с бележки: като същ , като прил.,
като предл., като съюз и т.н. Ако подобна употреба е възможна при грама-
тически ограничечи условия, този факт се уговаря допълнително. Например:
сух прил. ... Като същ. Само ср. Суша, земя. морёто гледах‘ме со дьно долК
раз'игра се й не видЬше се нй ctfxo ни всода 12.117. Или: найден прич. (1)
Като същ. Само ср. Намереноти, нещо, което някой е открыл, намерил, что
сторих'те соци за онова наиденото 11.102
7.6. Съвременният български книжовен език в тълковната част на
РКБЕНО се използва само като средство за описание на семантичната струк-
тура на лексемите, засвидетелствани в новобългарския текст на дамаскина, и
затова не ее дава никаква стилистична характеристика на употребените при
тълкуването думи. Известно изключение, каюго вече се отбеляза, е промяната
в обичайния модеп за дефиниция на значението: думата еквивалент се дава в
края на дефиницията. ако тя принадлежи към периферлята на съвременната
норма като архаизъм или диалектизъм (срв. по-горе примера с думата внука).
Това не се отнася до историзмите - думи, назоваващи древни реалии,
конто не съшествуват в действителността и през XVII в., и в сегашно време.
Макар че историзмите се намират в периферията на съвременната норма, в
ириетия модел на дефиниция те заемат първо място. Например: тайфаля мн.
Тайфали, Оревно племе.
Разггежданетс на представената в речника лексика от XVII в. в стилис-
тически аспект не е задача на РБКЕНО. Това е предмет на специални бьдещи
изстедвания на лексикалната система на книжовния български език от XVII в.,
за основа на конто може да послужи този речник. Не се дават и бележки от типа:
традиционно книэюовно, народно. Подобии бележки безусловно биха могли да
обозатят прсдставата за синтез на традиционни книжовни и народни изразни
средства в този език Да се нтправи обзче последователно таксва разпределе-
ние по принцип е не возможно, тъй като значително количество думи са ед чакво
присъщи и на традицчснния литературен език от Българското ере дновексвие, и
на народно-разговорния език, който е в основата на книжовния език от XVII в
Установяването на произхода на думите не е задача на РБКЕНО. затова
не се дават етимологични бележки, нс се посочва и езикът, към който принад-
лежи заетага дума. Избягват се бележки от типа: обикновено, често и др при
дефинициите на значенията на думите Наборът от контексти в Тихонравовия
дамэскин, в конто е употребена една или друга лума, по принцип е ограничен,
затова бележки от този тип мог ат да носят слзмайна информация.
§8 . Илюстративеп материал
В примерите, илюстриращи значенията на думите и на устойчивите
слсвосъчетания, а също в индексалната част на речникевите статии напълно
се сьхранявал графико-правописните особености на думите в издадения текст
на Тихонравовия рькопис, включително надредните и знациге върху реда и
грешно написаните думи (това се отбелязва със знака за очевидна грешка: (!).
В илюстративния материал се използват само един вид издэтелски скоби -
квадратни. Примерите се привеждат в контекст, достатъчен за доказване на
предложената ь сташята дефиниция на значението на думата, нюанса на зна-
чението, образната употреби, както и на значението на устойчивите словосъ-
четания. Количеството на примерите във всеки конкретен случай е различно.
Ако е важно да се покаже разнообразие™ в синтактичното обкръжение, в ко-
ето се употребява думата в дадено значение; ако думата е рядка, неизвестна в
съвременния книжовен език; ако става дума за собствени имена, конто се от-
насят до различии исторически личности, и в други аналогични случаи при-
мерите в илюстративния материал са пс-вече.
Пропускал текст в примерите с цел да се съкрати изречението или по-
голям откъс от текста се отбелязва с троеточие. Общиял смисъл и сингактич-
нал а структура на изречението при съхращаването трябва да се залазят.
§9 . Индекс ал на част на речниковата статия
9.1. Основната цел на индексалната част па речниковата статия е
дескриптивно граматична: да се даде пълно описание на словофсрмите на
всяка лексема в новобългарския текст, да се определи морфологичната харак-
теристика на всяка словоформа, да се покаже тяхнето разпределение по слово-
изменителни кагсгории и парадигми, да се установи съвкупността от варианта
за чеизменяемите думи. Сигнатурите показват мястото на употреба на всяка
словоформа с всички графико-праволисни, фснетични и мерфолотачни вари-
анта, включително и разликите в надредните знаци и уцаренията. Тева позво-
лява на бъдещия изеледовател да открие контекста на всяка словоу потреба,
9.2. Словоформите на заглавната дума прости и сложни аналитични
- се привеждат в индекса без кткъвто и да е контекст и без да се взема предвид
дали дадена словоформа е употребена в своята пряка граматична функция,
или не. Така например формите за сегашно впеме на глаголите от св. вид се
дават, без да се посочва дали са част от конструкции с частицата да, или са
след съюза ако и др. под. Формите за сегашно време на тези глаголи вьв функ-
ция на бъдеще време се описват според формата си като сегашно време (сел).
Същестзителните имена се представят извън конструкпиите с преддози, изра-
зявашч някакви синтакгични отношения в изречението. Не се привеждат ус-
тойчиви словосъчетания даже в случайте, когато те са във функция на сложен
съюз или предлог, или означав ат сложно лично име или географско название.
Изключсние правят следнитс случаи, а) бройната форма за мн. число на съ-
ществителните ог м. род, заедно с коятс в кръгли скоби се изписва числител-
ното, след коего е употребена, например: (два) мйжа 37.280, (двата) болгарина
11.1056, (два) св1тил!1Чика 18.186; б) формата на бройните числителни в със-
тава на съчетания от типа, сёд'мь тыейце 35.2566, конто се дават в индекса в
своя пълен вид. в) формата на съкрателия инфинитив в конструкция с модален
глагол от типа: (можешь) най 9.68; г) повелителните конструкции от типа: да
нй стё оставило 32.2256, близки по значение до аналитичните форми на пове-
лителното наклонение.
Сложните форми на времепата и наклоиенияга, а също и вьзвратните
глагэли с частица се и удвоенное ферми на личните и втзвратно-тичните мес-
тоимения сс разглеждат като сдинна аналитична словоформа.
Употребените в новобыгарския текст форми на перфекта, конклузнва,
адмиратива и преизказнитс форми на миналите времена и на бъдеше време се
обединяват с обща бележка: форми от перфектен тип (форми от перф. тип).
Тези категории, конто възникват от перфекта, ь кчижовния български език на
народна основа от XVII в. са в процес на оформяне и се осмислят нееднознач-
но, затова има спасност да бъдат субективно определени.
Индексалната част на речниковата статия има граматична същност.
Разгоаниченпето на лексикалнлте значения и функции, кэето е направено в
тълковната част на стагията, в индексалната не се взема предвид всички зас-
видетелствани в новобългарския текст словоформи на дадена лексема се опис-
ват заедно, независимо от факта, че в тълковната част могат да се огнасят към
различии значения.
9.3. В РЬКЕНО е приета следната структура на индекса.’:ната част на
речниковата статия. В състава на всяка словоизменителна категория се отде-
лят кате”ориалии форми, които разделят индекса на части, в рамкпте на ко-
ито в сьответствие с парадигмите се описват принадлежащите към дадена
категория словоформи. Словоформите на същес^вителните. прилагателпизе
(и причастия та във функция на прилагателни >, редните числителни, въпэоси-
телните. относителните, неопределителните, отрицателните и обобщителните
местоимения се разделят па части в сьответствие с бележките ей. (сдинствено
число) и мн. (множеств ено число) При съществителните, пгилггателните (и
причастията във функция на прилагателни), редните числителни и никои мес-
тоимения в рамъите на всяка от двеге категории се отделят члснуваните форми
след бележка чл. При съществителните от м. род се посочва също бр. (бройна
форма). При глаголите категориалните форми, разделящи частите на индекса,
са формите за време, поведителнс и условно наклонение, страдателен залог,
безличии и нелични форми. След бележката за сбобщаващата категория (ей.,
мн., сег., аор. и др. под.) се поставя знак (:) - двоеточие. След изчерпването
на словоформите ог дадена категория се поставя знак (;) - точка и запетая. В
рамките на една категория словоформите се отделят със запетая.
Глаголите се описват по схема’
Сег.: 1 ед. ..., 2 ед. ..., 3 ед. ..., 1 мн. ..., 2мн. ..., 3 мн. ...; имперф 1 ед.
..., ..., 3 мн. ...; аор • / ед. .... 3 мн. ...; плусквамперф.: 1 ед. .... ..., 3 мн. ...;
форма (фирмы) от перф. тип: 1 ед. ..., ..., 3 мн. ...; бъд.: 1 ед. ..., .... 3 мн. ...,
със съкр. инф. 1 ей. .... ..., 3 мн.; отрицат. 1 ед. .... ..., 3 мн. ...; бъй. в мин. J
ед. .... 3 мн. ...; бъд. предв. в мин.: 1 ед ..., ..., 3 мн. пов.: 2 ед. ..., 2 мн.
.... отриц. със съкр. инф. 2 ед. ..., 2 мн. ..., описат. 1 ед. .... ..., 3 мн. .... пов.
констр.: 2 ед. ..., 2мн. ...; страд.: сег. 1 ей. ..., ...; безл.: сег. 3 ед. ...; сравн.: ...;
прич.: сег. деят. м. ед. ..., сег. страд, м. ед. .... мин. деят. м. ед. ..., мин. страд,
м. ед. ...; Оееприч.: ...; съкр. инф.: (не мога)...; инф.: ... .
При глаголите съм, ща в индекса по тази схема се описват само слово-
формите, конто не участват като спомагателни в състава на сложните глаголни
форми.
Съкратеният инфинитив, упстребен кате самостоятелна форма, се
привежда в конструкция с модален глагол от типа мога. В случайте, когато
съкратеният инфинитив влиза в състава на аналитичните форми за бъдеще
време и за поселително наклонение, товг специално се изтъква с бележките:
бъд. със съкр. инф. / ед. ща бтй 17.169; шь сой 33.2416; пов.. отриц със съкр.
инф. 2 мн. недФйте йздава 39.310. С бележка пов описат. се дават слоьофор-
митз от тика: да прави, нека прапи, нека да прави.
С бележка пов. констр. се представят конструкциите от типа: да не си
мълчал. да не сте оставиле, близки по значение и употреба до аналитичните
форми на пове тителне наклонение.
След бележка страд, се описват само словоформите с частица се, кои-
то изразяваг страдателен залог (възврзтнострадателни форми). Страдателните
конструкции, с-бразувани с формпте на спомагателния глагол съм и ми налито
страдателно причастие на спрсгаемия гзагол (причастнострадателни форми),
в индекса не се песочват поради недостатъчпата им 1раматикализация, При-
частните форми от състава на тези конструкции се представят в индекса иа
спрегаемия глагол с бележка прич.: мин. страд.
В новобългарския текст са засвидетелствани сложен форми от типа;
беше бил писал с преизказно значение. Вероятно тяхната почва е резултат от
грешка на преписвача, свързана с преход в повествователния контекст ст оби-
чайните нечреизказни форми на аориста, имперфекта и др. към преизказвсне.
Тези форми се дават в индекса с бележка форми от перф. тип и знак за грешка
(!) преди сигнатурата.
Сыцествителните имена се описват по схемата:
ед.\ ...,чл. ...,зв. ...;сьбир.: .. ,чя. ...;мн.: ...,чл. . .;бр.: (два).,., (цвата)...
В рамките на тези категории словоформите се дават в следната после-
дователност: първо, тези, конто са в ролята на подлог или сказуемно опреде-
ление; второ, несубектните форми или формите на род. вин. и даг. падеж и
трето. падежните остатьци от творигелен и местен падеж. При това бележки
за принадлежност на словоформите към този или онзи падеж не се дават по
следните причини. Както показват наблюденията над новобългарския текст,
книжовният български език на народна основа, от XVII в. огразяьа преходен
етап от установяването иа аналитичния начин на изразяване на синтактичните
отношения между имената в изречението, при който в употреба са три съсъ-
шествуващи системи, съответстващи на различии етали от установяването на
аналитизма. Първо, най-развита е системата, в която синтактичните отноше-
ния се изразяват с обща падежна форма (casus generalis) и предлози, както е
иве ьвременния български книжовен език: въсЪднъ на конь 15.1446, наплъни
корабь свой със* пшеница 15.142, на пристанището 15.1426. Второ, по-малко
развита е системата, в която се противопоставят им. падеж (падежы на субе-
кта) и агломеративният (несубектният) падеж, представен от формата па род.-
вин. падеж с предтози: слФ.зе о конмтого 15.1445; със' пшениц»’ 15.1426; где
ебвезишь тьзи пшенйщ' 15.142. Трето, системата от три падежа (им., род -вин.,
дат.) още е жива, най-вече при сыцествителните за лица от м. род и при липни-
те мъжки имена (ЛИ); сторише мёжд# сёб! ей ца^а. й сэмётньха се сэ царигрф
да сё нс поклантть царУ кон'стан'тйн^ 15.143; видС азь насънЪ некого ap'xiepea
стар'ца 15.142; й сказа марйнсл това чюдо 15.1426. Освен това в новобългар-
ския текст, главно в състава на устойчивп словосъчетания цитэти се срещат
словоформи в творигелен и местен г.адеж. вече чу жди на живата народна реч:
сега сёп!?стювашь раба свой злко... със мйреэ 17.1746: и млтвами стго еммёоиа
оживе ерьна 2.136; У стЬй горЬ 8.59.
Формата на бившия им. падеж влиза и в трите системи но различен
начин и не може да бъде определена като такава във всички случаи, защото в
първата от съсъшествуващите системи тя изпълнява функция на обш падеж
ycasus generalis). Аналогично формата за род.-впн. падеж на съществителни-
те от м. род, която в третата от съсьществуващите системи изгъпнява своята
пряка функция, не може да бьде определена като такава, зашото във втората
система тя е в ролята на агломеративен падеж. Това лрави целесъобразно ре-
шението в индексачната част на речниковата статия, кьдето словоформите се
дават 5ез контекст, позво.тяващ да се съди за техните функции, да се откажем
от бележки, причисляващи словоформите към даден падеж.
Личните имена и географските названия (ЛИ, МИ) се дават в индекса
без граматична разработка.
В новобыгарскпя текст често се забелязва характерната за народната
реч употреба на звателните форми на личните имена в незвагслна функции,
например в позиция на подлог на изречението: а царевь кехай магнён'тТе не
даде й зара стра царевь 39.300, Подобии словоформи в индекса се дават на
мястото на съотвстния падеж, като несъотвегствието между функция и фор-
ма на думата се отбелятва със знак (!). Например: ед. магнён'тте (!) 39.300,
33.302... магнёнпа 39.2986..., зв. магнен’т!е 39.2986.
Аналогично се представят падежните форми в индексалната част на
речниковата статия при опксанието на прилатате.тните, редните числителни и
местоименията, конто се изменят като прилагателни. При тях се уточнява ро-
дит на името. Например: ед.: м. госгогюбныи 11.846, гостолюбниго 18.2066,
Прилагал елните се разраб с тват по схемата:
ед.: м. ..., чл. сравн. ..., чл. ..., ж. ..., чл. ..., сравн. чл. ..., ср. ...,
чл. ..., сравн. ..., чл. ...; мн.: ... чл. ..., сравн. ...,чл. ...
Редните числителни се представят по схемата:
ед.: м. ..., чл. ..., ж. ..., чл. ..., ср. ..., чл. ...‘,мн.: ..., чл. ...
При склоняемите форми на личните. въгврлтно-личните, въпрослтел-
ните, относигелните, показателните, неопределителните, отрицателните и об-
общителните местоимения, съхранени в някаква степей до днешно време, се
дарат бележки за падежите: им., вин., дат. Личните местоимения се описват
по схемата:
им.: ...,вин.: ...,крат. ...,удв. ...;дат.: ...,крат. ...,удв. ... (крат.- крат-
ки форми от типа ме. ми; уде. - удвоени форми от типа мене ме, мене ми).
Редните числителни, представени от букви под титла, се описват спо-
ред реда на пояьа в текста без специална граматична характеристика. Б края
на индекса се дават буквените числителни с морфемни окончания, например:
f,Tie 32.2266.
Според реда на псчва в текста се представят и всички неиз.меняеми
думи. наречия, предлози, сьюзи, частици, мсждуметия,
В индекса на някои думи. конто се срещат почти на всяка страница,
понякога многократно, не се даваг или се дават частично сигнатурите заради
икономия на място (срв. например: в, да. и, на, не, кратките форми на лич-
ните местоимения).
9 4. В индекса не се повтарят эележките които вече са дадени в заглав-
ната част на статията (род на сыцествителното; число на сыцествителното,
ако след него стой бележка мн., само мн.-, бележки св., несв. при глаголите;
прич., ако заглавната дума е охарактеризирака 1раматически като причастие и
др.). Не се дават бележки за лице и число при личните и притежателните мес-
тоимения, тъй като те влизат в състава на тълковната част на статията.
При очевидно трешно написани словоформи след тях се поставь: знак
(!). Ако граматическата характеристика на словоформите допуска варианти, те
се дават със знак (?). Например: сег. (1), аор (?).
При словоформите, написани в полето на Тихонравовия ръкопис, след
сигнатурата в индекса се поставя знак * (зведичка), например: юпитъ'ваше
xxvni
33.2376*. Такъв знак е целее ьобразен. тъй като бележките на полето могат да
се огласят към по-късно време и да не принадлежат на основния преписвач
Акс между съсгавните части на сложна словофо рма в текста стоят дру-
ги думи, този факт не се отразила в индекса, г.е. словоформата или конструк-
цията се дава без знака (...)- троеточие.
Ако словоформата в даден вариант е отбелязана на едки и същи лист два
или повече нъти. количеството на тези употреби се посочьа с цифра над сигна-
турата, например 12б3 (словоформата е у погребена три пъти на лист 126).
Графико-правописните и морфологичните варианти на всяка конкрет-
на форма се привеждэт според реда на появата им в новобългарския текст.
Например словоформите за 3 л. мн. число аорист на глагола изведя се описват
като: аор.: 3 мн. йзведоха 7.54б2, изведоше 15.142, йзвёдоха 39.299. 39.3086.
Изборът на такъв условен, неносещ някаква значима информация
принцип на последователпо привеждане на вариантите на словоформите с мо-
ти виран от стпемежа да се избегне възможна субективност при опита някак да
се подредят тези варианта, които често се отличават помежду си по няколко
признака одновременно.
вне. дфн Е. И. Дьомина1
1 Преьод от руски Ваня Мичева
СПИСЪК НА СЪКРАШЕНИЯТА
аор аорист неизм. неизменяем
безл. безличен нес пр неопределителен
бр. бройна ферма на мн. число несв. неевършен вид
бъд бъдеще време обибщ. обобшителен
6UH винителен падеж описат. описателен
вж. виж! относ. относителен
възер. възвратен отриц. отрицателен
въпр. въпросителен перф. перфектен
дат. дателен падеж плусквамперф. плусквамперфект
дееприч. деепричастие лов. повелително наклонение
оеят. деятелен показ показателен
ед. единствено число пред в предварително
ж. женски род предл. предлог
и съществително име от женски рсд прил. прила^ателно име
Зв. звателен падеж именителен падеж притеж. прич. притежателен причастие
им.
имперф. имперфект род. родителей падеж
инф инфинитив св. евършен вид
сег. сегашно време
констр. конструкция
крат. кратък ср среден род и съществително име
ЛИ лично пме от среден род
лич. личен сравн. сравнителна стелен
м. мъжки род стб. старобългапски
и съществително име от мъжки рсд страд. сградатслен залог
междум. мсждумстие събир. съкр събирателен съкратен
мест местоимение
МИ местно име минало уде. усл. удвоен условно наклонение
мин.
част. частица
мн. множествено число
числ числително име
нареч. наречие
н. б. новобългарски чл. членуван
Речник
на книжовния български език
на народна основа от XVII век
a
а1 числ. бр. <\5)Еоин, 1. когапойдё iмо-
настйръ ОлавУан'скы бЬше е гбдынь
сториль»' родителкзте ей й У монастирь
cbji, в i год инь i въ серлймь, а, година
14.130; тазй дльбина нема край, й
не може са йз'мЬри. й кога мётнать
нЪкоа дша вьтрЬ едва, а, днь да фт аса
въ rpi въбезнЯ 32.231 б. ИВ състава на
сложно числ. га. Хиляда, 1000. йдЬтс
й йз'берЬте междЯ вась, щодо знають
закинь добрЬ, и Сон Ум еврее поидбха й
събраха^а, мЯ’жУе 4.226; защо тУа стцУи
дето бЬха на тойзи свЬть. га не щЪха
ни мстУе, нй питУе, амй гладЯвахг, й
жьд^ваха, й тёглнха злб зарА1, ба, та
ей тьи прозбдиха днйге свои, й кога
влазЬть в! тойзи градь. ат о ймь дадё
гь, а почти 32.228. at. Еоинадесет,
II дали ё истина йлй ё лъжа й тойзи
съмйсль зове се помысль. й чтбто
чинить й работеть, т'Уа силы, at. ейч'ко
ради Vmbtb, работать 33.234. ^»cj,
Хиляда двеста и шестдесет, 1260.
азе ги ща стбри з гбдинь, й стбри ги
щь г, гбдинь й половина йлй ги ща
стори, ^ай дни та за, ,acj днй щё да
наз'чи ейч’кьпе людУ'е да нёмать на
7мь да вЬрЯвать чё е това антихрУсть,
амй си крйаше дУавол'скыге хытрлнй
18 186 Хиляда и петспютин, 1500
виОанУа с далёчь со сёрлймь. ес, стадУа.
а стадУсэ йма. р. растёзь:. й ейч'ко,
Дф. растезы 38.2926: а адь дблЯ со
стра тресЪшс сь й стЬннлле как' ще,
да погыне защо позна как* шё да се
лишй со дЯшйте щс гй дрьжаше, с\а ф
гбдинь. амй й д!?ми нЬкак'ви думайте й
стЬнгеши 35.263. fafa j>. Един милион
и сто хиляди. й пойдё 1оав±>, й прячете
ёвреете что бУзхЬ’ тьк'мо вь 1ёрлймь, й
найдс тысЯща тысЯщь, и сто тысЯщь.
CHjrb, а, Д й гр. 11.89
а 14.130, 31.226, 32.2316. Д 4.226, 32.2266,
32.228, д а, и ф 11.89, facj 18.1863, ас 33.234,
38.2876, д $ 34.253,35.263, 38.2926.
а11 числ. редко (13) 1, Първи мца ноём-
врУа 3 памё стй бсз'сребръникь кбз'ма
й дамсань 10.76; й защо бй та се
тол'кова йз'браше. зашото расмбт-
рише й раз'чётоше й найдбха, какь
6i со ро^ьство хво, до тбизи, а,
съббпь, 7. Й1 гбдинь 15.141; со кнегы
бытёискые за авраама й агари. а.
авраамь сон'зи гбетолюбныи, дето го
чюемь на писанУё ймаше жен?, с Арр а
ймето геи 6i 11.846 И В състава на
сложно числ. ai. Единадесети. й дои-
де сп стыи стар'ць въ палестины мца
сё, ас. й пойдё въ серчймь 14 129 ^аев.
Хиляда двеста и втори. й сич'кы
гбчьстнб' поклс-нйха се й д-Ьловаха
ю. й вънёсохь ю вт. градь въ цркбвь
царев*1 й положйше ю вь лЪто со рбж-
дьства хва ^асв. 8.60. 2. Като нареч.
При изрежданс - първо А а тй чёдо,
ако щешь да навйешь на к^р'вов'ство,
а ты възтюбй гладЬванУе й жьдеванУё
й бдЬнУе 19.2076*.
а 2.9, 2.96, 2.13, 10.76, 11.846, 14.1296,
15.141,17.1756, Э 10.76,19.2076*, ас 14.128,
14.129,fa с в 8 60.
а съюз 11 Of)) 1. Свързва еднородни час-
ти в простоте изреч&.ие, които се
съпоставят или прстивипос'павят; а.
ходи i еднъ риза, й идё тьк'мо ёдйнь
хлЬбь, й вода, а др!?го нйщо 7.53;
дбета бй гн<вь твой ги. чФка да дбиде
на мене твбата лютына а не на гвбйте
людгё 11.896; й пак' съ агглы свЪтлы...
й ймать он'зи сзЬть со ба. а нё. со сёбЪ
ей 11.826; й рёкоха седеете, пбобае
намь да стбримь съббрь въ каОйлси
а не въ монастырь 12.115. 2. Свързва
съчинени съпоставитечни изречения
и изразява разлика; а, пък. напйсашс
се сич'кы члци наедгб тогази, въ
кнйг# царя ав'гЯст^. а сега се напйсаше
хртУане въ кнУгЯ нбнЯю 33.2396; й тби...
изнёсе ейч'кы стльпове йз’ корабь й
едны продаде ёпкпЯ. а др*гы лар*ва
стмЯ за нгёгово спсёнУе 9.69; й така
проводи днйте свои тЯ’ка на земли а
тамо найде голкмь покои 8.57; й ёдны
гаскха, а др^гы грабкха сребро й злато
9.726; праведниците скдёть сыти, а
гркшниците мьчать гладны й жьдны
18.2066; юнацёи на сабёа се пркдадУха
а болкре засыромашаха 20.2086. 3.
Свързва съчинени противопоста-
вителни изречения и изразява несъв-
местимост; а, но, ала. й нйкакь
не даваше да йдУ (!) па врача а Tie
пойдоха скрйшб, да не знае мар'кёань
на одного врача 11.99; й мнсого
думала за тебе зло. й молйха мУ се да
#лкзе въ ера да те Умори, а той не щк
6.44; й т!е пойдоха й чюха тьк'мо гла
че дУ'ма, а нйкого не могбха да вйдеть
37.2756; той се грйжи за тойзи ськть,
а др^гымь остане да се наслаждать
31.2156; й направите, къщи хУ’Оави
й красны, а в' fb не скдйте, ами
оумрете та гы оставите 18.1786. 4.
Свързва въвеждащи съчинени изре-
чения; а, и. амй това бы така като се
почёте члчьско ество. а аплёте б£хУ
скрьбны защб гы бстёви хс плътьскы
на земли 38.2856; потопь навёде
нА сичкёи свк. и градове съжёже и
дрУгУи много знаменТа показа, а члкь
нйкакь не щкше. и не оставеше се со
свойтс трЪхове 33.247; слкзе сам*сй.
й въплъти се Cj стал двца бца мр’Уа.
а сэпрьвкнь бти не слкзе 33.2466. //
Въвежда въпросителни изречения.
со чёдо моё слад'кос ёдйно^рбд'ное
какь сохбэйашь на сьмрьть... а сега
щб да стбрь 39.3096; добрк като
пУсти ва мноэготгСтныи црь да
оумирйте немирна землес. а вые зачто
дойдбх'те на мирна землл й чйните
голкмо зло 15.1436. 5. В началото
на постпозитивно главно изречение
или в началото на втората част на
разкъсано главно изречение служи за
връзка с подчиненото изречение; то,
а. ако се надкех'тё да вы йпазй. а вые
бйх'те стрУ’вале й пазиле мойте дУ’мы
18.2056; й кога достйгна мксто дето
гы скчаха. а той ей вдйгна ръцкте
свой на нбо 39.3086; ако лй ё зло
стрУ’валь, а той ще сам'сй да сё бсъди
18.1996; тогази что ей намыслиль а
ты чинй как* щёшь 12.1096; й той като
оста без* майка, а той сё #зе йманёето
бащнино 39.2976 И В просто изре-
чение пред подлог в начална позиция
служи за връзка на подлога с вто-
ростепенна част на изречението. й
елк поклонеенУёти, а тёё го заведьть
въ тбизи гра' 32.228; при мой животь
а той соне пркстбль цркбвны 12 1196.
а камо ли. Свързва съчинени съпост-
авителни изречения, и) При две дей-
ствия, които се отричат, като вто-
рото се отрича по-силно; а камо
ли, още по-малко. й как* щъ азь това
да зёма на сёбк ей, дето не емкю за
нетто да нодУмамь. а камо лй так'вйзы
велйкы дарсаве да прУ'ёма 12.1106; не
емка кък1 ба да поглёдамь, а камо лй
нкчтб да продУ’ма 31.2186. б) При две
възможни действия, като второто е
по-вероятно; а камо ли, още повече.
вйдите лй зарадй ёднлгб лова кбл’ко
се рАувать й веселеть, а камо лй кои
лови чер'кбвны лбвь ката днй 31.215;
й така гь бь прУё гедесонУ й йлУю. на
дрйыте, йстёёто, й жрьтвата, й йз'горй
й. а камо лй своего йстУё да не йз'горй
38 290; а нк да. Въвежда подчинена
обсточтслствени изречения за изк-
лючване; вместо да. нкеей ей чёль
на кшга что каже за ёретйка члка,
ёднУ’щь й дващь да го пб^чйшь, й
тогази ако не прУёмлес, а ты се со нетто
соречй, а пк така да чинишь 12.1156;
амй има т^ка члцёи мёждУ на, та са й
блго иле й мёсо. а нк да пбеткть като
е зарьчано 18.1986; а пак. Свързва
съчинени противопоставителни изре-
чения; а пък, но пък, обаче. стыи
мнйкь димитрУе днёс'каа нась гощава.
нк със' гбз'ба тоукашнаа... дкето (!)
днёскаа йдёмь. а пак наоутрк смё
пакь станкме гладны 9.606; радость
ймаше защо го спбобй бь та излкзе
прЬ дара й каза се чё е лртсанинь, а
скрьбь ймаше па защо се не скон’ча
noci.opV 9.646.
ааргьк (!) вж. артък
абие нареч. (1) След това, абие пръьЪс
бб походить проповЪдникъ й
повьД/етъ, гредеи'ша цра. та же аб!е
приходи' й сгмъ цръ 33.2466.
аб!е 33.2466.
аблъка вж. яблъка
авари мн (5) Авари, изчезнал народ от
тюркски произход, населявал Балка-
нит е през VI в. й н1когы събрах^ се
ёзыци что сё зобь’ть авары, да йд#ть
й да плЪнать цари_градь 11.956;
слушайте й дрь'го чюдо й дрйТощь
пойдбха авары зль родь, да разбйють
и да поплЪн к. co.tVhb г$а 9.726.
авары 9.726, 11.956, аваре 9.73, 9.74, чл.
аварете 11.956.
аварски прил. (1) Аварски, който се
относя до авари. й V тьзи нощь пак'
се пвй uapV аварском!/, й рё mV. скоро
соб!гнй со т# ка съсйч’ка (!) твой войска
11.96.
ед.: м. авар'скэмУ 11.96
авва.м. (9) Отче - почтително обръще-
ние към духовно лице в православная
свят, й тогази поде при збспма та мЬ’
каже. що щёшь авво збсиме, сй_рё
авво каже дхбзныи бче. що та сё
миг със’ грЬшнэ жена да ю видишь
17 1666
ед.: авва 17.16662, ’авиа 17.16762, айва
17.1736, 17.1756,38. авво 17.16662, 17.169.
аввакум ЛИ (6) Авакум й въ снова
врФме бъше прркь аввак# въ 1ёр\тй. й
б’Ьше врЪме жътва. й оуготви аввак£мь
сочиво зарёко да сонесё на жьтваре на
селбто своё 11.936
аввак^мь 11.936, авваю/мь 11.936, ав[в]акт/мь
11.936, авваю/ 11.936, аввак? 11.94, авваю?ма
11.94.
авван ЛИ (9) Авван. й тогази се c.tVhh со
ш^дй нЬкои члкь к!/псць дошьль оу
1ерлймь. ймето mV б’Ьше авван? 7.49;
и аплъ Осма като Vniae въ йн^искыи
градь. казаха царь’ ftH'pincKOMV п/н1 да-
фор^', какь е довсль аввань кЛтсць хьтг-
ра мачете ра 7 516.
аввань 7,49, 7,516, 7.53, аьван1 7.496, аввана
7.536, 7.546, аьванУ 7.49б2, 7.536.
август1 ЛИ (3) Август, й въ сон!а дни
излЬзе повелъше со Kiecapa aE'rVcTa,
да сё, напйше въеакь члкь на своего
ей сочьство, й ейч'кыи св£ть да се на-
г.йше вь црьска книга 33.2366 напй-
саше се сич'кы члци наеднб тогази,
въ кий,V napV ab'rVcrV 33.2.396.
ав'П/сть 33.2396, августа 33.2366, ав'гк’ст!/
33.2396.
август11 м. (2) Август, осмият месец
от календарната гооина й пролЪть
ё со фёр'ъарь. зс, до, in, ма!а. й со, ш.
Maia, до кв. ав'п/гта, зове се жътва. й
со, ks, aB'rVcra, до, кд. ноем'врГа, зове
сеесень 33.2406.
ед.: ab'rtcia 33 2406, ав'Лзта 33.2406
август ине мн. (1) Августяни, название
на псданиците на римския император
Гаи Юлий Сктавиан Цезар Август.
написаше се сич’кы члци наеднб
тогази, вь khPtV naps' aB'rVciV. а сега
се написаше хртйне въ KHirV нён<ю,
и въ сонэвл врЬме ?oet\V, се члци
ав'Щ’стТане. а сега се назовах'ме ные
който вЪровамё въ ха га хриане
33.2396.
ав'гЛтане 33.2396.
августов при.:. (1) Августов, от ЛИ
Август, написаше се епч'кы члци
наеднб тогази, въ enrirV napVaB'rVcrV...
наниса се й хс. вь ав’ст/стово повелъше,
ради двД работа 33.240.
ед.: ср. ав П/стово 33.240
авденнаго ЛИ() )Авденаго. йпосМкатб
вйд^ това Ч1сдо царь что гы мъчЪше. й
шбръна го бь й писа писание по ейч’ка
земля, й рёче, велпкьгъ бь седрахь' й
MHcaxV й ав'дённаго 12.1176.
ав'дённаго 12.1176.
аьел ЛИ (1) Авел. й тамо 6!ха сйч*ч*ко
(!) щб б!ха сэ в!ка ^мрЪле, пр!сёци.
тамь бЪшс адамь й евва, сийь, й авель
хайнь. ное авраамь. 1саакь, шковь. й
мсаусй, й сйч'кы пррци 35.264.
Двель 35.264.
авирон ЛИ (1) Авирон. й съмысли се
что сгори бь даОань' й авирон!/, как*
сё прэс-Ьде землита пб т!хь й погльте
гы живы. защб прЬст^пници б!хь на
бжш закопь 13.1246.
авирснЬ' 13 1246.
авлонски прил. (1) авлонско м!сто.
Вавилон въ авлбп'ско м!сто 61ше
нЪкии гпдарь имею mV маргань 0.71.
ед.: ср авлбн'ско 9.71.
авраам ЛИ (44) Авраам, авраамь
ын'зи гбстолюбныи, дето го чюемь
на писаше ймаше жен?, сарра имею
хи б! 11.846; й слушай, да йзггЬзешь
СЬ бащниньть ей земли, като санзи
авраамь 17.164
аьраймь 11.840, авраамь 11.8462, 11.85,11.856’,
12.118, 17.164, 18.202, 31.22Р, 35.264, авраамь
11.85, авраа 15.1316, авраа 31.221, авраама
11.846. авраа П.вчб2, 11 S562, авраДма 11.846,
11.85, 12.118, 13.121, 18.2066, 32.228, авраама
11.85, авраамЬ 11.846, 11.856, 11.87, 31.2212,
38.2896, авраамь’ 11.85, зв. аврааме 11.852,
11.85&, 12.118.
авраамав прил. (3) Авраамов от ЛИ
Авраам, та сё ивиха три члщи пД1>
авраамовь дбмь, та ей миновать въ
др^мъ, й чинит* се кастёнь не щьть
да намйнать? дбмь авраамовь 31.221.
Лиио авраам ово. Лоно аврамово,
раят; .мястото. в което пребивават
душите на праведниците след смърт-
та. й пакь въепоменй сыромал а лаза-
ра, какь потёгли голота й гладь, й
н!лй занёсень бы въ лоно аврэамово.
а сэн'зи богатый, плачагзе й вйкаше,
оче азрааме пемлй мё й nVcri-. лазара
да ей намбкры край прьсть свой да ми
Ь’стЬ’дй езыкь защб злЬ с*мь мъченъ
12 118.
ед. у. авраамсгъ 31.2212, су авраамово 12.118
аврее (!) вж. енреин
ага м. (1) Ага; лице, което заема военен
пост в тур ската империя. тУр'ски
зове се й ага аничар'скы 5 282*.
ед. ага 5 282*
агав МИ (1) Агав ймаше ёдйнь грань
зов!ше се агавы й прьств^ваше в'
ни го йметб mV стланы й гбйзи црь
б!ше нечьстивь 39.309
агявь 39.309.
аханий ЛИ (3) Агапий. й плаы'д!/ нарёче
ёу'стапе, а жената mV 4ат!ана нарёче
юи име Geoлиста, й чёдата ймь, на
прьвбто нарече име агате, й на
второю Оебг.исть, й причестй гы стое
причещёше 5.30.
ararri’e (!) 5.27, 5.30, агаша 5.376.
агара ЛИ (15) Агар, й гледа авраа като
не йм,а дХла. а тон ймаше робыни
агаро (!) ймето !еи бЪше, й лежа със*
нюю. й роди агара йз'майла. й сё тогази
авраамь любЬше arapV 11.846.
агаро (!) 11.846, агара 11 84б2, 11.85, агара
11.8462, 11.85, агара 11.85, агари 11 846,
11.85, агари 11.85, ar&pV 11.8462, зв. агаро
11.846, агаро 11.85.
агаро (!) вж. агара
агарЪне мн. (1) Агаряни. нехристияни,
неверници. й пакь дрь'гощь събраха
се нарсб мнсёго a rapt не по море, й
дойдбхо нацари_градь 11.966.
агарЬне 11.966
агарЪиски прил. (3) Агарянски, който
принадлежи на агаряните, на невер-
ны.'шпе. й рёкоха елпа двата мом*ка.
заповедь црь на стыни ти, да составишь
тбизи ipl*, й да идешь при нкго. защо
повел! да го пр!дадё на агар!н*скы
рйгь. сй_рё, rVp'cFbi рьц! 9 73; й въ
ед1Л1ь днь архггль Михаилы пробй
ойч'ките корабе аглр-Ьн'^кые. й мнсёгс
войска потопи се й клавише се 11 .966.
мн.: агар'Ьи'скы 9.73, агарЪн'скы 9.75,
агарЕн'скые 11.966.
агиазмо ср. (1)Агиазма; водата от извор
при манастир или църква, конто се
смята за лечебна; светена вода, аязмо.
й ймать тъзи_ всада. й до дкеска като
апатмо, сй_р£чь. (!) стад вода, й досега
кби гпё сё нюа сьс' чиста вЪра, пр!ёма
йсцФлгеше сё сЪкак'ва болесть 11.103.
ед.: йпаз'мо 11.103.
аглайса ЛИ (1) Аглайса. й на жената mV
б£ше йме аглайса 40.320.
аглайса 40 320.
агне ср. (7) Агне, малкото на овиата
показа се хс сёпрьвЪнь дорй до край
смЪрёнь й крбт'кь кати агне глйтаво й
мал'ко 18.185; й тогазисл£зе icoarvMb
й призова пастырете свой, й рёчс ймь
приведете ми, о, агнега. что сь ирьво
сэбаднгены да б^дУть ffa, б. агнкга TV
6V моему 13.1226.
л).; апле 2.146, агне 16.161,18 185,38.2906;
мн : агнега 13.1226, агнкта 13.1226, шнста
17.176.
агненце ср (1) Образно. Агънце, малке -
то на овиа, агненце. й жал'но плачёше
й гледаше сына своею, и милое гйвно
го цЪлУ'ъаше. й думаше. сз со гбр'ко
мёне чёдо моё. й аг'нен'це на дТшьта
ми й свЪте на бчйте мой 40.3236.
ед., аг'нен'це 40.3236.
агнец м. (2) Агнец; агне или овен, кой-
то се принеся в жертва й пакь
прркь icaia каже за ха. йко сёв'че
на заколгентё веде се, й йко агьн'ць
лрЪмо стрйгъ’щомУ его без'гласнь,
тако не сёвръзаезь Verb свой 16.161;
сй_рё, каже. кога вбдеть агне да го
закслеть й като агьн'ць, сй_рё сЗвснь
стой й не д!?ма като го стрдгьть. така
й хс йд+.ше смЪрсно на раепётТе, й не
сотвори си Астата нЪщо да пода'ма да
бгнЪви ёврёете 16 161.
ед. агьн'ць 16.1612.
агрикня МИ (1) Агрикия. й сётамо
пойдё icaaHHb въ агрикпо й йен t ли
члка слЪпа 6.466.
агрикпо 6.4бб.
ад м. (66) Ад; в християнството - под-
земно място в задгробния свят, където
семъчат душите на грешниците; пъкъл,
i -рейс подня. дтавэль чека да ю прЪльсти
да й пУсти дшъта V ада несытого, а той
себ! си потопй £ ада несытого 10.786;
на нбёто да вьзлЪзУ сёгбре явЪздыте
лёны й да ей оставлю прЪстбль мой.
й да б£дУ пбббнь вышнюмУ 6V. а сега,
въ адь сл£зс гдето е основана землйта
11.84; като да рёшь тьи ще да йзлЬзе
антихрють её ада грЪхозйтаю 18 185;
той се грйжи й грУди, а на дрУгы
остане, щотб е печалили... той сэхбди
ьъ адь да сё мъчи. а дрУгые йдьгь й
шеть нюговьта стока та сё веселить
31.216; й напоконь поидбх'ме дбл£ вь
безна, дето е тма й адь, и показа ми
дши грешны i кое мЬсто лежУть, й
где са сёнбсезь коты Умирать 32.226;
ейч'ко това бы зарадй наше спсеше,
да йзвади й да свободи на сё гор'кыго
й тьмнаго ада 35.259.
ед.: адь 6.46, 11.82, 11.836, 11.84, 11.1036,
17 1696, 31.216. 32.226, 35.256, 35.2576-,
35.258’, 35.2626’, 35.263’, 35.26367, 35.2642,
35.26465, 35.26564, 35.2666 адь 11.104. адь
33.247б, адь 34 2486. 35.2636, 35.265, ад?
3 166.15.132,18.185,18.1996.18.201,35.2576,
35.259, 35.264, 35.2646, 35.265, 35.2656,
ада 10.78, 10.785, ада 10.786, 36.2706, ада
35.2656, адХ 32 2266, 35.2656, адф 18.185, зз
аде 35.258, аде 35.258. аде 35.258
адам ЛИ (63) Адам. й създаде бь адама, й
бстави го на свба воли да бъде. тьк'мо
ёдйнь запов'Ьдь mV зарача да ю дтьжй.
й това защо бы. зарадй да знае атамь,
бти има нД нкго бь ймаше бь вр£ме
да бстави ада mV снова дрьво да йдё
й сё нгего 33.246; зарадй жень адамь
из'раййспьдень бы 21.21 Об. йгь като
дбв'таса. й рё ада mV, станй адаме моё
създаше дето гё моа р8ка създаде амй
стани адаме да йдЪмь сёту'ка 35.265.
адамь 3.16, адамь 11.816, 11.82, 35.2656,
адамь 11.816. 21.2 1 06, 33 2463, 35.2582,
35.2646, 38.2855, адамь 11.82, 35.2о4, ада
11 82, 38 2846, 38 289, ада 18.202, адамь
38.2852, адам 38.285, адйма 3 16, адама
3.1662, 11.816, 11.82, 11 83, 12.1186, 15.132,
16.1576, 18.196, 18.203, 33.246, 35.2646,
38.285, адама 14.130, 16.1576, адама
33.2326. 33.2396, 33.246, 35.258, 35.266,
38 2S53, 38.28Q2, адама 35.262, адамУ 3 16,
адамУ 3.16, 3.17, 33.2342, 33.246, 35.25 86,
38 289, адамУ 33 23462, 35.2586, 35.265, зв
адАме 35.2652.
адамов прил. (7) Адамов, от ЛИ Адам, а
дааволь.,. завйдф адамУ... й пръльсти
прьвЪнь адамова жена ёвва 3.16; защо
otine JjnpbB-Ьнь затворень рай зара'
адамовь rpt, а сета се отвори 38.286;
на распётТе хво, ьъкУси хс жльчь сэ
евреёте. бтй да исдЪли адамбвотс
въкУшёюс что въкУ’си ада со дрьвото
38 289 прЪгрЬшеиие адамово. Пър-
вороден грях. затова й прочисть! бь
дето чйсто любы слЪзе на землю, да
очисти на, со nptrpЪшёшето адамово
13.125.
ед.: м. адамэвь 38 286, ж. адамова 3.16,
35.2586, ер. Ымови 13.125, 33.2346, 35.2586,
чл. адамзвэто 38.289.
адение вж. ядение
вдов прил. (6) l.Adoe, които принадлежи
на ад. и той ше да съкрх'шй вратата
аде вы, амт. елате да се съкрыемь
пбдолУ на дъпото адово, й това ёднакь
думала бЪсоовете въ адъ 35.263,2636.
2. Адов, който се отнася до ад. а
адь доли” со стра трее tine сь... амй й
дёмы нЪкак*ви дУмаше й стЬнгеши...
да скажё дУ’мыте ст mV ёпифанно й
манима планУ'ды, что разУмЬха адово
рыдаше 35.263. -адова гъмница. Ад,
преизподкя. прЬдЪдУ ада mV внх'ка й
гпжда родй се. й той с в ёэвёза со адова
тьмнйца 3.17; й чю гла че каже. да сё
прЪдаде тази дгла въ р*цЪ тар’тарови
сыном*' адУ несытомУ, й да заключит*
се въ тьмници адовы, й да се мьчи до
втбраго пришьет в!'а моего 32.2266.
ед.: ж. адова 3.17, ср адово 35.263,
35.2636; мн.: адовы 32.2266, 36.263,
адовы 35.2636.
адрамелех ЛИ (1) Адрамелех. а пара
сенахерйма погУби.ха сынсовете
нгеговы. адрамелё, й сарасарь 11916
адрамелё 11.916.
адриаки МИ (2) Адриакия. й пойдбше
сонЧа трите хилтадаре й плаваахУ на
ёднб със' вбискъта да пбйдУть въ
фрипю. й доидбше със* корабете
до пристанището мйриликшское,
дето сё зове адр!аки 15.143; ные
привёзах'мё ксрабете наши въ адр’йки
на пристанището мирёиское 15.148.
адрТаки 15.143, 15.148.
адриан ЛИ (2) Адриан, й тогази слУчи
се като се вращаше та УмрЪ царь
траиань. й дрУгыи въцари се наместо
итого царь адр!ань, що е съградил'
др'Ьнбполе 5.386; й тогази го зова
царь ан'дрТань та мУ каже, плакщо
защо не дойде ты да стбришь пбклонь
на ббговете, дето ти съ помогайте да
навтешь на вар'варете, й наишьль си
си жен? и дЬца 5 386
ан'дрйнь 5.386, адр;ань 5.386.
аемодес?/И( 1 )Аемодес. йдТавол'мУкаже.
азь 6txb сё въеелиль ? твбата жена,
что се зове бол[е]ста лал'гб. а ймето
моё веп'завУль, аёмбдесь, зарведёось
асьолохь. нб?сь, сУн'д1сЗст эсь. същи
сатана й дт’аволь 37.2766.
аёмбдесь 37.2766.
&змест. лич. (> 1000) 1. Аз,упротребява
се от лицето, което говори, за да
означи себе си. повел tea и* ти азь
icaaHiib апль Гс хвь. да не отйдешь
ийкога ла nptльстишь члка. ни да
се врьнкшь век’й при кинбуа. амй
да идешь сзтУка, и со тбизи ебстровь.
вън'ка й MtcTO нйгдё да ймашь 6.446;
и рс стаи, азьёс'мь архТерёи миреискы
Николае, й пусти ме бь да тй рекУ да
пУстиш1 трите ссъдените 15.147, авт а
збсиме нс могь се собрьна да ти вида.
лицёто. защо с'мь азь жена й гола
с'мь като ме вйдищь. та ме ё срамь
17 1666; рё ём8 гь дрьж' се й крЪяй
се еу'стапе, азе съмь тебе помбшникь
и на твбйте дрЯтсове. й мои блйгь шё
да оучюва на £> сйч'ко зло 5.31; рё
MS’ аггль. азе щё постом Р?ка гьк'мо
ты иди 11.88; помл^и мё раб? бжш
й прости мё. й недЪи да те видй оу
лйце, зашб м? е срамь. й пакь дали
щь има й азь прбш’ка. й да мё приёме
хс като съмь толжова зЛо сториль
6.48. 2. Само крат, дат форма. За
означаваче на притежание, мой. й
рёче mV. помйл^ваи ме смЪрённаго
й грЪшнзго й спасй д?шьтъ ми що
ё погыньла 2.10; а моа жена сонк
дрйыи. дЬцага ми йз?доха saipie. а
азь сэстахь сдкаанныи йз'коренкнь
5.33; й сднакь б£ше баща ми дошьль
доср? pt кат а й вид? чё дбдё вг.ъкь й
заяёсе брата ми 5.37.
азь2.96,2.116,2.153,3.186,3.19’,3 203,3.2062,
4.226, 4.236, 4 243. 4.246, 4.255, 5.298, 5.29б2,
5 302, 5.32, 5.34, 5.346, 5.35’, 5 3662, 5 3 8,
5.3862, 5.39, 6.42, 6.43, 6.436, 6.44’, 6.44б2,
6.45, 6.456, 6 46, 6.472, 6.48, 7.49б2, 7.5062,
7.516. 7.522, 7.52б2, 7 54, 7.54б, 8.55. 8.5бб2,
9.606, 9.6363. 9 644. 9.656, 9.66. 9.706. 9.736,
9.752, 10.776, 10 782, 11.836. 11.844, 11.86,
11 866, 11.876, 11.88. 11 886, 11.906. 11 91,
11.916.11.92,11.9362,11.952,11.10364,11.1043,
11.10462, 11.105, 11.107’, 11.1076, 12.1092,
12.110, 12.11063, 12 111. 12.1116, 12.113,
12.114, 12.1156. 12.117, 13 12162, 13.1224,
13.1226, 13.12463, 14.126, 14.127, 14.1306,
15.13262, 15.134. 15 1 3 562, 15.136, 15.137,
15.142, 15.1446’. 15.147’, 15 14962, 15.1516,
15.1526, 15.1546, 16.1586, 16.159, 17.16362,
17.1646, 17.1о5б, 17.1666, 17.168, 17.16863,
17.1695. 17.16966. 17.170=, 17.1706. 17 171,
17,172®, 17.174, 17.1746, 18.1806, 18.1816,
18.183, 18.1856, 18.192, 18.2013, 18.2026,
18.204, 18.2046 18.2052, 21 2106, 32.2236,
32.2246, 32.225, 32.2256. 32.227, 32.22762,
32.229, 32.22964, 32 230. 33 2376, 33.2416,
33.2423, 33.2426?, 33.2433, 34.251, 34 254,
34.255, 35.25963, 35.260, 35.2606, 35.261,
35.2616, 35.26262, 35 26453, 35.2653, 35.2656,
36.268, 36.269, 37.275, 37.2762, 37.27662,
37.2806, 38.2826, 38.286. 38.2876, 38.2882,
38.2886, 38.2916, 38.2922, 38.294, 39.296,
39.297, 39.2986. 39.299’, 39.29962, 39.301,
39.3G26, 39 ЗОЗб2, 39.304, 39.3073. 39.3076,
39.3105% 39.3116, 39.3126, 39.314, 39.315=,
39.317, 40.320, 40.3206. 40.3223, 40.3236, аз'
2.96, 3.18, 5 38. 11.87, 11.88, 11 104, 17.169,
17.1696, 17.170, 17.171, 33.2426, 33 243,
35.2646, азт 2.11, 3.20, 3.206, 4.236, 5.292,
5.33, 5.336, 5.3762, 12.114, 18.204=, 21.2106,
32.229, 35.2656, 37.280, 39.2986, 39.3076,
40.321, 40.3236. азь 4.226, 4.24, 5.306, 5.31,
5.32, 5.332, 5.346, 7.49, 7 50, 7.536, 7.542,
7.546, 9.676, 9.69, 9.736, 10.776, 11.866,
11.102, 11 1056, 12.116, 14.130, 15.1536,
15.154, 16 1 59, 17.170, 17.171, 18 1922,
18.2036,18.204,18.2046,18.205,32.2316. азе
4.24, 5.31,8 58,11.84,11.866,11.882, 12.1096,
15.147, 15 152, 17.1676, 17.1686. 17 170,
18.1796, 18.186, 31.2186, 31.2212, 32.2236,
32.224’, 32 2246, 32.2296, 32.230. 35.265,
39.300, 39.301, 39.310, азь 4.246, 18.20-46, аз'
5.376, азе 7 49, 17.176, 37.2776, азь 7.53, аз‘ь
8.58, 18.2036, азь 9.656,9.682,17.169,18.192,
35.261, азе 11.886. 38 290. азе 17.170. азе
18.1806, 18 1916, 18.2036, .32.226, 33.2416,
азе 18.1886, азе 32.231, азь 33.243, азь (!)
39.2996; вич. мене 3.2С6, 4.236, 4.25, 4.2563,
5.29, 5.296, 5.30..., мьне 39.3006, 39 3026,
39.303, 39.30662, 39.315, крат, ме 2.96’,
2.102, 2.1162, 2.122, 2.1262, 2.14, 2.15, 3.19 .,
мь 5.37, 17.168, 17.1686, 17 1692, 33.243,
мь 6.476, Mt 6.48. ми 17.170. ма 18.201,
18.2016=, 18.20366, 18.2046. 19.2076, 31.2 1 8,
31.2186’, 32.2266, 32.2276. 32 2282, 32.2286-
231, 39.3056, 39.3066, 39.307, 39.315, мк
18.204, ма 31.2176, 31.218, 31.2186, 33.2426,
39.3106, дат. мене 2.9, 2.14, 3.186, 3.1963,
3.206, 4.23, 4.24, 4.25б2, 5.29, 5.2962..., мн?
16.158, мн! 16.159, мбн! 18 2036д 39.301,
39.3066, мен? 39.297. 39.3006, мё 39.315,
крат, ми 1.33,1.362,1.4,1.6, 2.96, 2.102, 2.12,
2.14, 2.1®, 3.186, 3.192, 3.1964..., ми 2.96,
2.126,3.20.3.206,4.24, 5.33, 5.37, 5.38, 5.386,
6 446,6.476,9.66..., ми 3.206,32.226, м! 4.24,
7.54, 9 656, 9.676, 9.74, 10.77, 39.312, мй
5.37, 7.51, 7.5162, 7.525, 7.542, 8.572, 8.59...,
мй 9.66. 15.1536, 31.218, 32.229, 32.2296,
33.242, 33.243, 39.3016, м! 17.1726, мё 5.29,
6.48, 12.1116, ме 7.545, 17.1716. ма 18.201,
18.2056, 39.305, мы 33.2376, мы 33.2426,
39.3066, мы 39.303; теорит. мною 16 162.
азария ЛИ (1) Азария й 6txV н ЬкоТи три
сотроии, анаша. й азарта й мисайль, нс
поклонйха се на ббразь царевь 11.92.
азарга 11.92
азот МИ (2) Азот. й кандак1искые
градссве <±>бь1лё. й въ азот* сёпл*, 2л4зе
въ кбрабь... й сошй’ха до азот- 36.2706.
азот* 36 27062.
акакиен прил. (1) Акакиев, от ЛИ Ака-
кий й стбри поп’.тЬм* съборь й здй~на
ан'псоховы сынсаве, й акакУевы
12.1166.
мн.: ак&юевы 12 1166
акакий ЛИ (4) Акакий, й два всоина щб
было c.tVtei ctmV еу'статЗю й любил'
гы быль. име ймь аи'псЗ й агакУё 5 34;
й н4кои ёпкпь акакте анор'скы рё. сгаа
царица тика е повелела да сё стбри
съборь ради Юаннозо пргеп?:ранУё
12.1156.
акак!е (!) 5.34, акакУе (!) 5.35, акэме (!)
12.1156, зв. акйюе 5.35
ако съюз (357) 1. Въвежда подчинены
обстоятелствени изречения за усло-
вие: ако, в случай че. нъ й кбл'ко се й
мьчи члкь. дльжень ё сЬкогы да слбви
й да блгодарн ба. й ако бсиромашЬе
ако се й раз'болй. ако и дЬцата mV
оумдьть, йлй жената ms’, йлй дрИгы
кЬкой сё роднйната mV 1.36; й да
смё незлобивы като дЬца. защо д£тё
Никита не дрьжй мьстъ. или зависть,
ами ако го быешь днеска. а Утре тё па
люби, й ако го гонишь о Tia врата, а то
BatoVea со др^гыте 34.2496; й рёкоше
mV. блгодарйм* те рабе бжУи. бти ако
не бы ты помогньль намь, сега шЪх'мё
да смё оудавени. и да смё йз'гынъле
15.1496. // С отсянка на причинност;
ако, щом като, щом. след като. й
попита кой щё корабь сёй на нёгэвс то
сёчьство. й рё mV едйнь корабникь. ние
шё пои кыдъ щёшь тьк*мо ако дадёшь
на наемь 15.137; така е й за мил остыни.
като й за по. ако ищешь да чйнишь
млтыни. да нё знае лёва рйка гвоа, что
дава деснйца твой сидуЬ ником# да сё
не похвалинС ни кажешь, что чинишь
добро 34.2546; й пакь рё сты кого ба
в!р#ва твой баща. й т’Уа рё. аполбна,
йраклУа. й ар'тё ми да, тУа бсогове врри’за
й почйта. й ре ей стый ако в-ЬрИ’вашь
ты вь ба моего, а ты се векк: не бои,
ами сё paj/вай 39.311 // Във вметнати
изречения, й i тьзи нбщь^иви mV се
стыи димйтрУе насънЪ й рё ём#. тъзи
пшенйца гд'ё^мйслишь да ю завезёшь,
й корабникь ре, на фрён'скс Micro, ако
дадё бь 9.695; а па mV рё. hcthhV така
смё д^мале... ами коса кажешь отУ е
истина, а ты ако щёшь йдй # цркчата.
й хвата се за край бл'тари’, й закльнй
се 10 78 2. Въвежда подчинены обс-
тоятелствени изречения за отстъп-
ване; ако и, макар и. защбто бЪше бь
зарачаль. ако видишь нЬкого члка дё
прЬгрЪшй, а тй мльчй, йлй го по#чй
а недЬй го обажда прй люд’Уе че
щё Ть тебЪ да омразы 18.198. та ако
ё быль члкь досега неправеднь й
гр^шень а той сёсега да е правёднь
й млтавь 31 219. ако и (и ако,
макар и ако). Еъвежда поочинени
обстоятелствени изречения за отс-
тъпване; ако ы, макар и, въпреки че.
ги iv хе. като си рёкль, ако й съмрьтно
нЬщо йпУютъ твбйте сл#гы. ничто да
се че поврЪдють 39.303; а тьлс е пакь
сэ землк й земльно лтоби... сйч'ко
земльыо йше, й кои по воли йде на
пльта си, тбизи члкь не мбже да се
пости, й ако пости hL mV е напрйеть
34.2546; й данУйль прркь макарь й ако
ре. TbicVnjb тысЬ’щами. й тьмы тьмами,
амй й той не йзрёче кбл'ко са на четь
11 83; ако и да. Еъвежда подчинены
обстоятелствени изречения за отс-
тъпване, и да, ако и да а четврътое
пакь дето да любйшь баща си й майка
си, и да гы почйташь. . й нйкога гы не
бставей да гтадйвать йлй да жьдавать
йлй да йстёглать н'Ьщо зло, й да те
проклзнъгь. защо напоконь ако н!що
й добро да ймь сторишь немашь файдъ
1.5; ако ли. Въвежда подчинены обс-
тоятелствени изречения за условие;
ако, ако ли. й тёкоха сйч'ките на кура
цара, й рёкоха мК. дай намь данУйла
да го ^б'Уемь. ако ли го не давать,
тебе щё на слг'нь йз'горй 11 936; защо
ные са мнсЬго_л1тныи ups такъв'зи
законь имаме w наши бащи прьвйнь
да сё боймь ба. второ да почитаме
цра, ако лй се кЪкси ави ups’ да ё
злбмйсльникь да погыне 15.1476,
ако ... ако ли. Въвежда подчинены
обстояте.чствени изречения за усло-
вия. който взаимно се изключват;
ако ... ако ли. й пакь Ть д^ма въ evn'ie
ако вУе прэщавате на д^ибмане члци
съгрЪшёшата тЬх'ны, простй ще й
бь, ва, съгрЪшён’Уата ваша, ако лй
вые не прощавате на дЛшманете
съгрЪшёнУата тЬх'ны й ва, не щё
простй бь съгрЪшенУата наша 1.6; оти
ще то г ива сЬгы да знае кнУга да чьте
та щё да м? дадё аггль гнь ккУгата в
рыгЬте дето сС е писаль грЬхоовете,
та щё сам'сй да гы каз^ва, ако е добре
стропаль щё сам'сй да сё йсправи. ако
лй ё зло стр^валь, а той ще сам'сй да сё
бсъди 1 8.1 996; ако ли пак. Въвежда
подчинены обстоятелствени изрече-
ния за условие; ако г.ък. а той да ше са
тбйзи съдь дето мы е въ лЬва-а рька.
а ако лй пакь кажешь да £мрЬ. а той
да п’Уе со това дето е въ дёсната ръка
39.303
ако 1.33, 1.36s, 1.42, 1.46s, 1.52, 1.56s, 1.67,
1.663, 1.7s, 1.83, 2.11, 2.122, 2.1262, 2.13,
2.176, 3.206, 4.23,4.2362, 4.246, 5.296, 5.306,
5.31, 5.346, 5.35 , 5.4062, 6.4463, 6.45 , 8.59б2,
9.69, 9.696, 9 716, 9.75б2, 10.78, 11.83,
11.84, 11.86, 11.8662, 11.87, 11.906, 11 916,
11.92, 11 926, 11,96, И 106, 11.1072, 11.108,
11.1086, 12 1126, 12.114, 12.1152, 12.11562,
12.116, 12.117, 12 11766, 12.1186, 13 1 252,
15.1336, 15.135, 15.1356, 15.139, 15.141,
15.14162, 15.142, 15.144, 15.1455, 15.146,
15.147, 15.14762, 15.1496, 15.150, 15.1546,
15.15562, 15.156, 16.161, 17.164-, 17.169,
17 1696, 17 171, 18.1806. 18.186, 18.189,
18.1916,18 1976, 18.19962,19.20762, 19.2082,
21.21062, 21.2112, 31.2 1 72, 31.219, 31.21962,
31 221, 31.223, 32 2236, 32.2242, 32.2246,
32.2256, 32.226, 33.2386, 33.241, 33.242,
33.2452, 34 24963, 34.250, 34.2512, 34.25364,
34.2557, 34 2556, 35.2636, 35.2642, 35.2646,
36.2726, 37 2756, 38.2816, 38.2826“, 38 286,
38.2886, 38 289, 38.2896, 38.291, 38.292,
38.2926, 38.2946, 39.297, 39.3026, 39.3036,
39.314, 39.316, 39.319, 40.323, ако 1.36, 1.6,
1.76, 2 96, 2.10, 5.30, 11.84, 11 936, 13 122,
15.137, 15.156, 16 158, 19.208, 31.2186,
33.238, 33.2416, 34.2546, 38.291, 39.3032,
39.307, 39.3146, 39 315. ако 1.46, 5 38, 9.68,
9.736, 16.1626. 17.1695, 19.2075, 34.2556,
39.319, ако 1.5, 1.82, 1 86. 5.30, 5.335,
5.40, 8.576, 10 76, 11.8262, 11 866. 11 108,
12.1135, 12.116, 12.117, 15.152, 16.1575,
16.1586, 16.1585, 16.1595, 16.1605, 16.161,
17.165, 17 1665, 17.1715. 17.174, 18.1915,
22.2386, 34.2546, 34.255, 35.2576, 36.2696,
36.2722, 36.273, 37.276, 37.2776, 38.2825,
38.289, 38.291, 39.2966, 39.301, 39.303,
ако 1.562, 4.24, 6.42, 7.495, 11.826, 11.88,
11 104, 11 107, 12.116, 12.1Гб, 16.1585,
18.1905, 18.191, 18.1915, 18.198, 18.20552,
19.20762, 19.208, 21.210, 31.217, 31 222,
31.2232, 32.225, 34 254б2, 34.255, 34.25562,
37.277, 39.297, 39.301, 39.302, 39.3116 ако
1.6, 11.1066, 12.115, 16.1596, 32.231, 35.264,
39 306. ако 5.386, ако 9.626, 9.656, 11.107,
11 108. ако 9.656, 12.1176, 17.168. 20.2085,
31.2196. 38.284, 39.3035. 39 311, 39 319,
ако 9.75, ако 16.1582, 37.277, йко 17.1656,
ако 19.2076, 38.2896, ако 33.2426, 37.276,
39.318. ако 37.2796, ако 39.304, 39 307.
аколия МИ (3) Аколия. й на чёр'но
мере, градь бЪше акол’Уа зовЬше се
й събраше се сракУны нЪкога мнеаго
й помнеаго. и дойдоха да плЬньвать
тбизи гра'. акблУа 11.966.
акол!а 11.966, акблГа 11.966, акол1а 11.97.
ала съюз (29) 1. Свързва съчинени съпо-
ставителни изречения; ала, а, ами.
йлй что лй е позлб й по еръдито са
раслань чтстб е на чё^ыри нсанЬ.
йлй зм'Уа люта щотб пльзй, нйчто нЪ
ё осьЬнь тЧхь пбтюты гадины, ала
е по зле й голютб лукава жена щотб
има зльёзыкь 21.210. 2. Свързва съчи-
нени противопоставителни изрече-
ния; ала, но, обаче. его снь бжУи съ
ан'ттлыте нктовы сторйха бой със'
дУавола, й със' тУ’а царУ’с землъекы дето
бЪше гы направить ан'тихрУсть да еь
пб нктова рька ато бЬха й тУё дУаволе,
ала сё б)>ха. й тУе бблЪкле въ члчьска
пльть 18.195; блеле на. гривны
какь щёмь да трьпи мнсэгото чрьвУё
дётэ не Умирать, амй йдьть людТёте
грЪшниците. ала са не насьгтювг.ть
18.206; затова й на сьмрьтны ча кога
ще нЪкои да Умре, а той въз’дьшгЬ
из* гльбыни срца своего ала нема
никои да м? помог не, й пакь да го кой
йзбави сэ лютУе сонУа болести 31.2176.
3. В началото на главны изречения
изразява известна несъвместимост
с фактите, изложены в предходното
поочинено изречение, ала, ами. макарь
да ей пр’Уёль распётУе й Умр% за сйч’ки
сзЪтъ. ала ей мене жалость оставить. й
голема млть 35.2626. 4. Присъединява
нов синтактичен период; а, и. ето
казах’мс кос мал’ко [кое] много
как4 ше да сё сврьши свЪгь. ала сега
послушайте пакь за ан’тихр'Уста как ше
да сё роди, й как4 щё да сё сохрани. й
[ка]к( щё. да сорастё... й как1 щё д[а с]
тане царь напоконь, та щё на нкгово
цртво [да] сё доврьши сйч'кУать свЪть
18.184
ала 6.44, 6 476, 18.1776,18.1835, 39.304, Ы
IS.1^9, 18 186, 18 18662, 18 1946, 18.199,
18.19962, 18.201, 18.20562, 18.206, 21.210,
31.2176. 31.219, 31 220, 31.2216, 34.249, ала
18.184, 18.206, 32.231, ала 18.194, 18.195,
35.2626.
алайбег м. (2) Алайоей; началник на
алай, на полк, й тогива У тази година
б-fcine сты геыр’гУё на войска та бЪше
на спахУете. алайбегь 39.310; а той
стань спахУа У цара д’УыжлитУана. й
напоконь по тбйзи Урёдь сториха го
да ё алаибёгь 39 2976.
ед. : алаибёгь 39 2976, алайбегь 39.310.
алетандър зж. александър
александра ЛИ (5) Александра, й
царйца але^ан’ра ймето й. помысли й
тУа да се ббадй събъ си че ё хртУан’ка
39.300; а алеман*дра црца не мсджЬше
век[ю] да дрьжн сЬрага хва млъ[кс5] и
пойска да сё нас 39.3076.
алеДанра 39.300, алеман*дра 39 .3076, 39.3086,
а.теЗ.ан'па 39.308, зв а.теЗ.ан'дро 39.3G8.
александрийски прил. (8)Аяександрий-
ски, от МИ Александрия, й пойдоха
съезде те нгеины на патрУар’ха, але-
Занрьскаго. й рёкоха mV. вйко стыи.
еде коа блУдница каже крьстена с'мь,
а т’Уа крьстника не има, й мбже лй така
да бъде 11.1056; й Оебфйль патр’Уархь
ате^анрьскы мнеого хУлы йзнссе на
Усоанна. защб годЬше да намести й
сидора па патрУар'шьство 12.112; й
весофйль... ёулскьУ столь пртёль, а
неправёдно чйни. й без’ правило ходы
й досажда. й за[ра]дй това събрал’
се съббрь сьс' епкпы егмп’тьскы, й
левитьскы й на а.те*ан6ьскые цркне
сщённици 12.1146.
ед.: м. a.ieJaFt'pbcr ы6.466, алеЗакрьскы 12 112,
але^анрьскыи 12.1136, 15.141, але;3анфшскы
15.140, але^анрьскаго 11.1056, алезанрьс каго
39.3116: мн.: ктеДанрьскыс 12 1146.
александрия МИ (10) Александрия. й
кога сторй, bi, годины, й баща ми й
майка ми б£ха сднакь живы, азе сь
сорёкб сё тйхь. й побЬгньхь на градь
алеЗан'дрУа 17 1686; й кога се пётрь
архУепкпь пр'Ьстави. й прУс вйчьскыи
простоть въ але^анрУи ахйла ймето mV
и той едва ббрьна apia на правсславнаа
в!ра. й постав и го сшенчика й прото-
пап8 въ але^анрш 15.1406.
aneja4pia 9.676, алеЗанр1а 12.112, алеЗан'дрТа
17.1686, але^аирпс 12.1136.15.140*. anegaripui
11 1046. ап?;3анр1и 11.105, 14 1276. 15.14062.
александър ЛИ (8) Александар, й ы>
ёфёсъ УвеналУи патрУар’хь додёве
съсёбЪ (!) ей некоего йнока алеЗайра
Учители й кнТжника 12.112; й пакь
почё сон’зи арУа да хЗ.ти потврьд!,
йпрьвЪнь свбата ей ересь й вйди го
але^айрь че ё т ак’ъв’зи. пак’ го й той
проклё 15.1406; й прьвы начёл’ннци
на съббръть кои бФхХ,.. алезаПрь
патрУар’хь алеЗайрьскыи. наедно със’
"стго аванайа 15.141; same напоконь
на казльбашь цр«’ва алсзайрь црь снь
фйлиповь со плбв'дивь. та ?бй дар’Уа
цра пер‘сйд’скаго 18.1826
алеЗайрь 15.14062, 18 1826 18 1896 алетайрь
15.141, 18.1826, MtOailpa 12.112, алезайра
18 1826.
алексия ЛИ (8) Алексий. й кртйха го
йметэ мН алё^Уа 40.3206; слово стго,
але^’а, бжУа члка 40.3206; а соць
нёговь соках* се роди сйн' mV алё^Уа не
смъси се съсвоата (!) си жена 40.321.
але£6 40.3206, алё*йг 40.32G52. 40.321,
40.32162,40.323,1яё5Ую 40.324.,
але^андра вж. алескандра.
алеман др ийски вж. александрийски
але^андрия вж. алексэндрия
але^андър вж. александър
a.iejHE вж. алексия
алилуя междум. (2) Алилуя, „Хвалете
Господа"! — хвалебствен възглас в
християнското богослужение, и rrbaxs
п1снь людна и краснаа. й не могб др^го
да разкм’Ьд что noiaxV. тьк'мо раз'бра.
ашплУиа 3.20; й оу тьзи нощь авй се
апль платою^ епкгй', й ре mV платоне
ёпкпе. възмй evnie, й двдвь уал*тырь
й събёры брала мнсего й пойдй на
въстбчна страна полатыте, й запйи,
аллУ'Щ/иа. й г.рочьти. ёул’Уе 37.280
аллУлйза 3.20, аллУлк’иа 37.280.
алимпий ЛИ (1) а л им пгй стлъпник.
Алипий Стълпник. мца ноем'врУа,
юз, на днь стго алйм’ша стлъп'ника
39.3116.
алйм'та 39.3116.
алма ж. (1) Вид състезателна спортна
игра в Древна Гъриия й ймаха законь
и йграиха тамо петь йгри. една йгра
да се набрьз5’ьать. й зове се на гЬхны
ёзыкь дромонь. второ ал’ма. си_ро да
се нас качать 34.25! 6
ед.: ал’ма 34.2516.
амастридски прил. (1) Амастридски.
ст МИ Амасия. й на сйка годйна
пра^нх'ваха ми праЭникь нюговь. поьё
й йз'околч шб бФха села амастрйд’скые
39.313.
мн.: чл. амастрйд’скые 39 313.
амат МИ (1) Амат, где вы е бь й на
др^гыте градсове дето гы раз'валй.
какь не [по]мбже градИ амаОИ й
ap’4>a€V, й сем'фарЯ, й самарУи 11.91.
амаНИ 11.91.
амав вж. амат
амвон м. (1) Амвон; издигнато място
в черква, откъдето се проповядва.
тьк'мо ам'вонь що ё на срф црква не
бФше направнль, защо не можаше да
найде так’внзи прилйчны мраморе
9.686.
ед.: ам'вонь 9.686.
ами съюз (~12С*0) 1. Свързва еднородни
части на простота изречение, който
се противопоставят; а, ами. й знаю
чедо моё че мй не дИмаше земльно
ами нёно 35 261; нФ по прЪобыда.
ами со мни, жалсо та йз'дИмах’мё
рФчи неприлйчнь; 39.316; а азь те
сега глёда чёдо мое, нк, като цра,
ами като ё'дного осъдника 35.261;
дИ'мы бжУи немать зъ Астата ей
гЬх’ны. ами гнйлости ради пУан’ство
20.209. 2. Свързва сложни съчинени
противопоставителни изречения и
израз.чва несъвместимост; но, ами,
обаче, ала. й найдоха го ами го не
познаха 40.321; пакь тбй ймь ре въ
пёщеръга, да не йдЬгь приоре да амй
да сё врънать на др^гыи Ш?ть 33.2456;
заклёх* ти се за земльно цар’стьо да
ти дамь что ищешь, ами това не дава
7.546; й пйха отрова й не Слрови
ги. амй Ь’сладюваше гор'кыте бйл'кы
16 160; й сон'зи мом'кь. види как*
го векю не ерьди ни mV заповЪ дава
амй го мйлова 6 47; а вдозйцата ей
не оставите лбзУето амй ход-Ьп е на
патрУар'ха й молише mV се й rpVnbinc
го 12.113; й ко^а порасте, да сё Нжёни
не щф. амй бстави родителю! е ей
й стань калоеръ 15.133; азь царь
Maria не знаю, й със' Maria нкто не
Убй амй то сътрйхь съсйлою (!) ха
истинного ба 9.66.3. Свързва сложны
съчинени съпоставителни изречения
и изразява несходство, разлика: а,
ами. й плёчь като плач!ха чюа, амй
нс мбжа да дУма 11.1036; кога те
раждахь, болесть никак'ва не йма
амй сега люта болесть йма chS мой
35.261; а"Учениците иъ не разУмЪваха
сэпрьвЪнь. амй като се просвЪтиха
налоконь, тогази раз^мЪха тола
прр^ьство 34.2526; и найдбха срьна
чё ласё трЪва. й непразна, ами ё тел'на
2.136; н! ё малко члк# пр^грЪшёюето
дето се недостойно причещата амй
быва бон'зш члкь като сам'си сУда
33.2476 4. Въвежоа нов период и
изразява начало на нова мисъл; а, и,
ами. й въ ёдйнь днь оставите нер'си
стлъбы по зйдь, да Ул£зУ У градь амй
архггль михайль, като й прдв^нь нвй
им' се млъша страшна пр! тЬхь 11.96;
й нйкои таквбзи не мбже да порУши,
тьк'мо бь. амй ако щешь да тй покажи
образь что потёглих'мё 12.117; нк:
ё было вьз'мбжно да (!) спасй члкь
нспростень на тойзи св£ть. амй ные
брат'Че да имаме мйрно срце на сичкы
члци 3.21; кои ёзыкь члчьскыи мбже
йсказа нюговь трУдь й добро, что
чинЪше пс много елгрьв'Ькь амй дето
ненавиды добро щавель, что изшайце
като глёдаше тогази че съ Умясожава
хртЧан'ствс 15.1386; въ начело 54
слово, амй и тебе дадз сега впдЬше
да знаешь что ё истина 12.110,
5. Въвежда повелителни, въпроси-
телни и възклицателни изречения и
изразява промяна на комуникативния
статус; ами. амй пакь й сет а ме
Учюв?и й Улази, й помощница ми
бтЧдй, й покрыи мё со сич'ке зло 8.566;
амй повелй ми Ти да не подамь векге
йкбзтьмоа йрбж'банаснсове члчьскы
32.2246; ами послушайте блвенш
xpTiane да вы каже за ан'тихрГсга
18.1 Зоб, ами й вые жёны, чюите какь
пзлази со добро дрьво, добрь плбдь
12 1096; амй скоро дайте ми конь, й
да мй каже нЬкои на сонази планина
пъть 6.476; амй й ные да се чювамё
со клётва да се не заклйнаме 5.40: амй
елате й поклонЪте ми се 11.906: амй
вые защо се кланмте, на кн!га, що
ймАте напйсань законь 16.1606; амй
ты сокидф йдешь млю ти се кажи ми
9.746; амй защо той мёне да плёснУва
прЪ твоё цртво 15.1416; каже царь
аОанаспо, амй ты что кажешь за
това. й айанасГе соговори 39 304;
амй со горе й теж'кб вамь слЪши й
злбУмныи 35.259; амй блженй рУцЪ
твои со 1<осифе 35.260. 6. В началото
на постпозитивно главно изречение
подчертава връзката с предходното
подчинено изречение; то. а, ами й ако
потёглю й да сё распнУ. амй въ 1рётыи
днь пакь щь въскрнУ 38.291; макарь й
да знааше че ё той гь бь йстинныи й
трётыи днь щё да въскрне ами пакь не
мбжаще да се Утрьпй 35.2626; макар й
rpt. шчы сУть, ами со тебе не состъгУвать
9.736; ако бы ми дарсваль царь
нйговага ей полата плъна със' злато,
амй азь не щь прЬстьгги волн 6У моё'мУ
33.242. ами пак. Свързва съчинени
противопоставителни изречения; ами
пък, обаче. й как' сё распё й Умр!
като члкь. амй пакь трётыи днь
въскрсе, като същи бь 9.626; не (нЬ)
тъкмо (токо) (че) ... ами и. Свързва
еднороони части в простота изре-
чение и сложны съчинени изречения,
които се съотнасят и противопос-
тавят; не само ... но и; не само че
... ами и. й със' чюдесг. напльниха
сич'кыи свЬть. й не тьк'мо со члци
йз'гбнюваха ейч'кы болести, амй
й со добыт'кь сЬкак'ьь сопъждаха
болести 10.79; така да имаме добры
работы й сты., й любовь съсЬкыго
(!). й не тьк'мо със' пр'йтелю, ами й
със' твбйте зло^мысльници, да ймашь
любовь 15,156; й толкова бФше
бго„вйдень члкь. бти й ёретйци кои
го ьйдЪха. й Сэбргн^вах^ се на въра
хрпан'скаа. не тьк'мо w поУчешетото
ЛА', амй пбмнсото со лицею mV аггл'ско
дето гс ймаше 15.150; й дрУгы много
чюдеса сториха се в чёр'ковата стго
велйко мника гесопа. и н! токе та. ами
й въ цари [грй] бЬше хра cta'iV шэтб
го нарйча дейтерь. й тамо без'четь
събйваха се чюдеса на сЬкы днь 39.318;
й не тьк'мо че вйрова сам'сй ами й
кога с1ды на стбльт' ей й очйв'Ьстно
ка.зй’ва кйкь е хс йстинныи бь 9.63; иЬ
че (защо) ... ами. Свързва съчинени
съподчинени обстоят елствени изре-
чения за причина, като второто се
прэтивопоставя ча първото; не че
... ами, не защото ... ами. ами гова
чтбто ё рёкль аггль 1сосйф!/ да 6Ъ1 а въ
гйс гыню. а пустыню нарёкова ёгуп'ть.
нФ че ё пУеть сё члгёци, ами е гУсть со
блгйи бж!ё 33 2446; й кога го найдете.
дойдЬте да мы кажете, де. пойдs’ й азь
до MS’ с ё поклоню, i тоьа рё, скърьннып
1родь. нФ чё ще се (!) да м? се поклбни
амй да пясти да гб %>йють 33.2376;
затова nocKopV й пбмал'кэ сказах'ме.
нФ защб не 6tnie прилйчно. да скажё
амй защб не можете разУмФ като е
33.2396.
амик вж. амикос
амикос ЛИ (3) Амикос. й тамо бФше
царь ймето mS’ амикбеь, й нагсвбриха
се соша юнаци да плЬнжть й тамо, й
да Убноть й царатого 11.946; й рё ймь.
да сё не боють со ампка пара нйкакь.
амй да йд/ть й да гб V6iiOTb 11.95.
амикось 11.946, амика 11.95, амйка 11.95.
&мчнмеждтм. (51) 1.3а пот зърждазане
истинността на нещо; амин, наис-
тина, така е. и ре. това е тъло хво. и к
Hirns' та ре. това ё крьзь хва прол Фана
да бУде тебФ на грЬхбвею оставляете
й на вФчныи жйвоть. й гла сё чю
сбсъвыше, чё каже амйнь 37.281; рёче
ms' йУмёнь. брате, ёдинь бь мбже члка
да настави й да спасе, й да те наУчи
на свои вола какь йще бь. да стбри
ейч'ко да е на добро, това рё 1гУмень
зоейм# й поклонй се збейма, й ре,
амйнь 17.16^6; й не чодУма ми нйчто
й азь тотази похватих* mV брад'ьта. й
позна че сь ё прЪставиль... й стоахь за
полсвйпъ ча й что гла йгбрЬ чё каже,
амйнь, амйнь, амйнь. й тЬпото mV ее
иов’дйгпь со сгльп*ть 2.15; послушайте
ма снсоье члчьецш. аминь й йстинна
дУмамь вамь че стё ст бриле добро
на па мойте брапа мьнич'ките мёнФ
сге стбрнле 18.2036. // Заключителна
формула в молитва пропое ед, слово,
с конто се потвърждава тяхната
истинност: амин, ами ги бе мей,
повели arfnV, мйр'но да мй пр"ёмляе
дшъта. й да мй не бУде забранкно
да УлФза на твое пртво. со нечисты й
скврьны бФссове, ами мё епбобй без'
стра да стань npt твои страшный
прЪстбль. бти ей блвёнь ги вьв£кь1д
амйнь. й това се помбли, й том ча
прЪдаде си дшьга 6V 8.57. 2. За поже-
лание нещо да се сбъдне, да стане:
амин, така да бъде, да стане, й У
тбизи ча ёпкь платонь поставн цапа
да ё сщёникь а сна mV дТаконь. й стбри
ее тогази радость велика въ цркви.
й ейч'кыте рекбше, амйнь 37.281;
тогыва соговбриха ейч'кы кад!ё, й
панне анатол'с'кы й рскоха. амйнь
HpV да бьде по твое повелФшё що ей
рёкль У дббрь ча й тогыва се разйдбха
ейч'кы й рёкоха. пакь да бьде вторы й
трёты дивань й зговорь 39.297,
амйнь 1 8, 2.153, 2.156, 3 21, 4.266. 6.486,
8.57, 8 60. 9.756, 12.1206, 13.123, 14.1306,
15.135, 15.1566, 16.1636, 17.1646, 17.167,
17.1766, 18.207, 19.208, 20.210, 34.256,
35.2666, 37.280, 37.281, 39.305, аминь 5.406,
12.1206, 18.196, 34.2546, 39.3096, амин
10.796, ами 11.1086, 31 223, амйнь 13.1256,
33.2476, аминь 18.2036, 39.305, 41.341,
амииь 21 211, аминь 37.281, амшь 36.2736,
39.3196,40.324, амшь 37.281, амшь 38.2946,
аминь 39.297, амй 39.3006, 39.309.
амир ЛИ (5) .Амир, а вдевичйнатать "снь
бЪше младь и тврьде хнбавь на. лице
та като го видюха бн!а вльхвы чс е
та№в'зи х(’бавь. а т!ё го зека й дадбха
го дарь гурйт'ском'/ воевод? амйр8'
39 3166.
амйр-/ 39.3166, амиэ(/ 39.3166, чл. амирой?
11.97. амирАЮм»' 39 3166, амйрКть 39.3166.
аммон ЛИ (3) Аммон, й речем’ (!) ймь
стыи гммбпь. бъ да вы прости брапа
тбизи грЪ, че клеветихтё брата своего
на_пранда 3.21.
аммбчь 3.212, 4м*мона 3.21.
аморейски прил. (2) Аморейски, които
се отпася до амореици. й кога плЪни
с!она цара аморёиска й гради>ве что
сё зовЪха ёсевби. й пойде й на западь
близ!/ёрихбнь 11.86.
ед.: м. аморёиска 11.86, амморёиска 33.2416.
амория МИ (1) Амория. сопръв^нь на
ёллйн’ско връме. на с£кэ годи на събы -
раха се еллйны на амор7а й чйнЪха
пчазкикь, то гб зсвЪ-са паяахён'да.
по нашь ёзыкь да рёшь. събран'.ё
елйн'ско 34 2516.
аморТа 34.2516
амос ЛИ (5) Амос й пёкь каз^ва прркь
амбсь, й д£ма ёто тьй рёче г’ь. бь’тагё й
тйкатейбыите сыромасите 18 1786.
аубсь 18 17862, амб 18.17862*, амоса 32.228.
ананияЛЯ(1).4яанья. й б’Ьхв'нЪкош три
сотроци, анаша, и азёрй й мисайль, не
поклонйха се на образь царевь 11.92.
анаша 11.92.
анастасий ЛИ (1) Анастасий, й бж!а
бл1Чъ йви се на раба своего, като
прьвЪнъ при анастайа цара като
^лаз^ше к' цар'скыте полаты със'
арх!ереёте 14.128.
гнастас'Га 14.128.
анатема ж. (1) Анатема, проклятие
при отлъчване от църквата или
изклю чваненаеретициотобщността
на вярвашите. амй затова се клана ме
крп/ почйтаме й 1вбзд!ёто. й хс щс
сь е распёль въръ’ваме йспов£д#ваме
какь ё бь йстин'скыи а на еретици
д^маме анавема гы 16.1626.
ед. анаОема 16.1626.
анатемия ж. (1) Анатема, отлъчване
от църквата, най-тежкото наказа-
ние в христпиянската църква. й пакь
почё он*зи apia да х8’ли потврьдЪ
сэпрьвЪнь свсата ей ересь й вйди го
алеЗан^ь чс ё так'ъв'зи. пак1 го й той
прокпё й йз'вадп го <5 сщён'ство. й
прЪдаде го на анаОемЗ’а 15.1406.
ед.. анаОемш 15.1406.
анатолий ЛИ( 1) Анатолий, й тогйва два
члка га се нам'Ьриха тамс йме едном?
анатблзе а дрй'ымГ протслёсэнь, та
б%ха падле 39 300.
анатблТе (!) 39.300.
анаталия МИ (2) Анатолия, Анадола.
й оп’зи епкпь ймь сказа, какь ё
быль пл'Ьнк'нь, й какь ё завёдень
рббь въ анатблш 9.68. й въ снова
врЪме съграды ёдйнь Оогмринь вь
цари_градь. ёдна црква вь йме стмг'
мйн^ й Виктор?/ й викёк'ы'ю й п^стй
свой члцй със* корабь да пбид^ть вь
ан^атолТю да кипеть й да донес^ть
стльпове 9.686
ан'атол’но 9.686, анатеши 9.68
анагилски прил. (3) Анатолски, от МИ
Анатолия, Анадола. й что б£ха вътрЬ ?
корабьчлиисич'китзпоплЪниха,заедно
й бногбзи ёикпа 8’зёха. й продадоха гс
вь анатбл'скаа земли ёдном? болнринк
п?р’чин8 9.676 анатолска страна.
Анатолия, Мала Азия, на анатбл'см
страна на кадалъкь сурь. грй’ йма щб се
зове рамель 31.312; тргыва щето бЪха
на апаюл'скаа странь паппе й кадё та
провбдиха емйрь, до цара дТоклитйна
39.2965.
ед., ж. анатоп'скаа 9.676, анатол'скаа
39.2966. aHaTOjTcKa 39 312
анафора ж. (1) Анафора, късче от осве-
тения хляб. които се дава на вярващ лте
след литургията. й постеше съ сэ н&па
до нёлв й 8зимаше анафора, й йдфше
двФ в'н'пи хлЬбь й двФ чаши вода niame
40.321.
ед.: анафора 40.321.
анайсма вж. анатема
анафемия вж. анат емия
ангел лт. (29411. Ангел; в християнската
религия безплыпно, свръхестествено
същество, служител и вестител
на Бога, й пакь е сЬкогы бжти
cni/rc, й слйУва 61/ й на работа й на
славо_слов?е. на ра[ра]бота бжта е
апль кота го го тёти бь да стбри что
м? повели. йлй дша члкК да #зме. йлй
стмК н£ком\’ да поелйч/ва. йлй н£кое
чюдо да лекаже, йлй дрйа нФкоа
слЛк'ба 61/ да съврьшн И. 826; й апль
сё зове сказатель. сй.р'Ь, като агтль
ка з1/ва повел оШе 6ж!ё, й затова се нарё
апль дарёмь. сказатель'II .83,836; й
пак* съ аггле без'съмрьтны. защо не
оумйрать нйкога ни сё рассыш/вагь.
ни затын!/вать 11.826; й въ ёдйнь днь
йвй й сё агтль что й ё хранитель на
дшьта й, на образь като оногбзи дето
щРгзе да сё боРси 11.105.2. Помощник
и служител на дявола, зъл дух, демон.
Apt те сё мене прок тёти въ ог'нь вФчны
оуготвйнныи дТаволК, й на нюговыте
ангелы й сл8'гы. бти бг. гладень. а
в!ё ма не нахраних'тё жьдень бФхь, й
не напойх'те ма 18.2036; й налоконь
поглёдна й видЪ аплы немлтшы,
дето никакь немала млть, й страшны
твръдЬ, й липага й бРха ерьдйти. й
зьбйтф имь бРха нрЪмйнале Астата
й.. а очйгЬ й сьв^ха се като звЬзды
когй истйч^ть сз’трина. й космйтЬ на
главйите имь пбвече распространи й
пламакь огиРнь йзлазРше йз'ь Астата
й 32.2286; помл1/и ме, ги, помлкй ме
праведны й/дта. бти со дне има, сёД-мь
дне как' сь йзлЬзла со т£ла моего й
nptдйдена бы на па агглы немлтйвы.
й водет1 ме на това мьсто дето го нЬ
с'мь вид£ла нйкоги 32.2305 3, Прсн
Ангел, човек без грехове, праведник, й
начс да плаче й да сс мли 68. й д^маше,
покажй миги това с кровище, дето го
си скрыль $ тьзи mt тына. покажй
ми ги молю ти се, тогбзп ап лё, що
ё, със* пльть. дето нР мУ е достбинь
ейч'ки свРть 17,175. ангел хранител
(пазите л). Ангел хранит ел, безпл ътно
същество, което пази определен чо-
век. й дойдё насрётца й агтль нюинъ
хранитель, й рё й. не бои се дше азе
са рйувамь б гебЪ, защото ей сторила
воли бжта на землю 32.2296, й сЬкыи
хрпапинъ, макарь грДш’нь, макарь
праведнь, йма ей аггла храните ив. й
др$гыте в£ры й пё ймать по едного
анггла 11.83; амй покажй сил# твою,
й прь’славй си ймето твоё стбе, съ
мене смЬрённаго. й проводи аггла
пазите тв моего да ме йз'бави со гЬйзи
б£ды 39.3006; шестокрилати ангели.
Серафима, ангели ат висш чин с
шест крила. бе що ей стбриль ибо й
земли, й дето сФдйшь на херЛм-Ь, й
отбрил' си шёсто„крылаты апле дето
не прДстак^/вать. амй поють. сть сть
стьгь. затова се серафтме нартшавать,
дето йм' си повелфль да чюва гь
животное дрьвб 4.246.
ед.: агтль 3.196, 7.546. 8.56, 1J.822, 11.8262,
И 832, И 8362, 11.866. 11.873,11.876, 11.886,
11.886, 11.892, 11.896, J1.1052, J2.1J13,
12.1116*, 13.1222, 13.1236, 13.124, 15.137,
15.138, 15.1386, 18.19962, 20.209, 32.2262,
32.22 663, 32.22 73.32.22 753, 32.2282. 32.22 862,
32.2293, 32.22965, 32.2312, 32.231б2, 33 236,
33.23 663, 33.237*, 33.2376, 33.2423, 33.24263,
33.2446, 33.245, 33.2456, 35.265, 37.278,
38.2836, 39.300, аггль 9.646, Ьтл* 11.856,
агтл* 15.ИО6, агтль 17 1636, агтль 32.230,
аггла 2.10, 3.17, 11.83, 11 866, 11 87, 11.88,
11.89, 11.896, 11.93, 12.1176, 322266,
32.227, 32.2286, 32.229, 32.231, 32.23162,
33.242, 33.2426, 33.245, 38.28363, аи'гела
6 44, аи'гела 6.44, аттла 11.826, анггла
11.83, аттла 11 89, аттла 17.175, 39.3006,
апла 32.228, 32.230, аттла 38.2926, аггл»?
8.57, 11.826, 11.88, 32.227, 32.22763, 32.228,
32.229, 32.2296, 32.231, агйл/ 11.896,
агой' 32.2296, чл. аггпать 32.226, 32.2306,
ан'гтлыъ 32.231, ан'гтлать 32.231, агтлатого
11.886, агтлйбмУ 11.896; мн.: агглы 1.6,
5.376. 7.5362, 7.543, 18.195, 18.200, агглы
1.8. 11.8263, 11.83’,11.83 62, 11.1 Об5, 15.1506,
15.151, 15.1566. 16.157, J 8.1956, 18.1962,
18 199, 18.200, 18.203, 20.208, 31.2216,
32.2252, 32.22562, 32.2262, 32.2292, 32.22 964,
32.23062, 33.2356, 33.237, 33.2406, 33.24 553,
34.249, 35.2576, 35.2596, 35.2636, 35.264,
38.283, 38.2855, 38.2866, 38.2872, 39.3186,
аггле 4.246, 11.826, 11.104, 35.2586, агглы
6.47, 15.1506, 32.225, 38.2866, агглы 7.536,
17.17662, 18.201, 18.2016, 18.207, агглы
10.79, 38.2866, агглы 11 81, 11.8162, 39 3076,
аггле 11.826, агглы 11 836, аггле 11.1016,
аггле 16.1636, аггли 18.183, агглы 18.1926,
антглы 18.195, аггли 18.196, агглы 18 1996,
20.2096, 38.2896. анТелы 18 2036, агглы
18.206, агтлы 18.2066, 32.2246, 32.2252,
32.22562, 32.22 86, 32.229, 32.2 30, 32.23 062,
35.2636, агглы 32.225, 38.286,38.2936, агтлы
32.2266, аплы 32.2306, антглы 34.253,
агтлыи 38.293, агглб 11.83, агглсомь 11.836,
аггли 11.84, чл. агГлыте 7.54, аагглыте
11816, агглыте 11.836, 32.227, аттлете
11 836, агглыте 11.104. агглыте 11.1046,
18.1996, 18 200, 32.225, 34.264. ан'гглыте
18.195, агглыге 18.207, агтлите 33.2356,
агглыте 35.2636, агглыте 35.2636, агглёте
38.286. агглыте 38.2936: бр.: (дв'ата) апла
11.99, (два) аггла 31.221 б2
ангелов прил. (2) Ангелов, който е
присъщ на ангел, й пойдё си icjaKVMb
оу домь свой й събыст' се агглова
р£ й роди се пртаа бца 3.17; й иойдё
прркь йлй, й сказа д£мыте аггловы на
члците царевы 11.906.
ед.: ж. агглова 3 17; мн. аггловы 11.906.
ангелски прил. (30) 1. Ангелски, който
принадлежи или е присъщ на ангел.
й бЪше бгрокбвица мрга въ цркви
гни сама си заключена, и аггль гнь
дохбждааше като голубь, й носкше й
мспе, и г ака се т'1а хранкгие <7> аггл'скы
рйгЬ 13.1236; й как'вое сство аггл'ско,
или какьвь ббразь има. никои не знае.
тьк'мо сам'сй бь. что гы е съ)ал[ь]
11.826. 2 Ангелски, който се отнася
до ангел, й ёретйди кой го вйдЪха, й
Йзбрьн8вах8 се на ь£ра хрпан'скаа. не
тьк'мо сэ пойчешето мК, амй пбмнссго
со лицёто м# аггл'ско дето го ймаше
15.150; й днешши й 2трЪшн!и стыи
днь да [се] снббй достойно, й да
нраЗн1?виме и тамо да пол^чиме
свътло. и аггльское Micro 33.2476.
ед.. м. аггл'скыи 8.556, 9.61, 11.826,12.1116,
15.150, 34.248, аггл'скыи 11.84. аггл'скы
11.886, аггльскы 32.2256, аггл’скы 35.2636,
ж аггл'скаа 18.2016, 18 203, 18 2066,
атгл'ска 32.2306. ср. аггл'ско 3.196, 11.826,
15.138, 15.150, аггльское 33.2476. аггл'ское
35.2666, аггл'ско40.323; мн.: аггл'скы 8.555.
13.1235, 15.1566, аггл'скы 11.82, аггл'сши
И 82, аггл'скые 15.151, 20.2096. аггл'скые
31 222, аггльскые 39.3196.
ан л рей ЛИ (1) Андрей бЪше стыи апль
Филиппы <5 града вид'савйди, сЗгдёто
бЪше пётрь апль й ан'дрёа 36.267.
ан'дрёа 36.267.
андриан вж. адриан
андропол МИ (1) АнОро пол. й пойдоха
на стань V нФкои градь ан'дропол' й
быха 8 една къща 7.496.
ан'дрепсл' 7 496.
аниа ЛИ (35) Анна, й йзбра бь на земли
члка со рйч'ки люд!е чаиправёднь
клакума й жена его анна, со реда
црьскаа, <5 колено д вдво й соломоново
3 166. й йз'мй се анна, й даде ббска
бтрокбвици 13.1226; й като раз'бра
блгозьстивыи црь 1соаннь асЬнь чё
нбсеть мошите сгЬи пёт'кы. йзлЪзе
йз' градь niui'. й майка мв1 црца слёна.
й нюгова цбца анна. съсички (!) свой
болЪре 8.60; и въ парг гра. бкше
н1>коа жена болйр'ка ймето юн анна
11.103.
аннаЗ 166,3 17,11.1036’, 11.1046!, 13.12163,
13.122,13 1226s, 13.123’, 13.1246, анна 3.166,
3.17, 8.60, 13.1226. анна 11.103, 11.1036,
11.1046. 13.122, анни 13.121, 13.123, анны
11 996, анны 13.1226,зв. анно 13.1222.
ано съюз (6) 1. Свързва съчинени про-
тивопоставителни изречения: ала,
ама, но. й ria рё. защб пЬ с'мь кргена.
й желаю да с'мь хртйн'ка. ано не щё
никои да мй станс к?мь да мё крти, защб
с'мь грЪшна 11.105. 2. В началото на
главны изречения подчертава връзката
с подчинены обспгоятелствени изрече-
ния за условие; то, то зава ами й ные
сега легома съврыпих'мё сгаа, м. ца да
се вйдимь, й опйтамё. ако б^'деме се
постиле досёга със' вражда, ано сега
е дошла велика ныли 34.2556: й рёче
кэаннь. ако быхь Biixtf моего ха ххлйль.
ано бых' се по прави на сам'сй осъдиль
12.116
ано 1.7,12.116, 35.2576, ано 5.31, ано 11.105,
34.2556.
анорий ЛИ (1) Онорый. й раз'бра юва
йнокен'т!'е папа рйм'скыи. й напйса
кип а със* цра анорГа, на царила, до
аркадТа цра 12.1165.
анбр!а 12.1166.
анорски прил. (1) 1норски, от ЛИ
Анорий. й нйкои ёпкпь акаюе анор'скы
рс. стаа царица П’ка е повелела да сё
стбри съббрь 12.1155.
ачор’скы 12.1156.
антиох ЛИ (2) Антиох, й два воина шб
быле cntfrbi ctmV ev'статно й любил* гы
быль, име ймь ан'ткб й акакГс 5.34.
an’Ticj 5.34, зв. ан'псаше 5.35.
антиохийски прил. (4) Антиохийски,
от МИ Антиохия, й тогази бъшс
ан*т1ох!искыи патрГархь мелёгпе
12.1086; й пр'Ьбы коаннь оу прква
ан'ткшй'иска дв£ гбдинь 12.1116—112.
ед.: м. щггиохшскыи 2.15, ан'ткахйккыи
12.1086, ан'тклхшскаго 2.15, ж. аи'тюхшска
12.1116-112.
анхнохия МИ (6) Антиохия. сьивелйкыи
кэаннь что ё свЪтйл’никь й оучйтель й
просвЪтиль е по сйч*кыи св£ть б£ше
со aHTicoxia градь. й болир'скьш рсбдь
12.1086; й въ тбизи градь анткдхш
сыр'стЬи. б4ше монастйрь, дето се
блжённыи гсэаннь злаустыи пострйже
12.1096.
aHTicjxia 12.1086, антшгйа 12.112, анпыхпо
12.109, 12.111, антТсэхш 12.1096, ан'псахУи
12.1196.
антиохов прил. (1) Антиохов, от ЛИ
А нтиох. й за Tia дЬ мы пак* се раз'гнЪва
царица пстврьдЪ. й стбри nortfлЪм*
съббрь. й вдйгна ан'ткоховы сынсэве,
й акак’Гевы 12 1166.
мн. : ан'т'1 соховы 12.1166,
антипат м. (1) Проконсул; управител
на провинция, облает, й нЬкоа
жена проклйша, йщеше да мь’чи
сына сосипатрова, а йэаннь не даде,
амй помбгна бном^зи мом'кй. а т!а
наклеветы 1соанна на с^д!ю антипат»1,
й сонь зе да б!е 1соанна й йсьхна Mtf
рьката той ча 6.46.
ед: антипат^ 6.46.
энтипатов прил. (1) Антипатов, които
е в някакви отношения с антипат.
й дойдоха до ас1'и, й найдбха
нт >злюблк:ннаго апла ioanna 6г ослбва.
когато ан'типатбвата жена никанбра
в^рова въ ха, й й (!) стах!евь дбмь
когато се крти 36.2676.
ед,, ж. чл. ан'типатбвата 36.2676.
антихрист м. (58) Антихрист, главен
и последен враг на Христос; койти
със сила и коварство се старое да
унищожи християнството, когото
според Откровението на Иоан Бого-
слов Христос ще победи преди Вто-
рото пришествие, й ан'тихрють сё
зове зьм’Га бти той сЬкогы мйслы зло
какь да из'мамы на з[ло] хрпанете, та
затова дх’маме й казЬ’ваме да знаете че
шё ан'тихркть со колЪно да сё роди
18.1846; хс ntfcHb аплыте по ейч'кыге
ёзьгци да казавать чё е дохбдиль хс
гь на земли, й антихркть тьи ще
да п;?сне льжеви аплы да йзльжать
людЧётЪ като той йще 18.185, амй щё
да сё роди й той като члкь й хс как' сё
роди като члкь. ала актихрюР ймаше
ейч'ка снага като члкь, а ерце ймаше
дзавол'ско, й ейч'ката работа crptfeanie
дТавол'скаа 18.1866; амй гь бь... й не
бстави ги да сё мьчать мнеэго дни.
чё като Mtf бЪха рёкле, г, гбдйнь й
половина да царева ан'тихркть. ами
гь бь скасй днйте й годйпите 18.194.
ед: ан*тихр1гть 18.1786, 18 1 832, 18.18452,
18.1852, 18 189, 18.190, 18.1906, 18 191,
18.1922, 18.1926, 18.195, антихргсть 18.1853.
18 18563,18.186,18 18об2.18 188. антихркть
18 185, 18.188*, 18.1906, антихркггь 18.185,
антихтисть 18.1856, ан’тихргсТ 18.186б,ан*ти-
xpiCTb 18.188, 18.1926, ыГтихрк’ть 18.1886,
18.194, ан*тихр4ста 11.946, aHiHxpi'cia 18.177,
антихриста 18.17862, ан'тихрк’та 18.179,
ан гихрТста 18.184,18.194. антихр.'стг. 18.1846,
антихриста 18.185, 18.1916, ан-тихрюта
18 1856, 18.1866, 18.1926, 18.1936, 18.200,
ан*тихр1'ста 18.1875, 18 1946, ан'тихркта
18 195, 18.2066. анти'хркта 18.200, ан*ты-
xplciV 18.19^5, aH'iTixpcTS 18 195.
антихристов прил- (11) 1. Антихристов,
който е присъщ на антихрист, о
скон*чан!ё мира й 6 йзмама ан*хр(с-
тоза (!) на члпите 18.189*; кил*ко пъти
чюлх'ме че щё да бьде таквази, мъка
и лъжа ант*ихр1стс-ва на подйр'Ьшно
врЪме 18.1926. 2, Антихристов, кой-
то се отнася до антихрист, за нк'а
каже прркь icaia дьщи сТсанова как*
ще да зап#стЬе въ врЪме антихристово
18 178.
ед.: ж. ан*хр1'стова (!) 18.189*. анТихрктова
18.1925, ср. а н’тихрУстсво 18.1776, агтихрйс-
тово 18.178, ан*тихр1'стово 18.1866*, ан'ти-
xpicTuBO 18.1886, антихр1стово 18.190*,
18.192*; мн. актихрктовы 18.193, 18 195,
ан'тихрыстовы 18.195.
антоний ЛИ (2) Антоний, чюднс й дйв-
но се сгори въ нашите дни, слУчи се й
мене грешному антснпо написати 2.9.
антбюе (!) 2.15, антбшю 2.9.
ан туса ЛИ (2) Актуса. съи велйкыи
кданнь... б£ше cj ант!сох!а градь.
со болйр'скыи рсодь. снь секУн*дУ
воёвбтУ. й манка ms’ ан-ОУса 12.1086.
анЧэт/са 12.1086, анОоуса 12.1086
акхристов (!) вж. антихристов
ан®уса вж. антх са
апокалипсис м. (2) Апокалипсис, пос-
ледната книга от Новия завет - От-
кровението на Йоан Богослов, а в*
дрх’гы г, гбдинь й половина, щё да
ей покаже антихр(сть дшвольскыте
ни го вы паэоты. като казУва й д£ма
стыи гсданнь бгослсвь, въ свбата кшга
дето е зевьгь апекалиуйсъ 18.186
ед.: апокалауись 18.186, апокалиуис ь
18.1946.
апокалтрис вж. апокалипсис
аполие (!) вж, аполон
аполонЛИ(%) Аполон. йймахаеллйныте
бей а що го зовёха аполбна. и того най
почйтахъ со дрУгьтте беэгове еллйн'скы
39.296; й сайде царь въ капище бога
аполбна що го ймахУ еллйн'сщи
като бога 5.386; й ре мУ царь... й кое
си добро ты видЬль □ ха твоего, й
ймать того ба й пара, н!лй съ ббгеове
твеи зевъеь й апблТе (!) й др^гытё. ами
е хс бь твой 9.636.
апбл!е (!) 9.636. аполбна 5 386, аполбна
39.296. 39.306, 39 3076, аполбна 39.296,
аполйиа .39.296, аполона 39.311.
аполонид ЛИ (1) Аполонид. й пойде
iejaiiH* заточепь вь сЬстровь пат*мьскы.
й тамо. сына Миронова аполонидь
бЪше mV име 6.436.
аполонпдь 6.436
аполонов прил. (5) Аполонов, от ЛИ
Аполон. й тамо щб бЬха Аполбновы
жрьце, сире свещённици йдол'скы.
вид£ха апла 1сэанна, како Учи люд’Ге
със голимо дрьзнс-вёше й чюдеса
чины 6.436; и т ова рё царь та че сойдс
V чёр'квището апслбноъо да mV стр^ва
кор'бань 39.2996.
ед.: ср. аполбновс 39.2996, аполоново
39.3066 алолоноьо 39.308; мн.: аполбновы
6.436, аполбновы 6.44.
ап ол ос ЛИ (1) А полос, й тогази црь nVcn'i
майка си црца елёна въ 1ерлймь... й
воевода аполбеа наредй й нкго да йде
със* нкю. да йспйтатъ й да найдеть
крть хвь 4.22.
аполбеа 4.22
апостол1 м. (201) Апостол, вески един
от дванадесетте ученици и после-
дователи на Христос, й тамо що сЪха
лк д!ё S’ патьигскыи остро вь, сйч'ки
кртйха се, й много се млйха Anns’,
да ймь бстАвп писаше да знають,
какь е было хво ро.йьствд. й сйч'ко
съмотрёше бж!е 6 -166; въ б нова
врЬме, ксгато с£ха аглете, вь iep лймь,
й раздЬлйха сйч'ка земли, като мЬтаха
жрёбте, кого бь где ще да гй/сти 7.49^
й сты аплы, послани быха на на
сич ки ё?ьщи щб смё. й на^чиха ны
й наставиха, й въраз-з'мйха. й чюдеса
сториха. й много зло пр’ЬтрытЬха
34 254; а аплёге 6’bxs' скрьбны защб
гы бставп хе плътьскы на зёмлм. й
като се възиёсе на нбёто Зо.285б;
мпа того £1 памё стго апла i емлйста,
матОёа 37.2736.
ед : апль 1.6, 6.42б?, 6.433, 6.436, 6.446. 6.47,
7 5062, 7.51 б, 7.32’, 7.546, 11.1076, 12.1206,
16 1606, 18.180*, 18.1986, 33.2466, 36.268,
36.270, 36.271, 37.2736, 37.277, 37.2796,
38.287, апль 3 18. 34.2536, 36.2676, 36.268’,
36 2706, апль 4.23, 7.50, 7.536, 16.159,
32.223, 33 2476, 36.270. 36.272, 36.273, апль
6 42, 6.436, 7.526. апль 643, 6.436, 11.1076,
15 150, 16.159, 18.200. 34.2526, 35.266,
36 267’, 36.2702, 36.27063, 36.271, 36 272’,
36.27262, 36.273. 36.2736’, 37.274, 37.27462,
37.275, 37.2756, 37.281, 38.294. апль 7.516,
7.526, 8.586, 12Л176, 33.2403, 35.2576,
36.270, 38.286, апль 7 546, 18.180. а[пль]
20 208, апль 34.255, апль 36.267, 36.27062,
37.2776, апла 6.41,6.436. 7.50’, 7.506’, 7.51 б’,
12.1146’. 37.2746, апла 7.49, апла 1194,
12.115, 36.2696. 36.270, 36.2706. 36.271,
36.2716’, 36.272, 36.2726, 37.2746, 37 2766,
37.278’, 37.2796, 40.3226, апла 20.209,
апла 32.223, 36.2676’, 37.275, апла 36.267,
36.271, 35.2726, 37.2736, апла 37.281, айда
6426, 6466, 7.506, 11.94, 36.267, 36.271,
36 273, 37.2806, аплк 1194л 37.277, ашй’
36.2676, 36.268, 36.2736, аплУ 36.271, аплУ
36.2726, 36.273, amis’ 36.2726, anjft 37.2746;
мн.: апле 6.41, 33.232, 35.2576. аплге 7.546,
айлы 12.1116, 38.293, 39.3046, айлы 12.1196,
16 159, 16.1626. 18.177, 18.1806, 18.1996,
35.2576, аплы 18.183б*.„ 18.185, аплы
18.1956,^8.1986, 18.202, аплы 34.254. „апле
35.257, апле 35.2576, апле 35.262, чл. аплете
6 416, 6.42, 7.49, „16.163, 18.1836, 18.185,
аплыте 11.94. аплыте 11 1076, 15.132,
18.183, 36.267, аплыте 12.111, 12 119,
382936, аплете 16.1616, апльп 18.1956,
аплете 34.253, аплете 35.262, апостблъте
37.274, аплете 38.2856, 38.2916, т
апостол11 м. (3) Апостол; богослужебна
книга, която съдържа деянията и
посланията на апостолите. й пойдё
ед'щщь като ей хбд-Ьше S? црква, й
слйиаше като чьгЬха апль 2.96; ами й
апль что пйше на събор'ното ms’ пос-
лаще. за бша дётото (!) ймають вЪра. а
рабста хрпан'скаа не ймають 15.156.
ед : апль 2.96, апль 15.156, апль 15.156.
апостолов прил. (4) Апостолов, който
принадлежи на апостол1, й майка mS’
припаде на аплсовыте нсозЬ. й млёше
Mtf се. да гы крти 36.268; й повелЪ
да направать ков'чёгь жел-Ьзнь, й да
вълбжеть въ нкто тЬлото апл оно. й
със' олово го запёчати 37.279.
ед.: ср. апл“во„37.279, 37.2796; мн. аплови
36.2716, чл. аплсэвыте 36.268.
апосголскн прил. (6) 1. Апостолски,
който принадлежи на апостол1, това
назнаменЪ'вэ аплскыте, содёжди что
виз.тагах а врьхЬ’ 'ЙрЬб'цатого 34.254.
2. Апостолски, който се отнася до
апостол1, й помысли да йз'горй
матйёа на ебг'нь. защб така подоба[е]
ше правёдник!/ аквбзи йскУшеше да
потёглидетогоейз'бральхсн^апльскы
чйнь 37.275; тази р£чь, апльска. да
знамен^ва, за сан'зи свЪть, как' щё
да ms’ бъде 7.52. дЪяние апостолско.
Деянията на апостолите, част от
Новия Завет, й въ дЬаше апльеко
каже. й като го глёдаха аплете... й
тогази йм' се ивйха два аггла 38.2926;
тбизи архггль михаиль, йзвади аплыте
со тъмниць’, когато гы затваръха
арх!ерёет? ёврёискы. защбто S’naaxs’
людае да вЪрЬ’вдть вь ха чтбто каз?ва
дЬаыёто апльеко 11.94.
ед. и. апльскы 8 556, апльскы 37.275, ж.
апы гка 7.52, ср апльеко 11.94, апльеко
38.2926; мн.: аплскыте 34.254.
априлийм. (5)Април, четвъртлятмесец
от каленоарната година, й поелз’ша
стар'ць apxienraia, й пойде до дари гра,
мца апрйша 14.128; и тако посЬнь бы й
сп/ю свои) дшг нръдаде в* рьц! 6ж!и.
мца anpmia, кг, днь 39.309.
ед : апрйл1а 14 128, 39.309, 39.313, апршпа
17 1756, априлГа 39.295
аравийски прил. (1) Аравийски, от МИ
Аравия, арабски, й пакь каже й жйвь
щё да бъде, й да mV се даде сё злато
аравшско 33.244.
ед.: ср. аравГиско 33.244
правитски прил. (1) Аравитски, on: МИ
Аравия, арабски. заргГ това й прркь
двдь прорёче царТе Оар'сйсцш. й
сё'строви дарь щътъ да mV принес^ть.
цар!е аравит'скы й савва дарь щъть да
цриведжть 33.244.
мн : аравитскы 33.244.
аравун м. (1) БСапаро, дадена част
от уговорена иена, конто служи за
залог, че сделката ще се осъществи;
предплата. й Ть мК рё йма азь едкого
члка хытра ма[и^стора дрьвол-Ьл'ъа.
ами ако щёшь да в’пЪнй да ти го дамь.
й показа м^ го сбдалёче. й ^ц-Ьнйхг. се,
й ^зе, гь со нгего аравйза, 7, гроша, и
запйсаха що трЬбв’е 7.496.
ед.: арав^на 7 495
арапин м (1) Арапин; лице, което
принадлежи към чернота раса негър.
така й арапйчК не можешь да ms’ рёшь,
б-Ьль ё йлй чрьнъ защо йма зй’оы б4ли,
а пльта ms’ чрьна 38.282
ед.: арапйЩ 38.282.
арас МИ (Г) Арас, тоза^пйса 1сааннь
злаусть xvpiaKS’ ёпкп# а гои
прЬбываше въ. кс-манехь. й там* ms’
завидЪха братог^б'ци. й завёдоха
го въ арась. й мнсего ms’ зло чйнЪха.
давно бы nocKops1 эумр-Ьль 12.1196
арась 12.1196.
арбанашки прил. (1) арбанашка
зръжава. Албания й скбчи юпаш'кыи
със'ь бж'Ге повелЬше. й npte
македбн'ска земли... й сйч'ка земли
Оетап’шскаа. й триваша 3?зё. така й
дал'мапа. щс е ар'банап'ка дрьжава
й прЪё, й до драча 8.59.
ед.: ж. ар'банаш'ка 8.59
ардавурнй ЛИ (1) Ароавурий. й оугУдиха
ков'чёгь на кола, й псвёзч’х- го S’ грй
й сйч’ки гражанс го поср£шньха. й
вънёсоха го оу црква касйновз’. й
минъха се, л, дни. й повел h ар'дав£р1е
стратилать, да го прЬнесъъь оу велика
црква 2.156.
ар'дав1?р1е (!) 2.156
арексам св. (7) Харесам, одобря нещо,
допадне ми. й царь вид£ като белъжи
апль арек'са ms', й зараува се. и рё ms’,
въйстищ' члче, хытрь си быль 7.52; й
парь сё зар адв’ьа. й М’сти много злато, й
реле. хЛ>авь покрбвь да ми направишь,
защо кога дбидё да вйдй да ми арёк'са
7 526. // Избера предпочета. й еэша
ms’ рёксха, не Gori се мъяй/ что желаешь
ба, дето е йзволйл* дхь стыи й арёк'саль
да кивотб’ва^ тебе ради твбата чйстаж
дша 12.ЦО; амн и ты дй’маи й нед£и
се VcbMHi. й въспомски га что е рёкль
не бой се со мал'кото мое стадо, й ffe
арёк'са. й йз'волй да дадё вамь пртво
12.1106.
сег.: Зео. арёк'са 7.526; аор.: Зед. арёк'са
5.366, арек'са 7.52, арёк'са 11.100, арёк'са
12.1106; форма от перф. тип: Зед. арёк'саль
12.110, е арёк'саль 12 1,06.
арексувам несв. (1) Харесвам, предпо-
читам нещо. допада ми. й казоваха
мК мнеого мйста х^бавы. дето гы ё бь
ч’гбтвиль, за добры люд!ё, шо съ 6s"
оугодиле... й рекоха MS’, коё Micro
apeic'cs’eaiiib да сЪдйшь S’ нзёго 7.536.
сег.: 2ед. арёь-'сч’вашь 7.536
арел вж. орел
ареопатиг м. (1) дионисии ареопагит.
Дионисий Ареопагит. това показъ ва
как* съ на нбето, О, чйнове агТл'сцш.
и йстинна. така е и стыи Д1сенйс!ё
ареопапть. й 1соаннь дамас к^нь
на гЬх'ныте GtojjS'mhm кн’пы така
мар'тКрйсЬ’вать 11.82.
ед.: ареопапть 11.82.
арий ЛИ (9; Арий бЬтпе нЬкои члкь о
лйвта, ймене apia. хитрь на писмб й
книжбв'нь тврьдЬ много 15.140; й
почех^ да думать передо вйцыте сЬкьп 1
свса д£ма. й ариа стоаше посрЬ гЬ. й
тврьдЬ се натьк'ийль да гы н<1_д831а
със' х^л'ныте нкговы дЪ'мы 15.141.
apia 15.1402, 15.14064, 15.14Р. .
аристарх ЛИ (3) Аристарх, й послЬдь
поёха апла й заведоха го на съббрь. рё
аплУ. [й аристархь что бЬше начёл'никь
па сьббрь.] видъх'те ли как* се
пбнбсишь защо си магёсникь 36.2726;
й апль лсгбма щЬше аристарх!/ л^дость
да то ^мъдри. й пакь да выди сйч'кыи
съббрь чё е сл!?га сйл*ном1/ 6V 36.2726.
аристархь 36.2726, архистарха (!) 36.2736,
аристарх!/ 36.2726.
аристарховприл. (1) Аристархов, отЛИ
Аристарх, й тогази нЬкого мрьтьв'па
йзнси^ваха да го погребать, й запрЬха
бдрь аристархови людТе 36.273.
мн: аристархови 36.273.
аркадий ЛИ (6) Аркадий Й царь аркадТе
като npie послашего о папа рйм'скат о.
й пЬ’стй посланници по сйч’ки ёпкпе
да сё събер^ть да ос^деть В-еофйла
12.1146; бЬше нЬкои члкь вЬр'нь
хрианинь й дббрь въ рй грй ймёто
м# бЬше ёфимзань. пс-чётень тзрьдЬ
й прославень s цара onopia й ар'када
что бЬха рйм'скыи цар!ё 40.320.
аркадш 12.1146, аркаде (!) 12.1146, аркада
12.112, ар'када 40 320, ар'кадю 12.114,
аркадно 12 114.
армена мн. (2) Платни на кориб. й
направите кораб*. й вдйгнъше армёна.
й оулЬзе стыи въ кораб’. й начёха да
плавать. й видЬхх корабницыте какъ ё
дббрь вЬт*рь 15.137.
армёна 15 137, чл. ар'мената 15.1366.
арниша се св. (3) Спра се, откажа се
от някаква дейност, арниша се. й
пакь дёто са до пбись потбпени въ
б'гьннаа рЬка, т)ё ойдЬха та зёмаха
ком'ка, та чё напоконь к^рвЪха, й не
щЬха да се ар’нйш'ать, догдё йз’мрЬха
32.2316; й пакь да го не пр<Нн!?ваме
ные съ много астТе й пиле, йлй да
стр^ваме щото е неприлйчна работа,
й да сё ар’нышеме що ны йщё на
снагьта, нФ така амй да притечЬме в'
чер'кова 39.295.
сег.: Зед се ар'нише 11.896, Змн. се
ар’нйш'ать 32.2316; пов.: описат. ]мн. се
ар'нышеме 39 295.
аромат м. (3) Аромат, вещество с хубав
мирис, благовоние, й #зёха снова гЬлб
съсвЬщи, (!) й със' кадил'ници, й съ
ОтмТань й йз'ммр'но. й др!?гы х^’бавы
арома-0-и. и онёсоха ю със голЬма
радо й полбжиха а въ црква сты апль
8.586; огдё дойдбх'те мой агглы
радостны, й носите дарове много,
й раз'лйчны цвФтоове, й ароматы
добрб_миризлйвы, й добрины сЬкак' ви
32.225'.
мн.: аромаОи 8 586, аромати 8.596, аромагы
32225.
аромаФ вж. аромаг
арсакий ЛИ (1) Арсакий. разь'брахь
й за безакбнныго ар’саюа, какь то е
посадйла царица на мой пр^столь
12.119.
ар'сакТа 12.119.
артемид ЛИ (5) Артемида, а онази
жена романа, много се моли ббл/
ар-ОемйдУ, да бживФе дбм'но. й
кьсаше ей снагьта, й космыте си
ор£за. й нйщо не можё да стбри 6 42;
й пакь ре кого са в!р!?ва твой баща. й
т’й ре, аполбна, йракл!а, й ар'тёмида.
т'Га богове вФр^ва й почйта 39.311; й
бФше въ бнова мФсто ёднб капище
ёл'лип'ско голФмо тврьдЬ. о ейч'ките
наи голЬмо. й пай высоко, й гыздаво,
дето го нарйчаах8‘ ёллйпы на боговетр
свои аргемидь сидтЬ, лз’на 15.140
ар гемидг. 15.140, ар*тёмида 39 311, ар'ОемйдК
6.42, ар'темйдь' 6.42б2.
артемидсв прил. (1) Артемидов, от
ЛИ Артемид, и завсдоха гы прЪ
чер'квйщето ар'темйдово й поили се
б)? icaaHHb, й наднъ бнбва чер'квище
й стролй се й 64 сь сэн'зи зё да
йсчёзнКва 6.43.
ед. ср. ар'темйдово 6.43.
артксувам несв. (1) Артисвам, оста-
вим в повгче, в излишък съм. Й ако
ти ар'тис8’ва со мдешето дай го на
сиромасы да йдьть 1.46.
сег.: Зед. ар'тис^ва 1.46.
артъкнръл. неизм. (2) Х.Артък: който е
в повече, отколкото трябва, излишен.
десёто е пакь заръчаше, да ти се не
порёвне, или да завидишь чФкомЬ1 за
ч!що. ни на кыцата мх’ нй на сёлището
MS’, нй на лбзЧе иегове, или ныв-t. нй на
дрьто нЬко (!) ьгЬщб зашб со завид-Ме
быва. аар'тькь (!) зёмаше що ё 1.76.
2. Ката същ. Излишък. чк сЬкы кой
зёма ар-тькь, та ё йдолослх’жйтель
зара това не завиди, й не на’зсм8вай.
тьк'мо работа й мъчй се 1.76.
аар'тькь (!) 1.76, ар'гькь 1.76.
арОемид вж. артемид
арфат МИ (1) Арфат. где вы е бь й на
др8’гыте градсове дето гы раз'валй. какь
не [по]може градК амаОх’ й ар'фаНй’, и
сем'фарК, й самарш 11.91.
ар'фаем/11.91.
арфа О вж. арфат
архангел м. (106) Архангел; в християн-
ската религия главен, пръв ангел, на-
чалник на ангелите. й мь.сльн(а) да
рёмь. что е BpbxS нбёто. дето ё прьвыи
й начел'ныи бжш архггль михайль и
гавршль. й за т!а архггле, что им' се
днёска съббрь празнхва щёмь мал’ко
нЪчтб да покажемь за тФхь блвёни
хрпане 11.816; й т!а девс-r'fb чйнсове
ноны, на три чйнсове раздФлмват' се
по три... гретый к: чйкь па, ккёвд>ве,
архгглсо, й агглб 11.83; бъ сонапр-Ьдь
като сътвбри агглы. й бстави гы на
св ба ей воли да б8д8’ть. й един' io сэнза
архгглы. дето гб зовЪха дьннйца,
й прьвыи на агглете 11.836; тогйва
щыь да прдйдйть. О. чйнсове. сй_рФ.
воеводы новые, агглы. й арх'гглы,
й просто л'ници бжш... да s'iответь
й да направеть страшный пръс~бль
бжш дето щс да сьди право 18.1996.
архангел гавриил. Архангел Гаври-
ши Й тУа чюдеса что казах'мё блвёнТи
хрпане, това стбри архггль михайль.
амй да скажё мал'ко й за архггла
гавршлг 11 996; зарадг това бы
въвёдена вь прковь млада, г, гбдищ'на,
й храни ю архггль гавршль със' нбны
хл-Ьбь 13.125 архангел Михаил. Ар-
хангел Михаил, й оузймашс го соць
MS’ ча с£ка годйна й занёс (’ваше го бу
цркваса ст ms’ арХгглК й шпате архггла
Михаила да mS йсцЬли бтрочетэ 11.956.
ед.: архггль 11.816, 11.846% 11.852, 11.856,
11.866. 11.872, 11.876, 11.886, 11 89, 11.90,
11.906, 11.942, 11.946, 1195, 11.956, 11.96,
11.99,11.9962,13.125,35.261, архггль 11.856,
11.92, архаггль 11.866. 32.2306, архггль
11 88. 11.90, 11 916, 11.942, 11.946, 11956,
11.966, 11.98, 11.936, 11 992, 11.996, архггл'
11.89, арггль 11 905, архггл' 11 936, архггль
11.936, архаггль 11.94, а/тль 11.94, архггль
11.94, архггль 11.946, архггль 11.95, архггль
11 96, архаггль 11.98. архггл' 11 99, архггль
11.100. 11.1016, 35.258. архггла 11.8762,
11.89, 11.906, 11.066, 11.97, 11.99, 18.196,
архггла 11.93, 11.946, 11 956, 11.98, 11.986,
11.996, архггла 11.97,11.996-архггла 11.996,
архггла 11.1026, архаггл^ 11 846, архгглХ
11.956,11.966,11.99, архггелУ 11 956, apxfrntf
11.972, 11.99. 35 261, apxarnS 11.98, архггли1
11.996, aprniS 11.996, зв. зрхп ле 11.98,
архггле 11.99; мн., архггле 11.816, архг-лы
11.836, 11.106, архгглы 11.103, 11.104,
15.151, архггль: 11.106, арх'гглы 18.1996,
ар'х^глы 18.203, архагглы 32.23067, архгглсЗ
11.83, архгглсо 11.8.36, чл. архгглыте 11.104;
бр.: (два) архггла 11 103, (двата) архггла
11.103, (двата) архггла 11.1036, (двата)
архггла 11.1056.
архангелов прил. (2) Архангелов, конто
е свързан с архангел, й со троне като
лежаше прЪ иконы а архгглова. й
на доврьптЬ’ванс пиурии. повари
пбнапрЪ отрочето й рё. вън'мЬмь
11.956; й тамо 61 вода остеите
архггла михайла. дето ю прьв!нь
найде 1сэаннь бгослбвь. й мнсого
чюдеса чйнЬше бнази вода на йме
архгглово 11.97.
ед.: ж. архгглова 11.955, ср. архгглово 11 97.
архангелски прил. (1) Архангелски,
който е свързан с архангел, той на
прив'таса й гь въ адь. със' голъма
слйва. й със' п!сны агтл'скы. й
архггл'скы. й просвети гол.1 св!ть въ
адь 35.2636.
мн.: архггл'скы 35.2636
архела ЛИ (1) Архелай. дето е дойшьль
со тЬ й до вась тойзи фйлиппь. что го
жёлае царь архёла да го фати. й да
го затрте, да не прйльщата тбл'кова
людТе 36.2695.
архёла 36.2696.
архерей (!) вж. архиерей
архидякон м. (2) Архидякон. най-висо-
ката дяконска степей в християн-
ската църква. ами мой сэць ймаль
брата, зовале то стёфане, архТдТаконь
быль, й в!роваль ica ха, й почёлъ да
(?чи людТе да вйрУвать ica ха 4.23; й
вдигньха се тогази сйч'ки патрйр'сй
со пръстблете свои й дойдбха бу
царидрадь . й со гёрлймь макар’Ге.
naipiapxb дсвёде сисба архидТакона
12.112.
ед.: арлщйконь 4.23, архид'йкона 12.112.
архиепископ м. (20) Архиепископ, пръв,
главен епископ; лице, което управлява
църковна облает, съставена от ня-
колко епископства, и раз'бра стыи
архтепкпь пётрь й дойдс да го
посЬти... й гби го £зё на ноейла, й
занёсе го въ ёпкппо й слчгУ’ваше ms’
сам'сй, й грижаше се за нтсго 14.1296;
дойдё й арх!ёпкпь петрь. й със' дрёгы
ёпкпы. й её i-ёрлима града дойдбше
стар1л!ины й положите чтнбе его
гЬло, !? велйкК лавру 14.130; й вь ria
дни 61 шс дошьль S’ цари_гфа епифаше
архТепкпь купрьскыи 12.116.
ед. . арх епкпь 4.25, архкпкпь 4.26, apxier <пь
12.114, 12.116, 14.12762, 14.128, 14.129,
14 1296, 14.130, 15.140, 15.1406, архк-пкпь
14.1296, архТёйкпь 40.3236, архТёпкпа 4.22,
apxienxna 4.255, 14.128. архТепкпа 4.26,
ар'х!ёпкпа 15.1406, архЧепкпУ 14 1296.
архиерей .м. (50) 1. Архиерей, висш
(духовен сан в християнската църкеа.
й раз'бра се тази мльва, й тбизи метёжь
что е по црквите й по хрпанете. до цра
кон'стан'тина й црь повел ъ й пУ'стй
послакте по сйч'ки граде ове, й по
сйч'ки страны да сё съберыь сич'кы
ap'xi'epee сё ейч'кы мФста й сщённици
й йноцы что съ кшжны й искусны
15.1406; со ёпкпе, что се трудите
й досаждате ей. что ё дсстбинт за
apxiepea със1 ва ё, а вые го йшете
15.138. 2. Архиерей, висше духовно
лице при серейте. амй какь да стбри
да постимс (!) послаше до (ёрлймь,
до архтерёа сврёискыго. защо тогази
властт ймаше архТерёи ёврёискы на
анйна 36.268; тбизи архггль михакль,
йзвади аплыте со тьмниш/, когато
гы затварйха архТерсете ёврёискы.
защото У’чаах? люд!е да вЪрУвать въ ха
чтбто каз^ва дЪашёто апльско 11.94.
ед.: apxiepea 11.956, 15 149, арх!ерёи
13.124. 15.1402, 15 1406, 15.(416, 15.147,
36.268, 36.269, 36.270, архклзей 15.138,
15.1386, 15.147, 15.1486, 36.2686, архСерёи
36.2695, архТёрёи 36.2696, apxiepea 5.30,
архерёа (!) 5.406, 15.133, 15.1383, 15.1486,
apxiepea 15 1382, apxiepea 15 155, 36 268,
36.2706. 38.2912, ap'xiepea 15.142, 15.М66,
apxiepea 36.268, apxiepea 38.291, архСерёю
15.1336, apxiepc? 15.1536, зв. apxiepeio
9.745, apxiepeic 9.75, 36.2696; мн.: ap'xiepee
15.1406, ap'xiepere 15.141, apxiepee 33.232,
ap'xiepei} 33.2376, чл. архЗерёете 11.94,
34 2515, архгереёте 14.128, арх!ёрёете
15.1416, 34.251, архЧерёехе 34.2516.
архиерейски прил. (3) Архиерейски,
който се относя до архиерей, й
сэп#стень бы тогази й стыи Николае
со тьмниц# мирилик’йск#ю й пак* ей
пойдё на простояв свои архТерёискы
й бы пастйрь като й привянь на хво
стадо 15.1396; й соблъче се въ Содёжда
архЗёрёиска хЙава й йз'бран[н)а й
покачи се й сЪд'нь на прйстоль 36.269,
ед.: м. архгерёискы 15.1396 архтерёискыи
15 1406, лс. архгёрёиска 36.269.
архиерейство ср. (1) Архиерейство,
служба на архиерей, видйх'мё легома
злЬ стбри тбизи арх!ерёи... и кога
се разыде съббрь, тогази го щё й
с#ди. й йспъдите го со съббрь й сэ
арх'Герёиство, сйч’кисэци. й затворите
го въ тьмнйц# 15.1416.
ед. архгерёиство 15.1416.
архимандрит м. (2) Архимандрит,
духовен сан в християнската църква.
дето е дошьль тбизи, й ходи по
калбер‘ско жит!ё, щё да 6#де прос-
павень, по сйч'кыте пбстиици, что съ
по тьзы палестынж. й пак' щё да б#де
архимагг дрйть на ria четыридесётьтй
монастйрЪ 14 1266; й десёть годинь
сЬдЬ оу монастйрь и помысли да йде
на бжш гробь, й да седй тамо йз'окол#
по п^стынита. й тогази грхиман'дрйть
позовй го. й под#ма м# тайно 14.126.
ед.: архи мая* дрйть 14.126, 14.1266
архйппа ЛИ (4) Архипа, й така се спасе
архйппа, й не #дави се 11.98; бтрбче
н£кое архйппа Ймето м# со градь
йераполи. псиде на сэ’Щзи монастйрь
11.976.
архйппа 11.976, 11.98, архйппа 11.98, зв.
apxinne 11 98.
архистдрх (!) вж. аристарх
архист ратиг и. (17) Архистратиг, проз-
вище на архангел Михаил. Ь’боа секись,
й ладнъ на лице [то' свое йпэклонисе
архистратиг# й рё, что повелеваешь
твоем# раб# влко да сътвор# 11.876.
архистратиг Михаил. Архистратиг
Михаил, предводителят на небее-
ното воинство й п#сти тогази бь
архистратига Михаила, й за трй часо-
ове, йз'бй. б, тыс#ще люд’Ги 11.896; азь
ёс'мь архистратигь михайль помбщ-
никь на xpriane. дето помбгнъха й
тебе та навы на врагсовете твой, амй
зарадй това станй скоро й чаправй
црква на мое име 11.95.
ед.: архистратигь 11 836, 11 876, 11 886,
архистратигь 11.95, архистратига 11.856,
11.87 11.876, 11.806, 11946. 11.96, архис-
тратига 11.87, архистратига 11.97, архис-
тратиг# 11.876, 11.90, 11 966, Г..1026,
архистратиг# 11.956.
асволохУ/Я (1 )А сво чох. й д!авол!м#каже.
азь бйхь сё въселйль # твбата жена,
что се зове бол[е]ста лал'гб. а ймето
моё ветгзав^ль, аёмбдесь, зарведёось
асвслохь. ио’#сь. С#Н'Д1СДСТОСЬ същи
сатана й дгавсль 37.2766.
асвблохь 37.2766.
асиадит прил. (1) Асиатски, от МИ
Асия, азиатски, стш вра1гсёве кбзма й
дамгаиь, 5fexa същи братта. въ врЪме
римккаго цара карйна а рбдёни 6Ъх#
въ землю ай’адйт#. саць имь б£ше
ёллйн'ць, а майка ймь хрпан'ка, ймето
юи вес-дот а 10.76.
ед.: ж. асгадйт# 10 76.
асиадски прил. (1) Асиатски, ст МИ
Асия, азиатски, като щЪха да Йд#ть
аплыте по сйч'кы сьйть й мЪтаах#
жрёб1е ком# где се падне да йде и
паднь се жркб!ё апл# Филипп# да йде
на асйд'ск# землю 36.267.
ед.: ж. ас!'ад*ск# 36.267.
асирийски прил. (3) Асирийски от МИ
Асирия й царь асир’шскы сенах ерймь
щЗ>.пе нЪкога да пл!нй герлймь. й
събра сйч'ката своя войска, й поусти
гы съсс ра^аюа воевода на 1ёрлймь
11.906; й ге высоко, така е повелЪль
царь асирТискыи сенахерймь. да не
прЬлъщава ва езек'а 11.91.
ед.: м. асиршекй 11.906, асир'шскыи 11-906,
И 91.
асирия МИ (2) А Сирия, въ асирпо бФше
нЪкои царь имею м# сенахерй 1J .906;
а цара сенахерйма пог#биха сынсдьете
нтеговы адрамеле, й сарасарь. й
въцри се трёты снь нгегбвь асор'дань,
въ асирш 11.916.
асирпо 11 906, асирш 11.916.
асирски прил. (1) Асирски, от МИ
Асирия асирийски. амй ако се
сэбрьньть твбите людг’е съсич'ко (!)
с$це към'то мене, й да б#де срцето
гЬне със' мене, й азь да посл#шамь та.
й това да стбрю на асйр'ск#ю войск#
11.916.
ед.: ж. асйр'иг#ю 11.916
асия МИ (3) Азия, й пацнъ се э^рЪбГе
icaaHHii. да йде вь асйо 6.416; й псмлй
се 6# й еам*сй сайде на фрйгпо, к на
ликасбнпо й асш й та да пропоьФда
хво име том# ела 36.2736
аспо 6.416, асш 36.2676, асш 36'.2736.
аскулин ЛИ (4) Аскулин. й стань тогази
iioaHHb й пойдё със! ёпкпы й нарез*
много, й тогази сторйха с#дь. й ре
аск#лйнь да #лЬз#ть йноцьпе. что
бЪше гы поставиль 1оаннь 12.1156.
аск#лйнь 12.115, 12.1156, аск#линь 12.1156,
аскйшнь 12 1156.
асордан ЛИ (1) Асордан. а цара сенахе-
рйма по1-#биха сьшовете нгсговы.
адрамеле, й сарасарь. й въцри се
трёты снь нгсгбвь асор'дань, въ асирш
11.916.
асор'дань 11.916.
аспида ж. (2) Аспида, вид итровназмия.
азь вид+> аспйды не#кротены, а Tie са
йкротйха, й раслане й йно.рбгове
^кротйха се й мёч'ки а зла жена никоги
са не й’кротЬва 21 2106.
мн.: аспйди 21.210, аспиды 21.2106
аспра ж (3) Аспра, стара дребна сре-
бърна или медиа монета, й нйщо не
йзйма за к#р'в6в'сгво. тако ми истина,
мнеэвйка ми даваха аспри, азь не зёма
защб да дохбжда с£кыи на мёпе. й не
бЪхь богата амй бЪхь сырота 17.1686;
как* ме съмрьть тёгли със* голЪма
мька да ма растави со живо га... ато
сета нйкои не мбже да мё йз'бави не
прнхватца мё живбть вЪчныи тбл'кози
аспри щото йм& не можаха да ма
сэк#петь 31.2176.
мн., аспри 17.1686, 31.2196, аспри 31.2176.
асЬк ЛИ (2) Асен, й въ това врЪме,
блгочьстивы царь трьнов'скы коаннь
асЬню. снь старим# блъгар'скым#
цар# асЬню. кр!>п'ко дрьжгше тогази
царство 8.586. иоанн асЪн. Йоан
Асен, й въ това вркме, блгочьстивы
царь трьнов'скы кзаннь асЬню. снь
старим# бльгар'скым# цар# асЬню.
кр-’ьп'ко дрьжаите тогази царство 8.586
асЬню 8.58б2.
атанасий ЛИ (15) Атанасий. и прьвы
начёл'ници на съббрьть кой бЪх#.
бЬше сты сйливестрь папа рйм'скыи.
ми грофа нь пагрГархь царограскыи.
алсзан^ь натр'йр'хь алс^айръскыи.
наеднб със'стго аванасТа 15.141; сто
чё йде аОанасте магеснйкь й дрьжи в
рыгЬте си два съда плъны съсъ мрьтво
напоёнТе 39.3026.
аОанайе (!) 39.30262, аОанас!е (!) 39 3026,
аОанайе (!) 39.3036, аОанас'Ге (!) 39 304,
аОакасТе (!) 39.304, 39.3046, аНанайе (!)
39,305, аоаиаей (!) 39.3056, аоанасЧа 15.141,
аОанайю 11.100, 39.303, а^анастю 39.303,
аОаиастю 39.304, аНанас'Чю 39.305
атина МИ(4) Атина. й кога се чр’Ьстави
йць м#. й бстави майка ей # двореэвете
бащины сы. а юи пойдё въ авина, да
#чи ёднакь философ)а 12.109.
аОина 12.109, авйяа 36 2682, аВйна 36.2086.
атинейски прил. (1) Атински, от МИ
Атина. й провбдиха послатё, до,
iep.i ймь... й рёкоше. ч го ей начел'никь
на ёрлймь пйшё до твое владичьство,
ные людТе авинёйсц’ш 36.2686
мн. аВинёйсцш 36.2686.
атиний ЛИ (1) Атиний. й тамо наоучн
ейч'ко до край, законь хрпан'скыи.
й кипы бжтвныс йз'оучи добре. й
афиша философа препрФ й настави го
й бы хрпанинь, й к^ти се, й афинского
бога сгрошй 12.10^.
абинУа 12.109.
этински прил. (2) Атински, от МИ
Атина. а той пойдё въ афина, да Vhh
еднакь философ!а... й бы хртТанинь,
й крти се, и аФйн’ского бога строшй. й
прьквището ймь рассыпа й сйч'ките
ймь ббюве потьп'ка. й сйч’ките людТе
аФйн'скы привёде на крщёше 12.109
ед.: м. аОйТско! э 12.109;мн.: аДшТскн 12,109.
атиняне мн. (2) Атиняни, житглите
на древногръцкия град Атина. й рё MS’
дхь стый, да пойде еь афйна велйко
чюдо да чйны. амй тогази аФйнинс
6txS мудрее ёллйч’скаа научили, й не
приёмах^ aii/itf ^чешето, й не тачеха
го ни зашб 36.268; не сосаха ли тебе
тол'в а (!) люд!е люд!е (!) что гы сы
пр'Ьлъстиль... ами си дошьль да
прельстишь й прЪм^дрите афйшане,
със* твоага лъстъ дето ирЬгварашь
люд!е та гы исцеловать й бпазнишь
гы 36.269.
аойнвше 36 268. афйнане 36.269
аго съюз (92) 1. Свързва съчинени съе-
динителни изречения; и, та. й като чю
царь ёзёюа тта д^ми. съдра си ризите,
ато се бблече вь вретшце. и пойде оу
црква 11.91; а сты бсмйхча се мал'ко,
й каже ms’, иди ей брате на нйвата, ато
щешь да ей намеришь волатого жива
че пасе трева 39.306; о злё том?ва
члтО' тогйва. който ей ос ави свс ата
жена, ато йде та го?р*вы съ другие йлй
жена Ьстави своего мьжа. аге йде та
кхрви със' дрьгые мьж1’е 18 198. И С
отсянка на следственост; и, че, та. к
ре й ей 4змй тойзи прьстёнь й чювай
го ато да б(?де бь мёжЩ/ мене й мёжд8’
тебе 40.3206; а вые са тврьде ейчкы
пбканете за газй работа да затр1емь где
йма хрттане по епч'ката земле, ато да сё
з’мнезжавать ёллйны й боговете наши
да почитать й да славеть й ные да им'
сера^вамепотврьде 39 297; йвъскреси
тогова мрьтьв'ца дето ё пйе на 8 грббать
да се засрамегь й да понйк'натъ
тъойте д^ш'мане. ато да се [йме сгое]
прославы твоёто йме 'сгое 39.3046.
2. Свързва съчинени еъпоставителни
изречения; а, а то, ала. амй щемь да
ремь защо е намь дёньгвь. той ё намь
тьма, а не светь като да рёшь ёдйнь
члкь бега со лице расланово. ато го
намери една мёч'ка 18.1786; й стыи
сЗговсри. тебе прилйчеше co naps’
тази любовь дето ми сега каз^вашь,
поынапре да мй беше, рёкль, ато да мё
не мъчишь Cj тбл’кози вр-йме 39.307.
3. Свързва съчинени противопоставь-
телни изречения; а, но, обаче. й рё
цапь на лкдаете, възмёте ей мене
злато кбл’ко щЬте, ато мй недЬйте
йздавг. ёднйч'ката дьщёр’ка 39.310;
т!а до’мы като чю архзёрей раз'гнева се
гвръдс. й скбчи йдовить^да S’6ie апла,
й не мбже защо той ча белене. а
дрь’гите йз'бкбл/ като видёха това
мнЪше йм’ [се] чс е мала стбриль. та
потёкоха на филиппа да гб биють. ато
й lie така патйха й ослёпеха 36.2696.
4. В началото на главны изречения
подчгртава връзката с подчинены обс-
тоятелствени изречения; то, тогава.
амй со велйкс мниче гесэп'е. помогай й
мене cjisis1 своему й споббй ма добре
да noc.TSWba гпдйн8’ моё»# ако ли т! е
воли да ей видъ й азь нЬкогы башъ си
й майка си. ато поскбро да бьде мша ти
се 39 315; та каже. бти хс мбжеть нктс
въекреейти мрьтва, ако мбже честйги.
naps’ да въскреси тойзи мрыг'вьцэ. ато
тогйва щё разуме от! ё великаго ба
тойзи ймалъ 39.304; и като рё, амйнь.
ато се стбри грсмь велйкь на това мес-
то 39.305; й сич'кы що са пошары й
тебе почитай като й своего баща й пок-
ланейм- (!) се... й щешь да бъдешь й ты
гол!; й почьтень. защо кош почитать
пос талого, ато 6а почйташь 1.56.
это 1 56, 1.8, 15.1476, 39.2956, 39 302, это
1 86, 8.576, 12.113, 15.1516, 33.2386, 33.245,
33.2456, 36.2696, 36.270, 38.289, 39.310,
39.315, 39.317’, 39.31763, 39.3196, это 2.96,
39.307, ато 4.23, 4.24, 4 26, 11.91, 17.165,
17 1 716, 18.1952, 18 1 98, 31.2176, 31.21 9,
31.2216, 31.223, 32.2246, 35 265, 39.2986,
39.301, 39.308, 39 309, 39.3146, 39.3156,
39.317, 40.3206, это 4.236, 5.30, 18.1836,
31.2172, 31 2186, 31.219. 31.2196. 31.223,
32.228, 33.2386, 39.297, 39.3026, это 5.37,
18.1786, 18.1966, 3 1 2196, 31.22062, 39.3 16,
это 6.44, 33.236, это 15.1316, 39.3106, это
17.П0, 39.2956, 39.305, 39.306, ато 17.170,
17.1726,18.198,39.2966, ато 18:1836,31.218,
39.310, ато 18.1846, это 21.2106', ато 39.304,
это 39.3046, 39.307, это 39.3056, 39.3076,
это 39.307’.
атонЛ//7(1) Атон, въ цар'ство никуфора
цара, в^тошава. бЪше нЬкои йнокь
ёвтимЧе ймето мК въ стые горы аОона.
Познани цасгм!? айанаспо, дето съвйда
монастйрь велйкх лавр8 11.100.
аОоьа 11.100.
агоне ки прил. (2) атонска юра. Света
гора, Атон, й скопи юнаш'кыи със'ь
бж!е повелЬшё. й прЬё маке дон1 ска
земли, и сЬрь й аОон^екаа гора, ciijrb,
сгаа гора, й около, що съ градове
солунь, й ейч’ка земли t+еталшскэа 8.59;
спрэтй стые горы абон'скые, далёчь,
до "J. пъприща има ё'дйнь острс.вь зове
се л)?гь. й на гбизи бстровь бЪше мето
монастйр'скы 11.1006
ед.. ж. аОонЧжаа 8.59; мн. аНокскь.е 11.1 иОб.
афиняне вж. атиняне
афригийски прил. (1) Афригийски, от
МИАфригия. сл/чй се бн"зи корабь й
пойдё гдёто е пристанище африписко
9.686.
ед.: ср. африписко 9.686
афригия МИ (2) Афригия. и проводи
да ей пойде на свое мЬсто вь афрйпю
9.686.
афрйпю 9.686, афригыи 9.676.
ахав ЛИ (3) Ахав, напоконь кота 8мрЪ
црь цвдь й соломбнь, й ровба й тогази
въйри се въ самарпо царь ахать ймето
mV 11.90; й ймал* си ахава цара. й той
се поклангаше йдолЯ 34.252.
ахавь 11 902, эхава 34.252.
ахилийЛИ(4)Ахилий. й прьв'Ьнъ поЩ?ма
бн'зи войнь что йдЪше о сол^пь на
оном^зи члк8’ шо ё быль зйка ларйекы
раувай се apxiepeio бжпо ахйл!е 9.746;
й пост Ави го сщенника й прото папК
въ алеаащйи. й догд'ё бы живь ахйл!а
арххерёи. дрьжаше гравсслаънаазЪра
тбизи нечьстивыи apia 15.1406.
ахйл!е (!) 9.74б, ахйл'1'а 15.1406, эв. ахйл!ё
9.746, 9.75.
аще съюз (1) Въвежда подчинено обсто-
ягпелствени излечение за условие: ако,
в случай че. рё гь аще кто хбщеть по
мкййти да щврьжет1 се себе, и вьзметь
крть егбй й последует1 ми 16 158.
аще 16.158.
айанасий вж. атаиасий
аОина вж. атина
аОинейски вж. агинейски
аОиний вж. зтипий
аОински вж атииски
аниняне вж. атиняне
айон вж. атон
аФонски вж. атонскн
б
баба ж. (1) Жена, човешко същество
от женски пол й мэр!а роди салбмпс
бабК. а сестра й сбъУа (!) роди
елисавеОь. й ан на роди, бц8 3.166.
ед.: 6a6V 3.166.
бавя се несв. (2)Бавясе; извършвамнещо,
без да бързам. амй се вече не бавы.
амй поскбро ела при мЬне 39.3066;
ами рздй много да се не бЗвимё. та
^малйх'мё д^мыте защо йма й др£гы
д#мы напруди да каз^ваме 11.94.
сег.: 1мн. се бавимё 11.94; пов.: 2ед. се бавь
39.3066.
багдатски прил. (2) Багдадски, от МИ
Багдад, та казКва това цртво нер'сйд*-
ско. да рёмь казльбйш ко. защб папо-
конь баг'дат'скы царь цргьУвалг на
казльбашь 18.182бща кйзКва това цртво
ваЕУлбн*ско, да рёмь, бо^ат’ско. дето
дрьжаше црь наваходоносчдрь 18.182
ед., м. баг'дат'скы 18.1826, ср. бо^аТско
18.182.
багрбница ж. (2) Багрекица, тър-
жествена пурпурна дреха. стблЪче
се хс въ чрьвена багреница, зань да
покрые голоть адам1? пр!бц8 35.2586.
ед.: багряница 35.258, ба1реница 35.258b.
балнувам несв. (1) Бълнувам, говоря на
сън. а в'тёра е д8ма, вьтръшна, дето
ей самси члкь дУма й нагсвар! се на
срцето ей. със* тьзи дУма й на сьнь
члкь бал'г^ьа. что е нЪчто вид'Ьль
33.2336.
сег. Зед. OanWea 33.2336.
баня ж. (12) Баня, ограда за къпане,
къпалня. й цойдё нЬкои момъкь ймето
ms’ дбм*но, сыпь дкдекерйдовь, слУга
романинь, да сё къпе Й тьзи бани 6 42;
й ймаше оу сЗн'эи баню, дйвь о!сь. й
выр! живйше, Cj мнеого годйны. й на
трётта годйна УдавЬше йлй мом*ка,
йлй д'Ьвйцт’ оти когато се съзгдала
сэнази бани й тогази биле оузйдале
мом*ка й момь 6.416
ед.: бани 6 416, 6.42, 9.642, 9.646, 9.65. 9 66,
9 666, баню 6.4152, чл. башата 6.42; мн.: чл.
баните 37.278.
баре нареч. (2) Поне, барем. ^глёдам*
та сэ (!) сьмрьти да ей немлтйва, й
не слУшашь нйкакь що ти се моли, а
ты ме баре мал'ко гочакаи догдё са
прости със* жень й съ дЬца 31.2186
баре 31.2185, баре 39 3196.
башка нареч. (4) Отделно, разделено,
башка, та щьть да се съберьть ейч'ки те
ёзыци й в£ры пр! нтего. да гы разд!лй
ёдигь со др^ыго какь раз'льч! пастйрь
бв'це й козы по Оын*кь. й щё да бстави
бв’цете 6 десна страна себ!, а козыте
са лЬва страна 18.2016; четврьпать
влькь... солйч!ше той со оша влъци,
баш'ка щотб гы вид! сшапр! 18.182.
баш'ка 18 1816, 18.182, баш'ка 18.1816,
бьш'кь 18.2016.
бэща.и. (62) 1.Баща,мъжпоотношение
на децата си, родител йазе еъмьчлкь
со майка й со баща роде на S.58, тогйва
щьть да сё различать й раз'дЬллть
бащь. со сна, й майка й дыцер!. й
брать со брата 18.206. 2. Баща; мъж.
който има деца. й родителю нк'говы
ейдэ!. баща мУ й манка ms' б!ха
кнезосве пбчестны, й дрьжаше соць
ms’ македоша 9,616
ед.: баща 1.4,1 52,1.85,8.58,18.1896.39.2976,
баща 1.5 , 4 236, 5.3662, 5.37*, 6.42, 9.Ы6,
17.1686,3 9.297б2,39 3696,39.3136,39.3155’,
баща 6.446, 18 1836, 18.1846, 18.206,18.207,
31.221, 32.2242, бащъ 6 45’, 15.133, 15 1536.
бащь 11.105, 32.224, баща 18.183, бащь
18.197, б'ща 33 239, бйща 36.2712, 39 3106,
39.311, 39.313, 39.3136, 39 3145, 39.315,
40 3216, 40.324, баща 39.3146, бащъ 39.315,
бащт132.224, чл. бащата 1.5, бащата 18 1795;
мн.: бащй 15.1476, 18.199, бащй 34 2496,
5ащи 39 3106, 39.3116, чл. бащйте 18 1796,
бащйте 18 1796.
башни прил. (10) 1. Бащин, който при-
надлежи на бащата. й зарадй тебе
нрЪтёгли вдэвйш*ка нивб.па. й что
мй е и!чгб мисого тр!бУвало. азе с'мь
пр!трьп!ла. й Упазила ейч'кото бащи-
но тй ймаше ц!ло 12,1096. 2. Прен.
Бащин, роден. кога гы хватйха, й
заведоха гы въ вар*вар*ск^ю землю,
и стпаднъха сэ бащина земли, й не
знаани б^х^ нйкомК 12.117. бащин
двор и бащй ни дворове. Бащин дом.
роден оом. й дч’маше... зашо ми така
стори. кол*ко годйнь, был* ей И1 бащин*
ей двбрь постнйкь. й не приказа се
мене на майка своа детс ть сь родила
40,3236; й кота се пр!стави йць м8’. й
бстави майка ей Й дворссвете башины
сы. а той пойде въ абйна, да Учи
еднакь филосодла 12.109.
ед.: м. бащин 33.239, 40.3236, бащйн
36.271, 39.3156, бащин* 40.322, ж. бащина
12.117, ср. бгщино 12 1096, 15 1336, чл
бащиното 12.1006; мн башины 12.109.
бащина ж. (2) Родина, отечество,
бащина. баща Mis’ б£ше бол±ринь.
й блгочьстивь въ ха, й хртУанынь
със'йч’каа (!) вЪра. бащина м8 бЪше
со каппадгкУа 39 2975; а тЬлого
нкгово стбе, зё го слЬ’гата нёгова, й
провесе го въ палестйню на неговата
бащина, като MS’ бЪше зарачаль стыи
в' тьмнйцата 39 309
ед . бащина 39.2976, бащина 39.309.
бащнин прил. (2) 1. Бащин, който
принадлежи на бащата. й тон като
ост 1 без' майка, а той се 1?зе йманУето
бащнино що да бЪшс мало много,
й совде при пара 39.2976. 2. Прен.
Бащин, рооен. й см’шак, да йзлгЬзешь
со бащниньть ей земли, като сон'зи
авраамь. й да идешь, на монастйрь
17.164.
ед ж. чл. бащниньть 17.164, ср. бащнино
39.2976.
башнина ж. (4) Родина, отечество,
бащина. й зова гы сты й рё ймь кажёте
ми чёда оде вы е бащнин?., й сокинЪ
сте вые 5.38, амй напокбнь да мй
земёшь тЬлото моё, й да го принесёшь
въ палестины на бащнината на моа
майка 39.3066
ед.: бащчина 5.38, 39.2976, бащннна 39.310,
чл. бащнината 39 3066
бая несв (1) Бая, шепна заклинателни
думи. etil й сега има й?ка мейё/ на
грешный й нечйстУи жёны, та бамгь
й мана стрк’вать 18 189
сег. Змн. бамть ’8.189.
баял ни на ж. (1) Врачка; жена, която
пргдеказва бъдещето; баячка. й
щ/сти члци на нЪкоа бамлницз да м?
поврачювать, да виды дали щс стань
И 906.
ед баил'нит.а 11.906.
баяние ср. (1) Баяне, магия, заклинание
й рё ймь црь каквб сте банте вне
сториле, й постих те до на страшны
съпища, й не мэгбх'мё да елймь прЪз'
тьзи нощь со стра 15.147.
ед. бак-.ше 15.147.
б дя несв (1) Бдя отдавам се на.молит-
ва, бдение през нощта. ако постишь,
йлй бдишь, йлй се млйшь, йлй низ'ко
лЪгашь, йлй гтЬешь йлй елйт’вашь,
йлй меташе много сгр^вашь а ты
щ?маи, бти нЬ ё това со моё пбканЪнУе.
амй е со бж’Уа помощи и пазенУе бйва
19 208.
сег.: 2ео. бдишь 19.208.
бдЬние ср. (16) Бдение; принуоително
бодърстване, приоружено смолитви,
отправени към Бога, а ты чёдо, ако
щешь да навйешь на кЬ’р'вов’ство, а
ты вьзлюбй гладУваше й жьдЬ’ванУе
й бдЬаУе 19.2076; млеа непрестанно
чинуше, как' да йскаже члкь тбл'кози
метанУа и поклоны й сльэы й ейч'ки
днй й нощи на бдЪшё, бЪше 8.566; й
ейч’кыи се съббрь почюдп, й рёкоше.
велйкь ёсй ги й ч годна ё твои работа,
й нй една дй’ма со наша 1?ста може да
похвали чюдесата твой, й събраше
се въ цркви й стбрише млба й бдЪнУе
15.153; й прЪз' ейч'ки нощи бдЬн'Уе
й мбл'ба чйннхЯ. й вь ?ста тЬх'ны,
сё уал'мы чьтЬха s’ замань 17.1646;
й въ една нощь бдЪн’Уе ей чйнЬше, й
млмше се 61/ йсУхУа старець 12.110.
дръжа бдЪние. Еодърствувам, бдя.
й б1ше на това зрЪме на антУсох’йо
флавУань патрУар'хь, наскоро' пр$ёль
61 ше престолы й хбдЪше 7 црква
на сЬкаа нощь, й дрьжаше бдЬше й
млмше се 12.111; стоя на бдЪние.
Моля се редовно, стриктно спазвам
християнския канон а тУё това
сич'ко пр1трьпЪха зарА1 ймето твоё
стбе... й със^пето (!) ей й сь 8’стата ей
блгославЪха Та, стбаха на бдЪние, й
roBteie й на грйжа 32 2255.
ед. бдЬше S.5562, 8 566, 8 57,12 110,12.111,
14.1266, 15.136, 15.1386, 15.153, 17.1646,
31.222, 32.2256, бдШе 19.2076, 34.2546,
мн.: бдЪнУа 15.1336.
без предл. (65) За означаете на отсъс-
твие, лита, лименост от някого
или нещо (предметы средства за
действие, условия и обстоятелства);
без. а бнази вдовйца сока оста без' сна
ей, не зн[й]еше за нюго как' се стбри
39.3166 така е й за ба. не мбжемь да
рёмь бтт ё Ть без* рУцЬ й без* нсоль. защо
бж!е юствс Ht ё като члчьско, да йма
ейбразь й кство нашён'ско 38.2-82, амй
дай ми в засть да Убйю тогбзи яв£ра
без' оръж!? нйкак'во 11.936; кога е
празникь й прлзн‘-’вашь, й сёдишь без'
работа... пом^нй грЪховете си 1.46;
ами мё епбобй без' стра да стань пр4.
твои прьстбль 8.57. без да Въвежда
подчинены обстоятезствени изрече-
ния за начин; без да. й рёче ей збеима
тбл*кози годйны така ли пр'Ьбы без'
болесть й без' пакость со дгавола
нЬщо да потёглй 17.1716.
без' 1.4б?, 1.5, 2.116, 3.16б7, 5.336, 5.407,
8 556, 8.572, 9.646. 9 656. 9.67, 9 676, 10 79’,
11.936, 11.1016. 11 106, 12.1U6, 15 140,
15.1456. 15.151, 15.1564, 17.165, 17.1686,
17.17162, 18.180, 18.1846:. 18.1886, 18.2046,
20.20862, 31.2176, 31.219, 31.2226, 32.229,
33.2393, 34.25 5, 35.25 96, 35.266, 38.282’,
38.284, 39.29762, 39.3001, 39.3096, 39.3166,
6t3‘ 11.106, без' 15.147, 38.283, без 33.247,
безь 37.2”6б, бёзъ 38.294.
безакоиен прил. (24) 1. Беззаконен, кой-
то не зачита християнския закон.
й тогази cjH'ia что се кртйха. виД’Ьха
сич'кы как' се провали сэн'зи
безакбнный apxiepea, Уплашиха се. й
йгцЬха със'йч'ко (!) ерце пайка со апла
36.2706, й нЪу.огы бн'зи безакбнны
црь. сэйдё при магёсника бога своего
аполона, да хытрУ’ва зара1 нЪков
потр'Ьба 39 296; защото царь охбзга
нс йма падежа на ба. ами се надЬе
[над1е] на ёднъ безакбкна жена
11.906. И Като същ. Беззаконници,
грешницы, защо рбж'ба ёхыднина
пройде Утрббъта мат [чина ей. такт й
вые безакбнш ръп'тах'те й хУдих'тё
на ба 35.259; та стори такзбзи зло.
й прЪдаде ха ба, що ё стбрпль ибо й
земли, на рУдЬ бе законны, й грешны
35.2576. 2, Беззаконен, който не е в
съгласие с християнските нормы, и
да затУлишь оустата сретйчьскы й
йдол'скы, дето думать безакбнны рЬчи
на спса ншёго iv ха 12 1106; знайте
блвёнш хрпане малы й велйкы. защо
безаконно тан'ство У'мь погУбЪва
й лУдосгь стрУва 20.2086; й много
бскрьбиль брала, й двьстьвникы,
защо не щъть да мУ прист анъть на
юсговь законь безакбнный 12.119.
ед . м. безакбнный 9.646. 12.119, безакб.чыи
9.65, безакбнны 35.2616, безакбнны 3 5.261 б,
36.2696,39.296,39.308, безакбнный 36.2706,
безаконныи 39.3066, безаконныго 12.119,
ж. безаконна. 11.906, безагонча 11.1066,
ср безаконно 20.2086; ин. безакбнш
10.79, 35.2586, 35.259, безакбнны 12.1106,
безаксши 33.2476, безакбннГи 35.2616,
безакбнны 35.266, безакоши 38.291,
безакбнны 35.2576, безакбнныте 35.257.
безаконие ср (7) Беззаконие, неси аз-
ване на християнските нормы на
поведение; прегрешение, грях. защо
кУр'валъкь щото ё на мъж'ке й на
добйт'кь. та ё най голимо безакоше,
певгекге сэ ейч'кыте грьхссве 1.76;
прркь двдь, каже дхбмь стый. какь ё
вь безакоше запеть, й на грЬхь родй
го малка мУ 2.116; тогази пУсти сльзи
сты ахйлТе й рёче мУ. сьгр'Ьшёнте
ради й бе закоше что сё чини на тбизи
свЪть та ми заповЬда бь да йзлЪза со
ларйеь 9.746.
ед. безакоше 1.76, 2.116, 9.746, 32.2246,
32.2296, безакоше 35.257 безакбша 17.169.
безаконник м. (8) Беззаконный, лице,
което не спазва християнския закон.
защо ймал' си ты граде 1ёрлйме дыни
с1сснова. нЪкога цара манасга, амй
б'Ьше безакбнникь й йдолУ слУжаше
34.252; й б'Ьше тбл'кова зль чловекь
й тють й бе законник:.. кбл'[ко]то не
щЬше нйкакь да чюе йме хво 9.616;
сЗ злб_честй зУдо й сребролюбивый,
сэ горЪ тебг безакбнниче, й теш'ко ги
гврьдЪ 35.262.
ед.: безакбнвикь 9.616, 34.252, 35.262, зв.
безакбнниче 35.25 72, 35.262, 36.2 696; мн.:
безакбш'ици 39.3006.
безаконно нареч. (2) Беззаконно, без да
се ск азват християнските норми на
поведение. зарадл това тбизи гнъвь
бжш сяЬзе на твой гра, и на ейч'ки ва.
защб безаконно стбрих'те ййспъдих’ге
icaaHira 12.1166; ами с срамотна
работата ми що с'мь чинила... й не
можешь тр. nt да елйпыпь със* Йпите
си що с'мь безакбно читала 17.1686
безаконно 12,1166, безакбно 17.1686.
безакочетво ср. (13) Беззаконие, нару-
шава не нахристиянския морал мнеэго
пьты иомага на со.тйг'скыи людге. й сэ
морь, й сэ гладь, й сэ плЪн’ствб, й сэ
сЪкакво зло. амй сега сэ мнеэго тЬх'но
безакон'ство й грЪхсэве. та сэстйги бь
сэ fb 9.75; и думать б1/, Ти млймь твоа
дббрнна. бти векк не мбже да трьпй сэ
грЬшнычлши безакбн'с твой неправды
32.225; й пакь щь да ЙкоусАть сэ бньзи
сладост ь, да ей ^сладжть ейч'кот о тЬло
й безакбн'ството щьгь да бставеть
37.274—2746.
ед.: безакон'ство 9.75, 11.1066'. 11.1076,
12 120, 17 16962, 32.2236, 32.225, 33.240,
безакон'ство 33.2356, 33.240, чл.
безакбн'ството 37.274-2746.
Безбедно нареч. (2) Спокойно, без беди.
й да йз'бави на сэ д^Щ маните наши,
й да епббби на г?ка да препроводи
живбтать мйр'но й без'бёд'но. й чтно.
почьгёни сэ ба. й сэ члцш 39.3196.
без'бёд'но 39.3196, без'бёдно 39 3196.
безбожен прил. (2) 1. Безбожен,
който не вярва в християнския Бог.
й напоконь сам'си стыи димйтрге,
ногнъ гы сэ солУнь. й поб£гнаха сэгпа
без'божны аваре със' голЪмь срамь
9.74 2. Безбожен, който е евързан с
еретическите вярвания, еретически.
днь вёт*ха й без'ббжна лъсть раз'валй
се. й ново елнце на новы людае блвёше
просвети 3,176.
ед.: ж. без'бежна 3.176; мн.: беэ'ббжнь:
974.
безводен прил. (2) Безводен, който е
без вода, сух. й дрйТы мнеэго чгбеа
стбри. й на безводны мЪста със'
млба шегова вода йзлазЪше 14.130;
тбизы монасгйрь дохгарь. та ОЪше
тогйзы съградснь на одно Micro чёста
дь’брава, йзьбкол*/, й без'вбдно Micro
11.1026.
ед.: ср без'ведно 11.1026; мн.: без'вбднь;
14.130.
безвременен прил. (1) Безвременен,
който се върши не навреме, нснавре-
менен ако лй щёшь на без'вр£меннаа
грйжа. а тй се не сгрйж8’ваи нйкоги за
HiKoa как'ва да ё работа 19.2076.
ед.: ж без'врЪменнаа 19.2076.
безгласен прил. (5) 1. Безгласен, който
не може да издава глас а ро дйтелге
нгегови сэ (!) голiми радости, й сэ
пойгб та паднъха на земли, и быха
за гол! ча без'гласны 39.3156; й
като то видйха fie грйте йнсэци, сэ
страхъ быха без'гласны 11.102. 2.
Прен. Безгласен; който безропотно,
мълчаливо се подч инява й пррк’ icaia.
каже, за распепе хво. като аг не кога го
водишь даго заколйшь. й като сэвень
кога го стрижешь та е без'гласень.
така ей не отвори 8’стата 38.2906.
ед.: м. без'глас нь 16.161, без'гласенг 3 8.2906;
мн.: без'гласны 6.46. 11 102.39.3156
бездна ж. (8) 1. Бездна, бездънна про
паст, сэ тебе се бой й бё$на. сэ TeOi
се 6оать ейч'ки воды й кладен'ци. сэ
Te6i се болть ейч ко торге й планйше
й поле 18.203; тогйва ейлы ггбные й
агглы гни щьть да сё помЪгтеть й
да ггогреггёрс сич’кото сэ Н. тогйва
ще нбето й землйта, й дблз1 бёзяа
дльббкото Micro да потрепере 18.1995.
2. Прен. Адът, преизподнятл.
сэрйчам' се сэ рай х^бави и св^>тлйвы.
и ббйчамь бёйна й тьмното мЬсто
1X191; правёдпицитс гор! й на Ибо й
на землю, а гр'Ьшницпте дблК въ бёзна
й въ 18.2066.
ед.: 6е1на 18.1866, 32.226, бёЗна 18.191,
18.П96, 18.203, 18.2066. 39.311, 5ёЫ
32.2316
бездумен прил. (1) За който липсват
думи, който неможе да бъде обяснен
с думи. амй й слава йма два съмисла
йлй знайна, йлй незнатна, сйр^,
да рёшъ. като да чюе н£кои че ё
погыгыньло (!) слнцето. а не знае защо
е погыньло й това се зов::: без'дйина,
слава, cii-рё. незнамна, й д^ма нема
что да рёшь 33.2336.
ед. ж. Без'дЬмна 33.2336.
бездушен прил. (4) Бездушен, който
няма душа, й ймаше гол! пб'кань
да почйта без'дйиныте идолы, й
грижЬше са какь да стбри хотёч1’е на
сл'лйн'скыте бсЗгове 39.296; а мнйкъть
вдйгнь ей десната т>ъка кам'тб бога
аполбна й рё мх щеш' ли ты йдблЬ’
без'дьГшны, w мене като гь да зёмешь
кор'бань 39.3076.
ед., м. без'д^шны 39 3076; мн.: без'дйпны
3 16. чл без'дйиныте 15.1316, без'дЬшныте
39.296.
безкнижеи прил. (1) Безкнижен, който
е непросветен, неук, вйдиш' ли что
каже Ьченчкь хвь й ёулисть, какь
сЗпрьв^нь не раз^мйваха пррчьство.
й не срам^ва се амй каже не знаах'мё.
а ные й до днёска смё без’кнйжны й
безумны й срам ны е да рёмь за нъщо
не знаемь 34.2526.
мн.: без'кнйжны 34.2526
безконечен прил. (3) Безконечен, който
няма край, безкраен. й да пол^чимь,
цртве нбное дето край й кон'ць нема
й дето ё слава без'кон’чнаа въ вЪкы
34.256.
ед.: м. безконьчщи 33.2476, без'коньчши
35.2666, ж. без'коя'чнаа 34.256.
безкраен прил. (2)Безкраен, който няма
начало и край, вечен. HieMtf нрилйче
сЬкак'ваа слава, пбчьсть й поклан!нТе
със' бескрайны нкговь баша й съсь
чр1стыить й съсь дббрТать й съсь
жизотрэр'шать нкговь дхь 1.86; стаа
трйца е не йскЯсима дето не мбже, ьмь
члчьскы нйкакь да постйгне да йспыт а
какь с, й без'краина, с. нетленна, дето
не погьпй’ва нйкогы 33.2386.
ед.: м бескрайны 1.86. ж. без'краина
33.2385.
безкрайно нареч. (3) Безкрайно,
безконечно. побб.те тх е да йстёглишь
на той св'Ьть за мал'ко врЪме нёжели
тамо да се мъчишь без'краино й
недоврьшено 1 36.
без'крйиио 1.36. без'крайнс- 1 7. бЬз-крайно
1.76.
безмльвен прил. (1) Безмълвен, тих,
спокоен, и вь ёднб вр4ме покани се
стын Николае да пойде въ 1срлимъ,
да вйды й да сё поклонй стмЬ" гробь’
Та... й тамо давно бы найшьль н!кое
м!сто без'мръвно (!) 15.136
ед.: ср. без'мръвно (!) 15.136.
безмръвен (!) вж безмлъвен
безмЬреп прил. (1) Безмерен, който е
над обикновената мярка, прекомерен,
прекален. сс горе .. члкЬ’, дето така
проважда днйте свои, i гьзи пропасть
пийн'наж. кбл'шшаV болесть въпадньха
со без'мЪр'но йспе й пйтге 11.1066.
ед.: ср. без'мЪр'но 11.1066.
безочлив прил. (1) Безочлив, който
проявява наглост, безерамен.
без'члчныи й без'сэчливы члбвече cj
злбчестниче й безаконниче непрос-
тенны. кои да се не почюди, й да се
не Ь'дивй на твоето нсдостоин'ство
35.257
ед. м иез'езчливы 35.257.
безплоден прил. (3) Безплоден, който не
може да има оеиа й жената мК айна,
два екрьоа ймаше, й за дв1 нивслы
плачаше ёдно защо стань като
вдивйца, й не знаташе ей мЛкатбго
жйвь лй с йлй нЬ. др*?го пакь зато
бы без'плодна, й нема чёдо 13.1216;
авраамь... ймаше жен?, сарра ймето
ки б'Ь. й бЬше без'плбднаа й не
раж дате 11.846.
ед.: м. без'плод'нь 13 121, ж. без'плбднаа
11.846, без'плодна 13.1216
безплътен прил. (2) Безплътен, който
няма плът. й пакь ё й без'плът'нь. сй_ръ.
не има плъть като члкь. й не.знае mV се
нй длъжина нй ширина, нй гльбина
11.826; а мысльнаа ё тварь бжУа. като
да рёшь, дша йлй агглы, йлй бЬсоове,
что е без'пльг'но 11.81-816.
ед. • м. без'плът'нь 11.826, ср без'пльт'но
11.81-816
безпътно нареч. (2) Безпътно,
неприлично, непристойно, и где
вйдЬше йгрй, й смЬ й свир'ны, й да
ходать, й да думать без'пьтно. като
чйнжть й доссга млады, а той това
ненавйд'Ьше 15.133.
без'пътно 11.108, без'пьтно 15.133.
безрук прил. (1) Безрък, който е без
ръце. й рёкль бы нЬкои безкмень
члкь. бтй легома нс ймаше бь р8’цЬ.
ами без'р^кь йлй не има очи, амй е
слЬпь. йлй не има iiwsb, та ё хрбмь
38.2816.
ед.: м. без'р^кь 38.2816.
безсловесен прил. (1) Безсловесен,
който не може да се изкаже с думи.
а родй се гь въ йсли, да йз'бави на со
бсз'словёсно безакон’ство 33.2356
ед.: ср. бессловесно 33.2356.
безерамен прил. (3) Безерамен, който
не изпитва срам, безочлив. зарадй
жень дУаволь прЬмйдраго соломбна въ
прЬст^плгеше въведё. жена без'срамна
нй са кого се не срамЬ, нй сщённика
почйта нй бз четепь са срамлиет1
се, нй со пррка са боы 21.2106. 2.
Безерамен, който изразява липса на
срам, и сЗн'зи момькь. като mV подЬ’ма
таквйзи без’срамны д^мы. насмЬа ми
се й бтидё 17 169.
ед.: ж. без'срамна 21.2106; мн . без'срамны
17.169, 32.2286.
безерамно нареч. (1) Еезсрамно, без
чувство за срам, нахапно й азь
без'срамно подбхь мeждV тЬ. й реки,
ймь. взмёте й мене да йд^ й азь със
вас', й що вы трЬбб'ва, чинЬте със'
мене, й др^гы рЬчи срамбтны ймь
д8ма 17.169
без'срамно 17.169.
безсрамство ср. (1) Безс.рамие,
осъдителна греховна постъпка,
безсрамство. зепгко mV на
pVuibTa скврьнна й нечиста. кол*ко
сребро, люб'Уе, ймаше зло_чёстны, й
кбл'ко без'чловёство й без'срам'ство
стбри прЬ ха 34.2506.
ед., без'срам'ство 34.2506
безеребръник м. (5) Безсребърник;
лице, което яекува безплатно,
безвъзмездно. мца ноемврУа, а памс
сты без'сребръникь кбз'ма й дамУань.
сть). ако съ й пришьлци па землй
двата без'срёбрьлика. амй пакь като
й прьвЬнь напльниха землйта със'
чюдеса 10.76; й стань сщенникь й
начрьпе стьклЬнйцЬ' вбдЬ’. й поче да
пос тропарь, сты без'срсбрьници,
й чюдо_твбр'ци коз'ма й дамУане. й
apVroTo до край 10 786.
мн: без'срёбрьници 10.786, 10.79, без'сре-
бръникь 10.76, без'срёбрьникб 10 786; дв.:
(двата) без'срёбрьника 10.76.
безстрашно нареч. (1) Безстрашно,
смело, й апль раз1?мЬ дхсЗ стый, че ё
дУавола тойзи сог'нь. безстрашно
пойдё й ь'гаей го 36.272.
без'страшнс 36.272.
безсъмрътеи прил. (13) Безсмъртен,
който не умира, нетленен, вечен, бь
йпръвЪЕЬ не стбри члка д[а] VMpb,
й да сё рассыпе, амй го стбри да ё
без'съмрьтень. й да не погыне пльть mV
38.2836; й пак' съ аггле без'съмрьтны.
защо не оумйрать нйкога нй сё
рассы певать, нй загьгн^вать 11.826.
// Образно, й пакь каже гь, за тЬзи
пища блга несть, что с дрх'го пбдобро
сэ гбз'ба без’съмрьтна йлй дрг?го що
ё почъстнэ сс трапеза ста 34.2486.
безсъмрътеи свЪт. Раят, царствота
небесно, ами ё сйч'ко вр£мо наше
непрЪхбдно. догд'ё сё тойзи свъть
прЪйдё на 5ез'[сь]мрьтиы свЬть. си pt
вь цртво нбное 39.3186.
ед м. без'съмрьтень 33.246, без'сьмрьт'нь
35 2606, без' ?ъмрътень35.263, без'съмрьтень
38.2836, без'сьмрьтвыи 38.284, без'сь]
мрьтну 38.3186, ж. без'съмрьтна 11.81,
34.2486, без'сьмоьтна 31.222, без'сьмрьтна
38 284,6ез‘сьмрьгна38.284,ср. без'съмрьгно
9.61;мн.: без'съмрьтпы 11.826.
безсъмрътие ср. (1) имам безсъмрътие.
Безсмъртен съм. дето е въ тройци
ёдйнь бь. . й дето е едйнь что има
бсз'съмрьпе, й не 8'мира ами ё жйвь
на свЬть неприст^п'нь 15.131.
ед. без гъмрьтТе 15.131.
безумен прил. (13) 1. Безумен, който
не се ръководи от здрав разум в
постъпките си; безразсъден, неразу-
мен. Й ёдйнь без^’м'нь сэ слйъпе щб
слежахь'. оу дари Оома една плеснйпа.
й рё мт', на свтд'ба ей зовань, що сё
не радовать 7.50; а бн'зи мрьсны црь.
като си 61шс без^мснь, със' гол£мо
йспйгёваше йщЪше да раз'бере кои
са [тта] праведны на земли 39.296 2.
Безумен, който изразява отсъствие
на здрав разум, со непотр£бны члче.
так'ъв'зи ли се показа npi велйкыте
ббгеэве й n])i мене, азь да тй дамь
спрота s'Mbi ти безумный, й да тй
сторимь мксэго различны мъкы 9.64.
3. Безумен, който няма достатьчно
знания, глупав. ако има д^ма, нЬка
д!?ма като ria ейч'ки что съ по добры со
нкго. ако лй е неоукь й без^мень а той
да мльчй 15.1416; а ные й до днёска
смё без'кнйжны й безумны 34.2526. 4.
Безумен, който е лишен от разсъдък,
побъркан. й ако шешь да го стбра л1?дь
й без'/мЪнь, й да се прЪдаде на твои
воли 39.303 5. Прекомерен, който
е извън мярката на разумното. й
кбл’цына члци засыромашЪха со
безумно вынс_тйство 11.1066.
ед.: м. без^м-нь 7.50. безумный 9.64,
без^мень 15.1416, 38.2816, без^мёнь 39 296,
без^мТ-нь 39.303, ж. безумна 5.276. безумна
35.2566, ср. безумно 11.1066; мн.: безчмны
5 40, 34.2526, 34.2556, безумны 16.161
безумие ер. (4) Безумие, липса на здрав
разум, безразсъдствс йапльфйлиппь
видЬ гы какь е невЪр!е i ft й безь’мТе.
защо йм' се мнЪше че ё дТавол'скаа
тази работа 36.270; й бь зарадй това
гы не пр!ё, ради тЬх'но без^мГе й
грьдбеть. амй па гь бь като ё млтйвь.
й домйлЪ Mtf за адама й за ейч’кы рсо
что съ со адама 38.285.
ед.: безЫ’е 35.262, 35.2626, 36.270, 38.285.
безумник.и. Безумник, неразумен чо-
век, безумец, ты р?маше лукавы чло-
вёче не лтобл.*., йманТе. а ты прЬдаде
Та зардди ймаше... йлй не бми й
твбите Hcosi, като на ейч'китё аплы, й
причестй те. а ты безЧмниче вьмЬсто
добро та м? ст бри зло 35.2576.
ед.: зв безь чниче 35.2576
безумно нареч. (2) Безумно, безмислено,
неразумно, има нЬкои й бставё си
р8ката, кби на чело, й на рамо, й
на срцетс си й чйни безумно, това
не чйни на ce6i си крть ами ё игра
16.1596; недЬите има на ^мьт1 ей да
ре чёте бти соломсбнь прркь безумно
д8’ма амй ако не фащате bipa, а вые
самы cc6i си смислйте 21.210.
безумно 16 1596,21.210.
безумнЬ нареч. (1) Безумно, несмислено,
неразумно, ейч'ки хрттане блйзК себе
ймать крть. амй да го не чйните
без^мнЪ. .. ами трйб^за да го чйните
като ё пбобно блгочьстивК хртУйнин^
16.1596.
без^мнЬ 16.1596.
безумство ср. (1) Безумство, липса
на разум, безразсъдство. а стыи
□говори. сэ мнеэго безУм'ство твое
царУ. т!а чюдеса й знамёша дето бь
мой съ мене стр-ва, а ты ги л)?ди й
мапи нарйчЪшь 39.302.
ед.: безУм'ство 39.302.
безчеден прил. (3) Бездетен, който
няма деца, безчаден. и едйнь дкть.
раздадите по сыромаси. а дрУгыи
дЬль даваше os’ У чёр’кова. амй б!ше
б£ше (!) без’чёд’нь не ймаше чёдо
3.17; защб 6Ъ като вдовица, амй сега
нЬ с'мь вдовица и без'чёднаа б£ а сега
зачёлачёдо 13.1226.
ед.: м. без'чёд'нь 3.17, без'чед'нь 3.17, ж.
без'чёднаа 13.1226.
безчестен прил. (1) Безчестен, който
лишава от чест и опозорява; позо-
рен, срамен. й пакь пр^м^дры каже
соломбнь. на кнша що сё зове,
премудрость. съмрьтУю без'чьсгною
эсУдй его, рё бб, йко бжш снь ё.
сй_рё, каже. рёксэха еврее, ёлате да го
сэсъдимь посрам.иёна съмрьть, защо
рёче, че с’мь бь, й бжш снь 16.1616.
ед.: ж. без'чьстною 16.1616
безчет нареч. (8) Безчет, безброй.
землнта не мбже векгс .зло да трьпи.
въздУ’хь щб е на мрь та са е бмрьсило до
самого нбо. зара1 болнрство без'чёть
людУс погынаха 31.2196; й видЬха
тогази как* съ е сэбивйль със’ вьжёто.
й Уплашиха се. а чёр’ве без’чёть мнеэго
по раната мУ пльзкгь 2.116.
без'чёть 2.116,2.15,31.2196. 39.2966,39.31S,
бе’четь 4.216, без'четь 4.266, безьчёть
39.301.
безчловечен прил. (2) Безчовечен, кой-
то не проявява човечност, жес-
ток. сэ лУкавы Уме 1Удёискыи. сэ
без’чловёчны й завистливы ёврёе. сэ
роде злы и безакбнны. не вйдите лй
какь помрькне елнце й мць. й землнта
се потрёсе 35.2616.
ед : м. без'чпчныи 35.257; мн : без’чловёчны
35.2616.
безчловечество ср. (1) Безчовечност,
проява на безмилостност, жесто-
кост. сэ теш’ко мУ на дУшъта скврьнна
й нечйста. кол’ко сребрбрпббТе, ймаше
злб_чёстны, й кол’ко без’чловёство й
без’срам’ство стбри п^Ъ ха 34.2506
ед.: без'чловёство 34.2506.
белки част. (1) За изразяване на учуд-
еане; нима, та бёл’кы приейлюва на
бь да пр Ьтрьпимь мнУё йлй ны каны
да сё 1?морй сэ гов£ене н£ така амй
тьк'мо йщё сэ на бь щб мбже й ные сэ
сё ерце 39.3196.
бёл’кы 39.3196.
белЪг м. (10) 1. Белее, следа от стара
рана, ами знаю добрЪ бти ймаше
плакТда 6tntrs на грьлото сэ саб'Уа
5.35. 2. Знак, който се поставя върху
кожата и служи за разпозназане
на някого й Tie стр^ваха знамёше съ
ан’тихрУста наёднб, й щотб йз’льгаха
людгётЬ й който ймаха бкткгь сэ
печатать на челбто й на рькъта дёсна,
й накарУваха людУётЬ наейла та им*
се покланмха 18.195 3. Знак, който
показва, че някой е последовател на
определено учение или вяра; символ.
хе даде дббрь бЪлЪгь на хрпанете
свой чтныи крть. й антихрУст ь щё да
дадё свбать злъ б^л^гь кбито нгёго
вЪрУва 18.1856. 4. Нишан, знак за
отличие, белее, й йзвади ей б'Ьл’Ьгь
срёбрьныи чтбто ей го ймаше сэ бащъ
ей за старо вр4ме. й рё мУ. Узмй това
й продай го. й купй чтбто трйбУвл за
стго 15.1536 дам белЪг. Безежа,
сложа отличителен белее, като й сты
Усэаннь бгО-Слбвь д!?ма... й на ко_йто
съдЪха, й на който не сьдЬха. й да
дУха (!) ймь, бЬлЪгь на рька дёсна й
на челбто замь да нё мбже ни да к^пи,
нй да продава токо щотб има 6к11гь
сэ бногбва влька 18.1906.
ед.: б’Ьл’Ьгь 5.352, белЬгь 5.35, бЬлегь
15.1536 б’Ьл'Ьгь 15.1536, 18.1856, 18.19062,
18.195, бЪлЬгь 18 1856.
белЪжа несв. (4) Бележа; поставим
белег, знак върху нещо. за да ми пос-
лужи при извършването на някаква
работа а ты сега 64 гЬжй мЬстото да
видим ь й азь как’вб щёшь да стбришь.
защо азь т2ка, на година ёднЪ’щь
дохбжда 7.52; й «ома 7зё м£р'ка. й
бел£жп сйч’ко оновг мЪсто. где що
щё да стбри 7.52.
аор.: Зед белЬжи 7.522; гов.: 2ед. бЬлЬжй
7 52; прич.: мин. страо. мн.: белЬженш
18.199.
бера несв. (1) Събирам, вземам отделяй
предмета от различии места и ги
слагам на еднс място; бера й тогази
вйд4 царь бтй не мбже о люд’Уе да йде
амй рё да сип^вать жльтйцы по п£ть
да сё ббрьнать людУете на злато да
погр£б#ть тЬлото бжУ8 члкъ. й никои
не ще да бёре жльтйцы по п^ть. амй
сднакь нритйсн^ваг* се OKcnS’ одра
40.324.
сег.: Зео. бёре 40 324.
берекет.м. (1) дьждовен берекет. Изо-
билен дъжд. й йл'Уа пррка гар'ване
[ьъ] гйстини ? планина храниха а
сл'завёла царица заради дъждбвны
берекетъ, та се гбтвЪше нгего на
съмрьть да го прЪдадё 21.2106.
ед.: берехеть 21.21 Об.
бе сер вж. бисер
бесЬдя несв (2) Беседвам, разговарям
с някого. й въгре i соньзи градйна да
сЪдй сдйнь сть црь й зове с£кого члка
да бЪседи, със’ нгего 33.232; И ако т4'ка
не мбже едйиь др^гыго да вйдй й да
ей бесЬдй. амй тамо заодно щемь да
б!?дё 12.1186.
сег.: Зед. бЬседк 33.232, 1мн. ей бесЬди
12.1186.
бинам несв. (41) 1. Бивам, съм същест-
вувам. не тьк’мо со ёдйнь хлЬбь, жйвь
быва члкь 9.61; й със трёпеть да се
поклбнп. чтном(У крт8... защо днёска
быва радость й на нбето й на земли
16 157; иразныщи й съббре цркбвнш
блвенУи хртУане зара1 дрйга работа не
бывать ами тькмо заради дшёвнаа
добрыяа 39.295. 2. Ставам чякакъв,
придобивам някакво качество, й
сонази всода .. извйраше слад’ка, й
добра, й зрава амй догдё приходные
до монастирь. бываше зла со слнцето
горещнка. й пакь й со землйта, бываше
таквазы со люта прьсть 11.1G26; со по
бьгва см£рень члкь й крбт’къ. й со по
члк(У раз^мь приходи да чини сйч’ко
добро на дшъга си 38.294; а сог'нь се
прЪлагаше на роса, й бываше хлад’кь
37.278. 3. Само Зл Бива. случва се,
става, его с£кыи днь б£ше ^бУйстзо
й крьво_пролйванУе по хртанете. й
това бываше по градове й по м£ста
39.2966; ами й чюдеса щото бывахй со
поьво во£ме, със' мсогсёова патсрица.
ейч’ка работа на крьстно псказ^вагпе
16.162. // Произтича. бл1?дь краж’са,
крамола, й ненависть й xS’na й сйч’ко
зло со мнеого пйтУе быва 38.294.
сег.; Зед быва 1.76, 5.273, 9.612, 9.736,
11.906, 16.157, 17.1726, 33.2326. 33.234.
34.251, 35.2563, 35.266 , 37.2766, 38.2942,
бква 19.208, 39.319, быва 33.2476, 1мн.
бываме 16.163, Змн. бывать 1.3, 35.256,
35.266, 39.295, бывать 33.247; имперф.. Зед.
бывааите 9.706, бываше 11.862, 11.10262,
17.172, 33.24162, 37.278, 39.2966, Змн.
бывах!/16.162, бываах^ 37.2796
бикрийски прил. (1) Пиянски, който се
отнася до пияница. со гбр4 й тёж’ко
кой се йтьк’мЬть на п"ани, й л’Ьжьгь.
като мрьтвы й со ба сольчени зара
ьинбцйиство... й со стго дха содЬлёнги
смрада ради бикршскаго 20.209.
ед.: м. бикршскагс 20.209.
бикрия м (13) Пияница; лице, което
прекалява с пиенето на алкохол. по
зло с бйкр’Уа со поганика бти поганика
бь пази, а бикрГа неназ^ди й гн^шёза
се. защо дТаволь тьи рё бти шаши та
са мой. а трЪзвй та са бжш 20.2096;
д1?мы бжш нёмать въ Астата ей
тЬх’ны. ами гнйлости ради тан'сгво.
агтль хранйтзль плаче со вин6_тйци,
а бЪсоове са веселить й р&уьать
6 бикр!е, защб принбсеть дУавол^,
кор’бань със* виношиство 20.209.
ед.: билр1а 20.2093, 20.2096, бикриа 20.209,
бйкр!а 20.209, 20.2096, бикр’Гю 20.209,
бикрпс 20.2093: ми.: бикрТе 20.209, 20.2096.
билие ср. (9) 1. Биде, лековито распи. ние,
билка. v топ зи калбёрь мар’йань. кога
се н£ко1ы раз'болЪше. врача не йщЬше
нйкакь, йлй н£кое бьийе да сё Ц’Ьрь'ва.
амйпсйдЬше йприпэдггЬшёпрёйконата
архгг.т9 Михаил# й бз^авЪше 11.986.
2. Биле, диве растете, билка. й Сзеха
бнова былг’е рбдниката маргаановы й
соста виха м# го пб възТ лавниц#, и чакать
да заспи да гб составе!ъ i ia ннд о 11.99; й
тогйва йспй опова быте. й innrro зло не
потёгли амй ’ ьк'мо стоаше й смЪеше се
на царюва грЬлъсть 39.303
ед.: быте 11.986, 11.992, 39.3032, 39.3036,
39.3052, чл. былТего 11.996.
билка ж. (2) 1. Билка, лековито расте-
ние. и [с]тань собразь й снагата й
като злакь зелёна, й много цнрове
й бйл кы пй, й не можё да се исгЪлй
2.136. 2. Билка, диво растение биле.
защб тбизи сториха мници крть на
сёбе, й пйха бтрбва й не ебзрови ги,
ами йсладюваше гбр'кыте бйл’кы. й
щб чюдно и това, бти вь врЪме кога
бЪше мсоёсй. дрьвс 8’слади бнази вода
гор’ка. а камо ли ейла кртн.ч да не чйни
чюдо 16.160.
ми : бйл’кы 2 136, бйл’кы 16.160.
бисер м (6) Бисер, вид скъпа украса,
перла, тогйва царь облЪче дьщёр? си,
й Йкраси а съ златсо й бесёрь. й камёш’е
много цЪнны 39.3096; не йщ8 вамь
нй сребро, ни злато, нй бисёрь, нй
камешё мнсого^Ънно. амй вы йщемь,
що ё на ваша фрён’ска дрьжава градь
ёпивати, дето има тамо мощи стЬи
пёРки това стое тъло да мй дадёте
със’ ков’чегг' ей 8.59. // Образно, й
сонга млады, тьзи д#ма, като бысёрь
на срцето ей съкрыха й з’говбриха ее,
й собъщаха ее б#, до живота своего
ёдйнъ jpS’rbi 7.51.
ед.: бысёрь 2.142, 7.51. бисёрь 8.59, бесёрь
39.3096, бысерь 40.324.
бистрина ж. (1) Бързей, ускорено тече-
ние на водата в река, й оставите се
со зло, ато сё пб'канЬте на добро,
защо зрЪмето наше тече като рфчны
бистрины, ами затова да въекбчимь на
добро .раббтна пьтика. бти не знаё 8’ кби
ча щё елнцето да помрькне 31.223.
ми.: бистрины 31.223.
битейски прил. (3) битейска книга.
Битие - първа книга от Стария
завет на Библията й н£кои да i-тЬ ё
мин’ль прЪз’ нкговь дбмь догдё го не
гостЪше като пйше ? бытсйска кипа
гла, йт 31.221; й пакь назадь пйше 8’
битёиска кнша, гла От. за травёднаго
лота 31.2216.
ед.: ж. бытеиска 31.221, битёиска 31.2216;
мн.: бытёискые 11.846
битие ср. (1) Битие, наличност, реал-
ност й дето е со небьте что немаше
свЪть й ничто на тбизи свЪть. а бь го
въ бьгпе стбри със’ една д#ма, й бы
свЪть 15.131.
ед,, бьгпе 15.131.
бич м. (1) Бич, тънка плетеница от ре-
мъци, жили, с която сеудря, камшик.
й напоконь па поъел’Ь та простгЪха
стго на земли й быиха го съ бычеове
говёжды немлтивно. й така Хранен’
стыи по корёмать, й по плещите,
догдё са ирилЪпй снагата м8’ съ крьвь
на землита 39.302
ми.: бмчсове 39.302.
бия несв. (45) 1. Бия. наносят на някого
побои, удрям. а ьалаамь не ьйды
аггла, амй начё да 6ie б'кова м$ле. а
то бстав'Ь пъть, й ходи й само й тамо
а тон го пакь бй 11.866. прост"Ъха
стго на землй й бъиха го съ бычеове
говёжды немлтивно 39.302; защб
д£тё нйкога не дрьжй мъсть. йлй
зависть, ами ако гс бы ешь днёска.
a #тре те па любы 34.2496; со зл£
тогйва Томова, дето вйди нЪкои члкь
дё npl.rp-Ьшй н£що, а той не мльчй.
амй йде та казъ’ва на людьетъ та го
засрами, или. го 61ать йлй мК зёмать
ймйшето 18.198; й рё Оесэфйль. азь
на ёретйкы станъха защо развалить
законь бжш. й моё предайте, що с‘мь
заповЪдаль, а т!е не чйнать затова гы
бйемь 12.1156.2. Нападам, превземам
с бой. иаговбриха се пёр'си да йдЛь
й да б'Гють царг^градь. й събраха
се много ейл'ны юнаци 11.96; й
промина й пойдё до йдаспйню pt к)?,
биаше й пл-Ьн^ваше села вар* вар'скы
5.36.3. Бия, духам силно, гиибам, бруля
(за вятър). а сэн!а члци чюд Ьхх се что
да стереть, з ащб бФше тъмно, й вЪтрь
ты бйаше по лицёто 15.1526. бия си
главата и гръдиге. Разкайвам се
за нещо, изпитвам вина и горчиво
съжаление. й шьть да ей биать
главъта й грьдйте, й плачать тврьдф.
й сльзы пищать йзь' бчйтЬ си като
дьждь... ала не шьть да ймать млть
нй сё кого 18.1996
сег.: led. бию 11.91, 2ед б!ешь 11.866,
бйешь 11.87, 12.1136, бйеш' 33.2426, биёшь
33.2426, быешь 34.2496, Зед. б1ё 6.46. 6ie
11.866, б!ё 11.8бб2, бйе 11.8бб, 33.242, биё
16.1586,33.242, бые 18.186. быё 33.242,1мн.
бйемь 12.1156, Змн. быите 18.1786, Змн.
бпоть 11.96, бйють 16 1586, б’ьат1 18.1966,
61ать 18.198, быАть 18.206, бйють 36.270,
оылть 39.3016, Ьыать 39.302; имперф.: Зед.
бйаше 5.36, 15.1526. 61аше 11.846, быаше
18.188, Змн. о'лахУ 11.956, бйиха 18.200,
Зыихт 39.302, быйха 40.322, 40.323; аор
Зед. бй 11.866, бы 33.242, Змн. бйха 6.456,
35.2586, бйше 15.139, 15.1436, бъд.: Змн.
шьть да биать 18.1996. прич.: мин. страо.
ед.: м. 61'ень 19.2076; деег.рич.: бТйщеиь
39.3076.
бия се несв (18) 1. Бия се, воювам с
някого, сраживам се. а сёша поганы
една мнео сё бе‘четь сбра и начёха
да (!) наговерн', oyipt да прйг.йнА й
да (!) 61а със' цра кбтантйна 4.216; й
разбра това дрь костантинь. и събра
войска, й пойде на дйзаьь да (!) 6ie
съ тЬ. й мнео дни бы се сьс' тЬ 4.21 б.
2. Само мн. Бием се, взаимно си раз-
меняме у дари, а др^ги се карать й
съдеть заради сёлищё, й давать митб.
та не мбжать да се й’тьк'мЁть кби где
да направи кътца амй се карать й
6иать мёл& себЪ 31.217. // Бием се
на състезание. й сэн'зи безакбннып
царь радоваше се, й чйн"Ьше жрьтва
на бЪсоовете. й любите да глёда да
сё бйють люд!е, й да ей проливать
крьв'тъ. й повелЪ да сё съберё ейч'ки
съббрь лад (!) стбрё бор'оа 9.646. бия
се по гръдиге и по лицето. Бия се
по гърдите и лицето като израз на
разочарование и горчиво съжаление
тогйва като шьть да чюеть соныа людТе
таквйзи д£мы сё ан'тихр1ста. тогйва
шьть да познають й да разйдЬать отт
е това ан'тихрьсть. тогйва щьть да
вьсплачать ейч'кыте. тогйва щьть да
се бйеть по грьдйте и по лицёто сами
си й да плйчат' й да думать, сё голЪма
бьда на на сега. сэ зла работа на на
сета, сё каква йзмама Hi йзмами, й
как'вб ны зло даде 18.1926, бия се по
лицето (и по главата). Разкайвам се,
изпитвам вина и горчиво съжаление
за нещо сторено и дрьжёше а царь
баща й в рьцЪте ей. й цЪл^ваше н
като мрьтва, й бмилённо плачете,
й д2маше съсльзи (!). й быаше са но
лицёто 39.3095; тогйва като шьть да
чюать с5н1а сврёе сё мсэтсёа таквйзи
дкмы, щьть да вйкиать з голЪ г ла да
плачать й да сё 6иать по главъта й по
лицёто, ала не щьть да ймать млть нй
сё кого 18.201; бия се с ума си. Чудя
се, недоумявам. а Сён'зи стын мй’жь
рал/мЪ що сьмь псмыслиль. й каже
ми, что си помыслиль заради мене,
сё дТаконе, й бйепг се със' ?мьт' ей.
взрывал чё см'ь й азь члкь сё пръеть и
сё крызъ 3.196.
сег.: led. был. сь 17 170, 2ед бйеш' се 3.196,
Зед. да (!) б)е 4.216, се биё 7.53, сё бие
18.189, Змн. да (!) бгь 4.216, сё бйють Э.6462,
сё бпать 18.1926, се билть 31 217, сё б!ю1ь
37.275; имперф.: led. биах' се 17.172, бйах‘
се 17.172. Зед. быаше са 39.3096; аор : Зед.
бы се 4.216; бъд.: Зед щё да сё биё 18.1946,
Змн. щыь да сё бйетъ 18.1926, щьть да сё
билть 18.201.
благ прил (20) 1. Благ, който се отли-
чава с добрина, кротик. вЪр^вамё
й исповЪд8'ваме. бти, какь с бь със'
сството ей същп. блгь, млрдь, й
много трьпЪлйвь. зло члк# нйкога не
щё 33.2456; ами на влчныте празници
noTBpbfi се ра^каме блгы хртгане.
защбто е црьскыи празникь й почесть
црква 33.232. // Образно й гь въ стое
ёулГе, тъзи гбз'ба нарё. честь блгаа й
добра, щб е др^го пбдобрб со йстУё
без'съмрьтно 9.61. 2. Благороден,
който има добро потекло защо со
корень б!ше блгь й дббрь, затова
се ради поблго й подобро 9.62;
гсрасны й на лице й на снага й дв£тЪ
х^бавы й высоки, легома като ей бЪха
со Слать й дббрь рсодь 5.36. 3. Тих,
спокоен, бь не йше, ниты любы йгрй,
йлй свйрнй jr пЪсны. ами любы блгь
дркбвны гла 38.2936. 4. Благоуханен,
който се с тличава с приятен мирис.
й тбизи ча потрёсе се сонази планина.
й дымь блгь й хобавь йзлъзе сё това
мЪсто, й раз:зйнь се земллвта (!)
4.24б. 5. Благоприятен, добър (за вре-
ме, час), й р. отаре дь, бь й в.зка нй
сич кото, да Йгази вашего цар'гтво, й
да поживете на блго врЪме 14.1286.
6. Като същ. Само ср. Благото, доб-
рота. тип силы, 5ц дёто гы сега
сказах'мё даде гы бь адамь, да м8 сё
рёвны, добро, й да люби праведное
й блгое 33.234. у блзг час. На добър
час - благопожелателен израз. й рё
MS’ стыи никб.тае. что ей намйслиль да
тй б£де ? благь ча, со [д]р^же 15.1536
ед. м. блгь 4.246, 9.62, 15.131, 33.234,
33.2456. 38.2936, благь 5.36, 15.1536, блгыи
36.272, блгаго 1.3, блгымь 37.277, ж. блгаа
9.61, блга 34.2486, ср. благо 11 107, блго
14.1286, блгое 33.234; мн.: блгы 1.3, блгы
15.1436, 15.150,33.232.
благо' ср. (8) 1. Благо, добро, добруване.
й пакь каже дздь сывори съ мною
знамёнУс въ блго й да видеть нена-
вйдещеи мё й постйдет' се 16 162;
тэва йзьйвиаваше със' пррчьството
ей й пр-Ьказб'ва. й ейч'ко блго чины,
й даде законь на помощь 15.1316.
2. Благо, имот, богатство. тол*кози
войска не може да мё кор'толиса. що
сь тол'кози блго събраль не помбгна
ми нищо 31.2176; й щб йма щб гбдЪ
моё нЪшо благо, ейч'ко да раздамь за
дшьта ей 31.219. 3. Благина, влажно
ястие. ами йма т^ка члц'ш мёждК
на, та са й блго иле й мёсо. а нЬ да
постыть като е зарьчано!8.198б
ед.: блго 11.107, 15.1316, 16.162, 18.1986,
31.2176, 31 218, благо 18.2026, благо
31.219,
благо1, нареч. (2) Благо, хубаво, ообре.
в^рхвамё й йсповЪд^ваме. бти, какь е
бь със' сството ей същи. блгь, млрдь,
И МЕСОГО трьп-Ьлйвь. зло члкК нйкога
не щё. ами сЬкогы йще члкК да м? е
добрЪ й блго на дшьта 33.2456; етыи
димйтрУ е.. свЪтеше с ъс* дшёвнаа доб-
рыпа шб праведно чйнЪше. . защо сё
корень бЪше блгь й дббрь, затова се
ради пс блго й подобро 9 62.
блго 33.2456; сравн поблго 9.62
благе изволи (!) вж. благоизволя
благоволение ср. (V) Благоволение, про-
ява на добри воля, доброжелателство.
й тогази се чю като подь’ма аггль ria
Д?мы. со нбето много агг.ты ntrixtf.
слава в ь вышны (Н й на земли мйрь въ
члц4 блговолкше 33,237.
ед.: блгиволжше 33.237.
благоволя св. (4) Благоволя, проявя
добра воля, азь х? моё'м8‘ поклень
чйни, зашб Со нгего ймамь живегь.
й той ми ё даль ейла й навйль' съмь
на мойте врагове. й той блговолй та
ей видъ азь женъта й дЬгйта 5.386; й
каго ей бЗповолйль та се събрах'ме
пае дно затова сега ные славим1 ге й
блгодарим1 те 5.39.
аор.: Зед. блговолй 5 386, 33.239; форми от
перф. тип. 2ед ей блгоьолйль 5.39, Зед. ё
блговолиль 3.176.
благовести св. (3) Съобщя добра вест,
благовест я сич'ко ймь ё архггль
гавршль показаль, пррю/ дашил# той
показа впдЬш'ето чтсто виде, й той
блговЬсти icjaKVMS’ й анны, й каза
ймь како щъть да родлть Mpia пртаа
бца 11.996; той й на мурбнбсиците
блговЬсти вьскрсёше хво 11.100
аор.: Зед блговЬсти 11.996, 11.100, блго-
вЬсти 11.9$б
благовещение ср. (1) Благовещение -
християнски празник. да газишь й да
почйташь... който са голыми празници
клювото блговЬщеше. й как’вэто
родство хво. й бгойвлюше 1.4.
ед : блговЬщеше 1 4.
благоговенен прил. (1) Благоговееен,
който е изпълнен с чувство на почит и
преклонение пред Бога, благочестив
сщённикь нЬкои съ ёдного блгого-
лЬнного дракона, любовь ймаха добрь
межд^ себе ей й бжгвнь жиьбть бЬха
добыле 3.18.
ед.: м. блгоговЬннего 3.18
благодарение ср (3) Благодарение,
чувство на признателност за нещо,
благодарност. ами да празНв’вамё със1
блгодареше, й сьслАвословЧе (!) й
вЬра чйста да имаме 11 106 въздам
благодарение. Изкажа благодар-
ност. й ейч'ка нощь въздадсха
блгодареше стмЬ', й дЪ’маха блгодари
те бж!й йбдниче, зарадй твоада
чеврьста помощь 39.316.
ед.: блюдарёше 11.106, 39.316, блгодареше
39.316.
благодаруван прил. (1) Който е дарен с
благодат. сЗ голема блйт ь и чёсть дёто
се ты сега добы й епббй й кажи намь
блжёныи й блгодарьванны кдсифе
дето нЬ ё видЬпь, а ты гс видЬ. каьёвй
пЬсни пЬаше, като го носЬше да го
погребёшь 35.260-2606.
ед.: м. блгол.арх’ванны 35.260-2606.
благодаря несв. (49) Благодаря, изра-
зявам признателност за извършено
добро, изказвам благодарност. блго-
дарю те бе че ей ты быть създаль
й сториль ейч'ки свЬть 4.25; й
т!е като го видёше зарауваше се
тврьдЬ. й блгодарйше ба, дето ймь
ё даль таквогози пастыра й Учители
15 1386; й блгодарйше ба, й рёкоше
мъ'. блгодарим1 те рабе бжш, бти
ако не бы ты помбгньль намь, сега
щЬх'мё да смё оудавени, й да смё
йз'гынъле 15 1496; й догдё nnaxS' й
ба блголарЬхё, й санази бъч'ва не
йз'празнюваше <2 вино 10.79.
сег. • led. блгодарю 4.25, блгодарю 5.38,
7.526, 15.1356, блгодарю 10.786, благодарю
36.273, блгодарй 39.3056, бл одарю 40 321,
Зед. блгодари 1.36, блюдарЬ 31.217,
блгедаре 39.301, 1мн. блгодарим 5.396,
блгодаримь 11.102, 17.176, блгодари
15.1496, блгодарйм' 15.1496. блгодари
39.316; имперф.: Зед блгодарЬше 4.266,
9.646, 9.716, 15.153 , 39.3056, блгодареше
5.38, блгодарЬше 15.1356 136, блгодарЬшё
39.302, блгодаэЬше 39.308. блгодарЬше
39.3086, блгодареше 39.299, блгодареше
39.2996, Змн. блгодарЬха 2.156, блго, lapbxV
10.79, бшодарЬхХ 15 150, блюдареха
37.2776; аор.: led. блгЗдарй 39.3166,
Зед. блгодари 4.26, 5.31 б2, 11.97, 15.1346,
блгедарй 9.696. 40.321, Змн. блгодарйше
15.1386, 15.1496, 15.151, 15.153, 37.275,
блгедариха 15.155; прич.: сег. деят. мн.:
блгодарЫце 38.293; мин деят. I ед.: ж.
блгедарив'гаи 39.3125.
благодат ж. (31) 1. Благодат, нещо
благо, добро, дадено няко.му от Бога,
от някой светец или апостол; дар,
милост. й сё нюго йщё й ные блгть
й помощь й того да млгеме й ные да
йтбави на об съблазнь. сЗ напасть, <5
грЬхщве, й сЗ ейчкы злыны 39.2956; рё
sms' гь дрьж1 се й крЬпи се ём'статТе,
азе съмь тебе помощнике и на гвбйте
др^гсэве. й мбн блгть щё да оучювэ ва
сэ сйч'ко зло 5.31; амй пакь бйгть 6ж!а
не сэстави го да се ь’дави 5.326; така
й царь 1сэ асЬпь. пожела какь да се
добыв до сэнТа стые мощи, защб бЪше
съ по ейч'ки св£ть распространи,
нгсина бЛгть, й нкино чюдо 8.59. 2.
Благодат, изобилие от духовна блага,
духовна храпа, а тиа 8’зё накраи прьсть
свой три зрьна лещ(/, й ^’кч'си й рёче
дбета е^бйгть дхбвнаа дето храни със
чйсто, ёство на дшьть 17.1746.
ед.: бЛгть 5.31, 5.396, 7.49, 11.83, 12.114,
13.1236, 14 128. 14.1286, 15.132, 16.163,
17.167, 17.1746, 34.254, 35.260, 35.2666,
36.271, 38 286, 38.2866, 38.2946, 39.3036,
39.316, 39.318, 39.3196, блгть 5.325, блгть
8.59, бЛгть 14.1276, блёг 33.2456, блгпть
33.2476, блгть 39.2956, блёги 33.2446.
благод-Ьтел м (1) Благодетел; лице,
което права благодеяния,. сэ рсэде
ёврейскыи защб прЪдадох'те на
съмрьть своего блгтли. й защб го
распёх'те 35.2586.
ед.: блёгли 35.2586.
благодЬтие ср. (2) Благодетелност;
качество на лице, което прави
благодеяния, блйпю й члко_люб1емь
га нашего iv ха дето ms' пбобае ейч'ка
слава въ вЪкы вЪкб. амйнь 14.1306
ед.: благодатно 8 60, блгтТю 14.1306.
благот воля св. (2) Благоволя, проявя
добра воля за нещо, благоизволя
раувайте се вые правёдници заради
гЬ зашб сам'сй дойдё да вы спей, й
възвеселЪте се заради ба. бти сам'сй
блго йзволи (!) й слЪзе на земли
35.258.
аир Зед. блго йзволй (!) 35.258; форма от
перф. тип: Зед. е блго_йзволйль 12.1106.
благоразмислен прил. (1) Благораз-
съдлив, който показва умение да
размишлява добре, й п£кои члкъ
сэ блгоразмйслень, й бжш раз#мь
ймаше вйд'Ь бногова дТакона, как'
си жали й скрьби. й рёче ms’ д!аконе,
аз' те позна що ймашь скрьбь. ами да
идешь ? пустыни 3.18.
ед.: м. блгоразмйслень 3.18.
благородие ср. (2) Благородие; качест-
во на човек, който ими добра и чиста
душа; благородство, азь сэмнсэго та се
чюдЪ на твоё блгорсэдТе, й на xs'oaBiaT'
ти възрасть. й бставих' та на почть й
просчави те 39.2986; й нЬ тьк'мо ради
нтсгово блгорбше й чистота, й щб
бЪше красень със' дшьта си. амй еднакь
й по мнеэго бЪше й със' липёто красень
сэ ейч'ките нктовы врьстнйпи 9.62.
ед.: блго_род!е 9.62, блгорсме 39.2986.
благославим несв. (21) 1. Благославям,
славя някого за направено добро, й
пЬната по морёто йграе й блгослав^
тебе ги сэ гбр'ко мёне ком? бы
прилйка азь нЪ смь подобна нй на
тьзи земли бти й землйта ти приноси
плбдь ва с£ка годйна, й блгослав! те
Ти 13.122; a fie това сйч'ко прЪтрьпЬха
зар4’ ймето твоё етбе, й пръпоасани
по срцето, й ймаха въ рйтЬ свой
кадйл'ници. й съсрцето (!) ей й сь
Астата ей блгославЪха Та, стоаха на
бд^ше, й говЪше, й иа грйжа 32.2256.
2. Благославям; прекръетвагл някого,
като му пожелавам да получи бо-
жията милост и да има успех
и благополучие, като рё й сам'сй
патртар'хь шковь когато блгослав’Ьше
снсэвёте ей. та рё 1^дх. сто тебЪ
блгославлй Ь?до. да ей похвал ень ты
сэ двоите брала пбдсбрЪ 18.1846; й
по^чй гы. й вдйгнъ ей p^’u'bie та гы
блвй. й като гы блвлише. той ча дбйде
бблакь и вдйгнь го сэс0 ffc 38 2926.
сег,- led. блгославлм 18 1846, Зед.
блгославе 2.15, блгославЬ 13.1222, Змн
блвсть 33.2436; имперф.: Зед. блв£шс 11.86,
36.271, блгослав’Ьше 18.1846, блвлише
18.1846кблвлйше 33.2416, 38.292, 38.2926,
Змн. бчвлиха 13.1236, блвлйхз 31.221,
блгос.лав’Ьха 32.2256, блвЬха 32.2266: аор.:
Зед. блвЬ 17.1736; пов.: 2мн. блвЬите 32.226,
описат. 1мн. да блвлиме 32.2246; страд.:
сег. Зед. сё блвлу. 13.122; бъй Зед. щё да сё
блв/й 13 1226.
благославлям вж. благославям
благослов.и. (10)Благослов; пожелание
за благополучие, придружено с кръс-
тен знак, с който се призовава божи-
ята милост; благословил, й сич'кы
що са постары сё тебе почйтай като
й своего баща й поклан^йм' (!) се.
й стали ймь да сёднъть т!ё напрЪ й
така чини, ако щешь да земешь сё
ft млтва й блвь 1.56; това pc iГомель
зосимУ й поклолй се збсима. й рё,
аминь. й спроси блюслсвь й r.ptobi
тамо зосйма на тбизи моластйрь
17 1646, а той се приклони на колЪнЪ
долУ до земли, йще прош'ка й блвь сё
нка. така й тым пр Уклони сс дол#, й
лежахУ й двата на землк. fia йще сё
нгего блвь, а той сё нки. й нищо си не
подУмаха дрь’го, тьк'мо, блвй 17.1666.
И Родителска благословил, съгласие,
позволение, й на^трЪ така стбри, й
йсцЬли ей сама бкбто. й Сётбгази йме
геи бы пръм^драа харйт'Гна. й сьс' блвь
бащйн' сы та стань оученица ctmV апл#
фйлипп# 37.271.
ед.: блвь 1.56, 2.15, 17.1666'. 36.271, благо-
слбвь 2.14, блгос.тбвь 17.1646, благослонь
17.1666; мн.: блви 17.1656.
благословен прил. (Ill) 1. Благословен,
който е получил божи благослов, кой-
то е надарен с божията милост.
привел' ме ей да прокльнь еврёете, ами
н! е воли бжСа защо сь сё в1ка. блвёни.
бь f ft. блвиль и бь тЬх'ь о ^мнеёжилг
33.243; ймаше тогази нЪкои члкь
имею валаа снь весёровь... й кого
блвЬше, бываше блвёнь. й кого бы
проклсль, бываше проклеть 11.86. И
Като същ. Лице, което е получило
божи благослов, божа милост ёлате
пристьпЪте блвёши сё ода моего, и да
намЬрите щотб в! е нагбтвЪно на цртво
нёное, че стё елй шале й по читал е емкого
на тбизи свЪть 18.2016.2. Б загосчовен;
който е достоен за прослава, почит
и възлвала. защо бь истинскы бЪше
хс що сё распё. марщрйеова mV кнТга,
Сздра. блвень бь простьрыи р£кы своё,
й спь (ёрлима дрЪмб бчйма нашима.
?йрё. блвён* й пр ославень е гь бь нашь,
щото ей птострф р^ц4те свой, й Упази
(ёрлйма 16.1616: блвень бь дето чйни
чюдна работа, й дйвна. й славнаа
17.1726. благословени християни.
Благословени християни, обръидение
при проповед. амй й ныи са блвёни
хрпане. който сё епбббих'ме със'
блгть хва та до[ча)ках'мё днёшны
стыи й вьеёчтные днь, запади радсё
да го пра^Увамё 39.318; амй зарадй
това блвёши хрпане. да чвнимё като
ё хрт'йн'скы законь, й да^юел^шамё
правило цркбвне что кчи на 9.756.
ед.: м. блвечы 2.156, бтвёнь 8.57, 11.86.»
33.2416, 34.2496, 34.25162, 37.2756, 39 309,
блвень 16 1616, 17.17262, 34.249, 34.252,
блвён* 16.1616, блвен* 17.167, блвённыи
36.269. мн.. блвёни 1.36. 1.76, 1.8, 9.о0б,
9.70, 9 75, 9.756, 11 81, 11 97, 11 996, 11.108,
13.125, 15.137, 16.157, 18.177, 18 1776,
18.179, 18.1806, 18.1816, 18.182, 18.183,
18.1906, 18.192, 18.195, 18.196, 18.1986,
18.201, 18.2016, 18 203, 18.2036, 18.205,
18.2066, 18.207, 20.208, 20.2086, 20.2096,
21.210, 31.219, 31.221. 31.2215, 31.222,
32.226, 33.232, 34.253, 35.2575, 35.266,
38.2856, 39.2956, 39.3091, 39.3126, 39.316,
блвёни 2.146, 5.27, 5.31, 5.40, 8.55, 9.61,
11.816, 11.106, 15.150, 16.1596, 16.163,
33.243, 33 2446, 33.2476, 34.248, 35.259,
38.2936, 39.315, 39.318, 39.3186, блвенй
5 356, 6.466, блвени 9.676, 15.145, 33.2436,
33.247, блвени 9.74, 15.1426, 15.1556,
18.1866, 18.189, 31.222, 32.2236, 32.2246,
32.2286, 34.2556, 35.2666, 38 287, 39.295,
олвён[1]и 31.2166 блвеяы 39.295, ад.
6лвён*кыте 11.82.
благословение ср. (11) 1. Благословение,
пожелание за благополучие в христи-
янската траоиция; благословил.
бче стыи това ми е на блвешё, й на
прощеше, що 3?зе со гёбе, й раз'грьнь
ей рУкёта вйдЪ бысёрь 2.14; й
посёгна антисэхшскыи влка да мУ
зёме нЪкое влакно сё брадата м/ да
йма за блвёшё. й оусъхна mV роуката
2.156. 2. Благословение; правене на
кръстен знак, с който се призовава
божията милост; благословия. й
тогази стыи Николае завёде сэша
тысЛцници на митрополйата ей. й
гости гы й пр!’ё гы, като дббрь сёць
чёда, й пб?чи йхь й настави гы.
и със' блвёюе й млтвою проводи
йхь до пристанището на морёто
15.1436. кръетно благословение.
Христиански кръетен знак, с който
се благославя нещо. й той ча сл?чи
се стыи 1сэаннь тамо. й стбри кртно
блвёше нА сэн'зи йдь въ Астата ms’, й
пзбави го сэ съмрьть, й ничто зло не
бы ms’ 6 48.
ед.: блвезпе 2.136, 2.14, блвёюе 2.142, 2.156,
3.176, 6.48, 7.506, 13.123, 15 1436, 34.2486.
благословещ прич. (1) Като същ. Лице,
което благославя, прославя, почйта
някого; благославящият. а ба его
разЬ’мЪше, дето бЪше^рёкл’ь. блвещеи
ниго блвёни съ. да рёмь дето почйта
ба, й бь нкто почйта 33.2446.
сег. деят. мн.: блвешеи 33.2446.
благослови св. (59) 1. Благословя; пре-
кръетя някого, като се по моля да
получи божията милост и да има
успех във всяко начинание, й рё. да
пбйда' еъ тьмнйнУ при стго димйтр!а да
мё блвй, й тогази да дбйд8' да сё поборю
със' л!еа 9.65; й йзвёде йхь вънь до
виОанйо. й вдйгна рв’ц-Ьте свой, й блвй
гы й бы когато гы блвлише 38 292; азь
те викахь да прокльнешь еврееите (!),
а гы гы си блвиль 33.243; й това lie
рекоха й бдвйха ms’ челбто, й ейч'ките
съставы, й цЪль’ваха го й Сёйдбха ей
12.111.// Даря някого с божия милост
и благополучие (за Бога) й пбмли се 6s",
й рё. бс сёць наши блвй ме. й послушай,
мбл'бата моа. като ей блвйль сар'р[а]
й даде км й родй сна своего 1саака
13.1216. 2. Благословя; прославя ня-
кого или нещо за направено добро, амй
поббае й намь. като агглы да въспЪё; й
като аплыте да хвалимь ба, й да блвй
38.2936; й д^маха. блвйте въеа дЬла
гнм 12.1176; й прЪм?дрыи соломбнь,
каже. блвйте др£во 6 нкм* же ё спсёшё.
ейрё каже. почйтаите това дрьвб. щото
щё да б'/де сё нюго помощь 16.162.
3. Благословя; прекръетя нещо, за да
го осветя. й като пзл3! Сё води, и нов!;
ёпкпь да го ббпЪю? вь ризи светлы, й
блвивь хлЪбь й раствори го по законь s
стой чаши 37.2806.
сег.: led. блвлю 11.107, 33.2432, Зед. блвйшь
9.65, блвйшь 17.167, ЗеО.^блвй 9.65, 1мн.
блвй 38.2936; аор.: Зед. блвй 9.65, 13Л236,
14.1276, J38.2926, блвй^38.292, Змн. блвйха
12.111, блвйха 13.123, блвйше 13.123: форми
от перф тип: Зед. ей блвйль 13.1216, си
блвиль 33.243, Зед. е блвиль^ 9.66. блвйль
13.1226. е блвиль 33.243, € блвиль 33.2432;
пов.. Зед. блвй 1.3, 2.15, 3.16, 4.216. 5.27,
7.49, 9.606, 11 81, 12.1086, 13.123, 14.126,
15.131, 16.157, 17.167, 18.177, 19.2076,
31.215,32.223,34.248,35.256,36.267.40 320,
блвй 2.9, 8.55,10.76,17.1636,17.174, 20.208,
33.232, 38.2816, 39.295, блвй 13.1216. Змн.
блвйте 12 1176, 16.162, описат. Зед. да блвй
40.322; страд.: аор.: Зед. блвй се 14.1286;
прич.: мин. деят. 1 ед.: м. блвивь 37.2806.
благост ж. (3) Бзагост, кротост. доб-
рота. в’ЬрЛзамё й^ йсповЪдуваме.
бти, какь с бь със' еството ей същи.
блгь, млрдь, й мнеэго трьпЪлйвь. зло
члк*? нилота не щё. ами с£когы йще
члк8' да st? е добрЪ й блго на дшьта.
й зарА" np-Ьмнеэга нкгова блгость.
стбри прьвЪнь сё почелб агг.ты. да
сё смЪсювать й riejia блог бжГа, й
на свЬть бжш й нбныи 33.2456; й
на нктовата длъбока блгость, дёто
е блгь й крбт'кь въйстищ' не мбже
нйкои йсказа 15.131.
ед.: блгость 15.131, 33.2456, блгбегь 36.270.
благоухание ср. (3) Благоухание, при
ятна миризма, благовоние, й азь
КлЪзб вътрЪ s' гроба да сё поклонй
на тЬлото стм8? стар'Щ/. й найдох' го
цЪль. й йспльни се тамо бнова мЪсто
със’ хк’баво блгоЗ'ханТе 14.1306,
ед.: блго_£хан1е 6.486, блго^хаше 14.1306,
блго^хаше 33.23.
благоухая несв. (3) Благоухая, издавам
приятна миризма о чюдо виды себЪ
ей й гл4да се, ейч'кь мбкрь со бнова
м<ро. й тол й сэдёждата mV мокра, й
блго^хае со онова мурб 9.71; йспльни
се ейч'ки бл'таръ със' муриз'ма х^бава
й блгоЬхаеше ейч'ка црква 12.1126.
сег.: Зед. блго^хае 8.58, блгоЬхае 9.71;
ихперф Зед. блгозхаеше 12.1126.
благочестив прил. (31) Благочестив,
който живее според нормите на
християнския морал; набожен, та
бФзче со добра рода й баша mV б£ше
бо.тЬрпнь. й блгочьстивь въ ха, й
хрт'йнынь съе’йч'каа (!) в£ра 39.2976;
амй кота чйн^шь крть длъжёнь
ге сЬкыи блгсчьставь хрпанйнь.
прьвЪнь. да съберё три прьсте. ради
стаа трица 16.1596; й въ това ьрйме,
блгочьс гивы царь трьнов'скы 1сэаннь,
ас Дню. chi старимЬ бльгар-скымУ
papV асЪню. крЪггко дрьжаше тогази
царство 8.586.
ед., м. блгочьс гивы 5.40, блгочьстивы 8.586,
бл."очьс~1вы 8.586, 14.129, блгочьстивыи
8.596, 9.666, 11.986, 15.1526, 37.2806,
блгочьстивй 14.128, блгочьстивыи
15.1396, блгочьстивь 15.152, блгочьстивь
16 1596 блгочьстивь 34.2486, 39.2976,
блгочьстивь 38.287, блгочьстива 39.298,
блгочьс гивомк 16.1586, блгочьстивь
16.1596; мн.: блгочьегивы 8.55, 16.158,
16.163, блгочъстивш 8 59, 9.'74б, 16.163,
блгочьстив'ш 16.163, 34.254, блгочьстывы
33 232, блгочпстйвы 38 286. блгочшвыхо
39 298, блгочьстивь! 16.163.
блаючестие ср. (1) Благочестие, пре-
даност към християн ската вяра, на-
божност. й гд'ёто проповФдаха баль-
ное ev.ai'e, й ейч'кыи сз£ть йенлънише
със' блгочьстГе. а йдол'ското помра-
чёше потьп’каха 15.132.
ед блге чьст'1? 15.132.
блажанесв. (1) Облажавам; възхвалявам
нещо или някого за това, че е блажен,
честит блжёна ей ты со ейч'кизе
жены, дето ей таквбзи дЬтё родйла
й блжмй (!) С15це твоё чйсто. защо си
м^жьекыи прЬтрьпЪла 12.1096.
сег.: Змн. блжмй (!) 12.1096.
блажен прил. (54) 1. Блажен, който
изпитва удовлетворение от постъп-
ките си; честит, щастлив рё ёмУ гь
со невыдимо. блжень еей еу'стапе що
ей пр!ёль стбе крщёше, й грохочете
ей очйсти 5.306; блжена ей ты со
ейч'ките жены, дето ей таккбзи дЪтё
родйла 12.1096; амй тьк'мо блжёнь е
тбйзи който е 6V. съ радо й съ чисто
ерце елхг^валь й заповФ нкговь
дрьжаль 39.319.2. Блажен, достоенза
възхчала, свят, пречист, соблжённыи
сумесоне бго„пр1ём'че. въйстинЬ
пррк* си бйль, й дхь сты ймалы ей
35.2616; ей го.тЬма бл(ть й чёсть дёто
се ты ceiа добы й епббй й кажи намь
блженыи й блгодар^ванны кэсифе
дето нЬ е видт.чь, а ты го вид! 35.260;
амй блженй рьцЪ твой о гсэсифе, дёто
съ пофащале так'вози тЬлб. й блжёни
очи твой дето съ глёдале так'възи
снагъ 35,260.
ед.: м. блжень 1.76, 5.306, 12.11262, 32.2266,
34.2496, 35.260-1, 39.3186, 39.319, блженныи
2.10, 2.116, блженныи 2.106, 2.1162, 2.126,
12.10962, 12.1106, 12.117, 14 1266, 35.2616,
блжёчныи 2.116, блжённы 12.1116, 14.1306,
37.277, блжены 14.1266, блжёнь 18.191,
блжёныи 35.260, блжённаго 12.111б2,
14.12662, 14.12763, блжённого 14 128,
блженномЬ 12.1116, блжённомь 12.1126,
блжёномЬ 14.1276, ж блж<-на 12.1096, чл.
блжённата 14.1306; мн.: блжены 16.1582,
32.2276, блажёны 16.158, бпжёни 18.1896,
18.191, 18.1916, 18.192, 35.260, блженй
35.260, блженй 35.260
блажмим (!) вж. блажа
блазня несв. (8) Блазня. предизвиквам
съблазън, примамвам, изкушавам й
вйды, какъ лёжй мем'кь наср£ црква.
й като вйдЪ това, ь’клаши се й мнТше
mV се че ё нЪкое привидЪнУе та гб
блазны 11.1016; ами си дошьль да
прЪлъстишь й прЪмудрите афйныне,
със' твоата лъсть дето пр4тварашь
людте та гы йсцЪл1вашь й блйзнишь
гы 36.269; ами ако будешь нЪкои
льстникь, та ны блазпишь, а ти иди
Сатйса 2.11.
сег.: led. блйзни 38.2886, 2ед глазнишь
2.11, 36.269, Зед блазны 11.1016, блазны
15.154, блазни 17.1676, блазни 39.306, 2мн.
блазнйте 39.298.
блазня се несв. (2) Блазня се, мамя се за
нещо, поддавам се на изкушение авва
зосйме, щр тй дохожда таквази мысль
та се блазнишь. стой не чюди се, й не
блазни се щото ме вйд! така чё стол
17.1676.
сег.: 2ед. се блазнишь 17.1676, пов.: 2ед.
блазни се 17 1676.
ближен прил. (1) Като същ. Ближният;
лице, което ти е близко, шестое
зарьчаше бж!е. дето да не пи жалишь
жен? блйжиомУ й със-Ьда твоего, нито
пакь другому нЪкомУ члкУ'1 .66.
ед.: м, ближномУ 1.66
близи нареч. (1) Близо, на малки раз-
стояние, наблизо. въ онова мйсто
блйзи ймаше рЪка зовсшс са йюаконь.
бЪше тамо со пр£ вФшно вр£ме чёр’кова
велйко_мнйк>. геоар’пю 39.313.
блйзи 39.313.
близнец м. (3) Близнак, наименование
на зодия й въ пролить йма зодте,
что ё добыт’кь. бвень, I юнець, й
близнець 33.2406. тома близнец.
Тома Близнака. й падпъ се жрёбтё,
ОомУ блйзьн’цУ да йде вь йн'д!ю 7,49.
ед.: близнець 33.2406, блйзнеъь 33.2406,
6лйзьн*ц^ 7,49.
близо нареч. и предл. (39) I. Нареч. 1.
Близо, в скоро време. амй послушайте
да вы кажеме. сонапрЬ дойдоха
пррците та рёкоха, ото е блйзУ
скон'чаше на свйтьть 18.1836; й
знайте бти ще посМ да бьде близо
второ пришьствте сна бж!а й щё да
сьди с£комУ члкУ по работага[ни]
нкгова 32.2246. 2. Близо, на мазко
разстояние, недалече, й кога дсдЬте
нёли а той прикараше сав'цете блйзУ
бколб црквата й схтав-Ьшс сав’цёте
си, ато възлЪзУваше оу црквата 2.96;
й б tine дрУго ломе блйзУ при това
царзвото. на нйкоа жен? вдовйца
12 113; й чакаи мене на саньзи страт, ь
иордань, що ё блйзУ при монастирь
17.173; й кога се приближиха
близ* при лсозУатэ. ьидЬ йхь стыи
ev’cTafie сздалёче 5.34. II. Предл. За
означаване на близост, съседство по
място; близо до, край, при. й Узёха
да напотеть всада та. й дойде всада
мнеаго. й приближй се блйзУ црквата
11.98; й ймаше блйзУ това мЬсто село
зовъше се фаласти 2.126; й блйзУ того
метбха, стоаше стльпь правь са камйкъ
направень са прьвы времена 11.1006.
блйзУ 2.96, 2.126, 2.146. 5.326, 7.496, 7.526,
8.572,9,64,10.766.10 77,10.776,11.86,11.87,
11.915,11.946,11.966,11.98,11.1006.12.113,
16.1596, 17.171, 17.173, 18 1836, 18.184,
18.20262, 33.232, 33.237, 33.2416, 34.253,
36.269, 36.2706, 38.2926, 39.3096, 39.3176,
близ* 5.30, 5.34, близо 32.2246, 32.2286.
близу вж. близо
блуд м. (8) Блуд, полов разврат, блуд-
ство. а са мнеаго йст1ё й много
mine, сйч’ко зло съврьшУва члкь на
дшьта ей. блУдь краж’ба, крамола,
й ненависть й х?ла. й ейч'ко зло со
много пйт1е быва 38.294. чиня блуд.
Блудствам. амй да разУмЪешь какь
си нЪ с'мь йдрьжала пльть си, за, з,
годйнь. й пбмнеаго кУрвихь, й дава
ей гглъть, на ейч’кти люд!’е, да чйнеть
бл?дь със’ мене 17.1686.
ед.. блУдь 13.125, 17.1686, 33.235, 34.2546,
38.2942, блУдь 11.1076, 33.246.
блуден прил. (1) Образно Греховен,
безпътен, порочен соговбри аггль, й
рё ми. това са дето ги проваждагь да
зёмать дшйте на невЪр’ны людте въ
врЪме бледное, й нёмаха в£ра кък’ ба
32.229.
ед.: ср. бледное 32.229.
блудница ж. (8) Блудница; жена, която
блудства; развратница, азь знал
сёбЪ си й позна, чё нЬ смь достойна
азь блудница дето ймамь й дша й
тЬлб скьрьно, да глёдамь твой ббразъ
що ё напйсань 17.170; й засыромаш!
бнази мома, й тбл'кова, кбл'кото зё сэ
сыромаппа дг к8рвы.. й дЗ'маше на
съсЬдетс ей. млю вы сс кртЛте ме. й
lie ей де май/ кои да пршме блудниц#,
йдаюкрти 11.105.
ед.: блудница 11.1046*, блудница 11.10563,
17.170, блКдлйца 17.170, блкдниц^ 11.105;
мн .: бпЪ’дницн 17.171.
блудетво ср. (2) Блудство, полов раз-
врат, блуд, тогази дбидеше свЪть
св^тликавь та мё сэбигладйше х!?-
бость. й тогази ми се Ь’тЪшаваше
срцето. й пакь дбидеше ми пбмысль
на блйд'ство й распалите ми се срцето
17.172.
ед. бл/д'ство 9.756, 17.172
блъгарин м. (2) Българин, лице от
основное, ю население на България. й
въ бша времена събраха се. бльгаре.
й мацаре, й татаре. й мйд!и и ти’р'ци.
й вдигнъха между себЪ ей царь й
бб'хождаха й лл1н!/ваха наоколЬ
'радссъе 39.313.
мн.: бльгаре 39.313, чл. блыарете 39.314
блъгзреки прил. (3) Български, който
се отнася или е присъщ на българите.
й еъ тога врЬме, блгельстивы царь
трьнов'скы кданнь, асЪню. снь
старим^ бльгар'скым# naps’ асЬню.
крЪп'ко дрьжаше тогази царство 8 586;
мца того щ, въ^вижёше тгнаго крга
гне слово бльгар'скы ёзыкб 4.216.
страна блъгарска, България. й кааб
промина лыноръ 4 рён'скыи. й влЬзе на
т^ьзи странъ бльгар'скаа 8,506.
ед.: м. С льгар‘< kbimS1 8.586, бльгар'скы 4.216,
ж. бльгар'скаа 8.596
блъекавицаж. (\)Свегпкавица, мълния,
блескавица. мнозина прельсти д!авс ль
съсь таквйва помыслы... мнеэвйна
щотб бъха зравш вечерь, й дооутре
не осъмнаха. дрт?г!е ненадЪйко се
оудавиха. й дрМе блъекавица йз'горй
1.86.
ед.: блъекавица 1.86.
блювотина ж. (1) Бълвоч, повърната
храна, блюоаница. като пёсь кога
се йз'блюва. й пак' се обръне на
свба бтювотйна й лйже ю. така й
иые видимь некого чё чини зло й
безакон'ство. а ные сс гю?сй. о нгёго.
а ные пакь на?тз,Ь чйнй това зло
11.1076
ед.: блювогйна 11 1076.
бо съюз и част (4) I. Съюз. Въвежда
подчинена обстоятелствени изрече-
ния за причина; понеже, защото.
й пакь прЪм^дры каже соломонь.
на FHira що сё зове, пръмЯдрбсть.
съмрьт'по без'чьегнею бс(?дй его,
рё 66, йко бжш снь £, сй_рё, каже.
рёксэха еврее, ёлате да го сосъдимь
посрамлюна съмрьгь защч рече, че
с'мь бь, й бжш снь 16 1616; еще не
6й оуготвлкнъ пропов'Ьдникъ, ёше
не бй пролов'Ьдалъ прйвстпикъ. еще
не бй прЪвъзвЪстйлъ. мко гредеть хе.
пръвЬе бб прЪхбдитъ прог.овЬдникъ
йповЪдЪ’егь 33.2466 II. Чает. Служи
за усилване; именно, ами гаковь
праведны й той със патерицата си
промина кёр'дан'скаа рйка като
й сам'сй рё съ жьзлом' бб еймь
прЪидохь иордань 16.1626.
66 16 1616, 16.1626, 33.2326, 33.2466.
бог м. (УПУ) 1. Бог; в християнската
религия висте, свръхестествено съ-
щество, създало иуправ.шващо вселе-
ната; Господ. Творец, Създател. кога
ще да се сврьши св1Тть та никои не
знае со люд!ете, тьк'мо ё'дйнь бь дето
стбри нбо й землю й днй й годины й
нощи й зыми й л£та 18 183; ты ёсй бь
ейл'ныи. ты ёсй црь он ап pt й сега. ты
ёсй направиль ейч'ки св!ть сэнапр1>
и досега. ты ёсй направиль агглы й
ар'хгг.ты и ейч'ки нёные воеводы
18.203; законь бстави бь адам^, да
знае какь има нй нгего бь. да сё бои
6V. й гь> бь сич'ко mV дар^ва, й сич'ко
mV простй 33.2346; й пос.Н поиска
бь да ей покйже прЪмнсэгаа своа
хитрость, да смЪси й двФгЬ нюговы
създаша. й стори създаше^ :й_ре. члка
33.2456; й ла ёднакь да рёмь, като е
бь самовластень. сй_р£ що ще а той
ще стбри 38.282, й кбл'ко се й мьчи
члкь. дльжень е сЬкогы да главк й да
блгодари ба 1.36; й 6V домилЪ за свое
създаше, й помйлова що ё създаль
члци 3.166. // В християнската рели-
гия — Божият син Исус Христос.
сёпрьЕ'Ьнь когато щ£пе да сл£зе да
сё вили й да сё глёда като члкь та
казь'ваше коаннь кртль, чё е това хс
кстЬн'скыи бь й пррците за нкто са
Римале 18.1856; че pasVMcx're ли чё
ейч'ки те кн1гы й писаша KasVaaxa чё
е йстЬн'ски бь тойзи дето ще момата
да роди дЬтето 18.201; амй гь товг
потёгли й распё се, зашо е така е
пйсано въ кшгы пррчьскые таквбзи
да пострэда хс бь за адама. й за ейч'ки
свЪть 35.262, и мнсёго tVmt ймь йказа
ймь за ха ба, как1 сё лородй, й как' се
распё. й въскрсе въ трёты днь 7.506.
2. Бог, езическо божество, й ййде
царь въ капище бот а аполбна що го
HMaxV. еллин'ецш като бога 5.386; а
сснази жена романа, мнсёго се моли
66rV ар'еемйд8, да бжпвЬе дбм'но
6.42; ами йма п/ка хрт'/ане мей& на
та се бпйрать на твоё повЬл1н1ё. та
не пц гь да сё пскланить на беэговете
наши 39.2966. // Идол, изображение
на божество, истукан, й сгори се
чюдо гол±мо. ейч'кыи сЗг'нь сёвадй
се сё маОёа. й йз'горг злАтыте ббгове,
й ничто не оста со т£хь 37.2786; й
въвулбн'скыте людде като вид£ха, чё
Убй дашйль богатого й раз'гнЪваха
се тьрьдЬ. й тёкоха ейч'ките на кура
дара 11.936 давам лума (рЪч) богу.
Отговарям пред Бога за извършени
дела, поемам отговорност за нещо,
давам обяснение. тогйва щыъ да
въекрнать кметовете и да гй влачать
ейч'ките лйд'Ге пр!> ба, да давать д£ма
6V защо сэ доса^але на сирбмасите.
та им' са зёмале домсёветс й жените
й дфлата 18.1966; тогйва щать да
въекрнать й Tie мьж!е й жени със'
голЪмь срамь, който нЪ ей са пазиле
лицёто чйсто, доддс са хбдиле мом'ци
й момн. амй са дйр’виле догдё се
са бжёниле, та щьть да давать pb
6V за това 18.197; до господа бога.
Много, в голяма степей, й nocnVira
бь молъшето й. II заче й роди сна. й
зарауваха се й възвеселйха се до га ба.
й жена й моужь, нейнь 40.320; жив
господ бог. Жив е господ бог! - като
възклицание за израз нс сигурност
или благодарност. й рё ёфим!ань.
тако ми жйвь гь бь. не знаю да йма
такьв'зи члкь 40.3226; й йзл£зе из'
корабь й рёче жйвь гь бь мой. посёга
да йда' дома си V сэца моего й не щьт*
ме позна 40.3216; й рё анна. жйвь гь
бь мой. й ако придббьк мй’ж'ко дЬтё
йлй жён'ско азь да го дамь да ё дарь 6V
13.122; й рече. жйвь гь бь. что е к5?пиль
со мене ковёрь, сам*сй е быль стыи
Николае 15.155; зная бога. Почитам
Бога, вярвам в Бига. Защо праведно
дУмаше, й сИбличаваше кбйуго ё
немлтйвь й не знае ба 12.1125; й да
вы рек? докога хромы да ходите на
два Vmobc ваши, ако знйете ба, йдЬте
сЛЪ нкго, ако е вашь бь 12.115, отида
к господу богу. Почина, умра. й ты
й еще мал'ко днй, щёшь да Сойдешь
къ fV 6V нашему, й щешь да будешь
въ покои на цртво нбное 12.120; по
бога Както подобаьа, както е редно.
такэ й ные днёска да си попр1лочйпё
со^ постный трУдь, що смё найшлё
чгныи крть посрЪ стыи пость. й да
пр&зю^вамё по ба тръжьство зарадй
починьте 16.1575; помогнал бог (бог
помотал). Помогнал Бог, Бог да
помага (поздрав). й позна гы добре,
a Tie него не позкаха.. рёкоха м8
Tie помогнал* ти бь брате, рё ймь
ру'стат’Ге й ьамь бь помогналь 5.34,
прибере ме бог от землята и земе
ми бог душата. Прибере мг бог,
умри, това шо тй йспов'Ьда сйч’ко.
бче сты. заклйпам* те във* ха спса
нашего, нйкомК да кажешь, додё мё
бь не прибере О землита 17.173; й
кога mis’ доде день да ms’ земе бь дшьта
й тогази рё оном^зи мбм'ю/ щб м8
сливайте. брате донеси ми хар'тта й
мастйло 40.322; предам си душата
богу. Предам богу дух; почина,
издъхна, умра. й това се помбли, й
тба ча прЪдаде си дшьта 64. й тктото
й погребоха н! кои хртдане, й не позна
за никои 8.57; й фйлиппа хватиха
нев^рши, й влачаха го по ь’лйците... й
слбЪсйха го за дрьвб, й така се помлй
й прЪдаде сы дшьта 6s 36.2676; ради
(господа) бога. За бога в името на
бога, амй додй радй гЬ ба, доди. й
пакь идешь да ме видишь какь йще
гь 17.174б; а збсим8 тек'ьть сльзи йзь
бчйте, й каже геи думай радй гЪ ба се
майке моа д8’маи. не прЬстан^ваи що
ё добро на лй’шьть ти да го йскажешь
17 169; й сторй ба ради, шо щь да тй
заръчамь 17.173; тако ми бога. При
клетва, заклинание или уверение в
истинността на нещо; бога ми. тако
ми бога, не лъжёте нй кльнФте се на
йме бж!е да рёте тако мй ба защо ё
голЪмь ipt да се клытете вь име бж:е
2.126; не б'Ьгаи, ами сё запри та мё
почакаи недостбинаго. станй тако ти
ба не б'Ьгаи. това збсимь думайте й
плачете сьсльзи (!) 17.16о
ед.: бь 1.3s, 1.43, 1 46, 1.5, 1.6й, 1.66’, 1.762,
1.8, 2.10. 2.14, 2.146, 2.1563, 3.16=, 3 16б7,
3.17s, 3.176s, 3.182, 3.186, 3.1962, 3.206,
3.212, 4.22, 4.24, 4.25б2, 4.263, 4.2661, 5.27s,
5.2763, 5.28, 5 29б3, 5 30, 5.31, 5.342, 5 39,
5..3963, 5.40, 5.406, 6.41, 6.426, 7.49, 7.51,
7.53, 7.536, 7.54, 8.57, 8 576, 8.58, 9 6263,
9.632, 9.6362, 9.642,9.646, 9.696,9.703, 9.70б=,
9 736, 9.74б2. 9.754, 9 756й, 10.766, 10.776,
11 81, 11.822, 11.8263, 11.833, 11.83 6, 11.853,
11.8563, 11.863, 11.8663, 11.872, 11.876,
11 883. И 886, 11 89б2, 11.90, 11.906, 11.914,
11.93, 11.942, 11.95, 11.956, 11 ЮОб2, 11.101,
11 1016, 11.1O663, 1 1 107’, 11.1076=, 11.1086,
12.1086', 12.109, 12.1106, 12.1116, 12 11262,
12 115, 12.1166, 12.1174, 12.11764, 12.118,
12 1186, 13 121, 13.12163, 13 122, 13.1226=,
13 1 23, 13.12364, 13,124s, 13.1246, 13.1254,
13 12563.14.1266,14.1276,14.1286=, 15.1312,
15 13163, 15.134, 15J 36’, 15.1372, 15.1382,
15.13 86, 15.1393, 15.140, 15.142, 15.1436,
15.14662, 15.147, 15 ISO2, 15.1506, 15.155,
15.15562, 16 1586’, 16.160. 16.16062, 16.161,
16.16164, 16.1626, 17.1636, 17.16462, 17.165,
17.1673, 17.1682, 17.1685, 17.169, 17.16962,
17.170, 17 1706=, 17.1716, 17.17264, 17.173,
17.1736, 17 174, 17.1763, 18.179, 18 1816,
18.183, 18.184, 18 1 8562, 18.191, 18.1942,
18.1976, 18.198, 18.1986, 18.199=, 18.201,
18.202, 18.203, 18.205, 18.2056, 18.207,
19.2076, 20.208=, 20.2096, 20.210, 31 2186,
31.2212, 31.2222, 31.223, 31.223 62, 32.224,
32.2246, 32.2266, 32.2272, 32.230, 33.23263,
33.2333, 33.2343, 33.23467, 33.23 5, 33.2356й,
33.2366, 33 2392, 33.2396, 33.240, 33.24162,
33.2423, 33 2426. 33.24310, 33.2436, 33.2445,
33.24562, 33.2464, 33 2466’, 33.2473, 33.2475,
33.249, 33.2496, 34.250. 34.2506, 34 2512,
34.253 , 34.254, 34.2546, 34.2554, 34 2564,
35.2566, 35.257й, 35.2576, 35.2582, 35.2586,
35.259, 35.2596, 35.262, 35 2626, 35.263,
35.2636, 35.2666=, 36.270, 37.2726, 36.273,
37.274, 37 2746, 37.2756, 37.277, 37.2776,
37 2782, 37.2786, 37.279, 38.28163, 38.282,
38.28263,38.2832, 38.2836s, 38.2842,38.2846s,
38 285й, 38.28562, 38.2863, 38.28663, 38.2874,
38 2886, 38.2896, 38.2904, 38 291, 38.2936,
38.2946, 39.298, 39.2996, 39.300, 39.3006,
39 301, 39.302, 39.3036, 39 304, 39.3054,
39.306, 39.30762, 39 3O87, 39.3095, 39.310,
39 311, 39.3 1 963, 40 320, 40.32062, 40.321,
40.3216, 40.3222, 40.32262, бь 1.6, бь 15.138,
[б]ь 16.1636, 6a 1.3, 1.364, 1.4, 1.463, 1.562,
16,1.об,2.9б,2.10, 2.126,2.13,2 136, 2 156,
3.16, 3.166, 3.17, 3.212, 4.22, 4.262, 4.266,
5.273, 5.276s, 5.28, 5.296=, 5.30,5.31 б3,5.3762,
5.38, 5.386, 5.39, 5.406, 6.472, 7.5062, 7.53,
7.546, 8.556*, 8.563, 8.566, 8.57, 8.582, 8.596,
9.626. 9 636, 9.64, 9.646, 9.66\ 9.696, 9.703,
9.706 9 71, 9.716, 10.792, 10 796. 11.8262,
11.83. 11.836, 11.86, 11.886, 11.89, 11.896,
11.90, 11.9062 11 926, 11.93, 11.936, 11.94,
11.96, 11.966, 11.97. 11 996, 11.102, 11.103,
11.1062, 11.1076, 12.10962, 12.110=, 12.11062,
12.111’, 12.1116, 12.1126’, 12.115, 12 1162,
12.1206, 12.123, 12.1236’, 12.1246, 12.125,
14.127, 14.1276, 14.1306’, 15.1316’, 15.133,
15.1336, 15.1346’, 15.135’, 15.13 56, 15.136’,
15.1366, 15.1375’, 15 1 38, 15.13862, 15.1396,
15.1404, 15.14264, 15.1446. 15.1456, 15.146,
15.147’, 15.1476, 15 148, 15.1496, 15.150’.
15.152, 15 153’, 15.155’, 15.1566, 16.1576,
16.160, 16.1606, 16.1616, 16.1636. 17.1646,
17.166, 17.167. 17.1676, 17.168’. 17.16862,
17.169, 17.170, 17.1706, 17.173, 17.1735’,
17.1746, 17.1756, 17.1762, 18.177, 18.186.
18 18бб, 18.188, 18.1886, 18.19067. 18.1916,
18.1966’ 18.1972, 18.1976, 18.1986, 18.200,
18 201, 18.204, 18.205’, 18.20’6, 20.2086,
20.209’, 31.217, 31.21864, 31.2196, 31.2216.
31.222’, 31.2226, 32.223, 32.2236, 32.2246.
32.225, 32.2256, 32.2266, 32.228’, 32.2286,
32.229’, 32.2295, 32.230, 32.23062, 32.2316,
33.2336, 33.234, 33.2345’, 33.238, 33.2396,
33 240, 33.241, 33 243, 33.2445’, 33.2455,
33.246’, 34 2485, 34.2526’, 34.2536, 35.255,
34.25562, 35.2562, 35.2566’ 35.2572, 3 5 2576,
35.258, 35.259, 35.2602, 35.2616, 35.263,
35 264, 36.271, 36 273, 37.2746, 37.275,
37 2776, 37.279, 37.280, 38.2&22, 38.283.
38.284. 38.2846, 38.285, 38.287, 38.293.
38.29362, 38.2946, 39.2956, 39.299’, 39 2996,
39.301, 39.302, 39.304’, 39.3046. 39 3055’,
39.3066, 39.30862, 39.309. 39.3 II2. 39 31164.
39.312, 39.3126, 39.3156, 39.3166, 39.319’.
39.3196, 40.320’, 40 321, 40.324, 66га 5.386’,
6.435, 12.109, 39.3076, бога 39.2962, 39.306,
бога 39.296, 5ort' 1.3, 1.3, б« 1.46, 1.56,
2.96’, 2.10’, 2.12, 2.126, 2.13’, 2.1562, 3.16.
3.166’, 3.176, 3.194, 4.226. 4.246. 4.26’, 5.27,
5 302, 5.3 1 6, 5.38, 5.39’, 5.396, 5.40, 6.42’,
6.426’, 6 43,6.436,6 46’,6.465’,6 48б2,7.496,
7 506, 7 51, 7.516, 7 536, 8.57, 8.576, 8.586,
9.652, 9.076, 9.73, 9.746, 9.756’, 10 766’,
11 825’, 11.836, 11.84, 11.866’, 11.89, 11.896,
11 90, 11.91, 11.926’, 11.93, 11 936, 11.95,
11.956, 11.965, 11.1005, 11.106’, 12.110’,
12.111’, 12.1195, 12.120, 12.1206, 13.121’,
13.1216, 13.122’, 13.12262. 13.1232, 13 1 236,
13.124, 13.1245, 13 1 255, 13.1256, 14 1 286,
14.130, 14 1305, 15 1345. 15.135, 15 1365’,
15.137, 15.138, 15.1435, 15 1466’. 15.148,
15.1485, 15.150’, 15.1505’, 15.153, 15.1556,
15.1566. 17.164. 17 1о4б, 17.1656’, 17.166’.
17.1672, 17.1676, 17.171, 17.173’, 17.1736’,
17.174. 17.175, 17 176’, 18.1905, 18.1925,
18.193. 18.1946, 18.1966”, 18.197», 18 1976’,
18.198, 18.202. 18.2056, 18.207, 202086’,
20.209. 20.2096, 31 219. 31.2196, 31.2226,
32.22362, 32.2246’, 32.225’, 32.226, 32.227,
32.228. 32.229’, 32.2306. 32.231, 33.234,
33 2346’, 33.235’, 33 2356, 33.237, 33.239,
33 2396, 33.240, 33.2416, 33.242, 33 2425,
33.2432, 33.244’, 33.24 46, 33.24552, 33.246’,
33.2475, 34.254, 34 2546, 34.2556, 35.257,
35.262, 35.2666, 36 2676, 36.270’, 36.272’,
37.2726, 36.273’, 36.2736, 37.275, 37.277,
37.2786, 37.279, 38.2815, 38.283, 38.28452,
38.286, 38 2866, 38.2882, 38.28962, 38.29462,
39 3006, 39.3015, 39.3025 39.30462, 39.306,
39 3075. 39.309, 39.313’, 39.3192, 39.3 x96’,
40 3206, 40.3215’, 40.3225’, бУ 3.20, 15.1555,
6tf 4.26. ftort 6.42, 6.426. 6.436, 11.936. чл.
богатого 11.935, зв. бе 2 13, 4.246’, 4.252,
5.296, 5.306, 5.316, 5.33. 5.34, 5.376. 5.38,
5.39, 7.546, 8.57, 9.66, 1078, 10786, 11.886,
11 90, 11.102, 13.1216, 13.123’, 15.135,
15.1460. 15.1546, 17 1746, 32.2236’, 32.224’,
35.2606, 35.2626, 35.265, 38.285, 39.3006,
39.3046’, 39.3056, 39.308, 39.3085, 39.311’,
40 3206 40.321; мн.: богове 1.3, богове
4.22, бсгсове 6.436, 9.642, 9.75 , 36.2736,
39.308, 39.309, богове 9.о6, 12.109, 33.2396,
37.278, 37.2785’, 39.2966, богове 12.1166,
богоове 15.139, богове 21.2105, 37.2785,
39.296’, 39.311, бобгове 39.297, 39.3026,
39.303, 39.304, 39.308, 39.3096, бве 39.298,
богоове 39 307, бобгове 39.3076, ббгсове
39.308, чл ббговете 5.386. ббговете 5.386,
15 140, 37.278, 37.2 78б, 39.297, богбвете
36.270, боговете 39.2966. 39.2985, 30.302,
боговете 39.297, бобговете 39.30762, 39 308:,
бобгове! е 39 3086.
богат прил. (22) Богат, който има
голямо богатство и имот, състоя-
телен, заме жен. й ако йма ймаше
та сьмь богать а почесть нема, защо
mi е болйр'ство без' почесть 9.656;
й бЪше мнеэго беогагь. ймаше роб!'е.
т дома ей й ейч'кы обличены във
кэпринени примени, й злати noact
40.320, не 6txtf тврьдЬ богаты, нй
пакь сыромаси, амй noc^t кбл'котс
6bxtf возможны да й сёбЬ ей храпеть
й соредЬвать съ свбето ой ймаше й на
сыромаси да подадЛь 15.1326. // Като
същ. Богат човек. й пакь въепоменй
сыром ахал Азара, какг поте г ли голота
й гладь, й нЬлй занёс ень бы въ лоно
авраамоно. а сэн'зи богатый, плачашс
й вйкаше 12.118
ед. м богать 3.17, 9.656, 12 119, 13 121,
15.1335, 15.1556’. 36.269, богатый 5.27,
12.118, богат'ш 11.108, богать 15.134,
богаты 31.221, белеть 40.320, богата! о
12.118, богАтыго 12.1186, богатого 15.1346,
богатым# 5.27, ж. богата 11.103, 17.1686;
мн.: богаты 3 176, 15.1326
богатство ср. (2) Богатстве', голямо
състояние и имот, имане. сТ.кыи
днь хранЪше гладны сиромаеи,
й чапойваше жьдчы, й голы
сэблп.к#ваше. смйслюваше дала пррка,
чтбто, каже богатьство ако ти течё,
недЬи го прилага на срцето ей 15.1336;
дарс.всте на еэша хытрьцй това
проказ#вахх. злагото что дэнёсоше,
то показеваше, като цр# същом#.
защб злато тьк'мо дар# ё прилично, й
оогагьство многом#’ трЪб#е 33.244.
ед.: богатьстьо 15.1336, 33 244.
богдатски вж. баг татски
богобоязлив прил. (2) Богобоязлив,
който има страх от Бога и постъпва
според християнските норми. б'Ьие
нЪкои члкь на ёдйнь монастпрь
палсстйн'скыи, добрь й бгобомзливь
сэ млада бЪше пр!ель калоёрьство
17.164; й на жената mV б £ше име
аглапса. й т та добра й чй ста й постница
бгобомзлива. й молЪше ба 40.320.
ед.: м. бгобоизливь 17.164, ж. бго^бойзлйва
40.320.
боговиден прил. (1)Богоподобен, който
притча на Бог по вид, боговиден
й тбл'кози м# свЪтЬше лйцёто. й
тбл'кова 6tme бг^вйдень члкь. бти й
еретици кей го влдЪха. й сэбрьн#вах#
се на вЪра хртТан'скаа не тьк'мо сэ
поУчешето mV, амй помнеэго сэ лйцёто
mV аггл'ско дето го ймаше 15.150.
ед.: м бго_вйдень 15.150.
богодумен прил. (1)5 който серазказва
за Бога, който е посветен на Бога, й
стыи дкээнйсТе аребпапть. й 1сэаннь
дамас кунь. на тЬх'ныге бголУмны
кипы така мар'т#рйс#вать 11.82.
мн.: ого_д#мны 11.82.
богодъхновен прил. (1) Боговдъхновен,
който е вдъхновен от Бога, така й
сты без'срсбрьници ейч'к#' землю
Сэб'текоше й напльниха ю със'
ьелйкы чюдеса. й nplexa мудрость
бгодьхновённ# 10.79.
ед.: ж. бГодьхновённ#’ 10.79
боголюбив прил. (1) Боголюбив, който
обича Бога й подохь пакь на бноьа
мЪсто opt икон# бци дето ми бй
писано та се сэбрёко да се покаьз.
й пр^клоних' се на колЪнЪ. й начё
така да дУмд. ты сэ вйчце бце щб си
6го_л1ббива 17.171.
ед.: ж. бгО-Шобива 17.171
боголюбие ср. (1) ваше боголюбие.
Ваше боголюбие, обръщение към
епископ, й под#ма па пбетарыи
ёпкпг й ре на ейч'кыге ёпкпы й на
ейч'кы клирйцы. послушайте моата
цУма стыи й сщённыи съобре. т!а что
рёкоте ванн бголюб1е да положите
apxiepea. добры с#ть й йз'браннш. амй
пбобае прьвЪнь да стбриме мбл'ба на
ба й тогази щё позна, кого ны ще бь
йз'бра apxiepea 15.138.
ед.: бгслюбЧе 15.138
богомолец м. (1) Богомолец; лице, кое-
то вярва и се моли на Бога, а ты почий
да разделишь за свод дша прьвён' се
#мирй със' когото ей ймйль каразь та
сё прости, й бьди бгбмблець 31.2196.
ед.: бго.мблець 31.2196.
богоносен прил. (1J Богоносен, който
носи Бога, божественото в себе
си. й конто посл#ша тази заповЪдь
сэ сты й бго_нбсны Сэць. й да ходи
със' тр’Ьзвено ерце, й да стрУво добра
работа й Угодна б7 20.2096.
мн.: бго_носны 20.2096.
богоприемец м. (2) симеон богопри-
емец. Симеон Богоприемник. сэ
блжёкныи сумесэне. бго_пр!ём'че.
вьйстин# пррк' си бйлъ, й дхь сты
ймаль* ей. бти ми б£ше рекль. брУжте
остро й сё двЬте страны, на срцёто
моё щё да влЬзе 35.2616.
ед.: бго пр'йм'цъ 35.2646. зв. бго прйм'чс
35.2616.
богоразумен прил. (2) свЪт богораз-
умни. Божествена светлина, свгт-
лината на богопознанието. Ot.xS’
йз'мрьз'ньле члиите сё бЪсов'скьта
напагть, дето евъть йлй видЪло йлй
елнке не вйд1х1/ йстиннаго ба, й
ceii а. й дето не можахь1 члци тогази
нйкакь да видеть св£ть б1‘о_раз^мныи
33.241; й ёзыците что 6ixtf пемрачени
й мкйго гр^хеэве. защо ако бы была
добра тЬх ната работа та бы свЪтйли
като елнце. й не бы ймь требовало
да видеть свЪть бго наземный амй
легома ймь б£ше тьх’ната работа
тьмна й мрачна. пбтврьдЬ й нощь,
й ттРбоваше ймь да видеть бжТа
свЪтлосгь 33.241.
ед. м. бго раз^мныи 33.241, бгещаз^мныи
33.241.
богоразумие ср. (3) Богопознание, поз-
наване на Бога и на основ ни те изиск-
нация на християнството. й най'чиха
ны й наставиха, и въразЕ’мйха. й чюдеса
стбриха. й много зло прЪтрьпЪха.
тьк'мо да сёбрьнать сйч'ки езыки, й
да гы при ведать на добро бгораз^мУе.
й да ймь гюкрьють грЪхоовете със'
по^чёшето 34.254.
ед.: SrojjaafMie 33.2356, бгощазЛбё 33.2406,
бгоргзЬ’мЧе 34.254.
богородица ж. (63) Богородица, май-
ката на Исус Христос, й пойде си
ioarvMb оу 'ДГ’мь свой, и събыст'
се агглова pi й роди се щэтаа 5па
3.17; й тогази па распёпё, рс хс бци
же но сё снь твой й icjiHHS рё, зарадй
бца сё мти твоя, затова се назова
1ссаннь бго слбвь, брать бжш й снь
бгорбдичинь 6.41; й това показах'мё
мал'ко бгорбдичины скрьбны д8’мы,
зато така е пйббно. да разЙиЪемь
кол ко ймаше бца жалость за сна
своего едмнощоднаго ica ха 35.2626.
въведение в цръков прЪсвЪтие
богородице. Въведение Богородич-
но, христиански църковен празник.
мцатого, ка. иже въ цркбвь ьъведёше
пртые вЛчие нале бне й прно двы
мрУ’е 13.121; рождество богородице.
Християнският празник Рождество
Богородично. мпатого, и, слово на
роэйытво простые вАчп; нашее бце й
прно двы мар’Уе 3.16; свЪта (д!вица)
богородица (мария). Света Богоро-
дица дева Мария, майката на Исус
Христос, й поглёда п^Ъ себ1 си, й
видЪ образь сгЬи бци, чё стой й азё й
рекб й глёдамь ж. со пртаа дво вЛчцс,
що ей родила ба tea ха 17.170; й ты
знаешь двце моего жён'ско jtctbo (!)
й моа слабость... амй й ты стаа бце, ты
ми б8'дй помощница 8.566; й рё ms’ стаа
бца вгбрыи пьть что с£ди просТакь
он*зи пр* цркбвните врата, тойзи
е бжш члкь 40.3216; легома вйд’Ь
бь, че съ члкь не оста ели сё свбйте
злыны. слЬзе сам'сй. й въплъти се сё
стаж двца бца мрУа 33.2466; успение
богороцащи. Християнският празник
Успение Богорооично. й аплы й сты
сёци, да гбетиме чтны сты пости,
на депеше бци. й на рб^ьство хво
18.1986.
ед.: баа 3 172, 6.412, 6.416, 11.996, 11.100,
11.104, 15.132, 15 1416, 15.142, 17.1706,
17.172, 18.177, 18.181, 18.1855, 33.2356,
33.236, 33.2366, 33.237, 33.2446', 33.2466,
33.247, 35.258, 35.2606, 35.2626, 35.263,
38.285, 38.2856, 40 32162, бце 3.16, 9.626,
13.121, 18.184, 35.2606, бци 6.412, 6.416,
8 566’, 11.996, 13.1246, 17.170, 17.1706,
17.17 1 6, 17.1722, 18.1986, 33.2376, 38.2 88,
40.3216, бц^ 3.17, 35.256, бцею 15.1416, зв.
бце 8.566, 11.1036, 11.104, 17.1706.17.171’.
богородичен приз. (4) Богородичен,
който принадлежи на Богородица
или се отнася до нея. й стбри iuegia
31. гбдинь прЪ црквата бгорсдична. и
S’roflw TV б? своему 40.3216; й тамо що
ё црква бге-рбдична пойдох'мё до нгеа
при вратата цркбвны 3.196; пойдох'мё
оу влахёр'на црква бгорй'чна 3.196
ед : ж. бгсгродична 3.196, бгорб'чна 3.196,
бдчна 40.3216, бгэродична 40.3216.
богородичин прил. (3) Богородичен,
който принадлежи на Богородица
или се относя до нея затова се назови
6гс>лбвь, брать бэй'и й снь
бтородичинь 6.41; й сЬдеше като
просТакь npt црква бгородйчина
40.321; й това показах'мё мал'ко
бгородичиры скрьбны д£мы, защо
така с пбббно. да разУм£емь кбл'ко
ймаше бца жблссть за сна своего
едйнощоднаго ica ха 35.2626.
ед.: м бтородичинь 6.41, ж бгородйчина
4С.321; мн.: бтородичинь. 35.2625.
богослов м. (20) Григорий богослов.
Григорий Богослов, слушайте григор1а
бго^слбвь что рё. хс ходы по земли
пльт'скыи, лг. годины. лроповЪдЬва
й Учи 35.2656; иоанн богослов.
Йоан Богослов, а в* др(?гы Т, гбдинь й
половйпа, шё да ей покаже антихрГсть
дтавсльскыге нкговы работы, като
казУва й дУма стыи кданнь бгословь,
въ сзоата кн!га дёто е зовьть апока-
лиуйсь 18.186
6Го_сл6вь 6.41’, 18 188, 18.1906, 18.191,
35.2656, бгословь 11.83, 11.9462, 11.97,
18.186, 18.1946, 33 233, 38.284, 39.319,
5го_сл6ва ь.41, бгослова 36.2676, бго„словУ
6.41,12.1126, бгословУ 6.41.
богословие ср. (1) Богословие, учение
за религиосните догми теология.
бгэсловТе стаа трица ё не йскксима
дето не може, '^мь члчьскы нйкакь да
постйгне да йегытз какь ё 33.238*.
ед.: бгословТе 33.238*
богоубийца лг. (1) Богоубиец, убиец на
Бога, й кой те наейлы да прЬдадешь
га па безаконныте 1Удеё; й кой ти рёче,
да станешь прЬдатель й 6foj?6iHua
35.257.
ео.: бго^б.'йца 35.257
богоявление ср. (2) Боге явление, хрис-
тиански празник. й ные сёга так'вьзи
празникь, имаме й так'в'зы днь,
пргЛнУвамё црУ дето е дошъль да
оумйрй ейч'кыи св1ть что е ноныи
й велйкыи спсь Ть чашь ic хс кой й
каю сё зозё, бгойвлтенТе. сй_рё. бж!е
йвлюше 33 2326
ед.: бгойвлнже 1.4, 33 2326.
божески нареч. (1) Като бог, божески.
затова й гь настави пррци да
пропов’ЬдУвать й да кажьть как' щё
да елйзе сам'сй бь, да йзбави адама,
й сич'ки люд1‘е шо сь сё адама. да гы
йзвади сё дшвол'скы рУц£. й нЬ да
слЪзе бжьскыи, като ё бь на нбето...
амй да дб.тЬче пльть члчьскаа 3.166.
бжьскыи 3.166.
божествен прил. (34) 1. Божествен,
който принадлежи на Бога, божи. й
таквбзи се показа това о троне сёкак' сё
роди, бти се й сё нгего познаше й сёць
мУ й майка мУ, как* съ същи същи (!)
добры хрт<ане като й бжтвны г ла что
рёсёплбдът' седрьвс познана 15.1326;
й наше цепе й пйтте да бУ’де слово
бж’1е. й сё б'жтвны дУмы да се наситй
й да се възвёселй защо ба вФрУваме
34.2556; й апль пак' се помнеа помлй
6У. й бктвчаа сила сё нбето стЬзе, й
боговете ймь потрошй 36.270, 2. Бо-
жествен, който се относя до Бога.
и на#тр£ когй йзл!зоха сё бжгьна
лур'па. а т!ё стбри ха сл^ж'ба й трапеза
голема на сич'кы гра' пефлагонь
39.316; й гдёто проповФдаха бжтвное
evnie, й ейч'кыи свЪть йенлънише
със' блгочьстТе 15.132; й тамо наоучи
ейч'ко до край, законь хрпан'скыи. й
кшгы бжтвные йз'оучи добрФ 12.109.
3. Божествен, който е подобен на
Бога, богоподобен; богоугоден, й
nocjlt сипа бжгвры мУжТе. ёнбхь, ноё,
мел'хиседёкь, ав-эаа каакь, 1аковь
дёто се не просвЬгиха сьс' писмб
й със' кнтга ами сё прэсв Ьтиха,
защб ймахУ чйсть оумь й съмисль. й
съврыиёна вЪра на ба. й йстинныи.
й с^це чйсто 15.1316. 4. Божествен,
който е съобразен с изискванията
на Бога; богоугоден, сщснникь нЬкои
съ ёдного блгоговЪннсго (!) д’йкона,
любовь ймаха добрь меж aS1 сёбЬ
ей. й бжтзнь живбть бЪха добыле.
й не зна щаволь какь гй бсьтонй й
нрЪльсги ги та се бмраьйха 3.18.5. Бо
жествен, който е даден от Бога, й
въ една нещь като си чйнЪше мбл'ба
й меташе. й рУцЬте ей вдйгаше нагбрЪ
й плач'Ьше. й напрасно видЬ бжтвно
видЪнЁе едннь аггль й сё йвй. като
нЪкои младь мом*кь. й свЬти, като
свЪшь 8.56
ед.: м. бжтвнь 3.18, Сжтвны 15.1326,
бжтв.ыи 35.2646, 38.2896, бжтвгыи
38.2896, ж. бжтвпаа 8.556, 9 676, 11,956,
12.110, 36.270, 6жтвна9.61,15.132, 39.3166,
бжтвна 39 316, бжтвные 39.3166. ср. бжтвно
8.56, 9.626. 12.1126, 17.173, 37.274, бжгЪно
15.131б,~бжтвное 15.132, 15.1326, 33.2366;
мн: бжтвкы 9.616, 15 1316, 16.1636,
бжгвны 9 626, 39.295, бжтвные 12.109,
15.1376. б'жгвны 34.2556. бжтвны 39.2956,
чл. бжтвныте 11.84.
божествен! нареч. (1) Както изисква
Бог, божески, божествено ётб да
рёмь бжтв н t й дх бвнЬ да празн1?вамё а
irb съ сллйн'скы скбпсз да праЗнУвамё.
със' йгри й съ пийн'ство. й пЬсни
дЁавол'скы что сь дйволУ драгы
39.318.
бжтвнЪ 39.318
божество ср. (7) Божественост, бо-
жестве на сыцност, божие естес-
тво. а бжтвото ей па показа, като
въскрЪшагаше мрьгвы, й като
йсцЪлйваше ббл'ны, й слЬпы. й
бЪсны 38.2856; раувай се дамИне
дето си пльнь със' бжтво, й дхь сть
чти кыпй V тёб! 10.796; а хс легсма
като бЪше. й бь й члкь. й бжтвото мУ
бЪше на сЪко мъсто а члчьегвото на
едне мЬсто 34.251.
ед.: бжтво 10.796,15.132, 20.208, 34.251, чл.
бжтвото 34.251, 35.264, 38.2856.
божи прил. (356) 1. Божи, който при-
надлежи на Бога, й тогази кэаннь зё
да глёда на нбёто й да слУша со бжш
Уста. й наче да дУма въ начел! б!
слово 6.466; члкь, защб като ё
създалень со бж'1'а рУка. затова се зое?
дбмь й прилйчень 6У 38.2816; така с й
за ба... защб бж!е кет во н! ё като
члчьско, да има собрать й кство
нашён'ско 38.282 И Който е приема,
свойствен, характерен за Бога, ть
нашь ic хс бЪше бь сьврьшень й члкь
сьврьшёнь. й что ё У нгёго бж:е
свойство та е непостйжи, сй_ръ не
може нйкои нкгово бжтво разУм t
34.251; и ттбканЬше се на УчёнЁе и
оулЬзе оу нкго пр'ЬмУдрбсть бжЁа й
дхь стыи въеёли се въ ерцёто нкгово
12.109; й сзыците чтб бЪхУ помрачёни
□ мнеэго грЪхсэве... амй легсма ймь
б!ше тЪх'натаработа тьмна й мрачна,
п отв; ед! со нощь, й тр!бовгше ймь
да вйдеть бжЁа свЬтлость 33 241; азь
ёс'мь аггдь гнь плетень сэ ба. да кажУ
тёбе млть бжЁа, дёто щёшь да
пршмешь сега 12.1116 2. Божи, кой-
то се отнася до Бога, койтс е евър-
зан с Бога и християнската религия.
а геэаннь npie V сёбЪ ей дхь стыи. й
тогази започё да £чи за вЬра бж')а
12.111: мр'ге, азь те пргёхь сё црквата
бжЁа. й сега тс оставламь оу дбмь
твои 13.1246; й тогйва щьть да
въеплачать ейч'ките чёр'коьы сты.
бти лур'па не щё векк да има, й
нйкаква млба й слУ’ж'ба бжЁа въ тозй
врЪме 18.1936; защо има й дрк збеима
що ё ёретйгь. амй тбизи дрУгые,
вЪрень, сйч'ко пр-Ьдаше бжЁе дръжаше
17.164; а когй прЬствиате законь'
бжш, тогйва ме грйжа йде зар4 гова
20.208; Tie са голЪмите заръчаша
6ж'1'а дето гы прЬдаде на св+тьть бь
1.76. 3. Божи; който е сътворен, съз-
даден от Бога, на три дЬлсэве раздЬ-
лгена е сйч'ка тьарь бж'Га что ё бь
стбриль 11.81; й сюри го па да влада
на сйч'кыте гадыни й на сич'кото бжте
тьореше что сё вйды, да ё н£ нкго
начёл'никь 15.1316; й като го тид-Ьха
адамь и евва, чюдЬха се й манха се й
дхмаха си... ные смё нрьвб бжГе
създтше й сйч'кы члци 35.266 4.
Божи, койпю е предан на Бога, който
игповядва христиане ко то учение, азь
ес'мь Николае рабь бжш, й архТерей
миреискыи 15.147; тьк'мо сэнъзи
мал'ка запоьЪдь ловкие ms’ бь да
дрьжй, да с сыци рабь й сл^’га бжш
33.2346; й др’йы еднакь мнйгочюдеса
сгори стыи Николае, тьк'мо тга мал*ко
показах'мё, да разйиЬете какь с быль
йгбдникь бжш 15 155. 5. Като същ.
Само ср. Божието; всички неща,
евързани с Бога, по тбизыи скбпось
каже й хс въ стбе cvnie дайте
кнеаровот^ KrecapS’, а бжтето 6V 33.240
божи гроб. Гробът на Исус Христос
в Иерусалим, тогази стыи почё да ms
Kars'ва npl> сйч'ки. каки е вЪроваль вь
ха й как* се наговори да йде въ 1ерлимь
на бжш гробь 5.356; божи съд (съд
божий) Страшният съд. й помыс-
люваше за вт оро пришьстые за 6ж1’е
с£дь. й какь да си Ккрасй дшьта, да
ср^щ'не ха ба съсвкгй.т'никь (!)
«красёпь 8.556, зашб ако се тУка
йзоавишь сэ врага своего ради клётва
й бклинаше. амй й с4дь бжш тамо не
можешь да йз'бЪгнкшь й со ь^чна
MS’sa 5.406; божи таини. Пресътво-
рените по време на литургия хляб и
вино в тяло и кръв Христовы, с които
се причестяват православните хрис-
тияни. зашб мнеэго чюдо вйд'кхь со
нгего. постёше се со нёли до нёлв й
взимайте сты бжш тайнь. й н'д'Ьше по
дв4 едн'гш хлЪбь (!) 40.323; й не даде
ms’ да й се поклони... й д(?ма mV. щб
чинишь гака дхбвниче сщенник' сыч
(!)йносишыайньбж1й 17.174; божии
чловкк. Божи пратеник, правеоник.
мца мар'па. зг, положено бы тЬло
алёй’по 6ж1ю Hints’ 40.324; дойде рёдь
й до Рома бжш члкь нёл! е, пази се й
мнйго пйтТе, й не пгь да^зме сон'ъзи
чаша 7.50; мати божия. Божията
майка. Богородица, гити бжГа плачкше
й вт.здышкле, й ейлы ноные дивлмх^
се й агглы трепёрих^ 35.259; г.адна в
ръце божии. По па дна в божиите
ръце, оза ва се в божията власт шб
каже кнша. подай fs’ дарь щото си
сьсвбп (!) тр^дь стекль. нед^й да сё
стр^ва 5s’ кагб на игра зашб е страшно
кои падне въ рЙхЬ бжш 31.2196;
при пади а на милост божия. Оставя
се на божията милост. й рё двдь. й
трйте ми съ тЬсны амй побблЬ ми ё
да припаднь на млть 6ж1а, нежели да
б£га й pS’Ka члчьска 11 895; пръет
божи. Божията воля, божията на-
меса. фарайнь Mcovcea не приговори,
нйтй бж;е людш със* камежето й
плйн'Оы да гы бтеготй. нйтй лъсть
ббанна, что ё със' прьсть бжш бста-
вено. да её протйвы 12.114; пркдам
си душата в ръце божии. Предам
богу дух; почина, издъхна, умра. й
като сёдла на камень, й тамо си
пр£дале дшьта вь рх'ц'Ь бжш 39.3086;
и тако посЪнь бы й ctS’k? свою дш^
прЪдаде в' рьц1, бжш:~ мца апрйлга.
кг, днь 39.309, с божие повеление и
божием повелием. По божия воля, и
йзёха каменге сйч'ки й мкгаха на нкге.
а камешето. със' бж!’е поветЬше не
^дари icoanna нй едйнь камикь 6.426;
й свЬза стыи змеатого за грьлото със'
6ж!ё повелклё. й даде го на момъта
39.311; й вълкзе въ ксрабь й йщёше
да йде въ Оап'сьликТю. нъ бж!е
повёлгё S’дар и гол£ма б^ра й занесе
корабьть до рймь градь 40.3216; с
миром божием. С божията благос-
ловил. дхевниче, еднакь др^го ймамь
желатпе да ми сызрьшишь. иди ей сега
на монастырь съ мйромь бжгемъ да си
4ч!?вань. й до година дойдй пакь на
шньзи ск/ха дол'чйна 17.1746; сила
божия. Представится на нгбесното
воинство или светец, й наре авраамь
име на бнъзи планинъ бь видь, оти се
мвй тамо сила 6ж1а й пак’ мК под^ма
архггль михай ль й рё, аврааме аврааме
така кажегь 11.856; й гбл’ксва йматйе
затрйва ль нат’сто, ты йпакь не можешь
йсцЪлЬ тьк'мо догде не пойдешь ча
солЬ’нь, да припади ешь на мбить
гробь със’ чйста вЪра. й тогази щёшь
да вйдашь сйла 6ж!а 9.71; син божи.
Исус Христос ато шьть да цртв!?вать
дето вЬр^вать ica ха распётаго. защо е
той быль пойстина снь бжш 4.23; кога
си составишь р^ката па челбто, й пакь
свбдимь ю на срцето. това ше да рёче.
какьгь нашь (с хс снь бжш, б£ше й бь
ё 16.160; синеве божии. Христия-
ните, вярващите в Исус Христос, й
който не дрьжй д^п’манень лъкь ьй
на кого, fie съ снсзве бжш... чю ако
ймашь харазь на некого хрпанина...
кол'ко добрины ако стр(?вашь, сйчки
са зап?6ени 1.6: й ймаше любовь чйста
със' блжённого Несодбс1а, така й
OecScie ймаше любовь състг о (!) сава.
й бЪха й двата истинны снссве бжш, й
вЬр'нш сл(?гы 14.12S; й пакь каже. да
шбычете й да мйлУвайте сйч'кыте
члци. аки ищете да бъдете снсаве бжш
1.56; слово божие, а) Свещеноти
писание, християнското учение, й
напокон' по ^спёни бни, мЪтахК апл е те
жр’Ьбе, кой кыдЬ да йде дз 8чи й да
казКва слово 6ж!е 6.416; й бтидоха
члци царевы, и найдбха го чё сЬдй на
сЬдница своа. й ^чн слово бж1'е, да
вЪр^вать ха 9.636; нЬ тьк'мо със' хлёбь
жйвь быва ччкь. амй й съслбво (!)
бжТе може члкь да живй 9.61. б) Наз-
вание на Исус Христос, амй ты със'
никбдима потаённаго оученика така
пЬах'те като го нбсЪх'тё. едйно рбд нь
(!) снь й слово бжГе без'сьмрьт'нь сы.
йзволивыи спсёша нашего радй въп-
льтйтн се сэ стые бце й прно_двы
мар!’е 35.2606. бтй пйтате со бЪсобве
или не знаете кои е црь славЬ.. тоизи
е снь й слово с лае. вые го познах'тё со
б1собве от! е снь бжш, когато вы
йз'гонюваше со бЪсныте члци 35.2636;
стол божи. Божият престол а грЪш-
ниците шьть да трепёрать й д а плачать
со ха ба, като щьть да го вйдеть
сич'ките й праведны й грёшны. като
ще да сёдне на х!?бавиать столь бжш,
да с!?ди на ейч'ки ны 18.200; съдница
божия. Мястото на Страшная съд в
деня на второто пришествиена Исус
Христос амл й прркь двдь рё, за с>?дь
ожш тамь поставиха прехьбави прес-
толе на сКдницата бж!а 18.179; цар-
ство божие. Раят; царството божие,
небесното царство, в което цар е
ИсусХристос, й това да знаете брапе,
бти, нй к^р'вы, ни пр£к^р'вы нй пий-
ници, нй присмЪх^л'ци, нй досадници
нй наейлници, нй неправёдницил нй
клеветнйци нй магпо чтб чиню, цртво
бж!е не мбг#ть да нас.тЬдеть 11.1076.
ед.: м. бжш 2.116, 2.126, 2.14, 2.156, 3 16,
8.552, 14.126, 15.132, 15.1546, 18.179,
18.195, 33.2456, 35.2636, 36.270, бжш 2.14,
3.176, 3.18, 3.19, 3.20, 3.2064, 4.226, 4.23,
4.256, 5.32, 5.356, 5.376, 5.405. 6.41, 6 42,
6.45, 6.456, 6.46, 6.47, 6.482, 7.502, 7 53,
9 746, 9.75, 10.79, 12.114, 12.1156, 13.1246,
14.1272, 15.133, 15.1446, 15.147, 15.155,
16.1596, 16.160, 16.16162, 17.164, 17.166,
17.172, 18.1776, 18.1796, 18.191, 18.195,
18.1986, 18.1996*, 18.1996, 18.2002, 18.2015,
20.208. 20.2086, 20.209, 32.225, 32.2286,
32.2296. 32.231, 33.233, 33.23464, 33.235,
33 239, 34.248. 34 2486, 36.2706, 36.273,
37 2756, 37,279, 3 8 28462, 38.28562, 38 294,
39 306, 39.3066, 39.316. 40.320, 40.3216,
40.322,40.3226,40.323, бжш 3.21, бжш 5.40,
7.546, 11.107, бж1е (!) 8.556, бжш 11.816,
11.826, 12.1156, 12.1166, 15.1506, бж1и
15.1496. бжш 39.3186, 6ж1а 2 12, 15.153,
18.1956, 40.321 б2, 40 32262, бж!а 18.196,
6ж!а 32.2246. бала 40 320, бжш 40.323,
бжшм^ 3.20б, бжУю 9.746, бжйо 33.240,
40.324, 6ж!У 40,324, бжТем# 40.324, бжТёмУ
40.324, бж!ёмь 11.826, 6ж!ёмь 17.1746, ж.
бж1а 1.72, 1.76, 2.14, 3.163, 5.30, 5.326, 9.646,
9.71, 10.79, 11.81, 11.816, 11.1086, 12.111,
12.11162, 12.114, 13.124, 13.1246, 14.1276,
14 128, 15.1326. 15.14 762. 15.150, 15.1525,
15 1556, 17.16.362, 17.1646, 17.170. 17 171,
17.17262, 18.179, 18.185, 18.1936, 19.208,
32 228, 32.2296, 32.2302, 33.234 , 33.23 462,
33 235, 33.2356, 33.2392, 33 2396, 33.2412,
33.243, 33.2436, 33.2456, 33.246, 34.249,
34.2546, 34.255, 35.259, 38.28162, 38.2826’,
38 284, 38.28463. 38 286б2, 38 2916, 39.3116,
39.31.36, 6ж1'а 3.166, 14.1276. 6ж!а 11.81,
11 1056, 14.1286, бж1'а 9.71, 11.826, 11 856,
11.896. 11586, 12.109, 12 НО, 12.1116,
15.1556, 17.16362, 32.2296, 6ж1а 15.150,
39 318, бжТа 33.2436, бжТе 33.2446, бжйо
9.67, 9.686, 9.70, 13.1236, 14 1276, 15.1316,
38.284, бжйо 13.123,бжно 20.2096, 38.2866,
чл. бЯната 13.1236, балата 18.184, ср. 6ж1е
1.32,1.4,1 56, 1 .бб2, 2.1262,2.146, 5.27,5.316,
5.336, 5.356, 5.37, 5.40, 5.406, 6.426. 6.466,
8.59, 9.61, 9.636, 10.77, 11 976. 11.1076,
14.126, 15.13162, 15.134, 15.1356, 15.1476,
16.1586, 17.1636, 17,164, 17 1726, 18.195,
18 196, 32.2286, 32.229, 32.2306, 33.2326,
33.233, 33.2453, 33.246, 34.251, 34.2556,
35.259, 35.2606, 35.2636, 35.266, 38.282,
18.2896, 39.3116, 40.3216, бж'.'е 1.5, 13.125,
6ж<е 6.416, 6.446, 8 586, 11.826, 11 832,
12.109, 14.126.15.132, 35.2562, бжш (!) 5.40,
бжш (!) 31.220, оЯлемъ 6.426 бж!ё 39.311,
чл. балете 33 240; мн.: бжш 1.56, бжш 1.6,
бж'(а 1 76, бж(а 1.8, бжТе 18, 12.П4, 15.138,
32.229, бжш 6 46б2, 7.546, 9.612, 10.79,
11.106’, 14.128, 14.130, 17.1706, 17.174,
18.195, 18.1996, 18.201, 20.20962, 31.2196,
33.2342, 33.2456. Эч.248, 34.2486, 39.3086,
39.309, 4П 323, бжш 12.110, 15.1326, 18.192,
20.209, бжш 17.1646.
бой .и. (15) 1. Бой, нанасяне на удари
върху навек или животно; биене,
побои й много со невЪрны члци й
бой й скрьбь прЪтрьттЬха, й раны,
й въ гьмници гы затвараха. й съсь
камёш’е гы побывахК 36 2676; й со
тбизи евъть да се орёшь, й раны, й
бои да тёглишь. й да те испытать, и
да те пакь йщьтъ й да те наидьть й
со люде мнеого зло щёшь да тёглишь
2.10.2. Бой, въоръжен сблъсък между
войскови ^части; битка, сражение.
р4уй се крте. на войнйцй блгочьстивш
надёжа, защо на тёбЪ се над£ють
всоискаре й вьлЪзьть на бои 16.163;
ные цар^ без* плаюда стратилата не
мбже, пой на бои нигде, ами ако иы
щеш*дативойскавоювамё. атй п#стй
людТе по ейч'ки м^Ьста 5.336.
ед.: бои 2 10, 5.336, 9.62, 16 159, 16.163,
18.189, бой 18.1866 18,195, 18.2046, бой
36.2676; мн.: ббове 18.183, ббииве 18.184,
боеве 31.217, ббсове 31.2206, боюве 39.298.
боле нареч. (5) По-ообре, боле боле да
оумрешь т^ка, подобрт е нежели да
потьп'чешь закэнь хвь 1.35. боле ...
нежели. По-добре ... откопкото. амй
бэлъ т! е сёга да потёглишь мал'ко
йскйнеше. нежели тамо до вЪка да се
мЬ’чишь 5.31; боле т! е й дЪцага свои
да пропадёшь й да дадёшь щотб йщать
н1що да зёмать со тебе, нёжели да се
кльнёшь 1.36; поболе ... нежели. Пэ-
добре ... отколкото. амй поббл’Ь ми
е да припаднь на млть 6ж!а, нежелй
да бЬга со р8ка члчьска амй подобрЪ
да б£де морь 11.896; поббле т! е да
йстёглишь на тон свЪть за мал’ко
во^ме. нёжели тамо да се мъчишь
без'краино и недоврьшено 1.35.
боле 1.36, боле 1.36, бб.тЬ 5.31; сравн. поббле
1.36, побблЪ 11.896.
болен прил. (48) 1. Болен, който не е
здрав, който страда от болеет й
рё ей апль. чёдо теб! дар8'вамь тойзи
бл^ть, да ей сама йсц'Ьлйшь бкбто.
оутрь да станешь, и помЪни име хво. й
положй ей сама р!?ката на ббл'нотс око
й йсц4де ти щё 36 271; тьк'мо чйним'
се хртТане, а законь хрпан'скыи не
дрьжй коа ны е пбл*за. като koi а
да рече h^komS' члкК ббл'номЧ, б^дй
зравъ, може лй 1гЬчгб да м?се придал ё
з^аве со д8мъта ти 15.1556. 2. Като
същ. Болен човек, болник. й чйнЬше
знамёша й чюдеса велйкьг цаваше
на слЪпы да проглёдать. хромы да
ходеть. ббл'ны вдйгаше бЪссове
йз'гбнюваше. мрьтвы вьскр'Ьшйваше
15.132; й пойде тймо й със' дрйы
ббл'ны й х’лЪзе i сонъзи стаа всода, й
тсн ча исцъл о 11.986.
ед.:м. бблень 2 12, 11.986, 18 20! 6, 18.2036,
18.204, ббл’нь 11.986, ббл'па 18.2032,18.205,
бел'на 18.2056, ббл'на.о 12.1)66, ббл'номХ
15.1556, ж. бблна 11.1046, 66л*на 36.2706,
ср. чл. ббл'ното 36.271; мн. ббл’ны 4.266,
7.53, 10.76, Ю796’, 11.946, 11.986, 15.132,
15.1366, 18.187, 20.2086, 31.221, 35.2586,
35.262, 35.266, 38.2856, 40 3236, 40.324,
66л<н1и 8 586, 10.79, 11 986, 18 187, 18.202,
37.2796, 39 3056, болны 9.666, болни 33.247,
бблши 33.2476, бол'кы 35.2576, ббл'ныи
39 304, болънш 39.309 бол’ни 39.318, чл.
бсл'ныте 11.98.
болеет ж. (48) 1. Болеет, нарушение
на нормалната жизнена дейност
на организма, й раз’бол'Ь се со люта
болесть до съмрьть. й не можааше нй
б что да сё йсцЬлй 11.986; и напоконь
пакь прЪз' соша днй, нападе тази
болесть на конгете м1/ и на сйч’ки
нюговь добыт'кь, й йз’мр4 5.316. 2.
Болка, мъчително физическо усещане.
болеет, й притёче насрЪща ft. й
йз’гори ймь бчите. й т!е со болесть
бставиха ей брЛкТето й бЪгаше. й
дойдбше при цара. й не мог^ть да
думать 37.276. болеет хващам и
добивам болеет, Хващам болеет,
разболявам се. а който са сиромаси
дльжни, со грижа й со тьп/ваше
болесть хващать 31 220; й сэнази
воида dime тамо на мЪстото гдето
извйраше слад’ка, й добра, й зрйва.
амй догдё прихбдЬше до монастирь.
бываше зла со слнцето i орешина,
й пакь со землйта, бываше таквазы
со люта прьсть. и болесть мнеого
добывах^ катд ю ntiAxS" 11.1026;
имам болеет. Боледувам, болен съм
кога те раждахь, болесть нйкак’ва не
йма амй сега люта болесть йма сн8
мой й наместо радость чёдб моё,
йма голема скрьбь. й голЪма млть
35.2606,261; покрит с болеет. Болен,
който страда от някаква болеет.
ако ли нЪкби помысли й лъжа мь1 се
чини тази д!?ма й не вЪрова. та ё тбизи
покрйть със* болесть й слЪпь ст.српето
(!) си 17.164.
ед.: болесть 2.126, 3.176, 4.266, 5.276, 5.316,
5.40, 8.586, 9.66б2, 10.76, 107662, 10.77,
11.98, 11.986, 11.1026, 11.103, 11.1066,
12.1186, 17.164, 17.1716, 18.2056, 20.2086,
31.2166, 31.220, 35.2606, 35.261, 36.2712,
37.276, болесть 5.316, 18 1866, 36.272, чл.
бол!е]ста 37.2766; мн.: бблесги 9.716,9.746,
10.792, 16.1576, 18.184, 31.2176, 31.218,
32.2246, болссты 12.1206, 33.2346, бблисги
35.266, болссты 36.2686, 39.3016.
болетувам несв, (1) Боледувам, стра-
дам от болеет, й шьть да ти чйнать
пакость, й да ти досаждать чловёци. й
щёшь да въздышешь, й да скрьбйшь. if
да болет^вашь и пакь зравь да будешь
2.10.
бъд.: 2ед. щёшь да болет^вашь 2.10.
болнав прил. (1) Болнав, който страда
от някаква болеет, който не е здрав;
болен, спи врачебве кбзма й дам’йнь,
бЪхз същи братта... й йз’^чиха се на
хы трость да врачювать. сйрЪ, да
йсцЬл'Ьвать бол'навы люд!е. й нё
тькмо члци. ами й добыт’кь сЬкак’вь,
сё сЬкак’ва болесть 10.76.
мн.: бол'навы 10.76.
болЪзнувам несв (1) Страдам, мъча
се да постигна нещо с труд, той се
грйжи й трх’ди, а на др^гы остане,
того е печалила, той болЪзн^ва да бы
щб 1 бдЬ добыль. а др^ги са веселить
със' нтеювьть дббывь 312156.
сег.: Зед. болЬзн^ва 31.2156.
боля несв. (1) Само Зл. Боли ме, усещам
физическа болка на определено мяс-
то от тялото си. сёкатб подхма със’
бногбзи чюждйл'ца члка, вёкге мё не
болй бкбто 36.271.
сег.: Зед. болй 36.271.
болярин м. (53) 1. Болярин, лице от
висшия слой на социалната Иерархия.
и npta’ тьзи нощь парь й нгеговь брать,
и болире царевы сё Адь й w грижа не
могбха нй хл-Ьбь да йдхть, нй да заспать
7.536; не зовй бол’йре й гйодар"е.
нъ повйкай сыромасы й прбсЬци,
й мапо_мбщн1И, дето нёмать да тй
врьнать 1.46; а лазарь б’Ьшс чХ’товекь
члкь, й кнезь болйринь. й мнсёго
людк'е дохбжйха да го виде й вЬроваха
въ ха 34.2516. 2. Болярин, богат,
имотен човек; богаташ. кои € дрйы
като нйто. сйч’ката земли помЬсти й
поклати. гората го сл^ша. та ходи по
море, мрьтвые ьъскрЬшава, сыромаси
болЬрс гы стръ'ва 18.190; бги пелйкы
мйюе й дёто 5^ ^тькмЬвах" съ това
niarfCTBO та ей зап?биха сич’ко. uapie
со цртво се раз’ейпаха. влщи, ьйчьство
поп?биха. сй.т’нш сйлК свою йз'дрьваха,
юнацш на сабза се прЪдада’ха а болЬре
зэсыромашаха 20.2086
ед.: болЪрпнь 7.496, 31.217’.31-218, 31.221,
39.2976, оолйринь 9.686, 9.69, 11.1056,
16.158, 34.251 б. болЪринь 31.221, болйрина
1.46,1,56,бол1>рина9.б06, болйрича 11.1056,
болйрин*/ 9.676, 15.134, 15.1356; събир.: чл.
болйрето 7.53, 6ол1>р1сто 31.2 1 962: мн.:
болЬре 1.46, 8.60. 18 1 776, 18.1906, 18.207,
20.2086, 39.2972, 39.298. 39.2986, 39.3016,
39.319, бЛтЬре 4.216, болире 4.22, 7.53,
7.536, 11.10562, 15.1486, 33.2416, 40.3226,
бснгЬре 18.190, 39.297, болире 33.2422,
болёре 39.319, чл. болйрете 11.95, 12.1166,
болЪрете 18.180, 39.307, болЪретЬ 39.302.
болярка ж. (2) 1. Болярка, жена или
оъщеря на болярин. и въ нар^гра.
бЬше нЬкоа жена болйр'ка ймето
Ии анна 11.103. 2. Богата, имотна
жена; богаташка. со зло со ейчько
наи злое зла жена, ако ё сырота, a ria
ейчьките 6с8жда. ако ли ё бо.тЬр’ка, а
т!а ейч'ките \/1?ва 21.21 Об.
ед.: болйр'ка 11.103, болЪр'ка 21.2106.
болярски прил. (1) Болярски, който
се отнася до болярин. съи велйкыи
коаннь что ё свЬтйл’никь й оучйтель
й просвЬтиль £ по ейч'кыи свЬть
бЬше со aHiicjxia градь. со болйр’скыи
рсЗдь. снь секз’н'дг/ воевод!/, й майка м!/
ан'О!?са 12,1086.
ед.: м. болир’скыи 12.1086.
болярство ср. (24) 1. Болярство;
положение на богат, имотен човек.
й ако йма ймаше та сьмь богать а
почесть нема, защо м! е бол йр'сг во без’
почесть 9.656; амй пакь въепеменй за
богатаго лазара, что м? се придаде со
болир'ството. дёто се соблачЬчеше (!)
i златы содёжди. й тол'кози прЬ
НИТО йдЪх!/ жьзльници, й сМ пито
даронсэс’ци 12,118. 2. Богатство
свё са тръ’ди й мльпы да сё оболЬри,
а со болЬр’ство тькьмо ей бмрьсЬва
дшьта, а на спрэи свЬть що заноси,
ейч’ко м!/ не сбс^ва. а со несыт’ство
тьк’мо ёдйнь смра’ на дшьта си що
добива 31.2156; а болЬр'ство ё др!/гарь
нев'Ьр’н’ болЬр’ство г доброугворень
(!) льжбвныи. бо.тЬр'ство много
бЬды на члка повдига. болЬр’ство
мнсо[го] гпдар!е събыра болЬр’ство
стр-ва члка да е несыть догдё е жйвь
31.2206.
ед.. болйр’ство 9.656, болЪр'ство 31.2156,
31.216,31.2206’2, бол-Ьо’ство 31.216,31 22062,
32.2316, 39 307, болир'ство 31.2 1 962, чл.
болир’ството 12.118, болиг /во 31.2196.
борба ж. (5) 1. Борба. схватка между
двама противница, двубой. легома гь
нашь 1С хс велйкы лрь. щйше сега на
напо[ко]щните дни да покаже намь
какь ё-стбриль бор’са й навйль с на
цшвола със’ нюговото си погребете
й въскрсёте 16.157. 2. Вид спортна
дисциплина, състезание по борба
й имаха законь й Йграиха тамо петь
йгрй. една игра да се набръз1/вать...
пета бЪше бор'ба 34.252; й пове.тЬ да
сё съберё, ейч'ки съббрь дад (!) стбрё
бор'ба. защо ёллйн'скы царТе така
ймаха обычаи, кога пбйдЪха i нЬкои
грань, й сЬскврънйвэха се. й на?трЬ
оставЬше люд!е да сё «абрьзжть. й да
сё ббреть, й камень да мЬтать 9.646.
ед . бор'ба 9.646, 9.65, 16.157, бор'ба 34.252,
чл. бср'бъта 9.65.
борец м. (1) Борец, участник в борба,
противник. защёсЗтвоасйлавьз’мбп/т'
се цар!ё, й навйвать на ейл'ны б^р’цй
16.163.
мн. бсар'цй 16.163.
борител и. (1) Участник в борба, про-
тивник, борител. брапе, бьдЬте
трезви. защо дгаволь борйтель шо се
бори сь на та е трЪзвень ante шань.
дето йще сич*ки да погльне шан и
20.209.
ед.: борйтель 20 209.
боря се несв. (16) 1. Боря се, участвам в
двубой за установяване на надмощие.
младо мом'чё защб се не бейшь сё
съмрьть. ами дойдг да сё боришъ със*
л!еа 9.656; й да сё поклонать влькг/ че
м? е работа та като на влькь, бти влькь
къд£ ходи се зло мйслы на людТётЬ.
кой мбже да сё бори със’ нкго 18.188;
таквази работа направи й велйкхать
црь, дето е нй’ сич’ките цар!ё црь, бти
ще й той да йзлЪзе да сё бори съ д!авола
18.177. // Образно, грйжа нехарнаство
зал^до почйташё, ком’О/вашё, това са
ейч’ки злйн ы щото са ббрдт ь съ ci кого
члка 19 2076. 2. Боря се, упражнявам
спортна борба. кога пбйд'Ьха i нъкои
градь, й сэскврьнйваха се. й на7трЪ
ocTaBinie людке да сё н&брьзАть. й да
сё ббреть, й камень да мЪтать, й да сё
н^скачй'вать 9.646- 3. Прен. Боря се;
водя душевна борба, за да преодолел
определено чувство или желание, й
тиа mV каже, да ме вЪр^вашь дхбвниче.
si. годйны, стбри i тьзи пустыни, да
се бори със’ моа помыслъ като със’
люты зв^рсове, кога ?змё мал’ко с(?хь
хлЪбсць. этоми дбдешена ймьмёсой
рыба, й вйно 17.1716
сег: led. сё бсрю 9.656, 2ед. се ббришь
9.65б2, сё боришь 9.656, Зед. сё бори 9.65, сс
бори 18.177, 18.188, 39.317, се бори 20-209,
Лин се ббриме 9.656, Змн. сё ббреть 9.646,
се ббрАть 9 656, са ббрАть 19.2076; имперф.:
led. се бори 17.1716, Змн. сё 66ptxV 9 656,
сё борёха 39.317.
баска ж. (4) Бозка, женска гърда. й
догдё с£ка ббска сё майка ей. въ epi й
въ пет’кь не ш£ше да си й'гоуди ббска
въ Астата нйкакь, тьк’мо кога заид^ше
елнце, й тогази мал’ко пос^чаше
ёднхщь 15.133. дам боска някому.
Накърмя някого. й роди анна чёдо
жен*ско. й йз’мй се анна, й даде ббска
бтрокбвици, й паре име ей, марш
13.1226.
ед : ббска 13.1226. 13.123, 15.1332.
ботуш м. (2) Ботуш, висока до под
коленете обувка, й пове.тЬ да дбнесэть
ботй'ше желЪзни, й да има йзьвьтр±
гвоздке самб_творны йзьбстрёни, й
распалени, да св£теть като бг’нь й да
обЬАТЬ стго в ft 39,3016.
.ин.: богёше 39.3016, б^ткше 39.302.
боя се несв. (81) Боя се, изпитвам страх,
страхувам се. такъв’зи законь имаме
со наши бащй. прьвЪнь да сё боймь
ба второ да почитамё цра 15.1476, сё
тебе се бой й бёзна. сЗ теб4 се 6оать
ейч’ки воды й кладе н’ци. со Te6i се
бокть сйч’ко горке й планйшё 18.203;
й той боаше се да слЪзе со горъга
гдёгб 6iine съ съкрйль 11.906.
сег.: led. бойм* се 11.91, се бой 15.1326, се
ббимь 17.1636, более 17.171 б, се бою 35.263,
бою се 35.263, бою се 35.263, се 6оа 39.296,
2ед. се бойшь 5.406, 9.6562, сё бойшь 5.406,
бойцГ се 8.58, сё бойшь 11.1016, 33.2366, сё
бойшь 12.116, Зед. се бой 4.26, бой се 7.53,
се бои 11 946,17.173, 18.189,18.203, 31.222,
32.2246, са боы 21.2106, сь бой 32.2236, сё
бой 33 2346, се бой 36.272, 1мн. сё боймь
11.1065, 15.1476, сё беймь 18.2006, Змн.
сё боють 11 95, 66ат* се 15.1486, се боють
16.162, сё боють 17.173, се 6оать 18.2032, се
66ать 31.218, ббют1 се 32 229, имперф. led
се бойхь 2.15, бойх' се 2.15, Зед. боаше се
5.28, боаше се 11.906, се боаше 39.313, Змн.
боихК се 2.11 б, boiaxtf се 5.28, боаха се 9.726,
се 6oaxtf 12.118, 36.2716, боахй се 15.1456,
бомхасе 21.210; форма от перф. тип: Змн.
се бойле 18.1796; пов. 2ед. бой сс 4.49,
12.110, 12.1106, 39.2996. 39-3106, се бои
5.306, 12.1106, бои се бЛ^б2, 7.536, 11.85,
11.98. 12.1106, 12.1116, 32.2296, 34.2522,
39 3066, бой се 12.110, бои се 17.1716,
37.275, се бой 39.311, 2мн. ббйте се 11.91,
15.152, 39.3116, бойте се 15.1496, ббйте се
33.237, ббйте се 39.3036, прич.: сег. деят.
мн.: боещим' се 16.1616.
брада ж. (3) Брада; косми, който
растат по долната част на мъжко
лице. б£ше лйцёто mV светло, й посёг-
на антисэхшскыи нлка да mV земе
нЪкое влакнб сё брадатд mV да йма за
блвёшё. п оусъхна mV роуката 2.156.
ед.: брадь 2.15.47 брадьта 2.15, брадата 2.156.
бран ж. (3) Бран, битка, борба. гь
крЪп'кь й сйл'нь, Ть сйл'нь въ брани
кр^п* кь егь оти щё да съкр1?ши вашьта
сила сэ бйсоове 35.264; йлй тьк'мо със'
д(?ма да под|?ма члкь та быва брань да
навиёте вые мене 11.906.
ед.: брань 11.906, брань 35.264, брани 35.264.
браня несв. (13) 1. Забранявам. преча
на някого да извърши нещо. й азь mV
рёкохь. далй щьть, зё, й мене, да йда
й азь със гьхь. а той ми рё. ако ймашь
брашно да идешь, й да дадёшь coKVnb
на гимга. йдй кой ти брани 17.169;
осй^дЪ слнцето защо като [бы] nVnara
стане пй слнцето coponV й брани mV да
нё свЪти защо слнцето йдё са дёсна
страна, a nVnara са лева 33.2336; й
стоахь за кьснаа, й едва се съмыслй,
защо ми се браны та не мота да влЪза
да вйд-ь и азь чтныи крть 17.170. 2.
Браня, защищавам нещо, пазя, амй
пакь й това дрьво немаше никои да го
брани, защо ако бы ймйль нЬкои да го
брани, й да м? не дава да пойде при
нгего. а той не бы иль о нгего 38.2826.
сег.: 2ед. бр'аниш* 33.2426, Зед. брани 11.826,
17.169, 20.209, 33.2336, 35.260, 38.28262,
брани П.170, браны 17.1706; уел .• Зед. бы
браниль 11.826; страд.: сег.: Зед. се браны
17.170, сс браны 17.170.
брат м. (142) 1. Брат, син на едни и
същи родители по отношение на
другите деца. та знаю чё бЪше мой
соць стратклать вь рймь. й йма маикь'
тврьдЬ xV6aBa, й йма й rpVrbiro брата
пбмладь сб мёне 5.366, тогйва щьть
да сё различать й раз'дЪлжть баща
сэ сна, й майка сэ дьщер!. й брать сэ
брата 18.206; да вьведёме пьтника
дома си. й чюждйн'ца й пришь.тца.
да го люби й да го ймаме като брата
18.207. 2. Ирен. Брат, душевно близък
човек. кби щё ходи посдЪ мёне... й да
сё сэречё сэ тбизи св£ть. й да бстави
й цар'ство i жен? й села... й зашиби
мёне. нс тьк'мо брать мой ще бы. амй
й наслЪдникь на мое цар'ство щё да
б(?де, дбвЪка. й да цртв£ва със' мёне
7.51; й кога mV дбде день да mV земе
бь дшьта й тогази рё ohomVsh mom'kV
щб mV c.iVrVBaine. брате донеей ми
xap'fia й мастйло. й донёсе mV 40.322.
3. Калугер, монах, брат, й постави
Тамека марйна некоего V тоизи
монастирь й тогази 61 стбриль сты
сёва, л, гбдинь й нА' ейч'кыте Орана
падЪлЪнаше със' пбеть й със' бдЪнТе,
й посл'б’шаше 14.1266.
ед.: брать 1.5, 3.21, 6.412, 7.506, 7 51,7 536’,
11.87, 15.133, 15.1566, 18.206, 32.224,
32.2315, 34.249, 35.2616, брат4 7.548, брата
3.206, брата 3.212, 4.23 , 5.3662, 5.372, 7.536,
8.55, 11104, 13.1252, 13 12562, 16.1586,
18.206, 18.207, 32.2286, 32.2316, 35.2616,
37 280, брага 32.224, брать 12.1136, 12.120,
зв. брате 3.186, 3.196, 3.20, 3.206, 5.34,
5 346, 5.35, 9.74, 12.1176, 12.118, 12.1186,
12.119, 12 1196, 12.120, 17.16462, 17.1686,
17.169, 39 306, 40.322; мн.. брЫа 2 106,
2 11*. 3 21, 5.336, 5.34, 5.35,5.37. 6.48,10.76,
10.786, ' 11.101, 11.102, 11.103, 12.1116,
12.119, 14 1276, 14.128, 14.1296, 15.1376,
15.1466, 15 1 516, 15.156, 17.17363, 17.1762,
18.199, 18.20362, 18.205, 18 206, 20.208,
20.20862, 32.228, 37.2776. 37.278, 37.279,
37.2802, брапё 2.116, 2.12, 3.17, 3 176, 3.182,
3.212, 4.266 6.48, 6.486. 11.102, 11.103,
11.1076. 15.1386, 15.142, 15.146, 15.1526,
18.180. 20.209, 32.2246, 38.294, брапа 5.336,
14.1266, брапё 15.150, брат!а 18.1846, чл.
браттата 12.1116, 18.1846.
братов прил. (2) Братов, който принад-
лежи на брата, й рёкоха mV агглытё,
не можешь ты tVkb да бъдешь. защб е
тази пола та братова ти 7.54.
ед.: м. бра’ова 11.946, ж. братова 7.54.
братогубец м. (1) Брапюгубец; лице,
което погубва християни, членове
на християнското братство, а той
прЪбываше въ команехь. и там4 mV
завидйха братол?б'ци. й тавёдоха го въ
арась. и мнеэго mV зло чйнЬха 12.1196-
мн.: братог^б'ци 12.1196.
братолюбие ер. (1) Братолюбие, проява
на братска любое затова й ные смё
ддьжны да съврьшимь запэв'Ьдь хза.
й да имаме братолюбТе съ сЪкыго
хртанина 13.1256.
ед.: брато люб'1е 13.1256.
братучед м. (1) пръви братучеди. Пър-
ви братовчеди, деца на сестри или
брлтя. й родй майань, два сна 1акова
й г_лсйфа й дьщеры. г. мар!а, й совТа
(!), й анна. й марта родй салсмпо 6a6V.
а сестра й сбвта (!) родй елисавевь. й
анна родй. бц#. та ё бца, й сапбм!а, й
ёлисавеФь, прьвы братЗМеды 3.17
мн братУчеды 3.17.
брашно ср. (4) Брашно, смляна на
прах зърнена храна. като чю това
старець со женъта ей, чюдй се много,
й йзвади та й каза що м!? съ сэстале
жлътйци, й чтбто е кйтиль брашно й
вйео й просфоры, й свЪщы, й масло,
й 0ум!ань 15.155. // Храна й азь mV
рёкохь. далй щьть, зё, й мене, да йда
й азь със* тЬхь. а той ми рё. ако ймашь
брашно да идешь, й да дадёшь ёж£пь
на гим!’а, Йдй кой ти брани 17.169; азь
брашно нема, нй докати йма. ами ща
бтй V гим!ата при ft й дь не щьть а ттё
мь щьть хранй 17.169.
ед., брашно 7.52, 15 155, 17.169, брашно
17.169
брод м. (1) Брод, плитка място в
река, удобно за преминаване. зар4
бслир'сво ейч'кы рЪкы и, ёзера,
й брбдеове, й плтшше, й ms’Mie, й
л'гове, й пбл!а, ейхь людте продйдч’ха
й раздЬлйха 31.2196.
мн.: брбдеиве 31.2196.
броя се несе. (1) Броя се, смятом се за
някакъв. ами, тёлоко й гбр'ко намь,
дето елй’шзмё а не чйниме. зашб пи
се и броймь хртЧане й чиним' се хвы
рабы, а воли хва не чйниме 15.1556.
сег.: Змн. се броймь 15 1556.
бръже нареч. (1) Бързо, с голяма ско-
рост. а сега ты ме тёглишь найбрьже
кък' с£д1ю. кога ма заведёшь на
страшны С1?дь, кой р£чи да про дама
пр£ ба 31.2186.
сравн.: найбрьже 31.2186.
бръз прил. (3)Бърз, който сеприовижва
с голяма скорост з ащо пакь рё прркь
еремга. сад авна щё да чюемь брьзь конь
дё тйче та щё да сё потрьси ейч'ката
земли 18.185. И Който се извършва с
голяма скорост. й поскбро съврьши
се повелите царево, а цар* се пакь
смФеше ctmV й дУмаше м8. еда. брьзо
течёте хсдйшь гесар'пё 39.3016.
ео.. м. брьзь 18.185, ср. брьзо 39.3016; ми.:
сравн.: пббрьзы 5.286.
бръзам несв. (2) Бързам, приовижвам се
с голяма скорост амй дЬиата брьзаха
защо гы повйкаха чё бЪше врЪме
дошло да сббЪдсва сты ёУстатте й
тёкоха скоро да м« поставить трапеза
5.37; не бои се гесбр'пе, амй брьзаш
бти щёшь со дне да се спообышь съ
г Л Т Л* X ж
менъ да цртвоувашь, ами се вече
не бавы. амй поскбро ела при м£не
39.3066.
имперф.. Змн. брьзаха 5.37, пов.: 2ед. брьзай
39.3066.
бръена несв. (1) Бръсна, режа косми
ниско до кожата със специален уред.
что с'мь казаль на женъта ти това да
сё бчюва. така й дЪтето вйно й ракТа
да не шё, й ейч'ко нечйсто да не йдё й
да ей не брьсне главъта 11.886.
пов.: описат. Зед. да брьсне 11.886.
бръеначл/. (2) Бръснач, специален уред
за бръенене. тьк'мо мй рё, щёшъ да
родишь сна, й вйно да не п!ёшь, й
брьснйчь да сё нс ЙУди на нгеговата
гпава 11.886.
ед., бръеначь 11.886, брьсначь 11.886.
бр!>г м. (7) 1. Бряг, тясна ивица земя
покрой море или река, й хбдЬшс
icaaHHb при брЪгь дето е понйтьско
море 12.1196; й на ёдйнь брЪгь бпрЪ
се корабьть на мЪсто що сё зовЬше
мар'ма ресоппаска 6.416. 2. Бряг,
высока и стръмна страна на ров й
пойдбха са далече, й искогтахЬ1 дтъббко.
й брЪгове стбриха велйкы й заградиха.
й й'зёха да напотеть всада га 11.976.
ед.: брЬгь 6.416, 17.174, 17.175, брёгь 6.456,
брЬгь 12.1196; мн.: брЪгове 11 976, чл.
брЪговёте 32.2276.
буен прил. (1) Буен, който е невъздър-
жан, необуздан, й азь тогази съблЪкб
си връхн^ дрёхЬ" й пбфрьлй. й тёкб до
морето, дето йдЬха елпа мом'цй. й
вид £ при море го сэс'мь мом'пй млади,
й бйгчи съсь да'мата си, й рёкох' си,
тйи мёне сбивать 17.169
ми : бь'ини 17 169.
буря ж. (17) 1. Буря, много силен вч-
тър, често придружен с дъжд. й
стыи Николае еднакь това думайте,
й поглёднъха nd т£ йде ёдйн' бблйкь
гол£мь й тьмень, й ds'pa велйка
сьс! сблак’гь. й тол’кова се раз'итра
морето със' кораб'ть й със' людГето
догдё щ£ше да сё потони 15.136; й
кога дойдё до дЬ'новь (!) да прЪмйне
на сЗньзи страна, й сл!/чи се фрьтана
й 6Vp? гол£ма. й чюдЬше се что да
стбри 9.67; нъ бж!ё повёл!ёмь ь’дари
гол£ма б^рг й занёсс корабьть до рймь
градь 40.3216. 2. Прен. Изкусително
премеждие, изкушение. й сэтогази до
днёска б£га й хбдимь й пр^быва по
пъ’стина тьзи, чакамь да ме спей бь со
бйралъстйва 17 1716.
ед.: 6ipa 9.67 , 9.70, 12.109, 15.136* 15.137,
15.149,15.152,16.163,17.1716,36.2706,6tfpa
15.137, 31.2156, б>фа 15.1376, 6s'pa 31.2166,
40.3216. чл. 61?рьта 15.149.
бугам несв. (1) Бутам, грубо тласкам
някого, блъекам. А пакь казЬва прркь
амбсь, й д(?ма ёто тьй рёчегь. батате й
тйкате й быите сыромасите 18 1786.
сег.: 2мн. бь'татё 18.1786.
бъхти. (3) хващам и хвана бьх. Скривам
нещо, не казвам истината. нй самы се
ейклйнаите, нй некого наейла тегл£те
на клётва. макарь й дльжень да т! е, й
фаща бъхь, йлй др^’го ти зло стори ль
не кльнй го 5 406, й т!ё mV кажЬ’ть. ные
те познах'мё добр£, че ей ты. й бьхь
не фащаи, ами где ти жената й дйцата
5.35; амй м кажй щотб си стбрила,
гр£хоове на тбизи св£ть льжбвчы, а
fia сЬкаше да хване бьхь да скрые та
рё нЪ с'мь стбрила топа ги мой, ами са
наклепана 32.2306.
ед. бьхь 5.35, съхь 5.406, бьхь 32.2306.
бъчва ж. (3) Бъчва; голям дървен съд за
вода, вино, йдй й донеси вода много
й напльнй велйка бъч'ва съ[с’] boas’,
й нй щё м£с~о вйно й напльнй сон'зи
члкь бъч'ва 10.786; й догде niiaxV й
ба 6jirojjap£xV, й ейнази бъч'ва не
йз'лразнюваше со вйно 10.79.
ед.: бъч'ва 10.786, 10 79, бъч'ва' 10.786
бЪгам несв. (50) 1. Бягам. движа се
с бяг, тичам. й сила капища събб-
рюзаха се й ct&hVb£xV на пёпель
а йдолыте бЪсов'скы падаахь’ й
строшавахй се. а бЪсоовете oiraaxV по
caps', й cKVM'rbxV и плачаахк. зато се
ббегчьс~йше 15.1396; й тогази основ?
тЪло щс б£гаше, под^ма й рё ms’ така,
авва збеиме не мбгь се ейбръна, да ти
вйдк лил сто 17.1 боб, и стыи Николае
макарь й като б£?аше скоро, ами го
постйгнК он'зи члкь, й позна го кби
е 15.1356; що б£гашь ей мёне стар'ца
й грЪшника, со чи.тЬче, й рабе бжш
що жив иль т>?ка s' тьзи ш'стьши, й
слъ'г^вашь йсгиннс-mS' 6V, не б£гаи, ами
сё запри та мё почакаи недостбинаго.
станй тако ти ба нс б£гаи 17.166.2. Бя-
гам. напускал: бързо мястото, където
се намирам, за да се спася от някаква
опасност. чйни ми се да почнь да ти
каз'- вамь жйттето моё шо с'мь чинйла.
та тлёшь да гобЪгяешь со мёне. като
кога б£га члкь сэ зам!а 17.1686; й кога
го вбдЪха с5н1’а уёта крьвопшцы, на
распёпё голь съблЪкоха го, й жльчь
го напойха. й ейч'ки ^ченици оставиха
го й бЬгаха 12.119; й рё момата, къ
ctmV мнеэго ц^ма за людТете. та тй не
мбга сйч'ко доказа амй бЬшъ юначе
поскбро да не Умрёшь сэ зла съмрьть
39.3106. // Напускам някого, който
е враждебно настроен към мене.
й рё мь1 агара. бЬга сэ господа моа
сарра, бти ми мнеэго досажда 11.846.
3. Отбягвам, старая се да избегна
нещо наша, страна от нещо. й правда
любЪше. й сэ неправда бЬгаше, й
ненавидяще 9.62.
сег.: led. бЬга 11 846, 11.896, 17.1716, 2ед.
бЪгашг 6.476,11.896,17 166, Jeo. 6 bra 6 476,
П .100,17.166,18 1786, 33.2446, бЬга 17.166,
бЬга 17.1686, бЬга 31.220, 1мн. бЬгамс 2.11,
Змн. бЬгать 11.966, 18.193, бйгагь 16 1576,
бЬгать 16.162, бегать 39.3116; имперф : Зед
б£гаше 8 56, 9.62, 11.846, 15.1356, 17.1666,
Змн. б£гаха 5.282, 39.3 1 06, бЬтаахь’ ’5.139,
15.1396, бЬтахЬ 15.140, 15 1516, бЬгаха
17.1656; аор.: Зед. бЬка (!) 5.356, бЬга 6446,
Змн. бЬгаха 9.70, 12.119, 35.2696, бЬгШ
9.726, бЬгаше 37.276; плусквамперф.: Зед
бЪгаль б£ше 33 2446; форми от перф. тип.
Змн. съ бЬгале 6.43, са б£гале 18.1916; бъд..
Змн. щьть да бЬгать 18.1886, щьть ла бЬгать
18.193; нов.: Зед. б£гаи 11.85, 17.1662, б£шь
39.3 Юб2.
бЪда ж. (30) Беда, голямо нещастие,
злина, злочестина йакобых'тёстрь’вате
добро, не би вы находила злйна й бЬда
й болесть, амй йдъте сэ мене проклёты
вь бёнь вЬчныи 18.2056; й на тбизи
свЬть так’вбзи потёглиха ради любовь
хва й пр’Ьгрьп’Ьха тбл'кози скрьбь й
бЬда 5.40. // Неволя, тегло. й така се
грйжаше за тЬ. й мнеэжищ' гы йзбави
сэ плЬнь, й сэ мбрь, й сэ гладь, й сэ
йнак'вы бЬды 9 726; й падлъ се жрЯбУе
кэаннК. да йде вь аспо. й бы скрьбень,
защб разь’мЬ чё щё мнеэго бЬда да
тёгли оу морёто 6.416. // Премеждие.
да знаете вые корабници ейч'ки.
голЬма бь'ра щё да бЬди на днёека.
защб азь видЬхь насьнЪ оу тьзи нощь,
что щемь бЬда да йстёглимь 15.136.
ед.: бЬда 1.36, 5.306, 5.402, 5.4062, 6.4 16,
12.1156, 15.1326, 15.136, 15.1366, 15.139,
15.156, 16.159, 18.1926, 18.206, 35.256, бЬда
5.276, 10.796, бЬдь 17 1636, бЬдь 17.172,
б£да 39.318, бЬдК 15.1366; мн.: бЪды 9 726,
11.1066, 12.111, 15.150, бЬди 31.2166, бЬды
31.2206, 39.3006.
бЯден прил. (2) Беден; който е постиг-
нат от нешастие, злочест, клеш. сэ
тёж'ко ей мене сыромахК грЪшномК й
бЬдномь. как* мё съмрьть тёгли със'
голЬма мька да ма растави сэ живота
31.2176.
ед.: м. бЬдномЬ 31.2176; мн.. бЬдны 32.2256.
бЬ,дя несв. (1) Връхлитам; сполетявам,
за да причиня беда, злочеепшна. да
знаете вые корабници ейч'ки голЯма
б^ра щё да бЬди на днёека. защб азь
видЯхь насънЪ оу тьзи нощь что
щемь бЬда да йстёглимь 15.136.
бъд.: Зед. гцё да бЬдй 15.136.
бЯжа несв. (3) 1. Бягам, напускам бързо
мястото, където се намирам, за
да се спася от опаснист. амй скоро
въсёдны на кони своего й б£жи да нё
бьдёшь й ты лютймЬ змёю кбр'бань
39.3106; й видЪха това чюдо като съ
тбл'кова йз'мрЬле. ь’боаха се тврьдЬ,
и голЬ сэра нападе на т£. й бЬжаше
сэ 1ёрлймь съ с'рамь велйкь 11 916.
2. Отбягвам, старая се да избегна
нешо даль ёсй боёщим' се тёбе
знамёшё бЪжати сэ лйца лЬ'кЬ'. ей рё
каже. даль ёсй на хрпане. дето ти се
бэють сэ знамешёто, да бЬгать като
сэ лъкь знамешето та ё крть. дето её
знамёпь'ваме. сй_рё, дето се крьстиме
на лйцето наше 16.162.
аор.: Змн. бЬжаше 11.916; нов.: Зед. бЬжи
39.3106; инф.: бЬжати 16.162.
зЬжество ср. (1) Бягство, оттегляне
от мирския живот, о бЬжьство
члчьское тогйва по тбизи плачь щьть
да п обогнать людТётЬ по гбрТето
[й] по планишето й по стЬшёто низ'
ду’п'кыте. да пл а чать като са з'грЬшйле
й прЪгрЬшиле... да сё млнть бК, дано
ймь простй гь съгрЬшёшёто 18.1926*.
ед. б^жьство 18.1926*
бъка (!) вж. 61гам
бЪл1 м. (1) ПерОе на очите, белмо. й
не тьк'мо той амй й сйч’ките ббл'нш
что 6txV дошле със' нгего й ёдинь сэ
fl ймаше б1ль на око, й той йсц1л!
11.986.
ед бЬль 11.986.
бЪл" прил. (20) Бял, който има цвят
на сняг, мляко. сйва ми ти че съ йвй
стыи recbrie, й йздй на конь бЪль
39 315; така й арапин!/ не можешь да
ms’ рёшь, б!ль ё йлй чрьяь защо йма
зь'бы б!ли, а пльта mV чръна 38.282;
й вьтр! на сЬкы д!/варь. д. р!кы,
бб'тичаха. та бЬше сэ зала дна страна
стЬны грать р!ка медбвна. й сэ пладн!
рЬка б!ла като мл!ко 32.2276; тог ива
щьть да станать праведницитс 61лы
* / 5 ч / •, «— п
като снъгь и свътливы като слнце. а
гр!шниците щьгь да станагь тьмны й
чрьни като смола й катрань 18.1986. //
Побелял. й вид! йстин'скыи едного чё
ходи й голь се видЪшге й почрьнила
mV снагата сэ слнце й сэ пёкь чёр'на. й
главата mV 61ла като вльна 17.166.
ед.: м. б£ль 9.676, 9.68, 12.1116, 18.1946
38.282,39.315.39.3156, б^лы 18.195, ж. 61ла
12 111, 17.166, 18 195, 32.2276, ср. 61лб 1.3,
б£ло 38.2926, 39.3156, мн., бЬлй 2.12, б£лы
9.69, 18.195, 18.1986, бЪли 38.282.
бКлсц м. (2) Белец, светско лице
мирянин, й тогази се прЬстави. й
раз'бра се по ейч'ко бнова мЪсто как
съ ё приставить, й събраше се много
йнсэци. й м*’ж!ё бЪл'цй й жены 14.130.
мн.: 6’Ьл'цй 14.130, 16.163.
бЪс м. (67) Бяс; зъл дух, който изкушава
човека; нечиста сила, дявол. като
се раз'вратиха еэша аггте със' Vm'bt'
ей й сэпаднъха сэ аггл'скыи чйнь
й станъха бЪсоове 11.826; й апль
ре, крот'ко. дойдб да гоню нечйсты
д^хсэве. й сэн*зй 61сь йечёзна 37.2746;
nVcrft д'йвола л^ава, да $земё icaaHHV
дшьта, й да mV д занесё. й иэн'зи бЪсь
сэйде въ дбмь мирбновь 6.44. начелен
бЪс. Тартор, главатар на дяволитв.
й какь 6traxV сэтймо бЪсзовете, й
плачах*' й flVMaxV, неправд*’ стбри
със' на Николае, й на бнова капище
что бЪше начел1 ныи бЪсь той пакь
щЪше да стори пакость на црквата
ctmV никоя*1 15.1516; нечист бЪс.
Зъл дух, зло безплътно еъщество в
християнските представи. й стыи
кэйннь позна че ё д'йволь... й рё mV
кэаннь. кажй ми нечйстыи б£сю, что
ей догдьль оу тбизи дбмь 6.44.
ед.: бЬсь 6.4 1 6, 6.43’, 6.442, 6.446, 12.119,
15.15162, бЪс'ь 6.42, б£сь 6.43, 37.2746’,
39.296. 39.3076, б'£сь 6.43,6tca 6 426, 6.456,
бЪса 35 262, бЪса 37.2756, зв. б£сю 6.44;
мн.: 64ссэве 6.44с, 8 57, 15.132, 16.162,
бЪс^йве 6.456, бЪсоове 6.456, б!ссове 6.456,
6.46, 11 81, И 826, 15.1396, 16.1576, 16.158,
33.235, 35.263, 36.270, 37.277, бксы 10 79,
бЪсоове 10.796, 16.163, 20.209, 36.2686,
36.273, 37.276, б-Ьсове 32.23O2, бЪсобве
35.26362, 39.3186, бЪсобве 35.264, бЪсбве
39.3076. чл. бЪсоовете 9.63, 9.646, 15.1516,
35.2636’, бЪсобвеае 11.836, бЪсоовете
15 1396 бЪссэвете 15.140, бЪссвете 16.162,
бЪсовеге 20.2096, 5Ьсоове_те 35.264,
бЪсобвеге 35 264
бЪсен прил. (12) 1. Весен; у когото се
е вселила нечиста сила, бяс. выё го
познах'тё сэ бЬсобве от! е снь бжш,
когатс вы йз’гонюваше сэ бЬсныте
члци. амй сёга защо питате кби ё
тойзи црь славЪ 35.2636. 2. Като
същ. Човек, който е болен от бяс,
у когото се е вселила нечиста сила.
й мнеэго людТе йсцЬли. й хромы, й
бЬсны. й ытЬпы й ё'завы, сйч'ки кой
прихбждаха до нкто з^авю nonVnaxV
2.126; й ейч'кы гр&‘ събра се й ббл'ны
что ймаше й кой прийдоха ейч'кы
зравы быха. н4>мы продУмгха гл£хы
прочюха бЪсны бЗравЪха 40.3236.
мн.: бЪсны 2.126, 9.666, 9.746, 15.1366,
35.2576, 35.2586, 35.262, б£снш 8.586,
6Ъсн1И 37.2796, бЪсны 38.2856, бЪсны
40.3236; чл. ОЪеныте 35.2636.
бЪсовски прил. (9) Бесовски, който се
отнася до нечиста сила, дяволски.
тази масленица что оузех'те со он'зи
сирота жена Vipt да го торите оу
морёто. защб сэнази жена 6t съши
дУаволь. й със' хытрссть б’Ьсбь'скаа
мысли да изгори мбата црсна 15.152’
й сайта капища съббрюваха се и
стан^вахъ’ на пёпель. а йдолыте
б’Ьсов'скы падаах*,' й строшавах»’ се. а
бЪсоовсте 6traaxs по laps', й скум'тЬхУ
йплачаах^ 15.1396.
ео. ж. б’Ьсои'ека 6.44, бЬсбв’ска 11.1016,
бЪсэв'скаа 13 124, бЪсдвскаа 15.152, чл.
б-Ьсов'скьта 33.2406: мн б'Ьсов'скы 1.66,
бЪссЗв'скы 15.1396, 6-Ьсобв'скы 32.226,
32.230
йЬсомучен прил. (1) Който е измъчван
от зъл дух, бесен. а дръгымй' пакь
ако м# дбйде п^коа неволи, а той не
блгодар'Ь ба амй й бше зёме да х#ли й
стр-ва се каю бЪсб-ИКчёнь 31.217.
ед.: м. бъсо_м¥чёнь 31.217.
бЪсувам сс несв. (1) Беснея, лроявявам
се като бесен и разярен; вилнея,
бесувам. й напг.ави св'до§Уа црца
капище йдол'ско. й палйса 1сэаннь на
нгеа, пак' се Уродшда бЬй/ва, й пак' се
раз'мътюва, й йще главъта Усданнова,
й за ria д£мы пак* се раз'гнЪва царица
гютврьдЬ 12,1166.
сег.: Зед. себЪс^ва 12.1166.
В
в1 числ. бр. (34) Две, 2. й стой стыи
сумёйнь на една нсбга, в, годин'
2.14; и стэмха прЪ вратата .. в.
кер'пича златы 32.2266. И В състава
на сложно числ. вь Дванадесет, 12
й веселйше се ейч'ки традь, за bi дпй
10.79; разЬ’мЬйте й за часоовете. кота
се распё хс бЪше мць мар'тУё. ймамь
часоове днь, вь. и нощь bi й распё се
хс въ пё. 3, ча 35.2656. (в. Две хиляди,
2000. й вл), зб й вЬд’Ьхь др^гы грй'
хвь... та бЬше сйч'к’Уать гра' весь,
злать. й, вь. д^варе бб'градедь и. Д.
стльпове 32.2276,
в 2.14, 32.2266; вУ 6.426, 10.79, 18.1996=,
36.2735, 37.2796, bi 11.936, 11.94, 13.12252,
13.1236, 13.124, 13.125, bi 14 130, 16.16262,
17.1686, 32.2266, 32.2276, 32.2312, 33.2342,
33 2366, 35.26564, 35.266, Si 33.247, Si
37.278: Д 32.2276.
в11 числ редно (6) Втори. йюв. 39.312*.
// В състава на сложно числ. вь
Дванадесети. й много моши сты пб
бл'тарь содбл^, постави, мца, де, вь
14.1276; и по вь. ти днь. начёха да
думать срамны д^мы, й безакбнУи.
й тогази се пакь претвори онова
слад'кое вчнб на вода 10 79.
в 9.67б*2, 39.312*; bi ти 10.79, bi 14 1276. bi
33.2326*.
в, в ов, вьв предл. (1159) 1, За означаване
на място, в пределите на което нещо
става или се чамира; в. ймаше блйз^
при тбйзи 1радь ёднб ёзеро голёмо й
роди се вътрЪ въ онова ёзеро лукавы
змёй дУаволь 39.3096; пйшеть за ньего
кога б£ше ёднакь млад' вь ограда
нЬЮйо. вйдЪ йблыИб й порёвна ms'
се 14.1296; въ авлбн'ско м^сто б^ше
я^кои гпдарь имею ms’ мар’Уань 9 71;
прркь ьсаьа д^ма за това, люд’Уе дето
сЬдЬх8' във' тьмнйпа незнании, щьть
да видеть гбл1мь свЪть 33.241; това
чтбто, има въ чрЪвото си та ё непразна,
това е со дха стго зачёла 33.2366; й
тамо вь ебн'зи сбстровь ймаше нЪкои
магёсникъ й същи елйга дУаволовь,
зовЪха го кинбуь й сЬд’Ьше вь щ'сто
мЪсто... за мнеого годины 6,436; а
Г.Х 5 'г' .. '
не чтоеш' ли что ре хс вь cvnie. да се
не ктьнё нй нбомь ни землею 5.406;
и защб вы м гбдинь пр’Ьхранп р.ъ
п^стына_ть а вые го ъ'бйх'те 35.259;
ами й вые ейч'ки езыци що с те въ адь
дй се зарйувате 35.2576 2. За означа-
ване на място, към което е насочено
действието след глаголи за движе-
ние; в. тогйва щотб има члпУи междТУ
евреёте. та щьть да бегать вь гбрУето
й по плачингёто сэ зло ан тихргстовс-
18.1886, й рё. да пойд# въ тьмнйпУ при
стго димйтрга да ме блвй 9.65; й прЪбьг
тамо мал'ко дкй вь црквата ctmV. й
пакы сайде си въ п^стынита 9.71; това
чюдо като вйдЪ сзн'зи щ/стин'ник
стань сэ бнъзи гора, й дойдё въ сол^нь
9.71. // За означаване проникване в
пределите ни нещо след глаголи като
влёза, улёза; в. сэкрыте са да влЪзё
въ "рсэбовете ваши та ны покры[и]те
давно сс скрыемь сэ яйца печься иваго
цара 18 190; й змга доплъзс, й ?лЪзе
mS въ Астата й пойдё м# въ чрЬвбто
10.77; й помыслю ваше... как'вс-
добро да стбри, да чюе тогази гла
крбт'кы сэ Та ба. й какь да ей йспльни
свЪгил'никь със* масло да йлЪзе със'
м^дрыте дЬвйци въ pan 8.556. // За
означаване на място на докосване, в.
ЙпгЬше ирьвЪнь да ей вълбжи рйеата
въ рёбрата, хе 7.49; й тиа цЪлй'ва
зоейма въ Астата 17 1746; й плака се
гор‘ко, й цЬлЬ'ва го вь оуста, й вь очи
й на брадь 2.15; проббдень бы Оома
вь рёбрата 7.49. 3. За означаване на
среда, от която произлиза или към
която се числи някой; в, сред, от,
измежду. йже ms’др!е вь члцЬхь. со
ба оурод'ства к. 34.2526; тбизи ё дёто
си проводи живбть свой на землита
нагй?сто... та зар4‘, това е сега нй
вг грешны нй въ праведны 32.231;
д!сэклит;ань рйм'скы царь... та б'Ьше
найзль й прьвы в' цргето й ейч'кыи
св1ть пс.тьп'ка пб нгсгова ръка 39.296;
й на тёбк се сич'ки надкемь... оти ей
токо ты едйнь правь й дббрь мёйа
на на землйта. теб^ познах'ме ста вь
нашиать рсэдь тебЪ намЪоих'ме добра
и г’рбт'ка вь нашего с£ме 18.1876; й
ты веО.тееме доме ёфра-Оовь. нЬ ей
мал'кь нй сэ кого вь влците Йдовы
33.236. 4. За означаване на среда, в
която се прояеява някакво действие;
в, сред, сэ нбего мнеэго агглы niaxS1
и на землй мйрь вь члцф блговолгеше
33.237; й за гази дц’ма стбри се мльва
голЪма низ' людгёте въ нарсодЪ
39.2986; сёга кбл'ко ли её р£увать й
веселеть дне... а азь сырбма бкаанны
как' сь въ чюжи поробёнь 39.315. 5. За
означаване на положението, в което
някой се намира; в. й на сЬко мЪсто
ако го нЬкой призбве съ чйста вЬра,
йлй на пьть. йлй на трьгь... йлп въ
н-Ькой б£да скоро cfc намори помбщни
й покровитель 39.318; а момькьть
тЬх'иы снь recbrie, като б£ше вь
рбб'ство. та знаеше чё приблйжава днь
стм#. плачЪше гбр'ко 39.3146; й като се
выдЬха въ теснота й рёкоше съсльзи
(!) сты гссэр'пё помогай на 39.3176;
беззаконно п'йн'ство Ймь погУб1ва.
жёны паргао’ват' се сэ мьж'ёгЬ ей.
чёдата й вь ратаиство заводи 20.2086.
6. За означаване облает на дейност, в
която някой се прояеява, в Ть кр1п'кь
й ейл'нь, Ть ейл'нь въ брани 35.264.
7. За означаване на душевното
съетаяние, в което някой се намира
или преминава; в. й ты. сэ лукавый й
безакбнны юудо. въ кол'ко безйм!ё
постигнъ сэкаанниче. й кол'ко ей быль
злб_чёсть 35 262; ато да се не иркдадё
въ оьаанге 1.8; ами се й тогйва,
бгрижи съ вр£ме, да не сэтидешь въ
сэпадн^вашё, да решь не шё ма векю
прости Ть та да загйнешь 19.2076; й
кол'ко ти пъти рё сьс' прйт'ча въ как во
шешь да въпаднешь... а ты не раз^мй,
нй съ покаа непогрЪбниче 35.262. 8.
За означаване на обекта на нечия
вяра; в. й рё ей стый. ако вкрйвашь
ты въ ба моего, а ты се векге не бой
39.311; й мнеэго вйровах^ вь ха 5.40;
й мигдоша й нар'ка, вкровахэ въ ха
7 546. 9. За означаване на определен
момент от времето, в който се из-
вършва действигто (час, ден, годи-
на); в, през. вьгг, млъкньха златы ?ста
12.1086; й opto' нощь въ девётыи ча,
дъх'на велйкь в^трь 15.152; й пристав и
се въ шесты ча дне. мць ное, si 37.279;
й въ втора нощь пёк' mV се яви стыи
9.69; й въскрсе вь трёты днь 7.506;
й подсжйше ю въ л'Ьто со рбждьства
хва а с в 8.60; въ cpt й вь пет'кь не
щЬше. да ей йгоуди ббсха 15.133; й i
тьзи нощь вь пол^нощь, йвй се стыи
Николае корабникотокй? 15.1516.
10. За означаване на определен пери-
оо от време, в който протича дейст-
вието; в, по време на въ врЬме
кога бЪха цр!е хрпанскы. бСше
нЬкои епкпь 9.676; й въ днй, 1рода
цара дойдоше грй цар1’е хытрьцш са
йстокъ 33.237; сТсёнъ щс сё зове за
чер'ковата... за юеа каже прркь icaia
дьщи ейонова. как' щё да зап^стЬё въ
врЪме аптихрйетово 18.178; й мнеого
жёны пепразны щьть да сё Ь'былть w
гладь й со жьд^ваше, сё антихрпла в'
нюгоьите днй 18.1786; спи врачсёве
кбзма й дамТань. бЪха съши брала, въ
вр£ме рим'скаго цара карйна 10.76;
мйкь чЪкои со Micro фер'манско. въ
вртме жетвы пойдё да жъне на hhbV
свов‘1 10.77; й вь прблЪгь йма зодТе.
что ё добыт'кь. бвень, i юнець. й
близнець, а вь жегва ё ракь, й льзь, й
дЬва 33.2406 11. За означаване период
от време, необходим за извършването
на нещо, за, в проОължение на. ако бы
той наказЬ’валь на. кбл'ко ные hkmV
сьгрФшаваме погубил’ бы на сич'кй въ
ёдйнь ча зара мнеэгото наши грЬхсове
1.4; тука да бъде въ мал'ко врЪме. а по
съмръть да бъд: жйвь до вЪка 33.246;
ам й вь мал'ко днй ничто mV не без а додё
mV й д£цьта йз’мрЪха 35.2566. 12. За
означаване на облеклото на някого,
ни начина на обличане на някого; в.
й бЪше мнеого белгать. ймаше рббзе.
т. дома си й ейч'кы соблЪчены във'
копрйнени примени й злати поясЬ
40.320; й тогази им' се йвйха два
аггла ьъ бЪло дблЪчёни 38.2926, й
като чю царь ёзёгаа па д£мы. съдра
си ризите, ато се бблЬче вь врЪтище
и пойдё оу црква 11.91, й облачи се
въ разрани чюлётины 20.209; сббл£че
се хс въ чрьвена багреница 35.2586.
13. За означаване начина, по който
се извършва действието; в ако
нЪкои въ шан'ство ?мре, та е той
самь себ! ей дйпьманинь 20.2086;
пррокь двдь, каже дхбмь сты. какь
ё вь безакоше зачёть 2.116; със'
воёводы i rpi жйветь й въ мрьсности
20.2086; възыде бь въ вьскликновёни,
гь вь гла трубный 38.286; кой щё да
познае тогйва бногбва лъжа.. като
ще да съберё ейч'кь те д’йво.те да
mV сь войскь. вь образь члчьскыи
18.1886; й ивй йм’ се въ образь като
ввЬзда 33.245; хс та се показа х>?бавь
в' лицёто npi ейч'кыте людТе 18.1856;
BiopiATb влькь... дёто се показа
срёбрьнь въ лицёто .. та дрьжаше,
г. ребра 18 1826. 14. За означаване
целта на действието; в, за, заради.
сёга кбл'ко ли сё раувать, й веселеть
дне въ памё ctmV гесЬпю 39.315;
съградйше хрт’йне пб’ква велика въ
йме стго Николае чюдэтвор'ца 15.151;
й заклё го въ йме хво, да гы ь’зме
10 766; й пакь каже двдь. сътворй съ
мною знамёше въ блго 16.162
ваалбог МИ (1) Ваалбог. й наь’грЪ
завёде царь валакь валаама на высока
планина, что се зовеше ваальббгь. й
ре mV. .. царь’ повели тька да направить
сёд'мь чер'квища 33.2426.
ваальббгь 33.2426.
вавиланЛ/Я(8) 1.Вавилон йтамооугра
въвулонь. ймашь трапь гол£. й въгрЬ
ймаше сёд'мь лъвсове 11,936. 2. Прен.
Вавилонци, жителите на гр. Вавилон.
пащваше тойзи царь ьавёлон'скыи, н а
пёр'сы, й нй мед1'ансД й на вав<;лонь
18.1826.
ваьйлонь 11.916, вавулбнь 11.936, вавилбнь
11.936, вьвулонь 11.936, вавУлонь 11.942,
18 1826, вавклона 11.936.
вавилонаски (!) вж. вавилонски
вавилонски прил. (5) Вавилонски, от
МИ Вавилон, сто каже нА’. г. ёзыци
цар^ваше тойзи царь въвмлбн’скыи,
нА пёр'сы.. й на медпшсо, й на вавулонь
18 1826; й въвулбн’скыте людТе като
видЬха, чё #би дан! иль богатого й
раз'гнЬваха се 11.936
ед.:м. въвмлбн’скыи 18.1826,ср. вавулбн'ско
18.182; мн: вавупокаскы (!) 5.396, ваву-
лбн'скые 11.916, чл. въвулбн'скыте 11.936.
вавилоняне тин. (1) Вавилоняни, жите-
лите на град Вавилон, й по сьмрьть
дар1е цара npie цар'ство к урь, й тамо оу
вавулонь ймаше Hi-кои зв!рь голЪмь.
и сич'ки ваволониле почйтаха го като
ба 11.936.
гавулошане 11.936.
вайе ср. (4) Цъфнапа клонка. раз#м1>итс
защб пр Ее сега хва црква тбизи
празнккь да празн#вамё със’ uai'a
сй_рё млады прьч'кы със’ цвЪтъ
34.2516; дамаскуна йнока йподСакона
й ст#дита. слово на идЬтоносСе ппе.
еже к. ср4тён!ё хво съ вагемь 34.248
ед.: ва!ёмь 34.248; мн.: ваза 34.25162, 34.254.
вадистон МИ (2) Вадистон. й бы що
плака. й стань, й пойдё на еднастрана,
й дойдс до ёдно село, що сё зовъше
вадистонь 5.33.
вадистонь 5.33. 5,34.
валаам ЛИ (48) Валаам, й въ онова
врЪме, бЬше нЬкои хитрець ймето
mV валаамь, сынь ве бровь 33.2416;
й на?трЪ стань вълаа. й оседла ос лк
своё, й йдё със’ послапниците цареви
11.866.
валаа 11.86, 33.2416, валаа 1186, 11.87,
33.242, валаамь 11.86, 11.8665, 11.87,
33.24163, 33 2423,33.24265. 3 3 2 435,33.24 3 63.
вълаамь 11 86, 11.87, ьълаа 11.866, ьалаам1
33.242, валаама 11.862, 33.2416, валаам#
11.866, 33.2416, 33.2433, 33.2436, ьалаамь
33.2426, въ[а]лаамь 33.2426.
валаамов прил. (4) Валаамов, от ЛИ
Валаам, прчьство валаамово за ха
33.2436*; й йдЬх# с1№ нею да видать
истйнна валаамова где щё да ее родй
црь 33 2436
ед.: ж. валаамова 33.2436, 33.245, ср.
валаамозо 33.2436*; мн.: вала 1мсвы 33.2446
валак ЛИ (16) Валак. й тамо бЪше царь
ймето mV валакь сйнь сеп’форовь
33.2416; й бь рё валаам# да нё йде къ
валак# цар# 33.2416.
валаакь 11.86, вглакь 33.2416, 33.2426,
33.2434, 33.2436, валака 11.863, 33.2416,
33.2426, валак# 33.2416, валак# 33.243,
33.2436
валтасар ЛИ (1) Валтасар, по съмрьть
цара навъходоносбра. въцари се сынь
нкговь ват’тасарь 11.92.
вал'тасарь 11.92.
вар ж (1) Негасена вар, вид строителен
материал, а цар’... повелЪ да йско[па]
ють трапь голъмь. й да го напльнать
сь варь, й да смёсеть вода 39.300
ед.: ьарь 39.300.
варахиин прил. (1) Варахиев, от ЛИ
Варахия. защб. тогази б£ше 3axapia
прркь сынь варах'.йнь соць 1соанн#
пртчю архьерёи 13.124.
ед.: м. в^рахшнь 13.124.
вар вар м. (6) Варварин; лице, което не
изповядва християнската религия;
егичник. й мал’ко дни бы и S’bipi. сон’зи
корабникь й жената соста чиста й
небскврьнкна Со бногбзи вар’вара.
защс легома това 6inie йскЬшещ’е
бж1ё 5.336; й за сед'мь дни сич'ка
войска чинйха радо, не тьк'мо защо
навйха на соша врагоове вар'варе.
амй помнсогс защб се найдё гпжда
Оесбпйста й чедага ки 5.38; вь
л£то сёмо, сокога бЬше начёль црь
костан’тйнь, да цр#ва. й при нкгсво
цртво сьбраха се мнсо нечьстивы
варваре, на р+>КА ц#нав’скА 4.216.
ед.: зар’варв 5.336; мн варваре 4.216,
вар'варе 5.36, вар'варе 5.38, ад зар'варете
5.3 862.
варварин м (1) Варварин; лице, което
не изповядва християнската религия;
езичник. й на гёмТата что бЬше гпдарь
бЬше вап'варинь й зл'ь чловскь. като
вид! онъзи жена стш’ ёу'статпо като
бЬше млада и красна завид! ки
тврьдЬ 5.32.
ед.: вар'вагинь 5.32.
варварски прил. (3) Варварски. който
се отпася до варварин, езически. и
но нЬкос врЬмс раз'мири се онова
мЬсто вар'вар'ско. й бн'зи царь траТан'
оулЬзс х голЬма мйс'ль, како се дела
сэн'зи члкь 5.336; й прЬмйна й пойдё
до йдасгйню рЪкХ’, биаше й плЬшваше
села вар вар'скы 5.36,
ед.: ж. впр'вар'скйо 12.117, ср. вар'вар’ско
5,336; .ми.. ьар’вар'скы 5.36.
вардар МИ (1) Вардар. й дойдоха на
госпб'скыи нХ’ть, дето ё на вар'дарь.
й тамо вкдЬха бчйвЬстно одного като
война чё йде сэ солХкь 9.746.
вар’дарь 9.746.
варен прил. (2) Варен, който е пълен с
вар. й сипа мбм’ц'ш нослХ’шаха дх’ма
царёва, й сэйдбха на бн'зи трапь
вар'ныи й нарсэць безьчёть люд!е
мнсэго йдЬха да глёдать чюдо 39.301.
ед.: м. вар’ны 39.3006, вар'ныи 39.301.
варён прил. (1) Варён, сготвен чрез варе-
не, сварен бЬше врЬме жътва. й оуготви
аввакх’мъ сочиво варёно да сэнесе на
жьтваре на селбто свое 11.936.
ед.: ср. варёнс 11.936.
Варна МИ (1) Бария, й матОёи йзлЬзе
със' ёпкпа й със' дрКгы вЬр’ны. й
сэхбждаше кам'го вратата что се
зовх’ть Biipia 37.2756.
eapia 37.2756.
вариво ср. (1) Вариво, ядене, гозба. й
кога занесе варивбто на жьтварете,
бЬше е'днакь тбпло 11.94.
ед.: чл. варивбто 11.94.
вартоломеи ЛИ (2) Бартоломей, й
дрх’жйна мК бЬхХ' апль вар'Оолсмёи й
сестра съща фйлиппх марймна 36.267.
вар’Ооломёи 36.267, варВоломёа 36.2676.
варя несв. (1) Варя, поставим нещо
на огън да ври. пбдобрЬ ё желазо да
варишь нежели зла жена да Х’чишь
21 2106.
сег ..: 2ед. варйшь 21.2106.
Василии ЛИ (Y) Василий й като раз'бра
блгочьстивыи црь icjaHHh асЬнь. чё
нбсеть мбщите стЬи пёт'кы. йзл'Ьзе
йз' градь п’Ьш'... й нюгова црца анна.
съсйчки (!) свой болЬре. й патрТар'хь
ку'рь васшне. съсйч'ки (!) сщён'нипи
й дйконе 8.60.
васшне 8.60.
василиск ЛИ (4) Василиск, й Х’лЬзе
1сэаннь въ цркви стго васйлйска, что
е при море понйтьско 12.120.
василйскь 12.1202, васитйска 12.120,
василиск*/12.120.
вашмест. притеж (116)1. Ваш: който
принадлежи на лицата, с който се
говори; който е на вас. й землйта да
вы дадё плбдь свой, й бвбщ!ё пблско
рбж'ба да вы дадё, й да идёте хлЬбь
вашь ьъ сйтость 11.107; й да пх’ста на
ва SBtpie земльскы, й да пойдв’ть вашь
добыт'кь 11.1076; да сё не кльнё нй
нббмь ни землёю нй главою вашею,
зато е й главата ти. бь сътворйль
5.406; сэтворЬте оушйте ваши, й
послоушаите. що имам’ да вы каз#ва
за стго сьмесэна 2.9; да се възвеселАть
блЕёк'ныте вашите дши 11.84. 2.
Ваш; който е в някакви отношения с
лицата, с който се говори. пршмЬте
брат'Ге вашего достбинаго пастира
15.1386; така повел! царь асиршскыи
сенахерймь, царХ’ вашем!/ езекно.
на когого (!) чадЬёте се 11.906; нъ
ксгы любите дх’ш'манете ваши топва
файда мнсэго ймате сэ бЙ 1.56; да
дойдете при мёне, й ты, й мХ’жь твой,
й дЬцйта ваши й щете да мё познаете
как* съмь азь йстинныи бь 5.30; й да
не помыслите чё нЬ с'мь азь Х’чйтель
вашь 38.288. 3. Ваш; който се отпася
до лицата, с който се говсри. бти
сьмь азь спсеые ваше, й азь с'мь
йзбавлкшё ваше 35.265; раз'бра какь
е вашь зйконь велйкь й дббрь, й работа
ваша похвалгена 17.1646; тойзи е дето
ва йз'фрьлй сё нбето за вашего зло й
грьдбсть 35.2636; и вашъта мисль да
ё на ноли бжУа 15.150. ваша милост.
За учтиво назоваване или обръщение
към някого; Ваша милост. мои
гпдйпе. мли вйша млть, недъите
заминУва мои дбмь 31.2216; ваше
боголюбие. За учтиво назоваване
или обръщение към някого; Ваше
боголюбие. послушайте моата дУма
стыи й сщённыи събэре, па что
рёкбте ваше бголюбУ’е да положите
apxiepea 15.138; ваше господство.
За учтиво назоваване или обръщение
към някого; Господство Би, Ваше
господство, мио се на ваше гпдствб
покажете ми где ё во дата 11.103;
что стё вые, й кыдЪ сёхбждате ваше
гпд'ство 15.143.
ед.: м вавь 5.396, 11.91, 11.107, 11 10762,
12.115, 12.116, 14.1276, 15.149, 15.1496.
16.161, 17.1646, 18.19762, 31.222, 34.255,
35.2656, 38.288, 38.2886, 38.2906, 39.3036.
род. -вин. вашего6 476,11.91,15.1385,15.1476,
35.2636, вашего 11.906, вашего 12.110,
16.161, вашего 15.1386, 16.161, 35.2616.
дат. вашему 11.906, чл. вашать 18.190, ж.
ваша 8.59, 11.ЮГ. 11.1076, 12.1156, 14.129,
17.1646, 18 178, 18.204, 31.22162, 35.264,
35.26562, ваша 17.167, вашею 5.406, ваш?
11.107, 15.1416, чл. вашъта 11.107’, вашъта
15.150, вашъта 35 2642, ср. ваше 3.18, 5.296,
9.616, 9.716, 11.103, 11 107, 12.1096, 15.138,
15.143, 15.1496, 18.19762, 20.208, 35.2616,
35.2626, 35.2652, 36.2686, 39.296, чл. вашего
6.426, 11.84*, 14.1286, 15.1416; мн.: ваши
1.56,2.9,3.18, 9.716, 11.107, 11.1076, 12 115,
16.1612, 18.1776, 18.1782, 18.190, 18.2046,
20.208, 31.2226, 31.223, 35 2636, 35.264,
37.281, 38.2886, 38.2906, 39.3036, ваши 5.30,
ваша 1.6, чл. вашите 9.73, 11.84, 11.1072,
17.176, 20.208, 31.2226, 35.2626, 39.298,
вашети 35.264.
вдигам несв. (5) 1. Вдигам, придвижвам
нещо отделу нагоре, издигам. азь вы
напраЕЙ po’jt да гы вдйгате rdpt на
млба й на млгеше. а вТе гы бмрьсих'те
на ейла, йлй съ крадете, йлй съ
файда зёманТе йлй крьвь, й Уб'шство
18.2046. 2. Прен. Вдигам, помагам
някому да се излекува да стъпи на
крака; изцерявам. й чйнйше знамёнТа
и чюдеса великы. даваше па слФпы да
проглёдать. хромы да хбдеть. ббл'ны
вдйгаше. бйссове йз'гбнюваше
мрьгвы въскрЪшаваше 15.132. 3.
Прен. Възкресявам, съживявам
мъртвец. а той срёбро й злато не
Узйма, амй еднакь тьбето ймаше
раз'даде й дрУго пакь мрьтвы людте
вдйга. й хрбмы и ббл'ны йсцЪлЪза, й
дрУгы чюдгеса чйни 7.53. вдигам си
на гол!мо еръдцето. Възгордявам
се, големея се. сто като ймь стань
парь тойзи зли ан'тихрТсть. а той ще
отогйва да зёме да ей вдйга на го.тЬмо
ерцето ей 18.188.
сег.: Зед. вдйга 7.53, 18.188, 2мн. вдйгате
18.2046; имперф.: Зед. вдйгаше 8.56,
15.132.
вдигам се несв (8) 1. Вдигам се,
придвижвам се от по-ниско на по-
високо място. издигам се й пбчне
да се вдйга като сйл'нь вйт'рь, й като
бУра ьелика а като пра на землита
паднУва 31.2156; й като сэблакь зёме
да сё чйны голъмь. а като една кап'ка
се Умалй. и пак' се здйга като nt на, а
като искра Угас не 31.2156. 2. Вдигам
се, стъпвам на крака, изправям се. й
викнъ да чтбеть ейч'кыте детс е срдёто
наше стбсиль ёдномУ по ёдномУ, и
лить ны даде да сё вдйгаме й да ходи
36.2726. вдигам сс ro.it м Големея
се, придавам си важност. й пазФте се
nt ко и w ьа да не сойде да сё "Учи на
злы работы да сё вдйга голЪмь 18.180;
вдигам се на гол%мо (на високо).
Големея се; надувам се тогива щьть
да въекрнать царТето гелймы дето се
вдйгаха на голЪмо та з'быраха войска
мнеэго да зёмать чюжда земли, та
сё йз'сЪче тблкози члкь, та щьть да
давать рЪчь б< за тЬ 18.1966; а кога
mV е нйкоиа грижа и скрьбь, никои нс
мохе да го раз'говбри. сам’сй се ce6i
не знае, а на висбко се вдйга 31.2166
сег.: Зед. се вдй.а 11.82, 31.2156, 31.2166,
сё гдйга 18 180, 31.2156, 1мн. се вдигамг
36.2726, Змн. вдйгат1 се 31.220; имперф.:
Змн. се ндйгаха 18 1966
вдигна св. (35) 1. Вдигна, придвижа
нещо отделу нагоре, издигна. и сты
апль вдйпгь ей pVqire й помлй се 68
36.273; патрУар’хь зьзлДзе със' дгаконе,
нас pi црквата на висбко Micro шо сё
зове сом’ббнь. й в'дйгнаха чгныи крть
и видЬха го людге, й начеха да вйкать,
ги помл8й 4.266; й като гы блвлише,
той ча дбйде бблакь и вдйгнь го cocpi
тЬ 38.2926; й сонТа ты_с8щници гокб
njixV да адЬз^ть въ кораб’ть, й да
вдйггй’ть идрила, да йд8ть 15.1436; й
със’ врьтеше. вдйг нъха камикь гол-Ьмь
согоръ й пУстиха го на покрбв’ть
цркбьныи 11.97; й заради това рё
бь така, да не станешь со бдрь дето
лежишь на нхго. догдё те четворица
вдйгнъть мрьгва 11.906; й кога додё
ча, й раз'брахь чё щё да се вдигке
чтныи крть. й азь помысли да влЪза
17.1696; 2. Прен. Издигна някого да
властва над всички. й въ бита времена
събраха се. бльгаре. й мацаре, й
татарс. й мйд’ш и г^р’ци. й вдйгнъха
между ceoi ей царь, й бб’хождаха й
плЬнъ’ъахг. наокол8 градсове 39.313. 3.
Вдигна, помогла някому да се изправи,
изправя. й притёче й поклонй им’ се
до земли, й елйа го вдйгнъха 12.110;
й паднъ на земли й бы като мрьг’вь.
a icoaHHb fee го за р8ка, й в’дигна го
6.466; й паднъ на землю й растр епёра
се й аггль его вдйгна, й рё mV, станй
не бои се 12.111. 4. Вдигна, събудя от
сьн някого, разбудя. 1аксвь праведны
за днешны днь бЪше прорекль црь
заслаль, й кои да го съб^дй. защб е
лёгньль й за спаль като лъвь й като
скммень й кои да го вдйгне 35.2576.
5. Прен. Възкреся, съживя мъртвец.
защб е й хс навйль на съмрьть й
вдйгньль лазара 34.252; как’во се
чьё до стбри дето Hi ё видкть досега
члкь. да вдйгне мрьгвого члка. й да
го повйка на име дето нй го е видёль
36.273. 6. Вдигна, съградя, издигна,
построя. й но chh’kV землю, дркви
хртУанскы да сё вдйгньть, й да сё
пбоновёть. й да сё^мнсэжеть 15 1396.
7. Направя, предизвикам. а дгаволь
завйдй, й ujiiiie да стбри ctmV пакоть
(!), да едбрьне корабь на др8га страна,
й вдйгна 68pa велйка вь морёто 9.70.
Н.Прен.Вдигна на борба, разбунтувам,
размиря. й стбри погЬ’лЪм’ съббрь.
й вдйгна ан’ттсоховы сьнсаве, й
акактеьы. й цра самого нЙсгори га гб
pa3’raiBH 12.1166; й апль рё ты лй ей
войска повдйгньль, й тбизи нарсо на
на. бъеь рёче. ейч'ките азь вдигнъ
6.43. вдигна ръка. Посегна даударя,
вдигна рька на някого, заплаша нечия
сигурност. й рё, на архгерёете. чюите
сгпеннЪиши вйцы повелЬвае закэнь, й
каже. ако нЬкои вдйгне pfea npi цра.
да м? се cjci-гё рь’ката 15.1416.
сег.: led. вдйгн8 4.256, едйгеэ 39.3126,
Зед вдйгне 8.586. 15.141, 15 14’6, 32 2316,
35.2576, 36.273, Змн. вдйгнъть 11.906,
вдйгнГтъ 15.1436; аор. led. вдигнъ 6.43,
Зед. вдйгнь 3.19, 15.1546, 38.2926, 39.3076,
в’дигна 6.466, вдйгна 9.666, 9.70, 9.746,
12.1166, 17.1746, 38.292, 39.3086, едина
12.111, в’дйгнь 15.144, вдйгна 17.1676,
вдйгнъ 36.273, 38.2926, Змн. в'дйгнаха 4.266,
вдйгнъха 11.97, вдйгнъха 12.110, вдйгныпе
15.137, вдйгньха 38.292, вдйгнъха 39.313;
форми от перср тип: Зед. е ьдш ньль 34.252,
вдйгналь39.301; страд. : сег. Змн. сёвдшвыь
15.1396; бъд. Зед. щё да се вдйгне 17 1696
вдигна се св. (14) 1. Вдигна се, придвижа
се от по-ниско ни^по высоко място,
издигна се. й той ча йзлъзе йз’ морёто
пламень велйкь тврьдЪ й вдйгнь
се сё морето naropi высоко 15.152;
като й стыи апль павль наёдно
ст.ейч’ките (!) да сё здйгнё на ебблаци
да посрещнё ха га 18.200. // Покача
се. въ гроб’ се положи, да въскрЪсй
на. на крть вдигнь се. да възнесё на
при нкто 35.2586. 2. Израсна (за
растение), й със' моата десница щё
да сё въкоренй, й да се вдйгне дрЪво
мнсэгодтпбдно 37.274. 3. Извися се,
зазвуча с по-голяма сила (за глас).
вдигна се гла сэ нарсэ'... кол'ко!о са
чю до чар'даци царювы 39.3076. 4.
Вдигна се на път, поема за някъОе.
й наурЬ вдигнь се гем'йта да йде на
рамель 39.312; й вдигнъха се тогази
ейч'ки пагрйр'сй сё прЪстолете свой, й
дойдоха оу цариjрадь 12.112. вдигна
се на гол two Възгордея се, проявя
надменност. та напоконь стань зль
й вдигнь се. на голЪмо като срёль с
крылЪте ей. й посМ стань като воль,
й йспадна сэ цр гвето ей, та веюс не бы
царь 18.182.
сег.: Зед. се вдйгне 31.2156, сё вдйгне
31.220; аор.: Зед в'дигна се 6.46, вдигнь се
15.152, 18.182, 35.2586, 39.312, се вдигнь
37.2786 в'дигна ее 39.3076, Змн вдигнъха
се 12.112, вдйгнаха се 39.3166; бъд.: Зед.
щё да се вдйгне 37 274, Змн. щьть да сё
вдйгнать 18.1956; пов.: описат. 1мн. да се
вдйгне 18.200
вдовеп м (1) Вдовец; мъж, чиято жена
е починала, й агтль гчь дойдё й стань
прЬ нкго, й рёче м?. захарье йзлЪзй
й събери ейч'ките вдов'цы что съ въ
1£дею.. й ком? се покаже тогова да
бйде жена 13.124.
лш..'вдов'цы 13.124.
вдовица ж. (25) Вдовица; жена, чийто
мъж е починал, а жена нЪкой вдовица
ймаше сна та го порббиха съ aps’rie
рббТе 39.3166; й была ей вдовица
й жена истинна, оти, жена добра й
по съмрьть нажатого ей може да сё
спаси 12,1096.
ед : вдовйца 5.37, 12.109', 12.1096, 12.1134
13.1216. 13.12262, 15.1516, 39.3166,
вдовица 12 113, вдовйнь 12.113, вдовица
39 312, 39.3166, 40.3236, вдовйЩ 5.366, чл.
вдовицата 12.113, вдовйцата 39.3126; мн.:
вдовицы 15.151, вдевйди 18.187, 31.221,
вдбвицы 38 294.
вдовичен прил. (3) Вдовичен, който е
на вдовица, а вдовичйнать снь бЬше
младь й тврьде х^бавь на лйцё 39 3166;
й писано б£ше на стльпать та сэ десна
страна на чер'кбвата да сё бставй
тбйзи стлъпь вдовйчень 39.3126.
ед. м. вдовйчень 39.3126, ьдовйчинг.
34.2516, чл. вдовичйнать 39.3166.
вдовншки прил. (1) Вдовишки, който
се отнася до вдовица й зарадй тебе
прртёглп вдовйш'ка пиьбл-э 12.1096.
ед. ж. вдовйш'ка 12.1096.
веврикия МИ (1) Веврикия. й като
йдЪх8 й пз'Ьт’вахй’ градове й села й
доидсха на въет onus’ страт' на мЪсто
что сё зове веврикТа 11.946.
весрикЧа 11.946.
веда несв. (1) Водя, карам някого
някъое. й пакь прркь icata каже за
ха. йко сэв'че на заколеше веде се,
й икс агьн'ць прЪмо стрйп'шомя’ его
без'гласнь, тако не сэврьзаеть ?сть
свой 16.161.
страд.: сег. Зед. веде се 16.161.
веднып нареч. (2) 1 Ведкъж, един
път; за опредезяне, че действието
се извършва еднократно. сэн'зи
калч'герь рёче. сты елко. що ей
сэставпль законь монастйр скыи, да
се пости до довера, й да йдёмь по
ведньщь. а тбизи чловёкь сумесэнь,
развалЪ, й не й'лё 2.106 2. Веднъж,
някога, неопределено кога. й въ цари
градь м?жь нЪкои блгочьстйьь й
добрь хрпанинь... накани се ведныць
да йде по нЬкоа ей работа 15.152
ведньщь 2 106, веднъщь 15.152.
вежа св. (5) 1. Вържа; съедг.ня чрез възел
един за друг краищата на връв, кърпа
и др.; вежа, ами ей %мй .. свбата
крьпа... защо не пообас мёне да ей
вежи’ главъта със' таквъзи крьпа. зато
с'мь робьппа 13.1216; й что намисли.
изведи сэ йманшто ей. триста жгьтлцы.
й веза гы i крьт1 15.134. 2. Вържа;
опта а и стегна с въже, вериги, връв
й везаше го й бйше го, й много mV
досадите й затворите го въ темницы
със' црй’гы хрпане 15.139, // Образно.
больр'ство щото въ тбизи ча о члка
побЪгне. а члкь го крые й вёже а то
като крылато о члка Солта 31.2206.
сег.: led. веж# 13.1216, Зед. вёже 31.2206;
аор Зед. веза 15 134, 15.1356, Змн. везаше
15.139.
веке нареч, (85) \.Вече, напълно, съвсем.
й KiHoyfb видЬ че съ векте не врьна бн*зи
бЬсь 6.446; нйгдё не мбже да сё смири
й да сё ^тишй, догд'ё го веют съмрьть
притйсне, све ё жьдень на срёброутюбкё
31.2206. 2. Вече, от тоя момент на-
татък, повече, по-нататък. тогази
поветь ц*рь да mV сэпашъть поись да
не б^де дектё стратилатъ на воискьта
5.39; й рёте mV. како сторихь по волн
нюгсва. тьк'мо сЗсёга веки; да мё не
Ь’страшава 15.149; да знаете слЬдь т!а
днй. когато шс да е на люд!ётЬ грйжа и
мъка й стра. та чс напоконь щё слнцето
да помрькне. й мцыь не ще векге да
свЬти 18.1956.
векк' 1.6, 1.8, 6.446, 18.1776, 18.1786,
18.1796, 18.180", 18.1826, 18.1906, 18.193,
18.19363, 18.194, 19.2076, 31.2 1 762, 31.2182,
31.2196, 31.2206, 32.22362, 32.224, 33.2246,
33.2252, 35 2616, 35.265, 38.2856, 39.2966,
39.308.39.311,39.3156, 39.3176, 39.318, векгё
2.12, 5.35, 5.39, 6.43, 6.47, 8.57, 11.90, 15.149,
17.1706. 17 171, 35.2586, вёкге 3.17, 5.296,
6.46, 7.51, 9.72, 9.75, 11.89, 11.93, 11.97,
11.996, 11.103, 12 ИЗ2, 15.1546, 18.1896,
18.1956, 31.2176, 33 242, 36270, 36271,
36.2766, 38.2846, 38.285, 39.2966, 39.306,
вёкге 6.426,6.446,12.115,3 9.3025,39.310, веке
7.526, векге 8.576, зёкге 11.1055, веке 17.1666,
17.173, век[ге] 39.3076, веке 39.3176
велзавул ЛИ (1) Велзевул, име на гла-
ватаря на )яволите. й дтавол’ mV каже
азь бЬхь сё въеелйль б тьбата жена,
что се зове бол[е]сга лалтб. а ймето
моё вел‘зав8ль, аёмбдесь, зарведёось
асвблохь. EoVcb. сЙгдТсостось сьщи
сатана й д':аволь 37.2766.
вел'зав^ль 37.2766
велиат м. (1) Вилает, облает, на
пефлагбнь велтагь... хрпане. ймаха
велика любовь, и вЬра къ велйко_мни^
гесЬп'ю 39.3126.
ед.: вешать 39.3126.
велик прил. (180) 1. Велик, който се
отличава значително от обикнове-
ното; ненадминат, всемогъщ, исклю-
чителен. великь с бьхрпан’скы дето не
мбже никои искала нтёгова ейла 4.256;
й пакь рё. гь вь с'1'сэнЬ сЬдйть сдйнь
гграшень й великь 18.178; й щото
стойте та нарсЗ сйч'кытЬ з* голь гла
вйкньха. велйкь ё бь гесЬпёвь .39.305;
й V6oaxa се ейч'ките й рёкоха. велйк'
ей ты кинб\|/е, й като тебе др^гыи
нема 6.45; й rnenaxV й джriдaxV да
вйдать вьЬзд?. й cj нкю да paaVM'bioTb
как' се е родйль велйкь црь 33.2436.
2. Прославен, именит, прачут. й вь
бнова врЬме бЬше оу цариградь кнёзь
нЬкои великь й прьвыи V градь ймето
mV crVaie 11.986; бти велйкы м#ж!ё й
дето 6V V’TbKMbeaxV съ това шан ство
та ей заг^биха сйч’ко 20.2086. 3. Ве-
лик; голям по размери по обхват, по
мащаб, значение и сила, й найдё сдйнь
мраморь, й пб мраморть кот ель велик'
плънь съ жльтйгы 11.101; съмрьть та
е на праведници голЪмо добро а на
грЬптници голЬмо зло, й велика щёта
31.219: й тогази прЬУ тпа дни ctVhh
се праЗник’: великь ёллйн’скыи 5.316;
й наь’трЬ пойдё гпкпь на пристанище
със’ велика радость 9 69; й по трётыи
днь, сторй се млыиа й грбмь велйкь.
додё съ й планиката потрьси 6.466. 4.
Голям възрастен. чюйте вые що стё
събрани села на тьзи трапёза малы й
велйкы 7.50. 5. Велик, като съставна
част от ЛИ и МИ велйкыи црь
Йстинйнь въ ёдно врЪме помысли да
£зме со мбщите ctmV димйгрпо 9.716;
велйкыи црь кон*стан’тйнь.... сырадй
црква одна въ йме архггла михзйла
11.946; амй легома велйкыи Николае
готовь помбщникь на хрпане. не
ще да ей. бстави свбйте люд'/е да
погынъть. амй что оутьк’мй 15.142;
велйкыи темпе тогйва сэговбри...
царк... сэ блгть й сила ха моего той
на тьй на?чи 39.3036; йма ip&' дёто
ее зове велйка фрипа 15.1426. велик
дсн. Пасха, еврейски празник. й нЬкои
члкь богать кэейфь пойдё % пйлата к
млй се да гб сънёме. й пйлать ради
велйкыи днь что бЬше блйз8\ даде
им* го да го погребать 36.269; велика
лавра. МИ. Велика лавра, главен
час-голям манастир в монастырски?
комплекс, въ цар'ство никуфера
цара, вотошава. бЬше нЬкои йнокь
ёвтймТе ймето м8. въ стые горы айона.
пс-знаница стм*/ аНанаспо, дето съзйда
монастйрь велйка лавр»/ 11.100; й
въ велйк»/ лавр»/ стбри, нН, годинь
14 130; велика недЪля на светите
страсти господни. Страстната сед-
мица; название иа времетп между
Връбница и Великден, от Велики по-
неделник до Велика събота. ано сега
е дошла велйка шблв. стые стрти
гни’ й пбббно е сега да се йсправй
34.2556; велика събота. Велика
събота, шестият ден от Страст-
ната седмица преди Възкресение
Христово, й велйка събота никак-
да не работишь така й др^пи вЛчны
пра§ныци... да почйташь 1.4; велики
петък. Велики петък, петият ден от
Страстната седмица преди Възкре-
сение Христово, Разпети петък. и
вё чё пеккь, й велйка събота нйкакь
да не работишь 1.4; велики ност(и).
Велики пости, дните на пост преди
Великден. й кога се приближй вел йкыи
по прьвата нёли. пакь като ей ймах»/
брала сэбычаи, й сэидбха по пЯстинж
17.1736; й приближй се врЬме да
запбетимё за вёликы посты 17.165;
велики прислав. Велики Преслав.
й тогази п»/стй прЬбсщённаго мар'ка
мптрополйта, велйкаго прислав»/, със'
голЬма пбчьсть, да пойде на ёпивать
градь, да прЬнесё тЬлбто прпбббнъи
легки 8.596; велики четврьгьк. Бе-
зики четвъртък, четвъртият ден
от Страстната седмица преди Въз-
кресение Христово, й вё чё пет'кь,
й велйка събота нйкакь да не рабо-
тать 1.4; мали и велики (от мала
до велика) и малки и велики. От
мало до голямо; малки и големы,
всички. да знаете вые ейч'кы хртУане
малы й великы. тбизи чтото се сега
р!?ко_пол6жи да ё сщённикь. шё да
бч’де й вйка прьвб ещенникь 15.1336;
й кртйха се сэ мала до велйка, вь име
iv хво 6.46; раз'ёра се том ча по ейч’ки
градь. й притёкоше м^жТе й жены
й мал’кы й ве.тйкы да вйджсь. това
чюдо сэ стго 15.1446; с велик глас.
Высоко, силно. и като мё занёсоха
пб нбето вйдЬ тамо мнсэго чё ntaxa
със' великь гла сть сть сть Ть савасэ
11.104; й гол£ страхь нападе на ft
й ейч'кы прибЬгньха при апла, й
привйкаха със' велйкь гла. великь < бь
фйшиппе дёто го ты каз»/вашь 36.270;
четврътък велики вечер. Вечерта
на Велики четвъртък. когато Исус
Христос устройва тайната вечеря
с учениците си a т!’а м»/ пак' каже...
амй вь четврьт'кь велйкыи вечерь,
да вълбжишь във' съдець сть. сэ сто
причещеше сэ тЬлото й сэ крьв'ть хУ
6V нашёмК, й донеей ми 17.173.
ед.: м. ве 1.4, великь 4.256, 11.104, велйкыи
5.28, 5.396, 5.40, 9.666, 9.696, 9.70, 9.716,
11.916, 11.946, 11.95, 12.1086, 14.1266’,
15.13262, 15.142. 15.143, 15.149, 16.15 86,
17.173’, 17.1736, 33.2326, 36.269, 37.2746,
38.2866, 39 3036, велйкь 5.316, 6.4бб, 9.6963,
971, 9.716, 10.79, 11.86, 11.916’, 11.95,
11.986, 11 1006, 11.104, 11,106, 12.1126,
12.1176, 13.121, 13.1216’, 15.133, 15 1376,
15.141, 15.142, 15.1426, 15.152’, 15.153*,
17.1646, 18.178, 33.236, 33.237, 33.2436,
33.2456, 36.270’, 36.273, 37.2786, 38.2846,
39.2956, 39.3O52, 39.306, велик1 6 45, велйкы
9.616, 16.157, 36.268, велик* 11.101, великыи
15.148, вепыкык 33.232, велйкы 39.301,
39.3086, 39.315, великь! 39.3166, велйка 6.46,
велйкаго 8.596, 12.110, 12.1136, 15.1426,
15.155, 39.296, 39.3006, велика 39.295,
в<-ликага39.’04,велг1к#9.74, зелйкомУ 15.149,
36.272, великом# 15.1536, чл. ветйкТать
18.177, сравн. по вслйкь 34.2486, ж ьелйка
1.4, 2.156, 3 186, 4.22, 4.25, 9.686, 9.69, 9.70,
10 786, Ц.9762, 11.986, 11.1006, 12.120,
13.123, 15.132, 15 1366, 15.139, 15.1426,
15.1432, 15.144, 15.1446, 15.151, 18.190,
31.2156, 31.219, 34.2556, 37.274, 37.281,
38.2932, 38.2936, 39.312, 39.3126, 40.3226,
велик# 11.100, 11 1046, 14.127, 14.1302,
39.313, велйк#ю 14.1296, велйкою 38.293,
чл. велйката 12.1166, сравн. лбвелйка 15.145,
ср. велико 11946, велйко 17.173, 36.268,
39.2996, вглйк# 12.1116; мн.: велйьти 1.42,
велйкы 7 50, 10.79, 11.976, 11.98, 12.1106,
15.132, 15.1336, 15.1446, 15.149, 17.1656,
18.1986, 20 20862, 32.227, 35.2606, велйкые
11.98, велйкы 17.165, велйкы 18.1886, чл
велйкыте 9.64, 9 66, 11.88, 12 114, 18 1916,
39.3026, 39 303, вслйкитс 39.307
велико мъченик (!) вж. великомьченик
великомъченикм (22) Вечикомъченик;
лице, причислено от православната
църква къмлика на светиите. й тогыва
в тозй врЪме б£ше й велйко^мнй
гесэр'гье. младь на вьзрасть да рёмь, до.
к. гбдйнь 39.2976; така е прилйчень й
днешшать днь. трапёза_тг. е празникь
рслйк# мчик# димйтрпо 9.606.
ед.: велйкомнйкъ 39.2956, велйкодйни
39.2976, велйко^мникь 39.309, велйко м
39.3156, велйкомкйка 5.27, вслйко^мчнйка
9 606, ве.тйко_мника 9.70, 39.3156, 39.3176,
велйкодйнйка 39.310, велик# мник# 9.606,
вьлйко_мнйк# 39 309, 39.3122, 39.3 1 3,
велйкомник# 39.3126, велйко мник#39.3126,
39.313, 39.3136, 39.317, ьелйко.йни# (!)
39.316, зв велйко_мниче 39.315.
великомъчениу (!) вж. великомьченик
величание ср. (1) Высокомерие, надмен-
ност. Й СЪЗр! й видЬхь ейч’ки свЪть,
й бЪше нй заще пр! мене на глёдь й
снсэве члчьсщ’и по ив! тыь лйуаха бе з’
врЪмс. й рскб азь пав л-, къ аггл#. това
ли е величанье й ком’сел#кь члчьска
32.2296
ед.: велииашё 32 2296.
величъстБие ср. (1) Величество, велико
същество (за Бога). & гь като същй
бь, възлЪзе й сЬд! одёснЛо сэца. като
и павль апль рё. отй сЬдкь бдёснйо
престола ве.’льчьствьа навыебко 38.287.
ед велйчьствьа 38.287
велйчьство ср. (1) Величие, духовна
мощ. дето е въ тройци ёдйнь бь. . й
нёговото велйчьство что ё прЪбогато
не доврьшйза се никога, й ейлата м#
не мбже никои на нгеа да сё ^сЪти
15.131.
ед.: велйчьство 15.131.
вееров прил. (3) Веоров, от ЛИ Веор и
въ снова вр!ме, 61 ше н1кои хитрець
ймето м# валаамь, сынь вебровь
33 2416.
ед.: м. весэровь 11.86, 33.2436, вебровь
33.2416.
всругия МИ (1) Веругия. й пэстави ймь
1г#мёна ймето м# мелйть. родеэ сэ
верта 14.1296.
вер#па 14 1296
вес прил. (5) Цял, който е в пълна мяра,
всичкият, вес. та 61ше ейч’юать гра’
весь, злать, й, вь. товаре об’градень
й, у стльгове 32.2276; й тогйва се
йвы стыи сэ колелбто сэврьзань. й бы
въеь з$авь 39.300; а цар’ се бгрйжи
й въ йдь йспльни се, й сэ гол£ма
ерьдйтина нема что да стбри 39.300;
ймах# законь манастйр’гкы, да се
пбететь вь днь 2.106.
ед.: м. вь 2.106, въ 16.159, 39.300. весь
32.2276, въеь 39.300
весел прил. (7) Весел, който е в добро
настроение, радостен, кбл’кото като
ёдйнь црь йде на воска (!). й навпе ча
сэнь.та врагове. й врьне се царь вёсель
16.157; тб.т’кози м# се познаваше
лйцёто свЪтло й вёсело ради защб
шё да прь’ёме м#ка 9.636; й отидбха
ей весели при цара, зашо са стбриле
вблэ царева 9.646
ед: м. вёсеть 5.27, 9.636, 16.157, веэёль
6.436, ср. весело 9.636; мн. весели 9 646,
9.72.
веселба ж (7) Веселба, радост й ко^а
Яловеть лбвь, й сЪкак'ви гадины,
й тогйва се врьнать % дома си със*
голъма весел*ба 31.215; й въ сэн'зи
днь, когато го видные братЧа, й сйч'ки
граждёне, че ей е дошьль сты Николае,
кбл'ко радость, й кбл'ко весел'ба бы
$ градь 15д137б. // Образно, затоьа
й ные сэ хртТане. състрахсэ (!) й сьс
трёпеть да се поклонй. kthomV кртт/.
съсь душевна радость й със' духовна
весел'ба да го цЪл^ваме защо днёска
быва радость й на нбето й на земли
16157.
ед. весел'ба 15.1376, 16.157, 20.2096,
31.2152,39.302, весел'ба 33.232.
веселие ср. (7) Веселие, веселба. й остам)
скрьбь й грйжа, й ела на радость й
ьесёлЧе защо рай тебе чака 35.265;
край сйч*кыте, блжень ё той. чё зара
тЪ щ< да стйде въ рай. дето гор'чевины
нема, нитб ё нощь тамо, нй зймное
врЪме. нй гладь, ни жъд^ванТе. нй
скрйбь, нй плачь, нь радбеь. й весёлЧе
сЪкога е тамо 1.76; защо щото са азь
тЬмь мЪсто й весёлте пригбтвиль, та,
й агглы желают ь да принйкнатъ вьтрЪ
32.2256.
ед.: весёлте 1.76, 9.64, 16 163, 32.2256,
35.265,37.281.
весело нареч. (5) Весело, радостно, й
тогази Ть бь бстави ей блйгь на нтеа. й
зара^ва се стаа отроковица, й весело
въекбчи със' НоЭзЪте си 13.1236, ёдно
со скйпёнте (!) ожЧе, кога йск^сюва бь
члка да го виды, далй го любы, кога
ms' дбйде нЪкба 6Ъда, йлй злы на йлй
тькмо любы ба, когато ms’ е весело,
й проважда ей днйте добрЪ 35.256;
рАуй се кбзма дето вёсело й крбт*ко
поглёднЪше скрьбны й грпжны члци
й’УтЪшаваше гы 10.796.
весело 5.366, 9.716, 10 796, 13.1236, весело
35.256.
веселя се несв. (30) 1. Веселя се, изпит-
вам веселост, във весело настроение
съм pay1 за се дЧаволь й каже оти се
нйксги не ра^вдмь тьи й весели за
кор'б[а]не. сэ поганы члцЧи. как*вого
сэ пЧань! хртЧане 20.2096; й помйслы
стыи. й рё на момъта. не бой се
двце ами сё сэсега весёлй 39.3106
И Образно, днёска се з'бй пррк# двд)
думата что рёче. поклоийм' се на
мЪстЬ йдеже стоастй Host его. амй да
се весели й хва црква й да се радива
дхбвна радость 16.1576. 2. Веселя се,
участвам във веселба. като сэшЬха
верни стм8 нёстору’. й разыдё се
сйч'ки нарсЗ по дома си, да верить, й
да пйють и да се веселж 9.72; й ймаше
голЪ йб'кань да почйта без'д^шнытс
йдблы. й 1риж7>ше са какь да стбри
хотёнте на ел'лшгекьпе беэгове
й какь да (!) весёлй на събсрете »
гллйн'скыте чёр'к'вища 39.296.
сег.: led. се весели 20.2096, Зед. се весели
9.65, съ весели 32.231, да (!) весели 39.296,
Змн. се веселим' 33.232, 2мн се веселите
7 51, Змн. сё веселАть 7.50, 17.176, се
веселА 9.72, сё вёселАть 12 1186, се
веселАть 16.157, 32.228, веселёт1 се 16 163,
са веселить 20.209, 31 2156. се веселеть
31.215, сё' веселить 31.216, 39.3096, сё
веселеть^ 32.225, 39.315; имперф. Зед
веселЫиё (!) 9.63, сё всселТше 35 2646. се
вссЬлёше 38.2856, Змн. се веселмх^ 35 2646;
аор. Змн. весел ште се 1079, веселйха
се 40 3206; пов.: 2ед. се весели 34.252, сё
весёлй 39.3106, 2мн. веселите се 35.258,
описат. Зед. да се весели 16.1576
ветх прил. (5)Вехт, дългоупотребяван,
стар й помысли на ймьт' си, тази
жена та е нЪкоа ста й про юр'айва, й
стбри така, й пбфрьли що ей нбсЪше
вёт'ха дрёха й съдрана. й сэбрьна
се сэ нк.а 17.1566. // Образно, днь
вёт'ха й без'ббжиа лъсть раз'валй се.
й ново слнце на новы людЧе блвснЧе
просвети 3 176. ветхи завЪт (закон).
Старият завет, преохристиянската
част от Библията. пйше на вёт'хып
завЪть, като бь йскЬ’сюваше авраама
й рё cmS1, аврааме... пойми сна своего
възлюблюннаго . й заколй ейна
ей за любовь мою 11.85; пйше на
вёт'хы законь. на кшга что се зове
паралйпомень. црь двдь... поиска да
йсчьгё нарсэдь еврёискыи 1189.
ед.: м. вёт’хып 11.85, вёт'хы 11.89, ж. вёт'ха
3.176, 17.1666: мн.: вёт'хы 14.1296.
вече нареч. (2) Вече, огпсега нататък,
от тоя момент, повече. амй се вече
не бавы. амй поскбро ела при м£не
39 3066; не щь вече зарьчЬ на мойте
градчове да ми се ббжть 31.218.
вече 31.218, 39.3066.
вечер м. (6) Като нареч. По вечерно
време. така рёкоха, ато оумрЪха
напрасно, чй мнсэвйна шотб бъха
зравш вечерь, й дооутре не сЗсъмнаха
1.86; така й вые да сэжйдате свои
сьмрьгь, да речёте до довёчсра далй
щё дочака. й вёчерь да рече далй щё
бсъмна 16.159. гоизи вечер. Тази
вечер; сыцата вечер, през която
се случва нещо. й з'ё да й скай/ва
ч ю ка е было, й каже ётб сега се
сл^чй в' тбизи вёрь щЪ да полЪа
вода да ей бмыё гпдарь мой рыгЬте
ей 39.3156; и пачеха да славеть ба.
й стго велйко_мника reebria. ато
сё стбри радбет тбйзи верь тогйва
39.3156. четврътък велики вечер и
свети вечер в четврътък. Вечерта
на Велики четвъртък. когато Исус
Христос устройва тайната вечеря
с учениците си. амй вь четврьт'кь
велйкыи вёчерь. да вълбжишь във'
съдець сть сэ сто причешете сэ
тЬлото й сэ крьв'ть х8' б!? нашем!?
17.173; й приближи се стыи вёчерь вь
чё на тайнь верк, й £зё збеима % чашУ
мал» стбе причещёгае 17.1736.
ед.: вёчерь 186, вёчерь 16 159, 17.173,
17.1736, верь 39.3156*.
вечерен приз. (1) Вечерен, който се от-
нася до вечерта. дойдоха два аггла
i ебдеэ грй' 8’ вечёр'но врЬме. а лбть
Соше прЬ содсэм'скы ьрата до съмнаше
31.2216.
ед. ср. вечёр'н э 31.221 б
вечерняж. (4) Вечерня, вечерна църков-
на служба, й тогази ыа монастйрь като
сэпЬле дохбвници верни иизлйзле. й
црква загвориле. й той ча сэногова
мом'ка мётньле 8’ морето 11.101; като
сэпйха верни стмё нестар!?, й разыдё
се ейч'ки нареэ по дома си, да верить,
й да пйють й да се веселк. запали
се црквата 9.72; нъ сойди въ црква
смЬрёно, на вечёр'нж, й на оутрьнж.
та пакь й ста лмур'гТа. пакь бтидй
дома си та се рау’вай й слави ба 1.46.
ед.: вечер’н* 1.46, верни 9 72, 11.101,
вечёр'нн 39.3146.
вечеря ж. (10) Вечеря, вечерно хранене.
й тогази йзл'Ьзе й сл!?жаше на ейч'ките.
й кога се сьврьши вера, й прославите
ба шлетва 13.123; й той като си пойдё
дома си. й Iio верЪ напокбнь, стань да
се помлй 681 като ей чйнЪше сЬкогы
8.576; трЬва мЪсто ист те. й то по
мал’ко на вечерь й млба непрестанно
чйьгЬше 8 556; каз!?ваше майка й,
сэкак' видЬ анна снова видЪнУе прЬз'
двата мца. по ёдн^щь хлЬбь йдЪше
на днь. й това по мал'ко, й на верь
11.1046. тайна вечеря. Тайната вече-
ря; вечерята, която Исус Христос
дава на учениците си на Велики чет-
въртък. защб б tire крбт'кь й чйсть,
й двьстьвникь. сйрЬ нежёнень. той
лё] на на р*?ка хва на тайнь вера, й
йспыта ха, кой ще да го прЪдадё на
съмрьть 6.41; й азь ёс'мь кэань что
лёгнъ на прьсыте гни на тайната вера,
й сотамо на чёр'пб (!) что ё бжтвнаа
кап'ка й зё да д^мамь 12.110.
ед.: вера 6.41, 12.110, 13.123, вечерь 8.556,
вёрЬ 8 576, верь 11.1046, 12.115, вер*
17.1736, вечер* 17.1756, вер8‘ 34 250.
вечерям несв. (7) Вечерям, храня се
вечер, й жьнъ до дсвёра. й пойде ей
дома да вера й напоконь като вечера
йде й пй. й лёгна си да ей сэпочйне
10.77; й царь сэ мнсэго скрьбь не вёрЬ,
нй заспа прЪз' сэнъзп нощь 11.93. й въ
бн'зи ча кога вёрЬ. пойска гпдйнь
ннтовь топла вода да си омые ръцЪ
39.315; й з'това ти се мола да мё
посл^шаш'ь да ми донесешь со бжтвно
й жйвото причещёше, вьв' който ча ть
със'вбйте (!) ЬЧеници вечера 17.173.
сег: Зед. вера 10.772, вечера 10.77, Змн.
вёртать 9,72; аор '-fed. вера 5.296, вечера
17.173, верЬ 11.93, йёрЬ 39.315.
вещ ж. (1) Нещо същеотвуващо, вещ.
дивна е вещь тази дК’ма. дето каже
емлйсть. как' се врьнаха аплете въ
1ёрлймь със' ветйкарадссть 38.293.
ед.: вещь 38.293.
веще нареч. (1) Повече, в по-голяма
степей. прЪставлк'ше стго апла й
ёмлиста 1соанна бго_слбва... въсЪ
Ученики вЪщ’ше вьзлюслюнь. кь "Л
прЪйдс грбмб, снь. вь ks 6.41.
вЬирще 6 41.
вигна вж. викна
видим прил. (1) Видим, който може
да бьде видян. амй това сйч'ко добро
да се пб'канй да стбримё блвенш
хртУаче бтй да нй спбобй ic хс гака
да препроводи днйте наши мир'но
со врага видймаго й нёвидимаго дето
е ?б!йца на нашъта дша й тЬлото
34.2556.
ед. м. видймаго 34.2556.
в идсав иди 47/7(1 )Витсаида. б'Ьше стыи
апль фйлиипь. со града вид'савйди,
согдёто бЪше пётрь аг ль й ан'дрёа
36.267.
вид'савйди 36.267.
видЬл прич (2) Като прил. Само ср
Светло, което се вижда добре поради
достъп на светлина, видело, й найдё
пёшера голЪма. й црква чюдна, дето
ймаше бжш ббразь. й на въсточна
стракъ ббразъ бёше со ба сгорел' й
на сЬвер'на ст рань найде дбмь го.тЬ,
й место широко за с.гап/ване. й со
пладятЬ, да л’лази Micro широко й
видело со слнцето 14.127; й Оома^зё
мЪр'ка, й белёжи сйч'ко онова мёсто,
где шо шё да стбри, й прозбр'пи на
йстокь да стори, защо да свёти, да ё
видело. а врата со западь да у‘лёз1/ва
7 52.
мин. деят. ед : ср. вйдЬло 7.52. видЪло
14.127.
вщгЬло ср. (\)Дневна светлина, видело.
пойстйн!/ зла зима бёше. й др(?го
не бёше позлб со това дёто бёх1/
йз'мрьз'ньле члците со бесов'скьта
напасть, дёто свёть или видёто йлй
елнце не зйдех!/ йстиинаго ба. й свёта
33.241.
ед.: видЬло 33.241.
видЪн прич. (3) 1. Видян, възприет със
зрението, съзрян. сЗ голёма блйть й
чёсть дёто се ты сега добы й епббй й
кажй намь блжёныи й блгодар^ганны
йосифе дето не ё ьидЬнь, а ты го
видё; как'вй пёсни nianie, като го
нбсЬше да гб погребёшь 35.2606.
2. Като същ. Само ср. Зримото, осе-
заемото, това, което може да се
възприеме със сетивата. члкь защб
като ё създгдень со бж!а рйса затова
се зов! дбмь й прилйчень 61/. нФ със'
зйдЬното м¥, ейjyb, със пльть ей, амй
със' мыслить ей 38.2816.
мин. страд, ед. м. видЪнь 35.2606, ср. чл.
вйдЬното 38-2816, иидённото 38.2826.
видение ср. (181 1. Виждане, възпри-
емане чрез зрението на околната
действителност, гледане. йвидёшёто
что е. кога глёда, члкь нёчтб й познае
что е онова й как'вб е 33.233; й тогази
кога щёха да внес1? чтныи крть оу
црква. събра се нареэ' мнсёго без'четь
на видёше. й не мбжаха да го вйдеть со
мпсого нарса 4.266, 2. Видение, образ
или случка, субективно възприети при
халюцинация от определена личност
и преценявани от нея като предзна-
менование за бъдещето. като в[и]
д! стаа пётка това видЪше, й чю т!м
д[ь’ми]. раз^мъ че ё со ба това видЪнУе
й позна [чеJ щё да се прЪстави скоро
8 56; казъ’ваше майка й, а как* ви.дЬ
анна бнова вид£нТе. прЪз' двата
мца. по ёдн!?шь хлЬбь идЬше на днь
11.1046; й напрасно видЪ бжтвно
видйше ёдйнь агтль й сё йвй, като
нЪкои мл адь мом*кь. й свЪти, като
свЬшь 8.56; и вид’Ь стльпь согнйнь
чё стоаше сё землйта, и досЬгаше до
нбето. й като вйд£ страшного това
видЬнгё зараува се 14.127. 3. Прозре-
ние, спосс-бност да се вижда истин-
ен ат а същност на нещата. й прострЪ
ей правы ать рй'ката й даде MS’ свйтата
xap'fia на писанная, й рё ms’... амй
й тебе даде сега видЬнГе да знаешь
что ё йстина, дето щёшь да крьмишь
ейч'ките людгё със' твбйте 7ста
12.110; да станешь Vrpt, й да пойдешь
въ монастйрь, дето ё тамо йз'брань
сэ ба геэаннь. й нкто да поставишь
сщённика. зацб той щё много людге
да остй. й на нгетово видЬше что е
видЪль й разЛгйль, та щё ейч'ките да
приведё на разь’мь йстпнньги 12.111.
ед.: виден'е 4.266, видЪше 5.306, 15.138,
вид-Ьше 8.563, 9.736, 11.1046, 12.110, 12.111,
14.1272,15.138,15.147,37.275, чл. видШето
11.996, ввд£н!ето 12.1116, 33.233.
видя се. и несв. (708) 1. Виждам, вьзпри-
емам чрез зрението си, съглсждам,
съзирам. й царь рё. сэ, й Ь’вы мёне. й
тёж'ко ми. dc.Tbnt й не влд!/ нйксго
37.277; й оузе тогази мотика, й кола
надбда, к, лак*те й найдё камикь гол^
плбе'кь. й йзвади камикь й вид£, г.
кртове 4 25; ако вы рекьгь, сто хс
вь ш’стыни дё сЬдй в* горьта амй
излаете да го вйдите, а в!е недЬите
фаша вЬра 18.1916; й чюхатьк'мо гла
чё дама, а никого не могбха да зйдеть
37 2756; амй й тЬлбто нгегово, й до
днёшны днь стой ц£ло S’ гробь, защо
видЬ азь 'р’Ьшны й недостойны пегрь
съсвбйте (!) ей бчй 14.130. // Образно.
й защо легома щёше да просвЪти
елние праведное что е Ть нашь гс
хс. да просвЪтй й да остй. дшевныте
очи на гр£шни^е. члци, зашо, като
6txs’ пемрачёни члпите, й сэжйдах!/
да вйдеть светлость бж!а 33.241. //
Глебам, наблюдавам, ставам свиде-
гпел на нещо. й кога додё ча, й раз'брахь
чё щё да се вдйгне чтныи крть. й азь
помысли да влЪза й азь да вида това
чюдо 17.1696; й рёче царь, кога щешь
тогази да почнешь, а ты сега бЪл1жй
мЪстоте да видимь й азь как'вб шешь
да сгоришь, зашо азь П?ка, на годйна
ёднйць дохежда 7.52; й дойде гла гвь
на землйта, за рё. азь ейч'ко вйдЬ, й
нЬ ё нйгтб сэ члпите дёто мотать да ей
скрыАть гр!хоозете сэ мёне 32.2246;
акб вйдишь некого члка дё прЪгрЬшй.
атй мльчй, йлй го поЗ'чй 18.198; й като
вйдЪ страшного това видЪше зараува
се. й помысли ей й рё. това е страшно
чюдо 14.127 2. Виждам, схващам,
съзнавам, разбирам. й види го стыи
Николае как' щё да гы нгпр’Ьпрё, със'
поганы те нктовы s’era, й х8л'ныи и
бмразныи нггговь гзыкь 15.141; азь да
кажем г това црз’. да вйды й црь бти
ты ей соудг'а. ами ей небправьикь
15.1446; й сэн'зи мом'кь. види как'
го векй не ерьди нй м8 запойЬ дава.
амй го мйлова 6.47; й др^гы рЪчи
срамбтны ймь дУма, й стбри сич'кыте
та се насмйаха. й fie мь видйха,
как’вб с'мь та ме ^зеха, и вьвёдоха ме
S’ гЬх'ньть iHMia. й йдбх’ме 17.169. //
Забелязвам някакъв факт, осъзнавам
нещо. й дТаволь пак' се пр t ст бри като
войны й мвй се naps’, й р ё ms' видишь
ли сэ naps’, какь чйни мап’а тбйзи
чюждйнсць 37.276; й кога види s’
нЬкоёго да има нЪкоа м'рьва добро, а
т!е го застаивать да го $61ать 31 217.
3. Прен Виждам, преживявам, из-
питвам, изживявам. дкэклитТань рё.
бстави се скаанне сэ тЬизи твои зли
раббти, й мапи. ато ела та стбри
кбр'бань на беэговеге наши, замь да не
вйдй пэголЬми мъкы сё тЬизи 39.302
4. Виждам, срещам някого някъде.
открия някого амй й ные брат!е
кога вйдй сыромаха, или пътника й
чюждйн'ца, или гола, йлй гладнаго
й жь^наго. й не въведём го вь дбмы
свое, ами мине мимо юёго. знай чё
самого ха ба й га н! смё покаииле й
нахраниле й сёбл!кле 3.176; така да
сгоришь ги, да си видимо и моата
жена Фебпйста, защо чёдата ей знаю
че гы из!доха зв!р!е ради мойте
гр!хоове. амй давно гы вйдж на второ
пришьствЛе твое "ги 5.34; й помбли
се б?1, й каже, влко ги, не лишг. мёне
сонь зи прйбнаа да ю вида да мй не
бъде залк’д^, що съм* се потр^диль
17.174. 5. Виждам изяснявам нещо,
проверяеам, узнаеам. зашо mV б!ше
д'йволь завид!ль, й йспрбсиль б!ше сё
ба да го искрой, да вйди дали ще любы
ба когато mV се скрьбпо 5.276; това
като чю царь. прьв!н* се бскрьбн какь
да погуби таквогбзи члка. й начокснь
пакь повел! да го привелVtb да виды
дали е истинна 9.636; й рё... амй пакь
пр!бьд!те т!?ка оу тьзи нощь, да вйдж
и азь. кък* мй ще повел! бь, така щё
сгори 33.242 6. Виждам, отивам при
някого да го посетя, навестявам. й
раз’бра го й майка mV где е. й пршде
да го вйди, й мнеэго плака при врата та
2.13; й на&р! пойде царь при младыте
да гы выды 7.51 7. Прен. Само св.
Видя, реши какво да правя, помисля.
тьзи мнсёго войска ёврёиска гднакь
мал'ко дни й на сйч'ки ны лог^б!вать,
амй да вйдй что да стбри й със' каг'вь
хытрипа да сё йзбавй сё т!х'ныте
рь! 33.2416; й послаше послаше, да
сё сьбер^ть сйч'ки ёпкпы. что съ въ
ёпар'хТа мириликшскаж. да вйджть
кого да поставеть нам!сто бногози
apxiepea 15 138; й йз'мислы ё дна
мисг-ь да се събёр^ть ейч'кы кадде. й
паппе, й болЪре анатол'скы да се да
сё (!) наговори съ г! да видеть что да
сгореть за това 39.297. видя добро
от някого. а) Видя добро; заживея
безгрижно, честито. й нам!сто
радость чёдо моё, йма гол!ма скрьбь.
и гол!ма млть й що сё над!ахь да
вйдимь гол!мо добро, а азь дочакахь
сега гол!мь скрьбь, й гол!мо зло
35.261. б) Видя добро; получа помощ,
подкрепа. закрила от някого. й ре mV
царь, йлй ть! нгего в!рУвашь. и затова
ли на не прЛёмашь като ё пътно й
достойно, й кое си добро ты видъль
сё ха твоего, й ймашь того ба й цара
9.636; где ми очите видят. Накъдето
ми видят очите, без определена посо-
ха; накъдето и да е, нанякъде. й рё mV
агара. б!га сё господа моа сарра, бти
ми много досажда, й сёхбжда где ми,
бчйте вйджть 11.846; й 8зе й хл!бь
даде агари. й рё ей. "?зми това й бЬгаи
где бчйте ги вйджть 11.85.
сег. led. вида 2.96, 5.34,9.65, 11.89,15.135,
15.1356, 17.1666, 17 1696, 17.1706, 17.174,
33.242, 35.2616, 35.2625, видимь 5 34,
вйдй 6 48, вйдимь 7.52, 11.886, 35.261,
вйдй 7.526, 15.1426. bhwaV 11.84, 37.277,
вида 17 170, видь 17.170б, 32.2246 вида
32.229, 39.301, 39.307, вида1 37.277, виды
.37.278, ви<Ъ 39.315, 2ед. видишь 5.31,
6.456, 39303, видишь 5.376, 6.456, 6.46,
11.886, 16.1586, 17.16662, 18.198, 31.218,
32.227, 33.233, 39.3026, видит* 9.656, 9.676,
12 117б, 16 158, 34.2496, 34.2526, видишь
3 7.276, вйдй 39 302, Зео. види 1.4,6.47, вйди
2.132, 5.27, 5.276, 5.29, 5.356, 5.376, 6.47,
15 141, 16 1586, 17 1656, 17 166, 17.1676,
17.174, 18.1876, 18.1916, 18.198, 18207,
31.217, 32.2236, 32.224, 39.3126, 40.3226,
виды 2.13 , 5.372, 7 5 36, 9.63, 9.636, 9.65,
9 71, 11.81, 11.866 11 97, 11.Ю16, 11.1066,
12.1186, 13.121, 15.134, 15.1346. 15.136,
15.1386, 15.141. 15.М2, 15.14462, 33.2336,
34.251, 35.256. 37.2796, 38.2832, виды 4.25,
11.906, 15.1476, выды 7.51, 7.536, 35.257,
38.2896, вйдй 15.1406, вйде 34.250, выди
36.2726, 1мн. вйдимь 2.11, 11 103, 11.1076,
16.158, 18.2006, 31.219, 32 2302, 34.2496,
37.2756, 40.323, вйдй 3.176, 5.346, 6.456,
9.706, 12.11862, 15.144, 15.147, 33.2416,
39.304. вйдиме 7.53,11.108, 35.266, 36.2716,
38.286, вйдй 7.53, виды 39.2956, 39.319,
2мк. видок. 5.40, видите 6.426, 6.45, 11.86,
15.145, 15.152, 16.1586, 16.161, 18.1836,
18.189, 18.190, 18 1916, 31 215, 31.2216,
32.2246, 33.2416, 35.2616. 38.2886, видите
7.506,38 2876,39.301, видите 18 188, видйтЬ
39.3116, Змн. видеть 4.266, 5.35, 6.486, 7.502,
7.506, 7.52, 7.54, 11.102, 11.1056, 12.1186.
16.1622, 18 1866, 18.1876, 18.2066, 18 207,
33.2414, 33.248, 34.2496. 34.251, 37.2756,
38.2866, 39 3076, 39.315, вйдлть 11.846,
11.85, 11.100, 14.129, 15.138, 15.1446,
15.146, 33.24362, вйд? 34.2516, вйдЪть
38.2866, 39.298, видеть 39.297; имперф.:
3?д. вйдЬше 9.622, 15.150, 18 1 866, видЬше
33.242, 36.272, 38.285; аор : led. видЪ 2.152,
3.202, 5.296, 5.37, 5.38, 5.39, 7.506, 7.54",
11.84, 11.88, И.ЮЗб2, 11.104“, 13.1226.
14.130, 15.142, 15 147, 17.169, 17.Г06.
17.1726, 18.181, 18.1827, 18 1946. 21.2106,
32.226, 32.2266, 32.227, 32.2276, 32.22862,
32.2296, 32.2306, 32.2312, 32.2316, вид£хь
5.29, 5.40, 9 696, 15.136. 15.1546, 17.1586,
17.171, П.17262, 18.18 1 62, 32.2292, 32.22 96,
32.2316, вйд£ 5.296, 17.170, видЬхь 5.34,
17 1696, 32 228, 35.261, вид! 5 386, 11.1016,
17 1706, 18 1816, 18 182, 18 1946, 32 228,
32.2296, вид Ьхь 11.103,вйд£ 18.1946, вйдЪхь
32.2276, 40.3226, вЪдЪхь (!) 32.2276, вид£х'
39.3106, Зед. вид£ 15.145, вйдЪ 17.1676. Зед.
вид£ 2.11, 2.12, 2.13, 2.14. 3.21, 4.216, 4.25,
4.256,5.286. 5.29, 5.32, 5.34, 5.35, 5.36. 5.376,
5.392, 6.446. 6.476, 7.506, 7.512, 7.52, 8.56,
8.576, 9.64, 9.656, 9.66. 9.666, 9.706. 9.715,
9 72, 9.726, 11.846, 11.856*. 11.86, 11 872,
11.876, 11.896, 11.90, 11.946, 11.98, 11 99б2,
11.101, 11.10162, 11.103. 11 1046. 11.105,
12.110, 12.111, 13.12162, 14.126, 14.1266,
14 1272,14.12862,14.1296, 15.13562,15.1366,
15.1386, 15.1416, 15.1466, 15.1476, 15.1506,
17 1646, 17.1646-165, 17.166, 17.1676,
17.168, 17.1752, 17.1756, 17.176, 31.2212,
31.2216, 32.2266, 33.2336, 33.2426, 35.2602,
35.2606, 36.272, 39.2966. 39.300, 39.301,
39.3016, 39.303, 39.305. 39.3086, 39310,
39 314, видь 2.12, 5.32, 5.36, 9.7062, 15.1346,
15 154, 15.1546, 36 270, вйд-Ь 2.12, 2.14,
3 18, 4.25, 5.28б2, 5.37, 6 422, 7 496 . 7.516,
9.64, 9.66, 9.71, 9.74, 11.866, 11 87б2, 11.95,
11.98, 11.985, 11.99, 11.100, 11.101, 11.1016,
11.1046, 12.110, 12.111, 12.1116, 12.1176,
14.1276. 14 12962, 14.130, 15.138, 15 140,
15.14562, 15.154, 17.166", 17.167, 17.1676,
17.174, 33.2466, 33.247. 36.2686, 36.272,
36.2726, 37.2736, 39.308, 39.309, 40.3216,
40.324, вид! 5.36, 9.686. 17.171, 17.174,
36.270, 37.278, вйд£ 5.37, 6 426,10.78, 11.92,
12.110, 14.127, 15.136, 17.1756, 18.182, [ви]
д£ 8.56, вйд£ 11.976, вид£ 12.110, 35.260,
вйдЪ 14.1306, 1мн. видЪх'мё 5.39, вид£х'мё
9.68,11.89,15 141 б, 15.144,15.1486,15.1496,
J8.2033, 18.205, вйд£х'мё 18.203, вйдЪх'мё
18 203, видЪх'ме 33.237, вид£х'ме 39.3026,
Змн. вид£х'тс 9.68,15.1442, 35.2636, 35.2646,
36.2726. вйдЪх'тё 18.2046, вид! те 39.305,
Змн. видЪха 2.116, 9.72, 15.1376, 15.1476.
15.151, 15.154, 18.1836, 32.230, вйдЬха
2.12, 5.28, 15.1376, 15.143, 15.150, 15.1526,
15.154, 15.1552, 37.279, 40.323, в?д£ха 3.20,
4.256. 4.266, 5.285, 5.3 1 6, 5.3262, 5.352,
5.396, 6.436, 6.446, 6.466, 6.476, 6.48, 8.586.
9.72, 9 726", 9.74б2, 9 75, 11.916, 11.926.
11.936,11.96,11.976, И 100,11.1022,15.145,
17.169, 17.1746, 18.184, 32.2306, 35.265,
35.2656, 36.2696, 36.2706, 37.2756, 37.278,
37 279, 37 280, 38.2856, 38 288б2, 39.303,
39.3116, 39.3 1 562, 39.3 1 66, 39.3 1 7, вйд£ха
11.926, вйдЬше 15.133, видку 15.137,
вид£ше 15.1376, 15.1386, 15.1416, 15.145,
15 153, 37.2796, дйдЪх^ 33.241, вид£х^
33.2436, 37.2746. 37.278, 37.2796, 38.2876,
38.2886, 40.324; плусквамперф. • Зед. бЬше
вид£.".ь 4 216, б£ше видЪль 5.306, б£ше
вид£г.а 7 50, 17 1756, б£ше вид£ ib 12 1196,
15.150, 17 166, 18 1816, Змн б£ха вид£ле
38.2886; форми от перф. тип led. съмь
вид£ла 11.1036, с'мь вид£ла 32.2306. съмь
вид£:ь 35.2646, Зед си вид£ль 5.296, 9.636,
видк/ ей 11.87, си вид £ л а 17.167, вид£л
ей 18.1806, ей вид £ ла 32.230, в ид £ ль ёсй
35.2646, ей вид£ль 35.2646, Зед к вид£ло
1.8. е видки, 2.12, 12.111, 15.147, 15.152,
18 1916, 33.2336, 33.2436, ё видки, 4.216,
5.39,9.70,17.1736, 18.1916,36.273, ё видки.
7 54, 31.222, вид£да 8.58, ё вйдкть 11.996,
ё вид£ль 18.182, е видёль 36.273, 1мн. сме
видкге 5.346, смё вид£ле 15.1496, Змн. сте
видкть 38.292, Змн. съ вид£пе 5.30, 11.996,
33.2376, са вид£ле 9.72; бъд.: led. щъ да
видь 39.310, Зед. щёшь да видишь 5.34,
щёшь да вйдишь 9.71. щё да вйдишь 17.167,
щешь да вйдишь 17.1746, Зед. ще да вйди
16.159, 2мн. щете да вйдите 16.161, щёте
да видыте 38.2906, Змн. щьть да ьйдеть
18.1796, 18.200", 18.2006, щьть да видать
18.1956, 18.2006, шьть да видеть 18 200,
18.2006, щьть да ви„еть 18.200, щь да виде! ь
18.2006. щъть да видеть 33.241, със съкр.
инф Зед. щёшь вйдЪ 17.173, 1мн. щё вйдЬ
2.13, Змн. нёмате вид£ 3.18; пов.: Зед. вйждь
3.206, 11.93, 35.261 вй^ь 3.21, 4.236, 7.516,
12.1176, 32.2266, 32.229, 34.249, 34 2506,
34.2552, 35.261, вижь 14.1266, 39 3016, Змн.
виждьте 9.696, вйж'ге 10.77, вйждьте 11.86,
38 2886, видьте 11.1066, 36.2686, 38.2876,
видьте 35.2616, вюйьте 35.2ь4б, 39.3006-
301, вйж'тё 35.265, вййСьтЪ 38.2876, вьпйьге
38.2886, выждьте 38.2886; уел.: led. бы
вид£ла 4.2б, Зед. бы вид£ль 11.1066,15.135;
съкр. инф (мбже) вйдЬ 3.166, (можешь)
ьидЪ 7.53, (мбжах^) видЬ 33 245, (motV) вйд'Ь
37.276, (мог#) вйдЬ 40.3236
видя се св. и несв. (51) 1. Виждам се,
мога да се възприма зрително. сле-
дам се и чюв'стьвна сё зове, кбето се.
вйды й гледаш' го със* очйте ей, йлй го
похвалишь със' р#ка 11.81; сега позна
бти ей ты сич'ки свЬть сътьбрил'. й
що сё выды й нс виды 5.306; А като
йскспаха найдоха едйнь мраморь
велйкь, й едва го сэвалйха мал’ко й
видЬ се тълбто стмх тврьдЬ свЬт.то й
красно 9.71.2. Виждам се, изглеждам
някакъв. й вйзйьтё твбр'ца вашего,
дето повелЬ й бы сйч’ко на чбо й на
землю, а сега сё мрьтвь вйды 35.2616;
о'брьнЬте се кьм'гб ба, и вашъта
мисль да ё на волы бжта. зашб добрЬ
се видите на члчлци (!) до (!) добры й
блгы. ами н1> стс нй защо 15.150. 3.
Срещам се, виждам се с някого някъде.
анощТадуматькогаще да(!)гь дю да
се вйдй със’ дрКжйна да ей под1?маме
18.193; потрытй мтй моа сега, ако
б^демь достбини на бн'зи свЬть съ
щё видЪ 2.13. види ми се. Вижда ми
се, изглежда ми, струва ми се. й азь
глсда сэвьнь йз' вратата. й чюдно ми
се вйд’Ь. свЬтйл'никъ свЬтЬте сэврьхь
црквата, й прихбждаше й стоаше нй
главата слюм^зй члк# 3 19; й видЬ мК
се като чё йзлЬзе вмёка, й позрависа
се със' тЬ 9.73.
сег.: Зед. сё виды 5.306, сё виды 5.306, се
зйды 11.81, 11.89, 38.2816, 38.283, сё вйды
15.1316, 33.2326. 35.2616. вйди се 16.1576,
17.167. 33.2346, 36.271, се вйди 16.1596,
18.1956, се вйди 18.1856, сё вйды 34.251,
1мн. се вйдй 18.193, 2мн. се видите 15.150,
змн. се вйдёть 18.2066: имперф.: Зед вйл Ьше
се 4 246, видЬше се 12.117, се видЬшк
17.166, се видЬше 18.1816, 18.183, аор.: Зед.
се видЬ 3.19, 14 127, 17.174, 34.249, видЬ
се 3.206, 5.296, 6 45, 9 71, 9 73, 33.2356, съ
зйдЬ 6.46, се вйдЬ 3.3.2326. се виде 33.2356,
вйдЬ се 37.2766. се вйдЬ 38.289 -2896, вйдЬ
се 38 2896, видЬ се 40.323, Змн. видЬхз се
5.336, 9.75. видЬха се 10.786, се видЬха
11.1056, сё гъадЬха 39,3176; бъд. със съкр.
инф. 1мн. съ щё вйдЬ 2 13; пов описат.
1мн. да се вйдимь 34.2556; усл.: Зед. бы се
видъль 17.1656, бы се видело 38,2896.
вие мест. лич. 2л. мн. (490) 1. Означава
лицата или предметите, към които
се обрыцаме при говорене; вие.
ёлате й в1е мой аплы, че стё мнегго
зло йстёглёле догдё проказ^вах’тё
ёмшето по ейчката земл£ 18.202; вы
же ако члци мийраге. й като ёдйнь
сэ кнезь пад'н^ьате 11.836; а вые че
стбрих’тё моата воль щето сь быль
бстйвиль законь й дв’мы 18.205; азь
ва не иознава 18204; азь не пригбтвы
мьката зарадй ва, или зарй1 хрпане й
щото отрывать моа воли амй зарадй
д!авола 18.2036: вые ёЬте въ ьерлимь,
догде п^ста вамь дхь стыи 38.293; й
истина д^ма вамь. оти ей йз’г?бих'тё
доброго 34 2546; согрели (!) ще й
вамь Ть съгрЬшёшето 34.255; чн? ако
любите конто вы любъ, кож файда
ймате; нъ когы любите дКш'манете
ваши топва файда мнеэго ймате сэ
ба 1.56; ако вы нЬкои пита, кои вы
йсцЬли а вые рёте. Ть ны ксцЬлй
2.126; и ако щётё да се опрёте нкмК
насрЬша. шё да вы погуби ейн’ца ви
35.264; имамь да в!и вьспомЬн# нЬкоа
ръчь блвени [хргане] хрюпане 33.247;
зарадй това ви зарьчамь да поелйпате
шо рё хс вь ёу.т!ето маОёово 18.191;
сэгдё да намЬри азь вамь хлЬбь й
вода да вы дамь 18.192. 2. Само крат,
дат. форма За означаване на прите-
жание; ваш. сэ горе вамь, дето вы
е по голЬмо ймето со работала вы
чтото чините 15 156, ами се молю па
гпд’ство вы, не замаювайте се й пе
дрЬмЬге 15,1426; сэ горе мёне й вам'
дЬчйца, как" во дочаках'мё й £зе майка
вы чю:кдйн₽ць й наейл'никь 5 32. мир
вам. Благопожелание за спокойствие
и добруване; мир вам. й заръчи на
брапа 6V чйсто да сливать, и прЬдаде
гы на Та. й рё. мйрь ва й прослави са
37.279; й раз'бра ёпкпь платонь, че е
дойшьль апль .. й проела ей ба й рёче
мйрь гебЪ магйёю й стыи рё. мйрь ва
се чёда 37.2746.
им.: вые 1.36, 1.6, 2.126, 4.2263, 4.236, 5.306,
7.50, 9.716, 10.76, 11.816, 11.85, 11.86. 11.906.
11.966, 11.99, 11.105’, 11.107, 12.10962,
12.110, 14.1276, 15.1336, 15.138, 15.143,
15.1436, 15.144, 15.149, 16.1586, 16 159,
16.1606, 18.1816, 18.192, 18.2016, 18.202»,
18.20263. 18.2036, 18.2046, 18.205, 18.2056,
31.222, 32.230, 34.254, 34.255, 35.258,
35.2586’, 35.259’, 35.261 б2, 35.26 362, 35.265,
35.2656, 36.2696, 37.2756, 37.2776’, 38.2876,
38.2886’, 38.290, 38.2923, 38.293 , 39 2956,
39.298’, 39.2985, 39.3026, 39.3036, 39.3046’,
Bie 1.6, 8.55, 18.1876, 18.190, 18.1916,
18.197, 18.1976, 18.2016’, 18.202, 18.2036.
I8.2045, 18.20454, 31.2216, вые 5.38, 8.58,
11 84, 11.906, 11.91, 15.136. 35.2576. 35.264,
вы 11.836, 15.150, вйе 11.91, 31.223’, вые
11.1066, 11.1076, 16 1586, 18.1976, ’8.2056,
21.210, 35.259, 35.264, 38.292. вые 15.1436’,
38.290, вне 15.147, вые 17 176, 35.2656,
39.297, выё 18.192, 18.2026, 39.297, вы
18.201, Bie 18.2016’, 18.203#, 18.204г,
18 2046, в!ё 18.204. вые 35.2636; вин • вась
4 22#, 35.2656, 37.2756. ва 4.226, 4.236,
5.30’, 5.312, 6 43, 6.446, 6.45 , 7.51, 8.596.
11.816, 11 84, 11.86, 11.91, 11.1075, 11.1076’,
12.1166, 15.138, 15.1436, 15.146, 15.149,
15.1496. 15.150, 15 1516, 15 152, 15 1526,
18 178, 18.180, 18 188, 18.1916, 18.201,
18.20264, 18.20 36, 18 204’, 18.205, 18.2056,
31.22162. 31.2226’, 33.2416, 33.242, 33.2476.
35.2583, 35.2586, 35.259, 35.2636, 35.266.
36.2686, 38.290’, 40 3226. ва 11.86, вас'
17.169, вась 36 2696. 38.2926. крат вы 1.56,
11 906. 35.258’, вы 2.12б2,4.2364. 5.30, 7.526,
8.582, 10.796, 11.91, 11.946, 11.Ю73, 18.190“,
18.1916, 18.20262, 18.2044, 18.2056, 31.2226,
35.258, 35.264, 35.265, 38.286, 38.2886,
38.292, 39.3036, вы 11.107, 16.158, 18.2026,
18.2036, 18.204, 18.2056, 35 259, 35.2636,
39 301, 39.3036. ви 31.2226, 35.2636. 35.264;
дат.: в5 1.6’, 4.226, 31.223, 37.2746, 37.279,
37.281, 38.2863. 38.288. 38.28863, вамь 4.236,
5.34, 5.396, 5.406, 6.44, 6.486, 11.91, 11.916,
11 92, 11.1074, 12.1106, 12.1125, 15.137,
15.1386, 15.1416, 15 149, 15.1516, 15.152,
15.156, 17.170, 18.1796, 18.1806, 18.1836,
18.190, 18.1916, 18.192, 18.196, 18.197#,
18.2012, 18.2036’, 18.2043, 18.2046 1 8.205,
31.2216, 33.2372, 34.2546, 34.255 , 35.25 86,
35.259, 35.2646, 37.2806, 38.2876, 38.2886,
38.290, 38.291, 38.2922, 38.293 , 39.297, вам'
5.32, вамь 15.149, 18.1976, 37 281, крат. вы
2.9, 5.31, 15.146, 15.1516, 18 1776, 35.266,
39.309, вы 2.9, 4.226, 4.24, 5.28, 5.30, 5.32,
6.45, 6 456, 6.46, 8.49. 9.736, 11.843, 11 90,
11 906, 11.107’, 11.1076’, 12.115, 15.140,
15.146, 15.1496’, 18.177#, 18.1782, 18.1796,
18.18062 18.181, 18.1816, 18 183, 18.1836,
18.1846,18.1866,18.189’,18.190#,18.1916’,
18.1925, 18.1946, 18.1956, 18.196, 18.1986,
18.2013, 18.2016, 18.2026’, 18.203, 18.2036,
18.204’, 18.2046’, 18.205, 18.2056, 31.2216,
33.238, 35.259, 35.264, 35 264б2, 38.287,
38.2886, 38.292,39.309, ьи 2.12, 6.43, 16.161,
18.191, 18.1916, 31.2216, 31.222, вы 2.14,
5.346, 5.38, 6.476, 7.536, 7.54, 9.716, 11.84,
11.866. 11 91, 11.105, 15.1426, 15.1496,
15.1516, 15.156’, 18.182, 18 184, 18 1876,
18.2056, 33.238, 35 259, 38.2886, 39 296,
39.301, 39.3036’, вы 3.21, 17.169, 38.290,
39.309, Bi 18,2016, 31.2216, вй 18 2026, В1И
33.247, вй 34.255, вы 38.292, вй 39.3036.
визир м. (1) Везир; висш управник.
тзквази работа щё да стбри бн'зй
нельстивы антихрк'ть... й щё да ей
направи визире, й паппе, й кадьё,
й воеводы й с^банле, й сл^гы. по
ейч’кыте мЪста й градсове. сё нктовы
людТе 18.1886.
лги..- визире 18.1886
вик м. (4) Вик; силен глас, провикване
като израз на определено емоционално
състояние. тогйва ще да бьде голЪмь
плачь й ьйкь много, по ейг'ката земли
й въздышЪшё й грйжи, й гор:чевины
на ерцбто ctKOMV члк^ ще да с много
18.1896; лаком'сто (!) е ейч'ки люд!ё
притйснало. KS’pBOBCTBO й с4каква
мрьсота ейчка земли йспльнила. нг
льжа хвал'ба, а на правда ьйкь. ейч'ки
едйнь дрУгым^ ймать невЪрство
31.2176; й това като рё. атб се токе
стбри вйкь съ гла, й млъва, й плачь
39.3075 // Врява, шум от много гла-
сове. й по пьтищата сё мрьтвы людТе
вонй й мурнзма зла не мотать да
трьпАть лющетЬ. вь кьщи гладь й
жьд^ван!е й по пьтищата гль чка, й
xopai ii мнеого й вйкь 18.194.
ед. вйкь 18.1896, 18.194, 31.21 /6, 39.3076.
викам несв. (34) 1. Викам, издавам силен
глас, наоавам вик. й тси сэ голЪма
бсйлость й болесть, паче да вика й да
плаче 10 77; й тогава сйч*кыте люд!е
едйнь ёзыкь, й ёдйнь гла щьть да
думать й ейч’ки гр!шници шьть да
вйкать й да плачать 6 грЬхоовет! ей
18.1995; й в' тбизи ча й сэ гр!шныте
члцш агглы прихбдеть пр! пр!столь
бжш плачать и вйкать й йдать на
пбклонь i конто ймь е, ча рсчсно
32.225. 2. Прозиквам се, говоря на
висок глас; крещя. въ тбизи ча найдё
се наерй дбмь свой, й выка тврьд! й
не прЪстан^ва, стыи Николае помозй
ми 15.1526; й кога тёте й идёте, а в!е
викате свободно й без стра а не щёте
да млите й да хвалите моего име, амй
се хвалите сь ваши д>?мы 18.2046; й
г г . М' \ г . ..
зеха да викать з* голь гла стыи гесор4пе
помогай на. ато да ти дадёмь файда
39.3176; й йспьдиха го вънь. й викаха
на цара. оубш готова пр Ълъст'нйка Йлй
39.3076. Н Разгласявам (за глашатай).
й за тази ц^ма стбри се мльва гол!ма
низ’ ль даете въ народ! й царь повел!
Ослалин^ дёто вика да млъкнать
39.2986. 3. Викам, призовавам, каня
някого, зова затовд йТь въ ё’/лТе рё...
азь нйкого не наейлюва. й никого
наейла не вика 38.2826; й каже mV
стыи. не скрьбы чёдо моё нйчтб, амй
се раувай. отй ма вика хс поскбро да
йда при нгего 39.3066; й бще се н! ё
добр! Р?ка иам!с1иль й йтьк'мйль,
а там* то не остав!гь, амй го викать
31.2156.
сег.: led. вйка 38.2826, Зед. вйка 4.24,
6.476, 7.54. 10.77, 17.1662, 17.1666, 32.2242,
39.2986, 39 3066, выка 15.1526, 2ми. вйкате
18.2046, Змн. вйкать 4.266, 15.153, 18.206,
31.2156, 32.225, 39.3176; имперф. Зед.
вйкзше 9.71, 12.118, викаше 39.306, викаше
39.308, Змн. вйкаах^ 15.152. вйкаха 32.2316,
35.2636. 39.300, 39.3076, вйках* 37.278;
аор led. викахь 33.243; бъд.: Змн. пить
да вйкать 18.1976, щьть да вйкать 18.1996;
пов . 2мн. вйкайте 7.54
викентий ЛИ (2) Викентий, й въ бнова
вр!ме съграды ёдйнь болиринь вь
цариррадь. ёдна црква вь име ctmV
mhhV й Виктор!/ й викён'тло 9.685.
викён'Ню 9.686, викён'тпо 9.69.
викна св. (23) 1. Викна, издам силен
глас, надам вик тогйва кате щьть да
чюать сэнТа еврее сэ мсэмсёа таквизи
д#мы, щьть да вйкнать з гол! гла да
плачать и да сё бто ть по гааньта й по
лицёто, ала не щьть да ймать млть нй
Сэ кого 18.201.2. Викна, проговоря на
висок глас, провикна се. а б!сь щотб
жив!ше зъ бногбзи идола, вйкна з'
гол! гла, н! с'мь азь бь 39 3075; па
вйкваха сты гёор'пе помбви на да
йзл!зё й да ти дадё ёдна жльтица
39 3175; тогази вйкнъха й рекоха
сич'ки. велйкыи бь хрт'йн'скы 5.396.
аор: Зед. вйкна 5.376, 9.656. 39.2996,
39.3076, впкнъ 36.2726, викна 34300. вйгна
(!) 39.311, вйгна (!) 39.311. вйкна 39.31162,
Змн. ьйкьъха 5 396. 39.3156, вккньха
32.2306, 39.307, викьпха 39.301, викньха
39.305, вйк'наха 39.3096, викнаха 39.3176;
бъд.: Зед. щё да ьикне 18.1886, Змн. щьть
да ьйкнат1 18.192, щьть да вйкнать 18.2006,
щьть да вйкнать 18 20! щьть да вйкнать
18.205.
Виктор ЛИ (2) Виктор, й въ бнова
вр!ме съграды ёдйнь болиринь вь
цариградь. ёдна цркьа вь име ctmV
мйн^ й Виктор!/ й викён'п’ю 9 686.
Виктор* 9.686, Виктор*1 9.69.
винар м. (1) Винар; иовек, койторазли-
ва виното по време на угощения, ви-
ночгрпец. Ть ли ё, йлй бжш н!кои
апль. що с!дй п/ка сега сьс' на. защо
азь вид! като го плёсна винаръ шб
сл!?жи 7.506.
ед.. чл. винаръ 7.506.
вино ср. (24) Вино; алкохояно питие,
пригопгвено от гроздов сок. злФ на т!а
тогйва който пТАть вино съ с’вир'щи й
със' тьпане, та сё ббьйдать й бпйвать,
й самы сёб! ей заборавЪть като дйвы
свйше 18.198; тогйва щыь да давать
pi 6tl дёто сыповать вода въ вино та
продавать 18.1976; w чюдо. претвори
се 6:;ази веда на вйно като медь
слад'ко 10.79.
ед. вйно 5.346, 7 50, 10.786, 10.792, 11.886%
11.1076, 15.155, 17.1722, 18.190, 18.1976,
18.198, 20.209, 38.294, 39.318, вйно 10.79,
18.192, вино 11.886, вино 32.228, вйно 3.18,
вин<2 20.208, чл. вйното 7 50, 10.786.
винопиец м. (2) Винопиец; лице, което
обича да пие вино, аггль хранйтеть
плаче со вйнб„тици, а б4соове са
веселить й раувать 6 бикрУе, защб
принбееть дУйволУ, кор'бань със'
виьотиствс 20.209
ед.: винотёць 12.119;л«н..- ьйнб_шйци 20.209.
винотгийствс ср (5)Ванопийство, пиян-
ство. со гор! и тёж'ко кой се ъ'тьк'мЪть
на тани, й л’Ьжьть като мрьтвы й со
ба сольчени зарА винб_пшство. [й со
дха) й со стго дха сод^лёши смрада
ради бикрУйскаго 20.209.
ед., ьынодйиство 11 1066, ьйнбпТиство
20.209, винб_шиство 20.209, г иною ист во
20.209-2096, винбдпйсгво 20.2096.
вир м. (1) Вир, дълбоко място в река.
й нопйта тамо вратарете й рё ймь.
вшгЬх'те лй трйте члци что съ бсъдени
й рекоше м»1. сега гы провёдэше т8'ка.
й сёьёдоше йхь въ вира дёто е бсъдено
Micro да гы заП?бжть 15.144.
ед.: вйра 15.144.
вирсавея МИ (1) Вирсавия, й зова царь
писатели своего ймето мь' коавь. й
рече мЬ'. вдп й прЬчетй ми людУете со
вир’-савёи, даже до дана 11.89.
вир савёи 11.89.
висииа ж. (3) 1. Висина, въздушното
пространство високо над земната
повърхност. й пбчне да сё вдйга като
ейл’нь вЪт'рь, й като бь’ра велйка а
като пра на землнта паднУва. й като
пламен' се ьдйгне ropi на висинь а
като дйм' се разйде 31.2156. 2. Висо-
чина, измерение в посока стдолу на-
горе. й видЪ тамь фйници що ймь
6ime висината, л, лакате. а дрЬ’гь:. к,
лак'те. й дрь’гые,'!. лак'те 32.2276.
ед висинь 31.2155 виейн^ 31.220, чл.
висината 32.2276.
висок прил (23) 1 Висок; който се
отличава с голяма височина, с дъл-
жината си по отвесна линия, й
по в ел t да изведать Оома, на нЪкоа
планина высока 7.546; й 6tine
выебкь, й голЪмь, й юнакь ейлннь
9.65; й околь" градь съзйдг велйкъ й
нйрь (!) выебкь съзйда да сё оупази
монастйрь П.КЮб; защб 6ixV красны
й на лине й на снага й двът! х^бавы
й выебкы 5.36. 2, Висок, който има
определена височина, размер, и парь
навъходовосбрь, тогази нЬкогы нап-
рави ббразь злать выебкь 6t лак1 rt,
3 11 916; а той си съградй стльпь
пбвысокь до, д, лак'те. й стон на
нгёго, з, годйнь 2.126. 3. Висок, който
е над земната повърхност или друго
определено равнище, възвишён. Й царь
cinie на ьыебко Micro й глёдаше
как'вы люд'Уе йзлЬзЬ’вагь да се ббржть
9.656; пагрУар'хь ььзл4зе със' дУаконе,
нас0£ црквата на висбко Micro що^сё
зове сом’бсонь. й в'дйгнаха чтныи крть
4.266. 4 Прен. Значителен, който
превъзхожда другипге, ценен, й гората
ёлесонь 6iine блйз8" при виОанУа. и на
тьзи гора вьзвёде хс аплете й защб
гы завёде нависбко, бти да покаже
высокь раз£мь на аплете 38.2926;
ами на вйчнытс празници потврь.тЬ
се рауваме блгы хртУане защото е
црьскыи празникь й почесть црква.
бти на древы слЬ’гы иал'ко има
почесть й похвала а црева почесть
пбобае да е нА ейч'кыте почести
повиебка 33.2326; защб ако сё не
покачи члкь на высока добрбд£тель
не може да S’niae въ цртво нбпое.
выебкаа .joopoflirenb шо съ зовё.
млтйнм й пбеть й см£ренУе 38.2926.
с висок глас. Открито, пред всички,
на всеослушание. това рё царь, та чё
повЪлЪ да посЪкьть аОанас‘1ё й тойзи
щото бЪше въскрналь О мрьтЕы.
защбто съ високь гла проказ1?ваха ха
истйянаго ба 39.3056.
ед.: м. высоки 9.65, 11 916. 11 1006, високь
37.2786, высокь 38.2926, 39.312, високь
39.3056, сравн. пбвысокь 2.1262, повысскь
2.136, ж высока 7.546, 33.2426. 38.2926,
высбкаа 38.2926, сравн повисбка 33.2326,
ср. високо 4.266, высоко 6.426, 9.656,
высоко 9.65. високо 36.269, сравн. най
высоко 15.140; лен..- выебкы 5.36, 11.83.
високо нареч. (16) 1. Високо, на гвляча
височина, много нагоре от определена
повърхнина нависоко. та б£ше оноза
кблелб прикачено высоко 39.2996;
й тбв ча йзлЪзе из' морёто пламень
велйкь тврьдЪ й вдйгнь се сэ морёто
нагори высоко 15.152; й тогйва вйгна
(!) стыи съ голёмь гла, й думайте така,
бе дето сЬдйшь гбрЪ на высоко на
хер1?в(ме. й глёдашь дол!/ по землйта
въ бёзна 39.311; й пакь рёкоше. бе,
погледнй сэ высоко на тьзи отроке виЩ?
13 123.2. Високо, на висок глас, силно.
й пакь стань рауаюе посрЪ тЪхь
й рё высоко, така е повел'Ьль царь
асиршскыи 11.91; тогйва ще да ймь
прод^ма високо й ерьдйто на люд!ете
сйч'ки 18.192. вднгам се ;дрьжа се)
на високо. Големея се, надувам се.
а кога ма’ е нёкоиа грижа й скрьбь,
нйкои не може да го раз'говбри.
сам'си се ceoi не знае. а на високо
се вдйга 31 2166; днёска ё, a s’rpt го
нема, дне се дрьжй на високо, а ЛрЪ
го оплакивать 31.216
высоко 5.29, 7.50, 11.91, 13.123, 15.152,
39.2996, высоко 9.61, виебке 9.726, 15.1366,
15.152, 18.182, 18.192, 31.216, 31.2166,
высоко 9.74, 39.311
високодуманне ср. (1) Шум от одно-
временно говорене на висок глас от
мнозина, глъчка. раува се д!авоть й
каже бти се нйкоги не payвамь тьи й
весели за кор’б|а]не, сэ поганы члцш.
как'вого сэ шаны хрпане защо се i
бикр!есич'кивблымой... прЪслйпашё,
клетва й льжа вйсоколЛлаше й пЪсни
различны, й др!?гы мнеэго раз'лйчны
прилики 20.2096.
ед. вйсокэjjSMaaie 20.2996.
високоумство ср. (1) Высокомерие, чув-
ство за превъзходство над Ору гите,
надменност подобрЪ е й мал'ка
добра работа да стбри ль тбко да ё
право й сичко ерце щото ё 6i? драго
й Угодно, нежели повёче голЪмо
добро да сгоришь съ кбм'ейп’кь й
висбкор?мьство щото ё 6s’ [неугодно
й бмразно 39.3196.
ед. високоJ/мьство 39.3196
висота ж. (1) Высота; обширно въз-
душно пространство, което се на-
мира високо над земята; висина.
й напоконь азь павгль чю гла чё
д£ма сэ вйсоти нбные вьзнесЪте тази
дша щото е сторила во ги бж!а, й да
раз'/мъе от! е тбизи бь йсгЬн'с[к|ыи,
дето м1? са ё кланйла еёкогы 32.230.
мн. вйсоти 32.230.
височина ж. (1) Височина, измерение
отделу нагоре, ръет й бЪше высочй-
ната аггл/тсмУ. сё землйта до нбето
11.895
ед., чл. ьысочината 11.896.
вися несв. (7) Вися; намирам се на из-
вестно разстояние от земята, прика-
чен за нешо; провисвам. й нелогребёнь
зйсЬше. догдё не доидё сэ тЬ н£кои
богать члкь, й йспроси го, та го сънё
сэ крть й погребе го 12.119; й видь
а чё вйси на йрь, ёдинь лак'ть сэ
землйта 17.1676. И Образно, меэусй
рё за евреете какь щьть да распньть
ха. щёте да вйдыте жйвоть ваыь да
виси прё бчйте ваши 38.2906.
сег.: Зед. вйси 16 161, 17.1676, 35.260,
виси 38.2906; имперф.: Зед. вйсЪше 12 119,
35.2616 висЬше 36.269.
витания МИ (9) Витания, хс дващь
стбри пасха въ виваша със'ъ’челините
ей 34.250.
виОашя 34.2492, 34.2 502, 34.253, 3829262,
виОанпо 34.250, виОан'-ю 38.292.
вишни прил. (9) Х.Прен. Вишни, небесен,
съвършен да поставлю прЬстбль
мои на нбето. й да бь’ди’ й азь пбббнь
вышнюД/ б8" 11.836; блгодарю те рабе
ба вышнмто. бти си помйловаль мёне
грЬшнаго 15.1356. 2. Като същ. м.
Вишният, Господ, Бог отец, блвёкь ic
хс бь нашь ?НЬ ВЫШНМ.ГО црь въвЬкы
37.2756. 3. Като същ. мн. Вишншпе,
чебесните обитатели, заслужилите
да населяеат небесата W нбето
мнил о аплы пЬмх^ .слава въ вышны б?
й на землй мйрь въ члц£ блговолюше
33.237. вишни Иерусалим. Горнаят
Ерусалим, небесните селения, раят.
замь да оьдете чёда свЬП/ й на днйте,
й ссёве на цртво нбное. й да намерите
вЬчные радосты й да бьдете граждане
вишннт о 1ёрлйма 31.2226. #
ед.: м. вышлыи 35.2586, вышнь: 39 305,
ьышниге 4.22, 15.1356, 37.2756, вишнвго
31.2226, вышним)/ 11.836, 11.84, мн:
вышны 33.237.
внОания вж. витания
владам несв. (11) Владея, имам под
своя власт, господствам, амт затова
й бь не щЬ да влада на ?мь илкК
амй го бстави да б(?де на свэа волн
38.2826; бти е тврьдЬ прЬмнсэге
ллЬме такозлге й бь с със' тЬ. тцё да
сё роди члкь сэ гЬны pd', дето щё да
влада на' ейч'кыи свЬть 33.2436; ами
ги бе, ты на ейч'ки на владашь, защо
с'ме й ные твоё създаше 4.246.
сег.: 2ед. владашь 4.246, Зед. влада 15.131,
15.1316, 16.158, 38.28264, Змн. влздать
15.1386; форма от перф. тип: Зед. евладаль
5.366; бъд.: Зед. щё да влада 33.2436.
в.тадика м. (78) 1. Владика; висш
духовник в християнството. й царь
прйзова аледанрьскаго влка 39.3116;
й посё^на антисохшскыи влка да ms’
зёме нЬкое влакно сё брада:a mis’ да
йма за блвеше. й оусъхна мК роуката
2.15; й рё м8 гь пакь. ако вЬрйзашъ
мёне а ты иди й испытан где е вйка
на ваше мЬсто дето крщава хрттАне,
да крти й тёбе 5.296. 2. Владика,
господар - наименование на Бога.
ные смё постены до тебЬ, d нашего
шб'щыго b.tkS’ га чшего iv ха да тй
помбжё 12.120; сега йш^стювашь
раба свой вйко, като ей рёкль думата
твоа, със мйрсё 17.1746; а азь те сега
глёда чёдо моё, н?. като цра; амй като
едного бсъдпика. й нЬ като га й вйк8’,
ами като ёдйнь елз’га дето е бсъдень,
й ^бТень 35.261
ед. : вАкз 2 152,5.296,5.30’, 6 466,6 47, 8.596,
9.686, 9.74б2, 11.1086, 14.1286, 15.1336,
15.139, 15.1496. 18 180, 18.1986, 20 208,
39.3116,40.32264,40.3234,40 3236, вЛкЬ 4.25,
4.266, 12.116, 12.117, 12.119, 12 120. 35.261,
чл. вшлгомй 9.1’46, 15.133, зв. вбко 2.10,
2.106, 2 116, 4.24б2, 4.26. 8.57, 9.69, 9 736,
11 876, 11.101, 11.1016, 11.102, 11 10562,
15.1386, 15 1416, 15.14362, П.1646, 17.174,
17.1746, 18.203, 32.226, 39.3016. 39.3046,
39.3056, 39 3085; мн.: вйщ- 2.15, 2.156,
4.26, в л цы 15.1416, владйци 16.1596, вЛщи
18.1966, 18.202, 20.2086, 39.319, чл. вЯцьпе
15.141, в.4ците 33.236.
Владилен прил. (2) Владичен; който се
отнася до православншпе празници,
посеетени на Бог. ами на вйчныте
празници потврьдЬ се рауваме бшы
хртГане. защото е црьскыи празникь й
почесть црква 33.232.
мн : влчны 1.4, чл. в4чныте 33.232.
владичество ср (5) Владычество,
върховна църковна власт. управление.
й дойдё поьелЬше царево, й до
мирили[с]кые cnap’xi'e. и тогази
дрьжаше влчьстьо стыи нйколае
ьъ тейзи градь 15.139; rjapie со
цртво се раз'ейпаха. влцТи, влчьство
погв’биха 20.2086. твое владичество
(владичество ти). За назоваване на
върховен властник, владетел - твое
владичество, владичество ти. й
провбдиха посланте, до 1ерлймь... й
рёкоше что си начел'никь на 1ёрлймь
пйшё до твое влади чьст во, ные людт’е
айинёйсцУи 36.2686; й стыи Николае
тихо рече. Николае грешны рабь
влчьсгвх'ти стыи в.4ко 15.1386,
ед.: вДчьс’вС 15.1386, вЛчьство 15.139,
15 1416, 20 2086, владичьство "*6.2686
владичииа ж. (5) Владычица госпо-
дарка, название на Св Богородица.
мпатого, ка. иже въ црковь въведёнте
пртые вЛчце наше бце й прно двы мр'тё
13.121; тёб-Ь вЛчце що ей на сйч'ки
свЬть. й породила ёси Та ба. азь мой
животь V тебе сэставй. й на тебъ се
надЬм да мё помйлН’вашь 8.566; ты w
вЛчце бце що си бТо^любивг. й показа
си мёне, как' ей члко_любива. й не
бмрази мёне, й моа мбг'ба. амй даде
ми та вид'Ьхь славно чюдо 17.171.
прЪсвЬта at в а владичица. Дева
Мария, майката на Исус Христос;
Богородица, й вйд"Ь образь стЬи бци,
чё стой, й азё и реко й глёдамь a. w
пртаа дво вЛчце, що ей родйла ба ica
ха 17.170.
ед.: вЛчце 3.16, 13.121, зв. вЛчие 8.565.
17.170, 17.171.
Еладичъски прил. (2) Владически, кой-
то се отнася до владика й кога се
пётрь архтепкпь прЬстави. й прте
вЛчьскыи простоль въ аледанрТи
ахйла Ймето mV. й той едва ббрьна
арта на правеславнаа вЬра 15.1406
ед.: м. влчьскыи 15.138, 15.1406.
влазям несв- (4) Влизам; преминавам,
прониквам във вътреилността на
нещо; навлизам. защо т!а стцти дето
бЬха на тойзи свЪть. та не urbxa нй
мстте, нй питтё, амй глад?ваха, й
жьдй'ваха, й тёглвха зло зарЛ‘, ба, та
ей тьи провбдиха днйте свои, й кога
влазЬть в' тойзи градь. ато ймь даде
гь, „а. почти 32.228; й рече ми сэн'зи
сщенньт м8жь. ты дтаконе т>ка сЬди
напр£ не влазй 3.19; прилйчниы сь
црковныте празници... като нЬкоа
голЬма ограда что е насадёна вы pt
сё сЪкак'во цвЬте миризливо... й
който влазеть вътрЪ радость ймають
голЬма защо се насытювать сэ хябавы
муриз'мы 33 232. в злкна влазям.
Върша злини, злодействам, его мал'ко
остана да сё доврьши свЬть. бти
видЬха ейч'кыте людте по ейч'ктать
свЬть въ злына влазЬха 18.184.
сег.: Змн. влазЬть 32.228, влазеть 33.232;
имперф.: Змн. влазЬха 18.184; пов.: 2ед.
влазй 3.19.
влаканцеср. (2)Влакънце. косъмче. като
[ако] бы была една скрада (!) голЬма
да гори сэг'нь й нЬкои да мётне мал'ко
влакан'цё i сэн'зи сэг'нь голЬмыи и
кбл'ко бы се отбрило пепёль сэ снова
мал'ко влакан’це 38.2896.
ед.: влакан'цё 38.2896, влакан'цё 38.2896.
влакно ср. (4) 1. Косъм, влакно. й
посёгна актисэхшскыи вЛка да мз" зёме
нЬкое влакно сэ брадата MS’ дарима за
блвёнте 2.156; нйтб за свой гла кльни
се бти не межишь ёднб влакно да
стбришь б"Ьлб 1.3. 2. Къс от тялото,
влакно. йдЬте й вижьте ако бьде
сэстало н£кое влакно сэ кбетыте мт/,
та го фр»лЬте да се не намЛры нйчтб
сэ нтего 39.3006; влакно не бЬше
йз'горЬло, йлй сэ главата ймь или сэ
снагъта нЬчто, амй бЬхх’ да речешь
като жйвы й цЬлбкЙшьт 5.396.
ед., влакно 1.3, 5.396 влакно 2.156, влакно
39.3006.
власи мн. (1) Коси, космите по гор наша
част на главата на човека, власи
марта же пртём'ши лйтрх’ мира надра
пйстики мнеэго цЪнны помаза нсэнЬ
тсбвЬ й сгрь власы своими нсэзЬ его
34.250.
власы 34.250.
власт ж. (9) 1. Власт, господство,
могъщество. и црь славЬ Ть нашь
те хс въл"Ьзе въ адь със' чтеговата
ейла й власть й не вълЬзе хс сьс'
тьлбто си въ адь, защо бЬше тЬлото
мх’ на земли 35.264. 2. Власт; право
на управление, евързано с някаква
държавна или църковна длъжност
й сэкато fee власть стыи ev'CTarie й
стань пакь прьвы на войск»’. й поиска
да си прячете воискъта да вйди кол ко
има 5.356; а стыи димйтрГе, сэкакь
npie аласть. да е гпдарь сол^н'скы.
тогази се йзъйви сэчив'Ьсно какь ё
хртаннь (!) 9.62. 3. Власт, право да
се разпореждаш и подчиняваш някого
или нещо. й ре м»’ даншль. азь цар»
кланам' сс 6i что ё сътвбриль нбо й
землю, амй дай ми власть да ^бйю
тогози зв-Ьра без* бръ.!:1ё нйкак во
11.936; й защб като е сторйль бь члка
та ё сэ дв£ съсгавень. затова ё сэ [с]
йч'кого що ё бь сторйль, помнсэго
почетёнь. й мнеэго ms’ власть дадс н£’
сйч’ко что е животно 38.2836. имам
власт. Властвам. амй какь да стбри
да постйме послаше до 1ёрлймь, до
apxiepea ёврёискыго защб тогази
власть ймаше арх Терек ёврёискы на
аОйна 36.268.
ед.: власть 5.356,9 62,11.936,33.236,35.264,
36.268,38.2836, 38.2876; мн пласты 11.83.
властей лг (7) Властник; лиие, облечено
във власт на царска служба; заповед-
ник. сэнТа трите властель , непотТань,
й S’poLiib, й ёрпилТсэнь. тврьд! гы
шбб’Ьше црь въ цртвото ей 15.145; й
Ш?сти нктоовы члци. й затвори трите
сэнТа властелтс вътьмнйщ 15.1456.
мн.: влзстелк: 15.1453, 15.14563, 15.146
властелин м. (2) Властелин, владетел.
а дТавсль... претвори ей ббразь като
ёдйнь войнь... й каз^ваше два влъхва
съ бЪт але сэ нашего властелина, й ть’ка
съ ? ва ами зарадй тЬ мнеэго войска
йде, й щё ейч'ки да погынемь 6.43.
ед.: влястелйнь 33.236, властелина 6.43
влахерка МИ (3) Влахерна. въ тьи днь
чюдо въ цркви влахёрнЪ въ цригра
3.18; й сэбыдё сич’кы цркви, като
ёдна пчела раббтна щб сэб'ходи ейч'ки
цв^тоов!) пролЬтны. й пойде S’ црква
пртЬи бци, что сё зове влахерна 8.566.
влахёрнЪ 3.18, влахёр'на 3.196, влахерна
8.566
влах ия МИ (1) Влахия. й напоконь кога
почё да ей йде на влах’Ти гдёто бЪше
плетень сэ пара, помысли да оузме
мал’ко и£чтб сэ мбщитё cTmS 9.67
влахш 9.67.
влача несв. (7) Влача, тегля някого но-
сила след себе си. й фллиппа хватиха
невФрнш, й влачаха го по ?лиците
36 2676; й напоконь да гб быкть й да
го ьлачать да го затвореть i тьмнйца
39.3016; зарадй това ти се мли сэ
съмръти почакаи мал’ко... къд! ма
влачишь неготбьа 31.2186; тогйва
щьть да въекрнать кметовете, й да
гй влачать ейч’ките люд’Те пр! ба, да
давать дй'ма 5tf. защб са досажале на
сирбмасите ’8.1966.
сег.: 2ед. влачишь 31.2186, Змн. втачать
18.1966, 39.3016; имперф.: Змн влачаха
32.2306, 36.273 ьлачаха 36.2676; бъд.: Змн.
щьть да влачать 18.1966.
влашки прил. (1) Блашка земля. Вла-
хия. Влашко й пр’Тё пптво велйкыи й
6л1 очьстивыи хртТан’скы царь кон’с-
тактинь. й вь нёгово врЪме стбры
ёдного д1?3а на влаш'кои земли 9.666.
ед., ж. влаш'кои 9.666
вльк м. (ЗЬ) Вълк, вид диво хищно
животно, й да сё поклонать влък1/ чс
м? е работала като на влькь, бти влькь
къд1 ходи её зло мйслы на людтетЬ
18 188; вльцш й мёч’ки. й др^гы
гадеэве щьть. да скбчать да а'дьть
людУетЪ 18.1896.
ед.: влькь 5.3262, 5.37, влькь 5.38, 18.1825,
18.18266, 18.185, 18.1866, 18.188’, влькь
18.1816, 18.18263, влька 5.37, 18.1816,
18.1906, вльк»1 18 1 83, 18.1882, чл. влькатопэ
18.1946; мн вльцш 18.1816. 18.182,
18 1896, 18.192, влъци 18.182, чл. в.тьцште
18 193-1936.
вльпа ж (1) Вълна; гъст, влакнест
пласт, който покрива тяюто на
някои животни й вид£ йстип*скыи
едкого чё ходй. й голь сс вид-Ьшю й
почрьнмла мН снагата сэ слнце й сэ
пёкь чёр на, й главам а мК бЪла хато
вльна. й Kt/сй до шйита досёгать
кос мыте Mt/ 17 16б.
ед. вльна 17.166.
влъхва1 м. (6) Влъхва, мъдрец, прори-
цател, магьоскик. зарадй това й ё)н!а
вльсвы дарь принбссть зарадй това
й сэпрьвЬнь се показаше на сйч'киге
ёзыци бти как' сь вльсы, сй_рё
хы:рьци 33.2356; й пакь аттла не
можах^ видЬ сайта вльс'вы как'вьто ё
амй се пр'Ьстбри със' бжТе повел'Ьнте,
като sBtJa 33.245; й царь дГсэклитшнь
ре ёи. амй пакь тебЪ его тй бы
алейан'дро. та гристьпи при тогбзи
влъхва магеснйка, ато ей сэстьпила сэ
вЪрата нашите бобгове 39.308.
ед.: влъхва 39.308, мн. • вльсвы 33.23562,
33.238, вльсы 33.2356, вльс'вы 33.245.
влъхва11 м. (14) Влъхва, разбойник,
крадец. сэ мал'ко по мал'ко зё й да
краде. й напоконь стань, прьвыи
на разббиниците ей „ре, (!) воевода
на вльхвыте. й ходите по гора й
по планЕна й по пътища, й 1/бпъах1/
людтё, й крадЪха. й др'/го мнсэго зло
чйнЬше 6.47; ёдйнь сэ ^чешщыте хвы
it/да стмбновь... нЬ че съ грйжаше за
сыромаси. амг влъфа ЗЪше й кбв'чегь
ймаше. й кби тгЬщо харйзоваше, а той
го крыеше й нбсЪше 34.2506; а вльхвы
й злы члци видЪха как' мУ бпоустЬ
дверь, й наговбриха се, й поидбха й
сэбраха го, й плЪнйха Mt/ ейч'ко до
котгць 5.316; защо влъх'ва й съмрьть
та съ ёднб чё не знаё. кога щё да ны
дойде съмрьть 1.8.
ед.: влъх'ва 1.8, влъфа 34.2506' мн.: вльхвы
5.316, влъ.".вы 6.416, вльхвы 6 43, вльхвы
6.476, 9.726, вльфй 18.196, влыри 20.2086,
вльхвы 39.3166, вльхвы 39.3166, чл.
вльхвыте 647, вльхвытё 6.476; бр.: (два)
влъхва 6.43.
влъчъц м. (1) Водил, трыишв бурен.
й трьнтё Mt/ бставиха на главъта да
простй адам)/ клётвъта. дёто м>' рё
проклёта земли на гвба работа, й
трьте й вльчьць да тй йз'растё на
главъта 35.2586.
ед.: вльчьць 35.2586
р.лЪза св. (АЩВляза; проникна във вът-
решността на нещо, премина въ.пре.
й сэтвбриха Mt/ се стыте врата, й в'.тЬзе
наерф црквата 3.20; бти ми бЪше
рёкль. бр?жтс остро й сэ двЬте страны,
на ерцёто моё ще да влЪзе 35.2616; вь
кьшата ей влЪзешь сэ. вънъ йзлЪзгшь
сэ. въ горь сэйдешь, сэ на пьть стоишь,
сэ 18 1896; й влЪзб въ ньтрФшны
м£ста. и видЪ тамь шла пррка. й дойдё
та мё зратйса 32.227; бти н4 ё ефкыи
да д^маги, Ти, та чё да влЪзс вь цртво
нбное 18 2056; й влЪзе хс въ тёрлимь
34.252. // Образно. раз^/м-Ьх’те лй,
това ё вЪра наша хрттан'ска й кби тёю
дрьжй. а той ще да влЪзе на жиьбть
а кби ли .к не дрьжй а тон сэхбди въ
мйса 16.1626.
сега led. влЪза 17.1696, 17.170", 17.1706,
влЪзк 17.170, влЪ?ь 17.1 70б, 2ед. влЪзешь
18.1896,- Зед. влЬе 3.186, 18.1886, 18.2056,
32.2266, 39 308, 1мн. влЪзё 18.190, влЪземе
32.2276; аор.: led. влЪзб 17.17062, 32.227,
32.2276. Зед. в'лЪзе 3.20, вл'Сзе 8.596.
9.64, 17.1666, 17,174, 18.181, 34.252, Змн.
влФзооха 5.32, в'лЪзоха 11.102, влФзоха
39.307, 39.317; бъд.: Зед. ще да втЪзе
16.1626, ще да влЪзе 18.2056. ще да влФзе
35.2616, щё да влъзе 35.2636, Змн. щьть да
влЬзать 32.227, със съкр. инф. led. влъ щь
17.1696; пов.: 2ед. влЪзи 3.20, 13.124; съкр.
инф (могать) влъ 32.2266.
влЬзу вам несв. (2) Влизам, преминавам
във еътрешноетта на нещо. защо
дЪтё нйкота нс дрьжй мъезь. йлй
зависть, ами ако гб быешь днеска.
а 1/тре те па любы, й ако го гонишь
с5 тта врата, а то влЪ it/ва сэ др^гыте
34 2496; й станьхь сэ гбва м-Ьсто, дето
се млй, й пойдб пакь га се нримЬсихь
дёто вл4,з> вать. й тогази не ой никои
да мё бракы. амй влЪзб 17.1706.
сег. Зед. ьлЪзЯва 34.2496, Змн влЪзкьать
17 1706.
внеся св. (4) Внеса, пренеса нещо отвън
нивътре; донеса вътре. й тогази кога
щёха да внес?, чтныи крть оу црква.
събра се нарсэ’ мнеэго без'четь на
в идёте 4.266; й оугКдиха ксв’чёгь
на кола, й повёз?х' го £ гра. и сйч’ки
гражане го пссрйшньха. й вънесоха
гс оу црква каейновъ’ 2.156,
сег. Змн. вьнесъть 2.13; аор.: Змн вънесоха
2 156, 8.60; бъд. в мин.: Змн. щёха да внес?
4.266.
внук м. (1) Внук, .ище от мъжки пол
по отношение на дядо си и баба си.
й тогази цртвъ’ваше naps’ коч'стан'тйн?
bhS'kb, йраклй црь 11.966.
ед.: вн?кь 11 966.
внука ж. (1) Внучка, потомка, внука.
днь брат'Ге радость на сйч’ки свЪть
просв£тил днёска прЪдЪдК адам?
вн2ка й гпжда родй се, й той се сэвёза
сэ адова тьм нйца 3.17.
ед.: вн?ка 3.17.
водя ж. (125) 1. Вода, вид прозрачна
течност без цвят. й ид£ше по двЪ
сон'пи хлЪбь. (!) й д’вк чаши вода
чинше 40.323; й въ бн'зи ча кога верЪ.
псйска гпдйнь нкговь топла вода да
ей бмыё рьц£ 39.315; й сэнази всэда
бЪше тамо на мЬстотб гдёто извйраше
слад'ка, й добра, й зрава 11 1026
2. Водно пространство, морёто...
раз'игра се. й не видЪше се нй ctfxo
нй всада 12117; а той сс растрспёра
като вйдй това чюдо какь ходи но
водьть 17.174. 3. Водоизточник. амй
са п?сти сэ антихрГста. дето ще да ймь
йес?шй вбдзето въ сэнозй врЪме. й
ще да погибы реэ' члчьскыи 18.1786;
й р£кы й кладенц’ш, й чешми, й
шадрьваше й сйч’ки воды щото са за
живбть на людЧете сэ ба даровании ато
гы болЪрСето зара аспри продавать
31.2196.
ед.: водь 2 106, вода 2.11, 11.1046, 18.192,
вида 2.1362, 2.146, 5.326, 7.516, 11.98’,
11.986, 11.ЮЗ3, 12.118, 16.16062, 17.17 1 6,
вода 2.146. вода 2.1463, 5.326, 7.50, 7.53,
8.59, 10.786, 1079’, 11.836, 11.853, 11.973,
11.9762, 11.9862, 11J026, 11. ЮЗ3, 14.1 Зи,
15.1526, 16.16064,17.1716,18.18962,18.1906,
18.1922, 18.1932, 18 1 976, 18.205, 31.215,
31.220, 31.2216, 32.224, 33 2406, 37.274,
39.300. 39.310, 39.3152, 39.31563, 39.316,
40.321, вода 11.90, 18.1866, всэда 11.98,
всэда 11.10263, 12.117, вода 16.1606, 17.172,
вода 16.1606, всэда 16.1605, вода 35.2566,
40.323, водъ 35.2586, води 37.2806, вбд>
2.1062, 2 116, 2.136, 10.7862, 11.852, 31.222,
водК 10.786, всэд? 11.976, вода 39.3116, чл.
водьта 2 136, водата 11.85, 11.1026, 11 ЮЗ,
15 152,15.153, водъта 11 946, всэдата 11.976,
11.1036, 17.174, всэдата 11.98, всэдата 1 1.982,
17.1756, водьть 17.174, въвсэдата (!) 17.174,
водьта 31 217, водата 39.315; събир.: чл.
вбд!ето 18.1786; мн.: воды 18.203, 31.2196
воден прил. (2) Воден, който се състои
от вода, привлачиры6о_л6вець мр£ж>
i длъбока вода, й кога мётне мрЪжата
i дльбйна вбднаа, та mV се фагеть
мнеэго рйбы 31 215; й пойдбше йноци
й раскопаше мал’ко й йви се жила
всэднаа. й пакь покопаше поддьбоко,
й йстёче вьэда добра, й дбета 11,103.
ед.: ж. всэднаа 11.103, вбднаа 31.215.
воденичар м. (1) Воденичар; човек,
който работи на воденица. тогйва
щьть да давать рй 6V. ьоден'ч'Ьрете
дето са зёмале сэ своать хакь помнСэго
та щьть да го вращать, на сиромасите
й на дрйыте 18.1976.
мн.: чл. воден'чЪрете 18 1976.
водица ж. (У)Водица, мазко количество
вода, идёте ймь б£ше да думать бжш
р£чи. й мал'ко оукъ'сюваха хлйбь със’
водица 17.1646; а йстГе ндЪше, трЪва
със’ водйца 2.126.
ед.: водйца 2.126, 17.165, всдица 17.1646.
водол Ьй м. (3) Водолей, едно от
дванадесетте съзвездия на Зодиака.
й вь пролить йма зод1’е, что ё добыг’кь.
бвень, 1 юнець... й въ зима с к6зи_рбгь
водол'Ьи, й рыба 33.2406.
ед.: зодолЪи 33.2406. водолЪа 33.2406.
водблЪа 33 2406.
водя несв. (20) Водя, отвеждам някого
някъде, завеждам. къд£ ма влачишь
неготбва, защо ме гола водишь npi ба
31.2186; й птрк' icaia. каже, за расгёпе
хвб. като аг не кога го зодьшь да го
заколишь... така ей не отвори Ь'сгата
38.2906; тогази брат1 м? каза. мёнс бь
pd1 тебе «’зё дшьта. й вбдеха ме агглы
в ь рай 7.54; й архгглыте что мё вбдЪха
рекоше ми да сё поклоню 11.104
сег.: Зед. водишь 31.21X6, водишь 38.2906,
Зед. води 5,326, 6.45, 31.219, Змн. вс'джть
15.144, водеть 16.161,18.180, водет132.2306;
имперф Зед. воден.-е 17.1646, Змн. всдеха
7 54, вбдЪха 11.104, 12.119, 12.120, 34.252,
нодЪхУ 12.1196, водЪха 37.2796; пов.: Зед.
вс-дй 17.171, воды 39.3116; съкр. инф : (не
Mort) веды 6.47.
воевода м. (17) Воевода, предводител,
водач. зль йзлЪзе момькь й непотр£бнь
й сега е % планината воевода на
вльхвытё 6.476; бЪше дрЬгыи царь
ймето м(/ езегаа й царь асиршскы...
й събра ейч'ката свба войка. й полсти
гы със* payaida воевода на 1ёрлймь
11.906; н£лп ейч'кы въ ёды? землю
сэхбждать. й цар!ё й влцш. й вбйводи
й болере й ейромаей 39.319. И Пред-
водител в небесното воинство, ты
ёсй бь ейл'ныи... ты ёсй напратиль
агглы й ар'хагглы й ейч'кы нбные
всёводы 18.203.
ед.: воевода 4.22, воевода 4.226, воевода
6.47, 6.476, 11.906, зоёвода 6.476, воевод^
12.1086 воевод? 39 3166, зоевод# 39.3166;
мн.: воеводы 5.28,18.1996,20.2086, воеводы
18 1886, воеводы 18.190, воеводы 18.203,
вбйводи 39.319, воеводамь 20.208.
вожд м. (1) Вожд, лице, което пред-
вожда войска или народ, бти из' тебе
щё да йзлЪзе, вб^ь, дето щё да бьде
кнёвь въ шли 33.236.
ед.: вбЖь 33.236.
воин м (42) Войн войник. й казг на
ейч'ки корабници. како вид£хь # гьзи
нощь ёдйнь младь войнь 9.696; й рё м8"
царь кой ей ты войне, та ей така чрьнь
й мрачень 37.276; й дойдбше войны
като злы звЪрове й приковаше ма-б-ёа
б юмлжта 37.2776; ра^й се димйтр!е
войне хвь, дрьж* се й крЪпй се да
поб'Ьдйшь твойте врагсове 9.646.
ед войнь 6.4362, 9.68, 9.686.9.74б2, 33.2466,
37 2756, 37.276, войнь 9.696, войне 33.247,
война 9.746, чл. войнетом*’ 15.144, 15.1486,
зв. войне 9.646, 9.746, войне 37.276; мн.:
воине 5.342, воине 5.346, войне 5.346, 5 35,
5.36, 8.576, 9 66б2, 12.120, войне 5 35,
всэйни 5.36, войны 11 906,16.1586, 37.2756,
войны 15.1426, войны 37.275, 37.2776,
37.278, войне 37.2756, чл. войнете 12.120,
вбйнете 37.2776; бр.: (два) шэина 5 336.
воински прил. (1) Войнски, който се
отнася до войн, аско'линь... рё. со
добрый гпкпе. защб ты бы това и кбй
те иа?чи да Заметь бр?ж!ё воин'ско й
да идешь на ria чёда 12.1156.
ед.: ср. войн*ско 12.1156.
войник м. (2) Войник; лице, което
е на всенна служба, което служи
във войската. да рёмь бн'зи мъжь
раслань б£ше вбйнй. сйрЪ cnaxia й
съсйч'ко (!) с0не дрьжеше спахшскы
?рёдь 39.313.
ед. ьбйни 59.313; мн. войнйцй 16.163.
войска ж. (87) 1. Войска, множество
от организирани и въоръжени вой-
ниии, армия, тогйващьть да въекрнать
цар/ето голЪмы дёто се вдигаха на
гол! мо та з'быраха войска много да
земать чюжда земли 18.1966; й царь
асиршскы сечахеримь щЪше нЪкога
да плЬыи 1ёр.тймь. й събра ейч'ката
свба войка. й поусти гы със' рахракТа
воевода на 1ерлймь 11.906; й да не
б?де ? тбйзи градь, ни роб'ство нй
сЬчь. нй збйска чюжда да дбйде. ради
мавеа йзбранника моего 37 281; й рё
ймь. вйдите лй тьзи много войска
ёврёиска еднакь мал'ко дни й на ейч'ки
ны nort'otBarb 33.2416 // Небесно
воинство, й тогйва щьть да поплачать
сйч'кьпе езыци, щотб има на землнта,
като щьть да вйдать ica ха сна бж'1'а
дё йде та слази на бблакь нбныи сь
мнеого войска сё атглы със' пЪснь й
със* пбчьсть мнсэго 18.1956; й сич'ка
войска аггл’ска падоше й поклбнише
се пойбжйо 6V 32.2306. 2. Война; въо-
ръжена борба между отделяй дър-
жави, народи, силы прилйчень с
днёшныи стыи днь блвёнш хрпане.
кбл*кото като ёдйнь црь йде на веска
(!), й навыс на сэныи врагове 16.157;
сто едйнь влькь голЪмь като раслань,
дё йзл’Ьзе йз беЗна, шото го зовёмь
антихрГсть. та щё да стбри със' тЬ бой
като на войскь. й щё да ймь назые
18.1866; й щьть да бодать войскы
м[н]сэго мёжб царТето, щотб гы йма
по с[ич]ка земли та щьть да бьдать
ббисэве [й мль]вы много, й гладеэве,
й мброве, й болести еда тогйва да
знаете чё е близь’ сврьш[ен1’е] на
свЬгьть 18.184. 3. Военно дело, военни
умения, й сэ младость еднакь кога
бЬше дЬтё, та сё покйзЬ’ваше как'в'
щё да бь’де й до напоконь... й сЬкогы
нюгова работа бЪше да ь’чи добро, й
да се бпнгова на вбискЬ бои. защо
на бнова ьрЬмё, това бЪше на млады
мбм’ци хвал’но й почестно 9.62; й
сам’ ей царь лослЬшк'ваше го, защо
го вйдЪше мь’дрь й разЬмёнь, й на
войска хытрь, й юнакь 9.62. войска
воювам. Служа, отбивам военна
новинност. й рёкоха мЬ’. ные парь
без’ плак, да стратилата не може, пой
на бои нигде, ами ако ны щеш’ да тй
войска воювамё а тй п#стй людг'е по
ейч’ки мЪста й по градове, й по села
да го искать 5.336; пръв на войска.
Военачалник; лице, което предвожда
войска, й тогази прЪз’ пи дни слЬчи се
празникь велйкь ёллйч’скыи й ймахь1
законь да ё тамо й царь й стратилать
що ё прьвыи на войск»' 5.316.
ед.: войска 4.216, войска 5.282, 5.306,
5.38, 6432, 8.59, 11.108, 18.1956, 18.1966,
32.2306, 33.234, войска 5.286, 5 336, войска
5.336, вписка 5.36, вссиска 5 38, 17.170,
войска 9.62, 18.1946, воика 11.906, войска
11.95, 11.96, 11 966, воска (!) 16.157, войскь
18.1866, 18.188, 18.1886, войска 31.2 1 762,
войска 31.218, 37.276, 37.281, 39.310,
39.31 Зб2, 39.3142, войска 33.234, войска
33 2416, войска 39.3136, войска 39.3136,
войск»'4.22, 5.28, 5.356, 9.73, 15.143, вбискЬ
5.286, 9.62, 15.143, 15.1436, 15.145, 18.177,
войск»' 5.316, 11 916, войскЬ 5.386, 11.916,
15.146, чл. воиската 4 22, войската 5.286,
18 1946, 31.218, вбйската 5.296. воиската
5.336, 21 2106, войската 5.356, воискъта
5.356, 11.9162, 15.1436, воиската 5 36,
воискъта 5.39, воискъта 15 143, воиската
15.143, воиската 18.194b, 18.195, войскьть
18.195, 37.276, воискъта 39.310, воискъта
39.3136; мн.: войскы 18.183, 18 196, 39.2982,
войскы 18.184, войскы 31.217.
войскар м. (2) Войн, войник рАуй
се кртё, на войнйцй блгсчьстивш
надёжа, защо на тёбЪ се надЬють
всэискаре 16.163.
мн.: воискаре 16.163, воискаре 16.163.
вол м (12) Вол, вид мъжки едър рогат
домашен добитък. а ёдйнь сэ г£...
бЬите брачь. й той като бЪше на
нйвата ей та брЬше. ато м8 йз’дьх’на
вблъ 39.3056; й ймаше сынове сёд’мь
й дъщеры трй. сэв’це ймаше сёд’мь
тыейце. камилы, р... волбве яигваре,
пётьстбтинь, конк жён’скы по пётть
стбтинь. й работа й сль’гЬваые мнсэго
35.2566.
ед.: воль 5.39, 18.182, вблъ 39.3056, вола
39.306, чл. вблагого 39.3062; мн.: волове
5.27, всловс 18.2045, 35.2566, чл. волбвете
11.90*, воловете 11.90.
воля ж. (72) 1. Воля, желание, искане.
нар1 гчЪт’ се тьк’мо хрпане, а дйвол’ска
работа стрЬвагь. й бсиромашават’ си
снагьта, а воли своа йспльнювагь.
та не смйслювагь сьмрьтны ча, й
страшны днь судный 32.2236; й дойде
м8‘ гла сэ нбёто й каже. като си рёкль
чю ти се мльбата гесэпё й стбри тй
бь по твоа воли 39.311; й помлиха се
68 със’льзи (!) и рёкоха. да б1?де воли
гни на на какь йще бь 5.31 // Заповед,
изискване, подбуоа към опреое.лено
поведение, ра^ва се дгаволь й каже
от и се нйкоги не ра^вамь тьи й
весели за кор’6[а]не, сэ поганы члщи.
как'вото сэ шаны хрпане защо се V
бикрТе сич'ки волы мой. кор'вовьсгво
(!) й крьвидгролйваюе. прЪслйиаше,
клегва й льжа 20.2096; а той не
песлйпа бждо заповедь й не ^дрьжа
нйтовата д'-'ма. амй ирЬстьпи волн
6ж!‘а, й нде [сэ онова] сэ онова дрьво
разумно, дето mV бЪше рёкль бь. да
не йде 38.284. // Образно, дша hSkV,
не растё на высоко й на дебёло, й на
голЪмс. амй расте на волн бжтвна
9.61. 2. Власт, сила, мощ. амй дай
ми волн да стана да гы йз'дава, й да
покрыл ейч'ката земли сь вода, замь
да (!) потрЪбёть ейч'ките члчьскые
снсэве. й да раз9мЪють бти ей токб
ты едйнь бь 32.224. воля твоя. Твоя
воля, молитвен възглас към Бога, й
наурЪ помлн се Оома fV 6V. й рё. волн
твоа ги да бЬ’де. й пойде при сэногбзи
кк'п'ца авванъ 7.496; думам по лице и
по воля чловЪку. Угоднича, говоря
угоднически, лицеприятствам. й за
Tia нктовы правёдши дк'мы, дёто не
щ’маше по лице й по волн что/, ами
право сэблйчаше злато члйй та гб
ненавидЬте царица евдощ'а 12.1126;
ида по воля. Подчинявам се на
нещо, съобразявам се с нещо. й что
да рёчемь сйч'ко земльнб йще, й кои
по воле, йде на плъта си; тбизи члкь
не мбже да се пости 34.2546; имам
воля. В ласт вам как' не познах'мё
тсгйва чё е быль гь йсгЬн'скыи, амй
го мьчих'мё дорп й £мр1. сто сега че
гб вйдимь дс има волн й на нбёто й на
землнта 18.2006; на (от) своя воля.
Според собствените си желания,
както ми се иска, сэ зл£ на па жены
вь тозй врЪме който н! сь празны та
не мбже да ходи, на свба волн кьдЬ
шё сама 18.193; й щьть да хбдЪгь
сЬкыи кбй хак' щё на свба волн й
не щьть да сё слушать никои нйкого
18.1796; й създадс бь адама. й бстави
гс па свба волн да бьде. тьк'мо ёдйнь
заповедь mV зарачадагс дрьжй 33.246;
ами потьп'ка сйч'ко... тьк'мо да ймь
стбри по волн амй пакь не смЪа без'
повелЪтпе црево да стбри ей свба волн
15.1456; по воля. Според желанието.
й помысли ей ако ймь не стбри по
волн, да не быха се й пе помётньле
да ей въз'м^ть ймашето сэ нкго, дёто
бЬха mV го дале 15.1456; й рёте mV. како
сторихь по волн ни.това тьк'мо сэсёга
векге да мё не Устрашав а 15.149; под
твоя воля. Под твоя власт. зарадй
това дар^ва бь ада mV т!а, bi, ейлы и
тогази mV рёче. сич'кбто да ти бьде пб
твоа волн, й сйч'ко ти дава 33.2346; с
воля своя. По своя воля, доброволно.
ако ще нЪкои да дойде елЪдь мёне.
на добро вы зовъ, ако йще със' волн
нк лова да дбиде... кои ще да се спаси,
да ей #зме крть свой й да слЪди мёне.
16.158; й пакь със' волн свод ради на
пестра, й распёт* се й погребе се й
третий днь въскрсе 15.132; струвам и
сгоря нечия воля. Изпълнявам нечия
воля; постъпвам според желанията,
изыске анията изаповедитена някого.
азь не пригбтзы мьката зарадй ва, йлй
зара’ хрпане й щотб стръ’вать моа волн
амй зарадй д!авола 18.2036; тогйва
ще да ймь п родима правёдны кадГа
дёто сьди право чё истинна KaaVBax’re
ма че сь Ть бь. ала не с гравах'г ё
мбата воли, й йстинна се нарйчЪх'тё
хртйне, ала не стр^вах'те мбать
закэнь щотб 64. зарьчаль 18 2056. й
сэн1н cnVrbi царевы като затвбриха
си-о. й бтидбха ей вёсели при цара,
защо са стбриле волн царева 9.646; й
сЛь поклонгешето, а пе го заведьть вь
тбизи гра'. дёто се пррците весел ь.ть
й ntnVBaT' се като дpVгapc й брапа,
защбто са стбриле вола бж!а 32.228;
чиня нечия воля. Постъпвам според
нечия воля, според нечии желания
и изисквания. амй члкь не може да
омрачи rpi. й не щЬ да стбри волн
й да Vгoдй твэр'щ cbocmV й 6V, амй
тьк'мо на своего ей тЬло ^гаждаше.
й чйнЬшс воли вражьбникй' своему
дЧавст^ 33.235; й 6tf нйкои не слпжаше
амй сл^жаахУ дЧавол#, й покланихУ се
на йдолыте й с£кы ей члкь свод воли
чйнЪше 33.235; ако сё й раз'гнЪвае на
тебе, амй на^трЪ щё да го ё срамь й
тебе, й да ги захвйли, й да ти се чюди,
заще чйнишь золи бжЧа 11.1086.
ед.: в Зли 2.14, 3 16,4.246, 5.306, 5.31, 7.496,
9.61, 9.646, 11.82, 11.836, 11.94, 11.1086,
12.1116, 15.132, 15.14563, 15.1476. 15 149,
15.15562, 16.158, 17.16462, 17.171, 18.193,
18.2006 18.2036, 18.205, 18.2055. 31.2216.
32.2236, 32.224, 32.2256, 32.228, 32 229б2,
32.230, 33.233*, 33.233, 33.234, 33.2346,
33.2354, 33.240. 33.242, 33 2432, 33.246,
34.25462, 34.255, 38.28262, 38.284, 39.303,
39.311, воли 8.596, 12.1126, 15.150, 15.1556,
18.1706, 18.188 вола 32.228, воли 32.230,
воли 33.2386, воли 39.315. вол л 1 3; мн :
волы 20.209б:.
вонещ прил. (7) Вонещ; който вони,
издава неприятна миризма. д мирйеа-
нтетс е пакь кога помирйше н'Ьчтб
члкь, й позна е, бнова как'во ё. хх’баво
ли мйрйше, йлй е венёщо 33.2336;
недЬите мё братте й йци, ами мё
cjcTaeiTe като одного п*са вопёща да
си taiptf 2.116, бти сте така ст бриле, та
стс оставило снова тЬло вонёщо. при
тЬлбто стЬи пёт'кы 8.58.
ед.: м. вонкшь 15.152, ьонёщь 37.2766,
вонёща 2 116, ж. вонёшь 2 14, ср. вонёщо
8 58, 33 2336; мн.: вонёщи 36.273
вонифонт вж. фонифонт
воня ж. (3) 1. Благовоние, приятна ми-
ризма. храмйна же йспльни се й воне
мыр'пые 34.250. 2. Воня, неприятна
миризма, смрад, й по пьтишата й
мрьтвы люд’Че вони й ммризма зла
не мбгать да трьпАть людЧетй 18.194,
направй морёто да не смрьдй чё
йз'мираме, й зла вони 18.192.
ед.: вони 18.192. вони 18.194, воне 34.250.
воска (!) вж. войска
восък м. (4) Восък; меко и лепкаво вс
щество, от което са направени пчел-
ншпе пиши като восакь й огни се
топй 31.220; защо да просвЪти адама,
й ейч'кыте что съ, йз' адама. й да ймь
прЪподадй нтёговът' ей свЪть, защо
вбе'кь свФти. а медь па да Услады
гбр'кото въю/шенЧе 38.289.
ед.. вбекь 18.1916, восакь 31.220, вбе'кь
38.2892.
вотониат ЛИ (1) ннкифор вотониат.
Никифор Вотониат. въ цар'ство
никуфора цара, вотоьйаОа. бЬше
нЪкои йнокь ёвтймте йме го MS' 11.100.
вотонТаЧа 11.100
вотониав вж. вотониат
вощуна ж. (2) Нетопен, непречистен
восък, вощуна. на распёт'Че хво, вък^си
хс жльчь й ёвреёте. бтй да йстгЬлй
адамбвото въкЬ’шёнЧе что въкй’си ада
й дрьвото. й по въскрсенЧё йде медь
със' вощена 38.289.
ед.: вощена 38.289, вощена 38.289.
воювам несв. (1) войска воювам.
Служа, отбивам военна повинност.
а вбиската царева събра се й пойдбха
на цара й рёкоха м8’. ные paps’ без'
плакЧда стратилата не мбже, пой на
бои нигде, амй ако ны щеш' да тй
войска воювамё. а тй горсти людте...
да го искать 5.336.
сег.: 1мн. воювамё 5.336.
враг м. (20) Враг, неприятел, против-
ник дтаволь същи врать, й зависгникь
на сол^нйнк’, защо йма любовь стмЯ
димйтрЧю 9.72; й за сед’мь днй сич'ка
войска чпнйха радо, не тьк'мо защо
навйха на йнЧа зрагоове ьар'варе амй
помнйго защо се найдёт кдавейп иста
й чедага юи 5.38; й рё ms', азь ёс'мь
архистоатигь михайль помбщникь на
хрпане. дето помбтнъха й тебе та навы
на врагсавете твой 11.95.
ед.: врать 9.626, 9.72, 31.2206, врага 5.31,
5.406, врага 34.2556; мн.. врагсаве 5 28,
9.646, 11.95, 12.114, 12.1156, 16.163,
врагоове 5.38, врэгэве 5.386, 13.123, 16.157,
врагсаве 11.107, врави 16.163, чл врагсаве
4.216, впативсте 11.95.
врагов прил. (1) В ражи, който е на
врага, врагов, йзвади на со р9цЬте
врагсэвы, й дойди да ны помогаешь
15.1466.
мн.: врагсэвы 15.1466.
вражда ж. (23) Вражда, взаимна омра-
за, недоброжелателни отношения,
враждуване. дТаволь.. прельсти ги
та се омрагйха... й сл#чи се въ сэнь'зи
враждь, та ^мрЬ сэн'зи сщёяникь
3.18; ами й ные блвен'ш хрпане, да
сэчйстимь себЬ сэ грЬхсовете наши,
й со вражда й со клевета, й зависть
13.125; пос см* сега прЬстанъ зависть
фарисёискаа. й t/мири се вражда
Ь?дёиска 35.2596. И Образно, защо
тыле... да раз'валй на враждьта
срЬдннта сгЬна что нй запираше
да не ходи на нбето 33.2-406. имам
вражда (с някого) и дръжа вражда
на някого. Враждувам, имам непри-
язнени отношения с някого. ако
нЬкои члкь йма враждъ сьс' нЬкогс
хрпанина. й пости, тоизы по бь mV не
приёма 34.255; й ре анна. враждЬ’ йма
велйк»’ със* нгего, кбл'кото не можахь
да гб глёда прЬ сёбЬ. ей 11.1046; й
нФ да имаме врайЬ,' мёждк' на йлй
бл^д’ство. йлй йнак'вы непбобны
рабош 9.756; сщённикь нЬкои сь
ёдного блгоговЬнного дТакона,
любовь ймзха добрь межд8 сёбЬ ей.,
й не зна дсаволь какь гй бсътонй й
прЬльсти ги та се бмразйха. й дрьжаха
си мьсть й враждь ёдйнь др(’гыи 3.18;
имам вражда на някого (нещо).
Мразя, изпитвам враждебно чувство
към някого или нещо, храня злоба,
нснавиждам. й зарадй това каже,
ако имаме нЬчтб вреждь ча нЬкого
хрпанина брата нашего, й йдемь
въ цркви на мбл'ба не пр!ема Ть бь
млбата наша 13.1256; защо не прТёма
црь нйкак'ви й непотрЬбны. щб ймать
вражда на законь бжш що с на ьЬрата
наша 34.2486; немам вражда. Не
вражОувам. това каже гь... да нёмаме
втайсь нй на кого хрпанина 13.125.
ед.: враждь 3.18’, 13.125, вр'вйь 3.206,
13.125, вражда 11.1046. 13.125, 33.235,
342486, 34.254, 34.2556, 35.2596, вГаждъ
15.1566, враждь 34.255, враждУ 3.20,
11.1046, 13.1252, 17.176 , 34 2 55’, вра>ЙУ
9.756, чл. враждьта 33.2406.
враждъбник м. (2) Враг, неприятел,
вражоебник й прЬз' тьзи нощь ьйдЬ
стыи чикблае насънЬ. вра кдъбника
дТавола 15.136; тьк'мо на своего
ей тЬло йТаждаше. й чйнЬше вола
врай^ьбник^ своём!/ fliauonV 33.235.
ед.: враждъбника 15.136, враэйьбник# 33.235
вражий прил. (2) Вражи, който е
евързан с врага, да настьпамё на змТе
й на спорте й на ейч'ка ейла вражТа.
тс в а рё. й настьли ж й V6h сэкъзи
скор'ша 9.646. И Образно, й да гб вйдд
й да го познал кби ё тбизи... дёто мё
йзвади.ть со грътань враж‘1и 15.135.
ед., м. враж!и 15.135, ж. вражТа 9 646.
врата ж. (69) Врата, приспособление
за затваряне на отвор към нещо
(помещение, сграйа, комплекс от
постройки и др), порти, й йома >’зё
мЬр'ка. й белЬжи ейч'ки бнова мЬсто,
где що щё да стбри. й прозбр'ци на
йстокь да сгори, зашо да свЬти, да ё
вйдЬло. а врата со западь да ^лЬ?9ва
7 52; й събраха се людТе мнсэго, й
заградиха mV oko.tV два сэграды, й
врата mV направиха сэвьтрЬ 2.126;
нъ да mV направите кета прЬде
мойте врата, защо кога oyntsVeaMb й
йзлЬзЬ’вамь да го поглед^вамь 40.322;
й монастйр'скыти врата като си са
затвбрени. защо се не сэвбрюваха
никога 17.165; й смЬсих’ се със' нарелдь
й подо до цркевните врата, дето
лежаше чьстныи крть 17 1696; и той
ще да C'bKpVum вратата адовы 35.263;
защо ада като йзлЬзе йз' рай, й не мбжё
векге да ь’лЬзе нюго, нй адамь, нй сэ
адгима что сё свЬть народй. защо се
затвбриха врат а райскы 38.285. врата
съмрътни. Вратите на ада. а дрй ы
дй'маха. възведй сэ ада днше наше а
пакь дря'гы, приближи се дша наша до
врата гъмрьтны 35.265; долни врата.
Страницей, неофициален вход; порта.
й напсконь подо на дбл'нь: ьрата що
бЬха затвбрени. й тамь лёсно влЬзб
вьгрЬ па сто мЪсю, й спбобй ме бь, та
вид5э чьстныи крть 17.1706; й коза си
съврьши апль млбата. й сэнази мбма
като сЬше блйзЗ/ при врата дбл'нь!,
й нале да ей полома съ алча фйлипа
36.2706, красни врата. Официален,
параден вход. й пойди оу велика
чёр'кова напрЬдь додё нЬ ё никои
дошьль пбнапрЬдь а ты поди й скрыи
сс дето красныте врата, й глёдаи кои
дбйде чайнапрЬдь 3.186.
ед.: врага 2.126, 7 506, 35.2636, врата 7.52,
11.83, врата 35.2636, врата 35.2642, чч.
вратата 2.146; мн. врата 3.186’, 3 192, 3.202,
12.1136, 14.1276, 15.1386, 17.165, 17 1706,
32.2266, 34.2496, 35.265, врата 9.66, 9.68,
врата 9.68, 15 144, 17.1696, 35 265, 40.3216,
40.322, врага 31.2176, 31.221, 31.2216,
32.2286, 37.2796, врата 32.2266, 36.2706, чл.
вратат а 2.132,2.146.3.192,3.1963,202,3.206,
12.1136, 17.1646, 17.1652, 17 ПО, 32.2266,
35.263, 35.2636, вратата 3.19, 11 90, 18.1946,
вратата 15.138, 35.263, врата 38.285, вратата
35.2636, вратата 37.2756, 37.277, 37.2796,
40.3236.
врат ар м. (4) Вратар; лице, което пази
врата, наблюоава кой влиза и излиза.
й попита тамо врттарете... вид’Ьх'те лй
трите члци что съ бсъдени й рекоше
ms’. сега гы провёдоше Р?ка 15.144.
мн.: вратаре 9.68, чл. вратарете 9.682,15 144.
враги се. (1) Върна някого; накарам ня-
кого да отиде там, откъдетоедошъ.1.
й постави стражУе на сЬкыи пъть что
йде сё рймь. й нйком^ не даваше
да й'лЬзе оу цари гра. амй ейч'кыте
йзбйваше. й па Пб’стй икокён'пе, е,
епкпе й страж!ете гы поеха със' зло й
вратихагы назйдь 12.117.
аор.: Змн. вратиха 12.117
вратя се св. (13) Върна се; отида към
мястото, откъдето съм дошъч. й
тогази вьз'сЬдна стыи на кона, й
врати се назадь при вбйската ей 5.296;
й минь сь н'Ькое врЬме . й вратпха се
братта, й й (!) дойдоха си 17.1736.
сег.: Зед. сё врати 11.100; аор. Зед. враги ее
5.296, 5.326, се врата 11.846.11.1026,17 176,
врати се 11.1016, 17.1736, 1мн. вратйх'ме
се 3.176, Змн. сё вратипк 9.75, вратиха сс
17.1736; усл.: Зед. бы се вратило 13.1236;
съкр инф.: (мога) се врати 17.176.
врач м. (23) Врач; лице, което изцглява
болни; лечител. стш врачсэве кбзма й
дамТань, бЬха същи братТа. вь врЬме
рим'скаго цара карйна 10.76; защо
мнеэго врачсэве дох.одиха й цЬръваха
го. й нйчтб mS’ се не придаде амй
ёднакь позлЬ въпаднь’ваше 9 обб;
й тбизи калбёрь мар'к!ань. кога се
нЬкогы раз'боЛ’Ьше. врача не ищЪще
нйкакь, йлй н'Ькое был!е да сё цЬр^ва
11.986; й тогази дойдоха роднина
готовы, й рёкоха ms’ да м? доведать
врача да го йсцЬлй 11.99. // Образно.
ненависть, й вражда 8мнсэж<ваше се
й 6У нйкои не елйжаше амй сл^жаах^
дгаволЬ’, й псъланйхЬ’ се на йдолыте
й сЬкы ей члкь своа воли чйнЪше...
легома rpbos ваше на ейч'кы т!а злынй
царь, й нйкои се не находЬше такьв'зи
врачь 33.235; й сэн'зи д'Гаконь... пойдё
съсйч'ко (!) ерце до сснъзи пустыни,
ходи й йще врача на дшьть си 3.186.
ед : вр& 10.776, вэачь 11.99, врачь 11.996,
33.235, 37.279. врача 2.116, 3.186, 11.992,
11.996, врача 11.986, 11.99, чл. врачзтом^
11.99, мн.: врачсэве 9 666, 10.76, врачоове
9.71, врачсэве 10.76, 10.776, врачёве 10.77,
врачеве 10 776,10 79, врачеве 10 776.
врачувам несв. (2) Врачувам. изцелявам
болни, лекувам. й... нэ?чиха се на
хртТан'ска вЬра. й кн!га йзУчиса, й
писан!е добр! й дхь стыи нас гав и
гы. й йз'^чиха се на хытрбсть да
врачювать. сйрЬ, да йсцЬлЬвать
бол'навы чюдТе 10.76. // Врачувам с
магии, тогйва щьть да въекрнать й
ria жены конто ба раз'гнЪвале, който
врачевать й предавать, й задавать, й
завёз^вать младен'ци й ставать люлГе
та по^д-Ьвать 18.1976.
сег.: Змн врачювап, 10.76. врачевать 18.1976.
врачювам вж. врачувам
вращам несв. (\)Връщам; давам нещо на
някого, от когопю съм го взел. тогйва
щьть да давать 68’. воден'чЪрете
дёто са зёмале сэ гвоать хакь помнсэго
та щьть да го вращать, на сиромасите
йнадрйгыте 18.1976.
бъд.: Змн. щьть да ьращать 18.1976.
вращам се несв. (1) Връщам се; отивам
към мястото, откъдето съм дошъл.
й тогази сл#чи се като се вращаше та
ъ'мрф царь траиань 5.386.
имперф.: Зед. се вращаше 5.386.
врека се св. (5) Врека се, дам дума,
обещая, а той се поклбни до нсэаФте
ей. й врёче и се да се моли й за нгга,
й за црквите й за цара 17.1746; й каже
стыи гесэпё помогай ми да навыа. атб
азь да тй донесъ сфбн'гато добро... та
като се врёче да прйиесе сэн'зй дарь
и тогйва зё да сё бори съ дЪцата та гы
повалы ейч'ките на зёмлм 39.317.
аор.: led. се врёкд 17.172, Зед. врёче се
17.1746, се врёче 39.317, плусквамперф.:
Зед се бЪше врёкль 39 317; фирма от перф
тип: Зед. сь ё вр-Ькль 17.1746.
връба ж. (1) Върба, вид дърво. й порадй
тбизи законь посрЪщ’нъха й ха със'
цв-Ьтоове млады, й дрьжаше сЬкыи
на pS’Ka цвйль сс врьба йлй сэ фйникь.
защб е й хс навйль на съмрьгь й
ьдйгньль лазара 34.252.
ед.: врьба 34.252.
връбница ж. (1) Връбница, Цветница;
християнски празник, който се праз-
нува една седмица преди Великден.
й възиесешё хво и кртовь днь да
иразййзашь, по ёдйнь днь. й ейюта
Лазарева й врьбница по ёдйнь днь 1.4.
ед., врьбница 1.4.
врьзан прич. (1) Вързан, когото са
завързали. тогйва щьть агглыте да
прЪнедЛъ ан'тихрГста дТавола лъжа
врьзана й бковавапа (!) да гб стлать
пр-Ь страшны с(?дь 18.200.
мин. стран. ед.: м. врьзана 18.200.
връна св. (7) 1. Върна; дам обратно
нещо, което преди това съм взел;
възвърна. [а сэнази вдовица] не шЪше
да ^зме др#го. ами ей йще свсёто, й
пойдё на кэанна патрТар'ха да м? се
млй, да речё царици да й врьне лбзгёто
12 113. 2. Върна някого; накарам ня-
кого да се върне назад, там, откъде-
то е тръгнал. а нарсэдь ейч'ки i
цари_гра. расплакаха се, й стбри се
млъва голЪма, защб люблмх# кэанна.
й врьнъха го пакь назады 12.116.
3. Прен Върна, постъпя по сыция на-
чин в отговор на нещо, отплатя се за
нещо. й i тЬхь cbxV бЪсоове. й защето
еэша завидЬхз стмК... й затвбрише го
еь тьмнйщё поиска й сты Николае да
й врьне праведный длъгь. й хбд’Ьше
на сЬко капище сл'лйн'ско. й чйн-Ьше
млбз на ба. й еэшэ капища съббрюзаха
се й становaxtf на пёпель 15.1396
сег.: led. врьна 18.20262, Зед. врьне 12.113,
врьне 15 1396, Змн. врьнать 1.46, аор.: Змн.
врьнъха 12.116; бъд • със съкр инф. Зед. ще
врьна 1.46.
връна се св. (36) Върна се; отида към
мястото, откъдето съм тръгнал пре-
ди; завърча се, прибера се. й пойдбше
въ фрипи, й сътвбрише мйрь със'
таифали. й послЪдь сё врьнаха назадь
15.145; й дойдб до нЪкоа рЪка. й зёхь
пбмал'кото та го прЪнёсб. врьнах' се да
прЪнесй й поголФмото 5.38; й мбл'ба
6tf чинйха. й врьнъха се вь градь 6.486;
кога бы вр-Ьме да сё връне сэ 1ёрлимь
на свбето ей сэчьство. й слЬзе й пойде
при морёто на пристанището гдето
б-Ьх^ корабеле 15.137.
сег.: led. сс врьне 10.776, 2ед. се врьнкшь
6.446, сё врънешь 15.137, Зед. сё врьне
13.1236, сё връне 15.137, врьне се 16.157,
Змн. се врьнать 31,215, 38 293, сё врънать
33.2456, аор. : led. врьнах1 се 5.38, сё врьна
8.566, Зед. врьна се 5 37, врьнь се 5.386,
съ врьна 6.446, врьна се 7.5U6, се врьна
11.996. 15.1346, се врьна 12.109, 17.175,
37.279, сё врьнь 15.137, сё врьна 17 174,
Змн. врьнъха се 6.486, се врьнаха 15.145, се
врьнаха 38.293, се врьнаха 38.293, врьнъха
се 38.2936, врьньха се 39.3006; бъд.: Зед.
щешь да се врьнкшь 32.2296; нов.: Зед.
врьни се 3.186, 11.846, сё врьнй 13.1256,
Змн. се врьнЪтс 31.2216, врьнЪте се 31.221 б,
врьнЪте са 32.230; съкр. инф.: (йога) се
врьна 31.2176.
връстник м. (1) Връстник; лице, което
е на една и съща възраст с другиго.
амй сднакь й по мнсэгс 6"bnie й със'
лицёто красень Л сйч'ките нгеговы
врьстнйци. защо сэ корень бЪше блгь
й дббрь 9.62.
мн.: врьстнйци 9.62.
врътение ср. (1) Въртение, кръгово
движение около център, въртене.
със’ въж!а й със' врьтеше. вдйгньха
камикь гол£мь coropt. й 1й?стиха го
на покрбв'ть цркбвныи cTmS1 архТгл*’
11.97.
ед.: врьтеше 11.97.
врьтя се несв. (1) Въртя се, движа
се около оста си. й кога се врьтеше
бнова колелб, й приносЬше стго
да пройде на' дьскыте д£тб б£ха
ноожёвете желЪзль; (!) поглобЪни.
та здрсб^ваха телбто с IMS’ на тьн'кы
трохы 39.2996.
имперф.. Зед. се врьтеше 39.2996.
връх: м. (2) Връх, най-високата, най-
горната част на нещо. бти мсэусй
прркь когато щЬше да 7мре. възлЪзе
на сднь планинь на връхь. дето е
близь1 при ёрихбнь 11 87, й видЬ где
опира стльп^ врьхь сЪн'ката. й начё да
копае тамо 11.101.
ед.: връхь 11 87, врьхь 11.101.
връх11 предл. (1) За означаване на
количествено натрупване; връх,
върху, връз. й кога npie сэн'зи чтны
м»жь, поста кол'ко по, й бд'Ьше, й
млзёнТе непрЬстанно възрьжаше,
млтыни, врьхь м тгиню. кби ёзыкь
члчьскыи може йсказа нгеговь
трв'дь й добро, что чйнЬше помнсэго
сэпрьвЬнь 15.1386.
врьхь 15.1386.
връхен прил. (4) врьхна дрехя. Дреха,
която се обличи наи-отгоре. й азь
тогази съблЬко си ьрьхн^ дрёх*? й
чб фрьли. й тёко до морето 17.169;
тьк'мо Ъ'зе прьсть сэ гробьть стом#
й найдё й прьстень стм#... найде й
порамницата, что е врьхна дрёха
9.67.
ед.. ж. врьхна 9.67, врьхна 17.169, чл.
врьхната 9.66, 9.666
връховен прил. (1 УВърховен, най-главен,
най-висш, най-важен. затова й ные
като имаме пове.тЬше сэ врьхбвнаго
апла пётра, й със' нкговь ббразь й йме
нктово, да гб стбримь да с празнь сэ
почесть ей 12.1146.
ед., м. врьхбвнаго 12.1146.
връху предл. (4) За означаване на
място, отгоре на което се намира
или върши нещо: върху, отгоре, на
повърхността на нещо. й промина
врьх# всэдата като й прьвЬнь 17.175;
това назнамень'ва аплскыте, сэдёжди
что възлагаха врьх# жр'Ьб'цатого
34.254.
вр£х# 11.816, 17.174, 17.175, 34.254.
връша несв. (1) Вършея, отделям зър-
ната от кчасовете на житни расте-
ния, върша. й пойде двдь, й к#пй бнова
П-'мно със' пшеницьта чтото врьшаше
бр'на, й волсэвете мХ к!/пи. й ралото й
хомотать 11.90.
имперф • Зед врьшаше 11.90.
вреден прил. (4) вреден съм. 1. Спо-
собен съм, в състояние съм да нап-
равя нещо. й йз'лЪзе сам'сй царь
насрФша ймь. й рё ms’, защо нс дойдё
като ти тол'кова порьчйхь, йлй нЪ
с'мь врфдень да те почеть 33.2426.
2. Струвам. имам определена цена.
й въсёгна i пазУха стыи никбла, й
йзвади, s. жльтйцы, й дадс стар’цУ. и
рече ms’. Узмй дрЫ'же, й дай ми коверь.
й У’зё бн’зи старець жлъгйцыте със*
радость бти нс б^пгс толЧова врЬднь
бн’зи коверь 15.154.
ед.: м. врЬднь 15.154, вр-Ьдень 33.2426. ж.
врЪдна 39.3176; мн. врЬдны 9.69
нрЪдя несв. (1) Вредя, нанасям вреда на
някого, пакостя, брате бнисйфоре. не
mi е Угодно ты что чинишь със'вЪщйте
(!). й знай, бти й себъ ей врЪдишь, й
cjHi'a чтбто гы приписывать 9.74.
сег.: 2ед. зрЪдишь 9.74.
врЪме'<т>. (198) 1 .Време. продължител-
ност, траене на нещо, измервано със
секунды, минуты, часове, дни, месе-
ци, годины, а иным людТе седъха
много вр£ме тамо й йсцЪлнхУ 2.136;
й промина се мал’ко врЪме, с.тЫчй се
й засыромашЪ энази мома 11.105;
посэнапр^ да мй б£ше, рекль, ато да
мё не мъчиш ь сэ тбл'кози вр£ме 39.307.
2. Определен отрязък от време,
определен момент, й прпближй се
врФме да запбетимё за велйкы посты
17.165; й ксгйто па агглы сэйдсха.
стб й дрУгые аплы дойдбха пр£ ба
ьъ Уречёнои вр£ме да сё поклонАть
32.2256; й кога се напйсаше, дойде
врЪме да рбди цвца мр'Уа млЙн’ца
33.237; й кога бы ё'мк вр-Ьме. дадоха
го да се 7чи кшга й на пйсмо. й на
цркбвныи законь 40.3206. 3. Време,
епоха, определен период от историята
на човечестеото. спи врачсэве кбзма
й дамУань, б-Ьха същи брат’Уа въ врЪме
рим'скаго цара карйна 10.76; й др^го
чюдо й сказаше елУшаите за^ архггла
михайла. какь йзбй сёд’мьдеть тыс?
людУё. въ врЪме двда цра 11.89;
въ снова врЪме, когато щЪха да сё
наш ппУть два надесеть колена ылгеьы.
бЪше icjaKvMb члкь праве д’нь, й
богать тврьде 13.121; за нюа каже
прркь icai’a дьщи сУсэнова. как’ щё
да запУстйё въ врФме антихрйетово
18.178; сщрьвЪнь на ёллйн’ско врЪме.
на сЪка годйна събыраха се ёллйны
на амор’Уа и чйнЬхг празникь 34 2516.
4. Време: удобен момент, когато
трябва да се извърши нещо; сгоден
случай, й дрУгэщь немаха при"бдно
врЪме ами тьк'мо когй се събкраше
каре)’ мнебго на празникь вь ча
бжтвные лур'гУе 39.316. 5. Годишно
време, сезон, азь ёс’мь, что съмь
бегав 11ль и положить че^ыри времена,
прблЪть, й л£то, й ссень, й зйма 5.29;
й сега да рёмь й трётУсэ, дето ё, въ
кое врЪме на годината 61 й въ кбм
мць. родй се хс 33.240, й защб щ£ше
да покаже хс чтбто йд!ше истинна
прблЪть, зарадй тсва зрЪме зймное
61ше когато се хс родй 33.241. без
врЪме. а) Преждевременно, без
време. й вицФхь ейч'ки св1ть, й б£ше
нй защб пр! мёне на глёдь й снсэве
члчьсцУи по св!тьть лйуаха без’ врЪме
32.229. б) Не навреме, в неподходящ
момент, й рё мУ прь. кои си ты дето
мё плашишь, й какь дойде сега без’
вр!ме вь цртвото ми 15.147; в едно
врЪме. По едно време, в неопределен
момент, и вь ёднб вр!ме покаяи се
стыи Николае да пойде въ 1ёрлимь,
да вйды й да сё поклонй стмУ грббУ га
нашего iv ха 15.136: в зимно врЪме.
През зимата, зиме, Ть ншьУс хс родй се
мца декем’врУа дётс има збдУе водолЪа
въ зимно врЪме 33.2406, в (за) малко
врЪме. За кратко, й стбри го да ё й
съмрьтень, й без’съмрьтень . тУка да
бъде въ мал’ко вр£ме. а по съмрьть да
бъде живь до вика 33.246; поббле ri' е
да йстеглишь на тон свЪть за мал’ко
врЪме нёжели тамо да се мъчишь
без'краино й недоврьшено 1.36; в
прьвАшни времен а. Много отдавна,
от самото начало, въ прьв! пши
времена пром ел юно бысть сэ ба бти
велйкы мУж1ё... сь това тан’ство
та ей загъ’биха сйч’ко 20.2086; в
сигашни врЬмена. Сега, диес. сйн'ко
въ сигэшнёи времена не сьбйрьи се
съ злы чловЬщи, нй със' ьоёвбды
20.2086; в (у, на) това (този) врЬме.
Тогава, по това време и хытрьцй что
6Ьх« тогази вь тоьа врЬме. й видЬха
звЬздьта, й кзеше дарь, й irubxV слЬ
нею 33.2436: й V това врЬме прЬстави
се й зоенма i тоизи, монастйрь 17.176;
тогази на това врЬме, нЬкои м^жТе
сэдалече йд£х^ да дбйдьть при стго
сумёсэна за блвеше да пр1йМ1?ть 2.136;
й напоконь по тойзи й’рёдь стбриха го
да ё алаибёгь. й в' този врЬме оумрЬ
й майка mV 39 29?б; й тогыва в тозй
врЬме бЬше и велйко_мнй гс-сЗр'гёе.
младь на възрасть да рёмь, до. к.
годинь 39.2975; щё да дбйде слЬ
мёне прркь голЬмь. кбй члкь нкто не
послана, й рсчйте mV не прУёма, той
члкь щё да сё мьчи на тбзй врЪме
18.201; а тй помогнй намь сёга та
ны йзмолй со тогбва страшнаю кад!а
защо се сйч'ки на тебЬ надЬех'мё да
ны помбгнешь на този врЬмё 18.2006;
врЬме ми е. В състояние съм, мога
оа върша нещо. йлй па VMpinoMV
члк#, можёш' лй да ms’ рёшь слЬпь
ё. защо не mV е врЬме да глёда, off е
^мрЬль 38 282; до врЬме. Временно,
за известно време, й тбизыи свЬть та г
до врЬме, й пэгынУва 33.2386: докара
ми се врЬме. Случи ми се, стане нещо
с мен. ако тй се докара врЬме й въ
темнйщё да си запрЬнь. нй тогйва се
недЬй заклё ни по истина нй на лъжа
1.36; за много врЬме. Дълго, за дълго.
й така проваэйаше свой живбть по
сэнъзи nVcTbiHH за мнеэго врЬме 8.56;
й паде floaV,] за мнеэго врЬме е два сс
свЬстй. и злй лежаше до съмрьть
11.90; на напокошните врЬмена.
Сетне, след това, подир. защо да
paaVMieTe кбл'ко ё чюдеса стбриль й
сега на напокошните времена 11.946;
на подирЬпгно врЬме (и дни).
Времето на Второто пришествие;
последните години преди Второто
пришествие, й това ейч'кото каз^ваха
пррците сэлаггрЬ. зарадй това д?маха
й казУваха че щё да сё сврьши тбизи
свЬть га й затова знанха как* ще да
бьде й на подйрЬшно врЬме, й що
щё да сё стбри 18.1776; сто добрына
й х!?бость раиска де сь нагбтви зарадй
ва. ами ёлате на подирЬшно врЬме да
идёте щото е было нагбтвено сЗнапрЬ
прЬди адама 18.203; като бЬше рёкль
прркь езекУил' на подйрЬшно врЬме
й днй, щьгь да йзлЬзаеь на землйта
древа, кз, вЬры сэ полнощь 18.1896;
на послЬдно врЬме. Напоследък, в
последно време. а сега на послЬдно
врЬме вьсхбтЬ бь да се роди сэ майка
без' оца 3.166; десётоё й почто не
въпльти се, хс пойнапрЬ амй на
послЬдно врЬме 33.238; на сЬко
врЬме. По всяко време, през ця/шта
година, та бЬше на брЬговёте на тта
рЬкы дрьвёа садени пльны сь рбж'ба
й сЬко дрьво принбсЬше рбж'бы, ei,
на сЬко врЬме, сл&кы й разлйчны
32.2276; нЬкое (нЬколико) врЬме.
Някое време, известно време. й
минЬ се нЬкое врЬме, й nVcra царь
да видеть съградй ли -0-ома сэнъзи
полата 7.52; сэ съмрьти моа млй ти
се... дар(?и ми нЬкое врЬме мал'ко да
пожив£ 31.218; й нЬкогы cb6paxV се
ёзыци что сё зоз^ть авары, да йдЬ’ть
й да плЬнАть цариградь. й пойдбха
й сътворйха тамо нЬколико врЬме
йз'вънь бйaxV й насйлЬвахь’ 11.956; от
врЬме. Овреме, навреме. сэ теж’ко на
мой VMb, що не пригбгвй азь сэ врЬме,
ами се лиши сэ това сто добро 17.174,
от прьво (прЬвЬшно) врЬме. От
едно време, отпреди. ами й чюдеса
щото бывахк сэ прьво врЬме, със'
мсэусёова патерица ейч'ка работа
на крьстно показхваше 16.162; бЬше
тамо со прЬвЬшно врЬме чёр'кова
велйко_мнй^ гесэр’гё-о 39.313; падне
ми (прилегне ми) врЬме. Случа;
намеря удобен момент, за да свърша,
да осъществя нещо. й каже старого,
й азь годймь да ей яод>'маме нЪкога
й не може да нй падне вр^ме. сто
сега едва ны паднь врйме ами ела да
ей под^маме 5.366; амй ёднак'ь mS
прилегна врЪме войска да вдйгне, да
плЪна’ва нельстивы 8.586; по нЪкое
вр’Ьме. По едно време, някога. й
сЪдЪ тамо ст ms’ жената, и по HtKoe
врЪме раз'мирй се бнова мйсто
зар'вар'ско 5.336; с врЪме. а) Бързо,
своевременно, амй се й тогйва,
отрижй съ връме, да не сойдешь въ
сэпадн^ваяге 19.2076. б) В определен
момент, не постоянно тьк'мо съсь
свою жен? нема грЪ, амй й т!а със’
врЪме. а нЪ не сЪкогы да сё грькалм
бовь смрадь 1.76; у прилично врЪме.
В подходящ момент, давно се бих'ме
бставиле блвёши хртгане со това злое
винб^шйство й запбиство. а нЬ за ппте
дёто тать за славь1 бжйо, и S’ прилично
врЪме й вь законь 20.2096.
ед. : врЪме 1.3б2,1.76,1 82,2.96,2.1 Зб2,3 166,
3.17,4.23, 5,31, 5.336, 5 35, 5.3662, 5.37, 7.52,
7 526, 8.56, 8.572, 8.58. 8.58б2, 9.666, 9.676,
9.686. 9.69. 9.696, 9.715, 9.73, 9 743, 9.746,
9 75б2, 10.76, 10.77, 11 84б2, 11.876, 11.89,
11.90,11.906,11.9362,11.95б2,11.966,11 976,
11,1006,11.105,11.107,12.111,12 112,12.116,
13.121, 13.1226, 14.1276, 14 1286. 14.1296,
15.1336, 15.134, 15.136, 15.137, 15 139,
15.142, 15 149, 15.1536. 16.160, 16 162,
17.165, 17.166, 17.1686, 17.171, 17.17362,
17.175, 17.1756. 17.176, 18 1776. 18.178,
18.17862, 18.1793. 18.1803, 18 18362, 18.1846,
18.18562, 18.1876, 18.1886, 18.189, 18.18964,
18.190, 18.191, 18 1 922, 18 1 926. 18.1933,
18.1936, 18.194, 18.201, 18.203, 19.2076,
20.2096, 31 218, 31.2216, 32.2256, 32.2276,
32.2286, 32.229 , 32.230, 33.237, 33.2382,
33.2386, 33.2396', 33.2402, 33.2406, 33.2412,
33.2416, 33.2436, 33.245, 33.2456, 33.246',
34.25 1 6, 35 257, 35.260, 35.2616, 35.2632,
35.2646, 37.274, 38.282, 38.285, 39.295,
39.29762, 39.307, 39.313, 39.316, 39.3166,
39.3186,40.32062, врЪме 5.34, 5.366, 11.9862,
11.100, 13.1216, 14.1306, 15.147, 17.174,
18.180, 18.189, 18.192, 32 229, 33.2396,
вр4мё 6.44, 7.50, 8.586, 9.62, 9.676, вр-Ьмё
7 49, ьр-Ьмё 9.62, 18.20062, вр-Ьме 33.238,
вр£ 38.2876, чл. вр-Ьме го 18.1806, 31.223,
33.246; мн.: времена 5.29, 11.946, 11.1006,
20.20862, 33.2406. 38.291, 39.313, 39.3146,
чл, врЬмената 38.2946.
врЬме11 ср. (8) Време; състояние на ат-
мосферата в дадена местност, в да-
ден момент (температура ни еъзду-
ха, облачноет, валежи и ор.). блжёнь
ё той. чк зара тЬ щё да бтйде въ рай.
дето гор'чевины нема, нитб с нощь
тамо, нй зймное врЪме. нй гладь, нй
жъдь’ваше. нй скрьбь, ни плачь, нь
радось. й весёлге ейкога е тамо 1.76;
ёлате й вые кой го сте поглёдЬ’вале
ббл'ши сьгромйси... й който сте
пргемале пътниди й чюждйнщи на
зло връме въ къщата ей 18.2026. //
Образно, гь ншь тс хс родй се мйа
декем'ьрга... зашо щ!ше хс да затхлы
зльта зйма ;рЪхсвнай й да прэсвЪги
прблЪть със' Grojjass’Mie, й да погуби
лютото врЪме дгавол!? лъстенето
33.2406, да се стори лрЪме. Да се оп-
равы времето; да настъпи подходяща
време за нещо. ii доидоше със' корабегс
до пристанищетс мйр1шикшсксе, дёто
сё зовё адр'йки. й защбто врЬме чема\8’
да плавать, й cb/itxS на край, й чаках8’
да се сгори врЬме да йдйъ 15.143.
ед. врЬме 1.76, 15.1432, 15.14362, 18.2026,
33.2406. врЬме 15.148.
врЬние ср. (1) Врене, кипене, бушуване.
й пак' се стори страшно врЪше сэ
землйта. тсгази приладоха сйч'ките
на кэанна, й кртиха се 6.426.
ед.: врЬше 6.426
врЬтищс ср (1) Вретище; дреха,
направена от груба материя /вълна,
Козина и др.), й като чю царь ёзёкга т!а
д#мы. сьдра си ризите, ато се бблЪче
вь врйтище. и пойдё 11.91.
ед : врЬтище 11.91
всевидец м. (1) Всевидец; лице, което
выжда всичко, на когото нищо не
убягва от поглеаа и вниманието (за
Бога) й что ё 8’ нкго бжге свойство
га ё непостйжй, cftjrb нс може нйкои
нкгово бж;вс раэЛтЬ й въсё_зид'ць й
неописань си рй ейч'ко виды й нема
мйсто нигде ни го да задрьжй. амй где
го поищешь там* се нахбды 34.251.
ед. въсё_вйдць 34.251.
всечестен прил. (1) Всечестен, който
е на голяма почест, много почитан.
амй й ные сэ блвёни хрпане. който сё
епбббих'мс със' блйгь хва та доГча]-
ках'мё днёшнь! стыи й вьеёчтные (!)
днь, зарадй раде? да го празн^замё
39.318.
ед., м. вьеёчтные (!) 39.318.
втор и числ. редно (60) Втори, който
следва след първия поред. сто дё вид£.
втбрЧать влькь, чё прилйчЪше като
мёчка 18 182; й въ втора нощь пак'
mS' се йвй стыи 9.69; годйна четыри
времена йма й прьвое лрб.тЬть.
второе жътва, трёпе осень четврьтое
зйма 33.2406 второ срищъствие
(христово). Второ пришествие; спо-
ред християнското учение - повтор-
яете идете на Исус Христос на
земята, денят на Страшчия съд
божи, когато всекиму ще бъде от-
поено спорее) делата му. чёдата
ей знаю че гы изЪдоха зв£р1е ради
мойте грЪхоове. амй давно гы вйдк
на второ пришьствТе твое Ти 5 34; й
помыслюваше за второ пригаьствТс за
бжт'е с!?дь 8.556; щё да дбйде Гс хс...
та щё зтбрыи пьть да дбйде, оти се на
HK.ro надйеме да ны ^пази. защо той
право съди на свейте людТе га затова
казе’вамё ные второ пришьствГе хво
18.1956; амй й ные брапе, да не
сосъждамё нйкого. макарь сь~ргЬшйль,
йлй не съгрйшиль. да й ные на
второ пришьствТе хво, да не б2демь
посрамени 3.21.
ед м. втбрый 1.5, втбрый 2.15, 9.61, 11.83,
11.87,11.1016,18.195,40 3216, вториы 11.86,
втори 11.87, втори 33 242, 38.284, 39.307,
вторы 38.2876, 39.2976, вторы 39.2986,
втором^ 11.91, чл. вт6р!ать 18.182, втбриать
18.1826. вгбрькгь 18 1826, вгоршть 18.1826,
ж. втора 9.69, 16.158, 33 233, 38.283, з'тора
33.2326 в'тбра 33.2336, чл. втбргга 15.135,
втората 15.1356, ср. второ 3.21, второе 5.27,
33.2376, 33.2406, 34.253, 34.254, 35.259,
второ 5.342, 8.556, 11.85, 15.1476, 16.160,
17..76, 18.177, 18.1776, 18.1856, 18.19562,
32.2246, 33.2332, 34.2516, 35.256, второ
18.1856*, в'торо 33.240, втбраго 32 2266, чт.
втсрото 1.3, втбротс 5.30, 33.2396, 33 240.
вчера нареч. (19) Вчера; в предния ден,
съотнесен към момента на говорено.
вчера ойше вьскрсеюе Лазареве, щб
празнь'вах'мё 34 2486; вчёра позна
съмрьть дето го сбжйдаше. а днеска
позна адь защб е чакаль 34.2486
вчера 5.38, 34.24862, 34.2494, 35.2575.
35.258", 35.2596, 35.261’, 36.271, вчера
15.15262.
вчерашен прил. (4) Бчерашен, който
се отпася до предишния ден. й пакь,
архистратигь михайль йвй се на
женъта, манбева... й сэнгзи жен?
тёче скоро й найде мйкатого си. й рё
mV, пак' ми се йвй бн'зи вчерашныи
м8’жь 11.886; й ако не в^р^вашь. а ты
повели да дбйдъгь вчера шните сл!?гы,
щб 6Ъше гы пастил' да тй Фгбтветь.
еббйдь 5.38.
ед.: м вчерашныи 11 886, ср вьчерашно
39 3026, чл. в'черашною 39.299; мн.: чл.
вчерашните 5.38.
въбсл м. (4) Дълбск кладенец, въбел. й
ймаше само въбель гльббкь й с£ без'
вод# 2.116; тогази црца повелЪ да го
п'рет' оу въбель сй’хь, й за, з, дни, да
Mtf нс давать нйчтб да йде 4.24
ед.: въбель 2.116, 2 12, 4 24, аьбель 2 12.
въбия се св. (1) въбие ми се на умът.
Запомня; задържа в паметта си
нещо, което ме е впечатлило; запа-
метя а мьчтанк съ зове кога чйчтб.
вйды члкь. й пбвни го за нйкои дёнь,
йлй за мнеого днй й въбыло м8 се ча
%<ьть й кога го смысли а той се йлй
засмйе или расплаче 33.2336.
форма от перф. тип: Зед. въбыло се
33.2336.
въведа св. (22) 1. Вьведа, заведа някого
вътре в нещо соговбри аггль, й ре ми.
ела сл! мёне павле да те въвёд# въ г$ а
хвь32 2276;падЪ'мыкаточюсоцьм^та
го във£де дома си. й зарьча на слетите
си д эбрЪ да почегЬте тогози сырэмаха
40.322.1.Прен. Въведа, вкарам някого
в някакво състояние, въвлека. зарадй
жень дшволь прЪм!?драго соломбна вь
пр’ЬстЪшпёше въведё 21.2106
сег.: led. въвёдУ 32.2276, 2ед. въведешь
39.3066, Зед. вьведё 18 207, въведе 38 285,
1мн. въведём 3.176, 2 мн вьведёге 18.204;
аор.: Зед. зъзёде 12 109, 13 1236, 14.1286,
вьведё 21.2106. [зь]вёде 16.1606. въвЪде
40 3216, 40.322, 1мн. вьвёдох'мё 18.203,
2мн. въведох'тё 18 2036, Змн. въвёдоха
12.1116, вьведоха 17.169; бъд. със съкр.
инф. Змн. щёмь възё 13.123; пов.: 2ед.
въвёди 40.3216, онисат. 1мн. да въвсдёме
18.20-7, да въведеме 39.318; прич,- мин.
страд, ед.: ж. въвёдеиа 13.125.
въведение ср. (2) въведение в цръков
прЪсвЪтие богородице. Въведение
Богородично, християнски църковен
зраз ник. мцатого, ка. йжс въ цркэвь
въведёше пртые вЛчце наше бце й
прно дв'ы мр'!е 13.121.
ед . въведёше 13.121, 13 1246
въвс-ня се св. (1) Еъвоня се. законна
да мирима на лошо, усмърдя се. й
не тьк'мо това ами сь ё въвонмль, не
мбже члкь да пристьпи при нгсго со
смрадь 2.11.
форма от перф. тик: Зед. сь ё въвошаль
2.11.
дверки нареч. (4) Вечно, завичаги,
винаги, во веки, й щё да цртв1?ва нА
тЬ вьвЬкы 32.227; погына паметь,
й. сь шй'мсо а гь във’йкы пр^бываеть
32.2316; ради rt гс ха нашего, дето
трЪбЬ сЪкогыи й на с£кы ча. да го
блгодаримь й да ms’ се поклзнмме.
вьвЬкы амйнь 17.1766; бти ей бивень
Ти вььЪкы амйнь 8.57.
вьвькы 8.57. вьвЪкь: 17.1766, вьвькы 32.227,
32.2316.
въглйща мн. (2) Горещи въглени жар.
зара' това дъма й апль паъ'ль. ако
ё гладень дКш'манинь твой а тй го
нахраий ако л! е жьдень напой го.
това чинши2 ли, й въглйща горёщи ms’
сишвашь на главъта 1.6.
въглйща 1.6, въглйща 31.223.
въжделЗ-егь от стб. еъждс.гётн св. (1)
Силно пожелал, закопнея за нещо. двдь
црь за тах'визи жёны пррк^ваше, й каже.
въжде.тЬеть црь дббротЬ гво. й 8.56.
сег.: Зед. въжделЪеть 8.56
вьже ср. (14) Въже; усукани заедно
мета ши, растителни или животин-
ски върви. й recop'rie ре на момьта.
совръжй вьжето Со конмгого й дАй го
мёне 39.311; й сториха млбай запалиха
свинги, й ниспостйха. с. калкёре със'
въ» eras’ вьбель 2.12, й найдё тЬдрбто
шб чрьпахК със' ню] о вбдК. вьжё
стр!?нйнс. на нёго привёзано. й Совёза
го та ей собивй гйлбто по гол;/ със'
нктс 2 106.
ед., вьжё 2.106, въже 11 105, чл. въжёто
2.Юб2, 2.1162, вьжето 2.106, 2.116, въжёто
2.116, 39.311; мн.: вьжТа 2 15, въжга 11.966,
въж!а 15.136, чл. въжёта2.12.
възбеся се св. (1) Воеся се, яоосам се
силно; обхване ме ярост, сняв та като
чю това царь потврьдЪ сс въз'бЪси
на хрпаны. й дето ймаше тъмныци
й томрх'ци сйч'ко бЪше пльно със'
хрпаны 39 2966
аор.: Зед. севъз'б'Ьси 39.2966.
възведа св. (3) Изведа някого нагоре,
възведа. й гората олесояь б'Ьше блйз^
при вийанТа. й на тьзи гора възвёде
хс аплёте 38.2926; й пойдб сМ аггла,
й възведе мё на, г, т!е нбо 32.2266. И
Образно, възведй Со ада д^’ше нашё
35.265.
аор: Зед. възвёде 32.2266, 38.2926; пов.
2ед. възведй 35.265.
възведение ср. (3) Част от евангел-
ското повествование, тълкуване.
трёпе пакь что^поббЪва смоковница
какь е пбббна iplxV. й това сс зове
възведёше ёул’ско 34.253
ед. възведёше 34.253.34.254, възве лешё 34.253.
възведувам несв. (1) Възвестявам,
известявам амй пакь защо въсвде на
бслк ж0бё. защо е белю прЬсббыдно,
й събрано й сё таквбзи й сё йнак’во.
й ь'пбобЪва се на ейч’ки езыци намь
назнамен^ва що смё събрани сё много
езыци хртёане, това ни показ^ва й
вьзвёдй'ва 34 253.
сег.: Зед. възвёдУва 34 253.
възвелича св, (1) Повдигна клевета
срещу някого. й твдь прркь рё, за
Йды. нды’1 хлЪбь мой възвелйчп на
мё кбвь 38 2906.
аор Зед вьзвелйчи 38.2906.
възвелича се св (2) Възвелича се,
прославя се; въздигна се. й ча второ
пришьствТе щешь да прТимсшь голЬмо
добро, й твоё име щё да се вьзвеличи
по ейч’ки св'Ьть 5.34; й рё айна, днёска
се вьзвеличи мбата дша 13.1226.
аор : Зед. се ьъзвелй'.’и 13.1226; бъд.: Зед.
щё да сс вьзвеличи 5.34.
възвсличить от сто. втцвмнунтн св.
(1) Възвелича, направя да стане велик,
прославя. да възве.тйчить гь бь твое то
име по ейч’кыи свЬть 13.1236.
сег. Зед. възвелйчип 13 1236.
възвессля св, (2) Развеселя. зарадвам,
възвеселя. макарь й да не ей
прЬгрЬшигь дйп’манин^ tbocmV ты.
нъ пакь ты с торы hjcmV меташе. й йма
прощёше. й тогыва стрбшишь глава
д!авол^. й възвесёлишь ба й агглы
нкговы 1.6.
сег.: Зед. възвесёлишь 1.6, Змн. възвеселй
15.1566.
възвеселя се св. (9) Развеселя се, зарад-
вам се въе висша степен, възвеселя се.
й мвдци в ъзвеселише се. й правёднини
се зарадоваше, защо видЬха правед-
ника т£на прилика 15.151; да смё
смирёны й послашлйвы да сё й бь
възвеселй б нашего добро 9.756.
сег.: Зед. сё възвеселй 9756, Змн. се
възвеселй 9.61, 34.2486, се възвеселй
34.2556, Змн. се възвеселАть 11.84; аор..
Змн. възвеселише се 15.151, се възвеселйха
40,320; бьд в мин.: Зед. щёхь да сё възвеселй
39.3096; пов . 2мн. Bbseecentie се 35.258.
възвратя св. (1) Върна; направя някой
да отиде пак там, къоето е бил;
в ъз върна. тогази ймь ре. молю вы се
стый агглы. въз'вратЬте ме назадь да
ю К1?пи сё шгго 7 54.
пов.: Змн. вьз'вратЬте 7.54
възвратя се св. (5) Върна се; отида
пак там. кьдето съм бил. й том. ча
вьз’врати mV се шпата въ тЬлбто. й
стань 7.54; й пак* се вьз’врати кораб’ть
назады, при црквата ctmV mhhkV
василйскУ, сёгд’ёто бЬха йз’йшлю
12.120.
аор.: Зед. вьз’врати се 7.54, се въз’врати
12.120, Змн. въз’врагише се 11.966, са
вьз’вратише 33.2376, въз'вратйше се 38 293.
възвря св. (1) Възвря, почна да вря,
завря й пбмли се 6V апль. й вьзврЬ
землйта, й трьси сс мнсэго. й падоха
сё тЬ, с. людае, й йз’мрЪха 6.426
аор.: Зед. вьз’връ 6.426.
възглавие ср. (2) Възглавие, нещо пов-
дигнато за глаьата при спаке й
сьб^ди го сё съна. й речё mV станы
й Йждь. й поглёда йл!а й вид! при
въз'главёето mV прЬснёць топ ль й
крьчакь вода 11.90.
ед : чл. възТяав1'ета 11 90, 11.99.
възглавница ж (1) Възглавница; тор-
ба, напълнена с нерушима, вълна и
под. за подложка под глава, й feexa
бнова был!с роднината марйановы
й сёставиха mV го пб въз'главниЩ/,
и чакать да заспи да гб щетаветь на
нюго 11.99.
ед. въз’главниЩ 11.99.
въздавам несв. (1) Въздавам, отдавим
някому заслуженото. като днь не
сэсгьпаха сэ чёр’кова та пкгова ббрбци
своё выдавала бк й ctjsW млёщё (!) й
стр^вахэ mV ката година ет'ж’ба на
прайникь нкговь 39.313.
имперф.: Змн. вьздавгха 39.313.
выдам св. (9) Въздам, отдам някому
заслуженото; отплатя, й как’ щё
да дойде пакь да сьди й на живы
й на мрьтвы гь нашь ic хс. й да
выдаде сЬком#. кой щб е стр^валь й
Ь’работшь. правёдницитё да почьтё,
а грЪшницитё да мьчи 18.1776; амй
ела стсри кор’бань на бсэговете.
атс азь да тй възда поголЪма почты
й да си почетёнь сэ сйч’кыте т'щ
болЪре 39.2986; й пристань в!трь
и морёто се оутишй. и сйч'ките въ
корабь въздадоше хвала 6V, й ctmV
15 1366 выдам благодарение. Из-
кажа благодарност. й сйч’ка нощь
въздадоха блгодареше ctmV, й дЬ’маха
блгодарй те бжш й’гбдниче, зарадй
твсата чеврьста помощь 39.316.
сег.: led дъзда39 298б;аор Змн. въздадоше
15.1366, въздадоха 39.3 1 62; бъд.- Зед. ще да
въздадё 9 626, щё да вьздаде 18.1776, щё да
въздадё 32.2236, 38.293; пов. описат. 1мн.
ца. въздадё 39.309.
въздвигна св (2) Издигна, вдигна на-
горе, въздигна. й сэнази жена като
разЛгЬ че ё былы (!) сты козы а й
да'-пань выглтна ей рйтЬте 10.786.
сег.: Зед. въ!вйгне 38.2866; аор.: Зед.
въЗвйгна 10.786.
выдвижение ср. (4) выдвижение
чъстнато кръета (господня). ВъзОви-
жение на честния кръет (Гоеподен),
християнски църковен празник; Кръс-
товден. мцатого да, въйвижёше чтнаго
крт а гни 4.21 б; а той ми рёче, сэх ожда ть
на герлимь злщо ще скоро да б8'де
вьэвижёнТе чтнаго крта 17.169.
ед: въЙвижёше 4.216, 4.266, вьЗвижёшё
17.169, 17.1696.
яъздихание ср (1) Прен Страдание,
душевна болка, мъка. й тёче скоро й
плаче нй’ Hie го та го жал’но цЬл^ваше
й дй'маше тёж’к.о мене чёдо моё что ми
тако стбри защо ми нанксе гак’вози
жал’но вьздыхаше 40.3236.
ед.: въздыхаше 40.3236.
выдишам чесе. (12) Въздииам; дишам
тежко като израз на мъчитезно пре-
живяване, съжаление, болка. затова
й на съмрьтны ча кога ще ийкои да
S’Mpe, а той въз’дь'ш'Ь из’ гльбыни
ерца своего ала нёма нйкои да м?
помбгне 31.2176; той добыва клётва,
а на дрЯгы пкговбто добро остане,
нй нкто зъздышьть й плачать, а ка
дрвгы нкгово добро остане 31.216; вь
дёсно #хс да сл(?шамё кн!жны д^мы
а въ л£во да елйпаме като плачать
сыромаси. със' носьть да въздышЪме
Сэ грЪхоове. а сэ ёзйкь да д^маме
йстинна 31.2226; й въ бньзи пропасть
мнеэго дши лежахЬ’ единь нй др>?гыго
плачаха, й вйкаха й въздйшаха та сё
мблмха, помл8й нй, ги помль’и ны
правёдны с(?д1'а 32.2316.
сег.: Зед. въздыше 31.217, въз'дьшгЬ 31.2176,
1мн. въздьшгЬме 31.2226, Змн въздышыъ
31.216, въздьшгЬть 39.3106; имперф..
Зед въздьпггЬше 35.2596, Змн. въздйшаха
32.2316, въздйша 39.314, възйша 39.3146;
бъд.. led. щь да въздишамь 31.2186, 2ед.
щёшь да въздышешь 2 10, Змн. щьть да
въздышеть 18.206.
выдишение ср. (5) В-ъздишка, тежко
поемане и издишване на дъх пораои
болка и тъга. въздихание тогйва ще
да бьде голЪмь плачь й вйкь мнеэго,
по ейч’ката земли й выдыш9н!ё й
грйжи, й гор’чевины на срдёто c£komV
члк8 ще да е мнеэго 18.1896, пакь
каже прркь амбсь затова, рё гь, щото
сич'кото дрьжй, по сйч’кыте пьтюве
й йлици ллачь голймь й шьп’канге
й въздьэшеше. сэ з.тЬ блеле, блеле
18.1786; й чюи въздышёше й бсл-Ьсты
сл^га твоего, бти се ь’мнеэжиха
дйп'мане мой й ненавид£ше непра-
вёдно 39.3016
ед.: ььздышеше 18.1786, 32.2256. въздь:-
ш'Ьюё 18.1896, 18.1936, зъздышёше 39.3016.
въздръжавам се несв. (3) Въздържам
се. не давам воля на отрастите и
увлеченията си, ограничавам се спо-
рее) христианских морал рёче mV
сгарець, д#ма това писмб... какь да
йдрьжйшь да йма чловёкь вьзрьжаше
зашо кой се възрьж#ва со сйч’ко,
тбизи йма спсеше й ивл^з^вл вь цртво
ноное 2.96. амй готбви да бьдё на
пость й да се възрьжавамё. й да имаме
помощника чьстныи крть 16.1596.
сег.: Зед. се възрьж^ва 2.96, 1мн. се
въ!рожаваме 16 1596; бъд.: 1мн. щё да се
въЗръжъ'вамё 39.319.
въздръжанис ср. (10) Въздържание,
самоограничаване според христиан-
ских морал и сотогйзи тамо прЪбываше
стыи Николае на по й на зъзрьжан'|ё
15.1376. имам въздръжание. Въз-
държам се. й ные смё дльжны да
съврьшимь заповЪдь хва.. й да имаме
възрьжаше со мнсбго таспе, й пйпе, й
со сйч’ко зяб 13.1256; амй да имаме
мудрость й чйстота. й пость, й любовь,
й възрьжаше со сйч’ко зло 9.756.
ед.: вьзрьжаше 2.96, възрьжаше 9.756,
12.110, 13.1256, 15.1336, 15.1386, 32.2256,
34 2546, възрьжаше 15.136, 15.1376.
въздръжувам се вж. въздръжавам се
въздтхм. (5) Въздух: вещество, което
дишат живите същества; атмо-
сфера. й члкь, ria, й трите йма. оумь,
д#ма, й дша, затова ей ебдыте, защо
йма въз’д# 38.284; възд^хь щб с на
тарь та са е бмрьсило до самото нбо
31.2196.
ед.: възд#хь 31.2196. 33.2406, въз’дв’хь
33.235, 33.2356, въз‘д$ 38.284
выдушен прил. (1) Въздушен, който
се отпася до въздух. й посзН того
спаднъ ейч’ки чйнь нктовь. й едньт
постйгнъха въ адь, а др^гы состатле
на землю toront а др^гы У вода, а
др#гы на мрь. т!е съ зов#ть възд^шна
мыгар’ства на дшйте 11.836.
мн.: възд#шна 11.836.
въздъхна св. (12) 1. Въздъхна, поема
дълбоко дъх и шумно го издишам. и
начё да кспае. а земли с^ха, й не може
нйщо да стбри. й вьз’дьхн# 17.1756. 2.
Въздъхна тежко като израз на силно
преживяване, съжаление, болка. й
въздъхна из' ерце, й зараува се, й
вдйгнь ей р#ц£те й рече слава тебЪ
хе бе, дёто чйнишь чюдеса. съ стыте
твой 15.1546; тогази като чю сон'зи
ёпкпь вьз'дъх'на й съсльзи (!) рё. бче
бжГи KMpt сон'зи момъкь 6 47; а азь
павсль въздъхна й въс[п]лака гор'ко
за тбизи св4ть 32.2296.
сег.: led. вьздьхн# 17.170, въздъхна 39.314;
аор.: led. зъздьхна 32.2296, Зед. вьз’дъх'на
6.47, въз’дъкм# 8.586, въздьх'на 15 151,
вьздъхна 15.1546, въздьх'нь 17.1'46,
вьз'дьхн»’ 17 1756. въздъхна 39 310; пов.:
2ед. въз’дъхни 1 46, зъздъхнй 35.258
възел м. (2) Възел, завързана кърпа,
вързоп. й сон’зи ебць на дыцерыте.
стань наТтрЪ со постёлита ей. й глёда
пссрЪ къш’ьта, крьпа свёзана. възель
немалы . й развёза го. й видЬ бты съ
жлътйцы 15.1346.
ед.: вьзель 6.43, възель 15.1346.
выема св. (10) 1. Взема, поема нещо
в ръце. й оу тьзи нощь йвй се апль
платой# ёпкп#, й рё м#... възмй ёулзе, й
дв двь уал'тырь й с ьбёры брала много
й пойди на въеточна страна полатыте,
й запЪи, алл!л#иа. й прочьти. сулю
37.2796; й рё ймь бпази сырота жена,
млю вы се. въз’мъте тьзи маслЪнйца
със маслото. й занесете го въ црквата
стм# никоя# 15.1516. 2. Взема, победа
някого със себе си някъде. й гдёто се
поклони сотамо чю гла велйкь чё рё.
възмЪте тьзи жена й заведЬте ю въ
адь 11.104.
сег.: Змн. рьз’м#ть 9 71, 15.1456, възм#гь
13.123; пов.: 2ед. възмй 37.274, 37.2796,2мн.
въ~'мЬте 5 396, въз’м'Ьте 15.1516, възмЬте
11 99, 11 104, възмётс 39.310
вьзида св. (8) Възляза, отида нагоре,
възида. й занесе манбе гбз'бата пр'й
аг гла. й запали се сог'нь да ю йз'горй, й
архггль михаиль, наёднб със' пламень
възйде напбёто 11.89, й като вьзидоха,
агглы сь дшьта на нбса. й тогйва чюхь
гла хилгадо хилгади агглы... чё пЪмха
й хвалмха ба 32.230.
сег.: Зед. възйде 38.286; аор.: Зед. възйде
11.89, 38.2862, 38.2866, възыде 37.281,
38.286, Змн. вьзидоха 32.230.
възища св. (V) Поискам, силно пожелая.
й члкь ако въз'йще да чйни що мъ’
плъта йще. по никога не бы сторйль
34.2546.
сег : Зед. въз'йще 34 2546
вьзлагам несв. (2) Полагам, поставим
нещо върху друга нещо, възлагам
това пазнаменъ’ва аплскыте, сэдёжди
что възлагаха врьх^ жрЪб'цатого
34.254.
имперф.: Змн. възлагаха 34.2542.
възлазя св. (1) Въвляза, придвижа се
нагоре, възкача се. показа си образать
като да рёшь вьзлази на нбо. й каго чё
фрька на бблакь 18.1916.
аор.: Зед. вьзлази 18.1916.
възлазям несв. (2) Възлизам, отивам
нагоре; възкачвам се, възлазям. й като
възлаз! на стльбата. ётб прЪ мёне ёдйнь
момькь вь бФло облекло бблЪчень. й
йздЬше на конь 64ль 39.3156.
имперф.: led. възлаз! 39.3156, Зед.
вылазите 39.315.
ньзлежещ прич. (1) Като същ. Лежащ;
лице, което е полегнало при хранене
сьтвбрише же емъ Beps’ т? й мар'Оа
слЛкаше лазар' же ёдйнь бЬ сэ
зъзлежещй съ нй 34.250.
сег. деят. мн.: възлежещй 34.250.
възлетя св. (2) Излетя, издигна се с ле-
тене, литна нагоре, възлетя. й вълЪзе
на рамена хер8в1м’скы. й фрьгнъ й
възл'Ите със' крьътЬ вЪтрьны. отй бь й
пйчтб нЪ е hjcmV певъзмбжпо 38.2866.
аор.: Зед. въз'лЪте 38.2866. възлЪте 38.2866.
възложа св. (1) Положа, поставя нещо
върху друго нещо, възложа. й стбри се
чюдо прЬславно. кога възлбжиха р^цЪ
на нкго да гб херогонйсагь. йепльни
се ейч'ки бл'тарь със' муриз'ма хчбава
й блго^хаеше ейч'ка црква 12.1125.
аор.: Змн. възлбжиха 12.1126.
възляза св. (14) Възляза, отида нагоре,
възкача се. а матвёи възлЪзе на една
гера, й бблЪче се тьк'мо У една рйза. й
трьпЪше ст*?дь й мразь 37.274; пйше
на вёт'хыи завЪть. като бь йсю?сюваше
авраама й рё ём$, ... поймй сна
своего... 1саака. и възл’Ьзй на еднъ
гора, й заколй ейна ей за любовь мою
11 85. // Образно, й ёдны д^маха да
възл£зе Сз мьката живбть мой кам'то
теб'Ь ги 35.265.
сег.: led. възл'Ьз'1 11.84; аор.: led. въз.тЬзохь
2.15, Зед. вьзлЪзе 4.266, възлЪзе 11.87,
38.287, възлЪзе 37.274; бъд. в мин Зед.
щЪше дъ възлЪзс 38.288; пов.: 2ед. възчЪзй
11.85, описат. Зед. да възлЪзе 35.265; усл.:
Зед. бы възлЪз'ль 38.286.
възлЪзовам несв. (1) Възлизам, оти-
вам нагоре, възкачвам се. й каго
възлЪзоваха на плачината. ббрьна се
1саакь кам'то бца, своего авраама й
рё... где бвень за заклашё бче 11.856.
имперф.: Змн. възпЪзоваха 11.856.
възлюблеп прил. (10) Възлюбен, любим.
й пакь рё апль ма4ёи ёпкп8’. й ты
възлюблгенныи платоне. по трёпа
година щёшь да [будешь при мёне
37.281; й рё ём&, аврааме аврааме.
поймй сна своего възлюблгеннаго
11.85.
ед., м. вьзлюблкиь 6.41, възлюблкккыи
37.281, възлюблкнны 39.314, възлюбдзен-
наго 11.85, възлюблкннаго 36 2676, възлюб-
лк-нномъ’ 6.41, ср. вылюблкнное 12.1.86;
мн. • вьзлюблёяи 4 226, възлюблклпи
12.1126, възлюбчёии 32.2256.
възлюбя св. (6) Залюбя, започна да
изпитвам чувство на обич към някого
или нещо, възлюбя. и сбпрьв'Ьнь шё да
възлюби ёврёете. й чюдеса мнеэге щё
да стбри пр! fb 18.187; й зараува се
стаа отроковица .. оти защбто показа
бь, какь а й вьзлюбиль сэ сичкыи
дбмь шлгевь 13.1236.
форми от перф. тип Зед- к вьзлюбилъ
13.1236, 2мн. сте възлюбиле 18.2016; бъд.:
Зед щё да възлюби 18.187; пов.: 2 ед. възлюб и
19.2076, 19.208, 2мн. възлюбЪте 31.223.
възметь оти стб. бъ^атк св. (1) възмет
кръст свои. Понесе страдание за
християнската вяра. защо ре гь. аще
кто хбщеть по мн! йти да сэврьжет' се
себе, й вьзметь крть свой й послЪд^ет'
ми 16.158.
сег.: Зед. вьзмегь 16.158.
възмога св. (2) Смогна, стана в състо-
яние й тцЬх'мё дотика да съврьшимё
слсвото. ами легома вйжд8 ва какь
ймате любовь еднакь да посль’шатс
пэмесэго. ами да сё потр^дж й азь
кбл'кото въз!миг\ да покажи 11.84.
сег.: led. въз'мбг# 11.84, възмбг# 11.84.
възмога се св. (2) Възмогна се, добия
сили, укрепна. така ё й на заповедано,
блвёни хрпане. да се ьъз'мбжё й ные
сэ чтныи крть 16.1596; раувай се крте
блгочьстивы цремь сйл'но бр^жУе.
що м» нйкои не навйва. защо w твоа
сйла вьз'мбп/т' се цар’Уе, й навивать на
сйл'ны беэр'цй 16.163.
сег.: Змн. севъз'мбжс 16.1596, Змн. вьз'мбг^т'
се 16.163.
възмо>увам се несв. (1) Възмогвам се,
добиеам сили, укрепвам. нгемК й ные
блвёни хрпане да се поклонимь...
със' нкгова сйла й ные сь вьз'мбтУвамё
16.163.
сег.: 1мн. сь вьз'мбг^вамё 16.163.
възможен прич. (5) възможен съм. В
състояние съм за нещо, по силите
ми е оа свърша някаква работа, й
съсь плачь рёче, что сьмь възмбж'нь
азь нефёл'ныи члкь, таквьзи работа
да стбрж 3.19; что да сторй. като н!
смё въз'можны ничто да припсчалй за
стго 15.1536, не б!х« тврьдЬ богаты,
ни пакь сыромаси. амй поср! кбл'кото
61x8 възмбжны да й сёб! ей хранеть й
сэрсд£ва1ь съ свбето ей ймаше й на
сыромаси да подад8ть 15.1326.
ед.: м. възмбж'нь 3.19, 3.206, възмбжепь
38 294; мн.: възмбжны 15 1326, въз'можнь;
15 1536.
възможно нареч. (4) възможно е. Въз-
можно е; може нещо да стане, да съ-
ществува. й аггль сэйдё пакь понапр!,
й стань на дрЬ’го м!сто дёто не бЬше
въз'можно да промйне никакь зато
б!ше тЬспо мЪсто 33.242; нк ё было
вьз'мбжно Да (!) спаси члкь непросгёнь
на тойзи св!ть 3.21; амй со това чюдо
да ей прЬпочйнё, защо показамё,
что бы въз'можно 15.149; възможно
ми е. Възможно ми е, в рамките на
възможностите ми е, мога да напра-
во нещо. не ми е в ьз'мбжно бче сты да
ей бставлА женъта, да 68де йнокыни.
за що ё еднакь млада 11.1046.
вьз'мбжно 3.21, възможно 11.1046, 15.149,
въз'можно 33.242.
възмЪта св. (4) Отворя, направя да
стане открито нещо затворено по
специален начин, разтворя. въз'м’Ьте
врата кнеяй ваши 35.264; й въз'м’Ьте
се врата в!чна й вънйдеть црь слав!
35.264.
пов . Змн. възмДте 35.2636, въз'мЪте 35.264,
страд.: аор. Зед вьзмТте се 35.2636,
въз'м’Ьте се 35.264.
възнак нареч. Възнак, по гръб, наго-
ре с лицето. ами вые да го положите
на землАть възнзкь. й съ желЬзны
пироне да ms' приколете й р£ц1те. й
нсэяЪте 37.2776.
ьъзнакь 37.2776.
възнение (!) вж. възкесение
възнеса св. (5) Възнеса, понеса нагоре,
издигна. й тУё мё поеха, й напрасно
ме възнёсоха до нбето 11.1036; й
напоконь азь павель чю гла чё д8ма
сэ вйсоти нёные възнссЬте тази дша
щото е стбрила вблм бж’Уа 32.230.
сег Зео. ьъзнесё 35.2586; аор.: Зед. възнёсе
32.226, Змн. възнёсоха 11.1036; пов.. 2мн.
вьзыесЬте 32.230; прич.' мин страд, ед • м
възпесёнь 32.223.
възнеса се св. (19) Възнеса се, понеса
се нагоре, издигна се. амй йкак* се гь
наша Гс хс й бь породй й npie пльть,
й възнесе (!) със’ пльть ей. тогази
й Кгглы nplexa мал’ко н'Ьчтб бл£ть
38.2866; й възнёсе се аггль на нбето
пръ бчйте гедесэнУ 11.88.
сег.: Зед. сёвъзнесе 18.177; аор.: Зед. вьзнёсе
се 5.31, възнёсе се 9 626,11.82,11.88,15.132,
се възнёсе 16.160. 38.285бд 38.2862, 38.287,
се вьзнесе 18.185, възнесе (!) се 38.2856,
възнесе (!) 38 2866, се възнё 38.2866. съ
възнёсе 38.2926, Змн. възнёсоха се 11.1056;
форми от перф. тип: Зед. вьзнёсль се 4.23,
съ е ьъзнель 38.2946.
възнесение ср. (2) възнесение хрис-
тово (исуса христа). Възнесение
Христово, църковен празник. да
празнзвашь, й възнесеше хво и кртсвь
днь 1.4; дамаскмна йнока йпод'чакона.
й стядйта слово на възнёше (!) Та
нашего iv ха 38.2816.
ед., възнесеше 1.4, възнёше (!) 38 2816
възнесувам се несв. (2) Възнасям се,
понасям се нагоре, издигам се. й като
се хс възнес^ваше на нбёто. й аплёте
глёдахй1 й дКмах^, не бстави на да смё
сырациги 38.2866.
сег: Зед. сё възнёск'ва 38.2866; имперф..
Зед. се възнесУваше 38.2866.
възнося несв. (3) Възнасям, понасям
нагоре, издигам. й дхь стыи крЪп'Ьше
й й вьзнбсЬше й на нбса 32.230. И
Образно, й пакь каже. възноейте Та
ба твоего й да се поклонйтс дето м>/ е
пёнезябе, пб нкговыте нсЗяЪ 16.1616.
// Изнасям, правя достояние, в аггль
нкинь хранитель... рё й. не бои се
дше азе се pay вамь б тебй, защото ей
стбрила вбпй бж)'а на землю, бти азь
сЬкогы ЕъзнбсЬхь npt ба ейч’ка твоа
добра работа 32.230.
имперф.: led. вьзнбсЬхь 32.230, Зед.
вьзнбсЬше 32.230; пов. : 2мн. възноейте
16.1616.
възнося се несв. (4) 1. Възнасям се,
изоигам се. й като го глёдаха аплёте
че съ възнбеи на небе го. й тогази йм'
сс йвйха два аггла въ б£ло облЪчёни
38.2926. 2. Възгордявам се, държа
се надменно, големея се. зла жена
никога се не смйрйва, ако а гйдишь,
а па се 6б£сюва, ако л'1 а миловать, а
т!а се възнбеи 21.211; досёга що сё си
възноейль на тбизи сбЪть лъжовныи.
а сега трЪбЬ’ва да се смЪрйшь сё ейч'ка
почьсть что ймашь 5.306.
сег.: Зед. се възнбеи 21.211, съ възнбеи
38.2926, /мн. възнбеим1 се 34.2526; форма
от перф. тип: 2ед. сё си възноейль 5.306.
възрадувам се св. (1) Зарадвам се,
възрадвам се. нюмК й ные блвёни
хрпане... сьс' радо да м*? се вьзраувамё
16.163.
пов.: описат. 1мн. да се вьзр&уъамё 16.163.
възраст ж., м. (6) В ъзраст, брой на годи-
ните н’а един човек от раждането
му до определен момент, й тогыва
в тозй вр-Ьме бЬше й велйко^мни
гесэр'пе. младь на възрасть да рёмь,
до. к. гбдинь 39.2976; азь единого
та се чюдъ на твоё блгорсэдге, й на
хв'бавУат’ ти възрасть. й бставих' та на
почть й прославй те 39.2986
ед. вьзраст[ь] 6.486. възрасть 9.69, 13.124,
39.2976, възрасть 32.226, 39.2986
възраста св. (2) Нараста, увелича се
количествено, нарасна. сереете...
сь со вЪка. блвёни. бь с Н. блвиль.
й бь гЬх'ь е й'мпоэжиль й възрастоше
33.243. // Възвелича. аврааме... защо
си така ты залюбиль нкге. й пгЬше
да закблишь сна своего за нкговь
любовь й той щё да те възрастй, й да
тй ймнеожй сумело, й рсЗда твоего,
като звезды нбные 11.856.
аор.: Змн. възрастоше 33.243; бъд. Зед. щё
да възрастй 11.856.
възрина св. (1) Зарина, заеипя. й lie го
цЪловаха, й възрйнаха прьста на нк го
до колЪнЬте 6.486.
аор.: Змн. възрйнаха 6.486
възсьнувам несв. (1) Сънувам, присън-
ва ми се. й помысли да нс въз'сънь’ва.
й стой й грйе ей бчйте, като е ёднакь
сънинь. й вйды хв’бЬвЪ, че ё истинна
15.1346.
сег.: Зед. въз'сън^ва 15.1346.
възсЪдна св. (3) Възседна, яхна. й тогази
вьз'с£дна стыи на кони, й врати сс
назадь при воиската ей 5.296.
аор Зед. вьз’сЬдна 5.29, въз'ейднъ 9.68;
форма от перф. тип: Зед. въз'с^днъль
34.249.
възшумя се св. (1) Разшумя се силно,
разбушуеам се (за море), й 8’дари
пакь куноуь морето да стбри н-Ькое
знамеше, й вьз'ш8ми се морето, й
вьлЪзе к море 6.456.
аор. Зед. въз'шь'ми се 6.456
въистину нареч. (14) Наистина, дейс-
твително, воистина. сэ блжённыи
сумесэне. 6го_пр1ем'че. въйстиш пррк'
си бйль 35 2616; й като течёте, а той
викаше, й дймаше. въйстин# великь с
бь хрпан'скы 39.306.
ьъйстинУ 7.52, 9.736, 11.1066, 12.1096,
15.131, 15.156, 17.174, 35.259, 35.2616,
39.306, вьистинК 15.1446, въйстйнУ 33.2356,
37.2806, 39 305.
въкача се св- (1) Покача се, кача се на
нещо. й прЪз' тьзи нощь вйдЬ стыи
Николае касънК враждъбника дТавола,
чё съ ё въкачиль сэгбре я а кораб'ть на
катар'пеэ, й сэрЪза ейч'кыте въж!а
дёто се дрьжй корабьть сэ fb 15.136.
форма от перф. тип: Зед. съ ё въкачиль
15.136.
въкореня се св. (1) Вкореня се, пусна
корен, прихвина се (за растение), й
със* моата десница щё да сё въкоренй,
й да се вдйгне дрЪво мнсэго_плбдно
37.274.
бъд.: Зед. щё да сё въкоренй 37.274.
въкусювам несв. (1) Ям, храня се по
малко, вкусвам. бдЬш'е, й мен1е, й
слъзы. сл’дь й пёкь, ейч'ко трьп£ше. й
вък^сюваше трЬвз мЪсто йсп’е. йтб по
мал'ко на вечерь й млба непрестанно
чинуше 8.556.
имг.ерф.: Зед. въко’сюваше 8.556.
въкуся св. (11) Вкуся, опитам вкуса
на нещо. й чюв етвы съ. о. еднб да
вйдишь второ да чюешь. трёпеэ,
да помирйшишь, четврьто, да
вък^сишь. пёто да похванешь 33.233;
й пр1ст\пиха заповедь бж’Гю радй
защо вьк^сиха сэ дрьвбто 15.1316. И
Вкуся, хапна малко, сложа в уста, й
прЪбы, д. дни й ничто не вък^си й
ничто не под8ма. й въ c^octV поиска
стое причещеше 14.1296.
сег: Зед. вък^сишь 33.233, Зед. въю?си
14.130, 33.2336, ъъкУсй 38 283, аор.: Зед.
вък^си 14.1296, 14.130, 3 8 2 893, въкч’сй
38.289, Змн. въкУсиха 15 1316.
въкушаи от стб. «ък^ушатн несв. (1)
Вкусвам, пийвам. бще слушай апла
павла що каже къ тимоЯёю. мало
въкйпаи вйно, да тй бъде на дшьта
спсеше 20.209.
пов.: Зед. въкКшаи 20.209.
въкушение ср. (4) 1. Вкус, едно от
сетивата. а мирйсашето е пакь кога
помирйше нЪчтб члкь, й познае,
бнова как'во ё х(?баво ли мйрйше, йлй
е вонёщо. а вькйпешето. пакь. кога
гл еда члкь н Ьчтб, й не може да го
познае елйд'ко ли е йлй гор'ко. догдё
не зъкЛш със' 8’стата ей 33.2336. 2.
Вкусване, хапване по малко. сй_р1
каже. на распёпё хво, въкьси хс жльчь
сэ свреёте. бтй да йсцЬлй адамбвото
въкв’шёшё что вък^си ада сэ дрьвото
38.289.
ед.: въкУшёшё 38.2893, чл. вькЯшенТего
33.2336
вълазЪиие ср. (1) Влизане, проникване
вътре в нещо, преминаване кйтЬтс
ей млт11нм. сиромаси съ помл^ваше.
съ смЪрёюе, нЪчное добро да сё
насладите., съ кротость аъ рай
въг.агЬшё. съ млба, аггл'скые пЬсны
31.222.
ед. : вълатЬше 31.222.
вьлазям не св. (1) Влизам; преминавам
в пределите на нещо, във вътреш-
ността на нещо; влазям, на влизам.
та че на покой' се пр’Ьдадьть михайвп?,
й въ гЬизи врата V тоизи rpd' въядз^ть.
й сйч’ки праведны ийл^вать като сна
й брата 32.2286.
сег.. Змн. вълазЪть 32.2286.
вьложа св. (6) 1. Вложа, сложа вътре
в нещо, пъхна. амй вь четврьт'кь
велйкыи вечерь, да вълбжишь във'
съдень сть. <э сто причешете сэ
тЪлото й сэ крьв'ть xV 6s нашем!?
17.173; йщ1ше прьвЪнь да ей въложи
р^'ката въ рсбрата, хе. амй сега зарадй
тебе слове пробедень бы О ома вь
рёбра га 7.49. 2. Вложа, дам средства
за направата на нещо. й дарь побЪгно
й дймаше сэ тёж'ко мёне, загынаха
мойте ббгове. сэ повелите матвёово.
дето с'мь вълбжиль i гЬхь хил'Гадо
хйл!аль жльтицы 37.2786. вьложа в
ума (на някого нещо). Внуша; проявя
въздсйствие върху нечие съзнание, за
да бъде възприета волята ми. й гь бь
зато за въложи въ?мь захарйо пррк!? да
ю ббрхчи за мЬ’жа. да погуби хытрость
бЪссв'скаа, й да се ббез'грйжи д'йволь
да не йма мысль за двца мр!а да ю
съблазны 13 124.
сег.: Зед. въложи 7.49, 1мн. вьлбжй 16.161,
Змн. вълбжегь 37.2796; аор : Зед. въложи
13.124; форма от перф тип. led. с'мъ
вълбжиль 37.2786; пов.: описат 2ед. да
вълбжишь 17 173
въл1 зовам вж. вълЪзувам
въл'Ьза св. (24) 1. Вляза; премина в
пределите, във вътрешността на
нещо; пристъпя. й вьлЬзох'мё зьтрй вь
приврать цркбвныи. й пёкь пойдбх'мё
п^Ь црквата до срёбрьнитё врата 3.19;
й вълЪзоха зъ градь 37.2746; й пойде въ
сэладиътю. й вълЪзе въ кбрабь 40 3216;
й вьлйзе s’ море 6.456; а мййка mV сэ
свад'бата като лйп'ч'а снь й вълЪзе где
сп4ше й поейпа пепёль й затвори се
40.321 2. Чапочвам. захващам. ра^й се
крте, навойнйцй блгочьэтивш надела,
зашо на тёбЪ се на.тЬють всэискарс й
вьлЪзьть на бои вбискарё 16 163.
сег.: Змн. вьлЪзьть 16.163; аор.: Зед. въл-Ьзе
2.12, 2.14. 3.19, 35.2643, 40 321, 40.3216,
вьлТзе 2.14, 3.196. 6.456, 9.68, 9.686,
вьл-Ьзе 9.706, вълёзе 40.32062. 40.321, 1мн.
вьлЪзох'мё 3.19, выгЬзох'ме 17.1696, Змн.
вытЪзоха 2.15, вълйзоха 35.266, въл^зоха
37.2746; нов.: Змн. вълЪсте 2.12
въ.т'Ьзувамнесв (5)Влизам; прем инавам
в пределите, във вътрешността
на нещо: влязувам пристъпвам. й
сбстав'Ьше с ж дёте си, ато въл1зЬваше
оу црквата. й млгаше се 6V 2.96; кой се
възрьж!'ва сэ ейч'ко, тбизи йма спеете
й вьл£з1?ва вь цртво нбное 2.96; й
вълЪз^ваха при стго, й припади?ваха
при HGJsiie mV 39.3056. // Образно.
й рече ми бь. тбизи ерьпь йехбди сэ
бж!е лйцё. й вьлйзъ’ва вь дбмь дето сё
кльиъть въ йме бжш 5 40.
сег.: Зед. вътЬзк’ва 2.96, вьтОзова 5.40,
2мн въл£л?вате 34 2496; имперф.: Зед.
вълДзКзаше 2.96, Змн вьл£зУваха 39.3056.
вьмалЪ нареч. (1) Скоро, в кратко
време. вътрй те? ц тква храни гавршль
дви й [фгйдет* же в ьма.тЬ рауй се да тй
рёче 13.121.
въмалЪ 13.121
вьмез на св. (1) Метни, хвърля. й наурй
пойдё царь, й йзвад! дан’Гйла сэ рбва
жйвь й непочёкнъть. а дёто б"Ьла далшла
въметньле, т^ри тЬ царь оу сэн'зи эбвь.
йизьдохагы львеэвете 11.94.
плусквамперф.: Змн. б-bxa въметньле 11.94
въмЬня се св. (1) Причисля се към
някаквомножество, определи се като
някакъв. "ёбе ради (’мрьщьвл&еми
ёс'мы въ днь. ейрё. зарадй тебе
се чйниме мпьтвы сич'ки днь. й
въмЪнйх'ме се като сэв'це за заклане
16.159.
аор.: 1мн въмЪнйх’ме се 16.159.
вьмЬсто предл. (2) За означаване, че
нешо замества, заменя друго нещо;
вместо, наместо, йлй не бми й
тзбите нсазЪ. като на ейч’ките аплы, й
причестй те. а ты без^мниче въм£сто
добро та мк стбри зло 35 2576.
въм’Ьсто като Въвежоа подчинено
обстоятелствено изречение за из-
ключване; вместо да. вьмЪсго като
б£ш? апль. а ты стань дЧаволь. й защб;
бти б tine злбДмёнь. и сребрДлюбець
35.2576.
въмЪсто 35.2576, вьмЪсто 35.2576.
вьмЬстювам се несв (1) Вместеам се,
намирам си място някъде, намествам
се. й прркь cpeMia... про повода й
дйиаше тойзи бь нашь й ие въмЪстюва
се др1?гы при шёго 33.2356.
сег.: Зед въмЪснова се 33.2356.
въмйстя св. (3) Вместя, побера в себе
си. това показ^ва, какь не мбже да
въмЬсти ба нй земли нй нбо амй
где го поищешь там* го находишь
38.287; й дето ейч’ки сб£ть не мбже
да го въмЪсты. а ты го V мал'кь гробь
бстави 35 260.
сег: Зед. вьмЪсты 35.260, въмЪсги 38.287;
страд . със съкр. инф. се (мб) въмъсти
39.312.
вън нареч. (16) Вън, зад пределите
на определен обсег това рё давно
йз’.тьсти матвеа, да йзлЪзе вънь да го
хвати да го £б!е 37.277; амй щё тогйва
в’ тозй врЪме ейч'кого да бмрьзне
члк!Л амй щё токб да се чюва гла й
вънь й вътрЪ, сэ, и), блёле 18.194; а
безаконныи парь дкэклитЧань, сЬднь
Hatfipt npt нёр’квището аполоново
вънь да стбри йспытанТе 39.3066.
вънь 2.1 Об, 3.20. вьнь 2.14, 3.206, вънь 3.20,
18.194, вънь 9.73s, 11.846, 18.194, 37.277,
39.3066. 39.3076, 40.322, вънь 18.1896. вънь
38 292.
ьнеса вж. внес а
вьнида св. (1) Вляза, проникна вътре в
нещо. й вънйде захарЧа въ стйлище й
помли се 6V 13.1246.
аор.: Зед. вънйде 13.1246.
вънидеть от стб. къннтн св. (1) Вляза,
проникна вътре в нещо. и въз'мЬте
се врата вйчна й вънйдеть црь славЪ
35.264.
сег.: Зео вънйдеть 35.264.
вънка нареч (13) Вънка, вън, зад пре-
делите на определен обсег. й пойдоха
оу црква хртЧан’скаа. й меэм’пйте
сэставиха вън’ка. ато самы оулЪзоха
при вгка 5.30; й пойдоха й казаха м#,
гдётб бЬше вън’ка й плачаше 7.54.
вън’ка 1.3, 3.196, 5.30, 5.36, 6.446, 7.54,
33.2336, вьн'ка 3.196, 3.2062, 6.446, вън’ка
6.446, 9.73
вънкашен приз. (2) 1. Вънкашен, който
е отвън, външен. защб члкь двЬ д£мы
има. една с д!?ма вън'каш’на что д!?маме
със’ оустата, й чюе ю с£кы 33.2336.
2. Като същ. Само ср. Външното,
външността на човека, външният му
вид. защб ако бы се зоваль члкь дбмь
й прилйка бжЧа, със’ вън’кашното что
м3 се вйды. ciljri, като има члкь pb'u’b
й нсэзЪ й ейч'ка пльть. та бых’мё
й ные рёкле, бти е й бь быль ймаль
сэпрьв'Ьнь члчьскыи образь 38.2816.
ед.: ж. вън’хаш'на 33.2336, ср. чл. вън’ка ш-
ното 38.2816.
въпаде от стб. втл.эстн св. (1) Попадна
падна в нещо. й сл^чй се със’ бжЧе
повелЪнЧе, трЪека въпаде вь око
смой/, й мнеэго тврьд-Ь сом’гЬше. й
не мбжаше никои да го трьпй сэ люто
2.146.
аор.: Зед. въпаде 2.146.
выгодна св (8) Изпадна, премина в
някакво ново положение или съето-
яние. й кол’ко ти пъти рё със’ притча
въ как’вб щешь да въпаднешь. защб
знайте что щёшь да стбришь. а
ты не разо'мЪ 35.262; сйч'ко това
прЬтрьп-Ьхь защо да йз’ьадл тебе, й
ейч'кы раэдь дето со тебе се нарсдиль,
що е въпадньль злФ зарадй твое
трЬгрЬшеше 35 265; кбл'цйна V
болесть въпадньха со бе з'мЬр'нс йст!е
й пйпе 11.1066, защо й царь ёднакь
немаше съврылёна амй бЬит въ
мйсль въпадньль 37.2796; защого сте
i тбл'кази прЬтьсть въпадньл?, бтй
сте помрачёнш й съ дшьта й тЬлото
39.301. въпадна в нечия ръка (ръце).
Попадна в плен, изова се в рабство.
какь да сгори, да спаси грйте дши. й
да гы оупази да не въпадн^ть въ рйса
дйвол'скаа 15.134; ако лй бъдёшь
жйвь любьзне. амй ка ли (!) живота
провалишь въ каквй лй (!) чгбжи
р>?цЬ въпадньль ком? лй роба'вашь свЬ
на мойте очй 39.3146.
сег.: Змн. въпадно’ть 15.134; аор. Змн.
ьъпадньха 11.1066; плуск^амперф.' Зед.
бЬше въпадньль 37.2796; форми от перф.
тип: Зед. лй (!) вьпаднъль 39.3146, Зед. ё
въпадньль35.265, Змн. стевъпадньле 39.301;
бъд.. Зед щешь да въпадпегаь 35.262, със
съкр. инф. Змн. щёте вьпадль 2.126.
въпаднувам несв. (1) Изпадам, изнемо-
щявам, западом. много врачсаве
доходи ха й цЬр^ваха го. й ничто
мк се не придаде амй ёднакь позл£
Еъчадн^заше 9.67.
имперф.: Зед. въпа гч^ваше 9.67.
въплътя се св. (15) Въплътя се, добия
плът, приема човешки образ (за Бога).
й азь зарадй теб! гёка дойдохь й ради
тебе въпльтих' се. й быхь члкь 35.265;
гь нашь (с хс, като помысли да ^'паз[и]
людаето Со д!авсл'ск[и] рьцЪ та слЬзе
со нбето. та сё въпльтй [й] роди се со
стые двы й бце мр!е 18.184.
сег. Зед. се вьпльти 33.239, сё въпльтй
33.239; аор.: led. въплыйх' се 35.265,Зед. сё
въпльтй 18 1 84, въпльтй се 33.235, въпльтй
се 33.238, се въпльтй 33.2396, 38.2846,
38.2866, ьъплъти се 33.2466, въплъти се
33.2466, вьпльти се 33.247; форми от
перф. тип: Зед. сё е вьпльтйль 17.1725, съ
е въпльтиль 38.2866; инф.: въпльгйти се
35.2606
въплъшение ср (1) Въплъщение, прие-
мане на човешки образ, това йзьйв-
ливаше със' пррчьстаото ей й прЬ-
казй’ва й пррци прЪсказаше как* щё
на землю да стЬзе. й как* щё со двца
плъть да прпёмле дето члци не моПЛъ
йсказа готового вьплъщёшё 15.132.
ед.: вьплъщёнТе 15.132.
въразумя св. (2) Вразумя, накарам
някого да тръгне по правая път. амй
го наставй какь да сс спасй. и найчй
го, й вьразйай го й кртй го да б#де
хрпанинь 6.47.
аор.: Змн. въраз»’мйха 34.254; пов.: Зед.
ььраз^ми 6.47.
върина св. (4) 1. Хвърля, бутна някого
да падне. тойзи е дето ва йз'фрьлй
со нбето за вашего зло й грьдость й
ьърйна ви въ адь 35.2636. 2. Прен.
Хвърля, тласна някого в порок, в
грях. й да ей повнйме ймъгь за да
сё не посмЬюгь намь бЬсобве да нй
върйнйь. на много Йопе й пйпе й на
йф'вов'ство 39.3186,
сег.: Зед. вьрйчешь 5.405, Змн. ьърйн^ть
39.3186, аор.: Зед. върйна 1.5, 35.2636.
въсак мест, обобщ. (13) Всеки, всеки
един от дадено множество й въ
cjHia дни йзл'Ьзе повелЪнТе со кгёсара
лв'гЗ’ста, да сё, напйше въсак ь члкь на
своего ей сочъство 33.2366; й бЬше
йоакумь богать й праведнь. й на вьсак-
ыи празникь. ^дЬлмваше со ймашего
си два дЬла. и сдйнь дЬль, раздадЬше
по сьгромаси. а др^гыи дЬль даваше т’
i чер'кова 3.17; и дббрь ё законь и сть,
и така е пбобно въеакомй' хрпаниЩ’
33.247; й събьгаах^ се на въсак» годйнч’
сэ ейч'кыте села мирёискые. й чйнЬха
тамо празникь 15.151; й сэтогази на
вьсако Л'Ьто наметь ймь чйнЬха, мца
сеп'тём'врГа, к 5.40.
ед.: м. ььсакыи 3.17, 9.626, въеакь 33.2366,
бин. свакого 1.3, дат. въсакомЬ’ 20.208,
33.247, 35.266, ж. ьъсака 9.72, въсак»’ 2.96,
15.151, ср. вьсако 4 266, 5.40; мн. аьсакы
18 1996*.
вьсегда нареч. (1) Всегда, винаги,
вън всяко време, постоянно, бе й Ти
млтйвыи. дето вьсегда съмыслювашь
да ё снсёше на члци. й дёто не щешь да
ё съмрьть на грйшници, амй ищешь да
го сббрьнешь на животь. ты ми й сега
Ти, Йз'йвй тогбзи твоею в’Ьр'наю раба,
ймойгб добрб мьгслькика 15.135.
вьсегда 15.135.
вьсегна св. (1) Посегна, протегна ръка
оа взема нещо. й въсёгна S’ пазуха
стыи никбла, й йзвади, s, жльтйцы, й
даде стар'цУ15.1535
аор. Зед. въсёгна 15.1536.
вьседна св. (3) Възседна, яхна (кон).
ёйва ми ти че съ ней стыи п >rie,
й мздй на конь б"Ьль. й каже ms'.
пристьпи й въсёднй за' мё 39.315;
амй скоро въсёдны на кони своего й
бъжи да не бьдсшь й гы ли/гймУ змею
кбр'бань 39.3106.
аор Зед. въседиа 39.3156; пов. 2ед.
въсёдны 39.31 Об. въседнй 39.315.
въселя се св. (4) Вселя се; заселя се,
установи се никъде. а бЪссовете что
бЬхУ се тамо въсёлиле бЪгахУ й т!е
по йръ. плачахУ й скОм'гЬхУ 15.140; й
Д1аьол' mS’ каже. азь бТхь сё въселйль
i твбата жена 37.2766, а гсэаннь...
пбканЪше се на Учёше й оулЪзе оу
нюго премудрость ожТа. й дхь стыи
въсёли се въ срцето нкгово 12.109,
аор.: Зед. се въсёли 3.176, въсёли се 12.109;
плусквамперф.: led. бЬхь сё въселйлъ
37 2766, Змн. б£хУ се въсёлиле 15.140.
въсес илни прил. (1} Всесилен, който има
власт и сила над другите, всевластен,
всемогъщ. й така Ть бь npie гедесэнУ й
ЙЛ1Ю. на дрУ’гыте, йспёто, й жрьтвата,
й йз'горй й. а камо лй своего йспе да
не йз'горй ньсё^сйл'ныи бь 38.290.
ед.: м. въсё сйл'ныи 38.290.
въси мест, обобщ. мн. (3) Всички. ця
лото множество от нещо, вси.
слово поУчеше къ въс£ хрпансЗ
не опивати се винсо 20.208; й дУмаха.
блвйте въса дЪла гни 12.1176.
въса 12.1176, въс£ 6.41, въсЬ 20.208
въскача се св. (3) Възкача се, изкача
се отгоре на нещо, покача се. й кога
елнце йсгёче. тогази повЬлЪ пЪв'цУ,
да се въекачи на камень насрЪщь
йстбкь, й да пЪе уал'тырь 37.280;
й сэн’Га члци... тЪкоха скоро гор!
вьскачиха се на яйдь, й видЬха. й бы
истина сэнази дУма 9.726.
сег.: Зед. се въекачи 37.280; аор.: Зед. въекачи
се 15.1366, Змн. вьскачиха се 9.726.
въекипя св. (1) Образно. Еликна,
израста, избуя бързо. й даде гы та се
наУчиха на заповедь бжГа, й на ейч'ка
пр^мУдрость. зато въскыпЪ V rt
дарь бжш. й със' чюдеса напльниха
сич'кыи св£ть 10.79.
аор Зед въекыпв 10.79.
въскоча св. (3) Подскоча, скоча из
един път, рипни. й зараува се стаа
отроковица, й весело въекбчи със'
Hcjsi re си. бти защбто показа бь, какь
А. й вьзлюбиль со ейчкыи дбмь 1ЙЛКЕЬ
13.1236. // Образно, защб врТмето
наше тече като рЪчны бистрины, амй
затова да въекбчимь на добрбраббтна
пьтика. бти не знаё ( кои ча щё елн цето
да помрькне, й мцьть не дасть 31.223.
аор.: Зед. въекбчи 13.1236, Змн. въекбчиха
39.3166; пов.: описат. 1мн. да въекбчимь
31 223.
въекръбя св. (1) Изпитам силна скръб,
започна да скърбя много за някого.
й гбр'Гето, й сгЬшето, й планишето
щьть да поплачать за людУёто,
дУбравТе, й овбпцё, й камеше, й ейч'ки
дрьв’Га щьгь да въекрьбёть б рбж'бата
злчьскаа 18.1936.
бъд . Змн. щьть да въекрьбёть 18.1936.
въскръсение ср. (22) Възкресение, съ-
живяване след смърт. й стыи ого-
вори на слЬпи проглёдУваше. й на
ббл'ныи йсц’Ьлкюе... й на мрьтвы
ьъскрсёше. й дрУгы що съ на таза
(!) прилика 39.304. ^ъскръсеиие
(христово). Възкресение Христово,
Великден, християнски пра зник. й кога
приближаваше сь вьскрсёнУе тогази
сйч'ки си дохсждах# оу мочас~йрь,
на цвЪтнаа нейге rrp"fe въскрсёнУё. й
носи си сЬкыи добрыньть що ci ё
Урйботиль на да шьгь 17.1656, така й
вьскрсенУе хво й тогйва сич’ка нелм
да праЗн^вашь 1.4; въскръсение Ла-
зарев о. Възкресение Лазарево, Ла-
заровден, христиански празник.
вчёра б£ше въскрсенУе лазарево, щб
праЗнУвах’мё. защо бЪше й той хвъ
дрУгь, й слКшах’мё, й нась'ггих’мё (!)
със’ хУбавы дУмы 34.2486.
ед .въскрсенУе 1.4,34.2486,вьскрсёше 11.100,
вьекрсёнУё 16.157,16.161,17.1656, въекреёшё
16.1576, 17 1656, 18.1806, 34.253, 34.2556,
35.258, 38.288^ 38.289, 39.304, вьскрсенУе
16.1636, вьскренУе 18.1966*, въскръёнУе
34 2486, вьекрёнУе 38.2876, въскрёнУе 38.2886,
38 289, 38.2896, вьскрсён'Уа 16.161.
въскръсна св (33) Възкръсна; стана
отново жив, след като съм билумрял;
оживея. тогйва щьть да въекрнать npt
га т!а дето съдеть крйво за докати, та
зёмагь HjikS1 сич’кото 18.1966; ами бнь,
въ трётыи день па станьль й сживЬль
й вьскрньлъ, й йвил’ се на сйч’ки. й
по. м, дни вьзнёсль се на нбёто 4.23;
й рё ймь така ё писано, й така быие
поббко хУ да потёгли. й да въекрне сё
мрьтвы въ трёт!и днь 38.290; та щьть
сйч’кыте людУе що сь Умр-bne. сэ адама
до тогйвг ейч’ките щьть да въекрнать.
сэ гроббвете си 18.196, правёдниците
щьть да вьскрнать да сё почетьть й
да ей земать добрбто щото ймь бь
нагбтвы а грЪшните щьть да въекрнать
да напльнзть вйчнаа мУка 18.199.
сег.: Зед. въекрне 38.290, 38.291, въекрне
39.304, /ин. въекркеме 34 2556, Змн.
въекрьнать 32.2296; аор.: Зед. въскръсна
18 1916; плусквсмперф. Зед. б/иев -.скркаль
39 3056; фирма от перф. тип: Зед. вьскрньлъ
423;„бъд.: led щь въскрыУ 38.291, щъ да
въекрн^ 38.291, Зед. щё давъекрне 18.177,щё
да въекрне 35.2626, Змн. щьть да въекрнать
18.196, 18.19667, 18.197, 18.199, щьть да
въекрнать 18.197б2,л щать да въекрнать
18.1972, щъть да вьскрьэть 18Д 992; пов. 2ед
въекрнй 8.586, 35.2626’, въекрни 35.2626.
Еъскръснувам нссв. (1) Възкръсеам;
стаем отново жив, след като съм
билумрял^рживявам. амй послушайте
б вёнУи хртУаны да вы кажемь как’вы
й слЪ каквй въекрнй’вать 18.1966
сег.: Змн въскрнКвать 18.1966.
въскръсох от стб. к'ьскрьснлтн св
(15) Възкръена: стана жив отново,
след като съм бил умрял; оживея. вь
врЬ cLhoe а като въскрсе iv сэ мрьтвы.
й стань лоср-Ьде. "Учениците свои, й
рё ймь. мйрь вамь 38.2876; й зарадй
члчьскы осэ, та се йвй на земли кате
члкь, й распётУе пр’Уёхь, й погребох’
се, й трёты днь въе’креб 5.296; цели ей
ты дето напльни на стражарете рУиЪте
ймь сьзлато. (!) токе давно потаю й да
не казРвать че с въекрль хс 36.2696.
аор.: led. въскрсо 5.296, Зед. въскрсе 7 506,
9.626, 11.82, 12.1192, 15.132, 34.250. въскрсе
18 1856, въекре 38.287, 38.388, въскрсе
38.2876; форми от перф. тип: Зед. ё въшрль
36.2696, е въекрль 36.2696. 38.2876
вьскр’Ься св. (35) Възкреся, възвърна
към живот умрял, съживя. й тогази
некого мрьтьв’ца йзнёсЬ’ваха да го
погрсбУть. й запрЬха бдрь аристархови
людУе. й рекоше апл»’ напрйсмЪ. ако
тогбзи въекръеишь. ейч’кы ные да сё
поклбнй б? твосмУ 36.273; й рё кУнб\|/ь,
оставите го непогреэень да го сэр'ли
йзТщУть. съкаше че ё УмрЪль й да вйдй
до ли ще шёговь хс да го вьскросй
6.456; й пбмли се 6У кэаннь, й вьекрйей
ейч’киге и оживЬха 6.426; й хе дойдё
прЪдй пасха шесты днь й вьскр^сй
лазара 34.250; й той. . прйтече в'
тьмнйдата при стго. й дймаше м8'
съсльзй. (!) пбмл^й ме сырбмйха слУго
бж'Уи, й вьскрЬсй вола моего 39.306.
сег.: 2ед. въскрЬсйшь 6.42, въскрЬсчшь
36.273, Зед. вьскрЬсйб 456,35.2586, въскрЬси
34.249, въскр-Ьси 39 3042: аор.: Зед. вьскрЬсй
6.42, 6426, 6.46, 16.161, 18 1856, въекръеи
6 42, 34 2526, вьскрЬсй 6.436, въскръсй
15.1366, вьскрЬси 16.161, въГкрсй 21.2106.
въскрЪс-i 34.250, 39.3046, въекрЪсй 34.250,
34.253, въскрЪси 39.305, въскръсй 39.3056;
плусквамъерф.: Зед. бЪше въскрЪс-иь
34.250, еЪше въс-тгЬсйль 34.2516; форми
от перф тип: 2ед. ей въскрЪсйль 2.13, Зед.
ё вьскр~ гиль 4.256, ё въскрЪсило 16.1576, е
въскр’Ьс чль 34.251. бъд.: Зед. щё да въекр Ьги
18.177, 18.1856; лов.: 2ед. вьскрЪсй 34.306;
съкр инф.' (може) вьскрЬсй 3.206; инф.:
въекрЪейти 39.304
въекрЪшавам несв. (9) Възкресявам,
възвръщам към живот умрял, съжи-
вявам. й ймаха зависть на ха защо
въскрЪшава мрьтви 34.2496; й рё
1сэаннъ нЪ ё мёне п^стиль хс мрьтвы да
въекр Ьшавамь. амй да йю лр^льстени
люд1е на закон’ бжш 6 45; а бжтвото
ей па показа, като въекрйшаваше
мрьтвы 38.2856; со редде ёврсйскыи
зашо прйдадох'те на съмрьть своего
блйтлн и зашо го распех.'те. зарадй
защо мрьтвы зъскр’Ьсеваше. й защо
слекаьы, й бб.тпы, й бЪслы, й елйпы
йсц’Ьлэваше 35.2586.
сег.: led. въскрЬшавсмь6.45,Зед. въскр'Ьшава
18.140. въскрЪыгва 34.2496; имперф.:
Зед. въскрЬшаваше 15.132, въскрЪсеваше
35.2586, въскрЪшаваше 38.2856; форма от
перф. тип. Зед. ё въскр1шава.ть 4.226; бъд.:
Зед. щё да въскрЬсЪва 18.1876; пов.: 2мн.
въекр Ь: павайте 10.79.
Еъскую нареч. (1) Защо, породи какво,
по каке а причина, й млиха се бх й
дХ’махс. въекрнй въекх'к- спйшь ги
8.586.
въсЮйо 8.586.
въемръдя се св. (2) Усмърдя се, стана
смрадлив, вмириша се. ейч’ката земли
щё да сё напльнй съсъмрадь (!) й гнХ'сь
члчьскы. морето щё да сё вьсмрьдй
к[а]тб ёдйнь гнои 18.1896.
аор.: Зед. се вьсмрьдЬ 18.189: бъд.: Зед. щё
да сё вьсмрьдй 18.1896.
нъсплача св. (6) Заплача, почна да
плача, а царь въздъхна й въеплака сё
сё ерце гбр'ко 39.310; тогйва щьть да
въеллачать ейч’кыте 18.1926.
сег.: led. въеплача 39 314; аор, - led въс[п]
лака 32.2296, Зед. вьс[п]лйка 32.227,
въеплака 39.310; бъд. : Змн. щьть да
въеплачать 18.1926, 18.1936.
въспомЪна св. (10) 1. С помня, припом-
ня й пакь въепом.енй сыромйха
лазара, какь пэтёгли голота й гладь
12.118; ако смысла й вьспомЪнь
що с’мь потёглила, ооа се със тойзи
мйсль. да ми не стбри пакость да се
сэскрьбь 17.1716. 2. Спомена, кажи
накратко ймамь да вы въспомЙ!!?
нъкоа речь блвёнш хрт'Гане. бти защо
имаме сЗбычай днескаа й VrpV да сё
причёщавамё 35.266.
сег.: led. вьсломЪнь 17.1716, вьсгомЬнЯ
33.247, вьспом£н?35.266,2ед. въспомЬнёшь
33.232; аор.: Зед. въспомЪнк’ 5.336; пов.: 2ед.
вьспоменй 12.1106, 12.1182, 12.1192.
въсномЪнувам несв. (1) Споменувам;
припомням, като отбелязвам памет-
та на някого й co ft ё, дёто го днёска
въспомйнХвамё тбизи чюдныи й
дйгныи Николае велйкыи 15.1326.
сег. 1мн. въсломЪн^вамё 15.1326.
въепоя св (2) Възпея, започна да пея
хвала някому, възхваля с песен, й стори
апла пЪснь TV 6V, й рё. да въепою rit
TV 6V moc'mV, бти мё с поейтиль Ть, й
санкль прйемйх'ть со мойте врагове
13.123.
сег Змн. въепоють 39.3096; пов.: описат.
led да въепою 13.123.
въеприема св. (3) 1. Бъзприема. добия
впечатление за нещо, усетя й аплыте
като ймь найдё й породйха се със’
дха стго, й въспрТёше бппь 15.132. 2.
Приема, посрещна някого (в дома си).
й тамо дойдё митрополйгь мирёискыи
Николае ймето mV й въс npie на й погоста
15 148.
аор.: Зед. въсnpie 15.148, Змн. въспрГёше
15.132, въспрГеше 15.151
въсг1>вам несв. (1) Възпявам, въз-
хвалявам. iVkh да бъде въ мал’ко
в]-£ме. а по съмрьть да бъде жйвь до
вйка. да мХ,’?мрй тЬлсто, а със' дшьта
си да ё жйвь. штыа да м? се расыпе, а
дшйга мЬ1 да прЪбъде жйва, да въспЬва
ба непрЪсгйнно с£когы 33.246.
сег.: Зед. въсп!’>а 33.246
въсп’Ья св. (1) Възпея, започна ди пея
хвала някому възхваля с песен, това
е празнйкь нашь блвёни хртТане что
пра$н(?вамё днеека. амй пбобае й намь.
като агглы да въспЬё, й като аплыте
да хвалим ь ба, й да блвй 38.2936.
сег.: Змн. въспЬё 38.2936.
въетана св. (1) Стана, вдигна се. й
арггль (!) михайль йви се пррк# йлно,
й peie Mii1. въетанй й иди наср-Ьща
царевы члци 11.906.
пов.: Зед. зъетанй 11 906.
въетах от стб юъстатн св. (1) Събудя
се от сьн. азь оуснФ й спахь. въета
нкогь заступит* мё 37.280.
аор.: Зед. вьст& 37.280.
въегочен прил. (11) Източен, разполо-
жен на изток. й въ пелй’нощь отвори
въетбчните врата на полатыте 37.2796;
и на въеточна странъ ббразь б£ше сэ
ба сторен' й на сЪвср’на странь найдё
домьголЪ 14.127.
ед.: м. еъсточны 10.77, ж. вьсточна 2.146,
въеточна 4.216. въеточна 14.126, 14.127,
вьсточнаа 14.1266, въеточна 37.2802,
гъсточн^ 11.946, въсточнХ 15.1326; мн.: чл.
ьъстбчните 37.2796.
въехищен прич. (1) Издигнат, възнесен.
слово стго апла павла обхожен;с раю
й м£кы. й како въехыщень бысть до
грстТаго чбее 32.223.
мин. страд, ед.: м. въехыщень 32.223.
въеходя св (6) Възляза, отида нагоре,
възнеса се, възходя. й агглы не
мбжах^ да сё доУм4ють, като видЬха
ха, чё въехбди на нбёто със' голЪма
слава 38.2856; защб ако не бы гь
възлЪз'ль на нбето със' пльть ей. та
не бы сега бйло п1?ть, дето въсхбдЪть
блгочьстйвы хртаане 38.286.
сег.: Зед. выходы 14.1276, 38.2856, въехбди
38 2.856, 38.288, Змн. въсхбд’Ьть38.286; аор.:
Зед. выходы 38.286.
въстотЬ от стб. к'ъсует'Ьтн св. (1)
Пожелая, поискам. асеганапослЪдно
вр-Ьме вьсхбтЬ бь да се родй сэ майка
без' бца. да б£'де съврьшень бь. й
сьврыпень члкь 3.166.
аор.: Зед. вьсхбтЗ. 3.166.
въсЬде ст стб. юъсЬгтн св. (3) Възсед-
на яхна. найдё белю й въсЬде на нгего
като е й писано 34.252.
аор.: Зед. въеъде 34.252, 34.2532
въейдна св. (7) Възседна, сеона отго-
ре, яхна. й господйнь мирёискыи
еу'статТе, като раз'бра й тон това что
съ е стбрило. втсЪднъ на конь й пойде
тамо да виды 15.1446; бти не йде да
се голыми й да се прЬвъзнбси амй йде
смЪрёно й крбт'ко. й въсЬднъль на
эйр'Ьбё белю 34 252
аор.: Зео въс£днь 15.1446, 34.253, въсЪднь
34.253; форми от перф тип 'Зед въс£днъль
34.252* е въсЪднъль 34.2526; пов Зед.
въсЪднй 9.676.
вътре нареч. (50) Вътре, в пределите
на нещо. й царь стоаше при врагата
полатны, й ником*! не даваше да
йлФзй’ть вьтоЪ, освРнь тьк'мо чтото го
ноеЪха 37.2796; й занссоха ков'чегь
сэ кослтро, й сэставиха тЬлбто м9
BE^pt, й спустила ков'чегь със' вьж!’а
2.15; й въезде ю сщённикь вътрЪ въ
бл'тарь на гретый степень въ стаа сты
13 1236.
вътрЪ 2 12, 2 13, 3.20, 7.54, 9 676, 9 706,
11.936, П 946, 11.966, 11.986, 11.103,
11 1036, 12.1176, 13.121, 13.1236, 14 1 2862,
14.1306, 17.1656, 18.194, 31.223, 32.2256,
вьгрЪ 2.15, 9.67 , 9.706, 17.166, 18.204,
32.2266, 32.2276, вьтрЬ 3.19, 3.196, 3.20,
6.416, 32.2316, 33.232, вътре 5.32, вътрЬ
5.39, 13.1236, 17.1736, 18.204, 322316,
35.2576. 35.262, 39.3006. вътрЬ 12.109,
33.232, 37.2796, 39.3096, 39.3176, вътрЪ
12.119, вьтр£> 17.1706, вътре 33.232.
вътрйшен прил. (3) 1. Вътрешен, кой-
то се намира навътре. й влЪзб въ
вьтръшны мйста. й видЪ тамь йлТа
пррка 32.227. 2. Прен. Вътреше.н. кой-
то се отнася до душевния живот на
човека. зашо члкь двЬ д£мы йма. една
е д^ма вън'каш'на что дЬ’маме със*
оустата... а в'гора е дьма, вътрЬшна,
дёто ей сам'сй члкь дама й нагоъёрЪ
се на ерцего ей 33.2336.
ед.' ж. внрЪшна 33.2336, вътрЬшна
33.2336; мн .: вьтрЪшны 32.227.
въцаря се се. (11) 1. Възцаря се, стана
ца/>. по съмрьть цара навъходоносбра.
вьцари сс сынь нктовь вал'тасарь
11.92. // Образно, вьцари се ан'тихрГсть
18.188* 2. Прен. Възцаря се, настъпя,
установя се. истинна й пправда (!) сэ
землйта побЪгна, а льжа й неправда
на земли се вьцари 31.2176.
сор.: Зед. вьцари се 5.386, 11.922, 12.1206,
въцри се 11.902, 11.916, 34.2536, се вьцари
15.140, 31.2176, вьцари се 18.188*.
въчеловЪча се св (1) Приема човешки
образ, стана човек от плът и кръв,
въчеловеча се (за Исус Христос).
едино рбд'нь (!) снь й слово бж!ё
без'сьмрьт'нь сы. йзволйвыи спсёнта
нашего радй въпльтйти сс со стые
бце й npHojjBbi марУе непреложно
вт>члчив' се, распьн! же се хе бе
съмрьтпо сьмрьть наступи 35.2606
прич.: мин. деят. I. ед., м. въчлчив се
35.2606.
въяда се св. (1) Впия се, врежа се, вям
се. й прЪбы сэпасань със’ въжёто за
ёдна годйна й выаде се вьжёто i пльть
Mi' до костите, и оучер'вйве 2.106.
аор.: Зед. вьиде се 2.106,
вйдро ср. (2) Ведро, съд за черпене на
вода, й найдё вЪдрбю що чрьпахЬ1
със' нгегс еод^. вьжё струни но на
него привёзано й сэвёза го 2.106: й
вь ёдйнь день сэйде на кладен’ць да
почрьнё водь й да донесё... й рече
на братта. поидб да донесъ вод#, й не
найдб въжёто сэ вЪдрбто 2.106.
ед.: чл. вЪдрбто 2.Юб2.
в’ЬдЪх (!) вж. видя
в!кл/. (66) Век, безкраино дълго време,
вечност. и това бЬше пакь прозр!ль
прркь icaia, й д^дв’маше. (!) етроче
роди се намь, й "снь даде се намь, де го
ms’ е власть было на нгегово рамо..
агтль. чюдень съвЪтникь. влдстелйнь
сэць с-ном^зи в'Ькк’ что щё да бьде
33.236. въ вЪки (в1ком). Во веки ве-
ков, навеки, вечно - пожелателна ши
заключителна формула на молитва
или слово защо ты Ти что щёшь, а
тй щешь стори. бти ё твба слава въ
вЪкы, амйнь 15.135; й да сё наситй
пЬсны аТТл'скы, й ист!ё раиско въ
вЪкы в£ксэ амйнь 15.1566; йдамо да
ны епбобй, въ цртво своё нонос. вь
в^кы вЪксэ, амйнь 9.756; да си жив
до вЬка (въ вЬки). За изразяване на
благокожелание и почит към високо-
поетавено лице; жив да си. й пойдбха
на цара й рёкоха Mi. дарсс napi, жйвь
да будешь вь в4кы. стбриха сдйнь
з'гбворь ейч'ки людЧе, който твой
хл£бь ид^ть при твое цар'ство 11.926;
й повйка царь сэдалёче, жйв' ли ей
дан! иле др^же мой. й дан; иль чю
йз’вьгрЪ й рё. да ей жйвь пар» до вЪка.
Ть бь пь'сти агТ.та своёТо й загради Vera
лъвеэ. й жйвь сьмь досёга 11.93; до
вЪка. Винаги, завинаги, вечно, амй
кби щё ходй по ent мёне... не тьк'мо
брать мой щё бы. амй й наслЪдникь
на моё цар'сгво щё да б^де, до вЪка.
й да цртв^ва със' мёне 7.51; амй
боль т! е сёга да потёглишь мал'ко
йск^шешё. нежели тамо до вЬка да
се мгчишь 5.31; от (отпрЬди) вЪка.
Отоавна, открай време. й в взмете се
врата вЬчнаа сй_рЪ, йзлЪстс сэт*?ка й
стри_п'Ьте вратата. вЪчны. дёто съ Q
в£ка. защо щё да влЬзе црь на цри
й Ть що гпд’ства'ва 35.2636; й тамо
бЬха ейч'ч'ко О що бЪха со вЪка
ймр-Ьле, прЪСЗци 35.264, пбмли се 6V
й дИмаше. бё' дето си сэпрЬди вЪка.
бе млтйвы бе шоте сйч’ко дрьжйшь.
н'Чдёи ги засрами който са на твбата
спланатЬать 39.3045.
ед.: в-бкь 33.2476, 35.26&6, вЬка 5.306, 5.31,
7.512, 7.536, 11.93, 16.1596, 18.207, 33.246,
35 261,35.264, ьЬка 11.1086, 13.123, 16.161,
33.236, 33.243, 33.2476, 35.258, 35.259,
35 2626, 35.2636, 35.2666, 37.2766, 39.3046,
39 309, вькЯ 33.236; мн.: вЬкы 2.156, 5.406,
8.60, вЬкы 4.246, 6.486, 9.756, 11.926,
13.1256, 14.1306, 15.135, 15.1566, 16.1636,
18.207,19.208,20.210,21.211,31.223,34.256,
37.2756, 37.281, 38.2946, 39.3006, 39.305,
39 3196, B’S (!) 36.2736, вЬкы 39 309, вЬки
40.324, вЪксЗ 4.246, 9.756, 15.1566, 20.210,
31.223, 40.324, вЬкб 14.1306, вЬкб 16.1636,
19.208.
вЬиец м. (17) 1. Венец, изплетена от
цветя и клони дъга или колело за
украса. зашо, като ёдйнь члкь дето е
събраль сэ мнеэго различны цв^тоове,
й завйе едйнь х!?бавь вЪнпь. й дар8’ва
го... т ака да сторимь й ные, со ейч'ките
дЛлы что чюемь к пркьа 9.61; тогйва
щь да видеть й вЪнёцьть дето м? б£ха
бг^диле на главьга сэ трьше 18.2006.
// Образно сто рай де сь сотвори (!)
зарадй ва сто вЪн'ци много хчбавы де
вы чакать 18.2025; й така прЬйбныи
соць на зава... sips’ чйсто оудръжа й
вЪнЩа сс праведны в£н’цс 14.1296; й
мниците мнеэго м!?ка лр-ЬтрыгЬха. й
тЬлбто ей пдЪдадоха на раны й крьвь
свба прошаха, защо бЪхК съсщето
(!) ей распалкни за любовь бжтвна.
й npienie в£н'цЬ нетленные 15.132.
2. Нимба, сияние около главата на
светец, й вид£ нЪкоа 6ж'1а бл(ть.
свът'Ьше като ёдйнь образь на главьга
стар'пова, й вънецьт' MS' като слнце
сн£ть лаваше 14 12.86.
ед. вЬнць 9.61, вЬьгць 9.61, 9.6462, вЬнще
14.1296, вЬнць 32.2286, 40.3216, зЬнёц'
39.3066, чл. нЬнёньТ 14.1286, вЬнёцьть
18.2006; мн.: вЬч'це 5.396, вЬн'цБ 15.132,
вЬн'ци 18.1946, 18 2026, 31.222, выТпы
18.2026, вЪнДш 37.2796.
вЬнчавам несв. (2) Увенчав ом, поста-
вим някому венец на главата в знак на
поч ит ат!ё го вЪн'чавзха със' нв£тоове
со дйвы маслыни.. й печйтаха го й
дэр^ваха го, защб е юнакь та ё навйль
на сйч'ки игры 34.252.
сег.: Зед вйьГчава 37.2795; имперф.: Змн.
вЬи'чавала 34.252.
сЬнчавам се несв. (1) Венчавам се.
женя се по църковен ред. сэ нал е се
сьврьшЧва ейч'ка тайна работа на
нгшьть вЪра. със него се в'Ьн'чавтме
й крщаваме. й сщённици й владйци,
със тбизи сты крт' р^кодюлагават2, й
ейч'ко сьврьшь’вать 16.1596
сег.: 1мн. се вЬн чаваме 16 1596.
вЬнчая св. (4) 1. Венчая, оженя по цър-
ковен ред. й кота бы врЪме иториха
свад'ба. й Окрасила тралёза й вЪн'чаха
й въ цркбвь стго фонифбн'та 40.3206;
й даде старою дъщерь за м8"жа богатого
оу тбизи грй'. й даде й прик?ю кбл'кото
тр^бхваше. й в'Ьн'чаше ю по законь хвь
15.1346 2. Прен. У венчая възнаградя
някого с. нещо в знак на почит. каже й
прркь двдь. съслава (!) й сьс‘ почёсть
вЬч'чал' си члка. й поставил' го ей нй
ейч'котб что е сэ гвоа р(?ка стбрено
38.2836. // Образно, така да сторимь
й ные, сэ ейч'ките д!?мы что чюемь %
црква. да гы съберЬ й да ей 8красй й
да ей вЬн'чаё дшьта и да ю сторимь
да ё достойна на цртво нбное 9.616.
аор.: Змн. в'Ьн'чаше 15 1346, вЬн'Чс.ха
40.3206; форма от перф. тип: 2ео. ы.н'чал'
си 38.2836; пов.: описат. Змн. да вЬн'чаё
9.616.
вЪнчая се св. (2) Образно. Увенчан се,
украся се с венец, и така прЪйбныи
сонь на сава, със' дббрь подвить
пбкани се. й sips’ чисто оудръжа й
вЪн'ча се правёдны вЪн'це 14.1296.
вЪнчая се на парез ви небесно. Увен-
чан се с вечен живот, получа беземър-
тие. ами се ты не бои, й дрьж' се да
пр'Ьтрьпйшь чюговата бЬда, защо
ако щёшь да се в'Ьн'чаешь на цртво
нбное. сега трТ.бь’ва да сс смеришь
со ейч'ка почьсть что ймашь 5.306.
сег.: 2ед. се вЪн'чаетль 5.306; аор.: Зед.
вЬн*ча сс 14.1296.
вЪра ж. (87) 1. Вяра, религиозно уче-
ние, религия, вероизповедание. й сэ
нка ка^чиха се на хртйн'ска в!ра.
й кшга йзФчиха, й писааге добр!
й дхь стыи настави гы 10 76; коа е
польза мой брала. ако йма нЪкои вЪра
хрпан'скаа, а работа хрпан'ска не
йма 15.156; гесэр'пе хри ан ина. щотб
е потьп'каль наша дрьжава, й урваль е
на шаг а в!ра й строшйлъ ё бобгсэвете
ами сега повелвва да м? сэсЪчете
лх'кавата нтегова глава 39.3086; й
на сЬкы днь слушать, ёллйн'ците
ниговыте д!?мы, та се прЪлъщаьать й
сэставлт1 ей в£рата своа, й стаивать
хрпане 9.63, й тамо бЪше нЪкои
кнёзь ёллйньскаа в+.ра дрьжаше
11.97. 2. Вяра, упование в определено
религиозно учение и неговипге пророци
и светци. а старецьт* ms' рёче. кои
съсйч'ко (!) ерце й сьс' голЬма вЪра,
що проси нам ще 3 186; й соломбнь
прЪмЬ’дры каже. млтыни й нЬра да тй
не бскй’дЪе сэ домь твои 15.1336; да
ако поврьнк й ные тойзи заемь щегб
ш е заёль бь любовь вРра смЪрёше,
кротость, млтйнн на сыромаси. й
бь щё да намь пакь поголЪмо добро
31 222. на пефл&гбнь велтать. що сё
намЪреть тамо хрпане. и мах а велика
любовь, й в£ра къ велйко_мник«’
гесэрпю 39.3126. // Образно, бёх!/
нагледь със* сбразь кате агГлы бжш.
със* любовь й със* вЪра а’красёни,
й чйсты сьс' плсть 10.79. 3. Прен.
Само .мн. Съвкупност от хора, който
имат една и съща вяра, изповядват
ео.ча и сына религия, като б tine рёкль
прркь езекТил’ на подйрЬшно ЕрЪме
й днй, щьть да йзл£зать на землйта
црева, кв, вЪры со поленость дёто гы
е затвбриль аледанрь црь 18.1896; та
щьть да сё съберьть ейч'ките сзыци й
вЪры пр! нюго. да ты раздЪлй едйнь
сэ др^гыгэ какь раз'льчЪ пастйрь
бв*це й козы по бьшжь 18.2016 вьра
христова. Християнската вяра, уче-
ние то на Исус Христос а хрпане
щотб б!ха в ips вале ха... й вытЬзи’ваха
при стго. й припадзи’ваха при ноозЬте
ms’, й бол'нш йсцЪлйьаха а дрЬ’гы се
£чаха на хрттан'ство. й оутврь.дЬваха
се на хва вйра 39.3056: й прЪбы тамо
врЪме немало въ тьмнйди, й тамо
не прЪстаиУваше, ами гы Snanie й
йтврьждэваше да сё не сэмётньть сэ
вЬра хва 15.139; данам си вЪрата.
Отстъпва.м от аярата си. ако й
бйюгь на ради име бж!ё. йлй ны
мъчьть заргдй любовь нктова... ами
да тфЬтрьпй, да ей в!ра не даваме
16.1586, имам вЬра и хващам Btpa.
Вяре ом на нечии думи, приемам каза-
но то от някого за истина, й рё MS
стыи. да мй ймашь вЪра сэ члче, бти
н! с'мь был' tS’kb 14.1306; a па... ms'
каже. ймай ми в£ра члче. не вид!
никого члка ебкакь прЪмина теэрдан'
17.1726; ако вы рекьть, сто хс вь
пустыни дё сЬдй в* горста амй излЪсте
да гб вйдите, а вте недЪите фаща в!ра
18.1916; недЪите йма на ггмьт* ей да
речёте бти солсмсснь прркь безумно
дх’ма амй ако не фащате в£ра, а вые
самы себ! си смпслЪте 21.210; не
ми се хваша вЪра Не ми се вярва,
съмнявам се в нещо. пакь сэ стлтето
гднакь йм* се в£ра не хващаше сэ
радость й чюдЬха се. ре ймь 1с ймате
ли н^что за вдене 38.2886; немам
в кра. Не вярвам в Бога, това са дёто
ги прова ждать да зёмать дшйте на
невЪр'ны люд’1е въ врЪме бледное,
й нёмаха Btpa кък* ба. й нёмаха ба
помощника себЬ 32.229; обрьна на
християнска (православна) вЬра,
Покръстя, приобщя някого към хрис-
тиянската вяра. й тамо се ейч'ки
покланмх^ на кумиры, й на йдол'скы
богеэве. й icjariHb ейч'ките людте
тамо еббрьна на вЬра хрпан'скаа
12.1166: й лртё в.пчьскыи прЪстбль
въ але^айрш ахйла ймето mV. й той
едва ббрьна apia на пг-авославнаа
в-Ьра 15.1406; обрънувам се на вЪра
християнска. Покръствам се, при-
емам христиане ката вяра. й тбл'кова
б-Ьше бгО-ВЙдень члкь. бти й ёрегици
кби го вйдЬха, й сэбрыпвах!/ се на
вЪра хрт1ан*скаа 15.150; стоя си на
вЬрага. Не се отмятом от вярата
си. отстоявам я. който е хрйанинь,
й сёречё се сэ ха, й поклонйт* се на
йдолыте. почесть гол-Ьма да пршме
со цара. ако лй ей стой на вФ.ръга, й
не щё да сё поклонй на еллйн*скыте
ббгоове, тФ да мечите на велйка моука
15.139.
ед.: в£ра 1.56,2.96,2.142,3.186,4 256,4.2об,
5.386, 5.40, 6.47, 6.48, 8.586, 8.60, 9 62. 9.71,
9.756, 10.76, 11.97, 11.103, 11.108, 12.1086,
12.111, 12.1166, 14.1306, 15.1316, 15.132,
15.1336, 15.139, 15.14062, 15 150, 15.155,
15.156*, 16 15 862, 16.1596, 16.1626, 17 1726,
17 1746, 18.1916, 21.210», 31.222, 32.229,
34.2556, 36.2686, 38.2886, 39.2966, 39.297,
39.2976, 39.2996, 39 3056, 39.3086, 39.311,
39.312, 39.3126, 39.313, 39.318, вЪра 9.64,
вЪра 10.79, 34.255, BtpV 5.306, 5.31, 14.1286,
14.1296, 39.313, чл. вЪрата 9.63, 12.1106,
15.156, 34.2486, 39.3006, 39.3066, 39 308,
вЪрата 11.926, вЪръта 15.139, в-Ьрата 39.308;
мн.: в£ры 11.83, 16.1626, 18.189, 18.1896,
18.2016. 39.3136.
вЬрен прил. (23) 1. Верен, който отго-
варя на истината; истински. защо
Miovcfi така е писалъ на нктовь законь
прФд* двама или трйма мар’т>'ре да
сталей да бз’де сЬка д8’ма вФр'на 38.293.
2. Верен, който е привързан; предан.
блжёнь ёси, бти се ты намФри на
так*вози връме так'вьзи вЪрень cnVra
35.260. 3. Верен, който държи на ду-
мата си, който заслужава доверие.
на гогбзи члка лрилйча да бв’де сть й
бж1и члкь ами й аввань твои вФ-р’ны
кйзёць него елйла... й със* нкго
ходи 7.53. 4. Последователен, който
напълно възприема християнската
вяра и следва божиите законы. бФше
нЪкои члкь въ царИ-Градь ймето mV
никбла работЬше й хранЪше се. й
в-Ьр'нь хртТонинь б-Ьше 68 15.153; ами
добрй й вФр'ныи й двата. дрьжаха
бжш законь добр-h 40.320.
ед.: м. в-£р'ны 7.53, зЬр'нь 11.926, 15.153,
35.2596, 40.320,г з-Ьрень 17.1642, 35.260,
в-Ьрнь 34.248, вЪр'наго 15.135, 15.153, ж.
вЪр’на 15.1536, вЪр'на 38.293, ср. вФрно
11.106, вЪрно 18.2056; мн вЪрны 9.606,
в-Ьр'ныи 9.716,11.101,34.248,40.320.ьЪр'ши
14 128, 33.236, вър'ны 37.2756,
вЪровам вж. вЪрувам
вЪру (!) вж. нЬрувам
ьЪрувам св. и несв. (141) 1. Вярвам; уве-
ден съм, че нещо е истина; приемам
нещо за истина тогази казб чю стыи,
тла д£мы. пакь паде ча лицёто си на
земли, й рёче. вФр^ва ги бе мой, че
ей ты стбриль нбо й земли й ейч’кы
свЪть, й вФрх’вамь ги че ей ты йстин’ны
бь 5.296; й др^го да вы рёмь, какьвь ё
той зи члкь дёто сль’ша таквйзи д*?мы
£> стыте пррщи, й аплы, й сё самою
ха. й не вЪрова йстЬн'скыи чё е было
въскрсёше 18.1806; й да вФр'Увашь
бче, как* ме йтрьпё морето, та се не
разчгра да мё позопй 17.1696, й ако
не в-ЬрЙзате мойте д£мы. а вые выньте
със* бчйте ваши 38.2886; й пакь й
дрй'ге рё. хс. ако нЪкой дбйде та вы
рё, сто tS’k? е хс, йлй еде на кое м-Ьсто,
недФите в-fepVBa 18.1916 2. Вярвам,
уведен съм в съшествуването на оп-
ределен бог или богове. изповядвам
определена религия, амй да елйпамё
й да вЪр^вамё въ га iv ха 5.406; й
тТе^ вФроваха въ ха й внкаха з‘ голЬ
гла едйнь ё йстФн*скы бь хртан'скы
39.300; а геи вЪр^вараспётаго ха 9.63;
й т!а рё. аполбна, ираклГа, й ар'тёмида,
fia бсогове вЪр^ва й почйта 39.311. //
Почитам. й тоизи ё бь сътвориль нбо
и земли, й нкго азь вФрьва. а др^гыго
ба не знаю нй вФрь'ва 5.39: й хс що сь е
распёль вйэ^ваме йсповЪд^ваме какь
ё бь йстин'скыи 16 1626. 3. Вярвам
някиму, доверявам се. й рё mV стыи...
давам' ти сега три жльтйцы ради да
вЪоьвашь. й кога ю довезёшь а ты
ей узмй й що ё сэстало ейч'ка д'Ьна
9.696; й тиа MS' каже, да ме вЪр^вашь
дхбвниче. si. годйны, стбри i тьзи
пустыни 17.1716; това като чю црь. й
сЪкаше че ё истина защо си nips ваше
евлавСа свой MS’ бЪше 15.146.
сег led. вЪр^вамь 4.246, 5.29, 5.296, uipSea
5.296, 5.306. 5.39, вЬр^ва 5.39, вЪрова 6.42,
вЬрвамь 37 2806. 2ед. върк’вашь 5.29,
5.296, 9.636.9.696, 15.142, 17.1696, 17.1716,
37.2766, 39.308. вЬрь’вашь 5 38. 39.311,
в^р^ваш' 7.516, Зед. вАрова 4.266, 9.626,
9.63, 17.164, 18.1806, 39.3036. вЪрЛш 9.63,
18.1856, 18.1986, 18.2056. 36.272, 37.2796.
39.311, в-Ьрьва 39.311, 1мн. в^р^ваме 1.3,
в^р-вамё 5.406, вЪро’вамё 6 446, 33.2456,
вЬр-'вамё 10.766, в'Ьрз’ваме 16.1626’, 18.189,
34.2556, 39.304, в!рь’ваме 39.3116, 2мн.
вЬр^ваге 11.106, 11.108, 16.161’, 18.1806,
38.2886, 39.301, Змн. вЬрКвать 4.23’, 4.236,
5.296’, 6.43, 6.47, 9.636, 11,94, 18.1856,
18.180, 18.187, 18.189, 36.268, 37.276,
39.298, в-tps’(!) 4.23, вър^ваТ4.236, вЪр^вать
6.426, 10.76, вЪр!/ватъ 7.53, etpt/вать 10.76,
вЪр(вата (!) 10.76, вЪрьвать 39.3116;
имперф.: 2ед. вЬр^ваше 5.306, Зед. вЬрь'ваше
9.706, 15.146; аор.: led вЪрова 2 15, 10.78,
Зед вЪрова 6.42, 7.516, 7.546, 10.766, 10.78,
11.976,17.1756, 36.271,вЪрова 36.2676. Змн
вЪровах'мё 4.26, вЬровамё 18 205, вЪровамё
33.240, Змн. в'Ьровах'тё 18.201, вЪрвах'те
35.2646, Змн. BipoeixS4.256. 5.40, Btjnteanie
6.416, вЪровахаб.4 3,6.436,6.46,7.546.9.626,
10 766, 39.300, в-Ьроваха 9.626, 34.25163,
38.2876,39.3116, в-Ьроваше 33.2396, вЪроваха
35.2656, вЬрхваха 35.2656, BtpS’Bdxa 35.2656,
вЪрбваше 36.2676. вЬроваше 37.2756,
BtpjBaxS 37.278; плусквамперф.: Змн Gtxa
вЪрэвале 4 26, б^хх вЬр^вйлз 36.2716,
eipзвали 36.2756, бьха вЪрв’вале 39.3056;
форми от перф. тип: Зед. ей вЪроваль
5 306, ей вЪроваль 5.376, Зед. вЪроваль 4 23,
е вЬриваль 5.356, Змн. емё вЬровале 38.2916,
Змн. сь веровало 36.269; бъд.: със съкр. инф.
Змн. щЪте в1рова 39.3116; пов.: 2ед. в^Ьр^ваи
3.196. вЪрйаи 7.536, 11.98, 17.168, 39.3066,
Змн. вЪр^валте 18.191, отриц. съссъкр. инф.
Змн. (недЪюе) вЪрйза 18.1916, описат. 1мн.
да oipt/ваме 18.1776. да в^рУвамё 36.270, да
в’ЬрКвамё 36.273; усл.: Змн. быха в1р8вали
36 2716.
върувата (!) вж. вьрувам
вЬтрен прил. (2) Ветрен, който се от-
нося до вятър. й фрьгнъ й възл*,ге
със' крылЪ вЬтрьны. бтй бь й нйчтб
нЪ е hjcmS нечъзмбжно 38.2866.
ед.: ср. вЪтрьню 38.2866; мн.: вЪтрьны
38.2866.
вЪтрило ср. (2) Ветрило, платно на
кораб или ладия. й прЪз' нощь въ
девётыи ча. дъх'на велйкь вЪтрь.
й ст.'нъше плов'ците да направить
вЪтрилата 15 1526
мн.: чл. вЪзрйлата 15.1526’.
вЪтър м. (25) Вятър. по-силно или
по-слабо движение на вьздуха. сты
Николае стань на млба, й пристань
вЪтрь й морёто се оутиши 15.1366;
вдйгат' се й ейл'ши в£тросве, й пакь,
пр-Ьстан^вать й йлёгЬ'вать 31.220
ед.. в!трь 6.416, 15.1526, вЪтрь 7.496,11.82,
15.1366’. 15.1496, 15.1526’, 18.178, 18.1786,
18.179’, 18.181, 18.196, 31.2166’, 31.217,
вЪт'рь 15.137, 31.2156, вЪтрб 31.216. чл.
в'Ьт'рьть 18.1936; мн.: вЪтрсве 18.1816,
18.196. натрое зе 31.220.
вЬчен прил. (48) Вечен; който същес-
твува от векове. винаги; нескончаем.
й възмФте се врата вйчнаа сй_рй,
йзлйсте сётхка й стропгЬте вратата.
в^чны. дето сь сэ в£ка. защо щё да
влЪзе- црь нА цри 35.2635; й кса ё
файда тьк'мо tS’kc хй’ла й срамота
й присм’й а тамо вЪчна мъка на
дшьта ей 1.66; й затова се сэдалечи
сэ рай... й сэ радость в’Ьчна... амй
сам'сй стбри зло й добй си погыбйль
33.2346. вйчен живот. Вечен живот,
беземъртие — в християнската рели-
гия и конто послЛпа тази заповЬдь
сэ сты й бго_нбсны сэць... щб (!)
да е живь на в-Ьчны живбть й да
се наслады нейсказаны добрынй й
сладосты аттл'скые 20.2096; ами ё най
лбвь чюдны цртво нбное и жиесть
вЪчны, дёто нйкакь не щё да сё
развалй 31.2156; вЪчна мъка. Адът,
преизподнята; мястото, където спо-
ред християнската религия се измъч-
ват душите на грешниците. това
той йзрёче. й йсчёзна сэн'зи дУаволь
змУй. й сэйдё въ ММ вЪчнЛо 10.776;
бти пУаници цртво н^ное не мотать
нам ери амй ймь ё йготоваяна вЪяна
мйса съ хайд^те н съ вл.ьфи, и съ кЗ’р'ви
20.2086; в!чни съд. Страшният
съд. ами ь’трф. азь намь да т'стимь
ан'гела лукава дбмь мирбновь да
зёмё гсэанн^ дшъта, й да ю прЪдадё
на въчныу с£дь 6.44; вЪчно царство.
Раят, царството небесно, което спо-
ред християнската религия обита-
ват душите на праведниците. защб
тамо на сэнъзи радость на вечное
цртьс, да смё наёднб~ нераздЪлюни,
й да цртвз’вамё на нёное цртво до
в^ка 7.51; огън въчен. Адът, преиз-
поонята; мястото, където според
християнската религия се измъчват
душите на грешниците таквйзи
рЪчи д£ма хс на грешниците амй
йдЪте сэ мёне далёче проклёти вь
Сэг'нъ вЪчныи, дёто го на]бтвы за
д’Уавола й за нктовите сл£гы 18.2036;
й стыи нйхола ймь рё идЬте въ сэг'нь
в’Ьч'ныи 15.140.
ед.: м. вечный 6.44, 12.1106, 18.2036,
18.205. 18.206, 35.2626, 37.281, вЪч’ныи
15.140, 37.281, в-Ьчны 18.2035, 20.209,
20.2096, 31.2156, 31.2176, 37.2766, 37.2776,
вЬчны 20.2096, вЪчном^’ 17.176, ж. в-Ьчна
1.66, 20.2086. вЪчнъ 1.8, вЪчна 4.256, 5.406,
9.74, 15.134, вЪчнаа 18.199, 20.210, 31.2226,
35.2636, вЬчна 31.218, в'йчна 33.2346, вЪчча
33.247, 34.256, 35.264, вЬчнйо 1 46, 10.776,
18.1946, 18.196, 18 1976, 18.201. ср. в!чно
3.176. 13.1256, вЪчное 5.30, 7.51, 31.222;
мн.. нЪчные 31.2226, в-Ьчны 35.2636, чл.
начните 1.7.
Г
г1 числ. бр. (41) 1. Три, 3. й родй маНань,
два "сна шкова й 1сэсйфа й дьщеры. г.
марка, й ссв’Уа, й анна 3.166; като бТхь
Кзёла, г, хл’Ьбов'це. та едйнь йз£дб а два
донёсо 17.171 б. // В състава на < '.ложно
числ. у. Три хидяди, 3000. й повелъ да
се събёрмь ёвреие. й тбизи ча събраха
се, три тысйць. сй_ре,^4.226.2. Трима.
сто й в' тсйзи ча дойдбха. г гемщйе й
влУеоха да сё поклонкть в’ чер'ковата
стмь 39.317; й на втбрыи днь дойдэха.
й вьтЬзоха, Т, влди, й занёсоха ков'чегь
сэ косйтро 2.15.
г 2.126, 2.146, 2.152, 3 1 об, 4 252, 5.3об,
5.396, 6Л62, 6.466, 9.70, 10.766, 10 786,
13.123, 14 1266, 15.134, 15.1426*, 15.1426,
17 1 7 1 6, 18.182, 18.18262, 18.1862, 18.188,
18.194, 18.1946, 31.2206, 32.2316, 35.2626,
35.2656, 37.277, 39.30062, 39.3 1 7, 39.3 1 76,у
4.226, 5.276, 35.2566.
г11 числ. редно (13) Трети, й слкчй се та се
прЬстави блжённыи весэк'пфсть] мца
со. г 14.1266; й чиним' се книжбвны
й 8’чител'ны. а не чюемь, что каже
на ч/ал'тырь. ni, г. да не хвалит' се
прЪмУдрыи прЪм^дрбстУю своею
34.2526; чгб Т показаха нЬкои члци.
какь ё было вь градь кор'с^нь слЛк'ба
оу некоего члка 10.786. // В състава
на сложно числ. и. Тринадесети. мца
того п иже вьстысэцанашего 1сэанна
златооустаго гатрУарха цриграда
12.1086; чрьвлкнниче златы йстнама
гсэаннь бстави намь кшгы като дрч’гы
?ста вь гг, млъкньха златы ?ста
12.1086. третие небо. Според религи-
озните представи - третото небе;
.мястото, където обитават душите
на праведниците. й рё ми аггль, ела
сМ мёне гавле, да тй скажа живбтать
па правёдны. й пойдб слё агтла, й
възвёде мё на, г, Tie ибо. й постави ма
npi врата, й поглёдна й видЪ х^бости
нейсказанные 32.2266.
г 2 14, 2.145, 9 696*, 10.786. 14.1266,
33.240*, 34.2526, 39.3125*, г 19.2076*, п
11.88*, п 12.1086, ri 12.1086, г, тУе 32.2266.
f-годищен вж. тригодишен
гавриил ЛИ (21) Гавриил. вътрЪ те V
црква храни гавршль лво 13.121; й
прьв4.нь да каже, как'вы съ агглы.
й кол’ко съ чйнове нбны. й тогази
щё сказа й за чюдесата михайлК й
гавршль' 11.816; дамасктна йнока
йпод'йкона й стоудйта. сказаше б
чюдесё что ё было G> прЬвелйкы
чйно_начелникь михайла и гавршла
11 81 архангел гавриил. Архангел
Гавриил. казхвать кшгы цркбвны. что
съ видЬле й разКмЬле сты члци. сйч’ко
Ймь е архггль гавршль показала
11.996; зарадй това бы въвёдсна въ
цр’ковь млада, г, гбдищ'на, й храни ю
йрхп ль гавршль със’ нёны хлЬбь, bi,
гбдинь 13.125.
гавршль 11 816, 11.996, 11.1016, 11.1036,
11.106, 13.125, 35.261, гавршль 11.Ю0,
11.103, 13.121, 33.2366. 35.258, гавршла
11.81, 11.84, 11.1056, гавршла 11.996,
11.1026, гавршлУ 11.816, 11.846, 11.1026,
гавршл^ 11.996*.
гад1 м. (8) Гад, животно, звяр, гадина.
й распьдй Tia вльцш й мёч’ки. й т!а
злы гадове да нй не йдьтЬ 18.192; й
дйвыте гадове й пйтомите й rie щьть
да г.оплачать 18.1936; й ймаше тамо
въбель гльббкь й eV без’ водК. й % нкго
мнсэго гадове 6bxtf, зм!е, й смбксэве
страшны, й др8Ты гадове люты 2.116.
ед.: гадь 17 166: мн.: гадоье 2.1162, 2.12,
18.192, 18.1936, гадове 18.185, 18.1896.
гад11 ЛИ (2) Гад й Ть рё гад8 что б'Ьше
сл8Та двд8'. црх' речи гпдарю ей така,
трй зпынй. щъ да наведи на тебе... й
пойде гадь й сказа двда111.896.
гадь 11 896, rars' 11.896.
гадина ж. (3) Гадина, животно;
твар, звяр. й като ей съврыпи бь
творёшето... й създаде члка... й стори
го па да влада на ейч’кыте гадыни й
на ейч’кото бжТе твореше 15.1316;
й лов’ци кога леветь ловь, й йщ8’ть
звЬрге по ropi'e й по дол’чины. й по
гьсто шЧ’мге. й кога Яловеть ловь, й
сЪкак’ви гадины, й тогйва се врьнать
£ дома си със' голъма весел’ба 31.215;
йлй зм!а люта щотб пльзй, ничто нЬ с
освЬнь тЬхь пблюты гадины 21.210.
мн.: гадыни 15.1316. гадйны 21.210, гадины
31.215.
гадя несв. (2) Хокам, коря някого, карам
се на някого, мъмря. зла жена нйкога
се не смЬрЬва, ако а гадишь, a ria се
ббЬсюва, ако л!' а мйлЬ’вашь, a ria се
възноси 21.211; млъчй да не раз’бере
1гоумень, да ни не гади 2.1 Об.
сег.: 2ед. гадишь 21.211, Зед. гади 2.106.
галгала МИ (1) Галгала. бти мсэусй
прркь когато гцЬше да ^мре. остави
пара н& сврёете ici’ca навшна... fee
icfeb ёврёете й повёде гы въ гал’галЬ.
й тамо сториха сврёете nacxtf 11.876.
галТадЪ 11.876.
галлея (!) вж. галлилея
галлилейски прил. (2) Галилейски, от
МИ Галилея, й тогази йм’ се йвиха
два аггла .. й рёкоха ймь. м8’жге
галлилёйсцш, что стойте та глёдате
на нбето тойзи 1с что съ възнёсе сэ
васъ на нбёто 38.2926.
мн.: галлилёйсцш 38 2926, 38.2936.
галлилея МИ (4) Галилея. й въ сэн!а
дни йзлЪзе повелЬнш сэ кггсара
ав'гКста, да сё, напише ьъсакь члкь
на свбето ей сэчьство... пойдё й
гсэсифь да сё напише й той сэ галлею.
(!) сэ назарёеь вь виОлёемь 33.237;
тази свЬглаа звЬЭа гнь велйкы апль.
ёднакь като б'Ьше жйвь. й бЬше по
тьзи галлилеа като казьваше й ь'чаше
да вЬрх’вать въ ха 36.268; й повелЬ
да при ведать фйлиппа... й рё м#
архгерёи. не сосаха ли тебЬ тол’ва (!)
людУе... дЬтб нЬ ей бегавиль, нй въ
Йдёю й галлйлёю й самаргю. ами си
дошьль да прЬлъстишь й прЬм^дрите
афйнине 36.269.
галлилев 36.268, галлилёи 36.267, галлею (!)
33.237, галлйлёю 36.269.
гарван м. (1) Гарван черна птица с
креслив глас, й йл!а пррка гар'ване [въ]
постинга планина хранила 21.2106.
мн.: гар'ване 21.2105
гася несв. (3) Гася, правя нещо да
угасне. въ бнова врЬме бЬше нЬкои
члкь бнисйфбрь ймето ms', что бЬше
поставень да пали й да гаси свЬщи
9.74; ные кбл'кото кладе саг'нь, а
той пом’Ьнъ’ва на йме ха. й гаси сэг'нь,
легома е магёспикь 37.278.
сег.: Зед. гаси 9 74, 37 278; имперф.: Змн.
ractxa 9.726.
гатанка ж. (3} Иносказание, притча.
защо стбе evrii'e на три ё раздЪлгено.
с дно казй’ва щб съ е стбрило, като да
рёшь, распёпе, погребешё въскр-
сёше... второе, прйт'ча. като да
рёмь гатан'ка, що е 34.253; бв’цата
е [зап/]бена, адамь сътныи. а. ей,
чйнове ноны загуби се адамь. й
бстави хс. ей, [чин]сэве ноны й
сл-Ьзе на земли, й бблЪче п[льть], да
спей адама. й со тъзи гатан'ка хв[а]
каж!/ть, как'ь сь се чйнове нбны.
амй й [зато]ва не разйм-Ьвать добрЬ
что д8ма та[зи га]тан’ка 11.816.
ед.: гатан'ка 11.8162, 34.253.
гая ж. (2) Мачта, отвесна грсда
на кораб за опъване на платно. й
прЬстань, вЪтрь й морёто се оутишй...
й еднакь добрф нс бЬше съ хтишйло
а едйнь со корабниците въекачи се
согбрЬ на катартТсэ. дето се зове гаиа.
да сумЬри тамо ар'мената гано... й
вЬтрь еднакь д^хаше прЬпе се й паде
със' главъта надолб насрЬ корабли
15.1366.
ед.: гаиа 15.1366, гапо 15.1366.
гвоздей м (7) Гвоздей; заострен мети-
лен къс, който служи за заковаване;
пирон, й повелЪ да донесет ь боН’ше
жслЬзни, й да йма йзьзьтрЬ гвоздке
самб_творны йзьбстрёни, и распалены,
да свЬтеть като бг'нь й да об^лть стго
в гЬ 39.3016; й копаха дёсеть лак'те
надблК, й найдбха гвоздке го пб камикь.
й прца ёлёна до йде й поклонй се на
колЪнЪ, й цЬл1?на сто гвоздке 4.26;
като ми ей йз'йвйль й найдохь чтныи
крть твой, така й сега... покажй ми
где ё И гвбйето твоё сто, дето ё было
със' тЪхь пригвоздёно стбе тЬло твое
4.26.
еъбир.: гвоздйг 4.26, ад. гвб&ёто 4.26,
гвбздгето 4.261,16.1626; мн.: гвоздю 39 3016.
где нареч., нареч.-съюзна дума, съюз
(143) I. Нареч. В пряк въпрос за
запитване на кое място се намира
или извършва нещо или в каква посока
е насочено действието; где, де, къде.
й рё MS' жената ms’, где сь дЪцата наши
гпдйне 5 .38; саде ща азь да зёма да г ы
дамь хл-Ьбь, дё да намЪра азь зйнб й
вода да вы дамь 18.192; й оу тъзи нэшь
йвй мп' се стыи Николае насъггЬ, й ре
ms', где сёвбзишь тьзи пшенйцз 15.142
възыде бь въ вьскликнбвенп,Ть вь гла
трубный, й сэкыдЪ възйде бь й где
бтйде 38.286. II. Нареч.-съюзна дума.
1. Въвежда подчинена определителни
изречения; дето, на (в) който, кьдето.
й повёлЬ бном^зи cnknS да носи гнои
на лбз'г'е, й на градин^ где сЬють зёлге
9.676: й рёкоха йгД'мен^. ходймё й
йсках'мё го, й не слета нигде мЬсто,
где н± сме хбдиле 2.12. 2. Въвежда
подчинена допълнителни изречения,
где, де, на кое място. къде. й пойдё
оу щногбва брата S’ келката ms’ й позна
где бЬше съкрыта жената 3.21; й
напоконь прЬстави се й стыи дамкань.
й мыслЪха людкё, где да го погребать
далечь 10 77; й рё ми. ела слФ мене
павлн. да тй покажа где живъать
сйч'ки стщи 32.226 3. Въвежда
подчинена обстоятелствени изрече-
ния за място, дето, на което място,
където й той рё. ги, пй’стй мё где
ищешь, тьк’мо въ йн'д’кю недЬй мё nS’ma
7.49; ёдйнь др8’гы се хват-Ьпге за р8’ка й
кои кого мбжаше заврьтЪ ь'дарюваше
го где съ елкчаше 34.252; на врьхь
стлъпЬ' сЪн'ката где опйра кога йстечё
слнце тамо ё 8 землйта съкрыто было
ймаше го 11.101. III. Съюз. 1. Въ вежда
подчинена допълнителни изречения;
че. азь даншль, прркь видЬхь каже
на сънь. де йзлЪзоха, д вЬтрове
Йоны 18.1816. 2. Въвежда подчинены
обстоятелствени изречения за при-
чина; понеже, зашото, че. кога та
видЪгмё в' тьмнйца запрТнь, та
дойдбх'ме да те сэке’пймь, дё е тебе
ейч'кыать свЪть дльжень 18.203;
кога та ввдЪх'мё ббл'на, та дойдбх'ме
та те поглёдах'мё. дё ты дачашь на
ейч'кы ны зраыё 18.203. IV. Като
относит, местоим.—съюз. Въвежда
подчинены определителни изречения;
дето, който. й по ейч'ки зеилй где
прЪё. постави митрэполйте й епкпы,
свЪтлш й блгочьстивш 8.59; сто пртво
де съ нагбтвы зарадй ва. сто рай де сь
сотвори зарадй ва... сто трапеза със'
йст1ё й пипе дё вы чака 18.2026. где
ми очите видят. Където ми видят
очите, където и да е; накърето и да
е, нанякъде. й fee хлЪбь даде агари.
й рё ёи. ?змй това й б^Ьгаи где бчйте
ти вйдсть 11.85; ето где. Служи за
посочване и усилване; ето че, ето
как, ето де. сто се раз'валй съдешето
й дУманТето члчьско. сто де сь минь
й доврьши льжата члчьскаа. сто дё
додбх'те сега ейч'ки мёне голы
съблЪченТи чё нЪ стё помлйвале
сыромасы й прбсЬци 18.2046; сто де
съ засэблачи тврьдЪ, й ст[о]ры се грб
й мльше велйко. й гла се чю со нбето.
и каже. не бой се гесэр'пё 39.2996,
немам где глава да си иоднеса.
Нямам покрыв над главата си, нямам
дом. й помЪн*?вамь Ти като ми рё,
щёшь да будешь като 1сэвь а азь со
нкто помнсЗго йстёгли. той що ймаше
из'г^би. Змй ймаше гнойще й лежаше
на [н]1€го. амй азь нема где глав? да ей
пбнесь’. п на чюжэ мЪсто чюждйнець
5.33; ни от где. От никъде. сыромаха
кор'толйса со гпдаре, а сырэта ком
нёмаше нй со где помощь а азе й
помага 31.221.
где 2.12, 3.21,4.22, 4.236, 4 243, 4.26, 5.2863,
5.32, 5.33, 5.35, 5.366,5.38,6.466, 7 492,7.52,
7.53, 7.54. 8.59, 9.616, 9.64, 9.6762. 9.б82,
9.696, 9.746. 9.752, 10,77, 11.836, П 84б2,
11.85, 11.856, 11.86, 11.88, 11.91, 11.1006,
11.101, 11.1022, 11.103, 12.113, 12.115»,
12.1182, 15.133, 15.140, 15.1416. 15.142,
15.1496, 15.15262, 15.15 36, 17.171, 17.1736*,
18.2006, 31.217, 31.221, 32.2262, 33.2372,
33.2376, 33.238, 33.2436, 33.2446, 33.245,
34.251, 34.252, 35.2606, 35.2613, 36.2672,
37.277, 38 286, 38.287, 38.2882, 39.297,
39.2996, 39.3006, 39.3126. 39.3186, 40.321,
40.3236, где 2.13, 4.2362. 5.296. 40.322, где
11.103, 31.2206, дё 18.181, 18.18162, 18.1825,
18 183, 18 1836, 18 185, 18.1866, 18 1916,
18.192, 18.1946, 18.19562, 18.1982, 18 2006,
18.20262, 18.2035, 18.2046, 31.21662, 32.227,
32,230, де 18.192, 18.1926, 18.2012, 18.20264,
18.2046, 39.2996.
гдето вж. дето
гедеон ЛИ (12) Гедеон, й на тёрлймь
дойдбха да пл!щ?вать. й вь онова
вр£ме б£ше н Ькои, еврёинь ймето mV
Една. й ймаше сна гедссднь 11.876;
й рё mV гедесЗнь. аз‘ лй гпдне мой да
избавлю, еврёете... рс mV агглы Тьщё
да 6fee със' тебЪ, й щёшь да поб’Ьдйшь
мад’йма 11.88; когато стбри прркь
гедесЗнь жрьтва 6V ей jyb. елйк'ба 6V
със' меле мнеэго. й бь mV npie млбата
й пЬ’сти бжтвныи сэг'нь. й йз'горй ю
38.2896.
гедесэнь 11.8762, 11.884, 38.2896, гедесЗн'
11.88,геде<3 11.88, гедеона 11.876*. гедесЗнь
11.88, 38.290.
гедеонов прил. (1) Гедеонов, от ЛИ
Гедеон, й напоконь по с[ь]мрьть
гедесЗнова. бЪше нЬкои члкь сЗ село
сараи ймето mV 11.88.
ед.: ж. гедесЗнова 11.88.
геенски прил. (1) огьн геенски. Ад,
пъкъл. й рё. да нё V6ie нйкои тьзи
зм!а. зашб е повелЬно сэ сты кбз'ма
й дамТань, да йде вь сэг'нь геён'скыи
10.776.
ед. : м. геен'скыи 10.776.
темеджия вж. гемиджия
гемиция вж. гемиджия
гемиджия м. (5) Гемиджия; лице, което
рабити на гемия или е собственик на
гемия й на гёмУата что б'Ьше пгдзрь
б£ше вар'варинь й зль чловекь. . и
кога прЬминаха й щёха да излЬз^ть йз'
гемгат а. а ссн'зй гемйща поиска много
ссшэ бЬха цънйле 5.32; сто й в' тбйзи
ча дойдоха. Т. гемйше й влЬзоха да се
поклонкть в1 чёр'коьата стм1/ 39.317;
а бн'зи гемёцУа нЬ щё да пр'Уйме бн'зи
стлъпь. амй рё пльна ё гемгата та се не
мб въм£сти 39.312; к^пи й тга сдйнь
стльпь х^бавь й высокь. й донёсе
го начёл1 homS' гемёцгю, рейз'бапД/
39.312.
ед.: гемйща 5.32, гемёща 39.312, гемёщю
39.312, чл. гемйщать 39.3126; мн • т'емйц?е
39.317.
гемия ж. (14) Гемия; неголям кораб,
обикновено с плотна. и за два днй
дойдоха до морёто й найдбха гемга,
й влЬзооха вътре да not минуть на
сэнази страна 5.32; й тёкб до морето...
а дрх'гы людУе много 6ixtf оулЬз'ли
S’ гймгата. й азь без’срамно подбхъ
междН1 тЬ 17.169; оговори агтль, й рё
ми ела сАЬ мёне павле да те зъзёд^ въ
гра' хвь. та б'Ьше чё стбаше на озеро
херйЫм'ско. и £зё ма вь гемТа злата
32.2276.
ед.: гемга 5.32, 5 366, гимУа 17.169, гймга
17.169, гемга 32.2276, чл. гёмУата 5.32,
гемгата 5.32, 5.336, гимУата 17.169. гймУата
17.169, гемУата 39.3122, 39.3 1 26; мн.: гёмги
39.312.
генуари м (1) Януари, пъроияпг месец
от календарната година й пр t ста в и
се ФесисУе мца гё, аг 14.128.
ед.те 14.128.
геогию (!) вж. георгин
Георгиев прил. (4) Георгиев, от ЛИ
Георгий, й кога окрйха бн'зи грапъ
й намЬриха стго че стой правь. .
й тогйва ейч'кы народь викньха.
велйкы е бь геор'пёвт 39.301; а
сэн'зи м1?жь раслань геопевь баша
зова хртгане щб се намЬриха тамо в'
чёр'кова 39.3146.
ед., м. геор'гУевь 39.301, геор'пёаь 39.308,
гейггевь 39.305.39.3146.
1 еоргийЛИ{9$)1 'еоргий. йкогыпорасте
reopri’e, бы до. иг. гбдинь. а той стань
спах’Уа s’ цара дУоклитУана 39.2976; й
това като чю сты гесэгге о гражапете.
тогйва йзвади сабУата ей. й осЬче
главъта лютимУ змею 39.3116; защо
и стыте мници. като й сты георгУе
й димитргс, й дрЛУстс стыи. нЬ зара
дрьтс нЬщо се постйха й спсоха се. нъ
защото се мьчйха на тба свЬть зар&
ймето хво 1.36; да вьзадё 6S нашем#
хвалёнге й прЬсчавном# велйко^мнйк#
гёсэгУю 39.309.
rewprie (!) 1.36, 39 2976, 39.298, гесэртУе
(!) 8.576, 39 2976, 39.298, 39 300, 39 3006,
39.3026, 39.306, 39.3086, 39.310, 39.311,
39.3136, 39.3146, 39.317, гещр'пе (!)
39.2956,39.2986,39.303,39.3086, гебрпе (!)
39.3036, raSrie (!) 39.309, 39.3106, 39.3116,
39.313,39.3146, 39.3152,39.316, геи39.3126,
гесэргге (!) 39.3136, 39.315, reibpTia 39.295,
георпа 39.296, георТУа 39.3006, гесэр'па
39 3026, 39.3176, rewria 39.3102, 39.3136,
39.3 1 562, 39 3162. 39.3176, reopria 39.312,
гебрпю 39.305, 39.312, 39313, 39.3136,
39 3146, -УхЗпю 39.309, гесэгУю 39.3116,
39.312, 39.3126, 39.313, 39.3136, 39.3 J462,
39 315, 39.316, 39.317, гесэпю <!) 39.3126,
гесэрпю 39.3126, зе. rewpTie 8 58, 39.301,
39.3016, 39.302, 39.3036, 39 305, 39.3066,
39.31764. rewp'rie 39.298 6, 39.29962, 39.307,
гё-эр'пе 39 299, rewnrie 39.3016, 39.304,
г&3г»е 39.303, ге£пе 39.307,39.311,39.3136,
39.315, 39.3156, 39 317,39.3176.
Герасим МИ (1) Герасим, й тогази 6Ь
стбриль сты сава, л, гбдинь .. й позна
как* ще да сё раз'валй монастйр'скыи
законь й шйде на др^га страна стго
Герасима, й прохбдЬше по сЬнъзи
nS’c-HHA 14.1266
Герасима 14.1266.
гермия МИ (3) Гермия. й на др^го
мЬсто пакь, что сё зове гер'мга, й тамо
таквази всада б'Ьше бещённа, въ име
архггла михайла. й кой прихожаах^
тамо ейч'ки йсцЬлЬвахЯ С> сЬкак'ва
болесть 11.98; дсйдё н!кэи члкь
Ймето мУ гУлю й гер'мЧа й дойде У
цари гра да пос!тй стУдза кнёва като
ё ббл'нь 11.986
-'ep'MKi 11.98,11.986, гер'мга 11.98*.
гиздав прил. (З) Гиздав, богато украсен.
й б!шс въ бнова м!сто одно капище
ёл'лин'скс гол!мо тврьд!. сэ сйч'ките
наи гол!мо. й най высоко, й гыздаво
15.140.
ед.: ср гиздаво 15.140
гимия иж. гемия
гнои МИ (Г) Гион. д. р!кы нарйч!^ се
на землю, й ймето е на тьзи р!ка дето
течё меть та сс зове, фисбнь. а дёто
вино течё, та сё зове, тйгарь, й масло
дето течё. та сё зове песнь. а мл!ко
дето течё, га сё зове ёфрать 32.228.
псэнь 32.228.
гиритсь'и прил. (1) Гиритски, от МИ
Гирит, Крит, та като го вид!ха бша
вльхвы че е так'в'зи хУбавь. а пе го
зёха й да доха го дарь гурийском*
воевод? амйрУ 39.3166.
ед.: м. гурйТскомХ' 39.3166.
гиритчене мн. (1) Гиритчани, жители
на остров Крит, критяни. а гурйт'-
чене дето ло море хайдУте наговор иха
се да тл!ньть митйлиль 39.316.
г^рйТчене 39.316.
глава ж. (89) 1. Глава; част ст тяло-
то на човек или животно. Й сэ
невйдимо йвй се б!ль голубь на
главьта блженномУ кэаннУ 12.1116, й
така се помли стыи, й сь радо навеси
главьта й тако пос!нь бы 39.309;
такъв'зи б!ше й пётрь апль. дето го
распёха стрьмб^главь, сй_ре, надблУ
главата мУ, зарадй любовь хва 16.159;
й поср'Ьщнъха. bi, мУж!ё, сэбл!чени
въ свЪтлй сэдЪжды, й златы в!н'ци
ймахи на главьта ей 37.2796. //
Горната окосмена част на главата.
така и д!тсто ейно й рама да не шё,
й ейч'ко печйсто да не мдё й да ей
не брьсне главъта 11.886; й голь се
вид!шю й почрьныла wi снагата сэ
слнце й сэ пёкь чёр'на. й главата мУ
б!ла като вльна 17.166. 2. Глава;
отделча, самостоятелна част от
съчинение, книга, й пакь назадь пйше
% битёиска кнгга, гла Зг. за правёднаго
лота 31.2216; амй послушайте 5лвён!и
хрпане, щб каже въ кн!га 1сэва, кО,
гла 31.221. 3. Горна част, връх (за
стълб). й блйзУ того метбха, стоашс
стльпь правь сэ камйкь изправень сэ
прьвы времена, й на врьхь стльпУ
б!ше написано таквйзы дУмы. кби
ме оудари на главьга, шё да найде
мнеэго злато 11 1006. 4. Прен. Човек.
й царь повйка стго. и каже мУ ерьдито.
тсквози ли ri е поклаг!шёто зла главо,
й така ли разУм! да стбри' кор'бань на
ббоговете 39.308. бия се по лицето и
по главата. Разкайвам се, изпитвам
вина и горчиво съжаление за нещо
сторено тогйва като щьть да чюжть
coHia еврее со мсэусеа таквйзи дУмы,
шьть да вйкнать з гол! гла да плачать
й да сё бикгь по главьта й по лицёто,
ала не щьть да ймать мл гь нй сэ кото
амй щьть тогйва агглы бжш да гы
фрьлить въ р!кУ огьннУю й въ мУ’кУ
в!чнУю да её мьчать вь ада несытого
18.201; бия си главата и гръдите.
Разкайвам се за нещо, изпитвам
вина и горчиво съжаление. и тогава
ейч'кыте людг’е одйнь езыкь, й ёдйнь
гла щьть да дУмать й сйч'ки гр!шниии
шьть да вйкать й да плачать б
гръхоовстЬ ей, |й шьть да ей биать
главъта й грьдйте, й плачать тврьд! .
ала не щьть да ймать млть нй Сэ кого
18 1996; главу свою положа. Заложи
си главата, рискувам си живота за
някого й брат* мУ рё. naps’, азь тёбе
вид! й чю, като сё сэб!щ<. да дадёшь
Сэ цар'ството ей половйна, зарадй мои
живбть. й пар' рё. н! до поль цртвото
ми, да да, амй й глав? свою за тёб!
щъ положи 7.54, дръжа на главата
си. Живея с мисълта, със съзнанието
за нещо й сльзи м» течах а йз' бчйте
й дз'маше. где лк е онова вр1мё.
когато дрьжа на главъта си стых'
тайнь хвь, на бжтвнаа nvypria, а сега
ей сэскврьнива главъта със' гноищк
9.676; за своя глава. В себе си. ако
се й заре истина клянёшь... нитб тако
ми ха да рёшь нЪкогы... нйто за свод
гла кльни сс... тьк'мо тако ми йстйнъ.
й тако ми не ё. така да рёшь 1 3; зема
на моя глава. Взема върху себе си,
поема отговорност за нещо. й знай
чёдо, чё мъ ё хс п^стиль да прости
твое съгрйшёнге. й не бои се, азь да
зёма твэите гр£хоове на моа глава,
й крьвь що ей сторйль да ё на моа
дша 6.476; на своя глава. На себе
си. амй какь, каже... не насилувамь.
нй ерьдимь, ами е сЬкыи. члкь царь
на свои глава сЬкыи ей влада на
свои *'мь и на дйпьть. ако щё да си
х’чюва дУшьть, акс ще да c’i е загуби
16.158; немам где глава да си
поднеса. Нямам покрав над главата
си, нямам дом. й помЬн5?вамь ги като
мй рё, щёшь да будешь като геэвь, а
азь сэ нкто помнеего йстёглй той щб
ймаше йз'л?би. амй ймаше гнейше
й лежаше на [н]йто ами азь нема
где гдав^ да ей понес*1. и на чгбэйо
м4сто чюждйнепъ 5.33; прЬклоня
си главата. Наведа, сведа глава в
знак на почит и уважение; по клоня
се. й ког? се приближи при тЬ, а
зби ей прЬклонй главъга до земли
та йм' се поклонй 5.39; й напокон'
ей чрЬкленйхз главьтте до земли, й
плаках*. й цЬт^ваха се ёдйнь др^гы
9.75; строша глаза дяволу. Надвия.
победя злото макарь й да не ей
прЬгрЬшичь дйи'манин!/ твоём*’ ты.
нъ пакь ты стеры нгём*’ метан’Уе. й йма
прощёнУ’е. й тогыва отрешишь глаьа
дУавол*’. й възвееёлишь ба й агглы
нкловы 1.6; узимам нечня глава.
Отнемам некий живот, погубвам
някого. а сэнази романа... раз'гнЬва
се й бы кэакна зл± й мнеэго у*’ва
го й напскон' ме" рё. ако домна не
вьскрЬсйшь да бживЬе тебе сёга
главъта ^зима 6.42.
ед.: гла 1.3, 31.2212, 31 2216, глава 1.6,
глава 6.476, 11.8862, 39.3086, ? 11.856,
11.87*, 11.876*, 11.88*, 11.89*, глава 16.158,
36.2726. главь 37.279, главь 19.2076, глав?
5.33, 7.54, 34.250, главою 5.406, чл. главъга
1.6, 12.1116, 12.1166, главага 2 136, 3.19,
3.196, 5.396, 5.406, 16.159, 18.1812, 18.182,
главьть 3.19, 18.183, главъта 5.39. 6.42,
9.646, 9.666, 9.676’. 9.73, 11.886, 11.94,
11.99, 11.1006, 12.1116, 12.1176. 13.1216,
13.1246,14.12862,15.1366,18.1946, 18.1996,
35.2586’, 37.279, 39.291, 39.3116, главъга
9.66,37.2796,40.3216,40.3236, главъта 9.73,
главата 17 166. главъта 18.182, 18.1946,
18 2006 18.201, 31.222, 39.306, 39.30об,
39.309, главъта 21.210, зв. главе 39.308;
мн: главы 18.182, 18.1826, главы 35.2626,
чл. главыте 9.75, 15.144, 18.2026, 31.223,
39.3036, главыигЬ 32.2286, главпге 39.300.
глаголют от стб. гдагоддтн несв. (2)
Говоря, казвам нешо. защб ако не
сэмёте члкь грЬховете ей не мбже
да б^де хвь. ни хс пр'Уёма грЬшнаго.
като каже й прркь icaia кои храмь да
ми съвйждете глй Ть. храм' се зове,
чисто ерце члк*1 34.2536; того ради
напослЬдкъ пр’Уйде й въплъти се хс.
стыи апль павлъ свЬтел!ств*егъ б
сёмъ глк: егда_же пр’Уйде 33.2466.
сег.: Зед. глю 34.2536; прич : сег. дечт. ед.:
м глк- 33.2466
глад м. (32) 1. Глад; постоянно или про-
дължително неоояждане, недохран-
ване; гладуване й Сэбыградиле, й не
п*щаха ничто за потреба йлй за иден’Уе
да ^лЬзе *' грады й тбл'кози страдах!/
граждане, кол'кото. зеха да 8'мйрать
Cj гладь 11.96; таквизы бЬх*’ й сич'ки
агчы. щс д1/маха, кои на мбже бэделй
сэ любовь хва, скрьбь, йлй бои, йлй
гладь йлй мька, йлй бЬда, йлй саб'Уа
16.159; блжёнь ё той. чте зара тЬ щё
да бтиде въ рай. дето гор'чевины нема,
нитб ё нощь тамо, нй зймное врЬме.
нй гладь, нй жъдг/ванге. нй скрьбь. нй
плачь 1.76; дай намь да йдемь, дай
намь да шемь, бти йз'мйраме со гладь
и со жъда’ваше 18.192. 2. Всеобщ,
повсеместен недостиг или липса на
храна и хранителни продукты пара-
ды неплодородие, природни исоциални
беде твия; глад, гладь бы велйкь ёднЬ’щь
на ейч'ка земли соиА'н’скаа и так'в'зи
гладь дрйГощь нЬ ё быль нити нЬкои
<5 тамошнш члци запбвниль така да
ё было 9.696; й из'берй... йлй три
гбдинь. да бъде глаь по ейч'кь’ землю,
йлй трй мни. да бЬгашь со роб'ство.
йлй тьк'мо трй дпй, да б#де мэрь на тш
люд!’е что гы си чёль 11.896. от глади.
От глад; вследствие на гладу ване:
отгладй й б'Ьше ейч’ка ебнази страна
мирпьдикшска, на голЬма нь’зйа й
мирёа что бЬше ctmS1 никбль enap'xia,
щЬше да сё раз*вал< й да погыне
<5 глады 15.142; й црна ms’ рёче. со
Йде, азь сега повелЬ тебе с5 глады да
Умрешь, защо не каз^вашь мЬстото
4.24, потегля глад. Погладувам; не
си дояждам известно време да се не
лЬнимь на подвить дхбвныи й да ей
йсправимь по, не съ много ндене, й
много спаше, йлй враждь да имаме
на кого амй тйка мал'ко да потёглимь
гладь, й жёжда, а тамо да ны епбобй
бь S’ нюго цртво дето сё агглы агглы
(!) веселеть 17.1766.
ед.: гладь 1.76, 9.69б5, 9.75, 11.96, 12.118,
15.1422, 15.1426, 16.159, 17 1766, 18.1786,
18.179, 18.1906, 18.192, 18.194, 35.257,
39.314, глад' 9.696, 15.142, гладь 9.726,
15.139, глаь 11.896, глад’ 15.142, глЙ' 18 189;
мн.: глады 4.24, 6.46, глады 15.142, гладове
18.184.
гладен прил. (21) 1. Гладен; който
усеща глад или има потребност да се
нахрани. зара това д£ма й апль пав'ль.
ако ё гладень дйп'манинь твой а тй го
нахрани. ако л! е жъдень напой го 1.6;
й видЬ царь че не може нйкакь ь'мъть
да ймь прЬтвбри тогази повелЬ да гы
йзвед^ть на ёднб поле, й да пустеть на
тЬ одного лъвагладна 5.39; оусрЬте го
архгтл' михайль на п!?ть. й рё ms’, прркь
ав[в]ак(?мь това ист!е занеси прркъ’
дашиль. , й дай нгемь1 да йдё зашо ё
гладень гврьдЬ 11.936; й йлТа сё ь'боа
са ёл’завё.та, й побЬгна въ пустыню...
й д^маше. ^змй дшьта мй бе мой, бти
веки1 не мбжа да трьпй гладень, й
йспъдень 11.90. 2. Гладуващ; който
няма с какво да се нахрани породи
липса на храна или средства за
препитание, й тбизи добрбдЬтел'ныи
м!?жь... что стбри, сЬкыи днь хранЬше
гладны сиромаси, й напоиваше
жьдны, й голы сбблЬКёвашс 15.1336;
й коа ти 5Ь ноужда, та прЬдаде сна
моего на завйстливете й поганы
ёврёе, йлй гладень б£ше, йлй голь,
йлй коа сыромашГа. ты нбсЬше
й дрьжаше, ейч'кото на аплете, й
ничто не бЬше ти бск^дно 35.262.
3. Като сыц. Този, който гладува;
гладният гладуващият човек. да
нахраните гладна. да напойте жьдна.
да бблЬчёте гола... това ейч'кото да
бЬх'те былё стрьвале, й мёне бых'тё
домилЬле 18.2056; елате й вые който
сте поглёдь'вале ббл'ши сыромаси
й чюждйнци. й който сте ебблачиле
голы сыромасы й прбсЬци. й който
сте нахраниле гладны 18.2026.
ед.: м. гладень 1.6, 11.902, 11.936, 18.2016,
18.2036, 35.262, гладен’ 18.204, гладнаго
3.176, гладна 5.39, 18.2056, гладна 18.203,
18.205; мн.: гладны 9.606, 15.1336, 18.190,
18.192, 18.2026, 18.2066, 32.2256, 34.248.
гл ад ос г ж. (1) Глад, гладу ване, недо
яждане. а нощТж думать кога ще да
гь днь да сс вйдй със' дрйкйна да ей
подЪ’маме да не мйслы гладость й
жьдость 18 193.
ед.: гладос~ь 18.193.
гладувам несв. (6) 1 • Гпадунам, изпит-
вам потребност да се нахраня. й като
нЬкои кога е ?морёнь со длъгь п$ть...
й бжьднЬль. йлй ё сбглалнЬль, й
наиде S' нЬкого трапеза, чё йма на нка
разлйчны гбз'бы. й не п^ща го нЬкои
сйл'никь да пойде на трапеза! а. й
тврьд! мУ е бей л но, защо ms’ не
давать да нде като гладЪ’ва или мУ не
дава да шё, като жъдУва 12.1186; члци
ако дйшманите ваши глад5вать, а вйс
ги нахран!те ако ли жьдавать, а вйе
ги напейте 31.223; да любйшь баща
си й майка си, й да гы почйташь... й
нйкога 1Ы не бставей да глад^вать йлй
да жьду’вать. или да йстёглать н!що
зло 1.5. 2. Гладувам; не си дояждам
продъ.тжително време поради липса
на материал ни средства или зарадй
религиозны мотивы ами ако щёшь
чёдо що ей послышала сега, бставй
си на с^цёто йи дУми. защо знай що
ще да ти бъде. щёшь да ггадУвашь, й
да жь.гн!ешь. й голь да ходишь 2.10;
защо Tia стцш дето б!ха на тойзи
св!ть. та не щ!ха нй мстТе, нй пипе,
амй гладй’ваха, й жьдУваха, й тёглиха
зло зарА', ба, та ей тьи провбдиха
днйте свой 32.228.
сег.: Зед. глада'ва 12.1186, Змн. глад-вать
1.5, 31.223; имперф.: Змн. гладг ваха 32.228;
форма от перф тип. Змн. гладь’вале
32.2266; бъд. Зед. щёшь да гла эУвашь 2.10.
глвдувание ср (1) Гладу ване; съзна-
телно ограничаване в храненето,
системно недояждане, продиктхвано
от религиозны мотивы, а ты чёдо, ако
шешь да навйешь на к^р вов’ство. а
ты възлюбй гладУвач1’е й жьдУванie й
бд!н;е 19.2076.
ед : гла.1¥ван1ё '.9 2076.
глас лг. (89) 1. Глас; звук, възпроизведен
от гласовите органы на човек или дру-
га същество. й збеима кбл’ко мбжеше
гечаше й приближй се кбл’кото
мбжеше гла да се чюе да под^ма
чил!кь 17.166; й снаха ймь плаче
гбр’ко й дУмаше... кбл’ко п^ста быхь
годины и чакахь да чюи твой гла. сэ
днёка азь ес’мь вдовица 40.3236; какь
да сё йспов!да като мп не давать
да прсдУмамь как’ щь да плача й да
въздйшамь като гла нема 31.2186; й
плачь като плач!ха чюа, амй не мбжа
да дУ’ма. й по сэн’зи ча, като сэдалёчь,
едва ймь чюа гласить 11.1036; й
наиоконь азь навель чю гла чё дУ’ма
сэ вйсоти новые възнеейте тази дша
щото е стбрила волн бж!а 32.230; й
гла чюха чё подУ.на, доста пбмнеэго
да не копаете 9.716. // Интонация,
тон на гласа, й царь като чю т!а
д#мй, раз'ерьди се тврьд!. [та чё съ
страшень гла повел! на сл<гыт!) да ги
6ыатъ по Астата стго 39.302. 2. Прен.
Шум от човешки гласове, говор;
глъчка, врява й вйкаха на цара. оубш
тогбва прЪлъст'нйка Убю. бты развали
чёр'кэвата на ббоговете наши, й теб!
ще naps’ да пр!лъсги. в’дигна се гла
сэ нар сэ'. кол'кото са чю до чар'даци
царювы 39.3076 3. Възпроизведен от
предмет звук, й повйка проповЪдникь
й рё вамь дУмамь люд!е й плёмена й
сзйци. V кои ча чюете гла трубный,
ейч'кы да пр ипаднете да сё покленйте
на образ'ть что гб направи царь
навъходоносбрь 11.916 4. Пение,
песнопение, амй пообае й намь. като
ле \ щ „ лг'с'
агглы да въепъе; и като аплыте да
хвалимь ба. й да блвй защо бь не
йще, нйты любы пгрй, пли свйрнй
й пЬсны. амй любы блгь цркбвны
гла 38.2936. 5. Думи, реч, слово, и
таквбзи се показа това бтроче сэкак'
сё родй. бти се й сэ нгего позна ше й
сэць мУ й майка мУ. как' съ същн същи
(!) добры хр пане като й бжтвны гла
что рё сэ плоды се дрьво познава
15.1326; й въ бньзи пропасть мнеэго
дши лежахь .. й въздйшаха та сё
молила... помлУи ны праведны с^д!а,
и не бы ft гла, нй постУшанГе. нй
млть нй сэ кого 32.2316; вид! бжтвно
вид!н!е едйнь аггль й сё йвй... й
рёче ей. да оставишь пУстыпита... й
тогази стаа пет'ка като чю сэн'зи гла,
й да и сё не ш!ше. а тЧи сэстави сэньзи
пустыни 8.566. 6. Вест, известие,
новина, й написа ёвлав!е бсУждёюе
ймь. й пХ’сти тъмничаратого... да ймь
кёже слгьзи горка д«’ма... й т1'ё като
нюха такъв'зи гла, со как'ва ли скрьбь
йсильни ймь срцето 15.14b; а слйыге
ёднакь помнено клад tax’ Сэг'нь. а
сог'нь се прЪлагаше на роса, й бываше
хлйд'кь... й като видЪхХ’ това чюдо
мнсэ ь^рх’вахх’ й ы тойзи гла, потрёсе
(!) ейч'кы градь 37.278. без глас,
Без глас, без да произнося думите
гласно; негласно, наум. затова й на
съмрьтны ча кога ще нЬкои да Х’мре,
а той въз'дьшгЬ... нЬлй си съберё V
своа дша сйч'ко своё помышлгёшё,
та помысли сам’сй s’ себЬ без' гласа
да дхма. со тёж*ко ей мёне сыромахх*
грЬшном^ й б£дном^ 31.2176; загуби
си гласа и гласът ми прегасне. Загубя
способността си да говоря, тиа дХ’мы
като чю со нкта збеима. потерьдк
се ртстрепёра, й попоти ее со стра,
й постёнь, й загуби си гла. едва си
сотвори Астата, тйхо, та и каже 17.167,
иоёкоше... й скрьб' нй прЪлЪ. й нЬ ё
нпкои да нй йзбавп сё това зло. сега
й гласът' нй прЬгас'нь прЪдй дшъга
наша, й сзыкь нашь йсъх'нъ со сочный
пламень. й не мбжемь да тй се по[мо]
ли 15 1466; на глас. На глас, като
произносим думите гласно й тогази
соворюваха вратата монасгйр'скы. й
nfeiaxa на гла. \|/алб. Ть просвЪщеше
моё й спсйтель мой . й дрх’го до кран
17.165; с велик глас и с голЬм глас.
Высоко, силно. й страшно сё потрьей
землнта, й гол! страхь нападе на
fb й ейч'кы прибЬгньха при апла, й
привйкаха със' велйкь гла велйкь ё бь
фйлиппе дёто го ты казх’вашь 36.270;
й като мё занёсоха по нбёто. видЪ
тамо мнеого чё пЬаха със' велйкь гла.
сть сть сть Ть савасо 11.104; й тогази
вйкна с голЬмь гла. й рё слава тебЬ
бе мой 5.376; тогйва ше да плетне, Ть
архггла михайла й дрХТы агтлы със'
трьбы да потрьбегь з' голЬмь гла. да
ё чють со йстока до запада 18.196; с
висок глас. Открыто, пред всички,
на всеослушание това рё царь, та чё
повЬлЬ да носЬкьть авйнасТё. й тойзи
щотб бЬше въекрналь со мрьтвы.
зашото съ високь гла проказх’ваха ха
истйннаго ба 39.3056; с един глас.
В един глас, одновременно, заедно. й
напоконь царь рё на болЪрете ей, й на
ейч'кы нарбдь да йдать в' чёр'ковата
е[л]лин'ска й ейч'кыте людхе со
голЪма радо, викньха съ едйнь гла.
мнеого годй.чь царк честытом^ 39.307;
й като вьзидоха. агТлы сь дшьга на
нбса... й викньха кам'то шеи съ едйнь
гла. дрьж* се дше правёдна й крЪпй се
32.2306.
ед.: гла 2.15, 4.256, 5.286, 5.292, 5.34, 5.376,
5.396, 8.556, 8.565. 9.74, 11.92, 11.104,
15.1326, 15.1462, 15.1526, 17.165, 17.166,
17.171, 18.1962, 18.201, 31.2186, 32.223,
32.2256, 32.22662, 32.230, 32.2316, 33.237,
37.27562, 37.278, 37.280, 38.286, 39.29 962,
39.300, 39.3006, 39 302, 39.305, 39.3056,
39.307б3л 39.311, 39.3175, 40.3236, глась (!)
4.25, гла 5.34, 5.395 9.716, 10.79, 11.915,
11.104, 17.167, 17.171, 18.1895, 18.192,
18.194, 18.1975, 18 1996, 18.205, 32.2235,
32.224, 32.225, 32.230, 32.2305, 33.2345,
35.2655, 36.270, 37.2813, 38.2935, 39 3002,
39 3045, 39 307А 39.311, 40.32262, 40 3235,
гла 18.1886, гла 32 2246, гласа 31 2176, чл.
гласить 11.1036, гласъТ 15 1466.
гледам несв. (126) 1. Глебам, държи
очите си отворены и възприемам със
зрението си нещата около мен. й
npta' тьзи нбшь. заспаха ейч'кыте, а
мар'кйнь не заела, амй като лежаше
й глёдаше. вйд! архггла михайла.
като чё йехбди йз1 бл'тарь цркбвныи
11.99; члкь йма одно дёйство, да
глёда със' очите ей. мбжеш ли да
' Y'z ' м -Z ,
mV решь. слЪпь ё, оти не глёда със'
рХ?цЬте ей 38.282. 2. Гледам; насочвам
поглед към определен обект, за да
го възприема със зрението си. й
видЬшето что е. кбга глёда, члкь
нЬчтб й познае что е онова й как'во
е 33.233; й гледа го й чюе mV думата
й вйди какь е същи нгеинь мХ'жь. ами
пакь не смЬа да го гюпйта да рёче.
ты кои си 5.376; й мал’ко се ббрьна й
гл еда кам’то чёр'ковата, й каже стыи
гесэпе помбгни ми да навыа 39.317;
й тогйва вйгна стыи съ голЬмь гла, й
щ/маше така бе дето сЪдйшь гбрЬ на
высоко на херьЫме. й глёдашь дбл^
по землйта въ бёзна 39.311; й жал’но
плачёше й гледаше сына своего, й
милостйвно го цЬл^ваше 40.3236.
3. Гледам продължително; свиоетел
съм на нещо, което се случва пред
очите ми, наблюдавам. й тёкоха
хртТане й ёллйн’цш да глёдать как*
шъть да гы мётньть въ сбн’зи котёль
5.39; й йзл’Ьзе ейч’кы градь мало й
голЬмо. да глёдать що щё да сё стбри
ибо до на цар'ската дъщера 39.310;
й бэн’зи безакбнныи царь радоваше
се, й чйнЬше жрьтва на бЬсоовете. й
любЬше да глёда да сё бйють люд1’е,
й да ей пролйвать крьв’тъ 9.646; й
потова едйно_рбдны снь й д^ма 6ж!и.
не трьпЬ да глёда члчьскыи рсэдь сэ
дТавола да се мъчи. ами пръклонй
нбето, й слЬзе на землю 15.132. 4. Съ-
глеждам; откривам с поглед нещо,
забелязвам. й сэн’зи сэць на дъщерыте.
стань на^трЬ сэ постёлита ей. й глёда
пссрЬ къш’ъта, крьпа свёзана... й
наурЬ стань сэн’зй члкь Сэ бдрь свой,
й глёда пак±> дрй а крьпа, й свёзани
жльтицы кбл’кото й прьвЬнь. й чюдй
се за мнсэго 15.1346,135; й наоугрЬ
стань сэн’зи корабникь, й гледа
вь pt/цЬ свой три жльтицы 9.696.
5. Гледам, търся с поглео нещо, ог-
леждам се. и ev’cTarie дойде до сэн’зи
дбль, й гледа й самь й тамь где да
мйне със’ конйтого 5.286; й сайде
привечерь й сЬднь на брЬгь шо ё при
1сэр’дань. й глёда да вйди сэньзи жена
прйобна. й тй се забави 17.174; а той
сам'сй пойдё й мип^ваше прЬз’ нЬкои
лъгь, й ищете й гледаше давно бы,
пайшьль нЬкои ловь 5.286. 6. Гледам
внимателно, наблюдавам нещо или
някого с определена цел, следя, а тй
подй й скрыи се дето краснытс врата,
й глёдаи кби дойде найнапрЬдь й те
да влЬзе. а ты го задрьжь 3.186; й
пойдох’мё до стыте врата црковчы.
й рё ми, дгаконе сЬдй ты т£ка, й
глёдаи добрЬ, какви щьть люд!ё ть’ка
да ’/лЬзй’вать 3.20; й ёэтогази кой ее
раж jaxt/ хытрьци вь пер'ейдь. й гледах^
й ежйдаах^ да видать ввЬзд?. й сэ нкю
да раз!/мЬють как* се е родйль велйкь
црь 33.2436. 7. Гледам; разглеждам,
изучавам нещо, за да го опознан, й
ейч’ки людзе глёдаха сэньзи pt/ка да ю
позчеють ч!а ё 7.50; й той хбдЬше на
сэн’зи стльпь мнеэжищь й гледаше...
й раз^мЬ й видЬ где бпира стльпг/
врьхь сЬн’ката. й наче да копае тамо
11.101 8. Забелязвам; установявам,
че някакъв факт е налице; схващам.
ами да скажё за ссэсифа, като се годы
за двца мррга... й промйнъха се мал’ко
нЬчго дни. глёда ю кэейфь какь ё
дЬтйна й непразна.. а той като сы б’Ьше
пр авёднь не щЬше да ю йз’сэбличй амй
помыслы тайно да ю напасти 33 2366;
ами дето ненавйды добро дТаволь,
что йз’найдё като гледаше тогази че
съ ^мнеэжава хрпан’ство. а той не
мбжаше да трьпг да се оумнеэжава
рсЗ’ хрпан'скын 15.1386; й родй
агара йз’майла. й сэ тогази авраамь
любЬше агар;/, й сарра като глёдаше
това, й завидЬ геи 11.846; й затова
сс ные надЬех’мё да смё почьтени сэ
цртвото ти, а ные глёдамё нФ чё нЬ
с’мё почьтёни й похълюни. ами шё й
гер’ка съмрьть да пщемлюмь 15.148.
9. Гледам, съобразявам се с някого
или нещо, зачитам някого или нещо.
й помысли си ако ймь не стбри по
воли, да не быха се й tic помётнъле
да си въз’мЛь ймашето сэ нкго, дето
бЬха Mt/ го дале. ами потьп’ка сйч’ко,
й не гледа нй ба нй дни/, тьк’мо да ймь
стбри по воли 15.1456; ако ли нЬкой
пакь. ёдйнь сэ Tia пбгоре речепшйте
заповЬды бж!е, не причйта й не глёда
гы, той отйде със'ь д'Гавола въ вЪчнъ
мъка 1.8; така й ные не можемь гледа,
й ба, й дТавола. й гь сам'сй каже въ
evnie. нйкои не може на два гпдарЪ да
работи 34.2536. 10. Образно Гледам,
стремя се към нещо, проявивам пред-
почитание към нещо или някого. й рс
ймь црца знаю азь вась. какь стё былё
Сэпрьв'Ьнь с£ме праведно, й как' сте
былё 6К вьзлюблёни. й тогази глёдате
св!ть. амй сега глёдате тьма 4.226;
блвёнТи хрпане, да бьде £мьть вашь i
главьта ви, й мйсль на цртво нбное.
очи срчны да глёдать къ ба. а снат ата
долК да глёда на землю, дето щёмь за
мал'ко днй i нгеа да сбйдемь 31.222.
11. Гледам нещо да стане както
трябва, съсредоточавам усилията си
върху някакво действие; внимавам.
амй знаю добрЪ оти ймадпе плаьдда
бЪлЪгь на грьлото со сабха. амй
глёдаи да съпикасамё, ако йма белЪгь
так'в'зй. еда е той дрх’гы нЬ ё 5.35; зар^”
това чювай се тврт дЬ со чюжда жена,
или дыцера, йлй робйни. глёдай
да сё не йз'мамишь, й да гё занесе
оумь твой кьк' нгеа 1.66. 12. Гледам,
следвам нечий пример, оти защбтб
мнеэго жены б txts' вЪр^вали й хбдсха
слЪ апла, й чинкхУ й пё йсцЬлнше й
faaaxtf м(?жГе й жены глсдаха тЬхь й
йдёхЬ' сл!> ны 36.2716. 13. Обърнат
съм в определена посока (за лице).
й видк сэнъзи прпбббница, чё тежй
мрьтва, й рьпЬте ёи свёзани като
поэбае, й на йстокь лицёто и глёда
17.175. гледам с едно око към нещо, а
с друго към нешо противоположно.
Стремя се одновременно към две про-
тивоположны неща. така й ные ако
ей не сомётне rpix совете не можемь
постйгнъ цртво нйное. й па члкь не
мбже да глёда със' ёднб око на нбо
а със' др8’го на землю 34.2536; не
мога да гледам някого или нешо.
Не мога да понасям, да търпя някого
или нещо. й рё гей, дхевныи соць. й
что ей ймала вражда със' дёверк ей. й
рё анна. враждК йма велико със* нгего,
кбл'кото не мбжахь да го глёда пД1>
сёбЬ ей 11.1046, мнеэго пьти слнцето
плаче, та сё млй TV 58. й д£ма... не
мога векге да глгедамь безакбн'ство,
й неправды члчьскые 32.2236; немам
очи да гледам. Не съм е състояние
да възприемам света правилно. й
стыи рё. гпдйне магнён'пе. бь като е
напразйлъ ейч'ката ей нкгова направа
съ едва д£ма, та и това чюдо не мбже
ли стори, амй сте вые пркльстени га
немате очи да глёдате й да раз^мЬите
йстЪн'скы 39 3046.
сег.: led. глёда 11 1046, 35.261, глёдамъ
12.109, 17.1702, 17 1746, гледам' 31.2186,
35.261, глкцамь 32.2236, 2ед. глсдашъ
5.29, 39.311, глсдаиг 11.81, Зед. гледа 1.8,
3.16, 5.286, 5.326, 6.466, 8.58, 9.646, 11.85,
12.1186. 15.132, 18.206, 33.233, 33.2336,
33.2366, 34.2536, 37.278, 38.2823, гледа
5.376,15.1546,1мн. глёдамё 15.148, 32.2236,
глёдаме 18.1936,36.2686,2мн. глёдате4.226,
18.204-2046, 38.29262, 38.29362, 39.301,
глёдате 39.3046, Змн. глёдать 5.39, 17.171,
20.209, 39.301, 39.310, 39.3106, гледать
11.1066, 18.2066, глёда 37.278; имперф.:
led. глёда 3.19, 12.1196. глёдахь 3.20, 3ed.
глёдаше 5.286, 5.33, 5 346, 9.656, 9.666,
9.73, 11.846, 11 99, 11.101, 15 1386, 36.270,
37 2806. 38.2856, 40.3226, глсдашс 37.279,
40.3236,1мн. глсдах'мё 12.117, 2мн. глёдате
4.226, Змн. глсдаха 2.13, глсдаха 7.50, 9.71,
10.776, 11.976, 12.1196, 35.2646, 36.2716,
38.292, 38.2926, 39.3106, глёдах* 15.145,
33.2436, 38 2866, глёдаах8 36.2696; аор.
led. глёдахь 3.20, гледа 3.20, глёдах118.1816,
Зед. гледа 5.286, глёда 5.29, 5.34, 5.37, 9.65,
9.696, 11.846, 15.1346, 15.135, 15.1436.
17.166, 17.1742, 17.175, 37.280, 39.299.
39.3066, 39.317, гледа 15.1456; форма от
перф. тип- Змн. сь г лёд але 35.260; бъд. :
Зед. щё да гледа 18 194,1мн. щё да глёдаме
18.200; пов 2ед. глёдай 1.66, глёдаи 3 186,
3.20’, 5.35, 2мн гледайте 39.3046, описат
Зед. да глёда 31.222, Змн. да глёдать 31.222;
усл.: Зед. бй гледаль 31.221; съкр. инф.:
(можемь) гледа 34.2536.
гледам се несв. (12) 1. Гледам се,
забелязвам нещо по себе си, виждам
себе си й като вйкаше. едва се
свести, сэ чюдо. вйды себъ ей й гл£да
се, ейч'кь мбкрь сэ онова муре 9.71.
2. Само мн. Гледаме се войн другиго,
разменяме си погледи. й рё ймь црь.
какие сте баинТе вне стбриле... й сэнТа
легома като ничто не знаа/.V, 3exV да сё
гледать едйнь др'г'гыго й да плачють
15.1476; праведниците се глёдать и
вйдеть. ёдйнь др& ыгс. а ьр£шниците
се ые вйдеть сэ тьмнина ёдйнь
др^гыго ьъ мьката 18.2066. 3. Глебам
се, изглеждам някакъв, приличам на
нещо. ото дё вида че са сэкьсна ёдйнь
гамйкь сё ёдра планинь... та оудари
бногбзи члка дёто се глёдаше като сэ
злато й сэ срёбро 18.181; сэпрьвЪнь
когато nit-ше да с.тЬзе да сё вйди й да
сё гледа като члкь та казх’ваше ьсэаннь
кртль, чё е това хс йстЬн'скыи бь й
пррпиге за нкго са думало 18.1856; й
сэвън'ка се гледаше ?ченикь а вьтр-Ь
ей ймалъ неейтого б£са та стсри
оучйгелю ей й Ts’ 6V това зло 35.262;
вид£.т ли си ты цар8. сто едйнь члкь
гол£мь стой, лйцёто mV й главата mV
та се глёда като колёлс 18.181
сег.: Зед. глЬ.да се 9.71, сё глёда 18Л812,
18.1856, Змн. сё гледать 15.1476, се глёдать
18.2066; имперф.: Зед сё глёда ше 18.181. се
глёдаше 18.181, 18.1816, 18.1826, 35.2576,
35.262.
глезен м. (1) Глезен, част от долния
крайник на човек. й филиппа хзатиха
нев£рши, й влачаха го по^лйците. й
напокбн' mV проврьтЬха тлёзныте й
пет£те, й собЪс/ка го за дрьво 36 2676.
мн.: 47. глезныте 36.2676.
гликерий ЛИ (2) Гликерий, а едйнь сэ т£
гликсрТё й ймето (!) mV. б£ше. брачь. й
той като б£ше на чйвата ей та бр£ше.
атб mV йз'дьх'на воль 39.3056; й
напоконь сэйдё бп'зи брачь гликёрТе,
й нам£ри си волатого жива, като mV рё
стый 39.306.
гтикерГе (!) 39.3056, гликёрТе (!) 39 306.
глобар м. (1) Лице, което взема глоби,
такси; митничар, бирник. болърТето
та её мъчать й дне й нощесь токо да
се ббол£ры... а койтс са сиромаси
дльжни, сэ грйжа й сэ тьгх’ван'е
болесть хващать. глобаре ейч’кы
св£ть мьткть. xaitflVTe на людТётЬ
живот ать ймь сэньемать 31 220.
мн. глобаре 31.220.
глобя св. (1) Глобя, взема голяма глоба
за нещо, ощетя някого. ако ей некого
глобйль, й стопил' го ей зло_чёста й
сыромаха, вито пбмлУй 31.2196.
форма от перф тип: 2ед. ей глобйль
31.2196.
глупав прил. (5) Глупав. който е с
ограничена умствени възможности;
несъобразителен, недосетлив. рёче
mV пакь сумесэнь. бче, на^чи ме що
ё това що мй кат^вашь. защо с'мь
азь глХпавь, й нена^чинь и не MorV
да разб'ерё 2.96; й сэнТа члци б£хз
гли’павы й неразумны, й не могбха да
сё ^сЬтеть за онова стое т£ло.. ами
се мнеэго чюдйха, каьь да сгореть
8.576. И Неразумен, амй се паз£те.
сэ таквйзи работы щотс гы йма т^ка
по землйта... амй ходите xV6£bc. н£
като гл^павы, ами катб^мны. замь да
смысл ^ме вр£мето эти се мин#ва като
днь едйнь 18.1806. И Наивен, показа
сс хс сэнрьвЪнь дорй до край смЪрёнь
й крбт'кь като агне глХпаво й мал’ко
18 185
ед. м. гл^пааь 2.96, ср. пй’лаво 18.185; мн.
Маланы 5.326, 8.576, 18.1806.
глух прил. (6) 1. Глух; който има увре-
ден слух, който не чува й н£кои
хртТанинь ймаше бтроче гль’хо й
н£мо, сэкак’ сё сэ манка ей така
родйло 11.956. 2. Като същ. Хората
с увреден слух, глухите хора ибсл'ны
что ймаше й кой прийдоха ейч'кы
зравы быха. н£мы продУмаха raVxbi
прочюха б Фены сз^автха 40.3236
3. Прен. Бездушен, безжизнен, й
това б Вше наизлВ. защо се члкь не
покланише 6S. ами се покланише на
гл!?хы й на с.тЬпы идоле, й на дръвЧа й
на камеша 33.2466
ед м. гл£х' 38.282, ср. глйсо 11 956; мн.:
гл!?хы 8.586. 33 2466, 40.3236, чл глЪ'хытё
5.29.
глъбина вж. длъбина
глъбок вж. длъбок
гльчка ж. (1) Глъчка; говор одновре-
менно от много хора, врява. въ кьщи
гладь й жьдЬ’ваше и по пьтищата
гльчка, й хората мнсэго й вйвь 18.194.
ед . гльчка 18 194.
гнета се несв. (1) Тъпча се; с натиск се
стремя да достигни до нещо; гнета
се. й снаха имь слВдь сэдра плачете
гбр'ко. а людЧе мнсэго гнетеxS се на
сэдрь. й тогази вид! царь отй не може
сэ людае да йде 40.324,
имперф.: Змн гнетёхИ се 40.324.
гнил прил. (1) Гнил, който е разложен
(за плът). Tia дй’мы като чю архТёрёи
разЧнВва се твръде. и скочи «довить
да iGie апла й не може. защо той ча
дслЬпЬ. й сич'ката ms’ снага стбри се
кнйла (!) 36.2696.
ед., ж. кнйла (!) 36.2696.
гнилост ж. (1) Прен Неприличии, не-
пристойни, скверни думи сэ горВ й
тёж’ко кой се йтьк'мВть на шани...
й сэ стго дха сэдВлёнш смрада ради
бикршскаго. д8’мы бжш нёмать въ
Астата ей тВх'ны. амй гнилости ради
шан’ство 20.209.
мн.: гнйлости 20.209.
гнои м. (3) Тор, смсс от разлагащи се
органични вещества с неприятна ми-
ризма; гной, й повёлВ бномгЬи епкпК
да носи гнои на лбз’Че, й на гр адйнЯ где
сВють зёлТе 9.676; сич'ката земли шё
да се напльнй съсъмрадь (!) й гн8'сь
члчъекый. морето щё да сё въемрьдй
к[а]тб ёдйнь гнои 18 1896
ед.: гнои 9.676. 18.1896, гнои 31.216.
гноише ср. (5) 1. Бунище; място за
боклук, смет, тор. сметище: гноище.
бти й снагата м8’ ейч’ка бживнйчВ
й лежаше на гноище йз'фрьлень
35.2566; И тол'кози дочака додё ms’
й ейч'ка снага сэкраставВ, й сэгной
се. й лежаше пбфрьлгснь на гноище,
дето гражане ймаха капище 5.276. 2.
Тор, смес от разложена органични
отпадъци, която се използва за то-
рене. й повёл Ь оном8'зи ёпкЩ да
носи гнои на лбзЧе, й на градйщ' где
сВють зёл!е. й бн’зи ёпкпь нбсВше. й
мнеэжищь Ь'зймаше сон'зи кбшь съсь
гнойщето на главъта си. й сльзи MS’
течаха йз! бчйте 9 676.
ед. гнойще 5.276, 5.33, 35 2566, гнойщге
9 676, чл гнойщето 9.676.
гнус .и (1) Гнусотия, мръеотия, нечис-
тотия. като бФшерёкль прркь сзекЧил'
на подйрВшно врВме й дни... ейч'ката
земли щё да сё напльнй съсъмрадь
(!) й гн^сь члчьскы. морето щё да сё
въемрьдй к|а]то ёдйнь гнои 18 1896.
ед.. гнЬ’сь 18 1896.
гну сота ж. (1) Гнусота; безнравстве-
на. непристойна прояви, която буди
погнуса; мръеотия. й землйта щё
да йз'гори, м, лах'те надолб сэ грВ
члчьскы, че сь е бмрьейла сэ члчьскы
гнН’соты. й сэ ю/р'вы, й сэ вльфй, й
со йбити людЧе, й сэ магёсници, й сэ
йдоло_сл8г^ван(е, й сэ крйво_съденЧе
18.196.
мн.: гнЯсоты 18.196
гнуся се несв. (4) Гнуся се, отвраща-
вам се от някого или нещо. така й
ные, вйдимь нВкою чё чйни зло й
безакбн'ство. а ные се гн8сй. сэ нкго
11.1076; й дша желае сВкогы добро...
възрьжанЧе йще. а сэ 6л8дь сё гю/сй
34.2546.
сег Зед. сё пгёсй 34.2546, 1мн. се гнк’сй
11 1076, Змн. гн^сёт' се 11.108; пов.: отриц
със съкр. инф. 2ед. недВй се гн^сй 8 566.
гнушавам се несв. (1) Гнуся се, отвра-
щавам се от някого или нещо по зло
ё бйкр!а сэ поганика бти поганика бь
пази, а бикр!а ненавиди й гнйпава се.
защо дйволь тьи рё бти п'йнш та са
мой. а трЬзвй та са бжш 20.2096.
сег.: Зед. гнйпава се 20.2095.
гнЪв м. (16) 1. Гняв; чувство на силнс
негодувание и възмущение от някого
или нещо, яд, ярост. това д^маше
мнйкь. а царь се помрачи сэ йдь, й сэ
гнЬвь, й рё на слйыте ей да го збодьть
съ коша, и да го тЗ’ржгь в' тьмница
39.299; знаю млть твою члкощюб’че
ги. чё навйва на твой гн'Ьвь. гдёто
на на быва. зарадй нйшите грЬхсэве
9.736. // Омраза. а ты затвери
цркбвныте врата прЬ нгеа, й рёчй,
геэаннь пагрйр'хь така ми повелк й
стбри така ебн'зи сщённикь и сэтогази
порасте поголЬмь гн Ьвь мёжд# царица
й кэанна 12.1136. 2. Постъпки и
действия, които са проява на гняв
й nS’cTH пэсланници по сйч’ки ёпкпе
да сё съберх’ть да бс£деть вееэфйла, и
О-есэфйль раз'бра что щё да сё стбри
тгЬвь на нгего 12.1146; й раз'бра тсвт
йнокен'пе папа рйм'скыи. й напйса
кнгёа... до аркада цра, й рё. зарадй
това тбизи гн'Ьвь ож1и слЬзе на твой
rpii, й на ейч'кы ва. защо безаконно
стбрих'те й йспъдих'те кэанна
12.1166; й вьз'врЬ землйта, й трьси
се мнеэго. й надоха сэ ft. с, люд!е. й
йз'мрЬха. й сэн!а... мниха се апл5, да
сё помли 6V да прЬстане, тбизи гн'Ьвь
6.426. дръжа гнЪв. Гневя се, ядосвам
се за нещо. а сэ ёзыкь да д^маме
йстинна. сэ Астата млба. й съ дёсна
рька да даваме млтйни на сыромасй
й на прбсЬци. а съ лЬва да сё пазиме
сэ злы работы, й на ерпёто ей гнЬвь й
каразь да не дрьжйме 31.2226; имам
rate на някию. Гневя се, ядосвам
се на някого. й раз'бра прь pS’-Ойнь, за
женъта ей й за сына ей, й за снахь ей,
как' съ хббЬъс йснЬл-Ьле. й бзравеле,
позар&ува се. амй па ймаше гн'Ьвь на
апла, защо се не сэд£лишс- сэ нгего
жената mV 37.275.
ед.: гнЬвь 3.182,6.426,9.735,11.896,12.1166,
31.2226, 37.275, 39.298, 39.299, гн'Ьвь 5.40,
11.896, 12.1136, 12.1146, гнЬвъ 36.2686,
гн'Ьвь 36.2726
гнЪвувам се несв. (3) Гневя се, изпит-
вам гняв, ядосвам се. й мнеэго людге
дохбжаха да го виде й вЬроваха
вь ха затова й apxiepeeie мнеэго се
гнЬ>г?ваха й завйдЬха 34.2516.
сег.: Змн. се гн'Ььй’вать 16.162; имперф.: Змн.
се гнЪв^ваха 34.2516, rHW’eaxa се 35.2596.
гнЪвя несв. (1) Гневя: предизвиквам
нечий гняв, ядосвам някого. азь вы
стбри мере да сё хранит е сэ нгего, а в:ё
ма гнЬвыте със' злыньта ваша 18.204.
сег.: Змн. . нЬвыте 18.204.
гнЬвя се несв. (2) Гневя се, изпитвам
гняв, ядосвам се. тии ейлы... даде
гы бь адам^, да mV сё ревны, добро, й
да люби праведное й блгое... й да сё
гнЬвь- на дзавола 33.234.
сег.: Зед. 'сё гнГвы 33 234: нов.: Змн. гне-
вайте се 3.18.
1 ггЬздо ср. (1) Гнездо, обичайното пти-
че жилище, и поглёда нагбрЬ й видЬ
птйче гнЬздб на дафингта 13.1216.
ед.: гнездо 13.1216.
гнЬздя се несв. (1) Прен. Гнездя се,
установявам се трайно (за чувство).
зара гона задало се гр^ди й мьчи сЬкы
живь члкь на свЬтьть . а не знае чё
сЬкаква болесть на нгего лрихбжда. й
съка мьказ' нгего се гнЬзды 31.2166
сег.: Зед. се гнёзды 31.2166.
говежди прил. (1) Говежди, който
е добит от говедо. й напоконь па
повелЬ та прсстрЬха стго на землй
й быиха го съ бычеэве говёжды
немлгивно 39 302.
мн: говёжлы 39.302.
говно ср. (1) ям говна. Говоря глупости,
дрънкам, дърдоря. и въ ёдйнь днь.
йзлЬзоха три члци йз'ь ’(ёрлймь да
думать рауакпо дь'мы мйр'ны да се
ь'мирАть... й ра\|/ак!е ймь рё. ьйе не
идите говна, тьк'мо каго ё царь рёкль
така. дабУде 11 91
мн.' говна ] 1.91.
говор м. (1) говор духовен. Духовна бе-
седа, изповед. отизащо имаме сдбычай
днескаа й Ь’трЪ да сё причёшавамё У
стал цркви... й така е пбобно въсзкомх1
xpTiainiHtf ами без’ говорь дхбвныи,
дёто е не йсповЪдань со дховпаго бца.
томЬ'зи члкь' нЪ ё пбобно нй правёдно
да сё причёсти 35.266.
ед.. говорь 35.266.
говоря несв. (2) Говоря, приказвам
нещо. й въ тбизи ча пбчне да говори
кък' съмрьти й да дк’ма. (5 съмрьти
моа мли ти се... дарь’и ми нЪкое врЪме
мал’ко да пожив?... а дрь’гы говори
дарЬ’и ми ейкои година да поживФа,
зато още дбмь нЪ съмь деправиль
31.218.
сег.: Зед. говори 31.2182.
говЪене ср. (1) Говеене, въздържание
от влажна храна през определены
дни на седмицата или годината
според църковните изисквания; пос-
тене. та бёл'кы присйлюва на бь да
прЪгрьпимь мше йлй ны каны да сё
ь’мбрй с? говЬене. н? гака, амй тьк'мо
йщё сё на бь щб мбже й ные сё сё срце
39.3196.
ед.: говеене 39.3196.
говение ср. (2) Говеене, въздържание
от влажна храна през определены дни
на седмицата или годината според
църковните изисквания, постене.
канате ей со свби трЬдь добрина. съ
бдЬше лице невйдимаго ба. съ говйшё
й жьдЬ’вашс, без'сьмрьтна гбз'ба
нас.щЬйешё 31.222. стоя на говЪвис.
Говея, постя, а lie това сйч'ко
пр'Ьтрьп'Ьха зара' ймето твоё стое...
й сь Ьстата си блгославЪха Та, стэаха
на бд£ше, й говЪшё й на грйжа, й сё
слнцёто сё пёкь та си бпалиле снагьта
сё тёж'ко въздышешё й възрьжаше
32.2256.
ед.: говЪше 31.222, 32.2256.
говйя несв. (2) Говея, въздържам се от
влажна храна през определены дни
на седмицата или годината според
църковните изисквания; постя, слате
й вые пбетници, дето сгё говЬле й
сЬдЬле по гбр!ёто... на ст^дь й на
мразь, токо да навёёте дхавол!/ 18.202;
ами кога ейч'ка наша любовь Jpaj
имаме какь ба й да жёлаемь за цртво
пбное, тогйва сйч'ко лёсно бйва ако
ще да сс вь^рьжь’вамё сё сйч'ко зло.
ако щё по да говЪё. ако щё млтйнэ да
стр^вамё 39.319.
форма от перф. тип: 2мн. сто говЬле 18.202;
бъд.: 1мн. щё да гов£ё 39.319.
гога (!) вж кога
годеница ж. (5) 1. Годеница, сгодена
девойка. й кога пб'расте. й годйха
го за мома сё царёва редда. й бы емЬ
годёница 40.3206. 2. Булка, невеста.
й кога бы ьрЪме сториха свад'ба...
й в'Ьн'чаха й въ цркбвь... й кога бы
нощёска вълёзе алёща при годенй-
цата си на мЪсто Ькрасено. й сёднь
на столь злать й Ь’зе прьстёнь злать
й ббвй го със' копрйна й даде го на
годеница своа 40.3206.
ед.: годеница 6.416, 40.3206, годеница
40.3206, чл годенйцата 40.3206, годёницата
40.322.
година ж. (176) 1. Година, период от
време (дванадесет месеца или 365
дни), година четыри времена йма
й прьвое прблЬть. второе жътва,
трёпе есёнь четврьтое зйма 33.240; й
скрьбЬше. й тьп^ваше. помыслюваше
тбл'кази гбдйна длъга. й годЬше да
мбжаше годината за ёдйнь дёнь да
прЬмйне 17.1736; да семь, й трёпе?,
дето ё, въ кое эрЬмс на годината 6?
й въ кои мць. родй се хс 33.240; а ты
сега б'Ьлъжй мЬстото да вйдимь и азь
каково щёшь да стбришы защо азь та’ка,
на годйна ёдн1?щь дохбжда 7.52. 2. В
съчетание с числително. Отрязък от
време, определящ възрастта на човек,
животно, защб'гродь царь повелЬль
б'Ьше тогази □ двЪ гбдинь пбмлады
дЬца да йз'бйють 33.245; й рё анна.
нЬка да посЬдй при на... да наврьши
три гбдинь. да не бы сега плакала за
на 13.123; й не б'Ьше сторйлъ бщеД.
гбдинь, а той оста сыраче без' баша
39.2976. 3. Само мн. Продължителен
период от време, дълго време й
като се много гсдйны млй, послйиа
сты архггль, ономхзи сыромах^ члк^
млк:н!ето 11.956; й рёче си збсима.
тбл'кози годйны така ли прЬбы без*
болесть, й без' пакость о дйвола нЬщо
да потёт лй 17.171 б; й снаха ймь ллаче
гбр'ко й /Ймаше тёж'ко мёне грьлйци
что е п(?сто_люб'на. кол'ко п(?ста быхь
годйны й чакахь да чюи твой гла
40.3236. до година. Догодина, ча
следващата година амй MS’ пакь рё...
й сторй ба ради, що щь да тй заръчамь.
до годйна кога ше да Ььде велйкыи
по. не мйньваи кор'дань като ей
ймате закон' й обычаи на монастйрь
17.173; й пакь рёче... йди ей сега па
монастйрь съ мйромь бжТемь да си
ьчСвань. й до годйна дойдй пакь на
сэньзи с^хадол'чйна 17.1746, кончика
на годинитс. Времето, евързано с
деня на Страшная съд и Втор ото
пришествие; краят на света, й пакь
рё павль апль. когато дойде кончина
на годйныте. nSci й бь сна своего что съ
е родйль, Сз жень, й быль ё пб законь.
защо да йсюйш незаконные, оти й
ные да пршмё. chs1 бжно, положешето
что ё Узаконила 33.240; много годин.
За много години! - благопожелание
за здраво, сполука, дълголетие. и
напоконь царь рё. на болЬрсте ей, й на
ейч'кы народь да йдать в' чёр’кова~а
ё[л]лин'ска й сйч*кыте людТе сэ
голЬма радо, викньха съ едйнь гла.
мнсэго годйнь napS’ честытомУ 39.307;
не ми е година. Не ми е време: не е
настъпило подходящото време да
направя нещо. а иа ms’ пак' каже. що
тй рекб доховниче, да не минешь
кэр'дань, амй потрьпй. зашо щёшь
да ищешь ты да АзлЬзешь амй не щё
да ти бьде годйна 17.173; й тогази
смыслй думала що ms’ рёче прйобната
жена, щёшь да ищешь й ты да
йзлЬзешь. амй не щё да ти бъде годйна
17.1736, нЬкоя година. Някое време,
още малко време. а др^гы говори
дарйз ми ntKOJa годйна да поживъа,
защо още дбмь нЬ съмь доправиль...
м'ша ти сс сьмръти полакай ме нЬкоа
юдйна, да ей попригбтва 31.218.2186;
подирЪшни годнни. ГТоследните го-
дини преди Второто пришествие.
Д1СЭклит1анЕ рё. й что вы на^чи вашь
бь. и стыи сэговбри. погдёдна (!)
хс на подйрЬшны годйны на наша
слабость, й знаёше каквб щё зло да
тёглй й зарьчъ на й каже не боите се
39.3036: у тази година. Тази година;
същата година, през която се случва
нещо. й тогйва i тази година б'Ьше
сты гесэр'йс на войска та б'Ьше на
спах!ёте. алайбегь 39.310.
ед.: годйна 1.4, 1.46, 2.106. 6.416, 6.42,
7.52, 9.72, 11.946, 11.9562, 13.122, 13.1232,
13.1236, 14.130, 15.1456, 17.173’, 17.I7362,
17.1746. 17.1756, 18.1846, 18.1986, 31.218,
31.2186, 31.226, 33.240, 34.2516, 37.281,
38.2816, 39.310, 39 3126, 39.313, 39.3166,
година 5.336, 17.175, година 15.140, 39.316,
годйна 17.1736, годйнЯ 15.151, чл. годйната
17.1736, 32.2266, 33.240, 39.3146; мн.:
годйны 2.106 4.22, 6.416, 6.43, 6.436, 6.44,
6.48, 8.56, 11.956, 12.1096, 17.167, 17.1686,
17.17162, 17.172, 18.182, 18.199, 33.23 26,
33 2366, 35.2626, 39.3036, 39.3136, 39.3196,
40 3 2362, гбдинь 2.116, 2.1262, 2.146, 4.24,
5.28, 9.616, 11.876, 11.896, 11.1046, 12.112,
12 1206, 13.123’. 13 1236, 13.1246, 13.125,
14.1266. 14 128, 14.1302, 15.141, 17.164,
17.17162, 17.1722, 18.185, 18 1 862, 18.188,
32.231, 32.2316, 33.2436, 33.2453, 33.24562,
33.2472, 35.259, 35.263, 35.26462, 39.29762,
40.3216, 40.323. годи 2.126, годйнь 2.126,
5.336. 6.425, 6.482, 12.1206. 14.126, 14.127,
14.130-, 17.1686, 17.1716, 17.172, 18.1946.
32.231, 32.2316, 33.238, 35.266, 39.307,
40.322, 40.3236, гбдйиь 2.126, 6.43, 6.482,
Н.976, 12.1166, 18 186, 18.194, 39.2976,
годин* 2.14, 9.656, 33 245, годины 4.25,
14.126, 35.2656, годииь 11.976, 11.101,
14.1266, 32.231, гбдинь 14.1266, годынь
14 130, годыны 14.130, 40,3236, Юдины
18.183, гбпйнь 35.2646, годины 38.285, чл.
годиныте 18.1856,33.2386,33.240, годйнше
18.194, 18.19462.
гидЪ част. (5) За образуване на слож-
на неопределитепни наречия колко
год!., що годк: колкото и да е,
колко-годе, що-годе. ами й ные да се
пбканимь, кбл'ко гб.дЬ 6tf да йгодй
й на бь ^а споббй й да ны приеме въ
цртво нбное 2.156; почакаи, догдё са
прости със' жень й сь дЪца й кбл'ко
год о да пожйвЪ, ато са ща сё кае й
плата, й дарова ща на сыроти 31.219;
той бол^зн^ва да бы щб гбдЬ добыла,
а дрЬ'гы са веселеть със' нкговьть
дббывъ 31.2155; й кога доб!ё щб гбдЪ
ёднб йлй двъ, а той йще да доб!ё, г
31.2206.
гбдЬ 2.156, 31.2156, 31.2192, 31.2206.
годя1 св. (1) Годя, уредя нечий годеж,
сгодя някого й кога пб'расте. й годиха
го за мома сё царёва рсада. й бы ёмх1
годёница 40.3206.
аор.: Змн. годйха 40.32об.
годя11 несв (16) Каня се; търся слу-
чай, възможност; възнамерявам,
годя, а лъкь е га е това крьвнйкь й
Шина дйволь, дето годи да ни Шё
дйпьть 16.162; й Небфйль патр!архь
алеаайрьскь! мнеэго х£лы йзнёсе на
гсаанна. защо годФше да намФсти й
сйдсра на патргар'шьство 12.112; й нс
сосъ’ваше ms' чтбто ймаше, амй годйше
й со мгрото, цйната да йз'ме 34.2506;
едйнь на др(гыго годы да го %йе й
да м? зёме щото йма пайх^баво.
й дрЬ’гы годи др^'гымй’ да м? сэнгеме
водьта сё дворы1 м?. ато да е заводе
той 4 нхтовьт* ей двбрь 31.2166,217.
И Искам, иска ми се; годи ми се. й
скрьбФше, й тьг^ваше. помыслюваше
тбл'кази гбдйна длъга. й годФше да
мбжаше годйната за ёдйнь дёнь да
прЪмйне 17.1736.
сег.' led. годймь 5 366, 2ед. годишь 9.656,
гсдишь 32.231, Зед. годй 16 162, 31.2172,
годы 31.2166; имперф.: Зед. годЪше 9.62б2,
9.63,17 1736,34.2506, годные 12.112,юд1ше
34.2506, аор : 1мн. годих'ме 15.1476; форма
от перф. тип. led. съ годйль 31.218.
годя се св. (1) Сгодя се, стана нечий
годеник. амй да скажё за гсосифа, като
се годы за двца мрр!а (!). като бФше бь
повелФль 33.2366.
аор Зед. се годы 33.2366.
гозба ж. (25) 1. Гозба, сготвено ядене,
храна. й въ еэша днй вь ёдйнь дёнь
«"зёха еэша сл^гы ctmS нЬкоа гоз'ба
да ^гбтветь. й пойдоха, оу ебнъзи
вдовиц^... й тамо сЬднаха й чакаха
да се сэпечё бнова eerie 5.366; й рё
ms’ маноё, постои riKa да тй донес#
едеше да те погостимь... й занесе
маное гбз'бата п$Ъ аггда 11.89; й в'
тойзи ча дойдоха. г. гемйще.. та като
Еидфха бнази гоз'ба б'ще тбпла й хх’оаво
мерйше. рекбха мёжд^ себй си ёлате
да йзйдеме това сфбн'гатэ 39.317.
// Образно, ёлате да пра^нхвамё, й
да се възвеселй. й да се насытй, със'
добры д#мы, що съ на црьскаа трапеза
црьскыте гбз'би 34.2486; амй сега на
хс гошава като сФкогы, така йднёска.
нй със' гоз'ба земльна тФ’кашна дето
днёска едёмь, а «’трЪ ёемё пакь
гладны. ами ны гощава гь със' гоз'ба
нонаа й чиста й ста. дето не мбже
да погынс # члка нйкога конто ё със'
чисто ерце #к#силь 34 248; тази гоз'ба
прркь двдь ймфщ’ва. хлФбь ноны,
й хлФбь аттл'скыи. защо насытюва.
члкь’ дшьта, като хлЬбь тЬлбто члк8’. й
сё тьзи гоз'ба, сй_рЪ ci rie д#ми бжш.
та се храни дша члкх, й растё на добро
й на законь бжш 34.248 2. Гощавка,
угощение, гозба. й тогази стбри юааку
елйк'ба голЪма, гоз'ба и трапёза
вслйка. й зова сщённици й кнгжници
й стар'ци 13.123; слушай. кога с’Ьдйигь
на гбз'ба, й идёшь й пиёшь сйч'кыи
днь, й ненасытюваш* се. нй сэ мспе
ни сэ пипе, амй сЬдйшь й не знаешь
кыдЬ идёшь, й кыдЬ пиёшь, ами е
^лЬзло проьала на срцето й нгесытыи
дУаволь 11.106.
ед.: гбз'ба 5.366,9 б062,9.612, 11.106,13.123,
18.203, 33.234, 34.2485, 34.2486, 39.3172,
гоз'ба 11.89, 15.1376. 34.248. 39.3176, гбз ба
39.3176, чл. горбата 11.89; мн: гбз'бы
12.1186, гбз'би 34.2486.
гол прил. (31) 1. Гол, който няма дрехи,
облекло по себе си. й ты пилате да
се покажешь крбт'кь члкь й коа ти
е пбл'за да вйси распеть на кртЬ,
й голь амй ми го дай да го сэблЬкй
35.260; й ведЬ истин'скыи едного чё
ходи й голь се видЪипг й почрьнила
мх снагата сё слипе й ей пёкь чёр'на
17.166. 2. Гол, който не е покрыт
с нещо; непокрит. това са павлк
имена на праведны людге, щотб са
слаТСЕале 6У съсйч*ко (!) срце. голы на
землнта лЬгале, й пбетиле, й на млба
стоале 32.227. И Кейто не е поставен
в ножница (за хладно оръжие). й
видЬ члка спротй сёбЬ ей. й дрьжи
въ pS’rS’ свою мъчь голь 1 i. 875; й като
гб видЬ сэн'зи мом'кь... дрьжаше
гола саб!а вь рХкъта си. наче да бЬга
6.476. 3. Гол; който е бедно облечен;
окъсан, Орипав. Ти кога та видЬх'ме
гладна. та те не нахраних'мё. йлй та
жьдна не напбих'ме. йлй гола та те не
бблЬкох'мё 18.205; елате й вые който
сте поглёдУвале ббл'нш сыромаои
й чюждннци. й конто сте облачите
голы сыромасы й прбсЬци. й който
сте нгхраниле гладны i8.202. 4. Прен.
Гол; който не притежава им от, бо-
гатство; безимотен, беден, а бл’жён-
ныи эсэаннь... писа така... ако мё
йспъди царица лЬка мё йспъди... ако
лй щё да мй ХУме ймашето, да ?зме,
голь йзлЬзб со чар'вата маичини ей,
голь й да Сэйд8’ 12.1176. 5. Като оъщ
Лице, което живее бедно, в лишения;
бедняк, голтак. тбизи добрбдЬтел'ныи
мХ’жь.. что стбри сЬкыи днь хранЬше
гладны сирсмаси, й напойваше
жьдны, й голы сэблЬк^ваше 15.1336;
амй й ные брап’е кога вйдй сыр омаха,
или пътника й чюждйн'ца, йлй гола,
йлй гладнаго й жыйнаго. й не въвсдём
го вь дбмы своё, ами мине мимо
нкто. знай че самого ха ба й Та нЬ
смс поканиле й нахраниле й сэблЬкле
3.176. 6. Прен. Гол, който проявява
действителната си природа; нес-
крит, неподправен, сьщински. сЬкыи
кби какь е Х’рабогиль, тьй си й зема
хакать со правёднаго сЬ’д!а. добрь
добро зёме а зль зло зёме ейч'ки
станать голы прЬ правёдны сх'дь
18.199; й на с^дь що щь да рекь, й
що лй ща да прод1?ма со тбл'кози зли
работы й со тбл'кози тёж'кы грЬхсове,
щотб ймамь... зарадй това ги се млн
со съмрьти печакти мал*ко млн млй
(!) ти сег къдЬ ма влачишь неготова,
зашо ме гола водишь прЬ 6а 31.2186.
по голо. На голо, непосредстеено до
тялото. й найдё вЬдрбто шо чрьпахУ
със' нкто вбд^ вьжё стр8нино на него
прирезано й сове за то та ей Собпвй
тЬлбто по гблх* със' нкто, й оэблЬче се
пакь со_гбрЬ 2.1 Об.
ед.:м. голь2.10,35.260, голь 11.876,12.11762,
12.119, 17.166, 18.204, 35.262, 36.269, гбл’ь
18.2016, гола 3.176. голь 18.205, 18.2056,
31.2186, ж. гола 6 47б:, 12.118, 17.1666,
17.167, 17.168, ср. гол* 2.106. голо 17.168,
17.176; мн.: голы 15.1336, 18.199, 18.202,
18.2046, 32.2256, 32.227, голь. 18 199
голгота ж. (1) Голгота; възвишение
край Иерусалим, където според Еван-
гелисте е бил разпъяат Hevc Хрис-
тос. й тогази пойдё въ 1ерлимь. й
поклони се тамо на сты мЬста й грсбУ
xbV й мЬстх стые гол'гойы 15.137.
ед.: гол'гоОы 15 137.
го л гой а вж. голгота
голиац.7И\1).Голидд.прё.Тибе .. щосй
на?чиль кбсифа. й нррка твоего двда,
що ей йкрЬпйль на гол'йда. й лазара
четвероднёвна шо ей въекрЬейль сэ
мрьтвы млю ги сеги 2.13.
голйда 2.13.
голота ж. (4) 1. Голота; непокрыты,
необлечени места на човешкото тяло.
сэблЬче се хс въ чрьвена багренипа,
зань да покрые голсть адам s’ npbd'ijV
35.2586. 2. Прен. Голотия, липса на
достатьчно материални средства;
немотия. бедност ё?да... кой те
наейлы да прЬдадешь га й кое
сыромаш'ство ймаше, йлй гладь,
йлй толста та продаде га да добТешь
ймаше 35.257; й пакт въепоменй
сыромаха лазара, какь потёгли голота
й гладь 12.118. 3. Прен. Голота: не-
подправена, неприкрыта същност,
същина сэ кол'ко лп ё члчьскаа слаба
работащотб йеказа... зал^до се гр!?ди
й мгьвы сЬкы жйвь члкь на тбизи
свЬть. чюетгс ли блвёнр]и xpriane
как'ва е члчьскаа правила, й члчьскаа
толста непотребна 31.2156.
ед.: юлота 12.118, 31.2166 35.257, голоть
35.2586.
голуб м. (3) Гълъб, вид птица, й б'Ьше
отроковица мр!а въ црквигни сама си
заключена, й агтль Тнь дехбждааше
като гблхбь, й нбсЬшс й нстТе 13.1236;
й голубь йзлЬзе сэ теслъта. й полЬтЬ
на главъта шэсиф^ 13.1246.
ед.. гбл*'”’12. И16, голубь 13.1236,13.1246.
голубица ж. (1) Образно. Гълъбица,
жен ската на гълъб. сэць нгеинь. й
майка й бЬха добры й бтгочьстивы .,
й рсдйха тьзи чйста й хва голубица й
двца 8.55.
ед.: юл^бица 8.55.
го.тЬм прил. (298) 1. Голям; който се
отличаеа със значителна големына,
размеры,^ площ. й тогази принесе
нЬкои хрпанинь дв£ лам'бады ххбавы
й гслЬмы, й запали гы прЬ ббразьть
стм!? 9.74; й TVpiixa ms’ нсэзЬте въ
клады, й на 1рьД1те ms’ бстёвыха
камйкь голЬмь 39.299, ймаше близ!/
при тбйзи градь ёднб сзеро голёмо й
роди се вътрЬ въ бнева ёзеро лукавы
змей д’йволь 39 3096; б'Ьше тамо
бнемй’зи ксрабник^ двбрь голЬмь й
сэвбпце мнсэго 5.36. 2. Силен, който
се отличава със значителна сиза, вь
сэнова врЬме нЬкш корабници, щЬха
да сё пстопл.ть оу морёт о със' корабете
ей, сэ голЬма Os’pa 15.149; тогйва ще
нбето да сё пстрьси като трьстйка й
гората ще да потрепере като лйсть
сэ голь вЬгрь 18.196; като [ако] бы
была ёдна скрала (!) ... да гори сэг'нь
й нЬкои да метке мал'ко вл ткан.те
i сэн'зи сэг'нь голЬмыи й кол'ко бы
се стбрило пепёль сэ бнова мал'ко
влакан-цё 38.2896. 3. Голям; който
изпъква със своите качества велик,
виден, личен. сто вашать царь стань
голЬмь на ейч'ката земли, ами ёлате
ейч'кы та м? се поклонЬте 18.190; кби
ё на земли погЛг£ сэ ца ра. йлй на нбето
кби ё повелйкь бсвЬнь га ба 34.2486;
й мнсэго ещ?гы направи таквйзи да
стожть прЬ нкго. й ца гб хвалить й
да м? пЬать, та ду'маха. голЬмь царь
на този врЬме... ейла ймз, й голЬмь
ё гпдарь 18.191; ймать сэбычам цар!е
кота щъть пЬкого голЬмаго члка да
гостать. не стоють самы прЬ тЬ да ймь
слЛкеть амй бэетаветь свой ьЬр' гтыи
члци, да слМвать на сэнъзи. црка
трапёза 34.248; не рёкох' лй азь вамь,
й не казах’ лй азь вамь, шё да дейде
ел Ь мёне прркь голЬмь. кой члкь нкго
не посл1?ша, й речиге mV не пр!сма,
том члкь щё да сё мьчи на тозй врЬме
18.201 4 Голям; сыиествен, важен,
значителен, а трёттето е заръчаше
бж!е дето да пазишь й да почйташь
пра'зници сичкы чрЬз' сич'ка годйна
й който са голЬми празници как'вото
блговЬщеше. й как'вото ротйьство
хв.0. й бгойвлгеше 1.4; товака щотб
рёкох'ме блвснш хрпане. пё са
голЪмите заръчаша бала, дето гы
прьдадс на свЪгъть бь 1.76; дай ми
пйлате... дай ми тогбзи распётаго да
го погреби... дръ’го ти нЪщб гслЬмо
не йщУ, амй мал'ко нЬщо 35.2596. 5.
Богат, скъп (за принос, дар), др^го
па като си е найшьль жён? й чёда.
затона рё царь да стбри голф. иь прйнб
й мбл'ба на ббгсовете ёллйн'скы 5.386;
й млел о исках а го й не найдбха го. й
царь се обЬща голЪмь дарь да даде
кой го найде 7.51. И Богат, изобилен
(за гощавка. угощение). й на^трЬ
когй йзлЬзоха со бжтвна лур'па. а пё
стбриха сл^’ж'ба й трапЬза голЬма на
ейч'кы грй' пефлагонь 39.316.6. Гелям :
възрастен, които е преминал годины.
й въ едйнь днь. йзлъэоха й двФтЬ дЬца
да йграють вънь. й йз'майль катб бЬше
пбголЪмь й б.аше каака 11.846; й азь
йдбхь със' дЪцата й доидб до нЬкоа
рЬка. й зёхь пбмал'кото та го прЬнёсб.
врьнах' се да прЬнесЙ й поголЪмото
5.38; азь вы сохрани со мьнич'ка до
голЬма а в?ё ppVrbiMV работйх'тё
18.204. 7. Многолюден, многобриен,
многочислен, й расп^сты емйре по
ейч'ка страна анатол'скаа, и по царёва
р£чь събраха се ейч'кы. й стбри се
дивань голЬмь 39.297; й западз’мы пак'
се раз'гнЪва царица пбтврьдЬ. й стбри
поЛ’лЬм' съббрь. й вдйгна ан'тЧсэхоьы
сынсове, й акакТевы 12.1166.8.7 'олям;
продолжителен, дълготраен И така
стаа пёт'ка със' голЬмь по, прЪбы
много годины въ тётины 8 56; й
така проводи днйте свой т?ка на
земли а тамо найде голЬмь покои
8.57 вдигам се (накдигна се) голЬм.
Големея се, прибавим си важност,
възгордявам се. й пазЬте се нЬкои со
ва да не ёойде да сё ?чи на злы работы
да сё вдйга голЬмь 18.180; сто щё да
кажеме пакь за антихриста, сокогато
се навдйгна годЬмь... показа си
образать като да решь вьзлази на ибо.
й катб чё фрька на бблакь... й зарьчЬ
на сл^гыте mV да mV слУП/вать съетра
(!) й трёпеть 18.1916: вдигам се на
голЬмо. Големея се, мысля се за велик.
тогйва щьть да въекрнать цар1етэ
голЬмы дето се вдйгаха на голЪмо
та з'быраха войска мнеого да зёмать
чюжда земли, та сё йз'сЬче тбл'кози
члкь 18.1966; вдигам си на голЬмо
еръдцето. Възгордявам се, големея
се. сто като ймь стань царь тойзи
зли ан'тихрклъ. а той ше согогйва да
зёме да ей вдйга на голЬмо с^цето...
тогйва шё ан'тихркть да се наречё
сам'сй си азе съ гь 18.188; вдйгна
се на голимо. Възгордея се, проявя
надменност. прь яаваходоноссорь.
напоконь стань зль й вдйгнь сс, на
голЬмо катб брёль с' крылЬте ей. й
послЪ стань катб воль, й йспадяа со
цртвото ей, та векш не бы царь i 8.182;
голЬм иррьст. Палец. амй кога чинишь
крть. длъжёнь к сЬкыи блгочьстивь
хрпанйнь. прьвЬнь. да сьберё три
прьсте. радй стаа трица. го.тЬмыи
прьсть й Соньпа двага при нкто, десна
рхка 16.160; за голЬм час. За оълго
време, продължително. а родйтелТе
нгёгоьи со (!) голФми радости, й со
почю та падпъха па земли, й быха
за гблФ ча без'гласны 39.3156; й пакь
катб видЬ ковёр'ть. почюди се й земам
(!) се, й сгоа за голЬмь ча. й чюдЬше
се 15.1546; мало и голЪмо и малки и
голЬми. Мало и голямо, всычки хора.
й йзлЬзе ейч'кы градь мало й голъмо.
да гледать що щё да сё стбри чюдо
на цар'ската дъщера 39 310: кбл'ко
радость, й кбл'ко весел'ба бы V тзадь,
какь да йз'ре^, йлй да йскаж8 млады,
й стар'ци, MVxi'e й жены, й мал'кы й
голЬми. й сйч'ки притёкоше ctmV
насрЬща 15 1376; на голЬма почест
съм и имаз ме на голЬма почесг. Ви-
сокоуважаван, високопочитан човек
съм. и дъ’маше... и как' бЬ на голЪма
пбчьсть, как' ди соста сега сам'сй
като пл-Ьнкнь. й как' лй йма тол'кова
хйлТади сльгы. а сега никого 5.33; й
ёдйнь царевь чловёкь, ймето ms' бЪше,
л!со... й юнакь сйлщнь. й на бор'ба
б-£ше хытрёць. й затова го ймаше
царь на гол Ьма почесть на цргвото ей
свое, защб на ейч'ки навйваше 9.65; с
голъм глас. Высоко, силно. й тогази
вйкна с голЪмь гла, й ре слава геб-Ь
бе мой 5.376, тогйва ще да плетне, гь
архгтла михайла й дрйы агтлы със'
грьбы да погрьбеть з' гол-Ьмь гла. да
ё чгбть со йстока до запада 18.196; с
голЪм труд. Трудно, с големы усилия.
й смЬсих' се със' народь й подо
до цркбвните врага, дето лежаше
аьстныи кргь със' голЬма мька й
сьс' голЪ трьдь едва пойдб 17.1696; й
довёде iТюмень врача, й едва mV сдвй со
нкто вьжето със' гол-Ьмь трч'дь 2.116;
улеза у голЪма мисъл. Замысла се
усилено за нещо, изпадна в дълбок
размисъл. й бн'зи царь тра!ан' оулЪзе
i голЬма мйс'ль, како се дсна едн'зи
члкь, й тогази въспомЬнУ негово
добро й негово юнаш'ство 5.336.
ед.: м. гол-Ь 1.3, 8.576, 8.586, 11.936, 15.142,
15.143, 17.1666, 18.1896, 18.201, 39.296,
39.3046, 39.305, 39.3076, 39.3176, го.тЬ 1.5,
1.56, 4.25, 6.48, 9 73, 9 746, 11.916, 14.127,
17.1696, 18.1926, 18 196, 35.257, 35.2636,
36.270, 39 300, 39.3006, голЬмь 1.6, 2.116,
2.126, 2.146, 3.20, 4.25, 4 256, 5.28б2, 5 35,
5.376,5.386,5.39,5.40,6.42,6.446,7.51,7.546,
8.56,8.57,9.65,9 74,11.85,11.93,11 936,11.97,
11 976, 11.98, 11.1026, 14.127, 15 136, 15.139,
18.17862, 18 179, 18.180, 18.1806. 18.182,
18.1866, 18.1886. 18.1896, 18 190, 18.191*,
18.1916, 18.192, 18 197, 18.1976, 18.201,
18.205, 31.2156, 32.2296, 33.2326, 36.269,
39.297, 39.2986, 39.299, 39.2996, 39.3002,
39.3116, гол-Ьмь 4.216, голЪмь 5.36, 15.1526,
15.1546, 35.261, 37.2796, 39.311, голЬмыи
16 160, 38.2896, гУлймь 17.1676, голЬмы
18.190. гол-Ьмь 18.196, голЬмь33.24’., гол-Ьми
37.2806, гомЪ (!) 39 3156, гдл£ 39.3155,
39.3186, голЬма 18.204, голЬмаго 34.248, чч.
голЬм!ать 18.1796, сравн. пбго.тЬмь 6.456,
18.1806, 18.1886, пбголЪмь 11.846, погол£мь
12.1136, погйтЬм' 12.1166, поп>'гЙ1Ъм< (!)
12.117, погЙгЪ 34.2485, ж. го.тЬма 1.62,2.135,
2.146, 2.156, 3 186, 4.216, 4.222, 4.24, 4.246,
4.25,4.266,5.28,5.316,5.326,5.33,5.356,5.36,
5 366, 5.37, 5.396, 5.406, 6.42, 8.58, 8.58б2,
8.59б2, 9.63, 9.636. 9.642, 9 65, 9.67, 10.766,
10.77, 12.110, 12.116, 13.123, 14.127, 15.139’,
15.142, 15.149, 15.155, 17 167, 17.1696,
18.1832, 18.1876, 18.191, 18.1926, 20.2096,
31.2152, 31.2176, 32.2316, 32.2322, 33.2346,
33.235, 33.237, 34.249, 34 250, 35.260, 35.261,
35.2636, 35.266, 36 2686, 36.2706, 37.2786,
38.2856, 38.2896, 38.293, 39.2966, 39.297,
39.2986, 39.300, 39.307’, 39.3116, 39.316,
40.3216, голЪма 2.146, 5.336, 5.38, 7.50,
15 136, 15.137, 35.261, 35.2626, 40.3236,
гслЬмаж 15 1346, голЪмаа 18.181, голЪма
18 190, сравн. поголЪма 39.2986, ср. голЪмо
3.196, 5.276 5 40, 7.536, 9.61, 9.68, 11.866,
11.105, 12.1186, 15.140, 15.1436, 15.1526,
18.182, 18.188, 31.2 1 92, 33.23 5 , 33.242,
34.249, 35.257, 35.261, 37.2786, 39.296,
39.2996, 39.302, 39.310, 39.3156, 39.3196,
голЬмо 5.34, 6.436, 14.1266, 18.1966,
33.2326, 35.2596, 35.261, гилЪмое 18.1816,
голёмо 39.3096, чл. голЪмото 15.1356, сравн.
нйй голимо 1.76, погол-Ьмо 5.306, по гилЪмо
6 45, пбшгЬмо 6.456,6.46,33.2326, пбголЬмо
11.976, потУлЬмо 12.1132, 35.2566, нби
голимо 15.140, по голЬмо 15.156, поголЬмо
31.222, пбюлЪмо 31.223, пог^лЬмо 33.2356,
по юлЬмо 33.246, чл. поголЪмото 5.38; мн..-
голыми 1.4, 5.286, 6.446, 15.1376, 18.1906,
39.312,39.3126,39.315,39.3156,гол£м!й ].8,
големы 9.686, 9.74, 11.1026, 18.182, 18 183,
18.1966, 18.199’, 32.227, голЬмые 33.2346,
чл. голЬмите 1.76, голъмыте 39.2986. сравн.
noi-олЪми 39.302.
голЪмя сс несв. (3)Големея се, прыдавам
си важност, държа се высокомерно.
бти каго на йспъдиха. а fie хбдЬха
по трьг»1 й голЬмЪха се. й члци йм' се
бэахя й почитах^, й дарь ймь даваахК
12.118; не бои се, (ёрлиме сё тогбзи
цра, ами се рауваи й весели, бти не
йде да се голЬми й да се прЬвъзнбси
амй йде смЪрёно й крбт'ко 34.252.
сег.; Зед се голыми 34.252; имперф: Змн.
голЬмЪха се 12.118; аор. Зед голЬми се
36.269.
гомор МИ (2) Го.мор. a Tie ms’ казаха как'
щйть (!) содсэмь й гомбрь да потопать
и тогйва лота побЬгна. а содсэ й гомор'
се запали й провали 31.222.
гомбрь 31.222, гомор1 31.222.
гомрюк вж. гюмрюк
гомЬм (!) вж. голЪм
гонение ср. (2) Гонение; причичяване на
бес) и и неприятности някому; прес-
ледване. а^стыи гесэр’пе. стань насрЬ
дне ан ь й рё док сч ы сэ paps’ ты й те ойте
панне й кад да чйните гонюнУе, й
тЬйзи войскы, на хрттане 39.298.
ед.: гонтсше 5.40, 39.298.
тонн тел м. (1) Гонител; лице, което
причииява някому беди, неприят-
ности; преследвач. амй дето нснавйды
добро дшеэль. что из’наидё... да
владать. дюэклитТана. ймааимТана, два
др^гара дТаволовы. дивы .з[з]Ьроивс,
крьвошйци. гонйтелк. на хрпане
15 139
мн. • гонйтелк: 15.139.
гоня несв. (11) 1. Гоня; тичам след
някого, за да го наста гна и хвана
й др^’го се чюдо пакь стбри дивно
претвори се сё бн'зи сэг'нь катб една
голЬма й страшна змТа, й гонЬше
цара по полатите 37.2785; й вйдЬ прЬ
сёбЬ ёдйнь рогачь голЬмь... й като го
вйдЬ, тёче скоро да го постйгне... а
стыи ёч'статТе еднакь течё сам'сй й
гони го 5,286 2. Гоня, преследвам
някого заради убежденията му.
йссэфиль архТегкпь что црь «S’ столь
мар’ка ёулиста. пиш>’ йнокён'тпо наш
рим’скомК. азь непръетан^вамь (!) на
па црковници ами гы щь гони й мьчй
12.114; й п'1кь въепоменй й аплыте,
какь 6ЬхК на сЬко мЬсто тонкий. й по
градовете. съ крыах'/ 12.119; съмысли
сс за bjIkS' ха. какь с гбнгень еднакь
сё пелыны. дето дрьжй ейч'ки свЬть
12.119. 3. Гоня, прогонвам някого
отнякъде, пъдя. защо дЬтё нйкога не
дрьжй мъсть. йлй зависть, ами ако гб
быешь днёска (!). a Sipe те па любы, й
ако го гонишь сё ria врата, а то влЬз^ва
сё дрйыте 34.2496; й апль рё, кротко,
дойдо да гоню нечйсты духеэве. й
сэн'зи бъеь йечёзна 37.2746.
сег.: led. гоню 37.2746. 2ед гонишь 5.29,
34.2496, 37.2746, 2мн. гонйте 39.2986;
импеоф.: Зед. гонЬше 37.2786; аор.: Зед.
гони 5.286; бъд.: със съкр. инф. led щь гонй
12.114; прич.: мин. страд, ед.: м. гбкгень
12.119;лш..'гонкни 12.119, гонкни 12,119.
гора ж. (45) 1. Гора; място, обрасло с
дървета. й напоконь стань, прьвыи
на разббиницитё сире. (!) воевода
на вльхвыте. й хбдЬшс по гера й по
планина й по пътища. й йбйвахК людте,
й крадЬха 6 47; тогйва ще нбето да
сё потрьси кагб трьстйка й гората
ще да потрепёрс като лйсть сэ голЬ
вЬтрь 18.196; й щотс ё по ropie й по
планише, й въ море, й въ вбдЬ' сйч’ко е
члку дадено её ба да сё храни 31.222. И
Образно, ты ёсй бь сил'ныи... сё тебЬ
се боАть ейч'ки воды й кладен'ци сё
тебЬ се 6оать сйч’ко ropie й планйше
й поле 18.203. 2. Планина, голямо
хълмисто възвишение. й гората
слесёнь б'Ьше блйзи при виОанТа.
й на тьзи гора възвёде хс аплёте
38.2926; й др^гощь па йскаах^' войны
пррка.йятю, й той богше се да слЬзе
сё горъта гд'ётб б'Ьше съ съкрйль
11.906. агонска гора. Света гора,
Атон; планински полуостров, къде-
то още през Среоновековието се със-
редоточават готям брой монаси в
манастири и уединени киши, и скбчи
юнаш’кыи със’ь бж’Ге повелЬше.
й прЬс македбн’ска земли, й сЬрь
й аОон’скаа гора, сйдгЬ, стаа гора,
й сэколо, що съ гра деэве сблКнь, й
сйч*ка земли Оеталшскаа 8.59; гора
елеонска. Планината Елеон хс...
прьв'Ьнь съ нви на гора елесэн’ска
на, at, тЬ "^чени 38.2876; й сэкыдЬ
възиде бь й где бтйде. възйде сё гора
слесэн'ска. й пойде на нбо 38.286;
гора хоривска. Планината Хорив.
законь мсэусеовь не йзл’Ьзе сё тёрлйма
ни сё сТсэна. амй йзл'Ьзе сэ п^стини сё
гора хорйв'ска 38.292; св^та гора.
Света гора, название на планината
Атон и разпаложеното там духовно
средище. й скбчи юнйш'кыи със'ь бж!е
повел!н1е. й прЪ'ё македбн’ска земли,
й с!рь й авон'скаа гора, сй_р!, стаа
гора, й около, що съ грйдсэве сол^нь,
й ейч'ка земли ееталшекаа 8.59; въ
цар'ство никмфора цара, вотошаеа.
бЬше н!кои йнокь свтймТе ймето ms'...
тбизи св'тймТе съзида црква мал'кУ въ
ст»'ю rops'. въ йме стмУ никблУ 11.100;
синайска гора. Планината Синай.
ако ли не раз#м!вашь на тьзи д!?ма.
а ти ми речи катб гор!ше кУ'пйна на
сйнайска гора, какь не бй спалена й
не из'гор! 38.2896; холомонда гора.
Планината Холомонда. й ёдйнь
пбетникь п£стыно_жйтель, постЬше
се на ropS1 що сё зове холомон'да гора,
й раз'бра за стго димйгрГа, как* м?
йстЬкУва муро Сэ гроба его 9.706.
ед.: гора 8.592, 9.706, 9.71, 11.853, 38.2896,
гора 37.274,37.2746,38.286,38.292,3 8.29262,
гора 38.2876, горь 18 1896, roptf 9.706, roptf
11.100, гор! 8.59, чл. горъта 11.816, 11.85,
горъта 11.906, 11.100, гората 18.190, 18.196,
38.2926. горьта 18.1916; събир.: ropi'c 18.203,
31.215, 31.222, чл. ropiero 18 1886, 18.1916,
18.1925, 18.193, 18.1936, 18.202, 32.2256,
32.227, гор1ето 18.1946; мн. : горы 11.100,
11.1006, 35.2616, гора 6.47, горахь 11.876,
горб 15.139.
горе нареч. (10) горе (някому). Възглас
за изразяване на съжаление. окайване
- горко (му)! й жал’но плачЪше й
думайте сэ горе мёне й вам' дЬчйца,
как’вэ дочаках'мё й 8’зё майка вы
чюждйнець й наейл'никь 5.32; сэ
злрчестй в?до... амй сэ горе тёб! й на
дйпъта ти че ё обтишла (!) въ адь да
се м1?чи до н!ка със' нечьстивыте ёврёе
35.2626; горе и тежко (зл!) (някому).
За израз на съжаление, окайване -
тежко, горко (някому)! сэ г opt й
тёж'ко кой се йтьк'мЪть на шани, й
лЬжьть катб мрьтвы й со ба Сэльчени
зарй винбдйиство 20.209; со гор! й злФ
намь грфщны че сь нарйч!ме хрпане,
а хрт’Ган'ство не дрьжйме 18.1986.
горе 5.32, 13.122, 35.2626, горе 11.1066,
15.156, 35.259, гор! 18.1986, 20 209, 39.318,
гор! 35.262.
горен прил. (1) Прен. Горен, върховен,
висш. й родй се майка ms’, й повел! та
ю ос!пи дхь сты й послйиьствова, й
така сс вьссли гбрниа пр!мУдрб снь
бжш, детс ё със' бца съши й едпб. й
що сё славп равно със' стго дха 3.176.
ед.: ж. гбрниа 3.176.
горер (!) вж. гстрещ
горест1 ж. (1) Горест; мъчително,
скръбно чувство; мъка, скръб. сэбл!че
се хс въ чрьвена багреница. зань да
покрые голоть адамУ пр!бцУ... със'
ебцет* го напойха, да Услади горесть
адамова 35 2586.
ед.: гбреегь 35.2586.
горест11 МИ (1) Горест. й пойдбха до
м!сто, що сё зов!ше мёрра. й тамо
найдоха «сода, амй 6!ше гбр'каа
тврьд!. тбл'кова бти не мбжаше члкь
да ю сбстави въ Устата си, затова
сторйха йме на това м!сто, горесть
16.1606.
горесть 16.1606.
гореш прил. (9) 1. Горец, който излъч-
ва голяма топлина. щото й сам'сй
дТаволь трепёре сэ нгего. катб го
глёда чё е ог'нь мнеэго, й пбгорёщь
сэ тбизи ог'нь чё е бн'зи ог'нь катб
смола й хагрань. та горы а не св!ти
18.206; въ напс-кощни днй щё да
йзвади Ть Сдйнь горёщь в!трь из'
hS’cto м!сто на люд‘1ето 18.178. //
Горец конто е силно нагрят. й ре на
слУгыте. да запалите пбтврьд! пёщъ
до сёд'мь пъти. й тогази да торите
трите сэтроци "V пеша. й бы така, й
мётнъха трите сэтроци оу горёща
пёщь. й не дбеегна т! сэРнь нйкакь.
защо. архггль михайль.., охлади
пёщныи пламень 11.92, й накарУваха
лкэдГёт! наейла та им' се покланюса
й пр!даваха ан'тихр/стУ ато гы живы
фрьлиха ан'гглы бжш он;а сльТы
ан’тихрыстовы въ рЪка огнЪнйаа й
горёща смола 18.195. 2. Горещ, през
който е много топло (за време). тьй
рё гь щстб дрьж л сич’кото, шё да
дойде днь горёщь като пещь огненна
18.179.
ед.: м. горсщь 18.178, 18.179, чл. горевать
(!) 18.1785, горёщт'ать 18 1796, сравн.
пбгорсщь 18.206, ж. горёща 11.92, 18.195;
мн.: горёщи 1 6, 31.223.
горещина ж. (2) Горещина, силна
топлина. та го чакаха да йзд£зе сэ
морёто доде премр-Ьха сэ глады и <3
плачь й сэ горещина 6.46; й сэнази
всада б£п.е тамо на м£стотб гдёто
извйраше слад’ка, й добра, й трава,
амй догдё приход'! шз до монастирь.
бывайте зла сэ слнцсто горещина
11.1025.
ед.: горещина 6.46, И. 1026.
горко нареч. (14) Горко, с горчивина, с
огорчение и болка. й снаха ймь плаче
гбр’кс й да'маше тёж'ко мёне грьлйци
что е щ’столюб'на 40.3236, ные сс
великыи ПрЬ’ пр%з’ тьзи сич’ка нощь
плаках’ме гор’ко въ тьмнйц^ 15.148; й
рё ми аггль. това е безакбнТе члчьско,
смЪсено съ млбагрЪшны. а азь павель
въздьхнё й въсш лака гор'ко за тбизи
свЪть 32.2296. горко (някэму). За
израз на съжаление, окайване -
горко (някому)! й жал’ко плачёше й
гледаше сына своего, й милостивно
го цЪл^ваше. й думайте сэ сэ гор’ко
мене чёдо мое 40.3236; кога ти
съмрьть дойде. сэ гор’ко тёбЬ тог!ва,
что ей лр'Ьдаль дшьта своа дйволК 1.7;
тежко и горко (някому). За израз
на съжаление, окайване - тежко,
горко (някому)! ами, тёж’ко й гор’ко
намь, дето сл8шамё а не чиниме.
защб ли се и броймь хрт'Сане й чиним’
се хвы рабы, а воли хва не чйниме
] 5.1556; шан’ство в чёр’кова брани да
не идешь... кэм8’ сэ. й комь’ тёж'ко й
гор’ко бикртю 20.209.
гор’ко 1.7, 13.122, 15.1436, 15.1556, 20.209,
39 310, 39.3146, 39 319, 4G.32362, 4С-.324,
гор’ко 2.15,15.148, 32 2296
герчеъина ж. (2) Горчивина; мъка,
скръб, огорчение, тогйва ще да
бьде голЬмь плачь й вйкь мнеэго,
по ейч'ката земли й вьздышЪше
й грйжи, й гор’чевины на срцето
сЬкомК члк8 ше да е мнеэго 18.1896;
тГё са голЬмите заръчаша бжта... й
ако гы н4кои о^шнэва. . блжёнь е
той. hi? ?ар^’ ft щё да бтйде въ рай.
дето гор’чевины нёма. нитб ё нощь
тамо, нй зймное врЬме. ни гладь, нй
жъдШаше 1.76.
мн : гор'чевины 1.76, гор’чевины 18.1896.
горък прил. (14) 1. Горчив, който не е
еладък на вкус, й тамо найдоха всада,
амй 51ше гбр'каа тврьдЬ. тбл’кова
бти не межаше члкь да ю сэстави въ
Астата си 16 1606; чаще тбизи сторйха
мници крть на сёбе, й пйха отрова й не
сэтрови ги, амй г?сладюваше гбр'кыте
бйл’кы 16.160; а зъкйлешето. пакь.
кота глёда члкь тгЬчтб, й не мбже
да го познае слад'ко ли е или гор-’ко
33.2336. 2. Прен. Горчив, изпълнен с
мъка, безрадостен, горестен, а ные
глёдамё н1т чё н! с'мё почьтёни и
похКлкли амч щё и гор’ка съмрьть
ла прэёмлкмь 15.148; й п#сти
тъмничаратого что пази тьмнйцьта.
да ймь каже сэнъзи i бр’ка дЬ’ма 15.146;
сйч’ко тоъа бы зарадй наше спсеш'е,
да йзвади й да свободй на сэ гор’кыго
йтьмнаго ада 35.259
ед.: м. тбр’кыи 12.117, юр'кыго 35.259,
ж. гор’ка 15.146, 16 1606. гор’ка 15.1482,
16.1606, 33.241, гбр’каа 16.1606, ср. гор’ко
33.2336, гбр’кс 38.2985, чл. гбр’кэтб 38.289;
мн. чл. гбр’кыте 1.66, 16 160
ropt нареч. (11) 1. Горе, на по-горно.
по-високо място. й пойдё тогази
ьсэаннь гор! ча плйшпПГ що бЪше
тамо. й якговь 7ченикь прбхорь.
й млйха се 58 на нки г, дни 6 466
запали се като сЗг’нь. а в’ този ча
йз'горй като трЬска. . й като пламен*
се вдйгне гбрЬ на висинь, а като
дйм* се разйде 31.2156; й соша члци
йтлашиха се, защо сы ймахз сЬкогы
сгра. к боаха се со плЬнь. й тЬкоха
скоро гбрЬ вьскачиха се на зйдь
9.726. // Нагоре, в посока към небето.
азь вы направй рьцЬ да гы вдйгаге
гбрЬ на млба й на млюшё а в!ё гы
бмрьсйх'те на сйла, или съ крадете
18.2046. 2. Прен. Горе, на по-предно,
по-почетно място правёдниците
почитать съ аггл'скаа ггЬснь. а
грЬшниците засрамить съ д'1'авола...
правёдниците пЬать. а грЬшниците
карать й срьджть. правёдниците гбрЬ
й на нбо й на землю, а грЬшниците
дол, въ бёзна й въ MtfKtf 18.2066; й
кога сЬдйшь съсъ по стари со гёбЬ на
трапеза, нйкога не простри ты рйл’
на идете прЬй ните нитб понапрЬдь
со нкго П1й ты нй сЬдий поз opt со
посгариго. макарь й сирома да ё. нъ
со ейч'кыте ты сЬдй подКл^ (!) 1.56. по
горЬ. По-горе, на по-предно място
(за изложение, текст), ако лй нЬкой
пакь, едйнь со па по горе рёчентитк
запозЬды бж1ё, не причйта й не глёда
гы, той отйде със'ь дТавола въ вЬчнъ
мъка 1 8; на пефлагонь щотб казах'ме.
мал'ко погбрЬ. ймаше та й др^гы хра
cfMtf велйко^мник^ гесёпю. амй бЬше
малакь й развалень 39.317.
гбрЬ 6.466, 9.726, 18.20J5, 18.2065, 31.2155,
39.3106, 39.311, горЬ 39.301; сравн.: погор!
1.56, погоре 1.8, погбрЬ 39.317.
горя несв. (7) 1. Горя, обхванат съм от
огън. подложен съм на действието на
огън. а тй ми речи като горЬше кйтйна
на сйнайска гора, какь не бы опалена
й не йз'гбрЬ 38.2896; подобрЬ б’Ьше,
да бЬ напри виль бсогове со камикт.
защо нй гори нй гб нЬкой краде
37.2786. 2. Горя, издавам пламък и
излъчвам топлина. щотб й сам'сй
дЧаволь трепёре со нкго. като го глёда
чё с бг'нь мнеою, й пбгорёщь со тбизи
ог'нь чё е бн'зи бг*нь като смола й
катраны та горы а не свЬти 18.206.
И Горя, издавам пламък и излъчвам
светлина, светя. видЬ насънЬ 1г^мёнь,
ёдйнь м!?жь стой, й соблЬчень въ 61 лй
рйзы, й евъщи горёть мнеого 2.12; й
налЬйте кан’дйлото стм^ да гори за
да’шъта моа грЬшна 15.1516.
сег.: Зед. горй 15.1516,38.2896, юры 18.206,
гори 37.2785, Змн. горёть 2.12, гореть
13.123; имперф.: Зед. горЬше 38.2896.
господ м. (460) Господ; в християн-
ството висше същество, считано за
творец на битието, Бог. й 6^ домилЬ
за своё създатё, й помйлова що ё
създаль члци, й написа гь, законь, й
даде Mcovcetf 3.166; кби е на земли
погалЬ со цара. йлй на нбето кби ё
позелйкь бсвЬнь га ба 34,2486; й не
бы довбл'но Ts’ б» млтйеом^ да м?
сбс^вать, тьк'мо агглы да бъдьгь.
ами стбри й дръ'гыи свЬть, дето ё
со нбёто до землйта 33.2456; кога
съгрЬши члкь 6tf. й гь соста'пи со нкго
ради грЬхь тпеговь, й пападне го зло
5.27; й приближи се велйкь днь гнь,
й принёсе icoaKVMb дарь свой г8' w
13 121.// Божият син Исус Христос.
Ть нашь ic хс бЬше бь сьврьшень
п члкь сьврьшёнь 34.251. господи
помилуй. Господи помилуй! - възглас
при молитва, й в'дйгнаха чтныи
крть й видЬха го людЧе, й начеха да
вйкать, ги пбмл1/й 4.266; й паднь
дол# на зёмли... й нйщо не може да
подв’ма. тьк'мо зё да д^ма, ги пбмл^и
17.1676; дай (ми) господи. Помогни
(ми), Господи! и сосёга дай ми Ти да
ей бчКвамь oS’craia со празни д#ми, й
ерцето ми «тврьдй. да ймамь трытЬшё
5.33; й дай Ти тоизи согнь нашите
тЬлеса да не съгорй 5.396; до господа
бога. Извънредно много, в голяма
степей, й посл^ша бь молЬшёто й.
й заче й роди сна. й зарауваха се й
възвеселйха се до Та ба 40.320; жив
1 оспод бог. Жив е Господ Бог! - като
възклицание за израз на сигурност
или благодарност. й рё ёфимьань.
тако ми жйвь гь бь. не знаю да йма
гакьв'зи члкь 40.3226. й йзлФзе йз*
корйоь й рече жйвь Ть бь мой. посёга
да йдУ дома си J сэпа моего й не щьт*
ме позна 40.3216; й рё анна. жйвь
Ть бь мой. й ако придббьа. м^ко
д"Ьтё йлй жён'ско азь да го дамь да
ё дарь 6tf 13 122; й рёче. жйвь Ть бь.
что е кйшль её мёне ковёрь, сам'сй
'ё быль стыи Николае 15.155; отида
(прЪпда) к господу (богу). Отида
при Господа; почина, издъхна, умра. й
ты й еще маг'ко днй. щёшь да сойдешь
къ Ts’ 6tf нашему, й .щёшь да будешь
въ покои на цртво нбное 12.120;
Bbci йченикь вФщ'ше вьзлюблкнь
кь Ть’ пръйде громе, снь. вь its 6 41;
прЪдам си душата господу. Предам
богу дух; почина, издъхна, умра. й рё
напоконь Ти... й прЪдаде ей дшьта
г^’ мпа дё, е 14.1296; прЬставя се
к господу. Представя се Господу;
почина, издъхна. умра. й рёче слава Qi
за ейч'кето, аминь, й прЪстави се кь
W 12.1206; й стыи Николае, раз'болЪ
се мал'ке, й чрЪстаьи се съ мирсо. къ
Ttf 15 151; ради господа (бога). Ради
Бога, в ймето на Бога - като израз
на настоятелна молба. со манке
дхбвнаа. амй сама ты блвй радй
Tt, й дай ми mhtbV 17.167; а збеимь1
тек'ьть сльзи йзь бчйте, й каже ки
дь’маи радй Тт, ба со майке моа д£маи
не пръетань’ваи 17.169; й до годйна
дойди пакь на соньзи сй;а дол'чина...
амй додй радйгЬ ба, додй 17.1746.
её. Ть 1.5, 1.56, 1.6, 2.10, 2.126, 2.14, 3 1662,
3.186, 4.22, 4.23, 4.246. 4.256, 5.273, 5.276,
5.29, 5 29б2, 5.302, 5.305, 5.313, 6.412, 6.436,
7.492, 7.49б2, 7 502, 7.5063, 7.51, 7.5 1 6, 8 57,
8.58, 9.61, 9.636, 9.736, 10.79, 11.84, 11.856,
11.872, 11.876, 11.882, 11.8962, П-932, 11.104,
11 1076, 12.1176, 13.121б2, 13.1223,13.12262,
13.1232, 13 1 2362, 13.124, 13.1246, 13.1253,
13.1256, 14 126, 15.132, 15.1506, 15.151,
15 1546, 15.155, 15.1556, 15.156, 16.157,
16 158*, 16.1592, 16.160, 16.1616, 17.1652,
17.1706. 17.17262. 17.173, 17.174, 17.1746,
18.17763, 18.1782, 18.17862, 18.179, 18.1796,
18.1806. 18.184, 18.185, 18.1876, 18 1886,
18.191, 18 192, 18 19262, 18 193*, 18 1942,
18 1 9462, 18 1 96, 18.197, 18.1982, 18 1 996,
18.2 90, 18.2 006, 18.20163, 18.2056, 18.207,
19.2076, 31.2186, 31.223, 32.2236’, 32.2256,
32.226. 32 2266, 32.227, 32.228, 32.2286,
32.229, 32.231, 32.2316, 33.232, 33.2326,
33.234, 33.23462, 33.2356, 33.236, 33.2406,
33.241, 33.2476, 34.2483, 34.24862. 34.24962,
34.2512, 34 2532, 34.25362, 34.2546, 34.25 53,
35.2576, 35.2606, 35.2616, 35.262. 35.26262,
35.26363, 35 264f, 35.265, 37.277, 37.2802,
37.281, 38.282, 38.2826, 38.285, 38.2862,
38.2866, 38.287, 38.2876, 38.289, 38.2902,
38.291, 38.2943, 38.298, 39.3076, 39.3096,
Ч0.3212, 40.3216, 40 32262, Та 1.8, 2.156,
3.176, 4.22, 4.26, 4.266, 5.27, 5.406, 6 416,
6.43,8.55б2,8.566,8.60,10 76,10.796,11.826,
11.100, 12.1 Юб2, 12.117, 12.120, 13.1236,
13.125, 14.1306, 15.1326, 15.136, 15.140,
15.153, 16.1616, 16.1636, 17.1746, 17.1756,
18.177, 18.191, 181966, 18.200, 18 205,
31.2186, 31.2216, 32.2236, 32.225, 32.2256,
32.226, 32.2286, 32.2316, 33.232, 33.237,
33.240, 33.2476, 34.2486, 34.250, 35 256,
35.2572, 35.261, 35.26 66, 36.270, 37.279,
38.2816, 38.290, 38.2946. 39.3196, 40 320,
гЬ 5 376, 13 1246, 13.1256, 17.167, 17 168,
17.169,17.1706, 17.1746.17.1766, 35.258, г*Ь
37.281, ft 5.39, 6.41, 7.496, 12.1196, 12.120,
12.1206, 13.1213, 13.12262, 13.1232, 13.125’,
14.1206, 15.151, 15.1556, 18.2036, 19.2076,
31.2196, 32.22362, 32.224, 32.227, 33.2456,
34.2486,35.256,35.262,37.2806.40.3216,Тмь
37.280, зв. Ти 2.132, 3.19, 3.196, 4.24б4, 4.25,
4.263, 4.266, 5.2963, 5.306, 5.31». 5.336, 5.343,
5.38, 5.3 862, 5.39, 5.3963, 7.49, 7.496, 7.526,
8.572, 8 5 86. 9.736, 11.856, 11.886. 11 896,
12.1116, 13.1224, 14.1296, 15.1354, 15.1466’,
15.1482, 15.15065, 15.1532, 17 1676, 17 173,
17.174, 17.1752, 18 2032, 18.2052, 18.20562,
20.208, 32.22362, 32.2243, 32.22462, 32.225,
32.2256, 32.226.. 32.2266, 32.23063, 32 231,
32.2316. 33.244, 34.249, 35.26262, 35.265*,
35.2656, 36.270, 36.27262, 37.277, 37.2786,
37.280, 38.2836, 38.2852, 38.28 66, 39.3006,
39.3016, 39.3026, 39.303, 39.3046, 39.3056.
39.30862, 39 31562, 40.320, 40.3212.
господар м. (43) 1. Господар; лице, кое-
то господства, властей над някого;
повелит ел, властелин, й тогйва щё
да сё покаже црь дето е цр^валь нА
ейч'ките царье. йТь дето е быль гпдарь
нА ейч'ките съ’дници с^дникь 18.200;
тогйва щьть да се съберьть сйчгкь:те
люд!е еврёискы. й д^маха ей мёжд^
сёбЪ ёдйнь дрЬТым^. сто Р?ка мёжф’
на кой йма дрйъ! като нкто добрь й
^мень.. сто тогбва да стбримь царь,
ннто да стбримь гпдарь нА* на 18.1876;
тогйва щьть да вйдать ейч’ките еврее
момсёа пррка пр'й гЬ та щьть ейч’ките
да сойдать дёто нкго да м? думать, й да
плачать наше гпдарю мебуей помогчй
на твбать рсодь, помогнй на твбите
p66ie.. защб сме ные твой законь
дрюкале, й твойте д£мы #чйлс 18.2006,
// Лице с права и власт на владетел;
управник, властник. й стбри го Д^а.
на сощ’чь й на ейч’ка земли ОеталТйс ка
господарь 9.62; й послЬ нкто въцари
се дарУе царь, й оуг’к'мй да йма на
нктового цар’ство. рк. господаре... й
нй т!а ейч’ките постави троица людУ’е
съмотрйтелк. 11.92; й пойдоха на
стань < н£кои градь ан’дропол’ й быха
i една къща. й тамо щб б£ше гпдарь
й сй’д'Уа на онова мЪсто, й чинуше
свад’ба на своа дь.щера 7.496. И Лице,
което има под своя власт подчинена.
й Ть ре гад^. чт о бЪше слЪТа двд#. nptf.
рсчй гпдарю си така, три злынй. щъ
да наведй на тёбе 11.896; болЪрете
не щьт1 да сё сраьгЬть и да почйтать
робУето ей в’ този врЪме. а рббУёто
не щьть векте да слушать ыУдйрУето
ей 18.180; йгь сам’сй каже въ сулУе.
никои не може на два rriaapt да
работи йлй ёдногб да ненавйди. а
др^Тыго да люби 34.2536. 2. Лице,
което притежава богатство, власт
и принадлежи към господстващата
част от обществото; богатели,
първенец, големец. й акс чйнишь
празникь ешь1 й трапеза. сйрЪ пирь.
не зовй бол£ре й гподйрУс. нъ повйкай
сыромасы й прбсЬци, й малб~мбщнУи,
дето нёмать да тй врьнагь 1.46; й кога
добьте. хр. грбшоове а той йще да ё
гпдарь. й кога &зме гпдар’ство, ато мь1
йще срцето да ё пбвекте й гпдарУсто
31.2206; щб каже въ кнУга (сэвсва...
сыро маха кор’толйса со гпдаре, а
сирота кой нёмаше нй со где помощь
а азе й помага 31.221. 3. Стопанин,
притежател на имот, собственик.
вйдите ли кол’ко людУё миньха й нй
едйнь не под^ма ёднакво. нито знаиха
кога ще бн’зи брачь да дойде да ей
жьне нйвата, кога щ'Ьтбй й кога фтаса
бньзи гпда рь то гива еёйде та ей пожьнь
нйвага 18 1836; а сон’зи корабникь
cft pi що ойше на гемГата господарь
дето унте, стм^ жената, като ю оузе й
той ча раз’болЪ се 5.336. 4, Господин;
учтиво обръщение към мъж за израз
на почит уважение, а лбть .. да като
вид! сэн'Уа два зттла ала той не знаеше
чё сь агглы, амй сЬкаше че сь нЬкбй
пьтници. та сайде та гй посрещна... й
зё да им1 се мли мои гпдаре мл и ви
се на ваша млть, врьнЬте се съ мёне
V мои дбмь, да бмиёмь вамь нсовЪте
31.2216; тогази црца повел£ да го
тЬ’рет’ оу тъбель ctfxb .. йда трьнй за,
в. дни й вь сёд’мыи днь зё да вйка.
поустЬте мё гпдаре мой ёот^ка. ато
азь да вы кажь где ё крть хвь 4.24.
ед.: гпдарь 5.32, 9.71, 18.1876, 31.2206,
господарь 5.336, гпдарь 7.49б2, 7.506. 9.62,
9.63, 9.64, 9.68, 9.71, 9 73, 18.1836, 18.1876,
18.191, 18 200, 39.3155, господарь 9.62,
гпдар’ 39.315, гпдара 2.15, 5 636, 7.506,
господара 9.63, гёдарю 11.896, зв. ,пдарю
18.2006; сьбир.: чл. гпдарУего 18.180,31.220;
мн.. гподар!е 1.46, гпдаре 4.24, 31 2216,
господарУе ! 1.916, господаре 11.916, П.92,
11.9263, гпдарУё 31.2206,^ 32 226, гидаре
31.221, 33.240; бр (два; гпдар! 34.2536.
господярство ср. (1) Господарство, по-
ложение на господар. й коз а добые,
хр. грбшоэве. 'и той йще да ё ггдарь.
й кога ^зме гпдар’ство, агб мУ йще
срцето да ё пбвекк сУ гпдарУёто
31.2206.
ед.: гпдар’ство 31.2206.
господев прил. (5) 1. Господен; който^
е на Господ Бог; божи. й дойде гла
Твь на землйта, та рё. азь ейч'ко вйдЬ,
й нЬ ё ничто сэ члците дето мотать
да ей скрыАтъ грЬхоовстс G мене
32.2246; кота ходите по законь Твь,
тогйва се рйува бь й аплы нюговы
20.208. 2, Кэйто е свързан с един от
деветте ангелски чина в небесната
иерархия, тогйва шьть да прнгдггь,
О, чйнове сир! воевсды нбные
агглы, й арх'гглы, й прЬстолтшци
бжш. й кмётозе прьвы гпдвы,
сйлы, многого чйтаа херУв(мы, й
шесто крилатаг серафгмы. да Угответь
й да направеть страшный прЬстбль
бжш 18.1996. господ ев ден. Времето,
когато според християнската
религия Бог ще съди грехотото
човечество; делят на Страшния съд.
пакь каже прркь амбсь... й щьть да
ей желЬеть днйте й часьть кога ще
до днь Твь 18.1786; амй щемь да рёмь
защо е намь дёнь Твь той ё намь тьма,
а не свЬтъ... такьв'зи ще да бьде й
напокбщны днь плачь толЬмь члкь не
щё да м? дойде до край 18 1786
ед.: м. Твь 18.17862, 20.208, 32.2246; мн.:
гп двы 18.1996.
господен прил. (61) Господен; който е
на Господ. Бог или е евързан с Господ,
Бог; божи. й пилать со ба наставень
даде кёсифУ тЬлбтоТнк 35.260; й азь
ёс'мь кэаннь что лёгнъ на пръсыте
Тни на тайната вера 12.110; й пЬахУ
вътрЬ... й дУмаха блвите въеа дЬта
Тни 12.1 Рб; ами ей дУма сам'сй. ако
мё испъди царица нЬка мё йспъди. Тни
ё ейч'ка земли 12.11J6; тази свЪтлаа
sfit'la Тнь велйкы аг.ль. ёднакь катб
бЬнге жйвь. й бЬше по тъзи галлилеа
36.2676; й Tie мУ рёкоше... ты стоишь
тУка при бл'тарь Тнь й влЬзй вътрЬ
въ стйлищс и помлй се 6У 13.1236; й
бЬше отроковица мр!а зъ цркви гаи
сама си заключена 13.1236 велик
ден господен. Еврейски религиозен
празник. й приближн се велйкь днь
Тнь, й привесе 1сэакумь дарь свой ТУ оУ
13.121, й рё ё робынита, й, йУдйта..
сега сё приближй велйкь днь Тнь й
не пбобаеТ ти да плачешь 13.1216;
велика недьля на светите страсти
господни. Страетната седмица,
название ча времето межоу Връбница
и Великден, от Велики понеделник
до Велика събота. ако бУдеме се
постиле досёга със' вражда, анб сега
е дошла велйка нйли. етыё стрти
Тнк й пбббно е ceia да се йсправй
бти да бъдё дсстбини да празнУваме
стые стрти 34.2556; въздвижение
чъстнаго кръета господня. Хрис-
тиячекият църковен празник Въз-
движение на честная кръет Гос-
поден; Кръстовден мцатого дг,
вгЛвижёше чтнаго крта гаи. слово
бльгар'скы ёзыко 4.216; ивЪтоносие
господне. Християчският празник
Пветница, Връбница. дамаскуна
йнока штедшкона й сгУдита. слово на
цзЬтонбсТеТпн’. еже гс срЬтёше хво съ
вэ!емь 34.248.
ед.: м. Тнь 9 6 46, 11.872, 11.876, 12.1112,
12.1116, .13.121, 13.12162, 13.1222, 13.12362,
13.124, 15.138, 18.1996", 33.23 662, 33.237,
33.2376, 33.242, 33.2426, 33.245, 36.2676,
39.300, 40.321, гни 4.216, 11.88, 11.89, ж.
Тни 5.31, 11.816, 11.107, 12.1176, 13.1236,
13 124, 13.1246, 18.1972, 37.2746. Тни
13.1236, 13.1246, Тню 13.1226, 13.1236,
13.1246, 14.127, ср. Тнк 34.248. 34.249,
34.2496,34.251 б, 34.252,35.260,Тне 34 2516;
лгилТни 12.110. 18 183, 18.1996. 18.207, Тнк
32 2286, 34.255б,гни 12.1175.
господин м. (57) 1. Господин; учтиво
назоваване на мъж. за израз на почит,
уважение, й рёкоше мУ... сега Утоизи
ча гкдйнь ёу'стапе что дрьжи наше
Micro. неправедно повелЬ да погУбжт’
сэ наша роднина, три мУ’жТе 15.1436;
й рё корабникУ. раз'бра гпдйне, оти
носишь У корабь мраморе, ами ти се
м.тю, да ми продад ешь, со тЬхь 9 685;
й рёче мУ сэн'зи чюдны бжш члкь
крэт'ко гп дйне, сшённиче, оумирй ее
със' тогбзи брата дгакона 3.206; й рё
ймь, стыи теэаннь. кой сте вые гпдю
мои, та съ стё потр^диле да дойдете до
мёне вашего раба 12.110. 2. Господар;
лице, което господства, властва над
някого; повелител, властелин, като
каже й ирркь двдь. съслава (!) й със'
почесть вЬн'чал' си члка. й поитавйл'
го ей нй ейч'кото что е со твоа pS'Ka
стбрено. ей jib, члка ей стбриль пара й
господина... й сич'ко mV ей покбриль
пб нсэзЪте нктоовы 38.2836; й подй’ма
парь ctmV димйтрУю... й така ли се
надЬахь да мё почитёшь. като азь
тебе стсрихь гйдйна на ейч’ки сол^нь,
й юставих’ те на голЪма пбчьсть
9.636. // Лице, което има под свое
разпореждане прислуга, подчинени.
ато гы не найдё V то а ча, амй бЪха
бгишле нйгде да съврьш^ть прЪтрЪба
нЬкба гпдйнК си 5.37; нЬкой cnaxia
пр'чйнь, саше го зрава непочёкната
та го даде гпдйн\’ своём!/ дето б'Ьше
на бльгарете начёл'никь 59.314. 3.
Собственик. притежател на имот,
стопанин й на п^гь като ^л£зсэх'мё
оу корабь. й сон'зи що б'Ьше господйнь
на кораб'ть наейл'никь зль, й не п*/сти
мёне ами мё довёде т^ка 5.376.
ед : господйнь 5.376,15 1446^ гпдйнь 7.496,
15Л436, 15.I4862, 39.315, гпдйнь 15.1486,
гопдинь 15.1486, гпдйна 9.636, „9.68,
гопдйна 9.68, господина 38.2836, гпдйна
5.37, 9.68, 39.314, 39.315, зв. гподйне 2.15,
гпдйне 2.15 , 3.206, 5.296. 5.32, 5.382, 6.452,
9.65, 9676, 9.686, 11.886, 11.936, 12.1116,
31.2216, 32.2266, 32.227, 32.2276, 32.228,
32.2293, 32.2296, 32.231, 32.23162, 39.304,
39.310, 39.311, 39.312, 39.3126, гпдйне 5.32,
5.376, 9.68,„32-227, 32.23L гпдне 11.856,
11.88; мн.: гпдгё 12.110.
господски прил. (1) Госпооарски, гла-
вен, централен (за път) сэхбждаха
нЬкои блгочьстивш хот! ан е на с^ль’нь
на днь пращник# стмУ димйтрпо. й
дойдоха на госпб'скыи п1?ть, дето ё
на вар'дарь. й тамо видЬха бчйвЪстно
едкого като война чё йде сэ солЬ’нь. й
дрйгыго видЬха чё йде сэ ларйекыи
пг?ть. й ерЪщ'нъха се й двата 9.746.
ео. м. госпб'скыи 9.746.
господствиеср. (1 )ГоспоОство, един от
деветте ангелски чина в небесната
иерархия, йTia девет'тьчйнсэве ноны,
на трй чйнсэве раздЬливат* се по
трй. й прьвыи чйнь с шёстокрылаты
серафгме, й мнсэго бчй дето ймать
хер^вгмы. й стЬйшТи на прЬстблыте,
втбрыи чйнь ё. гпд’ствга, ейлы, й
власты. третыи гё чйнь па, кнёьсэве,
архгглсэ, йагглб 11.83.
мн. гпд'ствга 11.83.
господство ср. (9) Господство,
положение и власт на господар. й
въ тбизи ча пбчне да говори кък*
съмрьти й да дама... чева вйдишь,
и мой !/красёни ю?лы на мойте
двбреэве тбл’кози хубавы чар'даци.
в гол'кози войска щотб сто.кть
съ орьж1’е й’бби се сэ моё гйд'ство
31.218. твое (вале) господство и
господство ти (ви). Учтиво название
или обрыцение към лице за израз
на почит, уважение - твое (ваше)
господство, господство ти (ви).
векгг нс може да трьпй сэ грЬшны
члши безакбн'ство й неправды ..
да ако щё твоё гйд'ство дай намь
тестйрь да ймь веки? да не слйУвамё
32.225; й сэйде на пристанището до
еэша тыейцници... й рё ймь. что стё
вне, й кыдЪ сэхбждате ваше гйд'ство
15.143; амй йма ткка хрпане меяЬ> на
та се бпйрать на твоё пов'ЬлЪшё... ами
вёюе дай тестйрь гйд'ство ти... сЬкы
да ей дрьжй своата вЪра 39.2966; й
дотика щЪх’мё да съврьшй слбвото
блвеши хрпане... ами сс молю на
гйд'ство вы, не замаювайте се й не
дрЬмЬте 15.1426.
ед. господство 9.606, гйд'ство 9.616,
15.1426, 15.143,„31.218, 32.225, 39.2966,
гпдетво 11.103, гадство 39.296.
господствувам несв. (1) Господствам,
упражнявам власт над някого;
властном. йзлЬсте сэп/ка й строг чЬте
вратата. вЪчны. дёто съ сэ вЬка.
зашо щё да влЬзе црь нй цри й гь щб
гпд’ствй’ва 35.2636.
сег. Зед. гпд’ствк’ва 35.2636.
госпожда ж (12) 1. Госпожа; жени,
която има под свое разпореждане
прислуга, подчинена, господарка. й
рс ей. агаро саррына робынсэ сэкыдЬ
идешь, й где йхбждашь. й рё mV агара.
бЬга сэ господа моа сарра, бти ми
мнеэго досажда 11.846. 2. Госпожа;
учтиво назоваване на жена за израз
на почит, уважение, й за сёд'мь днй
сич’ка войска чинйха радо.. защб се
найдё гпжда йссдпйста й чедата геи
5.38; й оу сэнъзи пещера, бЬше мЬсто
широко... й само родй гпжда бца.
га нашего iv ха 33.237; Йда рё. гпже
црце. кои ще при хлЬбь иска дамикь
да Ёдё 4.236; рёче и збеима. мола тй
(!) гпжде моа, не бои се, амй сйч'ко
йсповЬдаи. кога си започёла, а ты
доврыпй 17.1716.
ед.: гпжда 3.17, 5.38, 33.237, 35.2606,
господа 11.846, госпожда' 11.846, зв. гпже
4.236, 4.24, 17.171, гпжде 17.17162, 17.1726.
гост эй. (3) 1.Гост;лице, коетопосещава
нечий дом: гостенин. й ре. займи
ми мал’ко пЬнезе защб ми дойдбха
гбепе, й не йма съ что да гы гбетимь
5.346. 2. Гост, посетител ни място
за отсяоане, за ношу ване, бйди го
ката днй нахбдеть. ейкаква грйжа на
члка прихбжа като на конакь гбепе
31.2166.
ед.: гость 11 1О8;лзи..- гбетге 5.346, 31.2166
гостол юбен прил. (2)Гостолюбен, който
обича да приема гости; гостолюбив,
гостоприемен. праведниците сэйдать
вь рай дётс гостолюбниго авраама. а
грЬшницит; вь тм? чер'н^ съ лгавола
18.2066; авраамь сэн’зи гбетолюбныи,
дето го чюемь на писанте ймаше жей?.
сарра ймето геи бй 11.846.
ед.: м. гбетолюбныи 11.846, гостолюбниго
18.2066.
гостолюбив прил. (1) Гостолюбив, кой-
то обича да приема гости; гостоприе-
мен. и авоаамь бЬше болЬринь, амй
бЬше тврьдЬ млтивь й гос тс, любив б.
та зарадй госте люб’ствс й добро
ерце, та сэйдё й направо свои дбмь
на др#мь пб' одно дрьви. та сЪд’бше
на дремать п$Ь кьщата ей, та ловЬше
пьтници й чюждйнци, й нЬкои да нЬ ё
мйн’ль прЬз’ нгегоЕь дбмь догдё го не
гостЬше 31.221.
ед.: м. гостолюбив ь 31.221.
гостолюбство ср. (2) Гостолюбие,
желание да се приемат и гощават
гости; гостоприе.мство. та зарадй
гбстолюб’ство й добро с$це, та сэйдё
й направй свои дбмь на цр^мь пб
одно дрьвб. та сЬдЬше на дремать
прЬ кьшата ей, та лов'Ьше пьтници й
чюждйнци, й нЬкои да нЬ ё мйн’ль
прЬз’ нгеговь дбмь догдё го пе гостЬше
31.221.
ед' гбс'олюб’ство 31.221, госголюб'ство
31.221.
гостя св- (10) Гостя, поднеса на гост
ядене или пиене; нагостя, угостя
й рё. займй ми мал’ко пЬнезе защб
ми дойдбха гбетте, й не йма съ что
да гы гбетимь 5 346; имать сэбычаи
царге, кога щьть некого голЬмаге
члка да гостать. не стбють самы при
тЬ да ймь сл^жеть амй сэставеть свой
вЬр’ныи члци, да одевать на сэнъзи
прка трапёза 34.248; й тогази стыл
Николае завёде еэша тыезщници на
митрополйата ей. й гости гы й прТё
гы, като добрь сэць чёда 15.1436.
сег.: led. гбетимь 5.346, 2ед. гостишь 1.46;
имперф.: Зед. гостЬше 31.221; аор.: Зед.
гостй 15 1436, гости 31.2216, Змн. гостйше
15.1376, гостйха 34 250; бъд. Зед. ще да
гостй 18.190, Змн. щьть да гостать 9.606,
щъть да гостать 34.248.
готвя се несв. (3) 1. Готвя се, възна-
мерявам да направя нещо, каня се. й
ймаха зависть на ха защб въскрЬшава
мрьтвы й готвЬха се да го Ь’бпбть
34.2496; а ел'залёла царица зарадй
дьждбвны берекеть, та се гбтв’Ьше
нгего на съмрьть да го лр'Ьдадё
21.2106.2. Гс-твя се, извършвам приго-
товление за нещи, пооготвям се. кой ё
тойзи дето, сл£ша че м? казйвамё бти
щё да бьде скон'чан’Ге на штЬтьть...
а той се не гбтвы нй дне нй ношёсь
18.1806
сег.: Зед. се гбтвы 18.1806, имперф.: Зед. се
гбтв'Ьше21.210б, Змн. готвЪла се 34.2496.
готов прил. (16) 1. Гоп.ов, който е под-
готвенза нещо: приготвен, натъкмен
та сё н£ с'мь надЬаль че щёшь тьй
скоро да дойдешь хайд8т'скыи да с!мь
знааль а азе са бы Зтьк'мйль да с'мь
готовь 31 2186; й архаггль михайль
готовь със' кбпгёто. й 8дари напрасно
камень что б£ше по црквата 11.98;
амй станй адаме да идЪмь Сзт8ка .. й
бставй скрьбь й грйжа, й гла-на радость
й весёл1е защо рай тёбе чака. й бнова
дрьвб дето зарадй нгего Сэпаде. сега
готово ради тёбе 35.265. 2. Като сыц
Само ср. Нещо приготвено, гото-
вото, приготвеното. кога ci цйшь на
гбз ба, й идешь й пи ешь ейч'кыи днь,
й ненаеытюваш' се. нй й йстТе нй со
пйт!е... что тй се придадё папоконь
раз8мЪй, прЪз' сэн'зи днь что inline
да ь'работшгь; загубил' си. й готового
разнесе. й талого ти бтёгне й дшьта
си бскврьнишь. й оумь ей иомрачйшь
11.1066. 3. Склонен, който има жела-
ние да извърши нещо, съгласен. й
тогази плакща кога ймаше войска,
а той б’Ьше готовь да йде. й кога
немаше, а той пакь не расп^щашс ей
войската. ами йдЬше на лбнь 5.286,
амй да с'мыслимь 6 сэн'зи св£ть дет о
ще да бьде до вЬка радо... амй готбви
да бьде па пбетъ й да се възрьжазамё
16 1596, й д8маха блгодарй те бж!и
ёгбдниче, зарадй твоата чеврьста
помощь, оти нй си потьп'каль нашйте
сльзи й жалсэсти. амй катб готовь й
ск6ро_помбщни та си посл^шаль на й
даде нй шб тй йекзх'ме 39.316; азь вы
направихь пути да елйпате кш’гыте
щб е пйсано. й законь мой... а в!е си
нагбтвих'тё сушите на евнр'ки й на
тьпапе й на йгра, и на зрисл8ш8ван:ё,
й на злы д8мы готовы 18.204. 4. Кой-
то е в състояние бързо да се от-
зове, съеъриен. й сэнази страна,
веталг искаа, й соль'нь intme да погыне
сэ гладь, амй велйкыи стыи димйтрге,
готовь помбшникь хртган'скыи. не
остави мЪсто своё да сё раз'валй.
й да погыне Сэ глад' 9.696; каквото
й днешны велйкомнйкь гесэр'пе.
велйкь наптоатель й пембщникь рсёд8
хрт!ан'ском8. готовь гошвшникь кой
се нем8 мли 39.2956. стана готов.
Изразя съгласието си с нещо, съглася
се, склоня. това катб раз'браха фрён'ци
щб бЬха 8 при градь. готовы станъха,
й посл^шаха цра съсйч'ко (!) ерце. й
поклониха се на нгего вото повелите
8.596.
ед.: м. готовь 5.286, 9 696, 9.726, 11.98,
15.142, 31.216, 39.2956, гбговь 31.2186,
39.316, ер. готово 35.265, чл. готовою
11.10^6; мн.: готовы 8.596, 9.616, 11.83,
18.204, готови 16.1596.
гощавам несв. (4) Гощавам, поонасям
на гост ядене и пиене. й ре м8 манэё,
постои п'ка да тй донес8 идете да те
погостимь... й рече архгтл' маною,
сторй гоз'ба 68. а мёне нед£и гощава
11.89. // Образно, амй сега на хс
гощава. катб сЬкогы, така й днёска.
nt със' гоз'ба земльна пкашна.
дето днёска ндемь, a Vip-fe ёемё пакь
гладны. ами ны гощава гь със' гоз'ба
нбнаа й чиста й ста. дето не меже
да погыне 8 члка нйкога конто ё със'
чисто cjhie 8к8силв 34.248.
сег.: Зед. гощава 9.606,34.2482; пор.: отриц.
със съкр. инф. Зед. (недЪи) гощава 11.89
грабна св. (6) 1. Грабна; взема, хвана
някого бързо, изведнъж. чю гла
велйкь чё рё. възм£те тъзи жена й
заведете ю въ адь й тогази напрасно
мё грабнъхз страшньте сэнт'а аггле.
й съвёдоха мё дблУ на н Ькое тьмно
й 1 розно й страшно мЪсго 11.104;
тогази го грабнь архггль михайль
за врьхь главъта мУ й занесе го х
вавулснь ? сэн'зи траль при лъвадвете
11 936. // Хвана и откеса жертвата
си (за животно) и видЪ чё додё
влъкь й занёсе брата ми й тем ча иоде
.тьвь й грабнъ мёне й като мё нос Оше,
слУчйха се nacibipi’e та мё сэнюха
5.37 2. Грабна; отведи някого със
себе си писала, против волята му. и
йспъдиха насйла 1сэална, й грабяъха
го. й заточиха го ъ? морето 12.116; й
бтидбха члци царевы, й найдбха го
чё сЬди на сУ’днипа своа. й Учи слово
бж!ё, да вЪрУвать ха й грабнъха го
като дивы Львове, й завёдсха го прО
цара мааимтана 9.636
аор.. Зед. трабнъ 5 37,1рабнъ 11.936, 11.94,
Змн. грабнъха 9.636, 12.116, грабнъха
11.104.
грабя несв. (3) Грабя, вземам нещо
чуждо, присвой вам. свё са тр?ди й
мльвы да сё ббол-Ьри... той болЪзнУва
да бы щб гбдЪ добыть, а др?ги са
веселить със‘ игеговьть дббывь...
той грабы й сэнтема г?ка, а дрУгымх
остане доброго 31.216; й члци катб
видЬха, бти се запали црквата, текоха
да ю 8'гасеть. й ёдны гасЪха, а дгг?гы
грабЪха сребро й злато что б'Ьше
даровано стмУ 9.726.
сег.: Зед. грабы 31 216, Змн. грабеть 9.726;
имперф Змн. граб-Ьха 9.726.
град м. (204) 1. Град, голямо населено
място, голямо селище, ймаше близУ
при тбйзи грйдь сднб ёзеро голёмо
39.3096; а тй пУстй людте по сич'ки
моста й по граде ве, й по села да гс
искать давне быха го нЪгдё намЬриле
5.336; й п о йдбха на стань? нЪкои градь
ан'дрог.ол' й быха У ёдна къща 7.496.
2. Събир. Жителите, населението на
града, й йзпЬзе ейч'кы градь мало й
гслЪмо. да глёдать що щё да сё стбри
чюдо на цар'ската дъшера 39.310; й
пише й веселйше се ейч'ки градь, за
вт дни 10.79. 3. Крепост, укрепено
със стени селище, й би'зи епкпъ йде
послЬ' нктс й дойде до врата градУ
9.68; й дойдоха й сэбыколиха бколУ
градь нбщ1'тс овък'ка, й натьк'мйха се.
кога се потай нарсэдь, да прОмйнх’ть
cj стЬните скрйшб 9.72; й дойдоха
да пл!н?вать тбизи гр&'. акблТа. й
врЬме мнсэго стбриха сбвънь гра, й не
могбше да мУ стбрдть нйчтб 11.966. 4.
Ограда, й като стань пЪ’мень иесэфить.
раз'валй тьзи мал'ка црквица, й
съзйда др?га велйка... й околУ градь
съзйда велйкь. й нйрь выебкь сьзйда
да сё оупази монастйрь 11.1006; това
кагб чюха саракшы, й стбриха градь
дрьвЪш сэвън'ка. със' въж!а й със'
врьтеше. вдигнъха камикь голОмь
сэгор'Ь. й п?стиха го на покрбв'ть
цркбвныи 11.966.
ед.: rpi 2.156, 6.44, 11.916. 11.966, 12.1116,
12.1166, 14.1306, 15.141, 31.2216, 32.228,
32.2286, 40.320, градь 4.25, 6.416, 6.42,
6.436, 6.44, 6.472, Б.4862, 7.49, 7.496, 7.516,
7 52, 7.52б2, 8.59, 8.5%, 8.604, 9.616, 9.632,
9.646, 9.676, 9 682, 9.71, 9.722, 9.72б2, 9.7362,
10 786, 10.79, 11.91, 11.94с, 11.963, 11.9663,
11 97, 11.976. 11 986, 11.1006, 12.1086,
12.1096, 15.1326, 15.137, 15.13762, 15.139,
15.1406, 15.14362, 15.1446, 17.1686,17.1716,
18 186, 32.228, 32.231, 33.2365, 33.237,
33.2416, 34.250, 34.252, 36.2676, 36 268,
36.2686, 36.270б, 37.27462, 37.277, 37.278,
37.281, 39.2976, 39 309, 39 30962, 39.310,
39.3116, 39.3122. 40.32062, 40.321’, 40.32163,
40 3236, градь 5.376. 6.43(>44, 11.96, ip£'
6.446, 8 596, 9.73, 11.966 11.97, 12.1196,
15.1346, 15.14262, 15.143, 31.2216, 32.22763,
32.228, 32.2286, 37.2762, 38.290, 39.3106,
39.31162, 39.312, 39.3126. 39.316, 40 321,
40.3236, i^a 9.73, 9.736, 11.936, 11.9662,
15.1336, 15.1356, 15.143, 32.2276, 39.3116,
г$а 32.2276, града 9.68,14.130,36 267, градУ
9.68,11.91,12.115, члл'радьть 32.2276, грать
32 2276, градьть 39.300, 39.306, градьть
39.3086, зв. граде 34.252;мн.: градсове 5.336,
5.356, 5.362, 5.386, 7.52, 7.526, 7.53, 8.59,
9.72, 11.862, 11.91, 15.139, 18.188, 18.1886,
18.190, 18.193, 31.218, 33.2466 36.2676,
36.2706,39.313. градове 5.336,8.596,11.946,
18.177, 18.178, 31.2196, 33.247, 39.2966,
град ос ве 6.466, 11.83, 16.157, градсэве
15.1406, зрадове 33.2396, чл. градовете
12.119, 18.178, зрадоветЬ 18.194.
градина ж. (6) Градина, wicmo, заса-
жено с цветя или оеэшки и зеленчуци
прилйчнны сь црковныге граДници
блвён’зи хрпане. като нЬкоа голема
ограда что е насадёна вьтрЬ сь
Лкак'во цв-Ьте миризлизо. й вътре V’
сЬньзи градина да с£дй едйнь сть црь
й зове сякого члка да бЪссди, със'
нкто 33.232; й въ ?дйнь днь хбдЪше
по градына своа йз'ъ бвбпцето. й видъ
члка чё нривёзайа вьжё да сё 6б£си
11.105; й повёл Ь бном^зи enKnV да
носи гнои на лбз’зе, й на градйнх где
сЬють зёлзё 9.676
ед.: градына 11 105, градйна 31.217, 33.232.
зрадйнУ 9.676, чл. градйна га 33.232; мн .
градйны 31 2176
градски прил. (5) Градски, 'който се
относя до град, й щё да ймь навые,
й да гы Voue, й тЬх'ныте гЬла щё да
гы фрьли по ь’лиците град'скые. да
гы пэтьпчать 18.1866; й сэ корень
нгеговь щё да йстёче кладён'ць. й сё
нкто да сё йзмыклъ зрад'скыте мйжзё,
что съ лв'Ьро^мнй 37.274.
мн.: град'скы 7.526, град'скые 11 956,
18.1866, град'скы 15.144, чл. град'схыте
37.274.
градя несв. (4) Градя; правя сграда,
постройка; ст роя. й сега те 6с тавлимь
оу дбмь твой й азь сёхождамь по моа
работа да градимь здаша 13.1246;
й въ едйнь градь бЪше нЪкоа жена
вдовица раз'бра й т'за. оти сё грйди
чёр'кова ctmV велйко_мнйкЬ' гесэгзю
въ [г]радь рёмель 39.312
сег.: led. градй 9.69, градимь 13.1246; аор.:
led. пади 31.2176; страд.: сег. Зед. сё гради
39.312.
гражданин м. (20) Гражданин, жител
на град, й нЬкои члкь йрь ймёто
mV гражаыинь йз'брань й почётень.
йщ'Ьше да стбри мйрь, да сэнзсме апла
сё камензётс даго не Ллють 36.2716; й
оугКдихаков'чёгь накола, й повёз^х1 го
V' ipd. й ейч'ки графане го посрЪщньха
2.156; й видЪха грабанете това чюдо
й голЪмь сгра нападе на гЬхъ й зёха
дг бегать й?' г^й 39.3116
ед.: граДсанинъ 36.2716; мн. графане 2.156,
36.2716, 39.310, граждане 5.276, граждане
6.43, 15.138, графане 6.44, граждене 6.446,
графане 1196, граждане 11.96, 11.966,
31.2226,37.275, граждёне 15.1376, гражденё
17 1696, графане 39 3106, чл. планете
39.3116, гражансте 39.311б<
грелетъ от стб. г рдеть несв. (1) Идвам,
пристигали пр-Ьвстикъ. (!) еще не
6t пДЬвъзв'Ьстйлъ. йко Iредеть хс,
птъв’Ье 66 пр^ходи^ъ проповЪдникъ
й повЪд^етъ, греде^ща цра. та же аб’з’е
приходи' й самъ цръ 33.2466
сег.: Зед. гредетъ 33.2466.
гредыи от стб. грдстн прич. (5) 1.
Кате същ Идващилт; този, който
идва, пристига а днёека се чю д8’ма
сэ м[л]йды дЪпа. й посрЪщнаха го
й рёкоха mV. бпвепь гредыи въ име
гнге 34.249. 2. Като прил. Идвашия,
който идва. й йзёха ваза сэ фйникь.
й йзл’Ьзоха наср'Ьща SmV пЪаха mV й
flVMaxa. осанна блвёнь греды въ име
гне црь шлгевь 34.2516.
сег. д<-ят. ед.: м. гредыи 34.249, греды
34.24%, греды 34.2516, дреды 34.252,
гредейца 33.2466.
Григорий ЛИ (4) Григорий богослов.
Григорий Богослов, каже й бгослбвь
григбрзе. какь ё прЬдй ибо й зёмлю, й
а дама, създаде бь агглы 11.83; йз'вади
ли хс ейч'ките дши из' ада йлй hL
сЩйпайте григерш бгослбвь что рё
35.2656
зригбрзе (!) 11.83. 33.233, 38.284, григорза
35.2656.
грижа ж. (37) 1. Грижа, безпоюойство,
тревога, бол^рзето та се мьчать й
дне й ношесь гокб да се оболЪры, й
до старости кг то еосакь сэ огне, сс
тэпй. а кс-йто са сдзромаси дльжни,
сэ грйжа й сэ гыд'занГе бблесгь
хващать 31.220; а сэнТа поганы една
мнсэ сё бе’четь с'бра й начёха да (Г)
наговори , оутрЬ да прЬмйнж й да
(!) 61 а със' цра конгангйна. й пр!3
тьзи нощь голЬма грйжа й скрьбь
нап^на на цра ко гаги (!) 4.216; й
прЬз' тьзи нощь царь й нгеговь брать,
й болйре царевы сэ йдь й сэ грйжа
не могбха нй хлЬбь да вдуть, нй да
заспЬть 7.536. 2. Грижа, постоянна
мисъл, старание, загриженост. й
бтиде си. й нйкои го не оусЬти. оти
не щ'Ьше да м? знае нйкои дэбрбто
чтбто чйнЪше. нйтй йщ'Ьше похвала
Q члци. тьк'мо ймаше грйжа какь да
оугбди 6S115.1346; а нЬ да се засрйжй,
за сэдежды х^бавы, йлй за вст!е и
питте безумны cVtl тТи, й не познаха
йстинаго ба. дётб за това ймать грйжа
й за дшьта сине помыслывать 34.2556;
й тй ми бЪше чёдо моё, сэць й манка,
йгь, й назиратель, й помощники, й тй
ймаше за мёне грижа, га мё чюваше
й пазЪше 35 2606. 3. Задача, цел,
стремеж. й рё mV. прЪд&вам' ти азь
тогбзи мом'ка... амй го наставй какь
да сё спаси, й наЬ’чй го, й вьразУмй го
й кртй го да &?де хрпанинь. това да
ймашь грйжа 6.47. не ме е грижа за
някого (нещо). Не ме е грижа; не съм
обезпокоен, разтревожен за някого.
нещо. ёдйнь члкь що сь ё сэрёкль сэ
др^га, или сэ брата, йлй сё сьсЬдина...
й вйди го напоконь че го нЪкои биё,
йлй го мъчи, йлй mV дрхго н’Ькое зло
чйни. а той mV девное (!) не помета не
го ё нй грйжа ни се скрьби. защо сь е
сэрёкль сэ нёго 16.1586, ами й ты не
жали ей брате кмрТаче. защо й мёне
когато йспъждаха сэ цари гра. ни что
не бЬше мё грйжа за това. амй ей д!?ма
сам'сй. ако мё йспъди царица нЪка мё
йспъди. гни ё ейч'ка земли 12.1176;
яде ме грижа. Безпокоя се, тревожа
се за нещо. кога ходите по законь гвь,
тогйва се р4ува бь й агглы нгего вы, а
коги прЬстьпате закон' бжш, тогйва
ме грйжа йде зар£ това 20.208.
ед.: грйжа 4.216, 4.26, 5.316, 6.47, 7.5363,
8 586 12.1176, 15.1346, 15.135, 16.1586,
17.1646, 18.183, 18.190, 18.1932, 18.1956,
18.2026, 19.20762, 20.208, 20.2096, 31.2166,
31.220, 32.2256, 34.2506, 34.2556, 35.265,
38.284, грижа 11.1026, 18.2026, 31.2166,
34.2506, 35 2606; мн. грижы 12.111, грйжи
18.1896.
грижа се несв. (14) 1. Грижа се; по
лагам грижи за някого, нещо; старая
се. й той го Vie на ноейла, й занёсе
го въ ёпкппо й CTiViVBaiLie mV сам'сй,
й грйжаше се за нгего 14.1296; й
тол'кова любЪше стыи димйтр!ё
сотД’нс'цТи людге. й така се грйжаше
за тЧ. й мнеэжищ' гы йзбави сэ плЬнъ,
й сэ мбрь, й сэ гладь 9 726; той се
1рйжи й трхди, а на дpVгы остане,
щото с печалйль 31.2156, сто да сё
грйжите за дшите ваши й да сЬете V
вашите дши с£ме бжтво (!) 20.208.
2. Грижа се; безпокоя се, тревожа
се за някого, нещо. пр’Ьдавам' ти азь
тогбзи мом'ка.. да го ймашь за сына,
й да се не грйжишь за нгего какь да ю
сэхранишь да порастё амй го наставй
какь да сё спаси 6.47; тьк'мо ам'вбнь
що с насрЬ црква не бЪше направиль,
защо нё мбжэше да найде так'визи
прилйчны мраморе, й мнеэго се
грйжаше что да стбрй 9.686; й ймаше
голЬ пб'кань да почйта без'дЬ’шныте
йдблы. й грижЪше са какь да стбри
хотёше на сл'лйн'скыте беэгове
39.296.
сег.: Зед, се грйжи 31.21562, 31.220. 2мн. сс
грйжите 20.208; имперф.: Зед гр![ж]Ьше
се 8.56, се грйжаше 9.686, 9.726, грйжаше
се 14 1296, съ грйжаше 34.2506, грижЬше
са 39.296; бъд.: Змн щьть да сё грйжать
18.1936, 18.197; пов.: 2ед. грижй се 7.536,
описат. 2ед. да се грйжишь 6.47.
грижен прил. (9) Угрижен; който има
грижи, тревоги; грижен. й д!акбньть
оста скрьбень й грйжень. защо додё
бы жйвь сэн'зи сшеникь та се не
простйха 3.18; рауй се кбзма дето
весело й кротко поглёднЬшс скрьбны
й грйжны члци й ^тЬшавс-ше гы
10.796.
ед.: м. грйжень 3.18, грйжень 9.69; мн.:
1рижны 4.2263, 10.796, 32 2256, грижнш
15.1506, грйжнй 39.3006.
грижение ср. (1) Грижене, безпокое-
не, тревожене. тьй щьть да думать
тогйва сйч'ките л)'од!е да плачать й
да сё грйжать... не щё векю, да сё
чюе нигде, йлй и отчете, или сказашё
за дшьта добро, амй токб сё плачь й
вьздышЬшё й ш'п'каше й лёлекаше й
1рйжен1ё 18.1936.
ео.: грйжеше 18.1936
гроб.м. (62) 1. Гроб; мястото, никоето
е погребая мъртвец нЬкои пбстникь
ймаше гамо на стлъпь прЬбываше, й
пбсгеше се близ!/ при санова мЬсто
гдето е быль гробь ст!и пётки 8.57;
б'Ьше тамо прЬ диваньть царёвь. до,
и, растёвы далёче грсбь еллйнипь
некоего й тогбва мрыьв'ца йщЬше
ананДс'Ге да го въскрЬси стыи 39.304;
й сон'зи кнёвь не смЬа нйчтб да
похвати со няеговыте мощи, тьк'мо
fee прьсть со трббьть ctoms 9.67. 2.
Трап, яма за заравяне на мъртвец. й
дойде при Учениците си, й рё ймь, та
йскопаха гробь, кол'ко бЬше нгегова
възраст[ь]... й цЬлова г[ы] й рё ймь,
мйрь вамь брат!ё. й Ь’лЬзе оу гробь й
лёгна 6.486; й азь ялЬзо вътрЬ i гроба
да сё поклонй на тЬлото ctmS стар'ц^.
й найдох' го аЬль 14.1306; й рёкоха ей
ме^ себЬ кои пакь да копае на дрчго
мЬсто, ами ё т#ка тбизи гробь дбета
ширбкь й гльббкь, да ть'римё, й бнази
мэьша да не смрьдн 8.576.3. Гробница,
постройка, в която се намира гроб.
й видЬ прЬ сёбЬ чтка й дрьжй клк чь
что е со гробь ст MS'. й рё MS’, млю
ти се члче, что дрьжйшь ключове.
сотвори ми да сё поклочю й азь ctmS
димйтрпо 9.706; й тогази кагб видЬ
ключарь цркбвныи дето пази гробь
ctmS. че съ пбмнеаго ббрьнаха люд!ё
да грабеть среброто что бЬше на гробь
ctmS привйка виебке 9.72. 4. Прен.
Смърт. члче, кога лёгньшь. на бдрь.
помЬни й смислй гробь, й загрижйтЬ
се за дйпйте ваши какь щьть да сё
раздЬлАть со тЬлото 31.2226. божи
гроб Божа гроб; място в Иерусалим,
където според библейското предание
е погребая Исус Христос, й десёть
годйнь сЬдЬ оу монастйрь и помысли
да йде на бжш гробь й да седи ’амо
йз'бколУ по пЬстынита 14.126; рё
ём^ жена его... ные нигде не може
бы, тьк'мо да пойдеме вь 1ёрлимь
дето 3obs’tl хртТане бжш гробь 5.32;
сставя никого в гроба. Предизвикам
нечия смърт; уморя, погубя някого.
той ва нгставЬше по пЬ'стынатъ й
просвЬтюваше вы согнйнныи стлъпь
а вые за това го бставих'те въ гробь,
й защо вы м, гбдинь прЬхрани въ
пЛтынжтъ а вые го 8бих'тс въйстин^
рождёша ёхыднова естё 35.259;
положа се в гроба. Пожертвам
живата си, обрека се на гибел. хс...
проббдень бы въ рёбрата. да рззерё
рй’кбписашето адамово, въ гроб' се
п оло жи, да въскрЬси на. на крть вдйгнь
се, да възнесё иа при нкго 35.2586;
оти за[ра]дй ва распёт* се сись, й ради
ва, положи се въ гробь, й пор^гань. и
със' копне прободень 35.258; прЬдаде
се нечие гЬло гробу. Погребе се
мъртвец. й бца като плачЬше за сна
своего, й rp66s’ щЬше да се прЬдадё
тЬлсто нктово 35.263.
ед.: гробь 5.32, 5.356, 5.376, 6.486’, 8.57,
8.576, 9.7063, 9.712, 9.7 1 62, 9.72, 9.72б2,
9.73, 10.766, 12.118, 14.126, 14.130, 31.216,
33.244, 35.2582, 35.259. 35.260, 39.314. гробь
9.74, гробь 12.1206, гробь 31.2226, 39.304,
гроб' 35.2586, 35.259, гроба 9.706, 14.1306,
34.2526, гребя1 15.136, 35.263, гробя1 15.1366,
чл. гобб'ъгь 9.67, грббыь 9.672, 1рббъть
9.706. 14.130. грбб'ть 9 71, 9.716, фобы*
9.716. 9.72, грбб'ть 12.1206, 36 2696, грббать
39.3046, 39.3053; мн.: гробе ве 18.1896-
190, фобы 35.2616, чл. гробеьете 18.190,
гробовете 18.196.
грозд м. (2) Грозд, чепка грозде, й
хбдЬше царица из* лоз!ёто .. й сбкьсна
гроздь й йз'Ьде го 12.113; й принесете
стыи х.тЬбь. й й лбзи три грозди
37.280.
ед.' 1р6здь 12.113;л<нгрозди 37.280.
грозен прил. (6) 1. Грозен; конто има
неприятен, некрасив външен вид.
тогйва шьгь, хХ’бавите люд!е й
кравзнпте й лица та й шьть да
станьть й мрьтвыте по грозны, тогйва
щё да лйуг ххбость жёл'ска 18.194; й
ббл£че се въ рйзи грозни й сЪдеше
като проикакь uph црква бг ородйчина
40.321. 2. Грозен, който преоизвиква
страх и ужас: зловещ, страшен.
й тогази напрасно мё грабнъха
страшныте йюа аггле. й съвёдоха
мё дбл8 на нЪкое тьмно й грозно
й страшно м1.сто 11.104; й оузёха
стго сл>'гы царевы, й завёдоха го въ
тьмницх. й н£ вь съббрнх’ тьмнйцх’
гдёто запйрать ейч'ки люди ами на
м£сто грозно, й тьмно 9.64.
ед.: м. грозечь 18.182, 18.1826, ср грозно
9.64, 11.104. мн.: грозни 40 321, сравн.
пс-грозны 18.194.
грозн! нареч. (1) Грозно; с недовол-
ство, раздразчение: гневно, ядно. а
той ще да сс раз'ерьди (!) на тЬ, та щё
да гы поглёд^ва грбзнЪ. като без' лицё
й ерьдйть 18.1886
грозив 18 1886.
гром м. (4) Гръм, гръмотевичен тря-
сък, гръмитевица, гром, й като ре,
амйнь. ато се стбри трбмь велйкь
на това мЪсто. кол'кото се сйч'кытЪ
йтлашиха щотб б1ха тамо 39.305; сто
де съ зайблачи тврьдЪ. й ст[с]ры се
грб й млъше велйко 39.2996.
ед., грбмь 6.Д66, 39 305, гры 18.1936, гро
39.2996.
громов прил. (1) громов син. Син на
гърма; прозвище на Иоан Богослов,
си на на Зеведей. мца того кз,
пръстав;л€нТе стго апла й ёглиста
icoanna бго_слбьа. кь Т' прЪйцё
тромб снь. вь кз 6.41.
ед.: м. грбмб 6.41.
грош .и. (5) Грош, стара монета, й
хцЬнйха се, й %ё гь й нтёго аран^на,
Т, гроша 7.496, залХдо събра тбл'кози
хйлтади грбшове: шо не могбха да мй
даровать животь 31.218.
мн.: трошове 31.218,31.2206, грешеоье 31.2206,
гэбшоове 31.2206; бр. (!) грогта 7 496 .
грьди мн. (3) Гърди, част от тялото
на човек; гръд. й напоконь завёдоха
мом'цш стго въ тьмнйц8 й прострёха
го на землю, й тфйха мХ’ нйзЪте въ
клады, й на гръ дуге мх1 бс тавых а камйкь
гол£мь 39.299. бия се по гръдите и по
липето. Бия се по гърдите и лйцето
като израз на разочарование и гор-
чиво съжаление. тогйва като щьть да
чюеть йныа люд!е таквйзи д^мы й
ан'тихртста. тогйва щыъ да познають
й да разХ’мЪать бтт е това ан'тихрёсть.
тогйва щьть да въеплачать ейч'кыте.
тогйва щьть да сё бйеть по грьдите й
по лйцёто самй си й да плачат* й да
думать, й гол-Ьма б-Дда на на сега. й
зла работа на на сега. со каква йзмама
на йзмами, й как'вб ны зло даде
18.1926. бия си главата и гръдите.
Разкаивам се за нещо. изпитвам вина и
горч-аво съжаление. й тогава ейч'кыте
люд!е ёдйнь ёзыкь, й ёдйнь гла щьть
да дХмагь й ейч'ки грЪшници щьть да
вйкать й да плавать 6 гр'ЬхооьёгЬ си,
й щьть да ей биать главъта й грьдйте,
й плачагь гврьдъ... ала не щьть да
ймать млть нй сб кого 18.1996
чл. грьдйге 18.1926, 18.1996, грьдате 39.299.
гръ тин я ж. (2) Гордост. надмгнност,
високоме.рие. й това. послаюе вйдЬ
архТерей. йспльни се съ йдь с^цёто
м3, й сайде съ ’ОлЪма грьдыни, й
прЪвьз несены.. й покачи се й сЪд'нь на
престолы й годами се тЕрьдЪ 36.2686.
ед.: грьдыий 11.107, грьдыни 36.2686.
тръдос (!) вж. тръдост
гръдост ж. (3) Горделивост, чувство
за превъзходство, гордост. й не
покаа се тогази, нй свва ни адамь. й
бь зарадй това гы не npie, ради т!х'но
безймт’е й грьдбсть 38.285; тёбе имаме
брйк’1е щото ны чюва. тёбе помощь,
й със' твой чюдеса над!.заваме на
врави наши, й пс-б!дивамё б!соове. й
йфрьл!ме грьдб дьавол'скаа 16.163.
ед.: грьдб 16.163, грьдбсть 35.2636, 38 285
гръд’Ьлив прил. (3) Горделив; който
проявява надменност в отношенията
си с другите; високомерен й кнёзь
сътвбрень б! й ба, нй ёдйнь чйнь й
агглыте. ого л! ми се й стань грьд’Ьлйвь
11.836; й сич'кы б!ха грьдЪлйвы й
лрЬвъзнесени а тбизи црь твой дето
сега йде, н! ё катб йн!а. ами ё крбт'кь
йсм!рень 34 2526.
ед.: м. грьдЬлйвь 11.836, 11 84; мн.:
грьдЪлйвы 34.2526.
1рълица ж (2) Гургулица; вид птица,
подобна на гълъб; гърлица. й снах а
и рё й азь йт?ка пе йзлазю. амй щь
бы катб грьлица щб е госта, дбде
не раз'бёрь’ за мЛкатбго си 40.322. //
Образно, й епаха ймь плаче гбр'ко
й го'маше тёж*ко мёне грьлйци что е
ГО’сто_люб'па. кбл'ко ГО?сга быхь годйны
й чакахь да чюга твой гла 40.3236.
ед.: грьлица 40.322, грьлйци 40.3236
гръло ср. (3) Гърло част от тялото на
човек ши животно; врат, шия. амй
знаю добр! бти ймаше плаюда б!л!гь
на грьлото й сабьа 5.35; й гейр'пё
рё на момътэ. йвръжй въжёто й
конйтого й дай го мёне й свФза стыи
змеатого за грьлото 39.311.
ед.: чл. грьлото 5.352, 39.311.
гръне ср. (1) Гърне, глинен съд. что щё
да бъде бп'зи члкь. дето се глёдаше й
злато й й срёбро й й м!, й на жел!зо
стойше. й мал'ко нЬщо поста. га чё
стань напоконь слабо катб еднб грьне
18.1816.
ед.: грьне 18.1816.
грънец м (1) Гърне, глинен съд; гърнец.
чрьвагата (!) mV й корёмат' ms’ й мЪдь.
кол!нет! mV й нтз!те mV жел!зны. й
мал'ко н!щс йма в' нгего катб прьсть
печёна, да рёшь като й грьнець 18.181.
ед.: грьнець 18,181.
грътан м. (1) Образно. Гръклян, раз-
мирение в предната част на тра-
хеита. ты и дето мё сега йстры нь йз'
рЛгЬте д1’авол'скы. ты ми й сега ги,
йз'йвй тогбзи твоего в!р'наго раба, й
мойгб добрб-мысльника. и да гб вида
й да го познал кои ё тбизи чтбто чины
тбл'кова млть със' мёне грЪшнаго,
дето мё йзвадпль й 1рътань вражш
15.135.
ед.: грътань 15.135.
гръчески прил. (2) Гръцки, от МИГър-
ция. й посЛ!ft пр!ёцар'ство грьчьско.
блгочьстивыи царь кон'етан'тйнь снь
стыеёлёны 15.1396.
ед.: ср. грьчьско 8 586,15.1396.
iptx и. (104) А.Грях; постъпка, конто
е в разрез с религиозная закон и нрав-
ственост, прегрешение защб 61 ше
йпрьв!нь затвореньрай. зарй1 адамовь
гр!, а сега се створи 38.286; зарй" това
чювай й пазп се й й шан'ство. защб й
това се см!ша съсь тёж'кыте "р!хсэве.
й мнйзйна то върйна въ мъка 1.5; ами
й ные блвеши хрпане, да Йчйстимь
себ! й гр!хссвете наши, й й вражда й
йклевета, й зависть, й й бл^дь 13.125.
// Злонамерена постъпка злодеяние,
злина. й какьа йзмама на йзмами, й
как'вб ны зло даде. со гол! гр! що
ны направи сега тбизи проклёти
зн'тихрють 18.1926; й рё in?MCHV, сега
те йз'гор!ва, ако не доведёшь П’ка
раба бжТа сммёона. защб го ей мъ’чиль,
й защб го ей йспъдиль, коё ri’ е зло
стбриль.й кои I р! 2.12.2. Греховност.
знаю млть твою члко_люб'че ги. чё
навйва на твой тн!вь. гдёто на на
быва... й знаю че ей полбжиль днй
твою зарад[и] нашь гр! й прол!а
си прй/ю крьвь твою на кртЬ 9.736;
тогыва нбето щьть да гб свйать агтлй
нбныи наеднб като хар'тТа. й землйта
щё да йз'гори, м, лах'ге надблс сэ грЬ
члчьскы, че сь е бмрьсйла сэ члчьскы
гнКсоты 187196. имам rptx. Греша,
съгрешавам а грЪшните щьть да
въскрнать да нап пытать в£чнаа м8ка.
й сднй йма мал'ко rpt та сё йзмблить.
кби какь € «’работиль, тьй си й зёма
хакагь сэ правсднаго с2д1а 18.199;
имам грЬх за нещо. Имам вина,
нося морална отговорност за нещо.
нгсговы мнТа й чюдеса щё да кажа й
азь, амй не смёа защо се бож нЬкакъ
н!що да не остане нейсказано, та щъ
да йма гръ затова 39.296; й думать
ёдны члци. оти ако сс бпыё. что чиню
(!) злб. й кби гр£ йма за това. й паче
сйч'ките гака дйчають. амй кнУгыте
цркбвны йнакь зарьчать 11.108: имам
rptx на душата си. Извършвам нещо
осъдително. греховно пази се нйкакь
никогы да се не кльнешь, нй въ стое
evrfie, нй вь црква, нй въ дркго н’Ьщо
ако се й зара" истина кльнёшь, гол£
rpt ймашь на дшьта своа 1.3; немам
rptx. Не съм грешен, нямам грехове.
й спЬзе на земли, й пльть npie сэ стые
бце що ё двца мр!а. й бы съврьшень
члкь, като й ные. сэсеЬнь тьк'мо грЪхь
немаше 9 626; падна в rptx. Изпадна
в грях, съгреша, прегреша. ако лй ны
пакь йск^си д!аволь. й падне въ нЬкой
сэ прЪрён'ните грЬхсэве. ато да сё
не прЬдадё въ бчааюе. нитб да ремь
бти ные векю не можем' се спсти 1.8;
прибера rptx. Поема върху себе си
грях. й рё мь’жь гею. не мй е въз'мбжно
бче сты да ей бстзвлж женъта... й
да приберй й азь грЬ зарадй нгеи
11.1046; родя на rptx. Родя някого
извън закона, в безбрачие, блжённыи
с!месэн', рё. влко. прркь двдь, каже
дхбмьстый какь е въбезакбые зачёть,
й на iptxb родй го майка м» 2.116;
струвам и сторя rptx. Прегрешавам,
съгрешавам й зар4” това ню ё крйвь
бь, кога члкь са. стрКва rpt бти бь
свакого члка бстави на свод вбл.к
1.3; зара" това да не рёмь, днесь да
стбримъ грЪхь a оутрЬ са ща покаи й
йсповЬда са ща 1.86.
ед.: rpt 1 З2, 1.5, 1 66, 1.76, 2 12, 2.126,
3 206, 3.21, 5.296, 5.406, 6.476, 9.736,
11.1046 11.106, 11.1082, 12.116, 15.132,
15.146, 18.180, 18.1926, 18.196, 18.1966,
18.199, 18.2016, 20.2086, 31.2186, 31.2206,
32.2236, 33.235, 33.246, 38.286, 38.290,
грЪхь 1.8, 1.86, 2.1Гб, 5.27, 9 626, 16.1626,
18.199, 31.2226, 38.285, rptx' 2.116, 5.406,
:ptxb 19.2076, rpt 20.2086, 32.2236, 35.2572,
38.284,39.296, гр-£хь (!) 38.284. rptxtf 34.253,
чл. rptx'Tb 1.66, грЪхьть 32.231, грЬх'ть
34.253, грЬхьть 38.2916; мн : грЬхсэве 1.4,
1.5, 1.76, 2.116, 4.25, 9.736, 9.75, 11 108,
18.2066, 31.220, 33.2466, грйхмве 1.8,
31.2186, 39.2956, iptxooBe 5 34, гр^хоове
6.476, 16.159, 31.2226, 31.226, 32.2306,
грехове 21.211, 33.247, rptxooee 32.230,
грЬхсэве 33.241, чл. трЬховете 1.4, 1.46, 1.8,
гр-Ьхсэвете 1.46, 13.125, 34.2536, гр-Ьхсэветс
5.306, грЬхсэвете 9-74, 38.2916 грЬхсэвети
13.121, грЬхоовёте 18.199, 18.1996,
грЬхооветЬ 18.1996, грЬхоовете 32.2246,
32.225ц, 32.231, rptxoBeie 33.235, 34.2536,
]рЪхсэвёте 34.2536, грЬхоовёте 34.254,
грЬхбвете 37.2806, rptxсовете 38.291.
rptxoBeH прил. (4) Греховен, който е
евързан с грях. й недЬйте да спйме
като V тёш'кы сьнь грЬхбвны. й
мбжеме що смё досега злб стр-ва." е,
ато сэсега зара; това зло. добро да
стбриме 31.219; дойдё врЬме заради
доброе наше спсеше. й просвЪти
намь селище хво. дето сме досёга
сЬдЪле вь тьмь 1рЬхбвна 3.17. //
Образно, й па рече, й засега що ей
не промЬн^ваха покрбв'ть, ато се със'
каменТе ёэблЬкоха. кол'ко да йм’ се
съвлЬкь’ть грЬхбьны рызи 17.1726.
ед.: м. грЬхбвны 31,219, ж. грЬхбвна 3.17,
грЬхбвнай 33.2406, мн.: грЬхбвны 17.1726.
rptxoBHT прил. (2) Греховен, който
се отнася до грях; греховшп. мал'ко
младо раелйн'че дань, щё да скочи
като сэ нЬщо йплашень. като да рёшь
тьи ще да йзл'Ьзе антихр1'сть сэ ада
грЁховйтаго 18.185; й тогази сэйдоше
й надоше (!) ха какь ё рбдень. й защб
бы нощь, защб 1д£ше да сё промине
люта й гор’ка тьма грЪховйта, й да
пристьпи днь да ны спаси 33.241.
ед.: м. грЪховйтаго 18.185, ж. грЬховйта
33.241.
гр1шен прил. (57) 1. Грешен: който
е вършил грехове, прегрешения;
греховен, й рёкб азь павль къ агглК.
покажй ми дши грЬшны й праведны
сь каква прйлика йзлазЪть сэ тбизи
свЪть 32.2296; й сЪкыи хрттанинь,
макарь грЬш'нь, макарь правёднь,
йма ей аггла хранители 11,83; т!е
бЪха грЪшни, й й’зеха ммрб скъпо.
й поливах^ на глав? ictf х? й проста
ймь бь сьгр1шёшето 34.250; й думать
Gtf, ги млймь твоа дббрина. бти векте
не мбже да трьпй щ грЪшны члщи
безакон'ство й неправды ,32.225. 2.
Като същ. Грешник; човек, който
има грехове, прегрешения, азь лю-
дтёте мйлова й право ймь съда
сЪкомК... нй праведнаго мьча, ей
грЪшнаго мйлхвамь. амй сЬкомК
сьмь даль дйль. грЪшномХ’ мъка, а
праве дном»' ран й црт во ноное 18.205;
праведниците шыь да вьскрнать да сё
почетьть й да ей земать доброю щотб
ймь бь нагбтвы. а грЪшните щьть да
въекрнать да напльнать в£чнаа мх'ка
18.109.
ед м. грёшень 1.4, 31.219, грЪш'нь 11.83,
12.1126, грЪшны 14.130, 15.1386, грбшнаго
2.10, 5.30, 15.135, 15 1356, 18.205, 38.285,
грЫпнаго 34.2536, грЪшномХ 2,9, 11.98,
15.134, 17.168, 17.1696, 18.205, 31 2176,
сравн. наигрЪшень 12,1106, най грйшень
19.208, ж. грешна 11.105, 15.1516, 17.1666,
17.1676, 17.1706, гр4шна 17.1666, грешной
11.104, чл. грЪшныа 13.1216, ср. чл.
грЪшното 17.1726: л/и.. ipiniHiH 1.6, 18.193,
грЪшны 4.266, 9.7362. 18.200, 18.2006,
32.226, 32.2296, 40,323, 1рЪшныи 18.189,
гр'Ьшни 34.250, :р!>шны 32.225, 1р5шны
32.226, 32.2292, 32 2296, 32.231, 1р<шны
18.1986, 18.206, 35.2576, чл. гръшните
16.160, 18.199, 32 231, 33.241, грЪшныте
32.225.
грЬшник м. (47) Грешник; лице, което
има грехове, прегрешения, съмрьть та
е па праведници голЬмо добро, а на
ip-Ьшници гол£мо зло, й велйка щёта
31.219; амй пакь знак, й чю, затова
сл£зе бь та бы члкь, дето гб роды
ты, да сэбрьнс грЪшнпци на покаанте
17.1706; и прЪклонй ей пакь колЪнЬте
блжённыи иэаннь. й поклонй йм’ се
ди землю, й рё. кои с'мь азь един:
грЬшникь оу га ба. й сэ сич'ки члци
наигрЪшень 12.1106; псмЪнй вЪчнх'ю
мъка на грЪшницп, помЪнй какь
щешь да се мъчишь зарй" грЪхсэвете
ей 1.46
ед.: грЬшникь 12.1106, >р£шника 17 166,
17.1676, 18.1986; мн. грЪшници 1.46,
11.104, 15.1352, 15.146, 16.1576, 17.17062,
17.171, 18.1992, 18.1995, 19.208, 31.219,
32.2286, чл. грЪшницитё ’8.1776, 32.2286,
грЪшннпите 18 1986, 18.200, 18.2016,
18.20363, 18.205, 18.2066, 18.206611, 32.2286.
грЪшнищыте 18.206.
грйшница ж. (5) Грешница; жена,
която има грехове, прегрешения, й
рёкоха тси. знаеш' лй нЪкое добро да ей
сторила. й т!а ймь рё. една грЪшница
ёс'мь й коё мог»’ добро да стбрю
11.1056; й тУё что помыслюваха, й азь
ймь разХ’м'Ьва защб й азь знай чё с'мь
грешница, й щъ да сё мьчх1 й т!ё т ова
мыслЪха да мё гореть въ адь 11.1036.
ед.: грешница 11.1036, 11.1056, 17.167,
17 171, 17.1726.
гугулЪм (!) вж. голЪм
гуегавор (!) вж. гундафор
гулио ЛИ (1) Гулио. й като лежааше
дойдё нЪкои члкь ймето мК гХ’лю. сэ
гер'мха. и дойдё i цари_гра да посЬтй
стх'ща кнёва като ё ббл'нь 11.986
rfciio 11.986.
гумно ср. (6) Харман; място, където се
вършее; гумно, й др»?гы годй др^гымК
да м? Сэнтсме водьта сэ дворы1' м?...
др^гь; йще вЪтрь да лометё токьть
да ей направи себ^ г(мно 31.217; й
пойдё двдь, й к#пй онова г^мно със'
пшенпцьта чтбтс врыиаше ор’на
11.896.
ед п/мно 11.8962, К'мно 11 895. 11.90,
18.181, 31.217.
гуидафор ЛИ (2) Гундафор. казаха цйр!/
Йн'д1иском8' гЛт’дафбрЬ’. какь е довёль
аввань кйтёць хытра маис тора 7.516;
аввань. плетень 61ше сё индийского
цара г^егаъбра. (!) да йще да "уцЪнй
маисаора дрьводкт’ца 7.49.
nteraGopa (!) 9.49, г^ь'дафбрй' 7.516.
гъба ж. (1) Гъба: предмет, който
попива течност; сюнгер. тогйва
щьть да видеть й пировете дето го
прикоьаха съ тЬ й гьбата дето го
напойха със* бцёть й жльчь 18.200
ед.: чл. гьбата 18.200.
гъст прил. (1) Гъст, който се състои
от много разположени близо един до
друг еднакси предметы, й лов'ци koi а
лбвёть лбвь, й йщёть sBbpie по ropie й
по дол'чины, й по гьсто ш^мТе 31.215.
ед.: ср. гьсто 31.215.
гюмрюк м. (1) Гюмрюк, такса върху
стоките; мыто, а пакь другие йщьть
да зёмать со гсомрюкжть пбвече...
лДком'ство е сйч’ки людТе притйспало
31.217.
ед.: чл. гсомрюклть 31.217.
гюмрюкчия м. (2) Гюмрюкчия; лице,
което събира мито. зара болир'ство
по ейч'ката земли, й по сич’кы пьтюве
гюмрюк’ч!е, й бпй’р'ще, й трьговцш
градовс дрьжеть 31.2196.
мн.: гюмрюк’ше 31.2] 96, 32.2286.
д
д1 числ. бр. (17) Четири, 4. азь дан (иль,
прркь видёхь кажеща сънь. дё изл£-
зоха. д вЪтрове нбны, та ймь б£ше
ймето. сЪверь. югь. ёврснь. й зефирь
18.1816; защб косифь бЪше рсдйль,
д, сьшове. 1акова сумеопа, 11?д^, й
icoci’a 6.41; й дркгы. д, ейлы зовът* се
жиготны... прьва е сйла наговор’на. .
а второ ё г6га (!) йз’быра члкь добро
со зло... й трёпа ё сйла н'рость... а
чщврьта ё сйла желашё 33.2326. // В
състава на сложно числ. Д Четири
хиляди, 4000. й царь прйзова але§анрьс-
каго вика, й кртй се царь й сйч*к1-_ дсомь
нктовь, й д. людте 39.3116.
д 2.1262, д 6.41, 14.1296, 18 18162, 18.1822.
18 18263, 18 196, 32.22762, 33.2326, д
19.2076*, Д 39.3116.
д11 числ. редно (10) Четверти. чй) д й
др£го чюдо слушайте блвёни хрпане
2.14; сказашё д то йскашё 33 2416*
// В състава на сложно числ. да.
Четиринадесети. й сотогази оутврьди
се гразникь. да праЗнй’вамё въззижешё
4THOMS1 кртЯ, мца сеп’тем’врта, да. й
до днёшныи днь 4.266; мца того, д1,
жйпе пробные матере нашее петкы
трьнов’скые 8.55.
д 2 14, д 9.70, 11.856, 39 316*, чл. д то
33.2416*, да 4.216, 4.266, 36.267, да 8.55, д1
36.267.
да част, и съюз (5788) I. Част. 1. За
образуване на глаголни форми за
бъдещи времена; да й глёдаха ейч’кы
графане гбрЪ со колите кам’тб ёзербто
как* ще ламГата да погльне момъта
39 3106; прркь icaia да’ма за това,
люд!ё дето сФдЪх!/ във’ пмнйца
незнания, щъть да видеть гблЪмь
св^ть 33.241; й пойдё догдёго б£ше
стража на раз’ббиниците. й видЪха го
сонУа влъхвы й щеха да го $61ать 6.476;
й поидбха на еднб мФсто гдётс щЪше
царь да прави полата 7.51 б; защо дЪть
мой закхёи, кога щЪль да ёмре, й
казаль бщ1 моём!/ сТмбЩ1 4 23. 2. За
образуване на описателни форми за
повелително наклонение; да. й раз'бра
царь й разтнЪва се. й рё на с.тягыте
да запалите пбтврьдЬ пещъ до сёд’мь
пъти. й тог ази да горите трите Сзтроци
V пеща 11.92; й стыи коаннь позна че
ё д!аволь. й рё м>\.. да не йзлЪзешь со
това мЬсто, додё ми не кажешь, за коа
си работа дошьль П'ка при мёне 6 44;
й рё MS’ сты 1сэаннь. пркё ть ще хс чёдо
моё, токо ёла да йде назадь. й недЬи
да сэстанешь тька въ срце дкавол'ско
6 48; й рё ймь млю ви се братке, скоро
йдЪте й найдЬте го. ако лй го не
найдЬте, т^ка веки: да нЬ е дошьль
никои 2.12. // В състава на сложна
частица нЬка да; нека да. й рё анна.
нЬка да пос бди при на еднакь еднъ
годйна. да на врьши трй годин ь 13.12 3;
й со страхь нюговь двдь паде на лицёто
си й млмше се й ре дбста бы гнЬвь
твой ги. нЬка да дойде ча мёне твбата
лютына 11.896. 3. За образуване на
сложни неопределителни местоиме-
ния кой да е, какъв да е; кой да е,
какъв да е. ёдйнь члкь що съ ё сэрёкль
со др^га, йлй сэ брата, йлй сэ съсЬдина.
йлй сэ дрь'гыго кби да ё члць и вйди го
напоконь че го нЬкои биё, йлй го
мъчи, йлй ms’ др^го нЬкос зло чйни. а
той ms’ девное не помага 16.1586; ако
лй щёшь на без'врЬменнаа грпжа, а та
се не бгрйж^ваи нйкоги за нЬкоа
как'ва да ё работа, й ако бкень, будешь,
йлй непочьтёкь, йлй йспьдень, не
бгрйж^ваи се 19.2076.4. За образуване
на съставно сказуемо; да. а ссэаннь
npie V сёбЬ ей дхь стыи. й тогази
започё да #чи за вЬра бж!а 12.111; й
пойдбха тамо й зёха да копають й
найдбха тЬлото стЬи пёткы цЬло й
х^баво 8.576; вйдегь злыте й
нечьстивыте. правёдныте как* сё
вёселжть. й не мог^ть да сё приближёть
при сэньзи прьскаа трапёза 12.1186; й
т!’а като вйдЬ че съ заклё, тогази
трьгна да вде слЬдь нкго 10.78; й
тогази повелЬ бь архистратига’
михайл^, й прЬста да хбива евр ёискыте
люд1е 11.90; й йбма рё. дрьво_дЬлёць
сьмь. й ь’мЬю да прави, рала, й колела,
й корабе 7.516; й жената сэ срамь не
смЬа да гб попйта, ты кой си, защо го
вйдЬ чё е члкь старь, й почьстень
15.154. 5. За изразяване на определено
чувство, отношение (недоволство,
съжаление.. учудване, удивление); да.
й ёпкпь рё mS. не вйди hi* лй кол'ко зло
тёглй сырома, азь й чюждйнець. ами
мё пйташь что м! е. днёска работа, а
нощёска с'мь окован' й какь да не
плачю 9.676; й пойдё тьмнйчныи
стражарь. й рё на сэн!'а три властелк.
-ъс' плачь, братке мой любовны, да нё
бь нйкакь аль хлЬбь със' ва й любовь
ймаль 15.146; сэ. сэ. что е тази щ’жда е
е. что ё гази ейла сэ назаранина. да сс
чюдишь й дивйшь, кол’ко ё ейла
маршна крЬпость 35.263; й мнсэго се
чюдйха на нюиното стбе тЬло. сэ
тбл'кози врЬме какь стой цЬло й
красно, й блго^хае, й сэ х^бава
мириз'ма да сё члкь не насыти 8.58. //
За изразяване на съмнение, колеба-
ние, опасение (в съчетание с отрица-
телната частица не); да не би да.
амй пойдё й паднъ на нсэзЬте м#. й рё
м^, да не съ си прогнЬваль на мёне щб
съмь твба рйба 5.376; й помысли си
ако ймь не стбри по волн, да не быха
се й т!ё помётнъле да ей въз'м^ть
йманкето сё нюго 15.1456. II. Съюз. 1.
Свързва сложни съчинени съедини-
телни изречения; да, и, та, па.
дойдоха два аггла % ебдеэ ip^' S’
вечёр'но врЬме. а лбгь сЬше прЬ
содсэм'скы врата... да като видЬ сэнГа
два аггла ала той не знасше чё сь
агглы, ами сЬкаше че сь нЬкой
пьтници 31.2216; агглы прихбдетъ
прЬ прЪстоль 6ж!и плачать й викать...
да ако щё твоё гйд'ство дай намь
тестйрь 32.225; й повелЬ на елйгы да
•'зведйть стго йз' тьмнйпгта... да като
го видЬ царь че ходи зравь. почюди се
чюдо голЬмо 39.3016. 2. Въвежда
подчинена определителни изречения;
да. й рёче сщённикь 1сэсифь’. на тёбЬ
сс паднъ жребке, да приёмешь двца
гна 13.1246; и въ ебнка дни йзлЬзе
повелЬнке сэ кгесара августа, да сё,
напйше въсакь члкь на своего ей
Сбчьство 33.2366; HMaxV законь
манастир'скы, да се пбететь ьь днь
2.106. 3. Въвежда подчинены под-
зожни изречения след безличны изра-
зи; да. й др£гыи нЪкои члкь.
задлъжнъчь много на ё'дпбго сврёина,
й досадило mV се да лежй запрЪнь V
гьмнйпа ради сэн'зи го-тй длъгь 6.48;
й ста npt нгегс нЪкои члкь ймето mV
pVBiMb, й рё mV. не поббаё' прьвънь ты
да принесешь дарь TV 5V, защото ей
без'плбд'нь й нЬ е йзл-Ьзло со тёбЬ
сЬме въ шли 13.121. 4. Въвежда под-
чинены сказуемноопределителни из-
речения към подлога и допълнението;
да. й сЬкыи ймаше себЬ си мрьт'вь
със' тЬ.пбто. идёше ймь бЬше да
думать бжш р4чи 17.1646; й емкого
члка^чашс, не лъжёте ни кльнЪте се
на йме бжУс... защо ё голЪмь грЪ да се
кльнёте вь йме бжУе 2.126. а т'Уа гы злЬ
мь'чаше й пак'гы oct?ди хеэанна стбри,
да сече дрьва й да пбклажда сог'нь. а
прбхора да полйьа люд’Уе и да гы мые
6.416; ето снь бжш съ ан'ггльтте
нктовы сториха бой със' дУавола, й
със' тУа цар’Уе землъекы дёто бЬше гы
направиль ан'тихрУсть да сь пб кктова
рька 18.195. 5 Въвежда подчинены
допълнителни изречения; да. й бЬше
зль чловёкь. й повёл Ь ОномЬ’зи епкпК
да носи гнои на лбз’Уе, й на градйщ1 где
сЬють зёл’Уе 9.676; дУаволь разХ’м! что
е рёкль мал'хь на жёныа ей. й завид!
й йще да й стбри пакость 10.776; й
ймаше йрь робыни злЬ падаше о
более гь. й пбмлй mV се да ю йсцЬлй
36.272.6. Въвежда подчинена обстоя -
телствени изречения за цел; да, за да,
та да. й йзлЬзе ейч'кы градь мало й
голЪмо. да гл едать що щё да сё стбри
чюдо на цар'ската дъшера 39 310; й
найдё на половйнь път' си дрьвб
х^баво й много, листно, й сёдна пб
юего да си почУё 16.1576; й дойдё
нЬкои момъкь ймето mV дбм'но, сынь
д’Уоскорйдовь, cnVra романинь, да сё
къпе х тьзи бани 6.42. 7. Въвежда
подчинена обстоятелствени изре-
чения за условие; да. ако. вчёра мар'Оа
й мар'Уа сестрй лазаровы. посрЪщнаха
ха със' плачь й под^махь mV, да бЬше
быль т^каги. не бы ймрЪль нашь брать
34 249; как'вото сте добро стбриле,
таквбзи щете сега й да намерите, да
стё сл(?шале й почйтале нкговыте
д(?мы, й нёговьта наЫса, не бых'те са
сёга осъдиле 18.201. 8. Въвежда
подчинена обстоятелствени изрече-
ния за следствие; да, та да, че да.
тогйва щьть да сё бсъдеть тУа самы
сёбЬ ей, дёто не слХ'шэха д(?мата гни
като бЬше рекль да не бсъжате члка
да не стё бсьдени й ь!ё 18.197; затова
се й оша 6oaxV, бти да не быха й
1 Ьх'ны жены вЪр!?вали, й нр’Гёле дхь
стыи. да йдёть й тУе с.та нкто 36.2716.
а нЪ да. Въвежда подчинена обстоя-
телствени изречения за изключване
вместо да. нЬлй ей чёль на кн’Уга что
каже за ёретйка члка, гднйць и дваыь
да гб поучишь, й тогази ако не
пр’Уёмлм!, а ты се о нкго оречй, а н£
така да чинишь 12.1156; амй йма Р?ка
члцУи мёждх на, та са й блго йле й
мёсо. а нЬ да пбстЬть като е зарьчано
18.1986; без да. Въвежда подчинены
обстоятелствени изречения за на-
чин: без да. й рёче ей збсима. гбл'кози
годйны така ли прЬбы без' болесть, и
без' пакость о дУавола нЬщо да
потёглй 17.171 б; да речеш (да речем).
Да река, предположи допу сна. й като
вид!, несторь младь тзрьдь гврьдЬ, (!)
кбл'ко да рёшь ймаше, до, к. годин' й
хх’бавь 9.656; й тогыва в тозй ьрЬме
бЪше й велйко_мнй геор'гУе. младь на
възрасть да рёмь, до. к гбдйнь
39.2976; та зара тега пррк' осьжда
нашего проважданУе. та каже. 3aaVflo
се мльви й тр*?ды съкы члкь на тбизи
свЪть Щ/стошныи... ала да рёмь че ё
истинна тйзи д(?ма прркь’ 31.220; амй й
пакь та е чюд'нь члкь. ходи ь’ сднъ
риза, й йде тьк'мо ёдйнь хлЪбь, й
веда, а др(?го нйщо. й да ремь че е
нЪкои магёсникь йлй е лъстникь. а
той сребро й злато не t/зйма 7.53; да
речеш (да речем), като да речеш
(като да речем). а) Свързват израз
или изречение, което поясняла пред-
ходен текст; да речем, сиреч именно.
оти ё бь непостйж'мь, да рёшь. не
мбже нашь члчьскыи ?мь постйгнь да
раз^мЪемь бжТа работа 38.2866; а
трётТа дх’ма е пакь. оти, ка ё бь три
съставень да ремь сёць, й снь, й стыи
дхь 38.284; зашб стбе evrfie на три ё
раздЬлкно. еднб каз^ва щб съ е
стбрило, катб да рёшь, распепе,
погребёте вьскрсёше. второе,
прйт*ча. катб да рёмь гатён'ка, шо ё
34.253. б) Свързват изрази, с които
се изразява предположение или
сравнение; сякаш, като чела. трётзать
влькь дето прилйч'Ьше катб рйзь. та
казйза за цра алёданра, дето сйнапрЪ
црь’ваше на ёллините. дёто им' се
показа като йкбна йспйсана. й катб да
ршпь на; травин а сё м!> 18.1826; й кога
да прЪс“ьпА прагьть. азь не мога.
сйч'ки S’jiiaoxa лёсно, а мёне като да
речёшь че ми нЬкои брани й не й?ща
мё 17.170; й сётвбриха сЗн'зи конббь,
й найдбха гы цълы й ни ёднэ влакно
не б£ше йз'гор’Ьло, йлй сё главата ймь
йлй сё снагъта нЬчтб, амй 6’hxV да
речёшь катб жйвы й ц’Ьлбк^пны 5.396;
да си жив до в1.ка (въ вЬки). За
изразяване на благопожелание и по-
чит към еисокопоставено лице; жив
да си. й пойдбха на цара й рёкоха mV.
дар!е naptf, жйвь да будешь еъ вЪкы.
стбриха едйнь з'гбворь сйч'ки людзе,
който твой хлЪбь йдКгь при твое
цар'ство 11.926; й повйка царь
сё далече. жйв' ли ей даншле др5'же
мой. й даншль чю йз'ььтр'Ь й рё да ей
жйвь napV до въка. Ть бь щ'сти аггла
своего й загради "?ста лъвьЗ. й жйвь
сьмь досёга 11.93; зам (зан) да. а)
Бъвеждат подчинены обстоятсл-
ствени изречения за цел; за оа. пррци
й льжлпвы xpiCTbi й знамёша щьть да
стр!?вагь, замь да йз'мам'Ьть добрыте
люд!е 18.1916; соблЪче се хс въ
чрьвена багреница, зань да покрые
голоть адамЯ прЪбцЬ' й съ трьсть го
бйха, да съкр^шй главъта д!авол^
35 2586. б) Въвежоат подчинена
обстоятелствени изречения за след-
ствие; че да. та да. ты да го Оправишь,
й бпазйшь. й наглёдКвай. пакь ты S’
дома да го довёдешь. замь да тй
славим? ймето твое стбе ката днь
39.3136; защо (оти) да. а) Въвеждат
подчинена обстоятелствени изрече-
ния за цел; за да. мпсЗзйна ми даваха
аспри, азь не зёма защб да дохбжда
сЬкыи на мёне 17.1686; ейч'ко това
пр'Ьтрьг'Ьхь за щб да йз'вадА тёбе, й
ейч'кы ребдь дето сё тёбе се нарбдиль
35.265; и на тъзи гора възвёде хс
аплёте й защб гы завёде навйсоко. бти
да покаже высокь разь’мь на аплёте
38.2926; на распёпе хво, вък(?си хс
жльчь сё ёв реете, отй да йсцЪлй
а дамб вето въхь’шёше что вък(?си ада
сё дрьвото 38.289. б) Въвеждат
подчинена обстоятелствени изрече-
ния за следствие; за да, та да. й
затова рё хс но ейч'кы ёзыци да сё
проповйда йме моё да се покають.
защб да йм' се бставеть грйхсёвете
38.2916; й пакь въекрнй трётыи днь,
като си мнсёгыщь казаль намь, със'
твойте простым Vera. оти да вид к и
азь й твойте ?ченици. защб се съ
бскрьбйле 35.2626; и да (ако и да).
Въвежоат подчинена обстоятел-
ствени изречения за отстъпване; и
да, ако и да. й тогазй стаа пет'ка катб
чю сэн'зи гла, й да и сё не щ£ше. а тиа
сЗстави сёньзи щ’с^ыни 8.566; а
четврьтэе пакь дето да любйшь баща
си й манка си... й нйкога гь [ не бставей
да гладя'вать йлй да жьд^вать. йлй да
йсгёглать нЬщо зло... защо напоконь
ако нЬщо й добро да ймь сгоришь
немашь файдъ 1.5; като да. Въвежда
подчинены допълнителни изречения;
като че, като чели. сякаш че. въ една
нощь... лёгна да спи. й стори ms’ се
като да ё оу солУнь, вътрЬ S’ црквата
стм^ димйтрУю 9.706; колко да. а)
Въвежда подчинены допълнителни
изречения; като да. това като чю црь
ббрадова се, й мнЬше мУ се, кол'ко да
леты й да фрька по' нбето 8 596. б)
Въвежда подчинены обстоятелстве-
ни изречения за цел; колкото да, за
да, само за да. не наказ^ва на съсь
сич'ка ерьдини нгегова нъ мал'ко
нгказ^ва на кол'ко да сё покаёмь за
гр-Ьховете наши 1.4; ато се със' камеше
соёлЬкоха. кол'ко да йм' се съглЪк^ть
грЬхбвны рызи 17.1726; макар да
(макар и да). Въвеждат подчинены
обстоятелствени изречения за от-
стъпване; макар да, макар и да,
макар че. й тьи се бЬше пбканила,
макарь да бЬше жена амй бЬше
йспльнюна дха стго. й бЬгаше й нюа
ейла дгавол'ска й йечёзн^вагзе като
дымь 8.56; амй пак' гы видЬ апль бтй
нЬ съ Утврьждёши добре със' разУмь
макарь й да йщеха да сё кртеть 36.270;
нежели да. Въвежда подчинено обс-
тоятелствено изречение за степен;
колкото да, като да. й царь като вйдЬ
чё УмрЬ лгео, бскрьбй се тврьдЬ за
нкго, нёжелй да бы се лишйль со
цар'ство свое 9.66; нема що (что) да
сторя. Няма що да сторя, безеилен
съм пред нещо. това като чю царь, й
нема векге що да стбри сё йдь й со
лютина. като бы пб'смЬань со црцата.
амй напйса на стго, й на царита (!)
таквбзи оеййенге сицчль 39.308-3086;
а цар' се бгрйжи й вь йдь йспльни се,
й со голЬма ерьдйтина нема что да
стбри. ами повелЬ да йско[па]1бть
грань голЬмь... й тамо да фрьлйть
стго 39.300- 3006; освЬн да. Въвежда
подчинены обстоятелствены изре-
чения за изключване; освсн да. й
напоконь соговори царь й каже со
болЬре мой, дрУго на тбизи сть нЬ е
най почт но бсвЬнь да сё покланиме
на бобгове наши по ейч'кыить свЬть
39.297; оти защо (зан) да. а) Въвеж-
дат подчинены обстоятелствени
изречения за цел; за да. я по въскрсёнге
йде медь със' вошУна. вбе'кь бти, защо
да проев Ьти адама, й ейч'кыте что съ,
йз' адама 38.289; той слЬзе со нбето, й
въпльтй се со стыь двце марь’а. дето е
црь нёныи, а той npie нищета бти зань
да обогати сыромасите что сь
сопадньле со добрыте работы 33.235.
б) Въвеждат подчинены обстоя -
телствени изречения за следствие,
за да, та да. не дрЬмЬте. амй
послушайте съспч'ко (!) ерце. да
раз'берёте за стго Николае й дрУгыге
MS' чюдеса бти, защо да прославите ба
15.1426; прост (просген) да си.
Простен да си, очростени да са
греховете ти. й апль MS’ рё- азь
прощаза. й да сте прости, й да бъдете
соб'щи със' ха ба моего на иртво нёное
7.546; й рё кой HbMS1 cnS’rSsa й почйга
й Угоди MS’ тако ми име хво простёнь
да бУде й дарь дббрь со мой дсомь
40.322; ради (заради) да. Въвеждат
подчинены обстоятелствены изре-
чения за цел; за да. й вь един' днь
пойдё стыи на ёднб мЬсго, й женага
ms’ й дЬца ms’ радй да се проходеть
5 .316; амй ные ради да се не забавимь,
да бстави пррчьствьата ато да скажё
праЗникУ дУмите 33.236; да не рёшь
лъжна д^ма, нЬкога за свбй ръз'кь й
гры ов'щина. заради да добьешь, защо
й това скрышома крадеше се нарйче
1.7; пази се й со своата си женъ. зашо
ть е даль бь жёнъ. да ра^ашь дЬца, а
нЬ заради да кУр'вишь 1.76; та да. а)
Въвежда подчинены обстоятелстве-
ни изречения за иел; за да, та да, че
да. й щьть да ходегь мойте двата члка,
mb, мци. та да проказоьать запаса днй
йме мое 18.186; трЪбУваше блнёнчи
хрпане. таквйзы страшны дУмы да
послйпаме. та да се й ные ист'р]Ъз-
виме за нЬкэе добро 31.219 б) Вг веж-
да подчинены обстоятелствени изре-
чения за следствие; та да, че да. дё
да намЪра азь вйно и вода да вы дамь.
зева не с'мi Ть, та да йма това сйч'котс.
щотб вые ищете 18.192; кой щё да
познае тогйва оногова лъжа, та да
поб'Ьгне, като ще да съберс ейч'кыте
дчаволе да мУ сь войскь вь ббразь
чячьскыи 18.1886; та че (дето) да.
Въвеждат подчинены обстоятел-
ствени изречения за следствие; та
да. че да. и истинна се нарйч'Ьх'тё
хрпане. ала не стрУвах'тё мбать законь
щотб 64 зарьчаль бти нЪ ё с4кыи да
дУма Ти, Ти, та чё да вл'Ьзе вь цртво
нбное 18.2056; й сэйдй "при члка
йз'брана. дето знае й мбже да тё
иаоучи. коё добро да чйничль дечб да
сё спеешь 1.46. токо да. Въвежда
подчинены обстоятелствени изрече-
ния за условие; стига да, само да. й
азе са кльна У мёне й У мои агТлы, й i
ейла моа. токо да са бЪше. покачала
смрьть ей, а. годйна, та бы
ейч'ките й 1р£хоове замрачйль 32.226;
тъкмо да. а) Въвежда подчинены
обстоятелствени изречения за усло-
вие; стига да, само да. й скрьбень
члкь кои дойдЪчпе при нкто. й кажЬчпе
ей скрьбь своа. й стыи Николае, тьк'мо
да погледьЬше на бэногоза члка
скрьбкаго. v. УтЬшаваше се бн'зи члкь
15.1506. б) Въвежда подчинена обе
тоятелствени изречения за изключ-
ване; освен да. рё емУ жена его. са
гпдйне мой азь познава, ные нигде не
може бы, тьк'мо да пойдеме вь iep тимь
дето зовУть хрпане бжш гробь 5.32; й
йнакь не мбжаше нйщо да мУ с г6ри.
зьк'мо да стбри да го ь'бчдть 9.63; ще
да рече. Знача, эзначава. и слушай,
бти така чи.чимь крть, й що ё мысль.
кога си составишь рУката на челе то, й
пакь свбдимь чб на срцето това ше да
рёче. какь Ть ччашь че хс^снь бжш,
бЪше й бь е. й зарадчч на. слЪзе ей
нбето дблУ на земли да спаси на
16.160.
давам несв. (80) 1. Давам, подписям
нещо някому да го вземе, оставим на
разположение нещо някому. конто
сгрУва сыромахУ добро, мёне сфУва.
кой дава сыромахУ й прбсЬкУ. в' рька.
на моа рька да го намЬри 18.2056; й
що мУ даваха дЬль, й йстче, а той го
да ваше скришб на сыромаси 2 Юб; й
члци йм' се боахУ й почитахУ, й дарь
ймь даваахУ 12.118; й като б£ше ьъ
тьм'нйдата стьчи... а хрпане щотб
бЬха вврУвале ха. й за ччбдесата щотб
стрУватче стыи. прихбждаха й деваха
ймаше на стражарсте тьмничны
39.3056. // Раздавим, дарявам (за
милостыня). йпемУтакаказаха, ничто
нъ ё нгправиль, амй ходи по сич'ки
градеэве й сёла, й дава по сыромаси й
по сироти 7.53; праведнь мУжь ейч'кы
днь мйлУва й дава. сйр4. ейч'кь дни до
живота своего, млтйни й добро чины
38.294 2. Давам, за плащам някому
за нещо, плащам, й прЪдадоха се, да
съ нчеговэ рай. й дань да мУ давать
8 59; а дрУги се карать й съдеть зарадй
селище, й да е ать митб. та не можать да
се УтьчсмЪть кои тдё да направи къща
31.217. 3. Давам, разрешавам някому
нещо, позволявам. какь да сё проста
ей rpi. какь да се йспов'Ьдк като ми
не давишь да продУм амь 31.2186; й
царь стоаше при вратата полатны, й
нйкомУ не даваше да УлйзУть вътрй
37 2796; защб въ онова врЬме бЪхУ
царче ётлйны й мнеэго ббгеэве ймахУ.
й йме хртчан'ско не давахУ да сё ччбе
нйкакь 9.756. 4. Пускам, предавим
задържано лице някому. й тёкоха
сич'ките на кура цара, й рёкоха мУ.
дай намь данчйла да го Убчемч. ако
лй го не давашь, тебе щё на сэг'нь
йз'горй 11 936; й сэн'зи корабник' ms’
каже. азь тебе не дава жената додё
ми не платишь, ьол'кото йще 5.32. 5.
Данам, способствам някой да получи
нещо жизнено необходимо добрый
й сйл'нь!. кога та видЪ.х'мё ббл'на, та
дойдбх’ме та те поглёдах'мё. дё ты
давашь на ейч'кы ны зравТе 18.203;
даде й тёбЪ й ты йсцЪлЬв аше бб.т'ны,
й на слЬпы очи даваше й оЬсны исце-
ли ваше 35.262; й чйнЬше знамёша й
чюдеса велйкы. даваше на слЪпы да
проглёдать. хромы да ходеть 15.132.
6. Възнаграждавам някого. чё Ть
мил^ва й право съди, ала сЬко_мй
дава кой как'ь е работать тьй мй й
плеща 18.1776. 7. Давам девойка за
жена някому, омъжвам я. й тамо щб
бЪше гпдарь й сйдУа на снова мЪсто, й
чинЪше свад'ба на свой дьшера даваше
ю ёдномй цар’скымй сынй 7.496.
дэвам дума (рЪч) богу. Отгсварям
пред Бога за извършени дела, пое-
мам отговорност за нещо, давам
обяснение. тогйва щьть да въекрнать
кметовете. . да давать дйма Ьй. защб
са досажале на сиромасите 18.1966;
тогйва щьть да въекрнать бейкенш
конто мЬржть й капонжть й тёглмть
неправо, да давать рЪ 5S 18.1976;
давам отв1т някому. а) Отговарям,
обяснявам нещо пред някого. й тогйва
пойдйть агглы, й поклбнет* се бй й
сЬкимй члкй нбееть щото ё работиль
работа. ейч'кото агглы сэьЪть
давать 32.225. б) Отговарям, казвам
нещо в отговор на нечии думи, й това
катб рё мникь гесэрпе на [д1]вань, а
ейч'кы болЬре поглёднаха на цара да
вйдЬть что щё да рё й царь сэ й'дь.
й сэ гнъвь не можё да ймь рё нйщо.
амй тьк’мо поглёдна на мусайпина
своёго магнён'ы’а йме емй да дава
сэвЬть стмй 38.2986; данам пораза.
Унищожавам, поразявам. й да не смё
тврьдоглйвы й нелрЪклонюни. защб
бь на тьквйзи пораза дава, на fb, й на
дбмь тины 9.756; давам свЪт. Светя,
излъчвам светлина, й видЬ нЬкоа 6ж!а
блгть. свЬтЬше катб ёдйнь образь
на главъта стар'цова. й вЪнёцьт' ms’
катб слнце свЬть даваше 14.1286;
давам си вЪрата. Отстъпвам от
вярата си. йлй ны мъчьть зарадй
любовь нгегова. йлй дрйго нЬшо ради
вЬра наша, зло ны чйчать... а ные
това ни на ймь да не пол агам ё амй
да прЬфьпй, да ей вЪра не даваме
16.1586; давам си тЬлото (илыта).
Иродавам си тялото, блудствам. аз*
ms’ рекб... азь брашно нема, нй докати
йма. ами ща бтй й гимьата при тЬ... й
дава си щь тЬлото си да чйнать със*
мене какь йшьть 17.169; й пбмнеэго
кйрвихь, й дава ей плъть, на ейч’кш
люд!ё, да чйнеть блйдь със' меле
17.1686; давам тишина. Успокоявам,
укротявам. рауй се крт е три съсгавне
й чьстне. и що плавать наставши* ги.
й на бйра тйшина давашь 16.163.
сег.: led. дава 5.32, 6.432, 7.546. давам'
9 696, давамь 18.205, дава 33.2346, 2ед.
давашь 4.256, 11.936, 16.163, 31.21X6,
давашь 18.203, Зед. дава 1.6, 2.106, 2.11,
3 17, 5 28, 6.47, 7.53, 9.756, 11.866, 12.1186,
16.1586, 17.173, 18.1776, 18 197, 18.20 563,
34.2546. 38.2826, 38.2946, дава 11.866,
38.294, 39.2986, Змн. давать 4.24, 8.59,
12.1185. 18.187, 18.19664, 18 1976, 31.217,
39.3006. давагь 18.197, давать 32.225;
имперф led. дава 17.1686, давЗ 33.2426,
2ед. даваше 35.262, Зед. дазаше 2.106, 3.17,
7.496, 9.65, 11.99, 12.1166, 14.1286, 15.132,
17.170, 37.2796, даваше 40.321, Змн. даваха
2.106, 17 1686, давахй 9556, даваахй 12.118,
даваха 39 3056, 40.321, форма от перф
тип: Змн. сте давале 18 202; бъд. Зед. щё
да дава 18.1876, 18.198, Змн. щьть да давать
18.1966, шьть да давать 18.197, шьть да
давать 18.19762, със съкр. инф. led. дава шь
17.169; пов.: 2мн. давайте 40.322, описат.
1мн. да даваме 10.1586, да даваме 31.2226;
безл.: сег. Зед. се дава 17 170.
давид ЛИ (55) Давид, пйше на вёт'хы
законы.. црь двдь тогази нЬкога
поиска да йечьтё народ ь ёврёискыи
11.89; напоконь кога ймрЪ црь двдь
й соломбнь, й ровба й тогази въцри
се въ самарпо царь ахавь 11.90: стыи
сммесэнь, кога бЬше млады пасЬше
сэв'це своему ouV. като й прркь двдь
2.96; затова й двдь прркь бЬше
прорёкль. по сйч'ка земли щё да йзл'Ьзе
тЬхното УчёнГе, й до кон'ць сйч'ка
земли думата на аплёте 38.2916.
двдь 2.96, 2.116, 3.18, 8.56, 8.586, 9 61,
11.836,11.89, 11.8964, 11.90,12.1176, 12.1186,
16.159, 1O.1O163, 10.1622, 18.178, 18.179,
18.2056*, 21.2106, 31.2156, 32.231, 32.2316,
33.240, 33.2442, 34.248. 34.249, 34.2546,
38.28 3 62, 38.286, 38.2866, 38.287, 38.2906,
38.2916, 38.294, 39.3186. цвда 2.13, 3.166,
11.89,13.1246, 15.1336, двдК 10.786, 11.8962,
12.1126, 16 1576, W (!) 31.220, зв. двде
11.896.
Давидов прил. (7) Давидов, от ЛИ
Давид пойде й 1сэсифь да сё напйше...
й неговата ббрй’чница марГа, зашо
6bxV. т!ё сэ двдвь рсэ' 33.237; й йзбра
бь на земли члка Сэ ейч'ки людЧе
наиправёднь 1сэакмма й жена его анна,
сэ рсэда црьскаа, Сэ колЬно двдво. й
соломоново 3.166.
ед.:м. двдвь 18.179,33.23 66,33.2372,37.280,
ср. двдво 3.166; мн.: двдви 37.280.
давно вж. дано
дад (!) вж да
далуха (!) вж. дам
даже част. (1) За усилване при подчер-
таване, изтъкване на нещо: дори,
даже, й рече MS', иди й прЬчетй ми
людште сэ вир'савёи, даже до дана, й
принеси ми писмбто. да вйдх кол'ко
съ людТе пб' мбсто цар'ство 11.89
даже 11 89.
даиил (!) вж. даниил
даймь (!) вж. дам
далеко нареч. (I) Далеко; на голямо
разстояние, далече, й рё MS’, чёдо
не пбобае тебе въ монастйрь да
прЬбывашь, защо си ёд'иакь младь
до, in. гбдинь. ами ё пбдобрЬ да
идешь далеко сэ монастйрь чёдо й
да пойдешь при Оесэктйста йнока
14.1266
далеко 14.1266
далей прил. (1) Далечен, който се на-
мира на голямо разстояние. рё гь
прйт'чю с’пб . члкь нЬкои йде въ
странК дал'нК 34.253.
ед.: ж. дал'нУ 34.253.
далеч вж. далече
далече нареч. (20) 1. Далече, на голямо
разстояние от някого или нещо, на-
далече. й прЬмйнк’ваха 1сэр'дань й
раз'дЬлмваха се далече ёдйнь Сэ
др'гыго, й йдЬха s’ ш/стини 17 1656;
ные сме сега хртТане й ёллин'скы
законь сэставихмё й не може бы по
това мЬсто. амй ела да йдемь далёче
гдёто на не познавать 5.32; й заръчй
кога се прЬстави стыи дамТань, да
м? не погребать тЬлою блйзК при
HieroBoro. амй далёчь да мХ е гробь
10.766. 2. Далече, на определено
разстояние от някого или нещо. а
той сэйдё далёчь сэ тЬхь кол'ко да
фрьлишь камень, й помли се Os’, за
мнсэго 6.486; бЬше тамо прЬ диваньть
царёвы до, н. растсзы далёче гробь
еллйнинь нЬкоёго 39.304; виНаша ё
далёчь Cj 1ёрлймь. ei, стад!а. а стадкэ
йма. р. растёзы 38.2926.
далёче 5.32, 16.1596, 17.1656, 18.2036,
39 304, далёчь 6.486. 10.766. 10.77. 11.94,
11.98, 11.1006, 34.253, 38.2926, далечь
17,1746, сравн. пбдалече 5.306, 5.35, 5.36,
17.170, подалёче 17.1656, подалечь 34.253.
далечен прил. (5) 1. Далечен, който се
намира на голямо разстояние от ня-
кого или нещо. й въ едйнь день нЬкои
хрпане хлЬзоше въ корабь сэ далёчно
мЬсто, да пбйдь’ть въ мйриликТю да
се поклонють на мошите ctmS1 никблК
15.151; й събырах^ се на въсакК
годйн8’ Сэ ейч'кыте села мирёискые
й чинЬха тамо празиикь. й не тьк'мо
сэ тамошныте села, ами й сэ далечны
мЬста прихождаах8' 15.151.2.Далечен;
който не е близък на някого по идеи
и действия: чужд. защб щото люби
й обьгче чюэЙа жена, той е к^р'ва й
прЪлю6о_твор'ць й далёчиы сэ ба. й
съсь ейч'ко дгаво.т^ пръдадень 1.66.
ед : м. далёчны 1.66, ср. далёчно 7.49,15.151,
далечно 17.1756; мн.: далечны 15.151.
дали част, и съюз (21) I. Част. За
изразяване на съмнение, колебание,
несигурност при въпрос: дали, й азь
м8 рёкохь. далй щьть, зё, й мёне, да
йда й азь със* тЬхь 17.169; й рё... й
пакь далй щь йма й азь прош'ка й да
мё пр'/ёме хс, катб съмь тбл'кова зло
сториль 6.48; й помысли на ерпето ей
й каже, далй ще сь наг нЬкои катоёрь
на земли, да ми каже, й да ме на^чи
подобрЪ 17.164. II. Съюз. Въвежда
подчинена допълнителни изречения
за изрозяване на известно съмнение
и неувереност; дали, й п8сти члци на
нЬкоа баил'ница да м? поврачювать.
да виды дали ще стань 11.906; й цар'
гы попита за сэньзи палата далй ё
съврьшена, й т!ё м# казаха, да сё не
надЬешь цар8 на тогбзи члка, да тй
съградй полата 7.526; заще м8 б£ше
д!аволъ завидЬль. й йспрссиль бЬше
сэ ба да го Йсй/сй. да вйди далй ще
любы ба когато м8 се скрьбно 5.276
дали ... или. За зипитване и като
израз на съмнение, колебание между
две (или повей е) възможности;
дали ... ила. а збеима мысли й д!?ма
си. далй гь не п!?сти а да дбде защб
с'мь недостойны йлй дойдс а мёне не
найде 17.174; й помиелй на £мьт* си,
й д£маи въ себЬ ей далй ща 8’сьмна
до&рЪ, йлй не ща 31.2226; й майка
MS’ йз' гльбиныи своего наричЬше
й плачЬше... далй (!) на войска
загйналъ йлй (!) сэ ыгЬрсэве йзедЬнь.
йлй (!) сэ cabia посЬн’. йлй со гладь й
сэ жьдь'ватё заморен' ей 39.314.
дали 5.27, 7.52б2, 9.636, 17.169, 17 174,
17.175, 32.230 далй 5.276, 6.48, 11.906,
16.1592, 17.164, 31.2226, 35.256, 35.257,
37.278, дали 33.234, 38.289, далй (!) 39.314.
далйда ЛИ (1) Далила, а далйда жена
мьжа своего сам'ц/бна острйже, й на
др^га го вЬра прЪдаде 21.210
далйда 21.210.
далмати вж. далматня
далматин МИ (2) Далмация, й на
прпбббнаа пёгка... нёйно чюдо й
нейнь, по кби сзыкь мбже йсказа, що
ё тиа стбрила добродетель на земли,
на ёпйват'ско мЪсто, й на тракшско. й
на трьновь, й на мйс!а, й на дал'мати,
й не тькмо no ilia мЪста, ами й по
сйч'ки свЪгь 8.55; й въ това врЬме,
блгочьстигы царь трьнов'скы /сэаннь,
act ню... скбчи юнаш кыи със'ь
бж'1ё повелЬше й прЬ'ё македбн'ска
земли... й ейч'ка земли *+етал1искаа.
й триыша Ъё. така й дал мат'Га що ё
ар'банаш'ка дрьжава 8.59.
дал'мат1а 8.59, дал'мати 8.55.
дам св. (209 ) 1. Дай, поднеся някому не-
що да го вземе, остазя на разположе-
кие нещо някому. й въсёгна 8’ пазуха
стыи никбта, й йзвади, в, жльтйцы,
й даде стар'пХ 15.154; и прострЬ ей
щэьвыать рйеата й даде м8 сейтана
хар'тУа написаниаА 12.110; й гесэр'пе
рё на момъта. сэвръжй въжёто сэ
конйгого й дай го мёне 39 311; й
тогази сэтворише скрбвището ей. й
йз'вадише дарь что носЬхы й дадоше
। iprbn бци. злато, й О ум!ань й йз м ур'но
33.2376; й ако тй ар’тис8’ва сэ йдешёто
дай го на сиромасы да йдьть 1.46; й
сты едва рё... что Изымаю дань, това
проси бн'зи дань палеетйн'скыи, да гб
дадёшь на стыте цркви 14.129; й рё.
займи ми мал'ко чЬнезе... й бн'зи члкь
даде м8 кол'кото йска 5.346; недЬй се
найма със* л!ёа да се ббришь... ами
ако бьдешь сырома, азь да тй дамь
срёбро й злато да те сэботатю 9.656.
2. Предам оставя някого на нечие
разположение. й йщёха кэанна й
прбхора. й рёкоха или дай намь тпа
влъхвы. йлй домЫТ ти йз'горЪвэмё
6.43; й като йдЬше стыи й з' гол£
гла млмше се... ги бе мои послушай
ме слУга твоего... й да ме не дадёшь
на мой безакбнгици 39.3006. 3, Дам,
изпратя някого някъде с определена
цел. й кога повъзрасте дадоха го
сэць мЬ’ й майка мУ, да сё Уйй на кн’гга
15.133; бти нёмаше сь что да нахрани
й сёбЪ й дъщерыте си. й помысли ей
й рече. да ей дамь й трите дъщеры на
кУр'вбв'ство 15.134. 4. Дам, разреши
някому нещо, позволя. й збеима зё
да й се поклонй. a ria ms’ забрани, й
не даде мУ да й се поклонй 17.174; й
нЬкоа жена ггроклйнга, йщеше да мУчи
сына сосипатрова, а кэаннь не даде,
амй помогна бномУзи мом'кУ 6.46. 5.
Дам, заплатя някому за нещо, платя.
й рё mV едйнь корабникь. цйс щё пой
кыдЬ щёшь тьк'мо ако^ дадёшь на
наёмь 15.137; а той ми рё. ако ймашь
брашно да мдешь, й да дадёшь сэкУпь
на гим!а, йдй кой ти брани 17.169. 6.
Дам, способствам някой да получи
нещо необходимо, даря, й дУмаше
псмЪни ги й мёне недостойна, й дай
ми пл’сэ на мом Утроба 40 320; азь вы
направихь й Умь й разУмь вы дало, а
в!ё мёне не познах’те 18.204; й дай
ми хе сила до край живота моего, да
си у’паза вЪрата твой 39 3006; й рё.
Ти iv хе, дай mV да проглёда 37.277;
мпьть й ьвТздыте думать къ TV. Ти бе
щотб ейч'ко дрьжишь. ты си даль
намь да свЪтимь ноши. 32.2236. 7.
Отредя, предначертая нещо, пред-
определя. нй праведнаго мьча, нй
грЪшнаго мйлУвамь. амй сЪкомУ
сьмь даль дель. грЪшномУ мька. а
правёдномУ рай й цртво нбное 18.205;
й рё мУ сэ чёдо. азь за мнсэго йскахь
да сё радова бцУ твоёмУ. амй бь така
даде да ей ты сыраче по нкговата,
съмрьть. й азь вдовица 12.109. //
Отсъдя, въздам някому нещо. бти щё
да бьде скон'чан’.ё на св'Ьтьть. й щё
да сьди ейч'кыте люд;е й да дадё Ть
еЬкомУ кби що е работиль. добрбмУ
члкУ добро, а злому зло 18.1806; сэ
непотребны члче... азь да тй дамь
спротй Умьт1 ти безумный, й да тй
стбримь мнсэго разлйчны мъкы, да се
мъчишь й да сё накажешь 9.64 8. Дам
девойка за жена на някого, омъжа
я. й даде старУю дъщерь за мУжа
богатого оу тбизи грй'... й вЬн'чаше
ю по законь хвь 15.1346. дай (ми)
юсподи. Помогни (ми), Господи!
й сэсёга дай ми Ти да ей бчУвамь
отстать сэ празни дУми, й ерцето ми
Утврьдй, да ймамь трьпЪшё 5.33; й
дай Ти тойзи сэг’нь нашите тЬлеса да
не съгори 5.396; дам белЕг. Бележа,
сложа отличителен белее, като й
сты кэаннь бго^слбвь дУма на своата
кн!га... й стбри сйч'ките мал'кы й
голЪми бол£ре й сыромаси. й на
ко_йто съдЬха, й на който не сьдЪха. й
да _дУха [!] ймь, б'Ьл'Ьгь на рька десна й
на челбто замь дй не може нй да кУпи,
нй да нродава токо щотб йма бЪлЪгь
сэ бногбва влька 18.1906; дам боска
някому. Накърмя някого. й йз'мй се
анна, й даде боска бтрокбвици, й нарё
име си, марка 13 1226; дам милост.
Прояея милосърдие. й рё си въйстинУ
не лъже бь що сь ё нрЪкль, да си
дадё млть своя 17.1746; дам отвЬт.
Отговоря, дам обяснение за нещо. амй
дшата ны... й т!м ё ж[и]ва, й нс Умйра.
й ria щё да стане npt страшно сУдище
хво. да дадё сбвЪть шб е чинила
38.2936; дам крошка някому. Дам
прошка, простя на някого. й стыи
Николае легома като б£ше млтивь
даде mV прбш'ка й стбрише мйрь й
любовь 15.145; дам си кръвта за
някого. Пожертеам се за някого.
амй повели... й дай ми й азь. да влЪзь
да вйдЪ У црква чтньги крть, дето ё
быль распеть Ть на нкго, що гб си
ты родила, дето ей даде крьв'ть за
грЬшници 17.1706; дам хвала (слава,
почест) някому. Възхваля, прославя,
почета някого. й да даде й ные хвал^
6S1 й npV вЪчномК, да ни спбобй на
второ пришьствТе да станемь о дёсна
страна 17.1766; й Оесэпйста жената
нёгова рё ем& дай слава 6s тчдйне
мой, д1цата наши жйвы съ 5.38, оти
се й той j врьд Ь пдкани да с гори воли
бж!а, като иска бь. амй й хс mV зарадй
това мнеэго почесть даде на вбёто
15.1556
сег.: led. дамь 7 496, 9.64, 9.656, 11.906,
11.91, 11.105, 11.107, 12.113, 13.122, 14.129,
15.134, 15.149, 18.1906, 18.1922, 18.2026,
37.276, 37.2806, 39.2996, да 7.54, дамь
7.546, 18.192, даде 11 107, Зед. дадёшь
1.36, 7.54, 15.137, 15 1536, 17.169, 35.2596,
35.260, дадешь 38.2946. дадешь 39.3196,
Зед. даде 1.46, 3.17, 5.27, 5 32, 7.51, 9.696,
10.776, 11.1072, 11.10762, 12.1106, 12.112,
14.1286, 15.142, 15.1436, 17.168, 17.1746,
18.192, 32.228, 38.2936. 39.3036!, дадё 11.99,
12.1196, дадё 12.113, даде 38.286, 39.3 Юб2,
1мн. дадемь 5.346, 39.3176, дадё 39.31763,
Змн. дадёте 8.596, Змн. дадХгь 5.36; аор.:
led. дадо 6.47, 18.204, 39.297, дадб 18.204,
Зед. даде 39.316, даде 40.321, Зед. даде
3.166, 4.26, 5.276. 5.346, 6.45, 6.46, 6 48,
7.496, 9 67, 9.686, 9.696, 9.7(1, 10.79, 11.846,
11.99, 11.996, 11.105, 12.1086, 12.109,
12.1102, 12 1106. 12.1152, 12.118, 13.121,
13.1216, 13.1226, 13.123», 13.1246, 14.1266,
14.128, 14.1293, 14.1296. 15.13463, 15.13562,
15.137, 15.14 1 62, 15.145, 15.149, 15.1542,
15.1546, 15.155, 15.1556, 16.1586, 17.1636,
17.1706, 17.1712, 17 173, 17.1736, 17.174,
18 1 856, 18 1 892, 18 1 926, 18.199 , 33.2332,
33.236, 33.239, 34 2496, 35.25762, 35.260,
35.2622, 36.269, 36.2726, 37.2746, 38.2836,
39.300, 39.3096, 39.311, 39.314, 40.3216,
40.322, даде 3.186, 15.1356, 15.1426, 33.234,
35.2566,35.2576, дяде 15.1316, дадё 16.1586,
40.3206. Змн. дадоха 10.77, 11.103, 12.114,
12.1146, 12.116, 13.1246, 15.133, 17.176,
18.188, 38.289, дадоха 11.97, дадоше 15.145,
15.1492, дадоха (!) 18 1 906, дадоше 33.2376,
дадоха 39.316, 39.3166, 40.3206. 40.321;
плусквачперф.: Зед. 6inie даль 14.129,
бЪше даль 17 176, Змн. бЬха даде 15.1456,
18.200: форми от перф. тип' led. сьмь
даль 18.205, Зед. ей даль 4.26, 38.285, дал'
ей 5.386, ей дала 13.1216, даль ёсй 16.1616,
16.162, дал' си 18.203, си даль 32.2236, Зед. е
даль 1.76,2.14,20.208,31.217,38.285, ё даль
5 386, 15.1386, ё даль 17.167, е даль 39.305’;
бъд.: led. шь да дамь 3.186, Зед. щё да дадё
3.17, 32.227, щё да дадё 12.1116, щё да дадё
18.1806, 18.1856, шё да дадё 18.188, 18.199-
1996, със съкр инф. led. да щемь 5.346, да
пгемь 8.596, да щё 15.1536, ще да 38.292,2ед.
да щеш' 7.54, шешь да 15.1536, Зед. да ще
11.856, ще да 18.190, 18 193, щё да 31.222,
1мн. да щё 8.596; бъд. в мин.: Зед. щ-Ьше
да даде 36.272; пов. Зед. дай 1 46, 32.2236.
35.2596, 39.3046, 39.309, 39.3106, 40.3206,
40 323, дай 1.7, дай 3.186, дай 5 33, 5.38,
5.396», 6.43, 6.47, 11.9362, 11101, 12.113,
13.123, 15.1536, 15.154, 16.1606, 17.167,
17.1706, 17.1756, 18.1906, 18.1922, 32.224,
32.225, 35.2596, 35.260, дай 11.936, 39.2966,
дай 34.2506, дай 35.2596, 37.277, 40.320,
дай 35.260, 39.3006, даймь (!) 39.3086,
дай 39 311, Змн. дайте 6.476, 18.192, дайте
11.906, дайте 33.240, дайте 37.2806, описат.
Зед. да дадёшь 14.129, да дадёш* 16.162, да
дадёшь 39.3006, Зед. да дадё 2.10, да дадё
3.186, да дадё 39.3096, да даде 40.322, 1мн.
да дадёмь 13.123. да дадё 17 1766; усл.: Зед.
бы даль 4.24, бы даль 11.866; страд.: аор.
Зед. даде се 33.236, се даде 37.2746, дадё
се 40.323, са даде 40.323; бъд. Зед. щё да се
дадё 33.244; безл.: аор. Зед. даде се 18.188,
се даде 18.188: прич.: мин. страд ед. :
ср. дадево 2.13, 12.1106, 18 1836, 31.2222,
38.2876. мн.: дадены 15.134; съкр. инф
(можешь) да 18.190.
дамаскин ЛИ (15) дамаскин студит.
Дамаскин Студит, дамаскйна йнока
йподТакона стКдйта. слово на покло-
нййе чтнагс й животвор ещаго крта
16.157; мца. того кв, мчше стго й
славнаго велйко_мчнйка дймй1р1а
муроточива! о. йзвади се на новы
ёзыкь, со дамаскына йнока йподСакона
й стУдйта 9.606; иоанн дамаскин.
Йоан Дамаскин, това показКва как'
съ на нбето. О, чйнссве аггл'ецш.
й истинна, така е. й стыи Д1сэнйс!е
ареэпапть. й кэаннь дамаскунь
на гЬх'ныте бго_д!?мнь. кнТгы така
мар'ттфйсЬ'вать 11.82; като й стыи
йэаннь дамаскунь рё. й тон ще да се
дороже по сэсмы днь, като й като (!) й
хс 18.1866.
дамаскунь 11.82,18.1866, дамаскынь 38.289,
дамаскйна 1.3, 5.27, 11.81, 38.2816, 39.295,
дамаскына 9.606, дамаскуча 15.131, 33.232,
34.248,35.256, дамаскйна 16.157, 18.177
дамян ЛИ (30) Дамян, спи врачсЗве
кбзма й дам!ань, oixa същи брапа въ
врЪме рим'скаго пара карйна 10 76;
и сбнази жена като раз^мЪ че с были
(!) сты кбзма й дам’йнь вьзвигна ей
рКц’Ьте на нбо й рё. бе блгодарю тс,
че ей п8стйль Йгбдниците твой кбзма
й дам'Гана. й йзбави ме со кръвнйка
д'йвола 10.786; ра^вай се прЪсвътлыи
дамЛапе, что ей сэвёз8валь ейчькы
зль'ны... рабвай се дамгане что
скоро пом ага ше на ббл’ны Ю.^Эб;
показаха нЬкои члпи. какь е было
вь градь кср’с8'нь слЬж’ба оу нЬкоёгэ
члка. й събраль люд!с мнелго, й
сторйль трапеза на наметь стымь
без’срёбрьникб коз’мЬ' й дамУань'
10.786.
дамйнь 10 76г, 10.766’, 10.77, 10.775,
10.786’, дамгазь 10.766, 10.776, 10.78,
тамТана 10.766, 10. "П, 10.785, 10.79, дам'йнИ
10.766’, 10.776’, 10.78’, 10 786, 1079, зв.
дамйне 10.77,10.78,10.786.10.7963, дам'йне
10.796
дан1 м. (6) Данък, законно опрсОелен
дълг, дан. й щб бЬха тамо фрёк’цк,
поклонйха mS се, й прЬ дадоха се, да сь
шггова рай. и дань да м? давать 3.59;
й тогази арххёпкпь петрь. съсъббрь (!)
сич’кыи, млйше се ctmS” сав’в^ стар'шё
да пойде S’ цатшгра. да йсирбсиё пара
даныте палестйн'скы 14 128; й сты
сава рё, дето ё ваша чистйта дрьжава
црУ. что е на палестйн'кэ (!) мЬето,
что 8зымаш' дань, това проси он'зи
дань налестйн’скыи, да гб дадёшь на
стыте цркви 14 129.
ед.: дань 3.59, 14.129’, 33.240’; мн.: чл.
даныте 14.128.
дан11 ЛИ (5) Дан. црь двдь... поиска да
йечьтё нарсэдь ёвреискыи... й зова
царь писатели своего ймето м8’ кэавь
й рече MS’. йдй й прЬчетй ми лкццете Сэ
внр’савёи, даже до дана 11.89; й прркь
ерем!а д8"ма й каз^ва. та рё. дань сьди
на свейте людге. бти сь ёдйнь ёзыкь й
ёдйнь корень въ пртзото ей 18.1846;
амй шё да вы каже за антихриста сэ
кои сс корень роди той рё (йковь
сёд'м* том^ си синь’ своём* pairs’ като
го блвлише. дань да бьде като зьмТа
дёто сЬдй при пьгать та хапе коню
копйтотэ 18.1846.
дань 18.1846’, 18.185, дана 11.89, дан8
18.1846.
Даниил ЛИ (48) Даниил. дар!е парь...
оут^к'мй да йма на нгсгс вото цар'ство,
рк. господаре. . й rid ria ейч'ките
постави тройца люд!ё съмэтрйтелге. .
й сэ трите едйнь бЪше прркь дашиль
11.92; й гь г.8сти архггла михаита й
затвори Астата, на львовете. й прЪбы
дашиль s’ сэн'зи трапь непочёкнъть
сэ сипа двфреэве 11.93; й за тойзи
радостный диь прркь данйль, навьхо-
дочосор8 naps' думаете отй щё да сё
родй rftKon парь, нй' ейч'кы napie
33.236.
даншль 11.83, 11 926, 11.93, 11.936, 18.181,
18 1816, 18 182, 18.1826’, 18.1856, дашииь
11.92. 11.93, 11.936. 11 94. 18.18(, 18.1816,
18.188. даншль 11.926,35 260, дашль 11.936,
даш’йт' 18.1816, давни л' 18.1815*, данйль
18 1856*, 33.236*, данйль 33.236, даншла
11.916*, 11.92*, даншла 11.926, 11.93’,
11 936’, 11 942, 12.1176, 18 1806, 21.210,
даншла 11.93, дашла (!) 11.93, даншла
11 936, дан!л8 11.926, даншл9 11.936, даяшл8
11.936, 11.996, дашйлЬ 18.182, зв даншле
11.93, 11.94’.
даннл вж. Даниил
дано част, и съюз (55) 1. Част. 1. За
изразяеане на желание нещо да
се случи, да стансу данол нека. й
тамо шемь бы на цртво нбное. дето
давно го ейч'кы ные пол#чимь сьсь
добрбтвбр'ство й сьсь члко_люб'ство
га нашего iv ха 1.86; а конто не
послКша. а той ще да ё ос8'день със'
д:авола ьъ вФчнаа м>?ка. амй давно
ны йзбави сэ нгел хс бь 20.210; от’( е
гь млтйвь й тврьд'Ь мйл^ва лющётЬ.
кби се йлй съ се срце, дане гы йзбави
гь из' рыгЬте ан'тихрШтовы 18.193; а
тин мУ, под^ма... що с'мь работала
срамотно, какь да тй кажУ амй поскта
ты видЬ тЬлото ми голо, давне й
злйната моа да се очисти й оголи
17.168. 2. За изразяване на съмнение,
несигурност в положителния отговор
при запит ване; дали, рекоха мН’ Сёша й
попитаха го давно знаешь тУка нЬкои
да ё дошьль са чюждо мЬсто със' жена
й със' дЬп'а ако знаешь кажй го намь
5.34. II. Съюз. Въвежда подчинены
обстоятелствени изречения за цел;
да, за да, че да, дано, ами кога бы
наоутрЬ, a ria пойде при сЬнницата
стмУ давно си виды й двЪте дЬна да
йм' се прикаже 5.37; й повелЬ да го
затвбреть въ тьмницИ', давно би се
собрьналь кам'тс нгегова вЬра 9 64; й
сьбыраше се със' мУ’дры, й със' стары,
давно бы сё тЬ придобйль за дшъта ей
нЬкоа добра на^ка 15.133.
давно 1.86, 5.37, 9.64:, 9.726, 11.896, 11.926,
12.1196, 14.126, 17 164, 18.190, 20.2096,
32.2236, давно 4.24,5.276,5.286, 8.56,9.676,
11.956, 11.1006, 12.113, 15.1352, 15.136,
33.235, давно 4.26, 5.306, 5.336. 5.342,11.91,
15.1466, 15.1486. 16.1636, 17.1656, 17.168,
17.1686, 17.1736, 31.218, 38.2826, давнб
15.133, давно 15.1366, 20.210, 35.2566,
дано 18.1926, 18.207, 31.2216, дано 18.193,
32.2246, 39 307, давно 36.2696, давно
37.2766, давно 37.2786, дано 39.314, 40.324.
данов прил. (2) Данов, от ЛИ Дан.
б’Ьше нЬкои члкь.. сё птьме даново,
ймето мУ манбе П.88; й за сам'убнЬ
дУмаше тойзи прркь. защо й той бЬше
сё данова. й тби съди на ев реете, к,
гбдинь 18.185.
ед м. данова 18.185, ср. данови 11 88.
дар м. (62) 1,Дар; нещо, което се дарява
някому; подарък. й царь кон'стантинь
почете гы тврьдЬ. й дарява гы дарь
мнсёго 15.145; й тогази сетворише
скрбвището си. й йз'вадише дарь что
носЬхУ. й дадоше пртъи бци. злато,
й Оум!ань й йзммр'но 33.2376; й
порали ria дУмы принёсоше х8 дарь
злато 33.244; a rie хбдъха по трьгУ й
голЬмЬха се. и члци йм' се 6oaxS’ й
почитахУ, й дарь ймь лаваахУ 12.118.
//Дарение за църквата й Ть зъ icv.Tie
на, 7чи, й каже. ако принесёшь царь
твой къ ол'тарз’, й съмыслиш' се, какь
ймашь враждК на брата своего, осгави
тйса п pt бл'тарУ дарь твой й йдй ей
наза дь 13.12 5. // Награда тпа пет ь йгрй
кби навиашс. та го почлтЬше царь й
даваше mV дарь 9.65; й царь се ббЬща
голЬмь дарь да дадё кой го гайце 7.51.
2.Дарба, необикновена способност.
дарование, а кур!акУ вЛкь1, дарява мо
(!) бь дарь й исдЬлмваше ббз/ны люще
сё сЬкак'ви (!) болесть 4.266; и мнсёго
годйны пбстЬше се тамо к монастйрь.
й пр.ель б'Ьше сё ба дарь, та бЬше
прозор1 лйвь, й разУмЬваше сЬкымУ на
синего чта е 12.1096; й даде гы та се
нах’чиха на заповЬдь бж!а, й на ейч'ка
премудрость, защо въскыпЬ S5 ft
дарь бжш. й със' чюдес напльниха
ейч’кыи,свЬть 10.79. свети (христов)
дар. В религиозната християнска
обреоност -светото причастие, вино
с просфора (нафора) за причестяване
на вярващите. символ на кръвта и
плътта на Исус Христос, й чакьи
мёне... да иршдЬ’ да се причещь сё сты
дарь. защо сёкак' сё причестй У црква
стго кданна пртча... сётогази веке не
с'мь npiena У мёне това сто 17.173; й
да оставите ков'чёгь на моать златы
бдрь на голъми триклинь. й мёне
причестЬте със' хвь дарь 37.2806.
ед..дарь 3,17\ 4.266 7.51,9.65,9.715,10.79,
11 86’, 12.Ю96, 12.1)8, 13.121*, 13.122,
13.1226, 13 1256, 15.145, 15.1456, 16 1 596,
17.1672, 17.173, 18.187, 33.23564, 33.2376,
33 2416, 33.242, 33.24362, 33.2443, 35 2576,
35.262, 37.2806. 39.3166, 39.317, 40.322,
дарь 12.1106, 13.125, 15.149, 31.2196,
33.244; мн.: дарыве 12.1106, 33.238, 33.244,
дйрове 32.225, чл. дармвете 33.238, даровёте
33.244, дарсовете 33.2442.
дарба ж. (1) Дар; нещо, което се
предоставя на някого; дарба. а
гарь... каже стмх' .. й недЪй се срьди
ничто що тй са досадили ато азь да те
дархва болЬр'ство. й дар’ба голЪма за
това 39 307.
ед.: дар’ба 39.307.
дарий ЛИ (5) Дарий, по съмрьть цара
навьходоносора. вьцари се сынь
юёговь вал’тасарь. й пост нкто
въцари се дар!е царь 11 92: напокбнь
на казльбашь цр8ва алезаирь црь снь
фйлиповь сэ плбв'дивь. та %й дар!а
гра пер сйд'скаго 18.1826.
aapie (!) 11.92, 11.926, И 93, дар!а 18.1826,
зв. да.р!е 11.926.
даровам вж. дарувам
дароносеи м. (1) Дароносец, носач
на дарове. амй пакь въспоменй за
богатого лазара, что м? се придаде
сэ болмр'ството. дето се сэблач’Ьчеше
(!) х’ златы сэдёжди. й тол’кози npt
НИТО Йд£х8 ЖЬЗЛЬНИЦИ, И СЛ'Ь НИТО
даронсэс’ци 12 118.
мн.: дАронсэс ци 12.118.
дарувам несв. и св. (31) 1. Несв и св.
Дарувам; поднасям някому нещо като
подарък, дар. й царь кон’стантинь
почете гы тврьдЪ. й дархва гы дарь
мнеэго 15.145; й кои навййше на пае
йгрй. а т(е го вЪн'чаваха със' цвЪтоове
сэ дивы маслыни... й почйтаха го й
дарХ'ваха го, защб е юнакь 34 252; й
той катб чю таквйзи д^мы. йзвссе
сич'кы стльпове из' корабь й ёдны
продаде ёпкп8 а дрхТы дарова стм8
за нкгово спсёше 9.69; й рё, ймь
пакь вапаамь. ако бы ми дароваль
царь нгеговзта ей полата плъпа със'
злато, амй азь не щь пр-Ьстьпи воли
68 моём!/ 33.242; й кбл’ко годЬ да
поживЪ, ато са ща сё кай й плака, й
дарова ща на сыроти, й на сыромаси,
й на чер'ковы, й ка монастыре, да сё
сЬкогы 58 млить за мёне 31.219. 2.
Предоставят някому като дар нещо
желано, хубаво или необходимо.
нюмХ й ные блвёни хрпане да се
поклонимь. . нгем8 състрахь (!) й сьс'
радо да м8 се вьзраувамё състра (!)
защо нЬ смё достсини. а съсь радость
за 6л1ть що щё да ны дарова 16.163; й
приетьпиха й рскоха ми. етанй скоро,
сэт^ка. пртаа бца дарова ти животь
за два мца 11. i 04, й рё ймь. гь нашь
йс хс да 61?де със' ва, й да вы дарова
вечное свое цртво 5.30; а царь катб
чю тази д^ма. зараува се, й каже сгм8
ако щёшь сэ гесэпе, а тй ма фены за
побащима й дар8й ми тази добрына.
й недЪй се ерьди 39.307 3. Само св.
Надаря, направя някой да притежава
някаква дарба. а кур/акХ' влг8, дарУва
мо (!) бь дарь й йсцЬлмваше ббл'ны
люд!ё, сэ сФкак'ви (!) бблееть 4.266;
й тогази м8' дар8ва, званадёть силы
дшёвные, дето гы йма й сега сЪкыи
члкь 33 2326; й сэн'зи съббрь по
правило йспьпаха сё край жйпето
6лжённом81сэанн8, й найдбха го какь
ё Сэ] ба дарованы й йспльнгень сьс'
бжтвно х'чёше, й чюдпо чйни бь със'
нкто 12.1126.
сег.: led. дарова 4 24, 7.54, дао^вамь 36.271,
дарХва 39.307, 2ед. дарХвашь 17.1666, Зед.
дарХва 9.61, дарсва 11.104, Змн. даровать
31.218; имперф.: Змн. дарх’ваха 34.252; аор.:
Зед. дарова 4.266,9.69,15 145, дарова 12.1196,
дарХва 33.2326, 33.234, дарХва 332346;
плугквамперф . Зед. бЬше дархваль 33.2346;
форма от перф. тип: Зед. р дар!?валь 17.167;
бъд. • Зед. щё да дархва 16.163, ще дархва
31.223, със съкр. инф. led. дарова ща 31.219;
пов.: 2ед. дар(?и 31.2182 дар/й 3 9.307, описат.
Зед. да дарова 5.30; усл.: Зед. бь: дароваль
33.242; прич.: мин. страд ед.: м. даровань
12.1126, дар8вгнь 15.149, ср. даровано 9.726,
дарэва:пю 11.886; .ин. дарованы 31.2196.
даря св. (1) Даря, поднеса някому Оар.
амй ёлате ейч'кы та м? се поклонйте .
той ще да вамь хлЪбь й вйно мнеэго
кол'ко в!е щете, й да вы дары, й да вы
почьте й да вы госта й да вы напой
18.190.
бъд.: Зед. ще да дары 18.190.
даекал м. (1) Учител; лице, което на-
пътства, наставлява някого; дас-
кал. бти видЬха сйч'ките людГе по
сйч'мать свЬть въ злына влазЬха. та
пакь настанаха напоконь даскале,
й философе, та оучаха ката днь й
пра'зникь, та й т!е д^маха покаите се
че щё да сё сврьши свЬгьть 18.184,
мн.: даскале 18.184.
дасть от стб дзтн св. (3) 1. Дам, напра-
вя някой да получи нещо. й пакь каже
прркь езекшль. дайсь знамеше на челЬ
йхь сй_ре. на хртане знамеше да ймь
дадёш' крть на чело ймь 16.162; й
почто йде медь със' вбщ8на. 1сэанкъ
дамас кынь каже жлъчь ?бо вък8сй
дрёвнке въкЬ’шёше йсцЬлне. със
трьдбвны мёда», просвЬщёше дасть хс
прЬбпз, й своего слад'каго причестТа
38.289. 2. Светя, давам светлина,
грея, амй затова да въскбчимь на
добре, раббтна пьтика. бти не знае
8 кби ча щё слнцето да помрькне, й
мпьть не дасть 31.223.
сег.. Зед. дасть 31.223, 38.289; пов.: 2ед.
дажь 16.162.
датан ЛИ (1) Датан. й рёче ms’ захар’Га.
оубби се 1йсйфе со rb ба своего й
съмыслй се что стбри бь давану й
авирбн8, как* сё проезде землйта пб
тЬхь й погльте гы жйвы 13.1246.
даИанУ 13.1246.
дафина ж. (2) Дафина; лаврово дърво,
лавър. й видЬ еднб дрьвб дафина, и
сЬднь йо нкго 13.1216; й поглёда
нагсрЬ й видЬ птйче гнЬздо на
дафината 13 1216.
ед.: дафина 13.1216, чл. дафината 13.1216.
дафни МИ (2) Дафни тбизи ёв’тймТе
съьида црква мал' кУ въ ст8ю ropS. въ
йме ctmS hmkojiS. й там' се постЬше
със* дрУ’гы йнсоци на мЬсто что сё
зове дафни. й саракшы плЬнУваха
по елпа мЬста. сл^чи се та дойдоха
й до монастйрь дафни, да го поплЬ-
нють 11.100.
дафни 11.100, дафни 11.100.
даю от стб. дагатн несв. (2) 1. Давам,
плащам някому нещо. й ре ймь стыи
Николае, азь даю вамь наёмь, тьк'мо
мё овезЬте въ градь патарь что е въ
мйриликжеко мЬсто 15.137. 2. Давам,
дарявам някому нещо. й не д8ма вамь
йнакви д(?мы. амй като нрьъЬнь ва
д!?ма, така вы й сега д^мамь. мйрь ва.
това ё что ймь бЬше рёкль йпрьвЬнь.
мирь мой даю ва 38.2886.
сег : Jed. даю 15.137, даю 38.2886.
даНан вж. датан
два числ. бр. (141) 1,Два (две), заознача-
ване на количество от толкова пред-
мета или лица, сто чё йде аванас!ё
магеснйкь й дрьжй в рьцЬте си двасъда
плъны съсъ мрьтво напоёте 39.3G3; й
вйдЬ два лъва чё стоють при тЬлото
маршно, й лйжьть й, нсззЬте 17.1756;
знай, й дрУ'гы дв£ жёны съ помазал е
га със' мурб что казУва evnie 34.250;
й положите чтнбе его тЬло, 8 велйкУ
лаврУ. мё^8 дв£тЬ цркви, на бнова
мЬсто дето вйдЬ стлъпь согышыи
14 130;'й лъвс-irctc постсаха додё се
погрёбе тЬлото сто, й сэтидбха си по
ns стинать, крбт'кы като двЬ агнета
17.176; й въ едйнь днь. йзлЬзоха й
дв£тЬ дЬца да йграють вьнь 11.846.
// В състава на сложно числ. Две хи-
ляди, 2000. й рё ймь рауаюье... амй
блате й поклонЬте ми се. й азь да
вы дамь дв£ тыс^ще коне йз'браннш
11.906. 2. Двама, две лица, двамина.
и езтамо пойдбха, й двата й кзаннь й
прбхорь вь ёфёсь градь 6.416; а той се
прЬклонй на колЬнЬ дбл8 до земли,
йще пропйка й блвь й нгеа. така й тыи
прЬклонй се дбл8. й лежахУ й двата
на землю 17.1666. на дв1». Иадве,
на две части, й землйта се потрёсе.
й камеше раз'паде се позна твбр'ца
своего като се распё а вые скврышы
не познахте, завЬса цркбвнаа рабра се
пссрЬ на дв£. а вые се не 8ми.тих'те
35.2616.
м. два 2.126, 3.166, 4.25, 5.32, 5.3352, 6.432,
6.446, 9.73, 11.85, 11.865, 11.99, 11.1016,
11.103, 11.1035, 11.104, 11.1045, 12.110,
12.115, 12.1155, 13.1216, 15 1386, 17.165,
17.1756. 18 186, 18 1876, 31.221 б2, 33.2336,
33.2345. 34.253 . 34.25 36, 37.27 662, 37,280,
37.281, 38.289, 38.2926, 38.293, 39.300,
39.303, 39.3186, два 3.17, два 17.1716, чл.
двата 4.25, 5.30, 5.31, 5.376, 6.416, 6.45,
6.456, 6 48, 7.496. 7.536, 8 58, 9.68, 9.732,
9 746, 9.75, 10 76, 11.846, 11.992, 11.996,
11.100, 11.103, 11 1036, 11 104, 11.10463,
11.10562, 14.128, 15.155, 17.1666, 17.172,
18.186, 32.2266, 38.2876. 40.320, двата
5.37, двата 16.160, 35.259, двата 17.167,
двата 36.272, ж. двк 1.7, 2.105, 5.32, 9.74,
11.905. 11.975, 12.112, 13 1216, 13.123,
15.146, 15.149, 18.186, 21.2105, 33.2335,
33.240, 33.242, 3 3 2 452, 33.24552, 34.250,
35.2615, 38.2835. 40.3212, двк 33.245, двк
40.323, д'вк 40.323, чл. двЬтЬ 11.98, 14 127,
14.130, 15.1345, 15.135, 18.195, 38.283,
двкте 35.2615, 37 280. ср. двь 5.28, 17.176,
18.1856, 31.2205, 33.2393, дй. 33.239, чл.
дв£тС 5.30. 5.32, 5.37, 33.2455, двкт! 5.362,
11.845, 33.2455.
двадесети числ. редно (1) Двадесети.
соках* се въцари царь ко[н]
стастантинь^(!). й въ двадета година
на нкгоьо цртво бкше нккои члкь сэ
лйвга, йменё ap'ia. хйтрь на писмё й
книжбв'нь тврьдк мнеэго 15.140.
ед.: ж. двадста 15.140.
двама числ. бр. за лица (12) Двама, две
лица, двамина. й като щкха да йлкзьть
въ полатите видЬше ейч'кыте матОёа,
чё стань сэ бдрьть, й на нбёто водЬха го
двама сэтрбци красны 3 7.2796; меэмей
така е писаль на нкговь законь. пр кд'
двама или трйма мар'търе да стане й да
б!?де екка д!?ма вкр'на 38.293; й вид!
това сарра, й раз'ерьди се тврьдк. и рё
пакь авраам^. распъдй тьзи робыша,
защо дв£м! със' нкто не може бы
наёднб 11.846.
м. двам; 5.37, 9.655, 12.120, 13.122, 17.165,
32.2306, 37.2795, 38.288, 38.293, 40.323,
двама 11.996, ж. двкмЪ 11.845
двамина числ. бр. за лица (I) Двамина,
двама. й припадиь на нсэвкте anntf.
й каже. благодарю те стё бжш. бти
мё сэ мнеэго зло изба (!) въ тойзи
ча. защб ме сега влачаха двамина
бкеоове смрадны, й вонёщи, й тьмны,
й немлтивы, наейла 36.273.
двамина 36.273.
дванвдесет числ. бр. (3) Дванадесет,
12. въ онова вркме, когато щкха да сё
напитать дванадесегь колкна 1йлквы.
бкше 1сэак;.'мь члкь правед'нь, й
богать тврьде, й той сэ колкно 1илк во
13.121; icoaKVMb... замысли се за
дванадетьгк колкна шлгевы - да
вйды йма ли нккои дёто нк е сторйль
скме сэ снсэвете 1йлквы 13.121; защб
сэпрьвень бь адама. съ сйч'ко добрь
стбри й да е чйсть, й да е, сё сть. й
тогази ms’ царева, дванадёть силы
дшёвные, дето гы йма и сега еккыи
члкь 33.2326.
дванадесет!, 13.121, дванадёть 33 2325. чл.
дв’янадетьтк 13.121.
дваш нареч. (4) Дваж; два пъти по
рео. дважд. й погркёоха га тамо прк
стльпьть. кога чйнь. сты сммесэнь
млб^, да н помкн^ва на днь, по дващь
2.13; разЯмки что каже ётлге. хс дващь
стбри пасха въ виОаюа със'ь’чениците
ей 34.250; нклй ей чёль на кшга
что каже за сретйка члка, ёдн^щь й
двашь да гб пб^чйшь. й тогази ако
не пргёмлк, а ты се сэ нгего Сэречй
12.1156.
двещь 2.13, щащь 5.345, 34.250, дващь
12.1155.
двери мн. (2) Порти, врати, двери, й
стбри ми се като чё сь сэбрьна пакь
й Лгкзе ей « црквата, й затвори ей
двсрите 9.735. // Образно, й чюхь
напоконь чё рёче. сэврьзй намь лвёри
млги твоее Ти. й вратата uti се самы
бгвбриха. й вьлкзох'мё вьтръ вь
приврать цркбвьныи 3.19.
двери 3.19, чт. двёритс 9.735.
двигна вж. вдигна
двигнувам се несв. (1) Разрвижвам се,
приповдигам се. а тклбто й мрьтво
като лежаше. та се двйгн^ваше, й
лицётс си сэоращаше кам'то сумесэна.
и сйч’ки лгодиё това чюдо гледаха й
чюдЪха се 2.13.
имперф : Зед. се двшнУваше 2.13.
движим прич. (1) Поовижен, който
винаги е в движение, аггль е ество
мыслыю. сйрй дето не мбже нйкои
pacx'M'i кагевь е зашб е сЬкогы двьг.кй.
сйрй. нйкога нйкакь не стой ами ё
катб вЪтрь. йлй катб ?мг> члчьскы.
дето нйкога не стой на еднб Micro
11.82.
сег. страд, ед.: м двыжй 11.82.
двор м. (16) Двор, ограОечо място
край сграоа. а стыи npocrpi нгегова
платно_с£нна оу сэн’зи двбрь гд'ёто
бЪше жената ms’ защб бЪше тамо
оно MS’зи кэрабник’/ двбрь голЪмь й
сэвбщге мнеэго 5.36; й др^гы годй
др^гымк1 да м? ёэнгеме водьта сэ дворы*
mV. ато да й заведе той S’ мгеговьт1 ей
двбрь йлй V своа градйна 31.217; й
тбга ча тбизи сл^га сэйдс на кладен’ць
сэвьн’ка дворе да доне сё вода 7.50;
йдбхь й азь със’ г! й текб, като и тТё й
вълЬзох’ме S’ двбрь цркбвныи 17.1696.
// Оградено място за добитък, сто-
пански двор, и напоконь пакь прЬз*
еэша днй. нападе тази болесть
на конгете mS и на сйч’ки нгеговь
добыт’кь... й злы члци видтха как* ms’
бпоусгЬ двбрь 5.316; й да п^етж на ва
sBtpie земльскы, й да погадать вашь
добыт’кь. й да бздеть земле- ваша
Щ?ста. й дворе^вете ваши да б^д^ть
Щ?сты 11.1076. бащин двор и бащини
дворове. Бащин дом, роден дом.
зашб ми така стбри. кбл’ко годйчь,
был’ ей s’ бащин’ ей двбрь постнйкь.
й не приказа се мёне на майка своа
W.3236; й кога се пр^стави ебдь
ms’. й остави майка ей s’ двореэвете
бащины сы, а той пойдё въ аОина, да
?чи еднакь филосоёна 12.109; царски
дворове. Нареки дворци, полати. й
Обма рё. дрьво дЪгтёпь сьмь. й Ум£ю
да прави, рала, й колела, й корзбе а
сэ камёнтё ^’м£ю да вида двореэве
цар’скы на стльпове камён’ны 7.516;
й на камик* съмь хытрёць да зйдамь
дворове цар’скы й полаты да прави
7.496.
ед.: двбрь 5.316, 5.362, 7 50, 17 1696, 31 217,
40.3236, чл. дверьть 17.171, двбрать 18.179,
дворы131.217, дворать39.3156;мн.: дворове
7 496. двореэве 7.516, 1в6рсэве 31.218, чл.
двореэвете 11.1076, двореэве ге 12.109.
двоя се несв. (1) двоя се с умът. Двоумя
се, не се решавам за нешо; съмнявам
се, колебая се. това катб чю гвлав1е,
преврати ей ймъть й замйсли се,
как’ бы была тази работа, й еэш’а
завйстници вид£ха, как’ сё двои
евлав!е със’ оумът’ ей й не прифата
ймь думата 15.145.
сег.: Зед. сё двои 15.145.
двЪ вж. два
двЪмЪ вж. двама
двЪстЪ числ. бр. (2) Двеста, 200. Йдарё,
црце, л^тощйс’ць кнн а каз^ва, сэкога
е было това. йма до дбъсгЬ гсдинь
й по мнеэго. а ные смё млады й как*
щё да знас тогази що ё было 4.24; й
като гй йзвадиха почюдиха се сйч’ки
людУе, като быха s’ земли тбл’кози
двЬстЪ годины, й не nonpbiiixa йлй
да йзтныить. амй еднакь посвЪгиха
4.25
двЬст1 4 24, 4.25.
де еж. где
де (!) вж. да
дебел прил. (1) на дебело. На дебелина.
сэ т!а д^мы ноны, та рас^ё дша члк^
катб й тЬлб h.tkS’ сэ хлйбь, й дша члкз’,
не растё на высоко й на дебёло, й на
го л t мо. амй растё на воли бжгвна
961.
ед.: ср. дебёло 9.61.
деверм. (1)Девер, мъжовбрат. йр. гей.
дхбвныи ёэць. й что ей ймала вражда
със* дёверЪ ей. й рё анна. враждК йма
вслйкК със* нкго 1J. J 046.
ед.: дёверЬ 11.1045.
девет числ. бр. (4) Девет, 9 й агтль что
ё. й что се зов^ть нбны дёветь чйнсэве
слушайте 11.82; й т!а девет'гЬ чйнсэве
нбны. на трй чйнсэве раздълмват' се
потри 11 83.
дёвегь 1J.822, деве 14.128*, чл. девет'тЬ 11.83.
деветдесет числ. бр. (1) В състава на
сложно числ. Деветдесет и четири.
94. й быха сич'кыте нкговы годыны,
девет'десёть й чётыри, годйнь. й
тогази се прЪстааи 14.130.
девет'десёть 14.130.
девети числ. редно (6) 1. Де.вети. и
пр^з’ нощь въ девётыи ча, дъх’на
велйкь вЬтрь 15.152; й да кажемь
девёто йсканТе дёто е, тази звЪзда
кол'ко годйнь нвй сс прй'рожьстзо
хво 33.245; девёта е бж!а заповЪдь.
щотб да не сй?р'т ишь. нй със' жён'ско,
нй съсь мъж'ко ни съсь добйт'кь 1.76.
2. Само ср. Като нареч Девето: за
означаване, че нещо идва на девето
място при изреждане. защо ймамё
мнсэго й разлйчно да йспыгй’вамё. за
тбизи прэзникь. [й прьвень] имаме
да пйтамё. почто не роди се сэць, йлй
дхь стыи, ами сё роди снь... бсмое,
звЪздаз а чтбтб. бЪше съ н'вйла,
ймаше лй й т!а ест во, като й др^гыге
ввЪзды... деветбе тази звъзда кол’ко
годйнь нвй се сэнапр! npt> рожьство
хво 33.238.
ед.: м девётыи 2.96, 15.152, 38.288, ж.
девёта 1.76, ср. деветбе 33.238, девё~о
33.245.
девное нареч. (1) Никак, ни най-малко,
по никакъв начин, ёдйнь члкь шо съ
ё сэрёкль сэ др»га. йлй сэ брата, йлй
сэ съсЬдина, йлй сэ др^гыто кби да е
члкь й види го напоконь че го нЪкои
биё, или го мъчи, йлй mV дрь’го нЪкое
зло чйни. а той mV денное (!) не помага
не го ё нй грйжа ни сё скрьбй. защо сь
е сэрёкль сэ нёго 16.1586.
девное (!) 16.1586.
дейре МИ (1) Дейре, и царь
навъходоносорь, тогази н!когы
направи ббразь злать. выебкь 6Ф
лак гЬ, |. й широк ь. s, лак’те. й
постави го на пблЪ, дсйрЪ что ё блйз^
при вавйлопь грй 11.916.
дейрЬ 11.916.
дейтер МИ (1) Дейтер й дрЬ’гы мнсэго
чюдеса стбриха се в чёр'ковата стго
вешнаемника, гесэпа. и н£ тбко та.
амй й въ цари [гра] бЪше хра ctmV
щотб го нарйча дейтерь. й тамо
без’чёть събйваха се чюдеса на сЪкы
днь 39.318
дейтерь 39.318.
декемврийлс (Д) Декември, последният
месец от гооината. гь чшь ic хс родй
се мца декем’вр’Га дёто йма зод!е
водолЪа въ зимно вр±ме 33.2406; й
сты стар'ць пойде ей на свой стлъпь, й
легна мца, дё а 14.1296, мца дёмв'рСе,
е. жйт!е йрйбнаго сэца нашего саввы
14.126.
ед.: (!) 14.126, де 14.1276, 14.12962,
дскемвр!а 15,131, декем'врш 33.2406.
дексентий ЛИ (1) Дексентий. й тогази
се събраха ёпкпы. й зёха да чпнжть
йспытан’Ге за тьзи р±чь. й даде й.
царица, четворица, да раз’с^деть тьзи
работа. де^ёнтТа й дивбрь, й аскхлйнь
йпатрикТа 12.115.
деаёнй'а 12.115.
делфие мн. (1) Вид тревисторастение.
й рё на вбйнете ей... да гб положите
на землжть възнакь. й съ же.тЬзны
пироне да mV прикбвёге й рй’цЗ.те, й
нсэвьте. й покрыите го със’ nanVpb.
й посиггЬте със’ масло, й ейн’пърь, й
дел'ф’1е, й нЬкль, й смола, й Сэ лозй
с!?хи прьч’кы сэгбре нат^рЪйте мнсэго,
й запалите сэ^нь 37.2776.
дёл'фТе 37.2776
дени. (349) 1. Ден, времето от изгрева
до залеза на слънцето, от сутринта
до вечерта. й сэг'нь с'вёде сэ нбето.
днь стбри на нощь, а нощь на днь
18.189; азь ес'мь, что съмь бставиль й
положить четыри времена, прблЪть,
й лЪто, й есень, й зйма, й днй й ноши
5.29; й завидЬ mV. защб ймах(/ законь
манастйр'скы, да се постеть вь днь, а
довёра йд'Ьх^ по еднящь, а той пр-Ьз’
нёлита еднящь н'дЬше 2.106. 2. Дено-
нощие, времето от полунтц до полу-
нощ, период от 24 часа, й куть рыба
кэна пррка погльпа, й три дни го #
коремат' си дрьжа 21.210; й скрьбЪше,
й тьгя’ваше. помыслю ваше тбл'кази
гбдйна длъга. й годЬше да мбжате
годйната за ёдйнь день да прЪмйне
17.1736; й каза ймь за ха ба, как' сё
породи, й как' се распё, й въскрсе въ
трёты днь 7.506. И Период от 24 часа
с точно определено място в седми-
цата. й догдё сйса ббска сэ майка ей.
въ ср4 й ьъ пет'кь не щФшс... а дря’гыте
дни пр-Ьз’ пёлита, съсаеше като й
ейч'ки дьца 15.133; й въ днь нёлю
събра брапа, й пояЧи гы на стра бжш
6.48. 3. Календарна дата, евързана с
честване на религиозен празник или с
паметта на определен светец, затова
напрЬ пясти чтныи й сты крть що ё
днёека, да се я’готвй й ные на срёща
нюмЯ1. лег ома защб е днеека поклбнны и
дёнь чтномя1 крП/ 16.157; й тогйва
повелЬ царь й з’градиха стмя1 чёр'кова
прЬхЯ’бава на йме нкгово. мца
ноём'врТа, кз. на днь стго алйм'пТа
стлъп'ника 39.3116; заедно й засыро-
машЪ слези старець. й приближй се
празникь стмя’ никблЯ’. й мыслЬше что
да стори. и рё на женъть ей. жено ётя’
чё дойдё днь стмя' велико мЯ архТерё?
никбля1, что да стори. като нЬ смё
въз'можны ничто да припечалй за
стго 15.1536. 4. Само мн. Определен
период от време. чюдно й дйвно се
стбри въ нашите дни, сля’чи се й мёне
грЪшном# антбнТю напйсати 2.9; й въ
днй, 1рбда цара дойдоше три царТе
хытрьщи сэ йстокь вь гёрлимь 33.237.
5. Само мн. Времето, през което
живее човек, живот, й сэ горе й
теж'ко том^ва члкЯ', дёто така проважда
днйте свой, i тьзи пропасть пийн'еы.
11.1066; щл^до се мльгыйтрЯ’ди сЬкы
члкь на землйта, а сам* мя' се дшгге
доврьшать. й не останк мя’ нйщо
31.2156; амй това сйч'ко добро да се
пб'канй да стбримё блвенш хртТане
бтй да нй споибй ic хс тя’ка да
пр-Ьпро води дните наши мир'но сэ
врага видймаго й нёвйдимаго дето е
Я’бТйца на нашъта дша й тЬлото
34.2556. в един ден. За означаване на
неопредечен минал момент; един
път, веонъж. й въ ёдйнь днь, ёдйнь
каля’герь йзлЬзе вьнь. й завари го, че
си дава йстицёто на сыромаси 2.106;
й въ едйнь днь. йзлЬзоха й двФ гЬ дЬца
да йграють вънь 11.846; й вь ёдйнь
днь оулЬзе въ корабь, й щёше да
пойде вь алезайрТа 9.67б; в (прЬз, по,
у) ония (тия) дни. По онова време, в
един определен минал. момент, й еъ
сэнТа днй вь ёдйнь дёнь я’зёха сэнТа
слЯ’гы стмЯ’ нЬкоа гбз’ба да Я’гбтветь
5.366; йтогази прЬз' сэнТа днй... сля'чй
се -'н'зи корабь й пойдё гдёто е
пристанище афригшеко 9.686; й по
сэнТа дкй като сё крти стыи еу'статТе.
нападе сьмрьтонбсна болесть на дбмь
его 5.316; й вь тТа днй бЬше дошьль я
царигра епифанТе архТепкпь купрь-
скыи 12.116; й въ па днй бЬше
Оесэфйль патрТархь але^анрьскыи,
Я'зёль мнеэго монастыре й калбёре
йзбйль 12.1136; й тогази пр-Ьз' пи днй
сля’чи се празникь велйкь ёллйн'скыи
5.316; к минъха се, кз, гбдй, й чюдо
що се стбри оу тыи дни, кби мбже
доказа 2.13; в (у) тоя (тоизи. гьи)
ден. В тоя йен, този ден; в деня, в
който се случва нещо. й сэйдбше ей й
ЯлЬзоше въ корабь 4 тбизи днь й
поицоше зъ фрипи, й сътвбрише мйрь
със* таифали 15.145; въ тьи днь чюдо
въ цркви влахёрн'Ь въ дри_г^а 3.18;
велик ден. Пасха, еврейски празник.
й голь вис£ше ва крть бставень. й
нФкои члкь богать !осйфь пойдё %
пйлата и млй се да го сънёме. й пйлать
ради веллкыи днь что бФше блйз#,
даде им' го да го погребать 36.269;
велик ден господен. Еврейски религи-
озен празник. й ориближи се велйкь
днь'тнь, й принёсе кэакумь дарь свой
ft 5V 13.121; й ре е робынита, й,
й&дйта... сега сё приближй велйкь
днь Тнь й не поббает’ ти да плачешь
13.1216; (и) ден и нощ. Денем и
нощем, непрекъснато, непрестанно
й така й диь, й нощь нбсЪше й плачЪше
й у лише се, 6# давно бы се йз’рббиль
сэ ~аквбзи зло 9 676; и метан!; мнеэго
чйнЪше днь й нощь, догдё сё пр Ьстави,
така бы на покааше анна 11.1046; ден
от ден. С вески изминат ден, от ден
на ден. й тогази повелЪ црца, кой не
вФрова зъ га ica ха, й не крти се той да
се йспъди сэ 1ёрлймь. й тогази днь сэ
днь напльнюваше вФра хрт"ан’скаа
4.266; днешният цен. Днешният ден,
настоящето. амй затова толкози
сказах'мё защб т!а дУмы не съ за
днёшныныи (!) днь. амй съ за ‘агрешны
днь 35.266; до ден днешен. До ден
днешен до настоящий момент, до-
сега. амй й тЬлбто нкгово, й до днёш-
ны днь стой цЪло £ гробь, за що (!)
видФ азь грЪшны й недостойны петрь
съсвбйте (!) ей очи 14.130; и абанасге
сэговбри . ала мрьТьь да въекрнё
бще не смЪ чюле до днёшны днь
39.304; дойде ми ден. Дойде ми време,
стане ми време за нещо. и дойде mis’
днь да сё пр^стави. й той ей позна дхо
стымь й стань на млтва, й млнше се
6s1 за сич’ки хрпане 15.1506; исттлънят
се дните на някого. Стане му време,
дойде му време да направи нещо й
кога бы врЪме, й йспльниха сс днйте
анны да родй 13 1226; ката ден ката
час. Постоянно, непрекъснапю; ката
ден, ката час. й др(’га мйсль не
мыслЪше, амй гокб мис.тЬше ката днь
ката ча какь да льже люд!етЬ 18.1886;
кръетов ден. Кръстовден, христи-
янският религиозен празник ВъзОви-
жение на честная кръет Господен. й
възнесеше хво и кртовь днь да
празн^вашь, по ёдйнь днь 1.4, на ден.
Дневно, на ден. сэкак’ видЪ анна бнова
видЪше. прЪз’ двата мца. по ёднк’щь
х.тЬбь йдЬше на днь 11.1046; кога
чины сты сммесэнь млб^', да к
помЪн^ва на днь, по дзащь 2.13; на
подирЪшно вр1ме и дни. Времето
на Второто пришествие, като бФше
рекль прркь £зек1'ил( на подйр-Ьшно
вр-Ьме й днй, щьть да йзлЪзать на
землйта црёва. кз, в£ры сэ поленощь
18.1896, на стари дни. На стари
години, по време на старостти. й
помЪнй авраама патр!ар’ха, как’ м?
даде бь на стары днй, й родй сына
своего 1саака 13.121; напоксщеп ден
и напокещни (лослЪ дни) дни. Кралт
на света; времето, евързано с деня
на Страшния съд и Второто пришес-
твие, когато Бог ще съди греховното
човечество. такьв’зи ще да бьде й
напбкбшны днь плачь голЪмь члкь не
щё да м?^дойде до край 18.1786; й
велйкь прркь бс!е д£ма как’ щё да сё
сврьши свЬтьть вь напокощни днй
щё да йзвади Ть ёдйнь горёшь вЪгрь
из’ hS’cto мФсто на люд!'ето. да ймь
йссй’шй жилит!. на сйч’кыте 18.178; й
пэсрЪщнъ ю сщённикь... й ре. да
в увеличить Ть бь твоего йме по
ейч’кып снФть й до посл’Ьднш днй й
да покаже бь йме твоё, да сс йзбавкть
сынсэве шлквы 13.1236; (за) нТкои
ден. За известно време. а мьчташе съ
зове, кога нЪчтб. вйды члкь. й пбвяи
го за н£кои дёнь, йлй за мнеэго днй й
въбыло mis’ се на Ь’мьть 33.2336; й
дойде до ёдно село, що сё зовЪше
вадистонь. й бы i нгего нЪкои днь. й
помисли къд-b да йде 5.33: по (в, у)
малко дни. Скоро, в скоро време. й
засыромапгЬ бнази мома, й тсл'кова,
кбл'кото зе со сыромашТа да к»рвы. й
по мал'ко днй. раз'бол t се сднази мома
11.105; й рё ймь. видите лй тойзи
нарсд много сврёискь въ мал'ко днй
щьть да поП?беть на 11.86; ов'це
ймаше сё д'мь хильады... конге жён'скы
пол'. Ж. амй оу мал'ко днь не оста ms’
нйщо 5.276; страшний съдний ден и
съден (господев) ден. Съдният ден,
денят на Страшния съд при второто
пришествие на Исус Христос; време-
то, когато според християнската
религия Бог ще съди греховното
човечество. й знайте бти ше пссйй да
бьде блйзо второ пришьстше сна бж!а
й щё да сьди сЬкомЬ1 члкй1... й на
сйч'ките езыци. амй знай землю, от! е
с]5цёто моё добро та тй чака дано се
нЪкакь ббрьнать на покааше. ако лй
не покаю (!) й не смйслать сьмрьтны
ча, й страшны днь с^дны. ато йм' ща
с!? ди по гЬхната работа та щьть npie
йлй пбчть, йлй м£ка 32.2246; нарич'Ьт'
се тьк'мо хртйне, а дьавол'ска работа
стрекать. танесмйслюватьсьмрьтны
ча, й страшны днь судный 32.2236; й
тврьд-Ь ms’ е бсйл'но, защо мъ’ не давать
да ндё като г.тадЬ’ва йлй ms’ не дава да
гое, като жъдй’ва. така ё й въ днь
судный, вйдеть злыте й нсчьстивыте,
правёдныте как' сё вёсе.тАть. й не
мбгЬ’ть да сё приближёть при сЬнъзи
црьскаа трапеза 12.1186; пакь каже
прркь амбсь за това, рё гь, щотб
ейч'кото дрьжй, по ейч'кыте пьтюве й
ялици плачь гол£мь. й шьп'каше й
въздышеше... й щьть да ей желтеть
днйте й часьть кога ще до днь гвь
18.1786; (на) гЬки ден. Всеки ден,
ежедневно; не.прекъснато, непрес-
танно. сто сЬкыи днь бЬше ь’бгоство и
крьвс^прс лйвдше по хртТанете. й теза
бывашепо градове й по мЪста 39.2905;
й на сЪкы днь елйшать, ёллйн'ците
ннтовыте дз’мы. та се прЪльщавать, й
сёзтав.кт' ей в£рата свой, й стан^вать
хртйне 9.63; й зарадй това попь’ща на
на бь дрМы ёзыии, поганш да ны
досаждать, й да ны мъчьть на сЬкыи
днь 11.1066; сЪки ден и гЬка нош.
Всеки ден и всяка нощ, денонощно;
непрекъснато, непрестанно, й да гб
вида, какъвь е тбизи члкь дёто това
мёне чйни. й тьзи мйсль сЬкы днь, й
ейка нощь, ймаше 15.1356; тоизи ден.
В същия момент, вед нага, й мнсэго
ббл'ны донёсЬваха при стго. й той
стбр^ше млба, й бз^авЬше гы то[и]зи
днь 15.1366; утр’Ьшният ден. Утреш-
ният ден, бъдещето амй затова
тол'кози сказах‘мё защо fia дЬ’мы не
съ за днёшныныи (!) днь. амй съ за
Ь’тр'Ъшны днь 35.266.
ед.: днь 1.4’, 2.10, 2.1062, 2.12, 2.13, 2.146,
2 15, 3.18, 3 21, 4.24. 4.266’, 5.286, 5.29,
5.3162, 5 33, 5.336, 5.38, 6.466, 6.48, 7.506,
9.606, 9.62б2, 9.63, 9.65, 9.675s, 9.68. 9.70,
9.72, 9.746, 9.75, 10.786, 10.79, 11.836,
11.846, 11-.85, 11.906, 11.926, 11.956, 11.96,
11 966, 11.9762, 11.986, 11.99,11.996, 11.101,
11.1036, 11.10462, 11 1052, 11.106, 11.10662,
11.10762, 11.1086, 12.1136, 12.1186, 12.119,
13 1 21, 13.12 1 62, 13.12262, 14.130, 15.132,
15.133, 15.1336, 15 134, 15.135, 15 1356,
15 1366, 15.1376, 15.143, 15.145, 15.146,
15 148, 15.149, 15.1506, 15.1516, 15 1536,
15 1 55, 16.157, 16.159, 18.17862, 18.179’,
18.1796, 18 1806, 18 1836, 18.184, 18 1856,
18.187, 18 1886, 18 1892, 18.1896, 18 1932,
18.1936, 32.2236, 32.2246, 32.225, 32.227,
32.2296. 32.2316, 33.2326, 33.2356, 33.2364,
33.23 66, 33.2 38, 33.241, 34.2492, 34.24962,
34.250’, 34.2506, 34.2516, 34.252, 35.2576,
35.2626’, 35.2656, 35.2662, 35.2666, 36.269,
362696, 37.2766, 38.286, 38.2866, 38.290,
38 291’, 38.294, 38.2946, 39.29562, 39.2966,
39.3006, 39.3016, 39.3042, 39.309, 39.3096,
39.31O62. 39.3116, 39.312, 39.313, 39.3136’,
39.314’, 39.3146, 39.3166, 39.318’, 39.3186,
39.3196. день 2.106, 2 146,4.23, 5 366.9.666,
9.72,11 90,15 1512,16.157,16 1576,17.1686,
17.1722, 17.1726, 17.1736, 18.17862, 33.2336,
34.253, 40.320, 40.321, 40.3222, день 5.30,
15.146, 39.2956, днь 16.159, 33.2476, днь
36.2686, дн'[ь] (!) 40.3206, дню 4.25, дне
37.279, чл. де чать 18.183; мн.: дни 1.42, 2.9,
4.216, 4.24, 10.786 11.926, 13.121, 15.133,
17.166, 18.194, 21 210, 33.2366, 33.2416,
33.2436, 38.288, 38.294, 39.3006, днй 2.96,
2 10, 2.116, 2.12, 2.146, 2.15, 2.156, 3.172,
4.22, 4 23, 4.24, 5.276, 5.29, 5.3163, 5.32,
5.336, 5.356 , 5.3662, 5.38, 5.396, 6.4162,
6 46, 8 566, 8 57, 9.686, 9 71, 10.776, 10.79,
11.876, 11.896, 11.90, 11 93, 11 936. 11 94,
11.1006, 11.105, 12.111, 12.1136, 12 116,
12.120, 13.121, 14.128, 14.1286, 14.12962,
14.1306, 15.1346, 15.138, 15.1446, 16.157,
17.165, 17.1656, 18 1 786, 18.1832, 18.18362,
18.1856, 18.1863, 18.1896 18.1946, 18 1956,
31.215, 31.2166, 31.222, 33.2366, 33.237,
35.2626, 37.277, 39.317, 39.3186, 40.323,
40.324, дни 2.13, 6.4об, дни 2.146, 11.86,
13.1235, 16.1606, 18 178, 32.2306, 33.2336,
днй 14 1306, 35.2566, дны 33.2446, дны
40.320, чл. дяйте 1.46, 11.1065, 17.1686,
18.194, днйте 8 57, 17 164, 18 1946, 32 228,
34.2556, днйте 13.1226, 18.1786, 18 1856,
18.1946, 31.2156, 31.2226, 35.256, 38.2946,
днйте 15.1356, 32.229, 38.2906.
денес нареч. (2) и денес в нощес.
Денем и нощем; непрекъенато, не-
престанно. й седЬ сты сава при
блжёниаго ^есж'тиста, г. годинь на
елй^ване й днесь й нощёсь 14.1266;
й пойдё бн'зи члкь рйлнль, S’ црквата
ctmS1 oecrpS й тамо се млй os’ за с днй
й свЪщи пали й днесь й нощёсь. й
плачЬгпе пръ ол'таржть 14.1306
днесь 14.1266, 14.1306.
денеска нареч. (61) 1. Днеека; в, през
деня. за който се говори; днес. й сэ
тъ едйнь 64>шс стыи димйф’гё, дёто
ms’ с днёека празникь й тон бйше
сэ велйкы градь, со.лйгь 9.616; й
стань HaSipi стыи й рё... да знаете
вые корабници ейч'ки. голема 6s’pa
щё да бЪдй на днёека 15.136. 2. В
настоящий момент, в настоящето,
сега. й рёкоха... царе, ные магТа не
знаемь нй Maria в4р‘авамё дето ё
лъсть дгавол'каа. ню сё днёека събые,
а ?трЪ съ раз'валй амй ные чйниме
йсцЪлкше 10.766; вчера бЬше като
прЬсэбыдень й ос1?день. а днёека
прославень. й похзалкнь. вчёра
йкарань й заплюень... а днёека се
проелдьли 35.258.3.Денем, през огня.
й ёпкпь ре ms’, не вйдиш' лй кбл'ко зло
тёгли .. днёека работй. а нощёска
с'мь окован' 9.675. 4. Дневно, на ден.
а прркь дангйль ймаше сэбычаи, три
пьты днёека да сё, поклани os’ 11.926.
и денеска и нощеска. Денем и нощем,
непрекъенато, непрестанно, й зарадй
пбчеть цар'скаа щотб ймаше тбл'кози
не радо ваше се. кбл'кото годЬше да
S’Bipii ейч'ки ёллйны на хво йме. й
днёека й нощёска не npicTaiis’eanie да
Кчи д8мы бжтвны за хртган'сгво 9.626;
до денеска. Досега. а ные й до днёека
смё бес'кнйжны й безумны й срам ны
е да ремь за н-Ьщо не знаёмь 34.2526;
от денеска. Отсега нататък. мтй
же нгегова гпжда бца, плйчЬпге...
й сэставлмш' мё сне мой Сэсёга. й
раздЬливаме се сэ днёека сне й чёдо
мое 35.2606
днёека 9.616, 9.625, 9.676. 9.72, 10.766,
11.8152, 11.83 62, 11.84, 11.886, 11.91, 11.926,
11.956, 11.106, 13.1226, 15.13262, 15 1 36,
15.146. 15.1555, 16.1576, 31.216. 33.23563,
33.237, 33.239, 34.248, 34.24S6, 34.2494,
34.251, 34 2526, 34.254, 35.258’, 35.2606,
35.2616,38.2856, 38.2866, 38.29362, 38.2946,
39.2956. 39.2986, днеека 9.66,11.836, И 103,
33.2356, 33.247, 34.2486, 34.249, днгеска
33 2326, днкска 33 2326, днёскаа 35 258.
днескаа 35.266, днёека 38.2936
дение нареч. (1) Денем, през деня. авраа.
сЬдЬше iipi кьщныте врата денге, та
бй гледаль на др8'мь йде ли нъкои
пьтё 31.221; кби ходи дешё сь свЬщь.
й komS ли ф£б8’ва денид. сэг'нь да м?
свЬти, ником^, амй тьк'мо нощил
йще да м? свЪти 33.241; й нощге й
де яга й в' кьщи й вънь й на пъть сё
стра 18.194 дение и ноще. Денем и
нощем, по всяко време. съмрьгь та е
такьв'зи майсторь, щотб крадс лгодгё
й дешё и нощТа 31.219
денгё 18 1 932, 31.219, 31.221, дешА 18 194,
дешё 33 241, дениА 33.241
деница ж. (1) Деница, название на пла
не mama Венера; зорница. оти е той со
сйч'кыте мнй пай мнйкь как'вото на нбо
звЬздите. сднй мал'ко свЪта. а др^ги
са посвЪтливы така с й въ мнйч'ска
прилйка. ами е тойзи посвЬтливь повё
сэ лЪтна дЬница 39.318.
ед.: дЪница 39.318.
десен прил. (37) Десен, който еразполо-
жен вдяснс спрямо някого, нещо. й
съ десна рька да даваме млтйнв на
сыромасй й на прбсЬци. а сь лЬва да
сё пазиме са злы работы 31.2226, въ
дёсно s’xo да сл^шамё кшжны д^мы.
а въ л'Ьво да слйпаме катб плачать
сыромасй 31.222, й щё да остави
бв'цете б десна страна себЬ, а козыте
са лЪва страна 1 8 2016. // Източен (за
посока). та бскъдЪ слнцето защо катб
[бы] л^ната стане по слнцето сэдблК
и брани ms’ да нё свЪти защб слнцето
йде сэ дёсна страна, а лъ’нага сэ лёва
33.234.
ед.: ж. дёсна 3.202, 3.206, 7.506, 12.1106,
16.1602, 17.166. 17 1 766, 18.19063, 18 1 95,
18 20162, 18.207, 31.2226, 33.234, 3 8 2856,
38.2946, 39.31262, десна 6.46, 6.466, 18.206,
десна 39 3126, дёснК 12.109, 37.2776, чл
дёсната 9.66б2, 36.268, 39.303, дёснъта
37 279, десната 39.3076, ер. дёсно 16.1602,
31.222.
десет числ. бр. (М') Десет, 10. й десёть
годйнь сЪдЬ оу монастйрь й помысли
да йде на бжш гробь 14.126; пбкоа
жена ймаше дёсеть драх'мы 11.82;
рече прркь захарТа, вйдЬхь едйнь срьпь
голЬмь десёть пёдш 5.40; сед'мыи пъть
се ыви на дета <ченици тькмо, когато
Фома не бЬше със' тЬ 38.288
десеть 1.86, 4.26, 11.82, 13.124, десеть
5.36, десёть 5.40, 14.126, дёт J4.128*, чл.
десегЬхь 1 3, дёсеТтЬ 33.238, дёт'т'Ь 38.288,
дёт£ 38.288.
десети числ. редно (5) 1. Десети, деты
пьть сё йвй на Ь’чёниците когато рё
лётр!/. сТмбне 1бнйнь любиш' ли мё
38.288, десёто е пакь заръчешё, да
ти се не порёвне, йлй да завидишь
HbKOMs1 за нЪщо 1.76, ами да рёмь й
дёсетое йскаше, дето бйше. почто
се не родй хс пощнап^Ъ. ами сс
родй на посл'Ьднке врЬме 33.2456.
2. Само ср. Като нареч. Десето; за
означаване, че нещо идва на Оесето
място при изреждане. защб ймамё
мнеэго и разлйчно да йспйт^вамё, за
тбизи празникы [и прьвень] имаме да
пйтамё. почто не родй се сэць, йлй лхь
сТыи, ами сё роди снь... деветбе тази
звезда кбл'ко годйнь й'вй се сэнапрЪ
прЪ ротйьство хво.. десетое й почто
не въпльти се, хс посэнапр'Ь амй на
послЬдно врЬме 33.238.
ед. :м. десётыи 11.82, деты 38.288, ср. десёто
1 76, десетое 33.238, десетое 33.2456
десетозвонен прил. (1) Десетозвънен,
който е с десет звънчета. й сътвбри
така захарта й оу.тЬзе въ бл'тарь й
бблЬче се вь рйз8 дёто_звбнн8’ю. сй_рё.
что бЬше рйза, със дёсеть звен'ци
осщённаа въ стаа йьтхь 13.124.
ед., ж. дётО-ЗвбннЬ'ю 13.124.
десница' ж. (4) Десница, дясна ръка.
кога творишь млтынн, да нё знае.
левйпа твоа что чйны деснйца твоа
15 1346; й йвй се Матвею бь... й
прострЬ ей деснйцъта, й подаде ms’
тойга 37.274 с моята десница. С
моя помощ, с моя намеса. й йвй се
матвёю бь... й подаде ms' тойга, й рё
ms’, възми това... й посади това. й със'
моата дёснииа щё да сс въкорени, й
да се вдйгне дрЬво мнеэго^плбдно
37.274.
ед., деснйца 15.1346,34.2546, дёсница37.274,
чл. деснйцъта 37 274.
дето нареч.-съюзна дума, мест, относ. -
съюзна дума, съюз (845) I. Нареч,-
съюзна дума. 1. Въвежда подчинена
определителни изречения; дето, в (на)
който, където. й речё ми бы тбизи
срьпь йехбди сэ бж!ё лйцё. й вьлЬзова
вь дбмь дёто сё кльнъть въ йме бжш
5.40; й на^трЪ стань царь наёдне със'
d>Hia кнёзове. й сэйдбха на сэн'зи грань
где i o 6txtf лъвовете 11.93; й тогази
ймаха пращникь ёфес'цш лк5'е Oort
ар'темйдь’. й пойдё кэаннь на высоко
micro. дето ймь б£ше чер’квището
погано 6.426; нЪкои пбстникь ймаше
"амо на стлъпь пр Ьбываше, й пбстеше
се блйзк при сэнова Micro гдёто е быль
гробь стЬи пётки 8.57. 2. Въвежда
подчинена обстоятелствени изрече-
ния за място; дето където. й прЪбы
тамо на мбл'ба, догдё се раз'видЪлн
й пойде тамо дёто се видЪ стлъпь
сэгьнныи. със' голЪмь стра. й найдё
пещера голЬма 14.127; й мнеэго чёр'ве
падах^ сэ него, а той гы събыраше, и
пакь гы оставб.ше на това Micro,
й рё, дёто вы е даль бь т^ка стоите
2.14; не можё бы по това Micro,
амй ела да йдемь далёче гдёто на не
познавать 5 32; й хытрьцыге като
чюше тьзи д^ма сэ цара, M3ni3onie
йз‘ аёрлимь. й пойдбше гдёто стань
згЛздата въ виблеё на' отрочето въ
пёщерата 33.2376. II. Мест, относ,
съюзна дума. 1. Въвежда подчине-
на определителни изречения: дето,
който. дань да бьде като зьмТа
дёто сЪдй при пьт.кть та хане коню
копйтото а з'ьмзата е сам'сй дУаволь
дёго йзмамы евва в' рай като ббразь
члчьскы И змшнь 18.1846; сто снь бжш
съ ан'тглыте нк'товы сториха бой със'
дУавола, й със' тУа царТс землъекы. дето
6ime гы направиль ан'тихрГсть да сь
пб нкгова рька 18.195; знаю млть
твою члкс._люб'че ги. чё навйва на
твой гнЬвь. гдёто на на быва. зарадй
нашите грЪхсэве 9.736; й думайте,
покажй ми ги. това скрбвише, дето
гб си скрыль i тьзи п!?стына 17.175.
2. Въвежда подчинени подложни
изречения; този. дето; този, който
й напоконь щё да погйне ёврёиско
цар'сгво. ато щъть да цртвх'вагь дето
flips'вать ica ха распетаго 4.23, гако мй
ейла хва ные смё двама братза. защб
дето мё ёэхраниха та мй казХвать, чё
мь сё еэнгёле сэ влька 5.37.3. Въвежда
подчинени сказу ем ноопределителни
изречения; дето, който. й рёче ём^
пакь гъ.. азь ёс'м ь, дето съмь създаль
члка 5.29; й ai тлы рекбха; отй пйтате сэ
бЪсобве йлй не знаете кбиё пръ славЪ;
тойзи е дето ва йз'фрьлй сэ нбето за
вашего зло й грьдбеть й върйна ви
въ адь 35.263б; й попита аггла кой са
т1а гпдйне. й рё ми англы т!а са дёто
се не надЬаха на ба нитб имаха га на
помощь сёбЪ 32.2316. 4. Въвежда
подчинени изречения с вметнат или
присъединителен характер, който
се отнасят към цялото главно изре-
чение; дето, което та щё т!а цртв’Уа
да зёме ён'тихрють да стане царь на
сврёете. й щё да стбри голЪма грйжа
по людзете, й голЪмы вбйскы й эбеэве,
й голЪма злына по ейч'кыте людТе,
когато щё той да црзвх’ва. дёго Hi е
было, нйто ще да бьде дрЛыи пьть
18.183; й рё ми аггль. тази е земли
любовна животное сёлище. дёто
пйше на егбе емлзё, блжёны крбтцзи,
бти щьть тзё да намЪржть тази земли
32.2276. III. Съюз 1. Въвежда подчи-
нени определителни изречения дето,
че. й за тха нзеговы правёднш д>?мы,
дёто не думайте по лицё й по воли
члк1У, ами право сэблйчаше злато члкК
та гб ненавйдЬше царица евдоща
12.1126; пойстшПУ зла зима ббше. й
др!?го не бЬше позлб сэ това дёто OixV
йз'мрьз'ньле чините сэ бЪсэв'скьта
напасть 33.2406. 2. Въвежда подчине-
ни подложни изречения; дето, че. й рё
геи анна. бэстьпи сэ мёне, азь това не
щь стбри. лбета миё дёто мё смЪрйгь
бь до край й подобрi е да дойде люта
съмрьть да мй Х’зме грЪшнъта моа
дша 13.1216. 3. Въвежда подчинени
сказуемноопределителни изречения;
дето, че. а блжённыи 1сэаппь като
бЪше въ Kortcb заточены раз'бра за
нйкого кмрУака ёпкпа, дето й той
быль испъдень, и написа ms' послание
да гб й’гЬши 12 117 4. Въвежда под-
чинена допълнителни изречения;
дето, че. не заборавлаи брате дето
каже двдь прркь. со стра члчьскыи
да сё не Сбоишь, й що те страши не
послушай 12.1186; й ты сс не бои дёто
е арек'саль Сонь нашь й блгодгзволйль
със1 тёбъ да ости мнеого дшй и на
твоё знание да гы приветь 12.1106.
5. Въвежда подчинени обстоя-
телствени изречения за причина, за-
дето. защото, понеже, тъй като.
блжёна ей ты со сйч’ките жены, дето
ей таквбзи дЬтё родйла. й блжмй
ерпе твоё чисто, защо си м^жьскыи
прЬтрьпЬла 12.1096; тогйва щьть да
въекрнать сйч'ките кад!ё. та щьть тта
сыромасите да гы влачать дёто йм'
се зёмале файда та гй са бсъждале
18.1966; й щёшь мнёого бЬды да
потёглишь й грижы рады дшёвнаа
правда. ами трьпй като добрь пастырь,
дёто щёшь зарадй това трыгЬше цргво
да примешь 12.111. 6. Въвежда под-
чинени обстоятелствени изречения
за степей с отсянка на следствие:
дето та, че. пйше писаше за нкго.
бти тбл’кова бЪше лйчень стыи
Николае, дето нЬкои члкь ако не б'Ьше
го впдЬль нйкога. й да го вйдЬше
мейЬ,' мнеого люд’1ё, й познаете го
со липёто ms’ й со пбгледь аггл'скыи
15 150. 7. Въвежда подчинени об-
стоятелствени изречения за отс-
тъпване; макар че, въпреки че. й
д^мёхъ'. как’во се чюдо стбри... да
вдйгне мрьтвого члка. й да го ловйка
на име дето иЬ го е видёль 36.273;
авраамь сЬкогы завёд^ваше члка дома
ей, а гои нй ёдномй нйчтб не даде,
дегб тбл'кова Ймаше ймаше, й не
подаде ёдномй сыромах^ ёдна троха
12.118. дето да. Въвежда подчинени
обстоятелствени изречения за след-
ствие; та да, че да. помЬни вЬчнь'ю
мъка на грЬшници... й сойди при
члка йз'брана. дето знае й може да те
наоучи коё добро да чйнишь дето да
сё спеешь 1.46.
дето 1.3, 1.46, 3 17, 3.176, 3.186,4.22, 4.226,
4.23, 4.24, 4.246", 4.256, 4.26, 5 293, 5.296,
5.3062, 5.31, 5.32, 5.342, 5.35 , 5.37, 5.3762,
5.386,6.426, 6.456,6.486, 7.506,7.516,7.546,
9.64,9.666,9.67,9.706,9.74б2,10 7663,10.7862,
10.706, 11.81, 11.8163, 11.836, 11.936. 11.94,
11.1076, 12.1096. 12.110, 12.111, 12.1116,
12.1126, 12.1146, 12.1156, 12.117, 13.1256,
14.1266, 14.129, 15.131, 15.1326, 15.146,
15.1466, 15.147, 16.1576, 16 158. 16 1593,
16.1596, 16.161, 16.16161, 16.162’, 16 16362,
17.164, 17.166, 17.1666, 17.167’, 17.1682,
17.1686, 17.169, 17.16962. 17.1702, 17.17066,
17.17262, 17.17362,17.174®», 17.175, 17.1756,
17.1762, 17.1766, 18.1776, 18 1956, 32.2316,
33.2326’, 33.234, 33.2352, 33.23 562, 33.236,
33.240, 33.2406, 33.241, 33.2436, 33.2446,
33.2456, 33.247, 33.24763. 34.2486, 34.254,
34.256, 35.25963, 35.260', 35.266, 37.2746,
37.2766, 37.281, 38.2916. 39.295, 39.2956,
39.297, 39.3046. 39.307, 40.3236, 40.324,
дето 1.3’, 1.36,1.4,1.463, 1.52, 1.562, 1.66,1.7,
1.76, 1.82, 1.86, 5.39, 6.42, 7.50,7.512, 7.5.363,
7.543, 8.552, 8.57, 8.59, 9.613, 9.616, 9.62б2,
9.67. 9.726, 9.73, 9.736, 10.7962, 11.816.
11.822, 11.826, 11.83, П.842, 11.846, 11.872,
11.89, 11.942, 11.95, 11.J002, 11.105, 12.109,
12.110. 12.1116, 12.112, 121126, 12.117.
12.118, 12.1186, 12119, 12.120, 13.123,
13.1236, 14.1266, 14.1302, 14.1306, 15.131,
15.13 1 6, 15.1322, 15.134, 15.1352, 15 1 376,
15.13862, 15.142, 15.144, 15.1456, 15.147,
15.1486, 15.1496, 15.150, 15 1556, 15.156,
18.1796, 18.182, 18.1912, 18 1916, 18.19462,
18.198, 18.202, 21.2106, 31.2186, 32.2262,
32.229, 33.232, 33.2326s, 33.234, 33.2346,
33.2356, 33.236, 33.238, 33.240, 33.2426,
33.24 76, 34.2482, 34.2492, 34.24 96. 34.2506,
34.2516, 34.25262, 34.25562, 35.256, 35.257,
35.2 59, 35.2 596, 35.260, 35.26 062, 35.261,
35.2616, 35.262, 35.2636, 35.265, 36.267,
36.268, 36.269, 36.26962, 36.271, 36.2726,
36.2732, 37.2742, 37.275, 37.27 56, 37.276,
37.2766, 37-277, 37.278, 37.2786, 37279,
37.2806, 37.281, 38.2816, 38.282, 3 8 2833,
38.2846. 38.285, 38.2862, 38.28 76, 38.290,
38.2906, 38.291, 38.2926, 38.293, 39.2966,
39.2976, 39.302, 39.3036, 39 304, 39.310,
39.3106, 39.311, 39.31363, 39.3 1 4, 39.3146,
39.316’, 39.3172, 39.318, 39.3186, 39.319,
40.3206, 40.323, дето 1.76, 16.1616, 16.1636,
18.201, 31.2226, 32.227, 33.243, 33.2476,
36.273, 37.281, 38.284, 39.319, 40.3226,
дето 2.14, 2.146, 5.29, 5.36, 5.386, 5.40,
8.58, 9.632, 9.64, 9.73, 9 736, 11 85, 11 886,
12.1116, 12.1182, 12.Г1962, 15.154, 15.155,
17.1706, 17.171, 17.1746, 17.1766, 18.177,
33.2386, 34.251, 35.2596, 35.2604, 35.263,
36.2696, 36.270, 40.321, 40.322, гдёто 2.146,
9.066, 33.2346, дето 3.19,4.226,4.232,4.24б2,
5.27, 5.276, 5.296, 5.30, 5.336, 5.356, 5 376,
17.168, 17.1706, 17.175, 17.1766, 35.2666,
гдего 3.196, гдёто 3.206, 4.26, 6.476, 11.826,
гдёто 4 24. 4.2462, 4.256. 5.32, 5.363, 7.506,
7 516, 7.526», 7.54, 8.57, 9.65, 9.656, 9.67,
9.68, 9.68б2, 9.71, 9.716, 9.72, 9.736, 9.746,
10.796, 11 84, 11.85, 11 93, 11.946, 11.102,
11.1026, 11.103, 11.104, 12.1092, 12.110,
12.1166, 14.1306, 15.132, 15.137, 15.13962,
15.149, 15.151, 33.237, 33.2376, 33 2416,
39.312, дгеето (!) 9.606, дето 9.616,9.65,9.69,
11.87, 11 87б2, 11.906, 11.91, 11.943, 11.97,
11.103, 11.1046, 11.1062, 11.1066, 11.10762,
11.108, 12.1096. 12.110, 12.1106°, 12.111,
12.1116, 12.112, 12.1126, 12.114. 12.1152,
12.1185, 12.1196. 12.120, 13.121, 13.12162,
13.124, 13.125, 14.1273, 14.12762, 14.1306,
15.1317, 15.13 1 62, 15.13263,15.13 363, 15.1354,
15.1356, 15.136, 15.13 66, 15.13 863, 15.139,
15.140, 15.1416, 15.14263, 15.143, 15.1436,
15.144, 15.1446. 15.145, 15.1456, 15.1462,
15.14662, 15.147, 15.14762, 15 1 483, 15.14862,
15.149, 15.1502, 15.151, 15.1546, 15.1552,
15.1556, 18.17853, 18.179, 18.1796, 18.18062,
18.1813, 18.18162, 18.1822, 18.1826% 18.1834,
18.1846-, 18.186, 18.1876, 18.188, 18 1886,
18.189, 18.18962, 18.190, 18.1906, 18.1916,
18.192, 18.19463, 18.1952, 18.19563, 18.196,
18.1965’, 18.1973, 18.19762,18.1985,18.19863,
18.199, 18.1996». 18.2004, 18.20063, 18 2026,
18.20362, 18.204. 18 205, 18.2056, 18 2064,
18.2066, 18.207, 19.2076, 20 208, 20 2086,
20 209, 20.2096, 20.210, 31.2156, 31.21862,
31.222», 31.223, 32.2246, 32.2253, 32.22562,
32.22662,32.2276»,32.2287,32.22862,32.2295,
32.2296, 32.230», 32.2306», 32.2313, 32 231б4,
33.233 , 33.23 36, 33.2 343, 33.2346», 33.23 5.
33.236», 33.2376, 33.2386», 33.239, 33.23962,
33.240», 33.24063. 33.241», 33.242», 33.243»,
33.2436», 33.2443, 33.24462, 33 245, 33.24563.
33.2476, 35.257, 35.25863, 35.2596, 35.260,
35.261», 35.2635, 35.264, 35.2646, 35.2654,
35.2656, 35.2663, 35 266б2, 36.2706, 36.2726,
36.2736, 37.275, 39.29562, 39.2962, 39.29863,
39.2993, 39.3033, 39.30463, 39.3086, 39.30962,
39.310, 39.315 , 39.3 1 8, 39.3 1 962, дето 9.64,
12.1186, 13.1246. 34.2556, 39.310, гдёто
9.64, 11.906, 37.2776, дето 15.1526, 18 1976,
32.228, 34.256», 35.263, дётото (!) 15.156,
дето 32.228, дето 33.2346, дето 35 2666, дЬто
36.269, 38.287, дЪтб 39.2996, дето 39.301.
детото (!) вж. дето
Дементий вж. дексентий
д же л ат м. (2) Джелат; лице, което
изпълнява смъртни приеъди; палач,
дж ела тин. Ёлате й вые мници. бты
каз^вале мбето йме прЪ цар!'е й пр!
целtie й пр-ЬтрыгЬвах'те мнеэго мъка
й стоп'Ьваше тЬлбто ей зарй; моего йме
18.202; й ще да ей направи визйре, й
namie, й кадТе, й воеводы й с^батшё, й
сл^гы, й целЪте сё дгаьоле 18.1886.
мн.: це.тЬте 18.1886, 18.202.
див прил. (7) 1. Див; който живее, раз-
вива се в прироочи условия, ейч'кото
щё да поплаче й дйвыте гадове й
пйтомите й Tie щьть да поплачать
18.1936; й да сё не бпйваме катб свинге,
йлй да се прЪвдемё катб дивы ськрове
15.1566; й кои навйаше на т1а е йгрй.
а т!ё го воя’чаваха със’ пв1тоове сс
дивы масльши 34.252. 2. Див; свиреп,
зъл, кръвожаден. й ймаше оу сэн’зи
баню, дйвь бЪсь... й на трёпа година
^давЪше йлй мом’ка. йлй дъвйцК 6.416;
й бтидбха члци царевы, й найдбха го...
й грабнъха го катб дйвы лъвеэве, й
завёдоха го пръ цара мадимЧана 9.636;
ами дето ненавйды добро дгаволь, что
йз’найдё... да владать. дТсэклитЧана.
й мадимТана, два др^гара д'Чаволовы
дйвы з[в]1роове, крьвешйци, т онйтелге
на хрттане 15.1386. дива свиня. Дива
свиня, глиган. злЬ на iia топтва който
шать вино съ с’вир’цш й със* тъпане, та
сё ббъйдать й опивать, й самы сёбЪ ей
заборавЪть катб дйвы свйнТе 18.198.
ед.: м. дйвь 6.416; мн., дйвы 9.636, 15.1386,
15.1566, 18.198, 34.252, чл. дйвыте 18.1936.
диван м. (6) 1, Диван; съвешателен,
заседателей орган и членовете му. а
стыи гесдр'пе стань наерк дивань й
рё докогы co naps' ты. й твойте namie.
й кадТе да чйните гонгеше, й гЬйзи
вбйскы, на хрпане 39.298: й c.4i това
разид е са диван ьть. й царь повелЬ пакь
да затворёть стго У тьмница 39.3026
2. Съвещание, заседание на диван, й
тогыва се разйдбха сйч‘кы й рёкоха,
пакь да бьде вторь! й трёты дивань
и зговорь 39.2976; й стбри се дивань
голЬмь й повелЬ парь сЬкы да рё по
ёдна дУма й рёкоха сйч'кыте по ёдна
тэЬ 39.297. 3, Мястото, на което се
свиква диван, седалището на диван.
бЬше тамо прЬ диваньть царевь. до,
н, растёзы далёче гробь еллйнинь
нЬкоёго 39.304.
ед.: дивань 39.297, 39.298, дивань 39.2976,
[дувань 39.298, чл. диваньть 39.3026,
39.304.
дивен прил. (10) 1. Дивен; който по-
ражда удивление, възхита; удиви-
телен, възхитителен. слвекь бь дето
чйни чюдна работа, й дйвна. й славнаа
й нейзрённаа 17.1726; й видЬ ха
распётаго... и рё ми чюдны й дйвны
дУми 5.296) й другое чюдо послушайте
блвёши хртТанс. дивно й прЬслйвно,
что е было со архистратига михайла
11.97; вйдЬ архггла михайла .. й със*
нкго два млады мом*ка красны й
дйвны 11.99; й со тЬ ё, дёто гс днёска
въспомЬнУвамё тбизи чюдныи й
дйвныи Николае велйкыи 15 1326. 2.
Като същ. Само ср. Нещоудивително,
възхитително. чюдно й дивно се
стбри въ нашите дни, сличи се й мёне
гръшном^ антбнпо напйсати 2 9.
ед., м. дйвныи 15 1326, ж. дивна 17.1726,
дйвна 38.293, ср. дйвно 2.9, 8.57, 11 97,
37.2786, 39.316, мн.: дйвны 5.296, 11.99.
дивля се вж. дивя се
дивор ЛИ (1) Дивор. й тогази се събраха
спклы. й зёха да чйнжть йспыташе за
тьзирЬчь. йдадей. царица, четвбрица,
да раз'сУдеть тьзи работа. дедёнт!а й
дивбръ, й аскйтйнъ й патрикта 12.115.
дивбрь 12.115.
дивя се несв. (2) Дивя се; изпитвам
смайване, почуда от нещо; удивлявам
се. что ё тази ейла со назаранина. да
се чюдишь й дивйшь, кол'ко е ейла
марТйна крЬпость... кол'ко е 1сбва
дрьжава 35.263; мти бж!а пла«Ьше й
въздыпгЬше, й ейлы нбные дивлих^
се й агглы трепёрмх^ 35.259.
сег.: 2ед. <х дивишь 35.263; имперф: Змн.
дизлмх»1 се 35.259.
дикел м. (1) Дикел; железен инстру-
мент. подобен на търнокоп. й
привёдоха го гдёто ё сега рьвенйкь
въ монастйрь. й "Узёха дикёлы и раско-
пах а, й йстече всада напрасно И . 103.
мн.: дикелы 11.103.
дим м (8) Дим; смес от газове. която се
отделя при горене; пушек, а въз'дь’хь
что е на йрь бЬше потьмнюнь со
дымове что KOJibxS й йз'гсрЬвах^
слУж'быте сллйн'скые 33.2356; й том
ча йзлЬзе йз* морето пламень великь...
й дймъ много вопющь като о смола
15.152; й повели бе да йзлЬзе СЗ това
мЬсто дето ё съкрыт* крть хвь нЬкои
дймь да мйрйше на хУбаво 4.246;
й като • пламен* се вдйгне гбрЬ на
висинь, а като дйм* се разйде 312156.
исчезнувам като дим. Изчезвам без-
следно. макарь да бЬше жена амй
бЬше йспльнюна дха стго. й бЬгаше
со нюа ейла д!авол*ска й йечёзнь’ваше
като дымь 8.56.
ед : дымь 4.246, 8.56, дймь 4.246, 15.152,
37.2766, дйм' 31.2156, ды 39 319; мн.:
дымове 33.2356.
Димитриев прил. (1) Димитриев, от
ЛИ Димитрий, й стыи несторь пойдё.
й като се приближй пр! л tea. съвлЬче
ей врьхната дрёха. й рё тврьдЬ. бе,
димй~р!евь помози мй 9.66.
ед.: м. димйтрУевь 9,66.
димитрий ЛИ (87) Димитър. а стыи
димйтрТе, сэкакь прТё власть да ё
гпцарь солУн*скы. тогази се йзыавй
сочйвЬсно какь с хрттаннъ (!) 9.62;
й тол*кова любЬше стыи димйтр!е
солУнс‘ц!и люд!е. й така се грйжаше
за ft. й мнсэжищ' гы йзбави сэ плЪнь,
й со мбрь, й сэ гладь, й сэ йнак'вы бЪды
9.726; по съмрьти стго велйко_мника
димйтр!а. като щ£ше бь да го прослйви
по сич'ки свйть про^гбтви м%’, со гЬлото
нгегово йз'тёче мурб 9.70. димитрий
мироточив. Ди.митър Мироточива
(Салунски). мца. того кв, мчше стго
й славнаго велйко мчника дймйтрГа
муротбчиваго 9.606.
димйгрЧе (!) 1.36, 9.6162, 9.62, 9.626, 9.636,
9.642, 9.646, 9.653, 9.66, 9.666, 9.672, 9.676*,
9.68, 9.686, 9.09, 9.6962, 9.702, 9.71, 9.72б2,
9.736, 9.742, 9.746, 9.75, димитрУс (!) 9.606,
9.636, 9.о4, 9.67, 9.68, 9.69, дймйтрУа 9.606,
дймйтрУа 9.606, 9.616, 9.632, 9.65, 9.66,
9.ббб2, 9.67, 9.682, 9.70, 9.706, 9.71б2, 9.72,
9.73, 9.736, дймйтрУа 9.63, дймйтрУа 9.696,
9.70, 9.716, димйтрУю 9.606, 9.63, 9.636,
9.666, 9.672. 9.676. 0.68, 9.7062, 9.71, 9 716,
9.72,9.73,9.742,9.746, 9.75, Димитров 9 686,
9.69, 9.72, 9 74, зв. димйтрУё 9.646, 9.71,
9.746.
диоклитиан ЛИ (20) Диоклециан. дкэ-
клипань рйм'скы царь, като прФв'зё
цртво насйла съ недостбйн'сгво.
та б£ше найзль й прьвы в' црТсто й
сйч'кыи свТть потьп’ка пб нкгова рька
39.296; й тогйва нЪкой сэ полатите,
сй_рЪ еэ чар'даците царёвы р^ко.ха.
naps' дТоклитТане гесэр'пё като с£дй
в' тьмнйцата. сэ гплйн'скыте люд'Уе
мнсэга (!) та гы сьщйсУва й блазпи,
й съ мала та ih сэбрьна ейч'кыте
па хрпан'ство 39.306; амй дето
ненавйды добро дУаволь, что йз'найдё
като глёлаше тогази че съ ^мнеэжава
хртУан'ство... да владать. д'ГсэклитТана.
й мадимТана, два дрЬТара дУаволовы.
дйвы в[в]-Ьро< >ве, крьвоппщи, гонйтелге
на хрпане 15.1386.
дУсжлитУань 15.1396,39.296,39.3066,39.308,
дУсэклйтУань 39.2996, дУсэклйтУань 39.3006,
39.305, дУсэклитУать (!) 39.3006, дУыклйпЧнь
39.3012, 39.3036, дУсэклитУань 39.302.
39.3036. дУсэклитУана 15.1386, 39.2966,
39.2976, дУсэклитУана 39 306, д'УсэклитУанС
9.616, зв. дУсэклитУанг 39.2966, 39.306
диоклитиат вж. диоклитиан
дионисий ЛИ (1) дионисии ареопагит.
Дионисий Ареопагит това показ8’ва
как' съ на нбето, О, чйнсэве аггл'сцш.
й йстинна. така е. й стыи дУсэнйсУе
аребпапть. й 1с>аннь дамаскунь.
на тЬх'ныте бго_дхмны кшгы така
мар'тЪрисх'вать 11.82.
дкэнисУе (!) 11.82.
диоскорид ЛИ (4) Диоскорид. й баща MS’
дСсэскорйдь, като чю че ё Кдавень сын'
мх. сэ го.тЬма жал'ба паде й той та Умр1>
6.42; тогази пойди 1сэаннь та въскрЬсй
й дкэскорйда 6 42; й рёкоше MS’ сэн1а
видЪх'мё сега гы провёдоше мимо
цркви сТыхь крискён'да й д!сэскорйда
15.144.
дУсэскорйдь 6.42, 6.43, дУоскорйда 6.42,
15.144.
диоскоридов прил. (2) Диоскиридив,
от ЛИ Диоскорид. й пойдоха мнеэго
i дбмь, дУсэскорйдбвь 6.43; й дойдё
пЪкои момъкь имею MS’ дбм'но, сынь
дТеэскорйдовь 6.42.
ед.:м. дУсэскорйдовь 6 42, дУсэскорйдбвь 6.43
дискос м. (1) Спортна игра, мятане
на тежък предмет й имаха законь
й йграмха тамо петь йгрй. една йгра
да се н&брьз8’вать... трёпа дискось.
сй-р! да фрьлмть камйкь 34.251 б.
ед. дискось 34.2516.
дихание ср. (1) Прен. Същество, съеда-
ние. Ти кога ла видЬх'мё г ладна та тё
нахраних'ме. дё ты хранишь сйч'ко
дыхаше живо 18.203.
ед.: дыхаше 18.203.
длъбина ж. (9) 1. Дълбочина. разстоя-
ние от повърхността на нещо до
дъното. й пакь попйта аггла. гпдйне
дльбыната на тьзи пропасть кол’ко ли
ё 32.2316; аггль ё ество мысльно..
й пакь ё й без'плът'нь. сщр4. не има
пльть като члкь. й не знае мх’ се нй
длъжина нй ширина, нй гльбина
11.826. И Образно, вйщите ли зарадй
едногб лева кбл'ко се раувать й
веселеть, а камо ли кои лови чер'кбвны
лбвь ката дни. й йспйг^ва чер’кбв’на
длъбина на спсеше дши члчьскые
31 215. 2. Дълбина, дълбоко място;
бездна, глъбина. рыбо_лбвець кога
мётне мр'Ьжата s’ длъбина вбднаа, та
м? се фатеть мнеэго рйбы 31.215; й
шЬкои сэ вбинь паднь й морето стыи
кэаннь помлиха се със’ прбхора 6s1, и
вьскр!сй го сэ гльбыни мора 6.436. //
Образно, затова й насъмрьтны ча кога
ще нФкои да ймре, а той въз'дышЬ йз’
гльбыни с^па своего ала нёма нйкои
да м? помбгне 31.2176.
ед.: гльбина 11.826, длъбина 31.215, цльбйна
31.215, длъбина 32.2316, гльбынь 36.273,
чл. дльбыната 32 2316; мн. • гльбыни 6.436,
гльбыни 31.2176. гльбинып 39.314
длъбок прил. (7) 1. Дълбок, който е с
голяма дълбочина. й гледа й самь й
тамь где да мйпе със’ конмтого, зашб
бЪше сэн’зи дбль голЪмь й дльббкь
5.286; тогйва ще нбето й землйта,
й дол»1 бёзна дльбското Micro да
потрепере 18.1996; й ймаше тамо
въбель гльббкь й cs’ без’ вбдУ. й S’ нгего
мнеэго гадове 6ixS 2.11 б; й рёкоха ей
мётйк себЪ кои пакь да копас на црйго
мЪсто, ами ё тъ’ка тбизи гробь доела
ширбкь й гльббкь 8 576. 2. Прен.
Който се пре-явява в много висока
степей, исключителен (за личностно
качество), дето с въ тройни сдйнь
бь... й на нгетовата дльбока блгость,
дето е блгь й крбт’кь вьйстшй не
мбже н йкои йсказа 15.131.
ед.: м. гльббкь 2 116, 8.576. дльббкь 5.28б2,
ж. длъбска 15.131, длъбека 31.215, ср. чл.
дльббкото 18.1996.
длъбико нареч. (5) Дълбоко; на голяма
дълбочина, надълбоко. й пробй бн’зи
камень дбл^ дльббко, й зйнъ пропасть
11.98; й послФ одна дйма йз’браха
сйч’ки. да сторлть ctfлинары голЪмы
й да йскопають землйта длъббко
11.1026; й пакь покопаше пбддьбоко,
й йстёче всэда добра 11.103.
длъббко 11.976, 11.98, 11.1026, дльббко
11.98. сравн. подльбоко 11.103.
длъг1 м. (3) I. Дълг, парично задълже-
ние й дрйгыл нЬкои члкь задлъжнЬлъ
мнеэго на еднбго ёвреина, й досадило
mS се да лежи запрЪнь S’ тьмнйца ради
сэн’зи голЪ длъгь 6.48; защб безаконно
тан'етво ймь nortf бФва. .. а на др^гы
людТе дльгь наноси 20.2086 2. Дълг,
морално, нравствено задължение:
длъжност. поиска й сты Николае да
й врйне праведный длъгь. й хбдЪше
па сЪко капище гл’лйн’ско. и чйнЬше
млба на ба 15.1396.
ед.: длъгь 6.48, 15.1396. дльгь 20.2086.
длъг11 прил. Д) Х.Дълъг, който е с голя-
ма Оължина. й рё ms’, ста ни пакь й
койь бти щёшь длъгь пъть да идешь
11.90; сега азь сэхбжда на дльгь
пйть. й тёб’Ь прЪдазамь стмй кбз'мУ
й дам!ан8 10.776. 2. Дълъг; който
трае много ереме, продължителен.
помыслюваше тбл’кази година длъг.т.
й год'Ьше да мбжаше годйната за
едины дёнь да прЪмйне 17.1736; й
катб вйдЪ патршр’хь това й ейч’ките
что бФха със’ нгего йплашиха се, й
чюдиха се за длъгь ча 12.1116.
ед.: м. дльгь 10.776, длъгь 10.776, 11.90,
12.1116, 12.1186, 16.1576, ж. длъ:а 17.1736
длъгогръпЪние ср. (2) Дълготърпение,
извънредно голямо търпение. око моё
сйч’ко вйди, й йхо моё сйч’ко чюе, амй
зарё цльготрьпЪше моё та гй чакз
догдё се ббрьнать на покаангё 32.224;
ако лй щёшг да навгёшь на каразь да
нё дрьжйшь. а тй се дрьжь на кротость
й на дльготрьпФше 19.2076.
ед.: дльготрытЬшё 19.2076, дльготрытЬше
32.224.
длъжен прил, (19) 1. Длъжен, който
трябва да съобразява действията си
с определена изисквания. нъ й кбл'ко
се й мьчи члкь. дльжень ё сЪкогы да
сдави й да блт одари ба 1.36; затов?
й ные смё дльжны да съврьшимъ
запсв1дь хва. й да имаме брато_любТе
съ гЬкьпо хрпанина 13.1256; й сЬкыи
члкь е дльж'н ь да i граЙнУва й да почйта
црьскыи празникь. й да се ра^ва, й да
чйни. что с uptf драго й Угодно 33.2326.
2.Длъжен, който оължи някому нещо,
който има морално или материално
задължение към някого. влко стыи...
кс га та видЬх'мё 66л' на. та дойдбх'ме
та те поглёдах'мё. дё ты давать на
ейч'кы ны зравТе... кога та видЪх'мё
в’ гьмнйца запрЪнь та дойдбх'ме
да те сэкь’пймь, дё е тебе ейч'кыать
свЪть дльжень 18.203; 6ол£р1ето та
сё мъчать й дне й нощесь ток б да се
обо гЬры, й до старости като восакь
сэ огни се тони, а който са сиромаси
дльжни, сэ грйжа й сэ тьгУванУе
болесть хващать 31.220; и рёче ей
бн'зи члкь. бстави ме да оумрУ пб
скоро, защо йма злы займо^дав'ци... й
ria мУ каже, кол'ко ей дльжень. й бн'зи
сырома рё. ф, жлъгйцы длъж'нь ёс'мь
11.105. ЗъКато същ. Длъжник; човек
който има паричен дълг, материално
заоължение към някого. да нахраните
гладна. да напойте жьдна. да бблЬ-
чёте гола, да примете пьтнйка. да
поглёдате бол'на. да йз'вадите йс
тьмница дльжна. това ейч'кото да
б£х'тё былё стрУвале, й мёне бых'тё
домилЪлс 18.2056; й тле мУ така казаха,
нйчтб нЬ ё направили, амй ходи
по ейч’ки градеэве й сёла, й дава по
сыромаси й по сироти й йз' тьмнйца
запрети люд'1'е йзважда. й дльжни
сэкг'пУва 7.53. 4. Като същ. Само ср.
Дътжимото, полагаемото дайте
гассаровотУ кгесарУ, а бжТето 6У. й апль
пйьль, така на у'чи, подайте сЬкымУ
дльжното, дёто мУ е. оурокь. й комУто
е, дань 33.240. 5. Длъжен; който е
принуден от обстоятелствата да
излита, да преживее нещо. а той
блжённыи сумесэч'. мблЪше се ймь.
недЬите мё браг’Ге й сэци, ами мё
сэсгавЪте като еднбтб п'са вонёща
да си УмрУ. зашо с'мь тьи дльж'нь
да тёглА за мойте мнсэго гр-Ьхсэве
2.116; сэ тёж'ко ей нашему члчьскомУ
сыромашьсгво. кол'ко ли смё дльжны
да плачемь дё чкеме тбл'кози зло дё
дУма за на 31.2166.
ед.: м. дльжень 1 36, 5.406, 11.105, 18.203,
дльж'нь 2.116, 33.2326, длъж'нь 11.105,
длъжёнь 16.1596, дльжна 18.2036, 18.2056,
ср. чл. дльжното 33.240; мн.: длъжни
6 48, дльжни 7.53, 16.160, 31.220, дльжны
13.1256, 31.2166. дльжны 15.156, 34.2556.
длъжина ж. (1) Дължина; височина,
ръет (за човек). аггль е ёетво
мысльно. . й пакь ё й без'плът'нь.
CHjrb. не йма плъть като члкь. й не
знае мУ се нй длъжина нй ширина, ей
гльбина 11.826.
ед. длъжина 11.826.
дльжник м. (1) Длъжник; лице, което
има да плаща паричен дълг. той
сич'ко твоё злато щб м? си провбдиль.
раздаде по сыромаси й по сыроти, й
по дльжнйци 7.526.
мн.: дльжнйци 7.526
дневен прил. (1) Дневен, който се
извършва през деня. й вънри се
нй на що смё езыци смЪрены й
прЪсэбыдныи. й йз'бра на сэ сйч'кыте
ёзыци, като кёже й прркь софбша на
днё[в]нъта парёмла 34.2536.
ед., ж.чл. днё|в]нъта 34.2536.
днем нареч. (1) Денем, през деня азь
ес'мь, что съмь сътвбриль елнце, да
свЪти днёмь, а мць и звезды нощ'.'а
5.29.
днёмь 5.29.
днес нареч. (30) 1. Днес; в Деня, за
който се говори; днеска. й рё си стыи
кажй ми йстЬн'скы. ато азь дне със'
гебЪ да Умра 39.31 Об, сега кол'ко ли
сё рйувать, й веселеть дне въ паме
сгмУ геёэпю. а азь сырома бкаанны
как' сь въ чюжи поробёнь 39.315. 2. В
настоящият момент, в настоящето,
сега. амй като се пбканЬше и трУдЪше
се й показоваше се как' ей юнакь
да оур,'дииь золя rapt; земльнбмъ’
дето ё днь a УтрЬ нъ с 5.31; дне %
копринЬны прЬмЬни, a УтрЬ i гнои,
дне i болЬр'ство, а^трЬ У гробь дне
го хвалеть й почитать, a"УтрЬ го чрьв!е
разнбееть 31.216. 3. Денем, през деня:
денес. й сЬкимК члй/ нбссть щото ё
оаботиль работа йлй добра йлй зла,
йлй нбщесь йлй дне ейч'кото агглы
сэвЬть давать 32.225. (и) дпес и
нощес.Денем и нощем, непрекъснато,
непрестанно. болЬртето та сё мъчать
й дне й нощесь токб да се бболЬры,
й до старости катб восакь сэ огни се
топй 31.2196; елате й вые влц!и й
дхевници й попбве който сте хУбеьЬ
сэстонвале днь й нощесь в чёр'кова,
й чисто оучиле людтетЬ на пьть й на
закинь йстЬн'скыи 18.202; до днес.
Досега. въ митилйн'скы остро, ей pi
дето бб'тйче вода из'бкблЬ' та йма
хра велйко^мниУ (!) гесбпю. й стой
й до днЬ .39.316; ни днес ни нощес.
Никак, ни най-малко. кбй'с тойзи дето,
слУша че м? казУг.амё бти щё да бьде
скоп'чаше на свЬтьть. й щё да сьди
ейч'кыте людте. й да даде гь сЬкшл/
кби шо е работиль добрбмУ члкЯ
добро, а злом!/ зло. а тон се не гбтвы
нй дне нй нощесь 18.1806; от днес.
Отсега нататък. не бои се геор'пе,
амй брьзай. бти щёшь сэ дне да се
епбобышь съ мёнЬ да цртвоувашь
39.3066.
днёсь 1.86, 8.60, днё 1.862, 18.1806, 31.2164.
31.2196. 31.2206, 32.225, 32.2306, 39.29562,
39.2986, 39.3066, 39.3106, 39.315, днесь
(!) 1.86. днь 2.146. 3.172, 3.176. 5 31, 5.38,
11.836, 11.1006, 18.202, дн£ 39.316.
днеска нареч. (27) 1. Днеска; в, през
деня, за който се говори; днес. й рё.
азь днёска. сэ жёно моа, като бЬхь на
лбвь, й видЬ ха распётаго. на ёдного
рогача мёждУ рбговете ms’ 5.296; й азь
рабь хвь, та съмь слУга на тьзи трапеза
бти легома, стыи мнйкь димитрте
днёс'каа нась гощава 9.606. 2. Сега, в
наетоящият момент, дне го хзалеть
й почитать, а’УтрЬ го чрьвте разнбееть.
днёска с, а УтрЬ го нёма 31.216; й рё
Осма не можешь сёга naps’ ты видЬ
тьзй п олата. амг кога ’Умрёшь защб
не направй азь тёбе на тойзи свЬть
льжбвны дето й днёска ймашь. а
УтэЬ й оставишь, амй тй направихь
полата на нбето да ю ймашь до вЬка
7.536 до днеска. Досега. защо бЬше
й той просвЬтиль със' пбеть й мнеэго
добрынй... й нёговы, мощи, й до
днёска чюдно йсцЪлойё чйнЬть
8.556; от днеска. Отсега нататък.
й снаха ймь плаче гбр'ко й дУмаше...
кол*ко пУста бьхь годины й чакъхь
да чюи твой гла. сэ днёка азь ес'мь
вдовица й сэссга да плачю 40.3236.
днёска 1 86, 3.17, 5.296, 5.376, 6.486, 7.536,
8.556, 16 157\ 16.15763, 16 158, 16 162,
16.1626, 17.1716, 34.248, 34.2496, 38.2856,
днёскаа 9.606, днёс'каа 9.60б^днеска 16.157,
днёска 31 216, 35.2576, днеска 34.2496,
днёка 40 3236.
днешен прил. (41) 1. Днешен, който
съвпада по време с момента на гово-
рене; сегашен, настоящ. й рё на трйте
мз’жТе. сэсёга да бУде вамь дарУвань
живбть вашь й да знаете Сэн'зи архТерёи
Николае ва свободы сэ съмрьть въ
днёшныи днь 15.149; й таквбзи мше
npie сты димйтрю, й скоп'ча се въ
днёшныи день 9.666; амй послушайте
бтвён’ш хртГане за днёшны празныкь.
защб е пЬснь цркбвнаа. й мльчашё
мнеэго сэ члци 35.2576. 2. Днешен,
който се споменава, посочва в мо-
мента на говоренето. амй се млю на
ваше гпд'ствб. да бУдете готовы да
послУшаге сёга, что щёмь да пбчнё да
казУваме за стго димйтрТа днёшныиго
9.616; й нё тьк'мо кэва сэставй бь. амй
й днёшныго стго еу'статТа така сэстави
бь да го йскУси 5.276; заще стбе evme
на трй е раздЬлгепо еднб казУва щб
съ е ст брило... второе, прйт'ча...
третье пакь что УпбобЬва смоковница
какь ё пбббна rp!xtf. й това се зове
възведёше ёуд'ско. като й днешното
ёглТе что йма възвёдеше за бел ето,
на что наКпбоб!ва 34.253. днешиият
ден. Днеи/ният ден, настоящето.
амй затова тол’кози сказах'мё защб
па д£мы не съ за днёшныныи (!)
днь. амй съ за #тр!шны днь 35.266;
до ден днешен. До ден днешен; до
настоящая момент, оосега. та ные
тбл’каза (!) добрьна чюдна на с!кы
днь щотб прТёмаме сэ велйкыте
бобгове. ала мрьт'вь да въскрнё още
не ем! чю.те до днёшны днь 39.304;
амй й т!лбто нгегово, й до днёшны
днь стон п!ло % гробь, защб вид! азь
гръшны й недостойны петрь съсвбйте
(!) ей очи 14.130.
ед.: м. днёшныи 4.266, 9 666, 9.75, 15.149,
16.157, 33.2362, 33.238. 34 248, 34.2492,
34 2496, 38.2856, 38 2946, днёшны 11.1086,
14 130, 35.2576, 38.286, 38 2^66, 39.304,
39 312, 39.318, днёшныи 17.172, 17.1726,
днешныи 33.2356, 33.2366, днёшнш
33.2476, днёшнш 34.248, днешны 35.2576,
днёшныныи (!) 35.266, днешны 39.2956,
днёшныго 5.276, днёшныиго 9 616, днеш-
ныимХ 9.61, днешнымХ 34.2486, чл днёш-
н'1'ать 9.606, днёшныАТЬ 16.157, днёшныл
39.2956, ж. чл. днёшната 34.249, ср чл.
днешното 34.253; мн.: чл. днёшнытё 34.2486.
днешныныи (!) вж. днешен
До(!)вж. добър
до предл. (295) 1. За означаване на гра-
ница, предел във време, състояние,
конто се постигат с действието; до.
рё О ома да започнК сэ мца фёр'варь, й
да съврьшК до мца сэк'тбм'врза 7.52;
а лбть с!ше пр! содсэм'скы врата до
съмнаше, та бы ловйль дано намЬри
н!кого чюждйн’ца йлй пьтника да гб
заведё i свой дбмь 31.22 i б; й раз’бол!
се сэ люта болесть до съмрьть. й
не можааые нй б что да сё йсц!ли
11.986; й тогази стань йл!а й йде до
сытость 11.90. 2. За означаване на
лице, предмет или място. към който
е насочено действието при глаголи
за движение; до, при. ейч'ки кой
нрихбждаха до пгсго з$ав!ё получай?
2.126; й проводите йз'бранны болйре
да пойдКть до валаама със' мнеэго
дарь, й да м? се мблеть да дойде до
цара валака 33.2416; тогази п^сти р!
сты сл'месэнь до нгеи. потрьпй мтй
моа сега, ако б^демь достбини на
бн'зи св!ть съ щё вйд! 2.13; стыи
Николае... рё nitf. др^же, любимый,
где сэходишь. й рё м» старець...
ймамь работа до трьгьть 15.1536; й
така йдбше пос.та нкн догдё дойдбше
до впн-леемь вь пёщерыа 33.2436;
й найде корабь й вълёзе х нкто. й
пл^ва до градь ласэдшиа 40.3206; а
той пакь стбри млба като й напрт,
й меташё до земли 3.19; землйта не
мбже ъекю зло да трьпи. възд^хь щб е
на арь та са е бмрьсило до самого нбо
31 2196. 3. За означаване на б.шзост
до нещо; до. при, край, близо до. й
кога се приближйха до раката, гдёто
Mtf съ мбщите. сэ чюдо. надраено
йзл!зе сэтамо сэг*нь велйкь 9.716; й
съ помощь стго Сэйдё стльпать по
море, дори до йф» скёлХ" й до рамелъ
грФ пр!вари гем!ата 39.3126. 4. За
означаване на приблизителен брой
или количество на нещо; около, до.
б!ше тамо пр! диваньть даревь. до,
н, растёзы далёче гробь ёллининь
н!коё1 о 39.304; й събраше се, з, ёпкпы
ётуп'тьскы със* Попове й д'Гаконе, на
четь до к 12.1136: й когы порасте
гесэрпе, бы до. hi. гбдинь. а той стань
cnaxi’a X’ цара дкэклипана 39.2976;
Ша рё, прце, л!то_пйс’ць кшга казХва,
сэкога е был) това, йма до двЬст!
гбдинь и по много 4.24. от ... до.
а) За определяне крайните предели
на разстояние в пространството.
от ... до. й стльпь сэгнинь вйд!ше
се сэ земли до нбёто 4.246; тогйва
ще да пхетне, гь архггла михайла й
дрХгы агглы със' трьбы да гютрьбет*
з* гол!мь гла. да ё чють сэ истока до
запада 18.196; й не бы довбл'но rS 6S
mj^thbomV да м? сбсх’вать, тьк'мо агглы
да бъдьть. амй стори й дрх’гыи свРть,
дето ё со нбето до землйта 33.2456. б)
За определяне крайните предали на
някакъв период от време; от ... до.
постёше се со нелм до нёлн 4G.3226;
годйна четыри времена йма... й
пролить е Q фёр'варь, "зг. до ш, мата
33.2406; ейч'ки агглы. . та йд^ть 6s1
на поклонкшё. и млкт' се нгсм8, й
принбееть работа члчьска дёто и са
ъ’работиле сЗ завтра до довёра 32.225.
де 1.7, 1 76, 1.86, 2.10, 2.1062, 2.11, 2.1262,
2.13, 2.14, 2.146, 3.18б2, 3.192, 3.196’, 3.202,
3.206, 4.22, 4.23, 4.24, 4.246, 4.266, 5.27,
5 28, 5.2S62, 5.306, 5.316, 5.32, 5 326, 5 ЗЗ2,
5.34, 5.352, 5.3562, 5.362, 5.366, 5 376, 5.38’,
6.4162, 6 426, 6.43, 6.436, 6.456, 6.46, 6.466,
6.486’, 7 50, 7.506, 7.512, 7.516, 7.52, 7 526,
7.536, 7.54, 8.556, 8.57, 8.586, 8.59’, 8 596,
8.602, 9.616, 9.62, 9.632, 9.656, 9.666, 9.672,
9.68, 9.70, 9.716, 9.722, 9.746. 10.77, 10.78,
10.786, 11.836, 11.85, 11.876, 11 89, И 896,
11.9С, 11.906, 11.91, 11.92, 11.94, 11.95,
11.956, 11 986, 11.996, 11 100, 11.1006,
11.101, 11.1026’, 11 ЮЗ2, 11.1036, 11.1086,
12.109, 12.ПО2, 12.111, 12.112, 12.1126,
12.1136’, 12.114, 12.1146, 12.1156, 12.116,
12.1166, 12 1196, 12.120. 13.1216, 13.123,
13.1236, 14.12662, 14.127, 14.1276, 14.128,
14.130, 14.1306, 15.134, 15 136, 15.1366,
15.139, 15 1406, 15.141. 15.142, 15.1432,
15.1436, 15.1442, 15.147, 15 1 496, 15.153,
15.1536, 15.154, 16.1576, 16.159, 16.1606,
16.162, 16.1626, 17.164, 17 1646, 17 1 65,
17.166, 17 1666, 17.169, 17 16963, 17 171,
17.17 1 6, 17.172, 17.1726, 17 1 732, 17.Г462,
17.1756 18.1786, 18.181, 18.1816. 18.182,
18.185, 18.1866. 18.191, 18.193, 18.1956,
18.1962, 18.204, 18.207, 31.216, 31.2176,
31.2196, 31.220, 31.2216’, 31.223 , 32.2232,
32.2266, 32.2312, 32.231 б2, 33.2356, 33.2386,
33.2406’, 33.24 1 62, 33.2436, 33.245 , 33.2456,
33.246, 34 2526, 35.256. 35.257, 35.2646,
35.265, 35.26562, 36 2676, 36.2682, 36.26864,
36.26962, 36.2706, 36 2716, 36.272, 37.275,
37.2766 37.2786, 37.280, 38.2916, 38.292,
.38.294, 39.2966, 39.29752, 39.299, 39.3006,
39.3016. 39.3026, 39.3042, 39.3076, 39.3096,
39.3116. 39.31262, 39.314, 39.316, 39.3195,
40.3202. 40.32052. 40.321’, 40.3216, 40.32262,
40.324, до 3.19, 3.20, 5.31, 5.39, 7.536, 9.75,
11.93, 12.110, 12.1106, 16.1596, 33.246,
35.261, 35.2626, до 10 766, до 11.ГО06, до
32.225.
добив и. (3) Матсриална или духовна
придобивка, добив той болйзнй'ва
да бы що гбдЪ добыть, а др8ги са
веселить със' нктовьть дббывь
31.2156; й да не йграепть, нй да пйёшь.
защо йгранте^га са дтавол'скы доойве
й работы 1.46; й кби йде ейкогы в
чёр'кова та лови своё спсеше що нт е
добивь й ловь гьлесны й земльны й
малс врймённы 31.215.
ед., добавь 31.215, дббывь 31.2156; мн.:
добйье 1.46.
добивам несв. (5) С походен съм от
нещо, бивсм сполетян от нещо. что
сё зовемь хртТане а не чинимё законь
хрттан’скыи. имаме лй нйчтб пбл'за
на дшьта ей. въйстиШ' не имаме, ами
еднакь мгка добываме 15 156; той
гдабы й сэнкма п?ка, а др/'гым^ остане
добрбто. той добыва клётъа, а на др^гы
нкговбто добро остане 31.216; свё са
тр^ди й мльвы да с г сболъри... сйч’ко
ms’ не сбсх’ва, а w несыт'ство тьк'мо
едйнь смра' на дшьта ей що добйва
31.2156 дтбивам болеет. Разовая вам
се. й сэнази велда... й болесть мнсэго
добывах^ като ю hhmxS’ 11.1026;
добивхм ото к. Поду вам се, отичам.
й сонази веща... като то пиихв1. й
гаче ебтокь въ нсэзЬте ей добывах^
11.1026.
сег.: Зед. добйва 31 2156, добйва 31 216,
Змн добнваме 15 156, имперф.: Змн.
добывая# 11.1026, добывая# 11.1026.
добитые м. (10) 1. Животно, добиче.
девёта е бжта заповЪдь. шотб да не
ск^р'вишь. нй със' жён'ско, нй съсь
мъ-яРко ни съсь добйт'къ 1 76. 2. Съ-
бир. Добитък, домашни животни,
стека,па на човек. й напоконь пакь
прЬз' сайта днй, нападе тази болесть
на конкте ms’ й на ейч'ки нктовь
добьтгкь. й йз'мрй не сэста нйчтб
5.316; й положи го въ мели, что
бйх# тамо направени да привёз!'вать
добыт'кь 33.237; й да п^ста на ва
звЯрТе земльскы, й да пойд>?ть вашь
добьтт'кь... й дворсэвете ваши да
б^дЪ’ть п!?сты 11.1076.
ед.: добйт'кь 1.762, 18.1 896, добыТкь 5.316,
10.76, 10.79, 11.1076, 33.2326, 33.237,
добыт'кь 33.2406.
добия св. (18) 1. Добия, домогна се до
нещо. спечетя. й кое сыром аш’ство
ймаше, йлй гладь, йлй голота та
продаде га да добьешь йман'/е 35.257;
той болЯзн£за да бы щб гбдЯ добыла, а
дрй'исавеселитьсъс'нктовьтьдббывь
31.2156; махни сс кбл’кото можешь
члче сэ kS'p’bob ctbo и со чкэжды жены,
й дрьж* се чйстотеиь; бти да добьёшь
црттэ нбное 1.7; сшенникь нЯкои съ
ёдного блгоговЯнного (!) дьакона,
любовь ймаха добрь междк’ себя ей.
й бжтвнь живбть бЯха добыле 3.18.2.
Споходи ме, сполети ме нещо. а той не
поелйпа заповЯдь бжьа... амй сам'сй
стбризлой добй си погыбЯль 33.2346;
не бои се й ке грижй се нйчтб затова.
тьк’мо вЯруваи, й ничто не щёшь
зло добы 7.535. 3. Получа, придобия
някакво качество, свойство, ами
стаа пёт’ка ймаше ба помощника... й
ейч’ка хьггрб дьавол'скаа йечёзнй'ваше
сэ нюината млба. так’възи сйла бЯше
добыла 8.56; й что ймашь (!) царь
\(гоглав’ци. i тойзи ча, члчьскы образь
дббиха 37.2796
сег.. 2ед. добьёшь 1 7, добьешь 1 7, 35.257,
Зед. доб!ё 31.2206, добые 31 2206, добйе
31.22063, добЧе 31.2206’; аор Зед. добй
33.23-6, Змн. p6i>vxa.31.219б\плусквамперф.:
Зед. бЯше добыла 8.56, Змн. бЯха добыле
3.18. форма от перф. тип: Змн. съ добйле
11.95; бъд.: със съкр инф. Зед. шёшь добы
7.536; усл.: Зед. бы добыль 31.2156.
добия се св. (2) Сдобия се с нещо,
домогна се до нещо. й распали Mtf се
ерцето, катб ёлёнь кога сэжаднЯе зза
(!) вода, така И царь ко асЯнь. пожела
какь да се добые до еэша стые моши
8.59; сэ голЯма блйгь й честь дето се
ты сега добы й епбобй 35.260.
сег.: Зед. се добые 8.59; аор.: Зед. се добы
35.260.
добрина ж. (36) 1. Добрина; доброта;
добросърОечие видите ли блвенш
хрпане кбл’ко ли люби чцйте бь й
колко ли е добрина нюгова на на
32.2246; гпдйне, й вндЯх’ та как’ си
xtfoaeb, та сё чюдЯ на твбата младость
й добрина защб сич’кы бЯгаха сэ това
ёзеро. амн ты как’ ей смЯаль та ей
дошьль т^када загйнешь сё зла съмрьть
39.3106; й сэ сйч'ки бЯше похвалйнь
й почьтёпь ради добрынъта Mtf. й
мнеэзына вйдЯха добрбто Mtf 15.1376.
2. Добрина: нещо, което е извършено
в полза на другите; благодеяние. й
той дето чйнЯше добрына й млтынн
мнеэго. посл£шайте що съ чйнЯше
сэ стго Николае, добро 15.1336; й
рё мй аггль, това е правёдникь. й
видЯхь ейч’кы добрины нктовы,
шотб бЯше живот<валь по зако[нь]
бжш 32.2296. 3. Добродетел; душев-
на чистота, добродетелност й
мудрость, й чйстота бЯше i нюго.
й правда любЯше. й сэ неправда
бЯгаше, й ненавидяще, й ради тъзи
нкгова добрына, та бЯше почьтёнь
по ейч’ка дрьжава, царя мадимЧа^
9.62; й нктовыте родителю 6txtf
хртэане право_вЯр’нш... й хбдЯх’з' по
законь хвь й HMaxtf оу сёбЯ ей ейч’ка
добрына, что е заповЯдь хва 15.1326.
4. Добро; хубав живот, добруване.
ако ты сЗвцащапп, дъ'ш'маните cBoeMtf,
бь векге го не тефтйши нъ ако гб
ты оставишь, тогйва Mtf ще сэврьна
бь, а тёбЯ йма голЯма добрина, че
ей простил* дУш’манина своего 1.6;
члщи... сь смЯрёше, вЯчное добро
да сё насладите... KtfniTe ей сэ
свои тр£дь добрина, съ бдЯше лице
незйдимаго ба. съ говЯшей жьдй’вгше,
без’сьмрьтна гоз’ба наслажеше 31.222;
й ако тй ap'THctfBa сэ йденГето дай го
на сиромасы да йдьть й npie щеть (!)
сэ ба помнеэго добринй 1.46. 5. Благо;
материална или духовна придобивка;
дар. й jpiJrie велйкш стыи празгьци
да почйташь й да празнквашь ако
ищешь да тй дадё бь мнеэго добрины
й покой на тба свёть й на бшм 1.46;
й който поелйша тази заповъдь сэ сты
й 6го_ябсны едць... й да стр^ва добра
работа й Угодна 61?. що да е жйвь
на вёчны живбть й да се наслады
нейсказаны добрынй й сладосты
аггл'скые 20.2096; й дхь сТый йзлёзе
ймь насрёща. йрё ймь. сэгдё дойдох'те
мой агглы радостны, й носите дарове
мнеэго, й раз'лич'ны пвётоове,
й ароматы добрб_миризлйвы, й
добрины сёка к'ви 32.225.6. Благодат;
природно изобилие, й землнта плаче
къ Os’ й вйка, й д!?ма . амй повели ми
ги да не подамь вектс нкость моа, й
рбж'ба на снсэве члчьскы, й да не
йзрасге нйщо по мёне, ами да скрыл
сич'ка добрина земльна 32.2246: ёто
трапёза със' мст!е й пйт!е дё вы чака.
ёто добрына й х£бость раиска де сь
нагбтви заради ва 18.2026. струнам
добр ими. Правя нещо в полза на
другите; правя добрини, благодеяния.
й това раз1?мёите чге ако ймашь каразь
на некого хрпанина, йлй мал'ка йлй
голёма. кол'ко добрины акс стр^вашь,
ейч'ки са зап?бени 1.6.
ед.: добринн 1.46, 1.6, добрына 5.286, 9.622,
15.1326. 15.133, 15.1336. 15.134, добрына
8.58, 18.2026, 39.295, добрина 31 222,
добрина 32.2246, добрина 32.2246, 39.3106,
добрина 32.225, добрына 33.234, добрьна
.39.304, добрына 39.307, добрина 39.312,
чл. добрынъта 15.1376, добрынъта 15 1376,
добрйната 16.1596, добрыньть 17 1656; мн.:
добрины 1.46, 1.6, добрынй 8.55, 16.1596,
добрынй 8.556. 20.2095. 33.2346, добрины
15.1336, 32.225, 32.2296, добрыны 15.136
добро1 ср. (168) 1. Добро; добри дела;
ползотворни постъпки. ами затова й
бь не щё да влада на) мь члкЯ. амй го
остави да 61?де ча слоа волн, акс щё
добро залюби. ако щё зло 38.2826, тйн
ейлы, bi, дёто гы сега сказах'мё даде
гы бГ адам^, да ms' сё рёвны, добро,
й да люби праведное й блгое 33.234;
амй дето ненавйды добро дзаволь,
что йз'найде като глёдаше тогази че
съ ймнеэжава хртзан'ство 15.1386. И
Нещо изключително ценно, хубаво,
стойнсстно. й какь да ей йсгльни
свётил'никь със' масло да ь’лёзс със'
м1?дрыте дёвйци вь рай, да се насыти
красота раискаа, й х^бость й свётлб...
тьк'мо затова й бёше мысль... какь да
полечи онова добро 8.556; й пакь бы
гла до трйшь. рё. въ деэ ёфим!ановь
тамо е неговото тёло й обрьна се
царь й вйка ёфймТанЯ рекбха ймашь
ты дома си таквози добро, защб не
ей мвйль намь 40 3226 2. Добро;
добродеяние, благотворителна пос-
тъпка, благодеяние, й фрьли онъзи
кръпа със' жлътйците пос0ё къщъта...
й бтиде си. й никои го не оусёти. бги
не шёше да м? знае никои добрбто
чтбто чйнёш е 15.1346; амь да стбримь
добро й да стори млтынн дахарйжеме
сэ щб имаме сэ мал’ко мал'ко сэ мнеэго
мнеэго. ’да приглсдамс сыромасы
18.2066; правёднь м!?жь ейч'кы днь
мйл1?ва й даза. ейрё. ейч'кь дни до
живота своего, млтйнв й добро чины
38.294 3. Добродетелност, качества
и прояви на добродетелен човек;
добронравие, й сёкыи ймаше сёбё си
мрьт'вь със' тёлбто ндёше ймь бёше
да думать 6ж1и рёчп... това вид! ? нй
збеима, й почюди се на тёно добро
17.165; амй помнёэго почесть, ймаше
за (!) зарадй нтсгово добро, й зарадй
итогов' чйсть разами щотб ймаше. оти,
защб бёше на Сенова врёмё красень
й свёгеше със' дшевнаа добрына щб
правёдно чйнёше 9.62; й тёлбто да
храпе със' гбз'ба что се йде. а дшьта
ей да храни със' бжш дъ’мы. й да
расте. със' тёлото ей, а на дшьта ms’ да
сё ймпеэжазе добро 33.234 4 Добро;
благополучен живот, добруване. й
така проводи сэн'зи праведный, {сэвь;
так вози зло й скрьбь. додё м^ пакь даде
бь поп’лЬмо добро й зрав1е 35.2566; а
той не послйпа заповЬдь бж!а амй
лослУша прЬльстника зм1а дйвола
дето завидЬль б’Ьше на доброю,
затова йз'гнань бы СЗ рай 33.2346;
кУпЬте ей млтйни. сиромаии сь
помлУваше. съ смЬрёше, вЬчнос добро
да се насладите 31.222. 5. Богатство:
материално придобивка; имущество.
той болЬзнУва ла бы шо гбдЬ добыль,
а дрУги са веселить със1 нктовь гь
дббывь... той грабы й сангема тУка,
a лрУгымУ остане доброю 31.216; а
дрггы говори дарУи ми нЬкой годйна
да псживЬа, защо още домь нЬ съмь
доправиль, щотб добро й блго йма, на
чёдата ей нЬ с'мь раз'дЬлиль 31.218,
азь вамь направихь очи, да глёдате
мбата на права по ейчкага земли... а
в!е гы нагбтвих'гё да завйдите, члкУ
доброю щотб йма той й кьша хУбава.
й ймаше мнеого... й лозге хУбаво. й
нив!е хУбави 18.2046. видя (приема)
добро (от някого). а) Видя добро;
заживея безгрижно, честито. й
намЬсто радость чёдо мое, йма
голЬма скрьбь... й щб сё надЬахь да
вйдимь голЬмо добро, а азь дочакахь
сега голЬмь скрьбь. й го.тЬмо зло
35.261: дрьзаи й пбкани се ём'стапе.
зашэдойдё врЬме пакь да си пойдешь
на прьвата своа пбчьсть... й на второ
пришьств!е щёшь да пршмешь голЬмо
добро, й твоё име щё да се вьзвеличи
по ейч'ки свЬть 5.34. б) Видя добро;
получа помощ, подкрепа, закрила от
някого й рё MS' царь . кое си добро ты
видЬль со ха твоего, й ймашь того ба
й пара 9.636; амй послушайте ёднакь
блвёши хртТанс, й нс дрсмЬте да чУсте
й дрУгы чюдеса что ё сътвбриль сты
димйтрте. защо, да прославите ба, й
да пршмете добро со стго 9 70; думам
добро. Говоря добры неща, изказвам
се благоприятно, й това чювай
вь пра^ницы, чю кога сЬдйшь без'
работа, й хоротишь с нЬкои. чювай да
не бсъдишь нЬкого нй да оклевётишь.
сЬкогы добро дУмаи 1.5; за добро. За
добро; в ймето на ползата, благото.
й рё ём? коэннь. за коё добрб та го така
слУшате 6.44; й рё мУ збеима. нсдЬс (!)
мёне пита вЛко, сёкыдЬ с'мь пршшьль.
азь за добрб с'мь дошь'ль 17.1646;
зема си на своят труд добро. Получа
си отплатата за делата, получа си
възнаграждеиието. й видЬ тамь йлй
пррка... й рё ми. павле, дошьл' си
да ей зёмешь на своать трУдь добро,
ёто дё видишь бти голЬмы й добры
й велйкь. оуреде щотб е "Угбтвиль бь,
който нгего любы 32.227; на добро е.
На добро е, с благоприятна последици
е. това что чйни намь црца тблак'зи
скрьбь й трУдь, това намь нЬ ё на
добрб 4.226; разЪ'мЬ 1сааннь дхомь
егымь, че ё на добро тази мльва до
напоконь. и прЬдадоха ее съ прбхора
6 43; немам добро. Не ми е от полза;
нямам полза, облага. ако лй чинишь
добрбдЬтель зарадй похвала со члци. й
зарадй пбчьсть со лкше. знай, нёмашь
нйкак'вс добрб. амй еднакь, зло й
мъка наводишь на дшьта ей 34.255; и
павль апль, каже, ако прЬдамъ тЬлото
ей да мё съжегУть, а любовь не ймамь.
нйщо ми се не придава. вйжь кол'ко
не може нйщо да бУде без' любовь,
макарь й на мУка да "Умрешь, добрб
немашь нйщо 34.255; правя добро.
Правя някому ообро, върша добрина.
зара" това блвёши хрпане да се
чюваме со сЬкы грЬхь... да правнмь сё
добро да имаме със'ъ сйч'кыте любовь
1.8; слате й вые който сте ймале
грижа сЬкогы. та стё правиле добрб
да направите мёне добрЬ 18.2026;
сгрувам (сторя) добро някому (на
някого). Правя добрина; помагам
на някого, грижа се за някого. конто
стрУва сыромахУ добро, мёне сгрУва.
кой лава сыромахУ й прбсЬкУ в' рька.
на моа рька да го намЬри 18.2056;
попобве щё да почйта на стари люд'те
щё да сё срамЬ на младыте щё добро
да ймь стрУва 18 187; послушайте
ма снове члчьсщи... че стё стбриле
добро на па мойте брапа мьнич'ките
мёнЬ сте стбриле 18.2036, оти бь
да бьде члкь й почто. заради наше
спсёше, й да стори намь добро, да нй
йз'бави сэ рУкыге скврьинаго дйвола
33.2326; сьнрылувам добро. Правя
добро; извършвам добри дела, и пбсть
да за тюбы, защб со пбсть. сйч'ко
добро съврьшЬва члкь на дшьта ей.
со по бы за смЬрень члкь й крбт'кь
й со по члкУ разУмь приходи да чини
сйч'ко добро на дшьта ей 38.294.
ед.: добро 1.33, 1 46, 1.52, 1.8, 3.16, 3 176,
3.186, 4.226, 5.27б2, 5.282, 5.291, 5.336,
5.34, 6.44, 7.536, 8.55, 8.5 562, 8.5бб, 9.616,
9.622, 9 636, 9 70, 9.75б2, 11.1005, 11.10562,
11.106 14 12662, 15 133, 15.1.336, 15.135,
15.1356, 15.136, 15.13 862, 15.139, 15.1426,
15.1446, 15.150, 15.1516, 16.158, 16.162,
16.1626. 16.163, 17.16462, 17 165, 17.167,
17.168, 17.169, 17.176, 18.1786*, 18.18062,
18.1873, 18.190, 18.196, 18 1 982, 18.1986,
18.199, 18 1996, 18.201, 18 2016, 18.2026,
18.2036’, 18.205, 18.20562, 18.207, 31.2163,
31.217, 31 2182, 31.219, 31.222, 32.2306,
32.231, 33 2326, 33.233’, 33.2344, 33.246,
34.248, 34.254, 34.25 462, 34.2552, 34.2556,
35.25662, 35.2576, 35.261, 38.28263, 38.284,
38.2943, 38 2946, 39.295, 39.296, 39.3066,
39.307, 393106, 39.311, 39 3185, 39.319,
39.31962, 40.3226, добро 2.10, 15 15G, добро
6.43, добро 17.164. 17 174, 18.2066, 20.2086,
31.2192, 31 2196, 31.2206, 31.222, 31.2232,
32.227, 32.231, добро 18.2066, чл. доброте
9 74, 10.79, 15.1346, 15.13562, 15.136,
15.1376, 15 I486, 18.199, 18.2046, 31.216,
33.234, 33.2346, 34.2546, доброте 14.1276,
16.1596
добро11 ниреч. (2) 1. Добре; както
ми харесва, хубаео. така ё й на
заповедано. блвёни хрпане... да че
люби да ни провала добро нашата
пльть. ами да желаё да си дошить
Украев 16.1596. 2. Добре, с лубави
условия, благоприятно. a т!ё думать,
плате да йдеме на йстокь, от! е тамь
по добро, че йма тамь сета вода защб
т амь йстйче. та прЬсьхне дотика догдё
дойде до на 18.193
добро 16.1596, сравн. подобро 18.193.
добродЪтел ж. (5) 1. Добродетел. поло-
жителни нравствени качества на
човек, доброоетелност. й тамо дойдё
митрополить мирёискыи Николае...
члкьетьй добро дЪтсл'нь... й послушай
nptf ёэ добродетель нктова, как лй то
слУшать й болт' wi се тамо ейчки
члци 15.148. 2. Добрина; благодеяние.
ако лй чйнишь добредЬтель зарадй
похвала со члци и заради пбчьсть сэ
людте. знай, нёмашь нйкак'во добро,
амй еднакь, зло й мъка наводишь на
дшьта ей 34.255.
ед.: добродетель 8.55, 34.255, 38 292б2,
добродетель 15.148.
добродетелен прич. (2) Добродетелен;
доброче.стив, добронравен, й тбизи
добро дЬтел'ныи мУжь .. сЬкыи днь
храните гладны сиромёси, й напо-
йваше жьдны, й толы сэблЬк8ваше
15.1336; й тамо дойде митрополйтъ
мирёискыи Николае ймето ms’ й
въепртё на й погостй. члкь сть й
дббрбдЬтел'нь 15.148.
ед.: м. добрбдЬгел'ныи 15.1336, добродЬте-
л'кь 15.148.
добро миризлив (!) вж. добромиризлив
добчомиризлив прил. (4) Добромлриз-
лив; който е с приятна миризма;
благоуханен. въ рай .. тамо съ ейч'кы
стыи та сё радовать тамо са дрьм'а
прЪхУбавы, й добрб_миризлив1’и. дето
никои не мбже да йскаже гЬх’ната
мирйз'ма 1 8; й дхь стый йзлЬзс ймь
насрёща, й рё ймь. сиде дойдбх'те
мей агглы радостны, й носите дарове
мнеэго, й раз'лйчны цвЬтоове, й
ароматы добрб^миризлйвы 32.225;
й снова миры бЬше чаправено, сэ
мнеэго миризлйвы цвЬтове. со смурно,
й со цвЬть. со кТкомона. со йры. й со
триста добро миризлйва, (!) й со масло
34.2506.
ед., ж. добро миризлйва (!) 34.2506, добро
ммрйзлива (!) 38.291;мн.: добрб_миризлив'1и
1.8, добрбдлиризлйвы 32.225.
добромисленик м. (Y) Доброжелател;
лице, което мысли и върши някому
добро: добромисленик. ты ми й сега
Ти, йз'йвй тогбзи твоего вЬр'наго
раба, й мойго добро, мыс льника...
дето мё йзвадиль сэ грътань вражш
15.135.
ед.: добрбдиысльника 15.135.
доброобразие ср. (1) Благообразие;
миловидност, доброобразие. чювай
се, да сё не (оплеснешь съсь оумьть,
всвь х^бость й въ дэбрд„6браз1е
чюждКюжень 1.65
ед.: добро_дбраз!е 1.66
доброработен прил. (1) Добротворен,
който е свързан с добри дела; пол-
уотворен. члц'ш... остав±те се сэ
зяб, ато се пб'кан’Ьте на добро защб
времето паше тече катб рЬчны
бистрины, амй затова да въскбчимь
на добро,раббтна пьтика 31.223.
ед.: ж. добро,раб6тна 31.223.
доброта ж. (1) Доброта; добронравие,
добрина. макарь да бЬше жена ами
бЬше йспльнгена дха стго. й бЬгаше
со нгеа сйла дТавол'ска... двдь црь. за
так'визи жёны, пррк^ваше, й каже,
въжде.тЬеть црь дббротЬ твоей 8.56.
ед.: дббротЬ 8.56.
добро творен (!) вж. добротворец
добротворец м. (1) Образно Добротво-
рец; лице, което върши добрини.
а болЬр'ство с дрй’гарь невЪр'н'.
бо.тЬр'ство е до6ро„твбрень (!)
льжбвныи. болЪр'ство мнеэго бЪдь! на
члка повдига 31.2206.
ед. • добродвбрснь (!) 31.2206.
добротворство ср. (1) Добротворство,
вършенена добри дела, й тамощемьбй
на цртво нбное. дето давно го сич'кы
ные полй’чимь съсь юбротвбр'ство й
съсь члко люб'стъо Та нашего iv ха
1.86.
ед.: добрбтвбр'ство 1.86.
ДобрЬ нареч. (94) I. Добре; по начин,
съобразен с определены нормы;
както трябва, както пойобава. та го
въвЬде дома си. й зарьча на сл*Тйте си
добрЬ да почётЬте тогози сыро мах а
40.322; ами добри й вЬр'ныи й двата.
дрьжаха бжш закбнь добрЬ 40.320;
й стаа пёт*ка. погребе родители:
свой, сэрЬдй гы^ добрЬ 8.556; сэ
велйко_мчиче recbrie... епбобй ма
добрЬ да посл>'п(ва гпдйнХ моемч'
39.315. // Правилно, вярно. амй дрхгы
кажХть бти, как' съ, Р. чйнсэве аттл'скы
на нбето. й т!е добрЬ думать 11.82. 2.
Добре, по благоприятен начин или
при благоприятен обстоятелства;
изгодно, благоприятно, й па да ей
йспльни думата, чтбто рё на йчёниците.
добрЬ е ва да азь йдК бти защб да
ips’cta ва Утешители да вы йтЬшй
38.286; защб ми каза дето ми се йвй.
какь с на бнова мЬсто велйкь гладь,
й пбдобрЬ щё тамо ирода, нёжелй
въ фрён'ци 15.1426. й сэюа лукавы
члци... рёкоше Mtf. нЬ ё добрЬ намь, да
лежьть ria трите властелге въ тьмнйци
15.1456. 3. Добре, в необходимата,
изискващата се степей; както тряб-
ва. и да пбйдемь до тогбва ст.ти
Николае, да м? се поклонй... й пакь
да го бпознаё подобрЬ. защб го нЬ
смё нйкога видЬле какъвь с 15.1496;
й еднакь добрЬ не бЬше съ "Утишило,
а едйнь сэ корабниците въекачи се
сэгбрЬ на катар-гсо... да оумЬри тамо
ар'мената гшю 15.1366, й навалЬите
тврьдъ на "Учете. й наУчи се добрЬ
кбл'кото мбжашс й на дрУгы да
прокёзх'ва 15.133.4.Добре; като израз
на преценка, че нещо съответства
на представата за полза, добро;
правилно. разумно, целесъобразно й
оуг'к'мй да йма на нгеговото цар'ство,
рк. господаре, зашб Mtf се мнЪше
дэбрЬ е така 11.92; й рё... а мене
със' пл ьта тьк'мо сета ймате. й затова
добрЬ стори тази жена й донёсе мёне
тока мурб 34.251; амй кби е тойзы
дето се не бс^ждава въ адь... по добр t
бЬше да нФ бФ пбсториль ёврёете да
го рйспньть 35.263; й царь побЬгна
й думайте. по добр h б'Ьше, да бЬ
направиль бсэгсве Сё камикь. защо
ни гори нй го нЬкой краде 37.2786
5. Добре; като израз на преценка, че
нещо е желателно да стане по спо-
менатия начин; подходяща, жела-
телно, за предпочитане. боле да
оумрсшь ткка, подобрЬ с нежели да
потьп'чешь законь хвь 1.36; подобрЬ е
съ рас:тане й съсь зьмте въ пустыни да
живишь, нежел й със: зла жена й мнсэго
дамлйва й прок^длива 21.210; й ре геи
анна.. дбста ми ё дёто мё смЬрй гь
бь до край й подобрЬ е да дойде люта
съмрьть да миазме грЬшнъта моа дша
13.1215; защо подобрЬ е мал'ко [да]
дадешь никой да те не знае... нежелй
мнсэго със' похвала 39.3196. 6. Добре;
за израз на одобрение, задоволство
от нещо. й рё имь добрЬ прТидосте
сл£гы сгЬи трйци й на ейч'ки агглы
начел'ници да ь’з'мете дшъта ми
15.1506; азь затова бЬхь трьгнъль
да дойде на пара да йтцё злато, амй
добрЬ вы срещнъ, йдЪте й донёсте ми
злато 7.526; й рёче имь стыи. добр!
като пвети ьа мнсэгслЬтныи прь да
оумирйте нёмйрна землге. а вые зачтб
дойдбх'те на мирна землл й чйните
голЬмо зло 15.1436. добр! дойдохте.
Добре дошли, поздрав при посрещане
на гости, й пойдбха пакь вьчетврьтыи
днь да мд^ть и да ш'ють. й рё ймь сэн'зи
члкь что чйнЬше елч’ж'бата, добрЬ
дойдбх'те брала, амй простЬте. защо
се съврьши вйното 10.786; добрЬ е.
Добре е, редно е, уместно е. мтй же
нгёгова гпжда бца, плачЬше й рыдаше.
й как'ьы бЬха нгеины д£мы д эбрЬ е
да речемь 35.2606; добрЬ е да скаэкё
д^мыте стмв’ ёпифанпо й манима
планиды, чгб разьмЬха адово рыдаше,
й что дКмаше 35.263; добрЬ мн е (на
душата). Добре ми е, чувствам се
отлично, в добро разположение (на
духа) съм. кога йск^сЬва бь члка й
сэпйтова го да вйди, далй й въ зло...
та гб любы йлй тьк'мо токб любы
ба, кога ё весель та Mtf ё добрЬ 5.27;
какь ё бь със' ёството ей еьщи. блть,
млрдь... зло члкЪ* нйкога не щё. ами
сЬкогы йще члк# да м? е добрЬ й блго
на дшьта 33.2456; направя добрЬ
някому. Угодя, постъпя според нечие
желание, г лате й вые който сте ймале
грижа сЬкогы. та сте правиле добре
да направите мёне добрЬ. като сьмь
зарачаль й писанГа оставить 18.2026.
добр? 1.7, 5.35, добр? 3.196, 3.20, 3.206,
4.226J, 5.27, 5.326, 5.352, 8.55. 8.556, 9.61,
10.76, 10.786, 11.8162, 11 82, 11.97, 12.109,
14.126, 15.13252, 15 1 33, 15.13 562, 15.1366.
15 1436, 15.1456, 15 150, 15.1506, 15.1526,
15.154, 16.1576, 16.159, 16.1596, 16 1616,
17.16362, 17 164, 17.167. 18.2026, 20.2096.
31.2156, 33.2376, 33.2455, 34.2486, 34.251,
35.256, 35.264, 36 2722, 37.2806, 38.287,
39.315, 40.320, 403206, 46.322, добре
4.226, 5.34, 14.1296, 36.270, добрЬ 6.476,
7.526, 35.2606, 35.263, 38 286, добрЬ 11.835,
11.92, 15.1346, 34.254; сраен. подобрЬ 1.36,
13.1216, 17.164, 21 210, 38.2946, подобрЬ
1.8, подобрЬ 5.31, 7.52, 14.1266, 15.1426,
15.1476, 15.1496, 17.164, 17.167, 18.1846,
21.2106, подобрЬ 11.896, 37.2786, 39.31962,
пбдобре 17.164. подобрЬ 17.164, 35.263.
добър прцл. (164) 1. Добър; който
прояеява добрина, милосердие към
другите. гь та ё дббрь й помилова ни
щё, й простй ни щё мкс з'грЬшимь
18.1776; нъ от! е добрь. й ббйче
члците, не наказ^ва на съсь сич'ка
ерьдинм нгегова 1.4; сэць нгеинь, й
майка й бЬха добры и блгочьстивы. .
млтйни чйнЬха, й др#гы дббрынн
бЬха8’тЬ 8.55 2. Като същ. Добрият
човек; човек, който върши добрини.
сЬкыи кби какь ё кработиль, тьй си й
зёма хакать сэ правёднзго сёдТа. дббрь
добрб зёме а зль зло зёме 18.199; бь
д^ш'уаиень лъкь нема... дава дъйёь
й на гр£шн1и й на праведшй. свьти
слнцей на злы й на добры 1.6.3. Добър,
който се отличава с добродетелни
поведение и нрав; добродетелен,
добронравен ами добри й вЪр'ныи
й двата. дрьжаха бжш законь добр!
40.320; антихрГсть. шё да сё роди со
ёдна жена к#р'ва, та скрышб к#р'в Ьше,
та сё мома каз#ваше, й имаха и людТете
мома чиста й пбчтна. й имаха а добра
18.1S66; затова ти се азь сега авихь...
защо н! ё праведно так'вом#зи
моуж# добром# да те оставлю азь
да ей пемрачёнь, й да сложишь на
глххытё й на поганите идоле 5.29. 4.
Добър; който поражда полза, доб-
ро; ползотворен, благотворен й
така на вьсакыи днь Счешете нигово
приплбдюваше хрпан'сгво амй той
не ~pt_ciaH#Baine со нкторото добро
й мудро бжтвно ь’чёнТе 9.626; защб
ако нсмаме, чйста в!ра, й ако н! сме
Стбриле добра работа, сй_рЬ млтйша
й по й смЪренУе. не мбже да сё
спасимь 34.2556; раз’бра какь ё вэшь
законь велйкь й добрь, й работа ваша
похвальна. й на#ка добра, кбл'ко
мбже да приведё члк# дУшьть кьк’ х#
6# нашем# 17.1646. // Благополучен,
благодатен, й да не люби на тбизи
св!ть добрбто. защб се вйди намь,
тбизи св!ть добрь, й йщемь добр! да
проваждаме, защо ё й то а св£ть дарь
бжш. амй да с'мыслимь 6 сон'зи св!ть
дето шё да бъде до в!ка радо 16.1596;
чюхь ёдйнь гла... че ми каже. iсордань
рЬка ако прЪмйнешь та щёшь добрь
покои да найдешь 17.171 // Щастлив,
благоприятен [за знамение), й рё
м#... сътворй блвёше й помлй се 6# за
мбата дьщера дето i е сета свад'бата.
й покажи й нЬкое добро знамёюе
7.506. 5. Добър; който се отличава
с превъзходни качества, свойства;
хубав. мой л!пы дбмеове, й мой добры
лбзУа й мой х(?бавы градйны, защб
се тбл'кова мъчй та градй й садихь
31.2176; ймашето бащнино... тбизи
добродите и'ныи мз’жь не расыпа го
за гЬлесна потрЪба, йлй за пипе йлй
за йене. йлй за бдёжди х#бавы. йлй
добры конге 15.1336; сй?дь й пёкь,
сйч'ко трыгЬшс... й ничто да ймаше
мйсль за мйрь, йлй за добра содёжда
да се соблЪчё. йлй за дбмь й за стока
8.556; й рё кой н!м# сл#г#’ва й почйта й
#годй м# гако ми йме хво простёнь да
6#де й дарь добр], со мой дебмь 40.322;
й каже стыи reebri'e помбгни ми да
навыа. ато азь да тй донесъ сфбн'гато
добро сир!, х^бава. гбз'ба 39,317;
ами й вые жёны, чюите какь йзлДзи со
добро дрьво, добрь плбдь 12.1096. 6.
Добър; който е изтъкнат, издигнат;
виден, личен (за семейство, роо,
потекло), й б!ше со цара почьгёнь...
ради защб юнакь, й оумень, й со добра
рсода 5.28; й тогыва в този вр!ме бЪше
й велйко.мнй recop'rie. та б!шс со
добра рсода й бащй м# бЪше бол!ринь
39.2976. 7. Добър, който отговаря
на определена изисквания; подходящ,
годен, й рё. краснь б!ше наглёдь
сон’зи пледь й добрь за йдеше, дето
мёне ^мрьтвы 14.1296; браче йма
обычаи, кога йма н!кои добра н!ва за
сЬане. й ако не йма сам'сй сЬме да ю
засЬе. а пё засмлють со др^гь!, сЬме, й
сЬють 11.84. И Изгоден (за иена), амй
да ю завезёмь тамо защб мй ре гладь
велйкь има тамо. й щемь на добра
ц!на да ю продадё 9.696. 8. Добър,
който проявява усърдие, старание;
доброеъвестен й въ царидрадь м#жь
н!кон блгечьет йвь й добрь хрпанинь.
й еббрёкль се бъше стм# бц# никбл#
15.152; й щешь мнеэго б!ды да
питёглишь й грижы рады дшевнаа
правда, ами трьпй като добрь пастырь
12.111; й тогази стыи никблае занёде
соша тысУщници на мтрополйата
ей. й гостй гы й пр!ё гы, като добрь
соць чёда 15.1436. 9. Мил, който се
ползва от благоразпсложениетс на
някого; драг, й кои ймаше сонапркдь
праведны прЙ ха . ёто таквйзи
людте йз'быраше бь. бти 6kxa Tie
станьле добры 6s’... та гы зовктне хс
на цртво нбное 18.202. добро сръдце.
Сърдечност, отзивчиоост. и авраамь
бкше болкринь, амй бкше тврьдк
млтивъ й гостолюбивь. га зарадй
гбстелюб'ство й добро срце, та сбйдё
й н.тправи свои дбмь на др^мь по’
ёднс дрьво. та скдкше на дремать
п0 кьщата ей, та ловЬше пьтници й
чюждйнци, й нккои да Hi ё мин'ль
(!) пркз' нктовь дбмь догдё го не
госткше 31.221; й зё да йм: ее млн...
врьнкте се съ мёне V мои дом. да
бмиёмь вамь нозкте. й ношёсь ва да
погости със' щб сме кадьрь... та зара1
оназч млть й добро ерце, #трк кога
съмна а тиё ms’ казаха как* щйть (!)
содомь й гомбрь ла потопать й тогйва
лота побкгна 31.2216; у добър час.
Като пожелание, благопожелание
- на добър час, наслука й рёкоха
ейч’кы людте. амйнь naps' да бьде
що ей рёкль s’ добрь ча. защб нашйте
бобгове ёзтвбриха тебк тойзи раз#!мь
39.3096; и рекоха. да б#’де вели твоа
мнсэго_лктныи ups’, щб ищешь ?зми ..
ные се тёбе покланвме й да ти щё, й
да б'#де”? дббрь чась 8.596
ед. • м. добрь 1.4, 6 476, 12.1096, добрь
1.4, дбб'рь 1.6, дббрь 2 10, 2.11, 5.36,
7.496, 8.576, 8.59, 8.596, 9.62, 9.73, 11.826,
14.12962, 15.137, 15.1436, 15.1535, 16.1596,
17.164, 17.1646, 17.171, 18.1776, 18.1856,
18.187, 18.18763, 18.199, 33.2326, 33.233,
33.2466, 3.3.2472, 35.2566, 35.266, 39.297,
39.3096, 40.320, 40.322, добрый 2.15,
12.1156, 12.1196, 18 203, добрь 3 18, 12.111,
15.152, 33.234, добрь 11.108, доэраго 1.3,
38.287, добра 2.11, 5.28. 5.286, 18.1866,
18.1876, 39.2976, добром# 1.3, 5.29, добром#
11.108, 18.1806, чл. дббрЧать 1.86, добры лть
18.207, сравн. подсбрь 2.12. пбдобрь 9 656,
по добрь 18.191, ж. добра 3 18, 8.556,
9.61, 9.696, 11 84, 11.1026. 12.1096. 15 133,
15.156, 18 1866, 20.2096, 32.2253, 32 226,
32.229, 32.230, 33.241, 34.2556, 39.3 1 862,
39.3196, добра 8.58, 9.756, 11.103, 17.1046,
добра 40.320, ср. доброе 3 17, добро 7 506,
7.516, 9.61, 9.626, И 107, 12.1096, 16.1576,
16.15862, 18 1 792, .32.230, 33.234, 33.2.346,
34.254, 36.27162, 39.317, добро 18.1936,
31.221, 31.22162, 32.224, 32.2246, сравн.
подобро 9.61, 11.98, 12, ИЗ2, подобро 9.62,
подобро 34 2486, наидобрб 34.2486; мн.:
добрти 1.3, добры 1.33, 1.6. добрый 1.3,
добры 5.286, 15.138, 18.202, добры 7.536,
8.55, 15.1326, 15.1336, 15.1436. 15.150,
15.156, 16.160, 18.186. 18.1906, 18.196,
31.2176, 32.227, 34.2556, 38.2846, добрые
15.145, до (!) 15.150, добра 18.2O462, 40 3 20,
добры 31.2226, 34.2486, чл. добрыте 15.136,
18.203, 33.235, добрыте 18.1916, сравн. по
добры 15.1416, подобры 34 2486.
доведа св. (35) 1. Доведа: направя някой
да дойде на определено място, като го
водя, съпровождам. й тогази дойдоха
роднина готовы, й рёкоха м#1 да м?
доведать врача да гб йсцктй 11.99,
й со аледанрТа вееэфйль, патрУархь
довёде ейдора постника 12.112; ты
да го Оправишь... й наглёд#вай. пакь
ты S' дома да io доведешь 39.3136;
й на оутрк рё црца. й довёдоха го
прк нтста 4.236, й наговбриле се да
доведать войск#’ на цра, й да нркемьть
цари_гр& 15.145. 2. Доведа. направя
да достигне на определено място,
докарам (за вода), й веда не имах#’ да
тють. амй сэдатече бкше довелёна
до три пьприща. йскопале 6kxS’, й
дохбждаше s' моиастйрь 11.1026.
сег.: led. довел# 11.1056,Зед. доведешь2.12,
Змн. доведать 11.86, 11.99. 15.145, довёдьть
33.2416, доьедъть 33.242; аор.: Зед. доъеде
2.116. 5.376, 9.68, 11.1056, 12 1124, Змн.
довёдоха 4.236, 7.53, 7.536, 11.1036, 39.303,
39.3066, довёдоше 15.147; форма от перф.
тип. Зед. ё довель 7.516: Оъд.: Змн. щьть
да доьедъть 15.1456, със съкр. инф. let) ща
довё 18.1806; пов. Зед. доведй 0.45, Змн.
дойё 3.21, доведете 4.226, доведете 4.226,
описат. Зед. да доведешь 39.3136, Змн. да
доведёте 7.51, да доведёте 13.123, Змн. да
доведать 15.147; прич.: мин. страд, ед.: ж.
доведена 11.1026; съкр. инф.: (мбже) довё
3.206
довези св. (1) Довозя, с возене докарам
оо някъде; довеза. й рё eMS’, тъзи
пшенйца где мйс лишь да ю завезёшь..
послушай мёне й Свези ю въ солУнь
й давам' ти сега трй жльтйцы... й кога
ю довезёшь а ты ей Узмй й що е сэстало
сйч'ка цЬна 9.696.
сег.: 2ед. довезёшь 9.696.
дивечера нареч. (9) Довечера; днес
вечерта, тази вечер, като ёдйнь
члкь що е стбриль зло, й бсУдень за
съмрьть... така й вые да сёжйдате
свои съмрьть, да речёте до довёчера
далй щё дочака 16.159; й тогази
вьз'сЬдна стыи на кони, й врйти се
назадь при воиската ей. й довёра си
пойде оу домь свой 5.296, й кога бы
врЬме сюриха свад'ба... й веселйха
се прЬз' тойзи дп'[ь) до довечера
40 3206; й пойдё на нйвата, й жьнъ до
довёра. й пойде ей дома да вера 10.77.
от заутра до довечера. От сутрин
до вечер, през целия ден. ейч'ки агглы
шотб. сльгУвать на людгётЬ, та йдУть
6# на поклонгеше... й принбееть
работа члчьска дёто и са Уработиле сё
завтра до довёра йлй добра, йлй зла
32.225.
довёра 2.106, довёра 2.106, 5.296, 10.77,
32.225, дсвёчера 16.159, 17.171, довечера
35.2656, довечера 40.3206.
доволен прил. (2) Доволен, който няма
грыжи; безгрижен каже й паве ль апль
сегоо. ради мнобыи въ ва недУжни.
й спеть довбл'ши сй_рЬчь много
бблнги. й сьсь оумь йзгУбенш защо нй
ё малко члк# прЬгрЬшётето. дето ее
недостойно причещава 33.2476.
мн,: довбл'нш 33.2476, довбл'ны 35.266.
доволно нареч. (1) Доволно, достатъч-
но. й не бы довбл'но г# 6# млтйвом# да
м? сбсУвать, тьк'мо агглы да бъдьть.
амй стбри й дрУгыи свЬть, дето ё сё
нбёто до землйта 33.2456.
довбл'но 33.2456.
довръша св. (10) 1. Довърша, евърша
нещо докрай, заеърша. и пойдё пакь
на сэньзи пУстынж. й постйте доврьши
17.175; й тамо си бпродаде сйч’ко что
ймаше. да сьвйда црква на име стмУ
димитрпо. й съградй ю й доврьши
тьк'мо ам'вбнь що ё нас^й црква не
б'Ьше направиль 9.686. 2. Доизкажа,
игрека докрай нещо. й като рёче това
безакбнпы архтерёи, й доврьши ей
дУмъта. глёдаах# изокол# фйлиппа что
ще да рёче 36.2696; й стыи сумёсэнь
кадб вйдЬ сэныа калУёре, привйка
недЬйтс мё амй ме сэставЬте да си
доврьша млбата що сё моли сега, й да
ей прЬда дйпьть да ей Умремь 2.12.
сег.: led. доврьша 2.12, доврьши 9.69, Зед.
доврьши 11.1006; аор.: Зед. доврьши 4.26,
9.69, 17.175, 36.2696, доврьши 9.686; пов..
2ед. доврьши 17.1716; страо.: аор. Зед.
доврьши се 9 69.
доврьша се св. (13) 1. Довърша се,
изчерпя се докрай, евърша се й дотУ’ка
направи, й доврьши м# се ймашето. й
не може да дов'таса да сё пбпйше със'
сэбразы црквата 11.1006; й оузё това
агара... й побЬгна въ пУстини. й тамо
й сё доврьши водата... й дйтёто й
нзмайль щЬше да Умре за вода 11.85.
2. Зазина, престана да съществувам
й послУшаите съсйч'ко (!) [ср]це т!а
дУмы... как' щё да сё сврыпи ейч'киать
свЬть. й как' щё да сё доврьши лъжата
[д!]авол'ска, й лъгангето ан'тихр1стово
18 1776; та пакь дойдоха напоконь
й аплыте, та й пе рёкоха ето мал'ко
остана да её доврьши свЬть 18.184.
3. Изпълня се докрай, довърша се.
й сэнТа хытрй вльсвы сё пер'сид'ско
мЬсто дарь приносеть. бти. защо
днёска на пррцйте иррьчьството
събйва се. й тЪх'нытс дУмы до днёска
се доврыпиха 33.2356.
сег.: Зед сё доврьши 15.131, сё доврьши
18.184, Змн се доврьшать 31.2156; аор..
Зед. доврьши се 5.39, сё доврьши 11.85,
доврьши се 11.1006, сь доврьши 18 2046.
Змн. се доврьшиха 33.2355; бьд. • Зед. щё
да сё доврьши 18.1776, ще да сё доврьши
18.178, щё да сё доврьши 18.184, 18 195, ще
се доврьши 18.189.
довръгпувам се несв. (2) Довършвам
се, приближавам се до своя край;
свършвам се й оставьте се со зло, ато
сё пб'канЬте на добре .. бти не знае
% кби ча ще елнцето да помрькне, й
мцьть не дасть. да рёмь, живбтать
нашь та сё доврьшЬ'ва, а дшата сэхбэ&а
31.223; дёто е въ тройци ёдйнь бь... й
нсгоьото велйчьство что е прЬбогато
не доврьш^ва се нйкога 15.131.
сег. Зед. доврьда'ва се 15.131, сё дозг-ыпУва
31.223.
доврылуване ср. (1) Довършване, за-
вършване, край, й на доврьш<ване
луурпи когато щЪще дТаконь да рече.
вънмЬ стаа стымь. прЬвари пбнап^Ь
бтрочето йрё. еън'мЬмь 11.956.
ед.: доврьшквапе 11.956.
довтасам1 св. (5) Дойда, пристигни,
появя се някъде, довтасам. й това т!ё
еднакь думать, дов'тасаха той ча сл!?гы
сэ црца ерьдйти, й закараха гы 4.236;
й догде д^маше стыи па дёмы етб
чё доф'таса й алеаанф)а црца 39.308;
й корабнипчте... BirKaaxV... стыи
Николае^ помоьй намь. й дов'тэсаи V
тбизи ча бти погынъх'ме 15.152.
аор.. Зед. дов'таса 35.265, доф'таса 39 308,
Змн. дов'тасаха 4 236, 12.1116; пов Зед.
дов*-: асаи 15.152.
довтасам11 св. (2) Стигна, бъда
достатъчен, довтасам. й дотика
натрави, й донрьши mV се ймашето. й
не може да дов'таса да сё пбпйше със*
сэбразы црквата 11.1006; това ейч'ко
ные видЬх'мё... й пбьниме добрбто
mV дёто стбри на сбита трите члци...
затова mV се й ные млйх'мё... давно
бы нгегова млтва млтва (!) дов'тгеала
да ны помбгне 15.1486
сег.: Зед. дов'таса 11.1006; усл.: Зед. бы
доз'тасала 15.1486.
довънка нареч (1) Навън, вън от
някакво помещение; навънка. й
крыаше се срам' б’Ьше го Сэ съсЬде
и сэ дpVжйнa да йз'лЬзе довьн’ка. бти
нёмашс съ что да нахрани й сёбЬ й
дъщерыте ей 15.134.
довьн'ка 15.134.
довЪка нареч. (3) Довека; ?авинаги.
вечно, навеки, й Ть mV рё... амй кби
ще ходи поиФЬ мёне като й Оома, й да
сс Сэречс со тбизи свЬть... не тьк'мо
брать мои щё бы. амй й наелЪдникь
на мое цар'ство шё да б£де, дбвЬка
й да цртьс'ва със' мёне 7.51; й да не
бь’де i тбйзи градь, нй рсб'ство ни
сЬчь. нй збйска чюжда да дойде ради
маОеа йзбранника моего дето го с'мь
залюбйль въ реэ' вйч'ныи да баде. бти
ще да е проел авень довЬка 37.281; й т!ё
mV рёкоха ные щё така да б*?демь ёдТшь
дрУгыи не щё да смё наеднб до живота
нашего, нй да ей пльта наша смЬсимь
да ей ю сскврышмь зашо тамо на
сэньзи радость на вЬчное цртьи, да смё
наеднб нераздЬлгени, й да гр1Ы?вамё
на нбное цртво дбвЬка 7 51.
дбвЬка 7.5 Р, довЬка 37.281.
догде нареч. -съюзна дума (1141 Въвеж-
да подчинени обстоятелствени из-
речения за време; докато, догде
Оорде, доде. й непогребёнь вйсЬше.
догде не дойде сэ ri нЬкои богать
члкь, й йспроси го, та гб сыне сё
крть й погребе го 12.119; й лъвеэвете
постоаха додё се погребе тЬлото сто,
й сэтидбха си по пИстиныь 17.176,
й тогази npie 1сэаннь бца... й ймаше
ю за майка, й сл^ваше й, доде сь
ттрЬстави бца 6.416. И Действието в
подчиненопю изречение се представя
и като следствие по отношение на
действието в главното изречение й
млйха се 6V... й пс гретый днь, стбрй
се мльша й грбмь ьелйкь. додё съ й
планината потрьси. й прохорь сё
,'плаши 6.466. така ... догде. Въвеж-
да подчинени обстоятелствени изре-
чения за начин; така ... че. й быиха
го съ бычеэве... й така Vpanen' стыи
по корсмать, й по плещите, догде
са прилЪпй снагата м8 съ крьвь на
?емлмга 39.302; толкова (толкози)
. . догде. Въвежда подчинени обстоя-
телствени изречения за количество
и степей; толкова ... че. йде ёдйн*
бблакь голЪмь й тьмень. й бь’рг велика
със' бблак'тъ. й тол'кова се раз'игра
морето със' корас'ть й със' людТето
догдё щЪше да сё потопи 15.1366; й по
сэнТа днй като сё крти стыи еу'стапе.
нападе съмрьтонбсна болесть на дбмь
его. тбл'кова додё йз'мрЪха ейч'ки
нкговы робе, й мем'цй 5.316; амй ные
сэ блвёни хрпане, да помысли кбл'ко
ё й как'во е бжТе съмотрёше що ё бь
съмогриль. й какь слЪзе й породи се
със' пльть тарадй на. й тол’кози х^ла
чрЪтрьпЪ, й доде гой распеха межд^
двата раз'боиника. като зло_дЪи дето
чйни зло 35.259; амй оу мал'ко днй
не бега ms’ нйщо... тьк'мо сэста той
сам'сы й жената м8. й тол'кози дочака
додё мЬ1 й сич'ка сната сэкраставЪ, й
•-огнои се. й лежаше пбфрьлгень на
гнойгце 5 276.
догдё 1.7, 6.48, 6.486, 9.676, 9.712, 9.746,
10.79, 11.88, 11.95, 11.102, 11.1026, 11.1036,
11.1046, 11.108, 12.1096, 12.119, 13.1216,
13.122, 13.1226, 13.124, 14.127, 14.130,
15.133, 15.1356, 15 1366, 15.1406, 15.153,
18.178, 18.1796, 18.1816, 18.183, 18.1846,
18.186, 18.1876, 18.193, 18.J972, 18.202,
31.216, 31.2186, 31.22062, 31.2212, 31.2216,
31.2222, 31.22 26, 32.2242, 32.225, 32.2262,
32.2265, 32.2276, 32.22962, 32.230, 32.2316,
33.2336, 33.238, 33.239, 33.24362, 36.2726,
37.275, 38.290, 38.2932, 38.2936, 39.300,
39.3016, 39.302, 39.308, 39.3186=, 40.321,
додё 2 96, 3.18, 3.186, 5.286, 5.316, 6.45б2,
6.46, 7.536, 17.1696. 17.172, 17.173, 17.176,
додё 2.156, 5.2763, 5.286, 5.32, 6.44, 6.466,
35.25662, догдё 4.23, доде 6.416, 35.259,
догдё 6.47, 8.57, 11.906, 11.102, 31.223,
33.236, 39.3006, доде 38.292, 40.321, 40.322.
догдето нареч.-съюзна дума (1) Въвеж-
да подчинено обстоятечствено изре-
чение за място; догдето, дскъдето.
рё mS сты кэАннь... скоро дайте
ми конь... й съсtдна стыи на конь
й пойде догдето бЪше стража на
раз'ббиниците 6.476.
догдётс 6.476
догодина нареч. (1) Догодина; на
следващата, на идната година, й
раскав се збеима, какь не попйта
бнъзи прпбббница какь и б£ше йме,
й скрьбЪше какь се залйса сэ страха,
та заборави. амй пакь рече, догодина
да пбвни да пйта. й мйна се пакь
дрЬ’га година, й пойдё пакь на Сэньзи
п^стына 17 175.
догодина 17.175.
дода вж. дойда
дода си вж. дойда си
доде вж догде
додЪя се св. (1) Само Зео додЪе ми се.
Додее ми, дотегне ми. омръзне ми. й
досади ми се й Ь’мбрих' се азь да се
тёглА Haupt да влЪза, аз' се найдЬхь
пбназадь. й като ми се дэд'Ьа, азь подо
й станьхь на ёдйнь рбгь на прйпрать
цркбвны 17.170.
безл.: аор. Зед. се додЪа 17 170.
дожалъя св. (2) Само Зед. дожал Ьс
ми. Дожалее ми. стане ми мъчно,
домъчнее ми. бь... показа ми, та се
позна, като таквьзи скврьнава рабе*га
чйна... и дожадЪ ми й начёхь да
плач ю 17.170; й едйнь ёврёинь пр исмЪ
ms’ се, й похули го, зато нема чёдо ..
па дьми като чю кэакммь, дожелЪ ms’
тврьдЬ 3.17.
безл.: аор. Зед. дожетЬ 3 17, дожалЪ 17.170.
дожелЪя вж. дожалЬя
дэйда св. (360) 1. Дойда. стигна до
опреоелено място или при някого;
пристигла, й вдйгнъха се тогази
ейч'ки патрйр'сй сэ пръетблете свой,
й дойдбха оу цариградъ 12.112; й
когато т‘й агглы сэйдбха. ётб й др!?г ые
агглы дойдбха npt ба въ \речёнои
нрЪме да се поклонагь 32 2256; й
др!?гы rptLJHHiin плачах^ се тамо, й
дЬ’маха ми. й ты лй ть'ка дойдё да сё
мЬ'чишь 11.104; й Tie пойдоха да го
ищьть й питать сэ мЬсто на мЬстс.
дойдооха й до сэнова село вадистонь
5.34; й рё ймь, стыи 1оаннь кои сте
вые гпдУё май, та съ стё потр(?диле да
дойдете до мёне вашего раба 12.110.
// Достигни, доближа някого или
нещо. амй катб лежашс й глёдаше.
вйдЬ архггла Михаила... й със' нгего
два млады мом'ка... и дойдоха при
възТлавУето маркУаново. й пойскаха,
й нгйдбха това былУе inoHeia 11 99;
й сты Николае ббрьна се да йде въ
градь, й глёда чё текста йз' градь
м^’жУе и жены й плйч^ть гбр'ко, й
дойдбше й припадоше на нозЬте
ctmV й рёкоше mV. помоэи намь влко
сгыи 15.1436. И Дойда, пристигни ня-
къде с определена цел. матоёи ап ль
хвь сЬдЬшс опрьвЬчь- въ тёрлймь на
мытнищё й хс помйна тамо... й рё mV.
да дойдешь да ходишь сЯь мёне...
й пойде слЬ ica 37.2736; й рё mV. .
йман!е мнеэго наидб на мето нашь
амй дай ми, кбл'ко щешь брйпа да
flOHa.VTb със' мене да го йз'вадимь
11.101; й апль рё, кротко. дойдо да
гоню нечисты дй'хсэзе 37.2746: кога
та видЬх'мё в' гьмнйца запрЬнь, та
дойдбх'ме да те Сэкйлймь 18.203.
// Образно й товг. апль като сё
орЬклбниль й млй се 5V. и сэ нбето
зравУе дойде на сэша сйч'кыте, й пакь
трави быха 36.270; й азь да гП’ста
вамь дхь стыи. . й вые сЬдЬте въ
1ёрлймь дбде вы дбйде сэ нбето сйла.
да сё сэблЬчете да стё й вые сйл'ны
38.292. 2. Дойди, дотека; придойда
(за вода), йма тамь сега кода защб
тамь йстйче та пръсьхне дотхка догдё
дойде 18.193; й пойдоха щдалече, й
HCKonaxV длъббко.. й заградиха. й
feexa да нап^стеть всэдата. й дойде
вода много, й приближй се 6hm3V
црквата 11.98 У. Дойда, достигна до
някого, като се разпространявам (за
глас, светлина), й дойде гла Твь на
землйта. та рё. азь ейч'ко вйдЬ 32.2246;
й дойде о ба гла та м? каже. рёчй на
па людкё... защо пръетыпвать мел
запойЬ 32.223; й не стаьйУвахь, макарь
й за дёнь й за нощь, лежа на бчйте
си. додс дбдеше пакь сэн'зи свЬть.
та просвЬтеше около мёне 17.172. 4.
Дойди, достигна до адресат, й дойде
повелЬше царево, й до мирили[с]кые
епар'хУе... й наидбше го посланници
царевы... й везаше го й бише го
15.139. 5. Дойда. дочакам определен
момент, събитие; доживея ам?1 й
вые о блгочьстивУи хрпане кейто
сте съ днёска събрале ради тогбзи
стго празника сега ные със' блгть хва,
дойдбх'мё на край стые посты 34.254
6. Дойда, настъпя, приближа (за
време, явление, събитие). амй дЬцата
брьзаха зашб гы повйкаха чё бЬше
врЬме дошло да сэбЬдова сты см'стапе
5.37, затова й той не бы достоень един
кап'ка вода, защб пб есень не сЬа,
й дойде жъ.ва не ж'нь 12.118; й що
посЬдйхь на (ёрлймь, додё не бЬше
дошьль празпикьть. тьзи работа чини
17.1696; й кога се напйсаше, дойде
врЬме да роди двца мр:а млаи'ца. .
й затова оулЬзоше въ neipcpV 33.237.
7. Дойда, породи се, възникна у ня-
кого (за мисъл, чувство душевно
сътояние). амй подай намь Ти сйла,
й ^крЬпй ны да имаме трьпЬше. й да
не дбйде намь нЬкоа зла мысль, да ее
сэмётне о BbpV 5.31; й рё. геор'пе.
дойде ли ты нЬкое пбканУе (!) за
в'черашното сэговарЬиУе. йлй ище си
стоишь на тойзиймь 39.299. 8. Дойда,
стана, случа се някому, застигни (за
беда, неприятност), ёднб о сййпёнУе
(!) бжУе, ко га йскибюва бь члка да го
вйды. далй го любы кога mV дбйде
нЬкоа бЬда, йлй злына 35.256; й
нё тьк'мо със' прУателге, ами й със'
твойте злб_мысльници. да ймашь
любовь... й трьпЬше да ймашь кога
ты дбйде нЬкое зло, йлй скрьбь, йлй
бЬда 15.156. добрЪ дойдохте. Добре
дошли, позорав при посрещане на
гости, и рё ймь бэн'зи члкь что чйнЬше
слйк'бата, добрЬ дойдбх’те брапа. амй
простЕте. защб се съврьши вйното, й
не имаме что да тёмь 10.786; дойда
в (до) нечии уши. Дойда до ушите,
стана достояние на някого, узная
се. й i тбизи днь, когато мыслЬшс
бн*зи члкь да стбри това на дыцерыте
ей. й не потай мН се мысльта. амй
дойдё тази дИма й въ ?ши стмН нйколН
15.134; дойда в себЪ си. Дойда на
себе си; върна се в нормално, спокой-
но сътояние. а црИ’гые. та го пйтаха
как* се тИка намори, й гой за голЪ
ча едва доде въ себ£ си, й з'ё да й
сказ ав а чю ка ё было 39.3156, дойда
на нечии ръне. Озова се под нечия
закрыла, й блжены сава рё... чтныи
бче. дето ё проразИмны бь.на сйч'ко
добро какь йще да мё спи. [и н]ас
тави мс та дойдб на авойте сты рНцЬ
14.1266; дойда слЪд някого. Стана
нечий последовател. последвам го в
делата му. три дПми тша що сь хвы.
една каже да се сэврьже, сй_рё, да се
сэрёче сэ сёбЬ си. втора, да си зёме
кргь свой, трети, да дойде слЪдь мёне
16 158; дойде ми ден. Дойдеми време,
стане ми време за нещо. и дойде мН
днь да сё прЪстави. й той ей позна дхб
стымь й стань на млтва, й млмше се
6И за сич'ки хрпане 15.1506; дойде
ми на еръдце. Преживея нещо, случи
ми се й бь ще да намь пакь пого.тЬмо
добро дёто око нЬ ё видЬло, нй S’xo
слушало, нй на с$це члкН ни дошло
31.222; дойде ми на ум(а). Дойде ми
на ума, помис.зя си, сетя се. й пакь
мН дод? на Vmb. тий ако доде сега. че
как' щё да мине кэр'дань като нема
корйто да се прЬвезё 17.174; й тиа мН
каже . кога Нзмё мал'ко с8хь хлЬбець.
аю ми дбдеше на Vmb мёсб й рыба, й
вйно 17.1716; дойде ред до някого
(някому). Дойде му редът, настъпи
моментът някой да извърши нещо.
й кога бы врЪмё да сё веселжть. и да
шють съ' голЬма чаша вйно. дойдё
рёдь й до Обма 7.50; й сега в' тойзи
днь доде рёдь й бащй ми й той мёне
да даде на лам’Гата 39.3 Юб.
сег.: led. дойдё 7.52б2, збйдН 9.65, дойдемь
11.91, дойда 39.3056, Jed. дойдешь 12.1156,
дойдешь 15.142, Зед. дойде 1.36, 11.1036,
18.179, 32.231, 33.2416, дойде 1.7, 18.193,
34.250, дойде 2.15,3.186,4.22,11.97,11.1036,
13.1216, 15.135, 15.156, 18.1916, 18.196,
31.217, 31.219, 32.2266, 35.256, дойде 7.536,
9.656, дойде 11.108, 12.1136, доде 17.1742,
дойде 18.1846, дойдё 33.240, дойде 36.2686,
38.2826, дойде 38.292, 2мн. дойдете 12.110,
Змн. дойдьть 2.136, дбйдъгь 5.38, дбйдНтъ
11.916,12 112,33.245,дбвдНтьП.101,дбйдНтъ
11.102, дбидать 18.1796, дбйдать 39.301;
имперф. Зед. дбдйше 2.96, дойдете 5.346,
дбйдЬше 5.346, дойд-Ьше 15 1506, дбдеше
17.1716, 17.172, дбидеше 17.1722; аор.. led.
дойдё 5.38, 6.44, 11.876, 15.1496,‘17 168,
дойдб 12.1196, дойдб 14.1266, 37.2746,
додбхь 17.1716, дойдбхь 33.2426, дойдсхь
35.265, дбйдо 35.265, дбйдохь 39.2986, 2ед.
дойде 5.386, дойдё 9.656, 11.104, 12.116,
15.147, 33.2426, Зед. дойдё 3.17, 4.22, 5 326,
6.48, 7.50, 13.1226, 13.124, 15.134, 15.1386,
15.151, 34.2492, 34.2502, 35.2616, 36.270,
36.272, 37.2746, 37.275, додё 4.236. 5.372,
16.1576, 17.1696, 17.1742, 17.1756, 35 258,
39.3106, 39.3156, дойдё 4.26, 5.286, 5 326,
5.33, 5.34, 5.36, 6.42, 6 456, 7.506, 9.63, 9 666,
9.67, 9.68, 9.71, 9.716, 9.746, 11.886, 11.98,
12 1146, 12.119, 14.1276, 14.1296, 14 1302,
15 1386, 15.139. 15.1442, 15.1446, 15.148,
15.153, 15.1536, 17.174, 18 1856, 32.223,
32.2236, 32.224, 32.2246, 32.2256, 32.227,
32.2296, 32.231, 35.258, 35.263, дойдё 5 326,
дойде 6.486, 8.57, 11.1046, 15 1506, 36.2686,
39.3066, дойдё 11.986, дойдё 11.986, 15.1446,
39.299, дойдё 11.1006, дойде 12.118, 33.237,
35.263,38.290, дойде 18.1896,38.2926,39 300,
39.3026, 39.3096, 39.3136, доде 18.1896,
40.322, дойде 32.225, 39.3066, дойдё 37.280,
дойде 38.292, 39.311, дойдё 39 3066, 1мн.
дойдбх'ме 5.366, 10 786, 32.2256, дойдбх'ме
18.2032, дойдбх'ме 32.225, дойдбх'ме 34.254,
2мн. дойдбх'те 10.786, дойдбх'те 15.1436,
32.225, додбх'те 18.2046, дойдбх'ме 32.2256,
Змн. дойдбха 2.15, 5.286, 9.70, 9.726, 10.78,
11.876, 11.966, 11.99, 11.102, 11.103, 12.112,
31.2216, 32.225, 32.2256, 39.317, дойдбха
5.32, 5.346. 5.35, 6.45, 8.586, 9.72. 9.73,
11.1036, 39.301, дойдооха 5 34, дойдоха
6.44, дойдоха 9.746, дойдоха 11 85, 11 946,
11.96, 11.966, 11.99, 11.100, 12.1146, 13.122,
18.18362, 32.2296, дойдоха 11.95, дойдоха
11.100, дойдоха 12.110, дойдоше 14.130,
15 1436, 15.147, дойдоше 15.143, дойдоше
15.1506, 33.2436, 37.276, довдеше 33.237,
дойдоше 33.238, 33.2436, дойдсоше 33.2436,
дойдоха 36.2676, дойдоше 37.2776, дойдоха
38.2896; плусквамперф.: Зед. б'Ьше дошьль
5 37, 12.116, 17.1696, 34.2516, б'Ьше дошло
5 37, бЬ дошла 8.57, Змн. бЬха дошлё 11 96,
6ixtf дошлё 11.986, бЬх^ дошлы 36.269;
форми от перф. тип: led. с'мь дошьль 2.10,
35.265, с'мь дошь'ль 17.1646, с'мь дбпгль
32 228, Зед. си дошьль 2.10, 3.186. 6.44,
17 167, 36.269, ей дошьль 6.44, ей дошьль
17.1046, 39.3106, дошьл' си 32.227, Зед. е
дошьль 2.11, 9.70, 14.1206, 33.2326, 34.251,
39.2956, ё дошьль 3.186. 5.34346, 18.1796,
35.2596, 40,323, дойшьль е 6.436, дошьль
7.49, 36.2686, дошьль ё 9.686, е дошьль ль
(!) 15 1426, е дошло 17.171, дошло 31.222, ё
дошла 34.2556, е дойшьль 36.2696, 37.2746,
Змн. са доишле 5.35, съ дошлё 33.2416;
бъд.: 2ед. щёшь да дойдешь 31.218, Зед. щё
да дойде 1.86, 18.1776, щё да дойде 3.186,
15.138, щё да дойде 18.1786, 38.2926, щё
да дойде 18.1786. 18.179, 18.1952, 18.2016,
32.227, 38.2926, 38.293, щё да дойде 18.179,
ще да дойде 18.17962, 18.1836, щё да дойде
18.201, щё да дойде 35.2646, Змн. щьть да
дбйдать 39.315, със съкр. инф. led. ща до
32.2236, ща до 32.2242, ща до 32.220, Зед. ще
до 1.86, 18.1786, до ще 6.456, щё до 18.189,
щедо 18.1933,18.1936, Змн до щъть 15.1456;
пов: 2ед. доидй 5.296,13.125,15.1466, дойди
6436, 9.68, 17.1746, додй 17.17462, 2мн.
дойдЬте 10.78, дойдЪте 33.2376, описат. 2ед.
да дойдешь 6.456. 15.147, 37.2736, Зед. да
дойде 5.312, 16.158, 18.193, 37.281,39.303, да
дойде 6.446, нЬка да дойде 11.896, да дойде
16.158, да дойде 16.1582. да дойде 32.231,
нека дойде 38.2826, да дойде 39.302, 2мн.
да дойдете 5.296, пов. констр. Зед. да нЬ е
дошьль 2.12; усл.. led. бы дошла 15 1516,
Змн. дошлё быха 33.245, бьппе дойшлё
33 245
дойда си св. (9) Дойда си; завърна се на
определено място. върна се. й ёэп#сти
гы да ей йд#ть на своё мЪсто съ мйрб.
й със' такьв'зи скбпось дойде ей стыи,
на сэчьството 15.1376: й азь сохбждамь
по моа работа да градимь здан(а. й
пак' щем' ей т#ка до 13.1246; й врати
се назадь. й прЬмйнь пйстынлть,
й додё си на монастйрлть, ксгато й
сйч'ките братГа си додоха 17,1736.
аор.: Зед. дойдёси 14.129, дойде ей 15.1376,
си доидё 15.154. додё си 17.1736, Змн.
дойдоха ей 2.12, си додоха 17.1736, дойдоха
си 17.1736; форма от перф тип: Зед. ей е
дошьль 15.1376; бъд..' със съкр. инф. led.
щем* ей до 13.1246.
докажа св. (4) Изкажа, изрека нещо
докрай; доизкажа й рё момата, къ
стм# много дкма за людТете, та ти не
мога ейч'ко доказа амй бЪшь иначе
поскбро да не Умрёшь сэ зла съмрьть
39.3106; еда дотика, доказах ти, шб б£
стбрила. амй сега заклйнам' те що сё
е вьпльтйль бь. да се мпишь за мёне
грешница 17.1726.
аор.: led. доказах 17.1 726; страд.: със съкр.
инф. (не може) се доказа 39.318, съкр. инф.
(може) доказа 2 13, (мога) доказа 39.3106.
докарам св. (1) Дакаром, доведя някого
на определено място. й приведете ми
самь, bi, тёл*ш1... й пак' ми докараите,
р. козлы, да б#д#ть т!е, на сйч'ките
люд!’е 13.1226.
пов.: 2ед. докапайте 13.1226.
докарам се св. (1) докара ми се врЬме.
Случи ми се. ако тй се докара врЬме й
въ темниц# да си запрЪнь. нй тогйва
се недЪй заклё. ни по истина нй на
лъжа 1.36.
сег.: Зед. се докара 1.36.
докога нареч и съюзна дума (9)1. Нареч.
За запитване откосно времетс. през
което се върши действието; докога,
до кое време. й рё е робыната, й,
й#дйта, докога си скрьбйшь дшьта,
сега сё приближй велйкь днь "гнь й не
пбобает' ти да плачешь 13.1216; тогази
рё ма, цар#. мучителю льстивы, докога
да чинишь дшвол'щйнъта твоа что се
не оставишь со злото твоё 37.2776; рё
жената стм# су'статпо. i iiдине мои ные
докога да седимь т#ка и да се крыемь.
да смё за срамота на сич'ки свЪть 5.32.
II. Съюзна дума Въвежда подчинени
обстоятелствени изречения за време;
докато, докога то. вълёзе агёз'1'а при
годенйиата си на м£сто йсрасено. й
сёднь на столь злать й fee прьстёнь
злать й обвй го със' копрйна й даде го
на годен1! ца своа. й рё й ей #змй тойзи
прьстень. й чюваи го ато да б*?де бь
мёжд^' мёне й межд»" тебЪ докога йще
бь да стбри катб знае 40.3206
докога 5.2?б, 5.32,12.115,13.12162,35.2566,
37.2776, 40.3206, докога 39.3036.
докоги нареч. (2) За запитване относно
времето, през което се върши дейс-
твието' докога до кое време а стыи
гесэр'пе стань нэсрЬ дивань й рё
докогы со цар^ гы. й твойте паппе.
п кдд!е да чйните гошг.ше, й тЬйзи
вбйскы, на xpriaiie 39.298; й рё царь
къ cTmS' докогы гесэр'пе стрйвашь на
да ей истйтЬваме £мъть съ твойте
хытрыни докога да крыешь О на, та
ны, не кажешь йсгЬн'скы, ка навы на
тбл'кози мъкы 39.3036.
докогы 39.298, 39.3036.
докрай нареч (3) Докрай; до краен
предел, съвсем. напълно скрьбь й йдь
що сознобЪва члка й йспыт^ва сэ гри
работы быва... трёт'шэ быва пакь, кога
бстави бь члка до край, й поразй го,
като ёврёете що гы оэстави бь декраи,
й поразй гы. й катЬ к'да щб прЪдаде
Та на съмрьть, й прогн’Ьвй се Ть на
нюго докрай, та сё сам'сй себе Сэб£си
5.27; йд-Ьше стыи кам'тб тьмнйцата...
й д$маше... амй спообы ме хе бе
мой нескоро да дойда при теб£ й да
посрамлм д'йвола докрай й негбвыте
работы 39.3056.
докрай 5.272, докрай 39 3056.
докът съюз (1) Въвежда подчинено
обстоятелствено изречение за време;
оокато. подобр'Ьт! е, да се, засрамиши
тйса прЬ едногб члка. нежели да се
засрамишь на бны св£ть npi хылидо
вылили агТлы й члкы зарА" това да сё
покаемь, й да сё йспов£даме докъть,
врЬме имаме 1.8.
докъть 1.8.
дол м. (3) Дол, пресълнало дъко на река
с високи брегове, овраг, й дойдоха
до ёдйнь дбль дльббкь... й cvcrafie
дойде до сэн'зи дбль, й гледа й самь й
тамь где да мйне със' конйтого, защб
б’Ьше сэн'зи дбль юл£мь й дльббкь
5.286.
ед.: дбль 5 2 853.
долей прил. (4) Долен, който се намира
ча по-ниско място от друг, й т!а м8
рё. вчера дето йзтЬзе йз' кораб'ть,
й прТёх'ме го та нощ!?ва, i дбл'ната
кгелТа 36.271. долей свЪт. Земята;
земният, материалният свят й пакь
рёкохь азь павель къ arTntf гпдйне,
напйсани ли са имена тЬны на нбето,
още катб са былё на дбл'ны свЬть сьс'
тЬлото 32.227; до.тни врата. Стра-
ничен. неофициален вход; порта, й
напоконъ подо на дбл'ны врата що
бЬха затьбрени. й тамь лёсно влЬзб
ьъгрЬ на сто мЬсто 17.1706; й кога си
съврьши апль млбата. й сэнази мбма
като сЬше близ)/ при врата дбл'ны.
й наче да ей под1?ма съ апла фйлипа
36.271.
ед.: м. дб.Тны 32.227, ж. чл. дбл'ната 36.271;
.мн.: дбл'ны 17.1706, 36.271.
долчина ж. (4) Долчина; пресъхнало
дъно на река, малък оол. й fefe/ сэнова
Micro cfeara дол'чйна. й стань на
брЬгь тамь що бЬше 17.175; й лов'ци
кога лбвёть лбвь, й ищ^ть sBipie по
ropie й по дол'чины, й по гьсто шх’мТе
31 215.
ед.: дол'чйна 17.1666, 17.1746, 17.175; мн.:
дол'чины 31.215.
долу нареч. (31) 1. Долу; на място,
което е разположено по-ниско от
ору го място. й £лёзь (!) дбл^ въ
рйзниЩ" дето 6ime Mtf ймашето й fee
сэ своёто ймаше щб nji 40.3206; й
сэным гадове люты видЬха спЬщи, й
побЬгоха дблЬ1 на дъно кладей4^ 2.12;
й това той тьк'мо помысли, й сэпаде сэ
нбето, й бтидё ponV пб землйта 11.836;
и той щс да съкрь’шй врата га адовы,
амй елате да се съкрыемь, пбдолЬ' на
дъното адово 35.2636. 2. Дочу; по
посока на земята, към земята. това
кат о чю стыи, рас тренера се сэ страхь
й паде дблъ’ сэ конитого 5.29; й апль
фйлиппь видЬ гы какь с неиЬргё #
тЬ й без#м!е . та се посльзи тврьдЬ
й прЬклонй се дбл^ та се помлй 6V
36.270; й пакь колЬнЬтЬ ей приклони
дол!/, й гльвьть си на земли положи, й
мблише се б» тайно 3.19.3. На място,
което е по-отдалечено от друга мяс-
то или се намира по към края на
нещо. й кога сЬдйшь съсъ исстари сэ
тебЬ на трапеза, нйкога не простри ты
pVicV на идете прЬй нкго... нй сЬднй
пбгорЬ сэ постариго. макарь и сирома
даё. нъ сэ сйч'кыте ты сЬдй пбдь’л# (!)
1 56. // По-нататък, след това. амй
кн1гы що думать... прьвЬнь мсэуси,
рё. щете дг видите живбть вашь да
виси прЬ бчйте ваши, й пакь пбдоль’
каже. й не шёте да вЪр^вате живота
вашего 16.161. долу еръгя. С веда
поглед. това mV под^ма 1п/мёнь а той
ничто не подйиа, ами дблх1 ерьтй, й
сльзи mV TexVib йз'ь очйте 2.11; от
дьно долу. От самото дъно. амй
ако щешь да тй покажй бсразь что
потёглих'мё. морето гледах'мё сэ дьно
flo.aV, раз'игра се. й не видЬше се нй
cVxo нй всэда 12.117.
долУ 2.11, долЬ’2.12, 2.14, 3.19, 5.29, 11.836,
11.902, 11.96, 11.98, 11.104, 12.117, 15.140,
16.160, 17.16662, 17.16762, 18.1996, 18.2066,
31.222, 32.226, 32.229, 35.263, 36.270,
37.2746, 39.311, 40.3206, сравн. лодМ (!)
1 56, noflonV 16.161,35.2636
дом м. (84) 1. Дом, постройка или мяс-
то за живеене; къща, жилище, й
авраамь бЬше болЬринь. амй б'Ьше
тврьдЬ млтивь й гостолюбивь. та
зарадй гбстслюб'ство й добре ерце, та
сэйдё й на правй с вой дбмь на npVMb пб'
ёднб дрьвб 31.221; й пойдбха мнсэго V
дбмь, дТсэскорйдбвь. й йщёха 1сэанна
й прбхора. й рёкоха йлй дай намь пи
вльхвы. йлй домьт2 ти йз'горЬвамё
6.43; а бЬссэвете что 6bxV се тамо
вьсёлиле. 6braxV й не по нръ. й
дVмaxV ctmV... зашо на йз'гбнювашь сэ
къщата наша, намь п’ка бЬше дбмь й
сЬх'мё оу нгего, дг трЬлъстювамё лгбё
15.140; ты да гб Оправишь, й бпазйшь.
й нагл^вай. пакь ты i дома да го
девёдешь 39.3136; като сэпЬха верни
ctmV HecTopV. и разыдё се ейч'ки нард
по дома си, да вёригь, й да пйють й да
се веселж 9.72. 2. Прен. Обиталище,
обител. й затова се [не] зове члкь дбмь
й прилика бж!а. по видЬнното наше,
амй по мысльнното наше, что ймаме
мысль да помыслимё. еда зарадй
мысль, та сё зов г члкь деэмь й прилйка
била 38.282. 3. Обитателите на един
дом; семейство, род, потомство.
й това като вйдЬ сэць на сэньзи
мома. вЬрова въ ха й той, й крти се
сьсйч'кыи (!) домь свой 11.976; й да
не смё тврьдоглавы й непрЬклонкни.
защо бь на тьквйзи псраза дава, на тЬ,
й на дбмь тЬны 9.756, й по сэн'!а днй
като сё крти стыи ём'стапё. нападе
съмрьтонбсна болесть на дбмь его
5.3J б; й зараува сс стаа отроковица,
й вёсело въекбчи със' нсэзЬте си. бти
защо го показа бь, какь а ге вьзлюбиль
СЭ СКЧКЫИ Дбмь :ЙЛ1€ВЬ 13.1236. И
Образно, й прркь михёа за днёшныи
днь прорёче. й ты вевлееме доме
ефравовь. нЬ ей мал'кь нй сэ кого
вь вЛците Йдовы. бти из' тёбе шё да
йзлЬзе, вбжь, дето шё да бъде кнёэь въ
шли 33.236.
ед.: домь 3.17, 11.976, 35.2596, дбмь 5.296,
5.316, 5.36, 5.40. 6.42, 6.43, 6 443, 6 48,
8 556, 9.683, 9.756, 10.766, 10.786, 11 856,
11.1056,12.1176, 13.1226, 13.1236,13.12462,
14.1272, 15.13 3 6, 15.140, 15.15262, 31.218,
31.22J4, 31.2216’, 36.2676, 36.271, 38.28162,
38.282, 38.2826. 38.28463, 40.32 26, деэмь
36.2722, 38.282, 39 3116. 40.3222, 40.3226,
дсэ 37.274, 39.3 1 4, 39.3 1 462, 39.315 , 39.3156.
39.317, 39.318, 40.322, 40.3226, дома 8.576,
9.72, 15.1526, 31.215, 36.272, дома 39.3136.
дом а 10.766. чл. дом’ът' 3.196, домът' 6.43.
домоТ1 15.1336, 18.194, зв. доме 33.236; мн.:
дбмы 3.176. домсэве 31.2176, чл, домывете
18.1966.
дома нареч. (37) Дома; в своя дом,
вкьщи. а ты постои т?ка, догдё пойд^
дома, й да тй донес? млтза прЬ тёбЬ да
идёшь 11.88; й бЬше много богать.
ймаше рббие. т. дома си 40.320; тта
дУми каго чю ioaKVMb. дожелЬ mV
тврьдЬ. й не пойдё вёкю дома си, амй
сайде въ поустывю 3.17.
дома 1.46, 2.136, 3.172, 5 30, 5 31, 5.326,
6.41, 11.816, И 886, И 996. 12 118, 13.1226,
13.1236, 15.1356, 15.154, 16.1596. 18.2032,
36.272, 39.310, 40 3202, 40.3216, 40.322,
дома 5.336, 7.52, 8 576, 10.77, 10.776, 11.88,
13.122, 40.3226, дома 13.1216, дома 18.207,
36.268, 39.318.
домашен прил. (1) Дома-мен; който е
близък, приближен на семейството.
дома (за човек). й найдоха го ами го
не познаха. й дадоха mV млтина като
просУакУ.. а той гы позна... й рё.
блг здарю те ги бе мой защб ми даде
та Узехь млтйна сэ домашни свои
людУе 40.321.
ин.: домашни 40.321.
домеитиан ЛИ (1) Домициан, и
нЬкои злы чловёци пойдоха на цара
домен'тУана. й рёкоха нЬкои два
магёеника хрпане. прЬгвбриха ейч’ки
нарой да вЬрУвать ха распётаго 6.43.
домен’тУана 6.43.
домилЬя св. (5) Домилея; стана мил,
скьп някому. да нахранпте гла дна. да
напойте жьдна. да бблЬчёте I бла..
това ейч’кэто да бЬх'тё былё стр^вале,
й мёне бых’тё домилЬле 18.2056.
домилЬе ми. Домипее ми. стане
ми мъчно, дожалее ми и 6V домилЬ
за своё създаше, й помйловз що ё
създаль члци 3.166; амй па Ть бь като
ё млтйвь й домилЬ mV за адама, й за
ейч’кы рей что съ сэ адама 38.285.
уел. 2мн. бых’те домилЬ.'1е 18.2056; безл.:
аор Зед. дсмилЪ 3 166, домилЬ 6.48, 39.307,
домйлЪ 38.285.
домно ЛИ (4) Домно. й дойде нЬкои
момъкь ймето mV дом’но. сынь
дУаэскорйдоьь, cjiVia романинь, да
сё къпе V тьзи бани 6.42; й напокон*
mV рё. ако домна не вьскрЬсишь да
бживЬе тебе сёга главъга Узйма 6.42.
дом’но 6.422, домна 6 422.
домнов прил. (Г)Домнов, от ЛИДомно.
й тогази йзлЬзе сэ дбмь дбмновь, й?зе
съ ссбЬ си прохора й дрйы сед’мь
^ченици 6.48.
ед. м. дбмновь 6.48.
донеся св. (48) 1. Донеса, взема нещо
отнякъде и го пренеса до определено
място. й повелЬ царь тогази на мнеэго
сл?гы нюгови, да довесить сэ полатите
златыи бдрь царевь 37.279; й рё mV
маноё, постои тхка да тй донес? идете
да тё погостимь 11.886; й тогази рё
бпом?зи mom’kV щб mV слУг? ваше
брате донеей ми хар’па й мастйло. й
донёсе mV 40.322; й пУстй свой члци
със’ корабь да пбидУть ?ь ан’атолУю да
кипеть й да донес?ть стльпове 9.685.
// Образно, й кога ти донесе дУаволь
такьв'зы бЬсов'скы номысль а ты
помыелй гор’кыте мъкы. помыелй
страшны ча съмрьтна 1 .бб. 2. Донеса;
докарам някого до определено място,
като го нося, й архаггль михайль пакь
грабнь пррка аввак?ма, й донёсе го вь
Уёрлймь 11.94
сег.: led. донесь 2.106, донес? 11.88, донес»"
11.886, донесёмь 31.2216. донесъ 39.317,
2ед. донесешь 17 173, Зед. донесе 1.662,
2.106, 7.50, 7.506. 1мн. донесе 11.101, Змн.
донесУть 9.686, 11.101. 15.1546, 37.279,
дбнесУть 39.3016; имперф.: Зед. донесЬше
5.276. донесЬше 9.74; аор.: led. донёсб
17.1716, Зед. донёсе 5.346. 7.50, 9.706.
11.88, 11.94, 11.105, 13.124, 14.1276, 34.251,
39.312, 40.322, донесе 11.1006, 15.1546,
донеси: 15.1546, Змн. донёсоха 11.93,
11 1016, 11.102, 37.278, донесоше 33.244,
донёсоше 33.244; форма от перф. тип:
Зед. е донёспа 36.272; бъд.: със съкр. инф.
Зед. щё доне 6.44, 1мн. доне щемь 39.3176;
пов.: Зед. донеси 10.786, донесй 17.173,
40.322, Змн донёс ге 7.526, описат. Змн. да
донесУгь 13.124.
донесувам несв. (2) 1. Донасям; нося,
занагям някому нещо; принасям.
и какь прЪбы тамо. bi. годины й
какь ки аггль гнь донес^ваше мстЧе
33.2.366. 2. Донасям; докарвам някого
на определено място, като го нося, й
раз'бра се й мнеэго ббл'ны донёс^заха
при стго. й той сторЪше млба, й
бЗравЪше гы то[и]зы днь 15.1366.
имперф.: Зед. донёй/ваше 33.2366, Змн.
допёсьваха 15.1366.
донося несв. (1) Донасям вест, извес-
тявам. тсва нззнамен^ва аплскыте,
сэдёжди что възлагаха врьх^ жрЪб'ца-
того. а ва’Ча. сй_рй младбкы й цвЬть.
й то знамен^ва какь ё навиль бь
на съмрьть. й ные какь побЪдих'ме
й потьп'ках'мё злыте работы что
чйнЪх'мё. еда това възведёюе evn'cso
на на доноси 34.254.
сег.: Зед. доноси 34.254.
доплатя св (1) Доплатя; изплатя
напълно, доизплатя (сума), така й
кога купишь 1гЬщо. й не доплатишь
хУбеве ц1-:;ъта тьк'мо до край, й това
се краж'ба зове 1.7.
сег.: Зед. доплатишь 1.7.
доплъзя св. (2) Допълзя, дойда с пъл-
зене; припълзя. й вь ёдйнь днь
йспльзЪ бн'зи смбкь сэ мЪстото ей,
й долльзЪ пб стльп'тъ ctmS’ cvMecOHS’
2.146, й заспа тёжъ'кь сънь. й сотвори
ей Астата катб спи... й змЧа донлъзё, й
УлЪзе ms’ въ Астата 10.77.
аор.: Зед. допльзЪ 2.146, доплъзс 10.77.
дапослЪд нареч. (3) Докрай; до края,
до евършването на нещо й сэтогази
показУвашс се, какьв' щё да бй'дс й
допосйЪ със' добро что щё да чйни...
й такъв'зи се показываете сэ д4тё какъв'
щё да бУ'де допосМ велйкь прЪ ба й
iipL члци 15 133; амй послушайте за
стго никблы, сэкак1 сё родй, й как’ бы
допссМ 15.1326.
допос151 15.1326, 15.133, допоейь 15.133.
доправя св. (1) Доправя, направя нещо
докрай; довърша. а той дЫма на
съмрьт'та . дарУи ми нЬксм годйна
да пожив ta, зашб бще дбмь нЬ съмь
доправиль 31.218.
форма от перф. тип: led. съмъ доправиль
’1.218.
дори част .и съюз (7) I. Част За под чер-
таване, изтъкване; дори, даже, чак.
й рё аггль, сто това и се 1рЬхоовете,
щото е отбрила сэ мьнич'ка дорй
до старость, й ако щешь сь твоё
пове.тЬше ги, да й йскажа ейч'ко
що ё стрУвала сэ, вс, гбдинь 32.231;
показа се хс сэпрьвЬнь дори до край
смЪрёнь й крбгкь катб агне глУ’гаво
й мал'ко. тьи й ан'тихрЧсть показа се
крбГкь й смЪрёнь, а напоконь катб
влькь лють 18.185; бти нгемЫ прилйче
сЬкак'ваа слава, пбчьсть й покланЬшё
със' бескрайны нгегозь баща й съсь
пр4с гьпать. й съсь дббрЧать й съсь
живэтвбр’нЧать нгеговь дхь и сега й
сЬкогы й дорй до край свЪтъть аминь
1.86. 11. Съюз. Въвежда подчинены
обет ояпгелствени изречения за време;
докато, дор, дорде. който се сакрылё
та нЬ сь земале бн'зи печать ами са
бЪгале. а ттё гы находить га гы карать
да ймь бгУд^ть печать ако ли не шё а
тсё го мьчагь дорй се стопи катб вбекь
18.1916; тогйва щьть да вйкнать та
да плачать... сэ зл£ намь сёга как' се
йзмамих'мё, как' смё сега засрамени
opt ейч'юать св!ть. как' не познах'мё
тогйва чё е быль гь йстЬн'скыи, амй
го мьчих'мё дорй й УмрЪ 18.2006.
дорй 1.86, 18.185, 18.2006, 32.231, дорй
18.1916, дори 18.207, 39.3126.
досад ник м. (1) Досадник; лице, което
причинява грижи, бе ди, неприят-
ности на някого. й това да знаете
братЧе, бти... нй досадници нй
насилници, нй неправёдници, нй
клеветнйци... цртво бж!е не мбгйь
да насл£деть 11.1076
мн.: досадници 11.1076.
досадя св. (6) Причиня някому беди,
неприятности; напакостя, досадя.
й наидбше го посланници царевы...
й везаше го й бите го, й мнеэго mV
досадите, й затворите го въ тьмнпцы
със' др^гы хрпане 15.139; й загдбто
tJHia завид-bxV ctmV й досадйше mV
радй хво йме, й затворите го вь
тьмнйц# 15.1396. досади ми се. а)
Досади ми се, стане ми тягостно;
додее ми, дотегне ми. й дрь’гыи
нЬкои члкь. задлъжнЪль мнеэго на
ёднбго ёврёина, й досадйло mV се
да лежй~ запрЪнь V тьмнйца ради
щн'зи голЬ длъгь 6.48, така се наема
три четыри пъти... й досадй ми се
й ь’морйх' се 17.170. б) Стане ми
трудно, уморитглно; уморя се. й
скбчи юнаш'кыи със'ь бж!е повелЪнТе.
й npte македбн'ска земли... й npie, й
до драча... й не тькмо па земли като
npic да се бстави, й да м? се досадй.
амй пойдс й на при градь й нкто npte
8.59.
аор.: Змн. досадйше 15.139. 15.1396; форма
от перф. тип: led. са досадиль 39.307; безл.:
сег. Зед. се досадй 8.59; аор. Зед : досадй се
17 170: форма от перф. тип Зед. досадйло
се 6 48.
досаждам несв (12) 1. Причинявам
някому беди, неприятности; досаж-
дам, пакостя, тогйва щьть да
въекрнать кметовете, й да гй влачать
С11ч'ките люд!ё npi ба, да давать дв’ма
ба. защб са досажале на сирбмасите
18.1966; защб знай що щё да ти бъде.
щёшь да глада’вашь, й да жьдн’Ьешь, й
голь да ходишь, й щьть да ти чйнжть
пакость, й да ти досаждать чловёци. й
щёшь да въздышешь, й дз скрьбйшь
2.10; й сътвбриха рёче ёврёете лакаво
прЪ га. й пр!даде гы бь на р^цЪ napV
мадшмУ за сёд'мьгбдинь. й досаждаше
ймь царь мадЗамь, й зло ймь чйнЪше
11.876. 2. Досаждам; безпокоя, при-
теснявам с молби, искания, настоя-
вания. й досаждаше 1сэаннь царици
като чёсто хбдЬше. й д^маше й, кота
със' мбл'ба, кога й караше ю ерьдито.
й не можаше да сэнкме лозЧето сэ шёа
12.113; й пр’Ьз* тьзи нощь ейч'ките
стоаха' на млба ейч'ка нощь, да ймь
покаже бь кои ё сэ fb достбень за
apxiepea. й като се m5mxV. аггль "гнь
йви се старыим^ emcnV, й рё сэ ёпкпе,
что се трудите й досаждате ей. что ё
достбинь за архЧерёа със' ва ё, а вые
го йщете 15 138
сег.: Зед. досажда 11.846, 14.127, досажда
12.1136, 12.1146, 2мн. досаждате ей 15.138,
Змн. досаждать 9.73, 11.1066; имперф : Зед.
досаждаше 11.876, 12 113, Змн. досаждаха
32.2246. форма от перф. тип: Змн. са
досажало 18.1966; бъд.: Змн щьть да
досаждать 2.10.
досаждапие ср. (1) Досаждане; причи-
няване на неприятности, затруд-
нения, беди на някого й голы на
землю .тЬгаха, гладны, й жьдны
зарадй правда, й грйжны. й бЪдны, й
досаждаше, мльвы, й пбемивашё, й
кбщоны. а rie това сйч'ко пр’Ьтрьп'Ьха
зарД' ймето двое стбс 32.2256.
ед.: досаждавТс 32.2256.
досаждение ср. (2) Досаждане; причи-
няване на неприятности, затруд-
нения, беди на някого. ако лй не
послышите мёне... й азь така да
сътвбрс вамь... й да вы пожънать
ненавйстници ваши, й да паднете
npt вашите врагеэве й да сътрыж със’
досажденЧе вашъта гръдыни 11.107;
й везаше го й бйше го, й мнеэго ms'
досадйше. й затворите го въ тьмницы
със' др8гы хрпане. й тамо V тьмнйци
мнеэго зло потёгли, гладь, й жёжда, й
дря'го мнеэго досаждеше 15.139.
ед.: досаждеше 11.107, досаждеше 15.139.
досега нареч. (21) Досега; до настоящая
момент до днес. й ria .mV каже. мнй ми
се сёиакь йзлЬзо сё стыи градь до сега
има, кз, гбдинь 17 1716; й рёче мэ'
сэн'зи чюдны бжш члкь... сщёнпиче,
сумирй се със' тогбзи брата д’йкона,
защо сбстах'тё непростёни прижив е, а
ты се прЬставн напрасно й досёга така
сЗетах'те на враяЬ, й на грЬ 3.206; й
недЬйте да спйме като V тёш'кы сьнь
'рЬхбвны. й мбжеме шо смё досега
зло сгрй’вале, ill6 сёсега зара' това зло,
добро да стбриме, та ако е быль члкь
досега неправёднь й грЬшень а той
сёсега да е правёднь й млтйвь 31.219;
и сты като видЬ че вЬроваха вь ха
ба съ сё срце. та ей бстави нюговать
кал'кань нй прЬстблать, й досега стой
з! бж’е позелЬше на йрь 39.3116.
досёга 3.17, 3.206,4.236,5.ЗОб2, 5.376,11.93,
15.133, 15.134, 15.143, 15 15362, 17.1716,
34.2556, 35.2646, 40.323, досега 11.103,
33.2426, досега 18.203, 31.2192, 36.273,
37.277, 39 3026, 39.31)6. досега 35.2656,
досёга 35.2656.
досегам несв. (2) Досягам; доапигам,
допирам до нещо й видЪ стлъпь
сэгнмнь чё стоаше сё землйта, й
досЬгаше до нбёто. й като видЬ
страшного това видЬше зараува се
14.127; й видЬ йстпн'скыи едного чё
ходи й главзта м8 бЬла като вльна.
й кЛш до шиита досёгать космыте мЯ
17.166.
сег.: Змн. досёгать 17.166; имперф.: Зед.
досЬгаше 14.127.
досеги нареч. (1) Досега; до настоящий
момент, до днес a др^гы говори
дар& ми нЬкои годйна да поживЬ а...
ато сь быль досёгы като юань, та съ
за др>?го нЬщо годйль давно стека да
стана болЬрипь 31.218.
досёгы 31.218.
досегна св. (2) Досегна, докосна се
до някого, нещо, допра се. й едно сё
кбшата мало досёгна до снагьта ctmS1.
та че сь ббрьна желЬзото наз'ь като
олово мёгко 39.299, й мётнъха трите
сётропи оу горёща пещь, й не досегна
гЬ сэг'нь нйкакь 11.92.
аор.: Зед. досегна 11.92, досёгна 39.299.
дососам св. (1) Стана достатъчен,
стигна, дососам. й момькать.. в'
тбйзи ча намЬри са насрЬ дворать
бащйн' сы прЬ ейч'ката трапЬза.
заё'дне дрьжй й йбриккгъ въ pfe съ
топлата вода., й тогйва зёха ейчки
й бк^сиха сё б'нъзи топла вода, й съ
помощь стго досбса на ейч'кы нарсЗ'
39.3156.
аор.: Зед. досбса 39.3156.
досрЬд предл. (2) За означаване, че
действието се простира до средата
на нещо; досре д. й кога #гйзи досрЪ
рЬката й пбекор*? напрасно дойде .пьвь
й занёсс дЬтё Mtf 5.326; йеднакь бЬше
баща ми дошьль досрЬ рЬката й видЬ
чё додё влъкь й занёсе брата ми 5.37.
досрЬ 5.326, дос0 5.37
доста нареч. (12) I. За означаване,
че нещо е в значителна количество
или степен; доста, твърде много, я
пойдбше йноци й раскопаше мал'ко й
м'ви се жила всёднаа й пакь покопаше
пбдльбоко. й йстёче всада добра,
й доста. и прослав ише ба 11.103;
й рёкоха ей мея^ себЬ кби пакь да
копае на др^го мЬсто. ами ё тЛа тбизи
гробь доста ширбкь й 1льббкь, да
ть'римё, й ёнази мрьша да нё смрьдй
8 576. 2. За означаване, че дадено
действие или състояние е достигнало
допустимата, приемливата граница;
доста достаточно, пределно много.
й сё страхь нктовь двдь паде на
лицёто си й млмше се й рё доста бы
гнЬвь твой ги. нЬка да дбиде на мёне
твоата лют дна а не на г войте люд!’е
11.896; й рёче ей рэбыкита №дй~ы
докога да ей смЬрмвашь дшъта ..
доста ти е това дёто ти затвори бь
йтрббата. й не можешь да родйшь
13 1215.3. За означаване, чеса налице
необходимитеусловия, предпоставки
за извършването на нещо; колкото
трябва, достатъчно. това сйч'кото
съ сгори ле архгглы что гы днёска
праЗнчвамё. ими й еднакь много
чюдеса что съ сътвбриле агглы бжш.
амй дбста г намь тбл'кова. кбл’кото да
разЬмЬемь да прославимь ба 11.106;
й дотика щЬх'мё да съврьшй слбвото
бйвенш хрпане. защб дбста бЬше й
сэ па чюдеса да разь'мЬете й дрь’гыте
15.1426. 4. Като израз на желание
за прскратяване на дадено дейстие;
доста стига. достатъчно! й зёха,
сайта цревы члци й раскопаха гроб'ть
й кога се приближйха до рак ага, гдёто
MS’ съ мбщите. о чтодо. напрасно
йзлЬзе сэтамо ог'нь велйкь. й видЬха
как1 щё да гы йз'горй. й гла чюха чё
подкма, доста пбмного да нё копаете
9.716-72.
доел. 8.576, 9.62, 11.896. И 103, 11.106,
11.108, 13.12162, 15.1426, 17.(746, доста
9.716-72, 35.2596.
достиг на св. (4) 1. Достигна, доближа
се до определено място, стигна,
пристигна. й видЬхь тамь пропасть
голЬма тврьдЬ. кол'кото мбм’кь да
е стбриль. л. гбдинь та да може да
вдйгне камйкь, й да го тЬ'ри вь онази
прбпа. та за, г, годйнь да не мбже
да дбсти[г]не дьнб 32.2316; й кога
достигна мЬсто дето гы сЬчаха. а той
ей вдйгна ръцЬте свой на йббй помли
се 39 3086 2. Прен. С.хвана, проумея,
разбера нещо. нёйно чюдо й нейнь,
по кои езыкь мбже йсказа, шо ё т!и
стбрила добродетель на земли...
нашь £мь не мбже да достйгне, йлй
езыкь нашь да йскаже сйч'кото нтеино
чюдо, й добро, й по, й сльзы 8.55.
сег.: Зед. достйгне 8.55, дбсти[г]не 32.2316;
аор.: Зед. достйгна 39.3086; плусквамперф..
Змн. достигньлЪ бЪха 35.2636.
достигнувам несв. (1) достнигнувам с
ума си. Проумявам, разбирам, схва-
щам дарвва бь адамь' па, вг, ейлы. й
тогззи мь’ рёче. сйч'кото да тй бьде пб
твоа воли, й ейч'ко ти дава... тьк'мо за
ба’ да не помыслишь да йспыть'вашь.
какь бы й какь ё. а той прЬстьпи бжш
заповЬдь й гдёто не достйгнь’ваше съ
Ь'мьт' ей, а той се наемаше да разумЬе
33.2346.
имперф.: Зед. досшгнЬваше 33.2346.
достоен прил. (18) 1. Достоен; който
има качества, за да заслужи нещо;
заслужил, а той нй ёдномч1 ничто не
даде, дето тбл'кова ймаше ймаше,
й нс подаде ёдномЬ' сыромахК ёдна
троха. затова й той не бы достбень
еднъ кап'ка венда 12.118; сэ пртаа дво
влчце... азь знал сёбЬ си й позна, чё н£
смь достойна азь блКднйца дето ймамь
й дша й тЬло скврьно, да гледам ь твой
образь що е напйсань 17 170; й прЬз’
тьзи нощь ейч'ките стоахК на млба
ейч'ка нощь да ймь покаже бь кои с сэ
тй достбень за архтёрёа 15.138; й рё мК
вьвёди члка бжта въ црковь мою. защо
ё достбень, за цртво нбное 40.3216
2. Достоен; който с кичествата си
съответства на нещо или някого;
подобаващ, равен по достоинства.
затова сме й ные длъжны да сторимь
що ё достойно на наша чйста въра
защб акб немамё, чйста вЬра, й ако
нЬ сме стёртые добра работа, сйрЬ
млтйни й по й смЬрешё. не мбже да
сё спасимь 34.2556; амй йще пакь да
найде, сэнъзи прпйббница... й дь'маше,
покажи ми ги. това скрбвище, дето го
си скрыль тьзи пь'стына. покажй ми
ги молю ти се, тогбзи агг ла, що ё. със'
пльть. дето нЬ м£ е достбинь сйч'ки
свЬть 17.175.
ед.: м. достбень 12 118, 15.1382, 40 3216,
достбинь 15.1382, 17 175, 18 1886, достопнь
15.138, достбинаго 15.1386, ж. достойна
9 616, 17.170, ср. достойно 34.2556; мн.:
достбини 2.13, 16.158, 16.163, 34.2556,
достойны 18.192.
достоин вж. достоен
достойно нареч. (6) Достойно; както
е редно, както прилича, подобава;
както трябва. й рё Mis’ парь, йлй ты
нкто в^рУвашь. й затова ли на нс
пщёмашь като ё пъгно й достойно
9.636; и стыи наслади йхь със'
нкговыте слад'кые й бжтвные дУмы.
й поУчи йхь, като бЬше, достойно
й праведно да сё насыти дша члкУ
15.1376; амй пакь ва крть имаме
дУма да йспйтаме добр!, й да знаё
че ё достойно й праведно да мУ се
покланиме 16.1616.
достойно 9.636, достойно 15.1376, 16.1616,
35.2666. достойно 16.1636, достойно
33.2476.
досущ нареч. (2) Досущ, изцяло, напъл-
но. съвсем. а дёто б£ха даншла
въметнь ле, тУри тЬ царь оу сбн’зи ро вь.
й йзЪдоха гы лъвсавете досУщь, й така
погын'ха 11.94; й пламён* се вдйгнь
велйкь й висбкь. й мнЬше царь, чё
йз’горЬ матеёи досУщь. й засмЪа се й
ре. что ти помбгна бь твой 37.2786.
досУщь 11.94, 37.2786.
дотека св. (1) Дотичам, дойда тичеш-
ком. пристигна. й мыслЪха люд’Ге,
где да гб похребУть далёчь... й тогази
камйла той ча дотёче... й рё. да
погребете стго дамшна б лйзУ при стго
кбз’ма 10.77.
аор . Зед дотёче 10.77.
дотолкози нареч. (1) Дотолкоз; до
такава стелен, толкова много.
й й йскУшёше бжТе быва нэпа,
каквбто потёгли приведши ковь... й
дотол’кози дбчака. бти й снагата ms’
ейч’ка бжпвнйч’Ь. й лежаше на гнойше
йз’фрьлень... й нй х.тЬбь ймаше да
йде. йлй стбмна вода да шё 35.2566.
дотол’козп 35.2566.
дотука нареч. (11) 1. Дотука, до тсва
място. й как’ ms’ се йви като едйнь
войнь на бЪль копь, й как’ мё йзвади
сотам о тьзи нощь гдёто 6i окован ь.
й довёде мё сёга дотУка 9.68, й позна
че ё за едйнь ча прЪмйнала тбл’кози
мФстс далечпо, й додё дотУка й
пристали се й лежала ёдна година
мрьтва непогребёна 17.1756; амй
дотУка ;цо си дошьль врьнй се назадь.
й пойди оу велйка чёр’кова 3.186.
2. До определен момент на някакво
действие, дотука й като стань
шУмень нееэфить. раз’залй тьзи мал ка
црквица, й съзйда дрУга велйка, като
стой сега и до днь. й окол^ градь
съзйда велйкь. й нирь выебкь съзйда
да сё оупази монастйрь. й дотика
направи, й доврьши ms’ се ймашего.
й не може да дов’таса да сё пбпйше
със’ образы црквата 11.1006; й дотУка
бы блвенй хрпане стмУ скрьбь щб
потёгли. послушайте пакь какь’ ей
найдё жената й дЬцата 5.356; еда
дотУка. доказах ти, щё 6t стбрила. амй
сега заклйнам’ те що сё е вьпльтиль
бь. да се млишь за мёне 1р£шница
17.1726.
дотУка 3.186, 5.356, 11.84, 11 1006, 15.1426,
17.1726, 17 1756, 18.182, 18.1866, дотУка
9.68, 18.193.
доумЬя се св. (3) Проумея, разбера,
досетя се. затова питахУ агглы кой
ё тойзи чтбто йде. като й двдь прркь
рёче. кто ё тойзи црь слав*., амй
така агглы й члци не мбжаха да сё
доУмФють 38.287; й стой й чюди
се. й дУма ей сам’сй. кби ё тбизи
чтбто стбри със’ мёне тьзи, млть...
й не мбжаше да сё дбУмЪе кой ms’ е
такъв’зи помбщникь 15.1346.
сег.: Зед. сё дбУмЪе 15.1346, Змн. сё
до’УмЪють 38.2856, 38.287.
доутрЪ нареч. (6) До утре; до след-
ващия, идння ден. й ent това разиде
са диваньть. й царь повелЪ пакт да
затвбрегь стго У тьмнйца, й да гб
пазеть доУтрЪ 39.3026; зара" това да
не рёмь, днёсь да стбримь грЪхь а
оутрЬ са ща покаи й йсповФда са ща.
защб не знаешь що ти ще до дооутре
1.86; члче, кога лёгньшь. на одры
помЪнй й смисли гробь... й дУмаи ьъ
сёбЪ ой далй ща Усьмна поУтрЪ, йлй не
ща 31.2226; чю мнсэзйна шото бЬха
зравш вёчерь, й дооутре не осьмнаха
1.86.
дооутре 1.66, 1.86, дсоутре 1.86, доЬ'трЪ
31.2226, доУгрЬ 39.299, joSTpt 39.3026.
дохиар МИ(4) Дохиар. й ёв'тим!с ббыдё
бнова мЬсто сйч’ко, и арёк'са това
мЬсто, дето е сега, дохУарь монастйрь
11.100: тбпзы монастйрь дохУарь. та
бЬше тогазы сырадёнь на с дно мЬсто
чёста дубрава, йзьокол8, й без'вбдно
мЬсто 11.1026.
дохйрь 11.100, 11.1006. 11.1026, дохйрь
11.100*.
дохи ареки прил. (2) Дохиарски, от МИ
Дохиар. й рё м8 камень, не знаеш' лй
где ей тЪ’ка си S’ монастйрь. й това е
црква дохУар'ска 11.102; й донёсоха
го на монастйрь, й поставиха го насрЬ
цркве дохТар'скые 11.1016.
ед., ж. дохГар'ска 11 102. дохйр'скые 11.1016.
доховник вж. духовник
доходя св. (5) 1. Дойда някъде или при
някого, пристигна, доходя, хс п8снь
аплыте по сйч'кыте езыци да калевать
чё е дохбдиль хс Ть на земли 18.185;
й тбл'кова злЬ лежаше, кбл'кото
любЬше да й’мре. нёжелй да ё жйвь...
защо мнсэго врачссве доходиха й
цЬр8ваха го. й нйчтб м8 се не придаде
9.666; й сэтЬ’ка пакь пойде въ ёфёсь...
й бЬше сэпрьвЬнь быль доходйль сты
к/Эаннь ( ёфёсь й бставиль ёдногб
мом'ка, 8 вйка ёфёс'кыго. й не найде
го 6.466. 2. Дойда в съзнанието, появя
се, възникна (за спомен) а мьчташе сь
зове, koi а нЬчтб. вйды члкь. й пбвни
го... й това мьчташе й на синь члкь'
доходи й на дь’мата члкь1 что м? е,
вьтрЬшна 33.2336.
сег.: Зед. доходи 33.2336; аор.: Змн.
доходиха 9.666, форми от перф. тип Зед.
ей дохбдиль 3.186. Зед. 6tine быль доходйль
(!) 6.466, е дохбдиль 18.185.
дохождам несв. (17) 1. Дохождам; ид-
еале пристигам на определено място,
при някого. а лазарь бЬше чКтовень
члкь, й кнезь бо.паринь. й мнсэго
людУе дохода ха да го виде й вЬроваха
въ ха 34.2516; й кога ей сЬаха сЬд'бата,
й доходах# мадУанйте, й пожънь’ваха
ймь и 11.876; й бЬше отроковица
мр!а вь цркви гни сама си заключена,
й аггль гнь дохбждааше като голубь,
й нбсЬше й ист’Уе 13.1236; й мносэго
ць’маха цар8 да ей оумйрй ерпето.
й каз8ваха м8, дето го ты йшешь,
а той при на чёсто дохбжда 7.516
2. Достигам до някъде с течене,
дотичам (за река), й вода не ймахь
да ппбть. амй сэдалече бЬше доведёна
до трй пъприща. ископале бЬх8, й
дохбждаше S’ монастйрь 11.1026. 3.
Дохождам, пораждам се, възниквам
(за мисъл). й мнеэжищь паднЬ. й
лежах нс можа да стань, й мысль ми
дохбэйаше сЬкак'ва 17.1726; почто
сс Ь’плашил'те, й почто вы гакьв'зи
помысль дохбжда на ерцёто за мёне ли
помыслих'тё че вь! блазнй 38.2886.
сег.: led. дохбжам 7.52, Зед. дохбжда
7 516, 12.1146, 17.1676, 17.1686, 38.2886,
Змн. дохбждать 6.44, 11.108; имперф Зед.
дохождааше 11.986, дохбждаше 11.1026.
17.165, дохбждааше 13.1236, дохбзйаше
17.1726, Змн. дохбждаха 8.586, дохбждаахч'
9.70, дохожах^ 11.876, noxoaiaxa 34.2516.
дохождам си несв. (1) Дохождам си;
ерыцам се на мястото, където жи-
вея; завръщам се. й прЬмйн8ваха
1сэр'дань... й йдЬха S' пьстини... й кога
приближаваше сь вьскрсёше тогази
ейч'ки си дохбждах8 оу монастйрь
17.1656.
имперф.. Змн. си дсхбждахЬ’ 17.1656.
дочакам св. (16) Прен. Дочакам, дожи-
вея до определен момент или някакво
събитие. амй бь млтйвы като ны е
епбобиль та сме дочакале тбйзи стыи
днь. пакь да ны епбобй й на прЬдны
щбто йдать годйны й да дочакаме
браво й м йр'но. й без'бёдно. й спсёнУе й
на лшйте й натЬлото Ь’мйреше 39.3196;
защо тойзи крть стыи, та е dpS’xie
сйл'но сЬкимЪ хрианин'!1... заради
това се блжёны тыи що сь доча кале
да mV се поклонАть 16.158, й щб сё
над^-ахь да вйдимь гслЪмо добро, а
азь дочакахь сега голЪмь скрьбь. й
голЪмо зло 35.261; й наювбриха се,
й пойдоха и охрах а го, й плЪнйха ms'
ейч'ко до кон'ць... й таквбзи дочака
стыи evciaiie сыромаш'ство 5.316.
сег.: led. дочака 35.2606, 1мн. дочакаме
39.3196; аор.: led дочака ’5.2606, дочакахь
35.261, Зед. дочака 5.276, 5 316, дс.чйка
35.2566, Змн. дочакахмё 5.32, дочаках’мё
38.2946, 39.318, Змн. дочакаха 8.585; фэрми
от перф. тип: 1мн. смё дочакале 11.1086,
сме доча кале 39,3196, Змн. гь доча кале
16.158, сь дочакале 18.1895; бъд.: със съкр
инф. 1мн. щё дочака 16.159.
дошьльль (!) вж. дойда
драг прил. (2) Х.Драг. мил, скъп, обычен,
любим, её чёдо мой, й сн8 мой драгы где
саставлншь майка ей сама 35.2606. 2.
Драг, който предизеикваубоволствие,
приятен, а и! сь ёллйн'скы скбпсэ да
гтразьЛ'вамё. със’ йгрй й съ пипн'ство
й пЬсни д’авол'скы что сь д!авол9
драгы 39.318
ед.: м дрггы 35.2606; мн.: драгы 39 318
драгам ЛИ (1) Драган й бЬше mS
^чйтель дето го «’чаые на кшга, ливань
философь, й дрдгань 12.109.
драгань 12.109.
драго нареч. (4) драго ми е. Драго ми
в харесва ми се, отговаря на жела-
нието ми. той toms’ не мУ е далъ
бгрбвно был’1е й съмрьтнс. амй ms’ е
далъ като е было нюм^ драго повече со
исцелите л'но былте 39.305; подобр'Ь
е й мал'ка добра работа да сгоришь
тбко да ё право й сичко ерце шбто ё 6S
драго й Угодно, нежёли повече голЬмо
добро да сторишь съ KOM'cS.iS’Kb й
висбко^мьство щото ё 6S [неугодно
й бмразно 39.3196.
драго 0.47, 33.2326, 39 305. 39.3196
драголюбен прил. (2) Драголюбен,
многообичен, любим й бставиха го
npt йкбндта ctmS" геир'гйо със' плачь
д^маха сты reebrie. теб£ ирфцавамё
сна нашего ~драголюбнапо, дето
е на тебЪ нарёнь 39.3136; й майка
ms’... д^маше. о с). тёж'ко мёне сне
мой драгс_любны ка да въе плача за
тебй, раз'гбворо на мойте бчй ка да
въздъхна слад*кое моё чёдо 39.314.
ед., м. драголюбны 39.314, траго_любна~о
39.3136
драгост ж. (1) Драгост, радост. удо-
волствие. сто са това дёсеть голЪмш
заръчаша бж!а. й ако гы сучюваме
съсь драгость. й г8'ка щеме прЪпрати
животать нашь мщУно й нездзбр'но, й
тамо шемь бы на цртво нбное 1,86.
ед.: драгость 1.86.
драхма ж. (5) Драхма, сребърна или
златна монета в бревна Гърция.
нФкоа жена ймаше дёсеть драх'мы. й
кога загуби ёднъ драхмь, не запали лй
св£щь й помете кътцата ей й йше да ю
найде 11.82.
ед. драхмь 1182, драх'мь 11 822; мн.:
драх'мы 11.822.
драч МИ (1) Драч, й въ това вггЬме,
блгэчьстивы царь трьнов'скы 1соаннь,
асЪню... скбчи юнаш'кыи със'ь бж!ё
повелите, й npt'e магедбн'ска земли.,
й сЬрь й а бон'ск за гора. cnj№. стаа
гора, й около, що съ градиве солЬ’нь.
й ейч'ка земли Ое~ал!иска. й гривалш
"ёзе. така й дал'мат:а. що ё ар'Зандш'ка
дръжава. й npir, й до драча 8.59.
драча 8.59.
дребен прил. (2) 1. Дребен, който е с
малки размеры, ситен. й онази вида
ймаше рыбыци дрёбны. й т!е лйжаах«’
на ббл’ныте люд!е тЬлото ймь 11.98.
2. Дребен, който е в ранна възраст,
невръетен (за дете). й който сте
помбгнале на сыроты със' дрёбны
д£ца, та ймь стё попри давал е коё
жйто, кос д9кати, коё благо, коё
дрёш’ки, кое соль ами слате... азь
това сйч’кото да вы го ьрьна сега
18 2026.
мн.: дрёбны 11.98, 18.2026
древен прил. (1) Дървесен, който е
свързан с дърво. й почто аде медь
със* вощена. 1оаннь дамаскынь каже
жлъчь ?бо въЮ’сй дрёвнюе въкКшёше
йсцЬлие... сй_р,Ь каже. на распётТе
хво, вък^си хс жльчь сэ свреёте. бти
да йсцЪлй адамбното въкйпёше что
выб?си ада со дрьвото 38 289.
ед.: ср. дрёвнгее 38.289
дреха ж. (9) Дреха, облекло на човек. й
пбфръли що ей нбсЬше вётЧа дреха
й съдрана... й сэнази пристьпи й fee
дрёхата й прикрй си тЬлото 17.1666;
члкь кога ще да съ течё мнеэго. й
сэбл’Ьчень ге със* мнеэго дрёхы, й не
мбже със' ffe да течё ако гы не събл£че
34.2536. врьхна дреха Дреха, която
сеоблича най-отгоре. оузё mS й порам-
ницата, й врьхната дрёха, й натопй ю
оу кръв'та щб б£ше йстёкла сэ стго й
стбри със' сэнъзи сэдёжда мнеэго чюдо
9.666, й азь тогази събл'Ько си врьхнЬ'
дрёх^ й пб фрьли. й тёкб до морето,
дего йдЪха еэша мом'ци 17.169.
ед.: дрека ч. об, 9.666, 9.67, 17.1666, 17.176,
дрёх^ 17 169, 47. дрёхата 17.16662; мн.:
дрехы 34.2536.
дрешка ж. (1) Дрешка, детска дреха.
й конто сте помбгнале на сыроты със’
дрёбны д£ца, та ймь стё попридавале
кое жито, кое докати, кое блйго, кое
дрёш'ки, кое соль, амй ёлате... азь
това ейч'кото да вы го врьна сёга
18.2026.
мн. дрёш'ки 18.2025.
дромонл/ (1) Спортна игра надбягване.
й ймаха законь й йграмха тамо петь
йгрй. една йгра да се нДбрьзЬ’вать.
й зове се на тЪхны езыкь дромбнь.
второ ал’ма. сй_рЪ да се наскачать
34.2516.
ед.: дромбнь 34.2515.
друг1 м (15) 1. Другар, принтед, друг.
й стань царь га ей сэйдё въ полатите
скрьб'нь. й рё... със' н£коа мала
оубТене бы днеека др£гь мой л!сэ
9.66; рё ймь стыи ёу'статУе. защб го
така йщете брапа тогбзи члка. рекоха
ms' тгй др8'гь нашь б£ше. й живот ь
ймах'мё със* нгёго 5.346: тогйва щьть
да сё различать й раз’дЬлжть баща сэ
сна... й др^гь сэ дркТа й побратй сэ
побратима 18.206. II Само зв. Название
на лице от мъжки пол за израз на
симпатия, благосклонност - друже,
другарю. й ср£щнь его стыи Николае
скбро помбщникь, като на ббразь
некоего старого члка почьтённаго. й
рё ms', др^же, любимый, где сэходишь
15.1536. 2. Съратник, съмишленик. рё
cmS1 гь. дрьж* се й кр£пй се с'у’стапе.
азе съмь тёбе помбщникь и на твбйте
др^геэве. й мба блгть ще да оучюва
ва сэ сйч'ко зло 5.31; вчера б£ше
въскрсеше лазарезо. щб пращЧвах’мё
защб б£ше й той хвь др»гь 34.24 86.
ед.: дркТь 5.346, 9.66, 18.206, 32.2316,
34.2486, 35.2596, дрьга 16 1586. 18.206,
32.2316, зв. дрЛке 11.93, 15 142, 15.15362,
15.154; мн.: др^геэзе 5.31.
друг" прил. (484) 1. Друг, който не
е този предмет или лице, й навь
промЬнй си тбизи СТЛЬПЬ СТЫ СУмёсЭ й
еьградйха Mtf дрхгыи стльпь повыебкь,
на, м. лак’те 2.136; въ асирпо бъше
н£кои царь ймето ms’ сенахерй. й
въ 1ёрлйлймь (!) б£ше дрхгыи царь
ймето ms' езскТа 11.906; й като стань
iifeieHb нееэфить. раз’валй гьзи мал’ка
црквица, й съзйда .ipfea велйка, като
стой сега й до днь 11.1006, и родй йм'
сс бтроче мйжьско. дето ё велйкыи
Николае, й npfeo чёдо нёмаше нй
пр'Ьдй това, нй посл£ това 15.1326. //
Който е вторият, останалият от две
еднакви неща а сэць нёговь дрьжаше
го за pS'K.a. стене й плаче, й майка mS’
за др^га pfea 40.324. 2. Друг, който
се различава от вече известная;
инакъв, различен. й на тьзи планина
wpb мсэусй й шаволь щЬше даъ'лЬзе
въ тЬлото ms' да прЬлъсти ёврёете, й
да ймь каже дрггыи закон* й др£гы
дУмы 11.87; й на врьхь стлыга б'Ьше
написано таквйзи AS мы. кби мё
оудари на главъта, щё да найде мнсэго
злато, й мнсэго людТе MbraxS камикь
й пол^чГваха го й нйугто не найдоха.
амй за тьзи рЬчь др^га бЬше мысль, на
врьхь CTHbriS сЬн'ката где бпйра кот а
йстечё с лице тамо eV землйта съкрыто
было ймаыето 11.1006. 3. Друг,
който е с обратно разположение по
отношение на посочения преди това;
противоположен, срещуположен. й
йзлЬзее (!) црь кон'стан'тйнь й ct де на
свой прЬстбль. й сэ една страна ekmS,
сЬднъше сты сэци, рпО. й сэ др^га
страна iikmS1, сты сэци, рнЯ 15.141;
й като сё течаха, й ймаше дол'чина
cs’xa, й сэнази ьлЬзе й йзлЬзе на
сэньзи странь прЬмйна. а збсима сэста
на др^гата странь йморёнь веке не
може да течё 17.1666. 4. Друг; който
настава, настъпва след определен
период от време; следващ. й раскаи
се збсима, какь не попйта бнъзи,
прпбббница какь й бЬше йме... ами
пакь рёче, догодйна да пбвни да
пйта. й мйна се пакь др «га година, й
пойдё пакь на сэньзи пУсгына 17.175;
й прркь дангйль рё... едва, з. днй а
азе ги ща стбри гбдинь, й стбри
ги щь. Т, годйнь й половйна. а в'
apS'rbi г, гбдинь й половйна, шё да
ей пока же антихрт'сть даавольскыте
нюговы работы 18.186 5. Като същ
Друг; лице, което е различно от
посоченото преди това; не този, не
онзи. й царица ре. законь е цръекыи,
где ЙлЬзе царь s' лозе й йдё сэ нкго.
дрйыи вёкк да нё метбха на нкго
12.113; азе вы стбри члщи, а в1'е как*
jpSrbiro сэйдох'тё да м? cnSrSeare..
азь вы сохрани со мьнич'ка до го.тЬмад
а в!е дрЗ'гы MS’ работйх'тё 18.204; й рё
ms’ с!ю землю дёто ю ббЬща эвраам^
й icaaKS' й iaKOBS'. щъть да ю населить
др^гы 11.87. // Вторият, второто от
Ове (или повече) лица, й вйдЬ йсих!а
едно чюдо. като чё дойдоха два мУжа
красны тврьдЬ... й ёдаогр видЬ чё
дрьжаше въ pS'ubre ей свйта хар'па
напйсана. а дрзТыго вид£ чё дрьжк
ключь 12.110; й Ть сам*сй каже вь
evnie. никои не може на два гпдарЬ
да работи. йлй ёдногэ да ненавйди.
а дрУТыго да люби 34.2536. 6. Като
същ. Само ср. Другото; това, което
остова; останалото. й станьха
калоере. й ёэ тЬхното ей ймаше
дадоше й т!ё въ црквата ctmS а другото
раздадоше по сыромаси 15.149, й почё
да поё тропарь, сты без'срёбрьници,
й чюдо твбр’ци коз'ма й дамТане, й
другого до край 10.786. 7. Като числ.
редно. Друг, втори. й бЬше геэакумъ
богать й праведны й на вьсакыи
празнпкь, сэдъливаше сэ ймашето ей
два дЬла. й едйнь дЬль, раздасЬше по
сыромаси. a .npSTbiH дЬль даваше 6S S’
чёр'кова 3.17, ефимгань постЬше сс
прЬз' ейч'кы дны, до, о. ча й поставьте
на день, трй трапёзи дома си ёдна на
ейроти й на ейрачета. д pSTa на прбсеци.
трётТа на пьтници й чкиййн'ци что съ
скрьбны 40.320. 8. Като нареч. Друга,
второ, за означаване на нещо, което
идва на второ място при изреждане.
й пойдё наепбреть тЬ поблизУ' и позна
гы добре, а пе него не познаха. защо
едно за сэблЬклб що бЬше прсмЬнйль
дрУго й Сэбразь ей бъше прсмЬнйль
5.34; й жената MS’ анна, два скрьба
ймаше. й за двЬ ийвблы плачеше. едно
защо стань като вдовица, й не знаише
ей мУжатбго жйвь лй ё йлй нЬ. дрйо
пакь защо бы без'плодна, й нема чёдо
13.1216. гледам с едно око към нещо,
а с друго към нещо пр отивопо зожно.
Стремя се одновременно към две
противоположны неща. й па члкь не
може да глёда със' едно око на нбо
а със! jjptfro на землю 34.2536; друг
другиго. Един с друг, помежду си. й
ц'Ьлй’ваха 1г?мепа калоёрете, й самы
др?гь др?гыго цЪл^ваха, й прощаваха
се 17.165; друга дума немам. Не
говоря за друго. говоря само за едно
нещо. а сэн'зи м?жь раслань гесэпёвь
баща зова хрпане що се намЬриха
тамо в' чёр'кова. й заве де гы в ь дсэ свой
на сл?ж'бага. й катб ctxa на трапезата
дрйа д8ма нёмаха. амн тьк'мо за сна й
гесёр'пе 39.3146; един друг(и). Един
друг, помежду си. взаимно, й да си
не мыслиме ё'дйнь дрЬ'гыи зло, й да
се йздавамё й да сё потУбювамё, да
ны се раува дтаволь 15 1566; й не зна
дтаволь какь гй осьтонй й прЬльсти
in та се омразйха. й дрьжаха си
мьсть й враждь ёдйнь дрйыи 3.18;
тогази едйнь др?гыи метанТе си
стбриха, й цЪловаха се. й лростйха
ей еьгр'Ьшёшето 3.206; един на (от)
другиго. Един спрямо друг, помежду
си. й да си чювате бчйте ёэ [з]ль
пбгледь, й срцёто ей са зль пбмисль й
да нёмаме враждь едйнь на др?гыго,
ни зависть 15.1566; амй дшата ны. .
щё да стане прЪ страшно св’дище
хво... амй зарадй това кбл'ко можемь,
ёдйнь сё др?гыт о да смё посмЪрени,
й крбт'кы й млтйвы 38.2936: едно
друго. Едно-друго; някои неща, разни
неща. й рё стыи... бти зашб п?щате
воискъта ей по трьг'ть, да сане мат ь
едно др?го наейла. вые сте затова
крйвш 15.1436; сичко друго. Всичко
друго. всички останали лица и неща. й
еэша тыс^щници катб чюха това что
сё чйни по трьг'ть. тёкоше скоро, и
найдсёше вбискК какь така зло чйнЪхК.
й ёдны бйше а др?гы йспьдише.
а др?го ейч'ко что бы Ттькмише й
?мирйше 15.1435; стбе еулте не ще да
сё елйпа в' тозй вр-Ьме... гр£ мнеэго
й льжа щё да бьде й зло й клевета
мнеэго... й др?го сйч’ко щото йма зло
й дтавол’скы работи, сё даквбзи щьть
да работать въ 6нс-ва вр£ме ейч'кыте
людте 18.1 80.
ед.:м. др*Ты 1.36, 5.35,6.446,9 756,16 1576,
18.1836 18 18762, 18.191, 31.2172, др£гыи
2.136, 3.17, 3 182, 3.206, 5.31, 5.33, 5.376,
5 386, 5,396, 6.44б2, 6.45, 6.48, 7.51, 11.87,
11906, 11.96, 12.1132, 15 1 5662, 16.1616,
18.1776, 18.191, 31 2165, 31.217, 33.234,
33.2376, 33.2456’, 38.29062, др>?гы 5.336,
6.426, 7 512, 7.536, 9.75, 10.776, 17.165,
31.2172, 32.2276, 33.2356, дрйыи 5 376,
18.183, др?гь 12.1186, 17.165, 31.2166,
31.2172, др? 17.164, дрбые 17.164, дрУгы
18.1836, 18.190, 3)218, 34.252, дрйые
31.217, др^гы 39.300, дрйгы 39.317, другого
1.5, 156, 1.8. дрйъпо 3.21, 5.296, 5.336,
5.366,5.39,6 446, 6.45,9.746, 12.109, 12.110,
12.1186, 15.1336, 15.1406, 15.143, 15.146,
15 1566, 16.158, 16.1586, 16.161, 17.165,
17.1656, 18.1776, 18.184, 18.199, 18.2016,
18 20662, 31.21662, 31.220, 32.2316, 33.232,
33.2446, 34.2536, 38.29362, дрйыго 12.1186,
15 1476, 17.1656, 18.204. дрЙомУ 1.662,
33.244, дрЙымК 5.346, др^гымК 11.1066,
13.125, 18.180’, 18.1876. 18.198, 18.2006,
18 204, 31.216, 31.2166, 31.217’, 33.2386,
38.289, 38.2936, дрйыимУ 12.119, дрКгымУ
31.2166, др?гьмК 31.2176, дрКгымК 39.300,
ЧЛ. ДрУгЫАТЬ 12.1106, м. (?) мн. (?) др?гы
31.2156, 31 216, ж. дрУга 1.56, др?га 3.20,
5.40,8.58,9.67,9.70,11.826,11.946,11.10062,
12.110, 14.1266, 15.135, 15.137, 15.141,
15.1426, 15.153, 17.175. 18.1886. 21.210,
35.264, 40.320, 40.324, др^аа 11.976, дрь’га
11.100, дрУга 12.114, дрУга 32.2306, дрЬ'га
39.295, 39.3146, чл. др^гата 17.1666, 32.226,
ср. дрх’го 1.3, 5.316, 5.34, 7.516, 9.61, 9.616,
11.83, 11.89, 11.976. 14.127, 31.218, 33.243,
34.2536, дрбо 1.36, 1.76, 2.1462. 3.20. 5.27,
5.3362, 5.376, 5.38. 5.386, 5.406, 6.426, 6.43,
6.47, 7.532, 8.55. 8.56. 8.565, 8.576, 9.61,
9.626,9.676. 9.696, 9.726, 9.74, 10.76,10.776,
11.81, 11.826, 11.856. 11.906, 11.98. 11.1026,
11.1066. 11.108, 12.113", 13.1216, 14.129,
15.1326, 15.1336. 15.134, 15.139, 15.14362,
15.1446, 15.149, 15.1536, 16.1586’, 17.165,
17.1665, 17.1746, 17.1756, 18.180, 18.1806,
18.190, 18.19162, 18.1936, 18.198, 31.2 1 8,
31.220, 32.2316, 33.232, 33.2326, 33.2356,
33.238, 33.2386, 33.2496, 33.242, 33.243’,
33.2446, 33.245, 34.24862, 34.255’, 35.2596,
37.2786, 38.2936, 38.2946, 39.316, 39.317,
другое 11.97, 33.2456, 39.3126, др? 15.152*,
дрй'о 39.297, чл. дрьтото 5.3262, 15.149,
другого 10.786: мн.. др)’г1'и 1 4, дрйпё 1.42,
1.6, 1.8’, 18.1806, 32.229, 39.3166, дрйы
2.116, 15.1346, 15.146, 17.169, 20 20862,
33 2326, 34.2516, 35.265, др?гЫ 3.202, 6.48,
6.486, 7.53, 8.55. 8.58б2, 8.596, 9.68 , 9.692,
9.70,9.706, 9 723, 9.72б2, 9.746,11.816. 11.83,
11.8363, 11.84, 11.872. 11.94, 11.986, 11.100,
11.104, 11.1066, 12.1086, 12.1146, 12.120,
14.1302, 15.133, 15.1336, 15.136, 15.1366,
15.1393, 15.1406, 15.1436, 15 150, 15.155,
17 165, 17.169, 17.1696, 17.170, 18.185,
18.186, 18 1896, 18.191, 18.1916, 18.192,
18.196, 18.2046, 18.2056, 20.2096, 31.218,
31 220, 32.224, 32.2266, 32.2276, 32.228,
32.230, 33.2346, 33.238, 33.243, 33.246,
33.2466 . 34 2 496, 34.25 0, 34.254, 35 2652,
36.272, 37.27562, 37.2766, 38 2846, 38 288,
38.2906, 39.31362, 40.3206. 40.321, др?3!и
11.108. др?гые 18.1856, 18.1982, 31.2162,
31.217. 31.2196, 32.2256, 32.2276, 32.228,
32.230. 39.3136, дрйи 31.2156, 31.217,
39.318, 40.323, др?гые 31.2196, дрЬ’гык
32.2296. др?гы 33.243, дркпи 33.247, др?
34 253, другие 39.29662, 39.2996, 39.300,
39.3156. др?гы 39.29962, 39.304, 39.3056,
39.309, 39.3146, 39.3176, другие 39.3076,
др»пе 39.3146, др?ги 39.3172, др?гы 11.84,
драгымь 31.2156, др?гы 31.216, чл. драНетг
1.36, др?гыте 6.456, 6.466, 9.696, 9 716,
9.726, 11.83, 11,91, 12.1146, 12.1206, 14.129,
15.1316, 15.133, 15 136, 15.137, 15 138,
15 1386. 15.142, 15.14263, 15.1466, 15.149,
17 164, 18.179, 18.1996, 18.201, 33.238,
33.2446. 33.2452, 33.2496, 38 2 90, др?гытё
9.64, 18.195, дроугыте 15.136, дрМыите
15 141, др?гыте 18.182, дрь’гьпе 18 1976,
драгите 36.2696, др?гыте 39.296, 39.3136.
другар м. (7) 1. Другар; лице, което
живее в близки, сърдечни отношения
с някого; приятел. a Tie го заведьть вь
тбизи грй'. дёто се пррците весел ать
й цЬлъваг' се като дрь’гаре й браиа,
защбто са стбриле вола (!) бжш
32 228. И Образно а болЬр'ство i
дрхгарь невЬр'н'... болЬр'ство мнеэго
бЬды на члка повдига 31.2206. 2.
Лице, което е евързано с някого чрез
общи интересы; последовател. съ-
мишленик. й дего ё такъв'зи оучёспе
съсь ха не йма тьк'мо дето строва
(!) щотб рёкох'ме дето са блгы й
добрый той е снь й др?гарь х? 1.3;
амй дето нснавйды добро дшволь, что
йз’найдё... да ьладать. д'Гсэклипана.
й мадимшна, два дрь’гара д!аволовы.
дивы spajipooee, крьвотйци, гоните-
лю па хрпане 15.1386; затова й ныё,
ако йщемь на п?ть да йдемь, неге да
имаме цр?гара й ако смё дома си,
нкто да имаме хранитель 16.1596. И
Образно, раувай се крте на пьтници
др?гарю. й що на ьэбарить поб Ьдйваш'
го 16.163.
ед.: дрйарь 1.3, 31.2206, дрЛара 16.1596,
зв. другарю 16.163; мн.: дрйгаре 18.2036,
32.228; бр.: (два) др Дара 15.1386.
другом нареч. (11) 1. Друг път, в друго
време или при други обстоятелства.
гладь бы велйкь ёднйць на синяка
земли сол?н'скаа. й так'в'зи гладь
др^гощь нй ё быль, нйгй нЬкои сэ
тамошнш члци запбвниль така да ё
было 9.696; й на^трЬ вь пнел'никь
въльзохь на стльп'ть й видЬ лйцето
м? свЬги като елнце. й не подйиа ми
като др-точь, п смысли да не бьде
сь прЬставиль 2.15; й припадете
ейч’ките на неэзЬте стм?, й йщ?ть
прощёше. й егыи Николае мнеэго
ймь д?ма, и по?чи гы, й зарьчй ймь
това дрьгочь ником? да не съ стбриле
15.1376. 2. Едно време; по онова вре-
ме, в онова време, за което се говори.
на пефлагбць вел:ать що сё намЬреть
тамо хрпане имаха велйка любовь,
й въра къ велйкО-Мник? гееэгпе й
цркьи гэлЬми й мнеэго зг'радёвзха
дрйгочь на йме готово й на сЬка
годйна пра1н?ваха м? прению,
нгеговь 39.3 126.
др?гсчь2 15,6.46,15.1376,17.1726,39.3126,
др?гощь 9.696 9.726, 11 906, 11.96, 11 966,
39.316.
другощ вж. другом
дружина ж. (21) 1. Дружина; груша
лица с общо занимание, дейност. й рё
кэаннь, млю ти се гпцйне мой да мё
не стбришь да сё сэлъч? сэ тбизи чйнь
аггл'скыи, й сэ др?жйна й сэ брапата
мои 12.1116, а бн'зи сл?га что бЬше
го паредиль ёфим'йнь да сл?г?ва
6нбм?зи сырбмах?, й прьстьпи й рё
сфим!ан<.. нъ сэ н дшьта дрйкина
мнсэго ms' пакость чиниха 40.323.
2. Дружина, лица, принадлежали
към npi-ятелското обкръжение на
някого; другари й крыаше се срам'
бЪше го сэ съезде й сэ дружина да
йз'лЬ-зе довьк'ка. оти немаше съ что ца
нахрани й сёбЪ й дъщерыте ей 15.134;
не помагат* ми елх'гы не щьть да йдать
eflt мёне любовна моа дрйкйна, който
мё хвалтаха самого ме бставих? й
побъгнаха 312176.3. Дружина; лица,
придружаващи }1якого по време на
пътуване; придружители, спътници.
й пэ днь се жрЪбте a Tins’ фйлипп# да
йде на астад'ск^ зёмлю. й др^жйна mS
Gixs" апль варЧЗоломёи й сёстра съща
фйлппп1, мар’ймна 36 267; й др^гы се
чаластйс^ва да ей йзбиё дрйккната на
пьть, ато да гы бберё 31.217.
сд. дрйкйна 9.Ь4б, 12.1116,14 12762,15.134,
18.193, 31.2176, 33.2426, Зо.2б7, 40.323,
дружина 39.315, чл. дрч’жйнзта 5 34, 6.48,
9.70,11 816, 11.866, 14.1306, 31.217, 33.242,
дрч’жйнъта 14.126, ?в. дрвжино 37.2706.
друм м. (4) Друм, място за минаване;
път. та зарадй гбстолюб'ство й добро
ерце, та Сэйдё й направй свои дбмь
на apS’Mb nd' едно дрьвм та сЪдФше
на дремать rpt кьщата ей, та ловФше
пьтници й чюждйнци 31.221; та сё
тавиха три члцти npt авраамоьь домь,
та ей миновать въ др^мь . а катб ги
видЪ авраамь йзл'Ьзе насрёща тЬ на
пьтжть 31.221.
сд дрЯмь 31.221, дрйиь 31.2212, чл. дремать
31.221.
друг (!) вж. труд
дръво ср. (63) 1. Дърво, вид растение.
й вид! едно дръво дафгна, й сЬднь
nd' нкго й пбмли се os’ 13.1216; й със'
моата дёсница щё да сё въкоренй, й
да се вдйгне дрЪво мнсэгс-щлбдно
37.274; й найде на половйнь пьт2
си дрьво х^баво й мнсэго_листно, й
сёдна пб нкго да си поч)е 16.1576, та
б’Ьше на брЬговете на тта рЬкы дрьвТа
садени пльны сь рбж'ба 32.2276. //
Плидът на дървото. й пр'Ьстьпиха
заповедь бжтю ради защо въкх’сиха
сэ дръвбто 15.1316. 2. Отсечено
дърво или клон, прът, пръчка. й заби
бнъзи тоига % земли. . й ^корёни се
бнова трЬго cS’xoe и прэрасте, й цв!
пЬ’сти, й рбж'ба, том ча 37.2746; й
бь ms’, показа одно дръво й сбстави
го мсэусй S’ сэньзи вода, й Услади
сс веща 16.1606. // Дърва за огрев,
нацепени и нарязани за горене. а т!а
гы зл£ манате.. 1сэанна стбри, да
сече дрьва й да пбклажда сэг'нь 6.416;
й ралс-то съсЬче намЪсто дрьва 11.90.
3. Дървен материал за строеж или
изриботване на предмета, изделия.
й рё карь на това мЬсто йшемь да мй
съзйдашь, амй вбгкь как'вб камеше
грЪб£ва, й как'во дрьвте 7.516; й
нгЛ’трЪ йз'зЬла сэ дрьво, й направиха.
такьв'зи крть 4.216; й 0-ома рё, на
дрьво с'мь дрьво„дълець, й s’mI.lo й
рала, й корабе да правимь 7.496 4.
Прен Дървеният кръет, на който
според библейското предание е бил
разпънат Исус Христос, бти защо
се й ные не кланиме тбко да ё дрьво.
амй образа щс с на кртьть быль нкго
почйтаме, й да имаме на S’mbt' си на
ха распётаго 16.1626; й прЪм^дрыи
сэломбнь, каже. бгвйте др'Ьво о нкм'
же ё спсёше. сир? каже. почитайте
това дрьво, щото щё да 68’де сэ нкго
помощь 16.162. кръетно дръво.
Кръет но то дърво, христовият
кръет; дървенияп. кръет, на който
спорее) библейското предание е бил
разпънат Исус Христос, азь знаю
добрФ, защо црца намь тбл'кова
тр!?дь чйни . за дрьвбто кртное,
дето сь сэци наши распёли ха 4.226;
разумно или знаено (животно) дръ-
во. Дърво в Едемската градина с
вкусването на чиито плодове според
библейското предание се свързва
първсродният грях; дървото на раз-
ума, на (по)знанието, на живота.
защо еэнрЬвЬнь катб създаде бь члка,
та го состава на свсата си воли, й да
влада н&' ейч'кы црь Bia райскы. тькмо
ms’ ре. со разумно дрьво да сё чюва, й
да сё евЬни. со нгего 38.2826; й затова
катб прЬстьпникь бжш. йз'гнань бы со
рай, й това е нрЬсййтлгеше адамово,
зато рай, й бнова дрьво знаёно добро
й лУ'каво бЬше на два скбпоса 33.2346;
затова се серафиме нарицавать, дето
йм' си новслЬль да чювать животное
дрьво 4.246.
ед дрьво 4.216, 4 246, 7.496, 11.856,
12.1096, 15.1326, 15.140, 16.1576, 16.159,
16.160б5. 16.161, 16.162, 16.16262, 31.221,
33.2346.33.246,35.258, 36.2676, дрьво 11.90,
дрьво 13.1216, др!во 16 157б,дреьо 16 1576,
дрйво 16.162, 37.274, 37.2746, 38.289. дрьво
32.2276, 33.2346, 38.28262, 38.284, 38.285,
дрьво 35.265, 36.267, 37.275, чл. дрьвбто
4.226, 15.1316, 16 1616, 31.2216, дрЬвото
38.289; събир.: дрьв!ё 7.516, 11 1076, мн :
дрьв1а 1.76, 18.1936, 32.2276, 38 2826, дрьва
6.416, jptBia 11 81, 38.2926, дрьва 11.85,
11 856, 11.90 дрЪва 16.162, дрьв!е 18.186,
дрьвТа 33.2326, дръв!а 33.2466, чл. дрьвага
11.85, дрьв!ете 18 189.
дръводЬлец м. (5) Дърводелец; лице,
което изработва дървени изделия, й
Оома рс, на дрьво с'мь дрьво_дЬлець,
й ''мЬю й рала, й корабе да нравимь
7.496; плетень бйле со йндшекаго
цара г^еганора. да йще да 8цЬни
маистора дрьводЬл’ца 7.49.
ед.: дрьзо^Ьлець 7.496 дрьводЩлёць 7.516,
др^водЪ.Тца 7.49, 7.496 дрьводЩл'ца 7.496.
дръвокол м. (Y) Дървен кол. като ёдйнь
члкь що е стбриль зло, й бс^день за
съмрьть. й псвёдЬ’ха го, й носи на
рамото си дрьвокбль. й ходи й тренере
кога ше да вйди съмрьть 16.159.
ед.: дрьвокбль 16 159
дръвце ср (1) Дръвце, дървен прът. й
видЬ ёднб дрьь'цч мётньто стой, й ^зё
гойначё дакопае 17.1756.
ед. дрьв'це 17.1756.
дръвЬн прил. (1) Дървен, който е на-
ri равен от Рърво. това катб чюха
саракшы, й стбриха градь дрьв£ш>
совън'ка. й със' нЬкоа хытроеть,
със' въжУа й със' врьтен’гё. вдйгнъха
камикь г олЬмь co-opt 11,9бб.
ед.: м. дрььЪнь 11.9об.
дръжа несв. (122) 1. Държа. имам,
хванал съм нещо в ръка. й тогази
аггль м8 се Тнь йвй согбре нй нкто,
й дрьжй злать вЬн'ць 9.646; й ёдн эго
видЬ чё дрьжаше въ pS’pbre си свита
хар'па напнеана. а др^гыго вид?
чё дрьжй ключь 12 ПО; й видЬ чё
йехбди совъгрЬ йзь сол'тарыъ катб
едйнь д'шконь, й дрьжй кадйл'ница
й кади црквата 3.20. // Нося на ръце,
рамо. й знаеш' лй геосифе, кого си
нбеиль със' твойте блжёни psTi$.
носил' ей ейл'наго й крЬп'каго ба. й
дето се нй о кого не дрьжй а ты го
понксе 35.260; не каже да си стбри
ейч'кы крть со дрьво, й да го дрьжй
на рамо не рё така, защб коа пол'за, й
коа помощь имаме да нбеиме на рамо
крть 16.159. // Допирам, докосвам с
ръка. й майей апль, бстави ей рй’цЬте
на очите тбговы й стбри знамёше
на крть. й рё. Ти iv хе. дай ms' да
проглёда й царь дрьжаше мат Оба за
дёсч^ pSKS’ й проглёда 37.2776. а пльть
йма свойство йнак'во. защб пльть сё
вйды й пофаща се й дрьжй се й не
мбже да 61?де на мнеэго мЬста тьк'мо
бьна на едно мЬ. то 34.251.2. Държа,
служа за опора крепя, придържам.
та ей ёстави нюговать кал'кань н!
прЬстблать, й досега стой з' бж!ё
повзлЬше на йрь. не дрьжй го нищб
39.3116; й прЬз' тьзи нощь видЬ стыи
Николае насънЬ, враждьбника д’йвола,
чс съ ё въкачиль ёогере нэ кораб'ть на
катар'ткд, й сёрЬза сйч’кыте вьжта
дёто се дрьжй кораб'ть со тЬ 15.136
3. Държа, пазя, съхранявам. и рё
ms’. йзмй това й продай го, й кйти
чтсто трЬбЬва за стго. др&То нЬчтб не
имаме. бсвЬнъ това. а чёдо не имаме
да го дрьжй за нкго. ами го продай
15.1536; й рё mS. млю ти се члче,
что дрьжйшь ключе ве. сэтворй ми
да сё поклоню й азь ctmS димйтрпо
9.706. 4. Държа, задържам някого
на определено място насила, против
волята, желанието му. й к уть рыба
icona пррка погльна, й трй дни го S
коремат' си дрьжа, й пак' го жйвъ
на cS’xo йзблпва 21.210; а адь дблЬ' сэ
стра тресЬше сь й стЬнкше как' ще.
да погыне. защо позна как' щё да се
лиши сэ душите що гы дрьжаше, сэ^а ф.
гбдинь 35.263. 5. Придържам се към
нещо (закон, правило, заръка, заповед,
вяра, религия), спазвам, съблюдавам.
тьк'мо чйним' се хртане, а законь
хрпан'скыи не дрьжй коа ны е пбл'за
15.1556; а той това ненавйдЬше, й
едно тьк'мо дрьжаше, да не сэстьпа
сэ црква днь й нощь 15.133; да рёмь
бн'зи мъжь ра елань. б'Ьше вбйни. сйрЬ
cnax'ia. й съсйч'ко (!) ерце дрьжеше
спахшскы £редь 39.313; й дрьжаше
хва дУ'ма, что рё въ сёлТе. научите
се сэ мёне, бти с'мь азь крбт'кь, й
смЬрёнь съсрпето (!). й така оучаше и
каз^взше 14.127; тьк'мо сэньзи мал'ка
заповЬдь повЬлк ms’ бь да дрьжй, да ё
сыцй рабь й сл^га бжш 33.2346; не щь
вече зарьчЬ на мойте градеэве да мй
се бблть, й моа заповЬдь да дрьжать
31.218; й тамо бЬше нФкои кнёяь
ёллйньскаа вЬра дрьжаше 11.97; а ты
тврьдЬ си дрьжь вЬрата хва щотб си
сэ мЬне на^чиль й ймаи стра бжш. й
вЬрКваи ха йстиннагс ба 39.3066. 6.
Прен Имам, оържа под своя власт
някого или нещо; владея, сты димйтр!е
рёгь мой ic хс той ё йстинныи црь й бь
сйч’ко щб дрьжй 9.636; азь вамь дадо
ейч'кате (!) земли ,да й дрьжиге. й да
ей съдите Mears’ ва право, а в!е мёне
не почётох'те като ба й цра 18.204;
й бЬше сь мйньле годйны, сг. сэкога
бЬше распёть хс, й тогази еднакь еврее
дрьжаха 1ёрлймь 4.22. // Оглавявам.
управлявам. й въ това врЬме,
блт эчьстивы царь трьнов'скы 1сэаннь,
асЬню. снь старим# бльгар'скым#
цар# асЬню. крЬп'ко дрьжаше тогази
царство, й нйкакь не S6oa се сэ сэч!а
френ'ци 8.586; й родйтелк нкговы
сй_рЬ. баша MS' й майка м# бЬха
кнёзоове почестны, й дрьжаше ебць
ms’ македота 9.616. // Разпореждам
се като стопанин, собственик. та
чё тогйва щё да направи чёр'кова на
ёврёете въ 1ёрлимь, й да ймь и дадё
да й дрьжьть 18.188; зарй болмр'сгво
по ейч'ката земли. й по ейч'кы
пьтюве гюмрюк'ше, й oiuSp'yie, й
трьговцш градове дрьжеть 31.2196; й
пойдоха цревы члии й запёсоха дарь
црьскыи, й повелЬнТе црево казаха
на еэша члци что дрьжать эрббь й
црквата ctmS, како щьть да въз'м#ть
сэ мбщите ёговы 9.716. // Заемам
(пост, сан, длъжност). вь ъэша днй
прЬстави се стрыка ms’, что дрьжаше
тогази прtстоль влчьскыи на бнова
мЬсто 15.138; й дойдё повелЬше
царево, й до мирили[с]кыс cnap'xie.
й тогази дрьжаше влчьстчо стыи
нйкслае вь тбйзи ]радь 15.139, 7.
Умея да си служа, да борсвя с нещо.
ами й кога чюиха нЬгово име, ейч'ки
нкговы врагеэве бЬгаха бти защо
бЬше мнсэго #мь й хытрб i нкго. й
юнакь, й правёд'нь... й не дрьжаше
тбл'кова нктова р#ка кбгае кол'кото
бЬше mS pSKara наоучена на млтьпзм
да дава на сыромасы 5.28. дръжа
бдЬние. Бооърствувам, бдя. й бЬше
на това врЬме на анпеэхпо флав!’ань
naipiap'xb, HacKopS прЬель бЬше
прЬстбль. й хбдЬше S' црква на сЬкаа
нбшь, й дрьжаше бдЬше й млише
се 6S. й йьй ms' се агтль гнь 12.111;
дръжа вражда (душманвнлък) на
някого. Враждувам с някого. й не зна
дГаволь какь гй бсътонй й прЬльсти ги
та се бмраяйха. й дрьжаха си мьсть й
враждь едйнь дрг'гыи 3.18; й пакь
каже. да собы чете и да мйлх’вайте
ейч'кыте члци ако ищете да бъдете
сншве бжш... й който не дръжи
дЛп'манень лъкь С) ни на кого, Tie съ
снсёве бжш 1.6; дръжа гнЪв. Гневя
се, яоосвам се за нещо й съ дёсна
рька да даваме млтйша на сыромаси
й на прбсЬци. а съ льва да сё паз име
со злы работы, й на срцето ей гнЪвь
й каразь да не дрьжйме 31.2226;
дръжа завнст. Завиждам й Ть въ
ёблТе рё... й да смс незлобивы като
д!.ца защс дЪтс никога не дръжи
мъсть. йлй зависть 34 2496; дръжа
караз (някому). Мразя, ненавиждам
(някого). й съ десна рька да данам?
млтйнй на сыромаси й на прбсЪци. а
съ л^ва да сё пазиме сё злы работы,
й на сроете ей гнЬвъ й каразь да нё
дрьжйме 31.2226; зарЙ' това зр-Ьб^ва
на да имаме гбл£ др'ть (!) й пбкань.
бти да нё сёслабне наср! пьтъ. й
да ймори на щотб е дх'ш'манинь на
дшъта наша, дето дрьжй намь каразь
сЪкогы 39.3186; дръжа мъст. Мъстя,
отмъщавам. й Ть въ буше рё .. й да
смё незлобивы като дЬца. зашб дЬтё
нйкога не дрьжй мъсть. йлй зависть
34.2496 дрьжа на главата сн. Жавея
с мисълта. със съзнанието за нещо.
й сльзи м8 гечаха из' бчйте й д^машс.
где лй е онова връмё, когато дрьжа на
главъта си стых' таииь хвь, на бжтанаа
nvypri'a. а сега ей соскврьнава главъта
със* гнбищк- 9 576; дръжа нечия
дума. Послушам, изпълня нечия дума,
мнение, желание, заповед. бти са сте
Ураниле самы си й из'мам иле та вы
се стой сега да сё мъчиге. бти ма не
поелйпах'тё й думата мн не дрьжах'те,
да го не распйнах’те 18.201; дръжи
ме страх. Боя се, страхувам се. й
проста се съсльзи (1), й гГз'сти а да ей
йде. защб стра го дрьжаше да й рёче
постои еднакъ 17. 175.
сег.: led. дрьж£ 12.114, дрьжа 18.1886,
2ед. дрьжйшь 2.14, 9.706, 19.2076, 32 224,
39.3046, дрьжйшь 32.2236, доьжишо
32.2236, 32.224. Зед. дрьжй 1.6, 3.20,
9.636. 9.646, 9.706, 11.876, 12.110, 15.1416,
15 1 43 6, 15 1 49, 15 1 5 1 6, 16.16262, 17 1 636,
17.1726, 18.1786, 18.179, 18.188, 32.2306,
32.231, 33.2346, 33.246, 34.2496, 39.3076,
39 3186, дрьжй 2.14, 11.98, 39.303, дрьжй
12.119, дрьжй 37.276, др£жи 39.3026,
39.3116, 3 9 3156, 40.3232, Бин. хрькй
11.1076, 15.1536. 15.1556, 16.159, дрьжйме
15.1556, дрьжйме 18.1986, 39.2956, Змн.
дрьжите 11.107. дрьжйте 18.2042, Змн
дрьжкть 6.486, дрьжйь 9.716, црьжыь
18.188, дрьжьть 20.209, дрьжать 31.218,
дрьжеть 31.2196; имперф. 2ед. дрьжаше
35.262, Зед. дрьжаше 5.28, 6.475, 8.586,
9.616, 9.706, 11.896, 11.97, 12 1106, 12.111,
14.127, 15.138, 15.139, 15.1406, 17.164,
17.175, 18.1822, 34.252, 35.263 , 37 2776,
39,315, 40.324, дрьжаше 6476, .дрьжаше
12.110, 15.133, 18.1826, дрьжаше 17.164,
дрьжеше 39.3096, дрьжеше 39.313, Змн.
дрьжаха 3.18, 4.22, 18.1956, 32 2286, 32.229,
дрьжаха 18.197, дрьжаха 36.269, дрьжаха
40.320; аор.: led. дрьжа 9 676, Зед. дрьжа
21.210, дрьжа 38.2846, 2 мн дрьжах'те
18.201; форми от перф. тип: led. съмь
дрьжаль 35.2646, Зед. е дрьжа дь 18.2056, ё
дрьжаль 39.319. 1мн. сме дрьжале 18.2006,
Змн. са дрьжале 32.229; бъд.: Зед. щс да
дрьжй 18.1886; пов : 2ед. дрьж* 9.67, дрьжь
39.3066, Змн. дрьж'те 6 45, описат. Зед да
дръжи 39.2966, 1мн. да дрьжимь 13.125,
34.2496, да дрьжйме 31.2226; страд, сег.
Зед. се дрьжй 15.136, 35.260; безл. сег. Зед.
дрьжй се 34.251; прич : сег. страд, ед.: м.
дрьжимь 11 856; дееприч.: дрьжещёць 9.67,
дръжешець 11.996.
дрьжа се несв. (14) 1. Държа се; проя-
вявам се по определен начин; при-
държам се към нещо, съблюдавам
определены нормы в поведението си.
а 1ссаннь това сйч'ко раз'бра й разй'мк
й мкжьскы се дрьжаше 12.1146, эко
лй щёшь да навшшь на каразь да не
дрьжйшь, а тй се дрыкь на кротость
й на дльготръпЪше 19.2076; й lie съ
дрьжаха на чйстотг. й мнёёго дчмаха
цара1 да ей оумирй срцето 7.51;
махнй се кбл'кото можешь члче сё
Шф'вбв'стЕо й сё чюжды жены, й др г. ж*
сечйстотень 1.7. 2. Имам се, мысля се,
смятом се за някакъв. ако лй щёшь
да навТе (!) на празно почйташе, а тй
нЬдЬи любы похвйла... амй повече
възлюби да те урвать й ос/жать. й да
тс отрывать льжа. а ти се дрьжь самь
себЬ ей со сйчкитЬ грЬшници най
грЬшень 19.208. дръж се и крЪпи
се, Като призыв, подкана за вдъхване
ча бодрост, смелост, кураж и за
израз на морална подкрепи - дръж
се и крепи се! й тогази аггль MS' се гнь
йвй... й рё ms', рауй се димйтрТе войне
хвь, дрьж* се й крЬпй се да победишь
твойте врагсаве 9.646; рё емъ'Т’ь. дрьж’
се й крЬпй се cv'ciane. азе съмь тёбе
помбщникь й на твойте дрйеэве 5.31;
й S’ тьзи нощь царь уцЬше да хвати
мавёа. а хс се йвй маоёю й рё ms', не
бои се матЧЗёю азь ес’мь със тебЬ, ами
сё дрьжь й крЬпй се 37.275; дръжа се
на високо. Придавам си важност,
големея се, надувам се. члкь ё...
дне S’ болЬр ство, a Vipb s’ гробь...
дне се дрьжй на високо. а г’трЬ го
оплакй'вать... сам'сй се себЬ не знае, а
на високо се вдйга 31.216.
сег.: Зед. се дрьжй 31.216; имперф.: Зед.
се дрьжаше 12.1146, Змн. съ дрьжаха 7.51;
пов.: 2ед дрьж* се 1.7, 5.31, 9 646, 32.2296,
32 2306, дрьж" сс 5.306, се дрьжь 12.120,
19.2076, 19.208, сё дрьжь 37.275, описат.
1мн. да се дрьжй 4.266.
цръжава ж (11) 1. Държава, страна,
царство, а црь фока проград'скы
проводи повелЬше рёдеэ по нгегова
дрьжава да сё съберё войска на
помощь хрпансЗ 39.3136, й радй тъзи
1 иегова добрына, та бЬше почьтёнь по
ейч'ка дрьжава, naps’ MagHMiaHS" 9.62.
2. Прен. Господство, могъщество,
власт. дето е въ тройци ёдйнь бь, что
м? се ейч'ко покланива... дето нйкои
не може да йскаже дрьжавата MS’ что
влада nd' ейч'кыи свЬть 15.131; амй
co cnS'rbi й поелйпници мой бЬсоове
затворите на адь вратата, й пбпрЬте
гы тврьдЬ. защб йде й дейдё врФме
да сътрие наша дрьжава 35.263.
арбанашка дрьжава. Албания й
скбчи юнаш*кыи със'ь бжТе повел£и1е.
й лрЬё македбн'ска земли... й ейч'ка
земли Оеталшскаа. й тривЫа %ё.
така й дал'матТа. шо ё ар'банаш'ка
дрьжава. й прЬё, й до драча 8.59
френска дрьжава. Франция, й рё
ймь. не ища’ вамь нй сребро, нй
злато... ами вы йщемь, шо ё на ваша,
фрён'ска дрьжава градь ёиивати, дето
йма тамо моши стЬи пёт'ки 8.59.
ед., дрьжава 8.592, 9.62, 13 1256, 14.129
31.216, 35.2632, 39.3086, 39.3136, чл.
дрьжавата 15.131.
дръжавен прил. (1) Държавен, който
вяадее и управлява държава; власт-
ващ. й под^махК спи оэци й рёкоше.
мнсёго_лЬтныи й дрьжавныи paps’.
видЬх'мё легома злЬ стбри тбизи
архТерёи мейл’ на й ные йсповЬдаме.
ами сё млимь на твое цртво. сега
за тъзи работа ные да го йзвадй сё
в.ёчьство 15.1416.
ед.: м. дрьжавчыи 15.1416
дръзая несв. (1) Дерзая, проявявам
дръзновение и смелост. й чю гла СО
невидимо че м8 каже. дрьзаи и пбкани
се ev'erane. защо дойде врЬме пакь да
си пойдешь на прьвата своа пбчьсть
5.34.
пов : 2ед. дрьзаи 5.34.
дръзна св. (1) Дръзна, проявя дързост;
посмея, осмеля се. й зашбто е добрЬ
да потаишь нЬкоа тайна црьска
работа, а бж!а работа да проковать,
й на стыте бжш что сь чннйле добрЬ
е й пбббно е ас но да каз5'вашь. затова
дрьзнъхь й азь 15 1326.
аор.: led. дрьзнъхь 15.1326.
дръзновение ср. (2) Дръзновение; пред-
извикатепна смелост. храброст;
дързост. тогази рё, щё да стане
правёдникь със' голЬмо дрьзновёше
насп орет ь сэногбзи дето гб е бскрьбйль
12.1186; видЬха апла кданна, како
"Ычи люд!ё със* голЬмо дрьзновеше й
чюдеса чйны 6.436.
ед.: дрьзновеше 6.436, дрьзновеше 12.1186.
дрытна св. (2) Дрьпна: с бързо и рязко
движение, с дърпане преместя някого
от едно място на друга. й другие бше
сэ нарсуда дрьпнаха стго сэ чёр'ковата
бшщець й тйкаха го. й йспьдиха го
вънъ 39.3076; й в тойзи ча кога налЬа
чашата й по дава ше и, а мир ж toms’. ..
его напоено велйкы recbrie дрыбна
мом'катб й остави го прЬ майка м8’
39.3166.
аор Зед. дрьп'на 39.3166, Змн. дрьпнаха
39.3076.
дрЬвз вж. дръво
дрЬмя несв. (4) Дремя. изпадам в
дрямка, в полусън. като каже й прркь
двдь сто не дрЬметь нктб заспйвать
амг пазЬть (или ей jb агглы пазёть на
й не задремывать 39.3186; ами се молю
на гйд'ство вы, не замаювайте се й не
дрЬмЬте. амй послЫшайге съсйч'ко (!)
ерне да раз'берёте за стго Николае и
др,гыте мЫ чюдеса 15.1426.
сег.: 2мн. дрЬмете 38.287, Змн. црЬмеп
39.3186; пев.: 2мн дремЬте 9.70, дрЬмЬте
15.1426.
дрЪнополе МИ (1) Дряно поле, народ-
но название на Адрианопол (Одрин).
со като npie сэн!а мЬста й градеэве
врьнь се пакь да йде ь'римь (!). и
тогази сльчи се като се врашаше та
Ы’мр'Ь царь траиань. й др5?гыи въцари
се намЬсто нкго царь адр!ань. що е
съградил' дрЬнбполе 5.386.
дрЬнбполе 5.386.
дубрава ж. (2) Дъбрава, дъбова гора.
тбизы монастйрь дохшрь. та б'Ьше
то газы сырадёнь на едно мЬсто чёсга
дЫбрава, йзьоколЫ, й без’вбдно мЬсто
11.1026. // Образно дЫбрав!'е, й овбщ1е,
й камеше, й ейч'ки дрьв!’а шьть да
въекрьбётъ б рбж'бата члчьскаа защо
гы йзльга й йз'мами 18.1936
ед.: дЫбрйва ] 1.1026;мн.: дЫЬравТе 18.1936
дувар м. (2) Ду вар: стена, зид. та бЬше
сйч'кЧать грй' весь, злать, й, ш дЫвар<
об градень й, Д. стльпове. й вьтрЬ
на сЬкы дЫварь, д. рЬкы, бб'тйчаха
32.2276.
ед. • дЫварь 32,2276, мн.: дЫваре 32.2276.
дуду маше (!) вж думам
дукат м. (6) Дукат, стара сребърна
или златна монета, а той мп рё. ако
ймащь брашно да идешь, Й да дадёшь
сэю?пь на гимТа... аз' мЫ рекб... азь
брашно нёма. нй дЫкати йма 17.169; й
зёмаге имь щотб ймать найхЫбаво... та
наберёте докати мнсэго. й натравите,
кьщи хЫбави й красны 18.1786;
съмрьть € оубшца немлтйва. съмрьть
със' дЫкати не може да сё сэк^пи
31.219.
мн. дЫкатп 17.169, 31.219, дЫкати 18.1786,
докати 18.1 96б2, 18 2026.
дукс м. (2) Дуке: управител на облает,
град през Средновековието. царь
кон'стан'тинь... сторы едногб дЫаа на
влаш'кои земли да пойде, ймето мЫ
б'Ьше лесснт!е 9.о6б; й стбри го д^а.
на сол^нь й на сич'ка земли Ое талшека
господарь 9.62.
ед. • дЫда 9.62, 9.066.
дулу (!) вж. долу
дума ж. (354) 1. Дума, единица на
човешката реч съставена от един
или няколко звука, която изразява
определено понятие, й дёто е сэ
небьпте что немаше свЬгь. й ничто
на тбизи свЬть. а бь го въ бьтпе стбри
със' ё'днг дЫма, й бы свЬть 15.131; а
адь до л Ы Сэ стра тресЬше сь... й д(?мы
нЬкак'ви думайте й стЬнгеши 35.263;
ветйкь еей Ти й чюдна с твоа работа,
й ни ёдна дЫма со наша s’era може
да похвали чюдесата твой 15.153,
2. Дума, говор, устна реч, говорене.
й дЫма е, что го йзьйвлЬва ^мь
члчекы, сй_рЬ. чтбто нЬчтб помысли
"Ымь члчъекыи, а дь’мата мЫ йз'йвй
мысльть 38.2846; нйкогы постарею
не прЪтечй съсъ д£ма. амй поч экай да
йскаже той що знае, й напоконь ако те
попйтать за нйщо кажй какь знаешь
й ты 1.56; една е д^ма вън'каш’на что
д^маме със! оустата, й чюе ю сЬкы
33.2336; бЪше нЪкои члкь на ёдйнь
монастырь.,, ймего мь’ oime збсима.
й какь бЪше постникь й д^ма ймаше
красна 17.164. 3. Дума; това, което
се казва; нещо издумано, изречено.
тогази като вид"Ь жена йрбва апла что
стбри, й дУмыте ms’ чгб. й рё мУжУтомУ
ей. сбкыд1> дойдё до на тойзи блгыи
члкь 36.272; бти ми бЪше рекль.
орь'жге остро... на срцето моё щё да
влЬзе. етУ сега събы ти се думата, й
как’ва мё скрьбь постйгнъ 35.2616; й
каже юн... дУман. не прЬстанУваи що
ё добро на дУшьть ти да го йскажешь.
й тим пакь започё да си казУва думьть
17.169. // Изказана молба, желание.
ами ги йспльни ми думата... да mV
йсъх’не рУ’ката, й съсзавите да м? се
йз’мёнж 36.2726; й послУша теэаннь
млбатай дУмата на своамёика 12.1096.
// Това, което е написано; нещо на-
писано. й попита некоего сгар'па.
оче. скажй ми щб дУма тази кюга,
й па дУми що казУвать 2.96; й блйзУ
того метбха, стоаше стльпь... й на
врьхь стльпУ б'Ьше напйсано таквйзы
дУмы. кои мё оудари на главъта, шё
да найде много злато 11.1006. 4. Из-
казано мнение, преценка. мисъл за
нещо. три дУми II па щб сь хвы. една
каже да сё оврьже... втора, да си зёме
крть свой, трёпа, да дойде сл’Ьдь мёне
16.158; ймаше й кротость велйкУ. й
смЪрёше люблташе. й дрьжаше хва
дУма, что рё въ ёмлГе. наУчйте се сё
мёне 14.127; вйдите лй тьзи много
войска... амй да вйдй что да стбри ..
да сё йзбави о тЬх’ныте рхпй. й
наговорите се сич’ките еднъ дУма
със* цара 33.2416. давам дума богу.
Отговарям пред Бога за извършени
дела, поемам отговорност за нещо.
давам обяснение. тогйва щьть да
вьскрнать кметовете, й да гй влачать
ейч’ките людУе пр% ба, да давать дУма
6У. защб са досатйале на сирбмасите
18.1966; друга дума немам. Не говоря
за Ору го, говоря само за одно нещо
а сэн’зи мУжь раслань гесЬпевь баща
зова хрпане щб се намЪриха тамо в*
чёр’кова й завёде гы въ деэ свой на
слУж'бата. й като eixa на трапёзата
дрУга дУма нёмаха. ами тьк'мо за сна
й геор’пе 39.3146; дръжа (удръжа)
нечия дума. Послушам, изпълня нечия
дума, мнение, желание, заповед. бти
са сте Ураниле самы си й йз'мамиле
та зы се стой сега да се мъчите. бти
ма не послУшах'тс й думата ми не
дрьжах'те, да i о не распйнах'те 18.201;
а той не послУша бжпо заповедь, й не
”Удрьжа нюговата дУма ами пристали
волн. бж!а, й йде... о онова дрьво
разумно 38.284; една дума. Едно
нещо, нещо кратко, й пойдоха та м?
рёкоха. много_лЬтны царУ, бь да тй
Умнсёжй цар'ството. ёдна дУма щёмь
да каже npt твоё цар'ство, й да ны не
омразйшь 9.63, извадя хулни думи.
Похуля, оклевстя. й Оеофйль раз’бра
что щё да сё стбри гнЪвь на нюго.
й пУстй до царица свдб^Та й йзвади
хЪ’л’ны дУмы на кданна. й раз'гнЪвй
се црца пбтврьдЬ, на ioaraia 12.1146;
прилегне ми на думата. Дойде ми на
думата, настъпи подходящ момент
да кажа нещо. млю вы се послушайте
със’ сйч’ко ерце, недЪите задр’ЬмУва,
грЬбУваше ёднакь сэнапр-Ь да вы рёкУ
амй сег а ми прилёгна на дУмъта 33.238;
принеся думата. Възпроизведа, пов-
тори нечии думи. амй да принес^
думата щотб каже прркь двдь залУдо
се мльвы й трУды сЬкы члкь на
землйта 31.2156; прифатям и прифа-
тя нечия дума. Хвощам вяра някому;
г.свярвам на казаното от някого,
приемам думите му за верни, й еэша
завистници видЪха, как’ сё двой
ё влав'1ё със' оумъг* ей й не прифата
ймь дУмата. a lie събраше мёжд^ себЪ
ей йман1е мнеэго, й дадоше евлаы'ю,
да ймь прифати д^мъта, й да стбри ft
на тъзи почесть, дето ю ймах^ сэн!а
трите властелге 15.145; провесе се
дума. Пусне се слух, разпространи
се мълва за нещо или някого. й
Сэтсгази нале да елх’жи os’, мко й
проиёсе се д^ма за него по ейч кы
тойзи градь 40.3216; просЬя дума.
Пу сна слух, разпространя мълва за
нещо. й?чениците ms’... го йкрадКха.
й йзвадиха хытрина й npoctaxa дУма
какь ё въекрль сэ мрьтвыхь 36.2696;
своя дума. Собстесно мнение, й
събраше се ейч'кы ёпкпы й клирйкы.
й сътворйше съббрь. й сйч'ки рёкоше
передо своа д)?ма еде кои достбинь
ё да б*?де намь архшрей 15 138; й
състави се велйкь съббрь. й почёх^
да думать пбредса влиыте сЬкыи своа
д(?ма 15 141.
ед.: д£ма 1.562, 2.96, 3.176, 3.186, 5 276,
5.32, 5.336, 5.38, 7.51, 9.61, 9.63, 9.726,9.73,
11.906, 11.1026. 11.1076, 12.1156, 13.1216,
14.127, 15.132. 15.1383, 15.141, 15.1426,-
15.146, 15.147. 15 1 53, 16.1616. 17.1642,
17.176, 18.1806, 18.186, 18.J9663. 18.2036,
31.220, 33.23365, 33.2376, 33.2386, 33.2394,
33.2416, 33.242, 33.243, 33.2446. 34.249,
34.251, 35.2566. 36.2696. 36.2716, 38.2816,
38.2826, 38.283, 38.2845, 38.28462, 38.289,
38.2896, 38.2916, 38.293, 38.294. 39.297,
39.2986, 39.307, 39 3106, 40.3216, 40 323,
дКма 1.7, 11.1046, 15 1312, 15.134. 15 1386,
15.153, 17.1726, 18 1796, 18.201, 33.2386,
33.2396, 35.264, 38.293, д^ма 17.1646, д9ма
39.301, 39 304, дЯма 39.3026, дУма 39.3066,
д1?ма 39.3146, чл. думала 2.116, 3.206, 5.3763,
5.38, 5.39,6.446. 7 506,11.866,11.89,11 (06,
12.1096, 12.114, 15 1336, 16.1576, 16.158,
17.1736, 17.1745, 18.1906, 18.1972, 18.201,
31.2156, 33.2336, 33 245. 33.2456, 35.2596,
35.261, 35.2616, 35.2646, 36.2716 . 36.2726,
37.2756, 38.286, 38 2916, 38.292, д!?мъта
9 66, 15.145, 15.146, 15.1556, 33.245. 34.251,
36.2696. думала 10.786. 17.169, 35.2656,
Д?мьга 13.124, 33.238, 33.239, дбмыа
15.1386, д^мат а 15.145, д'/мьль i 7.169, думата
38.2846, думата 38.286;л<н.: д!?мы 1.56,5.296,
5 33, 6.466, 7.51, 7.516, 7.53, 8.58, 9.612,
9 6163, 9.62б2, 9.63, 9.64, 9.66, 9.69, 9.73,
9Д362, 10.766, 10.79, 11.842, 11.846, 11.87,
11.906, 11.91, 11.94,11.1006.11.106,12.1126,
12.1146, 12.1166, 15 1376, 15.14062, 15.141,
15 1566, 17.167, 17.168, 17.169, 17.176.
18.17763, 18.178, 18.179, 18.1796, 18.180.
18.18065, 18 183, 18.186, 18.187, 18.190,
18J9062, 18 191, 18.192, 18.1926, 18.199,
18.2006, 18.2012, 18 20 1 6, 18.20362, 18 2046
18.205, 18.2056, 18.2066, 20.209, 31.2166,
31.219, 31.2226, 33.2336, 33.234, 33.2356,
33.237, 33.238, 33.23962, 33.243 , 33.2436,
33 244, 33.24462, 33.245, 33.2456, 34.2486',
34.2496, 34.2506, 34.251, 34.2556, 35.260,
35.2606, 35.2626, 35.263, 35.2646, 35.266.
3 6 2673, 36.2686, 36.2696 , 36.270, 36.271,
38.2816, 38.2846, 38.287, 38.2876, 38 288,
38.28862, 38.289, 38.29O2, 38.2936, 38.2986.
4G.3206. 40.322, Чми 2.96, 2.13, 2.14, 3.17,
4.2362, S.2962, 5.30, 5.33, 5.406, 6.446. 6.48,
7.536,10.79,15.1546,16.158,17.164,17 1686,
17.171, 17.1726, 18.19062, 33.23 66, 33.2436,
34 248. дИми 2.102. 8.56. 35.2656, дк’мы 7.526,
14 1266, 18.2016,18.204, д$мь 38 2906 дйии
39.295, 39.302, дь’мы 39.2956,39.296, 39.308,
дймй 39.302, чл. дымите ь.446, 9.61, 17.169,
33.236, 34.2486, Д?мыле 9.61, 9.63 , 9.69,
11 846,11.905, П.912, 11.94, 15.150,18.2056,
33.2376, 33.238, 33.244, 35.263, 36.272,
38.290,39.291, дх'мыле 18.179,38.287, дкмыте
33.234, д?мите 33.238, зУмйте 39.309.
думам несв. (370) 1. Думам, служа
си с устна реч; говоря, й рё MS’...
азь катб 6hW£, й SMpt катб сЬкыи
члкь. й плачь катб плачЪха чюа. амй
не мбжа да д(?ма 11.1036; й притёче
насрЪща ft. й йз'гори ймь очите. й
Tie сэ болесть оставиха ей бр(?ж!ётс
й бЪгаше. й дойдбше при цара, й не
мотать да думать 37.276. // Изричам,
прзизнасям, изговарям. макарь й свои
нйкои да м? бъде, а той го омразй. й
еднакь что чйни пиинь зло. дето не
полбае нй да д^маме нй да пйглеме
11 108. а адь дбл5 сэ стра трее tine
сь... амй й д1?мы нЪкак'ви д^маше й
стьнгеши 35.263. 2. Думам, изричам
нещо на глас, изразявам гласно
миелите си; говоря, казвам. й катб
се хс вьзнес^вате на нбёто. й аплете
глёдах» й д5’мах»’, не бстави на да смё
сыраци ги 38.2866, й начё да плаче
й да се мли 6tf. й д^маше, покажй ми
Ти. това скрбвище, дето гб си скрыль
S’ тьзи п!?стынж 17.175; й мнсёжищь
видиме пийници че думать без'пьтно.
а ные им' се присмйвамё 11.108. 3.
Думам, обръщам се към някого с
думи; говоря, казвам, приказвам ня-
кому нещо. й апль Нома pay ваше се
й д^маше aBBaHS’ KS’n'ijS’. не бои се
й не грижй сс нйчтб затова. тьк'мо
вЪръ’ваи, й ничто не щёшь зло добы
7.536; й по мал'ко дни, раз'болЪ се
сэнази мома. й тёж'ко лежаше, й
плачЪше... й д^маше на съсЬдете ей.
млю вы се кртЬте мё 11.105; а сэньга
ёврёе рижаахй’ на мсэусёа, й дшаха
ms’, заще- ты на йзвёде сё ёгуп'ть.
й не сэстави на тамо да ей хмремь
16.1606; а четврьтое пакь дето да
любйшь баща си й майка си, й да гы
почйташь кол'ко може й никогы да
ймь думать злы рЬчи 1.5. 4. Думам;
изтъквим нещо, изказвам определена
мисьл, мнение, твърдение; заявявам
нещо. й думать едны члци. оти ако
сё бпыё, что чйню (!) злб. й кби rpt
йма за това 11.108; й пакъ Ть дЬ’ма въ
ev.Tie ако в!е прошавате на дь’ш'мане
члци съгрЪшёшата тЬх'ны, простй
ше й бь, ва, свгр^шёнГата ваша 1.6;
ты дь’маше лукавы чловёче не люблж,
ймаше. а ты прЪдадеТа зарадй ймаше
35.257; зара" това д£ма й апль пав'ль.
ако ё гладень д^ш'манинь твой а тй
гс нахрани. ако л! е жъдень напой
го 16. 5. Разправям, предавам със
свои думи (устно или писмено) нещо,
което зная; разказвам. й прркь
еремга д(?ма й казХва га ре. дань сьди
на свойте люд!е бти сь едйнь езыкь
й ёдйнь корень въ цртвото ей... й за
caM'voHi д!?маше гойзи прркь. защо
й той 6tme сё данова 18.1846, 185;
да скажемь й четврьтое. дето ё за
ссш’а трите хйтрьци сёгдё разь’мЪше,
й пршдбше да се поклонеть хс. й да
дхмаме за това 33.2416 6. Казвам,
уведомявам за нещо (устно или пис-
мено); еъобщавам, известявам. мёне
^гЬшава апль, й каже. бь сё её члчьско
лице не срамКва. й ако быхь на члци
^гаждаль хвь рабь не бы быль, й двдь.
каже, й дЬ’ма за тебе й март^риса npt
цар!ё, й не S'Ooax' се 12.118; прьвЪнь
проводы nanpt сё ба, остёши пррци.
та каз^ваха. й дх’маха как' щё да слёзе
хс сё нбёто на земли 18.177. 7. Мисля,
възнамерявам да направя нещо. й пакь
чёдо моё где с сега пётрь, й’ченйкь твой
дёто те люблшпе й д^маше, вчёра. със'
Teot заёднб да^мре 35.261 8. Думам
си; мисля. разсъждавам нещо (гласно
или негласно); мисля си, казвам си
нещо. й загрижйгЬ се за да’шйте ваши
какь щыъ да сё раздЬлжть сё тЬлото й
помиелй на SMbT' ей, й д^маи вь ce6t
ей далй ща Льмна flos’rpt, йлй не ща
31 2226; й стой й чюди се. й дХма
ей сам'сй. кби ё тбизи чтбго стбри
със' мёне тьзи, млть. й тьзи работа
голЪмаж й чюднаж. й не мбжаше да сё
до^мЪе. кой MS’ с такъв'зи помощи икь
15.1346; й сё тоизи днь, тьзи мысль
ймаше ей бн'зи м^жь на ерцето. й
д^маше ей ако дойде пакь бн'зи мой
заств'пникь. давно бых' го #с£тиль, й
пос корё да тек^, да го постйгн'ч115.135.
9. Преценявам някого или нещо;
съдя, отсъждам. й блжёнь 1сэаннь
злаусты дето съдй на прЪстбть й бы
велйкь със' nos’neHie й nptдббрь защо
праведно да’маше, й сэбличаваше
кбй_то ё немлтйвь й не знае ба
12.1126. 10. Назовавам някого по
определен начин, като го уподобявам
с нещо; наричам, именувам. та затова
й ха думать скумень львоэвь, зашбто
б’Ьше сё црькы рсэдь, та като й стань
црь й на нбето й на землйта 18.185.
11. Издавам звук, стон (за животно).
кога вбдеть агне да го закблеть. й като
агьн'ць, сй_рё оэвень стон й не дй'ма
като го стригъть. така й хс йдЬше
смЪрёно на рэспётге 16.161.12. Имам
определено съдържание, глася (за
откъс от текст), й напйсаше й тУё
ейч'кыте за кгсго писаше, и дадоха
го ар'кадУю iiptf. й писанУето дКмаше
така. ейч'кы что съ въ итал’Уи блгть
бжУа. събра се съббрь със' велйкыте
чрьвО-.пр'Ьстбд'никы 12.114; бь про-
зйра члю/ срцето. й слушайте что д('ма
писаше. не чинЪте ало, да не нападне
снова зло на ва, ами сс на^чЬте добро
да чйните 15 150. 13. О значивам.
имам определен смисъл (за текст).
й пойдё ед'нУщь като ей хбдЪше (
црква, й сл^шаше като чьтЬха апль.
й не раз^мЬваше щб д!?ма й попита
некоего стар'ца. бче. скажи ми що
д!?ма тази кшта, й тУа д!?ми щб казь'вэть
2.96; й сэ тьзи гатан ка хв[г] каж^ть,
как'ь сь со чйнове ноны, амй й [зато]
ва не раз^мЪвать добрЬ что дема
та[зи га]тан'ка 11.816 думам добро.
Говоря добри неща, изказвам се
благоприятно чювай да не осадишь
некого нй да бклевётишь. сЬкогы
добро д!?маи 1.5; думам насрЪща
някому. а) Изразявам несъгласие с
мнението на някого, противореча ня-
кому. й да не оукбрпшь никога члка
щотб е старь... й нйкога старого
не прЪтйчеи съеь д£ма та MS’ д^ма
насрёща 1.56. б) Хуля, клевстя ня-
кого. азь вы направихь й сзыкь да
пЬете й да славите йме моё, й да
любите писаше й да ?чете нена^ченУи
вюдУе а вУе гы сэтвбрих'тё (!) на льжа
й па \|^вапУе на крйво д^маше, й члк#
насрёща да дЬ'мате 18.2046; думам
нищо и никакво. Говоря безмислици,
глупости; празнослоея. нъ кога е
празникь й лразШ’вашь, й сЪдишь
без' работа... сэйдй при члка йз'брана.
дето знае й мбже да тё наоучи. коё
добро да чйнишь дето да сё спеешь,
това стр^вай кога си без' работа, а
недЪй седнь га дЬ’ма нйщо й ника [к']
во, й да думать непричичны (!) рйчи,
съеь марУсоле млады 1.46; думам по
лице и по воля чловЪку, Угоднича,
говоря угоднически, лицепргixmcm в ам.
й за тУа нгеговы правёднУи дн’мы, дёто
не д^маше по лице й по воли члюй
ами право сэблйчаше злато члк^. та гб
ненавид Ьше царица свдо^Уа 12.1126.
сег.: led. д!?мамь 4.226. дйламь 4.226, 6.43,
11.916, 12.110, 17.164, 18.1806, 18.2036,
18 205, 33.2366, 33.237, 33.243, 35.2626,
38.2886, /йма 9.676, 11.1036, 15.1356,
17.1712, 18.196, 34.2546, 38.2886, /Ума
33.243, 39.29862, 39 301, /Йм2 39.299, 2ед.
/Ймашь 2.15, 9.64, 12.116, 15.154, 18.2056,
д^маш' 5.276, думать 15.155, думать
36.2696. /Ймаыь 39.302, Зед. /Йма 1.56, 1.62,
2.9б2, 2.126, 3.19, 5.35, 6.42, 6.466. 6.476,
7.49, 7.5062, 10.77, 11.816, 11 916, 11.103,
11.1046, 15.1316, 15.150, 15.153, 15.154,
15.15 56. 16.1582, 16.1613, 16.16 1 6, 17.1676,
17.174, 17.1756, 18.178, 18.17852, 18.1806,
18.181, 18.1846, 18 186, 18.1866, 18 188,
18.1906, 18.1946, 18.1976, 18 2036, 18.2056,
21.210, 31 2166, 31.218, 32.2236. 32.2.242,
32.230, 33.241, 33.24362, 33.2446, 34.24«62,
36.270, 37.27562, 39.3 05, дУма 2.96, 11.826,
18.1776, 18.1806, 18.203, 31.2176, 31.218,
доума 11.816, д£ма ей 15.1346, д^ма си
17.174, си д#ма 17.174, д^мамь (!) 32.2316,
ей д£ма 33.2336, /йма 39.299, 1мн. д£маме
1.3,11.106,11.108,16.1626,18.1836,18.1846,
18.1936, 33.2335, 38.2816, дУмаме 11,1066,
18.189, 2мн. д£мате 4.236, 18.2046, д^мате
39.3036, Змн. дбма 2.96, думать 2.156, 4.236,
10.79, 11.82, 11.906, 11.95, 11.1082, 12.1106,
15.133, 15.141, 17 1646, 18.179, 18 182,
18.1836, 18.185, 18.190, 18.1934. 18.2006,
18.2036, 33.2446, 34.2486, 34.24962, 37.276,
38.2906, думать 9.61,32.225, д^мають 11 108,
думать 16.161. думать 18.1856, 32.2236,
д^маТ си 18 199, к^мать (!) 38.2916, д^маТ
39.302; имперф.: led. /йма 11.104, ей д£ма
12.1176. д^ма 17.171, 2ед /Ймаше 35.257,
35.261, Зед. дамаше 2.146. 5.276, 5 306,
10.766. 12.113, 12.114, 13.122, 19.2076,
33.236, 35.261, д^маше 3.196, 5.246, 5.296,
5 32, 5.33, 7.536, 8.566. 9 676, 11.902, 11.95,
11 1046, 11.105, 11.107, 12.11262, 15.13 1 62,
15.1346, 15.136, 15.140, 16.159, 17.166,
17.1676, 17.175, 18.178, 18.180, 18.181,
18.1846, 18.185, 21.2106, 32.2306, 34.249,
35.2566, 35.2632, 37.2736, 37.27 86, 38.2 866,
38.292, 39.299, 39.2996, 39.311, 39.3146,
40.321, 40.32362, /ймаше 9.626, 39.314,
39.315, д^маше ей 13.1213, 15.1352, /Ймаше
ей 13.1216,15.1346, /ймаше 33.2356, 35.259,
39.3006, 39.3016, 39.3026, 39.3046, 40.320,
40.322,40.3236, да'дУмаик (!) 33.236, дймаше
39.30162, 39.302, 39.305, 39.30562, 39.306,
39.3082,39.3096, д^маше 39.305, Змн. д!?мзха
1.3,8.585-, 11.104,12.1176,16.1606,18.1776,
18.184, 18 191, 32.22662, 32.2305, 35.26 362,
38.2866, 39.3136, 39.314, дЯмаха ей 4.226,
12.1196,18.1876, 36.268, думала5.35, 39.300,
ей д^мах< 5.38, 11 105, ей д^махг. 7.536, ей
дйиаха 7.536, дй-iaxtf 15.140,15.1516, дйаахь
ей 15.146, дйааха 16.159, 18.177, 18 201,
31.2216, 32.2296, 32.2306, 34.2516, 35 264,
дЛмаха 18.1926, 35.2652, 39.3 1 6, 39.3176,
д^маха си 35.266, д^махЯ 36.273, 38 2866,
дйиахь’ 37.278, си думала 39.3145; аор.:
led. дХмзхь 5.33, дйиа 12.118, 17169, дсма
38.2886, Зед. дХма 5.39, 7.506, 17.168, дтма
15.1376, Змн. дЬ’маха 6.44, 7.516; форми от
перф. тип: Зед. ей д^мал1 35.2606, Зед. е
дйчаль 18.1806, е думало 18 2016, ё д^маль
18.2016, 1мн. смё д^мале 10.78, Змн са
д^мале 18.178, 18.1856, сь д!?мале 18.1806;
съд.: led щъ да д(?ма 11 84, Зед щёшь да
думать 31.219. 39.3016. Зед. щё да д»'ма
18.187, ще да д(?ма 18.1875, 18.2036, 1мн.
шё да д£мамё 9.63, Змн. шьть да ей думать
18.1802, щьть да думать 18.1876, 18.1896,
18.19962, 18.203, 18.205, щьть да думать
18.1916, 18.1926. 18.1936, щьть да ей думать
18.2006; пов.: Зед. д>?маи 1.5, 12.1106,
I7.1692, 17.1746. 19.2076, 19.208, 31.2226,
36.2726, дйиаи 11.91, отриц. Зед. нед£й
да д!?маыь 1.5, със съкр инф. Зед. (недйй)
дйна 1.46, (недЬи) д!?ма 4.91, (нЪдЪи) дКма
19 208, описат. Зед. да думать 1.5, Зед. да
д£ма 1.4, 1мн да д1?маме 1.3, 1.8, 18.179,
31.2226, да дЯмаме 33.2416, със съкр. инф.
Зед. нЪка д!?ма 15.1416; прич.: мин. страд,
ед.: ср. думало 18.178, 18.2056; съкр. инф.:
дХма 1.56, (йма) дУма 15.1416.
думание ср. (2) Свидетелстване, да-
ване на показание пред съд. ёто
се раз’ралй съдешето й д^машето
члчьско. ёто де сь минь й доврьши
льжата члчьскаа 18.2046. криво
думание. Лъжесвидетелстване. азь
вы направихь й езыкь... да любите
писаш'е й да^чете ненаь’чеюи люд!е а
в!е гы совбрих'тё на льжа й на у^вагче
на крйьо д£ман1е й члкК назрёща да
дв’мате 18.204с.
ед..- д^манУе 18.2046, чл. д^манТето 18.2046.
думлив прил. (3) 1. Бъбрив, който при-
казва прекомерно; думлив. подобр! е
съ рас. тане й рьсъ зьмТе въ постыв и
да жизйшь, нежели със’ зла жена й
мнеэго дКмлйва й прою?длива 21.210.2.
Бъбрив, който се отнася до приказлив
човек. а гои не пр-ЬстанКъаше. амй
ходЪше й проказ^ваше своите ей
злочёспе й хЛг’ные д(?мы кол’кото
пр-Ьлъсгы със’ нюгобьт’ ей дУм’ливыи
й поганый езыкь 15.1406.
ед., м. дЧм'ливыи 15.1406, дь’млйвь 31.216,
ж. дйилива 21.210.
яунав МИ (У) Дунае. йпринкгово цртво
сьбраха се мни нечьстивы варваре, на
j£ka дчнав’сюь. й щёха да пръпл^ва, й
да плЪнХва ейч’ка вьсточна странъ
й разбра това црь костантйнь. (!) й
събра войска, й пойде на дй’навь да (!)
6ie сь тЬ 4.216; й прЪз’ тьзи нощь д*вй
мК се стыи димитрТе й рё и#, оуттЛ
етанй и Кзмй ков’чёжець дето е вьтр-Ь
мой прьстень, й порамница. й дрьж’
го на ps’nb, й ир-Ьйдй тогбзи дь’навь
без’ сгра със’ помощь бжпо 9.67.
Д1?навь 4.216, 9.67, дй'новь (!) 9.67.
дунавски прил. (1) рЪка дунавска. Река
Дунае, сьбраха се мнеэ нечьстивы
варваре, на р-Ькж дкнав’екж. й щёха
да пр-Ьпль’ва, й да плънКва ейч’ка
вьсточна странъ 4.216.
ед..- ж. дХнав'скд 4.216.
дуков (!) вж. дунав
дупка ж. (6) Дупка; вдлъбнатина в
земя, скала, тогйва по тбизи плачь
щьть да побЬгчагь людСётЬ по гбрТето
[й] по планшпето й по сгЬшето низ’
дйг’кыте 18.1926; коГтто поб t птаха по
горгето й по пещерите низ’ Щ?п’кыте,
та сё крыаха й млмха се бь1 защб
прЪгрЪшиха. та зарадй т£хь гь смалй
днйте й годините 18.1946 // Прен.
Ад, преизпоояя. правёдшщите въ
рай. а гр-Ьшшщите гъ дйг’ка тьмна.
правёдниците съ агглы а гр1шниците
съ дТавола 18.2066.
ед.: дйтка 18.2066; л<н.: ад. д^п'кыте 181916,
18.1926, 18.1946, дйГкыте 18.202, дУп'ките
32.2256
дух м. (97) 1. Дух; безсмъртно, без-
телесно същество, което обитава
тялото на човека и след смъртта му
го напуска, за да отиде в рая или ада;
душа, й кога достйгна мёсто дётс гы
сёчаха. а той ей вдйгна ръцЬте свои на
йбо й помли се тьй, й рё... й приймй
ги дхь мой, й Утьк'ми го съ правёдните
дши 39.3086. 2. В християнството
Свети Дух, едно от лицата на Света
Троица й снь сё зове ceps’ ей снь. защо
е бащпн' ей снь. a дхУ1. ctmS1 сё зове
д^ма. защо дхь' ё да'ма. а дхь сты на
д(?мыа ск зове дхь. а преЛожйтслю сё
зове прЪйожёнщ 33.239; тий стый й
чтныи трй лйца йма сёкое лице по двё
имена не пообно 61 ше да се вьпльти
cops’ съставь, й да сё не ймен8 вать трйте
имена, сэць й снь й пр1лбжйтель. нити
пакь TixS1 съставь бёше пбобно да сё
въпльтй. й да сё не именовать й iikmS’
трйте имена дхь снь й прёложёше
33.239 3. Дух; свръхестествено без-
плътно същество, добро или зло.
т!ё съ Уббаха й пристрастны быха,
MH'txS' чё дххь нёкои видёхУ. й рё
ймь гь. почто се йплаших’те, й почто
помысль такьв'зи ймате на ерцето ей.
вйжьтЬ мойте pS’pl, й мойте нсэве.
бтй с’мь азь сам'сй. похванёте мё
й вй>1ые. бти дхь пльть й кости не
йма 38.2876; й дхь стыи крЬпёше н й
възнбсЬше й на нбеа сто чё йзлёзоха
нки насрёща пакь дрУгы дУхоове
отарешени бесобв'скы. й нбсЬха й
нёини забораьени грЪхоове й рёкоха
й... амй й почакаи да вйдимь далй
не ще йма наша работа в' тебе. амй
ото дё вйдимь помощника съ тебе, й
аггла твоего, й дхь твой че сь р£ува
б тебё 32.230; й рё дтавсль. сич'ка
ейла бесов'ска У нкго прЪбыва...
й рё кэаннь. слушай лукавый д?ше.
повелЬвам' ти азь 1сэаннь апль ic
хвь. да не отйдешь нйкота да прельс-
тишь члка 6.446. 4. Образно. Дух;
същността, истинското лице на
нещо. й па icaia прркь за тбизн днь
пррчьствКваше, й рёче щё да йзлёзе
патерица сэ корень гёсёсэвь й сэ нка
щё рвёть да прорастё. й на нкго щё да
пбч!ё дхь премудрости й разх'ма 33.236.
5, Дъх, въздухът, който издишваме;
дух. а стыи дхь, не ё рбдень, нйти е
неродень... амй что е. йсходникь.
защо йехбды сэ бра нероЖённа, й
почйва на рождённаго сна като й nines’
flS’xbTb дёто ей сэдьшсе 33.239. нечист
дух. Зъл дух, зли безплътне същество
в християнските представи. й тамо
вь сэн'зи сэстровь ймаше некой
магёсникь й съши cnS’ra дТаволэвь,
зовёха го кинбуъ й седёше вь пЬ’сто
место., й живыпе със' нечйсты дЬ’хс две
за мнсэго годйны 6.436; отец и сии и
свети дух. Светата Троица; формула,
изразяваща триединството на Бога.
й вйкна парь, й ейч'кыи вер?ваме ба
въ йме ера й сна й стго дха, й въ стУю
~рйрУ 39.311б;йдо днёшны днь който
със' чйста вера прихбждать зравТе
получать сэ 6а. й сэ стго гесэрпа кой
щб йщё. славеще бра й сна й с дха
39.312; й рёкоха мУ й тй paps’, ные
маг!а не знаемь нй мапа ElpSbaMe...
амй ные чйниме йерелкшё със'
помощь стые трире. бра й сна й стго
дха. дето ё едйнь бь нераздёл*ныи, й
црь нбныи 10.7бб; свети (пресвети)
дух. Свети Дух, едно от лицата на
Света Троица, хс сё зовё бь й члкь...
а гь пашь ic хс, легбма като бёше
помазань сэ дхь стыи зарадй това се
йменхва хс, сй_рё помазань 38.291; й
въ сэньзи нощь... йвй MS’ се аггльгнь
гавршль. й рё ms’, кэсифе снУ двдвъ нй
что да сё не бойшь амй, пршмй мрпо
жен? свою й оупази ю. това чтэто,
йма вь чрёвсто си та ё непразна, това
е сэ дха стго зачёла щё да роди сна...
а тй MS’ нарёчй ймёто ic 33.2366. й
тогава сс йвй на Учёницй свои защб
щ£ше пльт'скыи да бскУдЬе сэ ны. й
зарадй това им' се йвй, да ймь покаже
где въсхбди. й защб щЪшс да и пУсти
просты и дхь й затова й се йвй й наУчй
гы где да гб чакать 38.288.
ед.: дхь 1.86, 3.176, 3.182, 4.25, 10.76,
10.7962, И 92, 12.109, 12.110, 12.111,
12.1126. 15.1326, 15.133, 17 167, 18.177,
18.181, 18 207, 31.221, 32.225, 32.2 303,
33.236, 33.2376, 33.23 8 62, 33.2 3 96, 34.249,
34.2496, 34 252, 35.2616, 36.268, 36.2716,
38284, 38.2876, 38.288, 38291, 38.292,
38.293,38.2936,39.3086,40 321 б, дУхь 6.436,
38.2876, дУ 6.436, 6.44, 6.446, дхь 33.236,
дха 2.156, 3.176, 5.30, 7.546, 8.56, 10.766,
11.83, 13.125, 14.127, 14.128, 15.1316,
15.132, 17.1646, 20.2092, 33.235*, 33.2366,
37.274, 37.2806, 38.290, 39.3116, 39.312,
40.324, дхУ 33.2393, 35.2606, 38.284, 40.3206,
дхбмь2.11б, 6.43, дхб 15.1506, дхсЗ 32.2266,
39.298, дхсЗ 36.272, чл дУхьть 33.239, зв.
дУтче 6 43, дУше 6.446; мн.: дУхоове 6.436,
32.228, 32.2302, дУхсэве 37.2746-.
духа ж. (1) Дух, свръхестествено без-
плътно еъщество; привидение, при-
зрак. а тий се тог. ча ббрьна .. й каже
мь’... знай дохбвпиче азе сьмь жена
грЪшна амй крщешё ймамь на сёбЬ
си. й земй й прах' сьмь й пльть Ймамь
като сЬкыи члкь. а нЬ с'мь н£коа
дУха й прЬвесь, що помысли ты сёга
17.168
ед.: дУха 17.168.
духам несв. (1) Духам, вея (за вятър).
а едйнь са кораиниците въекачи се
сэгбрЬ на катаргТса... заедно й вЬтрь
ёднакь дУхаше прЬпе се й паде със'
главъта надблУ насрЬ корабли й УмрЬ
15.1366.
имперф Зед. дУхаше 15.1366.
духовен прил. (23) Духовен, който е
евързан с духа; душевен, бъше сэць
нашь еава, тйхь съмысльнь. й крбткь
(!) й йспльнгень съсйч'кь (!) дхбвнаа
премудрость 14.128, да се не лЪнимь
на подвить дхбвныи, амй да стане на
покаанщ 17.1766; й рёче. дос га е блйгь
дхбвнаа дето храни със чисто, ёство
на дшьть 17.1746, ами да се веселй
й хва црква й да се радУ’ва дхбвна
радость 16.1576. говор духовен.
Духовна беседа, изповед. бти защб
ймаме дэбычай днескаа й УтгЬ да сё
причёп авамё V стаж, цркви. й така
е пбобно ьъсакомУ хрпанинз ами без'
говорь дхбвныи, дёто е не йспэвЪдань
сэ дхбвнаго бца. томУзи члкУ нЬ ё
пбобно нй правёдно да сё причёсти
35.266; духовен отец. Наставник:
лице, което направлява духовното
развитие на човека и ако те насылы
нЬкои да тешь мнеэго не поглУшаи
ёго макарь свой, йлй сщённикь. йлй
вйка, йлй й дхбвныи твой сэць 11 1086;
ами без' говорь дхбвныи, дёто е не
йспов-Ьдань сэ дхбвнаго бца. томУзи
члкУ нЬ ё пбобно нй праведно да сё
причёсти 35.266; духовна майка,
Духовна наставница, пи дУмы като
чю сэ нгёи збеима . та и каже. вйди
ми се сэ майке дховнаа. че сь ей ты
пбдобрЬ бУ приближйла тЬлбто със'
голЬма честь защб те сэбыави дарь
що ти ё бь дарУваль 17.167.
ед: м. дхбвныи 11.1036, 11.1046, 11.1086,
17.1666, 17.1766, 35.266, Длбвны 11 104,
доховныи 11.1046, дхбвны 11.10462,
16.1576, дховши 33.247, дхбвнаго 11.1036,
20.208, 35.266, дховна^о 11.1046, 33.247, ж
дхбвнаа 14.128, 16.1606, 17.167, 17.1745,
дУхбвна 16.157, дхбвна 16.1576.
духовник м. (16) Духовник, лице с духо-
вен сан. бти ные вею? не можем1
се спсти. нъ пакь да припаднё на
покаанТе. й да се йсповЬдаме дхбвникУ
1.8; й тогази на монастйрь като СэпЬле
дбхбвници(!) верниййзлЬзле. йцрква
затвориле 11.101; блате й вые вЛщи й
дхбвници й попбве който сте хУбевЬ
сэстойвале днь й нощёсь в1 чёр'кова,
й чйсто оучиле лкдТётЬ на пьть й на
законь нстЬн'скыи 18.202.
ед.: дхбвникУ 1.82, зв. длбвниче 17.167,
17 168, 17.1716, 17.172, 17.1746, дбхбвниче
17 1676, дховниче 171716, дбховниче
17 173, дховниче 17.174; мн.: дбхбвници
11.101, дховячци 18 1966. дхбвниии 18.1976,
18.202, чл. дхбвнициге 18.1966.
духовно нареч. (1) Духовно; по начин,
съобразен с църковните, религиозни-
те норми. й црь псвел4 й nVcrii
послаше по сйч'ки градсэве, й по
сйч'ки страны да сё събер1?и> ейч'кы
ap'xiepee сё ейч'кы мЪста й сщённиди
й йноцы что съ книжны й искусны, и
да сё събер«"гь въ градь никёи, да се
припираю със apia, й да гб седеть
дхбвно, да сё йз'берё йстинпа что ё.
да виды й црь тол'кози млтва защб
йзлЪзе сэ нгего 15.1406.
дхбвно 15.1406.
духовнЪ нареч. (2) 1. Духовно; по отно-
шение на душата, нравствеността,
духосния облик на човека; Оу шее но.
разь'5рахь й за безакбнныго ар'сакга,
какь го е посадила царица на
мой прЪсюль.. защб образь йма
патр;ар'шь:кы. ами ё вътр-i дгавсль
й любодЬица, катб й жена при своего
м$жа др^гыим^ се примЪсюва. така
й той не тЬлёснЪ, амй дховч!. защб
при мой животь а той сэнё просто ль
цркбвны 12.119.1. Духовно; по начин,
съобразен с църковните, религиоз-
ните норми. амй й ные сэ блвёни
хртТгне. който сё спЗббих'ме със'
блгть хва та до[ча]ках'мё днёшны
стык й вьсечетные днь, зарадй радеэ
да го праЗнЬ’вамё.. за чёр'кова да
сё пбканимё ёто да рёмь бжтвнЬ
й дхбвнь да пра$н#вамё. а нЬ съ
ёллин'скы скбггсэ да пра$н1?вамё.
със' йгрй й съ пиин'ство. й пЪсни
дщвбл'скь) 39.318.
дхбвнЪ 12.119, 39.318.
душа ж. (244) 1. Душа; безплътното,
беземъртно и мислещо, съзнателно
начало у човека, което обитава тя-
лото. вдъхва му живот и изразява
нравствената и емоционална същ-
ност на човека; дух. члкь чтбто
ё стбрень. дето ё й мысльнь, й
чювьстьвнь й мысльнь сё зовё защбто
йма дш^, й дша ё члкё невидима, й
без'съмрьтна, й невещестьвнаа. а
чюв'стьвнь сё зовё. зашбто йма плъгь.
чтбёчюв'стьвнайземли стбрена! 1.81;
й стбри създангё, сй_рё, члка. й стбри
го да ё й съмрьтень, й без'съмрьтенъ.
да ё със' тЬлбто ей чюв'стьвень, да
чюе й да ‘к’сЬща сйч'кото. а със' дшьга
ей мысльнь да разЬ’м'Ьва добро й зло.
й да цар'ств’ува нй сйч'кото что гб
е бь стёр иль... да м? ь’мрЬ тЬлбто,
а със' дшьта си да ё жйвь. глъта да
м? се расыге, а дшата mV да прЬбъде
жйва 33.246; й пакь да выди ейч'кыи
съббрь чё е cnVra сил'но mV 6V. й вйкнъ
да чюеть ейч'кыте. дето е ерпето наше
стбриль ёдномй по ёдном#, й дшъ ны
даде да сё вдйгаме й да ходи 36.2726;
затова така рё годЬтпе да оузме й тЬ
защб бЬше лаксб ами да йма помнеэго.
сэ теш'ко mV на дёшъта скьрьнна й
нечиста, кол'ко сребрб л’бб'Ге, ймаше
зло/гёстны, й кбл'ко без'чловёство й
без'срам,'ство стсри npit ха 34.2506;
тогази катб чю црь. оумилй се сьс'
дшъта ей. й рё на трите м£ж"е. сэсёга
да б8де вамь даровань животь вашь
15.1486 // Образно ёто да сё грйжите
за дшите ваши й да сЬете V вашите дши
сЬме бжтво (!) кога ходите по законь
Твь, тогйва се раува бь и агглы нгеговы
20.208. // Нематериално същество,
което при смъртта на човека напус-
ка тялото и обитава ада или рая.
и что да речемь. сйч'ки [що] бЬха
S’Mpt.ie сэ адама, до хво распёт[!ё] сё,
бЬха, въ адь. нё сьс' тЬлбто ей, ам[ы]
дVшйтe ймь 35.2646; й стыи Николае,
раз'болЬ се мал'ко, й пристани се съ
мйреэ. къ TV. й тЬлбто ей остави на
земли да ё на мнеэгеэ члци за потрЬба
дщевна. а дша га mV гойдё вь цртво
нбное със1 пЪсны агтл'скые 15.151.
2. Дух; свръхестествено същество,
добро или зло. й катб бЬ аггль, а той
бы дйволь й пос.Н того спаднъ сйч'ки
чйнь нюговь. й едны постйгнъха въ
адь, а дрЛы сэсташе на землю сэгбрЪ
а дрь’гы ¥ вода, а дрйы на ирь. т!ё съ
зовКть възд^шна мытар'ства на дшйте
11.836. 3>._Прен Човек. а тТа сэговбри,
й рё. гпдйне мои дёто се мйна
годйната та ?бы тьзи дша. й крьв'ть
й на земли пролТахь, й ймаыето й
зё 32.2266, й ако т!е не щЁха. аз'
ги пбканювй на безакон'ство. й да
вър^ьашь бче. как' ме (ётрьпё морёто,
та се не разигра да мё потопй. йлй
землмта как' сс не прбпаднь пб мёне
[да ме] жйвь погльне адь. като с'мь
тол'кова д¥шй сэскврьнйла 17.1696;
й ты се не бои дёто е арёк'саль сэнь
нашь й блго_йзвслйль със' тебЁ да
ости мнеэго дшй й на твоё знание
да гы привёшь 12.1106. добрЪ ми е
на душата. Добре ми е, чувствам се
отлично, в добро разполажение (на
духа) съм вЪрзвамё й йсповЬд^ваме.
бти, какь е бь със' еството ей съши.
блгь, млрдь, й много трьпЁлйвь. зло
чш' нйкога не шё. ами ci ко гы йще
члк¥’ да м? е дэбрЁ й блго на дшьта
33.2456; земе ми бог душата,Прибере
ме бог, умра. й кога ms' доде дёнь да
ms' земе бь дшьта й тогази рё оном^зи
mom'kS’ щб ms’ CTS’rS’Banie. браге донеей
ми хар'тТа й мастйло 40.322; имам
rptx на душата си. Извършвам нещо
осъдително, греховно, пазй се нйкакь
нйкогы да сс не кльнёшь, нй въ стое
?vme, нй въ црква, нй въ др¥го иёщо
ако се й зара йстйна кльнёшь, голё.
грЁ ймашь на дшьта своа 1.3; имам
мъка на душата си. Претърпявам
мъки, страдания, защб ако чюеме
что каз¥вать кшгыте, а не дрьжйме.
м^ка ймаме на дшьта ей. като й Ть
заповЁд^ва въ стое evjr'ie. кои знае
что е волн бжт'а, й ню чйни, много ще
м¥'ка да йма на дшьта ей ами, тёж'ко и
гбр'ко намь, дето сл^шаме а не чйниме
15.1556, положа си душата. Дам си
душата. пожертвам живота си в
ймето на някого. нещо. знаю млть
твою члко_люб'че Ти. чё навйва на
твой гнёвь... й знаю че ей полбжиль
Bins’ твою зарад[и] нашь грЁ. й пролЁа
си пртя’ю крьвь твою на кртЁ 9 736; й
сэць й рё. да бь! знаель чёдо, чё бы
ты нёкои йсцёлиль тбизи смрадь йз'
бкбто та бых' ей й дшьта полбжиль.
насрЁ 36.271; прЁдам си душата
богу (господу, в ръце божии).
Предам богу дух; почина, издъхна,
умра. й тогази като чюха о нбёто
тойзи гла. прЁдадоха се да ^лёзъть
оу он'зи ог'нйныи конобь. и там' си
прЁдадоха 6s1 дшьта 5.396; й фйлиппа
хватиха невЁрши, й влачаха го по
?лйш!те. й напокбн' ms' проврьтЁха
глёзкыте й пётЁте, й сэбЁсйха го за
дрьвб, й така се помлй й прЁдаде сы
дшъта 6s" 36 2675; й въ clots’ пойска
стое причещеше. й причестй се сты
тайнь... й прЁдаде ей дшьта Ts’ мца
дё, Т 14.1296; й кога бы нас^'Ь пьгь. а
ria бслабна. й поиска мал'ко да сёдне
да ей почине й като сё дна на камень,
й тамо си прЁдаде дшьта въ ps’nb бжш
39 3086; прЁдам си душата дяволу.
Живея безнравствено, греховно; слу-
жа на дявола. сэкьдё знаешь кога ти
съмрьть дойде а тй се не ей поканль...
кой ще ти помогна й кой ще та сэнё
тогйва сэ вЁчните мк'кы сэ гбр'ко тёбъ
тог!ва, чю ей прЁдаль дшъта своа
д!авол¥. зара" гона махнй се кбл'кото
можешь члче сэ юф'вбв'ство й сэ
чюжды жены, й дрьж' се чйстотень
1.7; скръбя си душата. Наскърбявам
си душата; наскърбявам се, ставам
скръсен. тъжен. й рё с робыната й,
йодита, докога си скрьбйшь дшьта,
сега се приближй велйкь днь гнь й
не пэббает' ти да плачешь 13.1216;
смЬряьам си душата. Смирявам си
душата; примирявам се, понасям без
сьпротива житейските изпитания. й
рёче ей робынмта il/дйть. докога да ей
смЁрквашь дшъта. зашб не поелйпа
моата д£ма ами се тол кова кльнгешь
13 1216; със сичка душа. С цялата
си душа; всеотдайно. рауй се крте, на
блгочьстивы хрттане хранителю, тебе
имаме брйкте щото ны нова... htcmS’ й
ные блвёни хрттане да се поклон имь.
нкго съсйч'ка (!) дша да цЬл8'ваме.
нюм1? състрахь (!) й сьс' радо да ms’
се вьзрауваме 16.163; узма душата
някому. Взема душата, отнема
живота на някого. й дй’маше, ёзмй
дшьта мй бе мой, бти вектг не мбжа
да трьгй гладень 11.90; на ра[ра]бота
(!) бжта г агтль когато го п8сти бь да
стбри что м? повелй. йлй дша члкт' да
йзме. йлй ctmS’ HiKOMS1 да nocns’rS’Ba
11.826.
ed.: дша 1.72,6 47б2,8 566,9 б 1,11 812,11.826,
13.1226, 14.1306, 15.1376, 15.156, 16 163,
17 170. 18.194, 18.205, 31.2Гб, 31.2196,
32.226, 32.22665. 32.2302, 32.2306, 32.2312,
32.2316, 34254, 34.2546, 34.256, 35.265,
38.2832,38.2842, дша 1.76,13.1216, дйпь 2.96,
дша 9.61, 34.248, д!?ша 35.264, д£ше 35.265,
дшь 36.2726, дш!/ 1.36, 6.44, 9.736, 11.81,
11.106. 15.1456, 31 2206, 34.254, 38.287,
39 309, дш^39.308б,чл. дшыа 1.3,3.206,5.396,
5.40,6.44, 7.536.7.54,8.556,8.596,9.616,9.62,
9.63, 9.74, 11.106, 11.1066, 14.1296, 15.15562,
15.156, 18.1936, 18 2066, 20.209, 31.2156,
31.2192, 32230, 32.2306. 33.235, 33.2456,
33.246, 34 248, 34 2556, 35.2о6б, 36.271,
38.2936, 38.294, 39.301, 39.3186, дшьта 1.36,
1.36,1.66,8.57, 9.61 б, 11.90, 11.1066,31.2156,
32.22962, 32.2306, 33.2343, 33.246, 34.2486,
34.255, 35.2666, 39.298, 39.3086, 40.322,
дшьта 1.7, 5.386, 6.442, 7 546, 8.57, 9.736,
13.1216, 15.133, 15.1356, 15.1466, 15.1486,
15 15062. 34.2556, 36.2676, 36.2716, 38.2943,
39312, 39.3185, дйиьть 2.102, 2.12, 2.13,
16.1582, 16.1596, 16.162, 17 1636, 17.1646,
17.1656, 17 169, 17 1726, 17.176, дшьть 2.13,
3 186, 17.1746, дшата 3.16-166, 7.54, 8.56,
9.65, 11.107, 12.118, 33.239, 33.246. 33.2476,
35.2576, 38.284, 38.2936, дйдата 4.266,
7.536, 17.168, дшата 5.306, 8.56, 11.1066,
15.151, 31.218, 31.223, 33.2476, дшьть 5.406,
дхпгьть 6.486, дшьта 10.786,12.1116,33.2346,
дшьта 11 105, дшьта 13.1216. дшьть 14.1296,
дашъта 15.1516, дЛдьта 15.1516, 35.2626,
35.264, дшьта33.234, дйпъта 34.2506, дйяьта
40.3236, зв. дше 32.22662, 32.2293, 32.2303,
32.23062: мн.: дши 6.44, 11.84, 15.1336,
15.1342,16.160,18.177,20.208,31.215,32.226,
32.2292, 32 2296, 32 2316, 35.2656, 39.309,
39.3196, дшй 12.1106, дше 14 130, 32.2276,
дХшй 17.1696, дшь 33.238, дшь 33.2456,
да’ши 35.2646, чл. дшйте 1.8, 11.836, 17.167,
18.1786, 20.2086, 32.2292, 35.26562, 39.3196,
дшите 4.256,20.208, да'шйте 16.1626,31.2226,
35.2626, 35.263, дЬ'шйте 35.2646 д^шьпе
35.2656.
душевен прил (14) Душевен, който
е свързан с душата; духовен, бти,
защо б'Ьше на сёноьа врЬме красень
й свЬтеше със* дшёвнаа добрына щб
правёдно чйнЬше 9.62; велйтыи црь
iS’cTHHiaHb въ ёднб зрЬме помысли да
$зме сэ мбщите ctmS1 димйтрпо. да ты
йма за дшёвно спсеше й за осщёнТе
9.716; й епкльть ms’ каже. цшёвна
съмрьть ’’мрЬ защо зль йзлЬзе момькь
й непотпЬбнь 6.476; й щёшь мнсэго
бЬды да потёглишь й грижы рады
дшевнаа правда 12.111.
ед., ж. дшёвна 0.476, 9.62, дшёвнаа 9.62,
12.111, 39.295, дшеьна 15 151, дЛпёзна
16 157, ср дшёзно 9.716, 38 287, дшёвнЬмь
31.215;эия.. дшевные 33.2326, чл. дшевиыте
11.816, , дшквныте 33.2326*, дшёвныте
33 241.
душица ж. (1) Душа; безсмъртно без-
плътно същество, което обитава
тялото на човека и след смъртта
му го напуска, за да отиде в рая или
ада. та тцё да речёмь. сё как’ йзвади сё
м8ка прсвёдши дйтици. га се възнесе
на нбёто. й сЬде бдёсн^ю, ба, й бца й
пакь ще да слЬзе cfaia на ейч'ки свЬть.
й щё да еёстави правёдюите сё дёсна
страна. грЬшките сё лёва 16.160.
МН. даТшици 16.160.
душманен лък вж. душманинлък
душманин м. (25) Душманин; неприя-
тел, враг, зара' това д^ма й апль пав'ль.
ако ё гладень рт’ш'манинь твой а тй го
нахранй. ако л! с жьдень напой го 1.6,
стый... пак' се OS’ млЬше й д8маше ..
й чюи вьздышёше й бслЬсты caS'ra
твоего, бтй се ^мнсёжпха дмп’мане
мой й ненавидЬнте неправёдно та
мё бмразиха зарадй ймето твое стое
39.3016; разЛтЬите бр&п'а. ако нЬкои
вт тан'ство "'мре, та ё той замь себЪ
ср дЛпьманнинь й йбшца 20.2086.
ед.: дйн'мапинь 1.5, 39.3186. 39.319,
дНш'манинь 1.6, дйцьманнинь 20.2086,
дашманиш 31.223, дьл'манинл 1.6, 1.66,
39.3086, д'Дп'манигй' 1.6, дйн'манин^ 1 6;
мн., дйи'мане 1.6, 18 1846, 18 186, 39.3006,
39.3016, 39.3086, дй'ш'мане 39.3046, чл.
д^дТманете 1 56, дУш*манете 1.6, 1.662,
дйдманите 31.223, фбп'маниге 39.3016,
дЯш'манигс 39.3196.
душмалин лък вж. душманинлък
душманинлък м. (3) Душманлък; не-
приязни, омраза, вражда, а петое,
зарьчаше бж!е. дето да не прибТешь
некого... нъ ни тй да ймашь
дъ’ш'манинь лъкь, (!) й каразь сьсъ
некого хрттанина. защб й това е
как'вбто да оуб!’ёшь члка 1.56; да
ссбычете й да мйлЪ'вайте- сйч'кыте
чтци. ако ищете да бъдете снове
бжш й защб бь д^ш'манень лъкь (!)
нема, амй ё дбб'рь й млтивь 1.6. дръжа
душманинлък на някого. Вражду-
вам с някого. й пакь каже. да собычете
й да мйщ'вайте сйч'кыте члци. ако
ищете да бъдете снсове бжш.. й
който не дрьжй дйп'манень лъкь (!)
нй на кого, т!ё съ сисзве бжш 1.6.
ед.: дЩТманияь лъкь (!) 1.56, дйп'маьень
лъкь (!) 1.62.
душманлък м. (1) имам душманлък
на някого, Мразя някого; изпитвам
неприязън, омраза, вражда, а петое,
зарьчанТе бжге. дето да че прибТешь
еЬкого. защб й това е как'всто й да
оубЧешь члка. сир*, дето да ймашь
дйп'ман'лъкь на некого 1.56
ед.: д^ш'ман'лъкь 1.56
душманстео ср. (1) Душманство:
вражда, неприязън. зар&" това блвснш
хрпане да се чюваме са сЬкы грЪхь..
сэ дь’ш'ман'с гво. са каразь... й са сич'кы
злины 18.
ед.: дйн'ман'ство 1.8.
душманя несв. (V) Душманя: държа се
враждебно, неприятелски с някого.
ако лй ты не дХш'манишь кгёмЪ’ й
сторйл' м# ей меташе а той те не
прости, бставй го да мУ съди бь 1.6.
сег.: 2ед. дйп1 манишь 1.6
ДУЗ вж. дукс
дъЬ м. (2) Дъб, вид дърво. й сайде пб
едйнь дъбь да ей сапонине 10.77;
йвй се бь авраамК пб дьба мавршска
31.221.
ед.: дъбь 10.77, дьба 31.221.
дъжд м. (10) Дъжд, природ но явление
— валеж от видни капки, землйта
като не щё да йзрасте по нгеа нищо
й небёто катб не щё да п^сте дъ>йь. че
азь що щь да стбри 18.192; й направи
си ламе стльпець, й седЪ, д, гбдинь
трьпъ й дьжь, й снЪгь й пёкь 2.126.
ед.: дыйъ 1.6, дыйь 2.126, 18.1896, 18.192,
дыйъ 11.107, 18.192, 21.2106, дьждь 18 186.
18.1996, дь>йс 18.189
дъждовен прил. (1) дъждовен бсрекса,
Изобилен дъжд. й йлТа пррка гар'ване
[въ] Щ’стини планина хранила, а
ёл'завела царица зарадй дьждбвны
берекеть, та се гбтвЪше нгего на
съмрьть да го прЪдаде 21.2106.
ед.: м. дъждовны 21.2106.
дьнница м. (2) Дънница: прозвище
на дявола. на сатаната, преда да
отпадне от небесния чин. един' сэ сэш'а
архгглы. дето то зоь'Ьха дъннйца...
бгот'Ьмй се й стань грьдЪ'ШВь 11 836;
й прркь ica га каже за нгего. какь опаде
дъннйца сё нбето 11.84.
ед.: дъннйца 11.836, 11.84.
д ьно ср. (10) 1. Дъно. горният пласт на
земната повърхнс-ст под воона маса.
й кинох^ь вёкге съ невйдЪ. (!) ами
потьпа на дъно морето 6.46; й саныи
гадове.тют ыв11дЬха свЪщи, й побт гоха
дбл!( на дъно кладен'цК 2.12 2. Дъно;
Оолната част на земна вдлъбнатина,
яма. й да гб тх'ри вь бнази орбг.а. та
за, г, годйнь да нё мбже да дбсти[г]не
дьнб 32.2316; легбма е бь дёто йде. .
й той ще да съкрУшй вратата адовы,
амй елате да се съкрыемь. подол# на
дъното адово 35.2636. от дъно долу.
От самото дъно. ами ако щешь да
тй кека ж# ббразь что потёглих'мё.
морёто гледах'мё со дьно дол#,
раз’угра се. й нс видЪше се нй cS’xo нй
всада 12.117.
ед.: дьно 2.12, 6 46, 11.101, 11.10162, дьно
12.117, 12.1176, дьнб 32.2316, чл. дъното
15.1526,35.2636.
дъска ж. (3) Дъска, дървена плоскост.
та бЬше бнс-ва кблелб прйкачено
высоко, й со из до л^ ймаше дьскы
прикбвани 39.2996
мн.. дьскы 39.29962, чл. дьекыте 39.2996.
дъхна св. (4) 1. Духна, започна да
духам, повея, задухам (за вятър).
й пр!з' нощь въ девётыи ча, дъх'на
велйкь вЪтрь. й станьте илов'цйге
да направеть вЪтрйлата 15.1526. 2.
Направя нещо да съществува, порода,
вдъхна живот, й чюв'ството йма
пльть сэ землнта.. а мысль та е сэ ба
дъхната 38.283; а дшата като ci е сё ба
дъхната. й така прЪбыва без'съмрьтна
38.284.
аор Зед. дъх'на 15.1526, дъх'нь 15.1526;
прич.: мин. страд, ед.: ж. дъхната 38.283,
.38.284.
дъщерка ж. (1) Дыцерка, рожба от
женски пол; дъщеря, щерка. й рё царь
на людУете, възмёте сэ мёне злато
кбл'ко щ£те, ато мй недЬйте йздава
ёднйч'ката дьщёр'ка 39.310.
ед.: дьщёр'ка 39.310.
дъщеря ж. (36) Дъщеря, рожба от
женски пол; щерка. сты зсэаннь
бго_слбвь бЪше снь зеведёсэвь й
салсмУйнь. салбмУа 61ше дыцерй
кэсиф# що б£ше ббр^чникь бци 6.41;
й йз.тьзе ейч'кы градь мало й гол'Ьмо.
да г.тедать що щё да се стбри чюдо
на цар'ската дъщера 39.310; знаешь
ги, бти £ станьль баща на сна, й снь
на бащь. й брать на брата, й майка
на дьщерж своа, й дьщерь на майка
своа 32.224; й пак* сс над^ише на
ба й д#маше ей. който ми е сторйль
това добро за дв£тЬ ми дьшёры. той
ще йма грйжа й за трстУ’ата 15.135; й
пойде апль i некоего члка, й дъщерь
нктова б£ше ббл'на със око 36.2706.
дъшере сионови. Образно. Название
на черквите в Иерусалим. й ма рё сэ
пррчьство захарУа. речЪте дъщере
сУсэновы, ёт# црь твой чё йде i тебЪ
крбткь. й въсЬднъль на жрйбе сели
сна нр'ьмнича 34.252.
ед., дъщера 1.66, дыцерй6.41, дъщера7.496,
дъщера 7.50б, дьщерь 7.5 16, 11.97, 15.1356,
32 224,дьщёрж9.61 б,дъщерь 11.97,15.13462,
15.1356, 36.2706, дъщера 15.135, дьщерж
18.198, дьщерЬ 18.2046, 18 206, дьщерж
32.224, дыцёрл 39.3096, Дъщера 39 310, чл
дыцерЖта 18.1896, дьщерь 39.3116; мн:
дьщеры 3.166, дьщере 5.27, 6.41, дъщеры
15.134, дьщеры 15.134, дьщеры 15.1346,
дьщеры 15.135, дъщере 34.252, дъщеры
35.2566,. чл. дъшерыге 15.134, льщерьпе
15.1342. дыцерыте 15.1346.
дъщи ж. (6) дъщи сионова (иерусали-
мова). Образно Название на черква
в Иерусалим. сУсэнь що сё, зове за
чер'ковата щото ё въ Уерлимь. за нюа
каже прркь icaia дьщи щеэнова как'
щё да затй/стЬё въ е рЬме антихрйетово
18.178; прьвыи прркь icaiaрё. като ще
да сё доврьши сь'Ьтьть земли ваша
поуста. й грйдове. ваши сэ огнь щьть
да йз'горжть. мЪстата ваши чюжди
люд’Уе щьть да гы йзЪдьть пр1> ва. й
оставит' се дъщи сУсэнова. като одна
кьща вь лбзУе зйме 18.178; зарадй
днёш ныи днь зах apia г грркь 11 рорече..
ра^вай се тврь.дЬ дьщи сУсэнова й
проказ#ваи дьщи 1ёрлймова. зато црь
твои, йде оу теб4 крот^кь. й ще да ны
спаси й да ны^пази 34,249.
ед.: дьщи 18.1782, зв. дьщи 34.2492, 34.252,
дъщи 34.252.
дЬва ж. (6) З.Дева; девица, девственица.
защо бкшс лукавы д!аволь июль icdiio
пррк# дймьта. что бЬше рёкль. сё дваа
въ чрЬвк пршметь, й родить ска, й
нарекать име смман#йль 13.124. 2.
Дева, едно от съзвеодията на Зоди-
ака. й въ пролЬзь йма зод!е, что ё
добыт*кь. бвень. i юнець, й близнець. а
въ жётваё ракь, й тьвь, й дЬва 33.2406,
дЬва мар ня или свЬта дЬва мария,
ирЬсвЬта дЬва владичица. Дева
Мария, майката на Исус Христос;
Богородица, гь нашь Тс хс... сё вьпльти
[й] роди се со стые двы й бце мр!ё чё
бЬш[е] со ребда црьска 18.184; со пртаа
дво вЛчце, що ей родйла ба ica ха.,.
нЬ смъ дзете ина азь блудница .. да
глёдамь твой ббразь 17 170.
ед. дваа 13.124, дЬва 33.2406, двы 18.184,
дШ33.2406, зв. две 13.121, 17.170.
дЬвица ж. (29) 1. Девица; девойка,
мома. йпсмйслы ci ыи, йре намомъта.
не бой се двце. ами сё сосега весели
39.3106; й на трёпа година в’даьЬше
йлй мом’ка, йлй дЬвйц# бти когато се
съвйдала сонази бани й тогази биле
оузйдале мом’ка й момь, да се не
развали 6 416; й речё ms' 1сосифь. азь
ёс'мь старь, й сычсове ймамь. а тази ё
млада двца. й да не б^демь за смЬ на
сынсовете (йлгевы 13.1246. 2. Девица;
целомъдрена девойка, девственица. й
заради тьзи рЬчь не оставите тогази
дщволь нй ёднъ дьца догде ю не
сьблазнЬспе. да не бы се найшла нйкоа
чйста да ё мти бж1’з 13.124, й слЬзе
на землю... й плъть npie, со прчтаж
двца что м£жа не знае 15.132. 3. Дева
Мария, майката на Исус Христос, й
ты знаешь двце мбето жён'ско тестя о
й мба слабость., амй й ты стаа бце,
ты ми бь'дй помощница 8.566 дЬвица
мария и свЬта дЬвица богородица
мария. Света Богородица Дева Ма-
рия, майката на Исус Христос, й
кбга се написаше, дойде врЬме да
роди двца мрта млан'ца 33.237; амй да
с каже за кдсифа, като се годы за двца
мрр’1а (!) 33.2366; легома вйдЬ бь, че
съ члкь не оставим со свбйте злыны.
слЬзе самой й въплъти се со стал
двца бца мр1а 33.2466.
ед. двца 4.246, 8.55, 9.626, 11.1046, 11.106,
13.1243, 13.1246», 15.132», 18.177, 33 2356,
33.2366, 33.237, 33.2466, 33.247, 38.2846,
38 285, двца 33.239, двдь 17.168, дЬвйц#
6.416, двце 33.235, чл девйцата 39.310,
двцата 39.3106, зв. двце 8.566, 39 3106; мн.:
дЬвйци 8.556.
дЬвственик м (3) Деветвеник; мъж.
непознап жена, целомъдрен мъж. й
любЬше бь коанна тврьдЬ. защо бЬше
крбт'кь й чисть, й двьстьвникь. сйрЬ
нежёнень 6.41; стыи апл^фйлилпь...
сЬкыи го члкь знайте ха ё чисть й
двьстьвникь 36 267.
ед. двьстьвникь 6.41, 36.267; мн.:
двьстьвникы 12 119
дЬвство ср. (2) Девственост. целомъд-
рие на мома; моминство. й кога стбрй,
bi. годйны. й баща ми й майка мт; бЬха
ёднакь живы, азе сь ёорёкб со тЬхь. й
побкгньхь на градь алсдан'дрЗ'а. та
ей бскврьнй дЬв'ството й ск^р’вихь
17 1686. // Вярност към еоин мъж,
чистота, непорочност й види какь
ё същи нгеинь мь’жь .. и рё м# .. нЬ
ме е нй сон'зи нй дриыи нЬкои мъжь
досёга соскврьнйль. ами съмь й до
днёска чйста со чюжди мЫё. ами ей
чюва двьството 5.376.
ед.: чл. двьотвото 5 376 дЬв'ство’го 17.1686.
дЬд м. (1) Дядо, баща на родител по
отношение на внук, зашо дЬть (!) мой
закхёи, кога щЬ.ть да #мре. й казаль
бц# моём# cimoh#. й мой сонь сГмбнь,
каза мёне 4.23.
ед.: дЬть 4 23.
дЬйсгво ср. (4) Способности, дееспособ
ноет члкь йма ёднб действо, да 1 лёда
със' бчйте ей. может* ли да м1? рёшь.
с.тЬпь с, бти не глёда със' р#цьте ей
38.282; члкь... пакь йма тёстьвно
дЬйство. да ходи със' нсовЬте ей.
может' лй да ms' рёшь хрбмь ё бти не
ходи със* р^цЪте ей 38.282.
ед.: действо 38.282, действо 38.282, дЪиство
38.282, дЬйство 38.282
дЬл м. (9) 1. Дял, полагаща се или
принадлежаща някому част от
нещо й що mS дёваха дЬль, й йене,
а тон го дйваше скрйшб на сыромаси
2.106; нн праведнаго мьча, нй
грЪшнаго мйлКвамы амй сЪком^
сьмь даль дЬль. г тЬшиомК мька, а
праведном^ ран й цртво нбное 18.205.
2. Дял, съставна част от нещо. й
бЬше icoaKVMb богать й правёднь й
на вьсакыи празникь, СдЬлнвашг со
имангето си два дЬла. й едйнь дъль,
раздадите по сыромаси. а др8гыи
дЪль даваше 6s s’ чёр'кова 3.17; земли
сйч'ка на три дЬлсэве ё разделена. на
йстокь, й заладь, й на Tries' 15.1426
// Разновидност. вид. на три дЬлсэве
разделена ё сйч'ка тварь бжга что
ё бь сторйль блрснТи хрт'ане въ
чюв'стьвнаа. въ мйслънаа й въ
съставнаа 11.81.
ед.: дЬль 2 Юб, 3.172, 13 1216, 18.205,
32.230; мн : дЪлыве 11 81, дЪлсове 15.1426;
бр.: (два) д£ла 3.17.
дЪло ср. (3) Дело; деяние, дейност.
й апль что пйше на съборчото ms’
посланье.,, в£ра без' д1ло мрьтвэ ё
15.156, й nbaxS1 вьтрЪ... й До'маха.
блвйте въса дЬла гни 12 1176
ед.: дЬло 15.156; мн.: д£ла 12.1176, 17.1736*.
дЬля несв. (1) Деля; правя нещо на
части, дялове; разоелям. йнапокань...
помысли да оузме малчсо н£чтб сэ
мбщите ctmS... й тогази ms’ се Йвй
стыи димйтр!е насыть. й рё ms’, не
дЬлй мё тьк'мо сэсгавй мё цЪль да
съмь на моего ей сэчьство 9.67.
пов.: 2ед. дЬлй 9.67.
дЪляло нареч. (1) По-добре, за предпо-
читане. й глёдаха мё като мё вбдЬх^
йспъдень. и д£чаха ей. дЬлйто бЪше
елнце да помрькне нежели Sc ла 1сэан-
новы да прЬмпъкн^ть 12.1196.
дКайлс 12.1 Юб.
pt на се св. (2) Дяч а се; отида, замина в
неизвестна посока: изчезна, изгубя се,
пропадна. й бн'зи царь тра!ан' оулЪзе
s’ голФ.ма мйс'ль, како се дена сэ-'зи
члкь 5.336, а майка ms' ёэ саад'бата
като лигру а снь й... думайте... азь нё
пгь стань сёгх'ка цогд'ё pa?66ps за сына
си кам" се д£ню 40.321.
аир.: Зед. се дена 5 336, се дЪню 40.321
дЬт вж. дЪд
д'Ьте ср (89) 1. Дете, човек отранната
му възраст до юноше.ството й
да смё незлобивы като дьца. защб
дЬтё нйкога не дрьжй мъсть. йлй
зависть 34.2496; защб гродь царь
повел Ьль бёше тогази ё? двг- гбдинь
пбмлады дЬца да йз'бйють 33.245; й
поплЬниха щб могоха м('жТе й жены
й дЬца 39.3166; й г?зё на мльтвото
д£те дёсната р^ка. й стань онова
мрьлво дате, й йсправи се на нсэзЪте
ей 36.268. И Новорсдено бете, мла-
денец. а др^гыте дни прЪз' нёлита,
съсаеше като й ейч'ки дЬца 15 133;
й писаше йма за нкто. катб се родй
S’ сэн'зи ча. га стоа на нсодЬтЬ ей. три
чассэве правь, й тогази лег'нъ, катб
с£ко д1тё 15.1.33. 2. Син или дъщеря,
чедо, рожба. й рё ms’, . й йдй ей дома,
защб щё жената твоа анна, да зачне
дъте вь ^тробата ей, й да родй 13.122;
блжёна ей ты о ейч'ките жепы. дето
ей таквози дЬтё родйла 12.1095; а моа
жена сЗнй дрйыи. дЬцата ми йз£доха
SBbpi'e 5.33. И Малкото на животно.
защб й ан'лихргсга нарйчеть пррците
скумён' львовь д£те на расланица
жён'ска 18.185. от дЬте. От детска
възраст, от детството. й такъв'зи
се показ^ваиге сэ дёте какъв' щё да
бУде доносл£ велйкь пръ ба й прЪ
члци 15 133.
ед.: дЪтё 5.326, дЬге 5.326, 9.62, 12.1096,
13.1222, 15.1332, 33.2356, д£те 18.185,
36.268, 38.282, 39.30962, 39.313, 39.317,
дЬ1ё 34.2496, дете 36.268. чл. дЪтёто 5.326,
11.852, дЬтсто 11.886, д£тето 18.201; мн.
дЬца 1.76, дЪца 5.30, 5.32, 5.346, 5.35, 5.356,
5.36, 5.37, 5.38 , 5.3862, 5.39. 11 846, 11.89,
15.133, 33.245, 34.2492, 34.24964, дЬца 5.316,
дк_ца 11.846, д^ца 18.1992, 18.2026, 39.3166,
39.3172, дЪца 31.219, чл. дЬцата 1.362, 5.276,
5.30, 5.3264, 5.35 , 5.35 63, 5.37, 5.3 76, 5.383,
5.39, 18.17962, 34.24 96. дЬцата 5.322, 5.332,
5.336, 5.35, 11.108. д£сата 5.336, 5.356,
16.1606, 18.1966, 39.317, дЪцата 34.2496,
дЬцьта 35.2566.
дЬтина прил. (1) Временна; която
очаква дете, киято носи дете в
утробата си (за жена), й промйнъха
се мал'ко нЪчтб днй. глёда ю йдсйфь
какь е дЪтйна й непразна 33.2366.
ед. ж. дЬтина 33,2366.
дЪтински прил. (1) Детински, който
е присъщ на дете детски, й гь въ
evnie рё. ако не бъдете ~катб дЪца не
въ.тЬзй’вате въ цргвс нёное. нЪ със’
”?мь дЪтйн’скы й съсь игра, и съ др(?г ы
работы ами със' кротость 34 2496.
ед м. д!>тйн!скь1 34.2496
дЪчица мн. (3) Дечица, деца. тбизи дхь
стыи й младыте дЪчйпа на$чи й отвори
ймь Астата, да думать, що ё йстйнна
34.2496; й д^маше. сэ горе мёне й вам'
дЬчйца, как’вб дочаках'мё й майка
вы чюждйнець й насйл'никь 5.32.
дЬчйца 5.32, 34.2496, 34.252.
даяние ср. (2) апостолско дЪяние.Дея-
ния на апостолите, книга от Новия
завет, й въ д'Ьаше алльско каже. й
катб го глёдаха аплёте че съ възнбси
на небёто. й тогази йм1 се йвйха два
аггла въ б£ло бб.тЬчёни 38.2926;
тбизи архггль михаиль, йзвади аплыте
сэ тьмниц)/, когато гы затварЪха
архТереете ёврёискы, защбто 1?чаах)/
людГе да вфр)/вать въ ха чтбто каз^ва
д-Ьашето анльско 11.94.
ед.: дЬашё 38.2926, чл. лЬашёто 11.94.
дюлгерм. (1)Дюлгер; зидар, строится,
й намйри вътр"Ь, г. жльтйци. а т1а гй
нс потай, амй зова майстбрс дкш'гере.
й пбнбви чёр'ковата с'гм)/ 39.3176.
мн. дюл'гере 39.3176.
дявол м. (155) Дявол, свръхестестве-
но зло същество, бяс, сатана, й на
сновэ капище что бЪше начел'ныи
eicb той пакь щЪше да стори пакость
на црквата стм» никбл)/. й что стбри,
прътвбри се бн'зи д!аволь катб жена
вдсвйца 15.1516: й сэ адама що сё
наплбдиха члци, сйчьки прЪльстени
б£ха, й сйч'ките люд’1е бЪше дТаволь
претвориль да се 61/ не покланить
3.16; праведници те Сэйдать вь рай дё го
гостолюбниго авраама. а грЪшниците
вь тм? чср'н)/ съ д!авола 18.2066. 2.
Прен. Лаш, зъл или лукав, коварен
човек. а сэн'зи гемйща пойска мнеэго
сэщб б£ха цЬнйле. и стыи ем'стат/е
не ймаше тол'кова да мУ дадё... а
стыи ём'статТе не /эставЪ ей жената,
а сэн'зи д!аволь повел£ да го ть’реть
оу морето 5.32; бти бъше злбЗ’мёнь
й сребрбутюбець й завйстник' й
сэвън'ка се глёдаше вченикь. а вътрЪ
си был' д!аволь. та стори таквбзи зло,
й прЪдаде ха ба 35 2576; разь'брахь й
за безакбнныго ap'eaxia... защб образь
йма патрйр'шьскы. ами свътрЪ д!аволь
й любодЪица 12.119. прЪдавам се
дяволу и прЪдам си душата дяволу.
Живея безнравствено, греховно;
служа на дявола. eri й сега йма тХ'ка
меж)/ на грешный й нечйстш жёны,
та банть й мала стр^вать й льжать
на а н!е са покланЪме тЬмь. та се
щуЬдаваме дТавотв' 18.189; сэ гбр'ко
тебЪ топва, чгс ей лрЪдёль дшъз а своа
д!авол(/. зара" това махнй се кбл'кото
можешь члче сэ к)/р‘вбв'стви й сэ
чюжды жены, й дрьж' се чйстотень
1.7; строша глава дяволу. Надвия,
победе злото. макарь й да не ей
прЪгрЪшиль д'/ш'манинУ твоём*/ гы
нъ пакь ты стори нк м8' меташе. й йма
прсщёше. й тогыва стрбшишь глава
д’ГаволЬ'. й възвесёлишь ба й агглы
нкговы 1.6
ед таяолъ 1.3, 1.66, 1.86, 2 14, 3.16*,
3.176, 3.18, 4.256. 5.276, 5.322, 6.426, 6.442,
8.56, 9.62б2, 9 70, 9.72, 9.74, 10.7763, Ю.784,
1О."86,11.825,11.8362,11.872,11.106,12.119,
13.1243, 15.1316, 15.1386, 15.15162, 15.152,
15.1566 16.162, 17.166, 18.1846, 18.1866,
18.188, 18.1976, 18.19862, 20.209, 20.20962,
21.2106, 31.223 , 35.257, 35.25752, 35.2622,
36.272, 37.276, 37.276 б3, 38.2826, 39.3096,
39.3106, дйволь 1.8, 4.256, 12.113, 15.139,
15.151, 18,1946, 18.206, дивов4 15.1316,
37.2756, 37.2762, дйво* 38.283, дйвола 1.8,
5.31, 16.162, 34.2536, 36.272, д1авола 3.166,
5.3G6, 5.31, 6.436, 6.44, 9.63, 10.77, 10.782,
10.78б2, 11.836, 11 87. 15.132,15.136,16.157,
17.1716, 18 177, 18 1946, 18.195, 18.1956,
18.1976, 18.200, 18.20362, 18.205, 18.206,
18.20663 20.210, 33.2326, 33.233, 33.234,
33.2346, 34.2.496, 35.2586, 39.3056, дйволЯ
1.6, 1.7, 4.256, 17 1686, 18.189, 18.202,
18.2036, 18.204, 20.209, 33.2352, 33.240,
33.2406, 35.2586, 35.2626, 39.318, дгаволУ
1.66, дйрЛй’ 20.2096, зв. дйволе 11.872; мн.:
дйволе 18 18862, 18.195, 18.206, д’йволы
31.2186, чл. дйволете 18.190, дйволитс
37.275, 37.276.
дяволов прил. (3) Дяволов, който е
в някакви отношения с дявола. й
тамо вь сон'зи сзстровь ймаше нЪкси
мат зсникь й същи сл8'га д'шволовь,
зовЬха го кинб\|/ь 6.436; амй дето
ненавйды добро Д1’аволь, что
йз'найдё... да зладать. дТс/клит'йна.
й мадимТана, два pps’rapa дйволовы
дивы й[в]Ьроове, крьвошйци, гонй-
телк на хртщне 15.1386
ед.: м. д’йволовь 6.436; мн.: д’йволовы
15.1386. 15.1396.
дяволски прил. (47) 1. Дяволски, който
е на дявол; дяволов. Образно, й рё м8’
сты 1сааннь npie ть ще хс чёдо мое,
токо ёла да йде назадь. й недЬи да
сэстанешь т8’ка въ ерце д’Гавол'ско
6.48. 2. Дяволски; който е присъщ,
свойствен на дявол. видите ли
мой крть кол'ко е ейл'нь, й нави на
съмрьть й победи й, й потгп'ка ейла
дшьол'скаа 16 1586; тогыва щьть
да прЬстанать сйч'ките хитрины
дйвол'скы А ан'тихрктовы. А сл^гыте
нкговы сё лаваше сйч'ките щьть
да загынать 18.195; й със' твои
чюдеса надЪливаме на врази наши,
й побЬдйвамё бЬсоове. й сёфрьлЬме
грьдб дйвол'скаа 16.163. 3. Дяволски;
който е породен, причинен от дявол.
така хс легома щъше да ни йз'вади
да нЬ смё векк порббени сё дГавола
затова при плесгйца .. •«’и‘.те ей
пригвоздй иа кртЬ. да ебкове на со м8‘ка
дьавол'ска 35.2586. наказ дяволски.
Изкушение, съблазън. й така оучаше й
ка кванте да станемь със ’ тьз и крбтос ть
спротй наказь дйвол'скы и что ны
досажда 14.127; сила дяволска. Дя-
вол или друг зы дух. й тьи се б'Ьше
пбканила, макарь да бЬше жена амй
б'Ьше йспльнкна дха стго. й бЬгаше
со нка ейла дйвол'ска й йечёзп’ваше
като д'тмь 8.56.
ед. м. дйвол'скы 1.66,9.676,18 191,18.1986,
дйвол'скыи 14.127, дйвол'скы 18.1986,
ж. дйвол'ска 1.46, 32.2236, д’йвол'ска
8.56, 16,1626, д’йвот'скаа 8 56, 15.134,
16.1586, 16.163, 18.1806, 36.270, дйвол'каа
10 766, д’йвол'ска 18.1776, 1К1926, 35.258,
35.2586, д’йвол'скаа 18.1866, чл. дйвол'ската
18.189, ср. д’йвол'ско 6.48, 9.736, 13.125,
18.1866, 18.195*, дйвсл'ское 21 2106; мн.:
дйвол'скы 1.46, 18 195, 35.2656, дйвол'скы
3.166, дйвол'скы 3.166, доавол'скы 11.10b,
дйвол'скы 15.135, 17 172, 18.180. 18.1916,
18 2046, 31.2186, 32 226, 33.240, 33.246,
дйзол'ски 18.184, дйвол'скы 39.318, чл.
дйвольскытс 18.186, д’йвол'скыте 18.186.
дяволщина ж. (1) Дяволщина; лукавы,
измамнически постъпки. тогази рё
ма; paps’ мучителю льстивы, докога
да чйнишь дйвол'щйнъта твоа что се
не оставишь сё злото твоё 37.27 76.
ед.: чл. дйвол'щйнъта 37.2776.
дякон .и. (31) Дякон, духовно лице с най-
нисък свещгнически чин. й i тбизи ча
ёпкьплатонь поставицара даё сщёникь
а сна ms’ дТаконь 37.281, сщённикь
нЬкои съ ёдного блгоговЬнного (!)
дйкона, любовь ймаха добрь меж.^
сёбъ ей 3.18; й събраше се ейч'ки по
царево пове.тЬше въ гра никёи й б£хъ’
ap'xiepere ейч'ки, слв, а сщённипи й
дТаконы й йнсоци, ns 15.141.
ед., дйконь 3.186, 3.19, 3.1962. 3.20, 3.206,
11.956, 37.281, дйкона 3.182, 3.206, 15.140,
дТакэнЯ 3.206, чл дйкбньтъ 3.18, дйкон'ть
3 186. дТакон'ть 3 186, зв д’1аконе 3.18, 3.19,
3.20, д!аконе 3.196, 3.20; ич.: д'йконе 4.2бб,
8.60. 12.1135, 37.27462, дйконы 15 141,
36.2736, 37.275, 37.280, 37.2806.
дяконски прил. (1) Дяконски, който
се относя до дякон. й вйдЪ го пстрь
арх,епкпь чё х8'ли на ба. та ~о проклё, й
из’вади го О> дгакон'скыи чйнь 15.140.
ед.: м. дйкон'скыи 15.140
е
е1 числ. бр. (13) Пет, 5. й чюв'ствы съ,
е. ёднб да вйдишь второ да чюешь.
трётТсо, да помирйшишь, четврьто,
да вък^сишь. пего да похванешь
33.233; амй кажи й грЬхьть npt
съмрьть й, е годинь. що ё сторила
32.231. // В състава на сложно числ.
ei. Петнадесет, 15. а др£гы каже
йма й още, ет, днй та щё тогыва да се
жьне 18 1836; й составила го та чюва
лоз’Уето, за, ei. годйнь 5.336; й сЪко
дръво лринбсЬше рбж'бы, ег, на сЪко
врЪме, слЯкы и разлйчны 32.2276.
£ 32.231, 33.233, ei 2.126, 5.336, 5.356, 6.48.
33.247, 34.25 32, 35.265, 38.292, ei 18.1836, ei
32.2276.
е“ числ. редно (5) Пети, чю е. й др(?го
чк. до пакь що сё с гори 2.146; е ккан1е
за пето пнтаюе 33.244*; втори закон’
г е 11.87*; чю е 15.149*.
е2 146, е 11 87*, 15.149*, 33.244’., 39.317*
ебрик вж. ибрик
евай част. (2) евай (ейва) ми ти че. За
подчертаване. че негцо се извършва
неочаквано; ето ти, ето че, ева че,
ей на. й дУакон’ть... съкры се при
краснь’те врата, й ебн'зи М1жь евай
ми ти че йде, и просвети се 3.186; й
въ он'зи ча възлазЪше момък'ть па
стлъбата, заедно й топль [та] вода
дрьжаше съ ёбрйк.лть. ёйва ми ти че
съ йвй стыи recorie 39.315.
евак 3.186, ёйва 39.315.
евангелие ср. (86) 1. Евангелие, част
от Библията, книгите на Новия
завет, матйёи алль хвь... напйса
ёблУё на ёврёискы ёзыкь, й посла го
18'дёсо 37.274; раз^мЪи что каже ёулУе.
хс дващь стбри пасха въ виваша със’
^чениците ей 34.250; затова й гь въ
evjiie рё. ако ще н£кои да дойде слЪдь
мёне да с^ сорече со себЪ ей 38.2826;
й щьть да сё съберьть йз'бранныт^
ньёговы д вЬтровс сйч'ко на ёдно
Micro като ё рено й вь коанново
evTie 18.196. 2. Евангелие; текстът
на Новия завет, подвързан като от-
делна книга, това рё црь. й даде mS'
ёднб ёулТе позлатёно сйч'ко, й ёднъ
кадйл'пица сйч'ка съзлёто (!) 15.149; й
видЬше го какь ё соковань со жилЪза
й на рамЪната Mis’ Зщённыи рамонб. й
въ р^цЪте ей дрьжй егбе ёслТе, й чьте
го 15.1416. 3. Прен. Християнската
вяра, християнската учение, бти
бiха Tie станьле добры 6i/ npi ха та
гы зовЪше хс на цртво нбное. ёлате
й в!е мой ап ты, че сте мн core зло
йстёглёле догдё проказ!/взх'тё ёйлтето
по ейчката земли 18.202; й аплыте
породиха се със' дха стго, й въепртёше
блйгь. й гдёто пропозЪдаха бжтвное
ёйлУе, й ейч'кыи свЪть йсплънише със'
блгочьстТе. а йдол'ското помрачёше
потьп’кахз 15 132.
ед.: еййе 1.3, 15.1346, 18.191, 32.2276,
33.240, 33.244, 34.253, 37.280, evrfie 1.6,
5.4062, 6.465, 9 61, 11.816, 11.104, 11 1076,
14 127, 15 132, 15.1416, 15 149, 15 1556,
18.184, 18.187, 33.2366, 33.241, 34.2496,
34.250’, 34.250*. 34 252. 34 2526. 34.2536,
34 2546, 34.255, evjue 5.40. 15.156, evnie
11 82, 18.183*, 18.184*. 18 1956, 33.237*,
evoie 11.84, 34.253, icvnie 13.125, (vrfie
15 1416, 16.158, 18.1956, 18.196, 18.1975,
34.248, 34.2496, 36.267, 37.274, 37.2795,
37.280, 38.2826, 38.287, 38.2876, 38.293,
38.2946, cvnic 18.180, 18.183, ev 18.188*,
18.19]*2, 18.1956*, 18.1976*, 18.2016*2,
18.203*, 18 2036*, 18 206*, 38.2876*,
38 292*, fevnie 18.193, 37.274, ev 18.205*,
evnie 34.253*, чл. evniero 1.56, ёулТето
18 188, 38.2886. ёмшёто 18.191, 18.202,
34.2526, ё'улГето 18.2016.
евангелист м. (10} Евангелист, един
от четиримата създатели на Новия
завет - Матей, Марко, Лука и Иоан.
мца того я памё стго апла 1 ёмлйста,
матеёа 37.2736; трётыи пъть сё йвй,
на двата что ре мар'ко ёулйсть когато
сэхбждаха на село 38.2876; приклони
нбето й слЪзе зашб е мптйвь бь, да
съберё на що смё заг^бени. катб рё
лх’ка, ёулисть. щс с блговолйль й роди
се майка м8’. й псве.тЬ та ю осЬни дхь
сты 3.176; мца того ics, пр’Ьставлтсшё
стго апла й ёулиста ;сзанна бго слева
6.41.
ед.: ёулисть 3.176, ёулисть 342502, 34.2526,
еулисть 38.2876, 38.293, сули 38.2886,
ёёлисга 6.41, ёулиста 12.114, ёулйста
37.2736.
евангелски прил. (7) 1. Евангелски,
който е евързан с евангелието.
амй ла да начнЪ ёмл'скы д^мы.
раз'браха много нарсб' со юудёете
бти е тамо хс дошьль 34.251; й ные
какь побЪдих'ме й потьп'ках'мё
злыте работы что чйнЪх'мё. еда това
възведёшё ёул'еко на на доноси
34.254, сты без'срёбрьници ейч'к^
землю сэб'текоше й напльниха ю съС
велйкы чюдеса. й npiexa мудрость
бгсдьхновённ8’. зашб със' ёулскы дЬ’мп
бпасани б^х^ 10.79. 2. Евангелистки,
който е евързан с евангелист.
несофиль архТепкпь что дрьж)? столь
мар'ка ёулисга ниш!/ йнокён'ттю
naiiV рим'скомь’... амй азь еул'скыи
столь така лр ЬдрьжК, й мнил о ёпкпы
ймамь пб мёне. й събыра сйч'кыте да
остъпдть о тебе 12.114; й Оесофйль
катб соша неправёдно чйни, й смЪсюва
се на праведна крьвь да ю пролйва.
ёул'скы столь прТёль, а неправёдно
чйни 12.1146.
ед.: м. еул'скыи 12.114, еул'скы 12.1146, ср.
ёул'еко 34.253, 34.254; лн.: сулскы 10.79,
ёул'скы 34.251, сул'скыи 38.290.
евва ЛИ (11) Ева. а д’йволь... прельсти
прьвЪнь адамова жена евва, й претвори
и, да не хбдн nd бж!и заповЪ 3.16; а
з'ьмТата е сам'сй дГаволь дёто йзмамы
евва в' рам катб образь члчьскы й
зм’шнь 18.1846; й тамо бЪха епч'ч'ко
(!) щб бЪха о нЬка г/мрФле, пр копи,
тамь бФше адамь й евва, ейб-ь, й авель
кайнь 35.264
евва 3.16, евва 15.1316, евва 18.1846.35 264,
35.2656, евва 35 258, 35.2646, евва 38.285,
евва 38.285, еввь' 35.258, ёвв? 38.285.
еввин прил. (1) Евин, от ЛИ Ева.
днь клётва еввина, що б£ше а бь
проклель. прощеше родй се, й сйч'ки
свФть пбновй се 3.176.
ед.: ж. еввина 3.176.
еьдокия вж. евдоксия
евдоксий ЛИ (1) Евдокий, й стыи,
Николае... м?рё. ёу'стапе, что ей това
стбриль неправёд'нь с!?дь й бсъдил1
ей т!а трите мЛк1с сыромасй... й рё
еу'статте. дойде еймонидь, й ёу'дбфГе
что съ прьвы кмётове мирёискые, й
мартЬ’рйсашс за ft 15.1446.
ёу'дб-рё (!) 15.1446.
евдоксия ЛИ (14) Евдоксия. й самого
злауста гео, ев'дбйа царица йспьди,
й въ ёр'мен'лшека земли го запрФ
21.2106; й блжёнь 1соаннь злаусты...
за т!а нктовы праьёднш д2мы... та гб
ненавйдЬше царица евдоа!а 12.1126-
113; йнокен'пе папа рим'скыи..
наийса кнгга със' цра анбрУа, на
цари гра, до аркада цра, й рё...
да повелйшь да сё съберё съббрь
въ сол^нь. й царица ёв'дбдТа това
раз'бра .. й нйкомЬ' не даваше да з’.тЬзе
оу цари_гра 12.1166; въцари се Oecjcia
црь... й тогази прЬста грбб'ть ёв'дб§1и
да сё трьси 12.1205.
евдоаэа 12.1126-113, ёвдоаТа 12.113, ёвдбцэа
12.1136, 12.11462, ёв'дбаи 12.1146, 12.1206,
ёвдоаТа 12.115, ев'доа':а 12.116, ёв'доа'эа
12.1166, ёв'дба'Га 12.1166, ёвдба'/а 12.120,
ёв’дбйа 21.2106, ёв’дбдш 12.1206.
евдо^ий вж. евдоксий
евдо^ия вж. евдоксия
евлавий ЛИ (16) Евлавий. й ёвлавТе
вйдЬ ймаше мнсэго... йVзе ймашето..
й затвори трйте сэша властелк вь
тьмийшё да не знае црь кон'стан'тинь
15.1456; й стыи сэйдё на приставник^
upcBV ёвлавпо, й р„ м£, евдавцо
зло^мне. защо ^зе мито, й бсьдй
трйте MVxie дето нЬ съ съгрЬшиле
нйщо 15.147.
ёвлавэе (!) 15.145, 15.1456, 15.147*, ёвлавэе
(!) 15.145,15.146, евлаше (!) 15.1456, ёвлавге
(!) 15.147, ёвлавУа 15.145, 15.146, ёвлавУа
15.1456’, евлавпо 15.145, ёвлавпо 15.147, зе.
ёвлавпо 15.147. ёвлавэе 15.147.
евнух м. (1) Евнух; кастриран мъж.
тбизи а/тль й annV фйлипЩ/ показа да
крти евнуха 11.94.
ед.: евнуха 11.94.
евреин м. (86) Евреин, лице от се.мит-
ска народности с древна родина Палес-
тина. й въ бнова врЬме бЬше нЬкои,
сврсинь ймето mV кона 11.876; хс та сё
показа х^бавь в’ линёто прЬ сйч'кыте
лкэдТе. й антихркпъ се показа ёврейнь
18.1856; а сэныи ёврёе рижаахН’ на
мсэусёа, й думала mV. защо ты на
йзвёде сё егмп'ть 16.1606, й пойдё
1оавь, й прЬчете ёврёете что 6bxV
тьк’мо вь 1ёрлймь 11.89; годйны,
сг. сэкога бЬше распеть хс, й тогази
ёднакь ёврёе дрьжаха 1ёрлймь 4.22;
Ь?да прЬдаде ха въ р£цЬ безакбнны
ёврёе 35.266.
ед.: ёврёинь 3.17, ёврёинь 6.48, 16.1606,
16.161, еврёинь 11.876, ёврейнь 18 1856,
ёврёина 6.482, евреин^ 6.48; мн.: ёврёе
4.22, 4.2362, 4.256, 16.1613, 16 1616, 16.162,
16.16262, 18.200, 18.2006, 34.250, 35.2596
35.2616, 35.262, 35.2626, 35.266, 38.2856.
38.291, 38.2916, ёврёе 4.22, 4.236, ёврёие
4.22, еврее 4.226, 35.2616, еврее 4.256,
еврее 9 63. ёвлёе 16.1606, 18.201, ёврёе
18.1856, 18.1886, 19.2076, еврее 33.2436,
еврее 33 2476, ёьресэм' 18.200”, чл. еврёете
4.226, 11.876, ёвреёте 4 256, 11.875, 11.94,
18.178, 34.250, 35.257, ёврёете 5.27, 11.86,
11.87, 11.87 62, 11.88, 11.89, 16.1606, 16.161,
16 1616, 18 1856, 18.187, 18.188, 34.2506,
34.2516, 35.263, 38.2906, еврёете 11.876,
11.88, 11.886, 16.161, ёврёете 11.876, 18.183,
33.243, евреёте 18.1852, 33.2416, 38.289,
ёвреёте 18 185, ё'ьреёте 18.1886, ёврееите
33.243, авреёте (!) 35.2596
еврейски прил. (18) Еврейски, който се
отпася до евреин. и мои сэць с'Гмбнь,
каз'а мёне... мнсэго щёшь мь’ка да
потёглишь. й напоконь ще да погйне
ёврёиско цар’ство 4.23 матйёи апль
хвь... на8чи се сйч’ко бжтвно. й напйса
ё v.Tie на ёврёискы ёзыкь 37.274; й като
раз'бра чё йде мсэмсй... рё... видите
лй тьзи мнсэго войска сврёискаеднакь
мал'ко дни й на ейч'ки ны погУбЪвать
33.2416; тбизи архи ль михаиль,
йзвади аплыте сэ тьмниЩ, когато гы
затварЬха архУерёсте ёврёискы 11.94.
ед.: м. ёврёискы 6.41, евреискы 7.49, 37.274,
ёврёискы 11.86, ёврёискыи 11.89, ёврёиикыи
35.2586, ёврёискы 36.268, евреискы 37.279,
евреискы 38.288. ёврёискыго 36.268, ж.
ёврёиска 33.2416, ср. ёврёиско 4.23; мн.:
ёврёискы 11 94. ёврёискы 13.123, евреискы
18 1786, ёврёискы 18.1876. ё'врейскыи
33.243, чл. ёврёискыте 11.90.
еврон м. (1) Югоизточен вятър азь
даншль, прркь видЬхь каже на сънь.
дё йзлЬзоха, д вЬтрове ионы, та ймь
бЬше ймето. сЬвёрь. югь. свронь. й
зефиры та повЬаха по морето голЬмое
18.1816.
ед.: ёврбнь 18.1816.
евсевий ЛИ (6) Евсевий, й крти се
тогази йда сэ ёв'сёв1а арх!ёпкпа,
рим'скаго 4.256; й пойдё патр!архь
ёпифаше със’ корабьть... й папа
гв'сев’1е. й ёпкпь ефёскыи. й така
срЬтоше стго 14.128, сэн'зи apia...
ёв'сёвТа никсмидшскаго ар'х!ёпкпа,
й павлина митрополйта тмр'скаго.
й др^гыго ёв'сёвТа митрополйта
кесарТискаго... прЯльстюваше й
превращайте съсвойте (!) ей поганые
дь’мы 15.1406.
ёв’севТе (!) 14.128, ёв'сёвТа 4.22, ёв'с ёв’Та 4.256,
15.1406, ёв’сёвТа 4.26, ёв'сёвТа 15.1406.
евсевио МИ (2) Ебсевион. йраклТа црь.
й той пакь сьбра нареэ хртТан'скыи.
й пойдбше въ цркбвь стго архггла
михайла. что сё зовёше ев'сёвТсэ
11.966; бёше нёкой йнбкь маркТань
ймето мь’. на монастирь архггла
михайла. что сё зове ёв'севТб вътрЪ^
царигрй' 11.986.
св'сёвТса 11.966, ёв'севю 11 986.
евстатий ЛИ (52) Евстатий. бёше нё-
кои царь, ймето ms' бёше трУань... й
ймаше стратилата на войска сбою
тогбзи стго см'статТа 5.28; й тогази
кртише се въ йме бца й сна й "стго дха.
й плакУд# нарёче е'у'статУе, а жената
мь’ ОатУана нарёче геи йме вебписта
5.30; й прьвы начел’ници на съббрьть
кой бёхЬ’. бЪше сты сйливестрь папа
рйм'скыи митрофань патрТархь царо-
граскыи алезанрь патрТар'хь аледан-
рьскыи... ёустатУе патрТар'хь ан'т!
сэхУсэсь макарУе патрУар'хь тёрли скыи
15.141; й гос подйнь мирёискыи еу’ста-
т’Уе... въсёднъ на конь й пойдё тамо...
й стыи Николае... м?рё. см’стапё, что
ей това сторйль нсправёд’нь сь’дь й
осъдил' ей тУа трите м^жге сыромаси
15.1446.
ёу’статТё (!) 5.286, 5.31, 5.3162, 5.34, 5.346,
5.356, 5.36, 5.37. 5.386, 15.1436, 15.1446,
15. I4862, ёИстапё (!) 5.286, 5.30, 5.356,
5.3 762, 15.14 86, ёу’статТё (!) 5.30, '.у’статТё
(!) 5.31, еу’статТе (!) 5.316, 5.32, еу’статТе (!)
5.316, 5.32, 5.34, 5 346, 15.1486, ёУстапё (!)
5.32, 5.34, 5.346, 15.1446, ёу’статТё (!) 5.34,
ё устатТе (!) 5.3 8, ёустатТе (!) 15.141, еу’статТе
(!) 15.1446, evcTaei'a 5.27, еу’статТа 5.276,
еу’статТа 5.28, ev'ciari'a 5.35, 5.37, еу’статТа
5.36, еу'стбтТю 5.32, 5.356, ёу’статйо 5.32,
су'статТю 5.34, ёу’статТю 5.38, зв. еу’статТе
5.306, еу’статТе 5.31, ёу’статТё 5.34, ёу’статТё
15.1446.
евсОатий вж. евстатий
евтимий ЛИ (14) Евтимий. й напйса
азь еу'тймУе патрУар’хь трьнов’скы, щб
знай 8.55; въ цар’сгво никуфора пара,
вогонУава. бФ.ше нёкои йнокь ёвтймУе
ймето ms’, въ стые горы авона... тбизи
ёв’тймУе съзйда црква мал’к# въ стью
гбрь въ йме ctmS' нпкб nS 11.100; й слота
стаа пет’ка, със’ брата ей ёв'тймУа лето
бы епкпь на мадйть 8.55; савва... сэйдё
въ гёолимь. й раз’бра за стго ёв'тймУа
как’ сё пости на въеточна страна сё
терлимь по пустыни та 14 126.
еу’тймТе (!) 8.55, ёв'тймТс (!) 8.55, ёвтймТё (!)
11.100, ёв’тймТс (!) 11 100, 11.1006, 14.126,
14.12662, ёв'тимТе (!) 11.100, ёв’тймТа 8.55,
14.126’, ёв’тймТа 11.100, ёв’тйм'Тю 11.1006.
егдаже нареч. -съюзна дума (1) Въвежда
подчинено обстоятелствено изрече-
ние за време; когато. тако бёше й
чтный пртча ико проповёдникъ. хс
же есть цръ. тоге ради напоелрд’къ
прУйде й въплъти се хс. стыи апль
павлъ свётел’ств<егь б сёмъ гиге.
ёгда_же пршде 33.2466.
егдаже 33.2466
египет МИ (8) Египет, а сэныи еврее
рижаахХ на мсэусёа, й дь’маха MS’,
защб ты на йзвёдс со ёгуи’ть 16.1606;
какь не найдеэше ха въ пётцера, амй
въ сгуп’ть, бЪгаль бёше със’ маикь ей
33.2446.
ёгуц’ть 11.88,16.1606,17.172,33.2446’, ёгупть
11.100, ё'гуп’ть 17.1686, ёгуп'ть 17.1686.
египетски прил. (2) Египетски, от
МИ Египет, й събраше се, в, ёпкпы
ёгёп’тьскы със’ Попове й дТаконе,
на четь до к 12.1136; й за[ра}дй
това събрал’ се съббрь със' епкпы
егмп’тьскы, й левйтьскы 12.1146.
мн.: сгупльскь! 12.1136, &гу1Гтьскы 12.1146.
егиитЬнинин прил. (1) мария египтя-
нина. Мария Египетска. въ нелю
е по жйтУс й жйзнь пробные марш
егуптЪнины. блвисче 17.1636.
ед.: ж. егуптЪнины .7.1636.
егов мест, притеж. (3) 1. Негов; който
принадлежи на лицето, за което се
говори, тогази повЬлеха царь й влка
да сбковёть бдрь й да полбжеть на
нгего сгое тЬло гегбво 40.323.2. Негов;
който е в някакъи взаимоотношения с
лицето, за което се говори ши дбста
ё намь тбл'кова. кол кото да разЬ’мЬемь
да прославимь ба. й архгглы ё'гбвы...
й да пршмемь пбчьсть со нгего й со
стыи агглы егоьы 11.106.
ед., ср. гёгбво 40.323, мн. еговы 11.106,
огивы 11.106.
еда нареч. и част. (13)1. Нареч Сигурно,
вероятно, така, амй знаю добр£ бти
ймаше плакТда бЬл-Ьгь на грьлото ы
сабга... ако йма белЬгь так'в'зй еда е
той др'-гы нЬ е, ами ё тойзи дето го
йшё 5.35; ако ли пргёмашь думата на
мойте врагсаве дето мё клеветдть. еда
нЬ ей нйкакь Сгдь йспыталь, й залило
мё осъждашь 12.114; сче бжш ’^мрЬ
сЗн'зи момъкь... дшевна съмрьть S'Mpi.
защб зль йзлЬзе момькь й непотрЬбнь
й сега е планината воевода на
вльхвытё. рё м^ сты коаннь. еда ала
добрь пастырь щб сбставй на сэв'це
моё [моё). (!) добрЬ ли ё да погыне
дша на твой грЬ 6.476. II. Част. 1.
За посочване на обект или действие,
които се нимират или ставит пред
гоеорещото лице; ето, ето това.
ёда за това пйсмо й пррчьство что съ
пррк^вале пррците за нгего та рё хс.
ка пообае да сё съврьши ейч'ко пйсмо
за мёне 38.2906; й поскбро съврьши
се повслЬн1ето царево, а цар' се пакь
смЬеше сгм# й д^маше ъ/M. еда. брьзо
течёте ходишь гесор'пс 39.3016.
2. За подчертпаване на факт или
обстоятелство; ето, именно тогази
рё кшоуь коаню/. ёда сега покажй
ако ri е думата йстик'на. й йз'вадй
со морёто гом'/зи mom-’kS' бащъ мУ. й
доведй го прЬ на жйвь 6.45; та щьть
да бьдлть ббисаве [й мль]вы мнеэго,
й гладеэве, й мброве, й болести еда
тогйва да знаете чё е близ!/ сьрьш[ете]
на свЬтьть 18.184, й затова се [не]
зовё члкь дбмь й прилйка бж!а. по
видЬнното наше, амй по мысльнното
наше, что ймаме мысль дапомыс лымё.
еда зарадй мысль, та сё збве члкь
дебмь й прилйка бжт’а 38.282.
ёда 5.35, еда 6.45, 12.114, 17.1726, ёда 6.45,
ёда 6.4Т6, 18 1986, ёда 18.1836, еда 18.184,
39.3016, ёда 34.254, ёда 38.282, 38.2906.
едва нареч. (25) 1. Едва, с мъка, с усилие,
с труд; тру оно. й катб йскопаха
найдоха едйнь мраморь велйкь, й
едва го совал:!ха мал'ко й видЬ се
тЬлбто стм# 9.71; й довёде гГ^мень
врача, й едва м# сэвй со нгего въжёто
със' голЬмь тр^дь 2.116; а валаамь
не вйды аггла. амй начё да бте снова
м£ле, а то бставЬ пъть, й ходи й само й
тамо а той т о пакь би, й ёдват о наставй
на п^ть 11.866, стыи коаннь. катб
хсдЬше й 7чаше по градоове ёфёскы.
найдё ёдного мом'ка младь й х^бавь
й пойи io стый, й едва го наставй
да б£де хрттанинь зашб бЬше еллйнь
6.466. 2. Едва, не повече от, само.
защб оти и прркь дан:йль рё, бти м#
показа сам’сй бь, днйте й годйныте та
ги сьмь азь к’тькмиль катб ёдна нёлн.
едва, з, дни а азе ги ща стбриз гбдинь
18.1856.
едва 2.11, 6.466, 11.866, 33.242, едва 2.116,
11.106с 17.171, едва 2 116, 5.356, 5.366,
16.766, 11.1036 15.1406, 17.1696, 18.1856,
едва 5.29, 11.90, едва 9.712, 17.167, едва
9.73, едва 9.746, ёдва 11.1036, ёдва 17.170,
ёдва 40.324
едв£М нареч (4) 1. Едвам; с мъка, с уси-
лие, трудно; едва, й той за гол£ ча едва
деде въ себЬ си, и зё да й скать'ва 4ю
каё было 39.3156; и зё да йм' се мли...
та гй сдвамь прЬмбли та гы завёде?
свои дбмь 31.2216; ею та го мблиха
ейч'кы мнеэго, едвам* се прЪдад[е] сьс'
голЬма, та ймь стань царь й гпдарь
18.1876. 2. Едва, не повече от, само.
й рё мй аггль. слушай павлге кате ти
напрЬ каза тазй дльбчна нема край.
й не може са йз'мЬри. й кога мётнать
нЬкой дша вьтрЬ едва, а, днь да фтаса
вътрЬ въ бёзнъ' 32 231 б.
сдвам' 18.1876, сдвамь 31.221 б, едва 32.231 б,
едва 39.3156.
еде част. (10) За образуване на сложни
неопределителни местоимения от
въпросителни местоимения; еди,
еде. й да ймамз. па помощника на
добра работа, н£ ёдё кой йлй ёдё кой.
амй самого ха цра на ейч'ки свЬть
39.318(5; й пойдбха съсЬдете нгеины
на narpiap'xa, алезайрьскаго. й рёкоха
ms’, вйко стыи. еде коа блудница каже
крьстена с'мь, а т!а крьстника не йма
11.1056 еде в (на) кой. Z? (на) някой.
ако нЬкой дойде та вы рё, сто т^ка е
хс, йлй еде на кое мЬсто, недЬите
вЬрКва 18.1915; като думать й сега
тк’ка мёждХ на едны лгбдгс еде въ ксё
врЬме щё да сё сврьши свЬть еде въ
коё. ато нйкои не знае 18.1836.
еде 11.10563, 15 138, 18.18363, 18.1916, ёдё
39.31862.
едемски прил. (1) Едемски, който
е на райската градина; райски й
что чюваше аггль врата едём'скы,
със' сэгнмно й пламено брьжте, сега
сэстьпй векге не чгбва 35.265.
мн.: едём'скы 35.265.
едес МИ (1) Едеса. й йде паёдно със
тЬ до грА' ёдёсь сйр'скыи. дето лЬжи
сэбразь гнь що го послаль бЬше гь 1с
хс й авгар# царг/ 40.321.
ёдёсь 40.321.
един числ. бр. и мест, чеопред. (505) I.
Числ. бр. 1. Един, 1. й причёстих' се i
црква стго геэанна, стбе причещешё й
напоконь, йзЬдб ёдйнь хлЬбьць. и
напих' се вода 17.1716, й рёкоше
съсльзи (!). сты гесор'пе помогай на
да сё сэл£пимь ато сЬкы сэ на да тй
дадё по ёдна жльтица 39.3176; й
тогйва зёха да давать паре' по едно
дЬте змеютомв’. дойде редь й до цара
39.3096. 2. Един; единствен, редом с
когопю няма друг, амй гака вйко
покажи прЬ тга щотб стбжть за да
разг/мЬють ейч'кы бты ей ты ёдйнь бь
вышны по ейч'ката земли 39.3046; й
промйнъ се врЬме нёмал'ко. й
прЬставиха се й сэць м8’ й майка м8. й
др^гыго на дсмьт* ей немал!/ никого
да составить, ОсвЬнь ёдногбток' си сна
Николае 15.1335. // Който е без близ-
ки, роднини; сам, самичък. мтй же
нгегова гпжда бца, плачЬше й
рыдаше... амй кого ймамь азь сэсёга
да мё ”?тЬши .. кой да мё поглёдне, й
да ме поми.п/ва... сэ мёне ёдйнои, да
бы ймала кладен'ць сэ бчите ей та
быха сйч'ките слъзы йстёкле 35.261.
3. Един; който е едникъв, общ по
отношение на някого, нещо; един и
същ. й прркь ёремга д!?ма й казёва. та
рё. дань сьди на свойте людгё бти сь
ёдйнь езыкь й ёдйнь корень въ иргвото
ей 18.1846; й сличила се й пастыргете
й СэрачетЬ сэ едно село й занёсоха гы
сЬкы дома си 5.326; нЬли ейч'кы въ
ёдн? землю сэхбждать. й царге й вЛцгн.
й вбйво'ди й болёре й ейромаей 39.319
4. Един; който не се променя; пос-
тоянен. неизменен, един и същ. й
аггль что ё... двыжй. сйрЬ. нйкога
нйкакь не ст ой ами ё като вЬ1рь. йлй
като ^мь члчьскы. дето нйкога не стой
на едно мЬсто, амй мйсли сэ мЬсто на
мЬсто 11.82; защо пльть сё вйды й
пофаща се й дръжй се й не меже да
бь'де на мнсэго мЬста тьк'мо быва на
ёднб мЬсто 34.251. 5. Един; който е
пръв; първият от два или повече
еднородни предмети, лица при съпос-
тавяне и противопоставяне. й на
вьсакыи празникь, сэдЬливаше сэ
ймашето си два дЬла. й едйнь дЬль,
раздадЬше по сыромаси. а дрй ыи
дЬль давапге 51/ £ чёр'кова 3.17,
ёфимйнь... поставЬше на день, три
трапёзи дома си ёдна на сироти й на
ейрачета. др'/га на прбсепи. трёпа на
пьтници й чкойпн'ци 40.320; й тсгйва
два члка та се намЬриха тамо йме
ёдном? анатблУе а др^гымг прото-
лёсонь, та бЬха пашТе 39.300. // Един,
който е с обратно разположение по
отношение ни посочения след това. й
йзлЬзе црь кон'стан'тйнь й сЬде па
свои прЬстбль. й Сз ёдна страна niCMtf,
сЬдчъше сты соци, рнв. й со др^га
страна mcMtf, сты соци, рнО 15.141. 6.
Като същ. Един, един човек. й затова
се Stine онази сатана тамо ^Оемелйла.
й на трёпа годйна ^зймапте по ёдного
6.42; й ще да йзлЬзе ёдйнь да себти та
щё да освети, па който се нгемк1 боиле
со нкговото йме, бти свЬтЬ ше като
слипе 1 8.1796. // Първият, първото
от ове лица, нйкои не може на два
rnjapt да работа, йлй ёдногб да
ненавйди. а др^гыго да люби 34.2536;
катб чё дойдоха два мъ’жа красны... й
едно! о вид! чё дрьжаше вь ркцЪте ей
свйта xap'iia напйсана а др^гыго видЬ'
чё дрьжй ключь 12.110. 7. Като същ.
Само ср. Едно, едно нещо, само едно
нещо. като сйё й пйсано, ако tf дрьжй
члкь сич'кыи законы а ёднб раз'валй.
сйч'кото ё збрькаль 15.1546; а той
това ненавйдЬше, й ёднб тьк'мо
дрьжаше, да нё состъпа со црква днь й
нбшь 15.133. 8. Като същ. Един; за
означаване на предмет или лице от
еднородна група предметы, лица, й рё
на сл^гыте ей да гб збодьть съ коша...
й ёднб со кбшата мало досёгна до
снагьта CTMtf 39.299; кой ё члкь со ва,
дето йма, р, сов'це. й загуби] ёдна со
тЬ 11.816; й icjaHHb така стбри. й
позова ёднбго со цркбвните сщенници
12.1136. 9. Като нареч. Първо; за
означаване на нещо, което идва на
първо място при изреждане. защб со
тры работы заг^бЪва ей члкь по. ёднб
е да чйнишь что ты йще плыа. второе
члк^гбдГе й похвалюнУе. трёпе
зависть й вражда 34.254; това катб чю
ёу'стапё едно со думата ей позна ю
др«го й по прилйка й по (образь какь с
па нгёгова жена 5.376. 11. Мест,
неопред. 1. Еоин, за означаване на
неопределеност, някакъв й йзлЬзб со
дворьть чер'кбвны й скоро теча. й
видЬ ме ёдйнь члкь като йзлЬзЬ’ва. та
ми даде три мЪднюш'ки 17.171; й
др>?гыи нЪкои члкь. задлъжнЪль
мнебго на ёднбго ёврёина 6.48; i агара
го, бстави пб ёдна ёл?. й закрй се да не
глёда на дЬтёто съмрьть Mtf 11.85; й
бЬше въ бнова мЬсто ёднб капише
ёл'лин-’ско голЬмо тврьдЬ 15.140 2.
Само мн. Едни, за означаване на нео-
пределен брой лица от еднородна
група при съпоставяне или проти-
вопоставяне; някои. й ёдны хрпане
бчйвЬстно HcnobtfltfBaaxtf ха... а дркгы
со голЬмь стра. й QMbTaxtf се со ха
15 139; дойдбх'мё на крап стые посты,
й ёдны члци йма дето са 6tf й одиде й
добрь сь постйле. а дрь'гы па йма
заеднб катб сега й азь постихьме се
34.254. 3. Като същ. Само мн. Едни,
за означаване на неопределен брой
лица; някои хора, правёдниците щьть
да въекрнать да сё почетьть й да ей
земагь добрбто щото ймь бь нагбтвы.
а грЬшниге щьть да въекрнать да
напльнать вЪчнаа Mtf’Ka. й ёднй йма
мал'ко гр£ та сё йзмблмть. сЬкыи кби
какьё к’рабстиль, тьй си й зёма хакзть
со праве днагс^ ctfTlTa 18.199: й
въепоменй стрти спсовы, кбл'ко
прЬгрьпЪ зарадй на, ёдны го нарекоха
самаранина, и лъжа пррка, й бЬсь йма
tf сёбЬ ей. й виношёцы й запл (сваха
го, й йдариха го с плеснйца 12.119. 4.
Като същ. Само мн. Едни; за означа-
ване на лица или предметы от едно-
родна група, съпоставени или проти-
вопоставени на друга група. нъ со
паптъта дркжйна мнеого Mtf пакость
чинмха. ёднй плюмха на нкго. др^ги
се смЬаха й полйваха го сьс' пом1а
40 323; йтой... йзнёсеейч'кыстдьпове
йз' корабь й ёдны продаде ёпкпк. а
др!?гы дарова ctmS1 9 69; бти ё той Со
сйч’кыте мкй най мнйкъ как'вбто на
нбо звЬздитё, ёднй мал'ко свЪтл. а
др!?ги са пос.вЪтливы така е й въ
мнйч'ска прилйка 39.318. 5. Един; за
подчертаване на определена качес-
тва, значителност или незначител-
ност на определен предмет или лице;
някакъв. й сэбыдё ейч'кы цркви, като
ёдна пчела раббтна щб сэб'ходи ейч'ки
двЬтоовЬ пролЬтны 8.566; й
лрохбд'Ьше по сэньзи щ/стипа й
свЬтЬше като ёдйнь свЪтйл'никь
14.1266; рёкоха геи. знаеш' лй нЪкое
добре да ей с торила, й т!а ймь рё. една
грешница ёс'мь й кое mots’ добрб да
стбрю 11.1056; недЪите мё брат1ё й
сэци, ами мё сэставЬте като едпого
п'са вонёща да си s'Mptf 2.116. в един
ден, в една нощ, в едно врЬме. За
означаване на неопредезен минал
момент; един път. веднъж. въ врЪме
кота б£ха цр!ё хрпан'скыи. б£ше
нЬкои ёпкпь въ градь афригыи. й вь
едйнь днь оу лЬзе въ корабь, й щёше
да пойде въ алеаайр’й 9.67б; й тбизи
йнбкь видЬ въ ёдна нощь, като
дойдоха два члка. млады й хйбавы
тврьдЬ 9.73; слушайте пакь. гладь
велйкь бЬше въ ёдно врЬме на ейч'ка
мйриликза. й такъв'зи гладь детб не
пбвнЬше никои да ё быль такъв'зи
глад' 15.142; в един час. За много
кратко време, бърго. мигновено ако
бы той наказа валь на. кол’ко ные ягем^
съгрЬ] павам е. погубил' бы на сич'кй
въ ёдйнь ча зар&" мнсэ’ото наши
грЬхсаве 1.4; гледам с едно око към
нещо, а с друго към нешо противо-
положно. Стремя се едновременно
към две противоположна неща. й па
члкь не може да глёда със' ёднб око
на нбо а със’ npS’ro на землю така й
ные не мбжемь гледа, й ба. й д!'авола
34.2536; един друг(и). Един друг,
помежду си, взаимно, й да ей не
мыслиме едйнь дръгыи зло, й да се
йздавамё й да сс ноп?бювамё, да ны се
ра^ва дТавэль 15.1566; тогази едйнь
дрогли меташе си стбриха, й цЬловаха
се. й простйха ей съгрЬшёнТето 3.206:
й не зна дзаволь какь гй осьтонй й
прЬльсти ги та се бмразйха. й дрьжаха
си мъсть й враждь ёдйнь др^гыи 3.18;
един на (от) другиго. Един спрями
друг, помежду си. й да си чювате
очйте сэ [з ль пбгледь, й ерцёто ей сэ
зль пбмисль. й да нёмаме враждь
сдинь на др^гыго, нй зависть 15.1566;
амй дшата ны... ще да стане nj)b
страшно сь’дище хво . амй заради
това кол'ко мбжемь, ёдйнь сэ дрйгыго
да смё посмЬрени. й крбг кы й млггйвы
38.2936; един по един. Един по един,
един след друг, последоватепно. й въ
сэн'зи ча кога си в'дйгнь поката да ймь
сэсЬче главыте ёдном# по ёдно.мк й
привтаса стыи 15.144; й нс могите
прЬмйн^ дЬцата защо бЬха < днакь
мал'кы. ами оумысли да прЬнесё едно
по едно 5.326; единият хлЬб.
Насъщният, прехраната заловЬд^ва
Mcavcfi на втбрыи законь та каже. не
тьк'мо сэ ёдйнь хлЬбь, жйвь быв< члкь
рё. ами й сэ сЬка д£ма шб йехбди сэ
S'cTa бжш 9.61; й хранж се й покрывам’
се, със' д^ма бж!а, дето дрьжй ейч’кото.
като й сам'си гь, каже. не б хлЬбЬ
едйнб жйвь быва члкь 17.1726: една
дума. Едно нещо, нещо кратко.
мнсэгоутЬтны цар», бь да тй ймнеэжй
цар'ството. ёдна дь’ма щёмь да каже
прЬ твоё цар'ство, й да ны не бмразйшь
9.63, а той повйка тьмничаратого, та
м? каже. ёдна д^ма ймамь да тй рёкь,
амй ти се мли да мы въьёдешь т£ка
елйга моего 39.3066; едно друго.
Едно-друго, някой неща. разни неща.
й рё стыи... бти защо п^щате воискъта
ей по трьг'ть. да сэнёмать едно др£го
наейла. вые сте затова крйвш 15.1436;
на един поглед мЬсто. Наблизо;
съвсем близко до мястото, на което
се намирам. като азь тебе стбрихь
гпдйна на ейч'ки сол^пь, й сэставих'
те на голЬма пбчьсть а гы не излЪзе
на ёдйнь пбгледь мЬсто да мё
посрёщнешь 9.636; ни един. Никой, а
ейч'кы графане не щё ни ёдйнь да и?
оговори 39.310; ато о тол'кози людТе
нй ёдйнь не знай бном?ва браню
оумьть й работала 18.1К36; по един.
Поединично, поотделно. защб члкь ё
самоволкнь сй^рЬ, тТа грйте члци.
сЬкыи по ёдйнь йнак'ва воли йма, й
кои как' щё така чйны 33.2386; по
едно по едно. Едно по едно, едно след
друго, последователно. слоушаитё
какь каз?ва тбизи прркь. какь щё да сё
сврьши свЬтьть защо не каже гоко за
ёврёеге, пито за зрадовете, ами
елйпапте да вы каже по едно по ёднб
18.178; с един глас. В един глас,
одновременно, заедно. й ейчкыте
людТе сэ гол-Ьма раде, викньха съ
едйнь гла. мнеэго годйнь naps'
честытом? 39.307, агглы й архагтлы...
катб видЬха дшьта чё дрьжй знамёше
бжТе. й викньха кам’то нки съ едйнь
гла. дрьж' се дше праведна 32 2306;
същи и. едно. Едно и също негцо. й
така се вьсёли гбрнйа прЬм?др6 снь
бжш, дето ё със' бца същи й ёднб. й
що сё слави равно със' стго дха 3.176.
ед.: м. ёдйнь 1.43, 2.1062, 2.12, 2.146, 3.18,
4 25, 4.256, 5.2863, 5.316, 5.33, 5 336, 5.366,
6.4263, 6.446, 7.49, 7.50, 7.5Р, 7.52, 7.53,
7.536, 9 612, 9.636, 9.676. 9.706, 9.75, 11.906,
11.962, 11.996. 11.105, 12.115, 12.1156,
14.1266, 14.1286. 15.131, 16.157, 16.1586,
16.159, 17.164, 17.1646, 17.165, 17.1656,
17.1676, 17.170, 17 1716, 17.1736, 17.1756,
18.1786, 18.180. 18.181, 18.1846, 18.1876,
18.1896. 18.1996, 18.2016, 18.20662. 31.2162,
33.233, 33.23862. 33.246. 34.2486. 34.249,
34.253, 34.2546, 36.2686, 38.2826, 39.312,
39.3186, едйнь 1.8, 2.136, 3.17, 3.18, 3.20,
3.206, 4.262, 6.446. 8.59, 9 616, 9.68, 9.756,
10.766, 10.78, 11 846, 11.86, 11.88, 11.91,
11.92, 11.926, 11.95, 11.956, 11 966, 12.1106,
12.118, 12.1186, 13.125, 15.131, 15.137,
15.146, 15.151, 18.1796, 18.18062, 18.182,
18.1835, 18.184, 18.1866, 18.1996, 31.2 1 662,
31.217, 31.220, 32.22362, 32.224, 32.229,
33.232, 33.236, 33.2456, 35.2606, 37.278,
39.2966, 39.2982, 39.3 00, 39.3 056, 39.307,
39.3076, 39.308, ёдйнь 1.8, 5.346, 5.39, 5.40,
6 416, 6.426, 7.526, 8.58, 9.686, 11.1036,
13.1226, 15 1 36, 15.146, 15.15662, 18.183,
18.18362, 18 1 876, 18 1 946, 18.199, 31.216,
32.2236, 32.231, 34.250, 34.2506, 34.252,
35.258, 35.2586, 35.261, ёдйнь 2.106, 3.17,
4.226, 5.376, 8.56, 9.61, 9 652, 9.666, 9.686,
9.696, 9.75, 10.77, 11.8362, 11.966, 11.105,
12.1136, 16.1586, 17.1712, 18.I782, 18.180,
18.183, 18.1836, 18.1846, 31.2156, 31.217,
35.2596, 37.278, 37.279, 38.2873, 38289,
38.29363, 39.3046, 39.309, 39.310, 39 312,
39.3156, 40.323, едйнь 3.17, един' 5.316,
едйнь 7.51, 11.99, 11.1012, 15 1476, 17 1716,
18.180, едйнь 9.706.11.1006,18.2006,39 305,
ёдин* 11.836, ёдйнь 11 90, 11 986, 33.2386,
35.2576, ёдйнь 11.101, едйнь 11.1066,
15.1566, 32.2306, 33.234, едйн* 15 136,
едйнь 15.1366, едТнь 16.1576, едшь 17.1656,
|е]дйнь 18.184, ёдйнь 18.186, ёдйнь 32.2316,
ёдйнь 33.2386, вин Одного 1.3, Одного 1.8,
Одного 2 116, 6.456. Одного 3 16, 4.25, 5.39,
Одного 3 18, 6.466, 15.143, 18.179, Одного
4.256, 5.296, 5.346. 6 466, 12.110, 12.1166,
17.1652, 17.1686, 34.2536. едногб 5 336,
одного 6.42, 9.666. 11.83, 18 1786, 31,215,
Одного 6.456, 35.261, Одного 6.48, Одного
7.496, 17 166, ёдйного 7.53, Одного 9.746,
Одного 11.88, Одного 11.95, Одного 11.99,
Одного 12.1136, дат. ёдномй 3.166, ёдномй
7.496, 9.66, 12.1182, 15.1442, 36.2726, Одаом^
9.676, 36.2726, Одном? 15.1356, 39.300,
Одному 31.221, Одйном^ 33.2396, едином^
33.2396, Одному 36.2716, Одйно 17.1726,
чл. ёднеготок' 15.1336, ж. една 2.106,
Одна 2.14, 5.366, 7.496, 7.50, 8 56, 17.1756,
17.176, 18.1866, 18.201, 35.264, 37.2786,
39.317, 39 3176, една 2.14, 3.20, 10.78,
11.85, 11.1026, 11.1056, 15 141, 18.1786,
18.1956, 35.2636, ё'дна 5.33, 6.486, 15.156,
18.179, 18.1836, 31.2156, 34.2516, Одна 5 33,
5.336, 8.566, 9.74, 16 158, 38 289б2, 39 297,
40.320, еднъ 7.516, 9.64, 11.82, 11.906,
15.1456, 15.149, еднъ 7.53, ёдна 8.576. една
8.576, 9 686, 11.97, 12.110. 33.2386, 37.274,
38.2816. Одна 9.63, 9.676, 9.706, 9.71, 9.73,
11.946, 12.118, 38 2816, 38.2826, 39.3176,
ёдна 9.726, 15.153, ёдна 11.816, еднь 11.85,
12.109, 12.118, 13.1232, 33 2416, еднь 11.87,
еднъ 13.124, еднь 14.127, една 15.131,
39.3066, сд'на 17 1736, ёднг 18.181, една
32.226, една 33.2336, ёдна 37.274, ёдна
39.297, една 39.297, 39.299, ёдна 39.304,
едйнои 35.261, ёдн? 39.319, ср. ёднб 1.3,
11.82, 11.896, 12.109, 12.110, 13.1216,
141266, 15.133, 15.134, 15.140, 33.2396,
33.240, 34.253, ёднб 1.82, 7.51 6, 33.23.3,
33.2386, 34251, ёднб 3.176, 5.385, 5.39,
15.1546, 31.221, 38.2816, 39.3096, едно 5.27,
едно 5.316, 5.336, 5.34, 15.1436, 16.1606,
18.1816, 31.2206, 39.299, едно 5.316, 5.376,
5.38, 5.396, 6.43, 15.142, 17.167, 17.1756,
18.178, 18.193, 18.196, 18.205, 39.317, едно
5.3262, ёдно 5.326, 6.456, едно 5.326, едно
5.33,18.178,39.3096, ёднб 6.486 9.74,9.746,
11.826,11.1026,18.1856,35.256,38.282, ёднб
9.716, 11.90, 15 136, 15.137, 15.1446, 15.149,
33.23862, 34.249, 34.251, 34.2536, 39.3096,
еднб 13.1216, ёднб 34.254; мн: ёдны 1.3,
ёдны 1.3, едны 3.20, 9.69, 11.836, 15.1436,
18.1836, 33.243, ёдны 9.72, 18.180, ёдны
9.726, 11.83, 15.139, 33 2446, ёдны 9.726,
едны 11.1056, ёдны 11.108, ёдны 12.119,
ёдны 18.183, ёднй 18 199, ёдны 34.254,
ёдны 35.265, ёднй 38.2896, 39.3136, 39.317,
39.318,40.323, едины 39.2966, ёднй 39.3146,
ёдна 39 317
единадесел числ. бр. (3) Единадесет,
11. единадесеть пъты нви сё хс на
?чениците сп напокбнь по вьскрёше
38 2876; четврьты пъть сё йвй, на
юдйнадётьгЬхь йчёници когато ймь
рё срьдйто защб катб не вЪроваха бтТ
е въекрль хс 38.2876.
единадесеть 38.2876, чл. гёдйнадетьтЬхь
38.2876 ёдйнадегй 38.288.
единадссети числ. редно (1) Едина-
десети. деты пьть сё йвй на
^чёниците когато рё пётрг1, шмоне
1днйнь любиш' ли мё. ёдинадёты пьт1
се иви на сйч'кыте ^ченици, й на свою
мтрь бни 38.288
ед.: м. ёдинадёты 38.288.
едино ролен (!) вж единороден
единороден прил. (7) Еоинороден, кой-
то е един на баща и майка; един-
ствен. й дрьжёше й царь баща й в
рьдЬте ей... й дкмаше съельзи (!),..
со чёдо моё слад'кое ёдйно_рбд'ное
какь сохбж^шь на съмрьть змеютомК
на ббЬть 39.3096: й това показах'мё
мал'ко бгербдичины скрьбиы д^мы,
зашб така е пообно. да раз^мЪемь
кбл'ко ймаше бца жалость за сна
своего ёдйно^рбднаго Ica ха 35.2626.
ед.: м. Едино дюдны 15.132, едйнодюддыи
15.1506, 33 235, едино рбд'нь (!) 35.2606,
ёдйтод'эднтго 36.2626, ср единородное
39.3096. едино рбдно 39.314.
еднакъв прил. (3) Еднакъв, който е на-
пълно сходен с нещо или с някои друг;
един и същ, тъждествен. й запёсе
ёдйнь крть что бЪха два ёднак'ви, й
постави го на мрьтьв'цатого й не бы
[й не бы] (!) нйщо 4.25; а не знаать
грЪшнш сыромасй чё е сё ёднакво зло
по сйч кТат ь свЪть 18.193.
ед.: ср. ёднакво 18.193; мн.: ёднак’ви 4.25,
еднакви 18.199.
еднакво нареч. (3) 1. Еднакво, по воин
и същ начин, видите ли кбл'ко люде
миньхг й нй едйнь не псд^ма ёднакво
18.1836. 2. Еднакво, в една и сына сте-
пей. ала ймь не даде бь^мь тбизи ча
та да сё разКм'Ьагь й да ш внать що
сь стр^вале на тбизи ча й праве дници
й гр^шни ци, её еднакво ?мь ймать
18.199.
ёднакво 18.1836, еднакво 18.199, ёднакво
39.319.
едничък прил. (1) Еочичък, ре дом с
когото няма друг; единствен, й рё
царь на людУете, вьзмёте ей мёне злато
кбл'ко щ4те, ато ми недЪйте йздава
ёднйч'ката дыдёр ка 39.310
ед.: ж. чл. еднйч'ката 39.310.
еднуш нареч. (10) 1. Веднъж, един път,
однократно; еднъж. й догдё сУка
ббска сЗ майка си. въ epi й въ пет'кь
не шЪше. да си Ь'гсуди бс-ска въ ь’стата
нйкакь, тьк'мо koi а зайдете слнце, й
тогази мал'ко нос^чаше ёднйць 15.133;
а ты сега 6Ъл1жй мЪстото да вйдимь
й азь как'вб щёшь да сгоришь. защб
азь л?ка, на годйна сднущь дохбжда
7.52. 2. Веднъж, в неопределен минал
момент; по едно време, по нлкое вре-
ме. й дрЛ’о чюдо слушайте, гладь
бы великь ёдн^шь на ейч'ка земли
сол^Щскаа й такв'зи гладь дрёгошь
нЪ ё быль 9.696; й ймаше сна гедесонь
ймето м8'. й тбизи гедеебнъ ёднйць
жънЬшс. й видЬ гф! сёбй ей архггла
михайла 11.876. по еднущ. Веднъж,
единпът еднократно. казЬ’ваше чайка
й, сокак видЬ анна онова видЬше.
прЬз' двата мца. по ёднй’щь хлЪбь
вдЬше на днь 11.1046; защо ймах^
законь мспастйр'скы, да се постеть вь
днь, а довера йд-bxV по еднйць 2.1 Об.
гд'н^щь 2 96, еднйць 2.106, еднящь 2.106,
еднящь 7.52, 11.876, 11.1046, 12.1156,
13.1236, ёдпйць 9.696, ёднУщь 15.133.
езав прил (2) 1. Недъгав, който страда
от телесна слабост, немощен, й
мнеэго лидае йсцЬли. й хромы, й
бЬсны, й слЬпы й езавы, ейч’ки кой
прихбждаха до нкто зрав’ёе полянах!/
2.126. 2. Като същ Болен човек.
бЬснш йсцЬлЬха, и ббл'нш, й гл!?хы,
й езавы. й сэ сЬкак'ви болесть, кой
дохбждаха. й вЬра имаха чйста, й
любовь ёэ сйч'ко ерце на сТаа пет'ка,
том ча йсцЬлЬваха 8.586.
.мн.: езавы 2.126, езавы 8.586.
ездра ЛИ (1) книга ездра. Еона от
книгите на Старин завет, книга Езд-
ра. защб бь йстин'скы бЬше хс що сё
распё. март^рйеова mV кн!га, ездра
16.1616.
ёздра 16.1616.
езекиил ЛИ (4) Йезекиил. й пакь каже
прркь ёзекшль. дажъ знамеше на челЬ
йхь 16.162; катб 61ше рёкль прркь
ёзекУил' на подйрЬшно врЬме й днй,
щьть да йзлЬзать на землнта црёва,
кв, вЬры Сэ пол1?нощь 18.1896.
ёзек'шль 16.162, еземил* 18.1896, Езек'шл'
18.1896*, ёземила 32.228.
езекия ЛИ (8) Йезекия. въ асирУю бЬше
нЬкои царь ймето mV сенахерй. и въ
)ёрлйлйм1. (!) бЬше др^гыицарг ймето
mV езекУа 11.906; така йдЬте й речЬте
napV езёкУю. да сё не 8бой ничто сэ
дймыте рауакУевы 11.91.
ё'зекУа 11.906, ёзёюа 11 91,ёзёкУа 11.91, ёзёкУа
11.912, езёкно 11.906,11.91, езекУю 11.91.
езеро ср. (13) Езеро, изпълнена с вода
гсляма вдлъбнатина в земната по-
върхност. ймаше onrisV при гбйзи
градь ёдн? езеро голёмо й роди се
вътрЬ въ онова езеро nVKaBbi змей
дУаволь 39.3096; й катб се прлблйжи
на това мЬсто дето ёзербто щЬше да
ей напой конм того вода 39.310; й
ейч'ките рЬкы щьть да йсъхкать. й
ейч'кыте ёзера й кладен'ци векю не
щьть да текьть 18.1896.
ед.: езеро 31.2 1 862, 32.22 76, ёзере 31.223,
езеро 39.3096, ёзёро 39.3096, ёзёре 39.3106,
чл. ёзёрото 39.310, ёзербто 39.3 1 02, езербто
39.3106; мн.: сзера 18.1896, 31.2196
език1 м, (5) Език, анатомичен орган
на вкуса и храненспю у животните
и човека, който при хората взема
участие и в речевата дейност. бче
аврааме пбмлй мё й п8'стй лазара да
си намбкры край прьсть свой да мй
^сП/дй езыкь защб зл£ с'мь мъчень
12.118; въ дёсно Vxo да слэшамё
кнУжны д#мы. а въ лЬво да сл^шаме
катб плачать сыромаси. със' носьть
да въздышЬме сэ грЬхоове а сэ
ёзйкь да дVмaмe йстинна 31.2226. //
Образно, й езыкь твой не знае что
тлапи й празнослбви 11.1066; сега
й гласът’ ны прЬгас'нь прЬди дшъта
наша, й ёзыкь нашь йсъх'нъ сэ ерчныи
пламень, й не мбжемь да тй се по[мо]
лй 15.1466. език ми се свеза. С-чемях,
загубил способност оа говоря, й
npVrie блъекавица йз'горй. й на npVrie
се ёзыкь свеза, й не могбха да сё
йсповЬдать 1.86.
ед., ёзыкь 1.86, 15.1466, ёзыкь 11.1066.
12.118, ёзйкь 31.2226.
език11 ле (60) \.Език, средство за устно
и писмено общуване в човешкото об-
щество, вид знакова система, йнапйса
ёмлУе на ёврёискы ёзыкь, й посла
го Йдёсэ 37.274; й зогава ейч'кыте
людУе едйнь езыкь, й ёдйнь гла щьть
да думать 18.1996; осанна каже по
ёллйн'скы ёзыкь. спей на 34.2516;
мцатогб Д1, зтЛвижёше чтнаго крта
гни. слово бльгар'скы ёзыко 4.216.
2. Прен. Език, способност на човека
да говори, реч. азь вы напрбвихь
й ёзыкь ца пЬете й да славите име
мое, й да любите писаше й да ?чете
ненаУчеши люд!ё 18.2046. 3. Прен.
Речевите прояви на отделен човек,
индивидуален сшил, й вйди го стыи
Николае как' щё да гы найрЬпрё, със'
поганы ге нкговы Ve ra, й хйл'ныи й
омразныи нктовь езыкь 15.141; ала
е по зло й полюгб лукава жена щотб
йма зль езыкь 21.210. 4, Прен. Език;
исторически възникнала общност от
хора, обединени породи ползване на
една и съща езикова система; народ,
племе. бти да сё не найде нйкои ёзыкь
на тбизи свЬть да рё ные [не] чюх'ме
хво име да сё каз?ва, й зара7 това
нЬ смё веровало 38.2916, й повйка
проповЬдникь и рё вамь д?мамь люд!е
й племена й езйци 11.916, й нЬкогы
събрах? се езыци что сё зовхть авары
11.956.
ед.: ёзыкь 8.55, 9.606, 11.826, 18.2046,
37 274, 37 279, 38.2916, ёзыкь 8.55, 10.77,
15.1386, 34.2516, езыкь 15.1336, 15.136,
15 1406, 15.141, 21 210, езыкь 18.1846,
езыкь 18.1996. езыкь 34.25162, 35.2606,
ёзыко 4.216, ёзыксэ 18.1996*. мн.: ёзыци
11.84, 11.856, 11.88, 18.179, 18.185, 18.1886,
18.1996, 18 2016, 34.2536, 38.290, 38.29162,
39.3136, ё'зйни 11.916, ёзыии 11 956, ёэьщи
11.956, 33 2446. 34.253 6, 34.2542, 35.2616,
38.2916, езыци 18.1826, 18.1846, 18.1956,
21.2106, 33.2356, 35.2576, езыци 32.2246,
езыци 33.2356, 362686, ёзыци 33.2396,
34.253, езыци 34.253, 34 2536, ё'зыки 34.254,
чл. сзыците 33.241.
ей част. (5) 1. За посочване на лица и
обекти в непосредствен;! близост до
говорещото лице, ей, ето. й царь рё.
где к й кыдЬ ё чё не вйждУ. й ттё mV
рёкоше, ей го чё стой npt тебЬ 37.277;
й^архггль михайль пак' сё йвй агари й
рё ей. не бои се агаро. стани й и’змй ей
бтрочето. й ей вода, й нй ты. й бтроче
твоё 11.85. 2. За подчертаване, наб-
лягане на нещо; ето. не домилЬ ли
ты гесор'пе щотб ймаше любовь со
люд!ётЬ... амй те чакахь дано се
пскаёшь та те не ?мормва. ей тако
ми силата велйките ббгоовс, й зарадй
твоата младо й раз?, й юнаш'ство. не
щЬх' та прЬда на съмрьть 39.307. ей
че. За подчертаване на неочаквано
действие; ето че, ей че, ей на. й
тогйва ьйгна момата. со тёж'ко мёне
гпдйне. ей чё йде люты змеи 39.311.
ей 11.85, 11.87, 39.307, ей 37.277, ей 39.311
ейва вж. евай
ела1 ж. (1) Ела, вид иглолистно вечно-
зелено дърво. 1 агара го, бстави пб
една ел?, й закрй се да не глёда на
дЪтето съмрьть mV като ще да ?мре
И 85.
ед., ел? 11 85.
ела’1 пов. (60)Ела, изразява покана някой
да се приближи или да се присъедини
към някого или нещо; дойди, амй се
вечё не бавы. амй поскбро ела при
мЬне 39.3066; дставй чюждо м£сто,
й йдй’ на своего, й бставй скрьбь
й грйжа, й ела на радость й весёл!е
35.265; стапй й ела със' на, да стбримё
воли 6ж!а за тёбе 12.1116; елате й вые
който сте Лтазиле кршёшето ей чйсто
18.2026. // Ела, изразява покана да се
следва някой. ако щёте ако не щёте
елате ent ль мёне 16.158; й рё ми
аггль, ела eJit мёне павле, да тй скажа
живбтать на правёдны 32.2266; й ёла
послЬдь мёне. защо с'мь азь гпдарь
на тбизи градь 9.68. И Ела, изразява
подкана за съвместно извършване
на определено действие, со л’Гсо ёла
да се ббриме двама 9.656; й тогйва
рё ймь црь ёлате да метнё жрЬбе
39.3096: елате да йдеме на йстокь, бп
е тамь подобрб, че йма тамь сега вода
18.193.
2ед.: ела 5.32, 6.48, 9.656, 9.68, 9.686,
9.706, 10.776, 39.3126, ела 5.366, ёла 6.476,
32.2276, 32.2286, 35.261, 35.265, 39.2986,
39 302, 39.3066, ела 12.1116, ела 32.226,
32.2266; 2мн.: ёлате 0.61, 11.91, 16.158,
16.161, 16.1616, 18.1902, 18.191, 18.20162,
18.2022, 18.2026', 34.2486, 39.3096, 39.317,
слёте 11.906. 11.95, И 103, 18.191, 18.193,
18.2027, 18.20263, 32.2286, 35.263, 39.2956,
ёлате 18.190, 18.2026, елате 18.193,18.2026.
елзавела ЛИ (5) Йелзавел. а ел'завета
царица зарадй дъждсвны берекеть,
та се гбтвЬше нгего ка съмрьть да
го прЪдадо 21.2106; й йл!а се йбоа
ей ёл'завёла, й побЪгна въ пустыню
11.90.
ёл'завёла 11.90, ёл'завёла 11.90, 12.115,
ёл'завёла 21.210, Ёл'завёла 21.21 Об.
елзавелин прил. (3) Йелзавелин, от ЛИ
Йелзавел. йл!а прркь бЪше поразйль
й йз'бйль, н, попове ёллйн'сц’Ги
поганы ёл'завёлины 11 90. изблъвам
елзавелина трапеза. Освобождавшем
се от греховете си. ако знаете ба,
идЬте сЙЪ нгего, ако е вашь бь, й да
йз'блъвате ёл'завёлината ' трапеза
12.115; ям на елзавелина трапеза.
Съгрешавам. събср’Ьте се свещенпини
мръены дето стё йле на трапеза
сл'завелина. й да вы рек? докога
хромы да ходите на два Vmobc ваши
12.115.
ед.: ж. ёл'завелина 12.115, чл. ёл'завёлината
12.115;л«н..- ёл'завёлины 11 90.
елен м. (1) Елен; горско тревопасно
животно с големи, разклонени рога.
й распали mV се ерцето, катб елёнь
кога сожъднЪе зза (!) вода, така й царь
кд асЬнь. пожела какь да се добыв до
coma стьте мощи 8.59.
ед.: елёнь 8.59.
елена ЛИ (13) Елена, й пос.лЬ fb nptc
цар'ство грьчьско. блгочьстивыи царь
кон'стан'тйнь снь стые ёлёны 15.1396;
й катб раз'бра блгочьсти выи (!) црь
’кданнь асЬнь чё нбееть мбщите стЪи
пёг’кы. йзлЪзе йз' градь п£ш'. й майка
mV црца слепа 8.60.
елёна 4.22, 4.226. елёна 4 222, 4.226, 4.24,
4.25, 4.26, 4 2бб2. елёна 4.256, елёна 8.60,
ёлёны 15.1396.
елеон МИ (2) Елеон. а сонази гора
защо сё зове слесонь. защо мною
изрисовать дрЪв’щ маелйны на нгеа
38 2926; й гората слесонь бйгпе блйзй1
при вивата. й на тъзи гора възведс хс
аплёте 38.2926.
ёлесонь 38.29262.
елеонски прил. (2) гора елеонска. Пла-
нината Елеон. ьъзйде со гора ёле-
сбн'ска. й пойде на ибо бти й защб
зарадй да прослави нашего кство что
е пльтьско 38.286.
ед.: ж. ёлесогГска 38.286, елесон'ска 38.2876.
елии ким ЛИ (1) Еликим. й педк’маха
трите мЙк’Ге, йме бЬ прьвбмЬ’ сомна.
второ mV елшкумь. й трётими’ ioaxb
11.91.
елшкГ’мь 11.91.
елин и. (12) 1. Елин, грък й нЪкош
ёллйны со сол8’нь, дТавола ймаха па
ерцето ей 9.63; й ймаха еллйныте
бсога що го зовёха аполбна 39 296. 2.
Елин, лице, което не е христианин;
езичник. й ейч'ко добро, й правда
binie V нгего. тьк'мо що не бЪше
кртёнь, амй бЪше еллйнь 5.28; амй й
выё со мой болЪре, ако ймате в!ра й
любовь кам'то менЪ... а вне са тврьдЬ
ейчкы пбканЬте за тазй работа да
затрземь где йма хрпане по ейч'ката
земли аз 6 да сё?мнсожавать еллйны й
ббговете наши да почйтать 39.297.
ед.: еллйнь 5.28, ёллйнь 6.47; мн.' ёллйны
9.626, 9.63, 9.75, 15.140, ёллйнш 11.976,
ёллины 15.139, еллйны 34.2515, Ё'ллйны
39.297, чл. ёллините 18.1825, еллйныте
39.296
елинец м. (5) Елин; лице, което не е
христианин; езичник. сэць ймь б£ше
еллйн'ць, а майка ймь хрпан-ка, ймето
геи веодбта 10.76; й на с£кы днь
слушать, ёллйн'ците нгеговыте д^’мы,
та се лрЬлъщавать. й составит' ей
в±рата своа, й станхвать хрпане 9.63.
ед.: ёллйн'ць 10.76; мн.: ёллйн'цш 5.39,
11.976, iлл'йн'цш 9.63, чл. ёллйн'ците 9.63.
елинин м (2) Елин; лице което не
е христианин; езичник. тбизи члкь
какьвь е хртТанинь й нарйчЬ се
хртйнинь, тбизи се зове сллининь. та
нъ ё бжш члкь. ами ё дТавэл'скы. бти
не вЪрх’ва що е рёкль хс 18,1986
ед.: ё'ллининг 18.1986 ёллйнш.ь 39.304
елински1 приз. (31)1- Елински; който се.
отпася до едините, гърците; гръцки.
сэпрьвЬнъ на ёллйн'ско врЬме на
сЬка година събыраха се ёллины на
амотиа й чйнЬха празникь 34.251 б; й
ймаха еллйныте бсэга що го зовёха
аполбна. й того най почйтаха сэ
дрйгыте бсэгове еллйн'скы 39.296;
осанна каже по ёллйн'скы ёзыкь. спей
на. що ей бивень 34.2516; й рё ms' дхь
стый, ца пс йде въ ав-йна велико чюдо
да чйны. ами тогази аОлнмне 5bxS’
м^дрс. ёллйн!скаа научили 36.268. 2.
Като същ Елин, грък. й сайде царь
въ капище бога аполбна що го Ймах#.
еллйн'сщи като бога 5.386 3. Елински,
който неехристиянски, езически. ные
сме сега хрт:ане й ёллйн'скы закснь
сэставихмё 5.32; капища ёллйн'скы
мнсэго oixS1 на тьзи enap'xia, гдёто
бЬше стыи Николае 15,1396; б'Ьше й
той ^ллиньска^вЬра ймаше. й зль й
немлтйвь на хрпане 5.386. събрание
елинско. Събор, езически празник.
събыраха се еллйны на амор1а. й
чинЬха празникь, що гб зовЬха
панах ён'да (!). по нашь ёзыкь да рёшь,
събраше ёлйн'ско 34.2516.
ед., м. ёллйн'скыи 5.316, еллинскы 5.32,
еллйн’скы 5.32, ёллйн'скы 15.143, 39.3’8,
ёллйн'скы 34.25’6, ж. сллиньска 5.386,
ёлйн'скаа 9.62, елтйньскаа 11.97, ёллйп'скаа
36.268, с[л]лин'ска 39.307, ср. ёлйн'ско
5.28, ел'лйн'ско 15.1396, ёл'лин'скэ 15.140,
ёлйн'ское 15 1516, ёллйн'ско 34.2516,
ёлйн'ско 34.2516; мн.: ёллйн'скы 5.386,
еллйн'сцТ’и 5.3 86, еллйн'скы 9.646, ёллйн'сщи
11 90. ёллйн'скы 15.1395, еллйн'скы 15.1396,
еллин'скыё 33.235, сллйн'скые 33.2356,
еллйн’скй 39.296, чл. ёллйн'скыте 15.139,
39 309, е'л'лйн'скыте 39.296, еллйн'скыте
39.296,39.2966,39.306.
елински11 нареч (1) На елински език,
по гръцки. й тамо на лившека страна
что е на пладнЬ. йма гра дёто се зове
велйка фрипа... йма й др^га мал'ка
фритта что ё нй’ цариградь со йстокь,
ёллйн'скы сё зове троада 15.14.3
ёллйн'скы 15.143.
елисавега ЛИ(2) Елисавета, а сестра й
сбв1а (!) роди елисавеОь й анна рсдй,
бпЯ. та ё бца, й салбша, й ёлисаве&ь,
прьвы браТ»_чеды 3.176.
ёлисэвеНь 3.176, ёлисавеОь З.Пб.
елисавейь вж. елисавета
еллин вж. един
еллинец вж. елинец
еллинин вж. елинин
еллинскм вж. елински1
еллински вж. елински11
емир и. (6) 1. Заповед, писмена разпо-
редба на висшестоящо лице, указ, й
рекоха, пакь да бь це вторы й трёты
дивань й зговорь. й да ей земё сЬкы
кад’Га и паша Сэ цара смирь й тестйрь
на свой 1радь. й кадълъкь 39.2976; та
като разуме че сь наговореть кадТёте
аяа^ол’скы да зёмать тёстчрь й емйрь
сэ цара, за хрпане да гй мьчйть. тогйва
й сам’си поревна ms’ се да бьде м^чёнь
за ха 39.2976 2. Писмено съобщение
от висшестояще лице, послание.
тогыва щотб бЬха на анатол'скаа
с грань ramie й кйд!е та провбдиха
смирь до пара дкэктипача. та бЬпе
напис ан о така.. ныё слоугы твоё... та
сё попланы ме на твое шэтво. амй йма
тх’ка хрттане мсэй^ на та се бпйрать на
твоё повЬлЬше 39 2966.
ед,: емйрь 39.2966, 39,2976, емйрь 39.2976,
чл. ёмиржть 39.297; мн.: емйре 39.297,
39.298.
еммануил ЛИ (3) Емануил. това чтбто,
йма вь чрЬвото си та ё непразна, това
е сэ дха стго зачёла шё да роди сна
ймето ms' е емман8’йль. а тй мН нарёчй
ймето ic 33.2366; сё дваа въ чрЬвЬ
пр’! иметь, й родить сна, й нарекать
йме емманйшь. дёто се сказана с нами
бь 13.124.
емманйыь 13.124, 33.2366, ё'мман^ила
33.2356.
еммаус МИ (1) Еммаус. петы пъть
им се йвй, лйс# й кле[сэ]п#, когато
сэхбждаха въ ём'маь’съ 38.2876.
ём'май’сь 38.2876.
енох ЛИ (4) Енох, сэша бжтвны м!?ж!’е.
ёнбхь, ное... авраа 1саакь, шковь... сё
просв'Ьтиха, защо ймахк чйсть оумь
15.1316; за второ пришьствТе хво ..
та ще да п^сне праведнаго сноха, й
пррка йл!’а. да кажать чё дойдё врЪме
й чапристьпи 18.1855.
ёнбхь 15.1316, ёнохь 18 1866, ёно 18.202,
сноха 18.1856.
епархия ж. (8) Епархия, териториална
единица на църковното управление
в християнската църква i сэйдё си
ёпкиь със' 6ж1’ю помощь Зраво на своа
ёпар'хТ’а, й тамо ей опродаде сйч'ко
что ймаше 9.686; на въеточн^ страна
на прЪдЪль мйршликгискые enap'xie.
градь ё что сё зове патарь 15.1326;
капища ёллйн'скы мнеэго 6£xtf на гьзи
enap'xia, гдёто бЪше стыи Николае
15.1396.
ед.: enap'xia 9.686, enap'xia 15.138, 15.1396,
15 142, cnapxia 15.142, enap'xie 15.1326,
ёпар'хТе 15.139, ёпархш 15.1426.
епиват МИ (5) Епиват. й тогази п^стй
прЬбсщённаго мар'ка митрополйта,
великаго прислав»1, със' голЪма
пбчьсть, да пойде на ёпивать градь,
да пр’Ьнесё т^лото прпбс-бн’Ьи пет'ки
8.596; тази стаа и прпёббна пет'ка
бЪше сэ мЪсто епивати 8.55.
епивати 8.55, ёпивати 8.57, 8.58, 8.59,
спивать 8.596.
епивати вж. епиват
епивазски прил. (3) Епивитски, от МИ
Епиват й прочю се по сйч'ка земли
ёпиват'ска 8.586; й катб чюха това
ёпиватецш людТе. скоро ейч'ки тскоха,
й със' голйма радость йзвадиха,
мощите геи каго ч£кое мнеэго ц-Ьнно
скрбвище 8.58. епиватско Mtcio.
Епиват. кои ёзыкь мбже йсказа, що
ё тиа стбрила добродетель на земли,
на ёпиватско мЪсто, й на тракшско, й
на трьновь 8.55.
ед.: ж. ёпиват'ска 8.586, ср. ёпйват'ско 8.55;
мн.: ёпиватецш 8.58.
епископ м. (96) Епископ, висш христи-
янски духовник, управител на голяма
църковна^ облает, й повел'Ь црь да
дойде ёпкиь рим'скы ёв'сёвТа, й кртй се
сэ нкто, й ейч'ки нгеговы болире 4.22;
й родйха тьзи чйста й хва голубица
й двца. й родйха й дрКго мкбк'ко,
ймето ms’ ёв'тйм1ё, що бы напоконь на
мад’Тть ёпкиь 8.55: блгочьстивы царь
трьнов'скы 1сэаннь, асЬчю... по ейч'ки
земли гдё прЬс, посгави митрополите
й ёпкпы, свЪтлТи й блгочьстивТи 8.59;
й послаше посланТе, да сё съберЛь
ейч'ки ёпкпы. что съ въ enap'xia мири-
ликшскал. да вйджть кого да поставеть
наместо бногози apxiepea 15.138.
ед.: епкпь 4.22, 4.26, 6.47, 9.676, 9.682,
9.68б2, 9.692, 12.1156, 15.138, 15 1386’,
(пкпь 4.26, 6.47, 8 552, 9 676, 9.682, 9 686.
12.1196, 14 128, 15.138, 15 1386, 36.2676,
36.2736, 37.2746, 37.275, 37.2776, 37.28062,
«пкпь 9.676, ёпкп" 9 676кёпкп‘ 9.69, епкпь
9.696, ёпкпь 37.280, ё'пкпь 37.28062, ёпкь
37.281. ёпкпа 4.26, 6.48. 9.676. 9.686, ёпкпа
6.47, 36.2706, 37.2756, 37.276, 37.277, ёпкпа
6.47. ёпкпУ 6.47, 9.69. епкп^ 9.676 , 9.686.
ёпкпУ 968, 12.1196, 15Л38, 37.275, 37.2796.
37.2806, 37.281, чл. ёпкпьть 6.476, зв. ёпкпе
6.476, 15.138, 37.2796, ёпкпе 12.1156; мн.:
ёпкпе 2.15, 12.1136, 12.1146, 12.1156, ёпкпы
4.26, 8.59, 12.1136. 12.1142, 12.115, 15.1382,
епкпы 12.114, 12.1146, 12.1156, ёпкпе
12.1146, 15.1386, ~ёпкпы 12.1146, 12.115,
14.130, 15.1382, ё'пкпе 12.116, 12.1206, епкпе
12.117, чл. ёпкпыте 12.1146, ёпкпыте 12.115,
14.1286.
епископия ж. (2) Епископия, седали-
щето на епископ; епископство.^ й
раз'болЪ се. й раз'бра стыи архТ’епкпь
пётрь. й дойде да гб посЪтй... й той го
Ле на носила, й занёсе го въ ёпкшю й
с лаваше Mtf сам’сй, й грйжаше се за
нгего 14 1296.
ед.: ёпкшю 14.129, ёпкшю 14 1296.
епископскиприл. (2)Епископски, който
се относя до епископ, й пакь рё апль
маг+ёи enicntf. и ты възлюблгённыи
платоне по трёпа година щёшь да
[6tf]flenib при мене, бтй ми така речь
гь. й столь ёпкг'скыи щё да прТиме
тойзи царь, дето го нарёко на моё
йме матОёи. й слЪдь нгего щс пакь
да пршме сйн' Mtf столь гпкп'скыи, со
обца (!) своего 37.281.
ед.: м. ёпкпЧгкыи ЗТ2812.
епископство ср. (1) Прен. Положение,
свързано със задължения и привиле
гии. п двдь прркь ре, за 4?ды... 1оуда
мце хлЪбь хвь, й ха пptдаде. й па
рё. да б8 д^ть дни те нгегоьы мал'ко. й
нтёговото ёписк^п'ство, да го пр tйме
дрогни 38.2906
ед.: ёписюиГство 38.2906.
епискупство вж. епископство
епифаний ЛИ (7) Епифаний. й
патрТархь цароград'скыи раз'бра чё
йде сэць савва... й пойдё патрТархь
ёпифаше със' корабьть насрЪща, й
папа гв'севТе. й ёпкпь ёфёскыи. й така
срЪтоше стго 14 128;йвътТаднйбФше
дошъль « царщгра епифаше арх'Тепкпь
кмпрьскыи. й царица го зова й млй Mtf
се, да шппе й той да йспьдеть 1сэзнна
12.116; добрЪ е да скажс дымите ciMtf
ёпифагпю й манима планиды, что
разЬ'мЪха адово рыдаше, й что думайте
35.263.
ё'цифаше (!) 12.1162, ё'пйфаше (!) 12.116,
ёпифаше (!) 12.1162, ёпифаше (!) 14 128,
епифашю 35.263.
еремия ЛИ (6) Йеремия. й прркь срем'Та
дх’ма й казх’ва. та рё. дань сьди на
свойте люд’Те бти сь ёдчнь езыкь й
ёдйнь корень 18.1846; защб пакь рё
прркь ё'ремТа. сэдавна щё да чюемь
брьзь конь дё тйче та щё да сё потрьси
сйч'ката земли 18.185
ёрёмТ'а 16.161,ёремТа 18.1846,18.185.32.228,
33.2356 ёр'емга 33.2356*
ерес ж. (1) Ерес; религиозно учение,
което е отклонение от общоприети-
те християнскси догми. сэтогази
почс да х(?ли на га ба. й думайте, оти
хс как нЬ ё йстинныи бь... й догдё
бы жйвь ахйлТа архгерёи. дрьжаше
правое л авнаа вЪра тбизи нечестивый
api’a. й кога се прЪстави ахйла. пакь
почё сэн'зи арТа да xtfnn пбтврьдф
сэпрьв ёнь свбатэ ей ересь й вйдй го
але^айрь че ё так'ъв'зи. пак' го й топ
проклё. й йз'вади го сэ сщён'ство. й
прЪдаде го на анайем’Та 15.1406.
ед.: ересь 15 1406.
еретиг вж. срет ик
еретик м. (6) Еретик; лице, което се
придържа към ерес. й ре Оесэфйль. азь
на ёретйкы ста нъха (!) за щб раэ валить
законь бжш, й моё прйданТе 12.1156;
й тбл'кози Mtf сн'ЬгЬше лицёто. й
тбл'кова бйше бТщвйдень члкь. бти й
ёретйци кой го вйдЬха, й c56pbHtfBaxtf
се на в Фра хрпан'скаа 15.150; б£ше
нЪкои члкь... сэ млада бЪше прТёль
калоёрьство. ймето Mtf бЪше зссима...
й д^ма ймаше красна, й вФрень. й
йстин'скы. зато йма й др1»? збеима шо
ё ёретйгь 17.164.
ед.: ёрегйгь 17.164, ёретика 12.1156; мн.:
ёретйкт.1 12.1156 ёретйци 15.150. ёретици
16.1626. ёретыци 38.289.
ере гически прил. (1) Еретически, който
се отнася до еретик, амй й тёбе даде
сега видЬше да знаешь что ё истина,
дето щешь да крьмиш! ейч'ките людое
със' твойте ?ста... й да затопишь
оустага ёретйчьскы й йдол'скы, дёто
думать безакбнны рЬчи на спса ншёго
iv ха 12.1106.
мн.: ёретйчьскы 12.1106.
ерихон МИ (4) Йерихон. мсэусй прркь
когате щФше да7мре възлйзе на еднь
планинъ на връхь. дето е блйз*/ при
ёрихбнь 11.87; й кога нлЪнй сУсэна
цара аморёиска й град^ве что сё
зовЬха ёсевби. й пойдё й на западь
близК ёрихбнь 11.86.
ёрихбнь 11 86, ёрихснь 11.87, ёрихонь
11.876, ерихсна 33.241 б
еркулий ЛИ (1) Херкулий. напоконь
посМ хво рожьствб, до триста гбдинь.
б'Ьше нЬкои царь ймето м>’ ма^имгань,
и на прФкэр' го зовЬха ер'к8’л!е. щб
бЬше зёть naps’ дкоклипан# 9.616.
ёр'кйне (!) 9.616.
ерменлийски прил. (1) Ерменлийски,
койт о е на ермечлия -1рменец) армей-
ски. й самого злауста го, св’дбкТа
цар'гца йспьди, й вь ёр'мен'лТиска
земли го запрф 21.21 Об.
ед.: ж. ёр'мен'лшека 21 2106
ерпилион ЛИ (3) Ерпилион. и царь
велйкыи кон'стан'тинь. раз'бра
тбизи метёжь въ фрипи. поусти,
трй, тыейцо начёл'никы. й със' тФхь
вбиск^ много, да пбндЬ’ть въ фригпо.
да оумиржть сЗньзи земли, й ёдного
зовЬх^ непотТань, а др(гыго 3?рошь.
трётшго ёрпилгеэнь 15.143.
ерпилТсэнь 15 143, 15.145, ёрпилгеэ 15,1456.
ссевон МИ (1) Есевон. прркь мео ven
когато щЬше да пойде еъ 1ерлй й
гдёто прохбжэше й поразЬЕаше й
плЬнУваше, сбнТа мфета й като плФнй
ciwna цара амморёиска, й градь
есевбнь. й тогази пойдё на западь
блйзт' срихона 33.241 б.
есевопь 33.2416.
есен ж. (5) Есен, един от четирите
годишни сезона, азь ес'мь, что съмь
оставиль й положило чет мри воФмена,
прблФть, й лФго, й есень, й зйма 5 29;
затова й той не бы достбсчь ёднъ
кап'ка вода, защо по ёсень не сФг. й
дойде жътва не ж'нь 12.118.
ед.: ёсень 5.29, 33.240с, есень 12.118, ёсёнь
33.2406, есень 33.2406.
есство (!) вж. естество
ество (!) вж. естество
естествен прил. (4) Естествен, който е
образу ван в природата в резултат на
свойствени за нея процеси; природой.
затова не бФше гёстьвна ввФзда като
й др^гыте. амы бФше аггль гнь й нвй
йм' се въ ббразь като ввЬзда 33.245.
// Естествен, който е даден от
природата; вроден. йлй пакь йма
гёстьвно дЬйство. да ходи със' нцщЬте
ей. мбжеш' лй да Ms’ рёшь хрбмь с бти
не хода със' рь'цЬте ей. йлй па йма
гёстьвно дЬйство, да чюе със' Учтите
ей можеш' ли да MS’ решь, raS’x' сы
38.282.
е.д.: ж. ксчъвпа 33.245, ср. кстьвно 38.2823
естество ср. (20)Естество; съекупност
от отличителните външни и вът-
решни качества и свойства на пред-
мет, лице или явление; природа,
същност, същина. звФздата чтотб.
бЬше съ ввила, ймаше лй й т!а
ёство, като й дрь'гыте звЬзды 33.238;
защо бж!е гё.ство нФ ё като члчьско,
да йма СЗбразь й гёство нашён'еко
38.282; й ты знаешь двце мбето
жён'ско гёство й мба слабость 8 566;
сам'сй ёдйчо_рбдныи снь бжш. дёто
е създалъ й стбриль члкоско (!) ёство
той слФзе й нбето 33 235; три члци
йма трй лйца. а ёство едно й тьк'мо сё
това оупбобЬва стаа трйца члю а въ
др8'го нйкакь 33.2386.
ей : кстеэ 8.566, 3 8 2822, 38.2856, 38.286,
естьо 11.82, 11.826, 11.83, 11.836, 17.1746.
33.235, 33.238. 38.28562, ёс ство (!) 33.2326,
ёство 33.23862, нт. кството 15.131, еството
(!) 33.2346, ёстното 33.2456.
естир ЛИ (1) Естир. зашо 1сэсифь бФше
родйль, д, сынове. 1акова сумесона,
й iwei'a. й дьщере. трй. ёс-вйрь,
мар'Оа, й салом!а 6.41
есвйрь 641.
есНир вж- естир
етиопски прил (2) Етиопски, от МИ
Етиопия. йщёдаз'бере войскь много,
да затр!ё трйте царге, ммсйр'скагс
й дувшскаго, й ёОТстп'скаго 18.188;
й т!а грйте рбгстве, та са три цртв!а,
левше ко й мусйр'ско, й ёвТстп’ско,
та щё Tia цртвТа да земе ан'тихршть
18.183
ед. м. ёОкап'скаго 18.188, ср. ёОкЬп'ско
18 183.
его част. (114) 1. За посочване на
определен обект, който се намира
в близ эст до говорещия. ето, ей.
вйд-Ь рё нбёто че сь сотвори (!) сто
едйнь конь б£ль, дё йзлази йз! вратата
нбныи 18,1946; й люд!е эёкоше
ёт8 матеёи. й парь рё где к и кид4
ё чё не вйжд^ 37.277; сто цртво де
съ наготвы зарадг ва. ето рай де сь
сотвори (!) зарадй ва ето вЪн'ци много
х^бавы де вы чакать. ето радость
в: дё чака 18.2026 2. За изтъкване,
подчертаване на к еще; ето, именно.
сто в' тбизи ча архаггль михайль.
й сйч’ка войска аггл'ска падоше
32.2306; eitf сега събь: ти се думата
35 2616. его где. Служи за посочване
и усилване; ето че, ето как, ето де.
сто се раз'валй съдешёго и д^машето
члчьско. ёто де сь минь й доврьлги
льжата члчьскэа. ето дё додбх’те сега
ейч'ки пр£ мёне голы събл-Ьченш
чё нЪ стё пемл^вйле сыромасы й
просЬпи 18 2046; сто де съ заоблачи
тврьдЪ, й ст[о]ры се грб й мльше
велйко. й гла се чю ст нбето. й каже.
не бой се гестр rie 39.2996: ето та. За
посочване и усилване; ето че. амй ймь
каятЬше не щь вы, стань царь, замь да
гб молить тврьдЬ. етс та го мблиха
ейч’кы мнстго, едвам’ се пр-Ьдад[е]...
та ймь стань царь й гпдарь 18.1876;
ето че. За подчертаване, че нещо се
извьршва неочаквала; ето че. й догдё
дй’маше егыи т)а дь’мы ётб чё доф’таса
й aaejaii'^a црпа 39.308.
ето 1.3, 1.62, 1.8. 5.366, 18.1786, 18.1806,
18.1812. 18.1825, 18.1826, 18.183, 18.18363,
18 184, 18.18462, 18.1866’, 18.187, 18.18763,
18.1882, 18.189, 18.19O-, 18.1913, 18.19163,
18.193, 18.1946, 18.195, 18.1956, 18.201,
18.20264. 18.20463. 20.208, 20.209, 31.2202,
31.22 06, 32.227, 32.230’, 32.23062, 32.2312,
39.305, 39.3166, ёто 1 5, 18.192, ёто 1.66,
18.1796, 18.192, 18.196, 1.8.2006, 18.201,
32.225, етт/ 2.116, етУ 9.716, 11.856. 18.189,
33.2426,33.2436,35.2616,37.277. ert 11.102,
етУ 15.1536, 34.252, ёто 18.1785, 18.1806,
18.202, 18.20262, 18.20462, 31.219, ёто
18.1946,39.3156,39.317, ето 18.1956,39.309,
ёто 32.225, 39.3096, ето 32.2256, etV 34.252,
ёт? 38.2826, ёто 39.2966, 39.2996, 39.3026,
39.3106, ёто 39.3026, 39.308 ето 39.308, ётб
39.3156, ёто 39.318, ёто 39.3186.
ефесМИ(8)Ефес. астпьнёговьефимУань
п(?сти люд!е й йскаха го из рймь градь
й не мбжоха да го найдЬ’ть. й пойдоха
до >радь сфёсь въ м-Ьстощотамгю
40.321; й сттамо пойдоха, и двата
й 1станнь й прохорь въ ефесь градь
6.416.
ёфссь 6.416, ёфесь 6.42, сфёсь 6.46б2, 6.47,
6.48, 12.112, ёфёсь 40.321.
ефески прил. (5) Ефееки. от МИ Ефес.
И пойде патрУархь ёпифате със’
корабьть наср-Ьща, й папа ёв'севге.
й епкпь ёфёскыи 14.128; й тогази
ймаха праЗникь ёфес'цТн лгб’де 66rtf
ар'темйдъ’ 6.426; стыи кэаннь, като
ход!-пге й Vnaine по градоове ёфёскы.
найде ёдного мом’ка младь й х^бавь й
поьчи го стыи 6.4об.
ед.: м. ёфёскыи 14.128, ёфёс'кыго 6.466,
ёфёскыго 6.47, мн ёфес'цУи 6.426, ёфёскы
6.466.
ефимианЛИ(13)Ефимиан. б4>ше нЬкои
члкь в-Ьр'нь хртГанинь й добрь въ рй
гра ймето Mtf бЪше ё.фимУапь 40.320; й
ббрьна се царь й зйка ёфйм'йнй’ рекбха
ймашь ты дома си тагвози добре,
защб не ей йвйль намь 40.3226.
ёфимТачь 40.3202,40 3226J, 40.323’, ефимйнь
40.321, ёфим!аиь 40.323, ёфимшнк' 40.321,
40.3226, ёфймТгнк’ 40.3226.
ефимианов прил. (5) Ефимианов, от
ЛИ Ефимиан. и наче да чёте киша
хар'ттфилакь. како е алё^Та сынь
ёфимУановъ й щб с лроиш’ль 40.323;
И стори се мльва велйка i ёфимшновъ
дстмь 40.3226.
ед., м. сфйм1ановь 40.322, ёфимйновь
40.3226’, 40.323.
ефимия ЛИ (Г) Ефимия. й прФз' тьзи
нощь й др^га жена добра хртТан'ка
Ймето ей сфймТа. й т!а таквбзи зидФла
8.58.
сфймЧа 8.58.
ефрат МИ (1) Ефрат. д. рФкы нарйчФт1 се
на землю, й ймето е на сьзи рФка дето
течё меть та сё зовё, фисбнь. а дето
вино течё, та сё зове, тигарь, й масло
дето течё. та сё зовё пеоны а млФко
дето тече та сё зове ёфрать 32.228.
ёфрать 32.228.
ефратов прил. (1) Ефратов, от МИЕф-
рата. й ты веблееме доме ефравовь.
нФ ей мал'кь нй со кого вь зйците
ё?довы. бти из' тебе щё да йзлФзе,
вб>йь 33.236.
ед.: м. ефраНовь 33.236
ефраФов вж. ефратов
сфрем МИ (1) Ефрем й бФше бтиш'ль
хс въ градь ефрёмь а лазарь катб се
раз'болФ. й Щ?стиха сестрыте Лазаревы
за ха да дойде да виде лазара 34.250.
ефрёмь 34.250.
гфреман МИ (1) Ефреман. й жената
ms' рё, като ей рёкль да пойдемо. й
Сэй дох а |[рф црквата на мФсто что сё
зовё сфремань 10.776.
ёфремань .0.776.
ехиднин прил. (1) Ехиднин, който е на
ехидна като вы Фоаннь крсель $-
маше. защб рбж'ба ёхыднина прой-
де ^тробъта майчина ей. така й вые
безакбнш ръп'тах'те й х^лих'тё на ба
35.259.
ед.: ж ёхылнина 35.259.
ехидное прил. (1) Образно. Ехидное,
който е на ехидна, со ребде ёврёискыи
защб прфдадох'те на съмрьть своего
бл?тли. . й защб вы м, гбдинь ггФхрани
въ Щ?стыт1а ть а вые го Ь’бйх'те вьистинх1
рождёша ехыднова сстё. като вы йоаннь
кртслъ дЬ’машс 35.259.
мн.: ехыднова 35.259.
еще вж. още
еОиопски вж. стиопски
Ж
жалба ж. (4) Жалба, скръб за някого
или нещо; пенал, тъга й баща MS'
дкоскорйдь, като чю че ё ^давень сын*
ms', со голФма жал'ба паде й той та
(мрф 6.42; й анна ёднак' се раз'грижи,
по тврьдф, й со жал'би та си съблФче,
й красныте рйзы, й хбдЬше похх’лена
13.1216. немам жалба. Не жаля, амй
й вые со блвёши хрпане койтс йще й
жёлас цртво нбное да пол(?чимь, ато
да немаме жалба защб е дошьль тойзи
стыи днь та го празн^ваме й сьбор' ms'
стр^ваме 39.2956.
ед.: жал'ба 6.42, 14.1286, жалба 39.2956. ед
(?), мн. (?) жал'би 13.1216.
жал но нареч. (7) Жално, печално, с
тъга, със скръб со сьмрьть на сьмрьт1
пршмФте на, да ей сэт’чйнеме о тази
злына, й со тази грйжа. ето тьи щьть
да плачать жал'но бша члци въ бнози
врФме съслъзи (!) 18.190; й повёде ей
дфцата и жал'но плачФше й д^маше. со
горе мёне й вам' дФчйца 5.32; й жал'но
плачёше й гледаше сына своего, й
милостйвно го цФл(ваше 40 3236.
жал'но 5.32, 5.33, 18.190, 40.32363, жал'но
6.426.
жалост ж. (16) Жалост; скръб за ня-
кого ши нещо; печал, тъга. й това
катб глёда чё плачють за мёне ейч'кы,
мнеэго жалость нападе намёне 12.1196;
и това показах'мё мад*ко бгородичины
скрьбны д!?мы, защо така е пбобно. да
разКмФгмь кбл'ко ймаше бца жалость
за сна своё'го едино^рбднаго ica ха
35.2626; и д^маха блгодари те бжш
Угбдниче, зарадй твоата чеврьста
помощь, оти нФ си потьи'каль нашйте
сльзи й жапсбсти 39.316.
ед.: жалость 5.346, жалость 12.117,12.11962,
15.141, 15.154, 35.26262, 38293, жалось
17.173, жалость 39.315, 40 3236, жалсо
39.316; ми. .• жалости 39.312, жалости 39315,
жалысги 39.316.
жалостен прил. (1) Образно. Жалостен;
който е изпълнен с тъга; печален, амй
пакь не смЪл без' повелЪше црево, да
сгори сэ свба воли, амй пойдй (!) на
цра кон'стантйна, със' жастно (!) ерце
й скрьбно 15.1456.
ед.: ср жастно (!) 15.1456.
жалостно нареч. (2) Жалостно, тъж-
но, печално. й людте что б'Ьхх се
сьбралс й чюдЬх# се й жалостно
плакахё 40.3236; й пойдё въ цркбвь
cits’ Николае, й ейч'ка нбшь тамо бы.
млмше се съслъзы (!), й жалостно
блгодарЬше бай стго 15.153.
жалостно 15.153, жалостно 40.3236.
жаля несв. (1) Жаля, скърбя за нещо,
тъгувам. й пойдё съсйч*ко (!) с^це до
сэньзи пустыни, ходи й йше врача на
дшьть си. й найдё бногози стар'ца й
т’тциннка. та мК сё йсповЪда й каза
ms’ това зло що ей жалЪше 3.186.
имперф : Зед. жал'Ьше 3.186.
жастно (!) вж. жалостен
ждрЬбе ср. (10) Жребче, малкотс на
ездитно животно, а оученицитё като
си възлагаха рйзите на жр'Ьбёто. что
назнамен^ва. раз^мЪите й това 34.254;
чюх'те ли й раз^мЬх'те лй бти за на
хртТанс назнамень’ва бнова жрЬбё
сьшь йрьмничь, как' смс сэ мнсэго
езыпи 34.2536. ждрЪбе осле. Малко
магаренце. найдё белк й въсЬде на
нкго като е й пйсано. не бои се дъщи
сисэнова. етК црь твой чё йде, й сЬди на
жрЬбе белк 34.252; зарадй днёшныи
днь захар(а прркь прорече... защо црь
твои, йде оу тебЪ крот'кь. й ще да ны
спасй и да ны ^пази. й въз'сЬднъль
на жрббё белк, дето се зове сынь
аръмничь 34.249.
ед.: жтЗЬбё 34.2492, 34.252, 34.2526, 34.253,
34.2536, ж^Ъбе 34.2522, чл жр'Ьбёто 34.253,
34.254.
ждрЪбец м. (1) Жребче, мачкото
на ездитно животно. жребец. а
оученицитё като си възлагаха рй зите на
жр'Ьбето. что назнамен^ва разЬ’мЪите й
това. казах'мё как1 сме ные йрьмникь
сэ ейч'ки ёзыци хрттане й сты аплы,
послани быха на на ейч'ки ёзыци
що смё. й Fas чиха ны й наставиха, й
въразьмйха. й чюдеса стбриха. й мнсэго
зло пр'ЬтрытЬха. тьк'мо да сэбрьнать
ейч'ки езыки, й да гы приведи гь на
добро бгорал’мТе. й да ймь покрывать
грЪхоовёте със' по^чёшето. това
назнамен#в<. аплскыте, сэдёжди что
възлагаха врьхК жрЬб'цатого 34.254.
ед.: чл. .к-р-Ьб'ватого 34.254.
ждрЬбе (!) вж. жрЪбие
ждрЪбие вж. жрЪбие
жежда ж. (2) Жажда; системно лиша-
ване от вода, което изтощава орга-
низма. ц тамо S’ тьмнйци мнсэго зло
потёгли, гладь, й жёжда, й дрйо
мнсэго досаждёшё 15.139.
ед.: жёжда 15.139, 17 1766.
желазо вж. железо
желание ср. (5) 1. Желание, вътрешен
стремеж към осъществяване на
нещо й станх'ваше рано на мол'ба
своа що ей ймаше иэбычаи. й ймаше
желаше да йде мнсэго вь пустыни
вътрЬ 17.1656; а четврьта е сила
желаше да рёшь да желаемь сЬкогы
добрб 33.233 2. Желание, искане ня-
кой да извърши нещо, молба. й пакь
рёче стар'цЬ. дхбвниче, еднакь тр^го
ймамь желаше да ми сьврьшишь.
йди ей сега на монастйрь съ мйромь
бж!емь 17.1746; амй бь легома шЬше
да ms’ йспльни желашето. да разь'мЪе
бти е йстйна. что расмотри бь 9.706.
ед.: желаше 17.1656, желаше 17.1746,
33.2ЗЗ2, чл желашето 9.706
желая иесв. (25) 1.Желая, имам желание
за нещо, искам нещо. защб н! с'мь
кртёна. й желаю да с'мь хрпан’ка
11.105; дето е дойшьль со ft й до васъ
тойзи фйлиппь. что го же лае царь
арх ела да го фати. й да го затр)е, да
не щуЬльщава тбл'кова людае 36.2696;
й катб йдФше стыи. й д^маше ce6t ей.
течи recopri е течи да стйгнешь щотб
жЬлЪешь цртво нбное 39.3016; й дша
желае сЬкогы добро, й по волн бяЙа
да жйви по любы 34.254. 2. Желая,
изпитвам похот към някого. тогйва
щьть да се грйжать който не слЬ’шаха
думала Тни, катб 6tine рёкль да нё
желаешь на съсФдина своего женъта
ms' да не кй’р’вишь със’ нкэ 18.197.
сег. Зео. желаю 11.105,2ед. желаешь 12.110,
желЪешь 18.197, желаешь 34.2486, жктЬешь
39.3016, Зед. желае 2.10, 9.65, 31.217,
34.254, жёлае 31.2206, жёлае 36.2696, Змн.
жёлае 39.2956, Змн. желають 7-.54, 32.2256;
имперф.: Зед. желаете 2.13, 9.64б:, Змн.
желаахх 15.1376, желаеха 34.248, пов.
описат Зед. да желае 33.234, Змн. да
желаемь 15.1566, да желае 16.1596, 33.233,
да желаемь 33.233, да желаемь 39.319.
жело ср. (1) Жило; тънък заострен орган
у някои животни, с който те жилят
и пускат отрова. й катб влЪзе тамо
стыи димитр!е, видф еднъ скор’ша
голФма срёща нкто йде, й йзвадила ей
желбто да гб S’xane 9.64.
ед.: чл. желбто 9.64.
желЪзен прил. (10) Железен, който е
от желязо. й повелФ да направать
ков’чегь желъзнь, й да вълбжеть въ
нк:го тЬлото аплово 37.2796; й съ
желФзны пироне да ms’ прнкбвете й
р^цЬте, й нсозФте 37.2 776.
ед.: м. желФзнь 37.2796, ж. желЬзна 8.586,
желФзгп? 16.1586, ср. железно 11 1076; мн.:
желФзны 18.181, 18.1826, 37.2776, желЪзны
18.182, желФзлы (!) 39.2996, желЬзни
39.3016.
желЪзлы (!) вж. желЪзсн
желЪзо м. (7) 1. Желязо, вид метал със
сребристосив цвят. ето дё видф че са
сокьсна ёдйнь камйкь со ёдна планинь
сам’сй си, та сё потрькалй нанадбт7 та
оудари бногбзи члка дёто се глёдаше
катб со злато й со сребро, й со мФдь, й
w железо, й со прьсть 18 181; защбто
бы това рйм’ско цртво тврьдЪ голФмо.
й йко като желФзо. от! е желФзо покко
со мФдь. й со сребро, й со злато 18.183.
2. Предмет, изработен от желязо.
й едно со кбшата мало досёгна до
снагьта стмх’. та че сь ббрьна желФзото
наз’ькатб олово мёйко 39.299. Ъ.Прен.
Само мн. Железа; окови, железни ве-
риги. й наурЪ пойдбше нФкои нктовы
члци да м? занесьть хлФбь въ тьмнйщ1
й видФле го какь е соковань со жил % за.
й на рам-Ьната ms’ сщенныи рамонб
15.1416.
ед.: желЪзс- 18.181, 18 1816, 18.1832. желазо
21.2106, чл. желЪзого 39.299; мн.: жилЪза
15.1416.
желЪя несв. (1) Жался; плача от
скръб за нещо, оплаквам. пакь каже
прркь амбсь за това, рё Ть, щотб
ейч’кото дрьжй. по ейч'кыте пьтюве
й х’лици плачь голФмь й шьп'каше
й въздышензе. со злФ блеле. блеле. й
щьть да ей желФеть днйте й часьть
кога ше до дньгвь 18.1786.
бы).: Змн. щьть да желъеть 18.1786.
желя несв. (1) Жаля, скърбя поради
нещо, тъгувам. когато правёдниците
ймать сйч’ко добро раиско npt ft.
а грФшниците гледать та ей жёлЬть
18.2066.
сег.. Змн. ей жёлЪть 18.2066.
жена ж. (252) 1. Жена; лице, противо-
положно по пол на мъжа. млады,
й стар’ци, м!?ж!е й жены, й маз’кы
й голФми. й ейч'ки притёкоше ctmS1
насрФша 15.1376: вторы пъть сё йвй
на жёныте мирбносици. дето ймь
рё, рауйте сё 38.2876; мар!а сестра
Лазарева кз’пй мурб мнсбго цЬннэ. й
помаза н cost те юбвы... знай, й дрхТы
дв£ жёны съ помазале Та със' мурб
что каз?ва evnie 34.250; нЬкоа жена
ймаше дёсеть драх'мы. и кога загуби
ёднъ драхмь, не запали ли свЬшь й
помете ктщъта ей 11.82. 2. Жена,
съпруга. а сэць нёговь Скак' се родй
ейн’ mV алё^’а не смЬси се съсвоата
(!) си жена, й ре й жено моа сэсёга
да сё моли 6V. да нй fe-бва нашего
сына щб го даде намь 40.321; пази
се й сэ своата си женъ. защб т! с даль
бь женъ да ражашь дЬца, а^нъ зарадй
да кЬ’р'вишь 1.76; й той рё. й где да
пойде мь. ре ем? жена его. Сэ гпдйне
мой азь познана, ные нигде нс можс
бы, тьк'мо да пойдеме вь терлимь
5.32; й йзбра бь на земли члка сэ
сйч'ки лк>д!е наиправёднь 1сэакёма
й жена его анна, со рсэда цръскаа, сэ
колЬно двлво й соломоново 3.166
ед.: женъ 1.62,21.2] Об4,31.2186,33.240, жена
1.662, 2.13, 3.16, 3.1662, 5 27, 5 28, 5.296,
5.322, 5.33, 5 34, 5 346, 5.35, 5.36, 5.376,
5.39, 6.41, 6.4J б, 6.42, 6.46, 7 50, 7.546, 8.56,
8 576, 10.786, 11.82. 11.886’, 11.906, 11.103,
11.104, 11.1046, 12.10962, 12.119, 13.124,
15 1516’, 15.152, 15.1536, 15.1546, 16.158,
17.1666’, 17.167, 17.1742, 18.1866, 18.1942,
18.1976, 18.1982, 19.2076, 21.2105, 21.21065,
21.211, 33.247, 34.251, 35 256б2, 35.266,
36.2676, 36 2 68, 36.2722, 37.2756, 37.27662,
39 312, 39.313, 39.3 1 662, 39.3176, 40 320,
40.321, женъ 1.762,21.2 1 06, жена 3.21, 5.276,
15.152, 17.16662, 17.1676, 17.1736, 35.266,
ж?на 5 35, 5 386, жена 8.58. жена 18.2046,
жена 33 247, жен? 1 6, 1 76, 5.28, 5.296, 5.33,
5.3862,7.506. 11.846,12.113,12.116,15.1316,
33.2366. женУ 5.31,11.90. жен? 5.386,10.766,
чл. жената 1.4,2.136, 3.17, 3.212, 5.27б2, 5.28,
5 30, 5 32, 5 36, 5 38, 10.776-, 11.88, 11 89,
11.108, 13.12 1 6. 15.1542, 37.275 , 37.27 56.
37.2766, 40.3202, жената 5.31б2, 5.32, 5.326,
5.3364, 5.35, 5.356’, 5 366, 5.382, 13.122,
15.1546, 38.285, 39.312, 39 3126, 40.323,
жената 5.316, 5.32, 17.167, женъть 5 376,
женъта 5,39, 7.506, .37.275. женъта 7.506,
10.776, 11.88-886, 11.8862, 11 1036, 11.1046,
13.121, 13.123, 15.1536, 15.1542, 15.1546’,
18.197, 35.2566, 37.2756, женъта 10.776,
женъть 15 1536, женъта 18.1986, 32.224,
зв. жено 5.296, жёчо 5.376, 5.38, 6.41,
15.1546, 40.321, жено 15.1536. жено 36.268,
жено 36.272, 39.3126; мн.: жены 1 7, 11 89,
12.109, 14.130, 15.1436, 18.1776, 18 178,
18.193. 18.1976, .32.2316, 36.2716. 39.3166,
жёны 8.56, 9 70. 12.1096, 12.1196, 15.1426.
15.1446, 18.1786, 18.180, 18.189, 18.1976,
18.199-, 18.2022, 20.2086, жены 15.1376,
18.202, жени 18.197, жёны 34.250. жентхь
21.210, чл. женыте 16.1606, жените 18.180,
18.1906, женыте 18.180, жёныте 38.2876.
женски прил (12) 1. Женски, който се
отнася до жена, й ты знаешь двце
моего жён'ско кство й мба слабость,
що ё на мбата дша озноба, амй й ты
стаа бце, ты ми б?дй помощница
8.566: тогйва шьть, х?бавите людУе
й кравёните й лйца_та й щьть да
станать сэ мрьтвыте погрозны, тогйва
шё да лй\|/а хЙюсть жён'ска 18.194.
2. Женски който се числи към про-
тивоположная на мъжкия пол. й
родй анна чёдо жён'ско. й из'мй се
анна, й даде ббска бтрокбвици, й
нарё йме ей, марУа 13.1226; прьвУать
влькь прилйчЬше катб с дна жён'ска
расланица когато е рсдйла та е
люта 18.1816. 3. Като същ. Само гр.
Лице от ж енски пол. девёта е бжУа
заповедь, щотб да не ски’р'вишь. нй
със' жён'ско, нй съсь мъж'ко нй съсь
добйт'кь 1.76.
ед : м. жён'скы 5.276, ж. жён'ска 17.1666,
18 1816, жён'ска 18 185, 18.194, ср. жён'ско
1.76, 3.1762, 8.566, 13.1226, 13.1226; мн.:
жён'скы 35.2566.
жерава ж. (1) Жарова, разгорсни въг-
лени, жар. тогази рё царь да зёмать
сэ пешйте полатны й сэ сэгнйщата
жерав?, да занеебть 37.278.
ед жерав? 37.278.
жерада ж. (4) Жарава, разгорени
въглени, жар. й видЬ го чё глёда
на нбе й тЬлбто м? поейпано сьс'
рсгбзУе й храстУе Сэгбре нЗ маОёа
наторено, на, 1 латёте. й по вел Ь да
присыпать жерадьта йз'окол?, да сё
запали храстУето 37.2786; тогази рё
царь да зёмать сэ пещйте полатны
и сэ сэгнйщата жерав?, да занесли.,
й йз'бкол? да поставеть вь ббгове,
златы. да вйды далй ще ббйа й сэ
баните жерадьта. й донёсоха мнсэго
жерад^ 37.278.
ед., жерьд# 37.278, чл. ж грады а 37.2782,
37.2786.
жетва вж. жътва
жив прил (88) 1. Жив, който живее, у
когото има живот, й р mV црца. Йдо,
сега тебе додё съмрьть, й животь, амй
вйжь, живот* лй ищешь да си жйвь,
йлй съмрьть 4.236; днёска смё жйвы.
a У rpt нй. амй дшата ны е сэ ба, й
тиа ё ж[и]ва, й не у’мйра 38.2936; та
nptстсри чё е быль з’мрйль тбйзи
в' грббать. а тон бъше жйеь. ами го
въскрЬси [по нЬкоа] прЪвЬсъ 39.305.
2. Същински, който е истински,
несъмнен, действителен (за Бога).
брапе вы ёсте црква 6V жйвсмУ. й
кби раз'вали црква бжш. й бь щё
нкго раз'вали 15.150; ги ice хе сне
ба жйрлго, послйпаи мё твоего раба
4.26. да си жив до в tic а (въ вЪки).
За изразяване на благопожелание и
попит към високопоставено лице;
жив да си. й повика царь сэдалёче.
жив' ли ей даншле др!?же мой. й
даншль чю йз'вьгрЬ й ре. да ей
жйвь uapV до вЪка 11.93; й пойдбха
на цара й рёкоха mV . papie napV,
жйвь да будешь въ вЬкы 11.926; жив
господ бог. Жив е господ бог! като
възклицание за израз на сигурност
или благодарност. й йзл’Ьзе йз' корабь
й рёче жйвь гь бь мой. посёга да йдУ
дома си S’ сэпа моего й не шьт* ме
полна 40.321 б; а той рё. тако ми жйвь
гь бь нк;ма мёждV на так ьв'зи ейч'кы са
непотребны 40.3225; й рё анна. жйвь
гь бь мой. й ако придббьк мг’ж'ко дйтё
йлй жен'ско азь да го дамь да е дарь
иУ 13.122; й рёче. жйвь гь бь. что е
кУгтиль сэ мёне коверь, сам'сй е быль
стыи никб лае 15.155.
ед. : м. жйвь 3.18, 4.2362. 6.446. 6.45, 6 456,
9.612, 9.656, 9.666, 11.932, 11.94, 11.95,
13.1216, 13.122», 14.1302, 15.131, 15.1356,
15.1406, 17.1696. 17.1726, 18.196, 20.2096,
21.210, 31.2162, 31.2166, 31.2206, 33.233,
33.244, 33.2462, 34.2486', 35.259, 36.268,
36.2706. 37.2786, 39.3026, 39.314, 39.31462,
40.3212, 40.3216, 40 32262, жйвь 11.926,
13.1226, жив' 11.93, жйвь 15.155, жёгаъ
39.305, жйваю 4 26, жйва 16.1616, 39.306,
жива 39 306, жйвомУ 15.150. .ж. жива 11.104,
11.106, 33.246, жйва 11.1046, ж[и]ва 38.2936,
ср. жйве 10 77, 13.122, 18.203; мн. жйры
4.22, 5.3 36. 5.38, 5.392, 13.1246, 17 1686,
18.1776, 18.192, 18.1936, 18.195, 20.2086,
32.223 , 32.226, 37.27562, 38.293 , 38.2936,
живы 39.3186, жйвы 10.766, чл. жйвь.те
6.46
живоначелен прил. (1) Живоначален;
който с в начаяото на всичко живо,
конто е източник на живота, та
като видЬ бь авраамУ гбл'кози млть,
й гбл'кози гостолюб'ство ctKOMV члкУ
та сама стаа й живб_начёл'на трипа,
сэць й снь, й сты дхь та сё промЬниха
V трй лица члчьскы 31.221.
ед., ж. живе начёл'на 31.221.
живот м. (65) 1. Живот, съществуване
като жив организъм й рё mV црца,
Ь?до, сега тебе доде съмрьть, й
живбть, амй вийсь. живот1 лй ищешь
да си жйвь, йлй съмрьть 4.236; залудо
събра гбл'кози хйлк'ади грбшове, щб
не могбха да мй даровать животь
31 218; й като гб затбчиха сэ цари_гра.
раз'бо itxa се сйч'ките сэ люты й
разлйчны болссты. й сЬкы сё лишй
сэ животь свой й У’мрЬха сэ люта
съмрьть 12.1206; й спооби ме до
скон'чаше живота да си ^пазЬ твоего
йсповйдате 39.3026. 2. Живот, вре-
мето отр ажданегпо на човека до друг
момент или до смъртта му. й рё ми
слушай павле. тбизиё дёто си проводи
живбть свой на землйта напрею, й не
знаеше нй зло ни добрб 32.231. зарадй
това прилйче намь догде смё живы
съсгра (!) бжш. й съ право с$це да ей
препроводи кашыь жйвоть 39.3186.
3. Живот, начин на съществуване.
подобрЬ е съ раслане й съсь зьм(е въ
пустыни да живйшь, нежепй със' зла
жена й мнсэго дУмлйва й прокУдлпва,
със' нтеа зль живбть да ймашь 21.210;
сс зло сэ сйч'ко наи злое зла жена...
на дв£ страни е зло, й теж'кь живбть.
не^крбтень зь£рь 21.2106; й рё ми
атгль, ела сА£ мёне павле, да тй скажа
живстать на праведны 32.2266. //
Образно, й пакь пбдол^ каже. й не
щёте да вЪрв’вате живота вашего.
сй_рё чакатессёврёе да вйдите живота
вашего, дето щё да ви сс повиси н0
бчйте ваши, й не щете да вЬрКвате. а
живбть, това е хс 16.161; мссусй рё
за ёврёете какь щьть да распньть ха.
щёте да видите живот ь вашь да виси
npt бчйте ваши, й па рё. кость нтегова
нё ще да сё съкр!?ши 38.2905. 4. Прен.
Рай, в християнството място за
праведниците след смъртта. това
ё в£ра каша хрпан'ска й кои гею
дрьжй. а той ще да влЬзе на живбть
а кби ли а не дрьжй а той ссхбди въ
мбка 16.1626. вЪчен живот. Вечен
живет, беземъртиевхристиянската
религия, й стые с2цы написаха това
чтное писаше й правб_в£р'ное Ь’чёше
й пр-Чдад^ха па стые чер'кови да
сл^[с.й]шать стые хрпане. замь да ё
добрЬ намь на живбть вфчны, й да сме
причьтёни на цртво нбное 20 2096;
ами ё най лбвь чюдны цртво нбное й
живбть вЪчны дёто нйкакь не щё да
се развали 31.215; до живота своего.
До края на живота си, до живот.
праведнь м8жь ейч'кы днь мйл^ва
й даьа. сйр£. ейч'кь дни до живота
своего, млтйнга й добро чйны 38.294;
й сабЬщаха се б^, до живота своего
ёдйнь дрЬ’гы, да се не смЪсать наёднб
7.51, като чю това стыи сёмесс й рече
mV на твои та в Ьра да ти б^де блвеше до
живота твоего 2.14; отнемам живота.
Убивам, лишавам някого от живот.
глобаре ейч'кы св£ть метать, хайд^те
на люд1ёть животать ймь сэнгемать.
а срёбрО-Люб'ци съ файда трьгбвать
31.220; при живот спой. По време
на своя ж ивот. й т!'а чюдеса, й др!?гы
мнеего что е сторйль при животь свей
блвёни хрпане 15.150.
ед., живбть 3.18, 4.236, 5.346, 5.396, 5.40,
7.54,8.56,8.566,9.6563,9.756,11.104,14.129,
15.134, 15 135, 15.149, 16 1612, 16.1626,
20.20962, 21.210, 21.2106, 31.215, 31.2176,
31.218, 31.2196, 31.222. 32.231, 33.2436,
35.265, 39.2996, 39.302, 39.315, 39.3186,
живот' 4.236, 15.147, жив этъ 5 3 86, 12.11 96,
12.1206, 15.150, животь 37.281, 38.29052,
39.3186, живота 2.14, 3 176, 7.512, 7.516,
16.1612, 31.2176, 38.294, 39.3006, 39.3026,
жйвбта 39.3016, чл животать 1.8, 31.220,
31.223л 32.2265, 39.3196. живбтьт' 15.147,
живота 39.314.
животворен прил. (1)Животворен, кой-
то дава живот, й тй’ка щеме прйпрати
живбтать нашь мйр'нс й незазор'но, й
тамо щемь бы на цртво нбное. дето
давно го ейч'кы ные полбчимь съсь
добрбтвор'стзо й съсь члко_люб'ство
га нашего iv ха. бти нгем*1 прилйче
сЬкак'ваа слава, пбчьсть й покл.анйнге
със' бескрайны нгегозь баща и съсь
пр^стыить. й съсь дббргать й съсь
живлтвор'нТать нгеговь дхь 1.86
ед: м. чл..животвбр'н1ать 1.86.
животворящ прил (1) Животворящ,
който дава живот оживителен.
дамаскйна йнока йподгакона етк’дйта.
слово на поклонгечте чснаго й
живэтвбрешаго крта 16.157.
ед.: м. жийотворещаго 16.157
животен прил, (9) 1- Жив, който
живее, който съшествува като жив
организъм. а црь эелыкыи й свЪтльк,
га е гь нашь к хс... дето е спсйтель
на ейч'кыи св£ть, й что е със'здаль (!)
сйч'ко животно 33.232; й защб кате е
сторйль бь чгка та ё сэ дв£ съставекь.
затова ё сс [с]йч'кото що ё бь сторйль,
помнсэго ночетёнь. й мнило mV власть
даде на' сйч'ко что е животно 38.2836;
не видЬ нйкого члка сскахь промина
кардан1, тьк'мо сега твоего лицё. нй
звЪрь видЪхь нйщо що ё на земли
животно 17.1726. 2. Живителен,
който поддържа живота на човека,
жизнен, й др1?гы, д, сйлы зсьът' се
живбтны. защо сьс' живозУва й
ходи жйвь члкь 33.2326; й прьва е
сйла наговср'на... а второ е гога (!)
йз'быра члкь добро ы зло... й трёша
с сйла йрость...й четврьта е сйла
желанГе да рёшь да желаемь сЪкогы
добро... й това сь чет ь;рите жив бтные
сйлы 33.233. 3. Животворен, който
дава .живот така й црква наша стаа
Йма чтнаго крта, дресо живитно що
ё въскрЬсйло адама за хва съмрьть
16 1576. животно пръво. Дърво в
Едемската градина, с вкусването на
чиито плодове според библейското
предание се свързва първорэдничт
грях; дървото на разума, на знанието,
на живота, й д8маше така, бе що си
сториль ибо й земли, й дето сЪдйшь i ia
херь’в1мЬ, й стбрил' си шёсто^крылгты
аггледетоне прЪсзань ваттами поють.
сгь сть сть Ть. затова се серафиме
нарицавать, дето йм' си повелЬль да
чювать животное дрьво 4 246
ед. ср. животное 4.246, 32.2276, животно
16.1576, живстно 17.1726, 33.232, 38.2836,
живэто 17.173; мн.: живбтны 33.2326,
животные 33 233.
животувам несв. (5) 1. Живея, прекар-
вам живота си по определен начин,
животувам й рё мй аггль, това е
правёдникь. й видФхь ейч'кы добрины
нюговы, щото бфше живот^валь по
зако[нь] бжш, й ейч'ко провэждаше
цЪлом1/дры1ойчйсто32.229б.2.2Кпгся,
прекареам живота си съвместно с
някого. й ты зарадй наше спсёше на
земли йвй се, й със' члци ей хбдиль
заёднб й животЗваль 4.245. 3. Живея,
съществувам като жив организъм.
й дрЬТы, д, сйлы зовьт* сс живбтны.
защб сьс' тЬ животУва й ходи жйвь
члкь 33.233. 4. Живея, преживявам
с определена материални средства,
прехранвам се. й на избранном^ члк!/
на домът' ms’ та сь харть’ларж. й со
нй го шо зёмамь та живоп’ва 3 196.
сег.: led. жт.вотЬ’за 3.196, Зед живст^ва
12.110, живтП/ва 33.233; плусквамперф.:
Зед. бЬше живот!?валь 32.2296; форма от
перф. тип: 2ед. ей живсп’ват, 4.246.
живувам несв. (1) Прен. Живея в съг-
ласие, в разбиратечство с някого.
сэнрьвЬнь той щё да сё покажс дббрь
й да прЬмлгчювз сЬкомК й да живзва
съгЬкь.го. (!) и сфкымК щё да сё
по клан Ь, й мир' ще да стрЬ'ва межд^
людште 18.187.
бъд.: Зед. щё да ж лв^ва 18.187.
живЬя несв (1) Живея, прекареам на
определено място живота си, оби-_
тавам. й тбизи ча Сговори аггль й ре
ми. ела сЛ’Ь мене паклю, да тй покажа
где живЪать сйч'ки стцш, й селища на
правёдны людТе кога прЪхбждать Сэ
тбизи свЪть 32.226.
сег.: Змн. живЬать 32.226.
живя несв. (17) 1. Живея, съществувам
като жив организъм. й пойде въ
пустыни, й !?зё си мал'ко истице,
кол'ко да живы 17.1656; нЪ тьк'мо
със' хлЪбь жйвь быва члкь. ами й
съслбво (!) 6ж1’е може члкь да живй
9.61. 2. Живея прекареам живота
си по определен начин, тбизи члкь пб
не може да йсправи защб члкь йма сэ
дай пбкань й сэ т4ло. й дша желае
ейкогы добро, й по ьбли бжт'а да жйви
по любы, а мнеэ идише ненавйди
34.2546 3. Живея, прекареам живота
си на определено място, обитавам. сэ
чплЪче, й рабе бжш що живйшь тУка %
тьзи пустыни, И сливать истинном^'
6s, не бЬгаи 17.166; смбкь го.тЬмь
тамо живЪше. и на сэнова мЪсто тр^ва
не растЬше 2 146; й щото живЪха
тамо зь градьть, тврьдЪ се рауваха б
мёне 32.2276; а бЪсъ щото живЪше въ
бногбзи йдола. вйкна з' голъ гла. нЬ
с'мь азь бь 39.3076. И Образно, амй
слово бжГе, щб живы s’ члка, това го
?чи на раз8мь 17.1726.
сег.: Зед. живйщь 6.43, 17.166, 17 1736,
21.210, Зед. живй 9.61, живы 17.1656, живы
17 1726, живи 34.2546, Змч. живать 17.167,
жйветь 20.2086; имперф.: Зед. жин-Ьше
2.1462,6.436,39.296, 39.3076, живЪц-е 6.416,
Змн. живЪл а 32.2276.
жизн ж. (2) Жизнен път, низ от съби-
тията в живота на човек, живот.
мца~ декемвр'1'а, s, жипе й жйз'нь
почь сты иже ч-бдесь иже въ сть!
бца нашего iepap'xa й чк дотвбр'ца
Николае миршликшскые 15.131; въ
не. по е по жйп'е й жйзнь прйбные
марш егуптЬнины 17.1636.
ед.: жйз'нь 15.131, жйзнь 17.1636.
жила ж: (2) 1. Жила, вид тьнки и
яка тъкан в тялото на човек или
животно, сухожилие, въ напокошни
дни шё да йзвади Ть едйнь горёщь
вЪтрь из' nV сто Micro на гюд!ето.
да ймь йссйпи жилито на сйч'кыте
й съдсэве сич'ки щото ймать щьть
да йсъхнать, cii ni. който жены йма
некразны щьть да сё мьчать догде
мётнать о бсил'нипа 18.178. 2.Жш,
подземна вода, струя, й пойдбше
йнеци й раскбпаше мал'ко и йви се
жйла всэднаа 11.103.
ед.: жйла 11.103; мн.: чл. жплитЬ 18 178
жителство ср. (1) Живот, времето от
раждането на човека до смъртта
му, жизнен път так'вбзи е было
жител'ството ctmV никблг/ блвеши
хрпане. й таваз! е была нгегова
работа, й така е 6V работиль съ ейч'ко
ерце. й Ьтбдиль W 6V. зарадй това го
й бь найпочёте, й TVxa на земли й на
нбето 15.155.
ед : чл. жител'ството 15.155.
житие ср. (11) 1. Житие; описание на
живота и дейността на канонизира-
но от хриетиянската църква лице.
мца демв!р!ё, е. жйт!е прп'бнаго сэна
нашего саввы бещеннагэ наставника
п^стынно^жйтелкмь 14.126; жиле й
жйзнь прйбные марш егмптЬнины.
блви бче 17.1636. // Животът и
дейността на определено лице, й
сэн'зи съббрь по праьйло йспытаха
сэ край жйтТего блженнош' IcjaHHV,
й найдбха го какь е [сэ] ба даровань
12.1126. 2. Житие, начин на живот
на определена социална група хора, й
д^мы пррчьскы mV рё. дето е дошьль
тбизи, й хбди по калэер'ско жйп’е,
щё да 61/де прославень, по сйч'кыте
пбетници, что съ по тьзы палестыня
14.1266; й тогази се врьна въ анткэхпо
при майка ей. й щЬше да пржме
йнсчьское жиле, да стане калберь
12.109. 3. Животът, преживелиците
на човек. чйни ми се да пбчнь да ти
каз^вамь жйт!ето моё що с'мь чинила,
та щешь да побегаешь сэ мёне като
кога 6tra члкь сэ замга 17.1686; й
да не потагшь твоего жйтТе, що ей
и как' си сйч’ко ми йсповъдаи мёне
rpt ш ном V 17.168.
ед.: жйт!е 8.55, 12.109, 12.1126, 14.126,
14 1266, 17.1636, 17.163, жиле 15 131, чл.
життето 12.1126, 17.168, 17 1686
жито ср. (2) Жито, зърната на хлебо-
дайното растение пшеница, й там*
щешь ю прода какь ищешь защо е
тамо глад' голЪ й ckVho жито 15.142.
ад. .жито 15.142, 18.2026.
житопродавец м (1) Жигпспродавец,
търговец на жито, корабникь н£кой
жйто продавепь наплъ-ли корабь свой
със' пшенйца. й щЬше да ю завезё на
фрён'ска земли 15.142.
ед. жйто продавеиь 15 142.
жлът прил. (1) Жълт, един от основни-
те Цветове на спектъра й йма майю/
тврьдЬ хь’бава, й йма й дрь’гыго брата
пбмладь сэ мёне, жльти космы ймаше
като гвбйте 5.366.
мн: жльти 5.366
жлътица ж. (36) Жълтица, златна
монета, й като сё выдЪха въ теснота
й рёкоше съсльзи (!). сты гесэр'пё
помогай на да се сэлФпимь ато сЪкы
сэ на да тй дадё по ёдна яльтица
39.3176; йзвади сэ ймашето ей триста
жльтйцы. й веза гы ь’ крьтй/ 15.134;
й щб бЬше Mt/ даль царь жлътйци.
раздЬлй гы по монастыре!е свой
14.129.
ед.: жльтица 39.31762; мн.: жльгйци 7.52,
9.696, 39.3176*, 39.3176, жльтйцы 9 696,
11.101, 11 105, 15.134, 15.135, 15.142,
15.1426, 15.1536, 15.154. 40.324, жльтйцы
9.696, жльтици 9.70, жльтйцы 11.1052,
15.13462, 15.135, 15.142, 15.1536, жлътйци
14.129, 15.155, жльтйцы 15.135, 15 1356,
37.2786, 40.324, чл. жльгйците 15 1346,
жлътйцыте 15.1356, 15.154, жльтйцыге
15.1552.
жлъч ж. (5) Жлъч; горчив сок, който
се отделя от жлъчката на човек
или животно, й кога гб вбдЬха сэша
\|/ёта крьвошицы, на распепе голь
съблЬкоха го, й жльчь го напойха
12.119; тогйва щьть да вйдеть й
пирбнетс дёто го приковаха съ тЬ й
гьбата дето го напойха със' бцёть й
жльчь 18.200; на распепе хво, вък^си
хс жльчь со ёвреете. бтй да йсцЬлй
адамбвото въю/шёше что въю?си ада
сё дрьвото 38.289.
ед.: жльчь 12.119, 18.200, 38.289, [ж]льчь
35.2586. жльчь 38.289.
жрътва ж. (5) 1. Жертвоприношение,
принасяне на живи същества като
дар на езически божества, парь
ма^имЗань прЬё й плЬнй скуты й
савроматы, на область рйм'ско
цар’ство. й хбдЬше со градь на градь
със' голЪма радо, й веселЬшё. (!)
й кблЬше совны й юн'ци й чйнЬше
жрьтва й млтва на бЪсооветс 9.63 2. В
християнството — принасяне на дар,
ястие или предмет, на Бога, придру-
жено с молитва, така е й за онова
бж!е идёте йлй па да рёмь. когато
стбри прркь гедесэнь жрьтва бь’ сй„рС.
сл^ж'ба 6t/ със' йспё мнеэго. й бь MS’
npie млбата 38.2896. 3. Жертва; оар,
който се принося на Бога, й така гь
бь npie гедесонК и йлпо. на др£гыте,
истТёто, й жрьтвата, й йз'горй й
38.290.
ед.: жрьтьа 9.63, 9.646, 38.2896, чл. жрьтвата
38 2902.
жръц м. (2) Жрец, езически свещено-
служител. й рё црь, да прТйд^ть
ейч'ки йдол'скыгё жрьце. сй_р(. що
сь като попбве. й каза ймь що йма
голйма ейла тбизи крть 4.22, й тамо
щб бЬха аполбноьы жрьце, ещрё
свещённици йдол'скы. видЬха апла
кэанна, како ^чи люд!е със' голЪмо
дрьзповёнТе 6.436.
мн жрьце 4.22, жрьце 6.436
жрЪбе вж. жрЪбие
жрЬбие ср. (10) Жребие; условен знак,
който се хвьрля или изтегля, за да се
определиреда за извършване на нещо;
жребий. катб щ£ха да йдЬ'ть айлыте по
ейч'кы свЪть й мЬтаахь1 жрёб’ю komS’
где се падне да йде 36.267; й тогйва
рё ймь црь. ёлате да метнё жрЬбе. й
да дадё сЬкыи но ёднб дЬтс змеютомк’
кбр'бань 39.3096 падне се жръбис.
Падне се жребий някому, определи се
нещо за някого чрез жребий, й голубь
йзлЬзе сё теслъта. й полЬтЬ на главъта
кэсифк. й рёче сщённикь Иосифа. на
тёбЬ се паднъ жрёбЗе, да приёмешь
двца гни, й да ю Слазишь 13.1246; катб
щ£ха да йдЛъ аплыте по ейч'кы свЬть
й мЬтаахк’ жрёб!е komS’ где се пйдне да
йде. й паднь се жр£б1ё аплк’ филпппк’
да йде на асшд'скЬ’ землю 36.267.
ед.: жрЬбе 6.416, ж$е61ё 6.416. ж$£б1е 6.416.
жрёбТе 7.492, 36.267. жрёб1е 13.1246, жрЬ6!е
36.267, жрйбе 39.3096. жрЬбе 39.3106.
жъден прил. (13) 1. Жаден; който из-
питва жажда, който иска да пие.
йдЬте сё мёне проклёти въ б’г'нь вЬчны
оуготванныи дЗаволк’, й на нктовыте
ан'гелы й ель гы. бти бЬ гладень, а
втё ма не нахраних’тё жьдень бЬхь,
й не напойх'те ма 18.2036; гладны й
жь дны ейч'кыте члци. щьть да вйкнат1
з' голЪмь гла. сто ти се поклоних’мё
ейч'ки тебЬ 18.192. 2. Като същ. Чо-
век, който изпитва жажда; жаден
човек ако се надЪех'те да вы ^пазй.
а вые бйх'те стру'вале й пазил е мойте
д^мы щото вы бЪхь зарьчаль, й
кипы. оставиль. да нахраните гладка,
да напойте жьдна. да бблЪчёте гола
18.2056; ами что стбри, сЬкыи днь
храните гладны сиромаси, й напом-
ваше жьдны 15.1336; "ёлате й вые мой
члцш, който сте любиле сыромасй...
й конто сте напоивапк жьдны й който
сте пр!емале пьтници й чюждйн'пи на
зло вр'Ьме въ кыиата ей 18.2026. 3.
Прен Който неудържимо жадува
за нещо, алчен, нйрдё не мбже да сё
смири й да сё йтищй, догдё го ьекге
съмрьть притйсне, све ё жьдень на
срёброщюбЧе, й сэ срёбродпббТа
пбжльти катб злато 31.2206.
ед.: м. жьдень 1.6, жьдень 18.2016, 18.2036,
18.204. 31.2206, жьтна 18.203, 18 205,
18.2056; мн. жьдны 15.1336, 18.192,
18.2026, 18.2066, жьдны 32.2256.
жъднЪя несв. (1) Жаднея; изпитвам жаж-
да, желание да пия нещо; жадувам. ами
ако шёшь чёдо шо ей поелх’шаль сега,
бстави си на ерцёте lira д8ми. защо знай
що ще да ти бъде. щёшь да ллад^вашь, й
да жьднЬешь. йголъ дахбдишь2.10.
бъд.. 2 ед. щёшь да жьднЪешь 2 10.
жъдост ж. (1) Жадност, потребност да
се пие, жажда, а нощи думать кога
ще да Ть днь да се вйдй със* др8 жйна
да ей под^маме да не мйслы гладость
йжьдость 18 193.
ед.: жьдость 18.193.
жьдувам несв. (5) Жадувам, изпитвам
жажда, искам да пия нещо. члпи ако
дЛнманите ваши гладУ’вать, а вие ги
нахралЪте ако лй .кьд^вать. а вие ги
напоите 31.223; й не ns’uja го иЬкои
ейл'никь да пойде на трапёзата. й
тврьдЬ mS' е оейл'но, защб м8 не
давать да йде катб гладазз йлй ms’ не
дйва да те, катб жъд^ва, така э й въ
днь судный 12.1186.
сег.: Зед. жъдЬва 12.1186, Змн. жьд!?ва:ь 1.5,
жьдк’вать 31.223; имперф.: Змн. жьд!?ваха
32.228, форма от перф. тип Змн. жьдк’вале
32.2266.
жъдувание ср. (8) Жаду ване, жажда,
потребност да се пие. й мнеэго жёны
непразны щьть да сё Ь'быжть сэ гладь й
сё жьдьваше, сё антихрг'ста в; нгеговите
дни 18.1786; й дан намь да сё напоймь
вода, бти йзмйр.чмё сэ гладь й сё
жьдчвашё 18.190с
ед. жъд8вал!е 176, жьдувашё 18.1786,
18.1906. 18.192, 18.194, жьд8ванТе 19.2076,
31.222, жьдйчаше 39.314.
жъждек прил. <Л)Каг,ю същ. Лице, което
жадува, усеща желание да пие. амй
и ные братке кога вйдй сыромаха, йлй
пътника й чюждйн’ца, йлй гола, йлй
гладнат о й жьйтаго. й не въведём го вь
дбмы своё... знай чё самого ха ба й Та
нЬ смё поканиле й иахраниле 3.176.
ед.: м жьзйнсго 3.175.
жъзльник м. (1) Лице, което носи же-
зъл по време на някакво церемониално
шествие, амй пакь въепоменй за
богатаго лазара, что м? се придаде
сё бслир'стьото. дёто се лблач-Ьчеше
(!) 8 златы сэдёжди. й тол'кози npi
нгего йд'Ьха’ жьзльници й сМ нгего
даронсэс'ци 12.П8.
мн., жьзльниви 12.118.
жъзъл м. (])Жезъл дървена тояга. амй
школь праведны й той със патерицата
си прЪмйпа 1сэр'дан'скаа рЪка. като
й сам'сй рё. съ жьзлом' бб еймь
np-Ьидохь иордань. й това ейч'ко бы
да в£р8ваме ные 16.1626
ед.: жьзлом' 16-1626
жъна несв. (10) Жъна. режа със сърп стъб-
лата на зърнени култури в нива, и т бизи
гедесэнь ёднЬ’щь жънЪше. й вй,дЬ npi
сёб! ей архттла Михаила 11.876; м8жь
Hi кои сё Micro фер'манско. въ г.р£ме
жётвы, пойдё да жъне ка нйву свою,
10.77; й нй ёдйнь не поЩ’ма ёднакво.
нито знаиха когй ще бн'зи брйчь да
дбйде да ей жьне нйвата 18.1836; й
видЬха онази лива орачютом8, й па
фтасата да сс жьне 18.1836.
сег.: Зед. жьне 5.33, 18.1836, жьне 10.77,
ж'нь 12 118, имперф.: Зед. жънкше 11.876;
аор.: Зед. жьнъ 10.77; страд.' сег. Зед.
сё жьне 18.1836; бъд. Зед. щё да сё жьне
18.18363 * * * * * * * *.
жьгва ж. (7) 1. Жътва; времето, кога-
то се жьне. м(?жь нЬкои сэ мЬсто
фер'манско. въ врЬме жётвы, пойде да
жьне на нйв8 сною 10.77; затова й той
не бы достбень сднъ кап'ка всада, защо
пб есень не сЬа, й дойде жътва не ж'нь
12.118. 2. Лято. едно от четирите
годишни времена, и въ прбтЬть йма
зод!ё, что ё добыт'кь. бвень, i юнець,
й близнеиь. а въ жётва е ракь, й львь,
й дЬва. въ есень е йремь, й скор'ша,
й стрЬл'пь 33.2406; й пролить ё со
фёр'варъ зе. до. ш, ма!а. й сэ, ш. маТа,
до, кз. ав‘г8ста, зове се жьтца 33.2406.
ед., жътва 11.936, 12.118, 33.2406, жёгва
33.240, 33.2406, жьтва 33.2406, жётвы 10.77.
жътвар м. (3) Жътвар; лице, което
жьне. й б’Ьше ьрЬме жътва. й оуготзи
аввакь’мь сочиво варёно да сэнесе
на жьтваре на селбто своё... й като
сэхбждааше при жьтварете. оусрЬте
го архггл' михайль на пв'ть 11.936.
мн. • жьтваре ] 1.936, чл. жьтварете 11 936,11.94.
3
з1 числ. бр. (18) Своем. 7. й мр!а стань,
й постьпи.з, стъпкы, й дойде 8 майка
ей 13.1226, й онази землй бЬше
свЬтлйва сэ сребро, з. пьгы 32.2276;
й лежа нич'кй на земли, з. днй. плаче
й моли се 68 2.10. // В състава на
сложно числ. 31. Седемнадссет. 17
й стбри алё§1а. зг. гбдинь прЬ црквата
бгорбдична. й 8гбди г8 68 своём8
40.3216; й каза м8. какь < досёга. зз,
гбдинь 8’ нкго дошьль ёдйнь сырома
40.323.
з 2.10, 2.126, 2.146, 4.24, 6.482, 13.1226,
14.127, 14 1306, 17 1686, 18.1856, 18 186,
32.2276, 40.324, з 19.208*, 3140 3216. 40.322,
40.323.
з11 числ.редно (3) Седми. 1скан1ез... също
е това. бти е сэ дЬ'мыте валааь ювы, това
пё познаше й раз8мЬше 33.2446*. // В
състава на сложно числ. 31. Седем-
надесети. мца мар'па. зг. положено
бы тЬло алёЗ'йо бжйо члк8 40.324; й
прблЬть с сэ фер'варь, 31, до, ш. мма
33.2406.
з 33.2446*, 31 33.2406, 40.324.
за предл. (698) 1. За означаване на мяс-
то. където някой или нещо се залавя,
хваща за нещо друго; за а майка м8
го оузё за дёсн8 р8к8. й въвёде го
вътрЬ гдёто ей спи 12.109, й като
йдЬше Ссэакумь посрЬшна го анна, й
хвати се за ш'1жтъ м8. й ре. сега видЬ
бти мё блвйль гь бь тврьдЬ 13.1226;
й видЬ. й сё бвёнь дрьжимь й за рбгь
привёзань б дрьво 11.856; й св£за
стыи змеатого за грьлото със* бж!ё
погелЬше 39.311; с ббЬсень фштиппь
на дрьво за нсэзЬте 35.267. 2. За озна-
чаване на времето, през което трае
действието; за, в продължение на.
и за два днй дойдоха до морето й
найдбха гемТа 5.32; й сэтамо плавах8
за, м, днй, до селев'кТю 6.416; й на
одно потбчище сЬдЬ на въеточнаа
страна, за, g. годйнь 14.1266: й тамо
се мли 68 за о днй. й свЬщи пали й
днесь й нощёсь 14.1306; ако лй не
знаешь ч'к е. да пйгашь за дв$ нёлы.
догде м8 се найде стбпаниныь ] .7; за
ёдйнь ча € прЬвратень на зло. за едйнь
ча м8 ладна пбемйвашё. за ёдйнь ча
м8 се йз'корснй ейлата й юнашъството
31.216. 3. За означаване цел та на
действието: за. й видЬ тогази агглы
какь дойдбше за дшьта м8 й ъ'боа
се 15.1506; амй й прркь двдь рё, за
с8дь 6ж!и тамь поставиха прЬх8бави
прЬстбле на с8дницата бж!'а 18.179;
й съкр8шённыте пр’шма и поставЬм*
гы за похвала й знаыни й прсчюти по
сйч'ка земли 34.2536; й рё валаамх, аз'
те за цр!?го зовйхь а ты др(?го чйнишь
33.243; сон’зи лрбсмкь.. йще тьк'мо
за саблЪклб, й да се нахрапи 3.18. азь
за добро с'мь дошь ль. раз'бра какь ё
вашъ законь велйкь й добрь 17.1646.
4. За означаване на чред назначение -
за какво или на кого служи, за какво
се използва нещо; за. а не мбжеше
да сё намЪри замо по сонбва мЬсто
мраморе за пстрЪба за вйдзше на
чёр'ксьата 39.312; й на сЪвер'на
странь найдё дбмь голЪ, й место
ширбко за слУггвапе 14.127, й ейч'ки
воды щотё са за живбть на лю дзете
со ба даровании ато гы бо.тЬргето
зарФ аспри продавать 31.2196; ораче
йма обычаи, кога йма нЬкои добра
шва за сЬане. й ако не йма сам’сй
сЬме да ю засЪе. a lie заемлютг со
др!?гы. сЬме, й сЪють 11.84; й рё...
гтУ дрььа и ебгнь й нбжь. ами где
свень за заклаше бче 11.85; й принёсе
просфора за матОёа, й принестише
се 37.280 5. За означаване цена на
нещо, за. й рё mV старець. сопрьвЬнь
€ юшень за, й, жльтйцы 15.1536; защб
сё не продаде това Mvpo, за триста
пФнезе й да сё раздадё по сыромаси
34.2506. 6. За означаване причината
на действието, за, заради, пиради.
а царица повелЪ на слУтыте ей, да
затворить вратата, да не ЙтЬзе гсоаннь
да й досажда за тсва лоз!ё 12.1136;
й^ где раз'берЪше или найдЪше
хртганина члка, а той пустЪше да го
У'бТють. и мнсэБЙна йд^ха на мЗ?ка за
любовь й за йме хво 9.616; десёто е
пакь заръчаше, да ти се не поревне,
йлй да завидишь нЪкомУ за нФщо
1 76; й за fia нктовы правёднш
дУмы... та гб ненавйдЪше царица
евдоа'Га 12.1126; тогава мрьсиыи црь
Д1сжлит1ань радостень бы за мнТето
ctmV 39.2996.7. За означаване на лице,
което се възприема в качеството
на друго лице; за, като. а члдите не
шьть да гы тачать й да гы Ймать за
Попове 18.1796; й ймаше ю за майка,
й слУттваше й, доде сь прЪстави бца
6.41; пр^давам' ти азь тегбзи мом*ка,
npt ба й прЬ стыи агглы да го
Ймашь за сына 6.47. 8. За означаване
обекта на речта, на миелите или на
чувств ата за й много д^маха за тебе
зло. й молнха mV се да йлЬзе въ rpd да
тё Умори 6.44, двдь црь. за так'визи
жёны чрркУваше 8.56, й ные въйстинУ
да рёмь за нкгева майка, блжёна ей
ты со ейч'ките жены 12.1096; й сон’зи
разУмвыи моужь стаи ь й мыс лы за тьзи
работа 3.19; й ничто да ймаше мйсль
за мйрь, йлй за добра содёжда да се
соблЪче. йлй за дбмь й за стока 8.555;
й ейч'ки днй й нощи на бдЪнТс, бЬше.
й плйчаше й тьгУваше за п(?стынмта
8.566; амй й ейч'кы що сё намЬриха
тамо на кор'банете. оудивйха се за
това чюдо 39.300; й домилЬ mV за
адама, й за ейч'кы рсб чтс съ со адама
38 285 // За означаване обекта ча
писмен текст' за, посветен на. со
кипы бытёискые за авраама, й агари
11.846; катб й днешното evni’e чтб
йма възвёдеше за ослето 34 253. 9.
За означаване обекта на действието
при глаголи и съществителни, за. й
зова катб глёда чё плачють за мёне
ейч'кы. мнсёго жалость нападе на мёне
12.1196; и пбмли се 6V захар!а за шею
13.124; нъ мал'ко наказУва на кол’ко
да сё покаёмь за грЪховете наши 1.4;
амй гй’стихь, за влк- ан'тзсохгйскаго.
й за Еар'да_вУ’р!а гпдара, да дойде
със' хшйадо люд!ё 2.15; й тол’кева
любЪше стыи димйтр!ё сол^нс’цш
люд!ё. й така се грйжаше за т£ 9.726;
блате й вые... който сте ймале, грйжа
за сыроти й за сыромаси 18.2026; й да
пбзнишь. шё да б1?де йскашё за крть,
дего распёха на нкто ic ха 4.23; амй
йдЬте на мЬстото дёто е нагбтвеяо
за дгавсла 18.205; й рё mV пакь аггль.
Mwvcea щё да те дадё фараон^, й той
помощь за тебе да стбри 12.1116, да
знаете й това. бти кби йма зла жена,
файда за грФхове свой прТёма 21.211;
й гь бь затова вълбжи въ ?мь захар'1'ю
пррк!/ да й обручи за мЧ’жа. да погуби
хьпрость бъсбв'скаа 13.124; не ли т!
е мйло за твбата младость, й х^бость
9.656.
за 1.33, 1.36% 1.4% 1 56, 1.66, 1.7% 1.76, 2.92,
2.96% 2.106, 2.116, 2.13, 2.136% 2.14, 2 146,
2.15s, 2.156. 3.16. 3.166, 3.17. 3.176, 3 18.
3.1863, 3.19, 3.21, 4.226х, 4.232, 4.236х, 4.244,
4.256, 4.26, 5.27, 5.28. 5.30, 5.316, 5.32%
5.326% 5.34, 5 38% 5.39, 5 40б2, 6.41, 6.41 6,
6.436, 6.444. 6.45, 6.466% 6.473, 6.476. 6 482,
6.486% 7.49 , 7 495, 7.5062, 7.52, 7.526% 7 53%
7.536% 7.54, 7 5 46, 8.55% 8.5 56’, 8.562, 8 5 66,
8.57, 8.576, 8.58% 8.592, 9.606, 9.61% 9.616%
9.626, 9.63% 9 646% 9.65% 9.656, 9.66, 9 67,
9.68% 9.686, 9.692, 9.706, 9.71 б2, 9.726, 9.73,
9.7362, 9.746, 10.78, 10.786, 10.79, 10 796,
11 81, 11.816% 11.83, 11.84% ] 1.845, 11.852,
11.8565, 11.864, 11.872, 11.8Л64, П.88, 11.886,
11.89% 11.896, 11.90% 11.906, 11.916, 11.92%
11.926% 11.93, 11.936, 11.946, 11.95, 11.962,
11.97, 11.986% 11.9964, 11.100, 11.1006,
11.101% 11.102% 11.1026, 11 103, 11.1036,
11 104, 11.1046, 11.107, 11 108, 12.109s,
12.1096, 12.1106% 12.111, 12.1116% 12.112%
121126% 12,1136% 12.114, 12.1146, 12.1154,
12 1156% 12.116% 12.1166, 12.117% 12.1176,
12.118% 12.119, 12.1196’, 12.120, 12.1206%
12.121% 13.1216, 13.1226, 13.123, 13.12362,
13.124% 13.1246% 14.126. 14.12662. 14.127,
14.1276, 14.1286% 14.129, 14.1296% 14.130%
14.1306, 15 1326% 15.133. 15.1336% 15.1 382,
15.1386, 15 140, 15.1416, 15.1426, 15.143,
15.144, 15.1446, 15.147, 15.14762 15.149,
15.150, 15.1506% 15.151% 15.1516% 15.1526,
15.1536% 15.154, 15.1546, 15 1 562, 15.1566%
16.157, 16.1576, 16.158, 16.1586, 16 1594,
16.161% 16.1616% 16.1626, 16.163, 16.1636,
17.1646% 17.165% 17.16762, 17.1686', 17.170,
17.1706, 17.1716, 17.172’, 17.1726, 17.1736%
17.17464, 17.175, 17.1756, 17.176, 18.1772,
18.178% 18 1786, 18.179% 18.1796, 18.180%
18.1806, 18 182% 18.1826% 18.183, 18.1836,
18.184% 18.1846% 18.185% 18.18562 18 186%
18.1866% 18.1876, 18 1886, 18.1896, 18.191,
18.1916,18 1926%18.1936% 18 1966% 18.197,
18.198% 18.1986, 18.2006, 18.20262, 18.2036%
18.205, 19.2076% 20.208, 20.2096% 21.2106,
31.2156, 31.216% 31 2166, 31.218% 31.2186,
31.219% 31.2196, 31.2206, 31.221, 31.2216,
31.222, 31.2226, 32.223, 32.2236, 32.22562,
32.2296, 32.2316, 33.232, 33.2326, 33.23362,
33.234% 33.23462, 33.23 56, 33.236’, 33.23663,
33.23762, 33.238% 33.2396, 33.241% 3 3 241 б2,
33.2437, 33.2436х, 33.2442, 33.2446’, 33.2456,
34.248х, 34.2486, 34.24 962, 34.250, 34.25064,
34 251, 34.2516% 34.252, 34.2526’, 34.2532,
34.2536% 34.25462, 34.2554, 34.2556% 35.257,
35.2576% 35.258% 35.259, 35.259 6, 35.2606,
35.261% 35.262% 35.2626’, 35.263, 35.26362,
35.26562, 35 2662, 35.267% 35.2676, 36.2716,
36.2722, 36.27 262, 37.275% 37.277, 37.2776,
37.280, 37.2806, 38.282, 38.2846х, 38.2852,
38.286, 38.28 662, 38.2873, 38.2886, 38.289,
38.28962, 38.290’, 38.2906% 38.2916%
38.292% 39.293 , 39.2936, 39.295, 39.29562,
39.2972, 39.29762, 39.2986, 39.299, 39.2996,
39.300, 39.302, 39.3026, 39.304, 39.3046,
39.3056, 39.306, 39.307% 39.3086, 39.3096,
39.3106% 39.311% 39.312% 39.3126, 39.314,
39.314б2, 39.3156% 39.316, 39.3166% 39.317,
39.318, 39.3186’, 39.319, 40.320, 40.3206,
40.321,40.3216’, 40.322% 40.3226,40.324% за
34.252.
за зашо (!) вж. защо
забавя се св. (5) Забавя се, задържа
се някъде повече време, отколкото
може или трябва. й збсима като стой
понйкньль пойсправи се мал'ко да
вйди що сё мнеого забави на мбл'ба
17.1676; й Сэ сйч'кыте пррци нй
едйнь не не (!) бета догдё не прорече
за днёшныи днь амй ные^ади да се
не забавимь, да оставй прр чьствТата
ато да скажё празник^ дымите 33.236;
й да знаешь ебнази црква доврьши
се. зарадй защо се ты забави мнсэго
врЬме, й бн'зи болйринь что ть е
nl/стйль найдё тамо др!?гы мраморе
9.69.
сег: 1мн. се забавимь 33.236; аор.: 2ед. се
забави 9.69; Зед. се забави, 17.174, сё забави
17.1676; 1мн. сё забавих'ме 33.2456.
забия св. (1) Забия с удар вкарам нещо
остро в друго, вбия. й забй бнъзи тойга
% земли като м? бЬше заповЬдаль бь,
де го м1/ се нви като бтрбче младо
37.2746.
аор.: Зед. заби 37.2746.
заборавен прич (1) Като прил. Заб-
ранен, който не се помни, ето чё
йзлЬзоха нгёи насрёща пакь др^гы
дх'хоове старешени бЬсобыскы. й
нбсЬха й нёини заборавени грЬхоове
32.230.
мин. страд, мн.: заборавени 32.230.
забораьлям вж. заборавям
забаравя св. (8) 1. Забравя, престана
да помня нещо. й катб й подх'ма апль
слад'кы дьмы, та ей заборави болесть
на бкбто 36.271 2. Забравя; не обърна
внимание, не помисля за нещо;
пренебрегна. амй да посетишь на ги.
й да ны наведй млть твоа ги. й нед£и
се бстави да нё иоглёднешь на тъзи
неправ'дъ, нй да заборавишь нашата
съмрьть. йзвади на со рЬ’цЬте врагеэвы
15.1466; въекрнй въскь’ю спйшь
ги, защб заборавы напп’ нйщетЬ, й
грйжа нап.а 8.586. 3. Забравя; не се
сетя. пропуска да направя нещо й
раскага се збеима, какь не иопйта
бнъзи, прпбббкица какь й 61 ше йме,
й скръбЬше кань се залйса со страхь,
та заборави 17,175.
сег.: 2ед. заборавишь 15 1466; аор: Зед.
забора вы 8.586, заборави 17.175, 36.271;
страо. сег. Зед. се забооавы 16.1596,
се заборави 31.2L562; бъд. Зед. щё да сё
заборави 18.1936
заборавям несв. (4) 1. Забравям, прес-
тавам да помня нещо. амй со бче чтныи
стыи чикс лае. не забс павЬи рабы
своё дето ти пбчестно чинать наметь
15.155; не заборавлми брате, дётб
каже двдь прркь. со стра члчьекыи да
сё не абойшь 12.1186. 2. Карам нещо
да се забрави, да се изгуби; погубвам.
безаконно пТйн'ство tfMb потУбЬва. .
а на хытры [мастора] масториата й
заборавЬ й збрьк^ва й j’/мьть та не
мбжать да смйслать съ рьдЬте ей
как’ва работа да чйнать 20 2086. себЬ
си заборавям. Самозабравям се,
изгубвам човешкия си образ, зл& на па
тогйва който шать вино съ с'вир'щи й
със' тьпане, та сё ббыйдать й опйвсть,
й самы сёбЪ ей заборав1ть катб дивы
свйше 18.198.
сег.: Зед. заборавЬ 20.2086, Змн. заборавЬть
18.198; пов.: 2ед. заборавлми 12.1186,
заборавЬи 15 155
забраня св. (4) Забраня, не позволя на
някого да направи нещо. й збеима зё
да й се покчони. а тиа м>' забрани, й
не даде Mtf да й се поклбни 17.174,
па дето са правёдны на земли, пе мх'
заоранъха да рё истинна 39.296.
имперф : Змн. забранЬха 39.296; аор.: Зед.
забрани 17.174, 33.2346, прич.: мин. страд,
ед.: ср. забрани но 8.57.
заваря св. (1) Заваря, намеря някого как
прави нещо, сваря. й въ ёдйнь днь,
ёдйнь калЬ'терь йзлЬзе вьнь, й завари
го, че си дава йстицёто на сыромасй
2.106.
аор.: Зед. завари 2 Юб.
заведа св. (57) Завеса, отведа някого
ня къде. молю вы се да мё заведёте
при вашего воевода й пс го завёдоха
6.476; й завёде ма на поль’нбшна
страна % тбизи гр а, дето бЬше рЬка сё
полх’нощь 32.228; й тойзи хс завёде
Оома й пр7>даде го Сэном^зи кйгць’
аввань 7.495; азь тёбе не щь остави
да ходишь по тъзи землщ, догдё тё
не завед# вь пркбвь Тню 13.1226 //
Отведа някого някъде насила, при-
нудите чно. й напоконь завёдсха
мом'цш стго въ тьмнйцЬ1 й прострёха
го на землю, й Ttfpiixa Mtf нсэлЬте въ
клады 39.299; а сега ты ме тёглишь
найбрьже къ к' сЬ’дпо. кога ма заведёшь
на страшны с(?дь, кой рЬчи да продЬ’ма
прЬ ба 31.2186.
сег.: led. заведи110.782,13.1226,2ed. .заведешь
31.2186, Зед. завёде 9.626, заведе 31.217,
заьедё 31.2216, завЬ 36.2716. 1мн. заведемь
13.123, 2мн. заведёте 6.476, Змн. заведьть
32.228; аор.: Зед. завёде 5.336, завёде 6.41,
6.48, 7.496, П.97, 13.1246, 15.1386, 15.1436,
31.2216, 32.2282, 32.2286, 33.2426, 36.272,
37.274, 38.2926, 39.3145, заведе 38.2926,
Змн. завёдоха 2.135, 11.996, завёдоха 4.236,
5.30, 5.37, 6.43, 6.476, 9.636, 9.64, 10 786,
11.10562, 12.1196, 39.299, 39.300, 39.306,
39 3136, заведоха 12 117, 36.2726, заведете
13 1236, заведоше 14.128; бъо Змн. щьть
да завед#гь 9.64, щьть да завёдьть 39.319,
съссъкр. инф. led. щъ заве 10.78; пив.: 2ед.
заведи 5.406, 2мн. завсдЪтс 11.104, описат.
1мн. да завёдемь 13.123; прич.: мин. страд,
ед. м. завёдень 9.68.
заветувам несв. (1} Завеждам, отвеж
дам някого някъде. авраамь сЬкогы
завед#вашс члка дима ей, а той нй
ёдяэм# нйчтб не даде, дето тбл'кова
ймаше ймаше 12.118
имгл-рф.: 3 ед. завёдь’ваш: 12.118.
заве:а св. (4) Закара.ч нещо някъде.
коуабникь нЪкои напльни корабь
свой със' пшенйц# на онова врЪме.
й помыслы да ю завезе на фрён'скаа
страна 9.696.
сег.' 2ед. завезёшь 9.696. Зед завезе 9 696,
15.142, пов : описат. 1мн. да завезёмь 9.696.
завезувам несв. (1) Завързвам; с врачу-
ване и магии правя така, че някой
мъж да неможе да има полов живот.
тогйва щьть да въекрнать й па
жёны... който врачевать й предавать,
й задавать, й завёзхвать младен'ци
й отрывать людге та пол^дЪвать
18 1976
сег.: Змн. завёз#вать 18 197б.
завидениеср. (3}3авиждане; чувствона
завист и злоба към някого. й сьсЬдинь
щё да бмрьей женьта с ьсЬдйн# своем#,
й ще да ё крьвбмЪшьство. клевёти,
пр!.сл#шаше. завйдйше. ббаждаше,
камат'ство, лаком'ство, й др#гы мнеэго
злыни щотб стр#вать члците 32 224
ед.: завидите 1.76, 39.319, завйдЪшё 32.224.
завидник м. (2) Завистник; лице, кое-
то завижда някому. й тамь бЬха
гюмрюк'чТе, й ненравёдны лакомници
без’срамн ы. хайд# ге, кесеще, приелйп-
ници. завйднини, немйтивы. пшницш
32.2286.
мн., ззвйдници 32.2286, чл. завйдниците
11.926.
завидя св. (34) Завидя: изпитам чувство
на завист сэ злФ тогйва томь'ва дето
завйди съсЪдин# своем#, йлй женьта,
йлй ймашето, йлй къщата йлй
рббТсто, йлй лбзТето 18.198; а дУаволь
завид£ пръвом# члк# адам#, щб гб бь
почёте й састави го въ рай да глёда
сЪкогы слава бжТа 3.16; бти защб бЪше
тогази започёль хс да чини знамёше
й не бЪха сэнТа са чоутовши людТе.
и тбл'кова се не раз'бра съдЪ. й не
вЬроваха мнеэзы затова й архТерёете
тол'кова не завидЬха 34.2516; десёто
е пакь заръчашё, да ти се не порёвне,
йлй да завйдишь h£kgm# за нЪщо. нй
на къщата м# нй на сёлището м# 1.76;
и щьть да сё у#вать, й да ей завйдеть
ёдйнь др#гым#, й щьть да сё мразЪ т*
18.180
сег.: Зед. завйди 18.198, 18.1986, 31.216,
1мн. зайиме 38.2936, завйдиме 39.3076,
завидй 39.319, 2мн. завйдите 18.2046, Змн.
завидеть 31.217; импе.рф. • Змн завйд!ха
34.2516; имперф. (?), аор (?) Змн. завйдЪхК
15.145; аор.: Зед. завндЬ 2.106, 2.14, 3.16,
4.256, 5.32, 9.626, 10.776, 11.846,, 15.1316,
завйдЪ 3.16, 9.70, Змн. завидЪха 4.23,
12.1196, 34.2516, завйдЪха 11.926, завндЪх#
15.1396, завидЪхт 34.2516; плусквамперф.:
Зед. б£ше завидЪль 5.276, завидЪль бъшс
33.2346, бЪше завидЪль 35.257; форма от
перф. тип: Зед. ё зазидЪль 5.306; бъд.: Змн.
щьть да ей завйдеть 18.180; пов.: 2ед. завидк
1.76, описат. 2ед. да завйдишь 1.76.
завист ж. (12) Завист; чувство на
злоба, яд към някого породи неговото
благополучие или лични качества.
посем'сега прЪстанъ зависть фари-
сёискаа. й #мйри се вражда 1#дёиска,
й съврьши се, д#мата на книжшщизе
35.2596; зара" това блвёнТи хрпане
да се чюваме сэ сЬкы грЬхь сэ
к#р'вов'ство сэ краж'ба сэ неправы, сэ
бклевёт#ван]е. сэ ббаиша, сэ мапй сэ
д#ш'ман'ство. сэ каразь. сэ обыадёшасэ
шан'ства. сэ завйсты 1.8. имам завист
и дръжа завист. Завиждам. й имаха
зависть на ха зашб въекр Ьшава мрьтви
й готвЪха се да го #бпбть 34.2496; й да
смё незлобивы като дЪца. защо д’Ьтё
нйкога не дрьжй мъсть. йлй зависть,
ами ако го быешь днёска. (!) а >'тре тс
па любы 34.2496.
ед: зависть 9.626. S.676, 12.113, 13.125,
15.145, 15.1566, 33.246, 34.249б?, 34.254,
35.2596, завйсты 1.8
завистлив прил. (3) Завистлив- който
завижда, изпитва чувство на завист,
злоба, яд. й коа ти 6t ноужда, та
пр’Ьдаде сна моего на завйстливете й
поганы ёврёе 35.262; амй завйстлывй
дТаволь вйдЪ какь сэстьпа сэ нгего й
приходеть къ 6s’. стбри да псвдйгнь
сэг'нь й запалй йрбвь дсэмь 36.272.
ед. м. завйстлывй 36.272; мн.: завистлйвы
35.2616, чл. завйстливете 35.262.
завистник м. (8) Завистник; лице, кое-
то завижда някому заради неговите
успехи или положителен качества
ами пакь й дтавсль съшп врать, й
завйстникь на соланине, защо йма
любовь ctmS1 димйтртю. что йзнаидё
да ймь стбри пакость, да гы щтЬдадё
9.72; видиш' лй какь любы Ть сэ
млады й незлобивы дЪца славослбвУё,
какь нёмаха й тЬх'ныте бащй так'вбзи
с$це да съ незлобивы като и дЪцата
ймь. амй ofexa лёкавы й завйстници
34 2496.
ед.: завйстникь 9.72, завйстник' 35.2576;
мн.: заьйстници 10 76, 11.96, 15.145, 15.147,
34.2496. чл. завйстнпците 35.2596.
завия св. (1) Завил, свия, изплета (ве-
нец). й да раз^мЪемь д^мыте бжш дето
думать за нктовыте стц'У'и. защо, като
едйнь члкь дето ё събраль сэ мнсэго
разлйчны цвЪтоове, й завйе едйнь
хйбавь вЪнць. й дар^ва го eI-komS'
hk)66bhomS’ члк# 9.61.
сег.: Зед. завйе 9.61
заводя чесе. (2) Вкареам, въвличам ня-
кого в нещо против вилягпа му. знайте
блвенги хрпане малы й велйкы. защо
безаконио шан'ство s’Mb нО1Уб£ва
й лёд ость ст рёва. й людУе въ ipi
нам^рЪ, шйн'ство на цр’Гёто пёста
землйта ст рёва, й людте въ роб'ство
заводи 20.2086.
сег : Зед. заведи 20.20862.
заврътя св. (1) Завъртя; приведа някого
във въртеливо движение около себе
си. четврьто, пектикГнь да рёшь
едйнь дрхТы се хвДтЬше за ркка й
кби кого мбжаше заврьтЬ ёдарюваше
го где съ с печатне, пета б’Ьше бор'ба.
й кби павййше на тУа е йгри. a fie
го вЪн'чаваха със' пвЪтоове сэ дйвы
маслыни 34.252.
съкр. инф : (мбжаше) заврьтЬ 34.252.
завръх предл. (1) За означаване на мяс-
то. което се намира в най-горната
част на нещо; откъм върха на, за
върха на. тогази го грабнь архггль
михайль защрьхь главъта ms’ й занеие
го ё вавулонь S’ сэн'зи трапь при
львеэвете 11.936.
заврьхь 11.936.
завеса ж (4) Завеса; приспособление
от плазп или друга материя, което
служи за преграда; перде. й бжУа блгть
йвй се на раба своего, като прьвЪнь
при анастасУа цара. като ?лазЪше S’
цар'скыте полаты със' архУерёете.
й кога бы вырЬ при завись отвори
бь бчйге napS 14.1286: защо пом fens’
сщённикь за мртю, какь б’Ьше чйста сэ
плЪме двда цра. й сЪд’Ьла вт. гбдинь еъ
црковь гню. й затова стбриха зав tea
цркбвнаа 13.1246.
ед.: зав-Ьса 13 1246, 35.2616, завись 13.1246,
14.1286.
завЪт м. (1) ветхий завЪт. Старият
завет, предхристиянската част от
Библията. пйше на вёт'хыи зав!ть,
като бь йскёсюваше авраама й рё емё,
аврааме аврааме. пойми сна своего
ььзлюблтепнаго 11.85.
ео.: завЬть 11.85.
загина св. (10) 1. Загина; умра от
не.естествена смърт. насилствено.
далй (!) ка войска загйналь йлй (!)
сэ звЬрсэве йзед!нь. йлй (!) сэ саб!а
посЪн’. йлй сэ гладь й сэ жьдйвашс
заморён' си 39.314; амй ты как' ей
смЬаль та ей дошьгь т^ка да загниешь
сэ зле съмрьть 39 3106 2. Престана
да съществувам, бъда унищижен. й
йз'гори златыте богове, й нйчто не
оста сэ гЬхь. й дарь побЪгна й дУмаше
со телекс мёне, загынаха мойте богове.
сэ новелЪше матОёово 37.2786. 3.
Прен. Пропадна, нотъна в грях. й
рёче ms' блженныи сГмеёэнь не пйтай
мё влко сэ кыд! с'мь тУйа дошьль, йлй
сэ кой с’мь рсэдь. амй спей й йск8пй
ми дУшьть що ё загыньла 2.10.
сег.: 2ед. загынешь 9.656, загйнешь 19.2076,
39.3106, 1.МН. загынемь 11.91; аор Зед.
загына 39.2976, Змн. за>ынаха 37.27Кб;
форми от перф. тип 2ед. далй (!) загйналь
39.314, Зед. е загыньла 2.10, ё загйналь
39.3146; бъд.: Змн щь^ь да запинать
18.195.
З91инувам несв. (2) 1. Загивам, уми-
рам от насилствена смърт. й пак‘
съ аггле без'съмрьтны. зашб не
бумирать нйкога нй сё рассыпУвать.
нй загьтнУвать ] ] .826. 2. Преставам
да съществувам, изчезвам. въ начело
б£ слэво. амй й тёбе даде сега вкдЬше
да знаешь что ё йстина, дето щёшь да
крьмишь ейч’ките люд!е със' твойте
?ста. със' аденГе дето не затынУва на
еЪчныи сьЬть 12.11 Об.
сег.: Зед. загынУва 12 1106, Змн. загьснУвать
11.826.
заглобен прич. (1) Втъкнат, който е
забооен така, че да пронизва изця-
ло дадена повърхност и да стърчи
от нея. й въ бнш дьскы бЬха
ножове заглобёни Сэгоре йзьбстреки
прилычны на коша 39.2996
мин. страд, мн заглобёни 39.2996.
за. нЪздя се св. (1) Загнездя се, настаня
се трайно някъде. й апль пак' се
помксэ помлт. 6У. й бктвнаа сйла сэ
нбето слЬзе, й боговете ймь потроша.
й что 61x1' се тамо загнЬздиле бйсоове,
погибы 36.270.
плуеквимперф.: Змн. се загттЬздиле
36.270.
загради св. (3) 1. Заградя. пост.роя ог-
рада, обграоя. й събраха се людТе
мнеэго, й зафадйха мУ бколУ два
сэграды, й вргта ms' направиха совьтрЪ.
й сьградиха ms' стльпьть пбвысокь
2.126; й т!а р!кы натьк'мйха да гы
сэбрънать на црквата. й пойдоха
сэдалёче, й йскопахУ длъббко. й
брЪгове стбриха велйкы. й заградиха.
й s'3exa да напУ’стеть всэдата 11.976-
98. 2. Прен. Затворя. гь бь лУ'сти апла
своего й загради ста лъвеэ 11 93.
аор Зед. загради 11.93, Змн. заградиха
2.126, заградиха 11.976-98.
заг ради се св. (1) Прен. Затворя се, ста-
на неприступен. истинна й ппразда
(!) сэ землйла поб1гна, а льжа й
неправда на земля се въцари... затова
са се векй й раискые врата заградило
31.2176
форма от перф. тип: Змн. са се заградчле
31.2176.
загрижа се св. (4) Загрижа се, положа
усилия или отделя внимание за нещо
или някого. й да постйгнё свЪтлое
въскрсёше. със' чйсго ерце, а н! да
сс загрйжй, за сэдежды х^бавы, йлй
за йстте й пйт'Ге 34.2556; й загрижйгЬ
се за дК’шйте ваши какь щьть да сё
раздЬлать сэ гЬлото 31.2225; амй зара’
това ти се млю да ми го дадёшь защб)
е чю^ичець, да гб покрыю й да го
norpt6s’. й азь за нкго да се загрйжй
защб съмь азь нкговь рабь й вЬр'нь
дрУгь 35.2596.
сег. • led. се загрйжй 35.2596, Зед. сё загрйжй
14.1266, 1мн се загрйжй 34.2556; пов.: 2мн.
загрижйгЬ се 31.2226.
загубен прич. (9) 1. Като прил. Загубен,
който е изпуснат или оставен някъде
по невнимание. н£коа жена... загуби
ёднъ драхмь... и кога ю найде тогази
раскажс на съсЬдете ей й каже ймь
й р^ува се как' ей найдё драх'мь
загноена 11.82; а сёдма е заповедь
6ж1а. шотб да не оукраднешь чюждо
н£що н£кога, нъ ако найдгешь н£йде
заг^бено чюждо нйщо. й знаешь Ч1ё
ё. дай MS’ го ком-то ё 1.7. 2. Като
същ. Загубеният, изоставеният ня-
къде. кой е члкь сэ ва, дето йма, р,
сэв'це й загуби] една сэ ft. й нЪпй
е сэставиль, се [ль] горъта. й бтиде
слЪдь загЬ’беньта й на[иде] ю, й зё ю
11.816. 3. Като прил. Загубен, който
е оставен без подкрепа, отлъчен.
защо не трьпФ. на бь да ны мъчи
дТаволь амй приклони нбёто й < лЪзе
защб е млтйвь бь, да съберё на що
смё загЪ’бени 3.176; хс събра людТетё
заг^бени въ цртво нбное. а антлхр/сть
щё да съберё ейч'кыте еврее около
нгеговото цр'стьо 18.1856. 4. Като
прил. Загубен, който не може Оа се
намери, изчезнал. загуби се адамь. й
щё да го йще бь... й слЪзе въ адь й
найде адама... й зараува се й нбёто. й
землита защб се найдё загибе ны ада
11.82. 5. Като прил. Загубен, който е
лишен от добри качества, пропаднал
й това бЪше наизлЬ. защб се члкь не
покланвше 6S. ами се покланише на
глй’хы й на сл1пы идоле, й на дръ-
в!а й на камеша. й бь легома щЪше
да гы сэбръне сэ загУбены прТпьсть.
й показоваше ймь мнеэго знамёша
сЪкак'вы... а члкь нйкак* се не сэбраща-
ше сэ [с]вбйте грЪхсэвс 33.2466.
мин. страд, ед.: м. загУбены 11.82, загУбены
33.2466, ж. загУбена 11.82, загУбена 33.247,
чл. загУбсньта 11.816, ср. загУбено 1.7; мн.:
загЙ5ени 3.176, 18.1856, загУбени 6.446.
загуби < в. (11) 1. Загубя, лиша се от нещо
по невнимание, като го изтърва или
изоставя, изгубя. н£коа жена ймаше
дёсеть драх'мы и кога загуби еднъ
драхмь, не запали лй св£щь й помете
къщъта ей й йще да ю найде 11.82;
кой ё члкь сэ ва, дето йма, р, сэв'це.
й загуби] ёдна сэ ft 11.816. 2. Загубя,
лиша се от ня кого или нещо, което съм
притежавал; изгубя. въ npbBtniHin
времена про м в л гене бысть сэ ба. бти
велйкы м'о'ж1С й дёто os’ У’тькм'Ьваху’ съ
гова шан'ство та ей загУбиха сйч'ко
20.2086; что тй се придадё напоконь
раз8’мЬй, прЪз' сэн'зи днь что щЬше
да сработать, загубил' си. й готового
разнесе 11.1066. // Образно, сёкыи ей
влада на свои $мь и на дУшьть, ако
щё да си йчюва дУшьть, ако щё да ci е
загуби 16.158. 3. Погуби, лиша някого
от живот, затрия. й сэвёдоше йхь
въ вира дёто е бсъдено Mtcro да гы
заН’бдть 15.144; й рё мь’ ьидйшь
ли сэ paps’, какь чйни мала тойзи
чюждйнець, й не можете нйкакь да
гб загубишь 37.276. загубя си гласа.
Загубя, изгубя способностям си
да говоря. т!и д!?мы като чю сэ шен
збеима потврьдЪ се растрепёра, й
попоти се сэ стра, й постёнь, й загуби
си гла. едва си сэтвбри Астата, тйхо, га
и каже... сэ майке дхбвнаа 17.167.
сег.: 2ед. загубишь 37.276, Зед. загУбс
16.158, Змн. загУблть 15.144; аор.: Зед.
загуби] 11.816. загуби 11 82, 17.167, Змн си
загУбиха 20.2086; форма от перф тип: 2ед.
за1Убил' си 11.1066, прич.: мин. страд, ед :
ж. загУбена 11.816, [загУ]бена 11.816; мн
загУбени 1.6.
загубя се св. (2) Загубя се; изчезна, про-
падна, престана да бъда на мястото
си. ре хс. пбнапоконь тьзи прйт'ча.
десёзыи драх'мь. та ё адамь. й дёветь
драх'мы съ ноны чйнсэвс, загуби се
адамь й щё да го йще бь 11.82.
аор.: Зед. загУби се 11.816, загуби се 11.82.
загубявам несв. (1) Загубвам лишавам
се от нещо, погубвам. ^амй йма члкь
та м? нЪ ё наприезь, по. зашб сэ тры
работы заг^бЪва ей члкь по. едно е
да чтппппь что ты йще плъта. второе
члк5р.’гбд1ё й похвалгешё. грёт’Гг
зависть й вражда 34.254
сег.: Зед. загУбЪва 34.254.
загубим несв. (1) Прен. Погубвам, роз-
валям и съсипвам нещо, загубим.
шан'ство в чёр'кова брани да не
идешь... шан'ство х^бость заг^бЬ. й
на трьзви смЬ стр-ва 20.209.
сег.: Зед загЫбЪ 20.209.
зад предл (1) За означаване на място.
което се намира откъм гърба на ня-
кого или нещо; зад. сива ми ти че съ
й'вй стыи recbrie, й йздй на конь бЬль
й каже мЫ. пристьпи й въссднй за' ме
за съдьта гесэпе 39.315
за’ 39.315.
задавам несв. (1) Омагъосвам някого,
правя магии, задавам. тогйва щьть
да въекрнать й тГа жёны който
ба раз'гнЬвале, който врачевать й
предавать, и задавать, й завёзЫвать
младен'ци й отрывать люд'Ге та
полЫдЪвать 18.1976.
сег.: Змн. задавать 18.1976.
задлъжнЬя св (1) Задлъжнея. направя
дългове, заборчлея. й др^гыи нЬкои
члкь. задлъжнЬль много на ё'днбго
ёьрёина, й досадйло MS’ се да лея й
запрЬнь 8' тьмнйца ради сэн'зи голЬ
длъгь 6.48.
форма от перф. тип: Зед. задлъжнЬль 6 48.
задръжа св. (5) 1, Задържа; спра някого,
който се движи. а ты поди й скрыи
се дёто красныте врата, й глёдаи кби
дойде найнапрЬдь й щё да влЬзе. а ты
го задрьжь. й дай ms' тьзи кшга 3 186.
2. Задържа, принудя някого да остане
на определено място. амй кои с тойзы
дёто се не бсЫждава въ адь; что е то за
та не може да се задрьжй пб землйта.
подобрЬ б'Ьше да нЬ бЬ пбеториль
ёврёете да го распныь 35.263.
сег.: 2ед. задрьжйшь 3.186, Зед. задрьжй
34.251; аор.: Зед. задрьжй 3 186; пов.: 2ед.
задрьжь 3.186; страд, сег. Зед. се задрьжй
35.263.
задрЬмувам несв. (2) Задрямвам;
почвам да дремя, Оа се унасям в лек
сьн. като каже й прркь двдь сто нс
дрЬмсть нйтб засг.йвать. ами пазЬть
щлй сй_рЬ агглы пазеть на й не
задремывать, нйтб бслаоновать. амй
пазёть ейч'кыи хрпане й на 39.3185.
сег.: Змн. задремывать 39.3186; пов.: отриц.
със съкр. инф. 2мн. (недЬите) задрЬмЫва
33.238.
задувам се (!) вж зарадувамсе
заедно нареч. (25) 1. Заедно, съвместно
с някого или нещо, вкупом. и не знае
кби е хвь крть, й кой сь на еэша
двата раз'ббиника щото гы распёха
заодно със' ха 4.25; й трьгнь да йде
със' царевыте, посланници, заедно
33.242; й ейч'ко оу царила плЬнйха
френ'ци. й сбора ха. й злато и сре бро, й
цркбвны содежды, й съезды, що бЬха
мвсэго>гЬнн;'и, заедно й сты мощи,
й ейч'ко сэнёсоха вь рймь 8.586 2.
Заедно, едновременно, по едно и
също време. й така сЬкогы чйнЬше
догде й бстарЬ. заодно й засыромашЬ
сэн'зи старей. 15.153; й въ он'зи ча
ьъзлазЬше момък'ть на стлъбата,
заедно й топла [та] вода дрьжаше сь
ебрйкАТЬ 39.315.
заедно 4.246, 35.2656, заодно 4 25, заедно
8.576, 34.254. заедно 8.586, 8.596. 9.716.
15.151, заедно 9.676, 11.108,16.162, за_ёд[ч]
6 11.9762, заодно 11.100, заодно 12.1186,
заедно 15.1366, заодно 15.153, заедно
33.2326, заедно 33.242, 39.3156, заедно
35.261, заодно 39.315, заедно 39.319, заодно
40.323.
заем м. (2) Заем, нещо дадено някому
при условие да го върне след време. да
ако поврьнк; й ные тойзи заемь щотб
hi е заель бь. любовь вЬра смЬрёше,
кротость, млтйни на сыромаси. й
бь щё да намь пакь поголЬмо добро
31.222. на заем. Назаем, временно, й
щото ё по ropie, й по планише, й въ
море, й вь вэдЫ ейч'ко е члкЫ дадено сэ
ба да сё храни, амй да знаете ofi с на
заемь дадено 31.222.
ед.: заемь 31.222’.
заема св. (3) 1. Заема, дам нещо в заем
на някого. да ако поврьню и ные тбизи
заемь щото ш е заель бь. любовь,
в£ра смЬрёнзе, кротость, млтини
на сыромасй. й бь щё да намь пакь
потол1>мо добро 31.222. 2. Заема;
използвам чужди думи, мысли, ако й
азь нё?кь ес'мь й не знаю, й не Mort1
вы сказа катб зые любите, й азе щемь
зае, о др^гы дшы 11.84.
форма от перф. тип: Зед. е заель 31.222;
бъд.: със съкр. инф. led щемь зае li.84;
пов : 2ед. займй f .346
заемам несв. (1) Заемам, вземам нещо
в заем от някого. орале йма обычаи,
кота йма нЬкои добр'т Н1ва за сЪане. й
ако не йма сам'сй с£ме да ю засЪе. а
т1ё засмлють сэ др?гы, сЬме, й сЪють
11.84
сег.: Змн. заемлють 11.84.
зазная св. (3) Само Зед. Узнаесе, стане
известно. зал<до се мльвы й тркды
сЪкы члкь... ейч'ко се заборави й
кол'кото чё ггЬ ё быль нйкакь на тбизи
евъть льжбвны, тбл'кова се не зазнае
нйщо ей нкто. ймето mV се заборави,
й нйкой го не смйслюва 31.2156; й
кбл'ко бы се старило пепёль сэ бнова
мал'ко влакан'цё. мнй ми се бти не
бы се ничто видЬло кбл'кото да выды
бке члчьско, ни сё бы зазн[а]мло, така
бы й сё бнова гадёнТе тина 38.2896 не
зазная се. Бъда унищожен, изчезна,
загубя се. сто дё видъ че са сэкьсна
ёдйнь камикь сэ ёдна план инь сам'сй
си, та сё погрькалй нанадбл»1 та
оудари бнегбзи члка дёто се глёдаше
катб сэ злато й сэ срёбро, й сэ мЪдь, й
сэ желЪзо, й сэ прьсть. та гб раз'бй й
стри'шй до гроха та стьнь (!) катб лра
й пепель какь стой пра на гт'мно сэ
в£тры тьй се не зазнай бнази паправа
Сэ бн'зи камикь 18.181.
страд., аор Зед се зазнай 18.181; безл.:
сег. Зед. се зазнае 31.2156; уел.: Зед. сё бы
зазн[а]йло 38.2896.
займа вж. заема
заимодавец м. (1) Заемодавец; лице,
което дава пари назаем при точно оп-
ределены условия за връщане. бставй
ме да оумрх пб скоро, защЗ йма злы
займощав'ии, й сэ голймо зло что
теглимь приета да сё обЪсл й да^мР?
11.105.
мн.: займощав'ци 11.105.
зайда св. (4) Само Зл. Залезе, скриесезад
хоризонта, зайде (за слъние). й кога
зайде слнце, та бьде прьвы ча нощи, й
тогйва пойдч’ть агглы, й поклон ет* ее
6V 32.225; й догдё ехка ббска сэ майка
ей. въ ерй и въ пез'кь не щ!>ше. да ей
i'го уди ббска въ Vстала нйкакь, тьк'мо
кога зайдЪше слнце, й тогази мал'ко
посУчаше ёдн(?шь 15.133.
сег.: Зед. зайде 3.18, зайде 32.225; имперф.:
Зед. зайдете 15.133; форма от перф. тип:
Зед. ёзайшлб 18.1876.
закарам св. (1) Закарам, отведа някого
някъде принудително. дов'тасаха тс а
ча c.TS’rbi сэ црца ерьдйти, й закараха
гы. и рс ймь црца. да вы питамь ва
сЪме 1ЙЛЮВС где ё крть хвь 4.235.
аор.. Змн. закарала 4 236.
заклано ср. (1) Заколване на жертвено
животно, жертзоприношение. зарадй
тёбе се чйниме мрьтвы сйч'ки днь. й
въмЪнйх'ме се катб Сэв'це за заклаке
16.159.
ед.: заклане 16.159.
заклание ср. (3) Заколване на животно
или човек, за да се принесе жертва;
жертвоприношение, ertf дрьва и сэг*нь
й нбжь. ами где бвень за заклаше бче
11.856; о авраамК закланге тсаака
11.85*; й пойдё пакь валаамь на дрйго
мЪсто, й стбри й тамо таквбзи заклан.ё
като й прьвЪнь 33.243.
ед.: заклание 11.85*, заклаше 11.856, 33.243.
заклинам несв. (6) Заклипам, настоя-
телно моля някого да направи нещо.
заклинам4 те въ йме бж!ё. да нё йвйшь
нй да кажешь нбком’а' тоза что тй азь
стбри. нй да йзл£зе това сэ твойте S’ст а
догде съмь азь жйвь 15,1356; амй сега
заклйнам' те що сё е вьпльтйль бь. да
се (длишь за мёне грешница 17.1726,
сег.: led заклйнам 2.136, 15.1355, 17.1726,
17.173, 37.2766, заклича 17.168.
заклйнам се несв. (4) Заклевам се, да-
вам клетва. заклйнам се. видите ли
хрпане кол’ко е зло клётва. амй й
ные да се чювамё со клетва ца сс не
заклйнаме, да не падне на на гнЬвь
бжъч 5.40; й щьть да се заклинать
в' този врЬме за без' работа, й щьть
да сё уй’вать, й да ей зазйдеть Ёдйнь
другим# 18 180
сег.: 1мн. се заклйнаме 5.40; бъд.: Зед. щё да
сёзаклйнз 18 187, Змн. щьть да се заклйнать
18.ISO; пов.: описат. 1мн. да се заклйнаме
5 40.
заклинание ср. (1) Заклинание, уверение
в истиността на нещо, клетва. елате
й вые който сте Ниазиде ^рщёшето
ей чйсто. та го нЬ стё бмрьейле съ
ks’p’bob'ctbc йлй съ пойбд'ство, йлй
със' йбшетво йлй със' заклинаше на
льжа 18.2026.
ед.: заклинанТе 18.2026
заклъна ев. (3) Закълна; накарам някого
да направи нещо, като го обвържа с
клетва. й ria като исцЬлЬ, й занёсе
стм- дамТанкг. зайца й заклё го въ име
хво, да гы7зме, й едва гы npie 10.766;
амй прьвЬнь да те закльнза в' 6а, да
не прЬстансшь. ами да се молишь за
мёне 17.1686.
аор.: Зео. заклё 2.13, 10.766; пов.: описат.
led. дазакльнм 17.1686.
за клъна се св. (12) 1. Закълна се, задължа
се под клетва да казвам истината.
сбзлЬ тогйва том^ва члкй’ дёто сайде
та Map'ripilca на льжа чрЬ съдь йлй
прЬ люд!е за сьсЬдина своего зло, й
закльнё се накриво гоко да гб Зсъди
18 198 2. Закълна се, дам обещание
под кпетва да изпълня нещо. амй ми
се зэкльнй ца се не помётнешь, й цар'
MS’ се заклё 7.54; й царь рё заклёх' ти
се за земльно цар'сдво да тй дамь что
ищешь, амй това не дава 7.546.
сег 2ед. се закльнёшь 1 36, Зед. закльнё
се 18.198, 1мн. сё закльнемь 5.40-406’ аор :
led. заклёх' се 7.546, Зед. се заклё 7.54. закле
сс 10.78, съ заклё 10.78; пив.. 2ед. се закльни
1.36, сезакльни 2.126,7.54, закльнй се 10.78,
отргщ. със съкр. инф. 2ед. се (недЬи) заклё
1.36.
заключа св. (2) Заключа, затвора под
ключ, й бъше отроковица мр’!а вь
црквигни сама си заключена 13.1236.
// Образно, й пакь едйнь стёць рё за
това. йё ймать сила да заключеть
нбето да не пбене дьждь нйкакь по
землйта ейч'каа 18. i 86.
сег ’ Змн. заключеть 18.186; г.рич. мин.
страд, ед.: ж заключена 13.1236.
заключит от стб ^аклмунтн св. (1)
Заключа, затвора някого под ключ.
й чю гла чё каже. да сё прЬдадё
тази дша въ р’цЬ тар’тарови сыцомЬ’
адЪ несыто ms’, й да заключит' се въ
тьмниии адовы, й да сё мьчи до
втораго пришьетвТа моего 32.2266.
страд.: пов. описат. Зед. да заключит1 се
32.2266
заколение ср. (1) Заколение, заколване
на жертвено животно, жертвопри-
ношение. й пакь прркь icaia каже за
ха. мкс ссе'че на заколзензе вёде се
16.161.
ед заколзеше 16.161.
заколя св. (18) Заколя; умъртва с нож
човек или животно, като му отрежа
главата. [за] защо (!) си така ты
залюбиль нкго. й щЬше да закодишь
сна своего за нктовь любовь й той
ше да те възрастй, й да тй ймнсажй
сЬметс 11.856; сьи архггль закла
’(рода пара дётс б'Ьше съ прЬвъзнёспь,
й чйнЬше сь с (!) тьк'мо ба 11.94; сега
да стбржть мойте бсогове й да ми
помбгнать, ато ато (!) азь вь тбизи ча
ri-pb нкго да затр!а S конто ча й той
закла мойте попобве 21.21 Об; й рал ото
съсЬче намЬсто дрьвэ. й волбвете
закла. й свари пшенйцата чаёднб със'
волбвете. й стбри слйж'ба б? П.90; й
стбри й та. др'гы черквища, като й
прьвыте, й закла др^гы юн'чы й сданы
33.243.
сег.: 2ед. закалишь 38.2906, Зед. заколи
11.856, Змн. заколеть 16.161; аоо.: Зед. закла
11.856, 11.88. 11.90, 11 94,21.2106, 33.2426,
33.243, Змн заклйха 2.136, бъд в мин : 2ед.
щЪгзе да заколишъ 11.8562; пов : Зео. зак.олй
11.85, описат. 2ео. да закблишь 11.856;усл.:
led зак"аль бы 11.866, заклады бы 33.2426;
прич.: мин. страд, мн. закланы 33.243.
закон jw. (105) 1. Закон; система от
нравствени и обреОни правила, пред-
писана от някое религиозно учение, й
напйса гь, законь, й даде McavceV да
раз-мЪемь й ные ба истЬн'скиго 3.166;
а кепи прЬстьпате закон' бжш, тогйва
ме фйжа йдё 20.208; й кртйха го
ймето Mtf aaegia й кога бы емЗ врЪме.
дадоха го да се ¥чи кшга й на пйсмо.
й на цркбвныи законь 40.3206; й катб
ёднз къща красна без' покровь, нйчтб
нефёла нй за шб така ё й хрпан'скаа
вЪра, ако нёма законь й работы
хрпан’скы, ни за щб нЬ е 15.156;
ные сме сега хрпане й еллин’с-сы
законь саставихмё й не може бы по
това Micro 5.32; й рёкоха нЬкои два
магёснпка хрпане, прЪтвбриха ейч'ки
нареэ да върУзать ха распётаго й
нашь законь бставиха й ббгсанс наши,
й чер'квища равны сьс' землмта
сториха 6.43. 2. Закон; установен
ред, който трябва да се изпълнява
оезпрекословно в определен социален
колектив; обычай, традиция, правило.
й повЪ епкпь да го бблЪк? вь ризи
свЬтлы. й блвивь хл'йбь й раствори
го по законь i стей чаши 37.2806. й
порадй тбизи законь посрЬш'нъха й
ха със' цвЬтоове млады, й дрьжаше
сЬкыи на р^ка пв£ть ей врьба йлй Сэ
фйнчкь 34.252; й бстави си сам'сй
законь, да нё въкь’си аблькь’ (!) догдё
й жйвь бь'де 14.130; защб сэпрьвЪнь
ймаше ёдйнь закон*, кога щЬше
пЪкои члкь да ей прости роба прьвЬн'
го шгЬснЬше. й тогази го простЬше
35.2586. 3. Закон; разпореждане на
държавна власт, което регулира
определена сферы в обществения
живот. повелЬвае законь, й каже.
ако пЬкои вд йгне р1?ка прЪ пра. да м?
се сэсЬчё рь'ката 15 1416, й раз'гнЬва
се тврьдЬ на самарйте. й сэстави
законь, да сё не събырать самаранЪне
(!) на съббрь., амй со ейч’кы мЪста да
гы йспъждать, й да гы, не приёматъ
14.1286; тёж'ко мёне раз'говбро на
старо) моа зашб, азь сэкгайнь не
йдб по законь на войска, дано ^мра
39.314. ветхи закон. Старият завет
в Библията. пйше на вет*хы законь.
на кн!га что се зовё паралйпбмень
11.89; закон христов. Християнската
вяра, учението на Исус Христос.
тогйва щьть да тачать т1’а дёто
не дрьжаха законь хвь щбто бЬше
зарьчаль, та рё да любишь своего
сьсЬдина катб себЪ ей 13.197; й даде
старью дъщерь за м^жа богатого оу
тбизи грй'. й даде й прик1ю кбл'котэ
трЬбЬваше. й вЬя'чаше ю по законь
хвь 15.1346; струвам нечии закон.
Изпълнявам нечия воля; постъпвам
според изискванията, заповедите на
някого. тогйва ше да ймь продь’ма
праведны кад?а дёго сьди чраво
чё истинна казЬвах'те ма че сь гь
бь. ала не стр^вах'те моата волн, й
истинна се нарйчЬх'те хрпане, ала
не стрйвах'тё мбать законь щотб 61
зарьчаль 18.2056
ед.: законь 1.36, 2 1062. 2.11, 2.14, 3.166%
4.2263, 4.236, 5.316, 5.386, 6.43, 6.456,
6.46, 9.61, 9.75б2, 11.87, 12.109. 12.1126,
12.113, 12 1136, 12.1156, 12.119, 13.1246,
14.126, 14.1266, 14.1286, 14.1296, 14.130,
15.132, 15.1326, 15.1346. 15.1416, 15 1476,
15.1485, 15.154, 15.1556, 15.156, 16.1606,
17.16452, 17.16562, 17.173, 18.177, 18.185,
18.197, 18 202, 18.2026, 18.204, 18 205,
18.2056, 20.208, 20.2096, 32.2286, 34.248,
34.2485, 34.2516, 34.252, 35.266, 36.2686,
36.269, 36.2696, 37 2806, 38.290 38.2916,
38.294, 39.314, 40.3206, законь 4.23, 11.89,
15 1316, 33.2346, 33 240, 36.269. 38.290,
38.2923, 38.293, 39.313, 40.320, законь 5.32,
17 1656, 18.2006, 33.247, 38.292, закон1
6.45, 8.55, 11.87, 15.1346, 17.173, 18.2016,
20.208, 35.2586, закон’ 8.556, 11.87, зако[нь]
32.2296, закб 37.2806, чл. законать 21.2106.
закгнопр’лступен прил. (1) Законопрес-
тъпен. който нарушава закона и не
спазва християнската традиция, й
рёче ей сама, со тёж'ко мёне сыротои.
дето съм' се съорана със' м!?жа
законе прЬстзпна й небго_боазлива й
не щЬше да поглёда на сребрбто, сд
жалость защо не гб е продаль зарадй
любовь стм8 никблs' 15.154.
ед.: м. закбнопрЬсгЩна 15.154.
закрия се св. (1) Закрия се; застана зад
някаква преграда така, че да не се
виждам; скрия се. i агара го, остави
пб една ел?. й закрй се да не глёда на
дЬтёто съмрьть mV катб ще да ймре
11.85.
аор.: Зед. закри се 11.85.
зактей ЛИ (1) Заклей, защб дЬть мой
закхёи, кога щЬль да ёмре, й казаль
бй? моем!/ ciMOHtf 4.23.
закхёи 4.23.
залисам се се. (1) Залисам се. разсея внига-
нието си, заплвена се. йра екай се збеима,
какь не попита бнъзи, прлбббница какь
й бЬше Йме, й скрьбЬше какь се залйса
со страхь, та заборави 17.175.
аср.: Зед. се залйса 17.175.
залог м. (3) Залог; нещо ценно, което се
дава като предплата за извършване
на услуга, й рё. оу тъзи нощь bpafie
видЬ азь насънЬ нЬкого ар'хТерёа
стар'ца. й рё мп. пшениц^ с!ю да
совезёте въ мирТиликТю. й даде ми,
г, жльтйцы залогъ 15.1426; вйдЬхь %
тьзи ношь ёдйнь младь войнь. й рё ми
тьзи пшеница сэвезй въ сол^нь. й даде
ми залогъ три жльтйци 9.696.
ед.: залогъ 9.696, 9 70, 15 1426.
залудо нареч. (17) Залудо, без полза,
напразно. й тр8’дь вашь что сё тр8 дыте
да вы б!?де залудо. й землйта да вы не
даде сЬмето 11.1076; и молй се б*/ за
сйч’ки свЬть. й за мёне грЬшника. да
ми не бъде залЪдо що ходи по тьзи
пустыни 17.1676.
залудо 9.756, 12.114, 31.2156, 31.2166,
31 220, 32.2246, 32.231, залудо 11.1036,
11.107, 11.1076, 19.2076, 31.216, залудо
17.1676, 31.2176, 36.2696, за.иДО 17 174,
залудо 39.3146.
залуду вж. залудо
залюбя св. (9) Залюбя, започна да изпит
вам любое към някого или нещо, обик-
на. й даде го (аковК бтрбк8' своему, й
апо дето е залюЗень сэ нгего 33.236; й
да не б^де i тойзи градь, нй роб'с гво нй
сЬчь. нй войска )южда да дбйде. ради
маОеа йзбранника моего дето го с'мь
залюойль 37.281, амй щото пйшъ’ть
кнТгы чер кбвны щё да гы залюбы.
попобве шё да почйта на стари людТе
щё да сё срам! 18 187; амй затова й
бь нс щЬ да влада на ?мь члкК. амй го
остави да б?де ла своа воли, ако шё
добро залюби, ако щё зло 38.2826.
сег. : Зед. залюби 7.51, 38.2826, залюбы 9.63;
форми от перф тип' led с'мь 1алюбйль
37.281, 2ед. ей залюбиль 11.85, си залюбиль
11.85. бъд.: Зед. шё да за нобы 18.187; пов.
описат. 1мн. да зьлюбы 38.294, прич мин.
страд, ед.: м. залюбень 33.236
зам нареч, и съюз (30) I. Нареч. Дото-
гава. й пбмлй се със'йч'ко (!) ерце прЬ
сьна й прслЬи сльзи. й тогйва лёгнй.
й помни себЬ ей да не помйслишь
нйкак'ва мрьснаа работа, замь догде
ви напрЬ нЬ ё прЬварила саб!а
съмрьгна 31.2226; чё като mV бЬха
рёкле, г, годйнь й полбвйна да шр^ва
ан'тихрТстъ ами гь бь скати дн йте й
годйните. й часовете, замь какь' бй
се оупазила й сонёла дша члчьска
18.194. II. Съюз. (оти) зам (зан)
да. 1. Въвежда подчинена обстоя-
телствени изречения за цел; за да
бти щьть да станать льжлйви пррци
й льжлйвы xpi'cTbi й знамёыа щьть да
стрУвать, замь да йз'мамЬть добрыте
люд!е 18.191 б; й сэг'нь с'вёде сэ нбето.
днь стбри на нощь, а нощь на днь. щб
да д^маме мнсэго. токб щб помысли, а
топ стбри. замь да го вЬр^вать 18.189;
сабл^че се хс въ чрьвена багреница.
зань да мокрые голоть адйм# дрЬбиУ
35.2586; дето ё црь нбныи, а той
npie нищета оти, зань да обогати
сыромасите что сь сэпадньле сэ доб-
рыте работы 33.235. 2. Въвежда под-
чинени обстоятелствени изречения
за следствие; тъй че, та да. ты да го
Управишь. й бпазйшь. й наглсдавай,
пакь ты У дома да гб доведешь, замь
да тй славиме ймето твоё стбе ката
днь 39.3136; така трЬб^ва й ные да
чинимы да смё крбт'кы й смЬрени й
мьсть да не дрьжимь. замь й ные да
рёмь като дЬцага осанна 34.2496.
замь 18.177, 18.1796, 18.1806, 18.185,
18.1856, 18.18762, 18.189, 18.19С6, 18.1916,
18.194, 19.2076, 20.208, 20.2096, 31.22262,
32.224, 34.2496, 39 301, 39.3016, 39.302,
39.312, 39.3136, зань 33.235, зань 35.2586,
замь 39.2952, за 39.3046, 39.305, 39.3186.
замам м. (1) у замам. По всяко време,
есякога, винаги, замам, й прЬз' ейч'ки
нощи бдЬшё й мол ба чйнмх*?. й вь?ста
тЬх'ны, сё уал'мы чьтЬха У замань. й
нйкога йзлЬзе сэ тЬх'ны Уста, празна
дУма йлй шёга 17.1646.
ед.: заман ь 17.1646.
замаювам се несв (1) Зам айвам се,
изпадам е полусънно състсяние, уна-
сям се. ами се молю на гйд'ство вы,
не замаювайте се й не дрЬмЬте. амй
послушайте съсйч'ко (!) ерце. да
раз'берёте за стго Николае 15.1426.
пов.: Змн. замаювайте се 15.1426.
замам се св. (1) Замая се, изненадам се
силна, слисам се. й стареЦь като что сэ
женъта си тпа дУми, й пакь като видЬ
ковёр'ть. почюди сс й земаи сс, (!)
й стоа за голЬмь ча, й чюдЬше се. й
раз^мЬ й УсЬти се бти е чюдо нЬкое
стбрено сэ стго Николае 15.1546.
аор. Зед. земаи се (!) 15.1546.
замина св. (1) Замина; мина покрой
нещо, без да спра; подмина, защо
авраа. сЬдЬше прЬ кьшныте врата
деш’ё, та бй гледаль на дрУмь йде ли
нЬкои льтё, да мУ не замйне къшата
догде го не почьтё й по1Усти 31.221.
сег.: Зед. замйне 31.221.
заминувам несв. (1) Заминавам, отми-
навам някого или нещо подминавам.
мои гпдйне. мли ваша млть, недЬите
заминУва мои дбмь. ами се врьнЬте
та ей починЬте пб дрьвбто на сЬн'ка
31.2216.
пов отриц. със съкр. инф. Змн. (недЬите)
заминУва 31.2216
замисля се св (4) Замисля се; почка да
мисля върху нещо, унеса се в мисли.
това като чю свлав!е, прЬврати ей
Умъть й замйсли се, как' бы была тази
работа 15.145; ами тй пкн йщь да мй
ю продадёшь. й цар' се замысли, й рё.
имам4 ли азь полата в' рай 7.54.
аор.: Зед. се замысли 7.54, замысли се 9.65,
замысли се 13.121, замйслисе 15.145.
заморен прич. (1) Заморен, измъчен
до краен предел от нещо, обезеилен.
далй (!) на войска загйналь йлй (!)
сэ явЬрсэвс йзсдЬнь. йлй (!) сэ саб!а
посЬн'. йлй сэ гладь й сэ жьдУвашё
заморён' си 39.314.
мин. страд, ед.: м. заморён1 39.314.
замрача св. (1) Прен. Залича, направя
нещо оа се забрави, премахна. й азе
са кльна У мёне й У мой аплы, й У сила
моа токо ла са бЬше. покамла прЬ
смрьть си, а годйна, та бы сйч'ките й
грЬхосве замрачйль, шото ё стбрила
прЬ мёне, та бй пр1ёла бставлкше й
прощёшё сэ мёне 32.226.
усл.: led. бы замрачйль 32.226.
замътювам несв. (1) Замътвам, раз-
бърквам утаена течност, размыл-
вам. съи архггль замътюваше нодъта
въ 1ёрлймь на сэвчи к8пЬль на сФкаа
годйна й йспКливаше балуны 11.946
имперф.: Зед замътюваше 11 946.
зан вж. зам
занаятм (V) Занаят; професия,умение,
свързани предимно с ръчен труд, ако
ли щёшь да навУёш' на нехар'ство, а
ты работы Сэ что знаешь мало мнеэго
со занаить. й прочйтаи й мли се чёс то
19.208.
ед.: занаить 19.208.
занеся св. (44) 1. Занеса, отнеса нещо
на определено място. й повелЪ да
гы занеоёгь въ црквата, гдёто ю
дрьжй велйкыи Николае 15.149; и
едва занёсоха телбто бяаём^ члк^ до
црква стго вонифбн'та й положила
го въ ков'чегь злать 40.324; й коса
занёсе варивбто на жьтварете, бЪше
еднакь тбпло 11.94; й на ёдйнь
празникь занёсе оу црква дарь -эх1
3.17. 2. Откарам, отведа някого или
нещо на определено място, отнеса.
й като мё занёсоха пб нбёто. вйдф
тамо мнеэго чё ntaxa със' велйкь гла
11.1036; и пакь въепоменй сыромаха
лазара, какь потёгли голота й гладь, й
нЪлй занёсень бы ьъ лоно авраамово
12.118; й занесе го S’ вавулонь S’ еэн'зи
грань при лъвеэвете 11.94; нъ бжУё
повете мь #дари голЪма б^ра й занёсе
корабьть до римь градь й йзлФзе йз1
корабь йрёче жйвьгь бь мой 40.3216.
И Отнеса, грабни някого, отвлеки, й
ndcKopS напрасно дойдё лъвь й занесе
дЪтё ms’ й сэбрьна се пакь назад] >т ча
еэнова. й nocKopS1 пакь дойдё влъкь
й занёсе й другого 5.326. // Образно.
чюъай се тврьдЬ сэ чюжда жена, йлй
дъщера. йлй робйнв глёдай да сё
не йз'мамишь, й да те занесе оумь
твой кък' нюа. чювай се, да сё не
сэплёснсшь съсь оумьть. вбвь xS’Goctb
й въ добро образУе 1.66.
сег.: Зед. занесе 1 66, занесе 6 44, Змн.
занссъть 15.1416, заиес^ть 15.149, 37.278,
37.279; аор.: Зед. занесе 3.17, 4.25, 5.3262,
10.766, 11.94, 13.123, 14.1296, 40.3216,
занесе 11.89, 11.94, Змн. занесоха 2.15.
4.256, 5.356, 7.536, 9.716, 9.72 :анёсоха
5.326,11.103,40.324, занёсоше 11 97,15.155,
33.238, 33.2443, занесоше 33.2446, форма от
перф. тип: led. съмь занесль 6.44; пов.: 2ед.
занеси 11.936, 15.154, занёси 39.312, 2мн.
занёсте 11.99, занесете 15.1516, описат
2ед. да занесешь 644. 2мн. да занесете
15.149; прич.: мин страд, ед., м. занёсень
12.118, зачесёнь 12.118, ж. занесена 12.118.
занесувам несв. (2) Занасям, нося
на определено място, отнасям. а
днёека се йвй й вид'Ь се зарадй това
сйч'ка тварь бжУа что ё сторйль бь
занес^вать дарь й поклонь бх 33.2356;
й оузймаше го сэць ms’ на сЪка годйна
й занёсх’ваше го оу црквата ctmS
архггл# й млшие архггла михайла да
mS’ йсцЪлй бтрочето 11.956.
сег.: Змн. занесХвать 33.2356; имперф.: Зед.
занёсх’ваше 11.956.
заносим несв. (3) Занасям отнасям
нещо на определено място. свё са
трУди й мльвы да сё бболЪри, а сэ
болЪр’ство тькьмо ей бмрьсЪва дшьта,
а на бн'зи св^ть щб заноси, сйч'ко ms’
не сбсх’ва. а сэ нссыт'ство тьк'мо едйнь
смра' на дшьта ей шо добйва 31.2156;
й каже м# млти (!) се гпдйке, гдёто
заносишь тУа стльпове кХпённыи.
прУйми й моать стлъпь със сэк1? й
занёси го тамо на еэн'зи хра 39.312.
сег.: 2ед. заносишь 39.312, Зед. заноси
31.2156, заноси 31.2156,
заоблача се св. (1) Само Зед. Заоблачи
се, започне да става облачно (за
време). сто де съ засэблачи тврьдЬ,
й ст[о]ры се грб й мльн’Уе велйко. й
гла се чю сэ нбето. й каже. не бой се
гесэр’гУё 39,2996.
безл.: аор. Зед. съ засэблачи 39.2996.
запад м. (10) Запад, една от посоките
на света, катб една мльнУа когато се
вйди сэ истока до запада как'ь ё тьй
ще да бьде пршгьствге сна члчьскаго
18.1956; й прозбр'ци на йстокь да
стбри, зашб да свТ.ти, да ё вйдЬло.
а вра-а сэ западь да в’л'Ьз^'ва. й да ё
сэпрЬдс м£сто широко й прилйчно
7.52; земли ейч'ка на три дФлсэве ё
раздЬлкна на йстокь, й западь. й
на лйв^. й лйва сё зовё, на полудне
15.1426.
ед.: западь 7.52, 11.86, 15.1426, 18.1932,
33.2416, западь 18.193,западь 18.193, запада
18.1956, запада 18.196.
за паден прил. (5) Западен, който се
намира на запад по отношение ка
нещо. й сэйдё съ гол£ма грьдынн, и
прйвъзнёсены й дойде до запалив
страна до аййна. й 8лЬзе ? градь съ
гн£ въ 36.2686; й завёде ма близо тьзи,
р£ка фисбнь дето течё сэ запад,ча
страна въ градь 32.2286.
ед.: ж. заг.аднъ 14.127, западна 32.2276,
западна 32.2286 32.23)6, западнТ 36.2686.
запален прич (2) Като прил. Запален,
който гори, за да свети, й пойдбше
й т1е й като сё приближйха при тйхь.
й видЬха бтрбче красно чё сл£зе сэ
нбето, й дрьжй въ р8'цЬте си запалена
свЬщь 37 276
мин. страс. ед.: ж. запалена 37.276; мн.:
западени 13 123
запаля св. (16) 1. Запаля, направя нещо
да гори й сэ лозй с?хи прьч'кы Сбгбре
натхрЪйте мнеэго, й чапалЪге сэг'нь
й ако го нЬкбй сэнкма, а вые й ттегэ
на сэг*нь т8'р£те 37.2776. И Подпаля,
причиня пожар, амй завйстлывй
дгаволь вйдЬ какь сэстьпа сэ нгего й
прихбдеть къ 63. стбри да повдйгнь
сэг'нь й запали йрбвь деэмь 36.272;
й запатй ще полата твоа, й ейч'кы
ipd’ твой 37.276. 2. Запаля; направя
нещо да гори, за да свети, й дгаволь
бЬше го настбриль, да крадё евъщйте.
защо кои хрпанинь донесЬше свЬшь
й запанЬше, а той гб ?гас£ше 9.74; й
тогази принёсе нйкои хрт'йнинь дв£.
лам'бады х?бавы й голймы, й запали
гы п0Ь образы ь ctmV димйтрпо
9.74; й сэн'зи мом'кь сё голЬмь стра
заспаль наерб црквата, й пгурф стань
кан'дилэ^въжктателъ, да запали
кан’дйлата J цркв8' 11 1016. 3. Запаля;
направя огън в нещо, за да се нагорещи.
и раз'бра царь й раз'1 нйва се. й рё на
слетите, да запалите пбтврьдЬ пещь
до сёд'мь пъти. й тогази да Р.’рчте
трите сэтроци’? пеща 11.92.
сег. led. западе39.3096,Зед запали 11 1015,
запали 11.1016; имперф.: Зед. запал bice
9 74; аор.: Зед. запали 9.742, 11.822, запали
36.272,Змн. запатиха 2.12,запйлиха 12.1166,
запалите 15.1526, 37.278; бъд.. Зед. запали
ще 37 276, пов.: 2мн. запаяете 2.12, запалите
37.2776, описат 2мн. да запалите 11.92.
запаля се св. (7) Запаля се, започна да
горя, обхване ме пламък. А повелЬ да
присыпать жерадьта йз'бкол#, да сё
запали храстгето 37.2785; й когй се
нЬщо запали, та сё вдйгне пламень ?
виейнх 31.220.
сег.: Зео. запали се 31.2156, се запали 31,220,
се запали 37.2786; аор.: Зед. запади се 9.72,
11.89, се запали 9.726 31.222.
запечатя св. (3) 1. Запечатя; сложа
печат върху нещо, за да стой
затворено, йдонёсоха камйкьгслймь,
й бставиха го на йстгетс ка бн'зи трйпь
й запечатиха със' печать цар'скыи
бн'зи трап ь 11.93. 2. Запечатя; затео-
ря нещо здраво, така че да неможеда
бьде отворено, й повел! да напревать
ков'чёгь желЬзнъ, й да вьлбжеть въ
нгего тЬлото аплово й със' олово го
запёчати 37.2796.
аор.: Зед запёчати 37.2796, Змн. запечатиха
11.932
запея св. (1) Запея,почна да лея възмй
ёмлге, й двдвь ц.'ал'тырь й съоёры
братга мнеэго й пойди на въетбчна
страна полатыте, й запЬи, аплипйга
37.280.
пов. Зед. запЬи 37.280
занирам несв. (2) 1. Запирам; затварям,
задържам някого някъде. й оузёха
стго сл#гы царевы, й завёдоха го въ
ТЕМНИЦ#. Й н£ ВЪ СъббрН# ГЬМНИЦУ
гдётб запйрать ейч’ки люди амй на
мЪсто Iрозно й темно 9.64.2. Запирам,
преча на някого да се движи, спирам.
й да раз’вали на враждьта срЬдннта
стЬн;> что ны запираше да не ходи на
нбето й да см!си, нбныте агглы със’
земльныте члци 33.2406.
сег.: Змн. запйрать 9 64; имперф.: Зед.
запираше 33.2406.
запиша св. (3) Запиша; отбележа нещо
в писмен вид, за да не се забрави. й #зе
гь сэ итого аравь'наД, гроша, й запйсаха
шб тр£б#е. й тогази хс заведе Нома й
прЪдаде го сэном#зи к#п’цй авван#
7.496; та вйтйь сега какь е запйсано
т#ка нэпрЬ прЬдй Умрьтте. догде дойде
й тази дша щото та ей бкривйла тамь
32.2266.
аор : Змн. запйсаха7.496; прич.:мин. страд,
ед.: ср. запйсано 32.2266; мн.: записаны
11.826.
заплача св. (4) Заплача; започна да
плача, да проливам сълзи. й просльзи
се заплака й рё. ги бе мой млтиве що
йз’бавлгашь сэ скрьбь дето сё на тёбе
надЬе 5.34; й тогази поглёда на нбо й
заплака й рё, бе пбмл#й ме. й ты стыи
козма й дамгане помозЪте мй 10.78.
аор.: led. заплака 17.171, Зед. заплака 5.34,
заплака 10.78, Змн. заллакаха 32.230.
зап лета се. (1) Обеих едно нещо с друго,
обхвана здраво, заплета. й плсэв’ците
ей заплетоха рУцЬте със’ колЬнЬтЬ.
й плачЪха й CK#6ixa се, и со зйма не
УсРщаха се. й таквбзи се на морето
сгори 12 117.
аор . Змн. заплетоха 12.117.
заплъзя св. (1) Запълзя, почна да се
движа напред пълзешком й той
ча йспльзЪ йз нка зьм’га голема, й
запльзЪ но стльп’ть, й сэстави ей
главата на стльбата 2.136.
аор Зед. заплы! 2 136.
заплювам несв. (2) Заплюеам; плюя вър-
ху някого в знак на презрение, осъж-
даис. й въепоменй стрти спсовы,
кол'ко прЪтрьпй зарадй на. ёдны го
нарёкоха самаранина, й лъжа пррка,
й бйсь йма # себй ей. й виношёць. й
заплюваха го, й У’дариха гос плеснйца
12.119.
имперф Змн. заплюваха 12.119, прич.:мин.
страд, ед.: м заплювань 35.2586.
заплюване ср. (1) Заплюване, плюене
в израз на презрение й като същй
члкь ейч'ко пльтьско npiipbirt хУ’ла,
й \|/#ване й заплюване, й йсльждане, й
напоконь й сьмрьгь 38.285.
ед. заплюване 38.285.
занлюте (!) вж. заплютие
заплютие ср. (1) Заплювка, заплюване
в израз на презрение, й азь заради
тебЪ... въпльтйх' се. й быхь члкь й
тебЪ ради смЪрйх’ се, й х#ла пргехь, и
заУ’шенТе, й заплю те (!), й напоконь. й
распётге й погребёте 35.265.
ед.: заплю_те (!) 35.265.
заплюя св. (2) Заплюя; почна да плюя
върху някого, за да изразя презрение,
осъждане. а того сэклевегаха като
льстника дето м# аггле пЪюгь. а
того заплюха безакбши ^ста 35.2586;
вчёра #карань й заплюень. й за^шень
сэ плеснйца. й Урангень. а днёска се
прославив 35.258.
аор Змн. заплюха 35.2586; прич.: мин.
страд, ед.: м. заплюень 35.258.
заповня св. (2) Запомня' запазя в па-
метта си нещо чу то, видяно или
преживяно. амй като чюх’мё, так?
тр£б<ва й да слУ’шамё, й да запбвнымё
мнгето на стыхь (!) 9.75; й так’в'зн
гладь др#гощь Hi ё быль, нити нЬкои
сэ тамошнш члци запбвниль така да ё
было 9 696.
сег.: 1мн. запбвнымё 9.75; форма от перф.
тип Зед. запбвниль 9.696.
заповня се св. (1) Само мн. Запомним
се, запазим спомен един за друг дълго
време. не знай?:а ёдйнь др£гы че са
брат'1'а, бти бЬхь одно оу едного члка.
а дрь’го оу дрь'гыго й не видЪха се
наскоро да се зановнгеть 5.336.
сег.: Змн. се заповнкть 5.336.
заповЪд ж. и м. (32) 1. Заповед; разпо-
реждане. което трябва да се изпълни
задължително; повеля. сэхбждамё
със* пов'ЬлЪте й заповь' црсв>,' въ
фригпо, да стбриме мйрь със' таифали
защо си сторише межд^ ce6t ей цара
15.143; й заповЬда ми да гы оставлю,
чё щё да ты прЪдаде на агарЬн'скы
р(?цъ. затова й азь послЯша нютовь
заповедь, й йзлЬзохь и сэхбжда где
ми б£де повелЪно 9.75. 2 Заповед,
религиозно-нравствена препоръка.
а сёдма е заповедь бж1’а. щотб да не
оукраднешь чюждо нЪщо нЪкога...
осмата е заповедь бжТа, дето да не
марпфйсашь лъжно 1 7; затова й ные
смё дльжны да съврьшимь заповЬдь
хва. й да имаме брато_люб1‘е съ сЪкыго
хр панина й да имаме възрьжан'Ге сэ
мнеэго истЧе, й пйтЧе, й сэ сйч'ко зло
13 1256.
ед.: заповЬдь 1.7, 8.55, 32.229, 38.284,
38.2846, заповЬдь 1.7, 9.75, 11.105, 15.1316,
33.23462,35.258, заповЬдь 1.76,10 79,11.107,
16.157, 20.2096, 31.218, 33.233, 33.2346,
33.2462, запоев 3.16, 6.47, 15.143, запоьЬдь
13.1256, 15 1326, заповЬ 32.223, запозЬдь
32.229, 38.284, 38.2846, заповЬ 38.285,
39.319, заповедь 39.3086; мн.: тйповЪды 1.8.
запов’Ьдам св. (25) Заповяоам; издам
нареждане, което трябва задължи-
телно да се изпълни; разпоредя. й
блжены сава рё. вижь чгныи оче.
дето ё прораз^мны бь на сйч'ко добро,
какь йще да мё спй. [й н]астави ме та
дойдб на твойте сты ря'цЬ. й сега что
мй заповЪ, дашь да чйню това щь чины
14.1266; й заповЬда ми даты оставлю,
чё щё да гы прЬдадё на агарЬн'скы
р1?ц± затова й азь посл^ша нютовь
заповедь 9.75.
сег.: led. заповЬда 31.218, 2ед. заповЬдашь
14 1266, Зед. запсвЬда 15.1316, 33.243;
имперф.: Зед. заповЬдаше 2.126; аор.:
led запор Ьда 15.1446, Зед. заповЬда
3.186, 9 736, 9 746, 9 75, 36.2736, заповЬда
9.73, заповЬда 14.1296, 16 1586, 33.2366;
плусквамперф .: Зед. бЬше заповЬдаль 6.486,
10.77, бЬше заповЬдаль 37.2746: форми от
перф. тип led с'мь заповЬдаль 12.1556,
Зед. ё заповЬдаль 3.16, ё заповЬдала
17 1756, заповЬдаль 37.278; бъд.: Зед щё
заповЬда 33.243; прич.: мин. страд, ед.: ср.
заповЬдано 16.1596, запевЬдано 17.1676.
запоиЬдувам несв. (3) Заповядвам; да-
вам нареждане или препоръка, който
трябва задължитето да се изпъл-
няват. рёче емх 1сэаннъ залов Ьдувам'
ти въ йме ica ха назаранина. да нё
жив;шть векге на това мЪсто 6.43; защб
ако чюеме что называть кнлыте, а не
дрьжйме. м^ка имаме на дшьта си. катб
йгь залов Ьд8ва въ стое ёулТе. кби знае
что е воль бж!а. й ню чини, мнеэго ще
мйсг да йма на дшьта ей 15.1556.
сег. led. заповЬдЪвам' 6.43, Зед. заповЬд^ва
9.61, заловЬд^ва 15 1556
занийсгво ср. (1) Запиване, периодично
продължително пиянство, запой, а
сты же й:Тлы бжш... та това сйч'ко
каз^ваха съ голЬма грижа давно се
бих'ме бстави ле блвёнш хрпане сэ
тово злое винбцпйство й запбиство
20.2096.
ед.: запбиство 20.2096.
запостя св. (1) Запостя, започна да
постя, й нромйнаха се днй мнеэго, й
приближй се врЬме да запбетимё за
велйкы посты 17.165.
сег.: 1мн. запбетимё 17.165.
започе от етб. ^аноудтн св. (9) Започна,
заловя се с някаква дейност, захвана
се. й стаа пет'ка, сэкатб погребе
родйтелю свой.^ сэръдй гы добрЪ.
тогази започе по й меташе й бдЬшё
8.556; а кэаннь npie х сёбЬ ей дхь
стыи. й тогази започе да 8*чи за зЬра
бж1‘а, й не прЬстанХ’ваше прЬз' ейч'ки
днй. й?ча:пе 12 111.
аор. Зед. започё 8.556, 9 74, 12.111, 17.169,
36.268, Змн. започёха 2.11; плусквамперф:
Зед. бЪше започёль 34.2516; форми от
перф. тип 2ед. си започела 17.171б, 1мн.
смё започёле 33.238.
започна св. (5) Започна, захвана да
правя нещо, начена. рё царь, сйч'ки
маисторе на л£тЬ заиочнУва, а ты
зйме кажешь да започнешь 7.52;
амй да послУшате блвёши хрпане.
сэ кое слово да започна да вы казЬ'ва
18.1776.
сег.: led. започна 18.1776, 2ед. започнешь
7.52; бъд. • led. щь да започна 18.1776; пов :
описат. led. да започнУ 7.52; съкр. инф.:
(мбгУ) започне 7.52.
започнувам несв. (1) За почвам, захва-
щам да правя нещо. рё царь, сйч'ки
маисторе на лЪгЬ започнёва, а ты
зйме кажешь да започнешь 7.52.
сег. Змн. започнУва 7.52.
запра св. (16) 1. Заира, попреча на
нечие движение, сира. И* стань на
друго м£сто дето не бЪше въз'можно
да промйпе никакь защб б£ше
гЬсно мЪсто. й запр'Ь мУлето да не
промине 33.242; й тогази нЪкого
мрьтьв'па йзнёсУваха да го погребать,
й запрЪха бдрь аристархови люд!е
36.273. 2. Прен. Спра, прекъсна. амй
врать същи д'шволь... вйды как' сё
У’мнсэжУвать хрпане. а ёлл'йюцш
мал'ко сэстанУвать. й год4ше да запре
дУмыте стмУ димйтрпо 9.63. 3. Запра,
задържа някого някъде против
вочята му, затворя. й самого злауста
1(5, еь'дбкТа царща йспьди, й въ
ёр'мен'лшска землй го запр4 21.2106;
катб чю т!и дУми црца, сэиУсти сйч'ки
еврее, й сэйдбха ей. ато запр!, тогбзи
1Уда. й на оутрЪ рё црца. й довёдоха го
npt нюм 4.235.
сег.: Зед. запре 9.63; аор.: Зед. занрЪ 4.236,
21.2106, 33.242. Змн. запрЪха 5.285, 36.273;
форма от перф. тип. Зед. е запрЬла 12.114;
прич.: мин. страд, ед.: м. запрЪнь 1.36, 15,
15.1416. 18.2016, 18.204, запрЬнь 18.2036;
мн.. запрЪни 15.146, 35.2576, 39.318.
запра се св. (2) 1. Запра се, престана да
се движа, спра се сэ чилЪче, й рабе
бжш що живйшь ту'ка У тьзи пУстын и, й
слУгхвашь истинному 6У, не бЪгаи. ами
сё запри та ме почакаи недостбинаго
17.166. 2. Опра се, послужа като
преграда пред някого или нещо. й пак'
съ агглы, й запйсаны... й пакь ft не
Удрьжава ничто. нй врата, нй зидь, нй
ключь, нй печать, нй дрУго таквбзи
н£чтб мбже да им' се запре, йлй да ты
"Удрьжй 11.83.
сег.: Зед. се запре 11.83; пов.: 2ед. сё запрй
17.166.
запратя св. (2) 1. Запратя, отпратя
някого някъде, захвърля. гь бь що
ё въскрЪсйль мрьтвы, гби да те
прокльнё, й да те запрети вь мУка
в^чн.т й вь сэг'нь негасимь 4.256.
2. Изпратя, пратя някого някъде
с някаква цел. не мбжеш' Mtf нйчто
стбри. макарь й войска мнеэго да
пустишь на нкго, а той ще запрети
старёшикУ на дтаволите, й пУстй ще
бЪсоове. та шьть посмради й тебЪ й
войскьтати 37.276.
бъд.: Зед. ще запрети 37.276; пов : описат
Зед. да запрети 4.256.
занрЪтювам несв. (3) Забранявам; не
позволявам да се върши, да се прави
нещо; запрещавам. й стыи !сэаннь
позна че ё дТаволь. й рё мУ. запрЬтюва
ти въ йме iv хвУ. да не йзлЪзешь
сэ това м1сто 6.44; рё ймь 1сэаннь.
запрЪтюва вы въ йме распётаго ica ха.
да йзлЬзете сэ това мЪсто 6.46.
сег.: led. запрКтюва 6.44, 6 46, запрбтювам'
6.456.
запрЬгя св. (1) Забраня, не позво.чя
нещо, запрети. млю ти се матОёю, что
ей что да ей макарь магёсникь макарь
врачь макарь бь. йлй бжш Ученикь.
дето lit си йз'гбрЪль сэ толак'зи сэг'нь.
i сэпьди сэ мёне тогбва страшпаго зм!а
сэгнюниго й простй ми злбто, като мё
й прьвЪнь сторй та прогледа. й мавеи
посл^ша го. й запрети на сэг'нь. й
Зйасе 37.279.
аор Зед. запрети 37.279.
запрещает от стб. ^епр'Ьфатн несв.
(2) Забранявам, не позеолявам нещо,
запрещаем!. й архггль михайль
авт. се щН нкго. й заръчи мУ й рё.
запрещает1 ти гь бь дТаволе. й йсчёзнь
сэтамо д!авоть 11.87.
сег. Зед. запрещает' 11,872.
запрян прич. (5) Като прил. Запрян,
който е затворен някъде насила, за-
държан. й йз‘ тьмнйца запрЪни людзе
йзважда... й дльжни сакйзУва 7.53;
й затвори трйте Сэша властелю въ
тьмнйцК... й прЪбыше запр!ни ёднъ
годйна въ тьмнйц# 15.1456, нЪкои
члкь. задлъжнЪль мнсэго на еднбго
ёврёина, й досадйло ms’ се да лежй
запрЪнь S’ тьмнйца ради сэн'зи гол!
длъгь 6 48
мин. страд, ед.: м. запрЬнь 6.48, запрЪнь
18.293, 18.205; мн.: запрели 7.53, зАпрЪни
15.1456.
запусгЬя св. (1) Запустея; стана
пуст, безлюден, сзсэнь шо сё, зове за
чер’ковата щото ё въ .ерлимь. за нка
каже прркь icaia дьщи скэнова. как'
щё да заиЬ’ст1ё вь вр!ме антихристово
18 178.
бъд.: Зед. щё да зап^стЬё 18.178.
за рад вж. заради
заради предл. (275) 1. За означаване на
причината, поради която се върши
действието: заради. по причина на.
й ре. да погребете стго дам'1'ана
близ# при стго кбз'ма. защо, не Йзё
ййцата зарадй ц!на. ами гы е ^зель,
зарадй име бж!е 10.77; й йсповЬда на
ейч'кы св!ть спса ха какь е йстинны
бь. й зарадг това пр'1ёхь ключеве на
нгеговаж ста црква 12.1106; заради
женьадамь йз' рай йспьдень бы. зарадй
жень двдь крот'кы прЪльщёнь бы.
заради жень ^рТсэва, й рё на воиската
ей га го Ь’биха 21.2106; така й тойзи
члкь дето приема г!ло хво, на своего
сэскврыпёно й (!) ерце, бн'зи пр!даде
ха заради сребрё_люб1ё 35.266; й
мбжеме що смё досега зло стр^вале
ато сэсега зара1 това зло, добро ца
стбрйме 31.219; а др^ги се карать й
съдеть зарадй сёлищё, й давать митб.
та не мбжать да се Йгьк’мйтъ кби где
да направи къща 31.217; ты /Ймаше
лукавы чловёче не люблж, ймаше. а ты
прЪдаде га зарадй ймаше 35.257. 2. За
означаване целта ипредназначениетс
ча действието. за кого или в полза
на какво се извършва то; заради, за.
та не щ!ха ни йст1е, нй пит’Ге, амй
гладУваха, й жъд^ваха, й тёглиха зло
зара', ба. та си тьи провбдиха днйте
свой 32.228; меебто се нарич! хс.
бти s’Mp! та пакь ожив! зарадй на да
ны сэнёме сэ д1авсла 18.1956; ако ли
чинишь добро детель заради похвала
сэ члци. й зарадй пбчьсть сэ пюд1ё
знай, нсмашь нйкак'во добро 34.255;
й затова ти се моли да мё послышать
да ми дадёшь гогбзи, мрьтьв’ца,
дето ё Зарадй на ?мр!ль 35.260; та
плачаха непрестанно за грЪхоовете
ей пот ьп каны й йспьдены, й голы на
землю лъгаха, глади ы, й жь цны зарадй
правда 32.2256; й нед!и потай, что ты
с дадено дарь Сэ ба да сё ъ’тврьдёть
нктовыте люд!с със' твоя пайка. дёто
си е зарадй г! кръвь своа излТаль да
гы спасе сэ пр!льсть 12.11С6. 3. За
посочване лицето или предмета, към
който се отнася действието; за,
отпоено, й зё да се чюдй й да мыс.тк
да не бйде аггль. това азь помысли,
а Сэн'зи стыи мйжь paas’M! щи сьмъ
помыслиль. й каже ми, что си
помыслиль заради мене, сэ д!аконе, й
бйеш' се със'^мьт' ей. вЪр^ваи чё см'ь
й азь члкь сэ прьсть и сэ крьвь 3.196;
й п^стй грйте мйж1'е дёто щёшь да гы
погубишь. ,. ако лй гы не пустишь, й
азе шъ стбри млба на ба зара1 тёбе да
сё лишй1 пь сэ животы” си 15.147; вид!
гасънЬ тг^мёнь, ёдйнь мйкь стой... й
рё irtfveHtf, сега те йз'юрЬва, ако не
доведешь г?ка раба бж'.'а сгмёсэна...
и съб8ди се н^мень й стань, й каза
на кал^ёрете како е вйдЬль сънь
страш'нь, заради сумёсэна 2.12; и
двдь прркь й црь. зарадй днёшныи
днь бЬше прозрЬль. й рёче йзь оусть
млйць и съсь'щт съврьшиль ёсй хвалК.
сй_рЬ йз' същи ?ста й йстин'скы сэ
млады дЬна та ей съврьши хвал ат а ти
3 4.249 зара ди да. Въвежда подчинени
обстоятелствени изречения за цел;
за да. й пойде на нбо. бти, й защб.
зарадй да проспав и нашёго гсегво
что е пльтьско 38.286; тьк’мо ёдйнь
заповЬдь му’ зарача да ю дрьжй. й
това защб бы. зарадй да знае адамь,
бти йма нй нкто бь 33.246; пазй се й
сё своата си женъ. зашб т! е даль бь
жёнъ да ражашь дЬца, а н£ запади
да кКр'вишь 1.76; пакь да не решь
лъжна дЬ'ма, нЬкоа за свой ръз’кь й
грыов’щина. заради да добтешь 1.7,
заради защо. Въвежда подчинени
обстоятелствени изречения за при-
чина; защото. а днёека се почёте
й лрослави се. зарадй защб npie бь
тьзи пльть чл'чьска й зат ова се почёте
38.2856; й да знаешь сэнази црква
доврьши се. зарадй зашб се ты забави
мнеэго врЬме, й бн’зи бо ттаринь что ть
е насталь найдё тамо др(?гы мраморе,
й кйтй йхь, й доврьши црквата как'
иска 9,69; сэ рсЗде ёврейскыи защб
прЬдадох'те на съмрьть своего
блйгли. й защб го распёх'те. зарадй
защб мрьтвы въскрЬссваше. й защб
слекавы, й ббл'ны. й бЬсны, й слЬпы
йсцЬлтаваше 35.2586.
зара 1.32, 1.362, 1.43, 1.46, 1.5», 1.6, 1 бб2,
1.72, 1.762. 1.82, 1.86, зара 20.208, 31.2216,
32.224, 39.313, заради 1.72, 1 76. 2 1 2, 7.49,
18.2026, 21.21063, 33.233, 34.251, 39.29862,
зарадй 2.12, 2.14, 3.17, 3.1762, 3.18, 3.196,
4.22, 4.246. 5.292, 5.356, 6.41, 6.43, 6.44,
7.51, 7.54, 8.57, 9.61, 9.62, 9.626, 9.69, 9.706,
9.736’, 9.75, 9.7 56*, 10.772, 11.816, 11.84,
11.87, 11.896, 11 906, 11 91, 11.946. 11.95,
11.96, 11.1006, 11.1026, 11.1046, 11.106,
11.1066, 11.1076. 11.108, 12.109, 12 11062,
12.111, 12.1126, 12.113, 12.1136, 12.1146,
12.1166, 12.119, 13.124, 13.1252, 15.133,
15.154, 15.15564. 16.1576, 16.158, 16.1586,
16.1593, 16.160. 16.1636, 17.165, 17.168*,
17.171, 18 1 7762, 18.180, 18.183, 18.1876,
18.190, 18 191, 18.194. 18.19 46, 18 19562,
18.2016, 18.20 262, 18.206, 18 2066, 21.21062,
31.215, 31.217, 31.2186, 31.221, 32.2246,
32.2256, 32.227, 32.2316, 32.2326, 33.233,
33.234, 33.23 563, 33.2386, 33.2396, 33.241,
33.2436, 33.246, 34.2492, 34.251, 34.2516,
34.25 52, 35.256, 35.2J74, 35.25 83, 35.25 86,
35.2592, 35.2602, 35.2653, 35.2666, 38.2826,
38.285, 38.2856, 38.286, 38.2866, 38.288,
38.2896, 38.291, 38.29362, 38.294, 38.2952.
39.2986, 39.299, 39.301, 39.3016, 39.305,
39.307, 39.3076, 39.310, 39.316, 39.318,
39.3186, заради 3.196, 5.396, 18.202, 35.258,
зар£ 4.23, 5.396, 15 145, 15.147, 18.191,
18.2022, 18.2036, 31.216, 31.219, 31.2216,
32.2246, 32.2256. 32.226, 32.227, 32.228,
32.23062, 32.231, 32.23 1 6, 33.239. 33.241,
33.244, 33 2446. 33.2456, 34.2546, 35.258,
352596, 35.266, 38.284, 38.286, 38.289,
38.2916. 39.295, 39.29562, 39.296. 39 2986.
39.300, 39.3046, 39.313, 39.318, 39.3186,
зара‘ 5.386. зарадй 9.62, 16.159, 18.20362,
31.2186, 32.2256, 33.2356, 33.240, зарад[и]
9.736, зар£ 11.836, 31.2196’, 31.220. за[ра]дй
12.1146, 35.258, 35.2666, за^а 20.209, зараи
33.24762, заради 33.2476, 35.266, зара1 дй
39.2956.
зарадиди (!) вж заради
заразовам се вж. зарадувам се
зарадувам се св. (33) Зарадвам се,
обземе ме чувство на радост и удов-
летворение. й цар' се зараува тврьдЬ.
й ре, й азь такзогбзп маистора йщемь
7.516; й завёде го прЬ др^гыте епкпе
й клирйцы. й т!ё като гб видЬше
зарауваше се тврьдЬ. й блгодарйше
ба, дето ймь с даль таквогози пастыра
йу’чйтела 15.1386.
сег.: led се заува (!) 35.2626, 2мн. се
зарадовате 5.30; аор.: Зед, зарадова се 4.25,
17.1756, зараува се 7.506, 11.82, 13.1236,
14 127, се зараува 7.516, зараува се 7.52,
8.56, 11.986, 11 1046, 14.1276, 17 174, се
зарадова 7.526, се зараува 7.54, зарадова се
11.93, 15.151, сё зараува 14 128, зараува се
15.1546, зарауьа се 17.166, 39.307, Змн. се
зарадоваые 15.1366, 15.151, зарауваше се
15.1386, сс зара^ваха 35.258, за^ваха се (!)
35.2646, зарАуваха се 40.320; плусквамперф.:
Змн. 5txS се зарадсвале 15.1365; бъд.: Зед.
щё съ зарау'ва 9.626; пов.: описат. Змн. да
се зарадХвамё 9.61, Змн. да се зара^ватс
35.2576.
зарведеос ЛИ (1) Зарведеос. й д!авол'
Mtf каже. азь б'Ьхь сс въселйль 8’
твбага жена, что се зове бол[е]ста
лал’гб. а ймето моё вел'зав^ль, аёмб-
десь, зарведёось асвблохь. но8сь,
с^н'дзсэстось. същи сатана й дТаволь
37.2766.
зарведёось 37.2766.
зарина св (1) Зарина, положа нещо
някъде и го покрия с пръст, заровя.
й пойдоха тамо й зёха да копакть
й найдоха тЬлбто стЬи пёткы,. й
рёкоха ей мёжК себ£ кой пакь да копае
на др^го мЪсто, ами ё rtfKa тбизи гробь
дбста ширбкь й гльббкь, да П?римё,
й онази мрьша да не смрьдй... и
заринаха сэнъзи мрьша тамо при сгое
снова тЬлб. й разыдбха се по дома си
8 576.
аор .: Змн. заринаха 8.576
зарчание (!) вж. заръчание
заръча се (5) Заръчам, посъбетвам
някого да направи нещо, порьчам.
й с’гыи Николае мнеэго ймь atfMa, й
пойчи гы, й зарьчй ймь това др^гочь
HmcoMtf да не съ стбрилс 15.1376; й
заръчи на брапа 6tf чисто да сливать,
й npt.даде гы на га 37.279.
аор Зед. зарьчй 10.766, 12.1176, заръчи
11.87,37.279, зарьчй 15.1376
заръчам несв и св. (33) Заръчвам,
съветвам някого да направи нещо,
поръчвам, нареждам. зарадй това
ви зарьчамь да послу шате що рё хс
вь ёмлзето маОёово. пазъте са да вы
не йзльже н£кои ва 18.191; й дето
вйди два че сь карать, а той сайде
та гы съживы. Й ще да ймь дУ’ма. и
послушайте мёне що ё зарьчаль Ть,
догдё слнце нЪ ё зайшле, а в!ё са
простоте 18.1876; а тЬлото нкгово
слое, зё го слу’гата нёгова, й прЪнёсе
то въ палестйню на неговата бащина,
катб Mtf 61: не зара чаль стыи в*
тьмнйцата 39.309; й създаде бь адама,
й остави го на своа волга да бъде.
тьк'мо ёдйнь заповедь ms' зарача да
ю дрьжй 33.246; и пак' се стбри катб
мрьтвь й пакь въскрьсна, и зарьч! на
c.rtf гы те м3 да Mtf cntfrtfBaTb състра (!) й
трёпеть 18.19] 6.
сег.: Зед. зарьчамь 18.191, 2ед зарьчашь
11.886, Змн. заръчать 11.1076, зарьчать
11.108; аор.: 2ед зарача 18.1916, Зед. зарача
4.23, зарьча 11.102, зарьч4 11 1076. зарьчЬ
18.1916, зарача 33.246. заръчЪ 39.3036,
зарьча 40.3222, Змн. зарачах'мё 18.197, Змн.
зарьчаха 18.1976; плусквсмперф.: Зед. 5Т.
зарьчаль 18.2056, б£хь зарьчаль 18.2056,
Зед. бТ.ше зарьчада 17.1736, б£ше зарьчаль
18.1972, бЬше зарачаль 18.198, 39.309;
форми от перф тип: Зед. сьмь зарачаль
18.2026, с'мь зарьчаль 18.2056, Зед. ё
зарьчаль 18.1876, ток (!) зарьчаль 18.1986,
Змн. заръчалс 8.58, са зарьчале 18.1986;
бъд.: Зед. шь да зарьчамь 17.173, със сыр.
инф. Зед- щь зарьчт, 31.218; прич мин.
страд ед.: ср. зарьчано 18.1866, 18.1986,
18.2056
зар ьчаниес/». (12) Х.Запозед, официално
разпореждане до подчинена лица й
бЪше тогази на рсД' хрпан'скы гол£ма
бЪда. й скрьбь. защб 6txtf пастиле
послаше страшно, й заръчаше по
сйч'ки градеэве, й мЬста й села, й бЪше
напйсано така, конто е хрпанинь,
й сэречё се сэ ха, й поклонит* се на
йдолыте. почесть голЬма да пршме
Сэ цара 15.139. 2. Божа заповед; една
от десетте заповеди, дадени от Бога
на Мойсей. каже Ть не сэсъждайте. й
не щете бы сэсъдени й прЪдй съда
никого, не сэсъждайте. й про. ёто е
тсва трёпе заръчаше бж!ё 1.5; товаьа
шотб рёкох'ме блвёши хрпане. пё
са гол^мите заръчаша 6ж!а. дето гы
прЪдаде на свЪтъть бь 1.76, десёто е
пакь заръчаше, да ти се не порёвне,
йлй да завидишь нЬкомЫ за нЪщо
1.76.
ед.: зар'чаше 1 3, заръчанТе 1.3, 1.5, 1.66,
176, зарьчаше 1.4, 1.56, 15.139, зарьчаше
1.66; мн. заръчаша 1.76, зарьчаша 1.82.
засега нареч. (1) Засега; в момента,
в който се говори; в сегашния мо-
мент й па рёче, й засега що ей не
промЪнЫваха покрбв'ть, ато се със'
камеюе сэблЪкоха. кол'ко да йм* се
съвлЪкЫть греховны рызи 17.1726.
засега 17.1726.
засиромашся св. (6) Засиромашея,
стана сиромах. обеднея. й кбл'цына
члци засыромашЪха сэ безумно
вы но, шиство 11.1066; й промйна се
мал’ко вр’Ьзге, слЫчй се й засыромашЪ
онази мома, й тбл'кова, кбл'кото зё сэ
сыромашта да кк’рвы 11.105.
аор: Зед. засыромапгЬ 5.316, 11.105,
15.134, 15.153, Змн. засыромапгЬха 11.1066,
засыромашаха 20.2086.
заем! я се св. (2) Засмея се, почна да се
смея, изразя радостта си със смях. й
пламён1 се вдйгнь велйкь й виебкь, й
мн± ше царь чё йз'горЪ матОёи доск'щь.
й засмЪа се й рс что ти помогла бь
твой 37.2786; а мьчташе съ зове, кога
нЬчгб. вйды члкь й пбвни го за нЪкои
дёнь, йлй за мнсэго дни й въбыло мЫ
се на^мьть й кога го смысли, а той се
йлй засм^ё. йлйрасплаче 33.2336.
сег.: Зед. сезасмЪс 33.2336, аор.: Зед. засмЪа
се 37.2786.
заспивам нссв. (1) Заспивам, изпадам в
състояние на сън. като каже й прркь
двдь ётб не дръметь нйтб засийвазь
амй пазить шли ей jit агглы пазёть на
й нс задремывать 39.3186.
сег.: Змн. заставать 39.3186
заспя св. (19) Заспя. изпадна в състояние
на сън. кога заспй рэслань кой смъе да
го раз'бЫди 18.1846; й заспа тёжъ'кь
сънь, й сагвори ей Тстага като спй й
хрька 10.77; й прЪз' тьзи нощь царь
й нктовь брать, й болире царевы сэ
йдь й сэ грйжа не могбха нй хлЪбь да
йдЫть, нй да заспать 7.536.
сег. Зед. заспй 11.992, 18.184, Змн. заспЪть
7.536, аор.: Зед. заспа 8.576, 10.77, 10.776,
11.903, 11.93, 11.99, 14.1306, Змн заспаха
11.99; форми от перф. тип: Зед. заспаль
11.1016, е быль заспаль 15.1366, заспаль
35.2576, е заспаль 35.2576, е заспало 37.279.
засрамеп прич. (3)Като прил. Засрамен,
който изпитва чувство на срам, сэ
з.^ за па сё] а, чё станьх'ме засрамени
прЬ члцш й прй агглы 18.1926; й рё
ймь. врыгЬте са засрамени бйсове,
бти не могбх'те вые да прельстите
тази дша догде бйше със' толсто на
земли 32.230.
мин. страд, мн.: засрамени 18.1926,18.2006.
32.230.
засрами св. (7) Засрамя. принудя някого
да изпита срам, сэ злй тогйва томЫва,
дёто вйди нЪкои члкь дё прЬгр’Ьшй
нйщо, а той не мльчй. амй йде та
казЫва на лкццетЬ та го засрами
18.198; та щеше напоконь да йма р£чь
да рёче. оти мё науЫва й засрами мё
nph тол'кова мнсэго члци 34 251.
сег.: led. засраме 39.2986, Зед. засрами
18.186,18 198, Змн. засрамить 18 2066; аор :
Зес засрами 34.251; форма от перф. тип:
2ед. си засрамиль 39.3056; пов.: отриц. със
съкр. инф. 2ед. (нЪдей) засрами 39.3046.
засрами се св. (3) Засрамя се, изпитам
чувство на срам, й да сё посрамиме
да кажеме дхбвникЫ грйховеге наши
подобрЪ т! е, да се, засрамиши
тЫка пр-Ь едногб члка. нежели да се
засрамишь на они свйть npt, хылидо
хылиди агглы й члкы 1.8; даншла
пррка нЪлй го I? трапь тЫриха. та мЫ
сё расланете засрамиха. а праветнаго
наЫОёа ёл'завёла царица #бй 21.210.
сег: 2ед. се засрамиши 1.8, се засрамишь
1.8; аор.: Змн. сё засрамиха 21.210.
застанувам не св. (1) Запирам, принуж-
давам някого да спре на определено
място. а пакь кби ё бо.тЬринь, а той
вьздыше й лелёче как* бы повече
станьль бо.тЬрикь. й кога вйди i
некоего да йма н£коа м’рьва добро, а
т!е го застат'вать да го ^бькть 31.217.
сег.: Змн. застанУвать 31.217
заступит от стб гастл'.пнтн св. (1)
Застъпя се за някого, защитя някого,
стана нечии закрилник. й да п£г
уал'тырь. хвала п£сни двдви. чтнаа
прЪ гмь съмрьть прЪЙббнй его. азь
оусн# й спахь. въста мко гь заступит'
ме 37.280.
сег.. Зед. заступит1 37.280.
заступник м. (1) Застъпник; лице, кое-
то се застъпва и грижи за някого;
защитник, покровител. й пак’ се
над£ише на ба й д!?маше ей. който
ми е сторйль това добро за дв£гЬ
ми дьщеры. 16и ще йма грйжа й за
трёттата. й со тбизи днь. тьзи мысль
ймаше ей бн'зи м«жь на срцето. й
думайте ей ако дойде пакь бн’зи мой
засг?пникь, давно бых’ го #с£тиль,
й пбекорь да текУ, да гб постйгн^
15 135.
ед.: засть'пнпкь 15.135.
засЬя св. (1) Засея, пръена семена върху
разорана почва, посея. браче йма
обычаи, кота йма н£кои добра нтва за
сЪане й ако не йма сам'сй с£ме да ю
зае£е. а т!е засмлють Сэ др^гы, с£ме, й
с£ють 11.84.
сег.: Зед. засЬе 11.84.
затварям несв. (2) Затварям, задържам
някого в затвор, запирам. й мнеэго
сэ неверны члци и бой й екрьбь
прЪтрыгЬха, й раны, й въ тъмници гы
затвараха. й съсь каменте гы побывахё
36.2676; тбизи архггль михаиль,
йзвади аплыте сэ гьмниц^, когато
гы загварЪха грх!ерёете ёврёискы.
защото S’naax's’ людте да вЪр^вать въ
ха 11.94.
имперф. Змн. ’атварЪха 11.94, затвараха
36.2676.
затворен прич. (3) Като прил. 1. Зат-
ворен; който плътно прилепва към
вход, отвор. й пойдоха тамо сэпр£ди,
й вратата като ей стоаха затворены,
стань еэн'зи мк’жв прЬ нйхь. й р^цЪте
ей вдйгнь нагбрЬ на нбо 3.19. 2.
Затворен, който е задържан насила
някъде, запрян. й тогази наскоро Щ?сти
повел£н!ё по сйч’ка земли, гдето йма
хрттане затворены въ тьмнйцы. скоро
да се сэвёж^ть й сэпйстеть 15.1396;
й стыи димйтрТе сэста затвбрень
сэнази бани, сам'сй без’ др/жйна. амй
помощь бж1а 61 ше при нтс'го та гб
ЬМипаваше 9.645.
мин. страд, ед.: м. затвбрень 9 646; мн.,
затворены 3 19, 15 1396
затворя св. (33) 1. Затворя; запуша с
нещо по някакъв начин отвор. а цари-
ца повёл Ь на сл^гыте ей, да загворлть
вратата. да не 5л£зе теэаннь да й
досаждазатова лозТе 12.1136; йстбри
ми се катб чё еь сэбрьна пакь й ^л£зе
ей i црквата, й затвори ей двёрите
9.736; атдй сэ елмы и постшници мой
б£соове. затворите на адь вратата, й
п6пр£те гы тврьд! 35.263; и гь п^сти
архггла Михаила й затвори Астата, на
лъвовете. й пр'Ьбы даншль еэн'зи
трапь непочекньгь сэ еэша аь£рсэве
11 93. // Образно, й рёче ей робынига
11(дить. докога да ей см-Ьривашь
дшьта... дбета ти е това дёто ти
затвори бь Лрсбата. й не можешь да
роди шь 13.121 б. 2. Затворя; задържа
някого насила някъде, откъдето
той не може да излезе. бани была
сёнрьв'Ьнь гол£ма. блйзУ тамо где
с£ше царь й нй сэгнйшето дёто е
камара на сэнъзи бани, тамо затвбриха
стго 9.64.3. Затворя, задържа някого
в затвор й царь катб чю т!и д!?ми. сэ
Оома. раз’гнЪва се тврьдк й повел£
да затворе ть i гьмнйца, й Оома й
кйт'цатого аввана 7.536; й с.4£ това
разйде се диваньть. й царь повелЪ
пакь да затвбреть стго S тьмнйца, й да
го назеть доь’чр! 39.3026; й хвати апла
за кбсмите й тёгли го да го затвори
въ тьмницУ 36.2726. 4. Затворя,
прекрати достъпа до нещо. й тогази
на монасгйрь кагб сйггЬле доховници
верни й нзл^зле. й црква затвориле
11.101; защб бЬше ёэпрьвЬнь зат-
вбрень рай. зара' адамовь rpt, а сега
се отвори 38.286.
сег.: Зед. затвори 36.2726, Змн. зствбреть
7.536, 9.64, 39.3016, 39.3026, татворлть
12.1136; аор.: Зед. засворй 7.506. затвори
си 9.736, затвори 11.93, 12.1146, 13.1216,
15.1456, 38 2866, Змн. затвориха 9 64,
9 646, затворите 15.139, 15.1346, 15.1416,
затвориха 39.3016, затвориха 39.3056;
форми от перф, тип: Зед. е затворить
18.1896, Змн. затворите 11.101; пов.: Зед.
затвори 12 1136, 2мн. затворите 35.263,
страд.: аср. Змн. се затвориха 11.1066;
пов. описат. Зед. да сё затвори 15.1416;
прич.: мин. страд, ед.: м. затворень 9.65,
затворень 15.1416, 38.286; мн • затворени
3.196,15.1456,17.165,17.1706 '
затворя се св. (8) 1. Затворя се,
прилепна плътно до даден постоянен
отвор. й пакь йзлЪзе вьн'ка при мёне,
й страшно д^маше, ги пбмль’й. й
вратата па затвориха се самы 3.196;
защб ада катб йзл'Ьзе йз' рай, й не
мбже векю да b’n'bie (' нкго, ни адамь,
ни сэ адама что сё св£ть народи, защб
се затвориха врата райскы 38.285. 2.
Затворя се в някакво помещение с
цел да се уединя, да се изолирам от
околния свят, а майка Mis’ со свад'бата
катб лйп'ч/а снь й вълЪзе где спЪше й
посйпа пепёль й затвори се й лежаше
на пепель плачете й дь’маше 40.321;
стоа стыи сумесэнь на стльповете,
мз, гбдинь. й коза повелЪ бь, да се
прЪстави. бЪше се затвбриль 2.146.
3. Прен. Престана да съществувам,
изчезна. истинна й пправда (!) со
землйта побЪгна, а льжа й неправда
на земли се въцари. а любовь имаме
мёждЯ себЬ ей тькм'о до трапез^,
затова са е вёкю й нокаанТе затворило
31.2176.
аор.: Зед. затвори се 40 321, Змн. затвориха
се 3.196’, 3.206, се затвориха 38.285;
плусквамперф.: Зед. б^ше се затвбриль
2 146,б£ше се затворила 40.3236; форма от
перф. тип Зед. са е затворило 31.2176.
затова нареч. и съюз (163) I. Нареч. За
означаване на причина; затова, по
тази причина, затуй. й не позна гы
чс са пкговы, тьк'мо защо са мКдры й
разумны затова гы избра й #зё гы при
06615.36; защб бЪше йтбн просвЪтиль
със' пбеть й мнеэго добрынй. затот а се
й пости, й нёговы, мощи, й до днёска
чюдно йсцЬлюше чйнЪть 8.556, й
зарадй това нкгово чистое й позлатёно
^чёш’е, что м? йдЬше йзь Астата дхь
стыи. й затова го нарекоха сты сэци,
златоКсть 12 1126; бти защб пх'щате
Еоискъта ей по трьг'ть, да сэнёмать
еднб др8'го наейла вые сте затова
крйвзи 15.1436; защб ^мйра члкь,
затовй е пемал'кь сэ аггла 38 2836.
П. Съюз. 1. Въвежда подчинена обс-
тоятелствени изречения за след-
ствие; затова, породи което, ето
защо, затуй. твой м^'жь прзател' ми
ё бдавна. затова ми даде кэвер'ть
да тй го донеей’ть 15.1546; й мнеэго
людзё дохсжаха да го вйдё й вЪрс-ваха
ьъ ха затовк й архзёрёете мнеэго се
пгЬвз’ваха й завйдЬха 34.251 б, а тази
марза cecipa Лазарева 61ше праведна,
й чйста. затова й ё\ листь зёэ, помЪн^
ймето 34.250; азь на ёретйкы станъха
(!) защб развалить законь бжш. й моё
прЪданТе, щб с'мь заповЪдалъ. а тзё
не чйнагь затова гы бйемь 12.1156;
а той не поелйва заповЪдь бж’за амй
послЬ’ша прЪльстника змз’а дзавола
дето mV завидЪль 61ше на добрбто.
затова йз'гнань бы сэ рай 33.2346.
2. Присъединява нов синтактичен
период, който съоържа извод от
съдържанието на предходния- зато-
ва, ето защо. амй сэ св’дь бжзи тамо
не можешь да йз'б1гнкшь й сэ в1чна
мйса. затова сс млю вамь да послышат ё
тза д!?ми, нё мой, амй хвы 5.406; защб
сьммслюва бногбзи роса мъкьть мН
щото мй дадг бь галанъть да трьг?ва, а
той го ськры 8’ землйта. й не придобй
нйщо със' нкго. затова азь софрбнУе
1ерлйм'скы патрТар'хь раз'бра за тьзи
6ж!а работа, щб написахь 17.1636.
затова 3 166, 4.236, 4.24, 4.246, 5.276,
5.28, 5.29, 5.30. 5.306. 5.36, 5.385, 5.406,
6.44, 6.456, 8.55б2, 9.62, 9.6563, 9.68, 9.746,
9.752, 9.756, 10.79, 11.842, 11.1006, 12.1146,
12.116, 12.1176, 12.118, 13.124, 13.1246,
13.125, 13.1256, 15.13162, 15.13262,15.14352,
15.1446, 15.1476, 15.148, 15.1496, 15.1555,
16.1572, 16.1576, 16.158, 16.1606, 17.1635,
17.1676, 31.223, 33.233, 33.234, 33.23462,
33.235, 33.2366, 33.237, 33.23962, 33.240,
33.245, 33.24о, 33.2506, 34.2512, 34.25162,
35.2546, 35.2026, 35.2646, 35.266, 37.277,
38.28264, 38.285, 38.2866, 38.287, 38.2916,
38.292, 39.296, 39.2966, затова 4.246, 5.4G6,
6.41, 9.036, 9.64, 9.65, 9 706. 10.78, 11.83,
11.926, 12.1126. 12.1156, 15.1486, 15.1516,
15.1546, 15.156, 16.1602, 16.1606. 16.1626,
17.170, 17.1706, 18.1796, 31.2176, .33.2346,
34.252, 34.253, 34.2556, 35.257, 35.2596,
35.260, 35.264, 36.2716, 38.2816, 38 2826,
38.2836, 38.284, 38.2856, 38.288, 38 2886,
39.2986, затова 5 29, 7.526, 11.102, 16 1596,
16 1636, 18 1846, 33 2396, 34.2502, 34.2526,
35 2586, 38 2836, 38 2916, 38 2946, затова
5.406, 6.416, [зато]ва 11.816, з'това 17.173,
затова 31.2176, затова 33.2346, затова
35.261, затова 38,2886.
заточа св. (5) Заточа, изпратя някого
на заточение, тогази царь повелф й
затбчиха гы вь патьм'скы сэстровь
6.436; a fie пакь рекоха, слЫгы
к-танновы запали ха црквата. а 1сэанна
заточите въ кйсЫсь 12.1166; й като гб
затбчиха сэ царид^а. раз'болФха се
сйч'ките сэ люты й разлйчны бб.тесты
12.1206.
аор.. Змн. затбчиха 6.436, 12.1206, заточиха
12.116, заточите 12.1166; прич.:мин, страд,
ед.: м. затбчеъь 12.117.
заточен прич. (2) Като прил. Заточен,
който < изпратен на заточение, й
пойдё апль загбчень й плава по море
6.436.
мин. страд, ед.: м. затбчень 6.436, заточень
6.436.
заточение ср. (1) Заточение, прину-
дително пребиваване на определено
.място. й рё м!?_ мнсэго щешь зло
да потеглишь, й заточёнУе щёшь да
пр"Ьтрьпйшь 6.436
ед.: заточёнУе 6 436.
затривам несв. (1) Затривам, подлогам
на унищожение, съсипвам й въ ёдна
нощь, Ёвй мН се стыи димйтрУе. й рё
Mis’, члче, что сё така наказывать, й
тбл'кова ймаше затрйвашь напЫсто,
ты йнакь не можешь йсц'ЬлЪ. тьк'мо
догде не пойдешь на солЫнь, да
припаднешь на мбмть гробь със'
чйста вФра 9.71.
сег.: Зед. затрйвашь 9.71.
затрия се. (11) 1. Затрия; погубя някого,
като му причин* зло или го убия. й сэ
тогава йщЬха нЬкоа крйвына давно
биха найшлё да гб затрУють. й не
можаахЫ нй въ что да мЫ сё прйзрЫть
11.926; и щё да з'берё войскь мнсэго,
да затрУе трйте цар'Уе, ммсйр'скаго
й лувшскаго, и ёУйсэп'скаго IX. 188;
азь въ тбизи чахтрН нкго да зйзрУа’?
конто ча й той закла мойте попобве
21.2106. 2. Затрия. направя нещо да
изчезне, унищожа. й наговбриха се да
развал.ьть бн'зи монастйрь. за_ёд[н]б
й бнъзи стал вода да ю затрУють
11.976. 3. Затрия; лиша се от нещо,
което съм имал; загубя. изгубя. и
потёглй мнсэго зло, й голЪма скрьбь,
бти затри си ейч'ко йманУе, й жена, й
чёда. й не похЫ’ли на ба 5.28. зятрия
от землята. Залича от лицето на
земята, погубя, унищожа. та не
мбжё векк да глёдамё кЫр'вов'ство,
крьвипролЪёше краж'ба, пбвод'ство,
щото чйнвть члците по св'Ьтьть. амй
дай намь тестйрь, й да стори сега
по наша ейла. ейла. (!) да. да (!) сё
затрУ.кть сэ землйта за ёдйнь ча, да
познакть ейч'ки бти ей ты едйнь Ть бь
32.2236.
сег.: led. затрУа 21.2106, Зед. затрУё 7.536,
затр'Уё 18.188, затрУе 36.2696, 1мн. затрУёмь
39 297, Змн. 'saipi'wTb 11.926, затронуть
11.976, затрлють 15.144, затрТать 18.195;
аор.: Зед. затри 5.28; страд.: сег. Змн. сё
затрькть 32.2236.
затрия се св. (2) Затрия се, причине си
зло, погубя се, умра. а ты се не бойшь
ами щешь да се ббришь със* нкго,
нелй т! е мило за твбата младость, й
хУбость. йлй ей сырома, та годишь да
сё сам(сй затрУешь 9.656; й напйсах’ме
брала мой т[о]ва поУ’чеше па ваше
послЙпанТе замь да сё [не за]трТёте
съ зло. тан ство 20.208.
сег.: 2ед. сё затрТешь 9.656,2мн. сё [за]зрГёте
20.208.
загуля св. (3) Затуля; закрия нещо, за
да не се вижоа. й кога се срёщньть, й
л^ната быва понйско сэ сэ (!) е лнцето
й затопи го й затова. не свети. й това с
слава 33.234. // Образно. Ть ншь ic хс
родй се мца декем’вр1а дёто.йма збд’Ге
водолЪа въ зимно време. защб шЬше
хс да затхлы зльта зйма грЪхбвнай й
да просвети прблЪть със* 6го_раз^м1е,
й да погуби лютого креме д’йволК
лъстенето 33.2406 затуля нечия уста.
Затворя нечия уста, накарам няко-
го да млъкне. й да заголишь оустата
ёрегйчьскы й йдоп'скы, дёто думать
безакбнны речи на спса чшёго iv ха
12.1106.
сег.: 2ед. затопишь 12.1196, Зед. затУли
33.234; бъд. в мин.: Зед. п£ше да затУлы
33.2406.
заутра нареч. (1) оз зау тра до довечера.
От сутрин до вечер, цял ден. ейч'ки
агтлы щотб. сливать на людТстЬ, та
йдУ’ть бИ на поклонкнГе, й млюТ се
ни'мУ, й принбссть работа члчьска
дёто^й са ь'работиле со завтра до
довера. йлй добра, или зла 32.225.
завтра 32.225
заушен прич. (2) Зашлевен, на когото
е ударена плесница, заушен, вчера
беше катб прЪсобыдень й бсУдень.
а днёека прославень. й похвалгень.
вчёра Укарань й заплюень. й заКшень
со плеснйца. а днёека се прославли
35.258.
мин. стоад. ед.: м. зау’шень 35.258, заУшень
35.2586)
заушение ср. (1) За.алевяване, удряне на
плесница, заушване. й азь зарадй тебе
тУка дойдохь й ради тебе въпльтйх' се.
й быхь члкь й тебё радй смЪрйх' се, й
хУла прГехь, й зачтете, й заплкгте,
й напоконь. й pacnefie й пегребёше
35.265.
ед.: заушешё 35.265
захария ЛИ (19) Захария, й голёмо зло
й болесть нанёсу’ваме ей на дшьта. й
слушай что йма писано вь кгп’га прркУ
захаргю 5 40; защб. тогази бёше
захарга прркь сынь варахшнь сэць
1сэанн«' пртчю архгерёи 13.124.
захар/а 5.40. 13.124", 13.12467, 32.228,
34.2522, 38.2906, 38.2916, захарш 34.249,
захар!ю 5.40,11.996.13.1236,13.124, 34.253,
зв. захарТе 13.124.
захвалям несв. (3) 1. Възхвалявам,
въздавам хвала й мнеэго ббл'ны
приходёхУ й йсцеливахУ се й славёхУ
й захвалёхУ на ба. бца й сна й стго
дха 40.324. И Хваля, изказвам похвала
някому зараоинеговите достоинства.
а ты нйкакь не послушай его, да тешь
през’ мЪра. ако сё й раз’гшквае на
тебе, амй наУ'тре щё да го ё срамь сэ
тебе, й да тй захвали, й да ти се чюди,
защб чйнишь воли бж!а 11.1086. 2.
Заблазяьам, занижаем на някого за
нещо й щьть да захва лить на мрьтвите
в' тозй врёме, който са йз'мрёле
сэнапрё, та не сь дочакале таквбзи
врёме блжёни са былё тла люд!е дёто
са йз'мрёле сэнапрё 18.1896
имперф.: Змн. згсвалёхУ 40.324; бъд.:
Зед. шё да захвали 11.1086, Змн. шьть да
захвалить 18.1896.
заходя св. (1) Само Зл Залезе; скрие се
задхоризонта; заходи (за слънце). амй
зарадй лова непрестанно на сЬкый ча
да блвлиме ба. амй да знаел е людге
когй заходи елнце тогйва ейч'ки
агглы щотс, сливать на людТётЬ, та
йд^ть &! на поклонгешё 32.2246.
аор.; Зед. заходи 32.2246.
заче от стб. ^лудтн св. (2) Зачена,
добия плод в утроба, й посл^ша бь
молЬнТето й. й заче й роди сна. й
зар&уваха се й възвеселйх. се до га
ба 40.320; а планината ё бца мр!'а, та
влЬзе дхь стыи в' нгеа, та се породи
хс со нгеа. та не бйше со члка зачёть
18.181.
аор.. Зед. заче 40.320; прич.: мин. страд,
ед., м. зачёть 18.181.
зачто вж. защо
зачюди се св. (1) Зачудя се, обземе ме
чувство на учудване и съмнение. й
царь като чю тпа д£мы, зачюди се
далй е йстйла 7.526.
аор.: Зед. зачюди се 7.526.
защитится м. (1) Защитник; лице, кое-
то брани и поддържа някого; защи-
тится. й пЬмха на гла. уалб. Ть
просвЬшсшс моё й снсйтель мой кого
се «’бою. Ть защчтйтель мой <5 кого се
tfcTpamtf, й др('го до край 17.165.
ед.: защитйтегь 17.165.
защо нареч., нареч.-съюзна дума, съюз
(852) I. Нареч. въпр. 1. За запитване
относно причината за нещо; защо,
по каква причина й тогази го зова
царь ан'дрТань та мХ каже. плай'до
защо пс дойде ты да сгоришь пбклонь
на ббговете 5.386; младо мом'чё, защб
се не бойшь со съмрьть, ами дойде да
сё ббришь със* л!ёа 9.656, Николае,
защб ей запрЬнь въ тьмнйш’ 15.1416;
царь й вйка ефимшнХ1 рекоха ймашь
ты дома си таквози добро, защб не ей
йвйль намь 40.3226; защб бйешь
тол'кова мх'лето дето нё ti е криво
11 87;й тогази рё едйнь со «ченицыте
хвы й?да... защб сё не продадt това
мурб. за триста пЬнеее й да сё раздаде
но сыромасй 34.2506. // В реторични
въпроси. ами, тёж'ко й гер'ко намь,
дето сл^шамё а не чйниме. защб ли се
броймь хртТане й чиним' се хвы рабы,
авбли хване чйниме 15.1556; со рсодс
ёврейскыи защо прЬдадох'ге на
съмрьть своего б.тйг.та. й зашб го
распех'те 35.2586; та вые бЬх'те
навйкнале да ймате мйрь й любовь по
ейч'кыить сть. ами сега защо ббычЬте
вбйскы, й боюве 39.298. 2. За запит-
ване относно целта на нещо; защо, с
каква цел. а ебныа еврёе рижаахх’ па
мсоусеа, й д^маха мМ. защо ты на
йзвёде со ёгуп'ть. й не состави на тамо
да ей £мремь на наше мЬсто 16.1606;
й х’зёха до го пйтать защб пйташь за
таквогбзи члка 9.68; й рёкоше mV что
6txV със' нгего, сопи защб така жал'ба
остави црци, та се не помлй б« за
нгеина рож*ба 14.1286; й дх’маше
тёж'ко мене чёдо мсё что ми така
сгори защб ми нангесе так'вбзи жал'но
въздыхаше 40.3236. II. Нареч. въпр,-
съюзна дума. 1. Въвежда подчинены
допълнителни ко<'.веновъпрос’ителни
изречения; защо ако ли рёмь. оти
аде. ато да пйтамё какь йде й защб.
йде 38.289. 2. Въвежда подчинены
допълнителни изречения; защо й
катб пойдбше тамо й сказаше мх защо
съ дошлё 33.2416: катб да чюе. нЬкои
че ё погыгыньло (!) слнцето. а не знае
защб е погынало 33.2336; да вйды й
црь тол'кози мльва защб йзл’Ьзе о
нгего 15.141; азь знаю добрЬ, защб
црца намь тбл'кова трх’дь чйни 4.226;
й пбобае да рёмь защб празнхвамё
днёска 11.836. III. Нареч. относ.-
съюзна дума. 1. Въеежда подчинены
обстоятелствени изречения за при-
чина; защото. прсстй ме (!) бжш
аплге това съгрЬшенТе, защб не знаа й
мнебго ти сырЬшй 7.546; тьк'мо
ам'вбнь щи е насрЬ црква не бъше
направиль, защб не мбжаше да найде
так'визи прилйчны мраморе 9.686; й
да не смё тврьдоглавы й непрЬкло-
нгени. защб бь на тьквйзи пораза дава
9.756; й дай нгемх’ да йде зашб ё
гладень тврьдЪ 11.936; й Оебфйль,
много х£лы изнёсе на 'соанна. защо
гсдЬше да намФсти йсидора на
патр!ар'шьство 12.112; не ббйте се
д-}мамь вамь, бти щё радость голЪма,
да бьде днёска на тбизи св£ть, защо
сь ё родил' хс въ гладь двдвь 33.237;
ria дЪ’мь като чю ap’xiepefi раз'гнЪва
се твръде. й скопи идо вить да S’Gie
апла, й не може. защо той ча dcntnt
36.2696; й раз^м+.ите оти не с'мь
привыд'Ьше. защо криви rime глъть й
кости не йма 38.2886; привел' ме ей
да прокльнь евреете, ами Ht ё воли
бжУа защо сь со в£ка блвени. бь ё ft
б л виль 33.243.2. Въвежоа нов период,
в който се изтъква причината или
основанието за предходните дейс-
твия, твърдения, защото. и дето
таквбзи рабогЬть. т!ё съ ха чёсть
нёмать защо й прркь icaia така каже.
со ropt й тёж'ко който п’йть вйно ст
тьпане и свйр'кы. а бж1а работа не
тачать 39.318; ако се й мнеожишь
млишь, й не поел плава те бь чювай
се да не малодшьств^вашь. защо така
йма сооычаи члколюбивы бь, дето сё
про^мЪва за паше спсёшё 12.117; пакь
да ей стансмь на пъть щб си като й
прьвень пыЛвамё постны пъть със'
добрб ерце. защо тойзи крть стыи, та
е бр^жтё ейл'но сЬким^ хрьтанинУ
16.1576; амй блжёнь кой се Йподобй
на млалыте дфца. защо и гь въ evjiie
рё. ако не бъдете като д!ца не
в1л£з^вате въ цртво нёнсе 34.2496; й
рё. сега вид£ бти мё блвйль Ть бь
твръдЪ. защо 6t като вдовйца амй
сега Ht с'мь ьдовйла й без'чёдтаа 6t а
сега зачёла чёдо 13.1226 IV. Съюз. 1.
Въвежда подчинени Оопълнителни
изречения; че. знайте блвёши хрттане
малы й велйкы. защо безаконно
шан'стьо £мь погъ’бЪва й лЬ’досгь
стр#ва йлюдтёвъrptHasript 20.2085;
амй разумно раз'бЬрЪте защо е за ба
дымите что шё сега да скажё 33.238. 2.
Въвежда подчинени определителни
изречения; че. й не щ£ше да поглёда
на сребрбто, со жалость защо не гб е
продаль зарадй любовь ctmV пикблв'
15.154. 3. Въвежда поочинени обс-
тоятелствени изречения за след-
ствие; тъй че, та й д’йзоль с tine го
настбриль да крале св4щйте. защо
кби хртТанинь донесЪшс свЬщь й
запалЪше, а той ю Vractnie 9.74, и
монастйр'скыте врата като си са
затвор они. защо се не ебверюваха
нйкога 17.165. заради защо. Въвежда
подчинени обстоятелствени изрече-
ния за причина; защото а днёска се
почёте й прослави се. заради защо
npie бь тьзи пльть члчьска й затова се
почёте 38.2856; со рсоде ёврейскыи
защо прЪдадох'те на съмрьть своего
блйтла. й защо го распёх'те. зарадй
защо мрьтвы вьсфЬсеваше. й зашо
слекавы, й ббл'ны, й бЪсны, й сл£пы
йсцкливаше 35.2586; защо да. а)
Въвежда подчинени обстоятелстве-
ни изречения за цел; за да. мнбэзйна
ми даваха аспри, азь не зёма защо да
дохбжда сЬкыи на мёне 17.1686; чй'ёте
й др^гы чюдеса что ё сътвбриль сты
димйтр!ё затцб, да прославите ба, й да
пршмете добрб со стго 9.70; ами й
това рёкох'мё. зашо да пскажемь как*
съ агглы й как'вб ймать ёство 11.836.
б) Въвежда подчинени обстоятел-
ствени изречения за следствие; за да.
та да. тъй че. затова сме дльжни да
чйниме крть като ё пбебно, защо да
ны ё й ейлата нктовь на помошь
16.160; със' нктова ейла й ные сь
вьз'мбгъвамс. й бывамё пбкапк ни й
що ё сэсталс Со ста, м, на, що пости,
защо да си съзрьши по достойно, като
[б]ь ище 16.1636; защо оти. Въвежда
подчинени обстоятелствени изрече-
ния за причина; защото. й царь като
чю ria д(?мы со ft раз'г::Ъва се. зашо
бти ймаше зль нед(?гь й болесть люта
10.766; амй й вые ейч'ки езыци що стё
въ адь да се зарАуъате... защб. бти йде
спеете, й епсь приходи, да вй йзвади
35.258: ни зато. За нищо. аОйннне
бЪхь1 м!?дрсэ ёллйи'скаа научили й не
приёмах^ апл# ^'чёюето, й не тач-Ьха
го ни защб 36.268; така ё й хртТан'скаа
вира, ако нёма законь й работы
хрт’Ган'скы, нй защб нй е 15 156; нЪ
зящо ... ами защо. Свързва съчинени
съподчинени обстоятелствени изре-
чения за причина, като второто се
противопоставя на първото, не за-
щото .. ами защото. затова поскор#
и помал'ко сказах'ме. н£ защб не бйше
прилйчно. да скажё. ами зашб не
можете разтм? като ё 33 .2396; освЪн
защо. Въвежда подчинени обстоя-
телствени изречения за изключване;
освен че, освен дето, а стаа трица ё
равно чтна ей jib. едйнь почесть йма
равно й трите лица начелб й край
годйныте ймь не ймать. й нйчтб ёдйнь
др^гымХ не раз'ньств^вать. бсвЪнь,
заще сэць ражда й йз'даде го. а снь сё
родй, й дхь стыи йехбди 33.2386; оти
защо. Въвежда подчинени обстоя-
телствени изречения за причина, за-
щото. ами защо го прЁдаде. эти защб
бЪше злб^мень й дГаволь 35.262; сты
б^дЪте ейч'кы. бти. зашб с'мь азь сть
38.294; й рскошс стм#, кби с тбизи.
вл ко дёто, чини млъва. й рё стыи вые
стё сайта, бти защб п^щаге воискъта
ей по трьт'ть, да сэнёма ть едно др#го
насила 15.1436; оти защо да. а)
Въвежда подчинени обстоятелстве-
ни изречения за цел; за да. й по
въскрсешё иде мёдь със' вощена,
вбе'кь бти, защб да просвети адама. й
ейч'кыте что съ, йз‘ адама 38.289. б)
Въвежда подчинени обстоятелстве-
ни изречения за следствие; за да, та
да. амй поспешайте съсйч'ко (!) ерце.
да раз'берёте за сп о никела е и д ожгите
MS’ чюдеса бти, защб да проставите
ба. й да похвалите “стго 15 1426; ради
защо. Въвежда подчинени обстоя-
телствени изречения за причина;
понеже, защото, тъй като. it
пр к тупика запозЪдь бж1Ю ради защб
вък^сиха сэ дрьвбто 15.1316; й имаха
го сада людте щб бЪха s' иньзи
сэстровь катб бога, ра’ защб със'
дёавола сйч'ко бсътоноше 6 436; й
бЬше со цара почьтёнь, й сйч'ка войска
боташе ms’ се. радй защб юкакь, й
оумень, й сэ добра рсода 5.28.
зашб 1.3. 1.362, 1.4’, 1.46’, 1.53, 1.56’, 1.6’,
1.662, 1.7», 1.76’, 1.83, 5.306 , 5.33 , 5.38, 5.39,
5.3962, 5.406, 6.41, 6.4162, 6.436, 6.466, 6.47,
6.476, 6 482, 7.446, 7.50, 7.51, 7.52’, 7 52б2,
7.53, 7.546, 8.556, 8.56, 8.566’, 8.576, 8.582,
8.5 86, 8.59, 8.596, 9.61, 9.6162, 9.62s, 9.63’,
9.636, 9.64, 9.646’, 9.65, 9.65б2, 9.666, 9.67,
9.68’, 9.686, 9.о93, 9.70’, 9.706, 9.716, 9.72,
9.726, 9.73, 9.736, 9.74, 9.746’, 9 75, 9 75б2,
1076, 10.766, 10.77, (0.776, 10.78, 10.786,
10.79, 11.8 1 6, 11.82’, 11.8263, 11.83 64, 11.84’,
И 846’.11.8562,11.87, И 876’,11.88, 11.886,
11.89, 11.896, 11.90, 11.91, 11.92, 11 926,
11.93, 11.936, 11.94. 11.946. 11.96, 11.9662,
11.976. 11.1046’, 11.1054, 11.1056, 11.106,
11.1066’, 11.107, 11.108, 11.1086’, 12.169,
12.1096, 12.111’, 12.112, 12.1126, 12.1113’,
12.1136, 12.115, 12.11562, 12.116’, 12.1172,
12.1176, 12.118’, 12.1186. 12.1192, 12.1196,
13.1215, 13.1222, 13.1226, 13.123, 13.1242,
13.12462, 13.125’, 14.1266, 14.127, 14.128,
14.1286’, 14.1304, 14.1306, 15.1316’, 15.132,
15.134, 15.135, 15.1356, 15.136’, 15.1366,
15.1376. 15 138, 15.139, 15.1396, 15.140,
15.141», 15.14162, 15.142, 15.14263, 15 143,
15.1435, 15.144, 15.1456’, 15.1464, 15.1466,
15.1472, 15.1476, 15.1486, 15.1496’. 15.150’,
15.1516, 15.1516. 15.152, 15.1526, 15.153,
15.154, 15.1545, 15.155, 15.15564, 15.156’,
16.1596, 16.1626, 18.185, 18.1856, 18.191,
18.192, 18.193, 18.195, 18.1966, 18.201,
20.20962, 31.2196, 32.229, 32.232’, 33.23264,
33.233’, 33.2336’, 33.2346, 33.235, 33.2356’,
33.236, 31237s, 33.2376, 33.238, 33.23866,
33.2394, 33.23964, 33.2403, 33.24 062, 33.2416,
33.242, 33.2426’, 33.2432, 33.2436, 33.244’,
33.2446s, 33.245’, 33.2456’, 33.246, 33.24бб,
33.247, 33.248, 34.2486’, 34 249’, 34.2496',
34.250’, 34.25064, 34.2512, 34.251 б4, 34.252’,
34.2526, 34.2536, 34.2536, 34 2542, 34.2546’,
34.255’, 34.2556’, 35.2566, 35.257’, 35.2576’,
35.25 8’, 35.25 864, 35.259, 35.2596’, 35.260,
35.261’, 35.2616, 35.262’, 35 2626’, 35.2634,
35 26352. 35.264’. 35.2646. 35.265’, 35.266s,
35.2666, 36.2682, 36.2696’, 36.270, 36 27162,
36.2726. 36.273, 36.2736, 37.2754, 372766,
37.2776, 37.2786, 37.2706, 37.280, 38.2816,
38.282’, 38.2826’, 38.283’, 38.2836’, 38.284’,
38 2846’, 38.2852, 38.2856”, 38.2865, 38.2 872,
38.2876. 38.2882, 38.2 8862, 38.289. 38.290,
38.291, 38.2916’, 38.2924, 38.29264. 38.2935,
38.2936, 38.2944, 38.2946’, 38.29562, 39.296,
39.2976, 39.302, 39.3026, 39.303, 39.3076,
39.3096, 39.310, 39.314, 39.318, 39.3 1 92,
39.3196, 40.320, 40.321, 40.3216, 40.32262,
40.323, 40.32362, защб 1.3, 1.56, 1.76, 2.96,
2.116, 2.122, 2.152, 3.17, 3.176, 4.246, 4.266,
5.346’, 5.37, 7.54, 9.646, 9.656, 9.о9, 9.696,
10.766, 15.154, 15.1546, 16.157, 16.1586,
16.16062, 16.16262, 17.165, 17.1672, 17.1702,
17.174, 17.1762, 18.17862, 18.20062, 18.201,
31.2176, 32.2266, 33.2336, 34.249, 34.252,
34.253 , 34.2546, 35.25 762, 35.258, 35.25 86,
35.2595, 35.2622, защо 1.36, 2.12, 2.126, 5.36,
5 386, 9.61, 9.616, 9 646,9.736,11.836,11.92,
11.1036, 11.1046. 13 125, 15.149, 15.1496,
16.J6062, 17.1666, 17.1676, 17.1696, 18 193,
31.2186, 31.221, 33.2416, 33.244, 33.2472,
33.24762, 34.253, 35.259, 36.272, 38.2826,
40.3206, 40.3216, защб 2.96’, ‘2.106, 2.112,
2.122, 3.166’, 3.17, 3.1764, 3.J84, 3.196, 3.206,
4.22б2. 4.234, 4.24, 4.2 56. 4.26, 4.26б2, 4.276,
5.282, 5.286, 5.29, 5 296, 5.302, 5.3062, 5.31,
5.3262, 5.33 6, 5.344, 5.35 , 5.3 562, 5.362, 5 3 662,
5.37.5.382,5 ,386’. 5.406.6.41,6 416,16.1576’,
16.158, 16.159, 16 I5O62, 16.1602, 16.1606’,
16.161’, 16.16164, 16.162, 16.1626, 16.1634,
16.1636, 17.1636’, 17.1 642, 17.1652, 17.16562,
17.166, 17.1666, 17 168, 17.16862, 17.172,
17.1732, 17.174, 17.1746, 17.1756. 17,176,
18.1782, 18.1796, 18.181, 18.18262, 18.1852,
18.188, 18 1946. 18 1996, 18.207, 20.20862,
20.209, 20 2096, 31.218, 31.220 31.2232,
32.2256, 32.2266, 32 228, 33.246, 35 262,
35.2636. 39.298, зачто 4.226, 15 1456, защб
5.28, защб 5.37, защ[о] 8.56, защо 10.79,
13.1226, 33.234, [за] защо (!) 11.856, защо
31.2176, защб 38.2886.
защото нареч. относ.-съюзна дума
(4) Въвежда подчинена обстоятел-
ствени изречения за причина; защо-
то, понеже, тъй като. й защб бы
та се тол’кова йз'браше. защото
расмбтрише й раз’чётоше й найдбха,
какь 6i со ройсьство хво, до тбизи,
а, съббрь, т. й1. гбдинь 15.141; й да
слави пбчьстно и да послйиа т’па д£мы
днёшнытё защото думать, вчера бЪше
въскрссше лазарево, щб npaWeax'Me
34.24X6.
защото 15.141, защото 16.1626, защото
34.2486, защо 39.316.
збера вж. събера
збирам вж. събирам
збии се вж. събия се
збода вж. обода
збръкам вж. сбръкам
збръкувам вж. сбрькувам
зван при./. (1) Като същ. Звиният; чо-
век, който е поканен някъде. й кога
се разыдбха званныте щб бйха на
свад’бата. тогази зова бн'зи гпдарь,
апла 7.506.
мн.: чл. званныте 7.506.
звонец м. (1) Звънец; метален предмет,
който произвежда звън. й сътвбри
така ?axapia й оулЪзе ьъ ол’тарь и
бблЪче се вь рйзК дётсдзвбннйо. сйрё
что б4ше рйза, със доесть звбн’ци
осщённаа въ стаа стыхь 13.124.
мн.: звбн’ци 13.124
звЪзда ж. (30) Звезда; небесно тяло,
което се възприема като светла точ-
ка на небето през нощта. й зв'Ьздыте
щьть да 1 ] аднать сэ нбёто й сйлы нбные
щьть да сё вдйгнать дето дрьжаха
нбёто 18.1956; мнеэго пьты мцьзь
й зв'Ьздыте думать къ 7V. ги бе щого
сйч’ко дрьжишь. ты си даль намь да
свЬтимь НОЩ1А 32,2236; азь ес’мь, что
съмь сътвбриль слнце, да свЪти днёмь,
& мць й звЪзды нонна 5.29; а очйтЪ й
сьвтЬха се катб звйзды когй йстйчЪть
ейрина 32.2286; й хытрьцыте катб
чюше “"ьзи д^ма сэ цара, йзлЪзоше
йз’ зёрлимь. й пойдете гдёто стань
зв'Ьздата въ ви-Нлеё нй’ бтрочето въ
пёщерата 33.2376.
ед.: звЪзда 33 2376. звЬзда 33.238, 33 2436,
33.2446*, 33.245’, 33.2456. setJa 33.245, зьЬЙа
33.2676, ввЬзда 39.2956, зв£зд? 33.2356,
звЬзд?33.2436, чл. зв'Ьздата 33.2376, 33.245,
33.2456, зв'Ьздата 33.238, звЬздъта 33.2436,
мн.: авЬзды 4.216, 32.2286, звЪзды 5 29,
11.836, 33.238, 33.2446. 33 245, чл. звЬздыте
11.84, ззЪчдыте 18.1956. зв-Ьздыте 32.2236,
звЬздитё 39.318.
звЬр м. (32) Звяр диво животно, й
йдЬше й радоваше се тврьдЬ защо
мнсэго, дни ймаше какь не б'Ьше
видЬль члчьскыи ббразь. нй птйца, нй
звЬрь, нй гадь 17.166; бти защо е лъвь
цр^ нбббень. защо ё лъвь на ейч'кы
звЬрсэвс земльеши црь 33.2446; й
лов'пи кога лбвёть ловь, й йшв’ть EBbpie
по ropie й по дол'чины, й по гьст о шКм’Ге
31.215. И Хищно животно, й майка
мК йз' гльбиныч своего наричЬше
й плачЬше, й съельзи (!) дъ’маше...
слад'кое мое чёдо. далй (!) на войска
загйналь йлй (!) сэ звЬрсэве йзедЬнь.
йлй (!) сэ сйбТа посЬн'. йлй сэ гладь
й сэ жьдйвате заморён' ей 39.314; й
Ть п!?сти архггла Михаила й за/вбри
Астата на лъвовете й прЬбы даншль
V сэн'зи трапь непочёкнъть сэ еэша
звЬрссве 11.93; й просльзи се заплака
Й рё... така да сгоришь Ти, да ей
видимь й моата жена йеопйста, защо
чёдата ей знаю че гы изЬдоха sBbpie
ради мойте грЬхоовс 5.34. // Образно.
ами дето ненавйды добрб д’йволь, что
йз'найдё... да владать. дкэклитТана.
й ма£им1'ана, два др^гара дйволовы.
дйвы з[в]Ьроове, крьвошйци. гонйте-
лк: на хрпане 15 13 86, сэ зло сэ ейчько
наи злое зла жена, ако ё сырота, а тТа
ейчьките бс^жда. ако л! ё болЬр'ка, а
па сйч'ките \|Д?ва. на двЬ страни е зло,
й тёж'кь животь неъ’крбтень звЬрь
21.2105.
ед.: дв4рь 7.50, 8.56, 11.936. звЪрь 11.936,
17.166. 17.1726, 17.1756, 21.210. 21.2106,
31.220, звЬра 11.936. чл. звЪрЛ-омз 11.936;
събир.: BBtpie 5.286,5.34,5.356,5.38,13.122,
31.215. SBtpie 5.33, 5.356, 7.50. 11.1076.
чл. BBtpieTo 5.326, stpiero (!) 13 122; мн..
звЬрсэне 11.93, 17.17] 6, 39.314, з|д|£рооне
15.1386, звЬрове 15.1566, звЬрсэве 33.2446,
звЪрове 37.2776, чл. звЬровстс 17.1756.
зверообразен прил. (1) Свиреп, който е
подобен на звяр по външност и нрав, й
□аз'иди се царь, й п!?сти дрЬ’гы войне,
к зверообразны, чтбто йд^ть людю. й
рё ймь. йдете й вые раз хьсайте йхь, й
жйвы ги пойще 37.2756
мн.: зверообразны 37.2756.
звЬроумен прил. (1) Прен. Който има
ум на звяр, който в лош и свиреп
й сэ корень нктовь щё да йстече
кладён*ць. й сэ нюго да сё йзмыють
град'скыте мйкТе, что съ звЬроЗ’мни.
й безакбн'с I вото щьть да бставезь
37.274.
.ин..- звЬро^мни 37.274.
зговарям се вж. сговарям се
зговор вж. сговор
зговоря се вж. сговори се
зградя вж. съградя
зградявам вж съградянам
згрЬша вж. съгреша
здание ср. (1) Здание, голяма сграда,
постройка, й рё ей. Mpie, азь те npiexb
сэ црквата бж!а. й сега те бставлимь
оу дбмь твой, й азь сэхбждамь по моа
работа да традимь здаша 13.1246.
мн., здаша 13.1246.
зде вж. съдЬ
здрав прил. (22) 1. Здрав; който има
добро здраве, който не е болен й
ейч'кы rpd' събра се й ббл'ны что
ймаше й кой прийдоха ейч'кы зравы
быха 40.3236; й по пол!?нощь сэидё
сщённикь цркбвныи да пое йтрьню
по сэбычаю. й найде мар'кгана зраза
11.996; й ймаше йрь робынм злЬ
чадаше сэ болесть, й пбмлй м8 се
да ю йсцЬли. й апль ю стбри зрава
36 272. 2. Здрав, който е неповреден;
цял, невредим. нЬкой cnaxia т#р'чйнь,
сэнк го з^ава непочёкната та го даде
гпдйнК своему, дето б’Ьше на бльгарете
начёл'никь 39.314; й видЬха Kaid
носи лььь дЬтёто, привйкаха й тёкоха
със' уста й сэнгёха го зраво нйщо
непочекньто 5.325. 3. Здравословен.
който е полезен за здравето; цели-
телен. й сэнази всада бЪше тамо на
Mt сто! с гдёто извйраше сдад'ка, й
добра, й зрава 11.1026.
ей. м. зравь 2.10, 6.456, 9.716, 11 996,
15.155, 36 2686, з[3лв' 6436, з^авь 11 996,
39.300, 39.302, з^ава 11.996. 39.314, ж.
зрава 11.1026. зрава 36.272, ср. зраво 5.3262;
мн.: зрав.и > .8, з^авы 6.46, 13.1226, 40.3236,
з$ави 36.270, чравы 37.2796.
здраве ер. (8) Здраве. нормално състоя-
ние на човешкия организъм й това
апль като сё прЬклониль й млй се
6s’ й со нбето з$ав!ё дойде на сэнТа
сйч'кыте, й пакь зрави быха 36.270;
й мнеэго люд!ё йсцЬли. й хромы, й
бЪсны, й слЪпы й главы, сйч'ки кой
прихбждаха до нгего зравгё пс>л^чах^
2.126
ед.: чравТе 2.126, 36.270, зрав!ё 11.99,18.203,
35.2566, 37.277, 39.312, фане 15.1556
здравие вж. здраве
здрависам св. (2) Здрависам поздравя
някого чрез ръкостискане, кимване с
глава, й видЬ тамь авраама, й 1саака,
й шкова, й др!?гые мнеэго. й зраьйсаха
мё й т!ё 32.228
аор.: Зед. <равйса 32.227, Змн. з^авйсаха
32.228.
здрависувам несв. (1) Здравие вам, поз-
дравявам някого чрез ръкостискане,
кимване с глава й видЬхь тамь пррка
icaia, й еремТа й ёзекшла, й эмоса,
й мехёа, й захарТа. й др^гы пррцТи
зравйс^вах'а мё та ми са ра^ваха катб
с'мь дбш'ль при ft 32.228.
имперф. Змн. чравйсевах’а 32.228.
здраво нареч. (3) Успешно. със здра-
ве. амй что ны е епбобиль бь та
дочаках'мё днёшкыи стый днь той да
нй епбоби да прЬпроводи дпйте наши
й врЬмената мир'но й зраво 38.2946;
й сэйдё си епкпь със' бжью помощь
зраво на своа rnap'xia, й тамо ей
бпродаде ейч'ко что ймаше. да съвйда
црква на йме стмЪ' днмитрпо 9.б8б.
ч^аво 9.685, 38.2946, 39.3196.
здравувам се несв. (1) Само мн. Поз-
дравяваме се, разменяме си ноздрави
с някого чрез ръкостискане. тогази
станъха та се цЬл^ваха й л вата със'
голЬма радо, й сснази вдовица шо
бЬше майка ft. позна че ё гЬх'на
майка, й глёда гы как' сё цЪл!?вазь
слад'ко й зравй'ват' се 5.37.
сег.: Змн. 16ав)?ват' се 5.37.
здробявам вж. сдробяьам
зеведеов прил. (2) Зеведеов, от ЛИ
Зеведей. сты 1сэаннь бго_словь бЬше
снь зеведёсэвь й саломшнь 6.41;
кэсифь бЪше род иль, д, сыкове... й
дьщере. трй. ёсОЙрь. мар'Оа, й салбмга
жена зеведёова. майка кэ бгбсловЯ
6.41.
ед.: м. зеведёсэвь 6 41, ж. зеведёова 6.41
зеве ЛИ (1) Зевс, и ймашь того ба й цара.
нЬлй съ богеэве твой зевъеь й апбл!ё и
др!?гытё ами ё хс бь твой 9.636.
зевъеь 9 636.
зелие ср. (1) Зеленчук; различна зелени
растения, които се отглежОат в
градини. й продадоха го вь анатбл'скаа
земли ёдномй бо:парин8' тУр'чшй’. й
6tine зль чловёкь. й повёлЬ 6ном1?зи
епкп# да носи гнои на л6з!е, й на
градйн8 где сЪють зёл!ё 9.676.
ед.: чёл!е 9 676.
зелен прил. (3) 1. Зелен, един от основ-
ните иветове на спектъра. йдй й
речй бном^зи корабникь. ты ймашь
тбл'кова мраморе, й Сэ ft съ тол'кова
чрьвёны и тол'кова зелёны 9.69: й
[с]тань сЗбразь й снагата й като злакь
зелёна, и много цирове й бйл'кы ни, й
не може да се исцЬлй 2.136. 2. Зелени,
прозвище на Констанций Хлор, баща
на имп. Константин Велики, й nocM ft
npte цар'ство грьчьско. блгочьстивыи
царь кон'стан тйнь снь стые ёлёны. й
koh'ctS1 (!) что се зове зелёны 15.1396.
ед., м зелёны 15.1396, ж. зелена 2 136; лгн.;
зелёны 9.69.
зема св. (Ill) 1. Взема, поема нещо
с рька и го задържа. бЪше лйцёто
ms' свЪтло й посёгна антисэхшскыи
вАка да ms’ зёме нЪкое влакно сэ
брадата ms’ да йма за блвёшё. й
оусьхна ms’ роуката 2.156; а сэць ны
зё. брата ми помал'кото и прЪнесе го
на сэнъзи страпъ 5.366; та ми даде
три мкнюпгки. й рёче ми, земй
марже, й аз' ги зё, й кз’пй сьс гЬ, три
хлебове 17.171; й з’гбгвы сфон'гато
що се бЪше врёкль й зё та го бстави
в' чёр'ковата прЬ йконата стм8 39.317;
амй напоконь да мй земёшь тЬлсто
моё, й да гб принесёшь въ палестггны
на багцнината на моа майка 39.3066.
И Хващам с ръка някого. й тгё го
пакь зёха за дёсна рь’ка. й рёкоха ms’.
стами на нсэз!те ей 12.1106; й йзлезе
й найде го. й зё го за р(?ка й всвЪде го
въ цркбвь 40.321 б. 2. Взема, придобия
нещо, снабОя се с нещо. добрь добро
зёме а зль зло зёме ейч'ки станать
голы npt праьёдны с£дь 18.199; й да
си земе сЬкь: кёдга й паша со цара
смйрь й тестйрь на свой градь. й
кадълъкь. й сэйдбха си ейч'кы 39.2976.
// Приема, поауча нещо Ж'слано. й
стани ймь да сёднъть ггё капрЬ й
така чйнй, ако щешь да земешь сэ тЬ
млтва и блвь 1.56. 3. Взема някого
със себе си, победа някого със себе си
някъде. й азь ms’ рёкохь. далй щьть, зё,
й мёне, да йда й азь със' гЬхь 17.169;
й зёха сэногбзи Йда щб ймь кази’ваше.
и завёдоха го пр+. цриа, й рёкоха.
тбизи ё члкь сынь пррчьскыи МЗ'.КЬ
праведнъ й законь знае 4.236; а lie
баша ms’ й майка ms’ зёха го й завёдоха
го в' чёр'кова ст" MS’ велйко jvthhkx’
гебэггю 39.3136; а тгё го зёха й дадбха
го дарь гурйт'скомЗ’ воевод? амйрЗ1
39 3166. 4. Взема, отнема нещо от
някого насилствено. а дрЗ’гь дрЗ’гьмЗ’
зёме сепбто наейла а л’акь дрЗ’гымЗ’
сэнкме на зём.пата ейнорать а дрй ыи
желае своемЗ съсЪдинЗ1 да ms’ зёме
къгг.ата 31.2166, 217; а тга сэговбри, й
рё. гпдйне мои дёто се мйна годйна га
та s’obi тьзи дша. й крьв'ть й на землй
пролгахь, й ймангёто й зё 32.2266; й
начеха да ms’ думать, блвены рабе
бжш, бь да знае, нё ты е зёто нйщо, нй
сэ гЬлбтс, нй сэ рйзы, ами ты е сйч'ко
цЪло 2.156, // Взема, присвоя нещо
чуждо, й пакь да не стбришь криво
члка й зёмешь нЬшо гцето е чгегово.
йлй на очи, йлй скрышома. 1ащс й
това се краж*ба зове 1 7. 5. Взема,
завладел нещо със сила, превзема.
тогйва щьть да вьскрлать царгёто
голДмы дёто се вдйгаха на голЪмо
та з'быраха войска мнеэго да зёмать
чюжда землй, та сё йз'сьче тбл'кози
члкь 18.1966; та шё тга цртвга да зёме
ан'тихргсть да стане царь нА сврёете
18 183. 6. Взема, започна да правя
нещо (изразено от втория глагол), та
ми сё мнЬше, че м31 свЪти лйцёто, като
аггл'ско. й зё да се чюдй й да мыелд
да не б?те аггль 3.196; й црь се Оплати
й начё да трере сэ стра. й зё да каза’ва
на свбиге бсэлЪре, що ё видЬль 4.216;
й помли се 6s’ геэаннь, й паднъ снова
чер'квише й строгий се й бЪсь еэн'зи
зё да йсчёзнЗ’ва 6.43; й стыи 1сэаннь
зё й той да течё слЪдь нкт о пЪшь. й
плаче, й вйка, та м? д(?ма. что бЬгашь
чёдо моё 6.475; й зёше ейч'кыте да
вйкать,ги помлЗ’й 15.153, й збеима зё
да й се пекл они. а тиа ms’ забрани, й
не даде ms' да й се поклбни 17.174. 7.
Взема, намеря нещо необходимо, сэдё
ща азь да зёма да вы дамь хлЪбь, дё
да намЪра азь вйно й вода да вы дамь
18.192. 8. Взема, приема някакъв чин.
а тгё рёкоха, дойдбх'мё сэ онга дёто
се сёрёкоха со тбизи свЪть, й зёха на
сёбЬ си аггльскы чйнь калИер'скы
32.2256. зема на себе си (на моя
глава). Взема върху себе си, поема
отговорност за нещо. кби с'мь азь
едйнь rpt шни кь оу Та ба... й как' щь
азь това да зёма на сёбЪ ей, дёто не
смЬю за нкго да под?мамь 12.1106;
й знай чёдо, чё мъ ё хс пбетнль да
просзй твоего съгрЪшёше. й не бои
се, азь да зёма твбиге грЪхоове на моа
глава 6 476; зема си кръета. Понеса
страдания за християнската вяра.
трй щ?ми тйи щб ci хвы. ёдна каже
да сё сэврьже, сй_рё, да се сёрёче сэ
сёбЬ си. втора, да си зёме крть свой
16.158; това е кой се сэрёкль, сэ себе,
й пакь рёче напоконь .. да зёме на
сёбЪ си крть свой... вйдишь лй със'
как'во брьжте ейл'но чйны велйкыи
црь й бь, свойте людте воины 16 1586;
зема си на своят труд добро. Получа
си оттатата за делата, получа си
възнаграждението. й рё ,ми. павле,
дошьл' си да ей земешь на своать
тр!?дь добро, ето дё видишь бти
голЪмы й добры й велйкы еуреде
щотб е^гбтвиль бь, който нкго любы
32.227, земе ми бог душата. Прибере
ме Бог, умра. й кога м%' доде день да
Mt? земе бь дшьта й тогази рё бном^зи
мбм'кх щб mV cnVrVBame брате донеей
ми хар'тУа й мастйло 40.322.
сег.: led. зёма 6.476, 2ед. земешь 1.56,
зёмешь 1.7, 32.227, 39.3076, Зед. зёме 2.156,
16.158, 16.15862, 18.1806, 18.1992, 31.21563,
31.21662, 31.2172, зёмё 6 44, земь 40.322,
Змн. зёмать 1.36, 18.1966% 18.198, 39.2976,
39.298, 39.301, зёмъть 9.726, земать 18.199;
аор.: led. зё 3.19. 3.196,12.110,32.2266, зехь
5.38, з£ 17.171,Зед зё4.216,4.24,5.326, 5.35,
6.42,6.426,6 43,6.46,6.466,7.51,7 53,10.77,
11.816, 11.9862, 11.103, зс 4.246, 5.366, 5.38,
6.473, 6.476, 7.506, 11.105, 17.1676, 17.174.
18.188, 31.2216, 39.299, 39.305, 39.3156,
39.3 1 72, зе 33.242, 36.270, зё 39.309,40.3216,
at 39.3126, Змн. зёха 4 236, 5.346. 8.576,
9.716, 9.746, 10.77, 12.1106. 12.115, 18.1936,
32.2256, 38.2866, 39.300, 39.3096, 39.3116,
39.3136, 39.3156, 39.3166, 39.317, 39.3176,
зеха 5.39, 11.96, зёше 15.153, 3exV 15.1476,
зёха 39.306; бъд.: led. щъ да зёма 12.1106,
ща да зёма 18.192, Зед, щё да зёме 18.183,
ще да зёме 18.188, 18.189, щё да земе 18.194,
със съкр. инф. Зед. зё ше 6.44, Змн. шьть зё
17.169; пов.: 2ед. земй 17.171, описат. 2ед.
да земешь 39.3066, Зед. да земё 39.2976;
прич.: мин. страд ед.: ср. зёто 2.156.
земам несв. (19) 1. Вземам, поемам
нещо с ръце. ан'тихртст'... не щё да
зёма дарь сэ людУето щб mV давать
18.187, тогази рё царь да зёмать
сэ пещйте полатны й сэ сэгнйщата
жеравх. да занестть 37.278. // Образно.
това са дёто ги проваждать да зёмать
дшйте на невер ны людте въ врЪме
6nVflHoe 32.229. 2. Вземам, получавам
с решу труда си или срещу услуга,
придобивам. Bt.pVBaM чё см'ь й азь члкь
Сэ прьсть и со крьвь. й пльть Ймамь
като ейч'ки людте. й на йзбранном1У
hbkV на дом'ът mV та сь харйУларУи. й
сэ нкго щб зёмамь та живо^ва 3.196;
й дхбвниците как' съ зёмале дйсати сэ
йсповъдниците за тЬх'нтать rpt. да сё
млмть 6V 18.1966. // Образно. сЪкыи
кби какь ё Уработиль, тьй си й зёма
хакать сэ праведнаго схдУа 18.199. 3.
Вземам, отнемам нещо от някого но-
сила. а той йще сэ нкго да м? сэнкме
наейла, a flpVrwe щотб зёма т^ка. а не
щё да поврьне 31.217; тогйва щьть да
въекрнать хайдуте, да давать рЪчь 6V,
като са сэнкмале наейла съ неправда,
ато йм' се не стоаше да зёмать чюждо
сэ сыромаси 18.1966. // Вземам; при-
своявам нещо, за което не съм поло-
жил труд, тогйва щьть да давать pt
6V. воден’чЪрего дёто са зёмале сэ
своать хакь помнеэго га щьть да гб
вращать, на сиромаеите 18.1976. 4.
Вземам, поемам определено коли-
чество храни, а тУе си Ь’зёмаха мал'ко
истице, кби кол'ко йщеше. кби хлЪбь
мал'ко зёмаше. кби смскйны мал'ко
Угзймаше 17.165. земам файда. Още-
тявам тогйва щьть да въекрнать
сйч'ките кадтё. та щьть тта сыромасите
да гы влачать дёто йм* се зёмале (!)
файда та гй са бсъждале та пак' ымь
раз'валЗтлс 18.1966.
сег.: led. зёмамь 3.196, Зед. зёма 1.76,
18 199, 31.217, 2мн. зёмазе 18.1786, Змн.
зёмать 18.1966, 31.217, 32.229. 37.278;
имперф.: Jed. зёма 17.1686, 2ед зёмаше
17.165, Змн. зёмаха 17.165, 32.2316; форми
от перф. тип. Змн. сь земале 18.1916, съ
зёмале 18.1966, са зёмале 18 1966, 18.1976,
се зёмале (!) 18.1966; бъд.: Зед щё да зёма
18.187.
земание ср. (1) Вземане на нещо за
себе си, присвояване. десето е пакь
заръчаше, да ти сс не псрёвне, йлй
да завидишь нЪкомК за ныло, нй на
къщата мК нй на сёлището м#, нй на
лбзТе нёгово, йлй нывЪ, нй на дрй-с
н£ко (!) нЬщб зашб сэ завидЪше быва
аар'ты.ь (!) зёмаше що ё 1.76.
ед.: земаше 1.76
земая се (!) вж. замая се
землей прил. (15) 1. Земен; който е
евързан със земята като място,
където живеят хората. й да раз'валй
на вре.ждьта ср-Ьднита стЬни что ны
запираше^да нё ходи на нбето й да
смЪси, гбныте агглы със! земльныте
члци 33.2406; амй сега на хс гощава.
катб сЬкогы, така й днёска. нЬ със*
гоз'ба земльна тйсашна 34 248; й
нйкога йзлЪзе сэ тЬх'ны 1?ста, празна
д^ма йлй шёга. нй ймах8’ грйжа за
н£кои работа шо ё земльна на тбизи
свЪть 17.1646. 2. Като същ. Само
ср. Земното, земните неща, земния
начин на живот, а сэ бл^дь сё гн^сй
защб е дша невидЬна й нбна затоьа й
ноно люби, а тЬло с пакь сэ землк й
земльно люби 34.2546; по нйкога не
бы ci бриль, защб тЪлб йще мнеэго да
йдё. й мнеэго да шё, й мнеэго да спй,
й что да рёчемь ейч'ко земльно йще
34.2546. 3. Земен. който се отнася до
планетата Земя амй псвелймиги да
нё подамь веки мкбеть моа, й рбж'ба
на снсэве члчьскы, й да нё йзрастё
нйщо по мёне, амй да скрыт ейч'ка
добрина земльна 32.2246.
ед : м. земльны 11.876, земльныи 11.916,
земльчы 31.215, земльномЬ1 5.31, ж.
землъгпаа 9.606, >емльнаа 12.1176. земльна
17 1646, 32.2246, 34.248, ср. земльно 7.546,
15.1506, 34.25462; мн.: земльна 18.1996, чл.
землььыте 33.2406
землено нареч. (1) Земно, по начин,
присъщ за живота на земята. й знак
чёдо моё че мй не д^маше земльно
амй ноно. затбве. тКка на земли не
събы се архггл> думата амй щё на
нбёто цртво твоё да би’дё 35.26).
земльно 35.261.
землески прил. (5) 1. Земен; който
се отпася до земята като място,
където живеят хората. ето снь бжш
съ ан'гглыте нкгэвы. стбри ха бой със'
дТавола, й със' па царТе землъекьт
дето б4ше гы направиль ан'тихрСсть
да сь пб нитона ръка 18.195,2. Земен;
който живее на земята, на сушата
(за животно), това пё познаше и
разКм'Чше. катб е быль рёкль. катб
лъвь щё да лёгне й да ?сне. й по
това эазЬ’м'Ьше. бти защб е лъвь
црК пбббень. зашо ё лъвь на ейч'кы
звЪрсэве земльсщи црь 33.2446. род
землески. Земният род, жителите
на земята. й рёкоше. бе что ей сэць
нашь блвй тьзи отроковица й дай ей
йме да е прочюто 1 ймснйто до вЪка
по ейч'кш реэ земльскыи 13.123.
ед.: м земльскыи 13.123; мн., земльскы
11.1076. землъекь! 18.195, земльсщи 33.244,
33.2446.
землъннаа (!) вж землей
земля ж. (352) 1. Земя, небесно тяло
от Слънче.вата система, ами сйч'ки
плЪмена й ёзыци, да поплачете със‘
мёне. слнце й мць. й земли, й горы
йгЬшйте мё 35 2616; не видите лй
какь пэмрькне слнце й мць, й землйта
се потрёсе 35.2615; тресет' се земли
й пакь стой тврьда 31.220. 2. Земя;
мястото, където живеят хората и
животните; свят, не видЬ нйкого
члка сэкакь прЬмйна кардан*. тьк'мо
сета твоего лице, нй эвЬрь видЬхь
нйщо що ё на земли животно 17.1726;
дали ще сь пай н Ькои калоёрь на земли,
да ми каже, й да ме на(?чи подобрЬ
17.164; затова се слУчй таквози врЬмс.
когато, ав'п/сть. кгесарь. цар'ствьваше
на земли 33.2396; кои с на земли
погЙтЬ сэ цара 34.2486; истинна й
пправда (!) со землнта побЬгна, а
льжа й неправда на земли се въцари
31.2176. // Образно й 1?лЬзе оу гробь
й лёгна й рё ймь, трынЬте замлита
мо[а) майка, й покрйыте мё 6.486.
3. Земя; в християнството божие
творение, където човек съществува
временно, й #чи да вЪр^вать ёдйного
5а ха распётаго. й каже, хс ё сыци бь,
й тон ё сътвбриль нбо й землю 7.53;
затова й прЬчйсты бь дёто чйсто
любы. слЬзе на землю, да очисти на,
сэ прЬгр’Ьшёгйето адамово 13.125. //
Образно, мнеэго пьти й землнта плаче
къ IV й вйка, й д#ма. Ти бе... азе сь от
ейч'ката каправа повёче бмрьсёна
32.224; й па члкь не мбже да глёда
сьс' ёднб око на нбо а със' дрйю на
землю така й ные не мбжемь гледа,
й ба, й д!авола 34.2536. // Част от
небесните селения, приготвена от
Бога за праведниците; рай. й поглёда
пакь на тьзи землн. й вйдЬхь низ'
рЬкы чё тече млЪко й медь та бЬше на
брЬговёте на т!а рткы дрьвТа садени
пльны сь рбж'ба... й бнази земли. бЬ ше
свЬтлйва сэ срёбрэ, з7 пьты 32.2276.
4. Земя горният пласт на земната
повърхност. й рз’цЬте ей вдйгнь
нагори на нбо, й помбли се 61/. й пакь
колЬнЬтЬ ей приклони дол*/, й главьть
си на земли положи, й молнше се 61/
тайно 3.19; й в'лЬзс насрЬ црквата, й
прЬклонп се до землн, й мблнше се
Ы непрестанно 3.20. 5. Земя; част
от земната повърхност, оградена с
вода; суша амй где го поищешь там'
се нахбды. ако на нбёто речёшь или
на земли йлй на море й на ейч'кы
м^ста 34.251; амй дай ми волн да
стана да гы йз'даьа. й да покрыл
ейч'ката земли сь вода 32.224; дёто е
въ тройни ёдйнь бь... й что е сътворил
нбо й зёмлю, й море, й сйч’ко что е V
тЬ 15.131. 6. Земя; рохкаво вещество,
съставящо земната кора, което
може да се изкопава; пръет. й ?зё
го й наче да копае. а земли eixa, й не
може нйщо да стори 17 1756; й земн й
прах' сьмь и пльть ймамь като сЬкыи
члкь. а нЬ с'мь нЬкоа дУха й прЬвесь,
щб помысли ты сёга 17.1676: й като
ги йзвадиха, почюдиха се ейч'ки
люд‘1’е, като быха >>’ землр тбл'кози
двЬстЬ годины, й не почрьнЬхд... амй
еднакь посвЬтиха 4.25; й мене кога
оу землнта погребешь, тогази что
ей намыслиль, а ты чинй как' щёшь
12.1096. 7. Повърхностен рохкав слой
на земната кора, който се обработва,
за да виреят растенията; почва. сэ
гбр'ко мёне ком? бы прилйка азь нЬ
смь подобна нй на тьзи земли, бти
й землнта ти приноси плбдь на сЬка
годйна 13.122; като й адама бъ щЬше
да го помъчи. й стори го да ё насрЬща
спротй рай, тамо да работа землнта.
й да глёда х^бавото й възлюблкъное
мЬсто раиско 12.1186. // Нива, земя.
а др!/гь др1/гым1/ зёме селбто наейла
а пакь дрЬ’гым# сэнюме на землнта
еднорать 31.2166.8. Земя; територия,
която се населява и владев от даден
народ; облает, страна, й сйч'ка земли
мйршлиюиска въздьх'на й поплака,
защб сэсташе без' так'вогози пастйра
й Учители 15.151; й въ ёр'мен'лшека
землн го запрЬ 21.2106; катб щЬха
да йд!/ть аплыте по ейч’кы свЬть й
мЪтаахв жрёбге ком»’ где се падне да
йде. й паднъ се жрЬбТе апл1/ фйлипп!/
да йде на асТад'ск-!’ зёмлю 36.267;
слоушаите щб йма т/ка ейч'ки людТе
малы й велйкы, й ейч'ки рсэдове й
ёзыци, кбл'ко ё могла мкоегь й ейла,
й кол'ко вЬры й землй дрьжа та им'
сь царь 18.1886. 9. Земя; название
на една от четирите стихии, който
обединяват зодиите. й ;ти четырите
стихш, дето сь на гоизи свЪть,
ймать раздкпени зодТа, й сэг'нь.
йма збд’Уа трй... й вода йма, ракь. й
водолёа й рыб^. а земли йма збд’Уа
юнець стрЪлець, й блйзчець 33.2-406.
влашка земля. Влахия, Влашко. й
npie цртво велйкыи й блгочьстивыи
хрпан'скы царь кон'стан'тинь. й
вь нёгоьо време стбры ёднэгд дйа
на влаш'кои землй 9 666; затрия
от землята. Залича от лицето на
земята, погубя, унищожа. та не
може веки: да глёдамё kS’p'sob'ctbo,
крьвипролеёше краж'ба, пёвбд'ство,
щото чинить члци;е по св1тьть. амй
дай намь тестйрь, й да стбри сега
по наша ейла. ейла. (!) да. да (!) сс
затр'1'Ать сэ землйта за едйнь ча, да
по"наить ейч'ки бти ей ты едйнь гь бь
32.22 36; обетонана земля. Обетована
земя; земята, обещана от Бога на
израилския народ, прркь меэмей
когато шЪше да йде на обетованною
землю. сй_рё. вь 1ёрлймь. й где
промйн Ьше а гои плйноваше градеэве
11.856; по сичка земля. По цялата
земя, навсякъде. й не тьк'мо тамо се
прочю. амй й до царигра, й по ейч'ки
земли 8.586; й нй_что не йзймаха
ц4на, защо ликовать... амй хбдеха
по ейч'ка земли и йсцелеваха 10.76;
й по сйч'кО землю, цркви хртТан’скы
да сё вдйгньть, й да сё нбо новеть, й
да сё ^мнеэжеть 15.1396; прибере
ме бог от землята. Прибере ме Бог,
умра. тона що тй йсповеда ейч'ко оче
сть;. заклйнам' те във' ха с пса нашего,
пйком»1 да кажешь, додё мё бь не
прибере Сэ землйта 17.173; равни
със землята сторя. Израеня със
земята; съборя, разруша до основа, й
рёкоха некой два магёсника хрттане,
претвбриха сич'ки нареэ да веровать
ха распётаго. й нашь законь оставиха
й ббгеэве наши, й чер'квш ца ра вны със'
землйта стбриха 6.436; своя земля.
Рооно място й стори като MS’ повелё
стыи дпмйтрУе. й премйна тихо без'
стра. й като ей пойдё на свба землй. й
направи й тамо црква cTmS1 димйтрУю
9.67-676. френска земли. Франция, й
корабникьт' м«* рё, на френ'скй’ зёмлю
щъ да ю ебвезй, ако дадё бь 15.142.
ед.: землй 2.10, 2.136, 3.206, 4.24б2, 4.25,
5.29, 5.296, 5.396, 6.486, 7.49, 8.58б2, 8.593,
9.62, 9.67, 9.67-676, 9.67б2, 9.696, 10 76,
10.796, 11 81, 11.82, 11 876. 11.104, 11.107,
11.1076, 12 117, 12 1Гб2, 13.1222, 13.12262,
15.13 962, 15.142, 15.1426, 15 143, 15.151,
16.1576, 17.1642, 17.1756, 18.180. 31.2196,
31.2216, 32.224, 33.233, 33.239, 33.2396,
33.2406, 33 246. 34.2536, 35.2586, 35.2616,
37.2746, 38.284, 38.2846, 38 287, 38.29162,
38.29363, 39.2966, 39.297, 39.305, 39.310,
39.3156, 40.322, земли 3.166, 3.192, 3.196,
3.20, 4.236, 4.2463, 5.29е, 5.296, 5.306,
5.31, 5.39, 6.466, 8.55, 8.556, 8.572, 8 58,
9.626, 9.746, 9.75, 11 816, 11.107, 12.110,
13.122, 15.1556, 16.157, 16.1576, 16.160,
17.1666, 17.1706, 17.1726, 17.175, 18.177,
18.1853, 18.1856, 31.2 1 76, 32 2302, 33.23 96,
34.24862, 34.249, 35.25 76, 35.258 , 35.261,
35.2616, 35 2656, 38.2866, 38.2876, 38.2916,
38.2932, 39.2966. землй 5.39, землй 13.122,
32.227, зёмли 17.1676, 34.251, 38.2856,
земй 17.1676, землй 18.1776, 18.178,
18.181, 18.1816, 18.1826, 18.184. 18.185,
18.1866, 18.188, 18.189, 18.18962. 18.190*,
18.1903, 18 1936, 18 1966, 18.202, 18.203,
18.204, 18.2.046, 18.205, 21 2106, 31.2176,
31 220, 31.2216, 32.224*, 32.227, 32.22764,
32.2296, землй 39.3186, землй 1.3, 14.130,
15.1436, 17.172. земли 2.10, 11.84, 21.210,
32.229, 35 264, 39.3U46, землкю 5.406,
землю 7.53, 9.72, 11.98, 12.117, 15.1322,
15.135, 15.1.396, 18.183, 32 2296, 33.2436,
35.262, 38.286, 39.319, земли 8.60. 34.2536,
34.2546, зёмлю 9.636, 10.76, 10.792, 11.83,
11.856, 11.86, 11 872, 11.896, 11.107, 15.142,
18.1906, 35 264, 36.267, 37.274, землй 9.666,
10.76, 15 132, 15.144, 15.151, 18.1886,
32.2266, 33.236, 33.237, 39.296, 39.2966,
39.302, землю 10.76, 11.832, 11.836, 11.936,
12.1106, 12.111, 13.1226, 13.125. 17.1665,
18.1906, 18.2066. 31.2216, 31.222, 32.2256,
32.228. 34 2536. 35.2616. 37.2806. 39.299,
зёмлю 10.79, 15 131, 37.280, 40.3206, землй
15.1436, зв. зёмлю 32.2246. чл. земллита
(!) 4.246, землйта 4.25, 4.26, 10.76, 11.84,
11.1006, 11 1026, 11.1O72, 11 1076, 12.1096,
13 1246, 15.1316. 16.1616, 17 1636, 17.16762,
17.1696, 17.1736, 33.2326. 33.235, 33.2456,
35.263, 39.302, землйта 6.42б2, 6.46, 6.486,
18.1796, 18.1806, 18.1816, 18.184. 18 185,
18 1856, 18.1862, 18.1876. 18.189, 18.1896,
18 191, 18.1922, 18 1936, 18 1936-194,
18.1946, 18.1956, 18.196, 18.199, 18.1996,
18.200. 18 200с, 20.2086, 31.21562. 31.2176,
31.2196, 31.2232, 32.2236, 32.224, 32.2266,
32.227, 32.230, 33.235, 33.2356. 39.311,
землйта 6.436,11.82,11.836,11.896.11.1026,
12.1186, 13.122, 35.26 1 6, 35.264, 36.2 6762,
36.2702, 38.283 , 38.287, 39.3 1 56, земтота
14.127, 16.160, 17.173, 32.2246, 32.2256,
32.231, 36 2706, землллъ 17.167, землйта
18.203, землйта 31.2166, землать 36.2676
землжть 37.2776, землАта 37.2776, зёмлй
39 317;л«н. землй 8.592, 18 189
земя вж. земля
зет м. (2) Зет, съпруг на дыиеря. сайде
й царь й дьщеръ нктова й зет' mV въ
йн'дТю, й крщёше nniexa сё апла йбма
7.516.
ед : зет 7.516, зёть 9.616.
зефир м. (1) Зефир; ветрсц с тих, лек,
приятен полъх. азь даншль, прркь
видЪхь каже на сънь. дё йзлЪзоха, д
вЪтрове ноны, та ймь бФше ймето.
сЬвёръ. югь ёьрокь. й зефирь. та
nostaxа по морёто голФмое 18.1816.
ед.: зефирь 18.1816.
зигв ар м. (2) Чифт впре знати волове;
зевгар й ймаше сынсаве сёд'мь й
дъщеры три. сав'це ймаше сёд'мь
тыейце. камилы, Г, сйрЪ трйо/щь (!)
волове зигваре, пётьстбтинь, кошт
жён'скы по пётть стотинь 35.2566;
ймаше сёд'мь хилйды. камилы, ^г,
волсаве, ф зигваре. конк жён'скы
пол', ф 5.27.
мн. зигзаре 5.27, 35.2566.
зид и. (9) Зид, каменна или тухлена
стена, служеща за преграда или
ограда, й аггль сайде nanpt, й стань
меж!/ двФ 61 ради на лоз1е. й нйкакь
не пКшаше бнова мь.пе да йде напрф а
той го наейловаше да промйне. й ?бй
ей нсагыа со зйдъть валаа й наче на
да бйе мелете 33.242; й въ ёдйнь днь
оставите пер'си стлъбы по зйдь, да
йлФз?' V градь 11 96, й аггль пойдё npt
нйго, й стань noept мёй& два зйда, на
лбз!е 11.866.
ед. зйдь 9.726, 11 96. И 966. видь 11.83,
зйдК 11.866, чл. зидьть 2.13, зкдъть 33.242;
мн.: 4.1. зйдовете 9.726; бр (два) зйда
11 866.
зидам несв (6) Зидам; градя нещо от
камъни или тухли, слепени с вар,
строя амй гы продан мёне що съ
врЬдны. зашб да те йма на радость
стыи димйтрТе, дето mV зйдамь
црквата 9.69; й вома рс дрьвбдгЬлёць
сьмь. й йЧЛяо да прави, рала, й колела,
й корабе а со камёшё 8ЧтЬю да зйда
дворсаве дар'скы 7.516.
сег.: led. зйдамь 7.496, 9.69, зйда7.516, вида
7.52, 2ед. зйдашь 7.516, Зед. зйда 7.49.
зидание ср. (2) Зидане, градеж на
нещо, строителство. й катб стбриха
той з'гбворь. Оеодхль нЬкои йнокь,
маисторь, й хы~рь на зйдаше. прЪе
на сёбе тъзи работа да ю съврьши
11.1026.
ед зйдате 11.1026, 39.312
зидовен прил. (1) Който е зидан, гра-
бен от камъни или тухли, ами стыи
димйтрТе готовь помощники. напрасно
сё йвй, катб ёдна млъша по сгЬныте
зйдовзны (!). й сам'сй посъчё кнезатого
9.726.
мн.: зйдовнпы (!) 9.726.
зиждник м. (1) Зидар; строителен
работник, който гради нещо. аввань.
плетень б£ше... да йще да ?ц4>нй
маистора дрьводЬл'ца, й зимника що
зйда камеше и да ё хытрёць йхбд^ше
йз' градь й пйташе за так'вогбзи члка
хытра 7.49.
ед зйЖника 7.49.
зима ж. (10) Зима; един от четирите
годишни сезона, й са, кд. ноёврьа, до,
кз, фер'вара, зове се зима 33.2406; азь
ёс'мь, что съмь бставилъ й положить
четыри времена, прбльть, й л!то,
й ё'сень, й зйма 5.29; тьк'мо ёдйнь
бь дёто стбри нбо й землю й днй й
годины й нощи й зыми й лЬта 18.183.
ед.: зйма5.29,12.1172,33.240, 33.24 06-, зима
31.2186, зима 33.2406; мн зыми 18л 83.
зиме нареч. (2) Зиме, през зимата, зим-
но време. рё царь, ейч'ки маисторе на
лЬтЬ започн8’ва, а ты зйме кажешь да
запбчнешь 7.52,
зиме 7.52, 18.178.
зимен прил. (4) Зимен, който е присыц
на зимата. край ейч'кыте, блжёнь ё
той. чю зара" тЬ щё да бтйде въ рай.
дето гор’чевины нёма. нитб ё нощь
тамо, нй зймное зрЬме 1.76. в зимно
врЬме. През зимата, зиме, гь ншь
те хс рчдй се мца декем'врта дёто
йма збдТе водолЬа въ зимно врЬме
33.2406; й трЬбоваше ймь да вйдеть
бжта свЬтлость й зар^‘ това родй се хе
нбщГж въвъ зймчо врЬме 33.241.
ед.: ср. зймное 1.76, 33.241 зимно 33.2406,
зймно 33.241.
зииа св. (1) Зина, отворя се изведнъж.
открия се, зеина (за пропаст дупка).
й пробй бн'зи камень дбл8’ дльббко, й
зинъ пропасть кбл'кото да сё събер^ть
и двЬтЬ рЬкы ветйкые 11.98.
аор.: Зед. зйнъ 11.98.
злак.и. (1)3лак, зеленатревистарасти-
телност, зеленина. й [с] гань сэбрачь й
снагата й катб злакь зелёна, й много
Шарове й бйл'кы пй, й не може да се
исцЬлй 2.136.
ед.: злакъ 2.136.
злат прил. (24) 1. Златен, който е
направен от злато, й тогази аггль
MS’ се Тнь йвй сэгбре нй нкто, й
дрьжй злать вЬн'ць 9.646; й сёдяь
на столь злать й fee грьстёнь злать
й ббвй го със' копрйна й дадё го па
годенйца своа 40.3206; й стбри се
чюдо голЬмо. ейч'кы! [ сэг'нь сэвадй
се сэ ма&ёа. й йз'горй златыте ббгове,
й ничто не оста сэ тЬхь 37.2786.
злата иблька. Българско народно
название на Венеция през XVII-
XVIII в., употребена в текста като
название на Римската империя.
догдё са не мйнатьД, царТе на злата
йблька. га чё тогйва щё да сё роди
анТкхркть 18.183. злати уста (злати
устни). Златни сладкодумни уста.
чрьвлюнничс златы йстнама йланнь
бстави намь кшгы катб дрчгы ^ста.
вь п, млъкньха златы Vera 12.1086;
злато яблъеко царство. Българско
народно название на Венеция през
XVII-XVI1I в., употребена в текста
като название на Римската империя.
четвротТать влькь дёто се гледаше
страшень й грбзень, й ймаше зьбпт
желЬгны, й нбк'те мЬдны та се
показоваше това, злато йбльско
цртво. защото бы това рйм'ско цртве
тврьдЬ голЬмо. й йко катб желЬзо, отт
е желЬзо пойко Сэ мЬдь. й сэ сребро, й
сэ злато 18.1826.
ед.: м. злать 8.576, 9.646, 11.916. 32.2276,
40.32062,40.324, златы 8.58, 12.1086, злотый
37.279, златы 37.2806, ж. злата 18.183,
32.2276. ср. злато 18 1826; мн.: златы
12.1086,’ златы 12.118, 32.22662, 37.2782,
37.2796, злати 40 320, чл. златыте 9.66,
златыте 37.2786.
злато ср. (53) 1. Злато; благороден
скъпоценен метал със жълт цвят. И
сэтогази течаше потбкь сэ нтеговыте
Ь’ста ^чёнте, катб злато бчйстено
12.1126; й даде ms’ ёднб evnie
нозлатёно сйч'ко, й ёднъ кадйл'ница
сйч'ка съзлато (!), й ?красёна със'
мнсэгО-цЬннь; камеше. й дв4 свЬщи
велйкы съзлато (!) 8‘красёни 15.149;
ёто дё видЬ че са сэкьсна ёдйнь
камйкь сэ ёдна планинь сам’сй си,
та сё позрькалй нанадблК та оудари
бногези члка дёто се гледаше като
сэ злато й сэ срёбро, й сэ мЬдь, й сэ
желЬзо, й сэ прьсть 18.181. 2. Скъпо-
ценни предметы, изработени от
злато й рё, ймь пакь валаамь. ако
бы ми дароваль царь нгсговата ей
полата плъна със' злато, амй азь не
щь прЬстьпи ьоли os' моем/ 33.242;
й где кснгете ms’ съзлато (!) сэбУ’здани
где сл^гыте на црьската трапеза
12.118; й ейч'ко оу цари_гра плЬнйха
фрён'ци й сэбрэха. и злато й сребро, й
пркбвны сэдежды, й съезды, щб бЬха
мнсэго цЪннш, заедно й сты мощи
8.586. 3. Златни монеты, й тогази
вйдЬ царь от й нс може со людТе да
йде амй рё да ситвать жльтицы по
путь да сё ббрьнать людТете на злато
да погрУбУгь гЬлотс бжй члк/ 40.324;
й дадоха ймь мыто злато й сребро
мнеого 12.1146.
ед.: злато 4.256,4.266,6.416, 6 43,6.48, 7.52,
7.5268, 7 53, 8.586, 8.59, 8.596, 9.656, 9.726,
10.76, 11.866, 11.1006, 12.1126, 12.1146,
14.1276, 18.1812, 18.18162, 18.182, 18.1826,
18.183, 18.1876, 33.2376, 33.242, 33.244:’,
36.2736, 37.276, 40.324, злато 12.1126,
съзлато (!) 12.118, 15.1492, 36.2696. злато
31.2206, злато 39.310, златсЗ 39.3096, чл.
златото 18.181, 33.244.
златовиден прил. (1) Прен. Който е
много ценен; който има големы дос-
тойнства, положителни качества
раувай се златовйдныи кбз'ма, дето
скоро поидЬше при ббл'ны 10 796.
ед.: м. златовйдныи 10 796.
златокрилен прил. (4) Златокрыл, който
има златни крыла, й покрбвь сб нбётс
йпгЬше й тогази м/ се йвй образ ь
брёль злато крыл'нь. назнамёну’ваше
хараспётаго 36.2706; й тона тТё думать,
й ивй йм' се едйнь члкь златокрыл'нь
ветйкь и свЬтликагь й стань посрЬ
тЬхь 11.95.
ед.: м. златокрыл'нь 11.95, златокрыл'ны
11.1016, злато_крь(л'нь 36.2706, злато^кры.Г
наго 11.95.
златоуст прил. (13) Прен. Златоуст;
който говори хубаво, сладкооумно,
правдиво й сэтогази течаше потбкь
сэ шёговыте /ста У’чёнТе, като злато
очйстено. й зарадй това нйтово чистое
й позлатёно у’чёшё, что м? йдЪше йзь
Астата дхь стыи. й затова го нарёкоха
сты сэци, злато/сть 12 1126 иоанн
златоуст. Йоан Златоуст, й послЬдь
по съмрьть icaaHHK злауст/, по, лг.
годйнь. вьцари се ч-есэсТа црь малы и
прЬнесе тЬлото стм/ 1сэённ/ злауст/ сэ
к/к/сь, вь цари^грйдь 12.1206; слово
стго 1саанна златб?стаго. б пс-каанш
дшёвнЬ мь 31.215.
ед.: м. злаустыи 12.1096, 33.2446, з.тато?сть
12.1126, злаусты 12.1126, злаусть 12.1196,
з.татооусгато 12.1086, злаустаго 12.112,
21.210, злауста 21.2106, златс?стагс 31.215,
злаустУ 12.1126. 12.12062.
злина ж (24) 1. Злина; лота мисъл или
постъпка в нарушение на христи-
янския морал; грях. амй поейта ты
видЬ тЬлото ми голо, давно й злйната
моа да се очйстп й оголи 17.168; й
шё да ё крьвомыпьство клевёти,
прЬсл/шаше. завйдЪше. ббаждаше,
камат'ство, лаком'ство, й др/гы мнсэго
злыни щотб стр^вать члците 32.224. 2.
Злочестина, неволя, бедствие, тегло.
нй да похулишь, на ба, кога ти дойде
нЬкоа злыни, йлй бЬда, защо й това
мъка наноси на днй’ члк/ 1.36; й ймать
сила да пускать сЬкакве болесть й
злына по ейч'ката землй хбл'кото т!е
щьть 18.1866; сэ съмрьть на сьмрьг*
пршмЬге на, да ей сэпУчйнеме сб тази
злына, й сэ тази грйжа 18.190. в злина
в.чазям, Върша злыни. злодействам
та пакь дойдоха напоконь й аплыте,
та й пе рёкоха гто мал'ко остана да сё
доврьши свЬть. бти видЬха сйч'кыте
люд1е по сйч'к!ать свЬть въ злына
влазЪха 18.184.
ед.. злына 1.36. злынъ 11.88, злына 11 1066,
18.183, 35.256, злина 17.168, злына 18.184.
18.1866, 18.190. 18.193, злина 18.2056,
злына 33.235, злына 35.256, чл. злйнатг
17.168, злыньта 18.204; мн.: злины 1.8,
злыны 10.796,33.2466. 39.296. злыни 11.896,
злйны 19.2076, злыни 32.224, 39.319, злы_нг
33.235, злин’ш 33 247, злыны 39.3006.
зло ср. (180) 1. Зло; лоши думи, мысли
или постъпки, който причиняват
вреда; злина. й мнсэго дУмаха за
тебе зло. й молйха м/ се да 8’лЬзе вь
rpd да те £мс-рй, а той не щ± 6.44; со
злЪ тогйва том^'ва члк*/ дето сайде
та мар'т*/рйса на льжа п$ъ съдь или
при люд!е за сьсфдина своего зло, й
закльнё се накриво токо да "б осъди.
з.тб за готова члкг 18.198; й пазЪте са
Й па шотб зло работать, й пазЪте са
да сё не саречёте со ха влка 18.180: й
тол'кози х*/ла прЪтрытЬ. й доде го й
ра спеха межд*/ два га раз'ббиника, катб
злб_дЬи дето чйни зло 35.259; й дето
ймаше голема почесть бж!а что бЪше
м8 бь дар*/валь. амй сам'сй стбри зло
й добй си погыбЪль 33.2346; й това
катб вйдЪ й чю бнисйфорь, остави
се мал'ко вр!>ме со това зло. й пакь въ.
еднб врЪме започё да чйни пакь бнова
зло 9.74. 2. Зло, беда, нещастие. а
не знамть грЪшнш сыромасй чё е сё
ёднакво зло по сйч'кТать свЪть. сто
таквази ще да бьде мька й >рйжа по
люд1ёто вь тозй врЪме. катб чЪ е било
нптбще да бьде 18.193; амйпакьнебы
мёне ни едно зло. йлй нЪкоа нивблза,
да повтарЪ за др'й ыго м£жа 12.109;
со зло со сйчько паи злое зла жена,
ако ё сырота, a ria сйчьките бсхжда
21.2106; др«йо вторее пакь быва,
кога сырЪши члкь б*/ й гь соступи со
нгего радй грЪхь нгеговь. й капйднс го
зло 5.27; й найчиха ны й наставиха,
й въраз*/мйха. й чюдеса стбриха. й
мнсого зло прЪтрьпЬха 34.254; й тамо
i тьмнйци мнсого зло потёгли, гладь,
й жёжда, й др*/го мнсого досажлёшё
15.139; че щё въ нгеговото цртво да
бьде гладь гэлЪмь. й щьть, да паднать
людзётЬ со зло на зло катб со раслана
на мёч'ка 18.179. П Зло, злаучаст, зла
съдба. вЪрЬ'вамё и йсповЪд^’ваме. оти,
какь ё бь със1 ёството ей същи. блгь,
млрдь, й мнсого грьп^чйвь. зло члк*/
нйкога не щё. ами сЪкогы йще члк*/ да
м? е добр£. й блго на дшьта 33.2456;
й щё да сьди сйч'кыте люд1'е. й да даде
Тт сЪком*/ кои щб е работиль. добром*/
члк*/ добро, а злом*/ зло 18.1806 зло
съврыиувам. Върша зло, правя
злини. й со по члк*/ раз*?мь приходи
да чйни ейч'ко добро на дшьта ей. а
сб мнсого aerie й мнсого пйпё. ейч'ко
зло съврьш*/ва члкь на дшьта ей.
бльдь, краж'ба, крамола, й ненависть
й х^ла. й ейч'ко зло со мнсого пйпё
быва 38.294; мисля зло някому. Мис-
ля зло някому; желая някому зло. й
посл*/шая1ё да имаме на хвыте д*?мы...
й да си чюва~е б'чйте со [з]ль пбгледь,
й ерцёто ей со зль пбмисль... й да ей
не мыслимо ёдйнь др*/гыи зло, й да се
йздавамё й да сё пог^бювамё, да ны се
р&ува дзаволъ 15.1566; со злЬ том*?ва
дёто бсъжда съсфдин’/ своём*/ или
др*?гым*/ члк*/... со зл! том?ва дёто
мпсли зло на съсЬдина своего 18.198;
струвам и сторя зло. а) Върша зли-
ни, постъпвам лошо. й недЪйте да
спйме катб */ тёш'кы сьнь греховны,
й мбжеме шо смё досега зло стр*/вале,
ато сосега зара1 това зло, добро да
стбриме 31.219; та шё да м? даде
аггль Тнь к штата в рьцФте дёто м*/ е
писаль зрЪхоовёте. та щё сам'сй да гы
каз*/ва, ако ё добро стрь’валь шё сам'сй
да се йс прави. ако лй ё зло сф*?валь, а
той ще сам'сй да сё осъди 18.1996. б)
Причинявам злини. й сега nocns’fuiajB
ме влтс стый... й йз'бави дш*/ мою со
лЬкаваго злато да’ш'манина. й слёгыте
иеговы, й недьим (!) помЪ;з*/ва
това зло шотб ми стрйваха мойте
д*/ш'мане, амй гы прбстй 39.3086;
знай чедо, оти са. й. пбмислове дёто
ейч'ко зло с срывать. чрЬворэбыадёшё
ks'p'bobctbo, сребрбрпсб'ство, каразь,
грйжа нехарнаство залудо почйташс,
ком'с*/ван1ё, това са сйч’ки з тины гюто
са бор азь съ емкого члка 19 2076.
ед.: зло 1.32, 1 4, 2.96, 2.102, 2.116, 2.12,
2.126, 2.146, 3 186. 4.25, 5.27s, 5.276s,
5.28, 5.306, 5.312, 5.40’, 5.406, 6.416, 6 426,
6.436, 6.44, 6.47s, 6.476, 6 48, 7.536, 8.56б2,
9.616, 9.67б2, 9.726, 9.742, 9.75, 10 776,
10.78, 11.876, 11.88. 11.982, 11.105, 11.1066,
11.10762, 11 108s, 12.109, 12.1196, 13.1256,
15.139, 15.14362, 15.144, 15.145, 15.1456,
15.146, 15.1466, 15.14762, 15.148. 15.1502,
15.156, 15.1566, 16.15862, 16.159, 17.169,
17.1726, 18.1792, 18 18O3, 18.1806, 18.1846,
18.186, 18.1882, 18.1886, 18.189, 18.1926,
18.1932, 18.196, 18.1983, 18.199, 18.1996,
18.2016, 18.202, 19.20 762, 20.2086, 20.209,
21.21062, 31.2162, 31.2166, 31.2193, 31.21962,
31.220, 31.2206, 32 223, 32.228, 32.2313,
33.2334, 33.234, 33.23462, 33.235, 33.2456,
33.2463, 34 253 63, 34.254, 34.25 5, 35.25662,
35.2572, 35.25762, 35.259, 35.261, 35.262,
35.2636, 36.271, 36.273 , 37.2772, 37.28 06,
38.28264, 38.2842, 38.2856, 38.2936, 38.2942,
39 303, 39.3036, 39.3086, 3Q.31Q, зло 1 3, зло
9756, 18.193, 34.254, 35.2566, з[ло] 18.1846,
чл. злою 11.896, 12.1096, 33.2466, 37.2776,
37.279, 38.284.
зло умен (!) вж. злоумен
злодЬй м. (1) Злодей; лице, което вър-
ши злодеяния; преступник. й какь
слЪзе й породи се със' пльть зарадй
на. й тол'кози хйта прЬгрьпЬ, й доде
го й распеха междК двата раз'ббиника,
катб эло_дъи дето чйни зло 35.259.
ед.: зло_д£и 35.259.
злоезичен приз. (1) Злоезичен; който
има зъл език, който обича да злослови.
ничто нЬ е прилично на земли сэ жена
по злб_ёзйчна 21.210.
ед.: ж. сравн. по злбёзйчна 21.210.
зломисленик м. (8) Зломисленик;
лице, което е изпълнено със зли мыс-
ли и намерения спрямо другите.
зашб виды на бь че смё злы, й
злб_мысльници, едйнь др*?гымК, й
ненавйстници и завйстници 11.1066;
й нё тьк'мо със' прТателге, ами й със'
тнбйте зло_мысльници, да ймашь
любовь 15.156.
ед.: зломйсльникь 15.1476, мн.:
зл'6_мысльници 5.36, 11.1066, 15.144,
15.156, зломысльници 11.107, 15.1456,
злбмйсльници 33.243.
злотръпЪлив прил. (1) Който търпи
лоши обстояте яства на живот,
злини. ра^вай се пастыре’ добрый, на
съмысльши хвы сэв'це, й крЬп'кыи,
й злбдрьпЬлйвые. ные сме постены
до тебЬ^ сэ нашего сэб'щыго вйкК Та
ншего iv ха да тй помбжё 12.1196
мн.: зло_трьп!>лйвые 12.1196,
злоумен прил. (5) Който има зъл ум,
който е с лоши помысли, й защб; бти
бЪше злбЗ’мёнь. й сребродюбець
й завйстник' й сэвън’ка се гледаше
«'ченикь а вырЬ си был* д'йволь
35.2576; й стыи сэйдё на приставник^
цревК ёвлавпо, й рё mS', свлавпо
зло^мне. защб й’зе митб, й бсъдй
трите мь’ж!е дето нЬ съ съгрЬшиле
нйщб скоро гы сэп^стй 15.147
ед.: м. зло_?мне 15.147, зло оумёнь (!)
35.257, злбЗ'мёнь 35.2576, зло _)?мень 35.262;
мн.: зло^мныи 35.259.
злочест прил. (6) I. Злочестив; който
върши недостойны, скверни деяния, й
ты. Сэ лукавый й безакбнны ’юудо. въ
кол’ко без^мте постигнъ сэкаанниче. й
кол'ко ей быль злочёсть. й никой те не
позиавашс. амй мои снь познаваше те
35.262; й сэвън'ка се гледаше йепикь.
а вътрЬ си был' д’йволь. та стори
таквбзи зло, й прЬдаде ха ба... амй
теш'ко тебЬ злочёстыи члче 35.2576;
сэ зло_честй 18до й сребро любивыи,
сэ горЬ тебЬ безакбнниче, й теш'ко
ти тврьдЬ 35.262. 2. Злочест: който
е сполетян от зло, от нещастие;
несретен. й прьвЬнь ако ей нЬкого
глсбйль, й стбрил' го ей злбртёста й
сыромаха, нкто помл^’й 31.2196. 3.
Нечестив, който не е съобразен с
християнските норми: безбожен.
й пакь поче еэн'зи api'a да хКли
пбтврьдЬ СэпрьвЬнь свбата си ересь
й види го алейанрь че ё так'ъв'зи.
пак* го й тон проклё. й йз'вади го сэ
сщён'ство й прЬдаде го на анавемТа
а той не прЬстанч’ваше. амй ходЬше
и проказь'ваше своите ей злбчёстте. й
хКл'ные димы 15.1406; й поелйпаше
йма хс да стбри на да потьпчемь
безакон'ство й смЬси се хс със' на
p66ie, да стори на да смё рбб!е на
нктова воли, дето бЬх'ме порббени
тогази на зло_често безакон'ство
33.240.
ед.: м. злб^чёстыи 35.2576. зло честь 35.262,
зло чести 35.262, злочёста 31.2196, ср.
злйчесто 33.240; мн.: злочёстУе 15.1406
злочестен прил. (2) 1, Злочестив, който
върши недостойни, скверни деяния
амй аз адама что сё наплодите члци.
начёхХ по голЬмо зло да чйнать. бл^'дь
й прЬлюббдЬство, (!) й да сл^жеть на
идоле, й VGihctbo. й зависть, й наейла
сонемаше й дрйы който съ злы й
дУавол'скы йз'мыелкни работы. т!и
сйч'кыте зло^ честный члкь чйните
33.246 2. Като същ. Грешен чо-
век, злочестивец. <3 теш'ко mW на
дйпъта скврьнна й нечйста. кол'ко
сребро _лйб1'е, ймаше зл'б_чёстны, й
кол'ко без'чловёство й без'срам'ство
стбри nj)t ха 34.2506.
ед.: м. зло местный 33.246, зло честны
34.2506.
злочестник м. (2) Злочестивец; лице,
което върши недостойни деяния.
сЗ #ме поганы, что си ймаль беза-
кбнниче. <3 без'члчныи й без'сочли-
вы члбвече со злбчёстниче й беза-
кбнниче непростенны кби да се не
почюди, й да се не К’дивй на твоего
недостоин'ство 35.257.
ед.: зв. злсчестнйче 34.2506, злочёстнич?
35.257.
злочестонареч. (1) Злочесто, погибелен
начин, злополучно, й кинбуь вёкк съ
невйдЬ. (!) амй потьна на дъно морето
като дркгочь фарасонь злЬ, й злб_чёсто
6.46.
зло_чёсто 6.46.
злЬ. нареч. (47) 1. Зле; по начин, който не
съответства на определены норми ы
ызисквания; грешно, лошо. й под^махх
стУи сэци й рёкоше. мнсого^лЬтныи й
дрьжавныи цар^. видЬх'мё легома злЬ
стбри тбизи архУсреи мезйУ на 15.1416;
й шо посЬднхь на гёрлймь, додё не
б£ше дошьль праЗникьть тьзи работа
чини й позлЬ 17.1696; й това б'Ьше
наизлЬ. защо се члкь не поклашашс
6W. ами се покланише на гл£хы й на
слЬпы идоле, й на дръвУа й на каменУа
33.246.2. Зле, безмилостно, жестоко.
а сЗнази романа като вйдЬ чё дёма
прбхорь със' 1соанна. раз’гнЬва се й
бы 1соанна злЬ, й мнеого убУва го 6.42;
бче аврааме помли мё и п#стй лазара
да ей намбкры край прьсть свой да
мй ^сть’дй езыкь защо злЬ с'мь мьчень
12.118; а сЗнУа аваре не состьпать сё
сол^нь. ами 1'0 съ собыградёле, й злЬ
ймь досаждать 9 73. 3. Зле, опасно,
тежко, злополучно, к ймаше прь
робыни злЬ падаше сё болесть й
помлй Mi' се да ю йсиЬлй 36.272, й
паде дб.тУ, за мнеого врЬме едва се
свЬсти. и злЬ лежаше до съмрьть
11.90; побъгна въ пьстинм. й тамо й
сё доврьши водата. й злЬ проважаше,
й дЬтёто й йзмапль щЬше да Ьмре
за вода 11.85. 4. Зле, много, твърде.
ейч'ко това прЬтрьпЬхь защо да
йз'вэда .тебе, й ейч'кы рсодь дето сё
тёбе се нарбдиль, що ё въпадньль
злЬ зарадй твое прЬгрЬшенУе 35.265.
злЬ (горе и злЬ) някому. За израз на
съжаление, окайване - тежко, горкд
някому. тогйва щьть да плачать тУа
дёто стр^вать бмраза межд^ мьжа и
жена та се бмразЬть. сЗ злЬ на таквйзи
мьжУе йлй жены 18.1975; еолеле намь
злЬ как1 нй йз'лыъ дУаволь. та не
сл1?шах'мё що ны зарьчаха побве й
дхбвници, й писаша кнйгы чер'кбвны
18.1976; й злЬ на сыроты й на ейч'ки
людУе въ тозй врЬме се на грйжа й на
сграхь й на мька 18.193; со гбрЬ й злЬ
намь грЬшны че сь надйчЬме хрт’Уане,
а хртУан'ство не дрьжйме щб е рёкль
хс 18.1985; злЬ съм. Зле съм, в лошо
физическо и душевно състояние съм.
да вйды й да смысли ирьвЬшны члци.
що 1 б са йзмрЬле й бо.тЬре й с ыромасы,
таквйзи лй бЬха каквбто се й родйха.
йлй позлЬ 39.319.
«ri. 6.416, 6.42, 6.45, 6.46, 9.666, 9.71, 9.73,
10.766, 10.77, 11.85, 11.89, 11.90, 11.996,
12.118, 15.1416, 18.1786, 18.1925, 18 193’,
18.19762, 18.198’, 18.19862, 18.2OO62, 18.206,
35.265, 36.272, 37.2766, сравн. позлЪ 9.67,
39.319, позлЬ 17.1696, наизлЬ 33.246
змей м. (17) Змей, митологично чудо-
вище с тяло на змия, й тогйва цйгна
момата. сэ тёж’ко мёне гпдйне. ей чё
йде люты змеи й пойде сты насрЬща
змёютом?. й стбри крть на себЬ си
39.311, й тогйва рё ймь црь. ёлате да
метнё жр'Ьбе. й да дадё сЬкыи по ёднб
дЬте змеютомь1 кбр’бань 39.3096; й
роди се вътрЬ въ онова езеро лккавы
змёй дУаволь 39.3095.
ед.: змёй 39.30952, 39.311, змёи 39.311,
змей 39.311, змеа 39.311, змею 39.3106,
змею 39.3116, чл. змёатого 39.310, змеатого
39.3116’, змеютом)/ 39.3096, змеютом/
39.3096, 39.3106, змеютом!/ 34.3096,
змёютом? 39.311.
змиин прил. (2) Змийски, който се
отнася до змия сэнази бЬше прТёла
д?ма змУйна. а тази роди ла, що ь'би
з*м1'а. защо нс трьпЬ на бь да ны мъчи
дУаволь 3.176, а з'ьмУата е сам'сй
дУаволь дёто йзмамы еввя в' рай катб
ббразь ’ лчьскы й змУйнь 18.1846.
ед.:м. змУйнь 18 1846, ж. змшна 3.176.
змий и. (4) Змей, митологично чудовище
с тяло на змия, i сэпьдй сэ мёне
тогова страшнаго змУа сэгнкниго. й
простй ми злбто, като мё й прьвЬнь
стори та прогледа 37.279; й йсчёзна
еэн'зи дУаволь змУй. й сэйдё въ мйс#
вЬчн/ю. със' млтва й помощь, стымь
10.776; й поклбнет' се змУю щото
го зовёмь дУаволь 18.188; а той не
поелйпа заповЬдь бжУ'а амй посл!?ша
прЬльстника змУа дУавола дёто MS'
завидЬлъ бЬше на добрбто. затова
йз'гнань бы сэ рай 33.2346.
ед.: змУй 10.776, змУа 33.2346, зм!а 37 279,
змУю 18.188.
змирна ж. (1) Смирна: вещество с
приятна миризма, влизащо в състава
на мир ото и другите благовония, хс
сё зове бь и члкь. Защб въ Прьвыте
времена, ймах* людге сэбичаи.
когато щЬха нЬкбёго да стбреть
пара, йлй apxiepea. ймахх1 мурб дето
бЬше йсиЬдёно сэ мнеэге- ммризлйвы
цвЬтове. сэ змурни й сэ цвЬта, й сэ
кунамбна, й сэ грй, й сэ трьстйка
добро мурйзлива, й сэ масло чйсто.
й полЬаха Mtf мал'ко наврьхь главъта
38.291.
ед.: змурни 38.291
змирнен вж. смирнен
змирнин вж. смирна
змия ж. (8) Змия, вид вчечуго с дълго
извиващо се тяло. нЬкоа жена... йспй
зьм'чё мал'ко сьс водьт а. й порасте
сэньзи змУа, оу корём'ть й 2.136;
дань да бьде катб зьмУа дёто сЬдй
при пытать та хапе коню копйтото
18.1846.
ед.: змУа 2 136, з'мУа 3.176, зм:а 16.162, зьмта
18.1846, змУа 21.210, чя. з'ьмУата 18.1846,
мн. • зм’Уе 9.646, зьм1е 21.210.
знаен прил. (5) 1. Познат, с когото
вече сме се срещали и се познаваме.
й npiexa агглы дшьта й цЬлй’вала н
като сьша знамна, й д8’маха й дрьж'
се дше правёднаа 32.2296. 2. Знаен,
който е известен, който има голяма
слава, спас*? що съ еэфрьлюни, й
съкр8'шённыте прУйма й поставЬм*
гы за псхвала й знаин! й прочюти
по сйч'ка земли 34.2536 3. Който е
евързан със знания за нещо. й слава
йма два съмисла йлй ..наина йлй
незнания, ейрй. да рёшь. катб да чюе.
нЬкои че ё погыгыньло (!) елнцето.
а не знае защб е погыньло, й това се
зове без'дЗ'мна, слава. сй_рё. незнания,
й д^ма нема что да рёшь. а йсказаъа й
знамна слава г. кога знае члкь печтб
бы, та бск/’дЬ елнцето 33.2336. дрьво
знаен о. Дървото на познанието в
Стария зивет, от което Адам и Ева
яОат забранения плод, йз'гнань бы сэ
рай. й това е прЪстЪ’плгёнУе адамово.
защо рай, й оно за др ьвс знаено добро й
.й’каво б£ше на два скбпоса 33.2346
ед.: ж. знатна 32.2296, 33.2336, знайна
33.2336, ср. знаено 33.2346; мн., знаини
34.2536.
знам вж. зная
знаменам св. (2) Прекръстя някого;
направя кръстно знамение, й повЪ
епкпь та го съблЪкоха. й знамена го.
и помаза го маслсэ й кртй го >' морето.
въ йме бца, й сна, й стго дха 37.2806.
аор : Зед. знамена 17.174, знамена 37.2806.
знаменам се св. (1) знаменам се на
крист. Прекръстя се. направя кръс-
тен знак, й вйдЪ б десна страна сЬн'ка
чклиш'ка. й Оплати се йз'прьв'Ьнь
с£каше н£що го д’йволь съблазны, й
растрепёра се. й знамена се на крть.
сй_ре прЪкрьсти се 17.166.
аор.: Зед. знамена се 17.166.
знамение ср. (43) 1. Знамение;
необикновено явление, чудо, предиз-
викато от Бога, някой светец или
дявола и неговите помощницы, за
да докажат своето могущество. й
чйнЪше знамёша й чюдеса велйкы.
даваше на слЪпы да проглёдать,
хрбмы да хбдеть. ббл'ны вдйгаше.
бЪссэве йз'гбнюваше. мрьтвы
въскрйшаваше 15.132; й кои е тбизи
царь дёто се не бой сэ мёне. й ако
щёте да вйдите сёга знамёше й чюдо
да ьы стбрА 18.189; й показывайте ймь
много знамеша. потоп ь навёде на
сичкш св! й градове съжёже й дрйти
много знамеша показа 33 247; затова
го й ср'Ьщ'нь нарсэдь бти раз'браха
че ё с тори ль това знамёше. сЙрЬ
защб въскрЪсй лазара 34.253; црца
елена... славЪше й блгодарЪшс ба.
какь показа ей бь това чюдо, й това
знамеше 4.266; ато бйха й fie дтаволе,
ала сё бЪха, й Tie ббл4кле въ члчьска
пльть. й т!ё стрЫваха знамёше съ
ан'гихртста наёднб, й щото йз'льгаха
людтётЪ 18.195, 2. Знак; белег върху
нещо или някого, който го отличава.
каже прркь ёзекшль. дажь знамеше
на чел! йхь, си_рё, на хртТане
знамёше да ймь дадёш* крть на чело
ймь 16.162. 3. Знамение; знак, че ще
се случи нещо; предзнаменование.
зашб сь ё родил' хс въ градь двдвь.
й вамь шё знамёше така да бьде да
познаёте 33.237. кръстно знамение
(знамение на кръез). Кръстен знак,
основен символ в християнството.
това той дЫмаше й прЪкрти ё кртно
знамёше по ейч'ката снага 39.3 006; й
ма-Ней апль, остави ей рЫцйте на очите
тбгевы й стбри знамёше на крть. й рё.
Ти iv хе, дай мЫ да проглёда 37.277.
ед.: знамёше 4.222, 6.426, 6 45, 6.456, 7.506,
7.546. 12.1166, 13.1246, 16.1623, 16.1626,
18.189, 18 195, 32.2246, 32.2306, 33.237,
33.2456, 34.2516, 34.253, 37.277, 39.3006,
39.3046, знамеше 4.266, 6.456, 16.1622,
знамеше 37.280, 39.3046, 39.309, 39.310,
39.311, 39.3116, чл. знамешето (6.162,
знамешето 16.162; мн.: знамёша 15.132,
18.1916, 33.2466’, 39.302, знамеша 33.247,
знамеша 33.247
знаменувам несв. (4) Означавам, показ-
вам, изразявам. й слушайте, какь
Ысладй дрьво вода мёрр'ска. что б'Ьше
гбр’-ха. бтй да разЫмЪете. зашб сэнова
дрьвс чгны кртьзнамен8'ваше,сй_рёчь,
показ» ваше 16.1606; затова се моли,
да не остави на сэ лёва страна, амй да
ни спобй да стане Сэдёснс съсйч'ки
(!) стыи. това знамен^ва крть кога го
чйниме на сёбе. затова сме дльжни да
чйниме крть като ё поббно 16.160.
сег.. Зед. знаменЫьа 16.160, 34.254; имперф.'
Зед. знаменЫьаше 16.1606; нов.: описат. Зед.
да знаменЫва 7 52.
знаменувам се несв. (1) Прекръствам
се, правя си кръстно знамение, даль
ёсй на хрпане, дето ти се боють
сэ знамешето, да бЪгать катб сэ
лъкь знамёшёто та ё крть. дето сё
знамёнЫваме. сй_рё, дето се крьстиме
на лйцето наше 16.162.
сег.: 1мн. се знамёнЫваме 16.162.
зная и знам несв- (274) 1. Зная, имам
сведения, известно ми е й не смЬеше
никои тамо да пэмйне, 6orixV се. а
сумёсэнь блжённыи, пойде й вълЬзе
въгрЬ, нйкои го не знан 2 12; й пакь
с й без'плът'нь. сй_ръ. не йма ппъть
като члкь и не знае mV се нй дтьжина
нй ширина, ни гльбина 11.825; кога
твбришь млтыни да нё знае. левйца
тво- чтбчйны деснйцатвоа 15.1346; й
отиде си. й нйкои го не оуеЬти. бти не
щЬше да mV знйе нйкои добрбто чтбто
чйнЬше 15.1346; й затвори трйте сота
вла; гелю въ тьмпиц^, да нё знае прь
кон'стан’тинь. й прЬбыше залрЬни
ёднь годйна въ тьм нйц^. й lie бкаанны,
йнезнаих^зачтбсазаз вбрени 15.1456;
й рё имь. азь това сйчко знамь й 6кб
моё сйч’ко съпикас^ва. й Vxo моё
ейч'ко чюе 32.2236; й млиха стго да
й йз'бави сиатого сэ рбб’ство,. ако бьде
жйвь защото не знаиха жйвь ли ё
момькьть, йлй е загйналь 39 3146; й
рё ефимшнь тако ми жйвь гь бь. не
знаю да йма такьв’зи члкь 40.3226.
2. Зная, уведен съм в нещо, уверен
съм. знаю млть твою чжо_люб’че п[
чё навйва на твой 1нЬвь. гд'ёто на на
быва зарадй нашите грЪхсэве 9.736;
знай дбховниче азе сьмь жена грЬшна
ами крщеше ймамь на сёбЬ си. й
земе. й прах1 сьмь й пльть ймамь като
сЬкыи члкь 17 1676; ла разь'мЬемь
кол’ко ймаше бца жалость за сна
своего едино, .рбднаго ica ха. макарь
й да знааше че ё той гь бь йстинныи
35.2626; й сэць й рё. да бы знанль
чёдо, чё бы ты нЬкои йсцЬлиль тбйзи
смрадь йз' окбто та бых’ ей й дшьта
положипь насрЬ 36.271. 3. Зная,
познавам нещо или някого добре, й
мыс.тЬше й за сёбЬ си й за дыцерыте
ей что да сгори защо не бЬше знаиль
сыромаш'ство 15 134; кби знае что
е воли бжза, й нге чйни, мнсэго ще
mV га да йма на дшьта ей 15.1555;
азь знал сёбЬ си й позна, чё нЬ смь
достойна азь блудница дето ймамь й
дша й тЬлб сквръно, да глёда мь твой
ббразь 17 170; и рё Ть бь. дше, кажи
що ей стбрила съ тази дша. дёто и
знаеше още като бЬше на тбизи свЬть
32.2266; а сега думать не знам ва кой
сте вые, та сё сэричЬшь сэ на 18.2056.
И Познавам някого като някакъв. сэ
съмрьтп моа мли ти се, знав-, та бти
ей немлтива, й никого не елйпашь
31.218; знагаше бь кэва, чё не щё да
похули, ами гб люби 35.257; стыи апль
фйлиппь. наКчи кипа пррчьскые. й
сЬкыи го члкь знаише ка ё чйсть й
двьстьвникь36.267.4. Зная, осъзнавам
нещо, разбирам. и да знаешь че ё той
йстинныи бь. й той ще да спей й тебе
й мене й чеда наши 5.296, амй пакь за
крть ймаме дЬ'ма да йс.тйтаме добрЬ,
й да знае че ё достойно И прав едно да
mV се покланиме 16.1616; й рё мьжьтъ
й. бблна е, й не знае что д^ма 11.1046,
й дVмaIпe бче прости ймь тбизи грЬхь
чё не знаить что стрёвать 19.2076;
тбизи ё дето си проводи животь свой
па землйта напйсто. й не знаеше нй
зло нй добро 32.231; бь... тьк'мо ёдйнь
заповЬдь mV зарача да ю дрьжй. й това
защо бы. да знае адамь, бти йма нй
нкго бь 33.246. 5. Зная, имеем знания
или умения в определена облает, оти
ще тогйва сЬкы да знае кшга да чьте.
та щё да м? даде аггль Тнь кшгата в
рьцЬте дёто mV е писаль грЬхоовёге,
да чше 18.199; й йзберЬте, сё т!а,
що сь м*?ж!е м£дры й кшжнипи, дето
знають, законь й писаш’е добрь. й тЬх'
ми доведете 4.226; а ные й до днёска
смё без'книжны й безумны й срам ны
е да рёмь за нЬщо не знаёмь ами се
пбнбеимь й възнбеим’ сс й чйним’
се книжбвны й >?чйтел'ны 34.2526: й
ре papV. има така нЬкои члкв хытрь
тврьдЬ знаё й мапа 39.302; ако ли
щёшь да навТешь' на нехар'ство, а
ты работы сэ что знаешь мало мнсэго
сэ занаить 19,2076. // Зная, умея да
правя нещо. й заради тёб! йвйх' се
азь на збизи свЪт*. а ты не знаешь да
мё почитать й да мё Btp8'banib 5.29;
й црь рё, rpb ёстё стбриле със* вашь
с?дь, й nt сте правёдно седиле, амй
како знаеге тако чинЪте 12.116. 6.
Пов. Знай, имай пред вид нещо; не го
забравяй; помни, и рё да знаешь чёдо
й да повнишь. ще да б^де йскаше за
крть, дето распёха на нкто ic ха 4.23;
й пакь знай да речешь (гТмен^ 1сэанн8
вь монастйрь... ед'на работа що ё
сторена т?ка трЪб^ва да се йсправч
17.1736; знайте блвёнш хрпане малы
й велйкы. защо безаконно шан'ство
£мь погУбТва й л?дость стр-ва
20.2086; й пакь знайте братТс бтй сс
сйч'ка направа 6V срамъ й бой. амй
токо тьк'мо члците щб сьгрТшавать
о? 32.2246. 7. Лов. Знай, вниманий.
За изразяване на предупреждение. да
знйеге вые корабници ейч'ки. rontMa
б$ра шё да бЪди на днёека. защб азь
видЬхъ на сънЬ оу тьзи нощь, что
щемь б’Ьда да йстёглимь 15 136; да
знаете й товя. бти ксй йма зла жена,
файда за грехове свои пр'зёма 21.2106,
ако лй чйнишь добродетель зарадй
похвала со члци. й зарадй пбчьсть сэ
люд!е знай, нёмашь нйкак'во добро,
амй ёднакь, зло й мъка наводишь на
дшьта ей 34.255, И За подкана към
слушателя или читателя да обърне
внимание на текста, знай, й др!?гы
дв4 жёны съ помазале Та със' мурб
что казУва ёмлТе 34 2496; амй да
знаете блвёнш хрпане, бти ейч’кыте
пррци думать й каз^вать, как* ше да
сё сврьши сн£ть... ами да кажемь още
за ёдного пррка токо oept дйиыге
нктовы 18.179. знае ми еръдцето.
Стремя се към нещо, желая силно
нещо. й мете се й грй’ди се й дне й
нощёсь жёлае да стечё^а, грешове. а
когй добйе атб мУ знае срцето на, л,
йлй наД), грбшове 31.2206; зная бога.
Почитам Бога, вярвам в Бога, защб
правёдно дУмаше, й сэбличаваше
кой то ё немлтйвь й не знае ба
12.1126; й да вы рек? докога хромы
да ходите на два Умове заши. ако
знаете ба, йдЪте cAt нкто, ако е вашь
бь 12.115; мъжа не зная. Девствена
съм. не познавам плътската любое
(за жена), снь й дУма бжш... слЪзе на
землю, й ббразь като р-абь прЧёмь. и
плъть npie, сэ прчтаж двца что м?жа
не знае 15.132.
сег.. led. знаЗ. 18,5.366,39.3156, знаю4.22б2,
5.34, 5.366s, 5.37, 5.39, 9.66, 9.7362, 11.84,
11.9362. 11.104, 12.117, 15.15262, 35.260,
35.261, 37 276, 37.2766, 40.3226, знан 4.236,
4.24, 17.168, 18.204, 18.2056, 31.218, знаю
5.35, знамь 5.366,31.218,32 2236, знак 5.37,
12.118, зна 11.99, знамь 15.1526, знал 17.170,
17.1706, 2ед. знёешь 1.56, 1.665, L74, 1.86,
2.116,4 24s, 5.29,7.526,8 566,11.106,12.110,
17.164, 17.168, 19.2076, 32.2236, 32.224,
36.2696, 39.3026, 39.311. знаешь 5.34, 5.346,
знает* 9.63, 11.102, 11.1056, 32 2266, знаеш'
35.260, 40.3226, Зед. знае 1.4, 1 46, 1.56,
2.156, 3.186,4 2362,4 25,5.36,11.826,11.833,
11.1046, 11.1066, 11 108, 12.1126, 15.132,
15.1346, 15.136, 15.154, 15.1556. 16.1606,
17.164,- 17.169, 18.1834, 18.18362, 18.184,
18.1886, 20.209. 21.211. 31 21662. 31.2206,
32.231, 33.246. 34.2526, 40.3206, знае 5.326,
18.1806,39.302,39.3196 знае 11.99,15 1456,
18.183, 18.1836, 31.2166, 33.23 3 62, 33.2346.
34.2526, знае 11.108,/мя. знаё 1.86,11.1056,
16.1616, 31.223, знаеме 4.242, знаемь 10.76,
11.108, 15.1466, 15.1476, 36.2686, знаемь
34.2526, знаё 39.2966, 2мн. знаете 12.115,
12.116, 15.1466, 18.1816, 18.1836, 18.1846,
31.223, 32.2236, 35.2636, знаете 18.2016,
знаётю 35.2636, знаете 39.3026, Змн. знаюгь
3.16, 4.2263, 6.465, 11.1016, 11.1065, 15.144,
15.146, 16.1596, 32.227, знажть 15.1486,
знамть 16.157, 18.193, 19.2076; имперф.:
led знаа 7.546, знай 8.55, 11.87, 33.2426,
знай 11.1036. знайхь 12.113, 2ед. знаете
32.2266, знакше 35 262, Зед. знаыше 2.14,
4.246, 5.276, 11.1056, 12.113, 13.1216,
35.257, 36.267, знаеше 4.24, 9.65. 18.1946,
31.2216, 32.231, 39 3036, 39.3146, энааше
5.40, 8 576, 11.886, 35.2626, знаёше 18.1816,
39.3036, знааше 34.2506 зн[а]еше 39.3166,
1мм. знаах'мё 34.2526, Змн. знаиха 2.106,
5.326, 8 57, 18.1776, 18.1836. 39.3146.
знанха 5.336, знаихУ 11.95, знаихУ 12.1146,
15.1316, 15.1456, 15.146, 15 1516, знаахУ
15.1476; аор : Зед. знай 2.12, 2.126, 5.336,
17.173, 18 1836; плусквамперф Зед. бЬше
знааль 15.134; форми от перф тип led.
с'мь знанль 2 126, 17.164, с'мь знааль
31.218; бъд.: Зед. ше да знае 18.199,1мн щё
да знае 4.24, със съкр. инф. Зед. щёшь знай
39.3026. пов.: 2ед. знай 2.10, 3.176, 6.476,
974, 11103, 17.1676, 17.1736, 19.2076,
32.2246. 34.250, 34.255, Змн. знайте 12.1126,
20.2085, 32.2246, знайте 32.2246, описат.
Зео. да знаешь 4.23, 5.295, 5.306,7.516, 9.69,
Зед да знае 15.1346, 34.25462, 34.2546-
255, 38.2946, Змн. да знаете 7.50, 11.1076,
15 1336, 15.136, 15.149. 18J 842, 18.1956,
21.2106, 31.222, 32.2246, 32 2256, да знаете
18.1 79; усл.: led. бы знааль 9,73, бы знаила
36.271; безл.: сег. Зед знае се 11.826, се знае
15.131, Змн. знаюг се 32.229; имперф Зед.
знамше се 17 1656
зова несв. (51) 1. Зова; викам някого да
дойде на определено място, каня. й
зов аха на свад'бата соногози к#п'ца
й €ома със' нгего 7.496; й рёкоше да
зов#ть коанна narpiapxa, й Щ'стйха два
клирика до 1соанна 12.1156; й намЪри
вътрЪ, Т. жльтйци. а ria гй не потай,
ами зова майстбре дюлТере. й понови
чёр'ковата стм£ 39.3176; й архТепкпь
1ерлймскыи зова блжённаго сава, й
бсгй го на сщён'ство 14.1276. 2. Зова;
подканвам, подтиквам някого към
нещо. й почто не насйлюва бь нйкого
на добро, зашб го не зовё на м£ка й
на зло. амй го зовё на покои, на цртво
нбное 38.2826; затова тьи каже. ако ще
нЬкои да дойде слФдь мёне. на добро
вы зовъ 16.158. 3. Зова; именувам
някого или нещо. наричам. й ймаха
ёллйныте бсога шо го зовёха аполбна.
й того най почйтаха w дрйгыте бсогове
еллйн'скы 39.296; ами мой СЬць ймаль
брата, зовале го стёфане, архТд'йконь
быль 4 23; й чйнЬха празникь, що го
зовЪха панахён'да. по нашь езыкь
да рёшь, събрате ёлйн'ско 34.2516;
ёдйн* со сбша архгглы. дето гб зовФха
дъннйца, й прьвыи на агглете .. стань
гръдЪлйвь 11.836. 4. Наричам се,
имам име. а мысль та е со ба дъхната
й дша зовё, невйдима. й невещёстьвна
CHjyb. что не мбже нй да сё похвати
със' р^ка члчьска. нй да ю #сФти
със* пльть си чюв'стьвна 38.283; й
чювьстьвно зовё, което мбже члкь да
ей ра<#мФе нгеговото чюв'ство. ейрф,
да виды го съсвсйте (!) очи, йлй да
бък#сй 38.283,
сег. led. зовъ 16.158,Зед. зовешь 4.256, Зед
зовё 15.147, 38.28262, 38.2832, зове 33.232,
1мн. зовёмь 15 1416,18.188,18.195,18.1956,
зовёмь 18.1866, Змн. зовФте 8.58, Змн.
зовь'ть 5.32, зов#ть 12.1156, зовьть 18.186,
зовьть 18 179; имперф. Зед. зовфше 18.202,
Змн. зовФха 6.436, 9 616, 11.836, 11.896,
34.2516, зовЪхь' 15.143, зовёха 39.296; аор.:
led. зовахь 33.243, Зед. зова 4 26, зова 5.38,
5 386, 7 506, 11.89, 12.116, 13.123, 14.1276,
14 1296, 33 2416, 39.3146, 39.3176, 40.3226,
Змн. зовёха 7 496, зовах# 11.1056; форми от
перф. тип: Зед. зовал' е 33 243, Змн. зовале
4.23; пов.: Зед. зови 1.46; прич.:мин. страд
ед.: м зовань 7.50, 34 2492; мн. зованы
9.б0б, зовани 34.248.
това се несв. (126) 1. Зова се, нося име,
именувам се, назовавам се. й ёдйнь
пбетникь пустыне _жйтель, постЬше
се на гор# що сё зовё холомон*да гора
9.706, на въеточн# стран# на прЪдЪль
мйршликшскые ёпар'хге грйдь е что
сё зове патарь 15.1326; й на кнйг#
что сё зовё втбрыи законь, казхва за
архистратига михайла 11.87; една
йгра да се нйбрьз#вать. й зовё се на
тЬхны езыкь дромбнь 34.2516 2, Зова
се, бивам определен като някакъв,
бивам окачестеен като нещо. рё ём#
Tia шбто са нарйчать хрпане та са пё
правёдны зовьть на землй 39.2966;
ако сё не покачи члкь на высока
добродетель не може да ^лФзе въ
цртво нбное. выебкаа добродетель
що съ зовё. млтини и пбеть й смФреше
38.2926; сидтЬ, да рёшь. катб да чюе.
н£кои че ё погыгыньло (') слнцето.
а не знае защб е noi ыньло, й това се
зовё без'д#мна, слава. сй_рё. незнаина,
й д#ма нема что да рёшь 33.2336; й
чюв'стьвна сё зовё. което се вйды
й глсдаш' го със' очите ей, йлй го
похватишь със' ps’xa 11.81; хс сё зове
бь й члкь 38.291; й трй сйлы сё зовжть
садител'ны дето сь, със' тЬ ражда. й
храни члкь, й растё 33.2326.
сег.: Зед се зове 1.7’, И 836, 11.89, 11 946,
15.1366, 15 1396, 15.1426, 18.178, 18.19862,
33.233, 33.2336. 33 2346, 34 249, 34.253,
34.2536, 38.2816, 38.2826, 38.2834, 39.312,
зове се 3.166, сё зове 4.26, 5.28, 8.566,11.89,
15.1426, 16 1616, 18.1786, 18.186, 32.2284,
33.2326, 38.284, 38.2926, сё зове 4.266, зове
се 5.28*, 5.28, 33.2406, сь зовё 6.45, 33.2336,
сё зовё 9.706, 10.77, 10.776, 11.87, 11 946,
11.98, 11 100, 15.1326, 15.143’, 15.144,
18.1846, 33.2346, 33.2393. с'ё зовё 11.814,
11.83, 33.2336, 33.23 92, 38.2846, 38.291, се
зове 11.81, се зове 11.816, 11.98*, 33.2386,
37.2766, 38.2826, 38.283, зовё се 11.97,
11.1006. 33.233 , 33.234, 33.2392, 33.24 062.
34.2516, сё зове 11.986, се зовё 11.99. сё
зове 18.178, 38.2826. сю зовё 33.239, сё
зовё 33 243, съ зовё 38.2926, 1мн. сё зовемь
15 156, Змн сезов1?ть 11 82, 15.143,37.2756,
съ зовЛъ 11.836, сё зов£ть 11.956, сс зовжть
33.2326, зовьг се 33.2326, зовьт* се 33.233,
се зов^ть 33.2336, се зовьть 33.2386, се
зовъть 33.2386, са зовьть 39.2966; имперф.:
Зед. зовЬше се 2.126,11.966, сё зовеше 5.33,
16.1606, сё зовете 6.416, сё зовЬше 9.65,
11.966, зовЬше се 11.97, 39.309, се зовЬше
11 98, се зовётпе 16.1606, зовеше се 18.1946,
се зовеше .33 2426, зонёше са 39.313, Змн. сё
зовЬха 11.86, зов£х>? се 11.976, 33.2396;усл.:
Зед. бы се зоваль 38.2816.
зовст от стб. ^ъкэтн св. (1) Зова:
викам някого оа дойде на определено
място; каня. а ты MS’ речй така, никута
хар'т^ларте вьн'ка стой, й зовёт* те да
идешь при нгёго 3.206.
сег: Зед. зовёт 3.206.
зодие ср. (6) Зодия: едно от дванадесет-
те съзвездия, разположени на небес-
ная кръг, по който се Овижи Слънието.
гь ишь ic хс родй се мца декемврТа
дёто йма збд!ё водолЬа вь зимно врЬме
33.2406; й ни четырите стихш, дето
сь на тоизи свЬть, ймать раздЬлюни
збдТа, й сэг'нь. йма збд!а трй, лъва й
скор'та й кбзо„рога, а възд^хь что ё
на ирь йма й той трй збдТа овна дЬв1/,
й йр'ма 33.2406.
ед. зод!ё 33.2406, збдТе 33.2406; мн.: збдТа
33.24064.
1осим&ЛИ(6Т)Зосима. б'Ьше нЬкои члкь
на ёдйнь монастйрь палестйн'скыи,
добрь й бгобомзливь сэ млада б'Ьше
прТёль калбёрьство. ймето ms’ б'Ьше
збсима... защо йма й др§ збсима що
ё ёретйгь 17.164; авьа збсиме не мбгь
се сэбрьна, да ти вида лицёто. защо
с'мь азь жена й гола с'мь като ме
вйдишь. та ме ё срамь 17.1666; й видЬ
сэнъзи прпбббнина, че лежй мрьтва.
й видЬ писаше на земли напйсано.
каже погребй авва збсиме тЬлото на
сырота марза 17 1756.
збсима 17.1642. 17.16462, 17.16$’, 17.1656,
17.1664, 17.1666’, 17.1673, 17.16764, 17.168,
17.17164, 17.1726, 17.173’, 17.17363, 17.1743,
17.1746, 17.175, 17 17564, 17 1764, збсйма
17.1646, зосйма 17.1646, 17.172, зосима
17.166, 17 1666, 17.176, збсимь 17.166,
17.1726, зосймК 17.1646, збсима 17.169,
17 174, 17.1746, зв. збсимо 17.164, збсиме
17.16663, 17 1676’, 17.168, 17 169, 17.1716,
17 1736, 17.1756.
зръно ср. (1) Зърно, плод на зърнено
или бобово растение, а тиа fee накрёи
прьсть свой трй зрьна лёщ8’, й Меи й
рече. доста е блггь дхбвнаа дето храни
със чйсто, сство на дшьть 17.1746.
мн. • зрьна 17.1746.
зрЪл прил. (1) Зряч, който е готов за
ядене и може да се откъсне (за плод).
й 8’корёни Семёнова дрЬво cS’xoe й
чрорасте, й цвЪ т’сти, й рбж'ба, той
ча. й плбдь зрЬль принёсс, й сладость
медбвна капе сэ нгего 37.2746.
ед.: м. зрЬль 37.2746.
зтова (!) вж. затова
зуб вж. зъб
зъб м. (7) Зъб; костно образуеание в
устната кухина над челюстта, кое-
то служи за отхапване и едъвкване
на храна. така й арапйн8’ не можешь
да ms’ рёшь, бЬль е йлй чрьнь защо
йма з8’бы бЬли, а пльта MS’ чрьна
38.282; й напоконь поглёдна й видЬ
агглы немлгивы, дёто нйкакь нёмаха
млть, й страшны тврьдЬ, й лицата
й бЬха срьдйти, й зьбйтЬ ймь бЬха
прЬминале Астата й 32.2286; гл^х'
сы. оти не чюешь. така, й мал'ко дЬте
дего йма юстьвпо дЬйство, й бщё не
[й]ма з^бы 38.282.
мн.: зьбы 18.182, 18.204, 18.206, зьбш
18.1826, зйбы 38.282, А’бы 38.282, чл. зьбйтЬ
32.2286.
зъли/лгл.(125) 1. Зъл; който вършизлини
или проявлен злоба, злонамереност
спрями другите; лош, злонравен, а
вльхвы й злы члци видЬха как' м?
бпоустЬ двбрь, й наговбриха се, й
пойдоха й сббраха го, й плЬниха ms’
сйч'ко 5.316: й романа жена. . бЬше
съ прочюла й до рймь зла, й зло
чйнЬше й мъчЬше конто вЬр^ваше
ха 6.416; й ре ми1, имаш' лй сына, й
рс сбн'зи, члкь. йма гпдйне, амй зль
члкь найдё го й 8’би гб й ЯмрЬ 6.45;
й землнта щё да йз'горй... че сь е
бмрьсила со члчьскы гнг/соти... й
со льжове, й й крйво_заклинан!е, й
со злы людТе дёто члка не миловать,
й й вбйскы крьвь мнйго 18.196. 2.
Като същ. Зъл човек, злосторник.
така е бь рас'мотрйль. злом!/ мъка
сгори, а на праведныте покои 12.118;
така ё й въ днь судный, вйдеть злыте
й нельстивы ге, праведныте как1 сё
веселлть. й не мбп/ть да сё приближёть
при йнъзи црьскаа трапёза 12.1186; й
защб бь д#ш'манепь лъкь нема, амй
ё дбб'рь й млтивь. дава дъжъ й на
грЬшнш й на праведнш. свЬти елнце
й на злы й на добрь! 16.3. Зъл, свиреп,
кръвожаден (за животно), й распьдй
ria вльцш й мёч'ки. й ria злы гадове
да нй не вдьть. защб се ейч'ки на
тебЬ надЬеме да емс жйвы при тебЬ
18.192. 4. Зъл; който пакости, вреди;
пагубен, гибелен да любйшь баща си
й майка си... й нйкога гы не оставей
да глада’вать йлй да жьда’вать. йпй да
йстёглать нЬщо зло 1 5; й Tie катб
чюха такъв'зи гла. й каква ли скрьбь
йен льни ймь срцето. правы члци дёто
не знають ничто зло да съ стбриле,
а т!е да чюк такъв'зи гла 15.146; й
напйсах'ме opari'a мой т[о]ва по^ченТе
на ваше поелйпаше. замь да сё [не
за]тр!ёте съ зло. шан'ство 20.208.
5. Като същ. Само ср. Зло, злина. по
зло ё бйкрТа со поганика бти поганика
бь пази, а бйкрТа ненавйди й гнйлава
се. защб дУаволь тьи ре бти пТаыТи та са
мой. а трЬзвй та са бжш 20.2096; змТа
люта щотб пльзй, нйчто чЬ ё освЬнь
тЬхь пблюты гадйны. ала е по зло й
полютб лукава жена щотб йма зль
езыкь 21.210. 6. Зъл, който е евързан
с някакво прегрешение: неправеден,
греховен, лош. кого да повйка да мй
помбгне, й кби ще за мёне да полома,
й на с£дь що щь да рекь. й що лй ща
да продйма со тбл'кози зли работы й
со тбл'кози тёж'кы грЬхсове, щотб
ймамь 31.2186; защо мнйго вйно пин
кога бЬ на ёгуп'ть... й распалЪше ми
се срцето на пЬсни дТавол'скы щб
бЬ научила со млада зль пъть 17.172;
члцш Сбоите се со бгнЬнно езеро, й
омразЬте злы работы, ато въз любЬте
цртво нбное 31.223; дТсбклитТань рё.
бстави се бкаанне со тЬизи твои зли
работа, й магш 39.302. // Образно. Ть
пшь ic хс родй се мца декем'врТа дёто
йма збдТе водолЬа въ зимно врЬме.
защб щ-Ьше хс да затхлы зльта зйма
грЬхбвнаа й да просвЪти прблЬгь със'
бго^раз^мТе, й да погуби лютого врЬме
д'ТаволУ лъстенето 33.2406; пойстйнУ
зла зйма бЬше. й др«То не бЬше позл'б
со това дёто бЬхУ йз'мрьз'ньле члците
со бЬсбв'скьта напасть 33.2406. 7. Зъл.
който е евързан с мъчителни пре-
живявания. тежък, лош. а тге гы
нахбдЬть та гы карать да ймь бгъ'дЬть
печать Тко лй не щё а тТё го мьчать
дорй се стопи катб вбекь, й др^гы
мькы злы детб члкь н^ ё видЬль нйтб
да вйди 18.1916; й царь катб чю ria
дй'мы сэ тЬ раз'гнЪва се. защб, бти
ймаше зль нед(?гь й болесть люта
10.766; подобр'Ь е съ раслапе й съсъ
зьм!е въ пустыни да живйшь, нежелй
със* зла жена й мнеэго д^млйва й
прокй’длива, със* нгеа зль животь да
ймашь 21.210. // Който е изпьлнен с
мъки и страдания; зловещ, страшен
(за място). й тогази напрасно мё
грабнъха страшныте еэша аЗгле. й
сьвёдоха мё дол# на Н'Ькое тьмно й
зрбзно й страшно мЬсто... й мнеэго
плака й азь, й д(?ма. кои мёне грешной
да мй помбгне на това злое мЬсго
11.104. 8, Зъл; който е изпълнен с
гняв, злоба; хулен, ругателен (за реч.
думи, език). а четврьтое пакь дето да
любйшь баща си й майка си, й да гы
почйташь кол'ко може й никогы да
ймь думать злы рЬчи 1.5; й нйкои
члкь не йма дббрь раз^мь па г.пан'ство.
догдё не стбри зло, йлй под^ма зл8*
рЪчь 11.108; зм!а люта щото нльзи,
нйчто нЬ ё освЬнь тЬхь пблюты
гадины, ала е по зло й полюгб лукава
жена щото йма зль езыкь 21.210. 9.
Зловонен, неприятен, лош (за мирис).
й по пьтищата сэ мрьтвы людгё вони
й муризма зла не мотать да трьпжть
людТетЬ 18.194; й почё да йехбди
смрадь сэ нгего зль, кбл'кото векге
не мбжаше тамо да помйне члкь сэ
зла мириз'ма 8 57,576. зла сьмрът.
Насилствена смърт. гпдйне й видЬх'
та как' си х^бавь, та сё чюдЪ на твбата
младость и добрина. зашб ейч'кы
бЬгаха сэ това ёзёро. ами ты как' ей
смЪаль та ей дошьль т!?ка да загйнешь
сэ зла съмрьть 39.3106; а тойзи се
надЬе на члка дето сэ зла съмрьть
хмрЬ. та каже. бти хс мбжеть нгего
ьъскрЬсйти мрьтва 39.304.
ед.: м. зль 5.32, 5.376, 5.3 86, 6.43 6, 6.452,
6.476, 8 57, 9.616, 9 676, 9.72, 9 726, 10 766,
11.826, 15.15662, 17.1722, 18.182, 18.184,
18.1856,18.199, 21.2102, 33.2466, зли 18.188,
злы 18.1936, 35.2616, зль 33.247, 34.2526,
злато 39.3086, зломЬ' 1.3, 12.118, 18.1806,
злом*" 11 108, сравн. найзл'ь 18 188, 39.296,
ж. зла 5.31, 6.416, 8.576, 11.97, 11.1026,
12 1176. 18.179, 18.192, 18.1926, 18.194,
21.2102, 21.2 Юб4, 21.211, 32.2252, 32.226,
33.2406. 34.2506, 35.265, 35.2656, 39 304,
39.308. 39.31062, злак 11.1076, зл1? 11.108,
чл. зльта 33.2406. ср. зло 1.5, 6.48, 7.49,
11 895, 15.146, 17.1756, 18.2026, 20.208,
33.2426, 37.2766, 37.2776, злое 11.1042, злое
20.2096, 21.2106, сравн позло 1.7, 21.210,
33.2406, по зло 20 2096, по зло 21.210, наи
злое 21.2106; мн.: злы 1.34, 1.5, 1.6, 5.316,
6.43, 10.76, 11.104, 11.105, 11.1066. 15 1506,
18.1802, 18.1916, 18.192, 18.196. 18 202,
18.204, 18.206, 20.2086, 31.216, 31.2226,
31.223, 33.246, 37.2776, 39.2986, зли 18 196,
31.2186, 39.302, злыхь 21.210, чл. злыте
12.1186, 18.186, 33.235, 34.254.
зъмия вж. змия
зъмче ср. (1) Змийче, малкото на зми-
ята. Hi коа жена сэжьднЬ нощ! к. й я’зё
стбмна й напй се вбд8'. й йспй зьм'чё
мал'ко със водьта. й порасте сэпьзи
зм1а оу корём'ть й 2.136.
ед.: зьм'чё 2.136.
И
й1 числ. бр. (8) Осем, 8. й ходи по
пустыни, й, дни 17.1656; й рё Mb’
старець. сэпрьвЬнь ё кипень за, й,
жльтйцы. а сега дай что мй щешь да
15.1536; й бн’зи 1асбнь £зё, й, м*бк!ё
йз’браннш й юнаци. й ^лЬзе i корабь
да йде гдёто бЪше плетень сэ пара
11.945. // В състава на сложно числ.
Й1 Осемнадесет, 18. й коты порасте
гесэрпе, бы до. ш. гбдинь. а той стань
cnaxia ( цара дТсэклипана 39.2976; и рё
м8". чёдо не поббае тебе въ монаепфь
да прЬбывашь, зашб си ёд’накь младь
до, in. гбдинь 14.1266.
Й 2.116, 11.946, 12.1166, 15.1536. 17.1656,
19.2076, in 14.1266, 39.2976.
йп числ. редно (8) Осми. й каз^вать за
нгеговать трббь. какь йехбди прах’ь
тьн’кы ейтень на мца ма!а. й. й чюдно
блгоЗ'хашё. сэ тогази, й до днёска
6.486; чюдо й. слушайте й дрйо чюдо
9.726, йскашё й 33.2446. // В състава
на сложно числ. Й1. Осемнадесети. й
прблЬть е сэ фёр’варь, щ. до, ш, ма!а.
й сэ, in. маТа, до кз ав'бста, зовё се
жътва 33.2406; като пйше S’ бытейска
кнТга гла, йг, йви се бь аврзам^ пб
дьба мавршска 31.221.
й 3.16, 6.486, 9.726, 33.2446, й 19.208, ш
31.221, 33.24062.
и част. 1250) Служи за изтъкване,
подчертаване на субекта, обекта,
обстоятелството на действието
или на самото действие; и. нёговы,
мощи, й до днёска чюдно йсцЬлгешё
чйшЬть 8.556; написа се й хс. въ
авп/стово повелЬшё 33.240; да бы
знаталь чёдо, чё бы ть нЬкои йсцЬлиль
тойзи смрадь йз' бкбто, та бых' ей й
дшьта полбжиль наеръ 36.271; йзлЬзб
й азь на свЬть 13.122; тьи ще да йзлЬзе
антихркть сэ ада грЬховйтаго. защо й
антихрГста нарйчеть пррците скумён'
львовь 18.185; та й Tie д^маха покаиге
сс че щё да сё сврьши свЬтьть. скоро
18.184: а тон nS’cTH й дрйыго. а сты
1сэаннь, й нём*1 така стбри 6.44б2;
бЬжи да нё бьдёшь й ты лютйм^ змёю
кср'бань... тогйва каже й стыи гесЬы'е
що съ т!а люд'Ге дето глёдать йз'далечь
39 31 Об2; боле Tie й дЬцата свой да
продадешь 1.36; ако се й раз'болй.
ако и дЬцата mS бумрьть... зара гова
нйкакь да похули на ба 1.362; защо
й това е как'вбто й да оубТёшь члка
1.562.
и съюз 8400) I. Свързва еднородни
части в изречението; и. б'Ьше нЬ-
кои члкь на ёдйнь монастйрь
палесзйн'скыи, дббрь й бгобомзливь
17.164; помбщниче на хрйжнй. й
надёж'до на сэпаднатё. ги бе мои
послушай мс 39.3006; царь като чю
тбизи гла. принести се със' радость
й съ стра 37.281; да ё без' паметь
нгёиното чйстое й стоё тЬло 8.57. //
Пред всяка от евързаните еднородни
части; и. б'Ьше постникь й дкма
ймаше красна, й вЬрень. й йстин'скы
17 164; бЬше тЬлото аплово, като чё
е заспало, й сэдеж‘ата мК, й рйзите, сэ
сэг'нь непочёкнъти 37.279; мнеэжищ'
гы йзбёви сэ плЬнь, й сэ мбръ, й сэ
гладь, й сэ йнак'вы бЬды 9.726. сэбраха,
й злато й срёбро. и цркбвны сэдежды,
й съезды, що бЬха мнсэгощЬнши
8.586. // Свързва числителни имена,
който образуват съставни числи-
телни имена; и. й промйныпе се
сэтогази, хил!адо, й сэсмьстбтинь
й сэс'мьдесёть годйнь 33.2436; й
прЬчете ёврёете что 5bxS’ тьк'мо вь
1ёрллймь, й найде. тыейца тыейдь. й
сто тыейць 11.89. // В количествени
изрази свързва числително име с
количествена дума; и. даде се hkmS’
да дрьжй ейч'ката землй, мв. мци.
та ё, Т, гбдинь й половйна 18.188.
II. Свързва изречения. 1. Свързва
съчинени съединителни изречения:
а) който изразяват едновременно
протичащи действия, и. й т!ё сЬкогы
на на гл ёд^ ват й пазст1 ны, й млить 5а
за наше спсеше 39.2956; правёднь
м/жь ейч'кы днь мйлъ’ва й дава 38.294:
днёска радЧват' се агглы, й празШ'вать
чловЬци 16.157; й силата ms’ не може
нйкои на нгеа да сё йсЬти. й нгеговата
сэб ласть ё нейзреченнаа 15.131; б) кон-
то изразяват последователно про-
тичащи действия; и. й аййн'ского
бога строшй. й црьк'вището имь
рассыпа й сйч'ките ймь богове
потьп'ка. й сйч'ките люд!ё абйн'скы
привёде на крщёшё й тогази се врьна
въ антТсэхпо при майка ей 12.109;
пойдё прркь йл!а, й сказа домыто
агТловы на члците царевы 11.906, а
сэныи калЬ’ёре йз'влЬкоха го наейла
й привёдоха го 1г£менЬ’. й видЬ го
16мень 2.12; й йзлезе й найде го. й
зе го за р^ка й въвЬде го въ цркбвь
40.3216; повелЬ да доносить ботйше
желЬзни, й да йма йзьвьтрЬ гвоздке.
й да 65Ыагь стго в ft. й напоконь да
го 6ыать 39.3016, в) които изразяват
действия, между които има причин-
но-следствена зависимост; и, та,
затова. наставй го й бы хрпанинь
12.109; мавёи послЫша го. й запрети
на сог*нь 37.279; мнсого се молЬше. й
послана бь молЬшёто й. й заче й роди
сна 40.320; слЫшахЫ поЫченТето ms’, й
состав, itaxs тбизи сЫётнысвЪть 15.1376.
2. Свързва съчинени съпоставително-
противопоставителни изречения; и,
а, но. иска таквбзиго члка. й не мбже
да найде 40.3216; кол'ко ей быль
злб чёсть. й нйкой те не познаваше
35.262; дойдох'мё со 6ч!а дёто се
сорёкоха со тбизи свЬть, й зёха на
сёбЬ си а'гтльскы чйнь калЫгер'скы. и
пак напоконь даз'слабиха и поврьнаха
нагадь въ мирь 32.226; тресет* се
земли й пакь стой тврьда. вдйгат' се й
ейл'ши вЬтросве, й пакь, прЬстанЫ’вать
й йлёгЫвать 31.220; позна бца си й соць
нгего не позна 40.3216. 3. Въвежда
нов синтактичен период, евързан
с нов момент в разказа; и. мёнЬ се
отрыва бти защото ей показывать
мапйте твой, та зарадй тсва се стрЫв а
хрпанинь й стый соговбри 39 301;
состави го въ рай да сё наслади със'
райского йст!е. й дТавол' мЫ завидЬ й
прельсти прьгЬнь, прьваго члка със'
нктовата м? жен? евва 15Д316; бти
да сё не съберЫть сйч'ки ёпкпе й да
тё эсЫдеть защб неправда чинишь, и
той мЫ написа дрЫга кн!га така 12.114;
пойдоха авары зль рсодь. да разбйють
й да поплина сслЫнь гра. й тогази
цртвЫваше на цри гра црь маврйкйе,
дёто го Ыби турапь фока 9.73. 4. При-
съединява изречение, което допълва
разширява или уточ-лява съдържа-
нието на предходното изказване; и
вйжь сн? мой какь не бы тз'ка нйкой со
твойте Ыченици тьк'мо (соаннь сам'сй.
й той быль сьщи твой Ычёникь щб ть
е лгббиль 35.261; велйкь й чюдень Ымь
детб го ймаше бь... амй го снь йз'йви,
когато се вытльти со стаа двца мар!‘а.
й това е трёт’а дЫ’ма, какь ё члкь дбмь
й прилйка бжТа 38.2846; рече, авво
збеиме, недЬи ме да ти йсказЫвамь
ейч'ко зло. й бь да знае. с трахь
ймамь, със' т!а дамите мой 17.169. 5.
Свързва постпозитивно главно изре-
чение с предходно подчинено обстоя-
тслствено изречение; и. ако бы
ймалъ нбжь й закладь бы те 11.866;
той кога се събЫди, й не ?сЬти нйщо
10.77; като чю това стыи сумёсо й
речё мЫ на твоита вЬра да ти бЫде
блвёше^до живота твоего 2 14; й въ
бн'зи ча когато се ст брахЫ хртТэнете
да ЫлЬзЫть вь кораб'ть. й той пойдё
при тЬ 15.1516; кога зайде елнпе, та
бьде прьвы ча нощи, й тогйва поидЫть
агг лы 32.225. ами и. Свързва съчинени
противопоставителни изречения, ка-
то изразява градационно противопо-
ставяне; ами и. и бЬше й на зъзрасть
й на йкость дбста, й хвали, ами
й на дшёвна ш.ость бЬше мнсого
похвалгеНь 9 62; ако и (да). Въвежда
подчинены обстоятелствени изрече-
ния за отстъпване; ако и, въпреки
че. макар и ако й съмрьтно ггЬщс
йшють твойте слЫ’гы. нйчгб да сс
не поврйдгеть 39.303; напоконь
ако нЬщо й добро да ймь стбришь
немашь файдъ 1.5; и да. Въвежда
подчинены обстоятелствени изрече-
ния за отстъпване; и да, въпреки
да. стаа пет'ка катб чю оон'зи гла, й
да и се не щЬше. а тиа состави соньзи
пЫсгыкй 8.566; и то. Присъединява
изречение, което допълва и уточнява
съОържанието на предходното из-
казване; и то, при тэва ейч'ко
трьпЬше. и вьк?сюваше трЬва мЬсто
метче. й то ио мал'ко на вечерь 8.556;
макар и (да). Въвежда обстоя-
телствени изрази и подчинена обс-
тоятелствени изречения за от-
стъпване; макар и, макар че. ните
пснапрЬдь со нкто ши ты нй сЬднй
потерь со постариго. макарь й
сирома да е 1.56; й не станХ’нахь
макар й за дёнь й за нощь, лежа на
бчйте си 17 172; кол’ко добрины
ако стрКвашь, ейч'ки са заП?6ени.
макарь й да не си прЬгрЬшиль 1.6;
не туко... нъ и. Свързва съчинени
противопоставителни изречения, ка-
та изразява градационно противо-
поставяне; не само -, но и. не tVko
баща своего й майка да почйташь.
й постарГат* си брать, да почитать,
нъ и роднйната си сич’ките 1.5; не
(иЬ) тъкмо (токо)... ами и. Свързва
съчинени противопоставителни из-
речения, като изразява градационно
противопоставяне; не само... ами
(но) и й нс тьк'мо icoBa состави бь. амй
й днёшныго стго ev'eraria така сбстави
бь да го искоси 5.276, и нЪ токо та. амй
й въ цари_(грй) бЪше хра стмХ 39.318;
нъ к. Свързва съчинени изречения с
градационно противопоставяне; но
и. ные никога да х(?.ти. на нкто нъ й
бще да славй ймето нгсгово стое 1 4;
и гака. Присъединява заключително
изречение; и така, й така да съврь-
шиме слово на ела 6V 9.746; й така
прЪпбныи сэць на сава, със' добрь
подвить пбкани се 14.1296.
иако вж. яко
иаков ЛИ (15) Яков, й родй мавань,
два сна 1акова й кэейфа и дьщеры. г.
3.166; амй 1аковь праведны й той със
патерицата си прЬмина кор’дан’скаа
рЬка 16.1626; й рё mV ейо зёмлю дёто
ю ббЪща авраамХ й 1саак^ й 1аковХ
шъть да ю населить дрЬ’гы 11 87.
шковь 15.1316, 16.1626, 18.18463, 18.202,
35.2576, 35.264, 1акова 3 166, 6.41, 18.184,
32.228, iaKOBtf 11.87, 38.288, iaKoeV 33.23b.
иасон ЛИ (1) Язон, на ларйеь градь
бйше нЬкои царь, пёл!а ймето мк й
ймаше братова сына, ймето mV 1ае6нь
11.946.
1ас6нь 11.946.
ибрик м. (4) Ибрик, меден или глинен
съд с чучур, който служи за поливане
при пшене. момькьть гесбр[гре...
пб’клЬйаше бгьн к да сё огрЬе поскбро
во дата i ёбрйкь да ей бмыё гпдад’ mV
рьцЬте ей 39 315, й момькать скбчп
та въсёдна, со чюдо голЬмо напрасно
в* тойзи ча намЬри са насрЬ дворатъ
бащйн’ сы прЬ ейч’ката трапЬза.
заедно дрьжй й йбрйкють въ pVkX съ
топлата вода 39.3156.
ед.: ёбрйкь 39.315, ёбрйкь 39.316. чл.
сбрйкАть 39.315, йбрйкють 39.3156.
игра ж. (22) 1. Игра', своеобразно със-
тезание, организирано в миналото
с развлекателна цел. й кои навйишс
на Tia е йгрй. a Tie го вЬн’чаваха със*
цвЬтоове со дивы маслыни, й вбдЬха
го по ейч’ки трьгь й почйтаха го й
дар/ваха го, зашб е юнакь та ё навйль
на ейч’ки игрш 34.252; тйи петь
игры пойска царь да стбри въ сбн'зи
днь. й той сЬднъ на высоко мЬсто, й
глёда кой се наемать да йграють игры
9.65. 2. Игра, ритмични движения с
краката, танц. й где вйдЬше йгрй,
й смЬ й свир’ны, й да ходать, й да
думать без’пьтно. като чйнать й
досёга млады, а той това ненанйдЬше
15.133; защб оь не йще, ниты любы
йгрй. йлй свйрнй й пЬснп. амй любы
блгь цркбвны гла 38.2936. като на
игра. На шега, несериозно. й стыи
сёговбри. йлй ти се стрХ’ва царХ’ че сь
псрХ’ши азь зарадй тази мал’ка мъка
азь нки йма катб на икра (!) 39.299;
щб каже кнГга. подай TV дарь щотб си
съсвбй (!) трхдь стёкль. недЬй да сё
сipVea 6V катб на йгра защб е страшно
кои падне вь pVpb бжш 31.2196.
ед.: игра 9.65, 16.1596, 18.204, 31.2196,
34.2496. 34.2516, 39.317, игра 18.2046, икра
(!) 39.299, игра 39.2996: мн.: йгрй 9.646,
34.252, 38.2936, 39.318, игры 9.653, 11.106,
18.1876, йгрй 15.133, 39.317, йгрй 34.2516,
игры 34.252.
яграние ср. (1) Игране, танцуване.
й да не играешь, нй да пЬешь. защо
игран!ё_та са дйвол'скы добйве
й работы, нъ кога е празйикь й
праз^вашь, й сЬдишь без’ работа,
помыслй си що ей съгрЬшиль т 1.46.
мн.: чл. игран!е_та 1.46.
игран несв. (12) 1. Играя, участвам
в спортна игра, състезавам се. на
това мЬсто дето б'Ьше чёр’ковата. въ
ёднй днй празничны, йзлЬз^ваха дЬца
да йграютъ та. й ёдни се нА’тичЬха. а
дрйги сё б трёха, а др8Ти йнаквй игрй
39 317; а едно дЬге й тЬ не мбжеше
да навйе нй на ёдна йгра. каквбто бн!а
д'Ьна йграаха й зёха да ms’ се смЬють
39.317. 2. Играя прекарвам времето
си в някакво развлечение, забавлявам
се. й въ едйнь днь. йзлЬзоха й двЬгЪ
дЪна да йграють вънь 11.846. И
Обратно, й йскйпёта сЬкак'вы ката
ча със’ нкго играюсь 31.2166. 3.
Играя, изпьлнявам танц, танцувам.
амй тьк’мо тбл’кова йще бь сё на,
да ходи по хрт!ан’скы законь, като ё
6s1 оугбдно. нё със’ много йстСе йлй
пйпе. йлй хоро да играемы.. йлй
йнак’вы непбббны работы амй да
имаме мудрость й чйетота, й пость,
й любовь, й възрьжаше о сйч’ко злб
9.756; й да не йграешь, нй да пЬешь.
защо йгран!е_та са дзавол’скы добйве
й работы 1.46. // Образно, й пЬната
по морето йграе й блгсславЬ тебе Ти
13.122. 4. Прен. Бушу вам, вълнувам се
(за море), йграе вода мбр’ска, й пак’
се йтишава. тресет’ се земля й пакь
стой тврьда 31.220.
сег.: Зед. йграе 13.122, 31.220, Змн. йграемь
9.756. Змн. йграюгь 9.65, 11.846, 31.2166,
йграють 39.317; имперф.' Змн. йграмха
34.2516, йграмха 39.317, йграмха 40.322;
пов.: 2мн. играйте 35.258, описат. 2ед. да
играешь 1.46.
игумен м. (49) Игумен, управител на
манастир. наставник й архзепкпь
събра ейч’ки брат!а, й рё ймь. сега вые
ймате опа измена на зашь монастйрь
лавра, дёто го е бь сьврьшиль, а нё
члкь 14.1276; й зова ейч’ки брапа, й
постави ймь п умёна ймето MS’ мелить
14.1296; аиъ’меньнесёфйтьпостриже
оногова мом’ка. й бы инокь 11.1026.
ед.: й^мень 2.102, 2.112, 2.1165, 2.123,
11.10062, 11.101, 11.1016’, 11.102’, 17.16462,
17.176, 1гоумень 2.106, и1?мёнь 2.11, 2.12,
17.1646, ’1п?мень 11.1026, йомена 2.106,
11 10162, 14.1266, 14.1276, 14.128, 17.165,
пумёна 14.1296, 1П?мен*/ 2.10, 2.123, 11.101,
17.1736, 17.176, Имен!/17.1646
ида св. и несв. (296) 1. Само несв. Ида;
движа се, като пристъпвам с крака;
вървя. й като йдЬше дойдё й до езнова
село гд'ёто бЬш е нкгова жена веопйста
5.36; й йзё сЗша мощи, й йдЬше, й
хвалЬше ба, й прпбнаа пет’ка 8.596; й
тогази вйдЬ царь бти не може сё люд!ё
да йде амй рё да сип^вать жльтицы по
п1?ть да сё ббрьнать людТете на злато
да погрЬб8'гь тЬлото бжй/ члкх140.324.
1/ Движа се по небосклона (за небесно
тяло). а йсказана й знание слава ё.
кога зна,е члкь почто бы, та бск^дЬ
елнцето защо като ((бы)) лопата
стане пб елнцето сёделй1 й брани ms’
да нё свЬти защо елнцето йде сд десна
страна, a nS’Hara сё лева 33.234. //
Придвижвам се с кораб, пътувам. й
найготвише се^й начёх^ да плавать, й
йдешедон^’вёрь 15.136.2, Само несв.
Ида, приближавши се към определено
място или към някого, дохождам. йна
оутрЬшнь.и днь мнсэго нарез' щб бЬше
дошьль въ празникь й раз’браха чё йде
ic въ iepjiHMb. й 2зёха ва!а сё фйникь. й
йзлЬзоха насрЪща eMS’ 34.251 б; тогази
на това врЬме нЬкои м1?ж!ё сёдалече
йдЬх</ да дбйдьгь при стго сммёсэна
за блвеше да пр1им1?ть 2.136; й сэкази
вйдЬ збсима че йде кам’то н£н 17.166;
й па агглы дёго йдать сё правёдните
люд<е та сё раувать й веселёть 32.225.
3. Само несв. Идвам, настъпвам,
наближавам (за време, събитие). й
защо щЬше да покаже хс чтбто йдЬше
истинна пролить зарадй това врЬме
зимное бЬше когато сс хс роди 33.241;
амй бь млтивы катб пы е спбббиль та
сме дочакале тойзи стыи днь. пакь да
ны спбобй й на пр tдны щбто йдать
годйны 39.3196; амй й вые ейч’ки
езыци що сте въ адь да се зара вате
й ако н4 сич’ки ано конто съ сте
свободйле си мъка, й со рУка щавол’ска;
защб бти йде спеете, й спсь приходи,
да вы йзвади, и да вы йз’бави 35.258.
4. Само несв. Иовам, наближавам.
коявявам се (за природно явление).
й поглёднъха нА ft йде ёдйн’ облакь
голЬмь й тьмень, й бУра велйка със’
облак’ть 15.136. 5. Само несв. Идвам,
нося се, разнасям се (за миризма). й
рё, на 6patia. сьблЬчЬте го скоро да
вйдимь сиде йде тбизи смрадь 2.11; й
муриз’ма сэ нкто йдЬше 2.15. 6. Само
несв. Простирам се, водя, от едно
място до друга (за път). и пспйта
хлЬбара. члче, кыдЬ е пьть що йде
на 1сэрдань 17.171; й царица ёв’дб^а
това раз’бра. й постави стражТе на
сЬкыи пьть что йде сэ рймь 12.1166.
7. Отивам на определено място. й
кинбуь ймь рёче, азь. У градь не йде,
й сэ мнеэго врЬме нпкыдЬ кЬ с’мь
пойшьль 6.44; кидЬ сэхбждашь дше
окаан[н]а. та сё наёмашь да идешь
на нбса 32.230; ейч’ки агглы щотб,
сдУг^вать на люд!етЬ та йдУть 6У на
поклонкте, й млкг’ се hkmV 32.2246;
така й хс йдЬше смЬрёно на распёпё
16.161; й паднъ се жрЬб!е 1сэаннУ да
йде вь ас по 6.416; й тогази рекоха
царь й влка да йдУть оу ёфимТановь
домь 40 3226. 8. Само св. Тръгна,
отправя се на път, поема, замина.
й т!ё мь видЬха, как’ва с’мь та ме
Ь’зеха, й вьвёдоха ме i тЬх’ньтъ гимТа.
й йдбх’ме 17.169; й защото врЬме
немахУ да плавать, й сЬдЬхУ на край,
й чакахУ да се стбри врЬме да ЙдУть
15.143; бЬше й дрУгы члкь на това
мЬсто ймето мУ малахь сЬдЬше
близУ при црквата сты врачевё. й тби
щЬше да йде на длъгь пУть 10.776.
ида на някого. Вървя срещу някого,
действам против някого. й рё сэ
добрый ёпкпе, защб ты бы това й кбй
те наУчи да сзмешь брУжзе воин’ско й
да йдешь на па чеда 12 1156; й тамо
бЬше царь ймето мь взлакь... й катб
раз’бра чё йде мсэусй на нкто Уплати
се тврьдЬ 33.2416; ида назад. Върна
се; итида там, откъдето съм дошъл.
й рё мУ. сты 1сэаннь. пр!ё ть ще хс
чёдо мое, токо, ёла да йде назадь 6.48;
ида по воля. Поднинявам се на нещо,
съобразявам се с нещо й кби по воли
йде на плъга си, тбизи члкь не мбже да
се пости 34.2546; иди отгука. Върви
си оттука, махни се. ако будешь
нЬкои льстникь, та ны блазнишь. а
тй йди сэтУка 2.11; етУ мало мнеэго
посэз'раве йдй сэтУка къдЬ знаешь
2.116; иди с миром. Пожелание за
добър път - върви спокойно, с мир. й
присташе корабнипчте на радость й
рёкоше да идемь съ мйрб. й нап равише
кораб’. й вдйгнъше армёна 15.137; й
ре ми еэн’зи члкь бжш брате, сега ты
спсень бы, и дшьта ей своё сэцравда.
йди съ MiipoMb 3.206.
сег.' led. йде 6 44, 39.307, йдУ 10.78, 11.86,
11.866, 11 872, 17.1656, 17.169, 17.1746,
33.242, 33.2426, 38.286, ида 17.169, 39.3066,
йдУ 33.2426, 2ед. йдешь 3.206. 9.746, 11.846,
11.866, 11.90, 12.1156, 14.1266. 20.209,
32.230, 33.2426, 34.2516, йдешь 9.75, идёшь
18.1896, йдешь 9.73, Зед. йде 2.11, йде 2.11,
3 16, 5.286, 5.33, 5.386, 6 416, 8.556, 9 74б2,
10 776,13 122,17.174, йде 3 186,4.22,5.3562,
6.416, 6.43 , 7.49, 7.526, 9.64, 10.782, 11.8663,
11.87,11.89,11.946,12.1116,12.1166,14.126,
14.1282, 14.129, 15 1 36, 15.1436, 15.152,
16.1572, 17 1 656, 17.1662, 17.171, 18.1956,
18.1982, 31.221, 33.24162, 33.2423, 33.2426,
34.2516, 34.2524, 34.253, 35.2583, 35.2632,
36.2673, 36.2706, 37.2766, 39.3026, 39 311,
39.312, йде 5.326, 5.36, 5.386, 6.416, 7.49,
8.57, 18.198, 31.215, 34.249, 38.287, 39.3136,
40.3216. йде 17.1746, 17.176, 33.234,
34.2526, 34.2546, 35.2636. йде 40.324, 1мн.
йдеме 5.376, йдемь 5.40, 13.1256, 16.1596,
32.2256, йде 6.48. 9.756, йдеме 15.1436,
йдемь 18.193, йдеме 18.193, йдЬмь 35.265,
2мн. йдЬте 35.2656, Змн. йд/ 5.35, йдУгь 5.35,
9.702, 11.100, йд/ть 9.75,11.86, И 956, 11 96,
Г..96б, 15.143, 15.1436, 17.1756, 32.2246,
32.229, 33.245, 33.2456, 37.2776, йд/ (!)
11.99, йдать 31.2176, 39 307. йдать 32.225,
йдать 32 225, йд!’ть 36.2716, йдать .39.310,
39.3196, йд/тъ 40.3226; имперф : led. йдЬх’
3.21, Зед. йдЬше 2.15, йдЬше 5.286, 17.1646,
ЙдЬше 5 36, 6.41, 8.596, 9.746, 12.1126,
13.1226, 16.161, 17.1646, 17.166, 32.2.306,
33.241, йдЬше 5.36, 37.278, йдЬше 36.2676,
39.3066, 39.3016. 39.3026, 39.3086, 40.3216,
йдёше 37 2776, йдЬше 39.3055, 39.31Э, 1мн.
йдЬх’мё 5 366, Змн. идЬх/2 136 йдЬха 5 35,
йдЬха 9.616, 16.1о5б, 17.169, ЙдЬх/ 9.756,
11.946, 33.2366, 33.2436, йдЬха 12.1146,
ЙдЬх/ 12.118. йдех/ 36.2716, йдЬха 39.301;
аор led. Йдбхь5 38,17.1696, йдохь 17.171,
йдб 39.314, Зед. йде 7.546, 11.866, 14.1276,
йде 9.68. 40.321, йде 35 257, 1мн. йдбх’ме
17.169, Змн йдбха 8.60, йдоше 15.136,
33.2436, йдоше 15.1516; бъд.: led. щь да
йдъ 17.1706, Змн. щьть да йдгть 18.1 77; бъд.
в мин.: Зед. щЬше да йде 5.366, щЬше да
йде 10.776, тцЬше да йде 11.86, щЬше да йде
34.253, /.мн. щЬх’мё да йдемь 15 148, Змн.
щЬха да йд/ть 15 136. щЬха да йд/ть 36.267;
пов.: 2ед. йдй 2.11, 9.686. 9.69, 13.1256, йдй
2.116, 3.202, 3.206, 4.26, 9.69, 10.776, 10 78,
10.785,11.86, 11.866,11.87, йдй 3 206,5.296,
11.88, 11.89, 11.906, 11.104, 14.1306, 17.169,
33.242, 33.2426, йдй 14.126, 35.265, 37.276,
37.27бб, йдй 35.265, 2мн. йдЬте 2.12, 4.2263,
йдёте 3.21, йдЬте 7.526, 9.736, 15.140,
18.20362, 18.2043, 18.2052, 18.2055, 20.2096,
39.3006,40.3226, ЙдЬте 11.91, йдЬте 12.115,
18.2036, ЙдЬте 33.2376, йдЬте 33.2376,
йдете 37 2756, описат. led да йдЬ' 5.306,
да йд/ 40.3216, 2ед. да йдешь 3 18, 6.446,
17.164, 33.2436, Зед. да йде 34.2486, 1мн. да
йдемь 3.196, 18.193, да йдемь 3 19, 15.137,
да йдемь 7.53, 31.2226, 2мн. да йдете 6 46,
Змн. да йд/ть 11.95; инф . йти 16.158
ида си несв. и св. (20) Ида си\ връщам
се у дома или там, където живея.
ами ей кх’пи что м/ гр4б8ваше за стго
Николае й йдЬше ей дома си й раува
се какь ё продаль скъло ковёр‘ть
15.154, й напоконь кога почё да ей
йде на влах’ш гдёто бЬше пйстепь
сэ цара. помысли да оузме мал’ко
нЬчгб мбщитё стмУ 9.67; й рёче
си. да оставишь п!?стынита, й йдй
ей пакь назадь на твое сэчьство 8-56.
// Тръгвам си, връщам сс обратно.
й даде царь стап/ стар'ц/ писашё, И
п/стй го да ей йде съ мйрб 14.129.
сег. Зед. ей йде 9.67, 14.129, 36.268, си йде
17.1746 си йде 17 175, сййдЬ 39.310, Змн. ей
йдк'гь 15.1376, 15.144; имперф Зед. ЙдЬше
си 15.154; пов. 2ед. иди ей 8.56, 39.306,
йдй ей 13.122, 13.125, йдй си 17.173, йдй
ей 17. 1746, 2мн си йдЬье 5 346, 31 2216, ей
йдЬте 6.44, 31.2216, ей йдЬте 33 2376
идаспин прил. (1) идаспина рЬка.
Идаспина река, й прЬмнна й пойде до
йдаспйню рЬк8, биаше й плЬнХваше
селавар‘вар‘скы 5.36.
ед. ж. йдаспйню 5.36
идеже нареч.-съюз (2) Въвежда подчи-
нена обстоятелствени изречения за
място; където, дето, днёска се з‘бы
пррк^двдь думала что рёче. поклоним'
се на мЬстЬ йдеже стоастЬ новЬ его
16.1576
йдеже 16.1576, 34.2496.
идол м. (27) Идол, образ или статуя
на езическо божество, кумир, й това
катб рё.' ато се тбко стбри вйкь съ
гла, й млъва, й плачь сэ бобговете в
чёр’кбват а зЬх’на, йдолыте паднъха
й стрбшиха се 39.30"7б; й ймаше гэлЬ
йб’кань дапочйта без’дыпныте йдблы
39.296; й имал’ си ахава цара. й той се
пок данише йдолУ 34.252 б; пойдё тамо
стыи Николае й того да съкр^ши. й
стбри млба на ба, й том ча паде дблК й
съсипа се кате пра, й йдолыте падаах/,
катб листь кога. пада сэ дрьво 15.140.
ед.\ йдоль 11.95, идола 11,952, идола 39.3076,
идол/ 34.252, 34.2526, зв. идол/ 39.3076;
мн.: идоле 3.16, идоле 3.166, 5.29, 15.1316,
33.246, идоле 4.22, йдбле 33,2466, йдблы
39.296, 39.298, чл. йдодете 9.626, 15.1396,
йдолыте 15 1392, 15.1396, 15.140, 33.235,
йдожте 18.187, йдолыте 39.298, йдолыте
39.3076.
идолослугувание ср. (1) Идолопоклон-
ничество, служене на идоли. й землйта
щё да йз’гори, м, лах’те надбл/ сэ гр£
члчьскы, че сь е бмрьейла сэ члчьскы
FHtfCOTbi й сэ кв'р’вы, й сэ вльфй, й сэ
йбити люд'Уе, й сэ магёсници, й сэ
йдоло_стй1УванУе, й сэ крйво^съденУе
18.196.
ед.: йдоло_спхгУванУе 18.196.
идолослужител м. (1) Идолослужител',
лице, което служи и се покланя на
езическите идоли десёто е пакь
зарьчанУе, да ти се не порёвне, йлй да
завйдшпь нЬком^ за нЬщо... защо сэ
завидЬнУе быва. аар’тъкь (!) земанте
що ё; чю сЬкы кой зёма ар'тъкь, та ё
й до л ос. 1У жите ль 1.76.
ед. идолослХжйтель 1.76.
идолски прил. (8) Идолски., който се
отпася до идол, до кумир, й напрёви
ёв‘до<йа црца капище йдол‘ско
12.1166; й да запалишь оустата
ёретйчьскы й йдол'скы, дёто думать
безакбнны рЬчи на спса ншёго iv ха
12.1106; й рё црь, да прТйд^ть ейч'ки
йдол'скыте жрьце 4.22.
ед.: ж. йдол'скаа 4.22, ср. йдол'ско 12.1166,
4ji. идол’ского 15.132; мн.: йдол'скы 6.436,
12.1106, 12.1166, чл. йдол'скыте 4.22,
йдол'скыте 33.2396
иерапол МИ (2) Иерапол. й сэтамо
сэйдй фйлиппь въ 1ераполь, й със
нкго что ciixS’ оученици. й JnaxV гамо
не свенйхз се 36.2716; й сэтогази
прЪмйнъха се, с. годйнь, бтрбче нЪкое
архйппа ймето mV сэ градь йёрёполи.
пойде на сэн'зи монастйрь 11.976.
iepanojib 36.2716, йёраполи 11.976.
иерарх м. (1) Йерирх, свещенослужи-
тел с епископски сан, владика мца
декемврУа, в, жит’Уе й жйз’нь ночь сты
иже чюдесь иже въ сты бца нашего
1ёрар'ха й чюдотвбр'ца Николае
мирУиликУйскые 15.131.
ед.: iepap'xs 15.131.
иеремия ЛИ(1) Иеремия, й дрч'гы пррци
мар'тй’рйс^вать зараспётУе хво. iepeMia
прркь рё за прЬданУето mV 38.2906.
1ёрем:а 38.2906.
иерусалилим (!) вж. Иерусалим
Иерусалим МИ (75) Йерусалим. й влЬзе
хс въ iepjfflMb 34.252, й вые сЬдЬтс въ
гра' 1ёрлимь догде обл t чёте ейлата
38.290; й тогази пойдё въ 1ерлимь.
й поклонй се тамо на сты мЬста
15.1366 вишни иерусалим. Горният
Йерусалим, небесните селения, раят.
замь да бьдете чёда св'ЬтЪ’ й на днйте,
й сбове на цртво нбное, й да намЬрите
зЬчные радисты й да бьдете граждане
вишшаго терлйма 31.2226; нови
Иерусалим. Нов Йерусалим. за шга
каже прркь icaia дьщи сУсэнова. как' шё
да загоУстЬё въ нд>Ьме антихрйетово.
зашо да рёмь с'Усэ новый, та се новы
гёрлимь зовё чер'ковата сэ сйч'кыте
пррци дУмано 18.178.
1ерлймь 4.22, 6.48, 7.492, 11 86, 11.876,
11.896, 11.9063, 11.916, 11.942, 11 946,
12.112, 14.126, 14.129, 15.136, 17.1696,
18.186, 34.249, 36.268, 36.2686, 37.2736,
38.290, 38.2916, 38.292^ 38.2926, 38.2932,
38 2936, 1ёрлй 4.22, 1ёрлй 4.226. /ерлимь
4.26, 14.1276, 15.1366 17.169, 34.2516,
1ерлймь 4.266, 1ёрлимь 5.32, 1ерлимь 6.486,
14.129,14.130,17.1696, 38.290,1ёрлй 11.896,
11.936,1ерлйлймь(!) 11.905,1ёрлимь 14.126,
14.129, 15.136, 15.137, 18.188, 18.1886,
33.237, 33.2376, 34.249, 34.252, 38.293,
1ёрлимь 18.178, 1ерлй 33.2416, 34;253,
1ерлймь 36.2686, 1ёрлй 36.2696, герлима
14.130, 16.1616, 1ёрлйма 16.16116, 38.2916,
38.2922,'ёрлйма 31.2226, зв. 1ёрлиме 34.252,
:ёрлйме 34 252
иерусалимов прил. (1) дъщи меру Са-
лимова. Образно. Название на черква
в Йерусалим. зарадй днёшныи днь
захарУа прркь прорече... раувай се
тврьдЬ дьщи сУсэнова. й прока ^ваи
дьщи Уёрлимова. защо црь твои, йде
су тебЬ крбт'кь. й ще да пы спаси й да
ны >;пази 34.249.
ед.: ж. 1ёрлймопа 34.249.
иерусалимски прил. (5) Иерусалимски,
който се отнася до Йерусалим. въз-
лЬзе на ё'днь планинъ на връхь. дето е
блйз# при ёрихбнь. й сэтч’ка mV показа
бь ейч'к^ зёмлю Уёрлйм'ск^ю 11 87; й
архТепкиь 1ерлймекыи зова блжённаго
сава, й ости го па сщёп’ство 14 1276.
ед.: м. 1ерлймскыи 14.1276, (ёрлйм’скыи
14.129, 1ёрлискыи 15.141, 1ерлйм’скы
17.1636, ж. )ёрлйм‘ск#ю 11.87.
иесеов прил. (3) Иесеов, от ЛИ
Иесей. й па icaia прркь за тбизи днь
пррчьств^ваше, й рёче щё да йзлЬзе
патерица сэ корень 1ёеёсэвь й сэ шел
щё цвЬть да прорастё 33.236.
ед.' м сёсёивь 33.236,1ёсёовь 33.236,гесёовь
33.236.
иже мест, относ. (10) Въвежда подчи-
нени определителни изречения', който.
мцатого, ка. иже вь цркбвь вьведёше
пртые вЛчце наше бце й прно деы
мр!ё 13.121, мца того и иже вь сты
сэца нашего 1сэанна златооустаго
naipiapxa^цри_града. с 12.1086; като
и сам’сй ре хь въ своё cvnie еже сэ
маОёа 18.1956.
ед.'. м. иже 12.1086, 13.121, 15.131, ср. ё'же
18.183, 18.191, 34.248, 35 256, ёже 18.1956;
мн.: м. иже 15.131, ср. иже 34.2526.
из предл. (97) 1, За означаване на мяс-
то, вън от което е часочено дей-
ствието; из, от. това рё, давно гы
йзмами да излЬз^ть йз’ црквата,
да нё Изымать сребрбто 9.726; й
повелЬ царь скоро да изведать Нома
й аввана кх’п’цй йз’ гьмнйцата 7.546;
й въ еднъ нощь, йзлЬзе йз’ кёлТата
ей стыи сава навън’ка 14.127, й
кажь’ть. как’ ны бь йзвёде йз’ь ёгмп’ть
11.88. 2. За означаване на място,
където се осыцествява движение
без определена посока; из, по, сред.
й хбдЬше йз’ градь й пйташе за
так’вогбзи чтка хытра 7.49; й хбдЬше
тамо йз’ потбк’ть, й чьтЬше си 14.127;
й помнеэго врЬме пойдё й хбд'Ьше
ей йзь овбпцето посадёно 13.1216; й
хбд'Ьше царица йз’ лозтето 12.113. 3.
За означаване на място, през което
преминава определено действие; през.
й ^зё пакь катб й прьвЬнь. т. жльтйцы.
й веза гы. й пойдё пакь нещпо тайно.
й фръли гы йз’ прозбрець катб й
прьвЬн’ 15.1356; й азь гледа сэвьнь
йз’ вратата 3.19. 4. За означаване на
място, от което се отделя нещо;
от. й видЬхй’ катб йскыпе йз’ ков’чёгь
муро 40.324; й йзлЬзе ёэг’нь йз’ еэн’зи
камыкь. й съжёже онова истее 11.88;
това ms’ пода'ма 1г?мень. а той нйчтб
не подЪ'ма, ами дбл^ ерьтй, й сльзи мь
теките йз’ь очйте 2.11; й посёгна царь
i fee кшгата йз р1?ка нгегова 40.323; й
йзневар’кы йстрынь саб!ата йз’ рэкета
bohhotomS1 15.144. 5. За означаване на
произхсд; из, от. й по въскрсёше йде
мёдь със’ вощена, вбе’кь оти, зашб да
просвЬти адама, й ейч’кыте что съ, йз’
адама. й да ймь прЬподадё сэ нгеговът1
ей свЬть, защб вбе’кь евЬти 38.289: бе
что ей сторйль нбо й зёмлю. й мёне
что ей иейль йз майка ми х’трбба й сега
ме йчюваи сэ тойзи свЬть никакьвь и
с^етнь 40.3206.
йз’ 2.10, 2.116, 3.16, 3.19, 3.196, 3.20, 4.24,
5.32,7.49,7.53,7.546,8.60,9.656,9.676,9.69,
9 726, 11.88, 11.982, 11.992, 11.1026, 12.109,
12.1116, 42.113, 13.1226, 14.1272, 15.135,
15.1356, 15.1366, 15.1396, 15.142, 15.1436,
15.144, 15.152, 15.1526, 18.1816, 18.182,
18.1946, 18.195, 21.2106, 31.2176, 32.2296,
32.2316, 33.233, 33.2376, 34.249, 35.2656,
36.2706, 36.2712, 37.277, 38.2846, 38.289,
39.3016, 39.311б2, 39.314, 39.3176, 40.3206,
40.32162, 40.3226, 40.324. йз’ь 2.11, 10.776,
11.88, 11.906, 11.105, 18.1896, 32.2286, йз
2.136, 16.1576, 18.1866. 40.3206, 40.321,
40.3232, йзь 3.20, 12.1126, 13.1216, 17.169,
34.249, ЙС 7.546,18.2056, из’ 10.776,11.1026,
15.1496, 18.178, 18.193, 31.220, 40.3206, из’
15.1546, 33.236, 39.299, йзь’ 18.1996.
изба (!) вж избавя
избавите.! м. (1) Избавител; някой
или нещо, което спасява; спаситпел.
раувай се крте, на пътници др^гарю...
и на побЬдёни йзбави!ель 16.163.
е.д : избавитель 16.163.
избавление ср (2)Избавление, спасение
от някаква беда, освобождение.
станьте й вые ейч’кы що сте т8ьа.
й вйж’тё й раз8'мЬите, оти сьмь азь
спсеше ваше, й азь с’мь йзбавлюше
ваше, що щь да вы йз'вадк 35.265;
тъп ваи тъГчваи аде. бти йде крЬп’кы
бь. й въздьхнй й поплачи аде бти доде
спсеше й йз'бавлгешё 35 258
ед.: йз’бавлгеше 35.258, йзбавлгёшё 35.265.
v збавля вж. избаня
избаьлям вж избавям
избаня св. (39) Избавя', спася някого
от беда, злина; освободя, отърва. й
ток. ча сл^чи се стыи 1сэанш тамо. й
стори кртно блвёше на сэн’зи адь въ
Астата ms’. й йзбави го сэ съмрьть, й
ничто зло не бы MS’ 6.48, й мдйха стго
да й йз’бави снатого сэ рбб’ство (!)
39 3146: а сега тькмо помыслювамь.
сэ кбл'ко ме зло йзбави гь 17.1726; й
сэ нгего йще й ные блгть й помощь й
того да млгеме й ныё. да йзбави на
сэ съблазнь. сэ напасть, сэ грЬхсэве,
й сэ сйчкы злыны щото Нападать по
лющете 39.2956.
сег. led. избавлю 11.88, Зед. йзбави
3 166, 11.956, 15.1466, 18.193, 20.210,
31.2176, йз’бави 11 906, 33.2326, 35.258,
39.3006 йз’бави 11.91, 15.134, 31.2176,
33.2356, 39.3146, 39.3196, из’бавй 11.91,
йзбави 39.2956, 2 мн. избавите 10.78; аор.
Зед йзбави 4.256, 9.726, 17 1726, йзбави
6.48, йзбави 10.786, изба (!) 36.273, 1мн.
йзбавих’мё 10.786; форми от перф тип
2ед. си йз’бавиль 39 3006. Избавил’ есй
39.3086. Зед. избавила 12.117; бъд. Зед.
щё да избави 4.226. ще йзбави 37.275, със
съкр. инф. 2ед. йз’бави щешь 11.88; пов
2ед. йзбави 11.104, йзбави 37.2786, йз’бави
39.3006 йз’бави 39.3086, описат. Зед. да
йз’бави 17.168; съкр. инф : (мбже) йзбави
15.1466.
избавя се св (10) Избавя се, спася се
от някаква беда, злина; отърва се,
освободя се. вйдите лй тьзи мнеэго
вписка ёврёиска еднакь мал’ко дни й
на сйч'ки ны погКбЬвать, амй да вйдй
что да стбри й със' как'вь хытрина да
се йзбавй сэ тЬх'ныте рУцк 33 2416;
въ мал’ко днй щъть да погибель на.
ами вйждые, что да стбримё, й какь
да ^чйниме да се йзбавиме сэ тЬ, й
сэ гЬх'на рйса 11 86; амй нй сЬбЬ ей
мбжаше нЬкои да сё сэк^'пи Сэ мька,
й да сё йз'бави сэ тол’кози прЬльсгь
33.235.
сег.: Зед. сё йз’бави 33.235,1мн. се йзбавиме
5.406, се йзбавиме 11 86, сё йзбави 33.2416,
Змн. сё избавить 13.123; аор.: Змн. се
избавите 15.1366, сё избавите 15.144-1446;
бъд.: Змн. щьть да сё йз’баватъ 35.2646, сьс
съкр инф. 2мн ймате съ йзбави 15.136;усл.:
Змн. быше се йзбавиле 15.1 Збб.
избавим несв. (1) Избавям', спасявам
някого от беда, неприятност',
отьрвавам. й рё. ги бе мой млтиве щб
йз'бавлишь сэ скрьбь дего сё на тёбе
надЬе. бти защб дето сё не надЬахь,
азь ей впдЬхь дрхжйнста моа 5.34.
сег.: 2ед. йз’бавлишь 5.34.
избарабаря св. (1) Изравня, направя
едно нещо равно с друго, уеднаквя.
кол'ко ли смё дльжны да плачемь
дё чюеме тбл'кози зло дё д8'ма за на,
сэ кбл'ко ли ё члчьскаа слаба работа
щото йсказа, кол'ко йз'говбрй д8мы
и не мбгб да гы йз'барабарж със'
пррчьскыте ръчи, щото ны кажать.
зал8до се тр>’ди й мльви сЬкы жйвь
члкь на тбизи свЬть 31.2166.
сег.: led. йз’барабарА 31 2166
избезумея св. (1) Обезумел, загубя
разсъдъка си, полудея. й еэша пёр’си,
катб видЬха това чюдо, оуплашиха се.
й йз'безъмЬха. й начёха мёж,^ себЬ ей
ёдйнь дрёгыи да сё сЬк^ть 11.96.
аор.: Змн. йз’безЯмйха 11 96.
избера св. (19) 1. Избера. предпочета
някого или нещо от определено мно-
жество зарадй качествата му. й
йзбра бь на земли члка сэ сйч'ки
люд!ё наиправёднь 1сэакума й жена
его анна, сэ рсэда црьскаа, сэ колЬно
двдво й соломоново 3.166; скоро
йдЬте й йз'берЬте мёждК ва що съ
м8'ж!ё м^дры, та ми ги доведете
4.226; три злынй. щъ да наведё на
тёбе. зарадг зл’ото что ей стбриль. й
из'берй w тЬ 11.896. 2. Чрез гласу ване
избера някого за определен пост й О
сйч’ките, мёждо (!) т£ с'йешж 1соаннь,
като слнце на тьмно мЪсто. й нкго
йз’бра ейч’кы съббрь, да гб ноставеть
патр'йр’ха 12 112.3. Опредепя, уточня
нещо. й да сё събер^ть въ градь никги,
да се прйпйраю със apia, й да гб
седеть дховно, да сё йз’берё истинна
чтбё 15.1406.
аор.: led. йз’бра 34.255, Зед. йзбра 3.166,
11.101, избра 5.36, йз’бра 12.112, 34.2536,
Змн. йзбраха 4.226,11.1026; форма от перф
тип: Зед. е йз’браль 37.275; бъд : със съкр.
инф. Зео. ще йз’бра 15.138; пов.. 2ед. из'берй
11.896, йз’берй 11.896,2мн. йз’бер'Ьте 4.22б2,
йз’берЬте 4.226; страд.: сег. Зед. сё йз’бере
15 1406; аор. Змн. сейз’брашс 15.141; прич.:
мин страд, ед.: м. йз’брань 12.111 йзбрань
12.111.
избера се св. (4) Само мн. Извършим
подбор помежду си, определим се кой
какъв е. й на тоизыи свЬть не 6ixtf
се йз’бралы члци, да сё йз’бёрЛь й
да сё йз’мветь кби е зль й кби дббрь
33.2466.
сег.: Змн. сё йз’бёрЛь 33.2466, се избер^ть
33 247, плусквамперф.: Змн. бъх8 се
избрала 33.2466, 6txV се избрале 33.247.
избмвам несв. (1) Избивам, убивам един
по един, лишавам от живот всички.
й царица ёв’дб^а това раз’бра. и
поста в и стражк на сЪкыи пъть что
йде cj рймь. й никоим не даваше
да 8лЪзе оу пари гра. амй сйч’кыте
йзбйваше 12.1166
имперф.: Зед. йзбйваше 12 1166.
избиение ср (1) Избиване, лишаване
от живот, убиване. О> прьв8'ю кн!к1
(!) парали^гюмень за из’бТеши Д..
слушайте за архггла михайла, какь
йзбй сед’мьдеть тыс s’ людТе 11.89*.
ед.: из‘61ен1и 11.89*.
избирам несв. (2) Избирам, предпочи-
там някого или нещо от определено
множество заради качествата му,
подбирам. й кби ймаше сэнапрЬдь
праведны пръ ха. ада, й ст&ь. й ено,
ное й мёл’хи_седёкь, йвраамь, и
1саакь, й 1аковь, ето таквйзи люд!е
йз’быраше бь 18.202; й дрг/гы, д.
силы зэвът’ се живбтны. защо сьс’ ft
живстХ'ва й ходи жйвь члкь, й прьва
ё сила наговбр’на. . а второ ё тога (!)
йз’быра члкь добро со зло. йлй зло са
добро 33.233.
сег.: Зед. йз’быра 33.233; имперф.: Зед.
йз’быраше 18.202
избия св. (9) Избия, убия един по един,
лиша от живот всички. й др^го
чюдо й сказанте слушайте за архггла
Михаила, какь йзбй сёд’мьдсть тыи
люд!е 11.89; со това се позяава сэчтбто
йз’бй 1родь мйнцыте. защбй'родь царь
повелЬ.ть бЬше тогази со дзТ годись
пбмлады дЪца да йз’бйють 33.245.
сег.. Зед. йзбиё 31.217, Змн. йз’бйють 33.245;
аор.: Зед. йзбй 11 89, йз’бй 11.896, 33.245,
Змн. йз’бйха 11.966; плусквамперф.. Зед.
б’Ьше йз’бйль 11 90, б'Ьше йзбиль 12.1136;
бъд.: Змн. щьть да йз’бькть 18.180.
избльвам несв. (2) Избълвам, изхвър-
лям през устата поетата храна,
повръщам. й кс’ть рыба зона пррка
погльна, й трй дни го i коремат’ си
дрьжа, й пак’ го жйвь па cS’xo йзбльва
21.210. избльвам елзавелина гра-
пеза. Освобождавам се от греховете
си. събер’Ьте се свещенници мрьсны
дёто сте йле на трапеза ёл’завелина..
ако знаете ба, йдф.те сМ нюго, ако е
вашь бь, й да йз’бльваге ёл’завёлината
трапеза 12.115.
аор Зед. йзбльва 21.210; пев : описат. 2мн.
да йз’блъвате 12.115.
изблювам се несв. (1) Избълвам, из-
хвърлям през устата погълнатото,
повръщам. като пёсь кога се йз’блюва.
й пак’ се ббръне на свба блювотйна й
лйже ю 11.1076.
сег.. Зед сейз’блыва 11.1076
избода св. (1) Избооа, забия на много
места острие в нещо, мамушкам, й
п^сти тогази царь воине, да пой д8'ть оу
елнт зи бани да s’firoi ь стго димйтрза.
й пойдоха йз’бодоха го сич’кото ms’
т!лб 9.666.
аор.-, Змн. уа'Ьбяохл 9.666.
избран прич. (13) Като прил. Избран,
който е предпочетен измежду опре-
делено множество заради нужните
качества; добър. й азь да вы дамь
двъ тыейще коне йз’бранши 11.906;
сойдбха и събраха. мрамор! пр!х^бави
й избранны 39.312; дёто съ со в!ка 6s'
йгодйле члци й слбббйл’ гы е бь на
йз'бранно м!сто й евътло 35.2666; й
бн‘зи 1асбнь £зё, й, мУжТе йз’бранши й
юнаци. й б'л’Ьзе S’ корабь да йде гдето
б!ше плетень со цара 11 946.
мин страд, ед.: м. йз’брань 36.27 1 62,
йз’брана 1.46, избранном^ 3.196, ж.
йз’бра(н)на 36.269, ср. избрано 33.2476,
йз’бранно 35.2666; мн., йз’бранши 11.906,
11.946, йз’браннш 15.138, йз’бранны
33.2416, 39.312, чл. йз’бранныте 18.196.
избранник jw. (V) Избрании; лице, което
заради достойнствата си е избрано,
преопочетено от някого; любимец, й
да не 6sде S’ тойзи градь, нй роб’ство
нй с!чь. нй войска чюжда да дойде.
ради мАОеа йзбранника моего дето го
с‘мь залюбйль 37.381.
ед.: йзбранника 37.281.
избЪша св. (1) Избегна, спася се от
нещо. амй со сй'дь бжТи тамо не можешь
да йз‘б!гнгешь й со в!чна мь’ка 5.406.
сег.: 2ед. йз’бЪгнкшь 5,406.
извадя св. (68) 1. Извадя; взема нещо
отнякъде, от вътрешната част на
нешо. й въсёгна S’ пазз’ха стыи никбла,
й йзвади, в, жльтйцы, й даде стйр’цЬ'
15 1536-154; й тогази сотворите
скрбвището ей. й йз’вадише дарь что
HocixS 33.2376; й тоьа катб чю сты
гесопё со гражанете. тогйва йзвади
сабУ'ата ей. й сос!че главъта лютим1/
змею 39 3116. // Извадя, издърпам
някого от дълбоко .място, изкарам.
й црца повел! да го йзвадеть йз’
сёньзи йма 4.24; й наур! пойдё царь,
й йзвади дашйла со рбва, жйвь й
непочёкнъть 11.94; й пойде 1соанвь
на брёгь мбр’скыи. й куноуь дойдё й
три б!ссове със‘ нкто. сон!а щб б!ха
се пр!твбриле на собразь члчьскы
дето гы оживи, едкого щото со морето
извади 6.45. 2, Извадя, подам вън от
нещо, покажа (за част от тялото).
й катб вл!зе тамо стыи димитрУе вид!
ёднъ скор’ша гол!ма срёща нкго йде,
й йзвадила си желбто да гб S’xane 9.64.
3. Извадя, махна нещо от мястото
му, сваля. й Йзьадиха сребрбто со
юздыте со копите ймь 11.97; а тон
извади ctms’ ирьетень со дёсната ps’Ka
9.666. 4. Извадя нещо от земята, из-
копая, изровя. й оузе тогази мотйка, й
копа надолб, к, лак’те й найде камикъ
гол!> плбе’кь. й йзвади камикь 4.25; й
рё MS. влйо стыи, ймаше мнеого наидб
на мето нашь амй дай ми кбл’ко
шешь брат'Уа да дбидв’ть със’ мене да
го йз’вадимь 11.101. 5. Прен. Извадя,
спася някого от нещо, освободи, из-
бавя. 16изи архггль михаиль, йзва-
ди аплыте со тьмницй’, когато гы
затвар!ха apxiepeeie 11.94; йз’вадй
ли хс ейч’ките дши йз’ ада йлй nt
35.2656; тбизи е войнь, щб е мене со
роб’ство йзвадиль 9,686; й хс сё затова
сложи, да йз’вадн на со послышан 1'ето
aiaBonS’ 33.240 6. Прен. Сваля, осво-
боди някого от служебните му за-
дължения, извадя. й вид! го пегрь
архтепкпь чё х£ли на ба. та го проклё,
й йз’вадй го со дтакон’скыи чйнь
15 140; й пакь пече сок’зи ap’ia да х^ли
потврьд! сопрьв!нь сьбата ей ересь й
вйдй го алеЗанрь че ё так’ъв’зи. пак’ го
й той проклё й йз’вадй го со сщён’ство
15.1406. 7. Прен Преведа, напиша на
друг език. мца. того кз, мчнте стго й
славнаго велйко_мчнйка дймйтрУа
муротбчиваго. йзвади се на новы
езыкь. со дамаскына йнока йподТакона
й ст8’дйта 9.606. извадя хитрина.
Изхитрувам, излъжа. й )/ченицитг ms’
ради любовь что ms' дрьжахъ' законы
пойдоха пбщпо та го йкрадз'ха. й
йззйдиха хытрина й npoeiaxa д.в'ма
какь ё. въекрль й мрьтвыхь да ймь
ё лёсно да пр^ъщавать мнеэ людю
36.2696; извадя хулни думи. Похуля,
послужа си с клевета, й пЗ’стй до
царица ёвдбЗГа й йзвади хйл’ны дамы
на 1сэ£нна 12.1146; хула извадя и
приемах. Похуля и се при смея. на ня-
кого. й рёкох’те какь Hi ё хс снь бжш
й мнеэго х#ла на нгего йз‘вад|и]х‘те й
npricMt 4.226.
сег.: led. йз’вадл 35.265, извадимь 35.2656,
Зед йзвади 3.16,3.166,7.536,35.259, йз’вади
33.235, из’вади 33.240, йз’вади 35.2576,
35.2646, йзвади 35.258, 1мн. йз’вадимь
11.101, Змн. йзвадеть 4.24, 4.25, йзваджгь
5 396, йзвадеть 15.1526; аор. Зед. йзвади
4.25, 9.66, 11.94, йз’вади 6.45, извгди 6.45,
9.666, йзвади 9.68, 11.942, 12.1146. 15.1536,
15.1546. 16.1576. 16.1602, 35.2656. 39.3116,
йзвади 15.134, 35.2656, йз’вади 15.140,
йз’вади 15.1406, 35.2656, йзвади 15.1536-
154. йз’"адй 35.2626, йз’вадй 35.2656, Змн.
йз’вад(и)х‘те 4.226, Змн. йз[в]адпха 4.24,
йзвадиха 4.25, йзвадиха 5.35, 8 58, 11 93,
11.1016, 36.2696, 37.2806, Йзвадиха 11.97,
йз’вади'ле 33.2376; форми от перф. тип.
Зед. йзвздила 9.64. е йзвадиль 9 686, йзвадиль
15.135; бъд : led. щь да йз’ьадл 35.265, Зед.
щс йзвади 8.576, щё да йзвади 18.178, със
съкр. инф. Змн. щъть йзвади 15.1456; бъд.
в мин.: Зед. щЪше да йз’вади 35.2586; пов.:
2ед. йзвади 15.1466, Змн. йзвадЪте 8 58,
описат. 2ед. да йзвадишь 8.58, 1мн да
йзвади 15.1416, Змн. да йз’вадите 18.2056;
страд, сег. Зед. сё йзвади 11.101; аор. Зед.
йзвади се 9.606; прич.: мин. страд, ед.: м
йзвадень 11.93.
изваждам несв. (3) Изважоам някого
от някъде, пускам на свобода, осво
бождавам. й т'1е ms' така казаха, ничто
Hi ё направила, амй ходи по сйч’ки
гра деэве й сёла, й дава по сыромасй й
по сироти, й йз’ тьмнйца запрей люд!е
йзважда 7.53. // Спасявам, избавям.
азе съмь лють. чё Tix'Hbi бь что го
каз^вать. как’ гы йзважда сэ сэг’нь
BiHHbi. и не мбже нйчто зло да им* се
стбри 37.2776. // Образно, правёднь
м(?жь ейч’кы днь мнл^ва й дава. сйр£.
ейч’кь дни до живота своего, млтйни
й добро чйны. й млтйни члк»' йзважда
дшъта сэ съмрьть 38.294.
сег.: Зед. йзважда 7.53, 37.2776, 38.294.
изведа св. (19) 1. Изведа, заведа някого
вън от пределите на определено
място. й каж8ть как’ ны бь йзвёдс
йз’ь ёгуп’ть 11.88; Has'Tpi повелЪ царь
йзвёдоха стого из’ тьмнйцата 39.299;
й азь пойдб, й рекб като мй рё сэн’зи
бж!и члкь, й йзвёдох’ го вьнь 3.206. 2.
Изведа, заведа някого на по-високо
място, кача. й царь смедёи раз‘гн1,ва
се катб BipoBa сынь нктовь й повеяв
да изведать Нома, на HiKoa планииа
высока 7.546.3. Прен. Изгоня, прогоня
някого отнякъде. и npicTbrnx’Me
бжш заповедь й гби на из’ рай йзвёде.
й стори ны да хбдимь по тьзи земли
проклёта 33.233.
сег.: led. йзведй 6.45, Зед. йзведе 9.66, Змн.
изведать 5.39, йзвед8ть 7 54б2, изведать
39.3016; аор.: led. йзвёдох’ 3.206, Зед.
йзвёде 3.206, 11.82, 11 88, 16.1606, 33.233,
йзвёде 16.1626, 38.292, Змн. йзвёдоха 7.546s,
йзведоше 15.142, йзвёдоха 39.299, 39.3086.
изведувам несв. (1) Извеждам, помагам
на някого да излезе от някакво със-
тояние. й раз’бра киноуь. й га/стл,
ёднб! б 6ica щб чйнШ да йзвёдкваше
мрьтвыте. да пойдё до 1соанна 6.456
имперф.: Зед. йзвёдв’ваше 6.456.
извирам несв. (1) Извирам, изтичам от
земята, бликвам (за вода), й сэназп
всэда 6tine тамо на mIctoto гдёто
извйрашс слад’ка, й добра, й зрава.
амй догдё npHxdfliuie до монастирь.
бываше зла 11.1026.
имперф.: Зед. извйраше 11.1026.
изЕ.лЪка св. (1) Извлеки, измъкна с вла-
чене някого или нещо от затворено по-
мещение. а сэныи калибре йз‘вл£коха
го наейла. й привёдоха гс ЩЛменх 2.12.
аор.: Змн. йз’вл-Ькоха 2.12.
изволя св. (4) Благоволя; проявя воля,
готэвност да извърша нещо; поже-
лал й въепоменй Та что е рёкль не бой
се сэ мал’кото моё стадо, й i'b эрёк’са,
ййТволй да даде вамь цртво 12.1106;
й сам’сй изводи зарадй на да бЬ’де
сырома й ейщь. защо да със‘ нктова
нйщета на богаты да стбри 3.176.
аор.: Зед. йзволй 3 176, йз’волй 12.1106;
форма от перф. тип: Зеб. е йзволйл'
12.110; прич.: мин. деят. led.: м. йзволйвыи
35.2606.
извръжа св (5) Изгоня, принудя някого
наейла да папу сне определено място,
прогоня. й писа 1сэаннъ й пре води
ймь ако мёне йспъждате. прьв-Ьнь
йз’врьжЬге апла Павла, бти й той крти
тьмничаратого. й пакь й още ймь рё.
йзврьжЪте й самого ха 12.115.
сег. Змн. йз’врьжйъ 12.114, бъд. в мин.:
Змь щЪха да йз’врьжеть 12.115; пов: Змн.
йз’зрьжЪте 12.115, йзврьж’Ьге 12.115; прич
мин. страд, ед.: м. йз’врьжень 12.114.
извън предл. и нареч. (5) I. Предлог.
1. За посочване на място, отвъд
което се извършва или е насочено
някакво действие; извън, вън от.
та ймь сэсЬкоха главйте йз'еьнь
градьть 39.300; й мбм’цш поведоха
стго. наеднб със‘ црцата, й йзвёдоха
гы йз’вьнь градьть 39.3086. 2. За по-
сочване на място, откъдето започва
определено действие; от. ето се
сове ри грббать и мрьтв'Уать стань
йз‘вънь грббать 39.305. II. Наречие
Вън, извън определено място, навън.
й поидбха й сътвсрйха тамо нЪколико
вр£ме йз’вънь 6naxV й насбл^ taxis’
11.956.
йз’вънь 11.956, 39.305, йз’вьнь 39.300,
39.3086. йз'вьнъ .39.306.
извьтрЪ нареч. (2) 1. Изеътре. от
вътрешната страна на нешо. и
повелЬ да донесет ь бот^ше желЪзни, й
да йма йзьвьтрЬ гвозд!е само_творны
йзьбстрёни, й распалени, да свЬтеть
кат б 61 ‘нь й да 56Vать стго в тЬ 39.3016.
2. Отвътре. от вътрешността на
опреоелено място й повйка царь
сэдалече. жйв‘ ли ей данйле др!?же
мой. й дашиль чю йз’вьтрЬ 11.93.
Йз’вьтрЬ 11.93, йзьвьтръ 39.3016.
нзгина св. (1) Само мн. Изгинем; заги-
нем всички, до един; измрем. блго-
дарйм* те рабе бжш. бти ако не бы
ты помбгньль намь, сега щЬх’мё да
смё оудавени, й да смё йз’гыньле
15.1496.
бъд. предв. в мин.: 1мн. щЬх’мё да смё
йз’гыньле 15.1496.
йзгна от стб н^гжнатн св. (6) Изго-
ня, накарам някого наейла да напус-
не някакво място, прогоня. й въ
т!а днй б’Ьше Оесэфйль патршрхь
але^анрьскыи, йзёль мнсэго монас-
тире й калоёре йзбйль йейдора
презвйтера йзгна 12.1136; а той не
послУша заповедь эж1а ами посл^ша
пр-Ьльстника змГа дУавола дёто м3
завидЬль б’Ьше на доброго, засова
йз’гнань бы сэ рай 33.2346
аор.: Зед. йз’гна 6.426, йзгна 11 846,12.1136;
прич : мин. страд, ед., м. йз’гнань 15.1316,
33.2346, йз’гнань 33.2346.
изгнание ср. (1) Изгонване, принуж
даване някого да напусне определено
място, пропъждане. това ю сэбли-
чаваше неправёдното 1сэаннэво
йз’гнаше 12.120.
ед.: йз'гнаш’е 12.120
И31НИЯ св (4) Изгния, разкапя се чрез
загниване, разложа се. й полйваха, й
едва го съвлЬкоха, й щб б’Ьше йз’гнило
сэ меебто mV, сэкрьти се със’ рйзата mV
2.11, мнеэзина врачоове наёха се да
го йснЬлать, й не могбха ничто да
mV сгореть, й лежа догде mV йз’гнй
гЬлбто, й сэживнйча, й смрьдъше
9.71.
сег.: Змн. йз’гныить 4.25; аор Зед. йз’гнй
9 71; плусквамперф.' Зед. б’Ьше йз’гнйло
2.11; форма от перф. тип: Зед. йзгнйло
2.11.
изговоря св. (1) Изговоря, кажа нещо,
произнеси, изрека. кол’ко йз’говсрй
д£мы й не мбго да гы йз’барабарА със’
пррчьскыте рЬчи, шстб ни кажать
31 2166.
аор,. led. Йз’говбрй 31 2166.
изгонювам несв. (4) 1. Изгонвам, при-
нуждавам някого насила да напусне
някакво .място, пропъждам. защо
на йз’гбнювашь Со къщата наша,
намь тУка ЬТше дбмь 15.140. 2. Прен.
Премахвам, отстранявам нещо,
унищожавам. й не тьк’мо Со члци
из’гонюваха ейч'кы болести, амй й Со
добыт’кь сЬкак’вь Сопъждаха болести
10.79.
сег.: 2ед йз’гбнювашь 15.140; имперф.: Зед.
йз’гбнюзашс 15.132, йз’гонюваше 35.2636,
Змн. из’гонюваха 10.79.
изгоря1 св. (9) Изгоря, бъда унищожен
от огън. й градове. ваши Со бг’нь щьть
да йз’горАть Д8.178; й раз’ерьди се на
гй црца, й ре. мёне лй мльчйте й не
дЬ’мате сега повел tea, ейч’ки вые
на сог’нь да йз’горнте 4.236: а тй ми
речи катб горюше к^пйна на сйнайска
гора, какь не бы опалена и не йз’гбрЬ
38.2896.
сег.: Зед. йз’горй 31.2156, 2мн. йз’горите
4.236; аор.: Зед. йз’горЬ 37.2786, йз’гбс'Ь
38.2896, Змн. йз’горЪха 5.396; плусквам-
перф.: Зед. бЬше йз’горЪло 5.396; форма
от перф. тип: 2ед. ей йз’гср'Ьль 37.279;
бъд.. Зед. щё да йз’горй 18 196, Змн. шьть да
йз’горлть 18.178.
изгоря11 св. (20) Изгоря, унищожа нещо
или някого чрез огън. й тогази йзлЬзе
пламень Со бл’тара, й йз’горй црквата
й полатыте. й промина пламень мёжд^
полатыте й йз’горй велйката пслата
12.1166; й запалй ще полата гвоа.
й ейч’кы гра' твой. бсвЬнь па нё ще
йз’горй дето вЬрявать йме хво 37 276;
й йз’горй златыте ббгове, й нйчтб не
бета Со тЬхь 37.2786.
сег.: Зед. йз’горй 8.58, 11.89, 38.290, йзгорй
15.152, йз’горй 37.275; аор.: Зед. йз’горй 18,
йз'горй 12.11662, 37.2786, йз’горй 37.276,
йз’горй 37.2786, йз’горй 38.2896, йз’горй
38.290: бъд.: Зед. щё да йз’горй 9.72, 18 186,
щё да йз’горы 18.179, ще да йз’горй 18.179,
ще йз’горй 37 276, със съкр инф. 1мн. щё
йз’горк 11.936; пов.: 2мн. йз’горТте 6.43
изюрявам' несв. (1) Изгарям. догарям,
като издавам пламък и светлина', горя
докрай. й знай, бти й себЬ ей врЬдишь,
й Сонга чтбто гы лринЬсь’вать защб
кбл’кото йз‘гсрЬЕ.ать свЬщй трЬ
мой образы тбл’кова се и ймалЬвать
грЬхсбвете на сбита что причёсывать
свЬщиге 9.74.
сег. Змн. йз’горЬвать 0.74.
изгорявам11 несв (4) Изгарям, унищо-
жавам нещо или някого с огън. й
рёкоха йлй дай намь пи вльхвы. йлй
домът’ ти йз’горЬвамё 6.43; й рё ймь,
ако не приведЬге тогбзи магёсника.
вась намЬсто нкто жйвы на Сбгнь
йз’горЬва 37.2756.
сег, - led. йз’горЬва 2.12, изТорЪза 37.2756,
1мн йз’горЬвамё 6.43; имперф.' Змн.
йзгорЬвахЯ 33.2356.
изгубя св. ,(7) Изгубя, лиша се от нещо
или някого, остана без нещо, загубя.
тойщс ймашейз’гЫ'би 5.33; й помысли
как’ ей сопаде Со тбл’кова пбчьсть, й
как’ MS' жената (зёха наейла й как’ ей
и дЬцата из’гкби 5 326. // Образно, й
рёче mS. това да Ймашь със’ себЬ ей
а мене веки да нёмашь защб си ей
йз‘П?биль лравынъта 15.1546. с ум
изгубен. Луд, обезумят. ради мнобыи
въ ва недйкни. й спёть довбл’нш
сщрЬчь много бблнги. й сьсь оумь
йзгЫ'бенш защо нЬ ё малко чпкЫ
прЬгрЬшёнгето дето се недостойно
причешава 33.2476
аор led. из’гЫбй 5.33, Зед. из’гёби 5.326,
йз’гУби 5.33, 2мн. йз’гЫбих’тё 34 2546,
форма от перф. тип: 2ед. ей йз’гЫбиль
15.1546; прич,- мин. страд, мн.: йзг^бен'ги
33.2476, йз’гЫбени 35.266.
издавам несв. (1) Давам преоавам
някого против волята му в нечия
власт. тёж’ко мёне чёдо моё сЛакое.
какь сохбждашь на сьмрьгь... ато
на люта тамТа охбждашь. й рё царь
на людГете, възмёте со мёне злато
кбл’ко щЬте. аю мй нед'Ьйте йздйва
ёдпйч’ката дынёр’ка 39.310.
пов: отриц, със съкр. инф. 2мн. (недЪЗте)
йздгва 39.310.
издавам се несв. (1) Само мн. Издава-
ме се, изказваме си греховете един
на друг, нредаваме се. затова сме
дльжны й ные хрттане. легома катб
имаме добра stpa й ста. така да
имаме добры работы й сты... й да ей
не мыслиме едйнь др^гыи зло, й да се
йздавамё й да сё поп’бювамё. да ны се
раува дТаволь 15.1566.
пов.: описат. 1мн. да се йздавамё 15.1566.
издавя св (1) Издавя. удавя всички,
причинясмърт чрезудавяненавсички.
мн юго пьти й морёто вйка й дй'ма. ги
бе .. настанаха члчьскыГг снове, й
пох^лиха ймето твое стбе... амй дай
ми воли да стана да гы йз’дава, й да
покрыл ейч’ката земли сь вода, замь
да (!) потцЬбётъ (!) ейч’ките члчьскые
снове 32.224.
сег. led йз’дава 32.224.
издалеч нареч. (1) Издалеч, от далечно
място, от разстояние, отдалече.
тсгива каже й стыи recbrie, що съ
т!а людУе, дето глёдать йз’далечь й
въздьшгкгь за rt6t тврьд-Ь 39.3106.
йз’далечь 39.3106.
издам св. (5) 1. Издам, извърша преда-
телство, предам, а ёдйнь HtKon пойдё
да имь йздадё гра, й каза ймь. зашб не
можете да прЪёмётс 1радь. защб ймать
хртгане, вътрй црква. на йме архгглЬ’
михайлк 11.965; й пакь шьть да ти
йз’дад^ть цртвото, защб войска щъть
да доведать, нй твое цртво 15.1456.
2. Издам; дам цялото количество
от нещо. с което разполагам. ако ей
йздамь сйч’ко злато й сребро заеднб
й половина со цртвото ей да щемь.
тьк’мо стаа пёт’ка да прънесёмь на
моё цар’ство 8.596. 3, Дам, опгделя
от себе си. й нйчто ёдйнь др!?гымч’
не раз’ньств^вать, бсвЬнь, защб оць
ражда й из’да де го. а снь сё родй, й
дхь стыи йехбди. й оць ё неродёнь,
бти не сь е родйль ни о кого катб й
£мь члк^ 33.2386.
сег.: led. йздамь 8.596, Зед. йздадё 11.9бб;
аор: Зед. йз’даде 33.2386, йз’даде 33.239;
бъд..- Змн. щъть да йз'дад^ть 15.1455.
издрьвя св. (2) Загубя, пиша се от
нещо. царге со цртво се раз’ейпаха.
влгй'и, вйчьство пог^биха. сйл’нТи
сил!/ свою йз’дрьваха, юнащи на сабса
се прЪдадКха а бсл’Ьре засыромашаха
20.2086; каже м3 царь азь да тй дамь
таквази йгра кбл’ко да ей йз’дрьвешь
поскбро животь свой, та че повел!; та
принёсоха колёлб голЪмо. i на него
привёзаха стго 39.2996.
сег.: 2ед. йз'дрьвег.зь 39.2996; аор.: Змн.
йз’дрьваха 20.2086.
издумам св. (3) Издумам, изкажа
нещо с думи, игрека. а то йшё да ны
просгйшь. защб нЬ по прЬббыда. амй
со мнеб жало та йз’д^мах’мё рЪчи
неприлйчны 39.316; това, й бщё
много йз’дв'маха 39.3136.
сег.: led. издумамь 31.2186; аор.: 1мн.
йз’д^мах’мё 39.316, Змн. йз’д^маха 39.3136.
издъхна св. (2) Издъхна, изпусна
последеи дъх, умра. й дог де не б£ше
йздьхналь. тбизи ча станьха при
гЬлого крбг’ки агглы и другие агглы
люты 32.2296; й гой катб бЬше на
нйвата ей та optnie, аг б №1 йз’дьх’на
волъ 39.3056.
аор.: Зед. йз’дьх’на 39.3056; плусксамперф'.:
Зед. бЪше йздьхналь 32.2296.
издЪлам св. (1) Издялам: изработя
някакъв предмет чрез изрязване, дя-
лане. й HaV'rpt йз’дЪла о дрьво, й
напгавиха. такгь'зи крть, какъв’то
бЪше вид£ть 4.216.
аор.. Змн. йз’дЪла 4.216.
изида св. (2) Изляза; напусна мястото,
където обикновено сенамираи; изида.
й пак’ се вьз’врати кораб’ть назады,
при црквата ctmV mhkkV василиск)/,
сэгдёто бЬха йз’йшлге 12.120. //
Образно, сэ с кэна щё да йзыде законь,
й д8'ма бж!а сэ 1ёрлйма 38.2916.
пяусквамперфс. Змн. бЬха йз’йшлгё 12.120;
бъд.-. Зед. щё да йзыде 38.29] б.
изкоренен прич. (1) Като прил. Прен.
Който е останап без корен, род и
семейство, а моа жена сэнн др'с’гыи.
дЬцата ми йзЬдоха зъЬргё. а азь сэстахь
сэкаанныи йз’коренюнь, й никого не
ймамь сэ моего рсэда 5.33.
мин. страд, ед.' м. йз’коренгенъ 5.33.
изкореня св. (А} Прен. Изкореня'. премах-
на нещо напълно изцяло,унищожа. за
ёдйнь чае прЬвратень на зло. за едйнь
ча mV падна пбсмйваше за едйнь ча mV
се йз’коренй ейлата й юнашьството.
члкь ё каль пбсмЬдьшлйвы пара й пра
й пёпель вЬтрб рдзвЬанн’ы 31.216.
страд.-, аор. Зед. се йз’коренй 31.216.
излазясв инесв (21) 1.Излизам, отивам
вън от някакво затворено място. й
рё ми аггль. тй са дёто йзлазЬть йз‘
чер’кова прЬй сэп^сть. та сэидать да
ковлйдеть. й странаха крамола 32.231.
2. Излизам, напускам мястото, кое-
то обикновено обитавам. й рёко
азь павль кь annV. покажй ми дши
грЬшны й праведны сь канва лрйлика
ЙзлазЬть сэ тбизи свЬть 32.2296; й
рёко къ arraV. праведны дше кога
йзлазЬть сэ тЬлото ей на тЬизи лй
мЬста прихбждать 32.2276. 3. Из-
лизам, пояеявам се навън, показвам
се. а майка mV плачете й маш е а зь н а
свЬть вънь не йзлазю 40.322, й тогйва
дзцага, рё ctmV. тбйзи гра’ нать. та ё
тврьдЬ х^бавь й сйч’ко добро йма ами
сё роди люты д'йво.ть лам!а та ката
днь излази, й гаде людТе й щб намЬри
39.3106; й не мбжаха да го срЬтцнать.
като йзлазЬше лукавы змей 39.3096.
// Пояеявам се на повърхността,
избликвам (за вода, сълзи). й на
без’водны мЬста със’ млба нктовэ
вода йзлазЬше 14.130; сльзы йз’ь
бчите сэ тюд’ГётЬ кате дь^ь йзлазЬть
в тозй врЬме 18.1896. 4. Излизам,
отивам някъде с опреоелена цел. й
роди се вътрЬ еъ бноьа езеро лг/кавы
змёй дТаволь. й ката днь йзлазеха mV
насрЬща. й не можаха да го срЬщнать
39 30%. 5. Прен Само Зл. Произлиза.
става, получава се- сире, да решь, сэ
добра рсэда, й чёда добры йз’лазеть,
й приличны на родителю свой 5.286;
ами й вые жёны, чюите какь йзлази
сэ добро дрьво, добрь плбдь 12.1096.
6. Излизам, разпространявам се от-
вътре навън (за дим, огън и под.). а
очйтЬ 11 сьвтЬха се като авЬзды когй
йстйчЬть ехтрина. й космйтЬ на
главы! ;тЬ имь пбвече распрострЬни й
пламакь бгнЬнь йзлазЬше йз’ь Астата
й 32.2286
сег.: led. йзпазю 40.3222, Зед йзлази 10.776,
йзлази 12 1096, 18.1946, 39.3106, Змн.
йз’лазеть 5.286, ЙзлазЬть 18.1896, 32.2276,
32.229, 32 2296, 32.231; имперф.: Зед.
йзлазЬше 14.130. ЙзлазЬше 18.182, ЙзлазЬше
18.1952, 32.2286, 32.2306, ЙзлазЬше 39.3096,
Змн. йзлазеха 39.30962.
излея св. (4) кръв своя излея. Пролея
кръвта си, пожертвам живота си
заради някого или нещо. й стори това
что тй повелЬх’мё, й недЬи потай, что
ты е дадено дарь сэ ба да сё Ь'гврьдёгь
нктовыте людТе със’ твба найка. дёто
си е зарадй тЬ кръвь своа йзталь да
гы спасе сэ прЬльсть 12.1106 таквйзи
6bxV й мници, дето си йзлТаха крьв’ть
за любовь xbV 16.159; слъзи излея.
Пролея сълзи, плача много, сэ чёдо м^ё
отворй ей бчите й вйждь твба майка
кол’ко сльзы йзлГа за тебе 35.261.
аор.. Зед. йзлй 8.566, 35.261, Змн. йзлйха
16.159; форма от перф. тип'. Зед. е йзлЧйть
12.1106
изливам несв. (1) изливам кръв пра-
ведна и света. Проливам кръв на пра-
ведници, убивам свети хора, докогы
сэ naps’ ты. й твойте папйе. й кад!е да
чините гонкнГе, й тЬйзи вбйскы, на
хрпане... й ищете да чзлйват? крьвь
прьвёдна (!) й ста 39.298
сег.: 2мн. йзлйвете 39.298.
излъжа св. (6) Излъжа, послужа си
с лъжа, измамя. пазЬге са да вы не
йзльже нЬкои ва. защб щьть мнеэго да
думать азе сь хс. й мнеэго щё людТе да
йз’льжьть 18.1916. Ц Прелъжа, изкуся
някого, съблазня. сэлеле намь злЬ как*
нй йз’льгь дТаволь, та не елйшах’мё
що ны зарьчаха пббве й дхбвници,
й писаша кнйгы чер’кбвны, амй сега
сэхбждаме сь дТавола въ m£kV вЬчй/ю
18.1975.
сег.: Зед йзльже 18.1916, Змн изльжать
18 1856; аор : Зед. йзльга 18.1936, йз’льгь
18.1976, Змн. йз’льгаха 18.195; бъд.: Змн
щё да йз’льжьть 18.1916.
излъстя св. (1) Излъжа, примамя с
лъжа, излъстя. й nVcrbi Hanpt. др^гы
два мбм’ка да каж^ть майёю какь йде
царь i црква й той да стане нктовь
^ченикь това рё давно йз’лъсти
матОеа, да йзлЬзе вънь да го хвати да
roS’6ie 37.2766.
сег.: Зед. йз’лъеги 37.2766
излЬза св. (156) 1. Изляза-, отида вън
от определено място, което е огра-
ничено в пространството. и тогази
блженныи сумёсэнь йз’лЬзе йз*
монастйрь 2-116; и кога прЬминаха
и шёха да изл^з^ть йз* гем!ата 5.32;
й пакь нЬкогы й въ пещь распалена
#лЬзе. й ЙзлЬзе нйчтб не почёкньть нй
тЬлс-то ms' ни на рйзыте MS’ 14.130. И
Изляза, напусна пределите на насе-
лено място. и тиа mV каже. мни ми
се сэкакь йзлЬзб сэ стыи градь досёга
йма, к§, гбдинь 17.1716; защб ада
катб йзлЬзе йз‘ рай, й не мбже вёкк
да йлЬзе S' нкто, нй адамь, нй сэ адама
что сё свЬть народи 38.2846 // Изляза
от вооно пространство, изплувам. й
въ пол^нощь отвори въетбчните врата
на полатыте. й повелЬ та го тКрйха
sf морето. да виды ако йзлЬзе й сэ
морето. да вЬрУва съсйч’ко (!) срЦе въ
ха 37.2796; амй като йзлЬзе сэ рЬката.
сЬде на ёдйнь камикь 5 326. 2. Изляза,
напуснамястото, където се на мирам,
за да тръгна на път. й конель
захар] а, й йзлЬзоха проповЬдкици
по сйч*к^ стран»’ ^дёискъ’ю 13.124; й
HaS'rpi помли се кэаннь на войнете,
да гб почакать тамо за е часозе. й
да посЬджть. а т!ё не щЬха, й не
посл^шаха го амй йзлЬзоха й плавав
до, л, пъприщь 12.120. 3. Изляза,
изправя се пред нещо, застана. бти
ейч’ки щё да йзлЬзе чрЬ страшно
с^деще, й болЬре й сырэмасы 18.207.
И Изляза отнякъде, за да посрещна
някого. а катб ги видЬ авраамь йзлЬзе
насрёща тЬ на пьткть 31.221; й царь
като раз’бра чё йде плаюда, ЙзлЬзе
сам'сй нэсрёща 5.356.4. Изляза, появя
се, разпространя се от нещо (за огън,
дим), й аггль тогази ей 8'г^ди патериц^
при меебто. й йзлЬзе сэг’нь йз’ еэн’зи
камыкь. й съжёже онова йст!е 11 88;
й том ча йзлЬзе йз’ морето пламень
велйкь тврьдЬ й вдйгнь се сэ морето
нагбрЬ высоко 15.152; й тогази йзлЬзе
пламень сэ бл’тара, й йз'горй црквата
й полатыте 12.1166. // Изляза, появя
се, започна да духам (за вятър). азь
дашйль, прркь видЬхь каже на сънь.
дё йзлЬзоха д вЬтрове нбны, та Ймь
бЬше ймето. сЬверь, югь. ёврбнь.
й зефпрь. та повЬаха по морёто
голЬмэе 18.1816. ИИзляза, появя сена
повърхността избия (за образевания
по кожата). а дУаволь завидЬ ctmV, й
йзлЬзе ms' прйш’ка люта ча ёдна нсэга,
й съгни mV раната на нсэгата 2.14. 5.
Изляза отделя се от множество,
напусна състава на нещо. азь чёдо
със’ бжле повелЬше тебе сэгвйца. ами
ты ёдна кь не тр16Veame да йзлЬзешь сэ
др^жйнъта ей 14 126. 6. Изляза, появя
се на бял свят, родя се. не поббаё’
пръвЪнь ты да принесешь дарь rb' Ob’,
защото ей без’плбд’нь й нЬ с йзл£зло
сэ тебЬ сЬме въ шли 13 121; о тёж’ко
мёне. ROMS' ее с’мь Ьпбобйла азь й кой
мёне родй. й йзлЪзб й азь на свЬть. й
клёга бы та сё родй 13.122. // Образно.
Израстна, разеия се. й рече щё да
йзл£зе патерица сэ корень 1ёсесэвь й
сэ шёж щё цвЬть да порасте 33.236.
7. Изляза, бъда изоасен (за закон,
запоеед), таквбзи понелЬше йзлЬзе
црско, й йспЬстени быше хрт!ане йз’
тьмнйцыте 15.1396, законь мсэгсебвь
не йзлЬзе со 1ёрлйма ни сэ счсэна. амй
йзлЬзе сэ п^стини со гора хорйь'ска
38.292. 8. Изляза, отида някъде с
определена цел. за да извърша нещо.
таквази работа направи й велйкГать
црь. дёто е нй’ сич’киге цар!ё црь,
оти ще й той да йзлЬзе да сё бори съ
дТавола 18 177; й йзлЬзе сич’кы градь
мало й голЬмо. да глёдать що щё да
сё сгори чюдо на цар’ската дъщеоа
39.310. 9. Прен. Разпространя се,
достигна (за идеи), по ейч’ка земли
щё да йзлЬзе тЬхното Ь’чёйе, й до
кбн'ць ейч’ка земли думата на аплёте
38.2916. 10. Прен. Изляза. прояви се
като някакъв, окажа се. зашб зль
йзлъзе момъкь й непотрЬбнь й сега
е S’ планината воевода на вльхвытё
6.476; амй блжёни ria люд1е дёто
в тозй зрЬме йзлЬзать достойны й
слЬ’гы бжш станать 18.192 11. Прен.
Изляза, произляза от нещо, породи
се. й ты венлееме доме ефравовь. нЬ
ей мал’кь нй сэ кого ьь вйците Йдовы.
бти из’ тёбе щё да йзлЬзе ложь, дето
щё да бьде кнёзь въ шли 33.236.
йзлЬзе от устаз а ми. Издам нещо,
разкажа нещо тайно, а той Mb рё
заклинам' те въ йме бж!е. да чё нвйшь
нй да кажешь нЪкомЬ’ това что тй азь
стбри. ни да йзлЬзе това сэ твойте ь’ста
догдё съмь азь жйвь 15.1356.
сег.: led. йзлЬза 9.746,17.168, 2ед йзлЬзешь
6.44, 14.126, 17.173, 18.1896, ЙзлЬзешь
17.1736, Зед. йзлЬзе 4.246, 6.462, 9.732,
15.1356, 18.186, 32.228, 33.2446, 37.2766-
277,, 37.277, 37.2796, йз’лЬзе 15.134, 1мн.
ЙзлЬзе 39.3176-, 2мн. йзлЬзете 6.46, Змн.
излЬзЬ’ть 9.726. йзлЬзать 18.177, 18.192,
39.31764; аор.: led. йзлЬзохь 2.15. йзлЬзб
3.20, 3.206, 9.75, 12.1175, 13,122, П 171,
ЙзлЬзохь 9.75, 17.170б йзтЬзо 15.1526,
17.1716, йзлЬзб 17 171, Зед. йзлЬзе 2 10,
2.106, 2.142, 4.246, 5.32, 5.326, 6.45, 6.476,
6.482, 7.536, 8.60, 9.036, 9.715, 9.73, 11.88,
1198, 12.1116, 12.1166, 13 123. 13 124,
13.12462, 14 127, 14.129*, 14.130, 15.1396,
15.1522. 17.16462, 17.174. 18.1866, 31.221,
32.225, 32.2296, 32.230, 33.2365, 36.2706,
36.271, 37 2755. 37.277, 38.2845, 38.2916,
38.2922, 3 9 310, 40.32 052, 40 32162. 40.3236,
йз’лЬзе 2.116, 3.1962, 3.20, йзлЬзе 3.196,
йзлЬзе 5.356, йзлЬзе 5.386, 9.646, 9.656,
йзлЬзе 7.546, 8.566, 13.1126,17.1666, йзлЬзе
15 141, йзлЬзее (!) 15.141, Йз’лЬзе 33.2426,
йзлзЬ 37.2806, йзлезе 40.3216, Змн. ЙзлЬзоха
6.426, 8.58, 11.846, 11.906, 11.966, 11.99,
12 120, 13.124, 18.18162, 32.2303, 39.3146,
39.316, 39 3176, йзлЬзоше 15.1366, 15.1496,
33.2376, йзлЬзоха 34.2516; форми от перф.
тип: led. сь йзльзла 32.2306, Зед. е йзлЬзло
13 121, е излЬзла 33.236, Змн йзлЬзле
11 101; бъд.: led. щь да йзлЬза 17 1706, Зед.
щё да изл^зе 14.1286, 18.1796, ще да йзлЬзе
18.177, ще да йзлЬзе 18.185 , 38.292, щё да
йзлЬзе 18.186, щё да ЙзлЬзе 33.236, щё да
йзлЬзе 38.2916, 1мн щё да йзлЬзе 18.207,
Змн. щьть да йзлЬзать 18.1896, шьть да
йзлЬзйь 35.2646; бъо. в мин.: Змн щёха да
излЬзЬть 5.32; пов.: 2ед. йзлЬзи 13.124, 2мн.
йзлЬсте 18.1916, 35.2636, описат. 2ед. да
ЙзлЬзешь 17.164
нзлЬзее (!) вж. излЬза
излЬзовам вж. излЬзувам
излЬзувам несв (7) 1. Излизам', отивам
вън от определено място, което е
затворено в пространството. нъ да
мь' направите кёлта прЬде мойте врста.
защб кога оу.тЬзьЬам! й йзлЬзЬ’вамь
да го погледЬ’вамь 40.322; й йдЬше
й срЬщ’на баща си йзлЬзоваше сэ
царёвите сарае на ббЬдь 40.3216 2.
Излизам от ня,къде с цел да се срещна
с някого. й катб прЬмйна сынорь
фрён’скыи. й влЬзе на т’ъзи странъ
бльгар’скаа. ейч’кы из’ бколь’ (!)
градове й села йзлЬзх'ваха насрёща,
съсвЬщи (!) 8.596.3. Излизам', отивам
някъде, за да извърша нещо. на това
мЬсто дето б'Ьше чёр’ковата. въ ёднй
днй празйичны, йзлЬз5вахз цЬца да
йграють та 39.317; й царь сЬше на
высоко мЬсто й гледаше как’вы людге
йзлЬзй’вать да се ббржть 9 656.
сег.: led. йзлЬз^вамь 40.322, Змн. йзлЬз^вать
9.656. 34.2486; имперф.: led. йьтЬза’ва
17.171, Зед. йзлЬзоваше 40.3216. Змн.
йзлЬзКваха 8 596. йзлЬзЯваха 39.317
измаил ЛИ (6) Измаил. й злЬзоха й двЬтЪ
дЬца да йграють вьнь. й йз’майль като
б'Ьше пбголЬмь й бгаше к?аака 11.846;
й пое си агара сына си йзмайла, й
побЬже 11.846.
йз’майль 11 846, йз’майль 11 85, йзмайль
11.85, йз’майла 11.846, йзмайла 11.846*.
измама ж. (3) Измама, излъгване на
някого с користна цел. заблуда. сэ
толЬма бЬда на на сега. с» зла работа
на на сега. сэ каква йзмама на йзмами,
й как’вб ны зло даде. сэ гол£ rpt що
ны направи сега тбизи проклёти
ан’тахргсть 18.1926; о скон’чанге мира
й б йзмама ан‘хр!стова (!) на члците
18.189*. на измама. Измамнически, с
измама, с лъжа, с хитрост. й шотб
ще да стр-ва прЬ тЬ, сс на йзмама
стр-ва да гб вЬр^вать 18.187.
ед.: йзмама 18.187, 18.1926, йзмама 18.189*
измамя св. (7) Измамя. излъжа някого
с користна цел, подмамя. сэ людге
сол^н’сцги, течЬте скоро навън’ка
градь, чё дойдоха влъхвы да ны
поплЬнють това рё, давно гы йзмами
да излЬзй’ть йз’ црквата, да нё Изымать
сребрбто 9.726; а з’ьмгата е сам’сй
дгаволь дёто йзмамы евва в’ рай като
ббразь члчьскы й змУйнь 18.1845. //
Изхитря, послужа си с хитрост за
нещо. та кога направи нЬкоа работа
дгавол’скаа. й пЬкого члка йзмамы за
нЬкоа работа та м? й зёме 18.1806.
сег.: Зед. йзмами 9.726, йзмамы 18.1806,
18.1846, Змн. йз’мамЬть 18.1916; аор Зед.
йзмами 18.1926, йз’мами 18.1936, йзмамы
18.1846.
измамя се св. (4) Измамя се, попадна в
заблуждение, излъжа се сэ злЬ намь
как’ се йзмамих’мё сэ злЬ намь как нй
се присмЬ тбизи проклётникь 18.1926.
// Съблазня се, поддам се на съблазън,
изкуша се. чювай се тврьдЬ сэ чгбжда
жена... глёдаи да сё не йз’мамишь, й
да те занесе оумь твой кък’ нгеа. чювай
се, да сс не сэнлёснешь съсь оумьть,
вовь хь’бость й въ добрб_образУе 1.66.
сег.: 2ед. сё йз’мамишь 1.66, аор.. 1мн. сё
йзмамих’мё 18.1926, се йзмамих’мё 18.2006;
форма от перф. тип: 2мн. са сте йз’мамиле
18.201.
измени се св. (Г) Измени се, стана раз-
личен, претърпя промяна. тази рйса
что съ е прострЬла на моата глава
космйте ми, дёто гы ей бстйль ги. да
mV йсъх’не рКката, й съставите да м?
се йз’мёнж 36.2726.
лов.: описат. Змн. да сс йз’менж 36.2726.
измирам несв. (3) Само мн. Измираме,
умираме всички, загиваме. зарадй
това ти се моли чё раз’брах’мё оти
можешь ты на съсь твба сила да
намь да сё нахрани, й дай намь да сё
налоймь вода, б'ти йзмйрамё сэ гладь
й сэ жьдй'ванУе 18.1906.
сег.: 1мн. йзмйрамё 18.1906. йз’мйраме
18.1922.
измирно ср. (3) Смирна, вид благовонно
масло, й дадоше пртЬи бци. злато,
й ОммУАнь й йзмур’но 33.2376;
й проваждаха ст\'ю пёт’к^, със’
кадйл’ници й ОамУансэмь й из’мур’но.
й със’ дрт'гы хг’бавы миризливы
аромата 8.5%.
ед.: из’мур’но 8.586, из’мур’но 8.596,
йзмур’но 33.2376.
измислен прич. (1)Като прил. Измислен,
който е плод на нечия мисъл. й не бы
токо това зло что стбри адамь. амй сэ
адама что сё наплодите члци. начёх^
по голЬмо зло да чйнжть. блйды й
пр'Ьлюббд'Ьство, (!) й да сл^жеть
на идоле, й (ймйство. й зависть, й
насила сэнёманЗё й др^гы който съ
злы и дьавол’скы йз’мыслгени работы
33.246.
мин. страд, мн. йз’мыслгени 33.246.
измисля св. (3) Измисля, чрез обмисляне
стигна до определено решение за
нещо, наумя. а сам’сй сэйде вь полатК
свою да йзмисли что да м$ сгори
39.3056; ами лукавый дзаволь что
йз’мысли да стори да сэсЪче бн’зи
nS’rb да не ходи никои на празникь
ctmS' 15.1516.
сег.: Зед. йзмисли 39.3056, аор.. Зед.
йз’мысли 15.1516, йз’мислы 39.297.
измия се св. (2) Измия се, изчистя се
с миене, умия се. й сэ корень нгёговь
щё да йстёче кладён’ць. й сэ нкто да
сё йзмыють град’скыте м'бкТе, что съ
.звйро^мнй 37.274; й родй анна чёдо
жён’ско. й йз’мй се анна. й даде ббска
бтроковици 13.1225.
аор. Зед. йз’мй се 13.1226; бъд.: Змн. щё да
сё йзмыють 37.274.
измлювам (!) вж. измолюьам
измолю вам несв. (1) Измолвам, прося
нещо покорно и настоятето, умоля-
вам. й въ тбизи ча пбчне да говори
кък’ съмрьти й да д(?ма. сэ съмрьти
моа мша ти се... дар^и ми нЪкое
вр^ме мал’ко да поживЬ. й шс йма
щб гбдЬ моё нЬщо благо, сйч’ко да
раздать за дшьта ей. ёто щёшь сё
таквизи празни рЬчи да д(?машь сэ
чпче й пбвече да йзмлювашь (!). кога
ти дойде съмрьтны ча 31.219.
бъд.: Зед. щёшь да йзмлювашь (!) 31.219.
измол я се. (1) Измоля, издействам спа-
сение за някого с молба. амй кол’ко
можешь а тй помогай намь сёга та
ны йзмолй сэ тогбва страшного кад’й
зашб се ейч’ки на тебЬ надЬех’мё да
ны помогаешь на този врЬмё помогай
намь мсэусй помогай намь 18.2005.
пов.: Зед. йзмолй 18.2006.
измоля се св (1) Измоля се, с молба из-
действам спасение за себе си. й е’днй
йма мал’ко грЬ та се йзмблить. сЬкыи
кои какь ё З’рабогиль, тьй си й зёма
хакагь Сэ правёднаго с^д!а 18.199.
сег.: Змн. сё измолмзь 18.199.
измра св. (15) Само мн. Измрем, умрем
всички до един, загинем. й вь.бврЬ,
землйта, й трьси се мнеэго. й падоха
сэ тъ, с, людТе, й йз’мрЬха 6.426;
морето се вьсмрьдЬ й ейч’ките 'йбы
йз’мрЬха 18.189; й ёдны хрпане
бчйвъетно йсповЬд^ваах^ ха, какь ё
истинный бь. й прЬтёглиха голЬма
MS’Ka, й Йз’мрЬха 15.139. И Със събир.
същ ейч’ки нкговь добыт’къ, й
йз’мрЬ 5.316.
аор.: Зед. йз’мрЬ 5.316, Змн. из’мрЬхз 5 276,
6.426, 18.189, 32.2316, йз’мрЬха 5.316,
йз’мрЬха 5.35, 35.2566, Йз’мрЬха 15.139,
йзмрЬха 20.2086; форми от перф. тип: Змн.
съ йз’мрЬле 11.916, са йз’мрЬде 18.18962, са
йзмрЬле 39.319; бъд.: Змн. щё да йз’мрьть
18.1896.
измрьзна св. (1) Образно. Измръзна,
загина от студ. гь ншьбс хс роди
се мца декем‘вр!а дёто йма збдзе
водолЬа въ зимно врЬме. защо щЬше
хс да затхлы зльта зйма грехов кам й
да просвети прблЬть със’ 6го_разКм1ё,
й да погуби лютото врЬме дзаволь’
лъстенето.. пойстйнК зла зима бЬше.
и дрьго не бЬше позлб сэ tgb а дётс 6bxtf
йз’мгьз’ньле члците сэ бЬсбв'скьта
напасть 33.2406.
плусквамперф.: Змн. Okxtf йз’мрьз’ньле
33.2406.
измЪня св. (2) Изменя, направя про-
мяна в нещо, направя нещо да с тане
различно, й мсэусй послЬ й той
думайте със’ ба лйцё със’ лйце. дёто й
напйсанныте каменные плбчи npie сэ
нкто й тЬ строши. катб се раз’ерьди,
зашб 6bxtf йз'мЬнйле законь 15.1316;
й апль ймь рёче. что е бь сторйль ч лк#
съставите. той гы е й йзмЬниль. амй
ако пойдете кам’кэ ба, тогази мбже
npie исцелгеше 36.2726.
плусквамперф. Змн. Otoctf йз’мЪнйле 15.1316;
форма от перф. тип: Зед. е йзмЪниль
30.2726.
измЪря се. (1) Измеря, с мерене опре-
дели дълбочината на нещо. й рё мй
аггль. слушай павлк какб ти наир!
каза тазй длъбина нема край, й не
може са йз’мъри 32.2316.
страд.: сег. Зед. са йз’м-Ьри 32.2316.
изнайда св. (4) 1. Изнамеря открия
нещо, изнайда. й прркь еремТа за
днешныи днь проновйда й д^маше
тойзи бь нашь й не въмЪстюва се др#гы
при нкто. защб е йз’нашьль сйч’кыи
пьть что тръбКва й даде го iaxoBtf
orpoKtf своему й 1лю дёто е залюбень
сэ нкто 33.2356. 2. Намисля, рейса
да направя нещо, наумя. амй пакь й
дйволь същи врать, й завйстникь на
солйпанк, защб йма любовь CTMtf
димйтр’по. что йзнаидё да ймь стбри
пакость, да гы прбдадё 9.72.
сег: Зед. из’найдс 15.131; аор.: Зед. йзнаидё
9.72, йз’найдё 15.1386, форма от перф
тип Зед. е йз’нашьль 33.2356.
изнсварки нареч. (1) Изведнъж, бързо,
с един замах, й въ сэн’зи ча кога си
в’дйгнь ptfxara да ймь сэс+>чс главытс
ёдном# по ёдпом#. й прив’таса стыи
оуморень й попотйл’ се й спусти се
напрасно, й йзневар’кы йстрьгнь
сабТата йз’ р^ката войнотом^ 15.144.
йзневар’кы 15.144.
изнсса св. (2) 1. Изнеса, преместя
нещо отвътре навън. й тон катб чю
таквйзи д#ми. йзнёсе ейч’кы стльпове
йз’ корабь 9.69. 2. Прен Съобщя
нещо публично й А-ебфйль патрГархь
але^анрьокы мнеэго хЬ'лы йзнёсе на
(сэанна. зашб годФшс да намЪсти
йейдора на патрТар’шьство 12.112
аор.: Зед. йзнёсе 9.69, 12.112.
изнесовам вж. изнесувам
изнесувам несв. (3) Изнасям мъртвец
навън, като част от погребалния
ритуал, и тогази некого мрьтьв’ца
йзнёс^’ваха да го погребать 36.273; й
жена го некоа срФщкь. йзнеебваше
бтрбче мрьзво да гб по_т£бе 36.268;
й бФше тогази дню, й, ча й сл^чи се
че йзнёсоваха едногб мрьтьв’ца да го
погребать 4.25.
имперф.. Зед. йзнеебваше 36.268, Змн.
йзнёсоваха 4.25, йзнёсУваха 36.273.
изникна св. (1) Изникна, появя се на
повърхността, покажа се. й щото се
вйд'Ьше бном#зи вльк^, 1. реэгщве на
главьть Mtf, й ёдйнь малакь изникна
меж# тЬ 18.183.
аор.: Зед. йзникна 18 183
изнона нареч. (1) Отново, още веднъж,
пак амй да посл#шате блвёши хрпане,
сэ кое слово да започна да вы казийа.
или кого да намерж др#гыго пррка
йз’нова да fltfMa тФизи д#мы др#гыи не
мбганамЪри 18.1776.
йз’нова 18.1776.
износим несв. (1) Прен. Изнасям, съоб-
щавам нещо пред някого. защб члкь
двФ д#мы йма. една е д#ма вън’каш’па
что д#маме със’ оустата, й чюе ю
ейкы. й тази д#ма сё зовё произнбена,
зашб ю йзноей. вън’ка 33.2336.
сег.: 1мн. йзноей 33.2336
и зоблича св. (1 )Изоблича, разкрия нечий
грях пред другите, разоблича. амй да
скажё за 1сэсифа, катб се годы за двца
мрр!а (!) като бФше бь повелФль. й
промйнъха се мал’ко нЪчтб днй. гледа
ю 1сэсйфь какь ё дЪтйна й непразна, а
той катб сы бйшё правёднь не гцЬше
да ю йз’сэбличй амй помыслы тайно
да ю нат’сти 33.2366.
сег.: Зед. йз’сэбличй 33.2366.
изояади (!) вж. изотзади
изоколу нареч. (16) 1. Изоколо, из
околните места, наоколо. й сэтогази
се хрпане събырать сэ ейч’ките села
что съ йз‘ь_бкол$й й чинагь празник’
на съкаа годйна, й до днёска 11.956; й
ейч’ки йз’окол# царУе й воеводы бойхЗ'
се со нйго 5.28; и помысли да йде на
бжш гробь, й да седй тамо йз’бкол^ г.о
т'стышата 14.126. 2. Наоколо, около
мястото на^действие. й като пойдё
царь при апла, й вид! го чё глёда на
нбо й тЬлото ms' поейпано със’ рогбзТе
й храстУе сэгбре н4 мавёа наторено,
на, 1. лэк’те. й повелЬ да присыпать
жерадьта йз’окол^, да сё запали
храспёто 37.2786; въ митилйн’скы
остро. сй_рЬ дето бб’тйче вода
из^окол# та йма хра велйко_мни^ (!)
гесэпю 39.316
йз’околЯ 5.28, из’бкол^ 8.596, 11.98,
йз’ь окол^ 11.956, йзьокол^ 11.1026, йз’околз’
14.L26, 3 7 2 7 82, 37.27862, изоколв’ 36.2696,
йз’бкол? 36.2696, 36.2716, йз’бкол^ 37.278,
йз’бколъ’ 39.313, из’бкбл^ 39.316.
изосгрен прич. (2) Като прил. Изост-
рен, който има острие, заострен, и
повел! да дбнес^ть бот^ше желЬзни, й
да Йма йзьвьтрЬ гвоздУе само_творны
йзьбстрёни, й распалени, да свЬтеть
като сг’нь й да 66Sate стго в тЬ
39.3016.
мин страд, мн.: йзьбстрени 39 2996,
йзьбстрени 39.3016.
нзотзади нарек. (1 )Изотзад, от задната
страна й рё mS стыи димйтрУе. стани
въсЬднй на кони моего йз’еэзади (!)
9.676.
йз’еэзади (!) 9.676.
изплъзя св. (5)Изпълзя, изляза отнякъде
с пълзене. й вь ёдйнь днь йспльзЬ
бн’зи смбкь сэ мЬстого ей, й допльз!
пб стльп’ть ctmS cvmccjhS. й лежа при
вратата 2.146, й като йспльзЬ сэнази
змУа О Астата мК, съб£ди се сэн’зи члкь
10.776.
сег.: Зед. йз’пльзи 10.776; аор.: Зед. йспльзЬ
2.136.2.146, 10.776, йз’плъзЬ 10.776.
изпразнювам несв. (1) Изпразвам, из-
сипвам съдържанието на нещо до-
край, изпразнювам. й догде пиахх
й ба 6nrojjapbxS, й сэнази бъч’ва не
из’празнюваше со вйно 10.79.
аор.: Змн. йз’празнюваше 10.79.
изпръвЬн нареч. (3) Първо; в момент,
който е начален или предишен спря-
мо някакво действие, отначало,
изпървен. й Оплати се йз’прьвЬнь
сЬкаше нЬщо го дУаволь съблазны, й
растрепёра се. й знамена се на крть.
сй_рё. прЬкрьсти се. й помбли се 6S.
и ббестрашй се й поглёдна на пладнё
17.166.//Дреда, по-рано. сэнази звЬзда
не бЬше сэ прьвЬнь (!) като й дрКгыте.
защо ако бы была като й сэнУа звЬзды.
ато бы се йвйла йспрьвЬнь й пснащЗЬ,
йлй на др^го врЬме 33.245.
йз’прьвЬнь 17.166. йз’прьвЬнь 33.240,
йспрьвЬнь 33.245.
изпъдя св. (32) Изпъдя, накарам някого
наейла да напусне определено място,
изгони, прогоня. тогйва нЬкой щотб
ймь бЬха полобве. и дрХгУе още сэ
нарсуда дрьпнаха стго сэ чёр’ковата
бУйщсць й тйкаха го. й йспьдиха го
вънь 39.3076, й тогази повелЬ црца,
кой не вЬрова въ га ica ха^ й не крти
се той да се йспъди сэ сёрлймь 4.266;
заради жень адамь йз’ рай йспьдень
бы 21.2106.
сег.: Зед. йспъди 12.1176, йспьди 36.272,
Змн. йспъдеть 12.115, 12.116, испъдать
12.1206; аор.: Зед. йспъди 6.436, 12.1166,
33.246, йспьди 21.2106, 37.2766, йспъдй
38.289, 2мн. йспъдих’те 12.1166, Змн.
йспъдиха 11.102, йспъдиха 12.116, 12.118,
йспьдиха 12.1196, йспъдише 15.1416,
йспьдише 15.1436, йспьдиха 39 3076;
ппусквамперф : Зед. бЬше йспьдиь 37 2756;
форма от перф. тип: Зед. ей йспъдиль 2.12;
пов : 2ед. йспьди 2 11, описат. Зед. (нЬка)
йспъди 12.1176; страд : сег. Зед. се йспъди
4.266; прич.: мин. страд, ед., м. йспъдень
11.90, 12.1196, йспъдень 12.117, йспьдень
19.2076, 21.2106, йз’пъдень 33.246; мн.:
йспьдены 32.2256, йспьдени 32.227.
израил МИ (4) Израил, й прркь михёаза
днёшныи днь прорёче. й ты веблееме
дбме ефравовь н! ей мал’кь нй сэ
кого вь влците Й?довы. бти из’ тебе щё
да йзлЬзе, вёжь, дето щё да бъде кнёзь
въ шли 33.236; й кога £мрЬ царь ахавь
й въцри се бхозТа въ шли 11.90.
шли 39.3186, шли 11.90. 13.121,33.236.
израилев прил. (21) Израилев, огг МИ
Израил, й рёкоха. осанна, блвснь
греды въ йме гнк црь шлтевь 34.252;
й прославите ба шли" за 13.123; й
замысли се за дванадетьтЬ колена
шлювы 13.121. синове израилеви.
Потомците на Израил, еврейските
племена, евреите. й црца елёна рёче
ймь. вые снсэве 1юпевы, еэслЬпЬх'те
съ срцето ей. й рёксх'тё какь нЬ с хс
снь бжш 4.226; елёна прца рё. 11?до,
как' знаешь като сь прЬмйньле снсэве
шлтевы чрьмное^ море, какь ё было
тогази 4.24; й рё. да вьзвелйчить гь
бь твоего йме по сич'кыи свЬть. й до
послЬднш днй. й да покажс бь йме
твое, да сё избавьте сынсэве штшвы
13.1236.
ед.: м. 1нлквь 4.246, 11.1076. 34.252,шлквь
13.1236, шлквь 34.2496, 34.2516, шлквь
34.2516, шлква 13.123, ср. шллво 4.236,
шлкво 13.121; мн.: шлквы 4 226. 4.24,
13.121, шлквы 13.121, шшёвы 13.121,
13.123, 13.1236, 13.1246, 38.2906, шлквы
13.122, 1илквы 13.1236.
изравлтЬне мн. (1) Израилтяни,
потомците на Израил, й тамо
бЬше царь ймето MS’ валаакь сынь
сепфбровь. й катб видЬ шв’тЬне
Оплати се тврьдЬ и позова стар’це
полатныс, й рё ймь. вйдите лй тойзи
нарез мнеэго еврёискы. въ мал’ко дни
щъть да поП'бегь на 11.86.
шл’тЬне 11.86.
израста св. (6) 1. Израста, появя се
над земята, покарам, почикна (за
растение'), патерица чгб е йзлЬзла сэ
сэ (!) корень 1есёовь. това е npiaa бца
зашб е ria сэ корень тёсёовь. а цвЬть
что ё йз’расль сэ пагерицата, това егь
нашь,Тс хс 33.236; чева нё с’мь гь та
да йма това ейч’кото щотб зые ищете,
землнта катб не щё да израстё по нтеа
нйщо й небёто катб не щё да и^сте
дъжь. чё азь що щь да стори 18,192. 2.
Израста, появя се над повърхността
(за рога, нокти). ето дё видЬ чё
йзрасте едйнь малакъ рогь мёждх бша
та ймаше п$Ь нкто три рот а та гы
йскрьти мал*к!'ать рогь, та падньха сэ
нкто 18.182.
сег. Зед. йзрасте 18.192, 32.2246; аор.: Зед.
йзрасте 18.182, 18.183; форма от перф.
тип Зед. ё йз’расль 33.236; поь.: описат.
Зед. да йз’растё 35 .2586.
израстувам несв. (1) Израствам, вирея,
развивам се добре (за растение), а
Сэпази гора защо сё зове ёлесэнь. защб
мнеэго израст^вать дрЬвта маслины на
нтеа 38.2926.
сег. Змн. йзрасП/ьать 38.2926.
изрека св. (5) 1. Изрека. кажа нещо,
изговоря. това гои йзрёче. й йечёзна
еэн’зи д’йволь змш й сэйдё въ MX'iri
вЬчнЛо 10.776; й даншль прркь
макарь й ако рё. тысх’щь тыейцами.
й тьмы тьмами, ами й той не йзрёче
кбл’ко са на четь 11.83. 2. Изрека,
опита с думи, разкажа. й въ еэн’зи
днь, когато го видЬте братта, й ейч’ки
граждане, че ей е дошьль сты Николае,
кбл’ко радость й кбл’ко весел’ба бы (s’
градь, какь да йз’рек^, йлй да йскаж^
15.1376.
сег.: led. йз’ретл’ 15.1376, йзръкь 39.3156;
аор.: Зед. кзрёче 10.776, 1183, йзрече
15.1336.
изрибя се се. (1) Избавя се, спася се
от беда, освободи се, изробя се. й
продадбха го вь анатбл’скаа земли
ёдномх болгарин!/ тзр’чин!/... й повёлЬ
бном^зи ёпкп!/ да носи гнои на лбз'.е,
й на градйвй/ где сЬють зёл'зе... й така
й днь, й нощь нбсЬпте й плачЬше й
мгйше се, б!/ давно бы се йз’рббиль сэ
таквбзи зло 9.676.
усл.: Зед. бы се йз’рббиль 9.676.
изсЪка св. (2) Изсека. избия всички със
сеч, съсека, посека й сэ 1/стата нтеговы
йзлаз'Ьпге орьжТе й со двЬть страны
остро, та със’ нкго щё да йз'сЬчё
бномй’ва войскьта 18.195; тогйва щьть
да въекрнать цар\'ето голЬмы дёто сс
вдйгаха на голЪмо та з’быраха войска
мнсого да зёмать чюжда земли, та
сё йз’сЬче тбл’кози члкь, та щьгь да
давать рФчь & за тй 18.1966.
бъд.: Зед. щё да йз’сЬчё 18.] 95; страд.: аор.
Зед. сё Йз’сЬче 18.1966.
изтека св. (15) 1. Изтека, излея се навън
от нещо. со тЬлото нкгово йз’тёче
Mvpo 9.70; оузе м8’ й порамницата, й
врьхна’а дреха, й натопи ю оу кръв’та
що бЪые йстёкаа со стго 9.666; со
мене ёдйнои, да бы ймала кладен’ць
со бчйте ей та быха сич’ките слъзы
йстёкле 35.261. 2. Изтека, бликна,
из вря от някъде (за река, поток), й
пакь покопаше пбдльбоко, й йстёче
всэда добра, й дбста 11.103, патерица
мсойсеова 8дари камйкь й йз’тёкоха.
bi. йстбчници. й г йха ёврёе ожьднЪле
16.1626 3. Прен. Заляза, скрия се зад
хоризонта (за слънцето). на врьхь
стлъп# сЬн’ката где бпйра кога йстечё
слнце тамо ё « землйта съкрыто было
йманТето 11.1006, й слнце йстёче. й
той ей дъ’шъть пръдаде 6.485.
сег.: Зед. йстече 11.1006; аор.: Зед. йстёче
2.146, 6.486, 11 103, 37.2745, 37.280, йз’гёче
9.70, йстёче 9.706, йстече 11.103, Змн
йз’тёкоха 16.1626; плусквамперф.: Зед
бЬше йстёкла 9.666; бъд.: Зед. щё да йстече
18 200, щё да йстече 37.274; уел.: Змн быха
йстёкле 35.261
изумЬя се. (1) Измисля-, изнамеря с ум,
с мисъл. й раз8’м£ль на свой оумь,
кбл’кото той имена йма ан’тихркть
тсл’кози й члкь йма добры д8мы да сё
млн б8’. й той тол’кози д^ми йз’ЛтЬ да
се сэречлть сэ ба щото е стбриль ибо й
землю, та йма ймена, х§з 18.1906.
аор : Зед. йз9мЬ 18.1906.
изуплаша се се. (1) Уплата се, изпитам
силен страх, й водата се плйскаше
високо. кбл’кото щЪше кораб’ть да сё
потопи й корабницнте йз^плапиха
се тврьдЪ. й со страх ь ладоше сйч’ки
на бчйте ей 15.152.
аор.: Змн. йзТщлашкха се 15.152.
изуча св- (3) Изуча, науча нещо добре, й
сё нюа на8’чиха се на хрпан’ека вЪра.
й ктпга йз'Йчиха, й писан!е добрф и
дхь стыи наставй гы 10.76; й скоро
йз^чи, й уал’тырь. й ейч’кы законь
монастйр’скы 14.126
аор.: Зед. йз’оучи 12.109, йз’?чи 14.126, Змн.
из^чиха 10.76.
изуча се се. (1) Изуча се, овладел нлкак-
ва способност, науча се на нещо. й
йз’^чиха се на хытрбсть да врачювать
10.76.
аор.: Змн. йз9чиха се 10.76.
изуя св. (1) Събуя, сваля обувки, изуя.
йз1?и сапбгы со твойте ниэзЪ защб
мЬстото дёто ты на нйго стойшь, сто
е 11.876.
пов.: 2ед. йз!?и 11.876.
изфръкна се. (1) Изхвръкна, напусна
нещо с. летене, излетя. й рёкоха
й три пьты дше познай си тЬлбто
своё, сэгдёто си йз’фрькнала йз’ нкго
32.2296.
форма от перф. тип: 2ед. си йз’фрькнала
32.2296.
изфръля св. (3) 1. Изхвърля, изгоня ня-
кого насилствено извън пределите на
нещо, изпъдя. бтй пйтате о бЬсобве
йлй не знаете кби с црь славЬ; тойзи
е дето ьа йз’фрьлй сэ нбето за вашего
зло й грьдбсть 35.2636. 2. Изхвърля,
отделя нещо вън от себе си (за зе-
мя). тогйва ще землйта да йз’фрьлй
сйч’кото срёбрб й злато й хХбаво
мнсэгоцЪнно камеше, й що лма др^го
в’ землйта сйч’кото щё да гб йз’фрьлй
по пьтищата 18 1936,194
аор.: Зед. йз’фрьлй 35.2636: бъд.: Зед. ще да
йз'фрьлч 18.1936, щё да йз’фрьлй 18.194.
изфрълеи прич. (1) Като прил. Изхвър-
лен, който е изгонен насилствено
отнякъде, изпъоен. оти й снагата м!У
сйч’ка бживнйч'Ь, й лежаше на гноище
пз’фрьлень 35.2566
мин. страд, ед.: м. йз'фрьлгнь 35.2566.
изхватам несв. (1) Изхващам, задър-
жам нас ила всички или мнозина един
г,о един, излавям. й и (!) пове.тЬ црь
да го носать чрЪ воиската на npt
й понёсоха го, й тогази ейла крт^
чтнбмй’ чюдъеа стбри побйха мнсэго
сэ поганите, й щб сэстаха, йз’хватаха
1И жйвы 4.22.
имперф.: Змн. из'хватаха 4.22.
изцЪдя св. (1) Изведя; изстискам плод,
за да извлеки сока му. й принесете
стыи хлЬбь й со лбзи три грозди, й
йз’ц’ЬдЬте го й причестЪте се зашо е
icfb това показаль 37.280.
пов.: Змн йз'иЪд£"е 37.28С
изъвътрЬ вж извътрЪ
изявлявам несв. (2) Изявявам, правя
нещо да стане явно, показвам наяве
й мсэусй nocrit й той д^маше със1 ба
дйцё със’ лице, дёто й напйсанныте
каменные плбчи npie сэ нкго. й тЬ
стрсшй като се раз’ерьди, защо 6txS
йз’м'Ьнйле законь. това йзьав.иаваше
със1 пррчьствого ей й прЬказь'ва. й
сйч’ко блго чйны, и даде законь на
помощь 15 1316; й дз’ма е,^что го
йзьйвл'Ьва $мь члчекй, сй_рф. чтбто
нЪчтб помысли ъ’мь члчьскыи, а
думата MS’ йз’йьй мысльть 38.2846.
сег.. Зед. йзьйвдЪва 38.2X46: имперф.: Зед.
йзьйвлйваше 15.1316.
изявя св. (9) Изявя, направя нещо да
стане явно, разкрия, покажа. Ти ice
хе сне ба жйваго, послушай мё твоею
раба, като ми ей йз’йвйлъ й найдохь
чтныи крть твой 4 26; й рёче ms’ стыи
вЛко. щб йскахь даде ми бь амй еднакь
йма грйжа за гвоздУето сто. какь й
нкю да бы видЬла. ами сё йдй пакь
иомлй 6$. давно го бь йз’йви 4.26;
чтбю нйчтб помысли мь члчьскыи, а
думата м# йз’йаи мыслить 38.2846.
сег.: Зед йз’йви 4.26, йз’йвй 38.2846; аор.
Зед. из'йзй 38.2846; форма от перф тип:
Зед. ей йз’йвйль 4.26; пов.: Зед. йз'йви
15.135; усл.: Зед. бы взыаьйль 17 168;
страд.: сег. Зед. се йз’йвй 15.136, се йзьиви
17.168, сё йзьйвй 39.3026.
изявя се св. (5) 1. Изявя се, разкрия същ-
ността си, покажа се. мнсэго_тЬтныи
цр< сэнУа трйте властелгг, непотГань й
8рошь й ёрпилУсэ. йз’гавйхэ се, как’ съ
былё злбмысльнипи на цртвбто ти
15.1456; стыи димйтрУе, сэкакь np’ie
власть, да с гйдарь сол!?н’скы. тогази
се йзьм.ей сэчйеЪсио какь ё хртУ'аннь
(!) 9.62, // Издам се, разкрия тайната
си. й сэн’Уа лукавы члци 6oaxS’ се. да сё
не йз’нвать пр Ь цра й npt ёвлавУа че
съ лъжове 15.1456. 2.Явя се, появя се
покажа се. й пакь да сё йз’мвй намь
да го вйдиме какь ё самолйчень 6>У й
оц* 38.286.
сег.: Зед. сё йз’йви 38.286, Змн. сё йз’ивать
15.1456, сё йз’иветь 33.2466; аор.: Зед. се
йзьйвй 9.62, Змн. йз’йвйха се 15.1456.
изям св. (19) Изям, изгълтам нещо
докрай. й сэкьсна гроздь й йзЬде
го 12.113; й напоконь, йзЪдб ёдйнь
хлФбьць 1'7.171—1716; й сега в’ тбйзп
днь додё рёдь и бащи ми й той мёне да
даде на лам'Уата да ма йзедё 39.3106.
сег.: Зед. йзедё 39.3105, Змн. йзвдеме
39.3176. Змн. йзЬдйь 6.456, 11 107, йзкдХГь
11.926, йз’ЬдЛъ 33.243; аор: led. йзЪдо
17.171-1716, йзЪдО 17.1716. Зед. йзЪде
12.113, Змн. из-Ьдоха 2.135, 5.33, 5.335, 5.38,
11.94, 39.3175, изЪдоха 5.34, 5.38; бъд. Змн.
щьть да йзЪдьть 18.178; прич.: мин страд
ед.: м. йзедЪчь 39.314.
икиакон МИ (1) Икиакон. въ онова
мФсто блйзи ймаше рЪка зовёше са
йкУаконь 39.313.
йкУаконь 39.313
икона ж. (13) Икона', изображение на
божество или светец, което служи
за предмет на религиозно поклонение
у християните. и тамо припаде на
икона пргЬи бци й сльзи Сэ очите
ей мнсэго йзлга 8 566; й бставиха го
npi йконата ctmS1 гесор'пю със‘ плачь
д^маха сты гесэпе. тебЪ прЪдавамё
сна нашего драго_любнаго 39.3136;
й припаднЬше пре йконата архггл^
михайл^1 й озравМше 11.99.
ед.-, икона 8.566,9.686,18.1826, икона 11.996,
йконк’ 17.1706, чл. йконата 9.68б, 11.98,
39.3136, 39.3176, йконъта 11.956, йконата
11.99, йконата 11.99, йконата 39.317.
икра (!) вж. игра
иь.ушение (!) вж. искушение
или част, и съюз (369) I. Част За
запитване при изразяване на несъг-
ласие, съмнение; или, нима амй да
се млимь за грЪх' свой, йлй evni'e за
клётва се напйса. пФ 5.406; й проводи
писаше 1соаннь до ёпифаше, рё. йлй й
ты дойде на йспъждането моё 12.116;
й рё ms’ царь, йлй ты нгего нФра’вашь. й
затова ли на не пршмашь като ё пътно
й достойно 9.636. II. Съюз. 1. Свързва
еднородни части на изречението или
прости изречения в сложно съчинено
разделително изречение при избро-
яване на различии възможности;
или. ако ли б^демь ные помыелиле
нМкогы зло да сторимь й неправедно
йлй лЪ'каво нМчто н4 твое цргво. а ты
тогази да не оставишь никого, амй
погЬ'бй й на й сйч'ки рсэ нашь на люта
съмрьть 15.1476; й рёче ms’ блженныи
сТмесонь нс питай мё влко Со кыдЪ с'мь
тУ’ка дошьль, йлй сэ кой с'мь рсодь.
амй спей й йск8’пй ми д8’шьть що ё
загыньла 2.10: й каже ms’, кой те на на
повдЙ! нь. йлй кой ти даде тъзи тотага
на да гонишь 37.2746; й йсхбдЪха
навън'ка ейч'ките. ато сэставМха s’
монастйрь ёдногб йлй двама 17.165.
2. Свързва еднородни части на
изречението или прости изречения в
сложно съчинено разделително изре-
чение при изразяване на взаимно из-
ключване; или. амй да елй’шамё й да
вЪр8’вамё въ га iv ха. а не да сё кльнё
макарь поИстинt. йлй на л'жа 5.406; й
пакь й др^го рё, хс. ако нМкой дбйде
та вы рё, ето тУ’ка е хс, йлй еде (!) на
коё мФсто, недЬите B'bpS’Ba 18.1916; й
кои нЬкои дбйде та сё поклонй прМ
прМстоль бжш, а того, ббаж& работата
шёгова щото ё работиль зло йлй добри
32 231. 3. Присъединява изречение,
с което се назовава по друг начин
казаното в предходния текст; или.
мли ти се остави ме. щб да рекь, йлй
что да йзд^мамь. какь да сё простд со
грЪ, какь да сё йспопМда катб ми не
давашь дапрода’мамь 31.2186. дали...
или. В пряк въпрос за запитване при
колебание между две възможности.
а збеима мысли й д8ма си. далй гь не
щ’сти а да дбде защб с'мь недостбинь,
йлй дойдё а мёне не найдё, амй сё пакь
врьна 17.174; й дъ’маи въ сёбЬ ей далй
ща S’cbMHa дой’трМ, йлй не ща 31.2226;
или ... или. а) Свързва части на
изречението или прости изречения
в сложно съчинено разделително за
изразяване на взаимно изключване;
или ... или. й това раз8’мФите чё ако
ймашь карйзь на нЬкого хрттанина йлй
мал'ка йлй голМма. кол’ко добрины
ако стр^вашь, сйч'ки са заг^бени 1.6;
й рёкоха йлй дай намь fia влъхвы.
йлй домът' ти йз'горМвамс 6.43; й ные
сйч'ки брат!а не можемь да го трьпй.
амй йлй нгего ймаи на монастйрь.
йлй ные сйч'ки бФгамё 2.11. б)
Свързва части на изречението или
прости изречения в сложно съчинено
разделително при изброяване на раз-
личии възможности; или ... или.Сзз&>
тогйва том^ва дето завйди съсФдин^
cbocmS1. йлй женьта, йлй ймашето,
йлй къщата. йлй рбб'Гето, йлй лбз!ёто,
йлй нйв!ёто, йлй бвбпцёто 18.1986; й
трьпЪше да ймашь кога ты дбйде нЬкое
зло, йлй скрьбь, йлй бЬда 15.156; или
пак. Свързва съчинени разделителни
изречения при изброяване на различии
възможности; или пък. члкь йма
ёднб действо, да глёда със' бчйте
ей. мбжеш ли да ms’ рёшь. слЬпь ё,
оти не глёда със* рУиЪте си. чтбто
не прилйчЬ. или пакь йма кстьвно
дЬйство да ходи със* нсэзЪте ей.
может* лй да ms’ рёшь хромь ё оти
не ходи със' рУцЪте ей 38.282; ли ...
или. Свързва съчинени разделителни
изречения за изразяване на взаимно
чзключване. ли ... или. кой ти донёсе
това. мУжь ли йлй жена, стар’ ли, йлй
младь 15.1546; амй вйжь, живот1 лй
ищешь да си жйвь, йлй съмрьть 4.236,
макар ... или (... или). Свързва
еднородни части на изречението
при изброяване на възможности,
конто се изключват или заменят й
рё ms’ теэавъ мнеэго ё нареэ ups’, й коа
ти к нивблк да гы чьтёшь, ейч’ки
съ твой рабы макарь мнеэго, йлй
мал*ко 11.89; й ако те насылы нЪкои
да тешь мнеэго не послУшаи его
макарь свой, йлй сщённикь. йлй влка,
йлй й дхбвныи твой сэць 11.1086;
ами без [с]говорь дховнТи дето е не
исповйдань. сэ дхбвнаго бца тоизи
члкь не ё подообно нй праведно, да
се прйчестй макарь мУжь йлй жена,
старь или младь 33.247.
йлй 1.3, 1.36, 1.5% 1.56’, 1.6% 1.662, 1.72,
1.76% 2.10% 2.112, 3.166, 3.1762, 3.21, 4.2352,
4.24, 4.25, 5.27, 5.2763, 5.326, 5.396, 5.402,
5.4064, 6.41 б2, 6.432, 7.50, 7.532, 8.55, 8.556’,
9.61, 9.636, 9.656, 9.756б, 11.814, 11.82,
11.826%11 .83’, 11.876, 11.89,11.896’, 11 906,
11.94, 11.96, 11.986, 11.104, 11.106, 11.1084,
11.10862, 12.109, 12.116, 12.1173, 12.1186%
13.12 1 6, 13.122, 15.131, 15.13365, 15.1376,
15.146% 15.1476, 15.1506’, 15.1526, 15.154,
15.1546, 15.1556, 15.156% 15.1566, 16.1582,
16.1586", 16.1595,16.1596, 17.1636,17.1646,
17.165, 17.1656, 17.1666, 17.168, 17.1696,
17.171, 17.172, 17.174, 17.176, 18.1776,
18.1786, 18.1786% 18.1846, 18.J863, 18 1916,
18.1936% 18.194% 18.19666, 18 1976, 18.198%
18.1986%18.2006,18.2026%18.2034,18.20362,
18.20462,18.2052,19 20762,19.208% 31.2166%
31.217% 31.2186, 31.220. 31.2206, 31.2216,
31.2226, 32.2246, 32.225% 32.226, 32.2266,
32.2306, 32.231, 32.232% 32.2326, 32.233’,
33.2336s, 33.234% 33.2346, 33.2376, 33.238%
33.2406, 33.241, 33.24262, 33.243, 33.2446*,
33.245, 34.2486% 34.2496, 34.2506, 34.252,
34.253, 34.2536. 34.2546, 34.2555, 35.256%
35.2566, 35.257’, 35.25 764, 35.2623, 35.2656,
35.2662. 37.2746, 37.278, 37.279, 38.2816%
38 282% 38 283s, 38.285. 38.287, 38.289,
38.28962, 38.291% 38.2936, 39 295, 39.2966,
39.298, 39.299, 39.3026, 39.306, 39.309,
39.314, 39.3156, 39.317, 39.318% 39.3186,
39.319’. йлй 1.36, 2.11, йлй 1.36, 1 56, 5.396,
11.106, 18.186, 21.2102, 32.225% 32.226,
33.2336, 34.251, 34.25462, 34.255, 35.2636,
35.266, 38.282, 39.299, йлй 9.616, 11.1086,
15 1546, 33.247% йлй 11.826. 15.1336,
16 1586, 18.198, 18.2046, 18.205’, 31 22.06,
32 2246, 35.262, 38 293, 393146. 39.319бх
или 18.198, йлй 34.251, йлй (!) 39.314% и
39.318, 39.3186%
ил и а ЛИ (20) Илия й пойдё прркь йша,
й сказа дймыте аггловы на члците
царевы 11.906; й оуплаши се йлта й
побЬгна, въ пУ'стинм 21.2106
йл!а 8.556, ил!а 11.90, йл!а 11.90, 18 1796%
18.1856, 21.2106% йлй 11.90’, 11.906,
18.1796,18.1866,32.227, йлпо 11.90,11.9062,
ЙЛ1К1 38.2902.
имам несв. (732) 1. Имам, собственик
съм на нещо, притежавам. нЬкоа
жена ймаше дёсеть драх'мы 11.82; й
вълёзе въ градь й продаде сйч'ко что
ймаше 40.321, й бЬше мнеэго беэгать.
ймаше рббте. т. дома ей й сйч*кы
сэблЬчены във* копрйненп примени,
й злати поисЬ 40.320. // Намира ми
се. рё ймь тс. ймате лй нЪчтб за йдене
т^ка 38.2886. 2. Имам някого, съм с
някого в някакви отношения (роднин-
ски, социални и др.), й въ онова врЬме
б’Ьше нЬкои, ёвреинь ймето mV 1сэна. й
ймаше сна гедесэнь ймето mV 11.876;
амй б’Ьше б’Ьше (!) без*чсднь не ймаше
чедо 3.17; йма й др!?гыго брата
пбмладь сэ мёне 5.366; бстави ме да
оумрУ пбекоро, защб йма злы
займе_дав*ци 11.105. 3. Имам, разпо-
лагам с нещо или някого, който са ми
необходима, защб ако болЬрина
гостишь, й той ще ти врьна това сэ ба
помощь не ймашь 1 46; ако лй щё да
ме тури оу дьно морёто, ймамь на
помощь кэнУ пррка. ако лй мё тоури
въ роль йма даншла пррка. ако лй мё
със* камен/е побТе йма стёфа на
прьво_мника 12.1176. 4. Имам, отли-
чавам се с някаква качество, и каза
z , , т*
ймь шо има голЪма сила тоизи крть
4.22; а пльть йма свойство йнак'во
34.251; й чюв'ството йма пльть сэ
землйта. дето се вйды й похваща зе
38.283; й никои члкь не йма добрь
раз^мь на шйн'ство 11.108; ала е по
зло й полютб лукава жена щото йма
зль езыкь 21.210. // Притежавам
нещо като природна даденост. йма
члкь р2цЬ й нсэзк й ейч'ка пльть
38.2816; жльти космы ймаше като
твойте 5.366. 5. Имам да върша нещо,
предстои ми да направя нещо; зает
съм с нещо. ймамь да вы въспом£н?
н£коа речь блвёши хрпане 35.266; [й
прьвень] имаме да пйтамё 33.2376, й
рё mS’ старець... ймамь работа до
трьгыь 15.1536. 6. Имам, получавам
нещо, сдобивам се. макарь й да не си
ирЪгрЪшиль д^'ш'манинй’ твоему ты.
нъ пакь ты сторы нгемУ меташе. й йма
прощёше 1.6; кой се_намь помбли да
йма честь на цртво ноное 5.396; така е
й в на что сё зовемь хрпане а не
чйниме законь хрпан'скыи. ймаме лй
н£чю пбл'за. на дшьта ей 15.156 //
Онаследявам, получавамвнаследство.
ные со мнсэго_л£тныи ups’, такъв'зи
законь ймаме сэ наши бащй 15.1476.
7. Имам определен размер, определена
големина; състоя се (за количество
мерни единицы), а пъприще йма, р,
сёжаны 34.253. 8. Съм на определена
възраст, имам определен брой годины
жизнен път. не мл е въз'можно бче
сты да ей оставил женъта, да б^де
йнокыни защо ё еднакь млада, дето
не йма кв, гбдинь 11.1046. 9. С вин.
форма на лич. и възвр. местоим.
Имам, смятом себе си или някого за
някакъв. й щЪха да Яловеть със' хьпреэ
Филиппа да го йбпоть. защо го
прелъстника ймах^ 36 2716; ные тёбе
вЪровамё, й тёбе забаймах'мё 18.205;
й чюждйн'ца й иришьл'ца. да гб люби
й да гб ймаме катб брата 18 207; й
с£кыи ймаше себЬ си мрьт'вь със'
тЬлбто. йдёше ймь б£ше да думать
бжТи р£чи. й мал'ко оук!?сюваха хлФбь
със' водица 17.1645. 10. Безл. Мине,
изтече (за време). ты сэкак' го ей
видЬль, има, лг, годйнь. а азь сэкак1 го
с'мь кртйль досёга йма три гбдинь
35.2646; й тиа ms’ каже. мни ми се
сэкакь йзлЬзб сэ стыи градь досёга
йма кз, гбдинь 17.1716; а дрй"й рё
йма й бще, 7, днй да стой та че щё
тогйва да сё жьне 18.1836. 11. Безл.
само Зл. Има, намира се, съществува.
й тамо на лившека страна что ё на
пладнЬ. йма гра' дёто се зовё велика
фрипа 15.1426; ймаше блйз^ при
тойзи градь ёднб ёзеро голёмо
39.30°б; й тогйва щьть да поплачать
сйч'кыте езыци, щото йма на землйта
18.1956; йма й ёднакь мнеэго щ?мы за
тьзи рЬчь 38.2846; въ митилйн'скй
остро. сй_рЬ дето б'б' гйче вода из'окбл^
та йма хра велйкодйни# (!) гесэгйо
39.316: кидЬ сэхбждашь дше бкаан[н]
а... ами й почакап да вйдимь далй не
ще йма наша работа в’ тебЬ 32.230.
12. В съчетание с друг глагол служи
за образуване на бъдеще време. защб
веки на земли пльтьскыи не йма да го
вида 35.2616, ами чювайте да сё не
Кббите... й ймате сь йзбави сэ тьзи
съмрьть 15.136. 13. В съчетание с
някои съществителни озиачава дей-
ствието, което е изразено със същес-
твителното. имам болеет. Боче-
дувам. амй сега люта болесть йма chS’
мой 35.261; имам власт (воля).
Властеам. защб тогази власть ймаше
арх!ерёи еврёискы на аЧЙна 36.268;
ето сега че гб вйдимь дё йма воли й
на нбёто й на землйта той е сега
найстрашны каща 18.2006; имам
вражда (душманлък, караз). Мразя.
ако ймаме нЬчтб враждь па нЬхого
хрпанпна брата нашего, й йдемь въ
цркви на мбл'ба не прТема гь бь млбата
наша 13.125; защо й това е как'вото й
даоубТешь члка. сй_рЬ, дето да ймашь
дйп'ман'лъкь на нЬкого 1.56; й това
разЙчЪите чю ако ймашь кар азь на
нЬкого... кол'ко добрины ако
стрКвашь, ейч'ки са загёбени 1.6;
имам въздръжание. Въздържам се.
й да имаме възрьжанТе цэ много аспе,
й пйпе, й сэ ейч'ко зло 13.1256; имам
вЪра. Вярвам. a ria ms’ се почуди, та м<
каже. ймай ми вЬра члче 17.1726;
имам гнЪв. Гневя се. амй па ймаше
гнЬвь на апла, защо се не сэдЬлише сэ
нйто жената ms' 37.275; имам грЬх.
Греша, й еднй йма мал'ко rpt та сё
йзмблигь 18.199; имам желание
(жалосг). Желая, й пакь рёче стар'Щ’.
дхбвниче, еднакь дрЪТо ймамь желан ie
да ми сьврьшишь 17 1746; амй затова
ймамь жалость да се причесть 17.173;
имам завист. Завиждам. й ймаха
зависть на ха защо въскрЬшава мрьтви
34.2406; имам любов. Обичам. й нё
тьк'мо със' прТателю, ами й със' твбйте
зломыслышци да ймашь любовь
15.156; имам милост. Жаля, й
намЬсто радость чёдо моё. йма го.тЬма
скрьбь. й толЬма млгь 35.261; имам
мисъл- Мисля. й да сс ббез'грйжи
д!аволь да не йма мысль за двца мрТа
да ю сьблазны 13.124; имам мька.
Мъча се. кби знае что е волн бжГа, й
ню чйни, много ще м*?ка да йма на
дшьта ей 15.1556; имам надежда.
Надявам се. стани й не бои се. й ймаи
пакь надежда да се спасйшь 6.476;
имам невЬрство. Не вярвам. ейч'кы
ёдйнь flpS’rbiMS’ ймать невЬрство
31.2176; имам праздник. Празнувам.
такиеприлйченьй днёшныж днь като
ms’ ймаме празникь й съббрь 39.2956;
имам радост. Радвам се. защо ми
бЪше рёкль, бти щъ да ймамь радость
до вЬка 35.261; имам скръб. Скърбя.
й жената ms’ анна, два скрьба ймаше
13.1216; имам спасение. Спасявам
се. кой се ьтЛрьжй’ва сё ейч'ко, тбизи
йма спсеше й вълЬзя’ва въ цртво нбное
2.96; имам срам. С рему вам се. това
чю й видЬ й срамь йма, сэ дхбвны да
ти йскажЯ тамо что видЬ злы мйсы
11.104; имам страх. Страхувам се. сэ
ба така е Узаконюно да ймаме стра й
поелйпате на цара 33.240, имам
тръпйние. Търпя. знаише гь 1сэва чё
ще да йма трьпЬше й не щё да похули
ба 5.276; имам упование. Уповавам
се. ами чювайте да сё не Сбоите, тьк'мо
ймайте оуповаше на ба й ймате съ
йзбави сэ тьзи съмръть 15.136; имам
яд. Ядосвам се. й заради нкго даде
намь бь йдь да се м/^вамё на нкго. а
нЬ на члка да ймаме йдь 33.233.14. В
съчетание с някой съществителни
означава притежание на качество-
то, изразено със съществителното.
имам безсъмрътие. Безсмъртен съм.
дёто с въ гройци ёдйнь бь... что йма
без'сьмрьпе, й не #мйра 15.131; имам
кръшение. Кръстен съм. знай
дбхбвниче азе сьмь жена грЬшна амй
крщеше ймамь на сёбЬ си 17.1676.
имам на еръдцето си някого. Обсе-
бен съм от някого, подчинявам дейс-
твиями си иа чужда воля, й нЬкош
еллйны сэ солЬ’нь, дТавола ймаха на
ерцёто ей. й пойдбха naps’ насрёша да
павадеть стго димйтрш какь с
хртэанинь 9.63; имам на умът си.
Имам наум, каня се, възнамерявам да
направя нещо. недЬите йма на ь’мьт'
ей да речёте бти соломсэнь прркь
безумно д£ма амй йко не фашате вЬра,
а вые самы себЬ си смислЬте 21.210;
имам някого на голЪма почест.
Почитам. уважавам много някого. й
б’Ьше выебкь, й голЬмь, й юнакь
ейлюнь. й на бор'ба бЬше хытрёць. й
затова го ймаше парь на голЬма
почесть на цртвото 9.65; имам памет
някому. Тача, почитам нечия памет.
амй ако е йстйнныи бь твои, й акб е
рёкль да ти сё погрёбё твоего (!) тЬло.
i нашъ градь, да ти имаме наметь за
наше спсёше 37.277. имам под мене.
Имам подчинени, властвам. амй азь
ёул'скыи столь така прЬдрьжн, й
мнеэго ёпкпы ймамь пб мёне. й
събыра ейч'кыте да сэстьпать сэ тебе
12.114; имам умьт си на някого.
Имам на ума си, мисчя за някого. оти
защб се й ные не кд аниме токо да ё
дрьво амй образ!/ що ё на кртьть быль
нкто почйтамс, й да имаме ймьт' си на
хараспётаго 16.1626.
сег.: led. йма 1.36, имам' 2,9, 7.54, ймамь
3.196, 5.386, 6.44, 7.54, 7 546, 9.656, 10 76,
12.114, 12.1176, 13.1246, 15.154, 17.1676,
17.168, 17.169, 17.1726, 17.173, 17.1746,
31.2186, 35.2606, 38.2886, 39.2986, има
3.196, йма 4.26, 5.296, 7 496, 7.526, 7.54,
1194, 11.104, 11.105, 12.116, 12.U762,
17.169, 17.171, 18.192, 31.219, 35.2612,
35.2616, 39.314, 40.320 ймамь 5 33, 5.346,
9.69, ймамь 5 376, 7.526, 9.69, 15.1536,
17.170, 17.176, 34.255, 35 261, 35.2656, има
8.566,12.1176, 39.2986, 39.299, 39.3066, йма
9.656, ймамь 33.247, ймамь 35.266, 39.3066,
2ед. ймашь 1.3 , 7.53 63, ймашь 1.46, 1.56, 1.6,
1.76, 5 306, 5.406, 6.47, 9.636, 9.69, И 856,
13.125, 17.169, 17.1716, 18J98, 21.210,
34.255, ймашь 1.56, 3.18, йма 1.6, ймашь
1.8,6.43,6.47,9 69,13.125,17.1716,34.2506,
34.255, ймаш' 6 45, ймашь 7 54, 39.299,
40.322, 40.3226. ймашь 11.866, Зед. йма 1.3,
2.9б2, 2.116, 2.156, 3.21, 4.22, 5.27, 5.356,
5 40, 6.456, 8.55, 9.692, 9.706, 9.716, 11.812,
11.816, 11.826, 11.84=, 11.846, И 906, 11.92,
11.1056, 11.108=, 11.1046, 12.117, 12.1186,
12.1192, 13.12 1 6, 13.124, 15.1312, 15.141,
15.156. 16.157, 17 1 762, 18.183 6, 18.184,
18.1906’, 18.2006, 21.210, 21.2106, 31.2)66,
33.23 264, 33.233, 33.2336’, 33.2342. 33.2366,
33.239’, 33.24064. 33.2446. 33.2456, 34.2506,
34.251=, 34.25 32, 34.254. 34.255 , 35.2636,
35.264 . 38.28 1 6’, 38.2825, 38.28 26, 38.2834,
38.284’, 38.2846, 38.2876, 38.2886, 38.289,
39.317, йма 2.96, 11.83, 11.1016, 18.Ю06,
18.2016, 18.2046, 31.217, 33.239, 38.2926,
393106. 40.3215, йма 5.35, 5 396, 9.716,
15.156, йма 16.158, йма 18.191, 21.210,
33.2346. 33.2402, ймамн (!) 31.217, [й]ма
38.282, Змн. ймаме 1.8, 4.266, 5.276, 5.31,
9.68, ймаме 4 246, 9.756, 10 786, 11.106,
12.1146. 13.125’, 13.1256=, 15.1466, 15.1476,
15 1536, 15.156’, 16.159, 16 1616, 16.1626,
17.176, 18.184, 18.207, 31 2176, 33.240,
34.2486, 34.249, 35.257, 35.266, 38.2946,
ймаме 9.63,16.1626, 16.163,33.2326,33.233,
33.238, 37.277, 38.2936, 39.3186, 39.319,
ймаме 12.119,15.1556,ймаме 15.1536,ймаме
33.2376, имаме 33.2376. 33.247, 39 319,
ймаме 38.2826, 39.2956, ймаё 39.2956,
имаме 39.3186, йма|ме] 39.319, 2мн. ймате
1.56, 11 84, 11.107, 15 136, 15.146, 15.150,
18.1776, 18.190, 34.2506. 34.2514, 38.2886,
ймате 1 56, ймате 11.91, 16.1606. 34.2506,
38.2876, ймате 14.1276, 39.298, ймате
17 173, ймате 39.297, Змн. Йма 5.356, 9.72,
11.826, 11.84, 12.1176, 33 232, 33.2386’,
ймать 9.606, 18.1996, ймать 11.826, 11.832,
11.836,11.966,11.103,11.108,18.178,18.180,
18.186, 18.1866, 18.2066 31.2176, 33.2386,
33.243, ймать 11.826, 13.122, 18.177, 18.179,
18.187, 18.199. 33.2406. 34.2486, 34.2556,
39.2986. 39.315, [й]мать 11.83, ймать 11.83,
16.1596, 32.229. йма 14.1286, 18.199, Йма-Г
16.1606. ймають 15.1562, 33.2356, ймать
18.1786, ймають 33.232, йма 33.2386, ймать
34.248, иыперф.: Зед. ймахь 5.33, 35.2606,
йма 5.33, 5.366, 6.45. 8.566. 11.1046,
17.1686. 31.2176, 35.261, има 5.366, 31.218,
Зед. ймаше 3.17, 5 28,11.876, 15 135,39.296,
39.298, 40 320, ймаше 3.18, 5.27, 5.276, 5.28,
5.286-', 5.32, 5.33, 5.346, 5.366, 6.436, 9 626,
9.646, 11.8462, 11.886, 11.90, 11.926, 11.936,
11.97, 11.98,11.986,12.118, 13.1216, 14.1282,
15.134, -15.1346, 15.1356, 15.1496, 15.1502,
15.1506, 15.153, 15.1536, 17.1646. 17.1656=,
17.1746, 18 1816, 18.182’, 18.1826=, 33.233,
33.2346, 33.246, 34 250, 34.2506’, 35.2566,
35.2572, 35.2606, ймаше 5.276, 5.33, 5.35,
5.38, 5.386, 6.436, 9.62, 9.646, 9.65, 10.765,
11.82, 11.926, 11.946, 11.956, 12.116, 14.127,
16.162, 18.182, 18.1826, 18.1866. 33.238,
34.253, 35.2566, 35.2626, 36.268. 38.2816=.
38.2846, 39.307, 39.313, 39.3166, 40.321,
[ймаше] 5.28, ймаше 5.28, 17.164, 18.1866,
33.2396, 35.2566, 36.272, 37.275, 38.2836,
39.2976, 39.3036, 39.308. 40.320, ймаше
5.33, 6.41, 8.556, 9.686, 11.996. 17.164,
17.1656, ймше 7.496, ймаше 8.56, ймаше
9 62, 9.646, 9.686, ймашь (!) 11.936, ймашь
(!) 37.2796, Змн. имахмё 5.346, ймах'ме
15.148, ймах'мё 15.1536, 18.205, Змн. ймахг
2.106,5.386, 9.756, 11.1026, 15 1326. 15.144,
15.145, 15.1526, 17.1736, 33.237, ймаха 3.18,
9.726, ймаха 5 276, 5.35, 6 436, 9.646, 11.96,
17.1646, 18.1832, 18.1866=, 18.195, 34.2496,
34.2516, ймаха 5.286, 5 386, 9.63, 32.229,
39.296, 39.3126, 39.3145, ймах^ 5.316,
ймаха 5.316, 39.313, ймаха 6.426, 18.1786.
32.2256, 39 2966, ймаха 8.58б=, 17.165,
ймах^ 11.1026, ймШ 15.1316, 17.1646,
36.2715, ймах^ 15.1496, 36.2736, 37.2796.
38.291, ймахК 17.1656, 38.291, ймаха 18.199,
имаха 32.2316; аир.: Зед. йма 11.846, 11.90,
11.93, 11.936; плусквамперф.: led. 6t ймаль
15.146; фирмы от перф. тип. led. ймал' са
31.218,2ед. си ймалъ 3.20, ей ймала 11.1046,
ей кмаль 31.2196, ймал' си 34.252, ймал' си
34.252, 34.2526, си ймалъ 35.257, ймёль' ей
35.2616. ей ймалъ 35.262, Зед. ймалъ 4.23, ё
ймалъ 18,197, е быль ймалъ 38.2816, с ймалъ
39.304, Змн. сте ймале 18.2026, сте ймале
18.2026, Змн. 6ЬхК были ймале (!) 37.2746;
бъд led. щъ да ймамь 35.261, щъ да йма
39.296, Зед. щёшь да ймашь 7.526, Зед. ще
да йма 5.276, 15.1556, ше йма 15.135, щё
да йма 35.261, Змн. щьть да ймать 18.1796,
щьть да ймать 18.1796, 18.180, 18.186-1866,
щыъ да ймать 18.201, със съкр. инф. led.
щьйма 6.48, Зед. йма шегиь 1.76, Змн. щете
йма .8.2046; бъд. в мин. • Змн. щёха да йма
5 316; пов.: Зед. ймаи 2.11, 39.3066, ймаи
6.476, имай 17.1726, Змн. ймайте 15.136,
.трицат. със съкр. инф. Змн. (недЪите)
йма 21.210, описат Зед да ймашь 6.446. да
Ймашь 14.1306, 15.1546. 15.156, да ймашь
15.156, 1мн. да Ймаме 1.4, 1.8, 3.18, 3.21,
О^б2, 11.106. 11.1066, 15.1522, 16.15963,
16.1626, 18.207, да ймаме 1.8, Змн. да ймате
3.18, да Ймате 14.128; усл.: led. 6ь1 имёль
11.866, бы ймаль 33.2426, быхь ймала
35.261, бы ймала 35 261, Зед. бы ймаль
38.2826; безл.: сег. Зед йма 1.6, 3 18, 5.346,
5 396. 9.756,11.ЮЗ2,11.106, 11.108, 12.1186,
13.121, 15.1326, 15.1396, 16.1596, 17.164,
17.1716, 17.172, 18.178, 18.18O2, 18.1806,
18.181, 18.183, 18.1836, 18.185, 18.1876,
18.188, 18.18 863, 18.19062, 18.193, 18.1956,
18.2056, 31.216, 31.2 1 7, 32.2306, 32.23 262,
33.2346, 33.238, 33.2406, 33.246, 34.2543,
35.2646, 38.2896, 39.3016, 39.312, йма 4.24,
15.14 262, 18.189, 18.204, 39.316, 39.299,
има 5.366, 11.97, 18.1836. 38.2846, 39.2966,
39.297, йма 8.59, йма 9.686, 9 696, 11.1006,
18.1936, Йма 18 1986, 33.2406, 39.302, има
35,2646, йма 40.32262; имперф. Зед. ймаше
2.116, 2.126, 5.33, 6.416, 9.65, 9.716, 11.976,
14.127, 15.152, 16.1576, 17.166, 17.1666,
18.1906, 18.202, 32.2316, ймаше 5.286,
9.656, 39.2966, 39.2996, 39.309, 39.3096,
39.313, 39.317, 40.3236, Ймаше 6.436, 8.57,
11.93,11.976,35.2586,39.2966, ймаше 11.86,
14.1276, 18.W46, ймашь (!) 11.936, бъд. Зед.
ще да йма 18.1786, щё да йма 18.1896, щё
да има 18.19362, ще да има 18.194, ще йма
32.230.
имание ср. (64) 1. Имане, имущество в
земя, пари, злато, скъпоценности и
др.; имот. й что камисли. йзвади со
ймашето ей. триста жльтйцы. й веза
гы S’ крьпК 15.134; й тогази апль дома,
катб ^зё онова злато, пойдё по ейч’ки
градове й по села, й раз’даде онова
ймаше на сыроты й на сыромаси
7.52; й ЙзлЬзе въ[..] й йтезь дбл*/ въ
рйзницК дето б bine ms’ ймашето й 8’зе
сЗ своето ймаше шб щЬ 40.32G6; й
раепродаде ей ейч’кото своё ймаше
и дойдё въ (ерлимь, й донёсе злато
мнеэго 14.1276; ако нЬкои подала
зла рЬчь на тЬхь. дбмь нкговь да сё
развалй й раз’граби ейч’кото нкгово
ймаше 12.1176. 2. Имане; съкровище,
състоящо се от злато, пари или
скъпоценности, заровено в земята.
на врьхь стлъп^ сЬн’ката где о пир а
кога йстечё елнпе тамо ё К земшата
съкрыто было ймашето 11.1006.
ед., ймаше 3.18, 7.52, 9.67, 11.1006, 12.1096,
ймйшё 5.282, 12 1 096, 12.118, 18.2046,
33.242. 35.2623, ймаше 7.53.11.101,11 1016,
ймаше 7.536,8.556,9.656.9.71,11.86,11.976,
11986, 11.101, 11.102, 12.1176, 14.129,
15.145. 15.149, 18.1876, 18.202, 19.2076,
31.2156, 39.298, 39 3056, 40.3206, ймаше
9.656, ймаше 14.1276, 15.1346, 15.1456,
35.257, ймаше 15.1326, 35.2573, 39.2976,
чл. ймашето 3.17, 11.1006, 11.101, 14.128,
15.1336, 15.134, 15.1456, 18.198, 18.1986,
36.272, 39.2976, 39.3186, 40.3206, ймашето
11.1006, 11.101, ймашето 12.1176, 15.1456,
ймашето 32.2266.
име ср. (255) 1. Име; название на
чоьек или единичен обект, с което
се отличава от подобните му. й на
жената мй бЬше йме аглайса 40.320;
да не б£де тебЬ йме рв’Нйнь. амй да
тй б£де йме манен, й ты фЛт’вано
царице, сосега да тй б£де Йме ссофТа. й
да 6Кд1?ть ймената ваши напи саяны на
носе 37.281; й стань й той калберь на
тбизи монастйрь дохйрь. й прЬстбрй
си ймето нееэфить 11.1006; а тй ms’
нарёчй ймето ic 33.2366; й съзйда
тамо др^га црква мал’ка. пакь на йме
стмУ никеле 11.100; оузё бногози
сэвна, й закла го намЪсто сна своею.
1саака, и нарё авраамь йме на бнъзи
планинъ 11.856; сэлеле, сэлеле, й каквб
ще да бьде энова мЬсто мьчное дёто
ще да бьде мнеэго плачь й злы зьбы
сэ чрьвТёто бгнЬнны, дёто м# е ймето
тар'тарь 18.206; азь даншль, прркь
видЬхь каже на сънь дё йзлЬзоха,
д вЬтрове ноны, та ймь бЬше ймето
сЬвёрь. югь. ёьрбнь й зефирь 18.1816.
2. Име\ установено мнение за своите
или чужды качества и прояви, й
който ймать своего име добро, а
работ ата ймь зла й лъглйва, та са т!ё
катб фарисёете й садЛскёете бти се
т!ё хвалиха й йщЬха да гы хвалать
й добро йме да гы зовьть 18.179; сэ
горе вамь, дето вы е по голЬмо ймето
сэ работа.та вы чтбто чините 15.156.
въ (на) име. В ймето на. а в‘торото
е зар’чаше. дето да сё нс кльнешь
въ йме бж!е за пепрйличны работы
1.3; заклйнам1 те въ йме бжш. да нё
йвйшь нй да кажешь пЬком8' точа
что тй азь стори 15.1356; й сЬкого
члка йчаше, не лъжёте нй кльнЬте
се на йме бж!е 2.126; име христово.
Христовата вяра, християнството.
й почюди се апль Обма й напокон’
гы на£чи, и настали гы, й ^тврьди
гы. й йзлЬзе сэтамо, й йде на пхть
свои да проповЬд^ва йме хво 7.546;
а ные мнеэго пъты без1 61 да, й без1
никои скрьбь. й нйкак’ва сила, та се
сэмётнКвамё сэ хво йме 5.40; й да каже
где ё прсповЬд^валь йме хво 36.267;
тако ми име христово. Кълна се
в ймето на Христос, й ре кой Hti-is'
слй1?ва й почйта й Ь’годй ms' тако ми йме
хво простёнь да б^де й дарь дббрь сэ
мой деэмь 40.322; сторя име. Нарека,
дам име някому, кръетя й родй йм‘
сс дЬте мъж’ко. й зарй любовь стм8' та
ms’ стбриха йме recbrie 39.313.
ед.: йме 1.3, 1.36, 2.126, 4.226, 5.28’, 5.302,
5.34, 5 396. 5.40’, 5.406, 6.416, 6.43, 6.436,
6.44. 6.46", 6 47, 7.50. 8 57, 9.616, 9 62б2,
9.64, 9.646, 9.65, 9.75б2, 10.76, 10.766, 10 77,
11.856, 11.89, 11.95, 11 966. 11.97, 11.98,
12.1146, 13.1226, 13.123, 13.12362, 13.124,
15.1356, 15.1386, 15.1396, 15.1506", 15.151,
16.1585, 16.1606, 16.16262, 17.167, 17.175,
18.179, 18.1796, 18.186. 18.1946, 18.2046,
31.220, 32.2246, 32.229, 33.240, 34.249,
34.2496, 34.251б2, 34.252, 36.267, 36.2676,
36.26863. 36.2712, 36.2726, 36.273, 36.2736,
37 274, 37.2762, 37.2766, 37.278, 37.2806,
37.281", 38.290, 38.2916", 39.2956, 39.300,
39.311, 39.31162, 39.3126 , 39.313, 40.320,
40.321, 40.322, йме 3.166, 39.2986, 39.3026,
39.309, йме 4.256. 5.30, 5.356, 7.54б2, 9.616,
9.686, 9.706. 0.736, 11.100. 11.1026, 18 202,
39.3046. 39.3106, йме 4.26, 5.356, 5 40,
9.75, 32.2256, 39.312, име 5.34, йме 9.686,
йме 11.946, йме 18.179, 18.2022, 18.2046,
37.2766. 38 2916, 39.3046, йменё 15.140, чл.
ймето 1.362, 7.49, 8.55, 8.576, 8.58,9.65,9.66,
9.66б2, 9.71, 10.76, 10 766, 11.8462, 11.862,
11.876, 11.882, 11.886, 11 89, 11.90, 11.9062,
11.946’, 11976, 11.986’, 12.1096, 12.112,
13.121, 14.126, 14.1296. 14.1306, 15.138,
15.1406, 15.1482, 17.1666, 18.1816, 18.188,
18.1946, 18.206, 32.224, 32.2256. 32.228,
33.2366, 34.2416, 34.250, 35.259, 39.300.
39.3006. ймето 1.4,5.28,9.74,11.876,11.100.
11.10062/17.164, 33.236, ймето 6.42, 15.153,
33.2416, ймето 9.616, 10.776, 11.90, 11.103,
31.2156, 37.2766, 39.3056, ймето 11.89,
15.156, 17.1756, 32.2246, 33.2366, 39.313,
40.320. ймето 36.2686, 39.309, 40.3206,
ймето 36.2716, 39 313, ймето 38.2916,
38.292, 39.3136, ймето 39.3016; мн.: имена
9.74, 18.19062, 32.227s, 33.2392, имена
33.239’, имена 33.239, 33.2396, чл. ймената
32-227, ймената 37.281.
именит прил. (1) Именит, който е из-
вестен. прославен. бе что ей сэць
нашь блвй тьзи отроковица й дай ей
йме да е прочютс 1 пменйто до вЬка
по сйч’кш реэ земльскыи 13.123.
ед.: ср. имечйто 13.123.
именувам несв. (1) Именувам. давам
име, наричам. тази юз’ба прркь
двдь ймЬн1/ва. хлЬбь ноны, й хлЬбь
аггл’скыи. защб насытюва. илк^ дшьта,
катб хлЬбь тЬлбто члк^ 34.248.
сег.: Зед. йнЬн^ва 34.248.
именувам се несв. (3) Именувам се,
имам име, наричам се, зова се. а гь
нашь ic хс, легбма като б’Ьше помазань
со дхь стыи зарадй това се ймен^ва хс,
си_р! помазань 38 291.
сег.: Зед. се йменхва 38.291, Змн. сё
ймсгт'вать 33.2392
инак нареч. (3) Инак, не така, другояче,
иначе, ами кшгыте цркбвны йнакь
зарьчать 11.108. // По друг начин, й
йнакь не мэжаше нйщо да мЫ стбри.
тьк’мо да стбри да го Ыб'ькть й гака й
бы до напоконь 9.63; й рё мЫ. члче,
что сё така наказывать, й тбл'кова
ймаше затрйвашь напЫсто. ты йнакь
не можешь йсц’Ьл’Ь. тьк’мо догде не
пойдешь на солЫнь. да припаднешь на
мбать гробь със’ чйста вЪра 9 71
йнакь 9.63, йнакь 9.71, 11.108
инакъв прил (12) Инакъв, който се
отличава от друг при • сравнение,
различен, защо члкь ё самовблтень,
CHjii ria трйте члци. сЬкыи по ёдйнь
йнак’вь волн йма. й кби как’ щё така
чйны 33.2386; ами сё наЫчёте w мойте
дЫмы, бтй с’мь сам’сй азь. й не дЫма
вамь йнакви д^мы. амй като нрьвЪнь
ва дхма, така вы й сета дхмамь
38.2886.
ед.: ж. йнак ва 33.2386, ср. кнак’во 9 616,
34.251, йнак‘во 34.253, 34,2546; мн.: йьак’вы
9.69, 9.746, 9.756. йнак’вы 9.72, йнакви
38.2886, йнаквы 30.2996, йнакви 39.317.
индийски прил. (3) Индийски, който се
отнася до Индия и апль Нома като
ЙгЬзе вь йнй’йскыи градь. казаха царЫ
йн’дшскомУ гЫн’дафбрЫ. какь € доьёль
аввань кЫпець хытра маистора 7.51 б.
ед : м. йн'Тёскыи 7.516, йндшского 7 49,
йн'дТиском^ 7.51.
индикт м. (1) Индикт, период от 15 го-
дина по църковчото летоброене.
мца септем’врга. а начелб ин’диктЫ
и наметь прпойбнаго сэца нашего
сумесэна стльпника 2.9.
ед.: ин’диктЫ 2.9,
индия МИ (7) Индия, й тогази се слЫчй
Со йн’д!а нЪкои члкь кЫпёпь дошьль
оу 1ёрлймь 7 49; й пойдё на пер’сйдь,
й мнеого сторй знамеше, й напоконь
пойдё на пар’вьо й мйдеэмь. й пакь на
йн’дта 7,546.
йн'дта 7.49, йн’д!а 7 496, йн’дта 7.546, йн’дЧю
7.492, 7.5 162.
инорог м. (1) Митическо животно,
кон с рог на челото азь видЬ аспиды
неЫкр этены, a Tie са Ыкротйха й
раслане й инодэбгове Ыкротйха се
й мёч’ки а зла жена никоги са не
^кротЬва 21.2106.
мн.: йно_р6гове 21.2106.
инок м (36) Инок; духовно лице, отда-
дено ча религиозна служба; монах,
калуг ер. а той сойдё въ монастйрь й
пострйже се й стань йнокь 12.1096; й
црь повел), й пЫстй послашё по ейч’ки
гр а деэве, й по ейч’ки страны да сё
съберкть ейч’кы ар’х!ерёе Со ейч’кы
мЬста й сшённици й иноды что съ
кшжны й искусны 15.1406.
ед.: йнокь 9.72, 11.986. йнокь 11.976, йнокь
11.100,йнокь 11.102б.йнокь 11.1026,12.1096,
инока 1.3, 5.27, 12.112, 16.157, 39.295, инока
9.606, 11 81, 14.1266, Анока 11.986*, инока
18.177, 33.232, 34.248, инока 38.2816; мн.:
йнсоцн 11.100, 11.102, 14.130, йнеаци 11.101,
11.ЮЗ2, иноии 11.101, 11.1016, йнсэци
11.1026, 15.141,15.149, йноци 11.103, 14.128,
йноцы 15.1406. чл. йноиите 11.100, йнсэиыте
12.1156.
инокентии ЛИ (9) Инокентий. й npie
тива послашё йноксн’тш папарйм’скы
12.114; й npie кшгыте йнокён’тш
патрТар. й прочёте гы 12.1136.
йнокён'тте (!) 12.112, 12.1136, йнокёк’тш
12.1136, 12.1142, йнокен’тте (!) 12.1166,
инокёнтте (!) 12.117, йнокёнпа 12.1136,
йнокён’ттю 12.114.
инокиня ж. (4) Инокиня; лице от жен-
ски пол, отдадено на религиозна служ-
ба; монахиня, калугерка. не мй е
въз’мбжно бче сты да ей бставлл
жень га, да бЫде йнокына, защо ё
еднакь млада 11.1 046.
ед.: йнокыни 11.1046, йнокынв 11.1046'
иночески прил. (3) Иночески, който
се отнася до инок, монашески, калу-
герски. й тогази се врьна въ анткэию
при майка ей. и mime да пршме
йночьское жиле, да стане калберь
12.109; й кога стбри, с, годины сты
сава Сэйдё въ монастйрь флавкан’скый
да сё^чй KHirt1. й npie йночьскыи чйнь
14.126.
ед:, м йночьскыи 14.126, йночьскыи 15 149,
ср. йночьское 12.109.
иоав ЛИ (4) Йоав, й зова царь писатели
своего ймето ms’ кэавь 11.89; й пойдё
1оавь, й лрЪчете сврёете что d’txS'
тьк’мо вь гёрлймь 11.89.
1сэавь 11.892, юавь 11.89, юава 11.89.
иоаки.м ЛИ(21) Йоаким. б’Ьше кэакумь
члкь правед’нь, й богать гврьде, й той
сэ колЬно шлкво 13.121; й бскрьби се
кэакумь за тьзи рЬчь тврьде 13 121;
ria д^ми като чю 1сэактмь, дожелЪ ms’
тврьдЪ. й не пойдё веки: дома си, амй
сэйдё въ поустыню 3.17
кэакумь 3.173, 13.1214, 13.12263, 13 1232,
13.1246, кэакумь 13.122, кэаку 13.1226,
13.123, 1сэакумь 13.123, iwaKVMa 3 166,
iwaKVMtf 11.996,зв. кэакумё 13 122,iwaKVMe
13.122.
иоанн ЛИ (232) Иоан, й пойдё 1сэаннь
s’ ёфёсь. й найдё оногозй епкпа 6.47;
й тсгази пойдё 1сэанн’ й найдё члка,
Bl, годйнь какь лежаше, й йсцЬлй го
6.426; й пакь знай да речешь irs’MeHS’
icaaHHS1 вь монастйрь дето живишь
нкто 17.1736. иоанн асЪн. Иван
Асен, и катб раз’бра блгичьстивыи
црь кэаннь ac t ль. чё нбееть мощите
сгЬи иет’кы. йзлЬзе йз’ 1радь пЬш’
8.60: иоанн богослов, Йоан Богослов.
сты 1сэаннь бгослбвь б tine снь
зеведёсэвь й саломшнь 6 41; иоанн
дамаскин. Йоан Дамаскин, катб й
стыи кэаннь дамаскунь рё 18.1866;
иоанн златоуст. Йоан Златоуст мца
того п иже вь сты сэца нашего кэанна
златооустаго naipiapxa црг:_града с
12.1086; иоанн кръетиз ел. Йоан Кръс-
тител. той каза й захарйо пррк8'. как’
ще да им1 се родй кэаннь кртль 11.996;
иоанн предтеча. Йоан Предтеча.
защб тогази бЬше захар(а прркь сынь
варахшнь сэць кэашп' пртчю архгерёи
13.124. иоанн теолог. Йоан Теолог.
кэ -Зесэлсгь 18 186*
iw 6 41,21.2106, 34.250,1сэаннь 6 413, 6.416,
6.423, 6.42б4, 6.433, 6.436, 6.443, 6.446, 6.453,
6.4563, 6.46°, 6.46б7, 6.47, 0.476, 6.483, 8.556,
8.586, 11 82, 11.946, 11.97, 11.996, 12 10863,
12.10963, 12.1104, 12.1106, 12.1 114, 12.11163,
12.112, 12.1126, 12.ИЗ2, 12.11364, 12 114,
12.1146, 12.1152, 12.11563, 12.116, 12.1166,
12.1196’, 12.120’, 14.126, 14.1276, 17.176,
18 1856, 18.186, 18.1866, 18.188, 18 1906,
18.191, 18.1946-, 33.2446, 33.2466, 35.259,
35.261, 35.264, 35.2645, 38.289, 39 319,
iwanH1 6.426, 6.436, кэаннь 6.436, 6.46, 8.60,
iwaiib 6.44, !оаннь 6.4463, 11.946, 12.111б2,
12.116,12.1166,12.117,12.120, кэаннь 6.456,
кэаннь 6.456, 6.47, iw 8.59, iw 18.186*, iw
18.1906*, iw 18.191*, iwaHHb 33.247, iwaHHa
5.30, 6.412, 6.4162, 6.424, 6.426 , 6.43 , 6 436,
6.44, 6.446, 6.45, 6.4562, 6.46, 6.466. 6.48,
11.82, 12.10862, 12.110, 12.11162, 12.112,
12.113, 12.1136, 12.11463, 12.1152, 12.11562,
12.1164, 12.11663, 12.1176, 12.1206, 17.171,
17.173, 2.1 2102, 34.2496, 36.2676, iwaHHa
6.446, 12.112, 12.1126, 12.1156, 31.215,
iwaintf 6.413, 6 416, 6.422, 6.436, 6.442,
6452, 646. 6.466, 12.1116, 12.1126’, 12.1142,
12.1156, 12 120, 12.12062, 13.124, 17 171,
38.288, iwaiiHS 12.120. 17.1736, зв. iwaHHe
6.456, iwai’He 6.46, 12.120, 35.261.
Иоаннов прил. (7) Йоанов, от ЛИ Йоан.
й думала ей. дЬлйло б’Ьше елнце да
помрькне нёжелй Sera 1сэанновы да
пр-Ьмлъкн^вать 12 1196; а tie пакь
рекоха, сл£гы 1сэатновы запблиха
црквата 12.1166; й щъ гь да её съберьть
йз’бранныте нктовы д вЪгрове сйч’ко
на ёдно мЪсто като ё рено й въ
кэанново ёулТе 18.196.
ед ж. iwaHHOBa 12 1166, 13.1226, ср.
кэанново 12.1156, 12.1206, 18.190; мн..
кэаниовы 12.1166, 12.1196
ноах ЛИ (1) Йоах. й подЬ’маха трйте
мй’жТе, йме 6t прьвбмх' сомна. втором^
ёлТйкумь. й TpeTHMS1 .сахь 1191
ioaxb 11.91.
иов ЛИ (18) Йоб. ами гь бь кога ще ца
искоси члка да го сэпйта какь любы
ба й какь йма трьпЬше, та мУ даде бь
зло й напасть, катб богатымУ 1сэвУ.
дето бЬше сэн’зи богатый 1сэвь члкь
праведнь, й млтйвь, й незлббивь 5.27;
й гака проводи сэн’зи праведный,
ibJBb; так’вози зло й скрьбь. доде mV
пакь даде бь погУлЬмо добро й зравТе
35.2566.
1<эвь 2.11, 2.14, 5.27, 5.27б2, 5.31. 5.33,
35.256, 35 25662, 1<эвь 5.33, кэвс (!) 31.221,
1сэва 5.27, 5.27б2, 17.1726, кэва 35,257, 1<эвУ
5.27.
иовов прил. (1) Йовов. от ЛИ Иов. амй
послушайте блвеши хрпане, щб каже
въ мига кэвова. кб, гла 31.221.
ед.: ж. кДвова 31.221.
иона ЛИ (3) Йона, й въ бнова врЬме
бЬше нЬкои, ёьрёинь ймето mV 1сэна
11.876; й куть рыба кэна пррка
погльна, й три дни го У коремат’ си
дръжа, и пак’ го жйвь на cVxo йзбльва
21.210.
icjHa 11.876, кона 21.210, конУ 12.117.
ионии прил. (1) Йонин, от ЛИ Йона.
деты пыъ сё ньи на Учёниците когато
ре пётру, С1мбне 1бнйнь любиш’ ли мё
38.288.
ед.: м. 16нйкь 38.288.
иордан МИ (22) Йордан, й да идешь,
на монастйрь дето ё при кэр’дань
рЬка 17.1646; й сэтидё прйвечерь й
сЬднь на брЬгь що ё при кэр’дань
17.174; амй й бжтвныи пртча гсэаннъ
тако ймь рё ами аз’ го съмь видЬль
мУжь сьврьшёнь й кртйл’ го с’мь на
кэр’дань рЬ.ка 35.2646.
кордань 16.1626, 17.171, 17.172, 17.1732,
17.175, кэр'дань 17.1646. 17.16562, 17.1716,
17.173, 17.1743, кордань 17.171, кор’дань
17.171, 1<эрдан‘ 17.1726, кэр’дань 17.173,
кэр’дань 17.174, кэр’дань 35.2646, кэрдана
17.1716, ’ыр’дапа 17.174.
иордански прил. (2) Йордански, от
МИ Йордан, й пойдё до монастйрь
кэр’дан’скыи 17.1646. иорданска
рЬка. Река Йордан, амй шкоьь
праведны й той със патерицата си
прЬмйна кэр’дан’скаа рЪка. като
й сам’сй ре. съ жьзлом’ бб сймь
прЪидохь 1сэрдань 16.1626.
ед.:м. кэр’дан’скыи 17 1646, ж. кэр’дан’скаа
16.1626.
иосиф ЛИ (30) Йосиф. ами да скажё за
кэсифа, кат о се годы за двца мрр!а
(!) 33.2366; той рё кэсифУ да бЬга въ
ervnTb 11 100.
кэсифь 6.41, 13.124, 13.1246, 33.2366,
35.2596, 1сэсйфь 13.12462, 33.2366, 36.269,
кэсифь 33.237, 1<эсиф‘ 35.260, кэсифа 2.13,
кэсифа 3.166, кэсифа 33.2366, кэсифУ 6.41,
13.1246, 35.2602, кэсифУ 11.100, 13.1246,
нэсифУ 11.100, 1<эсйфУ 33.2446, зв. кэсифе
13.1246, кэсифе 13.1246, 35.2602, кэсифе
33.2366.
Иосифов прил. (2) Йосифов, от ЛИ
Йосиф. й каза mV как’ е найш’ль Гса сна
пэсифова. дето е со назарёОь 36.267.
ед.: м. кэсифова 36.267; мн.: кэсифовы
4.246.
нбсий ЛИ (1) Йосий. защб кэсифь бкше
родйль, д, сынове. 1акова сммесэна,
1УдУ, й icocia 6.41.
icocia 6 41.
иподиакон м. (12) Иподякон', лиие, кое-
то заема първия чин от дяконство-
то и което помага при извършване
на богослужението. съписано да-
маскуна монаха йпод!ак<<на сУща
солУн’скые цркве 15.131; мца того кз,
мчн!е стго й славнаго велйко мчнйка
дймйтр!а ммрогбчиваго йзвади се
на новы езыкь, сэ дамаскына инока
йподТакона й стУдйга 9.606.
ед.: йподшкона 1.3, 39 295, йподйкона
5 27, 9.606, 11.81, 16.157, 35.256, 38.2816,
йподТакона 15.131, 18.177, 33.232, 34.248,
иполит ЛИ (2) Иполит. катб пйше
йпполйть папа рйм’скы на своэта
кшга 18.191.
иной 18.191*, йпполйть 18.191
ИППОЛИТ вж. иполит
ипотета ж. (2) Вид вилка, й найдоха
това был!е шоОёта 11.99; й сэн’зи
врачь даде ймь. что се зовё шоОета.
й рё ймь кога заспй мар’к!ань. а вые
тогази го оставите на нкго 11,99.
ед.: шоПета 11.99, [почёта 11.99.
ипотето ср. (1) Вид вилка, й рё архггль
михайль на сэша двата аггла, възмЬте
това шоеёто, й занесете врачътом^
что гб е направиль, й составите ms’ го
на главьта 11 99.
ед.: inoOeio 11.99.
ипо&ета вж. ипотето
ипотето вж. ипотето
ир ЛИ (9) Ир. й нЬкои члкь йрь ймето
ms’ гражанинь йз’брань й почётень.
йщЬще да стбри мйрь 36.2716; й апль
настави й йтврьди сйч’ките. й сэстави
ймь йра да ймь ё ёлкпь 36.2736.
йрь 36.2716.36.2722,36.2736. йрь 36.272, йра
36.2716, 36.2736, йра 36.272, йра 36.272.
ира ж. (2) Миризлив саз, вид растение
със силен аромат, акорус. й снова
Mvpco б'Ьше направено, сэ много
миризлйвы Цветове, сэ смурно, й сё
цвЬть. о кшомона. о йры. й сэ трьста
добро миризлйва. (!) й сэ масло
34.2506.
ед.: йры 34.2506, ipri 38.291.
ираклий ЛИ (2) 1. Ираклий, й тогази
цртв^ваше yaps’ кон’стан’тйн^ bhS’kb,
йраклТа црь 11.966. 2. Херакъл. й тй
ре. аполбна, йраклТа, й ар’тёмида, па
бсэгове etps’ea й почйта 39.311.
йраклТа 11.966, 39.311.
иров прил (3) Иров, от ЛИ Ир амй
завйстливй дзаволь... стбри да
повдйгнь сэг’нь й запалй йрбвь
дсэмь 36.272; а жена йрбва нар’кёла
раз’гнЬва се на м^жатого ей ради
Филиппа 36.272.
ед.: м. йрогь 36.272, ж. йрбва 36.2722.
ирод ЛИ (10) Ирод, казъвать за това
сты д^мы цркбвны. сэ това се познава
сэ чтбто йз’бй 1родь мЯпцыте. защо
щодь царь повелЬль б’Ьше тсгази сэ
двФ гбдинь пбмлады дЬца да йз’бйють
33.245; сьи архггль закла (рода цара
дёто б'Ьше съ трЬвъзнёсль, й чйнЬше
съ с (!) тьк’мо ба 11 94.
"родь 1194, 1родь 33.2376, 33.245, "1родь
33.245, щода 11,94, 1рбда 33.237, 33.2376,
брода 33 2456.
иродиада ЛИ (2) Иродиада. зьм!ё, й
аспйди, й кераеты, вь п^стини боиха
се сэ 1сэанна кртлм, а 1род!ада на
собЬдь глъвъта ms’, сэсЬче 21.210.
1род1'ада 12.1166, 21.210.
ис вж из
исаак ЛИ (18) Исак, й помЬн^ авраама
патр’Гар’ха, как’ ms’ даде бь на стары
днй, й р одй сына своё го каака 13.121;
й таме бЬха ейч’ч’ко (!) щб бЬха сэ
вЬка s’Mpbjje. прЬсэци. тамь бЬше
адамь й ёвва, сйОь, й авель кайнь. ноё
эвраамь. 1саакь, йковь. й мсэусй, й
ейч’кы пррци 35.264.
каак' 11.85, каакь 11.85, 15.1.316, 18.202,
35.264, каака 11.8462, 11.852, 11.8563,
13.1216, каака 11.85, 11.856, 13.121, каака
32.228, icaaxS 11.87.
иеаиа ЛИ (30) пророк исаиа. Пророк
Исайа. защо й прркь icaia така каже,
что е рёкль бь съ нкговы о уста
11.107, й icaia прркь чтбто прорёче
двца днескаёммшйила роди сэ ха стго
33 2356; й това б'Ьше пакь прозрЬль
прркь icaia 33.236.
icaia 11.84, 11 916, 11.107, 16.161, 16.162,
18.178, 33.2362, 33.241, 34.2536. 34.255,
38.2845 38.2906. 39.318, icaia 11.912,18.178%
32.228, 33.2356, 33.2362*, 34.2496, 35.260,
icaia 16.161, icana 33.2356, йсас!а (!) 38.287,
icairo 11.906*, icairo 13.124, 38.294.
исасиа (!) вж. иеаиа
исидор ЛИ (4) Исидор, й Оебфйль
патр’йрхь але^анрьскы мнсэго х£пы
йзнёсе на кэанна. защо гбдЬше да
намЬсти йейдора на naipiap’шьство
12.112.
йсТдорь 33 2446, йейдора 12.112, 12.1136,
12.1156.
исихиа ЛИ (4) Исихиа. й оу тбизи
монастйрь бЬше, нЬкои калбёрь
ймето мУ йсихТа, сэ мЬсто сйрин’ско
й тврьдЬ бстарЬль 12.1096; й въ ёдна
нощь бдЬше ей чйнЬше, й млйше се
6s Hcix'ia старець 12.110.
йсихТа 12.1096, 12.110, 12.111, Acixi’a 12.110.
искажа св. (28) 1. Изкажсг, кожа всичко,
което знам', разкажа. амй почЬкай
да йскаже той що знае 1.56; й катб си
йдЬха по пьть тогази ймь йсказа стыи
сйч’ко, како видЬ ха, й как’ се кртй
й прЬсторил’ си йме ёу’стапё. й как’
MS' оузе корабникь жената, й как1 м?
дЬцата sebpie занёсоха. й шо ё патйль
сйч’ко ймь йсказа 5.35,356. 2. Опиша,
изразя с думи, изкажа. тамо са дрьвза
прЬх«’бэвы, й добрб_миризлив1и. дето
никои не мбже да йскаже тЬх’ната
ммризма 1.76-8; й вь сэн’зи днь, когато
го видЬше брала, й сйч’ки- граждёне,
че ей е дошьль сты Николае, кбл’ко
радость, й кбл’ко весел’ба бы S’ градь,
какь дайз’рекь’, йлй да искажу 15.1376;
а дроугыте мН тайн’ны работы що ё
стбриль добрый ы. млты в и да рёмь,
й пость, й възрьжаше. бдЬше. кой
езыкь мбже йсказа. тьк’мо едйнь бь
знаетовз 15.136.
сег.: led, йскаж^ 11.104, йскаж^ 15.1376,
лекажа 32.231, Зед. йскаже 1.56, 1.76-8,
8.55, 8.566, 15.131, 39.3156, 1мн. йскаже
33.245; аор.: led. йсказа 31.2166, 39.3106,
Зед. йсказа 5.35, йсказа 5.356, 17.176; пов :
описат. 2 ед. да покажешь 17.169, 1мн. да
йскаже 15.149; съкр. инф. (може) йсказа
4.256, (може) йсказа 8.55. 15.1386, (може)
йсказа 8.57, 11.1036, 15 1312, 15.1336,
35.2606, (мотУть) йсказа 15.132, (мбже)
йсказа 15.136.
исказан прич. (1) Като прил. Изказан,
чиято същност е разбрана и обленена,
разтълкуван. а слава е пакь, кога
прослави члкь ба амй й слава имя два
съмисла йлй знайна, йлй незнймна.
сй_рЬ, да рёшь, катб да чюе. нЬкои
че ё погыгыньло (!) слнцето. а не
знае защб с погыньло, й това се зовё
без’дъ’мна, слава. сй_рё. незнании, й
дйма нема что да рёшь а йсказана й
знамна слава е. кога знае члкь почто
бы, та OCXS'дЬ слнцето защб катб [бы]
Игната стане пб слнцето сэдблК й брани
мй да нё свЬти защб слнцето йде сэ
десна страна, а лЛтата сэ лева, й кога
се срёщньть, й л8’ната быва понйско со
сэ (!) слнцето й затопи го й затова. не
свЬти, й това ё слава 33.2336.
чин. страд, ед.: ж. показана 33.2336.
и сказу вам несв. (У)Изказвам, описвамс
думи. разказвам. й рёче, авво збеиме,
недЬи ме да ти йсказк'вамь сйч’ко зло
17.169; на три работа нЬкои йсказйва
се тази дйма. да рёшь. на ёднб мЬсто.
й на ёдна годйнь и на ёдна странь
38.2816.
сег.: led. йсказ^вамь 17.169, Зед. йсказч’ва
11.87; страд : сег. Зед. йска^васе 38.2816.
искам несв. (37) 1. Искам, имам жела-
ние да получа или да извърша нещо,
желая. 1йда рё. гпже црце. кби ще при
хлЬбь йска камикь да мдё 4.236; й рё
мК сэ чёдо. азь за мнеэго йскахь да сё
радова оц^ твоём*/12.109; й благодарй
те оти ма ей поелйшэль, й йспльнил’
ми си що сь йскаль 39.3056; й доврьши
црквата как’ йска 9.69. 2. Искам, нас-
тоявам да стане нещо, изисквам. бти
се й той тврьд Ь пбкани да стбри воли
бж’(а, катб йска бь 15.1556; й на ейч’кы
свЬть просвЬгише катб слнце. да
исплънювать бжге хотЬш’е, чтбто иска
гь по тбговото бжтвное съмотрёше
15 132; прославиха ейч’кы ба. й тёкоха
и мй’ж’Ге й жёны на пристанището. и
продаде се сэнази пшенйца какь йска
бь 9.70. И Образно амй нй сЬбЬ ей
мбжаше нЬкои да сё сэкйпи сэ мька, й
да сё йз’бави сэ тол’кози прЬльсть й
поейь что Tpt.OsRanie легома голЬма
злына йскаше й голЬмо йсцЪлкше.
ами й найде. сам’сй едйно_рбдныи снь
бжш 33.235. 3. Искам, моля да получа
нещо, прося, й йзведоше го тогази
йз' тъмнйц^, й сйч’ки припадеэха и
покдонйше ms’ се, й йскахК, сё нкто
прбш’ка 15.142; й затова ти се моли да
мё послышать да ми дадешь тогбзи,
мрыьв’ца, дего ё зарадй на^мрЪль...
ами що тй иска дай ми 35.260; й
блгс чьстиьы црь не измысли ничто,
амй таде, что йена й др^го что рё стыи
сава. й что йска. сйч’ко ms’ даде царь
14.120 4. Търся, стремя се да открия
някого, диря. а сёць нктовь ефим1ань
ns’eni люд!е й йскаха го йз рймь градь
й не мбже ха да го найдйь 40.321; й
еёйдоха сичькы й йскаха го по ейч’ки
мЪста. й не найдоха го 2.12; й рече на
бша калоере, йдёте по ейч’кы келш
йщФге й найдёте жената й дбвё ю са. й
т!е йскаха ю й не найдоха нищо 3.21.
сег.: Змн. искать 5.336; имперф.: led. йскахь
12.169, Зед. йскаше 33.2.35, Змн. йскаахй1
11.906. йскахк1 15 142; аор.: led. йскахь
4.26, иска 35.260, Зед. иска 5.346, 9.69, 9.70,
’0.786, 14.1292, 15.1426, 15.1556, иска 9.69,
иска 15.132, йск(а) 33.2426, йска 40 3216,
1мн. йсках’ме 2.12, йсках'ме 39.316. 40.321,
Змн. йскаха 2.106, 7.51, 35.260, 46.321,
йскаха 2.12, йскаха 3.21; форми от перф.
тип: led. с‘мь искала 4.24. съмь искала 4.26,
сь йскаль 39 3056. Зед. е йскаль 39.311, Змн.
сте йскале 18.205, Змн. са йскале 39.3046;
бъд.: Зед. ще йска 4.236, иска ще 12.120, със
съкр. инф. led. иска ща 31.219.
искание ср. (18) 1. Търсене на отговор,
разискване на ня какъв въпрос даскажё
й за осмото йскаше за бнази звезда
что съ б+лпе ивйла на хытрьцытс.
6tnie лй катб й др^гыте звезды, йлй
тьк’мо тогази йвй се 33.2446; ами да
рёмь й дёсетое йскаше, дёто б£ше.
почгб се не родй хс посёнапрт. ами
се родй на последние вр£ме. й бстави
тбл’кова дшь чдчьскы да сё мъч8’ть
33.2456; е 1скач!ё за пето пизанге
33.244*. 2. Търсене, издирване на
нещо скрито или загубено, дирене, й
стори се мнеэго йсканУе зарадй крть
хвь дето ё ча нкто распё быль гь нашь
ic хс 4.22; й рё. да знаешь чёдо й да
пбвнишь. щё да б1?де йскаше за крть,
дето распёха па нкто ic ха, нашите
с#дье, до н£кое врЪме. й мнеэго ще да
б^де тогази млзвэ за бн’зи крть догдё
се найде 4.23.
ед.: йскаше 4.22, 4.23, 33.23 962, 33.2436,
33.244, 33.24462, 33.245, йскаше 33.241,
33.2416, 33 2442, 33.24462, 33.245, 33.24562,
icKafiie 33.244*.
искариотски прил. (I) иуда Симонов
искариогски. Юда Симонов Искари-
отски. й тогази рё едйнь сё^ченпцыте
хвы it?да сгмбновь йскаргсэт’скы,
дето щЬше да го пр^ дадё защо сё не
продаде това мурб, за триста ntnese й
да сё раздадё по сыромаси 34.2506.
ед. м. йскащсэт’скы 34.2506.
искнпя св (1) Изтека извън съда, в
който се намирам. прелея (за теч-
ност). й баща ms’ й майка ms’ й сна ха
ймь тамо eeH'hxS’ й bht£xS’ катб йскыпе
йз’ ков’чёгь муро сё х^бость не мбже
члкь тазы мирйз’ма да се наейти
40.324.
аор.: Зед. йскыпе 40.324.
иског.ая св. (14) 1. Изкопая, направя
яма, ров,'трап с копаене. рбвь йскопа
й паднъ въ mms дето ю йскопа 10586;
й катб чюха лъвовете тази д1?ма
сэ стар’цатого, й йскопаха трапь,
кбл’кото грЪбУваше, да се покрые
тЬлэто сто 17.176. 2. Изкопая, с копа-
ене достигни до нещо и го изваоя. й
пакь каже прркь. двдь като спорёть
лице хво. иског.аше ps’nt мой й Host
мой. сйч’ко сё за ха каз^/ва. защо нй
двдь, що ц^ма това, нй др8гыи прркь
да сь е сьбйло на некого, дайскопають
ръ’ц-Ьте MS' й hosItc 16.1616.
сег.: Змн. йскопають 8.576, 11.1026,16.1616,
йско[па]ють 39.300: дор..- Зед. йскопа 10.7862,
Змн. HCKonaxS12.146, И.9"7б, йскопаха 6.486,
9.706, йскспаше 16.1616, йскопаха 17.176,
плусквамперф.: Змн. йскопале 6ixS 11.1026;
пов.: описат. Змн да ископайте 17 176.
искра ж. (2) Искра; най-малката све-
телиа частица от вещество, което
гори, йскра скоро лйуала. пламень
скоро прЪстаналь свУлца скоро s’racena
31.216; й пак’ се вдйга като пЬна. а
като искра S’racne 31.2156.
ед:, искра 31.2156, 31.216.
искрътя св (2) Изнъртя', отдели нещо
отнякъде със сила, с къртене', от-
чупя. та е това мал’юать рсэгь, дёто
йзрасте напоконь та йскрьти трйте
рсёга 18.183.
аор: Зед. йскрьти 18.182, 18.183.
искупя св. (7) 1. Откупя, освободи ня-
кого с откуп, й в гьмнйца oi запрЪнь
направда. а в!е ма йскъ’пих’те й гбл‘ь
бЬ, а в!е ма ббл’Ькох'тё 18.2016. 2.
Прен. Избавя, спася някого. гй'стй бь
сна своего что съ е родиль, сё жень,
й быль ё пб законь. защо да йсккпй
пбзакбнные 33.240.
сег.: Зед. искупи 9.736, йскйпй 33.240; аор :
1мн. йскЯпих'ме 18.205, 2мн. йск^пих'те
18.2016. йскйиих'тё 18.2036, 18.204; лов.;
2ед йск^пй2.10.
искусен прил. (2) Изкусен, който е
опитен, вещ в нещо. бти защо 61ше
В'Ьр’нь й йскУснь на цар’скы работы
11.926.
ед.:м. йсю?снь 11.926; мн: искусны 15.1406.
искуси св. (7) Изкуся, преди звикам ня-
кого да разкрие. същността си, съб-
лазня. защо ms’ б'Ьше завидЬль дУаволь.
й йспросиль б’Ьше го сё ба да го йск8’сй
й да го выды далй ше любы ба. й на
скрьбно врЬме 35.257
сег.: Зед. искоси 1.8, 5.276, йск^гй 5.27,
5 .276, 11.99, 35.257, 2мн. йскйсите 39.3046
искутопол МИ (2) Скитопол. й пойде
стыи сава въ йскЯЯопбль й йзл'Ьзе
митрополйть Oecjcie съсйч'кы (!)
сшённици, й люд’Уе. й посрЪтоше го
14.129.
йск^вополь 14.129, йсй/Оопбли 14.129.
искутополия МИ (1) Скитопол. й сё
йск8’ОопблУю йзл'Ьзе състыте (!) сЗци.
й съврьши ей работа 14.129.
йскМЮпбл'по 14.129.
искусювам вж. искусивам
искусявам несв. (4) Изкусявам, предиз-
виквам някого да разкрие същността
си, подлогам на изпитание. ёднб сё
скь’шёкУе (!) бжУе, кога йск^сюва бь
члка да го вйды, далй го любы, кога
мъ дойде нЪкиа бЬда, йлй злына йлй
тькмо любы ба, когато ms’ е весело
35.256; като бь йск^сюваше авраама
й рё eMS', аврааме аврааме. поймй сна
своего възлюблкннаго... й заколй
ейна ей за любовь мою 11.85.
сег.: Зед. йый’сЬва 5.27, йскЛюьа 35.256,
Змн. йскЬ’сюьать 31.2216; имперф.: Зед.
йгк^сюваше 11.85.
искушение ср. (11) Изкушение, изпи
тание; проверка на качествата и
вярата. й мал'ко днй бы и S’Mpt сон'зи
корабникь й жената иста чйста й
небскврьнкна сё бногбзи вар’вара.
защо легома това б’Ьше йск^шеше
бжУе 5.336; скрьбь й йдь щб сёзнобЬва
члка й йспыт^ва сё трй работ ы быва
блвёни хртУ&не едно с йск8’шёнУе бжУе,
кога йскКсЬва бь члка й ипйтова го да
вйди, далй й въ зло кога нападне на
члка нЛкда й скрьбь, та гб любы, йлй
тьк’мо токб любы ба, кога ё вёсель
та MS’ е дсбрЬ 5.27. // Образно, й
йскКшёнУа сЬкак’вы ката ча със’ нкто
йграють 31.2166.
ед: йскйиёнТе 5.27, 5.276, 5.31, 5.316,
35.256, искх’шён1ё 5.31, йскйиешё 5 31,
5.336, икйиёше (!) 5.38, скЛлёше (!) 35.256,
йскУшен’Ге 35.2566, йск^’шенТе 37,257; мн:
йскУшён’Га 31.2166.
искуОопол вж. искутопол
искуОополия вж. искутополия
испадна св. (3) Прен. Изпадна, изгубя
доброте си положение, днь вёт’ха
й без'ббжнз. лъсть раз’валй се. й
ново елнце на новы людТе блвёнУе
просвети, й щб б’Ьх’мё йспадньле
сё ран, ради жён’ско прЬсП/плгенУе.
й пакь сега радй жён’ско рбйсьство
вратйх’ме се оу рай 3.176; й посЛЬ
стань като воль, й йспадна сё цртвото
ей, та ьекк не бы царь ами стань
подирЪ. катб сйч'кыте члци 18.182; й
не ci ори бь члка така да е помалькь
сэ аггла. амй сам'сй члкь така йспаднь
защб бь сэпрьвънь не стбри члка д[а]
й’мро. й да се рассыпе, ами го стбри
да е без’съмрьтень... а той не послЪ’ша
бж!ю заповЬдь... й затовй се осъди да
tfMpt 38.2836.
аор.: Зед. йспйднл 18.182, йспаднь 38.2836;
нлуснвамперф.: 1мн. бЪх’мё йспаднь.ге
3.176.
испедепсам се се. (1) Науча се, взема
поука от нещо разбера. изпедепсам.
й пакь щъть да ти йз’дад,ть цртвото,
защс войск^ щъть да доведать. н4 твое
цртвс амй дв4 работы тр^б^е т8’ка.
йлй повели да гы (!) погибы, оти зашб
да вйджть й дрйы дето сь катб Н.
да сё йспсдёуать. йлй нобЪгнй да сё
йзбааишь сэ т'йх’нытс рЙгЬ 15.146.
сег.: Змн. сё йспедёуать 15 146.
испедец/ам се вж испедепсам се
исписан прич. (1) Като прил. Изписан,
който е нарисуван, изобразен трётГагь
влькь дёто npnannime катб рйзь (!). та
каз^ва за цра алё^анрз, дёто сэнапр^
црт’ваше нй ёллинитс. дёто им’ се
показа като йкона испйсана. й катб да
рёшь ваправина сэ "М 18.1826.
мин. страд, ед.: ж. испйсана 18.1826.
испитэм св. (11) 1. Изпитам, проверя
качествата на нещо, проуча. ами
да вйдиме й да йспытамё негбвото
S’neHie, да не б£де добро за дшъта ны, й
что с как’во с 36.2716; стаа трйца ё не
йск^сима дето не мбже, ймь члчьскы
нйкакь да постйгне да йспыта какь ё,
й бет.’краина, ё 33.238. 2. Попитом,
задам въпроси. разпитам. й воевода
аполоса нареди й нгего да йде със’
нгею да йспйтать й да найдЛъ крть
хвь, где го сь съкрыле еврее 4.22; й
испита бногбзи ёпкпа, сэ коё е мЪсто
9.686.
сег.: Зед. йспыта 33.238, 1мн. йспйтаме
16.1616, Змн. йспйтать 4.22; аор.: Зед.
йспыта 6.41, испита 9.686, Змн. йспытаха
11.1056, йспытаха 12 1126; форма от перф.
тип: 2ед. ей йспыталь 12.114; пов 2ед.
йспытаи 5.296, 2мн. йспытаите 33.2376,
описат. 1мн. да йспытамё 36.2716.
испитание ср. (6) Запитване', питане. с
което се търси информация', въпрос
рёкомё й второго йспыташе. й сега да
рёмь. й трётТсэ, дето ё, въ кое врЪме
на годйната б£ й въ кои мць. родй се
хс 33.240. чиня испитание. Питам,
забавам въпрос с цел оа получа отго-
вор. да узнал нещо', разпитвам. й
тогази се сьбраха ёпкпы. й зёха да
чйнжть йспытйшё за тьзи рЪчь. й даде
и. царица, четвбрица, да раз’ейдеть
тьзи работа 12.115.
ед. йспыташе 11.1056—106, йспыташе
12.115, 33.240, 1сп1таше 33.240*, йспйташе
39 306, йспыташе 39.30бб
испитня ж. (1) Изпитание, проверка
на качествата и вярата, изпитня й
тьзи напйсть щб прЪтрьп'Ь. та б£ые
това на йскЬ’шеше. сирЪ. на йспытна
35.2566.
ед.: йспы^ша 35.2566.
испитунам1 несв. (8) 1. Изпитвам, под-
логам на изпитание, проверявам си-
лите и възможностите на някого
или нещо. зашб бь люби й йще да
быха былё добры й сты сич’кы члци
дето на свЪтьть. нъ члппте защб гы
йспит^ва дтаволь. та бывать самы
Сэ себе ей й добры й злы 1.3; зарадй
това дарова бь адамК т!а ш, сйлы. й
тогази мУ рёче. сйч’кото да тй бьде
пб твоа воли, й сйч’ко ти дава. да
йспьгп?вашь тЪх’ны скбпб 33.2346. 2.
Питам; търся отговор, обяснение;
разпитвам. това съ д1?мыте. на стыи,
празникь. дётс гы наскоро й нак’со
(!) сказах’мё защб ймамё мнеэго й
различно да йспьг^вамё. за тбизи
празникь. (й прьвень) имаме да
пйтамё. почто не родй се сэць, йлй дхь
стыи. ами сё роди снь. второе почто се
слъ'чи так’вози врЪме да сё пр-Ьпйо/ва
сич’кыи свЬть. трёпе въ коё врЬме. й
въ кои мць б’Ьше 33.2376.
сег.: led. йспытЫвамь 2.96, 2ед. испытывать
2.96, испытывать 33.2346, йспытЫвашь
33.2346. Зед. йспйгЫва 1.3, 20.208, 1мн.
йгпытЫьамё 33.2375, йспытЫвамё 33.238.
испитувам" несв. (2) Изпитвам, усе-
щам нещо, чувствам, скрьбь й идь
щб сознобЬва члка й йспытЫва СЗ три
работы быв а блвёни хрт.ане 5.27 И
Образно, вйдите лй зарадй едногб
лова кбл’ко се рауватъ й веселеть а
камо лй кои лови чер’кбвны лбвь ката
днй, й йспитЫва чер’ковна длъбина на
спеете дши члчыжые 31.215.
сег.: Зед. йспытЫва 5.27, йспйтЫва 31.215
испитувание ср. (3) 1. Питане, запит-
ване за нещо, въпрос. имаме да
питам ё. почто не родй се Сэць, йлй дхь
стыи, ами сё рсди снь.. й сЗсёга да
начнЬмь прьвото йспйтЫ’ваше 33.238.
2. Разните,ане, търсене на отговор
от много хора а бн’зи мрьскы црь.
катб си бЬше безЫмень, със1 голЬмо
йспйтЫваше йщЪше да раз’бере кои са
(т’Га) праведны на землм 39.296.
ед.: кпитЫваше 33.2375*, йспйтЫванТе
33.238, йспйтЫваше 39.296.
испита св (2) Изпиша', опиша нещо
цялостно, докрай', напиша. й бэтпа
прьвыте члци затова гы бь настави,
испйсаха на стые мншетс, й сЗставиха
да находишь й ные писантето 9.75;
а пйсаше не бъше йсписаль збеима
ами щб чюх’ме СЗ нкто, й напйсахь
17.176.
аор.: Змн. йспйсаха 9 75; плусквамперф.:
Зед. бЬше йсписаль 17.176.
испия св. (6) Изпия, поема някаква
течност докрай. й тогйва йспй
б нов; бьипе 39.303 // Погълна нещо
с течност. й Ызё стбмна й напй се
вбдЫ. й йспй зьм’чё мал'ко със воды а
2.136.
сег.: 1мн. йсшемь 11 108, 2мн. йс гнете
39.3036, Змн. йппоть 39.303; аор.: Зед. йспй
2.136, 39.303, йсш 39.303.
исплънювам несв. (2) 1. Изг.ълнявам,
осъществявам ня^акво свое жела-
ние или замисъл. нарйчЬт’ се тьк’мо
хрпане, а дТавол’ска работа стрЫвать.
й бсиромашават’ си снагьтз, а воли
свое йспльнювать та не смислюьать
сьмрьтны ча, й страшны днь сЫдныи
32.2236. 2. Изпълнявам, строго спаз-
вам определена норми. й прй( ны стлк,
пастыре й Ычйгелк. .. да йсплънквать
бж!'е хотЬше, чтотс искать по того вото
бжтвное съмо трёте 15.132.
сег.' Змн, йспльнювать 15.132, йспльнювать
32.2236.
исплъня1 св. (15) 1. Изпълня направя
нещо празно да стане пълно, напълня
да чюе тогази гла крбт’кь СЗ га ба. й
какь да ей йспльни свЬтил’никь със’
масло да Ы’лЬзе със’ мЫдрыте дЬвици
въ рай 8.556 // Образно. бЬше сэць
нашь сава, тйхь сьмысльнь, й крбт’кь
й йсильнкнь съсйч’кь (!) дхбвнаа
прЬмЫдрбсть 14.128; макарь да бЬше
жена ами б’Ьше йсплььтена дха стго.
й бЬгаше со пгеа ейла дЗавол’скаа й
йсчёзнЫваше като дымь 8.56; а цвЬть
что ё йз'расль со патерицата, това
е Ть нашь, Тс хс дето йспльни със’
хЫбаво блго>хаше що съ вЬршТи члци
33.236; гдёто проповЬдаха бжтвное
evrfie, й сич’кыи свЬть йсплънише със
блгочьстТе 15.132 2. Прен. Изпълня,
обхвана, овладел (за чувство), това
като ймь каза тьмнйчныи сгражарь
със’ плачь, й Tie катб чюха такъв’зи
гла. Со как’ва ли скрьбь йспльни ймь
срцето 15.146.
сег.: Зед. йспльни 8.556, кпльнг (!) 11.104.
кпльни 33.236; аор.: Зед. йспльни 15.1326.
йсп.тьни 15.146, Змн. йсплънише 15.132;
форми от перф. тип Зед. йспльнила
31.217б;лрич.: мин. страд. ед.:м йепленгень
12.1126, йсплынёнь 14.1282, 38.283, ж.
йспльнкна 8 56, 17 168; мн.: йспльнгенн
17 1646, йспльнюнТи 32.229.
исплъня" св. (6) Изпълня. спазя обеща-
ние', осъществя желание, заповед,
изискване. й да да ей йспльни дЫмата.
чтбто рё на Учениците 38.2S6; й
блгодари те бти ма ей послЬ'шаль, й
йспльнил’ ми ей що сь йскаль 39.3056;
ами хс сйч’ко това прЬтрьпЬ. защо
ё така писано въ кн!'гы пррчьскы. да
йспльни писашето 35.259.
сег.: Зед йспльни 34.253, йспльни 35.259,
38.286; форма от перф, тип: 2ед. йспльнил1
ей 39.3056; бъд. « мин : Зед. щ£ше да
йспльни 9.705; поз.: 2ед. йспльни 36.2726.
исплъня се1 св. (12) 1. Изпълня се, на-
пълня се с нещо. й стбри се чюдо
нрЬславно. кога възлбжиха рь'цЬ на
нкго да гб хгротонйсать йспльни се
ейч’ки бл’тарь със’ м?риз‘ма. х^бава
й блго^хаеше ейч’ка црква 12.1126.
2. Изпълня се, изцяло съм обхванат
от някакво чувство, й прочёте гы,
й найде, т, жлътйпы. радость нейз-
рённаа йспльни mV се ерцето 15.1346;
а цар’ се бгрйжи й въ йдь йспльни сс,
й со голЬма ерьдйтина нема что да
стбри 39.300. исплънят се дните на
някого. Стане му време, дойде му вре-
ме да направи нещо. й кога бы врЬме. й
йспльниха се дните ачны да родй й рё
анна. днёска се вьзвеличи мбата дша.
й родй анна чедо жён’ско 13.1226.
аор Зед йспльни се 4.25 , 6 446, 12.1126,
14.1306, 34.250, 36.2686, 39.30(1, сё йспльни
8 555,14.127, йспльни се 15 134б,сёиспльни
34 2506, Змн. йспльниха се 13 1226.
исплъня се11 св (1) Изпълня се. осъщес-
твя се, сбъдна се (за предсказание и
под.). д£ма валаамь. . лвЬзда ще да
просвети, й члкь ще да сё роди... амы
б’Ьше аггль гнь и нвй йм’ се ъъ ббразь
като явЬзда, й наставлшпе гы на и#ть
где да Идй'ть й тогази йм’ се йвй
със’ бж!'е повелЬюе. й да сё йспльки
дУмата валаамова 33.245.
сег.: Зед. сё йспльни 33.245.
исповЬд ж. (2) Изповед', признание и
покаяние за извършени грехове пред
духовно лице, ами й ные да с ё пбканимь
й да сё очисти, със’ исповЬль зашо
бёзь исповЬдь не може члкь да пршме
покаанУе, й да сё спаси 38.294,2946.
ед.: исповЬгь 38.294, 38.2946
исповЬдаем се от стб. нспок-Ьдатн сд
несв. (2) Изпозядвам се, чризнавам
греховете си пред духовно лице, амй
и н'Ге блвени хртУане. да не стбримь
така, да се очйстй и да се исповЬдаё.
и тогази да приступи да сё принести
33.2476,
пов.: описат. 1мн да се испогЬдаё 33 2476.
да сё йсповЬдаё 35.2666.
исповЪдам св. (10) 1. Изпозядам, приз-
нал греховете си пред духовно лице
й не можешь трьпЬ да елйпашь със’
Ьшйте си що с’мь безакбно чинила,
ами кога кажешь азь да ти йспсвЬда
ейч’кото й нйщо не щь потаи 17.1686;
ониейферь паднъ на земли... й
лежаше като мрьт’вь догде дойде
сщенникь цркбвныи. й вдйсна го... й
тогази йспсвЬда зло своешотб ^йнЪше
9.746. 2. Изповядам\ разкажа всички,
което знам. й раз’бра се тогази теза
чюдное чюдо по ейч’ки царшрадь.
й до самого цра. й патрУархь дойде,
й съббр’ сё велйкь събра. й стань
(бн'зи члкь прЬ тЬ й йсповЬда сйч’ко
по конёць 15.153; й рё mV. не MorV
бче мой дхбьныи да тй йсповЬдамь
ейч’кото что съмь видЬла чюдно
й прЬславно й страшно 11.1036. 3.
Изповядам, открыло признан вяра-
та си в нещо с цел и другите да я
споделят. й йсповЪда на ейч'кы свЬть
снса ха какь ё истинны бь, й заради
това пр’Уёхь ключеве на нкговаж ша
црква 12.1106.
сег.: led. йсповЬдамь 11.1036, йсповЬда
17.1686, 1мн. йсповЬдаме 15.1415; аор.:
led. йспозЬда 12.1106, йспсвЬда 17 173,
Зед. йсповЬда 9 745, йсповъда 15.153, Змн.
испив Ьдаше 15.1496; пов.: Зед. йсповЬдаи
17.168, 17.1715.
исповЬдам се св. (13) 1. Изповядам се,
признан греховете си пред духовно
лице, и блгочьстивыи ёпкпь помли
се за него й пб?чи го мнб. й насгави
на зако добрЬ й той се покаи й
йсповЬда. й пла что е стёр иль зло
37.2806. дне ли ей съгрЬшиль, днесь
(!) сё йсповЬдай 1.8. 2. Изповядам се,
признал открыто прывързаността
си към определена религия, тогйва й
сам’сй поревна (!) м9 се да бьде м9чёнь
за ха й нас са да йсповЬда себЬ (!) че е
хртйнынь 39.298.
сег.: led. се йсповЬда 31.2186, Зед. йсповЬда
себЬ ।!) 39.298, Змн. сё йспоьЬдать 1.8, аор.:
led. се ЙсповЬда 17.1746, Зед. сё ЙсповЬда
3.186, се йсповЬда 6.42, 37.28062; бъд.: led.
шь да се йсповЬда 17.168, със съкр. инф. led.
йсповЬда са ща 1.8; пов . Зед. сё йсповЬдай
1.8, описат. 1мн. да се йсповЬдаме 1.8. да сё
йсповЬдаме 1.8.
исповедание ср. (1) Исповедание, вяра
в бог, религия, й катб ЙдЬше стыи, й 69
се молЬше, и д9маше. да сё почюдеть
ги съ твоата млть на мЬне‘. й епббби
ме до скон’чанУе живота да ей в’пазЬ
твоею йсповЬданге 39.3026.
ед.: исповЬдан.ё 39.3026.
исповЬдник м. (2) Лице, което се
изповядва пред духовник, й дх-эвни-
ците как* съ зёмале дь'кати сэ
исповЬдниците за тЬх’шать ipb
да сё млить 69 18.1966. пафнутии
всповЬдник. Пафнутий Изповедник.
й прьвы начёл’ници на съббрьть
кой бЬх9. бЬше сты сйливестрь
папа рйм’скыи... стыи пафн9 fie
йспэвЬдникь. стыи спиридбнь
трймие^к’скыи 15.141.
ед.'. йсповЬдникь 15.141; мн.: чл
исповЬдниците 18.1966
исповЬдувам несв. (3) Изповядвам,
открыто заявявампринадлежността
си към определена религия, й ёдны
хрпане с-чйвЬстно йсповЬд9ваах9 ха.
какь ё истинным бь. й прЬтёглиха
голЬма м(?ка, й йз’мрЬха 15.139.
сег.: 1мн. йсповЬда’ваме 16.1626, 33.2456;
имперф.: Змн. йсповЬдЪваах9 15.139.
исновЬсть от стб. нспов'Ьд'Ьтн св. (1)
Кажа, опиша с думи, разкрия. акс ли
ти рёче нЬкои макарь и ёврёинь. това
слбво прркь icaia, за др9гыго д9ма. а
ты м9 речи за ха д9ма. защб пакь рёче
тбизи прркь напоконь рсэд’ же его
кто йсповЬсть. сире, кои мэже сказа
нктовь реэ 16 161.
сег.: Зед. йсп овЬсть 16.161.
иепотя се св. (1) Изпотя се, покрия се
с пит. а стыи ёу’стапе еднакь течё
сам’сй й гбчи го. йтече дс-де сь йспоти
й копить, й сэн’зи щб йзди 5.286
аор.: Зед сь йспотй 5.286.
исправление ср (1) Изправяне,
преобразяване на гърбав чрез
премахеане на недъгаму. дкдкпйпань
рё й кои са работа х9 твоем9, дето
вые д9мате. й стыи сэговори на
слъпи прстлсд9ванТе. й на ббл’ныи
йсцЬлктпе. й на слёкавы йсправлкзше
39.304.
ед.: йсиравлк-ше 39.304.
исправя се св. (9) 1. Изправя се, стана
прав, застана на краката си. й стань
бнова мрьтво детё, й йсправи се на
нсэвЬте ей й повЬлЪ м9 апль да си йде
дома ей 36.268; й станъха й двата, й
йсправиха се сэ землАть 17.167. И
Застана изправен на краката си,
изцеля се (за хром'), мнеэго чюдеса
сторйха тамо мбщите нкговы. слЬпй
лроглёдаха. хромы йсправиха се.
болъши йсцЬлЬа 39.309. 2. Изправя
се, престана да бъда гърбав. й
мнеэго слЬпы прогледаах9, й слЬкавы
йсправиха се, сэ Сэиъзи вода, что 5Ьше
бещёна Сэ архггль михайла 11.986.
3. Прен. Поправя се, стана добър,
престана да върша лоши неща ано
ссга е дошла велйка шбли. стые стрти
гите й пбббно е сега да се йсправи бти
да бъдё достбини да празй9ваме стые
стрти 34.2556.
сег.: 1мн. се йсправи 34.2556; аор.' Зед.
йсправи се 2.10, 36.268, сё йсправи 36.273,
Змн. йсправпха се 11.986. 17.167, йсправиха
се 39.309; бъд.: Зед. щё да сё йсправи
18.1996, със съкр инф. 2ед. йсправи шо сь
са (!) 1.86.
исправить се от стб. чспраантн св. (1)
Образно. Изправя се, застана прав
пред някого или нещо. й прркь двдь
й това мар’тЭфй^ва, да сё йсправить
млтва моа като кадйло, npt тебе ги
33.244.
пив.: описат. Зед. да сё исправить 33.244
испразня се св. (1) Изпразня се,
стана пуст, обезлюдея. опустея. й
възве centre се заради ба "эти сам‘сй
блго йзволй (!) й с.тЬзе на земли, й
адь бгор’чЬ, амй щб 6txa въ адь та
сё зара^ваха. защи се адь йспразъи
35.258.
аор.' Зед. се йспразни 35.258.
испроводясв. (2) Изпроводя, придружа
някого до някъде, изпратя. й сэн’зи
мЛкь нтсинь като йспроводи Фома. й
затворй врата, й врьна се при женъта
ей, й видЬ какь д^ма Нома съсь женъта
mV. почюди се й рё азь сета тебе
йспроводи, сэгдё пакь п?ка се найде
7.506.
аор.: led. йспроводи 7 506, Зед. йспроводи
7.506.
испрося св (6) 1. Изпрося, придобия
нещо с молене, й тогази архтепкпь
петрь. съсъббрь (!) сичкыи, млйше
се ctmV ceIb’bV cTdp’uV. да пойде %
цари_грй, да йспроси V цара даныте
палеотйн’скы 14.128; й непогребёнь
вйсЬше. догде не дойде сэ ft нЬкои
богать члкь, й йспроси го, та гб сънё
сэ крть й погребе го 12.119. 2. Изпрося,
с мочба склоня някого да направи
нещо. измоля. тогйва царёвь кехаи
магнён’тте йспроси сэ цара да сэвёжата
(!) стго сэ сен’цйрдть 39.304
сег.: Зед. йспроси 14.128; аор. Зед. йспроси
12.119, испроси 35.2596, йспроси 39.304;
плусквамперф.: Зед. испросить бЬше 5.276,
йспросиль бЬше 35.257.
испустя св. (2) Пусна, освободи зат-
ворник. й царь рё. заклёх’ ти се за
земльно цар’ство да ти дамь что
ищешь, амй това не дава. ами ймамь
сэногбзи маистора, да го йсп^стк
йс тьмнйцата, да съградй й тебе
7.546; таквбзи повелЬнУе йзл'Ьзе
цреко, й йсн^стени быше хрттане йз’
гьмницыте 15.1396.
сег.: led. испусти 7.546; прт мин. страд
мн.: йспЯстени 15.1396.
испустя се св. (1) Спуска се, втурна
се към някого с цел да го нападна,
нахвърля се върху някого. й аристархь
что б'Ьше начёл’никь на сьббрь...
испусти се й хвати апла за кбеми.е
й тёгли го да го затвори въ тьмниц^
36.2726.
аор : Зед. йсп(?сти се 36,2726.
испъдя се св. (1) Изпъдя се\ напусна
определено място, принуден от обс-
тоятелства, който сам съм съе-
дал. й адамь не почака времето,
амй ирЬстьпи заповЬдь й затова
бы й/пъдень сэ рай. никой mV не бы
криви, й нйкои го не йспъди. амй
сам’ей сэ [с]вой rpt йспъди се, й
сэпаднъ сэ хйбаза слава бжта 33.246.
аор.: Зед. йспъди се 33.246.
испъдя вж изпъдя
испъждам несв. (6) Изпъждам, при-
нужоавам някого да напусне някакво
място, гоня, прогонвам, й раз’гнЬва
се тврьдЬ на самарйте й сэстааи
законь, да сё не събырать самаранЬве
(!) на съббрь. амй сэ ейч’кы мЬста да
гы йспъждать, й да гы, не при биать
14.1286, амй й ты не жали ей брате
к уртач е. з ащб й мёне когато йспъжда к а
сэ цари_гра. нй_чтб не бЬше мё грижа
за това 12.1176.
сег.: 2мн. йсиъждате 12.115, Змн. испъж4ть
13.122, йспъждать 14.1286; имперф.: Змн.
йспъждаха 12.1176; ферма от перф. тип:
Змн. съ йспьждате 12.1186; бъд.: Змн. щьть
да йспьжать 2.10.
иепьждане ср (2) Изпъжйане; дейс-
твие, чрез което принуждаеат ня-
кого да напусне определено място;
прогонвине. й каго същи члкь сйч’ко
пльтьско прЬгрьпЬ х^ла. й уСване й
заллюване, й йспь’кдане. й напоконь
й съмрьть 38 285; й проводи писанье
1сэаннь до ёпифанье, рё. йлй й ты
дойдё на йспъждането моё... й
йспъдиха насила ьсэанна. й грабнъха
го. й заточиха го i морёто 12.116.
ед йспьждане 38.285, чл. йспъждането
12.116.
иссуша св. (4) 1. Изсуша, причина
безводие. пре суша, амй са п^сти со
антихрита. дёто ще да ймь иссуши
вблТето въ сэнозй врЪме 18.1786 2.
Образно. Изсуша, направя нещо оа
стане сухо, ала бь не щё тьи амй щьть
й пё да трепёржть катб трьста со вЬтрь,
да гы не йссйии че щё со'г’нь скоро да
гы йз’горь: 18.179. 3. Прен. Изсуша,
лиша растение от жизнените му
сокове. искра скоро лйграла. пламень
скоро прЬстаналь свъша скоро
йасена. лйсть скоро иссушен’ тръва
скоро повЬнала 31.216.
сег.: Зед. йссЛий 18.178, йссЛпи 18.179;
бьд . Зед. ще да йссКшй 18.1786, прич.: мин.
страд, ед.: м. иссушен’ 31.216.
иссушавам несв. (1) Прен. Изсушавам,
правя нещо да отслабне, изтощавам.
елате й вые жены постници. гцото сте
пбстиле чйсто, та ей сте йс^'шавале
тЬлбто заради мёне 18.202.
форма от перф. тип: 2мн. сте иейлавале
18.202.
истакан прич. (1) Като прил. Изтъкан,
който е изработен на тъкачен стан.
й щьть да хо деть мойте двата члка, мв,
мни. та да проказовать за, acj днй йме
моё. та щьть да хбдеть бблЬчени въ
прЬмЬна со Козина йстакйна 18.186.
мин. страд, ед., ж. йсгакака 18.186.
истегля св. (8) Изтсгля, поеживея нещо
мъчително, изстрадам, изтърпя.
й който сбйдбха по горгето й по
планишето, та ее млиха 6tf, й гь fl.
простй. й не найде гы векш зло. а
който сЬдЬха по градеэве й по села т!ё
мнеэго зло йстеглиха 18.193; поббле т(
е да йстёглишь на той свЬть за мал’ко
ьрЬме нёжели тамо да се мъчишь
без’краино й недоврьшено 1.36; защб
азь видЬхь на сънЬ оу тьзи нощь, что
щемь бЬда да йстёглимь 15.136.
сег.: 2ед. йстёглишь 1.36, Змн. йстёглать
1.5; аор.: led. истёглй 5.33,2мн. йстеглих'те
18.2016, Змн. йстеглиха 18.193; форма от
перф. тип: 2мн. стё йстёглёле 18.202. бъд.:
1мн. щемь да йстёглимь 15.136, Змн. щьть
да йстёглить 18.189.
истека вж. изтека
ис текувам несв. (4) 1. Изтичам, тека
навън. й ммрб мнеэго йстЬкхва со
ребрата м^ гдёто б’Ьше проббдень
быль со кошето 9.71. 2. Прен
Залязвам, скринам се зад хоризонта
(за слънцето). й вь едйнь днь пойдё
тамо. й елнце йстёккваше. и сэкры м#
бь оумь 11.101
сег.: Зед. йст£к(/ва 9.706, 9.71; имперф.: Зед.
истЪ•«’ваше 9.71, истёкЬ'ьаше 11.101.
истенски вж. истински1
истина ж. (43) 1. Истина; това, което
съответства на действителноапта,
на фактите. й бь: истина бном^зи
архГерёю думата 15 1336; истинна
й пправда (!) со землнта побЬгна, а
льжа и неправда на земли се въцари
31.2176; й помысли да нё въз’сьн^ва
й стой й трйе ей бчйте, като ё ёднакь
сънинь. й вйды х^бЬвЬ, че ё истинна,
й прЬчёте гы, й найде, т, жльтйцы
15.1346. 2. Истина; това, което е
най-близо до Бога; Божието учение
й рё м# магнён’йё и кои ё йстйна. и
стыи сэговбры вторы пьть. хс ё йстйна.
дёто го вые днёека гоните 39.2986;
амй побае сега да рёче, й д/мыте на
стое evrrife. бтй да раз#мт.ете йстйна
добрЪ 38.287; дхь стыи щотб просвЬтп
пррците, й на/чи гы да прорек/1 ь що
щё да бъде. тбизи дхь стыи й младыте
дЬчйца нах'чи й отвори ймь й’стата.
да думать, що ё йстйнна 34.2496. на
истина. Наистина, действително.
й не тьк’мо това, амй й кога се
заклйнамё вь evjiip, йлй на льжа йлй
на истина, й тогази се сэмёттвамё сэ
йме хво 5.40; по истина. Наистина,
действително. не прЪббыдите ба
дето да се закльнёшь въ ймето нкгово
страшное, нй по истина, нй на лъжа.
нъ нй да похулишь, на ба, кога ти
дбйде нЬкоа злыни, йлй бЪда, защб й
това мъка наноси на дна’ члкЗ1 1.36.
ед.: истина 1.3, 15.146, 38.287, йстйнъ
1.36, истина 1.362, 5.40. 0.726. 10.78, 11.88,
15.1336. 17.1686, 18.1776. 34.2546, 38.292,
истинна 3.21, 15.1406, 18.178, 31.2226,
йстйнна 4.226, йстйна 7.526, истинна 9.63,
9.636, 15.1346, 18.196, 18.2056, 31.2176,
35.2646, йстйна 9.706, 39.29862, 39. 308,
истина 11.1016, йстйна 11.106, 12.110,
33.234, 33.2446, 39.2986, йстйнна 33.2436,
34.2496, 39.296, истинна 35.2646; сравн:
поистйна 38.289.
истинен прил. (53) 1. Истинен който
съдържа истина, верен, правдив, и
пакь се възнёсе, бтй да покаже как’
м£ е истинна думата дето ре никой не
мбже да възйде на (н)бо тьк’мо чтбто
ё слЪз’ль её нбёто 38.286; тогази рё
кшоуь 1сзанн8’ ёда сега покажи ако
ri е думата истин’на. й йз’вади со
морёто том^зи мом’кз1 бащъ ms’ 6.45.
2. Истински, който съответства
на истината, действителен, реален.
й затова го почктоха катб йстинны
црь, й постйлаха ей рйзыте по п£ти
да ходи бнова белк: по п 34.252; й
йсповЬда на ейч’кы свЬть спса ха какь
'ё йстинны бь, й зарадй това пр’Гёхь
ключеве нанктовэж ста црква 12.110б.
3. Истински', който е такъв, какъвто
трябва да бъде не само привидно,
външно, а по същност. й бЬха й двата
йстинны снсэве бжш, й вЬр'нш сл^гы,
й свЬгил’ника что наставшие йноци
на аргво нбное 14.128; й защо inline
да покаже хс чтбто йдЬше истинна
прблЬть зарадй това врЬме зймное
бЬше когато се хс родй 33.241; й
прпбны ст л и, пастыре й ^чйтелщ, что
съ на сыч’кыи свЬть. просвЬтиха катб
свЬтйла на тоизи свЬть. дето Gbxtf
напоены със’ вЬра йстиннаа, со бжтво
что не мбже нйкои да 1 б сэнщме w тЬ
15.132; та щё ейч’ките да цриведё на
раз^мь истинный, защб е й той рав’нь
със’ аплыте й из’брань ё сё ба 12.111.
// Праведен, който няма грехове. й
была ей вдовйца. й жена йстйнна. оти,
жена добра й по съмрьть мУжатого ей
мбже да сё спаси 12.1096.
ед.: м. йстин'ныи 4.25, ёстинныи 4.26,
истин’нь 5.27, йстин'нь! 5.29, йстинныи
5.296, 5.30, 6.446. 12.111, йстинны 5 396,
йстинныи 6.42, 9.63, 9.636, 15.139, 15.140,
34.253, 35.2626, истинны 12.1106, 18 181,
34.252, йстинныи 12.117, йстинныи 15.1316,
йстиннь 35.2566, йстйнныи 37.277, истинны
39.311, йстиннаго 5.376, истинного 9.626,
истинного 9.66, истинна 15.1446, йстинаго
15.1566, йстиннаго 16.1636,33.241, 39.3066,
йстинаго 34.2556, йстиннаго 39.299,
39.3116, истйннаго 39.3056, истинном!/ 5.30,
9.652, 15.1436, 15.1486, 33.23 96, 37.2806,
истинном!/ 17.166, истинном!/ 39.3076, ж.
истин’на 6.45, йстйнна 12 1096, 31.220,
33.241, 38.286, йстйнна 18.186, истиннаа
15.132; ми.: йстиннь! 14.128.
истинна нареч. (5) Наистина. воействи-
телност, действително, истина това
показ#ва как’ съ на нбето, О, чйнсэве
аггл’ецш. й йстйнна. такае 11.82; й
истинна се нарйчЬх’тё хрпане, ала
не стр!?вах’тё мбать за конь щото бЬ
зарьчаль 18.2056.
йстин’на 7.496, истинна 11.82, истинна
18.2036, 18.2056, 31.2206-221.
истинна вж. истина
истински1 прил. (21) 1. Истински. кой-
то съдържа истина, верен, амй щь
токо да започна пакь сэ прьвЬшныте
пррцш. щото са дЗ’мале й казь’вале.
защото са тЬх’ныте д£мы йстЬн’скы,
та й мойте да са йстйнна 18.178.
2. Истински, който отговаря на
определени изисквания, правилен.
й да сэс.ави рэкета си на чел ото й
второ пакь, на срцёто си. третий
пъть на дёсно рамо. й четврътыи
пьть, на лёводэамо. й тогази чйнишь
йстен’скыи крть 16.160; елате й вые
вйщи й дхбвници й Попове който сте
хЙбев'Ь остставале днь й нощёсь в
чёр’кова, й чйсто оучиле людт’ётЬ на
пьть й на законь йстТ.н’скыи 18.202.
3. Истински, който е несъмнен,
действителен, реален, й недЬите бы
слЪпи със’ дшьта й със тЬлото от! ё хс
едйнь й йсгЬп’скыи бь 39.298; й хс що
сь е распёль в^р^ваме йсповЬдй'ваме
какь ё бь йстин’скыи 16.1626.
ед.'.м йстен’скыи 16.160, йстин’екы 16.161.
17.164, йстин’екы 16 1616, йстин’скыи
16.1626, йстЬн’скыи 18.1856, 18.2006.
18.202, йстЬн’скы 18.201, йс~Ьн’с(к)ыи
32.230, йстЬн’скыи 39.298, йстЬн’скы 39 300.
йстЬн’скый 39.305, йстЬн’скы 39 3076,
39.308. йстЬн’скыи 39.308, йсгЬн’скаге 3.16.
пстЬн'скиго 3.166, йстЬк'скыго 39.309’ мн.:
йстЬн’скы 18.178, йстин’екы 34.249.
истински11 нареч (8) 1. Истински,
наистина, действително. й видЬ
йстин’скыи еднето че ходй. й го ть се
видtunc й почрънйла снагата сё
елнце й сд пёкь чёр’на 17.166; йде, да
покаже как’ ё йстин’екы облЬкль пльть
38.289. 2. Истински, както трчбва.
добре, амй сте вые прЬльстени та
немате очи да глёдате й да раз^мЬите
йстЬн’скы 39.3046. 3. Истински, без
лицемерие, искрено какьвь ё тойзи
члкь дёто сл(?ша таквйзи д!?мы сд
стыте нррц'ш, й аплы, й <д самого ха.
й не вЬрова йстЬн’скыи чё с было
въскрсёше 18 1806; докогы гесдр’пе
стр(?вашь на да ей истЬ'пЬваме £'мъть
съ твбйте хытрЬ'Ни докога да крйешь
сд на, та ны, не кажешь йстЬн’скы, ка
лавы на тбл’кози мъкы 39.3036.
йстин’скыи 17.166, йстЬн’скыи 18 1776,
йстЬн’скыи 18.1806, йстин’екы 38.289,
йстЬн’скы 39.2986, йстЬн’скы 39.3036,
йстЬн’скы 39.3046. 39.3106
истину нареч. (1) Наистина, в действи-
те.лност, действително. a т1’а MS’ ре.
истина така смё дЬ’мале 10.78.
йстипк’ 10.78.
истинам несв. (3) 1. Изтичам, струя
навън, и мирам (за вода). й напрасно
йстёче в ода мнеего, сд йстокь Страдать,
й йскопах^, й найдбха пещера голЬма
пльна чё йстйче ведда й едградйха
kfcTie. й потёче вода мнедго й до днь
2.146; елате да пдеме ка йстокь, от!
е тамь подобро, че йма тамь сега
вода защо тамь йстйче, та прЬсьхне
доткка догде дойде до на 18.193. 2.
Прен. Залязвам (за небесно светило).
а очйтЬ й сьвтЬха (!) се като звЬзды
когй йстйчЬгь с^трипа 32.2286.
сег.. Зед. йстйче2.146,1 8.193,3.и.ч. йстйчЬть
32.2286.
истлавини вж. стлавини
истлавинскинрмл. (\.)Стлавински. кой-
то се отнася до стлавини, славянски.
та се събыраше мнсёго свЬть, сд ейч’кы
страны, й ей др!?гы градсдве, на въеака
годйна, й чйнЬха празникь стмУ
димитрпо вь сбл^нь. като й до днёска,
й раз’бра се до исйлавин’ского кнёза,
й събра йсОлавины мнедго зль реддь й
погань 9.72.
ед.', м. йсвлаьин’скогс 9.72
исток м. (19) Изток, една от четирите
посоки на света, й стань мйл’ко на
пътьть да си почине, й едбрьна се
на йстокь да се помлй 6tf 17.1656;
като една млъш'а когато се вйди
Сд истока до запада как’ь ё тьй ше
да бьде притъетвтё сна члчьскаго
18.1956; землй ейч’ка на трй дЬлсдве
ё раздЪлюта. на йстокь, й заладь, й на
ливь7 15.1426.
ед йстокь 2.146, 7 52, 15.1426, 15.143,
17.166, 17.1676, 17.175, 18.1932, 33.237,
йстокь 17.1656, йстокь 18.193, 39.2966,
йсток’ 18.193, йстокь 33.2376, йстокь 37.280,
37.2806, йстска 18.1956, йстока 18.196.
источа св. (1) Източа, извлека течност
от нещо на тънка струя изцеоя. той
ва, въ пУстгни със’ манна храните,
а вые то със’ сэцёть напойх'те. й тон
вамь бодъ сэ камикь источи, а вые со
със (ж)льчь напойх’те 35 2586.
аор.'. Зед. источи 35.2586.
источен прил (2) Източен, който се
намира на изток. дь! рекы ймаше что
течахъ' со неточна страна 11 976.
ед : ж. неточна 11,976, неточная 32.2276.
источник м. (3) Източниге, място, от-
където извира вода; извер. патерица
мсэйсёова Удар и кзмйкь й йз’тёкоха,
въ йсточници. й пиха еврее бжьднЬле
16.1626. И Образно, дёто с въ тройци
ёдйнь оь... й нтёговата сэблаеть ё
нейзречённаа, дёто нйкои не може
да йскаже дрьжавата м^‘ что влада на
ейч’кыи св'Ьт’ь. й дето е источнике на
сйч’ка премудрость, й на нктъвата
длъбока блгость, дёто е блгь й крбт’кь
въйстинУ не мбже нйкои йсказа
15.1.31.
ед.: йсточникь 15.131, источнике 11.98; мн.:
йсточници 16.1626.
йстрьгна се. (З)Изтръгна, издърпамсъс
сила, измъкна. тогази катб чю еэн’зи
архТерей. тече й йстрьгна сабТата сэ
рУката войнотомУ дёто шЪше да гы
посЬчё 15.1486.
аор.: 2ед. йстрьгнь 15.135, Зед. йстрьгнь
15144, йстрьгна 15.1485.
истрЪзвя се св. (1) Отрезвя се: стана
трезв, разумен; осъзная се за нещо.
трЪбУваше блвёши хрпане. таквйзы
страшны дУмы да послУшаме. та ца сё
й ные йст(р)Ьзвиме за нЬкое добро,
та да вйдимь за ce6i ей й за свод
съмрьть. защото хбдиме ейч’кы катб
1пини 31.219.
сег.: 1мн. сё йст(р)Ъзвнме 31.219.
иступи св. (1) иступи си ума. Смая се,
изгубя си ума от удивление, ели сам
се. а царь кат о го ьид4. та ей истопи
сич’юать Умь. й Hi токо той, амй
й ейч’кы що сё намЪриха тамо на
кор’банете. оудивйха се за това чюдо
39.300.
аор.: Зед. йстУпй 39.300.
иступи вам несв. (1) иступявам си ума.
Смайвам се, изгубвам си ума от
удивление, слисвам се. докогы гасэр’пё
стр!вашь на да ей истУпЪваме Умъть
съ твбйте хытрыни докога да крйешк
сэ на, та ны, не кажешь йетЬн’скы, ка
павы на тбл’кози мъкы 39.3036.
сег.: 1мн. истУ’пУваме 39.3036.
истъкмявам несв. (2) Изтъкмявам,
правя нещо, съзоавам, натъкмявам.
правёдните гь йстькмЪва като бв’це,
оти са бв’це крбт’кы й сйч’ко добре
йманазЧ 18.2016.
сег.: Зед. истькмУва 18.2016, йстьк’мЪва
18.2016.
истЬнски вж. истински1
ИСТЁНСКИ вж. истински11
исус ЛИ (108) Исус. й на оутрЁшныи
днь мнеэго нарсЗ’ щб 5Ъше дошьль
въ гразйикь й раз’браха чё йде ic въ
iepjLHMb 34.2516; и тоизи 1сУсь вйдУ
архггла михайла такьа’зи дёто го
сега пйшУть. защб, Узё 1сУсь ёврёете й
поводе гы вы ал’галЁ 11.876; й въ еэша
днй слУчй се icS’cS’ й пойде въ ёрихонъ
11.876. възнесение исуса христа.
Възнесение Христово, иърковен праз-
ник дамаскуна йнока йподТакона й
стУдйта слово на възнёше (! )га нашего
iv ха 38.2816; исус навиин. Исус
Навин, й пакь на кип а 1сУсУ навшнУ'
казУва за архистратига михайла 11.87;
исус назар анин. Исус Назарянин.
сэ Ice назаранине, не давашь мёне
дшитс- члчьсщи да гы прТёма. амй
ейч’ки зовёшь при себЁ 4.256; исус
Христос. Исус Христос, й сйч’ко щё
да сё доврыпи й напоконь щс щё да
бьде послушайте блвенш хрпане,
щё да дойде ic хс. щотб го зовёмь
ные снь бжш 18,195; гь нашь ic хс
6iine бь сьврьшень й члкь сьврьшёнь
34.251; исус Христос назаранин.
Исус Христос Назарянин, рёче eMS’
кэаннь заповЪдйвам’ ти въ йме ica
ха назара нина. да нё живйшь векге
на това м£сто 6.43; кръстя се в име
исус христово. Покръстя се, приема
сристовата еяра. й сйч’ки вЪроваха
й припадоха icoaHHs’ на нсэвЪте й
кртйха се сэ мала до велйка, вь йме
iv хво 6.46.
iv 1.86, 11.100, 12.1106, 14.1306, 18.177,
10.2076, 32.2286, 33 237, 33.2476, 35.2666,
38.2816, 38.2876, 38 2946, 39.303, 39 3196,
ic 4.22, 4.26, 6.41, 9.636, 13.125, 18.195,
34248, 34.2496, 34.2526, 34.253, 37.2756,
37.280, йс4.23, 5.30,1с4.24б, 6.446,18.1776,
34.2556, 40 321, iv 5.406, 6.43, 6.44, 6.462,
8 60, 12.117, 12.120, 15.136, 18.196, 34,256,
35.256,36.270,37.277,37.2786,39.3046, ic£cb
11.8764. ic 16.157, 16.160, 17.176, 18.184,
33.232, 33 2326, 33.236, 33.2366, 33.241,
34.2516, 35.264, 38.2866, 38.2886, 38.291,
38.2936, iv 16.1636,7v 33.232, ic 33 2406,
38.2926, ica 4.233, 4.266, 5.376; 6.43, 6.46,
17.170, 18 1956, 34.251, 34.2516, 35.2626,
36.267, 36.2686, 37.2742, 37.277, Ica 4.23,
ica 10.76, ictfca 11.876*, icSca 11.876, ict?ctf
11.87, 11.876, icS 18.2036, 34.250, 37.2806,
let 13.1256, ic't 37.281, зв. ice 4.25, 4.256,
4.262, 37.2736, ice 5.39, ice 15.1506.
исусов прич. (5) Исусов, от ЛИ Исус.
мар!а же прТём’ши лйтр^ мира нэдра
(!) пйстики мнеэго н£нны (!) помаза
Host icort й бтрь власы свойми
Host его 34.250; пойдё S’ палата й
испроси гЬлбто ко во да гб снёме сэ
крть 35.2596; й не т'ькмо това. амй й
ёдйнь нЪкои члкь бРше сэ тойзи свйть
3’мрЪль, й нгего със’ йме icoeo повйка
го 36.2686.
ед.', ж. Кова 35.263, ср. ково 35.2596. гебво
36.2685; мн : ковы 34.250, icoBt 34.250.
исход м. (1) Изход, поява на бял свят, й
прркь михёа за днёшныи днь прорёче.
й ты веОлееме доме ёфраОовъ нЪ ей
мал’кь ни сэ кого въ влците тйдовы
бти йз’ тебе щё да йзлЪзе, вбжь, дето
щё да бьде кнель въ шли. й нгс(го)вь
йехбдь ё сэпрЪды вЬка 33.236.
ед.: йехбдь 33.236.
исходник м. (2) Изходник, определение
на Свети Дух. а снь й дйма ё рождень,
бти сь е родйль сэ бца катб й д8’ма
nines’, дёто сь раж’да сэ ймь, а стыи дхь,
н! ё рбдень, нйтй е неродень. защб
ако бы быль родёнь ато бы быль снь
й ако лй оы быль неродень, ато был’
бы сэць амй что е. исходникь. защб
йехбды сэ бца нерожённа, й почйва на
рождённаго сна 33.2386; а снь сё зовё,
дйма бжТа й снь. й дхь стыи, й той йма
net Имена дхь. й йехбдникь 33.239.
ед.: исходникь 33.2386, йехбдникь 33.239.
исцеление вж. исцЪлзние
исцЪдя св. (1) Изцедя. извлеки тениост-
та от нещо, изстискам. ймах8
ммрб дето бФше йсцЬдёно сэ мнеэго
муризлйвы цвФтове 38.291.
прич.: мин. страд, ед.: ср. йсцЪдёно 38.291.
исцеление ср. (13) Изцеление, издавяне
от болеет, излекуване. й стыи
сэговбри на слЪпи гтроглёд8ван1ё. й
на ббл’ныи йсцЪлгёшё. й на слёкавы
йсправлкшё 39.304, // Образно, амй
нй ct6t ей мбжаше нЪкои да сё сэкйпи
сэ мька, й да сё йз’бави со тбл’кози
прЪльсть й nocllt что iptoS’eame
легома гол Фма злына йскаше й ^олФмо
йсцЪлгеше 33.235. чиня исцеление.
Изцелявам, лекувам. церя. й зё да MS’
каз8’ва за сэнъзи стаз вода, какь чйни
йсцЪлкшё, й чюдеса 11.986; раз’бра се
й до нгего стЬи пет’ки, славата. какь ё
стаа, й чини йсцЪлгешё й чюдеса 8.59;
приема ксцЪление. Оздравея, избавя
се от болеет, й апль ймь рёче. что е
бь стбриль nines’ съставите. той гы е й
йзмФниль амй ако пойдете кам’ко ба,
тогази мбже прГё исцелгешё 36.273;
стаа вода, й досега кои шё сэ нгеа
със’ чйста btpa, пртёма йсцЪлгеюё сэ
сЪкак’ва болесть 11.103.
ед.: йсцЪлйше 8.556, 8.59, 8.60, 9.706,
10 766, 10 796, 11.986, 11.103, 33.235,
36.2686, 36.2716, 39.304, исцелгеше 36.273.
исцЪ.1 ителен прил. (1) Целителен,
който лекува, целебен, той toms' не
MS’ е даль отровно был!е й съмрьгно.
амй ms' е даль като е было нк ms’ драго
пбвече со исцЬлител’но был’Уе 39.305,
ед.: ср. исцълител но 39.305.
исцЪлея св. (17) Оздравея, стана здрав,
излекувам се, изцелея. й пойдё тамо й
със’ дрйь ббл’ны. й х'лЬзе S сонъзи
стаа всада, и том ча йсц'Ь.тЬ 11 986;
мнеого чюдеса сторйха тамс мбщите
нгеговы. с.тЬпй проглёдаха. хромы
йсправиха се. болънУи йсцЬл-Ьа (!)
й дрх’гы разлычны сЬкаквы немощи
бзравйха се 39.309.
аор.: Зед. й.’цЬлЬ 2.146, 9.67, 9 71, 10.7662,
11.956, 11.97, 11 9862, 11.996, йсцЬлЬ
17 17.36, Змн йсцЬлмх^ 2.136, йсцЬлЬха
8.586. 9.666, йсц-b.i’ba (!) 39.309; форма от
перф тип: Змн. съ йсцЬтЬле 37.275; бъд.:
със съкр. инф. Зед йсцЬлещё 36.271.
исцЪля св (28) Изцеля избавя от бо-
леет, излекувам, изцеря. й сотамо
пойдё icjainib въ агрикпо й йсцЬлй
члка слЪпа 6.466; й дрйы чюдеса
мнеого что ё стбрилъ стыи димйтрУе.
бЬскы йсц'Ьлй. й cSxbi йсправи й
крьвдтбчивы члци йсц'Ьлй 9.746; й
тогази дойдоха роднина тбговы, й
рекоха mS' да MS доведать врача да го
йсц'Ьлй 11 99; й сэць й рё. да бы знлыль
чёдо, чё бы ты нЬкои исцЬлиль тбйзи
смрадь йз’ бкбто. та бых’ ей й дшьта
положили засрЬ 36.271. // Образно, на
распётУе хво, вью си хс жль^ь со ёвре-
ёте. бтй да йсц'Ьлй адамбвото въкъ’шё-
нУе что въка'си ада со дрьвото 38.289.
сег: Зед. йсцЬлйшь 36 271, Зед. йсц'Ьлй
11.986, 11.99, 38.289, йсц'Ьлй 36.271, Змн.
йсцЬлжть 9.71; аор.: Зед. йсц'Ьлй 2.126,
36.271, йсцъли 2.126, 6.436, 15.1366, йсц'Ьлй
2.126, 6.436, 6.466, 9.666, 9.7463, 12.1166,
36.272, йсц’Ьлй 6.42, 36.2736, Змн. йсцЬлйха
10.766; плусквамперф.: Змн. йсцЬлйле бЬха
10.77; форма от перф. тип: Зед. йспЬлиль
бйль 37.2746: пов : отриц. със съкр. инф.
Змн. (недЬйте) йсцЬлй 2 126; усл.: Зед бы
йсцЬлиль 36.271; съкр. инф.: (може) йсцЬлй
36.271.
исцЪля се св. (2) Изцеля се, избавя се
от болеет, излекувам се, изцеря се. й
раз’бол Ь се со люта болесть до съмрьть.
й не можааше нй б (!) что да сё йсц'Ьлй
11 986; й много цнреве й бйл’кы пй, й
не може да се йсц'Ьлй 2.136
сег Зед. се йсцЬлй 2.136, сё ЙсцЬлй 11 986
исцКщвам' несв. (5) Оздравявам, изба-
вим се от болеет, ставам здрав,
изцглявам. й на сЬкыи днь кби
дохождаше облени йсцЬлвваше
11.986; й въгЛз^ваха при стго, й
припадн^ваха при ноозЬте ms’, й
ббл’нУи йсцЬлЬваха а др8’гы се хчаха
на хртУан’ство, й оу"врьдЪваха се на
хва вЬра 39.3056.
имперф' Зед. йсцЬлнлаше 11.986, Змн
йсц'ЬлЬваха 8.586, 39.3056, йсцЬлЬвах((
11.98, йсц-ЬлЬваахХ 11.986.
исцЪлявам11 несв. (16) Изцелявам, леку-
вам някого, церя. а бжтвото ей па
показа, като въскрЬшаваше мрьтвы,
й като йсдЪлйваше ббл’ны, й слЬпы.
й бЬсны 38.2856; а той сребро й злато
не >зйма. амй ёднакь твбето ймаше
раз’даде й flpS'ro пакь мрьтвы люд'Уе
вдйга. й хромы и ббл’ны йсцЬлЬва, й
дрМы чюдеса чйни 7.53.
сег.. Зед. йсцЬлЬвашь 36 269, Зед. йспслЬва
7.53, йсцЬ тЬва 36.2686, Змн. исцЬ. гвате
10.76, Змн. йсцЬлЬвать 10.76; имперф Зед.
йсцЬливаше 35.2576, йсцЬлЬваше 35 262,
йсцЬлнваше 35.262, Зед. йсцЬлйваше 4.266,
11.946, 35.2586, 38.2856, Змн. йсцЬгЬваха
10.76; пов. Змн. йсцЬльеайте 10.79; страд.:
сег. Змн. юцЬлнвэт' се 16.15762.
исцЪ.тявам се несв. (1) Изиелявам се,
избавим се от болеет, излекувам се,
из церквам се. й мнеого ббл’ны при-
ходЬкХ1 й йсцЬлйвах^’ се й славъх^ й
захьалЬх^ на ба. бца й сна й стго дха
40 324.
имперф.: З.мн. йсиЬлмвах»’ се 40.324.
исцЪляе от стб. нцЬлгатн несв. (1)
Образно. Изцечявам леку вам, иеря.
жличи Soe bhkS'ch древнюе въкйьёнУё
йсц'Ьлие. със трьдбвны мёдсо,
просвЬшёнТе дасть хс прЬб®, й своего
слад’каго лричёсй'а 38.289.
сег.: Зед. йсцЪлме 38.289.
исцЬлял прич. (1) Кате прил. Изцелен,
ичлекуван й кога бы нгц’трЬ еъб^ди се
зравь й йсцЪлаль Со ейч’ки болести й
раны 9.716.
мин деят. ед.: м. йсцЬлвпь 9.716.
исчезка св. (8) 1. Изчезна, престана да
се виждам, изгубя се й рё MS' царь,
като ей быль мрачны сатана й д'йволь.
заклинам’ те със’ матОёа апла, йди й
нйкого да не повредишь. й йечёз’нь
тогази д’йволь, й бы катб димь
вонещь, й не вйд’Ь се 37.2766; й апль
рё, крот’ко. дойдб да гоню нечйсты
дУхсэве. й еэн’зи бЬсь йечёзна 37.2746.
2.Изчезна, престана да съществувам.
умра. й почалй нелюстите на ббговете
ймь й да пожёже цара сэг’нь до
полатите. амй н$ да йечёзне парь, амй
да е жйвь, давно се покае 37.2786.
сег.: Зед. йечёзне 37.2786; аор.: Зед. йечёзна
4.256,10.776,37.2746, йсчезнаб.446, йечёзна
10.78, йечёзнь 11.87, йечёз’нь 37.2766.
йечезе от стб. нцп^нжтн св. (\)Изчезна,
престана да се виждам, изгубя се.
рёче ёмь’ iuiaHiib, заповЬдь’вам’ ти ьъ
йме ica ха назаранина. да не живишь
веки- на това мЪсто. й той чась сэн’зй
бЬсь йечёзе 6.43.
аор Зед. йечёзе 6.43.
исчезкувам несв. (4) 1. Изчезвам,
скривам се от погледа, загубвам се.
й гюмли се 6s" 1сэаннь, й паднъ онова
чер’квише й строшй се й бЪсь еэн’зи
зёдайсчёзн8’ва6.43. 2 Изчезвам, пре-
ставам да съществувам. Образно, й
сйч'ка хытрб дТавол’скаа йсчёзнЬ’ваше
сэ нгеината млба 8.56. исчезнувам
каго дим. Изчезвам бе зеле дно. макарь
да б’Ьше жена амй б£ше исплзн гена дха
стго. й бЪгаше от нгеа ейла дТавол'ска
й йсчёзн«ваше катб днмь 8.56.
сег.. Зед. йечёзньва 6.43, Змн. йечёзнквать
16.158; имперф.: Зед йечёзы/ваше 8.562.
исчета св. (1) Иреброя, установи броя,
изчета. црь двдь тогази нЪкога
поиска да йечьт? нарсэдь ёврёискыи
да гы ^знае кбл’ко съ s’ нгеговотэ
цртво 11.89.
сег. Зед. йечьтё 11,89.
исъхна св. (9) 1. Изсъхна, стана сух.
като бЬхь ^зёла, г, хлЪбсв’це. та едйнь
йзЬдс а два донёсб, като прЬмйна
1сэр’цань й тТе йсьхнаха. й помал’ко
сэ нй мдб. за мнеэго годйнь 17 1716
И Образно, й срцето наше стопи се.
й скрьб’ ны пр'Ь.тЬ... й ёзыкь нашь
йсъх’чъ сэ сочный пламень й не
мбжемь да тй се по[мо]лй 15.1466. 2.
Изсъхна, стана безводен, пресъхна
(за река и др.), й ейч’ките рЪкы
щьть да йсъхнать. й ейч’кыте ёзера
й кладен’ци вёкге не щьть да текьтъ
18.1896.3.Прен. Изсъхна, загубя жиз-
нените си сили, стана слаб, немощен.
й той ча, исъхна ms’ рв’ката. й тази
странъ окбто бсл’Ьп’Ь 36.2726.
аор.: Зед. исъхна 6.462, йсъх'нъ 15.1466,
исъхна 36.2726, Змн. йсьхнаха 17.1716:
бъд.: Змн. щьть да йсъхнать 18.178. щьть да
йсьхнать 18.178, щьть да йсъхнать 18.1896;
пов.: описат Зед. да йсъх’не 36.2726.
ис&павински вж. истлавински
игалия МИ (1) Италия, й писанТето
думайте така, ейч’кы что съ въ
италш блгть бж'1а. събра се съббрь
със’ велйкыте прьвопрЬстс-л’никы
12.114.
италш 12,114
италийски прил. (1) Италийски, от
МИ Италия, й npie това послашё
йнокён’т'ш папа рйм’скы. й събра
епкпы йвал'шскые да йз’врьжЯть
Оесэфйла 12.114.
мн.: йОалшскые 12.114.
иуда ЛИ (46; Юоа. й ёдйнь сэ тй йме
бЬше ms’ ifoa 4.226; защб 1Сэсифь
б’Ьше родкль, д, сынове. 1акова
сумесэна, iSW, й icacia 6.41; азь
иногбзи is’na стори та продаде хё
за, л, срёбрьнини 4.256; защб нЪ е
мал’ко пр'^гр'ЬшёнТе члкь, дёто се
недостойно причёщава, ами быва
бн’зи члкь катб сам’сй it/да. защб it/да
прЪдаде ха въ рйцЪ безакбнны еврее
35.266 иуда Симонов искариогски.
Юда Симонов Искариотски. й тогази
рё едйнь сэ йченицыте хвы К'да
стмбновь йскар'кэт’скы, дето щЪше да
го прФцадё защб сё не продаде това
мурб, за триста п Ьнезе й да её рагдадё
по сыромасй 34.2506.
it/да 4.226, 4.23 64, 4.245, 4.24b2, 4.253, 11.87,
18.18467, 34.2506, 35.257, 35.266, 38.2906,
it/да 4.23, it/да 4.256, й?да 4.2561, it/да 5.27,
35.266. it/да 33.2476, юуда 38.2906, it/ды
38.2906, ifat/ 4.25, 6.41, 34.2506, ййдй
18.1846, it/дй 18.1846, зв. it/до 4.2362, 4.24»,
4.25,4.256,18.1846, 35.262. йдо 4.256, юудо
35.262
иудее мн. (6) Юдеи, жители на Юдея
раз’браха мнеэго нареэ’ сэ юудёете
бти е тамо хс дощьль 34.251; й напйса
cvni'e на ёврёискы езыкь, й посла го
Ядёсэ 37.274.
il/деё 34.251, 35.262, Йдеё 35.257, it/дёи)
37.274. чл. it/дёете 34.251, юудёете 34.251.
иудеиски прил. (4) 1. Юдейски, от
МИ Юдея. й попйтаахй, где щё да сё
роди црь тйдеискыи. защб видЪх’ме
нгего вата звезда на йстокь 33.237.
2. Юдейски, който се отнася до
юдеите. лйкавы йме Ь/дёискыи. сэ
без’чловёчны й завистлйвы ёврёе.
сэ роде злы и безакбнны не вйдите
ли какь помрькпе слнце й мць. й
землйта се потрёсе 35.2616. страна
иудеиска. Юдея. й повЪл! Захарiа,
й йзлЪзоха проповЪдници по ейч’кй
странй 1йдёискйю. й потреби трйбагнн
13.124.
ед:, м. it/деискыи 33.237, it/дёискыи 35.2616,
ж it/дёиска 35.2596, ЙдёискГ/ю 13.124
иудея МИ (3) Юдея. й аггль гнь дойде
й стань npi. нгего, й рёче мй. захар!е
йзлйзй й съберй ейч’ките вдов’цы что
съ въ 1йдею 13.124.
it/дёю 11 89, Йдею (3.124, 36.260.
иудита ЛИ (2) Юдит й приближй сг
велйкь днь гнь й рё ё робынсга, й,
ййдйта, докога си скрьбйшь дшьта
13.1216.
ййдйта 13.1216, it/дйть 13.1216.
иудов прил. (4) Юоов, от ЛИ Юоа. гь
нашь ic хс... роди се сэ стые двы й
бце мр(е чё б’Ьш(е) сэ рсэда цр'ьска, й
сэ колено 1йдово сна 1акова 18.1846.
ед:, ж. it/дова 4.256, ср. it/дово 3.166, it/довс
18.1846; мн: it/довь: 33.236.
иустиниан ЛИ (1) Юстиниан, велйкыи
црь Йстинтань въ ёднб ьрЪме помысли
да йзме сэ мощнее стмй димйтргю. да
гы йма за дшёвно спсеше й за бсщёнТе
9.716.
йстишань 9.716. |
ища несв. (195) 1. Искам, имам '
желание за нещо ища. на моа pt/ка |
сйч’ко е, йщй что щёшь да тй дарйва i
7.54; а ттё ей йзёмаха мал’ко истице, '
кои кбл’ко пщеше 17 165; й сэн’зи
корабник’ мй каже. азь тебе не дава
жената додё ми не платйшь, кол’кото
йще 5.32. // Образно, й члкь ако
вьз’йще да чйни що мй плъта йще.
по нйкога не бы стбриль, защб гЬлб
йще мнеэго да йдё 34.2546. // Стремя
се да придобия нещо. й ако ищешь
почисть сэ члци. бь не почйта амй
ако йшешь сэ ба пбчьсть, тогази тё й
члци почйтать 34.255; й нйкои го не
оусЪти. оти не щ!ше да м? знае нйкои
доброю чтбто чйнЬше. нйтй йтцЬше
похвала сэ члци 15.1346 2. Искам,
имам воля, изисквам, ища. ами тьк’мо
тол’кова йще бь сэ на, да ходи по
хрттан’скы законь, като ё бй оугбдно
9.756; й бывамё пбкангени й що е
отстало сэ ста, м, ца, щб пости, защб
да си съврьши по достойно кате [б]ь
ище 16.1636. // Настоявам, държа
някои да направи нещо. амй ища да
сё прЪдадётпь на моа рЪчь ато азь на
голЪма почти й слава да тё спосбё й
да тё йгьк’мЪ да ей втори настол’пикь
на моё цртво 39.307 3. Искам, имам
желание да направя нещо, каня се,
възнамерявам, ища. затова й ные,
акс йшемь на nSTb да йдемь, него
да ймаме др^гара 16.1596; й минаха
се мал’ко днй. дшволь pais’Mb что е
рекль мал’хь на женъта ей. й завидЬ.
й йше да й стори пакость 10.776; а
лазарь б'Ьше ч^товень члкь, й кнель
болйринь. й мнсэго людге дохбжаха
да го виде й вЬроваха еь ха затова
й арх'юрёете мнсэго се гнЬв^ваха й
завилЬха. й йщЬха да ъ’бгють й ха й
лазара наеднйць 34.2516; й пойде
бъ сэладикТю. (!) й въ.тЬзе въ корабь
й йщёше да йде вь Фар’сьлйкно.
зашо тамо не познавшие его 40.3216.
// Искам, имам желание нещо да
стане, кби ходи деше сь свЬщь й
komS1 ли TptbS'ea денил сэг’нь да ms’
свЬти, никоMS’, амй тьк’мо нощТж йще
да м? свЬти 33.241; др^гы йще вЬтрь
да помете токьть да ей направи себЬ
П?мно 31 217. 4. Искам, с молене се
стремя да получа нещо от някого,
моля, ами сега тй се млй. ако ти бьдё
нЬчтб й ные като члцш съгрЬшиле.
а то йщё ла ны простйшь. зашо нЬ
по прЬббыда. ами сэ мнеэ жалсэ та
йз’д^мах’мё рЬчи неприлйчны 39.316;
слЬзе сэ конитого, и припаде на
нсэзЬте ms’ й йщеше прощёше 15.1446;
й л ежах# й двата на землю. тТа йще сэ
нкто блвь, а той сэ кила 17.1666. 5.
Търся, старая се да намеря нещо или
някого искам, диря й рё тогбзи что
йшёме найдбх’ме 40.323; й рёче на
они калдере, йдёте по ейч’кы келш
йшЬте й найдёте жената и дбё ю са й
Tie йскаха ю й не найдоха нйщо 3.21;
й лов’ци кога лбвёть ловь, й Йш#ть
sBtpie по ropie й по дол’чины, й по
гьсто ш#мТе. й кога Яловеть ловь, и
сЬкак’ви гадины, й тогйва се врьпать
% дома си със’ голЬма весел’ба
31.215; й тбизи калбёрь мар‘к!ань.
кота се нЬкогы раз’ботЬше. врача не
ишЬше нйкакь, йлй нЬкое 6ыл1с да сё
цЬр#ва 11.986. шо ми ище еръдцето.
Каквото пожелая й рё. ги ice хе... и
послушай, кои прибЬгне, S’ цркви да
се пбмли на йме моё, подай м#ги что
ms' йще ерцёто 15.1506; й рё ми аггль,
гбизи ё пьть пррчьскы, й ськы дёто се
сэричё сэ своа воли, й ни стори ей щб
ms йще срцсто, ами й още ей снагьта
пореши ба ради 32.228.
сег.: led. йщё 5.32. йщёмь 6.47, йщемь
7.496, 7.5162. 8.59. 17.176, йщё 7.526, 7.54,
8 596, йщемь 7.54, йщь 7.54, йщ# 8.59. 9.656,
35.2596, йща 39.307, Зед. Ищешь 1.46. 1.56,
4.2362, 7.49, 7.496, 9.696, 15.135, 15.142,
34.2546, 34.2552, йщеш’ 4.236, ищешь
5.345, ищешь 7.516, йщёшь 7.546, йщешь
8.59б2, )щешь 9.656, Зед. йще 1.3, 1.8, 2.10,
3.18, 4.23, 5.30, 5.31, 6.47, 7.49, 9.756, 11.82,
1) 926, 11.93, 11.99, 12.113, 12.1166, 13.1252,
14.1266, 15.1316, 15.134, 15.1506, 17.1646,
17.1666, 17.167, 17.1716, 17.1746, 17 175’,
18.1856, 18.1986, 20.209, 31.217, 31.2206»,
32.228, 33.2332, 3 3 241, 33.2456, 34.2542,
34.25465, 38.2936, 39.2976, 39 309, 39.313,
39.317,40.3206, йще 3.18.5.286,5.306,6.476,
9.756, йщё 7.496,9.75,39 295,39.310,39.312,
йще 3.1862, 9.65, 10 7 76, 16.158, 17.1666,
18.2016, 31.217, 35.257, ище 16.1636, йщё
39.319, 39.3196, 1мн. йщемё 5.346, йщеме
5.35, йщё 5.35, йщемь J6.15962, 18 1 876,
йщё 39.2956, йщё 39.2956, йщё 39.316,
йщёме 40.323, Змн ищете 1 36, 1.56, 5.396,
11.107, 16.1586, 18 1786, 18.1906, 39.298,
Ищете 5.346, ищете 15.138, Ищете 18.192,
йщьте 39.3046, Змн. йщать 1.36, йщьть 2.10,
6.436, 18.1966, йшьгь 5.336, 5.34, йщьть
5.35, йирть 15.1376, 31.215, йщьть 17.169,
31.217,40.321, йщьть 18.1966, йщьть 37.275,
39.3046; имперф.: led. йщехь 17.1696,
Зед. йщеше 2.13, 6.46, 11.90, йщеше 5.286,
15.1446, 15.1486, 17.165, 17.166, 33.233,
йщёше 5.356, йщЬше 7.49, 11.85, 15.1346,
33.233, 36.2716, йщьше 9.626, йщЬше
11.986, йщЬше 36.2706, 39.2966, 39.304,
йщёше 40.3216, Змн. йщЬх’тё 18.202, Змн.
йщеха 5.30, йщЬха 6.42, 11.926, 18.179,
34.2516, йщёха 6.43, ЙщЬха 6.45, йщЬха
36.2676, 36.2706, 39.3086, йщеха 36.270,
йщЬхч 36.2716; бъд.: Зед. щёшь да ищешь
17.173, щёшь да ищешь 17.1736, Зед. щё да
йще 11.82; пов.: Зед. Ищи 7.54, 14.129, ищи
9.69, Змн. йщЬте 3.21.
иФалийски вж. италийски
К
к1 числ. бр. (14) Двадесет, 20. й оузё
тогази мотика, й копа надолб, к, лак’те
й найдё камикь гол£ плбс’кь 4.25; й
събраше се, s, ёпкпы егмп’тьскы със’
Попове й дУаконе, на четь до к 12 1136;
й раз' •ади се царь, й пУсти дрУгы
войне к. зверообразны, чтбто ЛдУть
людУе 37.2756. // В състава на сложно
числ. кв. Двадесет и две, 22. щьть да
йзлёзать на землита црёва. кв. вЪры
Сэ по лУ нощь 18.1896. кя Двадесет и
шест, 26. й чинй тамо чюдеса, за, кз,
годйнь 6.48. кз. Двадесет иседем 27.
мнй ми се сэкакь йзлЪзб сэ стыи градь
досёга йма, кз, гбдинь 17.1716.
к 4.25, 9.656, 11.101, 12 1136, 18.185,
32.2276, 37.2756, 39.2976, 39.3136, кв
11.1046,18.1896, кз 6.48, кз 2.126, 17 1716.
к11 числ. редно (17) Двадесети мца того,
к. мнУе стого велйкомнйка емстаоУа
нбваго 1сэва, й жена его Оеопйста
5.27; й Сэтогази на ъьсако лето паметь
ймь чйнЪха, мца сеп’тём;врУа, к 5.40.
// В състава на сложно числ. ка.
Двадесет и първи мцатого, ка. иже
въ црковь въведёнУе пртые влчце
наше бце й прно длы мр’Уе 13.121. кг?
Двайесет и трети, й стУю свою днй/
прЪдаде в’ ръцЬ бжш. мца апрйл'.а, кг,
днь 39.309 кд. Двадесет и четвърти.
й сэ кд. ноёврУа, до, кз. фер'вара,
зове се зима 33.2406. кз. Двадесет
и шести, мца. тоге кз, мчнУс стго й
славнаго велйкомчнйка дймйтрУа
муротбчиваго 9.606. кз. Двадесет
и сеоми. й сэ, кд. ноёврУа, до, кз.
фер’вара, зове се зима 33.2406. кФ
Двадесет и девети. амй послушайте
блвёнУи хртУане, щб каже въ кнУга
1сэва, кФ, гла, та ре 31.221
к 5.27, к 5.40, ка 11.89, 13.121, кг 39.295,
39.309, 39.313, кд 33 24062, ка 6.41, кь 6.41,
9.606, 33.24062. 39.3116, кз 33.2406, кФ
31 221
к предл. (37) 1. За означаване на обекта,
към който е насочени действието,
към, при. й бь ре залаамС да нё йде къ
валакУ царУ 33.2416; й тогази дойди,
й Узмй ей дарь твой й принеси го
кь бл’тара 13.125; й тУе оузёха това,
й скоро го сэнесбше къ велйкомУ
никбл!/, й дадоше мУ спч’котс онова
15 149.2. За означаване на отношение
спрямо някого или нещо; към, спрямо.
по отношение на. й хбдеха по законь
хвь. й ймаха велйкУ любовь й вЪрУ къ
велйко_мчикУ гесбгУю 39 313. 3. За
означаване на цел и предназначение:
към, за. слово поУченУе къ цремь й
воезбдамь. й влка, и поповеэ, и въс£
хртансэ не опивати се винсэ 20.208.
4. За означаване на присъеоиняване,
приобщаване на нещо към друга
нещог, към. й игзль апль каже, коё
причёстУе тм-Ь кь гвУ/гУ. тьма е зло что
чины члка а свЪть ю хс 34.2536. 5.
За означаване на принаОлеж-ност: у.
й наче да дУма въ начелЪ 6Ъ слово, й
слово бЬ к’ 6У 6.466.
кь 6 41, 42.1206, 34.2536, к’ 6.466 к 8.57
къ 12.120, 13.1252, 15.149, 15.151, 18.190,
20.208, 20.209, 20 2096, 31.222, 31.2226
32.2236, 32.224, 32.226, 32.227, 32.22763,
32.228, 32.2292, 32.22962, 32.231, 3.3.2416,
36.272, 36.2736, 39 303, 39.3036, 39.3106,
39.3126, 39.313.
кадалък вж кадълък
кадилница ж. (6) Кадилница: неголям
глинен или метален съд, в който се
пос.тавя жар, поръеена с тамян или
други благовония за кадсне. й вида чё
йехбди сэвътрЪ йзь сэл’тарьть, като
едйнь дУакснь, й дрьжй кади.т’ницг
й кадй цркватэ 3 20; това рё црь, й
даде мУ ёднб ехиУе позлатёно сйч’ко,
й еднъ кадйл’нина сйч’ка съзлато (!),
й Украссна със’ мнсэго~цЬнны каменУе
15.149; ейч’кы из’ околУ грйдэве й
села йзлйзъваха насрёща, съсвЪщи (!),
й сщённпци сэб.тЬчени съсщён’скы
(!) сэдёжды. й проваждаха стУю
пст’кУ, със’ кадйл’ници й ОамУансэмь
й из’мур'но. й със’ др’’гы х!?бавы
миризлйгы аромати 8.596.
ед.: кадйл'чица3.20.15.149;.ин.: кадил'ниии
2.15, 8.586, кадйл’чици 8.596, 32.2256.
кадило ср. (1) Кадило; неголям метален
или глинен съд, в който се поставя
жар, поръсена с та иян или други бла-
говония за кадене; кадилница. Образ-
но. да сё йсправить млтва моа. като
кадило, rpt тёбеги 33.244.
ед. кадйлс 33.244.
кадии м. (15) Съдия. лице, което съди
и издава присъди; кадия, тогыва щото
бЪхз на анатол’скаа странь панпё й
кал Те та провбдиха емйрь до цара
дТсиклит'Тана. та бЪше напйсано така,
ные слоугы твоё napV дТсэклитТане,
namie, й кадТе щб смё на анатол‘[с|каа
земли, та сё покланнме на твое цртво
39.2966, тогйва шьть да въекрнать
ейч'ките кадТё. та щьть тТа сыромасите
да гы влачать дёто йм’ се зёмале
файда та гй са бсъждале та пак’ ымь
раз’вал! ле та ей ги йщьть тамь n$t ба
18.1966; как’ не познах’мё тогйва чё е
быльгь йсгЬн’скыи. ами го мьчих’мё
дори й tarpt. сто сега че гб вйдимь дё
йма воли й на нбето й на землйта той
е сега наистрашны кадТа 18.2006.
ед. кадТг 18.2006, кадТа 18.2005, ка;?а
18.2056, кади 39.297б; мн.: кадТё 18.1886,
калТё 18.190, кадТё 18.1966, кадТё 39.29об2,
39.297, кадТё 39.297, кадТё 39.2976, 39.2982,
чл. кадТёте 39.2976.
кадътьк м. (2) Облает, върху която
се простира съдийската власт на
кадия; кадълък й да ей земе сЬкы
кадТа й паша й цара емйрь й тсстйрь
на свои градь. й кадълъкь 39.2976;
на анатбл’ска страна на кадалькь
cvpb. гра’ йма щб се зовё рамель й
з’гбвбриха се тамошны хртгане. със’
пара, да сыграть чёр’кова 39.312.
ед.: кадълъкь 39.2976, кадалькь 39.312.
кадър прил. неизм. (1) съм кадър В
състояние съм, способен съм, във
възможностите ми е. мой гпдаре
млн ви се на ваша млть, врьнФге се
съ мёне X мои дбмь^да бмиёмь вамь
ншвФте. й нощесь ва да погости със’
щб сме кадьрь 31.2216.
кадьрь 31.2216.
кадЬ вж. къде
кадЬто вж\ където
кадя несв. (1) Кадя; извършвам рели-
гиозная обред прекадяване с тамян. й
ьидЪ чё йехбди СЗвътрЬ йзь шл’тарьть
катб едйнь дгаконь, й .дрьжй
кадйл’ница й кади црквата 3.20.
сег.: Зед. кади 3.20.
кажа св (45 S) 1. Кажа изрозя с думи,
произнеси, изрека. дйвна ё вещь
тази дУма. дете каже сулйсть. как’
се врьнаха аплёте въ герлймь със’
велйка радость 38.293; й повел!
царь та довёдоха стго й каже mV
парь сега да прЪстанать й да сё
разваллть твойте хытрости гесЗгТе
39.303; мнсэго_л!тны царУ, бь да ти
Умнсбжй пар’ството. ёдна дУма шёмь
да каже пр! твое цар’ство, й да ны не
бмраьйшь 9.63; й чюди се збеима като
прочёте писанТето кой го е писаны тиа
mV б!ше казала бти кип а н! ё ’Учйла
17.1756. 2. Кажа, разкажа за нещо;
предам с думи някакво събитие или
случка; разправя. Й кога съмнъ и каза
ебн’зи корабникь сънь что е вид!ль
15.152; не мбгУ бче мой дхбвныи да тй
йспов!дамь сйч’кото что съмь впдЪла
чюдно й л pt славно й страшно ами
слУшзи да тй кажУ мал’ко что ми ё на
памё 11.1036; й тогази блгодарйха ба
й двата й похвалиха велйкаго apxiepea
Николае, скбро помощнйка... й каза-
ше това чюдо на ейч’кьпе людгё й
на сщённвцыте 15.155 3. Кажа, по-
кажа нещо на някого, посоча. амй
скоро дайте ми конь й да ми каже
нФ кои на сбн’ази планина пъть,
гдётс той прЪбыва 6.476; рёсте мУ
црца. ако кажешь крть хвь где с. азь
голЪма почесть да ти дарЬ'ва. токб
тьк’мо ты покажй мястото г дето ё
хс быль распеть 4.24; сега позна бти
ей ты сич’ки св!ть сътвбрил’... амй
ги се молю ги покажй ми что ми се
бб!ща да ми кажешь 5.306. 4. Кажа,
споделя с някого преживяванията
си, открия, призная. й скрьбень члкь
кои дойлЪше при нгего й кажЪше ей
скрьбь своа. й стыи Николае, тьк’мо
да погледнЪше на ебногова члка
скрьбнаго. й ^т±шаваше се бн’зи члкь
15.1506: й нём)/ да ей кажешь тьзи
твба работа що скрьбйшь. й той те
ще пастави 3.186; й да сё посрамим е
да кажеме дховний/ греховете наши
по добр! тУ е, да се, засрамиши т)?ка
пр! едногб члка 1.8. 5. Кажа, обясня
същността на нещо, разкрия. й да
каже щб е быль гойзи камикь щотб се
сокьсна сам’сй со планиньта, й да каже
що ё была планината 18.181; амй азь
да каж7 на твоего пр!лъщенТе каквб
е. й кой сь теб! в!ровате самы пакы
т!ё да те прйбгють 36.269. 6. Кажа,
отбележа някакъв факт или мисъл,
потвърдя. кДжУть н^кой. бти как’ съ,
ей чинове нбны показывать со ev.nie со
лЫкы 11 816; щб каже кшга. подай гЫ
дарь щотб си съсвой (1) трЫдь стёкль
31.2196: амй не чюх’те лй прркь
двдь что каже на \|/ал'тирь. Ть знае
помышлюше члчьско от! е напЫсто й
залЫдо 32.231. 7. Кажа, съобщя нещо,
известя. й сега смё ные постены до
теб! й со велйкаг о оучйте.та спса ха. да
тй кажемь радость гол!ма, дето щёшь
да будешь на сйч’кыте цркви бжш
Ычйтель 12.110; й кби да каже сега на
снсовете рЫв!мовы, че ё родйла анна
13.123; эче сты. заклйнам’ те вьв’ ха
спса нашего, никомЫ да кажешь, додё
мё бь не приберё со землйта 17.173.
8. Кажа. наредя нещо, заръчам, по-
ръчам. й стый рё ако кажешь со
царЫ. ато да Йде в’ чер’ковата й да
вйда твбйте бсогоове 39.307; й рё
мЫ манбе. что заръчашь да стбримё
на бтрочето кога се родй. рё агтль,
что с’мь казаль на женъта ти това
да сё бчюва 11.886; й пакь каже. да
собычете й да мйлЫвайте ейч’кы члци
ако ищете да бъдете снюве бжш 1.56.
9. Означа; изразя смисъл, значение.
трй дЫми тйв щб сь хвы. ёдна каже да
сё соврьже, сй_ре, да се сорёче со сёб!
си. втора, да си зёме крть свой. треть-,
да дсиде слЪдь мёне 16.158; осанка
каже по ёллйн’скы ёзыкь. спей на
.34.2516; защо й Ть рёче.., сты 6Ыд!те
ейч’кы. отй, защо с’мь азь сть. cirjTb
тази щ?ма к а. какь ё Ть сть. й стыи
людТе любы 38.294. кажа право (по
правина). Кажа честно, разкрия
истината за нещо амй й сега какь
ч! си повр'Ьдень со съмрьтната бтрова
нЪдеи кры со на. ами ны кажй право,
й ные да тё послЬ'шаме съсйч’ко (!)
ерце 39.3036; осмата е заповедь бжга,
дето да не мар’тЯрисашь льжно. ако
лй знаешь добр! за н!що й попйтат’
тё а ты кажй по правина, като ё 1.7;
koi а кажеш. Когато пожелаем,
когато речеш. й не можешь трьп!
да етж’шашь със’ йшйте си що с’мь
безакбно чишгла. амй кога кажешь
азь да ти йсиов!да ейч’кото й нйщо
негцг потай 17.1686.
сег.: led. кажк' 4.236, 5.296, 11.1036, 11.105,
12.111, 12.1116, 17.168. 36.269, кАжь 4.24,
17.1716, кажа 39.3066, 2ед. кажешь 3.186,
5.30, 6.44, 7.52, 8 58, 10.78, 15.1356, 17,168,
17 1686, 17 173, 34.2546. 39.303, 39.3036,
39.307, кажешь 4.24, кажешь 5.306, 39.304,
Зед. каже 1.5, 1 56, 1.6, 1.66, 1.7, 2.9Б2,
2.11, 2.1162, 2.15 , 3.17, 3.182, 3.196, 4.216,
4.226, 4.256. 5.29, 5.32, 5.34, 5 366, 5.37,
5.386, 5.396, 6.446, 6 47б2. 7.49, 7.49б2,
7.53, 8.56, 8.586, 9.61, 11.82, 11.83, 11.84,
11.856, 11.872, 11.88, 11 91, 11.104 6. 11.1052,
11.1056, 11.107, 11.10763, 12.1126, 12.1156,
12.116, 12.1176, 12.118, 12.1186, 13.123,
13.1253, 14.129, 14.130, 15.13362, 15.1416,
15.146, 15.150, 15.1563, 16.1583, 16.1593,
16.1606, 16.1613, 16.16166, 16.1625, 17 1643,
17 1656, 17.16662, 17.167, 17.16762, 17.168,
17.169% 17.171, 17.17164, 17 172, 17.17262,
17.173, 17.17362, 17.174, 17.175, 18.1782,
18.1786, 18.1796, 18.13162, 18.1826, 18.183,
18.18362, 20.209, 20.2096, 21 210. 31.2155,
31.2196. 31.220, 31.22163, 32.223, 32.224,
32.225, 32.2256. 32.2266, 32 230, 32 231,
32.2316, 33.232, 33.233, 33.2402, 33.241,
33.243, 33.244, 33.2476, 34.2486, 34.250*,
34.2502, 34.2516, 34.25265, 34.25364, 34.25*6,
34 2 552, 35.2565, 35.266, 36.273, 37.2746,
37.2766, 37.280, 37.281, 38.28262, 38.28363,
38.2842, 38.2846, 38 285, 38.286, 38.28662,
38.2872, 38.28 86. 38.2892, 38.29 062, 38.2912,
38.292, 38.2926, 38.293, 38.2942, 39.297,
39.29862, 39.301, 39.302, 39.3036, 39.3043,
39.306, 39.3066’, 39.307, 39.308, 39.3’0,
39.3106, 39.311, 39.312, 39.31263, 39.3156,
39.317, 39.318, 39.3186, 39.319, каже 11 82,
161616, каже 11.103, 12.1186, 16.162,
32 2306, 39.2996, 39 303, к! 38.294, каже
39.2996, 39.315, 1мн. кйжеме 1.8, 18.1836,
каже 5.28*, 18.184, 18 1866, 36.267, 39 296,
каже 5 28. 9 736, 11 816, 15.1326, 18.1782,
18.1813, 18.18 1 6, 18.182, 18.18262, 18.192,
18 1O8G, 18.2036, 18.205, 33.2396. 38.2896,
кажемь 12.110, 15.1446, 18.178, 18.179,
18 1826, 18.189, 18.1906, 18.196. 18.203,
33 2 452, кажемь 18.1796, 18.1946, кажемё
18.1956, кажеме 39.309, 2мн кажете 4.22,
33.2376, 39.301, Змн. кажьть 3.166, кажЯть
4.236, 5.326, 5 3 5, 11.8163, 11 88. 11 91,
11.108, 15 146, 37.2766, кажгть 5.40, кажеть
18 177, 18.1856, 31.2166, 38 2896; имперф.:
Зед. кажеше 3.196, кбжЬше 7.49, кажьше
15 1506, 18.1876, Змн. кажеха 35.2636; аор. •
led. казаха 2.15, 17.172, каза 3.20. 15.1516,
17.Ю86, каза 3.206, 5.306, 32.2316, казах'
18.201, казах' 35.2646, Зед. каза 2.12, 3.186,
5.296,7.506,7.54,9.696,9 736, 10.78, 11.966,
11.9964, 11.101, 14.128, 15.1416, 15.142,
15.146, 15.148, 15 152, 15 1546, 36267,
каза 2.15, 15.1426, 40.323, каза 3.19, 11.996,
17 171, каза 4.22, 4.23, 6.446, 9.70, 11.103,
11.106, 1мн. казах'мё 11.996,18.184,18.1866,
18 191, казах'мё 18.1806, 18.182, 18.192,
18.2016, казамё 33.2446, казах'мё 34254,
казах'ме 39.317, Змн казаха 2.136, 9.716,
13 122, 17.1646. 18.1796, 31.222, казаха
4.24, 5.35, 7.516, 7.52, 7.52б2, 7.54, 10 786,
11.86, казаха 7.53, 12.1116, казах!/ 8 58,
11.91, казах!/ 12.115, казаше 15.145, 15.1552,
33.242, казаше 37.275; плусквамперф.:
Зед. бтше казала 17.1756; форми от перф.
тип: led. с’мь Казань 11.886, 2ед. си Казань
35.2626, ей Казань 35.2626, Зед. кэзаль 4.23,
е хазаль 4.24; бъд.: led. щъ да каж!/ 15.146,
щъ да кажа 18.1776, щё да кажа 39 296,1 мн.
щемь да каже 9 63, щё да кажемь 11 816,
шёмъ да каже 18.1806, шё да каже 18.1846,
щё да кажеме 18.1916, със съкр. инф led.
щемь каза It 866. 1мн щемь каза 15 149,
щё каза 18 179; пов.: Зед. кажи 1.56, 1.7,
15.1536, 32 2266, 32.2305, 32.231, 35.260,
кажй 3.186, 4.236, 5.346, 5.376, 6.44, 9.75,
17.167, 39.307, 39.3106, кажи 39.2986 кажи
39.3036,2мн. кажете 1.6, 5.38, кажете 11.102,
кажЬте 15.148, описат. 2ед. да кажешь 4.23,
да кажешь 5.296, 2мн. да кажете 4.22; усл.:
2ед. 6ь1казаль2.11.
кажа се св. (3) Разкрия се, обясня кой
съм и какъв съм, кажа се. й стыи,
димнтр!’е оста затвбрень s’ ебнази
банк.... радость ймаше защб го
епбобй бь та изл£зе прЬ цара й каза се
чё е хрпанинь 9.646; й сэнази вдовйна
щб б'Ьше лайка гЬ. позна че ё тЪх’на
манка, й гледа гы как’ сё цЪль’вать
слад’ко й зравй'ват’ се като сё познаха.
й щЪше тогази да йм’ се каже коа ё
5.37
аор.'. Зед. се каза 5.35, каза се 9.646; бъд. в
мин : Зед. щ£ше да се каже 5.37.
казование ср. (1) Разказ, разказване,
излагане с думи на нещо. тогази
пост арото зё да каз^/ва за сйч’ко щотб
ймаше на памё та пбвнЪше й тй, по
казовашето й по прилика познаха че
съ fie тЪх’ны д!ца 5.38.
ед.: чл. казовашето 5.38
казлъсаш МИ (2) Казяъбаш, турско-
то наименование на Персия, та
каз8ва това цртво пер’сйд'ско. да
рёмь казльбаш’ко, защо напоконь
баг’дат'скь! царь цртв-'ваше на
казльбашь 18.1826.
казльбашь 18.18262.
казлъбашки прил. (1) Казлъбашки, от
МИ Казлъбаш. та казй’ва това цртво
пер’сйд’ско. да речь казльбаш’ко,
заще напоконь баг’дат’скь! царь
цртБ5’ваше на казльбашь 18.1825.
ед.: ср. казтьбаш’ко 18.1826.
казовам вж: казувам
казувам несв. (126) 1. Казнам, изричам
нещо, говоря, амй вы се пакь млй на
ваше гпдство да послйшате съсйч’ко
(!) срце й да раз^мЪете тза дй’мы дёто
щь сега да каз^ва 39.296; азь вамь
сега каз^ва. ако вы попйта црца. что
да й речёте 4.236; дай слава бН гпдйне
мой, дЬцата наши жйвы съ й до днь,
й гъ’ка съ при тебе защо аз’ гы вчера
чюхь като ей дй’махь', тьзи д£ма что
мй гы сега казо'вашь 5.38; й каже геи
д^маи ради гЬ ба со майке моа д^маи.
не прЪстан^ваи що с добро на д^шьть
ти да го искажешь. й тии пакь започе
да ей казй'ва д^мьть 17.169; затова се
ббимь й азь да мльчимь да не каз^ва
що ё бж!а работа славнаа 17.1636
И Произнасям, споменавам. й защб
щЬше да сё прокаже покааше по
ейч’кы свЬть. бти да сё не найде
нйкой езыкь на тбизи свЬть да
рё ные [не] чюх’ме хво йме да сё
каз^ва, й зара! това нЬ сме вЬровале
38.2916. 2. Казвам, предавам с думи
нещо преживяно, видяно или чуто;
разказвам, разправям. чйни ми се да
пбчнь да ти каз^вамь жйтУето моё що
с’мь чинйла. та щёшь да побЬгнсшь
со мёне. като koi а бЬга члкь со замУа
17.1686; й тУё са въз’вратише на
дрь’гыи пъть, й бтидеэше си па свое
сбчьство й казовах^ что съ чюле. й
видЬле 33.2376; й така бы нгегово
чюдно прЬставлгеше. й казЬйать за
нкговать гробь, какь йехбди прах’ь
тьн’кы ейтень на мца маУа. й. й чюдно
блго^хаше 6.486; й црь почё да MS'
каз^ва съпь что е видЬль 15.147. 3.
Казвам, показвам нещо на някого,
посочвам. й дйпата ms’ йзлЬзе. й мнсого
плачь стбри се. й агглы занёсоха
дшьта ms’ въ рай. й казоваха мН мнсого
мЬста х(?бавы, дето гы ё бь йгбтвиль,
за добры людУе, що съ 6S оугодйле
7.536; й црца ms’ рёче. со Йдо, азь сега
повелЬ тебе со глады да Умрешь, защб
не каз^вашь мЬстото 4.24. 4. Казвам,
отбелязвам някакъв факт, твърдя,
посочвам. Ь?да рё, црце, лйтодгйс’ць
кн’Уга каз^ва, сокога е было това, йма
до двйстЬ гбдинь и по мнсого 4.236;
не раз^мЬх’те ли чё ейч’ките кн’Угы й
писанУа казоваха чё е йстЬн’скы бь
тойзи дето ще момата да роди дЬтето
18.201. 5. Казвам, предавам нечии
думи, съобщавам. й аггль сё зове
сказатель. сй_рЬ, катб аггль каз^ва
повелЬнУё бжУё, й затова се нарё
аггль. да рёмь. сказатель 11.83. 6,
Означавам, съдържам смисъл, знача.
стыи сумесонь, кога бЬше младь...
като ей хбдЬше s’ црква, й сл(?шашс
като чьтЬха апль. й не раз^мЬваше
щ'б д£ма й попита нЬкоёго стар’ца.
бче. скажй ми що д^ма тази кн’Уга, й
ria flS’Mbi щ'б казКвать 2.96; втбрУжть
влькь дёто прилйчЬше катб на мёч’ка.
та каз^ва това цртво пер’сйд’ско. да
рёмь казльбаш’ко 18.1826. 7. Каз-
вам, предричам бъдещи събития,
предсказвам, пророкувам. прьвЬнь
проводы напрЬ со ба, остёнТи пррци.
та казоваха. й д^маха как’ щё да слёзе
хс со нбёто на земли, й пакь рёкоха,
как’ щё да сё роды со двца мрУа й бца
18.177, амй щь токо да започна пакь со
прьвЬшныте пррц’Уи. щото са думало
й каз^вале. защото са тЬх’ныте дк’мы
йстЬн’скы, та й мойте да са йстйнна
18.178; й тово сйч’кото казоваха
пррците сонапрЬ. зарадй това дбмаха
й казоваха че щё да сё сврьши тбизи
свЬть та й затова знаиха как’ ще да
бьде й на подйрЬшно врЬме, й шо ще
да сё стбри 18.1776. 8. Изповядвам,
вярвам в някого, почитам. й романа
катб вйдЬ со 1соанна тов а чюдо почюди
сс й Фдивй се й рё icoannS’. йстинныи с
быль хс снь бж’Уи, дето го ты каз^вашь.
амй й азь да вЬрова вь ха 6.42; велйкь
ё бь фйлиппе дёто го ты каз^вашь. й
ейч’кы въ нгего да вЬрйзамё 36.270;
й рё на вбйнете ей, азе съмь лють,
чё тЬх’ны бь что го называть, как’ гы
йзважда со сог’нь вЬчны. й не мбже
нйчто зло да им’ се стбри 37.2776.
9. Проповядвам, разпространявам
религиозно учение, й затова рё хс
по ейч'кы ёзыци да сё пропсьйда
име мсё да се покають. защо да им’
се бставеть грЬхсэвете й начнЬте да
каз^ваге ймето мое прьвЬнь сэ (ёр.тймь
38.2916; й напокон’ по Лзпёни бци,
мЬтаху аплете жрЬбе, кой кыдЬ да йде
да Кчи й да казь’ва слово бжТе 6.416;
й като пойдоха апостблЬте по ейч’к#
зёмлю да казхвать име хво. а матОёи
възлЬзс на ёдна гора, й бблЬче се
тьк’мо i ёдна риза 37.274.
сег.: led. казКва 2.9, 4.236, 1) 846, 17.1636,
каз^вамч 6.47, 17.1686. 18.1816, казЬва
18.1776,2ед. каз^вашь 2.96,4.24,5.37,5 376,
5.38, 15.1326, 18.198, каз^вашь 6.42, 7 546,
каз^вашъ 36.270, каз^ваш* 37,277, каз^вашь
39.307, Зед. казь’ва 2.96, 4.216, 4.236, 4.24,
6.416, 6 42, 9.616, 9 63, 11.83, 11.872, И 876,
11.94, 11.986, 11.102, 11.1046, 12.1206,
15.147, 16.161, 16.1616, 17 1636, 17.169,
18.178, 18.182’-, 18.18263, 18.183, 18.1846,
18.186, 18.188, 18.198, 18.1996, 18.2066,
34.248, 34.250, 34.253, 36.2686, казЬва
5.356, 5.38, 18.1786, 18.1946, каз£ва 36.272,
3(5.273, казЬ'ва 39.317, 1мн. казЬвамс 9.616,
18.1806, каз^вамг И 94, 18.1846, казнЬамё
18.1955, 2мн. казввате 4.23. 15.148, казь'вате
38.2916. Змн. казёвать 2.96, 6.486, казЬ’вать
5.37, 11 84, 11.996, 11.101, 15.15 562, 18.179,
18.185, 18.186, 33.245, казЬвать 18.1776,
казЬвагь 36.2696, 37 274, 37.2766, 37.2776;
имперф Зед. каз^ваше 4.236, 11.1046,
14.127, 18,1856, каз^ваше 5.386, 6.43,
18.1856, казоваше 12.1116, казх'ваше 36.268,
Змн. казг’вах’те 18.2056, Змн казЬваха 6.416,
18.1772,18.17762, 18.2012, 20.2096; аор : Зед.
казЬва 11.816, Змн. казЬваха 7.516, 32.2306,
казоваха7.53б, 9.72, казовах» 33.2376; форми
от перф. mw led. с’мь казв’валь 18.2056,
Змн. казЬвале 18.202, Змн. са казЬвале
18.178; бъд.: led. щь да казвва 39.296, щё да
казЬ'ва 39.309, щь да казвва 39.315, Зед. щё
даказЬвз 18.187, щё да казьва 18.1996, 1мн.
щёмь да казЬваме 18.2016; страд.: сег. Зед.
съ каз^вс. 37.2766, сё казвва 38.2916.
казувам се несв. (2) 1. Казвам се,
представям се за някакъв, наричам
се. тойзй льжлйвыи й нельстивы
антихргсть. щё да сё роди сэ ёдна
жена юф’ва, та скрышб к^р’вЬше, та
сё мома казоваше 18.1866. 2. Казвам
се, съобщавам откъде. съм. гУка i насъ
нЬкои дошьль, ймето м8' фйлиппь,
казвва се сэ ваше мЬсто 36.2686.
сег.: Зед. казвва се 36 2686; имперф.: Зед. сё
казоваше 18 1866.
казу ванне ср. (1) Твърдение, казване.
дань сьди на свойте людге бти сь ёдйнь
езыкь й ёдйнь корень вь цртвото ей. й
др1?гы рЬчи йма за това казоваше, й за
сам’убнЬ д^маше тойзи прркь. защо
й той бЬше сэ данова. й той съдп на
ёвреёте. к, гбдинь 18.185
ед.: казЬваше 18.185.
каин ЛИ (1) Каин, й тамо бЬха ейч’ч'ко
(!) щб б£ха сэ вЬка (в’мрЪле. ггрЬсэци.
тамь бЬше адамь й ёвва, сйОь. й авель
кайнь. неё авраэмь. icaaxb, гаковь. й
мсэусй, й ейч’кы пррци 35.264.
кайнь 35.264.
как1 предл. (2) За означаване на ови-
жение по посока на нещо, някого',
към. азе вы стбри члщи, а в!ё как’
дрь'гыго сэйдох’тё да м? сль’гХ’вате.
азь вы направихь й #мь и разЬмь вы
дадб, а вТе мёне не познах’те 18.204;
амй кога ейч’ка наша любовь имаме
какь ба й да жёлаемь за дртво нбное,
тогйва сйч’ко лесно бйва акб щё да сё
възрьжквамё сэ сйч’ко злб. акб ще по
да говЬё. ако щё млтйни да стрквамё
39.319.
как’ 18.204, какь 39.319.
как11 нареч., нареч.-съюзна дума и
съюз (518) I. Нареч. 1. Въпросително
наречие за запитване относно начи-
на, по който протича действието;
как, по какъв начин, гпдйне... ейч’кы
бЬгаха сэ това ёзеро. ами ты как’ ей
смЬаль га ей дошьль rtfxL да загйнешь
сэ зла съмрьть 39 3106; й какь да ти
рекь, оче. как’ьа безакёша чини й
ьь корабь й пс пьть 17.169; й пакь
мь’ доде па #мь. тии ако доде сега.
че как’ щё да мйне геэр’дань като
нёма корйто да се прЬвезс 17.174. И
В реторични и възклииателни изре-
чения за изразяване на чувства; как.
й въ еэн'зи днь, когато го вид£ше
брала, й ейч'ки граждёне, че ей е
дошьлъ сты Николае, кбл'ко радость,
й кбл'ко весел'ба бы i градь, какь да
йз'рекъ1, или да пскажУ 15.1376; сэ сэ.
теж'ко мёне сне мой драголюбны ка
да въеплача за теб'Ь, раз'гбворо на
мойте бчй ка да въздъхна слад'кое моё
чёдо 39.314. 2. Въпросително наречие
за запитване относно състояния или
признаии на лица и предметы; как, в
какво положение, в какво състояние.
й кажй ми дховниче, какь живать сёга
хрпане, й какь лй са цар:е, какь лй сь
сты цркви 17.167. 3. Въпросително
наречие за запитване относно при-
чините за извършване или протичане
на дадено действие; как, по каква
причина, на какво основание, защо,
как така, амй й сега какь н£ си
поврЪдень сэ съмрьтната бтрбва
нЬдеи кры ёэ^на. амй ны кажй право
39.3036, й рё mV pl/мйль какь да не
плачю, катб ми лйп'са тол'коьа сребро
й чютйо й мое. й тбл'кова днй тьгУва,
й ничто не могб да найдУ 14.1306. 4.
Въпросително наречие за изразяване
на степей във възклицателни изре-
чения; как, колко много, колко, toi ива
шьть да вйкнать та да плачать, й да
ей думать < дйнь. дрйымУ. сэ зл£ намь
сёга как' се йзмамих'мё, как' смё
сега засрамени пр+. ейч’ккать св£ть
18.2006; сэ тёж'ко ей мёне сыромахУ
гръшномУ й бЪдномУ. как' мё съмрьть
тегли със' гол£ма мька да ма растйви
Сэ живота 31.2176. II. Въпр. нареч,-
съюзна дума. 1. Въвежда подчинени
допълнителни косвеновъпросителни
или съобщителни изречения; как, по
какъв начин, чюсте лй какь зарьчЪ
бь страшнЪ 11.1076; ами се мнеэго
чюдиха, какь да стбрегь 8.576; и бн'зи
епкпь ймь сказа, какь ё быль плЬнгёнь
й какь ё завёдень рббь въ анатблш
9.68; й не знамь как' се щгЬпё, й
паде V морето 15.1526; й слушайте,
какь £сладй дрьвб вода мёрр'ска
16.1606. 2. Въвежда подчинени опре-
делителни изречения; как, по какъв
начин, бти той с£когы мйслы зло
какь да из'мамы на з[ло] хрланете
18 1846, тьк'мо ймаше грйжа какь
да о угоди & 15.1346; й помысль mV
дойдеше какь ймаше сэ ffe прьвънь
почьсть, а сега как' лй стой п0 нихь
й срамУва се ймь 5.346. 3. Въвежда
подчинени сказуемноопределитепни
изречения; как, по какъв начин, зла
сега послушайте пбкь за ан'тихрТста
как щё да сё роди, й как' шё да сё
сохрани 18.184; и мнеэго дУма ймь й
каза ймь за ха ба, как' се породй, й
как' се распё, й въскрсе въ трёты днь
7.506; кога чюемь за сты мници какь
потёглиха скрьбь й м(?ка, й ные тогази
се погмлтивымё 9.616. III. Относ,
нареч -съюзна дума. 1. Въвежда под-
чинени обстоятелствени изречения
за начин; както. та шьть да сё
съберьть ейч'ките ёзыци й вЪры npt
нкто. да гы раздЬлй ёдйнь сэ дпУгыго
какь раз'льчЪ пастйрь ов'це й козы
по бьш'кь 18.2016; й бтидоха си бша
кнёзове при цара валака, й казаха
мь' какь ймь ре вълаамь 11.86; ами
почЪкай да йскаже той що знае, й
напоконь ако тё попигать за н£що
кажй какь знаешь й ты 1.56.2. Въвеж-
да подчинени обстоятелствени изре-
чения за време; откак. откакто й по
това се позна че ё дв£ гбдипь было
сэнапрЪ как' съ е йвйла зв^здата
33.245; й рёче ей зосима. кбл’ко
гбдинь ймашь как' си по тьзи пУстына
17.1716; сэ две йма, сёд'мь днй, как'
сь йз.тЬзла сэ тЪла моего 32.2306,
мнеэго годины ймамь какь нЪ съмь
хбдиль « градь 6.44. IV. Съюз 1. Въ-
вежоа подчинени допълнителни из-
речения; че. й позова го парь, й рё
мУ раз'брах'мё бче, как' си мнеэго
монастйре направиль по п^стинмта
14.129; защб ми не вЪрЫ'вах’те дхмата,
вижйте сега самы какь ё истинна,
щб вы с‘мь рёк’ль 35.2646; й казаше
mV какь ходйха въ фригш, й какь
стбрише мйрь със’ таифали 15.145;
й видЬха GJHia господаре, какь ё
почьтёнь со цара даншль й завйдЬха
mV 11.926; й 1сэаннь npie писангёто
рим’ско, й събра ёпкпы й показа ймь
какь ё йз’врьжень Оебфиль 12 114;
й раз’чётоше й найдбха, какь бФ сэ
роэйьс’.во хво, до тбизи, а, съббрь,
т. Й1. гбдинь 15.141. 2. Въвежда
подчинена сказуемноопределителни
изречения; че. й раз’бра црь pVOnub, за
женъта ей й за сына ей, й за снахь ей,
как’ съ xV6tae йсщЬлЪле, й бзравеле
37.275, й йзлЪ^е йз’ црквата. й вид!
всэдата как’ щфше да с.тЬзе сэгбр!, й
да падне на стёныте прковны 11 98;
глёда ю гсэсйфь какь ё дЪтйна й
непраша 33.2366; тёкоше скоро, й
найдеэше bohckV какь така зло чйн-fexV
15.1436; тогази се йзьнви сэчивЬсно
какь ё хрпаннь 9.62. 3. Въвежда под-
чинена обстоятелствени изречения
за причина; че, защото. й ид* пс ей
дома си й раува се какь ё про даль
скъпо ковёр’ть 15.154; а адь flonV сэ
стра гресЬше сь й сгЬнгеше как’ ще,
да погыне 35.263; раз’бол’Ь се сэнази
мома. й гёж’ко лежаше, й плачЪше.
какь ьмйра некртена 11.105; със’
го л £ м.т радо слав^ше й блгодарФше
ба. какь показа ей бь това чюдо 4.266.
4. Въвежда подчинена определителни
изречения, че. й йзвадиха хь. трина
й просЬаха дыма какь ё въекрль сэ
мрьтвых 36.2696; й напйсаха на кэан-
на. крйвына. какь ё бсъдень сэ мнеэго
епкпе 12.116; а той се растрепёра
като вйд! това чюдо какь ходи по
водьть 17.174. 5. Въвежда подчинена
подложни изречения, че. й тогази се
прЪстави й раз’бра се по сйч’ко снова
мЪсто как’ съ ё приставили 14.130; й
тогази вид!. чё дойдоха катб два
мы'жа нЬкои страшны, й мнФше ми
се как’ сь т!е двата архггла михаиль
й гавршль 11.1036. как искам (ища).
Както желая, според возята, според
желанието ми. й продаде ей сэн’зи
корабникь пшенйщ/ какь йска. й
тогбзи прослави ба 15.1426; й да тё
наЫчи на свои воли какь Йще бь да ти
стбри сйч’ко да е на добро 17.1646, й
там’ щешь ю прсдэ какь ищешь защб
е тамо глад’ гол! й ск^пс жйто 15 142;
как се стори на някого. Какво се
случи на някого. а родйтелгё нкговы
распытх'ваха днь сб днь. да раз'бёрьть
ка»1 се стбри 39.314; а бнази вдовйца
сэка оста без1 сна ей, не зн[а]еше за
нкго как' се стбри 39.3166; тол'кова
знаю, а баща ми как1 се стбри не знаю
ни брага си 5.37; как ... така (тъй).
Както ... така, катб гЬлс без’ дша
какь ё мрьтво, така е й вЬра мрьтва
без’ хрпан’ска работа 15.156; амй пакь
прЬбЕД-Ьте й?ка оу тьзи нощь, да вйда
й азь. кък’ мй ше повел! бь, така щё
стбри 33.242; тогйва ще мсэУсй да ймь
прод^ма срьдйтс. та рё. как’ стё право
стр^вале, тай щете й да намерите
18.201; азь людгёте мйлова й право
ймь съда c£komV. кои какь ё работиль
й слЫгУваль тьи mV й плаща 18.205; кой
как. Който както. й щьть да ходить
сЬкыи кой как* щё на своа воли й
не щьть да сё слушать нйкои никого
18.1796; сЬкыи кои какь ё ^работиль,
тьй си й зёма хакать сэ правёднаго
сЫ'дга 18 199; оти как. Въвежда под-
чинена сказуемноопределителни и
допълнителни изречения; че. а трёпа
дёма е пакь бти, ка ё бь три съставень.
да рёмь сэць, й снь, й стыи дхь 38.284;
кал&ть нЬкои. оти как’ съ, ей, чйнове
нёны показывать сэ evnie сэ л^кы
11.816; зарадй това й сэнТа вльсвы...
сэпрьвонь сё показаше на ейч’ките
езыци бтй как’ сь вльсы, сй_рё
хытрьци 33.2356.
какь 1.46, 2.96, 2.1162, 2.126, 2.156, 3.18,
3.19, 4.226, 4.24, 4.26, 4.266, 5.27, 5.286,
5.3162, 5.326, 5.346, 5.35, 5.37, 5 4 06, 6.42б2,
6.44,6.466,6.472,6.486,7.5062,7.5162,7.526,
7.53. 7.536, 8.556", 8 576, 8.58, 8.592, 9.616,
9.62, 9.626' 9.63, 9.636, 9.65, 9.66, 9 676,
9.68", 9.696, 9.70, 9.7062, 10.762, 10.786,
11.816, 11.83, 11.84, 11.856, 11.86*, 11.89,
11.896,11.912,11.926,11.986,11.996,11 1 ОО2,
11.1016, 11 1026, 11 ЮЗ, 11.1046, 11.105,
11.1056, 11.1062, 11.10762, 11.108, 12.1096,
12.1106, 12.1116, 12.1126, 12.114, 12.115,
12.1176, 12.118, 12.119, 13.122, 13.1236,
13.1246, 13.125, 14.1266, 14.1276, 14.128,
14 1286, 14.130, 14 1306, 15.134, 15.1346,
15.1376, 15.139, 15.140, 15 141, 15.142,
15.1426, 15.1436, 15.144с, 15.1452, 15.1456,
15.147, 15.1476. 15.148. 15.149, 15.155,
15.156, 15 1566, 16.157, 16.1582, 16.160,
16.1606, 17.1642. 17.1646, 17.166, 17.168,
17.169, 17 1706. 17.172, 17.173, 17.174’,
J7.17462, 17.1752, 17 1756, 18.181, 18.185,
18.187, 18.1886. 18.199, 18.2016, 18.205,
18.206, 31.2166, 31.217, 31.2176, 31.21862,
32.226, 32.2266, 33.234’, 33.23463, 33.23бб3,
33.2383, 33.241, 33.24462. 34.24962, 34.2506,
34.2526, 34.253, 34.2542. 34.2556. 34.259,
35.261, 35.2616, 35.2646, 36.268", 36.2696,
36.270, 36 2706, 36.272, 36.275, 36276,
Зб^бб, 37.278, 38.283, 38.2S 463, 38.285,
38.2856, 38.2862, 38.2866, 38.287", 38.289,
38.2896, 38 2906. 38.294, 38.2962, 39.3036,
39.304, 39.3096, 39.3156. какь 1 56, 35.2616,
39.310, как' 2.10, 2.116, 3.166, 3.17% 3 186,
3.206, 4.226, 4.24, 4.25, 5.30, 5.306, 5.316,
5.3 253, 5.332, 5.346, 5.352, 5.3 56", 5.36, 5.366,
5.372, 5.376, 5.386, 5.39, 6.416, 6.42б2 6.43,
647, 7 50б:, 7.51. 7.52, 8.56, 8.566, 9.616,
9 6252, 9.63 . 9.67, 9.682, 9 70, 9.706, 9 716,
10.76, 10.786, 11.823, 11.836, 11.883, 11.89,
11.93, 11.9962, 11.1036, 11.10462, 11.1076,
12.1096, 12.1106, 12.1186, 13.121, 13 1246,
14.126, 14.1266 14.129. 14.1296, 14.130,
15.1322, 15 1 3262, 15.137, 15.138, 15.141,
15 1446, 15 145, 15.1456, 15 146, 15.148,
15.150, 15.1526, 16.1626, 17.1656, 17.167,
17.1682, 17 16962, 17.171, 17.1716, 17.172,
17.174, 17 1746, 17 1756, 18.1775, 18.1776",
18.1782, 18.179, 18 1 796, 18.1806, 18.1843,
18.18663, 18.19262, 18.19663. 18.1976,
18.20062, 18.201, 18.2066, 31.217, 31.2176,
31.2186, 31.2227, 32.2305, 33.2326, 33 233,
33.234, 33.2356, 33.2366, 33.2376, 33.2386,
33.2436, 33.2446, 33.245, 33.2456, 34.249,
34.2506, 34.2536, 34.254, 34 2546, 35.2632,
35.2646, 36.2726, 38 289, 39 314, как»
2.1162, 4 226, 4 246, 5.27, 5 31, 5.316, 5 3762,
9.63, 11.91, 11.1016, 12.116, 12.119, 15.137,
15.1416, 15.1506, 15.1516, 15.154, 16.1626,
17.1646, 17.1656, 17.1673, 17.1686, 17.169,
17.175, 17.1756, 18.178, 18.184, 18.1846,
18.200, 31.2226, 35.260, 35.2636. 40.323. ка*
2.116,11.84,18.184,18.189,18.19262, 39.299,
39 3152, как’ 2.15, 3.17, 3.18, 3.21, 4.24,
5.326,5.33,5.356. 9.69,10.766,11.816, 11.98,
15.145, 18.1776, 18.179, I8.18I6, 33.245,
35.2646, 36.267, 36.2686, 36.2706, 36.272,
37.2752, 37.277, 37.2776, 38.286, 38.2866,
38.2873, 38.2896, 38.291. 38.293, 39 31063,
39.315, 39.3156, 39.3166 40.321, каг 3.21,
15.148, 34.255, 39.315, как’ь 5 28. 18.1776,
18.194, 18 1956, как’ь 5.356, 11.816, 12 119,
как’ 9.626, къкь 12.1156, ка(к) 15.1446, как
18.184, [к а] к' 18.184, каак‘ 31.2226, кьк’
33.242, ка 36.267, 38.284, 38.2906, 39.3036,
39.3143, 39.3 1 46, 39.3 1 56, какъ 38.294
како нареч. и съюзна дума (21)1. Нареч.
1. За запитване относно начина на
извършване на действието; как,
как така, по какъв начин, затова
кога се препйра ёврёинь та ти гаже,
како крть може да чйни чюдо, а
ты мь' речи, ами оти Услади онова
дрьво, всада мерр’скаи 16.1606 2. За
заг.итвцнеотносно нещо, как, какво.
й рё mV ёпкиь, како т! е йме чедб моё
15 1386 II. Съюзна дума. 1. Въвежда
подчинени определителни изречения;
как, че. въ той днь слово како поббаеть
да нё бс-ждавамё нгкого 3.21; н катб
си йдЬха по еъть тогази ймь йсказа
стыи сйч’ко, како видЪ ха, й как’ се
кртй 5.35. 2. Въвежда подчинени
ска зуемноопределителни изречения;
как, че. видЪха апла 1соанна, како ^чи
люд!ё със’ го.тЬмо дрьзневёнТе 6.436.
3. Въвежда подчинена допълнителни
изречения; как, че. й йзлЪзб вьнь, й
каза mV како не могб да го познаю
3.20; й рёте mV. како сторихь по
воли нктова 15.149; й събь'ди се
irVMCHb й стань, й каза на кадаёрете
како с вйдЪль сънь страш’нь 2.12. 4.
Въвежда обстоятелства и подчине-
ни обстоятелствени изречения за
начин; като. както. амй с-'ЙдЪ како
V еднъ 6Vpa, й похищена вдовица, й
прЬтрьп£ със’ бжг'е повелЪшё 12,109.
како ... тако. Както ... така, й црь
ре, rpt ёстё сториле със' вашь о?дь,
й нЬ стё праведно седиле, амй како
знаете тако чинЬте 12.116.
како 2.12, 3.20, 3.212, 5.3 36’, 5.35 , 5.3 562,
Ь.43б, 9.696, 9.716, 11.996, 12.116, 15.1386,
15.149, 16.1606, 32.223, 40.323, како 12.109,
како 18.184*.
какьв мест. въпр., мест. въпр. -съюзна
дума, мест, относ.-съюзна дума (102)
I. Мест въпр. 1. В пряк въпрос за
запитване относно признаци; какъв
й попйта го сэн’зи к^пёць, й рё mV,
как’ва маисторга 'бМ’Ьешь 7.496; ами
с как’вй очи да поглёднеме ха. й
да рёмь хрттане смё 18 1986; рё mV
кТноуъ сэ как’вь съмрьть VMp£ 6.446.
рё имь црь. каквб сте баишё вие
сториле 15.147 2. Във възклицател-
ни изречения подчертава- степента
на посоченото качество; какъв. сэ
голема бЬда на на сега. сэ зла работа
на на сега. сэ каква йзмама на йзмами,
й как’вб ны зло даде 18.1926; й tic
като чюха такъв’зи гла, сэ как’ва ли
скрьбь йспльни ймь сбцёто 15.146. II.
Мест. въпр.-съюзна дума. Въвежда
подчинени допълнителни изречения;
какъв. й сэн’зи ёпкпь зё да мысли, й
чюди се как’вб йще сэ нкго 6.47; й
как’вб ё ёство аггл’ско, йлй какьвь
ббразь йма. нйкои не знае 11.826;
й царь раз’бра как’во чюдо чини
л^ппь със’ сэдёждата ctmV 9.666. ILL
Мест, относ.-съюзна дума Въвежда
подчинени определителни изречения;
какъвто. й [й]мать сэ ба агглы й бйгть
да се прЪтварАть на ббразь, на какъвь
ймь повелй бь 11.83; й заради нкго да
?зме др(?го как’во щё 12.113. какъв да
е. Неопределително местоимение —
някакъв, какъв да е, какъвто и да е.
ако лй щёшь на без’врЪменнаа грйжа,
а тй се не бгрйя&ваи нйкоги за нЪкоа
как’ва да ё работа 19.2076.
ед.: м. какьвь 5.35, 11.826, 17.166, 18.1806,
18.1986, как’в1 9.62, какъвь 9.70, 11.83,
15.1496, как’вь 11.82, какьв’ 15.133, какъв’
15.133, 15.146, какъвь 15.1356, ж как’вь
6.446, 7.536, 33.2416, как’ва 6.476, 7.496,
12.1146, 20 2086, каква 9.66, каква 10 76,
18.1806, 18.1926, 32.2296, 39 3036, как’ва
15.146, 17.169, каква 18.184, 39.2956,
39.315, как’ва 19.2076, 31.2166, 35.2616,
39.3026, каква 39.305, как’в? 38.286, ср.
как’вб 2.116, 5.32, 6.47, 16 1586, 18.191,
33.233, каквб 3.21, 15.147, 18.1806, 18.206,
39.3026, 39.3036, как’вб 6.416, 7.5162, 8.556,
11.826, 11.836, 12.113, 33.2336, 35.2616,
как’во 7.516, 9.666, 11.97, 33.233, 33.23362,
35.2586, 35.259, как’вб 7.52, 15.131, 18 192,
18.1926, 32.2286, 33.2386, 35.262, 38.2936,
каквб 9 706, каквс 9 72, 36 269, как’во
15 153, каквс 18 189, какъво 18.189, как’во
36.2716, 36.273, какво 39 315; мн: как’вй
3.20, как’вь, 9 65б2, 18.196, как’вы 11,816,
как’вы 15.156, как’ва 17.169, как’вй 18.196,
18.1986, 18.2066, 31.2166, 35.2606, 39.319,
каквй 18.1986, 18.2036, 18.206, как’вы
35.2606, каквй 39.3146.
какъвто мест, относ.-съюзна дума (27)
1. Въвежда подчинени определителни
изречения; какъвто. й на^тр! Йз’дЬлй
сэ дрьво, й направиха. такьв’зи крть,
какъв’то б’Ьше видь ль 4.216; кой чю
йлй кой вйдЬ сэвЪка так’вбзи знаменгё
прЬчюдно как’вбто ё стый стрь'валь
39.309. 2. Само ср. р. ед. ч. Въвежда
поочинени допълнителни изречения;
каке от с й пастйргёто като чюха
тойзи гла. пойдбха тамо въ neniepV
й найдоха, как’вбто ймь сказа агтль
33.237; й чвэх’мё ctmV никблх' слбвото
что е чинйль. така rptOVaa й ные
да чйниме как’вбто сега слЬ'шахмё
15.1556. 3. Само ср. р. ед. ч. Въвежда
подчинени обстоятелствени изре-
чения за начин: както. раува се
дгаволь й каже бти се нйкоги не
раувамь тьи й весела за кор’б|а]не,
сэ поганы члцги. как'вото сэ шаны
хрггане 20.2096 4. Само ср. р. ед. ч.
Въвежда конструкции за сравнение
на сходни лица и предмети: като. й
който са голЬми пра^ници как’вото
блговЬгденге. й как’вото рожьство
хво. й бгойвлгёшё. да да (!) пазишь
три дни да празш/вашь. й нйщо да нё
работишь 1.4; й повйка нестора та мЪ*
ре младо мом’чё, каква мала стбри, й
йбй л![е]а. сэн’зи мнеэго ейл’ши тбнаци
8’бй, й нё каквбто теб i слабы и мом’чёта
9.66. каквото ... така. Както ...
така, бти с той сэ сйч’кыте мни най
мнйкь как'вбто на нбо звЪздитё. ёднй
мал'ко свЪтж а др8'ги са поевОтливы
така е й въ мнйч'ска прилйка 39.318;
какъвто ... такъвзи (такъвзи ...
какъвто). Какъвто . такъв (такъв
... какъвто); за подчертаване на
пълното сходство на качествата на
сравняваиите лица или предмета амй
сета що щь да вы стбрж азь. как'вбто
стё добро стбриле, таквбзи щете сега
й да намерите 18.201, й нйкои звЪрь
лють йма так'вази прйлика. как'вбто
зла жена лукава 21.210.
ед.: м. какъв’то 4.216, как’ъв’то 15 149,
как’вьто 33.245, ср. как’вбто 1.36, 1.56,
9.756,15.1556,18.201,21.210,32.227,39.309,
39.318. как’всто 1 42. 20.2006, каквето 9.66,
33.237, 39.317, каквбтсг 18.1826. 35.256,
39.2956, 39.3006, 39 305, 39.309. 39.319,
ка[к]вэто 39.298.
кал м. (1) Кал, сме с от пръет и
вооа във вид на кагиа. члкь ё каль
пбсм'Ьдьшлйвы пара й пра й пёпель
вЪтрб разв'Ьанн’ы 31.216
ед.: каль 31.216.
калесам св (1) Калесам, поканя гости
на сватба, крыцене или друго тър-
жество. а сега що да стбрь. дёто
щёхь за reoi да сё възвёселй сьад’ба
да ти стбрю. кога люд'1ё да калёса на
трапеза црьска да сё веселАть кога ли
свЪщнипи да запале да св^теть кога
ли пЪсны да въепбють 39.3096.
сег.: led. калёса 39.3096
калкан м. (1) Щит. калкан, й сты
катб вид-b те вЪроваха въ ха ба съ сё
ерпе. та ей остави нктовать кал’кань
нй |ф1стблать, й досега стой з‘ бж!ё
повелите на ирь. не дрьжй го нищб,
да ё на ь'вЪренте който [не] вЪр^вать
39.3116.
ед.: кал’кань 39.3116.
калоер вж. калуге р
калоерица вж. калугерица
калоерски вж. калугерски
калоерсгво вж. калугерство
калугер м. (25) Калугер; лице, отказало
се от светских живот, отдадено
на религиозна служба в манастир;
монах, инок, й пойдё сэн’зи кал(?геръ,
та гб навади на тг?мена 2.106; й донесе
сйч’кото ей ймаше й стань й той
калберь на тбизи монастйрь дохУарь. й
пр'Ьстбрй си ймето нееэфить 11.1006;
й кога порасте, да сё Лкени не nit.
амй остави родйтелюте ей, й стань
калберь 15.133; й тогази ее врыта въ
ант!сэх1ю при майка ей. й щЪше да
пршме йночьское жйтте, да стане
калберь 12.109.
ед.: калчгерь 2.Юб2, калберь 3.18, калберь
9.73, 15.133, калберь 11.986, калберь 11.1006.
12.109, калберь 12.1096, катоёрь 17.164;
събир.: чт. калоеретс-2.10б;лтн. калбере 2.123,
калбере 3.21, калбере 3.21, 15.149, калбере
11.102, калбере 12.1136, калбере 15.1376,
17.1646, галкТере 40.320, чл. калк’ёрете 2.12,
кал^ёрете 11.100, кальёрете 17.165.
калугерица ж. (1) Калугерица; жена,
отрекла се от светския живот, от-
дадена на религиозна служба в мана-
стир; монахиня й поср’Ьщньха мё
лйкоове лйксэве сты сэци, й жёны й
момп н калбёреци. й плачах!/ за на
тврьдЪ 12.1196.
мн.: калбёреци 12.1196.
калугерски прил. (2) Калугерски, който
сеотнася до калугер, монашески, дето
е дошьль тбизи, й ходи по калбер’ско
жйтте, щё да 68де прославень, по
сйч’кыте пбетници. что съ по тьзы
палестынж 14.1266; дойдбх’мё сэбнУа
дёто се сэрёкоха сэ тбизи свЪть, й зёха
на сёбЪ си ап льскы чйнь калй ер’скы
32.2256.
ед.: м. калйер’скы 32.2256, ср калиер’ски
14.1266.
калугерство ср. (1) Калугерство, слу-
жено в манастир, монашество.
бЪше нЬкои члкь на ёдйнь монастйрь
палестйн’скыи, добрь й бгобоизливь
сэ млада б’Ьше пртёль калбёрьство,
ймето мК б’Ьше збсима 17.164.
ед.: калбёрьство 17.164.
калуер вж. калугер
кам вж. камо
каман вж камеи
камара ж. (1) Сводесто помещение със
специално предназначение, камара.
бани была сэпрьвЬнь голЬма. блйзУ
тамо где cbnle царь й на сэгнйщето
дёто е камара на сэнъзи бани, тамо
затвбриха стго 9.64.
ед.: камара 9.64
камагствоср. (1) Кокетство поведение
на суетен човек, труфене, гиздене.
й щё да ё крьвбмЬшьство. клевёти,
прЬслйнанте. завйдЬнте. ббаждаше,
камат’ство, лаком’ство, й др^гы
мнеэго злыни щотб отрывать члците
32.224.
ед.: камат'ство 32.224.
камеи м. (41) 1. Камък', твърдо мине-
оално тяло, което се среща в приро-
дата', камен. й пробй бн’зи камень
дблУ дльббко, й зинъ пропасть
кбл’кото да сс събср^ть й двЬтЪ рЬкы
велйкыс 11.98; а еэн’зи нареэ тбл’кози
людте, раз’гнЬваха се па 1сэанна. й
Йеха каменте ейч’ки й мЬтаха на
нгего 6.426. // Образно, й засега що
ей не промЬнхваха покрбв’ть, ато се
със’ камеше .эблЬкоха. кбл’ко да йм’
се съвлЬк’ёгь трЬхбвны рызи 17.1726.
2. Камък, отделна част от голяма
камениста маса, скала, й кота елнце
йстёче. тогази повЬлЬ пЬв’ц^, да се
въекачи на камень насрЬщь йстбкь,
й да пЬс уал’тырь 37.280; й като
сёдна на камень, й тамо си прЬдаде
дшьта вь рКцЬ бжш 39.3086. камение
многоцЬнно. Скъпоценни камъни.
тогйва царь бблЬче дыцёрд си, й
'й’краси а съ златеэ й бесёрь. й каменте
мнеэго цЬнны 39.3096; тогйва ше
землита да кз’фрьли сич’кото срёбро
й злато й х^баво мнсэгоцЬнно каменте
18.1936.
ед.: камень 3.646, 11.97’, 11 98’, 11.1016,
37.280,39.3086, камень 11.98,37.280, камень
11.102, камень 39.299, събир.: каменте
8.59, 18 1936, камеше 39.3096, 40.324, чл.
каментето 6.426, 11 876, 12.114, 36.2716,
камачтсто 18.202, камешето 35.2596; събир
(?), мн. (?) камеше 2.126 4.23, 6.4262, 7.49,
7.516, 11.81, 17.1726, 18.1936, 35.2616,
36.2726, камеше 6.426, 12.1176, камеше
7.516, 36.2676, 36.2716, камента 33.2466;
мн.: камеше 4.256, 15.149.
каменей прил. (3) 1. Каменен, който
по природа се състои от камък. амй
провбди.ха. гёмти да съберьть мраморе
по мЬста стльповЬ камённы. ёэйдбха
й събраха. мрамбрЬ прЬх^бавй й
йз’бранны 39.312. 2. Каменен. който
с направен от камък. й меэмей послЬ
й той д^маше със’ ба лйцё със’ лйпе.
дёто й напйсанныте каменные плбчи
npie сэ нтсго 15 1316.
мн.: камен’ны 7.516, каменные 15.1316,
камённы 39.312.
камик м. (33) 1, Камък\ твърдо мине-
рално тяло, което се среща в при-
родата; камик. й оузё гогази мотика,
й копа надолб, к, лак’те й найдё
камикь голЬ плбе’кь. й йзвади камикь
4.25; й донёсоха камйкь голЬмь. й
оставиха го на ^сттсто на бн’зи трапь
й запечатиха със’ печать_ цар’скыи
бн’зи траль 11.93; й Оома рё, на дрьво
с’мь дрьво_лЬлець, й S’Mbtd й рала, й
корабе да правимы й на камик’ съмь
хытрёць да ъйдамь дворбве цар’скы й
полаты да правй 7.496. // Образно, а
камикать напльни ейч’кгать свЬть, та
е това хс сьщи бь й црь на ейч’ката
землй 18.1816. 2. Камък, отделен
къс от голяма каменна маса, скален
отломък. сто дё вид! че са сэкьсна
ёдйнь камикь сэ ёдна планинь сам’си
си, та с е потрькалй нанадбл!/ та оудари
сногбзи лика 18.181.
ед:, камикь 4.236, 4.25г, 4 26, 5.33, 6.42б2,
11.98, 11.101, 14.1276, 18.1814, 35.2586,
37.2786, кзмик’ 7.496, камйкв 11.88, 11.93,
11.1006, 18.181, 35.2596, камыкь 11.88,
камикь И 97, камик* 14 1276, кэмйкь
16.1626, 18 181, 18 1816, 32.2316, 34.2516,
39.299, чл гамикатз 18.181, 18.1816.
камила ж. (5) Камила; преживно жи-
вотно с дълги крака и шия, с една
или две гърбици, което се използва за
пренасяне на товар, й ймаше снопе
сёд’мь, й дьщере три. сэв’це ймаше
сёд’мь хишады. камйль.. Т, волсэве,
ф зигваре 5.276; натовариха камйлы
мнсэго. ОУмТань й св!ши, й масло,
и йзвадиха сребрбто сэ юздыте сэ
конгете ймь 11.97.
ед: камила 10.77, 15.1566: мн: камйлы
5,276, 11.97, камйль! 35.2566
камко предл. (1) За означаване на дви-
жение по посока на нещо, някого;
към. амй ако пойдете кам‘ко ба,
тогази може npie исцели ше, а сега не
може 36.2726.
кам’ко 36.2726.
каме нареч.-съюзна дума (8) 1.Въвежда
подчинена допълнителни изречения',
къде, где. камо. й лйхра гои ча, й не
вид! се камо сэйдё 3.206; й мн!ше м8
се, кол’ко да лоты й да фр±>ка п6‘ нбето.
й со гол!ма радо нёмаше камо що да
стбри 8.596. 2. Въвежса подчинени
сказуемноопределителни изречения;
къде, камо. азь нё щь стань Сэт^ка
догде разбери за сына си кам’ се д!ню
40.321. камо ли. Свързва съчинени
съпоставителни изречения а) При две
действия който се отричат. като
второто се отрича по-силно; камо
ли, още по-малко. й как’ щъ азь това
да зёма на сёб! ей, дёто не см!ю за
нкго да под!?мамь. а камо ли так’вйзы
велйкы дареэве да пр!’ёма 12.1 ] Об; н!
см!а кък’ ба да поглёдамь, а камо ли
н!чтё да продь’ма 31.2186. б) При две
възможни действия, като второто
е по-вероятче: камо ли, още повечс.
вь вр!ме кога б!ше меэмей. дрьво
Ксладй онази вода гор’ка. а камо ли
ейла кртна да не чйни чюдо 16.1606.
камо 3.206, 8.596, 16.1606, 31.2186, 38.290,
камо 12.1106,31.215, кам’ 40.321.
камто вж. къмто
кандакийски прил. (1) Кандакийски,
от ЛИ Кандакия. й пр!клонй йм’ се
апль фйлиппь, й сэидё на парб-ь градь.
й по кровь сэ нбето йщ!ше. й тогази
м8 се нвйббразь брёль злато_крыл’нь
назнамён^вашз ха распётагс й със’
нкго се йкр^пи пакь й пбкан^ваше
се да йде да проповЪд^ва ха. й
кандакзискые градеэве сэбыдё 36.2706.
мн: кандакшскые 36.2706.
кандило ср. (5) Кандило; малък съд с
масло и фитил, който се пали пред
икона й пр!з’ тьзи нощь вид! стге
димйтрк'а. като чё дойде й $зе масло
сэ кан’дйлого що ё лр! нктовь
собразь. й помаза го 9.716; млю вы се.
въз’м!те тьзи масленица със маслото.
й заиесЬте го въ црквата ctmS иикбл^
й налейте кан’дйлото ctmS да горй за
дйпъта моа грЬшна 15.1516.
ед: кан’дяло 11.996, чл. кан’дйлото 9.716,
15 1516; мн: чл. кан’дилата 11.10162.
кандиловьжегател м. (1) Църковен
служител, който пали кандидата.
й сэн’зи мом’кь со гол!мь стра
заспаль наср! црквата, й наур! стань
кан’дйло_въжгсгатель, да запали
кан’дйлата i цркв^ 11.1016
ед: кан’дйло.въжгсгатель 11.1016.
каниска ж. (2) Обредно ястие, при-
насяно в дар на голям празник;
каниска. й приближй се стыи вёчерь
вь чё ча тайнь верк, й #зё збсима i
чашЗ Mans стбе причещёше. като ms'
б!ше зарьчала сэназй прйббна жена.
1/зё й канйска. смокйни с£ха. й фйпикь
с£, й мал’ко лепр/ натопёна 17.174;
амй й послушай мёне стар’ца молю ти
се що тй принеси мал’ко со истёто да
йй?сишп. й показа и (!) канйскь дёто
ймаше 17 1746.
ед.: канйска 17.174, канйскь 17.1746
канон1 м. (2) Канон, черковно песно-
пение- й тьзи пещера катб вид4> стыи
сава, зараува се й ^красй ю със’ бж!ю
помощь, й к^гврьдй. й тамо повелЪ да
сё поё кансонь въ rtboTtf й въ нёлю
14.1276.
ед.: кансонь 14.12762.
канон11 ЛИ (1) Канон й въ това врЪме
ёёць блжённом^ сав^, зсоаннь, что
ё нарённы канонь прЪставч се въ
але^айрш 14.1276.
канонь 14.1276.
каня несв. (1) Каня, подтиквам някого
да направи нещо, подканвам. та бёл’кы
присйлюва на бь да прЪтрьпимь мше
йлй ны каны да се £мбрй со i овЪене
39.3196
сег.: Зед. каны 39.3196.
капище ср. (10) Капище, езически храм,
светилище. й бъше въ бнова м1сто ед-
нб капище ёл’лин’ско голъмо тврьдЩ
со сйч’ките наи голЪмо. й най высоко,
й гыздаво дёто го нарйчаах^ еллйны
ка ббговете свой артемидь. сй^рт,
л!?на 15.140; затова рё царь да стбри
голЪмь прйнб й мбл’ба на ббтсовете
сллйн’скы й сбйдё царь вь капище
бота аполона 5.386; й направи св’до-
Jia црца капище йдол’ско 12.1166.
ед.: капише 5.386, 12.1166, 15.1396, 15.140,
15.1516, капитце 15.1516; мн.: капища
15.13962, чл. капищата 15.1396, 15.140.
капка ж. (3) Капка, малка частица от
течност с овална форма, а той нй
ёдномь" ничто не даде, дето тол’кова
ймаше ймаше, й не подаде едномН'
сыромах!/ f дна троха. затова й той не
бы достоень сднъ кап’ка всода 12.118.
// Образно, й азь ёс’мь (соаннь что
лёгнъ на пръсыте гни на тайнага вера.
й сотамо на чёр’пб (!) что ё бжтвнаа
кап’ка 12.110.
ед.: кап’ка 12 110, 12.118. 31.2156.
капоня несв. (1) Тегля, определим тег-
лото на нещо с везни, меря, тогйва
щьть да въекрнать беййеши който
м£р ать й капонд г ь и тё1 лить неправо,
да давать р£ 65' 18.1976.
сег Змн. капонллъ 18.1976
каппадокийски прил. (2) Кападокийски,
от МИ Кападокия. й тогйва tf тази
годйна бЪше сты гесор'пе на войска...
й йдЬше и той со каппадокшска земли,
со нюговата ей бащнйна 39.310.
каппадокийска страна.Кападокия. й
кога дойдо на каппадокшска а страпъ
въ таврЬ кйликлискые раз’браха
за мёне, й посрЬщньха мё ликоове
лйксове (!) сты соци 12 1196.
ед.: ж. каппадокЧискаа 12.1196, каппадо-
кЧиска 39.310.
к аппадокия МИ (1) Кападокия. й тогыва
в тозй ЕрЬме бЬше й велнко_мнй
recop’rie. младь на възрасть да
рёмь, до. к. годйнь та бЬше со добра
рсода й баща Mtf бЬше болЬринь.
й блгочьстивь въ ха, й хртТацынь
със’йч’каа (!) вЬра. бащина м8‘ бЬше со
каппадокЧа 39.2976.
каппадокЧа 39.2976.
кагя несв (1) Капя падам на капки
(за течност). й и’корёни се бнова
дрЬво ctfxoe й прорасте, й цв'ъ Ш?с.ти,
й рбж’ба, тон ча. й плбдь зрЬль
принёсе, н сладость медбвна капе со
нкто 37.2746.
сег.: Зед. капе 37.2746
караз ж. (10) Омразен човек, омраз-
ник. не любЬте свЬть нйтб щото ё
по свЬтьть. защб кой люби мйр’ско
та е каразь на ба 39.319. тръжа
караз (някому). Мразя, ненавиждам
някого; изпитвам трайна вражда
към някого. зарё! това тр^б^ва на да
ймаме гблЬ дрЯть (!) й пбкань. бтй да
нё сэслабнё наерЪ пьть й да ймбри на
щотб е д^ш'манинь на дшъта наша,
дето дрьжйнамь каразь сЬкоты
39 3186; й съ десна рька да давАме
млтйни на сыромаси й на прбсЬци. а
съ л£ва да сё пазиме сэ злы работы,
й на срцето ей гнъвь й каразь да нё
дрьжйме 31.2226; имам караз на
някого. Враждувам с някого. прьвен'
се Умири със‘ когото ей ймаль каразь
та сё прости, й бьдй '>го_м6лець
31 2196; й това разумейте чге ако
ймашь каразь на некого хрпанина...
кол’ко добрины ако стр^вашь, ейч'ки
са зап?бени 1.6
ед.: каразь 1.56, 1.6, 19 207 б2, 31.2196,
31.2226, 39.3 1 86, 39.3 192, каразь 1.8.
карам несв (4) 1. Карам, насочзам
Овижението на стадо животни. й
тогази дойдоха двама й казаха ей,
какь йде м<жь нгеинь кэакумь й кара
ей стадото своё 13.122. 2. Карам;
принуждавам, насилвам някого да
извърши нещо. a Tie гы нахбдйть та гы
карать да ймь бп?дЬть печать ако лй не
щё а fie го мьчать 18.1916. 3 Карам
се, говоря сърдито на някого. хокам,
ругая, й дх’маше й, кога със‘ молба,
ког ай караше ю ерьдито. и не можг ше
да сэнкме лозИето w нка 12.1136;
праведниците въ рай. а 1рЪшвицитс
въ дйтка тьмна праведниците съ
агглы. а ’рЪшниците съ дУавола.
праведниците 1гЬать. а гр£шниците
карать и ерьджть 18.2066.
сег.: Зед. кара 13 122, Змн. карать 18.1916,
18.2066; имперф. Зед. караше 12.1136.
карам се несв. (4) 1. Кирам се, намирам
се в неприятелски отношения с ня-
кого, враждувам. а дрАги се карать й
съдеть зарадй селище, й давать мигб.
та не мбжать да сс Утьк’мЪть кои где
да направи къща ами се карать й
билть мёйб< ceoi 31.217. 2 Карам се,
укорявам на висок глас, хокам. члкь
е к аль пбсм'Ьдыплйвы пара й пра й
пёпель вЪтрб развЪанн’ы. йскра скоро
лйуала. пламень скоро прЪстаналь
св1ща скоро Агассна. лйсть скоро
иссУшен.‘ (!) трЪва скоро повЪнала.
й сУхо сЬно скоро пойдено. днёека се
карате, a Ут pt Умрй 31.216.
сег.: Змн. сь карать 18.1876, се карать
31.217, се карать 31.217; имперф.: Зед. се
караше 31.216
карин ЛЯ(3) Карин, спи врачебве кбзма
и дамТань, бйха същи братТа въ вр£ме
рим’скаго цара карина 10.76.
карйна 10.762, карйнУ 10.76.
касиан ЛИ (1) Касиан. каго се минйне,
годйнь сэкак' се приставы, й бтво-
рих‘ме MS’ гробь ть, защб катб се npt-
стави блжённы касУань; й щЪх'мё да
м? положи гЬлбто, при стго савла
14.1306
кайань 14.1306.
касианов прил. (1) Касианов, от ЛИ
Касиан. й сич‘ки гражане го поерЪщ-
ньха. й вънёсоха го оу црква касУановУ
2.156.
ед.: ж. кайановУ 2.156
кастен нареч. (2) 1. Нарочно, предна-
мерено, умишлено. мша ви се...
врьнЪте ее съ мёне У мои дбмь . ато
srpt когй съмне, а вУе ей йдйте кадЬ в!
е волн, а т!е хёха (!) да го йскУсювать,
й кастёнь дУмаха. не щёме нощёсь сой
нщкад’Ь, ами щемь гУка i гра насрЪ
оокакать лежа 31.2216. 2. Ужким,
сякаш, като че. ли, привидно. та сё
нвиха три члцУи npt авраамовь дбмь,
та си миновать въ дрУмь, й чиннт‘ се
кастёнь не щьть да намйнать V дбмь
авраамовь 31.221.
кастёнь 31.221, 31.2216
кат съюз (1) Въвежда подчинено обс-
тоятелствено изречение за време;
като, когато. й кога поглёдна xSotee
и позна че е майка mS така й т!а позе а
на прилика сна ей й та ба блгодарй,
й стго прославя ка сс наме[рУ] снь й
39.3166.
ка 39.3166.
кага неизм. (\6)Пред думи, означаващи
време; всеки. й с грЬ'ваха м8 ката годйна
слйк’ба на иразникь нктовь. въ. кг.
апрглТа. мса 39.313; тебЬ npt дав амё
сна нашего драго_люЗнаго, дето е
на тебЬ нарень ты да гб Оправишь, й
опазйшь. й наглёдХвай. пакь тй s’ дома
да го доведешь замь да тй славиме
ймето твое стое кага днь 39.3136; й
млмше се 68 и посл8лт8ваше кшгы
щб д8ма. така чйнЬше ката нели. за
мнеого врЬме 2.96. ката ден ката час.
Постоянно, непрекъснато. й др#га
мисль не мыслЬше, амй токб мйслЬше
ката днь ката ча какь да ль же люд’ етЬ
18.1886.
ката 2.96,18.18862,31.215,31.216б2, 36.2686,
39.3096, 39.3166, ката 15.148, ката 18.184л
39.3106, 39.313, 39.3136, като (!) 39.313, ка
39.314.
катанетазма ж. (1) Църковна завеса, й
тогази сщённицитё стбриха з’гбвэрь,
й рёкоха. да сътвбрй катанетазмЯ,
ей рё. завись вь цркви гни 13.124б.
ед.: катапетазм8 13.1246.
катар гия ж. (2) Мачта; основен стълб в
кораб, за койтосевръзват въжетата
на платната. й прЬз’ т ьзи нощь вйдЬ
стыи ннкб.тае насънЬ. враждъбкика
дйвола, чё съ ё въкачиль сэгбре
на кораб’ть на катар’пеэ, й сорЬ.за
сйч’кыте въж!а дёто се дрьжй кораб’ть
сэ тЬ 15.136; а ёдйнь сэ корабниците
въекачи се сэгорЬ на катарткэ. дёто се
зовё гаиа. да оумЬри тамо ар’мената
гапо 15.1366.
ед.: катар‘т!сэ 15.136. катарт1'с? 15.1366
катилия МИ (1) Катилия. й рёкоха
cfeeTe. пообае намь да стёр имь
съббрь въ каОилш а не въ монастйрь
12.115.
каойл'ш 12.115
като (!) вж. ката
каю1 нареч.-предл. (380) 1. За означа-
ване нс. подобие, сходство или еднак-
вост при сравнение налицо, предметы
и явления; като, подобно на. й видЬ
нЬкоа бжГа ейгть. свЬтЬше като
ёдйнь сбразь на главъта стар’цова,
й вЬнёцьт’ ms’ като елнце свЬть
давеше 14.1286; й раз’бра за стго
св’тймТа как’ сс пости на въеточна
страна сэ (ёрлимь по п!?стычнта, й
свЬ^Ьше като свЬтйл’никь 14.126;
зашо врЪмето наше тече като рЬчны
бис грины, амй затова да въекбчимь
на добрб^работна г.ьтика 31.223;
й тогази помрьзнь морето като
камень, й нвй се ков’чёгь 37 280. // За
означаване на подобие, сходство или
еднаквост при сравнение на качества
и признаци; като, поообно на. вчёра
б'Ьше като прЬсЗбыдень й бс^дснь.
а днёска прославень й похвалгснь
35.258; йё'дно сэ кошата мало досёгна
до снагьта стм8. та че сь б'брьна
желЬзото наз’ь като олово мёг’ко
39 299; й др8го сь още нЬщо мйслиль
за дшата добрб да ей стбрж, ато сь
быль досёгы като шань 31.218. 2. За
уточняване при посочване на някакво
качество; като, в качеството на, от
рода на. й ймаха го еэша люд!е щб
бЬха 8 сэньзи сэстровь като бога 6.436;
а на слЬп’цш бЬхь като очи. й на
хроми 5Ь като нсэяЬ. а на ббл’ны, й на
сыромасы бЬхь като баща 31.221; азь
ге сега глёда чёдо моё, нЬ, като цра;
амй като едногб бсъдника. й нЬ като
га й влю/, ами като ёдйнь сл8’га дето е
бсъдень, й 8б!ень 35.261. исчезнувам
като дим. Изчезвам безеледно. й тьи
се бЬше пбканила, макарь да б'Ьше
жена амй б'Ьше йспльнкна дха стго.
й бЬташе Сэ нка ейла д!авол‘ска и
йсчёзни’ваше като дымь 8.56; като
да. За изразяване на несигуриост;
като да, сякиш, като че ли. амй й
слава йма два сьмисла или знамна,
йлй незнамна, сй_ръ, да решь. като
да чюе. нЬкои че ё погыгыньло (!)
елнцето. а не знае защо е погыньло
33 2336; като на игра. На шега,
несериозно. й стыи оговори, или ти
сс cips’ea naps’ че съ порь'шй азь зарадй
тази мал ка мъка азь нгеи йма катб на
икра (!) 39.299; подай Ts дарь щото си
съсвбй (!) тр*?дь стёкль недЬи да сё
стр(?ва 6s катб на йгра защб е страшно
кои паднс въ р£цЪ бжш 31.2196;
пазя като очите си свои. Пазя като
очите си; пазя нещо с много грижи, с
много внимание, й баща ms’ й майка ms’
пазуха го катб бчйте ей свой тьк'мо
зара1 xS’OocTb и раз*? 39.313.
като 2.96. 2.14, 3.196, 4.22, 4.256, 5.286,
5.332, 5.39, 6.46, 10.79, 11.103, 16.1586,
17.1642, 17.166, 17.1716, 17.175, 18 1 80,
18.1806, 18.181, 18.1826. 18.200, 31.2156’,
31.217, 31.218, 35.263, като 2.11, 2.152,
16.1576. 16.159, 16.161, 17.164, 17.168,
17.176, 37.2756, 39.3096, каго 2.116, 2.1 Зб2,
2 146, 3.166, 3.20, 5 27, 5.29, 5.33, 5 386,
17.170, 18.1816, 18.1826, 20 2086, 20 209,
32.2296, каго 5.396, 6.4362, 6.44,6.46, 6.466,
7.49, 7.51, 8.556*, 8.565, 8.566. 8.576. 8.58,
8.586, 8.59, 9.612, 9.62б2, 9 636, 9.68, 9.726,
9.746, 10.776, 10.78, 10.79. 10.796. 11.81,
11.822, 11 826, 11.83, 11.836, 11.84, 11.8562,
11.9362, 11 96, 11.1016, 11.1036’, 11 105,
11.1056, 11 1076’, 12.1086, 12.1096, 12 111,
12.112, 12.1126, 12.1176, 12.1182, 12 1186’,
13.1216, 13 122, 13.1226, 13.1236, 14.126,
14 1 2862, 15 132’, 15.1326, 15.1332, 15.140’,
15.1416, 15.1506, 15.152, 15.1536, 15.156,
15.1566s, 16.159, 16 162, 18.1772, 18.178,
18.1796,18.1796’,18.18062,18.1815,18 1 8 1 64,
18.1826,18.18264,18.1846’, 18.1854,18.18564,
18 186б8,18.1876', 18.189б2.18.190,18.1916’,
18.19462, 18.19562, 18.196’, 18.1972, 18.198,
18.1986’, 18.19962, 18.2016’, 18.2042, 18.206,
18.20662, 18.207, 31 2156", 31.2166", 31.219,
31.2196, 31.220, 31.2206’, 31.221’, 31.2216,
31.2226, 31.223, 32.2276, 32.228, 32.22862,
32.229, 33.2336, 33.234, 33 2346. 33.235,
33.2 37, 33.241, 33.243, 33.2436, 33.2445,
33.2446, 33.245, 33.2456, 33.2476, 34 248,
34.249, 34.24964, 34.250, 34.251, 34.252,
34.25262, 34.2552, 35.2572, 35.2576’, 35.258’,
35.2586, 35.259, 35.25962, 35.2614, 35.26262,
35.2637, 35 264’, 35.26462, 35.266, 36.268,
36.2706, 37.274, 37.2746, 37.276, 37.2766,
37.2776, 37.2786, 37.280, 38.282, 38.283’,
38.2836, 38.2842, 38.285, 38.28562, 38.287,
38.2896, 38.29062, 38 293, 39 2986, 39.2992,
39.29962, 39.3016, 39.3022, 39.30762,39.3086,
39.313, 39.3186, 39.319, 40.3212, 40.322,
40.323, катб 11.886,13.122,14.1266,15.1516,
18.188, 33.232,33.2356,39.316
като11 съюз (863) 1. Въвежда подчинена
определителни изречения; който, че
й на S’lpt съ съб*?диха что бЪха сэстале
со воискъта сснахерймова, й видЬха
това чюдо като съ тол’кова йз’мрЬлс
11 916; й монастйр’скыте врата като
си са затвбрени. защб се не сэвбрюваха
нйкога. защб бЪше hS’cto Micro й
не бЪше па пъть 17.165. 2. Въвежда
подчинена допълнителни изречения:
че. и стыи Николае видЪ. катб Gtxs
се зарадовале, защб се избавите сэ
бЪд5'. э за члкгтого се пакь оскрьбишс
15.1366; й па еднакщта рёмь. катб е бь
самовластень си_рй що ще а той ще
стбри 38.282. 3. Въвежда подчинена
обстоятелствени изречения за вре
ме, като, когато, докито. й ns’Maxa
си, кбй бы тойзи TS'xa въ рай. ные
смё прьво бж!е създаше сэ ейч’кы
члци, й катб б'Ьх’мё въ рай. не маш;
нйкои члкь пйса въ рай със* на да
ходи 35.266; и чюдп се збеима, като
прочётеписашето кой гое писаль. тиа
ms' бЬше казала бти кнТга нЬ ё ^чйла
17.1756; катб щ£ха да йд8’ть аплыте
по ейч’кы свйть й Mtraaxs жрё61'е
ком^ где се падне да йде 36.267; й
тьзи ^ма като мй рёкоха найдбх’ се
Р?ка на постёлмта ей 11.10-46; й не
тьк’мо катб б£шс жйвь потёгли това.
ами й напоконь въ гроб’ го погрёбоха
35.259. 4. Въвежда подчинена обс-
тоятелствени изречения за начин,
като, както сйч’ки хрпане блйзУ
сёбе ймать крть. амй да го не чйните
без^мнъ, йлй сене прЪклонпвате, като
гб чйндть мнсого, кой не знаки ь, амй
тр’Ьбх'ва да гс чините като ё пообно
блгочьстив^ хрпанинз 16.1596; йвидЬ
сэнъзи прпбббница, чё лежи мрьтва,
й рыгЬте ёи свёзани като пбобае
17.175; амй тьк’мо тол’кова йще бь
— 'с' f М Т .. г < г
сэ на. да ходи по хрпан скы законь,
като ё 6s’ оугбдно 9.756; а бжтвото
ей па показа, катб вьскрЬшаваше
мрьтвы. й катб йсцЬпаваше ббл’ны, й
слЬпы. й бЬсны 38.2856 5. Въвежда
подчинени обстоятелствени изрече-
ния за причина; като, понеже, а
дТавэль завидЬ като се крщавтть
евреёте 4.256; а дшата като ci е
<3 ба дъхната. й така прЬбыва
без’съмрьтна 38.284. 6. Въвежда
подчинени обстоятелствени изре-
чения за условие; като, щом като,
при условие че. ами как’ щёшь да
копаешь като нёмашь мотйка нйщо
17.1756. 7. Въвежда подчинени вмет-
нати изречения; като, както. й
щьть да сё съберъть йз’бранныте
нктовы д вЬтрове сйч’ко на ёднб
мЬсто като ё рено й въ 1соанново
fv.iie 18.196; защб си ей йз’г#биль
правынъта като ей е й писано,
ако #дрьжй члкь ейч’кыи законь. а
ёднб раз’валп. сич’кото е збрькаль
15.1546. въмЬсто като. Въвежда
подчинени обстоятелствени изре-
чения за изключване; вместо да.
а ты безг’мниче въмЬсто добро та
mV стбри зло. й въмЬсто катб бЬше
апль. а ты стань д'йьоль. й защб
35.2576; като да Въвежда подчинени
допълнителни изречения; като да.
като че ли, сякаш. й стори MS се
катб да ё оу сол#нь, въгрЬ % црквата
ctmV димнтрйо 9.706; като да речеш
(като да речей), а) Свързва израз или
изречение, което пс-яснява предходен
текст; да речем, сиреч, именно, защб
стое evnie на три ё раздЬлгёно. ёднб
каз’/ва щб съ е стбрило, катб да рёшь,
распёпе, погребёте въскрсёше.
второе, прйт’ча. катб да рёмь гатан’ка.
що ё 34.253 б) Свързва израз, с кой-
то се изразява предположение или
сравнение; сякаш, като че ли. трепать
влькь дёто прилйчЬше катб рйзь. та
каз#ва за цра алё^анра... дёто им’ се
показа като икона исписана, й кат б да
рёшь направина со мЬ 18.1826; като
кога, Въвежда подчинени обсто-
ятелствени изречения за начин;
както когато. чйни ми се да пбчнь
да ти каз#вамь жйтТето мое шо с’мь
чинила, та щёшь да побЬгнешь со
мёне. като кога бЬга члкь со замка
17 1686; тьк’мо чйним’ се хрпане, а
законь хрттан’скыи не дрьжй коа ные
пбл’за. катб кога да рече нЬком# члк#
ббл’ном#, б#дй зравь. може лй нЬ-гтб
да м? се придадё зраве со д#мъта ти
15.1556; като си чиня, Както имам
обычай, както правя редовно. й на
едйнь праЗникь занёсе оу црква дарь
б#, като ей чйнЬш е 3.17 й той катб си
пойдё дома си. й по всрЬ напоконь,
стань да се помлй 6# като ей чйнЬше
сЬкогы млба много 8.576; й като ей
чйнЬше припаде пакь пръ йкогата
архгл# михаил# йше помощь 11 99,
като ... така. Както ... така, пакь
каже тбизи аггль катб тЬло без' дша
какь ё мрьтво, така е й вЬра мрьтва
без* хрпан'ска работа 15.156; й не
д#ма вамь йнакви д#мы. амй катб
прьвЬнь ва д!?ма, така вы й сега
д#мамь 38.2886; като (кото) че. а)
Въвежда подчинени определителни
изречения; като че, сякаш. й вйдЬ
йсихТа одно чюдо. катб чё дойдбха
два мтжа красны тврьдЬ, й собтЬ«ени
въ содёжда бж!а бещённа 12.110. б)
Въвежда подчинени подложни изре-
чения; като че, като че ли, сякаш. й
стбри ми се като чё сь собрьна пакь
й #лЬзе ей # црквата, й затвори ей
двёрите 9.736. в) Въвежда поочинени
сказуемноопределителни изречения
към подлога и допълнението; като че,
сякаш й б’Ьше тЬлбтоаплово, катб чёе
заспало 3 7.279; мар’кГань не заспа. амй
катб лежаше й глёдаше видЬ архггла
михайла, кото чё йехбди йз' бл'тарь
цркбвныи. й със' нюго два мгады
мом'ка 11.99. г) Въвежда подчинени
обстоятелствени изречения за на-
чин; като че, сякаш. а той се помлй
пакь 6tf. и въскрЬси го. й стань като
че ё быль таспаль 15.1366; колкото
като. Сякаш. като че ли. прилйчень
ё днёшныи стыи днь блвёши хрттане.
кбл'кото като ёдйнь црь йде на воска,
(!) й навые на сэныи врагове. й врьне
се царь вёсель 16.157.
катб 1.36, 1.4. 1.5, 2.12, 3.196, 5.32, 5.37,
5.386', 5.39, 5.396’, 6.416.6.42, 6.44б2, 6.466,
6.48’, 7 49, 7.496. 7.5G64, 7.51, 7.516, 7.52,
7 53. 7.536, 7.546, 8.556, 8 562, 8.566, 8.576,
8.58,8.58б2, 8.592, 8.5961,9.616,9.626,9.6362,
9.64’, 9.646, 9 65, 9.656. 9.66’, 9.666, 9.672,
9.6S62, 9.69 , 9.70, 9.7066, 9.7В, 9.7 1 6, 9.72s,
9.726’,9.73s, 9.7362,9.742, 9.746, 9.75s, 10.76,
10.7662, 10.77’, 10.776’, 10.78, 10.786, 10.79,
10.796, 11.812, 11.826,11.836’, 11 84. 11.8464,
11.85’, 11.862, 11.87, 11 88, 11.91. 11.9 1 62,
11 92, 11 93, Н.9362, 11.946, 11.952, 11.9562,
11.96’, 11.9662. 11.97, 11.9764, 11.98. 11.986’,
11.99, 11.996', 11.1006’, 11.1014, 11.10162,
11.1022, 11.10262, 11.ЮЗ2, 11.1036s, 11.1046,
11.1076, 12.НО2, 12.Ш2, 12.1116’, 12.112,
12.ИЗ2, 12.114, 12.1146’, 12 117, 12.1176,
12.118, 12.11864, 12.119. 12 1196, 12.1206,
13 1226, 14.127, 14 12762, 14.1282, 14.129,
14 1 304, 14.1305, 15.13 1 6, 15.132, 15.13262,
15 1336, 15.134, 15.1346, 15.135. 15.1356s,
15.1366’,15.13762,15.138’, 15.13 863,15.1396,
15.14163, 15.1426, 15.143, 15.14364, 15.144,
15.14466, 15.145, 15.1456, 15.1463, 15 1466,
15.14764,15.1482,15.1486’, 15.15 1 6,15.1526’,
15.1536, 15.15462, 15.1556’, 15.1562, 18.178,
18.1786, 18.1806, 18.1816, 18 1 826, 18.18362,
18 18462, 18.185s, 18 1 862, 18.1866, 18.1872,
18.188’, 18.1886, 18.1892, 18.1896, 18.190,
18.1906, 18.191’, 18.1916’, 18.1922, 18.1926,
18.193, 18.194, 18.1946, 18.1956, 18.196,
18.1972, 18.1976, 18.198. 18.1986, 18.199,
18.200’, 18.201, 20.208, 31.2186, 31.219,
31.221’, 31.2226», 32.225, 32.2266. 32.230,
32.23062, 32.231, 33.232, 3 3 2 3 36. 3 3 2 3 46,
33.23664, 33.23 72, 33.2376’, 33.238, 33.23 864,
.33.239’, 33.23962, 33.2402, 33.241’, 33.2416s,
33.24 262, 33.243s, 33.2436, 33.244, 33.2446,
33.2454, 33.2456, 33.248. 34.250, 34.2506,
34.251’, 34.252. 34.2526’, 34.253’, 34.2536’,
34.2542, 34.25462, 35.2566, 35.2576’, 35.259,
35.2606, 35.26162, 35.262, 35.2626, 35.263,
35.2646, 35.265 , 35.265 6, 35.2662, 36.2672,
36.2676, 36.2682, 36 2 696’, 36.270 . 36.2706,
36.271, 36.2716, 36 2722, 36.2726, 37.274,
37.2746, 37.2756, 37.2782, 37.279, 37.2796,
37 2 8 06, 37.2812, 38.28162, 38.282, 3 8 282б2,
38.2832, 38.2836’, 38.284’, 38.2846’, 38.285бь,
38.2862, 38.2866, 38.2872, 38.2876’, 38.28864,
38.289, 38.2896’, 38.290’, 38.291’, 38.2916,
38.292’, 38.2926’, 38.293, 38.2936’, 39.296,
39.2966, 39.29762, 39.298, 39.3006, 39.301,
39.30162, 39.302, 39.30 262, 39.303 , 39.304,
39.3046, 39.305’, 39.30562, 39.3064, 39.3066,
39 3 07, 39.3076, 39.3 08’, 39.3085’, 39.309,
39.3 096, 39.ЗЮ2, 39.31162, 39.3 1 3 , 39.3136,
39.314, 39.3146, 39.3156’, 39 316. 39.3166,
39.317, 39.3186. 39.3196, 40.3206, 40.321.
40.322, 40.3226, 40.3232, 40.3236, 40 324,
като 1.7, 2.96, 2.10,2 132, 2.142,2.1462,3.166,
3.17, 3.186, 3.192, 3.1962, 3.202, 3.206, 4.24,
4.246, 4.25’, 4.256’, 4.26, 5.286, 5 ЗОб2, 5 315,
5.32, 5.326, 5.33 , 5 342, 5.346. 5.35, 5.356,
5.364, 5.366, 5.37’, 5.376, 5.38’, 5.3 862, 5.39,
5.396, 6.416, 6.422, 6.472, 6.476, 6.48, 7.50,
7 516, 7.52, 7.526, 7.536, 7 54, 7.546, 8.576,
9.636, 9.66, 9.66б2, 9.67, 9.74, 9.75б2, 10 776,
11.91. 11.916, 11.926. 11.956, 11.986, 11.99.
11.1036, 11.1046, 11.106, 12.111, 12.1196,
12.12062. 13.1216, 13.123, 15.1316, 15.133,
15.1346, 15.137, 15.1386, 15.142. 15 143,
15.144, 15 1446. 15.146, 15 153, 15.1546,
15 155, 16 1576’, 16.158, 16.15962, 16 160,
16.161, 16.162, 16.1626, 16.1636, 17.165,
17.1656, 17.1662, 17.1666’, 17.167, 17 1676,
17 1686, 17.169, 17.1696, 17.1702, 17 171,
17.17162. 17.172, 17.1726, 17.173, 17.1736’,
17.1746,'17.175, 17.1756’, 18.184, 18.1846,
18.1872, 18.196, 31.2186, 33.2326, 33.2346,
33.2476, 35.25 9, 35.26 062, 35.26 262, 35.2646,
36.270. 37.274, 37.2746, 37.2756, 37.2766,
37.277, 37.27 8, 37.279, 38.2816, 3 8 285,
38 2886, 38.293, 39.311, 39.3176, като 2.9,
3.16, 3.17, 3.176, 3.19, 3.J962, 3.20, 3.21,
4 236, 4.25, 5.27, 5.27б2, 5 29. 5.29б2, 5.30,
5.306, 5.31б2, 5.326’, 5.3 36. 5.352, 5.356,
5.366’, 5.37, 5.376, 5.392, 6.42, 6.45, 6.46.
15.1386, 17.1676, 17.168, 17.169, 17.170,
17.171, 17.172, 17 1726, 17.174, 17.1746,
17.175,17.176,18.193,32.2306,39.2966,като
2.96, 2.14, 4.26, 5.27, 5.32, 9.746, 15.1355,
15 1486, 16.157, 16.1576, 16.1606, 16.1616,
17.1656, 17.1666, 17.1676, 17.1696, 17.170,
17.1716, 17 174, 18.189, 33.243, 37.2792,
37.280, 38.288, 39.300, 39.3166, катб 8 586,
кото (!) 11.99, катб 18 178, 18 1796, 18.1886,
18.189, 18.1916, 18.1926, 18.1956, 18.1965,
18.19862, 18.2026, 18.206, 31.2186, 32.227,
32228, 32.2316, 35.2586. 35.259, 38289,
38.2926, 39 2956, 39.296, 39.30062, 39 303,
39.3066, 39.311, 39.3152, 39.3 1 7, 39.3196’,
40.322, кагб 31.218, 33.233, 37 279, 39.3086,
39.31462, кото (!) 39.2956.
катран м. (3) Катран, гъста черна
смолиста течност а грЬшниците
щьть да станать тъмны й чрьни катб
смола й катрань 18 199.
ед.: катрань 18 199, катпань 18.206,
18.2066.
кая се несв. (1) Кая се', съжалявам, че
съм вършиллоши неща; разка ивам се
млта ти се съмръти почакаи ме нЬкоа
година, да ей попригбгва.. почакаи,
догдё са прости със‘ жень й съ дЬца
й кбл’ко 1 одЬ да поживЪ, ато са ща сё
кай й плака, й дарова ща на сыроти,
й на сыромасй, й на чер’ковы, й на
монастыре, да сё сЬкогы 6V млвть за
мёне 31.219.
бъд.. led. са гца се кай (’) 31.219.
каНилия вж. катилия
кедър м. (1) Кедър, дългогодишно високо
иглолистно дърво. й прркь icaia
показана сэ кои дрЬва бЬше крть.
каже. съ кмпарисб й кёдрб. й пёв’гб
16.162.
ед.: кёдрб 16 162.
келия ж. (14) 1. Килия, стая за
усамотено обитаеане (обикновено
в манастир). и рёче на бнЧа калбере,
йдете по ейч’кы келш йщЪте й найдёте
жената й дойе' ю са 3.21; й въ ёдна
нощь бдйнТе ей чйнйше, й млише се
6s’ йс1Х1’а старены й кэаннь сё млише
б»1 сам’сй на др^га келЧ’а 12 ПО. 2.
Стая, помещение за живеене. сэкатб
под^ма със’ бногбзи чюждин’ца члка,
Бёктс мё не болй около, и баща й рёче
й кой члкь. й fia ms’ рё. вчера дето
йзлЬзе йз’ кораб’ть, и прЧёх’ме го та
нощк’ва, s’ дбл’ната кклЧа 36.271; нъ да
м8’ направите кёлТа прЪде мойте врата,
защб кога оулЬз^вамь й йзлЬз^вамь да
го погледх'вамь 40.322.
ед.: келй 3.21, келЧа 7.54, келТа 12.110. келЧа
14.1296, ккл'Ча 36.271, келЧа 40.322, чл.
келЧата 3.21, келЧата 12 111, 14.1296, 17.168.
келЧата 14.127; ми.: келЧи 3.21, кёлЧи 11 100,
келЧи 14.1276.
кераст м (1) Рогата усойница, вид
отроена змия. зьм’Че, й аспйди, й
керасты, въ п^стини бомха се сэ
геэанна, кртлн, а 1род1ада на Сэбйдь
глъвьта мЯ, сэсЬче 21.210.
мн : керасты 21.210.
керпич м. (2) Кирпич, стълб от сушена
на слънце глина, й стойха прЪ вратата,
bi, сгльпоове златы. й, в. кер’пнча
злагы. й на двата стльпа пйсмена
мнеэго 32.2266; й попита аггла, й
рёкб гпдине, защб са т!а пйсмена на
па кер’пйче 32.227.
мн.: кер’пйче 32.227; бр.: (в) кер’пича
32.2266.
кесар м. (3) Кес ар. император,
влаоетел. затова се сл#чй таквози
врЬме. когато, ав’пЧсгь. кгесары
цар’ствь'ваше на земли 33.2396; по
тоизыи скбпось каже й хс въ стбе
еулУе дайте кй-саровсдУ Kiecaps’, а
бжЧето 68 33.240.
ед.: кйсарь 33.2396, юссара 33.2366, кксарЧ
33.240.
кесарийскипрыт (2)Кесарииски, отМИ
Кесария, амй ходЬше й проказйваше
своите ей злбчёспё й х^л'ные Д8мы.
кол'кото прЬлъсты със! нктовьт* ей
ду'м'ливыи й поганый езыкь... павлина
мигрополйта тур'скаго. й др^гыго
ёв'сёв'Ча митрополйта кесаршскаго
15 1406 кесарийско мЬсто Кесария
прпбобныи сэць нашь сазва сэсшёины.
бЬше [въ] цртво вёсэсЧа мал’ко. сэ
мЬсто кесаршско, сэ село MS’Tajiacxa
14.126.
ед. м кесарЧискаго 15.1406, ср. кесарЧйско
14.126.
кесария МИ (1) Кесария, пак’ се млйше
CTMii caBBS1 й эрхЧёпкпь й др^гыте. соцы.
да пойде въ кесарЧю, й въ некрополи,
да ймь каже да вйджть й т!ё паревото
повелЬюе 14.129.
кесарЧю 14.129.
кесарев прил. (1) Като същ. Само ср.
Кесаревото: това. което се полога
на кесаря, по тбизыи скипось каже
й хс въ стое Evnie дайте кксаровой
Kjccaps’. а бжТето б8’ 33.240.
ед:, ср. чл. кюсаровот# 33.240
кеседжийство ср. (1) Разбойничество,
харамийство, кеседжийство. й
не мота векге да трьпА йф’воство,
й cidp’a й хайд^т’ство, й крйжба, й
кесецшство, й клевёт’ство 32.224.
ед: кесецшство 32.224.
кеседжия м. (1) Разбойник, чсвек, кой-
то убива хората и ги обира: хара-
мия, кеседжия. й бЬха тамь д8’хо-
ове, ковладнш, й юфвар'скш, й
мдовйтш, й сребрб^люб’ци й тамь
61 ха помрк.к‘ч1ё, й неправедны
лакомници без'срами ы хаид^те,
кесещё, присл^шници, заЕЙдници,
немлтивы, п1мни?п’и, и пбовс щотб не
дрьжаха законь бжш 32.2286,
мн:. кесеЩё 32.2286
кехая м. (3) Царски съветник и помощ-
ник, кехая. тогйва царёвь кехам
магнён’пе йспрбси со пара да сёвёжата
(!) стго сё сен'цйрАТь й тогйва се
сЗбрьна та м? каже сега покажй
гесорпе сйлата хУ твоему й стори
чюдо да вйдй й ные й да вЬрч’ваме въ
ха 6а твоего 30.304.
ед. кехай 39 300, 39.304, кехая 39.306.
кидЪ вж. къде
киликнйски прил. (1) Киликийски, от
МИ Киликия, й кога дойдб на каппа-
докшскаа странъ зъ тавр!, кйли-
кшскые. раз’браха за мёне 12 1196
ед: ж. кйликшскые 12.1196.
кинамон м. (2) Канела. й онова мурсё
б’Ьше направено, сё много миризливы
цвЬтоье. сё смурно, й сё цвЬть. сё
кшомона, сё йры. й сэ трьста добро
миризлйва 34.2506.
ед . кшэмина 34.2506, кунамбна 38.291.
кнномон вж. кинамон
кинопс ЛИ (39) Кинопс. й гамо вь еэн’зи
сэстровь ймаше нЬкои магесникь
й същи сл'Чга д’йволовь, зовЬха го
кинешь 6.436; й поклонйха ейч’ки
киноцл/ й .пцЬхз. теэанна да х’бйють. а
кинбуь ймь не даде 6.45.
кинбуь 6.4362, 6.44, 6.446, 6 45s, 6 462,
кТлбуь 6.44б2, 6.45’, 6.4564, киноуь 6.446,
6.45, 6.456, кГноуь 6.446, 6.452, 6.46, кунбуь
6.456, кёноуь 6.456, кичбуа 6.436, 6 44,
6.44б2,6 456,6,46, кинбуте 6.446,6.45, кгно-цгъ
6.456, зв киибуе 6.45.
киноц/ вж. кинопс
кипарис м. (1) Кипарис, вечнозелено
храстовидчо дърво. й прркь icaia
показ^ва сё кой дрЬва б’Ьше крть,
каже съ ку пари со й кёдрэ, й пёз’гб
16.162.
ед: кгпарисб 16.162.
кипръеки прил. (1) Кипърски, от МИ
Кипър. й вь т!а днй бЬше дошьль
§ цари_гр4 епифанГе архзепкпь
купрьскыи 12.116.
ед: м. купрьскыи 12.116.
кипя несв. (3) Прен. Кипя, изпълнен
съм с нещо, изобилствам. рАувай се
дамЧане дето си пльнь със’ бжтво,
й дхь сть что кьшй i тёбъ 10.796, а
евдбЗда със’ чрьвЧе пгё да кипы, й йска
ще сё тёбе помощь, й не щё да найде.
й щё да'у’мре % своите си раны 12.120.
сег.: Зед кыпй 10.796; бъд. Зед. шё да кипы
12.120; безл.: сег : Зед. кыгй 31.2186.
кир[ м. (1) Господин, учтиво назовава-
не на мъж, кир. й катб раз’бра
блгочьстивыи црь кэаннь асЬнь. чё
нбееть мбщите сгЬи пёт’кы. йзлЬзе
йз’ градь пЬш’ й майка ms’ црца слёна.
й нктова црца анна. съсйчки (!) свой
болЬре. й латр’Чар’хь курь василЧе.
съсйч’ки (!) сшён’ници й дЧаксне 8.60.
ед. курь 8.60.
кир1, ЛИ (3) Кир. й по съмрьть дар'Че
цара npie цар’ство курь 11.93.
курь 11.93, курь 11.936, кура 11.936.
кириак ЛИ (8) Кириак. това пйса
тсэаннь злаусть кур так# ёпкп# 12.1196;
й тогази днь Сэ днь напльнюьаше вЬра
хрпан’скаа. a куртак# вйк#, дар^ва
мо (!) >ь дарь й йсцЬлйваше ббл'ны
4.266.
куртакь 4.26, курТака 4.262, куршка 12.117,
кур’йк# 4.266, 12.1196, зе. курТаче 12.1176,
курт’аче 12.118.
кнрппейЛИ{\)Кириней. това написаше
й Сэпрьв-Ьнь б'Ьше. когато киринёи
сэбладаваше на сйрТе. й сйч'кыте
йдъх# да сё напише сЬкы на свой
градь 33.2366.
куринёи 33.2366.
кит м. (1) Кит, морски рибообразен
бозайник. й куть рыба кэна пррка
погльна, й трй дни го J коремат5 си
дръжа, й иак' го жйвь на с#хо йзбльна
21.210.
ед куть 21.219.
клада несв. (2) Клада, натрупвам
дърва или друго горивчо вещество
и го запалвам. й хрттане что 6tx#
йз’бкол# д^мах# й вйках#. ёдйнь бь
хрпан'скыи. дето ще своего апла й
въ сэг'нь да спаси, а сл#гыте ёднакь
помнсэго мадЬхХ сэг'нь. а сэг'нь се
прилагайте на роса 37.278.
сег.: 1мн. кладе 37.278; имперф : Змн.
кладЪх^ 37.278.
кладенец м. (15) 1. Кладенец:, дъпбока,
иззидана от всички стрсни дупка, от
която ее вади вода; бу нар, геран й
том ча тбизи сл#га сэйдс на кладе.ч’ць
сэвън'ка двэрь да донесё вода да
прилива# вйного 7.50; й сэныи гадове
люты вйдЬха свЬщи, й по&Ьгоха дол#’
на дъно кладен'ц# 2 12. 2. Кладенец;
извор. от който блика вода, й сйч'ките
рЪкы щьть да йсъхнать. й сйч'кыте
ёзера й кладен'ци вёкю не щьть да
текьть. амй щьть да прЬстанать
18.1896; й сэ корень нтёговь щё да
йстёче кладён’ць. й сэ нкго да се
йзмыють град'скыте м#жте 37.274.
ед.-, кладен’ць 2.106, 7.502, 11 85, 12.1186,
35.261, 37.2746, кладён’ць 37.274, кладё.чець
39.3116, ктаден’ца 31.2186, кладен’ц# 2.12;
мн.: кладеи’ци 18.1896, 18.203, кладенши
31.2196, чл. кладен’ците 18.192.
клаггям се несв. (8) 1, Кланям се, правя
поклон, зарадй това се блжены тьиа
що ci дсчакале да м# се поклонжть
й блжены кой се нём# манить със'
чйсто ерце 16.158. 2. Прен. Кланям
се, почитам някого или нещо. й рё
м# даншль. азь цар# кланам' сс 6#
что ё съгвбриль ибо й землю 11.936;
й напоконь азь лавель чю гла чё
д#ма сэ висоти нёные вьзнесЬте тази
дтга щотб е стбрила воли бжта, и да
раз#мЬе бтт е тбизи бь йсгЬн’с[к]ыи,
дёто м# са ё клзнтала сЬкогы 32.230.
сег.: led. кланам’ се 11.936, Змн се кланмме
16.16262, 2мн. се кланате 16.1606, Змн.
се кланить 16.158, се кланить 39.3076;
имперф.: Зед. се кланаше 33.2396; форма
от перф. тип. Зед. са'ё кланала 32.230.
клевета ж. (4) Клевета; лъжливи думи,
Казани за някого с цел той да бъде
злспоставен; злословие, злодумство.
ами й ные блвёши хрттане, да
сэчйстимь себЬ сэ трЬхсэьете наши,
й Сэ вражда й сэ клевета, й зависть,
й сэ бл#дь 13 125; не може да трьпй
сэ трЬшньт члцти бсзакбн'ство й
неправды на сЬкы днь й на сЬкьт ча
стр#вать, к#р’вбз‘с1во, й #бтйство.
клеветы, ненавйдЬше 32.225.
ед.: клевета 13 125, 18.180; мн клевёти
32.224, клёветы 32.225.
клеветник м. (1) Клеветник; лице,
което клевети, злослови. й това да
знаете... нй досадници нй насилници,
нй неправёдкици, нй клеветнйди. .
цртво бжте не мбг#ть да наслЬлеть
11.1076.
мн.: клеветници 11.1076.
клсветство ср. (1) Клеветничество,
злословие, злодумство. й не мога
веки да трьпд... хайдк’т’ство, й
кражба. й кесецтистзо, и клевёт'ство,
й мапиство, й ненависти; й льжлйвы
пррци 32.224.
ед.: клевёт'ство 32.224.
клеветя несв. (4) Клеветя-, лъжа, че
някой е сторил нещо лошо, за да го
злепоставя; очерням някого. й речем*
(!) ймь стыи аммбнь. бь да вы проста
брала тсйзи гр£, чё клеветйхтё брата
своего на правда, й т!ё си сэйдбха
посрамёни 3.21.
сег.: 1мн. клеветй 9.756, Змн. клеветАть
12.114; аор.: 2мм. клеветйхтё 3.21, Змн.
клеветйха 3.21.
клет прил. (1) Прокълнат, когото са
проклели, отхвърлен, клет. й дума-
йте ей. сэ тёж’ко мёне. ком!? се с‘мь
Упбббйла азь. й кой мёне родй. й
йзлЪзб й азь на свЪть й клёта бы та
сё родй. да с’мь сёга похУлина npt
сынсэвете шлгевы 13.122.
ед.: ж. клёга 13.122
клетва ж. (13) 1. Клетва:, твърдение,
поокрепено със заричане в нещо
свято-, оброк, а срёбро_люб‘ци съ
файда трьп'вать й който са бпакы
й лУкавы сьс’ льжа продавать да
сэнёмать чюждо из’ рьцЪте ймь. едйнь
дрУгыго льже, та сё кльньть страшны
клётвы въ йме бжш 31.220. 2. Клетва,
зложелателни думи към някого, про-
клятие. той 1рабы й сэнк’ма тУка, а
дрУ’пямУ остане добрбто. той добыва
клётва, а на дрУ’гы нгеговбто добро
остане 31.216; кого, да прокльн? дето
го е бь бтвйль, йлй кого да бтьлю
дёто го бь прбклсль. мнеэго е с йме
1аковлю. й клётва, члчьска не пр!ёма
33.243. сторя клетва. Закълна се. й
сэтогази сторйха клётва мёждУ себе
ей зёкю да не поидУть на градь аколТа
за нЬкоа зла потрйба 11.97.
ед.: клётва 3.17, 4.226, 5.402, 5.4063. 11.97,
31.216, 33.243, клетва 20,2096, «л. клётвъта
35.2586; мн.: клётвы 31.220.
клим ЛИ Q) Климент й послушайте
блвени хртТане за тогбзи мом’ка. что
пйше клймь але§ан’$ьскы 6.466.
клймь 6.466.
клирик м. (6) Клирик, представител на
християнското духовенство, й видйха
катб нФкоТи клирйци чё оулйзУвать
У црквата, сэблйчени вь сэдёжди
свЪтлйкави сшен’скы 3 20.
мн.: клирйци 3.20, клирйцы 15.138, 15.1386,
15.1406. клирйкы 15.138; бр. (два) г лирика
12.1156.
клирос м. (1) клирос цръковен. Духо-
венство, клир, въ сэнТа днй прЪстави
се стрыка мУ, что дрьжаше тогази
прЪстб.ть влчьскыи на бнова м'Ьсто.
й клирось црьковныи, събра сйч’ки
граждане 15.138.
ед.: клирбсь 15.138.
клиеиар м. (1) Клисар. прислужник в
черква й 1гУмень катб чю това. стань
й пойдё У црквата със’ клисзаратого
11.1016.
ед.: чл. клис'йратого 11.1016.
клъна несв. (3) Кълна, изразявам гласно
пожелание някой да бъде сполетян
от нещастие; проклинам, щё да сс
родй члкь со тЬны реэ’ .. щё да легне
й да Усне катб лъвь, й кои см£е да го
сьбУди. й кой нкто блвёть, блвени
сь й кои нгего кльнУть проклети сь
33.2436.
сег.: 1мн. кльпё 16.1626, Змн. кльнУть
33.2436; пов.: 2ед. кльнй 5.406.
клъна се несв. (16) Кълна се', изричам
клетвечо обещание, като се вричам
в нещо или някого. й азе са кльна
s’ мёне й У мой агглы. й У сйла моа.
токо да са бЪше. покаила opt смрьть
си 32.231; да сё нс кльнешь въ йме
Ж1е за непрйличны работы 1.3; да
сё не кльнё нй кббмь ни землгею нй
главою вашею, защб е й г лавата ти, бь
сътвбриль 5.406.
сег.: led. са кльна 32 231, 2ед. сё кльнешь
1.3, се ктьнешь 1.3, се к^ьнёшь 1.3, 1.36,
се кльнёшь 13.1216, Змн. сё кльнё 5.406,
се кльнемь 5 406, сё кльнё 5.406, 2мн. се
кльнете 2.126, Змн. сё клънъть 5.40, сё
кльчьть 31.220; имперф.: Змн кльнмхт се
32.224; пов.: 2ед. кльни се 1.3, 2мн. кльн!те
се 2.126, описат. Змн. да сё кпьнё 5.406
ключ м. (6) Ключ, приспособление за
отваряне и затваряне на врати. млю
ти се члче, что дрьжйшь ключове.
сотвори ми да сё поклоню й азь стм^
димйгрпо 9 706.
ед.- ключь 9.706, 11.83,12.110; ми.: юнбчсве
9.705, ключеве 12.1106, чл. ключевете
12.1106.
ключар м. (1) Ключар', лице, което
държи ключовете от нещо. й тогази
като видЬ ключарь цркоьныи дето
пази гробь стмЬ .. привйка ьисбко ..
течете скоро навън’ка градь 9.725.
ед.: ключарь 9.726.
кмет м. (5) 1. Кмет. управцтел на се-
лище. тогйва щьть да вьскрнать
кметовете, й да гй влачать ейч’ките
людТ'е прЬ ба, да давать дУма 6tf. защб
садосажале насиромасите 18.1966. 2.
В християнството един от чиновете
в небесната Иерархия. тогйва щыь
да прТйдУть, 5, чйнссве. сй_рЬ.
воеьсды нёные агглы, й арх’гглы, й
прЬстбл’ници бжТи й кмёюве прьвы
гпевы, ейлы, мнеэго очйтаа херЬв1мы,
й шестд-Крилатаа сераф!мы 18.1996.
мн: кмётове 15.1446, 18.1776, 18.1996,
32.226, чл. кметовете 18.1966.
кнез м. (34) 1. Княз. лице от царски
род. по вблм. бж'Та пршде нЬкои кнезь
страцйн’скыи за мол’ба, й зълЬзе прЬ
стльпь стм»’ й моти мЬ' се да прТйме
сэ нкто благослбвь 2.14; и раз’бра
се до йселавйн’ского кнёза, й събра
йевлавины мнеэго зль рсэдь й погань
9.72. 2. Предводител', лице, което
заема ръководно място в йерархи-
ята; вожд, началник. а лазарь бЬше
чЬ’товень члкь, й кнезь болмринь. й
мнеэго людТе дохода ха да го виде
34.2516, й распусти да сьбере, что
съ начёл’ны господаре, й сЬд’Те й
кнезоове сэ ейч’ките страны 11.916; й
един’ сэ еэша архгглы. дето го зовЬха
дъннйца. й прьвыи на агглете. й кнёзь
сътвбрень бЬ сэ ба 11.836; вы же йко
члци Умйрате. й катб едйнь сэ кнезь
пад’нь'вате. зашб й той бЬше кнёзь на
аг'гл’скыи чйнь 11.836,84.
ед.\ кнёзь 2.143, 9.673, 11.836. 11.84, 11.97,
11.9862, 33.236, кнёзь 2.14, кнеэь 34 2516,
кнёза 9.72, 11.986, кнёзЬ 2.14, чл. кнёзатого
9 726; мн., кнёзы 6.44, кнезоове 6.446,
кнёзоове 9.616,11 916, кнёзеэве 11 83,11.86,
кпсзовс 11.862, 11.916, 11.926, 11.932, кнези
35.2636, кчезй 35 264, кнезь 11.836, чл.
кнёзовете 11.87.
кнез вж. кнез
кила (!) вж. книга
книга ж. (81) 1. Книга', книжно тяло с
много листа, подшиты и подвързани
заедно. самы грЬхоовёте щьть да
бсУдеть члка. оти ще тогйва сЬкы да
знае кшга да чьтё 18.199; й ёдйнь
нЬкои сэ тЬхь рёче. нЬлй ей чёль на
кшга что каже за еретйка члка 12.1156;
бче. скажй ми що дУма тази кн'Тга, й
па дУми що казЬвать 2.96. // Образно.
а сега се напйсаше хртТане въ кнТгЬ
нонкю 33.2396. 2. Книга, обособена
част от състава на Библията амй
послушайте блвён’Ти хртТане, щб каже
въ кн’Тга кэвова 31.221; катб казува й
дУма стыи кэаннь бгослбвь, въ свбата
кнТга дёто е зовьть апокалиуйсь
18.186. 3. Писмо, послание, й той мЬ
написа лрЬга кнТга така. Оеыфиль
архТепкпь что дрьжУ столь мар’ка
сёлиста. пишь йнокён’тТю папЬ
рим’скомЬ 12.114. 4. Книга-, книжно
тяло, в което се вписват специалии
сведения', регистър. й въ сэнТа дни
йзлЬзе повелЬнТе сэ кгеезра ав’гь’ста,
да сё, нгпйше вьсакь члкь на свэето
ей сэчьство, й ейч’кыи свЬть да се
напйше вь црьска кнйта 33.2366;
напйсаше се ейч’кы члци наеднб
тогази, въ кнйг\ царь ав’гУстЬ 33.2396.
5. Лист хартия, на който е написано
нещо. й дай намь хар’йю [д]а ьйдимь
что е писано i нкта. й посёгна царь
i fee кшгата йз рхка нкгова 40.323.
битеиска книга. Бытие - първа кни-
га от Старых завет на Библия та.
та сЬдЬше на дремать npt кьщата
ей, та ловЪше пьтници и чюждинци,
й нЪкои да нЪ ё мин'ль прЪз' нктовь
домь догде го не гостЬше като пйше
i бытейска кн!га гла, ш 31.221; й пакь
назадь пйше S’ битеиска кшга, гла. 5г.
за праведнаго лота 31.2216; книга
ездра. Една от книгите на Стария
завет, книга Ездра, защобь йстин'скы
б'Ьше хс що сё распё. март^рйеова ms’
кшга, ёздра. блвень бь простьрыи
pfebi своё, й спь сердима прЬмо бчйма
нашима 16.1616; книга на исус
навиин. Книгата на Исус Навин,
шестата книга от Стария завет, й
пакь на кшга icS'cS1 навТйн^ каз8’ва за
архисгратига михайла 11.87; книги
царствени. Книгите Царства от
състава на Стария Завет. Сз кнХгы трё
пртьвпые за йл1'а пррка 11.90*; книги
цръковни (черковни). Книгите на
Светото Писание, й затсьа написаше
се кшгы. да се събыраме и ные вь цркв^
да с.п’шаме что д£ма. й да чйниме что
ны «четь кшгы цркбвнь: 15.1556; чё
не чюх’ме лй, чё не раз’брах’ме лй щб
дв'маха писанУа по кнйгыте чер’кбвны
18.1926; съдийска книга. Книга
СъОии Израилевы, една от частите
на Стария завет, й на кшга с^д'шска
казь'ва за архистратига михайла така,
й сътвбриха рёче ёврёете лукаво npt
га 11.876; со кшга съ’дУиска за маноа
г, п 11.88*; уча (науча) на книга.
Обучавам, давам знания на някого,
абразивам, й б'Ьше ms' Учитель дето
го feaine на кшга, ливань филосбфь,
й драгань 12.109; й кога попорасте.
a fie го на^чйха на кшга 39.313; уча
се (на) книга. Обучавам се в четмо,
ограмотявам се. й кога бы eMS’ врйме.
дадоха го да се йчи кшга и на пйсмо.
й на цркевныи законь 40.3206; й кога
повъзрасте дадоха го сэць ms’ й майка
ms’, да сё йчй на кшга й навалЬше
TBpbflt на SncHi'e 15.133.
ед.\ кшга 2.96, 4.236, 12.1156, 17.1726,
18.1906, 31.2216, кшга 3.186, 5 40, 10.76,
11.89, 12.1086, 12.1166, 15.1316, 15.133,
16.1606,16.161 б2,17.172б2,17.1756,18.1806,
18.186, 18.191, 18.199, 31.221, 40.3206,
40.323, кшга 11.87, 11.876, 12.1136, 12.114,
18.191,31.2196,31 221,36.267,книг 11.876*,
11.88*, кша (!) 11.906*, кшга 12.109, кнйга
33.2366, кшга 39.313, кнйп/ 11.87, 33.2396,
кшкУ (!) 11.89*, KHirS 14.126, 33.2396, чл.
кшгата 18.188, 18.1946, 18.1996, кшгъта
33.240, кшгьта 33.240, кшгата 40.323; мн.:
кшгы 2.96, 11.84, 12.1086, 15.1556, 38.290,
кшгы 11 82, 11.846, 11.996, 12.109. 15.1556,
16.161, 18.1856, 18.187, 18 2056, 20.209,
35.259,35.262,40.323, кшгы 11.90*, 11.916*,
кшгы 15.1556, кнйгы 18 1976, кшгы 18.201,
чл. кшгыте 11.1076, 15.1556, кшгыте 11.108,
12.1136, 18.204, кнйгыте 18.1926.
книжен прил. (4) 1. Книжовен, който
е прочел много книги, начетен. да сё
Cb6epfeb ейч’кы ар’хУерёе сэ ейч’кы
мФста й сщённици й йноцы что съ
кшжны й искусны 15.1406. 2. Който
е почерпан от книгите. книжен, чю
збсима сэ нюа тйзи д^ми кшжны. сэ
мсэмсёа, й сэ кэва, й сэ уалб 17.1726.
ед.: м. пижонь 7.53; мн.: кшжны 15.1406,
17.1726,31.2226.
книжник м. (5) 1. Книжник, познавач
на свешенитекниги, йдйтеййз’бер^те
сэ т!а, що сь м^ж’Уе м^дры й кнУжници,
дето знають, законь й писаше 4.226. 2.
Книжник, представител на религиоз-
на секта, която се противопоставя
на Исусовото учение, посем’сега
прЬстанъ зависть фарисёискаа. й
£мйри сс вражда ^дёиска, й съврьши
се, думата на киижпиците 35.2596.
ед.: кшжиика 12.112, мн.: кшжници 4.226,
кшжници 13.123, книжници 33.2376, чл.
книжниците 35.2596.
книжовен прил. (2) Книжовен, който
е прочел много книги, начетен. otine
HtKOH члкь сэ лйв’Уа, йменё apia. хйтрь
на пйсмо й книжов’нь тврьд! мнсого
15 140.
ед м. книжов’нь 15.140; мн.: книжовны
34.2526
книжовникм. Книжовник, познавай
на свещените книги, начетен човек.
й покачи се й с!д’нь на престолы й
голь ми се тврьд!. й със’ него что 6!xV
дошлы, книжбвныци. стоах!/ около
нкто срамно, със’ гол!мь страхь
36.269.
мн.: книжбвныци 36.269.
книку (!) ож. книга
книл (!) вж. гнил
ков м. (1) Коварство, предателстео,
измяна. й двдь прркь рё, за йды.
йдыи хлЬбь мой възвелйчи на мё
ковь сй_р!.. гоуда йде хл!бь лвь, й ха
пр!даде 38 2906.
ед.: ковь 38.2906.
ковер м. (16) Нишан, знак за отличие;
белег. й това рёче. й извадп ей б!л!гь
срёбрьныи чтото ей го ймаше со башъ
ей за старо вр!ме. й рё мУ й’змй това
й продай го... й ре м£ сгарёць что
носЬше срёбрьныи ковёрь ймамь
работа до трьгыь. й рс мН стыи
Николае... ами ми кажи за кбл’ко
щешь проди тбизи срёбрьныи коверь,
азь да го к^пимь 15.1536; й даде ми
тбизи ковёрь, й рёче ми стори добр! й
занеей на женъта ми тбизи срёбрьныи
ковёрь 15.154.
ед.: ковёрь 15.15 36, 15 1544, 15.155, коьерь
15 1536, 15.154, ковер/ 15.153*, чл. ковёр‘ть
15.154, 15.15463, ковер’ть 15.1546, ковёрьть
15.155, ковёръть 15.155.
ковладен прил. (1) Клеветнически,
който се отнася до клеветник, ков-
ладен, злодумен. й 5!ха тамь дй’хсове,
коъладнш, й юфвар’скш, й йдовйт’ш
32 2286.
мн. ковладнги 32.2286
ковладя несв. (1) Клеветя. злословя
по адрес на някого, ковладя. й рё ми
аггль. т!а са дёто йзлазЬть йз’ чёр’кова
прЬй сэпхсть. та еёйдать да ковладеть,
й стрХ’вать крамола 32.2316.
сег.: Змн. к овладеть 32.2316.
ковчег м (15) Ковчег; сандък, в който
се поставя тялото на мъртвец. й
вьлЬзоха, г, вЛци, й занёсоха ков’чегь
со коейтро, й составиха тЬлбто ms’
вьтр!, й спХ’стиха ков’чегь 2.15; амй
споро да пойдешь й да йзвадишь
мбщите ст!и пет’ки. й да гы составишь
оу ков’чёгь злагы 8.58; й баща ms’ й
майка ms й снаха ймь тамо сед!х^ й
вид-bxS катб йскыпе йз’ ков’чёгь Mvpo
40 324.
ед.: ков’чегь 2.15, 40.324, ков’чёгь 2.15,
2 156, 4.256, 8.58, £.60, 37.2796, 37 280,
37.28062, 40.324, ков’чегь 34.2506, ковчег/
37.2806, чл. ков’чег’т’ 8.596
ковчежец м. (2) Ковчеже, малък сандък
за съхранение на ценности, оутр!
станй и Х"змй ков’чежець дето е вьтр!
мой прьстень, й порамница. й дрьж’
гс на ptfirb, й пр!йдй тогази дхнавь
без’ стра 9.67
ед.: ков’чёжець 9.67, ков’чёжьць 9.67.
кога нареч. и съюзна дума (325) 1.
Нареч. въпр. 1. За запитване относно
времето на извършване на дадено
действие; кога, по кое време. й рё
Озма, добро м!сто й прилйчно, амй
сега не Mortf започнё да вида, й цар’
ms’ рё, амй кога щёшь. рё Нома. да
започнё о мца фёр’варь 7.52. 2. За
изразяване на чувства в реторични
въпроси и възклицателни изречения;
кога. й как’ва мё скрьбь постйгнъ... й
ча. и нощь приближй се, и мрькна. а
азь кога да поплачю. й да прил!гаше
да бы ейч’ка нощь плакйла, й не бы
тё погребла 35.2616; сэ чедо моё
слад’кое с дйно_рбд’ное какь охбяг;ашь
на сьмрьть змеюгом^ на об!ть... дёто
шёхь за г еб! да сё възвёселга свйд’ба
да ти сгорю, кота людге да калёса на
трапеза црьска да сё веселить, кога
ли св!щници да запале да св!теть
кога ли лЬсны да еъспсють 39.3096;
со сэ теж’ко мене кога ли 6Ь като
една бвош’ка х^бава й ймэхь й лйст!ё
й плсэдь. a cei а тоста с*?хь й сэпалень
5.33. II. Нареч. въпр.-съюзна дума.
Въвежда подчинени допълнителни
изречения; кога, по кое време. сто дё
йма тУка мёжд^ на ёдны людЧё, та
пйтать кога ше да сё сврьши свЬт'ть
18 183; чито знаиха кога ше бн’зи
орачь да дойде да ей жьне нива та
18.1836; й катб сайде гьх’ныать снь
съ др^гыте cnaxi'e на онова мЬсто,
дето се бЬха събрале 6н1а вЬры й
ёзыци. та чакаха кога да сё ЙдарЬть
39.3136. III. Нареч. относ.-съюзна
дума. 1. Въвежда подчинени опреде-
лителни изречения: когато, в който.
дше потаи си тЬлбто своё, сэгдёто
си йз’фрькнала из’ нкго, бги пак’
щешь да сё врьнкшь в1 нгегс въ днь
кога ейч’ки нъекркнать 32.2296; й
щи чюдно й това, оти вь врЬме кога
б’Ьше мсэусй. дрьво Хсладй бнази
вода гор’ка 16.160 2. Въвежда под-
чинени сказуемноопределителни из-
речения; когато. а второ ё тога (!)
йз’быра члкь добро со зло. йлй зло
сэ добро 33.233; а слава ё пакь, кога
прослави члкь ба 33.2336. 3. Въвежда
подчинени обстоятелствени изрече-
ния за време; кога, когато, след
като, като. стыи ечметонь, кота
б’Ьше младь. пасЬше сэв’це свеем!/ бц8’
2.9; кога йзмё мал’ко С?хь хлЬбець.
ато мй дбдеше на мёсо й рыба,
и вйно. зощо мнеэго вйно пи а кото
6Ь на ёгмп’ть 17.172; кога творишь
млтынн, да нё знае левйца твоа что
чйны деснйца твоа 15.1346; й пршмй
сэ мёне, три жльтйцы ранена, ради да
вЬр’.'вашь. й кога дойдешь тамо 8зё
щешь й что съ сэстале 15.142; й кога
се съврьши вера, й прославите ба
шлк’ва 13.123. 4. Въвежда подчинени
обстоятелствени изречения за при-
чина, когато, щом като, тъй като,
понеже, ами ты ёднакь не трЬбй’ваше
да йзлЬзешь сэ дрг'жйнъта ей. амй
кога ей найийль, йдй 14.126; като
ёдйнь члкь що е сторйль зло, й
бсх'день за съмръть й повёщ/ха го. й
носи на рамото си дрьвокбль. й ходи
й трепёре кога ще да вйди съмрьть
16.159. 5. Въвежда подчинени обсто-
ятелствени изречения за условие;
когато, при условие че, щом като а
ты прЬдаде га зарадй ймаше, кога си
быль любиль ймаше, защо йде слЬдь
ха 35.257; рёче и збеима. мола тй
(!) гпжде моа, не беи се. ами сйч’ко
йсповЬдаи. кога си започёла, а ты
доврьшй 17.1716. като кога.Въвежда
подчинени обстоятелствени изре-
чения за начин; както когато. чйки
ми се да пбчнь да ти каз8’вамь жйтТето
моё що с’мь чинйла. га щешь да
побЬгнешь сё мёне. като кога бЬга
члкь то замш 17.1686; тьк’мо чиним’
се хртТане, а законь хрпан’екыи не
дрьжй коа ны е нбл’за. катб кога да
рече нЬкс м# члю/ бб.т‘ном8, бь’д й зрагь,
може лй кЬчтб да ms' се придадё зразе
сэ дх’мъта ти 15.1556; кога кажеш.
Когато пожелает, когато речей.
й не можешь трьпЬ да стйпашь със'
х’шйт’е си що с'мь безакбно чинйла.
амй кога кажешь азь да ги йсповЬда
ейч'кото й нйщо не щь потай 17 1686;
кога ... кога. Свързва сложни съчи-
нени разделит, елни изречения; ту ..
ту, кога кога. й да маше й, кога със’
мбл’ба, кога й караше ю ерьдито. и
нс можаше да тонгеме лозЧето сэ нгёа
12.113,1136.
кога 1 3, 1 5, 1.56, 1.7, 1.86. 9.63, 9.676,
12.1096. 14.130, 15.144, 33.234, 39.301,
39.313,кога 1.36,1.462,1 бб2,5.27,5.28,5.296,
5.316, 5.346, 7.53, 7.546, 9.71, 9.716, 9.72,
10.766, 10.77, 11.816, 11.8262, 11.83, 11.86,
11.876, 11.88, 11.8862, 11.89, 11.956, 11.986,
11.1076, 12.109, 12.117, 12.1186, 13.123,
15.140, 15 1406, 15.154, 15.156, 16.159,
16.1602, 16 1606, 17.1696, 17.173, 17.1736,
18.1786, 18.1796, 18.1833, 18 183 63, 18.189,
18.1934, 18.1936. 18.2036, 18.205, 31.2 1 66,
31.2176, 31.2186, 31.219, 34 253, 34.2536,
34.2546, 34.255, 35.256, 35.2572, 35.2606-’,
35.2656, 36.27G6, 37.277, 37.2792, 38.29062,
38.2926, 39.2996, 39.3076, 39.30962, 40.3222,
кога 2.9, 2.96, 2 13, 2.1462, 3.176, 3.20, 4 23,
4.256, 4.266, 5.274, 5.276, 5.28 , 5.2862, 5.296,
5.303, 5.31, 5.32, 5.33, 5.34, 5.36, 5.366, 5.37,
5 38, 5.39, 5.396, 5.40, 6 41, 6.45, 7.50, 7.506,
7.522, 7.526, 7.53, 7.536, 8.566, 8.59, 9.606,
9.622, 9 646, 9.672, 9.696, 9.716, 10.776,
10.782, 11.82, 11.84, 11.856, 11.86^ 11.902,
11.94, 11.96, 11.986, 11.99. 11.996, 11.1006,
11.1036, 11.1062, 12.1116, 12.113, 12 11362,
12.1196, 13.12263, 13.1232, 13 1 23 6, 13.1246,
14.1262, 14.128, 14.1296, 15.1333, 15.134,
15.1346, 15.1366, 15.137, 15.1386, 15.140,
15.1416, 15.142, 15.152, 15 153, 15.1556,
16.15962, J6.1602, 16.161, 17.165, 17.1656,
17.16863, 17.1696, 17.170, 17.1706, 17 1 7 1 62,
17.172’, 17.173, 18 177, 18.179, 18.180,
18.1826. 18.1836, 18.184, 18.1846 18.188,
18.196, 18.203, 18.2046, 192076, 20.208,
31.215’, 31.216, 31.217, 31.220, 31.22065,
31.2216, 31.2226, 31.225, 32.226, 32.2276,
32.2282, 32.2296, 32.231, 32.2316, 33.233,
33.23367, 33.234, 33.2366, 33.2416, 33.242,
33.2426. 34.248, 34.2546, 34.2563, 35.2586,
35.2596. 35.2616, 35.262, 37 280, 39.301,
39.3046, 39.3066, 39.307, 39.30862, 39.3136,
39.3146. 39.315, 39.3156, 39.31662, 40.32063,
40.3222, кога 5.27, 5.326, 6.41, 9.616, 11.82,
11 100, 12.1126, 12.119, 17.1736, 18.18.36,
31.2206, 31.2226, 33.232, 33.2336, 33.2376,
35.257,37.280,39.319, K6ia 15.1366,17.1686,
18.1796,33.237,39.3096,40.322, кога 33.233,
40.3206. гога (1) 33.233.
когато нареч.-съюзна думаЩ) I. Нареч.
относ.-съюзна дума. 1. Въвежоа под-
чинени определителни изречения към
съществителни за време; когато, в
който, по време на който. вт бнова
врЪме, когато щ'Ьха да сё нанишУть
дванадесеть колена 1ильевы. б£ше
ioaKVMb члкь правёд’пь, й богать
тврьде 13.121: въ бнова врЪме, когато
бЬха аплете, въ 1ёрлймь, й разд'Ьлйха
сйч’ка земли, катб мЪтаха жрёб!е, кого
бь где ще да пУсти 7.49; въ сон’зи, ча,
когато сс постав^ше со стрыкъ си да
ё сщенникы отвори тогази дхь стыи
У'стата вйкУимУ 15.133 // Въвежда
подчинени определителни изречения;
който. катб една млън’1а когато се
види со истока до запада как’ь ё тъй
ше да бъде пришьств!е сна члчьскаго
18.1956; а за второ прпшьств;е хво
когато щё да бъде прЪчюдное й
почтно, та шё да лУсне правгднаго
ёнбха, й пррк а йль'а. да кажать чё дойде
врЪме 18.1856. 2. Въвежда подчинени
обстоятелствени изречения за вре-
ме; когато. това каже гь й Учи на,
когато се млимь 6У, да нёмаме вражь
нй на кого хрпанина 13.125; й пакь
рё пав ль апль. когато дойде кбн’чина
на годйныте. пУстй бь сна своего что
съ е родйль, со жень 33.240; велйкыи
црь кон’стан’тйнь. когато съзидУваше
цариградь. съградг црква ёдна въ име
адхггла михайла 11 94; съй архггль
йви се аллУ павлУ, когато щ£ше да сё
потопй корабьть вь сьр’ти 11.94; бти
мсоусй прркь когато щ!ше да Умре
възлЪзг на ёднь птанинъ на връхь
дето е блйзУ при ёрихень 11 87. II.
Нареч. въпр.-съюзна дума. Въвежда
подчинени допълнителни изречения;
кога. ето пакь дй’ма на сон!а, когато щё
да дойде сксн’чашг свЪтУ 18.1786.
когато 5.276, 7.49, 9.676, 9.746, 11.826,
11.856, 11.872, 11.944, 11 946, 11.101,
12.1176, 12.119, 13.121, 13.125, 14.1306,
15.134, 15.1375, 15.148, 17.1736, 17.17562,
18.1786, 18.1816, 18 183, 18 1846, 18.18563,
18.186, 18.19562, 18.2016, 1S.2063, 18.2066%
32.2256, 32.227, 32.2 3 962, 33.2402, 33.241,
33.2416, 33.244, 35.256, 35.2636, 36 26762,
3 8 2 846, 38.285, 38.28764, 38.2 883, 38.2896,
38.291, 38.292, 39.3086, 39.3136, 39.3166,
когато 6.416, 11.956, 15.133, когато 11.876,
12.1136, 15.1516, 182066, 33.2366, когато
15.137, 39.2976, когато 38.2.876, 38.288.
коги нареч.-съюзна дума (20) 1. Въ-
вежда подчинени допълнителни из-
речения; кога, по кое време. игреке
азъ павль къ агглУ, скажй ми гпдйне
мой праведны й грЪшны знают ли се
когй Умйрають 32.229. 2. Въвежда
подчинени обстоятелствени изрече-
ния за време; когато. й пакь коты
празнзвашь й не работишь. недйи
седнь да пьёшь й да сё опйвашь 1.46;
а коги се приблйжеше празнйкь ctms’
гесэпю. ато й се потврьдЪ раз'плачете
ерцето й за любовь сна ймь 39.3146;
ато s’Tpt когй еьмне, а вТе ей йдЪте
кадЪ в! е волы 31 2216. // След като.
й показа ми дши грешны J кос мЪсто
лежать, й где са сэнбсеть когы ^мйрать
32.226; лють е звйрь й ерьдйть. а когй
се насыти а той 6tra по свой лЪгала
31.220
когы 1.46, 1.56, когы 1.56, 32.226, когй
20.208, 31.2206, 31.2216, 32.2246, 32.2286,
32.2292, 39.3 1 46, 39.316. 39.3 1 86, когй
31.2166, 31.2202, 39.316, когы 39.2976, когы
39 3146.
когйто нареч.-съюзна дума (2) 1. Въ-
вежда подчинено допълнително изре-
чение', кога, когато. па люд1е...
дгавол’ска работа стръвать... та не
смйслювать сьмрьтны ча, й страшны
днь судный, й когыто щё да въздаде
Ть cIkmmS' по нгёговата работа, кои
шо ё стр^валь, й йработиль 32.2236.
2. Въвежда подчинено обстоятел-
ствено изречение за време', когато.
что ей сторила со бкапнаа (!) дше.
легома си была немлтива. та зар<п
това си така прЪдадена на таквйзи
немлтивы агглы. й н! ей сторила
добро зарЙ1 това й тёбе не стбриха
млть когйто йзлазйше сэ тълбто ей
32.2306.
когыто 32.2236, когйто 32.2306.
когого (!) вж. кой
кожа ж. (3) 1. Кожа, вътината телес-
на обвивка на човек или животно.
прободень бы Нома вь рёбрата кбж’та
надета бы Оомь1 й прбстрень 7.49. 2.
Кожа, оОраната телесна обвивка на
животно, й том ча стань ерьната. й
lie а хватйха й за к паха а, й йз Ьдоха
меебто й. й кожата. й сэста оу нй
2.136.
ед.: чл. кожата 2.1362, кбж‘та7.49.
коза ж. (4) Коза, вид домашно рогато
животно с остра Козина, та шьть да
сё съберьть ейч’ките ёзыци й вЪры
прЬ нгего. да гы раздали ёдйнь сэ
др^гыго какь раз'льчъ пастйрь бв‘це
й козы по бьш’кь. й щё да остави
бв’цете 6 дёсна страна ееб£. а козыте
сэ лЪва страна 18.201 б; а грЪпшиците
Ть йстьк‘м£ва катб козы защото Hi сь
посл^шале. амй са сЪкогы тёкле на
гр£. катб коза сЪкогы йше да ходи й
да скаче по стрьмно 18.2016.
ед.: коза 18.2016; мн.: козы 18.20162, чл.
козыте 18.2016.
козел м. (1) Козел, вид домашно жи-
вотно, мъжка коза, й приведете ми
самь. въ тёл’ци тльсты сэхр.шгени й
зравы, й да б^дй'ть тга вг, тёл’ци, на
сщённиците й на стар’ците, й пак* ми
докараите, р, козлы, да б^дУть тгё, на
сич’ките людТе 13.1226.
мн.: козлы 13.1226.
Козина ж. (1) Козина, вълна от коза, та
щьть да ходеть облЬчени въ прЪмЪна
сэ Козина йстакйна 18.186.
ед.: Козина 18.186.
козиро: м. (2) Козирог, една от двана-
десетте зодии. й въ пролить йма
зодТе, чго ё добыт’кь. б'вень, i юнець.
й близнець а въ жётваё ракь. й львь.
й дЪва. въ есень е нремь, й скор'ша,
й стрЪл’ць. й въ зйма ё кози^рбгь
водолЪи, й рыба 33.2406.
ед.: кс-зи-рбгь 33.2406, кбзодюга 33.2406
козма ЛИ (29) Козма. спи врачсэве
козма и дамгань, б£ха същи брала, въ
вр-Ьме рим’скаго цара карйна 10.76;
рауй се козма дето вёсело й крбт’ко
поглёднЪше скрьбны й грйжны члци
10.796; й прЪсгави се прьвЪнь козма
10.766.
козма 10.76, 10.77, 10.78, 10.7862, 10.796.
кбз’ма 10.76, 10 766, 10.773, 10.7762, 10.786,
10.79, 10.7962, коз’ма 10.766, 10.776, 10.786.
козма 10.766, 10.78, кбз’м* 10.766, 10 776.
коз’м^ 10.776, 10.786, 10.79, кбзмЪ’ 10.782, зв.
кбз’мо 10.796.
козорог вж. козирог
кой мест, въпр., мест. въпр.-съюзна
дума мест, относ.-съюзна дума (373)
I. Мест. въпр. 1. В прян въпрос за
запитване относно неизвестни лица
и обекти; кой. гпжде ирце. кои ще при
хлЬбь иска камикь да йде 4.236; кби
си ты ги дето ме твой погледь тврьдЬ
Оплати 12.1116; й дЬ'ма ей сам*ей. кби
ё тбизи чтс-то стбри със* мёне тьзи,
мпть 15.1346; кого да повйка да мй
помбгне. й кби ще за мёне да под^ма
31.2186; со кое си мЬсто ты брате, й що
ей дошьль на нашьть сыромаш‘кыи
монастйрь 17.1646; й тогази да
раз#мЬешь кой съмь азь, й кби ей ты
9.64. 2. В пряк въпрос за запитване
относно качества и признаци; какъв.
йлй кби дарь даде 'г на соша аг.ле. а
тебЬ не даде 35 2576; кога бЬз* мЬра
идёмь, й без* скбпось пиё коа пэл‘за
ймаме й кое добро 11 106; й защб го
ей йспъдиль, коё т! е зло сторйль, й
кой грЬ 2.12; защо коа пол‘за, й коа
помощь ймаме да носиме на рамо
крть 16 1.59. 3. Във възклицателни
изречения за подчерт, аване на лица,
качества или признаци; кой, какъв.
кой да чюе, й да сё не почили й кои
да съмысли й да сё не Удиви бти ёь да
бьде члкь й почто 33 2326; кби ёзыкь
члчьскыи мбже йсказа, йлй да йзрече
15.1336. II. Мест. въпр.-съюзна дума.
Въвежда подчинени допълнителни
изречения; кой. члц!и мрьтви сте а
не знаете ка кои пьтъ течёте 31.223;
та щё да поспУшаме бжтвны дУмы.
й со ib да познаё кой ё тойзи стёць
дёто щё да го празнУвамё 39.2956.
ТП. Мест, относ.-съюзна дума. 1.
Въвежда подчинени определителни
изречения; който, дето, хцо. й кби по
воли йдё ка плъта си; тбизи члкь не
мбже да се пости 34.2546; а сырота
ком нёмаше нй со где помощь а азе
и помага 31.221; бти й ёретйци кой
го вйдъха, й СоОрьЩвах^ се на вЬра
хрпан‘скаа 15.150; а члкь кби се на
сребролюбие тёгли. йлй нЬкои на
дрхгы грЬхсове, нйгдё не може да сё
смири 31.220. 2 Въвежда поочинени
подложни изречения; кой, който.
кби съсйч*ко (!) ерце й сьс* голЬма
вЬра, ще проси най ще 3.186; кби
мё осдари на главъта, щё да найде
мнеого злато 11.1005; й на сЬкыи днь
кби дохождааше бблень йсцЬ тнваше
11 986 3. Въвежда подчинени допъл-
нителни изречения', който. й глёдаи
кои дойде найнапрЬдь й щё да влЬзе
а ты го задрьжь 3.186; й царь сё
обЬща голЬмь дарь да даде кой го
найде 7 51.4. Въвежда подчинени об-
стоятелствени изречения за време
в съчстание със съществителнс за
време и предлог у; у който, в който.
У кби ча чюете гла грУбныи, сйч‘кы да
припадне те да сё поклонйте на образ‘ть
что гб нэправи царь навъходоносбрь
11.916 еде-кой. Неопределително
местоимение за лица; еди-кой, никой.
еде кби достбинь ё да бУде намь
архГерей 15.138; еде коа блудница
каже крьстена с‘мь, а па крьстника
не йма 11.1056; еде в (на) кой. В (на)
никой, катб думать й сега тУка мёжл^
на ёдны люд!ё еде въ коё ьрЬме щё да
сё сврьши свЬть еде въ коё а то нйкои
не знае 184 836; ако нЬкой дойде та
вы рё, ето тУка е хс, йлй ёде на коё
мЬсто, недЬите вЬрУва 18.1916; кое
... кое ... При изброяване - кое ... кое
...; едно ... второ (друго) ... й който
сте помбгнале на сыроты със' дрёбны
дЬца, та ймь стё попри давале кос жйто,
коё докати, коё благо, коё дрёш‘ки, кое
соль 18.2026; кое малко кое много.
Горе-долу, що-годе. его казах'мё коё
мал'ко [кое] мнебго как' щё да сё
сврьши свЬть ала сега послушайте
пакь за ан'тихркта как щё да сё роди
18.184; кой да е. Неопределително
местоимение за лица; никой, който
и да е, кой да е. ёдйнь члкь що съ ё
□рёкль со дрУга, йлй сё брага, йлй
сэ сьсЪдина, йлй со др£гыго кби да
э члкь 16.1586; кой как. Който ...
както. й щьть да ходить сЬкыи кой
как' щё ча свба воли й не шьть да сё
слушать нйкои нйкого 18.1796; с!кыи
кби какь с ?работиль тьй си й зёма
хакать со лравёднаго с?д1а 18.199; ни
от (на) кого. От (на) никого, a fie
mV каж?ть. ные това й тиа твои д?ми
ни сэ кого досёга нъ смё нй июле,
нй раз'брале 4.236; стар'цш й стары
жёны, не щьть векк да ймать почесть
й млть сэ младите. а млады й хк’бавы
веки: не щьть да ймать млть чй сэ кого
18.180; й кога съврьши мбл'бата й 2зё
ейчкыте ейчива й йзлЬзе й даде ймь,
й не показа се знамеше нй на кого
13.1246.
ед.: м. кой 1.73, 1.76, 2.96, 2.102, 4 26, 6.41,
6.416, 8.60, 9.636, 9.64, 9.70, 11.836, 11.886,
12.1156, 13.122, 15.1346, 15.136, 15.137,
15.1426,15 1542, 18.17762, 18.17962,18.1806,
18.1»4б, 18.1876, 18.188. 18.1886, 18.1946,
18.201, 18.2056, 31.2176, 33.2326, 35.257,
35.2606, 35.266, 36.271, 37.27462, 38.2846,
38.2856, 38.287. 38.293, 38.294, 39.2956,
39.3 0 56, 39.3092, 39.312, 39.3 1 3 , 39.3 1 42,
39.3156, 39.316, 39.3186, 39.319, 40.322,
40.3236, кби 2.96, 2.126. 2.13, 2.156, 3.1863,
4.22, 4.23 6, 4.252, 5.286, 5.29, 5.33 , 5.3 96,
7.506, 8.55, 8.57, 8.576, 9.626, 9.64, 9.646,
9.65, 9.68, 9.74, 11.916. 11.986, 11.1006,
11.103, 11.1036, 11.104, 11.1052, 11.10565,
11.108, 12.1106, 12.1116, 13.123, 15.1336,
15.1346, 15.U51, 15.1356, 15.1382, 15.1386,
15.139, 15.1436, 15.147=, 15.148, 15.150,
15.15062, 15.1556, 16.158, 16.15 862, 16.159,
16.1596, 16 161, 16.16262, Г7.16362, 17.1653,
17.1656, 17 1706, 17.1716, 17.173, 17.1746,
17.176, 18.178, 18.1796, 18 1806, 18.1836,
18.1846, 18.1876, 18.188, 18.1892, 18.190,
18.1912, 18.1926, 18 199, 18 202, 18.205,
20.2092, 21.211, 31.2152, 31.2 1 66, 31.217,
31.2 1 86, 31.219, 31.2196, 31.220, 31.2232,
31.2236, 33.2386, 33.240, 33.241, 33.2436,
33.24662, 34.24862, 34.2506,34.2522, 34.2536,
34.25 46, 34.2556, 35.2572, 35.25763, 35.263,
35.26363, 35.264, кой 2.12, 5.36, 5 366,
15.1506, 16 162, 20.209, 33.2326, 33.243,
33.247, кот 4.25, кой 4.266, 17.173, 33.2326,
кои 5 36, 5 3 76, 12 1186, 15.15 062, 15.1546,
16.158, 33 238, 34.254. 35.260, 35.2636,
39.2986, кой 7.51, 17.169, 17.1756, 18.1886,
18 189, 34.2496, 37.276, кой 11.816, 15.1546,
16.1586, 35 257, 38.290, 39.2956, 40.322, кой
38.2946, вин. кого 4.236, 7.49, 11.86, 11.906,
12.112, 13.1246. 15.138, 15.148, 15.154,
15.155, 17.1726, 17.1766, 18.1776, 18.180,
20.209, 3 1 2 1 86, 33.24 1 5, 33.2432, 34.252,
35.2606,39.311, кого 11.86, когого (!) 11 996,
кого 12.1185,15.138,17.1652,33 241 б, 35.260,
кого 34.255, 39.314, дат. ком? 5 36, 7.526,
15 1426,20.2095, 33.241, ком? 11.104,13.122,
ком? 13.1222, 13.124, 39.3146, ком* 36.267,
ж. коа 1.56, коа 1.66, 5.37, 6.44, 11.89,
11.1056, 11.106, 11.108. 16.1592, 35.2606,
35.262, 35.264, кон 4.246, 9.65, 12.116, коа
15.1556, 15 156, 35 260, 35.262, ком 18 190
кой 31.221, ком 39.295 62, 39.2986, 39.3036.
кою 38.286, ср. кое 1.46, 6 44, 7.536, 9.686,
11.1056, 11.106, 11.1066, 15.1432, 18.1806,
18.18362, 18.184, 18.1916. 18.20265, 32.226,
32.2276, 33 238, 33.245, 34.2536, 35.257, коё
2.12, 9.636, 11.1016,15.146, коё 17.1645. кое
18.1776, 31 217, [кое] 18.184, кое 18.198, кое
33.240, 33.247, кое 33.245; мн.: кой 2.126,
11 98, 18 1946, 18.2056. 20.209, 32.2286,
32.229, 32.2316, кой 4 25, 9.65, 12.110,
15.150, 16 158, 33.2436, кой 5.36, 8.586,
15.141, 16.1596, 17.171, 31.2186, 32.231,
33.24362, 39.3 1 86, ко1Й 18.1906, кой 36.269,
кои 39.2966, кбй 40.3236.
който мест относ.-съюзна дума (121)
1. Въ вежда подчинени определителни
изречения', който, дето, що, щото.
който ми с ст бриль т ова добрб за
двътЬ ми дьщёры. той ще има грижа
й за трёт!ата 15.135; й кбйтс не
дрьжй дЬ'ш’манень лъкь нй на кого,
т!е съ снсэве бж!й 1.6; ами тьк’мо
блжёнь е тбйзи който ё б? 39.319;
прФлрославень ёсй ги бе мои. отй
нФ си прЪдаль мёне в' рьцЪ който ме
йщЪха 39.3086.2. Въвежда подчинени
подложни изречения', който, дето.
блжёнь ё конто вл toe ? т!йзи врата
32,2266; конто мйл^ва сыромаха та
м2 дава, назаёмь б? давс 18.2056;
който ё хртТанинь, й сэречё се сэ ха,
й поклонйт’ се на йдолыте почесть
голЬма да пршме сэ цара 15.139. 3.
Въвежда подчинени допълнитезни
изречения: който, когото, дето,
що. ако любите който вы любъ. коа
файда ймате 1.56; й конто е стбриль
зло щьть да го ocf деть въ вЪчн/ю
18.196; прьвён’ се ^мири със' когото
ей ймаль каразь та се прости 31.2196.
4 Въвежда подчинена обстоятел-
ствени изречения за време в съче-
тание със същестбителни, които
означав ат време, и предлог в, у; в
който, у който. агглы прихбдеть
пр£ просто ль бжш плачать й вйкать
и йдать на пбклонь i конто ймь ё, ча
речёно 32.225; й з’това ти се мола
да^мё послышать да ми донесешь <3
бжтвно й жйвото причещёнТе, във'
който ча гь със’вбйте (!) Ученици
вечера 17.173.
ед.: м конто 3.186, 6 416, 15 134, 18.1856,
18.1962, 18.20562, 20.20962, 21.2 1 06, 32.225,
32.2266, 34.248, конто 1.6, 1.76, 3.186,
15.135, 15.139, 38.2846, 39.311, 39.3172,
39.3 1 92, който 1.76, 17.173, кбйдгб 9.74,
кбйдо 12.1126, който 18.198, 18.2056,
31.218, 32.227, които 38.2846, вин. koi ото
12 1106, 18.204, 32.2266, когото 31.2196,
дат. ком-то 1.7, 18.204, 33.240 ком-то
18.204, ком?то 38.2916, ср. което 11.81,
което 38.283; мн.: който 1.4, 1 56, 5.286,
11.926, 16.158, 16.162, 18.179, 18.2026,
33.232, 33.236, 33.2396, 33.246, 34.254,
35.26562, който 18.1782, 18.1796, 18.18т,
18.1886, 18.1896, 18.19162, 18 1934, 18.1946,
18.195, 18.197°, 18.1976', 18.198, 18.2016,
18,202s, 18 20268, 20.2086, 31.2176, 31.2195,
31.2203, 32.2266, 39.3046, 39.3086, 39.309,
39.318, ко_йто 18.1906, кэйто 18.1906,
който 18.1976, които 31.2206, конто 32.229,
35 2576, 35.2656, който 39.3116, 39 312,
който 39.2956, 39.318.
кокус вж. кукус
кола ж. (1) Кола, превозно средство с
колела. й оуг8диха ков’чёгь на кола, й
псвёз!/х’ го $ гра 2 156.
ед.: кола 2.156.
кол ас а е МИ (1) Коласая. й така се спасе
архиппа, й не 8’дави се й сагогази се
наре това мЪсто хоне а сапрьв'Ьн’ се
зсвЪше коласае 11.98.
коласае 11.98.
колело ср. (8) 1. Колело; съоръжение
с кръгла форма, приспособено да се
върти около центъра си. й бома ре.
дрьвеудЪлёць сьмь. й кмЪю да прави,
рала, й колела, й кэрабе 7.516; ето
едйнь члкь голЪмь стой (!) прЪ твоего,
[лицёто нкгово й снагата Mtf та сё
глёда каю колело] 18.181. 2. Уред за
мъчение с кръгла форма, та че noeent
та принёсоха колёлб голЬмо. i на нёго
прнвёзаха стго та б1ше снова колелб
прикачено высоко, и еёйздол*' ймаше
дьскы прикбвани. й въ онТа дьскы бЪха
ножове заглобёни ебгбре йзьостренй
прилычны на кота а др^гы катб
ножове. й другие крывы катб ерьпове.
а дрз'гы йнаквы разлычни й кога се
врьтёше бнова кслелб, и приносите
стго да пройде на' дьскыте д!тб бЪха
ноожёвете желЬзлы (!) поглобъни.
та здробЪваха тел ото cTMtf на тьн’кы
трохы 39.2996.
ед.: колело 18.181, колбло 18.181, кололо
39.2996, кололо 39.2996, колелб 39.2996, чл.
колелбто 39.3002; мн.: колела 7.516.
колесница ж. (1) Колеснииа; богато ук-
расена кола, теглена от коне, й
noc.rtf шаха ю той на сльТыте хвы козма
й дам-ань. й ивйше се геи катб една
колеснйца със’ мнсого лгбдге 10.78.
ед.: колесница 10 78.
коли нареч. (1) Някога, пене веднъж.
й подв'ма младого по на старкого ms’
тол’кова вр£ме йма как’ смё иа^ёднб
rtfKa оу нашего гпдаоа й нйкога ни
бы намь коли да ей подЗ'мамё й да се
попитамё кой сзкыдЬ е 5.366.
коли 5.366.
колиба ж. (2) Колиба; малка проста
кыца, направена от подръчни мате-
риалы; кыцурка. й не пойдё да сё
авй на женъта ей анни. амй сайде въ
пустыни, й направи ей колйб^. й постй
се, м, дни, м нощи 13.121
ед.: колйб!7 13.121, чл. колибата 5.34.
колко мест, въпр., мест въпр.-съюзна
дума, мест, относ.-съюзна дума
(98) I, Мест. въпр. 1. За запитване
относно количество, брой, колко.
й апль рёче. кол‘ко годйны ймашь
как’ ей п'ка 6.43; дльбыната на тьзи
пропасть кол’ко ли е 32.2316; кбл'ко
године ймашь как’ си по тьзи п8’стына
17.1716 2. За изразяване на чувства
във възклицателни изречения; колко
много, кол’ко сребрблюбГе, ймаше
зл6_чёстны, й кбл’ко без’чловёство и
без’срам’ство стбри пр^ ха 34 2506;
кбл’ко ли ё члчьскаа слаба работа
щотб йсказа, кол’ко йз’говбрй
д£мы й не мбго да гы йз’барабарА
31.2165; кбл’ко щё да бьде в тези
/ л 5? г
връме присмиваше на поовете сэ
людТётЬ 18.1796; сто бь кол’ко мнеэго
прощала намь съгрЬшёша наша
1.6. II. Мест. въпр.-съюзна дума.
Въвежда подчинени допълнителни
изречения; колко, й да знаешь колко
е злйна й срамотына на дЛпата ми
йспльнюна 17.168; й прьвънь да каже,
как’вы съ агглы. й кбл’ке съ чпнеэве
ноны 11.816; вйдитю лй хрпане
кбл’ко е зло клетка 5.40; и кбл’ко
съ на чёть агглы, никой не знае,
нй разь'м! за това 11.83. III. Мест,
относ.-съюзна дума. 1. Въвежда
подчинени обстоятелствени изрече-
ния за количество и степей; колкото.
й като гб нйдЪ, тёче скоро да го
постйгне кбл’ко ймаше кбнит’ ms’
ейла, й не може да го постйгне 5.286;
ами раснёх’мё ха та сё боймь сега амй
кол’ко можешь а тй помогай намь сёга
18.2006. той ще да вамь хп^бь й вйно
мнеэго кол’ко в!е щёте 18.190; й рё
ms’. npS', кбл’ко можешь скоро станй,
й nS’cTM трите MS’Ai'e дёто щёшь да гы
погубишь 15.1465; ако ймашь каразь
на некого хртТанина, йлй мал’ка йлй
голйма. кол’ко дебрины ако стр^вашь,
ейч’ки са загх’бени 1.6. 2. Въвежда
подчинени обстоятелствени изре-
чения за отстъпване; колкото и да,
въпреки че, макар и. й кбл’ко се й
мьчи члкь. дльжень е сЬкопя да слави
й да блгодари ба 1.36; да не хвалит ’ се
пр'ЬмХдрыи прЪлЙдрбстТю своею, защб
кбл’ке се чины члкь да знае той нише
не знае 34.2526 колко да. а) Въвежда
подчинени обстоятелствени изрече-
ния за цел; колкото да, за да, само
за да не яаказ^ва на съсь сйч’ка
ерьдипи нктова нъ мал’ко наказ8ва
на кол’ко да ее покаёмь за трФховете
наши 14; ато се със’ камеше
сэбл£коха. кбл’ко да им’ се съвл Ьк^ть
греховны рызи 17 1726. б) Въвежда
подчинени допълнителни изречения;
като да. това катб чю црь обрадова
се, й мнЬше ms' се, кол’ко да леты й
да фрька по'* нбето 8.596, толкова
... колко. Толкова ... колкото. й ако
ищете да сгорите й вые тбл’кова,
кбл’ко азь стбри (!) 16.1586.
кбл’ко 1.36.1.4, 1.6, 5.286, 5.346, 5.40. 6.4S62.
8.595, 9.65б2. 9.676, 9.686, 11.816, 11.832,
11.892,11.946,11.101,11.105,11.10662,11.108,
12.1176, 15.136, 15.13762, 15.1426, 15.144.
15.145, 15.1466, 15 1476, 15.1536. 16 1 5862,
17.1046. 17.165, 17.166, 17.1716, 17.1726,
18.1796 18.18062, 18.1835, 18.1885, 18.203,
19.2076, 81.215, 31.2166. 32.2246, 33.238,
33.245, 34.2506, 34.2526, 34.255, 35.259,
35.261, 35.2626, 35.263, 38.2896, 38.2936,
39 2996. 39.310, 39.3146. 39.315, 39 3196,
40.32362, кол’ко 1.42, 1.5, 1.62, 5.356, 6 43,
9.69 12.119,14.130.15.1386, 16 1586,17.1656.
18.1886, 18.190, 18 1926. 18.2006, 20.209,
31.21662, 32.2316, 34.2506, 35.2623, 35.263,
кожа 17.168, кблкс 32.2246, колко 34.255.
колко-годе нареч. (2) Колко-годе, що-
годе, поне малко, мъничко. млй ти се
съмръти... ты ме баре мал'ко почакаи,
догдё са прости със’ жень й съ д'Ьца й
кбл’ко годЬ да пожив'Ь, ато са ща сё
кай й плака 31.219.
кбл’ко I одъ 2.156, 31.219.
колкото мест, относ.-съюзна дума
(62) 1. Въвежда подчинени опреде-
лителни изречения; който »е. й
найдиха i-Ьлбто стЬи пёткы ийло й
хйбьво й миризма хгбава кбл’ко го
навйваше. тази мириз’ма на еэн’зи
смрлдь 8.576; в’дигна се гла сэ нарсУ.
кол’кото са чю до чар'даци царювы
39.3076. 2. Въвежда подчинени обс-
тоятелствени изречения за коли-
чество и степени колкото. не 6bxtf
тврьдЬ богаты, ни пакь сыромаси.
амй nocjre кол’кото 6bxV възмбжны
да й сёбЬ ей хранеть й СёредЬвать
съ еьбето ей ймаше 15.1326; й глёда
пакь др^га кръпа, й свёзани жльгйцы
кол’кото й прьвЬнь 15.135; й тогази
тёче стыи кол’кото може, й посгйгнь
й 15.144; й доста е намь да йсшемь,
кол’кото -мъзь да си не погуби 11.108.
колкото до. Приблизително, около.
оукрадоше ms' сребрбто. сйч’ко.
кол’кото до, р, литрь 14.1306; ивй ms'
се майей на морето сёдалёчь. кол’кото
до сёд’мь стады 37.280; колкото
като. Сякаш, като че ли. прилйчень
ё дне шныр стыи днь блвенш хрпане.
кол’кото каю ёдйнь црь йде на воска
(!), й навые на сёньпа вр^гове 16 157;
колкото ... толкова (толкози).
Колкото ... толкова, защо кол’кото
той чйнЬше тайно, тбл’кова го бь
прсславлкше наьвЬ 15.136; кол’кото
чйнЬше скрышб добрынъта. тбл’кози
й сё ба по хвал к н’ бЬше 15.1376;
колкото че ... толкова. Въвежда
подчинени обстоятелствени изре-
чения за стспен; колкото ... толкова
зал8’до се мльвы й тр^ды сЬкы члкь на
землйта, а сам* ms’ се днйте доврьшать.
й не остане ms’ нйшо. ейч'ко се заборави
й кол'кото чё нЬ е быль нйкакь на
тбизи свЬть льжовны, тбл'кова се не
за? нае нйщо сё hit го 31.2156; толкова
(толкози) ... колкото. Толкова ...
че. й тбл’кова злЬ лежаше, кол’кото
любЬше да S'Mpe 9.666; й тбл’кози
страдах# зражданс. кол’кото. зеха да
^мйрать сё гладь 11.96.
кол’кото 1.4, 1.7, 5 28, 5.3 56, 8 552, 8.57,
8 576, 9.626, 9.666, 9.70, 9.706, 9.71. 9.74,
11.84, 11.966, 11.98, 11.1046, 11.105, 11.106,
11.108, 14.1306, 15.1326, 15.133, 15.1346,
15,135, 15.136, 15.137, 15 1376, 15.141,
15.144, 15.1456, 15.152, 16.157, 17.166,
17.176, 18.1866, 18 1906, 32.230, 34.2516,
34.2526, 37.278, 37.280, 38.2896, 39.2996,
39.302, кол’кото 5.32, 5.346, 9 646, 11.926,
11.96, 14.127, 15.137, 15.1405, 17.1726,
31.2156, 32.2316, 39.305, 39.3076, кблкотУ
7.526, кбл‘[ко]то 9.616, кол’кото 39.3176.
колцина мест. въпр. (5) Само за лица.
За изразяване на укор в рсторични
въроси; колцина, колко души. кбл‘-
цйнаV болесть въпадньха сё без’мЬр’-
но мстТе й пйпе. и кбл’цына члци
засыромашЬха сё безумно выно, шйс-
тво 11.1066.
кол’цкча 1.662, кбл’цйна 11.1066, кбл’пъ'на
11.1065, кбл’цйна 39.318.
коля несв (3) Коля\ прерязвам гърлото
на животно, за да го принеса в
жертва, й не йще бь сэвны й юн’ци да
кблишь, й ерце да ймашь дГавол’ско й
лукаво 13.125; а въз'дЛсь что е на йрь
бЬше потьмн гень сё дымове ’что кблЬх#
й изгорЬвах»1 сл!?ж’5ыте еллйн’скые
33.2356.
сег.: 2ед, кблишь 13 125; имперф.: Зед
кблЬпгс 9.63, Змн. кблЬх*1 33.2356.
колЬно ср. (23) 1. Коляно, ставата на
крака между бедрото и пищяла. Й
попигахь а; гла и рёко. гпдйне, кой
са ria дёто стбжть въ бгнЬнита рЬка
до колЬне 32.231; й сё страхь паде
бнова MS'ne на колЬнзта ей. й не смЬа
напрЬ да йде 11.866; й плсэв’ците ей
заплетоха р^цЬте със’ кблЬнЬтЬ й
плачЬха й скъ'бЬха ее 12.117 2. Прен.
Коляно, потекло, род. й пое маОань
жена сё колЬно 11?дово ймё ей марТа
3.166; въ бнова врЬме, когато шЬха
да сё напиш/ть дванадесеть колЬна
шлгевы. бЬш е 1соакгмь члкь правёд’ нь,
й богать тврьде, и той сё колЬно
шлесво 13.121; та затова д^маме й
кат^ваме да знаете ч е щё ан*тихр1ст ь Сё
колЬно да сё роди 18.1846. на колЬне
припаднувание. Коленичене, падане
на колене пред някого. й на ерпёто
ей гнЬвь й каразь да нё дрьжйме. й
на снагьта без’ грЬхь чистота, й на
колЬне къ 6V припадн^ванТе 31.2226;
прЬклсня (nptкланам) си кольнете
w прЬклоня се на колЬне. Коленича,
застана (заставам) на колене (за
молитва), й р1?цЬге ей вдйгнь нагбрЬ
нанбо, и помбли се б к. й пакь колЬнЬтЬ
ей прЬклонй дбл8'. й главьть си на
земли положи, й мблише се os' тайно
3.19; й стань рано й пойдё s’ цркви. й
бЬ въ пбеть й на mjtbs’, й колЬнЬтЬ
ей прЬкланише. догдё дойде ёпкпь
платонь 37.275; а той се прЬклонй на
колЪнЬ до ns1 до земли, йще прош'ка й
блвь сэ нгеа 17.1666.
ед.: колЬно 3.162, 11.926, 18.184-1846,
18 1846, колЬно 13.121; мн.: колЬнЬ 4.26,
17.1666, 17 171, колъна 13.1212, 18.1996,
колене 31.2226, колене 32.231, чл. колЬнЬтЬ
3.19, 37.275, колЬнЬте 6.486, 12.1006,
колЪната 11.866, кол'Ье'ЬтЛ 12.117, колЬнетЪ
18.181, 39.3046, колЪнЪте 33.242.
комани МИ (2) Комани. й пойде кэаннь
въ команы, със‘ еэша войне что го
вбдЬха 12.120.
команы 12.120, команехь 12.1196.
комка ж. (2) Комка', в християнството
глътка освещено вино, което се
приема при причастие, й пакь дёто
са до пбись потбпени въ б^ьпнаа
рЬка, Tie сэйдЬха та зёмаха ком’ка,
та чё напоконь ккрвЬха 32.2316; ами
щё сйч’кото да сё потьп’че й да сё
заборави тогйва, ком’ка й нафора не
щёвекгедайма 18.1936.
ед.: кбм’ка 18.1936, 32.2316.
комсолук м. (5) Самомнение, нервозно
увеличена оценка за собствената
личност, високо мнение за себе си. .ко
лй щешь да навТешь на ком’сол!/кь а
тй аке стбришь нЬчтб нЬдЬи д^ма бти
сэ мои са rps1 йлй Сэ моа хитрша та са
ст[о |риль 19.208; а ные бЬх’ме нЬкогы
агглы. ами зарадй прЬвъзнбсеше
й ком’солйкь та станъх’ме бЬсбве
39.3076.
ед : ком’солйсь 19.208, 32.2296, ком’сол^к»
31.2166, КОм’сОЛХКЬ 39.3026, КОм’сЙВ/КЬ
39.3196.
комсуванис ср. (1) Високомерие, чув-
ство за превъзходство, горделивост
чрЬво_дбыадён!ё... сребрб_люб‘с-
тво... залх’до почйташе, ком’с^ваше,
това са сйч’ки злйны щото са ббр кть
съ сЬкого члка 19.2076.
ед.: ком’сУвашё 19.2076.
комсулук вж. комсолук
кон м. (42) Кон\ волям о еднокопитно
домашно животно за езда и впря-
гане. й кате възлазЬ на стльбата.
ёто прЬ мёне ёдйнь момькь вь бЬло
бблЬкло бблЬчень. й йздЬше на конь
бЬль 39.3156; дань да бьде катб зьм!а
дёто сЬдй при пьтать та хапе коню
копйтото 18 1846; й Сэ rt нЬколико,
който ймаха пббрьзы коню, й тёкоха
додё ймь запрЬха конгете на сйч’ки
мом’ци, й сэогаха 5.286, й катб се
приблйжи ча тога мЬсто дёто ёзербто
щЬше да ей напой конйтого вода
39.310. •
ед.: кбьь 6.47б2, 9.676, 9.68, 12 1086,
15.1446, 18.185, 18 1 9462, 39.315, 39.3156,
кони 5.296, 9.676, 39.3106, коню 18.1846,
чл. кбнмт’ 5.286, кбнмть 5.286, 18 1946,
18.195, конйтого 5.286. 5.29, 9.68, 15.1446,
15.1486, 39.310. 39.311, конйтого 5.306,
кснютомЯ 39.3115; мн.: конге 5.276, 5.286,
12.109, 15.1336, коне 11.906. конге 18.195,
18.2046, конге 35.2566, чл. конйте 5.286,
5.316,5.346, 11.906, 11 97, 12.118.
конак м. (1) Конак, място за почивка
и пренощуване на пътници. с£каква
грйжа на члка прихода катб на конакь
гостю 31 2166.
ед.: конакь 31.2166.
кыгдисам св. (3) Отседна, настаня се
временно на някое място, кондисам. й
елк’чй се та кон’дйса Ч тбизи димь гдёто
бЬше жената ms’ 5.36; й всэиската по
ливадТето въп’ка кон’дйса просгрЬха
платносЬпници 5.36.
аор.: Зед. кон’дйса 5.362, 7.526.
конец м. (13) 1. Край\ предел, където
нещо свършва; конец, защб ми б4ше
рёкль, бти щъ да ймамь радость до
вЬка, й твоё цртво кбнець й край не
шё да има 35.261; й да пол^чимь
цртво нбное дётб край й кон’ць нема
й дето ё слава без’кон’чнаа въ вФкы
амйнь 34.256. 2. Край, последна част
на нещо, завършек. й послФ щемь каза
й дрь’гыте чюдеса дёто гы е по съмрьть
сторйль. й тогази щё сторй конец* на
елового 15.149. по конец. От начало
до край, напълно, изцяло. рё eMS’ Ть.
плакщо, това сйч’ко да кажешь по
конець 5.296; съббр’ сё велйкь събра.
й стань еэн’зи члкь npt, ri й йспов1да
сйч’ко по конець 15.153; сичко до
конец. Всичко докрай, всичко без
изключение, без остатък. злы члци...
наговбриха се, й пойдоха й сэбраха го,
й плЪнйха ms’ сйч’ко до кон’ць. й не
сэста ms’ ничто тьк’мо что носЬха ка
себФ СэблЪклб 5.316.
ед.: конець 5.296. 8.58, 11.84, 15.148, 15 153,
16.158, кон’ць 5.316, 34.256, конец’ 15.149,
кснець 35.261, 38.283, кон’ць 38.2916,
кон'ца 18.191.
копоб м. (3) Котел, вид голям съд.
й повелЪ царь да гы йзваджть сэ
конбб’ть й катб гы видЬха чё нй сё
нйчтб почёкнъти, амй б£ха катб жйвы
й цЬлы 5.396.
ед.: конббь 5.3962, чл. конбб’ть 5.396.
конста ЛИ (Г) Конста - Констанций
Хлор, баща на имп. Константин
Велики, й nocJjt ft npie цар’ство
грьчьско. блгочьстивыи царь кон’с-
тан’тйнь снь стые ёлёны. й кон’сп/ (!)
что се зовё зелёны 15 1396.
koh’ctS (!) 15.1396.
Константин ЛИ (24) Константин, й
послЪ тЬ прЪс цар’ство грьчьско.
блгочьстивыи царь кон’стан’тйнь снь
стые ёлёны. й koh’ctS’ (!) что се зовё
зелёны 15.1396; й ria таифал’сщи
лтбУе, стбрише мёжд8’ сёбЪ ей цара.
й сэмётньха се Сэ царигра’, да сё не
покланить naps’ кон’стан’тйн^ 15.143.
костан’ гйнь 4.216, кос гантйнь4.21 б, кбтантй
4.21 б,кон’стантйнь 5.40, кон ’стан‘тинь9.66б,
11.95, 15 143, 15.1456, кон’стан’тйнь 11.946,
15.1396, 15.141, констастан’тинь (!) 15.140,
кон’стантинь 15.145, ко[н]стан’тинь 15.148,
кбтантйна 4.216, кон’стан’тина 15.1406,
15 147, Константина 15 143, кон’стан’тйна
15.1446, кон' стантйна 15.1456, кон’стан’тнЩ
11.966, 15.143, 15.145, 15.1466.
констастантнн (!) вж. Константин
кончина ж. (2) Кончина, завършек,
край, дёто е въ тройци ёдйнь бь,
что ms’ се сйч’ко покланйва дёто
ms’ е кството прЪвЬчно что ма се не
знае почелб сэ кога с й как’вб е, ни
кбн’чина йма да сё доарьши 15.131.
кончина на г одините. Времето.
евързано с деня на Страшная съд
и Второто пришествие; краят на
света, й пакь рё павль апль. когато
дойде кон'чина на годпныте. п^стй бь
сна своего что съ е родйль, со жень,
й быль е пб законь. защб да йск8’пй
пбзакбнные 33.240.
ед.: кбн’чина 15.131, 33.240.
копая несв. (14) 1. Копая, правя дупка
в земята с помощта на инструмент.
й тогази сам’сй ей рёче до то врЬме
сыромаше збеима. да съврьшь’ що ё
заповедала прпбббнаа. амй как’ шешь
да копаешь като нёмашь мотйка нищо
17.1755; й начеха да копа ють на онова
Micro, й копаха дёсеть лак’те надолб,
й найдэха гвбзд'Гето п<5 камикь 4.26. 2.
Копая обработвам земя, прекопавам.
й дойдё до ёднб село, сэста S’ нкто.
й работй тамо копаё й жьне, й минь
се ёдна година 5.33. копая яма под
някого. Копая яма някому; подронвам
авторитета на някого, злепоставям
някого. а др^гы ако ё нЬкои старёшина,
а пакь млады ако йма а ттё копамть йма
пб' нкп) да го еэфрьлить сэ почесть, й
стар'Ге го не почитать й не тачат1 го нй
защо 31.217.
сег,: led. копал 17.176, Зед копае 5.33,
9 706, кспае 8.576, 11.101, 17.1756, Змн.
копають 4.26, 8.576, копайть 31.217; аор.:
Зед. кога 4.25, Змн копаха4.26, 6.486; бы).:
2ед. щёшь да копаешь VIХ15К, пов.: описат.
2мн. да копаете 9.72.
копие ср. (11) Копие, вид оръжие, дълъг
прът със заострен връх. това дЧ’машс
мнйкь. а царь се помрачи сэ йдь, й сэ
гнЬвь, й ре на с.т-’гыте ей да го збодьть
съ кота. й да го т^рлть в’ тьмница
39.294; й що стё со вЬка мрьтвы
раувайте се. оти за[ра]ди ва распет’ сс
спсь. й ради ва, положи се въ глобь,
й nopS’raHb. й със’ кошю прободень
35.258; защо еллйн’скы царге така
ймаха Обычаи, кога пбйдЬха £ нЬкои
градь. й сэекврьнмваха се. й наКтрЬ
бставЬше людге да сё нАбрьзАть. й
да сё болеть, й камень да мЬтать, й
да сё нагкач^вать, й да сё бйюгь със’
кота. Tia петь игрй кби навйаше. та
го почитЬше царь 9.646.
ед.: коше5.28,9.666,11.98, кошк 35.258, чл.
кошето 9 71, кошето 11.98; мн.: когда 7.546,
9.646, 39.299, 39,2996, чл. кбгпата 39.299.
колито ср (1) Копито, розово образу-
вание в края на кракатпа на някой
животни. дань да бьде катб зьмга
дёто сЬдй при пьтать та хапе коню
копйтото 18.1846.
ед.: чл. копйтото 18.1846.
коприна ж. (1) Коприна: тънък плат,
изтъкан от нишки, получены от
пашкулите на буби, й сёднь на столь
златъ й йзе прьстёнь злать й ббвй го
със’ коприна й дадё го на годенйца
своа 40.3206.
ед.: коприна 40.3206.
копринен прил. (2) Копринен, който е
направен от коприна. й б'Ьше мнсэго
беэгать. ймаше рббге. т. дома ей й
ейч’кы сэблЪчены във’ копрйнени
примени, й злати пойсЪ 40.320.
мн.: копринЪны 31 216, копрйнени 40.320.
кораб м. (78) Кораб. голям морски
плавателей съд. йде един’ бблакь
голЬмь й тьмень, й бь’ра велйка със’
бблак’ть. й тол’кова се раз’игрс морето
със’ кораб’ть й със’ людгето догде
щЬше да сё потопи 15.1366; нЬкой
жйто_продавець напльнй корабь свой
със’ пшеница, й щЬше да ю завезё
на фрён’ска земли 15.142; раз’бра
гпдйне, оти носишь i корабь мраморе
ами ти се млю, да мй продадёшь, сэ
тЬхь 9.686-69.
ед.: кораб* 5.366, 15 1 372, корабь 5.376,
6.4162, 6.45, 7.4 96, 9.6763, 9.68б4, 9.686-69,
9.69б2,9.702,11.946,11.1012, 12.1206,14.128,
15.136, 15.1373, 15.142, 15.1426. 15.145,
15.151, 15.1516, 15.1526, 17.1696, 40.3206,
40.3216, корабь 15.1366, корабь 36.27062.
40.3206. 40.3216, корабли 15.1366, кораблю
15.1496, чл. кораб’ть 5.366, 5 376, 12.120,
15.136, 15 1436, 15 1496, 15.1516, 15.152,
36.2706, кораб’ать 5.38, корабьть 6.416,
14.128, 15.1496. 17.1696, 40.3216, корабьть
11.946 кораб’ть 15.1362, 15.1366, 15.137,
15.1426, 15.152, кораб’ть 15.1366, 36.271;
мн.: кэрабе 7.496, 7.516, 9.696, 11.966,
корабе 11.966, чл. корабете 15.137, 15.143,
15.148, 15.149.
корабец м. (1) Корабче, малы: плава-
телен съд, корабец. тьзи нощь
поспахь. й на у’трЬ наидб тамо мал’кь
кораб’ць. й прбмйнь на сэньзи стран).
17 1716
ед.: кораб’ць 17.1716.
корабник м. (41) 1. Собственик на
кораб корабник. а Сон’зи корабникь
сй_ре. щб б'Ьше на гемгата господарь
дето сэнк стмь' жена га. катб ю оузе й
тов ча раз’болЬ се 5.336; корабникь
нЬкои жйто_продавець наплъпи
корабь свои със’ пшенйца 15.142; й
продаде ей сэн’зи корабникь гтшенйцЬ
какь йска 15.1426 2. Само мн. Хо-
рата, намиращи се на даден кораб,
екипажът и пътниците. й рё на
сйч’кыте людге что съ S’ кораб’ть. да
знаете вые корабници ейч’ки. голЬма
6s"pa щё да бъдй на днёска 15.136;
въ сэнова врЬме нЬкги корабници,
щЬха да сё потопать оу морёто съе’
корабете ей. сэ голЬма бь’ра 15.149;
й тбл’кова б£ше люта сэнази б*ра.
кол‘кото ее строшй крьмйлото на
кораб’ть. й кораоницитг съкрьстйше
ей р*цЪте й чаках* ей съмрьта 15 137.
ед.: корабник’ 5.32, корабникь 5.336, 9.69,
9.69б2, корабникь 5.336, 5.356е, 6.436,
8.57, 9.696 9.70, 15.137, 15.1422, 15.1426,
15.152, корабник* 5 36, 9.686, 9 692, чл.
корабникьт* 15.142, корабникотом* 15.152;
мн. корабници 9.696, 9.70, 15.136, 15 1366,
15.149, кораб’ници 15.142, чл. корабниците
15.1366, 15.1372, 15.1426, 15 14962, 15.150,
15.15 1 6, 15.1522, корйбницыте 15.137,
15.1376.
корбан м. (12) 1. Курбан, сбредно при-
насяне на жертва за омилостивяване
на божество, жертвоприношение.
где с бь твой гесэр’пе. не помогна лй
ти, амй сё мъчйшь таквйзи мъкы й
това рё царь та че сэйде * чёр’квището
аполоново да м* стр*ва кор’бань
39.2996; да бы ты сэ цар> и-Ьль нЪкогы
да познаешь ба моего, дёто ти азь
дйма й да стбришь нгем* кбр’бачь й
хвалй’ше 39.299. И Образно, а бйсоове
са веселить й рбувать б бикрТе, защб
принбееть дшвол*, кор’бань със’
виношиство 20.209; раува се дгаволь
й каже бти се нйкоги не рйувамь тьи й
весели за кор’б[а]не, сэ поганы члцш
20.2096. 2, Курбан', живо сыцество,
което се принося в жертва, й повелЬ
царь мой баща та метаха жрЬбе, да
даде сЬкы члкь чедб своё змеютом*
кор’бань 39.3106, амй скоро въсёдны
на кони своего й б£жи да нё бьдешь й
ты лютйм* змею кор’бань 39.3106.
ед.: кор’бань 20.209, 39.2986, 39.2996,
39.3076, 39.308, 39 3106, кор’бань 39.299,
39.3096, 39.3106, кор’бань 39.302; мн
кор’б[а]не 20.2096, чл. кор’банете 39 300.
корвовство (!) вж. курвовство
корен м. (12) 1. Корен, подземната
част на растение, й Укорени се онова
дрЪво с*хое й прорасте, й цвЪ п*сти, й
рбж’ба, том ч.1 й плбдь зрЪль принёсе,
й сладость медовна капе сэ нгсго. й сэ
корен ат’ м* йстёче кладен’ць 37.2746.
2. Прен Корен, род, семейство, коле-
но. патерица что е йътЬзла сэ сэ (’)
ксрень ieceoBb. това е пртаа бпа защо е
т!а сэ корень 1ёсёовь 33.236; амй щё да
вы каже за антихр!ста сэ кби се корень
роди той 18.1846; сэнь ймаше жен*
корень, й глёдаше ю, й *т+>шаваше
се; а моа жена сэнге др*гыи дЬцата
ми йз'Ьдоха saipie. а азь госта хь
сэкаанныи йз’коренк-нъ, й нйкогб не
ймамь сэ моего рсода 5.33. 3. Прен.
Корен, източник на нещо, начало.
зашб е пиин’ство майка й корень на
ейч’ките 'рЪхсэзе 11.108. раз в ал я от
корен. Разруша из основа, напълно
йзлЪсте сит*ка й стрсшЬте вратата.
вЪчны. дето съ сэ в£ка. защб щё да
влЪзе црь нй цри йгь щб гпд'ств*ва.
амй скоро сэворЪте оти щемь да гы
развали сэ корень 35.2636.
ед.: корень 5.33, 9.62, 11.108, 18.1795,
18.184б!, 33.2362, 35.2636. 37.274, корень
33.236, чл. корснАт* 37.2746.
корем м. (5) Кореи, част от тялото
на човек или животно, намираща се
между гърдите и краката', коремна
празнина. та простр’Ьха стго на землй
й бынха го съ бычеэве говёжды
немлтивно. й така Хранен’ стыи
по корёмать, й по плещите, догдё
са прилЪпй снагата м* сь крьвь на
землнта 39.302; лйцёто м* й главата м*
сэ злато чйсто. й рьцЬте м* й прьстиге
м* й рамен-Ьте м* срёбрьны. чрьватата
(!) м* й корёмат’ м* сэ мЪдь 18.181; й
кмть рь’гбе. 1сэна пррка поглььа, й три
дни го * коремат’ си дрьжа. 21.210;
нъкоа жена сэжьднй нощ'1'L й *зе
стом на й напй се вод*, й йспй зьм’че
мал’ко със водьта. й порасте сэньзи
змТа оу корем’ть й 2.136.
ед.: чл. корем’ть 2.136, 10.77, корёмат’
18 181, коремат’ 21.210, ксрёмать 39.302.
корито ср. (1) Корито, неголям плава-
телей съд, лодка, ладия. й пакь м*
додё на *мь. тий ако дбде сега. че как’
ще да мйне кэр’дань като нема корйто
да ее прЬвезё 17.174.
ед.; корто 17.174.
кормил ий ЛИ (1) Ко рнилий. сьи архгг ль
й кор’нилгю йвй се въ ча кога го се
млише 11.94.
кор’нилйо 11.94.
корсун МИ (1) Херсон, показаха нЬкои
члци. какь ё было вь градь кор’с^нь
слЛк’ба оу нЬкоёгс члка 10.786.
кор‘с!?нь 10.786.
кортолисам св. (3) Избавя, освободя
някого, куртулисам. сырсмаха кор’то-
лйса сэ птдаре, а сырота кой нёмаше
ни сэ где помощь а азе й помага
31.221; тол’кози войска не може да
мё кор’тслиса. то сь тол’кози блго
еьбраль не помбгна ми нйщо 31.2176.
сег.: Зед. кор’тилиса 31.2176; аор.: led.
кор’толиса 31.221, кор’толиса 31.221.
кортолисам се св. (1) Избавя се, спася
се от някого или нещо, куртулисам
се. та не могать да сё скрыать сэ
ан’тихрТста й нигде не могать да сё
кор’толйсать сэ неговыте ршЬ. че гы
познавать по печатать 18.194.
сег. Змн. сё кор’толйсать 18.194.
косен прил. (1) Косен, който е рязан с
коса, окосен. й псчне да сё вдйга катб
сйл’нь вЬт’рь, й катб бкра велйка а
катб пра на землйта паднк'ва. й катб
пламен’ се вдйгне гбрЬ на висинь,
а като дйм’ се разйде. й катб цвЬтЗ'е
зёме да ньв’ти, а катб трЬва кбсена
земе да сьхне 31.2156.
ед.: ж. кбсена 31.2156.
коситро ер. (1) Олово, коситро. й на
вторым днь дойдоха. й вьлЬзоха, г
влци, й занесоха ков’чегь сэ коейтро,
й сэставиха тЬлбто ms' вьтрЬ 2.15.
ед.: коейтро 2.15.
кост ж. (9) Кост, твърда състаивна
част от скелета на човека. выждьте
рхцЬте мой й нсэзЬте. й разЧ'мЬйте бтй
нё с’мь привыдЬнТе. защб привидЬше
пльть й кости не йма 38.2885; ами
ты сам’сй бзрави ме вбко, оти мй се
строшйха костйте 39.3016. // Само мн.
Кости, тленни останки, мощи като
ей послышал’ Mujvcea що ё быль твой
сл^га, та < й йвйл’ косты 1сэсифоьы сэ
земли, така й сега да йвй намь Ти на
ечч’ки ны чтныи крть 4.246.
ед.: кость 38.2906, 39.300б;.мн.: косты 4.246,
кости 34.2546, 38.2876, 38.2886, чл. костите
2.106, кбетыте 39.301, костите 39.3016.
костантин вж. Константин
косъм м. (11) 1. Ко съм: влакно, израсло
от кожата на човек или животно, й
5Ьше тЬлбто аплово, катб чё е заспало,
й Сэдейсата м#. й рйзите. сэ сэг’нь не
почёкнъти нй сэ главьта м8 ёдйнь
косъмь 37.279; тогази 8зё патиль
смолй, й лби, й космы, й ^мЬси тЬхь,
й сгори гы катб прЬсън’ци мал’кы
bi. й тУри гы въ Астата звЬрКтомК
11.936, й кбе’мь сэ главыте ваши
не щё г.огйбна 39.3036. 2. Само мн.
Коса, космитс по главата на човек.
й тогази, марЗа сестра Лазарева кйш
мурб мнсэго цЬнно. й помаза нсэзЬте
ковы й отри ваше гы. сирЬ. обрйеа
гы съсвбйте (!) космы 34.250; й има й
др(?гыгс- брата пбмладь сэ мёне, жльти
космы ймаше катб твойте 5.366;
испусти се й хвати апла за кбемите
й тёгли го да го затвори вь тьмниць'
36.2726.
ед.: косъмь 37.279, кбе’мь 39.3035; мн.:
космы 5.366, 34.250, кбемы 11.936, чг
космыте 6.42, космыте 17.166, кэсмйгЬ
32.2286, кбемите 36.2726, космйте 36.2726,
космыте 40.3236.
котел м. (6) Котел', голям метален
съд за вода, за варене и др.; казан.
й катб се ратйеже сэн’зи кот ель, зеха
да гы мётнъть вътрЬ 5.39; й начё да
копае тамо й найдё ёдь нь мраморь, й
пб мрамор’ть котёль велик’ плънь съ
жльтйпы 11.101
ед.: котёль 5.393, 11.101’.
кото (!) вж. като
кошл*. (Y)Kotu; съд. изплетенот тънки
дървени пр ъчки, с разнообразна форма
и големина. й бн’зи ёпкггь нос tine, й
мнсэжищь «’зймашс сэн’зи кбшь съсь
гнойщето на главъта си 9.676.
ед.: кбшь 9.676.
кошонаж.(\) Кощунство оскърбител-
на посты.ка към някого; подтравка,
гаера, й голы на землю Ttraxa,
гладны, и жьдны зарадй правда, й
грйжны. й бЪдны, й досаждайте,,
мльвы, й тгбемиванте, й кощоны. a fie
това сйч’ко nptrpbntxa зара' ймето
твое стбе 32.2256.
мн.: кощоны 32.2256.
кравен прил. (1) Кръвён, който е добре
охранен, пълен. тсгйва щьть, х^бавите
людте й кравените й лицата й шьть да
станать Сэ мрьтвыте пбгрозны 18.194.
мн.: 47. кравените 18.194
крада несв. (5) Крада, присвоявам нещо
чуждо, върша кражба. й дТаволь
бЪше го настбриль, да крадё свищите
9.74; й хбдЪше по гора й по планина
й по пътища, й «’бйьах^ людте, и
крадЪха. й др^гс мнсэго зло чйнЪше
6.47. // Образно, съмрьть та е такъв’зи
майсторь, щотб крадё людте й дентё й
нощ’ьк 31.219
сег.. Зед. крадё 6.47, 9.74, 31.219, краде
37.2786; имперф.: Змн. крадЪха 6.47.
краденеср (I) Крадене, присвояване на
нещо чуждо, грабеж, ато сэставЪха i
монастйрь ёдного йлй двама. нЪ да
чювать мопастйрьть. защо нёмаше
нйщо таквози за крадене 17.165.
ед. крадене 17.165
крадение ср. (2) Крадене, присвояване
на нещо чуждо, злоупотреба. й позлб
сэ краж’ба та пакь да не рёшь лъжна
д8ма. нйкога за свой ръз’кь й трьгов’-
щича. заради да доб'Гешь. защо й това
скрышома краденте се нарйче 1.7.
ед.: краденте 1.7, 18.2046.
кражба ж. (8) Кражба, присвояване на
нещо чуждо, обогатяване за чужда
сметка, й пакь да не стбришь крйвс-
члк^ й земешь нйщо щото е тпегово.
йлй на очи, йлй скрышома. защо й гова
се краж’ба зове 1.7; така й кога купишь
нйщо. й не доплатишь хЬ’бевс цЪнъта
тьк’мо до край, й това се краж’ба зове
1.7; ейч'ко зло съврьш^ва члкь на
дтпъта си. бл^дь краж’ба, крамола, й
ненависть й хз’ла 38.294.
ед краж’бз 1.7,32.2236,38 294, краж’ба 1.7,
краж’ба 1,8, кражба 32.224, чл. краж’бата
1.7, мн.: краж’бы 1.7,
краем прил (1) Краен, който ее намира
в края на нещо. последен. млю вы се
сты агглы. на тьзи красна полата, шо
с нйи краина, й нефел’кна келта, да мё
оставите Т1?ка да прЪбыва 7.54.
ед. ж сравн наи краина 7.54.
крамниево вж. краниево
край м. (33) 1. Край', точка или място
в пространството, където евършва
нещо', предел, граница, й члци сэ
оноьл село провбдиха го до край село,
защо пбдалече не сэстави гы стыи да
йдз'ть 5.35; а сэн'зи богатый, плачаше
й эйкашг, бче аврааме пбмлй мё й
Щ'стй лазара да ей иамбкры край
прьсть свой да мй Ъ’стЬ'дй езыкь защо
злЬ с’мь мъчень 12.118, й рё мй аггль.
сл8'шаи павлте катб ти Hanpt каза
тази дльбина нема край, й не може
са йз’мЬри 32.231 б. // Бряг. а тиа додё
при теэр’дань, й прЪкрти се i накрть
зл аме] та иэр’дана, й вл 4>зе врьх# всэдата
й ход tn ic. й приближй се при край, й
збсима зё да й се поклонй 17.174 2.
Край; последен момент във времето,
където евършва нещо: евършек. й дай
мп хе сила до край живота моего, да
си «'паза вЪрата твоа 39.3006. (сичко)
до край, а) Всичко докрай, всичко
без изключение, без остатък. така й
кота купишь нйщо. й не доплатишь
х£бсве цЪнъта тьк’мо до край, й това
се краж’ба зовё 1.7; й тамо наоучи
сйч’ко до край, законь хртТан’скыи.
й кшгы бжтввые 12.109. б) Докрай,
до послсдно. показа се хс йпрьвЬнь
дорй до край смЬрёнь й крбт’кь катб
агне 18.185; й нё ше бстави до край
дето се на нгего над1зё 37.275; край
и почел о (начело и край) не имам.
Начало и край нямам, съществувам
вечно, бь дето кран й почелб не йма
33.2326; а стаа трица е равно чтпа
сй_р£ едйнь почёсть йма равно й
трите лица начело й край годйныте
ймь не ймать 33.2386; край свЬт.
Краят свършекът на света, бти
нгегова баща нйкои не вйди, ни агтлы
гни й т!е го не видеть, й прЬстыжть
й добрыАТЬ дхь нгёговь дёто сйч’ко
бживЬва. й cei й й сЬкога й дори край
свЬть й въ вЬкы, й до вЬка амйнь
18.207.
ед.-, крак 1.7, 35.261, край 1.76, край 1.86,
край 5.27, 17.174, 35.256, 37.275, край
5.33, 5.35, 5.38, 6.426, 6.466, 10.78, 12.109,
12.1126, 12 118, 13.1216, 15.1366, 17.165,
18.1786, 18.185, 31.223, 33.2326, 33 2386,
35.257, 39.3006. 39 3016, край 10.786,
18.207, 34.256, 39.3196. край 32.2316.
крак м. (3) Крак, крайник на човек или
животно, азь вамь направй крака да
течёте сЬкогы в’ чёр’кова моа ста, а
в!'е течёте на бой й на йгра 18.2046; й
пада лютй змей пб краката конютомЯ
39 311.
мн.. крака 18.2046. чл. кракага 18.182,
кракага 39.311.
крамола ж. (3) Крамола, голяма
караница, свада, кавга. бл8’дь краж’ба,
крамола, й ненависть й х£ла. й сйч’ко
зло сб мнсбго пипе быва 38.294; па
са дётс йзлазЬть йз’ чёр’кова прЬй
сопреть та сбйдать да ковладеть, й
стр^ваха крамола 32.2316.
ед.: крамила 18.1796, 32.2316, крамола
38.294
Крайнев прил. (2) краниево мЬсто.
Краниево място', мястото, където
е разпънат Христос, Голгота. й
направй црква на краишево мЬсто,
гдёто б’Ьше быль распёть хс 4.256.
ед.: ср. краингёво 4.256, 4.26
красен прил. (33) 1. Хубае, който
със своите външни или вътрешни
качества предизвиква възхищение;
красив, прекрасен, й нй тьк’мо
радй нгегово блго_рбд1е й чистота,
к що б’Ьше красень със’ дшьта си.
амй еднакь и по мнсого бЬше й със’
лйцёто красень 9.62; като еидЬ онъзи
жена стм1/ ём’стапю като б’Ьше млада
и красна. зазидЬ геи тврьдЬ 5.32; въ
ограда нЬкЙо. вйдЬ абпью/. й порёвна
mu’ се, й 5’зе ю въ pftiire ей. й рё.
краснь бЬше наглёдь едн’зи плбдь
14.1296; й направите, кьщи х^бави
й красны, а в’ тЬ не сЬцйте 18.1786;
додё м1/ съградиха црква краснаа,
й прЬнёсоха го със’ голЪма чьсть,
въ лЬто сб рбтйьства хва Яз 2.156.
2. Като същ. Нещо хубаво. рЙуй се
крте... й на оучйтелге пембщникь. й
на ейч’ки стыи красно й чт но й добро
им’ си сторйль 16 163. красни врата.
Вратите на олтара. й пойдё нбшпо
оу ебнъзи црква. й съкры се при
красныте врата 3.186.
ед.: м. красный 8.56, 9.61, 15.131, красень
9.624, краснь 14.1296, крас’нь 14.130,
красень 37.277, ж. краснаа 2.156, краснаа
3.20, красна 5.32, 7.54, 15.156, 17.164. ср.
красно 8.58. 9.71, 16.163, 37.2756, 37.2796,
37.280; мн., красны 5.362, 11.99, 12.110,
15.134, 18.1786, 37.2796, красные 33.2346,
чл. красныте 3.18б2, 13.1216.
красота ж. (2) Красота, сбор от ка-
чества. който предизвикват възхи-
шенис, хубост. й какь да ей йспльни
свЬтил’никь със’ масло да йтЬзе със’
м^дрыте дЬьйци въ рай. да се насыти
красота раискаа, й х^бость и свЬтпб. й
лЬсни аггл’скы 8.556.
ед.: красота 7 54, красота 8.556.
крив прил. (13) 1. Крив, който е с
дъгообразна форма, извит, й въ бнУа
дьскы б£ха ножове заглобёни сэгбре
йзьостренй прилычны на коша а
др#гы кате ножове. й дригые крывы
катб ерьпове 39 2996. 2. Виновен,
който има вина за нещо. й за^а това
ню ё крйвъ бь, кога (!) члкь са. сгрква
грЪ бти бь свакого члка остави на
своа вола, ако добро обыче ако лй
зло. самь сёбЪ си да бъде члкь крйвь
1.3; защб биешь тол’кова м#лето дето
нё т1 е криво 11.87; вые стё еэша бти
защб п#щате воискъта ей по трьг’ть,
да сэнёмать еднб др^го наейла. вые
сте затова крйвш 15.1436. 3. Не-
справедлив. които е нечестен, на
младыте щё добро да ймь страна. й
ксур’вов’ство щё да мрази, й съдь
крйвь щё да сё сэфрьлЪ да нё сл#ша й
не шё да се заклйна нйкога 18.187. 4.
Като същ. Само ср. Зло, нещо лошо,
кривина. й пакь да не стопишь криво
члк# й зёмешь нЬщо щото е нгегсьо.
йлй на очи, йлй скрышома 1.7. криво
думание. Лъжесвидетелстване. азь
вы направихь й езыкь да пЪете й да
славите йме моё, й да любите писаше
й расчете нена#чен!и людге. а в!е гы
сэтвбрих’тё О на льжа й на г|/#вангё
на крйво дшашё, и члк# насрёша да
д#мате 18.2046.
ед м. крйвь 1.32, 18.187, 38.285, крйвь
33.246, ср. крйво 1.7, крйво 10.766, 11.87,
18.2046; мн.: крйвь! 1.4, кривги 15.1436,
кривы 15.1466, крывы 39.2996.
кривда ж. (3) 1. Кривда, зло, неспра-
ведливост, неправда, й сЬкым« щё
да сё покланЪ, й мйр’ ше да стр#ва
межд# людхёте й крйв’ца не щё да
ббычЪ 18.187 2. Кривина, лоша чер-
та на нещо, недостатък. й рёкоха
сэнга господаре мётй# сёбЪ си. ные
дангил# не мбже да наидемь нй въ
что крйвына. тьк’мо на върата м« щё
намЪри крйв’да 11.926 3. Клевета,
нечестно обвинение, й за тъзи рЪчь.
та сэбрънаха крйвдата на 1сэанна, дёто
щ£ха да йз’врьжезь оесэфйла, а тгё
пр’Ьмстнъха и напйсаха да йспъдсть
кэанна 12.115.
ед.: крйв'да 11.926, 18.18?, чл. крйвдата
12.115.
кривина ж. (5) 1. Кривина, лоша черта
на нещо, недостатък. и видЪха сэнга
господйре, какь ё ночьтснь сэ цара
дАшйльй завйд'Ьхам#. йсэтогавайщ'Ьха
нЪкоа крйвына давно биха найшлё да
го затрпоть. й не можаах# нй въ что да
м# сё прйзр#ть, бти защо бЪше ьфр’нь
и йскь’снь на цар’скы работы 11.92.6.
2. Клевета, несправедливо обвинение.
а т!е го сэбрьнъха й напйсаха на
кэанна. крйвына. какь е. бсъдень сэ
мнеэго епкпе 12 116. метна кривина.
Излъжа. а той не рё така, амй мётна
крйвына на ба й рё. жената что ми ю
ей даль, т!а мё прЪлъсти 38.285
ед.: крйвына 11.9262,12.116,38 285, кривина
12.116.
криво нареч. (2) 1. Накриво, не в права
посока. й очите крыво гледать. й
нсэз'Ьтй ти падать, й не мбг#т‘ да
ступать й р#цЬге ти не знаки ь, что
посЬгать 11.1066 2. Несправедливо,
по лош начин, неправилно. тогйва
щьть да въекрнать npt, га тга дёто
съдеть криво за д#кати, та зёмать члк#
сйч’кото й б!аг‘ го 18.1966.
крыво 11 1066, криво 18.1966.
кривозаклинание ср. (1) Неправдиво
заклинание, лъжлива клетва й
землйта щё да йз’гори... че сь е
бмрьейла сэ члчьскы гк#соты .. й
сэ льжове, й сэ крйво^заклинашё, й
сэ злы людге дёто члка не ми. ;#вать
18.196.
ед.: крйш\заклинанге 18.196.
кривосъдение ср. (1) Несправедливо
съдене. гогыва ь ,'ёго... й земли га щё
да йз’гори... сэ грЪ члчьскы, че сь е
бмрьейла... сэ к#р‘вы, й сэ вльфй, й
сэ #бити людге, й сэ магёсници, й сэ
йдоло_сл#г#ваше, й сэ криво^съдешё.
й сэ прЪдаванТе добры людге на зли да
гы идьть 18.196.
ед.. крйвгэсьденге 18.196.
крила т прич. (1) Крылат, който има
крила. болЪр’ство стрКва члка да е
несьгть догде е жйвь. болЪр’ство щотб
въ тбизи ча сэ члка побъгне. а члкь го
крые й веже а то катб крылато Сэ члка
сэлйта 31.2206.
ед: ср. крылато 31.2206.
крило ср. (7) Крило, орган за летене.
й ймаше крылЬ брлбви й глёдах’ го
догде ms’ се сэкьснаха, та падньха
бига кры.тЬ й лиуаха сэ землйта
18.1816; кто де вид£ й трепать влькь
чё прилйчЪше катб рйзь. (!) й ймаше
на плещи гЬ си, д, крыл£ голЪмы катб
бр’ловы, й д. главы 18.182. // Образно.
й вътЪзе на рймена хер^в1м’скы. й
фрьгнъ й възлЪте със’ крылЪ вЪтрьны.
оти бь ничто нЪ е нгем8 невъзмбжно
38.2866.
ед. крйлУ 38.2866; мн:. крыл! 18.1816,
18.182, 18 1826, крыл! 18 1816, 38.2866, чл
крылЪге 18.182.
крискенд ЛИ (1) Крискент й рёкоше
ms’ соша. вид-Ьх’мё сега гы провёдоше
мимо цркви стыхь крискён'да й
дгсэскорида 15.144.
крискен’да 15.144
крия несв. (5) 1. Крия; слагам нещо на
скришно място, за да не се намери
ат другите или да не се загуби, това
ре нФ че съ грйжаше за сыромаси. ами
влъфа бЬше й кбв’чегь ймаше. й кби
нйщэ харйзоваше, а той го крыеше
й нбсЬше 34.2506; болЬр’ство щотб
въ тбизи ча сэ члка побЬгне. а члкь
го крые й веже а то катб крылйто сэ
члка Сэлйта 31.2206. 2. Крия, държа
в тайна нещо, не казвам, не издавам.
докогы гесэр’пе стр^вашь на да ей
истУпЬваме }мьть съ твойте хытрьгни
докога да крйешь сэ на, та ны, не
кажешь йстЬн’скы, ка на вы н а тбл’кози
мъкы 39.3036; та за, днй щё да
на^чи сйч’кыте людге да нёмать, на
8мь да вЪрУ’вать чё е това антихргсть,
амй си крыаше дгавол’скыте хытринй
18.186.
сег. : Зед. крйеш-> 39.3036, Зед крые 31.2206;
имперф.. Зед. коыаше 18.186, крыеше
34.2506; пов. отрии със съкр. инф. 2ед.
нЪдеи кры 39 3036.
крия се несв. (5) Крия се, спотайвам
се на скрыто място, скривам се
рё жената ctmS1 еу’статгю. гпдйне
мои ные докога да седимь т8’ка и да
се крыемь 5.32; й пакь въепоменй
й аптыте, как’ь fibxS’ на сЬко мЬсто
гбнгени. й по гргйдовете съ крыах8'
12.119; й крыаше се срам’ бЬше го
Сэ съсЬде й сэ дру’жйна да йз’лЬзе
довьн’ка 15.134.
сег.: Змн. се крыемь 5.32; имперф. Зед.
крыаше се 15.134. Змн. съ крыахУ 12.119, се
крыаха 18 1946; форма от перф тип Змн.
се (!) са крыле 18.1916
кров м. (I) Образно. Покров й затова
двдь прркь думайте за днёшны днь. й
прЬклбнь нбеа й сънйде. й примракь
под’ ногама его, й възйде на хер8в!мь
й летЬ въз’лЬте на «pirns’ вЬтрьню.
й положи тьму за кровь свой. сй_рЬ,
каже затвори нбёто, й слЬзе на земли
й т’м’а пб’ нсэзЬте кгегови сй_рЬ каже.
не може никой раз8мЬ нйкакь какь
слЬзе сэ нбёто на землю 38.2866.
ед: кровь 38.2866.
кромечен прил. (1) мька кромечная.
Кромешен ад, пъкъл, преизподня.
йлй да ей мёт’нЬмь бчйтЬ да завидй
неком»1 члк^ щото йм4[ме] добрб сэ ба.
йлй въ как’вй да съ злыни дето шьть
да ны завёдьть въ m^kS1 кромёч’нУ’ю
39.319.
ед: ж. кромёь’нУю 39.319.
кротко нареч. (9) Кротко, спокойно,
тихо, тогази й Tie катб видЬха чё
ймь подУма крбт’ко црь. рёкоше
ms’ съслъзы (!). ные сэ lips’, нити
знаемь что ё сэбааше нити се нФкогы
оучйх’ме ные на зло за цра 1.5.1476;
й прйбы тамо npt вратата, г, днй, й
испйлЪ. й лежаше крбт’ко като агнк
2.146; не сои се тёрлиме сото този пра,
ами се р^уваи й весели, оти не Йде да
се голъми й да се прЪвьзнбсп амй йде
смЬрёно й крот1 ко 34 252
крбт‘ко2.146,10.796,15.1476,15.148,34.252,
36.2696. 36 273, крот’ко 3 206, 37.2746.
кротост ж. (10) Кротост, благост,
смирение ако не бъдете катб дкца
не въ.гЬзъ'вате вь цртво нёнсе. нЪ
със’ tfMb дЬтин’скы й съсь йгра. й съ
др^'гы работы ами със* кротость, й
да смё незлобивы катб д’Ьца 34.2496;
а пар’ м8 каже съ мнеэго кротость й
CMtpeHie. не домилЪ ли ты гесэрпе
щотб ймаше любовь со люд!ет1. й
за това добро щотб азь стр^ва тебЪ
39.3066; й сьбырате се със’ м(?дры, й
със1 стары, давно бы сэ ri придобпль
за дшъта ей нЪкоа добра на^ка й
б£ше сэ ейч’кыте люби, и сЬкыи го
почйташе ради нкговата кротость
15.133.
ед.: кротость 14.1272, 15 133, 19.2076,
31,2222,34.2496,39.3666. <рбтостТю 18.2036;
мн: кротости 32.229
крот ьк прил. (27) 1, Кратък', който е с
благ, добродушен нрав; тих, смирен
й любЬше бь icoaHna тврьдЬ, защб
б’Ьше крс-т’кь й чйсть, й двьстьвникь
6.41; на^чйтс се сэ мёне. бти с’мь азь
крбт’кь, й смЬрёнь съсрцего (!) 14.127;
й пак1 го видЬ бногбзи влька, дё стань
катб члкь, й крбт’кь катб сырома
члкь, й ерце члчьское нбсЬше вь себЬ
ей 18.1815. 2. Като същ Лице, което
притежава кротък, смирен, добро-
душен характер, блжёны крбтщи,
бти щьть Tie да намЬрАть тази землй
32.2276.
ед. м крбт’кь 6 41, 8.556, 14.127, 14 128,
15.131, (8.1816, 18.1852, 18.188, 34.249,
34 252, 34.2526. 34.2536, 35.2596, 38 294,
крот’кыи 15.1476, крсг’кы 21.2106, ж.
крбт’ка 18.1876, ср. крот’ко 38.2936; мн..
крот’кы 11.1066, 17 176, 18.2016, 32.2296,
34.2496, 38.2936, крбтщи 32.2276, крбт’ки
32.2296.
круг вж. кръг
кръв ж. (21) 1.Кръв; червени течност,
която се движи по артерии и вену и
осигурява обмяната на веществата
в организма на човека и животните.
вЬр8'ваи чё см’ь й азь члкь сэ прьсть
и сэ кръвь. й пльть ймамь катб ейч’ки
людте 3.196: оузё м8 й порамницата, й
връхната дреха, й натопи ю оу кръв’та
щб б’Ьше йстёкла сэ стго 9.666.2. Прен.
Кръвопролитие, човешки жертви по
време на война, тогыва нбёто щьть да
го свйать агглй нбныи наёднб катб
хар’тТа. й землйта щё да йз’горй, м,
лах’те надолб сэ rpb члчьскы, че сь
е омрьейла Сэ члчьскы гн^соты. й сэ
кЬ'р’вы, й сэ вльфй. й сэ ^бити людГе,
й сэ магёсници... й сэ злы люд!ё дёто
члка че миловать, й сэ вбйскы крьвь
мнеэго 18.196. дам си кръвта за
някого. Пожертвам се за някого
амй повелй й дай ми й азь да влЬзъ да
вйдЪ i црква чтныи крть, дето ё б ыль
распетьэшна нтего, що го си ~ы родила,
дето ей даде крьв'ть за грЬшницн
17.1706; изливам кръв праведна н
света. Проливам кръв на праведницу,
убивал свети хора, докогы сэ naps’
ты. й твэйте папйё. й кад!ё да чйните
гонк-нГе, й тЬйзи вбйскы, на хртзане й
ищете да йзлйвате крьвь прьвёдна й
ста 39.298; кръв своя и злея. Пролея
кръвта си, пожертвам живота си
заради някого или нещо. й сгорй това
что тй пове.тЬх’мё, й недЬи потай что
ты е дадене дарь сэ ба да сё 8тврьдёть
нзеговыте людЧе със1 гвба на(?ка. дёто
си е зарадй ft кръвъ своа йзгГаль да
гы спасе сэ прЬльсть 12.1106; пролея
кръвта на някого. Пролея кръе,
убия някого. й рё м8 царь младо
мом'че защб се не бойшь сэ съмрьть.
амй дойдё да сё ббришь със' л!еа, не
вйдиш' ли как'вы сил'ны меэм'ци,
навы, й кбл'ко в'бй й прол!а ймь крьв'та
9.656; й рё. гпдйне мой дёто се мйна
годйната та Ьбы тьзи дша. й крьв'ть
й на землй прол!ахк. й ймашето й зё
32.2266; пролея си кръвта. Пролея
си кръвта, дам живота си зарадй
някого или нещо. й така ли поиска гь.
да прЪдадё на грЪшны р!?цЬ так'ъв'зи
;радь. дето си прслЪа кръв'та своа
за нгего на крть. да го искупи сэ
шгЬн'ствб д!аьол'ско 9.736; й знаю че
ей полбжиль дий/ твою зарад[и] нашь
грф. й пролЪа си irpfi/ю крьвь твою на
кртЬ 9.736; й мниците мнеэго м£ка
пр’ЬтрьпЪха. й тЬлбто ей прЬдадоха
на равы. й крьвь своа про шаха, защб
6txS’ съсрцето (!) ей рас нал ген а за
любовь бжтвна 15.132; проливам
кръв. Проливам кръв, причинявам
кръвопролитие. й Оесэфйль кзтб
еэша неправедно чйни, й смЪсюва
се на праведна крьвь да ю пролива,
еул'скы столь прЗель, а неправедно
чйни 12.1146; проливам си кръвта.
Проливам си кръвта, загивам в бой.
й сэн'зи безакбнный царь радоваше
се, й гйнЬше жрьтва на бФсоовете. й
любЪше да глёда да сё бйють людте,
й да ей пролйвать кръв'тъ 9 646;
сторя кръв. Извърша убийство, про-
лея нечия кръв. й хбдЬше по гора й
по планина й по пътиша, й Ь’бйвахЬ’
людте .. й стыи кэаннь... м? д8ма...
й знай чёдо, чё мъ ё хс пустить да
прости твбето съгрЬшёнТе й не бои
се, азь да зёма твойте грйхоове на моа
глава, й крьвь що ей сториль да ё на
моа дша 6.476.
ед.: крьвь 3.196, 9.736, 15.132, 18.1866,
18.196 37.2806, 39.298, 39.302, крьвь 6 476,
кръвь 12.1106. крьвь 12.1146, 18 2046, чл.
крьв’гь 9.646, крьв'та 9 656, кръв'та 9 666,
кръв'та 9.736, 39.2956, крьн'ть 17.1706,
32.2266. крьв'ть 16.159, 17.173.
кръвав прил.( 1}Кървав, който има ивят
на кръв, кървавочервен. пурпурен.
ёто едйнь^кбнь бЬль, дё йзлази йз’
вратата нёныи. й с Йдй на нгего члкь
същи й'кь катб й прАво_сх’дникь. й
навйва на сйч'кото. очйт! ms’ свФтеть
катб пламакь бгнЬнны. й на главьта mS
вФн'ци мнеэго. й ймаше йме написано
на главьта. ала нйкои не знаеше щб
д!?ма гокб той сам’сй й сэблЪчень въ
лрЬмФна крьвьва й зовеше се ймето
нгегово слово бжт'е 18.1945.
ед.: ж. крьвьва 18.1946.
кръвигролЪение ср. (1) Кръвопро-
литие', избиване на хора, при което
се пролива много кръв. мнеэго пьты
мцьть й звФздыте думать къ г*/. Ти бе
щото сйч’ко дрьжишь. ты си даль намь
да евътимь конца та не мбже векге да
глёдамё кЬ'р’вов’ство, крьвидтрог, Ьёнте
краж’ба, пбвбд’ство, щото чинить
члците по свЬтьть 32 2236.
ед.: кръвипрслЪёше 32.2236.
кръв ник м. (4) Кръвник, душегубец (за
дявола). знамёшёто та ё крть. дето сё
знамёш’ваме сй_рё, дето се крьстиме
на лйцето наше, а лъкь ё та ё това
крьвнйкь й йбшца дёаволь, дето годи
да нй iffie дйньть 16.162; й ты стыи
козма й дамТане homos nie мй бти
го върова, й слЪдь того пойдб. ами
се скоро пбканЬте й дойдЪте ми на
помощь, да мё избавите сэ тогбзи
крьвнйка дьявола 10.78.
ед.: крьвнйкь 16.162, крьвнйка 10.78,
крьвнйка 10.786, крынйка 10 786.
кръвомЪшество ср. (1) Кръвосмешение,
полови сношения между близки родни-
ни. баща ще да легне на легло сновб си,
й снь на легло баш\’ своём!/, й сьсЬдинь
щё да бмрьей женьта сьсъдин!/ своем!/,
й щё да ё крьвомЪшьствэ. клевёти.
прЪслйпанГе. заввдфше ббаждашё,
камат’ство, лаком’ство, й др1?гы
мнеэго злыни щото Cipl/вать члците
32.224.
ед.: крьвомЪьььство 32.224.
кръвопиец м. (2) Кръвопиец, безмилос-
тен, жесток човек. й кога го вбд’Ьха
сэн!а уста крьвошицы, на распёт!ё
голь съблЬкоха го, й жльчь го напойха
12.119.
мн.: крьвотицы 12.119,крьвоп1йци 15.1386-
139.
кръвопроливание ср. (2) Кръвопро-
литие', избиване на хора, при което
се пролива много кръв. ето сЪкыи днь
б'Ьше ^бшетво й крьвощро.тйваше по
хр панете. й това бываше по градове й
по мЬста 39.2966.
ед.: крьвбпро.тйваше 20.2096. крьво про-
лйванЧе 39 2966.
кръвоточив прил. (1) Който страда
от кръвоизливи, от кровотечение.
стыи димйтр!е. бЬсны йен Ьлй. й cS’xbi
йсправи й крьвотбчивы члци йсцЬлй.
й йнак’вы раз’личны болести 9.746.
мн.: крьвотбчивы 9.746.
кръг м. (1) кръг небесен. Небосвод, не-
босклон. крзгь нбныи что оэб’тёк5’ва
нбо й землй' й елнце что п’росвЬтюва
chb’kS’ зёмлю. т акай сты бсз’срёбрьници
chh’ks’ зёмлю сэб’текоше й напльниха
ю със' велйкы чюдеса 10.79.
ед.: крйъ 10.79
кръмило ср. (2) Кормило', приспособ-
ление, с което се насочва ов ижението
на кораб. й тбл’кова бЬше люта сэнази
бфа, кол’кото се строшй крьмйлото
на кораб’ть 15.137; й йви йм’ се тогази
сты Николае на рътЬ кораблю, и ное
крьмилото и начё сам’ей да крьми
15.1496.
ед.: чи. крьмйлото 15.137, крьмилото
15.1496.
кръмя несв. (2) Направлявам, управ-
лявам кораб с кормило, й йвй йм’ се
тогази сты Николае на рътЬ кораблю,
и пое крьми. ют о и начё сам’сй да
крьми 15.1496. // Образно, ьъ начелб
6Ь слово, амй й тёбе даде сега ьидЬшё
да знаешь что ё йстина, дето щёшь да
крьмишь сйч’ките людТс сьс’ твойте
?ста 12.110.
сег.: Зед. крьми 15.1496; бъд : 2ед. шёшь да
крьмишь 12.110
кръпа ж. (8) Кърпа', четвъртит къс
плат йзвади сэ ймашето ей. трйета
жльтйцы. й веза гы S’ крьп^ 15.134;
й сэн’зи сэць на дьщерыте. стань на
?трЬ сэ посте лита ей. й глёда поср-Ь
къщ’ьта, кръпа свёзана 15.1346; й той
ей дйпъть прЬдаде, й прЬстави се. й
покрыха ms’, ббразь със’ крьпа 6.486.
// Забрадка. ами сй ^змй, чтбто ми ей
дала свбата крьпа на дЬль, защо не
пбобае мёне да ей вёи^ главъта със’
таквьзи крьпа. защо с’мь робынм. а
това йма ббразь црьскыи 13.1216.
ед.: крьпа 6.486, 13.1216. крьпа 13.1216,
кръпа 15.1346, кръпа 15.1346, 15.135, крьпх
15.134, 15.135.
кръетм. (143) 1. Кръет, приспособление
за разпъване ча хора, да знаешь чёдо
й да пбвнишь. щё да б1?де йскаше за
крть, дето распёха на нйтс ic ха 4.23;
а ные го бсъдйх’ме ^ъс’ блвённыи
законь, да s'Mpe на кргь. й голь ви-
сЬше на крть бставень Зб.2б9; й
непшребёнь вйсЬше. догде не дойде
сэ тЬ нЬкои бегать члкь, й йспроси го,
та гб сънё сэ крть й погребе го 12.119;
й 1сэсиф’ го сънё сэ крть й сбивй го със’
з'мурнгено платно 35.260.2. Кръстът
като символ на християнската вяра.
рауй се крте. на блгочьс т ивы хрпане
хранителю тёбе ймаме бркжте щото
ны чюва. тёбе помощь, й със’ твой
чюдеса падЬлйваме на враьи наши
16.163; не дава й желЬзнз1 рйзи йлй
лъкь, йлй пйл’ка, йлй сйб!а, йлй
шйть, йлп qpS’ro нЬщо. ами чтнаго
й стго крта 16.1586. выдвижение
чъстнаго кръета (господня). Възд-
вижение на Честния кръет (Госпо-
ден), християнски църксвен празник;
Кръстовден. мцатогб да, възвижёше
чтнаго крта гни. слово бльгар'скы
ёзыко 4.216; сэхбждать на 1ерлимь
защо ще скоро да бй’де вьзвижешё
чтнаго крта 17.169; зема (узма) си
кръета. Понеса страдание за хрис-
тиянската вяра. йпакьрёче напоконь,
да £?ме крть свой. (!) сй_ре, да зёме на
себЬ си крть свой... вйдишь лй със’
как’во орьжУе сйл’но чины велйкыи
црь й оь, свбите людУе войны 16.1586;
кби ще да се спаси, да ей йзме
крть свой й да слЬди мёне 16.158;
знаменам се на крьст. Прекръстя
се, направя кръстен знак, й Оплати се
йз’прызЬнь сЬкаше нЬщо го дУаволь
съб.тазны, й расгрегёра се. й знамена
се на крть, сй_ре. прЬкрьсги се 17.166;
знамение на крьст. Кръстен знак,
основен символ в християнството.
й маоей апль, бстави си р^цЬте на
очите тбговы й стбри знамёше на
крть. й рё. ги iv хе, дай м8' да проглёда
37.277; крьег христов. Христовият
крьст; кръетът, на който е бил
разпънат Исус Христос, превърнал
се в символ на християнската вяра.
днёека ра/Д/ват’ се агглы, й празнй’вагь
чловЬци. бти крть хвь що ё свЬтлы,
та се йвй на мйрь на земли, сё пкго
бйгать бЬсосве 16.157; й кога бы
распётУе хво хво (!). ейч'ки апле бЬха
побЬгнъле со стра ёврейскы. а той
б’Ьше тамо й сгоаше при крть хвь 6.41;
й тогази црь п^стй майка си... й мнсёго
войска със' нкто... да йспйтать й да
найд^ть крть хвь, где го сь съкрьле
еврее, щбго распёха Та на нкго 4.22;
стори кръег на себЬ си и сторя
си крьст. Прекръстя се, направя
кръстен знак, защо тбизи сториха
мници крть на сёбе, й пйха бтрбва
й не сэтрови ги, амй г'сладюваше
гбр’кыте бйл’кы 16.160; й рё ms’
иъмень, что сё бойшь, стори крть на
себЬ ей, й ’ЬгЬзй без’ стра 11.1016; й
сторй си крть, на челбто, й на очите, и
на Астата, й на срцето си 17 168; чиня
кръез. Прекръствам, правя кръстен
знак, дтьжень к сЬкыи блгочьстивь
хртУанйнь, прьвЬнь. да съберё три
прьсте. ради стаа трипа. голЬмыи
прьсть й иэныи двата при нкго, дёсна
рйеа. й да состави рКкйта си на челбто
й второ пакь, на срцето си гретый
пъть на дссно рамо. й четнрьтыи
пьть, на лево эамо. й тогази чйнишь
йстен’скыи крть 16.160; й елкшаи, бти
така чйнимь крть, й що ё мысль, кога
си составишь р^г.ата на челбто, й гакь
сеодимь ю на срцето. това ще да рече.
какь гь нашь 1с хс снь бжш, б’Ьше й бь
ё 16.160.
ед.: крть 2.12, 4.21 б2, 4.225, 4.232, 4.2363,
4.244, 4.24б4, 4.254, 4.256й. 4.262, 4.26б2
5.286, 5.29, 6.41, 9.64, 9.656, 9.736, 11.1016.
12.119, 16.1572, 16.15762, 16.158’, 16.1586’,
16.1593,16.1596й, 16.1605,16.16062, 16.16162,
16.1624, 16.16263, 17.166, 17.168, I17.16962,
17.170, 17.1706“, 18.1856, 18.1936, 35.258,
35.2586, 35.2596, 35.260, 36.2692, 36.2706,
37.277, 39.311, крть 4.24, крт1 16.1596,
16.162, к[5та 4.216, 16.157, 16 1576, 16.162,
17.169, 17.1696, 18.191, крта 4.266, 16.1586,
крП/ 4.222, 4.26б2. 15.137. 16.1572, 16.1606,
16.16262, креп/ 17.1706, кртЬ 5.286. 9.736.
кртЬ 35.2576. 35.2586, 35.260, чл. кртыь
4.236,16.1626, кртьть 18.200, крты135.2616,
зе. крте 16.1637, крте 16.163; мн. кртове 4.25,
кртове 4.25, чл. кртовете 4.25.
кръстен прил. (11) 1. Кръстен. който
е приел християнската вяра чрез
тайнството кръщение. й сйч’ко
добро, й правда бЬше % нкго. тьк’мо
щб не б’Ьше кртёнь, амй бЬше ллйнь
5.28; а съсЬцете ж вйдеть какь ё кргёна,
й ионйтаха ю, кби ти бы крьстникь. й
тУа не знаише кби бы й чюдЬше се что
да ре те 11.1056 2. Кръстен, който
се отнася до кръета. й щб чюдно й
това, бти вь врЬме кога б’Ьше мсзёсй.
дрьво Услади онази вода гор’ка. а
камо ли сила кртна да не чини чюдо
16.1606. 3. Като същ. Само ср Нещо,
сеързано с кръета. ами й чюдеса
щото бывахК сё прьво врЬме, със’
мсг/сёова патерица. сйч’ка работа на
крьстно показывайте. защб патерица
мсамсёова чтнаго крта показЫваше
16.162. дрьво крьстно. Кръстното
дърво, Христовият крьст. Ь'да ймь
рё. за дрьвбто кртное, дето сь саци
наши распели ха, й црца щё да го йще
сэ на 4.23; кръстно благословение.
Християнски кръстен знак, с който
се благославя нещо. Й той ча сль’чи
се стыи icjaHHb тамо. й стори кртно
блвёше нА сэн’зи адь въ Астата м>/.
й йзбави го сэ съмрьть, й нйчто зло
не бы 6.48; кръстно знамение.
Християнски кръстен знак, това той
д^маше й прЪкрти ё кргно знамёше
по сйч’ката снага. та чё скбчи вь
он’зи трапь й рАува се й гтЬёше 6tf
39.3006; кръстно пйсмо. Надписът
на Христозия кръст. защб ако найде
дрьво самб, й нёма на нгего кртно
пйсмо, й Ei ё на нгего наш ic ано йме
хво. не покланиме се нгем!/16.1626.
ед., м. кртёнь 5.28, 6.47, ж. катена 11 105,
11.1056, крьстена 11.1056, кртна 16.1606,
ср. кртное 4.23, кртно 6.48,16.1626, 39.3006,
крьстао 16,162.
кръстнлница ж. (1) Кръстилница,
пристройка или помещение в църква
за извършване на християнския об-
ред кръщение. възмй това. и слЪзи сэ
планинъта й пойди въ з’мирмйнпо, на
кртйл’кицъта дето е бстёна вода, й
посади това 37.274.
ед. чл. кртйл’ницьта 37.274.
кръстител ЛИ (11) иоанн кръстител.
Йоан Кръстител. зьмТе, й аспйди,
й керасты, въ пёстини боаха се сэ
1сэанна. кртли 21.210; й плачю й
питащець пойдб до довёчера, ё црква
стмЬ' 1сэанн/ кртлю, що ё блйз^ при
кэр’дань 17 171
кртль 11.996, 18.1856, 33.2466, 33.247,
35.2646, кртель 35.259, кртли 8.556,
12.1176, 21.210, кртлю 12.120, 17.171
кръстпик м. (3) Кръстник', лице, което
крыцава някого при християнския
обред кръщение. а съсЬдете а вйдеть
какь с кртёна. й попйтаха ю, кои ти
бы крьстникь 11.1056; й ре патр'шрхь.
й кси бы нгеи кртникь И .1056.
ед.-, крьстникь 11.1056, кртникь 11.1056,
крьстника 11.1056.
кръстов прил. (2) Кръстов, който
се отнася до кръста. защо как’ ще
да мбже сйла кртова помнсэго да
чйни знамёше, радй йме хво, що сё
распёль на нгего 16.1626. кръстов
ден. Кръстовден, християнски праз-
ник Въздвижение на Честния кръст
Господен й тогйва ейч’ка нёпи
да праЗнхвашь. й. нца три дни да
празн^вашь. й ьъзнесеше хво й кртовь
днь 1.4.
ед.: м. кртоьь 1.4, ж. кртова 16.1626.
кръстосан прил. (1) Кръстосан', който
е вързан кръетато, кръетовидно. й
видЪхь дрёгТе агглы дёто Й свЪтЪха
лицата й катб слнце, й прйпасаки
кртосанп псасе, й дрьжаха, хоругви
почти въ рёпй свой 32.229.
мн.: кртосани 32.229.
кръсгя св. (27) Кръстя, извърша хрис-
тиянския обред кръщение. й ако
кажешь да пойдеме сега оу г’ьзи нощь
на вйка хрпан’скыго да ны крти. защо
хртданинь ако сё не крти не мбже да се
спаси 5.30; й наёчй го, й вьразЬ'мй го й
кртй го да бёде хртшнинь 6.47; й пов£
ёпкпь та го събл£коха, й знамена го. й
помаза го маслсэ й кртй го % морето.
въ йме бца, й ска, й стго дха 37.2806.
сег.: 2ед. кртишь 6.47, Зед. крти 5.296 5.30,
11.94, 36.268. кртй 11.1052; аор.: Зед. кртй
6.4 1 6, 6.472, 36.2736, 37.2806, крти 7.54б2,
36.268, 36.270, кртй 12.10862, 12.115, 2мн.
кртих'те 11.105, Змн. кртйше 11.1056,
кртйха 40.3206; форми от перф. тик led.
кртйл’ с'мь 35.2646, с’мь кртйль 35.2646,
2ед. кртйль ёсй 12.115; пов.: 2ед. кртй
36.270, 2мн. кртйте 37.28(16.
кръстя се1 св. (46) Кръстя се, прие-
ма християнската вяра чрез тайн-
ството кръщение. й повел! црь да
дбйде ёпкпь рйм’скы ’ёвкёвта, й кртй
се сэ нгего, й сйч’ки нгеговы болнре
4.22; а топ пойдё въ айина, да 8’чи
еднакь философш. й тамо наоучи
сйч’ко до край, законь хрттан’скыи.
й кипы бжтвные йз’оучи добр! й
айиша философа препрЬ. й настали
го й бы хртТанинь, й крти се, й
аййн’ского бога строшй 12.109; й
сич'ки вЬроваха... й кртйха се сё мала
до велйка 6.46.
сег..Зед. крти се 4.266, сё крти 5.30, Змн.
се кртимь 5.30, 2мн. се кртите 5.296, Змн. се
кртё1ь5.29б,5.30,сёкртеть 36.270; дор. Зед
крти се 4.22, 10.766, 39.3116, крти се 4 256,
6 42, 7.54бк 11.976, 12.109, 36.271,^сс крти
5.316, сс крти 5.356, 36.2676, се крти 6.47,
38.2916, се крьсти 11.1046*, Змн. кргйх’мё
са 18.205, Змн. кртйха се 4.256, 6.436, 6.46,
6.466", 6.48^ 12.1086, 36 272, кртише се
5.30, 6.42, кртйха се 6.426, кртйше се 6.43,
36.2676, 36^272, 36.273, 36.2736, сё кртйха
6.436, се кртйха 7.546, 36.2706, сё кртйха
36.270; форма от перф. тип. Зед. кртйл^се
4.23; бъд..' Зед. щё сё крти 18.177, ще сё крти
36.272.
кръстя сеп несв. (1) Кръстя се. правя
кръстен знак, прекръствам се. даль
ёсй на ’хртТане, дето ти се боють
сё знамешето, да бЬгать катб сё
лъкь знамешето та ё крть. дето сё
знамён^ваме. сй_рё, дето се крьстиме
на лйцетс наше 16.162.
сег.' Змн. се крьстиме 16.162
крьчак м. (1) Стомна, глинен съд за
вода с тясно гьрло, кърчаг. й ьидЬ
при въз’глав!ето ms’ прЬснёць тбпль й
крьчакь вода 11.90.
ед.: крьчакь 11 90
крьшавам несв. (1) Кръщавам, из-
вършвам християнекия обред кръще-
ние. й ре ms’ Ть пакь. ако вЪри’вашь
мёне а ты йдй й испытан где 'ё вйка
на ваше мЬсто дето крщйва хрйане,
да крти й тёбе 5.296.
сег.: Зед. крщава 5.296
кръщавам се несв. (2) Кръщавам се,
приемам християнската вяра чрез
обреда кръщение. а дтаволь завидЬ
като сё крщйвать ёвреёте. та се
пр-Ьтвбри като ёдйнь старець, й р8’цЬте
MS насепакь свёзани й начё да плаче
прЬ ейч’ки съббрь 4.256; защо тбизи
крть та е ейла й пбмошь на ейч’ки
дббрыни. сё нкго се съврьш^ва ейч’ка
тайна работа на нашьть вЬра. със нёго
се вЬн’чаваме й крщаваме 16.1596
сег.: Змн. се крщаваме 16.1596, Змн. се
крщавать 4.256.
кръщение ср. (9) Кръщение, таинство
за приемане на християнската вяра.
сёрйчам’ се сё ба савасёйа дёто е
направиль нбо й землю, сёрйчам’ се сё
стос крщеше й сёрйчам’ се сё ха не щь
го векге почйта 18.1906; елате й вые
който сте йпазиле крщешето ей чйсго
та го нЬ стё бмрьейле... та пристьпЬтс
блйз^ при мёне да вы бстм 18.2026;
ные тёбе вЬровамё, й тёбе за ба
ймах'мё. й съ твоё крщёше кртйх'мё
са 18.205. имам кръщение. Кръстен
съм. знай дохбвниче азе сьмь жена
грЬшна амй крщеше ймамь на сёбЬ
си... й пльть ймамь като сЬкыи члкь
17.1676; приема кръщение. Пскръс-
тя се, стана християнин. рё ёмч’Ть сё
невыдимо. блжёнь есй ev'erane що ей
прТёль стбе крщёше, й грЬхсавете ей
очисти 5.306; еёйде й царь й дьщерь
нгегова й зет' ms’ въ йн'дпо, й крщёше
npiexa сё апла Обма 7.516.
ед.: крщёше 5.306, 7 516, 12.10*3, 12.115,
18.205,36.267, крщеше 17.1676, 18 1906, чл.
крщешето 18.2026.
крЬлко нареч. (1) Крепко, здраво,
силно. й въ това врЬме, блгочьстивы
царь грьнов’скы icjaHHL, асЬню. снь
старим8' 6jibrap‘cKbiMS’ paps’ асЬню.
крЬп’ко дрьжаше тогази царство
8.586.
крЬп'ко 8.586.
крЬ.пост ж. (2) Прен. Крепкост. душев-
на сила, крепост, твърдост дхевниче
збсиме. бь да йз’бави на сё съблаз’нь.
й сё npt тьсть. й да ни йчюва, й да пи
дадё мкос гь й крЬпость да се 8’крЬпймь
на добрб 17.168.
ед.: крЬпость 17.168, 35.263.
кр’Ьпък прил. (6) Крепък, който се от-
личава с голяма сила, непобедим, мо-
гъщ. Ть крЬп’кь й сйл’нь, Ть сйл’нь въ
брани. крЬп’кь еТь бти ще да ськр^ши
вашьта сила сэ бЬсобве 35.264; раувай
се пас г sips' добрый, на съмь ic льн'ш хьы
сэв’це, й крЬп’кыи, й зло трьп'Ьлйвые
12.1196; тых'ваи тыъ'ваи аде. бти йде
крЬп’кы бь 35.258.
ед: .и. крЬп’кыи 12.1196, 35 2636, крЬп’кы
35.258, крЬп’кь 35.264, крЬп’кь 35.264,
крЬп’каго 35.260.
крЪпя несв. (1) Крепя, оържа здраво
с ръце, поддържам. й азе ти с’мь
помошникь, бти найдб V тебЬ мЬсто
добро, кбл’кото врЬме бЬ в’ тебЬ на
землйта. к дхь сТыи крЬпЬше п й въз-
носЬше в на нбса 32.230
имперф: Зед. крЬпЬше 32.230.
крЬпя се несв. (7) Крепя се, задържам
се да не падна, държа се. й т’Гё го пакь
зёха за дёсна рКка. й рёкоха mV. станй
на нсэзЬте ей не бои се й крЬпй се
12.1106. дрьж се и крЬни се. Дръж
се и крепи се - израз за вдъхване на
кураж и сила, дръж’ се й крЬпй се
еу’статТе, азе съмь тёбе помбщникь
и на твойте др^геэве 5.31; рзуй се
димйтрТе войне хвь, дрьж’ се й крЬпй
се да побЬдйшь твойте врагеэве 9.646;
а хс сё мвй мабёю й рё mV не бои се
мат’йёю азь ес’мь със тебЬ, ами сё
дръжь й крЬпй се 37.275.
пов: 2ед. крЬпй се 5.31, крЬпй се 9.646,
12.1106, 12.120, 32.2296, 32.2306, крЬпй се
37.275.
кто мест. въпр. и мест, неопр. (3) I.
Мест въпр. В пряк въпрос за за-
питване относно неизвестно лице;
кой кто ё тойзи црь славъ. амй
така агглы й члци не мбжаха да сё
доЙиЬютъ 38.287; защб пакь рёче
тбизи прркь напоконь. рСэд’ же его
кто йсповЬсть. сй_рё. кби може сказа
нктовь реэ 16.161. II. Мест, неопр.
Някой, който и да е човек от едно
множество, защо ре Ть. аще кто
хбщеть по мнЬ йти да сёврьжет’ се
сёбе, й вьзметь крть свой й послЬдвет’
ми 16.158.
кто 16.158, 16.161,38.287.
кукус МИ (4) Кукуз. въцари се весэсТа
црь малы й прЬнесе тЬлбто cTmV
icoan нКзлауctV сэ кь'к^сь, вь цари j радь.
й полбжиха го въ цркви сты апль
12.1206; а блжённыи кэаннь катб
б’Ьше въ KOKS'cb (!) затбчень раз’бра
за нЬкого кгрТака ёпкпа 12.117.
кх'кй'сь 12.1166, 12.1206, кокУсь (!) 12.117,
кк’к'а’сь 12.1196.
куда ж. (2) Кула; висока тясна пост-
ройка или част от строеж, конто се
издига над цялата сграда. й глёдаха
ейч’кы графане гбрЬ сэ колите кам’то
ёзерото как’ ще ламТата да погльне
момьта 39.3106; амй ти се млн дар*?и
ми нЬкое врЬме мал’ко да поживЬ,
чева вйдишь, и мой Ккрасёни к£лы
на мойге двбрсиве тбл’кози хвбавы
чар’даци 31.218.
мн.: к^лы 31.218, 4ji. колите 39.3106
кум м. (2) Кръстник; лице, което кръ-
щава някого в християнския обред
кръщение; кум. йреей, что ей скръбна.
й т'Та ре. защб нЬ с’мь кртёна. й желаю
да с’мь хртн’ка. ано не щё нйкои да
мй стане ks'me да мё крти, защб с’мь
грЬшна 11.105.
ед: ю?мь 11 105; .ми.: kS'mcjbc 11.1056.
кумир м. (1) Кумир, статуя на езическо
божество, идол, а 1сэанна затбчише
въ кЛась. й тамо се ейч’ки покланихК
на кумиры, й на йдол’скы богеэве
12.1166.
мм: кумиры 12.1166.
куп м. (1) прЬз куп. На куп, общо,
заедно. й събраше се сич’ки по
царево повелЬше въ гр& никёи й obxs1
ар’хТерёк сич’ки, слв, а сщённици
и дТаксны й йнсэпи, ns. й прЬ< к^пъ
ейч’кы, тй 15 141.
ед: кЙ1Ь 15.141.
купен прич. (1) Като прил. Купен,
който е придобит срещу заплащане,
млтй (!) се гпдйне, гдёто заносишь т!а
стльпове копённый. пршми й моать
стлъпь със сэк& й занёси го тамо на
сэн’зи хра 39.312.
мин. страд, мн., копённый 39.312.
купец м. (13) Търговец; лице, което се
занимава с търговия', купец, й тогази
се сл^чй сэ йн’дй нЬкои члкь кУпёпь
дошьль оу 1ёрлймь 7.49, й зоваха на
свад’бата сэногози кйт’ца й Оома със’
нгего. й сэногози кйь’ца цар’скыго члка
посадйха на почьтёно мЬсто 7.496,50.
ед.', кйгёць 7.49, 7.496J, 7.516, 7.53, кУп’ца
7.49б2, 7.50, 7.546, кйт'ца 7.536, кйт’цй 7.496,
7.536.
купина ж. (1) Къпина, бодливо храсто-
видно растение, а тй ми речи катб
гсрЬше купина на сйнайска гора, какь
не бы опалена й не йз’горЬ 38.2896.
ед.: *Учйна 38.2896.
купишеср. (\)Купище\място за изхвър-
ляне на боклук; сметище, бунище. й
лежашс пбфрьлгень на гнойще, дето
граждане ймаха купите, й не ймаше
что да аде йлй что да шё 5.276.
ед.: къ’пище 5.276.
купство ср. (1) Търговия, покупка и
продажба на стоки, пакь да пазишь
сич’кы нёлы прЬз’ ейч’ка година, й въ
праёникы да не пофйташь никак’ва
работа, нитб кйт’ство да чинишь
1.46.
ед: кКп'ство 1.46
купувам несв. (3) Купувам, приообивам
нещо срещу заплащане. а воисказ а
что бЬше със’ тысЬ’щницыте. йлЬзоше
въ гра да ей кйть'вать йене. й за
коё плащах^, й коё пбвекге паейла
еэшёмах^ 15.143.
сег. : led. кЛгёвамь 7.526, Змн. кЪ'п1?вать
15.143; бъд.: със съкр. инф. 1мн. ще кЬ’пЬ’ва
39.3176.
купи св. (23) Купя, придобия нещо чрез
заплащане. й пойде двдь, й кх’пй бнова
п?мно със’ пшеницьта чтбто врыпаше
ор’на, й волсэвете MS’ к#пи. й ралото й
хомотать 11.896,90; ами ми кажй за
кбл’ко щешь прида тбизи срёбрьныи
коверь, азь да го к^'пимь 15.1536. //
Образно, члши догдё сте на тбизи
свЬть на пазарь, й догдё са пазарь
нЬ е раз’валйль. к^пЬте си млтйни.
сыромасй съ пбмл^вашё. съ смЬрёше.
вЬчное добро да се насладите, съ
правда, живбть недоврьшень. съ
чистота, вЬн’ци йкрасени. съ кротость
въ рай вълазЬше. съ млба, аггл’скые
пЬсны й'пЬте ей сэ свои тр^дь
добрина 31.222.
сег.: 1еО. кк'пи (!) 7.54, кк’пимь 15.1536, 2ед.
купишь 17, Зед. к!?пи 18.1906, Змн. кЬ’петь
9.686; аор.: led. кКпй 17.171, Зед. к!?пи
5.346, 15.154, 16.1586, кУпй 9.69, 11.896,
34.250, к9пи 11.90, ккГш 39.312, Змн. кхпйше
15.1426; форми от перф. тип: Зед. е к^пиль
15.155’; бъд..’ със съкр. инф:. 1мн шё к^пи
39.3176; пов.: 2ео. кУпй 9.686, 15.1536, 2мн.
ЮбгЬте 31.222, кк’п'Ьте 31.222; прич.: мин.
страд, ед.: м. кипень 15.1536.
купЬл м. (1) овчи купЬл. Овча купел.
МИ. съй архггль замътюваше водъта
въ (ёрлймь на сэвчи кйтЬль на сЬкаа
годйна й йсцЬливаше ббл’ны 11.946.
ед.: к^пЪль 11.946.
курва м. и ж. (7) Блуден, развратен
човек (мъж или жена), който извърш-
ва прелюбодеяние, тойзи льжлйвыи й
нельстивы г нтихрклъ. щё да сё роди сэ
ёдна жена к^р’ва, та скрышб кЬ’р’вЬше,
та се мома каз^ваше 18.1866: защб
щото люби й обыче чюжа жена, той е
кз'р’ва й прЬлюбб твор’ць. й далёчны
сэ ба 1 66; бти шаници цртво ноное не
могать намЬри амй ймь ё Й отованна
вЬчна м£ка съ хайд^те й съ вчьфи, й
съ кУр’ви 20.2086.
ед.: к^р'ва 1.66,18.1866, к^р‘ва3.21,11.1056;
мн.: кйр’вы 11.1076, 18.196, к£р‘ви 20.2086.
курвалък м. (1) Блудство. разврат
дсвёта е 6ж1а запонЬдь. щото да
не скь’р’вишь. нй със’ жён’ско, нй
съсь мьж’ко нй съсь добйт’кь защб
к8’р‘ва_лъкъ щото ё на мьж’ко й на
добйт’кь. та е най голЪмо безакбше,
повгекге сэ сйч’кыте грЪхс'эве 1.76
ед.', к8р’ва„лъкь 1,76.
курварски прил. (2) Блуднически', кой-
то е присъщ за развратник, блуд-
ник. й бЪха тамь дЬ’хоове, ковладнУи,
й кЬ'рвар’скУи, й йдовйтУи, й
сребрб~люб’ци 32.228.
мн:. Юфвар'скУи 32.228, кУр'вар'скы 32.230.
курвовсгво ср. (21) 1. Блудство, раз-
врат, безразборни полови връзки. зар£
това махнй се кол’кото можешь члче сэ
кЬ’р’вбв’ство й сэ чюжды жены, й дрьж’
се чйстотень 1.7; зарС тона блвёши
хрйане да се чюваме сэ сЬкы грЪхь
сэ кУр’вов’ство сэ краж’ба. сэ неправы
1.8; й дава ей плыь, на сйч’кУи люще,
да чйнеть бл^дь със’ мене, й нйщо не
?зйма за к8р‘вбв’ство. такс ми истина
171686; й помысли ей й рече да ей
дамь й трйте дъщеры на юф’вов’стзо.
й конто ще да пойде да сё смЪси със’
та. й азь да йзымамь наемь Сэ нкго. й
така да сё храниме 15.134, 2. Полово
желание, а к8р’вбв’ство йма несытно
не можаше да ми coca 17.1686.
ед: к8рвсв'ство 1.7, 6.47, 15.134, 17.16863,
18.2026, 32.225, кХр’вов'ство 1.8, 5.28,
9.62, 18.180, 18.2046, 19.2076, 32.2236,
коур'вов'ство 18.187, ккр'вовство 19.2076,
кор’вовьство (!) 20.2096, к8рвов‘ство 31.217,
юф’воство (!) 32.224, к8р‘вов’ство 39.3186.
курвоство (!) вж курвовство
курвя несв. (10) Блудствам, осъщест-
вявам полов контакт, прелюбодей-
ствам, развратнича. сэ зл4 том8ва
члк8 тогйва, който ей бстави своата
жена, ато йде та к^р’вы съ др^гые
йлй жена бстави своего мьжа, ато йде
та к^рви със’ др^гые мьжУе 18.198; й
дава си щь тЬлото си да чйнать със’
мене пакь йшьть. й мйсл4 като сь
мнеэвына, сйч’ките да ги стбрл да
к^р’вагь със’ мене 17 169; пазй се й
сэ своата си женъ. защо тУ е даль бъ
жёнъ да ражашь дЬца, а нЬ заради
да ккр’вишь 1.76, да нё желЬешь на
съсЬдина своего женъта м8 да не
к8р’ьишь със1 нгеа 18.197.
сег.: 2ед. к8р‘виш1ь 1.76, 18.197, Зед. к£р’вы
18.198, к^рви 18.198,1мн. йф‘ви(1) 15.1566,
Змн. гй’р'ват! 17.169; имперф.: Зед. кч'р'вЫие
18.1866, Змн. к^рв’Ьха 32.2316; аор led.
юфвихь 17.1686; форма от перф. тип: Змн
саю?р‘виле 18.197.
куса ж. (1) Коса, космите по главата
на човек. й видЬ йстин’скыи едного че
ходй. й голь се видЬшгс й почрьгйла
м8 снагата сэ с лице й сэ пёкь чёр’на. й
главата MS’ б4ла като вльна. й kS’cb до
шиита досёгать космыте м8 17.166.
мн к8сй 17.166.
куфа МИ (1) Куфа. двЬ рекы ймаше что
течах8 сэ неточна страна, и сэхоясаахЬ’
въ гикУю, ккфа, й лйкбка, зовЬх8 се
11.976.
к8фа 11.976
къде нареч. и съюзна дума (21) I,
Нареч. въпр. 1. За запитване относно
мястото на действието', къде, на
кое място, към кое място. сэ съмръти
почакаи мал’ко... кьд£ ма влачишь
неготбва, защо ме гсла водишь npt
ба 31.2186; и попйта хлЬбара. члче,
кыдЬ е пьть щб йде на теэрдан ь 17.171.
2. За изразяване на чувства във
въпросително-възклицателни изрече-
ния'. къде. злъ за на сега грЬшны щб
да стбримь сега къдЬ да побЬтаё да
се скрыемь сэ нгеговьие рьцЬ 18 2006.
II. Нареч. въпр.-съюзна дума. 1. Въ-
вежда подчинени допълнителни
изречения1, къде. й дойде до едно
село, що сё зовЬше вадистонь. й бы
S’ нкто нЬкои днь. й помйсли къдЬ
да йде 5.33. 2. Въвежда подчинени
сказуемноопределителни изречения',
къде. й йдЬха 8 пястиям, й не знаише
се нйкои кои кидЬ е, й що ё чинйль
17.1656. 3. Въвежда подчинени опре
делителни изречения', къде. й напокон’
по s’cneHH бии, MtiaxS аплете жрЬбе,
кой кыдЬ да йде да 8’чи й ла каз8ва
слово 6ж!е 6.416. III. Нареч. относ.-
съюзна дума. Въвежда подчинени
обстоятелствени изречения за мяс-
то', където. ато 8’тр-Ь котй сьмне, а
Bie ей ид£те кад-Ь в! е воли 31.2216;
бти влькь къд4 ходи сё зло мйслы на
люд1ёгЬ 18 188.
къдЬ 2.116, 5.326. 5.33, 18.193, 18.2Э06,
кыд£ 6.416, 11.106=, 15 137, 15.143, 15.1516,
17.1686, 37.277, кыдЬ 7 535, 17.1712, кидЬ
17.1656, къдЬ 18.188, къд£ 31.2186, кадЬ
31.2215, кадЬ 32.230.
къдЪто нареч. -съюзна дума (3) Въвежда
подчинени определителни изречения',
където. га пак’ си йдЬте 8 свой пьть
кад£то сте грьгнале 31.2216; законь
ймать nap'ie блвёши хрпане. кога
щьть да адат ь на вбиск8 а пе г.рьвё,нь
поуснать свой люд!ё, га соидать на
с5н!а градовс къ.дЬто ще да помине
царь 18.177.
къдЬто 18.177, кадЬто 31.2216, кадЪто
31.2226.
кък предл. (6) 1. За означаване, че дви-
жението е отправено в определена
посока; към. а азе са бы 8’тьк‘мйль
да с‘мь готовь, а сега ты ме тёглгшь
найбрьже кък’ с*?д'1ю 31.2186; азь за
добро с‘мь дошь’лъ. раз’бра какь е
вашь законь веллкь й добрь, й работа
ваша похвал к на. йна^ка добра. кбл’ко
може да лриведе члк8 д8шьть кьк’ х?
68 нашем8 17.1646. 2. За означаване
ориентаиията на действието към
о пре осле н обект; към. й въ тбизи ча
пс-чне да ’’овбри кък' съмрьти й да д8 ма
31.218; не см£а кък’ ба да поглёдамь,
а камо ли н£чтб да прод^ма 31.2186.
3. За изразяване на отношение към
някого', към, спрямо. това са дёто
ги прова ждать да зёмать дшйте на
нев£р’ны люд!'е въ чр£ме бл8дное, й
нёмаха в£ра кък’ ба 32.229.
кък' 1.66, 31.218, 31.21862, 32.229, кьк’
17.1646.
къмто предл. (41) 1. Зи означаване, че
движението на някого или нещо е
отправено в опреоелена посока; към.
й катб ходйх’те вые към’тб мёче на
страны й азь да пбйд8 къмто ва със’
лютость на странъ 11.1076; й щ£ше
да ей ёл£зе въ полатите. а змзата го
не поп8'сти а той се вр ьна пакь назадь
кьм’то матОеа 37 2786. 2. За означа-
ване ориентациями на действието
към определен обект-. към. й лйцёто
си обращаше кам’то сумесона 2.13;
й бъдн ми сасёга помощница, кам'то
гЪ ба 17.1706; катб вид£ха дшьта
чё дрьжй знамёше бж!е. й викньха
кам’то нгеи съ едйнь гла 32.2306. 3. За
изразяване на отношение към някого',
към, спрямо. амй й вые со мой болЬрс,
ако ймате въра й любовь кам’то меп£.
й любыте тази почть дето и дадо азь
вамь. а вые са тврьдЪ ейчкы пойанЪте
за тазй работа 39.297: ра?8м! бь какь
ймашь любовь към’то нкто бти не
пожал £ сна своего что гб любишь
1саака 11.856.
кам'то 1.4, 2.13, 9.64, 17.166, 17.1666,
17.1746, 17.1756, 17.176, 35.265, кам'то
5.286, 5.32, 17 1706, 18.2636, 32.2266,
32.2306, кам’то 11.85. към’то 11.856, 11 916,
11 1076, 15.137, 15.1456, 15.150, към'тб
11.1076, 15.146, 31.2192, 32.2236, 33 2456,
къмто 11.1076, кам’то 15.141, 18.1876,
39.3076. кьм'то 17.1716. кам'то 36.2726,
37.2756, 39.297, 39.310, кьм'то 37.2786,
кам'то 39.3056, 39.3106, 39.317.
къпя се несв. (1) Къпя се; мия се, за да
поддържам хигиената си; измивам
се. й дойдё н£кои мемъкь ймето м8
дом’но. . да сё къпе 81 тьзи бани 6-42.
сег. • Зед се къпе 6.42.
късам несв. (2) Разкъсвам, откъевам
със зъби части от нещо, хат. й чрьв!'е
много има вьтрЪ, та йд£те тамь вътрЗ,
да вы здьть катб със’ зьбы да вы
кьсагь 18.204; а ебнази жена романа,
много се моли ббг8 ар’вемйд8, да
бжив£е дом’но й късаше ей снагъта,
й космыте си сор£за. й нйщо не може
да стбри 6.42.
сег.: Змн. кьсать 18.204: имперф.: Зед.
късаше 6 42.
късен прил. (1) Като същ. Само ж.
Късната вечерната църкоена служ-
ба. й каю мн се додЪа, азь подо й
стьньхь на ёдйнь рбгь на прйпрать
цркбвны. й стоахь за кьснаа, й едва
се съмыслй, защб ми се брсны та не
мога да ълЪза да зйда й азь чтныи
крть 17.170.
ед.', ж. кьснаа 17.170
късно нареч. (1) До късно, след
установечото време за извършването
на нещо, дълго. тона рёче й сдбрьна се
на йстокь. й двйгнь си очите й р8ц£те.
й начё да се моли й да шьпне... амй
тьк’мо стоаше поникньль дблК ейщо
не смЪа да подУма. а тиа мнсого кьсно
стоа й мблЬше се й збеима катб стой
поникньль пойсправи се мал'ко да
вйди що сё много забави на мол'ба
17 1676.
кьсно 17.1676.
къща ж. (33) Къща; сграда, конто
служи за жилище', дом. та зарадй
гостов юб’ство й добро ерце, та сайде
й налрави свои дбмь на дрКмь по’
ёднб дрьво. та сёд’Ьше на дремать
прЬ кьщата ей, та ловйше пьтници й
чюждйнци 31.221; а съсЪдете чюше
гла станьте, така й вь дбмь нгеговь
что бЬхК станьте, й запалите свЪщи. й
събраше се съсЪде из’бкол# йвйдЪха
соногбва члка чё стой, наср4 къщать
ей 15.1526; защб на йз’гбнювашь со
къщата наша, намь тЗ’ка б£ше дбмь
й сЬх’мё оу нйто 15 140. // Образно
запали своего свЪгйл’ника 1соанна
пртча, и помете къщата си. си^ръ.
оучёше прострЪ. пб земли, и очисти
сйч’ки свЪть със’ Ученье 11 82 ь къщи.
В къщи, у дома, йз’вань люд’Гёте стра,
а совътрЪ ерцето й трепёре. й поппё й
ден1А й в’ кьщи й ьънь й на пъть сё
стра 18.194.
ед.: къща 7 496, 15.156, 34.2506. 35.25 662,
кьща 18.178, 18.2046, къща 31.217, кьщи
18.1942, кьщи 18.203, 18.205, чл. къщата
1.76, 11.82, 15.134, 15.134-1346, 15 140,
18.179, 18.1986, 31.217, 31.221, къщъта
11.82, къщ’ьта 15.1346, къщъта 15.1346,
къщать 15.1526, къщата 18.1896, 18.204,
31.221, кьщата 18.1966, 18.202; събир.:
чл. кьщието 18.194; мн.: кьщи 18.1786. чл.
кьщите 32.2286.
кыцен прил. (1) Къщен, който
принадлежи на къщата. авраа.
сЬдЬше прй' кьщиыте врата дешё,
та бй гледаль на дрзмь йде ли нЬкои
пьтё, да м8 не замйне къщата 31.221.
мн.: чл. кйщныте 31 221
къшица ж. (1) Къщица, малка къща,
къщурка. й пойдоха, оу сёяъзи вдовйцЯ
шо ей сама сЬдЬшс едва къщица й
бЬше на ракы тамо на coiiia мом’чета
5.366
ед.: къщица 5.366
Л
л числ. бр. (15) Тридесет, 30. азь
бногбзи ll/да стбри та продаде ха за, л,
срёбрьнипи 4.256; й миньха се, л, днй
2.156; кол’кото мбм’кь да е стбриль, л.
гбдинь та да може да вдйгне камйкь й
да гб тУри вь бнази прбпа 32.2316. // В
състава на сложно числ. лв. Тридесет
и две, 32. та й сге трьей трббь нгеинь,
за, лв. гбдинь 12.1206. Л1 Тридесет и
три, 33. хс ходы по земле пльт’скыи,
лг. годины 35.2656; ты сё как’ го ей
видЬль, има, лг, гбдинь 35.2646.
л 2 126, 2.156, 4.256, 12.120, 14 1266.
32.2276, 32.2316, 38.2906, бв 12.1206, лг
12.1206, 18.199, 35.26563, лг 35.2645.
лавра ж. (9) Лавра, голям християнски
манастир с привилегии, сега вые ймате
бца п 8мена на вашь монастйрь лавра,
дёто го е бь съврьшиль 14.1276; й
архтепкпь 1ерлймскыи зова блэсённаго
сава, й ости го на сшён’ство. й пак’ го
поё, й йде със’ нкго на монастйрь
нктовь, что е нарёнь лавра 14.1276.
велика лавра. Велика лавра, главен
най-голям манастир в монастырских
комплекс. б'Ьше нЬкои йнокь ёвтйм!е
ймето ms’. въ стые горы аОона
познаница етмх аОанай’ю, дето съзида
монастйрь велйкК лавр^ 11.100; защо
като дойде S’ палсстйню. й пойдё при
стго 4+есжзиста, й тамо сЬдЬ, 1, лЬ.
й по п^стиню, з, гбдинь. й въ великь"
лавр? стбри, нв, годйнь 14.130.
ед.: лавра 8.59, 14.12762, 14.128, лавра
14.1296, лаврг! 11.100, 14.1296, 14.1302.
лазар ЛИ (23) Лазар, а лазарь б'Ьше
чЬтсвень члкь, й кнель болйринь
34.2516; й хс дойде прЬдй пасха
шесты днь й въскрЬсй лазара 34.250;
й пакь въепоменй сыромаха лазара,
какь пэтёгли голота й гладь 12.118.
лазарь 12.1186. 34.2503, 34.25 1 6, лазар'
34.250, лазара 2.13, 12.118, 34.2502, 34.251,
34.2516, лазара 12.1182, 34.249, 34.250,
34.251, 34.2526, 34.253, лазара 12.1186,
34.2516, 34.252, 35.2636.
Лазарев вж. лазаров
лазаров прил. (6) Лазаров, от ЛИ
Лазар, й тогази мар!'а сестра Лазарева
кь’пи мурб мнсагощЬнно й помаза
нсазЬте (совы 34.250. вьекръеение
лазарово. Лазаровден, християнски
празник - събота преди Връбница.
вчера бЬше въскрсеше Лазареве,
щб пра^нь’вах’мё... а днёска самом!/
TV празйикь да праз.чЬ'вамё чйсто й
пбчестно 34.2486; събота Лазарева.
Лазаровден, християнски празник -
събота преди Връбница й възнесешё
хво и кртовь днь да пра!нЬвашь,
по ёдйнь днь. й събота Лазарева й
врьбница по ёдйнь днь 1.4.
ед.: ж. Лазарева 1 4, 34.2502, ср. Лазареве
34.2486; мн.: Лазаревы 34.249, Лазаревы
34.250.
лаком прил. (2) Лаком, който се стре-
ми да има повече материални при-
добивки; алчен, ненасытен, това рё
н£ че съ грйжаше за сыромаси. амй
влъфа бЬше й кбв’чегь ймаше. й кби
нЬшо харйзоваше, а той го крыеше
й нбсЬше. затова така рё годЬше да
оузме й тЬ защо бЬше такса амй да
йма помнел о 34.2506; ты нбсЬше на
сйч’ките апле кби что ймаше, сйч’ко
бЬше оу твой рЬйЬ, й нс б'Ьше ти
нйчтб сё>ск1?дно амй защо така стори.
защо б'Ьше лЬ’кавь й зло оумёнь, й
лаксЗ, й сребрблюбець 35.257.
ед.: м. лаксЗ 34.2506, 35.257.
лакомник м. (1) Лакомник; лице, кое-
то прояеява алчност, ненаситност,
лакомил, й бЬха тамь д!?хоове, ковлад-
нТи... й сребрб^люб'ци й тамь бЬха
гюмрюк’чТе, й неправедны лаком-
ници безерамны. хаид^те, кесеще,
пристьТцници, завйдницн немлтивы,
П1ЙНИЦ1И 32.2286.
мн.: лакомницп 32.2286.
лакомство ср. (Знакомство. стремеж
към повече материални придобивки,
алчност, ненаситност. хс ь'чаше да не
6s де лаком’ство и срёброщюбгё, s’ члка
35.2576; й щё да ё крьвэмЬшьство
клевёти, прЬсл^шашё. завйдЬше.
ббаждаше, камат’ство, лаком’сгво,
Й Др^ Ы МНСОГО ЗЛЫНИ ЩОТО CipS’BSTb
члците 32.224.
ед.: лаком’сто (!) 31.217, лаком’ство 32.224,
лаком’сгво 35.2576.
лакомсто (!) вж лакомство
лакы м. (13) Лакът.мярка за дължина.
й вйдЬ а чё вйси на йрь, ёдйнь лак’ть сэ
землйта 17.1676; й видЬ тамь фйпици
що ймь б'Ьше виеината, л, лакате. а
др?Ты, к, лак’те. й дрь’гые, Г лак’те
32.2276; й оузе тогази могйка, й копа
надблЬ1, к лак’те й найдё камикь голЬ
плбе’кь 4.25; и царь навъходоносбрь,
тогази нЬкогы направи ббразь злать
выебкь бЬ лак’тЬ, й ширбкь, а,
лак’те 11.916.
ед.: лак’ть 17.1676; ми.: лак’те 2.1262, 2.136,
4.25, 4.26, 11.916, 32.22762, лак’гЬ 11.916,
лах’те 18.196, лакате 32.2276, лак’те 37.2786.
лалгос м. (1) Вид болеет евързвана в
народното съзнание с вселяване в
човека на зъл дух, дявол; обсебване. й
д'йвол’ MS' каже. азь бЬхь се ьгеелйль
S’ твбата жена, что се зове бол(е)ста
лал’гб 37.2766.
ед.: лал’гб 37.2766.
ламбада ж. (1) Лампада: висока, скъпа
свещ, направена от качествен восък.
й тогази принёсе нЬкои хртТачинь дв4>
лам’бады хЬ’бавы й голЬмы. й запали
гы прЪ ббразьть стм1? димйтрйо 9.74
мн.: лам бады 9 74.
ламя ж (4) Ла мя, според наридните
вярвания - чудовище с вид на голям
змей, обитаващо водни басейни и
пещери. ймаше близ# при -тойзи градь
едно езеро голёмо й роди се вьтрЪ въ
онова езеро л#кавы змёй дтаволь...
й тогйва двцата, рё стм#. тойзи гра’
нашь, та ё тврьдЬ х#бавь й сйч’ко
добро йма ами сё роди люты дтаволь
ламта. та ката днь йзлази, й йде людте.
й щб намЬри. й повелЪ царь мой баща
та метаха жрЪбе, да даде сЬкы члкь
чедб своё змеютом# кор’бань. й сега
в’ тойзи днь доде рёдь й бащй ми й
той мёне да даде на ламтата да ма
йзедё 39.3106.
ед.: лам!а 39.310, 39 3106, чл. ламйта
39.31067
лаодикия МИ (1) Лаодикия. й пл^ва до
градь ласэдйкта 40.320; й йзлЬзе йз'
тойзи градь. й пойде вь сбладиктю (!)
40.3216.
ласодйкы 40.3206, сЗладикпо (!) 40.3216.
ларис МИ (3) Ларис, на ларйеь градь
бЬше нЬкои царь, пёлТа ймето м#
11 946; й не прЬмйна се ёдйнь мць й
прЬеха (!) ть'р’ци сол#нь така й лэрйеь
9.75.
ларйеь 9.746, 9.75, 11.946.
лариски прил. (2) Лариски, от МИ
Ларис, й прьвЬнь под#ма бн’зи войнь
что йдЬше сол^нь на бном#зи члк#
що ё быль влйа ларйекы 9.746; й тамо
видЬха очйвЬстно ёдногб като война
чё йде w сол^нь. й др^гыго видЬха чё
йде сё ларйекый п8гь 9 746.
ед.: м. ларйекый 9.746, ларйекы 9.746.
левийски вж. ливийски
левитски прил. (1) Левитски. от МИ
Левит, й за(ра)дй това събрал’ се
съббрь със’ ёпкпы ёгуп’тьскы, й
левйтьскы й на ате^анрьскые цркве
сщённиии 12.1145
мн.: левйтьскы 12.1146.
левия вж. лиьия
левина ж. (1) Левица, лявити ръка.^м
съмыслюваше стое еУлте чтбто рё.
кота творишь мтгыни, да нё знае.
левйпа твоа что чйны деснйпа твоа. й
така чилЬше стыи млтыню 15 1346.
ед.: левйса 15.1346.
легло ср. (3) 1, Легло, специално израбо-
тено приспособление за лягане,
починка и спане. й #зе ю майка й, й
занёсе ю па бещённото лЬгло й даде
й ббска да с£че 13.123. 2. Легло,
брачно ложе, й баща ще да легне на
легло сновб си й снь на легло бащ#
своем#, й съсЬдикь щё да омрьей
женьта сьсЬдйн# своём#, й ще да ё
крьвбмЬшьство 32.224.
ед.: лЪгло 13.123, легло 32.2242.
легна св (15) 1. Легна; заема хоризон-
тално положение, необходимо за сън
или почивка. й той стань й йде й пй, й
пакь легнъ й заспа 11.90; й легна си да
ей сопочйне 10.77. 2. Полегна, падпра
се на нещо, облегна се. й азь ёс’мь
1сэаннь что лёгнъ на пръсыте гни на
тайната вера 12.110; той лёгна на р#ка
хва на 1 айнь вера, й йспы та ха, кой ще
да го прЬдадё на съмрьть 6.41.
сег.: 2ед. лёгныпь 31.2226; аор.. led лёгнъ
12.110, Зед. лёгна 6 41, 6.486, 9.706, лёгна
си 10.77, легнъ 11.90, легла 14.1296, лег*нъ
15.133; форма от перф. тип: Зед. е лёгньль
35.2576; бъд.: Зед. ще да легче 32.224, шё да
легне 33.2436, щё да лёгне 33.244, 33.2446;
пов.: 2ед. лёгнй 31.2226.
легнувам нссв. (1) Лягам; заемам
хоризонтално положение, необхо-
димо за сьн или почивка. й на земли
без' постёла лёгнв’ваше 8.556.
имперф: Зед лёгЩваше 8.556.
легома нареч. (47) 1. Тъкмо, именно.
й азь рабь хвь, та еъмь слйга на тьзи
трапеза бти легома, стыи мнйкь
димитрте днес’каа нась гощава 9.606;
затова напрЬ п#стй чт ныи и сты крть
що ё днёска, да се 9готвй й ные на
среща нгемь'. легома защо е днеска
поклонный дёнь hthomS’ кртУ 16.157;
защб легома катб чинЬше йсцЬлкше
бнова ммрб, затова го й!?зымаах<9.70б;
затова сме длъжны й ные хрпане.
легома катб Ймаме добра вЬра й ста.
така да ймаме добры работы й сты
15.156. 2. Сякаш, като че ли, легома.
й сёша людте сё сэнова село сьбраха
сс й з'говориха се, да напйшЛь сбита
дЬца като са чюждин'ци, й не йма
нйкого ft да да^ть да бт/д^ть всойии.
зашо 6tx9 красный на лице й на сна га
й дв^те хЬ’бавы й высбкы. легома като
ей 6txa сё благь й дббрь рсодь 5.36.
легома 5 30, 5.336. 5.36, 9 606, 9.7062. 9.75,
11.84, 15.139, 15.1416, 15.142, 15.1436,
15.1446, 15.1466, 15.1506, 15.156, 16.1572,
17.167, 17.170, 32.2306, 32 235, 32.2356,
33.240. 33.241’, 33.24662, 34.251, 34.2556,
37.278, 38.283, 38 2856, 38.292, 39.3006,
легома 9.736, легома 15.1475, 33.235,
35.2586, лёгома 33.247, 382816, 38.2826,
легома 35.263, легома 36.2726. 38.2826,
лёгома 38.2846, легома 38.291.
леден прил. (1) Леден, който е студен
католед, много студен, га щьть дтаво-
лы да мё сёнесьть въ м'ката несътрь-
пимаа i страшна, тьмнина, оу езеро
огненно, й ? смрадна кладен'ца дёто
кыпй със' черьвтё, а нё Умирать й S’
ёзерс лёдЬно, дето е зима несъгрЬана
31.2186.
ед.: ср. лёд'Ьно 31.2) 86.
лежа несв. (47) 1. Лежа, в хоризонтал-
но положение съм. й зарадй това рё
бь така, да не станешь сё бдрь дёто
лежйшь на нгего 11.906; й лежи на
земли.та. й мысли 17.1676; й вйды,
какь лёжи мом'кь насрЬ црква 111016;
й прЬз' тъзи нощь заспаха сйч'кыте, а
мар'кТань не заспа. амй катб лежаше й
глёдаше. вйдЬ архггла Михаила, катб
чё йехбди йз' бл'тарь цркбвныи 11.99.
2. Лежа, намирам се на повърхност-
та на нещо (за преомети). й смЬсих'
се със' нарсёдь й подо до цркбвните
врата, дето лежаше чьстныи крть
17.1696. 3. Боледувам, страдам от
някаква болеет, й найде члка, вт,
годйнь какь лежаше, й йсцЬлй го
6.426. 4. Излежавам присъда, изтър-
пявам наказание в затвор, й др^гыи
нЬкои члкь. задлъжнЬль мнсого на
еднбго ёврёина, й досадило Mtf се да
лежи запрънь i тьмнйца ради ебн'зи
го.тЬ длъгь 6.48; нЬ с добрЬ намь,
да лежьть па трите властелге въ
тьмнйци 15.1456. 5. Прен. Извъризвам
съвкупление, спя с някого. й глёда
аъраа катб не йма дЬ. ца а той ймаше
робынм агаро (!) ймето геи бЬше, й
лежа със' нгею. й родй агара йз’майла
11.846. лежа до съмры. Разболея се
неизлечимо, до смърт. и въ цари_гра.
бЬше нЬкоа жена болйр'ка ймето ген
(!) анна. й слЬ’чи се та сё раз'болЬ.
й лежа до съмрьть 11.103; й той въ
ёдйнь дёнь хбдЬше по полатите ей,
й принйкнъ ДОЛ81 й [да погледа сё
вратата полатные и паде дол)/,] за
мнсого врЬме едва се свЬстй. и злЬ
лежаше до съмръть. й п9сти члци на
нЬкоа баи.т’нииа да м? поврачювать,
да виды далй ше стань 11.906; тежко
лежа. Боледувам сериозно. й по
мал'ко днй, раз'болЬ се сэнази мома.
й тёж’ко лежаше, й плачЬше, какь
$мйра кекртёна 11.105.
сег.: led. лёжа 31.218, 2 ед лежйшь 5.276,
11.906, 35.2566, Зед. лежи 6.48, 11.102,
17.1676, 17.175, лежи 11.101, 20.209 40.324,
лёжй 11.1016, лЬжи 40.321, Змн лежьть
15.1456, лежж-ъ 15.1456, лЬжьть 20.209,
лежать 32.226; имперф.: led. лежа 17.172,
лежах 17.1726. Зед. лежаше 2.13, 2.146, 5.276,
5.33, 6.426, 9.666, 9.746, 11.90, 11.906, 11.956,
11.99,11 105,17.1696,40.321, лежааше 11.986,
лежаше 35.2566, Змн. лежаха 6.46. лежах?
17.1666, 32.2316; аор.. Зед. лежа 2.10, 2.146,
9 71, Ц.846,11.996, 11.103,11.1036, лежа 9.71;
форма от перф. тип Зед. лежала 17 1756;
бъд.: със съкр. инф. 1мн. щемь лежа 31 2216.
лек прил. (2) 1. Лек, който теми мал-
ко. а да похванишь ё пакь кога
п охватишь н4что. й познаешь студено
ли е, йлй тбпло, тёж’ко ли е йлй лёко
33.2336. 2. Лек, който е г.ъргав и лес-
но подвижен. й катб рё хс на стбе
evni'e. сЗ злЬ на т!а жены вь тозй
врЬме който нЪ сь празны та не може
да ходи, на своз волы къдЬ щё сама да
ё лека 18.193
ед.: ж. лека 18.193, ср. лёко 33.2336
лелекание ср. (1) Вайкане, оплакване,
лелекане. й млба й чыёше щё да
прЬсъхнё, не щё векю, да сё чюе
нигде, йлй пей/чеше, йлй сказашё за
дшьта добро, амй токо сё плачь й
въздышЬшс й ш’п’хашё й лелёкаше й
грижешё 18.1936.
ед.: лелёкаше 18.1936.
лелеча несв (2) Вайкам се, изразявам
на глас болките и тревогите си, леле-
ча, окайвам се. пакь др^'гыи кое (!)
ё сирома плаче и лелече какь да сё
сак^пи й на?:рани на тбизи свЬть
31.217
сег.: Зед лелече 31.217, лелёче 31.217
леон МИ (1) Леон. й стыи Николае напр 1
течаше, й дойдё до мЬсто что сё зове
лебнь 15.144.
леонь 15J44
леонтин. ЧИ Л) Леонтий, ймето mV 6inie
лесэнт’Зе 9.666; това оузё лесон‘т!е
кнёвь й съкры го оу ков’чёжьць 9.67.
лесэнпё (!) 9.666, лесонМе (!) 9.67.
лссно нареч. (4) Лесно, без усилие; без
труд, ейч’ки йлЬзоха лесно, а мёне
като да речёшь че ми нЬкои брани
й не пйца мё 17 170; и йзвадиха
хытрииа й просЬаха д^ма какь ё
вьскрль со мрьтвыхь. да ймь ё лёсно
да прЬ.лъщав"1ТЬ мнсЗ люд!ё 36.2696.
лесно 17.170,17.1706 36.2696, 39.319.
летя несв. (3) Летя, придвижвам се с
летене, хвърча. й кажеше дТаконь.
така ми се мнЬше като хбдЬх’мё по
црквитё нй птица шб лети такс скоро
ччнЬши ми се хбдЬх’мё 3.1%; това
като чх) црь. ббрадова се, й мнЬше
mV се, кол’ко да леты й да фрйка пб’
нбето 8.596.
сег.: Зед. лети 3.196, леты 8.596; аор.: Зед
легЬ 38.2866.
леща ж. (2) Леща, плодът на вид
бобово растение, а тиа $зё накраи
прьсть свой трй зрьна лещК, й в’к!?си
17 1746; й #зё збсима i чашК Mans’ стбе
причещёшё. като ms’ б'Ьше зарьчала
сЗназй прйббна жена, t/зе й каниска
смокйнм cVxa. й фйникь cS”, й мал’ко
лещ8’ натопёна 17.174.
ед. лёщ» 17.174, 17.1746.
ли чает, и съюз (290) I. Част. 1. Въпро-
сителна частица в пряк въпрос: ли.
а) За запитване. й рё ms', ймашь’ ли
одна 6.45; та и рёче. Йчйла ли си кшга
г:;жде моа 17.1726; рё ймь ic. ймате
лй нЬчгб за йдене п?ка 38.2886; й
р? MS' жйвь лй ё твой баща 6 446; й
рё ms’, ты ли ищешь члка майстора
дрьводЬлца 7.496. б) За изразяване
на съмнение, несъгласие или укор, еде
коа блудница каже крьстена с'мь, а т!а
крьстника не йма, й може лй така да
бъде 11 1056; защо ма не вЬровах'тё
защо го ра.пех'тё не чюх'тк лй й
др!?гыте пррци щб дй’маха 18.201;
амй да се погрижй и да ей зберёмь
ь’мьть да сё хплашй. чё не чюх'те
лй чё не раз'брах'те ли как'вй д^мы
казь’ва страшны 18.2066. 2. Частица
за усилване при въпросителна дума;
ли, кби ходи дешё сь свЬщь. й ком&
ли трЬб^ва дениж сэг’нь да ms’ свЬти
33.241; зашб ли се и броймь хрпане
й чиним* сс хвы рабы, а воли хва не
чйниме 15.1556; й пакь попита аггла.
гйдйне дльбината на тьзи пропасть
кол'ко ли ё 32.2316; й да виды кой
работа направы, й каква ли мъка
потегли зар4' йме хво 39.2056; каква
ли жалость ймать щб мй 6bxS’ съезде
мбм’ши катб ме смйслё. как лй си
провалишь свей жйвоть 39.315; й
д^маше, са сэ теж’ко мене, кога ли
бЬ като ёдна овош’ка х^бава й ймахь
й лйсп'е й плйдь. а сега сэста с£хь й
сэпалень 5.33. II. Съюз. 1. Въвежда
подчинени допълнителни косвеновъп-
росителни изречения; ли й минь се
нЬкое врЬме, й nS’crii царь да вйдеть
съградй ли Оома сэнъзи полата 7.52;
защо авраа сЬдЬше прЬ кьщныте
врата дешё, га бй гледаль на др^мь
йде ли нЬкои пьтё 31.221; ами блате
да раскопае на онова мЬсто дёто
ми показаха да вйдимь йма ли вода
11.103 2. Въвежоа подчинени обс-
тоятелствени изречения за условие;
ли, ако. днёека ли ймашь врЬме дне
се покай 1.8; дне ли ей еъгрЬшйль,
днесь (!) сё йсповЬдай 1.8. ако ...
ако ли. Въвежда подчинени обс-
тоятелствени изречения за условия,
конто взаимно се изключват; ако
... ако ли. й пакь Ть д(?ма въ ёсл!с
ако в!ё прощаватс на дйи'мане члци
съгрЬшешата тЬх'ны, прости ще й
бь, ва, съгрЬшёшата ваша, ако лй
вые нс прощавате на лЛп'манете
съгрЬшеша тЬх'ны й ва, не шс проста
бь съгрЬшёшата наша (!) 1.6; та щё
да м? даде аг ль Тнь кшгата ь рьцЬте
дёто м# е писаль грЬхоовёте, та щё
сам'сй да гы казана, ако ё добро
стр^валз щё сам'сй да сё йсправи. ако
лй с зло стрь’валь. а той ше сам'сй да
сё бсъди 18.1996; ако ли, Въвежда
подчинени обстоятелствени изрече-
ния за условие; ако ли. ако ли щёшь
да навЧёшь на сребро, люб’ство, а ты
недЬи ббычЬ ймаше й стока, ами
ходи порушен’ 19.2076; ако лй п е
воли да ей видЬ й азь нЬкогы бащъ
си й майка си. атб поскбро да бьде
мли ти сс 39.315; ако лй чйнишь
добрбдЬтель зарадй похвала сэ члци. й
заради пбчьсть сэ люд!ё. знай нёмашь
нйкак’во добро 34.255, ако е гладень
дЛп’манинь твой а тй го нахранй.
ако л! е жъдень напой го 1.6; акс лй
Bie не простате члкъ' прЬгрЬшешето,
й сэць вашь нбныи не прощава вамь
съгрЬшешёто ваше 18.1976: камо ли.
Свързва съчинени съпоставителни
изречения’, а) При две действия, кои-
то се отричат, като второто се
отрича по-силно; камо ли, още по-
малко. й как’ щъ азь това да зёма
на сёбЬ ей, дёто не смЬю за нкто
да подкмамь. а камо лй так’вйзы
велйкы дареэве да щйёма 12.1106; нЬ
смЬа кък* ба да поглёдамь, а камо лй
нЬчтб да пролома 31.2186. б) При две
възможни действия, като второто е
по-вероятно; камо ли, още повече. вь
врЬме кога бЬше мсэусй. дрьво Услади
бнази вода гор’ка. а камо ли ейла
кртна да не чйни чюдо 16.1606; ли ...
или. Свързва съчинени разделителни
изречения; ли ... или кой ти донсс1с
това. м^жь ли йлй жена, стар’ ли. йлй
младь 15.1546; Ть ли ё, йлй бжш нЬкои
апль шб сЬдй П'ка сега със' на 7.50. //
Свързва съподчинени допълнителни
изречения; ли ... или. защото не знаиха
жйвь ли с мемъкьть, или ё загйналь
39.3146; а да похванишь ё пакь, кога
похватишь нЬчтс. й познаешь стй'дено
ли е, йлй гбпло. тёж’ко ли е йлй лёко
33.2336.
ли 1 3,1 62,1.7’,1.8,2.116’, 2.12,3.20,4.236’,
5.276, 5.332, 5.346, 5.40, 5.4061, 6.426, 6.43,
6.446, 7.52, 9.65б2, 9.67б2, 9.74, 9.756, 11.82,
11.83, 11.86, 11 882, 11.92, 11.926, 11.936,
11.96, 11.102, 11 104, 11.1056’, 11.106,
11.1066. 11 1072, 11.1076, 12.1106, 12.11766,
13.1216, 13 1226, 15.139, 15 141, 15.1416,
15.1442, 15 1446’, 15.1462, 15 1466, 15 147,
15.14762, 15.148, 15.1556, 15.1562, 16.15862,
16.1626, 17.164, 18.189, 18.1916, 18.19262,
18.1976, 18.1996. 18.201’, 18.203, 18.20662,
19.20762, J9.2082. 31.2152, 31.2186, 31.223,
32.22362, 32.224’, 32.22462, 32.226, 32.2275,
32.231, 33.2382, 33.23 85, 33.24 1 62, 33.2426,
33.24462, 34.2496, 34.2536, 34.255’, 35.260,
35.2616. 35.2636, 35.264, 37.276, 38.2822,
38.2826, 38.287, 38.2886, 38.289, 38.2896,
38.290, 38.291, 38.293, 39.2966, 39.297,
39.303, 39.305, 39.306, 39.314, 39.315’,
39.316, 39.319, 40.3226, лй 1 56, 1.8, 9.68,
17 1672, 31 218, 32.226, 35.2466, 39 2996,
39.315’, л! 1.6, 21.211, ли 1.6. 1 82, 5.29, 5.33,
5.406, 6.44, 6.454, 6 456, 6.476. 7.49б2, 7.50,
7.52, 7.53, 7.54’, 8.58, 9.63, 9.636’, 9.642,
9 7362, 11.87, 11.876, 11.886, 11.92, 11.93,
11.103, 11 1056, 12.114, 12.116, 13.121,
15.144, 15.145, 15.1462, 15.151 6, 15.15362,
15.15462, 15.15562, 16.158, 16.1606, 16.161,
16.1626, 17.1696. 17.1716. 17.172. 17.1726,
18.1806. 18.1836, 18.201, 19.20762, 21.2106,
31.2166’, 31.2202, 31.2212, 31.2216, 32.22462,
32.22662, 32.227, 32.229, 32.2296, 32.2316,
33.2336’, 33.241, 33.245, 34.2526, 34.2536,
34.2556, 35.2566, 35 26062, 35.2636, 35.264,
35.26462, 35.2656, 36.269, 36.2726, 37.276,
38.282, 38.288, 38.2886, 38.2896, 39.2956,
39.2986, 39.299, 39.302, 39.3026, 39.304,
39.307, 39.3076, 39.3082, 39.30962, 39.31462,
лй 11.87,21.210, 35.2636,35.264, 39.3146, ли
(!) 39.3142.
лива ж. (2) Посока на света, която се
определи от полсжението на слънце-
то по пладне, юг земли ейч'ка на грй
д-Ьливе ё раздЬлгена. на йстокь, й
западь, й на лйв#. й лйва сё зоне, на
полудне, й тамо на лившека страна
что ё на пладнЬ. има гра’ дёто се зовё
велйка *>рипа 15.1426.
ед.\ лйвт 15.1426, лйвИ 15.1426
ливада ж. (2) Ливада', земен участья,
обрасъл с трева. та Йм‘ са зёмале
домсовете й жените й дЪцата, йлй
селото, йлй лбз’Гето, йлй нивТето, йлй
ливад!‘ето, йлй 6вощ!ето, йлй кьщата,
та ей ги йщъть тамь njfe ба 18.1966; й
всжската по ливадето зън’ка кон’дйса
простр-Ьха платносЬннпци 5.36.
събир.: ливадЧе’-э 5.36,18 1966.
Ливан ЛИ (1) Ливан, й бЬше мК 8чтель
дето го 8чаше на кш’га, ливань фило-
софь, й драгань 12.109.
ливань 12.109.
ливийски прил. (3) Ливийски, от МИ
Ливия, й т!а трите рбгеэве, та са
три цртв!а, левшеко й мусйр’ско, й
ёОюоп’ско 18.183. ливийски страна.
Ливия й тамо на лившека страна что
ё на пладлй. йма гра' дёто се зовё
велйка фрипа 15.1426.
ед.: м. лтвшекаго 18.188, ж. лившека
15.1426, ср. левшеко 18.183.
ливия МИ (2) Ливия, сё как* се въцари
царь ко(н)сган’тинь (!). й въ двадета
година на нкгово цртво. бЬше н-Ькои
члкь ей лйвГа, ймснс ap'ia 15.140; й
видЬхь вь врЬме жётва бйше. люде
мнсого, сё ле зТа, й со ёггп’ть, й попита
ёдногб що ме срЪщ’нь т!а люд!е кьдЬ
сэхбждать така скоро 17.1686.
лйвга 15.140, лев!а 17.1685
лидийски прил. (1) Лидийски, от МИ
Лидия, й пройдоха мисшд’скые й
лидшекые градьове проказКваха' хво
йме 36.2675.
мн : пидшекые 36.2676.
лижа несв. (5) Лижа, прокарвам езика
си по нещо, ближа. й вид-b два л ьва чё
стоють при тЬлбто маршно, й лйжьть
й, нсавЪте 17.1756; й фета дохбждать,
и пйжКть пивного по 8стата 11.108.
сег.: Зед. лйже 11.1076, Змн. лйжЯть 11.108,
лйжьть 17.1756, лйжать 20.209; имперф.:
Змн. тйжаахк’ 11.98.
лик м. (2) Само мн. Лик, множество
от духовни лица, й кога дойдб на
каппадокшскаа странъ въ гавр-Ь
кйликшскые. раз’брёха за мёне, й
поерйшньха мё лйкоове лйксове сты
Сэци, й жёны й MOMiH й калбёреци. й
плачах!/ за на i врьдЬ 12.1196.
мн лйкоове 12 1196, лйксове 12.1196.
ликаония МИ (2) Ликаония. й сам’сй
ййдё на фрйгТю, й на ликайнпо й асш
й та да проповЬда хво име 36.2736.
ликаоыю 36.2676, ликасэнло 36.2736.
лики я МИ (1) Ликия. двЬ рекы ймаше
что течах*/ й неточна страна и
йхожаах!/ вь ликпо, к^'фа, й лйкока,
зовЬх!/ се 11.976.
ликТю 11.976.
лйкока МИ (1) Ликока. двЬ ремы
ймаше что течах!/ й неточна страна,
и йхожаах!/ въ ликпо, к£фа, й лйкока
зов-Ьхь’се 11.976.
лйкока 11.976.
лио ЛИ (17) Лио, Лий. й ёдйнь царевь
чловёкь, ймето ms’ б'Ьше, шй. й б'Ьше
й ckvt’cko мЬсто 9.65; й царь катб
вйдЬ чё S’Mpt л1й, бскрьбй се тврьдЬ
9.66; амй йщ!/ да сё борю със’ л!еа
9.656.
лко 9.65, 9.662, Л1ш 9.656, л1сэ 9.66; лй 9.66,
л1еа 9.652, 9 66, л1ёа 9.65, 9.66, лТеа 9.6563,
л!еа 9.656, л1(е)а 9.66, лпо 9.656.
липсам св. (11) 1. Липсам, изчезна от
някъде, пропаона, изгубя се. й pt MS’
р^мйль. какь да не плачю, катб ми
лйп’са тол’кова сребро й чюжб й моё
й тбл’кова днй Tbrs’ea, й нйчтб не
мото да найдь' 14.1305; а майка ms’ й
свад’бата като лйп’уа снь й вълЬзе где
спЬше й посипа пепёль и затвори се й
лежаше на пёнель плачеше 40.321.
2. Изчезна, престана да бъда видим
за околните й рё ми йн’зи члкь
бжш... й лиуа гбм ча, й не видЬ се
камо ййде. й азь дЁаконь поклоних* сь
на това мЬсто на земле, гдёто стоаше
йн’зи чюдныи члкь 3.206; й том ча
rfiyaxa й быха невйдими 6.46; това рё,
й лйуа, вёкк? се прЬ тЬ не видЬ 7.51
3. Изчезна. престана да съществувам.
а това цртво дёто го ты ймашь та щё
скоро да лй\ра й незнаино ше да бьде
39.299; йскра скоро лйуала. плёмень
скоро прЬстаналь свЬща скоро sracena
31.216.
аор.: Зед. лйуа 3.206, 7.51, лйп’са 14.1306.
лйсГуа 40 321, Змн. л'ц/аха 6.46, лиуаха
18.1816, лйуаха 32.229; форма от перф
тип' Зед. лйуапа 31.216; бъд: Зед. щё да
лйуа 18.1886, 18.194, 39.299.
лист м. (5) Лист^ част на растение,
листа, кога ли бЬ като една бвош’ка
х^бава й ймахь й лйстТе й плйдь 5.33;
й гората ще да потрепёре катб лйсть й
гол^1 вЬтрь 18.196; й йдолыте naflaaxs,
катб лйсть кога пада й дрьво 15 140.
ед.: лйсть 15.140, 18.196, 31.216, събир.:
лиспе 5.33, 35.258.
литра ж. (2) Литра, мярка за тегло. й
бЬше нЬкои члкь въ сты гра. ймето
mS pl/мйль, сребро_продав’ць. въ
врЬме. оноза когато се прЬ:~ави сты
сава, оукрадоше ms’ сребрбто. сйч’ко
кол’кото до, р, лйтрь 14.1106.
ед.: лйтрь 14.1306, лйгрУ 34 250.
литуволи МИ (1) Литуволи. а 1сэаннь
стань й. пойде на едно мЬсто що съ
зов с ливх’воли 6.456.
ли<Т?воли 5.456.
литургисувам не св. (3) Литургисвам,
отслужвам литургия (за духовно
лице), ты й много годйны сл!/г^вашь
йл’тар!/, й лгц/ргйй/вашь 17.167;
й кота бы, прьва пели на постйто.
титЪ’р’гйсг/ваше сщённикь. й приче-
щавах!/ се сич’ки й стбе причещёше
хво 17.165.
сега 2ед. лпУргйез'вашь 17.167, Зед.
лкур’гйе^ва 14.127; имперф.: Зед.
лиП/p’i йс^/ваше 17.165.
литургия ж. (11) Литургия, вид хрис-
тиянска църковна служба й стори
тамо посрЬ йногбзи потока црквищ
Mans’, й блтарь сть постави. й npie
със’ себЬ ей нЬкбего сщённика да м?'
avyp’rrics'Ba. защо не щЬше сам’сй да
чйны луур’па 14.127; й кога бы дёнь
ста нейм кога се съврьши лур’па.
ёднакь оу црква бЬха. и царь й влка
макрТань (!). й ейч’кы людТё 40 3226;
ато сэставЬха i монастйрь ёдногб йлй
двама. nt. да чювать монастйрьть...
амй... да не бъде монастйрьть без’
лТтй’р’па 17.165.
ед: луур’гТа 1,46. 14.127, лтурпа 9.676,
лчурпа 1L956, лТть’р'па 17.165. лур’па
18.1936, лур’па 39.316, 39.3166, лур’гУа
40.3226, луурпи 11.956; мн.: лур'гте
39.3166.
лице ср. (87) 1. Лице, предната част
от главата на човек, лик. й слъзы
го сэблТаха по лйцето 3.19; й бмых’
се й лйцёто й ptf jt.it. сэ ста всэда
17.171; й вЪгрь гы бйаше по лйцёто
15.1526; защб 6fextf красный на лицё
й на снага й двФтЬ х^бавы й выебкы
5.36. 2. Изражение; проява на ду-
шевно състояние, отразена вър-
ху чертите на лйцето на някого. а
той ей промЬни лйцёто на'крот’кыи
пбгледь 15.1476; тогази катб чю стыи
тьзи дй’ма. показа ей лйцёто скрьбно
й раеллака се 9.73. да мбжеше еднакь
да йдХ й сега сл'Ьдь тебе да ти глёдамь
чьстнбто лйцё 17.1746. 3. Образ,
външен вид. й поклонйше се пбнбжТю
64 й каз^ваха на дшьта, й дйиаха
й. отТ е тбизи щото ё ейч’ки свЬть.
сътвбриль. й дёто е тебе на нктово
лицё й на прйлика създаль 32.2306.
4. Очи, поглед, взор, тьк’мо стань
npt. лйцёто царево 9.636; ежрыите
са да вл£зё въ греэбовете ваши та ны
пэкры(й)те давно се скрыемь сэ лйца
нечьетиваго цара 18.190; той ё намь
тьма, а нё свЬть катб да рёшь ёдйнь
члкь б£га сэ лйцё расланово. атб го
намери една меч'ка 18.1786. бия се
по гръдите и по лйцето. Бия се по
гърдите и лйцето като израз на
разочарование и горчиво съжаление.
1 огйва катб щьть да чюсть сэныа л юд!ё
таквйзи дЬ’мы сэ ап'тихрГста. тогйва
щьть да познаюсь й да разжигать от!
е това ан'тихрють. тогйва щьть да
въеплачать ейч'кыте. тогйва щьть да
сё бйеть по грьдйте й по лйцёто самй
си й да плачат* й да думать, сэ голЪма
ОЪда на на сега. сэ зла работа на на
сега. сэ каква йзмама на йзмами, й
какво ны зло даде 18.1926; бия се по
лйцето и по главата. Разкайвам се,
изпитвам вина и горчиво съжаление
за нещо стсрено. тогйва катб щьть да
чюать сэнТа ёврёе сэ мсэусёа таквизи
д^мы, шьть да вйкнать з голЬ гла да
плачать й да сё бижгь по главьта й
по лйцёто, ала не щьть да ймать млгь
нй сэ кого 18 201; думам по лице и
по воля чловЪку. Угоднича, говоря
угоднически, лицеприятствам. й за
па нктовы приведши д1?мы, дето
не д^маше по лицё й по вола члк8',
ами право сэблйчаше злато члк^.
та гб ненавйдЪшс царица свдоЗ'Та
12.1126; лице с лице. Лице с лице,
непосредствено. й мсэусй посМ й той
д^маше със' ба лйцё със’ лйце 15.1316;
сэ тёж’ко мёне чё видЬ й азь аггла
гни, лйце със’ липе 11.88; отвръна
си лйцето от някого. Отвърна си
лйцето; престана да закрилям, да
пикровителствам някого. така рё
бь . ако ли не поелй’шате мёне, й не
ходите по мой п(?ть... й да йзЬд^ть
вашьта стока вашите зломыельници
пДь ва. й да ей сэврьна лйцёто моё
сэ ва 11 107; открие ми се лйцето.
Проумея, разбера нещо; осъзная. й
на ёднб потбчище сЬд-Ь на въеточнаа
страна, за. %. годйнь. й счйсти ей йймь
й погледь тбл‘к(о)ва. кол’кото мЧ се
сэкрылицёто. йвидЬславЬ’гню. йсэт^ка
сё йспльни срцето mis’ дха. стго 14.127;
огфръля от лйцето си. Престана да
закрилям, да покровителствам ня-
кого. да ако мё Ть бь бсЗди, й еэфрьли
сэ нй.говото лицё. ai d да ма прЬдадс
# дТавол’скы рьцЬ зарадй моа тёж’ка
съгрЬшёнТа 31.2186; ладна (нале)
на лйцето си. Падна по очи. тогази
паднаха на лйцёто си на земли й
двата. й помлиха се Os’ със’льзи (!)
5.31; а манбе й жената ms’, сэ страхь
паднъха на лицёто си й рёкоха. сэлеле
намь 11.89; й паднъ на лицё(то) свое,
й поклони се архистратиг^ 11.876;
тогази като чю стыи. тш д(?мы пакь
паде на лицёто си на земли, й рёче.
вЪрь'ва ги бе мой 5.296; й възнёсе се
аггль на нбёто пр! бчйте гедесэн^. й
тогази гедесэнь паде на лицёто ей. й
ре. сэ тёж’ко мёне 11.88.
ед.: лице 5.36, 12.1126, 12.1176, 16.1616,
17.171, 17.1726, 18.1886, 31.2186, 31.222,
32.2306, 40.323, лице 5.40. 12.109. 15.1316,
17.1746, 18.1786, 33.239, 39.3166, лйпе 6.48,
11.88,15.1316, лице 11.88, лйца 16.162, лйца
18.190, чл лицето 2.13 , 2.152, 3.19, 3.196,
4.246, 5.296, 5.31, 7.53, 9.62, 9.6362, 9.73,
10.7663, 11 88, 11 89, 11.896, 11.96, 11 97,
11.107, 14.127, 15.1476, 15.1502, 15.1526,
17.1666, 17.170, 17.170, 17.172, 17.175,
18 1813, 18.182, 18.1826, 18.1856, 18 1926,
18.197, 18.201, 34 2546. 39 302, 39.3096,
40 3232, лицёто 3.20, лйцето 5.306, 16.162,
лицё(то) 11.876, лйцёто 11 97, 15.150,
лйсгЕто 39.314; мн.: лйца 18 2 02, 33.23 864,
33.239, липа 31.221, чл лйцата 18.194,
лицатэ 32.227, 32.2286, 32.229.
личен прил. (2)Личен, който се откроя-
ва из.между другите с положителни-
те си качества или с външния си вид.
ами го постигни бн’зи члкь, й позна
го кои ё. стыи познавашё (!). й лйч’нь
б!ше сэ добрбто мУ 15.1356; пйше
писаше за нгего. оти тол’кова бъше
лйчень стыи Николае, дето нйкои
члкь ако не б!ше го зидЬль нйкога.
й да го вйдЬше мейЬ/ мнеэго людте, й
познаете го сэ лицёто ms’ й сэ пбгледь
аггл’скыи дёто ймаше 15.150.
ед.:м. лйч'нь 15.1356, лйчень 15.150.
лиша св. (1) Лиша, оставя някого без
нещо. й помели се 6S. й каже, в.Йко Ти,
не тишй мёне Сэньзи прйобнаа да то
вида да мй не бъде saaS’flS’, щб съм’ се
погрУдиль 17.174
пов.: 2ед. лиши 17.174
лиша се св. (13) Лиша се, остана без
нещо. й царь катб видь чё S’Mpb лтеэ,
бскрьбй се тврьд! за нгего, нёжелй да
бы се лишйль сэ цар’ство своё 9.66; й
азе щъ стбри млба на ба зара тёбе да
сё лишйшь сэ живбтьт* ей 15.147.
сег.: 2ед. сё лишйшь 15.1472, сё лйшишь
33.2436, Зед. сё лиши 38 290с, Змн. сё
лишать 12.1086; аор.. led. се лиши 17.174,
Зед. сё лиши 12.1206, Змн. селишйха 15.151,
се лишиха 15.151; форма от перф. тип
Змн. сь съ лишйле 33.235; бъд.: Зед. щё да
се лиши 35.263, Змн. щё да сё лиши 3.176;
усл.: Зед. бы се лишйль 9 66.
лиц/ам вж липсам
лиЦуволи вж. литувчли
лов м. (12) 1. Лов. преследване на диви
животни, ловуване. й вь ёдйнь днь,
оузё вбискУ свои) й пойде на лбвь. й
наредй гы кои где да лови, й где да
ходи да йще зв!р!е 5.286; сб жено моа
катб б!хь на лбвь, й вид! ха р аспётаго.
на ёдпогё реэгача мёждS’ рбговете ms'
5.296. И Образно, й кби йде сЬкогы в
чёр’кова та лови своё спсеше що ш
е добив?, й лбвь тйлесны й земльны
й мало_вр!менны 31.215; вйдите лй
зарадй ёдногб лова кбл’ко се раувать
й веселеть, а камо лй кби лови
чер’кбвны лбвь ката днй. й йспйтУ’вэ
чер’кбвна длъбина на спсеше дшп
члчьскые 31.215. 2. Лов, дивеч, диви
животни, които са обект на лову-
ване. й лов’ци кога лбвёть лбвь, й
йщ^ть setpie по ropie й по дол’чины.
й по гьсто mS’Mi’e. й кога Яловеть лбвь,
й с!как’ви гадины, й тогйва се врьнать
s' дома си със’ гол!ма весел’ба 31.215;
а той сам’сй пойдё й минУваше пр!з‘
н!кои лъгь, й ищете й глёдаше давно
бы, найшълъ нйкои ловь. й вид! пр!
сёб! ёдйнь рогачь голймь 5 286.
ед.: лбвь 5.28б2, 5.296,5.3 06,17.175,31.2155,
лбвь 5.286, лбва 31.215.
ловец м. (2) Ловец', лице, което се зани-
мава с лов; ловджия. й лов’ци кога
лбвёть лбвь, й, ЙщуТь зв!р!'е по ropie
й по дол’чины, й по гьсто ins'Mic. й
кога У’ловёть ловь, й сЬкак’ви гадины,
й тогйьа се врьнать У дома си 31.215
ед.', лбвець 17.175; мн.- ловЩи 31.215.
ловя несв. (7) 1. Ловя, ходя на лов за
дивеч, лову вам. й рё на мом'ците ей.
вые п?ка да ловите ловь що найдете
5 306; й вь ёдйнь днь, оузе вбискУ
свою, й пойдё на ловь. и наредй гы
кби где да ловй, й где да ходи да йще
SBbpie 5.286; й лов’ци кога лбвёть
ловь, й йщ8гь setpi'e по ropie й по
дол’чияы, й по гьсто шУмге й кога
Уловёгь ловь, й сЬкак’ви (адины,
и тогйва се врьнать У дома си със’
голЬма весел’ба 31 215 // Образно.
й кби иде сЬкогы в чёр’кова га лови
сьоё спсеше що ш е дббивь й ловь
тЬлесны й земльны й мало временны,
ами ё най ловь чюдны цртво нбное й
животь вЬчньт, дёто нйкакь не щё да
сё разв алй 31.215 2. Отбивам някого
от пътя му. та зарадй гбстолюб’ство
й добро ерце, та сэйдё й направи
свои дбмь на дрУмь пб’ едно дрьво.
та сЬдЪше на дрУмать npt кьщата
ей, та ловЬше пьтяици й чюждйнпи,
й нЬкои да нЬ ё мин’ль прЬз‘ нктовь
дбмь догде го нс гостЬше 31.221.
сег.: Зед. лови 5.286. лови 31.2152, Змн.
лбвёть 31.215; имперф.: Зед ловЬше 31.221;
пов.: описат. 2мн. да ловите 5.306; усл.: Зед.
бы ловиль 31.2216.
лоза ж. (2) Лоза\растение, коетораж-
да грозде, й принесЬте стыи хлЬбь. й
со лбзи трй грозди, й йз’цЬдъте гс й
причестЬте се 37 280; й сэ лозй сУ'хи
прьч’кы сэгбре натУрЬйте мнеого
37 2776.
мн.: лозй 37.2776, лбзи 37.280.
лозе ср. (28) Лозе; място, засадено с
лозй й хбдЬше царица йз’ лозгето, й
У.тЬзе й на Сэнъзи вдовйца лозгето, й
сэкьсна гроздь й йзЬде го 12.113; и
тогази се помоли на село да го стереть
падарь на лозге. й юставпха го та чюза
лозгето, за ег. годйнь 5 336; що сь
тол’кози блго събраль не помбгна ми
нйщо. мой лЬпы дбмеэве, й мой добры
лбзга й мой хУбавы градины, защо се
тбл’кова мъчи та градй гг садихь а сега
ми нЬ сь ни защо 31.2176.
ед.: лозге 1.76, 9.676, 11.866, J2.1132, 18.178,
18.2046 33.242, лозге 5.336,12.113, 12.1136,
лозе 12.113, чл. лозгето 5.336, 12.113,
12.11362, лозгето 5.35, 12.1135; събир. лозге
18.1786, чл лозгето 18.1966, 18.1986; мн :
лбзга 11 90, 31.2176, чл. лсЗзгата 5 34.
лозие вж. лозе
лой ж. (1) Лой, животин ска мазнина.
тогази Узе данг'иль смолУ, й лби, й
космы, й УмЬси гЬхь, й стори гы като
прЬсън’ци мал’кы вг. й тУрг гы въ
Устата явЬрУтомУ 11.936
ед.: лби 11.936.
лоно ср. (1) лоно авраамово. Лоно
авраамово', място. където преби-
вават праведниците след смъртта
си, рай. й пакь въепоменй сыромаха
лазара какь потёгли голот а й гладь, й
нЬлй занёсень бы въ лоно авраамозо
12 118.
ед.: лоно 12.118.
лот ЛИ (3) Лот. й пакь назадь пйше ъ
битёиска кшга, гла. йг. за правёднаго
лота, й каже. дойдоха два аттла У
ебдеэ гра’ вечёр’не врЬме. а лбть сЬше
прЬ содсэм’скы врата до съмнанТе
31.2215.
лбть 31.2216, лота 31.2216, 31.222.
лошлриъ О)Лош, чиито качества не са
добры, й зоваха на свад’бата сэногбзи
кУп’ца й Рома със’ нкго. й сэногбзи
кУп’ца цар’скыго члка посадйха на
почьтёно мЬсто. а Рома на кр(а)й на
пблошо мЬсто 7.50.
ед.: ср. сравн. пблошо 7.50.
луг МИ (1) Луг. спроти стые горы
арон’скые, далёчь, дб^. пъприща има
ёдйнь островь зовё се лУгь 11.1006.
лУгь 11 1006.
лугувание ср. (1) Лъгане', действане с
измама, хитрост и коварство, тогыва
щьть да прЬстанать ейч’ките хитрины
дУавол’скы й ан‘тихр1стовы. й сл^’гыте
нгеговы сэ лУс^ваше ейч’ките щыь да
затыкать 18 195.
ед.: лйУванге 18.195.
луд прил. (3) l.JIyd, който е загубил ума
си; умствено болен, умопобъркан.
й който людТе раны й струп Уе ймать
щё да гы бчйегы. й ббл’ны люд’Уе
да гы б грав й. л^ды люд’Уе й У Ь у’мны
да гы стбры 18.187; й рё кь naps’,
повели (!) царе1, да дойде бн’зи
осу’ждённы гесэр’пе.. й ако щешь
да го етбра лу’дь й без^м^нь, й да се
прЬдаде на твой воли, а той да те сэ
тойзи съдь дёто мы е вь лЬзага рька
39.303. 2. Безумен, който е в разрез с
възприетите нормы, луд, необикновен.
а стыи сэговбри. сэ мнеэго без^м’ство
твоё naps'. Tia чюдеса й знамёнУа дето
бь мой съ мёне стр^ва, а ты ги лхди й
мали парйчЬшь 39.302.
ед.: м. л£дь 39.303; мн.: лУды 18.187, лУ’ди
39.302.
лудост ж. (2) Лудост, загуба на
разсъдъка. умопомрачение, знайте
блвёнУи хртУане малы й велйкы. защо
безаконно шан’ство У’мь погУбЬва
й л^дость стрУва, й люд’Уе въ i*pb
намЬрЬ 20.2086; й апль легома щЬше
аристархУ лУ'дость да ю ^мъдри. й пакь
да выди ейч’кыи съббрь чё е сл^га
сйл’номУ 6S 36.2726.
ед.: л^дость 20.2086, 36.2726.
лук вж. лък
лука ЛИ (5) Лука приклони нбето и
слЬзе защб е млтйвь бь, да съберё
на що смё зат^бени. катб рё л^ка.
ёулисть 3.176; амй слушайте что каже
стое ёмл’Уе со лУ’кы 38.2876.
лйса 3.176, л8кы 11.816, ль'кы 38.287б, лбу
11.84, 38.288.
лукав прил. (34)Лукав, който е коварен,
подъл, злонамерено двуличен, й който
са бпакы й лукавы със’ льжа продавать
да сэнёмать чюждо из’ рьцЬте ймь.
едйнь дрУ’гыго льже, та сё кльньть
страшны клётвы вь йме бжУи 31.220;
ты думаше лу’кавы чловёче не люблА,
йман'Уе. а ты прЬдаде Та зарадй йман’Уе,
кога си быль любиль ймаше, защб
йдё с.тЬдь ха 35.257; ами лу'каьыи
дУаволь что йз’мысли да стори да
сэсЬче бн’зи пУть да не ходи нйкои
на празникь стмУ1 15.15). сьтворя
лукаво. Съгреша й на кшга с^дУйска
казУва за архистратига михайла така, й
сътвбриха рече евреёте лукаво прЬга.
й прЬдаде ты бь на р^цЬ naps’ мадгамУ'
за сёд’мь годины й досаждаше ймь
царь мадУамь, й зло ймь чйнЬше
11.876.
ед.: м. лукавый 8.56, 6.446, 15.151, 35.2616,
лУкавы 13.124, 35.257, 35.259, лукавь 35.257,
лукавы 35.2616, 39.3046, лукавь .37.2746,
лЬ'кавы 39.30962, лк’каваго 5.306, лУкава 6 44*,
лукава 6.44, лУкаваго 39.3086, лукавому
35.2626, ж. лйсава 21.2102, чл. лКкавата
39 3086, ср. лУкаво 11.876, 13.125, 35.2616,
лУкаво 15.1476, 33.2346; мн.: лУкйвы 15.145,
15.1456, 15.1566, 31 216, 31.220, 34.2496, чл.
лУкавигс 33.235.
луна ж. (4) 1. Луна, небесно тяло,
спътник на Земята. защб катб (бы)
луната стане по елнцето СэдблУ’ й
брани ms’ да нё свЬти защб елнцето
йдё сё дёсна страна, а лйгата сё лева,
й кога се срёщньть. й лУ’ната быва
понйско сэ сэ (!) елнцето й затйги го й
затова. не свЬти 33.234. 2. Като ЛИ.
Луна, й бЬше въ онова мЪсто еднб
капище ёл’лин'ско голЬмо тврьдЬ. сё
ейч’ките наи голЬмо. й най высоко, й
гыздаво, дёто го нарйчаахУ ёллйны на
ббговете свой артемнды сй_рЬ, лУ’на
15.140.
ед.: лЬ'на 15.140, чл. лУната 33.2336, 33.2342.
лупп ЛИ (3) Луп. й ёдйнь слоуга ctmS1
димйтрУю, ймето му' бЬше лУ’ппы
стоаше к глёдаше стго като гб з’ббдоха
сэн’Уа царевы войне, й отидбха ей
9.666.
лУппь 9.66б2, 9.67.
лъвлт. (32) 1. Лъв, голямо хищно живот-
но от рода на котките. оти защб е
лъвь црУ поббень. защо лъвь на ейч’кы
звЬрсэве земльсщи црь 33.244,2446;
ако лй се нЬкои найде да не посль’ша
твоё повелЬше. да сё тУри оу трапь
при лъвовете да гб йзЬдУть 11.926;
й грабнъха гс катб дйвы лъвеэье, й
завёдоха го пръ цара ма^имТана 9.636;
сЗ лъвове. тьзи прйообна повелЬла да
и погреЬУ тЬлбто. азе с’мь старь, й не
мбгУ, да копа к... ами да йскопаиге
вые със вашпте нбк’те 17.1756. 2.
Лъв. една от дванадесетте зодии.
й пн четырите стихш, дето сь на
тоизи свЬть, ймать раз.тЬлгени зодТа,
й сэг’нь. има збдУа три, лъва й скор’ша
й кбзо рога 33.2406; й въ прблЬть йма
зодТе, что ё добыт’кь. овень, i юнець,
й близнець, а зъ жётва ё ракь, й львь,
й дЬза 33.2406.
ед. : лъвь 5.326, 5.37, 5.38, 5.392, 33 2442,
33.2446, 35.2576. львь 5.326, 33.2406. лъвь
33.2436, лъва 5.39, 33.2406, лъвсо 11.93;
мн. львсове 9.636, 11.936, лъвове 17.1756,
львеэзе 33.243. чл. лъвовете 11 926. 11.934,
11.9362, 17 176, лъвсовеге 11 942, 17.1756,
17.176; бр.: (два) тъва 17.1756.
львов прил. (2) Львов, който принад-
лежи ча лъв. та затова й ха думать
скммень львеэвь, защото бЬше ей црьс-
кы роэдь 18485; защб й антихркта
нарйчеть пррците скумён’ львовь
дЬте на расланица жён’ска 18.185.
ед.: м. львовь 18.185, львеэвь 18.185.
лъг м. (2) Лъг, горичка веред ливада а
той сам’сй пойдё й минУваше прЬз’
нЬкои лъгь, й ищете й глёцаше давно
бы, найшьль нЬкои ловь 5.286; зара
болмр’сво ейч’кы рЬкы и, ёзера,
й брэдеэве, й плашш'е, й шУмУе, й
л’гове, й пблТа, ейхь людУе продадУха
й ра здЬлйха 31 2196.
ед.\ лъгь 5.286; мн.: л’гове 31.2196
лъгание ср. (1) Лъгане, действане с
измама, хитрост и коварство, й
послушайте съсич’ко (!) (ср)це lia
дУ’мы що шь да вы кажа... как’ щё да
сё сврьши ейч’киать св£ть. й как’ щё
да сё доврьши лъжага (Д1)авол’ска, й
лъгашетс ан’тихрТстово 18.1776.
ед:, чл. лъгашето 18.1776.
ль гл ив вж. лъжлив
лъж.м (4) Лъжещлице, което си служи
с лъжа; измамник й Сэша лУкавы члци
боахУ се. да сё не из’йвать прЬ цра й
прЬ ёвлавТа че съ лъжове 15.1456; кой
шё да познае тогйва оногбва лъжа.
та да побЬгне, катб ще да събере
сйч’кыте дТаволе да мУ сь войскь
вь образь члчьскыи 18.1886. лъж
пророк. Лъжепророк; неистински.
самозван пророк, ёдны го нарёкоха
самаранина, й лъжа нррка, й бЬсь йма
У себЬ ей. й винотёць. й заплюваха
го, й Удариха т о с плеснйца 12.119.
ед : льжа 12.119, лъжа 18 1886; мн.: лъжове
15.1456, льжове 18.196
лъжа1 несв. (8) 1. Лъжа', служа си с
лъжа, с измама', мамя, заблуждавам.
а той се растрепёра като вйдЬ това
чюдо какь ходи по ьодьгь. й рё ёи
въйстинУ не лъже бь що сь ё врЬкль,
да си дадё млть своа 17.174; етУ сега
йма тУка межУ на грЬшныи й нечйстш
жёны, та^бамть й мала стрУвать й
льжать на а н!е са покланЬме тЬмь.
та се прЬдаваме дтаволУ 18 189. 2.
Лъжа, произнасям неистина. й ако
рёмь не йде. а ные лъже, й псказУвамё
бтй е привг дЬнте чю съ е рбдиль хс
38.289.
сег.: Зед. лъже 17.174, льже 18.1886, 31.220,
1мн лъже 38.289, Змн. льжать 18.189;
форма от перф. тип: Зед. ё лъгать 15.154;
пов.: Змн лъжёте 2.126, описат Змн. да
лъжите 18 197.
лъжа11 ж. (25) 1. Лъжа', думи, които не
отговарят на истината', неистина.
сыне члче, зашб ти е залУдо й
любишь да дУмашь лъжа 36 2696;
Бъзлюблюннш. нЬ ё лъжа что ё рёкль
бь със’ двдУ прркУ Устата. мнеэго е
скрьбь на правёдши людТе 12.1126.
2. Лъжа съзнателно заблуждаване
на някого, измама й конто с а опакы
й лукавы със‘ льжа продавать да
сбнёмать чюждо из’ рьцЬте ймь
31.220. мараурисам на лъжа. Дам не-
верии свидетелски показания, стана
лъжесвидетел. со зл£ тогйва томКва
члк<’ дёто сайде та мар’йфйса на льжа
npt съдь или npt людТе за сьсЬдина
своего зло, й закльне се накриво
токб да го бсъди 18.198; па лъжа.
Лицемерно, неискрено, престорено.
амй да слв'шамё й да вЪрй’вамё въ fa iv
ха. а не да сё кльнё макарь пойстинЬ.
йлй на л‘жа. защо ако се Гв'ка йзбавишъ
со врага своего радй клетва й бклинаше
амй co cS’flb бжш тамо не можешь
да йз’б'Ьгнгсшь 5.406; амй й кога се
заклйнаме вь evnrie, йлй на лъжа йлй
на истина, й тогази се сэмётнь'вамё
со име хво. й голЬмо зло й болесть
панёса’ваме ей на дшьта 5.40.
ед.: льжа 1.362, 17.164, лъжа 4.226, 5.40,
12.1126, 18 1906, 18.1926, л*жа 5.406, лъжа
11.102, льжа 18.180, 31.220, льжа 18.198,
18.2026, 18.2046, 31.21762, лъжа 18.200,
36.2696, льжа 19.208, льжа 20.2096, 33.234,
льжь 32.224, чл. лъжата 18.1776, льжата
18.2045.
лъжев прил. (1) Лъжлив, който не е
истински, мним, хс rS’che аплыте
по сйч'кыте ёзыци да каз^вать чё е
дохбдиль хс гь на земли, й антихрГсть
тьи ще да пхене льжеви аплы да
йзльжать людГётЬ катб той йще 18.185.
мн.: льжеви 18.185.
лъжен прил. (1) Лъжлив, който съдър-
жа лъжа, неверен та пакь да не рёшь
льжна д8'ма, нЪкога за свой ръз'кь й
трьгов‘щина. заради да добТешь. защо
й това скрышома крАден’Ге се нарйче
1.7.
ед.: ж. лъжна 1 7.
лъжлив прил (5) 1. Лъжлив, който
съдържа лъжа, измама, коварство.
й който ймать своего йме добрб, а
работала имь зла й лъглйва, та са tie
катб фарисёете й садъ’кёете оти се
тГё хвалиха й nintxa да гы хвалить
й добрб йме да гы зовьть 18 179.
2. Лъжлив, който не е истински,
мним, акб нЬкой дойде та вы рё, ето
тХ’ка е хс, йлй еде (!) на кое Micro,
недЪите вЪр^'ва. бти щьт ь да станать
льжлйви пррци й льжлйвы хрГсты й
знамёша щьть да стр^вать, замь да
йз‘мам4ть добрыте люд’Ге 18.1916. 3.
Лъжлив, който лъже илимами. тойзй
льжлйвыи й нечьстивы антихрГсть
щё да сё роди со ёдна жена йф‘ва
18.1866.
ед.: м. льжлйвыи 18.1866, ж. лъглйва
18.179; мн.: льжлйви 18.1916, льжлйвы
18.1916, 32.224.
лъжно нареч. (3) Лъжливо, нееярно.
ами никои да не помысли, ни да
речё невЬрно е това писанТе, ами да
се почюди й да се подиви на това
бж’Ге чюдо защо не пбобас мёне
лъжно да дУмамь на стш 17.1636.
мартурисувам (мартурисам) лъж-
ко. Лъжесвидетелствам; давам
(дам) неверии свидетелски показания.
осмата е заповЬдь бжТа, дето да не
мар'тх'рйсашь льжно. ако лй знаешь,
добръ за нЬщо й попйтат' тё. а ты
кажй по правина, като ё ако лй не
знаешь, послушай й не мартУрисхвай
лъжно 1.7.
лъжно 1.7, 17.1636, льжно 1.7.
лъжовен прил. (8) Лъжовен, който не
е истински, измамен. болЬр'ство ё
льжбвно надЬашё 31.2206, бол 1р‘ст во
е добро твбрень льжовныи 31.2206.
свЪт лъжовен. Земният живот с него-
вия преходен, нетраен, суетен харак-
тер. зар& това sansTio се 1р8ди й мьчи
с'Ькьт жйвь члкь на свЪтьть члкь та
сё тёгли догде ё жйвь на тбизи свЬть
льжбвны 31.216; досёга що сё си
възноейль на тбизи свЬть .тьжовныи.
а сега трЬб^ва да се смЬрйшь со ейч'ка
почьсть что ймашь 5.306.
ед: м. лъжовныи 5.306, льжовны 7.53,
пьжовны 31.2156, 31.222, 32,2306, льжовны
31.216, льжовныи 31.2206, ср. льжовно
31.2206.
лък м. (6) Лък', вид оръжие, с което
се хвърлят стрели. видишь лй със’
как’вб брьж:е сйл’но чйны велйкыи
црь й бь, свбйте людУе войны, не дава
й желёзн# рйзи или лъкь, йлй п£ш‘ка,
или сабТа, йлй шйть, йлй дрь'го нёшо.
ами чтнаго й стго крта. той е й сабУа й
п^ш'ка, й щйть, й лъкь. той е за сйч’ко
орШе блго чьстивом# хртУанйнК
16.1586.
ед.: лъкь 1.6, 16.15862, 16.1622, лЛо/ 16.162.
лъст ж. (6) 1. Лъст, съблазън, изкуше-
ние. Т1й (дЬ’ми) чю irS’MCHb Со нтего й
рече. ако си со ба наставень, бь да тё
Ь’пази, й да тё 5’чюва со сйч’ко зло, й
Со сёкак’ва лъсть 2 10. // Образно, днь
вёт’ха й без’божна лъсть раз’валй се.
й ново слнце ка новы людТе блвёнУе
просвёти 3.176 2. Лъст, съзнателно
заблужоаване на някого, измама.
ами си дошьль да прельстишь й
прйм^дритс афйнине, със’ твоата
лъсть дето прЪгварашь людУе та гы
йсц1лёвашь й блазнишь гы 36.269
ед.: лъсть 2.10, 3.176,10.766, 12.114, 36.269,
льсть 17.1676
лъстене ср. (1) Лъстене, съблазняване,
мамене. Ть ншь ic хс роди се мца
декем’вр'Уа дёто йма збд’Уе водолёа въ
зимно врёмс. защб щёшс хс да затхлы
зльта зйма грЪховнзй й да просвети
пролеть със’ бго_раз^м1е, й да погуби
лютото време лУавол# лъстенето
33.2406.
ед.: чл. лъстенето 32.2406.
льстеи м. (1) Лъжец', лице, което си
служи с измама, със заблуда; льс-
тец. знаю азь вась. какь сте былё
сопрьвень сёме праведно, й как’ сте
былё Ob' вьзлюблёни. и toi ази глёдатё
свёть. ами сега глёдате тьма, защо
вые стбрих'тё. йстйнна, лъжа. дето шё
на да избави Со клётва. й що ё мрьтвы
въскрешаваль. а выс го стё нарёкле
лъстець 4.226.
ед.: лъстець 4.226.
льстив прил. (2) 1. Льстив, който е
коварен, подъл. тогази рё ма, царь’
мучителю льстивы, докога да чйнишь
дУ’авол’ шйнъта твоа что се не оставишь
Со зл'бто твоё 37.2776. 2. Льстив',
който носи изкушение, съблазън. й
Сотбгази до днёска бёга й хбдимь и
пребыва но цистина тьзи, чакамь да
ме спей бь Со бьра лъст йва 17.1716.
ед: м. льстивы 37.2776. ж. лъстйва
17.1716
лъстник м. (4) 1. Лъжец', лице, което
лъже. заблуждава', измамник. амй
й пакь та ё чюд’нь члкь. ходи i една
рйза й вдё тьк’мо ёдйнь хлёбь, й
вода, а дрЬ’го нйщо. й да рёмь че ё
нйкои магёсникь йлй елъстпикь. а той
срёбро й злато не Ь’зйма... и ббл’ны
йсцелёва 7.53. 2. Прелъстител', лице,
което прелъстява, съблазнява; лъст-
ник. ако будешь нёкои льстникь, та
ны блазнишь, а тй иди СотЬ’ка 2.11.
ед.: льстникь 2.11, лъстникь 6.45, лъстникь
7.53, льстника 35.2586.
льстя несв (2) Льстя:. лъжа, заблуж-
давам някого; мамя. й рё кУнбуь еда
сега познайте людте, че ё, коаннь
лъстникь. й лъсти ва. амй го дрьж’те
да не Ь’течё нёкаде 6.45. 2. Льстя,
съблазнявам някого, примамвам. й
ейтогйва завйдиме на люд’УетЪ та гы
лъстиме. й стр^вамс гы та сё кианит ь
на катб на бобгеове 39.3076.
сег.: Зед. льсти 6.45,1мн. лъстиме 39.3076
лЪв прил. (15) Ляв, който се намира
в посока на страната на сърцето.
защб слнцето йдё Со дёсна страна,
а лхната со лёва 33.234, а той да п’Уе
со тойзи съдь дёто мы е въ лёвата
рька 39.303; въ дёсно ь’хо да елйшамё
кнУжны дЬ’мы. а въ лёво да елйпаме
катб плачать сыромйси 31.2226.
ед.: ж. лева 3.20, 16.1602, 18.2036, 33.234,
34.2546, 37.2776, л£ва 18.2016, 31.2226,
чл, лёвата 38.2946, лЬвата 39.3032, ср. лево
16.1602, лЬво 31.2226,
лЬгало ср. (1) Л его нише: дупка. в конто
живее диво животно', лягало, лють е
явЬрь й срьдйть. а когй се насыти а
той бЬга пс свой лЬгала 31.220.
мн.: лЪгала 31.220.
л Ьгам несв. (3) Лягам, заемам хоризон-
тално положение за спане. та плача-
ха непрестанно за грЬхосвете си
потьп'каны й йспьдены, й голы на
землю лЬгаха, гладны, й жьдны
зарадй правда 32.2256 лЬгам ниско.
Привеждам се, коленича в молитве на
поза, ако постишь, йлй бдйшь, йлй се
млишь, йлй низ'ко лЬгашь, йлй пЬешь
йлй слй^вашь, йлй метанТе мнеэго
стрх’вапгь. а ты дк’маи, бти нЬ ё това со
мог пбканЬше 19.208.
сег.: 2ед, л^гашь 19.208; имперф.: Змн.
лЬгаха 32 2256, форма от перф. тип: Змн.
са лЬгале 32.227.
лЬгло вж. легло
л1жа вж. лежа
лЬня се несв (1) Леня се, прояеявам
мързел за нещо. защб кби е мнеэго
съгрЬшйль да не сэпалн^ва да се бчае.
защб съврьш’йза се стаа, м, ца. да се
не лЬнимь на подвить дхбвныи, амй
да стане на покааше 17.176.
пов.: описат. 2мн. дассл'Ьнимь 17.176.
лЪп прил. (2) Хубае, който е приятен
на външен вид, красив, леп. 1 ймаше,
г дьщеры. ёднакь не дадены за мйка.
й 6bxS’ красны тврьдЬ. й лЬпы със'
(Збразь 15.134; що сь тол'кози блго
сьбраль не помбгна ми нищо. мой
лЬпы дбмеэве, й мой добры лбз1а й
мой х1?бавы градйны, защб се тбл'кова
мъчй та градй й садихь а сега ми нЬ сь
ни защо 31.2176.
мн.: лЪпы 15.134, лЬпы 31.2176.
лЬтен прич. (1) Летен, който същест-
вува презлятотс. бти ё той сэ ейч'кыте
мни най мнйкь как'вбто на нбо
ввЬздитё. ёднй мал'ко свЪтж. а др^ги
са посвЬтливы така е й въ мнйч'ска
прилйка. ами ё тойзи посвЪтливь пове-
са лЬтна дЬница 39.318.
ед.: ж. л4тна 39.318,
лЬто ср. (13) 1. Лято, едно от четирите
го дишни времена, азь ес'мь, что съмь
бставиль й положить четыри врЬмена,
прблЬть, й лЬто, й есень, й зйма 5.29;
тьк'мо ёдйнь бь дёто стбри нбо й
землю й днй й годины й нощи й зыми
й лЬта 18.183. 2. Година; период от
време, равно на 12 месеца. й вь лЬто,
сэз. въ цртво палесэлбга цра събраше
се йнсэци 11.1026; вь лЬто сёмб, сэкога
бЬше начёль црь костан’тйнь (!), да
црЧва. й при нкгово цртво сьбраха
се мнео нельстивы варваре 4 216; й
вънёсоха ю въ градь въ црковь царева’,
й положйше ю въ лЬто сэ рбждьства
хва^а с в 8.60.
ед. л1то 2.156,11.956, л^то 4.216, 5.29,5.40,
8.60, 11.1026, ль 10.77, л1тЬ 7.52; мн лЬта
18.183, 14.130, 35.266, лЬ 33.2436*.
летописец м. (1) Летописец, наимено-
вание на книга, отразяваща събития
от историята на евреите 1*да рё,
црце, лЬто_пйс'ць кн!га казана, сэ кога
е было това, йма до двЬстЬ гбдинь и
по мнеэго 4.236.
ед. : л'Ьтодшс’ць 4.236.
любезен прил. (1) Като същ. Обръщение
към скъп човек - любезны, любимы.
ако лй бъдёшь жйьь любьзне. ами ка
лй. (!) живота протажашь. въ каквй
лй чюжй pVnb зъпаднъль комь лй
роб^вашь св'Ь на мойте бчй 39.314.
ед.: м. любьзне 39.314.
любим прил (1) Любим, който е оби-
чан, скъп. драг, й рё mV. др1?же, люби-
мый. где сэходишь 15.1536.
ед.:м. любимым 15.1536.
любля вж. любя
любов ж. (58) 1. Любов, чувство на
силна привързаност към някого, обич.
ато й (!) се нотврьдЬ раз’плачеше
срцёто й за любовь сна ймь 39.3146;
раз^м-Ь бь какь ймашь любовь към’то
нкто бз и не пожал ъ сна своего что
гб любишь каака. ами щЬше да го
закблишь за любовь нгёгова 11.856;
не домил'Ь ли ты гесэр’гте щотб
ймаше любовь сэ людЗстЬ 39.307. 2.
Любов взаимно разбирателство,
добры отношения между хората.
та вые бЬх’те навйкнале да ймате
мйрь й любовь по сйч’кыькть сть
39 298; й любовь меж*/ на да ймаме,
а н4 гнЪвь 3.18; й пойдё тьмнйчныи
страж арь. й рё на сэнта грте властелге,
със‘ плачь. братте мой любовны, да нё
6i нйкакь иль хлЬбь със’ ва й любовь
ймаль 15.146. 3. Почит, чувство на
уважение, преклонение, й хвал S’ os’
дадоха. й чйних9, геи памет ь състрахь
(!) й със любовь 17.176. немам
любов. Не обичам. й вйжь колко
намь бь прощава съгрЬцгЬше. а ные
не щё да се простимь за мал'ко нЬщо.
разй’мЪх'те ли за по какь нЪ е Угодно
6tf. ако немаме любовь със'йчки (!)
хрттане 34.2556; с любов. Грижливо,
внимателно. зла жена нйкога се
не смйрЬва. ако а гадишь, а тта се
ббЪсюва, ако л! а мйл^вашь. а тта се
възнбси й не знае ей законать със’
любовь да го пази 21.211.
ед.: любовь 1.8, 11.84. 14.128, 15.1416,
34.2556, 36.269, 39.2956, 39.298, 39.309,
39.3126, 39.313’, 39.3146, 39.319, любовь
3.182, 5.396, 5.40, 8.586, 9.616, 9.63. 9.72,
10.79, 11.8563, 11.106, 11.1066, 14.128,
15.132, 15.1336, 15.145, 15.146, 15.1476,
15.152, 15.1536, 15 154, 15.156, 16.1586,
16.1593, 21.211, 31.2176, 31.222, 33.245,
34.255, 39.297, 39.2986, 39.299, любовь
9.756,11.85,39.3072,39.30 86, любовь 15.156,
любовь 17.176, 34.255.
любовен прил. (5) Любим, който е
обичан, скъп, мил. не помагат’ ми
с л S’гы не щьть да йдать с.та мёне
любовна моа дрй’жйна 31.2176; й рё
ймь подымайте ми сэ члци, что сё
йтлаших’те тол’кова щ31. любовнаго
вашего цра. та не щете да подЬ’мате
15.1476. И Мечтай, силно желан. й
поглёда пакь на тьзи земли, й вйдЬхь
низ’ рЬкы чё течё млЬко й медь та
б'Ьше на брЪговёте на тта рЬкы дрьзГа
садени пльны сь рбж’ба... й рё ми
аггль тази е земли любовна животное
селище 32.2276.
ед.: м. любовны 15.146, любовнаго 15.1476,
любовном^ 9.61, ж. любовна 31.217б,
любовна 32.227б.
любодЬица м. (1) Прелюбодеещ, лице,
което извършва прелюбодеяния', раз-
вратник. защо эбразь йма пагрТар’шь-
скы. ами ё вътрЬ д’таволь й любодЪица,
катб й жена при своего м(?жа дрйымв’
се примЪсюва т ака й той не тЬлесгеЬ,
амй дховнЬ. защо при мой животь а
той сэнё прЪстбль црковны 12 119
ед. : любодЪица 12.119.
любя несв. (85) 1. Любя, изпитвам
любовно влечение към лице от другая
пол. а той ймаше робыни агаро (!)
ймето геи oinie. й лежа със’ нгёю
й родй агара йз’маила. й сэтогази
авраамь любЪше araps" 11.846.1.Любя,
изпитвам силна привързаност и обич
към някого, обичам. а четврьтое пакь
дето да любишь баща си й майка си,
й да гы почйташь кол’ко може 15;
тьк’мо нФкои тсэсифь б'Ьше ms’ ймето,
той любЬше ха 35.2596, ные сыч’кы
тёбе йщемь да ны станешь царь, й
тёбе любы ейч’ки 18.1876; СэпрьвЬнь
люлюбЬше (!) сйч’кыте людте, а
напоконь сйч’кыте мрдгЬтпе 18 188.
// Проявявам хубаво отношение към
някого. да вьведёме пьтника дома си.
й чюждйн’ца й пришьл’ца, да гб любй
й да го ймаме катб брата 18.207; елате
й вые мой члцти, който сте лтббиле
сыромаси й пьтници а не йшЬх’тё
мнсэго ймаше да з’берёте 18.202. 3.
Любя, харесвам нещо, нрави ми се
да правя нещо. й сэн’зи безакбнный
царь радозаше се. й чйн'Ьше жрьтва
на otсо.)вето, й люб’Ьше да глёда да
сё бйють люд1е, й да ей проливать
крьв’ть 9.646; защб бь не йще, ниты
любы йгрй, йлй свирнй й пЬсны.
амй любы блгь црковны гла. й тйхо
ерце да ймаме й чйстота на дшьтаей
38.2936, защб е дша невйд-Ьна й нёна
затова й нбно люби, а тЪло е пакь
сэ землю й земльно люби 34.2546.
// Имам склонност към нещо. сыне
члче, защб ти е залудо й любить
да дч’машь лъжа 36.2696: и правда
люб’Ьше. й сэ неправда бЬгаше 9 62;
ймаше й кротость велйк#. й смЬрёше
люблмше 14.127. 4. Предпочитам,
избирам нещо пред друго. й тол’кова
зл£ лежаше, кбл’кото любЬше да #мре.
нежели да е жйвь да тёгли так’възи
люта болесть 9.666; бтй й ако йма
ймаше та сьмь богать а почесть нема,
защб mi е болмр’ство без’ почесть,
амй затова люблю (!) да сё почета й да
сё покажи пбдобрь сэ л!еа 9.656.
сег.: led. любж 9.656, 18.1906, люблю (!)
9.656, люблА 35.257, 2ед. любишь 1.5,
любишь 11.856, 12.1116, 15.156, 18.197,
18.203, 36.2696, любит’ 38.288, Зед. люби
1.3, 1.66, 17.173, 32.2246, 33.234, 34.2536,
34.25463, 35.257, 39.319. любы 2.106, 5.272,
9.756, 13.125, 15.145, 32.227, 34.24 962,
34.2546, 34.2556, 35.256, 38.29362, 38.2942,
любы 5-27, любы 35.256, /мн. люби 16.15962,
любы 18.1876, 2мн. любите 1 5б2, 11.84
18.2046, 35.262, любыте 39.297, Змн. любъ
1.56; имперф.: 2ед. люб’Ьше 35.262, Зед.
люб'Ьше 2 106, 6.41, 9.62, 9.646, 9.65, 9.666,
9 726, 11.846, 11.93, 15 145, 18.188, 33.233,
34.250, 35.2596, люблвше 14.127, 35.261,
лЮлюбЬше (!) 18 188. Змн. любЪха 6.46,
люблиМ/ 12.116; форми от перф. тин: 2ед.
си быль любиль 35.257, си любйль 35.262,
Зед. любил’ быль 5.34, е любиль 35.261,
2мн. сте любиле 18.202; бъд.. Зед. щелюбы
5.276, 35.257, ще да люби 18.187; пов.: 2мн
любЬте 39.319, отриц. със съкр. инф. 2ед.
(нЬдЬи) любы 19.208, Змн. (недЬите) любы
18.1876, описат. 1мн да люби 18.207;
прич.: сег. страд, ед м. любимь 5.29, люби
15.133.
любя се несв. (1) Само мн. Обичаме
се, изпитваме силна привързаност и
осин един към друг, й какь да сторимь
да възвеселй агглы за на, й да сё
любимь едйнь дрЬ’гыи брать хрпанинь
15.1566.
сег.: /мн. сёшббимь 15.1566.
люде събир. и мн. (326) Люде, хора,
човеци. й видЪхь вь врЬме жетва бЬше
люде мнеэго, сэ ле-Bia, й Сэ ёгмп'ть, й
попйта ёдногб шо мё срЬш’нь. т)а люд!ё
кыдЬ сэхбждать така скоро и текът’ си
17 1686; й пльть ймёмь кате сйч’ки
люд!’е 3.196; й мнеэго люд!е йсц’Ьли
2.126; ймах^ людУе сэбичаи 38 291;
й да Йчете нена^чеши люд!е 18.2046;
съмрьть та е такьв’зи мёйсторь, щото
крадё люд!ё и дешё й hoihia 31.219;
мнеэго е скрьбь на правёднш людТе
12.1126. // След числително - души, и
повс-лЬ да погКбдть три людУе сэ наша
родника 15.1486; й на т’Уа ейч’ките
постави троица люд’Ус съмогрйтелк:
11.92. // Събир. Хората, всички
хора по земята, земните жители.
й гор (ето, й сгЬшето, й планишето
щьть да поплавать за люд’Уёто 18.1936;
ёто таквази ще да бьде мъка й грйжа
по люд’1’сто въ този врЬме 18 193.
// Жители, хората от воин град, и
раз’брах# люд’Уе соль’н’скы, чё е дошьль
кор.абь със’ пшениц# 9.70. таифалски
людие. Таифали; бревно племе,
населявало Фригия, амй въ сэнъзи
велйка фрипа что ё на пладнЬ. тамо
бЬх# оу сэн'зи гра' людУе, чюждйн*ци
й сэпакы, что се зовьть i аифали. й т!а
таифйтещи лю’е, сторише мёждХ себЬ
ей цара 15.143.
събир.: чл. людхето 15 1366 18.178, 18 184,
18.187, 18.193, людхсто 18.1936; мн. люде
2.10, 16.163, 17 1686, люди 2.1263, 2 1 363,
2.15s, 3.16х, 3.1662, 3.196, 3.20, 3.21, 4.232,
4.25, 4.262, 5.3 36, 5.35 , 5.3 56, 6.4 1 6, 6 42б2,
6.436. 6 446, 6 452, 6.456, 6 46, 6.466, 6.47,
7.502, 7.53 , 7.536, 8.58 , 8.60, 9.6463, 9.65,
9.656. 9.6е>6, 9 72б2, 9 736, 9.75, 10.762,
10.766, 10.776, 10.78, 10.7863, 11.892,
11.8963, 11.90, 11.9162, 11.92, 11.926, 11.936,
11.94, 11.98, 11.1006, 11.108, 12.109, 12.110,
12.1106. 12.111, 12.1126, 12.1166, 13.121,
13.1226, 13 123, 14 129, 15.1336, 15.136,
15 142, 15.143, 15.147, 15.1486, 15 1496,
15.150, 15.153, 15.155, 16.158, 16.1586,
17.1686, 17.169, 17.1696, 18.1772, 18.178,
18.1786, 18.1802, 18.18062, 18.1832, 18 1 836’,
18.184, 18.18564, 18.186, 18 1866, 18.187',
18 1 8763, 18 188, 18.18863, 18.189, 18 1896,
18.1902, 18.1906, 18.19162, 18.192, 18.1926,
18.1932, 18.193 6, 18.194’. 18.1956, 18.1963,
18.1966, 18.197, 18.19762, 18.1983, 18.1986,
18.1993, 18 1996, 18.203, 18.2046, 20.20861,
20.209, 31.217, 31.219, 31.21962, 32.223,
32.2246, 32.225, 32.226, 32.2272, 32.228,
32.2292, 32.231, 33.241, 33.242, 33.243,
33.2446, 34.250, 34.251 б2, 34.2546, 34.255,
36.26762, 36.26862, 36.2693, 36.26962, 36.273,
37.275, 37.2756, 37 277, 37.2776, 38.291,
3 8 294, 39.298, 39.301, 39 3 06, 39.30 962,
39.3Юб2, 39 3116, 39.315, 40.3206, 40.3214,
40.32262,40.3236,40.3242, людие 2.13, люд!ё
3.176, 4.25, 4.26б2, 6.436, 7.506, 7.53, 9.70,
9.726, 11 896, 11.916, 11.96, И 107, 13.123,
17.1686, 18.1806, 18.1346, 18.Г89, 18191,
18 196, 18.202, 39.307, цб'де (!) 6.426. люди
9 64, йю'с 9 70, люд'ш 11.896, 11.916, 11 956,
12.114, 15.138, люд!ё 12.1206, лкЗё 15.140,
15.143, чл. людЧете 11 89, 18.183, 18.1866.
31.2196. 39.296. 39.310, 39.3106, 39.3116,
40.324, людГётЬ 18.179, 18 1796, 18.184.
18.18562, 18.1866, 18.1876, 18.188, 18.1896’.
18.190, 18.1912, 18.192, 18.1926, 18.195,
18.1956, 18.202, 18.203, 31.220, 32.2246.
32.22 66, 39.3052, людгете 18.183, 18.187,
18 192, 18.194, 18.205, 39.2986, людТете
18.187, людТетД 18.1876, 18.1886, 18.189.
людТетЬ 18.1926, 18.194, 18.198, 39.3076.
людйтЬ 18.195, 39.307, пюдйте 18.206.
люди вж. люде
людие вж люде
лют прил. (42) 1. Лют, който е с голяма
сила, страшен (за природно явление).
й тбл’кова бЬше люта сЙнази otfpa,
ксл’кото се строшч крьмйлого на
кораб’ть й корабниците съкрьстйше
ей рз’цЬге й чакахК ей съмрьта 15.137;
нбсЬше го морето със’ лють вЬтрь й
тьмень раз’играло се 6.416. // Много
студен, мразовит. что е това защото
скрьбишь и тъжишь йлй защб люта
зйма й гор’кыи потопь црквиге прЬёло
12.117.2.Лют, който изпуска отровс.
йлй змУа люта щотб пльзй, ничто нЬ ё
освЬнь гЬхь пблюты гадины 21210.
3. Прен. Лют, който е съпроводен с
много страдания и болка, мъчителен.
й йзлЬзе м8’ лрйш’ка люта на ёдна
нога 2 14; раз’болЪха се ейч’ките о
люты й различны бблесты. й сЬкы
сё лишй со животь свой 12.1206; а
збеима се раз’болЬ о люта сог’ница, й
соста i монастйрь 17.1736; й раз’болЬ
се о люта болесть до съмрьть 11.986;
й УмрЬха со люта съмрьть 12.1206;
й цар’ се раз’гнЬва на нюго защб
водима тга речи й пэвЬлЬ да гб
люты мъкы, помъчи й повёдоха го
на мЬстото гдёто Сбывайте люд’Ге
37.2776. 4. Прен Лют, много силен,
смъртоносен й ъ”зе сотрбва люта, й
йдепрЬоногбзиёврёинаб.48.5. Прен
Много твърд който трудно може да
се разруши, зорав. й на бж!а црква,
ймаше сойз’гбрЬ камик’ лють тврьдЬ.
й на тбизи камикь съзйда сонь нашь
сава стльпь 14.1276. 6. Прен. Лош,
коварен, ала е пб зло й по люто лукава
жена шэтб йма зль езыкь 21.210. 7.
Прен. Жесток, свиреп, безпощаден.
й бЬше тбл’кова зль чловекь й лють
й безакбнникь 9.616. 8. Прен. Гневен
ядосан. й рё на вбйнете ей, азе съмь
лють, чё тЬх’ны бь что го каз^вать
как’ гы йзважда со саг’нь вЬчны. й
не мбже нйчто зло да им’ се стбри
37.2776
ед.: м. лють 6.416, 9.616, 14.1276, 18 185,
21.210. 31.220, 37.2776, люты 39.3105. лютй
39.3116, лютьпо 39.311, лютому 39.3106,
люгимз1 39.3116, ж. люта 2.14, 6.48, 10.766,
11 986, 11.1026, 12.117, 12.1206, 13.1216,
15 137, 15.1476, 17.1736, 18.1816, 21.210,
33.241, 35.261, 39.310, люта 9.666, ср. чл.
л ют ото 33.2406, сравн. полютб 21.210;
мн.: шбтьт 2.116, 2.12, 12.12062, 17.1716,
32.2296,37.2776, 39.311, люты 21.210, люпе
31.2176.
лют ина ж. (2) Прен. Гняв, ярост. й со
страхь нюговь двдь ладе на лйцёто
си й млмше се й рё доста бы гнЪвь
твбйги. нЪка да дойде на мене твбата
лютына а не на твойте людге 11.896;
това катб чю царь, й нема векк щб
да стбри со йдь й со люшна. катб бы
пб’смЪань со црцата 39.308.
ед.: лютына 11.896, лютина 39.308.
лютост ж. (5) Прен. Гняв, ярост.
й трёпа ё ейла просты сй_рй йдь
й лютость, катб каже й бгословь
григбрге. да сё йдь'ваме на дгавола й
на нкго наша лютость да пйцаме, й
того да х^лимь 33.23 3.
ед.: люто 2.146, лютость 11.1076, 33.233’.
ляк м. (2) Лек, лековито средство, цяр.
мбже члкь, й со своё бтрова сёб! си
лйкь да ь’чйни. ако ей нЬком# нЪшо
сонтсль й йзёль наейла, а тй mV поврьнй
назадь 31.2196.
ед : лнкь 31.219, 31 2196.
лякувам несв. (1) Лекувам, помагам на
болен да оздравее, церя. й йз’йчиха
се на хытрбсть да врачювать. ейръ,
да йсцЬлЪвать бол’навы люд!ё. й нё
тькмо члци. ами й добыт’кь сЬкак'вь,
со сЬкак’ва болесть, й ни что не
йзймаха, ц1на защо ликовать, нй злато
нй сребро, нй др>?го нйчтб 10.76.
сег.. Змн. ликовать 10.76.
лм вж. ли
М
м числ. бр. (18) Четиридесет. 40. сойдё
въ п^стынй й направи ей колкбХ. й
постй се, м, дни, м нощи 13.121; й
землйта щё да йз'гори, м, пах'те надблК
со грй члчьскы, че сь е бмрьейла со
члчьскы гнХсоты 18.196. // В състава
на сложно числ. мв. Четиридесет и
две. 42. й щьть да ходеть мойте двата
члка мв мци. та да проказовать заДс-f
днй йме моё 18.186. мз. Четиридесет
и седем, 47. стоа стыи сумесонь на
стльпоьете, мз, гбдинь 2 146.
м 2.136, 3.172, 4.23, 6.4163, 11.90, 11.926,
11.93, 13.1212, 18.196, 35.259, 38.288, мв
18.186, 18.188, мз 2 146.
маврийски прил. (1) Мамврийски, от
МИ Мамвре. йви се бь авраамК по
дьба мавршска. защо авраа. ейдйше
npt кьщныте врата дешё, та бй
гледаль на дрь’мь йде ли нйкои пьтё,
да mV не замйне къщата догде го не
почьтё й погости 31.221.
ед., м. мавршска 3) .221.
маврикий ЛИ (1) Мавриций. й тогази
иртв(?ваше на цри_гра црь маврйкпе,
дёто го йбй турань фока 9.73.
маврйюге (!) 9.73.
магдалина ЛИ (1) мария магдалина.
Мария Магдалина, шёсты пъть се
йвй марш магдалины, когато й рё не
приближаваи се при мёне 38.2876
ма1далйны 38.2876.
магесник м. (22) Магъосник; лице,
което притежава свръхестествени
способности и права магии; чародей.
й пойдоше войны царевы, й рекоше.
ные. кбл'кото кладе сог'нь, а той
помйнь’ва на йме ха. й гаей сог'нь,
легома е магёсникь 37.278; й нйкой
злы члци й завйстници, бклеветйха
гы napV Каринк рйм'ском^. как' съ
магёсници, й какь ?четь людТе да
BtpVeaib йме хво. й какь чннать
чюдеса 10.76; млю ти се матйёю. что
ей что да ей макарь магёсникь макарь
врачь макарь бь, йлй бжги ь'ченикь.
дето нй ей пз'горйль со толак'зи сог'нь.
i сопьдй со мёне тогова страшнаго
зм!а согнюниго... като мё й прьвйнь
стори та прогледа 37.279, й землйта
щё да йз'гори, м, лах'те надблК со rpt
члчьскы, че сь е бмрьейла со члчьскы
гнк’соты. й со кКр'вы. й со вльфй, й со
£бити люд1'е, й со магёсници 18.196; й
тамо вь сон'зи состровь ймаше нйкои
магёсникь й съши слКга дТаволовь,
зовЬха го кинб^ь й сЬдЬше вь п1?сто
мЬсто, й живЬше със' нечисты
д#хоове за мнеэго годины, й ймаха го
сипа людТс що бЬха s’ сэньзи сэстровь
като бога, ра' зашб със' дТавола сйч'ко
бсътонЬшс 6.436. // Чудотворец, й
ймаха ёллйныте беэга що го зовёха
аполэна. й того най почйтаха сэ
дрг'гыте беэгове еллЙЕ'скы. й нЬкогы
бн’зи безакбнны прь, сэйдё при
магёсника бога своего аполбна, да
хытр#ва зара’нЬкэй потрЬба 39.296.
ед.: магёсникь 6.436, 7.53, 36.2726, 37.278,
37.279, 39.2966, 39.3036, 39.3046, 39.305,
магеснйкь 39.30262, магёсника 37.27 562,
39 296, магеснйка 39.308, магёсник# 39.303,
магеенйк# 39.305, магёсник# 39.303; мн.:
магёеници 10.76, 18.190, 47 магёснидите
16 162; бр.: (два) магёсника 6.43.
магийски прил. (1) Който се отнася
до магия, магийски чини ми се от!' е
юнаш'ка тазй работа, амй ча прилйче
катб на хитрость маийскы 39.302.
ед.: м. магшекы 39.302
магийство ср. (1) Магъосничество,
правене на магии, азе сь сэ ейч'ката
направа повёче бмрьсёна. й не мбга
веки да трьпж к#р'воство, (!) й смр'а й
хайд’?т'ство, й кражба. й кесецшство, й
клсвёт'ство, й мапиство, й ненависти
32.224
ед.: мапиство 32.224.
магия ж. (22) Магия; заклинания и
действия, с който по серъхестест-
вен начин се въздейства върху живи
същества и природни явления; въл-
шебство, чародейство, й рё ймамь
(!) царь, сэ члци, вые каква мапа
чйните йсцЬлЬвзте ббл'ны й #чите гы
да Blps'eaia (!) ха распётаго. й рёкоха
ms’ й тгё. цар#, ные мапа не знаемь нй
мапа в1р#вамё дето ё лъсть дУавол'каа
10.76, 766; ст# й сега йма г)?ка меж# на
грЪшныи й нечйспи жёны, та баить
и мапа стр#вать й льжать на а шё
са покланЬме тЬмь. та сё прЬдаваме
дгавол# 18.189; ами зара1 нарсэдать
щотб стбжть да стера й това чюдо...
амй кога стбрж това, да нё рёте бти
съ мапа стбри това, амй съсйла (!)
ха моего 39.3046. И Чудодейна сила.
амй вёкю и ты пакь съ твоа хитро
прЬбори го да сё поклонй на моего
повелЬше. ато да сё йзьйвй нкговата
мапа й хитрость йлй ако знаешь
нЬкои отрбва а ты м# стбри да #мре сэ
прилйчна нктова съмрьть 39.3026
ед.: мапа 9.66,10.76, 36.270, 37.276, 39.3012,
39.30262, 39.3036. 39.3046, 39.305, 39.306,
мапа 10.76, мала 10.766, 18.189, 39.305,
майю 11 1076: мн.: маг’Уи 39.301, 39.3022,
магш 1.8, чл. маните 39.301.
маг нет ий ЛИ (9) Магненций. тогйва
царёвь кехай магнен'пе испроси сэ
цара да сэвсжата (!) стго сэ сен'цйржть
39.304; каже мх магнен'пе, амй тй
хрпанин' ли ей. й стыи сэговбры трёты
пьть. сл#га с'мь х# моём# 39.2986.
магнен'пе (!) 39.300, 39.302, 39.304,
магнен'пе (!) 39.2986, магнён'па 39.2986,
39.306, зв. матнён'тУе 39.2986, 39.304,
магнен'пе 39.2986
маджаре мн. (1) Маджари, древно
племе от угро-финската група. й въ
бша врЬмена събраха се. бльгаре й
мацаре, й та rape, й мйдТи и тв’р’ци. й
вдйгнъха мёжд# себЬ ей царь 39.313.
манаре 39.313.
мадиам ЛИ (4) Мадиам. й сътвбриха
рёче ёврёете л#казо прЬ га. й прЁдаде
гы бь на р£цЬ цар# мад!ам# за сёд'.мь
годины й досаждаше ймь царь
мадТамь, й зло ймь чйнЬше 11.876.
мадУамь 11.876, мадУама 11.88, мадУам#
11.876, мадУам# 11.88.
мадиани мн. (1) Мадиани, потомците
на Мадиам. й евреете ей сториха
сЬнници по горгхь й по каменУето
й кога ей сЬаха сЬд'бата, й дохбжах#
мадУанйте, й пожън#ваха ймь м, й
сэв'цёте ймь Азимах#, й нйчтб ймь не
оставлиха 11.876.
чл. мадУанйте 11.876.
мадит МП (2) Мадит. й сэста стаа
пет'ка със' брата ей ёв’тймТа дето бы
ёпкпь на мадйтъ 8.55-556,
мадгп. 8.55. мадйть 8,55-556.
май м (3) Май, петият месец от
календарната година, година четыри
времена йма й прьвое прблЬть. второе
жътва, трепе ёсёнь. четврьтое зима, й
прблЬть ё сэ фёр'варь, 31. до, т, маТа.
й сэ, йъ мака, до, кз. ав'г^ста, зовё се
жьтва 33.2406
ед.: Maia 6.486, 33.24062.
майка ж. (98) 1. Майка, жена от
гледна точка на нейните деца й iбы
ча разъ’мЬ сты сумёонь, че ё ь’мрЬла
манка ms 2.13; й рё пбстар!ать. азь
знаю ёднак* кога бь мал'кь та знаю
чё бЬше мой оць стратйлать вь рймь.
й йма майю’ тврьдЬ х^бава, й йма й
др^гыго брата пбмладъ о мёне 5.366;
азь, брате, та с'мь родёна на егуп'ть.
й кога стбри, bi, годйны. й баща ми
й майка ми бЬха еднакь живы, азе сь
сэрёкб о тЬхь 17.1686; сэ чёдо моё
сэтворй ей бчйте й вйждь твоа майка
кбл'ко слъзы йзл'й за тёбе 35.261. //
Образно, й ь’лЬзе оу гробь й легка, й
рё ймь, грьгнЬте землйта мо[а] майка,
й покрйыте мё. й тТе го цЬдоваха, й
възрйнаха прьста на нкто до колЬнЬте
6.486. 2, Майка: жена, която има или
е имала дете, деца. и жена го нёкоа
срЬщнь. йзнеебваше бтрбче мрьтво
да гб погребе, й плачёшЬ катб сЬка
майка 36.268; й сйч'кыте люд’1’е щьть
да сё познавать тогйва едйнь др^гыго.
й рбднина. й брала й побратиме, й
сёстры, й бащй, й маикы, й жёны, й
дЬца, й мал'кь! 18.199. 3. Почтително
обръщение към жена, й ЙзлЬзб о
двбрьть чер'кбьны. й скоро теча. й
видЬ ме ёдйнь члкь като йзлЬз^ва,
тй ми даде три мЬднюш'ки, й рёче
ми, земй майке, й аз' ги зё, й кйти
сьс тЬ, три хлЬбове 17.171. 4. Прен.
Източник, от който произлиза нещо.
амй кшгыте црковны йнакь зарычать,
да сё не опивамё кажъ’ть. зашб е
пийн'ство майка й корень на ейч'ките
грЬхсэве, й злом# члю/ й доброму
11.108. духовна майка Духовна
наставница, тш д1?мы като чю сэ нйн
збеима. потврьдЬ се растрспёра...
едва си отвори Астата, тйхо, та и каже.
вйди ми се о манке дхбвнаа. че сь ей
ты пбдобрЬ СИ1 приближйла тЬлбто
със' голЬма чёсть защб те сэбьйви
дарь що ти ё бь дар^валь 17.167.
ед.: майка 1.5 , 2.132, 3 1 66, 5.366. 5.372,
6.412, 6.486, 8.55, 8.58, 9.616, 10.76, 10.79,
11.956, 11.J0362, 11.1046, 11.105, 11.108,
12.1086, 12.1092, 12.10963, 13.1226, 13.123,
13.1236, 14.128, 15.1326, 15.1332, 15.1336,
17.1686, 18.1896, 18.197, 18.206, 32.224,
35.2606, 35.261, 35.2616, 35.2626, 39.2976,
майка 1.5,2.106, 3.166,4.22,12.1086, 14.126,
14 1276, 36.268, 39.2976, 39.31362, 39.314,
39 3145, 39.3152, 39.315б3, 39.31662,40.32 06,
40 321,40.32362,40.3242, майка 2.116, 3.166,
майка 3.176, 36.268, 39.3066, 39.313, 40.322,
40.3226, майка 4.22, 32.224, 40.3236, майка
5 32, 5.366, 11.986, 12.109, майка 8.60,
35.2606, 35.263, майка 33.237, 38.2856,
39.2976, майкь 33.239, маикъ 33.2446, маик^
5 366. зв. майке 17.167, 17.169, 17.171, мн.:
маикы 18.199.
майстор м. (14) 1. Майстор; опытен
човек, който изкусно владее занаята
си. 'знайте блвёши хрпане малы й
велйкы. защо безаконно шан'ство s’mb
поЛ’бЬва й лЪ'дость стр-ва, й людТе въ
грЬ чамЬрЬ. а на хытры [мастора]
масториата й заборавЬ й збрьк#ва й
Ь'мьть та не мбжать да смйслатъ съ
рьцЬте ей как'ва работа да чйнжть
20,2086; й гь м8’ се йвй, катб ёдйнь
чткь сэ болЬрияь й рё м1/ ты ли
ищешь члка майетора дрьводЬл'ца.
й сэн'зи кьпёць м? каже, азь йщемь
7.496. И Майстор; лице, което е
еръчно, опитно в извършване на
някаква дейност въ цртво палесэлбга
цра събрашс се йнсэци сэ монастйрь.
да сё наговбреть какь да стереть за
сэнъзи всэда... й послЬ ёдна д^ма
йз'браха сйч'ки. да стбрАть ейтинары
голъмы., Оеод^ль нЬкои йнокь,
маисторь, й хытрь на зйдан'.'е. прЬё
на себе тьзи работа да ю сьврьши
11.1026. // Образно, съмрьть та е
такьв'зи майсторь, щотб крадё людге
й денге й нощга 31.219. 2. Зидар,
строител, дюлгер. й рё Оома... амй
сега не Mors’ започнё да вида, й цар'
ms’ рё, амй кога щёшь. рё Фома, да
започнё CL мца фёр'варь, й да съврьггй
до мца сок'тбм'врга... рё царь ейч'ки
маисторе на лЬтЬ започнъ’ва, а ты
зиме кажешь да запбчнешь 7.52; й
писано б'Ьше на стльпать та Со десна
страна на чер'кбвата да се бстаьй
тбйзи стлъпь вдовйчень, й майстбрете
та стбриха, й бставиха го Си десна
страна в чёр'коьата 39.3126. 3. Прен.
Майстор: лице, което умее добре да
прави нещо. члкь та сё тёгли догде ё
жйвь на тбизи свЬть льжбвны... сам'
сн ^чи да завйди на др>'гыё. хйтрьё да
чйни зло. ма[й]сторь ё на неправда,
готовь ё на болЬр’ство 31.216.
ед.: маисторь 11.1026, ма[й]сторь 31.216,
майсторь 31.219. маистора 7.-19. 7.496,
7.5162, 7 5 46, маистора 7.496, ма[и]стора
7 496; .ми. маисторе 7.52, маисторе 39 3176,
[мастора] 20.2086, чл. майстбрете 39.3126.
майстория ж. (2) Майетория; умение
да се направи нещо добре, изкусно,
майсторски; майсторопво. й попита
го сон'зи кйгець, й рё ms', как'ъа
маисторга Умнешь, и 0-ома рё, на
дрьво с'мь дрьво^дЬлець... й на
камик' съмь хытрёць 7.496; знайте
блвеши хртгане малы й велйкы. защо
безаконно пган’ство 8’мь пог^бЬв? й
ль’достьотрыва...: нахытры [мастора]
масториата й заборавЪ й збрьк^ва й
к?мьть та не мбжать да смйслать съ
ръцЬте ей как’ва работа да чинать
20.2086.
ед.: маисторга 7.496, чл. масториата 20.2085.
майчин прил. (2) Майчин, който при-
надлежи на майка, ако ли щё да мй
йз'ме Ймашето, да Лме, голь йзлЬзб
со чар'вата маичини ей, голь й да
сэйдй’ 12 1176; като вы гсоаннь кртель
дчмаше защо рбж'ба ёхыднина
прбгаде йтрббъта майчина ей. така й
вые безакбнги ръп'тах'те й хклих'тё на
ба 35.259.
ед.: ж. майчина 35.259; мн маичини
12.1176.
макар съюз (38) макар да. Въвежда
подчинени обстоятелствени изрече-
ния за отстъпване; въпреки че,
макар да, ако и да. так'възи сила
бЬше добыла со ба. й тьи се бЬше
пбканила, макарь да бЬше жена амй
бЬше йспльнина дха стго. й бЬгаше
со нйа ейла дГавол'ска й йсчёзнКваше
катб дымь 8.56; макар и. Въвежда
обоеобени определения или обособени
обстоятелствени пояснения и подчи-
нени обстоятелствени изречения за
отстъпване; макар и, въпреки че. ако
ли ти рёче нЬкои макарь и ёврёинь.
това слово прркь icaia, за дрь’гыго
да’ма 16.161; й не стан^вахь, макарь
й за день й за нбшь лежа на бчите
си 17.172; ти млъчй й съпикас^вай й
оучй са. й кога сЬдйшь съсъ постари
со тебЬ на трапеза, нйкога не простри
ты pSKS на мленье прЬй ниго нйтб
пбнапрЬдь со нкго пгй ты нй сЬднй
пбгорЪ со постариго. макарь й сирома
да ё 1.56; акб й гость нЬкои дойде а
той не знае какь да гб пог остй, йлй
да подьма със' нкго. макарь й свой
нЬкои да м? бъде, а той го бмразй
11.108; не бейте се ако вй &6иатъ
тЬлото, й повече й пакь нсмат вы что
стбри. й кбе'мь со главытс ваши не
шё погибна. макарь й отрова нЬхой
да йепгёте не щё вы поврЬди 39.3036;
макар и ако. Въвежда подчинени
обстоятелствени изречения за отс-
тъпване; ако и, макар и, въпреки че. й
дашйль прркь макарь й акорё. тысь'щь
тыейцами. й тьмы тьмами, амй й той
не йзрече кол'ко са на чёть 11.83;
макар и да. Въвежда подчинени обе-
тоятезствени изречения за отстъп-
ване, въпреки че. ако ймашь каразь
на некого хрттанина, йлй мал'ка йлй
голЬма. кол’ко добрины ако стрУвашь,
ейч’ки са загУбени. макарь й да не ей
прЬгрЬшиль дУш'манинУ твоемУ ты.
нъ пакь ты сторы нтемУ метантё. й йма
прощёнтё 16; за т!а дёсет'тЬ дУмы.
ймаме да йспытУвамё за днёшныи
днь макарь й да йма й дрУгы, амй
ные тол’кова да рёмь, амй догдё нЬ
смё, започёле дУмыге млю вы се
послушайте със’ сйч’ко ерце 33.238;
макар ... или (... или); макар ...
макар (... макар). Свързва еднородни
части на изречението при изброяване
на възможности, който сеизключват
или заменят; или ... или. й рё мУ теэавь
мнеэго е нарСэ црУ. й коа ти и ниволи
да гы чыёшь, ейч’ки съ твой рабы
макарь мнеэго, йлй мал’ко 11.89; й
ако те насылы нЬкои да тешь мнеэго
не послушай его макарь свой, йлй
сщённикь. йлй вика, йлй й дхбвныи
твой сэць. а ты никакъ не послУшаи
ето, да тешь прЬз' мЬра 11.1086; и
така е гтообно въсаксмУ хрттанинУ.
ами без [с]говорь дховнти дето е не
исповЬдань. сэ дховнаго оца тоизп
члкь не ё подсобно нй праведно, да
се принести макарь мУжь йлй жена,
старь йлй младь 33.247; й сЬкыи
хрттанинь, макарь грЬш’нь, макарь
правёд’нь, йма ей аггла хранители й
дрУгыте вЬры й тТё ймать по ёдногб
анг’гла 11.83; млю ти се мат-Осю. что
ей что да ей макарь магёсникь макарь
врачь макарь бь, йлй бжш Ученикь
37.279; макар че. Въвежда подчинени
обстоятелствени изречения за отс-
тъпване; макар че. въпреки че, ако и
да. й сэнази нйдЬ збеима че йде кам'то
нЬга начё да бЬга сэ збеима вьтрЬ вь
пУстинита. й зосима, макарь чё бЬше
старь й Уморень сё пъть. начё да се
течё да го стйгне а сэнази тбл'кова
пббЬга 17.166.
макарь 1.56, 1.6, 5.406, 8.56, 1 1.832, 11.89,
11.108, 11.1086, 15.1356, 16.161, 17.166.
17.172, 31 223, 33.238, 33.2.456, 34255’,
35.26 262, 36.270, 37.2792, макарь 3.21, 5.406,
11.83, 39.3036, макар 9.736, макарь 33 232,
макарь 33.247, макарь 35 2626, 35.266,
37.2762, 37.279, 38.2832.
макарий ЛИ (2) Макарий, й вдйгнъха се
тогази ейч'ки патртар'сй сё прЬстблете
свой, й дойдбха оу цари,градь... й сэ
тёрлймь макарте патртархь доведе
сисба архид'1'акона 12.112
макйр1ё(!) 12.112, 15.141
Македония МИ (1) Македония, едйнь
бЬше стыи димитрте... й той бЬше
сэ велйкы градь, солУ’нь... й дрьжаше
сэць мУ македоша, й бЬше похвалили,
й почьтёнь члкь 9.616.
македоша 9.616.
македонски прил. (1) Македонски, от
МИ Македония, и скбчи юнаш'кыи
със'ь бжтё повелЬтпё. й прЬё
македбн’ска земли, й еЬрь й ае-он'скаа
гора, шцрЬ стаа гора 8.59.
ед.: ж. македбн’ска 8.59.
макриан ЛИ (1) Макриан. й кога бы
дёнь ста нелм кога се съврьши лур'тта.
ёднакь оу црква бЬха. й царь й влт.а
макртань й ейч'кы людте 40.3226.
макртань 40.3226.
максим ЛИ (1) максим плануда.
Максим Плануд. добрЬ е да скажё
дУмыте стмУ ёпифантю й манима
планУды. что разУмЬха адово рыдаше
35.263.
манима 35.263.
максимиап ЛИ (8) Максимиан, напо-
конь послЬ хво ротйьствб, до триста
гбдинь. бЬше нЬкои царь ймето мУ
ма^имтань, й на прЬкор' го зовЬха
ёр'кУлтё 9.616; амй дето ненавиды
добро дтаволь... а той не мбжаше
да трьпй да сё оумнеэжава реэ'
хрттан'скыи да владать. дтеэклиттана.
й ма^имгана. два дрУгара дтаволовы
дйвы з[в]Ьроове, крьвопТйци, гони-
тели на хрпг.не 15.1386.
ма§иьпань 9.616, 9.666, 15.1396, ма§им1аьь
9.63, 9.646, .lagHMiaHa 9.636, ма§им!ана
15.1386, MagHMiaHtf 9.62.
мал прил. (12) 1. Малък, неголям пи раз-
мер или количество, мал. й foe збеима
V чаше мал!/ стоё причещёжё. като mV
бЬдте зарьчала сэназй прйбона жена
17.1736; й видЬ слав^гню. й Сэт^ка сё
йспльни ерцёто м5' дха стго й стбри
тамо посрЬ сэногози потока црквицУ
мал^. й блтарь сть постйви 14.127. 2.
Малък. неголям на години, млад, й
пос лЬдь по съмрьть icoannV злау ctV, по,
лг. годйнь. въцАри се ©есэ&а црь малы
й прЬнесе тЬлбто ctmV IcoAhhV злауст^
сэ KYKS’cb, вь цариурадь 12.1206. 3.
Малък, по-нисък в йерархията. катб
й двдь прркь каже. ймАлиль ёси его
мАлсэ чйнсё сэ аггль. ей _рЬ, каже.
защб И?мйра члкь, затова е помАл'кь сэ
аггла 38.2836. малн и велики (мало
и голЪмо, от мала до велика). Малки
и големы, всички. й сйч'ки ebpVBaxa й
припадоха IcoAhhV на псэзЬте й кртйха
се сэ мала до велйка. въ йме iv хво
6.46; да знаете вые ейч’кы хрпане
малы й велйкы. тбизи чтбто се сета
рЪ'ко.полбжи да е сщённикь. щё да
б£де й влка прьвб_сщенникь 15 1336;
й йзл£зе ейч’кы градь мало й голЬм о.
да глёдать шо щё да сё стбри чюдо на
цар’ската дъщёра 39.310.
ед.: м. малы 12.1206, мала 6.46, малы
38.2836, ж. мал^ 14.127, 17.1736, ср. мало
39.310; мн. малы 7.502, 18.1886, 18.199,
20.2086, малы 15.1336
матах ЛИ (3) Малах, дтаволь раз8’мЬ что
е рёкль мал’хь на женъта ей. й завидЬ
10.776; бЬше й дрь'гы члкь на това
мЬсто ймето mV мАлахь сЬдЬше блйз1/
при црквата сты врачевё. й той щЬше
да йде на дльгь п8Ть 10,776.
мал'кь 10.7762, мАлахь 10.776.
малахиа ЛИ (5) Малахия, й прркь
малахта рё как’ ше да сё сврьчги
свЬтьть 18.179.
малах'Са 18 1 79, 18.17962, 18.18562.
малко нареч. (94) 1. Мазко, в слаба
степей, леко. бти ё той сэ сйч’кыте
мнй най мнйкъ как’вбто на ибо
звБЗдитё. ёднй мал'ко свЬта. а дрёги
са посвЬтливы така е й въ мнйч’ека
прилйка 39.318; и збеима катб стой
понйкньль пойсправи се мал'ко да
вйди що сё мнеэго забави на мбл'ба
17 1676; не нака^ва на съсь ейч'ка
ерьдина Етсгова нъ мал'ко наказана
на кол'ко да сё покаёмь за грЬховете
наши 1.4. 2. Малко, в неголямо ко-
личество от нещо (за неброими
съществителни}. iimAxV ммрб дето
бЬше йсцЬдёно сэ много муризлйвы
цвЬтове... й полЬаха mV мал'ко
наьрьхь главъта. й ако пойдЬше
бнова мурб право на носът' mV. й на
Vcrara mV. а ттё тогази поставЬха цара
йлй архтёрёа 38.291; й кинбуь ймь
рече, азь V градь не йде, й сэ мнеэго
врЬмё нйкыдЬ нЬ с'мь пойшьль.
амй графане г(ка дохбждать. й сега
не щё пой, за мал'ко работа 6.44;
а грЬшните щьть да въекрнать да
напльнать ьЬчнаа мйса. й еднй йма
мал’ко грЬ та сё йзмблить сЬкыи кби
какь ё ^работиль, гьй си й зёма хакать
сэ правёднаю cVpia 18.199. 3. Малко,
ограничено количество, не много на
брой (за броими съществителни). й
съзида тамо др^га црква мал’ка. пакь
на йме ctmV hhkopV. направи мал’ко й
кёлш 11.100; й ре. займи ми мал'ко
пЬнезе защб ми дойдоха гбепё, й
не йма съ что да гы гбетимь 5.346;
ре ймь ic. ймате лй нЬчтб за йдене
Риса. й ттё mV дадоха рыбы печёны
мал'ко. й сэ пчёлы мёдь 38.289, 4.
Мазко, непродължително, кратко (за
времетраене на чякакво действие).
а той п1?сти рЬ, й заклё м да полежй
мал'ко тамо й да помальчй, й напоконь
сь ще вйдЬ. й тыи поседЬ мал'ко npt
вратата й прЬдаде си дй’шьть бь1, й
прЬстави се 2.13; так’в’зи члкь Т^ка не
йма. ами вы се млю сэсЬднЬте мал'ко
п’ка да ей попасете конгёте й [по]сэио-
чинЬте ей й да си под^мамё защо с’мь
и азь чюждйнець, та пак’ си йдЬте
на свой пь’ть 5.346; й като се ражеже
сэн’зи котёль, зеха да гы мётнъть
вътрЬ тогази ймь рё стыи составите мё
мал’ко да се помблю бе. й сэставиха
го сэш’а всэйне 5.39 5. Недалеч, на
незначително разстояние. й ё’бй си
запаамь ногата б вйде й наче пакь
да го бйе. й архаггль мпхайль пакы
пойдё мал’ко npt нкго. й стань npt
мь’лето й не п^ща го нйкакь да промй не
11.866; на пефлагонь щотб казах’ме.
мал’ко noropt, ймаше та й дрёгы лра
стме великодуший' гесэгпо ами бЬше
малакь й развалень 39 317. 6. Като
същ. а) Неголям брой лица, малцина
нЪ ё болЬр’ство добро за сЬкыго члка.
мал’ко са щё памЬри. конто ще съсь
болЬр’ство свой» дше сити 31.2206. б)
Малко количество, малко нещо. защо
пс [до] opt е мал'ко да дадешь съсйч'ко
(!) ерце. й покрыто, нежели мнсэго
със’ хвала 38.2946; й въкЛюваше
трЬва мЬсто acTie. й то по мал’ко
на вечерь 8.556. в) Малко време.
ею мал’ко остана да се доврьши
свЬть бти видЬха сйч'кыте люд!ё
по сйч'юать свЬть въ злына влазЬха
18.1836; й посйЬ мал'ко бы жива
онази двца. й прЬстави се 11.106. в
(за) малко врЬме. За кратко, т^ка да
бьде въ мал'ко врЬме. а по съмрьть да
бъде жйвь до вЬка 33.246; иоббле тТ е
да йстёглишь на той свЬть за мал'ко
врЬме. нежели тамо да се мъчишь
без’краино й недоврьшено 1.36; кое
малко кое много. Горе-долу, що-годе.
сто казах’мё кое мал'ко [кое] мнсэго
как' ще да сё сврьши свЬть, ала сега
поспешайте пакь за ан'тихрТста как
ще да сё роди 18.184; малко нЬщо.
а) Известно количество, няколко.
амй да скажё за кэсифа, катб се годы
за двца мрр1а (!)... й проминъха се
мал’ко нЬчтб днй. глёда к» шэейфь
какь е дЬтипа й нспразпа 33.2366. б)
Известно количество, немного, амй
сэкак’ се гь нашь ic хс й бь породй й
npie пльть, й възнесе (!) със' пльть
ей. тогази й агглы npiexa мал'ко
нЬчтб блйгь й зёха да вйдЬть бн'зи
велйкыи свЬть 38.2866; чрьватата (!)
ме й корёмат’ ме сэ мЬдь. колЬнетЪ ме
й нсэвЬте ме желЬзны. й мал’ко нЬщо
йма в' нкго катб прьсть печёна, да
рёшь катб сэ грьнець, та сё таквбзи
г лё дате 18.181. в) Известно време.
что щё да биде бн’зи члкь. дёто се
гледаше сэ злато й сэ срёбро й сэ
мЬ, й на желЬзо стойте. и мал’ко
нЬщо постоа. та чё стань напоконь
слабо катб едно грьне 18.1816 г) До
известна степей, немного, нещичко
й за па архггле, что йм’ се днёска
съббрь празпева щёмь мал'ко нЬчтб
да покажемь за тЬхь блвёни хртТане
11.816, ни малко. Ни пай-малко,
никак й напоконь сэйдс бн'зи брачь
гликёрУе, й намЬри си вблатого
жива, катб ме рё стый. й тогйва ни
почака нй мал’ко бн’зи мйжь, амй
пбекоро сэйдё в' тьмнйцата при стго
39.306: от малко по малко. Малко
по малко, лека-полека, постепенно.
й той тогази зё да ходи със’ млады й
със’ непотрЬбни. прьвЬнь пойдё на
кер'вбв'ство. сэ мал’ко по мал'ко зё й
да краде. й напоконь стань, прььыи
на разббиницитё сй_ре, (!) воевода на
вльхвыте 6.47; по (в, у) малко дни.
Скоро, в скоро време. й засыромашЬ
онази мома, й тбл’кова. кол’кото зё
сэ сыромапна да кервы. й по мал’ко
днй, раз'болЬ се сэнази мома. й
тёж’ко лежаше, й плачЬше, какь
^мйра некртёна 11.105; й катб видЬ
шл'тЬне 7плйши се тврьдЬ. й позова
стар’це полагные, й рё ймь. видите
лй тойзи нарсэ мнеэго еврёискы. въ
мал'ко дни щъть да пог^бетъ на 11.8Ь;
й ймаше снсэве сёд*мь, й дъщере три.
сэв'це ймаше сёд'мь хилТады... амй оу
мал'ко днй не оста ms’ нйщо. й додё ms'
й дЬцата йз'мрЬха 5.276; по малко
малко. Постепенно, полека-лека,
малко по малко. й тамо повелЬ да сё
поё кансэнь въ cS’6otS' й въ нейю. и така
по мал'ко мал'ко (!) със' блгть бж!а та
се ?мнсэжиха др^жйна. й станъха до,
К, сты сэци 14 1276.
мал'ко 1.36, 5 356, 1189, 11996, 11.1002,
11.1046, 15.1506, 17.1676, 18.1836, 31.218,
33.234, 33.2366, 35.2626, мал'ко 1.4, 2.132,
4.22, 5.276, 5.30, 5.336, 5.3462, 5.39. 6.44,
6 472, 8.556, 9.626, 9.712, 10.776, 11.816,
11.86, 11.8662, 11.1022, 11.103, 11.1036,
11.105, 11.106, 12.120, 14.126, 14.12762,
14.128, 14.1286, 14.1296, 15.133, 15.1346,
15 1 51, 15.155, 17.1646, 17.1651, 17.16562,
17.1716, 17.174, 17.1746, 17.1766, 18.181,
18.1816, 18.1842, 18.191, 18.15X9, 18.2072,
31.2186, 31.2206, 31.222, 33.232, 33.2416,
33.242, 33.2436, 33 2446, 33.2456, 33 246,
35.2566, 35.261, 38.2836, 38.2846, 38.2866,
38.289, 38.290, 38.2906, 38.291, 38.2946,
39.3062, 39.3066, 39.3086, 39 309, 39.317’,
39 318, 39.3196, мал'ко (!) 14.1276, сравн.
пгмал'ко 17.1716, 38.2866, пб мал'ко 33.234,
помал'ко 33.2396, 33.2456.
мало нареч. (6) 1. Малко, в слаба степей.
т)е съ мало позасрамйха, й пакь мЪтахК
камеше, й нй ёдйнь камикь не (?дари
желанна, ами се строшаше мёй& гЬ
6.426. 2. Малко, в малко количество.
още слушай апла павла щб каже къ
тимовёю. мало въкйиаи вйно, да тй
бьде на дшьта спсёше 20.209. мало
много. Немного, в неопределена сте-
пей или количество, тогази MS’ рёче
1гймень. члче, erS мало мнеэго посэз'-
раве. йдй сэтх'ка къдЬ знаешь 2.116;
и той катб оста без' майка, а той сё
(!) У’зе ймашето бащнино щб да б’Ьше
мало мнеэго 39.2976.
мало 2.116, 6.426, 19.208. 20.209, 39.2976,
39.299.
маловрЬмепен прил. (1) Кратковре-
менен, който трае кратко време,
краткотраен, маловременен, й кои
йде сЬкогы в чёр’кова га лови своё
спсёше що ш е добивь й лбвь тЬлесны
й земльны й мало^врЬменны 31.215.
ед.: м. мало_врЬменны 31.215.
малодушеству вам несв. (1) Проявявам
малодушие, нерешителност, слабо-
волие. амй молй bjIkS Та нашего iv
ха. ако се й мнеэжищь млишь, й не
послышана те бь. чюваи се да нё
мал одшьств8 вашь 12.117.
сег.: 2ед. малодшветвЬ'вашь 12 117.
маломощен прил. (1) Като същ. Не-
мощен. физически слаб човек; мало-
мощен човек. й ако чйнишь празникь
ctms1 й трапеза, сйрЬ пйрь. не зовй
болЬре й гпс-дарТе. нъ повйкай
сыромасы й прбсЬци, й маломбщши,
лето нёмать да тй врьнать 1.46.
мн.: малб~мбщн!и 1.46.
малх вж. малах
малък прил. (78) 1. Малък; неголям по
размери, величина и количество, и катб
стань 1г1?мень нееэфить, раз'валй тъзи
мал'ка црквица, й съзйда дрз"га велйка,
катб стой сега й до днь 11.1006; й дето
сич'ки свЬть не мбже да го зъмЬсты. а
ть) го V мал'кь гробь бстави сэ голЬма
блгть й чёсть дёто се ты сега добы й
епбби 35.260; й тогази принёсе нЬкои
хртТанинь двЬ лам'бады х^бавы й
голЬмы. й като гы запали, й поклонй
се сэстъпи сэтамо мал'ко мЬсто. й
пойдё бниейфорь да гы «Таей 9.74;
амй й ты д^маи й недЬи сеКсьмнЬ. й
въепомени Та что е рёкль не бой се сэ
мал'кото мое стадо 12.1106. 2. Малък,
неголям по значение, нищожен, дре-
бен. рё й солбмонь нежели мнеэго
със' похвала. сйрЬ подобрЬ е й мал'ка
добра работа да стбришь токо да ё
право й сичко ерце щото ё 6s1 драго
й Угодно 39.3196; й Ть бь сйч'ко ms’
дар«ва, й сйч'ко ms’ проста, тьк'мо
сэнъзи мал'ка заповЬдь повЬлк ms’ бь
да дрьжй, да ё сьщй рабь й c.asTa бжш,
а тол не послан а заповЬдь бжьа амй
посл^ша прЬльстника зм'/а дТаьэла
дело MS’ завидЬль б’Ьше на добрбто.
затова йз’гнань бы й рай 33.2346;
зато нЬ е мал'ко прЬгрЬшёшё члЮ/,
дёто се недостойно яричё глава, ами
быва бн'зи члкь катб сам'сй гХда, защо
Ь?да прЬдаде ха вь ркцЬ безакбнны
ёврёе 35,266. 3. Малък, неголям на
години, в детска възраст й дойде
до нЬкоа рЬка г'олЬма й сгон глёда
ю какь ё много всада й не мотать
пр'ЬмйнЬ’ дЬцата защо бЬха ёднакь
мал'кы. амй оумыспи да прЬнесс едно
по едно 5 326; азь знаю ёднак' кога
бЬ мал'кь та знаю чё б'Ьше мой йць
стрдгйлать вь рймь 5.366. И Малък,
наскоро роден (за животно), мал'ко
младо раелйн'че дань, щё да скбчи
катб й нЬщо йплашенъ 18.185; показа
се хс йпрьвЬнь дори до край смЬр ёнь
й крбт'кь катб агне гл^паво й мал'ко
18.185. 4. Малък, непродължителен,
кратък (за време). й ейч'кы видЬха
това чюдо на стго та се почюдиха
повече й магё< никь аОанасгё. защо
знаеше каква ейла ймаше бнова был!ё
растворен но. мйнь сс малакь ча. й рё
царь къ ctmS’ докогы гейр'пе стрь’вашь
на да ей кс’й’пЬваме S’.wbTb съ твойте
хытрыни 39.3036. 5. Малък. по-нисък
в йерархията. й ты вейлееме доме
ефрайовь. нЬ ей мал'кь ни й кого
вь влците гЬ’довы. бти йз' тёбе щё да
йзлЬзе, воЖь, дето щё да бьде кнёзь
въ шли. й ню[го]вь йсходь ё йпрЬды
вЬка 33.236, катб елйъ: й робе стбрил'
ей гЬ, да съ по члка. й мал'ко е нЬчтб
члкь помалькь й аггла, катб й двдь
прркь каже. ймалиль ёси его малсЗ
чйнсЗ й аггль. ей jib, каже. защо
«’мира члкь, затова е помал'кь й аггла
38.2836. 6. Малък, който притежава
в no-малка степей някакви качества.
а пбмисль ё, пакь кога чюё нЬкои
члкь. за нЬкого ейл'наго цара дето
йма сил'на войска й навил' ms’ е
др2гыи царь, помал'кь дёто йма по
мал-ко войска 33.234. 7. Като същ.
Мал кия т по-маловръетният, по-
малкият на години. тогази като чю
мал'кото и скбчи та каже със' радость,
тако мй сила хва ные смё двама брат Та
5.37; азь йдбхь със' дЬцата й дойдб
до нЬкоа рЬка. й зёхь пбмал'кото та
гб прЪнёсб 5.38. малки и голЬми
(велики). Мало и голямо. всички.
млады, й стар'ци, м8жТе й жены, й
мал кы й голЬми. й ейч'ки притёкоше
стмх паеръща 15 1376; й притёкоше
мЬ’жгё й жёны й мал'кы й велйкы да
вйдкть, това чюдо й стго 15.1446; от
малък. От ран.ча възраст й полома
ms мйлето ты нё (!) нёмаш' ти мёне й
мал'ко й видЬл' лй ей нЬкогы така да
тй с'мь стбриль 11.87.
ед.: м. мал'кь 5.366, 11.88, 17.1716, 33.236,
35.260, малакь 18.182, 18.183, 39.3036,
мальгь 33.2326, малакь 39.317, чл. мал'хгать
18.1822, 18 183, сравн помал'кь 33.234,
помалькь 38.28362, помал'кь 38.2836,
ж. мал'ка 1.6, 11.100, 11.1006. 15.1426,
33.2346, 39.3195, мал'ка 39.299, мал'ко
11.1С0, ср. мал'ко 1.36, 11.1006, 31.218,
33.2366, 35.2596, мал'ко 2.136, 5 31, 7 526,
7.54, 9.67, 9.716, 9.742, 11 816, 11.87, 11 105,
12.116, 14.12962, 16.1626, 17.165s, 17.1656,
18.181, 18.1816, 18.184, 18.1853, 33.2326,
33.2426, 33.246, 34.2556, 35.2646, 35.266,
38.282, 38.2836, 38.2866, 38.28963, малко
33.2476, чл. мал'кото 5 37, 12.1106, сравн.
чл. помал'кото 5.366, помал'кото 5.38; мн :
мал'кы 5.326, 5.366, 11.936, 18.1906, 18.199,
мал'кы 15.1376, 15.1446.
манасий ЛИ (1) Манасий. й въсЬднъль
на жрЬбё белге защо и мал' си ты граде
гёрлйме дьщи сТйнова. нЬкога цара
манасТа, амй бЬше безакбнникъ й
идола’ сл^жаше 34.252.
манасга 34.252.
манастир и. (93) Манастир; комплекс
от жилища, църква и стопански
сгради, където в уединение живечт
монаси или манахинц; обител. дсидё
нЬкои члкь й цари .градь никбла
ймего ms’... й стань й той калберь
на тбизи монастйрь дохТарь. и
прЬстбрй си ймето несэфить 11.1006;
й тогази на монастйрь катб сбпЬле
дохбвници верна й йзлЬзле. й црква
затнбриле. й той ча сэногова мом'ка
мётньлс # морето 11.101; а той сэйдё
въ монастйрь и пострйже се й стань
йнокь 12.1096: й пакъ знай да речёшь
irVMenV iwaHHtf вь монастйрь дето
жгвйшь V нито. повчй себЬ си й на
стадото ей 17.1736.
ед.: монастйрь 2.10, 2.106, 2.11, 2.116,
2.126, 11.9763, 11.986, 11.1005, 11.10064,
11.1013, 11.10 1 62, 11.1022, 11.10267, 11.ЮЗ3,
12.10954, 12.111, 12.11163, 12.1152, 14.1262,
14.12652, 14.12762, 14.130, 15.1376, 17.1642,
17.16463, 17.165, 17.16562, 17.173, 17.17363,
17.1746, 17.175, 17.1762, монастйрь 2.1062,
11.98, 11.1002, 11.1026, 11.103, 14.1266,
14.130, 17.173, манастирь 17.164, монастйрь
17.164, чл. монастйрьт1 17 1646, 17.165,
монастйрьть 17.1652, монастирдть 17 1736;
мн.: монастире 12.1136, монастйрь 14 12бб,
монастйре 14.128,14.129, монастыре 31.219,
чл. монасгырете 2.96, 14.129.
манастирски прил. (14) 1. Манастир-
ски, който е на манастира. йма
едйнь островь зовё се л!?гь. й на тбизи
бстровь бЬше мето монастйр'скы
11.1006; й irV.MCHb катб чю това
сэ ратаитого йзбрэ три йнсэци
вЬр'ныи. й пй’сти гы със' корабь
монастйр'скыи, да донес!?ть бнова
ймаше 11.101; й тогази сэвбрюваха
вратата монастйр'скы й пЬиха на гла
\уалб 17.165. 2. Манастирски, който
се отнася до манастира. й завидЬ
mV. защб iiMaxV законь манастйр'скы,
да се пбететь вь днь, а довёра йдЬх^
по еднйць, а той прЬз' пелита ё'днйць
ЙдЬше 2.106; й даде mV писангето
монастир'ско 14.1296
ед.: м. манастйр'скы 2 106, монастйр'скыи
2.106, 2.11, 11.ЮР, 14.1266, 17.173,
монастйр'скы 11.1006,14.126,монастир'скыи
14.1296, ср. монастйр'ско 11.1016, монас-
тир'ско 14.1296; мн.: мснасгйр'скы 17.165,
чл. мснастйр'скыте 17.165.
манка ж. (1) Манна, небесна храна,
конто Господ предоставил на евреите
в пустинята при преселването им.
защб, #зё icVcb ёврёете й поведе гы
въ гал'галЬ. й тамо стбриха евреете
nacxV. й идоше сэ пшенйцК на бнъзи
земли, й сэтогази бск^’дЬ манна со
евреете. бти идоше сэ хлЬбь земльны
11.876.
ед., манна 11 876.
маноев прил. (1) Маноев, от ЛИ Маной
я пакь, архистратпгь михайль йвй се
на женъта, манбева 11.886.
ед.: ж. манбева 11.886.
маной ЛИ (12) Маной, й рё mV маное,
постои тКка да тй донеей йденг'е да
тё погостимь й не гнааше мансе
чё ё аггль това что м? се вйды. и
рече архггл' маною, сторй гоз'ба 5V
11.886,89.
манде (!) 11,88. 11.8863, 11.894, маноё (!)
11.886, маьоа 11.88, манда 11.886, маною
11.89.
мариамна ЛИ(2) Мариамна. й дрь'жйна
mV 6bxV апль вар’воломёи й сёстра
съща фйлипЩ1 маргамна. ста тЬ йдЬше
й слКгоуваше ймь 36.2676.
марймна 36.2676, маршмна 36.2676.
мариан ЛИ (2) Мариан, въ авлбн'ско
мЬсто бЬше нЬкои гпдарь ймето mV
маргань 9.71.
марйнь 9.71, 9.716.
мариане (!) вж мирияне
мариин прил. (3) Мариин, от ЛИ Мария.
й видЬ два лъва чё стоють при тЬлбто
маршно, й лйжьть й, нсэзЬте 17.1756.
ед.: ж. маршна 35.263, ср. маршно 17.1756,
17.176.
марин ЛИ (1) Марин, й слКчи се та се
1грЬстави блженныи 0ес5к'ти[сгь]
мца сё. г. й слЬзе велйкыи ёв'тймге, й
погребе го. й постави ггЬ’мена марйна
нЬкоего i тоизи монастйрь 14 1266
марйна 14.1266.
мариоле мн. (1) Нехранимайковци, без-
делниии. й с?йдй при члка из'брана.
дето знае й мбже да те наоучи. коё
добро да чйнишь дето да сё спеешь,
това отрывай кога си без’ работа а
недЬй ссднь та д^ма нише й ника|к']
во, й да думать непрйличны рЬчи,
съсь м аркэле младь* 1.5.
маркюле 1.5.
мария ЛИ (41) Мария, й поё мавань
жена сё колено в?дово ймё ей марка
3.166, й родй мавань, два сна шкова
й 1сдсйфа й дьщеры. г. марка, й ебз'ш,
й анна. й мар!’а рсдй салбмпо 5a6V
3.166; вчера мар'Оа й мар!а сестрй
Лазаревы. посрЬщнаха ха със' плачь
34 249. в пръ ков въведение просве-
тив владичице богородице и прис-
нодЬви марке. Християнският иър-
ковенпразник Въведение Богородинно.
мцатого, ка. йже въ цркбвь вьведёше
пртые вйчце наше бце й прно двы
мр!е 13 121; мария египтянина.
Мария Египетска. въ нёлю с по жйт!ё
й жизнь прйбные марш егуптЬнины
17.1636; мария магдалипа. Мерия
Магдалина, шесты пъть сё эвй
марш магдалины, когато й рё не
приближаваи се при мёне 38.2876;
света дЪвица богородица мария
и дЬва мария (дЬвина мария),
гвЬта дЪва мария (приснодЬва
мария). Света Богородица дева
Мария легома вйдЬ бь че съ члкь
не оставим сё свбйтс злыны. с.тЬзе
сам'сй. й въплъти се Сё стал двпа бца
мр’Га 33.2466; Ть нашь ic хс... та слЪзе
сё нбёто, та сё вьпльтй [й] роди се сё
стые двы й бие мр!ё 18.184; й кога се
напйсаше, дойде врЬме да роди двца
мр!а млЙн'ца 33.237; амй да скажё за
1сэсифа, катб се годы за двца мрр!а
(!) 33.2366; мцатого, й, слово на
роэйьствэ прЬстые вйчце нашее бие й
прно двы (!) марке 3.16.
марка 3.1663, 17.1766, 33 235, 33.237, 34.249,
34.2502, 38.2846, мр!а 4.246, 13.1226,
13.1235, 13.124, 18.177, 18.181, 18.1856.
33.2355, 33.2466, 33 247, 38.285, йрй
9.626, мр!а 11.996, марка 13.1226, 34.250,
мрьк 15 132, марка 17.1756, марка 17.176,
мррка (!) 33.2366, мрк’а 33.237, марН 33 239,
марке 3.16, 17.1756, 35.2606, мркё 13.121,
мр'ке 18.184, мр!ю 13.1246, 33.2366, марш
17.1636. марш 38.2876. зв. мрке 13.1245.
маркиан ЛИ (12) Маркиан. й по
полбнощь сёидё сщённикь цркевныи
да псе £трьню по сё'бычаю, й найдё
мар'кзана зрава. й каза mV мар'юань
что видЬ 11.996.
марккакь 11.986, мармань 11.986, 11.992,
мар'ккань 11 992, 11.996, марыана 11.986*,
марккана 11.996, мар'к:ана 11.9962, маркканУ
11.99
маркианов прил. (2) Маркианов, от
ЛИ Маркиан. й Vsexa снова был1ё
рбднината маркТаиовы й сэставиха mV
го пб г ьз'главни^ 11.99; й дойдох а при
възТлавк’ето маркшново. й пойскаха, й
найдбха това бьнпе шовёта 11.99.
ед.: ср. маркканово 11.99; мн.: марк'йновы
11.99."
марко ЛЙ (4) Марко, й тогази nVcra
прЬбГщённаго мар'ка митрополйта,
велйкаго npbcnaeV. сьс' голЬма
пбчьсть, да пойде на спивать 1радь
8.596; й той mV написа flpVi а кшга така.
Оесэфиль архГепкпь что дрьжй столь
мар'ка ёулиста. nnniV йнокён'тпо nanV
Phm'ckomV 12.114
мар'ко 38.2876. мар'ка 8 596, мар'ка 12.114,
м? 38.2876*
марма МИ (1) марма реонтиаска.
Марма Реонтиаска. й на едйнь брЬгь
опрЬ се корабьть на мЬсто що сё
зовЬше мар'ма ресэнтТаска 6.416.
мар'ма 6.416.
марта ЛИ (3) Марта, зашб 1сёсифь
бЬше родйль, д, сынове. й дъщере,
три. ёсОйрь, мар'б.т, й салбм1а 6.41;
ьчёра мар'Оа й маска сестрй Лазаревы.
посрЬщнаха ха със' плачь 34.249.
мар'Оа 6 41,34.250, мар'На 34.249
мартие м. (2) Март, третият месец
от календарната година. раззмЪйте
й за часоовете. кога cejracne хс б£ше
мць мар'п’е 35.2656; мца мар'ria, 5i.
положено бы тЬло алё^'ю бжью члкЪ’
й npWaaxa. з. днй 40.324.
ед.: мар'пё 35.2656, мар'п'а 40.324.
мартур м. (3) Свидетел, очевидец,
мартир. й пакь катб каже начнете
сё 1ёрлйма. защб вые сте Map'rVpie за
това, бти сте видЪлЪ что с'мь сгорйль
й потёглиль 38.292; зашб mcovch така
е писаль на нктовь закбнъ прЪд'
двама йли грима мар'тхре да стане й
да бй’де съка д!?ма вЪр'на 38.293.
мн., мар’ттфиё 38.290, мар'И?р!е 38.292,
Map'rtpe 38.293.
маргурисам св. (6) 1. Дам свидетел-
ски показания, мартирисам. й рё
ё'у'стапе. дойде сймонидь й ёу'дд;йе
что съ прьвы кмётове мирёнскые й
мартУрисаше за fb. й азь по правила
заповЪда да гы ноп?беть 15.1446; гъ’ка
сь й т!а трите цревы члци тысйцницы
й Tie да мар'т^рйсать пр4 цра истинна
15.1446. 2. Стана свидетел за нещо;
потвърдя, че нещо се е случило, й
мар'Цфиса сйч'ки на^со дето бЪха
солрьв'Ьн' със' нгего. катб лазара повйка
сё гроба й въскрЪси го сё мрйтвыхь
34.2526. мартурнсам лъжнэ (на
лъжа). Дам неверии свидетелем
показания, стана лъжесвидетел.
осмата е заповЪдь бжТа дето да не
мар'т#рйсашь льжно. ако лй знаешь
добрРза нЬщо й попйтат' тё. а ты кажи
по правила 1.7; со зл4 тогйва том^ва
члк^ дёто еёйде та мар'тхрйеа на льжа
съдь йли прЪ люд1е за сьсЬдина
своего зло, й закльнё се накрило токб
да го осъди 18.198.
сег. 2ед. мар'зУрйсашь 1.7, Зед. мав'тУрйса
18.198, Змн. мар'тврйеать 15.1446; имперф
led. мартфиса 12.118, Зед. мартфйсаше
15.1446; аор.: Зед. мар'тУриса 34.2526.
маргурисовам вж. марту рису вам
мартурисувам несв. (8) Свидетел-
ствам, уверявам в истинността на
нещо, мартирисвам. й па рё. кс-сть
нкгова нё ще да сё съкр^ии й дрУгы
пррци мар'П’рйс^'вать за распёпё хво
38.2906; й стыи дконйсУе аребиапть
й 1сойннь дамаскгнь. на тЪх’ныге
бгО-Д^мны кипы така мар'пфйс8'вать
11.82; й тол’кози не желаете парь
MaJiiMiaiib за нктовыте людге да го
слушать, кол'кото желаете стыи да
мар'Р/рйс^ва за йме хво 9,64б; ?зё
хлЬбь й рёче на аплете, това е ~Ьло
мое .. а дрьвбто... това е крть щб
распёха ха на нкго защб бь йстинскы
бЬше хс що сё распе. марлфйсова mV
кнТга ёздра 16.1616. мартурисувам
льжно. Лъже свидетеле твам, давам
неверни показания, а ты кажй по пра-
ви на като ё ако лй не знаешь послушай
й не мар'тУрйс^вай лъжно 1 76.
сег.: Зед. мар'тфйсУва 9.646, 33.2442,
мартКрйсова 16.1616, мар'тУрисУва 39.3046,
Змн. мар'тУрйсУвать 11.82, 38.2906; пов.:
2ед. мар'тУрйсУвай 1.76.
мартурия ж (3) Свидетелство, дока-
зателство. й сэн'зи що бЪше госпо-
дйнъ на кораб'ть наейл'никь зль, й не
п1/сти мёне ами мё довёде т^ка дето
мё вйдишь. й ймамь Map'iVpia rb ica
ха, й спи агглы 5.376; ные cj npV,
нйтй знаемь что ё сЗбаалТе нйтй се
нЪкогы оучйх'ме ные на зло за цра. й
мар'т^рТа ё намь бжТе око дёто ейч'ко
виды 15.1476.
ед.: Map'rtpia 5.376, 15.1476, 18.1806.
марвл вж. марта
масленик м. (1) Съд в който се държи
масло; масленик, й кога съмнъ й каза
елн’зи корабникь сънь что е видЪль й
|?зё масл'Ьнйкь със' маслото, й т#ри го
i морёто 15 152.
ед.: маслЪнйкь 15.152.
масленица ж. (2) Масленица; съд, в
който се държи масло, йрс ймь онази
сырота жена, млю вы се. въз'мЬз е тъзи
мастЬнйца със мае лото... й налЬите
кан'дйлото ctmV да гори за дИшъта
моа 15.1515.
ед. маслЪнйиа 15.1516, масленица 15.152.
маслина ж. (3) Маслина, дърво с
маслодайни плодове. й кби навййше
на ria s’ йгрй. a tie го вЬн'чаваха със'
цвЬтоове Со дивы маслыни 34.252; а
сэнази I бра зашо се зове ёлесэнь. защо
мнсэго йзрасР/вать щЬв'.'а маслины на
нйа 38.2926.
мн., маелйни 18,186, маслыни 34.252,
мастйны 38.2926.
масли ней прил. (1) Маслен, който
съдържа масло, д. ръкы бб'тйчаха. та
б'Ьше сэ загадна страна стЬны греть
рЬкз медов на. й сэ лладнЬ рЬка бЬла
катб млЬко. й сэ йсточнаа страна рЬка
маелйнна 32.22'7б.
ед. : ж. маелйнна 32.2276.
масло ср. (15) Масло; мазно вещество,
добивано от някой растения, й т!ё
започёха да го съвлЬк(Н> й не могсха
защо йзгнйло mV тЬлото й прилЬпйла
се рйзата м8. й tie й'зёха масло й вода
й полйваха 2.11; й чтбто е кйшль
брашно й вино й просфоры, й свЬщы,
й масло, й ФУмТань. й ейч'ко что
трФб^ваше 15.155; что сь ria рЬхы
дёто ббтйчать тойзи грФ . д. рЬкы
парйчЬт' се на землю... дёто вино
течё, та сё зовё тйгарь, й масло дёто
течё га сё зовё гТсэьь 32.228; й бноза
Mvpca б'Ьше направено, сэ мнсэго
миризлйвы цвЬгове. ей смирно, й сэ
цвЬть. сэ кшомона. ёэ йры. й сэ трьста
доброj/иризлйва, й сэ масло 34 2506.
// Осветено масло, тьзи нощь видЬ
стгс димйпна. катб чё доидё й 8’зё
масло ей кан'дйлото що ё нрЬ нктовь
сэбразь. й помаза го 9.716; й повЬ
ё'пкпь тй го съб.тЬкоха й знамена го.
й помаза го маслсэ й крти го V морето
37.2806.
сд.; масло 2.11, 8.556, 9.716, 11,97, 15.155,
32.228, 34.2506, 38.291, 39.3176, масто
11.996, ' 15.1516, масло 37.2776, масло
37.2806, чл. маслото 15.1516, 15.152.
ма стило ср. (1) Мастило; цветна
течност, ксято се употребява за
писане й кога mV доде день да mV земе
бь дшьта й тогази рё оном^зи mom'kV
шб mV auVrVBanie. брате донеси ми
xap'Tia й мастило. й донёсе mV 40 322.
ед.: мастило 40.322.
мастор вж майстср
мастория вж. майстория
матеев приз. (4) Матеев, от ЛИ Матей.
й повелЬ царь тогази на мнсёго с.Т?гы
нрггови, да донесь’ть сэ поладите
златыи бдрь царевь. да оставить
на нкго тЬлэто матвёоьо, й да гс.
занес^ть въ пслатите 37.279.
ед., ср. маеёово 18.1916, матОсово 37.2786,
37.279, чл. матбёовсто 37.2806.
матей ЛИ (55) Матей, й мае ей апль,
бстави ей р#цЬте на бчите готовы й
стбри знамёнте на крть. й ре. ги iv хе,
дай ms’ да проглёда й царь дрьжаше
матРёа за дёснх pVKV й проглёда
37.277 277б; мца того si ламе стго
апла 1 сулиста, матвеа. с. спасъвашь
ice мытаре, така д!?маше, ма. сэсрЬ
сэг'нь. дёто не пари сэг'нь въ, si. ма,
съжё 37.2736; да не б£де тебЬ йме
pVO-йнь. амй да тй б£де име майей, й
ты фйл'вано царице, сэсега да тй 61?дс
йме ссэфТа. й да бёд^’ть ймената ваши
написанны на нбсё 37.281; й царица
фйт'вана посрЬщнь апла съсына (!)
сы пол!^фрадона, й съ снахь си невра.
что 6bxV были ймале бЬ;ь лукавь, й
йсцЬлиль гы бйль сты манёи 37.2746
мв 18.2016*, ма 34.252, 37.2736, 37.2776, ма
37.2735, матОёи 37.2736, 37 274, 37.2746,
37.2755, 37.27652, 37.277, 37 2776, 37.27862.
37.279, 37.2812, мавёи 37.2746. 37.275л
37.279. 37.280, 37.281, маОей 37.277, м
37.281, мабёи 37.281, матйёа 37.2736,
37.275, маОёа 37.275, 37,276, 37 277.
37.27 752, 37.278, 37.2786, матОёа 37 2756,
37.276, 37.2766, 37.2776, 37.27962, 37.280,
матвеа 37.277, 37 2786, мэОеа 37 281,
магОею 37.274, 37.2746. 37.2806, маОёю
М.115, 37.2766, 37.277, маПОёю 37.275,
маДёК 37.277, мат Лею 37.2786.
мати ж. (12) 1. Майка, жена по отно-
шение на детето си. защб така рё,
каго вйсЬше на кргы' маги, тона е снь
твои, амй ейч'ки штЬмена й ёзыци, да
поплачете със' мене 35.2616; това ё
прайникь въведёнТе въ цркбвь пртЬи
бци. дёто л завёде сэць гее 1сэакгмь. й
мати ей анна 13.1246; мтй же нгёгова
гпжда бца плачЬше й рыдаше 35.2606.
2. Света майка, духовна майка, по
четно название в христиане твото.
мца того Д1 жйтТе прпбвые матере
нашее петкы трьнов'скые 8.55. И
Образно, загцо да рёмь с!сэ новый,
та се новы гёрлимь зовё чер'ковата сэ
ейч'кыте пррци ломано, катб й прркь,
двдь д<маше мти с:сэнь 18.178. мати
божия. Божията майка, Богородица.
амй й шотб б£ха са вЬка мр^твыте
й Tie npiexa свобождеше. мти бж!а
плачЪше й въздышЬше, й силы и эные
дивлих^ се й агглы rpenepaxtf 35.259
ед.: мтй 6.41, мти 6.41, 13 124, 18.178,
35.259, мати 13.1246, мтй 35 2606. матере
8.55, матери 35.2626, мтрь 38 288, зв мти
2.13, мати 35.2616.
матия ЛИ (1) Матия. сй~рЪ, да сё лишй
р?да сэ животь свой наскоро, й на
нгёговото мЬсто да б)?дс дрйыи. да
рёмь, мат'О’й 38.2905.
MaTOia 38.2906.
Матвеев вж. матеев
матъ-ей вж матей
магОия вж. матия
махна се св. (1) Прен. Махна се, откажа
се от определено поведение, кой ще
ти помогна й кой ще та сэнё тогйва сэ
вЬчните м1?кы сэ гор'ко тебЬ топва, чге
ей прЬдаль дшьта своа дшвол*’. зара"
това махни се колкото можешь члче
сэ кёр'вбв'ство й сэ чюжды жены 1.7.
пов. • 2ед махнй се 1.7.
мая се несв. (1) Мая се, недоумявам, не
проумявам. й найдоха тамо сэпогози
раз'бойника дёто го распсха заедно
със' ха... й тойзи ча пойдё въ рай. й
катб го видюха адамь й евва, чюдЬха
се й маиха се й дь'маха си, кой бы
тойзи тУка вь рай 35,266.
имперф Зин маиха се 35 266
ма^им вж. максим
ма^имиан вж. максимиан
мед м. (8) Мед; сладко вещество, което
приготвят пчелите от нектара на
цветовете. сэчюдо. пр Ьтвбри се бпази
в эда на вйно като мёдь слад'ко 10.79;
рё ймь ic. ймате лй нЬчтб за йдене
тУ'ка. й tic Mi' дадоха рыбы печёны
мал'ко. й сэ пчёлы мёдь 38.289.
ед.: мёдь 10.79, 38.28 94. медь 32.2276, меть
32.228, мёдсЗ 38.289.
медиане ин (I) Мидяни, жители на Ми-
дия его каже нй', г, езыци цэр^ваше
тойзи царь въвулон'скыи нй нёр'сы, й
на медйнсэ и нй вавх лонь 18.1826.
медйнсэ 18.1826.
медовен прил. (4) 1. Меден, който се
състои от мед. д. рЬкы бб'гйчаха та
61ше сэ западна страна сгЬпы грать
рЬка медбвна. й сэ пладнЬ рЪка бЬла
катб млЬко. й сэ йсточнаа страна рька
маелйина 32.2276. 2. Меден, който
е сладък като мед. й със' моата
десница шё да сё въкорени й да се
вдйгне дрЬво мнеэгоJiлбдне. й сэкраи
нгёго щё да слЬзе сладость медовнаа
37.274.
ед.: ж. медбвна 32.2276, 37.2746, медовнаа
32.228, 37 274.
междо (!) вж. между
между предл. (64) 1. За означаване
на положение или движение в про-
странството между два или повече
предмета или лица; между, помеж-
ду. й аггль пойдё лрЬ нгёго, й стань
посрЬ меж8 два зйда, на лбз!е. й не
дава на онова м^ле да йде напрЬ
11.866; й тогази йзлЬзе пламень сэ
бл'тйра, й йз'горй црквата й полатыте.
й промина пламень мёждУ полатыте
й йз'гори велйката полата 12.1166;
й тол'кози хУла прЬтрьпЬ, й доде го
й распеха междУ двата раз'ббиникг
35.259; а др^гы людге мнсэго бЬхУ
оулЬз’ли i гймгата. й азь без'срамно
подохь между ft 17.169. 2. За означа-
ване на отношение, което същест-
вува между две или повече лица;
между, помежду. амй дхь стыи да
напльнй ваше ерце, да ймаге сэ ваши
Уста пЬнге й уал’мы й млгеш'е, й
ерце трЬзвено, й любовь межУ на да
ймаме, а нЬ гнЬвь 3.18; й рё мУ, кога
дойде царица ёвдб£)а въ цркбвь, й
когато щё да оулЬзе. а ты затвори
цркбзкыте врата npt нка, й речи,
кэаннь патрТар'хь така ми повелЬ. й
сгори така сэн'зи Гщёгшикь, й ебтогази
порасте поголЬмь гнЬвь мёждУ царица
и кэанна 12.1136 3. За означаване на
действие, което става между две
или повече лица: между, помежду. а
др!?ги се карать й съдеть зарадй сели-
ще, й давать митб. та не мбжать да се
У’тьк'мЬть кби где да направи къща
амй се карать й бидть меэйУ себЬ
31.217; й катб го Убйха, сэйдбха пакь
на онова мЬсто состёнгсо й сЬдошс
да ей раз'дЬлю^ь что съ плЬнйле и
добйле. й рекоше мёждУ сёбЬ ей.
елате да направи ёднбго идола, катб
бногова члка златощрыл'наго что нй
се йви тУка 11.95. 4. За означаване,
че някой принадлежи или се намира
в определена среда, група; между,
сред, й като видЬха как' сё познаха
състго (!) ёу'статТа. й чюдЬха се, й
дУмаха. какьвь ё быль голЬмь члкь.
й какь бы тол'кози врЬме мёжУ на, й
не приказа се нйкомУ 5.35; амй йма
тУ’ка члц!и мёждУ на, та са й блго
йле й мёсо. а нЬ да пбстЪть катб е
зарьчано 18.1986 5. За означаване,
че някой се отдели от определена
среда по някакви признаци; между,
измежду. й катб бЬше повелЬль црь
ейч'ки се патргар'си събраха, й сэти-
цбха (!) със' цара наеднб бу црква
стаа соф!а. й со сйч'ките, мёждо (!) тЬ
ciaeniie 1сэаннь, катб елнце на тьмно
мЬсто й нкго йз'бра ейч'кы съббрь,
да гб поставеть латрТар'ха 12.112; ные
сыч'ки тёбе йщемь да ны станешь
царь, й тёбе любы ейч'кы. й на тебЬ
се сич'ки надЬемь да нй У’пазишь. оти
си го ко ты едйнь правь й дббрь мёУ^У
на на землйта. тебЬ познах'мё ста вь
нёшиать рсэдь 18.1 876.
ме>ЙУ 3 18, 6.426, 15.1416, 15.150, 18.180,
18.189. 31.217, 33.242, 39.2966, междУ 3.18,
4.226,11.107,14.127,15.1436,17.169,18.187,
35.259, мёжд'4.226, мёждУ 4.226, 5.296, 5 36,
9.756, 11.95, 11.96. 11.97, 11.1016, 12.1136,
12 1166, 15.137, 15.143, 15.145, 15.1496,
18.182, 18.183, 18.1836, 18.1876, 18.1886,
18.1976, 18.1986, 31.2176, 39.317, 40.32062,
40.32262, междУ 5.286, мётЙУ 5.35, 6.426,
8.576, 11.866, 11.926, 14.130, 18.183, 18.184,
18.1846, 18.1876, 18.188, 18.204, 31.220,
мёжде (!) 12.112, межд? 13.125, мёжб (!)
18.184. между 39.313.
междуркчие МИ (1) Междуречие,
Месопотамия, й бь м? отвори ерцёто,
и Уста га. й рё зовал' мь ё. дарь валакь
сэ мё^У_р£ч1‘е, да проклюнь тга лгбйе
ёврейскыи 33.243.
мёэйУ_рЪч1е 33.243.
мек прил. (1) Мек, който лесно се
огъва, размекнат. й едно сэ кбшата
мало досёгна до снагьта стмУ. та че
сь борона желЬзото наз'ь катб олово
мёг'ко 39.299.
ед.: ср. мёЛко 39.299.
меля несв. (1) Меля, стривам на прах,
смилам. мелй пщенйцУ, догде дУшман-
инь дгаволь нЬ ё смЬсйль въгрЬ плЬва
31.223.
пов 2ед. мелй 31.223.
мелетийЛИ (V) Мелетий. й тогази бЬше
ан'Т1сэх1искыи патрйрхь мелёт'пе. й
той крти геэанна пръвЬнь 12.1086.
мелётгге (!) 12.1086
мелит ЛИ (1) Мелит, й зова сйч'ки
брала, й постави ймь йомена ймето
mV мелить. рбдю со верила 14.1296.
мелйть 14.1296.
Мелхиседек ЛИ (2) Мелхиседек, й кби
ймаше сэнапр'Ьдь праведны npi ха.
ада, й ci-й-ь, й ёнб, но? й мёл'хи_седёкь,
авраамь, й 1саакь, й гаковь, ёто таквйзи
людге йз'быраше бь 18.202
мел'хиседёкь 15.1316, мёл'хи седёкь 18.202.
мериша вж. мириша
мерра МИ (1) Мерра. й пойдоха до
мЪсто, ню сё зовФше мёрра 16.1606.
мерра 16.1606.
меррски прил. (2) Мерски, от МИ
Мерра. й слушайте, какь Услади
дрьво вода мёрр'ска. что бЪше гбр'ка
16.1606.
ед.: ж. мёрр'ска 16.1666, мёрр'скаа 16.1606.
месечина ж. (1) Месечина, месецът
като небесно тяло, луна, това еднакь
збеима мйелй. й гий mV сс вйдй, защб
б£ше месечина й св’ЬтЬше ноща й
видЪ ж какь йде. й стань й зараува се
17.174.
ед.: месечина 17.174.
месо ср. (7) 1. Месо; част от тялото
на убито животно, употребявано
за храна. й той ча стань ерьната. й
т1е а хватйха й заклаха ж й йзФдоха
меебто. й й кожата й соста оу нй 2.136;
koiа^змё мал'ко с#хь хл^бець. ато мй
дбдеше на "^мь мёсо й рыба и вйно
17.172; дето ё меебто там' се събырать
й бр'лыте... дёто седне хс праведный
съдникь. там' щьть да сё съберьть
ейч'кы аплы... меебто се нарйчЪ
хс... а бр'лйте са нарйчать аплыте
18.1956. 2. П.тьт месната част от
живо тяло. й тТе^зёха масло й вода
й полйваха й ёдва го съвл'Ёкоха й що
бъше йз'гнйло со меебто mV сокрьти сс
със' рйзага mV 2.11 б.
ед.: мёсо 17.172, мёсо 18.1986, чл. меебто
2.116, 2.136, 11.88, 18.19562.
мета се несв. (1) Правя нещо, действам,
върша. а члкь кби се па срёбролюбТе
тёгли, йли нЪкой на др^гы грЪхсове,
нигде не може да сё смирй ами се свё
грйжи й мете се й тр^ди се й дне й
нощесь 31.2206.
сег.: Зед. мёте се 31.2206
метание ср. (14) Метан, кланяне до
земята, нисък покчон. а той пакь
стбри млба каго й иапрф, й меташе
до земли й сонга срёбрьните врата
црковны сЗтвбриха се самы 3.19;
тогази едйнь дрЪ'гыи меташе си
стбриха, й цЪловаха се. й простйха ей
съгр'Ьшёшето 3.206,
ед.: меташе 1.62, 3.19, 3.206, 8.556, 8.56,
11.1046,17.165,19.208, 37.2806, меше 8.556,
8.57; мн.: меташ'а 8.566, 17.166.
метежои. (4) Метеж, смут, размирица.
бЪхЬ' оу сэн'зи гра' людге, чюждйн’ци
й сопакьг... й сомётньха се со царигра’,
да сё не поклашать uapV кон'стан'тйгбб
й царь велйкыи кон'стан'тинь, раз'бра
тбизи метёжь въ фрипи. поусти, трй,
тыс Vino начёл'никы, й със' гЬхь bohckV
мнеэго 15.143; а воиската что бЪше
със' тыс'гщницыте. з’лЪзоше въ гра да
ей ю'п\вать йстг'е. й за коё плащах!.
й коё пбвекге наейла сЗнкмахо... й
млъва се стбри"V тбизи днь по трьг'ть,
й метёжь голЬ 15 143
ед.: метежь 12.117, метёжь 15.1406, 15.1432.
метехам несв. (4) Разпореждам се с
нещо като със свое, й катб раз'бра
че ё чюждо. а па рё, не знаихь че ё
чюжо, й 8’лЬзб. амй со сёга нй_кои да нё
метёха на нгего, защо азь йдб со нгего
др^гып вёкге да нё й.тЬзе тйса 12.113;
со злбчестнйче что ймашь ты грйжа
й что метбхашь на това ммрб. й що ё
тебФ грижа за ейромаей, дай со твоёто
сребро а со чVждo гo щб мет охать, не
ре хс гаквизи aVmh 34.2506.
сег.: 2ед. метбхашь 34.2506. мегохашь
34.2506, пов.: описат. Зед. да метёха 12.113,
даметбха 12.113.
метна св. (17) 1. Метна, хвърля някого
или нещо, захвърля. й тёкоха хрпане
й ёллйн'цш да глёдать как' шъть да
гы мётньть въ еэн'зи котёль. й катб
се ра^еже еэн'зи котёль, зеха да гы
мётнъть вътр! тогази ймь рё стыи
еэставЬге мё мйп'ко да се помелю
5.39; й s’aexa оногова мрамора,
й привёзаха го нА плата онсмози
мом'кй. й мёгнъха го V дьно морето
11.101; й вид! ёднб дрьв'цё мётньто
стой, й 8'зё го й начё да копае 17.1756.
2. Пометна, родя преждевременно,
абортирам. й който пльны й т!е
щьть да йсьхнать, сй~р!. койтс жены
йма непрабны щьть да сё мьчагь
догдё мётнать сэ ссил'нинэ 18.178.
метна кривина. Излъжа. а той не
рё така, амй мётна кривина на ба й
рё. жената что ми ю ей даль, т!а мё
прЪлъсти 38.285; метна око. Хвърля
око, пожелал нещо чуждо й да ей
повнйме Ь’мъть за да сё не пбсм!ють
намь б!собве да нй върйнь’ть .. на
t/бшство, й на завид!н!ё. й на каразь.
йлй да ей мёт'пЬмь бчйт! да завидй
некому члк^ щотб йма [ме] (!) добро
сэ ба 39.319; метна р!ч (хула).
Несправедливо обвиня, подхвърля
лоши лъжливи думи за някого, охуля.
а т!е пр'Ьмётнъха и напйсаха да
йспъдеть 1сэанна. й мегнъха р! на
нкто. бти идёшь й кртйль ёсй. й да нё
с!дйшь вёкю на пр!стбль заще ти не
поббае 12.115;й наговориха се как'ва
х(?ла да мётнать на icaama, й на^чи
гы царица й Оесэфиль, й дадоха ймь
мыто злато й срёбро мнеэго 12.1146.
сег.: Зед. мёгне 31 215, 38.2896, Змн.
мёт'нЪмь 39.319, 2мн. мётнете 11.92, Змн.
мётнъть 5.39, мётнать 12.1146. 18.178,
32.2316, 39.3006; аор. Зед. мётна 38.285,
Змн метнъха 11.92, 11 101, метнъха 12 115;
форма от перф. тип: Змн. мётньле 11.1016;
бъд.: Змн. щьть да мётныь 5.39; пов.:
описат 1мн. да метне 39.3096, да мёТнЪмь
39.319, 2 мн да метнете 11.92; прич.: мин.
страд, ед., ср. мётньто 17.1756.
метох м. (4) Метох; манастирска сгра-
да, намираща се в населеномясто. йма
едйнь бстровь зовё се л*?гь й на тбизи
бегровь б!ше мето монастйр'скы
й блйз!/ того метбха, сто Аше стльпь
правь 11.1005; й рё мк. вбко стыи.
ймаше мнеэго ыаидб на мето нашь
амй дай ми, кбл'ко щешь брат!а да
дбид^ть със' мене да го йз'вадимь, й
да го донесе % монастйрь 11.101.
ед.: мето 11 1006, метохь 11.101, мето
11.101, метбха 11 1006.
метохам вж. метехам
мехеа вж. михея
меч м. (2) Меч, старинно бойно оръ-
жие й въ сэн1а днй сльйй се ies'es’ й
пойде въ ёрихонь. й поглёднъ й вид!
члка спротй сёб! ей. й дрьжй въ р^к«’
свою мъчь голь 11.876; й поглёда
двдь й вид! аггла. чё стой на П’мно
нъкоём^ члк>’ ор'на зов!ха го й б!ше
выссчйната аггл^тбм!/, ёэ землнта
до нбёто й въ рйей1 дрьжаше мъчь. й
рчката нкгова б!ше простр!на нА
1ерлй 11 '896.
ед : мъчь 11.876, 11.896.
мечка ж. (9) Мечка, голям горски звяр
вльщи й мёч'ки. й др(?гы гадеэве щьть.
да скбчать да йдьть людГёт! 18.1896;
й щьть, да паднать люд1ётЬ сэ зло на
зло катб сэ раслана на мёч'ка 18.179
ед. мёч'ка 18.1786, 18 179, 18.1826, мёчка
18.182, меч'ка 18 1826; мн : мёч'ки 18.1896,
18.192, 21.2106, чл. меч'ките 18.1936.
мечтание ср. (4) С поме н; нещо, което
човек помни; следа в паме.тта от
възприети неща. а мьчташе съ зовё.
кога н!чтб. виды члкь. й пбвни го
за н!кои дёнь, йлй за мнеэго днй
й въбыло мъ’ се на ?мьть й кога го
смысли, а той се йлй засм!ё. йлй
расплаче. й това мьчташе й на сьнь
члк(/ доходи й на думата члк!ё что м? е,
выр!шна 33.2336
ед.: мъчташе 33.233, мьчташе 33.2336*,
33.2336. мьчташе 33.2336.
мигар чает. (1) За изразяване на
учу Овине; мигар, нима, като с'мь
гол'кова д^ши сэскврьнйла. мигарь
бь е быль млгйвь, й сэжйдаль да се
покай 17.1696.
мйгарь 17.1696
мигдония ЛИ (1) Мигдония. й жена
терёпа й мигдбша й нар'ка, ввроваха
въ ха 7.546.
мигдбша 7 546.
мидии мн, (2) Миди, древно племе,
жители на Мидия й въ onia времена
събраха се. бльгаре, й мацаре, й
тэтаре. й мйд’Ги и т^'р'ци. й вдйгнъха
между себе ей царь 39.313; й пойде на
пер'ейдь, й мнеого сторй знамеше, й
напоконь пойдё на пар'всэ й мйдеэмь
й пакь на йн'дТа 7.54б.
мйдш 39.313, мкдеомь 7.546.
мидЪни мн. (1) Мидяни, жители на
Мидия й напйса evuie на ёврёискы
ёзыкь, й посла го ЬУдёсэ. й на?чи
парбёне й мидёне й чюдеса тамо
мнеого стбри 37.274.
мидёне 37.274.
млзия МИ (1) Мизия. тол'кози й на
прпбббнаа пёт'ка памёть що й е
просветила ю ейч'кы свёть... що ё
тТм стбрила добродетель на земли,
на ёпйват’ско место... й на мйс!а, и
на дал'мати, й нё тькмо по т!и места,
амй й по ейч'ки свёть 8.55.
мйсУа 8.55.
мило нареч. (1) мило ми е. Мило, жално,
мъчно ми е. не вйдиш’ лй как'вьг
ейл'ны меэм'цй, навы, й кол'ко #бй й
прол’Уа ймь крьв'та. а ты се не бойшь
амй щешь да се ббришь със' нкго,
нёлй т! е мйло за твбата младость, й
хЬ’бость 9.656.
мйло 9.656.
миловам вж. мил у вам
милоеръд прил. (1) Милосърден, милос-
тив, доброжелателен, милосърд. бти,
какь € бь със' сството ей същи. блгь,
млрдь, й мнсэго трьпелйвь 33.2456.
ед., м. млрдь 33.2456.
милост ж. (33) 1. Милост, благосклон-
ност, милосердно отношение, добри-
на. млю вы се, йдёте и ренете нгемй’
iia д^мы. знаю млть твою члко_люб'че
ги. чё навйьа на твой гневь 9.736; й
да го вйдк й да гб познал кби ё тбизи
чтбто чины тбл'кова млть със'мёне
(!) грёшнаго дёто мё йзвйдиль сё
грътань вражш 15.135. // Милост,
състрадание, съчувствие, съжаление.
тогйва катб шьть да чюжть еэша еврее
сэ мсл'сёа таквйзи д^мы, щьть да
вйкнать з голе гла да плачать й да сё
6иать по главьта й по липёто, ала не
щьть да ймать млть нй со кого 18.201.
// Помилване, пощада, прошка
съмрьть е бубУйца немлгйва съмрьть
със' докати не може да сё сэкёпи.
съмръть раставе сэ родника без' млти
31.219; давно полечь сэ ба мйлость
кога бъде сэн’зи день, дето шё да съди
бь 17.1686. 2. Жалост, душевна мъка,
тъга. това ли дочака катб тё сэхрани,
да дочака сега так'вьзи скрьбь. кога
те раждахь, болесть нйкак'ва не йма
амй сега люта болесть йма снь1 мой й
наместо радость чёдб моё, йма голема
скрьбь. й голёма млть 35.261. ваша
милост. Ваша милост, почтително
обръщение към уважавана личност.
мои гпдйне. млм ваша млть, недёите
замиш’ва мои дбмь. ами се врьнете
та ей починёте пб дрьвбто на сен'ка
31.2216; дам милост. Проявя мило-
сердие. й рё ей въйстинУ не лъже бь
що сь ё врёюгь, да си дадё млть своа.
кби кам’то нгего йдё какь може да се
бчйсти 17.1746; немам милост. Не
съм милостив, й напоконь поглёдна
, X ' Я. Z
и виде агглы немлтивы, дето нйкакь
нёмаха млть, й страшны тврьде,
й лицата й беха ерьдйги 32.2286;
припадка на милост божия. Оставя
се на божията милост. й рё двдь. й
трите ми съ тЬсны. ами чобблЪ ми ё
да припаднь на млть 6ж1а, нежели да
6ira её ps'xa члчьска 11.896.
ед.: млть 2.9, млть 4.25,5.396,9.736,12.1116,
15.13462, 15.135, 15.1356, 15.144, 15.1466,
17.1746, 18.1802, 18.201, 18.205, 31.221,
31.22 1 64. 32.2286, 32.2306, 32.2316, 35.261,
35.2626, 39.3026, 39.311, млть 11.896,
17.1746, милость 17.1686, млть 18.1996,
31.221; лш млти 3.19, млти 31.219.
милостив прил. (34) 1. Милостив, който
проявява отзивчивост и състрада-
ние, милосерден. снизходителен. и вь
снова вр^ме. бЪше нЪкои члкь дббрь
й ьдтгивь, дето чюваше гробь ctms1...
а сёга б4лле калберь на црквата eras’
9.73; как’ва безакбша чинй... като
с’мь тол'кова д8’птй сэскврьнйла.
мигарь бь е быль млтйвь, й сэжйдаль
да се покаи. й н% е щЪль бь съмрьть
rp-bniHOMS’. члка 17.1696. защб той.
сэпрьБ^нь бЪше крбт'кь а наподйрЪ
стань ерьдйть. сэнапрЪ б£ше млтйвь
на сыромасй й на ейроты, а напоконь
стань найзль на сыромасите 18188;
гь нашь ic хс. ёдйнь йстинныи бь.
бъше на нбеехь страшны й ан'гтлы
ms’ поють, амй пакь ё, мнеэго млтйвь.
й не щё. да сэсгэви члка да погыне на
rpix'Tb си. амй слЪзе, й йвй се смЪрён'
й крбт'кь 34.253. // Образно амй
ейч'ко чтбто вйдь. бжТе око млтйвое.
дето не шё съмрьть грешно ms’ члкь’ да
6sде. амй йще да го сэбрьне на животь
что расмотрй бь 15.134. 2. Като
същ. Милостив човек. защб сйч'ки
не могать влЪ вьтрЪ. амг токб конто
са сыромаппа тёглиле дхеэ стыи. й
плакале, и глад^вале, й жьд^вале, й
млтйвы съ чйсто ерце, й йспьдени
зарадй права 32.227.
ед.: м. млтйвь 1.6, 9 73, 15.145, 18.188,
31.221, млтйвь 3.176, 5.27, 9.736. 18.1926,
18.194, 31.2 196, 34.253, 35.25 66, 38.28462,
38.285, 38.294, 40.3206, млтйвыи 15.135,
39.310, млтйвь 17.1696, млтйвы 39.3046,
млтйвы 393196, млтвь 40.320, млтйвом^
33.2456, млтиве 5.34, cpae:i._ наи млтйвь
35.261, ж. млтива 5.28, ср. млтйвое 15.134;
мн.: млтйвы 4.266, 32.227, 32.229, 38.2936,
38.294.
милостйвно нареч. (2) 1.Жално, милос-
тивно. тогази тТё сэкаанны не maiaxs’
нй защб са запрЪни й сэбрънъше се
едйнь към'тб др^гыго. й млтйвно
плачах/ й дУмахь ей. что съгрЪшйх'мё
ные грЬшници прЪ 6а 15.146. 2.
Умилено, с обич й жа.тно плачете й
г ле дате сына своего й милостйвно го
цЪл^ваше. й д^маше. сэ сэ гбр'ко мёне
чёдо моё 40.3236.
млтйвно 15.146, милостйвно 10.3236.
милостиня ж. (31) 1. Милостиня; по-
даяние, което се дава на бедны и
нуждаещи се; дар. й съ дёсна рька
да даваме млтйни на сыромасй й на
прбсЪци 31.2226; й бтгодарй ба й
ре. блгодарю те Ти бе мой зашб ми
даде та /зехь млтйна сё домашны
свой люд!ё 40.321; помогай eMS' Ти,
йлй кби црква съгради въ йме моё,
йлй принесё млтыню въ оркв/ мою.
пр’шми го й ты Ти въ цртво нбное
15.1506.-// Образно, члцш догдё сте
на тбизи свЪть на пазарь, й догдё
са пазарь нЬ е раз'валиль. кйтЬте ей
млтйни. сиромаси сь помл8ван'1ё.
съ смЪрёше, вЬчное добро да сё
насладите 31.222. 2. Благодеяние,
добро дело, защб ако немамё, чйста
вЪра, й ако н£ сме стбриле добра
работа, ей рЪ млтйни й по й смЬрешё.
не мбже да сё спасимь 34.2556; ёдна
1рЪшница ёс'мь й коё мбгь’ добро да
стбрю. й със' мнеэго йспыташе едва
каза кагь с сторила тол'кова млтыни,
със' бнегбва сыромаха дето щЪше да
сё бб$сй 11.106. творя милостиня.
Давам милостиня; поднасям на беден
човек или просяк храна, дрехи и др.
й съмыслюваше стое с/лёе чтсто рё.
кога творишь млтыни. да нё знае.
левйпа твоа что чйны деснйца твоа
15.1346.
ед.: млтыни 4.266, 5.282, 5.29, 15.13362,
15.1346, 15.136, 15.1386, 15.156, 18.207,
32.231, 34.2546, млтйнм 8.55, 31.222’,
31.2226, 34755, 34.2556, 38.2926, 38.2943,
39.3196, м.ттынм 11.106,~ милостыни
34.2546, млтйна 403212, млтыню 15.1346,
млгиню 15.1386, млтыню 15.1506.
милувам несв. (14) 1. Проявявам ми-
лост, състраоание към някого;
смилявам се. правёднь м^жь ейч’кы
днь мй-И/ва й дана. сирЬ ейч’кь дни
до живота своего, млтйна й добро
чйны 38.294; дано ймь проста гь
сырЬшенУето. отУ е гь млтйвь й тврьдЬ
мйл^ва людУетЬ, кои се мли съ сё ерце
18.1926; й др^гы рЬчи йма да вы рекь
конто мйлова сыромаха та м? дава, на
заёмь 6^ дава 18.2056. 2. Жаля, милея
за нещо. й ные да си не мил8'вамс наш8
пльть. ако й бйють на радй йме бж’Уе.
йлй ны мъчьть зарадй любовь нктова
16.1586. // Галя, проявявам нежност
и внимание към някого, глезя, милвам.
зла жена никога се не смЬрЬва, ако
а гадишь, а тУа се ббЬсюва, ако л! а
мйль’вашь. а тУа се възнбеи 21.211.
сег.: led. мйлова 18.205, мйл^вамь 18.205,
2ед. ми ч/вашь 21.211, Зед. мйлова 6.47,
мйль'ва 18.1776, 18.187, 18.1926, 18.2056,
38 294,1мн мйл^ваме 16.1586, Змн. миловать
18.196; имперф. Змн. мюйваха 32.2246;
форма от перф. тип: Змн. мйл^вале 32.227;
пос.: описат. 2мн. да мйлЬ'вайте (!) 1.56.
милувам се несв. (1) Само мн. Милуваме
се, евързват ни обич и добри чувства,
обичаме се един другиго. й ейч’кыте
люд’Уе щьть да сё познавать тогйва
ёдйнь другыго. й рбднина. й брат’Уа
й побратиме, й сёстры, й бащй, й
маикы, й жёны, й дЬца, й мал’кы. й
голЬмы ейч'кыте сь познавать тогйва
й мйль'ва1' се и дь’мат’ си ейч’кыте
дЬ’мы 18.199.
сег.. Змн. мйлЬ'вэт’ се 18.199
мимо предл. (3) За означаване на дви-
жение близо до нещо или някого;
покрай, мимо, й ходЬше по трьг’ть.
й минъ мимо црквата стго платона
15.1536; амй й ные братУе кога вйдй
сыромаха. йлй пътника й чюждйн’па.
или гола, йлй гладнаго й жьжнаго.
й не във едем го вь дбмы своё. ами
мйнё мимо нкто. знай чё самого ха ба
й Та нЬ смё поканиле й нахраниле й
сэблЬкле 3.176.
мимоЗ 176, мимо 15.144, мимо 15.1536.
мина' св. (10) 1. Мина, придвижа се
покрай някого или нещо. видите ли
кбл’ко люд’Уе мипьха й нй ёдйнь не
под^ма ёднакво. нитб знамха кога
ще бн’зи брачь да дойде да ей жьне
нйвата 18.1836; амй й ные братУе
кота вйдй сыромаха, йлй пътника
й чюждйн’па... й не въведём го вь
дбмы своё ами мйнё мимо нкто. знай
чё самого ха ба й Та нЬ смё поканиле
3.176. // Отбия се. та сЬдЬше на
дремать прЬ къщата ей, та ловЬшс
пьтници и чюждйнци, и нЬкои да
нЬ ё мйн’ль прЬз’ нкговь дбмь догдё
го не гостЬше 31.221. 2. Пребродя,
придвижа се от единил на других
бряг, премина, й ёу’статУе дойдё до
еэн’зи дбль, й гледа й самь й тамь где
да мйне със’ конитого, защо бЬше
еэн’зи дбль голЬмь й дльббкь 5 286;
й пакь ms’ додё на 7мь. тии ако доде
сет а. че как’ щё да мйне кэр’дань като
нёма корито да се прЬвезё 17.174.
сег.: 2ед. мйнешь 17.173, Зед. мйне 5.286,
17.174, 1мн. мйне 3.176; аор.: Зед. минъ
15.1536, Змн миньха 18.18362; форма от
перф. тип: Зед. ё мйп’лв 31.221; бъд.: Зед.
щё да мйне 17.174.
мина” ЛИ (2) Мина, й въ онова
врЬме съграды ёдйнь болйринь вь
цТридрадь. ёдна црква вь йме стмК
мйн# й Виктора и викён’пю 9.686.
мйн^ 9.686, 9.69.
мина се св. (24) 1. Мина се, протека,
измина се (за време). а матйёи възлЬзе
на ёдна гора, й бблЬче се тьк'мо S’ ёдна
рйза. й трьпЬше ст!?дь й мразь й мйнъ
се нЬкое врЬме 37.274; й мйяасе пакь
др/га година, й пойдё пакь на еэньзи
ns’cTbiHA 17.175; й мина се тбл'кози
гэдинь. й пойдё 1сэаннь s’ ёфёсь 6.47.
2. Измина, стигна края си. Образно
мнеого щотб гы видЬх'тс та гы не
бставЬх'те, а мои чёрковы бставЬх'те
та не хбдЬх’тё ето се раз'вали
съдешето й д^манТето члчьско. ёто де
сь миль й доврьши льжата члчьскаа
18.2046.
аор.: Зед. мина се 6.47, минь се 5.33, 7.52,
7.526, 11 104, минь се 17 1666, минь сь
17.1736, мйна се 17.175, сь минь 18 2046,
сс мина 32.2266, мйнъ се 37.274, мйнь сс
39.3035, се мйна 39.3146, 39.3166, Змн.
минаха се 2.12, 10.776, минах' се 4.22,
минъхс се 2.126, минъха се 2.156, се минъхе.
5.396, иинйпе се 14.1296, 14.130; форми от
перф. тип: Змн. минъле се 1.46, мйньле сь
4.22.
минокиан ЛИ (1) Минокиан. й повелЬ
ёдномё со сл^гыте нюгови миноыань
ймето мх1 б'Ьше... да йзведё нёстора
совънь 9.66.
миноюань 9.66.
минувам несв. (6) 1. Минавам, движа
се покрай няксго или нещо, вървя
й дойде до мЬсто что сё зовё лебнь.
й попита тамо что минь'ваха члци.
видЬх'те лй Сонга члци, чтс гы вбджтъ
да гы погнать 15 144. И Образно
зашо се й ные чёда нёины събрах'мс да
пра1нъ'вамс дховны празникь добрЬ.
загцо ако й потеглих'мё постны п^ть
що минавамё й до днёска, амй сега
додё дёнь да печйнем' ей 16.1576. 2.
Минавам през нещо, преминавам. до
годйна кога ще да бьде велйкыи по. не
минован кор'дань като ей ймате закон*
й собычаи на монастйрь 17.173.
сег.. 1мн. минЬ’вамё 16.1576, Змн. миновать
18 1836, 31 221; имперф.: Зед мин^ваше
5.286, Змн. минйаха 15.144; пов.: 2ед
мйнУваи 17.173.
минува м се несв (!) Минавам. изтичам.
отминаеам (за време). ами ходЬге
х^бЬве, нЬ каго гл^пави, ами катб
s’mhhi. замь да смыслЬме врЬмето бти
се минува катб днь едйнь 18.1806.
сег . Зед. се минува 18.1806.
мир’ .м (12) 1. Мир, земната реалност,
светит, соговбриха агТлыте, й рёкоха.
ные дойдбх’ме дёто сс сбрёкоха со
тбизы свЬгь, й щотб бЬха по тбизи
мйрь зарадй твеето ймё стбе, та се
скйтаха въ п^стынихь. й по гбргето,
й по -тланишето, и по стЬшето низ*
дй’п'ките 32.2256; о сьщисьзаше члксо
и со скон'чанга мйрь 18.193; днёска
рад^ват* се агглы, й признавать
чловЬци. бти крть хвь що ё свЬтлы,
та се иви на мйрь на земли, со нкго
биг ать бЬсоове. й болести йсцЬливат1
се. й грЬшници йсгЬливат' се й сйч*ка
земля пэосвЬщава се 16.1576. l.Mup.
вселената като цяло, свят, бти щб
каже павель апль. мйрь мнЬ распет'
се, й азь мйрови. ей joe, мйрь що ё
сй’г'ки свЬть зарадй мене сь распё,
й азь за ейч'ки свЬть, й ейч’ки свЬть
е гь 16.159. 3. Светски, недуховен,
немонашески свят, ког а бЬ въ пустыни
тёбе йма помощница, а сега сё врьна
въ мйрь ами пакь й сега ме йчюваи
й йпазй, и помощница ми бг/ди 8.566;
й сойде на пустыни... й въкхсюваше
трЬва мЬсто истге. й то по мал'ко на
вечерь й млба пепрЬстанно чйнЬше.
й нйчтб да ймаше мйсль за мйрь, йлй
за добра содёжда .. йлй за дбмь й за
стока 8.556.
ед.: мйрь 8.556, 8.566, 16.157$. 16.159=,
17.167. 32.2256, 32.226, 35.265, мира 18.189,
мйрсви 16.159, мйрь’ 18.193.
мир11 м. (32) 1. Мир, липса на война.
й да дадё на ваш^ зёмлю мйрь. й
плЬн'ствб й войска да нё прЬмйне
прЬз' ваша земли, й азь да поглёда
ва й да вы блвг.ч 11.107. 2. Мир, раз-
бирателство, отсъствие на вражда
търпимост. й недЬй' (!) помЬн^ва
това зло щотб ми стрьваха мойте
дь’ш'мане, амй гы прости, й таймь (!)
мйрь й любовь, й на^чп гы да хбдЬ
до гвоа зановёдь 39.3086. 3. Мир,
спокойствие, душевно равновесие.
това ё что ймь бЬше рёкль сопрьвЬнь.
мйрь мой даю ва. й ^чёниците като (!)
видюха I йплашиха, (!) й мпЬше им' се
катб привйдЬнУе вид'Ьха 38.2886. иди
с миром. Пожелание за добър път
- върви спокойно, с мир. й присташе
корабниците на радость й рёкоше да
йдемь съ миро, й направите кораб'
15.137; й рё ми сэн'зи члкь бжш.
брате, сега ты спсёнь бы, й дшьта ей
своё сэпраьда. йдй съ мйромь 3.206;
това що тй йсповЬда сйч’ко. оче сты.
заклйнам' те във’ ха спса нашего,
ником!/ да кажешь... ами сега йдй
си съ миро 17173; мир вам (тебе).
Благопожелание за спокойствие и
добруване. й раз'бра ёпкпь платонь,
че е дойшьль апль й пойде със'
Попове й дзаконе й прослави ба й
рёче. мйрь тебЬ матОёю. й стыи рё.
мйрь ва со чёда. й въ.тЬзоха вь градь
37.2746; й заръчи на брала б8’ чйсто
да сливать, й прЬдаде гы на га. й рё.
мйрь ва й прослави ба. й прЬсзави се
въ шёсты ча дне 37.279; с миром. С
мир, спокойно, тихо и мирно, и тогази
поглёдна на нбо, й вдйгна си ptfutre й
въздьх'нь й проел ьзи се, й рёче. сега
сэп^стювашь раба своа вйко, като
си рёкль думата твоа. със мйреэ. оти
катб видЬха очйте мой тьоёто спсёнзе
17.1746: ами прзидё ча, да пойдешь
на цртво нбноё. й стыи Николае,
раз'болъ се мал'ко, й прЬстави се съ
мйреэ. къп 15 151; с миром божием.
С божията благословил, д’хбвниче,
еднакь драго ймамь желанзе да мзз
сьврьшишь, иди ей сега на монастйрь
съ мйромь бж'земь да си ^ч^вань.
й до годйна дойди пакь на сэнъзи
ctfxa дол'чйна 17.1746; сторя мир.
Помиря се с някого. рабы црёвы й на
твоа стынм смё рабы, сэхбждамё със'
повЬлЬше й заповЬ превУ въ фригззо,
да стбриме мйрь със’ таифали 15.143;
струвам мир. Помирявам някаго.
СэнрьвЬнь гои шё да сё покаже дббрь
й да прЬмльчюва сЬком1/. й да живЬ’ва
съсЬкыго. (!) й сЬкымУ1 щё да сё
покланЬ, й мйр’ ще да страва межд^
людзёте. й крйв'да не зцё да ббычЬ
18.187; сътворя мир. С ключ а мир.
товг. ейч'ко видЬше сэн'за трите мЬ’ж'зе
царевы, й сэйдоше ей й алЬзоше
въ корабь £ тбизи днь. й поидбше
въ фригзи, й сътвбрише мйрь със'
таизрали 15.145.
ед. мйрь 3.206, 6.486, 12.1116, 15.143,
15.1454, 33.237, 33.2406, 36.2716, 37.27462,
37.279, 37.2812, 38.2876, 38.288, 38.28862,
39,298, 39.3086, мйрь 11.107, мир' 18.187,
мйромь 3.206, 17.1746, мйрб 14.129, 15.137,
15.1376, мйрсЗ 15.151, 17.1746, миро
17.173.
мира ж. (2) Мира, покой, отсъствие
на (движение, какь ё члкь прилйчень
мбр^. катб вЬтрь на морёто когй се
плйскать талазете та мйра нёмать
никоги. й члкь на с^ша свё са мьте
катб море, й ни[ко]ги нЬ ё мйрень
31.2166. немам мира. Непрекъснато
съм обезпокояван от някого или
нещо. ако будешь нЬкои льстникь, та
ны блазнишь, а ги йдй сэтКка, зашб й
азь зарадй тёбе Сэ брала нёма мира
2.11,
ед., мйра 2.11, 31.2166.
мирейски прил. (10) Мирейски, от МИ
Мирея. а ные прчвёзах'мё корабете
наши въ адрГаки на пристанището
мирёиское, й тамо дойдё митрополйть
мирёискыи Николае ймето м# й
въспрТё на й погости, члкь сть й
дббрбдЬтел'пь. й такъв'зи члкь. бти съ
с бнова мЬсто мирёиское наплънило
със' нктовы чюдеса 15.148.
ед.: м. мирёискыи 15.1446, 15.148, 15.1486,
миреискы 15.147, миреискыи 15.147, ср.
миреиское 15.1482, 15.1496; мн. мирёискые
15.1446, 15.151.
мирен1 прил. (8) 1. Мирен, тих, спокоен.
й арёк'са това мЬсто, дето е сега,
дохйрь монастйрь. й тамо видЬ какь ё
скрыто мЬсто й мир'но. й съзидатамо
др^га црква мал'ка 11.100; и члкь на
сйла свё са мьте катб море, й ни[ко]
ги нЬ е мирень. нЬлй е катб сйл'на
б^ра едйнь над' (!) дрйыго настан#ва
31.2166; й на#трЬ бн’зи члкь даде
й гретУата дьщерь за м#жа одном? i
тбизи гра болирин# й бъх# мйр'нш й
проваждаше ей днйте добрЬ 15.136. И
Спокоен, без беди и неволи, й стбри,
si. годйны. гаквьзи бЬдь тегли, а
сэ, si, годйнь насамь дс днёшныи
дёнь, мйр'нэ быхь 17.172. // Кротък,
смирен търпелив. амй ные брат!е, да
ймаме мйрно срце на сйчкы члци. й
бь на да проста 3 21. 2. Мирен, без
размирици. й рёче ймь стыи. добрЬ
катб тети ва мнсэгоргЬтныи црь да
оумирйте нёмйрна земли-, а вые зачтб
дойдбх’те па мйрна зсмла й чйните
голЬмо зло й млъва 15.1436.
ед.: м. мйрень 31.2166, ж мирна 15.1436,
мйр'на 17.172, ср. мйрно 3.21, мир'но 11.100;
мн.: мйр'ны 11 906, мйр’ши 15.136.
мирен11 прил. (1) Който е евързан с
миро. мар!а же пр!ём’ши лйтр# мира
надра (!) пйстики мнсэго^иЬнны
помаза нсэзЬ 1совЬ й бтрь власы
свойми Hcosb ci 6 храмина же й спльни
се сэ воне мыр'ные 34.250.
ед.: ж. мыр'ные 34.250.
мирен МИ (3) Мирея. й бЬше сйч’ка
Сэнази страна мирТиликгиска, на
голЬма н#жа й мирёа что бЬше стм#
никбл# enap’xia, щЬше да сё раз'вапй
й да погыне сэ глады 15.142.
мирёа 15.142. мирен 15.148, мйрш 15.148.
миризлив прил. (5) Миризлив, който
има приятен дъх, благоуханен. й
проваждаха ст#ю пёт'к#, със кадйл'ни-
ци й вам1ансэмь й из'мур'но. й със’
др!?гы х#бавы миризливы аромата
8.596; катб нЬкоа голЬма ограда что
е насадёна вътрЬ сэ сЬкак'во цв£те
миризливо 33.232.
ед.: ж. миризлйва 34.2506, ср миризливо
33.232; мн миризлйвы 8.596, 34.2506,
м^ризлйвы 38.291.
миризма ж. (13) Миризма; дъх,
който се носи по въздуха и дразни
обонянието. мирис. гамо са дрьв!а
прЬх#бавы, й добрд_миризлив1‘и. дето
нйкои не мбже да йскаже тЬх'ната
мурйз'ма 1.8, й по пьтищата сэ мрьгвы
людТе воин, й муризма зла не мбгать
да грьпжть люд!ётЬ 18.194; й пойдоха
тамо й зёха да копають й наидбха
гЬлбто стЬи пёткы цЬло й х#баво й
миризма х^бава кбл'кото навйваше,
тази мириз'ма на еэн'зи смрадь 8.576.
ед.: мурйз'ма 1.8, 2.15, мёризма 9 706,
мёризма 18.194, мёрйз'ма 12 1126, 34.2506,
мириз'ма 8.57б2, 8.58, миризма 8 576,
мирйз'ма 40.324; мн.: мёриз'мы 33.232,
мёризмй 34.2506.
мирииликийски вж. мириликийски
мирииликия вж. мириликия
мириликийски прил. (10) Мирили-
кийски, от МИ Мира Ликийска жиле
и жиз'нь... бца нашего iepap'xa и
чюдотвбр'ца Николае миршлик’шскые
15.131; й доидбше със’ корабете до
пристанището мириликшское, дёто сё
зове адр!аки 15.143. мириликийско
мЬсто. Мира Ликийска. азь даю ьймь
наёмь, тьк'мо мё сэвезЬте въ градь
патарь что е въ мйриликшско мЬсто
15.137; страна мириликийска. Мира
Ликийска. гладь велйкь б’Ьше въ ёднб
врЬме на сйч'ка мйрплиюа... й бЬше
сйч'ка сэнази страна миршликшска,
на голЬма н#жа й мирёа что б’Ьше стм#
никоя# enap'xia, щЬше да сё раз'ватй й
да погыне сэ глады 15.142.
ед., м. миршликшскые 15.131, мириликш-
скыи 15.1376, ж. миршликшска 15.142,
мйгииликшска 15.151, мирилиюискзА 15 138,
мйршликшскые 15.1326, мирили[с]кы& (!)
15.139, мириликшскХю 15.1396, ср. мйри-
ликшско 15.137, мйриликшское 15.143.
мириликия МИ (9) Мира Ликийска. й
посл#шах# корабници ге тьзи д#ма,
й сэвёзоше кораб'ть със' пшенйп#
въ мйршликТю въ ёпархЧи стм#.
никоя# 15.1426; слушайте пакь гладь
велйкь б'Ьше въ едно врЬме на сйч'ка
мйриликТа 15.142.
мйриликга 15.142, 15.1466, мйршликГа
15.1466, мйршлиюю 15.142, 15.1426,
миршликно 15.1426, мйр1илйк1ю 15.151,
мйрилиюю 15.151, мирилик'Гю 15.1516.
мирилиски (!) вж. мириликийски
мирисание ср. (1) Мирисане; възприе-
мане с обоняние миризмата, дъха
на нещо. мирйсайето е пакь кога
помирйше нЬчтб члкь, й познае
снова как'во ё. хУбаво ли мйрйше, йлй
е вонёщо 33.2336.
ед.: чл. мирйсашёто 33.2336.
мириша несв. (3) Мириша; издавам,
из пускам мири зла. й повели бе да
йзл'Ьзе сэ това мЬсто дето ё съкрыт1
крсть (!) хвь нЬкои дймь да мйрйше на
хУбаво 4.246; й в! тбизи ча дойдоха Т.
гемйшё... та катб видЬха онази гбз'ба
още тбпла й хУбаво мерйше. рекоха
мёждК себЬ си елате да йзЬдеме това
сфбн'гато 39.317.
сег.: Зед. мйрйше 4.246, 33.2336, мерйше
39.317.
мирия вж. мирен
мирияне мн. (2) Мирияни, жители на
Мирен, й катб раз'брахК мирТане чё е
дошьль ль (!) корабь със' пшеницУ.
й прослбвишс ейч'кы 6а 15.1426; й
продаде ей сэн'зи корабникь пшенйц^
какь иска... й сказа маршнсэ. (!) това
чюдо 15.1426.
мирйне 15.1426, мар’йнсэ (!) 15.1426.
мирно нареч. (8) 1. Мирно, тихо,
спокойно, та дочаках'мё днёшныи
стый днь. той да нй спобби да
прЬпрбводй днйте наши й врЬмената
мйр'но й зраво 38.2946; амй ги бе мой
повели агглУ, мйр'но да мй прГёмше
дшъта. й да мй не бУде забранено
да УлЬза на твоё цртво, сэ нечйсты
й скврьны бЬссэве 8,57. // Смирено,
послушно, црь ёзёк!а каже вамь не
ббйте се нйчтб. амй послушайте й
елате мйр'но й поклонЬте ми се. й азь
да вы дамь села й лбз!а, помнеэго сэ
чтбто ймате вые тУка 11.91,2. Мирно,
без разпра и вражда, амй гова ейч'ко
добрб да се 116'канй да стбри мё бл веши
хртГане бти да нй спобби ic хс тУка да
прЬпроводй днйте наши мйр’но сэ
врага видймаго й нёвйдимаго дето
е УбТица на нашъта дша й тЬлото
34.2556.
мйр'но 1.86, 2.13, 8.57, 11.91, 38.2946.
39.31962, мйр'но 34.2556.
миро ср. (22) Миро; осветено благовон-
но масло, което се употребява в
християнските обреди. й снова
муреэ бЬше направено, сэ мнсэго
миризлйвы цвЬтове. сэ смурно, й сэ
цвЬть. сэ кшомона. сэ йры. й сэ трьста
добрб миризлйва, й сэ масло 34.2506;
по съмръти стго велико_мника
димйтрщ... сэ тЬлото нгегово йз'тёче
мурб. й тбл’кова, бти на сЬкып днь
дохбждаахУ, хртТане й оуземаах"’...
защо легома като чйнЬше йсцЬдкшр
бнова мурб, затова го й УзымаахУ 9.70,
706; й тогази рё ёдйнь сэ "Ученицыте
хвы 1Уда сУмбновь йскаркэт'скы,
дето щЬше да го прЬдадё защо сё не
продаде това мурб, за триста пЬневе й
да сё раздадё по сыромаси 34.2506.
ед: мурб 9.70, 9.7064. 9.71J, 34.2503,
34.25062, 34.251, 38.2912, мурб 9.706, муреэ
34.2506, муро 40.324. мира 34 2506, чл.
мурбто 34.2506, мурбто 38.291.
миронов прил. (3) Миронов, който
принадлежи на Мирон, ами УтрЬ ’азь
вамь да пУстимь аи'гела лУкава "У дсмь
Мироновы да зёмё 1сэаннУ дшъта 6.44.
ед.: м. мирбнозь 6 442, Миронова 6.436
мироносица ж. (2) Мироносица: една
от жените, който отиват да пома-
жат тялото на Исус с миро след
погребението му. вторы пъть сё
йвй на жёныте ммрбносици. дето
ймь рё, разите сё 38.2876; той й на
мурбнбсиците блговЬсти вьскрсёшё
хво 11.100.
мн- муроносици 38.2876, чл. мёрснбсиците
11 100.'
мироточив прил. (1) димитрий миро-
точив. Свети Димитьр Мироточ иви
(Солунски). мца. того кз. мчше стго
й славнаго велйко_мчнйка дймйтр!а
муротбчиваго 9.606.
ед. м. муротбчиваго 9.606.
мирскн прил. (4) 1. Миреки, който не е
евързан с‘_религията, светски, амг вы
се млю блвенш хрт!ане да нё мыслите
нЪкаде, йлй да дрЪмете. защб не cis'
т'па дЬ’мы за мйр'ска работа, ами съ за
слеше дшёвно 38.287. 2. Като същ.
Само ср Мирското, светским е неща,
недуховният свят, й състанъ сс със'
блжённаго сна своего сава. й том а
пбъ'чи да сё остави сэ ейч'ко мирско
14 128; что каже кэаннь бгослсвь
чёд'ца рё не любите свйть нйтб щото
ё по свйтьть. защб кой люби мйр’ско
та е каразь на ба 39.319.
еде ж. мйр'ска 38.287. ср. мир'ско 14.12.8,
мйр'ско 39.319; мн., чл. мйрьскыте 33.2396.
мисаил ЛИ (1) Мисаил й 6txS‘ нЪкош
три сэтроци, анаша, й азарТа й
мисайль. не поклонйха се на образь
цареьь 11.92
мисайль 11.92.
мисах ЛИ (1) Мисах. велйкь Ть бь
седрах!/ й мисахЧ й ав'дённаго... ако
нЪкои под^ма зла рЪчь на тЬхь. дбмь
шгговь да сё развали 12.1176.
мисахЪ 12.1176
мисиа вж мизия
мисидски прич. (1) Мизийски, от МИ
Мизия. й пройдоха мисшд'скые й
лидшекые градссве проказй’вахй’ хво
име 36.2676.
мн.: мисшд'скые 36.2676.
мисир МИ (1) Мисир, Египет. Й прЪз'
тьзи нощь повёдоха и дв^те ей дЬца,
й пойдоха кам'тб мисирь. и за два днй
дойдоха до морёто й найдбха гем1‘а 5.32.
мисирь 5.32.
мжирски прил. (3) Мисирски, от МИ
Мисир. й па трите рбгеэве, та са
три цртв!а, левшеко й мусйр’ско, й
еО1сэп'ско 18.183; й пойдё при морето,
й напдё корабь миейр'екыи. й $лъзе въ
шгго със’ др£гы хрпане 15.136.
ед.: м. миейр’екыи 15.136, мусйр'скаго
18.188, ср. мусйр'ско 18.183.
мислен прил. (18) 1. Мыслен, който е
евързан с мисленето. а мысльно се
зовё дето око члчьско не меже да
вйды нйтй със' рг’ка да го похвале,
йлй да чюе, йлй да ь’с'Ьти нйчто със'
пльть, ей амй тькмб със' Ъ’мьт’ сы
постигн^ва н-Ьчтб 38.283. 2. Който
може да разсъждава, разумен, й
стбри създаюе, сй_рё, члка... със'
дшьта ей мысльнь, да рад/м^ва
добро й зло 33.246. 3. Като същ.
Само ср. Мисленото, това, което
мыслим, й затова се [не] зовё члкь
дбмь й прилика бж!а. по вид!иного
наше, ами по мысльнното наше, что
ймаме мысль да помыслымё 38.282.
4. Духовен, безплътеъ а мысльнаа ё
тварь бокэа. катб да рёшь, дша. йлй
агглы, йлй бЪсоове, что е без'пльт’но.
й това се зове мысльно защб нема
пльть 11.81,816. // Образно, й тамо
да ны '(пази бь сэ вЪчна мъка. й да се
спрбдобймь й ные сэнъзи мйслъна й
нонаа пасха, дето ё самбмъ гъ1 нашему
iv xtf 34.256.
ед.: м. мысльнь 11.812, 33.2346, 33.246,
мыс'льнь 33.2346, ж. мысльнаа 11.81,
мйслъваа 11.81, мйсльнаа 11.816, мысльн[а]
11.816, мысльна 16.1636, 38.2836, мйслъна
34.256, ср. мысльно 11.816, 11.82, 38.283,
мысльно 38.283, мысльно 33.2346, чл.
мысльнното 38.282.
мисля несв. (45) 1. Мысля, насочвам
мисълта си, сьзнанието си към нещо.
й додё си на монастйрАть, когато
й ейч'ките брапа си додбха. й тьзи
година не см1а ником!/ да каже шо
ё видЪль. тьк'мо сам'сй мыслЬше
й мблЪше се os’ 17.1736; ами вы се
млю Злвеши хрпане да нё мыслите
нйкаде, или да дрЪмете. защо не сП
пи д!?мы за мйр'ска работа, ами съ за
спёнгё дшёвно 38.287; деше думать,
кога ще до нощь да ей сопочйнемё
со хбдеше й со злына. а конца ду-
мать кога ще дать днь да се вйдй със'
др^жйна да ей подь'маме да нё мйслы
гладость й жъдость 18.193. 2. Мисля,
размиитявам, разсъждавам; стре-
мя се да си изясня нещо, да взема
решение, и той соста насрЬ pt-ката и
стой й мйелй оу том ча что да стбри
да падне i вода да се £дави йлй нй
5.326; й пробуди се ё'влавщ со съна.
й стой й мысли что щё да б(’де това
видЬнТе 15.147; й глёда да вйдй
бньзи жена прпобна. й тга се забави.
а збеима мысли й д£ма си. далй Ть не
гости а да деде защб с'мь недостбинь,
йлй дойдё а мёне не найдё, амй сё
пакь врьна 17.174. 3. Мисля, смятом,
считам, допускам някаква мисъл. й
азь д'гаконь оуплаших' се тврьдЬ, й не
смЬйхь да се приближа нйкакь при
нкго, защо катб йз'лЬзе со млбата йз’
црквата, та ми сё мнЬше, че Mtf свЬти
лйцёто. като аггл'ско. й зё да се чюдй
й да мысла да не б#де аггль 3.196;
й нагсворь тЬх'ны бЬ голЬмь. зашб
рЬка ймаше тамо ьелйка, зовъше се
хрйеа. й натькмйха да ю собратеть
па црквата. й да се раз'вали й црква.
й сйч'ко мЬсто. й сторйха така, амй
бж!е повелЬше не бы така катб тгё
мыслЬка. ами сё обрьна всодата
на дрьТаа страна, й не поврЬди се
тамо нй_чтб 11.976 4. Мисля, имам
намерение, каня се да извърша нещо.
со рймь йнокён'тге патргархь довёде
съсёбЬ (!) ей, нЬксего мъ'жа речЬвйта,
фбтга ймето м8' дето мыслЬше да
гб намЬсти на цри_гр‘а на столь
патр!аршьскы (!) 12.112, 1авй се стыи
Николае корабникотомй й рё мН тази
маслЬница что оузех'те сё он'зи сирота
жснаКтрЬ да го торите оу морёто. защб
сонази жена бЬ същи дТаволь й със'
хитрость бЬсов'скаа мыслы да йзгорй
мбата прква 15.152; й па не шь прЬда
вЬра хва. амй прьвЬпь ты кбл'кото
мйслишь да мё мъчишь, нежели ща
азь пбвЬче тбл'кози да трьпъ 39.2996.
мисля зло някому. Желая някому зло.
й да ей не мы слиме едйнь др^гыи зло,
й да се йздавамё й да сё погЬ’бювамё,
да ны се рйува дгаволь амй да сё
пбканимь да йг#димь хё бё 15.1566; со
злЬ томёва дёто мисли зло на съиЬдина
своего 18.198; мисля на умът си.
Разсъждавам; обмислям. амй той не
прЬ.ста нй’ваше со нкговэто добро й
мв’дро бжтвно #чёше. амй мыслЬше
на й’мът' ей. ако не собрьне сь ейч'ки
сол^’нь да вЬрова въ ха, нйчтб моё
срце не щё съ зараува 9.626; й раз'бра
за стго димйтрга, как' м? йетЬк^ва
мурб со гроба его. й не вЪр^ваше. ами
мйслЬше па 8’мъг' ей. какь съ тЬ’ка й
др£гы мници дето съ пбмнеого м^ка
прЬтрьпЬле зарадй йме хво 9.706.
сег.: led. мыслаЗ.196. мысли(!) 17 171,2ед.
мйслишь 9.696, 39.2996, Зед. мысли 6.47,
15.147, 17.1676, 33.234, мйсли 11 82, 18.198,
31.2166, мыс.ты 15.152, мйслы 18.1846,
18.188, мысли 33.234, 1мн. ей мыслиме
15.1566, мйслы 18.193, мйслимё 38.2936,
2мн. мыслите 38.287; имперф.: led. мйс.тё
17.169, Зед. мыслЬше 7.536, мыслЬше 8.596,
9.626, 12.112, 15.147, 17.1656, 17.1736,
18.1886. 37.275, мйслЬше 9.706, 18.1886,
мыслЬше 15.134’, 15.153-1536, 34.2506,
мйслЬше 39.297, Змн. мыслЬха 10.766,
11.976, 11.1036; аор.: Зео мыслы 3.19,
мйелй 5.326, 17.174. мысли 17.1742; форма
от перф. num led. сь мйслиль 31.218.
мисъл ж. (38) 1. Мисъл; способност
на човека да разсъждава, да мисли;
съзнание, ум, разум, члкь, защб като
ё създадень со бж!а р8ка. затова се
зовё дбмь И прилйчень 6И. нЬ със'
вйдЬното Mtf, сй_рЬ, със' пльть ей,
амй със' мысльть ей 38.2816; амй
члк', катб йма # сЬбе ей, й чйзв'ство,
й мысль, та сё затова зовё ейч'кь. й
това ё втбри собразь 38.284; й члкь,
катб е легома смЬсень със' ria двЬтЬ
работа, със' чюв'сгвото плттьско, й
със' мысльта что й'ма^мь й помысль
38.283; й затова се [не] зовё члкь
дбмь й прилика бжТа. по видЪнното
наше, амй по мысльнното наше, что
ймаме мысль да псмыслымё 38.282; й
чк- в' ст во то йма пльть со землйта а
мысль та е со ба дъхната й дша зовё
невидима 38 283. 2. Мисъл; това,
което изпълва съзнанието на човека
в даден момент, съдържанието на
мисловния процес. какъвь ё тбизи
члкь дёто това мёне чйни. й тьзи
мйсль сЬкы днь, й сЬка нбшь ймаше
15.1356; й тренера помрьзнала й
др1?гочь со пекь опалена, й мнсожищь
паднЪ. й лежах не можа да стань, й
мысль ми дохбэйагое сЬкак'ва 17.1726;
й помысли как' си сопаде со тбл'кова
пбтьсть, й как' м?жената «зёха наейла
й как' ей й дЬцата из'г^би й стоапа тьзи
мйсль за мнеого 5.326: чтбто н'Ьчтб
помысли Умь члчьскыи. а дъмата ms’
йзйвй мысльть 38.2846. 3. Мисъл;
намерение: идея, която трябва да се
осъществи. й царь като вид! таквози
писаше ... й мислЬше что да стбри, й
йз'мислы ёдна мйсль да сё сьбёрЛъ
ейч’кы кадё й панне, й болъре
анатол'скы да се да се (!) наговори
съ тЬ 39.297; амй подай намь та сила,
й УкрЬпи ны да ймаме трьпЬнгё. й да
не дойде намь нЬкэа зла мысль, да се
сомётнс со sips’ 5.31; й гь бь затова
вълбжи въ ?мь захарпо nppKS1 да ю
обручи за мх'жа. да погуби хытрость
бЪсбв'скаа, й да се збез'грйжи дТав оль
да нё йма мысль за двца мрш да
ю съблазны 13.124; й S’ тбизи днь,
когато мыслЬше бн'зи члкь да стбри
тое а на дьщерыте ей. й не потай mS’ се
ме ! альта амй дойдё таз и дУма й въ хши
ctmS никбдУ' 15.134; ймаше бь нЬкоё
съмотрсше, й нЬкои мйсль (!) да сё
роди, защо да спей что ё създаль съ
свбйте р^цЬ. да рече, адама й ейч'кыи
рсодь нйтовь 33.2396.4. Мисъл; начин
наразбиране; схващане, становище, а
катб рёче хс сыромаси сЬкогы ймате,
а мене нЬ. сЬкогы ймате за тьзи дума
разУмйи что е мйсль 34.251; и слушай,
бти така чйнимь крть, й що ё мысль,
кога си составишь рйката на челбто „.
това ще да рёче. какь гь ... зарадй на,
слЬзе Со нбето долУ на земли да спаси
на. й па слЬзе нйско со землйта, сй_ре
вь мъкь й йзвади тамо въ мькь дши
що olxs’ добры 16.160; вйдите лй мой
крть кол'ко е ейл'нь, й навй на съмрьть
й лобЬди й . . й що е тази мысль щб
кажегь, да Узме на сёбе крть свой, не
каже да си стбри ейч'кы крть со дрьво,
й да го дрьжй на рамо 16.159 5. Ми-
съл, грижа, тревога за някого или нещо.
й сосаха ms’ й па жлътйцы, й У’жсни
ей й втбрата дъщера... й пак' се надЬ-
ише на ' 1 й со тбизи днь. тьзи
мысль ймаше ей бн'зи мтжь на ерцето
15.135. въпадна (ульза) в (у) гол Ьма
мисъл. Замисля се дълбоко; изпадна
в дълбох размисъл. й царь стсаше при
вратата полатны, й ийкомУ не даваше
да У'лЬзУть вътрЬ, бсвЬнь тьк'мо чтото
го носЬха. зашо й царь ёднакь немаше
съврыпёна амй б'Ьше въ мйсль въпад-
ньль 37.2796; и по нЬкое врЬме раз'-
мпрй се бнова м1сто вар'вар'ско. й
бн'зи царь тра!'ан' оульзе S’ голЬма
мне'ль како се дена сон'зи члкь. й
тогази вьспомЬнУ негово добро й
нёгсво юнаш'ство. й чюдЬше се како
да стори 5 336.
ед.: мысль 5.31. мйсль 5.326, 8.55б2, 11.826,
15.1356, 17.1716, 18.1886, 31.222, 33.2396,
34.251, 37 2796, 39.297, мйс'ль 5.336, мысль
8.55б2, 11.10062, 12.117, 13.124, 15.134,
15.135, 16.159, 16.160, 16.161, 17 1676,
17.1723, 17.1726, 33.245, 38.2822, .38 283,
38.284, мйсль 15.150. чл. мысльта 15.134,
38.283, мьсльть 38.2816, мысльть 38.2846.
митар ш. (\) Митар; лице, което събира
данъци иналози. мца того si памё стго
апла 1 ёс лйста. мап+еа. с. спасЬвашь
ice мытаре, така дв’маше, ма. сосрЬ
сог'нь 37 2736
мн. мытаре 37 2736.
мытарство ср. (1) Митарство; изпита-
ние, през което преминава душата
след смъртта. й едны постйгнъха вь
адь, а дрУты сёсташе на землю сэгбрЪ
a jpS'rbi s' вода, а дрйы на йрь. п'ё сь
зова'ть възда’шна мытар'ства на дшйте
11.836.
мн.: мытар'ства 11.836.
МИТИЛИЛ (') вЖ. МИТИЛИН
мит илин МИ(1) Митилин. а гурйт'чсне
дето по море хайдЛе наговорйха се да
плЪньть митйлиль (!) 39.316.
митйлиль (!) 39.316.
митилииски прил. (1) Митилински, от
МИ Митилин въ митилйн’скы остро.
CH_pt дето бб'тйче вода из'бкбл^
та йма хра велйко_мни1/ (!) гесогпо
39.316.
ед.: м. митилйн'скы 39.316.
митница ж. (2) Митницаг място,
където се събират данъци и налог,
мито вър.ху стоки от държавен
служите 1. Матвеи апль хвь сЬдЪше
ёэпрьвЪнь въ 1ёрлймь на мытницЬ'
37.2735.
ед.: мытниц» 37.2736, 37.274.
мито ср. (5) Подкуп, рушвет. й
наговорйха се как'ва xS’na да мётнать
на |сданна, й на^чи гы царица й
Оесэфиль, й дАд оха ймь мыто злато
й еребро мнсого 12.1146; сега S' гоизи
ча гпдйнь ёу'стапё что дрьжй наше
мЬсто. неправёдно повелЪ да пог^бжт'
сё наша роднина, зри м#ж!е, дето
не съ сыр-Ьшйле нйчто, нй знають,
това зло. амй оузё мыто со наши
зло_мысльници. й осъди гы на правда
да гы затрйють 15.144.
ед.: мыто 12.1146, 15.144, 15.1446, мито
15.147,31 217.
митоемец м. (1) Митар; лице, кое-
то събира данъци и налоги на мит-
ницата й д!авол' сё йвй като войнь
й рё naps’. что ей побЪдень о тогбзи
чюждйнна магёсника, матОёа. дето
бйше нЪкоги мыт6_ем'ць, а сега е
бжш апль 37.2756.
ед.. мытб_ём'ць 37.2756
митрополит м. (7) Митрополит; лице,
което управлява епархия; висш ду-
ховник. й прЪдаде го на анавем!'а. а
той не дрЪстан^ваше. амй ходЪше
й проказ^ваше своите ей злбчёстТе
й хЙ1‘ные д^мы. кол’кото прйльсты
със' нктовьт' ей д^м'ливыи й поганый
езыкь. ёв'севТа никомидшекаго ар'х!-
епкпа, й павлина мигрополта rvp'c-
каго. й црь'гыго ёв'сёь1’а митрополйта
кесар’шскаго. й нё тькмо ffe 15.1406.
ед: митрополйть 14.129. 15.148,
митрополйта 8.596, 15.138, 15.14062; мн.:
митрополите 8.59.
митрополия ж. (2) Митрополия; мяс-
tr.omo, където живее и приема посе-
тители митрополитът. й тогази
стыи Николае завёде сон!а тькв'щници
на митрополйата ей. й гости гы й пр!ё
гы, катб дббрь сЗць чёда 15.1436.
ед. митропошю 15.150, чл. митрополйата
15.1436
митрофан ЛИ (1) Митрофан, й прьвы
начёл'ници на съббрьть коя 6ixtf.
бЪше сты сйливесгрь папа рйм’скыи.
митрофань narpiapxb царогрйекыи
15.141.
митрофань 15.141.
Михаил ЛИ (87) Михаил, что е врьх^
нбёто. дето ё прьвйи й начел'ныи
бжш архггль михайль й гавршль.
й за па архггле, что йм' се днёска
съббрь лразн^ва щёмь мал'ко н^что
да покажемь за тЬхь 11.816; й раз'бра
се по сйч'кыте й прославите ба й стго
никбл#. й казашс narpiapxS Михаил^
15.155; архангел Михаил, Архангел
Михаил, й въ врЪме бнова, кога бФше
блгочьстнвыи црь михайль. й манка
мУ бесодбра царица V цари_г$а. бЪше
нЪкои йнбкь марк!ань ймето mV. на
монастйрь архггла михай ла 11.986,
архистратиг Михаил. Архистратиг
Михаил, й ns’c ги тогази бь архистратига
михайла. й за трй часоове, йз'бй, ^о,
тысь’ще люд’Ги 11.896; й i тьзи |ъ' тьзи]
(!) нощь йвй се архггль михаиль ups' й
ре ms’, азь ес'мь архистратигь михайль
помбщникь на хртТанс 11.95.
михаиль 11.816, 11.836, 11.8462, 11.85,
11.8562, 11.8662, 11.872, 11.88. 11.8862, 11.89,
11.902, 11 906, 11.9 1 6, 11.92, 11.9362, 11.942,
11.95, 11.96, 11 966, 11.982, 11.986. 11.992,
11.996, 11 1016, 11.1036, 32.2306, мйхайль
11 85, михаиль 11 876, 11.906, 11.946, 11.95,
11.96, 11.99, 11.103, 11 106, михаиль 11.94,
михайла 11.81, 11.84, 11.872, 11.8763, 11 89,
11.896, 11.906. 11 946, 11 956, 11.96, 11.966,
11.973, 11.98, 11.9862, 11.99, 11.996, 11.1026,
11.1056, 18.196, мйхайла 11.856, Михаила
11 93, 11.946, михайлН’ 11 816, 11.846, 11.90,
11.956, 11.966, 11.97, 11.99, 11.996, 11.1026,
15.155, 32 2286, михаилУ 11.966, 11.99.
михея ЛИ (5) Михей, й питаше гы. где
пйше писаше да сё роди хс црь. й Tie
ms’ рексше. прркь михёа рёкль, как' ще
въ виОлеемь. да сё рсды хс 33.2376; й
в и "йхь тамь пррка icaia, й еремТа й
ёзекшла, й амсса, й мехёа, й захарТа
32.228.
мехёа 32.228, михеа 33.236, михёа 33.236,
33.2376, 38.2916.
млад прил. (66) 1. Млад, неголям по въз-
раст, на относително малко години.
стыи сммесэнь, кога бйше младь.
паейше сэв'це своем!/ offif. като й прркь
двдь 2.96; Ь?да ре, црце, лйтодтйс'ць
кипа Kais’ea, сэкога е было това, йма
до двйстк гбдйнь и по мнсэю. а ные
смё млады й как' щё да знаё тогази
що ё было 4.24; й тогыва в този врйме
бйше й велйко_мнй гесэр'пе. младь на
възрасть да рёмь, до. к. гбдйнь та
бйше сэ добра рсэда й баща mS’ бйше
болйринь 39 2976. 2. Като същ.
Мъж или жена в младежка възраст.
млад човек. й на?трй пойдё царь при
младыте да гы выды й вйдй как' съ
спаде надалёчь едйнь сэ др^’гы, й не
смйсюват' се, ами стотбть на мбл'ба
7.51; а млады й хзбавы векк не щьть да
ймать млть ни сэ кого 18.180.3, Роден
неотдавна, малък, невръетен. дёто
д завёде сэць ке геэакумь, й мати си
анна. й дадоха. ю въ цркви дарь fs’ б!/,
бти бйше така произволкнТс бжТе...
зарадй това бы въвёдена въ црковь
млада, Т, гблишена, й храни ю архггль
гаврТйль със' нбны хлйбь, bi, гбдйнь
13.125; й тогази дхь сты отвори на
сэн1’а дйчйца млады Астата, й рёкоха
осанна, блвень грёды въ йме гнте
црь шлквь 34.252; сэ това се познава
сэ чтбто йз'бй 1рбдь млнцыте. защб
грбдь парь повелйль бйше тогази сэ
двй гбдйнь пбмлады дйца да нз'бйкггъ
33.245 4. Млад, скоро поникнал или
разцъфнал (за растение), разъ’мйитс
защо прйе сега хва црква тбизи
празникь да празн^вамё със' ваТа сй_рё
млады прьч’кы със' цвйть 34.2516; й
порадй тбизи законь поерйщ'нъха й
ха със’ цвйтоове млады, й дрьжаше
ейкыи на pS’xa цвйть сэ врьба йлй сэ
фйникь. защб е й хс навйль на съмрьть
й вдйгньль лазара 34.252.
ед.: м. младь 2.9. 2.96, 6.466, 8.56, 9.652,
9.656, 9.696, 10.78, 11.886, 14.1266, 15.1546
31.218, 33.247, 35.266, 39 2976, 39.3166,
младь 11 101, млад1 14.1296, млад' 31.218,
млада 17.164, сравн. помладь 5.366, ж.
млада 5.32, 17.172, млада 11.1046, 13.1246,
13.125, ср. младо9.656,9.66,18.1846,18.185,
33.2356, 37.274, 37.2746, сравн. чл. младото
по 5.366; мн.: млады 1.5, 4.24, 7.506, 7.512,
7.516, 9.62, 9.73, 11.99, 15.133, 15.1376,
18.1776, 18.180, 18.199, 31.217, 32.226,
34.249, 34.2496, 34.2516, 34.2522, млады
6 47, млади 17.169, 17.1696, м[л]ады 34.249,
чл. младыте 7.51, 34.2496’, младите 18.180,
младыте 18.187, сравн. пбмлады 33.245.
младенец м. (7) Младенец, новородено
дете от мъжки пол. й кога се
напйсаше, дойде врйме да роди двца
мрТа млан'ца й защб не iiMaxs’ тамо
свое мйсто тогази где да нтйзЬ’ть. й
затова оулйзошс въ nenjeps’ 33.237;
й не казах' лй вы. как' го съмь азь
на р!?ка прТсль й дрьжаль катб млнць
35.2646; сэ това се познава сэ чтбто
йз'бй 1родь млнцыте. защббрбдь царь
повелЬль бЬше тогази сэ двЬ гбдинь
пбмлады дЬца да йз'бйють 33.245,
ед.: мйпць 34.249, 35.2646, млан'ца 33.237,
млн'ца33.237.млнца35.264б;л<«.. младен'пи
18.1976, чл. мЛнцыте 33.245.
младок л/. Младок, кюнка от дърво,
филиз. топа назнамеьй/ва аплскыте,
сэдёжди что възлагаха врьх^ жрЬб'ца-
того. а вага. ей jib младбкы й цвЬть.
й то знамен^ва. какь е навиль бь на
съмрьть 34.254.
мн. младбкы 34.254.
младост ж. (6) Младост, годините от
дстството до зрелостта на човек;
млади години. й со младость еднакь
кога б'Ьше дЬтё, та сё показ^ваше
как'в' ще да бй’де й до напоконь. й
кога порасте 9.62; а ты се не бспшь
амй щешь да се ббришь със* нкго,
нёлй т1 е мйло за твоата младость, й
х^бость 9.656.
ед.: младость 8.566, 9 62, 9.656, 17 164,
39 3106, младо 39.307.
млъва ж. (17) Глъчка, врява, шум от
гласове, мълва. ёфимсань рё на сл^гите
ей. йдЬте скоро... да посрЬщнете
царь й влка. й ейч'кы пареви болире.
й стбри се мльва велйка s’ ёфимкановь
деэмь. а майка ms’... и снаха имь...
чюдёха се что е тази мльва 40.3226.
И Кавга, караница, свада. а воиската
что бЬше със' тыс^щницыте. йлЬзоше
въ ipa да ей кйт^вазь йсп’е. и за
кое плащах!/, й кое пбвекк наейла
сэнгемахо... й млъва се стбриV тбизи
днь по трьг'ть, й метёжь голь 15 143;
шан'ство в чёр'кова брани, да не
идешь, да се молишь 6S.. й на трЬзви
смЬ стр-ва. комй мльва бикрпо. toms’
прйсмЬ. бикрпо 20.209.
ед.: мльва 2.15, 4.23, 6.43, 15.1406, 20.209,
39.2986, 40.32262, мльва 12.116, 15.143,
15.1436, 39.2966, 39.3076, млъва 15.141,
млъва 15.1436; мн.: мльвы 18.184, мльвы
32.2256.
млъгя се несв. (6) Правя усилия, мъча
се да постигна нещо. амй да принесЬ
дь’мата щото каже прркь двдь залй’до
се мльвы й тръ’ды сЬкы члкь на
землйта, а сам' м1/ се днйте дсврьшать
31.2156, свё са тр«’ди й мльвы да се
бболЬри, а сэ болЬр’ство тькьмо ей
бмрьсЬва дшьта, а на бн'зи свЬть шб
заноси 31.2156.
сег.: Зед. се мльвы 31.2156, 31.2166, са
мльвы 31.2156, се мльви 31.2202, Змн. се
мльветь 31.220.
млъкна св. (5) Млъкна, престана да го-
воря, замълча. с.1Ь тбйзи ча повелЬ
царь дкоклйпань. да млъкнагь нареэ-
дать. та чё зё да дама на людоётЬ 39.305.
сег.: Змн. млъкнать 39.2986, 39 305; апр
Змн. млъкнъха 11.91, млъкньха 12.1086,
млъкнаха 39.308.
млъком нареч. (5) Мълком, мълчаливо,
с мълчание. й сэн'зи м^жь мбл'бата
чйнЬше, й напоконь пак' ей прЬклонй
главата до земли, й йз'лЬзе при мёне
вън'ка млько 3 196; й катб йдЬше
црцата. а т!а се мтьксэ млЬше, й съ
3?мь ба блгодарЬше 39.3086.
млько 3.196, млъксэ 39.2996, 39.3046,
ЗдЗО^б. млько 39.3086.
млъния ж. (8) Мълния, светкавица.
й по трётыи днь, сторй се мльша й
грбмь велйкь. додё съ й планината
потрьси 6.466; видЬ сатан*/ катб
мльша сэ нбёто чё спада 11.84.
ед.: мльша 6.466, 11.84, млъша 9.726, 11.90,
мльнГа 11 96, млъша 18.1956; мн.: мльше
18.1936,39.2996.
млъча несв. (12) 1, Мълча, не говоря, не
казвам нйщо, не произнасям никакъв
звук ти млъчй й съпикас^вай й оучй
са. й кога сЬдйшь съсъ по стари сэ
тёбЬ на трапёза. нйкога не простри
ты р!?к!/ на идете прЬ'й нкго 1.56;
ако лй е неоукь й безИ'мень а той да
мльчй катб й иегова прилика 15.1416;
сэ злб йме потаенное чтб съ каз^ва й
намь злФ быва. й чтб стбри матОёи
съ на. й не може ные др^жино моа
вёкк т?ка бы, защо азь сэхбжда въ
сэг'нь вЬчны. й тогази се s'6oa царь,
й прЪз* тойзи днь млъча 37.2766. 2.
Мълча, не разказвам за нещо, пазя в
тайна, й поде си на монастйрь, й рёче
на брапа пойдб да донесь bohV, й не
найдо въжёто со вЪдрбто. й рёкоха
mV калоерето. мдъчй да не размере
1гоумень, да нй не гади 2.106; со зл£
тогйва том^ва, дёто вйди нЪкои члкь
дё прЪгрЪшй н£що, а той не мльчй.
амй йде та казана на людТетЬ та го
засрами, йлй го быль йлй mV зёмать
ймашёто 18.198.
сег.: led. мльчимь 17.1636, Зед. мльчй 5.35,
17.1636, 18.198, 2мн. мльчйте 4.236; аор.:
Зед. м.тьча4.24, млъча 37.2766, Змн. мльчаха
4.236; пов.: 2ед. млъчй 1.56, 2.1Э6, мльчй
18.198, описат. Зед. да мльчй 15.1416
млЪко ср. (3) Мляка, бял тенен храни-
телен продукт от животински про-
изход. й поглёда пакь на тъзи земли,
й вйдЪхь низ' рЬкы чё тече млЪко й
медь 32.2276.
ед.: мл£ко 32.22 762, 32.228.
мнит се от сто. -мкн'ктн сд несв. (1)
мнит ми се. Струва ми се, изглсжда,
мисля. вйойьте й познайте СокыдЪ
нах оды на на тол'кова злына й бЪды
й неправды, мнйт* ми се нй защб
jpfeo. амй защб вйды на бь че смё
злы 11.1066.
сег. Зед. мнйт* се 11.1066.
мног прил. (5) 1. Многобрвен, много-
числен, който е в голямо количество,
мног амй зарадй това й ные блвёши
хрпане да йсправи сами сёб'Ь ей дшьта
й да и очисти со мнеогыге наши теж'кы
.р^хсове 18.2066. 2. Като същ. Само
мн Мнозина, много хора. б£ше тогази
започёль хс да чини знамёше... й не
вЬроваха мнеозы затова й арх!ёрёете
тол'кова не завидЬха 34.2516, като
каже й павель апль ceio радй мнеозы
не.щ/жпы въ ва й спЪть дзвбл'ны. си рЪ
мны>го ббл'ны й със' 7мь йз'п?бени
35.266.
JM4.. мноозш 33.2476, мнеозы 34.2516,35.266,
мнеогы 31.215, чл. мнеогыте 18.2066.
многищ нареч. (1) Многократно, много
пъти, многаж амй й ты сне мой
тёбЪ катб мрьтьв'цУ дь'мамь пойдй вь
адь... й пакь въекрнй трётыи днь, като
ей мнеогыщь казаль намь със' твойте
прЪстыи^ста 35.2626.
мныгыщь 35.2626.
много нареч. (513) 1. Много, голям
брой предмета или лица (за броими
съществителни). й стоиха ьра-
татавт, стльпоове златы. й в. кер'пича
златы й на двата стльпа пйсмена
мнсого 32.2266; й на главъта mV BtH'nn
мнсого 18 1946; та наберёте докати
мнсого. й направите къщи хябаьи й
красны 18.1786; капища ёллйн'скы
мнсого 6ixV на тьзи ёпар'хга, гдёто
бЪше стыи Николае 15 1396: й мнсого
ббл'ны npHxon'bxV й йсцЪлавах^ се й
cnaetxV й захвал-bxV на 6а. бца й сна й
стго дха 40.324; й fee cvjii’e й уал'тйрь
й събра попбве й дТаконы, й мнсого
брапа. й дбйде на въетбчна страна
полатыте 37.280; й щЪха да Яловеть
със' хтдтрсо Филиппа да гс V6iiOTb.
защб го прелъстника ItMaxV. бти
защото мнсого жены 6txV ьЪр^'вали
й хбдеха слЪ апла 36.2716. 2. Много,
в голямо количество (за неброими
съществителни, назоваващи нещо,
което може да се измери). й да ей
йсправимь пс, не съ мнсого идене, й
мнсого пйпё, й мнсого спашё 17.1766;
тогйва щьть да въекрнать цар!ёто
голЪмы дёто се вдйгаха на гслЪмо
та з'быраха войска мнсого да зёмать
чюжда земли 18.1966; а той пакь
пзёти вторыи пъть... члци със* мнсого
ймаше й дарь мнсого 11.86; защб злато
тьк'мо napV € прилично, й богатьство
mhcotomV (!) Tpi6Ve 33.2 44; й сл радйха
Vcnc. й потёче вода мнсого 2.146; щё да
найде мнсого злато 11.1006. 3. Много;
в по-висока стелен, по-интензивно от
приетото за нормално (за действие
или за признак), катб слЪзе на земли,
та се породй. й походи смЪренно
й похълюнь сэ сЬкыго й мнеэго
прЬтрьпЬ догде го й распёха 38.2^3;
дай ми пл'сэ на мои Утроба й азь да
йма чёдо на стареэ да сё ЛЬшеьа съ
нкго. й мнсого се молЬше 40 320;
младо мом*чё, каква мапа стбри,
й Убй ле[е]а. еэн'зи мнеэго ейл'нш
юнаци ь’бй 9.66; й архТерёсте мнсого
се гнЪвСваха й завёдЬха 34.2516;
бЬше нЬкои члкь сэ лйв!а имена apia
хйтрь на писмб й книжов’нь тврьдЬ
много й пойде вь але^анрцо 15.140;
Ть нашь ic хс. ёдйнь йстинныи бь.
бЬше на нбеехь страшнь... амй пакь
ё, мнеэго млтйвь й не щЬ да Сэстави
члка да погыне на грЬх'ть си 34.253;
защо кби е мнеэго съгрЬшйль да нё
сэпадн^ва да се бчае 17.176; й наидбше
го посланници царевы., й везаше
го й бйше го, й мнеэго mis’ досадйше
15.139; й цЬловаха го, ,й мнеэго
жал'но плакаха 6.486. 4. Като прил. С
отвлечени съществителни а) Много,
който е значително над обичайното
количество, голям, й мнеэго mV власть
даде нФ' сйч'ко что е животно 38.2836;
й ейч'ки... 6oiaxV се сэ нгсго. й не
тьк'мо кога го вйдЬха, й бЬгаха. ами
й кога чюиха нЬгово йме... бти защб
бЬше мнеэго ^мь й хытрб i нкго 5.28;
й мнеэго mV зло чйнЬха. давно бы по
CKoptf сумрЬль 12.1196; й щотб мнеэго
скрьбь потёгли й напоконь повёде
дЬцата си... й женьтъ си... да йдеме
на бжш гробь 5.376; й прЬтрьпЬвах'те
много мъка й стопЬваше тЬлбто ей
зара' мбето йме 18.202; й срЬщньха
ю съ'с мнеэго почесть, й п[о]клбни
се царь до землю, й цЬлова юи р£це
й т£ло чьсн’Ё 8.60, ьъ когы любите
дгш'манете ваши топва файда
мнеэго ймате сэ ба 1.56. б) Различен,
разнообразен, мнеэго чюдеса сторйха
тамо мбщите нюговы. слЬпй про-
глёдаха. хромы йсправиха се. болыпи
йсцЬлЬа й дрйгы различны сЬкаквы
немощи бзравйха се 39.309; ймах»
мурб дето бЪше йсиЬдёно сэ мнеэго
муризлйвы цвЬтове сэ змурни й сэ
цвЬта, и сэ кунамбна, й сэ 1рй, й сэ
трьстйка добро мурйзлива, (!) й сэ
масло чисто 38.291. 5. Много, дълго,
продължително (за времетраене на
действие), й зосима катб стой понйк-
ньль пойсправи се мал'ко да вйдй що
сё мнеэго забави на мбл'ба 17.1676;
й мнеэго плака при вратата 2,13;
кой с^трина мнсого да спй 20.209;
й сэ мнеэго врЬмё нйкыдЬ нЬ с'мь
пейшьль 6.44; й мнеэго йскаха го й не
найдбха го 7.51; й направй бь бнова
твло на ейч'ките людёе да траё мнеэго
й да сё не расыпъ’ва 18.199. 6. Като
същ. а) Голям брой лица, мнозина.
пазЬте са да вы не йзльже нЬкои ва.
защб щьть мнеэго да думать азе сь
хс. й мнеэго щё люд!е да йз'льжьть
18.1916; та ймь направиха тамо £
рймь црква, й положила мбщите ймь
вь црквата... й мнеэго BbpoBaxV вь ха
5,40; й като мё занёсоха пб нбёто.
вйдЬ тамо мнеэго чё пЬаха със' велйкь
гла. сть сть сть гь 11.1046, б) Нещо в
голямо количество или голям брой.
защб по[до]брЬ е мал'ко да дадешь
съсйч'ко (!) срце. й покрыто, нёжелй
мнеэго със' хвала 38.2946; й ббйчамь
бёзна й тьмното мЬсто ето таквйзы
д£мы бЬше напйсаль, ан'тихршть на
печатать, й др^гьт мнеэго й още й тёё
на тьзи прйлика 18.191; воден'чЬрете
дёто са зёмале сэ своать хакь помнеэго
та щьть да гб вращать, на сиромасите
й на дрйТыте 18.1976; защб тЬлб йще
мнеэго да йде 34.2546. за много.
Заоълго, в продължение на дълго
време. й положите на х^баво мЬсто.
защб не моп/ да трьпй аз'ь за мнеэго
тбизи смрадь 8.58; сэ нефелит'че и
непочьтённиче, той сЬка че щё да
дрьжй цртвото ей за мнеэго, а не знае.
че щё скоро да лйуа сэ него 18.1886;
кое малко кое много. Горе-долу.
ето казах'мё коё мал'ко [кое] мнеэго
как' щё да сё сврьши свЬть. ала сега
послушайте пакь за аггтихргсга как
щё да сё роди 18.184; мало много.
Немного: в неопределено количество
или степгн. й той катб оста без' мйпка.
а той сё Узе ймашето бащнино що да
б’Ьше мало мнсэг о 39.2976; ако ли щёшь
да навгёш' на нехар'ство, а ты работы
сэ чтб знаешь мало мнсэго сэ занаить
19.208; ётУ мало мнсэго посэз'раве
2.116; много годин. За много години
- коздрав за долголетие. й сичкытс
людге сэ гол+.ма радо викньха съ едйнь
гла. мнсэго годйнь царУ честытомУ
39 307; много пъти, Многократно,
много пъти. так'вози потёглиха ради
любовь хва... а ные мнсэго пъты без'
б’Ьда, й без' нйкои скрьбь, й никак'ва
сила, га сё сэмётнУвамё сэ хво йме
5.40; мнсэго пьти й землйта плаче къ
гУ й вйка. й дУма. ги бе щогб ейч'ко
дрьжишь азе сь сэ ейч’ката направа
повече омрьсёна 32.224; а лукавый
дгазоль не прЬстанУваше да ю плаши.
й мнсэго пъти сё прЬгвараше катб
звЬрь страшнь 8.56. от много. Твърде,
в голяма степен й парь повелЬ
НелалинУ дёго вйка да млъкнать.
й напокон' се ббрьна та каже стмУ.
азь сэмнсэго (!) та се чюдЪ на твоё
блгорегдгё 39 2986.
много 1.46, 1.56, 1.6, 2.96, 2.10, 2.1164,
2.12, 2.126’, 2.13 , 2.1362, 2.14, 2.146’, 2.15,
3.18, 4.224, 4.226, 4.232, 4.236, 4.2562, 4.266’,
5.28’, 5.3062, 5.3262, 5.33, 5.356, 5.36. 5.376,
5.39, 5.3962, 5.40’, 6.41 б2, 6 42’, 6.426’, 6.432,
6.4362, 6.44’, 6.456, 6.46, 6.466, 6.472, 6.482,
6.486’, 7.502, 7.506’, 7.51, 7.515, 7 52, 7.52б2,
7.53б2,7 54б2.8 55б2,8.56’. 8 566.8.57,8.576’,
8.582, 8 58б2, 8.60, 9.61, 9.616, 9.62’, 9.626,
9 64. 9.66, 9.666’, 9.686, 9.69, 9.706. 9.71’,
9 716, 9.72’, 9.726. 9.73, 9.746’, 9.752, 9.75б2,
10.766, 10.78, 10.786, 11.83, 11.846, 11.864,
11.89’, 11.8962, 11.90, 11.932, 11.94, 11.946,
11.9562, 11.96, 11.9664, 11.97’, 11 976. 11.98,
11.986’, 11.10062, 11.101, 11.1026, 11.1036,
11.1044, 11.1046, 11.105, 11.10562, 11.106’,
11 1066, 11.1082, 12.1092, 12.10952, 12.1106,
12.Ill2, 12.112, 12.1126, 12.1136, 12.114,
12.11462, 12.1156, 12.119, 12.11964, 13.1256,
14.12764, 14.1282, 14.129, 14.1302, 14.1306,
15 132, 15.1336’, 15.134, 15.135, 15.1366’,
15.1376, 15.139’, 15 1396, 15.140, 15.1406,
15.143, 15.1452, 15.14562, 15.1486, 15.1502,
15.1506, 15.151, 15.1546, 15.155, 15.15562,
16 1596, 17.165, 17 16562, 17.166, 17 167,
17.J6762, 17.168. 17.1686, 17.169, 17 1 70,
17 1 7 1 6, 17.172’, 17 1 75, 17.1756, 17.1765,
17.1766’, 18.1786’, 18.179, 18.1796. 18.1804,
18.J8362. 18.1842, 18.187’, 18.1876, 18 1 88,
18.1886, 18.189, 18.18962, 18.190, 18.191,
18 19162, 18.193, J8.1942, 18.1946, 18.1956,
18 1966, 18.199, 18.202’, 18.204, 18.2.046’,
18.2062, 18.2072, 19.2082, 20.2086, 20.2092,
20.2096, 21.210, 31.215, 31.216, 31.2166,
31.2205, 32.22362, 32.224’, 32.225, 32.2266,
32.227, 32.228, 32.231, 32.2316, 33.2336,
33.2346, 33.237, 33.2376, 33.2396’. 33.241,
33.24 1 62, 33.2422, 33.2432, 33.243 6, 33.244,
33.2446-’, 33.2452, 33.2456, 33.24662, 34 248,
34.250, 34.25062, 34.251’, 34 2516’, 34.2532,
34 25362, 34.254, 34.25464, 35.2566, 35.2662,
35.2672, 35.26762, 36.2686, 36.27 1 6. 36.272’,
36.273, 37.274, 37.2762, 37 27762, 37.278,
37.2786, 37.279, 37.2 796, 37 2802, 37.28 06,
38.2.836, 38.2846, 38 286, 38.2896, 38.291,
38.2926, 38.2932, 38.2936. 38.294’, 38.2946,
39 295 , 39.29662, 39.29762, 39.301, 39.302,
39 307, 39.309, 39 3106, 39.3126, 39.3136,
39.3166, ,39.317, 39.3176, 39.3186, 39.3196,
40.3202, 40.3232, 40.3 242, млего 2.96. много
2.136, 6.43, 18.2026, 39.3186, мнеэ 4.216’,
36.2696, 37.275, 37.278, 39.316, 39.318,
мнсэго 4.23, 10.785, мнсэго 4.24, 6.446, 8.58,
8.586, 8.59, 9.67, 12.116, 15.152, 18.191,
18.1956, 18.196, 18.2016, 35.2576, 35.2626,
мнсэго 5.32, мяосэго 7.5152, мнсэго 11.1046,
11.106. мнеэгеэ 15 151, м[н]сэго 18.184,
мнсэ[го] 31.2206, мнсэгомХ (!) 33.244. мнбю
33.247’ 33.2476, мнсэго 34.253бл 39.3066,
мнео 34.2546, много 37.275, мио 37.2806.
сэмнсэго (!) 39.2986, мнеэга (!) 39.306,
чл. мнеэгого 1.4, 11 1066, 15.133, 18.206.
33.2406; сравн.: помнеэго 1.36, 1.46, 5.33,
5.346, 5.356, 5.38, 6.416, 9.616, 9.63, 9.72,
11.91, 11.966, 15.1386, 15.1516, 16.1626.
18.1975, 33.23 96, 37.278, 38 28362, 38.286,
38.290, помнеэго 9 72, 9.726, 11.84, 11.94,
15.150, пр Ь мнсэго 33.2436, помнеэ 36.270.
много божие (!) вж. многобожие
много нЪнен (!) вж. многоцечен
многобожие ср. (1) Многобожие, вяра в
много богове. политеизъм. гака й хс.
катб се родй, й прЬста, тогази мнсэго
божие, (!) дёто се кианите сйч'кыи
свёть на йдол'скыте ббгове 33.2396.
ед.: мнеэго ббжгё (!) 33.2396.
многолистен прил (1) Многолистен,
който е с много листа (за растение).
като едшь пътникь тр#день й #морёнь
що ё теглйль длъгь пъть... й найде
на половйнь пьт' си дрьво хкбаво й
мнсэголистно, й сёдна пб нгего да си
пошё 16.1576.
ед.: ср. мнеэгодшстно 16.1576.
многодетен прил. (12) многолетни
цар (цару). Почтително название или
обръщение към владетел. й рёкоха да
б£де воли твоа мнсого. летный цр#,
щб ищешь ^змй 8.596; й под^мах#
спи сопи й рёкоше. много детный
й дрьжавныи пар# 15.1416; й речь
ймь стыи. добре катб п#сти ва
многодетный црь да оумирйте
нёмйрна землге. а вые зачто дойдбх'те
на мирна землд 15.1436.
ед.: м. много лётный 5.386, 8.596,
15.1416, 15.1436, “15.1456, 15.147, 15 1476.
мнеэгэугётны 9.63, мнсэго_лЪтныи 15.145,
15.1486, мнсэгоугЪтныи 15.148, мнеэголёт-
наго 15.1446.
многому (!) вж. много
многоплоден прил. (1)Плодовит, който
дава много плод (за растение), й със*
моата десница щё да сё въкоренй, й
да се вдйгне древо многс плбдно
37.274.
ед. ср. мнеэго_плбдно 37.274.
многотръпЬлив прил. (1) Многотърпе-
лив, който проявява голямо търпение.
вёр-5'вамё й йсповЪд^ваме. бти, какь ё
бь със' ест вето ей същи. блгь, млрдь,
й многотрьпелйвь. зло члк# нйкога
не шё 33.2456
ед. м. мнеэготрьпЪлйвь 33.2456.
многоценен прил. (12) Многоценен,
който струва скъпо, има висока
цена; драгоценен. марТа же пр!ём'ши
лйтрв мира надра (!) пйстики много
цённы (!) пом аза Host icosi й бтрь
власы свойми Host его... й тогази
мар!а сестра Лазарева к#пй ммрб
много_ц£нно 34.250; й царь плачЬше
на нгего. й мьгелёше как'вь лбчьсть
да м? стбри, й да го погребе със'
многощённа сэдёжда 7.536. камепие
многоценно. Скъпоценни камыш.
тогйва ще землйта да йз'фрьли
сйч'кото сребро й злато й х#баво
мнеэгоцённо камешё, й що йма др*?го
в' землйта 18.1936; й едва занёсоха
телбто бжгём# члк# до црква стго
вонифбн'та й положйха го въ ков’чегь
злать. й мысэгощённо камёнТе й
бысерь #красень 40.324.
ед.: м. мнёэгоцённыи 2.14, мнеэго ц4нны
(!) 34.250. ж. мнеэгощённа 7.536, ср.
мнеэго цённо (!) 8.58, мнеэгощённо 8.59,
34.250, 40.324, мнсэгоцённо 18.1936; мн.:
мнбэгощённы 4.256, 15.149, мнеэго цёнши
(!) 8.586, мнеэго цённы (!) 39.3096.
множищ нареч. (10) Многократно,
много пъти. бЪше приставень едйнь
мом'кь, младь док. годйнь, й’цЪнгень да
работи. й гои хбдЬше па сэн'зи стльпь
множишь и глёдаше й чюд-Ьше се
11.101; й сэтогази теглй ст#дь, й пёкь. й
треперй помрьзнала й др#гочь сэ пекь
опалена, й мнеэжищь над nt. й лежах
не можа да стань 17.1726; мнеэжищь
рёкохь вамь сэ мой #чёници, как’ щь
да б!?д# распёть. й #мрьтвень сэ p#nt
безаконш еврее 38.291.
мнеэжищь 9.676, 11.101, 11.1082, 12.117,
17.167, 17.1726, 38 2886, 38.291, множив)
9.726.
мнозина числ. (12) 1. Мнозина. голя-
мо количество, много на брой. й
раз'боле се тврьдЪ, й мнеэго лёжа
злё... мнеэзына врачоове наёха се да
го йсцЪла.ть, й не могбха нйчто да
м? стореть 9 71. 2. Като същ. Много
хора, мнозина. днёсь да сторимь грёхь
а оутре са ща покан й йсповёда са ща.
защб не знаешь що тй ше до дооутре.
оти мнеэзина прЪлъсти дТаволь съсь
таквйва помыслы, й станаха нкгевы.
мнеэзйнатака рёкоха, ато оумрёха нап-
рЬснс. чк мпсозйна щогб бъха зравщ
вечерь, й до оутре не сЗсъмнаха 1.86.
мнсэзйна 1.5, 1.86, 17.1686 мнЗзина 1 86,
39.300, мьсэзйна 1.86, 12.119, мнсэзйна
9.616, MHcjybiHa 9.71, мнсовьша 15.1376,
15.155, мнсэзына 17.169.
мнозина вж. мнозина
мня несв, (2) Мисля, предполагай,
смятом. й стбри го на сол^нь й
на сйч'ка землн неталшска господарь,
защо мнЬше црь, че ё ёлйн'скаа вЬра V
нйго 9.62; й пламён’ се вдйгнь зеликь
й внсбкь й мнЬше царь, чё йз'горЬ
магвёи досЬ’щь. й засмЕа сс 37.2786.
имперф.: Зед. мнЬше 9 62, 37.2^86.
мня се несв. (14) мни ми се. а) Струва
ми се. изглежда ми смятом, защо й
онова дрЬве разумного солрьвЬн' се
мнЬше адам'в’ каз 6 го вък^си слад'ко а
напоконь катб го йспъди гь со рай та м?
се вйдЬ тврьдЬ гбр'ко 38.289; въ тбизи
ча найдё се нас$Ь дбмь свой, й выка
тврьдЬ й не прЬстан8ва, стыи Николае
помозй ми. мнЬше ms’ се еднакь ё
V морёто 15.1526; въцари се дарТе
царь, й оут'к'ми да йма на нкговото
цар'сгво. рк. господаре, защб mV се
мнЬше добрЬ е гака, й нй з за ейч'ките
поставн зройца люд!ё съмотрйтслк:
11.92; й катб вйдЬ това, Оплати се. й
мнЪые mV се че ё нЬкое привидЬше та
гб блазны. й вразй се назадь 11.1016.
б) Иска ми се, имам желание, дощява
ми се. това катб чю црь ббрадова се, й
мнЬше mV се кбл'ко да леты й да фрька
пб' нбето, й со голЬма радо яёмаше
каме щб да стбри 8 596; й тогази поде
при збеима та mV каже що щёшь авво
збеиме, сй_рё авво каже дховныи бче.
що ти сё мкй със' грЪшна жена да ю
вйдишь. й що щешь со мёне да чюешь
йлй да се научишь 17.1666.
сег.: Зед сё мнй 171666, мнк се 17.1716,
37.277, 38.2896; имперф Зед. се мнЬше
3.1962, 11.92, 36.270, мн^ше се 8.596, 11.92,
11.1016,11.1036,36.2696, мнЬше се 15.1526,
се мгЬше 38.289.
моавизяне мн. (1) Моавитяни. потом-
ците на Моав, й бь mV отвори срцето.
й Астата, й рё зовал' мь ё. царь вапакь
сё мёя& рЬч!е, да прокльнь т!а люйе
еврейский, й да блвлю моавитЬне
33 243.
моавитЬне 33.243.
мота несв. (319) 1. Мога; в състояние
съм, по силите и възможпюстите ми
е да извърша определено действие.
макарь й да знааше че е той гь бь
йстинныи. й трётыи днь шё да въекрне
амй пакь не мбжатге да се х’трьпп ами
плачаше ... катб сЬкаа съща майка
35.2626; й гь сам'сй каже въ evnie.
нйкои не може на два гпдарЬ да работи
34.2536; задано събра тбл'кози хйтади
грбшоье, щб не могбха да мй даровать
живбть 31.218; ами распёх'мё ха та сё
боймь сега амй кол'ко можешь а тй
помогай намь сёга та ни йзмолй со
тогова страшнаго кад!а 18.2006; йттё
започёха да го съвлЬк(?ть й не могоха,
зашб изгнило mV тЬлбто й прилЬпйла
се рйзата mV 2.11; й дойдё до нЬкоа
рЬка голЬма й стой глёда ю какь ё
мнсого всода й не мбгТ/ть прЪмйт'
дЬпата защб бъха ёдкакь мал'кы
5.326; катб нЬкои члкь кога ще да съ
тече мнсого. й соблЬчень не със* мнсого
дрёхы, й не мбже със' тЬ да тече
ако гы не съблЬче. така й ныс ако
ей не ебмётне грЬхсовете не мбжемь
постйгаъ цртво нбное 34 2536. //
Имам способност за нещо. тогйва
аггль соговбри, й рё ймь. врьнЬте са
засэамени бЬсове, бти не могбх'те вые
да прЬчьстите тази дша догдё б’Ьше
със' тЬлбто на земли 32.230; а тойзи
се надЬ-е на члка дето сё зла съмрьть
'б’мрЬ. та каже. бгй хс мбжеть нкто
въскрЬсйти мрьтва, ако мбже чсстйти.
HapV да въскрЕси тойзи мрьтвьпа, атб
тогава щё раз^мЬ от! ё велйкага ба
39.304; амй засрами се оти ймйше ты
надЬжба ча гаквйзи ббгеове а т!е не
могбха самы себЬ си да сё йзбавЬть,
ами се стрбшйха 39.308. // Умея,
бе дёто си сэпрЬди вЬка. бе млтивы
бе шотб ейч'ко дрьжйшь. й ейч'ко
можешь нЬдей ги засрами който са на
твбата ейла надЬать 39.3046; й рё MS’,
катб можешь да прокльглёшь члка. й
съмрьть го найде сътворй блвёнге й
помлй се 6s’ за мбата дыцера 7.506.
2. Мога; разполагам с възможноет,
условия, обстоятелства: не съм въз-
препятствия да извърша някакво
действие, м събра се ейч'кы градь
й вйк'наха на цара й рёкоха. цар^
чести ги ётб се събрах'ме ейч'ки ные
погын8’ваме а ты без' на не можешь
бы царь 39.3096; й тамо бца родй ха.
й тамо го найдбше й сила хыгрьци
й прЬбы тамо дны бца мал'ко. защо
не мбжаше да йзлЬзе да примйнс
сэ мнсэго люд!е 33.2446; затова
сме й ные дльжны да стбримь шо ё
достойно... зашо ако немамё, чйста
вЬра, й ако иЬ сме сториле добра
работа, ей_рЬ млтйни й по й смЬрешё.
не мбжё да сё спасимь 34.2556; да
рёшь. чтбто може члкь да раз^мЬё й
да оусЬти със' пёт’тЬх' ей нктовыте
чюв'ствы. сйрЬ. да вйды. да oks’ch. да
чюс, да помирйше да похване. й това
се зовё чюв'с~ъвно 11.81. 3. Мога;
има- право, позволено ми е. гпдйне
мои ные докога да седимь тЪ’ка и да се
крыемь ... не може бы по това мЬсто.
амй ёла да йдемь далёче гдёто на не
познавать... ные нигде не може бы,
тьк'мо да пойдеме вь гёрлимь дето
3OBS’ib хрпане бжш гробь 5.32; й не
може члкь зло да чйни й да ё хвъ ...
ныё ако ей не сэмётне грЬхсэвете че
мбжемь постйгнъ цртво нбное. й па
члкь не може да глёда със' ёднб око
на нбо а със' apS’ro на землю така й
ные не мбжемь гледа, й ба, й дТавола
34.2536; амй й ные да се пбканимь
й да сё бчйстй, със' исповЬдь.
защо бёзь исповЬдь не мбже члкь
да прйтме покаанге, й да сё спасй
38.2946. 4. Безл. Може; възможно е
нещо да съществува, да стане, да се
осъществи й рёкоха MS’, вЛко стыи.
еде коа блудница каже крьстена с'мь,
а ты крьстника не йма, й мбже лй
така да бъде 11.1056; i защо зарадй да
спасё члци защо не бы могло нйкакь
да се спасё члкь. ако не бы бь пргёль
пльть члчьскаа, сй_рё. пбновйл' се
3.176; катб кога да рече нЬком# чшй/
ббл'ном^, б«’дй зравь, може лй нЬчтб
да м? се придадё зравс сэ д^мъта ти
15.1556, а не мбжеше да се намЬри
тамо по сэнбва мЬсто мраморе за
потрЬба за зйдан!е на чёр’ковата
39.312; й тамо без'чёть събиваха се
чюдеса на сЬкы днь. дёто се веки
не мбже доказа 39.318. не мога да
гледам някого или пеню. Немога да
понасям, да търпя някого или нещо. й
рё ий, дхбвныи сэць. й что ей ймала
вражда със' дёверЬ ей. й рё анна.
вражд8" йма ^елйк^ със' нкго, кол’кото
не мбжахь да гб глёда прЬ сёбЬ ей
11.1046; мнсэго пъти елнцето плаче,
та сё млй гв‘ 6s\ й д^ма... не мог а векгс
да тлюдамь безакбн'ство, й неправды
члчьскые 32.2236
сег.: led. могУ 2.96, 12.1106, Mortf 3.186,
6.47. 7.49, 7.52, 8.58. 9 676, 11.84, 11.1036,
11.1056, 15.147, 17.176, 37.276, мбжа 11.90,
мбгь 17.1666, мога 17.1702, 17.176, 18.1776,
31.2175, 31.2182, 32.2236, 32.224, 39.3106,
моП? 40.3236, 2ед. мбжишь 1.3, може 1.5,
можешь 1.7, 5.406, 7.506, 7.53, 7.54, 9.68,
9.71, 13.1216, 15.1465, 17.1685, 18.190
18.2005, 31.219, 37 276, 38.282, 39.3045,
39.3095, мбжеш' 3.20, 37.276, 38.282, може
3.206, мбжеш 38.282, можёш' 38.2822, Зед.
мбже 1.45, 1.75,2.11,2.13.4.255,5.286,5.30,
5.365, 5.39, 8 552,8.56, 8.57,9.61,9.615.6.64,
11 81, 11 82, 11 83, 11.1035, 12.1096. 12.117,
13.123, 15.1314, 15.132, 15.1335, 15.136,
15.1385, 15.1465, 15.1525, 15.153, 15.1562,
16.159, 16.1605, 16.1625, 17.16452, 17.1665,
17.1675, 17.1745, 17.175, 18.188, 18.1905,
18.193, 31.2175, 31.219, 31.21962, 31.22052,
32.2315, 33.2335, 33.238, 33.2385, 33.242,
34.248, 34.251, 34.2535*, 34.2546, 34.2552,
35.260, 35.2606, 35.263, 36.2696, 36.270,
36.271, 36.2732, 37.27 76, 38.28 32, 38.286,
38.28662, 38.287, 38.28 96, 3 8 2 9 46, 39.2992,
39.304,40.32 1 6, 40.3 2 3, 40.3242, може 2.136,
5.286, 11,91% 11.1006, 13.121, 17 1676,
може 13.1226, 15.1312, 15.1556, 16.161,
17.1756, 18.1996, 31.216, 31.2166, 31.220,
32.23 1 62, 34.251, 34.2536, 34.254, 38.2926,
мбже 38.2846, 39,304, мбжеть 39.304, 1мн.
можем' 1.8, можемь 2.11, 11 108, 15.1466,
34.25362, 38.282, 38.2936, може 5.32, може
5.32, 11.846, 34.2536, меже 5.336, 11 926,
12.1186, 20.209, 32.2236, 32.225, 34.2556,
37.2766, 39.31962, мбжеме 31.219, 2мн.
можете 11.906, 11.9662, 33.23 96, Змн мбгхть
2.11, 5.316, 5.326, 11.1076, 12.1186, 34 249,
могУт1 11 1066, мсп’ть 15 132, 15.1476,
могать 18.194% 20.2086, 20.209, 32.2246,
32.2265, 39.31762, мбжать 20.2086, 31.217,
могать 20.209, мбжат 32.227, могУть 37.276;
имперф.: led. мбжа 11.1036, 17.168, мбжахь
11.1046, можа 17.1726, Зед. мбжаше 2.146,
5.346,8.575,8.58,9.63,9.686,12.1196,15.133,
15.1346, 15.13 86, 16.1606, 18.187, 33.2352,
33.2446, 34.252, 35.2626, можааше 11.986,
можаше 12 1136, мбжеше 17.166’, 37.276,
39.317, мсожЪше 39.3076, можЬше 39.308,
Змн. мбжаха 4.266, 34.2496, 38.287, 39.3096,
можахУ 5.316, мбжахк’ 6.426, 15 139, 33.241,
33.245, 38.2856, 38.286, можаах8 11.926,
можйха 31.2176; аор led. moi охь 3.20, могб
3.202, 14.1306, 17.170, могб 31.2166, Зед.
може 2.106, 2.11, 5.35, 6 42, 8.576, 15.144,
31.2176, 33.235, 39.298, Iwi. могомё 3 166,
могбх'мё 5 366, 15.147, мбгох'мё 37.2756,
мбжох'мё 40.321, 2мк могбх'те 32.230, Змн.
могоха 2.11, 18.1906, могбха 7.536, 8 576,
9.71, 11.965, 15.1526, 31.218, 32.230, 34.248,
37.2756, 39.308, 39.3166, можбха 10.77,
могбше 11.966, 15.1496, могоха 38.2866,
39.3 1 762, можоха 40.321;yen.: Зед. бы мбгль
12.117, 17.164; беэл.: сег. Зед. мбжь 2.15,
мбже 5.31, 11.1056, 18.1906, 38.283, 39.318,
може 15.1556, мб 39.312; имперф. Зед.
можаше 17.1686, мбжаше 17.1736, можеше
17.1746, можеше 39.312; усл. Зед. бы могло
3.176
мой мест, притеж. (411) {.Мой; който
принадлежи на лицето което говори.
й как1 лй йма тол'кова хйл!ади слУгы.
а сега нйкого, ами й дЬцата си из'гУби
амй ты Ти Ти. недЬи состави мёне до
край й мойте слъзы 5 33; оутрй станй
й Узмй ков'чёжець дето с вьтрЪ мой
прьстень, й порамница. й дрьж' го
на рУий 9.67; й рё ms’ стыи димйтр!е.
станй въсЬдей на кони моего
йз'Сбвади 9.676; що сь тол'кози блго
събраль не помбгна ми нище, мой
л1пы дбмеове, й мой добры лозТа й
мой хУбавы градйны, защб се тол'кова
мъчй та градй й садихь а сега ми wb
сь нй зашо 31.2176; азь това ейчко
зкамь й око моё ейч'ке оъпикасУва. й
Ухо мое ейч'ко чюе. ами ё ерцето моё
добро, та гй чака догдё са ббрьнать
на покаанте, ако лй се не ббрьнать.
азе ща до та гй ща съ гЬната работа
32.2236.224 2. Мой: който е евързан
с говорещото лице, амй ейч'ко що
съврьшУва бь добрЪ сьс' промысль
нъгова. зарадй моа нефёп’нина щб
има и бь голЪмо чюдо чйни 3.196;
й тт [ знаешь двце моете жён'ско
тество й моа слабость, що ё на мбата
дша озноба 8.566; ако ходите ио моё
повелЪшё. и моа заповЪдь послушайте
(!) й стбрите. дамь вамь й азь дъжь вь
врЬме своё 11.107; мр1ё, азь тё пр!ёхь
со црквата бж(а. й сега те бставлммь
оу дбмь твой, й азь ебхеждамь по мба
работа да градимь здаша 13.1246; ако
лй щешь да нагнешь на ком'солУкь а
тй ако сгоришь нЪчтб нЬдЬи дУма
бти со мои са rps’ йлй со моа хитршт
та са ст[о]риль 19 208 3. Мой, който
е в някакви отношения с говорещото
лице, тогази пакь подУма стыи, й рё.
Ти, повел^ваеш' ли ми да кажУ fia
дУми на мбн жена й на чёда мой, да
се й т1е кртёть, й да вЪрУвать тёбе
5.296; й рё мУ агара. 6tra со госпожа
моа сарра, бти мп мнсого досажда,
й сохбжда гд?ё ми, бчйте вйджть
11.846; й азь да пеглёда^вь й да вы
бльлю. й да походю "У ва, й вамь да
бУдУ бь й вые да бУдете мой людте
11.107; бти мё е посетил ь гь, и ейнгель
присм!х'ть со мойте врагове 13.123;
со тёж'ко ей мёне сыромахУ грЪшномУ
й бЪдномУ... не номагат' ми слУгы не
щьть да йдать слЪ мене любовна моа
дрУжйна 31.2176. // Който е евързан
с ^религията на говорещия. й валаа.
ре ймь. пр-Ьг^дЬте вые г^'ка i тьзи
нощь, й азь да попита ба моего пр-Ьз’
тьзи нощь, й ако мё щ?сти бь мой пой
щемь със ва 11.86. 4. При обръщение;
за израз на привързаност, обич,
нежност. й рё на сипа Tpie влас гелю,
със' плачь, братТе мой любовны,
да нё 6L нйкакь иль хлЪбь със' ьа й
любовь ймаль. трепёрл сэ д1?мъта дёто
щъ да вы кажУ 15.146, й повйка царь
сэдалёче. жив' ли ей дангйле дрУ’же
мой 11 93; а збеимь тек'ьть сльзи йзь
бчйте, й каже ки дУмаи радй Tb ба сэ
майке моа дйиаи. не прЬстанУваи що
ё добро на дУшьть ти да го йскажешь
17.169. зема на моя глава. Взема
върху себе си поема отговорност за
нещо. й знай чёдо, чё мъ ё хс й?стиль
да прости твоего съгр-Ьшёшё- й не бои
се, азь да зёма твойте гр-Ьхоове на моа
глава 6.476; на мой ум. На свой ум,
по своя воля а ты мь’ стбри да"^мре сэ
прилйчна нктова съмрьть. защб азь
на мой оумь та гб бстави да ё досега
жйвь 39.3026; с моя га десница. С
моя помощ, с моя намеса. й подаде
мУ тонга, й сё ms’ възмй това .. й
посади гова. й със' моата десница щё
да сё въкоренй, й да се вдйгне др-Ьво
мнелюплбдно 37.274.
ед.: м. мой 4 23, 8.566. 9.65, 9.68, 11.886,
13.122, 32.2286, 32.229. 39.3026, мои 4.232,
5.296, 5.31, 5.32, 5.366, 5.376, 5.38, 5.406,
7 51, 9.636, 9.67, 9.69, 9.73, 11.836. 11.84,
11.856. 111036, 12.110, 13 1226, 17.1652,
17.174, 18.1806. 18.1836, 18.202, 32.2236,
32.2266, 32.229, 32.2296, 32.2306, 33.2426,
33.243, 35.26062, 35.261’, 35.26262, 35.26?,
38.285, 38.2886, 38.2906, 39.3016, 39.302,
39.3056, 39.30862, 39.31 Об, 39.3126, 39.3142,
39.3152, 39.3 1 56, 40.321’, 40.32 1 6, 40.322,
мой 5.296, 5.33, 5.34, 5.38, 7.496, 8.57. 9.66,
10.78, 11.842, 11.86, 11.88, 11.886, 11.93,
11.936, 11.1046, 11.107, 12.1116, 12.119,
12.1196, 115.135, 16.1586, 18.2026, 18.204,
33.2416, 35.2606, мои 5.32, 39.3006, мои
7.54, 19.208. 31.22163, 35.262. мой 9.74,
мой 11.90, моего 5.33, 7.546, 9.676, 11.86,
18.2016, 18.2056. 32.2266, 32.2306, 33.243,
35.2622, 37.277, 37.281, 38.290, 38.292,
39.299, 39.3006, 39.3016, 39.3036, 39.30462,
39.306, 39.3066, 39.311, 39.3116, 40.3216,
моего 12.116, мойгб 15.135, моего 39.3006,
моемУ 4.23, моемУ 5.386, 11.866, 11.1046,
13.122, 13.1226, 13.123, 33.242, 33.243,
35.2616, 39.2986, 39.315, чл. мбмть 9.71,
моать 18.183, 18.1846, 37.2806, 39.312д
мбать 18.1846, 18.2056, мэать 18 2016. мог
39.3126, 39.314, ж. моа 2 13, 3.186, 5.296,
5.33, 5.34, 5.376,5.38,6.456,6.476,7.49,9 65,
11.846, 11906, 13.1216’, 15.1516, 17.168,
17.169. 17.171, 17.17162, 17.1726, 18.2046,
18.20 56, 19.208, 31.2176, 31.2183, 32.223,
32.2236, 32.2246, 32.226, 33.244, 35.265,
37.2766, 39 307, 39.314, 40.321, 40.3236, моа
3.196, 6.476, 8.566, 11.91, 11.107, 12.110,
13.123, 13.1246, 17.1716, мой 5 29, 5.296,
5.31, мо[а] 6.486, моа 7.54. 11.107, 39.3066,
мой 31.219, мои 40 320, мою 11.85,15.1506,
39.3086, 40.3216, чл. моша 2.14, моата 5.34,
моата 7.506, 8.566. 11 886, 13.1216, 13.1226,
15.152, 18 1886, 18 201, 18 2046, 18 2056,
39.3026, моата 15.138, 18.205, 36.2726,
37.274, 37.2806, 40.322, моата 18 186, ср.
моё 2.126, 5.396, 6.476, 648, 7.51, 7.536,
8.58, 9.626, 11.84, 11.89, 11.95, 11.1073,
12.109, 12.1106, 12.1156, 12 116, 15.13862,
15.1506s, 16.1616, 17.165, 17.1686, 17.1726,
17.1746, 18.186, 18.2046, 19.208, 31.218,
31.219, 32.22363, 32,224s, 32.2246, 35.26063,
35 261% 35 2616, 35.2626, 35.265, 37.2766,
37.277, 37.281, 38.29162, 39.3006 39.30662,
39.307, 3 9 3096, 39.3 1 0, 39.314, 40.32363,
мое 11.856. 38.29162, чл. моёто 4.25, 18.202,
34 2506, мбето 8.566, 9 67, 11 84, 11.89,
18.2022, 18.2046, моего 36.2726, 37.277,
39.3026, 39.309; мн..-мой 4 24,5.296, 11.107,
15.146, 15.1466, 15.1516, 15.156, 16.16162,
17.169, 17.1746, 18.2022, 18.20362, 18.2046,
18.205 , 20.208, 20.20963, 31.21763, 31.218,
31.2216, 32.225, 32 2256, 32.226, 33.2366,
35.263, 38.2886, 38.290, 38.2912, 39.2972,
39.30 062, 39.30162, 40.3236, моё 6.47б2, мои
12.1116, 12 1156, мои 38.292, моа 15.1496,
18.206, 31.2186, чл. мойте 1.56, 38.2876,
39.314, 40.3236, мойте 2 116, 4.25, 5.33,
5.34, 5.386, 11.91, 13.123, 37.2786, 38.287,
3 8 2 8 76, 38.288, 38.28862, 39.311, 39.314,
39.3146, мбите 8.58, мойте 12.114, мойте
18.178, 18.186, 18.2036, 18.2056, 21.2106%
31.218, 39.3086, мойте 31.218.
моисеи ЛИ (33) Моисеи тогази помбли
ба мсэусй да Услади бь бнази вода, й
бь мУ, показа еднб дрьво й сдстави
го мсэуси i сэньзи вода, й Услади се
всэда 16.1606; тогйва щьть да видать
сйч'ките ёврёе моусёа пррка npt гё
18.2006.
mwvcb9.61, 11.87, 16.1606, 16.161, 33.24 1 62,
34.255, 38.293, мыусй 11.856, 11.87, 11.876,
15.1316, 16.160. 18.185, 18.20063, 35.264,
38.2906, мсэуси 16.1606, мсэуси 16.1606,
16.161, мсэёсёа 4.246. 12.1116, 16.1606,
17.1726, 18.201, мсэусеа 12.114, 18.200,
моусёа 18.20062, Mwvcetf 3.166, мсэёсё?
11.107.
моисеев прич. (17) Моисеев, от ЛИ
Моисеи, пйтерица мсэусёова стань
зм!а й пойде тойгите ча магёсниците
щото гы ймаше фараЛ 16.162; закочь
мсэусебвь не йзлёзе сэ 1ёрлйма ни
сэ скэна. амй йзл'Ьзе сэ плотина сэ
гора хорйв-ска. й не рёкоха пррците
за мсэмсебьь законь. амй бёха за ха
пррк1?вале 38.292.
ед.: м. моусеовь 3 166, 18.185, ммёсёовь
36.269, 38.2902, мсэусебвь 38.2916, 38.292,
мсэ v себвь38.292, ж. мслсёова 16 1624,16.1626,
ср. мыусёовэ 11.86, мсоусёово 18.201, чл.
мсэусёовото 11.87; мн.: мсэусёсэвы 1.3.
моиси вж. моисеи
мокьр прил. (3) Мокър, полят с някаква
течност, измокрен. вйды себе си й
глёца се, сйч'кь мокрь сэ бнова мурб.
й той й сэдёждата mV мокра, й блго8\ае
сэ сэнова мурб 9.71.
ед., м мокрь 9 706, 9.71, ж. мокра 9.71
молба ж. (90) 1. Молба, обръщение
към някого с някакво искане, просба.
а ты чинй как’ щёшь. й послёша
кэаннь млбата й дбмата на своа манка
12 1096; й досаждаше кэакнь царици
катб чёсто хбдЬше. й дЯмгше й, кога
със' мбл’ба, кога й карате ю срьдито.
и не можаше да сэнгеме лозк’ето сэ
нка 12.113. 2. Молитва, обръщение с
искане за нещо към Бога и светците.
чьтёше й пёше непрестанно, й през’
ейч'ки нощи бдёше... й вь >ста
тёх'ны, сё уал'мы чьтёха i замань...
нй Ймах1/ грйжа за некой работа шо ё
земльна на тбизи свёть. тьк'мо ймаха
да се пбканювать на сёкы ча на мол'ба
17.1646; мблеше сь 6V, й хбдеше по
пъ’стинй. й синь мал'ко поспаьаше.
й станЯваше рано на мол'ба своё що
си ймаше сэбычаи 17.1656. сторя
молба. Помоля се. й съсльзы (!) mV се
помлйше, да стбри млба на ба давно
быше се йзбавиле сэ тьзи беда 15.1366;
стоя на молба. Моля се редовно,
стриктно спазвам християнския ка-
нон. й пребы тамо зоейма на тбизи
монастйрь. й видё тамо законь xi-
бавь, й калбере, и стар’ци, стожть на
мол'ба й работата й свети, й ейч'ки
йспльнкни дха стго 17.1646; чиня
молба. Моля се. й погрёбоха и тамо
пре стльпьть. кога чйны сты сумесэнь
млбЯ, да й помёчх’ва на днь, по дващь
2.13; й пойдбха на гробь, й копаха
да го вйдеть, й не найдбха ничто сэ
итого, й мнсэго клаках!/, й мол'ба 6V
чинйха. и врьнъха се вь градь 6.486;
чьтёше й пёше непрестанно, й през'
ейч'ки нощи бдёше й мол'ба чипах!/,
й вь Vcia тех'ны. сё уал'мы чьтеха i
замань 17 .‘1646.
ед.: млба2.12,2.15, мол'ба2.14,3.196,5.386,
6.486, 7.51, 8.56, 12.113, 13.122, 13.1256,
14.127, 15 1336, 15.138, 17.164, 17.1646,
17.166, 17.1676, 17.171, млба 2.146, 3.20,
5 356, 8.57, 12.111, 14.130, 15.13662, 15.138,
15 1396, 15.140, 15,х56б, 18.1936, 31.222,
31.2226, 32.2246, 32.227, 32.2296, 35.26562,
39.296, 39.314, шба 3.19, 8.566, млба 3.19,
3.2.0, 3.2.06. 6.466, 8.55б2, 8.56, 8.576, 11.95,
11.1036, 15.1366, 15 1472, 15.153, 18.1936,
18.2046, 18.207, мол'ба 7.51, 17.16462,
17.1656, млб4 32.226, млб!/ 2.13, м» 2.156,
мол'ба 36.2706, млбою 9.70, чл. млбата
2.12, 3.196, 4.26, 12.1096, 13.1216, 13.125,
13.1256, 14.1286, млбата 3.17, 5.39, 9.706,
13.1256, 36.2706, мб.Гбата 3.196, 13.1216,
13.122, млбата 3.20, мол'бата 13.1246, млбата
15.1506, млбата 38.2896, мльбата 39.311.
молебен прил. (1) Молитвен, който се
отнася до молитва, молебен, й на
колене къ 6V припадн8ваше. й със'
ноозёте, да йдемь въ млбны храмь
чер'кбвны 31.2226.
ед., м. млбны 31.2226.
моление ср. (11) 1. Молене, обръщение
на вярващия към Бога или към с пет-
ците с някаква молба. й млише се ба’
давно бы бь сэнЬгдё пом эгньл* Mtf да
доврьши със’ пйсмо стыи монастйрь.
й бь ем£ nocnS'ma млгешёто 11.1006;
й начё тогази пакь да се или 6tf. й рё.
ги ice хе ёдйно_рбдныи сне. пршмй
млише моё 15.1506. 2. Моление,
повтаряне на определен религиозен
текст, молитва й пакь се събыраха
S' црква, й чйниха молгсшё й меташе
17.165; й кота пр’Уё сэн’зи чтны мЬжь
пост кол’ко по й бдъеле й млгенУе
непрЬстанно възрьжашё, млтыни,
врьхь млтиню 15.1386.
ед.: млкню 3.18, 3 196, 15.1386, 15.1506.
18.2046, молгёш'е 15.1336. 17.165, молите
18.1876, чл. млктието 11.956, 11.1006,
Mojitniero 40.320.
молит се от стб. лкмнтн ед несв. (1)
Моля се, отправям молитва към
Бога, млйт’ се двдь xtf, й каже. сторй
сьс мёне знамеше на добро 16.162.
сег.: Зед. млйт1 се 16.162.
молитва ж. (31) 1. Молитва; устано-
вен текст, който се произнося при
обръщение на християнипге към Бога
и светците. й въвёдоха блжённаго
гсэанна да гб поставеть сщённика... й
положи ей патрУар'хь ptfKara, й начс да
чьте млтва р8'гополбженна 12.1116; й
плака мнеэго. й сэпЪ \|/ал’мы. й^млтзы
погрибал’ны, й помысли, й рё. далй
пбобае да се погребе тЬлото на тьзи
прпообниць, да не бъде нки неугодно
17.175; й той ча paatfMt сты сумёсэнь,
че ё ймрЬла майка ms', й повелЪ да ю
вьнесъть вътрЬ... А начс със’льзи (!)
да и сэчьтё млтва 2.13; й тиа Mtf рё.
д^маи б ста вЬра и той почё, бче нашь.
й млтва ей бчёте 17.1746. 2. Молитва,
обръщение с молба за нещо към Бога
и светците. ами да сё пб’канимь й
ные, да сё пбмлимь 6tf й CTMtf HHKontf,
давно бы послышал ь бь нкгова млтва,
й сэп8стил’ бы на дёто нЬ смё крйвы,
нйтй знаемь что сме стбриле 15.1466;
й събь’ди се сё съна маО-ёи. й помлй
се 6tf й стань рано й пейдё tf цркви,
й 6i въ пбеть й на млтв1/, й колЬнЬтЬ
ей прЪкланнше 37.275; й поьниме
добрбто mS дёто стбри на сота трите
члци, катб сёга й ные. затова Mtf се й
ные млйх’мё със' мнеэго слъзи. давно
бы нгггова млтва млтва (!) довЧасала
да ны помбгне 15.1486. 3. Курбан,
жертва във връзка с даден обет, и рё
Mtf гедесэнь. ако б?де тоьа истина, а ты
постои т?ка, догдё пойди1 дома, й да тй
донес?млтвап0 тёбЬ да идёшь 11.88;
naps’ повели гУка да направить сёд'мь
чер’квища й принеси сед'мь тел’ци, й
сед'мь сэв'нь: й царь стбри катб йск[а)
валаамь. й закла йхь, валаамь 6tf и рё
валак[У] naps, ты стол т1?ка npi ria
молйтвы закланы 33.243. молитва
простена. Молитва за опрощаване
на греховете. й припадоше ейч'ките
на нсэнЬте c™tf, й йщ!/ть прощёше...
Й МЛТВУ ЙМЬ НрОСТСНа Стбри. Й COlltfCTH
гы да ей йдУть на свое мЬсто съ мйрб
15 1376.
ед.: млтва 1 56, 10.776, 11.88, 12.1116,
12.1206, 15.1466, 15.1486, 15.1506, 17.1666,
17.167, 17.1746, 33.244, млтва 2.13, млтва
9.63, млтва 15.1486, млитвь 5.27, млтвь
11-81, 32.223, млтвь 33.232, млтвУ 1,36,
15.1376, 17.167, 17.167, 37.275, млтвою
15.1436, чл. млтвать 17.1676; мн.: млтвы
17.175, молйтвы 33.243, млтвами 2.136,
млтвтмй 7.546, млтвами 12.1206.
моля несв. (21) Х.Моля, отправяммолба
към някого да извърши негре уееща-
вам. й стори се тогази радо голЪма вь
сэн’зи днь оу всэйската царева защб
се найдё стыи. й пар' го моли да ей
сэпаше пбись стратилат'скыи пакь
да ей б£де на тъзи почесть 5.356. 2.
Моля; отправям молитва, молба към
Бога или светец, защо не можете да
прЬёмёте градь. защб ймать хртУане,
вътрЪ црква на йме apxrrntf михайлУ
й црквата ё блйзУ1 на край вйдь гра. й
тамо fifltfTb й млеть ба. й не можете
вые стбри нйчтё 11.966; й в' тбизи ча
й со гр’Ьшныте члщи агглы прихблегь
прт прЪстоль бжш плачать й вйкать
й йдать на пбклонь S’ конто ймь ё ча
речёно й думать w, Ти млймь твоа
добрина. бти векге не мбже да трьпй
со грешны члцш безакон’ство й
неправды на с£кы днь 32.225.
сег.' led. млю 11.84, 11 946, мли 31.2216,
Змн. млймь 32.225, 2мн млйте 18.2046,
Змн. млеть 11.966. молись 18 1876, млить
39.2956; имперф. Зед. мбгЪше 5.316, млише
11.956, молЬше 40.320, Змн млиха 39.3146;
аор.. Зед. моли 5.356, 2мн. млих'те 15.148,
Змн. молйхг. 18.1876, мблиха 18.1876; пов.:
2ед. моли 12.117, млй 17.17462, 2мн. млЪте
12.1096, описат. Змн. да млгеме 39.2956.
моля се несв. (206) 1. Моля се. обрыцам
се с молба към някого, искам нещо с
молба. йре кораоникх. раз’бра гпдйне,
бти носишь S’ корабь мраморе, ами ти
се млю, да мй продадёшь. сё тЬхь.
да си доврьшй црквата что ю, градй
9.69: й не слушать нйкакь що зи се
молы а тй ме баре мал'ко почакаи,
догдё са прости със’ жень й съ д!>ца
31 2186; й ейч’кыте щьть да пбидать
кам’то нгего, да м? се молить да ймь
стане царь 18.1876; и рё ймь. млю
се на ваше гиде гвб покажете ми где
ё водата й сбнТа го оузеха за pS’Ks’ и
рекоха ms’ пойди да тй покажемь где
ё 11.103; амй чара1 това ти се млю да
ми го дадёшь защб е чюзйинець, да гб
покрыю й да гб погреб# 35.2596 2.
Моля се, отправим молитва към Бога,
произнасям молитва, й въ ёдна нощь
бд£н1е ей чйнЬше. й млише се 6S йсша
старець. й шоаннь с'ё млише os’ сам'сй
на др^га кел1'а 12.110; й коза дольше
нёлы а той прикараше Сёв'цете близх1
около црквата й оставите сдв’цётс си,
атб възлЬзх’ваше оу црквата. й млише
се 6S й посл8’пй’ваше кшгы щб дХ'ма.
така чйнЬше ката нели 2 96; това
каже Ть й «!чй на, когато се млймь 6S,
да нёмаме вражь нй на кого хртТанина.
защо дарь нашь что принос: шь 6s', нЬ.
ё йст!ё й пйт!ё 13.125.
сег.: Зед. се мола2.9,17.1706,17.173, млю се
2.12,2.13,5.376,7.536, 9.706,11.886,11.103,
11.105, 15.151 б2,33.238, се молю 4.246,4.25,
5.30, 5.306, 5.376, 7.54, 15.1425, се млю
5.316,5.406, 8.566, 11.103, 11.1046, 12.1196,
35.2596, млю се 5.31, 9.706, 9.736, 11.89,
12.1116, се млю 5.346,11.1046,37.277, молю
се 6.4762, 7.54, 15.14962, 17.1746, 17.175,
се млю 9.616, 9.65, 9.686, 9 69, 35.2596,
37.2806, 38.287, млю се 9,75, 38.285, млю са
15.140, молатй(!) 17.1716, се моли 18.1776,
31.2186, се мблимь 31 218, се мли 31.218,
31.2186, 39.30бб, мли се 31.218, 39.315, млй
се 31.21862, мли се 31.21862, 31.2216, млю
се 37.279, се мли 39.296, 39.309, млим1 се
39 301, млтп (!) се 39.312, се млй 39.315,
2ед. се млишь 12.117, 17.1676, 17.1726, се
молишь 17.1676, 17 1682, 20.209, се млишь
19.208, 34.2546, Зед. моли се 4.246, 7.546,
17.1676, 17.1746, сё млй 4.26, 18.1906, съ
мли ; 1.926, сё мли 12.111, 15.1386, 15.1506,
31.2216, 39.2596, се мли 12.113, 18.1926, се
мли 17.175, сё млй 32.223, Змн. се млймь
5.39, 13.125, се млймь 5.406, 11.107, се моли
6.436, 16.160, 18.1876, 18.190, сё млймь
15.1416, млим’ се 36.270, се млй 39 316,
Змн. сё млють 9.726, 15.1386, се млать
11.86, сё млють 11.956, сё молеть 11.96, сё
млеть 14.129, се молать 17.171, се молить
18.1876, сё млить 18.1926, сё млить 18.1966,
18 205, сё млить 31.219, се молеть 3 3.24162;
имперф.: Зед. сё моли 2.12, се мли 17.1706,
Зед. млише се 2.96, 3.19, 9.676, 11 896,
11.1006, 12.111, 15.153, 36.2715, мбгЛше
се 2.116, 3.17, 17.1736. мблиые се 3.19,
3.20. 12.113, се млише 3.19, мблеше се 6.42,
млише се 8.566, 12.110, 39.3006, се млише
11.94, се млише 12.110, сё млише 12.110,
се млише 15.1506, млише се 36.271, м.лйше
се 15.150, мблЪше сь 17.1656, сё мбл-Ьше
17.1676, сё мблише 17.1676, мбл£ше се
17.1676, се мблЪше 17.175, се млЪше
19.2076, млёше се 36.268, се шгЬше 39.3016,
39.3086, се молЪше 39.3026, 40.320, млЬше
се 39.3046, 39.306, мл£ше (!) 39.3166, Змн.
млиха се 6 426, 15.1486, сё мблиха 7 516,
32.2316, млиха се 8.586, се млиха 8.586,
млиха се 9.72, 18.1946, се млихХ 15.138,
млихХ се 36 2726, се млиха 39.3136; аор.:
Зед. се моли 35.260, Зед. моли се 2.10, 2.14,
мли се 2.12, мли се 3.17, се молй 6.42, сё
млй 11.956, 14.1286, 14.1306, 37 2776, млй
се 12.116, 36.269, 36.270, моли се 17.176,
Змн. се млйх’ме 15.148. се млйх'мё 15.1486.
Змн. молйхасе 6.44, се млйха 6.466, 15.1466,
млйха сс 6.466, 10.766, млйше се 14.128, сс
млйше 14.129, сё млйха 18.193; пов.: 2ед.
молй се 17.1676, 17.1736, се молй 17.1756,
млй се 19.208, 2мн. молЪте се 2.12, 10.796,
сё iuitre 18.207, описат. Зед. ца се моли
2.96, 1мн. да се молй 40.321; прич.: сег.
деят. мн. : млёщё (!) 34.313.
мома ж. (27) 1. Мома, девойка на
възраст за Ж'енене. й кртйха го ймето
ms’ а ле Jia... й кога пб'расте й годиха
го за мома сэ царёва рсэда. й бы eMS’
годёнчца й кога бы вд^ме сториха
свад'ба 40.3206 // Неженена жена.
тогйва щать да въскрнать й fie мьж1е
й кеки със' голъмь срамь, който чЬ
ей са пазиле лицёто чйсто. догде
са ходиле мом’цй й момы. амй са
к^р'виле догде се са ожёниле 18.197.
2. Девствена жена, девица, тойзй
льжлйвыи й нельстивы антихркть
щё да сё роди сэ едка жена. кКр'ва, та
скрыто к^р'вЪше, та сё мома каз(ваше
18.1866; не чюх'тк лй й др!?гыте
пррци що д S’маха, й каз«'ваха. щё да
рбци ёдна мема ба, не разКм'Ьх'те ли
чё сйч'ките кшгы й писаша казКваха
чё е йстЬн'скы бь тойзи дето ще
момата да роди дЬтето 18.201; й видЪ
мома дамб, й приступи при ёзербто, й
момата плачуще тврьдЬ й рё ей стыи
мома что плачЬшь. и девйцата видЬ
гесэпа 39 310
ед.: мома 11.976, 11.1052, 11.1056, 18.18662,
18,201, 39.310, мома 11.105,36.271,40.3206,
мома 36.2706, 39.310, момь 6 416, мбмь
7.506, чл. момата 18.201, 39.3106, 39.311,
момата 39.310, момъта 39.31062, 39.3112;
мн : момы 12.1196, 13.123, момы 18.197, чл.
момыте 15.1356.
момчеср. (4) 1.Момче, юноша, младеж.
й повика нестора та MS’ рё. младо
мом'че, каква мала стбри, й S’On л?[е]
а. сэн'зи мнсэго ейл'нш юнаци хбй, й
нё каквоте тебЬ слабый мом’чёта 9.66.
2. Момък, нает за слуга; млад ратай.
foexa еэша слКгы ctms’ нЬкоа гбз'ба да
йгстветь, и поидоха, оу сэнъзи вдовйиУ
що ей сама съдЬпе 1’ ёдпа къшица й
oiuie на ракы тамо на сэн'Га мом’чета
й тамо сЬднаха й чакаха да се сэпечё
бнова fiefie 5.366.
ед.: мом’че 9.656, 9.66; мн.: чл. мом'чега
5.366, мом'чёта 9.66.
момък м. (88) 1. Момък, млад неженен
мъж, младеж. стый коаннь, катб
ходЬше й '-'чаше по градоэве ефёскы
найдё ёдного мом’ка младь й хЙавь
6.4бб; вйдЬ архггла михайла, кото чё
исходи йз' бл'тарь цркбвныи й със'
нкго два млады мом'ка крас ны й да вны
11.99; й азь тогази съблЬко си врьхнь'
дрёхь' й пб_фрьлй. й тёкб до морето,
дето йдьха еэша мом'цй. й видЬ при
морето еэс'мь мом'цй, млади, й б8ини
съсь думата си 17.169; тогйва щать
да въскрнать й fie мьж'Ге й жени със’
голЗ-мь срамь, който нЬ ей са пазиле
лицёто чйсто. догде са ходиле мом'цй
й момы амй с а к8'р'виле догде се са
ожёниле 18.197. 2. Слуга, ратай, й по
еэша днй като сё крти стыи cv'cTafie.
нападе съмрьтонбсна болесть на домь
его. тбл’кова доде йз'мрЬха ейч'ки
нкговы робе, й мом'цй не оста нй
ёдйнь 5.316; й той ча тбизи cWra
сайде на кладен'ць сэвън'ка дьбрь да
донесё вода да прилйва s’ вйното. й
сл8’чй се звЬрь на сэн'зи кладет'ць
й хватй бногбзи мом'ка, й 1?дави го
й раскъса го 7.50; й паоутрЪ стань
авразмь. й оседла белк го своё, й ?зё
два сэ мем'ците ей. й каака сна своего
11.85.
ед.: момъкь 6.42, мом'кь 6.446?, 6 45, 6.47,
6.47б:, 8.56, 9.65, 10.78, 11.101, 11.1O162,
11.1022, момъкь 6.476. момькь 6.476, мом'кь
11.102, 32.2316, момькь 17.169, 39.3156,
мэм'ъкь 37.277, момъкь 39.3136, мом'ка
6 416. 6.42, 6.446,6.46б2, 6.472,7.50,11.1016,
11.1026, мом'ка 6.416. мом'ка 6.466, 6.47,
мом'кУ 6.45, мом'кх’ 6.45’, 6.46, 7.50, 11.101,
mom'kS 39 3165, мом'ю' 40.322, чл. момтк'ть
11.102, 39.315, момъкьть 39.3146, момькьть
39.3146, момькьть 39 315, момькать
39.3156, мом'катого 11.1016, иом'катб
39.3166, мом'кёгомЬ’ 6.45; мн.: мом'цй 4.256,
9.62, 39.300, 39.3006, 39.306, мом'цй 5.286,
18.197, мсэм'цй 5.286, 5 30, 5.396, 9.656,
9.736, мом'цй 5.316, миэм'ци 8.58, мсэм'ци
9.736, мом'цй 17.1692, мом'цш 39.299,
39.3006. мом'цш 39.3006, 39.391, 39.3086,
39.315, чл. мсэм'пйте 5.30, 11.85, 11.108,
мом*цйге 5.306, 39.3006, 40.322, мом’ците
11.85; бр. (двата) мом'ка 9.732, (два) мом'ка
11.99, (два) мом'ка 37.27662.
монах м. (2) Монах; лице, което се е
отказало от светски живот и се
е отдаю на религиозна служба в
манастир; калугер. Дамаску на монаха
йподТакона й ст^дйта 35.256; съпйсано
дамас куна монаха йподТакона с1?ща
сол^н'скые цркве 15.131.
ед.: монаха 15.131, монаха 35.256.
монастир вж. манастир
монастирски вж. манастирски
мор м. (1)Мор, масова скоропостижна
смърт, изпращана на хората като
Божие наказание, й из'берй сэ тЬ.
йлй три гбдинь. да^бъде глаь по сйч'ки
землю йлй три мци, да бЪгашь сэ
роб’ство йлй тьк’мо три днй, да б8де
морь на тТм людте чтогысичёль 11.896;
й рё двдь. й трите ми съ т-Ьсны... амй
подобрЪ да ба'де мбрь. й п^сти тогази
бь архистратига Михаила, й за три
часоове. йз’бй, о, Twctfine люд’Ти. й Ть
пакь рё arTntf й проста мерь 11.896;
нападе морь на тТа чьтенТите люд'Те й
мнеэге ?мйраах8 11.896.И Епидемична
смъртоносна болеет, мнеэго пьты
помага на солКн'скыи людТе. й сэ
морь, й сэ гладь, и сэ плЬн'ствб, й сэ
сЬкакво зло. амй сега сэ мнеэго тЬх’но
безакбн’ство й грЪхсэве, та соступи бь
сэ т£ 9.75.
ед.: морь 9.726, 9.75, 11.896, морь 11.896’;
мн.: мброве 18.184.
море ср (97) Море; голямо простран-
ство от горчиво-солена вода, което
обхваща част от повърхността на
земята. морёто гледах'мё сэ дьно
дблК, раз'игра се й не вщтЬше се нй
ctf’xo гй всэда 12.117; кога бы врЪме
да сё връне сэ 1ёрлимь на своего
ей сэчьство й слЪзе й пойдё при
морётс на пристанището гдёто oixtf
корабете. й попйта кой щё корабь
сэй на нёговотс сэчьство 15.137; азь
данТиль, прркь вед'Ьхь каже ка сънь.
дё йзлТзоха, д вФтрове ноны, та ймь
бЪше ймето. сЪвёрь. югь. ёврбнь.
й зефирь. та повЪаха по морёто
голЬмое 18.1816; й повФ епкпь та го
съблЪкоха, й знамена го. й помаза
го маслсэ й кртй го tf морето. въ йме
оца, й сна, й стго дха 37.2806. //
Образно, мнеэго пьти й морёто вйка
й д1?ма. Ти бе щото сйч’ко дрьжйшь.
настанаха члчьскы снсэве, й пох^лиха
ймето твоё стбе 32.224. по море
хайдут. Пират, морски разбойник.
а гурйт’чене дето по море хайдь’те
наговорйха сс да плЪпьть митйлиль
39.316; понитско море. Черно море.
й ходите 1сэаннь при бр!гь дёто е
понйтьско море 12.1196; черно море.
Черно море, й на чёр’но море, градь
бЪше аколТа зовЪше се й събраше се
сракТны дЪкога мнеэго й помнебго
11.966, чръмное море. Червено море.
защо мсэуси еэкакь прЪведе ёврёеге
пр1з’ чрьмнбе море, та гы [вь]вёде
по пустыни, тамо се зовёше мЪстото
ейрь 16.1606.
ед.: море 4.24, 11.966, 12.1196, 12.120,
15.131, 16.1606, 16.162, 18.204 , 31.2166,
31.222, 39.3126, 39.316, 40.3206, море
6.436, 6 446, 6.456. 11.966, 15.1506, 18.190,
32.224*, 34.251, мора 6.436, Moptf 31.2166,
чл. морето 5.32, 5.3 66, 6.4163, 6.454, 6.456',
6.464, 9.70, 11 101, 11.1016, 11.102. 12.116,
12.1172, 12.1176, 13.122, 15.1366. 15.137,
15.1436, 15.149, 15 14962, 15.1516, 15.1526,
15.15263, 17.169, 17.1696, 18.18кб2, 18.182,
18.189, 18.1896, 18 192, 18.1936, 31.2166,
31.223, 32.224, морето 5.32, 6.45, 6.456,
11.101, 11.10162, 15.1366, 15.1526, 17.160,
18.189, морето 6.436, 6.45, 15.136, 36.2706,
37.27 962, 37.2803, 37.2 806, 39.3 1 26.
морски прил. (5) 1. Морски, който
се отнася до море, й той щё да те
възрастй, й да тй ^мнеэжй сЪмето. й
рсэда твоего, катб звЪзды нбные, й
като пЬс’кь мбрскыи 11.856; йграе
вода мбр’ска, й пакь' се Ктишава.
тресет' се земли й пакь стой тврьда
31 220. 2. Морски, който се намира
до морето. еэй'доха нЬкои на скелита
мбр'ска на нфкС на онова мЬсто й
намЬриха еэн'зи стльпь 39.3126.
ед.: м. мбр’скыи 6.456, мбрскыи 11.856, ж.
мбр’скаа 15.1526, мбр’ска 31.220, мбр'ска
39.3126.
мотика ж. (5) Мотика, ръчно земедел-
ско сечиво за копаене й оузё тогази
мозйка, й копа надолб, к, лак'те й
найдё камикь голЬ плбс'кь 4.25; азе
с’мь старь, й не мог#, да копал, защб
мотйк^ не ймамь 17.176.
ед.' мотйка 4.25, 6 486, 17.1756, мотйю/
9.706, 17.176.
мощи мн. (25) Мощи, останки от
тяло на светец, скоро ейч'ки тёкоха,
й със’ голЬма радость, йзвадиха,
мбщите й'и... й мнеэго се чюдйха на
нииното стое тЬло. сэ тбл'кози врЬме
какь стой цЬло й красно, й блго^хае
8.58; велйкыи црь ^стишань въ ёднб
врЬме помысли да $зме сэ мбщите
стмУ димйтрзю. да гы йма за дшёвпо
спсеше 9.715.
моти 5.396, мощи 8.556, 8 57, 8.58, 8.586,
8.592,8 596, 9.67,9.716,14.1276,17.1706, чл.
мбгаите5.40,8.582,8.60,9.7164,10 77,15.151,
39 309, мбщите 9.67, мощите 15.1516.
мраз м. (2) студ и мраз. Готям студ,
изключително студено време. а
мат&ёи възлЬзе на ёдна гора, й бблЬче
се тьк'мо ёдна рйза. й трьпЬше ст8дь
й мразь 37.274; слате й вые пбетници,
дето сте говЬле й сЬдЬле по гбрьето. й
низ’ дз’п’кыте, й по камашёто на ст^дь
й на мразь 18.202.
ед.: мразь 18.202, мразь 37.274.
мразя несв. (4) Мразя, изпитвам
омраза, ненавиждам. й дЬцата щьть
да мразЬть бащйте ей. а бащйте ймь
катб щьть да вйдеть дЬцага ей че гы
мразЬть. а т!ё шьть да гы йз'бткть
18.1796; защо той. . сэпрььЬнь
люлюбЬше (!) ейч’кыте люд!ё, а
напоконь ейч'кыте мразЬше 18.188.
сег.: Змн. мразЬть 18.1796; имперф.: Зед.
мразЬше 18.188; бъд.: Зед. щё да мрази
18.187, Змн. шьть дамратЬть 18.1796.
мразя се несв. (1) Само мн. Мразим се
един друг, изпитваме взаимно чувство
на омраза. й щьть да сё урвать, й да ей
завйдеть едйнь др^гым^, й шьть да сё
мразЬт’, й да ей думать едйнь др^гым#
на прйсмЬхь 18.180.
бъд.: Змн. щьть да сё мразЬт1 18.180.
мрам орлг. (15) Мрамор; кам ък с варовит
състав, различно оцветен; мермер.
ты ймашь тбл'кова мраморе, й сэ тЬ съ
тол’кова чръвёны й тол'кова. зелёны,
й тбл'кова бЬлы. й тбл'кова ейны
9.69; й начё да копае тамо й найдё
ёдйнь мраморь, й пб мрамор'ть котёль
велик' плънь съ жльтйцы 11.101; а не
мбжеше да се намори тамо по ьэнбва
мЬсто мраморе за потрЬба за зйдаше
на чёр’кбвата 39.312.
ед., мраморь 9.706, 11.1012, мрамора 11.101,
чл. мрамор’ть 11.101; мн.: мраморе 9 68б2,
9.69, мраморе 9.693, 39.312, мраморе 39.312,
мрамбрЬ 39.312, чл мрамбрете 39.3176.
мраморен прил. (1) Мраморен, който
е направен от мрамор, катб ймаше
скрьбь сн'зи ёпкпь за стльпоове
мраморе ни. сл^чй се бн'зи корабь й
пойдё гдёто е пристанище африписко
9.686.
мн.: мраморени 9.686.
мрачен прил. (4) 1. Мрачен, изпълнен
с мрак, тъмен; зловещ, й съвёдоха
мё дол8‘ ка нЬкое тьмно й грозно й
страшно мЬсто. й там’ мё б'ставиха
агглыте сам?... й б’Ьше биона мЬсто
мрачно й тамо бЬхЯ мнеэго нарсэ члци,
й плачь мнеэ! о 11.104. // Образно, защб
ако бы была добра тЬх’ната работа та
бы свЬтйли катб елнце... амй легсма
ймь бЬше тЬх’ната работа тьмна й
мрачна потврьдЬ сэ нощь 33.241
2. Прен. Мрачен, който причинява
злыни, зъл, лош. й рё ms’ царь, като
ей быль мрачны сатана й д'йьоль.
заклйнам* те със* матОёа апла, иди
й никого да не псврьдишь 37.2766.
3. Прен Мрачен, невесел, навъеен. й
д!авол* рё. азь не mots’ матбёа вид!,
ни смЪю да м? се покажй... й рё ms’
царь кой ей ты войне, та си така чрьнь
й мрачень 37.276.
ед, - м. мрачень 37.276, мрачны 37.2766, ж.
мрачна 33.241, ср. мрачно 11 104.
мръва ж. (1) Късче, малък дял от
нещо, мръва. й кога ьйди ? некоего
да йма нЪкоа м;рьва добрб, а т!е го
застанй'вать да го Ймать 31.217.
ед м'рьва 31 217.
мръзостен прил. (1) Омразен, който
предизвиква неодобрение, противен,
мръзостен, сйн*ко вь сигашнш
времена не сьбйрьи се сь злы
члсвЬцш, нй със* воеводы S’ rpt
жйветь й въ мрьстности. защо това та
е ейч'ко os’ мрьзбетно 20.2086.
ед. ср. мрьзбетно 20.2086.
мръсен прил. (8) 1. Прен Мръсен, кой-
то е непочтен, долен, поды, тогава
мръеныи црь дкэклйпанъ радостснь
бы за мшето ctms1 й смЪешс ms’ се на
юнаш'ството, и д^лаше мь. (!) где
ё бь твой rewp'rie 39.2996; й тогйва
мрьсные бита езыци чападнъха нощно
напрасно на вбйскьта хртТан'ска, й
ёдни посЬкоха, а дрь’гы распьдиха, й
др8’гы сьйзаха й поробиха 39.3136;
й йзвади ей нбжь свой, й пбмлй ба
тайно, й й’дарн лща noepi ерцето ms’.
й паднъ мрьт*вь мрьсны Л1со 9.66. 2.
Прен. Мръсен; който съдържа в себе
си непочтеноепг, грях. й помни себй
ей да не помйслишь никаква мрьснаа
работа 31.2226
ед.:м. мрьсны 9.66, мрьсны 39.296, мрьсныи
39.2996, мрьсныи 39.308, ж. мрьснаа
31.2226, ср. мрьсно 13.125; мн мрьсны
12.115, мрьсные 39.3136.
мръсност ж. (1) Прен Мръсота,
безчестие, подлост. син'ко ьт
сигашнТи времена не сьбйрьи се съ
злы члозЪщи. нй със* вс-ёвбды S’ rpt
жйветь й въ мрьстности. защо това та
е сйч’ко OS’ мрьзбетно 20.2086.
мн. мрьстности 20 2086.
мръсота ж. (1) Ирен. Мръсота,
подлост. безчестие, мръеотия. ёдйнь
др^гым^ завидеть, лаком’сто (!) е
ейч’ки людТе притйснало. kS’pbob'ctbo
й сЬкаьва мрьсота ейчка землй
йспльпила 31.2176.
ед. мрьсста 31.2176.
мръся несв. (1) Мърся, правя нещо
да стане мръено, цапам. това щб
дрьжйшь та ё чер’веи смрадснь сз
мбита вонёшь пльть. а ты си члкь
почьтёнь, й не трЬбхва да си мрьейшь
ps’utTe 2.14.
сег.: 2ед. мрьейшь 2.14
мрътвец м. (18) Мъртвец. покойник,
умрял човек. й не тьк'мо катб бЬше
жйвь лотёгли това. ами й напоконь
въ гроб* 'гс погрсбоха. сЗб'вйть със*
платно катб мрьтвець 35.259; и
затова ти се молй да мё послышать да
ми дадёшь тогбзи, мрьтьв'ца, дето ё
зарадй на 8мр1,ль 35.260.
ед.: мрьтьвёць 4.256, мрьт'вець 35.259,
мрьтьвсць 36.273, мрьтьв'ца 4.25, 35 260,
35.263, мрьтьв'ца 35.2596, мрьтьв'ца
36.273, мрьт'тьца 39.304, мрыьв ца 39.304,
мрыьв'ца 39.3046, мрьтьв’цй 33.244.
мрьтьв'ц? 35.2626, чл. мрьтьв'цатого 4.253,
мрьт*в*цатого 4.25; мн.: мрьтьв’цы 34.2516
мрътъв приз. (70) 1. Мъртъв, който е
престан ал да живее, умрял. и апль й
рече постой w жёнб й !?зё на мрьтвото
дЬте дёсната р^ка 36.268; й прбхорь
сё (?плаши, й паднъ на земли й бы
катб мрьг*вь, а 1сеаннь йзё го за pS’Ka,
й в'дигна го 6.466; й мрьтвы людге да
въскрЪсЬва. на сл£пы очи да дава. й
дёто вйди дьа че сь карать, а той сайде
та гы съживы 18.1876. 2. Смъртен,
който ще завърши живота си. члщи
мрьтви сте а не знаете на кби пьть
течёте, землйта ейч'ка, й морёто
ако прЪйдешь амй пакь землйта щё
тЬлбто да покриё, макарь й да не
щешь 31.223. 3. Прен. Мъртъв, без
стойност, без значение, неистински.
коа е польза мой брала, ако йма нЬкои
вЬра хрпан'скаа, а работа хрпан'ска не
йма; мбже лй да го спасй, вЬрата; не
мбже. защб каже. вЪрабез' дЬло мрьтва
е 15.156 4. Като същ Мъртвец. й
катб рё, амйнь. ато се стбри грбмь
велйкь на това мЬсто. кол'кото се
сйч'кытЬ х’плашиха щото бЬха тамо
"ёто се сэвбри грббать й мрьтвТать
стань йз'вънь грббать 39.305; вчёра
нЬшь дойде въ виОаша, да въскрЬси
мрьтваго, а днёска йздЬшс й дойде въ
:ерлимь да пртемлте распётте 34.249.
мрътво напоение. Отрова. сто чё
йде айанасЧе магеснйкь й~ дрьжй в
рьнЬте си два съ за плъны съсъ мрьтво
напоёте 39.303; ладна мрътъв.
Падна мъртъв, умра. й йзвади ей
нбжь свой, й пбмлй ба тайно, й ^дари
лтёа посрЬ ерцёто мь’. й паднъ мрьт'вь
мрьсны лкэ 9.66.
ед.: м. мрьт'вь 6.466, 17.1646,18.177,39.304,
мрь/вь 9.66, мрьТвь 9.746, мрьтвь 18.1916,
35.2616, мрьтваго 4.256, 34.249, мрьтва
11 906, мрьт'ва 35.261, 39.304, мрьтвого
36 273, чл. мрьтвгать 39.305, ж. мрьтва
11.1036, 15.156, 17.175, 17.1756, 39.3096,
мрьтва 15.156, ср. мрьтво 2.13, мрьтво
15 1 56, 36.2682, мрьтво 39 303, чл. мрьтвото
36.268; мн.: мрьтвые 3.206, 21.2106, мрьтвы
4.226, 6.45, 7.53, 10.79, 16.161, 18.1776,
18.196, 20.209, 39.304, мрьтвы 4.256,
18.1856, 35.2586, мрьтвы 8.586, 15.132,
16.1592, 18.1876, 18 194, 35.258, 38.2856,
мрьтвые 18.190, мрьтви 31 223, мрьтви
34.2496, мрьтвы 38.293, мрьтвы 2.13, мрьтвы
16.161, 34.250. 38.290, 39.3056, мрьтвыхь
34.251, 34 2526, мрьтвыхь 36.2696, мрьтвы
38.2876, 38.288. мрьтвыхь 38.291, мрьтвы
10.766, мрьтвымь 18.1966, чл. мрьтвыте
6.456, мрьтвите 18.1896, мрьтвыте 18.194,
мрьтвыте 35.259.
мръша ж. (2) Мърша; непогребан
труп, който е започнал да се разлага.
ами е тх’ка тбизи гробь дбста широкь
й гльббкь, да П?римё, й бнази мрьша
да не смрьдй 8.576.
ед.: мрьша 8.57б2.
мрЪжа ж. (5) Мрежа, приспособление
за ловене на риба. привлачи
рыбо.лбвець мрйжт i длъббка вода, й
кога мётне мрйжата . та м? се фатеть
мнеэго рйбы 31.215. И Образно, ами
затова ти се азь сега йвйхь, да те
оуловлю със' мои тлко^любна мрФжа
5.29; сэ злй за на сёга чё как ни бловй
със'дтавол'ска мрЬжа 18.1926.
ед.: мрЪжа 5.29, 18.1926, мрЪж^ 31.215, чл.
мрЪжата 31 2152.
мудрост вж. мъдросг
мудър вж. мъдър
муж вж. мъж
мужески1 прил. (2) Мъжки, от мъжки
пол. и родй йм' се бтроче м^жьско... й
дра’го чёдо нёмаше ни прйди това, нй
послЬ това 15.1326.
ед.: ср. м8жьско 15,1326; мн.: м^ж'скыи
5.28.
мужески11 нареч. (2) Мъжки, храбро,
неустрашимо; мъжески. блжёна ей
ты сэ ейч'ките жены... й блжмй ерце
твоё чйсто, защб си мйкьекыи прЪ-
трьпйла. й была ей вдовина 12.1096;
а 1сэаннь това ейч'ко раз'бра й раз'в’мф.
й мхжьскы се дрьжаше, й рё на
ёпкпыте. сьбер^те се свещенници
мрьсны 12.1146.
мк’жьскыи 12.1096. тй'жьскы 12.1146.
мужки вж. мъжки
мука вж. мъка
муле ср. (16) Муле, вид домашно жи-
вотно, което се използва за товарене
и впряг, й стань npt м^лсто й не пй’ща
го никакь да помйне. й сэ страхь паде
бнова м^ле на колйната ей 11.866; а
валаамь не видные аггла, ами начё да
быё мйтёто тврьдй 33.242.
ед.: м(?лс 11.8663, 33.242, чл. мУлето 11.8663,
11.87, 33.2424, 33.24262, мУлето 11 866,
М?лето 33.242.
мусаипин м. (1) Царски съветник,
пръв министър й царь сэ »дь. й сэ
гнЬвь не може да ймь ре нйщо. амй
тьк’мо иоглёдна на мУсайпица своего
магнён'па йме ем# да дава сэвЬть стмУ
39.298.
ед.: мУсайпина 39.298.
мусаип м. (1) Царски съветник, пръв
министър. а мУсаипь царевь маг-
нён'тТе сёговбри. й рё mips1, йма т#ка
нЬкои члкь хытрь тврьдЬ знае й Maria
39.302.
ед.: мУсаипь 39.302
муталаска МИ (1) Муталаска. прпо-
ббныи сэць нашь савва сэсщённы.
бЬше... сэ мЬсто кесаршско, сё село
муталаска 14.126
мУталаска 14.126.
муча вж. мъча
муча се вж мъча се
мучен вж. мъчен
мучение вж. мъчение
мучител м. (6) Мъчител; лице, което
мъчи, изтезава някого. й ако т#ка не
може едннь дрУгыго да вйдй й да ей
бесЬдй. амй тамо за еднб щемь да
бт?дё. й да ей вйдй мУийтелюте что
съ на мъчйле й йспьждале 12.1186;
тогази рё ма, пар#. мучителю льстивы,
докога да чйнишь дёавол'щйнъта гвоа
что се не оставишь сэ злбто твоё
37.2776.
ед. : мУчйтель 18.1926, 34.2526, зв. мучителю
37.2776; мн.: мь’чйтелю 38.292, чл.
мУчйтелюте 12.11862.
мъдрост ж. (6) 1. Мъдрост, благо-
разумие, разумност. ами й на дшёвна
йкость б’Ьше много похралгень. защб
се чюваше сэ кУр'вов'ство, й сэ мнеэго
мене й пйтТе, й мудрость, й чистота
бЬше s’ нюго 9.62; й нК да ймаме
вражУ между на йлй блУд'ство. йлй
йнак'вы непбббны работы, амй да
ймаме мудрость й чйстота, й пбсть,
й любовь, й вь'зрьжашё сэ сйч'ко
зло 9.756. 2. Мъдрост, възглед за
света, знание, амй тогази аййннне
бЬхУ мУ’дрш ёллйн'скаа научили,
й не приёмах# апл# У’чёшето, й не
тачЬха го ни защб... й Tie са чюдЬха
й д#маха ей тойзи сэ това мЬсто нЬ ё,
нй сэ градь нашь. ами ё чюждйнець.
й какь обьзн[а]н нашъта мудрость, й
потьп'ка ны й показа се сэ на похытрь
36268
ед.: мудрость 9.62, 10.79, 36.268, мудрость
9.756, мудрость 18.184. мУдрсо 36.268.
мъдър прил. (12) 1. Мъйър, който има
много познания, умен, елёнаже црца...
рёче ймь. еднакь йдЬге й йз'берЬте сэ
т!а, що сь м#ж1е мУ’дры й кшжници,
дето знають, законь й писаше добрЬ,
й тЬх* ми дсведЬте 4.226; й кога
порасте, та сё видЬше красень й
мУ’др з •’’врьдЬ. й сЬкогы нгегова работа
бЬше да^чи добро 9.62. // Кате същ.
Мъдър човек, мъдрец. й сьбыраше се
със' мУ’дры, й със' стары, давно бы
сэ тЬ придобйль за дшъта ей нЬкоа
добра наУка 15.133; да не хвалит* се
прЬмУдры прЬм#дрб?т1ю своею...
защб кбл'ко се чйны члкь да знае
той нищо не знае катб каже й павль
апль. аже мУ’др1‘е въ члцЬхь. сэ ба
оурод'ства к ей _рЬ каже иумёнь члкь
й рёчивить ничто е прЬ ба. й затова
не пбббае члкь да се похвали 34.2526.
2. Мъдър, който съдържа мъдрост.
й така на Елсакыи днь Учешете
нюгово приплсдюваше хртТан'ство
амй той не прЬстанУваше сэ нютовото
добро й м#дро бжтвшу У’чёше 9.626;
амй й ные да ремь прркУ двд#. чаще
пррчё бсьэйашь члците нЬлп с члкь
най мьнра направа на тсизи свЬть, й
наихитць сэ ейч'ки налрави 31.220. 3.
Целомъорен, чист, й помыслюваше
за второ пришьств1е за 6ж’1е с#дь й
кйкь да си у'краей дшьта... й какь да
ей йспльни св£т ил'никь със' масло да
УлЪзе със' мУдры те дЬвйци въ рай, да
се насыти красота раискаа 8 556
ед.: м. мУдрь 9.622, 15.138, ж. сравн. най
мьдоа 31.220, ср. мУдрс 9.626. 40.3206, мн.:
мУдры 4.22б2, 15.133, мУдры 5.36, мУдр/е
34.2526, чл. мУдрыте 8.556
мъж м. (131) 1. Мъж, лице от противо-
положных пол на жената, тоги за
щьть да плачать т!а дето стрУвать
бмраза мёждУ мьжа й жена та сё
омразЪть. са зл£ на таквйзи мьжТе йлй
жены 18.1976; глёда ппатонь спрбти
морето, йвй мУ се маДёи на морето
щдалёчь. кол’кото до сёд’мь стады.
й два мУжа со дв^те страны нгегови,
соблЪчени вт одежды св£тлы 37.280;
кой ти донеси: това. мУжь ли йлй жена,
стар' ли, йлй млады й рёче мУ жената.
мУжь б'Ьше старь й почьтень 15.1546.
// Човек. й двдь прркь каже. правёднь
мУжь ейч кы днь милУза й даьа. сйр-Ь.
ейч'кь дни до живота своего, млтйна
й добро чйны. й млтйни члкУ йзважда
дшъта сэ съмрьть 38.294; й пдкь каже,
смЬрава грЪш'иь члкь правёднаго
члка. блжёнь мУжь дето грьпй
пакосты. й блжёнь 1сданнь злйусты
дето сЬдй на прЬстоль й бы великь
със' поУчеше й прЬдббрь 12 1126;
й помысли на ср дет о ей й каже...
й давно бы се найшьль нЬкои мъжь
въз' пУстинн. подобрЬ да знае й да
мё подобрЬ настави. това помысли
старсць 17.164. 2, Мъж, съпруг. й
анна лежа едйнь днь катб мрьтва.
й майка геи й сестрыте й плачаха
й чакаха да дойде мУжь ей да ю
погребе 11.1036; мьжтете щьть да ей
вбдеть женыте на сУдь да гы сУдеть. а
жените щьть да ей предавать мьжтето
на съмрьть да гы Убтегь 18.180; а
жена йрбва нар'кёла раз'гнЬва се на
мУжатогс ей ради фйлиппа 36.272.
мъжа не зная. Девствена съм, не
познавам плътската любов (за
жена), снь й дУма бжш... слЬзе на
землю, й ббразь катб рабь пр!емь. й
нлъть npie, ей прчтак двца что мУжг
не знае, мртд е бца 15.132; недадена
за мъж. Неомъжена (за девойка).
й бЬше тсизи члкь тврьдъ богать i
ймаше, Т дьщеры. еднакь не дадены
за мУжа 15.134; обруча за мъжа.
Омъжа, оженя мома. й зарадй тьзи
рЬчь не бставатце тогази дТаволь нй
ёднъ двца догде ю не съблазнЬше..
й гь бь затова вълбжи въУмь захарпо
прркУ да ю ббрУчи ;а мУжа. да погУби
хытэосгь бЬсбв'скаа 13 124.
ед.: мУжь 2.12, 3.186, 3.19, 3.19-196, 3 196,
3.20. 4.236, 5 30, 5.376, 7.506, 10 77, 10 78’,
11.886, 11.10362, 11.10452, 12.1126, 15.1336,
15.135, 15 1386, 15.152, 15.1542, 15.15462.
33 247, 35.2646, 35 2662, 38.294, 39.3146,
моужьЗ.19,33.247,40.320,мУжь5.30,11 886,
13.122, 15.1546 16.158, мъжь 5.376, 17.164,
39.313, 39.3136. мьжь 18.194, 32.231. мУжь
39.306, мУжа 10.78, 11.88, 11.886. 12.109,
12.112, 12.119, 13.124, 15.132, 15.1345,
15.1356, 15 154. мкжа 15.134, 15.1356, мьжа
18.1976, 18.198, 21.210, мо^жУ 5.29, мУжУ
11.104, 11.1046, мъжУ 12.110. чл, мьжь^ъ
11.1046. м( жат ого 5.37, мУжатого 11.885,
12.1096, 15 154, мУжатого 13.1216, 40.322,
мУжатого 36.272, мУжУтомУ 36.272; събир.:
чл. мьжгето 18 180, мн. мУж!е 2.136, 4.22б5,
5.376, 6.446, 9.73, 11.9Г, 11.95, 14.130,
15.1316, 15 1376, 15.1426, 15.1436, 15.144,
15.1446 15.145, 15.1466, 15.1472, 15.1483,
15.149, 20 2086, 36.269, 36.27162, 37 274,
37.2796, 38.2926, 38.2936, 39.3166, мУжте
9.70, 11.91, 11.92, 11 946, мьжТе 18.197,
мьж’Се 18.1976, 18.198, 32 2316, мъж!е
18199, мъжгё 39.305, чл. мьжтёге 18.180,
мъжтетЬ 20.2086; бр.: (два) мУжа 11.1036,
37.280. (два) мУжа 12.110.
мъжки приз. (5) 1. Мъжки, който е от
мъжки пол. й родй йм' се дЬте мъж'кэ.
й зара любовь стмУ та мУ стбриха йме
гесапе 39 313. 2. Като същ. Само ср.
Същество ст мъжки пол. девёта е
бжта заповЬдь. щотб да не скУр'вишь.
нй със' жётгеко, нй съсь мъж'кэ нй
съсь добйт'къ 1 76; й родйха й дрУго
мУж'ко, ймего мУ ёв'тймте, щб бы
напоконь на мадпъ ёпкпь 8.55.
ед.: ср. мьж'ко J .76-, мУ’ж'ко 8.55, 13.122,
мъж'ко 39 313.
мъзда ж. (2) Мъзда. отплата, награда.
амй да ймаме мудрость й чистота,
й пбеть, й любовь, й въбрьжанТе её
ейч'ко зло. защб ако чини, как'вбто
йще бь. тогази ймаме мъзда й добро
сё сгйр9.75бр й ТЕэата мъзда велика
ё на цртво нбное. й ты й бите мал'ко
днй, щёшь да сойдешь къгУ б7 нашем!/
12.120.
ед: мъзда 9.756, 12.120.
мъка ж. (107) Х.Мъка, силна фазическа
или душевна болка, страдание й не
знае У кби ча що щё мУ ее слУчи, а
той мйсли как ви работы мнсого да
направи на тбизи св^ть. а не знае чё
сЬкаква болесть на нюго прихбжда. й
с7>ка мька "V нкго се гнЬзды 31.2165.
2. Мъка, съзнателно причиняване на
болка чрез изтезание, мъчение. й цар'
се раз'пгЬва на нюго защб mV псдУма
fia речи й пов'Ьлб да гб люты мъкы,
пемъчи й повёдоха го ча мЪстото
гдётс Убываше людте 37.2776; а ттё гы
находить та ты карать да ймь бгУдЬть
печать ако лй не щё а ттё го мьчать
дорй се стопи катб вбекь, й лрУгы
мькы злы дето члкь нЪ ё видЬль
нитб да вйди 18.1916, й рё ми аггль.
ела павле да тй скажа мькы те на
трйшницитё 32.2286. 3. Мъка, тежки
изпитаныя, тегло, тегяило. ёто де вы
казах'ме как'вб ще да бьде стра й мька
в 10зй врЬме. амй послушайте блвёнш
хрпане да вы каже й црУгы дУмы
18.192; а не знамть 1р£шнш сыромасй
чё е сё ёднакво зло по ейч'ктать свЪть.
ето таквази ще да бьде мька й грйжа
по люд'тёто въ тозй врйме. катб нй
ё било нито ше да бьде 18.193. 4.
Мъка, усилие, напрежение й смйсих'
се със' наребдь й подо до црковнит е
врата, дето лежаше чьстныи крть със'
гольма мька й сьс' голй тр*дь ёдьа
пойдб. й приближйх' се бкааннаа азь
до вратата 17.1696; со тёж'ко ей мёке
сыромахУ грЪгпномУ й бедном*1. как'
мё съмрьть тёгли със' голйма мька
да ма растави сэ живота 31.2176
5. Труд, добитото като резултат
от човешка дейност. чю ейкы кой
зёма ар'тъкь, та ё йдолослУжйтель.
зара' това не завидй, й не на'зёмУвай.
тьк'мо работи й мъчй се. да ймашь,
сэ мъката своа, да пода ;ёшь й който
си нёма й конто лрбеи, й йма щешь
файдъ 1.76. 6. Ад; място, където
се мъчат душите на грешните
след смъртта; пъкъл. азь людтёте
мйлова й право ймь съда сЬкомУ. ..
нй праведнаго мьча, нй трЬшнаго
мйлУ’вамь. амй сЬкомУ’ сьмь даль
д£ль. грЪшномУ мька, а праведном*'
рай й цртво ноное 18.205; й па сл4зе
нйско сэ землйта, сй_рё, вь мькь. й
йзвади тамо въ мькь дши що 61х*’
добры 16.160; слово стго апла павла
обхожеяТе раю й мУкы 32.223. вЪчна
мъка. Ад. пъкъл. катб рё. й а[пль]
пйвель. бти п'.аници цртво нбное не
могать намбри амй ймь ё Уготованна
вЪчна мУка съ хайдУтс й съ вльфи, й
съ кУр'ви 20.2086; Сэлеле намь зл t как'
нй йз'льгь дёаволь. та не слУшах'ме
що ны зарьчаха пбеве й дхбвници,
й пиеанТа кнйгы чер'кбвны, амй сега
сэхбждаме съ д’йвола въ мУкУ вЪчнУю
18.1976; имам мъка на душата си.
Претърпявам мъки, страдания, защб
ако чюеме что казУвать кшгыте, а не
дрьжиме. мУка ймаме на дшьта ей.
катб й Ть заповЪдУва въ стбе evnie.
кби знае что е волн бжТа, й ню чйни,
мнеэго ще мУка да йма на Тшьта
ей. ами, тёж'ко й гбр'ко намь. дето
слУшамё а не чйниме 15.1556; мъка
кромечная. Кромешен ад, пъкъл,
преизподня й да ей повнйме Умъть за
да сё не посмЬють намь бЪсобве да
нй върйнУть. на много нстТе й пйт!е
й на кУр'воз'ство... йлй въ как'вй да
съ злыни дето щьть да ны завёдьть
въ мУкУ кромёч'нУю 39.319; сторя
мъка. Измъча някого. азь да тй дамь
спротй ъ'мьть' ти безумный й да тй
стбримь мнсого различны мъкы. да се
мъчишь й да сё накажешь й тогази
да раз^мЪешь кой съмь азь, й кби ей
ты 9.64.
ед.: мъка 1.362, 1.46, 1.66, 1.8, 5.10, 12.118,
18.1926, 18.1956, 18.202, 33.235, 35 2576-
258,35.265,39.2956, 39 297,39.2976, 39.299,
мъка 1.5, м^ка4 23,4.256, 5.31, 5.406,9,616*,
9.636, 9.74, 14.130, 15.132, 15.139, 15.15562,
15.156, 16.160, 16.1626, 18.199, 20.2086,
20.210, 31.2226, 32.2246, 33.247, 34.255,
34.256, 35.25 86, 35.2646, 35.266, 38.28262,
м^ка 9.706, мъка 15.132, мь’ка 15.134, моука
15.139, мька 16.159, 18.1906,18.192, 18.1932,
18.205, 18.206, 31.2166, 31.2176, 32.2286,
мькь 16.160, мькь 16.160, мька 17.1696,
33.235, мъка 34.255, мЬ'ка 35.2656, мйю/
10.776, 18.1946, 18.196, 18.1976, 18.201,
39.319, мъ’ко 18 20бб2, чл. мъката 1 76,
мъкьгь 17.1636, мькага 18.1986, 18.20362,
18.204, 18.20562, 18.2066, 35.265, м'ката
31.2186; мн.: мъкы 1.66, 9.44’, 15.139,
37.2776, 39.2986, 39.2996, 39.302, 39.3036,
мйсы 1.7, 9.75, 9.75б2, 11.104, 12.П46,
32.223, мъкы 18.1916, 18.202, 32.2316, чл.
мькы ге 32.2286.
мъничък прил. (4) Мъничък, който е
малък на годины, невръетен, твър-
де малък й рё штль, сто това и се
1 рЪхоовете, щотб е стбрила са мьнич'ка
дори до старость 32.231; тогйва ще да
ймь продЯма й хс бь. азь вамь дй'мамь.
бти nt стё стбриле нй ёднб добре, на
т!а мьничкыте мои брапа, й мёне нЪ
стё сторйле 18.205.
ед.: м. мьнич'ка 18 204, ж. мьнич'ка 32.231;
мн.: чл. мьнич’ките 18.2036, мьничкыте
18.205.
мъст ж. (4) дръжа мъст. Мъстя,
отмъщавам. й да смё незлобивы
катб Д'Ьцё. защб дЬтё нйкога не дрьжй
мъсть. йлй зависть, ами ако го быешь
днеека. а зтре те па любы 34.2496; ами
й ные блвёнш хрт!ане, да сэчйстимь
ce6t са грЪхсавете наши, й са вражда
й са клевета, й зависть, й са бл^дь. й
мъсть да нё дрьжимь едйнь др^гымУ
хртТанин^ 13.125
ед.: мъсть 3.18, 34.2496, мъсть 13.125, мъсть
34.2496.
мътя несв. (1) Прен Мътя, смущавам,
обърквам. глобаре ейч'кы ceirb
мьтжть. хайд^те на людТётЪ живбтать
ймь санкмать 31.220.
сег.. Змн. мьтъть 31.220.
мътя се несв. (3) 1. Движа се, намирам
се в непрекъенато движение какь ё
члкь прилйчень мбрь7. катб вЬтрь на
морёт о котй се плйскать талазете та
мира нёмать никоги. й члкь на с!?ша
свё са мьте катб море, й ни[ко]ги нЪ
ё мйрень 31.2166. 2. Прен. Безпокоя
се, водя неспокоен живот, защб
пррчё бсьжашъ члците п1лй ё члкь
най мьдра направа на тбизи свЬгь, й
наихитрь са ейч'ки направй. та токо
тьи ли сё члците мльветь й мьтать
амй нйщо на тбизи св£ть не мльви ли
се й мьти 31.220.
сег.: Зед. са мьте 31.2166, се мьти 31.220.
Змн. сё мьтать 31.220.
мъча несв. (35) 1. Мъча; причинявам
физическа болка и мъка; изтезавам.
санази бЪше прУёла д#ма змшна. а тази
роди ха шо £би з'м!а. защо не трьпЪ на
бь да ны мъчи дУаволь 3.176; а тзё гы
находить та гы карать да ймь бл’дЬть
печать ако лй не щё а т!ё го мьчать
дорй се стопи катб воскь, й дрйы
мькы злы дето члкь Hie видЬль нйтб
да вйдй 18.1916: как’ не познах'мё
тогйва чё е быль гь йстЬн'скыи, амй
го мьчих'мё дорй й S'Mpt. сто сега че
гб вйдимь дё йма воли й на нбёто й на
землмта той ё сега найстрашны кадУа
18.2006; й едйны сэ ft поскоро гы
пр'ЬдадЪха на съмрьть та гы посЪчаха.
а др^гые мъчаха й наказйваха гы. а пакь
дрйгые прЪббрюваха да сё покланить
на еллйн'скыте ббгове 39.2966; й па
не щь прЬда в!ра хва. амй прьвЪнь
ты кбл'кото мйслишь да мё мъчишь,
нёжели ща азь пбв±че тбл'кози да
трьпж 39 2996. 2. Мъча, причинявам
душевна бо.чка и страдание, пос-
лушай й не мар'гУрйсУвай лъжно. й
да си натоваришь. свожта дша й да а
мъчишь 1.76.
сег.: led. мьча 18.205, 2ед. мнишь 1.76,
39.2996, 39.307. мъчишь 0.64, 12 1156. Зед.
мъчиЗ.176,16 1586, мУчи 6.46. мъчй 10.766,
мьчи 18.1776, 18.1926. 2мн мьчите 18.201,
мьчите 39.298, мъ[чй)те 39.298, Змн. мъчьть
11 1066, 16.1586, мьчать 18.1916, 18.2066,
мыать 18.1916, 39 2976; имперф.. Зед.
мъч’Ьше 6 416, 12.1176, мУчаше 6.416, Змн.
мьчаха 18.1916 мъчаха 39.2966; аор.: 1мн.
мьчих'мё 18.2006; форми от перф. тип:
2ед. ей мУчиль 2.12, мУчйл' ей 12 1136, Зед.
е мъчиль 12.1186, е мУчиль 12.1146, Змн. съ
мъчйле 12.1186; бъд.: Змн. щьть ла мьчать
18.206, със съкр. инф led. щь мьчй 12 114;
пов.: описат 2мн. да мечите 15.139.
мъча се несв. (37) 1. Мъча се, изпитвам
мъка и болка, страдам, й на еэша
трйте бЪсоове що сэстаха като
свёзани рё ймь 1сэаинь. запрЬтюва вы
въ йме распетаго ica ха. да йзлЪзете
сэ това м-Ьсто, й да идете въ адь да се
мУчите 6.46; й който пльны и Tie шьть
да йсьхнать, cftjrb. който жены йма
непразны щьть да сё мьчать догде
мётнать <5 бсил'нина 18.178; ами гь
бь, не ше да ей бстави своего създйше
амй гы помлУва чё е той млтчвь.
й не бстави ги да сё мьчать мнёэго
дни 18.194; тогава мрьсныи црь
дкэклйтТАнъ радостень бы за мньето
стмУ й смЪеше мУ се на юнаш'ството,
й тУмаше мь (!) где е бь твой гесэр rie.
не помбгна лй ти, амй сё мъчйшь
таквйзи мъкы 39.2996; защо й стыте
ь пгици, катб й сты тeejprie й димйтрьё,
й дрУпете стыи. н4 зара” дрУ’го нЬщо
се постйха й спсоха се. нъ защото се
мьчйха на гба евкгь зар4” ймето хво
1.36. 2. Мъча се, пологам усилия,
старая се, трудя се. чье ськы кой
зёма ар'тъкь, та с йдолоспУжйтель.
зара' това нс завидй, й не на'зсмУвай.
тьк'мо работы й мъчй се. да ймашь,
сэ мъката своа, да подадёшь й който
си нёма й който проси, й йма щешь
файдъ 1 76; мьчй се тУка й грУди се,
а на старость съ себк си ймаше нйчтб
не заноси 31.2156; що сь тол'кози
блго събраль не помбгна ми нйщо.
мой лЪпы дбмеэве, й мой добры
лбзьа й мой хУбавы градйны. зашо се
тбл'кова мъчй та градй й садихь а сега
ми нк сь нй защо 31.2176; б-.пгЬртето
та сё мъчать й дне й нощесь токе да
се бболЬры, й до старости катб воеакь
сэ 61 пи се топи 31 2196.
сег.: led. се мъча 1.4, се мъчй б.Мб, 2ед. се
мъчишь 1.36, 6 446, 9 64, се мъчишь 1.7, се
мУчишь 5.31, сё мУчишь И 104, сё мъчлшь
39.2996, Зед. се мьчи 1.36, 31.216. 32.2266.
се мъчй 15.132, 31.216, мьчй се 31.2156, се
мУчи 35.2626, 1мн. сё мьчиме 18 2056. 2мн.
се мУчите 6.46, сё мъчите 18.201, сё мьчите
18 201, Змн. сё мыать 18.194, 18.201,
32 2286, сё мьчать 31.2196, се мьчьть
32.2316, 33.238, сё мьчУть 33.2456, сё
мьчать 35.2656; аор.: led. се мъчй 31.2176,
Змн. се мт чиха 1.36; бъд.: led. щъ да сё мьчУ
11.1036, 2ед. щешь да се мъчишь 1.46, Зед.
ще да се мУчи 6.45, щё да сё мьчи 18.201,
Змн. щьть да сё мьчать 18.178; пов.: 2ед.
мъчй се 1 76, 2мн. се мьч’Ьте 18.204.
мъчен прич. (7) 1. Мъчен, измъчван,
изтезаван. пазй се й сэ своата си
женъ. защб т! с даль бь жёнь да
ражашь дкца, а н£ заради да кУр'вишь;
й това пазй себЬ да не бЪз'крайно
мъчень бУдешь 1.76; а сэн'зи богатый,
плачаше й вйкаше, бче аврааме помлй
ме й пУстй лазара да ей намбкры край
прьсть свой да мй УстУдй езыкь защб
злф с'мь мъчень 12 118. 2, Като прил.
Изменен, който е принуден да търпи
мъки и страдания, сэ тёж’ко мёне
сыромахУ мьчномУ й щетб не мога да
трьпй болести катб лёжа й не знамь
сега что да стирл 31.218. 3. Като
прич. Мъчителен, който е изпълнен
със страдания. Сэлеле, сэлеле. й
какьб ще да бьде бнова мксто мьчное
дето ще да бьде мнсэго плачь й злы
зьбы сэ чрьвТето бгнкнны, дёто мУ е
ймето тар'тарь, щотб й сам'сй д!авиль
тренере сэ нкго 18.206.
мин. страд, ед.: м. мъчень 1.76, 12 118,
мъчеч' 1.8, м^чёнь 39.2976, мьчпом^ 31.218,
ср. мйчное 18.206; мн.: мЯченш 5.356.
мъчение ср. (15) Мъчение, понасяне на
балки и страдания, изтезание и кога
се врьтёше снова колелб, й приносите
стго да пройде нй' дьскыте дЬтб бЬха
ноожёвете желЬзлы (!) поглобЬни.
та здробЬваха телбю ctmV на
тьн'кы трохы... тогава мрьсныи црь
дТсэклйтТань радостень бы за мшето
ctmV и смЬеше mV се на юнаш'ството
39.2996; й п1?сти тогази царь войне,
да пойд^ть оу сэнъзи бани да ^бпоть
стго димйтр' а. й пойдоха йз'ббдоха
го сйч'кото тЬлб... й таквбзи
мшё npie сты димйтрёе, й скон'ча
се въ днёшныи дёнь 9.665. // Мъка,
страдание, тегло. амй й ные таквбзи
добро катб са Tie стрзвале. ато баре
кбл'ко мбже да се пбканимё, та бёл'кы
лрисйлюва на бь да прЬтрьпимь мше
йли ны каны да сё й’мбрй сэ говЬене
39.3196.
ед.: мшё 5.27, мчшё 9.606, мшё 9.666, 9.706,
9.756, 39.295, 39.3196, мУчёшё 39.299, чл.
мшето 5.3 86, 9.753, 39.2996, 39.309; мн.:
мн1а 39.296.
мъченик м. (33) 1. Мъченик; лице, при-
ело мъченическа смърт зарадй хрис-
тиянската вяра и канонизирано в
светец, боле даоумрешьтхка,подобрЬ
е нежели да потьп'чешь законь хвь...
защб й стыте мници, катб и сты
гесэрпе й димйтрЁе, й дрЬ’пете стыи.
нЬ зара" дру'го нЬщо се постйха й
спсоха сс. нъ защото се мьчйха на тба
свЬть зара' ймето хво 1.36; градйната
със' цвЬтовете. та е. стаа прква хва. а
двЬтовете съ празниците на сйч'ките
сты макарь на мниците да рёшь йлй
на прЬпбобны, йлй на архёерёе. йлй на
апле йлй на пррцы. йлй дригыго стго
да въспомЬнёшь 33.232; трапеза_та
е празникь велйк^ mhhkV димйгрпо.
а ва (!) господство та стё зованы сэ
стго димйтрга. й азь рабь хвь, та съмь
слйга на тьзи трапеза бти легома, стыи
мнйкь димитрТе днёс'каа нась гощава
9.606. 2. Мъченик; човек, който
търпи мъки и страдания, й ако т#ка
не мбже едйнь дрЬ’гыго да вйдй й да
ей бесЬдй. амй тамо заедно щемь да
б)’дё. й да ей ейдй м^чйте тете что съ
на мъчйле й йспьждале. катб лазарь,
сэногози лазара богатыго. й катб
м ниците мхч йтелкте ей 12.1185. пръ в
мъченик. Първомъченик, първият
християнски мъченик. блгодарю те бе
че ей ты быль създёль й стбриль сйч'ки
свЬть, ice хе йстин'ныи бе... ами ти се
молю ги, мойте грЬхсэве й моёто зло
да не помЬнёшь й да мё смЬсишь, със'
прьваго мника стёфана 4.25.
ед.: мнйкь 9.606, 9.656, 39 299, мнйкь
12.1202, 39.298, мника 4.25, 14.1306, 39.295,
39.318, мнйка 39.296, mhhkV 9.74, 12.120,
14.129, чл. мнйкъть 39.3076. сравн. най
мнйкь 39.318: мн.: мници 1.36’, 9.616,
9.706, 15.151,J6.159, 16.160, 16 163, 18.202,
мнци 9 756, мнйци 18.1916, мни 39.318, чл.
мниците 12.1186, 15.132, 18.1916, 18.200,
33.232.
мъченица ж. (1) Мъченииа; жена,
доброволно приела страоания зарадй
християнската вяра. елате й е ые жены
постници. щото сте пбетиле чйсто, та
ей сте йейпавале тЬлбто зарадй мёне.
елате й вые жёны мници, зарй1 моёто
йме та ей почрьних'тё хьоавите лйца
сэ злы мькы 18.202
мн.: мнили 18.202.
мъченичсски прил. (1) Мъчснически,
който се отнася до мъченик_ бти
ё той Сэ сйч'кыте мнй най мнйкь
как'вбто на нбе звЬздитё. ёднй мал'ко
свЬтж. а дрЬги са посвЬтливы така е й
въ мнйч'ска прилйка 39.318,
ед. ж. мнйч'ска 39.318.
мЬд ж. (6) Мед; червеникав метал,
който е мек и ковък; бакър. ето
едйнь члкь голЬмь стой... лицёто mV
й главага м? сэ злато чйсто. й рьцЬте
MS’ й прьстите mV й раменЬте mV
срёбрьны. чрьватата (!) ms’ й корёмат*
ms’ сэ мЬдь 18.181; това рйм'ско цртво
тврьдЬ голЬмо. й йко като желъзо, от!
е желЬзо пойко сё мЬдь. й со сребро, й
сэ злато 18.183
ед.: мЬдь 18.18Р, 18.183, Я 18.1816, Я
18.1826, чл. м).д'Та 18.181.
мЬден прил. (4) Меден, направен от мед,
бакърен. сто дё видЬ й четврьпать
влькь. та б’Ьше шрашснь й грбзснь
й голЬмь тврьдЬ. й зьбы ймаше
желЬзны, й нбк'те мЬдны 18 182.
ед.: ж. мЪйаа 11 1076, мн.: мЪдеы 18 182,
18.1826,18.183.
мЬднюшка ж. (1) Дробна медиа
монета, й видЬ ме ёдйнь члкь като
йзлЬзз'ва. та ми даде фй мЬднюш'ки,
й рёче ми. земй майке, и аз' ги зе, й
кйш сьс тЬ фй хлебове 17.171.’
мн.: мъднюш'ки 17.171.
мЬра ж. (3) без м Ьра. Без мяра, твърде
много, й вЬра чйста да ймаме. й
любовь със' вЬрно срце. зато, кога
бЬз' мЬра йдёмь, й без' скбпось пиё
коа цол'за ймаме й кос добро 11.106;
прЬз мЬра. Над обикновената мяра,
прекалено много, й ако те насыпы
нЬкои да шешь мнеэго не послушай
его макйрь свой, йлй сщённикь... а
ты нйкакь не послушай его, да шёшь
прЬз' мЬра 11.1086. с мЬра. С мяра,
умерено, без да се прекалява прЬз'
двата мца. по ёдн^щь хлЬбь йдЬше
на днь. й това по мат'ко, й на верь. й
вода така пиише със' мЬра. и меташе
мнеэго чйнЬше 11.1046.
ед.: мТра 11.1046, 11.106. 11.1086.
мЬрка ж. (1) узема мЬрка. Премеря,
взема размерите на нещо. а ты сега
бЬлЬжй мЬстото да вйдимь й азь
как'вс щёшь да стёр ишь.,, й Оома^зё
мЬр'ка, й белЬжи сйч'ко онова мЬсто,
где що щё да сгори 7.52.
ед.: мЬр'ка 7.52.
мЬсец1 м. (54) 1. Месец; период от 28 до
31 денонощия, който представлява
една дванайста наст от годината;
календарей месец. ймаме да пйтамё.
почто не родй сс сэпь, йлй дхь стыи,
ами сё роди снь... трёпе еъ коё
врЬмё, й вь кои мць бЬше 33.238; й
рё Оома. добро мЬсто й прилично,
амй сега не мбЯ започнё да вида й
цар' м8 рё, амй кога щёшь. рё Рома да
започт" сэ мца фёр'варь, й да съврьпй
до мца сэк'т бм'врта 7.52; кога се распё
хс бЬше миь мар'пе 35.2656; пофебй
авва збеиме тЬлото на сирота марта,
й дай прьсть на прьсть. а за мёне се
молй га. дето с'мь 8*мрЬла мца април!а,
а. 17.1756. 2. Месец; период от 30
денонещия, отчитан от определен
ден й да сё поклонлть влькК че м? е
работата катб на влькь, оти влькь къдЬ
ходи сё зло мйсл ы на тюд1ётЬ... и даде
се нюма’ да дрьжй ейч'ката землй, мв
мци. та ё,г, гбдйнь и половина 18.188;
й ймаше оу еэн'зи баню, дйвь бЬсь й
вьтрЬ кивЬше, сэ мнеэго годины й
на фёпа годйна йзймашс по ёдногб, й
три мци работйха тамо аплете 6.42; й
расгЬше отроковица, й кога стори, в,
мци. й бстави ю анна на землю да ю
опйта може лй проходи 13.1226.
ед.: мць 6.48. 9.75, 33.238, 33 240, 35.2656,
37.279, мца 2.9, 3.16,4.216, 4.266, 5.27, 5.40,
6.41, 6.486, 7.49, 7.522, 8.55 . 9.606, 10.76,
12.1086, 13 121, 14.126, 14.1266, 14 1276,
14.1282, 14.129, 14.12962, 15.131, 17.1756,
33.2406, 36.267, 36.2736, 37.2736, 39.295,
39 309, 39.3116, 39.313, 40.324; мн.: мци
6.42, 6.48, 11.896, 13.1226, 18.186, 35.2646,
мци 18.188; бр.: (два) мца 11.104, 11 1046,
(двата) мца 11.1046'
мЬсец11 м. (19) Месец. скитник на Зе-
мята, луна, мес.ечина. да знаете слЬдь
т!а днй. когато ще да е на люд!стЬ
фйжа й мька й сфа. та чё напоконь
щё елнцето да пэмрькне. й мцьть не
ще вёкге да свЬти 18.1956; мнеэго
пьты мцьть й звЬздыте думать къ rS'.
ги бе щотс сйч'ко дрьжйшь. ты си
даль намь да свЬтимь нощТж та не
може векк да глёдаме кй’р'вов'ство
32.2236.
ед.: мць 5.29,32.2236*, 35.261 б3, чл. мцатого
3.16, 6.41, 13.121, мцатого 4.216, мцатого
5.27, 8.55. 9.606, 12.1086, 36.267, 37.2736,
мцьгь 18.1936, 18.1956, 32.2236, мцьть
31.223.
мЬсто1 ср. (277) 1. Място; простран-
ството, в което може да се помести
или разположи някой или нещо. Й
aif ль сэйдё пакь понапрЬ, й стань на
др^го мЬсто, дёто не бЬше въз’можно
да промине нйкакь защо бЬше тЬсно
мЬсто 33.242; сто й дхь стыи йзлЬзе
нки пасрсща. й каже и... азе ти с'мь
помошникь, бти найдб У тебЬ мЬсто
добро, кбл'кото врЬме бЬ в' тёбЬ на
землйта 32.230, а пльть йма свойство
йнак'во. защб пльть се вйды й пофаща
се й дрьжй се й не мбже да б£де на
мнсэго мЬста тьк'мо быва на ёднб
мЬсто 34.251; а дТаволь що бЬше съ
Ь’стамЬнй.ть £ чёр'квище ар'темйд1Г
66rW. вйдЬ как' щё да сэпадне и
прЬтвбри ей ббразь катб ёдйнь вопнь
й носи писанГе й сЬде на ёднб мЬсто
плачаше й казкваше 6.426. // Образно.
й родй се въ пещера сыромаш'ка. да
ны очисти дшьта. дето ё била мЬсто и
пещера на злыте й лукавите
раз'боиници бЬсоове 33.235. // Рай;
част от небето, където живеят бла-
жено душите на праведните христи-
яни след смъртта им. й тамо да
полх'чимь на свЬтло, й аггл'ское мЬсто
почтное. дёто съ сэ вЬка 6tf йгодйле
члцы й епбббйл' гы с бь на йз'брбнно
мЬсто й свЬтло й на тамо бь да епбоби
дето съ сйч'кыте нкговы лравёднГици
35.2666; акб ищете да поелч’шаге
мене, блго й добрб да ймате на земли
да идёте, й на благо мЬсто да се
наслади дшата ваша 11.107. // Ад;
задгробен свят, където се мъчат
душите на грешните християни след
смъртта. амй ты сэ пртаа бце, помози
ми. й йзбавй ме сэ това злое й страшное
мЬсто. й акб б1?д^ жива да сё пэкаю
съсйч'ко (!) ерце 11.104; а вые не
стбрих'тё моата воли щото сь быль
бставиль законь й д^мы. ами йдЬте на
мЬстото дёто е нагбтвено за дТавола
18.205; сэлеле, сэлеле, й каквб ще да
бьде бнова мЬсто мьчное дёго ще да
бьде мнсэго плачь й злы зьбы сэ
чрьв’Гето бгнЬнны 18.206. 2. Място,
определена точка от някаква повърх-
ност, пункт, и прьвото коше дето гб
а'дари вь рёбрата на това мЬсто, катб й
ха бЬха пробеле 9.666; прркь двдь
каже. да се поклонй на мЬстото дето
сь стоале нсэзЬ нкговы 16.1616; й
шьть да сё съберьгь йз'бранныте
нкговы д вЬтрове ейч'ко на ёднб
мЬсто 18.196; патрГар'хь вьзлЬзе със'
д'Гаконе, насрЬ црквата на виебко
мЬсто щс сё зове сэм'бсэнь. й в'дйгнаха
чтныи крть й видЬха го люд'Ге й начеха
да викать ги помпой 4.266. 3. Място.
ограничена част от земната повърх-
ност и пространството над нея. й
св'тимТе обыдё онова мЬсто ейч'ко, й
арёк'са това мЬсто, дето е сега, дохГарь
монастйрь 11.100; сэйдоха нЬкой на
скелита мбр'ска на мф8 на бнова
мЬсто й намЬриха сэн’зи стлъпь
39.3126; й азь ЗГлЬзб вътрЬ гроба да
сё поклонй на тЬлото стмк етар'щГ. й
найдох' го цЬль. й йспльни се тамо
бнова мЬсто със' х^баво 6лго_хханТе
14.1306; тбизы монастйрь дохГарь. та
бЬше тогазы съградёнь на еднб мЬсто
чёста дубрава, йзьбколЬ’, й без'водно
мЬсто 11.1026; й пойдё коаннь на
высоко мЬсто. дето ймь бЬше
чер'квището погано, й зё да «йи да
вЬрь'вэть ха 6.426. // Образно, аггль с
г ство мыслыю... защб е сЬкогы
двыжн... катб хмь члчьскы. дето
нйкога не стой на едно мЬсто, амй
мйсли сэ мЬсто на мЬсго. и пакь е
самовластень 11.82. 4. Място: прос-
транство, където се върши, става
някакво действие, азь голЬма пбчьсть
да ти дарова, токе тьк'мо ты покажи
мЬстото гдёто ё хс быль распеть 4.24,
й тогази йзлЬзе стыи нёсторь из'
тьмнйцъта й пойде на сынова мЬсто
гдёто сё 6opbxtf члци 9,656; й кога
достигна мЬсто дёто гы сЬчаха. а той
ей вдйгна ръдЬте свой на нбб й помли
се тьй 39.3086. 5. Място; част от
географското пространство: мест-
ност, селище, облает, край, й пойдё
юавъ, й пръчетс ёвреете что 6bxS
тьк'мо вь щрлймь. И въ й’дёю найдё
нареЗ'. \j7o TbicS’nie. й сэста мнеэго
мЬсто й люд'1ё нечьтёны 11.896; й
распусти да събере, что съ начёл'ны
господаре, й cs’nie й кнёзоове сэ
ейч'ките страны, й сэ ейч'кыи мЬста,
да дбйд^ть да тронйсать он'зи образь
11.91 б; й бЬше тогази на реэ' хрпан'скы
голЬма бЬда, й скрьбь. защб 6bxs’
пастиле послаше страшно, й заръчашё
по сйч'ки градеэве, й мЬста й села
15.139; й не тьк'мо сэ тамешныте села,
ами й сэ далечны мЬста^прихбждаах^.
й въ едйнь дёнь нЬкои хрпане йлЬзоше
въ корабь сэ далёчно мЬсто да пбйдЬ’ть
въ мйрилик’по да се поклонють на
мбщите ст MS’ николЬ1 15.151; й
сэтвсрихаms’йпопйтаго п1?мень рёче
ms’, сё коё си мЬсто ты брате, й що ей
дошьль на нашьть сыромаш'кыи
монастйрь 17.1646. // Страна, дър-
жава. й паднъ се жреб!ё, Ooms’
блйзьнцЬ да йде вь йн'дйэ. а бнь не
щЬше тамо да йде. амй гажЬше. не
мбгъ’ азь понё тбл'кози туЬ’дь й далёчно
мЬсто й зло 7 49; й рё ми. пшенйцЬ’
ено да сэвезёте въ миршликпо... какь е
на снова мЬсто великз гладь, й
пбдобрЬ щё тамо прода. кёжели въ
фрёнщи 15.1426; и попитахаго. давно
знаешь т^ка нЬкои да ё дошьль сэ
чюждо мЬсто със' жена й със' дЬца
5.346 И В съчетание с прил. притеж.
от МИ означава съответната дър-
жава, местност, облает, азь даю
вамь наёмь. тьк'мо мё сэвезЬте въ
градь патаръ что е въ мйрилийиско
мЬсто 15.137; дето е ваша чистйта
дрьжава цра’. что е на чалестйн'ско
мЬсто 14 129; й су тбизи монастйрь
бЬше нЬкои калберь ймето ms’ йсихТа
сэ мЬсто сйрин'ско й тврьдЬ остарЬль
12.1096; тогази по уста повелЬшё
цар'ско по ейч'ко мЬсто рим'ско, й по
градеэве й по села, да ей съберё
помнеэго войска 5.356; прпбббнаа
пёт'ка... шс е тна сторила дОбрбдЬтелъ
на земли, на ёпйват'ско мЬсто. й на
тракшско, й на трьновь, й на мйс!а, й
на дал'мати, й нё тькмо по тиа мЬста,
амй й по сйч'ки свЬть 8.55; мь’жь
нЬкои сэ мЬсто фер’манско. вь врЬме
жётьы, пойдё да жъне на hubs’ свою
10.77; на фрён'ско мЬсто йма нЬкои
град', зовё се хоне 11.97, й Tie сйч'ки
йдать на фрён'ско мЬсто а ные самы
да пбйдемь на сол^нь 9.70. 6. Място,
определен парцел земя недвижим
имот. й пойдоха на еднб мЬсто гдёто
щЬше царь да прави полата. й рё царь
на това мЬсто йщемь да мй съяидашь,
амй вйжь как'вб камешё трьба’ва
7.516; бЬше тамо ohomSsh корабпшй?
двбрь голЬмь й сэвбппе мнеэго, й
прилйчно мЬсто защб е быль на бнова
сёлб прьвы и владаль 5.366. И Двор, й
на сЬвер'на странь найдё дбмь юлЬ, й
мёсто широко за елййзане. й сэ
пладчЬ, да Snaan мЬсто широко й
видЬло сэ слнцето 14.127. 7. Дом,
жилище или обиталище, й сэн'зи бЬсь
сэйде въ дбмь мирбновь, й стань пръ
эсэаина. й стыи 1сэаннь позна че ё
дТавсль. й рё ms’. запрЬтюва ти въ име
iv xbS. да не ЙзлЬзешь сэ това мЬсто,
додё ми не кажешь, за коа си работа
дошьль 6 44; й вь ёдйнь днь йспльзЬ
бнз’и смбкь сэ мЬстото ей, й допльзЬ
пб стльп'ть ctmS’ cvMecjnS’ 2.146. 8.
Място, разстояние между две точки,
път й помысли старецьть. когато и
причестйль бЬше на кэрдань етыхь
тайнь й позна че ё за ёдйнь ча
прЬмйнала тбл'кози мЬсто далечно
17.1756; ами б’Ьше бжзе съмотрёнзё да
закъснжть, защб катб проминывать
тбл'кова мЬсто да приказывать, как' сь
е родйль велйкь црь й сэхождамё да
м? се поклбнимь 33.245; й тогази
принёсе нЬкои хрз занинь двЬ лам'ба ды
хЫбавы и голЬмы .. й като гы запали, й
поклонй се, сэстъпи сэтамо мал’ко
мЬсто 9.74; хс кога щЬше пЬкаде да
йде, пЬшь хбдЬше... а сега въсЬднь,
на, ез, пъ1 зришь мЬсто що ё далёчь
виОанза сэ 1ерлй... й на тбл'кози блйзы
мЬсто, бти въсЬде. защб да йспльни
ззррчьство захар’зю, прркЫ 34.253. 9.
Място, определено положение, пози-
ция. й зеваха на свад'бата сэногози
кЫ’п'иа й 4-ома със' нгего. й сэногбзи
кЫп'ца цар'скыго члка посадйха на
почьтёно мЬсто. а Фома на кр[а]й на
пблошо мЬсто 7.50. 10. Място, слу-
жебно положение, длъжност. да
бЫдЫть днйте нгеговы мал'ко, й
нгсговото ёпискы’п'ство, да го прЬйме
дрЫ’гыи сй_рЬ, да сё лишй Ь?да сэ
жйвоть свой наскоро, й на нгегового
мЬсто да бЫде дрыгыи. да рёмь маУвза
3 8.2906, и поставите згЫмена на мёсто
вес5сзево,софр6нзастар'ца,йспльнгень
й той дха стго 14.128. краниево
мЬсто. Краниево място; мястото,
където е разпънат Христос; голгота.
й направй ззрква на краинзево мЬсто,
гдёто бЬше быль распеть хс 4.256; ня
един поглед мъсто. Наблизо, на
малко разстояние. така ли се надЬахь
да мё почитёшь. катб азь тебе стбрихь
година на ейч'ки сол^нь, й сэставих'
те на голЬма пбчьсть. а ты не йзлЬзе
на ёдйнь пбгледь мЬсто да мё
посрёщнешь 9.636; на сЬко мЬсто. а)
Навсякъдс, където и дае. а хс легома
катб бЬше. й бь й члкь. й бжтвото мы
бЬше на сЬко мЬсто а члчьството на
еднб мЬсто 34.251. б) Отвсякъде,
откъдето и да е. й пакь въепоменй, й
азшыте, как'ь бЬхЫ на сЬко мЬсто
гбнзени. й по градовете съ крыахЫ
12.119; осъдено мЬсто, Място,
където се изпълнява смъртна при-
съда. ьидЬх'те лй трите члци что съ
бсьдени. й рекоше мы’, сега гы
провёдоше ты’ка й сэвёдоше йхь въ
вира дёто е бсъдено мЬсто да гы
загы’блть 15 144; по мЬстах. На раз-
личии места. не мбжеше да сё намЬри
тамо по сэнбва мЬсто мраморе за
поярЬба за зйдан'зё на чёр'кбвата. амй
провбдиха. гёмш да съберьгь мраморе
по мЬста стльповЬ камённы сэйдбха
й събраха. мрамор Ь прЬхыбавй й
йз'бранны 39.312; пусто мЬсто. а)
Пустиня. въ напокощни днй щё да
йзвади гь ёдйнь горёщь вЬтрь из'
пЫсто мЬсто на людзёто. да ймь йссЫ’шй
жгзлитЬ на ейч'кыте й съдсове сич’ки
щото ймать щьть да йсъхнагь 18.178.
б) Отдалечена, безлюдна територия
монастйр'скыте врата като си са
затворени. защб се не сэвэрюваха
нйкога. защб бЬше пЫсто мЬсто й не
бЬше на пьть, й нйкои не дохбждаше
17.165; свети мЬста. Местата, евър-
зани с раждането, живота и смърт-
та на Христос, й тогази пойдё въ
зерлимь й поклонй се тамо на сты
мЬста й гробы' хвЫ й мЬсты стые
гол'гобы, й чтномЫ кртЫ’ й на дрЫгыте
сты мЬста кбл'кото еъ тамо 15.136,
15 1366; свое (наше! мЬсто. а) Робен
край, родно място. й аггльгнь рё ймь,
прЬз' тьзи нощь, не йдЬтё на зрбда
пара, амй ей йдЬте на свое мЬсто, й
тзё са въз’вратише на дрЫгыи пьть, й
отидеэше ей на своё сэчьство 33.2376;
сэнын еврее рижаахЫ на мсэмсёа, й
дЫмаха мЫ. защб ты на йзвёде сэ
ёгуп'ть. й зге сэстави на тамо да ей
Умремь на наше мЬсто. амй дай намь
сега вода да пиё 16.1606. б) Собствен
дом или обиталище, пойде й кэсифь
да сё папйше й той сэ галлею (!)... й
кб^а се напйсаше, дойде врЬме да
роди двца мрз’а млан’па й защб не
й'махх’ тамо своё мЬсто тогази где да
^лЬз^ть. й затова оулЬзоше вь пёщерХ
33.237; йспльзЬ бн'зи смбкь... й
наскоро сЗтвбрш (!) се бкбто й йсладе
трЬската... й йсцЬлЬ. й лежаше
крбт'ко... й по,г, день сэйдё си на своё
мЬсто 2.145. тьмното мЬсто. Ад,
преизподня. сёрйчам' се сэ рай х^бави
и свЬтлйвы. й ббйчамь бёзна й
з ьмното мЬсто 18.191.
ед.: Micro 2 10, 2.1264, 2.14, 2.14б2. 3.2063,
3.21, 4.243,4 24б2,4 256,4.262,4.26б2, 5.29б2,
5.3062, 5.316, 5.33, 5 336, 5.356, 5.36, 5.366,
6.416, 6.42б2, 6.43, 6.44, 6.446, 6.45б2, 6.46,
6.486, 7.49, 7.496, 7.502, 7.51 б3, 7.524, 7.536,
8.552, 8.566, 8.57, 8 576, 8.58, 9.636, 9.64,
9.652, 9.65б2, 9.665, 9.672,9.68, 9.68б2,9.69б2,
9.702,9.71,974,10.772,10.7762,10.78, 11.823,
11.826, 11.896, 11.9462, 11.952, 11.96, 11.97,
11.976, 11.982, 11.1004, 11.1006, 11.101,
11.10262. 11 103, 11 1044, 11.107, 12.1096,
12.112, 12.1186, 12.119, 12.120, 14126,
14.128, 14.129, 14.130, 14.13062, 15.1316,
15.136, 15.1373, 15.1376, 15.138, 15.1396,
15 140, 15.1426, 15.1436, 15.1442, 15.1446,
15.148, 15.I4862, 15.151, 16.16063, 16.162,
17.1646, 17.165, 17.17063, 17.175, 17.1756,
18.178, 18.188, 18.1886, 18.1896, 18.191,
18.1916, 18.193, 18 196, 18.1996, 18.206,
32.2256, 32.226, 32.2276, 32.2286, 32.2296,
32.2302, 32.2306, 32.2316, 33.234, 33.235,
33.23 56. 33.2372, 33.23 75, 33.23 8, 33.2422,
33.2432, 33.2436, 33.2446, 33.245, 33.24762,
34.2514, 34.253, 35.265, 35 266б2, 36.268,
36.26862. 36 272, 38.2816, 38.283, 38.286,
38.2906, 39.3086, 39.310, 39.3116, 39 312,
39.3126, 39.313, 39.3136, 39.317, 39.318,
40.3206, мЬгто 2.12, 2.146, 5.32, 5.342,
5.346, 5.396, 5.40, 6.436, 14.127, 14.130,
14.13 062, 15.137, 17.165 , 34.253 , 39.3 05,
место 14 127, 14 128, мЬстУ 15.136, 15.1366,
Miert 16.1576, чл. мЬстото 2.146, 4.242,
7.52, 10.796, 11.876, 11.97, 11.98, 16.1606,
16.1616, 17.1736. 18.205. 37 2776, мястото
4 24, мЬсготс 11.1026, мЬстото 17.170; мн.:
мЬста 2.12, 5 336, 5.386, 7.526, 7.536, 8 55,
11.83, 11 86, 11.916, 11.100, 14.129, 14.130,
15.136, 15.1366. 15 137, 15.139, 15.1406,
15.151, 18.1886, 32.227, 32.2276, 33.2416,
34.2512, мЬста 5.336, мЬста 14.12X6, 32.227,
мЬста 39.2966, 39.312, чл. мЬстата 18 178
мЬсто11 предл. (3) За означаване, че
нещо заменя, замества друго нещо;
вместо, й рё стыи сум ёсень. напойте
а сэ това мЬсто всэда. й напй се
жената сё сэньзи всэда 2.136; йдй й
донеси вода мнсэго й напльнй велйка
бъч'ва съ[с'] еодЬ, й пй щё мЬсто вйно
10 78б; й вък^сюваше трЬва мЬсто
йст!е. й то по мал'ко на вечерь 8 556.
Micro 2.136, 8.556, 10.786.
мЬстопотамия МИ (1) Месопотамия.
а сэць нёговь сфимтань пх’сти людте й
йскаха го йз рймь градь й не мбжоха
да го найдете и пойдоха до градь
ёфёсь въ мЬсто_потамно. й найдоха
го 40.321
Micro_потам!ю 40.321.
мЬх м. (2) Мях; торба, изработена от
кожа на животно, която служи за
съхранение на точности, й не има что
да стбри авраа амй налЬ вода i мЬхове
й 8’зё й хлЬбь даде агари 11.846.
мн.: MixoBC 11.846, чл. мЬховёте 11.85.
мятам несв. (9) Мятам, запращам нещо
в някаква посока с рька, хвърлям.
тогази ймь ре коаннь. вйдите лй как'
нЬ ё правёдяо да мЬтате на мёне
камеше... а т!е сь мало позасрамйха.
й пакь мЬта.хХ’ каменье, й ни ёдйнь
камикь не йдари 1сэанна 6.426. И Мя-
там нещо, за да учаетвам в спортна
надпревара, кога пбйдЬха X нЬкои
градь, й сэскврынаваха се. й настрЬ
бставЬше людте да сё нйбрьзАгь. й да
сё ббреть, й камень да мЬгать 9 646
мятам жрЬбие, Хвърлям жребий,
определим нещо чрез жребий, й
напокон' по Х’спёни бци, мЬтахХ1
аплете жрЬбе, кой кыдЬ да йде да
7чи й да казЬва слово бж!е 6.416; въ
онова врЬме, когато бЬха аплете, въ
1ёрлймь, й раздЬлйха ейч'ка землй
катб мЬтаха жрёбье, кого бь где ще
да п^сти. й паднъ се жрёбье Обм^
блйзьн'цЬ’ да йде вь йн'дйо 7.49.
сег.: 2мн. мЬтате 6.426, Змн. мЪтать 9.(>4б:
имперф. Змн. мЬтах^ 6.416, мЬтаха 6 426,
7.49, мЬтаха 6.426, 11.1006, мЬтаахХ 36.267;
аор Змн. метаха 39.3106.
Н
и числ. редно (5) Петдесет, 50 i
манастирь тбизи сЬдЪ, до, н, гбдинь
17.164; бЬше тамо npi диваньть
царевь. до, и, растёзы далече гробь
еллйнинь некоего 39.304. И В състава
на сложно числ. нв. Петдесет и
девет, 59. катб дойде tf палестйню.
й пойдё при стго Несэктиста, й тамо
сЬдЬД лй... й въ велйка кврУ стбри,
йв, годйнь 14.130.
н 11 90, 14.1276, 17 164, 39 304, нН 14.130
на предл. 1. За означаване на лицето или
предмета, върху който преминава
действие, състояние или качество;
на, към. дай и на тойзи рсэдь лукавы
знамёше дёто йщьть 39 3046; й повелЪ
царь тогази на мнеэго сл^гы нтегови,
да донес^ть сэ полатите златыи б'дрь
царевь 37.279; сэ рсэде еврейский
защб прЪдадох'те на съмрьть своего
блгтла 35.2586; нашь гпдарю мсэусй
помогнй на твеать рсэдь, помогай
на твойте рббт’е 18.2006: амй сэ горе
тёбЪ й на дУшъта ти че е сэтишла
въ адь 35.2626; а напоконь стань
найзль на сыромасите 18.188; ами
сё просвЪтиха, затцб HMaxtf чйсть
оумь й съмисль. й съврыпена вЬра
на ба 15.1316; амй па ймаше тнЬвь
на апла, защб се не сэдЬлмше сэ нкто
жената Mtf 37.275; легома бка[а]нны
гесэр'пе. катб се эви бпор'ливь на моё
повЪлЬше того фрьлих'те въ бн'зи
трапь вар'ны 39.3006; сэнапрф бЬтпе
млтинь на сыромасй й на ейроты
18.188; а людтёгЬ щьть да гб вйдеть
чё е дббрь на сич'ките члци 18.1876. //
За означаване обекта на действието
при глаголи за движение; при, до. азь
затова бЪхь трьгнъль да дбйде на цара
да йще злато 7.526; разлйчно чюдо
йсцЬлмше чйни й до днесь, кой със'
чйста вЪраприхбжда на нёйнь ков’чёгь
8.60; тогази пойдоха й завёде го сты
кэаннь. пакь на сэногози ёпкпа 6.48. И
За означаване обекта на действието
при глаголи за надмощие; над. докогы
гесэр’пе... крйешь сэ на, та ны, не
кажешь йстЬн’скы, ка навы на тол’кози
мъкы .39.3036; й никой нЬ е да глада
на’ ба. [така е] й на tf.Mb члкх’, нйкои
не Влада 38.2826. И За означаване
обекта на действието при глаголи
за противопоставяне; срещу. й каже
Mtf. кой те на на повдптнь. йли кой ти
даде тъзи тойга на да гонишь 37.2746;
й шё да ей сэвбри Астата да х£ли на ба
18.188. 2. За означаване на място, в
пределите на което се извършва или
намира нещо; на, в. прьвЪнь съ йвй
на гора елесон’ска 38.2876; слава тсбЬ
гй что ей прославиль й на нбёто й на
землю 37.280; й стань й замысли се на
ерцето си 9.65; амй мыс.тЬше на Умът1
си 9.626; защото е той дУмаль ria
дУмы на нгёговата кнтга за тьзи работа
18.1806. 3. За означаване на място,
върху което се намира нещо; върху,
на. й златы вЪн’ци ймахУ на главьта
ей 37.2796; й бгУди ймь печать на
челбто й на десна рька 18.1996. 4.
За означаване на място, към което
е насочено действието; на към. й
показа се катб чё възыде на нбо със’
два апла 37.281; тогйва члците щьть да
б’Ьщть сэ йстокь на западь, й сэ западь
на йстокь 18.193; и ако псйдЬше
бнова ммро право на носът' Mtf. й на
Астата Mtf, a rie тогази постав-bxa цара
йлй apxiepea 38.291. 5. За означаване
на притежание, принадлежности;
на. й рё. гй iv хе йзбави ме. й попаяй
че.тюстите на ббговеге ймь 37.2786; й
ьъ полйющь отвори въетбчните врата
на полатыте 37.2796; тогйва щьть да
сё грйжать който не слэшах а думата
гни. катб 61 ше рёкль да нё жетЬешь
на съсЪдина своего женъта Mtf 18.197.
6. За означаване на времето, през
което се извършва нещо; на, в. зарадй
това дх’маха й казУваха че щё да се
сврьши тбкзи свЬть та й затова знаиха
как' ще да бьде й на подирЬшно врЬме
18.1776; ала ймь не даде бьймь тбизи
ча да се раз^мъать й да пбвнать що
сь стр(?вале на тбизи ча 18.199; да
пбстиме чгны сты пости, на депеше
бци. й на рб^ьство хво 18.1986 7. За
означаване на състояние. в което се
намира или преминава дадено лице-,
в, на. й седЬ сты сава при блжёныаго
Оесэк'тиста, г. годинь на слЛйване й
днесь и нощёсь 14.1266; й Сётогази
тамо прЬбываше стыи Николае на по й
ка възбьжаше 15.1376; а грЬшниците
гь йстьк'мЬва катб козы защото Hi сь
посл^шале. амй са сЬкогы тёклс на
грЬ. катб хоза сЬкогы йще да ходи й
да скаче по стрьмно 18.2016; й той
ей позна дхб стымь й стань па млтва
15.1506. 8. За означаване на целта,
предназначението на действие или
състояние; за, заради, на. азь вы
направй рьцЬ да гы вдигате гбрЬ на
млба й на млгеше 18.2046; ами се скоро
пбканзте й дойдЬте ми на помощь да
мё йзбавите сё тогбзи крьвнйка дйгола
10.78с й тьзи напасть щб прЬтрьпЬ.
та б’Ьше гова на йскйиеше. сирЬ на
йспытна 35.2566; а в!е си наготвих'тё
оушите на свйр'ки й на тьпане й на
йгра, й на присл^пп/ваше, й на злы
до’мы готовы 18.204. 9. За означаване
начина на действие; на. й рё ймь, ако
не приведете тогози магёсника. вась
намЬсто нкго живы на огнь йз'горЬва
37.2756; бЬха ноожёвете желЬзлы (!)
поглобЬни та здробЬваха телбто ctmV
на тье'кы трохы 39.2996, оутрЬ станй
й s’3mh ков'чёжець дето е вьтрЬ мой
прьстень, й порамница. й дрьж' го
на pVijb 9.67; амй да ю завезёмь тамо
защб мй рё гладь велйкь йма тамо.
й щёмь на добра цЬна да ю продадё
9.696.10. За означаване нарезуптата
от някакъв преход или превръщане;
на, в. а сег'нь се прилагайте на роса,
й бываше хлад'кь 37.278; й сог*нь
с'веде сё нбето днь стбри на нощь,
а нощь на днь 18.189; й VrbmaBame
се б'п'зи члкь й прЬлож^ваше скрьбь
своа на радость 15.1506; й тогАзи се
пакь прЬтвбри онова слад'кое вйно
на вода 10 79. 11. За означаване на
количествени отношения, на завЬса
цркбвнаа ра^рй се посрЬ на двЬ
35.2616; на три дЬлсаве раздЬлген.’. ё
сйч'ка тварь бж!а 11.81; й натьк'мй гы
кой на дессть да ё прьвыи, кои на сто
прьвы й ко mV щб прплйчаше наредй
йхь 5.36; й гЬлото mV поейпано със'
рогбзтё й храс пе сёгбре на манёа
наторено. на,Т лак'те 37 2786; й стары
й млады, ейч'ки щё да станемь еднакви
го.тЬмы, на, лг, годины 18.199. от ...
на. За означаване на постепенност
при преминаване в пространството
или във времето; от ... на тьк'мо
нгеговата собыдяай жена. хбдЬше й
прэсЬше сё къша на къща 35.2566; й
хбдЬше сё градь на градь със' голЬма
радо 9.63; й щьть, да паднать людУётЬ
сё зло ка зло 18.179.
набера се. (1) Събера натрупам из-
вестно количество от нещо. й зёмате
ймь щотб ймать найх^’баво. йлй среб-
ро, йлй прЬмЬнаа. йлй лбзТе, йлй нйв1е.
та наберёте докати много 18.1786.
сег.: 2чн. наберёте 18.1786.
навздя св (У) Наклеветя, обвиня някого
несправедливо, набедя. й нЬкош
ёллйны сё соль'нь, дТавола ймаха на
ерцёто ей. й пойдоха цар8 насрёща да
назадеть стго димйтрга 9.63.
сег.: Змн. наэадеть 9.63: аор. Зед навади
2.106; форма от перф тип: Зед. был'
навадиль 4.23.
навалям несв. (1) Залягам над нещо,
насочвам вчимачието си към нещо.
й кога повъзрасте дадоха го сёць
mV й майка mV, да сё йчй на кшга й
навалЬгае тврьдЬ на ен'Ге. й нахчи се
дсбрЬ 15.133.
имперф . Зед навалЬше 15.133.
наваходоносор вж. навьходоносар
навдигна се св. (1) навдигна се гольм.
Вдигна се на голямо; прекалено,
преко.мерно се възгордея. сто щё да
кажсме пакь за апгихрГста, йжогато
се навдигна гол£мь... показа си
ббразать катб да рёшь вьзлази на нбо.
й катб чё фрька на бблакь... й зарьчЬ
на слй'гыте м8’ да м'У слй^вать състра
(!) й трёпеть 18.1916.
аор.: Зед. се навдйгна 18.1916.
наведя св. (6) 1. Наведа, наклони нещо
надолу. й расплака се npt. сэнУа й
наведе ей главъта за голЬ ча 9.73.
2. Въздам според делата (за Бога).
ца посЬтйшь на гй й да ны наведй
(!) млть твоаги 15.1466; гь рё... три
злыни. щъ да наведй на тебе, зарадй
злбто что ей сториль 11.896.
сег.: led. наведй 11.107; аор.: Зед. наведе
9.73, наведе 33.2466. наведе. 33 247; бъд.:
led. щь да навсдК 11.896; пов.: описат. Зед.
да наведй (!) 15.14бб.
навивам несв. (9) 1. Надвивам; побеж-
давам в борба, в бой; надделявам.
защо сэ твоа сила вьз’мбг^т’ се цар'Уе,
й навивать на ейл’ны бс^р’цй 16.163.
2. Прен. Надвивам, преодолявам нещо,
надмогвам. знаю млть твою чшюлюб'-
че ги. чё навйва на твой гнЬвь 9.736.
// Образно, кол’кото навйваше. тази
мириз’ма ка сэн’зи смрадь 8.576.
сег.: Зео. навйва5.36,16.163,18 1946, навйва
9.736.16.158,.3л<н. навйвать 16.163;имиф$.:
Зед. навйваше 8 576, навйваше 9.65; пов.:
описат. Змн. да навйвать 18.1846.
навнин ЛИ (2) книга на исус навиин.
Книгата на Исус Навин, шестата кни-
га от Стария завет, й пакь на кип а
ictfctf нав1йн8 каз^ва за архистратига
михайла 11.87.
навн-на 11.876. нав'УйнУ 11.87.
навикна св. (2) Навикна, придобия
навик да извършвам нещо, свикна. й
стый сэговори. сто така нераз'бранны
paps’, гьй навикна ца тьп’ча твойте
ббгеэве 39.308.
аор. led. навйкна 39.308, плусквамперф
2мн. бЬх'те навйкнале 39.298.
нависоко нареч. (3) 1. Нависоки, на го-
лям а вис очина, й гората ёлесэнь б'Ьше
близ»/ при ви-ОанУа. й на тьзи гора
възвёде хс аплете й зашо гы завёде
нависоко 38.2926. 2. Нависоко, със
силен глас, й дадоха hjcmS оуста да
дй’ма навысоко й х^л'но 18.188.
навысоко 18 188, навысоко 38.287, навйсоко
38 2926.
навия св. (39) 1. Надвия, надмогна в
борба, победя в бой или състезание.
й щёшь да п эбЬ дйшь мад’Уама, й да м?
навиёшь, катб на ёдногб нефёл’ныго
м£жа 11.88; й щё да ймь навые, й да
гы йбые, й тЬх’ныте тЬла щё да ты
фрьли по Ьлицизе град’скые 18.1866;
бйють със’ кб1йа. тУм петь йгрй кби
навйаше. та го почигЬше царь 9.65.
2. Прен. Надвия, превъзмогна нещо,
преодолен, акб ли щёшь да навУсшь на
сребрб^люб'ство. а ты нед£и ббычЪ
йманУе 19.2076; ако лй щёшь да
нав1ёшь на каразь да нё дрьжйшь, а
тй се дрьжь на крбтось (!) 19.2076.
сег.: led. навУл 9.65, навыа 39.317, 2ед.
навУешь 5.386, 19.208, навУёшь 9 655,
19.20753, навиешь 19.2076, нав'УепГ 19.2076,
навУе (!) 19.208, Зед. навые 16.157, вав1е
18.1806, навие 39.317, 2мн. навиёте 11.905,
навУёте 18.202, Змн. нав’Уать 18.1916; ии-
перф.: Зед. навйаше 9.65, навйише 34.252;
аор.: 2ед. навы 9 656, 11.95, 39.3036, Зед.
нави 16.1586, Imh. навйх'мё 39 3016, Змн.
навйха 5.38: форми от перф тип: led.
навйлъ’ сьмь 5.386, 2ед. ей навйль 5.305,
Зед. еназйль 5.386, 34 252, ё навйль 16.1572,
34.252, ё навйль 18.1866, навил’ е 33.234, ё
навйль 34.254; бъд.: 2ед. щёшь да нав1ёт (!)
4.216, щёшь да навиешь 11.88, Зед щё да
навые 18.1866; пов.: 2ед. павыи 35.2626.
наводя св. (1) Прен. Доведа, навея,
причини някакво чувство или състо-
яние. ако лй чинишь добродетель
зарадй похвала сэ члци. й зарадй
пбчьсть сэ людУе. знай, нёмашь
нйкак'во добро, ами еднакь, зле й
мъка наводишь на дшьта ей 34.255.
сег.: 2ед. наводишь 34.255.
навръх предл. (4) За означаване на
място, което се намира най-високхг,
навръх, най-отгоре на. й близ*/ того
метбха, стоаше стльпь правь сэ
камйкь направень сэ прьвы времена,
й наврьхь стльп^ б£ше напйсано
таквйзы д^мы 11.1006; й кога пойдоха
наврьхь планинъта. спънй авраамь
chS1, своему нсэзЪте й р^цЪте 11.856.
на_врьхь 11.856, на врьхь 11.1006’, наврьхь
38 291.
навръша св. (1) Навърша; изпълня (за
възраст). да посЬдй при на еднакь
еднъ година, да наврьши три гбдинь
13.123.
сег.: Зед паврьши 13.123
навЪда св. (1) Навестя, посетя, спо-
ходя. въ тьмници запрЪни да гы
сэккпй. ббл'ни да навЪдй 39.318.
пов.: описат Змн. да наведи 39.318.
навънка нареч. и предл. (3) I. Нареч.
Навънка. на открыто, навън. йзл’Ьзе
йз' кёлТата ей стыи сава навън'ка й
ходЬше тамо йз' потбк'ть 14.127. II.
Предл. За означаване на място, вън
от пределите на което е насочено
движение, извън, вън от. сэ людУе
солхн'сцш, течете скоро навьн'ка
градь, чё дойдоха влъхвы да ны
поштЬнють 9.726.
навън'ка 9.72б, навън’ка 14.127, 17.165.
навъходоносор ЛИ Q1) Навуходоно-
сор. та казк’ва това цртво вавулбн'ско,
да рёмь. бойт'ско. дето дрьжаше прь
наваходоноссэрь 18.182; по съмрьть
цара навъходоносбра. въцари се сынь
нктовь вал’тасарь 11.92; й ймал’ си
навъходоносора. цара. й той бЬше зль
й мучитель 34.2526.
навъходоьосбрь 11.916, 11.92, навьходоно-
сорь 11 92, наваходоносбрь 18.1816, навахо-
доноссэрь 18.1822, навъходоносбра 11.92,
навъходоносора 34.2526, навьходоносорк’
18.1806. 33.236.
наглед нареч. (3) Наглед, погледнат от
външната страна, както се вижда,
както изглежда. 6extf нагледь сьс'
образь катб агглы бжш 10.79.
нагледь 10.79, нагледь 14 1296, над’лёдь
32.229
нагледх в ам несв. (4) Наглеждам, грижа
се за някого или нещо. й rie сЬкогы на
наглёдхват й пазет’ ны, й млтать ба за
пйше спсеше 39.2956; ббл'нш люд1’е
щё да гы наглёд8'ва 18.187.
сег.: Змн. наследовать 11.83, нагледх’ват
39.2956: бъд.: Зед. шё да наглёд^ва 18.187;
пов.: Зед. наследован 39.3136.
наговарям се несв. (3) 1. Наговарям
се, уговарям се с някого да извършим
нещо заедно; надумвам се. и тамо
сЬдЬха и наюварЬхО се что да
сътвбркть 11.95.1. Мисля си, сам пре-
ценявам, размишлявам. а в'тбра е д^ма,
вътрЪшна, дёто ей сам'сй члкь до’ма й
наговарЪ се на ерцето ей 33.2336.
сег.: Зед. се наговарЬ 33.233, наго в ар t се
33.2336: имперф.: Змн. насоварЬхО се 11.95
наговор м. (3) Уговорка, споразумение
между няколко човека. й наговорь
стбри царь й пОстй повелЪше за сйч'ки
патр1ар'сй да дбйдОть О цари_гра
12.112. // Заговор, й наговорйха се
да развалить бн'зи монастйрь... и
наговорь тЬх'ны б£ голЬмь. защб
рЪка ймаше тамо велйка, зовЪше се
хрйеа. н натькмйха да ю сэбратеть на
црквата 11.976.
ед.: наговорь 11.976, наговорь 12.112,
33.236.
наговорен прич. (1) Като прил. Който
се отнася до мисълта, самоубеж-
дението, самопреценката. прьва €
сила наговбр'на. кога сс члкь сам'сй
на ерцёго ей наговаръ й Йще добро
н’Ькое 33.233.
мин. страд, ед.: ж. наговбр'на 33.233.
наговоря се св. (21) 1. Наговоря се,
чридумам някого да извършим нещо
заедно. й позавидЬха. й наговбриха
се да развалАть бн’зи монастйрь
11.976; наговсриха се пёр'си да йдй’ть
й да бйоть пари^градь 11.96; тойзи
днь наговбриха се ёвреёте да го
бблоть 34.250. 2. Намисля, реша се
да направя нещо. каз^ва прЬ ейч'ки...
как' сё наговори да йде въ 1ерлнмь на
бжш гробь 5.356; бн'зи мъжь раслань
нема что да стбри оты б’Ьше бстарЬль.
амй се наговори да проводи сна ей
rcoria на войска 39. 3136.
сег.: Змн да (!) Haiовбрм' 4.21 б, сё наговореть
11.1026, сь наговореть 39.2976; аор.: Зед. сё
наговори 5.356, 39.297, наговори се 5.36, се
наговори 39 3136, Змн. наговбриха се 5 316,
9.72, 11.96, 11.976, 11.986, 11.’01, 34.250, се
наговориха 11 976, наговориха се 12.1146,
нагово[ре]ше сс (!) 15.137, наговорите се
33.2416, наговориха сс 34.251, наговориха
се 39.316; форма от перф.' тип: Змн.
наговсрилесе 15.145.
нагорЬ нареч. (4) Нагоре, към по-
високо. й р>?ц1те ей вдйгнь нагорЬ
на нбо 3 19; й поглёда нагорЬ и видЬ
тйчегнЬздб 13.1216.
наг opt 3.19, 8.56, 13.1216, 15.152.
наготья св. (12) 1. Приготвя, направя
нещо да е готово за някого. ппавёд-
ниците щьть да вьскрнать да сё
почетьть й да ей земагь добро го щотб
ймь бь нагбтвы 18.199; ёто добрына й
хУбость раиска де сь нагбтвй заради ва
18.2026. 2. Наготвя, приготвя ястие.
й^да нагбтвй що сё намЬри i дбмь да
ва почете й погости 31.2216; да Ёдёте
щотб е было нагбтвено сбнапрЬ прЬди
адама 18.203 наготвя си очите.
Пидготвя се да възприемам света по
определен начин азь вамь направихь
очи, да глёда те моата направа по
ейчката землй що сь направиль
х^бавс. а в!ё гы нагбтвих'тё да
завйдите, члкь добрбто щотб йма той
18.2046; наготвя си ушите за нещо.
Съсредоточа се да чуя нещо. азь вы
направихь оуши да слЬшате кнпыте
щб е писано, й законь мбй шо сьмь
оставить вамь да гб дрьжйте а вгё си
нагбтвих'тё оушите на свйр'ки и на
тьпане и на йгра, й на прислйпЬваше,
й на злы д'в’мы готовы 18.204.
сег.: Jed. нагбтвй 31.2216; аир.: led.
нагбтвы 18.20362, Зед. нагбтвы 18.199, Змн.
нагбтвих'тё 18.204, 18.2046, нагбтьих'те
18.2046. страд., аор.: Зед. съ наготвы
18.2026, сь нагбтвй 18.2026; прич.: мин.
страд ед.: ср. наготвЪно 18.2016, нагсгвено
18.203, 18.205.
над предл. (61) 1. За означаване на по-
горно, по-високо място, където се
извършва някакво действие или къде-
то се намира някой или нещо; над.
й со назйдимо йвй се бЪль голубь на
главъта блженномй1 иоаннК 12.1116;
направиха кел(и мнсого околК онова
потбчище й нй бжт’а црква 14.1276;
й чйнеше ми се стой нй мёне бца
17.172; йма й дрх'га мал'ка фрипа что
ё на' париградь сэ йстокь 15.1426. 2.
При сравнение - за изразяване на
превъзходство на някого или нещо
над останалите; над. щё да сё родй
нЬкои царь, нй' ейч'кы царГе й щё
да ськрёши й да [по]гкби ейч'кыте
цар'ствУа 33.236; а црева почесть
пбобае да е нй ейч'кыте почести
повиебка 33.232. 3. За означаване
на обекта, по отношение на който
съществува надмощие, господство,
властване; над. никои не може да
йскаже дрьжавата м^ что влада нй
ейч'кыи свЬть 15.131; й рё старець,
бь й вл.ба нй сич'кото, да «'пази вашето
цар’ство 14.1286; тогйва щё да сё
покаже црь дёто е црй’валь нй ейч'ките
цар!е. й гь дёто е быль гпдарь нй
ейч'ките с!?дници с^дникь 18.260; й
въцри се нй на що сме ёзыци смЬрены
34.2536 4. За означаване ча обекта,
към който е насочено действието
при някой глаголи; над, на. й тёче
скоро й плаче нй' нкго 40.3236; нй
нкго вь щышьть й плачать 31.216; ако
ли б^демь ные помыслиле нЪкогы злб
да стбримь й неправедно йлй лукаво
нЪчтб нА твое цртво 15.1476.
нА 3.19, 4,256, 5.39, 6.48, 7.536, 9.64, 9.67,
11.836, 11.876, 11.886, 11 896, 11.926,
11.976. 12.1115, 14.1276, 14.1286, 15.131,
15.1316, 15.136, 15.146, 15.1476, 17.172,
18.18264, 18.183, 18.185, 18.1876, 18.2002,
31.216, 32.227, 32.229, 32.2316, 33.232,
33.2346, 33 2446, 33.2462, 34.2536, 35.2636,
36.2706. 37.278, 38.28362, 38.293 , 39.3116,
нА' 15.1426, 18.177, 18.1826,18.187.31.2166,
33.236, 33.2376, 33.2436. 38.282, 38.2826,
38,2836, 39 2996,40.3236.
надалеч нареч. (1) Надалеч, на голямо
разстояние. й вид4 как4 съ спаде
надалёчь едйнь со др5’гы 7.51.
надалсчь 7.51.
надбръзам се се. (1) Надбързам се, над-
преваря се. й найтрЪ оставите люд’Уе
да сё насрг зать. й да сё ббреть 9.646.
сег.: Змн. сё вАбрьзлть 9.646.
надбрыувам се несв. (1) Надбързвам
се, състезавам се с някого « бързане,
надпреварвам се. една йгра да се
нАбрьзь’вагь. й зовё се на тЪхны езыкь
дромбнь 34.2516.
сег.: Змн. се нэбрьзк'вать 34.2516.
надвесн се. (1) Надвеся, наведа нещо
над друго нещо, наклоня. й така се
помин стыи, й сь радо навёси главьта
й тако посЪнь бы 39.309.
аор.: Зед. нАвёси 39.309
надвечер ж.(?) м.(Т) (2) Част от депо
нощието малко преди да настъпи
вечерта. й на^гбтвише се й начёх^ да
плавать, и йдоше до на’верь 15.136.
надвечер празнику. В навечерието на
определен празник. й на'вёрь празнию
кога йзлЪзоха со вечёрни... й завёле
гы въ дел свой на сл^ж'бата 39.3146.
ед. : нА'вёрь 15.136, нА'вёрь 39.3146.
надвия св (1) Надвия, надмогна, над-
делея. помыелй страшны ча съмрьтна.
й да ти не надвУе гръх'гь. й да ти
донесё дУавол'скы пбмисль 1.66.
пов.: описат. Зед. да надв!е 1 бб.
наддумам св. (1) Наддумам, надвия ня-
кого с думи, надговоря. И ариа стоаше
лоерй fb. й тврьдЪ се натьк'мйль да
гы на_д^ма със* хйг'ныте нкговы д^мы
15.141
сег.: Зед. нА_д1?ма 15.141.
наддЪлявзм несв. (3) Надделявам, по-
беж давам някого, надвивам. рауваи
се крте ка ейч'ки сь!ть слава й
весёлУе. защо члци със твоа ейла
надЬлмвал ъ на свои те враг сове 16.163.
// Надделявам, превъзхождам. й
тогАзи бЬ стбриль сты сава, л, гбдинь
й нА' сйч'кыте братУа надЪлЪваше със'
пость й със' бдЬнУе, й посл8’шакУе
14.1266
сег.: Змн. надЬливаме 16.163, Змн. надЬ-
лйвать 16.163; имперф. Зед, нАдЬл'Ьва де
14.1266.
надежда ж. (8) Надежда-, очакване,
че някой или нещо може да ми бъде
опора; упование, й тол'кози страдах^
1раждаке. кол'ко го. зеха да Умирать
со гладь, й пакь надежда ймаха на
ба 11.96; на дрь’го Micro надежда
не йма. амй ты ми б<дй наставница
8.566; ра^и се крте, на войнйцй
блгочьстивш надёж А. защб на тёбй
се надЪь~ть воискаре й вьлЪзьть на
бои 16.163. имам надежда. Надявам
се, очаквам нещо по-ооро. станй й
не бои се. й ймаи пакь надежда да се
спасйшь 6.476.
ед.: надежда 6.476, 8.556, 35.2606, надежда
8.566. 11.96, надежА 11.906, надёжА 16.163,
зв. надёж'до 39.3006.
надземувам несв. (1 )Надземвам, вземам
повече, отколкото е необходимо.
аар'тькь (!) зёманУе що ё; чге сЬкы кой
зёма ар'гькь, та ё йдолоелй’жйтель.
зара" това не завидй, й не на'зёмъ'вай.
тьк'мо работй й мъчй се. да ймашь, о
мъкага своа, да подадёшь 1 76,
пов.: 2ед. нА'зём^вай 1.76,
надолу нареч. (5) 1. Надолу, към
земята. й паде със' главъта надблЬ’
нас pi' корабли й S'Mpi 15 1366. 2.
Надълбоко, навътре. й копаха десеть
лак'те надолб, й найдоха гвсзд'Гсто пб
камйкь 4.26.
надели’ 4.25, 4.26, 15.1366, 16 159, 18.196.
надоше (!) вж. найда
надир Ьпря св. (1) Надвия в словесен
двубой, побед? в препиране. й види го
стыи Николае как* щё да гы ranplupe,
със* поганыте нктовь Лиа, й х^л*ныи
й бмразныв нкговь езыкь 15 141.
бъд.. Зед. щё да нАпрЬпрё 15.141.
надр (!) вж. нард
надскачам се несв (1) Надскачам се,
състезавам се с някого в скачане.
една йгра да се н1брьз8вать... второ
ал'ма. сй_р! да се нбскачать 34.2516
сег.: Змн. се наскачать 34.2516.
надскачувам се несв. (1) Надскачвам
се, състезавам се с някогд в скачане.
и наУтрЪ бставЪшс лгбдТе да сё
нйбрьзлть. й да сё на< кач^вать
9.645.
сег.: Змн сё наскач^'рать 9.646.
надстанувам несв. (1) Заставам срещу
някого, настъпвам срещу някого,
нападам. й члкь на сь'ша свё са мьте
като море, й ни[ко]ги нЬ ё мирень.
нЪлй е катб сйл'на б^ра едйнь нбд' (!)
дрйыго нбстань’ва .. едйнь на др/гыго
годы да го ьбйе й да м8 зёме щото йма
найхкбаво 31.2166.
сег.: Зед. настанЧза 31.2166.
надсторя св. (1) Подсторя; подбудя
някого към някакво действие, подс-
трока. й за т1‘а д!?мы пак' се раз'гнЬва
парица пбтврьдЬ. й стбри пог^'л’Ьм'
съббрь. й вдйгна ан'ткэхсвы сынсэве,
й акаюевы й ира самого нАстбри та
гб раз'гнЪвй. й йспъди хьбЪве 1сэанна
12.1166.
аор.: Зед н^с;6ри 12.1166
надетом св. (1) Построя, съградя,
направя. й наплса cvnie на ёврёискы
езыкь, й посла го Йдёсэ. й на^чи
парОЪне й мидЬне, й чюдеса тамо
мнсого стбри. й ппкви ймь нАстоа й
направи 37.274.
аор ' Зед. нйстоа 37.274.
надето ивам wece. (V) Настоявам, искам
нещо да се извърши непременно, й
евлавТе вй.тЬ какь нйстоава да гы
погуби й помысли ей ако ймь не стбри
по воли, да нс быха се й т!ё помётный
да сп въз'мъ'гь ймашёто со нгего, дёто
б£ха Mtf го дале 15.1456.
сег.: Зед. настоааа 15 1456.
надстоятел м. (1) Настоящем; лице,
което се грижи за нещо или някого;
покровител. днешны велйкомнйкь
гесэр'пе. велйкь на'стоагелъ й
помощники рсэд^ хриан'ском#. готовь
посл<шникь кой сс немЬ" мли 39 2956
ед.: на‘стоате.1ъ 39.2956.
надтска св. (1) Надтичам, надпреваря
някого с бягане й едни сс на'тич±ха. а
др^ги сё борёха. а др^ги йнаквй игрй.
а ёднб дЪте её ft нс мбжеше да навйе
нй на ёдна игра... та катб се врёче да
прйнесе сэн'зй дарь. й тогйва зё да сё
бори съ дЬцата та гы повалы ей ч'ките
на земли, й нйгечё гы 39.317.
аор.: Зед. н&гечё 39.317.
надтичам се св. (1) Надтичам се, над-
преваря се в бягане, надбягам се. въ
ёднй днй празничны, йзлЬз^ваха дЪца
да йграютъ та. й ёднй сё н^'тч-Ьха. а
др^ги сё борёха 39.317
имперф.: Змн. сё на'тичЪха 39.317
надумам се св. (1) Надумам се, приду-
мам някого да извършим нещо заодно,
наговоря се. й над!?маха се того да
доведать, да прокльнё ёвреете И 86.
аор.: Змн. над» маха се 11.86.
надут прич. (1) Надут, изпълнен с въз-
дух. проббдень бы Фома вь рёбрата
кож'та надЬ'га бы ном^ й прбстрень
7.49.
мин. страд, ед.: ж. надУта 7.49.
пад'Ьание ср. (1) Надежда-, очакване
на нещо хубаво, добро, упование.
бол!рство тбл’кози ббсэве като враги
повдйгнУва. болТ.р'ство ё льжбвно
надЪаше 31.2206.
ед.: надЬашс 31.2206
надЪжба ж. (1) Надежда, очакване на
нещо добро от някого. амй засрами
се бти ймаше ты надЪж'ба на таквйзи
богсбве 39.308.
ед.: надЬж’ба 39.308.
надЪлея св (2) Надделея, надвия,
надмогна. раувай се крте, на йки
йкость, на слаби помощь, на блго-
чьстивш люде помощь да победить й
да нал'Ьл'Ьжть 16.163.
сег.: 2ед. над! тЬешь 12.116, Змн. нздь.тЬать
16.163.
надЪлявам вж наддЪлявам
надЪя се несв. (49) 1. Надявам се,
очаквам нещо добро да се случи, й
подУма царь стмУ димйтгчю. так'възи
ли почесть надЬах (!) се азь да мй
сгоришь. й гака ли се надЬахь да мё
почитёшь 9.636; й що сё надЪахь да
вйдимь гол tмо добро, а азь дочакахь
сега питЬмь скрьбь 35.261; й чадЬж
се че ме чослУша бпа 17.1706. 2.
Разчитам надявам се на някого или
нещо, уповавам се, ос ланям се. тебе
ймахь чёдс моё, надежда, й на тёб±. се
надвахь. й ты ми б’Ьше чёдо моё, сёць
й майка, й гь 35.2606; тга са дёто се
не надЬаха на би 32.2316; така повел^
царь асирТискыи сенахерймь, цар)?
вашёмУ езёкТю. на когогб (!) надаёте
се 11.906; на тбл’кози войска й на
тбл’кози брьжТе що сё наггЬа. а то сега
нйкои не мбже да мё йз'бави 31.2176;
нитб имаха Та на помощь сёбй амй се
надтЬаха на свое бол Ьр’ство 32.2316; й
на теб^ се надЪм да мё помйлУвашь
8.566; й недЬйте се надЪа на вашего
ба да вы йз'бави сЗ моа рУка 11.906.
сег: led. нядЬа се 3.19, 17.1706, се падЪи
8 566, 39.2986, сс над£а 17.1726, 39.296,
2ед. се надаешь 11.906, се нздеёшь 40.322,
Зед. се надЬе 5.34, I1.9062, се над!е 6.416,
9.70, 15.1425, 39.304, 39 3056, сё надЬе
11.986,1мн. се над!емь 18 1876, се надЪеме
18.192, се надъемс 18.195, се над£ё 37.275,
2мн. надуете се 11.906, Змн. се надбить
16.163, са надрать 39.3046’ имперф.: led.
се надвахь 5.34, над’Ьах (!) се 9.о36, се
надЬахь 9.636, 35.26062, сё гад’Ьа 31.2176,
сё над’Ьахь 35.261, Зед. надьеше се 15.1346,
надЪаше се 15.135, се над-Ьаше 15.135, 1мн
се над!ехмё 15.148, се надЪех'мё 18.2006,
се надЬах'мё 18.205, 2мн. се надЪех’тё
18.2056, Змн. над-baxS’ се 11.96, се аадЬаха
32.229, 32.231 б2; форми от перф. тип: led.
сё н Ьс'мь надЬаль 31.218, Змн. са се «адЬеле
32.229, пов.. 2ед. над’Ьй се 12.110, 2мн
надуйте се 11 91, отриц. със съкр. инф 2мн.
(недЬйте) се над-Ьа 11.906, описат. 2ед. да
сё надЪешь 7.526, да се надЬешь 12 120.
наедно нареч. (37) 1. На едно място,
заедно, наедно. и войската мУ сйч'ка
събра наедно й ще да сё биё 18.1946;
тол'кова врЪме йма как1 смё наедно
тУка оу нашего гп дара 5 Збб;напйсаше
се ейч’кы члци наедно тогази, вт
кнкгУ царУ ав’гУстУ 33.2396; й ты гй
нашите тклеса Учюван й сэстави гы
да съ наедно 5.396. 2. Едновременно,
заедно. й наУтр! стань царь наедно
със* сбнТа кнёзове 11.93; тази звезда
кбл’ко годйнь ёвй се onanpi пр!
ронЮство хво защб ако бй се йвйла
наедно със’ рбэйьство хво, какь быше,
пршшле гака скоро сипа хытрьцы
33.238; й пойдбх'мё наедно. на нЬкое
Micro 3.206.
на едно 3.196, наедно 3.206, 33.239, наедно
5 296, наедно 5.366, наедно 5.39, 7.51,
18.200, наедно 5.395, на едно 7.51, наедно
7.51» 10.776. 11.996. 18.195, 18.196. наедно
10.77, 11.836, 11.846, И 90. 11. ЮС, наедно
11.846, 11.89, наедно 11.93, наедно 12.112,
15.141, 33.2396, 33.245, наедно 12.120,
на едно 15.143, наедно 18.1946, наедно
18.200, наедно 33.2356, 40.321, наедно
33.238, наедно 39.30 862.
наеднущ нареч, (1) Наведнъж, заедно.
й йщ’Ьха да Убйють й ха й яазара
наеднУщь 34.2516.
наёднУщь 34.2516.
наем м. (3) Наем', сума, която се за-
пзаща, съответно получава за ня-
каква услуга, ре mV едйнь корабникь.
ние щё пой кь|д4 щёшь тьк'мо ако
дадешь на наемь 15.137; да си дамь й
трйте дыцеры на кУр'вбв'ство. й конто
щё да пойде да сё смЬси със' ft. й азь
дайзымамь наемь со нкго 15.134.
ед.: наемь 15.134, 15.137, наемь 15.137.
наема се св. (6) Наема се, реша се да
направя нещо. oiVra с’мь xV мое mV.
й зарадй того се насхь й на нюгова
се ейла надЪи 39.2986. // Заловя се,
захвана се. азе пак' се насхь, да вл4за
17.170; мнеозына врачоове наёха се да
го йсцЪлжть, й не могоха нйчтб да ms
стореть 9.71.
аор.: led. се наехь 17.170, се насхь 39.2986.
2ед. се наё 39.2986, Зед нас са 39.298, сё нас
39.308, Змн. наёха се 9.71.
наемам се несв. (6) Наемам-се, нагърб-
вам се с нещо, решавим се. нЪс'мь
научена V корабь по морето да хбдимь.
й матова се не наёмамь да пбидемь
15.1516, гии петь йгры поиска парь
да стбри въ сон'зи днь. й топ сЬднъ на
высоко м£сто, й глёда кой сс наемать
да йграють йгры 9.65. // Заемам се,
залавям се, захващам се. й наейлихь
да вл£за, ато пак' се сорьколй назадь
като V. прьвЪнь. ейла бж!а нЪкоа не
даваше ми. така се наема трй четыри
пъти, й не могб 17.170. И Наканвам се
да отида някъде. кид! сэхбждашь дше
бкаан(н)а. та сё наемашь да идешь на
нбеа 32.230.
сег. 1ео се наё'мамь 15.1516,2ед. сё наемашь
32.230, Змн. се наемать 9.65; имперф. : led
се паё'ма 17.170, Зед. се наемаше 33.2346;
пов.: отриц. със съкр инф. 2ед. (недЪи) се
наема 9.656.
назад нареч. (23) 1. Назад, в обратна
пос ока на овижението. а др^ыте
катб видЪха так'вбзи чюдо 6traxV
назадь да нё погыбнйТ 9.726; мнЪше
mV се че ё нЪкое привид4н1е та гб
блазны. й вратй се назадь 11.1016. 2.
Обратно, към предишнотомясто или
лице, назад, й рёче ей. да составишь
nVcTbiHMTa, й йди ей пакь назадь на
твое сочьство 8 56; ако ей hIikomV
н£що сонюль й Лёль наейла, а тй mV
поврьнй назадь 31.2196. ида назад.
Върна се; отида там, откъдето съм
тръгнал. й рё mV сты 1соаниь. npie
ть ще хс чёдо моё, токо ёла да йде
назадь. й нед!и да отстанешь п?ка съ
ерце дТавол'ско 6.48; ако принесёшь
дарь твой къ бл'тарь', й съмыслиш' се,
какь ймашь враждь1 на брата своего,
оставй т£ка npt бл'тарк’ дарь твой й
йдй ей назадь, й оумирй се прьвЬнь съ
със' (!) брата твоего 13 125; обръна се
на зад. Огъна се в обратна посока (за
метален предмет), й еднб ст кошата
мало досёгна до снагьта ctmV та че
сь ббрьна желЪзото наз'ь катб олово
мёг*ко 39 299; поида назад. Върна се;
тръгна обратно към мястото, от
което съм дошъл. йд£те й донёсте
ми злйто... й пойдоха стныи назадь, и
казаха papV 7.526.
назадь 3.186, 5 296, 6.48, 7.526, 7.54, 8.56,
9.726, 11.846, 11 1016, 12.117, 13.1235,
13.125, 13.1256, 15.145, 17.170, 17.1735,
31.221 б, 32.226, 37 2786. ваза' 11.100. назадь
31.2196, наЗ'ь 39.299; сравн.: поназадь
17.170.
назади нареч. (8) 1. Назад, в обратна
посока на движението, назаде. тьк'мо
трй корабе бсташе й въз'вратише
се назады 11.906. 2. Назад, в посока
към задната страна, той ча обрьна
се лйцёто амйрот£ накриво назады
и hjtmV, и на сич'ките старёшины
нктовы П.97; кои ей бстави pVukre
на рало, й назады 1леда. тоизи нЪ ё
ь’правень на цртво нбное 15.1546. 3.
Обратно, към предишното място,
назад, амй йзл1зоха й roiaBaxV до, л,
m'-прищь. й пак1 се въз'врати кораб'ть
назады, при цркьата ctmV mhhkV васи-
liricKV, согдёто бЪха йз'йшлтё 12.120.
назады 5.326, 5.346, 9.75, 11.97, 12.116,
12.120, назады 11.906, назады 15.1546.
лазаем нареч. (2) Назаем; за временно
полз ване, с у говорка да се върне по-
късно на притежателя. конто м;ий/ва
сыромаха та м? зава, назаёмь 6S дава
18.2056
казаёмь 18.2056, на.заемь 31 222.
називам се несв. (1) Наричам се, на-
зовавам се. а гь нашь ic хс, брать
салбмшнь що ё мтй icjawHS1 бгО-Слов#.
по това се назйва гь, 5?йкг. 1сэаш[V 6.41.
сег. Зед се назйва 6.41.
назирам несв. (2) 1. Надзъртам, пог-
леждам с Критом през някаква
пролука, надничам. й рё ми, д!аконе
сЬдй ты п?ка, й глёдай добрЬ... й азь
сжьн'ка назйра й глёдахь йз' вратата
й чюд'Ьх’ се 3.20. 2. Прен. Гледам,
обръщам поглед. стремя се към
нещо. й да раз'сьжда добро сэ зло. й
да сё гнЬвы на дйвола... й да назйра
сЬкогы добрбто, й да попослУшава
д'.’мыте, бжш 33 234.
сег.: Зед газйра 33.234; имперф.: led.
назйра 3.20.
назиратели (2) Лице, което наглежда,
пази, грижи се за нещо; надзирател.
й ты ми бЬше чёдо мое, сэць й майка,
й гь, й назиратель, й помбщчикь
35.2606; й мёне легома си бставиль
стражара й назиратели на тбизи градь.
и азь вЛко да ей положа дшьта, зарадй
тбизи г$а. й ако пё погибнуть, й азь
със* fb да погыбна 9.736.
ед.: назйрагель 35.2606, назиратели 9.736.
назнаменув ам несв. (9) Символизирам,
служа за означаване на нещо, означа-
вам. й тогази м8’ се гавй образь брёль
златокрыл'нь. назнамёЩваше ха
распётаго 36.2706; а ризйте що(то) гы
постйлаха по землю, това назнаменёва
гпЬхсэвёте ей 34.2536. И Показвам.
защб е белю прЬобыдно, й събрйно й
сэ таквбзи й сэ йнак'во. й >?пбобЬва се
на сйч'ки езыци намь назнамет’ва що
смё събрани сэ мнеэго езыци хрпане,
това ни ноказ^ва й възвёщ/ва 34.253.
сег.: Зед. назнамен^ва 34.253, 34.2536,
яазнамен^ва 34.2536, 34.254, назнаменк’ва
34.254; имперф: Зед. назнаменк’ваше
36.2706. Змн назнамен^вахЬ’ 33.238,
назнаменг’вахй’ 33.244, назнамеЩва 34.2535
назйва се св. (3) Назови се, получи име,
нарека се. й въ сэнова врЬме зовЪх^ се
члци авТ^спане. а сега се назевах'мё
ные който вЬровамё въ ха Та хрпане
33.2396.
аор.: Зед. се назэва 6.41, 33.239, 1мн. се
назовах'мё 33.2396.
наистина нареч. (3) Наистина,
действително. та видЪхь щото се
тёбе боють. й найстищ1 не сэставешь
гй, кби се тёбе бой 17.173.
наистина9.73, намстин^ 17 173.
наистину вж. наистина
най чает (29) За оОразуване на превъз-
ходна стелен; най. й йзбра бь на земли
члка сэ сйч’ки людТе найправёднь
1сэакума 3.166; й б£ше въ снова
Micro еднб кагище ёл'лин'ско гслЪмо
тврьдк сэ ейч'ките нал гэлЬмо. й най
высоко * 15.140, й ймаха еллйныте
беэга що го зовёха адолбна. й тою най
почйтаха сэ дръгыге беэгове еллйн'скь)
39.296; оти ё той сэ сйч’кыте мнй най
мнйкь 39.318; й глёдай кби дбйде
найнапрЪдь й щё да влЬзе 3.186.
най 1.76, 3.166. 4.54, 15 140, 18.1786,
31.2166, 31.2186, 31.220, 39.296, 39.297,
39.318, най 3.186, 15.1556, 18.188, 18.2006,
19.208, 39.296, наи 9.61, 12.1106, 15.140,
21.2106, 31.220, 33.246, 34.2486, 35.261. наи
11.92, 19.208, най 31.215
найда св (149) 1 Намеря; открия нещо
или някого при търссне, найда. амй
йще пакь да найде, сэнъзи прпббница.
(!) й ходи по п^стыпл, й йще като
лбвепь хытрь що йще лбвь. й не мбже
да ю найиде 17.175; кой е члкь сэ ьа,
дето йма, р, сэв'це. й загуби] една
сэ ffe й бтидё слЪдь заг^беньта й
на[иде] ю 11.816; амй йдй сега на
бнова мЬсто да ей найдешь сребрбто
Украдено 14.1 Зоб; й пойдоха до мЬсто,
що сё зовЬше мёрра. й тамо найдбха
всада 16 1606; й рё ms’ стаа бца
втбрыи пьть что с £ди просТакь бн'зи
прЬ цркбвните врата, тойзи е бжш
члкь. й йзлезе й найде го 40.3216; й
сагогава йпгьха нЬкоа крйвына давно
биха найшлё да го затрпоть. й не
можаахи’ нй въ чт о да ms’ сё прйзрЬ’ть
11.926. // Образно, гол£ма злына
йскаше й голЬмо йсцЬлгеше. амй й
найдё. сам'сй едйно_рбдныи снь бжш
33.235; й който Сэйдбха по гбрТето й
по планишето. та сё млйха 6S1, й гь
тЬ простй. й не найде гы векге зло
18.193. 2. Намеря, попадна на нещо
или някого случайно; найда. като едТнь
пътникь трИ’день й йморёпь... й найде
на полов инь път' си дрьво х^баво й
мнсаго листно. й сёдна пб нкго да
си поч!е (!) 16.1576; й тогази гг^мень
(сэаннъ найдё ёдна работа дето тр£бЬ
да се йсправи 17.176; тогази на това
врЬме, нЬкои м1?ж1е сэдалече йдЬхН’
да дбйдьть при стго сёмёсэна... й
найдбха срьна чё пасе трЬва 2.136;
стый 1сэаннь, катб ходЬше й й’чаше по
градоове ёфёскы. найдё ёдного мом'ка
млаць й х8бавь й по^чи го стый 6 466.
3. Намеря, заваря някого в определено
състояние, найда. й по полйющь
сайде сщённикь црковныи да пее
йтрьню по сббычаю, й найдё мар'кТана
зрава 11.996; й азь 8'лЬзб вътрЬ s’
гроба да сё поклонй на тЬлото ctms1
стар'US’, й найдох' го цЬль 14 1306; й
еэша тые^щници катб чюха това. что
сё чйни по тръг'ть. тёкоше скоро, й
найдсише воиски" кйкь така зло чйнЬх8’
15.1436. 4. Намеря, преценя нещо за
някого, установи. й сэн'зи съббрь по
правйло йспытаха сэ край жйпето
блжённомУ icaaHHS’, й найдбха го какь
е JcJ] ба даровань, й йспльнкнь със'
бжтвно х’ченТе 12.1126. 5. Намеря,
установи определено количество,
преброя. и раз'чётоше й найдбха,
какь бЬ сэ роэйьство хво, до тбизи, а,
съббрь, т. й1. гбдинь 15 141; й пойдё
юавь, й прЬчете ёврёете чтб 6bxS
тьк'мо вь 1ёрлймь, й найдё. тысИ’ща
тыси’щь, й сто TbicS’iyb 11.89.
сег. led. найдИ 14.1306, 2ед. найдкшь 1.7,
найдешь 14.1306, найдешь 17.171, найдешь
34.251, Зед. найде 7 51, 9.686, 13.121,
40.3216, найде 12.1186, найде 12.1186,
17.175, найде 17.175, 1ин. наидемь 11.926,
найдё 16.1626, наидемь 40.321, 2мн. найдЬте
2 12, найдете 5.306, 33.2376, Зин. наидьть
2.10, найдИть 4.22, 5.316, 33.245, наидьть
5 316, 9.716, найдЛь 7.53, 12.112, 40.321;
имперф.. Зед. найдЬше 9.616; аор.. led.
найдб 2.106, 17.1716, 32.230, найдохь 4.26,
найдб 11 101, найдох1 14.1306. Зед. найдё
2.106, 4.25, 5 356, 5 386, 6.4162, 6.426, 6.446,
6.45, 6.466, 6.47, 8.57, 9.672, 9.69, 11.88,
11.88б\ 11.89, 11.89-896, 11.97, 11.101,
14.1272, 14.1296, 15.136, 15.143, 17.174,
17.176, найдё 3.186, найдё 5.37, 15.132,
34.252, найдё 6.466, 8.576, 11.996% 12.1146,
найде 7.506, 36.267, найде 10.78, 15.1345,
на|иде] 11.816, найде 11.822, 16.1576, найдё
11 82. найде 12.1146,40.3206, найдё 14.1306,
найде 18.193, найдё 33.235, найдё 36.267,
найде 40.3216, 1мн. найдбх'ме 40.323,
Зин. найдоха 2.12, 9.706, 16.1606, 35.2656,
40.321, найдбха 2.136, 2.146, 4.26, 6.486,
7.51,7.52,8.576,9.636,9.666, 11.99,12.1126,
15 141, 16.1606, найдоха 3.21, найдбха
5.32, 36.2676, найдооха 5.396, найдоха
11.1006. наидбше 15.139, найдсоше 15.1436,
найдоха 33.237, наидоше 33.238, надоше
(!) 33.241, найдбше 33.244б:. найдеэше
33.2446, найдоше 33.2446; форми от перф.
тип - 2ед. наишьль си 5.386. Зед. е найшьль
5.386, ё найшьль 11.816, ё найш'ль 36.267,
Змн. смё найшлё 16.1576, Змн. найшлё
33.238, съ найшлё 33.2446; бъд ; Зед. щё
да найде 11.1006, щс да найде 12.120, със
съкр. инф. Зед. най щс 3.186, 2мн. най щете
33.237; пав.: 2мн. найдЬте 2.12, найдёте
3.21, описат 2мн. да найдете 11.106; усл.:
led. бы наишьль 5.306. бы найшьль 17.1656,
Зед. бы найшьль 5.286, бы найшьль 15.136,
Змн. биха найшлё 11.926, страд.: сег. Зед.
се найде 1.7, се найде 1.7, се найде 4.23, се
найдё 5.356. 5.38, се найде 11.82; съкр. инф.:
(можешь) най 9.68.
найдя се св. (14) 1. Намеря се. озова се
някъде, попадна, найда се й врьна се
при женъта ей, й видЬ какь дима ©ома
съсь женъта ms’, почюди се й рё, азь
сега тебе йспровбди, сэгд'ё пакь т^кг. се
найде 7.506; й i тбизи ча оу бнъзи 6Vpa
найдбше се при мириликшскыи градь
пагарь. й сгра пападе на корабницыте
катб видюха това чюдо 15.137-1376;
й тьзи д#ма като мй рёкоха найдбх'
се Л?ка на постёлата ей 11.1046. 2.
Само Зл. Намери се, има, срещне се.
акс лй се нЪкои найде да не послЬша
твсё позел'Ьнхё. да сё п?ри оу грань
при лъвовете да го йзЪдв’ть 11 926; й
защо щ'Ьше да сё прокаже покааше по
ейч'кы свЪть. оти да сё не найде никой
ёзыкь на тбизи свЪть да рё ные [не]
чюх'ме хво йме да сё каз^ва. й зара1
това нЬ сме перевале 38.2916; дали
ще сь най нЬкои калоёрь на землй. да
ми каже. й да ме найчи подобрЬ, ако
нЬщо нЬ с'мь знайль да 4'г^дк 6V какь
ёподобре 17.164.
сег.: Зед. се найде 11.926, се найде 35.261,
сё кайде 38.2916; имперф. led. се найдЬкь
17.170; аир.: led. найдбх' се 11.1046, Зед.
сё найдё 5 346, се найде 7.506, найдё се
15.1526, се найдё 35.266, Змн. найдола се
9.68, найдбше се 15 137-1376; бъд.: със
съкр инф Зед. ще сь чай 17.164; усл.: Зед.
бы се найшла 13.124, бы се найшьль 17.164.
найден прич. (1) Като същ Намере-
ното; нещо, което някой е открил,
намерил, й р>. mV влко стыи, ймаше
мнсого наидо на мето нашь амй дай
ми. кбл'ко шешь брала да дбид/ть
със' мене да го йз'вадимь... й наоутрЬ
nVcn'i ггУмень за тй, (!) й дойдбха
и тройпата. й рё ймь измены что
стсрих'те сэци за онова наиденсто
11.102.
мин. страд, ед.: ср. чл. наиденото 11.102.
накажа св. (1) Накажа, накарам
някого да изтърпи наказания като
отплата за някакво провинение. й да
тй стбримь мнсого разлйчны мъкы, да
се мъчишь й да сё накажешь, й тогази
да разЬ’мЪешь кой съмь азь 9,64.
страд.: сег.: 2ед. сё накажешь 9.64.
наказа*. (1) наказ дяволски.Лзкгшенае,
съблазън. й така оучаше й казЯваше
да станемь със' тьзи кротость спротй
наказь дшвол’скыи что ны досажда
14.127.
ед.: наказь 14.127.
наказувам несв. (7) Наказвам, налогам
наказание, измъчвам. ако бы той
наказывал ь на. кол’ко ные ню mV
съгрЪшаваме. погубил’ бы на сич’ки еъ
ёдйнь ча зара мнеагото наши грЪхсаве
1.4; много пьти накйзИваше рса'
члчьскы със’траховаша (!) сЬкак'вы й
сьс' боле сты, й със' др£гы, разлйчны
работы 33.2346.
сег.: Зед. нака^ва 144; имперф.: Зед
наказ^вашс 33.2346, Змн. наказ^ваха
39.2966; усл.: Зед бы наказ^валь 14.
наказувам се несв. (1) Наказвам се,
търпя мъки, мъча се. й лежа догдё mV
йз'гнй тЬлбто.. й въ ёдна нощь, йвй
mV се стыи димйтрге й рё mV. члче, что
сё така наказЬ'вашь й тбл'кова йманге
затрйвашь нашето 9.71
сег.: 2ед. <;ё наьазч’вашь 9 71.
на каля се св. (1) Наканя се, реша да
направя нещо, намисля. й накани се
веднъщь да йде по нЬкоа ей работа й
пойдё i црквата ctmV hhkohV й помли
се 15.152.
аор Зед. накани се 15.152.
накарувам. несв. (2)Накарьам, принухе-
дивам някого да извърши нещо. й
HaKapVBaxa люд!сгЬ паейла та йм' се
покланиха й прЬдаваха aH'inxpicrV
ато гы жйвы фрьлмха ан'гглы бжш
он (а сл5гы ан'тихрыстоьы въ р ька
огнЬннаа 18.195.
сег.. Зед. чакарх’ва 18 189; имперф.: Змн.
HaKarVeaxa 18.195.
накиде нареч. -съюзна дума (1) Въвежда
подчинени допълнителни изречения:
накъде, в каква посока. гпдйне мой, азь
вавмлбна не знаю накыдЬ е, й грапь на
лъвовете не знаю ннкакь 11.936.
накыдЬ 11.936.
наклсветя св (1) Наклеветя, обвиня
някого несправедливо, й нЪкоа жена
проклйша, ищете да мЬ’чи сына
Сосипатрова, а 1сэйннь не даде,
амй помбгна оном^зи мом'ю?. a тта
наклеветы тсэанна на с^даю антипат^,
й сэнь зё да бте 1сэанна 6.46.
аор.: Зед. наклеветы 6.46.
нахлопан прич. (1) Наклеветен, неспра-
ведливо обвинен, наведен, амй й кажй
щотб си стбрила, грЪхоове на тбизи
св£ть льжбвны, а ria сЬкаше да хване
бьхь да скрые та рё nt с'мь стбрила
това ги мой, ами са наклопана
32.2306.
мин. страд, ед.: ж. наклепана 32.2306.
накраи нареч. и предл. (9) I. Нареч
1. Накрая, най-после. да не вйдй
пого.тЬми мъкы сэ тЬизи, й накраи да
ей погубишь слад'кыи свой животь
39.302. 2. Докрай. амй блжёнь тойзи
члкь тогйва дето прЪтрьпй на_краи,
той ще да сё спей 18.191. II. Предл.
1. За означаване на крае.н момент на
нещо', в края на. сега ные... дойдбх'ме
накраи стые посты, й ёдны члци йма
дето са 6S Ь’годиле й добрЬ съ постйле
34.254 2. За означаване на място в
близост до нещо; край, покрай, близо
до. едйнь члкь орачь йма една нйва
накраи пьть 18.1836; й пойде на^краи
море й найде корабь 40.3206
на_кр[а]й 7.50, накраи 11.966, 15.143,
18491, 34.254, 40.3206, накраи 17.1746,
18.1836, 39.302.
накриво нареч. (2) 1. Накриво, не в
правилна посока. той ча ббрьна се
лйцёто амйрот)? накриво назады 11.97
2. Лъжливо. неистински, неправилно.
сэ зл£ тогйва том8’ва hhkS’ дёто сэйде
та мар'п’рйеа на льжа npt сьдь йлй
npt людте за сьсЪдина своего зло, й
закльнё сс накриво токб да го бсъди
18.198.
накриво 11.97, накриво 18.198.
накрис ЛИ (1) Наркис. й апль гы наЬ’чи й
Ь’тврьдй. й накрТса некоего бстави ймь
ёпкпа. дёто го помЪн^ва апль павсль
на римлйн'ско посланТе 36.2706.
накртса 36.2706.
накръет нареч. (1) Накръс.т, като
кръет. а тиа доде при теэр'дань, и
прЪкрти се i накрть знамена 1сэр'дана
й влЪзе зрьх^ всэдата й ходЬте 17.174
накрть 17.174.
нак'со (!) вж. накъсо
накъсо нареч. (2) Накъсо, накратко. сто
таквбзи е было мнТето ctms1 каквого
чюх'те накьео й наскоро блвёши
хрпане 39.309.
вак'со (!) 33.2376, накьео 39.309.
нала гам несв. (2) 1. Образно. Налогам,
слагам, натрупвам. кога 6t3' м£ра
мдёмь. й без' скбпось пиё... rpt
велйкь налагамё на дшъта ей 11.106.2.
Налогам нещо насилствено, натрап-
вам а щаволь нйкога непрЬстан^ва (!)
амй налага зависть на члка 12.113.
сег.: Зед. налага 12.113,налагамё 11.106
налег на св. (1) Залегна над някаква
работа, наблегна върху нещо. мнсэго
се^пбкани й палёгнь, та наКчи кшга
пррчьскые й с£кыи го члкь знаки не
кас чйсть й двьстьвникь 36.267.
аор : Зед. налёт нь 36.267.
налея св. (4) Налея, сипя течност.
налЬ кода i м£хове 11.846; й налете
кан'дйлото ctmS да гори за дЬ’шъта моа
rptimia 15.1516.
сег.: Зед. налЬе 39.3166; аор.: Зед. налЪ
11 846, налъа 39.3166; пов.: 2мн. налЪйте
15.1516.
наложа св. (1) Наложа, утвърдя
със сила, така д!?ма бь что е нйны й
земльныи. стра велйкь щъ да налбжк
на войска сенахерймовК. й ськрКшёше
велико щъ да стбрк на нкговы те
люд!ё 11.916.
бъд.: led щъ да наложи 11.916.
намина св. (1) Намина, вляза в място,
покрай което минавам; отбия се. та сё
йвиха три члщ'и пр! авраамовь дбмь,
та ей миновать въ др^мь, й чинит' се
кастёнь не шьть да намйнать tf домь
авраамовь 31.221.
сег. Змн. намйг1ать 31.221.
вамисля св. (3) Намисля; реша да
направя нещо, след като съм мыслил
за това; наумя. й мене кога оу землйта
погребешь, тогази что ей намыслиль,
а ты чинй как' щёшь 12.1096, й стыи
Николае остаьи на ерцето ей мысль,
какь да стбри, да спаси трите дши...
й что намисли. йзвади сэ ймашето ей.
триста жльтйды. й веза гы s’ крыть’...
й фрьли онъзи кръпа със' жлътйците
пос$Ь кыцъта 15.134.
аор.'. Зед. намисли 15.134; форми от
перф. тип: Зед. ей намыслиль 12.1096, ей
намйслиль 15.1536.
намокря св. (V) Намокря, натопя в тем-
неет нещо; наквася. а сэн'зи богатый,
плачаше й вйкаше, бче аврааме пбмлй
мё й пКстй лазара да ей намбкры край
прьсть свой да мй ь’сй’ди езыкь защб
зл^ с'мь мъчень 12.118.
сег. Зед. намокпы 12.118.
нам’Ьря св. (31) 1. Намеря; открия ня-
кого ши нещо, което търся. сэйдё
бн'зи брачь гликёрТе, й нам£ри си
вблатого жива 39.306; дано намори
нЬкого чюждйн'ца йлй пьтника да го
заведе S’ свой дбмь 31.2216: сэгдё да
нам-Ьри азь вамь хлЪбь^й вода ] 8.192.
И Образно, пганипи цртво нбное не
могать намЪри, амч ймь ё Уготован на
вЪчна м?ка 20.2086; й да намерите
вечные радосты й да бьдете граждане
вишниго (ёрлйма 31.2226. 2. Намеря,
попади а на някого или нещо случайно.
ами сё роди люты д’йволь лам!’а та
ката днь йзлази, и йде людТе. й щб
намЪри 39.3106; й югйва бнази жена
сэйдё в чёр'кова да ей Ь’змё тёп'щата.
й намЪри вътр!, г. жльтйци 39.3176;
замь да нё дбйдать хрпане да зёмать
щб нам-ЬрАть сэ нкто 39.301.
сег.: led. яамерж 18 1776, намира 18,192,
нам^рм 18.192, Зед. намери 18.1786, намъри
31.2216, 39.3106, Змн. намърите 32.2286,
Змн. намсрлть 32.230, 39.301; аор.: Зед.
нам£ри 39 306, 39.3176, намери 39.3126,
1мн намйрих'мё 18.1876, Змн. намйриха
32.229, 39 301, 39.3126; бъд • Зед. щешь да
намЪришь 39.3G6, Змн. щете да ь.амЪрите
18.2012, Змн. щьть да намЬрАть 32.2276,
със съкр. инф. 1мн. щё намори 11.926;
пов . описат. Зед. да намЬришь 39.3066,
Зед. да намКри 18.2056, Змн. да чамйрите
18.2016, 31.2226, yen. Змн. быха чамЪриле
5.336; страд.: сег. Зед сё намЬры 39.301. сё
нам£ри 39.312; аор. Зед. се наме[рГ, 39.3166;
съкр. инф. (мбга) намори 18.1776, (могать)
нам (ри 20.2086.
намЪря се св. (13) 1. Намеря се някъде,
попадна. озова се. й момъкагь скочи
та въсёдна, сэ чюдо гол'Ьмо напрасно
в' тойзи ча намЪри са наср! дворать
башйн' ей 39.3156; а дрЬ’гые щб 61 ха
тамо та го пйтаха как' се rtfKa нам! ри
39.3156. 2. Случа се, намеря се,
бъда някъде. раслань геёэггевь баща
зова хртэане щб се намЪриха тамо
в' чёр'кева. й завёде гы въ деэ свой
на слЬ’ж'бата 39.3146; амй й ейч'кы
що сё намЪриха тамо на кор'банете.
оудивйха се за това чюдо 39.300, 3.
Само Зл. Има, намери се. й да нагбтвй
що сс намори S’ дбмь да ва почете й
погости 31.221 б; мал'ко с а щё намори,
конто ще съсь бол’Ьр'ство свою дшК
сп ги 31.2206.
сег.: Зед. сс намЪри 5.316, сё намори
31.2216, 39.314, с! нам-Ьри 39.318, Змн.
сё намЪреть 39.3126; аор.: Зед. се намори
35.260, 39.3156, Зед. намЪри са 39.3156,
Змн се намТ.риха 11 92, 39.300, 39.3146. сё
нам+.риха 39.300; бъд.. Зед. са щё намори
31.2206.
намЪрям несв. (1) Образно. Вкарвам,
ставам причина някой да съгреши.
знайте блвёши хрпане малы й
велйкы. защо безаконно шан'ство £мь
погобЪва й л!?дость стр-ва, й людге еъ
гр! нам!рЪ, шан'ство на цр!ёто пьста
землйта сгрйза, й лкуце въ роб’ство
заводи 20.2085.
сег.: Зед. намЪр! 20.2086
нам-Ьсто предл. (13) За означаване на
нещо или някой, който замества
нещо или някого; наместо, вместо,
на мястото на. й намЪсто радость
чёдб моё, йма голема скрьбь 35.261;
ако не приведете тогбзи магёспика.
вась нам-t с то нкто живы на согнь
йз’горЪва 37.2756.
наместо 5.316. 5.386, 11 856, 11.90, 11.906,
12.112, 12.113, 15.138, 35.2606, 37.2756,
39.302, 39.31 76, нам-Ьсто 35 261.
намЪстя св. (2) Наместя, поставя ня-
кого да заема определена длъжност.
мыслЬше да гб намЬсти на цридра
столь патргаршьскы 12.112.
сег.: Зед. нам-Ьсти 12.1122.
пам-bc тя се св. (1) Наместя се, заема
удобно мястото си. разпдложа се. й
още се нЪ ё добрЬ т^ка намЬстиль й
Ъ’тьк'мйль, а там’ го не оставить, амй
го вйкать 31 2156.
форма от перф тип: Зед. се ё нам-Ьстиль
31.2156.
нанадолу нареч. (1) Нанадолу, в посока
надолу. сто дё видЬ че са сокьсна
ёдйнь камикь со ёдна планинь сам’сй
си, та сё потрькалй канадол^ та оудари
оногбзи члка 18.181.
нанаддлК 18.181.
нанеса св. (4) Нанеса, причиня нещо,
докарам. й так’вьзи пакость нанёсе
ctmV ненавистники дгаволь 15.139;
защб ми нанксе гак’вози жал'но
въздыханТе 40.3236; катб се нанёсе
б-Ьда на оногбзи раба что npie со га
талан’ть й съкры го въ землй, й не
придобй нйчтб со нкго 15.1326.
сег: Зед. нанесе 11.87; аор.: 2ед. нанксе
40.3236, Зед. нанёсе 15.139; страд.: аор.
Зед. се нанёсе 15.1326.
нанесувам несв. (2) Нанасям, причи-
нявам нещо, докарвам. й голЬмо зло й
болесть нанёс^ваме ей на дшьта 5.40;
ты си члкь почьтень, й не трЬб^ва
да си мрьейшь р>’цЬте, й мёне теготь
нанёсввашь 2.14.
сег.: 2ед. нанеси вашь 2.14, Змн. нанбейнаме
5 40.
нанося несв. (7) Нанасям, причинявам
нещо, пораждам. нй да похулишь, на
ба, кога ти дойде нЬкоа злына, йлй
бЬда, защб й това мъка наноси на дно?
члк£ 1.36; тбизи члкь бЬдь си наноси
надйвьть 17.1636.
сег.: Зео. наноси 1.3б2,9.74,17.1636,20.2086,
35.266, наноси 33.247.
наоколу нареч. (1) Наоколо, в близост.
й въ оша времена събраха се. бльгаре.
й мацаре, й таз аре. й мйдш и тЪ'р’ци...
й б'б’хождаха й плЬш'ваха наоколь’
градсове 39.313.
набколъ 39.313.
наопак нареч. (1) Наопаки, обратно.
та се пр-Ьтвбри като ёдйнь старець, й
р^щЬте mV насопакь свёзани й паче да
плаче пр-t ейч'ки съббрь 4.256.
насопакь 4.256
нападам несв. (2) Само Зл. Напада,
сполита (за някакво нещастие). да
йзбави на... со напасть, со грЬхсове
й со ейчкы злыны щотб нападать по
людгете 39.296
сег.: Змн нападать 39.296, 39.3006.
нападе от стб. напасти св. (12) 1. Само
Зл. Нападне, сполепш (за някакво
нещастие). нападе съмрьтонбсна
болесть на дбмь его 5.316; нападе
морь на ria чьтенгите люд!’е й
мнсого fe’MHpaaxV 11.896. 2. Само Зл.
Обземе, обхване; нападне (за някакво
чувство), й това катб глёда чё плачать
замене ейч’кы, мнсого жалость нападе
на мёне 12.1196; й стра нападе на
корабницыте катб видЬха това чюдо
15.1376.
аор.: Зед. нападе 5.316, нападе 5.316, 6.43,
11 88,11.896,11.916,12 1196,15.146,36.270,
37.2796, 39.3116, нападе 15.1376.
нападна св. (10) 1. Нападна, нахвърля
се върху някого или нещо с цел да го
унищожа. й кога дойдоха на градь да
гб нападнъть. й тамо ей распрострЬха
сЬнници 11.96, й тогйва мрьсные
бита ёзыци нападнъха... на вбйскьта
хрттан'ека 39.3136. 2. Само Зл. Напад-
ав, сполети, налети (за някакво не-
щастие). ты сам’сй й на свббодни
стори со това бклеветаше чтб е
нападнъло на на 15.148; й т"ё катб
видЬха напрасно зяб, что гы нападнь.
ёдны тёкоха да ей зёмьть щр^ж!'е
9.726. 3. Само Зл. Обзе.ме. обхване,
нападне (за някакво чувство). голЬма
грижа й скрьбь нагана на цра кбтангй
(!) 4.216; й като видЬ това збсима.
Йплашн се й гйпамь страхь нападнь
на нетто 17.1676.
сег.: Зед. нападне 5.272, 5.276, 15.150, Змн.
наааднъть 11.96; аор.: Зед. напана 4.216,
нападнь 9 726, 17.1676, Змн. нападнъха
39.3136; форма от перф. тип Зед. е
нападнъло 15.148.
напас (!) вж. напася
на паст ж. (7) Напаст, беда нещастие,
зло. й тьзи напасть щб прЬтрьпЬ. та
бЬше това на йск^шеше. сирЬ. на
йспытнй 35.2566; злына й напасть чтб
нахбды на члци. со трй работы бывать
35.256; да йзбави на со съблазнь. со
напасть, согрЬхиве. й со ейчкы злыны
39.2956.
ес1.: напасто 5.27, 11 88, 33.2406, 35.256,
напа 35.256, напасть 35.2566, 39.2956.
написан прич. (7) Като прил. 1,Написан,
който е писмено зафиксиран амй вые
загдб се ктачите, на кшга, щб ймате
напйсань, законь 16.1606; й ймаше
йме написано на главьта 18.1946; й
това рёче. й видЬ писаюе на земли
напйсано 17.175 2. Изписан, върху
който е написано нещо, написан.
дёто й напйсанныте каменные плбчи
npie со нкго 15.1316; й ёдногб видь
чё дрьжаше въ рйцЬте ей свйта хар'тга
написана 12.110.
мин. страд, ед.: м напйсань 16.1606, ж.
написана 12.110, написаннал 12.110, ср.
напйсано 4.216, 17.175, 18.1946; мн.: чл.
напйсанныте 15.1316.
написание ср. (1) Списък, написани в
определен ред имена, й ейч'кыи свЬть
да се напише вь прьска книга, това
написаше й сопрьвЬнь бЬше когато
кмринёи собладаваше на ciipie. и
сйч'кыте йдЬхУ да сё напйше сЬкы на
свей града 33.2366.
ед.: написаше 33.2366.
напиша св. (46) 1. Напиша отразя в
писмен вид своите думи и мысли. й
напйса за нёго си ейч'ко кой е й ч:и е
синь й что е проводил ь й где е хбдиль
40.322; ето таквйзы дЪмы бЬше напй-
еаль ан'тихрюгь на печатать 18.191;
така пбббае да сё сьврьши чтб е
написано въ законь мсоусёовь 38.290.
И На.пиша писмо, послание напйса
послаше, й проводи го до шш^анрЁю
12.1136; й написаха кшга за нкго, й
провбдиха до рймь на йнокентГа папы
рим'скаго 12 1136. // Напиша', издам
заповед, закон, присъда. iiocnS’ma гы
дар^е цар' и напйса т аквбзи повелЬше
11.926; й напйса гь законь 3.166;
напйса ёвлавЁе бс^ждёнЁе ймь 15.146.
2. Напиша', съчиня книга, поучение,
житие и под. зарадй тс-ва се съзгдаше
цркви й затова написаше се кн!гы... да
чйниме что ны tfceib кшгы пркбвны
15.1556; й стые Сэцы написаха това
чтное пксанЁе й право^вЬр'ное йчёше
20.2096; напйсах'ме брапа мой г(о)ва
потчете на ваше послышанie 20.208
3. Напиша, нарисувам, изпиша. й
видЬ одалёче йкбнага нтёгова чтб Mi?
е напйсань ббразь й позна го 9. 686;
нЬ смь достойна азь бл^днйца... да
глёда мь твой ббразь що ё напйсань
17.170 4. Запиша. включа нечие име
в някакъв списък. й хс сё затова
сложи... да нагйше нашето йме на
кшгьта 33.240.
сег.: Зед. напише 33.240, Змн. напйпй'ть
5.356; аор.: led. нацией 8 55, напйсахъ
17.1636, 17.176, Зед. напйса 3.166, 11.926,
12.1126. 12.1136, 12.114, 12.11662, 37.274,
39.308,40.3222, напйса 12 114, напйса 12.117,
напйса 15.146, 1мн. напйсах'ме 20.208, Змн.
напйсаха 12.1136, 12.115, 12 116, 20 2096,
напйсаше 12.114, напйсэхЬ 12.1205, напи-
саха 36.2686; плусквамперф: Зед. бЬше
напйсаль 12.1136, 18.1906, 18.191; страд.:
аор. Зед се напйса 5.406, Змн. напйсаше се
15.1556, прич.: мин. страд, ед.: м. написань
9.686, напйсань 17.170, ср написано 11.100,
15.139, 16.1626, 18.1906, 32.229, 38.290,
39.2966, написано 38 290; мн.: напйсанп
.32.227, написании 37.281; инф.: напйсати
2.9, записали 17.1736*
напиша се св. (10) Запиша се, напиша
ймето си в някакъв списък. да сё
напйше въеакь члкь на своего ей
сэчьство. й ейч'кыи с вЬть да се напйше
вь црьска кнйга 33.2366; напйсаше се
ейч'кы члци наедно тогази, въ кнйг8
цар8 ав'гъ’стк. а ^сега се, напйсаше
хрпане вь кнпУ нонЛо 33.2396.
сег.: Зед. сё напйше 33 23662, 33.237, се
напйше 33.2366; аор : Зед. напйса се 33.240,
Змн. се напйсаше 33.237, 33.2396, напйсаше
се 33.2396. бъд : Змн. щъ-ь да сё напйий’ть
33 240; бъд. в мин.: Змн щЬхадасбнапиппбъ
13.121.
нания се св. (4) Напия се, утоля жаж-
дата си. й напоконь изЬдб ёдйчь
хлЬбьць. й наних' се вода сё стго
кордана 17.1716; й напй се жената со
сэнъзи всода 2.136.
сег.: 2мн. се нашёте 18.190; аор : led. напих'
се 17.1716, Зед. мани се 2.1362.
наплоди се св. (2) Наплодя се, появя се
в голям о количество, народя се. й Со
адама що се чаплодиха члци, ейчьки
прЬльстени бЬха 3.16.
аор:. Змн. сё нашюдиха 3.16, сё наплодите
33.246.
напльнювам несв (1) Прен. Нараст-
вам, ставам по-голям. й тогази повелЬ
црца, кой не вЬрова въ Та icajxa, й не
крти се той да се йспьди ш 1ёрлимь. й
тогази днь Ф днь напльнюваше вЬра
хрт!ан'скаа 4.266.
имперф.. Зед. напльнюваше 4.2бб.
наплъня св. (19) 1. Напълня, насипя до-
горе с нещо повелЬ да йско[пг]ютъ
трапь голЬмь. й да го напльпать
съ варь 39.300; йдй й донеси вода
мнсого й чапльнй велйка бъч'ва съ[с‘]
всд8 10.786. // Натоваря. корабникь
нЬкои напльни корабь свои със'
пшенйцТ 9.696. 2. Напълня; заема
изцяла определено пространство,
изпълня. видЬ др(?го мЬсто. дёто
бЬше напльнюно сь мьж1’е 32.2316,
а камикать напльни сйч'кТать свЬть
18.1816; амй дхь стыи да напльни
ваше срое 3.18; бчйте й бЬха сльзы
напльнюни й млба на ба 8.556. //
Образно тей напл ьни нбёто й землнта
със' радоваше нкгово 18.1996; та стё
напльниле ейч'кыи свЬть, със' чюдеса
й със' йсцЬлюше 10.796; напльниха ю
със' велйкы чюдеса 10 79.
сег.: Змн. напльнать 18.199, 39.300; аор.:
Зед. напльни 36.2696, Зед. напльни 9.696,
10.786, 18.181, 18.1816, 18.1996, наплъни
15.142, Змн. напльниха 10.76, 10.792, 11.85;
форма от перф. тип: 2мн. стё напльниле
10.796; пов.. 2ед. напльни 10.786, 2мн
напльнЬте 18.204, описат Зед. да напльни
3.18; прич.. мин. страд, ед.: ср. нэпльнкно
32.2316; мн.: наплыпг.ни 8.556
напльни се св. (3) 1. Напълня се, изпъл-
ня се изцяло. ейч'ката землй щё да
сё напльни съсъмрадь (!) й гяй’еь
члчьскы 18.1896. 2. Изпълня се, из-
цяло ме обхване някакво чувство, тиа
д^мы катб чю царь со билйрето. зё да
сё биё по лйцёто й напльни се съсь
вдь 7.53.
аор.: Зед напльни се 7.53; форма от перф.
тип: Зед. съ ё наплъни; о 15.148; бъд: Зед.
щё да сё налльни 18.1896.
наподирЬ нареч. (1) Подир, след това,
после. защо той. сэпрьвЬнь бЬше кро-
тка а наподирЬ стань ерьцйть 18.188.
наподйрЬ 18.188.
напоение ср. (2) Питие, нещо за пиене.
й повелЬ магёсник!? абанасно да ms’
дадё напоёше дёто е i лЬвата рька
39.303. мрыво напоение. Отрова. й
повел! магёсникУ аОанас'Гю да мУ даде
напоёше дето е У л!вата ръка. сто чс
йде aHanacie магеснйкь й^ дрьжй в
рьц!те си два съда плъчы съсъ мрьтво
напоёше 39.303.
ед.: напоёше 39.3O32.
начокон нареч. (124) После, след из-
вестно време това като чю царь.
прьв!н' се оскрьбй какь да пшУби гак-
вогбзи члка. й напоконь пакь повел!
да те приведУть 9.636: й пристав и се
прьв!нь козма, й напоконь пр!стави
се и стыи дам!ань 10.766; показа се
хс йпрьвЪнь дорй до край см!рснь
й крбт'кь .. тьи й ан'зихр’сть показа
се крбт'кь й см!рёнь, а напоконь
катб влькь лють 18.185; й да начнУ да
казУва сэ архаТ гл)? J шха йлУ чю десата. й
напоконь щё сказа й гавр'шлУ. й поел!
наеднб й на двата 11.846. до напокон.
След това, no-нататък. та б!ше тоза
ейч'ко вид!ль црь наваходоносбрь на
сън!. амй не знасше щб с й как' ё, й
що щё да бьде до напоконь 18.1816;
й сэ младость еднакь кога э!ше д!тё,
та сё показУ ваше как'в' щё да бЪ’де й
до напоконь 9.62; амй послушайте
блвеши хрпане да вы каже за ан'ти-
хрГста сэ кран как' щё да сё роди, й
как' шё да сё натрави до напоконь
18.1866.
напоконь 1 5, 1 56, 1 66, 2.126, 2.13, 3.166,
3 1 92, 3.196, 4.23’, 5.28, 5.29, 5.3162, 5.3562,
5 376, 6 43, 6.46, 6.466, 6.47, 6 486. 7.516,
7 536, 8.55, 9.616, 9 62, 9.626. 9.63, 9.636,
9 64, 9.66, 9.665, 9 67, 9.70, 9.72, 9.73,
9 736, 10.7652, 10.77, 11.88, 11.916, 11.1066,
14.1296, 16.1586, 16.160, 16.1612, 17.165,
17.171, 17 1746, 18.18162, 18.182, 18.1826,
18.183, 18 1836. 18.1842, 18.185, 18.1882,
18.1896, 18.195. 20.2086, 32.2262, 32.2286,
32.231, 32.2316, 34.2506, 34.2526, 35.259,
39.3016, 39.302, 39.317, 10.320, напоконь
2.116, 5.28, 7.546, 11.846, 11.902, 11.1066,
16.158, 16.1586 17.1706, 18.1866, 18.1956,
32.230, 39.296, напоксн' 6.416, 9.75, 32.2286,
напокон' 6.42,7.546,9.746,15.152, напоконь
8.576, 39.307, напоконь 18.1826, 18.184,
18.188, 35.265, 37.2'756, 38.285, 38.2876,
38.289, 38 2896. 38.290, 38.293, 39.30&6,
39.314, насокбн1 36.2676, напоконь 39.
297, 39 2976, 39.299, 39.300, 39.306; сравн.:
пбнапсконь 11.82.
напокощен прил. (7) Последе», сетей.
ами послушайте блвёши хрпане да
вы каже що щё да б'ьде тбизи сънь
до напокещны гсдйны, дёто вйдт
дашйль прркь. й црь навах одоноссэрь
18.182; й сега послУ(ша)и ме влйо.
стый и приложи ме елзга своего сега
вь напокбщны тойзи ча. й йз'бави дш У
мою сэ лУкаваго злато дУш'манина
й слУгыте нктовы 39.3086. на
нкпокощните времена. Сетне, след
това, подир. амй послушайте млю
вы, й дрУга приказень за архистратига
Михаила, защб да разумеете кбл'ко ё
чюдеса сториль й cei а на нап экбщните
времена 11.946; напокощен ден и
напокощни дни. Кроят на света;
времето, свързаносденяна Страшния
съд и Зторото пришествие, когато
Бог ще съди греховното човечество.
й велйкь прркь ocie дУма как' щё да
сё эврьши св!тьть. въ напокощни дни
щё да йзвади Ть ёдйнь ^орещь в!трь
из' пУсто м!ето на люд!ето. да ймь
йссУшй жилит! на сйч'кыте 18.178;
такьв'зи ще да бьде й напокещны днь
плачь гол!мь члкь не щё да м? дойде
до край, ото пакь дУма на сэиТа, когато
щё да дбйде скон'чаше св!тУ 18.1786.
ед. ,м. напоксщ'ны2.12, напокбщны 18 1786,
напокбщны 39.3086; мн.. напокощни 18.178,
напокбщны 1 8.182. чл. напокбщните 11.946,
нап6(ко)щните 16.157.
напосл!д нареч. (1) После, след това.
слУшаите напосл! что бы, капища
ёллйн'скы мнеэго 6!хУ на тъзи ensp'xia
15.1396.
напосл! 15.1396.
напосл!дък нареч. (1) Най-накрая. хс
же есть пръ. того ради напослЪд'кь
пршде й въплъти се хс 33.2466.
напосл!д'къ 33.2466.
напся св (17)Напоя,уте-ля жаждата
някому. да нахраните гладна. да
напойте жьдна 18.2056, жьдень б£хь,
й не напойх'те ма 18.2036; й рё стыи
сумёсэнь. напойте д сэ това мЪсто
всэда. й напи се жената 2.136. // Дам
някому нещо за пиене. а вые го със'
сэцёть напойх'те. й той вамь водь сэ
камикь йстбчи. а вые го със |ж]льчь
напойх'те 35.2586; съблЪкоха го. й
жльчь го напойха 12.119, 2. Прен.
Прения, изпълня изцяло (за чувство).
просвЪтиха катб светила на тбизи
свЬть. дето бЪхУ напоены със' вФра
йстиннаа, сэ бжтво чтб не мбже нйкои
да гб сэнгсме сэ fb 15.132.
сег.: 2мн. напойте 1S.2056; аор.: 1мн.
напойх'мё 18.2032, напбих'мё 18.205, 2мн.
наяоих'тё 18.2016, напойх'те 18.2036,18.204,
35.25 862, Змн. напойха 12.119, 18.200,
35.2586; бъО,.- Зед. ще да напой 1 8.190; бъд.
в мин.: Зед. шЪше да напой 39.310; пов.: 2ед.
напой 1.6,2мн. напойте 2.13 6, напоите 31.2 23;
прич : мин. страд, мн.: наноень; 15 132
напоя се св. (1) Напия се, утоля жаж-
дами си. й дай намь да се напоймь
вода, бти йзмйрамё сэ гладь й сэ
жьдУванге 18.1906.
сег.: 1мн сё напоймь 18.1906.
напоявам несв. (2) Напоявам, утолявам
жаждата някому. сЬкыи днь хранЬ-
ше гладны сиромаси, й напонваше
жьдны 15.1336.
имперф.: Зед. напонваше 15 1336; форма
от перф тип: 2мн. сте напойвалс 18.2026.
направа ж. (11) Творение, продукт
на някаква дейност, направа. зато
пррчё бсьжашь члпите нЪлй е члкь
най мьдра направь на тбизи свЪть
31.220; сто тьи дУмаше прркь дашйль.
амп послушайте да вы каже бн'зи
паправата щб е было сэ златого й
сэ мЬд’та члкать 18.181. // Събир.
Светът като божие творение й
стый. рё. гпдйне магнён'тге. бь кате е
направиль ейч'ката ей нгегова направа
сь ёдна дУма, та й това чюдо не мбже
ли стбри 39.304; азь вамь направихь
очи, да глёдате мбата направа по
ейчката землй що сь направиль
хУбаво 18.2046.
ед.: направа 18.181, 18.2046, 31.220,
32.2236, 32.224, 32.2246, 33.2386, 39 304,
чл. паправата 18.181; мн.: н_лрави 31.220,
32.2246.
направда нареч. (41 Несправедливо, не-
честно . й 66 лень бй а в!ё ма поглёдах' те
й в тьмница бй ззпрйнь чаправдз. а
в!е ма йскУпих'те й гбл'ь 6t, а зге ма
бб.тЬкох'тё 18.2016; й ре правёдни
сУдТа. сэ скаанна дше не знаеш' ли бти
когбто ей окривйла на_правда, йлй си
сэнёла нйщо наейла 32.2266; простй
бра ria тойзи rpt. чё клевстйхтс брата
с f оёго на правда 3.21.
направда 18.2016, направда 3.21, 15 144,
32.2266
направен прич. (2) Като прич. Нап-
равен, изработе.н. й блйзУ того
метбха, стоаше стльпь правь сэ камйкь
ншравеыь сэ прь вы времена 11.1006.
мин. страд, ед.: м. паправегь 11.1006, ж.
ндлравина 18.1826
направо нареч. (1) Направо, в посока
напред. й сэбра зь лицёто нкгово
сё’брьна се на плещйте мУ криво
еэзадь... й млйха ее, кбз'мУ й дамганУ^
да сё пбмлеть 6s да мУ се ббрьне па
лицёто направо 10.766.
направо 10 766.
направя св. (79) 1. Направя, сторя
нещо, извърша. а той мйсли как'вй
работы мнсэго да направи на тбизи
свЬть 31.2166; ами послУшаите как'вб
чюдо направи прЪ людгётЬ 18 191;
сэ голй rpt що ны направи сега
тбизи нроклёти ан'тихр'сть 18.192,6.
И Променя състоянието на нещо.
направи морёто да нё смрьдй 18.192;
й щьть да ймать сила да направЬть
ейч'ката вода катб крьвъ 18.1865. 2.
Направя, изработя нещо й повелй да
направа гь ков'чёгь желйзнь 37.2796; й
на’Утрй йз'дйла сэ дрьво, й направиха.
такьв'зи крть 4.216; й направише
кораб'. й вдйгнъше армёка 15.137 //
Построя, съградя. та чё тогйва щё
да направй чер’кова на ёърёете въ
1ёрлимь 18.188, та сэйдё й направй
свои дбмь на дрймь пб’ едно дрьво
31.221. 3. Направя, сътворя нещо
или някого, създам. сэрйчам’ се сэ ба
саваиЮа дёто с направиль нбо й землю
18.1906: ги, эти ты не познавать, чё
ты на направй със’ твоа рька та смё
ные твой 18.205; ами ё създань са ба
й направень катб ейч'ки члци 15 140;
й той ё едйнь гь й сэ нкто сйч'ко бы
и дхеэ стыи та сё сйч'ко нитраты й
^тврьдй 39.298 4 Оправя, поставя в
правилно положение, а вЬтрь дъх'нь
сйл’нь й плов'цйте станьте да
направлть вЪгрйлата, й азь станъхь да
ймь помоги!/ 15.1526. направя добрЬ
някому. Угодя, постъпя според нечие
желание, ё'лате й вые който сте ймале
грижа сЬкогы. та стё правиле добро
да направите мёне добр£, катб сьмь
зара-таль й писанта бставиль 18.2026.
сег.- Зед. направй 18.180, 31.2 1 66, 31.2172,
1мн. напргвй 11.95, 2мн. направите 18.1786,
18.2026, Змн. направить 15.1526, напраьжгь
15 1526. 33.2426, направить 18.1866,
направеть 18.1996. направить 37.2796; аор :
led. направихь 7.52, 7.536, 18.2043, 18.2046,
направй 7.53, 18.20Л62 направй 7.53, 2ед.
направй 18.205, Зед. направй 2.126, 4.25б2,
7.54, 9.676, 11.916, 11.100. 11 1006, 12.1166,
14.128, 18.177, 18.191, 18.1926, 18 199,
37.274, направй 11.92, 18.191, напоави
13.121, 18.191, направй 31.221, направы
39.2956, 39.3026, направы 39.3026, Змн.
направила 2.126, 4 216, 5.40, направила
14.1276, направите 15.137; плусквамперф.:
led. б£ направиль 37.2786, Зед. б’Ьше
направиль 9.686, бЬше направиль 18.195,
Змн. бЬха направило 18.2006; форми от
перф. тип- led. сьмь направиль 18.204, сь
направить 18.2046, 2ед. направил' ей 7.53,
си направиль 14 129, 18 205, ёси наплавили
18.2032, Зед. е направиль 7.53, 11.99,
18.1836, е направиль 18.1906, е направиль
39.304; бъд.: Зед. щс да направй 18.188,
18.1886, пае. 2ед. направй 11 95, 18.192,
описат. 2ед. да направишь 7.516,7 526,2мн.
да напргвите 40.322; страд.: аор Зед. се
направй 18.1846, сс направы 39.298; прич.:
мин. страд, ед : м. направень 15.140, ср.
направено 34.2506; мн.: направени 33.237.
направя се св. (1) Направя се, стана
някакъв. да вы каже за ан’тихртста сэ
край как' щё да сё роди, й как* щё да
сё направй до напоконь 18.1866.
бъд.'. Зед. щё да сё направй 18 1866.
направим несв. (Г) Образно. Направям,
създавам нещо. ето дё видЬ й
че'Г'врьттать влькь... й вида чё
направь й раз'валЬ, и дрУгыте вльцтя
пб’пйраше съсь краката 18.182.
сег.: Зед. направь 18.182.
напрасно нареч. (28) 1. Изведнъж,
некаоейно, неочаквано. й момькать
скбчи та въсёдна, сэ чюдо голимо
напрасно в' тойзи ча намЬри са насрЬ’
дворать бащин' 39.3156; й катб бЬше
нарсэ ть в чёр’кова. а 6н!а вльхвы
вдйгнаха се й напрасно въекбчиха.
й поплъниха щб могбха 39.3166; сэ
чюдо напрасно йзлЬзе сэтамо сэг’нь
9.716: й напрасно мвй mV се аггль гнь
въ сэдёжда бЬла 12.111; й раскопаха,
й йстече всэда напрасно 11.103. 2.
Изееонъж, бързо, тутакси. михаиль
готовь със' кбптето. й йдари напрасно
камень что бЬше п5 црквата 11.98; й
той се помолиль на аггле. й напрасно
пойдоха на дьно морето, архггль
михаиль й гавржль... й напрасно го
йзвадиха сэ дъно морёто 11.1016
напрасно 1.8, напрасно 2.146. 9.716, 9.74,
11.96, напрасно 3.206, 5.326. 8 56, 11.98,
11.10162, 11.103, 11.1036, 11.104, 12.111,
15.144, 17.164. напрасно 9.72б2, 18.1796,
35.2646,38 2886,39 3136,39.315б2,39.31 бб2,
40.3226.
наприст прич. (2) Приет', който се
приема от някого, защото отговаря
на определены изисквания. .амй йма
члкь та mV нЬ с напрйеть. по. защб сэ
гры работы зап’бъва ей члкь по. едно
е да чинишь что ты йше ялъта. второе
члюНтбщё й похвалгёше трётГе
зависть й вражда 34 254
мин. страд, ед.: м. напрйеть 34.254,
34.2546
напрнсмЪх нареч. (2) На присмех,
на подигравка. й тогази яЬкого
мрьтьв’ца йзнёсоваха да го погребать,
й запрЬха бдрь аристархови людде.
й рекоше аплО нагрйсмЬ. ако тогбзи
въскрЬсишь. ейч’кы ные да сё поклбнй
бы твоёмЫ 36.273.
напрйсмЬх' 12.119, напрйсмЬ 36.273.
напрЬд нареч. (38) 1. Напред, в пасока
на движението. й аггль гнь стань
пр! мОлето мО, дёто го йтдЪше и не
пйцаше го да йде нап^Ь 33.242; азь да
се тёглА напрЬ да влЬза, аз' се иайдЪхь
пбчазадь 17.170. 2. Напред, пред
някого или нещо. й nS’crbi капрЬ др-?гы
два мом’ка да кажОть манёю какь йде
царь i црква й той да стане нгеговь
Ыченикь 37.2766; й и (!) повелЬ црь да
го носать npt воиската напрЬ 4.22;
й сэйдоше сич’ките течеш'кб й стыи
Николае напрЬ течаше 15 144. 3. По-
рано, преди това, по-напред. славлю
тёбе ги, защб дето мй казЫваше напрЬ,
така ми ей. й стбриль 5.386; оутЬшй
напрЬ тХ’ка. който на тёбе плачать ако
щешь на дрОгые плачь да ^тЬшйшь
31.2196; й зашб сс така Оплашиха. т!е
бЬха го й понапрЬ мксбжтщь видЬле
слЬ вьскрёше 38.2886; й глёдай кби
дбйде найнапрЬдь й щё да влЬзс. а ты
го задрьжь 3.186.
напрЬ 1 5, напрЬдь 3.186, 5.31, напрЬ 3.192,
4.22, 5.366, 5 386, 7 496, 9 682, 11.8663,
15.144, 16.157, 31.2196, 31.2226, 33.2422,
37 2766, нап0 17.170, 18.177, 18.1796,
31.2196, 32.23(5, 33.242, напрЬ 32.2266;
сравн.: понапрЬдь 1 56, понапрЬдь 3.18б;
найнапрЬдь 3.186, найнагрЬ 3.186, понзпрЬ
3.196, понапрЬ 11.956, понапрЬ 33 242,
38.2886, понапрЬ 33.245.
напрЪди нареч. (1) По-напред, преди
това, най-първо. ами ради мнсого да
се не бавимё. та Ымалйх’мё д^мыте.
защб йма й дрв'гы дЫмы напруди да
казЫваме 11.94.
напрЬди 11 94.
напрасно вж. напрасно
напсувам св. (2) Напеувам. изрека
псувня. бти мё на\|/8'ва й засрами мё
г,рЬ тол'кова мнсого члци. затова й
азь бмразйх' тё й сорекох' се Со тебе
34.251.
аор.: 2ед науЫьа 34 251, Зед. чау^'ва 34.2506.
нанустет от стб. ндиоустнтн св. (1)
Напусна', направя така, че нешо да
започне доста да тече. й пойдоха
содалёче, й йскопахЫ длъббко. й
брЬгове стбриха велйкы. й заградиха.
й Х’зёха да напх’стеть ьсодата 11.98.
сег.: Змн напЬ'стеть 11.98.
напусти от стб. нзпоустнтн св. (1)
Напусна. изоставя някого. глёда ю
(сосйфь какь £ дЬтина й непразпа, а
той катб сы бЬшё правёднь не щЬше
да к йз’зобличй ами помыслы тайно
да ю напасти 33 2366.
сег.: Зед. напасти 33.2366.
напусто нареч. (6) Напу сто, без смисъл.
без полза, напразно. тбизи е дёто си
проводи животь свой на землйта
напъ’сто й не знаеше нй зло нй добро
32.231; ть знае помышлгеше члчьско
би е напусто й залЫдо 32.231, й въ ёдна
нбшь, йвй мЫ се стыи димйтрю. й рё м£.
члче, что сё така наказывать, й тбл’ков.а
ймаше затри вашь напЫсто 9.71.
напЫгто 9.71, 32.229, напЫсто 32.2246,
32.231, напЫсто 32.231, 36.2696.
напушам несв. (I) Напускам, изоставям
някого, разделям се с някого. й рё
мьжьгь й. болна е, й не знае что дЫма.
ами азь не напЫща нкп й така ю не
остави, да бъде инокыни 11 1046.
сег.: led. напёща 11.1046.
нараки нареч. (1) Подръка, наблизо. на
разположение, наръки. пойдоха, оу
сэнъзи вдовйцЫ що ей сама сЬдЪше
•’ ёдна къшица й б!ше на_ракы тамо
па ебша мом’чета й тамо сЬднаха й
чакаха да се сэпечс бнова йене 5.366.
на ракы 5.366.
нард м. (1) нард пистики. Тсчеч кард',
ароматно миро, което се Ообива от
индийското растение нард, марш
же прЧём'ши лйтрх мира надра (!)
пистики мнсэго_цЬнны помаза нсэзЬ
icoat и бгрь власы своими Host его
34.250.
ед.: надра (!) 34.250
наред нареч. (1) Наред, един след друг,
подред. й тбгива зёха да давать нарё’
по еднб дЬ.те змеютомУ. дойде рёдь й
до царе 39.3096.
нарё' 39.3096.
наредя св. (5) 1. Наредя, поставя в
определен ред. й кога се събраха
ейч’ки вейне, й пойдоха й станъха
npt ёу’стапа... й натыс’мй гы кой на
десеть да е прьвыи, кои на сто прьвы й
ко ms' щб приличаше наредй йхь 5.36;
й направи ксв’чёгь сребрьнь, й бстави
куть хвь оу нйго. й наредй мом’цй да
го чюват1 й крти се тогази 4.256. 2.
Наредя накарам някого да извърши
нещо, заповядам, разпоредя. й тогази
црь hS’cti! майка си црца ёлёна въ
1ёрлймь. й мнеого bohckS сьс’ нгею.
й воевода аполбеа наредй й нйго да
йде със’ нйю 4.22; а бн’зи слЬ'га что
бЬше го нарёдиль ефимЧань да слЙУва
бнбмЬ’зи сырбмахК, й пристьпи й рё
ефимйнй да не б£де тойзи сырбмахь
члкь бжш 40.3226
аор.: Зед. наредй 4.22, 4.256. 5.286, 5.36;
пт'сквамперф. Зед. бЬше нарёдиль
40 3226
нарека св. (19) 1. Игрека дам име,
кръстя. й тогази кртише сс вь йме
бца й сна й стго дха. й плакЧдК нарёче
еу’статЧ'е, а жената ms’ й атЧана нарече
геи йме йеописта 5.30; ами й калбёре
сэ стыи монастйрь, дето б'Ьше го
еъзйдаль сгрыка ms’, й нарёкль б'Ьше
го новы сЧсэпь 15 1376. й родйть сна,
й нарекать йме ёмманк’йль 13.124;
й столь спкп’скыи щё да прЧиме
тойзи царь, дето го нарекб на моё
йме Матвеи 37.281 2. Нарека, дам
название на някого или нещо според
някакво негово качество, защб вые
стбрих'тё. истинна, лъжа дето щё на
да йзбави сэ клетва й шо ё мрьтвы
въскрЬ шаваьь. а вые го стё нарекле
лъстець 4.226; йгь вь стое ёмлЧё, тьзи
гбз’ба каре, чёсть блгаа й добра 9 61
сег.: Змн нарекать 13.124; аор.: led. нарекб
37.281, Зед. нарече 4.26, 5.302, 17 167,
нарече 5.30, ларе 9.61, 11.856, 11.1026,
13.1226, Змн. нарёкоха 12.1126, 12.119;
плусквамперф. Зед. нарёкяь б'Ьше 15.1375;
форма от перф. тип- 2мн. стё нарекле
4.226; пов.: 2ед. нсрёчй 33.2366; прич :
мин. страд ед.: м. наречь 14 12~б, нарёнь
39.3136, нарённы 14.1276.
нарека се св. (4) Нарека се, приема име,
назива се. тогйва щё ан’тихрУсть да сс
нарече сам'сй си азе съ гь 18.1886; й
сэтогАзи сс нарс това мЬсто хоне, а
сэпрьвЬн’ се зовЬше коласае 11.98.
аор.: Зед. се нарс 11.83 -836,11.98. се нарёче
39.3176; бъд.: Зед. щё да сё нарече 18.1886
нарековам вж. нарекувам
нарекувам несв. (2) Наричам, давам
название на някого или нещо според
качествата му. това чтбто ё рёкль
аггль (сэсиф^ да бЬга въ пустыню, а
пустыню нарекова ёгмп’ть. нФ че ё
П?сть сэ члвёци, ами е nS’cTb со блгти
бжЧе 33.2446, й снь даде се намь. дёто
ms’ е власть было на нкгово рамо. й
Ймето ms’ се нарёкй'ва велйкь наговорь
аггль чюдень съвЬтникь. властелйнь
сэць 6homs’3h вЬкК что щё да бьде
33.236.
сег.: Зед нарекова 33.2446; страд.: сег. Зед.
се нарекова 33.236.
нарнцавам се несв. (2) Наричам се,
именувам се. амй поють сть сть сть гь
затова се серафтме нарицавагь 4.246;
защб се й Tie на твоё чме нарпцавать
макарь й грЬшны сй’ть 9 735.
сег.: Змн. се нарицавать 4.246, 9.736.
наричамнеге. (7) I.Наричам, назовавам
нещо или някого според качествата и
произхода му. па чюдеса й знамёша
дето бь мой съ мёне стр-ва, а гы ги
лЬди й мапи нарйч11ш 39.302; защо й
антихрюта нарйчеть пррците скммён'
лъвсзь д!те на расланииа жён'ска
18.185. 2. Наричам, давам име. й
бЬше въ онова мЪсто едно капище
ёл'ин'ско . дёто го нарйчаахЬ' ёллйчы
на боговсте свой артсмидь 15.140.
3 Наричам, оплаквам покойник с
думи, нареждам. така (!) й майка
мз из' гльбиныи своего наричЬше й
плачЪше, й съсльзи (!) думайте сэ сэ
тёж'ко йене сне мой драголюбны
39.314.
сег.: 2ед. нарйчЪшь 39.302, Зед. нарйчЬ
12.118, Змн. нарйчеть 18.185; имперф.: Зед
наричЬте 39.314, Змн. нарйчаах^ 12 1176,
15.140, нарйча 39.318.
наричам се несв. (10) Наричам се, на-
зовавам се, именувам се. сэ зтЬ за
тогова грЪшника члка, оти се нарйчъ
д/аволь й дТавол'скы c.TS'ra 18.1986;
й истинна се нарй-гЬх'те хрпане, ала
не сгр8’вах'гё моать законь щотб бй
зарьчаль 18.2056; нарйчЪт' се тьк'мо
хрпане, а дйвол'ска работа стр-вагь
32.2236.
сег.: Зед. се нарйче 1.7, се нарйчГ, 18.1956,
18.1986, 1мн. сь нарйчЬме 18.1986, Змн.
са нарйчать 18 1956, нарйчЬт се 32.2236,
32.228, са нарйчать 39.2966; имперф.: 2мн.
се наричЪх'тё 18.2056
нарка ЛИ (1) Нарка, й крти се снь
царевы й жена терёпа й мьтдоша й
нар'ка, в-Ьроваха въ ха 7.546.
нар ка 7.546.
наркела ЛИ (1) Наркела. а жена йрбва
кар'кела раз'гнЪва се на мйкатого ей
ради фйлиппа 36.272.
чаркёла 36.272.
народ м. (.44) 1. Само ед. Събир. Народ',
много хора, събрани на едно място.
й найдё 1сэанна катб Ь'чаше тбл'кози
нарсб щб бЬха се събрале при нгёго
да слушать слово бж'1е 6.446. й на
оутрЬшныи днь мнеэго нарсЗ' що бЪше
дэшьль въ празникь й раз'браха чё
йде ic въ 1ерлимь 34.251 б; й пбекоро
притёче при чёр'кьыщето аполбново,
й нЬ мож!ше да влЪзе сэ нарсЗдг
39.308; амй зарфд' нарсЗдать щотб
стоать да стбра й това чюдо 39.3046
2. Народ', хора от една народност с
обща етническа принадчежност. црь
двдь тогази нЬкога поиска да йечьтё
нарсЗдь ёврёискыи 11.89 3. Народ',
хора, обединени от обща религия. й
тогази нртв!?ваше paps’ кон'стан'тйн'/
внккь, йраклТа црь. й той пакь сьбра
нарсэ хрпан'скыи 11.966.
ед : нарсэ*' 4 266, 39.3076, на^сэ 4.266. 6.43,
11.89, 11.966, 15.1386, 34.2526, нарсэ 6 426,
6.43, 6 436, 6.446, 9.72, 11.86,11.966, 11.104,
34.252, нарСэдь 9 626, 9.72, 11.89, 12 116,
17.1695, 34.2526, 37 275, 37.2796, 39 301,
39.308,нарсЗ* 11.896,15.139,34.251,34.2516,
34.253, 39.3156, 39.3166, на0сУ 12.1156,
чарсэдь 39.301, нарсэ 39 305, народь 39.307,
нарбд' 39.308, нарсуда 39.3076, нарсэдЬ
39.2985, чл. нарсЗдать 39 3046, нарсэдать
39.305, нарсЗ'ть 39.3166.
народи се св. (2) НароОя се, наплооя
се, размножа се. сйч'ко това
чрЪтрьпЪхь защб да йз'вадл тебе, й
ейч'кы рсЗдь дето сэ тебе се нарбдиль,
що ё зъпадньль злЬ зарадй твоё
пр-Ьгр'Ьшеше 35.265,
аор.: Зед. сё народи 38.285; форма от перф.
тип: Зед. се нарбдиль 35.265.
нас вж. ние
насади св. (1) Насаоя, засадя известна
площ с растения, катб нЬкоа голЬма
ограда что е насадёна вьтрЪ сэ с Ъкак'во
цвЬте миризливо 33.232.
прич. мин. страд ед.: ж. часадена 33.232.
насам нареч. (3) Насам, от определен
момент в миналото досега. а сэтогази
насамь. травина вмь що ё йма тзка
пс пустыни 17.172; а сэ, si, годйнь
насамь до днешныи дёнь, мйр'на
быхь 17 172
насамь 17.1722, насамь 17.1756.
насели се (1) Населя', заживея посто-
янно на някое място, заселя. й рё
с!ю землю дёто ю обЬща авраамь й
icacKS’ й iaKOBb' щъть да ю наделить
др!?гы 11.87
бъд'. Змн. щъть да населить 11 87.
насели се св. (1) Населя се. отида да
живея някъде, преселя се. а той се
назова члчьскыи снь. да сътвори на
да смё сынс-ве й да се насели на цртво
н§ное 33.2396.
сег.: 1мн. се населй 33.2396.
на сил а нареч. (18) Насила, принуди-
телно. нй самы се сзклйнаите, нй
некого насила теглЬте на клётва
5.4G6; й йспъдиха насйла кэанна, й
рабнъха го, й заточиха го s’ морёю
12.116; й за коё плащах!/, й коё пбвекге
насйла сонк махо 15 143- дТссклит'йнь,
рйм’скы царь, като грЬв’зё цртво
насйла съ недостойнеегво 39 296.
насйла 2.12, 5.326, 5.406, 12.116, 15.143,
15.1436, 18.189, 18.195, 18.1966, 18.2045,
31.2166, 31 217, 312196, 32.2266, 33.246,
36.273, 38.2826, 39.296
насилник м. (3) Насилник', лице, което
върши насилие над други хора, й
сэн’зи що бЬше господйнь на кораб’ть
наейл’никь зль, й не щ/сти мё не а ми мё
довёде тв’ка дето мё вйдишь 5.376; й
foe майка вы чюждйнець й наейл’никь
5.325.
ед.', наейл’никь 5.326, 5 376; мн насилнипи
11.1076.
насиловам вж. насилувам
насилувам несв. (7) Насилвам, при-
нуждавам някого да прави нещо
против волята си. ако ще нЬкои да
дбйде слЬдь мёне, като да рёмь. не
насил!/вамь, нй ерьдимь, ами ё сЬкыи
члкь царь на свои глава 16.158; а
той го б!ё й насилюва го да промйне
11.866; й насиловате хрпанете да
пЬрьвагь йдолыте 39.298.
сег.: led, насилЬзамь 16 158, наейлюва
38.2826, Зед. наейлюва 11.866 , 38.28262,
2мн. насиловате 39.298; имперф.: Зед
наейловаше 33.242.
насилк-вам вж. насилувам
насили св. (4) 1. Насиля, накарам със
сила някого да направи нещо против
волята и желанието си. ако те насылы
нЬкои да шешь мнеэго не послушай
его макарь свои, йлй сщенникь. йлй
в.1ка, йли й дхбвныи твой сэць 11.108;
й кой те наейлы да прЬдадешь га на
безакбннытс Йдеё 35.257. 2. Иасипя-,
употребя сила, за да вляза някъде. й
пак’ се смЬсихь със’ дрь’гы й каейлихъ
да влЬза, ато пак* се сэрьколй на адь
като й прьвЬнь 17.170
сег.: Зед. насылы 11.108; аор.: led. наейлихь
17.170, Зед. наейлы 35.257, 36.2726.
насиливам несв. (1) Насилвам, извър-
швам насилие върху някого. й нЬкогы
сьбраха се ёзыци что сё зовь'ть авары
да йдУть й да плЬндгь цариградь. й
пойдоха й сътворйха тамо нЬколико
врЬме йз’вънь бйах!/ й насилЬвахз'
11.956.
имперф.-. Змн. насйлЬвахЬ 11 956.
наситювам несв. (1) Насищам, задо-
волявам напълно чувството за
глад, нахранвам. тази д’бз’ба прркь
двдь ймЬЩ/ва. хлЬбь ноны, й хлЬбь
агол’скыи. защбнасытюва. члю/дшьта,
катб хлЬбь тЬлбто члкь’ 34.248.
сег Зед. насытюва 24.248.
наситювам се несв. (3) 1. Насищам
се, задовезявам напълно чувството
си за глад и жажда, кога сЬдйшь
на гоз’ба, й идёшь й пиёшь ейч’кыи
днь, й не пасытюваш1 се, нй сэ йсттё
нй сэ пйпё 11.106. 2. Насищам се.
задовслявам напълно някакви нужди.
й който влазеть вътрЬ радость ймають
голЬма защб се насьпювать со хь’бавы
муриз'мы сэ сонТа раз’личны цвЬтове
33.232.
сег.: 2ед. насьпюваш' се 11 106, Змн. са
насытювать 18.206, се насытюзать 33.232.
наситя се св. (13) 1. Наситя се, задоволя
напълно чувството си за глад, лкпь е
звйрь й срьдйть. а коги се насыти а
гой бЬга по свой лЬгала 31 220; амй
елате ейч'кы къ нкго да сс насытите,
й да сё нашете 18.190. 2. Наситя
се, задоволя напълно духовните си
нужди. й какь.. да ь’лЬзе със м^дрыте
дЬвйци въ рай да се насыти красота
раискаа, й х^бость й светло, й пЬсни
аггл'скы 8.556; й наше йене й пйт!е
да биде слово бж!е. й со б'жтвны (!)
дй’мы да се наейтй 34.2556; й стыи
наслади йхь със' нкгоьыте слад'кые
й бжтвные дИ’мы. й по^чй йхь, катб
б'Ьше, достойно й праведно да сё
насыти дша члкИ' 15.1376.
сег.: led. сё наейтю 40.322. Зед. се насыти
8.556, 31.220, сё насыти 8.58, сё насыти
15.1376, се наейти 40.324,1мн. се насытиме
9.61, сё наейтй 15.1566, се насыти 34.2486,
се наейтй 34 2556, 2мн.~се насытите 18.190;
аор.: 1мн. насытих'мё (!) 34 2486, Змн.
наейтиха се 18 195.
наскоро нареч. (9) I. Наскоро, преди
малко време, неотдавна. й б'Ьше на
това врЬме на анткохпо флав!ань
пагрТар'хь, наскоро прЬё'ль бЬше
прЬстбль 12.111; не знамха ёдйнь
дрй’гы че са брапа, оти бЬха едно оу
едного члка. а дрИ’г-з оу зри’гыго й не
видЬха се насксро да се заповнкть
5.336. 2. Наскоро, в скоро време,
бързо. да сё лишь ё?да сё жйвоть
свой наскоро, й на нкговото мЬсто
да би’де дри’гыи 38.2906. // Набързо,
накратко. ето таквбзи е было мш’ето
стми каквбто чюх'ге накьео й наскоро
блвёши хртТане 39.309; това съ
дй’мыте. на стыи, празникь. дёто гы
наскоро й нак'со сказах'мё 33.2376.
наскоро 2,146, наскоро 5.336, 20.2086,
33.2376, 39.309, наскор'/ 12 111, 15.1396,
наскоро 15.1346, 38.2906.
наслади св. (1) Насладя, доставя нас-
лада на някого. й стыи наслади йхь
със' ннтовыте слад'кые й бжтвные
д!?мы 15.1376.
аор.: Зед. наслади 15 1376.
наслади се св. (4) Наслаоя се, изпитам
наслада. й сбегави го въ рай да сё
насладй със' рйиското мене 15.1316;
сь смЬрёше, вЬчное добро да сё
насладите 31.222.
сег.: Зед. сё насладй 15.1316, Змн. сё
насладите 31.222; бъд.: Зед. щб (!) да се
наслады 20.2096; пов : описат. Зед. да сё
насладй 11.107.
наслаждай се несв. (11 Наслажоавам
се; изпитвам наслада, удоволствие.
той болЬзш'ва да бй шо гбдЬ добыль.
а др^ги са веселйть със' нкговьть
дббывь. той се грйжи за тойзи свЬть,
а др^гымь остане да сё наслаждать
31.2156.
сег.: Змн. сё наслаждать 31.2156.
наслаждение ср. (1) Образно. Наслаж-
дение, голямо удоволствие, наслада.
к8пЬте ей со свои тр^дь добрина,
съ бдЬнТе лицё невйдимаго ба. съ
говЬшё й жьда’ванТе, без'сьмрьтпа
гбз'ба наслажёше 31.222.
ед.: наслажёше 31.222.
наслЬдник м. (2) Наследник; лице,
което получава наследство, нё тьк'мо
брать мой щё бы. амй й наслЬдникь
на моё цар'сгво щё да бй'де до вЬка
7.51. // Образно ако т8’ка помъчишь
се зара” йме хво. нъ на бн'зи свЬть
сть щешь да бъдешь, й наслЬдникь
райскыи 1.36.
ед.: наслЬдникь 1.36, 7.51.
наслЬди св. (1) Образно. Наследя,
получа наследство, нй досадници
ни наейлници, нй неправёдници, нй
клеветнйци нй маг’по чтб чйню цртво
бж!ё не мбгйь да наслЬдеть 11.1076.
сег.: Змн, наслЬдеть 11.1076.
насмЬн се св. (5) Надсмея се, подиграя
се някому, присмея се. й попйта
вратарете, где ё дбмь i ыдйн^ димйт-
рпо. й вратарете съ насмЬаха ём^. и
рёкоха м8'. димйтрТа гпдйна ные не
имаме 9.68; пази ей очите свой да не
ирЬглёд^вать х^бссть на чюждь женъ.
помисли си кол пина се посрамиха й
насмЬха йм' се 1 66.
аор. Зед. се касм^а 11.102, насмъасе 17.169,
Змн. насмЬха се 1 66, съ насмЬаха 9.68, се
насмЬаха 17.169.
наспорет предл. (2) За означаване на
нещо или някого, против когото е
насочено действието; против, срещу.
тогази ре, щё да стане правёдникь
със' голЬмо дрьзновёше наспорёть
сэногбзи дёто го е бскрьбйль 12.1185.
наспореть 5.34, наспорёть 12.1186.
насрЬд нареч. и предл. (24) 1. Нареч По
средата. и дймь мнеэго вонйщь катб
Сэ смола й Сэ тЬфь йзлЬзе, й морёто
се раз'сЬде насрЬ 15.152; й пойдь на
сэнова мЬсто гдёто сё GopbxS’ члци. й
вйкна насрЬ. Сэ л!сэ ела да се бориме
двама 9.656. И. Предл. За означа-
ване на място в средата на опреде-
лено пространство; насред, посред.
врьнах* се да прънеск й поголЬмото.
й кога бы насрЬ рЬката, й видЬ чё
fee еднб влькь а др1?го лъвь 5.38; й
в'лЬзе насрЬ црквата, й прЬклонй се
до земли 3 20; й кога бы насй'Ь пьть. а
тга бслабна. й поиска мал'ко да сёдне
да ей почине 39.3086.
насрЬ 3.20, 4 266, 9.656. 9.686, 11.10164,
11.102,15.152,15.15262, 32.231, нэс0 5.326,
5.38, 15.1366, 16 1576, 31.2216, 36271,
39.298, 39 3156, 39.3186, наср'£ 39.3086,
насрЬдг 40.3236
насрЬщ вж. насрЬща
насрЬща нареч. и предл. (35) I. Нареч.
1. Hacpeiua, на противоположната
страна, отсрсща. катб й адама >ь
щЬше да гб помьчи. й стбри го да ё
насрЬща спротй рай, тамо да работи
землита 12.1186. 2. Насреща, от
отсрещната страна, й царь катб
раз’бра чё йде плакща, йзлЬзе сам'сй
насрёща. и цЬл^ва го й почёте го
5.356; ейч'кы из' окол!/ градовс й
села йзлЬ'з’вахг. насрёща, съсвЬщи
(!), й сщённици 8.596. II. Предл. 1 За
означаване на обект, към който
е насочено движение от проти-
воположната страна; срещу й
Ш/сти црьскып корабь насрЬщь м8
14.128; йвй сс прркУ йлТю, й рече
м8. нъетанй й йдй насрЬща царевы
члци 11.906; и притёче насрЬща тЬ.
й йз'горй ймь очите 37.276. 2. За
означаване на местоположение от
противоположната страна; срещу.
тогази повЬлЬ пЬв'ц8. да се въекачи
на камень насрЬщь иетбкь, й да пЬе
\|/ал‘гырь 37.280. 3. За означаеане
на обект, срещу който са насочени
нечии думи и дела; против, й ако
щёте да сё бпрёге нгёмь’ насрЬща. щё
да вы погуби ейн'ца ви й ейльта ваша
35.264. д^мам насрЬща някому. а)
Изразявам несъгпасие с мнението
на някого, противореча някому й
нйкога старого не чрЬтйчеи съсь
д^ма та мх дх’ма насреща. тьк'мо ако
пбетарь да м8 й хорогй. а тй слушай
й оучй се 1 56 б) Хуля, клеветя ня-
кого. азь вы направихь й езыкь да
пЬете й да славите йме моё.. а в!е гы
сэтворих'те (!) на льжа й на \|4?ван!ё
на крйво думайте, й члкй1 насрёща да
д^мате 18.2046.
насрёща 1.56, 5.356, 5.386, 8.596, 9.63,
18.2С46, 31.221, 32.225, 32.2296, 32.2302,
насрЬща 11.906, 12.1186, 13.124, 14 128,
15.1376, 32.230, 33.2426, 34.2516, 35.264,
37.276, 39.3096. 39.311, насрЬщь 14.128,
37.280.
на ставен прич. (1 )Като прил. Наставен,
посъветван, поучен, й пилать сэ ба
наставень даде кэсифх тЬлбто гни. й
кэсиф' го сънё сэ крть 35.260.
мин. страо. ед., м. наставень 35.260.
наставника. (Y) Наставник; лице, кое-
то напътства, поучава хората. житТе
прпснаго сэца нашего саввы бешён-
наго наставника пЬ’стынноркйтелюмь
14.126.
ед.', наставника 14.126.
наставница ж. (1) Наставница; жена,
която напътства, поучава хората. па
др^го мЪсто надежда не йма. амй ты
ми б^дй наставница да мё наставишь
на добро й на покааше 8.566.
ед.: наставница 8.566.
наставя св. (36) 1. Напътя, насоча ня-
кого накъде да върви, покажа верния
път, упътя. пйтаи где ё дбмь димйтрТа
гопдина солУн'скаго. й ако пйташь
гака можешь най мене, й азь тё ще
наставй да ей пойдешь на своё мЪсто
9.68; а то состави пьтжть й зе да ходи,
й самь й тамь. а той го па бы й едва го
наставй на пътжть 33.242; й давно бы
се найшьль н£кои мьжь ьъь' пь ез инн
пбдобрЪ да знае й да ме пбдобрЬ
наставй 17.164. 2. Прен. Наставя,
науча някого на нещо, поуча. на др1?го
Micro надежда не йма. амй ты ми
б#дй наставница да мё наставишь на
добро й на покааше 8.566; й сбсёга ты
мё наставй, й на^чй ме какь да йх’дн
6S’ 2.126; загова й Ть наставй пррци
да проповедовать й да кажьть как' щё
да слЪзе сам'сй бь, да йзбави адама, й
сйч'ки люд1е 3.166.
сег.: 2ед. наставки! 17.1706, Зед. наставй
17.164, 17.1645, 17.1716; аор.: Зед наставй
3.166. 6.46, 6.4бб, 6.47, 7 546, 9.75, 10.76,
11.866, 12.1086, 12.109, 14 1266, 15.1436,
33.242, 36.2736, 37 2806, Змн. наставише
14.128, наставиха 34.254, фирмы от перф.
тип: Зед. наставил' 4.23, е наставиль 10.796,
ё наставила 17 167; бъд.: със съкр. инф. led.
щё наставй 9.68, 2ед. щешь наставй 17.171,
Зед. ше наставй 3.186; пов.: 2ед наставй
2.126, 6.47, наставй 5.31, описат. 2ед. да
наставишь 8.565; усл.: Зед. бы наставил'
17.168; страд, аор.: Змн. наставите се
15.150; прич, - мин. страд, ед.: м. наставень
2.10, 17.1646, 17.168.
наставям несв. (4) Напътвам, насочвам
някого накъде да върви, показвам
верния път, упътвам. амы бёше аггль
гнь й йвй йм' се въ образь катб ввЪзда,
й наставлмше гы на путь где да йдОть
33 245; й по това се позна че ё двЬ
гбдинь было сэнапрё как' съ е завила
зв'Ьздата. й наставлише еэша цар1'е
сэ пер'ейдь да дбйдОть до виНлеемь
33.245.
сег.: 2ед. наставит 16.163; имперф.: Зед.
наставлише 33.2452, настав! ле 35.259
наставлям вж. наставям
настапа св. (2) 1. Надигна се срещу
някого, въетана. Ти бе щото ейч'ко
дрьжйшь. настанаха члчьскы снсэвс,
й похОлиха ймето твое сгое 32.224. 2.
Само Змн. Надойдат, дойдат. при-
стигнат. сэнапоЬ дойдоха пррците
та рёкоха, ето е блйзО скон'чаше на
свЪтьть та пакь дойдоха напоконь й
аплыге.. та пакь настанаха напоконь
даскале, й философе, та оучаха ката
днь й празйикь 18.184
аор.: Змн настанаха 18.184, 32.224.
настоянии м. (1) Лице, равно по ранг на
царя, което има право да заеме пре-
стола. аго азь на голЪма пбчть й слава
да тё епбобё й да тёйз ьк'мЪ да ей втори
настол'никь на моё цртво 39 307.
ед.: настол'никь 39.307.
насторя св. (1) Подсторя, подтикна
някого да извърши злина, подбудя.
й дТаволь бЪше го настбриль. да
крадё свЪщйте защб кби хртТанинь
донесФше свЬщь й запал^ше, а той ю
УгасЬше 9.74.
плусквамперф.: Зед. 6tine настбриль 9.74.
наступи вж. настъпя
настъпя св. (2) 1. Настъпя, стъпя
върху нещо с крак, стъпча. й катб
влЪзе тамо стыи димитр !ё видЬ еднъ
скор'ша голЬма срёща нкго йде й
настьпи ж й ^би сэнъзи скор'ша 9.64б.
2. Прен. Настъпя, стъпча нещо,
победя. йзволйвыи спсёша нашего
ради ьъпльтйти се сё стые бце й
прно_двь1 марке непреложно въчлчив'
се, распьн' же се хе бе съмрьтпо
сьмрьгь наступи 35.2606.
аор.: Зед настьпи 9.646, наступи 35.2606.
настъпям несв. (1) Настъпям, стъпвам
върху нещо с крак, стъпквам, смач-
квам. въ йме хво дето ё. рекль намь,
да настьпамё на зм!’е й на скоршё й на
сйч'ка ейла вражз’а 9.646.
сег. 1мн. настьпамё 9.646.
насънЬ нареч. (12) Насъне, по време на
сън, по време на спане. Кнёсе се мал'ко
на сънь, й глёда ха насънЬ чё дойде
та го цЬлйва 39.3066; видЬ насънЬ
1г*?мёнь, ёдйнь мх’жь стой й сэблЬчень
въ бЬлй рйзы 2.12; й в1 тьзи нощь мви
се стыи гесЬ (!) насънЬ й каже й что
плачешь сэ жено 39.3126.
насънЬ 2.12, 9.67, 9.70. 15.136, 15.142,
18.18)6, насънЬ 6.436, 9.696, 39.3126,
насънЬ 15.1466, 39.3066, насьне 40.3216
натанаил ЛИ (2) Натанаил. й послЬ
найде фйлиппь натанайла 36.267;
девётыи пъть сё нвй на сед'мь
^челйци, пётрк1, й Ooms’, й наОаьайл^.
й iaKOBtf й icoaHHs1 38.288.
наОанайла 36.267, набанайл»1 38.288.
наНанаил вж. натанаил
натоварен прич. (1) Като прил. Нато-
варен', върху който има товар,
тежест. й рё й тЬмь гь, сэкидЬ
дойдбх'те мой агглы понйкнале й
йерьнале, натоварени съ работы
неприлйчны 32.2256.
мин страд, мн. : натоварени 32.2256.
натоваря св. (2) 1. Натоваря, поставя
товар върху нещо или някого. й Tie
бкаанны като патйха така й постраха.
натовариха камйлы мнсэго. Фммзань
й свЬщи, й масло 11.97. 2. Прен. На-
товаря, обременя с някаква грижа,
мъка, грях. послушай и не мар'тфйей’-
вай лъжно. й да си натоваришь. сводта
дша й да д мъчишь 1.7-76.
сег.: 2ед. натсваришь 1.7-76; аор: Змн.
натсвариха 11.97.
натопен прич. (2) Като прил. Натопен,
който е поставен във вода или друга
течност, накиснат. Кзё й каниска,
смокйни cs’xa. й фйникь сФ, й мал'ко
лёшК наточена, й сэтидё прйвечерь
й сЬднь на брЬгь 17.174; кби хлЬбь
мал'ко зёмаше. кби смокйны мал'ко
И'зймаше, а др^гы съхбмж'ба натопепа
i зодйца 17.165.
мин. страд, ед.: ж. натопена 17.165,
натопёна 17.174.
натопи св (1) Натопя, поставя
нещо в течност, тонна, оузё ms’ й
порамницата, й врьхната дрёха, й
натопи ю оу крьв'та щб бЬше йстёкла
й стго 9.666.
аор.: Зед нзтопй 9.666.
натурям св. (2) Натурям, поставя
неща едно върху друго, струпом, й сэ
лозй с£хи лрьч'кы сэгбре назт’рЬйте
мнсэго, й запалЬте сэг'нь 37.2776; й
катб пойдё царь при апла, И видЬ го
чё глёда на нбо й тЬлото ms’ поейпано
със' рогоз ie й xpacTie сэгбре на маОёа
наторено на,1. лак те 37.2786.
пов.: 2мн. нат1?рЬйте 37 2776, прич.: мин.
страд, ед., ср наторено 37.2786.
натъкмя св. (9) 1. Натъкмя, направя
нещо, приготвя. подготвя. й т!а
рЬкы натьк'мйха да гы сэбръчать на
зрквата 11.976; й мнсэго монастйре
еъградй, й цркви направи й натьк'мй
14.128. // Наканя се, намисля. й това
натьк'ми сэн'зи члкь да стбри 15.134.
2. Подредя, поставя в определен ред,
наредя. й кога се събраха ейч'ки войне,
й пойдбха й станъха прЬ ём'статТа. й
видЬ сйч'ките кои как' са й натьк'мй
гы кой на десеть да ё прьныи, кои
ва сто прьвы й KOMS1 що прнлйчаше
наредй йхь 5.36.
аор.: Зед. натьк'мй 5.36, натьк'мй 11.1026,
14 128, 15.139, 15.146, натьк'мй 15.134,
Змн. натькмйха 11.976, натьк'мйха 11.976,
натькмйше 15 145.
натъкмя се св. (2) Натъкмя се, реша
да направя нещо, наканя се. й почёх^
да думать пбредеэ влцыте сЬкыи
своа д£ма й ариа стоаше пссрЬ тЬ. й
тврьдЬ се натьк'мйль да гы налима
със' х^л’ныте нкговы д£мы 15.141;
й дойдоха й сэбыколиха бколК зрадь
нощно сэвън'ка, й натък'мйха се кога
се потаи нарсэдь, да пр!мйнУть сэ
стъните скрйшб. да ёдны оубйють. а
дрУгы похватать да гы порббеть 9.72.
аир:. Змн. натък'мйха се 9.72; форма от
перф. тип'. Зед. се натьк'мйль 15.141.
науготвя се св. (1) Приестся се; направя
необхоОимото, за да съм готов за
нещо, подготвя се. й пойдё при
морето, й найдё корабь мисйр'скыи.
й £л£зе въ нкго със др£гы хрпане
й Tie niixa да йдУть вь 1ёрлймь. й
наа'гбтвише се й начёхУ да плавать
15.136.
аор.: Змн. наУгбтвише се 15.136
наука ж. (8) 1. Наука, знание за света,
познание, и сьбырашс се със* м^дры, й
сьс' стары, давно бы сэ тЬ придобйль
за дшъта ей иЬкоа добра на?ка 15.133;
й да пойдешь при Оесэктйста инока й
гслЬмо ще сэ нгего добро'й наУка да
прТймешь 14 1266. // Учение, възглед
за света на определен човек. да стё
слУшале й почйтале нгегоъыте дУмы,
й пёговьта наУка, на бых'те са сёга
бсъдиле да сё мьчите 18.201; и кедЬи
потай, что ты е дадено дарь сэ ба да
сё Утврьдёть ниговыте людте със’ твоа
на#ка 12.11 Об. 2. Паука', знание, което
ни служи за урок, знамше бь геэва, чё
не шё да похули, ами го люби, тьк'мо
го Сэстави да потегли зло, да ймаме и
ные наУка порадй нгёго 35.257.
ед.: наУка 12.1106, наУка 14.1266, 15.133,
17.1646,18.201.35.257, 36.2 706; jkh.: наоукы
1.3.
наумя св. (1) Наумя, намисля да направя
нещо. а зь чёдо със' бжгё повел£н!е тёбе
сэп!?ща. ами ты ёднакь не трЬбУваше
да кзлЪзешъ сэ дрУжйнъта ей амй
кога ей наУмйль, йдй 14.126.
форма от перф. тип: Зед. ей наУмйль
14.126.
наутей ЛИ (1) Навутей. а праведнаго
наУоеа ёл'завёла царица Убй 21.210
на^Неа 21.210.
наутр! нареч. (49) Утре, на другая
ден. й мнеэжищь вйдиме пимнипи
чё думать без'пътно. а ные им' се
ярисмйвамё. а наурЬ й ные се опиемъ
11.108; й паУтр! когй йз.тЬзоха сэ
бжтвна лур'па. а т'Гё сториха слУж'ба
й трапЪза голЪма 39.316; й наурЬ
кога се раз'вйдъли. рё валаамь на
сэнта болире не пУща мё да ид^’ със' в г
33.2416; й наоутр!. стань еэн'зи кнёзь
й стбри катб ms' пов ent стыи димктрте
9.67.
наУтр! 2.15, 11.86, 11.1086, 12.120. 33.242,
39.3015, 39.3066, на”'тр1 4.216, 17.1716,
паоутрЬ 4.236, 5.30, 9.67, 9.696, 11.85,
15 1386, наоутрЪ 5.37, 9.606, 11.102,
наупЪ 6 44, 7.496, 11.1016, 11.1026, 15.135,
33.24'6, наУтрЪ 7.51,8 58, 9.646, 9.686,9.69,
9.716,11 866,11 916,11.93,11.1616,11 1036,
15.1346, 15.1356, 15.136, 33.2426, 39.299.
наурЪ 11.94, И 108, 15.1416, 15 142, наУтрЪ
36.271, чаУтрЪ 37.2766, наУтрЬ 39.3026,
наурй 39.312, наУтр! 39.316.
науч а св. (42) 1. Нау на, наставя,
напътя, поуча някого. й сэсёга гы мё
настав:-, й нав’чи ме какь да Уг^дн 6У
2.126; амй го наставй какь да сё спасй.
й чаУчй го, й вьразУмй го й кргй го да
бУде хрттанинь 6.47; и сэсёга мё наУчи
й водй ме, кыдЪ е волн бжта 17.171;
амй гы проста, й даймь (!) мйрь й
любовь, й наУчи гы да хбд£ по твоа
заповедь 39 3086: й сэйдй при члка
йз'брапа. дето знае й мбже да тё
наоучи коё дс-брб да чинишь дето
да сё спеешь 1 46. // Разясня. обясня.
рёче мУ пакь сумесэнь. бче чаУчи
ме шо ё това що мй казУвашь. защб
с'мь азь глУпавь, и ненаУчичь 2.96.
2. Науча; придобия у своя знания;
изуча. стыи апль фйлиппь... мнеэго
се пбкани й налёгнь, та наУчи кшга
пррчьскые 36.267; й тамо наоучи
сйч'ко до край, законь хрпан'скыи й
кщгы бжтвные йз'оучи добр! 12.109
3. Науча някого на нещо, приуча. и
наУчи гы на чистота да ей чисты, й да
ей пльта своа.У’чювать 7.506.4. Падуча,
посъветвам някого да направи нещо.
й наговорйха се как'ва х^ла да мётнать
на )сэанна, й наХчи гы царица й
Оесофиль, й дадоха ймь мыто злато й
сребро мнсого 12.1146; й кой те на^чи
да Узмешь ор(?жле войн'ско й да идешь
на т!а чёда 12.1156. 5. Науча, разбера
нещо, узная. й наХчиха що б£шс
прЪлъстень свЪть 16.1626. науча на
книга. Ограмотя, Оам образование.
й кота попорасте. а т!е го наХчйха на
кшга. й баща ms’ й майка ms’ пазЪха го
катб бчйте ей свой 39.313.
сег.: Зед. наоучи 1.46. нах’ч? '. 1.886, наЬ’чи
17.164,17.1646; аор.: Зед. нагЛи 6.486,7.506,
7 546,15.150,34.249,34.2496,36.267,36.274,
39.3036, наь’чй 7.51, наХлй 7.516, 36.268,
наоучи 12.109, наЬ’чи 12.1146, 12.1156,
36.2706, на#ч! 36.272, наХчи 36.2736, ваЬ’чй
38.288, Змн. наХчиха 8.55. наечиха 16.1626,
34.254, наХчйха 39.313; плусквамперф.: led.
бЬнаХчила 17.172,Змн бЬхх’наХчили 36.268;
форми от перф тип: 2ед ей научило 2 13,
си нак’чйль 39.3066, Зед. е нах’чйль 7.51; бъд :
Зед. ще да наХчи 18 1856, 18.186; пов : 2ед.
наечи 2.96, наХ’чй 2.126, 6.47, нак’чй 17.171,
на$чй 39.3086; прич.: мин. страд, ед.' ж.
наоучена 5.28, 15.1516.
науча се се. (10) 1. Науча се, придобия
знания, умения дадоха го да се S’hh
кшга й на пйсмо. й на цркбвныи
законы й на^чи се добрЪ 40.3206; й
апль хвь бы. й со дха стго npie crinS”,
й нахчи се ейч'ко бжтвно 37.274. 2.
Науча се, взема пример от някого,
поуча се. что рё въ evaie. нах’чйте се со
мёне, бти с'мь азь крбт'кь, й смЪрёнь
съсрцето (!) 14 127; й шо щешь со
мёне да чюешь йлй да се научишь
17.1666. 3. Науча се, свикна оа правя
нещо, приучи се. й слушайте что д!?ма
писашё. не чинФте зло. да не нападне
бнова зло на ва, ами сё наХ’чЪте добро
да чините 15.150.
сег.: 2ед. се научишь 17.1666; аор.: Зед.
наХчи се 15.133, 37.274, 40.3206, Змн.
накчиха се 10.76, се наЬ'чиха 10.79; форма
от перф тип: Змн. сь научило 4.23; пов.:
2мн. па?чйте се 14.127, сё наёчФте 15.150, сё
маХчёте 38.288.
нау&ей вж. наутей
нафора ж. (1) Нафора', парченца осве-
щен при литургията хляб, които се
раздават на хората. ами щё сйч'кото
да сё потьп'че й да сё заборавы
тогйва, кбм'ка й нафора не щё векге да
йма, й млба й чьтёше ще да прЪсъхнё
18.1936.
ед.: нафора 18.1036.
находя1 св. (4) Само Зл. Споходя,
налетя, постигна (за злина. беда). Й
йскХшёнга сЬкак'вы ката ча със' нгего
йграють. бЪди го ката днй находеть
31.2166; злына й напасть что нахбды
на члпи со три работы бывать 35.256.
сег.: Зед. нахбды 11.1066, 35.256, Змн.
находеть 31.2166, yen.: Зед. би находила
18.2056.
находя" св. (6) Намеря, открия нещо,
находя, со зл£ намь деш’ё плачемь за
нощь да дбйде нощь да сё скрыемё да
нй не находить влъцТите й меч'ките,
да нй не йдьть жйвы 18.193; гпжде
моа. щб. ймашь. й щб находишь да
идёшь 17.1716; тона iюк^ва, какь не
мбже да въмЬсти ба ни земли нй ибо
ами где го пойщёшь там' го находишь
38.287.
сег.: 2ед. находишь 17.1716, 34 251, 38.287,
1мн. нахбдимь 9.75, Змн. нахбдЬть 18.1916,
18.193.
находя се се. (4) Намеря се, находя се. Й
нйкои се ке каходЬше такьв'зи врачь.
й никой не мбжаше да йз'вади и да
спей, члчьскыи рсЗ' со мъка 33.235;
амй где го поищешь там' се нахбды.
ако на нбёто речёшь йли на зёмли йлй
на море й на ейч’кы мфета 34.251.
сег.: Зед. сё находы 14.1286, се нахбды
34.251, Змн. се находиме 31.220; имперф.:
Зед. се находЬше 33.235
нахраня св. (13) Нахраня, дам храна
някому, заситя глада му. ако ё гладень
дХш'маникь твой а тй го нахранй 1.6;
оти бФ гладень а в!ё ма нахраних'тё.
й жьдень бЬ а в!ё ма напойх'те
18.2016.
сег.' Зед. нахрапи 15.134; аор 1мн нахра-
них'мё 18.203, 18.205, нахраних'ме 18.203,
2мн. пахраних'тё 18.2016, пахраних'тё
18.2036, пахраних'те 18.204; форми от
перф тип: 1мн. смё нахраниле 3.176,
2мн. сте нахранилс 18.202-2026; пов.: 2ед.
нахрани 1.6, 2мн. нахранЬтс 31.223, описат.
1мн. да нахрани 4.266, 2мн. да нахраните
18.2056.
нахрани се св. (4) Нахраня се. заситя
глада си. й не бЪхь богата амй бЪхь
сирота, й чюждо прЬдЪхь да се
нахранж 17.1686; раз’брах'мё бти
можешь ты на съсь твба ейла да
намь да сё нахрани, й дай намь да сё
напоймь вода, бти йзмйрамё со i ладь
й со жьдК'ваше 18.190.
сег.: led. се нахранл 17.1686, Зед. сенахрани
3.18, се нахрани 31.217, 1мн. сё нахрани
18.190.
наделен прил. (6) Който стой начело,
пръв, над всички. й затова го постави
да с прьвы й начел'нь, й строитель на
сич'ките чтб бЪхК господаре 11.926;
страгилать сё зовё що ё прьвы й
начел'ныи на ейч'ка войска 5.28; й
распусти ца съберё, что съ начёл'ны
господаре, й csTji'e й кнёзоове со
сйч’ките страны 11 916. наделен бЪс.
Тартар, главатар на дяволите. й на
бнова капище чтб б'Ьше начел'ныи
б'Ьсь тон пакь щЪше да стори пакость
на црквата ctms' никбля’ 15.1516.
ед.: м. начёл'ныи 5 28, начел'ныи 11.816,
15.1516, начёл’нь 11.926, начёл’помк 39.312;
мн.: начёл'ны 11.916.
начелник м (9) Началник; лице, което
стой начело и управлява; управител.
и стори го па да влада на сйч'кыте
гадыни й на ейч'кото бж!е твбреше
что сё виды, да ё на нкго качёл^никь
15,1316; что ей пачел'никь на 1ёрлймь
пйше до твое владичьство, ные
люд'Ге аОинёйсщи 36.2686: й видЬ
тамь начел'ници бЪсобв'скы кмётове
32.226.
ед.: начё.Тникь 15.1316, 36.2726, 39.314,
начел'никь 36.2686; мн : начел'ници 11 926,
начел’ници 15 141, начёл'никы 15.143,
начел'ници 15.1506, 32.226
начело ср. (10) Начало; начален,
първи момент; зипочвине. й това е
знамеше со кран начело болести й
знаитё бти ще посМ да бьде блйзо
второ пришьствТе сна бжТа 32.2246;
въ начелЪ бЪ слово 6.466. начело и
край не имам. Начало и край нямам,
съществувам вечно, а стаа грица ё
равно чтна сир>£. едйнь почесть йма
равно й трйте лйца начело й край
годйныте ймь не ймать 33.2386.
ед.: начело 2.9, 5.28*, 12.110, 32.2246,
33.23562, 33.2386, 39.296, начеле 33.236*,
начелЪ 6.466.
начерлох от стб. *наур-ктн св. (2)
Начерпя, Загреба течност с някакъв
съд, почерпя. и напльнй Сон’зи члкь
бьч'вй’ със' водя'. й стань сщенникь й
начрьпе стьклЬнйц!/ вод#. й поче да
поё тропарь 10.786. // Образно, й азь
ёс'мь тсоаннь что лёгнъ на пръсыте гни
на тайната вера й сотамо на_чёр'пб
что ё бжтвнаа кап'ка й зё да дб’мамь.
вь начело 6i слово 12.110.
аор.: led. на_чер’пб 12.110, Зед. начрьпе
10.786.
начест нареч. (1) Начесто, през малки
периода от време. щб йма векте да
дй'ма, йлй да мысли азь грЬшница
врЪме сега е дошло, щотб ты се ббрёкб
да ми ей сосёга начесть помошнйна
17.171.
начесть 17.171.
начех от стб. наудтн св. (47) Начена,
започна да правя нещо, захвана й
тбизи ча бн1м£ха й начёха да ревьть
катб ерьна 2.136; й сты сумссонь. наче
да гой'чи на законь 6ж!и2.14; й двйгнь
си бчйте й рКп^те. й наче да се моли й
да шьпне 17.1676; вь лЪто семо, сэкога
б'Ьше начёль црь костан’тйнь, (!) да
цр^ва... сьбраха се мнео нельстивы
варваре, на рЪкж дйтав'екк 4.216
аор.' led. начё 17.1686, начёхь 17170,
начё 17.171, Зед. наче 2 13, 6.466, начё
2 14, 4.216, 4.256, 10.776, П.8663, 11 101,
15.1506, 17.1663, 17.1666, 17.1676, 17.175,
17.1756, начё 6.476, 9.706, 10.77, 12 1096,
12.1116, 15.1496=, 33.242, наче 33.242,
36.271, 40.3216, 40.323, Змн. начёха 2.136,
2.156, 4 216, 10.79, 11.96, 15.137, 17.1756,
39.3156, начеха 4.26, 4.266, начёхУ 15.136,
33.246, начехУ 15.1386; плусквамперф Зед.
бкше начёль 4.216
начна св. (10) Начена, започна да пра-
вя нещо, захвана. амй вйдй какь при-
ходи ча, да начнемь да съврьшй й
дрхТыте чюдеса 15.1426; й начнете да
газавате ймето мое прьвЬнь Сё 1ёр лймь
38 2916.
сег.: led. начнь1 11.846, начнЬмь 15 150,
33.236, начнЪмь 33.238, начнк 34.251,
1мн. начнемь 15.1426; бы).: 1мн. щёмь да
начнемь 17.164; пов. 2мн. начнете 38.290,
38.2916, 38 292.
наш мест, притеж. 1л. мн. (253) 1.
Наш', който принадлежи на лицата,
който говорят или от чисто име се
говори, как лй щьть люд:ё да дбйдать
въ дсЗ нашь 39.315; тойзи со това
мЪсто нЬ е, нй со градь нашь. ами е
чюждйнедь 36.268; сега й гласът*
ны прЪгас'нь прЪдй дшъта наша,
й ёзыкь нашь йсъх'нъ □ сочный
пламень, й не мбжемь да тй се по[мо]
лй 15.1466; й затоза се [не] зове члкь
дбмь й прилйка бж!а. по виденного
наше, амй по мысльнното наше,
что ймаме мысль да помыслымё
38.282; а ные привёзах'мё корабеле
наши въ адр!аки на пристани щето
мирёиское 15.148 2. Наш', който е в
някакви отношения с лицата, който
говорят вчера мар'йа й марТа сестрй
лазаровы. поср’Ьщнаха ха със' плачь,
й под^махь (!) ms’, да б’Ьше быль й?ка
ги. не бы ^мр’Ьль нашь брать 34 249;
защб го така йщете брала тогбзи
члка. рекоха MS’ т!и, дрйл нашь б£ше
5 346; й повелЪ да пог^бхть три люд!е
Са наша рбднина, ни что не стбриле
15.1486; кога ю заведемь въ цркбвь
бжпо, да не бы се вратило чёдото
чаше назадь 13.1236; й да йз'бави на
са дХ’пг маните наши 39.3196; ато ела
та стбрй кбр'бань на бсЗговете наши,
замь да не вйдй пог о л Ъ ми мъкы
39.302. 3. Наш', който се отпася
до лицата, който говорят. нЪкои
два магёсника хрпане, прЬтвбриха
ейч'ки нарсо да вЪр^вать ха распётаго.
й нашь законь бставиха 6.43; амй
зарадй тбизи скрьбь нашь пемлй се
6V давно те послана, й да йз'бави на
Сё това плЪн'ство 11.91; да сё йдх’ваме
на длавола й на нкто наша лютость да
пйцаме, й того да х^лимь 33.233, й ты
зарадй наше спсёше на земли йвй се,
й със' члци ей хбдиль заедно 4.246;
нъ мал'ко наказ^ва на кол'ко да сё
покаёмь за гръховете наши 1.4; ами
й почакаи да вйдимь далй не ще йма
каша работа в' тебЬ 32 230. огче наш.
Основна християнска молитва, й тиа
ms’ рё. д£маи. 6 ста вЬра. й той почё,
бче нашь. и млтва ей бчёте 17.1746;
прЪд (прЪмо, епроти) очите наши.
Пред olume ни, пред нас сомите.
д1сокли лань рё. сега да вйда ако прт
нашите бчй стбришь мапа, та не щёмь
на да сЗговарЪшь 39.301; блвень бь
простьрыи рйы своё, й спь^ёрлима
прЪмб бчйма нашима. ейрс блвён’
й проелАвень с Ть бь нашь, щото ей
простри рХ’цЪте свой, й г-’пази 1ёрлйма
епроти бчйте наши 16.1616
ед.: м. нашь 1.8, 4.22, 5.30. 5.346, 5.35,
6.41, 6.43, 8.553, 9.736, 9.756, 11 91, 11.101,
12.1106, 13.123, 13.125=, 14 126, 14.1276
14.128, 14.129, 15.1326, 15 1406, 15.146,
15.1466, 15.1476, 15.1486, 16.157, 16.160,
16.1616, 17.168, 17.1746=, 18.184, 18.2006,
31.223, 33.232, 33.2326, 33.2356, 33.236,
33.241, 34.248, 34 249, 34.251, 34.2516,
34.253, 35.2606, 35.264, 36.268, 37.2756,
37.277, 38 2866=, 38.291, 38.2936, 39.3106,
39.315, 39.3186, ншь 3.16, 33.2406, наш'
11.876, на 14.1296, нашь 18.1776, род.-вин.
нашего 1.8, 5.365, 7.51, 12.117, 14.1306,
15.148, 17 168, 33.232, 33.237, нашего
2 9, 11.100, 33.2476, нашего 6.43, 13.1236,
15.131, 15.136, 15 1466, 17 176, 18.177,
39.3196, нашего 8.60, 9.63, 12.120, 14.126,
17.173, 32.2286, 36.270, 38.2816, 39 3136,
нашего 12.1086, 17.1736, ншёго 12 1106,
ншего 12.120, нашего 13.1256, нашё[го]
16.1636, ншёго 35.256, нашего 35.2666,
нашего 38.288, 40.3216. наше 38.2946. дат.
нашему’ 12.120, 17.1646, 34.256, нашёмУ
17.173, нашему 19.2076, нашему' 38.288,
нашему 39.309, чл. нашыъ 17.1о4б. 39.3186,
нашиать 18.1876, зв. наше 37.281, ж наша
7 51, 8.586, 9.756, 13.125, 13.1256, 15.140,
15.144, 15.1466. 15.1486, 15.153, 16.1576,
16.1586, 16.1626, 32.2236, 32.226, 32.230,
33.233, 34.2556, 35.2632, 35.265, 39.296,
39.3036, 39.3086, 39.315, 39.3186, 39.319,
нашь 33.239, наша 34.2486, 39.309, нашее
3.16, нашее 8.55, паше 13.121, нашУ 8.586,
13.123, 16.1586, чл нашьта 3.176, нашата
15.1466, 16 1596, 39.3086, нагаьть 16.15%,
нашьта 34.256, нашьта 36.268. нашьта
40.323, ср. наше 3.17, 11.107, 12.117,
13.1236, 15.1436, 15.1466. 16 1606, 16.162,
31.223, 33 2326, 33.233, 34.2556, 35.258,
35.259, 35.2666, 36.2686, 36.2726, 37.277,
38.2822, 39.2956, 39 3186, наше 4.246,
33.2476, нашего 35.2(Ю6, нашему' 31.2166,
чл. нашего 9.756, 18.1876, 31.220, 33 240,
нашего 34.255. нашёто 38.286; .мне. наши
1 4’. 1,6б2, 1 82 4.233, 4.24. 5.296, 5.382, 6 43,
9.72, 11 88, 13.125, 15.1476, 15.148,16.1о0б,
16.1616, 16 163, 17.164, 18.2066. 20.2086,
34.2556. 35.2626, 39.2966, 39.2973, 39.302,
39.3076, 39.3196, наша 1.62, 1.66, нашее
11.84, наши 15.144, наше 35.265, наши
38.2946. наши 11.81, 13.1216. наши 11.87б,
вши 33.232, нашимь 13.1256, нашима
16.1616, чл. нашито 2.9, 4.22, 4.23 , 5.3963,
9.736,15.147,15.1486, 39.308, нашите 5.396,
39 301, нашите 39.3096, 39.316.
нашенски прил. (1) Наш; които е
присъщ на лицата, от чисто име се
говори; нашенски, така с й за ба. не
можемь да рёмь от! ё гь без' рз’ц! й
без' нсэзЪ. защб бж!е и ст во нЪ ё
катб члчьско, да йма сэбразь й шетво
нашён'скс 38 282.
ед.: ср. нашён'ско 38.282.
наяве нареч. (2) Наяве, открыто защб
кбл’кото той чинЬше тайно, тбл'кова
го (эь проела вл мше найвЬ. й почьтень
5Ьше о ба. ы добрыте мУ тайнные
работы 15.136.
найвЬ 15.136, найвЬ 32.2266.
найм се св (1) Образно. Наям се, зас итя
глаоа си, нахраня се. ами ёлате на
подлр-Ьшно врЬме да идёте щото е
было нагбтвено СзнапрЬ прЬди адама.
та ёлате да са найдёте със' ху'база
слат*каа гоз'ба агТл'скаа 18.203.
сег.: 2мн. са найдёте 18.203.
не част. (2110) 1. За отричане на ия-
лото твърдение - при сказуемото;
не. защб ако сё не покачи члкь на вы-
сока добрбдЬтель не може да ё’лЬзе
въ цртво нонбе 38.2925; a бЬсЬ щото
живЬше ьъ бногбзи идола, вйкна з'
голЬ гла, нЬ с'мь азь бь нЬ ни едйнь
на 39.3076; пбдобрЬ бЬше да чЬ
бЬ пбеториль ёврёете да го распньть
35.263; сега позна бти ей ты сич'ки
свЬть сътвбршг, й що сё выды й
не вилы 5.306; Ти кога та видЬх'ме
гладна. та тё не нахраних'мё. йли то
жьдна не напбих'ме. йлй ~6ла та те не
бблЬкох'мё 18.205; й монастйр'скыте
врата като си са затворени защб се не
сэворюваха нйкога 17.165; а той нй
ёдномк ничто нс даде, дето тол'кова
ймаше ймаше 12.118; нбето дежь не
даде. земтйта рбж'ба не ладе никак'ва
18.189. // 13 елиптични изречения, й
ре ймь. сега вые ймате бца йомена
на вашь монастйрь тавра, дёто го
е бь съврьшиль, а нё члкь 14.1276;
что да стори да гадне i вс-да да се
Удави йлй нЬ 5.326. 2. За посочване
на нещо противоположно при отри-
чане на второстепенны части на
изречението; не. й рёкоха с^дЁете,
пбобае намь да сторимь съббрь въ
каОйл’ш а не въ монастйрь 12.115;
сйч'ки [що] бЬха УмрЬле сё адама. до
хво распёт[!ё] сё, бЬха, вь адь. нё сьс'
тЬлбто ей ам[ы] дУшйте ймь 35.2646;
затова се мню вамь да поелйнатё ria
д!?ми, не мой, ами хвы 5.406; не о
хлЬбЬ сдйнб жйвь быва члкь 17.1726;
да ходи по хртЧан'скы законь, като ё 6У
оугодно. нё със' мнщго мст!ё йли пйтЁе
9.756: нЬ такъв'зи по йз'бра азь ре Ть
34.255. 3. За непълно втричанс при
наречия за количество или степей, не.
й промйьъха се нё мйл'ко днй. пакьйзё
дрйъг. т, жльтицы^ й свёза гы "*/ крьп#
15.1346; й пбобае да чини като ё бь1
оугбдно, й на сгьгте агглы нЬ мнеого
да сё бб'идемь 11.106. 4. За приОаване
на противоположен смисъл на цялото
твърдение: а) При съществителни
с предлог без и съществителни с
представка не-; не бти да не прЪбкце
бн'зи грЪхь (!) без' сьмрьть, амй да
^мрЬ злого 38.284; ато составЬха $
монастйрь ёдного йлй двама. да
нё бъде монастйрьть без' лпУр'гга
17.165; еонапрт не люб* ие неправда,
а напоконь быаше праведните 18.188.
б) В подчинено изречение към главно
отрицателно изречение-, не. й поста
се, м, дни, м ноши, й д^маше ей не щъ
си пой дома нй йене да ймь, нй пйтге.
догде мё не посЬтй Ть бь 13.1216 5.
За отрицателен отговор на въпроси в
монологични реч, не. йлй се свидЬше
бх за нкго, й забрани адам^ да не
йде со нкго, да стане а той тьк'мо
със' ба. нй така 33.2346: йлй ёмлгё за
клетва се напйса. н£ 5.406: та бёл’кы
приейлюва на бь да пр Ьтрьпимь мнге
йлй ны каны да сё ь’мбрй со говЬнс. н£
така 39.3196. 6. За усилване: а} Във
въпросителни изречения с частиците
ли, или за изтъкване на достоверна
факти; не. со злЬ намь сега чё как*
нй бловй мучитель да нй мьчи чё не
чюх'ме лй, чё не раз’брах'ме лй щб
щ/маха писан’га по кнйгыте чер'крвны
18.1926; амй за лазара не знаётк лй й
не вид4х'те ли какь със1 една [дс’ма]
сонг? дЙЕъта мь со вашети (!) рц!
35.2636; йлй не даде й тёбе ейла катб
й на сонга апле, йлй не йсиЬливаше и
ты бол'нь;. й слЬпы, й бЪсны 35.2576;
не рёкох' лй азь вамь, й не казах1 лй
азь вамь, щё да дойде слЪ мёне прркь
голЬмь 18.201. б) Във въпросителни
изречения с частицата ли, на който
се очаква утвърдителен отговор-, не.
рёче ей зоейма. чё сотбл'кова годйнь
тёбе непотрЬб-Ща (!) ли сослЬклб,
йлй йденгё 17.172; со без'члевёчны
й завистлйвы ёврёе. со роде злы
и безакбнны. не вйдите лй какь
помрькне елнце й мггь. й землйта се
потрёсе 35.2616; амй дрх’го нйщо на
тбизи свЬть не мльви ли се й мьти
32.220 a нЬ да. Въвежда подчинени
обстоятелствени изречения за
изключване; вместо да й ёдйнь нЬкои
со тЬхь рёче. нЬлй ей чель на кипа
что каже за ёг-етйка члка, ёды’щь й
дващь да гб пбкчйшь, й тогази ако не
прТёмлге, а ты се со нкго соречй, а нЬ
така да чинишь 12 1156, амй йма тв’ьа
члщи мёждь1 на, та са й блго йле й
мёсо. а нЬ да пбстЬть катб е зарьчано
18.1986; и не гькмо че ... ами и.
Свързва съчинени съотносително-
противопоставителни изречения; и
не само че ... ами и. а той вЬр>/ва
распётаго ха. дёто гб раснёха ёврёе.
й нё тьк'мо чё вЬрова самки ами й
кога сЬды на стблът' ей й сочйзЬстно
каз^ва какь ё хс йстинныи бъ 9.63;
не ми е нйщо. Няма ми нйщо, не
съм пострадал. Й тогйва йспй бнова
бьипё- й ничто зло не потёгли... й
царь като видЬ бтй м» не бы еищо,
а той рёче ан ан ас 1'ю магёснйк^ да
Mt/ даде й съмрьтното былгё 39 303;
не праз(д)на. Само ж. Непразна,
б^еменна. й катб ре хс на стбе ёулге.
со злЬ на тга жены вь тозй врЬме който
нЬ сь г.разны та не мбже да ходи, на
свба воли къдь щё сама да е лёка
18.193; не тъкмо (токо) ... ами (нь)
и. Не само ... но и. й не тьк'мо со члци
йз'гбнюваха ейч'кы болести, амй й со
добыт'кь сЬкак'вь сопъждаха болести
10.79; и чё тьк'мо със' пргателк, ами й
със' твойте злбдлысльници, да ймашь
любовь 15.156; й тбл'кова б'Ьше
Гго вйдень члкь. бти й ёретйци кой
го вйдйха, й собрьщ/вахк се на вЬра
хртган'скаа. не тьк'мо сэ поЬченТего
мХ. ами пбмнсэго Сэ лйцёто мь аггл'ско
дёто го ймаше 15.150; и н£ токо та.
амй й въ цари~[гр21] б’Ьше хра стм)/
щотб го нарйчах дейтерь 39.318;
й не Р/кб баща своего й майка да
почйташь. й nocrapiar1 си брать да
почитать нь й роднйнага си ейч'ките
1.5; нЬ че (защо) ... ами. Не защото
... ами. а пустыню нарёкова ёгмп'ть
н$> че ё и^сть сэ чловёци, ами е п£сть сэ
блгти б и-Те 33.2446; й кога го найдете,
дойдете да мй кажете, да пойдЬ й азь
да мЬ сё поклон ю, 1 това ре, скврьнныи
1рбдь. н-fc чё ще се (!) да мь се поклонй
ами да пУстй да гб ь’биють 33.2.376,
затов i поскорь’ й пбмал'ко сказах'ме.
н£ защб не бйше прилично, да скажё
амй защо не можете разь'мЬ катб ё
33 2396
не 1.3s, 1.363, 1.44, 1.465, 1.56, 1.56', 1.69,
1 бб7, 1.712, 1.765, 1 815, 2.963, 2.102, 2.Юб6,
2.U8, 2.116, 2.126, 2.1253, 2.13, 2 136, 2.142,
2.1464, 2.1510, 3.176, 3 1 87. 3.186 3.19, 3.19б2,
3.204, 3.206, 3.214, 5.306. 10.70, 12.115,
12.118, 13.1216, 15.150, 17 172, 17.1726,
18.188, 18.1892, 18.1926, 18.193, 18.2012,
18.20563, 32.220, 33.2346, 33.2396. 35.25762,
35.2616, 35.26362, 38.284, 38.29262, нЪ 1 36,
1.7б2, 2.122, 2.126, 3.176, 3.166, 3.18, 3.1862,
3.206. 4.22, 4.22б2, 4.236, 4.25, 5.29, 5.31,
5 3 1 6 , 5.326. 5.352, 5.376, 5.38, 5 39, 5.396,
5.4062, 6.416, 6.426, 6.443, 6.446, 6.45, 7,53,
7.542, 9.606, 12.1156, 13.121, 17.165, 18.193,
18.1986, 20.2096, 32.227, 33.233, 34248,
34.251, 35.263, 38.2866, 39.300, 39.303,
39.3076,39.318.не 1.4,2.156,3 21,5.406,6.43,
6.446,6.45, 6.48, 7.512, 8.55, 8.57, 8.576, 8.58,
9.63, 9 66, 9.72, 9.736, 9.756, 10.76, 11.816,
11 826, 11.986, 12.113, 14.1276, 15.1346,
15.1436, 15 145, 15.156, 16.158, 17.165,
17.178, 18.1786, 18.179, 18.1795. 18.Т802,
18.1806, 18.1856, 18.186, 18.187, 18.1906%
18.192, 18.193. 18.1936, 18.1976, 18.202,
18 204, 19.2076, 31.2166, 31.2186, 31.2226,
32.224б2. 32.23 16, 33.23462, 33.2416, 34.251,
34.2Мб, 35 262, 35.2о4б, 35.2666. 38 284,
38.287, 39.3006, 39.301, 39.3016, 39.3106%
39.3186, нс 1.4, 9.686, 11.87, 16.159, 18 192,
33.2336, 37 275, 37.276, 38.2885, 38.2906,
39 301, 39 312, 39 3176, 40.321, 40.324,
н4 1 66, 5.406, 9.61, 9.62, 9.626, 9.64, 9.75,
9 756, 11.836, 11.946, 11.96, 11.106, 11.1082,
13.1216, 15.148, 18.179, 18.1806, 18.1936,
20.2096, 32.231, 33 2346, 33.235. 33.23%,
33.2396, 33.2446, 33 247, 34.25062, 34.255,
34.2556, 35.2576, 35.261, 35.2656, 35.266,
36.270, 37.2786, 38.2816, 38.29362, 39.295,
39.2966, 39.298, 39.3076, 39.3086, 39.3162,
39.318, 39.31862, 39.3196, н£ 5.326, 12.1156,
18.1986, нё 9.656, 9.726, 11.115, 13.124,
14.130. 15.133, 15.134. 15.13462, 15.1356,
15.137, 15.1466, 33.2406, 33.2456, 39.3046,
н£ 13.1226, 17.170, 18 1 83, 21.210, 31.2182,
31.222, 34.251, 34.2556, 35.266, 36.2686,
36.270. 36.273, 37.279, 38.2816, 38.282,
38 2832, 38.288, 39.3036, 39.305 6, 39.3 1 6,
40 3236, нк 15.1556, не 33.236, 33.247, и!
35.261.
небесен прил. (129) 1. Небесен', който
се намира ш принадлежи на небето,
на небосвода на^нбёго да възлЬзЬ'
сэ.'бре авЪздыте ноны й да ей оставлю
прЪстбль мой 11.84; й дрь’гыге
ейч'ките да затрТать^съ това орьжТё...
й ейч'ки птйци, нбны паейтиха се
сэ тЬх'ныте тЬлеса 18 195; й тогйва
щьть да поплачать ейч'кыте езыци,
щотб йма на землнта, катб шьть да
вкдать ica ха сна бж'Та дё йде та слази
на бблакь нйныи 18.1956. 2. Небесен',
който е евързан с небето, където
според християнската религия се
намира Царството Господне, тшы-
ва^ нбёто щьгь да гб свйать аггли
нбныи наёднб катб хар'тТа 18.196;
ейч'кы сты нбны заедно й сам'сй
гь зарадЬ’ва се Ь’ тбизи дёнь 15.151;
вйд£ рё нбёто че сь сэтвбри (!) сто
едйнь конь бйль. дё йзлази йз' вратата
ноныи. й сЬдй на нкго члкь същи
йкь като й правощьдникь 18.1946. 3.
Прен. Небесен; който според хрис-
тиянското учение е евързан с Бога.
вые Мте въ (ёрллмь, догдё пь'стл вамь
дхь стыи. да сё сэб.тЬчете съ сила
нонаа 38.2936; й да се спобдобймь (!)
й ные сэнъзи мйслъна й нонаа пасха,
дето ё самбмЬ ri’ нашему iv xtf 34.256;
напйсаше се ейч'кы члци наедно
тогази, въ кнйг< царь авт#ст#. ащега
се напйсаше хрпане въ книпТ нбпЬю
33.2396. // Образно, ами ны гощава гь
със' гоз’ба нбнаа й чиста й ста. дето не
мбже да погыне S’ члка нйкога конто
е със' чисто ср де £к£силь 34.248;
зарадй тока бы въвёдена въ црковь
млада. Т, гбдищДна, й храни ю архггль
гавршль със’ ноны хлЪбь, bi, гбдинь.
защб грЬше црь нбныи, С. нгеж клъть
да приёме 13.125. 4. Като същ.
Само ср. Небесното; това, което
е свързано с Бога и божия закон.
бдЪше люби много сьнь не йще.
възрьжаше йще. а сэ бл^ддсё гнх’сй.
защо е дша невйдЪн£ й нбна затова
й ноно люби, а тЪло е пакь сэ землю
й земльно люби 34.2546 вЬнчая се
на царство небесно. Увенчан се с
вечен живет, получа безсмъртие.
акр шёшь да се вЪн'чаешь на Цртво
нбное... сега трЪбьва да се смЪрйшь
сэ ейч'ка почьсть что ймашь 5.306;
кры небесен. Небосвод, небосклон
кр^гь нбныи что об'тёк^ва ибо й
землю й слнце что проев! тюва chh'kS’
землю, така й сты без'срёбрькици
ейч'кь’ землю сэб'текоше й напльниха
ю със1 велйкы чюдеса 10.79; сила
небесна. Начало, първсосновс, на
света, от която произлиза всичко.
тогйва щьть да викнать з 1 ол!мь гла
й плачь ги. оти ты не познавашь,
чё ты на направи със' твоа рька та
смё ные твой, ты _сй на направиль
сэ четыри сйлы ноны, сэ земли, й
сэ вода й сэ дша, й сэ ог'нь 18 205;
сили небесни. Сили небесны, спорей
християнскатарелигия сподвижницы
на Бога, небесни служители, ги ice
хе бе. що ей на сйч'ки сйлы нбные.
дето н! ё нйкои тебе видЪль, а. ные
тё видЪх'мё 5.39; тогйва сйлы н'-ные
й агглы гни щьть да сё помЪстеть й да
потрепёре сйч'кото сэ т! ] 8.1996; цар
(отец) небесни. Небесен цар, Господ
Бог. дето ё ёдйнь бь нераздЪл ныи,
й црь нбныи й дето ё cS’nia на жйвы
и на мрьтвы 10.766; ако лй в!е не
простите ’шкь1 пр!1р!шен!ето, й
сэць вашь нбныи не прощава вамь
съгртшеннто ваше 18.1976; цтрство
небесно. Небесно царство; мястото,
където според християнската
религия живеят праведниците след
смъртта си, раят. защб ако сё не
покачи члкь на высока добродетель
не може да ь’л'Ьзе въ цртво нбное
38.2926; й да желаё прьвбто наше
сэчьство, сй_рё цртво нэное 33.233;
ами ё наи лбвь чюдны цртво нбное и
животь в'Ьшзы, дёто нйкэкь не щё да
Сс развали 31.215; чйнове небесни.
Чйнове небесни, степени в небесната
иерархия на сподвижниците на
Бога в християнската религия й т!а
девет’т'Ь чйнсэве нбны. на трй чйнсэве
разд1лйват< се по три. й прьвыи чйнь
е шёстокрылаты серафиме, й мнеэго
б'чй дето ймать херьЫмы. й стЬш ши па
прЪстблыте, втбрыи чйнь с. гпд'ствГа,
сйлы, й власты. гретый гё чйнь па,
кнёзеэве, архгглсэ. й агглб 11.83
ед.: м. нбныи 9.61, 10.766, 10.79, 13.125,
15.13 76. 18.1956, 18.19762, 33.2326, 3.3.23 5,
33.2456, нбны И .916,13.125,34.248,34.255,
нбномК 5.31, нбнбмь’ 39.299, ж. нбнаа 9.61,
32.229, 34.248, 34.256, 35.2636, 38.2936,
нбна:. 12.1176, нбна 32.2286, 34.2546, нбна
38.292, нбнЬи 32.226, нбЩю 33.2396, ср
нбное 1 56, 1.7, 1.8, 2.96,2 156,4 266,5.306,
5.396. 5.406, 9.616. 9.64, 9.646, 7.51, 9.756,
11.1086, 12.1202, 13.1256, 14.128, 15.1336,
15.1506, 15.151, 15.1546, 15 1566, 16.1636,
18.1856, 18.188, 18.1906, 18.20162, 18.202,
18.205, 18.20562, 18.207, 20.2086, 20.2096,
31.215, 31.222, 31.2226, 31 223. 32.227,
33.233, 33.234, 33.2396, 34.2496, 34.2536,
34.256, 35.2596, 36.272, 38.2916, 39.2956,
39.3016, 39.3186, 39.319, 39.3196, 40.322,
нбно 7.516, 9.61, 34.2546, 38.2916, нбноё
7.546. 15.1506, 16.1596, 18.2026, нбное
38.2826, 40.3216, нбное 38.2926, мн.: нбные
5.39, 5 396, 11.836, 11.856, 13.122, 18.1956,
18.19962. 18.203, 32.230, 35.259, 38.2856,
нбны 9.61, 11.8165, 11.822, 1L83, 11.84,
15.151,18,1816,18.195,18.196, нбны 13.122,
18.195, нбныи 18 1946, 18.196, нбны 18 205,
чл. нбныте 33.2406.
небесно нареч. (1) По начин, отнасящ
се до небето, където според хрис-
тиянската религия се намира
Царството Господне, где ё сега
гавршль архггль дёто ми рё... бти щъ
да ймамь радость до вЬка. й твоё цртво
кбнець й край не щё да йма... й знаю
чёдо моё че мй не д^маше земльно
ами нбно. затова т'^ка на земли не
събы се архТгли' дЬ’мата. амй ще на
нбёто пртво твоё да б^дё 35.261.
нбно 35,261.
небитые ср. (1) Небитие, липса на
битые, несъществуване. й дёто е сэ
небьте что немаше свЬть. й ничто
на тбизи свЬть. а бь го въ бьте стбри
със' една д^ма, й бы свЬть. й ейч'ко
чтбто ё на тбизи свЬть 15.131.
ед.: небьте 15.131
небо ср. (255) 1. Небе\ въздушното
пространство высоко над земята,
по което наблюдавам движението
на облаците и заездите', небосвод.
землйта катб нс щё да йзрастё но нгеа
нйщо. й небёто катб не щё да Щ’стс
дъжь. чё азь що щь да стбри 18.192;
-мй где го пойшешь там' се нахбды.
ако на нбето речёшь йлй на земли йлй
на морс й на ейч'кы мЬста 34 251; това
катб чю црь. обрадова сс, й мнЬше ms’
сс, кол'ко да леты й да фрька пб' нбето
8.596. 2. Небе', място, където според
християнската религия се намира
Царството Господне', небесны селе-
ния. й като мё занёсоха пб нбёто. вйдЬ
тамо много чё пЬаха със' великь гла
сть сть сть гь савасэ 11.1 ОЗб; вйдЬ рё
нбёто чс сь Сэтвбрй (!) ётб ёдйнь конь
бЬль, дё излази йз' вратата нбныи. й
сЬдй на нФ го члкь същи нкь катб й
правод>’дникь 18.1946; а бъсооветс,
щб бЬха сэпадньле прьвЬнь о нбёто,
й достйгньлЬ (!) бЬха въ адь 35.2636.
3. Прен. Господ, християнският Бог,
който живее на небето. й това апль
като сё прЬклониль й млй се 6S. й сэ
нбет о зравТе дойдё на еэша сйч'кыте,
й пакь зрави быха 36.270; й выс
сЬдЬте въ 1ёрлймь доде вы дойде сэ
нбёто ейла. да сё сэблЬчете да стё
й вые ейл'ны 38.292. третие небо.
Третото небе', според религиозните
представи мястото, където живеят
праведниците. й рё ми аггль, ела сМ
мёне павле, да ти скажа живбтать
на правёдны й пойдо с.та аггла, й
възвёде мё на, г, т!ё нбо. й постави ма
пр! ьрата, й поглёдна й видЬ х(’бости
нейсказанные 32.2266
ед.. нбо 1.3. 3.19, 4.216, 4.246, 5.29, 5.296,
5.31, 5.39, 7.526, 7.53, 9.636, 10.78, 10.786,
10.79, 11.83, 11.936, 11.104, 15.131, 17.1746,
18.183, 18.185, 18.1856, 18.190, 18.1906,
18.1916, 18.2066, 31.2196, 31.2216, 32.223,
32.225, 32.2266. 32.229, 34.2536, 35.2576,
35.2616, 35.262, 35.264. 37.277, 37.278,
37.279, 37.281, 38.286, 38.287, 39.301,
39.318, 40 3206, [н]бо 38 286, нбо 39.3086,
нбее 32.223, нбомь 5.406, чл. нбею 3 166,
8.596, 11.82, 11.83, 11 836, 15 1322, 15 135,
16.157, 16 160, 18.185, 18.1892, 32.2256,
32.227, 33.239, 33.2406, 34.2486, 35.2636,
36.270, 37.276, 39.2996. 39.300, 39.3016,
нбёто 3.176, 4.216, 4.23, 4.236, 4.246. 5.3962,
6.466, 7.52, 7.536, 9.626, 11.816, 11.823,
11.83, 11.8362, 11.843, 11.88, 11.89, 11.896,
11.10362, 11.107, 14.127, 15.15562, 16.160,
18.177, 18.184, 18.186, 18.191, 18 192,
18.1946, 18.19563, 18.1962, 18.1996, 18.200,
18.2.006, 18.2066, 21.2106. 32.224, 33.235,
33.2356, 33.2456, 34 249, 34.251, 35.2ь3б,
36.2702, 36.2706, 37.27962, 37.280, 38.28564,
38.2862, 38.28 663, 38.287, 38.2876, 38.288,
38.2916, 38.292, 38.29263, 38 2936, 39.311,
нбёто 11.92, небёто 18.192, 38.2926, нбето
33.237, нбёто 35.261, мн.: нбеа 18.177,
32.229, 32.2303, 38.2866, нбеехь 34.253, нбсё
37.281.
небоюбоязлив прил. (1) Небогобоязлив,
който няма страх от Бога, сэ
тёж’ко мёне сыротои дёто сьм' се
събрала със' мЬ’жа закбнопрЬстытна й
небго_боазлива 15.154.
ед.: м. небкцбеазлива 15.154.
невеществен прил. (3) Невеществен,
който не е изграден от вещество,
нематериален, а мысль та е сэ ба
дъхната й дша зовё, невйдима. й
невеп естьвна сй_рЪ. что не мбже нй
да сё похвати със’ рйа члчьска. нй да
ю S’cIth със’ пльть си чюв'стьвна ами
с тьк’мо мысльна 38.283.
ед. ‘м. невещест ьвныи 8.5 6, ж. н гвещес гьвнаа
11.81, невещёсгьвна 38.283.
невидим прил (18) 1. Невидим', който
не може да се види, да се възприеме
със зрението. й дете ё сйл’нь й певйдй,
а ты го вид!. й дёто се нй сё кого не
дрьжй а ты го понюсе 35.260; й дша
ё члкк невидима, й без’сьмрьтна, й
невещестьвнаа 11.81. 2. Като същ.
Само ср. Невидимото; място, което
не може да се види. й стори се чюдо
велйкх то а ча... й сё невидимо йвй
се бЪль голубь нй главъта блженном^
icoanm 12.1116; й чю гла со невйдимо
че м^ каже. дрьзаи й пбкани се
ev’cTai ie. защб дойдё вр+.ме пакь да
си пойдешь на прьвата своа пбчьсть
5.34.
ед.: м невйдимь 15.1496, невйды 18 189,
невидй 33.2356, невйдй 35.260, невйдпмаго
5.31, 31.222, нёвйдлмаго 34.2556. ж
невйдима 11.81,38.283, ср. невидимо 5 306,
невйдимо 5.34, 12.1116, 12.117, 37.2746,
невидймо 37.2766; мн.: невидима 6.46,
невйдймне 37.277, невидимый 38.2896
невидимо нареч. (2) Невидимо, без да
може да се види, незабележимо. млю
ти сега прострй невйдимо твои рйса,
й пршмй дшгть мйр'но на тьзи своеё
рабы 2.13.
невйдимо 2 13, 5.31
невидЪн прич. (1) Като прил. Невидим',
който не може оа се види. да се въз-
приеме със зрението гъзрьжлшё
йще. а сё блъдь сё гнЛш. защб е дша
невйдЪна й нона затова й нбно люби
34,2546.
мин. страд, ед., ж. невйдЬна 34.2546.
неволя ж. (7) 1. Неволя, тежко поло-
жение, беда, нещастие. й жената
анна, два скрьба ймаше, й за
дв£ нйвблы плачаше. еднб защб
стань катб вдовйпа, й не знание ей
мйкат'бго жйвь ли е йлй нЬ. дрйю
пакь защб бы без’плодна 13 1216.
2. Нужда, необходимост. мнсёго ё
нароз при’. й коа ти ie. нивбли да гы
чьтёшь, сйч'ки съ твои рабы макарь
мнсёго, йлй мал'ко 11.89; кои бы тебе
нивбли царици така да д1?машь. и
защб заквизи хйгы. ты да холишь на
царица ёв’до^'а 12.116.
ед.: нинолы 11 89, 12.109, 12.1096, 12.116,
неволи 18.189. 31.217; мн.: нйвблы 13.1216.
невра ЛИ (1) Невра й царица ф^т’ьана
посрЬщнь «шла съсына (!) сы поль’-
фрадона, й съ снахь си невра. что 6ixtf
были ймале бЪсь лукавь, й йсц'Ьлиль
гы бйль сты маОёи 37.2746.
невра 37.2746.
невъзможне нареч (1) иевъзможно
ми е. Невъзможно ми е, не е в мойте
възможности, не съм в състояние
да извърша нещо. й вылазе на рамена
xeptfEiM'cKbi. и фрьгнъ й възлЬте със’
крыл! вЪтрьны. бтй бь й нйчто нЪ е
HieMtf невъзможно 38.2866.
невъзмбжно 38.2866.
невЪрен приз. (7) 1. Неверен, който не
вярва в Исус Христос, това са дёто
ги проваждать да зёмать дшйте на
невЪр’ны люд1е въ врЬме бледное,
й нёмаха вЬра кък’ ба. й нёмаха ба
помощника себ! 32.229. 2. Като
същ. Неверник; лице, което не вярва
в Исус Христос, й фйли.лпа хватиха
невЬрнш, й влачаха го по йлйците.
й напокбн’ Mtf нроврьтЁ-ха глёзныте
й петЬте, й собЪсхха го за дрьво, й
така се помлй й прЪдаде сы дшъта
6tf 36.2676. 3. Неверен', на когото не
може да се вярва; който ностъпва
нечестно, подло, а болЬр’ство е дрйарь
нсв'Ьр’н’. болЬр’ство е добрб_творень
(!) льжбвныи. болЬр’ство мнсёго бЬды
на члка повдига 31 2206. 4. Неверен,
който не отговаря на истината,
лъжлив. ами нйкои да не помысли, нй
да рече невЬрно е това писаше. амй
да се почюди й да се подивй на това
бж!е чюдо 17 1636.
ед:, м невЪр'н' 31 2206, ср. неверно
17.1636; мн:. невЬонш 36.2676, невЬрпыи
36.2676, невЬр’пы 32.229. неверны 36.2676,
невЬр'ныхь 39.311.
невЪрне ср. (1) Неверие, отсъствие на
вяра в Бога, безверие, й апль фйтиппь
ьидЬ гы какь е невърке S’ тЬ й без£м1е.
защб йм’ се мнЬше че ; дтавол'скаа
тази работа, та се посльзи тврьдЬ
и приклони се дбл^ та се пбмлй 6s1
36.270.
ед: ненЬрТе 36.270
невЪрство ср. (1) имам невЪрство. Ня-
мам доверие, не вярвим. к^рвбв’ство
й сЪкаква мрьсота сйчка земли
испльнила. на льжа хвал’ба, а на
правда вйкь ейч'кы едйнь дрхгым#
ймать невЬрство 31.2176. •
ед: нев-Ьрство 31.2176.
негасим прил. (5) огън негасим. Ад,
преизподня, пъкъл. това ейч'кего да
б-Ьх’тё былё стр^вале, й мёне бых'тё
домилЬле. та не бых'тё былё сега
бсъденш въ бг'кь негаей 18.2056; гь
бь що е вьскрЬсйль мрьтвы, той да
тс прокльнё. й да тё запрати вь м1?ка
вЬчна й вь сэг'нь негасимь 4.256.
ед:, м. негасимь 4.256. 5.40, негасимый
12.118, 15.1396, негаей 18.2056.
негов мест, притеж. Зл. ед. (329) 1.
Негов', който принадлежи на лице или
предмет от мъжки или среден род,
за който се говори, и напоконь пакь
пр-Ьз' онТа днй. нападе тази болесть
на конкте ms’ и на ейч'ки нкговь
добы-Ркь 5.316; той болЬзтвг. да бы
що гбд-Ь добыль, а дрйТи са веселить
със' нкговьть дббывь 31 2156; й да се
вдйгне дрЬвО много, плодно . й о
корень нкговь щё да йстёче кладён'ць
37.274; й посёгна сфим'Гань да ю ъ'змё
йз нёгова р^ка 40.323; й пакь да не
стбришь криво члк# й зёмешь нЬщо
щото е нкгово 1.7. 2. Негов', който
е в някакви отношения с лйцето от
мъжки или среден род, за което се
говори, а сёць нёговь сэкак* се родй
ейн* ms’ алё^1а не смЬси се съсвоата (!)
си жена 40.321; й пойдё тогази 1сэанпь
гбрЬ на планин:? щб б-Ьше тамо, й
нкговь ^ченикь прсхорь 6.466; азь
Фома нЬ сьмь. амй съмь брать й гь
нкговь 7.506; й азь за нкго да се
загрйжй защб съмь азь нкговь рабь й
вЬр'нь др\Ть 35.2596: ейч'ки нкговы
врагове бЬгаха. оти защо бЬше
много i'Mb й хытрб s нкго 5.28; нападе
съмрьгонбсна болесть на дбмь его.
тбл'кова додё йз'мрЬха ейч'ки нкговы
робе 5.316. 3. Негов', който се отнася
до лйцето от мъжки или среден
род, за което се говори, кби ёзыкь
члчьскыи мбже йсказа нкговь тр£ць
й добро 15.1386; й затова го бстави
да потёгли зло зарадй грЬ нкговь
35.257; й на сЬка годйна празш’ваха мУ
празникь нкговь 39.3126; й рё ймь, та
йскопаха гробь, кбл'ко бЬше нкгева
вьзраст[ь] 6.486; й така на вьсакыи
днь ?чён1'ето нкговс приплбдюваше
хртТак'ство 9.626; оти съ е онова мЬсто
мирёнское наплънило със' нкговы
чюдеса, дёто чйни кага днь 15.148; а
в' др^гы г, гбдйнь й половина, щё да
си лекаже антихрють дгавольскыте
нкговы работы 18.186.
ед: м. нкговь 1.82, 5.27, 5 316. 6.42, 6.456,
6.466. 7.506, 7.536, 7.546, 9.616, 9.716,
9.75, 10.766, 11.836, 11.856, 11.8962, 11.92,
12.1146, 12.1176, 12.119, 14.1276, 15.131,
15.1386, 15.141, 15.1525, 16.161, 16.1616,
18.207. 31.221, 33.2396. 35.257, 35.2596.
36.271, 36.272, 37.274, 37.2766, 38.293,
39.3006, 39.3116, 39.3126, 39.313, 39.315,
39.319, нёговь 7.506, 40.3212, 40.324, нкгов'
9.616, нкговь 11.916. нк[го]вь 33 236,
нкговь 39.2966, нкгова 18.207, нкгов?
38.288, чл. нкговать 6.486,18.2036, 39.3116,
нкговьт* 9.66, нкговьт1 15.1406, нкговьт1
31.217, нкговьть 31.2156, нкговьт1 38.289,
неговат* 39.306, ж. нкгова 1.4, 3.176, 4.256,
5.28 , 5.306. 5.362. 5.376, 6.4 86, 7.516, 8 59,
8.60, 9.62, 9.626, 9 64, 9 65, 9.68. 9.686.
] 1.826, 11.856, 11.88, 11 896, 11.96, 12.1096,
14.1286, 14.130, 15.133, 15.1376, 15.1466,
15.1486. 15.149, 15.150, 16.158, 16.1586,
16.160, 16.163, 18.1952, 32.22 462, 32.229,
32.231, 33.240, 33.2456, 35.2606, 35.264,
36.26862, 36.2706, 38.287, 38.2906, 39.296,
39.2986. 39.3026, 3 9 3 94, 39.3086, 39.3133,
40.323, пЬгова 3.196, нёгова 5.38, 39.309,
40.323, нкгова 9.66 15.148,15.1556,нкговал
12.1106, негова 15.1416, икгога (!) 39.300,
нкго[ва] 39.3166, чл. нкговата 5.306,10.766,
11.8862, 12.109, 15.1312, 15.13 1 6. 15.133,
18.1796, 18.1806, 18.1846, 18.1906, 18.191,
18 1946, 18.2036, 32.2236, 32.227, 33.242,
35 2566. 35.264, 39.3026, 39.310, нкговата
11.996, нкговьта 18.2006, 31.216, нёговьга
18.201, нёговата 33.237, нкговата 33.237,
38.284, нйтовата 39.299, неговата 39.309, ср.
нкгово 1.36, нкгово 1 7, 4.216, 5.386, 6.486,
9.62, 9.626, 9.696, 9.70, 10.766. 11.1006,
12.109, 12.111, 12.1126, 12.1146, 12.1176,
14.130, 15.140, 16.157, 16.1616, 18.181,
18.1826, 18.184, 18.188, 18.190, 18.200,
32.227, 32.2276, 32.2306, 33.236, 34.251,
35.259, 35.263, 38.290, 39.309, 39.3116,
нёгово 1.76,5.336,9.666, нЬгово 5.28, негово
5.336, нкгово9.61б, нкгово 11.926,18.1946,
31.216, 37.2766, чл. нкговото 8.596. 9,626,
10.766. 11.89, 11.92, 11 926, 11.946, 15 133,
16 157, 18.179, 18 1796, 18.1856, 18.1946,
31.2186, 32.227, 38.283, 38.29062, нёговото
15.131, 15.137, нкговото 31.216, нкговото
33.2406, нёговото 34.2506, нсгбвото 36.271 б,
40.3226, нкгбвото 38.2196; мн., нкговы 1.6,
1.8, 4.22, 5.28, 5.316, 5.36, 6.48, 7.53, 8.59,
9.616, 9.62, 9.756, 11.916, 11.107, 12.1086,
12.1126, 12.119, 14.1286, 14.130, 15.1412,
15.1416, 15.148, 16.1616, 18.186, 18.1886,
18.190, 18.1906, 18 1 953, 18.196, 20 208,
32.2296, 33.2416, 33.246, 34.2526, 35.2596,
35.2666, 38.2906, 39.296, 39.3086, 39.309,
39.314, 39.3156, нЪговл 2.106, нкговы 5.36,
иеговы 8 556, чкгови 9.66, 37.279, 37.280,
38.2866, 39.3156, нкговы 11.97, 18.179,
нкгоовы 15.1456, негови 33.2476, пкгоовы
38.2836, чл. нёговите 1.8. нкговите 5.286,
18.2036. 18.205, 32.227, нкговыте 6.446,
9.626, 9.63, 9.646, 9.67, 9.75, 11.81, 11.916,
12.1106, 12.1126, 15.1326, 15.1376, 16.1616,
18.2006, 18 201, 18 2036, 38.2906, нкговыте
9.61, нёговыте 9.756, нкговите 18.1786,
неговыте 18.194, неговыте 39.305
негога (!) вж. иегов
неготов прил. (3) Неготов, който
не е извършил всички необходимы
приготовления за нещо', неподготвен.
да с'мь знамль а азе са бы ^тьк'мйль
да с'мь готовь, а сега ты ме тсглишь
найбрьже кък' с1?д!ю къдЬ ма
влачишь неготова, зашо ме гола
водишь прЬ 5а 31.2186.
ед.\ м. неготова 31.2 1 863.
недаден прич. (1) недадена за мьж.
Неомъжена (за девойка). й б’Ьше
тоизи члкь тврьдЬ богать i Ймаше, г
дыцеры. еднакь не_дадегы за м8жа. й
6Ьх8 красны тврьдЬ 15.134.
мин. страд, мн.: не ладены 15.134.
недовръшен прил. (Г) Безкраен, който
няма край, вечен, съ смЬрёше, вЬчное
добрб да сё насладите, съ правда,
животь недоврьшень. съ чистота,
вЬн'ци 8’красени 31.222.
ед.-, м. недоврьшень 31.222.
недоврьшено нареч. (1) Недовършено,
без свършек, безкрайно поббле т( е
да йстёглишь на том свЬть за мал'кс
врЬме. нежели тамо да се мъчишь
без'краино й недоврьшено 1.36.
недоврьшено 1.36.
недостоин прил. (6) 1. Недостоен. кой-
то не заслужава някаква чест или
божията милост. й глёда да вйди
бнъзи жена прпобна. й па се забйви.
а збсима мысли й д£ма си. далй Ть не
пьсти а да доде защб с'мь недостоин ь.
йлй дойде а мёне не найде 17 174; амй
й тЬлото нкгово, й до днёшны днь стой
цЬло 8' гробь. за_щб видЬ азь грЬшны й
недостойны петрь съсвбйте (!) ей очи
14.130. 2. Като същ Недостойният
за божията милост, грешникът й
д8’маше помЬниги й мёне недостойна
й дай ми пл'сЗ на мои 8Трбба 40.320.
3. Непристоен, който не отговаря
на определени изисквания. й нйкои
да йде със' недостойно саблЬкло на
црьска трапеза, защб не прзёма црь
нйкак'ви й непотрЬбны, щб ймать
вражда на законь бжш 34.2486.
ед:, м. недостойны 14 130, недэстбинь
17.174, недостоингго 17 166, ж. недостойна
40.320. ср. недостойно 34.2486; мн:.
нсдостбины 4.266.
недостойно нареч. (3) Недостойно,
по непочтен начин, не според изиск-
ванията на християнския морал.
эми без' говорь дхбвныи, дёто е не
йсповедань сб дхбвнаго бца. томУзи
члкУ не ё пбсбно нй праведно да
сё причёсти.. защб нЪ е мал'ко
прегрешёше члкУ, дёто се недостойно
причёщава, ами быва он'зи члкь каа б
сам'сй аУда 35.266; раз'бра за тебе что
си сторйль недостойно, й мУчйл' ей
сщённици. а не по законь садишь, нй
по правило хбдишь цркбвно 12.1136.
недостойно 12.1136, 35.266. недостойно
33.2476.
недосгоинство ср. (4) Недостойнство,
непочтеност, безчестие. дкэклитТань
рйм'скы царь, катб прёв'зё цртво
насила съ недостбйн'ство. та бёше
найзль 39.296; така й тойзи члкь
дето прТема гЬлб хво, на своего
сэскврьнгено й срце, он'зи предаде
ха заради сребрб_люб!ё. й тойзи зара1
недостойн'ство своё, прТема ха. й
погУбёва ей дшьта 35.2666.
ед:, недостойн'ство 33.2476, 35.257, недос-
тойи'ство 35.2666, недостойн'ство 39.296.
недоумявам се несв. (1) Недоумявам,
съмнявам се в нещо, не разбирам. й
йма с днй члци да сё недоумевать за
това й кажать катб поистине аде хс
по въекрёше. й сэ [о]нова йдёнТе не
бы ли мал'ко нечто тйна 38.2896.
сег.: Змн. сё недоумевать 38.2896.
недужен прич. (1) Недъгав, който има
недъг, болен, това много бодни бывать
члци като каже и павель апль сегоо.
ради mhoosih вь ва недУжни. й спеть
довбл'нш сй_рёчь много бблнТи. й
сьсь оумь йзгУбенТи 33.2476.
мн: недУжни 33.2476.
недуг м. (1) Недъг. физически недос-
татък. й царь каго чю па дУмы сэ
те ра{'гнева се. защб, бти ймаше зль
недУгь й болесть люта 10.766.
ед: недУгь 10.766.
недЪе (!) вж. недей
недей пов. (46) 1. Недей, не карай
някого да направй нещо, не насичвай
й стыи сумёсэнь катб вйде сэныа
калУёре, привйка недейте мё амй мё
сэставёте да си цоврьша млбата що сё
мола сега 2.12; й рёче, авво збеиме,
недЬи ме да ти йсказУвамь сйч'ко зло.
й бь да знае, страхь ймамь, със' тТа
дУмите мои, та й гы сь щешь УгнУсй сэ
мёне 17.169. 2. Като част. Служила
образуване на отрицателни глаголни
форми за повелително наклонение в
съчетание със съкратен инфинитив
или с частицата да и сегашно време
на глагола', недей. й недей се ерьди
нйчтб що тй са досадиль 39.307; й
пакь когы празнУвашь й не работать,
недёи седнь да шёшь й да сё бпйзашь
1.46; ймаше недёйте събйра. злато
недейте любы сребро недёйте правы
йгры 18.1876; недёйге ре, сумёсэнь
ны йсцелй, чё щёте пакь вьпаднь
оу тьзи болесть 2.126; й недейте да
спймс катб У тёш'кы сьнь грёхбвны
31.219; й простй мё. й недёи да тё
вйдй оу лйце, защб ме е срамь 6.48.
2ед: недей 1.36, 9.656, 39.307, недёи 1 46,
5.332, 6 48, 11.89, 11.91, 11.105, 12.11062,
15 1336, 15 1466, 17.169. 19.2076, 39.2986,
39.3086, недёй 1.46,7.49,8.566,9.736, недей
6.48, кедЪе (!) 17.1646, недей 18.198, недей
19.2082, недей 31.2195, недей 39.3036,
недей 39.3046, 2мн. недёйте 2.116, 18 18762,
18 191 62, 21.2 1 0, 31.22 1 6 , 33.238, 39.298,
недёйте 2.12, 2.126, 11.906, 18.1876,39.310,
недейте 18 1776, 31.219.
неделя ж. (24) 1. Неделя', седмият
ден от седмицата. пакь да пазишь
ейч'кы нёлы през' сйч'ка годйна, й
въ празникы да не пофаташь никак'ва
работа 1.46; оу нёла, отворУваше й
прйникнУваше, й дУмаше със' члци. а
тогази не сотвори нй вь с1?, нй вь челн
2.146; й кога бы день ста нели кога се
съврьши лур'п’а. еднакь оу црква бЬха
40.322. 2. Неделя, период от седем
денонощия, седмица, HMaxtf законь
манасгйр'скы, да се пбстеть вь днь, а
довёра вдЬх# по еднйць, а той лрЬз'
нёлитаеднйць йд!ше 2.106; ако лй не
знаешь чгё е да пйташь за двФ нёпы
догде Mtf се нёйде стбпаниньть 1.7.
велика недЪля на светите страсти
господни. Страстната седмица наз-
вание на времето между Връбница и
Великоен, от Велики поиеделник до
Велика събота ако б^деме се постиле
досёга със' вражда, ано сега е дошла
велйка нели стые стрти Тню й пбббно
е сега да се йсправи бги да бъде
достоини да npalntfeaMe с-тые стрти
34.2556; пръва недЪля Първата
седмица от Великия пост, й кога се
приближй велйкыи по прьвата чёлн,
пакь като ей ймахй’ братта сэбычаи,
й сатйдоха (!) по п^стинж 17.1736;
цв’Ьтна Heit ля. Цветна неделя,
неделният ден преди Великден;
християнският празник Цвети ица,
Връбница. й кога приближаваше сь
вьскрсёше тогази сйч'ки си дохбждах!/
оу монастйрь, на двЬтнаа нелге npt
въскрсёже 17.1656.
ед.: нёли 1.4, 2.9б2, 2.11, 2.1462, 17.165,
17.1736, 18.1856, 34.2556, 40.3212, 40.322,
40.32262, 40.323, нёлю 17.1656, нёлю 6.48,
14.1276, 17.1636, чл. нёлита 2.106, 15.133;
мн.: нёлы 1.46, 1.7.
нежели съюз (19) 1. Въвежда обстоя-
телствени части на изречението или
подчинена обстоятелствени изре-
чения за стелен; нежели, отколкото.
амй да пойдемё тамо да ю сзвеземь.
защб ми каза дёто ми се йвй. какь е на
бнова мЬсто велйкь гладь й пбдобрЬ
щё тамо прода, нс же л й въ фрён'ци
15.1426; защб ные на твое цар ство
помнелго любовь ймаме нежели на
нкто 9.63; подобрЬ с желаю да варйшь
нежели зла жена да йчиить 21.2106
2. Въвежда подчинена обстоятел-
ствени изречения за изключване;
нежели, вместо да й тол'кова зл£
лежаше, кбл'кото любЬше да tfupe.
нежели да ё жйвь да тёгли так'възи
люта болесть 9.665. боле (поболе) ...
нежели. По-добре ... отколкото. азь
пакы щемь поглёда, й наставй на прьва
твоа пбчьсть. амй болЬ тт е сёга да
потёллишь мал'ко йеййпеше. нежели
тамс до вЬка да се мочишь 5.31, й рё
двдь и трите ми съ тЬсны. амй побблЬ
ми ё да припаднь на млть 5ж1’а. нежелй
да бЬга <д р;?ка члчьска 11.895; й въ
темниц!/ да си запрЬнь. нй тогйва се
недЬй заклё. ни по йстйна нй на лъжа.
боле ti е й дЬцата свой да продадёшь
й да дадёшь щото йщать нЬшб да
зёмать со гебе. нёжели да се клытёшь,
поболе т! е да йстеглишь на гои свЬть
за мал'ко зрЪме. нёжели тамо да се
мъчишь без'крапно й недовръшено
1.36; нежели да, Въвежда подчинени
обстоятелствени изречения за сте-
лен; колко то да, като да. й царь катб
вйдЬ чё tfMpt лТсо, соскрьбй се тврьдъ
за нгего, нёжелй да бы се лишиль со
цар'ство своё 9.66
нежели 1.35х, 39.2996, нежели 1.36, 1.8,
нежелй 5..312, 9.63, 11-896, 21.210, 21.2106,
39.3196, нёжелй 9.66, 9.666, 12.1196,
15.1426, нёжелй 11.1086, 38.2946, нежели
39.3196.
меженен прил. (1) Неженен, който
не се е женил, й люб’Ьше бь тсоанна
тврьдЬ, защб бЬше крбт'кь й чйсть, й
двьстьвникь. сйрЬ нежёнень 6.41.
ед.:м. нежёнень 6.41.
дез (!) вж. низ
незазорно нареч. (1) Безукорно, без-
грешно. его са това дёсеть годЬмш
заръчанта бжта. й ако гы оучтоваме
съсь драгость. й тг/ка щеме прЬпрати
животать нашь мйр'но й незазбр'но, й
тамо щемь бы на .,ртво нбное 1 86
незазбр'но 1.86.
незлобив прил. (5) Незлобив, който
е добър по характер и не изпитва
злоба. вйдиш' лй какь л1обы Ть сэ
млады й незлобивы дЬца славослбвТе,
какь нёмаха й тЬх'ныте бащй так'вбзи
ерце да съ незлобивы катб й дЬцата
ймь 34.2496; бЬше сэн'зи богатый 1сэвь
чткь праведнь, й млтйвь, й незлббивь
5.27.
ед.: м. незлббивь 5.27,12.119; мн.: незлобивы
34.2496, незлобивы 34.24962.
незнаин прил. (1) Незнаен, за който
нйщо не се знае, неизвестен, а това
цртво дёто го ты ймашь та щё скоро
да ли\|/а й незнаино ще да бьде. й ны
една файда йма сэ нкго 39.299.
ед.: ер. незнаино 39.299.
незнаян прил. (6) Незнаен. за който
нйщо не сезнае, неизвестен, непознат.
й затова ти се моли да мё послышать
да ми дадёшь тогбзи. мрьтьв'ца, дето
ё зарадй на ^мрЪль. й дёто е незнагань
на члци ами гб азь знаю кои е й що ё
35.260: прркь icaia д#ма за това, людТе
дёто с^д^хК вьв' тьмнйца незнаина,
шьть да вйдеть гблЬмь свЬть 33.241.
ед.: м незнании 35.260, ж. незнаина
33.23362, незнаина 33.241, ер. незнаино
2.11 б; мн.: незнаанм 12.117.
незован прил. (1) Незован. който не е
повикан. непоканен. вчера пЬшь дойдё
въ виОаш’а, да въскрЬси мрьтваго. а
днёска йз'дЬше й дойде въ (ёрлимь да
пр'1емлге распётТе. вчера зовань пойдё
въ вибанТа. а днеска не зовань пойдё
въ (ёрлймь 34.249.
ед. м. не_зовань 34.249.
неизречен прил. (8) Неизречен', който
има такива качества, че не може
да се изрече с думи', неизказан. мёне
щьть да мё завед^ть на цртво нбное,
дето е тамо радо нейзрённа 9.64; й
това катб видЪх^ тамо чтб се сл^чиха
люд’Уе чюдЬхК се на чюдо найзрённое.
й много граждане потекбше й чюдЬха
се, й идйхз' сэ бнова дрьвб слад'кое
37.275.
ед.: ж. нейзренна 9.64, нейзрённа 11.826,
нейзреченнаа 15.131, нейзрённаа 15.1346,
17 1726, нейзрённа 17.176, ср. нейзрённое
37 275; мн.: нейзрённы 15 151.
неин мест, притеж. Зл. ед. (32) 1.
Неин; който принадлежи на лицето
от женски род, за което се говори, й
пакь ю поеха еэша болире, сэ црква,
й завёдоха ю Ч дбмь нгеинь 11.1056;
тии д£мы катб чю старець сэ нгепни
fcra. паднъ на нсэлЬте и 17.168; й
мнсэго се чюдйха на нкиното стбе
тЬло сэ тол'кози врЬме какь стой
цЬло й красно 8.58 2. Неин', който
е близък или роднина на лицето от
женски род, за което се говори.
това рё й гледа го й чюс думата
й вйди какь е същи нгеинь м^жь
5.376; тази стаа й прйоббна пёт'ка
бЬше сэ мЬсто спивати. сэць нгеинь,
й майка й бЬха добры й блгочьстивы
8.55; й пойдбха съсЬдете нгеины на
narpiap'xa, але^анрьскаго 11.1056.
3. Неин', който се отнася до лицето
от женски род, за което се говори.
защб црь пожали нкина добрына. й
щё Ть сега. да ю прослави по ейч'ки
свЬть 8.58; защб бЬше съ но ейч'ки
свЬть распрострЬла, нкина блгтъ, й
нгёино чюдо 8.59; й нбсЬха й нёини
заборавени грЬхоове 32.230.
ед.: м. нгеинь 5.376, 7.506, 8 55, 12.1206.
13.122, 15.154, 32.2296, нейнь 8.55, нёлнь
8.60, 39.2976, 40.3236, нгеинь 11.1056,
нейнь 40.3206, ж. нюина8.58, 8.59,14.1286,
33.2386, чл. нгеивата 8.56, ср. нёйно 8 55,
нгёино 8.55, 8.59, 12.113, нёйно 8.57, чл.
нюиното 8.57, 8.58; мн.: нгеины 11.1056,
35.2606, нёины 16.1576, нгёини 17.168,
17 176, нёини 32.230, чл. нгеиныте 8.57.
неисказан прил. (3) 1. Неизказан. който
не е изречен, премълчан нкговы Mina
й чюдеса щё да кажа й азь, амй не
смёа защб се бож нЬкакъ нЬщо да не
остане нейсказано, та щъ да йма rpt
затова 39.296. 2. Неизказан; който е
с таки в а качества, че не може да се
изкаже с думи. й поглёдна й вид!, (!)
хЙюсти ненаказанные 32.2266.
ед. ср. нейс казано 39.296; мн нейсказаны
20.2096, нейсказанные 32.2266.
неискусим прил. (1) Неискусим, кой-
то не може да бъде постигнат с
човешкия ум, непостижим, стаа
трйцас не_йск#сима дето не мбже, ^мь
члчьскы нйкакь да постйгне да йсп ыта
какь с, й без'краина, е. нет,тЬнна, дёто
не погынь’ва нйкогы амы сы е сЬкогы
33 238
ед.: ж. не^йск^сима 33.238.
неиспедепнаник.м. (1) Непрокопсаник,
нехранимайко, безобразник, й повел!
да приведусь фйлиппа й привёдоше
го, ста посрфде. й рё mV архУерёи.
не сосаха ли тебе тол'ва (!) люд'Уе
(!) лю/пе (!) что гы сы пр^льстиль
w пейспедёп'цаниче. дЬто н! си
оставить, нй въ йдёю й галлйлёю
й самарУю. ами си дошьль да
прельстишь й лръм^дрите афйнане
36.269.
ед. зв. пейспедёп'цаниче 36.269.
неисповЬдан прич. (2) Неизповядан,
който не се е покаял за греховете си
пред духовно лице, ами без [с]говорь
дховнУи дето е не .исповедан ь. щ
дх овна го бца тсизи члкь неё подсобно
нй праведно, да се прйчестй макарь
мъ’жь йлй жена, старь йлй младь
33.247.
мин. страд, ед.: м. не исповГ.дань 33.247,
не^йспов'Ьдань 35.266
неисправен прил. (2) Неуредён, който
се нуждае от поправяне или довърш-
ване, недоутъкмен. повел! црь. S’.'pt
щё да вы бъде съмрьтныи день, амй
акс ймате нЬчтб нейсправёно, скоро
ей йсправЪте. да нё Умрете нейспра-
вени й не^тьк'мёпи 15.146.
ед.-.ср.нейсправёно 15 146; чн.:нейсправени
15.146.
нека част. (5) Служи за образу ване
на сложны глаголни форми на пове-
лително наклонение: а) Изразява
подкана, молба', нека, хайде да. й
нйкого насила не вика, амй каже ако
щё н!кои, иска дойде ел!’ мёне да
ходи 38 2826; дбета бы гнЬвь твбй
ги. н!ка да дойде на мёне твбата
лютына а не па твойте люд'Уе 11.896.
г) Изразява желание; нека. й ре анна.
г!ка да пос!дй при на еднакь еднъ
годйна, да наврьши три гбдйнь. да
нё бы сега плакала за на 13.123. е)
Изразява съгласие; нека, да. ами ей
д£ма сам'сй. ако мё йспъди царица
нЪка мё йспъди. гни е сйч'ка земле)
12.1176.
нЪка 11.896, 12.1176, 13.123, нЬка 15.1416,
нека 38.2826.
некрив прил. (1) Прен. Некрив; който
не е виновен за нещо; невинен, прав.
й грётУ’а е ейла трость. си_ръ йдь й
лютость .. да сё ад1й аме на дУавола...
а н! на члка да ймаме йдь дето е
създаше бжУе на хртУанипа да бгн!вй
некого,'йлй некрйвь 33.233.
ед.:м. некрйвь 33.233.
некръстен прил. (3) Некръстен, който
не е приел светото кръщение в
християчството. й тогази бЪше
ан'тУсох'Уискыи пагрТархь мелёт'пг. й
той кртй кданна пръвФнь. й посл!дь
кртй й сэца MS’ секУк'да. й майка mS
анбоуса. защб 6txtf сэпрьвен' некртени
12.1С86.
ед.: ж. некртена 11.1046, некртена 11.105;
мн.: некртени з2.1086.
нектарий ЛИ (1) Нектарий, й раз'бра
се за нкто до цара аркада, тогази
чгб HPTBSBanje бу царигра. й оу това
вр!ме пр!сгави сс нектарТе патрУархь
пароград'скыи 12.112.
нектар1ё (!) 12.112.
нели вж. иЬли
нелицемерен прил. (1) Нелицемерен;
у когото няма лицемерие, прикрыта
злоба; искрен. й Сжато се постави да ё
сщённикь стыи... кби езыкь члчьскыи
мбже йсказа, йли да йзрече. бд£ша
пбсть въбрьжаше ськогы. молкше
непрЬстан[н]о й любовь съсйч'кыте
(!) нелицЗ^мЬр'нь 15.1336.
ед.: ж. нетип! мЬр'нь 15.1336.
немал прил. (4) 1. Немалък, който не е
много .малък по размери. й сэн'зи сэць
на дыцерыте... глёда посрЬ къш'ьта,
кръпа свёзана. възель нёмалъ й
пристьпи наскоро й ъ’зё й развёза го
й видЬ бты съ жльтйцы 15.1346. 2.
Немалък, който не е с много малка
продължителност (за времеХ й
прЬбы тамо врЬме немало, й нйкои
не позпаваше ю 8.57; й сЬдЬ на
монастйрь врЬме немало, постЬше се
й стань й сщённикь. й пазЬше онъзи
црква 11.976.
ед.: м. немаль 15 1346, ср немало 8.57,
15.139, немало 11.976.
немалък прил. (1) Немалък, който не е
с много малка продължителност (за
време). и прсмйгт. се врЬме ьёмал'ко.
й прЬставиха се й сэць ms’ й майка мё
15.1336.
ед.: ср. нёмал'ко 15.1336.
немам несв. (85) 1. Нямам, не при-
тежавам или не разполагам с нещо.
й мал'ко врЬме прЬбы й раз'эолЬ
се. и раз'бра стыи архТепкпь петрь
й дойде да гб посЬтй. й видЬ го чё
нёмаше нйргтб щб да ёкёси 14.1296:
амй как' шёшь да копаешь като
нёмашь мотйка нйщо. й това д8ма й
плаче 17.1756; азь брашно нема, ни
дёкати йма. ами ща отй 8’ гим!ата при
тЬ й дь не шьть a Tie мь щьть храни
17 169. // Не разполагам с определена
възможности. и заш ото врЬме немахё
да плавать. й сЬдЬхЯ на край, й чакахё
да се стбри врЬме да йдЛъ 15 143; й
тогйва катб чю бнази дша бкаанна,
и ёмрьча (!) немаше сэвЬть что да рё
32.231. // Не притежавам определена
качества, вйдипг лй какь лгебыТь со
млады й незлобивы дЬцэ славословье,
какь нёмаха й тЬх'ныте бащй так'кбзи
срце да съ незлобивы катб й дЬцата
ймь 34.2496: как' щь да плача й да
въздйшамь каго гла нема 31.2186; й
да полЬ’чпмь. цртво нбное дёто край и
кон'ць нема 34.256 И Образно, дёмы
бжш нёмать въ 8’стага ей тЬх'ны. амй
гнйлости ради тан’ство 20.209. 2.
Нямам; не получавам нещо, към което
се стремя, защб напоконь ако нЬщо й
добро да ймь стбришь немашь файдъ
1.5. 3. Нямам; лишен съм от някого,
който е в някакви взаимоотношения
с мене, амй затова ти се мол к, помовй
й мёне, дето нёмамь никого да ми
чомбгне че с'мь чюжйн'ка й грЬшна
17.1706: това са дёто ги проваждать
да зёмать дшйте на нсвЬр'ны люд'ь'е...
й нёмаха ба помбпщика себЬ, й нитб
се надЬаха на нгего 32.229; и тёри го
прЬ нгего й рече ms’, това да ймашь със'
себъ ей а мёне вёкге да нёмашь 15.1546.
4. Б съчетание със съществителни
а) Не върша действието, което се
изразява със съществителното:
немам вражда. Не враждувам. това
каже Ть й ёчй на, когато се млймь бё,
да нёмаме вражь нй на кого хрть'анина
13.125; немам вЬра. Не вярвам. това
са дёто ги проваждать да зёмать
дшмте на кевЬр'ны люд'ьё ьъ врЬме
бледное, й нёмаха вЬра кък' ба 32.229;
немам жалба. Не жаля, ато да немаме
жалба защб е дешьль тойзи стыи днь
та го празн8ваме й сьбор’ мё стрёваме
39 2956; немам любов. Не обичам.
раз> мЬх'те ли за по какь нЬ е Угодно
бё. ако немаме любовь със'йчки (!)
хрпане 34.2556. О') Не притежавам
качеството, което се изразява със
съществителното: немам грЬх. Не
съм грешен, й бы съврьшень члкь,
катб й ные. сэсвЬнь тьк'мо грЬхь
нёмаше 9.626; немам милост. Не
съм милостив, иогледна й вн дЬ агглы
немлтивы, дёто чйкакь нёмаха млть,
й страшны тврьдЬ 32.2286; немам
почест. Не съм почётен, оти й акб йма
ймаше та сьмь богать а почесть нема,
защб mi е болгар'ство без' почесть
9.656; немам съмрът. Безсмъртен
съм й бы па по пльть ей съмрьтень
да стбри на да нема съмрьть дшата
ны 33.239; спасение немам. Не съм
спасен, й не оупивайге се вйнб, защб
спсеше нёмате о нкго видЬ 3.18; 5.
Само Зл. Няма, не съществува някой
или нещо', не се намира, не се среща.
й катб бЬх'мё въ рай. немаше никои
члкь тУка въ рай със' на да ходи
35.266; на това мЬсто дёто бЬше стыи
сумёинь, немаше вода блйз^ 2.146;
ато составЬха i монастйрь ёднэгб йлй
двама. нЬ да чювать монастйрьть.
защо нёмаше нйщо таквбзи за крадене
17.165. 6. Като част. С част. да
служи за образуете на бъдеше време
на глаголите, защо мнело вйно ним
кога бЬ на етуп'ть. а т?ка й вода нема
да ?к?са 17.172, й ные тогйва шемь
да плачемь, ала нёма нйкои да ны,
помлу’ва 18.206. друга дума немам.
За нйщо друго не говоря й катб it ха
на трапёзата др?га дума нёмаха. амй
тьк'мо за сна й гесор'гТе 39.3146;
нема що (что) да сторя. Няма що
да сторя, безеилен съм. това катб
чю парь, й нёма векге щб да стбри со
йдь й сэ лютина. катб бы пб'смЬань со
црцата 39.308; а цар' се огрйжи й къ
йдь йспльни се, й сё голЬма ерьдйтина
нема что да стбри 39.300: немам зде
глава да си поднеса. Нямам покрыв
чад главата си, нямам дом. амй азь
нема где глав? да ей пбнесУ. й на чюжо
мЬсто чюждйнець, й чтб да ?чйнк>
5.33; немам добро. Не ми е от полза;
нямам полза, облага. ако лй чйнишь
добрбдЬгель зарадй похвала со члци. й
зарадй пбчьез ь со люд!е. знай, нёмашь
нйкак'во добрб. ами ёднакь, зло й
мъка наводишь на дшьта ей 34.255; й
г_авль апль, каже, акб црЬдамь тЬлото
ей да мё съжёгь’ть, а любовь не ймамь.
нйщо ми се не придава... макарь й на
м?ка да Умрешь, добрб немашь нйшо
34.255; немам мира. Нямам мира,
нямам спокойствие, ако будешь
нЬкои льстникь, та ны блазнишь, а ти
вдй сэт?ка, защб и азь заради тёбе сэ
братТа нёма мйра 2.11; немам на ум.
Нямам на ума си, не ми е на акъла,
не ме интересува. й оставих' та на
почте й прославй те а сега ни на ?мь
нёма гвотте д?мы 39.2986; немам очи
да гледам. Нямам очи за нещо, не
мога да възприема нещо. амй сте вые
прЬльстени та немате очи да глёдате
й да раз?мЬите йстЬн'скы. амй зарй
нарссдать щотб стоать да стбра й това
чюдо 39.3046
сег.: led. нёма 2.11, 17 169, 39.2986, нема
5 33, 9 656, 31.2186, нёмамь 17 1706,31.218,
2ед. немашь 1.5, 34.255, нёмаш' 11.87,
нёмашь 15 1546, 17 1756, 33.2426, 34.255,
Зед. нёма 1.6, 1.763, 3.17, 3.21,6.45, 15 156,
16.1626, 17.172, 17.174, 18.206, 31.216,
31.2176, 33.2356, 33.239, 33.2396, 34.251,
нема 11.816, 18.1786, 32.2316, нема 33.2336,
34.256, нима 40.3226, 1мн. немаме 4.24,
13.125, 15.1566, немаме 34.2556, 39.2956,
39.3185, немаме 34.2556, 2мн. нёмаге 3.18,
немате 39.3046, Змн нёмать 1.46, 18.186,
20.209, 31.2166. 39 318, немать 18.1956,
нема Г 39.3036; имперф.: Зед. нёмаше
2 146, немаше 5.286, 15.131, 32.231, 33.234,
35.2566, немаше 8.596, 9.626, 14.1296,
15.132, 15.1326. 15 134, 17.165, 31.221,
немаше 35.266, 37.2796, 38.2826, 40.320,
Змн. немахУ 15.1336. немахУ 15 143, нёмаха
32.2286, 32.2292, 34.2496, 39.3146, немала
39.316; аор.: Зед нема 13.1216, 39.300, нёма
39.308, нема 39.3136.
пемиловам несв. (1) Не милея за нещо,
не го ценя цар8 азь нЬ с'мь сырома.
ниты ей немйлова свой животь. амй
ймате ймамь, й животь любж да съмъ
жйвь 9.656.
сег.: led. немйлова 9 656.
немилостив прил. (12) Немилостив,
който не преявява милост; несъс-
традателен, жесток бЬше й той
гллиньска вЬра ймаше. й зль й
немлтйвь на хртТане 5.386; съмрьть
е оубшца немлтйва. съмрьть със'
докати не мбже да сё сэкь'пи. съмръть
раставЬ сэ рбднина без1 млти 31.219;
защб ме сега влачаха двамина
бЬсоове смрадны, й вснёщи, й тьмны.
й немлтивы, насйла 36.273.
ед.: м. немлтйвь 5.386, 35.261, немтгивь
12.1126. ж. немлтйва 31.218, 32.2306,
немлтйва 31.2186, 31.219; мн.: немлтивы
32.228, 32.2286, 32.2306. 36.273, немлтйвы
32 2306.
немилостивно нареч. (1) Немилостиво,
без милост, жестоко, й напоконь па
повелЬ та прострЬха стго на землй
й бьпаха го съ бычсэве говёжды
немлтивно 39.302.
немлтивно 39.302.
немирен прил. (1) Неспокоен, в който
има размирици, бунтовен. сэхбждамё
със' повЬлЬше й заповЬ црев^ въ
фрипю, да стбриме мйрь със' таифали
защо си сторише междУ себЬ ей пара .
й рёче ймь стыи. добрЬ катб пЬ’сти
ва мнсэгсрлЬтныи прь да оумирйте
нёмйрна землю, а вые зачтб дойдбх'те
на мйрна землж й чините голЬмо зло
й млъва 15.1436.
ед.: ж. нёмйрна 15.1436.
немощ ж. (3) 1. Немощ, телесна сла-
бост, мършавост. амй ако щёшь
да подымать със* жена грЬшна й да
и даровать млтва й блвь. а ты ми
пбфрьлй дрёхата шб носишь, да си
покрьга жён'ска немощь, й тогази
да се сэбрьна кам'то тебЬ 17.1666.
2. Немощ, отсъствие на физическа
сила и мощ при болеет; безеилие.
мнеэго чюдеса сториха тамо мошите
нйтовы. слЬпй проглёдаха. хромы
йсправиха се. болънш йсцЬлЬа й
др^гы разлычны сЬкаквы немощи
б'зравйха се 39.309.
ед.: немощь 3.176, 17.1666; мн немощи
39.309.
ненавидещ прич. (1) Като същ. Лице,
което ненавижОа някого; мразе-
щият. й пакь каже двдь. съворй съ
мною знамеше въ блго. й да вйдеть
ненавйдещеи мё й постйдет' се. сй_рё.
млит* се двдь xs’, й каже сторй със*
мёне знамеше на добро, й да вйдеть
който се на мёне гнЬвй’вать бЬссэве, да
се посраметь 16.162.
сег. деят. мн.: ненавйдещеи 16.162.
ненавидЬние ср. (2) Ненавист, чув-
ство на омраза, неприязън. й чюи
въздышёюе й болЬсты елкга твоего,
бтй се ^мнеэжиха д^ш'мане мой
й ненавидите неправедно та мё
бмразиха зарадй ймето твоё стое
39 3016.
ед. ченавйдЬше 32.225, ненавидЬше 39.3016
ненавидя несв (11) Ненаьиждам, из-
питвам силно чувство на неприязън
към някого или нещо, мразя. нйкои
не може на два гпдарЬ да рабизи. йлй
едно! о да пенавйди. а дрй ыго да люби,
така й ные ако не еэставй се со зло не
може npie ха на срцето ей 34.2536; а
пакь дёто бЬха потопёни до Ь’стата вь
бгнЬната рЬка, т!е ненавйдЬха брать
брата, й ббаждаха дрйъ др^'га 32.231 б;
й правда любЬше. й сэ неправда
бЬгаше, й ненавидЬше 9.62.
сег.' 2ед. ненавидишь 17.170, Зед. ненавиди
1.7, ненавйды 15.1386, ненавйди 20.2096.
34.2536, 34.2546, Змн. ненавидеть 18.184;
импгрф.. Зед. ненавидЬше 9.62, ненавидЬше
12 1126, 15.133, Змн. ненавйдЬха 32.2316.
ненавист ж. (4) Ненавист, чувство на
омраза, неприязън. а сэ мнеэго иске
й мнеэго пипе. сйч'ко зло съврьш^ва
члкь на дшъта ей. блх’дь краж'ба,
крамола, й ненависть й х8ла 38.294;
ако нЬкои вь шан'ство Ь’мре, та ё той
самь себЬ ей дйпьманнинь й ^бшца й
приношеше напоконь ненависть 6tf
20 2086.
ед. ненависть 20.2086, ненавйсть 33.235,
ненависть 38.294; мн.: ненависти 32.224.
ненавистник м. (3) Ненавистник', лице,
което изпитва ненавист, омраза към
някого. защб вйды на бъ че смё злы,
й злб_мысльнипи, едйнь дрйымЧ, й
ненавйстници, и завйстници 11.1066.
ед:, ненавйсгникь 15.139;лги.: ненавистпици
11.1066,11.107.
ненадЬйно нареч. (1) Ненадейно, без
да се очаква, изневиделица. мнсэзйна
щото бъха (!) зравш вечерь, й досутре
не сосъмнаха. дрь'пе ненадЬйно се
оудавиха. й дръ'г:ё блъскавица из'гбри
1.86.
ненадфйно 1.86.
ненаучен прич. (З)Като прил Ненаучен,
който не е придобил някакво знание
или умение, неизучен, азь вы напргвихь
й езыкь да пЬете й да славите йме
моё, й да любите писаше й ла ?чете
ненайченш людТе 18.2046; й романа
жена... найдё 1соанна й прбхора, й
соск'ди гы защо казнах а хво йме. да
работать на баню а т!ё не tarbaxa
как'вб да чйнеть ненакчени 6.416.
мин. страд, ед., м. ненаЬ’чинь 2.96; мн.:
пепа?чени 6.416. ненайченш 18.2046.
ненаучин вж. ненаучен
неописан прич. (1) Неописан, който
не може да бъое описан, изобразен.
гь нашь ic хс бъше бь сьврьшень й
члкь сьврьшень . й въсё_вйд'нь й
небписань ейръ ейч'ко вйды й нёма
мЬсто нйгдё ните да задрьжй. амк где
го поищешь там' се нахбды 34.251.
мин. страд ед.: м. небписань 34.251.
неоправняк м. (1) Лице, което не съди
справедливо, според закона (за съдия).
й рё ме1 стыи. нели си ^зёль мыто й
осадил' гы ей неправедно... азь да
кажемь това nptf. да вйды й прь оти
ты нЬ ей соудТа. ами ей кебпраькикь
15.1446.
ед:, неоправникь 15 1446.
неоскврънен прил. (1) Неосквернен, с
непорочна плът, неопетнен. й мал'ко
дни бы и S'Mpb сэн'зи корабникь й
жената соста чйста й небскврьнюна со
бногбзи вар'вара 5.336.
ед: ж. небскврьчкна 5.336.
неофит ЛИ (7) Неофит, й катб стань
йт?мень несофить. раз’валй тъзи мал'ка
ирквииа, й съзйда дрма велйка, като
стой сега й до днь 11.1006.
неыфи1ь 11.1006?, несофить 11.10052, несэ-
фйть 11.102, несофйть 11.1026, несофитк’
11.101.
неплоден прил. (3) Неплодна, която не
е раждали деца, безплодна (за жена).
ты си неплодна, и нЪ си ед'накь
родйла. амй шешь сэсёга да родйшь
сна 11.886; й немаше чедо. зашб бЬше
жената Mtf неплбдна 40.320.
ед: ж. неплбдна 11.88. 40.320. неплодна
11.886.
непотребен прил. (3) Непогребан,
незаровен в земята (за мъртеец). й
рё кшошь, оставьте го непогреоень да
го сэр'ли йз'ЬдЬ’ть 6.456; й лежала ёдна
годйна мрьтва непогребёна 17.1756.
ед: м. непсиребень 6.456, непо1ребёнь
12.119, ж. неширебёна 17.1756.
неподобен прил. (2) 1. Неприличен, кой-
то не отговаря на ообрите нрави,
лош. й нФ да ймаме врай& мёжд^1 на
йлй блу'д'ство. йлй йнак'вы ненбббны
работы 9.756.2. Излишен, неподходящ
(за думи). 1совь ймаше свой й
ь’тЬшаваха го а мёне кби да оутЬши...
амй гй [гй] бе мой недЬи се прогнЬва
на мене твоего раба, защб много
fltfMaxb бти ми е жал'но на ери ето, та
под^махь д^мь; нейбобиы. й сосёга дан
ми ги да ей ontfBaMb otfстата со празни
д£ми 5.33.
мн:, нейбобны 5.33, непбббны 9.756.
неподобно нареч. (1) Неподобаващо,
неправилно. тим стыи й чтныи три
лйца йма сЬкое лйцё по двФ (!) ймёна
неутбосно бЬше да се выгльти соц?
съставь, й да сё не ймен^вать трите
имена, сэць й снь й прЬЛожйтель
33.239.
нснбобно 33.239.
непокаял се прич. (1) Непокаял се,
който не съзнава грешките си и не
съжалява за тях; неразкаял се. така й
чгны крть раз'цЬпи ейч'ки свЬть. що
бЬше гвръдь й непокамл' се бЬше. й
йзвёде bi, аплы, й на^чиха що 61-ше
прЬлъстень св£ть 16.1626.
мин. деят. ед.: м. непокамл' се 16.1626.
непослушлив прил (1) Непослушен,
който прояеява непокорство, непос-
лушлив. где с сега пётрь, йченйкь твой
дёто тё люблтше й д^маше, вчера,
със' тебЬ заедно да VMpe.. вчера се
чйнЬше, со сйч'ките, наи млтйвь й
послЬ’шлйвь а сега бы нсмлтйвь, й
непоелйшливь 35.261.
ед.: м. непоелйплйвь 35.261.
не послушника. (2) Непослушные, лице,
което не се подчинява на заповеди;
непокорник. а той не послЬ’ша бжпо
заповЬдь й не Кдрьжа нктовата дйиа
амй прЬстьпи воли бж!а, й йде [со
снова| со биона (!) дрьво разумно,
дето mV бЬше рёкль бь, да нё йде. а
той йде й затова се бсъди да ймрЬ,
катб сЬкы непосльшникь 38.284.
ед.: непосл^шникь 38.284, 38.2856
непостижим прил (2) Непостижим,
който не може Оа се постигне с
човешкия ум, неразбираем. оти ё бь
непостйж'мь, да рёшь. нс мбже напть
члчьскыи Кмь постйгнь да разв’мЬемь
бж!а работа 38.2866.
ед.: м. нечостйжй 34.251, непостйж'мь
38.2866.
непотиан ЛИ (5) Непотиан. еэша
трйте властелк, непопань, йКрошь, й
ёрпилкэнь, тврьдЬ гы любЬше црь вь
цртвото ей 15.145
непопань 15.143, 15.145,15.1456, непопань
15 146, 15.148.
непотребен прил. (6) 1. Неправеден,
който не спазва изискванията на
добрите нрави и ча божия закон,
покварен. й бы гла та се чю напрасно
йз' ол'тарь й^ё поищете бжТа члка. да
се помоли 6V за ейч'кы свЬть й рё
ёфимТанъ . знаеш' лй да йма так'в'зи
мёждъ' ва ейч'кы. атоирё. тако мижйвь
гь бь нюма мёждк па такьв'зи ейч'кы
са непотрЬбны 40.3226. 2. Като
същ. Пропаднал човек, неправедник.
й той тогази зё да ходи със' ^лады
й със' непэтрЬбни. прьвЬнь пойдё
на kVp’bcb'ctbo. со мал'ко по мал'ко
зё й да крадё 6.47; й нйкои да йде
със' недостойно сэблЬклб на црьска
трапёза. защб не пр'Гёма црь пйк.ак'ви
й непотрЬбны, щб ймать вражда на
законь бжш 34 2486. 3. Непотребен,
от когото няма нужда; излишен,
безсмислен. залУдо се гр^дп й мльвы
сЬкы жйвь члкь на тбизи свЬть.
чюепе ли блвёнЩп хрпане как'ва е
члчьскаа правина, и члчьскаа голота
непотрЬбпа 31.2166.
ед.: м. непотрЪбнь 6.476, непотребны 9.64,
ж. непотребна 31.2166; мн ' непотрЪбнн
6 47, непотребны 34.2486, 40.3226
непотрЪбн ик м. (1) Лице, от което
никой не се нуждае; непотребен,
пропаднал човек. й ты. со лукавый й
безакбнны 1оудо. въ кол'ко без^м!ё
постигнъ сэкаанниче. й кол'ко ей быль
злб^чёсть. й нйкой тё не познаваше.
амй мои снь познаваше те. й кол'ко ти
пъти рё със' притча въ как'вб щешь да
въпаднешь. защб знааше что щёшь да
стбришь а ты не разЛиЬ, нй съ покаа
непотрЬбниче 35.262.
ед.: зв. нелотребничс 35.262.
непотъпкан прич. (1) Като прил. Об-
разно. Ненаказан, който не е осъден.
тогйва щьть да сё осъдетъ т!а самы
сёбЬ ей, дёто не cnVmaxa думата гни,
катб б'Ьше рёкль да нё бсъ^ате члка
да не стё бсьдени й Bic. тогйва щьть
да са бсъдёнш па който. не слКшаха
щб б’Ьше рёкль гь не_погьп'кани й вые
18.197-19^6.
мин. страд, мн.: недютьл'кани 18.197--1976.
непочекнат прил. (7) Невредим, който
е останал незасегнатп; непочекнат.
й сл^чйха се пастырю блйзь' при
тьзи рЬха й видЬха кате носи львь
дЬтёто, привикаха и тёкоха със' уёта
й сонгеха го Зраво нйшо непочекньто
5.326: й нрЬбы дашйль "i он'зи грань
непочёкнъ~ь со еэша ввЬрсэве 11.93.
ед.:м. непочёкнъть 11.93,11.94,непочёкнъть
14.130, непочёкната 39.314, ср. непочекньто
5.326; мн.: непочёкньти 16.162, непочекнъти
37.279.
непочетен прил. (4) 1. Кейто не е поче-
тен, към когото не се проявява почит
и уважение, й ако бТекь, будешь,
йлй непочьтёнь, йлй йспьдень, не
бгрйжь’ваи се, ами се пбвече рад^ваи
19 2076. 2. Като същ Лице, което
не е удостоено с почит. дай ми
пилате, тогбзи сэбыдного мрьтьв'ца й
сэу^ванныго... посль шай мё та ми дай
тогбзи непечьтённаго, дето ё дешьль
да почьтё на 35.2596. 3. Непочтен,
недостоен, позорен, щб ймат' мысль
еврее ако бЬше хс бь йстин'скы. амй
защб се распё й 8’мрЬ непочьтёна
съмрьть 16.161.
ед. м. нелочьтёль 19.2076, кепочьтённаго
35.2596, ж. непочьтёна 16.161, ср.
непочёгено 38.2856
непочтении м. (1) Лице, което не зас-
лужила почит и уважение, тетива щё
ан'тихрЧсть да сё наречё сам'сй си азе
съ гь. . сЗ нсфелит' че й непечьтённиче,
той сЬка че щё да дрьжй цртвото ей за
много, а не знае. че щё скоро да лйуа
сэ нёго 18.1886.
ед : зв. нспочьгённиче 18 1886
неправда ж (18) 1. Неправда, не-
праведно дело, грях. сэпрьвЬнь
люлюбЬше (!) ейч'кыте люд!е, а
напоконь ейч'кыте мразЬше. сэнапрЬ
не любЬше неправда, а напоконь
быаше праведнйте 18.188; ги млймь
тгоа добрина бти векге не межё да
трьнй сэ грЬшны члц!и безакон'ство
й неправды 32.225. 2. Неправда, без-
законие, несправедливост, насилие.
ггдйнь нашь ёу'стапе. неправда
стбри й повелЬ да пог8бжть три люд!ё
сэ наша рбднина, ничто нс стбриле,
нитй знажть н£чтб да сътвбриле зло
15 1486; тогйва щьть да вьскрнать
хащй’те, да давать рЬчь 6К. катб са
сэнк-мале насила съ неправда 18.1966;
истинна й пправда (!) со землйта
побЬгна, а лъжа й неправда на земли
се въцари 31.2176.
ед : неправда 1.72,7 50,9.62,15.1486,18.188.
18 1966, 31.2176, не правда 12 114, неправ* дъ
15.1466, нгепрёвда 31.216, неправд!/15.1466,
нечраздУ 15.1516;л«н.: неправды 1.7,11.1066,
32.2236, 32.225, непрайы 1.8.
неправеденприл. (7) 1.Непрвведен, кой-
то не спазва божишпе закони в мисли
и дела, атб сэсега зара' това зло, добро
да сториме, та ако ё быль члкь досега
неправёднь й эрЬшень а той сэсега да е
пргвёдн л й млтйвь 31.219; й бЬха тамь
дь’хосве, ковладнш, й кь’рпар'скш, й
йд овйтш, й ср ебрб_люб'цн й т амь бЬха
гюмрюк'чТе, й неправёдны лакомници
32.2286. 2. Несправедлив, който не се
основава на истината и правдата.
й катб ю погрёбоха. та й cie трьсй
гробь нкинь, за, лв, годинь. това ю
сэбличаваше неправедного 1сэанново
йз'гнаше 12.1206, отй се ймнеэжиха
дйн'мане мой й ненавидЬнэе
неправедно та мё б'мразиха заради
ймето твоё стое 39.3016.
ед.: м. неправедный 15.140, неправёднь
31.219. ж' неправёднаа 15.1466, ср. чепра-
вёдно 15.1475, 39.3016, чл. неправёднето
12.1206; мн., неправедны 32.2286.
неправедник и. (1) Неправедник; лице,
което не спазва божиите зако-
ни в мисли и дела; беззакенник.
нй досадници нй наейлници, чй
неправедници, нй клеветнйци нй
мапю чтб чйню цртьо бж‘(е не мбг^ть
да наслЬдеть 111076
мн.', неправедници 11.1076.
неправедно нареч. (6) Неправедно,
незаконно несправедливо, й рё MS'
стык нелй си t/зёль мыто й осадил' гы
ей неправедно 15.1446; сега s' тоизи
ча гпдйнь ёу'сгатТе что дрьжй наше
мЬсто. неправёдно повелЬ да поЛбжт'
сэ наша рэднина, трй м^жТе, дето не
съ съгрЬшйле нйчтб 15.1436; раз'бра
за тёбе чтб си сiбриль недостойно, й
м^чйл' ей сщённици а не по законь
садишь, ни по правило хбдишь цркбв-
но. й Оесэфйль катб еэша неправедно
чйни, й смЬсюва се на праведна крьвь
да ю пролйва. ёул'скы столь пр(ёль, а
неправёдно чйни 12.114,1146.
неправедно 12 114, 12.1146, 15 1436,
15.14462, 15.147.
неправо нареч. (1) Направо, неточно,
неправилно. тогйва щьть да въекрнать
бсЛЙенТи конто мЬржть и капонАть
й тег лить неправо, да давать pb 6V
18.1976.
неправо 18.1976.
непразден вж. непразен
непразен прил (5) Временна, която
носи плоо в утробата си\ непразна
(за жена и женско животно}
това чтб го, йма въ чрЬвото си та ё
непразна, това е сэ дха стго зачёла щё
да роди сна 33.2366; й найдбха ерьна
чё пасё тр Ъва. й непразна, ами ё тел'на
2.136.
ед: ж. непразна 2.136, непразна 33.2366’;
мн:. ненраЗны 18.178, нспра<ны 18.1786.
неприготвен прил. (1) Неприготвен,
който не е готов за нещо, неподгот-
вен. й помни себЬ ей да не помйс-
лишь никак'ва мрьснаа работа замь
догде ви нап$Ь нЬ ё ирЬварила саб!‘а
съмрьтна. да вы поеме неприготвени
катб раслань, на онази вЬчнаа м£ка
31.2226
мн: неприготвени 31.2225.
неприличен прил. (5) Неприличен-,
който не отговаря на добрит е нрави
и нормите на приличие, валидни
за определена среда, й пакь да го
не пра§н!?ваме ные съ мнсэго нстгё
й пйпе, йлй да стрьваме щото е
непри.тйчнаработа. й да зё ар'нышеме
що ны йщё на снагьта 39.295; амй сега
тй се млй. ако ти бьде нЬчтб й ные
катб члщи съгрЬшиле. а то йщё ца
ны прсстйшь. зашо нФ по прЬббыда.
амй сэ мн Ь жалсэ та йз'дймах'мё рЬли
неприличны 39.316
ед: ж. неприлична 39.295; мн: нспрйличны
1.3, непрпчичны (!) 1.5, нсприлйчпы 32.2256,
неприличны 39.316.
неприступен прил. (1) Непристъпен,
до който не може да се достигне.
труйнодостижим. бь... дето е едйнь
чтб йма без'съмрьтге, й не Лшра ами
ё жйвь ча свЬть неприст^п'пь, дето
никои не мбже да ходи по сэн'зи свЬть
красный 15.131.
ед: м. непристйГнь 15.131.
непрпчичны (!) вж. неприличен
непростен прил. (3) 1. Непростен,
който не е получил прошка за ника-
кие грях.. сэ 8’ме поганы, чтб си
ймаль безакбнничс. сэ без'члчныи й
без'сэчливы члбвече сэ злочёстннче
й безакбнниче непреетенны. кби
да се не почюди, й да се не £дивй
на твеето недостоин'ство 35.257. 2.
Непомирен, който е скаран с някого
за нещо. й рёче ms’ сэн'зи чюдны бжш
члкь крот'ко. гпдйне, сшённиче,
оумирй се със' тогбзи брата д!акона,
защо сэстах'тё непростёни прйживе ..
тогази едйнь др^гыи меташе си
стбриха, й цЬловаха се. й простйха ей
съгрЬшёшето 3.206.
ед:.м. нснросгснь 3.21, непросгенны 35 257;
мн: непростени 3.206.
непреклонен прил. (1) Непреклонен,
който трудно се съгласява с нещо;
неотстъпчив, гпвърд. й да не смё
тврьдоктавы й непрЬклонйни. зашб
бь на тьквйзи пораза дава, на тЬ, й
на дбмь тЪнй. амй да смё смерены й
псслм’ш.лйвы 9.756.
мн.: неирМюнкни 9.756.
непреложно нареч (1) Неизменно, без
възможност за примяна. йзволйвыи
спсёша нашего радй въпльтйти се сэ
стыи бце й прно^двы марте непре-
ложно вьчлчив' се, распьн' же се хе бе
съмрьтпо съмрьть наступи 35.2606.
непреложно 35.2606.
непрестанен прил (3) Непрестанен,
който не спира; безспирен, негре-
къснат. й копа npie Сэн'зи чтны мйжь,
послё кол'ко пс, й бдЪше, й млктие
непрестанно вътрьжаше, млтыни,
врЬхь млтиню 15.1386.
ед ср непрЬстан|и]о 15 1336, непрестанно
15.1386, 17.1646.
непрестанно нареч (10) Непрестанно,
без починка, непрекъснато. така й вые
оставите се сэ злото ваше, й непрЪстано
млЬте ба 12.1096; ёто дойде гла сэ ба
та ймь каже не бставеите г и, амй ймь
сЬкогы непрЪстано сливайте, догде
са ббрьнать на покааше 32.225.
непрестанно 3.20, непрестанно 7 516. 8.556,
8.5бб, 32.2246, 33.246. 39.3196, йепрЬс гано
12.1096, 32.225, непрестанно 32.2256.
непрЪходен прил. (1) Непрехооен; кой-
то не преминаса, не изтича; който
съществува вечно (за време). защото
е тойзи нашь животь. катб .чекой пъть
когй пьт^ваме й таквбз’Г е пьт^ваше.
оть не ё за ёдйнь днь и за два й за
много дни ами ё ейч'ко време наше
негр!ходне. догдё сё тойзи св-Ьть
прЪйдё на без'|сь]мрьтны свЬть
39.3186.
ед.', ср. непрЬхбдно 39.3186.
неразбран прил. (1) Нсразбран, с ко-
гото не мога да се разбора; неот-
стъпчив, упорит. й стый сэговбри. ёто
така нераз'бранны царт’, тьй навйкна
да тьп'ча твойте ббгеэве. амй засрами
се оти ймаше ты надъж'ба на таквизи
ббгеэве 39.308.
ед.: м. нераз'бранны 39.308.
неразделен1 прил. (1) Неделим, който
не може да бъде разделен на части;
единен (за Бога). дете ё ёдйнь бь
нсраздкт'ныи, й црь нбныи 10.766.
ед.: м. неразЛл’ныи 1 0.76б
неразделен11 прил. (1) Неразделен, кой-
то не е разделен от някого; който
е непрекъснато заедно с някого. нй
да ей пльта чаша смЪсимь да ей к>
бскврьнимь. защб тамо на сэнъзи
радость вечное цртво, да смё наёднб
нераздй.тй ни, й да цртвй’вамё па нбное
цртво 7.51
мн. нераздепгёни 7.51.
неразумен прич. (1) Неразумен, кой-
то няма достатъчно разум и ум;
неразсъдлив. й сэн!а члци б£ха
глЬ’паьы й неразумны, й не могоха да
сё УсЬтеть за снова слое гЬло защб й
нйкои не знааше че ё тамо погребена
сТаа пёт'ка 8.576.
мн., неразумны 8.576.
нероден прил. (4) Неровен; които
съществува, без да се е родич от
майка (за Бога), й сэць е неродень,
бти не сь е рсдйль ни сэ кого катб й
£мь члк»1. дёто се, нй сэ кбго не раэйа
33.2385.
ед.: м неродень 33 2386, неродень 33 2386,
неродень 33.2386, нерозйённа 33.239.
нерожден вж. нероден
нерукосътворен прич. (1) Неръкство-
рен, който не е направен от човешка
ръка. й съградй на нбёто црхтомй1
нёрй’ко сътвбрена полата 7.52.
ед.: ж. нёр»'ко_сътвсрена 7.52.
несвръшен прил. (1) Несъвършен;
който има несъвършенства, който
подлежи на развитие, чюдо въйстйн^
преславно сьврылень ь, а той се виде
катб младо дЪтё несврыпено 33.2356.
ед.: ср. несврьшено 33.2356.
несит прил. (11)1. Ненасытен, който не
може да насити напълно желанияти
си; незадоволен. болЬр'ство мнеэго
бЬды на члка повдига... болЬр'ство
стрбва чдка да е несыть догдё е жйвь
31.2206; й не знаешь кыдЬ идёшь, й
кыдЬ пиешь. ами ё ктЬзло провала на
срцето й нксытыи дшволь 11.106 2.
Прен. Бездънен. който няма как да
се напълни. й еэн'зи дУаволь потёче
при бногбва старый? прЬльстпика
й йечёзна й пойдё У ада несытого
10.78-786.
ед.: м. нксьпыи 11.106, несыть 31 2206,
несытого 3.166, 18.1696. несытого 1О.7862,
10.78-786. 18.201, 36.2706, неейтого 35.262,
несьп 3MS' 32.2266.
неситен прил. (1) Ненасытен, който
няма насита; който не може да
бъде заооволен напълно й нйщо не
8'зйма за к^р'вбв'ство. тако ми.истина,
мнеэзйна ми даваха аспри, азь не зёма
защо да дохбжда сЬкыи на мёне.
к’Ур'вбв'ство йма несытно не можаше
да ми coca 17.1686
ед.: ср. несытно 17.1686
неситство ср. (2) Ненаситност; жела-
ние, което не може напълно да се
задавали а сэ болЬр'ство тькьмо ей
бмрьсЬва дшьта, а на он'зи свЬть
щб заноси, сйч'ко м8 не сбоУва. а сэ
несыт'ство тьк'мо едйнь смра' на
дшьта ей що добива 31.2156.
ед.: несыт'сгво 31.2156, пксит'ство 31.216.
несрамство ср (1) Безсрамие, отсъс-
твие на чувство за срам и приличие
готовь ё на болЬр'ство. не сбсЗУва
сребрб_люб'ство. разумен' ё
на ниейт'егьо. мнбэго дЬ’млйвь на
нксрам'сгво заёдйньчае прЬвратень
на зло 31.216.
ед.: нксрам'ствс 31.216.
нестор ЛИ (12) Нестор, едйнь младь
мом'кь ймаше на соль'нь, дёто м1? е
йме стыи нёсторь. тврьдЬ младь й
хубавь й разЬ’мень хртУанинь потаёнь
9.65; й тогази стыи гимитрУе блвй
нестора, й стбри мъ’ крть на челбто, й
ре м1? лю да иавУёшь й за ха да будешь
мнйкь 9.656.
несторь 9.65, 9.65б2, 9.662, несторь 9.656,
9.66, нестора 9.656, 9.66, 9.72, нестора 9.66,
нёсторь 9.72.
несьгрЪан прич. (1) Като прил. Нес-
грят, в който няма теплина, студен.
та щьть дУаволы да мё сэнесьть въ
м'ката несътрьпимаа. . й i езеро
лёдЬно, дето е зима несырЬана
31 2186.
мин. страд, ед.: ж. несъгрЬана 31.2186
несътръпим прил. (1) Нетърпим, кои-
то трудно може да се пснесе, непо-
носим. ако мё Ть бь бс8'ди. й еэфрьли
сё ннтовото лицё, ато да ма нрЬдадё
к’ дУавол*скы рьцЬ зарадй моа тёж*ка
сырЬшёша. та щьть д'Уавэлы да мё
сэнесьть въ м'ката несътрьпимаа 8'
страшна тьмнина 31.2186.
ед.: ж. Еесътоьпимаа 31.2186
нетлЬнен прил (2) Нетленен, който
съществува вечно, непреходен. стаа
трйца ё... без'краина, ё. неглЬнна.
дёго не погын8ва нйкогы амы сы
е сЬкогы 33.2386. // Образно, й
мнициге мнеэго мзка прЬтрьпЬха й
тЬлбто ей прЬдадоха на раны, й крьвь
свба пролУаха, защб бЬх8' съсрцето (!)
ей распали ни за любовь бжзвна. й
прУеше вЬн цЬ неътЬнные 15.132.
ед.: ж. нетлЪнна 33.2386; мн.: нетленные
15.132.
неугодно нареч. (2) Неугодно, не спо-
ред жечанилта, неприятно, подобрЬ
е мал'ко [да] дадешь никои да те
не знаё... нежёли повёче голЬмо
добро да сторишь съ кбм'с8л8кь й
висбко_Умьс1во щото ё 68 [неугодно
й б'мразно 39.3196.
неугодно 17.175, [неугодно 39 3196
неук прил. (2) Неук, който не се е изучил,
който няма достатъчно познания.
ако й азь не4?кь ес'мь й не знаю, й не
мбгх вы сказа катб вые любите, й азе
щемь заё, сэ др^гы д^мы 11.84.
ед.: м. нейсь 11 84, неоукь 15.1416.
неукрозен прил. (2) Неукротен, който
не е критик: яростен, див (за живот-
но). азь вида аспйды не^кротены, а fie
са йкротйха, й раслане й йно_рбгове
^кротйха се й мёч'ки 21.2106; сэ
зло сэ сйчько наи злое зла жена...
нейкрбзень авфрь 21 2106.
ед.: м. не^кротечь 21.2106; мн не^крогены
21.2106.
неутъкмен прил. (1) Неутъкмен, който
не е приготвен за нещо, неоправен.
повелЬ црь Vipf ше да вы бъде
съмрьтпыи день, амй ако ймате нЬчтб
нейсправёно, скоро ей йслравЬге. да
нё Умрете неисправени й не^тьк'мёни
15.146.
мн.: неСтьк'мёни 15.146.
нефелам несв. (\) Нефелам, неструвам,
не ставам за нйщо й катб ёдна къща
красна без' пскрбвь. нйчтб нецела нй
за що така ё й хртган'скаа вЬра. ако
нёма законь й работы хртган'скы, нй
за щб нЬ ё 15.156.
сег.: Зед. нефёла 15.156.
нефелен прил. (4) 1. Нефелен, немощен,
болнав. рё Mi1 аггль. гь щё да б£де със'
тебъ, й щёшь да победишь мадгама,
й да м9 навиешь, катб на едкого
нефёл'ныго ма’жа 11.88. 2. Нефелен,
не добре направен, негоден, й той
(!). рё. млю вы се сты агглы. на тьзи
красна полага, що ё наи краина, й
нефел'тша (!) келга, да мё оставите
тйса да прЬбыва 7.54.
ед.: м. нефёл'ныи 3.19, нефет'ниго 3 206,
нефёл'ныго 11.88, ж. нефел'нна (!) 7.54.
нефелит прил. (1) Нефелит немощен,
болнав. щё да дбиде днь горёщь катб
пёщь огненна й щьть да бьдать в
тбизи днь сйч'кыте нефелйти, ёзыци
да трепёрдть сэ бн'зи сэгнь катб
трьстика сэ вФтрь 18.179.
мн.: нефелйти 18.179.
нефелитеп м. (1) Негодник', лице,
което е непочтено, лошо', нефелит.
ан'тихрТсть... тогйва щё да помйсли
да стане поголЬмь сэ ба. сэ нефелит*че
й неночьтённиче, той сЬка че щё да
дрьжй цртв это ей за мнсЬго, а не знае.
че щё скоро да лйуа сэ нёго 18.1886.
ед.: 36 нефелпг*че 18.1886.
нефелнина ж. (1) Нефелнина, недъг,
физически немощ. вЬрКваи чё см'ь й
азь члкь сэ прьсть и сэ крьвь. й пльть
ймамь като ейч'ки людге... амй ейч'ко
щб съьрьгЩ'ва бь добр-Ь със' промысль
нЬгова. зарадй моа нефёл'нина що има
и бь голЬмо чюдо чйни 3.196.
ед.: нефёл'нина 3.196.
нефел'нна (!) вж. нефелен
нехарен прил. (1) Мързелив, който не
се труди, ленив, нехарен. тогйва щьть
да въекрнать fia нехар'ныте людге,
който се са олЪнЪвале й спаде са катб
свйше 18.197.
мн.: чл. нехарчыте 18 197.
нехарнасдво ср. (1) Мързел, нежелание
за работа, лентяйство, нехир.
знай чедо, оти са. й. пбмислове
дёто ейч'ко зло даровать... каразь,
грйжа нехарнаствс залКдо почйтанге,
ком'скваше, това са ейч'ки злйны щото
са ббржть съ сЪкого члка 19.2076.
ед.: нехарнастзо 19.2076.
нехарство ср. (1) Мързел, отсъствие на
желание за труд, лентяйство, нехар.
ако ли щёшь да навгеш' на нехар'ство,
а ты работы сэ чтб знаешь мало мнсэго
сэ занатать. й прочитан й млй сс чёсто
19.2076.
ед.: пехар'ствс 19.2076
нечекнът приз. (1) Незасегнат, който
не е изпитвал въздействието на
нещо, незачекнат. така й чтныи ьрть
раз'цЬпи грЬхь й прЬведе дйнйте
члчьскы нечёкньти сэ съблазнь й сэ
работа дгавсл'ска 16 1626.
мн : нечёкньти 16.1626.
нечестив прич. (11) 1. Нечестив, който
не вярва в ИсусХристос, безбожен, а
црца сэговбри, мрьсныи й безаконньк
й печьстывй царь1 бслЬпён' ей, й
помрачёнь. й лрйлъстен', й не щёшь
да вйрУвашь що ё йстйна. нито
разУмЪвсть (!) от! е хс йстЬн'скыи бь
39.308: й тойзи црь бТ-ше нечьстивь
й сл!?жаше на ёллйн'скыте ббгеэве
39.309 2. Нечестив, който има грехо-
ве, неправеден, й догдё бы жйвь ахйлТа
архТерёи. дрьжаше православнаа в1ра
тоизи нельстивы?! apfa 15.1406. 3.
Като същ. Нечестивият; грешник.
така ё й въ днь судный, видеть злыте
й нельстивы ге, правёдныте как' сё
вёселАть. й не motSte да сё приближёть
при сэнъзи црьскаа трапёза 12.1186.
ед.: м. нельстивый 15.1406, нельстивы
18.1866, 18.1886, нечьстывй 39.308,
нечьстивь 39.309, нечьстиваго 18.190;
мн.' нельстивы 4.216, нельстивы 8.586-59,
15.139, чл. нечьстивыте 12.1186, 35.2626.
нечетен прич. (1) Непребрсен, който не
е преброен, нечетен, й црь приейлы
юава да йде да гы чътё й пойдё юавь,
й прилете ёврёете что 6tx8 тьк'мо вь
1ёрлймь.. й зъ il/дёю найдё нареэ' фо
тыейце. й иста мнсого мйею й людкё
ке^ьтёны 11 896.
мн., нечьтёны 11.896.
нечист прил. (13) 1. Блажен, мазен (за
ядене). така и дЪтето вйчс й ракТа да
не шё, й ейч'ко нечйсто да не йде й да
ей не брьсне главъта 11.886. 2. Прея.
Нечист, който е осквернен с грехове,
неправеден. ет8’ й сега йма тхка меж^
на грешный й нечйс тш жён ы,та банть
й мапа стрйвать й льжать на 18.189;
ы теш'ко мт/ на д^шъта скврьнна й
нечиста, кол'ко среброднббТс, Ймаше
злбчёстнъ!, й кбл'ко без'чловёство й
без'срам'ство сгори npt ха 34.2506. 3.
Прен. Нечист, неприличен, срамен. й
срам' мь е й да помысла й да подЬ’ма
таквйзп нечйсти д8ми. що тй пбекоой1
каза. амй да разЯмйсшь какь си nt
с'мь йдрьжала пльть си, за, в. годйнь,
й пбмнеого кфвихь 17.1686, нечист
дух ;б!.с). Зъл дух, зло безпчътно
същество в християнските пред-
стави. й тамо вь сэн'зи состроьь
ймаше нйкои магёсникь й същи елй а
дкаволовь, зовЪха го кчнбуь й сЬдйше
вь п!?сто мйсто. й жи вйше със' нечисты
д^хоове за мнсого годйны 6.436, кажи
ми нечйстыи бйею, что ей дошьль оу
тбизи дбмь 6.44.
ед.: м. нелйстыи 6.43, 6.44, 6 446, нечисть
6.436, нечисты 6.44, нечьсти 18.1936, ж,
нечйста 34.2506. ср. нечйсто 11.886; мн.:
нечисты 6.436, 8.57, 37 2746, нечйсти
17 1686, нечисты 18.189
нечьст (!) вж. нечист
неяк прил. (1) Неяк, който няма физи-
чески сила, немощен, й не бы мёне,
наставил' стар'па неика на тбл'аг'зи
пьть дето нйкога nit йли мбжа да
йзлйза со кешата си 17.168.
ед.: м. ненка 17.168.
ни1 съюз (208) 1. Свързва съчинени
съеоинителни изречения с последо-
вателю отричащи се действия', ни,
ншпо. й тоизи е бь сътвориль нбо и
земли, й ннго азь вйрН’ва а др!?гыго ба
не знаю нй вЪр^ва 5.39; заклйнам1 те
въ йме бжте да нё йвишь нй ла кажешь
нйком>.’ това что тй азь стбрй 15.1356;
не сьбйрьи се съ злы чловйши, нй със'
воёвбды 8 гръ жйветь й въ мрьс гности
20.2086; й царь сэ мнсого скрьбь не
aept, ни заспа прйз' сэнъзи нощь
11.93. 2. Свързва еднородни части на
изречението, които последивателно
се отричат; ни, нито. и да нёмаме
враждь ёдйнь на др8гыго, нй зависть,
като камйла й да нъ смё лукавы
катб змТа 15.1566; не сосаха ли тебъ
толша (!) людтё людте (!) что гы сы
нрЪлъстиль... дйтб nt ей бставиль,
ни въ 18’дёю й галлйлёю й самарпо.
ами си дошьль да apt льстишь и
прймЬ'дрите афйнине 36.269 ни
... ни (нито). а) Свързва съчинени
съединителни изречения с действия,
който последователно се отричат
и подчертават; ни ... ни (нито).
нй праведнаго мьча, нй грЪшнаго
мйл^вамь 18.205; жена без'срамна...
нй сщённика почйга нй Сэ четець
са срамлиег* се, нй Сэ пррка са боы
21.2106; й прЪз' гьзи нощь царь й
нкговь брать, й болйре царевы Сэ
йдь й Сэ грйжа не могбха нй хлЪбь
да идь'ть, нй да заспЪть 7.536; амй
тёж'ко на й гбр'ко. бтй ни на ь’мь ные
това не полагаме. нито раз^мЬваме.
бти ё тойзи свЪгь катб сънь 39.319.
б) Свързва еднородни части на
изречението, който се отричат и
подчертават; ни ... ни (нито). не
йма пльть катб члкь. й не знае mV се
нй длъжина нй ширина, нй гльбина
11.826; девёта е бж!‘а заповедь, щотб
да не ск^р'вишь нй със' жён'ско нй
съсь мъж'ко нй съсь добйт'кь 1.76;
това показ^ва, какь не мбже да
въмЪсги ба нй землй нй нбо амй где
го поищешь там' го находишь 38.287;
да нс прибТешь нЬкого, ни хрпанина,
нито др^га вйра 1.56. в) Свързва
еднородни части на изречението,
като отрича одновременно две
противоположна възможности, ни
... ни (нито). й не знаете нй зло нй
добро 32.231; й др^го чёдо нёмаше нй
прЪдй това, нй посте това 15.1326;
добром^ члк1/ добро, а злом# зло а
тон се не гбтвы нй дне нй нощёсь
18.1806; ни пак. Въвежоа съчинени
съединителни изречения; нито пък
й нкговыте родители: oixV хрпане
правстеЬр'ши. не 6txV тврьд’Ь богаты,
нй пакь сыромаси 15.1326; нито ...
ни. Свързва съчинени съединителни
изречения, който се отричат и
подчертават едновременно; нито ..
нито. й кога сЬдйшь съсъ пос гари Сэ
тёбЪ на трапёза. нйкога не простри
ты pVKV на идете прйи нкго нито
понапр'Ьдь сэ нкго тй ты нй сЬднй
пог opt Сэ постариго 1.56.
нй 1.34, 1.36', 1.46, 1.5, 1.563, 1.76'12, 2.126,
2.1462, 2.156’, 4.2362, 4.24, 5.29, 5.306,
5.336, 5.37, 5.3762, 5.39, 5.406', 6.42б2,
6.446, 6.46б2. 6.47, 7 51, 7.5362, 8.57, 8.594,
10.763,10.766,11.82б4, 11.83,11.856,11.8862,
11.9262, 11.933, 11.1062, 11.10762, 11.1084,
12 1092, 12.1136, 12.1172, 13.12 1 62, 13.1223,
13.1236, 14 1302, 15.131, 15.13263, 15.13562,
15.1446, 15.14562, 15.1466, 15.154, 15.1566,
16 158, 16.J6162, 17.1636, 17.1646, 17.1663,
17.167, 17.169, 17.1726, 17.17562, 18.1796,
18.1806, 18.19062, 18.2052, 31.2222, 31.2226,
32.228, 32.231, 32 23162, 33.247, 34.2536,
35.266. 36.268, 36.269, 37.276, 37.2776,
37.27862, 37.279, 37.2813, 38.283, 38.2836,
38.285s, 38.2 87', 38.2 8 96, 3 8 2912, 39.3 1 02, ни
1.36, 1.56, 5.406, 15.131, 16.1586, 34.2546,
38.28962, 38.292, 39 319, нй 11.826, 11.83s,
11.98, 11 1076s, 15.144. 18.1796, 18.1806,
18.183, 19.2083, 20 2086, 212106’, .32.228,
32.2316, 35.262, нй 13.122.
ни’1 част. (69) 1. За отричане и
подчертаване на отричането; ни,
нито, не, дорй не. й кои йде сЬкогы
в чёр’кова та лбви своё спсёше що н!
е дббивь й лбвь тЬлесны й земльны й
мало временны, ами ё найлбвьчюдны
цртво нбное й живбть вЬчны 31.215;
й напйса гь, законь, й даде мсэус&й да
раз^мЬемь й ные ба истЬп'скиго... а
ные нй законь мсэуссовь поелйпах'мё,
йлй могбмё да йсправй 3.166. 2. В
отрицателен изречения за усилване
на отричането; ни, нито. дорй, даже.
не мбже нашь члчьскыи кмь постйгнь
да разь’мЬемь бжга работа, защб нй
самы агглы не мбгоха да разЙиЬють.
как4 се въпльтп та стань члкь 38.2866;
а ные това нй ка £мь да не полйгамё
амй да прЬтрьпй, да ей в£ра не даваме
16.1586; й ^лЬзе $ градь съ гнЬвъ. й нй
хлЬбь нЬ ще да йдё 36.2686. ни един,
а) Нито един, никой, видите ли кбл'ко
людге миньха й нй едйнь не под^ма
ёднакво 18.1836; й рс царь на людгете,
възмёте Сэ мёне злато кбл'ко щЬте,
аго мй недЬйте йздава еднйч'ката
дьщёр'ка. а ейч'кы гражане не щё нй
ёдйнь ца мХ сэгбвори 39 310; а бЬсь .
вйкна з' голЬ гла, нЬ с'мь азь бь нЬ
ни едйнь сэ на ами ё тьк'мо щотб го
ты прока заваль 39.3076. &) Нито
един никакие. 61Й нйчтб нй ёдна
грбха мбже бега сэ сэг'нь бжтвныи
38.2896; й пакь мЬтахХ каменге, й нй
ёдйнь камикь не Хдари 1сэанна 6.426;
й що щё да видишь жена гола, дето
нЬ ё стбрила нй ёдне добрб 17.167;
ни за (от, о, в) що (что). За (от, чрез,
в) нйщо и ciap’ie г о не почйтать й не
тачат* го нй за що 31.217; амй за това
ти каза да сё не отплатишь нй сэ що
5 306; й раз'болЬ се сэ люта болесть
до сьмрьть, й не можааше нй б чтб
да се йсцЬлй 11.986; ные цангилХ не
мбже да наидемь нй еъ что kj ивына
11.926; ни малко. Ни най-малко,
никак, й напоконь сэйдё бн'зи брань
гликёрТе^ й намЬри си вблатого жиза,
катб мХ ре стый й тогйва ни почака ни
мал'ко бн'зи м'Хжь, ами пбекоро сэйдё
в' тьмнйцата при стго 39.306; ни от
где. От никъде. сыромаха кор'толиса
сэ ггщаре, а сырота кои нёмаше нй
сэ где пбмошь а азе й помага 31.221;
ни от (на) кою. От (на) никого, ные
tori й т'1й твои д!?ми нй сэ кого досёга
nt смё нй чюле, нй раз'брале 4.236; а
млады й хёбавы вскй не щьть да ймать
млть нй сэ кого 18 180; й ке показа се
знамёше нй на кого 13.1246.
ни 1.6, 3.166, 3.196, 5.306, 5.316, 6.42б2,
11.91, 11.9262, 11.986, 11 Юбб, 12.109,
12.118, 13.123, 13 124, 13.1246, 13.125,
15.1392, 15.146, 15.150, 15.1562, 16.15862,
17 167, 18 180, 18.1836, 18.1996, 18.201,
18.205, 18.207, 32.226, 32.229, 32.2316,
33.235, 33.236’, 33.23862. 35.2566, 35.260,
36.2686, 38.2866, 38.2896, 39.310, 39.317,
нй 4.236, 31.217, 31.2176, ни 5.366, 5.396,
15.153, 31.222, 32.226, 32.228, 36.268,
39.2986, 39.306, 39.30'7б, нй 18.1786,
18.1836, 21.2106, 31 2206, 31.221, 39.306, ш
31.215, ны 39.299.
нива ж. (15) 1. Нива-, място извън
селище, което може да се обработва
и засява с различии рстения браче
йма обычаи, кога йма нЬкои добра
юва за сЬане. й ако не йма сам'сй
сЬме да ю засЬе. а т!е засмлють сэ
дрьгы, сЬме, й сЬють 11.84; й той
катб бЬше на нйваьа ей та брЬше
ато мХ йз'дьх'на вблъ 39.3056. 2.
Нива', житните растения, с който е
засята обработвана земя. й видЬха
онази нйва брачютомХ, й т!а фтасалэ
да сё жьне 18.1836.
ед. шва 11.84, нйва 18.18362, нйва 18.1836,
нйзХ 10.77, чл. нйвата 10.77, 18 1 8362,
39.3056, 39 306; събир.: чл. нйвгето 18 1966,
18 ]98б,.мн.. нывЬ 1.76 нйв;е 18.1786, нив:е
18.2046
ниволя вж. неволя
нигде нареч. (11) Никъде, на никое
място, нигде, й рёкоха йгХменХ.
ходймё й йсках'ме го, й не сэста нигде
мЬсто, где нЬ смё ходило 2.12; ные
царХ без' плакща стратилата не мбже,
пой на бои нйгцё 5.336; й нёма мЬсто
нигде нкго да задрьжй. амй где го
поищешь там' се нахбды 34.251.
нйгде 2.12, нигде 5.32, нигде 5.336, 31 220,
34.251, нйгдё 6.446, нигде 18.1896, 31 2206,
нигде 18.1936, 18.194,38.283.
ние мест. лич. 1л. мн. (716) 1. У по-
треблен се от лицето, което говори,
за да означи групата лица, към която
причислява и себе си; ние. ётХ й сега
йма тХка межХ на грЬшныи й нечистги
жены, та эаигь й магга огревать й
льжать на а н!е са покланЬме тЬмь
18.189; й излЬзоха й дрХгые дХхоове
кХр'вар'скы, й вид!ха и, й заплакаха,
та й рёкоха. сэ дше, сэбЬгнала ей
сэ на 32.230; чтб съгрЬшйх'мё ные
грЬшрицп прЬ ба й пр^ цра, та
бсъдиха на така 15.146, сэ го.тЬма бЬд а
на на сега, сэ зла работа на на сега, сэ
каква йзмама на йзмами, й как'вб
ны зло даде 18.1926: бтроче роди
се намь, и снь даде се намь 33.236:
амй сега на кой ны накарХва наейла
18.189; така й сега да ивй намь ги на
ейч'ки ны чтныи крть 4.246; й да гб
блгодари защо ны поможе 15.1496;
ако будешь нЬкои льстникь, та ны
блазнишь, а тй идй сот!?ка 2.11.2. Само
крат, дат форма. За означаване на
притежание; наш, ни. да подхмаме
й за крть да рёмь мал'ко нЬщо на
прашикьг ны хвали 16.163; й скрьб'
ны прЪл'Ь. , й гласът ны прЪгас'нь
прЪдй дшьта наша 15.1466; й бы п.
по пльть ей сьмрьтень да стбри на
да нема съмрьть дшата ны 33.239;
дойшьль ё тй’ка * градь нЬкои апль, й
раз'врати сйч'ки нарсо, й чёр'квището
ны insert 6.436; тьк'мо знаю че
пов еде на баша ни й йдЬше напрЬ
5.366; коа пол’за ймаме й коё добро,
ничто тьк'мо провала на тЬлбто ны.
й грЪ велйкь чалагамё на дшьта ей
11.100; ак о й дшьта ны ищешь, ные се
тёбе покланммё й да ти щё, й да б^де
добрь чась 8.596.
им.: ные 1.3, 1.652, 1.8, 2.11..., ныё 1.4’, ные
1.6, 1.8, 3.182, 5.276..., ные 4.246, 34.2536,
39.3096, ные 5.32, 5.336, 6 446, 12.115,
12.1196, 39 304, ныё 9 75, нйе 15.137, ные
15.148,ныё 16.1596,34.2536,34 254.. .иные
(!) 18.1796, шё 18.189, н!е 18.1936, 33.2476’;
вин.: на 1.47, 1.66’. 2.156. 3.17 . нась 9.606,
12.1206, 13.1256, 33.233, насъ 36.2686,
крап:.', нй 1.4, 2.106, 18.1876, 18.1926 , ны
1.8, 34.2525, 38.2946, ны 2 11,2.126’. 2.155,
3.175 .., ни 16.1595, 16 160, 17.168, 17.176,
18.1776, 18.1926, нй 33.2326, 34.2556,
35.2586,38.294блны 39.319, ны 39.3196, уде.:
на ны 18.189, на ны 33.2416, на нй 36.270;
дат. намь 1.3, 1.6, 1.66. 3.17..., намь 1.4,
15 1476, 15.152, 32.2236, 33.233, 39.2986, на
1.4, 15.137, 16.1596, 18.206..., нам1 11.108,
намь 40.3216, крат.: ны 1.8’, 4.24, 4.266,
5.366..., ни 5.366, 16.162, 39.316, 40.3216,
ни 5 366, 16.1595. 17.168, 18.177, 18 1985’,
32.2245, 34.253, ны 7.51, 16.163, 18.1925,
31.2165, 36.2715, ни 11.102, 15 140, 37.278,
нй 18.1925, 33.2476, нТ 31.222, ны 35.2666,
36.2726, 39.316, ны 38.2936, >Эв.: намь ны
4.245, ны намь 11 88, намь ны 18.2005, ны
на 39.295; те.: нами 13 124.
низ предл. (9) 1. За означаване на
място, в границите на което се
извършва някакво движение или
се намира някой', низ, из. тогйва
по тбизи плачь щьть да побЪгнэть
людУетЬ по гбрУето [й] по планинУёто,
й по стЬнУето низ' д^п'кыте 18.1926;
ёлате й вые пбетници, дёто стё говЪле
й сЬдЬле по ropie го. й низ' дЬ'п'кыте,
й по камантето на ст^дь й на мразь,
токб да навУёте дУавол« 18.202. // За
означаване на обе кт, в границите
на който се разпространява нещо;
из, сред, й за тази дама стбри се
мльва голЪма нйз; людУёте въ нарс-дЪ
39.2986. 2. За означаване на място,
по дължината на което се извършва
някакво действие, из, низ, по. ёдйнь
члкь брачь йма едка нйва накэаи пъть
ето дё миньха мнсого людУе низ' сн'зи
пьть 18.1836
низ' 18 1836, 18.1926, 18 1946, 18.202,
32.2256, 32.227, нйз' 18.1915, 39.2986, нез'
(!) 32.227.
низко вж. ниско
нийде нареч. (1) Никъдс, на никое
място, нийде. й какь да ти рекь бче.
как'ва безакбнУа чини й вь корабь й
по пьть дето нЬ сь е чюло нйч йде това
безакбн'ство 17.1696.
нй „йде 17.1695
ника дЬ нареч. (\) Никъде, на нито едно
място. не шёме нощёсь сой нй_кадЪ,
амй щемь тХка S’ rpd насрЪ сокакать
лежа 31.2216.
нй_кадъ 31.2215.
никак нареч (38) 1. Никак, по никакие
начин, с никакви средства, й апль
сойде пакь понапрЬ, й стань на др (го
мъсто дёто не бъше дъз'межно да
промйне ни какь защб бЬше тЪсно
мЬсто 33.242; й видЬ царь, че нс
мбже нйкакь 8’мъть да ймь прЪтвсри
5.39; защб не бы могло нйкакь да се
спасе члкь. ако не бы бь прУель пльть
члчьскаа 3.176; й пакь не могоха
нйкакь да йзлЬзать. па викнаха сты
гещр'гУе помели на да йзлЬзе 39.3176.
2. Никак, ни най-.мелко, в ни най-малка
степен. азь вавёлона не знаю накыдЬ
е, й трапь на лъвсвете не знаю нйкакь
11.936; й'ё ймать ейла да заключеть
нбёто да нё пУ’сне дьждь нйкакь по
земли та ейч'каа 18.186; й мнеого mV
дама да се сэречё сэ ха. й не ini сты
нйкакь думата дамУчюе 5.39; ймётнъха
трйте сэтэоци оу гоцёша пещь й не
досегна ft сэг'нь нйкакь 11.92.
нйкакь 1.3, 1.4, 5.39, 31.2156, 37.276, нйкакь
1.36, никак’ 2.10, 33.2466. нйкакь 3.176,
3.196, 5.39, 8.586, 9.616, 9.756,11 82, 11.866,
11 92, 11.936, 11.95, 11.986, 11.99, 11.1086,
12.114, 15.133, 18 186, 312156, 31.2186,
32.2286, 33.2386, 33.241, 33.242, 33.247,
нйкакь 15.146, 33.238, 39.3176, никак*
31.219, нйкакь 33.242, 38 2866.
никакъв месте отриц (14) 1. Никакъв,
нито един, сэкогато бн’зи ан’тихртсть
стбри д!авол'ската свой работа .
землйта рбж’ба не даде нйкак'ва
18.189; кога те раждахь. болесть
нйкак'ва не йма амй .сега люта
болесть йма снУ мой 35.2606; ако лй
чинишь добродетель зарадй похвала
сэ члци. й зарадй пбчьсть сэ пюд:е.
знай немашь нйкак’во добро 34.255.
2. Като прил Никакъв, който елишен
от у енни качества', лош. нищожен бе
что ей стбриль нбо й землю, й сега
ме Учтбваи со тойзи свЪть никакьвь й
сь’етнь 40.3206; и сет а не щь сь дэ^ды,
зарадй нйкак'виго члка ами ей йдЪте
ато азь УтрЪ щь пУсти аи'гела лукава, й
зёмУ ще дшьта та ми щёмденё 6.44 3.
Като същ. Никаквец; нищожен, лош
човек. защб не прТёма црь нйкак’ви
й непотребны, щб ймать ьражда на
законь бжш шо ё на вЬрата наша
34.2486. думам нйщо и никакво.
Говоря безсмислици. глупости, праз-
нословя. това отрывай кога си без’
работа, а недЪй седнь та дома нйщо й
ника[к']во, й да думать непрйчйчны
(!) рЪчи. съсь мартссле млады 1 46
ед.: м. никакьвь 40.3206, нйкак'виго о.44.
ж. нйкак'ва 1.46. нйкак’ва 5.40, нйкак'ва
18.189, нйкакза 18.1936, нйкак'ва 31.2226,
35.2606, нйкаква 32.2246, ср. нпка[к‘]во
1.46, нйкак’во 11.936, нйкак’во 33.2456,
34.255; мн.' нйкак’ви 34.2486
чиканора ЛИ (1) Никанора, й найдбха
въ злюблк ннаго апла юэасна бгос лова,
когато ан'типатбвата жена никанбра
вЪрова въ ха, й й (!) стах'Гевь дбмь
когато се крти 36.2676.
нкканора 36.2676.
никеи МИ (2) Никея, й събраше се
сич’ки по царево поветЬше въ грй
никёи й бЪхУ ap’xiepeio сич’ки, слв,
а сшенници й дтаконы й йнсэци, ns
15.141.
никёи 15.1406, 15.141.
никидЪ нареч. (1) Никъде, на нито едно
място. й кинб\|/ь ймь рёче, азь V градь
не йде, й сэ мнсэго врЪмё никыдЪ
Hi с’мь пойшьль. амй гражачё тУка
дохбждать 6 44.
ншсыдЬ 6.44.
Никита ЛИ (1) Никита, й речи ми на
сэн’зи бжш члкь... йдй вйждь добрЪ
ако ё сэн'зи сщённпкь, а ты mV речй
така, ннкута хар’тУларзе вьн’ка стой, й
зовёт’ тё ца идешь при того 3.206.
никуьа 3.206.
никифор ЛИ (1) никифор вотониат.
Никифор Вотониат. въ цар’стьо
нпкуфора цара, зотснТауа. 6tne
нЬкои йнокь свтймте ймето mV 11.100.
никуфора 11.100.
нйкога нареч. (33) Нйкога, нито един
път, в никое време. й пак’ съ аггле
без’съмрьтны. зашо не оумйрать
нйкога нй сё рассыпу вать. нй
загыяУвать 11.826; защо д£тё нйкога
не дрьжй мъсть. йлй зависть, ами ако
гб бы ешь днеска (!). а Утре те па любы
34.2496; зато бь не йщеше нйкога зло
амй сЬкбгы добро любъше. й йщЬше
33.233.
нйкога 1.4, 34,2546, нйкога 1.5, 1.56, нйкэга
1.562, 18 1 87, 18.199, 21.211, 32.226, нйкога
5.366, 6,446, 9.706, 11.821, 12.113, 15.131,
15.1496, 15.150, 17.164, 17.1646, 17.165,
17.168, 17.1726, 18.2026, 18.204, 33.233,
34.2496, нйкога 9 61, 11.826, 17.107, 34 248,
никога 33.2456.
никоги нареч. (17) Никога, нито един
път, никоги. пази се нйкакь нико-
гы да сс не кльнешь 1.3; какь с
члкь прилйчень мбрУ. катб вЬтрь на
морёто когй се плйскать талазете та
мйра нёмать никоги. й члкь на с’-’ша
свё са мьте катб море, й ни[ко]ги Hi
ё мйрень 31.2166; а тй слушай й оучй
се. никогы нестарого не прЬтечи съсь
дУма 1.56.
лйкогы 1.32, 1.7, никогы 1.5, никогы 1.56,
32.230, 39.319, нйкоги 19.20762, 32.2256,
никоги 21.2106, 31.2166, нйкоги 18.1846,
20.2096, 32.2306, ни[ко]ги 31.2166, нйкогы
33.2386
нпкодим ЛИ (1) Никодим. разУмЬвамё
оты ей велйкы й чюдны пЬсны
дУмал* дето нашь езыкь й Уёта. не
мбже исказа ами ты със! никбдима
потаённаго оученика така пЬах’тё
като гб нбсЬх'тё 35.2606.
никбдима 35.2606.
никой мест, отриц. (141) I. Като същ
Никой, нито един човек. да не помще
никои нЬчтб нйкомУ, за, м, дни 11.926;
защб бЬше пусто мЬсто й не б’Ьше на
пъть, й нйкои не дохбждаше 17.165;
й нйкои никого не питан ie, ты шо ей
работйль. й как* сё си постйль 17.1656;
и царь рё... бслЬпЬ й не вйдУ никого
37.277, й постави страж!ё на сЬкыи
пъть что йде сэ римь. й нйкомУ не
даваше да убгЬзе оу цари_гда 12.1166.
II. Като прил. Никой, нито един,
никакие. й нйкои члкь не йма добрь
разУмь на шан'ство 11.108; а нЫе...
без' нйкои скрьбь, й нйкак ва сила, та
сё сэмётнУвамё сэ хво йме 5.40; слушай
члче, кое добрО ймашь катб казУвашь
члкотомУ съгрЬшёшето, никое добро
тьк'мо омраза 18.198; й катб... се
постйшь й ймашь вражду’... кога се
ей постйль нйкоа пол'за йлй помощь
ймашь сэ тбизи по 34.255.
ед.: м. никои 1.8, 2.12, 3.21, 4 24, 5.40,
8.57, 11.82, 11 83, 17.164, 18.183, 18.1836,
18.184, 18.1865, 18.194, 18.1946, 18.206,
18.207, 21.2 1 0, 31.216, 31.2166, 31.2 1 762,
33 235, 34.251, нйкои 2.106. 2.116, 2.12,
2.146, 3.186, 5.276, 5.316, 5 336, 5.39, 8.57,
8.576, 9.756, 10.776, 11.826, 11.91, 11.926,
11.93, 11.105, 11.108, 12.1146, 12.117,
15.13Р, 15.132, 15.1346, 15.142, 15 1466,
15.1485, 15.1516, 16.163, 17.1636, 17.165
17,1656’. 17.1706, 18.1796, 18.1836, 33.235,
33.246, 34 2486, 34.2536, 35.2596, 35.2602,
35.266, 38.2826, 40.3226, пикой 2.106,
11.83, 34.2546, 35.262, 38.2916, такой
2.126, 35.261, никои 4.256, 17.1696, 18.183,
нй кои 12.113. пйкой 31.2156, никой 33.235,
39.3196, нйкои 33.246, никой 38.282, 38.286,
38.2866, 40 3206, никои 38.2826, 40.322,
40.324, вин. никого 1.5, шкого 3.21, нйкого
3 21, 37.2756, 38.28262,39.3056. нйкого 5.29,
5.33, 15.1426, 15.1476, 17.1656, кикою 5.33,
31.218. нйкого 5.356. 9.70, 15.1336, 17.1656,
17.1706, 17.1726, 18 1796, 37.2766, 37.277,
38.2826, нйкого 37.2756, дат. нйкомУ 2.146,
18.188, нйкомУ 2.15, 4.23, 5.35, 11.926,
12.1166, 12.117, 15.1376, 17 173, 17.1736,
33.241, 37.2796. нйкомУ 34.2546, ж. нйкоа
13.124, нйкоа 34.255, нйкои 39.3186, никой
39.319, ср. нйкое 18 198.
никола ЛИ(128) Никола, й б’Ьше сйч'ка
сэнази страна миршликшска, на
голЬма нУ>Уг й мирёа что б’Ьше стмУ
николу1 ёпар'хУа, щЬше да сё раз валй
й да погыне сэ глады 15.142; й повелЬ
да гы занесУть вь црквата, гдёто ю
дрьжй велйкыи Николае, й т!ё оузёха
това, й скоро го сэнесбше къ великому1
никблу1 15.149; й тогази блгодарйха
ба й двата й похвалиха вел.'каго
apxiepea Николае, скбро_помощнйка.
й със' голЬма радость тёкоше въ
цркбвь стмУ пикблУ. й занёсоше й
ковёрьть й жльтйцы те 15.155; й стань
калсёрь. й зарадй мнсэгсто добрына
нкгова та бы поставень сщённикь,
сэ стрыка своего apxiepea Николае,
брать на бащъ мУ стмУ николУ 15.133;
й прЬмйньха се мал'ко днй. дойде
нЬкои члкь сэ царигредь никола
ймето мУ. рсэднина св'тймйо 11.1006;
бЬше нЬкои члкь вь цариградь ймето
му’ никола работЬше й хранЬше сс. й
вЬр'нь хрпанинь бЬше бк й ймаше
бброкь на стго Николае 15.153.
николе 11.1006. 15.1356, 15.153, 15.1536,
Николае (!) 15.131,15.1326’, 15.133,15.1336,
15.134, 15.1346. 15.13 56, 15.1363, 15 13663,
15.1372, 15.137 6х, 15.138, 15.13 862, 15 1 3963,
15.140, 15.1412, 15 1424, 15.1426, 15 1 43,
15.14362, 15.144. 15.1446’, 15.1466, 15.1472,
15.1482, 15.1486, 15.1493, 15.1496, 15.150,
15.15063, 15.1513, 15.1516, 15.1533, 15.1536-’,
15.1542. 15.1546,15.1552,Николае (!) 15.1336,
15.134, 15.1356, 15.13 76, 15.14962, 15.15 1 6,
15.154, 15.155, Николае (!) 15.139, 15.1466,
нйкола 15.140. николе (!) 15.151, кикола
15.1546, никблы 15.1326, 15.1552, николы
15.148, никбл'? 11.1002, 15.133, 15.1342,
15.136, 15.142, 15 1 426, 15.14662, 15.148,
15.149, 15.151, 15.15162, 15.1523, 15.1526,
15.153, 15.1536, 15.154, 15.1552, 15.15562,
николЬ'15.1516,15.1536, зв. Николае 15.1386,
15.140. 15.1416, 15.149, 15.1506 15.152,
15.1526, 15.155, Николае 15 1526.
николе (!) вж. иикола
николов прил. (1) Николов, от ЛИ
Никола. Ти бе ебца нашего никбловь.
дето ей свободйль 63 неправёднаа
съмрьть GJHia трите члци въ
мйршликха. ты сега раз'бёри й намь
15.1466.
ед.: м. никбловь 15.1466.
никомидииски прил. (1) Никомидийски,
от МИ Никомидия. ходЬше й
проказх'ваше свбите ей злбчёстье й
хЬл'ные д!?мы. кол'кото прЪлъсты
със' ни говьт' ей дь’м'ливыи й поганый
езыкь ёв'сёв!а никомидшекаго
ар'хТепкпа, й павлина митрополита
тур'скаго 15 1406.
ед.: м. никомидшекаго 15 1406.
нил ЛИ(1) Нил. слово 63главь стго нила
63 бсми помыслЪх' 19,2076.
нила 19.2076.
нинЪ нареч. (2) Сега, пине, й мнеэго
ббл'ны приходЬхЬ й йсцйливах7 се й
славЬхЬ й захвдлЪхЬ’ на ба. бца й сна й
стго дха. й ннЬ й прно и вь вйки вЪксЗ
40.324.
ннЪ 19.208, 40 324.
нир вж. пирг
ниско нареч. (3) Ниско, на малко раз-
стояние от земната повърхност.
й кога се срёщньть, й лЬната быва
пониско 63 со (!) слнцето й заголи го
й затова. не свЬги 33.234. И Долу, на
по-ниско място й па слЬзе нйско
63 землйта, сй_рё, вь мъкь. й йзвади
тамо въ мькь дши що бЬхЬ1 добры
16.160. .тЬгам ниско. Привеждам
се, коленича в молитвена поза ако
постишь, йлй бдйшь, йлй се млпшь,
или низ'ко лЬгашь... а ты дйиаи. бти
нЪ ё тсва 63 моё пбканЬше. амй е 63
бжга помощи 19.208.
нйско 16 160, низ'ко 19.208; сравн.: пснйско
33.234.
ниспостя св. (1) Спуска', направя така,
че някой да слезе надолу. й стсриха
млба й запал иха свЪщи. й ниспостйха.
е. калбере със' вьжёта V въбель 2.12.
аор.: Змн. ниспостйха 2 12.
нисък прил. (1) Нисък, с неголям ръет,
невысок й пак' съ агглы... й никои
не знае тЬхното ёство. равни лй съ
сйч'кыте, йлй съ ёдны нйскы, а дрйы
высоки тьк'мо бь что гы е създаль
той гы знае 11.83.
мн.: нйскы 11.83.
нити1 съюз (14) Свързва съчинени съе-
динителни изречения с последова-
телно отричащи се действия', нито,
ни. зашб бь не йще, ниты любы йгрй,
йлй свирнй й п£сны 38.2936; цара азь
нЬ с'мь сырома. нйты ей немйлова
свой животь 9.656; не шЬше да м?
знае нйкои добрбто чтбто чйнЪше.
нити йщЪше похвала 63 члци 15.1346.
нити ... нита. Свързва съчинени
съединителни изречения с действия,
които се отричат и подчертават
последователно; нито ... нито. ные
сЗ црь', нйтй знаемь что ё еббааше нйтй
се нЬкогы оучйх'ме ные на зло за цра
15.1475.
ниты 9.656, 15.1466, 38.2936, нити 9.696,
12.1142, 15.1346, 15.139, 33.23 9, 38.283,
нити 15.14762, 15.1486, нити 33.2386.
нити11 част (1) За отричане и подчер-
таване на отричането, нито. амй
кнТга сэ кого да Vna, нйты с'мь чюла
нйкога некого кшга да чьте 17.1726.
нйты 17.1726.
нито съюз (31) 1. Свързва съчинени
съединителни изречения с последова-
телно отричащи се действия; нито,
ни. й каже и, дше не същйса’ваи се нито
се срамЪи, бти щёшь да пршдешь на
мЬсто дёто го нЪ ей впдЪла нйкогы
32.230; амй йдЬте сэ мёне че стё
елй^вале дТаволЙ азь в а не познава
нито вы знаа 18.204; сто таквази
ще. да бьде мька й грижа по людТето
въ тозй врЪме. катб нЪ ё било нито
ще да бьде 18.193; й не прйнесоха
нйкакаква (!) млба чйста на твоего
йме. нито сыромаси мйл#ваха 32.2246.
2. Свързва еднородни части на
изречението, който последователно
се отричат; нито, ни. слоушаитё
какь казЬ’ва тойзи прркь, какь щё да
сё сврьши свЪтьть. заще не каже токо
за ёвреете, нито за градовете 18.178.
ни ... нито. а) Свързва съчинени
съединителни изречения с действия,
който последователно се отричат и
подчертават; ни ... нито. ами тёж'ко
на й гбр'ко. бтй ни на ”?мь ные това
не полагаме. нито разз’мЪваме. оти ё
тойзи свЪть катб сънь. й ды. й сЬн'ка
39.319. б) Свързва еднородни части
на изречението, който се отричат
и подчертават; ни ... нито а петое,
зарьчаше бжТ’е. дето да не прибТешь
нЬкого, нй хрйанина, нито pptfra в£ра
1.56; нито ... нито (ни), а) Свързва
съчинени съединителни изречения с
действия, който се отричат и под-
чертават одновременно; нито ...
нито. нъ нигб тако ми ха да рёшь
нъкогы. нйтб тако ми прчт# не речй
нй тако ми нбо й землй 1.3; нйкога
не простри ты рй'кй на идеше пръй
нкто нито пбнапрЪдь сэ нкго шй
ты нй сЬднй noropt сэ постариго
1.56. б) Свързва еднородни части на
изречението, който се отричат и
подчертават; нито ... нито. й вида
тамь ёдйнь мьжь че сь веселй й (Лё.
нито ? правё днйте, нйто i грЪшните
32.231; нито пак. Въвежда съчинени
съединителни изречения, нито пък.
шестое зарьчаше бж!е. детс да не
пожалишь жен? блйжномз” й сьсЬца
твоего, нито пакь другом#' н^комг’
члкх 1.66.
нито 1.3, 1.76. 1.8, 32.231, 32.2316, 39.308,
нйтб 1.3, 18.1916, 18.1986, 32 231, 39.31862,
39.319, нйтб 1.3, нито 1.46, 18.178, 18.1836,
32.2246, нито 1.56, 1.66, нйтб 1.56, нй то
4.24, нйто 18.183, нито 18.193, 18.204,
18.2046, 32.229, 32.230, 39.299, нйтб 32.231,
нйто 39.319.
нихто м. (1) Никаквец, нищожен човек.
й сэбрьна се apia със' жалость кам'то
цра й рё. правёдны, пбобает' лй
прй твое цртво да вдйгне рйа тбизи
нйх'то 15.14].
ед.: нйх'то 15.141.
нички нареч. (1) Ничком, с лйцето на-
долу, по очи. йзл’Ьзе йз' црквата. й
сэйдё на гй'сто мЪсто. й лежа нич'кй на
земли, s. днй. плаче й моли се б»' 2.10.
нич'кй 2.10.
ничто вж. нишо
нищ приз. (1) Беден, който няма бо-
гатство; безимотен, нищ. й сам'сй
йзволй зарадй на да б?де сырома й
нйщь защб да със' нгегоиа нйщета на
богаты да стбри 3.176.
ед.: м. нйщь 3.176.
нище га ж. (3^ Нищета, бедност,
мизерия. въекрнй въек^ю спишь ги,
защо заборавы наш!/ нйщетй, й грижа
наша 8.586; а той пр‘!ё нишета бти,
зань да обогати сыромасите 33.235.
ед.: нйшета 3.176, нищета 33.235 ннщетУ
8.586
нйщо мест, отриц. (141) 1. Нйщо,
нито едно нещо; нито един предмет,
растение, животно, действие, дума.
блвены рабе бжш, бь да знае. нё ты е
зсто нйщо. нй сэ тЬлото, ни сэ ризы,
ами ты е сйч'кс цЬло 2.156; й дава
ей пльть, на ейч'кш люд'ьё, да чйнеть
бл^дь със' мене, й нйщо не Ь’зйма за
к^Р'воб'ство 17.1686; мнсэго пьти й
землйта плаче кь rtf й вйка... пс-велй
ми Ти да не подамь векк йкбеть моа.
й рбж'ба на снсэве члчьскы, й да нё
йзрастё нйщо по мёне 32 2246; нЪ ё
моа тази работа, й не Mortf ти нйщо
сгори брате 3.186; й nptкрти се, й
вЬрова. чё не щё ms’ бы нйщо злб сэ
тЬхь 17.1756; й ырЬбы, д. днй. й ничто
не Викуси й ничто не под^ма 14,1296;
й царь сэ йдь. й сэ гнЬвь не може да
ймь рё нйщо 39 298 2. Нйщо; нещо
дребно, нищожно, незначително.
оумень члкь й рёчивкть нйчтб е npt
ба. й затова не пбббае члкь да се
похвали 34.2526. 3. Никакъв, нито
един, амй как* щёшь да копаешь като
нёмашь мстйка нйщо 17.1756; й да
б!?демь Угодны 6tf. защб й ако чини
aptfro нЬчтб. й otf не йгбдй. ничто не
ймаме пбл'за сэ нкго 38.2946, а на
старость съ сёб!. си йманьё нйчтб не
заноси 31.2156. 4. Като нареч. Никак,
ни най-малко. амй вые ничто да сё не
Устрашите, заще азь щё да вамь ейла
38.292; й нсдЬй се ерьди нйчтб що
тй са досадиль ато азь да тё дарЬ’ва
болЪр'ство 39.307; не скрьбь; чёдо
моё нйчтб, амй ve раувай, бти ма вйка
хс поскбро да ида при нкго 39.3066;
й катб гы видЬха че нЬ са нйчтб
почёкнъти. амй 6ixa катб жйвы й
дЬлы 5.396 думам нйщо и никакво.
Говоря безсмислици. глупости; враз-
нос ловя това стр*?вай кога си без'
работа, а недЬй седнь та дь’ма нйщо й
чика[к']во, й да думать непрйчичнь:
(!) р1чи, съсь маркщте млады 1.46;
не ми е нйщо. Няма ми нйщо, не
съм пострадал, й царь катб видЬ бтй
Mtf не бы нищб, а той рёче аОанаспо
магёсникЯ да Mtf дадё й съмрьтното
былье 39.303.
НИЩО1.4,17.1666,31,2176 нйщо 1.46,2.156,
3.186, 3.21, 4 256, 5.276, 5.326, 6.456, 6.46,
7.53, 8.56, 9.626, 9,63, 9.68, 10.77, 17.1636,
17.165, 17.1656, 17.1676, 17.16862, 17.J7562,
18.192, 18.198, 18.1996, 31.21562, 31.220,
32.2246, 33.2426, 34.2526, 34.2553, 39.298,
39.306, нйчтб 2 И, 2.126, 2.15, 4.2362, 4.242,
5.3162, 5.39, 5 396, 6.486, 7 53, 7.536, 8 556.
9.626, 9.666, 9.69, 9.71, 9.72, 10 77, 10.78,
11.83, 11.876, 11.912. 11.96, 11.9662, 11.98,
11.106. 11.108, 12.118, 12.1196, 14.127,
14.130. 14.1306, 15.1326, 15.140, 15.144,
15.146. 15.1526, 15.1536. 15.156, 32 2246,
33.2336, 33.2366, 33.2386. 34.2496, 34.2546,
35.257, 37 276, 37.2776, 37.2786, 38.283,
38.2866, 38.288, 38.2896. 39.301, 39.307,
нйщо 3.206, 6.42, 17.1676. 17.1726, 17 1756,
31.217, нйчто 6.48, 7.536, 11.1006, 32 230,
ничто 9.67, 11 91, 31.2156. 33.2386, 34.2526,
39.3032, 39.3066. нйчтб 10.76, 11.916,
12.1176, 14.129, 14.1296, 15.1486, ничто
14.12962, 15.131, 15.1476, 21.210, 35.2566,
35.262, 38.2896, 38.292, 38.2946, 39.303.
нйщо 15.147, 39.3116, 39.3176, нйчто 21.210,
нищб 37.276, 39.303.
нноэЪте (!) вж. нога
нов прил. (10) 1. Нов, който се е появил
наскоро, който е бил неизвестен по
рано\ различен, й катёва ново йме
некоего ica... й чйны със' бнова йме
исцЬлкше 36.2686. И Образно днь
ьёт'ха й без'ббжча лъсть раз'вали се.
й ново елние на новы людьё блвёнье
просвети 3.176.2.Нов, друг, още един.
защб й ты сега на послЬдно вр1.ме да
се покажешь новы ьсэвь. й др^гыи
юнакь на дгавола 5.31; мчнУе стго й
славнаго велйкоричнйка димйтрУа
муротбчиваго. йзвади се на нбвы
ёзыкь. сэ дамаскььна инока йподТакона
й ertf дйта 9 606.3. Като същ. Само ср.
Ново нещо; нещо, което е направено
наскоро, й сэблЬче се вь ново й свЬтло.
а др8'гыте щб сэстаха ейч'кото раз даде
тамо % корабь чтб 6txs людьё 12.1206.
нови Иерусалим. Нов Йерусалим
защб да рёмь сь’сэ новый, та се новы
гёрлимь зовё чер'ковата 18.178; нови
сион. Нов Сион, и сйч'ки притёкоше
стмУ насрЪща, ами й калбере сё стыи
монастйрь, дето бЬше го съзйдаль
стрыка м^7 й нарёкль бЬше го новы
с’цдиь 15.1376.
ед.: м. новы 2.11, 5.31, 9.606, новы 15.1376,
новый 18.178, новы 18.178, ср. ново 3.176,
12.1206, 36.2686; мн новы 3.176.
нога ж. (88) Крак, един от краиниците
на човек или животно; нога, а дТавэль
завидЬ eras’, й йзлЬзе ms’ приш'ка люта
на ёдна нога, й съгни ms’ раната на
нсогата 2.14; а на слЬп'шй бЪхь катб
очи. й на хрбми бЬ катб iicast 31.221;
катб йма члкь ps'nt и нозЬ й ейч’ка
пльть. та бых'мё й ные рёкле, отй е й
бь быль ймаль сопрьв'Ьнь члчьскыи
образь 38.2816; йлй что лй е позлб
й по ерьдито w раслань чтбто е на
чёгыри небзЪ 21.210. припаднувам
(припадна, падна, паде) на (при)
нозЪте. Ладам в краката на няко-
го в израз на гореща молба ши бла-
годарност. & хрпане щото б£ха
в£рУвале ха, й за чюдесата щото
сгрУваше стый. прихбждаха й давгха
йманге на стражарете тьмнйчны. й
вълЬзУваха при егго, й припадн8’ваха
при ноозЬте ms’, й ббл'ны йсггЬлЬваха а
др^гы се S’naxa на хртган'етво 39.3056;
а роднината на санЧа члци, тёкоше на
югози apxiepea Николае й припадоше
на нсэв£те ms’, й плачахУ й млыха мУ
се. помогай намь сега s тбизи ча рабе
истинном^ xS’ 6s 15 1486; й стра нападе
на корабницыте катб видЬха това
чюдо, й припад оше ейч'кпте на нолтЬте
стмУ, й nnis’Tb прощёнте 15.1376: й
мрьтьвець се^йсправи. й поглёда със'
бчйте ей. й апль м" фйлиппь ре. хс гй
повелЪва да станешь, й той слЬзе со
бдрь й припаднь на нодЬте Arbis’. й
каже. благодарю те стё бжш 36.273;
й видЬ го IrS’MeHb паднь на ны>з£те
ms’, й мли ms’ се, нростй ми това зло
що тй с'мь стбриль, бжш члче 2.12;
та пйде одно ms’ на нсазЬте до съмага
земли, та м? каже. мои гпдйне. млн
ваша млть, недЬите замин8ва мои
дбмь 31.221; стана на нозе. Изправя
се на крака, застана прав в знак на
почит. й ттё като го вг.дЬха че ё стль
й старець станъха на Hcast. й рёкоше
ms’ смтрённс. ргбы цревы й на гвба
стыни сме рабы 15.143.
ед.: нсэга 2.14, нсэга 2 14, чл. ногата 2.14,
ногата 2.14, ногата 11 866, ногьта 33 242;
мн. но£Ь 11.876,ноз?15.143,нов! 16.1576,
16.1616. Host 16.16162, 18.183, 21.210,
31.2176, 31.221, 34.250, 35.2576, 36 268,
38.282, 38.287, 38.2876, 39.311, Host 34.250,
38.28162, Heist 38 2816, ногама 38 28бб. чл.
ннозЪте (!) 2.10, нозЪте 2 12, 5.376, 7.546,
11.856, 11.1026, 12.1106, 12 115, 12 120.
13.1236, 14.130, 15.1356, 15.1376, 15.1436,
15.1446, 15 I4862, 15.1496, 16.1616, 17.1736,
17.1746, 17.175*, 17.1756, 17.176, 18 181,
18.200, 31.221, 31.2216, 36.267, 36.2716,
36.273, 38.282, 38 2886, 39.305, 39.308,
39.3116. нозЪте 6.46. 15.1366, нозЬтЪ
11.1066 15.1326, 20.2086, новЬте 17 168,
36.268, 38.2866, 38.288, 39.299, ноз£те
18.183, 36 267, ногыгЬ 31.2216, ноозЬте
31.2226, 39.3056, нозЪте 34.250, нозЬте
35.262, нозЬте 37.2776, 37.2806, нсЗвЬте
38.2836. 38.28862, Host 38.2876.
но ем ври.и. ($)Ноември, единадесет ият
месец от календарната година, мца
ноемврга, а памё сты без'сребръникь
кбз'ма й дамгань 10.76; й са, кз,
ав'гх’ста, до, кд. ноём'врТа, зовё ее
осень 33.2406.
HOCMBpia 10.76, носвраа 10.76, ноем'вр’Га
33.2406, HoeSpia 33.2406, ное 36.2736,
37.279, 37.281, ноём-врга 39.3116.
нож м. (11) Нож; остро метално сечиво,
което служи за рязане. спънУ авраАмь
OHS’, своему нсозЬте й р8’цЬте, й посегна
да Узме ножь да го заколи 11.856; й
зъ бша дьскы бЬха ножове заглобени
сэгёре изьбстренк прилычны на коша
39.2996.
сЭ..ножь9.662, 11.85, 11.856’, 11.866,33.2426;
мн.: ножове 39.29962. чл. ноожёвете 39.2996.
нои ЛИ (3) Ной. Й кби ймаше ёонапр ьдь
правёдны прй ха ада, й сгОь, й оно,
ноё .. й гаковь, ёто таквйзи людТе
йз'быраше бь 18.202.
ноё (!) 15.1316, 18.202,35.264.
нокът м. (4) Само мн Нокти, остри
рогови образувания в края на пръс-
тите на животните и хората.
четврьтТать влькь дёто се гледаше
страшень й грбзень, й ймаше зьбш
желЬзны, й нбк'те мЬдны 18.1826; со
Львове, тьзи прйообна повелела да й
погреби тЬлбто. азе с’мь старь, й не
mots’, да копал... амй да йскопйите
вые със вашите нбк'те 17.176.
мн.: нбк'те 17.176, 18.182, 18.1826, нсэк'те
18.183.
НОС.М. (2) Нос, част от човешкотолице,
орган на обонянието. въ дёсно sxo да
сл^шамё кшжны д8’мы. а въ лЬво да
сл!?шаме катб плачать сыромаси. със'
носьть да въздышЬме о грЬхоове. а со
ёзйкь да д5маме йстинна 31.'2226.
ед.: чл. носьть 31.2226, носъТ 38.291.
носило ср. (1) Носило, специално прис-
пособление за пренасяне на болни,
носилка. й мал’ко врЬме прЬбы. й
раз'болЬ се. и раз'бра стыи архгепкпь
пётрь... й той го £зё на ноейла, й занёсе
го въ спкп1Ю й сл^ваше ms’ сам’сй, й
грйжаше се за нгёго 14.1296.
мн.: ноейла 14.1296.
нося несв. (45) 1. Нося\ държа нещо в
ръце, на гръб или по друг начин, като
се движа. й повелЬ бномЬ’зи ёпкпк да
носи гнои на лбзТе, й на градйнЪ’ где
сЬють зёлге 9.676; зашб коа пол’за,
й коа помощь ймаме да нбеиме на
рамо крть 16.159; й видЬха й Tie катб
носи влькь дЬтё, тёкоха й привйкаха
й ебнгеха го 5.326. // Образно, тогази
ейч’ки си дохождахК оу монастйрь,
на цвЬтнаа нелге прЬ въскрсёше. й
нбеи си сЬкыи добрыньть що ci ё
Ь’работиль на дйпьть 17.1656; ето чё
йзлЬзоха шеи насрёща пакь дркгы
д£хоове старешени бЬсобв’скы й
нбсЬха й нёини забсравёни грЬхоове
32.230; й пак’ сь агглы свЬтлы, и
свЬть нбееть, й свЬтлть 11.826; й
пак’ го видЬ оногбзи влька, дё стань
катб члкь, й крбт’кь катб сырома
члкь, й срце члчьское нбсЬшее вь
сёбЬ ей 18.1816 2. Нося нешо, имам
у себе си. й прЬтвбри ей ббразь катб
ёдйнь войнь й носи писаше й сЬде на
ёдно мЬсто 6.43; й тогази сотворите
скрбвището ей. й йз'вадишс дарь что
Hocbxtf 33.2376. /7 Държа у себе си на
съхранение. амй влъфа бЬше й ков'чегь
ймаше. и кби нЬщо харйзоваше, а
той го крыеше й нбсЬше 34.2506;
ты нбсЬше на ейч'ките апле кби что
ймаше, сйч'ко бЬше оу твой р^цЬ, й
не бЬше ти ничто соск!?дно 35.257. И
Образно, й да’ма MS'. що чйнишь така
дховниче. сщенник’ сыи (!) й носишь
тайнь бжш 17.174. 3. Нося, имам
върху себе си, облечен съм а риза
щб носи, като прЬмина иордань, та
се разра на мёне й раскапа се 17.172;
видЬ йхь стыи ev'crarie содалёчс. й
позна гы й по собразь й по ооблЬклб
щб носЬха 5.34. 4. Нося, возя някакъв
товар, превозвам. раз'бра гпдйне, оти
носишь s' корабь мраморе, ами ти се
млгб, да мй продадёшь, со тЬхь 9.686.
5. Нося, влека по течението. отнасям
(за вода). м, дни, м. нощи, стбри i
морёто нбсЬше го морёто сьс’ лють
вЬтрь й тьмень раз'играло се 6.416. 6.
Донасям, докарвам някакво природно
явление, со тёж’ко ей мене, че прркь
сё со жень Оплати, дето дыйь носе на
ейчките е'зыци, й ог'нь со нбёто своде,
й мрьтвыс въекрей 21.2106.
сег.: 2ед. носишь 9t>86, 17.1666, 17.174,
нбсииТ 9.69, Зед. носи 5.3262, 9.676, 16.159,
17.1656, 1мн. нбеиме 16.159, 2мн. носите
32.225. Змн. нбсАть 4.22, носеть 8.60,
11 826, 32.225, 40.3236, носёть 40.3236;
имперф: led носи 17.172, 2ед. нбсЬше
35.257, 35.2606, 35.262, Зед нос-Ьше 5.37,
6.416, 9.67б2, 11.996, 13.1236, 15.1536,
17.1656, 17.1606, 34.2506, нбсЬшее 18.1816,
Змн. носЪх'тё 35.2606, Змн. носЬха 2.136,
32.230, носЬха 5.316, 5.34, нбшаха 17.1656,
нос^хк 33.2376, Hoctota 37.279, 37.2796;
аор.: Зед. носи 6.43, нбсе 21.2106; форми
от перф тип: 2ед. си носипь 35.260, носил'
ей 35.260.
ноус ЛИ( 1) Ноус. а ймето мое вел'завк ль,
аёмбдесь, зарведёось асвблохь. нб?сь,
скн'дкбстось. същи сатана й дгаволь
37.2766
нб?сь 37.2766
нощ ж. (122) Нощ, част от деноно-
щието - от края на вечерта до ут-
рата. тьк'мо ёдйнь бь дёто стбри
нбо й землю й днй й годины й нощи
й зыми й л£та 18.183; й сог'нь с'вёде
со нбето днь стбри на нощь, а нощь
па днь 18.189. // Вечер, й^кога зайде
елнце, та бьде прьвы ча нощи й
тогйва повдкть агглы, й псклбнет се
61/ 32.225; врЪме дойде, й ча. й нощь
приближйсе, й мрькна 35.2616. в една
нищ. За означаване на неопределен
минал момент; един път, веднъж. й
тбизи йнокь вид 4 въ ёдна нощь катб
дойдоха два члка, млады й хкбавы
тврьдЬ 9.73: в (у. прЪз) тази (онази)
нощ. Тази нощ; през същата нощ, в
която се случва нещо. а жената со (!)
голЬми жалости, плачЬше й тьгкваше,
й в’ тьзи нощь йви се стыи гесо (!)
насънЬ 39.3126; й i тьзи нощь йвп
се нй кораб’ть крть й просвЬти катб
елнце 36.2706; й прЬз’ тьзи нощь царь
й нктовь брать, й болнре царевы со
йдь й со грижа не могсха... да заспЬть
7.536; й царь со мнеого скрьбь не вёрЬ,
нй заспа прЬз’ сэньзи нощь 11.93; ден
и нош. Ден и нощ, непрекъснато,
постоянно, й еднб тьк'мо дрьжаше, да
нё состьта со црква днь й нощь 15.133;
това са лавлк: имена на праведны
людге, щотб са елкгквале бк съсйч’ко
(!) ерце .. й пЬле днь й нбщьгк своемк
32.227; дение и ноще. Денем и нощем,
по всяко време. съмрьть та е гакьв’зи
майсторь, щотб крадё люд!ё й деш’ё
й нощ')'а 31.219; сичка нош. През
цялата нощ. й пойдё въ цркбвь стго
ни кблае, й ей ч'ка нощь гам о бы 15.15 3;
така чинёше на сЬкыи день... й ейч’ка
нощь не спЬше 40.321; сЬки ден и
сЬка нощ. Всеки ден и всяка нощ,
денонощно: непрекъснато, непрес-
танно. й дкмаше си ако дойде пакь
бн'зи мой засткпникь, давно бых'
го к’сЪтиль... й да гб вйда. какъвь
г тбизи члкь дёто това мёне чйни. и
гъзи мйсль сЬкы днь, й сЬка нбшь,
ймаше 15.1356.
ед ношь 1 76, 2.96, 5 295, 5.32, 7.536, 8.56,
8 58, 9.67, 9.67б2, 9.68, 9 686, 9.692, 9.696,
9.71,9.74, 11.862,11.8662, 11.916,11.93, 11.962,
11.99, 11.1026, 11.103, 11.1046, 12.1106,
12.111, 12.120, 14.127, 15.133, 15.1356,
15.1362, 15.137, 15.1382, 15.1416, 15.1422,
15.14662 15.147, 15.1482, 15.153, 16.1616,
17.1715, 17.172, 17.1756, 18.189, 18.1896,
18.1932, 32.227, 32.23 66, 33.237, 33.2376,
33.2412, 33.241 б2, 33.2422, 33.2426, 35.26162,
35.26562, 36.2706, 37.275. 37.2796, 39.3016,
39.306, 39.3)26, 39.3162, 40.3206, 40.321,
нощь 4.216, 9.73, нощь 5.30, 7.51, 9.696,
9.706, 9.716, 11.95, 15.1516, 15.152, 18.189,
18.1932, 33.241, нощь 33.241, ныша 5.29,
ноша 17 174, ноша 35.2656, конца 2.136,
нощи. 18.193, нощ1А 18.1936, 31.219,
32.2236, нощ!е 18.194, нощиа 33.241, нощи а
33.241, ноши 32.225, нощно 3.186, 9.72,
15.1356, 36.2696, 39.3136; мн.: нощи 5.29,
6.416, 6.46, 8.566, 13.121, 17.1646, 39.3006,
нощи 18.183.
нощес нареч. (9) Нощес, през нощта,
нощем. не щёме нощёсь сей нйкадЬ,
амй щемь тУка к грД наср’Й сокакать
лежа 31 2216; Й нощёсь ва да погости
със’ щб сме кадьрь 31.2216. (и) днес
(денес) и нощес. Денем и нощем, пос-
тоянно, непрекъснато. бол^рГетс та
сё мьчать к дне й нощесь токо да се
бболЪры, й до старости катб восакь
сё огни се топй 31.2196; й седЪ сты
сава при блжённаго Оесбк’тиста, г
годйнь на елкгкване й днёсь й нощёсь
14.1266; ни днес ни нощес. Никак,
ни най-малко. й да дадёгь сЬкомк кби
щб е работиль. добре мк члкк добро, а
злбмк зло. а той се не гбтвы нй дне ей
нощёсь 18.1806.
нощёсь 14.1265, 14.1306, 18.1806, 31.2206,
31.221 б1, нощёсь 18.202, нощесь 31.2196,
нощесь 32.225.
нощеска нареч. (4) Нощеска, през нощ-
та, нощем. амй мё пйташь что мУ с.
днёека работй а нощёска с'мь окован*
9.676; й стань нощёска кога се сйч'ко
потай, й поидс до къщата оном^зи
члк8' 15.134. // Нощта на същия йен,
през който се случва нещо. й весе-
лйхэ се прЬз' тойзи дн'[ь] до довечера
й кога бы нощёска. вълёзе алё^Та при
годенйцата си 40.3206. (и) денес-
ка и нощеска. Денем и нощем, не-
престанно. й днёека й нощёска не
прЬстанй'ваше даз’чи думы бжтвны за
хрпан'ство 9.626.
нощёска 9.626, 9.676, 15.134, 40.3206.
нощувам несв. (2) Нощувам, прекарвам
нощта някъде, преспивам. й баща
й оёче й кой члкь. й ria Mtf-рё. вчера
дето йзлЬзе йз’ кораб’ть, й прТёх’ме го
та нощ!?ва, i дбл'ната кгелУа 36.271.
сег. Зед нопйва 36 271; аор.: Змн. нощУваха
11.1016
нужда ж. (5) 1. Нужда, мизерия, голя-
ма бедност. й коа ти 6Ь ноужда, та
прЬдаде сна моего на завйстливете
й погйны еврее, йлй гладень б’Ьше,
йлй голь, йлй коа сыромаппа
35.262; й б’Ьше сйч'ка со’нази страна
мир1илик1иска, на голЬма нЛка й
мирёа что б’Ьше стмь’ никола enap'xia,
щЬше да сё раз'валй й да погыне со
глады 15.142. 2. Нужда, беда, неволя.
йскксЬва бь члка й согйтова го да
вйдй, далй й въ зло кога нападне на
члка нЛкда й скрьбь, та гб любы 5.27.
ед.: ч^а 2.12, 15.142, нйкда 5 27, 35.263,
ноужда 35.262.
нурия ж. (1) Енирия; населена облает,
конто се обслужва от един свещеник.
тогйва щьть да въекрнать попово й
дховници да давать дКма бИ за пЬ’рУата
си как' сь сЗсготавале право та е (!)
са йле. й дхбвниците как' съ зёмале
докати <2> йсповЬдниците за тЬх'нтать
грЬ да се млить 61/ 18.1966.
ед.: чл. нУр'Ата 18.1965.
нъ съюз (25) 1. Свързва съчинени про-
тивопоставителни изречения; но,
ала, обаче. бь люби й йще да быха
былё добры й сты ейч'кы члци дето на
свЬтьгь. нъ члците защб гы йспйтУва
дтаволь. та бывать самы сэ себе ей й
добры й злы 1.3; ако ты совращать
дЛп'манинй' своем!/, бь векге го не
тефтйши. нъ ако гб ты оставишь
тогйва м!/ ще соврьна бь 1.6; й пейде
въ сэладик'Ую. (!) й вълЬзе вь корабь
й йщёше да йде въ бар'сълйктю... нь
бжте повёлУемь Ь’дари голЬма б£ра й
зан ёсе корабьть до рймь градь 40.321 б;
а сёдма е заповЬдь бжта. щотб да не
оукраднешь чюждо нЬщо нЬкога, нь
ако найдешь нЬйде заг^бено чюждо
нЬщо. й знаешь ч!е ё. дай м!/ го ком-то
ё 1.7; й ако чйнишь празйикь стм!? й
трапёза... не зовй болЬре й гподарте.
нъ повйкай сыромасы й прбсЬци 1.45
2. Свързва ново изречение, което се
противопоставя в известна степей
на предходния контекст; но, а, ала.
й йдЬше по двЬ сэн'пи хлЬбь. й д’вЬ
чаши вода пийше. а Сэнта днй прЪ[з]
нёлта не йдёше. нъ бэ нашьта дружин а
мнсого MS’ пакость чинйха. ёднй
плЕОнха на нгего др»?ги се смЬаха
й полйваха го със' помта 40.323;
бь... зар/т" това се раз'ерьжда на на.
й оукар!/ва нй катб баща у вое чёдо
нъ тол'кова не наказ!/ва на кбл'кото
ные нгего йдбс!/ваме 1.4. 3. Свързва
съчинени съединителни изречения;
и, а, та. не прЬббыдите ба дето да се
закльнёшь въ ймето нгего во страшное,
нй по истина, ни на лъжа. нъ нй
да похулишь, на ба, кога ти дойде
нЬкоа зльшй, йлй бЬда 1.36; а петое
заръчанте бж’Уе. дето да не прибУешь
нЬкого, нй хртУанина, нйгб дрй а вЬра.
нй другого нЬкого. нъ ни тй да ймашь
щ.'ш'манинь лькь й каразь съсъ нЬкого
xpii анина. защб й това е как'вбто й
да оуб1ёшь члка 1.56. 4. В мачалото
на главно изречение подчертава
връзката с предходно подчинено
обстоят елствено изречение; но,
то. макарь й да не ей прЪ.рЬшиль
д^ш;манин« твоему ты. нъ пакь ты
сторы нимх" меташе. й има прощёше
1.6; ако rS’Ka помъчишь се зара" йме
хво. нъ на он'зи свЬть сть щешь да
бъдэшь, й наслЬдникь райскыи 1.36.
5. Присъединява нов синтактичен
период; но, ала, и. йрё кбйнЪм^с лЙЛ?ва
й почйта й к’годй ms' тако ми йме хво
простёнь да б£де и дарь дббрь со мой
дсомь. нъ да ms’ направите кёлТа прЬде
мойте врата, защб кога оулЬзйвамь й
йзлйззвамь да го поглсд^вамь 40.322.
не туко ... нъ и. Свързва съчинени
противопоставителни изречения; не
само ... но и й не tVko баща своего
й майка да почйташь. й посгаршт’ си
брать да почйташь нъ и роднината си
сич'ките 1.5.
нъ 1.32, 1.363, 1.4», 1.462, 1.5, 1.56’, 1.62,
1.7, 1.8, 40.3216, 40.322, нъ 1.36, 1 4, 1.46,
40.323, нь 1.76.
нЬ1 лъ нареч. Vi) Някъде, нанеопределено
място, неизвестно къде, негде, а
тй ns’era люд!е по сйч'ки мЬста й по
градове. й по села да гб искать давно
быха го нЬгде намЬриле 5,336; ато гы
не найдё % тон ча, амй бЬха отишлё
нЬгде да сьврьшЛъ прЬгрЪба нЬкоа
гпдйн^ си 5.37,
нЬгде 5.336, нЬгде 5.316, 5.37.
нЪиценареч. (2) Някъде, нанеопределено
място, където и да е, нейде. й 1ако
(!) сё сличайте нЬкои нЬкого да вйди
нЬйде (облиз#, а тыё бЬгаха ёдшь со
дрз’гыго подалёче, да не бы се нЬкои
видЬль йлй нЬщо подймаль 17.1656.
нЬйде 1.7, нЬйде 17.1656.
нЬкаде нареч (4) Някъде. на неопре-
делено място, където и да е. хс кога
щЬше нЬкаде да и де, пЬшь хбдЬше
34 253; й рё кшбуь. ёда сега познайте
люд!е, че ё, 1<ааннь лъстникь, й
льсти ва. амй го дрьж'те да не «’течё
нЬкаде 6.45. нрЬиеса си ума нЬкаде.
Отплесна се с ума си, касоча мисълпга
си в някаква посока. й тогази се зосима
з’п.таши, й й’мьт’ си прЬнесе нЬкаде
като чю □ нк’А чс ги повйка на ймето
мУ. й помысли на «’мьт’ си, тази жена
та е нЬкоа ста й прозор’лйва 17.1666.
нЬкаде 6.45, 17.1666, 34.253, 38 287.
нЬкак нареч. (2) Някак, по някакьв на-
чин; по какъвто и да е начин, нкговы
мн!а й чюдеса шё да кажа й азь, амй
не смёа защб се бож нЬкакъ нЬщо
да не остане нейсказано 39.296; амй
знай зёмлю, от! е ерцето мсё добро
та гй чака дано се нЬкакъ ббрьнать па
покааше 32.2246.
нЬкакъ 32.2246, нЬкакъ 39 296
нЬкакъв мест неопред. (1) Някакьв,
неопределено какъв, неизвестно ка-
кие а адь Jons’ со стра тресЬше сь й
стЬнн'ше как’ ще, да погыне... амй
й дьмЬт нЬкак’вп д^маше й стЬнкши
35.263.
мн.-. нЬкакви 35 263.
нЬко (!) вж. нЬкой
нЬкога нареч. (8) 1. Някога, преди
неопределено време. й парь асиршскы
сенахеримь щЬше нЬкога да плЬнй
1ёрлймь. й събра ейч’ката своа войка
й поусти гы със’ pavaraa воевода на
1ёрлймь 11.906. 2. Някога, в неопре-
делено време когато ида е. а сёдмае
заповЬдь ижТа. шотб да не оукраднешь
чюждо нЬщо нЬкога 17; й каже
старого, й азь годймь да си подх’маме
нЬкога й не мбже да ни падне врЬме
5.366.
нЬкога 1 7, 5.366, 11.89, 11.906, 11.966,
17.165, 34.252, нЬкога 1 7.
нЬкоги нареч. (19) 1. Някога, преди
неопределено време. й рё naps', что
ей побЬдень со тогбзи чюждйнда
магёсника, матйёа. дето бЬше нЬкоги
мьггб/ём'ць, а сега е бжш апль 37.2756;
а ные бЬх'ме нЬкогы агглы. амй
зарадй прЬвъзнбсеше й ком'сотй’кь та
станъх'ме бЬсбве 39.3076. 2. Някога,
след неопрсделено време. ако лй тт е
воли да ей видЬ й азь нЬкогы башъ си
й майка си ато поскбрс да бьде млн ти
се 39.315.3. Някога, когато и да е ако
се й зара кстйна кльнешь, голЬ. rpt.
Ймашь на дшьта свой, нъ нито тако
ми ха да рёшь нЬкогы 1 3; й така се
пбмлй, й иадЪаше се на ба. давно бы
видЬль нЬкогы тогбзи члка 15.135.
нЬкогы 1.3, 6.44, 11.87, 11 916, 11.946,
11.956, 11 986, 12.112, 14.130, 15.135,
15.1476*, 39.296, 39.2985, 39.3076, 39.315,
нЬкогы 12.113, 32.223, нЬкоги 37.2756.
нЬкой мест, неопред. (360) I. Като
същ. Някощ който и оа е човек от
едно множество, неопределен човек.
ако нЬкои вдйгне рька npt цра. да м?
се сэсЬчё рйсата 15.1416; хс. на така
рё. акб нЬкои вЬрова мёне й работа
щотб азь стрКва й той щс стр^ва й
повече со тази 39.3036; нй самы се
Сэклйнаите. нй нЬкого наейла теглЬте
на клетва 5.406; ако ей нЬком8’ нЬщо
сонтёль й ^зёль наейла, а тй MS’ поврьнй
назадь 31.2196; каж8ть нЬкой. оти
/-Ч — Z
как' съ, сО, чинове нбны 11.816 II.
Като прил. 1. Някой', който и да е от
едно множество, без да бъде точно
определен ако нЬкои члкь йма враждь
със' нЬкого хрпанина. й нбети. тбизы
по оь ms’ не пртема 34.255; а той сам'сй
пойдё й ми.чуваше прЬз' нЬкои лъгь, й
йщеше й гледаше давно бы, найшьль
нЬкои ловь 5.286; й тогази нЬкого
мрьтьв'ца йзнёс8’ваха да го погре-
бать 36.273; да не пожалишь жен§
6лйжном8 й съсЬда твоего, нито п.ткь
BpS'roMS HbKOMS члкь’ 1.66; й азь йдбхь
със' дЬцата й дойдб до нЬкоа рЬка 5.38;
а мёне йзвёде сон'зи бжш члкь вьн'ка,
й поклонй сс прЬ вратата цркбвны,
й затвбриха се. й пойдбх'мё наеднб,
на нЬкое мЬсто 3.206. 2. Някой', един
от определено множество, който
се отделя от него по своя произход,
име, качества. бЬше нЬкои члкь со
лйвта, йменё apia. хйтрь на писмо й
книжбв'нь тврьдЬ мнеого 15.140; й
вь оновг врЬме бЬше оу цари_градь
кнёвь нЬкои велйкь й прьвыи S’ градь
ймето ms’ CTS’flie 11.986; Оеод^ль нЬкои
йнокь, маисторь, й хытрь на зидаше.
прЬё на себе тьзи работа да ю сьврьши
11.1026; на фрён'ско мЬсто йма нЬкои
гра'. зовё се хоне 11.97. 3. Някакъв,
неопрсделено какъв, какъв да е. знаеш'
лй нЬкое добрб да ей сторила. й тта
ймь рё. една грЬшница ёс'мь й кое
mots’ добро да стбрю 11.1056; оты да
ймаме й ные трьпЬнте, кота нападне
на нг нЬкои бЬда, йлй нЬкои скрьбь
5.276; й сотогава йщЬха нЬкоа крйвына
давно биха найшлё да го затрпоть
11.926. 4. Някощ неопределено малко
количество (за време). й минъ се
нЬкои ча й пакь видЬ Сонта архгглы
11.104. нЬкое врьме. Някое време,
известно време. й минъ се нЬкое
врЬме, й nS’cTii царь да вйлеть съградй
ли Номасэнъзи полата 7.52; (за) нЬкои
ден. За известно време. и пойдё на
ёдна страна, й дойдё до еднб село,
що се зовЬше вадистонь. й бы S’ нтего
нЬкои днь. й помйсли къдЬ да йде
5.33; а мьчтанте съ зове кога нЬчтб.
виды члкь. й пбвни го за нЬкои день,
йлй за мнеого днй й въбыло ms’ се на
Ыть 33.2336; нЬкоя година. Някое
време. още малко време. млн ти се
съмръти почакаи ме нЬкоа годйна, да
ей попригбтва. не теглй ма неготова. а
ты ме барё мал'ко почакаи... й кол'ко
гбдЬ да пожйзЬ 31.2186; по нЬкое
врЬме. По едно време, някога. и по
нЬкое врЬме раз'мирй се оноьа мЬсто
вар'вар'ско 5.336.
ед.; м. нЬкой 1.36. 1.82, 18.1916. 39.297,
39.314, 39.318. нЬкои 1.5, 1.76, 1.8, 2.11.
2.126, 2.14, 3.182, 4.23, 4.24, 4.246, 5.28,
5.28б2, 5.30. 5.33, 5.34, 5.376, 6.42, 6.4363,
6.476, 6.48, 7.496, 7.50, 8.56, 8.572, 8.576.
9.616, 9.646, 9.676, 9 69б2, 9.71, 9.73, 9 742,
10.77, 11.84, 11.86, 11.876, 11.88, 11.886,
11.906.11.926,11.936,11 946,11.956,11.966,
11.972, 11.9S62, 11.100, 11.1006, 11 104,
11.1083, 12.1096, 12.115, 12.11562, 12.1176,
12.11862, 12.119, 13.1212, 14.1306, 15.1336,
15.140. 15.1416, 15.1476, 15.150, 15 152,
15.153, 15.156, 16.1583. 16.1586, 16.161,
17.1636, 17.1643, 17.165, 17.16562, 17 1 70,
18.180, 18.186, 18.191, 18.1916, 18 198,
20.2086, 31.217, 31.2176, 31.2213, 32.231,
33.23 362, 33.2342, 33.235, 33 236, 33.2395,
33.2416, 34.2532, 34.2536, 34.2546, 34.255,
35.25 86, 35.2596, 3 6 26862. 36.269, 36.271,
36.2715, 37.278, 38.2816, 38.28263, 38.2876,
38.2896, 39.302, 39.3036, 39.3186, 40 320,
нккой 1.6, нккэи 7.49, 7.53, 11.92, 11.985,
17.164, нккои 11.1025, нккой 15,142, нккои
17.164, некой 31.220, нккои 37.2776, нккой
37.2786, 39.313, вин. нЬкого 1.5, 1 5б4, 1.6,
5.406,9.606,11 1076,12.117,12.1186,13.125,
15.142, 16.1616, 17.16552, 17 1726, 18.1806,
18.198, 31.2196, 31.2216, 33.233, 33.2336,
34.248, 34.255’, 36.273, нккоёго 2.96, 6.446,
14.127, 36.2706, 39.304, нккоёго 3.21,
38.291, некого 5.406, нккоего 10.78, 12.1122,
14.1266, 36 2686, нккоёго 10.786, 31.217,
иккоею 15.1536, нЬкого 33.234, нгского
35,256, некоего 36.2706, дат. нкком* 1.66,
1 76, 11.826, 18 194. 31.2196, неком* 9.61,
15.1356, 15.1555, нккоем* 11.896, 18.198,
нккоем* 33 244, неком* 39.319, ж. нккоа
1.36, 2.136, 5.312, 5 326, 5.3662, 5.38. 5 406,
6.46, 7.50, 7.545, 9.66, 11.82, 11.826, 11.926,
11.945, 11 966, 11.046, 11.105, 111056,
12 109, 12.115, 15.1326, 15.133, 15.152,
17 1666, 17.168, 17.170, 18.180, 18.1806,
192076, 31.216. 3J.2172, 31 2186. 33 232,
33 247, 39.312, нккоч 2 126, 5.27б2, 17 1636,
17 1646, 39.305, 39.3186, нккоа 5.276, нккоа
5.37, нккоа 11.906, 11.1016, 11.10.3, 12.113,
14 1286, 15.134, 17.J676, 35.2566, 39 3056,
нккои 17.1672, нккоиа 312166. нккой
31.218, 32.2316, 39.3036, 39.3166. 39.318,
нккоа 35.256, нккоа 35.266, нёкоа 36.268,
нккой 39.296, некой 39.300, нккои 39.3026,
нкк*ю 10.766 нккйо 14.1296, ср. нкко (!)
1.76, нккое 2.156, 15.156, 31.218, 31.219,
39.299, нккое 3.206, 4.23, 5.336, 6.456, 7.506,
7.52, 8 57, 8.58, 8.586, 9 68, 10.78, 11.826,
Г..846, 11.976, 11 986, 11.1016, 11.1056,
15.136, 15 1496, 15 1546, 16.1586, 17.1736,
33.233, 34.2546. 35.257, 37.274, 39.299,
39.301,39.301 б,нккое . 1.104,нккое 33.2396,
нккое 35.256: мн.: нккои 2.136. 5 40, 6.432,
8 57, 9.746 10.786, 15.1416, 15 145, 15.151,
16.1596. 33.234, 38.2816. 39.3006, нккоГи
3.20, 5.396, 11.92, нккои 3.21, 15.1486,
нккой 7.526, нккоти 9.63, нккои 9.666,10.76,
11.816, 11.1036, 39.306, 39.3076, 39.3126,
нккш 15.149, нккой 31.2216, некой 40.3205.
нкколико мест, неопред. (3) I. Като
същ. За означаване на неопределено
количество хора', няколко човека. й
видЬха сэ нтеговите мсэм'ци какь не
мбже да го постйгне тёксэха й сэ ft
нЬколико, който имаха побрьзы кокк
5.286. II. Като прил. За означаване
на неопределено количество', няколко,
еди колко, й завёдоха ей и двкге дЬца.
и поё'ха и меэм’цй нЬколико при
себЬ й пойдоха оу црква хрттан'скаа
5.30. нЬколико врЬме. Известно
време. събрах* се... авары, да йдь’ть
и да плЬнать дариградь. й пойдоха
й сътворйха тамо нЬколико врЬме
йз'вънь бйах* й насилЬвах* 11.956.
нкколико 5 286, 5.30,11.956.
нкли част. (16) 1-За запитване, когато
се очаква потвърждение на нещо',
ноли й ре м* стыи. нелйсиьзёль мыто
й осадил' гы ей неправедно 15.1446;
нелй ей ть. дето напл ьни на стражарсте
р/цкте ймь съзлато (!) токо давно
потаю й да не каз* тат ь че е въекрль
хс 36.2696 2. За потвърждаване,
когато се подчертава нещо известно',
ноли. дойдё рёдь й до Нома бжш члкь
нёлт е, пази се сэ мнеэго пйтте, й не
шЬ да *зме сэн'ъзи чаша 7.50; даншла
пррка нклй го i трапь т^риха, та м*
сё расланете засрамиха 21 210; нЬли
ейч'ки въ ёдн? землю сэхождать й
цар:е й вЛщи й вбйводи й болёрэ й
ейромаей 39 319
нелй 5.276, 15.1446, 35.2565, 36.2696, нёлт
7 50, нклй 9 635. 12.118, 21.210, 31.2166.
31.220, нклй 11.816, 12.1156', 31.2176, нкли
11.926, нелй 12.118, нкли 39 319.
нЬм прил. (3) 1. Ням, който е лишен
от способността да говори, й нккои
хрттанинь ймаше отроче гл*хо й нкмо,
сэкак1 сё сэ майка ей така родйло 11.956.
2. Като същ. Ням човек; човек, лишен
от способността да говори, й ббл'ны
что ймаше й кой прийдоха ейч'кы
зравы быха. нЪмы продк'маха глкхы
прочюха бЬсны 6 щавЬха 40.32.36.
ед.: ж. нЪма 11.97, ср нЪмо 11.956, мн.:
нЬмы 40.32.36.
нЪтго вж. нЪщо
иЬщо мест, неопред. (101) I. Като
същ. Нещо', неопределен или неясен
предмет, лице, действие или
състояние; каквото и да е. й пакь
да не сторишь крйво члкк й зёмешь
нЬщо щото е нгеговс. йлй на очи, йлй
скрышома. защб и това се краж*ба
зеве 1.7; а да похванишь е пакь,
кота похватишь нЪчтб. й познаешь
студено ли е, йлй тбпло. теж'ко ли е
йлй лёко 33.2336; като бЬше мк рекпа
ебнази прпбббшща, какь не бЬше,
видЬла к тьзи пкегынл, нй звЬрь, ни
дркго нЬщо 17.1756; й тогдзи рёкоше
члци ономкзи стар'ик. стар'че с кого
дк’машь, йлй тё нЬщо блазны. «щб
стар'цатого видЬха чё дкма. а стго
нс видЬха нй чюиха 15.154; а тй ако
сторишь нЬчтб нЬдЬи дкма бти со
мбн са грк йлй со моа хитр'ша та с а
ст[о]риль 19.208; со злФ тогйва томква,
дёто види нЬкои члкь дё прЬгрЬшп
нЬщо, а тон не мльчй 18.198; ктрЬ
шё да вы бъде съмрьтныи день,
амй ако ймате нЬчтб нейсправёно,
скоро ей йсправЬте 15.146; й нйкога
гы не оставей да г .задавать йлй да
жьдквать. йлй да йстёглать нЬщо зло
1.5. II. Като прил. Нещо', някакьв,
неопределено какъв; какъвто и да е.
ако ймаме нЬчтб враждь на нЬкого
хр панина брата нашего, й йдемь
въ цркви на мбл'ба не пр!ёма гь бь
млбата наша 13.125; така е й в на что
сё зовемь хрпане а нс чйниме законь
хрпан'скыи. ймаме лй нЬчтб пбл'за
на дшьта ей 15.156. малко нЬщо.
в) Известно количество, няколко. й
промйнъха се мал’ко нЬчтб днй. глёда
ю йоейфь какь ё дЬтина й непразна
33.2366. о) Известно количество, не-
много. тогази й аплы npiexa мал'ко
нЬчтб блбгь й зёха помал*ко да видЬгь
бн'зи велйкыи свЬть 38.2866; й мал'ко
нЬшо йма в' нк го каго прьсть печёна
18.181. в) Известно време. й мал'ко
нЬщо постоа. та чс стань напоконь
слабо катб одно грьне 18.1816. г) До
известна степен, немного, нещичко.
й за па архгглс, что йм' се днёска
съббрь празякьа щемь мал'ко нЬчтб
да покажемь за тЬхь блвёни хрпане
11.816.
къщо 1.32, 1.36, 1.52, 1.56, 1.75, 1.76, 5.306.
7.52, 7.54, 15.154, 16 15 862, 16.161, 16.1626,
17.164, 17.1656, 17.166, 17 1716, 17.1756,
18.181, 18.1816. 18.1852, 18.198, 31.2182,
31.219, 31.2196, 31 220, 32.2266, 34.2506,
34.2526, 34.2556, 35.2596. 39.296. 39.303,
нЪщо 1.36, н-Ьщо 1.76, нЬчтб 2.10, 7.526,
7.542, 9.67, 9.716, 9.73, 10.76, 11.816, 11 83,
11.926, J1.931, 11.L046, 13.125, 15.1336,
15.146, 15.I4862, 15.1536, 15.156, 18.184,
19 208, 31.2186, 33 233, 33.2366. 38.2866,
38.2946, 39.316, нЬчтб 5.396, 5.406, 11.926,
12.Ю96,15.1446, 15.1476,15.1556,33.23366,
33.23 66, 35.25 7, 35.260, 36.272, 38.2832,
38.2836, 38 2846, 38.2886, 38.2896. нЬчто
15.1486, нЬщо 15.152, 35.2596, нЬчтс
39.3066.
О
о числ. бр. (4) Седемдесет, 70. й рёче
ймь приведЬте ми, б, агнета. что
съ прьво еббагикны да бкдкть па,
б. аплета rk бк моемк 13.1226. // В
състава на сложно числ. б тисуще.
Сеоем хиляди, 7000. йз'бй, б, тыскще
людш 11.896, zo г ка 11.89*.
613.122б2, fo 11 89т, 6, тысь'ще 11.896.
о1 предл. (55) 1. За означаване на място,
в което някой или нещо се удря,
блъека: о, в. й «бй си валаамь ногата
б зйдк 11.866. И За означаване на
място, до което някой се допира; о,
до. а т!ё са прилёпиха б мрамбре^е
блйзк при йконата стго 39.3176. //
За означаване на място, към което
нещо се прикрепва, притиска към, о.
й дойдоше воины като злы set.лове, й
приковаше мавёа 6 землйта 37.2776.
2. За означаване на място, където
едно нещо се завързва за друго; о,
за. й поглёда авраамь й видЪ. й сё
бвёнь дрьжимь й за рбгь привёзань
о дрьво 11.856. 3. За означаване
обекта на действието при глаголи и
съществителни за мисловна дейност
и чувства: за. амй да с'мыслимь 6
сон'зи свЪть дето шё да бъде до вйка
радо 16 15961 й ейч'ки дрьв!а щьть
да въекрьбётъ о рбж'бата члчьскаа
18.1936; не бои се дше азе се рйувамь
6 тебй, защото ей стбрила воли бжёа
на землю 32.2296; й ейч'ки грйшнипи
Щ1 ть да вйкать й да плачать б
грйхоовёгЬ си 18.1996; б т!а днй й б
този ча нйкои нс знае 18.183; питаше
о скйз*чан1е свйтК 18 183; слово
стго i слан на злотб^стаго б покаанш
дшёвнймь 31.215. 4. За означаване на
определена страна в положението
на някого или нещо по отношение
на другиго или друго кещо; от. й
члчьското ество, чтб б'Ьше пр!ёль
пльть. та го почёте й проелави, катб
с£д'нъ б' дёсна страна oils’ 38.2856;
каже ёи стыи гдё щёшь да го
оставишь, сэговбри в'долйцата, й рё с
десна страна на чёр’ковата 39 3126; й
вйдЪ о дёсна страна ейн'ка чилйш’ка
17.166
сэ 2.146, 11.836. 6 6.465, 9.755, 11.866, 11.98,
11 986, 15.153, 16.1596, 16 162 17.1726,
17.1746, 18.1786, 18 1832, 18.189, 18.1926,
18.195, 18 1966, 18.1996, 18.200, 18.2006,
18.201, 18.20 1 62, 18.206, 18.207, 20.209,
21.210, 31.215, 32.2296, 35.256, 37.2776,
39 3176. о 11.81, 11 856, 13.1256, 17.166,
17.176, 18.Ю35, 32.2276, 32.230, 33.2466,
37.281’, 38.2856, 39.309, 39 3126, о 11.85,
17.1736, 18.183, 18.1876, 18.189, 18.1926,
18.1932, (5 39.3126.
о11 .междум. (168) 1. В риторичны обръ-
щения при съществителни или место-
имения; о. й попита го, та ms’ каже, сэ
члче, що ей стбриль 2.11; й каже геи
д!?маи ради гЬ бг сэ майке моа дь’маи
17.169; й стыи рё ако кажешь сэ
naps’. ато да йде й чер’ковата 39.307;
затова й ные сэ хрпане. състрахсэ (!)
й със трёпеть да се поклонй. htkomS
кртУ 16.157; сэ рсэде ёвреискыи
защб прЪдадох’те на съмрьть своего
злгтли 35 258; зарадй това ти се
или сэ съмръти почакаи мал'ко мли
млн (!) ти се 31.2186: сэ ти защо
S’ сэньзи нощь дето щ£ше хс да се
прЪдадё. ^зё хл!бь й рёче на аплете,
това е тЬло мое 16 1616; сэ л8кавы
з’ме Йдёискыи. сэ без'чловёчны й
завистливы ёврёе. сэ роде злы й
безакбнны 35.2616; сэ^ме поганы чтб
си ймаль безакбниче. сэ без члчныи и
без'сэчливь' члбвече сэ злбчёстниче й
безакбнниче непростенны 35.257. 2.
Във възклицания за израз на раоост,
удивление, учудване; о. сЭ голЪма блгть
й чёсть дёто се ты сега добы 35.260;
и сэ голЪма радость, дано бйха се
бстыле'дето лежи тЪлото бжУемх1 члю/
40.3246; сэ чюдо. пр!твбри се онази
вода на вйно като мёдь слад’ко 10.79.
3. Във възклицания за израз на скръб.
отчаяние, съжаление; о. сэ зоре мёне
й вам' дЪчйца, как’во дочаках’мё 5.32;
сэ тёж’ко мёне сыротои 15.154; сэ зл£
намь сега чё как’ нй олорй мх’чйтель да
нй мьчи 18.1926; сэ теж’ко си нашему
члчьском^ сыромашьствй' 31.2166; сэ
как'ва ли скрьбь йспльни ймь ерцето
15.146. 4. Във възклицания за израз
на възмушение. негодувание; о. со
мнсэго безй’м’ство твое nips 39.302;
сэ злй том/ва дёто мйсли зло на
съсЬдина своего 18.198; сэ голЬ rpt
що ны направи сега тбизи проклёти
ан’тихргеть 18.1926.
сэ 1.72, 3.196, 4.236, 9.656, 9.716, 10.76,
10.79, 11.104, 12.109, 1.3.122’, 14 1306,
15.148, 16.1612, 17.164, 17.167’, 17 169,
17.171, 17 174, 17.1756, 18.178, 18 1886,
18 1 9266, 18.193, 18.1976, 18.1986, 18.2006,
18.206. 21.21063, 31.21662, 31.2176, 31.2182,
31.2186, 31.219, 32 2306, 34.2506, 34.254,
35.2573, 35.25 86, 35.260, 35.26 1 5, 36.272,
38.292, 39.2956. 39.297’, 39.2982, 39.301,
39.302, 39.305, 39.3072, 39.311, 39.3126,
39.3152, 39.3 1 56, 39.3 1 82, сЗ 2.9б2, 4.24, 4.25,
4.256, 5.29б\ 5.32, 5.376. 5 382, 5 406, 9.64,
9.68, 9.71, 11 88, 12 1156, 13.122, 15.138,
15.140, 15.146, 15.14763, 15.1526, 15.1536,
15.154, 15.155, 15.156, 17.170, 18.1926,
18.193, 18.198, 18 19862, 20.209, 32.22бб,
32.230, 35.2585, 35.259», 35.260, 35.2606,
35.261, 35.26 1 63, 35.2623, 35.2633, 35.26 362,
35.264, 35.2646, 36.268, 36 269, 39.3156, w
2.11, 5.29,16.157,16.1615, 18.19262, 34 2506,
36.269, 38.291, 39.2986, 39.307. 39.312,
40.3236. сэ 5.32, 35.2616, 37.2745, 37.276,
37.2766, 39.309. сэ 6.476, 11 99, сэ 11.1066, о
20.208, 35.256, 39.314, со (!) 31.2186.
обагнен вж. пръвообагнен
обадя св. (2) 1. Обадя, съобщя нещо
неизвестно до момента, кажа от-
крыто й рё ми. вид'Ь ли това сйч'ко
павлк щото стр^вать людТётЪ на
землйта скрышсэ. а ткка ё обадено
намвЪ бчйв-Ьстнс 32.2266. 2. Обадя;
издам някого, че е направил нещо;
предам, тогази... ёднб помысли,
какь гы е неправедно ос^диль. дрч’го
се Оплати сэ стго Николае като м?
се покани да гб сэбади црк’. слЪзе сё
конйтого, й припаде на ноэяЬтс mV й
ищете прощёшё 15.1446
сег.. Зед. щбади 15.1446; прич.: мин. страд,
ед ер. обадено 32.276''
обадя се св. (2) Обадя се извести нещо
неизвестно за себе си, кажа открыто.
и дрМ ые мнсэзи(на) зара стра. цареьь,
та не смычка да се обадъть че съ
хрпане 39.300; и царица аледан'ра
ймето й. помыелй и па да сё обадй
СБбЪ си че ё хрпан'ка 39.3GU
сег.: Зео. се ббадъ 39.300, дмн се обад-Ьп-
39.300.
обажтам несв. (41 1. Ооаждам, еъоб-
шавам за нещо. казвам и кога нккои
дойде та се поклонй пръ прЪстоль
бжш, а того обажа раоотата нкгова
щото е работиль зло или добро
32.231. 2. Обажоам, съобщавам
за нечия прсстъпка, издавам. ако
вйдишь некого члка дё прЬгрЪшй.
а ти мльчй, йлй го по^чй а нед'Ьй го
ббажда npt. людТе 18 198, а пакь дёто
бЪха потопёнп до Астата вь бгнЪната
рЪка, пе ненавйдЬха брать брата, й
обаждаха др8’гь дрбга, й потьп'ковале
са ейрогы й сыромаси 32.2316. 3.
Наклеветявам, лъжа, че някой е сто-
рил нещо лото. сэ з.тЬ тогйва tomVbt,
члк8 дёто прЪдава й ббажда съсЪдина
своего на зло сэ злЪ тогйва гомУва
члк8 дёто Сэйде та мар'т^рйеа на льжа
прЬ съдь йлй npis людТе за сьсъдина
своего зло, й закльне се накриви токо
да го осъди 18.198.
сег.: Зед. ббажда 18.198, ббаЛса 32.231;
имперф.: Змн. обаждаха 32.2316; пов.
отриц. със съкр. инф. 2ед. (недКй) ббажда
18.198.
обажлание ср. (Г) Издаване, преда-
телство, обаждане. й щё да ё
крьвомЪшьство. клевёти, прЪсл*?-
шан1е. завидЪше. ббаждашё, камат'с-
тво, лаком'ство. й др5гы мнеэго зяыны
щотб стр£вать члците 32.224.
ед.: ббаждаше 32.224.
обарям несв. (1) Побеждавам, вземам
надмощие над някого. наовивам рйуй
се крте, на войницй блгочьстивш
надежа, защо на гебЪ се надЪють
всэискаре к вьлЪзьть на бои. вбискарё
pay в ай се крте, на пьтници дръгарк
и що на сэбарип. пос Ъдиваш' го. й на
побРдени йзбавитель 16.162.
сег.. Змн. сэбарить 16.163.
обав св. (2) Одая, направя магия на
нещо, омагъосам. и царь сйЪ тЬ
идыпе, и чюваше да не Ь’крадне нЪкои
хрпанин* со ббговете златы. или да
ббае жерадьта 37.278.
сег.: Зед. ббае 37.278; бьб..- със съкр инф
зео. ще ббаи 37.278.
обаяй прил. (1) (лоаян; който е евързан
с обайване, с врачуване и магии.
фараон!. мсэтсеа. не приговори, нйтй
бжТе людш със' камешето й плйн'Оы
да гы бтеготй. нйтй лъсть о тайна,
что ё със' прьсть бжш боавсно, да сё
лротивы 12.114
ед.: ж. ббайна 12.114.
обаяние ср. (3) Баяне, правене на ма-
гии, омагьосване. зарй" това блвёши
хрт!анедасечювамесосЬкь1грЬхь ..о
краж’ба. сэ непрайы. сэ бклевётк'ваше.
W обамша о майи со дйп'ман'етво
1.8; оти сте помрачёнш й съ дшьта й
тЬлото. й това дё~б глёдате съ бчйтЬ
ей, та кажете бп ё маг!а сэбайше тази
работа 39.301.
ед.: сэбаанк 15.1476, сэбайше 39.301; мн.:
обайнЧа .8.
обвия св. (5) Обвия; покрия нещо изцяпо,
отвсякъде; увия. й 8’зе прьстёкь злать
й ббвй го със' конрйна й даде го на
го деница свс Й40.3206; ами й напоконь
въ гроб' го ногрёбоха. соб'вйтъ сьс'
платно катб мры'ведь 35.259; й найдё
в’Ьдрбто щб чрьпах^ със' нито вод!/,
вьжё стрУнмнс на нёго привёзано. й
совета го та си сэбивй гЬлбз о по гблЯ
със' нгего 2.106
аор.' Зед. сэбивй 2.106, ббиви 35 260, ббвй
40.3206; форма от перф. тип. 2ед. си
бб'вьль 35.260; прич.: мин. страд ед.: м.
сбб'вйть 35.259.
обвия се св. (2) Обвия се, омотая около
себе си нещо. й видЬха тогази как' сь
е еббивйль със' вьжёто 2 116.
формы от перф тип: Зед. сь ё ебб'вйль
2.1 Об, сь е сЗбивпль 2.116
обграден прич. (1) Обграден, заобиколен
с ограда, ограден, та бкше ейч'юать
гр4' весь, злать, й. bl д'-’варе об'градень
й,в стльпове 32 2276.
мин. страд, ед.: м. об'градень 32.2276.
обезгрижа се св. (2) Обезгрижа се,
успокся се по отношение на някого,
пре стана да се тревожа за някого. й
мнеэго ?чй го догдё не бЬше кртень. а
еэкак1 се крти, ббез'грижи се за нгего
6.47.
сег.: Зед. се обезТрижи 13.124, аор.. Зед.
ббеТгрйжи се 6 47.
обезетраша св. (1) Окуража, накарам
някого Оа спре да се страхува, вдъхна
смелост. защо го вицЬхЯ напрасно
катб стань npt ft, затова се й'плашиха.
амй 5ь щЬше да й й’мйри ерцето, и да
гы ббёстрашй 38.2886-
бъд. 6 мин.: Зед. шЬше да ббёс рашй 38.2885.
обезчестя се св. (1) Обезчестя се, лиша
се от чест, опозоря се. а йдслыте
бЬссэв'скы падах^ й строшавах^ се. а
бЬсеовете 6traaxV по мр8, й скум'тЬхЯ
й плачаах8. защб се ббез'чьстйше
15.1396.
аор.. Змн. се ббез'чьстнше 15.1396
обера св. (3) Обера, извърша кражба,
ограбя. й ейч'ко оу цари_гра пл-Ьнйха
фоён'пи. и сэбраха, й злато й сребро, й
цпковны одежды, й съезды, щб бъха
мнсого цЬнвпи, заёднб й сты мощи, й
ейч'ко сэнёсоха въ рймь 8.586
сег.: Зед. эбере 31.217; аор: Змн. сэбраха
5 316, 8.586.
обестраша се св. (1) Окуража се, прес-
тана да изпитвам страх, й видЬ
б десна страна с£н'ка чилйш'ка. й
Оплати се йз'прьвЬнь сЬкаше нЬщо го
Д1‘аволь съблазны, й растрепёра се. й
знамена се на кртг. сй_рё. прЬкрьети
се. й помели се Gtf. й обеезрашй се й
поглёдна на пладне. й видЬ йстин'скыи
едного чё ходи 17.166.
аор. Зед. ббестрашй се 17.166.
обзная св. (1) Опознан, науча необходим
мото за нещо й какь сэбьзн[й]м
нашьта мудрость, й потыТка ны й
показа се со на похытрь 36 .268.
аор.: Зед. обьзн[а]и 36 268
□бивня вж. обвия
обивия се вж. обвия се
обиградя св. (3) Обградя, заобиколя от
всички страни, обкръжа. й той пЬ’стй
мнсэго вбйскУ на помощь солУнмнсэ.
а сэнТа аваре не сэстьпать сэ солй’нь.
ами го съ сэбыградйлс, й злЬ имь
досаждать 9.73; тогази дбидеше
свЬть свЬтлйказь та мё сэбиградЬше
хУбость, й тогази ми сс ^тЪгааваше
с$пето 17.172.
имперф.: Зед. сэбиградЬше 17.172; плусквам-
перф.: Змн. бЬха сэсь.градиле 11.96; форма
от перф. тип: Змн. съ сэбыградйле 9.73.
обида св. (3) 1. Обходя, обиколя опре-
делено място нашир и надлъж, кръс-
тосам, обида, й ёь'тим!е ибыдё бнова
мЬсто ейч'ко, й арёк'са това мЬсто,
дето е сега, дохТарь монастйрь 11.100.
2. Обиколя, посетя много места,
обида, й кандакшскые градеэве
сэбыдё. й въ азбтУ сэплУ 36.2706; и
сэбыдё сич'ки цркви, катб ёдна пчела
раббтна щб сэб'ходи ейч'ки цвЬтоовЬ
пролЬтны 8.566.
аор.: Зед. сэбыдё 8 566, обыдё 11.100,сэбыдё
36.2706.
обиден прил. (3) Обиден, който е пре-
търпял обиди и скърби, огорчен,
наскърбен. дай ми пилате, тогбзи
сэбыдноги мрьтьв'ца й сэ\|й.ванныго
дето катб бсъдень, й распеть 35.2596;
амй въ мал'ко дни ничто Mtf не бета
додё Mtf й дЬцьта йз'мрЬха тьк'мо
той сэета съсъ женъта ей сэбыднъ,
й дотол'кози дочака. бти й снагата
Mtf ейч'ка бживнйчЬ. й лежаше на
гнойще йз'фрьлень, й чйрЬпь немаше
да ей посэстрьже тЬлото ей й ни хлЬбь
ймаше да йде. йлй стбмна вода да
шё тьк'мо нкговата сэбыднай. жена.
хбдЬше й прбсЬше сэ къща на къща,
й й (!) принбсЬше та м? мётнУваше
содалёчь 35.2565.
ед.: м. сэбыдного 35.2596, ж. сэбыднъ
35 2566, сэбыдпам 35.2566.
обидник м. (1)Лице, което е претърпя-
ло много огорчения и скърби; нещаст-
ник, злочестник. каквбто потёгли
лравёднТи 1сэвы дето бЬше члкь (члкь)
(!) правёднь, мдтйвь дббрь... й ймаше
сынсэве. сёд'мь й дъщеры трй. сэв'це
ймаше сёд'мь тысУгце. камилы, г...
амй вь мал'ко днй ничто Mtf не бета
додё Mtf й дЬцьта йз'мрЬха... й лежаше
на гнойще йз'фрьлень .. нкговата
сэбыднай жена. хбдЬше й прбсЬше...
й д^маше Mtf докога да лежишь ты
т^ка. сэбыдниче пох^чкнь. амй речи
нЬкоа хУл'на дУма на ба. давно бы
ймрЬль да почйнешь да не тёглишь
това злб 35.2566.
ед.: зв. сэбыдниче 35.2565.
обиколя св. (1) Обиколя, разположа се
около нещо, обкръжа, обградя. амй
сега да пбйдемо да смё на йтрЬшныи
днь на стго нёстора, да Узме градь
сол^нь, да ё tf наши рУцЬ. й дойдоха
й сэбыколйха бколУ градь нощно
сэвън'ка, й натьк'мйха се 9.72.
аор.: Змн. сэбыколйха 9.72.
обичай м. (17) 1. Обичай; нещо общо-
прието, установено от древни вре-
мена и вкоренено дълбоко в бита на
хората. въ прьвыте врЬмена. ймахУ
люд!е ьэбичаи. когато щЬха нЬкбёго
да стбреть цара. йлй apxiepea.
ймахУ мурб дето бЬше йсцЬдёно
сэ мнсэго муризлйвы цвЬтове... й
нолЬаха Mtf мал'ко паврьхь главъта.
й ако пойдЬше бнова мурб право
на носът' мУ. й на Астата Mtf. а тге
тогази поставЬха цара йлй apxiepea
38.291; й повелЬ да сё сьберё ейч'кн
съббрь дад (!) стбрё бор'ба. защб
еллйн’скы царге така ймаха сэбычаи
9.646. ймать сэбычаи царге, кога щътъ
нЬкого голЬмаго члка да гостать. не
стоить самы прЬ тЬ да ймь слУ’жеть
амй сэсгаветь свой вЬр'ныи члци,
да слУгУвать на сэньзи. црка трапеза
34.248. // Традиция, наследен от ми-
налото начин на действие, й по
полйинць сэйдё сщённикь цркбвныи
да пое Утрьню по сэбычаю 11.996;
ймамь да вш вьспомЬнУ нЬкоа рЬчь
блвени [хргане] хрТстТане (!) оти зашо
имаме обычаи днеека и оутрЪ. да са
причещаваме оу стаа црква: и добрь ё
законь и сть. и така е пбобно въеаком»1
хриачинх1 33.247. 2. Обычай, навык,
привычка, й сънь мал'ко поспаваше.
й стан^ваше рано на мол'ба своа що
ей ймаше обычаи 17.1656; й нйкои
нйкого не пйташе, ты що ей работйль.
й как' сё си постйль защо така си
ймахЯ обычаю на тбизи монастйрь
никои никого да не попйта 17.1656.
ед.: сэбычаи 9.606. обычаи 9.645, 17 1656,
34.248, обычаи 11.84, обычаи 11 92б2,
12.117, 17.16562, 17.1736, обычаи 17.173,
обычаи 33.247, обычай 35.266, обычаи
38.291, обычаю 11.996,17.1656.
обичам несв (16) 1. Обичам, изпцтвам
чувство на дълбока привързаност
към някого. й пакь каже. да «обычете й
да мйлЯвайте ейч'кыте члци 1.56; зова
сйч'ко ще да сгори npt людзетЪ, замь
да гс. ббйчать ейч'кыте люд!ё 18.1876
2. Обичам, изпитвам сърдечно влече-
ние към лице от другая пол защб
щотб люби й ббыче чюз^а жена,
той е. . пр^любб гвор'ць 1.66. 3.
Харссвам. нрави ми се, имам влечение
към нещо. ако ли щешь да навзешь на
сребрб_люб'ство, а ты недЪи 6быч4
ймаше й стока 19.2076; й слушай
щб каже прркь, кой ббыче неправда,
ненавиди свой дша 1.7.
сег.: led. обйчамь 18.191, Зед. обыче 1.3,
1 66, ббиче 1.4, ббыче 1.7, обычЬ 32.228,
ббйчЬ 32.2286, 2мн обычете 1.36, ббычЪте
39.298, Змн. обычать 1.8, ббйчать 18.1876;
имперф.: Змн. обычеха 1.66; бъд.: Зед.
щё да ббычЪ 18.187; пов.: 2ед. обичй 1.7,
описат. 2мн. да обычете 1.56, отриц. със
съкр инф. 2ед. (недЪи) ббыч! 19.2076.
обладавам несв. (1) Владея, господ-
ствам над нещо, иарувам. й въ он'Га
дни йзлЪзе повелЬшё сэ кюсара
ав'гх’ста, да сё, напйше въеакь члкь
на своего ей сэчьство, й ейч-кыи
св£ть да се напйше вь црьска кнйга.
това напйсаше й сбпрьв'Ьнь бЪше.
когато куринёи сэбладаваше на сйр!ё
33.2366
имперф.: Зед. обладаваше 33.2366.
облаклз. (11) Облак, голямо количество
сгъстени водны пари высоко в небето.
й поглёднъха на тЬ йде един' облакь
голЪмь й тьмень, й 6ipa велйка сьс'
бблак'зь 15.136; й т!ё го глёдаха. й
облакь дойде й пбеха го й вдйгньха
го о бчйте ймь 38.292. // Образно.
принеей ми да почрьт' сэ твоата
жалость, й да раз'валю сэблакь на
твоата мысль, что е зова защото
скрьбиыь и гьжишь 12.117.
ед.: облакь 12.117. облакь 15 136, 32.2296.
38.292, 38.2926, облакь 18.1916, облакь
18.1956, облакь 31.2156, облакь 31.2166.
чл. бблак'ть 15.1366; мн.: облаци 18.200.
облает ж. (2) Облает, голяма част от
държава или територия. й нзеговата
область ё нейзреченнаа, дёто нйкои
не може да йска же дрьжавата м5 что
влада 15.131; царь ма^имТань npt>e й
пл'Ькй скулы и савроматы, на «область
рйм'ско цар'сгво 9.63.
ед., область 9.63, область 15.131.
облача се несв. (2) Обличим се, слагам
си дреки, ами пакь въспомснй за
богатаго лазара, что м? се придаде сэ
болир'ството. дёто се сэблачЬчеше (!)
# златы «эд ёж ди 12.118; й облачи се въ
размани чюлётины 20.209.
сег.: Зед. облачи се 20.209; имперф Зед. се
сэблач±чеше (!) 12.118.
облачам несв. (2) I. Обличим, слагам
Ореха на някого. тогйва шьть да вйдеть
йчрьвенагарйза, дёто госэблачаха със'
нзеа наирйемб 18.2006. 2. Обличим,
снабдявам някого с дреха. ёлате й
вые който сте поглёд5'вале бол'ши
сыромаси й чюждйнци. й който сте
об.гач иле голы сыромасы й прбсЬци.
й който сте нахраниле гладны 18.202.
имперф : Змн. облача ха 18.2006; форма от
перф. тип. 2мн. сте облачиле 18.202.
об.тачЪчеше (!) вж. облача се
облея св. (2) Облея, изтека обидно и
намокря нещо отвсякъде (за сълзи). а
той зе да ймь д*?ма нЪ с'мь азь братта,
а сльзы го сэблТаха 5.35.
аор.: Змн. <5бл1аха 3.19, сэблйха 5.35.
обливам несв. (1) Обливам, обилие
мокря нещо отвсякъде (за сълзи). й
сэблйваха ms' слъзп очйте. й сэстъпаше
назады й съкрыаше се й плач'Ьше
5.346.
имперф.: Змн. сэблйваха 5.346.
облизу нареч. (1) Наблизо. намалкораз-
стояние. й 1ако (!) сё сл^чаше нЬкои
некого да вйди нЬйде ьэблиз^. й тыё
бЬгаха ёдшь ёэ др^гыго подалёче
17.1656.
облиз# 17 1656.
обличи св. (3) Изоблича, разкрия пуб-
лично нечие злодеяние, разоблича.
й да тё S'rbniH сэ гр!?дь .твой, дето
тёглишь ради твбето чйстое знамчс. й
защото ей ббличйль царица дето чйни
безакбн'ство 12 120, й знаешь дёто ей
бставиль печёть (!) на грбб'ть. тазй ще
х^ла тебЬ на сэн'зи страшный днь да
ти се сэблйчи безакбнниче 36.2696.
имперф.: Зед. сэблйчаше 12.1126; форма от
перф. тип: 2ед. ей ббличйль 12.120; страд.:
бъд.: Зед. ще да се сэблйчи 36.2696.
обличавам несв. (2) Изобличавам, раз-
кривам публично греховността на ня-
кого, разобличавам. й блжёнь 1сэаннь
злаусты дето сЬди на прЬстбль й бы
велйкь със' по^чеше й прЪдббрь. защб
правёдно д^маше, й сэблпчаваше
кбй_то ё немлтивь й не знае ба
12.П26.
имперф.: Зед. сэбличаваше 12.1126, сэбли-
чаваше 12.1206.
облЬка св. (24) 1. Облека, сложа дрехи
на някого. й посйЪ ю сэблЬкоше въ
др^га сэдёжда 15.153; й б'Ьше мнсэго
беэгать. ймаше p66ie. т. дома ей й
ейч'кы сэблЪчены във' копрйнени
примени, й злати пойсЬ 40.320. 2. Об-
лека, снабдя някого с дрехи. да нахра-
ните гладна. да напойте жьдна. да
облечёте гола 18.2056: й сиромасй да
цомйл^вамё да гы сэблЪчё. й нахра-
нй 4.265 3. Прен. Приообия, получа
нещо. и вые сЬдЬте въ гра' 1ёрлймь
догде бблЬчёте ейлата. что е сэсъвйше
38.290. облЪка пльт (чловЪческа).
Добия плът, приема човешки образ, й
размбтрй (!) й ре на послЬдно врЬме,
й на пос.тЬдны годйны. да слЬзе й да
бблЬче пльть сэ стал, бца й двца мр‘1а.
й катб сыцй члкь ейч'ко плыьско
пр^трьи! 38 285; ато да пйтамё какь
аде й защб; аде, да покаже как' ё
йстин'скы бблЬкль пльть. й почто аде
мёдь със' вощена 38.289; й н! да слЪзе
бжьскыи, като е бь на нбето... ами да
бб.тЬчё пльть члчьскаа. да се породи
сэ майка, катб члкь 3.166.
сег. led. сэбтЬкё 35.260, Зед. облЬчё 3.166,
бблЬче 38.285, 2мн. бб.тЬчсте 38.290, Змн
бблЬк? 37.2806; аор.: Зед. ббиЬче 11.816,
39.3096,1мн. бблЬкох'мё 18.203, облЬксх'мё
18.205,2мн. бблЬкох'тё 18.2016,18.204..Змн.
сэблЬкоха 5.35, сэблЪкоше 15.153, сабл^коха
17.1726; форми от перф. тип. Зед. ё
облЬкль 38.289, 1мн. смё сэблЪкле 3.176;
пов.: описат 1мн. да сэблЬчё 4.266, 2мн. да
облечёте 18.2056, прич.: мин. страд, ед.: м.
сэбл'Ьчень 2.12, 18.1946. сэбл’Ьчень 34.2536;
мн.: сэблЬчени 18 195, облЬчени 38.292,
сэблЬчены 40.320.
облЪка се св. (14) 1. Облека се, сложа
си дрехи. а майёи вълЪзе на ёдна
гора, й бблЬче се тьк'мо S’ ёдна рйза
37.274; сэблЬче се хс въ чрьвена
багренипа 35.2586; й сэблЬче се въ
сэдёжда архТерёиска 36.269. 2. Прен.
Сдобия се, придобия нещо. й азь да
пЗ'ста вамь дхь стыи чтб вы се ббЬща
сэ бца моего, й вые сЬдЬте въ 1ёрлймь
доде вы дойде сэ нбёто ейла. да сё
сэблЬчете да стё й вые ейл'ны 38.292;
амй ные да не стбри така амы да се
псканимь да ей просвЬтп дшъта, й й
(!) да се сэблЬчё със' добры, работы
34.2556. облЪка се в чловЪческа
плът. Добия плът, приема човешки
образ, ато 64-ха й т!ё дгаволе, ала сё
6txa, й Tie бблЪкле въ члчьска пльть.
й т!е стр^ваха знамёше съ ан'тихршта
наёднб 18.195
сег.. Зед. се СЗблЪчё 8.556,2мн. сё йбл4чете
38.292, 38 293, сё ЩблЪчете 38.293-2936;
аор Зед. сэбл£че се 2.106, ббл£че се 5.306,
13.124, 37.274, 40.321, се 6бл£че 11.91,
сэблЬче се 12.120,35.258с. сэблЪче се 3 6.269;
плусквамперф.: Змн. сё б-ЬхабблЬкле 18.195;
пив.: описат. Змн. да се сэблЬче 34.2556.
облЬклоср (9) Облекло; дрехите, конто
човек носи на тялото си. й пойдё въ
пустыни, й #зё си мал'ко истице, й
сдблЬкло що на сёбЪ нбсЪше 17.1656;
й катб възлаз! на стльбата. ёто npt
мёне ёдйнь момькь вь бЪло ббл'ькло
обл^чень 39.3156; й нйкои да йде
със' недостойно собл4кло на црьска
трапеза 34.2486.
ед.: облекло 3 1 8, 5.3 16, 5.34’, 17.16562,
17.172, сэб.тЬклб 34 2486, облекло 39.3156.
обл+.кувам несв. (1) Обличим снабдя-
вам някого с дрехи. ами что стбри,
сЬкыи днь храм tine i ладны сиромаси,
й напойзаше жьдны, й голы
сэб.тЬк#ваше 15.1336
имперф.: Зед. обгЬк^ваше 15.1336.
o6.itня се св. (2) Поленя се; стана ле-
нив, мързелив; проявя леност. й що
щешь сэ мёне да чюсшь йлй да се
научишь, дето сё тол'кова потрг?ди. й
не сёблЪнй се 17.1666.
аор.: 2ед. сэблЪпй се 17.1666, пов : описат.
Зед. да сё ЩблЪнё 15.1326.
облЪчен прич. (9) Като прил. Облечен,
който е с дрехи А видюха ка^о нЪкош
клирйци чё оулЬ зевать V црквата,
сдблЪчени вь сэдёжди свЪтлйкави
сщен'скы 3.20; та щьть да хбдеть
бблЪчени въ прЪмЪна сэ Козина
йстакана 18.186
мин. страд, ед.: м. бблЬчень 39.3156. мн..
сэблЪчени 3.20’, 12.110, 37.280, сэблЪчени
8.596, 37.2796, облЪченк 18.186, бблЬчёни
38.2926.
обновление ср. (1) Обнова, подновяеане,
обновление, й пбнбви чёр'ковата ctmV.
й сэтогйвэ се нарёче обнов тише хра
стго гесэр ria 39.3176
ед. обновляете 39.3176
обогатя св. (2) 1. Обо гатя, направя
някого богат с повече материални
придобивки. ами ако бьдешь сырома
азь да ти дамь срёбро й злато да те
сэбогатю 9.656. 2. Прен. Обогатя,
направя някого да притежава повече
духовни ценности, дето ё црь нбныи,
а той npie нищета оти, зань да ббогатй
сыромасите чю съ сэпадньле сэ
добрыте работы, й что сь съ лишйле
сэ 6ж1’а воли затова бы катб сиромахь
да 8’мали намь грЪховете 33.235.
сег.: Зед. сэбога.ю 9.656, Зед. ббогатй
33.235.
обожа св. (1) Обожа, направя някого
подобен на Бог. члкь бы да ъ’пази й да
спаси члка а бь пакь бЪше, да ббж! и
на й бы па по пльть ей съмрьтень да
стбри на да нёма съмрьть дщата ны
33.239.
сег. Зед, ббж! 33.239.
оболерувам несв. (1) Правя някого
богат, обогатявам. сыромасй шё да
гы оболёрь’ва сыроти мйлЯьа. вдовйци
щё да гы пази, ббл'шг. людТе щё да гы
наглёд^ва. й пак' щё мнеэго работы
чюдны да стбры 18 187.
бъд.: Зед. щё да бболёр^ва 18.187
оболйря се св. (4) Забогатея, стана
богат; приообия повече пари,
имот. нйгдё не мбже да сё смири
й да сё S'thiuh, догдё го векю
съмрьть пригйсне, све ё жьдень на
срёбро_люб1ё, й сэ срёбро_люб1а
пбжльти катб злато, й сЪкоги йще
члкь да сё бболЪри 31.2206, бол£р1ёто
та сё мъчать й дне й нощесь токо да се
ббелрры, й до старости катб восакь сэ
огкй се топй 31.2196-220.
сег.: Зед. сё сбэлЪри 31.2156, 31.2206,
се оболЬры 31.2196-220; аор.: Зед. се
бботЪрихь 31.2206.
оболЬя св. (1) Разболея се, стана
болен, почна да боледувам. защото си
помйслиль на срце~о ей зло на раба
моё'1 о мавёа, затова щё да тй бболЬе
тЬлото 37.277.
бъд.: Зед. щё да оболЬе 37.277.
обрадовам се вж. обрадувам се
обрадувам се св. (5) Зарадвам се; изли-
том радост, задоволство от нещо.
и апль Фома като УлЬзе вь йн'шскыи
градь. казаха царУ йн*дшскомУ гУн'да-
фсрУ. какь ё довёль аввань кУпёць
хытра маистора. ббрадУва се царь й
псвелЪ да УлЬзе вома 7.516; й сэн'зи
члкь ббрадова се на сэн'зи хУбавы й
красный вЬн'ць 9.61; и който влазеть
вътрЬ радость ймають голЬма... й
пакь дрУго потврьдЬ се сэбрадУвать,
защо пойдоше блйзУ при цра й
побЬсЬдише. със' нкго 33.232.
сег.: Змн. се обрадовать 33.232; аор. Зед.
ббрадУва се 7 516, ббрадова се 8.596, 9.61,
Змн. се ббрадоваше 15.151.
образ м. (61) 1. Образ, външен вид,
облик. прЬтвбри ей ббразь катб едйнь
младь мом'кь й пойдё й стань npt
нкю 10.78; й чтб ймашь (!) царь
\|/о_глав'ци. У тойзи ча, члчьскы
ббразь дббиха 37.2796. 2. Образ, лице
й порасте сэньзи зм!а оу корём'ть й. и
(с)тань сэбразь й снагата й катб злакь
зелёна 2.136. 3. Икона, изображение
на светец или Бог. й тогази принёсе
нЬкои хрттанинь двФ лам'бады хУбавы
й голЬмы, й запали гы прЬ ббразьть
стмУ димйтрТю 9.74. приема образ.
Приема човешки образ, й потова
ёдйно-рбдны снь й дУма бжш. не трьпЬ
да глёда члчьскыи рсэдь сэ дгавола да
се мъчй. ами прЬклонй нбето. й слЬзе
на землю, й ббразь катб рабь пр!ёмь.
й плъть npie, сэ прчта х двца что мУжа
не знае 15.132.
ед.: образь 2.136, 7.51, 11.105, 38.282,
38.2826, 38.284, 40 321, сэбразь 5.28, 5.34,
10 766. сэбразь 5 34, 5.376, образь 6.436,
12.117, 15.1316, 15 132, 18.1846, сэбразь
6 456, 9.716, 15 134, ббразь 6.486, 7.506,
9.686, 10.78, 10.79, 11.826, 11.1056, 12.1145,
12.119, 14.127’. 15.1536, 17.166, 18.1886,
33.245, 36.2706. 37.2796, образь 9.74, 11.92,
14.1286. образь 11.83, 11.916’, 11.92’, 12.115,
12.119, 13.1216, 17.170’, 34.249, 38.2816,
382926, 38.293, ббразь 11.92, образУ
16.1626, чл. сэбраз'т 5.39, ббразьть 9.74,
образ'ть 11 92, образы1 12.109, ббразать
18.1916; лен..’сэбразы 11.1006.
обрэтя св. (1) Обърна, променя посо-
ката на движение на нещо. защб рЬка
ймаше тамо велйка... й натькмйха
да ю сэбратеть на црквата. й да се
раз'валй й црква й ейч'ко мЬсто. й
сторйха така 11.976.
сег. Змн. сэбратеть 11.976.
обращам несв. (1) Обръщам, извивам
нещо, за да променя положението
му спрями някого. това сё помли 6У
сты сумесэнь. а гьлбто й мрьтво като
лежаше. та се двйгнУваше, й лицёто
си сэбращаше кам'то сумесэна 2.13.
имперф.: Зед. сэбращаше 2.13.
обрека св. (1) Обрека. изправя някого
пред гибел, обещая някого за жертва.
сэ чёдо моё слад'кое ёдйно^рбд'ное
какь сэхбэйашь на сьмрьть змеютомУ
на ббЬть. дёто та самь ббрёкль
39.3096.
форма от перф. тип: led. самь ббрёкль
39.3096.
обрека се св. (4) 1. Обрека се, дам дума,
врека се, обещая, й подохь пакь на
бнова мЬсто npt йкбнУ бци. дето ми
бй пйсано та се сэбрёко да се покаи
17.1706. 2. Обрека се, по силата
на вътрешни причини се поставя в
служба на някого. й въ цариградь
мУжь нЬкои блгочьстивь й добрь
хрт!анииь. й сэбрёкль се бЬше стмУ
бцУ никблУ, й любовь тврьдЬ ймаше V
нкго 15.152.
аор.: led. се сэбрёко 17.1706, се обрёко
17.171; плусквамперф.: 3ed. сэбрёкль се
б'Ьше 15.152; форма от перф. тип: led. сё
смь сэбрЬкла 17.172
обрита св. (1) Обърша, с триене отне-
ма влагата от кожата на човек,
подсуша. й пома за нсэзЗ.тс ковы,
й отрйваше гы сй_рЪ. обрйса гы
съсвбйте (!) космы 34.250.
аор.: Зед. обрйса 34.250
оброк м. (2) Оброк, тържествено обе-
щание пред Бог или светец, обет, члкь
нТкой раслань ймето MS’,. ймаше й
жена нгёгова православна... й ходеха
по законь хвь. й ймаха велйк^ любовь
й BtpS къ велйко_мник(/ гесэгпо. катб
днь не сэстьпаха сэ чёр'ковата нюз ова
ббрбци своё въздаваха 6V й cimS1
млёщё (!) й crpS'Baxa ms’ ката годйна
сл(?ж'ба 39.313; й вЪр'нь хртзанинь
б’Ьше os’, й ймаше бброкь на стго
Николае 15.153.
ед., бброкь 15.153; мн., обрбци 39.313.
обруча св. (1) обруча за мъжа. Омъжа,
оженя мома. й гь бь затова вълбжи вь
Тмь захарпо прркь’ да ю обручи за мк'жа.
да погуби хытрость бЬсбв'скаа 13.124.
сег.: Зед. обрЙчи 13.124.
обручник м. (1) Съпруг, който има
неконсумиран брак; обручник (за Ио-
сиф Праведни). салбмза б’Ьше дыцери
ьеэсиф!-' щб б’Ьше обрл’чникь бци 6 41.
ед.: обр)чникь 6.41.
обручница ж. (1) Съпруга, конто
има неконсумиран брак; обручница
(за Дева Мария), пойдё й зсэсифь да
сё наг.йше й тон со галлею. (!)... й
нёговата обручница марза, защб 6bxS’.
Т1ё сэ двдвь убУ 33.237
ед.: ббръ'чница 33.237.
обрънасе. (16) 1. Обърна, променя посо-
ката на движение на нещо. й сэбрь-
нЬ’ше корабь на др5'га странъ кьм'то
тЬното [тЬното] (!) мЬсто 15.137; й т!а
рЬкы натьк'мйха да гы еэбрьнать на
црквата 11.976. 2. Обърна, променя
същността на нещо или някого, из-
мени. й сыворйха з'гбворь, чтбто
ймаше кривина на несэфйла. а т!ё
го сэбрьнъха й налйсаха на 1сэанна,
крйвына. какь е осъдень сё мнеэго
ёпкпе 12.116, затова й бь п'/стй аттла.
й прЬложи еэг*нь на роса, и послЬ катб
вйдЬ зова чюдо царь что гы мъчЬше.
й собръна го бь й пйса писаше по
сйч'ка земли, й рёче, зелйкь Ть
бь cenpaxS1 й MHcaxS1 й ав'дённаго
12.1176. 3. Прен. Покръстя, променя
вярата на някого. й пайчиха ны й
наставиха, й въразКмйха. й чюдеса
сториха. й мнеэго зло прЬтръпЪха.
тьк'мо да еэбрьнать ейч'ки ёзыки, й
да гы приводить на добре бгоразь’мзе
34 254.4. Прен. Обърна, насоча някого
към нещо. й помлгз се 6V... бе й Ти
млтйьыи дето въсёгда съмыслювашь
да ё спсёше на члци. й дёто нё пзешь
да ё съмрьть на грЬшници. амй
йщешь да го еэбрьнешь на жиьбть
15.135; амй пакь знал, й чю, затова
слЬзе бь та бы члкь, дето го роды
ты, да еэбрьне грЬшницй на покаашё
17.1706. 5. Прен. Откажа някого от
нещо. и бь лёгома щЬше да гы обрьне
сэ загКбена. прЬльеть. й ноказ^ваше
ймь много знаменТа. потопь навёзе на
сичкш свЬ... а члкь нйкакь не щЬше.
и не оставеше се сэ свопте грЬхове
33,247. обръна на християнска (пра-
вославна) вЬра. Покръстя, приобщи
някого към християнската вяра. й
зеэаннь ейч'ките людТе тамо сэбрьна
на вЬра хртйн'скаа 12.1166; й той
едва ббрьна apia на православнаа
вЬра 15.1406.
сег.: 2ед. еэбрьнешь 15.135, Зед. еэбрьне
9.70, еэбрьне 15.134,17 1706, Змн. еэбрьнать
11.976, еэбрьнать 34.254; аор : Зед. сэбрьна
12.1166, сэбръна 12.1176, обрьна 15.1406,
сэбрьна 39.306, Змн. сэбрънаха 12.115,
сэбрьнъха 12.116, сэбрьнйпе 15 137,
ббрьшйне (!) 15.137; бъд. в мин.: Зед. щЬше
да еэбрьне 33.2466, шЪше да обрьне 33 247.
обръна се св. (44) 1. Обърна се, променя
местоположението си встрани или
назад, извърна се. й стань мал'ко на
пътьть да си почине, й сэбрьна се
на йстокь да се помлй Otf 17.1656; й
тогази сэнова тЬло що б£гаше под^ма
й рё ms’ така, авва збсиме не мбгь се
сэбрьна, да ти вида лицето 17.1666.
2. Обърна се, променя посоката си
на движение, тръгна в друга посока.
защб рйка ймате тамо велйка, зов£ше
се хрйеа. й натькмйха да ю сэбра теть
на црквата. й да се раз'валй й црква...
амй бжУе повелЬнУе не бы така катб
Tie мыслЪха. ами сё ббрьна всэдата на
дрх’гаа страна, й не поврЪди се тамо
нй_что 11.976. 3. Обърна се, започна
да правя нещо различно, й тогази катб
видЬ ключарь цркбвныи дето пази
гробь cimS. че сь пбмнеэго ббрьнаха
людУе да [рабеть сребрбто что бЬше
на гробь ctmS привйка високо 9.726.
4. Прен. Обърна се; отнеса се към
някого с думи, с реч. й сэбрьна се
арУа със' жалость кам'тб.црэ й рё.
ups’ праведны, поббает' лй прЬ твое
цртво да вдйгне pSKa тбизи кйх'то
15.141. 5. Прен. Обърна се: променя
се, като се насоча към някого или
нещо. й рё ймь. чюваите се чёда моа
молю вы се. ерцето ваше й оумът'
вы что вы е раз'вратень ббрьнЬте
се към'тб ба, и вашъта мисль да ё на
воли, бтаа 15.1496; й нЬ ё щЬль бь
съмрьть грешном»1, 4JJKS’, амй чакаль
да се сэбрьне на покааше 17.1696.
И Променя вярата си. мыслЬше на
^мът' ей. акб не сэбрьне сь сйч'ки
Солонь да вЬроЕа въ ха, нйчто моё
ерце не щё съ зараува 9.626. обръна
се назад. Огъна се в обратна посока
(за метален предмет), й едно сэ
кбпУата мало досёгна до снагьта ctmS’.
та че сь обрьна желЬзото на$'ь катб
олово мёг'ко 39.299.
сег.: led. се Сэбрьна 17.16662, Зед. сэбрьне сь
9.626, се ббрьне 10.766, се ббрьне 11.1076,
се Сэбрьне 17 1696, Змн. се (Збрьньть 11.916,
се сэбрьнать 32.2236, се сэбрьнать 32.2236,
се ббрьнать 32.224, сё ббрьнать 32.224,
32.2246, са ббрьнать 32.224. 32.225, 32.226,
се ббрьнать 40.324; аор.: Зед. сэбрьна се
5.326, 10.766, 11.97, 15.141, 17.1676, сь
сэбрьна 9.736, сэбрьна се 10.766, 15.1456,
17.1656. ббрьна се 11.85, 15.1436, 32.2266,
40.3226, се сэбрьна 11.97, ббрьна се 11.97, сё
ббрьна 11.976, сэбрьна се 17.1666, се обрьна
17.1676, 39.317, са ббрьна 32.227, се сэбрьна
35.2566, се ббрьна 39 2986, сь ббрьна
39.299, се Сэбрьна 39.304, Змн. съ ббрьнаха
9.726, сэбрънъше се 15.146; бъд.: Зед. ще да
сё ббрьне 18.2036; пов Змн. ббрьнЬте се
15.1496; уел.: Зед. би се сЗбрьналь 9.64.
обрънувам се несв (1) обрънувам се
на вЬра християнска. Покръствам
се, приемам християнската вяра. й
тол'кова б£ше бго вйдень члкь. бти и
ёретйци кой го вйд-bxa, й сэбрьШ’вахх’
се на в£ра хртУан'скаа 15.150.
имперф.: Змн. сэ6рь!Йвах^ се 15.150.
обръшушс (!) вж. обръна
обрЪжа се св. (3) Обрежа се; извърша
специален обред, характерен за вяр-
ващите евреи, мохамедани и някои
други източни народи. хс ходи в
чёр'кова бж’Уа, та сё обрЪза по законь
мсэмсёовь катб бЬше оставиль на
ёвреёте. й ан'тихрУсть щё да сё ббр£же
катб й хс замь да го не познаить
ёвреёте 18.185.
аор.: Зед. се ббрЬза 18.185; бъд.: Зед. щё да
сё 6бр£же 18.185, ще да се обрЬже 18.1866.
обрЪте се от стб. окр'кетн са св. (1)
Намеря се, озова се някъде й тогази
тон ча. где кой се обр£те, тамо й оста
й до днь 11.836.
аор.: Зед. се обрЬте 11.836.
обтегнувам несв. (1) эбтегнувам си
еръддето. Слагам грях на сърцето си.
сыне члче, защб ти е залудо й любишо
да д8'машь лъжа. й защб нап^сто
ерцето ей сэб'тёпй’вашь 36.2696.
сег.: Зед. сэб'те! нк’вашь 36.2696.
обтека св. (2) 1. Обиколя, затворя в
кръг, обвия. претвори се сэ бн'зи
сэг'нь катб ёдна гол£ма й сграшна
зм’Уа, и гон£ше цара по полатите.
й йз'скол8’ го сэб'тёче 37.2786. 2.
Обиколя, обходя много места, крм ь
ясный чтб сэб'тёкк’ва нбо й землю, й
елнце что просв£тюва сич'й? зёмлю.
така й сть: без'срёбрьници ейч'ки
зёмлю сэб'текоше й напльниха ю със'
велйкы чюдеса 10.79.
аор : Зед. сэбтёче 37.2786, Змн. Сэб'текоше
10.79.
обтекувам несв. (1) Опасвам, намирим
се~ около нещо, обкръжавам. кр^гь
нбныи чтб щб'тёк^ва чбо й землю
10.79.
сег.' Зед. сэб*тёкЯва 10.79.
обтичам несв. (3) Обтичам, тека около
нещо (за река), въ митилйн'скы остро.
си,р1> дето бб'тйче (!) вода из'окблЬ’
та йма хра великоjchhS' (!) гесэпю
39.316; й вьтрЪ на сЬкы д#варь, д.
рФкы, бб'тйчаха. та бЪше сэ западна
страна стЬны трать р-Ька медбвна.
й сэ пладнЬ рЪка бъла катб млЪко.
й сэ источнаа страна р!ка маелйнна
32.2276.
сег.: Зед. ббтйче (!) 39.316, Змн. бб'тйчать
32.2276; имперф.. Змн бб'тйчаха 32.2276.
обуздан прич. (1) Обуздан, на когото е
сложена юзда (за кан), й где кснюте
м8 съзлато (!) сэб^здани 12.118
мин. страд, мн.: обуздали 12 118.
обуй св. (1) Обуя, поставя обувки на
нечии крака. и пове.тЬ да довесить
ботхше жел-Ъзни... й да бб8%ть стго в
т£ 39.3016
сег. Змн. бб^Ать 39.3016.
обходя св. (3) Обходя, мина през много
места, обиколя; кръстосам. и пакь
е самовластень, и сам'си се вдйга
й сэб'хбди съдЪ със'вба (!) ей волн
11.82; й Сэбыдё ейч'кы цркви. катб
ёдна пчела раббтна щб сэб'ходп ейч'ки
пб’Ьтоов'Ь пролЪтны 8.566.
сег.: Зед. сэб’ходи 8.566, сэб'хбди 11.82,
сэбьхбди 33.234.
обхождам несв. (1) Обхождам, минавам
през различии места, кръстосвам. й
въ бн'ь'а времена събраха се. бльгаре.
й маиаре, й татаре. й мйд!и и тЪ’р'ци.
й вдйгнъха мёжд^ ссб£ ей царь, й
бб'хождаха й шт'Ьнй’вахс чабкол»
градеэве 39.313.
имперф. Змн. бб'хождаха 39 313.
обхождение ср. (1) Обхождане, мина-
ване през всички точки на някакво
място, обикаляне. слово стго аттла
павла обхожёнге раю й м^кы 32.223.
ед.: обхоАешё 32.223.
общ при.;. (5) 1. Общ, който е присъщ
на всички. амй се прьвЪнь надЪа
на помощь стм5‘, та чё напоконь на
бб'щаа наша млба 39.296. 2. Общ,
който се отнася до всички. амй вы се
млн пакь на бб'щаа наша любовь да
посл^шащ пакь още мал'ко щб щё да
вы казака чюдеса_шо ё стряваль стый
Еелйко_мникь гесэпе 39.309; ные смё
постены до теб4. сэ нашего сэб'щыгс
вЛк^ га ншего iv ха да тй помбжё
12.120. 3. Общ, сходен, единен, а
който са сиромаси дльжни. со грйжа
й сэ тьпваше болесть хващать... й
конто са опакы й лукавы със' льжа
продавать да сэнёмать гюждо из'
рьцЬте ймь. едйнь дрйыго льже,
та сё кльньть страшны клетвы вь
йме бжш. сто тьи който са меж!/ на
общи, ейч'ки се нахбдиме i таквози
зло. та зарй1 това прк' бсьжда нашего
проваждэше. та каже. зал^до се мльвч
й тр^ды сЬкы чткь на тбизи свйть
пустошный 31.220 // Приобщен, й
апль м5 рё. азь прощава, й да стё (!)
прости, й да бъдете сэб'щи със' ха ба
моего на цртво ноноё 7.546
ед..- м. сэб'щыго 12.120, ж. бб'щаа 39.296,
39.309; мн. сэб'щи 7.546, общи 31.220.
гбЪд м. (4) 1. Обяд: времето, когато
се обядва; средата на деня, пладне. й
йд-Ьше и ср-Ьщ'на баща си йзл-Ьзоваше
сэ царёвите сарае на ббЬдь 40.3216.
2. Обяд, храната, която се приема
около средата на деня. а ты повели да
дбйдъть вчерашните слУ'гы, щб 61ше
гы пастил1 да тй ^гбтветь. сэбЬдь 5.38.
ед.: сэбЪдь 5.38, сэб^дь 21.210, об*£ 39.3166,
бб'Ьдь 40.3216.
обЪдовам несв. (1) Обядвам, храня се
около средата на деня. амй дЬпата
брьзаха защб гы повйкаха че б-Ьше
врЪме дошло да сэб^дова сты ёг'стат!е
й тёкоха скоро да му' поставлть трапеза
5.37.
сег.: Зед. сэб^дова 5.37.
обЪсювам се несв. (1) Разбеснявам се,
обзема ме ярост, развилнявам се.
зла жена нйкога се не cMtptea., ако
а гадишь, а ria се бб-Ьсюва, ако лТ а
мйлУвашь, а ria се вьзнбси 21.211.
сег.: Зед. се обЬсюва 21.211.
объся св. (3) Обеся, умъртвя някого
чрез обесване. й влачаха го по
"^лидите, й напокон' м0_ нроврьтЪха
глёзпыте й петЬте, й сэбЪсйха го за
дрьво 36.2676.
аор.: Змн. сэбЪсйха 36.2676; прич.: мин.
страд, ед., м. ббЬсень 36.2672.
обЪся се св. (8) Обеся се, самоубия се
чрезобесване. йвидЬчлкачё привезу ва
въже да сё ббЪси 11.105; йлй катб 1#да
дёто за голЪмо безакоше что стбри. та
гб октави бь. й посгигнъ дето мУ се
слОчи та се й собЪси 35.257.
сег.: led. сё обЪсл 11.105, 2 ед. сё ббксишь
11.105, Зед. сё бб£си 11.105; аор.: Зед. се
сЗбЪси 35.257, сё сэбъси 5.27; бъд. в мин.:
Зед. щ-tnie да сё ббъси 11.105, щ'Ьше да сё
ббЪсй 11.106; пов.. отриц. със съкр инф.
2ед. сё (недйи) ббЪси 11.105
обЪт м. (1) Обет, задължително за
изпълнение обещание, оброк, сэ чёдо
мое слад'кое ёдйно_рбд'ное какь
сэхбжашь на сьмрьть змеютом^ на
ббЪть дёто та самь ббрёкль 39.3096.
ед.: дбЪть 39.3096.
обЪтован прил. (1) обЪтована земля.
Обетована земя; земята, обещана
от Бога на израилския народ
прркь мсэусй когато щЬше да йде
на ббЪтованнЬ’ю землю. сй_рё въ
1ёрлймь. й где промйнЪше а той
п.тЪну'ваше градеэве й мЪста 11.86
ед.: ж. обетованною 11.86
обЪшая се (2) Обещая, дам дума няко-
му да му предоставя нещо. й рё мО
С1ю зёмлю дёто ю ббЪща авраамО й
1саак0 й таковО. щъть да ю населить
др#гы 11.87.
аор.: led. ббГща 11.87; прич.: мин. страд,
ед.: ср. обещано 32.2296.
обещая се св. (8) Обещая, врека се, дам
дума да предоставя някому нещо,
задължа се. и царь сё ббЪща голЪмь
дарь да даде кой го найде 7.51; й со
алеЗанр!а Оеюфйль, патртархь довёде
сидора постника, дёто б£ше мО се
н'йкогы б'бЪщаль да м? даде nptстоль
царо^грйскыи 12.112.
аор. led. се об^ща 38.290, се бб£щй 38.292,
2ед. се об-Ьша 5.306, Зед. сё ббЪща 7.51, сё
ыбЪша 7 54, 1мн. сё дбЪщах'мё 13.123, Змн.
dibliiiaxa се 7.51; плусквамперф.: Зед. б£ше
сс бб1щаль 12.112.
обхвя св. (4) 1. Обявя, направя нещо
достояние на останалите, разглася.
расмотри бь. еднб, бти да йз'бави
трите дши Сэ вЪчна мЬ’ка. а дрОго да
сэб'йвй тайн'(н)ыа добрына стмО
николО 15.134. 2. Посоча някого. нап
равя го известен за останалите. й
събраха се tf црква стго апла петра й
помолйха се 6tf да ймь сэбыави члка
бжта 40.3226.
сег.: Зед. сэб'йвй 15.134. сэбыави 40.3226;
аор. Зед. сэбьйвм 17 167; бъд. в мин.' Зед.
щЬше да сэб'йвй 11.101.
обяда се св. (2) 1. Преям, поема храна
повече от необходимото, преситя се.
й псобае да чйни като ё 6tf оугбдно,
й на стыте агглы н! мнсого да сё
б'б'идемь. йлй мнеэго да темь 11.106.
2. Само мн. Прен. Заядем се, проявим
враждебност един към друг, брайё
пазите са да нё станете катб у/ёта, да
се ббьйдете 18.180.
сег.: 1мн. сё об’идемь 11 106, 2мн. сё
обьйдете 18 180.
обядам се несв. (1) Ояждам се, поемам
храна повече от необхоОимото, пре-
яждам. зл ь на тЁа тогйва който пькть
вйно съ с'вир'щи (!) й със' тьпане, та
се объедать й бпйвать, й самы сёбЬ ей
заборавЬть кате дйвы свйнЁе 18.198.
сег.: Змн. сё обьй„ать 18.198.
обядсниеср. (2)Преяждане, прекомерно
ядене. болЬр'ство помагана ббьйдёнЁё
й на шан'ство нЬ ё болЬр'ство добро
за сЬкыго члка 31.2206.
ед.: ббьйдёнЁё 31.2206; мн.: ббыадёнЁа 1.8.
овен м. (12) 1. Овен, вид домашно жи-
вотно, дребен добитък. й кол tine
сэвны и юн'ци й чйнЬше жрьтва й
млтва 9.63; и като агьн'ць, сй_рё сэвечь
стой й не д^ма като го стригьть. така
й хс йдЬше смЬрёно на распётЁе, й
не сотвори си Астата нЬщо да под8’ма
да бгнЬви еврёете 16.161. 2. Овен,
название на една от дванадесетте
эодии. й въ прблЬть йма зодЁе, что ё
добыт'кь. бвень. 1 юнець, й близнень
33.2406.
ед.: бвёнь 11.8562, бвень 11 856, 33.2406,
сэвёнь 16.161, сэвень 38.2906, сэвн'а 11.856,
овна 33.2406; мн., сэвны 9.63, 13.125, Сэв'ны
33.2426. сэвны 33.243.
овошкя ж. (1) Овошка, плодно дърво.
и д^маше, сэ сэ теж'ко мене, кога ли
бЬ като ёдна бвеш'ка хй’бава й ймахь
й лйспе й плСэдь, а сега сэста cS’xe й
сэпалень 5.33.
ед.: бвош'ка 5.33.
овощие ср. (7) 1. Саме събир. Овощия;
овощни, плодни дървета. й въ ёдйнь
днь хбдЬше но градйна своа йз'ь
бвбпцёго. й видЬ члка чё привёз^ва
be же да сё обЬси 11.105; й землита да
вы даде плбдь свой и бвбщЁе поле ко
рбж'ба да вы даде 11.107 2. Само
събир. Овощни градини. та им' са
зёмале домовете й жените й дЬцага,
йлй селбто, йлй лбзЁето, йлй нйвЁето,
йлй ливадЁето, йлй бвощЁето, йлй
кьщата, та ей ги йщьть тамь прЬ ба
18.1966.
събир.: сэвбщЁе 5.36, бвбщЁе 11.107. овбппе
18 1936, чл бвощЁето 11 105, 18.1986,
овдщЁето 13.1216, бвощЁето 18.1966.
овца ж. (20) Овца, вид домашно
животно, дребен добитък. стыи
сумеешь, кога бЬше младь. пасЬше
сэв'це своем'? бц8’. като й прркь двдь.
й кога дбдЬше ноли а той прикараше
сэв'цете 6лйз1? около црквата й
сэставЬше сэв'цёте си, атб възлЬз?ваше
оу црквата 2.9,96, сэв'це ймаше сёд'мь
тыейце 35 2566 // Образно, та шьть
да сё съберьгь ейч'ките ёзыци й вЬры
прЬ нкго. да гы раздЬли ёдйнь сэ
дрхТыго... й щё да бстави бв'цете б
дёсна страна себЬ, а козыте сэ лЬаа
страна, правёдните Ть йстькмЬьа катб
ов'це, оти са бв'це крбт'кы й сйч'ко
добро йма на тЬ 18.2016; раувай се
пастыре добрый на сьмысльши хьы
сэв'це, й крЬп'кыи, й злбтрьпЬлйвые
12.1196.
ед.: чл. св'цата 11.816, бв'(ц'ть) 11.816; мн :
сэв'це 2.9, 6.476, 11.816, 12.1196, 16.159,
35.2566, бв'це 18.20 1 63, сэв'це 5.276, чл.
сэв'цете 2.96, 11.876, 38.2906, сэв'цете 2.96,
бв'цете 18.2016, сэв'цете 33.237, сэв'цете
33.241.
овче ср (1) Овенче, малкото на овца и
пакь прркь icaia каже за ха нко сэв'че
на заколкше вёде се, й мко агьн'ць
прьмо стрйгйцом!? его без'гласнь,
тако не сэврьзаеть^сть свой 16.161.
ед.: сэв'че 16.161.
овчи прил. (1) овчи купЬл. МИ Овча
купел. сьи архггль замътюваше водей а
вь гёрлймь на сэвчи кьйЬль на сЬкаа
годйна й йсцЬлмваше ббл'ны 11.946.
ед., м. сэвчи 11 94.
огладнея св. (1) Огладнея, изпитам
остра нужда от храна, изгладнея. й
катб нЬкои кога с ^морёнь сэ длъгь
Щ’гь й прогооЬль сэ пёкь, й бжьднЬлъ.
й найде кладенць студень, йлй ё
со гл ад; гЬ ль, й найде s нЬкого трапеза,
чё йма на нк'а различны гбз'бы. й
не п!?ща го нЬкои сйл'никь да пойде
на трапёзата. й тврьдЬ ms’ е осйл'но,
защб ms’ не давать да аде катб глад^ва
12.1186.
форма от перф. тип: Зед. ё сэгладнЪль
12.1186.
огладнЬвам несв. (1) Огладнявам, из-
питвам нужда от храна, изглад-
нявам. й азь рабь хвь, та съмь cas'ra на
тьзи трапеза оти легома, стыи мнйкь
димитрЁс днёс'каа нась гощава. нЪ
със' гбз'ба тоукашнаа ами да ре темь.
сйдэЬчь землъннаа. дкето (!) днёскаа
адёмь. а лакь наоутрЬ смё дтакь
станЬ ме гладны. амй със' гбз'ба нонаа,
дето аде члкь сё нки, й не согладнЬва
нйкога 9.61
сег.: Зед. согладнЬва 9 61.
оглушея св. (1) Оглушен, престана да
чувам й той ча, йсъхна ms’ раката.
и тази странъ окбто бслЬпЬ. й със'
йшйте оглйне 36.2726.
аор.. Зед. оглйпе 36.2726.
огнен прил. (26) 1. Огнен, който се
състои от огън. бчйтЬ MS’ свЬтеть
катб пламакь огненны 18 1946; й
видЬ стльпь согнмнь чё стоаше сё
земле та, й досЬгаше до нбёто 14.127;
кой са т!а дёто стбдть въ огнЬнита (!)
рЬка до колЬне 32.231; й чтб чюваше
аггль врата едём'скы, със' сэгнмно й
пламено брьжТе, сега сёстьпй веки не
чюва 35.265. 2. Огнен, в който има
огън. азь не пригбтвы мьката зарадй
ва, йлй зарй1 хрианс й щотб отрывать
моа волн амй зарадй дТаьола. а в!’е
стбрих'те нкговата работа, й вь
нкговать пьть хбдпх'тё йдЬте сега
сЛь нито в' мьката б'гьннаа 18.2036.
// Образно, й каквб ще да бьде бнова
мЬсто мьчное дёто ше да бьде мнсэго
плачь й злы зьбы сё чрьвЁето бгнЬнны,
дёто ms’ е ймето тар'тарь 18.206.
ед.: м. сэгнйнь 4.246, 14,127, сэгнйныи
5.396, сэгьнныи 14.127, 14.130, бгнънны
18.1946, огнЬнь 32.2286, согнанный 35.259,
сэгнкниго 37.279, ж. бгнЪнна 18.179,
бгчЪннаг 18.195, бгнЬннаа 18.200, огнйна
18.200, бгьннла 18.2036, 18.2056, 32.2316,
бгнЪннаа 18.204, сэгнЪнна 32.231, сэгтЬна
32.2316, огьннМо 18.201, чл. огнЬнита
(!) 32.231, бгнЪната 32.2316. ср. огненно
31.2186. бгнЬнно 31.223, согнано 35.265;
мн. огненны 18.206.
огница ж. (1) Огница; болеет, придру-
жена с высока температура, треска.
пакь като ей HMaxS1 братта обычаи,
й сёидоха по пйстинж сЬкыи сёхбжа
й пЬё а збсима се раз'болЬ сё люта
сэг'ница, й сэста S’ монастйрь 17.1736.
ед.: сэг'ница 17.1736.
огнище ср. (2) Огнище; спецыално
място, където се кладе огън. тогази
рё царь да зёмать сё пещйте полатны
й сё сэгнйщата жерав#, да заносить,
й йз'6кол8’ да поставеть Si. богове,
златы 37.278; бана была СёпрьвЬнь
голЬма. 6лйз8’ тамо где сЬше царь й
нй с’эгнйщето дёто е камара на сэньзи
бана, тамо затвбриха стго 9.64.
ед.: чл. сэгнйщето 9.64; мн.: чл. сэгнйщата
37.278
огноя се св. (1) Гноясам, изпълня се с
гной, й тол'кози дочака додё MS’ й
ейч'ка снага сёкраставЬ, й сэгной се. и
лежаше пбфрьлк нь на гнойще 5.276.
аор. Зед. сэгь.ой се 5.276.
огчЬвя св. (2) Разгневя, предизвикам
нечий сняв, ядосам. така й хс ЙдЬше
смЬрёно на распётге, й не сотвори
си Астата нЬщо да подё’ма да бгнЬви
ёврёете 16.161.
сег.: Зед. бгнЬви 16.161, Змн. бгнЪвй
33.233.
огн’Ьнита (!) вж. огнен
огн Ьннеи вж. огнен
ог&Л'Ьмя се св. (1) Възголемя се; стана
высокомерен, надменен; възгордея се.
й прьвыи на агглете. й кнёзь сътвбрень
бЬ со ба, нА ёдйнь чйнь со агглыте.
бголЬмй се й стань грьдЬлйвь 11.836.
сор.: Зед бгол'Ьмй се 11.836.
огэля се св. (1) Прен. Оголя се, разкрия
истинската си същност. срам' мь ё
бче, що с'мь работала срамотно, какь
да тй кажт1 амй посгсга ты видЬ тълбто
ми голо, давно й злйната моа да се
бчйсти и оголи 17.168.
сег.: Зед. се оголи 17.168.
01 орча се. (1) Огорча сс, стана тъжен,
наскърбя се. Образно й възвеселЬте
се заради ба. бта сам'сй блгощзволй
(!) й слъзе на земли, й адь бгор'чЬ,
амй щб бЬха въ адь та сё зарАуваха
защб се адь йспразни 35.258,
аор.. Зед. бгор'чЬ 35.258.
ограда ж (5) 1, Ограда; вид стена
или плет, която е издигната около
определено място с цел защита и
съхранение. й аггль сэйдё напрЬ, й
стань мей& двЬ огради на лбзГе. й
нйкакь не ns’ujanie онова мь’ле да йде
напрЬ 33.242. 2. Граоина; оградено
място, засадено обикновено с иветя
и дървета. прилйчны сь ирковныте
празннци блвёши хртТане катб нЬкоа
голЬма бгрйда что е насадёна вьтрЬ со
сЬкак'во цвЬте миризливо. й вътре s’
сбньзи градйна да сЬдм едйнь сть црь
й зове сЬкого члка да бЬседи, със'
нкто 33.232; кога бЬше еднакь млад'
въ оградб нЬк^ю. вйдЬ йбльк^ 14 1296;
така й жената ms’ анна, мблЬше се 6S
дома си, вь соградь' м днй 3.17.
ед.: ограда 33.232, соград/ 3.17, оград!/
14.1296; мн.: сограды 2.126, огради 33.242.
оградя се. (1) Оградя, отоеля с прегра-
да, преградя. й йскопахб, й найдбха
пещера голЬма пльна чё йстйче всода.
й ебградйха s'crie. й потёче вода мнсого
й до днь 2.146.
аор.: Змн. дградйха 2.146.
огрижа се св. (4) Угрижа се, изпитам
безпокойство, разтревожа се, опе-
чаля се. а ёднэ дЬтс со тЬ не мбжеше
да навйе нй на ёдна йгра. каквбто оша
дЬца играйха й зёха да ms’ се смЬють.
ато сё засрами й бгрйжи за това 39.317;
ако лй щёщь на без'врЬменнаа грйжа,
а тй се не огрйж^ваи нйкоги за нЬкоа
как'ва да ё работа., амй се тогйва
тьк'мо бгрижи кога сьгрЬшишь, ами
се й тогйва, бгрижй съ врЬме, да нё
сойдешь въ сопадШ/ваше, да рёшь не
ще ма векг?' проста "гь та да загйнешь
19.2076.
аор.: Зед. се бгрйжи 39.300, сё бгрйжи
39.317; пов.: 2ед. се бгрижй 19.2076*.
огрижувам се несв. (2) Угрижеам се,
обземат ме тъжни мисли и трево-
ги, безпокоя се. ако лй щёшь на
без'врЬменнаа грйжа. а тй се не
бгрйж^ваи нйкоги за нЬкоа как’ва
да ё работа, й ако 61’ень будешь,
йлй непочьтёнь, йлй йспьдень, не
бгрйжх'ьаи се, амй се повече рад^ваи
19.2076.
пов.: 2ед. се бгрйж/ваи 19.2076, бтрйжь'ваи
се 19.2076.
огрЬя св. (1) Нагрея, поставя нещо на
огън, за да се стоили това момькьть
гесор(г)!'е Д?маше й пб'клатйаше бгьнж
да сё бгрЬе поскбро вбдата s’ ёбрйкь да
ей омыё гпдар' mS рьцЬте ей 39.315
страд.: сег. Зед. сё бгрЬе 39.315.
о гудя св. (7) Поставя, сложа нещо
някъде, огудя. тогйва щь да вйдеть
й вЬнёцьть дёто м? бЬха бгь'диле на
главьта со трьнге 18.2006; тогйва ще да
прод?ма на ейч'кыте он'зи атРтихрють.
ако щёте да вы бгЬ’дЬ печать на челбто
й на дёсна рька. тогйва да вы дамь
щот б ищете 18.1906.
сег : led. бг^дЬ 18.1906, Змн. бг^деть 18.191,
огк/дЪть 18.1916; аор.: Зед бг^ди 18.1906,
18.192, огУди 18.191; плусквамперф Змн
бЬха бгъ’диле 18.2006.
огън м. (78) 1. Огън; запалени клони,
дърва и др от който се отдели
топлина и пламък. й со лозй с!?хи
прьч'кы сэгбре наР?рЬйте мнсого, й
запалЬте (ог'нь 37.2776; това момькьтъ
гесэр(г)!е думайте й пб'клайёште бгънд
да сё бгрЬе поскоро водата s’ ёбрйкь
39.315. 2. Пламък, огнен език. й бь
MS' npie млбата. й п8'сти бжтвныи
(ог'нь. й йз'гбри 16 38.2896; со тёж'ко
ей мене, чё прркь сё Сэ женъ Оплати,
дете дъзйъ носе на ейчките езыци,
й ог'нь сэ нбёто свёде, й мрьтвые
въскрси 21.2106. 3. Огън; въглени,
които горят; жарава. «'зё 1саак'
дрьвата на рамото ей. й авраамь ?зё
сэг'нь, й ножь й катб възлЬзоьаха на
планината ббрьна се .саэкь кам'тб
бца, своего аьраама й рё... eiV дрьва
и сэг'нь й ножь ами где бьень за
заклание бче 11.85,856 4. Огън, една
от четиритв небесни сили. ты ей на
направилт сэ четыри (йлы н!эны сэ
земли, й сэ вода й сэ дша. й сэ ог'нь
18.205; й пи четырите стих’ш, дето
сь на тоизи свЬть, ймать раздЬлгенп
збдТа, й (ог'нь. йма збд:а три, лъва й
CKCp'nia й кбзо_рсга а възд8'хь что ё на
йрь йма й той три збдУа овна цЬв^, й
йр'мй 33.2406. 01ън вЬчен (геенски,
негасим). Ад, пъкъл. й ако бых'т^
стр^вале добро, не би вы находила
злина й бЬда й болесть, амй йдЬте
Сэ мёне проклёты ьъ ог'нь вЬчпыи
18.206; йдЬте сэ мёне проклёти въ
ог'нь вЬчны оуготованныи д!авол8, й
на нгеговнте ан'гелы й сл^гы ! 8.2036;
рё да нё S?6ie нйкои тьзи зм!а защб
е повелЬно сэ сты кбз'ма й дам1ань,
да йде въ сэг'нь геён'скыи 10 776; Ть
бь що ё вьскрЬсйль мрьтвы, той да
тё прокльнё, й да тё згпрати вь м!?ка
вЬчна й въ сэг'нь нет асимь 4.256; нели
ё катб едйнь раз’ббиникь занесёнь
въ гробь, й дшата ms' гола занесёна
сэ тоизи свЬгь, й сэставена въ сэг'нь
негасимый 12.118; дкоклипань да
рёмь, й мазимТань. уофйсаше, й
сэидбше на Кгбтвеното ймь мЬсто въ
сэг'нь нйасимыи 15.1396; повдигна
огън. Вдйгна огън, подпаля огън ами
завистлывй дзаволь вйдЬ какь сэстьпа
сэ чгего й прихбдет ь къ 6S’. сгори да
повдйгнь сэг'нь й запал й йрбвь деэмъ
36.272.
ед.: сэГнь 4.236, 4.256, 5.3Э62, 5.466, 6 416,
8.582, 9.716, 10.776, 11.85, 11.89, 11.92,
11.936, 12.1176, 12.118, 15.1396, 15 140,
18.1792, 18.1796, 18.186, 18.189, 18.2036,
31.2156, 33 2406, 33.241, 36.2722, 36.27362,
37.275, 37.2 766, 37.2776s, 3 7 2^87, 37.2786s,
37.2794, 38.28964, 38.2902, ог'нь 18.2036,
18.2052, 18.2056, 18.2063. 20.209, 21.2106,
39.3016, сэг'нь 11.856. 11.88, 12.1176, «гнь
18.179, 37.2756, ог'нь 18.178, ог'нь 18.206,
бгв и 31.220, чл. «гь'нжть 184796, о'гнатп
18 1936, бтыпагь 31.220, огьна 39 315.
сгьпен вж. огнен
одавна вж. отдавиа
одежда.ж. (21) Облекло, дрехи, одежда.
й да псстйгнё свЬтлое въскрсёше.
със' чйсто ерце, a irb па се загрйжй,
за сэдежды х8бавы, йлй за laciie й
пи т!ё 34.2556; й вода мср'скаа тече
сэ бдёждата ми* 15.1526; амй пакь
въепоменй за богата! о лазара, что
м? се придаде сэ болэр'ствсто дёто
се сэблачЬчеше (!) s’ златы сэдёжди
12.118. // Образно й вйдЬ йсих'Уа
ёднб чюдо катб чё дойдоха дъа
м8’жа красны тврьдЬ, й сэблЬчени
въ сэдёжда била бещённа 12.110.
И Одежда, дреха на духовно лице.
й видЬха като нЬкош клирйци чё
оулЬ зевать V црквата. сэблЬчени вь
сэдёжди свЬтлйкави сшен'скы 3.20;
й сэблЬче сс въ сэдёжда архУерёиска
х8бава й йз'бран(н)а й покачи се й
сЬд'нь на прЬстоль 36.269.
ед.: сэдёжда 7.536, 8.556, 12.111, сэдёжда
9.666, 12.110, 15.153, 36.269, чл. «д еж да га
9.666, 9.71, одёждаы 15.1526, сэдежьга
15.1526, сэдежёта 37.279; мн.: сэдёжди 3.20,
12.118, 34.254, сэдежды 8.586. 34.2556,
сэдёжды 8.596, 37.280, одёжди 15.1336,
сэд'Ьжды 37 2796.
одесную нареч. (5) Отдясно, от дяс-
ната страна, а гь катб същи бь,
възлЬзе й сЬдЬ одесную сэца. каго
й павль апль рё. отй сЬднь бдёсн8’ю
престола велйчьсгв!а навысоко
38.287; й дай ми да стана й азь
садесн^ю тебЬ съ сйч'кыте сты чтб
са тебЬ ь’гбдиле сапрьвёнь защо ей ты
млтйвь 40.3206.
одёсЩ'ю 15.132, одесную 16.160, 38.287,
эдёснк’ю 38.287, садёсйбо 40.3206.
одър м. (21) 1. Одър; предмет от
покъщнината, предназначен за сън и
почивка; легло, а майка ms’ го оузё за
дёсн# pVKS’. й въвёде го вътрф гдёто ей
снй. й ci дна ча са'дрь гдёто б£ше го
родйла 12.109; й наур-Ь стань са'н'зй
члкь са бдрь свой 15.135. 2. Одър,
носило за мъртвец. й тогази нЬкого
мрьтьв'ца йзнёсЬ’ваха да го погребать,
й запрьха бдрь аристархови люд!е
36.273; тогази повЬлеха царь й вйка
да сэксьёть бдрь й да полбжеть на
нкго стоё тЬло что но 40.323.
ед.: бдрь 11.906, 15.135, 36.273, 37.279,
37.2806. одрь 12.109, 31.22 26, 36.2732,
37.2792, 37.2796, 40.323, 40.32362, 40.324,
одрь 40.323, одра 40.324, сидра 40.324, чл.
бдьр'ть 37.279, бдрьть 37.2796
одЬвам несв. (1) Отговарям, поемам
отгиворност за нещо. й имаи пакь
надёжда да се спасйшь. азь да садЬва
за твое то зло що ей чинил ь й знай
чёдо, чё мъ с хс пк стиль да простй
твбето съгрЬшёше й не бои се, азь
да зема твойте (рЬхоове на моа глава
6.476.
сег. : led. СадЬва 0.476
оженя ct св. (1) Ожгня се, встъпя в
брак, тогйва щать да вьскрнать й
т!ё мьж1ё й жени със' голЬмь срамь,
който Hi ей са пазиле лицёто чйсто.
догде са ходиле мом'цй й момы.
амй са ю?р'виле догде се са ожёниле
18.197.
форма от перф. тип: Змн. се са ожёниле
18.197.
оживея св. (10) Оживея, преодолел
смъртта и отново стана жив,
възкръена. ако домна не вьскрЬсйшь
да 6'живЬе тёбе сёга главъта йзйма
6.42; меебто се наричЬ хс. оги s’Mpb
та пакь бжигЬ зарадй на да ны санёме
са д!авола 18.1956; й не т'ькмо това.
амй й едйнь нЬкои члкь бЬше са тойзи
свЬть ЙирЬль, й нкго със' йме Гсбво
повйка го, й бжйве й стань й сега
ходи зравь 36.2686
сег.: Зед. бжиьЬе 6.42, оживЪе 6.42: аор.:
Зед оживе 2 136, ожив ь 7 54,6живГ 18 1956,
оживе 36.2686, Змн. оживЪха 6 426, 6.46;
форма от перф. тип Зед. оживЬль 4 23;
бъд.: със съкр. инф. Зед. бживЪ ще 6.45.
оживнича св. (2) Разкапя се, изпълня се
с червей, започна да се разлагам (за
плът). й лежа догде ms’ йз’гнй тЬлото,
й саживнйча, й смрьдЬше 9.71; и
снагата ms’ ейч’ка бживнйчЬ. й лежаше
иа гнойще йз'фрьлень 35.2566.
аор.: Зед. саживнйча 9.71, бжиснйчЪ
35.2566.
оживя св. (1) Оживя. направя някой
мъртъв да стане отново жив, въз-
креся. й трй бЬссаве със' нкго. сан!а
шб бЬха се прЬтвбриле на сабразь
члчьскы де го гы оживи, едногб щотб
са морёто йзвади. й др(?гыте двата що
бЬше 8'б|ёнь й сан'зи щб бЬше го 8’бйль
6.456.
аор.: Зед. оживи 6.456.
оживявам несв. (1) Оживявам, изпълвам
с живот, съживявам. й прЬстылть й
ДОбрЫАТЬ дхь нкговь дёто ейч'ко
бживЬва. й сегй й сЬкога 18.207.
сег.: Зед. бжив£ва 18.207.
ожидам несв. (8) 1. Очаквам, стоя в
очакване на нещо, чакам, ожидам.
така й вые да сажйдате свои съмрьть,
да речёте до довёчера дали щё
дочака. й вёчерь да рече далй щё
осъмна 16.159; й той пойдё й стань
прЬ цркбвныте врата, й бжйда да
вйды саногова члка дёто ms’ го показа
аггль 15.1386. 2. Очаквам; имам вяра,
че нещо ще стане; надявам се. катб
6bxV помрачёни члците, й сажйдахЯ
да вйдеть свЬглость бж!а 33.241; й бь
его ожйдаше да сё покае, а тон се не
пекан w злото своё 33.2466.
сег.: Зед. бжйда 15.1386; имперф: Зед.
ожйдаше 33.2466, ожйдаше 33 247,
сбжйдаше 33.2486, Змн. сожйдах^ 33.241,
ожйдаах*' 33.2436; форма от перф. тип:
Зед. ё ыжйдаль 17.169; пов.: описат. 2мн
да сожйдате 16.159.
ожъднея св- (3) Ожаднея, изпитам
нужда от вода. н£коа жена сажьднЬ
н°1Д1а, й £зё стбмна й папй се вбд^
2.136.
сег.. Зед. сэжъднЬе 8 59; аор. Зед. бэжьдн-Ь
2.136; форма от перф. тип : Зед. е бжьднЬль
12.1186. ’
ожъднял прич. (1) Като приз. Ожаднял,
който изпитва нужда от вода.
патерица мсомсёова х’дари камикь й
йз’тёкоха, 51 йсточници. й пйха ёврёе
бжьднЬле 16 1626,
мин. деят. мн.: бжьднЬле 16.1626.
озава се (!) вж озова се
озад нареч. (1) Назад, в обратна посока.
й т!е съ помлйха 5#. и сёбразь лйцёто
нгегово собрана се на плещите м8
криво сЗзадь 10.766.
ызадь 10.766
ощравея св- (4) Оздравея, стана
отново здрав: изцеря се. й тогази
м8 бз^аве р8ката 2.155; й ббл’ны что
ймаше й кой прийдоха ейч’кы зравы
быха. н£мы прод^маха гл«хы прочюха
б£сны бзравЬха 40.3236.
аор.: Зед. бзрав? 2.156, бзравъ 11.996, Змн.
озравЪха 40.3236; форма от перф. тип
Змн. съ бзравелэ 37.275.
оздравн св. (5) 1. Оздравея, стана от-
ново здрав, изцеря се. кога се нЬкогы
раз'болЬше. врача не йщЬше нйкакь..
амй пбйдЬше. й припаднЪше пре
йконата архгглК мпхайл8‘ й 6зр>авЪше.
й така чйнЬше сЬкогы 11.99. 2. Изле-
кувам, изцеря някого. й мнсого ббл'ны
донёсКваха при стго. й той стбрЬше
млба й бзратЬше гы то(и)зи днь. й
мнсого слЬпы стбри да про глё дать,
й бЬсны йсцЬли, й хромые йсправи
15.1366; й който лгсдТе раны й стрйпе
ймать щё да гы бчйсты. й ббл’ны люд!е
да гы бзравй 18.187; амй ты сам’сй
бзравй ме влко, бти мй се строшйха
костите 39.3016.
имперф.: Зед. правЗ/ие 11.99, бзравЬшэ
15.1366; аор.: Зед. бзравй 9.666; бъд.: Зед.
щё да озравй 18.187; пов.. 2ед. бзравй
39.3016.
оздравя се св. (1) Оздравея. излекувам
се, изцеря се. хромы йсправиха се
болънш йсцЬлЬа й др8гы разлычны
съкаквы немощи бзравйха се 39 309
аор. Змн бзравйха се 39.309.
озноба ж. (1) Грижа, душевно безпо-
койство, тревога, й ты знаешь двце
мбето жён’ско гес гво й мба слабость
що ё на моата дша озноба, амй й ты
сгаа бце, ты ми б8ди помощница
8.566.
ед.: озноба 8.566.
ознобявам несв. (1) Уншцожавам,
съсипвам, погубвам. скрьбь й йдь
шо сознэбЬва члка й йспытКва со три
работы быва блвёни хртТане 5.27.
сег. Зед. ебзнобЬва 5.27.
озова се св. (1) Отзови се, отговоря
на нечие повикване, откликна се. й
ёфимшнь катб чю тази д£ма. й тёче
при члка бж!а й повйка го й не озава се
(!) защо се бЬше прЬставиль 40.323.
аор.: Зед. озава се (!) 40.323.
окаан вж. окаян
ока аник вж. окаяник
окаанство вж. окаянство
оканнаа (!) вж. окаян
окаювам несв (1) Окайвам, изпитвам
съжаление към някого, оплаквам. ами
азе вы окаюва бтй сте прЬлъсгени, та
не щь (да вы) дь’ма иовё 39.301.
сег.: led. бкаюва 39.301
окаян прил. (14) 1. Окаян, който е
злочест, нещастен. сёга кбл'ко ли сё
(!) pay вать, й весёлеть дне въ памё стм8
гесЗгйо. а азь сырбма окаанны как* сь
въ чю^и поробёнь 39.315; а моа жена
сбнге др!?гыи. дЬцата ми йзЪдохазв£р1е.
а азь сзстахь сЗкаанныи из'коренюнь и
нйкого не ймамь со моего рсода 5.33.
2. Като същ. Окаяник, злочестник,
нещастник. въ каквй лй (!) чюжи
pftjt въпаднъль ком? лй роб^вашь свЪ
на мойте очй й катб раз#м£. окаанны
залудо те сохрани й пази 39 3146; й тте
окаанны катб патйха така й постраха
11.97.
ед.: м. сжаанныи 5.33, бка(а)ины 39.3006,
сэкаайнь 39.314, окаанны 39.3146, окаанны
39.315, бкаанне 39.302, ж. бкааннаа (!)
17.1696, окаанна 32.2266, 6каан(н)а 32.230,
бканнаа 32.2306, окааньа 32.231; мн.:
окаанны 11.97, окаанны 15.1456, сокаанны
15.146.
окаяник.м. (1) Окаяник; жалък, презрян
човек. й ты. со лукавый й безакбнны
юудо вь кол'ко без^мте постигнъ
сокааннче 35.262.
ед.: зв. сокааннче 35 262.
окаянство ср. (1) Разкаяние, признание
за грехове, придружено със съжа-
ление за тях, окайване. й пакь рёче
стар'Щ1... й догодйна дойдй пакь
на соньзи cs’xa дол'чйна. дето тй се
прьвЪнь йсповЪда... й напоконь пакь
ре збсимь’. млй га за мёне млй. й мое
бкаан'ствс да номЪнквашь сЬкогы
17.1746.
ед., окаан'ство 17.1746.
оклеветан и е ср. (1) Оклеветяване, наго-
варяне на лъжи срещу някого с цел да
бъде злепоставен. Ти Ти оца нашего
николы. дёто оупази й своббдп са
гор'ка съмрьть трите мк’жТе вь мирён,
ты сам'сй й на свббодни сторй со това
бклеветанТе что е нападнъло на на
15.148.
ед.: оклеветанТе 15.148.
оклеветувание ср. (1) Оклеветяване;
наговаряне на лъжи срещу някого, за
дабъОе злепоставен, клеветничество
зар4" това блвёши хрпане да се
чюваме Со сЪкы трЬхь... ей краж'ба. со
неправы, со бклевёт^вашё 1.8.
ед.: бклевётУваше 1.8.
оклеветя св. (5) Оклеветя; наговоря
лъжи срещу някого, за да го злепос-
тавя. тйстй грйте мУж!е дёто щёшь
да гы пегг’бишь. зашо неправёдно
съ оклеветаны со завйстници людте
15.147; й тс ва чювай въ празницы, чк
кога сЬдйшь без' работа, й хоротишь
с нЪкои. чювай да не бсъдишь некого
нй да бклевётишь 1.5.
сег.: 2ед. бклевётишь 1.5; имперф : Змн.
едклеветаха 35.2586; аор.: Змн бклеветиха
10.76; форма от перф. тип. Змн. бклеветйле
15.1486; прич.: мин. страо. мн.: оклеветаны
15.147
оклинаниеср. (\}Проклинане, изричане
на клетей, проклятие, защб ако се п’ка
йзбавишь со врага своего радй клётва
и бклинанТе. амй со с>?дь бжш тамо не
можешь да йз'б'Ьгнтошь 5.406
ед.: бклинанУе 5.406
око ср. (105) Око, орган на зрението.
члкь им? ёднб дёйство, да глёда със'
бчйте ей 38.282; й тази странъ бкбто
бслЪп'Ь 36.2726; й слъзы мнсого й
течаахЬ' йз' бчйте 12.109; со чёдо моё
бтворй ей бчйте й вйждь твоа майка
кбл'ко слъзы йзл!а за тёбе 35.261;
ком? тй роб^вашь свЪ на мойте очи
39.3146; а очйтЪ н (!) сьвтЪха се катб
звЪзды когй йстйч Ь гь сУгрина 32.2286.
// Образно, й защб легома щёше да
просвети слнце правёдное. что е гь
нашь ic хс. да просвЪтй й да бстй.
дшёвныте очи на гр4шните. члци,
защб, катб 6fcxtf помрачёни члците, й
сожйдаахй да вйдеть светлость бжТа
33.241. где ми очите видят. Където
ми видят очите, накъдето и да е. й
сохбжда где ми, бчйте вйджть 11.846;
?змй това й бЪгаи где бчйте ти вйджть
11.85; гледам с едно око към нетцо. а
с друго към нещо противоположно.
Стремя се одновременно към две
противоположна неща. й па члкь не
мбже да глёда със’ ёднб око на нбо
а със' др^го на землю така й ные не
мбжемь гледа, й ба, й дТавола 34.2536;
метна си очите. Хвърля око на нещо,
възнамерявам да направя нещо.
зарадй това грилйче намь догде смё
живы, състра (!) бж:и. й съ право ерце
да ей препроводи нашьть жйвоть
й да ей повнйме ?мъть за да сё не
пбсм'Ьюгь намь бЬсобве. йлй да ей
мет’н'Ьмь бчйгЬ да завидй неком»' члк#
39.319; на очи. Явно, открыто, йпакь
да не стбришь криво чпк^ й зёмешь
н£що щото е нкгово. йлй на очи, йлй
скрышома. защб й това се краж’ба
зовё 1.7; наготвя си очите. Подготвя
се да възприемам света по определен
начин азь вамь направихь очи, да
глёдате мбата направа по ейчката
земли що сь направиль х#баво. а
вТё гы нагбтвих'тё да заг идите. члка'
доброте- щото йма той и кьща хв’бава
и ймаше много й робщ много... й
нивТе х?бави й конк добри. и волбве
добрй, сто ей на таквбзи нагбтвих'те
бчите 18.204,2046. немам очи да
гледам. Нямам очи за нещо, не мога
да възприема нещо. й стый. рё... бь
катб е направиль ейч'ката ей нкгова
направа съ ёдна д?ма, та й товт
чюдо не мбже ли стбри, амй сте вые
прЬльстени та немате очи да глёдате
й да раз?мЬите йстЪн'скы 39.3046;
отворя очите някому. Отворя очите
някому, разкрия истината някому.
й koi а бы вьтрЬ при завись отвори
бь бчите царь1, й видЬ нЬкоа 6жТа
блгть. свЬзЬше катб ёдйнь ббразь на
главъта стар'цова. й вЪнёпьт' м»’ катб
елнце свЬть даваше 14.1286; отворя
си очите. Внимавам, съсредоточа
вниманието си върху нещо амй й
вые зарадй това отворите (!) си
бчйте й дшезныте й тЬлёсньпе бти
да разЬмЬете добрЬ й да раз берёте
дето щё да кажемь 11.816; отворя си
очите и ушите. Отворя си очите и
ушите, съсреооточа вниманието си.
й да ей отвбрчмё й бчйте й ?шгте. да
посл?шамё й да чюемь й да разь’мЬемь
дъ’мыте бжш 9.61; открия на еръдцето
очите някому. Отворя очите няко-
му, разкрия някому истината за
нещо. й г два се съмыслй, защб ми се
браны та не мога да влЬза да вида, й
азь чтныи крть. легома бь окры ми
на ерцето бчйте, й показа ми, та се
позна, катб таквьзи скврьнава работа
чина, затова ми се браны да алЬза
17.170; паде на очите си. Падна по
очи. й корабници те йз'хплёшиха се
тврьдЬ й о страх ь падоше ейч'ки
на бчйте ей. й плачаах»’ й викаах»
тьрьдЬ 15.152; пазя като очите си
свои. Пазя като очите си; пазя нещо
с много грижи, с много внимание, й
баща ю/ й майка ms’ пазуха го катб
бчите ей свой тьк'мо зарА1 х?бэсть и
раз? 39.313; прЬд (прЬмо, спроти)
очите наши. Пред очите ни, пред нас
сомите дтоклйтТань ре. сега да вйда
ако прЬ нашитс бчй сгоришь Maria, та
не щёшь на да оговарЬшь. ато й да тй
се нё щё а тй щёшь да дбмашь 39.301;
блнень бь прост ърыи рь’кы своё, й спь
1ёрлима прЬмо бчнма нашима. сире,
блвён' й прославень ё гь бь нашь,
шото си прострЬ рлцЬте свой, й ?пази
1ерлйма спроти бчите наши 16.1616.
ед.: око 1.8, око 2 146. 10.796, 15.134,
15.1476. 31.222, 32.2236, 32.224, 34.2536,
36.2706, 36.271, 38.2896, око 7.54, 11.986,
око 32.2236, 38.283, чл. окота 2.146, 36.271°,
36.2726: мн., очи 1.7, 2.15, 18.182, 18.1936,
18.204, 31.221, 34.2496, 35 262, 38 2816,
38.283, бчй 11.83, 18.1956, 39.301, 39.3142,
39.3146.40.323.очи 14.130,18 1876,18.1986,
20.209, 31.222, 33.241, 35.260, 39.3046, очи
15.1486, чл. бчите 1 66, 18.2046, 37.277,
очите 2.11, 17.1746, бчйте 2.14, 5.346, 8.556,
8.56,9.61,9.676, 11 81, 11.816, 11.846, 11 85,
11.88, 12.109, 14.1286, 15.1346, 15.152,
15.1566, 16.1612, 16.1616, 17.1636, 17.1676,
17.168, 17.169, 17.170, 17 1722, 18.1776,
18.1896. 18.1956, 35.2612, 36.273, 38.2886,
38.2906, 38.292, 39.313, 40.3236, очите
8 56, бчите 11.1066, очитЬ 18.1946, 18.1996.
18 2006, 32.2286, 39.301, 39.319, очитЬ
20.209, очйтЬ 32.2286, очите 37.276, бчйте
38.282; де.: бчйма 16.1616.
окова св. (4) 1. Окова, поставя някого
в оковы, днёека работа, а нощёска
с'мь окован' й какь да не плйчю. й рё
MS’ стыи димйтр!е. станй въсЬднй на
кони моего йз'еэзади (!). й ре ёпкп'
године, не mots’ да стат’, бти с'мь
свёзань 9.676. 2. Скова, направя нещо
с коване. тогази повЪлеха царь й влка
да ежовёть бдрь й да положеть на
нгего стое т£ло гёгбве 40.323.
сег.: Змн. сэковёть 40 323; прич.: мин.
страд, ед.: м. окован* 9 676, бковань 9.68,
оковавана(!) 18.200.
оковаван (!) вж. окова
около нареч. и предл. (14) 1. Нареч. Нао-
коло, от всички страны, околовръет,
около, й скбчи юнаш'кыи със'ь бж!е
повелЪше. й пр’Ь'ё македбн'ска земли,
й сФрь й ан-он'скаа гора, сй_рЪ, стаа
гора, й ебколб, що съ градеэве сол^нь,
й сйч'ка землй Оетал'шскаа. й тривалТа
а’зё 8.59; й събраха се людТе мнсого,
й заградйха mS бкол1/ два сэ!рады
2.126. II. Предл. За означаване на
обкръжаване, заобикаляне на някого
или нещо от всички страны; около.
й видЪ ёдна жена катб една царица,
й сЬдй на стол' злать свЪтлйкавь.
й около нгеа стоагь мнсого войне
8.576; й със' нёго что 6fcxtf дошлы,
книжбвныци. стоах/ около нгего
срамно, със' голЪмь сграхь 36.269.
около 2.96, 4.216, 8.576, 17.172, 18.1856,
36.269, okojjS 2.126, сэксло 8.59, окол^ 9.72,
11.1006, около 10.766, okohs' 11 103-1036,
40 324, околЯ 14.1276.
околу вж. около
окраставея св. (1) Окраставея, стана
крастав. й тол'кози дочака додё ms’ й
сйч'ка снага сэкраставЪ. й сэгной се
5.276.
аор.: Зед. сэкраставЬ 5.276.
окривя св. (2) Постъпя лошо с някого,
скривя. й рё гпдйне мой дёто се мйна
годината та з’бы тьзи дша. й крьв'ть й
на землй пролТахь, й ймашето й зё. й
съ др^ ы са ск^р'вила. й рё правёдни
с^дТа. сэ окаанна дше не знаеш' ли бти
когбто ей скривила на правда, йлй си
сэнёла нЪщо наейла. та вйжь сега какь
ё записано т^ка напрЪ прЪдй ^мрьтТе.
догдё дойде й тази дша щотб и ей
бкривила тамь 32.2266.
форми от перф. тип: 2ед. ей бкривила
32.22662.
октомври м. (2) Октомври десетият
месец от календарната година, да
започн»’ сэ мца фёр'варь, й да съврьшй1
до мца сэк'тбм'врТа 7.52.
ед. сок'том'врГа 7.49, ок'тбм'врТа 7.52.
окуся св. (2) ], Вкуся, опытам вкуса на
нещо. да рёшь, чтбто мбже члкь да
разЬ’м'Ьё й да оусЬти със* пёт'тЬх' ей
нгеговыте чюв'ствы. сйрЪ. да вйды.
да окиси, да чюе, да помирйше да
похване. й това се зовё чюв'стьвно
11.81.' 2. Отпия, поема глътка от
някакеа течност. и тогйва зёха
ейч'ки й окИ’сиха со бнъзи тепла вода,
й съ помощь стго досбса на ейч'кы
нарсэ' 39.3156.
сег.: Зед. ок£си 11.81; аор.: Змн. октоиха
39.3156.
оладикия (!) вж. лаодикия
олеле междум. (13) 1. За израз на
скръб съжаление; олеле, ох, ой, деле.
нощь доде, блеле, днь дойде, олеле
сльзы йз'ь бчйте со людТётЪ катб дйжь
йзлазЪть в тозй врЪме 18.1896. 2, За
израз на страх, уплаха; олеле, ой, ох,
леле. как' не познах'мё тогйва чё е
быль Ть йстЬн'скыи, амй го мьчих'мё
дорй й КмрФ. ёто сега че гб зйдимь дё
йма волн й на нбёто й на землнта. той
ё сега найстрашны кадТа, сэ, сэ блеле,
олеле 18.2006. олеле нам. Тежко ни!
а манбе й жената ms’, сэ страхь пэднъха
на лйцёто си й рёкоха. сэлелё (!) намь.
чё й ные видЬх'мё аггла гни 11,89;
когаго праве ~ниците щьть да славеть
ба, й да пЬать съ агглы. а грЬшнициге
бсьденш съ дТавола, та айкать й
плачать, блеле намь брат)'а моа как*
сё бсъдйх'ме съ тогова ан*тихр1ста
18.206.
сэлеле (!) 11.89, блеле 18.17862, 18.18962,
18.2006, 18.2062, блеле 18.194, сэлеле
18.1976, 18.206, олеле 18.2006.
олово ср. (2) Олово, вид тежък мек
метал. й еднб са кбшата мало
досёгна до снагьта стм*1. та че сь
ббрьна желЬзото паз'ь катб олово
мёг'ко 39.299: й повелЬ да направать
ков'чёгь желъзнь, й да вълбжеть вь
нктс тЬлото аплово. й със* олово го
запёчати 37 2796.
ед.: олово 37.2796, олово 39.299.
оловя св. (2) Уловя, насила задьржа
някого, хвана. со злф за на сега чё как'
ни бловй със' дТавол'ска мрЬжа. са злЬ
намь сега чё как' нй бловй мКчйтель
да нй мьчи 18.1926.
аор.. Зед. бловй 18.1926, бловй 18.1926.
олтар м. (17) Олтар; издигнато и
преградено мяспю в черква. в което
се намира престолът за литургия, й
въвёде ю сщенникь вътрЬ въ бл'тарь
на тр ётыи степень въ стаа сты 13.1236;
й тогази йзлЬзе пламень сэ бл'тара, й
йз'гори црквата й полатыте 12.1166.
ед.: бл'тарь 11.99, 14.1276, бл'тарь 12.1126,
бл'тарь 13.12362, 40.3226, бл'тарь 13.124,
14.1276, блтарь 14.127, бл'тара 12.1166,
бл'тарь? 10.78, ол'тарк? 13.125, on'raptf 13.125,
бл'тгщ’ 13.125. лл'тарк’ 17.167, чл. йл'тарьгь
3.20, бл'тарАть 14.1306
олЪнявам се несв. (1) Поленявам се,
ставам ленив; проявявам леност,
мързел. тогйва щьть да въекрнать
fia нехар'ныте люд!е който се са
блЬнЬвале й спале са катб свйнТе,
та нЪ ё ймаль стра со ба да ходи зь
чёр'кова, да дава pb 6tf 18.197.
форма от перф. тип. Змн. се са блЬнЪвале
18.197.
омбен м. (1) Амвон; издигнато място
в черква, откъдето се произносят
проповеди й тогази кога щёха да
внес!? чтныи крть оу црква. събра се
нарсЗ' мнсёго без'четь на видёше. а
патрУар'хь вьзлЬзе със' дТаконе нас pt
црквата на високо мЬсто що сё зове
сэм'бсбнь й в'дйгнаха чтныи крть й
видЬха го люд!е, и начеха да вйкать,
ги помл^й 4.266.
ед сЬм'бсбнь 4.266.
омивение ср. (2) Умиване на нозете,
част от паехалния ритуал; омивение.
сэ лукавый й безакбнны юудо... что
щ£ да ходишь слЬдь ха сна моего...
амй защб го прЬдаде на распётге...
на 1(мывёнТе й тёбе омы нсозЬтё й
причестй те, ами ей быль дйволь
й безакбнникь 35.262; с ббЬсень
фйлиппь на дрьво за нсозЬте. с нбзЬте
свой на бмывёше тебЬ прострЪ. с
был* ей ббЬсень фйлй стрьмоглавь въ
да 36.267.
ед.. Кмывёше 35.262, бмывёше 36.267.
омиленно нареч. (1) Умилено, с голяма
скръб, мито, жално. й дрьжёше га
царь баша й в рьпЬте ей. и цЪлУваше
га като мрьтва, й бмилённо плачеше
39.3096.
бмилённо 39.3096.
омия св. (10) Умия. почистя нещо с
вода, измия. й въ бн'зи ча кога вёрЪ,
поиска гпдйнь нкговь топла вода да
ей омыё рьдЬ 39.315; ами се врызЪте
та ей починЬте пб дрьвбто на сЬн'ка,
догдё донесёмь студёна вода да вы
бмйемь нсэгытЬ 31.2216.
сег.: led. б'мйемь 31.2216, бмйемь 31.2216,
Зед. омыё 39.315*, б'мыё 39.3156; аор.: Зед.
о'мй 12.115, омй 17 175, омы 17.176, оми
35.2576, омы 35.262.
оми я се св. (2) Умия се, изчистя се с
вода, измия се. й омых' се й лицёто й
р8пЬтЬ сэ ста всада 17.171.
имперф.. Зед. се бмыаше 5.346; аор.: led.
омых' се 17.171.
омофр м. (1) Омофор: епископска
богс-служебна дреха, която покрива
раменете рё Mtf, й пртаа бца. пршмй
това. й даде м? сщённы рамонось,
дёто го зовсмь омофрь 15.1416.
ед. • омофрь '5.1416.
омраза ж. (5) Омраза, чувство на
силна неприязън и враждебност,
ненавист. кога стане Meactf людУётЬ
ейч'кы пс сйч'к'Уать свФть омраза.
да сё ненавидеть [е]дйнь др*?гыго. й
щмь да бьдать зойскы м[н]сбгс мёжо
цар'. ето 18.1 84.
ед. • омраза 11.108, омраза 18.184, 18.1976,
омраза 18.188, омраза 18 198,
омразен прил. (1) Омразен: който
изразява омраза, ненавист. й вйди го
стыи Николае как* щё да гы нАпсйпрё,
със* поганы те нктовы 'ста, й хйл'ныи
й бмразныи нктовь ёзыкь 15.141.
ед., м. омразаыи 15.141.
омразно нареч. (1) омразно ми е. Не-
приятно ми е, не ми харесва, не
одобрявам. нежели повече голЬмо
добро да стбришь съ KOM'ctfntfKb й
висдко_^мьство щото ё ntf [неугодно
й омразно 39.3196.
омразно 39.3196.
омразЬ вж. омразя
омразя св. (9) Намразя, започна да
мразя. възненавидя оти се ймнеэжиха
fltfm'Mane мой й ненавидЬше непра-
ведно та мё бмразиха зарадй ймето
твоё стое 39.3016; члц'Уи Сбоите се сэ
бгнЬнно ёзеро. й бмразЬте злы работы
ато възлюбЬте цргво ноное 31.223.
сег.: Зед. ймразй 33.235; аор led. бмразйх’
34.251, 2ед. бмрави 17.171, Зед бмразй
11.108, Змн. омрази-’.а 39.3016; бъд.: Зед
щё да омрачи 18.198. Змн. щьть да смразЬть
18.1886; пов.. 2мн. бмразЬте 31.223, описат.
2ед. да бмразйшь 9.63.
омразя се св (2) Само мн. Намразим се
един друг, изпитаме взаимно чувство
на омраза и ненавист. тогйва щьть
да плачать т1'а дето сгр^вать омраза
мёжцй' мьжа й жена та сё бмразЬть
18 1976.
сег. • Змн. сё смразЬть 18.1976; аор : Змн се
бмравйха 3.18.
пмръзна св. (2) Омръзна, породя доса-
да, допгегна, опротивея. й не щё векк
да йма тогйва да сё щё нйком!/ члк8’
жена, йлй на жена да сё щё мьжь, ами
щё тогйва в' този врЬме ейч'кото да
бмрьзне члк1/18 194.
бъд.: Зед. щё да бмрьзне 18.194, щё да
бмрьзне 18 194.
омръея св. (5) 1. Прен. Омърся
оскверня, опетня. азь вы направи
рьцЬ да гы вдйгате гор о на млба й на
млгеше. а вЧё гы бмрьейх'те на ейла,
йлп съ крадеше, йлй съ файда зёманУе
йлй крьвь, й ^бУиетво 18.2046; й др^гы
мнеого злыни щото стрйвать члците. и
със' това ейч'ко та бмрьейха ймето
твое стбе 32.224. 2. Прен. Омърся,
опозоря, посегна на женска чест,
озлочестя. й сьсЬдинь щё да омрьей
женьта сьсЬдйнв своем»?, й шё да ё
крьвимЬшьство 32.224.
аор.: 2мн. омрьсих'те 18.2046,Змн. омрьейха
32.224; форма от перф. тип' 2мн. стё
бмрьейле 18.2026; бъд.: Зед. щё да бмрьей
32.224; прич.: мин. страд, ед.: ж. омрьсёна
32.224.
омръеявам несв. (1) Прен. Омърсявам,
осквернявам, опетнявам свё са тр!?ди
й мльви да сё ббстЬри, г. сэ болЬр’ство
тькьмо ей бмрьсЬва дшьта, а на бн'зи
свЬть щб заноси, ейч'ко Mtf не coctfBa,
а сэ несьггсзво тьк'мо ёдйнь смра' на
дшьта ей що добйва 31.2156.
сег.: Зед. бмрьсЬва 31.2156.
онгия ж. (1) Унция, единица мярка за
тегло (около 30 грома), й ЙдЬше по
двЬ сэн'пи хлЬбь (!). й д'вЬ чаши вода
иийше 40.323.
мн. щн'пи 40.323.
онзи мест, показ. (710) I. Като прил.
1. Онзи; определи чрез посочване
лица и предмета, по-отдалечени в
простри нството и времето или вече
известии, й тамо видЬха очйвЬстно
едкого като война чё йде сэ солхнь.
й дрягы.о видЬха чё йде сэ ларйекый
пйть й срЬщ'нъха се й двата. й прьв Ьнь
подйма он'зи войнь, что ЙдЬше сэ
солйнь на бномйзи члк'з що ё быль влка
ларйекы 9.746; й дймаше ей ако дойде
пакь он'зи мой заступиикь, давно бых'
го йсЬтиль 15.135; й нЬкогы он'зи
безакбнны црь, сэйдё при магёсника
бога своего апслбна 39 296; й тёче
еэн'зи лъвь сэдалёчь на тЬ 5.39; й
тсче й пригръна бнази икона 9.686; й
прсчю се по сйч’ка сэнази землй 2.136;
защб сэнази пещера бЬше широка, й
тамо на стань падах^ члци пьтници
й чюждйн'пи 33.2446; а сэнази гора
зашо сё зов? ёлесэнь 38.2926; i агара
го, бстави по ёдна ёл?. й закрй се да
не глёда на дЬтёто съмрьть mV хатб
ще да ймре. й онова бтроче плачЬше
11.85; и тогази апль Осма, катб ?зё
онова злато пойдё по ейч'ки градеэве
й по села, й раз'даде онова ймате
на сыреты 7.52. // За посочване ни
по-отдалечен момент, й по он'зи ча
стана баща mV й майка ms’ сэ землйта
39.315; й стори се тогази радо голЬма
въ еэн'зи днь 5.356; й като ей ймаше
сэбычаи паде на колЬно оу еэн'зи днь
й поклонй се бй cbocmV 11.926; защб
въ онова врЬме 6bxtf цар!е ёллйны й
мнеэго ббгеэве iiMaxV 9.75. 2. Друг,
противоположен (за бряг, страна)
й пойде, й кога дойдё до д^новь (!)
да прЬмйне на сэнъзи страна 9.67; й
на Vrpb найдб тамо мал'кь кораб'ць
й прЬминь на ссньзи странг 17.1716;
й чакаи мёне на сэньзи странь
геэрдань 17.173. II. Като същ. Онзи:
за посочване на по-отдалечени или
вече известии лица и предмета, й
подыми бн’зи й рё 11.876; й тёче додё
сь йспотй й кбнмть. й еэн'зи що ЙЗДИ
5.286; повйка сына мй, й сэнэгбзи щб
гб е йбиль 6 45; й сэнази вйдЬ збеима
че йде кам то иЬи 17.166; й т!ё эузёха
това. й скоро го сэнесбше къ велйком^
николЬ', й дадоше ms’ сич'кото онова
15.149; дай ми онова що тй дадб трЬ ба
6 47. онзи свЬт. Задгрибният живот.
рЬ сты сумесэнь до нкта. потрьпй мтй
моа сега, ако бйдемь достбини на
он'зи свЬть сь щё видЬ 2.13; й ймать
он'зи свЬть сэ ба 11.826; тази рЬчь,
апльска. да знаменйва, за еэн'зи свЬть
7.52; прЬз онази нощ. Тази нощ;
през сыцата нощ. в конто се случва
нещо. й царь сэ мнеэго скрьбь не верЬ,
нй заспа прЬз' сэнъзи нощь 11.93, й
побЬгна прЬз' ъэнъзи нощь 11.96.
ед.: м. он'зи 1 36, 2 13, 2.146, 4.23, 5.30,
6.446', 6.45, 7.506, 9.676. 9.68. 9.686, 9.69,
9.71, 9.736, 9.746, 11 826, 11.876, 11.886,
11.916, 11.932, 11.936х, 11.046, 11.95, 11.976,
11.98, 11.1052, 14.1306, 15.134, 15.1346,
15.135’, 15.1356’, 15.1506, 15.1516’, 15.1542,
18.1786, 18.1792, 18.1796, 18 181’, 18 1 8162,
18.1836’, 18.1906, 18.206, 31.2156, 31.223,
35.2646, 35.2662, 37.2746, 37.278, 37.2786,
38.284, 38 2866, 39.295, 39.2962, 39.30062,
393012, 39.3026, 39.303, 39.3062, 39.3066,
39.3122, 39.3 1 26, 39.313 , 39.31362, 39.3152,
39.3156, 40.3216, еэн'зи 2.106, 2.14’, 3.182,
3.186’, 3.192, 3.196. 3.202, 3.2067. 4.256,
5.286х, 5.29, 5.316, 5.32, 5 .336’. 5.356, 5.3762,
5.392, 5.3962. 6.42. 6.432, 6.4362, 6.446, 6 45,
6.47, 6.47б2, 6.48’, 7.49б2, 7.50. 7.506, 7.52,
7.526, 7.542. 8.566, 8 572, 8.5 76, 8.596, 9.612,
9.64б2, 9.65 , 9.66, 9.672, 9 67б2, 9.686, 9.696,
9 70, 9.706, 9.71, 9.73 9.74б2, 10.776’, 10.78,
10.786х, 11.846, 11.88, 11.926, 11.934, 11.94’,
11.95, 11.97, 11.976, 1198, 11.99, 11.996,
11.1036, 11.1066, 12.1126, 12 1136, 12.118,
14.1296, 15.131, 15.1326, 15.133, 15.134,
15.13462. 15.1356, 15.1386, 15.140, 15.1406,
15.142, 15.1426, 15.143, 15.144', 15.1486,
15.149, 15.1516, 15.152, 15.153’, 16.1596,
17.164, 17 1686, 17 169, 17 172, 18.179,
33.234, 34.2506, 35.2566. 36.2696. 36.2706,
36.271, 37.2746. 38.285, 38.2896, 38 290,
39.312, 39.3126, 39.3146, еэн'зи 3.18. 3.196,
5.27, 5.32, 5.36, 6.426, 11.102, 15.1376,
15.1526, 39.316, еэн'зи 3.186, 5.32, еэн'зи
3.19’, 3.21, 5.28б2, 5.296, 5.346, 5.392, 5.396,
6 44, 6.456, 6.47’, 7.50, 7.536, 9.69, 11.101,
11.1016, 19.1306, с2«Гзй 5.32, 5.39, 15.135,
39.317, он'зи 5.336, 5.346, 9.68, 14.1306,
15.1536, 15.154, 18 1806, 18.189, 18.1916,
40 3226, сэньзи 6.436, бн'зи 6.446. 9.686,
9.71, 11.1016, 11.102’, 14 129, бнзи 9.74,
он'зй 15.1536, оньзи 18.1836, бн'зи 18.1886.
он'зи 33.2476, 39.3006. бон'зш (!) 33.2476,
бнъзи 36.271, вин. бногбзи 3.186, 5.33, 7.51,
9.676, 11 95, 15.1326, 17.1636, 18.1816,
36.271, 37.2^56, сэногози 3.206, 4.236,
6.48=, 7.49, 7.496-50, 7.546, 8.5 76, 11.696.
12.11862, 14.127, бногбзи 3.21, 4.256, 6.42,
6 472, 7 50, 9 686, 11.105, 18.181, 18.1816,
33.2426, 39.3076, сэногози 3.21, бногбзи
6 42, сэногози 6.45, 7.496, 15.155, бногозй
6.47, бногозй 7.51, 11 856, 15 138, бногозй
10.786, сэногози 35 2655. дат. сэном^зи
2.14, сэномЯзи 3.19, 3.206. 6.446. 6.48, 7.496,
15.149. (эномхзй 3.19. бномКви 5 36. ономйи
6.45, 6.46, 9.6’76. 9.69. 9.706. 9.745. И 956
11.101, 15.1336, 15.134’, 18 183. 39.3166,
40.322,40.3226, бномхзи 7.50, сэномХзи 9.68.
бном^зи 15.154, бномЬ’зи 18.188, 33.236,
бном^ 13.1236, м (?) ж. (?) сэн'зи 8.576,
сэн'зи 8 575, ж сэньзи 2.136. 8 566, 9.606.
16.1616, 17.174, 17.1746, 33.232, сэнъзи
2.136, 3.186, 5.326, 5.366, 5 37, 7.50, 7.51,
7.536, 8.56, 8.576, 9.64, 9.65, 9.66, 9.666
9.67, 11 85, 11.866, 11.986=, 11.1026, 12.113,
12.1186. 17.175, 33 2346, 34.248. сэнази
2.1362, 3.176. 5.37. 6.416. 9.646, 9.70. 10.77,
10.776, 10.786,11.886, 11.98, 11.105=, 15.137,
15.142, 15.152, 17.1666, 17.17ft, 33.233,
33.2446, сэньзи 2.14с, 16.1606 17.1666.
17.1716, 17.173, 17.175 сэнь'зи 3 18. сэнъзи
3.186, 7 53, 12 113, М 1266, 33.237, 33.2426.
сэньзи 4.24, 7.50, 11.9762. 11.1026, 15.143.
33.2366, сэнази 4.246. 5.32. 6.42, 10.79,
11.885, 12.113. 17.1756, 17.166*, 17.1666
33.2446 36 2706 38.2926, сэнази 4 246.
9 726, 11.1076, сэнази 5.286, 9.69, 12.113,
36.271, бнъзи 5.32, сэньзи 5.326, сэн'зи 5.386.
6.416. онази 6.42. 8.576,9.686 10.79. 11.100
16.1606=. 18.181, 18.1826, 31.2226, 32 2276.
32.231, 32.2316, 33.2446. 39.3166. 39.3176,
сэнази 6.42. 11 1026, 15.1536 сэн'ази 6.476.
сэнъзи 6.48. 9.646. 9.666, 11.916, 11.956.
11.96,11.97, 11.986, 11.1056=, 15.143, 15.146.
15.1466, 17 175. 34.256, сэнъзи 7.50, 7.506.
сэн'ъзи 7.50. сэнъзи 7.52, сэнъзи 9.67, 11.93,
сэнази 9.696. бнъзи 9.7:, бнъзи 11.856.
11.976. 15.(37. 16.1630, 17.175 37.2746.
бнъзи 11.876, 11.976, 15.1346. 37.274
37.2746. 39.3156, онази 11.9г 11.105,
15.1516, 18.1836. 39 316, оньзи 11.1056,
сэнъзи 14.130, 33.237, он'зи 15.152, сэнази
17.17.36, оньзи 17.174. 17.1756, оньзи
18.181. бн'зи 18.181, сэньзи 18.200 онази
31.2216. 34.2506. 39 317 оньзи 32.2316
бнъзы 33.237, ср. сэнова 2.146. 4 26, 5.326.
5.34, 5.36, 5.396, 9.62, 9.656, 9.746, 15.149,
16 1606, 17.1066, 36.272, бнова 3.205, 7.496,
7.523, 8.57б2, 8.58, 9.696, 9.74, 9.75, 11.85,
11 866, 11.88, 11.90, 11 956=, 11.99. 11.104.
14.1276, 14.1306. 15.1346, 15.1486. 15.149,
15.15 1 62, 18.1796, 33.2346, 33.24 1 6. 33.242,
34.252, 34.2536, 35.258, 35.265, 36.268,
36 2686, 38.284, 38.285, 38.2896=, 39.2996=,
39.300, 39.3026, 39.303, бнова 4.26, 5.306=,
5 336, 5.35, 5.36б=, 6.47, 7.49, 7.51, 7.526’,
8.576, 8.58, 9.62, 9.672, 9.676, 9.686, 9.73,
9.74=, 10.79, 11.866=. 11.876, 11.896. И 935,
11.986=, 11.100, 11.102, 11.1046, 13.121,
14 1 302, 14.1306=, 15.13 36, 15.138, 15 140,
15.1426, 15.1486, 15 150, 17.1706, 18.180,
18.1856, 18.189, 18.199, 18.206, 33.2336,
33.2346, 33.246, 34.250. 37.2746, 38.289,
38 2896. 38.291, 39.313, сэнова 5.306, сэнова
5.35б=, 5.36, 8.57, 9.71, 17.175, 33.2396,
бнова 6.43, оноьа 8.556, 11.101. 11.1016,
11.102. бнова9 706.15.148.33.2376,39.3036.
39.3096, бы-ва 9.71, 11.886, 14.1306, 38.284,
онова 11.95, онова 11J 00. бнова 11 103,
бнова 16 1606, 39.3126. 39.3136 онова
33.233. бнова 37.275, сэнова 38.2876, (о)нова
38 2896, сэнова 39.312, сэнози 18 1786, бнозй
18 189, бнэзи 18 190; мн. сэнызи 7.526.
онисифор ЛИ (6) Онисифор члкь
бнисйф.срь ймето ms’, что 64, ше
поетавень да пали й да гасй свЬши
9.74; пак; ли бнова чйнишь бнисйфоре
9.74
бнисйфорь 9 74=, бнисйфорь 9.74, бнисйфбрь
9.74, зв. бнисифоре 9.74
огюрий ЛИ (1) Онорий. бЪше нЬкои
члкь вФр'нь хрпанинь й добрь вь
рй грй ймето mS’ бйше ёфимТанъ
почёт ень тврьдЬ й проелавень s’ пара
бнбрТа й ар'кадга что бЬха рйм'скыи
nap'ie 4(J. 326.
бнор!а 40.320.
I онЪмея св. (3) Онемея, загуби способ-
ност да говоря, й ток ча стань
ерьнага. й тте а хватиха и заклала ж.
й изъдоха меебто й. и кожата, й сдета
оу ни й тбизи ча бнФмъха й начёха
да ревьть като ерьна 2.136. азь катб
бнЬмъ, й Л’мрЪ катб съкыи члкь. й
плачь каго плачЬха чюа, амй не можа
да дл’ма 11.1036
аор.. led. снЪм£ 11.1036, Зед. онЬм!
11.1036, Змн. бнЪмЪха 2.136.
оня мест, показ. (257) 1. Като прил.
Оня онзи; определя чрез посочване
предмета и лица, по-отдалечени
в пространството и времето или
вече известии, й сойздол!? ймаше
дьскы приковали. й въ onia дьскы
5txa вбжовс заглобёни 39.2996;
гбизи ёв'тймТе съзида црква малМ
въ ств’ю rdptf въ йме стм»1 никбл^’. й
там' се постЬше със' дрягы йнсдци на
мЪсто что сё зовё дафни. й саракшы
гг.тЬт’ваха по cbnia мЪста 11.100;
кота шьть да йдать на вбиск^ а т!ё
прьв-Ьнь поуснать свои людТе, та
сэидать въ сЗша градове къдйто щё
да помине царь 18.177; вид£х‘те
лй еэша члци, чтб гы вбдлть да гы
погХ’б.кть 15 J44; й затвори трйте
санТа властелтг вь тьмнйцУ 15.1456.
// За посочване на по-отдалечен мо-
мент. й въ бн1’а времена събраха се.
бльгаре. й мацаре, й татаре 39.313. 2.
Като сыц. Оня, онзи; за посочване
на по-отдалечени в пространството
или вече известии лица дойдбх’мё со
бн!а дёто се сэрёкоха ей тойзи свйть
32.2256; й ейч'кы 6txa грьд'Ьлйвы й
прЬвъзнесени а тбизи црь твой дето
сега йде, нЪ ё катб еэша 34.2526; й течи
да гы сонёмешь. защо ако поспорь не
пойдешь ные сыромаси погь н#вамё,
и еэша пос£ь^вать 15 144; й притёче
и поклонй им' се до земли, й ебша го
вдигнъха 12 ПО; тогази катб чю стыи
тьзи дйиа. показа ей лицёто скрьбно
й расплака се прЬ еэша й наведе ей
главъта за голФ' ча 9.73. на оня евът.
В задгробния живот да кажеме
дхбвник^ греховете нйши подобр! ti
е, да се, засрамиши тХ’ка npt едного
члка. нежели да се засрамишь на они
свЪть npt хылидо хылиди агглы 1.8;
й др(пе велйкш стыи праЗньцы (!) да
почйташь й да празнй’вашь, ако ищешь
да тй дадё бь мнеого добрины й покой
на тба свЬть й на ониа 1.46.
ед.: м. он1и I 46, они 1.8, вин. оногова 3.18,
10.78, 11.1056, 15.135, 17.1046, 18.1886,
18.1906, еэногова 3.20, 15.1526, еэногбва
3.21, оногова 11.886, 39.3026, оногова 11 95,
12.112, оногова 11 101, 11.1026, саноюва
11 101-1016, еэногова 15.1386,15 1506,даяг.
ономх’ва 18.1836, ономёва 18.195; мн.: еэша
1.36, 5 34, 5.3462, 5.356, 5.3662, 5.39, 6.456,
6.476, 8.59, 8.596, 9.70, 9.716. 9.726, 9.73,
9.7362, 9.742, 11.826, 1191, 11.926, 11 946,
11.95, 11 96. 11 99, 11.10562, 12.110, 12.114,
12.117, 15 1316, 15.1346, 15.139, 15.1396,
15.143, 15.14362, 15.1442, 15.1453, 15.14563,
15.14662, 15.I4862, 15.156, 17.169, 18.200,
31.2215, 33.232, 33.23562, 33.2376, 33.2383,
33.2416, 33.242, 33.244, 33.2446, 33.245,
34.2516, 34.2526, 35.2 5 762, 35.262, 36.270,
36.2706, 36.27162, 39.2976, еэныи 2.12,
7.526, 16.157, 16.158, соныа 2.12, 18 1926,
соныи 2.12, еэгыи 2.136, 16.160, 16.1606
еэша 3.19, 4.25, 5.31 б2, 5.34, 5.3 56, 5.362,
5.366, 6.43, 6.446, 6.456, 6.46. 8.57б2, 9.68,
9.686, 9.70. 9.716, 9.73, 9.736. 9.746, 10.786,
11.86, 11.876, 11.91, 11.926, 11.933, 11.100,
11.1016, 11.102, 11.1042, 11.10562, 12.1156,
15.138, 15.1386. 15.1396, 15 1436, 15.144,
15.146, 15.148, 15.1526, 18.177. 18.1786,
18.183, 31.2176, 33.2346, 33.2366, 33.241.
33.2442, 33.2446, 40.323, днй 3.21, 18.1866,
18.189, 32.2256, сииа 4.216, 5.386, 9.75,
еэнпа 4 226 , 9.646, едина 4.236, еэша 5.35,
7.51, 18.201, еэша 5.36. 6.426, 9.73, 11.86,
11.103, 12,1206, 15.143. 15.144. 15.1456,
33.244, еэш'а 5 38, 11.836, 33.2446, 33.245,
еэша 5.396, 7.51, 9.726, 9.74, 9Д52, 11.91,
12.110, 12.119, 12.120, 15.1416, 15.1436,
15.144, 15.145, 18.177, 33.2416, 33.2436,
33.245, еэша 5.396, 34.2536, соша 6.436,
7.506, еэша 6 46, дша 7.516, 8.58, 18 1822,
18.1836, 18.1886, 18.190, 39.3166, еэша
8.586, еэша 9.666, 15.145, 15.147, 33.245,
ёэша 9.73, еэша 10.786, дша 11.86, 18.1816,
18.190, 18 1906, 39.298, 39.2996, 39.3006,
39.301, 39.313, 39.3136, 39.317, 40.321, еэша
11.926, 11.99, 11.101, 11 102, еэша 11.100,
15.1476, 34252, днй 18.182, 18.189, оша
18.1856. дша 18.195. дша 39.3136. 39.3166.
опазя св. (1) Опазя, съхраня някого жив
и здрав, амй се наговори ла проводи
сна ей гесэпа на войска... й бставиха
го npt йкбната стм# гесэр'гпо със'
плачь д^маха сты recbrie... ты да гб
Оправишь, й опазишь. й наглёд^вай
пакь ты S’ дома да го доведешь
39.3136.
пов описат, 2ед. да опазишь 39.3136.
опак прил. (2) 1. Опак, който не е като
другите, особен, странен, амй въ
сэнъзи велйка фригТа что ё на пладнк
тамо Sixs' оу еэн'зи гр4' людГе,
чюждин’ци й сэпакь., что се зовугь
таифали 15.143. 2. Ирен. Хитьр,
способен на измама. а сребро люб'ци
съ файда трьг^ватъ. й който са бпакы
й лукавы със* лъжа продавать да
сэнсмать чюждо из' рьнФте ймь. едйнь
др^гыго льже, та сё кльньть страшны
клётвы въ йме бжш 31.220.
мн.: опакы 31.220, сэпакь 15.143.
опален прич. (1) Като прил. Образно.
Опален, обзорен, а това сэць ймь не
знаё как' съ сэнкты сэ звърГето... й
д^маше сэ сэ теж'ко мене, кога ли 6i
като едка бвош'ка х/бава й ймахь й
лиспе й плсэдь, а сега сэсгй сУхь й
сэпалень 5.33.
мин. страд, ед. м сэпалень 5 33.
опаля св (3) 1. Опаля обгоря нешо
с огън. а тй ми речй катб горЬше
кйзйна на сйнайска гора, какь не
бы опалена й не йз'гбрЪ 38.2896. 2.
Обгоря, изгоря си кожата от слъние
и пек. й сэтогази тегли ст^дь, й пёкь. й
тренера помрьзнала й дрйочь Сэ пекь
бпйлена. й мнеэжищь паднЪ. й лежал
не можа да стань 17.1726. 3. Прен.
Изтощя й рёкоха. ные дойдбх'ме
дёто се сэрёкоха сэ тбизы свФть... й сэ
елнцёто сэ пёкь та ей опалиле снагьта
сэ тёж'ко въздышеше й възрьжанГе
32.2256
форма от перф. тип: Змн. бпалиле 32.2256;
прич : мин. страд, ед. ж. опалена 17.1726,
38.2896.
опасан прич. О) Като прил. Опасан, кой-
то е обвит с нещо. и прЪбы сэпасань
със’ въжёто за ёдна годйна 2.1 Об.
мин. страд, ед.: м. сэпасань 2.106.
опачин прил неизм. (1) Като същ.
Опак, своенравен, неразбран човек. й
проводи писаше 1сэаннь до ёпифаше,
ре. йлй й ты дойде на испъждането
моё. й ёпифаше ms’ сэпйса й рё.
стртотръп'че, трьпи бпачйните да
надЪлЪэ шь. й йспъдиха наейла 1сэаина
12.116
мн.: чл. бпачйните 12.116
опаша св. (3) Опаша, обвия нещо около
друго нещо, завържа. й цар* го молй
да ей сэпаше пбись стратилат'скыи
5.356. И Образно, й npie ха мудрость
бгодьхновённ^. защб със' ёчлекы
д£ми бпасани бФх8’ 10.79.
сег.: Зед .эпаше 5 356; аор.: Зед. сэпаса
5.356; прич.: мин. страд, мн.: бпасани
10.79.
опека се св. (2) 1. Опека се, стана готов
(заястие). й тамо сЪднаха й чакаха да
се сэпечё онова мспе 5.366. 2. Опека
се, стане ми извънредно горещо. вь
врФме жётвы, пойдё да жъне на hubs’
свою, и сэ елнцето сс опёче. й сэйде пб
ёдйнь Дъбь да ей сэпочйне 10 77.
сег.: Зед. се сэпечё 5.366, аор.: Зед. се опёче
10.77.
опивам се несв. (9) Опивам се, пия мно-
го алкохол. да сё не спивамё кажыь.
защб е ниан'ство майка й корень ка
ейч'ките грФхсэве 11.108; й пакь кегы
npa^HS’eanib й не работать. недФи
седнь да тешь й да сё опйвашь 1.46.
сег.: 2ед. сё опйвашь 1.46, 1мн. сё бпйвамё
11.1076, Змн. сс опивать 18 198; имперф.:
Змн. бпиваха се 39.3186; бъд.: Змн. щьть
да сё опивать 18.180, пов: 2мн. се бпйваите
11.1076, описат. 1мн. да сё бпйвамё 11.108,
да сё бпйваме 15.1566; инф.: опивати се
20.208.
опирам несв (2) Опирам, достигам
до нещо. на врьхь стлъпХ сФн'ката
где опйра кога йстечё елнце тамо ё
землита съкрьпо было ймашето
11.101.
сег.: Зед. опира 11.101, опира 11 101
опирая се несв. (1) Опирам се, оказвам
съпротива, противя се. амй йма тУка
хрттэне на та се опирать на твоё
повЬлЪше. та не щыъ да сё поклантать
на бсэювете наши 39.2966.
сег.: Змн. се опирать 39.2966.
опитам св. (3) 1. Опытам, проверя ка-
чествата на нещо. й 1Уда като вйдЪ
мрьтьв'цатого рад" бы й дхь сты
сотвори mS’ разУмь да оэпйта кртовете
на мрыьв'цатиго. й рё црци. сега
щешь позна, црце кби е сйл'ныи
крть хвь 4.25. 2. Изпитам, подлежа
на изпитание. амй гь бь кога ще да
йскУей члка да го сЗпйта какь любы ба
й какь йма трьпЪнТе, та мУ даде бь зло
й напасть, като богатымУ 1СэвУ 5.27.
сег.: Зед. сэпйта 4.25, 5.27, опита 13.1226.
с-питам се св (1) Изпитам се, подлежа
се на проверка, ами й ные сега легома
съврыпих'мёстаа, м. да да се вйдимь, й
бпйтамё. ако бУдеме се постиле досёга
със' вражда ано сега е дошла велйка
ш£ли. стые стрти Тнк: й пбббно е сега
да се йсправи бти да бъде дэегбини да
пра!нУваме стые стрти 34.2556.
пов.. описат. 1мн. да се бпйтамё 34.2556.
опитовам несв. (1) Изпитвам, подла-
зам на проверка, опитвам. едко ё
йскУшёнте бжте, кога йскУсЪва бь члка
й сэлйтова го да види, далй й въ зло
кога напади £ на члка нУжда й скрьбь,
та гб любы 5.27.
сег.: Зео сэпйтова 5.27.
опитовам се несв. (1) Изпитвам се,
подлогам се на проверка, проверявам
се. й сЬкогы нгегеэа рабе та б£ше да
"Учи добро, й да се опйтова на воискУ
бои. защо на бнова вр1мё, това 64ше
на млады мом'цй хвал'но й пбчестно
9.62
сег.. Зед. се опйтова 9 62.
опич се св. (2) Опия се, стана пиян,
напия се. й мнеэжищь вйдиме
пиинпци чё дУмать без'пътно. а ные
йм* се присмйвамё. a Haypt й ные се
бпиёмь, й нам* се присмйвать дрУяш
11.108
сег.: Зед. сё б'пыё 11.108, Змн. се бпиё'мь
11.108.
опкова св. (1) Обнови, чрез коване
направя покрытие на нещо й тогази
црца сэп'кова крть хвь със' злато й със'
камешё мнсэго_цЬнны 4.256
аор.: Зед. сэп'кова 4 256
оплакувам несв. (1) Оплаквам. скърбя с
плач за покойник, окайвам. днёскаё. а
УтрЪ го нёма. дне се дрьжй на високо,
a s’Tp't го оплакивать 31.216.
сег.: Змн. оплакивать 31.216.
опленен прич. (1) Превзет насила и
ограбен, оплячкосан. й еэша сракТны
дойдоха й плЪнйха монастйрь, й
бэйдоха си. й тогази пойдоха си на
монастйрь йнэците й видЪха какь ё
бплЪнкнь монастйрь. й чюдЬха се что
да сторлть 11.100.
мин. страд, ед.: м. оплЪнюнь 11.100.
опознан св. (1) Опознал. добия впечат-
ление, науча повече за някого. й пакь
да го бпознаё пбдобръ. защо го нЬ смё
нйкога видЪле какъвь ё 15.1496.
пов : описат. Змн. да бпознаё 15.1496.
опорлив прил. (2) 1. Непокорен, който
проявява упорито неподчинение, й рё
ймь легома бка(а)нны гесэр’пе. катб
се мви опор ливь на моё пов^лТиГе
того фрьлих'те въ он'зи трапь вар'ны
39.3006. 2. Противопоставят се,
който изразява несъгласие. (та че
съ страшень гла повелЪ на слУгыт!)
да гб 5ыать по Устата стго. й дУмат*
мУ. защо не почитать (!) пара, амй
мУ дУмашь таквйзи дУми бпбр'ливы
39.302.
ед.: м. бпор'ливь 39.3006; мн . бпбр'ливы
39.302.
опра се св. (5) 1. Опра се, докосна се
до нещо, достигна нещо. й на едйнь
брЪгь' опр£ се корабьть на м£сто що
сё зовЁше мар’ма ресэнттаска 6 416.
2. Прен. Опра се, противопоставя се
на някого или нещо, възпротивя се.
амй вёкте йлй да сё прЁдаде на твое
повелЁше. ако лй тй се бпре, а тй го
предай поскбро на съмрьть 39.306;
ако лй се нёкой бпрЁ на боговете
наши та йм1 се не покланЁ, а той да
пртёме голема мъка 39.297.
сег.: led. се опра 39.2986. Зед. се бпре
39.306, се бпрЬ 39.297; аор.: Зед. бпрЁ се
6.416; бъд.: 2мн щётё да сё бпрсте 35 264.
оправдан прич. (1) Като прил. Оп-
равдан, на когото греховете са
простени, опростен. й на^трЁшнын
днь лринёсе тсэакм дарь свой TV 6S. й
йзлЁзе йз’ црквата бправдань. й пойде
въ дбмь свой 13.1226.
мин. страд, ед.: м. бправдань 13.1225.
оправдан св. (1) Оправдал, освободя
от грехазе оневиня. й рёче ми он’зи
чтбдны бжш члкь крот’ко. гпдйне,
сщённиче, оумирй се със’ тогбзи брата
дТёкона, зашб сэстах'тё непростёни
прйживе, а ты се прЁстави напрасно
й до сёга гака сэстах'те на вражъ. й на
грЁ... й рё ми еэн’зи члкь бжш брате,
сега ты спсёнь бы, й дшьта ей своё
сэправда. йди съ мйромь 3.206.
аор.: 2ед. шправда 3.206.
опродам св (1) Продам всичко, без
остатък; разпродам. й сэйдё си
ёпктть... на своа enap’xia, й тамо ей
бпродаде сйч’ко что ймаше. да съзйда
црква на йме стм^ димитр’йо 9.686.
аор.. Зед. бпродадс 9.t>86.
опсувам св. (1) Напсувам; кажа някому
обидни, неприличии думи; наругая,
навикам. й ако нккои члкь ЙзлЁзе та
гы бу^ва йлй гы бые йлй ты засрами
та сё стой да сё Убькть догдё оумрать
18.186.
сег.. Зед. буСва 18.186.
эпсуван прич. О} Като прил. Напсуван,
обсипан с хулни думи, обруган, дай ми
пилате, тогбзи сэбыдного мрьтьв’ца
й сэуёванныго дето катб бсъдень, й
распеть 35.2596.
мин страд, ед.: м. шуйванныго 35.2596.
опусти св. (Г) Опростя: прост? грехо-
вете, прегрешенията на някого.
тогйва щотб Йма члцш межди"
ё'вреете. та щьть да бЁгагь вь гбртезо
й по планишёто сэ зло ан’тихр ictobo
тогйва щё ан’ти;<р!сть да сё нарече
сам’сй си азе съ Ть. дёто ще да опусти
правёдните 18.1886.
бъд.: Зед. ше да бпУсти 18.1886.
ора несв. (2) Ора. обработвам земя за
посев с рало, а едйнь сэ ft глк керте й
(!) ймето ms’. бЁше брачь. й той катб
бЁше на нйвата ей та орЁше. атб ms’
йз'дьх'на вблъ 39.3056.
имперф.: Зед. брЁше 39.3056; ферма от
перф. тип Змн. сбрале 5.326.
орач м. (9) Орач; лице, което обработ-
ва земя за посев с рало, нито знаиха
кога ще бн’зи брачь да дойде да ей
жьне нйвата 18.1836; й сэраче сэрале
сэ сэнъзи страна й... сл^чиха се й
пастырТете й сэрачетЁ сэ одно село
5.326; браче йма обычаи, кога йма
нёкои добра нтва за сЁане й ако не йма
сам'сй сЁме да то засЁе а ттё заёмлють
сэ дрйТы, сЁме, й сёють 11.84.
ед., брачь 18.1836, 39.3056, 30.306, брать
18.1836, брачю 18.1836, чл. брачютомъ’
18.1836; мн.: сэраче 5.326, браче 11.84, чл.
сэрачетЬ 5.326.
орел м. (7) Орел, вид граблива птица
й вдйгнь се, на голёмо катб брель с
крылЁте ей 18.182; дето ё меебто там'
се събырать й бр’лыте 18.1956.
ед. брёль 18.182, 36.2706, бр’л? 18.1956,
мн.: сэр’ли 6 456, чл. бр'лйте 18.1956, бр'лыте
18.1956; бр.: (два) ар'ла (!) 11.1016.
орлов прил. (4) Орлов, който принад-
лежи на орела. й ймаше крылЁбрлёви
18.1816; а бр'лйте са нарйчать аплыте
зарадй чйстото й срце й ?мь, катб
бчйте бр'л? бти бр'ловы, бчй нематъ
ельза 18.1956.
мн.: брлбви 18.1816, бр'ловы 18.182, брлбвы
18.1826, бр'ловы 18.1956.
орна ЛИ (2) Орна. й поглёда двдь й
видЬ аггла. чё стой на iVmho нЬкоём?’
члкК, ор'на зовЬха го 11.896.
бр'на 11.896, ор'на 11.90.
оружие вж. оръжие
оръжан прил. (1) Въоръжен, който
притежава оръжие. й раз'бра царь,
й п!?сты чегйры войны орьжаны.
й рё ймь, ако не приведете тогбзи
магёсника. вась намЬсто нито жйвы
на сэгнь йз'горЬва 37.2756.
мн.: орьжаны 37.2756.
оръжие ср. (22) 1. Оръжие; уред, с
който се води бой. амй ако можешь
ю ты ?6й да тй дамь мнсэго злато,
й йдй със' твоего бр^’жТе, й посЬчй
мавёа, й Платона ёпкпа 37.276;
вйдишь... й тол'кози войска шотб
стодть съ брьжТе 31.218; каю ёдйнь
црь щб к^пи добро брЯж'Ге, й дадё го
на свбйте всэйне 16.1586. 2. Прен.
Средство за борба и защита, така й
бь, даде намь сэрв’жТс добрб, сты крть
16.1586; рауй сс крте, на блгочьстивь;
хртУане хранйтелю. тёбе ймаме ops’Aie
щото ны чюва 16.163.
ед.: сэрйюе 9.726, 16.1586, бръжТе 11.936,
37.2766, бръжТе 11.107, бръжТе 12.1156,
21.2106, 35.2616, 37.276, бр^ж'Уе 16.1576,
16.15862. 16 163, сэръжУе 16.1586, брьжУе
16.1586. 18.195, 31.2176, 31.218, opitaie
16.163, брьжУе 18.195, брьжУе 35.265, чл.
бр^жУёто 37.276.
осанна неизм. (4) 1. Осанна: възтор-
жен молитвен възглас със значение:
„спаси!“. осанна каже по ёллйн'скы
ёзыкь. спей на. що ей блзёнь дето
идешь на ймегнк црь 1йлквь 34.2516.
2. Осанна, възторжен хвалебствен
възглас със значение: „слава! й на
оутрЬшныи днь мнсэго нареэ' щб бЬше
дошьль въ празникь й раз'браха че йде
ic въ iep/iHMb. й s’зёха ва!'а сэ фйникь
й йзлЬзоха насрЬща eMS’ nbaxa ms' й
дь'маха. осанна блвёнь греды въ йме
гне црь шлгсвь 34 2516.
осанна 34.2496, 34.252, осанна 34.2516,
осанна 34.2516.
освети св. (15) 1. Осветя; причисля
към праведните, наследили рая (за
Бога}, елате й вые който сте йтазиле
крщёшето ей чйсто. та id нЬ стё
бмрьейле съ юф'ьбв'ство йлй съ
повбд'ство, йлй със' Ь’бУйство йлй със'
заклинаше на льжа. та пристьпЬте
блйзк’ при мёне да вы без А 18.2026. 2.
Осветя, чрез християнски религиозен
обред направя нещо да стане свято.
й йдё със' нкго на монастйрь нктовь,
чтб е нарёпь лавра, й ости црквата
дёто б£ше сэ 6a създадена 14.1276;
землйта ости й въз'д^хь что ё на йрь
просвЬти. й землйта ости, защб бьше
бскврьнкна. сэ сл^ж'бы ёллин'скыё
33.235. 3. Ръкоположа, посветя няко-
го в духовен сан чрез християнски
религиозен обред. ако бстйте 1сэанна
да ё narpiapxb, знайте той до край не
ще да б^де вамь патр!архь 12.1126; й
архУёпкпь 1ерлймскыи зова блжённаго
сава, й остй го на сщён'ство 14.1276.
сег.: led. остй 18.2026. Змн. остите 12.1126.
аор.: Зед. остй 14.1276, остй 14.1276,
36.2736, ости 33.235, ости 33.235, Змн.
остйше 12.1126; форма от перф. тип. 2ед.
си бстйль 36.2726; прич.: мин. страд, ед.:
ж. бещённа 11.98, бещёна 11.986, осщённаа
13.124. бстёна 37.274; ин.: остёши 18.177.
освети се св. (2) Осветя се, пречистя се
от грях чрез християнски религиозен
обред, стана свят, ами за(ра)дй стоё
причещёше да сё бчйстимь, й да сё
йсповЬдаё й тогази да присП?пимь да
сё принести, защб самого ха пр!емамё
въ себЬ си, да ны се осты й дшьта
й тЬлбто. й ^трЬшны сты днь да сё
споббймь достойно да празн^ваме
35.2666.
сег.: Зед. се беты 35.2666; усл.: Змн. бйха се
бстыле 40.324
осветявам се несв. (1) Освещавам.
се, пречиствам се от грехове чрез
християнски религиозен обред. да
се пэклбнй чтнбм# крти... и да го
цЬл#вамё със' радость й състра (!).
със* радо зато ны се бсгЬва душата й
тЬлбто 4.266.
сег.: Зед. се бстЬва 4.266.
освещен и/ил (6)1.Като прил. Осветен
който е добил определены качества
чрез християнския религиозен обред
освещаване. й тамо бЬ вода бсщеше
архггла михайла. дёто ю прьвЬнь
найдё icoaPHb бгослбвь. й много
чюдеса чйнЬше онази вода на йме
архгглово.. й съзйда црква. велйка
тамо всэдУ бег ценною 11.976; й
сторй ей анна сщёшё и счисти се... й
пакь рёкоше. бе, погледнй о высоко
на тъзи отроковиц#, й блгйше ю, пакь
послЬдно блвёшё дето не мбже нй
о кого да сё развали, й #зё ю майка
й, й занёсе ю на бещенното лЬгло
13.123. 2. Като прич. Свят, който с
близостта си до Бога е достоен за
религиозна почит. прпбобныи оць
нашь савва осщённы. бЬше (въ)
цртво Oeocia мал'ко 14.126; й видЬ
нЬкоа 6ж1’а блгть. свЬтЬше катб
ёдйнь образь на главъта стар'цова, й
вЬнёцьт' м# катб слнце свЬть даваше.
й притёче царь й поклонй м# се, със'
радость, й еъ слъзы м# цйлЪ’ва главъта
нюгова бещеннак 14.1286.
мин. страд, ед.: м. осщённы 14.126,
бещённаго 14.126, ж. бешённа 12 110,
бешеннал 141286, бещённ^ю 11.976, ср. чл.
бещенното 13.123.
освещение ср. (5) 1. Освещение, свеще-
нодействие с цел нещо ди стане
свято, й тамо бЬ вода бсщеше
архггла ми хайла... й много чюдеса
чйнЬше онази вода на йме архгглово.
й тамо бйц е нйкои кнёзь ёллйньскаа
вЬра дрьжгше. й ймаше дъщерь ёдна
родёна, й па нЬма. й пойска й той да
дбйде тамо па бещешето да вйды что
е й как'во е, й зазёде й дьщерь свою,
и да доха гёи о оньзи вода, й ерьбнъ.
й тон ча йсцЬлЬ 11.97. 2. Освещение;
християнски религиозен обред, чрез
който човек се пречиства от грехове.
велйкыи црь (?стишаиь въ ёднб
врЬме помысли да £зме о мбщитс
стм# димйтрпо. да гы йма за дшёвно
спсеше й за бсщеше 9.715.
ед.: бещёше 9.716, бещёше 11.83, бсщеше
11.97, бсщеше 39.3116, чл. бещёшето 11.97.
освЬн предл. (16) 1. За означаване на
единичното като изключение от
общото; освен, с изключение на.
йлй на нбето кби ё повелйкь освЬне-
га ба й що с на земля наидобрб да
желаешь, бсвЬнь црква 34.2486;
нич гб нЬ с прйлично на земли о жена
по зло_ёзйчна й нйкои звЬрь лють
йма так'вази прилика... йлй что лй
е позлб й по ерьдито о раслань...
йли зм!а люта щото пльзй, нйчто нЬ
ё освЬнь тЬхь полюты гадйны. ала е
позлб й полюто лукава жена щото йма
зль езыкь 21.210. 2. При отрицание
за означаване, че нещо единствено
съществуьа; освен, само, др#гс нЬчтб
не ймаме, бсвЬнь това 15.1536; й
др#гыго на домыт* ей немах# никого
да состав а ть, бсвЬнь ёдногбток'си сна
никслае 15 1336; й запалй ще полата
твоа. й ейч'кы гра' твой. бсвЬнь
Tia нё ше йз'гзрй дето вЬр#вать
йме хво 37.276. освЬн да (защо,
тъкмо). Въвежда подчинены обс-
тоятелствени изречения за изключ-
ване; освен да, освен че, освен дето
о болЬре мой, др#го на тбизи сть нЬ
ё най пбчтно. бсвЬнь да сё покланнме
на бобгове наши по ейч'кыигь свЬть
39.297; й нйчто ёдйнь др#гым# не
раз'ньствУвать, бсвЬнь, защб соц'ь
ражца й йз'даде го. а снь сё родй
33.2386; й пльть npie сэ стые бце що ё
двца мр'1'а й бы съврьшень члкь, катб
й ные. сэсвЬнь тьк'мо грЬхь нёмаше
9.626.
сасвЬнь 5.296, 9.626, бсвЬнь 5.396, 11.89,
15.1336, 33.244, 33.2446, 37.2796, бевЬнь
8.566, 15.1536, 33.2386, 34.24862, 39.297,
освЬнь 21.2Ю, бевЬнь 37.276.
освЬтя св. (4) 1. Осветя, хвърля свет-
лина върху някого или нещо, озаря.
Образно, й щё да йзл’Ьзе едйнь да
свЬги та щё да бсвЬти, тта койго
се hk.mV боиле со нкговото йме,
бти свътЬше катб елнце 18.1796. 2.
Прен. Просветя, дам знания и свет-
лина, напътя. й ты се не бои дёто е
арёк'саль сэць нашь й блгодтзволйлъ
със' тебЬ да ости мнсэго дшй и на твоё
знание да гы привётйь 12.1106.
сег.. Зед. ости 12.1106,остй33.241; бъд.: Зед.
ще да остй 12 111, щё да бсвЬти 18.1796.
оседлая св. (2) Оседлая, поставя седло
на кон или магаре. й наоутрЬ стань
авраамь. й оседла оелкто своё 11.85.
аор.. Зед. оседла 11.85, 11.866. *
осем числ бр (1) Осем, 8. й виДЬ при
морёто сэс'мь мом'цй 17.169.
сэс'мь 17.169.
осемдесет числ. бр. (1) В състава на
сложно числ. Хиляда осемстотин
и осемдесет, 1880. й промйныне се
сэтогази, хилйдо, й Сэсмьстбтинь й
сэс'мьдесёть гбдинь 33.2436.
сэс'мьдесёть 33.2436.
осемстотин числ. бр (1) В сътава на
сложно числ. Хиляда осемстотин
и осемдесет. 1880. й промйньше се
сэтогази, хилйдо, й сэсмьстбтинь й
сэс'мьдесёть гбдинь 33.2436.
сэсмьстбтинь 33.2436.
осий ЛИ (2) Осия. пакь рё. гь въ стсэнЬ
сЬдйть ёдйнь страшень и велйкь
прркь осте д!?ма как' щё да сё сврьши
свЬть гь 18.178.
сэсте (!) 18 178*, ocie (!) 18.178.
осилен прил. (1) Усилен, който е
изпълнен с трудности, напрегнат. та
заради гова празн^ваме ныё хрттане
замь да ё помбщникь на бн'зи правый
на бейл'но врЬме 39.295.
ед., ср. бейл'но 39.295.
ос ил нина ж. (1) Усилие; голямо напря-
гане на силите, за да се преодолеят
трудности конто жены йма я епразны
щьть да се мьчать догде мётнать сэ
бсил'нина 18 178.
ед.: бсил'нина 18.178.
осилно нареч. (1) осилно ми с. Усилно,
трудно, тежко ми е. йлй ёсэгладнЬль,
й найде V нЬкого трапеза, чё йма на
нка различны гбз'бы, й не п!?ща го
нЬкои ейл'никь да пойде па трапёзата.
й тврьдЬ mV е бейл'но, защб mV не
давать да йдё катб глад^ва 12.1186.
бейл'но 12 1186.
асилост ж. (1) Страдание, болка, мъка.
й змта доплъзё, й йлЬзе mV въ ёсдата, й
й (!) пойдё mV въ чрЬвбто... й тогази
поте сэнази зм'й, да рйта i нкго злЬ.
й ток привйка скоро вйж'те чтб мт
е жйво 8' корём'ть. й събкдиха се
ейч'ки й зёха да пйпать. й не можбха
да познають нйчтб й тон сэ голЬма
бсйлость й болесть, начё да вйка й да
плаче 10.77.
ед.: бсйлость 10.77.
эсиромашавам несв. (1) Образно. Из-
тощавам, правя нещо да стане не-
мощно, ибезеилвам. нарйчЬт'се тьк'мо
хрттане, а дтавол'ска работа стр^вать.
й бсиромашават' си снагьта, а воли
свод йенльнювать 32.2236.
сег.: Змн. бсиромашйваТ 32.2236,
осиромашея св. (1) Осиромашея, из-
падна в немотия, обеднея. й кол'ко
се й мьчи члкь. дльжень ё сЬкоты
да слави й да блгодари ба. й ако
бсиромашЬе. ако се й раз'болй ако
и дЬцата mV оумрьть, или жената mV
йлй др8гы нЬкои сэ роднйната mV. зара
това нйкакь да похули на ба зашо ё бь
добрь 1.36.
сег.: Зед. бсиромашЬе 1.36.
оскврънен прил. (2) Осквернен, който
е лишен от нравствена чистота и
святост, опетнен. защо прЬдаде ха
въ р«цЬ безаконш еврее, така й тойзи
члкь дето прТёма тЬло хво. на свбето
оскврьнено срце. он'зи прЬдаде ха
зараи срёбро_люб!’е. й тбизи зараи
недостойн'ство своё. прТёма ха й
погв'бЪва си дшата 33.2476.
ед.: ср. оскврьнено 33.2476, сэскврьнкно
35.266
оеквръня св. (10) 1, Оскверня, лиша
нещо от чистота, от святост:
омърся. прЬз' еэн'зи днь что щЬше
да «’работать; загубил' си. й готовото
разнесе. й тЬлбто ти бтёгне. й дшыа
ей бскврьнишь. и оумь ей помрачйшь.
й ёзыкь твой не знае что тлапи и
празнослбви 11.1066; й земли га ости,
защб б£ше бскврьнкна. Сэ сль’ж'бы
ёллин'скыё 33.235; й сэбЬщаха се 6*8,
до живота своею ёдйнь дрйы, да
се не смЬсжть наедно да ей тЬлотб
сэскврьнАть. й сйч'ка нощь прЬбыха
на мол'ба 7.51. 2. Оскверня, поруган
честта на девойка или жена, опозоря
че нЬ ме с нй еэн'зи нй дрйыи нЬкои
мъжь досёга сэскврьнйль. ами съмь
й до днёека чиста Сэ чюжди мЪ’жУе
5.376.
сег.: 2 ед. бскврьнишь 11.1066, 1мн.
бскврьнимь 7.51, 2мн бекзрьнйте 15.150,
Змн. сэскврьнлть 7.51; аор.: led. бскврьнй
17.1686, бскврьнй 17.1696; форми от
перф. тип: led. с'мь сэскврънйла 17.1696,
Зед. е сэскврьнйль 5.376; усл.: Зед. бы
бскврьнйла 13.1236; прич.: мин. страд, ед.:
ж. бскврьн1€на 33 235.
оскврънявам несв. (2) 1. Осквернявам,
лишавам нещо от святост. омърся-
вам. й повёл Ь бном^зи епкпК да носи
гнои на лбз’Ге... й он'зи ёпкиь нбсЬше.
й мнбэжищь З’зймаше еэн’зи кбшь съсь
гнойщето на главъта си... й дь’маше.
где лй е онова врЬмё, когато дрьжа
на главъта си стых' тайнь хвь... а сега
ей Сэскврьнива главъта със' гнойще
9.676 2. Осквернявам, опозорявам с
безразборни полови връзки. азь знал
сёбЬ си й позна. чё нЬсмь достойна азь
блудница . да глёдамь твой ббразь...
й сэсега не щь ьекк чинй тьзи работа
да ей сэскврьнива тЬлото 17.1706.
сег.. led. сэскврьнива 9.676, 17.1706.
оскврънявам се несв. (2) Осквернявам
се, извършвам грях, опозорявам се.
й да нЬ сме лукавы катб зм!а. й да
не юф'ви да сё бскрьниваме, катб
скбтсэве 15 1566.
сег.: 1мн. сё бскрьниваме 15.1566; имперф.:
Змн. сэскврьниваха се 9.646.
оскръбен прич. (1) Като прил. Скръбен,
който изпитва тъга, опечален, кога
се постите, не б^дЬтс помръкньле, й
понйкнъле катб сэскрьбёни, й да ей
помрачавате лйцёто да се покажете
на члци как' сё постите 34 2546.
мин. страд, мн., сэскрьбёни 34.2546.
оскръбя св. (4) Оскърбя, причиня
огорчение, обидя. й мнеэго бскрьбиль
братТа, й двьстьвиикы. защб не щъть
да м? пристанъть на нкговь законь
безакбнныи 12.119; тогази рё, щё
да стане правёдникь със' голЬмо
дрьзновёшё наспорсть сэчогбзи дето
гб е бскрьбиль 12.1186; амй бь что
стбри, да нё бскрьбй стго 15.137.
сег : Зед. бскрьбй 15.137; аор.: Зед. сэскрьби
5.316; форма от перф. тип: Зед. е бскрьбйль
12.1186, бскрьбиль 12.119.
оскръбя се св. (12) 1. Оскърбя се, изпи
там огорчение, обидя се. й рё м# не
поббас' прьвЬнь ты да принесешь
дарь S’ os’, защото ей без'плбд'нь й
нЬ ё йзлЬзло сэ тёбЬ сЬме въ шли.
й бскрьбй се кэакумь за тьзи рЬчь
тврьде 13.121. 2. Наскърбя се,
изпитам скръб, натъжа се. това катб
чю царь. прьвЬн' се бскрьбй какь да
погуби таквегбзи члка 9.636; й царь
катб вйдЬ чё Й’мрЬ льсэ, бскрьбй се
тврьдЬ за нкго 9.66; й стыи Николае
видЬ, кате б Ьх« се зарадовале, защб се
йзбавише сэ бЬд1/ а за члкатого се пакь
оскрьбише. а той се помлй пакь 6tf. й
вьсхрЬсй го 15.1 Збб.
сег.: led. се йскрьбл 17.1716; аор.: Зед.
бскрьбй се 9.66, 11.93, се бскрьби 9.73,
се бскрьбй 9.636, бскрьби се 15.144, сс
бскрьби 6.416, бскрьби се 13.121, Змн. се
оскрьбише 15 1366; форма от перф. тип:
Змн. се съ бскрьбйле 35.2626, бъд. в мин.:
Зед. щЪше ца сё бскрьби 9.73; усл.: Зед. бы
се бскрьбйль 9.736.
оскубя св. (1) Оскубя, силно дръпна
косите си от скръб и отчаяние.
й манка Mtf катб раз'бра че ё сйнь
нёйнь йвбри вратата где бЬше се
затворила й йзлЬзе й разра си ризите
свой, й йскаба сы й главьта космыте
40.3236.
аор.. Зед. Соск^ба40.3236.
оскубя се св. (1) Оскубя се, силнодръпна
косите си от отчаяние, й ёфимк’ань
катб чю т!а ria (!) речи стань й столь
свои, й разра си ризыге й бскй’ба се
40.323.
аор.: Зед. бск£ба се 40.323.
оскудея св. (5) Намалея; стана оскъден,
по-маяък или недостатъчен. та ocKtf дЬ
слннето защб катб (бы) (!) лопата
стане пб слнцето йдблК и брани Mtf1
да нё свЬти защб слнцето йде й
десна страна 33.2336; й тамо стбриха
евреете nacxtf. й йдоше й пшенйцК
на бнъзи земли, й йтогази бскз’дЬ
манна й евреете. бти йдоше й хлЬбь
земльны 11.876. 2. Прен Намалея,
отслабна. й соломбнь прЬмКдрыи
каже. млт ынм й вЬра да гй не ocKtfдЬе
йдбмывбй 15.1336.
аор. Зед. оскк’дй 10.79, 11876, оск^дЪ
33.2336; бъд. в мин.: Зед. щЬше да оск^дЬе
38 288; пов.: описат. Зед. да бскУдЬе
15.1336.
оскудявам несв. (\)Памалявам; ставам
оскъден, недостатъчен; оскъдявам.
по съмръти стго велйко_мника
димйтр!а... й тЬлото нкгово йз'тёче
Mvpo. й тол'кова, бти на сЬкып днь
дox6ждaaxtf, хрпане й оуземаахК. й
нйкога не ocKtf дЬваше. амй кбл'кото го
tf3iiMaaxtf, тол'кова по-мнйго бывааше
9.706.
имперф.: Зед. бсккдЬваше 9 706.
оскъпя се св. (2) Поскъпя се, прояви
скъперничество. сэн'зи прбсмкь не
йще й на ймаше мнйго. амй йще
тьк'мо за йблЬкло, й да сс нахрани.
ами й ные братке така да не стбр(и)мь
да се йскьпимь, амй да помйловаме
сыромасй 3.18.
сег.: 1мн. се йскьпимь 3.18; аор. 1мн. се
<к>1 с)кьпих'мё 3.18.
ослабна св. (3) 1. Отслабна, загубя
физическипге си сили, отпадна, й кога
бы насрЬ пьть. а ria ослабна. й поиска
мал’ко да сёднс да ей почйне 39.3086.
2. Отслабна, намаля силата си,
загубя мощта си. й врЬме бы н'Ькое.
ослабни грьчЬско цар'ство 8.586; ами.
тбизи другие, вЬрень, ейч'ко прЬдаше
бж!е дрьжаше. й нйкога ?чёше й стыи
д1?ми да йслабне амй сЬкога стра бжш
на ерцето си ймаше 17.164.
сег.: Зед. йслабне 17.164; аор.: Зед. бслабнъ
8.586, ослабна 39.3086.
ослабновам несв. (1) Намалявам, от-
слабвам вниманието си, бдител-
ността си катб каже й прркь двдь
ёто не дрЬметь нйтб заспйвать амй
пазЬть йтти ей jib агглы пазёть на й не
задрЬмКвать. ийтб бслабновать амй
пазёть ейч'кыи хрпане й на 39.3186.
сег.: Змн. бслабновать 39.3186.
осле ср. (14) Осле, вид домашно жи-
вотно, магаре. й на?трЬ стань вълаа,
й оседла ослю свое 11.866; амй
послКшайте да pajtfMbeic блвёнш
хрпане зашб въсЬднь хс на белге. й
защб си бставиха аплете рйзыте на
жрЬбёто 34.253. ждрЬбе осле. Малко
магаренце. не бои се гёрлиме й тогози
цра, ами се рауваи й веселй. бти не йде
да се голЬми й да се прЬвъзнбси амй
йде смЬрёно й крбт'ко. й въсЬднъль
на жрЬбе белк 34.252; бь дето сЬдй
на нбёто. й на земли как* се йвй
агглы треперз-ть... а днёска се видЬ
катб ёдйнь сырома члкь й смЬрень
т ой сЬдй на просто ль херУвтм’скы й
сер?ф1м’скьт. а днёска сЬдь на ёднб
Ж^Ьбё белю 34.249.
ед.: оелк 11.866, белк 34.2492, 34.252s,
34.2526, 34.2531, чл бслтето 11.85, ослето
34.253.
ослЬпея св. (8) Ослепея, престана да
виждам. й царь рё. сэ, й tfpb'i мёне. й
тёж’ко ми. бслЬп-Ё й не вйд^ никого
37.277, й том ча, йсъхна Mtf рахата, й
тази странъ бкбто бслЬпЬ 36.2726. //
Образно. вые снсэвс шлквы, сэслЬ-
пЬх’те съ срцсто ей й рёкох’тё какь
нЬ ё хс снь бжти й мньэгс х2ла на нкго
йз’вад(и)х’те й прйсмФ 4.226.
аор. led. ослЬпЬ 37.277, Зед. ослъпЬ
36.2726. 37.277, ослЬпЬ 36 2696, 2мн.
сэслЬпЬх’те 4.226, Змн. ослЬпЬха 36.270;
прич.: мин. страд, ед.: м. бслЬпён' 39 308;
мн.: сэслЬпени 34.2496
осми числ. редно (7) 1. Осми, който е на
осмо място. й на сэсмыи днь стань,
й пойдё на монастйрь 2.10; да скаже
й за ёэсмого йсканте 33.2446. 2. Само
ср. Осмо; за означаване че нещо идва
на осмо място при изреждане. (й
прьвень) имаме да пйтамё... второе
почто се сл^и так’вози врЬме да сё
npbnrictfea ейч’кыи свЬть... бсмое,
нвЬздага чтбто. бЬше съ м’вйла, ймаше
лй й т!а ество, катб и др^гыте £вЬзды,
йлй тьк’мо тогава се мвй 33.238.
ед..сэсмыи2.10,сэсмы 18.187,осми 19.2076,
осмыи 38.288, ж. чл. осмата 1 7, ср. бсмое
33.238, чл. осмото 33.2446
осмихна се св. (1) Усмихна се, засмея се
без глас, й той чтб да стбри. сиромахь
б'Ьше, амй прйтече в* гьмнйцата при
стго. й дкмаше Mtf сьсльзй (!). помлй’1
ме сырбмаха cjitfro бжш, й въскрЬси
вола моего, а сты бсмйхна се мал’ко,
и каже Mtf. иди ей брате на нйвата, ато
щешь да ей намЬришь вблатого жйва
чё пасе грЬва 39.306.
аор.: Зед. бсмйхна се 39.306.
осмъдесет вж. осемдесет
осмъстотин вж. осемстотин
основан прич (1) Опрян, поставен върху
основа, подпрян а сета, въ адь слЬзе
гдёто е основана земли га 11.84.
мин. страд ед.: ж. основана 11.84
оставим несв. (2) 1. Оставям карам
някого да стой някъде с определена
цел. не стойть самы прЬ та да ймь
слЬ’жать. амт. сэстазать свой вЬцны
члни да слоп/вать на сэньзи црка
трапеза 9.606,2. Оставям, преставам
да се занимавам с някого. й заради
тьзи рЬчь не бставаше тогази дтаволь
ни ёднъ двца догде то не съблазнЬше
13 124.
сег.: Змн. сэставать 9 606. имперф: Зед.
бставаше 13.124.
оставит от стб. оммкнтн св. (1) Оставя;
нету сна мястото, където се намирам
или където често ходя. мЬстата ваши
чтожди людте щьть да гы йзЬдьть прЬ
вэ й оставит’ се дьщи стсэнова. катб
ёдна къща вь лбзте зйме 18.178.
страд : сег. Зед. оставит1 се 18.178,
оставление ср. (2) Опрощение, проща-
ване на греховете това е крьвь хва
пролЬана. да б^де тебЬ на трЬхбвете
оставлюнте, й на вЬчныи жйвоть
37.281.
ед. бставлгешё 32.226, оставлкшё 37.281.
оставля вж. оставя
оставляй вж. оставим
оста вл ям се несв. (2) Оставям се,
отказвам се от нещо. бь его ожидайте
да се покае. видЬ бь че са члкь не
оставли йэ съойте злищи 33.247
сег.: Зед. съ оставли 33.2466. са оставли
33.247.
оставя св. (232) 1. Оставя, сложа нещо
някъде, поставя. й вЬнёц’ Mtf бстави
на главьта 39.3066. й донёсоха камйкь
голЬмь, й бставиха го на tfcriero на
бн’зи трапь 11.93; тогази повълеха
царь й вйка да сэковёть бдрь й да
положет ь на нгего стое тЬло гегово. й
станьха й царь й зйка й ейч'кы царёвы
члцТи й прЪ сэдрь дето оставила тело
сто 40.323. 2. Оставя накарам някого
да остане някъде за известно време.
й бйше сэпрьвЬнь быль доходйль сты
icaaHHb S’ ёфёсь й оставиль одного
мом' ка, S' влка ёфёс'кыгэ. й не найдё го
6.466; й пойдоха оу црква хрпан'скаа.
й мсэм'цйте Сэставиха вън'ка. атб самы
оулЬзоваха при влка 5.30. 3. Оставя,
поставя някого да заема определен
пост, й мёне легома си оставиль
стражара й назидатели на тбизи градь
й азь влкэ да ей положа1 дшъта, зарадй
тоизи гра 9.736; и тогази се помоли
на село да го стереть падарь па
лоз!е. й сэсгавиха го та чюва лозтето,
за. ei. годинь 5.336; мсэусй прркь
когато щЬше да ^мре. остави цара
нй ёврёете icS’ca навТйна_ 11.876. 4.
Оставя; напусна мястото, където се
намирам. й тогази Матвеи npie чтбто
м3 се даде Сё рз'ка гнм, й бстави опъзи
гора й слЬзе дол;/, й пойдё въ велйкыи
градь з'мирмйнь 37.2746; й рёче ёи.
да сэстанишь 1Йстынчта, й йди ей
пакь назадь на твоё отчество 8.56. 5.
Оставя; напусна някого, с когото
живея заедно. й кога порасте. да сё
З'жёни не щЪ. амй бстави родйтелгете
ей, й стань кале ерь 15 133. 6. Оставя,
дам някому нещо на раздала й остан и
MS’ жльтйии мнеэго, й сэтидё ей царь
дома си 7.52; й мнеэго се млиха апл»1,
да ймь бстави писаше да знають,
какь е было хво роЖьствб, й сйч'ко
съмотрёше 6ж1е 6.466. // Предоставя
като наследство, завещая, хс ходи в
чёр'кова бж!а, та сё ббрЬза по законь
MwvceoBb катб бЬше бетёвиль на
ёвреёте 18.185; ё'лате й вые който сте
ймале грнжа сЬкогы та стё правиле
добро да направите мёне добрЬ, катб
сьмь зарачаль й писаша оставиль, та
стё ходиле сё по мой пьть й законь
18.2026. 7. Оставя, запазя нещо с
определена цел. амй что ще стбри
ше, й тьма бставй зарадй себе ей да
м? б(?де покров' б'тй ё бь непостйж'мь
38.2866. 8. Оставя, позволя да стане
нещо. амй велйкыи стыи димйтрУе
готовь помбшникь хрттан'скыи. не
бстави мЬсто своё да сё раз'валй й
да погыне сэ глад* 9 696. // Позволя
на някого да направй нещо т члци
сё онова село провбдиха го до край
село, защб пбдалече не сэстави гы
стыи да йдЗ'та 5.35; амй го мйлова й
сэставил* го да чини що ms’ драго 6.47.
9 Изоставя: престана да закрилям,
да покрсвителствам някого йлй катб
йда дёто заголЬмо безакошё что стбри.
га гб сэсгави бь. й постигнъ дето ms’ се
слЗ’чи та се й сэбЪси 35.257; амй да сё
ные прЬдадсмь хЗ, й той ще на йзбави,
й нё ше бстави до край дето се на нгего
кадЬё 37.275. 10. Оставя откажа
се от нещо; изоставя, зарежа. амй
да сэстави fia д(?мы. й да каже где ё
цроповйдЗ’валь йме хво 36.267; ные
сме сега хртТане й еллин'скы законь
сэставихмё 5 32; й на сЬкы днь
слушать, ёллйн'ците нгеговыге д^мы,
та се прЪлъшавать. й состав аг ей
вЪрата своа, й стаивать хрт!ане 9 63;
й рё ms’. посёнь_сега ные бстарЬх'мё,
й досёга слЗ’жйх'мё стмЗ николЗ1, сега
ли да сэстави любовь чтбто ймах'мё
досёга 15.1536. 11. Прен. Опростя;
извиня греха, прегрешението на
някого; проста, бти ако ные прости
дЗш'манете наши й на ще прости
бь. ако дрЗ’гомЗ бстави съгрЪшёша.
остави щё й намь. бь съгрЬшёша
наша 1.66; зашб ком?то се бставеть
грЬхбовете, дето съ е покааль той ще
да сё епбббы на цртво н(эное .38.2916.
оставя някого в гроба. Предизвикам
нечия смърт; уморя, погуби някого.
той ва наставЬше по пЗстындть й
пцосвЬгюваше вы ссгнмнныи стлъпь
а вые за това го бставих'те въ гробь
й защб вы м, гбдйнь прЬхрани въ
nS'cTbiHA_ть а вь'е го йбйх'те 35.259,
оставя си на сръддето (нешо).
Запомня, запаметя. ами ако щешь
чёдо ше ей посл^италь сега, оставй си
на ерцето т7а д^ми. зато знай що щё
да ти бъде. щёшь да г.’.ад^влшь, й да
жьднЬещь, й голь да ходишь 2.96.
сег: Зео. оставлю 5.29, 9.75, 11.84, оставил
11 1046, оставлю 11.107, Зед. оставишь 1.6,
оставишь 7.536, составишь 8.56, 16.160,
Сэставешь 17.173, оставишь 39.3126, Зед.
бстави 1.3.6.466,8.56,16.160,18.197.18.198’,
35.256. бстави 5.27, бстави 11.1046, 13.1256,
15.142,18 194,33.246, бстави 15.154, состави
16.160, состави 16.1606, 33.235, 34.253, 1мн.
бстави 1.66, состави 15.1536, бстави 33.236,
33.245,Змн. оставите 18.1786, Змн. составит1
9.636, составеть 11 99, 34.248, составлть
15.1316, 15.1336, бставс 16.1596, бставеть
35.2616, оставить 37.279, составеть 40.3236;
аор.' led. бстави 6.47, состави 6.476, 8 566,
составих' 9.636, бставих’ 39.2986, оставй
39.3026, Зед. состави 16.1606, Зед. состави
2.136, 5.27б2, 8.566 9.626, 33.238, 33.242.
35.2572, состави 2.14, 3.16, 5.276, 5 346. 5.35.
6.466, 6 47,9.646. 14.1286, 15.1316, 16.1606,
36.2736, бстави 4.256, 6.456, 6.47, 7.50, 8 57,
9.696,9 70, 11 836, 11.87, 11.1046, 12 1O8 62,
12.109, 13.1226, 13.1236, 14.130, 15.133.
18.1826, 18.194, 33.2346 33.246, 35.260
36.2706, 37.274. 37.2746. 37.277. 38.2826,
39.309, 39.3116, состави 5.27, состави 5 306,
состави 5.326. бстаьи 7.52, бстави 11.816,
15.151, остави 11.85, 11.88, 11.93, 11.956,
11.986, 33.2456, 38.2856, 39.3066, 39.314,
39.3166, 39.317, остави 11.875, 14.1286,
15.134, 39.3166, остави 11.99, состави
16 160. бстази 35.257, состази 35.257,
состави 38.2826, бстави38.2866, 38.293, Змн.
(оставихмё5.32,бстаьих'мё 15.1476,38 2846,
Змн оставих'те 35.259, Змн. составиха 2.15,
5.30, 5.40, 9.75, 11.99, составиха 5.336,
таставиха 5.39. бставиха 6.43, 11 93, 39 3126,
40.323, оставите 11.96, бставтха 11.104,
12.119, 31.2176, 34.253, 35.2586, сбставихз
35.2596, бставиха 37.276, оставыха 39.299,
бставиха 39.3136; плусквамперф : led. бЬхь
оставила 18.2056, Зед. бЬше бставиль 6.466,
бЬше бставиль 18.185, Змн. бЬха составите
9.726; форми от перф. тип. led. съмь
оставить 5.29, съмь бставиль 18.2026, сьмь
бставиль 18.204, сь быль бставиль 18.205,
съмь составила 8.57, 2ед. ей составить
2.106, ей бставиль 5.306. ей составили 5.38,
си бставиль 9.736, ей бставиль 35.2626,
36.269, ей бставиль 36.2696, ей бставиль
38.2836, Зед. ё эставипь 6.47, составил* 6 47,
е составить 11.81 б, е бстави. ть 11.91, Змн. стё
оставите 8.58; бъд.: Зед. бстави щё 1.66, щё
да остави 7.506, ше да состави 16.160. щё
да остави 18.П962, щё да бстави 18.2016,
ще бстави 37.275, ще бстаьй 38.2866, Змн.
щьть да бставеть 37.2746. със съкр. инф
led. щь бстави 13.1226; пов.: Зед. бстави
1.6, 31.2186, оставй 2.96, 11.88, Состави
5.396, 9.67, оставй 11.1046, 35.265, оставй
11.105, оставй 13.125, бстави 35.265, состави
35.265, бстави 38.2866.2мн составьте 2.116,
5.39, составьте 2.12, 11.93, оставьте 6.456,
составьте 11.99, оставйте 11.102, оставите
18.1976, оставьте 34.2506, ботавете 40.3226,
отриц. със съкр. инф. 2ед (недЬи) состави
5.33, описат let). да составлю 15-1416, 2ед.
да составишь 8.56, 8.58, 17.171, да оставишь
8.57, да составишь 9.73, да оставишь 11.856,
15.1476, Зед, да состави 7.50, Змн. да состави
36.267, Змн. да оставите 7.54, да оставите
37.2806, пов. констр. Змн. да нЬ стё
оставиле 32.2256; страд.: сег. Зед. сё бстави
18.1976, сё бстави 38.290, се бстави 38.2916,
сё оставй 39.3126, Змн. се бставеть 38.2916,
се бставеть 38.2916; прич.: мин. страд, ед.:
м. бставень 36 269, ж. сосгавена 12.118, ср.
оставсно 12.114.
зставя се св. (18) Оставя се, откажа
се ст нещо или от някого, отрека се.
амй кол'ко мбже да сё бставимь сотова
зло мнсого зйнбшиство 20.209; амй
ако щёшь оуярави се скоро, й оставй
се со това да бйешь члци 12.1136; а
кога сё бстави бь до край <5 члка й
порази го, зарадй голЬ грЬ 35.257.
сег.: Зед. се оставишь 37.2776, Зед. се
бстави 8.59, сё бстаьи 14.128, Змн. состави
се 34.2536, аор. Зед. состави се 9 66, бстави
се 9.74, сё бстави 35.257; пов.. 2ед. составй
се 6.476, оставй се 12.1136, 36.2726, бстави
се 39.302, Змн оставите се 12.1096, 31.223,
се оставьте 39 298, отриц със съкр. инф.
2ед. (недЬи) се бстави 15.1466, описат. 1мн.
да сс бставимь 20.209; усл.: Змн. се бих'ме
оставиле 20.2096.
оставим несв. (29) 1. Остазям,
поставим нещо някъде, слагам, й
дёснъта ей р1?ка на платоновата главъ
оставЬше й пЬаше със' хрттанете
37.279. 2. Оставим, карам някого
да стой някъде й tf6oa се тедейфь, й
npie ю да ж оупази при себЬ. й рё ей.
мрТе, азь те пр!ёхь сэ црквата бжТа. й
сега те бставлимь оу дбмь твой, й азь
сэхбждамь по моа работа 13.1246. 3.
Оставям, не вземам със себе си. й
кога ей сЬаха сЬд'бата, й дохбжахя'
мадТанйте, й пожъЩёваха ймь и, й
сэв'цёте ймь fcbiMaxtf. й нйчто ймь
не бставлмха 11 876. 4. Оставям
позволявам на някого да направи нещо
й рё Mtf вълаамь. сырЬшй, бти не знай
чё мё ты не оставлишь да wjtf 11.87; й
наКтрЬ оставьте люд!ё да сё набрьз кть
9.646. 5. Оставям, напускам някого.
изоставям. й сэс гавлиш' мё сне мой
сэсёга. й раздЬливаме се сэ днёска сне
й чёдо моё 35.2606; й Ть ймь рё тЬ.
не бставьите ги, амй ймь елйх'ваите,
догдё са сбрьнать на покаашё 33.226.
// Изоставям, преставам да закрилям
някого. й прославите ба дёто не
оставли нйкогс, кой се на нкго надЬе
15.1426. 6. Оставям, отказвам се от
нещо, отричам се. й сэставлих^ тбизи
счётны свйтьйжелаахй’нбныи 15.1376;
й на др'аТы дТавол'скы работы, мнсэго
щото гы вйдЬх’тё та гы не бставЬх'те
18.2046. 7. Оставям, преставам
да се занимавам с нещо, зарязвам.
ами да пршечЬме в' чер'кова. й
бжтвны дйми да поелйшамё замь да
прпемнё добро сэ тогбзи стца дето
го празп^ваме та ей бставЬме ейч'ка
работа ато Mtf ймаё празникь в' тойзи
день й nanarvpb 39.2956. 8. Оставям,
поставям някого да заема определен
пост, а т1е, тогази поставЬха цара йлй
apxiepea. ако лй пойдете мурбто на
страна’, не оставЬха тогбзи нй царь нй
архТерёа 38.291.9. Оставям, напускам
мястото, където се намирам. амй
начё да 6ie бнова Mtfne, а то оставь
пъть, й ходи й само и тамо 11.866.
сег.. led. бетавлнмь 13.1246,2ед. оставлять
11.87, сэставтншь 35.2606, сэставлнтп'
35 2606. Зед. составь 5.32, оставь 8.56,
оставь 11 866, оставли 15.1426, 1мн.
бставлммё 33.2366, сэставлнмё 33.2365,
оставъме 39.2956, бставЬме 39.319;
имперф.: Зед. составьте 2.96, 2.14, 7.51,
оставьте 9.646, оставьте 12.113, оставьте
37.279, Змн. бставЬх'те 18 2046, бставЬх'те
18.2046, Змн. бставлмха 11.876, сэставлих^
15.1376, сэставЬха 17.165, оставЬха 17.165,
бставЬха 38.291; пов.: 2 ел бставей 1.5, 2мм.
бставЬите 32.225, бставЬите 32.226.
оставим се несв. (4) Оставям се,
отказвам се от нещо или някого,
отричам се. и бь лёгома щЬше да
гы обрьне сэ 3artf6eHa. прЬльсть. й
показЬ’вашс имь мнбп < знаметпа.
потопь навёдс на сичкш свЬ. и градове
съжёже и др^’гТи много знамеша
показа, а члкь нйкакь не щЬше и не
оставеше се сэ свойте грЬхове 33.247;
члкь та сё тёгли догдё "ё жйвь на тбизи
свЬть льжбвны й пакь' се не оставь до
сьмрьти ами се tfnn на злы й л/кавы
работы 31.216.
сег.: Зед. сё составь 17.167, се оставь 31.216;
имперф.: Зед. оставеше се 33.247, пов.:
отриц. със съкр. инф. 2ед. (недЬи) се оставе
39.2986.
остана св. (15) 1. Остана, задържа се,
където се намирам. й рё на мом'пйте
свой. бстанЬте вые т8’ка пб тьзи
гора, а ные да пойдё на горъта да се
поклонймь, й пакь ще слФ 11.85; й
помысли стыи тамо да остане на ёднб
мЬсто сам'сй да ей сё пости 15.137. 2.
Остана, продължа да съществувам;
запазя се. й тамо да фрьлнть стго.
й да стой вътрЬ. г. дни. и, г. нощи,
догдё Mtf се стопй ейч'ката снага. й
да не остане кость сэ нкго 39.3006.
3. Само Зл. Остане, просъществува,
бъде. защб се бож нЬкакъ нЬщо да
не остане нейсказано 39.296. 4. Ос-
тана, бъда налице след известно
изразходване или след смърт амй да
принесЬ думата щотб каже прркь двдь
заль’до се мльвы й тр^ды сЬкы члкь ча
землйта, а сам' Mtf се днйте дозрьшать.
й не бстангс Mtf нйщо 31.2156: а на
старость съ сёбЬ си ймаше ничто
не заноси, той се грйжи й трьди, а
на дрйы остане, шотб е печалйль
31.2156; той се грйжи за тойзи свЬть,
а др!?гы\;ь остане да се наслаждать
31.2156. 5. Само Зл. Остане, бъде
в известно количество до някакъв
предел (за време). та пакь дойдоха
напоконь й аглыте, та й не рёкоха
его мал'ко остана да се доврьши свЬть
18 1836-184. 6. Прен Оцелея, спася се
от смърт. й йз'бйха кбл’кото могбха.
й что сэстанъха побЬгньха 11.966.
сег.: Зед. бстапе 6.446, 15.137, 31.2156,
31.2163, бстанк 31.2156, остане 31.2156,
39 296, остане 39.3006- аор.: Зед остана
18.1836—184, Змн. бстанъха 11.966; бъд.:
Зед. щё да остане 18.1796, пов.: 2мн.
останЬте 11.85, отрии. Зед. (нед-1и) да
бстанешь 6.48.
останувам несв. (2) 1. Оставам;
задържам се на мястото, където
съм бил й исхбдЬханавън'ка сйч ките,
ато сэставЬха ( монастйрь едного йлй
двама. нЬ да ибвать монастйрьть...
амй сэстанЬ’наше по ёдйнь по два да
нё бъде монастйрьть без* лГтЬ’р'гТа
17.165. 2. Оставам. продължавам да
съществувам, запазвам се. вйды как'
сё ч’мнйжЬ’вать хрпане. а ёлл'йн'цти
мал'ко сэстап^вать 9.63.
сег.: Змн. бстагь’вать 9.63, имперф. Зед.
бстанЬваше 17.165.
остарея св. (5) Остарея, стана стар,
достигни преклонна възраст. й рё мь'.
посснь_сега ные бстарЬх’мё, й досёга
сль'жйх’ме стмЬ’ николЬ1, сега ли да
Сэстави любовь чтбто ймах'мё досёга
15.1536; й така сЬкогы чйнЬше догдё
й бстарЬ 15.153
аор.: Зед. остарЬ 14.1276, 15.153, Змн.
бстарЬх'мё 15.1536; плусквамперф Зед.
бЬше бстарЬль 39.3136; форма от перф.
тип: Зед. бстарЬль 12.1096.
остах оти стб. остатн св. (61) 1. Остана;
задържа се, където се намирам. й
той сэста насрЬ рЬката 5.326; й тогази
ток. ча^гдё кой се ббрЬте. тамо и оста
й до днь 11.836; й Сэста на монастйрь
2.106.2. Остана, продъпжа да същес-
твувам; запазя се. каже мь1 1г£мень,
1, гбдйнь как ё на тебе вьжето, грЬх'
ли оста Ь5 тебЬ 2.116. 3. Само Зл
Остане налице, просъществува. й
сэста мнеэго мЬсто и люд!е нечьтёны
11 896. 4. Остана, окажа се в някак-
во положение или състояние. й как*
бЬ на голЬма пбчьсть, как' лй сэста
сега сам'сй като плЬнгень 5.33; й
слЬчй се въ сэнь'зи враждь, та Ь’мрЬ
еэн'зи сщённикь. й дйкбныь оста
скрьбень й гркжень 3 18. 5. С предл.
без. Остана, лиша се от някого. защб
се лишйха сэ хранители своего дёго
гы храните й чювашс й сйч'ка земли
мйрТили-писка въздьх'на й попяака,
защб сэсташе без' так'вогези пастйра
й ь’чйтели 15.151. 6. Остана, бъда
налице след известно изразходване й
сэ тЬхното ей ймаше дадоше й т!е въ
црквата стмЬ1 а другого раздадоше по
сыромаси, й что сэстл раздЬлйше го по
свбите ей рбднына 15 149 . 7. Само Зл.
Остане бъде в известно количество
до някакъв предел (за време). й до
до'вече'ра сэстаха, Т часозе 35.2656.
8. Прен. Оцелея, спася се от смърт.
й погуби сэ тЬ. рпе, тысь'ше, людш. й
па7трЬ съ събЬдиха что бЬха сэстале сэ
воискъта 11.916.
аор.: led. сэста 5.332, бстахь 5.33, Зед.
бета 2.106, 2.136, 5.316, 5.336, 8.5.5, 15.149,
17.1666. оста 2.116, 3.18, 13.1236. 35.2566,
37.2786. 39.29762, сэста 2.12, 5.276, 5.366,
6/46, 9.646, 11.996, 35.2566. 35.2656, оста
5.276, оста 5.315, Сэста 5.316, бета 5.326,
11.896, сэста 5.33, оста 6.44, эста 11.836,
33 236, 39.3166, бета 17.1736, 2мн. бстах'те
3.206, бстах'те 3.206, Змн. бстаха 4.22, 6.46,
17.176, 35.2656, бстаха 5.286, 6.46, сэетаха
6.46, бсташе 11.836, осташе 11.966, бстаха
12 1206, бсташе 15.151, бстаха 35.2656;
плусквамперф.: Змн. eixa сэстале 11.916;
фирмы от перф. тип. Зед. ё слетало 5.31,
ё бстало 7 526, 9.696, 16.1596, 16.163,
34 2526, Змн. съ бегало 15.142, съ бстйле
15 155; бъд. предв.: Зед бьде бстало 39 301;
съкр. инф.: (мбже) оста 38.2896.
остоям несв. (1) Оставам. оказвам се
налице след известно изразходване,
остаям. пршмй ме вь дсэ твой, да сё й
азь насйтю на твойте слЛы й сэ твоата
трапеза, что бстбить трохйте 40.322.
сег.: Змн. бстбить 40.322.
острйже от стб. остршрн св. (1) Ост-
рижа, отрежа косата на някого. а
далйда жена мьжа своего сам'убна
острйже, й на др^га го в'Чра пр-Ьдаде
21.210.
аор Зед. острйже 21.210
остров лт. (13) Остров; част от суша,
заградена отвсякъде с вода въ
мити лйн'скы остро. сй_р1> дето бб'тиче
вода из'бкблё та йма хра велйко_мпи8
(!) rewrite 39.316; тогази царь пове.тЬ
й затбчиха гы вь патьм'скы сэстровь
6.436; спроти стые горы авон'скые,
далёчь, до J. пъприша йма ёдйнь
островь зовё се л#гь 11.1006.
ед.: сэстровь 6 4364, 6.44б:, Сэстровь 6.436,
островь 6.466, сэстровь 6.48, осгровь
11.1006, остро 39.316, мн.: сэшрови 33.244.
остър прил. (3) Остър, който има тънко
острие. въйстинЬ’ пррк' си бйль. й дхь
сты ймаль' ей бти ми бЪше рёкль.
бр)?ж1е остро и сэ дв£те страны, на
с$цёто моё щё да влЪзе 35.2616.
ед.: ср. остро 18.195, острое 21.2106, остро
35.2616.
осуди вж. осъдя
осужданам несв (2) 1. Осъждам, пори-
цавам някого за простъпките му, уко-
рявам въ той днь слово вако пообаеть
данёоЛ'ждавамён1кого3.21. 2. Осъж-
дам, обричам някого на тежка участ
или наказание, амй кби е тойзи дёто
се не бй'ждава въ адь; что е това та
не мбже да сё задрьжи пб землйта.
пбдобрЪ бЪше да нЪ б± пбеториль
евреете да го распньть 35.263.
сег.: 1мн. осуждав амё 3.21; страд.: сег. Зед.
се бсЧждава 35.263.
осуждай вж. осъждам
осужден прич. (2) Като същ. Осъде-
ният лице, което трябва да изтърпи
присъда за извършено провинение.
тогйва щьть да въекрнать бей&енш
който Mtp.KTb й каплиать й тёглить
неправо, да давать рЪ 5V 18.1976.
мин. страд, ед. м. осуждений 39.303; мн.:
бекеши 18.1976.
осуждение ср. (3) 1. Присъда; решение,
което определи наказание за извърше-
но провинение. това катб чю парь...
напйса на стго, й на нарита (!) таквбзи
ось'жеше сицйль... гое ел tea да м?
сэсЪчете л^кёвата нгегова глава геагедно
съ алеман'драпарица39.3086; йповелЪ
да ймь кажч'ть въ тьмнйцъта, как' щё
tfipi. да ймь б£де днь съмрьтныи. й
напйса ёвлав!е бейкдёнте ймь 15.146.
2. Осъждане; изразяване на нео-
добрение от нечие поведение пори-
цаване. й да ей повнйме #мъть за да
сё не пбемъють намь б^собве да нй
върйн^ть. на много котте й ште й на
кбр'вов'ство й на 8'сажденТе. (!) й на
#б1йство. й на завид'Ьше. й на каразь
38.319.
ед осЙкдёнТе 15.146, 8сажден!е (!) 38.319,
ocS^eHie 39.3086.
осужденник м. (1) Осъден човек. что
ей полагате на?мът' си, за сэнГа трите
бсоуждённици на сэн'зи ча, кбл'ко
ли радость велйка ймахУ, като сё
йзбавише сэ съмрьть 15.144.
мн.' бсоуждёвници 15.144.
осъден прич. (5) 1. Като прил. Осъден,
който изтърпява присъда, наказан.
кеч ато праве дниците щьть да славеть
ба, й да пЪать съ агглы. а гр^шлиците
бсьдеши съ д!авола, та вйкать й
плачать, блеле намь братта моа как'
сё бсъдйх'ме съ тогова ан'тихрт'ста
1S 206; й пртех' го катб слабаго. а сега
се бою катб со юнака йкаго, npie нгего
кг то бсъдена. й бою се со нгего като
w с£д1а страшного 35 263 2. Като
същ. Осъдените; лица, за които е
произнесена присъда. й рё стыи. азь
ес'мь архтерси миреискы Николае.
й гй?сти ме бь да тй рекй да п^стиш’
трйте осъдеките 15.147. осъдено
мЬсто. Място, където се изпълнява
смъртиа присъда. видЬх’те лй трйте
члци что съ бсъдени. й рекоше mV.
сега гы провёдоше т#ка. й сбвёдоше
йхь въ чира дёто е осьдено мЬсто да
гы загйолть 15.144.
мин. страд, ед.: м. ось день 35.2596, бсъдгна
35.263, ср. осъдено 15.144; мн. бсьдеши
18.206, чл. бсъдечите 15.147.
осъдя св. (36) 1. Осъдя, издам присъда
на някого според провинението му;
накажа. чюкте и м^жТе гомози
фйлиппх’ что м? б'Ьше Учитель та се
роди да прЬврати моисёовь законь.
а ные го осъдих'ме със’ блвённыи
законь. ца ”^мре на крть 36.269; бти
да сё не съберь’ть ейч'ки ёпкпе й да
тё бс8деть. защб неправда чинишь
12.1136; а той ще да е ос^день със'
дгавола въ вЬчнаа mVkh 20.2096; тона
ейч'кото да бЪх’тё было стр^вале, й
мёне бых'те домилЬле. та не бых'те
былё сега бсъдеши въ бг’нь негаей
18.2056. 2. Осъдя, кажа нещо лошо
за някого, порицая, чювай въ празни-
цы, чю кога сЬдйшь без’ работа,
й хоротишь с нЬкои. чювай да не
бсъдишь нЬкого ни ца бклевётишь.
сЬкогы добрб ц£май 1 5.
сег.: Зед. бсьди 18.1806, бсъдй 18.198,
бс£ци 31.2186,1 мн. 6с1?дй 16.1616, сёсъдимь
16.1616, Змн. ос!?деть 12.1136, бс^деть
12.1146; аор.: Зед. иэс1?ди 6.416, ост'ди 6.416,
Зсъди 15 144, 35.2596, бсъдй 15.147, 1мн.
бсъдйх’ме 36.269, 2мн. осъдихте 35.2596,
Змн. бсьдиха 15.146, бсьдиха 18.200*; бъо.:
Змн. щьть да осадеть 18 196, 18.199, щьть
да 6с1?дё 18.200; форми от перф. тип 2ед.
осадил* си 15.1446, Зед. е бс^диль 15.1446;
пов.: описат. 2ед. да бсъдишь 1.5; страд.,
сег. Зед. се бсъдй 38.284; прич.: мин. страд,
ед.:м. бсъдень5.39,12.116,35.2576,бсх’день
16.159, 20.2096, 35.258, бсъдень 35.261, ж.
бсьдена 32.2245, мн. сэсъдени 1.5, бсъдени
15.144, бсьдени 18.197, бсъдёнги 18.197,
18.2056
осъдя се св. (5) 1 Осъдя се, издам сам на
себе си присъда. ако ё добрб стръ'валь
шё сам’сй да сё йсправи. ако лй ё злб
стр^валь, а той ше сам'сй да сё бсъдй
18.1996. 2. Осъдя се; обрека се на
тежкаучаст, наказание, как’вото стё
добрб сториле, таквбзи шете сега й да
намЬрите. да сте сл)?шале й почйтале
нкговыте д£мы, й нёговьта на?ка, не
бых’те са сёга бсъдиле да сё мьчите
18.201
аор.: 1мн. сё осъдих'ме 18.2066; бъд.: Зед.
ще да се бсъдй 18.1996, Змн. щьть да сё
бсъдеть 18 197; усл.: led. бых' се осъдиль
12.116, 2мн. бых'те са бсъдиле 18.201.
осъждам несв. (14) 1. Осъждам.
издавам присъда на някого според
провинението му. тогйва шьть да
въекрнать сйч’ките кад’гё. та шьть т!а
сыромасите да гы влачать дёто йм’ се
(!) зёмале файда та ги са бсьждале
18.1966; ако ли пргёмашь дЬ’мата на
мойте врагеэве дёто мё клеветжть. еда
нЬ си нйкакь с^дь йспыгаль, й зал^до
мё бсъждашь 12.114. 2. Осъждам
възмущавам се открито от някого,
порицавам. да ймаме със’ъ сйч'кыте
любовь да не сэсьждаме едйнь
другого 1.8; сэ злЬ томь’ва дёто бсъжда
съсЬдинь' своему йлй др^гымх hxkV
нЪкоём^1 сна mV йлй йлй (!) дыцерл
м5' прЬ людге 18.198; кога сЬдйшь
без’ работа, й хоротишь с нЬкои.
чювай да не бсъдишь нЬкого нй да
бклевётишь... кажеТь не сэсъждайте,
й не щёте бы сссъдепи. й прЬдй съда
никого, не ёэсъждайте. й про. сто е
тсва трётге заръчаше бжге 1.5
сег.: 2ед бгъждашь 12.114, бсыйашъ 31.220,
Зед. бсъжда 18.198, бсъжда 21.2106, бсьжда
31.220, Змн. держать 19.208; форма от
пгрф. тип: Змн. са бсьждале 18.1966; пов.
2ед. бсъждай 1 5,2мн. (йсьждайте 1.5,й>съж
дайте 1.5, описат. Змн. да сэсъждаме 1.8, да
йсъждамё 3.21, 2мн. да бсъжате 18 197.
осъждам се несв. (1) Осъждам се, изда-
вам сам на себе си присъда. слушай
члче, кое добрб ймашь катб казКвашь
члкотом# съгрЬшёнГето, никое добро
тьк'мо омраза, а дрЧ’го нйщо- гь него
ще сьди, тй нкго не съдй оти се сам'сй
себе бсъждашь 18.198.
сег,: 2ед. се бсъждашь 18.198.
осъждане ср. (1) Осъждане. изказванена
неодобрение по отношение на някого
порицаване. а другого дето не к гь’ка,
не бсъждай. ако тн е й дЬ'ш'манинь.
защб е бсьжанк голЬ. грЬ 1.5.
ед.: бсъжанк' 1.5.
осъмна св. (2) Осъмна, доживея до
следващото утро, така й вые да
сбжйдате свои съмрьть, да ренете до
довёчера далй щё дочака. й вёчерь да
рече далй щё осъмна 16.159; мнсозйна
така рекоха, атб оумрЬха напрасно,
чк мнеэзйна щотб бъха (!) зравш
вёчерь, й до оутре не сосъмнаха 1.86.
аор.: Змн сосъмнаха 1.86; бъд.: със съкр.
инф 1мн. ще осъмна 16.159.
осътоня св. (2) Направя нещо да стане
грешно, дяволско, както е угодно
на сатаната. сщённикь нЬкои съ
ёдного 6и7гоговЬнного (!) дйкона,
любовь ймйха добрь межд!/ сёбЬ ей. и
бжтвнь живбть бЬха добыле. й не зна
дшволь какь гй бсътонй й прЬльсти
ги та се бмраяйха. й дрьжаха си
мьсть й вражль ёдйнь дрогни 3.18;
ймаше нЬкои магёсникь й същи сл^га
д’йволовь... й живЬше със' нечйегы
д^хоове за много годйны. й ймаха го
соша люд1с щб бЬха # оньзи островь
катб бога, ра1 защб със' дТавола сйч'ко
бсътонЬше 6,436.
имперф : Зед. бсъгонЬшг 6.436; аор. Зед.
бсътонй 3.18.
осЬня св. (1) Прен. Осеня, завладел
някого (за Св Дух), амй прЬклонй
нбёто й слЬзе защо е млтйвь бь, да
съберё на що смё заг?бени. катб рё
л!/ка. ёмлисть. що ё блгеволйль й родй
се майка ms’, й повелЬ та ю бсЬни дхь
сты й послйпьствова 3.176.
аор.: Зед. бсЬни 3.176.
от предл. (2029) 1. За означаване на
място, откъдето започва някакво
действие, от. й йдолыте падаах!/,
катб лйсть кога пада о дрьво 15.140;
йзлЬзе о монастйрьт* си свой 17.1646.
2. За означаване на място, където
се извършва определено действие;
от й царь о полатите това сйч'ко
глёдаше 37 2806. 3. За означаване
на определена страна, посока в
положението на нещо; от. 6р!?ж1е
остро й о двЬте страны, на срцето
моё щё да влЬзе 35.2616; двЬ рекы
ймаше что течах!/ о йсточна страна
11.976. // За означаване на определено
разстояние по отношение на нещо;
от. й вйдЬ л. чё вйси на нрь, ёдйнь
лак'ть со землнта 17.1676. 4. За
означаване на опреоелен момент, ит
който започва някакво действие; от
* _ , 'Г > ' > •/
и о тоизи ча исцЬлЬ онова отроче
11.956; й раздЬлнваме се со днёека
сне й чёдо моё 35.2606. // За точно
отбелязване на периода, от чийто
начален момент започва действието;
от. защб позна как' щё да се лиши, Со
Щйнйте що гы дрьжаше, cofa ф. гбдйнь
35.263. 5. За означаване на чает от
цялото; от. й Ь’зе со своего ймаше
шб шЬ 40.3206; й напй се жената со
сонъзи всада 2.136. 6. За отделяне
на предмет или лице от множество
еднородни; от. й едно со кбпТата мало
досёгна до снагьта ctms’ 39.299; й по
трёты днь повика царь д'1соклйт!ань
нЬкои со мом'ците ей 39.3006. 7. За
означаване на принадлежи ост; от.
на. поидо да донесь вод!/, й не найдб
вьжето со вЬдрбто 2.106; й кбе'мь со
главыте ваши не щё погйбна 39.3036.
8. За означаване на произход: от. аз'
есъмь со градь римь 5.376, азе съ со
ёврёискы рсо 7-49. // За означаване
на източник на нещо; от. й т‘1й рЬчи
като чю сгмёсон' со стар'цатого.
йзлЬзе йз' привата 2.10; й со тьзи
гатан'ка хв[а} каж!/ть, как'ь сь ей
чйнове нбны 11.816. 9. За означаване
на изеършителя на действието; от.
а дшата катб ci е сё 6Й дъхната. й така
прЪбыва без'съмрьтна 38.284; дали (!)
на войска загйналь йлй (!) сё звЪрсэве
йзед£нь 39.314; й поставйл' го си нА
сйч'кото что е со твоа рйса стороне
38 2836.10. За означаване на причина
на действието; от. дай намь да се
напоймь вода, бти йзмйрамё со гладь
й сэ жьдйзашс 18.1906; видЪ йхь црь
катб не могать да подымать й со стра й
сэ ллачь 15.1476; й раз'болЪ се сэ люта
болесть до съмрыъ 11.986. 11. За
означаване на материята, от конто
е направено нещо; от. та щьть да
хбдсть бблЪчени въ пр-Ьм-Ьн?. со Козина
18 186; чё см'ь й азь члкь сэ прьсть и
сэ крьвь 3.196. И За означаване на
това, от което се състои нещо; от.
тогйва щь да вйдеть й вЪнецыъ дёто
м? б-Ьха бгч’диле на главьта сэ трьнзе
18.2006.12 За означаване с какво или
с кого се сравнява нещо; от й ерцето
й otnie потврьдо со камйкь 35.2596:
й кога се срёщньть. й л$ната быва
поцйско сэ сэ (!) слнцето и затв’ли го
33.234; кби е на земли гтогз’л^' сэ цара
34.2486, бти ё той сэ ейч кыте мнй
най мнйкь 39.318. 13. За означаване
на обекта на действието; от. а)
При глаголи със значение спасявам,
избавям, освобождавам. чакамь да
ме спей бь со 6s’pa лъстйва 17 1716;
йзбави ме сэ това злое й страшное
м-Ьсю 11.104; зара1 това ь’мйра члкь,
бти да сё свободу. со грЬ, й со скрьбь,
й со гр£дь. й со 1рйжа 38.284; й млташе
се 6s давно бы се йз'рббиль со таквбзи
зло 9.676; йзвади на сэ рЯцЪте врагеэвы
15.1466 б) При глаголи със значение
лишавам се, еъздържам се. поскор^
да идешь сэтУка да сё не лишишь
й сё животь свой 33 2436; кой се
възрьжьва со ейч'ко тбизи има спсеше
2 96 в) При глаголи със значение
плата се, боя се, бягам, пазя се, крия
се, отричам се. а то се оуплаши сё
звЪровете 17.1756; боаха се сё шгЬнз
9.726; та щёшь да побЪгнешь сё мёне.
каго кога б4га члкь со зам" а 17.1686;
й пазЪте са со ria щото зло рсбогЬть
18.180; где да сё скрыемё со нгеговьта
ерьдитили сега 18.2006; сэрйчам’ се
сэ рай хЬбаьи 18.191, бстави се сэ товэ
да бйешь члци 12.1136; ами гы^чаше
й а'тврьждаваше да сё не сёмётньть сэ
в£ра хва 15.139; й азь да тё оучюва
со ейч'ките твой врагеэве 11.95; гь
зтщитйтель мой со кого се Петраше’
17.165. г) При глаголи със значение
срамувам се, гнуся се, свеня се. бь сё
сё члчьско лпцё не срам^ва 12.1176;
а ные се гййй. со нгего 11.1076; со
разумно дрьво да сё чюва, й да сё
свйни со нгего 38.2826. д) При глаголи
със значение познавам, разумявам.
катб й бжтвны гла что рё сэ птбдът'
се дрьво нознава 15.1326; й гледахь' й
бжйдаахй' да вйджть звЪз д?. й со нкю да
раз^мЪють как' се е родйль велйкь црь
33.2436 е) При глаголи със значение
разделят се, разлъчвам се. тогйва
щьть да сё различать й раз'дЬлжть
баща со сна, й майка со дыдерЬ
18.206 ж) При глагола събуждам.
й архггль михайль пойдё й сьб^ди
го сё сьна 11.90. 14. За означаване
с помощта на какво или по какъв
начин се извършва действието; със,
с. й Самых' се й лицёто и pt цЪтЪ со ста
всада 17.17J; к(?г.Ф.те ей со свои тр^дь
добрина, съ бд-Ьюе лицё невйдпмаго
ба 31.222 от ... до. а) За определяне
крайните пределы на разстояние в
пространств ото: от . до. й стльпь
сэгнинь вйдЪше се сэ земли до нбёто
4.246. б) За определяне крайните
преоели на някакьв период от време;
от ... до. ностёше се сэ нёли до не.ш
40.3226; й пролить ё сэ фёрварь,
зг. до иг, ма!а 33.2406; от ... на. За
означаване на постепенност при пре-
минаване в пространството или във
времето; от . на. тьк'мо нгеговата
сэбыднай жена. хбдЬше й прбсЬше
со къща на къща 35.2565; й щьгь, да
паднать людгётЬ Сэ зло на зло 18.179
от (!) вж. о11
огбЬгна св. (2) Избягам, отдалена се
с бягане от някакво .място, й ре мК.
скоро сэбЬгнй сэт^ка съсйч'ка (!) твоа
войска, ако лй нЬ.’? грЬ ты оумирашъ...
й Оплати се тогава царь тврьдЬ. й
побЬгна 11.96. // Образно й йзлЬзоха
й дрхгые д^хоове ка’р'вар'скы, й видьха
и, й заплакаха. та й рёкоха. сэ дше,
сэбЬгнала ей Сэ на. защото ей стбрила
воли бжга на земли, й ейч'ки бЬсоове
йзлЬзоха й насрЬща, й не могбха да
намЬр агь нйчто Сэ тЬх'ны дЬль в' нгеа
32.230.
форме от перф тип: 2ео. ыб'Ьгнала ей
32.230; пов.: 2ед. СэбЪгнй 11.96.
отваля се св. (1) Махна се, отстраня
се. й стбри сс чюдо голЬмо. ейч'кыи
сэг'нь сэвадй се Сэ майёа. й йз'горй
златыте ббгове, й нйчто не оста Сэ
тЬхь 37.2786.
аор. • Зед. сэвадй се 37.2786
отваля св. (1) Отваля, преместя чрез
търкаляне някакъв тежък предмет,
отместя. й начё да копаё, й каго
йскопаха найдоха ёдйнь мраморь
велйкь. й едва го сэвалйха мал'ко й
видЬ се тЬлбто стм!/ тврьдЬ свЬтло й
красно 9.71.
аор.: Змн. сэвалйха 9.71.
отведа св. (5) Отведа, закарам някого
да отиде на друга място. видЬх'те лй
трйте члци что съ бсъдени. й рекошё
мК сега гы провёдоше т!?ка. й сэвёдоше
йхь въ вйра дёто е бсъдено мЬсто да
гы зап'бАть 15.144; аз' есъмь сэ градь
римь й тёка съмь плЬнгена ами ти се
молю да мё сэведёшь тамо 5.376.
сег.: 2ед. сэведёшь 5 376, 1мн. сэведё 9 68;
аор.: Зед. сэведе 14.129, Змн. сэвёдоха 9.67,
сэведоше 15.144.
отвежа св. (7) 1. Отвържа; развържа
нещо завързано, прикрепено с възел.
й найдё вЬдрбто що чрьпахЪ' със'
нкто вод!/. вьжё стр&пано на него
прчвёзано. й сэвёза го та си сэбивй
тЬлбто 2.106. 2. Прен. Освободя,
пусна затворник на свобода гдёто
йма хртТане затворены въ тьмнйцы.
скоро да се сэвёж!/ть й сэп!?стеть й по
сйч'ка землю, цркви хртган'скы да сё
вдйгньть 15 1396.
сег.: Змн. сЭвёжата (!) 39.304; аор.: Зед.
сэвеза 2.106, 15.132; бъд.: 2ед. шешь да
сэвёжешь 12.1106; пов описат. Зед. да
сэвёже 3.186; страд.: пов. описат. Змн. да
се ёэвёжЛь 15.1396; прич.: мин. страд, ед.:
м. сэвёзань 12.1106.
отвежа се св. (1) Прен. Освободя се,
избавя се, спася се. днёека прЬдЬдХ
адам# вн!?ка й гпжда родй се, и той се
Сэвёза Сэ адова тьмнйца. днь клётва
ёввина, ше бЬше а бь проклель.
прощенгё родй се. й ейч'ки свЬть
обнови се 3.17.
аор : Зед. се сэвёза 3.17
отв ежата (!) вж. отвежа
отвеза св. (10) Откарам, закарам няко-
го или нещо някъде азь даю вамь
наёмь, тьк'мо мё СэзезЬте въ градь
патарь 15.137; й рё ми. пшенйц!/ епб
да сэвезёте въ~ миршликно 15.142-
1426; й тга м< рё, плача бгй ми не the
гемйщать моа стльпь да го сэвёзе на
чёр'ковата стм!/ гесэгйо (!) 39.3126.
сег.: 2ед. сэвезёшь 9.69, Зед. сэвёзе 39 3126;
аор.: Змн. сэвёзоше 15 1426; бъд.: led щъ
да сэвезъ’ 15 142; пов.: 2ед. сэвезй 9.69б2,
15.142, 2мн. сэвезЪте 15.137, описат. 1мн.
да сэвеземь 15.1426,2мн. да сэвезёте 15.142—
1426.
отвеза се св. (1) Отвозя се, с в оз сне
отида някъде. а еэн'зи корабникь
сп_рё. щб бЬше на гемгата господарь,
дето сэнгё стм!/ жената, катб ю оузе й
той ча раз'болЬ се. й сэвёзе се дома си
й жената стм!/ завёдс 5.336.
аор.: Зед. сэвёзе сс 5.336.
огвисоко нареч. (1) Отвис око, отгоре,
от небесата. й пакь рёкоше. бе,
погледнй ебвыебко на тьзи отроковиц#
13.123.
«высоко 13 123
оз вия св. (2) Отвия, размотал нещо
навито, развия. й видЬха тогази как'
сь е сэбивйль със' вьжёто .. й довёде
irt’MeHb врача, й едва м# сэвй со нкго
въжёто със' голЬмь тр#дь 2.116.
сег.. Зед. Фвиё 2.116; аор.: Зед. сбей 2.116.
отвозя се. (1) Отвозя, откарам няка-
къв товар на друго място чрез во-
зене, превозя. корабникь нЬкой
жйто_продавець напльнй корабь свой
със' пшеница, й щЬше да ю завезё на
фрён'ск'а земли, й оу тьзи нощь нвй
м# се стыи Николае насънЬ, й рё м#.
где овбзишь тьзи пшенйц# 15.142.
сег.: 2ед. «возишь 15.142.
отворш (!) вж отворя се
озворувам несв. (4) Отварям, правя
нещо затворено със спецназ но при-
способление Оа стане разтворено.
б’Ьше се затворить, като ей чйнЬше,
У езбота й бу пели, 6твбр#ваше й
прйникн#ваше, й д#маше със' члци. а
тогази не сэтьбри нй вь с?, нй вь нёли,
като ей чйнЬше да 5лгославе люд!е
2.146; й тогази совбрюваха вратата
монастйр'скы 17.165; й кби тльчё
врата, сэвбрюват м# се 3.186
имперф.: Зед. отвбр^ваше 2.146, Змн.
«вбрюваха 17.165; страд.: сег. Змн.
сэвбрюват се 3.186; имперф. Змн. се
«вбрюваха 17.165
отворювам вж. отворувам
отворя св. (40) 1. Отворя, направя нещо
затворено без или със специално
приспособление да станеразтворено.
й заспа тёжъ'кь сънь, и сотвори ей
Астата катб спй й хрька 10.77; й
тогази сганЬхь й бчйте си созвбрЬхь
(!) й пбмлех' се бци 17.172; й въ
пол#ношь отвори Еъстбчните врата на
полатыте 37 2796. 2. Отключа, чрез
превъртане на ключ в брава напрсвя
нещо заключено да се отключи, й
рё м#. млю ти се члче, что дрьжйшь
клкшове. отв эрй ми да сё поклонгс й
азь стм# димйтрпо 9.'70б. 3. Направя
отвор, дупка някъде. отвори бь
кладен'ць тамо. й пй агара й йз'майль
11 85 отьорете си ушите. Слушайте
внимателно. чюдно й дйвно се стбри
въ нашите дни... амми (!) вы се
мола. сотьорЬте (!) оушйте вгши, й
послоушаите що имам* да вы каз#ва за
стго сТмесэна 2.9; отворя нечия уста.
а) За човек - дам някому способност
да прэрокува, да съобщава божията
воля, й пйшеть на нкговото слово
вь сон'зи, ча, когато се поставЬше
ёэ стрыкъ си да ё сщенникь. отвори
тогази дхь стыи Астата вйк#том# й
прбрече сам'сй да знаете вые ейч'кы
хртгане малы й велйкы. тбизи чтбто
се сега р8’ко_полбжи да ё сщенникь.
щё да б8де й влка прьво_сщенникь
15.133; дхь стыи щотб просвЬти
пррците, й на?чи гы да прорекать що
шё да бъде. тбизи дхь стыи й младьше
дЬчйца найчгг й отвори ймь Астата, да
думать, що ё йстйнна 34.2496. б) За
животно - дам някому способност
да говори й бь на чюдо голЬмо, й
отвори Ь’стйга на мКлето, й прод^ма
й рё валаам#. чтб щёшь её мёне га
мё бТёшь 11.866; й бь что стори
[ради) голЬмо чюдо отвори Астата на
бногбзи скота, й прод^ма й рё валаам#.
что щешь со мёне, й биеш' мё 33.242;
отворя очите някому. Отворя очите
някому, разкрия истината някому. й
кога бы вътрЬ при завъеь отвори бь
бчйте цар#. й вид! нЬкоа бж'г’а блггь
14.1286; отворя разум някому.
Вдъхна на някого мисъл, идея, й 1#да
като вйдЬ мрътьв цатого рад' бы й
дхь сты сэтвсри м# раз#мь да сопйта
кртовете на мрьтьв'цатого 4.25; и
рёкоха ейч'кы лгод’гё. амйкь цар# да
бьде що ей рёкль i добрь ча зашо
нашите бобгове сэтвбриха тсбй тойзи
разУм ь 39.3096; отвори си очите.
Внимавам, съсредоточа вниманието
си върху нещо. амй й вые зарадй това
сотворите (!) си бчйте й дшевныте й
гЬлёсныте бти да разУмЪетс добрЪ й да
раз'берёте дето щё да кажемь 11.816;
от воря си очите и ушите. Внимавам,
съсредоточа вниманието си, за да
възприема нещо. й да ей отвори ме
й бчйте й Ушите. да послУшамё й да
чюемь й да разУм-Ьемь дУ’мыте бжш
9.61; отвори си устата. Отворя си
устата, започнадоговоря, проговоря.
й’и дУмы като чю сё глеи збеима.
потврьдЪ се растрепёра, й лопотй се
сё стра, й постёнь, й загуби си гла.
едва си сотвори Устата, тйхо, та и каже
17.167; й пррк' icaia. каже... катб
агне кога го водйшь да гб заколйшь
й катб сэвень кога го стрйжешь та е
без'гласень. така ей не отвори У’стата
38.2906: отвори ума на никого.
Отворя очите на някого, помогна му
да разбере нещо. й тогази ймь отвори
Умьть да разУмЪють писашето. й рё
ймь гака ё писано, й така бЪше пбббно
хУ да потёгли 38.290; амй й Умъгь на
«’чёниците тогази отвори й разУмЪха.
от! ё за ха писано было 38.2906-291.
имперф.: led. сйтвбрЪхь (!) 17.172; аор.: Зед.
сотвори 2.146, 17.167, отвори 2.15, 11.866,
15.133, 33.242, 33 2432, 34.2496, 38.290,
38.2906, 38.2906-291, отвори 4.25, 10.77,
отвори 11.85,37.2796, отвори 14 1286,33.243,
34.252, сэтвори 16.161, сэвбри 36.2696,
Отвори (!) 40.3236, 1мн. бтворих'ме 14.130,
Змн. ывбрих'тс 18.2046, Змн. Отвориха
5.396, 17.1646, 39.3096, сотворише 33.2376;
бъд.: Зед. щё да Отвори (!) 18.188; пов.: Зед.
Отвори 9.706, отвори 35.261, Змн. Отворите
(!) 2.9, 11.816, 18.1776, 35 2636, ОгворЪте
35 2636, отворите 35.2636, описат. 1мн. да
бтвбримё 9.61.
отвори се св. (13) Отворя се, престана
да бъда затворен, разтворя се. й сипа
срёбрьните врата црковны сэтвбриха
се самы, й ьълЬзе сэн'зи бжш члкь.
оу црквата 3.19; сэтвбрш (!) се бкбто
й йспаде трЪската 2.146; вида рё
нбёто че сь сэтвбрй (!) ётб едйнь конь
б£ль, дё йзлази йз' вратата нбныи
18.1946. // Стана достъпен. защб
51ше сэпрьвЬнь загвбрень рай. зара'
адамовь грй, а сега се отвори 38.286.
аор.: Зед. сэтвбрш (!) се 2.146, се отвори
11.836, 38.286, сь Отвори (!) 18.1946, сь
сэвбри 18.2026, се сэвбри 39.305, Змн.
сэтвбриха се 3.19, 35.2616, се бтвбриха 3.19,
се сэтвбриха 3.196, 3.20, сэтвбриха се 3.20;
пов.: Змн. сэтвор£те са(!) 18.1896.
огвращам несв. (2) Отвръщам, върша
нещо в отговор, отплащам. ако лй ты
не дУш'манишь нгсмУ й сторйл' мУ ей
меташе а той тё не прости, оставй го
да мУ съди бъ. а з и да мУ не сэврашашь,
зашб ако ты сэврашашь дУш'манинУ
своему, оь веки го не тефтйши нъ ако
гб ты оставишь, тогйва мУ ще сэврьна
бь 1.6.
сег.: Зед. совращать 1.6; пов.: описат. Зед.
даОьргщашь 1.6.
отвръжа св. (2) Отвържа, освободя
някого или нещо чрез развързване.
аггль Тнь дбйде бчивФсно прЬ
сйч'кыте. й сэврьза го сэ колелбто
39.300; й гесэр'пе рё на момъта.
сэвръжи въжсто сэ кони того й дай го
мёне 39 311.
аор.: Зед. сэврьза 39.300; пов.: Зед. Овръжи
39.311.
отвръже се от стб. oT’KEptipH га св. (2)
Откажи се, отрека се от нещо. три
дУ’ми тйи щб^сь хвы. ёдна каже да сё
сэврьже, сй_рё, да се сэрёче сэ сёб! си.
втора, да си зёме крть свой, трёпа, да
дбйде сл£дь мёне 16.158.
сег.: Зед. сё Оврьже 16.158; пов.: описат
Зед. да Оврьжет' се 16.158.
отвръзает от стб. стгрьгатн несв. (1)
отврьзает уст своих. Отваря си
устата, започва да говори, мко сэв'че
на заколгеше вёде се, й йко агьн'ць
прЪмо стрйгУщомУ его без'гласнь,
тако не сэврьзаеть Усть своп, ciijpe,
каже. кога вбдеть агне да го закблеть
й като агьн'ць, сй_рё сбвёнь стой й не
дйма като го стригьть 16.161,
сег, - Зед. соврьзаеть 16.161.
отвръзан прич. (1) Като прил. Отвър-
зан, който е освободен от завързване
за нещо. й тсгива се ивы стыи со
колелбто сбврьзань. й бы въеь зравь
39.300.
мин. страд. ед.: м. соврьзань 39.300.
отвръзи от стб. старости се. (1) Образ-
но. Отворя, направя нещо затворено
да стане разтворено. й чюхь
напоконь чё рёче слврьзй намь двери
млти твоее ги 3.19.
нов.: 2ед. соврьзм 3.19.
отвръна св. (2) Отвърна, извърша
нещо в отговор, отплатя ако лй
ты не дйш'манишь нл'мй... а той тё
не прости, оставй го да мй съди бь.
а ти да мй не совращать, защб ако
ты совращать дйш'манинй своему,
бь векк го не тефтйши. пъ ако гб
ты оставишь, тогйва мй ще сэврьна
бь, а тёбЬ йма голЬма добрпнк,
че ей простйл’ дйш'манина своего
1.6. отвръна ск лйцето от някого.
Отвърна си лйцето; престана да
закрилям, да покровителствам няко-
го. ако лй не псслйшате мёне... й азь
така да сътвбрй вамь... й да йзЬдйть
вашъта стока зашите зломысльници
прЬ ва. й да ей соврьна лйцёто моё
со ва. й да вы й да вы (!) пожънагь
кенавйстници ваши, й да паднете прЬ
вашите врагсове 11.107.
сег.: led. соврьна 11.107; бъд.: със съкр инф.
Зео. ще соврьна 1.6.
отвръ кпре дл. (1 )3аозначаваненамя<. то,
което се намира в ний-горната част
на нещо; откъм върха на. й чюдно ми
се видЬ. свЬгйл'никь свЬтЬше соврьхь
црквата, й прихбждаше й стоаше на
главата сономйзй члкй, й сйч'ка црква
просвЬти се 3.19.
соврьхь 3.19.
отвън нареч. и предл. (6) I. Нареч.
Отвън, вън от определено място,
навън. й азь глёда ебвьнь йз' вратата.
й чюдно ми се видЬ свЬтйл'никь
свЬтЬше соврьхь црквата 3.19; велйкыи
црь кон'стан'тйнь. когато съаидйваше
цариградь. съградй црква една въ йме
архггла михайла. нЬ вътрЬй пари гра'.
амй ебвънь блйзй селата, на мЬсто что
се зове состёшсо 11.946. II. Предл. За
означаване на място, вън от което
се извършва някакво действие; извън,
вън от. найдоха се й двата чё заз'деть
совънь града солйна 9.68; ты сЬдй
тйка, догдё сьмне. а ные да съврьшй
оутрьни сёвънь црквата 11 102.
совьнь 3.19, озвънь 9.66, 9.68, 11.946, 11 966,
11.102.
отвънка нареч. и предл. (9) I. Нареч
1. Отвън, вън от някакво място. й
дойдоха й собыколйха околй градь
нбщ'по совън'ка, й натък'мйха. се кога
се потай нарсодь, да прЬмйнйть со
стЬните скрйшб 9.72. 2. Отвън, на
външен вид. й совън'ка се гледаше
йченикь а вътрЬ ей ймаль неейтого
бЬса га стбри оучйтслю ей й гй бй
това зло и прЬдаде твор'па 35.262.
II. Предл. За означаване на място,
вън от което се върши действието;
извън, вън от. съкрыха го совън'ка
монастйрь й тамо нощйваха на
пристанището монастйр'ско 11.1016;
де^ёнтза й дивбрь, й аскйлйнь й
патрикТа й събра ха се совън'ка градй
въ монастйрь стго Оесбдора 12.115.
совън'ка 3.20, 7.50, 7.54, 11.966, 11.1016,
12.115, 35.2576, совън'ка 9.72, 35.262.
отвътрЬ нареч. (3) 1. Отвътре, от
вътрешността на нещо. й видЬ чё
йехбди сбвъгрЬ йзь сол'тарьть каго
ёдйнь дТаконь, й дрьжй кадйл'ница
й кадй црквата 3.20; йз'вапь людтёте
стра, а сбвътрЬ срцето й трепере
18.194. 2. Отвътре, от вътрешната
страна, й събраха се людТе мнсого,
й заградйха мУ бколу два сэгралы, й
врата му' направйха совьтрЬ 2.126.
ывьтрЬ 2 126, сэвътр-Ь 3.20, 18.194.
отвЬка нареч. (9) Открай време, от
много стоавна, от вечни времена.
йзлЬсте сэтъ'ка й строшЬте врата та.
вЪчны. дёто съ сбвЪка 35.2636; привел'
ме ей да проплыть ёврёете. ами нЬ
ё волн бж!а защб сь сэьЬка блвёни
33.243; весслйтс се праведный, й
играйте патрТар'си. й шо стё Савика
мрьтвы раувайте се. оти за(ра)дй ва.
распет1 се спсь 35.258.
сёвЬка 16.161, 33.243, 33.2475, 35.258,
35.259, 35.2636. 35.26об, 39.309, йвЬка
35.264.
отвЬт м. (4) Ответ, устен отговор на
нещо казано, й тогйва катб чю онази
дша окаанна, й У’мрьча немаше швЬть
чтб да рё 32.231. давам и дам отвът.
а) Давам обяснение; отговарям,
обясчявам нещо пред някого й тогйва
пойдУть аггль., й поклс-нет' се 6У й
сЬкимУ члкь1 нбееть щото ё работиль
работа йлй добра или зла, йлй ношесь
йлй дне ейч'кото агглы сЗвЬть давать
32 225; амй дшата ны е cj ба й пи
ё ж[и]ва, й не i мйра. й тта щё да
стане прЬ стоашно су’дише хво. да
дадё сэвЬть шб е чинйла 38 29.36 б)
Отговарям, казвам нещо в отговор
иа нечии думи. й царь ы> йдь. И Сэ
гнЬвь не можё да ймь рё нйщо. амй
тьк'мо поглёдна на мУсайпина своего
магнён'тТа йме ёмУ да дава сэвЬть стмУ
39.2986.
ед.: совЬть 32.225, 32.231, 38.2936, 39.2986.
отвЪюсловие ср. (1) Ответ, словесен
отговор. сЗвЬтослов!ё 9.75*.
ед.: совЬтослов1е 9.75*.
отгде нареч и съюзна дума (10) I. На-
реч въпр. За запитване отпоено мяс-
тото на действието; откъде, от кое
място, отгде. та щё да рёче. саде ща
азь да зёма да вы дамь хлЬбь, дё да
чамЬра азь вйнб й вода да вы дамь
18.192. II. Съюзна дума. 1. Въвежда
подчинени допълнителни изречения;
откъде, отгде. съблЬчЪте го скбрс да
вйдимь саде йде тбизи смрадь 2.11; й
ты да бы быль дббрь члкь, й со добра
рсодатабы казальсёдёсийщосй2 11
2. Като относит нареч. Въвежда
подчинени обстоятелствени изрече-
ния за място; откъдето, отгдето.
азь вамь хлЬбь й вода да вы дамь.
дайте й вые мене сэгдё знаете 18.192.
соде 2.11, 5 38, 18.192, соде 2.11. согд'ё 7 506,
9.616, 9.706,18.1922, согдё 33.238.
отгдето нареч.-съюзна дума (5) 1- Въ-
вежда подчинени обстоятелствени
изречения за място; откъдето, от-
гдето. стань со гдёто сЬдЬше 15.141;
бтй въехбды сэгдётб е с.тЬзаль 38.286
2. Въвежда подчинени определител-
ни изречения; откъдето, отгдето
дше познай си тЬлото своё, сэгдёто
си йз'фрькнала йз' нкго 32.2296;
б'Ьше стыи апль фйлиппь. со града
вид'савйди, согдёто б'Ьше пётрь апль
й ан'дрёа 36.267.
согдето 12 120, 15.141, 32.2296, 36 267,
согдёто 38.286
отговарям несв. (1) Отговарям, давам
обяснение за нещо. дтеэклйпань рё.
сега да вйда ако прЪ нашите бчй
сторйшь мапа, та не шёшь на да
сэгова дЬшь. ато й да тй се нё щё а тй
щёшь да дымишь 39.301.
сег • 2ед. соговдрЬшь 39.301.
отговаряние ср. (1) Отговаряне даване
отговор ни нечии думи. й рё. гссор'пё.
дойдё ли ты нЬкое пбкаше; (!) за
в'черашното сэговаэЬше йлй бшё си
стоишь па тойзи?мь 39.299.
ед. • соговарЬнГе 39.299
отговоря св. (34) Отговоря дам отго-
вор на питане, отвърна. й рё мУ
мггнён'пе й кои ё йстйна. й стыи
со говоры вторы пьть. хс ё йстйна
39 2986; дГсжлйпань ре й ком са
работа хУ твоё'мУ, дето вые дУмате. й
стыи сэговори на слЬпи проглёдь’ваше.
й на ббл'ныи йсцЬлгеше 39.3036. И
Откликна, отзова се на нечии думи.
й рё царь на людаете, възмёте сэ мёне
злато кбл'ко щЬте, ато мй недЬйте
йздава ёднйч'ката дыцёр'ка. а ейч'кы
графане не ще нй ёдйнь да mS оговори
39.310.
сег.' Зед. оговори 39.310; аор.: Зео оговори
32.2262, 32 226б;, 32.2272, 32.2276, 32.2292,
32.230, 39.2986, 39.299, 39.301, 39.3023,
39.3026, 39.30363, 39.304, 39.307, 39.307G,
39.3 082, 39.3 ) 26, оговори 39.297, оговоры
39.29 863, Змн. оговбриха 32.225, 39,297.
отгонювам несв. (2) Прогонвам, гоня
някого отнякъде, отпъжОам. й чйны
със' бнова йме йсцЬлгеше. й бЬсоове
со члка сэгбнюва, й со разлйчны
болЬсты члци йсцЬлЬва 36.2686; азь
бногбзи 1£да стбри та продаде ха за,
л, срёбрьници, й распёха го еврее на
тбизи кр гь а сега ты мёне сэгбнювашь
4.256.
сег.: 2ед. огбнювашь 4.256, Зед. сэгбнюва
36.2686.
отгоре нареч и предл. (15) I. Нареч.
1. Отгоре, от по-високо. й видЬ
водата как' шЬше да слЬзе сэгбрЬ, й
да падне на стЬныте црковны 11.98.
2. Отгоре, от горната страна й въ
бша дьскы бЬха ножове заглобёни
сэгбре йзьбстренй прилычны на
коша а др^гы катб ножове 39.2996.
3. Отгоре, върху нещо. й найдё
вЬдрбто що чрьпахК със' нгего вод#,
вьжё стрйшно на него привёзано. й
сэвёза го та ей сэбивй тЬлбто по гблК
със' нгего. й сэблЬче се пакь сЗгорЬ
2.106; й покрыите го със' папфь... й
сэ лозй с£хи прьч'кы сэгбре нат8’рЬйте
мнеэго, й запалЬте сэг'нь 37.2776. 4.
Отгоре, на повърхността. й едны
постйгнъха въ адь, а дрь’гы сэсташе на
землю сэгбрЬ а др^гы 1 вода, а др)?гы
на йрь 11.836. 5. Отгоре, от свише,
от небесата. й рё м мйрь вамь. й
показа се катб чё възыде на нбо със'
два апла, й сэгбре чю се гла, й рё мйрь
ва радеэ й весёте 37.281; й стоахь за
половйнь ча й чю гла сэгбрЬ чё каже,
амйнь, амйнь, амйнь 2 15. II. Предл.
За означаване на място, което е
по-горе в сравнение с нещо; отгоре
над. рё на пбмысль твой, на нбёто да
вълЬзЬ’ сэгбре ввЬздыте нёны й да ей
оставлю прЬстбль мой 11.84.
wrapt, 2.106, 2.15, 3.21, 11.836, 11.98,
15 1366, 38.2866, сэгбре 9.646, 11.84, 15.136,
37 2776, 37.278, 37.281, 39.2996, wropfc
11.97.
отдавна нареч. (5) 1. Отдавна, от
много време. й рёче ёи. сёстро. мъ'жь
твой та ми е прТателв сэдавна 15 154.
2. Отдавна, преди много време. й
нйкои не знааше че ё тамо погрёбена
стаа пёт'ка, бти бЬше бдавна (!) была
погрёбена8.576 3. Следвреме, някога.
защб пакь рё прркь ерем!а. сэдавна щё
да чюемь брьзь копь дё тйче та щё да
сё потрьси ейч'ката земли... катб да
рёшь тъи ще да йзлЬзе антихрють сэ
ада грЬх’овйтаго 18.185.
сэдавна 5.346, 15.154, 18 185, бдавна (!)
8.576, бдавна (!) 15.15-6.
отдален нареч. (5) Отдалече, от голямо
разстояние, от далечно разстояние.
й тече сэн'зй львь сэдалёчь на тЬ, й
кога се приближи при тЬ йм' се
поклонй 5.39; й кога бы ча шёстыи.
глёда платонь сироти морето, йвй м5
се маОёи па морето сэдалёчь. кбл'кото
до сёд'мь стады 37.280 // От известно
разстояние (но не голямо и далечно).
й донесЬше м5 хлЬбь, и сэдалёчь
пбфрьлЬше 5.276.
сэдалёчь 5.276, 5.39, 11.1036, 35.2566,
37.280.
отдалена се св. (1) Отдалеча се; отида
на разстояние от мястото, където
съм. й затова се сэдаличи сэ рай
33 2346.
аор.: Зед. се сэдалечи 33.2346
отдалече нареч. (13) Отдалече, от
голямо разстояние. не Mort, да
копал, защо мотам1 не ймамь, й не
мога се врати да йшемь зашб с’мь
сэдалёче 17.176; видЬ йхь стыи
ем'стапе сэдалёче 5.34; й показа mS
го сэдалёче 7.496; й вода не ймах# да
шють. амй сэдалече бЬше доведена
до три пъприша. йскопале 6bxs”, й
дохбждаше % монастйрь 11 1026
сэдалече 2.136, сэдалёче 5.34, 5.37, 6.47б2,
7.496, 9.686, 11.93, 11.976, 17.176, 40.3226,
сэдалече 11.1026, 17.171.
отдам св. (1) отдам цЬлувание. Целуна,
докосна с устни в знак на обич и
почит ами сёга щб да сътворю, й
как’вб цЬлй’ванТе да сэдамь chS моёмй.
защб векк на земли пльтьскыи не йма
да го вйдж 35.2616.
сег.: led. сэдамь 35.2616.
отде вж. отгде
отдели св. (1) Образно. Отделя, накарам
някого да се откъсне от нещо. щб
pS’Maxa, кби на мбже сэделй сэ любовь
хва, скрьбь, йлй бои йлй гладь йлй
мька, или бЬда, йлй сабТа 16.159.
съкр. инф.: (мбже> сэделй 16.159.
отдесионареч. (1) Отдясно, от дясната
страна затова се моли, да не бстави
на сэ лёва страна, амй да ни спбби
да стане сэдёсно съсич’кп (!) стыи
16.160.
сэдёсно 16.160
огдише от стб. стъдъцмтн несв. (2)Из-
дишвам, изпускам въздуха от гърди-
те си. й члкь, тТа й трйте йма. оумъ,
д£ма, й дша, затова ей сэдыше. защб
йма въз’дй' 38.284; а стыи дхь... что
е. йсходникь. защб йехбды сэ бца
неротйённа, й почйва на рожденнаго
сна катб й члкй’ д^хьть дёто си сёдыше
33.239
сег.: Зед. си сэдыше 33.239, ей сэдыше
38.284.
отделу нареч. (2) Отделу; на място
което е по-ниско. а йсказана й зпаина
слава ё. кога знае члкь почто бы, та
бскй’дЬ елнцето защб катб (бы) лй'ната
стане пб елнцето сэдолУ й брани MS' да
нё свЬти защб елнцето йдё сэ дёсна
страна, а лъ’ната сэ лёва 33.2336; й
мнеэго моши сты пб бл’тарь сэдблй',
постави 14.1276.
сэдолй 14.1276, 33.2336.
отдЬля се св (4) Отделя се, престана
да бъда заедно с някого. й азь ёс’мь
плетень со ба до нкго. да м? кажй
това, да сё не сёдЬлй сэ тебе, амй да
тё посл^ша 12.111. // Отстраня се
от нещо или някого. й елй’чй ms’ се на
пъть й сэдЬли се мал’ко сэ пй’ть й сэ
дрЛкйната 11.866.
сег.: Зед. сё сэдЬли 12.111; аор.: Зед. сэдЬли
се 11.866, сэдЬлй се 33.242; бъд.. със съкр.
икф. 1мн. щем’ се сэдЬлй 7.516
отдЬлявам несв. (1) Отдечям, слагай
настрана част от нещо, заделям. й
бЬше 1сэакммь богать й поавёднь. й
на вьсакыи празникь, сэдЬлмваше сэ
ймашето си два дЬла и едйнь дЬль,
раздадЬше по сыромаси 3.17.
имперф.: Зед сэдЬлйваше 3.17.
отдЬлям се несв. (2) Отделим се, отда-
лечавам се от някого, отлъчвам се.
й царица се не сэдЬлЬше сэ апла
37.2746; амй па ймаше гнЬвь на апла,
защб се не сэдЬлише сэ нкго жената
ms’ 37.275.
имперф : Зед. сё ыдЬлЪше 37.2746, се
сэдЬлнше 37.275.
отегна св. (Г) Натежа. стана тежък.
и тЬлбто ти бтёгне. й дшьга ей
бскврьнишь й оумь си помрачйшь
11.1066.
сег.: Зед. бтёгне 11.1066.
отеготя св. (1) Натоваря, сложа товар
върху някого. фарасэнь мсэмсеа. не
нрЬговбри, нити бж1е людш със'
каменисто й плпн’вы да гы бтеготй
12.114.
сег.: Зед. бтеготй 12.114.
отец м. (214) 1. Баща, мъж по отноше-
ние на своите деца. отец, сэць ймь
б'Ьше еллйн'ць, а майка ймь хртТан'ка
10.76; й кога повъзрасте дадоха
го сэпъ MS' й майка ms’, да сё 7ч й на
кшга 15.133; й сэста па^монастирь. а
родйтелк: нЬговы, сй_рё майка ms’ й
сэць ms’, двЬ гэдйны искаха го 2.106. И
Образно, й ты ми б'Ьше чёдо мог. сэць
й майка, йгь . йпомбщникь 35,2606.
2. Отец, название на духовно лице в
християнството. сега вые ймате бца
’гимена на вашь монастйрь лавра,
дёто го е бь съврыпиль 14.1276, да
й/ф су пустыни мнсэго, давке бы
найшьль нЬкого бца nS’ninmaKa да MS’
се помблю 17 1656; й кога се прЬстави
ахйла. й npie прЬстбль архТерёискыи.
стыи сэць нашь але^анрь 15.1046. 3.
Прен. Покровшпел, закрилник, благо-
детел. й стыи Николае, раз'болЬ се
мал'ко, й прЬстави се съ мйрсэ. къ
rS1... й тогази чюждйн'цы поплакаше,
защб се лишиха сэ бца своего, й
сыромаси й сыроти, й вдовицы мнсэго
поплакаше за нгего защб се лишйха
сэ хранители своего дёто гы храните
и чюваше 15.151. 4. Отец, название
на едно от трите лица на Светата
Троица в християнството. та сама
стаа й живчначёл'на трйца, сэць й
снь, й сты дхь та сё промЬнйха 7 три
лица члчьскы 31.221; й поъЬ епкпь та
го съблЬкоха... й кртй го S’ морето.
въ йме^оца й сна, й стго дха 37.2806;
бти, ка ё бь трй съставень. да рёмь
сэць, й снь, й стыи дхь й сумы та се
«’подобЬва бц« 38.284. 5. Бог, Господ в
християнството. й щЬше да възлЬзе
на нбёто при бца своего, й бца нашего,
й 6s1 hktobs1. й Os’ Hamons’ 38.288; бче
блвй с, за млтвь 32.223. 6. Само мн.
Деди, прадеди. зашо ако кажете то
щё да сё раз'валй законь сэ сэци наши
прЬдаше, сй^рё, шо сь научите й
оугврьдйле 4.23; ами сэци наши зара'
това mS завидЬха та го распёха 4.23
духовен отец. Наставник; духовно
лице, което напътства някого. й
на7трЬ довёдоха дхбвнаго й бца. й той
със' мнсэго млба едва ms' под^ма анна
11.1036; ами без' говорь дхбвныи,
дёто е нс йсповЬдань сэ дхбвна! о бца.
том7зи члк5 нЬ ё пбобно нй праведно
да сё причёсти 35.266; отец и син и
свети дух. Светата Троица; формула,
изразяваща триединството на Бога.
й вйкна царь, й ейч'кыи вЬрёваме
ба вь име бца й сна й стго дха, й въ
ст7ю трйщ' 39.3116; й до днёшны днь
който със' чйста вЬра прихбждать
зравТе получать сэ ба. й сэ стго гебэрпа
кбй щб йщё. славеще бца й сна й с
дха 39.312; отец небееии. Небесен
цар. Господ Бог. катб д??ма й на стбе
evnie. оставите да сё бстави й вамь.
простЬте члк^ пръгрЬшёшёто. й бь
сэць вашь иёныи да бстави вамь
съгрЬшёшёто ваше 18.1976; ако лй
в1е не простйте члк^ прЬгрЬшенТето,
й сэць вашь нбныи не прощава вамь
съгрЬшешето ваше 18.1976; отче
наш. Основна хрис тиянска молитва.
й той почт, бче нашь... й млтва ей
очёте 17.1746.
ед.: сэць 2.1.06, 3.1862, 4.232, 5.326, 5.3662,
6.45, 8.55, 9616, 10.76, 11.9562, 11 976,
11 10462, 11.1086, 12.1086, 12.109, 12 1106,
13.123, 13.1236, 13.124, 13 1246, 14.1262,
14.12762, 14.1283, 14.129, 15 13262, 15.133,
15.1336, 15.1346, 15.1356, 15.1406, 15.1436,
18.19762, 31.221, 33.236, 33.23 76, 33.23 863,
33.239s, 34.255, 35.2606, 36.271, 38.2842,
38.2846, 38.2872, 40.3212, 40.3216, 40.322,
40.324, Сэць 11.1046, сэць 40.3206, оць
40.323, саца 2.9, 12.1086, 14 126, 15.1466,
мца 2.156, 12.1086, 38.287, 40.3216, бца
3.1662, 3.21, 5.30, 6.476, 10.766, 11 1036,
11.1046, 12.109, 12.1146, 12.118, 14.1276,
15.131, 15.132, 15.136, 15 148, 15.151,
15.153, 16.160, 17.1656, 18.2016, 18.2056,
20.208, 32.2232, 33.23 86, 33.2392, 35.266,
38.2882, 38.292, 39.3116, 40.3216, 40 324,
бца 7.546, бца 11.85,37.2806, 37.281, 38.290,
39.312, бца 33.239, оца 33.247, биУ 2.9, 4.23,
12.109, 15.152, 33.239, 35.2606, 38 284,
38.2856, 38.286, 40.3206, бцо (!) 3 176, Оц!1
33.23 92, зв. о 1.3, сэ 2.9, 7.49. 8.55, 9.606,
11.104, 12.1086, 14.126, 15.131, 19.2076,
33.232, 34.248, 35.256, 36.267, 38.2816, бче
2.963, 2 1 4, 5.27, 6.47, 1076, 11.81, 11.8562,
11.1036, 11.10462, 12.118, 14 1266, 14.1286,
14 129, 15.155, 16.157, 17.174, 17.1746,
17.1666. 17.168, 17 169, 17.174, 18.177,
19.2076, 32.223, 36.271, 39.295, Ь 3.16,
4.216, бче 17.1636, 20.208. оче 17.1696, оче
17.173, соче 31.215, 40.320; мн.: сэпп 2.116,
4.23, 4.24, 14.129, сэци 4.232, 11.88, 12.1126,
12 1196, 14.1276, 14.1286, 14.129, 15.1412,
15.14162, 15.142, мци 11.102, Сэци 14.1286,
18 1986, <3цы 14.129, 14.130, сэцы 20.209,
сэць 2.9, 1181, 13.1216, 2G.2096, 33 232,
40.320, оцемь 20.2096,
огечъство ср. (13) Отечество, таглко-
вина, родно място. кога бй врЬме
да сё връне о 1ёрлимь на своего ей
сёчьство. й слЬзе й пойдё при морёто
на пристанището гдёто бъхК корабете
15.137; й моё сочьство ёгивати що г б
зовЬте 8,58, й йзлЬзе, й трьгна да йде
на с вое то ей сочьство. й дойде, до
ёпивати что бЬше нёино сйчьство 8.57;
й рё MS'. не дЬлй мё тьк'мо состав и мё
цЪль да съмь на моего ей сочьство 9.67.
ед.: Сочьство 8.5б, 8.57е,9.67,15.1372,33.233,
33.2366, 33 2376, йчьство 8.58, Сочьство
15 137, Сочьство 36.2686, чл. очьството
15.1376.
отзте нареч. (1) Оттук, от това място.
созде е сКдь бжш 18,1996.
Созде 18.1996*.
оти нареч, и съюз (393) 1. Нареч. За за-
питване относно причината за нещо;
защо, по каква причина, оти. азь вамь
дь’мамь. бти нЬ стЬ стбриле ей ёднб
добро 18.205; бти ма не поелйпах'тё
й дЬ'мата ми не дрьжах'те. да гб не
расгйнах'те й да го не мьчите 18 201;
й pc ms' валаамь. б'ти ми не чинишь
тол'кози пакость й не идешь в пьтатъ,
амй ходишь й самь й тамь 33.2426;
й ако ти рече, бти се покланмте
крт8'. й ты ms' речи, амй вые зашб се
кланмте, на кн!га, щб ймате напйсань,
законь 16.1606. II. Съюз. 1. Въвежда
подчинена обстоятелствени изрече-
ния за причина; защото, понеже.
тъй като. амй затова да въекбчимь
на добро раббт.ча пьтика. оти не знае
i кби ча ше слнцето да помрькне
31.223; блгодарйм' те рабе бжш бти
ако не бы ты помбгньть намь, сега
щЬх'мё да смё оудавени 15.1496; амй
засрами се бти ймаше ты надЬж'ба
па таквйзи ббгебве 39 308; мбжеш
ли да м£ рёшь. слЬпь ё, бти не глёда
със' рь’цЬте ей 38.282; затова го й
срЬщ'нь народь бти рэз'браха чс ё
стбриль тоьа знамёше 34.253; дай
намь да йдемь, дай намь да темь,
бти йз мйраме со гладь й сё жъдьванзе
18.192. 2. Въвежда подчинены допъл-
нителни изречения; че. й въ едйнь
градь бЬше нЬкоа жена вдовица
раз'бра й т!а. бти сё гради чёр'кова
стм’С велико _мнйк^ геблтю въ (г)радь
рёмсль (!) 39.312; амй да знаете бп е
на заемь дадено 31.222; й видЬ бты съ
жлътпцы 15.1346 3. Въвежда под-
чинены сказуемноопределителни из-
речения; че со съмрьти моа мтй ти
се, знЫ та бти ей немлтива, й никою
не сл8шашь. амй ги се млй дар^и ми
нЬкое врЬме 31.218. 4. Въвежда под-
чинены подложни изречения; че. й
йсЬти се бти е чюдо нЬкое стбрено
со стго Николае 15.1546; чйни ми се
от! ё юнаш'ка тази работа 39.302;
мнй ми се бти не бй се ничто видЬло
кбл'кото да видь? око члчьско
38.2896. оти да. Въвежда подчинены
обстоятелствени изречения за цел;
за да. зарА' това э'мйра члкь, бти
да сё свободй сё грЬ 38.284; й пакь
се възнёсе. бтй да покаже как' мЬ'
е йстйнна думата дето рё никой
не мбже да вьзйде на (н)бо тьк'мо
чтбто ё слЬз'ль со нбёто 38.286; оти
зан да. Въвежда подчинены обстоя-
телствени изречения за иел; за да. й
въпльти^се со стыж двце мар1’а. дето
ё прь нбныи, а той npie нищета, бти.
зань да ббогатй сыромасите что сь
сбпадньле со добрыте работы 33.235;
оти защо да. а) Въвежда подчинени
обстоятелствени изречения за цел:
за да. й по въскрссше гаде мёдь със'
вощУна. вбс'кь бти, защб да просвети
адама, й ейч'кыте что съ, йз' адама
38.289. б) Въвежда подчинени обстоя-
телствени изречения за следствие'
за да. та да. амй послушайте съсйч'ко
(!) срце. да раз'берёте за стго Николае
й дрУгыте мУ чюдеса бти, защб да
прославите ба. й да похвалите стго
15.1426; оти как. Въвежда под-
чинени сказуемноопределителни и
Оопълнителни изречения; че а трёпа
дУма е пакь. бти, ка ё бь грй съставень.
да рёмь саць. й снь, й стыи дхь 38.284;
кажУть нФкой. бти как' съ, св, чйнове
нбны показывать о evni'e са лУкы,
что е прйт'ча гни 11.816; зарадй
това й сан 1а вльсвы дарь принесет ь
зарадй тога сапрьвънь сё показаше
на ейч'ките езыци бтй как' сь вльсы.
сй_ре хытрьци 33.2356.
оти 1.3’, 1.36, 1.4, 1 6, 1.72 1.8, 1.86, 5.28,
5 306, 5.35, 6.416, 7.526, 8.576, 8.58. 9.606,
9.62, 9.676, 9.68. 9.69, 9.702, 9.716, 9526,
9.74, 9.75, 10 766, 10.782, 11.816, 11.82,
11.846, 11.856, 11.872, 11.876, 11.90% 11.916,
11.926,11.93,11.96,11.103,11.1076.11.1086,
12.1096, 12.1136, 12 115», 12.1156, 13.1226,
13.1236% 13.124, 13.I252, 14 127, 14 1286,
14.1306, 15.1326% 15.134, 15.1346, 15.135,
15.1356, 15.1376. 15.1386, 15.1426, 15.14362,
15.1446, 15.146, 15 147, 15.148, 15.14962,
15.150», 15.152, 15.154, 15.1546, 15.1556,
16.157, 16.160, 16.1606, 16.1626, 17.1746,
17.1756, 18.177, 18.1786, 18.1796, 18.18052,
18.184, 18.1846, 18.1856, 18.188, 18.190,
18.1906% 18.192, 18.1936, 18.195, 18.195 62,
18.1986, 18.2016, 18.202. 18.2036, 18.204",
18.2056, 18.207% 19.2082, 20.208, 20.2086,
20.20963, 21.2106, 32.22363, 32.224, 32.2246,
32.225, 32.2266, 32.227, 32.2276, 32.2296,
32.230, 32.23062, 33.232, 33.2326, 33.235,
33.2356% 33.236, 33.23 66, 33.23 86. 33.23 962,
33.2426, 33.2442, 33.24562. 33.246, 33.24 66,
34.248, 34.2496, 34.250, 34.251, 34.2516,
34.252, 34.2526, 34.2532, 34.253 6, 34.2546,
34.2556. 35.2566, 35.2576, 35.258% 35.2596,
35.2602, 35.261, 35.2616, 35.262, 35.26262,
35.2636, 35.264, 35.265, 35.2656, 35.266,
36.271, 36.27162, 36.273 , 38.282, 38.2826,
38.2844, 38.2876, 38.2892, 38.28 96 , 38.2 902,
38.29 1 63, 38.292, 39 296, 39.30062, 39.301,
39.3016, 39.3056% 39.3066, 39.3082, 39.309,
39.312, 39.316, 39.318, 39.319, би 1.4,
18.183, 32.231, 32.2246, 32.230. 38.2912, бты
1.4, 33.2426, 39.3076, 39.311, бтй 1.5, 9.656,
13.122, 15.1466, 33.2356, 33.236, 33.247,
34.2556, 35.258, 35.2636, 36.270, 38.2816,
38.282 , 38.283, 38.2 863, 38.28 662, 38.28 7,
38.2886, 38.289, 38.2896, 38.292. 38 294,
39.301, 39.3036, 39.304, 39.3046, 30 305,
39.3066, 39.3086, 39.319, оти 1.8, 33 247,
39.3186, оты 5.276. бтй 5.28, 38.2 862, 3 8 2 87,
38.2886, 39.303, 39.3186, 40.324, оти 5.30,
5 336, 5.38, 7.51, 9.686, 9.706, 15.140, 18 194,
18.199,18.2016%18.205,19.2076,33.240, бти
5 33, 5.34, 8.57, 10.78, 11.856, 11.87, 11.876,
11.92, 12.118, 13.122, 13.123, 15.134, 16.159,
16.160, 16.16062, 16.1626. 16.1636, 18 1 792,
18.1796, 18.180, 18.1846, 18.1856, 18.1876,
18.1916% 18.198, 18.2012, 18.2042, 18.205,
21.210, 31.218, 31.223, 32.2236, 32.224,
32.2296, 32.2302, 33.2326, 33.2386, 33.2436,
34.2506, от! 9.736, 11.886, 11.1036, 18.193,
31.222, 32.2245, 35.2636, 38.2822, 38.2876,
39.298, 39.3002, 39.301, 39.302, бти 11 816,
оти 11.82, оти 11.108, бтй 13.122, 18.1936,
18.1986, 18205, 33.237, 37.2812, 38.2816,
38.293, бты 15.1346, 35.2606, 39.3046, саги
16.1606,, 16.1616, 35.2646, от! 18.19262,
39.304, 39.308, бты 18.202, сой 31.2216, бтй
32.2246, 35.2636, 38.2876, 38.288, 38.289,
39.301% 39.30 1 62, 39.3 1 26, от! 32.2306. бти
38 2926 бтй 39.3066, бты 39.3136.
отида св. (133) 1. Отида, придвижа
се до определено място. ййдоха
нЪкой на скелнта мбр'ска на йфУ на
онова мЪсто и намЪриха сан'зи стльпь
39.3126; й сатидбха (!) със' пара
наедно оу црква стаа соф!а 12.112;
й сайде на пристанището до сан!а
тысЫщници 15.143. И Образно Й да
рекъ със' павла щотб око не к вид-Ьло,
й оухо не ю чюло, й на срце члкУ не
к бтишлб дето ймь оугбтвп бь щотб
нкго сабычать 1.8. // Отпътувам,
Зимина, й попйта кой щё корабь сай
на нёговото сочьство 15.137; й^гака
със' бж!е повел-Ьше сайде въ 1ёрлимь
14.126 2. В съюзно съчетание с друг
глагол: отида с цел да извърша дейс-
твие, означено с този глагол; пред-
приема опит за осъществязане на
друго действие, й пазЪте се нЬкои
еэ ва да нё сэйде да сё ?чи на злы
работы да сё вдйга голЬмь 18.180; й
дёто вйди два че сь карать, а той сэйде
та гы съживы 18.1876; сэ злЬ тогйва
том^ва илкК дёто сэйде та мар'пфиса
на льжа п0 съдь йлй прЬ люд'Ге за
сьсЬдина своего зло, й закльне сс
накриво токи да гб осъди 18.198.
3. Напусна мястото, където съм;
отида си. й еэйдбха сэ това мЬсто
ейч'ки й радоват' се й хваллть кТнбуа
6.456; й сэн'зи момькь. като MS’ подыми
таквйзи без'срамны д^мы, насмЬа ми
се й отиде 17.169. 4. Умра. престана
да живея. амй кога сайда сэт8'ка амй
напоконь да мй земешь тЬлото моё,
й да гб принесёшь въ палестйны на
бащнината на моа майка 39.3065;
ако лй шё да мй S'3'ме ймашето, да
?змг, голь йзлЬзб сэ чар'вата маичини
ей, голь и да GbUptf 12.1176. отида в
отпаднувакие. Отпадна, отслабна
духом, отчая се. амй се тогйва
тьк'мо бгрижй кога съгрЬшишь. амй
се й тогйва, бгрижй съ врЬме, да нё
сэидешь въ сэпаднй’вашё, да рёшь не
щс ма векк простй Ть та да загйнешь
19.2076; отида к господу богу.
Почина, умра. й ты й еще мал'ко днй,
щёшь да сойдешь къ TV 6 s1 нашему’, й
щёшь да будешь въ покои на цртво
нбное 12.120.
сег. led. сайда 39.3066, Зед. сэидешь 1.56,
18.1896, сэидешь 19.2076, Зед. бтйде 1.8,
сэйде 18.180, 18.1876. 18.198, Змн. сэидать
18.177, сэидать 18.2066, 32.2316; имперф •
Змн. сэйдЬха 32.2316; аор.: Зед. сэйдё 2.10,
2.106, 2.126, 3.17. 3.186, 3.206, 6.486, 7.5062,
7 516, 8.556, 9.692, 10.77, 10.776. 12 1096,
12.1116, 13.121, 14.1262, 14.1266. 14.1276,
14.1286, 15.143, 15.147, 15.1542, 31.221,
33.2422, 36.267, 36.2736. 39.2976. 39.2996,
39.306, 39.3066, 39.317. сэтиде 5,30, 17.174,
сэйде 5.346, сэйдё 5.386, 6.44, 7.50, сэйде
9.68, 36.2706, 36.271, бтидё 11.816, 11.88,
13.1246. 15.1356, 17.169, 17.1736, бтидё
11 836, сэйдё 11,996, сэйде 18.1836, 32.228,
39.2976. сэйде 31.2216, 36.2686, 36.2706,
37.277, 39.296, 39.306, 39.31262, 39 3 1 36,
39.317, 39.3176, сэйде 32.228, сэйди 36.271,
отиде 37.2796, бтиде 38.286, Змн. сэйдох'тё
18.204, Змн. Сэйдоха 2.12, 10.776, 18.189,
35.2656, сэйдбха 4 226, 6.456, 11 93, 11.95,
12.120, 18 193, 32.2256, 36.2676, 39.301,
39.312, 39.3156, бтидбха 9.636, сэтидбха (!)
12.112, сэйдбха 17.1736, сэйдоха 39.3126,
сэйдбше 11.926, 15.145, Сэйдбше 15.1396,
15.144, 15.145, 33.2426, сэйдоше 33.241,
сэйдбше 37.2756; плусквамперф.: Зед. б'Ьше
сэйшьль 11.1036, б'Ьше бтиш'ль 34.250, Змн.
бЬха бтишле 5.37; форми от перф. тип:
Зед. с бтиш'ль 7.516, с обтишла (!) 35.2626,
к бтишлб 1.8; бъд.: Зед. щешь да сэидешь
12.120, Зед. щё да бтйдс 1.76, щё да сэйде
18.1946, 1мн. щёмь да сэйдсмь 31.222, Змн.
щьть да Сэидать 18.190, 18.2006, със съкр.
инф. led. ща бтй 17.169, щь сэй 33.2416, Зед.
щё Сэй 15.137; пов.: Зед. сэйдй 1.46, бтидй
1.46, 2мн. бтидете 5.30, описат led. дасэйд^
12.1176, Зед. да отйдешь 6.446.
отида си св. (33) 1. Отида си, върна
се, откъдето съм дошъл; прибсра се.
й това ms’ рё, стыи й раздЬлйха се. й
бтиде ей сЬкыи дома ей 15.1356; й
еэша cnS’rbi царевы кагб затвбриха
стго. й бтидбха си весели при цара,
защо са сториле волы царева 9.646.
2. Отида си; напусна мястото, къде-
то съм. и еэша сракшы дойдоха й
плЬнйха монастйрь, й сэйдоха ей
11.100; й речем' (!) ймь стыи аммбнь.
бь да вы просгй брат!а тойзи грЬ, че
клеветйхтё брата своего на правда, й
т1е си сэйдбха посрамёни 3.21.
аор.: Зед. сэтидё ей 2.14, 7.52. сэйдё си
2 146, 9.71, 10.776, бтидё си 4.266. 15.152,
ей сэйдё 9.66, сэйдё си 9.686, сэйдё ей 9.716,
сэйде си 11.96, бтиде си 15.1346. бтидё си
15.135, бтиде ей 15.1356, 33.2436, бтидё
си 15.142, си сэйде 39.3056, Змн. сэйдоха
си 2.136, си Сэйдбха 3.21, сэйдбха ей 4.236,
12.111, отидбха си 9.646, бтидбха ей 9.666,
бтидоха си 11.86, ей сэйдоха 11.91, Сэйдоха
ей 11.100, сэйдоше ей 13.1236, сэйдбше
ей 15.145, ей сэйдбше 15.150, сэтидбха си
17.176, бтидеэше ей 33.2376, бтидбше си
33.242.
отизгоре нареч. (\)По-нагоре; намясто,
което е на по-високо; нанагоре. й на
бжТа црква, ймаше сэйз'гбрЬ камик'
лють тврьлЬ. й на тбизи камйкь съпйда
соць нашь сава стльпь 14 1276.
соиз'гбрЬ 14.1276.
отиздглу нареч (1) Отделу, от дол-
ната страна, та бЬше бнова колелб
прикачено высоко, й ёойздол# ймаше
дьскы прикбвани 39.2996.
сойздол*? 39.2996.
отита вж. утеша
от как нареч. -съюзна дума (20) Въвежда
подчинена обстоятелствени изрече-
ния за време: а) Откак. откакто; от
даден момент, откогато. мнй ми се
со какь йзлЬзб со стыи градь досёга
йма. kJ, гбдинь 17 1716; а азь сокак'
го с'мь кртйлт досёга йма три гбдинь
35.2646; й сокак' гб хёротонйса пётрь
архТсрёи. сотсгази почё да х£ли на
Та ба 15.140. б) Откак, след като;
след даден момент, в който. не видЬ
никого члка сокакь прЬмйна 1сордан!
17 1726; й мнсого ^чй го догдё не бЬше
кртёнь. а сокак' се крти, ббез'грйжи се
за нгего 6.47, а стыи димитрге, сокакь
npie власть, да ё гпдарь сол^н'скы.
тогази се йзыавй сочивЬсно какь ё
хртйннь (!) 9.62.
соках'6.47, 11.95 6, 14.130, 15.13262, 15.1402,
16.160,17.173,35.2646, сокакь 9.62,16.1606,
17.1716, 17.1726, сЗкак* 11.1046, 35.2646,
38.2866, 40.321, сока 39.3166.
откато нареч.-съюзна дума (6) Въвеж-
да подчинена обстоятелствени изре-
чения за време: а) Откакто; от мо-
мента, от който: откак, откогато.
сокатб под^ма със' бногбзи чюждйн'ца
члка. вёкге ме не болй окбто 36.271.
б) Откак; след момента, в който;
след като. сокатб npie Coria мЬста
й градсове. врьнь се пакь да йде в1
рймь 5.386; й сокатб видЬ епкпь ёпкпь
в в тгешето аггт'ско сказа й на дрйТыте
ёпкпытова видЬше 15.138.
сокатб 5.356, сокатб 5 386, 8.556, 15.1336,
15.138, 36.271.
откидЬ вж. откьдЬ,
откова св. (2) 1. Откова, освободя
от окови. й наурЬ пойдоше нЬкои
нгеговы члци га м? занесъть хлЬбь въ
тьмнитй1 й видЬше го какь ё соковань
сожилЬза 15.1416. 1.Прен. Освободя,
избавя някого, отърва. рЛгЬте ей
пригвоздй на кртЬ, да соковё на со
MS’к а дТавол'ска 35.2586
сег.: Зед. соковё 35.2586; прич.: мин. страд,
ед.: м. соковань 15.1416.
откогато нареч.-съюзна дума (4) Въ-
вежда подчинены обстоятелствени
изречения за време; откогато; от
момента, в който. сокогато бн'зи
ан'тпхргсть стбри дТавол'ската своа
работа й #вЬри людгетЬ като той
нбето дьжь не даде 18.189; сококато
(!) шьть да сё сврьпд/вать, г, годйнь й
половйна, та щё скоро да сё сврьши
нгёговото. цртво том^ва ан'тыхргстЯ. й
щё да м8’ сопадне ейлата, й щё да сойде
въ вЬчнйо m'b'kS 18.1946; сокогато
бг(ди печатать на людЧётЬ ан'тихргсть.
гладны й жьдны сйч'кыте члци, щьть
да вйкйат* з' голЬмь гла 18.192.
сокогато 18.18об, 18.189, 18.192, сококато (!)
18.1946.
откокато (!) вж. откогато
отколЬшен прил. (1) Отколегиен, който
съществува отдавна, отдавнашен.
й щё да каз8’ва пррчьскы щ?мы щс е
било, й що щё да бьде сопрь вЬнь щё да
д^ма сокол Ьшны рЬчи 18.187-1876.
мн.: соколЪшны 18.187-1876.
огкритие ср. (1) Разкриване, появяване
пред някого, показване. амй й тй
чюдеса дето сгори архггль михайль.
6Ьх8' прЬ рбжьство хво. а послЬ
рбжьство хве пбмнеого сътвбри ..
тогбзи архггль видЬ 1соаннь бгословь
на нгеговото ей сокрытЧе. тойзи ше
архггль михаиль й ан'тйхрТста да
Vole. что рё ;соаннь бгословь, на
сокрьвёнЧето си 11.946.
ед.: сокрытое 11 946.
открия св. (4) 1. Открия, отвия нещо
покрито, отбуля. й тёче при члка
бжТа й повйка го й не озава сс защб се
бЬше прЬставиль. й сэкри mS лйцёто
й видЬ се лйцёто ms’ свЬти катб лицё
аггл'ско 40.323 2. Открия, махна
похлупака на нещо, о творя й оша
мбм'цш посл8'шаха д?ма царёва, й
Сэйдбха на он'зи трапь парный... й
кога сэкрыха он'зи трапь й намЬриха
стго че стой правь 39.301. открия
на сръдцето очите някому. Отворя
очите някому, разкрия някому исти-
ната за нещо. легома бь сэкры ми
на срцето бчйте. й показа ми, та се
позна, като таквьзи скврьнава работа
чйна 17.170; открия ума на някого.
Отворя очите на някого, помогна
му да разбере нещо. й въ едйнь днь
пойдё гамо. й елнце йстёкз’ваше. й
сэкры ms’ бь оумь й раз/мЬ р видЬ где
опира стльпь врьхь сЬн'ката. й начё да
копае тамо 11 101.
аор.: Зед. сэкры 11.101, сйкры 17.170, сэкрй
40.323, Змн. сэкрыха 39.301
открия се св. (3) 1. Открия се, появя се,
покажа се. й ре когато шё да дойде
гь дето м* ты слч’г^вашь на нкговото
цртво. й тогйва слЬ повелЬшёто
нктово. та щё да се развали прьва
земли, й тази земли щё да се сэкрые
32.227. 2. Открия се, разтворя се,
отворя се. отворите (!) са грсэбсэве,
й пршмЬте на. окрыите са да влЬзё
въ гроЗовете ваши та ны покры(й)те
давно се скрыемь о лйца нечьстиваго
цара 18.190. открие ми се лйцето.
Проумея, разбера нещо, осъзная. й
на еднб потбчище сЬдЬ на въеточнаа
страна, за, з. годйнь. й очйсти ей й
Vml й погледь тбл'к[о]ва. кол'кото ms’
се сёкры лйцёто и видЬ слав!/ гню. й
сэт?ка сё йспльни срцето ms’ дха. егго
14.127.
аор Зед. се сэкры 14.127; бъд.: Зед. щё да
се сэкрые 32.227; пов : 2мн. окрыите са
18.190.
откръвение ср. (1) Откровение, загла-
вие на последната книга от Новия за-
вет, „Апокалипсис", тойзищеархггль
михаиль й ан'тйхршта да%!ё. что рё
ioaiiHb бгсслбвь, на сэкрьвёшёто ей
11.946.
ед.: чл. сэкрьвёч!ето 11.946.
открътя се св. (1) Откьртя се, отделя
се от нещо, откъсна се. й Tie започёха
да го съвлЬк»’ть й не могоха, защо
йзгнйло ms’ тЬлбто й прилЬпйла се
рйзата ms’, й r’ie ”?зёха масло й вода й
полйваха, й едва го сьвлЬкоха, й щб
бЬше йз'гнйло о меебто мН, окрьти
се със' рйзата ms’ 2 11.
аор.: Зед. сэкрьти се 2.11.
откудЬ вж. сткъдЬ
откуп м. (2) Откуп; определена парична
сума, която служи за заплащане на
нещо. далй щьть, зё й мёне, да йда й
азь сьс' тЬхь. а той ми рё. ако ймашь
брашно да йдешь, й да дадёшь сэкйть
на гим!а, иди кой ти брани 17.169;
гпдйне, гдёто заносишь т!а стльпове
копённый, прими й мсать стлъпь със
сак? й занёси го тамс на еэн'зи хра
39.312.
ед.' cjKS’nb 17.169, сэк? 39.312.
откупувам несв. (2) Откупувам; изба-
вим някого от затвор, от дълг чрез
плащане на парична сума, й ёлате й
вые който сте поглёдИвале й сэкИпь'вале
т1а който бЬха в' тьмийца 18.2026; й
йз' тьмийца запрЬни люд!'е йзважда. й
дльжни сэкИпИва 7.53
сег.: Зед. сэю’т'ва 7.53; форма от перф
тип 2мн сте сэкй1!?вале 18.2026.
откупя св. (5) Откупя, издавя някого
от беда чрез плащане ча парична
сума, амй й ные сэ блвёни хрт!ане.
който сё епбббих'ме със' бл(ть хва
та до(ча)ках'мё днёшны стыи й
вьсечтные днь, заради радеэ да го
празнНвамё... сыромаси й пьгнйци да
въвёдеме дома ей. й щб (!) вь тьмници
запрЬни да гы сэкйпй 39.318; ные
кога та нахраних'мё... йлй та ббл'на
поглёдах'мё. йлй та дльжна сэк^пих'ме
18.2036: ато сега нйкои не мбже да мё
йз'бави... тол'кози аспри щотб има не
можаха да ма сэй?петь 31.2176.
сег.: Змн. сэю’пймь 18.203, Змн. сэкх’петь
31.2176; аор • Змн. сэю'пих'ме 18.2036' пов.:
описат Змн. да сэк^пй 39.318; страо сег.
Зед. сё сэк^пи 31.219.
откупи се св. (2) Откупя се; избавя се
от нещо, като Оам подкуп, амй нй
сЬбЬ ей мбжаше нЬкои да сё сэкй’пи со
мька 33.235
сег.: Зед. сё сэк^пи 31.217, сё сэкйти 33.235.
откъ.дЬ нареч. и съюзна дума (17) I. На-
реч. За запитване откосно мястото
или посоката на действието;
откъде, от кое място, отгде. агаро
сарына рббынсэ сэкыдЬ идешь, й где
сэхбждашь 11.846; й рб ймь кажете
ми чёда сэде вы е бащнина, й сэкид£
сте вые 5.38 J/ От кой источник сэнТа
вльсвы сй_рё. хытрьцы, сэкыдЬ й сэгдё
paaS’MbxS’, й дойдоше да сё поклонать
х^ 33.238. II Съюзна дума Въвежда
подчинени допълнителни изречения;
откъде. вйжъте й познайте сэкыдЬ
находи на на тбл'кова злына й бЬды
й неправды 11.1066; бЬха дЬцата
гл^павы, й не оумЬйха добр! да
кажх’ть сэкыдЬ са 5.326.
сэкъдЬ 1.06, сэкыдЬ 2.10, 5.3262, 17.1646,
йкыдТ 5.366, СэкидЬ 5.38, СэкыдЬ 8.57,
11.846, 11.92, 11.1066, 33.238, СэкыдЬ 9.746,
сэкидЬ 9.75, 32 2256, С.кыдЬ 36.272, сэкыдЬ
38.286
откъсна св. (1) Откъсна, с късане от-
деля нещо от друге нещо. и хбдЬше
царип а йз' лозгето, й х’лЬзе й на сэнъзи
вдовйца лозгето, й сэкьсьа гроздь й
ЙзЬде го 12.113.
аор.: Зед. сэкьсна 12.113.
откъсна се св. (6) Откъсна се, отделя се
от нещо, отроня се ето дё видЬ че са
сэкьсна ёдйнь камйкь сэ ёдна плачинь
сам'сй, та се потрькалй нанадбл^
18.181; й ймаше крыл? брлбви й
глёдах' го догдё ms’ се сэкьснаха,
та падньха onia крьпгЬ й лиуаха сэ
землйта 18 1816.
аор.: Зед. се сэкьсна 18.1813, са сэкьсна
18.181, са сэкьсна 18.181, Змн. се сэкьснаха
18 1816.
отлитам несв. (1) Отлитам, напускам
някого с летене. болЬр'ство щотб въ
тбизи ча сэ члка нобЬгне. а члкь го
крые й веже а то катб крылато сэ члка
сэлйта 31.2206.
сег.: Зед. сэлйта 31.2206.
отличим несв (2) Отличавам се, раз-
личавам се от другите по някакви
особености. й видЬхь чё йзлЬзоха, д,
вльцш из' морето й сЬкыч по баш'ка
по баш'ка (!) сэлйчЬше. прьвгать
влькь приличЬше катб една жён'ска
расланица когато е родила та е
лют а... его дё видЬ. втбргать влькь, чё
прилйчЬшс катб мёчка... сто дё вид!
й трепать влькь чё приличЬше катб
рйзь 18.1816; ето дё видЬ й четврьпать
влькь. та б£ше страшень й грбзень й
голЬмь тврьдЬ... й дрьтыте вльцш
пб'пйраше съсь краката й сэлйчЬше
той сэ бнТа влъци, баш'ка щотб гы
видЬ сэнапрЬ 18.182.
имперф.: Зед. сэлйчЬше 18.1816, 18 182.
отлучение ср. (1) Отлъчване, отделят
на някого от християнската общ-
ност като наказание за сторен грях.
макарь й дльжень да п е, й фащ.-. бъхь
йлй др^го ти зло егбриль не кльнй
го... заведй го на сщённика йлй
на архерёа, (!) да пр'шме сэль’чёнге
тол'кози нЬ ё грЬ 5.406.
ед.: сэл^чёше 5 406.
отлъча св. (2) Отлъча, отделя някого
от християнската вяра и Бог заради
грях. сэ гбрЬ й тёж'ко кой се ^тьк'мЬть
на тани, й лЬжьть катб мрьтвы й сэ
6а сэльчени зара винбпшетво 20.209.
прич. мин. страд, ед.: м. сэльчень 20.209;
мн.: сэльчени 20.209.
отлъча се св. (3) 1. Отлъча се отдела
се от някаква общност. й ре ксанчь,
млю ти се гп дйне мой да мё не сторишь
да сё соль ms Со тбизи чйнь аггл*скыи, й
со дрЬ'жйна и со брапата мои 12 1116.
2. Изоставя някого, престана да се
грижа за някого. а кота се сёлъчи бь
со члка зарадй нЬкое npbipbincmc что
е прЬгрЬшиль нЬчтб члкь 5V. й йще бь
да го йсправи. й затова го бстави да
потегли зло 35.25 7.
сег.: led. сё солъч^ 12.1116, Зед. се ыльчи
35.256, се сэлъчи 35,257
отлъчювам се несв. (2) Отлъчвам се,
отделам се от нещо. й съсг ноозЬте,
да йдемь въ млбны храмь чер'кбвны
да катб ставите со тЬлото каак' сё не
сольчювгть со ва дето сте й кадЬто
ходите, така й вашите добры х’реде
со ва да сё не софрьлмть, нй да се
дольчювать 31.2226.
сег.: Змн. сё сольчювать 31.2226; пов.
описат. Змн. да се сэльчювать 31.2226.
отлЬня се св. (2) Отлепя се; отдела се
от нещо към което съм се прилепил, а
т!ё са прилепиха б мрамбрете,.. й пакь
не могоха да сс солЬпать 39.3176.
сег.: Змн. сё йлЬпимь 39.3176, Змн, сё
йлЬнать 39.3176.
отмета св. (1) Прен Отметна, отхвърля
нещо от себе си, отстраня. защо ако
не сбмёте члкь грЬховете ей. не мбже
да бЬ'де хвь. нй хс пр!ёма грЬшкаго
34 2536.
сег.: Зед. сомёте 34 2536.
отметка св. (4) Прен. Отметна,
отстраня нещо от себе си, отхвърля.
й азь се расплача, й биах' се по
лицёто, й съ мыслЬ пакь стра бжш,
как' сё смь покаала й СббрЬкла стЬи
бци. й плачахь да сомётне тьзи мысль
со мёне 17.172; а ные едйнь др^'гыи
да сс прости, й гнЬвь со на да сомётне
3.18; така й ные ако ей не сометне
грЬхсонете нс можемь постйгнъ цртво
н^ное 34.2536.
сег.: Зед. сомётне 17.172, Змн. сомётне
34,2536; пов.: 2ед. сометни 12.119, описат.
Змн. да ймётне 3.18.
отметна се св. (5) Отметна се, откажа
се от някого или нещо, отрека се. й
да не дбйде намь нЬкоа зла мысль да
се сомётне со в-bps' 5.31; й прььЬнъ да
речёмь що ё да сё сомётне, сй_рё да се
соречё нЬкои со др^гыго .6.158
сег.: Зед. сё сомётне 16.158, Змн. се сомётне
5.31, Змн сё сомстньть 15.139; аор.: Змн.
сомётньха се 15 143, сЗмётнъха се 5.40.
огметнукам се несв. (2) Отмятом се,
отричам се от някого или нещо, от-
казвам се. й тогази се сомс-н8вамё
со йме хво. й голЬмо зло й болесть
нанёс^ваме ей на дшьта 5.40.
сег.: Змн. се сомётнквамё 5.40, сё сометн8-
вамё 5.40.
отмною нареч. (1) Отдавна, от много
време. та каже ctmV. азь сомнсого та се
чхзцЬ на твоё блгорсодТе, й на ха’бавТат'
ти възрасть. й бставих' та на почть й
прослави те а сега ни на ймь нёма
TBO1TC дймы 39.2986.
Смнсого 39,2986.
отмят ам се несв. (1) Отмятом се,
отказвам се от някого, отричам се.
а дрйгы со голЬмь стра. й сомЬтахй'
се со ха, й покланмхУ се на йдолыте
15.139
имперф.. Змн. сомЬтах^се 15.139.
откаг.рЬд нареч. (31) Отнапред, пт
по-рано, от преди. та казк'ва за цра
алёданра, дёто сёнатр! цр^ваше на
ёллините 18.1826; трЬб^ваше еднакь
сбнапрЪ да вы рёю/ амй сет а ми
прилёг на на дймьта 33.238; й по това
се позна че ё двЬ гбдинь было сонапрЬ
как' съ е йвйла зв'Ьздата 33 245; ты ёсй
црь сонапр-Ь й сега 18 203. И Отначало.
онапръ не любЬше неправда, а
напоконь быаше правёдните 18 188.
сонапрЬть 3.196, сДнанрЬдь 5.31, 11.836,
18.2026, сонатфЬ 9 672, 15.1516, 18 1776,
18.1786, 18.182, 18 1826, 18.188, 18.18962,
18.199, 18.203, 33.245, 33.24562, 35.265,
38 2846, сэчап^Ь 18 1836, 18.1846, 18.1856,
18.188, 18.2032, 33.238’, 39.2976.
отнапрЪт вж. отнапрЪд
отнема св. (26) 1. Отнема, взема
нещо или някого без пение съгласие,
отмъкна. задигна. оти защб п#щате
воискъта ей по трьг'ть, да сэнёматъ
ёднб дрь'го наейла 15 1436; ако ей
нЬкомь1 егЬщо сэнкль й -(зёль наейла, а
тй м/ поврьнй назадь 31.2196; а еэн'зи
корабникь сй_рё. щб б’Ьше на гем'Гага
господарь, детб сэнк стмь' жената,
катб ю оузе й той ча раз'болЬ се 5.336.
И Лиша някого от нешо. й стори анна
пЬснь TV 6s, й рё. да въепою пЬ fV os’
моем», бгн мё с посЬтиль г ь, й сэнюль
прйсмЬх'ть со мойте врагове 13.123.2.
Прен. Избаея, спася някого, освободя.
бти S’Mpb та пакь бживЬ зарадй ка
да ны сэнёме со дгавола 18.1956; й
бсъди гы на^травда да ты затрйють.
ами сгори млть със' на сыромаси, й
течй да гы ебнёмешь 15.144, кой ще
ти помогна й кой ще та сане тогйва сэ
вЬчните vS’Kbi 1.7.
сег.: 2ед. сэнёмсшь 15.144, Зед. сэнгсме
12.1136, сэнгеме 15.132, 31.2166, 31.2172,
36.2716, сэнёме 18.1956, Змн. сэнёматъ
15.1436, 31 220; аор.: Зед. Они 5.33, 35.264,
сэнге 5.336, 5.36, Сипе 5.356, 39.314, Сне
12.1196, Змн. Слпеха 5.326’, сэнюха 5.37;
форми от перф. тип: 2ед. ей сэнкль 31.2196,
ей сэнёла 32.2266, Зед. ё сэьтсль 13.123, Змн.
сё (!) сэнкле 5 37; бъд.. със съкр. инф. Зед.
ще сэнё 1.7; прич.: мин. страд, мн.: сэнюты
5.326.
отнема се се. (1) Прен. Избаея се, спася
се от някого. освободя се. замь какь'
бй се оупазила й сэнёла дша члчьска.
сэ тогбва проклетигс ан'тихрТста й
дУавола 18.194.
усл.: Зед. бй се сэнёла 18 194.
отнемам несв. (7) Отнемам, вземам при-
нудително нещо от някого, задигам. а
воиската что бЪше със' тысь’щницыгс
Ь’лЬзоше въ гра да си кивать йене, й
за коё плащах!/, й коё повекк наейла
сэнкмахо (!) 15.143; той грабы й
сэнкма т^ка, а дрЛымУ остане добрбто
31.216. отнемам живота. Убивам,
лишавам някого от живот, хайдйе
на людТётЬ живбгать ймь сэнкмать
31.220.
сег.: Зед Синёма 31.216, 31.219, 37.2776,
сэнёма 31.219, Змн. энлмать 31.220;
имперф Змн. сэнюмахс (!) 15.143; ферма
от перф тип: Змн. са сэнкмале 18.1966
отнемание ср. (1) Ограбване, отнемане
на нещо от някого, кражба. ами сэ
адама что сё наплодите члци, начёхк
пбголЪмо зло да чйнать. .. й %гйство.
й зависть, й наейла сэнёмаше 33.246.
ед.: сэпёмаше 33.246.
отнеса св. (6) Отнеса, завеса нещо
на друге място. й суготви аввактмь
сочиво варёно да сэнесё на жьтваре
на село го своё 11.936; й тУ’ё оузёха
това, й скоро го сэнесбше къ велйком/
никол1/, й дадоше мч' сич'кото онова
15.149. // Отвозя, откарам нещо,
пренеса. й сэбраха, й злато й срёбро...
й^ейч'ко сэнёеоха въ рймь 8.586; й
рё ймь онази сырота жена, млю вы
се. въз'мЪте тьзи маслЪнйца със
маслото. й занесете го въ црквата
стм/ никбл/... защб й азь бы дошла
със' в а атб с'мь сырота й пакь нЬ с' мь
научена ? корабь по морёто да хбдимь.
й затова се не наёмамь да пбидемь.
ами сторЪте добро й сэнесЬте го, да ё
помнсэго вамь за д/шъга 15.1516.
сег.: Зед сэнссё 11.936; аор Змн. сэнёеоха
8 586’, сэнесбше 15.149; бъд.: Змн. щьть
да сэнесУть 31.2186. пов: Змн. инее*те
15.1516.
относим се несв. (1) Понасям се, отивам
някъде с летене, отлитом, й показа
ми дши грЪшны S’ коё мЪсто лежать, й
где са сэнбсеть когы /мйрать 32.226.
сег.: Змн. са сэнбсеть 32.226.
отнЪгде парен. (Г) Отнякъде, от някое
място. отнейде. й дотика направй, й
доврьши ms’ се ймашето. й не може
да дов'таса да сё пбпйше със' сэбразы
црквата. й затова скрьб'нь бЬше несэ-
фить, й млмше се & давно бы бь
□н£гдё помбгньл’ м#, да доврьши със’
писмб стыи монастйрь 11.1006
<эн£гд'ё 11.1005.
оток м (1) добпвам оток. Поду вам се,
отичам. й сэнази вида бЬшс тамо на
мЬстэтб гдёто изЕЙраше слад’ка, й
добра, й зрава. амй догде приходите
до монастйрь. бываше зла со елнцето
горещина. й пакь й сэ землйта, бываше
таквазы сэ люта прьсть. й болесть
мнеого добывахУ кагб ю nmaxtf. й
паче сэтокь вь нcast те ей добывахй
11.1026.
ед : сэтскь 11.1026.
отпаде от стб. гтшпдетн св. (11) Х.Пад-
на, спусна се стремително надолу.
й прркь icaia каже за нкго. какь
опаде дъннйца ей нбёто де~6 ^трына
развйдЬлюваше. й съкрйни се на
земли дето пйпаше на ейч’ки ёзыци
11.84. 2. Отпадна; бъда итхвърлен,
изгонен отнякъде. й прЬлъсти го, та
сэпаде сё рай 9.626; й затова йз’гнань
бы сэ рак, й сэ бжт’вно мЬсто, на тбизи
свЬть. й стбри та сэпаде слЬ нкго
сич'кыи рсЗ члчьскыи 15 1316.
аор.: Зед. опаде 5.326,9.626,11.836’, 11.842,
12.1186, 14.130, 15.1316,35.265.38.2846.
отпадна св. (11) 1. Отпадна, бъда от-
хвърлен, изгонен, отстранен отня-
къде. й прЬльсти ирьвЬнь адамова
жена ёвва, й прЬтвбри к., да не ходи
по бжш запив Ь й сэпаднь сэ рай й
тыъ й адамь 3 16 Образно, й така
щё да сё лиши й да СЗпадпё со живота
й сэ вЬчно добро, за (!) зарадй (!)
скупость 3.176; а дТаволь тогази бЬше
сэпадньль сэ слага й со х^бость бж!а
3.16. 2. Намалея, отслабна (за сила).
та щё скоро да сё сврьши нкговото.
цртво том!?ва ан'тыхртст#. й щё да
м& сэпадне ейлата, й щё да сэйде вь
вЪчшйо 18.1946.
аор : Зед сэпаднь 3.16, сэпаднь 33.246, Змн.
сЗпаднъха 11.826. 12.117; ялусквамперф.:
Зед. бЬше сэпадньль 3.16, 1мн. бЬх'мё
сэпадньле 38.2866, Змн. бЬха сэпадньле
35.2636; форма от перф. тип. Змн. сь
сёпадньпе 33.235; бъд.: Зед. щё да сэпадне
6.426, щё да сэпадне 18 1946, щё да
сэп&днё 3 176.
отпаднал прич. (1) Като същ. Отпад-
налият, отчаяният; яйце което е
загубило силата на духа си. помбщ
ниче на грйжнй. й надёж’до на
сэпаднадаё. ги бе мои послушай ме
елй а твоего 39.3006.
мин. деят. мн.: сэпадньэйе 39.3006
отладку вам несв. (1) Прен. Отпадам,
губя душевни сига. защб кби е мнсэго
съгрЬшиль да нё сэпадЩ’ва да се бчае
17.176.
пов.: описат. Зед. да сэпаднГва 17 176.
отпаднувапие ср. (1) отида в отпадну-
вание. Отпадна, отслабна духом,
отчая се. амй се тогйва тьк’мо бгрижй
кога съгрЬшишь, амй се й тогйва,
бгрижй съ врЬме, да нё сэидешь въ
сэпаднЬвашё, да рёшь не щё ма векге
простйТь та да загйнешь 19.2076.
ед. сэпаднХваше 19 2076
от паша се. (1) Отпаша, сваля нещо пре-
пасачо през кръета, оазпаша. тогази
повелЬ прь да мз сэпашъть поэсь да
не 6s де векю стратилать ка вшискъта
5.39.
сег.: Змн. сэпёшъть 5.39.
от лея св. (4) Изпея, изпълня църковна
молитва или псалми, отпея. й сэпЬ
храл’мы. й млтвы погрибал’ны 17 175;
й тс гази на монастйрь катб сэпЬле
дохбвници верны й йзлЬзле 11.101.
имперф Зед. сэпЬёше 17.166; аор. Зед.
сэпЬ 17 175, Змн сэпЬха 9.72; форма от
перф тип Змн. сэпЬле 11.101.
отпита св. (1) Отговоря на писмо. й
проводи писание 1сэаннъ до ёпифаше,
ре. йлп й ты дойде на йспъждането
моё, и ёпифашё ms’ сэпйса й рё
стртотрьп’че, трьпй бпачйните да
над Ь лЬешь 12.116
аор.: Зед сэпйса 12.116.
отплеска се св. (1) отплеска се с умът.
Отиде ми ума по нещо, мисля само за
нещо. глёдай да сё не йз'мамишь, й да
тё занесе оумь твой кък* нюа. чювай
се, да сё не сэплёснешь съсь оумьть,
вбвь х^бость й въ добро образце
чюждйо жень пази ей очите свой да
не прЪглёд^вать х^’бость на чгбждь
женъ 1 66.
сег.: 2ед. сё Оплеснешь 1.66.
отплуя св. (2) Отплувам, ппидвижа се с
плавагпелен съд до определено място.
й ’ тьзи нбшь нвй се на кораб'ть крть
й просвети катб слнце, й провид Ьл и
се. й сэпл-Уха до азот# 36.2706
аор. : Зед. wilts’ 36.2706, Змн. сэпл^ха
36.2706.
отпочело нареч. (1) Отначало, в нача-
лото, й зара1 прЪмнсэга нкгова
блгость. сгори прьвёнь СЗпочелб
агглы, да сё сутЬск-вать й tie на
б.'тгт' бжТа, й на св£ть бжш й нбныи
33.2456.
сэпочелб 33.2456
отпочина си св (4) Отпочина си, въз-
становя силите си след умора, отдъх-
на си. пойдё да жъне на нив8’ свою, й
сэ слнцето се опёче. й сэйдё по ёдйнь
дьбь да ей сэпочйне. й заспа тёжь'кь
сън ь 10.77; й зл£ на сыроты й на сйч'ки
лтбдУе въ тозй вр+>ме се на грйжа й
на страхь й на мька.. деже думать,
кога ше до нощь да ей сэпочйнемё со
хбдеш'е й сэ злына 18 193.
сег.: Зед ей йпочйне 10.77, 1мя. ей
Слйчйнеме 18.190, ей Спочйнемё 18.193.
отпръвън нареч. (55) Отпървом, отна-
чало, по-рано. и така се спасе архиппа,
й не ь'дави се й сэтогази се паре това
м£сто хоне, а сэпрьв-Ьн' се зовЪше
коласае 11.98; заще той. сэпрьвЪнь
б£ше крот'кь а наподйрЪ стань
ерьцйть 18.188; й вь бнова ВдЩме.
б£ше н£кои члкь дббрь й млтйвь,
дето чюваше гробь ст mV. щб б£ше
быль сэпрьвёчь прбтоспаРарь царевь.
а сёга б£ше калберь на црквата 9 73.
сэпрьвънь 4 226, 5.28, 5.376, 6.466, 6.482,
9.64, 9.73, 11.826, 15.1386, 15.1406. 15.149,
15.1536, 18.185, 18 1 856, 18.1872, 18.188,
33.2446-245, 33.2466, 34.2516, 34.25262,
35.2576, 35.2586, 37.2736, 38.28162, 38.286,
38.293, сопрьвЪнь' 5.28, йпрьвЪн' П.°8,
34.2526, Спрьвен' 12.1086, сэпрьвЪнь
18.187, 18.188, 33.2356, 33.2366, 33.2386,
34.250, 34.2526, 38.2826, 38.2886, Спрьвень
33.2326, <эпрьв£нь 33.239, 33.243, 38.2836,
38.2846, 38.28 562, 38.286, йпоьвень 33.247,
йпрьвБн 38 289, сэпрьвёнь 40.3206
отпрЬде нареч. (1) Отпреде; на място,
което се намира пред нещо; отпред.
й белЪжи ейч'ко бнова м£сто, где що
щё да стбри. й прозбр'ци на йстокь да
стори.. а вратг сэ западь да ЛгЬз;-’ва. й
да ё сэпр£де м£сто широко й прилйчно
7.52.
сэпр£де 752.
отпрЪди нареч. и предл. (3) I. Нареч.
Преди, от по-рано. й пойди оу велика
чёр'кова иапр1дь додс н! ё нйкои
дошьль пбнапр'Ьдь. . и пойдоха тамо
Сэпр£ди, й вратата като ей стоаха
затворены стань сэн'зи м^жь npt
нйхь 3.19. П. Предл. отпрьди вЪка.
Отдавна, открой време бе дёто си
сэпръди в£ка. бе млтйвы бе щото
ейч'ко дрьжйшь 39 3046
wnp-Ьди 3.19, 39.3046, wnp-Ьды 33.236.
отпупустя (!) вж. отпустя
отпуст м. (1) Краят на църковната
служба, отпуст й рё ми аггль. ria
са дёто йзлаз'Ьть из' чёр'кова прЪи
сэп^сть 32.231.
ед.: wnSvTb 32.231.
огпустювам несв. (1) Пускам, позволя-
вам на някого да налу сне земния свят
(за Бога) й 8'зё збеима S’ чаш$ малз1
стбе причещёше... й тиа м8' рё. дх'маи.
о ста в£ра. й той почё бче нашь. й
млтва ей счете... й причестй се с’гыхь
тайнь... й тогази поглёдна на ибо.,
й рёче. сега сэЩ'стювашь раба своа
влко, като си рёкль думата твоа, със
мйрсо 17.1746.
сег.: 2ед. сл.'Устювашь 17.1746.
отпусти св. (13) 1. Пусна, престана да
задържам някого, позволя му да си
отиде, отпусна. й ре mV въ(а)лаамь.
съгрЬшй й не знай оты ты стоишь
прЬ (!) мёне, й бранлш' ми. амй ако
ми повел Ьвашь да не йд^. й рё mV
аггль йцй амй что тй азь рек!/ това да
сторишь й тогази го сопУсти, й пойде
валаамь й смЬсй се съсь дрУжйна своа
33.2426; й млтьУ ймь простёна стори.
й cohVcth гы да ей йд^ть на своё
мЬсто съ миро 15.1376; а той повйка
тьмничаратого, та м? каже... амй ти
се млй да мы въвёдешь тУка слУга
моего оти йма нЬчто да м? кажа...
й повйка мУ слУгата mV... й каже mV
стый... амй кога сайда сэтУка. амй
напоконь да мй земёшь гЬлото мсе,
й да го принесёшь въ палестины... й
вЬрУваи ха йетиннаго ба. тона рё егый
й цЬлУва го. та чё го сопУсты 39.3066.
2. Освобооя, пусна затворник на сво-
бода. гдёто йма хрт'йне затворены
въ тьмнйцы. скоро да се совёжУть й
сопУстетъ 15.1396; ёвлавпо злбЗ’мне.
защб Узе мито, й бсъдй трите мУж!е
дето нЬ съ съгрЬшиле нйщо скоро
гы сопУсти 15.147. 3. Проста, опро-
стя нечии грехове. ако простите
на члци съгрЬшёшето, что вй сь
съгрЬшйле. сопУпУсти (!) ще й вамь
гь съерЬшёшето, ако лй вые не
сэпУстате на члци съгрЬшёшето. й
Сэць вашь ноны не шё прости нашего
съгрЬшёшё 34.255.
сег.: Змн сёлУстите 34.255; аор.: Зед. сопУсти
4.236, 15.132, 33.2426, 39.3176, ытйсти 5.30,
15.1376, сэпУсты 39.3065; бъд.: със съкр.
инф.: Зед. сэпУпУстн (!) ше 34.255; пов.:
Зед. сопУстй 15 147; усл.: Зед. сопУстил* бы
15.1466, страд.: сег. Змн. да се со пУстеть
15.1396; прич мин. страд, ед.: м. СопУстень
15.1396.
от пущам несв. (1) Отпущам, позволявам
на някого да отиде някъде. пускам, й
рё mV. азь чёдо със* бж!е повел Ьи!ё тёбе
сэпУша. ами ты ёднакь не трЬбУваше
да йзлЬзешь со дрУжйнъта ей амй кога
ей наУмйль, йдй 14.126
сег.: led. сэпУща 14.126.
отпучика си вж. отпочина сн
отпъдя св. (3) Отпъдя, прогоня някого
отнякъде, изпъдя. i сэпьдп сэ мёне
готова страшнаго зм!а согнгениго, й
проста ми злого, като мё й прьвЬнь
стори та прогледа 37.279. // Образно.
блгодарй) те бё че ей ты быль създаль й
сторйль ейч'ки свЬть, ice хе йстин'ныи
бе. й мёне иЬ ей быль сопьдкль со твоа
млть 4.25.
форма от перф. тип: Зед. ей быль сэпьдиль
4.25; пов.: Зед. сэпьдй 37.277, сопьдй 37.279.
отпъ'ждам несв. (2) Прен. Отпъждам.
отстранявам нещо отнякъде, про-
гонвам. шан’ство в чёр'кэва брани
да не идешь, да се молишь 6V.
кнТгы да четешь стра бжш со срцето
сопьжда 20.209; й не тьк'мо сэ члци
йз'гбнюваха ейч'кы болести, амп й со
добыт'кь сЬкак'вь сопъждаха болести
10.79.
сег.: Зед. сопьжда 20.209; имперф.: Змн.
сопъждаха 10.79.
отраста св. (1) Отраста, достигни
зряла възраст, порасти, ала сега
послушайте пакь за ан'тихркта как
щё да сё роди, й как' щё да сё сохрани,
й (ка)к' щё да сэрастё 18.184.
бы).: Зед. щё да сорастё 18.184.
отредивам несв. (1) Отреждам, отде-
ляй от нещо за някого, определим.
не бЬхУ тврьдЬ богаты, нй пакь
сыромаси. амп посрЬ кбл'кото бЬхУ
възмбжны да и сёбЬ ей храпеть й
саредЬвать съ своего ей ймаше й на
сыромаси даподадУть 15.1326.
сег Змн. соредЬвать 15.1326.
о грека се св. (24) Отрека се, откажа
се от някого или нещо, престана да
попитом. й баша ми й майка ми бЬха
ёднакь жйвы, азе сь сэрёкб сэ тЬхь.
й лобЪгньхь на градь але^ан'дрУа
17 1686; който ё хр~Танин ь, й сэречё
се сэ ха, й поклонйт' се на йдодыте.
почесть голЪма да пр'Тйме сэ цара
15.139; ами ms’ зёха тбизи злы й
нечьсти печать, та се сэрёкоха сэ чтны
крть 18.1936; ные дойдбх'ме дёто се
сэрёкоха сэ тбизы св-Ьть, й щотб бЪха
по тбизи мйрь зарадй твоего име стбе,
та се скйтаха въ п^стынихь 32.225.
сег.: 2ед. се сэрешь 4.256, Зед. сэречё се
15.139. се сэречё 16.158, се сэрёче 38.2826,
2мн. сё сэре чёте 18.180, Змн. сё сэрекйь
10.766, се сэрек^ть 15.139; аор.: led. сь
Сэрёкб 17.1686, сэрекох* се 34.251, Змн. се
сэрёкоха 18.1936, 32.225, 32.2256; форми
от перф. тип: Зед. съ ё сэрёклс 16.1586, сь
е сэрёкль 16.1586, се сЭрёкль 16.1586, бъд.:
2ед. щёшь да се сэрешь 2.10, Зед ще да сё
Сэречё 7.506, щё да сё сэрече 16.158, ще да
се сэречё 16.1586, със съкр. инф. led. сь щь
сэре 17.1705; пов.: 2ед. се сэречй 12.1156,
описат. Зед. да се сэрече 5.39, да се сэрёче
16 158, Змн да сё сэречлгь 18 1906.
отривам несв. (1) Изтривам, избърсвам
течността от нещо, отривам. й
тогбзи марТа сестра Лазарева к^пй
мурб мнсэго_ц-Ьнно. й помаза нсэзЪте
icoBbi. й отрйваше гы. сй_рЪ. ббрйса
гы съсвбйте (!) космы 34 250.
имперф.: Зед. бтргваше 34.250.
отрияа св. (1) Прен. Отритна. отхвърля
някого, отблъсна. а сега бь как' ны
сэрына й прЪдадс ны въ ръцЪ мадТамъ’
11 88.
аор : Зед. сэрына 11.88.
отричам се несв. (8) Отричам се, от-
казвам се от някого или нещо, пре-
ставам да почитам. сэрйчам' се сэ
ба савасб^а дёю е направиль нбо й
землю, сэрйчам* се сэ стое крщеше й
сэрйчам' се сэ ха не щь го веки: почйта.
й да бь^а твои рббь. сэрйчам' се сэ
цртво нбное. й любж мька. сэрйчам'
се сэ чтнаго крта. й пр’Тёмамь тьоать
печать, сэрйчам' се сэ рай х^бави и
свЪтвйвы 18.1906,191.
сег.: led. сэрйчам' се 18.19064, 18.191,
сэр 1чам* се 18.191,2ед. сесэрйч’Ьшь 18.2056,
Зед се сэрнчё (!) 32.228.
отрова ж. (7) Отрова, смъртоносно
за живите организмы вещество, й
fee Сэтрбьа люта, й йде npt сэногбзи
ёврёина. й том ча сл^чи се стыи
кэаннь тамо. й стбри кртно блвёнТе нД
сэн'зи мдь въ Астата мК. й йзбави го сэ
съмрьть 6.48; велйкыи гесэпе тогйва
сэговбри не помишлнваи царК бти
азь не 8'пазих' се сэ члчьска мала сэ
тази отрова 39.3036. II Образно, мбже
члкь, и сэ своа отрова сёбЪ си лмкь да
Ъ’чйни. ако ей Некома н£що сэнюль й
йзёль нас lira, а 1й ms’ поврьнй назадь
напрт се Уклони сэ зло, ато почни
добро да стр^вашь 31.2196.
ед., сэтрбва 6.48, отрова 16.160, 31 2196.
отрова 39 3026, отрова 39.3036, отрова
39.30362.
отровен прил. (1) Отровен, който
съдържа отрова. той toms’ не ms’ е
далъ бтрбвно был!’е й съмрьтно. амй
ms’ е далъ катб е было hjcmS1 драге
повече'сэ исцЬлител'но был1’е 39.305.
ед. ср. бтрэвно 39.305.
отровник.и О) Лице което е погълнало
отрова; отровен човек. който щЪха
да с а живы мнсэго. скоро йзмрЪха
без'бжш (!) с(’ть наскоро шаници
ймйрають катб бтрбвници 20.2086.
мн.: бтрбвници 20.2086.
отровювам несв. (1) Отравям, давам
някому отрова. тогйва щьть да
въекрнать й па жёны който ба
раз'г нЬваче, който врачевать... й
стрзйать люд!е та потй/дЬвать. й
бтрбвювать та йлйрать 18.1976.
сег. Змн. бтрбвювать 18.1976.
отровя св. (1) Отровя, причиня нечия
смърт, умъртвя (за отрова). защо
тбизи сторйха мници крть на сёбе,
й пйха отрова й не сэтрови ги, ами
йсладюваше гбр кыте бйл'кы 16 150.
аор. Зед сэтрови 16.160.
отроче ср. (25) 1. Отроче, новородено
дете, младенец, й ре ms’ маябе. что
заръчашь да стбримё на бтрочето
кога се роди 11.886: и родй йм' се
отроче м^жьско 15.1326. 2. Дете. й
нЬкои хртшнинь Ймаше отроче rjis'xo
й н-Ьмо, сЗкак’ сё сэ майка ей гака
родйло 11.956; i агара го, остави пб
една ел?. й закрй се да нс гледа на
дЪтёто съмрьть ms' катб ще да S'Mpe. й
бнова отроче плачЬше й йщЪше вбдЗ
11.85; отроче нЬкое архйппа ймето
ms’ сэ градь йёраполи. пойде на сэн'зи
монастйрь. й бы йнбкьД. годйнь бЬше
тогази стбрило 11.976.
ед - отроче 11.852,11.9562, 15.13262,33.2376,
37.280, бтроче 11 886, сэтроче 11.956, отроче
11.976, 33.236, 36.208 37.2746, 37.2796,
отроче 11.100, отроче 37.274, 37.2756, чл.
отрочето 11.85, 11.956’, отрочето 11.886,
отрочето 11.886.
отрь от стб. огрьтн св. (.1) Отрия,
избърша течността от нещо, из-
трия. мар'й же пргём’ши лйтр^ мира
надра пйстики мнсэ1О_цЬннь1 помаза
нсозЬ 1совЬ й отрь власы своими нсэзЬ
его 34.250.
аор.: Зед. отрь 34.250.
отрЪдя св. (1) Изпълня определен риту-
ал по правилата. й стаа пёт'ка, Сжато
погребе родители: свой, сэрЬдй гы
добрЬ 8.556.
аор.: Зед. сэрЬдй 8.556.
отрЬжа св. (2) 1. Отрежа, наруша с
рязане целосттта на нещо, пресеки.
й прЬз' тьзи нощь вйдЬ стыи Николае
пасънЬ, враждьбника дгавола, чё
съ е въкачиль сэгоре на кораб'ть на
катар'т’Гсэ, й сэрЬза сйч'кыте въжТа
дёто се дрьжй кораб'ть сэ fb 15.136.
2. Отрежа, премахна част от нещо,
скься. а ёэнйзи жена романа, мнсого
се молй 66rtf арОемйд^. да бживЬе
дбм'но. й късаше ей cHai-ъта, й
космыте си сэрЬза. й нйщо не може да
стбри 6.42.
аор Зед. сэрЬза 6.42, сэрЬза 15.136.
отсвише нареч. (3) Отсвише, отгоре,
от небесата. й гла сё чю сэсъвыше. чё
каже амйнь 37.281; бь това знамёше
стбри да познаю че ё сэсъвыше 12.1165.
сэсъвыше 12.1166, 37.281, сйсъвйшс 38.290.
отсега нареч. (27) Отсега, от този
момент нататък. скьпо продавай/
твоата гоз'ба ные сэсега нйшб веки:
нё щё кол-ва сэ тебЬ 39.3176; й
сэставлиш' мё сне мой сэсёга. й
разд 4 ливам г се сэ днёска 35.2606. й
рё на трите м5’ж1е сэсёга да б?де вамь
дарй’вань животь вашь й да знаете
сэн'зи арх!ёрёи Николае ва свободы со
съмрьть въ днёшныи днь 15.149; ами
сё чювай сэсёга да не п1ешь ни вино
нй ракТа 11.886.
сэсёгы 1.3, сэсёга 2.126, 5.33, 11.8862,11.100,
12.113, 15.1492, 17.17 06, 17.171, 33.23 8,
35.26O62, 36.273, 40.321, 40.3236. сэсега
17.1706, 17.171, сэсега 18.2016, 31.219,
31.219-2196, 37.281, 39.3106. 39.314,
39.3176, сэсЬга 40.3236
отсеги вж. отсега
отслабна се. (1) Отслабна. загубя сили-
те си, отпадна, зарб това трЬбЬйа на
да ймаме гблЬ др?гь (!) й пбкань. бтй
да не Сбслабнё насрЬ пьть 39.3186.
сег.: Змн. сэслабнё 39.3186.
отсрЬд предл. (3) 1. За означаване на
положение в средата на нещо; сред,
от средата на. гака д^маше, ма.
ээсрЬ сэг'нь 37.2736. 2, За означаване
на отделяне от средата на някаква
група, общност. от й по^чй гы. и
ьдйгнъ ей ps’pbre та гы блвй. й катб
гы блвлише гои ча дбйде бблакь и
вдйгнь го сэсрЬ fb 38.2926.
йсрЬ 18.179, йсрЬ 37.2736, 38.2926.
отстоявам несв. (2) 1. Отслужвам, из-
вършвам черковна служба (за духов-
ник). елате й вые вйш’и й дхбвници й
попбве конто сте xS’OaBb сэстоивале
днь й нощесь в чёр'кова, й чйсто
оучиле людГётЬ на пьть й на законь
йстЬн'скыи 18.202. 2. Отстоявам,
защищавам нещо. тогйва щьть да
въскрнать Попове й дхсвнипи да
давать д!?ма 6V за нв’рУата си как сь
состояв але право 18.1966.
формы от перф. тип: 2мн сте состоивале
] 8.202, Змн. сь состойвале 18.1966.
отступля вж. отстъпя
отступи вж. огстъпя
отстъпувам несв. (1) Прен. Отстъпвам,
отказвам се от някого, преставам да
го почитам. макарь й грешны сёть,
ами Со тебе не состьпЬ’вать. защо ей й
ты млтивь бь па т1'а, дето се локаюьать
9.735.
сег.' Змн. состьп^вать 9.736.
отстъпя се. (13) 1. Отстъпя: отдръпна
се от мястото, където съм: отместя
се. й като гы запали, й поклонй се,
Состъпи сотамо мал'ко мЬсто 9.74. 2.
Прен. Отстъпя, откажа се от някого
или нещо, отрека се. й гь соступи со
нгего дадй грЬхь нгеговь. й нападне
го зле 5.27; амй пакь тебЬ що тй бы
але^аюдро. та пристьпи при тогбзи
влъхва магеснйка, ато ей сбстьпила со
вЬрага нашите бобговс 39.308; азь не
щь Со тебЬ соетьпи 39.3106. 3. Прен.
Оставя на мира някого, престана да
тормозя някого, махна се. состъпи со
мёне, азь това не щь стбри 13.1216.
сег.: led. йсгплю 33,243, 1мн. соступи
3 166, Змн. состьпать 12.114; аор.: Зед.
соступи 5.27, 9.75, соетьпи 5 39, состъпи
9.74, соетьпи 35.265, Змн. состЬпиха 11 104,
состьпиха 12.1136; форма от перф тип:
2ед. ей состьпила 39.308; бъд.: със съкр.
инф. led. щь соетьпи 39.3106; пов.: 2ед.
состъпи 13.1216.
отстъпкм несв. (8) 1. Отстъпвам: от-
дръпвам се от мястото, където
съм. й состьпаше назады й съкрыаше
сс й плачЬше та пак* се бмыаше й
дбйдЬше прЬ тЬхь 5.346; й той п^стй
мнсого вбйскх на помощь солк’нчнсо.
а сбита аваре не состьпать со солоны
ами го съ собыградйле, й зл£ ймь
досаждать 9.73. // Отдалечавам се;
напускам мястото. където съм. а
бнази вдовйпа сока оста без* сна ей,
не зн(а)еше за нгего как' се стбри. й
сотогйва не Состьпаше со чёр'ковата
стго. амй ката днь млЬше (!) ctmIs’ за
сна сы 39.3166. 2. Прен. Отстъпвам,
отказвам се от някого. преставам
да го поддържам, отричам се амй
тавйстливй дУаволь вйдЬ какь состьпа
со нгего й прихбдеть къ 6tf 36.272.
сег.. Зед. состьпа 15.133, Змн. состьпать 9.73,
состьпа' 36.272; имперф.: Зед. состьпаше
5.346, состьпаше 39.3166, Змн. сосььпаха
38.2936, 39.313,39.3136.
отсЬдыа св. (2) Отседна, спра за по нив-
ка по време на път. ами вы се млю
СосЬдчЬте мал'ко тёка да ей попасёте
конгеге й (по)сопочинЬте ей й да ей
под^мамё 5.346.
аор.: Змн. йсЬднаха 5.346; пов.: 2мн.
сосЬднЬте 5.346.
отсЬка св. (И) 1. Отсека, отделя с
отсичане рька, глава, ако нЬкои
вдйгне р^ка прЬ цра. да м? се СосЬче
рйеата 15.1416; й сосЬче главъта
л юти ms’ змею 39.3116 2. Пресека, заг-
радя н 'апреки, препреча. ами лукавый
дУаволь что йз'мысли да стори да
СосЬче он'зи. п1?ть да не ходи нйкои на
празникь стм^ 15.1516 3. Образно.
Премахна, напълно отстрани ами
зарадй това блвёнУи хртУане, кбл'ко
мбжемь, да СосЬчёмь со себЬ мнсого
мст’Уе й пйт! е 11.108.
сег.: Зед. сосЬче 9.66, 15.144, сосЬче 15.1516;
аор : Зед. сосЬче 21.2106, 39.3116, Змн.
сосЬкоха 9.666, 39.300, 39.306; бъд : Зед.
щё да сосЬче 12.1176, пов. ' описат 1мн. да
СосЬчёмь 11.108, 2мн. да сосЬчете 39 3086;
страд.: пов. описат. Зед. да се СосЬче
15.1416.
оттамо нареч. (16) Оттам, от оно-
ва място, оттамо. й побЬгна
сотамо, й сойдё на пустыни 8.556; й
йзлЬзе сотамо, й йдё на п#ть свои да
проповЬд^ва йме хво 7.546; й гдёто
се поклонй сотамо что гла велйкь
11.104.
ёэтамо 5.286, 5.396, 6.41 б2, 6.466, 7.546,
8.556,9.68,9.716, 9.74, 11.87, 11.104,12.110,
15.1516, 31.2176, 36.271.
оттогава нареч. (6) Оттогава, от това
време. като ймь стань царь тбизи
зли ан'тихрють. а гои ще сотогйва да
зёме да ей вдйга на голЪмо ерцето ей
18 188; й видЬха соша господаре, какь
ё почьтёнь со цара дашйль й завйдЬха
м^. й сотогава йщЬха нЪкоа крйвына
давно биха найшлё да гб загрпоть
11.926; а онази вдовйца сока оста
без’ сна ей, не зн(а)еше за нкго как'
се стбри. й сотогйва не состьпаше со
чёр’ковата стго 39.3166.
ёлогава 11.926, ёэгоглва 18.188, 39.3076,
39.314, 39.3165, 39.3176.
оттогази нареч. (29) Оттогава, от
онова време. й съзйда црква. велйка
тамо на Bcoptf бсщённКю, й сотогази
пр4мйнъха се. с. годйнь 11.976; а рйза
тщ носа, като nptмина 1сордань, та се
разра на мёне й раскапа се. й сотсгази
тегли ст^дь, й пёкь 17.1726; й сотогази
се хрпане сьбырать со сйч'ките села
что съ йз’ь_бкол8’, й чйнать празник’
на сЬкаа годйна, й до днёска 11.956.
сэтогази 4.266, сэтогази 5.40, 6.486, 9 67,
11.73, 11.846, 11.876. 11.9562, 11.976, 11.98,
12.1096, 12.1126, 12.1136, 15.133, 15.1376,
15 140, 17.1686, 17.1716, 17.172, 17.17262,
17.173, 33.2436, 36.271, 40.3216, ёэтогази
6.48, 15.1346, 33 2436.
отгогива вж. оттогава
оттръколя се св. (2) Отърколя се, при-
движа се чрез изтласкване. й пак’
се смЪсихь със’ др^'гы й наейлихь да
влЪза, ато пак’ се сотрьколй назадь
каго й прьв1нь 17.170.
аор.: led. сесэтрьколйхь 17.170, сеёлрьколй
17.170.
оттука нареч. (23) 1 Оттук, от това
място, оттука. й сбтЪ’ка Mtf показа
бь ейч’кь’ зёмлю 1ёрлйм’ск1йо 11.87;
азь нё щь стань сэт^ка догдё разбери
за сына си кам’ се дЬню 40.321. 2.
Оттук, от този момент нататък. Й
видЪ слав);’ гню. й сбт1?ка сё йспльни
ерцёто Mtf дха. стго 14.127; и на земли
без’ постели лёгн^ваше. й ебтз’ка
пёкь й сё йспльни ерцёто на мйсль
бжтвнаа, да йде въ п1?стини 8.556.
иди оттука. Върви си оттука, махни
се. ами ако будешь нЬкои льстникъ,
та ны блазнишь, а ги йдй СЗтйка, защб
й азь заради тёбе со братка нёма мйра
2.11; тогази Mtf рёче измены члче. ertf
мало мнеого посэз’раве. йдй ебта’ка
кьдЬ знаешь 2.116.
ёНка 2.11, 2.116, 4 24, 6.446, 6.466, 8.556.
11.87, 11.96, 11.101, 13.122, 14.127, 33.236-
2366, 33.2436, 33.2466, 35.2636. 35.265,
39.315, 40.321, 40.322, ёэт8ка 32.2286,
33.236, ёлйка 39.3066.
отфрьля св. (3) 1. Прен. Отхвьрля,
лита някого от нещо. ако ё нйкои
старёшина, а пакь млады акб йма а зтё
копаить йма пб’ нито да гб софрьлить
со почёсть 31.217 2. Прен. Отхвър-
ля, отблъсна някого, изоставя. й
йз’бра на^ со сйч’ките езыци, катб
каже й прркь софбша на днё(в)нъта
царёмТа. cnactf шо съ софрьлкни, й
съкрь’шённыте пршма и поставим'
гы за похвала й знании й прочили
по ейч’ка землй 34.2536. отфрьля от
лицето си. Престана да закрилям, да
покровителствам някого да ако мё гь
бь бс^ди, й софрьли со нктовото лице,
ато да ма прЬдадё tf д’йвол'скы рьцЬ
зарадй моа гёж'ка сырЬшёша. та щьть
д аволы да мё сонесьть въ м’ката несът-
рьпимаа tf страшна тьмнина 31.2186.
сег.: Зед. еэфрьли 31.2186, Змн. ёэфрьлить
31.217; прич.: мин страд, мн.: ёэфрьтгени
34.2536.
отфрълям несв. (1) Отхвърлям, от-
бльсквам, отбивам, рауй сс крге...
със’ твои чюдеса надЬливаме на
врази наши, й псюЪдйвамё бЬсоове. й
софрьлЬме грьдб д’йвол’скаа 16 163.
сег 1мн. ёэфрьлЪме 16.163.
отход м. (1) сътворя си отход. От-
тегля се; напусна мястото, където
се помирим. й ймахН законь да е тамо
й царь й стратилать що ё прьвыи на
войск#, нйкои нЪгце да нЪ ё поишь ль',
a rv'ciaTie сътьбри си Сэхбдь да се нс
нам-Ьри тамо на т*>ны праЗникь 5.316.
ед.: охбдь 5.316
отходя несв. (5) Отхождам, отивам
към някакво място. кы,тЬ Заходите
мой братТа 15.1516; друже. любимый,
где обходишь 15.1536; раз#мЬхте лй,
това с вЬра наша хрпан’ска й кби кто
дрьжй. а той ще да влЪзе на животь
а кби ли ж не дрьжй а той сэхбди въ
м^ка 16.1626.
сег.: Зед оходишь 15 1536, Зед. сэхбди
16.1626,31.2166,1мн. охбдимь 39.319,2.мн.
Сходите 15.1516
отхождам несв. (41) 1. Отхождам,
движа се към някакво място, отивам.
й видЬхь тврьдЪ рано чё сэхбждать
i дрква 17.1696; ёэкыдЪ идешь, й
где сэхбждашь 11.846; й сэхбжда
где ми, очите вйджть 11 816; й катб
сэхбждааше при жьтварете. оусрЪте го
архггл1 михайль 11.936; трётыи пъть
сё йвй, на двата что рё мар’ко ётлйсть
когато сэхбждаха на село 38.2876. //
Отивам ня къое с определена цел. и азь
сэхбждамь по моа работа да градимь
здаш’а 13.1246.И Заминавам. тръгвам
за някъде. й рё мал’хь на женъта ей.
сега азь Сэхбжда на дльгь п^ть 10 776.
// Образно, да рёмь, животать нашь та
се доврьш/ва. а дшата сэхбэ&а 31.223.
2. Водя към, изтичам в определена
посока (за река). дв£ рекы ймаше что
течах# сэ йсточна страна и сэхожаах#
въ ликпо 11.976. 3. Прен. Обръщам
се към определена вяра, започвам да
я изповядвам. й глёдаме ката днь,
Сэхождаютъ люд!е на нкгова вЬра,
й ^мнеэжиха се хрт!ане 36.2686.
отхождам на съмрът. Обричам
се, отивам на смърт. й дрьжёше й
царь баща й в рыгЬте ей... й д#маше
съсльзи. (!)... сэ чёдо мое слад’кое
ёдйно_рбд’ное какь сэхоэйашь на
съмрьть зметотом# на об-Ьть 39.3096.
сег.: led. охбждЗ 9.68, 9.751, 10.776, 11.816
31.2176, 37.2766, сэхбждамь 13.1246,
15.1516, 2ед. сэхбждашь 9 746. 11.846,
32.230, 39 ЗЮ2, охбЖашь 39.3096, Зед.
охозйа 17 1736, 31 223, сэхбжда 38.2926,
1мн. охбждамё 15.143, охбждаме 18.1976,
охождамё 33 2456, 2мн. охбждаге 15.143,
Змн охбждать 15.143, 17.16862, 17.1696,
39.319, сэхождаютъ 36 2686; имперф. :
led. сэхбжда 39.3146, Зед. охбжаше 10.78,
14.126, сэхожЗше 15.1496, сэхбждаше
37.2756, сэхбждааше 11 936,12.111,12.1136,
/ин. охбждах’мё 15.1466. Змн. сэхбждаха
9.746, 38.28762, Схожаах^ 11.976.
отхранен прич. (1) Като прил. Отхра-
нен, който е хранен добре, угоен. й
приведете ми самь, bi тёл’ци тльсты
СэхранЕГни и зравы й да б#д#ть Tia bi,
тёл'ци на сщённиците й на стар'ците
13.1226.
мин. страд, мн.: йхраньни 13.1226.
отхранювам се несв. (1) Отхранвам
се, израствам. а в'тора ё сйла храна
дето се храни члкь. й трёт'а ё пакь
растительна дето растё члкь. й йма
так’вези ёс’ство (!) да сё сэхранюва, сэ
мал’ко на голЪмо 33.2326.
сег Зед. сё сэхранюва 33.2326.
отхраня св. (11) Отхраня; положа гри-
жи за някого докато порасне; от-
следим. азь вы Сэхранй сэ мънич’ка
до го.тЬма, а в!’е дрйым# работйх’тё
18.204; а дЬцата си не раз'бра че сь
живы, ами й Tie щото гы сэхраниха
на др#гс село, не знам нйкои че са
братТа 5.336; това ли се над'Ьахь кога
те ражда. й това ли дочака катб тё
сохрани 35.2606.
сег.: 2ед. сохранишь 6.47, аор.. led. сэхранй
18.204, 35.2606, 39.3146, Зед. охрани 10.79,
Зин. сэхраниха 5.336, 5 37, сэхраниха 5.37;
страд.: аор. Зед. сё охрани 33.2366; бъд.
Зед. щё да сё охрани 18.184; прич.: мин.
страд, мн.: охранный 5.356.
отчи прил. (1) Отчески, който принад-
лежи на Отеца; божи. mi (а того ks,
пр-Ьставлгсшё стго апла й ev-листа
1оанна бго_слбва бчю cnoeS' npie таль
ёсй възлюбльенномь'. въеь ^ченикь
вЬщ'ше вьзлюблгснь кь прЬйдё
грбмб, снь 6.41.
ед.: ср. бчю 6.41.
ох междум. (19) 1. За израз на силна
скръб, мъка, оплакване; ох. царь рё.
со, й #вы мёне. й теж'ко мн бслЬп4 й
не вйдК нйкого 37,277; й плачЬше, й
съсдьзи (!) д(?маше о uk тёж'ко мене
сне мой драю любны ка да въеплача
за тебЬ 39.314; амй щё тогйва в' тозй
врЬме ейч'кото да бмрьзне члк^,
ами щё токо да се чюва гла й вьнь й
вътрЬ, сё, сэ, блеле 18.194. 2. За израз
на силна уплаха; ох. как' не познах'мё
тогйва чё е быль гь йстЬн'скыи, амй
го мьчих'мё дорй й хмрЬ. ёто сега че
гб вйднмь дё йма воли й на нбёто й на
землнта тон ё сега найстрашны кадТа,
со, со блеле, олеле 18.2006.'
с5 5.332, 18.1896я, 18.1942, 18.20062, 20 209,
35.261, 37.277, 37.2786, 39.3 1 42. 40.32362.
о кладя св. (2) Охладя; направя нещо
да стане хладко, да изстине. архггль
михайль слЬзе со нбёто й >/.тЬзе V пёщь
й бхладй пёшныи пламень 11.92; а
сог'нь се прЬлегаше на роса, й бываше
хлад'кь й брат!а видюха какь бхладй
аггль он'зи сог'нь 37.278.
аор: Зед. бхладй 11.92, бхладй 37.278
охозий ЛИ (2) Охозий. й кога «мрЬ
царь ахавь, й въцри се охбзЧа въ шли
11.90.
бхбзТа (!) 11.90, охбз!а (!) 11.906.
оцо (!) вж. отец
очаание ср. (1) Отчаяние, състояние
на безнадежоност, униние ако лй ны
пакь йскб’си дгаволь. й падне въ нЬкой
сэ прЬ^сн'ните хрЬхсэве. атб да сё не
прЬдаде вь бчааше. нито да рёмь бти
ные векье не можем' се спсти 1.8
ед.: бчаанТе 1.8.
очая се се. (1) Отчая се, изгубя духа си.
обезверя се, обезкуража се. защб кои
е мнсого съгрЬшйль да нё сопаднКва да
се бчае 17.176.
сег.: Зед. се бчае 17 176.
очета св. (2) Прочета, отчета, отпея.
й той почё бче нашь. й млтва ей бчёте
17.1746; й повелЬ да ю вьнесъть
вътрЬ прЬ стльпьть. й видЬ ю, й наче
със'тьзи (!) да й сэчьтё млтва 2.13.
сег.: Зед. сэчьтё 2.13; аир.: Зед бчёте 17.1746
очивЬсно вж; очивЬстно
очивЬстно нареч. (9) 1- Ясно, отчет-
ливо, с добра видимост, добре разли-
чимо. й дойдоха на госпб'скыи щ'ть,
дето ё на вар'дарь. й тамо видЬха
очйвЬстно ёдно1б като война чё йде
со сол!?нь 9.746. 2. Открито, без при-
криване, съвсем явно, й ёдны хрпане
очйвЬстно йсповЬдКваахК ха, какь
ё йсгинныи бь 15 139: видЬ ли това
сйч'ко павлю щотб стр^ватт. людСётЬ
на землнта скрышео. а т>’ка ё обадено
намвЬ очйвЬстно 32.2266.
сэчйрЬсно 9.62, 9.626, еэчйвЬстно 9.63,
очйвЬстно 9.74б, 15.139, 32.2266, бчивЬсно
39.300, очйвЬстно 39.3036, очивЬстно
39.3046.
очистен прич. (1) Пречистен, който
е очистен от ненужна примеси, й
остише го по законь. й поставите
го па прЬстоль 1соаннх бго_слбв^'. й
сэтогази течаше потбкь Сэ нктовыге
к'ста к’чёше, като злато очйстено.
й заради това нгегсво чйстое й
позлатёнс #чён!е, что м? йдЬше йзь
Астата дхь стыи. й затова го нарёкоха
сты ебци, златбУсть 12.1126.
ед.: ср. очйстено 12.1126.
очистене ср. (1) Прен. Пречистване,
освобожОаване от грехове. й д^магое
ей са, да би'де тбизи дарь за ейч'ки
людГе. а мёне за сбчйстене да 61?де, й
за грЬхсэвёти ми прощёше 13.121.
ед.: сэчйстене 13.121.
очистя св (10) 1. Очистя, премахна
рани и кожни болести, й конто
лк)д1е раны й стр&пе ймать щё да гы
бчйсты. й ббл’ны людТе да гы бзрапи
18.187. 2. Прен. Очистя, освободя
ст грехове, пречистя. сйрЬ. оучёше
прострЬ по земли, й очйсти ейч'ки
сьЪть със' ^чснТе 11 82; ами й ные
блвёнш хртТане, да сэчйстимь себЬ
Сё гр^хеэвете наши, й сё вражда й сё
клевета, й зависть 13.125. 3. Прен.
Проясня направя по-яссн, избистря.
й на еднб потбчище сйдЬ на въетэчнаа
страна, за, з. годйнь. й очйсти ей и?мь
й погледь 14.127.
сег.: Зед. очйсти 8.56, очисти 13.125, очйсти
33.235, сэчйсти 38 285; аор.: Зед. очйсти
5 ЗОб, 11.82, 14.127: бъд.: Зед. щё да бчйсты
18.187; пов.: описат. 1мн. да сэчйстимь
13.125, да очисти 18.2066.
очистя се св. (8) Прен. Очистя се от
грях, пречистя се. защо самого ха
прюмаме на себе си. да нй се очистй
и дшата й тЬлото 33.2476; амй и ные
да сё пбканимь й да сс очйсти, със'
исповЬдь 38.294; амй ные блвеши
хрттане. да нё стбримь така ами
за(ра)дй стой причещёшё да сё
очйстимь, й да сё йспов-Ьдаё й тогази
да приеппимь да сё принести 35 2666;
й кога се кртите й сэчйстите сс сё грЬ,
а ты пакь дойдй на това мЬсто, да
тй покажй, щб щёшь да потёглишь
5.296.
сег.: Зед. се очйсти 17.168, 17.П46, се
очистй 33.2476. Змн сэчйстите се 5.296;
аор.: Зед. б'чйсти се 13.1226; пов.: описат.
Змн. да се очйсти 33.2476. да сё очйстимь
35.2666, да сё б'чйсти 38.294.
очръвивя св. (1) Червясам, изпълня се с
червей, стана червив, а л’шволь завидЬ
ётмё, й й злЬзе мё прйш'ка люта на ёдна
нсэга, й съгни мё раната на ногата, й
сэчрьвйве като праведный 1сёвь 2.14.
аор.: Зед. сэчрьвйве 2.14.
очувам нгсв. (2) 1. Опазя, предпазя
от нещо, очувам. й Сэсёга дай ми
ги да си бчёвамь о^стата сё празни
д!?ми 5.33. 2. Спазя; съобразя се със
съвет, напътствие. й рё Mtf манбе.
чтб заръчашь да стбримё на отрочето
кога сс родй. рё аггль, что с'мь казаль
на женъта ти това да сё бчюва така й
дЬтсте вйно й рак!а да не шё, й ейч'ко
нечйстб да не ьдё 11.886.
сег.: led. бч^вамь 5.33; страд.: пов. описат.
Зед. да сё бчюва 11.886.
очювам вж. очувам
ошурджня м. (1) Ошурджия, събирач
на данъци. й по ейч'кы пьтюве
гюмрюк'ч'1'е, и cmS’p'ijTc, й трьговщи
эрадове дрьжегь 31 2196.
мн., дш^р'ще 31.2196.
аще нареч. (36) 1. Още. повече, допъл-
нително. тогйва нЬкой щотб ймь
бЬха попобве. й другие още сэ нарсёда
дрьпнаха стго сё чёр’ковата бТпщець й
тйкаха го 39.3076; а др^гы ре йма й
още, 7, дни да стой та че щё тш ива да
сё жьне 18.1836; гова, й бщё много
йз'д^маха й пЬлбваха го 39.3136. //
Също бще слушай апл а павла щб каже
къ тимоОёю 20.209; й нЬ тькмо това.
амй бще й др^'го чтб' на тази прилйка,
дето стори тойзи стый 39.316. 2. Още.
все още, и досега. reop'rie. дойде ли
ты нЬкое пбкаше (!) за в'черашното
сёговарЬше. (!) йлй бщё си стойшь
на тойзи Кмь 39.299; й влЬзоха да
сё поклонюсь в' чёр'ковата ctms1 та
катб видЬха онази гбз'ба бще тбпла
й х^баво мерйше. рекоха межд^ себЬ
си 39.317, ала мрьт'вь да въекрнё бще
не смЬ чюле до днёшны днь 39 304. 3.
Още, преди да е настъпил срокът за
нещо по мл V и ме срЬдр_вЬчна, млад'
сьмь бще не взимай ме 31.218 4. Още
отпреои момента на говорене. кажй
що ей стбрила съ тази дша. дёто и
знаеше бще катб б'Ьше на тбизи свЬть
32.2266.
бще 1.4, 12.115, 18.179, 18.1806, 18.18362,
18.191, 19.2076, 31.2156, 31.217, 31.2183,
32.2246, 32.2266, 32.227, 32.2306, 35.2646,
36.273, 39.297б, 39.304, 39.3076, 39.309,
39.316, 39.317, 'еще 12.120, 33.2466, още
17.168, още 20.209, бще 32.228, еще 33.2465,
еще 33.2466, още 33.247, бще 38.282, бщё
39 299, бщё 39.3136.
отрувам вж. опсувам
оууван вж. опсуван
П
п числ. бр.([)Всъстава на сложно числ.
ffs. Осемдесет и шест, 86. Й събраше
се сич’ки по царево повелЬшё въ гра
никёи й 6bxtf ap’xiepere сич’ки, слв,
а сшённици й дтаконы й йнсоци, ffs
15.141
пэ 15.141
павел ЛИ (50) Павел, зарадй това апль
павель думайте, й на оучЬше брат'Ге
пазите са да нё станете като уёта, да
сё ббьйдете 18.180; а нё чюемь, что
каже на \|/ал‘тырь. riff г. да# не хвалит’
се пръм^дрыи ирЬмхдрбсттю своею,
защо кбл’ко се чйпы члкь да знае
той нйщо не знае катб каже й павль
аппь 34.2526: бще слушан апла павла
що каже къ тимойёю мало въкйпаи
вйно, да ти бьде на дшьта спсёнтё
20.209; обговори аггль, й рё ми. ела
сйЬ мёне павле да те въвёдв’ въ гра’
хвь 32.2276.
иав’ль 1.6, навель 3.18, 16.159, 18.180,
20.2086, 32.227, 32.22762, 32.229, 32.2296,
32.230, 32.2315, 33.2476, 35.266, 36.2706,
38 294, павль 11.1076, 16.1606, 18.180,
18.200, 32.223, 32.229, 32.22962, 33.2402,
34.2526,34.255,38.286,38.287, павль 15.150,
33.240, 34.2535., павль 33.2466, павла 1.8,
12.115, 20.209, павла 32.223, павл8 11.946,
те. павлге 32.226, 32.2266, 32.227, 32.2316,
павле 32.22662, 32.2272, 32.2276, 32.2286,
32.231.
павлин ЛИ (1) Павлин, кол’кото
прЬлъсты със’ нтеговьт’ ей д^м'ливыи
й поганый езыкь. ёвсёвш никоми-
дшекаго архтепкпа, й павлина митро-
полйта тур’скаго. й др8гыго евсёвта
митрополита кссартискаго 15.1406.
павлина 15.1406.
пагуба ж. (1) Пагуба, голяма вреда,
гибел. й познаете лй кбл’ко е члк^
пагуба на дшьта, й на тЬлбто. й гэ
горе й теж’ко томх’ва члк#, дёто така
проважда днйте свой, i тьзи пропасть
пийн’каж 11.1066.
ед.: пагУба 11.1066.
падам несв. (10) 1. Падам, движа се
от високо към ниско. й еэша капища
сьббрюваха се й стан^вах^ на пёпель.
а йдолыте бЬссэв’скы падаах# й
строшзвахХ’ се 15.1396: й тогази катб
се отвори нбето и падахХ’ бЬсобвете
11.836. // Отронвам се. пойдё тамо
стыи Николае, й того да съкрх’ши. й
стбри млба на ба... й йдолыте падаахК,
катб лйсть кога пада сэ дрьво 15.140.2.
Падам болен, разболявам се. й ймаше
йрь робыни злЬ падаше сэ болесть, й
помят Mis’ се да ю йспьлй 36.272. 3.
Падам, губя сили, отпадам, й тЬлбто
ти бтёгне... й ксозЬтЬ ти падать, й не
мбгУ'т’ да ступать 11 1066. падам на
стан. Спирам, отсядам за почивка,
за пренощуване. й оу сэньзи пещера,
бЬше мЬсто широко, гдёто падаахХ’
на стань пътници 33.237; защб сэнази
пещера бЬше широка, й тамо на стань
падахь члци пътници й чюждйн’ци, й
тамо бца родй ха 33.2446.
сег.: Зед. пада 15.140, Змн падать 11.1066;
имперф.: Зед. падаше 36.272, Змн. чадахУ
2.14. 33.2446, падаах^ 15.1396, 15.140,
падаахь 33.237; аор.: Зед. лада 39.311, Змн.
падахь 11.836.
падар м. (2) Пъдар, пазач на полски
имот. й минь се ёдна година, и тогази
се помоли на село да го стереть
падарь на лоз!ё. й сэставиха го та
чюва лозтёто, за, ет. годйнь 5.336,
й тойзи ча раз’бра се до село то. й
дойдоха людте Со селбто да вйдеть що
с а доишлё войне оу лозтёто й ищъть
падаратого 5.35.
ед.: падарь 5.336, чл. падаратого 5.35.
падна св. (44) 1. Падна, придвижа
се стремително в посока надолу. й
звйздыте щьть да паднать со нбёто
й силы ноные щьть да сё вдйгнать
дёто дрьжаха нбёто 18.1956; й тын
йщеше да промине зидьть й паднь й
к’би се 2.13; й плов’цйте станьте да
направить вйтрилата, й азь станъхь да
ймь помсгЩ/. й прйпёх’ се й паднъхь
s’ морёто 15.1526. 2. Падна, разруша
се, срина се (за ограда), й прйдадоха
се съ прёхора, й завёдоха гы прй
чер'квйщето ар'темйдово. й помли
се кэаннь, й паднъ онова чер’квище
й строшй се 6.43 3. Припадна, загубя
свяст. а родйтелТе нктови со (!)
голйми радости, й со почю та падчъха
на землн, А быха за гбл£ ча без'гласны
39.3156.4. Падна на колене за поклон,
коленича в знак на преклонение и
уважение, й поглёда валаа хь’бйвй, й
вйдй аггла. й катб го вйдй Со страхь
паднъ и поклонй ms’ се 11.87; да катб
вйдй сэн!а два аггла ала той не знаете
чё сь агглы... та сэйдё та гй посрёщна,
й паднь та им’ се поклонй до самата
земли 31.2216. 5. Прен Падна,
стоваря се върху някого, сполетя
вйдите ли хрпане кол ко е зло клетва.
амй й ные да се чювамё сэ клётва да
се не заклйнаме, да не падне на на
гнйвь бжш 5.40: ако не дойдешь, къкь
шё ные да раз8’мйемь вашг д!?ма. оти
й гюслй на тебй щё бйда да падне
12.1156 6. Прен. Попадна на нещо. че
ще въ нктовото цртво да бъде гладь
го л ймь. и щьть. да паднать людГётй со
зло на зло катб со раслана на мёч'ка
18.179. 7. Прен. ПаОна победен, й
да паднете прй вашите врагове й
да сътрыА със’ досаждеше вашъта
грь дыни й да оставлю вамь нбёто да
ё катб желйзно, й землнта хатб мйнаа
11.107. 8. Прен. Секна, престана (за
определено настроение или душевно
състояние). за едйнь ча ё прйвратень
на зло. за ёдйнь ча ms’ паднапдсмйв ан!е.
за едйнь ча ms’ се йз’коренй сйлата й
юнашьсгвото 31.216. падна в грйх.
Изпадна в грях. съгреша. ако лй ны
пакь йск8'си дзаьоль. й падне въ нйкои
со пр^рён’ните грйхсье. атб да сё не
прйдадё въ бчааше 1.8; падна в ръцй
божии. Падна в божиитеръце, озова
се в божията власт. щб каже кшга.
подайfs' дарь щотб си съсвбй (!) тр^дь
стёкль. недйй да сё стр!?ва Os’ катб на
игра защб е страшно кби падне въ те?цй
бжш 31.2196; падна мръгъв. Падна
мъртъв, умра. й пбмлй ба тайно, й
йдари л!еа посрй срцето ms', й паднъ
мрьт’вь мрьсны л1сэ 9.66; падна па
лицети си. Падна по очи като израз
на силни чувства, гогази паднаха
на лйцёто си на землн й двата. й
помлиха се 6tf със’льзи (!) 5 31; а
манде й жената ms’, со страхь паднъха
на лйцёто си й рёкоха. солелё намь.
че й ные видйх’мё аггла ’ни 11 89;
падна ня нозйте на някого. Падна
в краката на някого. а сонын кал^ёре
йз’влйкоха го наейла. й дривёдоха
го 1п?менх. й вйдй го 1Р?мень, паднь
на нсозйге ms’, й мли ms’ се 2.12; й
той не смйа да под5'ма нйчто ами й
еднакь елйзе со коннтого, й паднь на
неоейте ms’ и йщеше сэ нгёго прощёшё
15.1486; падне ми врйме. Падне ми
време, намеря време за нешо. ето сега
едва ны паднь врйме ами ела да ей
под^маме 5.366; й каже старого, й азь
годймь да ей под!?маме нйкога й не
мбже да нй падне врйме 5.366.
сег. Зед. падне 5.326, 5.40, 11 98, 31.2196,
падне 5.366, 1мн. падне 1.8, Змн. паднете
11.107; имперф.: led. паднй 17.172,17 1726;
аор.. led. паднъхь 15.1526, падньхь 17.1706,
Зед. паднь 2.12,5.366,6.436,31.2216,33 242,
паднь 2.13, паднъ 4.246. 6.466, 9.66, 10.786,
11.87, 11.876, 12.111, паднъ 5.376, пад’нъ
6.426, паднъ 6.43, 9.746, паднъ 15.1486,
падпь 17.1676, 17 175, падпь 17.168, падна
31 216, Змн. паднаха 5.31, паднъха 9.72,
паднъха 11.89, 11.96, паднь?;а 18.1816,
18.182, патнъха 39.3076. 39.3156; бъд.: Зед.
щё да падне 12.1156, Змн. щыь да паднать
18.1956, щьть да паднать 18.179.
падна се св. (6) падне се жрЪбие. Падне
се жребии някому, определи се нещо
за някого чрез жребий, катб психа
да ЙдЛь аплыте по ейч’кы свЬть й
MbraaxS жрёбУе ком'»’ где се падне да
йде й паднь се жрЪбУе annS фйлишй1
да йде на асУад’скУ зёмлю 36.267; й
рёче ?щённикь 1сэсиф8' на тебЬ се
паднъ жрёбУе, да приёмешь двца гни,
й да ю '(/пазишь 13.1246; й раздЬлйха
сйч'ка земли, катб мЬтаха жрёб’Уе,
кого бл где ще да п'/сти. й паднъ се
жрёбУе, Ooms’ блйзьн’п8 да йде вь
йн’д'Ую 7.49.
сег.: Зед. се падне 36.267; аор.: Зед. паднъ се
6.416,7.49, сё паднь 6.416, се паднъ 13.1246,
паднъ се 36.267.
паднувам несв. (2) Падам, движа се
стремително в посока надолу. V. пр ркъ
двдь зарй тогбзи д'Уав зла рё. вы же йко
члци Эмирате, й катб ёдйнь со кнеаь
пад’н8вате 11.836; й пбчне'да сё вдйга
катб ейл’нь вЬтрь, й катб 6Spa велйка
а катб пра на землйта падн^ва. й катб
пламен* се вдйгне гбрЬ на висинЕ, а
като дйм* се разйде 31.2155.
сег.: Зед. паднУза 31.2156, 2мн. пад‘н»вате
11.836.
падох от стб. пасти св. (24) 1. Падна,
придвижа се от по-високо към по-
ниско. това като чю стыи, растрепёра
сс са страхь й паде дол# са конйтого
5.29; й станъше плов’цйте да
направеть вЬтрйлата. стань й тоизи
блгочьстивыи члкь да ймь помбгне.
й не знамь как’ се прьпе, й паде S
морето 15.1526. 2. Падна на колене за
поклон, коленича в знак на уважение.
й тогази катб чюха гла тр^бны, ейч’кы
тамо что се намЬриха. падоше и
поклонише се на ббразь царевь 11.92;
й пог лёд а валаамь, й вид!, аггла йрЬ
нкто. й Са страхь паде й поклонй MS’ се
33 2426; трй пьты днёска да сё, клани
6S, й като ей ймаше сэбычаи паде на
колЬно оу сэн’зи днь й поклонй се
6S CBoeMS’ 11.926. 3. Падна, остана
на легло, разболея се. й баща mS
дУсоскерйдь, като чю че ё >'давень
сын’ mS. са гслЬма жал’ба паде й той
та ^мрЬ 6 43. паде на лицето (очите)
си. Падна по очи като израз на сип-
ни чувства, тогази катб чю стыи,
1Уи д(?мы. пакь паде на лицёто си на
земли, й рёче. вЬрсва ги бе мои, че
ей ты стбриль нбо й земли й ейч’кы
свЬть 5.296; й тогази гедесань паде
на лицёто ей й рё. сэ тёж’ко мёне чё
видЬ й азь аггла гни, лйце със’ лице
11.88; й сэ страхь падоше на бчйте ей.
й rnanaaxS 15.152; паде на нозЬте на
някого. Падна в краката на някого.
й на сэсмыи днь стань и пойдс на
монастйрь. й поклонй се irs’MenS до
земли й паде mS на ннсэзЬте (!) 2.10;
та паде ё thomS на нсэзЬте до съмата
земли, та mS каже мои гчдйне. мли
ваша млть, недЬите заминка мои
дбмь 31.221
аор.: led. падб 11.104, Зед. паде 2.10, 2.14,
5.29, 5.296, 5.306, 6.43, 8.576, 11.866, 11.88,
11.896. 11.926, 11.93, 11.97, 15.1366, 15.140,
15 1526, 31 221,33 2425,39 305, Змн. падоха
6.426, падоше 11.92, 15.152, 32.2306.
назар м. (3) Пазар, място за разпро-
дажба на стоки, тържище. й помбли
ми се, й даде ми тбизи ковёрь, й рёче
ми стори дс-брЬ й занеей на женъта
ми тбизи срёбрьныи ковёрь. защо азь
рёче ймамь работа до пазарь 15.154.
И Образно, члши догдё сте на тбизи
свЬть на пазарь, й догдё са пазарь нЬ е
раз’валйль. KSnl-те ей млтйнв 31 222.
ед.: пазарь 1 5.154, 31.222, пазарь 31.222.
пазе ние ср. (1) Пазене, спазване на
ог.реОелени норми, съблюдаване. акб
постишь, йлй бдйшь. йлй се мл ишь,
йлй низ’кб лЬгашь. или пЬешь
йлй сл^г^вашь. йлй метанУё мнсэго
сгр^вашь. а ты д£маи, бти нЬ ё това сэ
моё г.бканЬнУе. ами ё сэ бжУа помощи
й пазенУе бйва eMS же слава й ннЬ й
прно й въ вЬкы вЬкб аминь 19.208
ед.: пазеше 19.208.
пазителл/. (1) ангел пазител. Ангел хра-
нится; безплътно существо, което
пази определен човек. й проводи
аггла лазители моего дг ме йз'бави
сё гЬйзи 6t ды. й какь ото си йз'бавилъ
трыте мом'цй сэ п+>щь хал'.дёйскаа
бти си прРпрославлжнь въвЪкы амй
39.3006.
ед:, пазителв 39.3006.
пазуха ж. (1) Пазва, мястото между
гърдите и дрехата, пазуха, и ьъсёна
i пазуха стыи никбла, й йзвади. в,
жльтйцы, й даде стар’ц?. й рече ms’.
?змй др?же. й дай ми коверь 15.1536.
ед.: паз?ха 15.1536.
пазя несв. (29) \.Пазя, закрилям някого,
покровителствам. защб lia (стщи)
дето й сл^ж’ба и прг вило дрьжйме, й
Tie сЪкбгы ча наглёд?ват й пазет' ны,
й млить ба за наше спсеше 39.2956.
2. Пазя, охранявам нещо, вардя и
тогази като видЪ ключарь цркбвныи
дето пази гробь стм?. че съ пбмнбэго
ббрьнаха люд!е да грабеть сребрбто
что бЪше на гробь стм? привйка
високо 9.726. 3 Спазвам. придържам
се към нещо установено. съблюдавам.
амй ако се над'Ьех’тс да вы ?пазй. а
вые бйх'те стр?вале й пазиле мойте
д?мы, щото вы бЪхь зарьчаль й кшгы
бставиль 18.2056. пазя като очите
си свои. Пазя нещо с много грижи, с
много внимание, й кога попорасье. а
Tie го на"?чйха на кнзга й баща ms’ й
майка ms’ пазЪха го катб бчйте ей свой
тьк'мо зарЙ1 хЧбость и раз? 39.313
сег.: 2ед. пазишь 1.42, Зед. пази 9 726,
пази 15.146, 20.2096, 21.211, Змн. пазьть
1.8, пазет' 39.29.56, пазеть 39.3026. паз£ть
39.3186, пазёть 39.31862; имперф.: 2ед.
пазЪше 35.2606, Зед. пазЬше 11.976, пазёше
40.3216, Змн. пазьха 32.2296, пазех? 33.237,
пазухе 33.241, пазЪха 39.313; аор.: led.
пази 39.3146; форми от перф. тип: Змн.
са пазиле 18.1966, са пазиле 18.197; бъд.:
Зед. щё да пази 18.187; пов. 2ед. пазй 1.56,
1 66. 1.76, описат. 2ед. да пазишь 1.46, Зед
да пази 16.1596; усл.: 2мн. бйх'те пазиле
18.2056
пазя се несв. (14) Пазя се. полагам
грижи да не пострадам от нещо или
някого. преопазвам се. дойде рёдь й
до Рома бжш члкь нёл! е, пази се сэ
мнеэго пйпё, й не nit да ?змс сэн'ъзи
чаша 7 50; й съ десна рька да даваме
млтйни на сыромасй й на прбсЪци. а
съ л£ва да сё пазиме сэ злы работы,
й на ерцето ей гн'Ьвь й каразь да не
дрьжйме 31.2225; й паз tie са сэ ria
щото зло работать, й пазЬте са да се
не сэречётс сэ ха вДка. й пазЪте се
нЪкои сэ ва да нё сэйде да сё s’hh на
злы работы 18.180.
сег.. Зед. пази се 7.50; имперф,: Зед пазЪше
се 5.28; пов.: 2ед. пазй се 1.3, 1.5, 1.7, 1.76,
2мн. пазЬте са 18 1803, 18.191, пазЬте се
18 180, се пазите 18.1806, описат. 1мн да
сё пазй 18.1776, да сё пазиме 31.2226.
лакнареч.. съюз, част. (527) 1.Нареч. 1.
Пак, отново, оше веднъж, повторно
или за порсден път. й въ едйнь днь
раз'болЪ се тврьдЪ. й като ей чинЪше
припадё пакь npt йконата архггл?
Михаил?. йще помощь 11.99; й ?зё
пакь катб й прьвЪнь т. жльтйцы. й
веза гы. й пойдё пакь нбщТю тайно,
й фръли гы йз' прозбрець катб и
прьвЪн' 15.1356; й тамо що ё црква
бго_родична пойдох’мё до нгеа при
вратата црковны. що съ затвбрени, й
той пакь стбри мбл'ба катб й прьвЪнь,
й т!ё м? се самы сэтвбриха 3.196;
бсмыи пъть сё па йвй, на ёдинадетЁ
?чёници 38.288. 2. Пак, вьпреки
това. й тол’кози страдах? грюкдйне.
ксл'кото. зеха да ?мйрать сэ гладь,
й пакь надежда ймаха на ба 11.96;
й гледа го и чюе м? думата й вйди
какь ё същи нгеинь м?жь. ами пакь не
смЪа да го попита да рёче. ты кои си
5.376; макарь й да не ей nptrptuiwib
д?ш'манин? твоем? ты. нъ пакь ты
щоры нгем? меташе й йма прощёшё
1.6. 3. После, след това. й пойдё на
пер’сйдь. й мнсого стори знамеше, й
напоконь пойдё на пар'Осб й мйдежь.
й пакь на йн’дта 7.546; й да остави
рЬ’ката си на челбто й второ пакь, на
срцето си. трётыи пъть на дёсно рамо.
й четврьтыи пъть, на лево рамо й
тогази чйнишьйстен’скыи крть 16 160;
й пакь стань рауаюе посрЬ тЬхь й рё
высоко 11.91. 4. По-нататък, освен
това, сыцо. сто казах’мё коё мал’ко
[кое] много как1 щё да сё сврьши
свЬть ала сега послушайте пакь за
ан’тихртста как щё да сё роди, й как
щё да сё охрани 18.184; а петое,
зарьчашс бж:’е. дето да не прибтешь
нЬкого... й пакь каже. да обычете
й да мйл^вайте ейч’кыте члци. ако
ищете да бъдете снове бжш 1.56; й
дотУка бы блвени хрттане ctmV скрьбь
шб потёгли. пос.тУшаите пакь как’ ей
найдё жената й дЬцата,. й напоконь
как’ быха мУченш зарадй хво ймё
5.356. 5. Още. когы празй^вашь й не
работишь. недЬи седнь да тешь... нъ
ойдй въ црква смЬрёно, на вечёр’нл,
й на оутрьнл та пакь й ста лиур’па
1.46; й бь щё да намь пакь поголЬмо
добро, дёто око нЬ ё видЬло, нй Ухо
слУшало, нй на срце hjikV ни дошло
31.222; й пак1 съ аггле без’съмрьтны...
и пак’ съ й прЬлбжны агглы със’ Умьт’
ей... йпак’ съ агтлы свЬтлы 11.826. II.
Съюз. а пак. Свързва съчинени про-
тив) тоставителии изречения; а пък,
но пък, обаче. сщрЬчь землъннаа.
дтеето (!) днёскаа мдёмь. а пакь
наоутрЬ смё пакь станЬме гладны
9.606; ако (зашо) пак. Въвежда под-
чинени обстоятелствени изречения
за условие или причина; ако пък,
защото пък а ако лй пакь кажешь
да УмрЬ. а гои да те о това дёто е въ
дёснатаръка 39.303; ами даю завезёмь
тамо... й щёмь на добра цЬна да ю
продадё. зашб пакь виждьтё дрУгыге
корабе й тТе ейч’ки йд8Ть 9.696;
ами пак. Свързва съчинени проти-
вопоставителни изречения; ами пък,
обаче. множищь рёкохь вамь... как’
щь да бУд^ распеть, й Умрътвснь о
рУць безаконти еврее, амй па трётыи
днь щъ да въекрн^ 38.291; или пак.
Въвежда съчинени разделителни
изречения; или пък. члкь йма ёднб
действо, да глёда със’ бчйте ей.
мбжеш ли да мУ решь. слЬпь ё, бти не
глёда със’ р^цЬте ей., йлй пакь йма
тёстьвно дЬйство. да ходи със’ пояъте
ей. мбжеш’ лй да mV решь хрбмь 'ё
бти не ходи със’ р«’цЬте ей 38.282;
нито (ни) пак. Въвежда съчинени
съединителни изречения; нито пък.
шестое зарьчанте бжте. дето да не
пожалишь жен? блйжном!/ й съсЬда
твоего, нито пакь дрхгомУ h£komV
hjikV 1.66; й нтёговыте родителю бЬх9
хртТане право вЬр’ши не 6bxV тврьдЬ
богаты, нй пакь сыромаси. амй noept
15.1326. III. Част За усилване, под-
чертаване смисъла на отделни думи
в изречението. й ёдны хрттапе бчй-
вЬсгно йсповЬлй'ваах^ ха, какь 'ё
йстинныи бь. й пркгёглиха голЬма
мУка... й дрУгы пакь не мбжах9 да
прЬтрьпжть нй мъкы, нйтй щЬха ни
о ха да се орекУть амй 6braaxV въ
гора й по пёщера 15.139; за тьзи пакь
гбз’ба, й Ть сам’сй ре. въ ёглте. бти
члкь нЬ е жйвь тьк’мо о ёдйнь хлЬбь
34 248; почюди се й рё, азь сега тёбе
йспровбдй, огдё пакь тУка се найде
7.506.
пакь 1.3, 1.36, 1.46', 1.5, 1.56, 1.62, 1.662,
1.72, 1.76, 1.83, 2.126, 2.136, 2.14, 2.146, 2.15,
3.17, 3.193, 3.1962, 4.26, 5.246, 5.276, 5.286,
5.29Б2, 5.30, 5.306, 5.31б3, 5.326', 5.34, 5.356',
5.3862, 5.396, 6.426, 6 446, 6.456, 6.46, 6.476,
6.482, 6.48б2, 7.506, 9 6062, 9.613, 9.62б4,
9.64, 9.692, 9.722, 9.74, 10.776, 11.8262, 11.83,
11.836, 11.846, 11 865, 11.87, 11.886, 11.89,
11.896, 11.90, 11.912, 11.95, 11.96s, 11.9662,
11.97, 11.98, 11.99, 11.996, 11.100', 11.101,
11.1016, 11.1026, И 103, 11.104, 11.1046',
11.1056, 11 10762, 12.109, 12.11062, 12.1116,
12.1126, 12.1152, 12.116, 12.1166, 12.1182,
12.119, 13.1216, 13.1232, 14.1286, 14.129,
14.130, 15.1326, 15.1346, 15.1355, 15.13 562,
15.13662, 15.137, 15.139, 15.1406, 15.142,
15.144, 15.14562, 15.1406, 15.1496, 15.1506,
15.151, 15.15162, 15.153, 15.1546, 15.156,
16.1602, 16.1612, 16.16165, 16.162, 17 1 636,
17.170, 17.172’, 17.1732, 17.1736’, 17.1742,
17.17464, 17.1752, 17.1756, 18 1916, 31.2166,
33.2 3 362, 33.236, 33.239’, 33.2402, 33.242,
33.244, 33.245, 33.2456, 34.248, 34.2486,
34.2526, 34.253’, 34.25462, 35.2562, 35.2566,
35.261, 35.2626’, 35.265, 36.270, 36.2706,
36.2726, 37.274, 37.281, 38.2826, 38.284,
38.286. 38.291, 38.2922, 38.2926, 38.293,
39.298, 39.3136, 39.3176’, 39.3196. 40.321,
40.3226. пакь 2.9б2, 2.102, 2.106, 2.14, 3 196,
3.20,4 25, 4.26, 4.266, 5.29, 5.296. 5.326, 6.47,
7.506, 7 53’, 7.546, 8.556, 8.56, 8.576, 9.636,
9.675, 9.69, 9.736, 9.74, 10.76, 10 78, 10.79,
11.86, 11.866, 12.1106, 12.1156, 16 1576,
16 1586, 16.1602, 16.1612, 16.162, 17.165,
17.169, 17.17062, 17.171, 17.172, 17.1752,
18.1772, 18.17762, 18.178, 18 17862, 18.1796,
18.182, 18.183, 18.1836, 18.1842, 18.185,
18.1856, 18.186, 18.1806, 18.19162, 18.193,
18.19562, 18.196, 31.2175, 31.2176, 31.218,
31.220, 31.2216, 31.222, 31.223, 32.2246,
32.226, 32.2266, 32.2272, 32.2296, 32.230,
32.2316’, 33.232, 33.2326, 33.23362, 33.234,
33.242’, 33.2432, 34.248, 34252, 34.2526,
37,2786*, 37.279, 37.2806, 37.281, 38.285,
38.286, 38.2886, 38.293, 39.295, 39.296,
39.2966, 39.297. 39.301, 39.3016. 39.3026’,
39 303. 39.3036. 39.308, 39.3092, 39.311. пйкь
3.19. 4.26, 8.566, 9.696, 10.786, 11.85, 11.866,
11.902, 14.129, 15.135, 16.161,31.217,33.243,
пак’ 3.196, 4.23, 6.416, 6 425. 11.8264, 11.83,
11.856, 11.89, 11.976, 11.10162, 11.1046,
11.1076, 12.1166, 12.120, 13.1246, 15.1346,
15.137, 15.1396, 15.1406, 15.155, 17.1702,
17.1716, 17.175, 18.1966, 33.2446, 34.250*,
36.270, 38.285, па 3.196, 3 202, 4 23, 4.236,
5.386,9.646,9.746,10.766,11.82,11.89,11.906,
12.1166, 12.119, 15.1316, 15.138, 16.160,
17.1726, 33.236, 33.239, 33.2422, 33.2426,
33.2426, 33 243, 33.2436, 34.251, 34.2536,
34.254, 37.275, 38.282’, 38.283, 38.285,
38.2856, 38.2862, 38.288, 38.2892, 38 2896’,
38 290, 38 29O62, 38.291’, 39.299, 39.3022,
39.31162, 39.316,39.3176, 39.3186. пакь 5.272,
5 406, 11.1076, пав4 5.346, 9.69, 9 74, 11.886,
12.1166, 13.1226, 14.1266, 15.135, 17.1736,
18.1856, 32.2296, 39.3016, пак' 5.346. 9.69,
11.85, 11.96, 12.1166. 12 120. 14 1276. 14.129,
17.170, 17.173, 18.1816, 18.187, 18.1916,
21.210, 31.2156, 31 2196, 31.220, 31.2216.
36.270. 37.276. 38.286, 38.2866. 38.2936. пакь
5.376. 6.466, 11.98. 17.165, 18 177. 31.220,
38.282, 38.2826, 38.2936, 39.305. пакь 11.82,
пакь 15.132, паккь (!) 18.177, пакь’ 31.216,
39.3146, пак 32.226.
паки нареч. (14) 1. Пак, отново,
повторно или за пореден път йдй
пакь й йщй ms’ бти той йма стльпсэвс
кол’ко щёшь. й сэйдё пакь ёпкп’ й иска
. Г \ \ » '7'
ms. а той пакы слыа и ре не ймамь
ничто 9.69; й пакы пойдё втбрыи
пъть, й това пакь видЪ, й не смЪа да
запали кан’дилата 11.1016; й тогази
се враги агара, й npie ю пакы азраамь
11.845 2. Пак, след това, после. амй
азь да каж9 на твоего пр-Ьлъщеше
каквб е й кой сь тебЪ в^ровале самы
пакы tie да тё прибпоть 36.269. сэн’зи
пКстин’нмк’... прЪбы тамо мал’ко днй
вь црквата ctms1. й пакы сэйдё си въ
п^сгынита 9.71
пакы 3 206, 5.28, 5.31, 9.69, 9.71, 9.736,
10.7762, 11.845, 11.866, 11.87, 11.1016,
36.269, пакы 17.1756.
накост ж. (12) Пакост, вреда, зло,
злина. амй пакь й д!аволь съши врагьл
й завйстникь на солКнмнк, защб йма
любовь ctms’ димйтрпо. чтб йзнаидё
да ймь стори пакость, да гы прЪдадё
9.72; й так’вьзи пакость нанёсе
стмУ ненавйстникь дСаволь 15.139;
й пакь каже, смЪрава гр-Ьш’яь члкь
правёднаго члка. блжёнь м^жь дето
трьпп пакосты. й блжёнь кэаннь
злаусты дето сЬдй на npicrc ль й
бы велйкь със’ по^чеше, й пр-Ьдс'брь
12.1126. чиня пакост. Пакостя.
защо знай що щё да ти бъде. шёшь да
гладузашь, й да жьднЬешь, й голь да
ходишь, й шьть да ти чйнкть пакость,
й да ти досаждать чловёци 2.10; нь
сэ нашь га дрЬ'жйна мнсэго ms’ пакость
чинйха. еднй плюиха на нкго. др^ги
сс смЪйха й полйваха го със’ пом1а. й
быиха го 40.323.
ед.-, пакость 2.10, 9.72, 10 776, 15.139,
17 1716, пакость 5.306, 15.1516, 17.1716,
33 2426, пакость 40 323, пакоть (!) 9.70; мн:.
пакосты 12.1126.
пакот (!) вж. пакост
паладияЛИ (1)Паладия. й проводи стго
коз’ма й дам'йна със’ голема пбчест’
до дома ймь й тогази йсцЪлйха и женй
нЬййо, ймето геи паладЧа 10.766
паладоа 10.766.
палеолог ЛИ (1) Палеолог. й вь лЬто, "р.
сэз. въ цртво палесэлбга цра събраше
се йнсэци 11 1026.
палеилога 11.1026.
палестини МИ (6) Палестина. й дойде
си стыи стар’ць bi палестйньг мца
сё, аг. й пойдё въ герлймь, й писанГе
царово показа 14.129; амй кога сэйда
сэтйка. амй напоконь да мй земёшь
гЬлото моё, й да го принесёшь въ
палестины на бащнината на моа
майка 39.3066; а тЬлото нкгово стбе,
зё го cnsraia нёгова, й прЪнёсе го въ
палсстйню на неговата бащина, катб
mS' бЬше зарачаль стыи в’ тьмнйцата
39.309.
палестйны 14.129, палестйны 39.3066,
палестыЕ.г. 14.1266, палестйню 14.130,
39.2976, 39.309.
палестинка (!) вж палестински
палестински прил. (4) Палестински,
от МИ Палестина. бЬше нЪкои члкь
на ёдйнь монастйрь палестйн’скыи,
дббрь й бгобомзливь Сэ млада
бЬше пргель калбёрьство, ймето ms’
бЬше збеима 17.164. палестински
мЪсто. Палестина, й сты сана рё,
дето ё ваша чистила дрьжава Ups',
что е на палестйн’ко (!) мЬсто, что
Кзымаш’ дань, това проси он’зи дань
палестйн’скыи, да гб дадешь на егьгге
цркви 14.129.
ед.\ м. палестйн’скы 14.128, палестйп’скыи
14.129, 17.164, ср. палестйн’ко (!) 14 129.
палица ж. (1) Пръчка, прът, палка, й
врЬме бы н'Ькое. ослабна грьчЬско
цар’ство и със’ бжг'е п овелЬше. дойдоха
римляне й прЬёха цари градь катб
каже двдь црь. със’ палица же.тЬзна
^дрьжаха 8.586.
ед.: палица 8.586.
паля несв. (2) Паля, привя нещо да гори,
запалвам. члкь бнисйфорь ймето mV.
что бЬше поставень да пали й да гаси
свЬщи. щото принёс^вать хртгане на
грббь ctmV димйтрпо 9.74; й тамо се
млй 6V за е дни. й свЬщи палй й днесь
й нощёсь. й плачЬше прЬ бл’таржть й
на полКнбщь заспа 14.1306.
сег. • Зед. пали 9.74, аор.' Зед. палй 14.1306.
намет ж. (19) 1. Памет; част от съз-
нанието ни, където се запазват пре-
живяьания и впечатления, които при
нужда се възпроизвеждат. тогази
по старого зё да казКва за сйч’ко щбтб
ймаше на памё та пбвиЬше й ттё по
казовангёто и по прилйка познаха
че съ Tie тЬх’ны дЬца 5.38; не MorV
бче мой дхбвныи да тй йсповЬдамь
сйч’кото что съмь видЬла чюдно й
прЬславно й страшно, амй слЬ'шаи
да тй кажК мал’ко что ми е на паме
11.1036. 2. Памет, спомен за някого
или нещо. ria са дёто се не надЬаха на
ба нито ймаха га на помощь ?ебЬ. амй
се надЬаха на свое болЬр’ство. зарадй
т£ дхмамь (!) прркь двдь на уалб, ч
й каже погына паметь, й. сь ш^меэ
а Ть въвЬкы прЬбываеть 32.2316. 3.
Възпоминание, честване. празнуване
й полбжиха мощите ймь вь црквата.
й мнеэго чюдеса сътвбриха й
мнеэго вЬровахК вь ха й сэтогази
на вьсако лЬто пометь ймь чйнЬха.
мца сеп’тём’врш, "тс 5,40; зарадй
радеэ да го пра^нКвамё. и съббр’ mV
стр^ваме зара' памёть мника 39.318. И
Църковна служба в памет на светец.
мца того si памё стго апла i ёмлйста,
матОёа 37.2736. имам памет някому.
Тача, почитам нечия памет. й акб е
рёкль да ти сё погрёбё твоего (!) тЬло
V нашь градь. да тй ймаме памёть за
наше спсёнге 37 277; ради памет. На
памет, за спомен елате да направи
ёднбго идола, катб бногова члка
злато крыл’наго что ны се йвй т#ка.
й сторише така й поставите тамо да
стой ради паметь 11.95.
ед., паметь 2.9, памё 5.38, 10.76, 37.281,
паметь 5.40, 8.57, 10.786, 11.95 15.155,
32.2316, 39.312, паметь 8.55, памё 11.1036,
37.2736, 39 315, памет1 15.1506. паметь
17 176,37.277,39.318
панагир м. (1) Панаир, събор, празник.
амй да притечЬме в’ чер’кова. й
бжтвны дйми да послйшамё замь да
прТёмнё добро со тогбзи стца дето
го празйх’ваме та ей бстав'Ьме сйч’ка
работа атб ms’ ймае праЗникь в’ тойзи
день й панагс’-рь. така ё прилйчень й
днёшны к днь. катб ms’ ймаме праЗникь
й съббрь 39.2956.
ед: панагурь 39.2956.
панагур вж панагир
панахенда ж. (1) Елински празник
със спортни игры, събор. на сЬка
годйна събыраха се еллйны на аморГа
и чйнЬха правки кь, що гб зовЬха
панахён’да (!). по нашь езыкь да рёшь,
събраше ёлйн’ско. й ймаха законь й
шранха тамо петь йгрй 34.2516.
ед:, панахён’да (!) 34.2516.
папа м. (9) Папа, глава на западната
християнска църква. и събраше се,
з, ёпкпы егуп’тьскы със’ попсве й
дйконе, на четь до к. й состъпиха
со нкто. й напйсаха кшга за нгего, й
проводиха до рймь на йнокёнт'Га папы
рйм’скаго. да го промЬнй 12.1136; й
npie това послашё йнокён’тТи папа
рйм’скы. й събра епкпы йОалУйскые
да йз’врьж^ть йесофйла. й напйса
йнокён’тУи папа рим’скыи писаше,
й проводи го до цри_грй, юанш'
патрУар’хь 12.114; й пЬ’стй црьскыи
корабь насрЬшь ms', й пойдё латргархь
ёпифаше със’ корабьть насрЬща,
й папа ев‘сев1ё. й епкпь ёфёскыи
14.128.
ед: папа 12.114, папа 12.114, 12.1146,
12.1166, 14.128, 15.141, 18.191, папы
12.1136, nans’12.114.
папур м. (1) Папур, тревисто блатно
растение, ами вые да го положите
на земллть възнакь й съ желЬзны
пирене да ms’ приковёте й р^цЪте, й
нсэзЬте. й пскрыите го със’ nanS’pb.
й посипЬте със! масло, й ейн’п^рь, й
дёл'фге, й пЬкль, й смола 37.2776.
ед: папъ’рь 37.2776.
пара ж. (1) Пира, възйухообразно
състояние на течност. за ёдйнь ча
ё прЬьратень на зло. за ёдйнь ча ms’
падна п6смйваше, за ёдйнь ча mS се
йз’коренй ейлата й юнашьствито.
члкь ё каль пбсмЬдыпл йвы пара й пра
й пёпель вЬтрб развЬанн’ы 31.2 ] 6.
ед: пара 31.216.
паралипомен м. (2) Паралипоменон,
една от дветелетописни книги в Ста
рия завет, со правою кш’кК (!) пара-
ли_помень за из’бТеши 11.89; въ врЬме
двда цра. пйше на вёт’хы законь. на
кшга что се зовё паралйпбмень 11.89.
ед: паралйпбмень 11.89, парали.помень 11.89.
парамонар м. (2) Парамонар, църковен
служится, й нви се наеьне стаа
бца парамонар^ щб пазёше црква
бцчна 40.3216; й събь’ди се со сънь
парамбнарь й йска таквбзиго члка. й
не мбже да найде 40.3216.
ед: парамбнарь 40 321 б, парамонар!/ 40 3216.
паремия ж. (1) Паремия, откъс от
Стария завет, предназначен за чете-
не в иърква. й въцри се на на що
смё ёзыци смЪрены й прЬсобыдныи.
й йз’бра на со ейч’ките ёзыци. катб
каже й прркь софбша на днё(в)нъта
парёмУа. cnacs' що съ софрьлкни, й
съкр^шенныте пршма и поставим1
гы за похвала й знании й прочюти по
сйч’ка земли 34.2536.
ед: парёмУэ 34.2536.
парта МИ(1) Парта, й прЪклонй йм’ се
апль фйлиппь, й сбйдё на парвь градь
36.2705.
парвь 36.270б.
парти мн. (1) Парти, жители на Пар-
тия. й пойдё на пер’сйдь, й мнсэго
сторй знамеше, й напоконь пойдё на
пар’Осэ и мйдсэмь. й пакь на ин’д'Уа
7 546.
пар'Нсэ 7.546.
партяне мн. (1) Партяни, жители на
Партия, й напйса ёмл!ё на ёврёискы
ёзыкь, й посла го К'дёсэ. й на^чи
парФЬне й мидЬне, й чюдеса тамо
мнсэго стбри. й цркви ймь нйстоа и
направи 37.274.
парнЪне 37.274.
пари несв. (1) Паря, причинявам силна
балка или наранявам при допир (за
огън). мца того вГ памё стго апла i
ёмлйста, матФёа. с. спасЬвашь ice
мытаре, така дх’маше, ма. сэсрЬ сэг’нь.
дёто не пари сэг’нь въ, si. ма. съжё
37.2736.
сег.: Зед. пари 37.2736.
парясувам се несв. (1) Парясвам се,
раздслям се със съпруга си. а на
дрХ’гьг людге, болесть й срамота, й
без’ почть й сыромашга, й зло стря'ва.
братга сважда. жёны napiactfeai’ се сэ
мьжгетЬ ей 20.2086,
сег.: Змн. парУасУватЯ се 20.20X6.
парОа вж. парта
парФи вж. парти
парфяне вж. партяне
паса несв. (4) 1, Паса, ям трева (за
животно), а сты осмйхна се мал’ко,
й каже ms’ йди ей брате на нйвата, агб
щешь да ей намеришь волатого жйва
чё пасе грЪва 39.306; й найдбха ерьна
чё пасё трЪва. й непразна, ами ё тел’на
2.136. 2. Паса, водя на паша стадо
животни. стыи сумесэнъ. кога б'Ьше
младь. пасЬше сэв’це своему бцХ”. катб
й прркь двдь 2.9.
сег.: Зед. пасё 2.136, 39.306; имперф . Зед.
пасЪшс 2.9, 11.876.
пастир м. (22) 1. Пастир; лице, което
пасе стадо, та щьть да сё съберьть
сйч’ките ёзыци й вЬры npt нито. да
гы раздЪлй ёдйнь со дрьгыго какь
раз’льчЬ пастйрь бв’це й козы по
бьш’кь. й щё да бстави бв’цете 6 дёсна
страна себЬ, а козыте сэ л tea страна
18.2015; й пастырге 6txS блйзХ при
сэнъзи пёшера, вь бнъзы нощь пазехХ
тамо сэв’пёте свой 33.237. 2, Пастир,
духовен водач, учител. й завёде го
npt дрх’гыте епкпе й клирйцы. й тге
като го видйше зар^уваше се тврьдЬ.
й блгодарйше ба, дето ймь ё даль
таквогози пастыра й Х’чйтели 15.1386;
пргимЪте братге вашего достбинаго
пастйра. дёто го е пХ’стиль бь да ё вамь
архгерей 15 1386.
ед.: пастйрь 6.476, 15.138, 15.1396 18.2016.
пастырь 12.111, па|с]тырь 15.151, пастйра
15.1386, 15.151, 38.2906, пастыра 15.1386,
настырХ 12.1196; събир.: чл. пастйр'Уето
33.237; мн.: пастырУё 5.326, 5.37, 33.241,
пастыре 15.132, пастырУе 15.151, 33.2356,
33.237, чл пастырУсте 5.326, пастьгрете
11.103, 13.1226.
пасха ж. (7) 1. Пасха, религиозен
празник у евреите. защб, £зё icl?cb
ёврёете й повёде гы въ гал’галЬ. й
тамо стбриха еврёете пасхХ'. й йдоше
сэ пшенйц1У на бнъзи земли 11.876.
2. Пасха, Възкресение Христово, й
слушайте чтб д#ма за днёшныи днь
стоё ёулге сэ геэанна; прежде шёстыи
днь пасхь пр'шде ic въ впОаюю йдеже
6t лазарь Хмрмл’ его же въскрЬси сэ
мрьтвы 34.250. // Образно, й да се
спобдобймь й ные сэнъзи мйелъна й
нонаа пасха, дето ё самбмх’ Тх' нзшёмХ
iv хх’. й да полХ’чимь. пртво нбное
дето край й кон’ць нема й дето ё слава
без’кон’чнаа въ вЬкы амйнь 34.256;
бти й тх’ка да се епбобй. бжтвны (..)
ше пасхы й свЬтло^нбсное вьскрсеше
Та наше(го) iv ха 16.1636.3. Пасхално
угощение. разХ’мЬи чтб каже ёу.лге. хс
дващь стбри пасха въ виФаша със’
х'чениците ей. амй сега. каже evлйсть
nptди шёстыи днь дойдё въ виОаша.
защо сэ тойзи днь наговорйха сс
ёвреёте да го йбТють 34.250.
ед.: пасха 16.1636, 34.256, пасхь 34.250,
пасха 34.2502, пасхУ 11.876, пасхы 16.1636.
пат ар МП (3) Патара на въсточн^
страна на прЪд£ль мйршликшокые
ёпар’хТе градь с что сё зовё патарь. й
сэ нито бЪше тбизи стыи сэць нашь
Николае й нгеговыте родители: 6ixSl
хрпане лравО-В'Ьр’нш 15.1326; й s’
тбизи ча оу бнъзи 6s'pa найдбше се
при мириликТ'искыи градь патарь
15 1376.
патарь 15.1326, 15 137, 15.1376.
патемски прил. (4) Патемски, от
МИ Патмос, тогази царь пове.тЬ й
затбчиха гы вь патьм’скы сэстровь
6 436; й пойдё кэанн’ заточень вь
сэстровь пат’мьскы. й тамо сына
Миронова аполонйдь бЪше ms’ йме.
й ймаше нечисть д8’хь апль йсц1ли
го 6.435: й тамо щб б!ха людТе S’
пэтьм’скыи остро вь, сйч’ки кртнха се
6 466.
ед.: м. патьм’скы 6.436, пат’мьскы 6.436,
пАтъм’скыи 6.466, патьм’скы 6.48.
патерииа ж. (12) Жезъл, украсена
тояга, скиптър. й S’дар и то п^мень
полёка със’ патерик, й раз’б^ди го
11.1016; ами таковь праведны й топ със
патерицата си прЪмйна кэр’дан’скаа
р1ка. като й сам’сй рё. съ жьзлом’ 66
сймь прЪидохь иордань 16.1626.
ед., патерпца 16.1624, 16.1626, 33.2362,
патерик 11.866, 11.88, патерищ1 11.1016,
чл.: патерицата 16.1626, 33.236.
патриарх м. (55) Патриарх; духовно
лице, което има най- висок сан в източ-
ната християнска църква. й бЪше
на това врЪме на анткэхпо флавТань
патрТар’хь, HacKcpS1 пр-Ьёль бФше
прЬстбль й хбдЪше У црква на с4каа
нощь, й дрьжаше бдЪш'е й млише се
6s' 12 111; й сэ сйч’ките, мёждо (!) it
ciaennc (сэаннь, катб слнце на гьмно
Micro, й нито йз’бра ейч’кы сьббрь,
да гб поставеть патрТар'ха 12.112;
тогйва щьть да зьскрнать патрТар’си й
влДш, да давать д(?ма бS’, за хртТанете
как’ гй са оучиле й пазиле 18.1966.
ед.: патр’йр’хь 4.266, 8 55, 8.60, 11.1056,
12.11163, 12 112, 12.1136, 14 129, 15.J413,
17.1636, 18.1846, натр’йрхь 11.10562,
12.1086, 12.1116, 12.1124, 12.11262, 12.1136,
14.1282, 15.141, 15.153, патрйр 11.1056,
патрТар’хь 12.111, патркрхь 12.1122,
naipiap 12.1136, патрТар’ха 11.1056, 12.112,
12.1132, 13.121, патрйрха 11.1056 12.115,
патрТарха 12 1085, narpiap'xa 12.1116,
12.112, .laipiap’xS 12.114, патрТар’хх 12 114,
патрйрхУ 15.155, зв. пагр'йрше 12.1156; мн.:
патрТар’си 12.1122,35.258. патрТар’си 12.112,
12.1146, 18 1966
патриархшески (!) вж. патриаршески
патриаршески прил. (2) Патриаршес-
ки, който се отнася до патриарх
сэ рймь йнокён’тТе патрТархь довёде
съсебЪ ей (!) нЪкоего м^жа реч!вйга,
фотТ'а ймето ms’ дете мыс л tine да
гб намЬсти на цри тф’а на столь
патрТаршьскы (!) 12.112; й мнеэзйна
>’мрЬха въ тьмнйцУ радй мёне защб
образь йма патр'Тар’шьскы 12.119.
ед : м. патрТаршьскы (!) 12.112, патрь
ар’шьскы 12.119.
патриаршество ср. (1) Патриаршес-
тво, положение на патриарх, пат-
риаршески престол, й весфйль
патрТархь алеЗанрьскь! мнеэго х(?лы
йзнёсе на кэанна. защб год!ше да
намЬсти йейдора на патрТар’шьство. й
послЪ напйса така, ако остите ;сэанна
да ё патрТархь, знайте той до край не
ще да б£де вамь патрТархь 12.112.
ед.: патр'йр’шьствэ 12.112.
патрикий ЛИ (1) Патрикий. й даде й.
царица, четвбрица, да раз’с^деть тъзи
работа. дедёнтТа й дивбрь, й аскт’линь
й патрик'Та й сьбраха се сэвън’ка град8
въ монастйрь стго весэдора 12.115.
патрикй 12.115.
пати несв. (5)Патя, тегля, преживявам
беди. ctS” с’мь T'S’xa к азь iТюмень
нееэфйть. ами ны скажи что щешь
т?ка, й что ей паз иль. тогази ймь рё
бн’зи мом’кь.. что ё патйль со сжТа
йнсоци 11.102; э др?гите из’б'кол? катб
видЬха това мнЬше им’ (се) че е Maria
стбриль. та потёкоха на фйлиппа
да гб биють. ато й ттё така патйха й
ослЬпъха 36 270
аор.'. Змн. патйха 11.97, патйха 36.270;
форми от перф. тип\ 2ед. ей патйль 11.102,
Зед. ё патйль 5.356, е патйль 11.102.
пафнутий ЛИ (1) пафнутии исповЬд-
ник. Пафнутий Изповеоник. й прьвы
начёл’ници на съббрьть кой бьх?.
б’Ьше сты сйлвестрь папа рйм’скыи.
стыи пафю'тУе йсповЬдникь стыи
спиридбнь. трйми$?н‘скыи. й със’
па й др?гьтте, й във’ бЬше стыи
Николае чю" вор 1ць 15.141.
пафэ^пе (!) 15.141
паче нареч. (3) Най-вече, осрбено. още
повече. й болесть мнсого добывал^
катб ю питах?. й паче сотокъ въ низ ti e
ей добывахя' 11 1026; й рёче тианнь.
ако быхь в.4к? моего ха хйтйль. ано
бых’ се по правина сам’сй осъдиль.
ако ли Hi ё за оа х?ла. ами ё за члка й
паче за жен?, затова азь не йма что да
тй рек? 12.116.
паче 11.1026, паче 11.103,12.116
пата м. (10) Паша, управител на об-
лает. тогыва щото бЬха на анатол’скаа
странь паштё й кадте та провбдиха
ёмйрь до цара дтсоклиттана 39.2966;
й събраха се пакь треты пьть бн!а
паппе. й кадте анатол’скы да зёмать
тесткрь и ёмйрз СЬ цара 39.298.
ед.. паша39.2976; мн.: iiainic 18.1886,39.298,
паппе 30.2966. паштё 39.2966, паш’.с 39.2972,
39.2976, 39.300, паппе 39.298.
певго ср. (1) Вид дърво. й прркь icaia
показана й кой дрЬва бЬше крть.
каже. съ кмпарисб й кёдрб, й псв’гб.
заедно щь да прославлю. мЬсто стое
16.162.
ед.: пёв’гб 16.162.
пеня ж, (1) Педя, разстояниетс от
края на палена на ръката до края
на кутрето при разперена длан
като мярка за дължина. рече прркь
захарта, вйдЬхь ёдйнь ерьпь толЬмь
десёть пёдти, й__речё ми бь. тбизи
ерьпь йсходи со бжте лйцё. й вьлЬзева
вь дбмь 5.40.
мн.: пёдти 5.40.
пек м. (8) Пек, еилна горещина, жега.
като едшь пътникь тр?день й ?морёнь
що ё теглйль длъгь пъть. й прогоришь
со елнце й со пёкь й найде на полов! снь
път’ си дрьво х?баво 16.1576; й видь
йстин’скыи ё'дного чё ходй. й голь се
видЬшк й почрыиала ms’ снагата со
елнце й со пёкь чёр’на 17.166; а риза
що нбета кате прЬмина тсордань, та се
ра'тра на мёне й раска; та ее. й ебтогази
тегли ст?дь, й пёкь. й трепера
помрьзнала 17.1726.
ед.: пёкь 2.126, 12 1186, 16 1576, 17.166,
17.1726, 32.2256, пёкь 8.556, пекь 17.1726.
пектикин м. (1) Вид спортна игра
у древните елини. сопрьвЬнь на
ёллйн’ско врЬме. на сЬка година
събыраха се еллйны на аморта й
чйнЬха празникь, що гб зовЬха
панахён’да (!). по нашь езыкь да
рёшь, събранте ёлйн’ско. . й йграиха
тамь петь йгрй... чстврьго, пектик/тть
да рёшь едйнь дрЬгы се хватЬше
за р»'ка й кби кого мбжаше заврьтЬ
?дарюваше го где съ елхчаше 34.252.
ед.: пектиктнь 34,252.
пелий ЛИ (1) Пелий. на ларткь градь
бйше нЬкои царь, пёлте ймето м8. й
ймаше братова сына, ймето ms' таебнь
11.946.
пёлте (!) 11.946
пелина ж. (1) от пелени. От пелени,
от ранно детство, со стра члчьскыи
да сё не ?бойшь. й що тё страши не
послушай, съмысли се за вйк? ха.
какь ё гбнюнь ё'днакь со пелыны. дето
дрьжй сич’ки свЬть 12.119.
мн.: пелыны 12.119.
пенЬз вж пЬнез
пепел м. и ж. (11) 1. Пепел', съвсем
ситни сиви частицы, който оставят
след изгарянето на нещо, като [ако]
бы была ёдна скрада голЪма да
гори сэг'нь й нФ ко и да мётне мал’ко
влакан’цё % сэн’зи сэг’нь голФмыи й
кол’ко бы се сториле пепёль сэ бнова
мал’ко влакан’цё 38.2896; й бь ms’ npie
млбата. й п^сти бжтвныи сэг’нь й
йз’гори ю. й не вйдЪ се напоконь нй
треха ни пепёль 38.2896. 2. Пепел пра-
хообразни останки от някого. кбл’цина
превбдиха прьвсшны члци тбизи днь,
та разнбс'Ьха ймашето ей й опиваха
се. амй где съ сега въ земля прьсть й
пёпель 39.3186; ныГе] смё Сэ земля й
земли смё, й прьсть й пепель 38.2936;
члкь ё кать пбемъдыплйвы пара и пра
й пёпель вФтрб развЪанн’ы 31.216,
ед:, пёпель 15.1396, 18.181, 18.1816, 31.216,
38.2936, 39.3186, 40.321. петель 34.255,
пепель 38.28962, 40.321.
перси мн. (5) Перси, жители на брев-
на Персия, персийци. й дрУгощь
пакь нагэвбриха се пёр’си да йдй’ть.
й да бноть дари_градь. й събраха
се мнсэго ейл’ны юнаци 11 96; его
каже н^‘, Т, ёзыци царь’ваше тойзи
парь Еъвелбн’скыи. на пёр’сы, й н!1
медйнсэ. й нй вавулонь 18.1826.
пер’си 11.96, пёр’си 11.962, 11.966, пёр’сы
18.1826.
персид МИ (3) Персия, й пойдё на
пер’сйдь, й мнсэго стори знамеше, й
напокс нь пойдё на пар’Осэ й мйдсэмь.
и пакь на ин’дТа 7.546; й по това се
пэзна че ё дв > гбдинь было сэнапрЪ
как’ съ е нвйла зв Рздата. й наставлаше
еэша пар.е сэ пер’сйдь да дбй.л’ть до
виблёемь 33.245.
пер’сйдь 7.546, 33.2436, 33.245.
персидски прил. (3) Персийски, който
се отнася до Персия, защо напоконь
на казльбашь прь’ва але^анрь црь снь
фйлиповь Сэ плбв’днвь. та Йбй дар!а
цра пер’сйд’скаго 18.1826. персидско
мЬсто. Персия, й еэша хытрй вльсвы
сэ пер’сид’ско мЪсго дарь приносеть
33.2356.
ед: м. пер’сйд’скаго 18.1826, ср пер’сид’ско
18.1826, пер’сид’ско 33.2356
пес М- (2) Нес, куче, вид домаи-но жи-
вотно й събйва се на на сэнази
дУма дёто рё пёгрь апль. катб пёсь
кога се йз’блюва, й пак’ се ббръне
на свба блювотйна й лйже ю. така
й ные вйдимь некого чё чйни зле й
безакбн’ство. а ные се гн^си. сэ нкго
11.1076; й чюдЪше се пХмень какь да
совиё въжёто сэ нкго, с как’во Н’мфене.
а тон олжённыи сумесэн’. мблЪше се
ймь недФите мё орале й сэци, ами мё
сэставФте катб едкого п’са вонеща да
си s’Mptf 2.116.
ед.: пёсь 11.1076. п’са 2.116.
пет числ. бр. (4) Пет, 5. тин петь йгрь
поиска царь да стбри въ сэн’зи днь
9.65; сэпрьвЪнь на ёллйн’ско врЪме.
на с-Ька годйна събыраха сс еллйны
на аморщ... й йграаха тамо петь
йгрй 34.2516; й чюв’стьвна сё зовё.
коётэ се. вйды й гледаш’ го със’ бчйте
ей, йлй го похватишь със’ рх’ка. да
решь, чтбто мбже члкь да разЬм-Ьё й
да оусФти със’ пёт’тЬх’ ей нйговыте
чюв’ствы 11.81.
петь 9.646, 9.65, 34.2516, чл. пёт’тЪх’ 11.81.
пета ж. (1) Пета, задната част на
стъпалото на крака. й фйлилпа
хватиха невфрнш, й влачаха го по
^лиците. й напокон’ Mtf щоврьтЬха
глёзныте й летЬте, й сэб'Ьсйха го за
дрьво, й така се помлй й прЪдаде сы
дшъта 6tf 36.2676.
мн: чл. петЪте 36 2676.
петдесетница ж: (1) Петдесетница,
християнски празник петдесет дни
след Великден. така й въскрсеше хво
й тогйва сич’ка нёлн да лразнъ’вашь.
й. нца трй дни да пра^нь’вашь 1 4,
нпа 1.4.
пети числ. редно (10) Пети, й прьвата
се сила зовё чюв’ствэ. в-бра мъчташё.
трёпа слава, четврьга, пбмысль пётаа
#мь 33.233; петы пъть йм’ се йвй,
лУк9 й кле(сэ)п8’, когато сэхбждаха въ
ём’маУсь 38.2876
ед.: м. петы 38.2876, ж. пётаа 33.233, пета
33.244, пета 34.252, ср. петое 1.56, пето
33.233, петое 33 238, пето 33.244, чл. пётото
1.66, пётото 33.244.
легка ЛИ (24) Петка тази стаа й
прпбббна пёт’ка бЬше сэ мЬсто
ёпиьати 8.55; й сэста стаа пет’ка със’
брата ей ёв’тймТа дето бы епкпь на
мадйть. й той мнеэго чюдо показа
тамо 8 55; елнце кбл’кэто йма свЬть,
й свЬти. тбл’кози й на прпбббнаа
пёт‘ка памёть шо й е просвЬти.та по
ейч'кы свЬть 8.55.
пёт’ка 8.552, 8.556, 8.562, 8.576, 8.59, 8.596,
пет’ка 8 55, 8.566, 8.58б2, 8.596, петка 8.56,
петкы 8 55, пётки 8.57, пёткы 8>.57б, чёт’кы
8.58, 8.60, пет’ки 8.58, 8.59, 8.596, пёт’ки
8.59. пёт’к# 8.595.
петстотин числ. бр. (2) Петстотин,
500 и ймаше сынсэве сёд’мь и
дъщеры три. сэв’це ймаше сёд’мь
тыей’ще. камилы, Т. сйрЬ трйсУщь (!)
голове зг-тъаре, пётьстбтинь, коню
жён’скы по пётть_стбтинь й работа й
слЛУвашё мнеэго 35.2566.
пётьстотинь 35.2566, зётть_стбтинь
35.2566
петьк м. (4) Петък, петият ден от
седмицата. вАка, й аплы й сты
сэци, да пбетиме чтны сты пости, на
Успёшё бди. й на родство хво. й срЬ
й пёт’кь прЬз’ сйч’ка годйна 18.1986;
разъ'мЬйте й за часовете. кога се распе
хс б’Ьше мць мар’пе. ймамь часоове
днь bi. й нощь bi. й распё се хс въ пс.
б ча 35.2656
ед.: пет’кь 1.4, 15.133, пёт’кь 18.1986, пе
35 2656.
петър ЛИ (19) Петър. й иочюдиха се
ейч’ки люд1е. й събраха се S' црква
стго аггла иетра й помэлйха се os’
40.3226; й видЬ го петрь архТепкпь чё
хУли на ба. та го проклё, й йз’вадй го
сэ д!акон‘скыи чйнь 15.140; девётыи
пъть сё йвй на сёд’мь Учевйци, пётр#,
й Poms’, й наОгнайл# й таков# и клан н#.
й на дрУгы двама 38.288.
петрь 6.41, 11.1076, 12.1106, 12.1196,
14.1296, 14.130, 15.140, 15.1406, 16.159,
35.261, 36.267, петрь 14 128, 14 130, 15.140,
пстра 11.94, 12.1146, Петра 40.3226, Пётр#
38.2382.
пефлагон МИ(3) Пафлагония. й наУтрЬ
когй йзлЬзоха сэ бжтвна лур’гга а пё
сториха слУж’ба й трапЬза голЬма
на ейч’кы грЙ* пефлагонь й еэн’зи
ёбрйкь дадоха в чёр’ковата eras’ да
с за г.отрЬба чёр’ков’на 39.316; на
пефлагонь вел!ать що сё намЬреть
тамо хрпане. ймаха велика любовь,
й вЬра къ велйко.мник# гес’эгпо
39.3126.
пефлагонь 39.3126, пефлагонь 39.316,
39.317.
печаля несв. (1) Печеля', придобивам с
труд имот, състояние. мьчй се тУка
и трУди се, а на старость съ сёбЬ си
ймаше нйчто не заноси, той се грйжи
й трУди, а на дрУгы остане, щотб е
печаллль 31.2156.
форма от перф. тип: Зед. е пеналйль
31.2156.
печатм. (19) 1. Лечат', приспособление
с цзрязани на него буквени знаци
или някакви изображения, конто се
възпроизвеждат чрез натискане. й
донёсоха камйкь гол Ьмь, й бегавиха
го на Успето на он’зи трапь. й
запечатиха със’ печать цар’скыи бн’зи
трапь 11.93; й rioclib това поглёда
на нбо, й видъхь дрУпё агглы дето
й свЬтЬха лицата й каго елнце, й
прЬпасани кртосани поасе, й дрьжаха,
хоругви почти въ рУцЬ свой, й печати
бжге 32.229; амй послушайте блвёнти
хрпане да вы кажемь кош б’Ьше дами
й рЬчги напйсаль на печатать 18 1906
2. Отпечатък от приспособлението
върху някаква повърхност. а он Га
люд’Ге щото ймаше тамь, не могоха
да се S'ctTATb на нкговата лъжа. амй
пристаньха на думата ms’, й бг^ди
ймь печать на челбто й на десна ръка
18 1^06; оти сйч’китс люд’Ге щьть да
се плмЪстеть со домьт’ ей .. та не
могать да сё скрыать сё ан’тихр’Гста.
й нигде не могать да сё кор’толйсать
сэ неговыте рьцЪ. че гы познавать по
печатать 18.194.
ед. печать 11.836, печать 11.93, 18.1912,
18.19163, 18.192, 18.1936, печать 18.1906,
печеть (!) 36 2696, чл. печатать 18 1 9062,
18.1912, 18 192, 18.194. 18.195; мн.-, печати
32.229
печати св. (2) Поставя лечат вър
ху някого, за да го отделя от оста-
налите’, бележа. й печатйх’ме са
със’ твоать печать, й що рёче, сйч’ко
стбрих’мё ные 18.192; блжёни тГа
които нав’йть нюмК та се не печатать,
амй пр'Ьтрьпёть та гы мьчать, та
станать тьк’мо каго й велйкыте мнйци
почть пр’шмУ’ть сё ба 18.1916.
страд.: сег. Змн. сё печатЬть 18.1916; аор.
1мн печатйх'ме са 18.192.
печеат (!) вж. лечат
печен прич. (2) Кито прил Печен, който
е обработен на огън, излечен, й мал’ко
нЪщо йма в’ нгего кат б прьсть печёна,
да рёшь катб сё грьнець, та сё таквбзи
глёдаше 18.181.// Сготвен (за храна).
й т’Гё мУ дадоха рыбы печёны мал’ко.
й сё пчёлы мёдь. й той 8’зё прь ft й
йде 38.289
мин. страд, ед., ж. печёна 18.181; мн.
печёны 38.289.
пещ ж. (14) Пещ, голямо покрыто зада-
но огнище, й пакь нЬкогы й въ пёщь
распалена #лЬзе, й йзлЬзё нйчто не
почёкньть нй itлото MS’ нй на рйзыте
ms' й дрйы мнсёго чюса стбри 14.130;
щё да дбйде днь горёщь катб пёщь
огненна, й щьть да бьдать в тбизи
днь сйч’кыте нефелйти, езыци да
трепёржть со он’зи сэгнь катб трьстйка
сё вФтрь 18.179.
ед.: пёщь 11.923, 12.117, 14.130, 18.179,
37.276, чл. пещь 11.92, пёщъ 11.92, пеща
11.92, пещь 11.1066, пЬша 12.1176; мн.
пещи 12.1176, чл. пещйте 37.278
пещей прил. (1) Пещен, който се отна-
ся до пещ. архггль михайль слЪзе сё
нбёто й у!лФ.зс 'i пёщь й охлади пёщныи
пламень 11,92.
ед.: м. пёщлыи 11.92
пещера ж. (27) Пещера, голяма дупка
в скала, издълбана от действието
на вода, й пойде тамо дёто се видъ
стлъпь сстьнныи, със’ голЬмь стра. й
найде пёщера голЬма, й црква чюдна,
дето ймаше бжш образь 14.127; това
са павлк имена на праведны людГе,
щото са слйКвале 6S съсйч’ко (!) ерце
голы на землйта лФгале, й пбетиле, й
на млба стоале скытале са по гбрГето,
й по стФнТето, й кез’ (!) цещерите
32.227; сэнази пёщера бЬше широка,
й гамо на стань падах^ члци пътници
й чюжднн’ци, й гамо бца родй ха
33.2446:
ед.: пещера 2.146, 33.235, пёщера 14.1272,
33.2 3 5 , 33.23 72, 33.24 463, пещера 33.2356,
33.237,пёЕ1ерь33.238,пёщерУЗЗ 2372,33.2446,
чл. пёщерата 14.1276, 33.2376, пещерьта
33.238, пёщерьта 33.2436, пёщерътаЗ3.2446.
33.2452, 33.2456; мн.: пёщера 15.139, чл.
пещерите 18.1446, 32.227.
пея несв. (34) Пея, изпълнявам черковни
псалми. азь вы направихь й ёзыкь
да nterc й да славите йме моё, й да
любите писан’Ге й да Snere нена8’чен’Ги
люд’Ге 18.2046; й кога слнце йстёче.
тогази поatлt ntB'iif, да се въекачи
на камень насрЬшь йстокь. й да nte
уал’тырь хвала пЬсни двдяи 37.280;
й агглы сёгорЬ д#маха й ntaxa. слава
6S что съ с въпльтиль. й днёска что сё
възнёс8’ва 38.2866.
сег.: 2ед пЬешь 19.208, 31.2226, Зед. пЬё
17.1736, 32.2286. nte 37.280, 2мн. пЬеге
18.2046, Змн. пЬёть 18.191, пЬагь 18,2066,
ггЬють 32.229, ггЬють 35.2586; имперф.
Зед nbeine 17.166, 39.3005, irkinie 35.2606,
п£аше 37.279, 2мн. ntax’ie 35.2о0б. Змн.
ntiaxV 3.20, лЬаха 11.104, 32.225, 32.2276,
32.2306, 342516, 38 2866, rrtaxtf 12.1176,
37.278, пЬвха 17.165, ntexa 32.2266,
32.2306, пЪмхЯ 33.237; форма от перф.
тип: Змн. са п£лс 32.227; бъд.: Змн щьть да
п£агь 18.1996, 18.206. щьтьдапЪать 18.200,
щь (!) да ггЬгть 18.206; пов.. описат 2ед. да
п1ёшь 1.46.
пилат ЛИ (7) Пилат, й нЬкои члкь
богать кхйфь пойде 8’ пйлата й или се
да гб сънёме, й пйлать ради велйкыи
днь чтб бЬше блйзК, даде им’ го да
го погрёб-’ть 36.269; таквйзи дьмы
смиренны й ^милкнны под^ма 1сэсиф8'
пилатХ й пйлать й ба наставень даде
1сЗеиф< гЬлбтс гнк 35.260.
пйлать 35.260, пйлать 36 269, пйлата
35.2596, пйлата 36.269, пилагУ 35.260, зв.
пилате 35.25 962.
пилусиотеки прил. (1) исидор пилуси-
огски. Исидор Пелусиотски. защб
ёдны езыци думать какь не найдсоше
ха въ пещера, амй въ ёгуп’ть, бЬгаль
б'Ьше със‘ маикъ ей. стыи йсТдорь
пилУскдт’скы. й сты юаннь злаустыи,
рёкоше. как’ то съ въ пёшерК найшлё
33.2446.
ед.: м. 11илъ’сТс31‘скь1 33.2446.
пипам несв (1) Пипам, докосвам нещо
с пръети, опипвам. й той лривйка
скоро вйж’те что м! с жйво £ корём’ть.
й събХдиха се ейч'ки и зёха да пйпать,
й не можбха да познають нйчтб 10.77.
сег. • Змн пйпать 10 77.
пир м. (1) Пир, богато угощение, й акс
чинишь празникъ стмУ й трапеза. сйрЬ
пйрь. нс зовй болЬре й гподарТс. нъ
повйкай сыромасы й прбсЬци 1.46.
ед.: пйрь 1 46.
пир! м. (1) Пирг, кре.постна стена, зид.
нещфить. раз’вали тьзи мал’ка црквица.
й еъзида др^га велйка .. й околУ градь
съзйда велйкь. й нйрь (!) выебкь съзйда
да сё оупази монастйрь 11.1006.
ед.: нйоь (!) 11.1006.
пирон м. (3) Пирон, специално изра-
ботен метален къс за приковаване,
гвоздей. то1йва щьть да гб вйцеть
сэнТа ёврёе ха като члка. й щьть да мУ
вйдезь рьцЪтЬ й нсэзЪте прод^пчени
со пирбнете катб бЪха го приковале на
кртьть 18.200; ами вые да гб положите
на земл.-г.ть възнакъ. й съ же.тЪзны
пироне да мУ прикбвётс й р!?цЪте, й
нсэзЪте 37.2776.
мн.: пироне 37.2776, чл. пирбнете 18.2002
писание ср. (45) 1. Писание, нещо
написано', книга с писмо. елате й вые
който сте ймале грижа сЬкогы. та сте
правиле добрб да направите мёне
добрЬ, катб сьмь зарачаль и писанга
оставилъ 18 2026; амй хс сйч’ко това
пр'ЬтрьпФ. защо ё така пйсано въ
кшгы пррчьскы. да йспльни писашёго
35.259. 2. Послание, писмо. й събра
епкпы йОалшскые да йз’връжУть
Оещфйла. й напйса йнокён’тш папа
рим’скыи писаше, й проводи го до
дри_гра. icaaHHS' патрТар’хУ 12.114; й
др^го что рё стыи сава, й что иска,
сйч’ко мУ даде царь й поелйша го чтб
рё. й даде царь стмУ стар’цУ писаше, й
пУстй го да ей йде съ миро 14.129.
ед.: писаше 4.226,4.242, 6.466,10.76, 11.846.
12.1142, 12.1162, 12.1176, 12.1206, 14.1265,
14 129, 15.1326, 15.1502, 15.153, 17.1636,
17.175, 18.2046, 20.2096, 33.2376, 39.297,
писаше 6.47, 14.129, писание 8.596, писаше
17.176, чл. писашето 3.186, 9.75, 12.1142,
12.116, 14.1292, 14.1296, 17.1756, 34.248,
35.259,38.290;мн. писаш'а 18 1856,18.1926,
18.1976, 18.201, 18.2026.
писагел м. (1) Писар', служител в цар-
ската канцелярия, който се занимаеа
с писането и съхранението на кни-
жата. црь двдь тогази нЪкога пойска
да иечьтё пар^дь ёвреискыи. да гы
Узнае кол’ко съ У нкговото цртво. й
зова царь писатели своего ймёто мУ
’юавь й речё мУ йдй й пр’Ьчетй ми
людТете со вир’савёи, даже до дана й
принеси ми писмбто 11 89.
её.: писатели 11.89.
пйсмена мн. (3) Букви, писмени знаци,
пйсмена. й бгУди ймь печать на
челбто й на десна ръка оти да не мбже
да се прЪкрти. амй сйч’кыте да ms' сё
покл знать. а печатать йма пйсмена
й речи, xjs. 18.1906; й поглёдна й
вщЙ хУбости нейсказанныс. й стойха
прЬ вратата, bi, стльпове златы. й,
в. кер'пича златы. й на двата стльпа
пйсмена мнеэго 32.2266
пйсмена 18.1906, 32.2266, 32.227.
пйсмо ср. (10) 1. Текст, нещо написано.
рёче Mtf старець, ntf’.ia toe а пйсмо, за
дйпь чловёкУ какь да У’дрьжйшь да
йма чловёкь вьзрьжашё 2.96; й около
вито пйсмо напйсано със’ звЪзды. й
каже със’ това щёшь да навГёт (!) на
врагеэвё твб (!) 4.216; йдй й прЪчетй
ми людТетс сэ вир’савёи, даже до
дана, й прчнеей ми писмото 11.89. 2.
Пйсмо, умение, способност за писа-
но', грамотност. бЬше нЬкои члкь
сэ ливТа, йменё ap'ia. хйтрь на пйсмо
й книжов’нь тврьдЪ мнеэго 15.140;
й кртиха го ймето Mtf ал ё Jia й кога
бы eMtf врЬме. дадсха го да се tfnn
кшга й на пйсмо 40 3206. 3. Рисунка,
нещо изрисувано върху определена
повърхност. й не може да дов’таса
да сё пбпйше със’ сэбразы црквата.
й затова скрьб’нь бЬше нееэфить,
й млташе сс 6tf давно бы бь сэнЬгдё
помбгчьл’ Mtf, да доврьши със' пйсмо
стыи монастйрь 11.1006. кръстно
пйсмо. Надписът на Христовия
кръст. защб ако найде дрьво само, й
нёма на нкто кртно пйсмо, й чЬ ё на
шёго напйсано име хво. не покланьзме
се HiCMtf 16.1626.
ед.: пйсмо 2.96, 4.216, 11.1006, 15.140,
16.1626, пйсмо 15.1316, пйсмо 38.2906,
40.3206, пйсмо 38.2906, чл. писмото 11.89.
пистики ж. (1) нард пистики. Миро,
ароматно вещество, добивано от
корените на тревистото растение
нард, марш же прТём’ши nrirptf мира
надра (!) пйстики мнеэго цЬпны
помаза нсозЬ тсбвЬ й отрь власы
свойми нсэзЬ его 34.250.
ед.: пйстики 34.250.
нитям несв. (36) Питам, задавам въпрос.
ето дё Йма тУка мёжщ/ на ёдны людте,
та пйтать кога ще да сё сврьшп свЬть.
амй послушайте блвенш хрттане да вы
подУма и азь 18.183; и катб го завёде, й
сЬше със’ шёго ирь и йдЬгте й пиаше,
й пй[та]ше го за мнеэго нЬчтб 36.272;
а дрУгые щб бЬха тамо та го пйтаха
как’ се rtfKa намЬри 39.3156.
сег.: led. пйтамь4.23, пита 9.68,2ед питэыь
9.6^6, Q.682, 11.89, Зед. пйта 2.126, 7.51,
7.516, 17.175, 1мн. пйтамс 4 236, 33.2376,
2мн. пйтате 35 2636, питате 35 2636, питате
35.264, Змн. питать 5.34, пйтать 9.68, 18.183;
имперф ' Зед пйтыпе 7.49, 11 95, 17.1656,
питаше 33.2376, пй[та]ше 36.272, Змн.
пйтаха 35.2636, 38.2856, 39.3156, iinraxtf
38.287, аор.. Зед. пита 11 1056, пйта 39.306;
пов.: Зед. питай 2.10, 5.38, пйтаи 9.682,
отриц. със съкр. инф. 2ед. (дед£е) (!) пйта
17 1646, описат. 2ед. да пйташь 1.7,1мн да
пйтамё 38.289; дееприч.. питашець 17.171.
питание ср. (2) Питане, задаване на
въпрос, запитване. питаше о ск!/н‘ча-
н!ё CRbrtf 18.183*; е шканте та пето
питаше 33.244*.
ед.: питаше 18.183*, 33.244*.
питие ср. (22) 1. Питие, течност за
пиене, напитка, ёто трапёза със’ йстТе
й пипе дё ьы чака. ёто добрына й
хУбость раиска де сь нагбтви зарадй за
18.2026; й наше ЙстТе й пйтТ'е да бУде
слово бжТе. й еэ б’жтвны (!) дУмы да се
наейтй 34.2556. 2. Пиене, поглъщане
на течност. й да си йсправимь по,
не съ мнеэго йдене, й мнеэго пйтТе, й
мнеэго спаше, йлй враждУ да ймаме на
кого 17.176, а со мнеэго ЙстТе й мнеэго
пйfie сйч’ко зло съврьшьва ч"ткь на
дшъта ей. блУдь краж’ба, крамола,
й ненависть й хУла. й сйч’ко зло сэ
мнсого пйтТе бйва 38.294.
ед.: пйпе 7.50, 9.62, 9.755, 11.10662, 11.108,
13 12162, 13.125, 13.1256, 17.176, 18.2026,
34.25 562, 38.2942, 39.295 , 39.3 1 86, пипе
13.1216, 15.1336, 32.228, nifie 20.2096.
питом прил. (1) Питомец, отхранван и
отглеждан от човека (за животно).
тогйва ейч’ката землй ще да поплаче,
й морёто, й вЬт’рьть, й бг’нжть, и
елнцето й мцьть. ейч’кото щё да
поплаче. й дйвыте гадове й пйтомите
й Tie шьть да поплачать 18.1936.
мн.: чл. пйтомите 18.1936.
пиша несв. (48) 1. Пиша, изобразявлм
букви. й дрУгыте дУмы до край,
что елхшаше 1сэаннь сэ бжш Уста, а
про хорь пйшЬше. й съврьши се стое
ёул'Те тамо 6.466. 2. Пиша, изразявам
писмено мисли за нещо. й послушайте
блвенй хрпане за тогбзи мом’ка. что
пйше клймь але,)ан‘рьскы 6.466; катб
пйшейпполйтьпапарйм’скынасвоата
кшга тарё... амй блжёнъ тойзи члкь
тогйва дето прЬтрьпй на край, той ще
да сё спей 18 191. 3. Пиша, обрыцам
се към някого писмено', пращам писмо,
послание и др. й царица го зова и млй
ms’ се, да пйше й той да йспъдеть
Тсэанна 12.116; катб вйдЬ това чюдо
царь что гы мъчЬше. й сэбрьна го бь й
пйса писаше по сйч’ка землй 12.1176;
й б’Ьше написаль така. йнокён’тТе
прьвбпрЬстбл’никь велйкаго рйма,
пиш# веьэфил# братУ 12.1136. 4. Съоб-
щавам, казвам, пиша (за книга), и пакь
назадъ пйше У битёиска кшга, гла. Щ.
за правёднаго лота 31.2216; й не щъ
да рек? мой дУмы сэ мой -,'мь. амй
чтбто пйшУ’ть й каз^вать бжгвныте
кипы на стые цркви нашее 11 84. 5.
Запис ваи; писмено отбелязвам нещо,
за да не се забрани, й дрУгы чюдеса
мнеэго чго ё сторйль стыи димйтрТе...
й мнеэго члци йсцЬлй. дето гы мнеэго
не писах’ме 9.746; оти ще тогйва
сЬкы дазнае кшгадачьтё та щё дам?
дадё аггль Тнь ки'Тгата в рьцЬте дёто
ms' е писаль грЬхоовёте 18.1996. 6.
Изписвам, изобразявам, рисувам. бти
мсэёсй прркь когато щЬше да #мре.
остави цара нА сврёете ic?ca навшна.
й тоизи 1сУсь видЬ архггла михайла
такъв’зи дёто го сега пйшУ’ть... й
поглёднъ й видЬ члка спроти себЬ
ей. и дрьжй въ рУк!/ свою мъчь голь
11 876.
сег.: led. пишу 12.1136, 12.114, Зед. пйше
6.466, 11.85, 11.89, 12.116, 15.150, 15.156,
18.191, 31.221, 31.2216, 32.2276, 33.2376,
пйше 12.116, пйшеть 14.1296, 15.133. пйшь
(!) 37.274, Змн. пйшемь 11.108, пишёмь
12.114, пйше 36.2686, Змн. пйшУть 11.84,
11.876, 12.116, 14.130, 18.187; имперф.:
Зед ЕЙшЬше 6.466; аор. Зед. писа 12.115,
12.117, пйса 12 1)76, 12.1196, Змн. писах'ме
9.746; форма от перф. тип- Зед. е писаль
17 1756, 18.1996, 38.293; прич мин. страд,
ед.: ср. пйсано 5.40,15.1546,17.1 706,18.204,
34.252, 34.25262, 35.259, 35.262, писано
38.290, 38.2912, 39.3126, 49.323.
лишь (!) вж. пиша
пища яг. (1) Образно Храна, пища, и
гь сам’сй ре въ ёулТе бти члкь нЬ
ё жйвь тьк’мо сэ ёдйнь хлЬбь. ами ё
жйвь сэ ейч’ки дУмы что йзлЬз!/вать
сэ Уста бжш. й пакь каже гь, за тьзи
пйща блга честь 34.24S6.
ед.: пйща 34.2486.
пняиесв (55)1.Пия, поглъщамтечност.
отвори бь кладен’ць тамо й пй агара
й йз’майль. й напльниха ей мЬховёте
със’ вод!/ 11.85; стаа вода, й досега
кби гае сэ нка със’ чиста вЬра, прТёма
йсцЬлгеше сэ сЬкак’ва болесть 11.103;
защб тбизи сторйха мници крть на
себе, й пйха бтрбва й не сэтрови ги
16.160. 2. Пия алкохол, пиянствам. й
пакь коты празиУвашь й не работишь.
недЬи седнь да шепгь й да сё опйвашь
1.4-6; ако те насылы нЬкои да пТешь
мнеэго не послушай его макарь свой,
йлй сщённикь 11.108.
сег.: 2ед. шёшь 1.46, 11.8852, 11.1086, пиёшь
11.106, пиёшь 11.106, пТешь 11.108, Зед.
шё 2.10, шё 5.276, 11.886, 11.103, 12.1186,
34.2546, 35.2566, шё 18.196, Змн. темь
10.786, 11.106, пиё 11.106, 16.1606, темь
18.192, 2мн. тёте 18 2046, Змн. шють 7.50,
11.1026, пйють 9.72, шють 10.786, пиать
16.1606, 18.198, пйть 20.2096, 39.318,
теть 31.216, имперф. • led. пии 17.172,
Зед. чимше 11.1046, пиаше 34.250, л наше
36.272, пгапгс 40.321, пинте 40.323, Змн.
пиах'а' 10 79, пийхк' 11.1026; аор.. Зед. пй
2 136, 11 85, 11.90, пй 6.466, 10.77, И 103,
Змн. пйше 10.786, пйше 10 79, пйха 16.160,
16.1626, 38.2896; бъд.: със съкр. инф 1мн.
пй ще 10.786; пов.: 2ед п1й 1.56, пй 11.85,
описат. Зед. да пТе 39.303*; усл.: Зед. бы
пйль 34.250
пиян прил. (12) 1. Пиян, който е изпил
много алкохол. раува се дгаволь й каже
бти се никоги не рауьамь тьи й весели
за кор’б[а]не,сэ поганы члцгй. как’вото
сё шаны хртгане 20.2096; братгё,
бьдЬте тр! гви. защо дгаволь бори тель
шо се бори сь на та е трЪзвенъ а нФ е
шань 20.209. 2. Като същ Пияният,
пиян човек. й нйкои члкь не йма
добрь разй/ь на шан’ство... й ёднакь
что чйни пийнь зло. дёто не пбобае
нй да дх’мамс нй да пишемё 11.108;
й трёта дохбждать и лйж^тъ пииного
по Астата, а той се не 8*с1>ша, нй знае
11.108. 3. Образно. Който се относя
до пьянство. сэ горе й теж’ко том^ва
4HKtf, дето така проважда дните свой i
тьзи пропасть лийн’наж... й кол’пина
члци засыромашФха сэ безумно выно,
пгйство (!) 11.1066.
ед : м пийнь 11.108 шань 20.209, 31.218,
лианного 11.1066, пииного 11.108, ж.
пийн’коа 11 1066; мн.: п'йнй 9.72, пгани
20.2092, танТи 20.20°б, г!ини 31.219, таны
20.2096.
пияница м. (5) Пияница', човек, който
пие много алкохол. й тамь бЪха гюм-
рюк’ч’ге, й неправедны лакомници
без’срамны. хаид^те, кесеще, при-
елйпници, завйдници, пемлтивы,
пгиницги 32.2286; катб рё. й аьль]
павель. оти шаници цргво нбное не
мбгать намЬри амй ймь ё йготованна
вЪчна м8ка 20.208
мн.: пийници 11.1076, 11.108, гпйници
20 208, 20.2086, шйницш 32.2286.
пияпство ср. (18) Пиянство, често и
прекомернопиененаалкохол зара'това
чювай й пазй се й ей шан’ство. защб й
това се смЪша сьсь тёж’кьте грФхсэве
1.5, знайте блвёнги хртзане малы й
велйкы защо незаконно шан’ство S'mb
гтогхб-Ььа й л^дость стр^ва, й людге въ
грЪ нам’Ьрй, шан’ство на цргёто пЪ’сга
землйта стр-ва, й людге въ роб’ство
заводи 20.2086.
ед.: шан’ство 1.5, 11.1066, 20.208, 20.20864,
20.2093,20.2096,31.2206, ппйн’ствс 11 10662,
11.1082, 39.318, мн.: шан’сгва 1.8.
плавам несв. (13) Плавам, пътувам с
кораб. й пойдё апль затбчень й плава
по море 6.456; й оуггЬзе стыи въ
кораб’. й начёха да плавать, й вид-ЬхУ
корабницыте какь ё добрь вЪт'рь й
прилёж'нь да плавазъ!5.137.
сег.: 1мн. пяйваме 15.1436, 15.148, Змн.
плавать 15.136, 15.1372, 15.143, 16.163;
имперф. Змн. плавахГ/ 6.416, плавах*111.101,
15.1516, плавахУ 12.120, плаваахг! 15.143;
аор.: Зед. плава 6.436.
пладне ср. (6) 1. Пладне, средата на
деня й станъ мал’ко на пътьть да
си почине, й Сэбрьна се на йстокь да
се помлй 6s’. на. s ча. ейрё, бФгве въ
врФме пладне 17.166. 2. Юг, една от
четирите посоки на света, й тамо
на ливгйска страна что ё на пладн!.
йма гра’ дето се зовё велйка фригга
15.1426; та бФше сэ западна страна
стЬны г- иъ р£ка медбвна. й со пладнъ
рФка бФла катб млФко. й со йез очнаа
страна рФка маслинна 32.2276
ед.: пладн! 14.127, 32.2276, пладнЪ 15.1426,
15.143, пладне 17.166, пладне 17.166.
плакида ЛИ (13) Плакиоа. й бФше сэ
цара почьтснь, й ейч’ка войска бойпге
ms' се, радй защо юнакь й оумень, й
сэ добра рсэда. и мнсэго ймаше ймаше
[ймаше], (!) й сэпрьвЬнь ёлйн’ско йме
61 ше м8' плакг да 5.2 8; ами мё послушай
й кажй ми що ей быль сэпрьв!нь. чё
ми се мнй ты си плакгда стратилать
що ей н-Ьроваль вь ха йстиннаго ба
5.376
плакЪа 5.28, 5.336, 5.35’, 5.356, 5.376,
плак'1'да 5.286, плакТд^ 5.30, зв плахщо 5.29,
плаюдо 5.29, плакТдо 5.296, 5.386.
пламак м. (3) Пламък; огнен език,
който се явява при горене. бчйгЬ м8
свЬтсть катб пламакь огненны, й на
главьта ms’ вЪн’ци мнсого. й ймаше
йме напйсано на главьта 18 1946;
а очйтЬ й сьвтЬха се катб звезды
когй истйчЪть d грина, й космитЬ на
главыигЬ ймь повече распространи й
пламакь бгнЪнь йзлаэЪше йз'ь 'стала
й 32.2285.
ед.: пламакь 18.1946, 32.2286, чл. пламакать
31.220.
пламен1 лг. (11) Пламък, огнен език, пла-
мен. архггль михайль с.тЬзе сэ нбёто
й STrfese i пёщь й бхладй пёщныи
пламень 11.92; лютьё звЪрь й срьдйть.
а ксгй се насытп а той бЪга по свой
лЪгала. й когй се нйщо запали, та
се вдйгне пламень i висйнк, й кога
съгорй огьнмть, а пламакать s’racne
31.220. // Образно, и Hi ё нйкои да ны
йзбави й това зло. сега й гласьт* ны
прЪгас’нь прЪдй догьга наша, й езыкь
нашь исъх’нъ сэ сочный пламень. И не
можемь да ти се по[мо]лй 15.1466.
ед.: пламень 11 89, 11 92, 12.1166е, 15.1466,
15.152, 31.216, 31.220, пламень 11.92,
пламен’ 31.2156, пламён’ 37,2786.
пламен” прил. (1) Който е евързан с
пяамъка, пламенен, ела на радость
й весёлТе защб рай тёбе чака... й
что чюваше аггль врата ё'дём’скы,
със’ сэгнино й пламено брьжте, сега
сэс^ьпй веки: не чюва 35.265.
ед.: ср. пламено 35 265
планина ж. (37) Планина, голямо зем-
но възвишение. й вь сэнъзи нощь
прЪбыше тамо й нахтрЪ завёде царь
валакь валаама на высока штанина,
что се зевеше ваальббть 33.2426;
камикать дёто се ебткьена (!) сам'сй сэ
планиньта. дёто го члкь не пофашаше.
та ё тбизи камйкь хс йстинны 18.181;
тогйва по тоизи плачь щьть да
побогнать людтётЪ по гбртёто (й)
по планишето й по стЬшето низ'
д^гг’кыте 18.1926.
ед.: птанинь 2.14, 11 856, 11.87, 18.181,
гланина 4.24, 11.87, 33.2426, планина
4.24б2, 6 47, 6 475, 7.546, планинь 11.181,
планина 18.1966, 21.2106. плачинУ 6.466,
чл. планината 6.466, 6.476, планината 11.85,
планиньта 11.856,37 274, планиньта 18 1813,
11.189, планината 18.1812; събир.: планишё
18 203, 31.222, планйше 18 203, планТмТе
31 2196, чл. плапишёто 18.1886, планишето
18.1916, 18.1926, 18.193, 18.1936, 32.2256.
плануда ЛИ (1) максим плануда.
Максим Плануда добрЬ е да ска же
лимите стмё ёпифашю й манима
плаш’ды, что раз^мЪка адово рыдаше,
й чтб дз’маше, сэ. со. что ё тази н!?жда
ё ё. чтб ё тази сйла со назаранина
35.263.
планкцы 35.263.
платно ср. (2) Платно, домашно изра-
ботена тъкан за покров на мъртвец
й не тьк'мо катб б£ше жйвь потёгли
това ами й напоконь въ гроб’ го
погрёбоха. сэб’вить сьс' платно катб
мры’вець 35.259; й пилать сэ ба
наставень даде (сэсифи1 тЬлбто гнк.. й
тсэсиф’ го сънё сб крть й обпвй го със’
з’мурнтено платно 35.260.
ед.: платно 35.259, 35.2б0.
платносЪнна ж. (1) Сенник, заслон
от платно, шатре, а стыи прострй
нтегова платно сЬниа оу сэн’зи дворь
гдёто бъше жената ms’ заще бйше тамо
ohomS’bh корабник^ дверь голъмь й
сэвбщ!ё мнеэго 5.36.
ед.: платно д:Ънна 5.36
платносЪнница ж. (1) Сенник, заслон
от платно; навес, който хвърля
сянка. й като вицф стыи че чавйва й
плЪнй’ва. наговори се да йде пбдалече
да пл4н8ва... й cns’nn се та кон’дйса s’
тбизи дбмь гдёто бЪше жената ms’, й
всей ската по ливадГето вън’ ка кон’дйса
прострФха платнбсЬнници 5 36
мн.: нлатнбсЬнници 5.36.
платой ЛИ (12) Платон, й i тбизи ча
ёпкь (!) платонь постави цара да ё
сщёникь а сна ms' дтаконь. й стбри
се тогази радость велйка въ цркви
37.281; й гь рё аплУ маОёУ, да йзлЬзе
из’ црквата със1 платона ёпкпа 37.277;
й пакь рё апль ма4ёи ёпкпУ. й ты
възлюблкнныи платане, по трёпа
годйна щёшь да [бУ]дёшь при мёне
37 281.
платонь 37.2746, 37.275, 37.2776, 37.280,
37.281, платона 15.1536, платона 37.276,
37 277, платой^ 37.2796, 37.2806, ?в. платоне
37.2796, 37.281.
платонов прил. (I) Платонов, от ЛИ
Платон, й като го носЬха на садрь... й
дёснъта си рУка на платоповата главъ
оставьте й пЬаше със1 хрпанете
37.279.
ед.: ж. чл. платанэвата 37.279.
платя св. (1) Платя, дам пари за нещо.
й еэн’зи корабник’ мУ каже. азь тебе
не дава жената додё ми не платишь,
кол’кото йще. а стыи еу’статТе не
сэставЬ ей жената 5.32
сег.: 2 ед. платишь 5 32.
плач м (27) Плач; проливане на сълзи,
придружено със звукове, който човек
издава при емоционални състояния;
плачене. азь катб бнЬмЬ, й УмрЬ катб
сЬкыи члкь. й плачь катб плачЬ.ха чюа,
ами не мбжа да д1?ма 11.1036; й видЬ
йхь црь катб не могУть да подымать й
сб стра й сэ плачь 15.1476; тогйьа ще
да бьде голЬмь плачь и вйкь мнсого,
по ейч’ката земли й въздышЬше й
грйжи, й гор’чевины на срцето сЬкомУ
члкУ ще да е мнсого 18.1896.
ед.: плачь 1.76, 15.1476, 18.1926, 18.200,
плачь 3.19, 5.35, 6.422, 6.46, 7.536, 11.85,
11.1036, 11.164, 12.1196, 15.1462, 18.17862,
18.1896, 18.1926, 18.1936, 18.205, 18.206,
31.2196, 34.249, 39.3076, 39 3136
плача несв. (137) Плача; проливам съл-
зи при емоционално състояние, обик-
новено прибружени със звукове, хъл-
цане и пр. й прЬстьпй твой заповЬ.
амп затова сега плачю й млю ти се,
прТйми ме пакь грЬшнаго 38.285; й
апль матОёи мнсого се млй на брага
да не скрьбеть ни да плачать 37.2776;
а момькьть тЬх’ны снь redone, катб
бЬше въ роб’ство. та знаеше чс
прибпижава днь стмУ. плачЬше гбр’ко
й съ сльзи (!) тьй думайте 39.3146, ела
сне мой коанне й плачи със’ майка ей,
за брата твоею йУчйтелн 35.261.
сег.: led. плачю 9.676, 14.1306, 17.170,
17.171, 38.285, 40.3236, плача 39.3126, 2ед.
плачешь 9.676, 13.1216, 39.3126, плачешь
39.310, Зед. плаче 2.10, 2.126, 3.17, 4.246,
4.256, 5 31, 5.33, 5.38, 6.476, 7 546, 10.77,
17.166, 17.1666, 17.174, 17.175, 17.1756,
20.209, 31.217, 32.2236, 32.224, 37.2805,
40.32362, 40.324, 1мн. плачемь 18.193,
плачемь 31.2166, Змн. пгачють 12.1196,
15.1476, плавать 15.1436, плачать 18.206,
31.216, 31.2196, 31.2226, 32.225, 37.277;
имперф.: led. плача 17.170, 17.172, плачахь
17.172, Зед. плачЬше 5.306. 5.32, 5.326,
5.346, 7 536, 8.56, 9.676, 11.85, 11.105,
13.122, 14.1306, 32.2306, 35.259, 35.2606,
35.263, плачаше 6.44, плачаше 7.54, 8.566,
12.118, 13.1216, 35.2626, плачете 17.166,
39.3096; 40.321, 40.322, плачешь 36.268,
ппачйше 39.310, 39.312, 39.314, 39.3145,
плачете 40.3236, 40.324, Змн плачаха
11 1036, 32.2256, плачЬха 11.1036, 12.117,
плачахУ 12.1196, 15.140, 15.146, 15.U86,
плачаахУ 15.1396, 15.152, плачах»’ 15.1516,
плачаха 32.2316, плачаха 39.314, плачаха
39 3145. пачЬха 39 3146; аор.: led. плака
11.104, Зед. плака 2.13, 5,33д 8 566, 12.1196,
14.1306, плака 17.175, пла 37.2806, 1мн.
плаках’ме 15.148, Змн. плакахИ 6 486, 9.75,
40.3236, плакаха 6.486, плакаахн 12.1146;
фирма от перф. тип: Змн. плакале 32.2266;
бъд.: led. шь да плача 31.2186, 1мн. шё да
плачиме 18.200, щемь да плачемь 18 206,
Змн. щьть да плачась 18.190, 18.1926,
18.1936, 18 1974, 18 19762, 18.2006, 18.206,
шьть да плачать 18 1806, 18.1996, 18.200,
18.2006, 18.201, 18.205, щьть да плачат’
18.1926, щьть да плачать 18.1996, със съкр.
инф. led. ща плака 31 219; пов : 2ед. плачи
35.261; усл.: led. бы плакала 35.2616, Зед.
бы плакала 13.123.
плача се несв. (2) 1. Оплаквам се;
съжалявам за положението, в което
се намирам; окайвам се й дрУгы
грЬшници плачах^ се тамо, й д!?маха
мй. й ты лй тёка дойдё да сё мочишь
11.104. 2. Плача, скърбя за някого,
тъжа й не подвиг ми нйчто. й азь
тогази похватих’ ms' брадьта й позна
че сь ё прЬставиль. й плака се горько,
й цЬл^ва го въ оу ста 2.15.
имперф.: Змн. плачахь се 11.104; аор led.
плака се 2.15.
плата несв. (4) 1. Плаша, вдъхвам
страх у някого. а лукавый дТаволь
не прЬстэнёваше да ю плати, й
мнсого пъти сё чрЬтвараше катб
звЬрь страшнъ 8 56. 2. Заплашвам,
давам израз на враждебното си
отношение към някого, заканвам
се. й сты димйтрТе ре. naps’ ты що
мё платишь да мё мъчишь. азь ria
мъкы със’ радость й със весёлое щъ гы
npie 9.64; й царь катб чю ria дУмы со
тЬ раз’гнЬва се. защб, бти ймаше зль
недбгь й болесть люта. й мнсого ймь
дёмагае й плашЬше да гы злЬ мъчи, да
сё сорск^ть со ха 10.766.
сег.: 2ед. платишь 9 64, 15.147, Зед. плати
8 56; имперф.: Зед. плзшЬше 10.766.
плащам несв. (3) 1. Плащам, давам
пари за нещо. а воиската что б’Ьше
със’ тыс8щницытс. йгЬзошс въ гра да
ей куп!?вать астТе. й за коё платах^,
й коё п 6век1г наейла сэнк махо 15.143.
2. Плащам, възнаграждавам някого,
възмездявам. й прости ни ще йкб
з’грЬшимь ами да сё пази тврьдЬ. чё
гь мйлова й право съди, ала сЬкомь’
дава кой как’ь ё работ иль тъй ms’ й
плаща 18.1776; азь людТётс мйлова
й право пмь съдж сЬко.м#. кби какь ё
рабе тиль й сл/г^валь тьи м« й плаща
й давамь 18.205.
сег.: led. плаща 18.205, Зед плаща 18 1776;
имперф.: Змн. плащах»' 15.143.
плесна св (3) Плесна, ударя някого с
ръка по бузата й ёдйнь без^м’нь со
елйгыте щб сл^жах^. оудари й-ома
ёдна плеснйца... й нЬкоа жена дето
свйрЬха, та б’Ьше ьидЬла й чюла щб
б’Ьше рёкль 0-ома бном^зи мом’кё що
го плёсна 7.50; защб сопрьвЬнь ймаше
ё'дйнь закон’, кога щЬше нЬкои члкь да
ей проста роба прьвЬн’ го плЬснЬшс
й тогази го простЬше 35.2585.
аор: Зед. плёсна 7.50, 7.506: импеъф.: Зед.
плЪснЬше 35.2586.
плесница ж. (6) Плесница, удар с длан
по бузата. шамар. й ёдйнь безём’нь
со слЪ'гыте щб сл^жахУ. оудари 0-ома
ёдна плеснйца 7 50; стань согдёто
сЬдЬше, й пристъпи й S’дари apia
сьс’ плесница тврьдЬ, кбл’кото mS се
потрёсе ейч’кыте съ ставы на снагъта
ms’ 15.141; така хс легома щЬше да нй
йз’вадй да нЬ смё векге порббени сё
д’йвола. затова npie плесница 35.2586.
ед.: плеснйца 7.50, 12.119, 35.258, 35.2586,
плесница 15.141, 35.258.
плеснувам несв. (1) Плесвам, удрям
някого с ръка по бузата. ако лй е
неоукь й безёмень. а гои да мльчй катб
й иегова прилйка. амй защб гои мёне
да плсснёва ripb твоё цртво 15 1416.
сег.: Зед. плёснйл 15.1416.
плещи мн. (3) Плещи, горната част
на гърба между раменете. сто дё
видЬ й трстгать влькь чё прилйчЬше
катб рйзь й ймаше на плещптЬ си,
д, крылЬ полЬмы катб бр’ловы, й д.
главы 18.182; й rie съ помлйха 6s1. й
еббразь лйцёто нктово сэбрьна се на
плещите ms’ криво созадь 10.766.
чл. плещйте 10.766, плещйтЬ 18.182,
плещите 39.302
плинта ж. (1) Плоча, плосък тънък
камък. пишемь аркйдпо rips’. й icoaHHS1
гатрТар’хё, й на сич’ките что съ пб
нкто. правёдно е тока при твое пргво.
фарасопь мсэусеа. не прЬговбри, нити
бж1ё ЛЮДП1 със’ камешето й плйн’Оы
да гы бтеготй нйтй лъсть ббашна,
что ё със’ прьсть бжш бставено, да сё
нротйвы 12.114.
мн.: плйн'Оы 12.114.
плинОа вж плинта
плискам се несв. (2) Плискам се,
удрям се с шум {за вода), й водата
се плйскаше високо, кбл’кото щЪше
кораб’ть да сё потопи 15.152; какь ё
члкь прилйчень Moptf. катб вЬтрь на
морёто когй се плйскать талазете та
мира нёмать никоги. й члкь на с?ша
свё са мьте катб море, й ни[ко]ги irb ё
мйрень 31.2166.
сег.: Змн. се плйскать 31.2166; имперф.: Зед.
се плйскаше 15.152.
Пловдив МИ) 1) Пловдив, защо напоконь
на казльбашь цр^ва алеманрь црь снь
фйлиповь сэ плбв’дивь. та ?бй дарТа
цра пер’сйд’скаго 18.1826.
плбв’дивь 18.1826.
пловец м. (3) Гребец на плавателей
съд. морёто гледах’мё сэ дьно дбль’,
раз’шра се. й не видЬше се нй с?хо
нй вода, й плсэв'ците ей заплетоха
Р'/цЬте със’ кблЬнЬтЬ. (!) й плачЬха
й ск^бЬха се, и о зйма не «’сЬщаха
се 12.117; й плов’цйте станьте да
направАть вЬтрйлата, й азь сганъхь да
ймь помогли, й прЬпёх’ се й ладнъхь?
морёто 15.1526
мн:, чл. плсэв’ците 12.117, плов’цйте
15.15262.
плод м. (13) 1. Плод, рожба на рас-
тение. й да мате, сэ сэ теж’ко мене,
кога ли бЬ като ёдна бвош’ка xl/бава
й ймахь й лйст'1ё й плсэдь, а сега оста
сй"хь й сэпалень 5.33; й ?корёни сс
ohob i дрЬзс с?хое й прорасте, и цвЬ
п?сти, й рбж’ба, том ча. й плбдь зрЬль
принёсе 37.2746. 2. Плод, рожба
на човек или животно, й ди’маше
помЬни ги й мёне недостойна, й дай
ми пл’сэ на мой ?троба. й азь да йма
чёдо на старо да сё ?тЬшева съдпего
40.320; не бы ни катб птйците нбные.
бти й птйците нбны ймать плбдь прЬ
тёбе ги 13 122. с гори плод. Създам
поколение, й клёта бы та сё родй...
ком? се оупообихь азь. не бы нй като
птйците нбные. бти й птйците нбны
ймать плбдь npfc тёбе Ти. нй с’мь нй
катб зьЬр!’е, бтй й shpiero (!) чтб съ
на земли й Tie сторйха плбдь прЬ тебе
ги 13.122.
ед.. плсэдь 5.33, плбдь 11.107. 11.1076,
12.1096, 13.122’, 14.1296, 14.130. 37.2746.
плб* 14.1286, пл’сэ ДО 320, чл. пледът’
15.1326.
пл ос ък прил. (1) Плос ък, който е с равна
повърхност. й оузё тогази мотйка й
кспа надолб, к, лак’те й найдё камйкь
го.т£ плбе’кь 4.25.
ед:.м плбе’кь 4.25.
плоча ж. (1) Плоча, плосък тънък ка-
меней КЪС. II мсэусй послЬ й той
д?маше със’ ба лйцё със’ лйце. дёто й
напйсанныте каменные плбчи npie сэ
нюго. й fb строши, катб се раз’ерь щ,
защб 6bxtf йз’мЬнйле закбнь 15.131 б.
мн : плбчи 15.1316.
плувам несв. (1) Плувам', пътувам
с кораб, лодка, й плЛ’ва до градь
лаодиюа. й ЙзлЬзе йз’ кбрабь 40.3206.
аор.: Зед. пл)?ва 40.3206.
плъзя нёсв. (3) Пълзя, движа се с
влачене по корем, зазя. й пльзЬха по
нка люты чрьв1е. й катб ю погрёбоха.
та й ск трьей гробь нкинь, за, лв,
гбдинь 12.1206; йлй зм!а люта щото
пльзй, нйчто нЬ ё ссвЬнь тЬхь пблюты
гадйны 21.210.
сег.: Зед. пльзй 21.210, Змн. пльзать 2.116;
имперф.: Змн. пльзЬха 12.1206.
плън прил. (15) 1. Пълен, който е зает
с нещо изцяло, напълнен. й начё да
копае тамо й найде ёдйнь мрамор ь, й
пб мрамор’ть котёль велик’ плънъ съ
жль тици 11.101; а он’ зи гемёща нЬ ще
да пршме бн’зи стльпь. амй рё пльна
ё гемЧата та се не мб въмЬсти 39.312.
// Образно, раувай се дам'Чане дето си
пльнь сьс’ бжтво, й дхь сть чтб кыпй
? тёб'Ь 10.796. 2. Временна (за жена).
вь напокощни днй щё да йзвади Ть
ёдйнь горёшь вЬтрь из’ т/сто мЬсто
на людЧ’ето. да ймь ТтссЬ'шй жилитЬ на
сйч‘кыте й съдсэве сич’ки щото ймат ь
щъть да йсъхнать. й който пльны й т!ё
щъть да йсъхнать, сйр^. който жены
йма непразйы щъть да сё мъчать
догдё мётяать со 6с ил'чина 18.178. 3.
Отрупан, който има много плод (за
дърво). й поглёда пакь на тьзи земли,
й вйдЬхь низ' рЬкы че течё млЬкс* й
медь та б’Ьше на брЬговёте на т!а
р-£кы дрьв'.а садени пльны съ рбж'ба
32.2276.
ед:, м. пльнь 10 796, плъьв 11.101, 15.1516,
ж. пльна 2.106, 2.II2, 2.146, 39.312, нтъна
11.866, 33.242, ср. пльно 39.2966;мн.: пльны
3.18. 18.178, 32.2276, плъяь: 39.303.
плът ж. (56) Плът, тяло на живо
същество. й з емй й прах' сьмь й пльть
ймамь като сЬкыи члкь 17.168; защб
вч ёра б’Ьше осъдень й распёта mV бЬше
плъта на кртЬ 35.2576. // Месната
част на живо тяло присЙпЬте й
выждьте рУпЬте мой й нсэзЬте. й
раз^мЬйте бтй нё с'мь привыдЬшё.
защб лривидЬшё пльть й кости
не йма 38.2886. давам си плътта.
Продавам си тялото, блудствам. й
пбмнсэго юфвихь, й дава ей плъть,
на ейч'кзи люд!ё, да чйнеть бл^дь със'
мене 17.1686; облЬка плът (облКка
се в чловЪческа плът). Добия плът,
приема човешки образ, й на послЬдны
годйны. да слЬзе й да бблЬче пльть сэ
стаж бца й дьца мрГа 38.285; йде, да
п< жаже как’ ё йстин’екы бблЬки ь пльть
38.289; ато бЬха й т!ё дТаволе, ала сё
бЬха, й т!ё бблЬкле въ члчьска пльть
18.195; приема плът (чловЬческа).
Добия плът, приема човешки образ, й
слЬзе на земли, й пльть npie со стые
бце що ё двца мр!а. й бы съврыпень
члкь, катб й ные 9.626; а днёска се
почёте й прослави се заради защб
пр!ё бь тьзи пльть члчьска й затова се
почёте 38.2856.
ед: пльть 2.14, 3.1662, 3.176, 9.626, 16.1586,
17.168, 17.175, 18.1856, 18.195, 34.2512,
35.259, 38.2816, 38.2833, 38.28362, 38.285,
38.28562, 38.286, 38.28662, 38.2876, 38.289,
пльтьЗ. 196,5.28,38.2816,плъть 10 79,11.81,
11.8 1 6, 13.125, 15.1322, 16.1596. 34.254,
38.2886, п(льть) 11.816, плъть 11.826, чл
пльть 2.106, 33.239, 38.2816, пльта 7.506,
7.51, пльть 17.1686, плъть 17 1686, плъта
33.246. 34.2546, 35.2576, плъта 34.251,
плъта 34.254, 34 2546, пльта 38.282, плъть
38.2856.
плътен прил. (1) Плътски, който е
евързан с плътта, телесен й ты mV
речи, амй вые защб се клгните, на
кшга, щб ймате напйсань, закинь, й
поскрьбй го защо ё погыньль, защб
не знае що чйни, не раз^м^вае пльт’нь
члкь дхбвнаа 16.1606.
ед: м пльт’нь 16.1606.
плътски прил. (7) 1. Плътски', който
притежава плът, човешко тяло.
защб векй на земли пльтьскыи не йма
да го вйда 35.2616; слушайте тригорТа
бго словь чтб ре хс ходы по земли
пльт'скыи, лг. годины. проповЪд^ва
й Vhh 35.2656. 2. Плътски, който е
< 'вързан <: плътта, телесен. й катб същй
чл’кь ейч'ко пльтьско пр’Ьтрьп’Ь х(?ла,
й уVване й заплюване, й йспьждане, й
напоконь й сьмр >ть 38.285.
едем пльтьскыи35.2616,пльт'скыи35.2656,
38.288, ср. плътьско 38.283, пльтьско 38.285,
плътъеко 38.286; мн.: плътьскы 38.2856.
пл tea ж. (1) Плява, ситна слама. амй
кога станешь со сьна своего а ты
прьвЬнь прослави ба сэ свойте ь’ста
та чё тогыва почни да пЬешь уал'мы
що ты сэ Vmb позёгли сэ с^трина. мели
nineirauV, догдё д8’шманинъ д'йволь
нЬ ё смЬсйль вътрЬ ллЬва 31.223.
ед: пл4ва 31.223.
плЪме ср. (5) 1. Племе, общност от
хора с общ произход и име. й напоконь
по с(ь)мрьть гедесэнова. бЬше нЬкои
члкь сэ село сараи ймето mV. сб плЬме
даново, ймего mV манбе 11.88. 2.
Племе. общност от хора с общ
произход, език и тсритория. й повйка
проповЬдникь й рё вамь д^мамь люд!ё
й плёмена й ё'зйци 11.916.
ед: плЬме 11 88, 13.1246, плЬме 33.2436;
мн:, племена 11.916, племена 35.2616,
плЪн м. (2) Плен', състояние на човек,
който е заловен от неприятел и ли-
шен от свобода, й тол’ков а любЬше
стыи димйт-pie солУ'нс'цш людае й
така се грйжаше за ft. й мнсажиш’ гы
йзбави СЗ пл-Ьнь. й о мбрь, й со гладь,
й со йнак'вы бЬды 9.726; й мша члци
Уплати ха се, защб сы ймаха с-Ьксгы
стра, й боаха се м пл-Ьнь 9.726.
ед: пл-Ьнь 9.72б2.
плЪнство ср. (6) Пленничество, лиша-
ванс от свобода, робство помлй
се бь’ давно те послУша, й да йз'бави
на м това плЬн‘сгвб 11.91; Ть ншь
Тс хс родй се мца декем’врТа .. защб
щ-Ьше да развали мнмгото плЬн'ствб
на члците й да сгори мйрь на тбизи
свЬть 33.2406.
ед: плЬн'ствб 9.736, 9.75, 11.956, 11.107,
п.тЬн’ство 11.91, плЬн'ствб 33.2406.
плЬнувам несв. (12) Пленявам, завземам
наейла, завладявам, плячкосвам. й
катб йдЬхУ й плЬнУвахУ градове й
села й дойдоха на въсточнУ страну на
мЬсто что сё зове веврикТа 11.94; й въ
бша времена събраха се. бльгаре. й
мацаре, й татаре. й мйдТи и тУр'ци...
й бб'хождаха й плЬнУваха набколУ
градове 39.313.
сег.: Зед. плЬнУва 5.362, плЬнУва 5.586,
Змн. плЬнУвать 11.87, 11.96; имперф.: Зед.
плЬнУваше 5.36, плЬнУваше 11 86, 33.2416,
Змн. птгЬпУвахУ 11.946, плЬнУваха 11.100,
плЬнУваха 39.313; бъд. в мин.: Змн. щёха да
плЬнУва 4.216
плЬня св. (15) 1. Пленя, взема в плен
някого, заробя царь ма^имТань пръе
й плЬнй ск1<ты й савроматы, на
область рпм'ско цар'ство 9.63. 2.
Пленя. завзема със сила, завладей.
а гсрйт'чснс дето по море хайдУТе
наговорйха се да плЬньть митилиль
39.316. 3. Окрада, взема наейла,
плячкосам. й злы члци видЬха как’
мУ бпоустЬ двбрь, й наговорйха се,
й поидбха й обраха го, й плЬнйха
мУ ейч'ко до кон'ць 5.316, и катб го
Убиха, мйдбха гакь на онова мЬсто
состёшм й сЬдоше да ей раз'дЬлюгь
что съ плЬнйле. й добйле 11.98; й
мша сракТны дойдоха й плЬнйха
монастйрь, и ойдоха ей 11.100.
сег : Змн. прЬнАТЬ (!) 11.94, плЬнать 11 956,
нлЬныь 39.316; аор.: Зед. плЬнй 9.63,
11.86, 33 2416, Змн. плЬнйха 5.316, 8.586,
9.676, 11.100; форма от перф. тип' Змн.
съ плЬнйле 11.98; бъО в мин.: Зед. щ-Ьше
да плЬнй 11.926; прич.: мин страд, ед.: м.
плЬнгёнь 5.33, 9.68, ж. плЬнкна 5.37.
плюя. несв. (2) Плюя, изхвърлям от
устата си слюнка като израз на въз-
мущение и презрение, занлювам. й
т!‘а катб вйдЬ стго че мУ са свёзаны
ръцЬте, а па мУ припаде на нмзЬте, й
того блгодарЬше, й царатогб плюашс
39 308; нъ о нашьта дрУжйна много
мУ пакость чинйха. ёднй плющха на
нкго. дрУ’ги се смЬаха й полйваха го
със' пом(а 40.323.
имперф: Зед. плю.хше 39.308, Змн. пл1биха
40.323.
но част. (220) За образуване на срав-
нителна степен при прилагателни,
съществителни, глаголи и наречия',
по. й кога ссдйшь съсь по стари о
тебЬ на трапеза, нйкога не простри
ты ру'кУ на йдешс прЬй нйто нйтб
пбнапрЬдь о нкто тй ты нй сЬдпй
пбгорЬ о постараго 1.56; й стбри
така мн'зи сщенникь. й отогази
порасте поголЬмь гнЬвь мёждУ
царица й 1оанна 12.1136; защб й Ть
каже въ evme. о горе вамь, дето вы
е по голЬмо ймето о работала вы
чтбто чйните 15.156; ала е по зло й
полютб лУкава жена щотб йма зль
езыкь 21.210; боле да оумрешь тУ’ка,
подобрЬ е нежели да потьп'чешь
законь хвь 1.36; амй помнмго почесть
ймаше за зарадй нкгово добрб 9.62;
м елн’цето пбсвЬти 4.216; дали ё
пойстйка чтб йде хс по въекрёше йлй
не йде 38 289.
по 1.36’, 1.46, 1 52, 1.56’, 1 7, 1.8, 2.12, 2.136,
2.14, 4 24, 5.276, 5.33, 5.34, 5.346, 5.356,
5.366’, 5.382, 9.61, 9.624, 9.63, 9.636. 9.646,
9.67 , 9.706, 11.8962, 11.00, 11.966. 12.1132,
12.1136, 12.1166, 12.117, 12.1196, 13.1216,
15.1416, 15.144. 15.145, 15.156. 16.1626,
17.164, 17.1656. 18.183, 18.193, 18.1976,
20.2096, 21.2105, 31 222, 33.23262, 33.2342,
33.23 56, 33.238, 33.23962, 33.2406 , 33.242,
33.2436, 33.2456, 34.2486’, 34.253, 35.2566,
35.2586, 35.25962, 36.268, 36.2686, 36.270,
37.2 78, 37 2786, 38 28365, 38.286, 38.2866,
38.2886, 38 289, 38.290, 38.2936, 38.2946,
39.29662, 39.297, 39.2986, 39.2996, 39 3016,
39.302, 39.3056, 39 3 062, 39.30662, 39.307,
39.3086, 39.3106, 39.31462, 39.3152, 39.317,
39.3182. 39.319, 39.31962. 40.3226. по 1.565,
1.8, 2.1262, 2.13, 3.1862, 3.196, 3.21, 4.216,
5.286, 5.306. 5.31, 5.3262, 5.35, 5.36, 5 3662,
5.37, 5.382, 6.45, 6.45б2. 6.46, 7.50, 7.52,
9.656,9.706,9.72, 9.726, 11.82, 11.84, 11.846.
11.93, 11.94, 11.956, 11.976, 11.98, 11 103,
11.105, 12.113’, 13 1216, 14.1266, 15.1356,
15.138, 15 1426, 15.144, 15.1456, 15.1476,
15.1496, 16.161, 17.164’, 17 166, 17.167,
17.1686, 17.1702. 18.1806, 18.1846, 18.1886,
18.191, 18.194, 18.206, 21.2102, 21.2106,
31.2206, 31.223, 33.23262, 33.234, 33.2396,
33.241, 33.245’, 33.2456, 34.2486. 35.26.3,
35.2636, 39.3026, 39.306, 39.308. по 17.1696,
пб 33.246.
по предл. (448) 1. За означаване на
повърхност, вьр.ху конто се извършва
някакво действие', по, върху, на защо
е й хс навйль на съмрьть... й затова
го почйтоха катб йстинны црь, й
постйлаха ей рйзыте по hS’th да ходи
снова белю по tb 34.252; й бы истина
сэнази д!?ма. токб чтб б£ха составила
стльбы еэша сОлавйны по яйдовете да
ЙлЪз^ть S’ градь 9.726; землйта катб не
щё да йзрастё по нгса нйщо... чё азь що
щь да стбри 18.192. 2. За означаване
на мястото или пространството,
в което се разпространява някакво
действие; по. из. а тй п^сти людГе
по сйч’ки мЬста й по градове, й по
села да го искать давно быха го
нЬгд'ё намЬрилс 5.336; й рёче на дша
калбере, йдете по ейч’кы келш йщЬте
й найдёте жената 3.21; й сэйде на др^га
страна стго Герасима, й прохбдЬше
по сэнъзи п^стина й свЬтЬше катб
ёдйнь свЬтйл’никь 14.1266; й прочю
се стыи сёмёсэнь по това мЬсто 2.126.
3. За означаване на обекта, който се
засяга от действието; по, на. й п^стн
посланници по сйч’ки епкпе да сё
сьбермъ да бс(?деть Оесэфйла 12.1146;
й сэ тЬхното ей ймаше ладоше й т!е въ
црквага ctmS1 а другого раздадоше по
сыромасй, й чтб сэста раздЬлйше го
по свбите ей рбднына 15.149; й тогази
йзё ббщиното ей ймаше й своего ей,
й раздаде сйч’ко го по сыромасй й
по сыроти 12.1096; да йзбави на
сэ... ейчкы злыны шото нападать по
людТете 39.296. 4. За означаване на
времето, през което се извършва
действието; по, през време на. й по
сэюа днй като сё крти стыи ёу’стай'е
нападе съмрьтонбсна болесть на
дбмь его 5.316; и по н'Ькое врЬме
раз’мирй се бнова мЬсто вар’вар’ско
5.336; по сэнова врЬме когато щЬше
бь да прЬдадё сол^нь на т?р‘скы
pS’nb сэхбждаха нЬкои блгочьстив'ш
хрт'йге на с8’л8’нь (!) на днь празник»
стмз днмйтрпо 9.746. // За означаване
на определен период от време, през
който се извършва действието; по.
да празн^вашь, по ёдйнь днь. й
с^бота Лазарева й врьбница по ёдйнь
днь 1.4. 5. За означаване, че дейс-
твието се извършва no-късно след
друго действие или период от вре-
ме; след, подир. по съмръти стго
велйко_мника димйтрТа... сэ тЬлото
нкгово йз’тёче муро 9.70; по съмрьть
цара навъходоносбра. въцари се сынь
шётовь вал’тасарь 11.92; й гла се чю
со нбето й каже. не бой се гесэр’пе азь
(!) с тебЬ. й по тойзи гла, й нбето се
разьйсны 39.300; й по, м, дни възнёсль
се на нбёто 4.23. 6. За означаване, че
действието следва някого или нещо;
по, след, подир. аще кгб хбщеть по
мнЬ йти да сэврьжет’ се сёбе 16.158.
7. За означаване на основанието.
съобразно с което се извнршва нещо',
по, според, съобразно. по воли >ж!’а
пртидё нЬкои кнёзь страцйн’скыи за
мбл’ба 2.14; тогази й збеима сьс тЬ
прЬмйна кЬрдань, като й т!е сториха
по гЬх’ны обычаи 17.1656; та щё да
ны попйта Ть бь що смё стр(’вале. та
щё да ны сОди сЬкым$ по работата
18.207; амй тьк’мо тбл’кова йще бь
сё на, да ходи по хргтан’скы законь
9.756; а не по законь садишь, ни по
правило ходишь цркбвно 12.1136. 8.
За означаване на причината, породи
конто се извършва действието;
по, поради, вследствие на. й сега
те бегавлимь оу дбмь твой, й азь
сёхбждамь по моа работа да градимь
здаша 13.1246; амй сё горе тёбЬ й на
дОшъта ти че ё обтишла (!) въ аль да се
м!?чи до вЬка със’ нечьстивыте еврее.
по ваше безумье що стё йработиле
35.2626; й събраше ее сич’ки по царево
повел Ън1е въ гр4 никёи 15.141. 9. За
означаване на количеството, което
се получава при разпределение; по.
като бЬхь Озёла,Т. хлЬбоь’це. та едйнь
изЬдб а два донёсб... й помал’ко сё нй
идо. за мнсого годйнь 17.171; й сЬкыи
хрпанипь, макарь грЬш’нь, макарь
правёд’нь. йма ей аггла хранители,
й дрйТыте вЬры й т!е ймать по едногб
анггла 11.83; й рёкоше съельзи (!). сты
гесёр’пе помоги и на да сё сёлЬпимь.
ато сЬкы сё на да ти дадё по една
жльтица .39.3176. 10. За означаване
на последователност, постепенност
в действието; по. й бы мал’ко та
сё свЬстй. й зё да ймь каз#ва сйч’ко
пб редь что ё патйль сё сёша йнсаци
11 102.
по 1.352, 1.4% 1.7. 2.96, 2.106% 2.11, 2.116,
2.12, 2.126% 2.13, 2.136, 2 14, 2.146, 3.16,
3.166, 3.17, 3.19, 3.196, 3.21, 4.23, 5 28, 5.29,
5.296, 5.316, 5.32, 5.326, 5.336% 5.34% 5.35,
5.3564, 5 36, 5.375% 5.382, 6 41, 6.4 1 6, 6.422,
6.436, 6.446, 6.465’, 6.47% 7.52', 7.525% 7.534,
8.554, 8.556, 8.56, 8.575% 8.582, 8.5 86% 8.592,
9.62, 9.626, 9.70% 9.71% 9.72, 9.726% 9.746,
9.756, 10.76, 10.79, 10 W, 11 82, 11.83%
11.84, 11.856, 11.8762, 11.88, 11.895, 11.90,
11.92, 11.926, 11 936, 11.96% 11.966, 11.996’,
11.100% 11.1006, 11.101, 11.102, 11.1036,
11.1046% 11 105% 11.1065, 11.107% 11 108,
12 1086. 12.109, 12.1095% 12.1115, 12.1126%
12.1136% 12.1146, 12.1156, 12.116, 12.1176,
12.118, 12.119, 12.1206’, 13.122% 13.1226%
13.123, 13.1235% 13.124% 13.1245. 14.1262,
14.1266', 14.1276, 14.128, 14.129% 14.130’,
15.131, 15.132% 15.1326, 15.1345% 15.1366.
15.139% 15.1395% 15.140, 15.1405% 15.141,
15.143% 15.1436% 15.144, 15 1446% 15 14562,
15.148, 15.1486, 15.149% 15.150. 15.151,
15.1516, 15.152, 15.1526, 15.153’, 15.1535,
15.155% 16.157’, 16.15 75, 16.158% 16.1605,
16.1615, 16.163, 17.165’, 17.1655’, 17.1676,
17.1696% 17.170, 17.171, 17.1716% 17.172’,
17.1736% 17.174, 17.175, 17.176, 18.1775,
18.178% 18.1786, 18.180, 18.1805, 18 1816-',
18 183’. 18 184% 18.185’, 18.186’, 18.1866%
18.187, 18.1886% 18.189% 18.1895, 18.190%
18.190% 18.19 1 6’, 18.192, 18.1926% 18.193%
18.194% 18.1946% 18.1966% 18.201% 18.2016%
18.202% 18.2026, 18.2046, 18.207, 20.208,
31.215% 31.2196% 31.220, 31.222% 32.2236',
32.2245% 32.2256% 32.226, 32.227% 32.229,
32.2296, 33.233, 33.2386, 33.239% 33.2395,
33.240. 33.244 33.245, 33.246, 34.2506.
34.2516% 34.252’, 34.253, 34.25362 34.2545%
35.259. 35.2625. 35.2655, 36.267, 36.26752
36.2685, 36.2716, 36.2726, 36.2736, 37.274,
37.276, 37.2785, 37.2805, 37.281, 38.2825%
38.283, 38.2876, 38 289% 38.2895, 38.2915%
38.294, 39.2956, 39.296, 39.2966% 39.297%
39.2976, 39.298% 39.300, 39.3006% 39.302%
39.3025, 39.305% 39.3056, 39.3085, 39.3096',
39.311, 39.312% 39.3126. 39.313% 39.314,
39.3155, 39.316% 39.3176% 39.319. 40.321,
40 3216, 40.323. 40.324% по 11.102.
побащимл/. (1) Побащим; човек, който
се явява вместо баща за някого. а
царь катб чю тази дЬ’ма, зарйува се,
й каже ТтмЬ1 акб щёшь сё recerie, а тй
ма фаны за побащима й дарЬй ми тази
добрына 39.307.
ед.: побащима 39.307
ппбесЬдя св. (1) Побеседвам, поговоря
малко с някого. й който ьлазеть
вътрЬ радость ймають гол Ь1-та защб
се насытювать сё хь’бавы муриз’мы
сё сёнГа раз’личны пвЬтове й пакь
дрУго потврьдЬ се обрадовать, защб
пойдоше блйз^ при цра й побЪсЪдише.
със’ нкто 33.232.
аор : Змн. побЪсЬдише 33.232.
побивам несв. (1) Пребивам, смазвам
някого от бой. й мнеэго сэ невЪркы
члци й бой й скрьбь прЬтрьпЪха, й
раны, й въ тъмници гы затвараха. й
съсь камёнТе гы побыв axis' 36.2676.
имперф.’ Змн. побывах>/ 36.2676.
побия св. (3) 1. Пребия, смажа някого
от бой. ако лй щё да мё гфи оу
дъно морёто, ймамь на помощь icons’
пррка... ако лй мё със* каменТе поб'ае,
йма стёфана прьво_мника 12.1176. 2.
Пребия. убия някого. й тогази сила
Kpfs’ hthomS’ чюдЪса стбри, побйха
мнеэго сэ поганите, й щб сэстаха,
йз’хватаха ги жйвы 4.22.
сег.: Зед. поб!ё 12.1176; аор.: Змн. побйха
4 22; форма от перф. тип: Змн. побйлк?
4 23.
поблъван прич (1) Като прил.
Покрит с бълвоч, с повърнита храна.
пТан’ство ххбость загббЪ. й на трЪзви
см4 стр^ва ком£ мльвэ бикрпо. KOMS
прйсмЪ. бикрпо... кби побльвань
лежи бикриа, кого уета лйжать. а той
не знае бикрТа 20.209
мин. страд ед. м. побльзань 20.209
поболей св. (1) иоболея със еръцкето
си. Свие ми се сърцето от вътение.
тьк’мо вйдЪ ev’erafia еэдалёче катб
сЪдЪше по сЪнницата. й вйдЪ го и
поболЪ съсрцето (!) ей какь прилйчЪ
на м(?жатбго ёи 5.37.
аор.: Зед. побол£ 5.37.
поборника. (1)Победител;лице, което
е спечелило победа над противник;
поборник, прилйчень ё днёшныи стыи
днь блвёя'ш хрпане. кбл’кото като
ёдйнь црь йде ма воска (!), й навые на
сэньпа врагове. й врьне се царь вёсель,
й п^сти прЪ себе по нюгово цртво, ио
градоове й по села да се радовать й да
се весел.кть за царатого, и да знаить
че йде црь поббр’никь че ё навйль
16.157.
ед.: поббр’никь 16.157.
побори се св. (1) Преборя се, надвия
някого в единоборство, й стань й
замысли се на ерцето ей й рё. да
пбйд^ въ тьмнйщ/ при стгс димйтрш
да мё блвй. й тогази да дбйд^ да сё
поборю със’ лтеа. й да вйдж ейлъта
истинном# x# 6s 9.65.
сег.. 1ео. сё поборю 9.65.
побратим и. (3) Побратим; човек, кой-
то е близък като брат; верен дру-
гар тогйва щьть да сё различать й
раз’дЪлАть бащг сэ сна, й майка сэ
дыцерЪ, й брать сэ брата, й роднйна сэ
родлина. й др^гь сэ др^га й побратй сэ
побратима 18.206.
ед.: побратй 18.206, побратима 28.206; мн.:
побратиме 18.199.
побЬтна св. (28) 1. Побягна, впусна се
в бяг, втурна се. й напоконь сам’сй
стыи димйтрТе, погнъ гы еэ солоны й
побЪгнаха сэнта без’ббжны аваре със’
голЬмь срамь. й стра 9.736; й царь
побЪгна й д^маше. сэ тёж’ко мёне,
загынаха мойте ббгове. сэ повелЪше
матОёово. дето с’мь вълбжиль % тЬхь
хилшдо хйлтадь жльтйцы 37.2786; а
хртГане йз’бкол# глёда й смъют* нй се.
й ные сэ срамь побЪгньх’мё 37.278.
2. Побягна, напусна някакво място
с бяг, избягам. а сУмёсэнь блжённыи
нйчто не д(?ма, амй плаче, й сЪдЪ оу
монастйрь, г. гбдинь. й напоконь
побъгна нйкой го не знам 2.126; й кога
бы прЪдаше хво, той йдЪше й пётрь
пос.тЬть ха й koi а бы распётТе хво
хво (!) сйч’ки апле бЪха побЪгнъле сэ
стра ёврейскы 6 41. 3. Прен. Изчезна,
изгубя се (за мисъл, чувство), й не
станг’вахь, макарь й за день й за нощь,
лежа на бчйте си. доде дбдеше пакь
сэн’зи свЪть, та просвЪгеше около
мёне, й побЪгнеще сэ мёне тази мысль
17.172.
сег.: 2ед. побЬгнешь 17.1686, Зед. побъгне
18.1886,31.22062,7.ин. побЬгнё 18.2006, Змн.
побЬгнатъ 18.1926, имперф.: Зед. побЬгнеше
17.172; аор: led. побЬгньхг. 17.1686, Зед.
нобЬгна 2.126, 2 136, 5 396, 8.556, 11 85,
11.902, 21.2106, 31.2176, 31.222, 372786,
1мн. побЪгньх’мё 37.278, Змн. побЬгнаха
9.736, 11.100, 18.1946, 31.2176, побЬгньха
11.946, посЬгньха 11.966, плусквамперф.:
Змн. бЬха тобЬгнъле 6.41; пов.: 2ед. псбЬгни
15.146.
побЬда ж. (1) Победа, надмоище над
някого или нещо, успешен край на
някаква борба. защо тойзи крть стыи,
та е брЬ’жге сйл’но сЬкимй1 хртйнин#.
парь сьс’ нкго йма побЬда та навйва.
й бЬсоове со нкго йсчёзнх’вать 16.158.
ед.: победа 16.158.
побЬденлрич. (1 )Катосъщ .Победеният,
претърпелият поражение. ра_\вай
се крте, на пътници дръ’гарю. й щб
на собарить побЬдаващ’ го. й на
побЬдёни избавитель 16.163
мин. страд, мн : побЬдёни 16.163.
побЬдя св. (7) Победя. надвия някого
в борба надделея. р&уй се димйтрУе
войне хвь, дрьж’ се й крЬпй се да
побЬдйшь твойте врагщве 9.646. //
Образно, вйдите лй мой крть кол’ко е
ейл’нь, й нави на съмрьть й побЬди и.
й потъп’ка ейла дтавол’скаа 16.1586.
сег.: 2ед. побЬдйшь 9.646, Змн. псбЬдъть
16.163; аор.: Зед побЬдг 16.1586, Змн.
тобЬдих'ие 34.254, Змн. побЬдйха 6.416;
бъд.: 2ед. щёшь да победишь 11.38. прич.:
мин. страо. ед.: м. побЬдень 37.2756
побЬдявам несв. (2) Побеждавам,
надвивам противника си, надделявам.
рауй се крте, на блгочьстивы хрпане
хранителю, тёбе ймаме брйгае щото
ны чюва. тёбе помощь, й със’ твои
чюдеса над! панаме на врази наши, й
побЬдивамё бЬсоове 16.163.
сег.:2ео. "обЬдиваш’ 16.163,1мн. побЬдива-
мё 16.163.
побЬже от стб побЬгн.'ктн св. (3) 1.
Побягна, отдалена се с бяг, избягам.
й соньпа I адове люты видЬха свЬщи, й
побЬгоха дбл8’ на дъно кладенц^ 2.12.
2. Побягна, втурна се в бяг. й пое
си этапа сына си йзмайла, й побЬже
11.846
аор.: Зед. побЪже 11.846, 11.102, Змн.
побЬгоха 2.12.
побЬснея св. (1) Побеснея, заболея от
бяс. й тогази камйла тба ча дотёче.
щб б’Ьше побЬснЬлг со дйзола. й
йсцЬлйле бЬха ю сты. й прод^ма
члчьскыи езыкь 10.77
плусквамперф.: Зед. б'Ьше побЬснЬла 10.77.
повал л св. (1) Поваля, съборя някого
на земята. й тогйва зе да сё бори
съ дЬцата та ты повалы сйч’ките на
зёмла, и н&течё гы 39 317.
аор : Зед. повалы 39.317
повдигам несв. (1) Прен. Поедигам.
пораждам нещо, причинявам. а
болЬр’ство ё др^гарь невЬр’н’ бо-
лЬр’ство е добрб-Творень льжбвны.
болЬр’ство мнеого бЬды на члка
повдига, болЬр’ство мнсо(го) гпдарзе
събыраг31.220б.
сег.: Зед. повдига 31.2206.
повдигна св. (3) Прен. Повдигна,
вдигна на борба, поотикна някого
към непокорство, й тогази бн’зи
бЬсь дойде со невйдимо, й под^ма
страшнЬ, стм# аплй й каже м8’. кой
те на на повдйгнь. йлй кой ти даде
тьзи тоага на да гонишь 37.2746; й
апль ре. ты лй ей войска повдйгньль,
й тбизи нарсо на на 6.43. повдигна
огън. Вдигна огън, подпаля огън. амй
завйстлывй дТаволь вйдЬ какь состьпа
со нкго й прихбдеть къ 6tf. стбри да
повдйгнь сог’нь й запалй йрбвь дсомь
36.272.
аор.: Зед повдйгнь 36.272, 37.2746; форма
от перф. тип: 2ед. ей повдйгньль 6.43.
повдигна се св (1) Повдигна се, вдигна
се нагоре, на неголяма височина
й стсахь за половйнь ча й чю гла
согбрЬ чё каже, амйнь, амйнь, амйнь.
й гЬлото mV се пов’дйгнь сё стльп’ть
2.15.
аор.' Зед. се пов’дйгнь 2.15.
повди< нувам несв. (2) Прен. Повдигам,
пораждам нещо, предизвиквам. бо-
лЬр’ство тбл’кози ббсбве катб врать
повдйг^ва. болЬр’ство ё льжбвно
надЬашё 31.2206; w болЬр’ство се
сЬкак’во зло повдйт^ва. болЬр’ство
пома га на ббьйдёше й на шан’ство.
нЬ ё болЬр’ство добро за сЬкыго члка
31.2206.
сег.: Зед. повдйгн^ва 31.2206, страд.: сег.
Зед. се повдйгпКва 31.2206.
поведа св. (11) Поведа; накарам някого
да дойде с мен. й цар’ се раз’гнЬьа
на нйто зашб mV под^ма т!а речи, й
повЬлЬ да гб люты мъкы, помъчи й
повёдоха го на мЬстото гдёто б’бываше
люд!с 37.2776; й мбм’щи поведоха
стго наедно със’ црцэта, й йзвёдоха
гы йз’вьнь градьть 39.3086.
аор,: Зед. повёде 5.32, 5.3662, 5.3 76, 11.876,
поведЬ 37.2776, Змн. повёдоха 5.32, 37.2776,
39.3006, повёдоха 16.159, поведоха 39.3086.
новеза св. (1) Подкарам; започна да
возя, да придвижвам нещо с превозно
средство; повеза. й тогази познаха
ейч’ки люд!ё че сь е прЬставиль... й
оугЬ’диха ков’чёгь на кола й повёз5’х‘
го к гра 2.156.
аор 1 ед. повёз^х* 2.156
повеке вж. повече
повелие ср. (1) божием повелием. По
божия воля, й пойде въ едяадикпо.
(!) й вълЬзе въ корабь й йщёше да
йде зъ Нар'сьлйкТю. защб тамо не
познаваше его. нъ сж1ё (!) повёл!емь
£дари голЬма б!?ра й занёсе корабьть
до рймь градь 40.3216.
ед.: повётёмь 40.3216.
повелЬваеш от стб. покмЬклтн несв.
(3) 1. Повелявам, нареждам нещо на
някого. й рё.Ти, повелЬваеш’ ли ми да
каж^ тпа д!?ми на мои жена й на чёда
мой 5.296. 2. Повелявам, изисквам \
нещо, препоръчвам (за закон и под.).
чю.чте сщеннЬиши вйцьг повелЬъае
законь, й каже. ако нЬкои вдйгне
р1?ка, прЬ цра. да mV се сбсЬчё pVrara
15.1416.
сег.. 2ед. повелЬваеш* 5.296, повелЬваешь
11.876, Зед. повелЬвае 15.1416.
повелЬние ср. (55) Повеление, върховна
заповед, разпореждане. й въ cam а
дни йзлЬзе повелЬше w кис ара
ae’rVcTa, да сё, на пйше въеакь члкь
на свбето ей сэчьство, й ейч’кыи
свЬть да сс напишс вь црьска кпйга
33.2366; й наговорь стори царь й
nVcm повелЬше за ейч’ки патр'йр'сй
да дбйд5'ть i царигра 12^112; й
аггль сё зовё сказатель. сй рЬ, катб
аггль казъ'ва повелЬше бж:е 11.83. с
божие повелЬние. По божия воля.
а камешето със’ 6ж!е повелЬше
не йдари 1ь?анна нй едйнь камикь.
амй сйч’ко пад’нъ на чёр’квището
ймь 6.426; и гесар’пе ре на момъта.
сэъръжй въжёто со конйтого й дай го
мёне й свЬза стыи змеатого за грьлото
със’ бж!е повелЬше 39.311.
ед.: повелЬше 2.146, 5.3562, 5.37, 6.426, 8.586,
8.592,8.596,9.71 б, 11.826,11,832,11.896,11.92,
11.9262, 11.93, 11.976, 11.1072, 12.109, 12 112,
12.1146, 14 1262, 14 129, 15.139, 15.13962,
15.1456, 32.231, 33.2366, 33.2452, 37.2786,
39.297, 39.306, 39.313, повелЬше 5.35, 11 926,
15.141, 33.240, повелЬше 6.426, 39.311,
39.3116, повклЬшё 15.143, 39.2966, повклЬшё
39.3006, повелЬше 39.30262, чл. повелЬшето
5.356, повелЬшето 11.93, 32.227, 39.3016.
повеля св. (131) Повеля, наредя нещо
на някого, заповядам. рё mV аггль,
йди ами что тй повелю това стори
1187; тогази повЬлеха царь й влка
да соковёть бдрь й да полбжеть на
нкго стое гЬло ктбво 40.323; й тогази
повелЬ црца, коп не вЬрова въ га ica
хад й не кртй се той да се йспъди £5
1ёрлймь 4 26; й ре mV ватаамь. rjapV
пс вели тХка да направлть сёд’мь
чер’кви й принеси сед’мь тел’цй, й
сед’мь сЗв’яы 33.2426.
сег.: led. повелю 11.87,2ед. повелишь .1.87,
12.1166, Зед. повели 9.75, 11.826, 11.83,
11.8об, 17.1736; аэр. : led. повел! 4.24,
Зед повел! 2.13, 2 146, 2.156, 3.176, 4.223,
4.241, 4.25, 4.26, 5.32, 5.392, 5.396, 6.436,
7.516. 7.53, 7 536, 7.54б2, 8.576. 9.636. 9.64,
9.656, 9.66, 9.67, 9 73, 11.90, 11.906, 11.93,
11.956, 12.11362, 12.1196, 14.1276, 14.12862,
15.1406, 15.1436, 15.1462, 15.14862, 15.М9,
32.231, 33.242, 35.261 6, 36.26 862, 36.269,
37.2786, 37.279. 37.2796-, 39.297, 39.2986,
39.299. 39.2996. 39.300, 39 30162 39.3O22,
39.30 26, 39.3032, 39.305 , 39.306, 3 9 3 066,
39.310, 39.3106, 39 3116, пов!л! 4 25,
13.124, 15.155, 17.1676. 36.268. 37.2776,
37.280, 39.3086, повел! 5.39, 11.93, повел!
9.676, пов!л:с 33.234, позёл! 36.2736, пов!
37 2806, пов! 37 2806, пов!л! 39.3056,1мн
повел'Ьх'мё 12.1105, Змн пов!леха 40.323;
плусквамперф.: Зед. б!ше повел!ль 11.916,
12.112,33.2366, повел!ль 6!ine 33 245, б!ше
повельль 39.3006; фэрми от перф тип.
2ед. си повел!ль 4.246, ей лов!лъль 11 93,
Зед с позелЬль 11 91, е повелела 12.1156,
повелъла 17 1756; пов.: 2ед. повели 4.246,
5.31, 5.38, 8.57, 15.1456, 15 146, 17.17O62,
32.2236, 32.2246, 32.2256, 32.226, 33.2426,
39.303 (!); прич. мин страд, ед.: ср.
повел!но 9.75, 13.1236, 14 1306, повел!но
10.776, 12.115.
повелчвам несв. (7) Повелявам, нареж-
дам нещо на някого, зановядвам. ами
сега повел'Ьва да м# сёсЬчете л#кавата
нкгова глава наедал съ але^ан’дра
царица 39.3086: й рё м#. стани чё ти
повел Ьва хс дето го азь про пов!д#вамь
36 268.
сег.: led. повел£ва 4.236, повелЪвам* 6.446,
повед!ва 39.3086. 2ед. повелъвашь 15 147,
33.2426, Зед. повел!ва 36.268, 36.273.
пввече нареч, (24) I. 1. Повече, в по-
голяма степен. ако лй щёшь на
без'врЪменнаа грйжа, а тй се не
бгрйж#ваи нйкоги за нтжоа как’ва
да е работа, й ако бтень, будешь,
йлй непочьтёнь, йлй йспьдень, не
6грйж#ваи сс, амй се повече рад#ваи
19.2076; нй почесть, нй хРбави
прЬмФни нй наи пр! да сЪдйшь,
амй повече възлюбй да тё \|/#вать й
бежать 19.208 . 2. Повече. в по-голя-
мо количество той toms’ не м# е далъ
бтрбвно былТе й съмрьтно. амй мр е
далъ катб е было ним# драго повече
сб исцълител’но быте 39.305; а той
сё Рзе ймашето башнино щб да б!ше
мало мнсёго. й сайде при цара да м#
йще повече тммарь що м# се стой
39.2976. 3. След даден момент, вече,
оттук нататък. й па не щь прЪда
вЪра хва. амй прьвЪнь ты кбл’кото
мйслишь да мё мъчишь, нёжели ща
азь пбвЪче тол’кози да трьпй 39.2995;
амй азе вы бкаюва бтй сте пр^Ьдьстеки,
та не щь [да вы] д#ма повё 39.301.
II. Като същ. По-голямо количество,
повече неща а пакь дрРтые йщыь да
земать сё геэмрюклть повече, й дрргы
се чаластйс#ва да си йзбиё др#жпната
на пьть, ато да гы бберё 31.217.
повккю 1 7б, пбвекк 15.143,31 2206, повече
19.2076, 31.2172, 31.219, 32.2246, 32.2276,
32.2286, 39.3036, 39 305, повече 19.208,
32.2256, повече 32.224, 39 297б, 39 ЗОЗб2.
39.3196, повеч! 39.2986, новЬче 39 2996,
пове 39.301, 39.318, повё 39.3126.
новикам св. (29) 1. Повикам', призова
някого' за да дойде. й азь станъхь да
ймь помоги#, й прйпёх’ сс й паднъхь
# морето. й на помощь повйка стго
никбл# 15.1526; азь чюхь млба ванта й
гла вашь бти вые праведны повйках’те
мёне 35.2656, кога ма заведёшь на
страшны с#дь. кой р!чи да прод^ма
nj3b ба. кого да повйка да х гй помбгне ,
й кби ше за мёне да под#ма 31.2186.
2. Повикам някого. за да ми се обади
й тогази се зосима Рплаши, й Рмьт’ си
прЬнесе нФкаде като чю са нгоа че го
повйка на ймето м# 17 1666; й ёфимтань
катб чю тази д#ма. й тёче при члка
6ж1а й повйка го й не бзава се защб се
dime прЬс тавиль 40.323. 3. Повикам,
издам глас, провикна се. й повйка царь
ебдалёче. жйв’ ли си дантйле дри'же
мой. й даншль чю йз вьтр! й рё да ей
жйвь цар# дб вЬка 11.93.
сег.: led. повйка 31.2186; аор. led. повйка
9.656, 15.1526, Зед. повйка 1.5, 6.446,
6.452, 9.66, 11.916, 11.93, 11.1056, 17.1066,
17.167, 33.2376, 34.2526, 36.2686, 36.273,
39.3006, 39.301, 39.3066’, 39.308, 40.323,
повика 11 94, 1мн. повйках'мё 35 265, 2мн.
повйках’те 35.3656, Змн. повйкаха 5.37,
39.3026; пов.: 2ед. поникай 1.46.
повинувач се несв. (1) Подчинявам се,
покорявам се на някого, повинувам се.
напйса се и хс. в ь ав’гКстово пов елЬше,
пади двЬ работа еднб. ради да покаже
намь да сё повйн^вамё й ные й да
посл^ш^вамё гпдарс 33.240.
сег.: Змн. сё повйш/вамё 33.240.
повит прич. (1) Като прил. Повит,
който е увит с пелени. й рё ймь
аггль не ббйте се д^мамь вамь, бтй
щё радость голЬма, да бьде днёска
на тбизи свЬть, защб сь ё родил* хс
въ градь двдвь... пойдЬте вь пещера
й нйй щете майка mV й нкго повита
катб млч‘ца 33.237.
мин. страд, ед.: м. повита 33.23,7
повня несв. (11) Помня, пазя в паметта
си. тогази пбстарото зё да каз^ва
за сйч‘ко щотб ймаше на памё та
пбвнЬше й т!е по казовашёто й по
прилика познаха че съ rie тЬхнй дЬца
5.38; а мьчташе съ зовё. кога нЬчтб.
виды члкь. й пбвни го за нЬкои дёнь,
йлй за мнсэго дни й въбыло mV сс на
VMbTb й кога го смысли, а той се йлй
засмЬё. йлй расплаче 33.2336. повня
си ума Помня си ума, проявявам
разум, и да ей певнйме £мъть за да
сё не посмЬють намь бЬсоове да ни
върй^ть. на много истТе й пйт!’е. й
на kVp’bob'ctbo. й на йсаждешё. й на
Ъ’бТйство. й на завидЬшё. й на каразь
39.3186.
сег.: Зед. пбвни 17.175, 33.2336, 1мн.
пбвниме 15.1486, повнйме 39.3186, 2мн.
пбвните 35.2636, Змн. пбвнать 18.199;
имперф 2ед. пбвнЬше 5.38, 15.142; пов.:
2ед. повнй 17,1736, 2мн. повнЬге 20.2086,
описат. Зед да пбвпишь 4.23.
поврачювам се. (1) Поврачувам, пред-
скажа бьдещето някому, погадал, й
той вь ёдйнь дёнь хбдЬше по полатите
ей... й паде hohV, за мнсэго врЬме едва
сс свЬстй. и злЬ лежаше до съмрьть. й
nVcTH члци на нЬкоа байл'нииа да mV
поврачювать, да виды далй ще стань
11.906.
сег.: Змн. поврачювать 11.906.
повръгоше от стб. псврЬфн св. (1) Под-
хвърля. струпом на куп, нахвърпя. й
потреби ipV6a гни. й притёкоше ейч*
кыте, й сЬкыи донёсе по сЬчиво, й
поврьгоше йхь прЬ сшеннициге 13.124.
аор.: Змн. поврьгоше 13.124.
повръна св. (4) Повърна; дам нещо
назад, откъдето съм го взел ако ей
nbKOMV нЬщо сэнгель й ^зёль наейла,
а тй mV поврьни назадь. напрЬ се
Уклони сэ зло, ато почни добро да
стр^вашь 31.2196: да акб поврьшё
й ные тойзи заемь щотб ш е заель
бь. любовь вЬра смЬрёшё, кротость,
млтйни на сыромаси. й бь шё да намь
пакь поголЬмо добро 31.222.
сег.: Зед. псврьне 31.217, Змн. поврьню
31.222; аор.: Змн. повльнаха 32.226; пов.:
2ед. поврънй 31.2196
поврЬдя св. (6) Повредя; причина
някому вреда, щета, зло; навредя, й рё
mV парь, като ей быль мрачны сатана
й д'йволь. заклйнам* те със матйёа
апла, йдй й нйкого да не поврЬдишь
37.2766; не ббите се ако вй ъ6иать
тЬлото, й повёче й пакь немат вы чтб
стбри. й кбс‘мь сэ главыте ваши не щё
погйбна. макарь й отрова нЬкой да
йстёте не щё вы поврЬди 39.3036
бъд.: Зед. щё поврЬди 37.276, 39.3036, пов.:
описат. 2ед. да повр! -инь 37.2766; страд.:
сег. Змн. се поврЬдить 39.303; аор. Зед.
поврЬди се 11.97; прич.: мин. страд, ед.: м.
поврЬдень 39 3035
повтарям несв. (1) Повтарям. женя се
повторно, амй бь така даде да ей ты
сыраче по нктовата, съмрьть. й азь
вдовица, амй пакь нс бы мёне ни едно
зло, йлй нЬкоа нивбли, да повтарЬ за
дрйыго м^жа 12.109.
сег.: led. повтарЬ 12,109.
повъзраста св. (1) Порасна, стана по-
голям на възраст. израста. й такъв'зи
се показывайте со дЬтё... й кога
повъзрйсте дйдоха го соць ms’ й майка
MS’, да сё Учи на кшга й навалЬше
тврьдЬ на Учсше 15.133.
аор.: Зед. повъзрасте 15.133.
повЬдует от стб. побЬдовдтн несв.
(1) Съобщавам, обявявам, извес-
тявам. проповЬдникъ, еще не бЬ
проповЬдалъ. прЬвстикъ (!) еще не
бЬ прЬвъзвЬстйлъ. йко гредетъ хс.
пръвЬе бб прЬхбдитъ проповЬдникъ
й повЬд1/етъ, гредеа’ща цра. та же аб!е
приходи' й самъ црь 33.2466.
сег.: Зед. повЬд^стъ 33.2466.
повЬлЬние вж. повелЬние
повЬля вж. повеля
повЬнал прич. (\)Като прил. Повехнал,
изгубил свежестта си, увехнал (за
растение), члкьё каль пбсмЬдыплйвы
пара й пра й пёпель вЬтрб развЬанн'ы.
йскра скоро лйуала пламень скоро
прЬстаналь свЬща скоро Угасена.
лйсть скоро йссйпен'. тръва скоро
повЬнала. й cS’xo сЬно скоро пойдено
31.216.
мин. деят. ед.: ж. повЬнала 31.216.
повЬет ж. (1) Повествование, разказ за
нещо случило се, повеет, ако лй нЬкои
помысли й лъжа ms’ се чйни тази дУма
й не вЬрова. та ё тбизи покрйть със'
болесть й слЬпь съсрцето (!) си. ами
послушайте що щёмь да начнемь
що сь е сторило въ днйте наши тази
пэвЬсть 17.164.
ед.: повЬсть 17.164.
ловЬся се св. (1) Образно. Провеся се,
започна да вися, й пакь пбдолЫ каже.
й не щёте да вЬрь’вате живота вашего,
ей„рё. чакатс со еврее да вйдите живота
вашего, дего щё да ви се новЬси прЬ
бчйте ваши, й не щете да вЬрЫвате. а
живбть, това е хс 16.161.
бъд.: Зед. щс да се повЪси 16.161.
повЬя св. (1) Повея, почна да духам (за
вятър). азь данТиль, прркь видЬхь
каже на сънь. дё ЙзлЬзоха, д вЬтрове
ноны, та ймь бЬше имего. сЬверь.
югь. ёврбнь. й зефирь. та псвЬаха по
морёто голЬмое 18.1816.
аор . Змн повЬаха 18.1816.
поганик м. (2) Поганец-, лице, което не
изповядва християнството; невер-
ник. езичник. сйч'ко е това дт’авЫлЫ на
весел'ба по зло ё бйкрТа со поганика
бти поганика бь пази, а бикрьа
ненавйди й гнЫшава се. защо дтаволь
тьи рё бти шанш та са мой. а трЬзвй
та са бжш 20.2096
ед.: поганика 20.20962.
поган прил. (19) 1. Погански, който
е нехристиански, езически. а ные
мнсого пъты без' бЬда, й без’ нйкои
скрьбь, й нйкак'ва ейла, та сё
сометнЫвамё со хво йме, й йдемь на
дрУ’га погана вЬра 5.40; й зарадй това
попУ’ща на на бь дрУгы ёзьши. поганш
да ны досаждать, й да ны мъчьть на
сЬкыи днь 11.107; й коа ти бЬ ноужда,
та прЬдаде сна моего на завйстливете
й поганы еврёе 35.262. 2. Като същ
Поганец, езичник. а сонта поганы една
мнеб сс бе3четь с'бра й начёха да (Г)
наговори’, оугрЬ да прЬмйнж й да
(!) 61а. със' цра котантйна (!) 4 216:
й тогази сила кртУ чтнбмЫ чюдЬса
стбри побйха мнсого со поганите, й
шб состаха, йз'хватаха ги живы 4.22.
3. Нечестив, който е нечист и буди
отвращение, скверен, й вйдй го стыи
Николае как' щё да гы нАпрЬпрё, със'
поганыте нкговы s’era. й хУл’ныи
й бмразныи нкговь ёзыкь 15.141;
й не тькмо тЬ. амй й дрЫгы мнсого
стлк й клирйцы прЬльст:оваше й
прЬвращаше съсвойте (!) ей поганые
дУмы 15.1406.
ед.: м. поганый 9.65, 9.66, 15.1406, погань
9.72, поганы 35.257, ж. погана 5.40, ср.
погано 6.426; мн., поганы 4.216, 11.90,
16.1626, 20.2096, 35.262, поганш 11.107,
поганые 15.1406, поганы 35.2626, чл.
поганите 4.22, 5.29, ноганыгс 15.141,
поганите 35 262.
погйбна св. (4) 1. Ногина, лиша се
от живот, загина. умра амй стыи
димйтрге готовь помощнике напрасно
сё нвй... й мнеого, сОлавйны избы, а
дрь’гыте катб видЬха так’вбзи чюдо
Duraxs’ назадь да нё погыбн^т* 9.726;
й азь влко да ей положа дшъта, зарадй
тбизи гра. й акб т'1ё погибнуть, й азь
със* тЬ да погыбна 9.736. 2. Прен.
Логина, престана да съществувам,
изчезна. не ббйте се ако вй ЗбиАть
тЬлото, й повече й пакь немаг’ вы что
стбри. й кбе’мь со главыте ваши не щё
погйбна 39.3036.
сег.: Змн. погыбнХт’ 9.726, погыбнУть 9.736;
бъд.: със съкр. инф Зед. щё погйбна 39.3036;
ков.: описат. led да погыбна 9.736.
погибЬл ж. (1) Погибел, смърт. гибел.
законь бстави 5ь ад Ums’... а той не
nocnS’ina запозЬдь бж!а... затова
йз’гнань бы со рай. й затова се ебдалечи
со рай... амй сам’сй стбри зло й добй
си погыбЬль 33.2346.
ед.: погыбЬль 33.2346.
погина св. (23) 1. Логина, лиша се от
живот, умра. й наурЬ пойде царь,
й йзвади дангйла со рбва... а дёто
бЬха дантйла въметньле, гКри гЬ
царь оу сон’зи рбвь. й йзЬдоха гы
лъвсовете досУщь, й така пегын’ха
11.94; два влъхва съ бЬгале со наше) о
властелйна. й тъ’ка съ s’ ва. ами зарадй
тЬ мнеого войска йде, й щё ейч'ки да
погынемь 6.43. // Образно, а адь дблК
со стра тресЬше сь й стЬнтеше как’ ще,
да погыне. защб позна как’ ще да се
лишйсо дйпйге що гы дрьжаше 35.263.
2. Погина, престана ба съществувам,
изчезна. амй велйкыи стыи димйтрге
готовь помбщникь хртган’скыи. нс
бстави мЬсго своё да сё раз’валй. й
да погыне со глад’ 9.696; й напоконь
ще да погйне ёврёиско цар'ство. ато
щъть да цртвхвать дето вЬрз'вать ica
ха распётаго 4.23. // Образно, ами ны
гощавагь със’ гоз’ба пбнаа й чиста й
ста. дето нс мбже да погыне s’ члка
нйкога контоё със’ чисто с$це ХкХсиль
34.248. 3. Прен. Погина. достигни
до нравствено падение, погубя се.
й поклонй се ггз’менх' до земли... й
рёче м< помйлй’ваи мё смЬрённаго
й грЬшнаго. й спаси д^шьть ми що
ё погыньла й пк желае да сл^жи 6s'
2.10; рё ms’сты 1соаннь. еда ала добрь
пастйрь щб ёоставй на сэв’це моё
[моё]. (!) добрЬ ли ё да погыне дша
на твой грЬ, со ёпкпе 6.476. погйне
памет с шумом. Изчезне споменът.
прркь двдь на \|/алб, О. и каже ногына
иаметь, й. сь (us’mco а гь въвЬкы
прЬбываеть 32.2316.
сег.: Зед. погыне 6.476, 9.696, 9.70, 34.248,
38.2836, погйне 312156, погыне 34.253, Змн.
погьгнъть 15.142; аор.: Зед. погына 32.2316,
Змн. погьгнъх’мё 15.146, погынъх'ме 15.152,
Змн. погын’ха 11.94, погынаха 31.2196;
форми от перф. тип Зед. ё погыньла
2.10, ё погыньль 16.1606, ё погыгыньло (!)
33.2336, е погынало 33.2336; бъд.: Зед. щё
да погйне 4.23, ще да погыне 35.263, Змн.
щё да погынемь 6.43; бъд. в мин : Зед щЬше
да погыне 6.966, щ-Ьше да погыне 15.142;
пив., описат. Зед. да погыне 15.14/
погинувам несв. (5) 1. Погивам, лиша-
вам се от живот, умирам. амй да
посЬтйшь на Ти. й да ны наведй
млть гвоаги... йзвадй на со pS’nbre
врагсовы, и дойди да ны помогаешь
бти Srpb погынй’вамё 15 1466; й събра
се ейч’кы градь й вйк’наха на цара и
рёкоха. naps’ честйти ето се събрах’ме
ейч’ки ные погыно'ваме а ты без’ на не
можешь бы царь 39.3096. // Образно.
стаа трйцаё найскЛима дето не мбже,
Хмь члчьскы нйкакь да постйгне
да йены га какь ё, й без’край на, ё.
нетлЬнна, дето не погын8’ва нйкогы
33.2386. 2, Погивам, стигам до гибел,
изчезвам. й тбизыи свЬть та ё до
врЬме, й noraiHS’ea 33.2386.
сег.' Зед. погьпЛва 33.2386, пого:н8вэ
33.2386, 1мн. погыЩвамё ] 5.144, 15.1466,
погын^ваме 39.3096.
поглдедна (!) вж. погледна
поглед м. (7) Поглед, израз на очите,
начин на поглеждане, взор, й дойдё
нЬкои м!?жь младь свЬти, й пбгледь
ймаше като аггл’скы 11.886; й гсэаннь
мУ рё, кби си ты Ти дето ме твой
погледь тврьдЬ Оплати 12.1116; й
послйпашё да ймаме на хвыте Щ?мы
й да се пбканЬме за црква й на млба
да стбимь сЬкогы. й да си чювате
очите сэ [з]ль пбгледь, й ерцето ей сэ
зль пбмисль 15.1566. на един поглед
мЬсто. Наблизо; съвсем близко до
мястото, на което се намирам. катб
азь тёбе сторихь гпдйча на сйч’ки
сол(?нь, й сэставих1 тё на голЬма
пбчьегь. а ты не ЙзлЬзе на ёдйнь пбг-
ледь мЬсто да мё посрёщнешь 9.636.
ед.: пбгледь 9.636, 11.886, 15.1476, 15 150,
15.1566, погледь 12.1116. 14.12.7.
погледам св (32) 1. Погледна, насоча
поглед към някого или нешо. и прЬ
тьзи нощь голЬма грйжа й скрьбь
напана на цра котантй, й поглёда на
нбо, й видЬ крть гблЬмь на нбёто
4.216; й дет о стоа на мЬстотс та плача,
й погледа нрЬ себЬ си, й видЬ образь
стЬи бци, чё стой 17.170; й поглёда
пакь на тъзи земли, й вйдЬхь низ’
рЬкы чё течё млЬко й медь 32.227. 2.
Прен. Погледам, проявя към някого
внимание, погрижа се. й да чамЬрите
шотб bi е наготвЬно на цр:во нбное,
че сте слушало й почйтале сЬкого
на тбизи свЬть оти бЬ гладень а вё
ма нахраних’те. й жьдень 6Ь. а в1е
ма напоих’тё. й бблень бЬ а в!е ма
поглёдах’тё 18.2016; й мсэмсе? пррк^
така рё бь . й да даде на ваш!/ зёмлю
мчрь й гтлЬн'ствб й войска да кё
прЬмйне прЬз’ ваша земли, й азь да
поглёда ва й да вы блвлю 11.107.
сег.: led. поглёда 11.107, поглёдамь
31.2186, Зед. погледа 11.90; аор: led.
поглёда 17.170, 32.227, 32.229, 32.2296, Зед.
поглёда 4.216, 4.226, 5.286, 7.525, 10.78,
11.856, 11.87, 11.896, 11 90, 11.92, 12.1116,
13.1216, 14.130, 15.154, 33.2426, 36.273,
погледа 12.1156, 1мн. поглёдах’мё 18.2032,
погледамё 18.205, 2мн. погледах’те 18.2016,
18.2036, погледах’те 18.204; бъд.: със съкр.
инф led. щемь погледа 5.31, пов.: описат.
2мн. дапоглёдате 18.2056.
погледна св. (26) 1. Погледна. насоча
поглед към някого или нещо. и въ еэша
дни сл!/чи се icfcy й пойде въ ёрихень.
й поглёднъ й видЬ члка спрстй сёбЬ
си 11 876; й пакь погледна й видЬ
бблДкь тврьдЬ голЬмь распрострЬнь
иа сйч’ки свЬть 32 2296; а ейч'кы
болЬре поглёднаха на папа да вйдЬть
что щё дарё 39.298.2. Прен. Погледна,
проявя към някого внимание, погрижа
се. и ты Ймаше за мёне грижа, та мё
чюваше й пазЬше амй сега намЬсто
тёбе кой да мё поглёдке, й да ме
помйл^ьа 35 2606. 3, Прен. Погледна.
взема отношение към някого или
нещо. амй да носЬтйшь на ги. й да
ны наведй млть тво 1 ги й недЬи се
оставй да нё погледнешь на тьзи
неправ’дъ 15.1465. И Осъзная. разбера
нещо. погдёдна (!), хс на подйрЬшны
годины на наша слабость, й знаёше
какво щё зло да тёглй й запъчЬ на
й каже не ббите се ако ви Ъ’бийть
тЬлото, й пс-вёче й пакь немаг вы что
стбри 39.3036.
сег.: 2ед. погледнешь 15.1466, 18 203, Зед.
поглёдне 17.175, 35.2606, /.ин. поглёднеме
18.1986. Змн. поглёднать 34.249; имперф.:
Зед поглёднЬше 10.796. погледгЬше
15.1506; аор.: led. погледна 32.226, 32.2266.
32.2286, 32.2296, 32.2316, Зед. поглёднъ
11.876, погледна 17.166, 17.1745 39 298,
39.3166, поглёдн’ь 37.279, погдёдна (!)
39.3036. Змн поглёднъха 15.136, поглёднаха
39.298, пов.. 2ед. погледнй 13.123, 32.229,
39.3016, погледны 39.3006.
погледувам чесе (4) 1. Поглеждам;
насочвам поглед към някого, за да го
видя; погледвам нъ да м>/ направите
кёл1а прЬде мойте врата, защо кога
оулЬз!/вамь й йзлЬз!/вамь да го
цоглед^вамь 40.322. // П&глеждам;
насочеам погледа си към някого, за
да изразя отношението си. й бш'а
еврее щьть да го бмразЬть който го са
стбриле цара. а той ще да се раз’срвди
(!) на тЬ, та щё да гы поглёд^ва грозна
18.1886. 2. Прен. Гледам, проявявам
към някого внимание, грижа се. елатс
й вые мой члщи, който сте давале на
сыроты й на прбсЬци в рьпЬте ймь,
а нё х валЬх'те са. ёлате й вые който
сте псглёдавале ббл’н’ш сыромаси й
чюждйнци 18.202.
сег.: led погледхвамь 40.322 форми от
перф. тип: 2мн. сте поглсдКвале 18.202,
18 2026; бъд.. Зед. щё да гюглёд^ва 18.1886.
лотлобЪн прич. (1) Забит с острието
нагоре, здраво приклещен, заглобен. й
въ оша дьскы бЬха нбжове заглобени
сэгбре йзьбстренй прилычны на
коша... й кога се врьтёше онова
колелб. й приносЬше стго да пройде
йа’ дъскыте дЬтб бЬха ноожёвете
желЬзлы (!) поглобЬни. та здробьнаха
телбто ctmS1 на тьн’кы трохы 39.2996.
мин. страд, мн.: поглобЬни 39.2996.
погльна се. (4) 1. Погълна, поема с
гълтане някого или нещо в себе си й
глёдаха ейч’кы гражйне гор! со колите
кам’то ёзербто как’ ще лам’йта да
погльне момъта 39.3106; й куть рыба
геона пррка погльна, й трй дни го S
коремат’ си дрь жа, й пак’ го жйвь на
cS’xo йзбльва 21 210. 2. Прен. Погълна,
поема някого в себе си. йлй землнта
как’ се не пропаднь пб мене [да ме]
жйвь погльне адь като с’мь тол’кова
дйпи сэскврьнйла 17.1696.
сег.: Зед. погльне 17.1696, 20 209; аор.: Зед.
погльна 21.210; бъд.: Зед. ще да погльне
39.3106.
поглътя св. (1) Прен. Погълна, поема
някого или нещо в себе си. й рёче
ms’ захарТа. оубби се 1сЗсйфе сб ft 6а
своего, й съмыслй сс что сгори бь
давай/ й авирон!/, как1 сё просъде
землнта пб 14хь й погльте гы жйвы
13.1246.
аор.\ Зед. погльте 13.1246.
погна св. (2) Погна, накарам насила
някого да напусне определено място,
пропъдя, подгоня. й напоконь сам’сй
стыи димйтр1е, ПОГНЪ ГЫ СО СОЛОНЬ. й
побЬгнаха еэша без’ббжны аваре със’
го.тЬмь срамь. й стра 9,736; й наче
сЗн’зи дйвсль зм!а да йзлази из’ нкго,
катб б’Ьше гпльзЬль на сънь. така го
пакы погнаха сты коз’ма й даминь, да
йз’пльзй пакы на сънь 10.776
аор.: Зед. погнъ 9.736, Змн. погнаха 10.776.
погости св. (6) Нагостя, поднеса на
гост ястия и напитки, почерпя. й ре
ms' маное, постои тУка да тй донес*1
идете да тё погостимь 11.886; й
тймо дойде митрополйть миреискыи
Николае ймето ms’ и въспрТё на й
погостй 15.148; ами се врьнЪте та
ей починЬте пб дрьвбто на сЬн’ка,
догдё донесёмь студёна вода да вы
бмйемь нсогытЬ. да сё прохладите, й
да нагбтвй що сё намЬри s’ дбмь да ва
почете й погости 31.2216.
сег.: led. погостимь 11.886, погости 31.221 б2,
Зед. погости 11.108, погости 31.221; аор.:
Зед. погостй 15.148.
погреба св. (24) Погреба, заровя в земя-
та тленнитс останки на мъртвец,
закопал, й царь плачЬше на нйто, й
мыслЬше как’вь почесть да mS стбри,
й да го погребё със’ мнсого, дЬнна
содежда 7.536; й тогази нЬкого
мрьтьв’ца йзнёс^ваха да го погребать
36.273.
сег.: led. погреб*’ 17.1762, 35.2596, погрЬб*
35.2596, Зед погребешь 12.1096, погребёшь
35.2606, Зед. погребе 7.536, 11.10362, погребе
39.314, погрЪбе 36.268, 2мн. погрЬбете 10.77,
Змн. погребать 4.25, 10 766, 10.77, 36.273,
по-ребх'ть 36.269, погрЬб'ть 40.324; пов.: 2ед.
погреби \1315', усл.: led. бы погребла 35 2616;
страд.: сег. Зед. се погребе 17 175, сё погребе
31211; бъд. Зед. щё да сё погребе 18.177; прич '
мин. страд, ед.: ж. погребена 8.57б2.
погребе от стб. погрггн св. (18) Погреба,
заровя в земята тленните останки на
мъртвец. й не тьк’мо като б'Ьше жйвь
потёгли това. ами й напоконь въ гроб*
го погрёбоха. сэб’вйть със* платно
като мрьт’вець 35.259; й сЬд£ при
нзеа догдё се й прЬстави. й погребе ю
сам'сй съсвби (!) рй’ц-Ь 12.1096.
аор.' Зед. погребе 8 556, 12 1096, 14.128,
17.176, погребе 12.119, 14.1266, Змн.
погрЪбоха 2.13, погрёбоха 4.23, 8 5 72, 9.666,
12.1206, 35.259, погрёбоше 36.2676; страд.:
аор. led. погрёбох' се 5.29, Зед. погрёбе се
11.82, 15.132, се погрёбе 17.176.
погребение ср. (6) Погребение, заравяне
на мъртвец с приетите църковни
или битови обреди. погребване. й
тогази мар!а сестра Лазарева кйш
мурб мнсэго^цЬнно. й помаза нсэьЬте
ковы .. а хс ре оставите ж, да гб скрые,
за сон'зи днь на моёто погребёте
34 2506; й азь зарадй тебЬ тйса
дойдохь й ради тёбе въпльтйх* се...
й хЙ1а лрТехь, й зайдете. й заплюте,
й напоконь. й распётТс й погребёте
35.265; вчёра бЬх’мё на распётТе хво.
а днёска на погребёте, бтй й s'rpb да
смё на въскрсёте 35.258.
ед.: погребёте 16.157, 34 2506, 34.253,
35.256, 35 258, 35 265.
погрибален щшл. (V) Погребален, който
се отпася до погребение, й видЬ
сэнъзи прпбббница, чё лежи мрьтва...
и тон, притёче на нсэзЬте паднь... й
плака мнсэго. й сэпЬ \|/ал'мы. й млтвы
погрибал’ны 17.175.
мн. погрибал’ны 17.175.
погрижа се св. (1) Погрижа се, взема
мерки да постигни нещо, постарая
се. амй зарадй това й ные блвёши
хрттане да йсправи сами сёбЬ ей
дшьта й да м очисти сэ мнеэгыте наши
теж’кы грЬхсэве амй да се погрйжй й
да ей зберёмь ймьть 18.2066
пов.: описат. 1мн. да се погрйжй 18.2066.
погубив ам несв, (6) 1. Погубвам,
довеждам до гибел, убивам. вйдите
лй тьзи мнсэго войска ёврёиска
ёднакь мал’ко дни й на ейч’ки ны
погёбЬватъ,амй да вйдй что да стори
й със’ как’вь хытрина да сё йзбавй сэ
тЬх’ныте ptfnf, 33.2416. // Образно.
защо 1гЬ е мал’ко прЬгрЬшёшё члк^,
дёто се недостойно причёщава, ами
быва бн’зи члкь катб сам’сй 1^да...
бн’зи прЬдаде ха заради сребрбртюбТе.
й гоизи зара' недостойн’ство своё,
приёма ха. й ноП/бЬва ей дшьта
35.2666. 2. Прен. Погубвам, правя
нещо да загуби своята съшност
съсипвам. защб кой члкь със' похвала
чйни лобро. пог^бЬва го. затова й
хс рё на ёул!е що дава дёсна рь’ка
да не знае лёвата 38 2946. знайте
блвёши хрпане малы й велйкы. защб
бе законно тан'ство £мь пог^бЬва й
л^дость стрква 20.2086.
сег.: Зед. погУбЪва 9.74, поГвбЬвг. 20.2086,
33.2476, 35.2666, 38.2946, Змн. попИбЬвать
33.2416-
ногубйвам се несв. (2) Погубвим се,
обричам се на гибел, унищожавам
се. кой не дрьжй щото ё рёкль царь
нЬкои тайна работ а, ами а проказ^ва,
тбизи сь погЬ’бЬва 17.1636; й да ей не
мыслиме ёдйнь др^гыи зло, й да се
йздавамё й да сё пог^бювамё, да ны
се рйува д!аволь 15.1566.
сег. Зед. сь погУбЬва 17.1636, 1мн. сё
поК'бювамё 15.1566.
погубювам се вж. погубЬ вам се
погубя св. (35) 1. Погубя, лиша някого
от живот, убыл, защб види бь че не
хбдимь право кам’то нкго... ако бы
той наказ^валь на. кол’ко ныё hkmV
съгрЬшаваме. погубил’ бы на сич’ки въ
ёдйнь ча зара" мнеэгото наши 1рЬхсэве
1.4; велйкыи архггль михайль поразй
сенахерймк’ цар^ воискъта й погуби сэ
тЬ. рпе, тыейце, люд'Ги 11,916; й стыи
Николае напрЬ течаше... й попйта
тамо чтб мииЬ’ваха члни. видЬх’те
ли еэша члци, чтб гы бодать да гы
norS’oATb 15.144. 2. Погубя, доведа до
гибел,унищожа, съсипя. блгодарю те
рабе ба ьышнаго. бти си помйловаль
мёие грЬшнаго... защо ако [не] бы
ты прЬвариль, да ме (!) помиловать,
та щЬ да ей поП?бж й дшьта й тЬлбто
15.1356; бти щё да сё родй нЬкои царь,
на' ейч'кы царте й щё да ськрОши й да
[пс]гОби сйч'кыте цар’ствТа, който се
нкмО не покланать 33.236. 3. Погубя,
лиша се от нещо, изгубя. ами зарадй
това блвёши хрпане, кбл’ко можемь,
да сэсЬчёмь сэ себЬ мнсёго йене й
пйпе. й дбста ё намь да йсшемь,
кбл'кото Омъть да ей не погОбй й да
знаемь что чини 11.108; й катб чю царь
валакь пн дОмы. раз’гнЬва се тврьдЬ.
й рёче валаамО. мнсёго почесть щЬ да
тё почетО. ами защо ей сам’сй сега
поп’би почесть своа 33.2436.
сег.: 2ед. погОбйшь 5.306, пхй’бишь 39 302,
Зед. погуби 9.636, 13.124, 15.1456, 15.1486,
погуби 33.2406, 1мн. погуби $.406, 15 146,
погуби 11.108, Змн. пог1?6ат’ 15.1346,
поп?6ать 15.144, 15.1456, попбеть 15.1446,
попЛэать 15.1486; аор.: Зед. погуби 11.916,
погуби 33.2436, погибы 36.270, Змн.
погхбиха 11.916, 20.2086: бъд.: led. щь да
погублю 11.87, щь ла потУбл 33 2426, 2ед.
щёшь да погубишь 9.69, 15 1466, Зед. ще
да погибы 18.1786, 35 264, щё да [по]тУби
33.236, ще да погуби 35.263, щё да погуби
35.264, Змн. щъть да пойбеть 11.86. щъть
да погКбАть 15.146; бъд. в мин.: led. щ£
да пог!?6а 15.1356; пов.: 2ед. потУбй 9.656,
потУбй 15.1476; усл.: Зед. погубил' бы 1.4.
погустя вж. погостя
погыгыньло (!) вж. погина
под преол. (54) 1. За означаване на
място, по-долу от което се извършва
действието или се намира нещо;
под. й анна ёднак’ се раз’грижи... й
хбдЬше ей йзь овбшдето посадёно й
видЬ еднб дрьво дбфина, и сЬднь йо
нкто й пбмли се 13.1216; й taexa
бнова былТе роднината марюановы й
сэс гавиха ms’ го пб вьз’главнищ’ 11.99;
това катб чю црь. ббрадовасе, й мнЬше
ms се кбл’ко да леты й да фрька пб’
нбето 8.596; й бЬха тамь .. хаид^те,
кесещЕ, приелз’шници, завйдници,
немлтивы, пйанищи, й пббве щото
не дрьжаха. законь бжш това сйч’ко
видЬ пб нбна тврьдина 32.2286. //
За означаване, че действието се
извършва по-ниско от повърхността
на земята; под. амй кби ё тойзы дёто
се не осёждава въ адь, чтб е това та не
мбже да сё за дрьжй пб землйта 35.263;
й това той тьк'мо помысли, й сэпаде сэ
нбёто, й бтидё дбл^ пб землйта 11.836.
2. За означаване на място, близо до
което се извършва действието; до,
при, близо до. й рё на мом'цйте свой.
бстанЬте вые т^ка пб тъзи гора, а ные
да пойдё на горъта да се покпонймь
11.85; й вь ёдйнь днь йспльзЬ бн'зи
смбкь сэ мЬстото ей, й допльзЬ по
стльп’ть стмк cvMeccHS’, й лежа при
врагага 2.146. 3. За означаване на
период от време, непосредствено
преди настъпването на нещо; под,
в навечерието на. затова й той не бы
достбень еднъ кап’ка всэда. защб пб
ё’сень не сЬа, й дойде жътва не ж’нь
12.118. 4. За означаване. че някой или
нещо се намира в подчинено, зависимо
положение' под. ето снь бжш съ
ан’гглыте нктовы. сторйха бой със’
дТавэла, й със’ па цар'Уе землъекы.
дёто бЬше гы направиль ан’тихртсть
да сь пб иегова рька 18.195; и тамо
на ливптска страна что ё на пладнЬ.
йма грб’ дёто се зовё велйка фритта
й тбизи гра’ бЬше пб велйкаго цра
кон’стантина 15.1426; дтеэклиттань
рйм'скы царь, катб прЬв’зё цртво
насйла съ недостбйн’ство. та бъше
найзл'ь й прьвы в’ цртего й ейч'кыи
свЬть потьп’ка пб нтс.гова рька
39.296.
пб 2.136, 2.146, 4.26, 6.466, 9.716, 10.77,
11.836, 11.852, 11.982, 11.986, 11 99, 11.1036,
11.104, 12.1142, 12.118, 13.1246, 14.1276,
15.1426, 15.1456, 16.1576, 17.1696, 18.189,
18.195, 31.2216, 32.2286, 33.2336, 33.2346,
33.2396, 33.240, 33.246, 35.263, 36.2706,
38.2836', 39.296, 39.311, 39.3116, йо 5 37,
31.221, пб’ 8.596, 11.89, 31.217, 31.221,
38.2866, 39.311, по" 11.90, 16.1616, 36.2706,
йо 13.1216, под’38.2866.
нодавам несв. (3) Подавам, давам нещо
някому с ръка на близко разстояние.
й в тойзи та кога на.тЬа чашата й
подаваше и, амирлтомУ й прострЪл’
ей рькьта 39,3165; а той сёга (!) че
с амйрУть та ей прост йра ръкьта й
подава мУ чашата 39.3166. // Образно.
ббл’нш йсцЬлнвайте. мрьтвы
въскрЬшавайте. б£сы изгоните, така
без’ и£на грТех’те, така й без* цЬна
подйваитс 10.79.
сег.: Зед. подава 39.3166. имперф.: Зед.
подавше 393166; пов.. 2мн. подавайте
10.79
подам св. (15) 1. Подам, дам нещо с
ръка на близко разстояние и ади се
матОёю бь. дето е сторйль сё прьсть
члка. катб этрбче младо, й прострЪ
ей деснйцъта, й подаде кН тоига
37 274; й посёгна царь i У’зе кюгата
йз рУка нкгова й подаде ю что чюва
кнГгы чркбвни 40.323 // Предложи
(милостыня), а той нй едноMS’ нйчто
не даде, дето тбл'кова ймаше ймаше, й
нс подаде ёдномУ сыромахУ ёдна троха
12.118. 2. Дам. предоставь някому
нещо, даря амй пбвелй ми ги да нё
подамь векк мкбеть моа, й реж’ба на
снсэве члчьскы 32.22+6; й порУгань
бы хс. да на, почьтё й заа’шень бы с
плесница да подаде намь свббсдь
35 258; амй подай нймь Ти ейла, й
Укр-Ьгй ны да ймаме трытЬше 5.31.
сег.: led. подамь 32.2246, 2ед. подадёшь
1.76, Зед. подаде 35.258, 1мн. подалёмь
4.266, Змн. подадУть 15 1326; аор.: Зед.
подаде 4,266. 37.274, 40.323, подаде 12.118;
пов.: 2ед. подай 5.31, 31.21952, подай
15.1506, подай 37.277, 2мн. подайте 32.240.
подарен прич. (2) Подарен, даден като
подарък. пршм'Ьте братТе вашего
достбинаги пастпра. дёто го е постйль
бь да ё вамь архТерей. й пршм^те
подарёнаго сэ ба, вашего члка й
Учители 15.1386, тёбс трЪбУва анва
збеиме да се молишь, защо си затова
сё ба подарень 17 1676.
мин. страд, ед.: м. подарень 17.1676,
подарёнаго 15.1386.
подвиг м. (2) Подвиг, проява на изклю-
чите.чни качества в трудны условия;
стремеж към духовно съвършенство.
й така пр1лбныи сэць на сава, със’
добрь подвыгь пбкани се. й вЪрУ
чйсто оудрьжа й вЪн’ча се правёдны
вЬн’це (!) 14.1296; защо кби е много
съгр!шйль да не сэпадкува да се бчае.
защо съврьшУва сс стаа, м, ца. да се
не л!нимь на подвить дхбвныи, амй
да стане на покааше 17 176.
ед.: подвиге 14 1296, подвить 17.176.
лодводсгво ср. (3) Подвеждане, свод-
ничество, подвождане. елатс й вые
който сте Упазиле крщёчГето ей чйсто.
та го нЬ стё бмрьейле съ кУр’вбв’ство
йлй съ пбвбд’ство 18.2026; азь вамь
направй крака да течёте сЪкогы в’
чер’кова моа ста, а в!е течёте на бой
й на йгра й на кУр’г ов’ство, й на
пбвод’ство 18.2046; ты си даль намь
да свЪтимь нощ1А та не мбже ьекк да
глёдамё кУр’вов’с гво, крьви_прол£ёше
краж’ба, пбвбд’ство, щото чинить
члците по свЪтьть 32.2236.
ед.: псвбд’стьо 18.2026, 32.2236, пбвод’ство
18.2046.
под ем а св. (1) Подема; подхвана нещо,
за да го вдигна. й йзвёде йхь вънь до
Еиваглю. й вдйгнарУцЪте свей, й блвй
гы и бы когато гы блвлише. й т!е го
глёдаха, й облакь дойде й пбёхё го й
вдйгнъха го сэ бчйте ймь 38.292.
аор.: Змн. пбёха 38.292.
подзаконен прил. (1) Като същ. Под-
властният на закона: лице, което
се подчинява на закона, й пакь рё
павль апль когато дойдё кбн’чина на
годйныте. лУстй бь сна своего что съ
е родйль, сэ жень, й быль е пб законь.
защб да йскУпй пбзакбнные, бти й ные
да пршмё. ст бжТю, положешёто что
ё Узаконить 33.240.
мн.: незаконные 33.240.
подивя се св. (4) У дивя се, изпитпам
силна почуда, смая се. й видЬше
чловёка того вь цркви, й раз’браше
как’во се чюдо стбрило, почюдише
се й подиви ше се, й прославите ба
15.153; й тон ча, йсъхна мЮ рЮкага.
й т ази с грань око го бслЬпЬ. й със’
#шйте бглЮ'ше. й съббрь кагб вйдЬ
това чюдо подйвиха се й млих# се
срамно апл»' да гы простй 36.2726.
сег.: Зед. се подиви 17.1636; аор.: Змн.
подивйше се 15.153, се подивйха 17.176,
подйвиха се 36.2726.
подирЬ нареч. (1) Подире, после, след
време, по-късно. й послЬ стань катб
воль, й испадна сэ цртвото ей, та векю
не бы царь ами стань подйрЬ. катб
сйч’кыте члци 18.1826. ‘
полйрЬ 18.1826.
подирЬшен прил. (6) на подирЬшно
врЬме (и дни). Времето на Второто
пришествие. й това ейч’кото казЮваха
пррцитс сэнапрЬ. зарадй това Д1?маха
й казЮваха че щё да сё сврьши тбизи
свЬть та й затова знаиха как’ ше да
бьде й на подйрЬшно врЬме 18.1776;
катб бЬше рёкль прркь гзекгил* на
подйрЬшно врЬме й днй, щьть да
йзлЬзать на землйта црёва, кв, вЬры
сэ полЮнощь 18.1896; подирЬшно
врЬме (подирЬшни години). Пос-
ледните години преди Второто
пришествие, амй елате на подйрЬшно
врЬме да идёте щотб е было нагбгвено
сэнапрЬ прЬди адама 18.2026-203;
и стыи сэговбри. погдёдна (!) хс на
подйрЬшны годйны на наша слабость
39.3036.
ед.: ср. подйрЬшно 18.1776, 18 179, 18.1896.
18.1926, 18.2026-203; мн.: подйрЬшны
39.3036.
подкан м. (3) Подтик, вътрешна при-
чина за извършване на нещо, подбуда,
подкана, й на плъть ей кои Югажа
й чйни й шб йще. тбизи члкь по не
може да йсправи защб члкь йма сэ
дпгЮ пбкань й сэ тЬло 34.254; й ймаше
голЬ Пбкань да почйта без’дйпныте
идолы 39.296; зара1 това трЬбЮва на да
ймаме гб.тС др?ть (!) и пбкань. бтй да
не сэслабнё насрЬ пьть 39.3186.
ед.: пбкань 34.254, й'бкань 39.296, пбкань
39.3186.
подканувам се вж. подканювам се
подканЬние ср. (1) Пооканяне, подсе-
щане за нещо, подбуждане. ако
постишь, йлй бдйшь. или се млйшь,
йлй киз’кб лЬгашь, йлй пЬешь йлй
слЮг^вашь... а ты д^маи, бти нЬ ё
това сэ моё пбканЬше. амй ё сэ бж!'а
помощи й пазенгё бйва 19.208.
ед.: пбканЬше 19.208.
подканювам несв. (1) Подканвам, на-
сърчавам някого към определена
действия, подтиквам, подбуждам. й
какь да ти рекь бче. как’ва безакбнТа
чини й вь корабь й по пьть дето нЬ
сь е чюло нйщде това безакбн’ство.
й акб Tie не щЬха. аз’ ги пбканюва на
безакбн’ство 17 1696.
аор.: led. пбканювэ 17.16%.
подканювам се несв. (5) Подканвам
се, насочвам волята си към някакво
дейност, подтиквам се. тьк’мо ймаха
да се пбканювать на сЬкы ча на
мол’ба 17.1646; й тга агглы дёто йдать
сэ правёдните людге, та се ра^вагь й
веселёгь, й пбканюват’ се й т!ё сьс’ тЬ
на добра работа 32.225.
сег.: Змн. се нбканювать 17.1646, пбканюват1
се 32.225; имперф.: Зед. се пбканюваше
14.126, 17.165, пбканюваше се 36.2706.
подканя св. (2) Подканя, накарам няко-
го да постъпи по определен начин.
й магнен’йе призера стго при себЬ,
й ре мЮ гесор’пё кажи намь заради
коа работа та сё така наё дне. й стыи
сэгоьсри йстйна. ме йо'кани 39.2986.
аор.-. Зед. йо’кани 39.2986; прич.: мин.
страд, мн.: пбканкни 16 163.
подканя се св. (27) Подканя се, насоча
волята си към определена дейност,
реша да направя нещо. й послКшанТе
да ймаме на хвмте д£мы. й да се
пбканъме за црква й на млба да
стбимьсЪкогы 15.1566; амй ные да не
стори така амы да се пбканимь да ей
просвети дшъта, й й (!) да се сэблЪчё
сьс’ добры, работы 34.2556; б£ше
стыи апль фйлипь... много се по кан и
й налёгнь, та наЬчи кн!га пррчьскые
36.2б7, й пакь’ се пй'каниха, й т!ё да
стора сл^ж’ба стм8’ геор’пю 39.3146.
имперф.. Зед. се пбканТшс 5.306. пбканЬше
се 12.109; аор.: Зед. пбкани се 14.1296, се
пбкани 15.1556, 36.267, Змн се пб’каниха
39.3146, плусквамперф.: Зед. се бЪше
пбканила 8.56; форма от перф. тип: 2ед. сь
ей пбканиль 17.164; пов.: 2ед. пот’канй се (!)
1.5, погани се 5 34, 2мн. се пбканЪте 10.78,
сё пб’канЬте 31.223, са norairhre 39.297,
описат. 1мн. да сё пот'канеме (!) 1.8, да
се покапимь 2.15. да сё пб’канимь 15.1466,
да се пбканЪме 15.1566, да сё поканимь
15.1566. да се пбканй 16.1596, да се
пойанимь 34.2556, да се пб'каий 34.2556, да
сё пб’качйм 38.294, да се пбканимь 38.294,
да сё пб канимь 38.294-2946, да сё пбкйнимё
39.318, 39.3196, да сё пбканй 39.3186.
подклаждам несв. (21 Подклаждам,
паля огън й пак’ гы бс^ди. кэанна
стбри, да сече дрьва й да пбклажда
сэг’нь 6.415. // Разпалвам. правя огъ-
нят да гори по-силно. това момькьть
гесэр(г)!е д^маше й пб’клаж^ше огьнк
да сё бгрЪе поскоро водата % ёбрйкь
39.315
сег.: Зед. пбклажда 6.416; имперф: Зед.
пб’клажаше 39.315.
паднеса св. (1) немам где глава да си
поднеса. Нямам покрив над главата
си, нямам дом. гои що ймаше йз’гъ'би.
амй ймашегноищейлежашена [н]кто.
амй азь нема где главк да ей noHecs'. й
на чюжо м-Ьсто чюждинець 5.33
сег.: led. пбнеей 5.33
поднови св. (3) Подновя, направя нещо
стари да стане ново, потегна. ймаше
та й дрс'гы хра стмК велйко_мник8
гесЬгпо. амй бЪше малакь й развалены
амй йще стыи да ей го пб’нбвы чтб
8’тък’ми 39.317; й тогйва Онази жена
сэйдё в чёр’кова да ей ёзме тёп’щата
й намЪри вътрь, г. жльтйци. а т(а гй не
потай, амй зова маисторе дюл’гере. й
пйнбви чёр’кова та ctmS 39 3176.
сег.: Зед.пб*нбвы39.317;<юр.. и6нови 39.3176;
страд.: сег. Змн. сё побновсть 15.1396.
поднови се се. (2) Добия някакво ново
качество, стана нов, пойновя се. про-
щенье родй се, й сйч’ки свйть лбновй
се 3 176, защо не бы могло нйкакь
да се спасе члкь. ако нс бы бь пр'Гёль
пльть члчьскаа. сй_ре. пбновйл’ се
3 176.
аор. Зед. пбновй се 3.176; форма от перф.
тип: Зед. пбновйл' се 3 176.
подножие ср. (3) Мястото под нозете
подножие, й пакь каже. вьзноейте Та
ба твоего й да се поклонйте дето ms’ е
пбнсзжТе, пб нктовыте нсэгЪ 16.161 б;
защб йсасга (!) прркь каже за ха.
нбёто ё мёне прФстоль. а землйга ми е
пбнсежТе на мойте неэзй 38 287.
ед.: пбвсэж!ё 16.1616, пбныж!е 38.287,
пбнбжйо 32.2306.
поднослив прил. (1) Горделив, който
е высокомерен, надменен: поднослив.
защб вйды на бь че смё злы, й
злб^мысльнипи, едйнь др^гымК,
й нечавйстници, и завйстници, й
пбноелйвш 11.1 Обб.
мн.: пёноелйв'ы 11.1066
поднося се несв. (4) Възгордявам се,
държа се надменно, големея се. а ные
й до днёска смё без’кнйжны й безумны
й срам ны с да рёмь за нЬщо не
знаёмь. ами се пбнбеимь й възнбеим’
се й чйнпм’ се книжэвны й ёчйтел’ны
34.2526; й чтб да сё пб’нбеиме, ны[е]
смё сэ земли й земли смё, й прьсть й
пёпель 38.2936.
сег.: 2ед. се пбнбсишь 36.2726, 1мн. се
пбнбсимъ 34.2526, се поноси 38.2936, сё
пб’нбсиме 38.2936.
подобает от стб. родоблтн несв. (39)
Само Зед. Подобава, подхожда,
трябва. й рёкоха с8д!ете. пбобае намь
да стбримь иъббрь въ каб-йлш а не въ
монастйрь 12.115;и тби помысли това
й рёче. не пбобае тази стаа отроковица
й двца да прЬбывг така V црквата, на
тбизи възрасть 13 124; й ттрЬ (!) тьзи
нощь, Йвй м8 се аггль й ре мЪ’ пак’
ти пбобае да сё врънешь на свбето
Сэчьство 15.137; амй пбобае й намь
Ч , <Н s - "Z?
като агглы да въспъе; и като аплыте
да хвалимь >а, й да блвй 38.2936.
сег.: Зед. пбобает’ 3.17, 13.1216, 15.141,
пбобаеть 3.21, пбобае 5.406,33.232,33.2476,
пбобае 7.52, 8.56, 11.836, 11.1082, 11.1086,
12.1152, 13.1216, 13 124, 14.126, 14.1305,
15.137, 17.1636, 17.1752, 35.2666, 38.2816,
38.2906, 38.2936, пообае’ 13.121, пбобае
15 138, 34.2526, 38.2902, 38.2916, подобав
16 1636, 17.167, пббаеть 17.1376, побае
38.287; импгрф.: Зед. подоба[е]ше 37.275,
пбсбаеше 38.291.
подобен прил. (7) Подобен, който при-
лича на друг, сходен, да поставлю
прЬстоль мои. на нбёто. й да бз'дй’
й азь поббнь вышнкм^ 68 11.836;
като лъвь щё да лёгне й да йене. й
по това раз8мЬше. бти защб е лъвь
цр8 пбббень 33 244; трёпе пакь что
йпбобЬьо смоковница какь ё поббна
rpbxtf 34.253.
ед.: м. пбббнь 11.836, 11.84, пбббень 33.244,
ж. подобна 13.122, 15.1376, пбббна 34.253;
мн пбббны 33.2456.
подвбие ср (1) Подобие, сходство с
нещо, прилика, амй стбри й дръгыи
свЬть. дето ё Со нбёто до землйта.
защб агглы, мал’ко съ й пбмал’ко
пбббны 68. а тбизи свЬть, нйкак’во
пбойе йма към’то -а 33.2456.
ед. пббб1ё 33.2456.
подобно нареч. (17) Подобаващо, както
трябва, редно. нЬ е пбббно тёбе цар8
да ей разъалйшь повелЬшето что ей
повЬлЬль 11.93; затова сме дльжни да
чйниме крть като ё пбббно, защб да ны
ё й ейлата нкгова на помощь 16.160;
дёто е не йспоьЬ дань со дхбвнагс бца.
томйзи члк8 нЬ ё пбббно нй правёдно
да сё причёсти 35.26о; й така бЬше
пбббно х8 да постой, й да въекрне со
мрьтвыхь трётыи днь 38.291.
пбббно 11.93, 15.1326, 16.160, 33.239,
33.2456, 34.2556, 35 2626, 35.2662, 38.290,
38.291, пробно 16.1596, 33.2472, 35.266,
пооб’но 33.234, подсобно 33.247.
подох вж поида
подпирам несв. (1) Притискам някого,
оказвам физически натиск върху
някого, подпирам, ёто дё видЬ й
четврьт'щть влькь. та бЬше страшень
и грбзень й голЬмь тврьдЬ... й видЬ чё
направь й раз’валЬ, й дрйгыте вльцш
пб’пйраше съсь краката 18.182.
имперф.: Зед. пб’ппраше 18.182.
подпиша св. (1) Изрисувам, изпиша
стени с рисунки, направя стенописи.
й дотика напраьи, й дс-врьши м8 се
ймашето. й не можё да дов’таса да сё
пбпйше със’ собразы црквата 11.1006.
страд.: сег. Зед. сё пбпйше 11.1006.
подпра св. (1)Подпра; поставя подпора
на нещо. за да не се отворя; залостя.
ами со елйгы й поелзшници мой
бЬсоове. затворЬте на адь вратата,
й пбпрЬте гы тврьдЬ. защб йде й
дойдё врЬме да сътриё наша дрьжава
35.263.
пов.:2мн попрЬгс 35.263.
подражател м. (1) Подражател; лице,
което следва примера на някого.
й да тё 8тЬшй со тр8'дь твой, дето
тёглишь радй твбето чйстое знагане. й
защото ей ббличйль царица дёто чини
безакон’ство. й подражатель стань
1д>анн8 кртлю 12.120.
ед.: подражатель 12.120.
подраста се. (1) ПоОраста, постепенно
израстна до необходимая брой години
за нещо, порастиа. й кртйха го ймето
Mt/ anemia... й кога пб’расте. й годйха
го за мома со царёва рсэда. й бы 6mV
годёница. й кога бы врЬме сториха
евад'ба. й ь’красиха трапёза й вЪи’чаха
й въ цркбвь стго фонифон'та 40.3206.
аор.: Зед. пб’расте 40.3206
подружив ср. (1) Съпруга, жена, а той
не рё така, амй мётна крйвына на ба
й ре жената что ми ю ей даль, тта мё
прЬлъсти, показа какь нЬ ё той крйвь,
амй бь защб mV е даль псдр('ж1'ето евва
38.285.
ед.: чл. подрь’жЧето 38.285.
подсмивам се несв. (1) Присмивам се,
отнасям се с насмешка към няко-
го, подсмивам се. й сьс’ това сйч’ко
та бмрьейха ймето твоё стбе. й
не прйнесоха нйкакаква (!) млба
чйста на гвбето йме. нито сыромаси
мйлйшха, амй йм’ се й бще пбемйваха
й досаждала 32.2246.
имперф.: Змн. се пбемйваха 32.2246
иодсмивание ср. (2) Подсмиване, нас-
мешливо поведение, подигравка. за
ёдйнь ча 'ё прЬвратень на зло. за едйнь
ча mV падна пбсмйваше, за ёдйнь ча mV
се йз’коренй ейлата й юнашьствотс
31.216; плачаха непрЬстанно за
грЬхоовете ей потьп’каны й йспьдены,
й голы на землю лЪгаха, гладны, й
жьдны зарадй правда, й грйжны.
й бЬдны, й досаждаше. мльвы, й
пбсмиванГе, й кбшоны 32.2256.
ед.: пбсмиватё 31.216, пбсмйваше 32.2255.
подсм’Ьдшлив прил. (1) Образно. През-
рян, достоен за подигравка и присмех,
нищожен. за ёдйнь ча mV се йз’коренй
ейлата й юнашьството. члкь е каль
пбсмЪдьшлйвы пара и пра й пёпель
вЬтрб развЪанн’ы 31.216.
ед.: м. пбсмЪдьшлйвы 31.216.
подсм’Ья се св. (2) Присмея се, подиграя
се някому, подсмея се. това катб чю
царь, й нёма векге щб да стбри сэ вдь
й сэ лютин а. катб бы пб’смЪань сэ
црцата 39 308; й да ей повнйме ймъть
за да сё не пбсмЪють намь бЬсоове да
нй върйщ’ть. на много йст’Ге й пйт!’е й
на к!?р‘вов’ство. й на (/саждеше. й на
ь'бТйство 39.3186.
сег.: Змн се пбсмЬють 39.3186; прич,- мин.
страд, ед.: м. пб’смЬань 39.308.
подсторя св (1) Подсторя подтикна
някого да извърши нещо лошо, под-
будя. амй кой ё тойзы дёто се не
бсх’ждаьа въ адь; что е това та не може
да се задрьжй пб землйта. пбдабрЬ
б£ше да нЬ бЬ пбеториль ёврёете да
го распньть 35 263.
плусквамперф led б£ пбеториль 35.263.
подумам св. (93) 1. Продумам, кажа
нещо, проговоря, подумам, така й
хс йдъше смЬрёно на распёт!'е, й не
сотвори си Астата нЬщо да подыми да
огнЬви ёврёете 16.161; й паднь flonV
на земли, й со стра полотй се, й нйщо
не можё да подУма 17.1676; таквизи
aVmh, хс под^ма. й йз’вади дУшыте
сэ ада 35.2656. 2. Подумам, поговоря
известно време с някого. й сэн’зи
члкь позбва апла, й със’ нкто слад’ко
ей подёма, й вЬрова й крти се ейчкы
дбмь нйговь 36.271; акб й гость
нЬкои дойде. а той не знае какь да
гб погостй. йлй да подо'ма със’ нкго
11.108.
сег : led. подйламь 12.1106, подёма 17.1686,
18.183, Зед. подымать 17 16об, Зед. под#ма
5.37, 9.73, 11.906, 11.1036, 12.1176, 15.1486,
16.161, 17.166, 17.16762, 36.271, под^ма
11.108, 1мн. подв'мамё 5.346, под^маме
5.3662, 16.1626, 18.193, под^мамё 5.366,
9.63, 2мн. под^мате 15.1476, Змн. подымать
15.1476; аор: led. поф,’ма 2.15, 17.169,
36.271, пода'махь 5.33, 34.249, 3ed. под^ма
2.112, 2.146, 2.15, 4.24, 5.286, 5.29, 5.296,
5.31, 5.34, 5.366, 5.386, 8.58, 9.636, 9.656.
9.72, 9.73, 9.746, 11.856, 11.866, 11.876,
11.896, 11.91, 11.1016, 11.1026, 11.1036,
12.115, 14 126, 14.1296, 15.1386, 15.1476,
15.148. 17.1666. 17.168. 17.173, 18.1836,
33.237, 33.2436. 34.2506, 34.251, 35.260,
35.2646. 35.2656, 36.271, 37.2776, подЙй
2.15, 11.108, 15.138, 33.2426, 37.2746,
ей полома 36.271, Змн. подоумаха 4.236,
под^маха 5 35, 34.2496, 35.264, под^маха
11.91, 17.1666, подЬ’мах»/ 15.1416; бы).: Зед.
ще да подЛла 31.2186, щё под£ма 35.260;
пов.: 2мн. подымайте 15.1476; усл.: Зед. бы
подымать 17.1656
подумувам несв. (1) Продумвам, казнам
нещо, проговарям. подумвам. така
й Сэць, що ё без'сьмрътныи оумь. й
ражда сна без’сьмрьтна. защб члкь,
ако не помысли сонапръ, не подШч'ва
38.2846.
сег.: Зед. под!?мй>а 38 2846.
чодфръля св. (7) Подхвър.пя, хвърля
нещо на разстояние, подмепина. не
ймаше что да идё йлй что да шё.
амй жената ms’ хбдЬше й прбсЬше
й донесЬше ms’ хлЬбь, и ёэдалёчь MS’
пбфрьлЬше 5.276; амп ако щешь да
подымать със* жена грЬшна й да
и даровать млтва й блвь. а ты ми
пбфрьлй дрёхата що носишь, да си
покрыта жён’скаа немощь 17.1666. //
Захвърля. това катб чю еэн'зи мом’кь
т!а д£ми, домилЬ ms’, защб члк’ б’Ьше.
й пборьли сэнъзи ca5ia 6.48; й азь
тогази съблЬкб си врьхн1/ дрёх# й
пб_фрьлй. й тёко до морето, дето
йдЬха еэша мом'цй 17.169
имперф.: Зед. пбфрьлъше 5.276; аор.:
led. г.б фролй 17 169, Зед. пбфрьлй 6.48,
пот’фрьли 13.124, пбфрьлй 17.1666; пов.
2ед. пбфрьлй 17.1666, прич.. мин. страд,
ед.: м пбфрьлккь 5.276.
пое от стб. пЬтн несв. (9) Пея, изпъл-
нявам църковна песен. ’ мй легэма
пойска бь сич’ки свЬ^ь да прэсвЬти.
й на ейч’ките езыци да покаже
6го_раз^м1е... зарадй това сега й
агглите сьс’ члци наедно признавать
й пЬсны поють 33.2356; затова й
ные тЬх’ныи свЬтлыи празйикь да
гочьгЬмь й да похвали й със велйкь
гла да поё 10 796; й по пол^нощь еэидё
сщённикь цркбвныи да пое ^трьню
по едбычаю, й найдё мар:'к!ана зрава
11.996; й тьзи пёщера катб вйдЬ стыи
сава, зараува се й йкраей ю със’ бж'по
помощь, й (йгврьдй. й тамо повелЬ да
сё поё канщнь въ cS'6otV й въ нейю
14.1276.
сег.: Зед. псе 10.786, пое 11.996, Змн. поють
4246, 33.2356, 34.253, поють 37.2756;
имперф.' Змн noiaxV 3.20; пов.: описат.
1мн. да поё 10.796; страд : сег. Зед. сё поё
14.1275.
поема св. (16) 1. Поема, взема нещо
или някого в ръцете си. й йвй им' се
тогази сты Николае на ръ ~Ь кораблю
и пое крьмилото и начё сам'сй да
крьми 15 1496; й поё си агара сына
си йзмайла, й побЬже 11.846; й
мнЬше ми се как' сь т7ё двата архггла
михаиль й гавршль... й тгё мё поеха,
й напрасно мё възнёсоха до нбёто
11.1036. 2. Взема някого със себе си,
отведа. и кога бы пол^нощь тогази
пойдоха и заведоха ей и днЬтс дЬца.
й поеха и мсам’цй нЬколико при себЬ.
й пойдоха оу ирква хрпан’скаа 5.30; й
архьепкпь герлймскыи зова блжённаго
сава... й пак' го поё. й йдё със' нгего
на монастйрь нгёговь, что е нарёнь
лавра 14.1276. // Образно, й помни
себЬ ей да не помйслишь нйкак'ва
мрьснаа работа, замь догд'ё ви напрЬ
нЬ ё чрЬварила сабТа съмрьтна. да вы
поеме непригбтвени катб раслань на
бнази вЬчнаа м^ка 31,2225.3. Приема,
взема някого при себе си. тре^иы
зове се маОань. й поё мамань жена сэ
колЬно is’flOBO йме ей марТа 3.165; той
й бци блговЬстй й каза геи, как' шё да
породй га нашего iv ха. той рё юэсифЬ’
да пойме пртаа бца да ю s’na-ni 11 100
4. Заема се, започна да правя нещо,
захвана се. й йзневар'кы йстрьгна
сабьата йз' р8ката войнотом1/. й фрьли
го на землй. й сам' си поё й раз’вёза
йхь 15.144.
сег.: Зед. пойме 11 100, поеме 31.2226; аор.:
Зед. поё 3.166, 14.1276, 15.144, поё 11 846.
пое 15.1496, Зин. поеха 5.30, 11.1036,
11.1056, 12.117, 39.3156, поёше 14.128,
поёха. 36.2726; бъд. 1мн. щемь да поёмлге
11.1046; пов.: 2ед. поймй 11.85.
поемам несв. (1) Поемам, тръгвам на
път потеглям. и зё да й сказ^ва ка
ё было... й катб вьзлазЬ на стльбата. ёто
пДь мёне едйнь момькь вь бкзо облекло
бблЬчень. й йздЬше на конь бЬгь. й
поема напрасно не зна, веки. 39.3156.
сег.: Зед. псема 39 3156
пожали св. (2) 1. Пожелая, поискам да
притежавам някого. шестое зарьча-
н!ё 5ж1е. дето да не пожалишь жен!?
блйжномй’ й съезда твоего, нито пакь
другом*/нЬкомЪ' члкь’. защб шотб люби
й обыче чюзйа жена, той е kS'p'bb й
прЬлюбб^твор’ць 1.66. 2. Одобря, оце-
ня нещо. амй скоро да пойдешь й да
йзвадишь мбщите стЬи пет’хи. й да гы
составишь оу ков’чёгь златы. защб црь
пожали нгеина добрына. й ще гь сега.
да ю прослави по сйч’ки свЬть 8.58.
сег.: 2ед. пожалилть 1.66, аор.: Зед. пожали
8.58
пожалим св. (1) Пожачя, пошадя няко-
го или нещо, съжаля. pass'Mb бь какь
ймашь любовь към’то нгего бти нс
пожалЬ сна своего что гб любишь
icaara. ами щЬше да го закблишь за
любовь нгегова 11,856.
аор.: 2ед. пожалЬ 11.856.
пожежа св. (2) Изгоря, подлежа на еъз-
действието на огън някого или нещо.
тогази катб видЬха цревы члци
таквбзи чюдо паднъха на землю й
млнха сс ctmS' да гы не пожежё 9,72;
й матОеи помли се 6s’. й рё ги iv хе
йзбави ме. й попали челюстите на
ббговсте ймь. й да пожеже цара сэг’нь
до полатите 37.2786.
сег.: Зед. пожежё 972; пов.. описат. Зед. да
пожёже 37.2786.
пожелай св (1) Ложе чая, обземс ме
желание за нещо, поискам, й распали
ms' се ерцето. катб елёнь кога сэжъднЬе
зза (!) вода, така й царь геэ аевнь
пожела какь да се добые до еэша стые
моши 8.59.
аор.: Зед. пожела 8 59.
поживей св. (7) Пвживея, живея
известно време. й ре старець, бь й
влка nd сйч’кото, да S'naan вашего
цар’ство, й да пожйвегс на блго врЬме
14.1286; й така правёдне поживе
по тьзи земА. й 6S оугодй 14.130; й
кбл’ко гбдЬ да пожйьЬ, ато са ща сё
кам и плака, н дарова ща на сыроти,
й на сыромасй, й на чер’ковы, й на
монастыре 31.219.
сег.: led. гожив'Ьз 31.218, пожив! 31.218,
пожйвЬ 31.219; аор.: Зед. пожйве 14.130,
15.132, 33.236; пов.: описат. Змн. да
поживете 14.1286.
яожлътя св. (1) Пожълтея, стана
жълт. нигде не мбже да сё смирй
й да сё S'thihh, догдё го ьскге
съмрьть притйсне, све ё жьдень на
срёбро_люб!’с, й сэ срёбро_люб1а
пбжльти катб злато, й сЬкоги йще
члкь да сё бболЬри 31 2206
сег. Зед. пбжльти 31.2206.
пожъна св. (2) 1. Пожъна, отрежа
узрелите житни класове, ожъна.
нито знанха кога ше бн’зи брачь да
дбйде да ей жьне нйвата, кога щЬ
той й кога фтаса оньзи гпдарь тогйва
ёэйдс та ей пожьнь нйвата 18.1836. 2.
Прен Покося, унищожа някого. ако
лй не послышат е мёие, й не ходите
по мой п!?ть... й да ей сэврьна лииёто
моё сэ ва. й да вы й да вы (!) пожънать
ненавйстници ваши, й да паднете прЬ
вашите врагсаве 11.107.
аор. Зед пожьнь 18.1836; пов.: описат.
Змн да пожънать И 107
пожънувам несв. (V) Пожънвам; ожън-
вам докрай определено пространс-
тво засято с жито, и кога ей сЬаха
сЬд’бата, (') й дохбжах5' мадганйте,
й пожън8ваха ймь и, й сэв’цётс ймь
sSbiMaxS, й ничто ймь не бставлнха.
чтбто пасъше 11.876.
импеоф.: Змн. пожъЩваха 11.876.
позавидя св. (1) Позавидя', изпитам
чувство на завист, на недоволство
от чужойуспехи, й еллйн’щи глёдаха
на сЬкы днь, катб се чинк велйкы
чюдеса й позавидЬха. й наговорйха
се да развалить б'н’зи монастйрь,
заёд[н]б й бнъзи стаа вода да ю
затрпбть 11.976.
аор.: Змн. позавидЬха 11.976.
позарадувам се св. (1) Позарадвам
се, изпитам чувство на радост за
кратко време. йраз’бра црь рх’О-йнь, за
женъта ей й за сына ей, й за снахь ей,
как’ съ xtfobee йсцЬлЬле, и озравеле,
позар&ува се. амй па ймаше гнЬвь на
анта 37.275.
аор.: Зед. позараува се 37.275.
позасрамя се св (1) Позасрамя се,
изпитам чувство на срам за кратко
време. а Tie съ мало позасрамйха,
й гакь Mtraxtf каменТе, й нй ёдйнь
камикь не йдари 1сэанна. амй се
строшаше мёж^ тЬ 6.426.
аор.: Змн. съ позасрамйха 6.426.
поздрависам се св. (1) Здрависам се,
поздравя се с някого чрез ръкостис-
кане. й той пойдё та м? рё. й видЬ Mtf
се катб чё йзлЬзе вън’ка, й позрависа
се със’ тЬ 9.73.
аор.: Зед. позрависа се 9.73.
позлатен прич. (2) 1. Като прил. Позла-
щен, покрит със злато, това рё црь, й
даде mS’ ёднб ёёлТе позлатёно сйч’ко,
й ёднъ кадйл’ница ейч’ка съзлато (!),
й У красе на със’ мнсэго_цЬнны камен'Ге
15.149.2. Като прил. Прен. Истински,
който има голями стойност. й
сотогази те чаше потбкь сэ нкговыте
tfcra й'чёнте, катб злато бчйстено.
й зарадй това нкгово чистое й
позлатёно £чёше, чтб Mtf йдЬше йзь
?сгйт а дхь стыи. й затовй го нарекоха
сты сэци, злато^сть 121126.
мин. страд, ед.: ср позлатёно 12.1126,
15.149.
познавам несв. (11)1, Познавам някого.
знам кой е и какъв е. ами йдъте сэ
мёне че стё слКг^вале дТаволг азь ьа
не познава нито вы знай 18.204; й
ты. сэ ль’кавыи й безакбнны 1оудо. въ
кол’ко безв’мз'е постигнъ сэкаанниче й
кол’ко ей быль злб_чёсть. и никой те
не познаваше. амй мои снь познаваше
тё 35.262. 2. Познавам, схващам
нещо, разбирам. тогйва щьть да
вйкнать з голЬмь гла й плачь ги, оти
ты не познавать, чё ты на направи
със’ твёа рька та смё ные твой 18.205;
й той ре. й где да пойдемь. ре eMtf
жена его. сэ гпдйне мой азь познава,
ные нигде не може бы, тьк’мо да
пойдеме вь гёрлимь 5.32. 3. Познавам,
откривам същността на нещо или
някого, разпознавам. та яе могать да
сё скрыать сэ ан’тихрТста. й нигде не
могать да сё кор’толйсать сэ неговыте
рьцЬ. че гы познавать по печатать
18.194; а др^гыте ёднакь, е. ейлы что
Йма члкь зовьт’ се раз^мйтел’ны защб
сьс тЬ познава члкь, что с да с й как’во
ё 33.233.
сег.: led. познава 5.32, познава 18 204,
18.205, Зед. познавать 18.205, Зед. познава
33.233, Змн. познавать 5.32, познавать
18.194; имперф.: Зед. познаваше 8.57,
35.262, 40.3216, познаваше 35.262.
познавам се1 несв. (4) Само Зед.
Познава се, вижда се, личи си. й
таквбзи се показа това бтроче сэкак’
сё родй. бти се й сэ нкго познаше й
сэць Mtf й майка Mtf, как’ съ същи същи
(!) добры хрпане. катб й бжтвны гла
чтб рё сэ плбдът’ се дрьво познава
15.1326; тбл’кози Mtf се познаваше
лицёто свЬтло й вёсело ради защб щё
да пр'Гёме мЛса 9 636.
сег.: Зед. се познава 15.1326, 33.245;
имперф . Зед. се познаваше 9.636, познаваше
(!) 15.1356.
познавам се11 несв. (2) Само мн. Поз-
наваме се; откриваме, че сме позна-
ти, разпознаваме се. й сйч’кыте
людТе щьть да сё познавать тогйва
едйнь др>(гыго. й рбднина. й братта
й побратиме, й сёстры, й баш и, й
маикь:. й жёны, й дЬца, й мал'кы. й
голЬмы ейч'кыте сь познавать тогйва
й мйл^ват' се й дёмат' си ейч'кыте
дЗ’мы, й хорота стрх’вать катб й сега
ные Г?ка 18.199.
сег.: Змн. сь познавать 18.199; бъд.. Змн.
щьть да се позьавать 18.199.
познаница м. (1) Познайник, лице, кое-
то е познато някому. вь цар'ство
пикуфора цара, вотонгайа. бЬше
нЬкои йнокь свтймгё ймето ms’, въ
стые горы аОона, познаница ctmS
аОанаепо, дето съзйда монастйрь
велйкз’ лавр^ 11.100
ед.: познаница 11.100.
познан св. (97) 1. Познан, разпозная
някого, разбера кой е. вйдЬ алё^Та
чё щьть да го познають. й йзлЬзе йз'
тойзи градь 40.3216; й найдоха го ами
го не познаха. й дадоха ms’ млтйна
катб npocTaKS’. й ъ’тйдоха. а той гы
позна й блгодарй ба 40.321. 2. Позная,
схвана нещо разбера. а адь доли1 са
стра тресЬше сь й стЬнктпе как' ще,
да погыне. защб позна как' щё да се
лишй сэ душите що гы дрьжаше. сэ Д
ф. гбдйнь 35.263; раз^мЬ че ё сэ ба това
видЬнге й позна (че) щё да се прЬстави
скоро 8.56. 3. Позная. открия нещо,
отгатна. й ейч’ки людге глёдаха
сэнъзи рз’ка да ю познають чга ё 7.50;
сэ Шо. как' щёмь сега. ные да познаё.
ко! е крть влк^ xS 4.25.
сег.: led. познаю 3.202, познал 15.135, Зед
познаешь 9.68-686, 33.2336, 39.299, Зед.
познае 12.1186, познае 33.233,33.2336’, 1мн.
познаё 4.246, пезнаемё 15.136,2.ик. познаете
33.237, Змн. познають 7.50, познають 10.77,
40.322, познак 12.1166, познмать 18 185,
32.2236: имперф.: Зед познаете 15 150;
аор.: led. позна 2.15, 3.18, 5 30, 5.306,
5.37, 17.170, 17.171, 35.263, позн^х’ 3.206,
познахь 3.206, Зед. позна 3.21, 5.37, 5 376,
6.44, 8.56, 8.57, 10.78, 11.105, 14.1266,
15.1356, 15.1506, 17.1756, 34.2486, 35.2596,
35.2616, 35.263, 35.2642, 36.2706, 39.31662,
40.321, 40.321 б2, позна 5.34, 5.36, 8.57,
32.226, 40 322, позна 5.34, 9.686, 34.2486,
1мн. познах'мс 5.35, 18 1876, познах'ме
18.2006, Змн познаете 11.1066, познах’те
18.204, познахте 35.2616, познах’те 35.2636,
познах’те 35.264, познах’те 35.264. Змн.
познаха 2.15, 5.34, 5.352, 11 966. 34.2556,
35.2646, 40.321, познаха 5.38, познах(а)
9.736, познаше 15.1496.33.244; бъд.: Зед. щё
да познае 18.1886,1мн. щёмь да познаё 4.25,
щё да познаё 39.2956,Змн. щёте да познаете
5.30, Змн, щьть дапознамть 18 1926,шьть да
познають 40.3216, със съкр. инф. Зед. щешь
позна 4.25, Зед. щё позна 17.1696. 1мн. щё
позпа 15.138, Змн. щьт’ позна40.3216. пов..
Зед. познан 32.2296, Змн. познайте 6.45,
11.106, 11.1066; съкр. инф.: (мбжеш’) позна
3.20
потная се1 св. (4) Само Зл. Познае се,
проличи си, стане ясно, й по това се
позна че ё двЬ гбдйнь было сэг.апрЬ
как' еъ е гвйла звЬздата 33.245;
голЬмо чюдо й вчёра що сё стбри на
лазара. защб се позна че е слава бжТа
34.249.
аор. Зед. се позна 33.245, 34.249, пезнй се
38.3856, Змн. се познаше 15.1326.
позная се11 св (2) 1. Само мн. Познаем се;
открием, че сме позлати: разпознаем
се. й сэнази вдовйца що бЬше майка
тЬ. позна че ё тЬх'на майка, й глёда гы
как' сё цЬл^вать слад'ко й зрав^ват' сс
като се познаха 5,37. 2. Осъзная какъв
съм. летом) бь сэкры ми на срцето
бчйте, й показа ми, та ее позна. като
таквьзи скврьнава работа чйна, затова
ми се браны да влЬза 17.170.
аор.: led. се позна 17 170, Змн. сё пезнаха
5.37.
позова св. (6) Позова, повикам някого.
катб чю това 1рбдь оуплаши се. й
позова ар'хгерей й книжници, й
питаше гы 33.2376; й еэн'зи члкь
позова апла, й със' нгего слад'ко ей
подь’ма, й вЬрова й кртй се ейчкы
дбмь нкговь 36.271.
аор.: Зед. позова 11.866, 12.1136, 14.126,
14.1285, 33.2376, позова 36.271.
поида св. (366) 1. Отида някъде при-
движа се в определена посока или
с определена цел. й вь ёднб врЬме
погани се стыи Николае да пойде зъ
1ёрлимь 15.136; й йзлЬзе прЬз1 нощь
из’ [г]радь рймь тайно никой го не
Лети. й пойде на край море 40.3206;
й вь ёдйнь днь. оузё войска’ свою, й
пойде на лбвь 5.286; мйкь нЬкои сэ
мЬсто (рер’манско. въ врЬме жётвы
пойдё да жъне на hubs’ свою 10.77. И
Дойда, стигна до определено място.
й пойдоха до мЬсто, що сё зовЬше
мерра. й тамо найдоха всэда 16.1606;
й кога пойдоха на врьхь планиньта.
спънй авраамь сну1 своему нсэвЬте й
рН’цЬте 11 855; й пойде повелЬшёто
й до сэнова село дето obxS сохранили
дЬцата eras’ ёу’стат'Гю 5.356. И Отида
си; върна се на мястото, от което
съм тръгнал преди, пойда си. й сты
стар’ць пойде ей на свой стльпь, й
легна мца, дё а. 14.1296; й таьа гы
пой’чи стыи, й пойдё си въ митрополию
15 150; и сэпЛгень бы тогази й стыи
Николае сэ тьмниц^ мириликшскйо
й пак1 ей пойдё на прЬстблъ свой
архтерёискы й бы пастйрь катб и
прьвЬнь на хво стадо 15.1396. 2.
Тръгна, отправя се в определена
посока, пойда. й кота плЬнй скэна
цара аморёиска й градеэве что сё
зовЬха ёссвби. й пойдё й на западь
близт” ерихбнь 11.86; й стань, й пойде
на ёдна страна, й дойдё до едно село,
що сё зовЬше вадистонь 5.33; й пойде
патртархь ёпифаше със1 корабъть
насрЬша, й папа ёв’севте. й ёпкпь
ёфёскыи. й гака срЬтоше стго 14.128.
И Тръгна след някого, последвам го.
матйёи апль хвь сЬдЬше сёпрьвЪнь
вь 1ёртшмь на мытницЯ. й хс помина
тамо й видЬ го, й рё ms', да дойдешь
да ходишь слЬ мене, й той ча бстави
мытницЯ й пойде с^Ь ica 37.274; й
рр ми аггль, ёла ejib мёне павле... й
пойдб сйь аггла, й възвёде мё на, г, fie
нбо 32.22бб, й катб чю ёпкпь д!?мъта
стм8’. й рё MS’. пойди слЬд1 мёне чёдо
моё. й оузё го за pS’KS' 15.1386, 3. Прен.
Премича от едно към друго нещо. ами
защб бы за ба, да'мы. затова nocKopS1 И
пэмал’ко сказах’ме... ами да прЬмйне
й да пойдеме, й на второго йскантё,
да прикажё й нгего 33.2396. 4. Прен.
Подходя постъпя по определен начин,
отнеса се. й да бздеть земли ваша
пЛта й ДЕорсэзете ваши да б^’дЯть
пЛты. й катб ходйх’тё вые към’то
мёне нй странъ, й 'азь да пойда1 къмто
ва със1 лютость на странъ 11.1076. 5.
Прен. Обърна се към някого, поеярвам
в някого. и апль ймь рёче. что е бь
стбриль hjikS1 съставите. той гы е й
йзмЬниль. амй ако пойдете кам‘ко ба,
тогази мбже пртё испелгенте. а сега не
мбже 36.273. поида назад. Върна се;
тръгна обратно към мястото, от
което съм дошъл. й пойдоха сэиьла
назадь й казаха paps’, какь ё съврьшена
полата 7.526
сег.: led. пбпдУ 9.652, 11.98, 11.1076, пойдЯ
11.87, пбидемь 15 1516, пойдС 33.2376, 2ед.
пойдешь 5 34, 6.436, 9.71, 11 87. 15.144,
пойдешь 9.68, пойдешь 15.1506, пойдешь
37.276, Зед. пойде 5.386, 6.486, 9 666, 11.86,
14.128,14.129, 14.1296, 15.136, пойдё 6.456,
пойде 9.646, 12.1186, пойде 8.596, 9.686,
пойде 12 1156, пойде 14.1296, пойде 36.268,
38.2826, Змн пойдемь 5.32, пойдё 15.140,
2мк. пойдете 36.273, Змн. пойдЬ’гь 5.30,
пбйдЛь 9.66, 9.716, поид’в’ть 9.686, 11.97,
пойдУть 15 1432, пойдУть 15.137, 32.225,
пбйдЬ’ть 15.151, пойда'ть 33.2416; имперф..
2ед. поидЬше 10.796, Зед. поидЬше 11.986,
пойдЬше 38.291, поидЬше 38.291, Змн.
пбйдЬха 9.046; аор.. Зед. пойдб2.106, 10.78,
17.1696, 17.1706, 17.171, 32.2266, пойдб
3.206, пойдб 3.21, подбхь 17.169, подо
17.16962, 17.170, 17.1706, 17.171, подохь
17.1706, Зед. пойдё 2.96, 2.10, 3.186, 3.206,
3.21, 4.246, 4.26, 5.286, 5 296, 5.31, 5.316,
5.33 , 5.34, 5.346, 5.362, 5 3 76, 5.396, 6.42,
6 436, 6.46, 6.466, 6.476, 6.486, 7.51, 7 52,
7.52б2, 7.546, 8.566, 8.576, 8.592, 8.596, 9.65,
9.656, 9.56, 9.676, 9.71, 9.73, 9.74, 10.772,
1O.783, 11.856, 11.86, 11.8662, 11.886, 11.89,
11.896, 11.90, 11.912, 11.966, 11.986, 11.996,
11.101,11.10163, 11 105, 11 1056, 12.109,
12.113’, 12 1156, 12.120, 13.121, 13.1216,
13 1226, 14.1283, 14.1292, 14.1296. 14.1302,
14.1306, 15.135, 15.1356, 15.136, 15 1366,
15.1386, 15.1402, 15.1446, 15.146, 15.147,
15.151, 15.152, 15 153, 15.1536, 17.1646,
17.1656, 33.237, 33.2416, 33.2426, 33.2432,
35.2596, 35.2656, 36.267, 37.2746, 37275,
поде си 2 106, 17.176, пойдё 2.106, 6.426,
9.67, 11.1016, 14.1306, 33.243, поде 2.11,
17.1666, пойде 2.116, 5.356, 5.376, 6.45б2,
7.496, 8.566, 11.876, 11.1016, 35.2596,
37.274, 38.286, 40.3216, пойдё 3.17, 6.426,
6 46б2, 6.47». 7.546, 9.686, 9 69, 11.906,
15 1 37, 15 1 516. 34.2492, 35.25 76, 36.272,
37.2746, 37 2756, пойдё 3.17, 9.686, 10.77,
пойдё 3.186, 422, 5.306, 11.896, 15.134,
пойде 4.216, 11.816, 40.3206, пойдё 4.22,
6 436, 6.446, 17.175, 36.269, 37.2766, 37.278,
псйдё 5.286, 5.37, пойде 10.77, пойде 11.976,
пойде 14.127, пойде ей 14.1295, ей пойдё
15.1396, пойдё си 15.150, пойдё 33.237,
пойде 36.2706, 37.2746, 39.311, 40.3206,
пойде 40,323, 1мн. пойдбх’мё 319, 3.19б2,
3.20, 3.206, 15.1476, 32.226, пойдбмё 3.196,
поидох’мё 3.20, Змн. пойдоха 3.19, 3.21,
4.2263, 5.30, 5.336, 5.36, 6.416, 6.43, 6.436,
6 45, 7.496, 7.516, 7 5 26, 8.576, 9.632, 9 666,
9.726, 10.786, 11.86, 11.93, 11.9562, 11.96,
11.976, 11.99, 11.100. 11 1055. пойдоха 5 30,
5.32, 5.34, 5.366, 6.486, 7.496, 7.526, 9.716,
11.856, 11.1016, 36.2696, 37.274, 40.3212,
пойдоха 5.316, пойдоха 5.356, 6.486, 7.54,
16.1606, 37.2756, 37.2806, пойдоха о.43,
34.251, пойдоха 6.48, пойдоха 9.666, 33.237,
пейдбха 11.926, пойдбше 11.966, 11.103,
15.1366, 15.143, 15.145, 33.24 1 6, 37.2 7562,
пойдбше 15.1416, 15 1496, пойдебше
15.145, пойдоше 15.1456, пойдоше 33.232,
пойдбше 33.2376, пойдоше 37.278; форми
ок перф. тип: led. с’мь пойшьль 6.44. Зед.
ё пойшьль’ 5.316; бъд.: Зед. щё да пойде
15.134, Змн. щьть да пбидать 18.1876, със
съкр. инф. led. щё пой 6.44, пой щемь 11.86,
шь пои 13.1216, 1мн. щепой 15.137; бъд. в
мин.: Зед. щёше да пойде 9.676, щЬше да
пойде 33,2416; пов : 2ед. пойди 3.186, 11.88,
11.103, 15 138, 15.1386, 15.1456, 35.2626,
37,274, подй 3.186, пойди 37 280, 2мн.
пойдете 33.237, описат. 2ед. да пойдешь
8.58, 14.1266, да пойдешь 12.111, 1мн. да
иойдеме 5.30, 33.2396, да пойдеме 5.32, да
пбйдемь 9.70, 15.1496, да пбидемо 9.72,
да пойдемо 10.776, да пойдеме 10.775, да
пойдё 11.85. да пойдемё 15.1426, да пойдемь
15 144, да пбидё 15 149б‘ съкр инф : (мбже)
пои 5.336.
пойма вж. поема
поискам св. (20) Поискам, пожелал
нещо. амй легома поиска бь сич’ки
свЬть да просвЬти. и на сич’ките
езыци да покаже бгораз!?м1'е 33.2356;
й въ бн’зи ча кога вёрЬ. пойска ^пдйнь
нктовь тепла вода да ей бмыё рьцЬ
39.315: црь 'двдь тогази нЬкога пойска
да йечьгё наребдь ёврёискыи 11.89.
аор.: Зед. пойска 5.32, 39.3076, пойска
5 356, 9.626, 9.65, 11 89, 11.97. 12.120,
14.1296, 15.1396, 33 23562, 33.2456, 39.3086,
поиска 9.736, пойска 13.1236, пойска
38.285, пойска 39.315, Змн. поискаха 5.316,
пб'искаха 11.99.
поиспраья се св. (1) Поизправя се
изправя се малко, понадигна се от
наведено положение, а тиа мнеого
кьено стой й мблЬше се. й збсима като
стой понйкньль пойсправи се мал’ко
да вйди що сё мнсэго забави на мол’ба
17.1676.
аор.: Зед. пойсправи се 17.1676.
поистина* ж. (1) Истина, нещо дейс-
твително. дали ё пойстина что гаде
хс по въекрёше йлй не аде 38.289.
ед.: пойстина 38.289.
поистина11 нареч. (6) Наистина, дейс-
твително, вярно. амй да сл8шамё
й да вЬр^вамс въ га iv ха. а не да сё
кльнё макарь пойстинЬ. йлй на л’жа
5.406: пойстйн8 зла зима бЬше. й
др^го не б'Ьше позлб сэ това дёто бЬх8’
йз’мрьз’ньле члците сэ бЬсбв’скьта
напасть 33.2406; тьк’мо мал’ко
показах’мс. какь е быль пойстйна
члкь самовблень 38.2845.
пойстина 4.23, попстинЬ 5.406, пойстйн^
33.2406. пойстйнФ 36.273, пойстйна38.2846,
пойстинЬ 38.2896.
поистину вж. поистина
поистинЪ вж. поистина
поищасв (5) 1.Поискам, пожелал нещо.
да сгоришь повелЬше по сйч’ко твоё
цар’ство да не поище нйкои нЬчтб
ником!/, за, м, дни. нй сэ ба нЬчтб да
йще, нй сэ члка 11.926; нйкои за м,
днй, да не пойще нФчтб нй со ба. нй
сэ члка 11.93. 2. Потърся, положа
усилия да намеря някого. и что ё 8'
нкто бжтё свойство та ё непостйжй,
сй_рЬ не може нйкои нктово бжтво
разКмЪ. . амй где го пойшешь там1 се
нахбды. ако на нбёто речёшь йлй на
земли йлй на море й на ейч’кы мЪста
34.251; това показ^’ва, какь не мбже да
вьмЪсти ба нй земли нй нбо амй где
го поищешь там1 го находишь 38.287;
й бы гла та се чю напрасно йз’ бл’тарь
й ре пойщете бжта члка. да се пс-мбли
6S за ейч'кы свйть 40.3226.
сег.. 2ед пойшешь 34.251, поищешь 38.287,
Зед. пойще 11 926, пойще 11.93; пов. 2мн.
поищете 40.3226.
покаание ср. (22) Покаяние признаване
на грековете, разкаяние. мой сэць
ймаль брата... й почёль да #чи людте
да вЪр^вать ica ха... а,фарисее сь
сьбрале, й побили- го със' камеше,
был' го навадиль нЪкои члкь, савель
й Ть напоконь пак' се ^млтйвиль
на тогбзи савла. й наставил' го на
покааше й кртил’ се 4.23; амй и ные
да сё пбканимь й да сс очисти, със’
исповЪдь. защб бёзь испов-Ьдь не
мбже члкь да пртиме покааше, й да сё
спасй 38.2946.
ед.', покааше 1.8, 17 П66, 38.2946, покааше
4.23, 6.48, 8.566, 11.1046, 17.1706, 31.2176,
32.2236. 32.2242, 32.2246, 32.225, 32.226.
38.290, 38.2916, покааше 17.1696, пока[а]н!е
38.285, покаше (!) 39.299, покааши 31.215,
чл. покаашёто 38 2916.
покааниха (!) вж. покая се
покажи св. (107) 1. Покажа, направя
да се види нещо. й пойдё стыи сава
въ йскКО-опбль й йзлФзе митрополйть
ОесэсТе съсйч'кы (!) сщённици, й
людте. й посрЪтоше го, й показа ймь
писантсто цар'ско 14.129- бсмыи пъть
сё па йвй, на ёдинадётЬ 8чёници
когато показа ОсмК рз’цЬте ей й
нсэз-bie й ребрата свой 38.288; амй
и послушай мёне стар'ца молю ти се
що тй принесб мал'ко сэ йстёто да
йсь’сиши. й показа и (!) канйскь дёто
ймаше 17 174б. 2. Покажа; оам да се
разборе, да се узнае нещо; разкрия.
й прЪз’ тьзи нощь ейч'ките стоахК
на млба сйч'ка нощь, да ймь покаже
бь кби ё сэ гЬ достбень за apxiepea
15 138; й заразна се стаа бтрокбвипа,
й весело въекбчи със' нсэзЬте си. бти
зашбто показа бь, какь а й вьзлюбиль
сэ ейчкыи дбмь шлквь 13.1236; амй
сэ това чюдо да ей прЪпочйнё, защо
показамё что бы въз’мбжно 15.149. 3.
Покажа, посоча къде се намира някой
или нещо. й тбизи ча Со говори аггль йрё
ми. ела сМ мене павлю, да тй покажа
где живъать ейч'ки стцти, й сёлища
на правёдны людте кога пръхбждать
сэ тбизи свЪть 32.226; й показа ми
дши грЬшны i коё мЪсто лежать, й
где са сэнбсеть когы 8мйрать 32.226;
млю се на ваше iпдетво покажете ми
где с водата й сэнта го оузеха за pskS
и рекоха м8. поидй ла тй покаже г ль
11 103. 4. Покажа; проявя някакви ка-
чества, способности, абжтвото ей па
показа, катб въекркшаваше мрьтвы, й
като йсцклтаваше ббл’ны, й елкпы. й
бкены 38.2856; а в' др^гыг, гбдйнь й
половйна, щё да ей покаже аятихр'.сть
дтавольскыте нкговы работы 18.186.
5. Покажа някому какво да направй,
поуча. й принесЬте стыи хлЪбь й
сэ лбзи три грозди, й йз’цЬдЬте го
й причестЪте се. зато е ic гь това
показаль 37.280; й на8чи гы на
чистота да ей (!) чйсты, й да ей пльта
своа 8’чювать. й мнеэго ймь показа й
пръдаде гы на ба 7.506.
сег.: led. покажи 5.296, 11.84, 12.117,
покажа 32.226, Зед. покаже 11.886, Ц 90,
11.95, 13.1236, 15.138, 33.2355, 33.2406,
33.2456, 38.286, 38.288, 38.289, 38.2926,
38 293, 39.310, покаже 33.240, /мн.
покажемь 11.836, 11.103: аор.. led. показа
5.29, Зед. показа 2.156, 4.206, 6.436, 7.496,
7.506, 8.57, 9.73, 11.84, 11.85, 11.87, 11.94,
11.996, 13 1 236, 14.1292, 14.1306, 15.138,
15.1386, 16.1576, 16.1606, 17.170, 17 1746,
18.184, 18.1856. 18.1916, 32.226, 32.231,
33.2356. 33.2396, 33 2466, 34.249. 38.285,
38.2856, 38.2876, 38.288, 38 2886. показа
8.556, 12.114, 32.2296, 33.247, показа си
17.171, Змн. показамё 15.149, показах’мё
15.155, показах’мё 35.2626, 38.2846, 38.287,
Змн. показаха 2.136, 10.786, 11. ЮЗ2; форми
от перф. тип: 2ед. си показаль 4.256, ей
показаль 17.1746. 39 311, Зед. е показаль
4 24, 17.1726, 37.280, е показаль 11996,
щёлъ да покаже 39.305; бъд.. Зед. шё да
покаже 18.186, 1мн. щёмь да покажемь
11.816, със съкр. инф. Зед. ще показа 13.124;
бъд. в мин.: Зед. щ-Ьше да покаже 16.157,
33.241; пов.: 2ед. покажй 4.24, 4.26, 5.306,
6.45, 7.506, 11.886, 11 89, 17.1752, 32.2296,
39.3006, 39.303, покажй 39.304, покажи
39.3046, 39.311, 2мн. покажете 11.103;
страд. • сег. Зед. се покаже 7 50; аор. Зед. се
показа 14.1296; форма от перф. тип Зед. съ
е показало 7.50; бъд. Зед. ше да сё покаже
18.1956; прич.:мин. страд, ед.: ср. показано
5.31.
покажа се св. (23) 1. Покажа се да ме
видят, появя се тогази под?ма сты
й рече высоко чтб ё тбизи гла дето
чюемь, й кби ей ты покажй ми се
да те вФрЫвамь 5.29; й д'йбол’ м8 ре.
азь не moiV мат&ёэ видф. нй смФю да
м? се покажй1 37.276. 2. Покажа се,
представя се като някакьв. проявя се.
сопрьвФнь той щё да сё покаже дббрь й
да нрФмльчюва сФкомЫ 18.187, показа
се хс сопрьв-Ьнь дорй до край смЪрёнь
й крбт’кь катб агне 1л#иаво й мал’ко.
тьи й ан’тихрГсть показа се крбт’кь й
смФрень, а напоконь катб зпькь лють
18.185. 3. Само Зед. Стане ясно, про-
личи си. й аггль гнь дойде й стань
прф нкто й рёче м2. захарТе излФзи
й съберй ейч’ките вдов’цы что съ въ
1?дею. и да донеейть сЪчива, й ком? се
покаже тбгова да б?де жена 13.124. 4.
Само Зед. Стори се някому, покаже
се. й показа се катб ч'ё възыде на нбо
със’ два апла, й сэгбре чю зе гла, й ре
мйрь ьа 37.281.
сег.: led. сё покажй 9.656, се покажй 37.276,
2ед. се покажешь 5.31, Зед. се покаже 13.124,
сё покаже .38.286, 2мн. се покажете 34.2546;
аор Зед. се показа 4.64, 15.13 26, 18.18262,
18.1856, показа се 13.1246, показа се
18.1852, 18.1856, 36268, се показа 18.1856,
показа се 37.281, Змн. с'ё показаше 33.2356;
бъд.: Зед. щё да сё покаже 18 187, 18.206;
пов.: 2ед. покажй се 5.29, описат. 2ед. да се
покажешь 35.2596.
локазовам вж. показувам
пока зовам се вж. показувам се
показувам несв. (17) Х.Показвам, правя
да се види нещо. й пр-Ьтвбри ей образь
катб ёдйнь войкь... й казй’ваше. два
влъхва съ б-Ьгале ьэ нашего властелйна.
й тйка съ ? ва... й показЫва ььзель със’
злато й ре това ви дава, тбко гы ?б!йге
6.43; и бь лёгома щ-Ьше да гы обрьне
сэ загноена прФтьсть. й показй’ваше
ймь много знамеша 33.247; мёнФ
се отрыва отй защото ей показйвашъ
мапйте твой, та зарадй това се стрйва
хрпанйнь 39.301. 2. Показном, давам
да се разбере, да се узнае нещо.
нбёто е мёне прЪстоль. а землйта
ми е пбнсёж1’е на мойте i ковФ. това
показйва, какь не мбже да вьм-Ьсти ба
ни землй нй нбо амй где го пойщёшь
там’ го' находишь 38.287; дали ё
пойстйна чтб йде хс по въекрёше ию-
не йде. й ако ремь не йде, а ные лъже,
й показйвамё бтй е привид-Ьше что
съ е рэдиль хс 38.289. // Показном,
означавам нещо й слушайте, какь
Услади дрьво вода мёрр’ска. чтб
бйше гбр’ка. бтй дадэазймЪете. зашб
сэнова дрьво чтны крть знаменйваше,
сй_рёчь, показйваше 16.1606.
сег.: 2ед. показйвашь 39.301, Зед. показйв."
6 43, 9.606, 11.82, 16 162, 34.253, 38.287,
показана 12.119, показЫва 38.287, 1мн.
показы вамс 38.289, Змн. показывать 11.816;
имперф.' Зед. показйваше 16.1606, 16.1622,
показоваше 33.244, 33.2466, показйваше
33.247.
показувам се несв. (6) 1. Показном се
някакьв, проявявам се като някакьв.
й такъв’зи се показЫваше сэ дЬтё
какъв’ щё да бйде допоейф велйкь
nfVb ба й npt, члци 15.133; амй катб се
пбкан-Ьше и трйдъше се и показоваше
се как1 ей .онакь да оугУдишь воли
naps’ земль ном^ дето ё днь a STpi нЪ
е 5 306. 2. Само Зед Показва се, личи,
разбира се. й сэтогази показ>ваше
се, какьв' щё да бУде й допосл! със’
добро чтб щё да чйни 15.133.
имперф.'. 2ед. показоваше се 5.306, Зед.
сс показоваше 9.62, се показОваше 15.133,
показОваше се15.133,се показУваше 15 1336,
се показоваше 18.1826.
покалоеря се се (1) Покилугеря се.
стана калугер. й катб бы зравь вёкк се
не врьна дома си. ами се покалоёры. й
что ймаше сйч’ко ей даде на црквата,
й той гамо й сэста 11.996.
аор.' Зед. се покалоёры 11.996.
покание (!) вж. покаяние
поканя св. (1) Поканя, предложи
някому да влезе в дома ми. амй й
ные братТе кога вйдй сыромаха, йлй
пътника й чюждйн’ца... й не въведём
го вь дбмы свое... знай че самого ха
ба й га Hi смё поканиле й нахраниле
й сэблЪкле 3.176.
форма от перф. тип'. 1мн. смё поканиле
3.176.
поканя се св. (2) 1. Наканя се, реша да
направя нещо. й вь ёднб вр£ме покани
се стыи Николае да нбйде въ 1ёрлимь,
да вйды й да сё поклонй ctms1 грббх
Та нашего iv ха 15.136. 2. Заканя се,
заплаша някого да му при чиня непри-
ятност. й рё мх стыи... азь да кажемь
това црУ, да вйды й црь бти ты нЪ ей
соудьа. ами ей небправникь... тогази
катб вйдЪ господйнь ev’c татТе ёднб
помысли, какь гы е неправёдно бсУ-
диль. др(?го сс Уплати Сэ стго Николае
като мУ се покани да гб Сэбади црУ
15.1446.
аор.: Зед. покани се 15.136. се покани
15.1446
покача се св. (2) Покана се, придвижа
се към па-еисоко място, изкача се.
й сэб.тЬче се въ сэдёжда архТерёиска
хУбаьа й йз’бран|н]а й покачи се й
сЬд’нь на прЬстоль 36.269. // Образно.
защб ако сё не покачи члкь на высока
добродетель не може да Улйзе въ
цртво нбнбе 38.2926.
сег.: Зед. сё покачи 38.2926; аор.: Зед.
покачи се 36.269.
покаювам се несв. (1) Покайвам се,
признавим греховете си, разкайвам
се. защо ей й ты млтйвь бь на ria, дёто
се покаювать. й заради товэ нед1й се
прогнЬвава на fi 9.736.
сег.: Змн се покаювать 9.736.
покая се св (45) По кая се, признан
греховете си, разкая се. й бц, пак’ бы
npieль адама тогази й да го въведе S’
рай. амй пойска сэ нкго лока(а]н!е
да сё покае. да сэчйсти сэн’зи грЪхь
38.285; а за покаашето. хс кгтб се крти,
та ре покайте се зашо се приближй
цртво нбно. защб комУто се бставеть
грЪхоовете, дето съ е покааль той ще
да сё епбббы на цртво ноное 38.2916.
сег.: led. сё покаю 11.104. се покаи 17.1696,
се покаи 17 1706, 17 172, Зед. се покаешь
6.476, се покаешь 39.307, Зед. сё покае 1.8,
38.285,сёпокаё1.8,сепокае 17.1706,37.2786,
сё покае 33.2466, се покае 33.247, 1мм. се
покаёмь 1.4, сё покае 11.104. сё покаемь
12.115, Змн. са покаютс 32.224, 32 226,
покаю (!) 32.2246, сё покають 37.2766, се
покають 38.2916, се покають 38.2916, аор .
Зед. покаи се 3.21, покаа се 6 48, 37.2806,
съ покаи 6.48, се покаи 33.2466, съ покаа
35.262, се покаи 37.2806, се покаи 38.285,
покаа се 38 285, Змн. покаа[пи]ха се (!)
6.46б, са покааха 6.48; плусквамперф.: Зед
са б'Ьше покаила 31.226. форми от перф
тип: led. сё смь покаала 17.172, 2ед. се ей
покаиль 1.7, Зед. съ е покааль 38.2916; бъд.
led. са ща покаи 1.8, покаи са ща (.8, със
съкр. инф. 2ед. щёшь се покаи 1.66: пов..
Зед. се покай 1.8, сё покаи 3.21, покаи се
11.104, 2мн. покайте се 18.184, покайте се
38.2916, описат. 1мн. да сё покаемь 1.8.
покланявам се несв. (3) Покланям
се, изразявам почит към някого с
поклон, кланям се. царь’е Огр’сйсщи. й
Сэстрови дарь щьть да мУ принесУ’ть
napi'e аравчт’скы й савва дарь щъть
да призеджть. й поклаиават’ се ekmS
ейч’кы uapi’e земльсц'ш 33.244.
сег.: Зед. сё покланива 11 93, се локланйва
15.131, Змн. покланиват’ се 33.244.
покланям се несв (37) 1. Покланям
се, навеждам се в поклон в знак на
почит. вьлЬзе вътрЬ при грббъть. й
като сё покланише видЬ какь б’Ьше
гробь мбкрь сэ Mvpo 9.706; а прркь
даншль ймаше сэбычаи, три пъты
днёека да сё, поклани бК 11.926. 2.
Почитай, прекланям се пред някого,
изразявам почит. й тоьа б’Ьше
наизл'Ь. защо се члкь не покланише
6s. ами се покланише на гл?хы й на
слЬпы идоле й на дръвьа й на каменТа
33.246-2466; ако лй се нЬкой бпрЬ на
боювете наши та йм’ се не покланЬ,
а той да прТёме голЬма мъка 39.297
3. Подчинявам се, изпълнявам чужда
воля, бти щё да сё роди нЬкои парь,
нА’ ейч’кы цар!е й щё да ськрчши й да
[по]г#би ейч’кыте цар’ствТа, който се
hkms1 не покланать 33.236; й члкь щё
да сё роди, й да разреши ейч’ки царТе
что се ннм1/ не покланить 33.2436; сто
това сйч’ко зло зё да чйни. й стань да
сё не покланЬ, въ цртвото ей нйкомУ
18 188.
сег.: Зед. сё поклагта 11 926, 33.246, сё
покланЬ 18.188, се покланЬ 39 297, Змн.
се поклйнимё 3.166-, 8.596, се покланмме
16.1616, 16.1626, 17.176, покланмме се
16.1626, са поклан’Ьме 18.189, сё поклагмме
39.2966, сё покланмме 39.297, 2мн. се
покланите 16.1606, Змн се покланить 3.16,
15.140, се поклангат’ 3.16, сё покланить
15 1316, 15 143, 33.2396, сё поклаьлть
18 1906, се покланать 33.236, се покланить
33 2436, сё покланить 39.29662; имперф.:
Зед. сё покланише 9.706, се покланише
33.246, 33.24б-24об, се покланише 34.2526,
Змн. се поклаянх^ 12.1166, покланих^' се
15 139, се покланиха 18.195, покланихг1 се
33.235; бъд.: Зед. щё да сё поклан'Ь 18.1872;
пов.: 2ед покланЬйсе 1.5.
покланяние ср. (3) Покланяне. проявя-
ваяе на почит. ами сё ейч’ки 6tf млЬте
блвёнш хрпане. защб hkms’ прилйче
сЬкак’ва млба й почть й покландшё
18 207; й царь повйка стго. й каже ms’
ерьдйто. таквбзи ли fi е покланЬшето
зла глава, й така ли раз>'мЬ да стори'
кор’бань на ббоговете 39.308.
ед : покланЬше 1.8, поклапЬшё 18.207, чл.
поклан-Ьшёто 39.308.
поклатя св. (1) Поклатя, разлюлея нещо
насам-натал'. разклатя. кон ё дрКгы
катб нкго. ейч’ката земли помЬсти й
поклати. гората го елйла. та ходи по
море, мрьтвые въсхрЬшэва, сыромаси
бо.тЬре гы стр?ва 18.190.
аор.: Зед. поклати 18.190.
поклон м. (12) 1. Поклон, навеждане
напред и надолу като израз на по-
чит пред нещо или някого й млба
непрестанно чйнЬше. как’ да йскаже
члкь тбл’кози меташа й поклоны
й сльзы й ейч’ки днй й нощи на
бдънТе, б’Ьше й плачаше й тъгб'ваше за
пЛтынита 8.566. 2. Поклон израз на
почит към някого, покланям. й Hie да
пол8'чй съ блгдтьга нашего iv ха. дето
е вь адь слЬзель заради спсёше наше
й дето ms’ пбобае слава й поклбн(ь)
й сега и на безкопьчнш вЬкь амйнь
33.2476 3. Поклон; поздрав, с който
се изразява почит. й поклениха се
на нкговотс повелЬше. й н^стйха
писаше й пбклонь до цра й рёкоха. да
б?де воли твоа мнсэго_лЬтнык irps’, щб
ищешь ь’змй. ако й дшь^а ны ищешь,
ные се тебе покланимё й да ти щё,
й да 6‘s'ne S’ добрь чась 8.596. сторя
поклон. Поклоня се. й тогази го зова
царь ан’др'йнь та ms’ каже, плактдо
защо не дойде ты да стопишь пбклонь
на ббговете, дёто ти съ помогньле да
навьешь на вар’варете, й наиш'ьль си
ей жен? й дЬца 5.386; й сэйде царь въ
кагище бога аполона що го ймак8’.
еллин’сцш катб бога, й там’ ей стбри
пбклонь й принб 5.386; чиня поклон.
Покланям се. азь х? м ooms' пбклонь
чйни, защб сэ нкто ймамь животь
5.386.
ед.: пбклопь 5.38б\ 8.596, 11.1086, 32.225,
39.3196, поклонь 33.2356, локлбн(ь)
33.2476, поклонь 35.2666; мн.: поклоны
8.566, поклоне 32.231.
поклонен прил. (1) Поклонен, който в
определен за поклонение, затова напрЬ
п8стй чтныи й сты крть що е днёска,
да се Йттвй й ные на срёща нт.
легома защб е днеска поклонный дёнь
чтнбмЯ Kpitf 16.157.
ед.:м. поклонный 16.157.
поклонение ср. (41 Поклонение, проява
на почит. та кога Vxrpe, й йзлЬзе сэ
тбизи свЬть й сэйде та се поклбни 6V.
й сйЬ поклонкшето, а т’Тё го заведьть
вь тбизи гра’ 32.228; правёдны дёто
ймать добра работа съсебЬ (!) си, ттё
със* агглы пЬють стьгь. й не ббют’ се
амй прЬмйн!/вать тврьдина нбнаа й
прихбждать на поклонюнТе 6V 32.229.
ед:, поклонные 16.157, 32.224, 32.229, чл.
поклонкнЗето 32.228.
поклон» св. (2) Поклоня се; наведа се,
за да изразя почит; направя поклон.
й той ча йзлЬзе кинбуь сэ морёто,
й води бном^зи mom’kV бащъ mV. й
сйч’ки почюдиха се... й поклонйха
сйч’ки кинбц/V. й йщЬха 1сэанна да
йбйють, а кинбуь ймь не даде 6.45.
2. Подчиня на някого, накарам да
се преклони, й стбри създаще, сй_рё,
члка... й да цар’ств^ва на сйч’кото
чтб^гб е оь стбриль. й да е слбжень
пб цртво, бж’Те. й да сё поклани 6V. и
да mV е hokhohkhV что ё стбрено сэ ба
33.246
аор: Змн. поклонйха6.45; прич ;мин. страд,
ед.: ср. псклонгёнЪ 33.246.
поклон» се св. (97) 1. Поклоня се;
наведа се, за да изразя почит, направя
поклон, й црца елёна дойде й поклонй
се на колЬнЬ, й цЬл^ва сто гвбздТе. й
блгодарг: ба 4.26; й йзведоше го тогази
йз’ тьмнйщ/, й сйч’ки припадеэха и
поклонйше mV се, й исках!/, сэ ни го
прбш’ка 15.142; и приклони ей пакь
колЬнЬтеб лжённыи (сэаннь. йпоклонй
йм’ се до землю 12.1106. 2. Поклоня
се, изразя почит. и вь ёднб врЬме
покани се стыи Николае да пойде въ
1ёрлимь, да вйды й да сё поклонй ctmV
rpoGVfa нашего iv ха 15.136; й ирТё го
патрТар’хь Тёрлйм’скыи, й сэвсде го, й
поклонй се на етыте мЬста 14.129; й
тогази пойдё въ герлимь. й поклонй се
тамо на "сты мЬста й rp66V xbV й MbciV
стые гол’гойы, й hthomV KprV й на
др£гыте сты мЬста кбл’кото съ тамо
15.1366 3. Подчиня се, послушам
някого, изпълня нареждане. това
катб раз’браха фрён’ци щб бЬха V при
градь. готовы станьха, й посл^шаха
цра съсйч’ко (!) ерпе. й поклонйха
се на нкговотс повелЬше 8.596; амй
вёкге й ты пакь съ твоа хытро прЬбсри
го да сё поклонй на моёто повелЬлТе
39.3026.
сег.: led. сё поклонй 4.26, сё поклонй»
9 706, 11.104, 33.237, сё поклонй 14.1306,
сё поклона 17.1706, 2ед. се поклонйшь
11.906, Зед. сё поклонй 11.92, сё поклонй
15.136, 15.139, поклонйт* се 15 139, се
поклонй 17 173, 17 174, се поклонй 17.174,
33.2376, се поклонй 39.3026, сё поклонй
39.3026, 1мн. се поклонймь 10.776, 11.85,
се поклонй 15.1496, 16.1616, сё поклэнй
15.1516, иоклонйм’ се 16.1576, се поклонймь
33.2376, се поклонймь 33.2456, сё поклбни
36.273, 2мн. сё поклонйте 11.92, Змн се
поклонтбть 15.151, се поклонать 15.158,
сё поклонать 18.1846, поклбнет* се 18.188,
32.225, сё поклонать 18.188, 32.2255, сё
поклонать 33.238, се поклонеть 33.2416, сё
поклонать 33.2436, сё воклонкть 39.317;
аор.: led. поклонйх’ се 3.206, 11.104, се
поклонйхь 11.104, се поклонй 11.104, Зед.
поклонй се 2.10, 3.206, 4.26, 9 74, 11.87,
11.926. 14.12862, 14.129, 17.1646, 17.174,
33.2426, 36.2716, 37.2806, се поклонй 5.39,
17.1736, п(о)клбни се 8.60, поклонй се
И 876, 15.1366, поклонй се 12.110, 12.1106,
се поклбни 17.1746, 31.2216, 32.228, сё
поклбни 32.228, сё поклонй 32.231, поклбни
се 40.3216,1мн. се поклоних’мё 18.192, Змн.
поклонйше се 4.22, 15.142, 15.145, 32.2306,
33.2396, поклонйха се 6.436, 6 446, 8.596,
поклонйха се 8 59, 8.60, 11.92, 12.1116,
поклонйше се 11.92, се поклонйха 18.1936;
бъд.: 2ед. щёшь да сё поклонйшь 32.2306;
бъд. в мин.: Зед. пгЬше да се псклонй 17.173;
пов.: 2ед. псклонй се 11.936,2мн. поклбните
се 5.30, пеклонЬте се 11.906, 11.91, се
поклон-Ьте 18.190, 18.191, поклонЬте се
33.2376, описат. Змн. да се покпбнй 4.2бб,
16.157, да се поклонимь 16.163, 2мн. да се
поклсчйте 16.1616
покоен прич. (2) Спокоен, уединен,
тих. зашо бЬше повелЪно со 6а да
сё сьберё, да проводи ctmS саввй’,
'лжённата ms’ дша, на мЬсто покойно
14.1306; а оумьть ё катб сдинь нЬкои
царь сЪдй на покойно мЪсто тьк’мо
мь собьхбди дето сказйват’ се за
нЬкои раббти 33.234.
ед.: ср покойно 14.1306. покбнно 33.234
покойм. (7) Покой, спокойствие, отдых,
почивка, мир. така е бь рассмотришь,
зломь’ мъка стбри, а на праведныте
покои 12.1186; й почто не насйлюва
бь нйкого на добрб, защб го не зовё на
мйса й нй зло. амй го зовё на покои, на
цртво ноное 38.2826.
ед.: покой ( 46, 2.15, покои 8 57, 12.1186,
12.120, 17 171,38.2826.
покопан св. (1) Покопая, продължа
още малко да разравям земята. й
пойдоше йноци й раскопаю е мал'ко й
.яви се жйла всоднаа. й пакь покопаше
пбдльбоко, й йстёче всада добра, й
доста 11.103.
аор.: Змн. покопаше 11.103.
покори св. (1) Покоря, поставя някого
или нещо под нечия власт, подчини.
й сйч’ко ms’ ей покбриль по нсозЬте
нгегоевы. ей job. ейч’кото что ей
етбриль члко_люб’че ги, та го ей
бставйль да ё пб рйса hoiks’ 38.2836
форма от перф. тип: 2ед. ей покбриль
38.2836.
покривим несв. (1) Прен. Покровител-
ствам, пазя някого или нещо, защи-
щавам. й Оша корабници прославила
ба, й стго димитрГа, защб бь не бстави
нйкого да погыне кой се на нгего
надЪе... й раз8’мЬха сйч’кыте, бти е
велйкыи димйтрУе бйль, чтб покрыва
й чюза свое мЬсто 9.70.
сег.: Зед. покрыва 9.70.
покривим се несв. (1) Образно. Покри-
вам се, слагам нещо върху себе си.
загръщам се. а рйза щб лоси като
нркмина пдрдань, та се разра на мёне
й раскапа се... а истое ймамь що сё
надЬа да мё спаси бь. й хранд се й
покрывам’ се, сьс’ д^ма аж1а. дето
дрьжй ейч’кото 17.1726.
сег.: Зед. покрывай* се 17 1726.
покрито нареч. (1) Покрыто. скрито,
тайно, незабелязано. janjo по[до’брЬ
е мал'ко да дадешь съсйч’ко (!) ерце
й покрыто, нёжелй мнеого със’ хвала
38.2946.
покрыто 38.2946.
покрия св. (19) 1. Покрия, поставя не-
що върху друго нещо, завыл, закрыл, й
елнце йстёче. и той ей да'шъть npt даде,
и npt. тависе. й покрыла mS, ббразь със’
крьпа 6.486; ами вые да го положите
на земллть възнакь. й съ желЬзны
пироне да ms’ прикбвёте й р^цЪге, й
нсозЬте. й покрыите го със’ пап(/рь
37.2776; а ты ми пбфрьли дрехата
щб носишь, да си покрыв жён’ска
немощь 17 1666. // Образно, й мнеого
зло прЬтрьпЬха. тьк’мо да бобр гнать
ейч’ки ё'зыки, й да гы привёд^ть на
добро 6гораз;?м1е. й да имь покрыють
гпЪхоовёте със* подчешет о. това
назнаменУва аплскыте, содежди чтб
възлагаха врьхУ з^рЬб’цатопо 34.254.
2. Покрия сграда, сложа покрыв.
сйч’ко съврьшй и направихь тьк’мо ё
сослало покрбвь да покрыё. амй злато
веке не йма 7.526. 3, Прен. Покрия,
прикрыл нещо, енрия, потуля. й рё MS’
сега нема нйкои амй вижь носке pS1 та
сё покаи. и сон’зи брать катб видЬ,
как’ ms’ покры сьгрЬшёшё. й оумилй
се, й покаи се 3.21. 4. Прен Прикрыл,
запазя някого от нещо, защити. амй
пакь й сега ме «чювай й «’пазй . й
покрыи мё еэ сйч’ко зло 8.566; молЪте
се за ейч’кы рб) хртлан’скы. да ны
помйл^вате, й пскрыете, Сэ сЬкаа
б+.да 10.796. покрит с болеет. Болен,
кейтэ страда от някаква болеет.
ако ли нЪкои помысли й лъжа MS’ се
чйни тази д(ма й не ьЬрова. та ё тбизи
покрйть със’ болесть й сл4пь съсрцето
(!) си 17 164.
сег.: led. покрыв 7.526, покрым 17.1666,
покрыл 32.224, покрыта 35.2596, Зед.
покрыв 35.2586, Змн. покрыете 10.796, Змн.
покрыють 34.254; аор.: Зед. покры 3.21,
11.101, 36.2676, Змн. покрыха 6.486; бъд.:
Зед. щё да покрие. .; гое.. Зед. покрыи
8.566, Змн. покрйыте 6.486, покры[й]те
18.190, пэкрыите 372776, страо : сег. Зед.
се покрыв 17 176, проч.: мин. страд, ед.: м.
покрыть 11.101, покрить 17.164.
покров1 м. (7) 1. Покров, покрывало.
й тьма эставй заради себе ей да м?
б?де покров’, бтй ё бь непостйж’мь,
да решь. не мбже нашь * члчьскыи
”?мь постйгнь да раз?мЪемь бжТа
работа 38.2866. // Образно, й засега
шо ей не npoMtHSsaxa покров‘гь,
aid се със’ камеше е’эбл’Ькоха. кбл’ко
да йм’ се съв.тЬю/ть греховны рызи
17.1726. 2. Покрие, горната част
на сграда й катб една къща красна
без’ покров ь, ничто нефёла ни за щб
така ё й хрпан’скаа вфра, акс нема
законь й работы хрт’Ган’скы, нй за щб
нЪ ё 15 156; й пойдоха сэньиа пазадь,
й казаха цар< какь ё съврьшепа
полата, тьк’мо за покровь трЪбЬ’ва
злато 7 526; й със’ врьтеше. вдйгнъха
камикь голЪмь еэгорк й п?стиха го
на покрбв’ть цркбвныи ctmS1 apxrrJiV
11.97.
ед.: покровь 7 5253, 15 156, покров’ 38.2866,
чл. покрбв’ть 11.97, 17.1726.
покров11 м. (1) Поскрепа, по zpoeumen-
сгпво. й приклони йм’ се адль
фйлиппь, й сэйдё на парвь градь. й
покпбвь сэ нбёто йщФше. й тогази м8"
се йвй ббразь брёль злагокрыл’нь.
назнамён8ваше ха раскётаго. й със’
нкто се ?кр£пи пакь. й п6кан?ваше се
да йде да пропов’Ьд^ва ха 36.2706.
ед.: покровь 36.2’’Об
пикровител м. (1) Покровител; лице,
което закриля някого, защитник, й на
сЬко м£сто ако го н£кой призбве съ
чйста вЬра, йлй на пьгь, йлй на грьгь
йлй въ дсэ. йлй въ нЪком бъда скоро
сЬ памЪри помбщш: й покровитель
39.318.
ед.: покровитель 39.318.
пол м. (2) Пол; група, към която
принадлежат мъжете или жените,
мъжките или женскитг животни. й
ймаше сыньэве сёд’мь й дъщеры три.
сэв’це ймаше сёд’мь гысь'ще. камилы,
г. ейрф трйечщь (!) волбве зигваре,
пётьстбтинь, коню жён’скы по пётть
(') стбтинь 35 2566.
ед : пол' 5.276, го 35.2566.
пол нареч. (1) Пол, половин, й кар’ рё.
иЪ до поль цртвото ми, да да амй й
глав? свою за тёбЬ щъ положи 7.54.
поль 7.54.
полякам несв. (4) нолэгам на ум (умът
си). Имам си нещо на ума, мисля за
нещо. 'амй тёж’ко на й гбр’ко. бти ни
на ?мь ные това не полагаме. нйто
разхмЪваме. бти ё тойзи свЪть катб
сънь. й ды й оЬн'ка 39.319, радй ьЪра
наша, зло ны чйнжть, й скрьбАть. а
ные тсва нй на ?мь да не полагаме
ами да пр^трьпй. да ей eipa не даваме
16.1586; что ей полагате на ?мьт‘ си,
за еэн'й трйте бссуждённици на еэн’зи
ча, кбл’ко ли радость велйка ймахь',
като сё йзбавише со съмрьть, й ка|к]
лй прсславише ба 15.144.
сег.. 1мн. полагаме 11.1076, 39.319, Змн.
полагате 15.144; пов. описат. 1мн. да
полагаме 16.1586.
полата .ж. (43) 1. Палат; голяма красива
сграда, предназначена за владетел;
дворец, й новс.тЬ царь тогази на
мнеэго сл?гы нктови, да донес?ть
сэ попалите златыи бдрь царевь да
оставить на нкго тЬлото матвеово, й
да го занес^ть въ полатите 37.279; й ре,
ймь пакь валаамь ако бы ми дароваль
царь нкговата ей полата плъна със’
злато, амй азь не щь прЬстьпи воли
6V моем^ 33.242; й дрйю се чюдо пакь
стбри дивно, прЬтвбри сс Сэ бн’зи
сог’нь катб ёдна голЬма й страшна
зм’га, й гонЬше цара по полатите
37.2786. 2. Чардак, открита тераса,
която се намира на горная стаж на
сграда. й тогйва нЬкой сэ полатите,
сйрЬ сэ чар’даците царёвы рЬкоха.
царх дтеэклиттане. гесэр’тте катб сЬдй
в’ тьмнйцата. со ёллйн’скыте люд'т’е
мнеэга (!) та гы сыдйсй’ва и блазни,
й съ мапа та гы сабрьна сйч’кыте на
хрттан’ство 39.306.
ед.: полата 7.51 б2, 7.522, 7.526’, 7.53 , 7.53 6’,
7.54’, 11.866, 12.1166, 33.242, 37.276,
37.2806, полата 7.532, полатЬ 39.3056, мн.:
полаты 7.496, полаты 14.128, чл. полатите
9.66, 11.90, 14.1286, 33.2416, 37.27862,
37.2792, 37.2796, 37.2806, 39.306, пилатыте
12.11бб2,14.1286,37.27762,37.2802, полатите
37.2786.
полатен прил. (4) Който принадлежи
на палата, на двореца. й царь стоашс
при вратата полатны, й ftikomV не
даваше да VnbaVrb вътрЬ 37.2796;
тогази р царь да зёмать сэ пещйте
полатны й сэ Сэгнмщата жерав^1, да
заносить, й йз’бколЬ' да пэставеть
Si. богове, златы 37.278. старци
полатни. Царски съветници. й тамо
бЬшс царь ймето ms’ валаакь сынь
сеп’фбровь. й катб видЬ шл’тЬне
хплаши се тврьдЬ. й позова стар’це
полатные, й рё ймь вйдите ли тойзи
нареэ много ёврёискы. въ мал’ко дни
щъть да поП?беть на 11.86.
мн.: полатные 11.86, полатные 11.90,
полатны 37.278, 37.2796.
поле ср. (6) Поле, широко равно място,
обрасло с трева. сэ тёбе се бой й
бёзйа, Со тебЬ се 6оать ейч’ки воды й
кладен’ци. со тебЬ се 6оать сйч’ко ropie
й планйшё й поле 18.203; й naVrpb
сЬднь царь съсйч’кыте (!) болЬре на
нЬкое пслЬ широко 39.3016.
ед.: поле 5.39, пблЬ 11.916, пол), 39.3016,
39.3026; събир.: поле 18 203; мн.: понта
31.2196.
нолегичка нареч. (1) Полекичка, с
нисък глас, тихо, и тогази еэша войне
зёха да mV се оуглёд^вать й да се
прЬпознавать на нкго. й ре едйнь со
ны дрь'гымь’. полёгич’ка. брате акак'Ге,
що прилйча тбизи члкь на плак'ща
щото г б йщеме да не б1?де той сам’ ей
5.346.
полёгич’ка 5.346.
пол ежа св. (1) Полежа, остана легнал
за известно време. й тыи като чю
тпа д8’ми со нкго, пбтврьдЬ желаете
да го вйди. а той hVcim рЬ, й заклё м
да полежй мал’ко тамо й да помальчй
2.13.
сег.: Зед. полежй 2.13.
полека нареч. (1) Полека, предпазпиво,
с неголяма сила, леко. й видЬ й той
х^бЬве че с истина, какь лёжи бн’зи
бтрскь насрЬ црквата йма й камень
привёзань на шйата. й йдари го сгХ’мень
полёка със’ патерищ1. й раз‘б!?ди го
11.102.
полёка 11.102.
полетя св. (1) Полетя, започна да летя
нанякъде. и не показа се знамёнтё нй
на кого, й послЬд’ ей npie тсэсйфь
тесл» свою. й голубь йзлЬзе со теслъта.
й полЬтЬ на главъта 1сэсиф^‘ 13.1246.
аор.: Зед. полЬтЬ 13.1246
полея св. (2) 1. Полея, излея течност
върху някого или нещо. й полЬаха
mV мал’ко, наврьхь главъта. й ако
пойдЬше бнова мёрб право на
носът’ mV. й на Астата mV. а ттё тогази
поставЬха цара йлй apxiepea 38.291.
2. Полея някому вода от съд, за да
се измие. й каже ётб сета се сл^чй в'
тойзи верь щЬ да полЬа вода да ей
бмыё гпдарь мой ръцЬтс си 39.3156.
имперф.: Змн. полЬаха 38.291; бъд в мин.:
led. щЬ да полЪа 39.3156.
полза ж. (10) Полза, благоприятна
поспедица от нещо, облага, изгода.
кога бЬз* мЬра йдемь, й без’
скбпось пие коа пол’за ймаме й коё
добро 11.106; така е й в на что сё
зовемь хрпане а не чйниме законь
хрттан’скыи. ймаме лй нЬчто пол’за
на дшьта ей 15.156; защб й ако чйни
дрУго нЬчтб. й 6# не Угоди. ничто не
ймаме пол’за сэ нгего 38.2946.
ед.: пол’за 11.1046. 11.108, 15.1556. 15.156,
35.2596, 38.2946, пол’за 11.106, 15.156,
16.159, 34.255.
поливам несв. (5) 1. Поливам, изливам
течност върху някого, нещо. fie
бЬха трЪшни, й Узёха Mvpo скъпо. й
полйвах# на глав»,' icS’ xti. й прости ймь
бь съгрЬшёшёто 34.250 // Заливам.
ёднй плюмха на нгёго. дрУги се см tax а
й полйваха го със’ помта 40 323. //
Обливам. й тамо млба стори. каго ей
чйнЬше й сльзи м# полйвать лицёто
3 20. 2. Поливам, сипвам някому вода
от съд, за да се измие. й романа жена
годенйца приватова... 1сэанна стбри,
да сече дрьва й да поклажда сэг’нь. а
прбхора да полива людте й да гы мые
6.416.
сег.: Зед. полива 6.416, Змн. полйвать
3.20; имперф.: Змн. полйваха 2 11, 40.323,
поливах# 34.250
половин прил. неизм. (2) Половин,
една втора част от нещо. като
ёдтнь пътникь трУдень й Уморёкь що
ё теглйль длъгь пъть, й прогорйль со
слнце й сэ пёкь. й найде на половйнь
път* си дрьво хУбаво й мнсого_листно,
й седна по нгего да си почте (!)
16.1576; й стоахь за половйнь ча й
чю гла сэгбрЬ чё каже, аминь, амйнь,
амйнь 2.15.
половйнь 2.15, 16 1576.
половина ж. (7) Половина, едната от
две равни части, пар#, азь тебе видЬ
й чю, като се сэбЬща да дадёшь сэ
цар’ството ей половйна зарадй мои
животь 7.54; а в’ дрУгы г, гбдинь й
половйна, щё да ей покаже антихргеть
дТавольскыге нгеговы работы 18.186;
това катб чю црь. ббрадова се... защб
мыслЬше, ако ей йздамь сйч’ко злато й
сребро, заёднб й половила сэ цртвото
ей. да щемь. тьк’мо стаа пёт’ка да
прЬнесёмь на моё цар’ство 8.596.
ед.: половйна 7.54, 8.596, 18.1862, 18.188,
18.1946. половйна 18.194.
положа св. (29) 1. Положа, поставя
нещо върху друго нещо, сложа.
тогази пбвЬлеха царь й вЛка да
сэковёть бдрь й да полбжеть на нгего
стбе гЬло гёгбво 40.323; й тамо родй
гпжда бца. га нашего iv ха. й положи
го въ йелй 33.237; й положй ей сама
рУката на ббл’ното око и йсцЬле ти щё
36.271. 2. Погреба, положа в земята.
й бтворих’ме мй' грббъть, защб катб се
прЬстави блжённы касУань: й щЬх’мё
да м# положй тЬлбто, при стго савва
14.1306; скоро йзвадЬте мбите мощи
й положите на хУбаво мЬсто 8.58; мца
мар’тга. "зт. положено бы тЬло алё^йо
бж!ю члк# 40 324. 3. Ръкоположа,
поставя някого да заема духовен
сан. послушайте моата дУма стыи
й ещенныи съббре, fia что рокоте
ваше бюлюбте да положите архгерёа.
добры сУть й йз’браннти 15.138. 4.
Поставя, определя нещо. азь ёс’мь,
что съ мь бставиль й положиль четыри
врЬмена, прблЬть, й лЬто, й есень, й
зйма, й днй й ноши 5.29. главу свою
положа. Заложа си главата, рискувам
си живота за някого. й пар* рё. нЬ до
поль цртвото ми, да да, ами й глав#
свою за тёбЬ щъ положи 7.54; положа
се в гроба. Пожертвам живота
си, обрека се на гибел. рйувайте се.
бти за(ра)дй ва распет* сс сись, й
ради ва, положи се вь гробь 35.258.
въ гроб* сс положи, да въскрЬсй на
35.2585; положа си душата. Дам си
душата, пожертвам всичко за нещо.
й мёне легома си бстаьиль с гражара й
назпрателм на тбизи градь. й азь влко
да ей положа дшъта, зарадй тбизи гра
9,736; й знаю че ей полбжиль дш^
твою зарад[и] нашь грЬ. й прслЬа
си гртйо крьвь твою на кртЬ 9.736;
положа си на ум. Замисля се за нещо
или някого. раз'бра се й до нкто стЬи
пет'ки, славата. какь ё стаа, й чйни
йсцЬлгешё й чюдеса. тврьдЬ ей на >'мь
положи за стаа пет'ка 8.58.
сег.. led. положа 9.736, 2мн. положите
15.138, Змн. полбжеть 11.1026, 40.323; аор.:
Зед. положи 3 19, 8.58, 12.1116, 33.237,
38 28бб, Змн. полежиха 5.40, 8.586, 10 77,
12.1206, псложйше 8.60, лолбжчше 14 130,
33.244, положйха 40.324; форми от герф.
тип led. съмь полбжиль 5.29, Зед. ей
полбжиль 9 736, бъд.: със съкр. инф. led.
щъ положи 7.54; бъд. в мин.: 1мн. щЬх’мё
да положи 14.1306; пов.: Зед. положй
36.271,2.мн. положите 8.58, описат. 2мн. да
полежите 37.2776; усл.: led. бых‘ полбжиль
36.271; страо.: аор. Зед. положи се 35.258,
се полбжи 35.2585; прич.. мин. страд, ед.:
ср. положено 14.127,40.324.
положение ср. (1) Положение, устано-
вени правила и норми, ред. гй/ста бь
сча своего что съ е родйль, сё жечь,
й быль ё пб закинь, защб да йск^пй
пбзакбнные, оти й ные да пршмё CBS’
бжйо, положетето что ё %’закокиль
33.240.
ед.: чл. положешето 33.240.
по леки прил. (2) Полски, който се
отпася до полета, и дрьв'.'е пол'ско
да вы не дадё плбдь свой 11.1076;
дамь вамь й азь дъэйь въ врЬме свое,
й землита да вы дадё плбдь свой й
двоице пблско Гт. 107.
ед.: ср. пблско 11 107, пол'ско 11.1076
полуден .и. (1) Юг, една от четирите
посоки на света, земли сйч'ка на три
дЬлсове ё раздЬлгена. на йстокь, й
западь, й на лив;/, й тйва се зове, на
полудне 15.1426.
ед.: полудне 15.1426.
полудЬвам несв. (1) Полудявам, губя
разсьдъка си, ставам луд. тогйва
щьть да въекрнать й тта жёны който
ба раз'гнЬвале, който врачевать й
предавать, й задавать, й завёзУвать
младен'ци й стр^вать люд!с га
польдЬвать 18.1976.
сег.: Змн. поль’дЬвать 18.1976.
полунот ж. (8) 1. Полунощ, средата
на нощта. среднощ. и по пол^нощь
сёидё сщенникь цркбвныи да пое
йтрьню пс сЗбычаю, й найдё мар'к’йна
зрава 11.996; й въ пол^нощь отвори
въетбчните врата на полатыте 3 7.2796;
й 8’ тьзи чощь въ пелйтошь, йвл се
стыи Николае корабнккотом8 15.1516.
2. Север, една от четирите посоки
на света, й завёде ма на полунощна
страна S’ тбизи грб, дёто бЬше рЬка
сё полйющь 32.228; катб бЬше рекль
прркь ё'зекТил' на подйрЬшно врЬме
й днй, щьть да йзлЬзать на землита
црёва, кв, вЬры Сё пол^нощь 18.1896.
ед.: полйющь 5.30, 11.996, 18 1896, 32.228,
35.2656,, 37.2796, пелйющь 14.1306,
полйнощь 15.1516.
полунощен прил. (1) С сверен, който
се намира срещу юг. й завёде ма на
полунощна страна s’ тбизи 1рб, дёто
б’Ьше рЬка Сё пелйзощь 32.228.
ед.: ж. полч'нбщнЕ 32.228.
полуфрадон ЛИ (1) Полуфрадон.. й
царица фйт’вапа посрЬщнь апла
съсына (!) сы пол8фрадона, й съ снахь
си невра. что OixS” былй ймале бЬсь
лукавь, й йсцЬлиль гы бйль сты маЧёи
37.2746.
пол^фрадопа 37.2746.
получа св. (20) Получа, сдобия се с
нещо. й непр’Ь-.таннс 6s" сё молила, й
славЬха стаа трйца й пол8’чиха нбно
цртво 7.516; рёче MS’ црца. ако кажешь
крть хвь гдё ё азь голЬма пбчьсть да
ти царева .. й азе щь повелЬ, й рас копа
щё това мЬсто, давне бы даль бь да го
полечи 4 24; й до днёшны днь който
със‘ чйста вЬра прихбждать з^ав'ге
получать со ба. й сб стго гесорпа кой
щб йще 39.312.
сег.: led. полечь 17.1686, Зед. полЬ’чи 8.556,
1мн. полУчимь 1.8,13.1256,15.1566,16 1636,
35.2666, 39.2956, полУчй 4.24, 33.2476,
35.2666, получи 16.1636, 38.2946, полУчиме
33.2476, полУчимь 34.256, Змн. поль'чите
5.406, Змн. полУ’четь 34.248, получать
39.312; имперф.: Змн. полУчахУ 2.126; аор.:
Змн. полУчиха 7.516.
получувам несв. (1) Улучвам някого
или нещо; хвърляйки, попадай точно
в целта. кои мё оудари на главьта, щё
да найде много злато, й много чюдТе
мЬтахУ камйкь й полУчУваха го. й нй
что не найдоха 11.1006.
имперф.. Змн. пилУчУваха 11.1006.
помагам несв. (10) 1. Помагам, оказ
вам помощ, подкрепим някого в
трудности, й тогази станЬхь й очите
си отвбрЪхь (!) й пбмлсх'-се бци да ми
помага 17.172; сыромаха кор’толйса
о гйдаре, а сырота кой нёмаше нй о
где помощь а азе й помага 31.221. 2.
Прен Олеснявам, спомагам нещо да
се осъществи по-лесно. Са болЬр’сгво
се сЬкак'во зло повдйгнУва. болЬр’ство
помага на ббыадётпё й на гпан'сгво
31.2206.
сег.: Зед. помага 16 1586, помага 17.172,
17.1726, 31.2206, Змн. помагать 11.83,
помагат’ 31 2176; имперф led. помага 9.75,
31.221, Зед. помагаше 10796; страд, сег
Зед се помага 34 2546.
помажа св. (9) 1. Помажа, намажа
някого с мазнина. й пойдё бн’зи
гпдарь мащан ь. й припаде на грбб’гь
стмУ. й прЬз’ тьзи нощь видЬ стго
димйтрта. катб чё дойде й Узё масло о
кан‘дйлото що ё прЬ нгеговь образь. й
помаза го 9.716; й архггл’ сам’ си Узё
масло о кан’дйло что ё трЬ нктэвата
йкона, й помаза марктана. й тоа ча
йсцЬлЬ, й стань зравь й славЬше
ба 11.996. 2. Помажа; намажа с
миро, като извърша тайнството на
миропомазването. й повЬ ёпкпь та го
съблЬкоха. и знамена го. й помаза го
масло й кртй го i морето. въ йме оца,
й сна, й стго дха 37.2806; а гь нашь ic
хс, легома катб бЬше помазань о дхь
стыи зарадй това се йменУва хс, сйдзЬ
помазань 38.291; йтогазимарта сестра
Лазарева кУпи мгрб много_ц£нно. й
помаза кояЬте >соьы 34.250.
аор Зед. помаза 9.716, 11 996, 34.2507,
37.2806, Змн. помазаше 33.244, форма от
перф. тип: Змн. съ помазале 34.250; прич.:
мин. страо. ед. м. помазань 38.2912.
помалча св. (1) Помълча, не говоря за
известно време й тыи като чю тти
дУми о нкто, пбтврьдЬ желаете да
го вйди. а той пУсти рЬ, й заклё ы да
полежй мал'ко тамо й да помальчй
2.13.
сег. Зед помальчй 2.13
помета св. (3) 1. Помета, почистя с
метла, измета. нЬкоа жена ймаше
дёсезь драх'мы. и кога загУби ёдпъ
драхмь, не запали ли свЬшь и помегё
къщъга ей й йще да ю найде 11.82;
запали своего свЬтйл’ника 1оанна
п0тча, й помете къщата ей 11.82.
2. Разчистя, издухам (за вятър). й
дрУгы годй дрУгымУ да мУ онтёме
водьта □ двбрьт’ мУ... дрУгы йще
вЬтрь да помете токьть да ей направи
себЬ гУмно 31.217.
сег.: Зед. помете 31.217; аор.: Зед. помете
11.822.
пометна се св. (2) Отметна се, откажа
се от думата си, променя решението
си. й рё брат' мУ. мал'ко ти нЬчтб йще.
амй ми се закльнй да се не помётнешь,
й цар’ мУ се заклё 7.54; й помысли ей
ако ймь не стбри по воли, да не быха
се й Tie помётнъле да ей въз'мУть
ймаьйёто сё нкто, дёто бЬха мУ го дале
15.1456.
сег.: Зед. се помётнешь 7.54; усл.: Змн. быха
се помётнъле 15.1456.
помиловам вж. помилувам
помилувам несв, и св. (21) ГПомилвам,
проявявам милост към някого. й пойде
тшаннь на царица й рё ей. помилован
тьзи вдовицъ, й дай лбзТезо нйино
12.113. 2. Помилвам, прощавам
някому прегрешението. блгодарю те
рабе ба вышниго оти си помйловаль
мёне гр+шнаго. й тбл’кова млть сгори
със' мёне 15.1356; тебЬ влчпещо ей на
ейч’ки свЬть, й породила ёейга ба. азь
мой животь tf тёбе сэстави. й на тебЬ
се чадЬи да мё помйл^вашь 8 566' й
да ей з'береме оумьть сЬкыи себЬ
ей. че щё да бьде с8'дь бжш, й веки: да
не съгрЬшавамё недЬйз е рё (!) Тъ та ё
дббрь й помилова ни щё 18 1776.
сег.: Зед. помшйвашь 8.566, 15.1356, Зед.
помилова 3.18, пэмЗЬва (!) 4.266, помлУва
18.206, помилова 35.2606, 1мн. помиловаме
3.18, помилУваме 4.266, помлъ’ваме 38.294,
Змн. по мй л s’вате 10.796; аор.: Зед. помилова
3.166, помл^аа 18.94; форми от перф. тип:
Зед. ей помл^вать 5.386, си помйловаль
15.1356, Змн стё помл^вале 18.2046; бъд.:
със съкр. инф Зед. щешь помлова 31.2196,
Зед. псмилсва щё 18.1776, пов.: Зед.
помйл^ваи 2.10, помилован 12.113, описат.
Зед. да попомл^ва (!) 4.266; усл: Зед. бы
помйловаль 11.107.
помилувание ср. (1) Милост, състра-
дание кьм някого. любовь вЬра
смЬрёше, кротость, млтйни на
сыромаси... кйтЬте ей млтйни.
сиромаси сь пом л* ваше. съ смЬрёше,
вЬчное добро да сё насладите 31.222.
ед.: помт^вапТе 31.222.
помилуй от стб. ножнлокл'гн св. (21)
Помилуй, смили се, бъди милостив!
койтоё младь. а той д8'ма на съмрьт’та.
помл^и ме срЬдб^вЬчна, млад’ сьмь
бще не й’зймай ме 31.218. ги бе мои
послушай ме сл£Та твоего, й погледны
на мЬне пбмл^и ме 30,3006; а сэн’зи
богатый, плйчаше й викаше, бче
аврааме пбмлй мё й т’етй лазала да ей
намбкры край 11рьсть свой да мй Остуди
ёзыкь защб злЬ с’мь мъчень 12.118.
господи помилуй. Господи помилуй
(молитвен възглас). й момькагь скбчи
та въсёдна, с7 чюдо голЬмо напрасно
в’ тойзи ча намЬри са насрЬ дворатъ
бащйн’ сы npt сич’ката трап t за... та
катб вид!ха товй сйч’кыте вйкнъха
ги помлйт Тй по 39.3156; патр!ар’хь
вьзлЬзе със’ д!аконе, насрЬ црквата
на виебко мЬсто що сё зове сэм’бсэнь
й в’дигнаха чтныи крть й видЬха го
людТе, й начеха да викать, Ти помлйт
4.266.
пов.: Зед. пбмлй 3 196, помльй 4.266, 10.78,
12.1206, 15.153, пемйлй! 6.476, помл^ (!)
6 48, помлй< 7.546,31.2 1 8,32.23 06,32.23162.
пбмлй 12 118, пбмл8и 17.1676, 39.3006.
помлйл 31 2196, 32,2306, 39.3056, помлйи
39.3156, 40.322, по 39.3156.
помина св. (4) Премина, мина през
някакво място, помина кога щьть
да йдать на вбискУ а т!ё прьвЬнь
поуснать свой люд!е, та сэидать въ
сипа градове къдЬто щё да помйне
царь 18.177; й хс помйна тамо й вйдЬ
го, й рё Mtf. да дойдешь да ходишь ejit
мёне 37.2736.
сег.: Зед: помйне 2.116, 8.576; аор Зед.
помйна 37.2736: бъд.. Зед. щё да помйне
18.177.
помирнша св. (4) Помириша, възпри-
ема с обонянието си миризма,
усетя мирис й чюв’ствы съ, ё. едно
да видишь второ да чюешь. трётТсэ,
да помирйшишь, четврьто, да
вък^сишь. пето да похванешь 33.233;
а мирйсашето е пакь кога помирйше
нЬчтб члкь, й познае, бнова как’во ё
33.2336.
сег.: Зед. помирйшишь 33.233, Зед. поми-
рйше 11.81, 33.2336. помирите 38.283.
помисливат (!) вж. помислювам
помислювам несв. (11) 1. Помислям,
разсъждавам върху нещо, обмислям.
й помыслюваше за второ пришьствю
за (тжТе с£дь. й какь да си Ькрасй
дшьта. да срЬщ’не ха ба съсвЬтйл’ник'
(!) ^красёнь 8 556; а сега тькмо
помыелговамь. сэ кол’ко ме зло
йзбави гь 17.1726. 2. Помислям,
минава ми през ума, идва ми наум.
велйкыи гесэпё тогйва ёэговбри не
помишливаи цар)/ бтй азь не йгазих’
се сэ члчьска магТа со тази бтрова
39.3036; й стыи оговори, азь сэ naps’
пакь помыслюва. бти кога видйте
това чюдо, да вЬр^вате вь ха 39.301.
сег.: led. помыслюва 17.172, помыслювгмь
17.1726, Зед. помыслюва 33.234, 2.ин.
помыслювате 35.259, Змн. псмыслывать (!)
34.2556; имперф led. помыслюва 11.1G36,
помыслюва 39.301, Зед. помыслюваше
8.556, 17.1736, Змн. помыслюваха 11.1036;
пов.: Зед. помишливаи 39.3036.
помисля се. (64) 1. Помисля, замисля
се върху нещо, обмисля. така й сэць,
що е без'сьмрэгныи оумь, й ражда
сна без’сьмрьтна. защб члкь, ако
не помысли ёэнапрЬ, не под^мз’ва
38.284; й пакт да гб кой йзбави сэ
люпе сэша болести. нЬлй си съберё
своа дша сйч’ко своё помышлкшё,
та помысли сам’сй i ссбЬ без' гласа
да д8’ма 31.2176. 2. Намисля, реша
да направя нещо. амй да скажё за
кэсифа, катб се годы за двца мррТа. (!)
катб бЬше бь повелЬлы и промйнъха
сс мал’ко нЬчтб днй. глёда ю кэсифь
какь ё дЬтйна й непразна, а той каз б
сы бЬшё правёднь не щЬше да ю
йз’сэбличй амй помыслы тайно да ю
напасти 33.2366. 3. Помисля, мине ми
през у.ма, предположи, й помысли да
нё вьз’сън^ва. й стой й трйе ей бчйте,
като ё еднакь сыпаны й виды хйбъьЬ,
че ё истинна 15.1346. помисля на
умъг си. Разсъждавам; обмислям. й
помысли на ймьт’ си, тази жена та е
нЬкоа ста й прозор’лйва 17.1666.
сег.: led. помысла 17.1686, Зед. помыслишь
5.31, 33.2346, помйслишь 18.190, 31.2226,
Зед. помысли 17.1636, 38.284, !мн.
помысли 35.259, помыслыме 38.2826, Змн.
помыслите 38.288; аор.: led. помысли
2.15, 3.196, 17.1696, 17.170, Зед. помысли
17 168, Зед. помасли 3.16, 5.33,9.64, 18.190,
помысли 4.26, 5.326, 6.47, 9.67, 9.716,
11.8362, 13.124, 14.126, 14.127, 15.134,
15.137, 15.1446, 15.1456, 17.1643, 17.1676,
17 175, 17.17562, 18.184, 18.189, 31 2176,
33.2366, 37.275, 38.284, помыслы 9.696,
14.129, 33.2366, помысли 15.1346, 39.300,
помысли 17.1666, помйслы 39.3106, Змн.
помыслих’те 38.2886; форми от перф.
тип: led. сьмь помыслиль 3.196, Зед. си
помыслиль 3.196, ей помйслиль 37.277,
1мн. 6(?демь помыспиле 15.1476; бъд.: Зед.
щё да помйсли 18.1886; пов.: Зед. помысли
1.46, 1 6б3, помиелй 31.2226.
помисъл м. и ж. (18) Помисъл, мисъл
за нещо, размисъл. й стой сэн’зи члкь
й мысли как’ бы това та се стори дали
ё йстйна йли ё лъжа и тойзи сьмйсль
зовё се помысль 33.234; й чювай се
да нё помыслишь на ерцето ей нЬкоа
помысль х^л’наа, когз видишь че ей
се смЬрйл’ 5.31.
ед.: помысль 1.66, 5.345, 33.234, 38.283,
38 2876, 38.2886, помпель 1.66, 15.1566,
33.234, помысль 5.31,11.84,17.1716, 17.172,
33.233, помйсль 33.234; мн.: помыслы 1.8,
помислове 19.2076, помыслах’ 19.2076.
помышление ср. (3) 1. Помисъл; мисъл
за нещо, което човек иска да направи,
намерение, амй не чюх’те лй прркь
двдь чтб каже на уал’тирь. гь знае
помышлгенУе члчьско от! е нанесло й
залх’до 32.231. 2. Помышление, мисъл
за нещо, размисъл. нЬлй си съберё К
своа дша сйч’ко своё помышлюшё, та
помысли сам’сй s' себЬ без’ гласа да
дКма 31.2176.
ед.: помышлкшё 31.2176, 32.231, чл.
пемышлгешёто 32.2246.
помия ж. (1) Помия, мръена вода, нъ
сэ нашьта дрЛкйна мнеэго mS’ пакость
чинйха ёднй плюмха на нкто. др^ги
се смЬаха й полйваха го със’ иом’Га
40.323.
ед. пом1а40 323.
помня несв. (2) Помня, съхранявам
нещо в паметта си помните ли что
вы сэнапрЬ каза катб развали стыи
николе (!) бнова капище ёлйн’ское
15.1516. // Образно, и пролЬи слъзи,
й тогйва лёгнй. й помни себЬ си да не
помйслишь нйкак’ва мрьснаа работа
31.2226.
сег.: 2мн. помните 15.1516, лов.: 2 ед. помни
31.2226.
помогла св. (42) 1. Помогна; окажа
някому помощ, съОействие. й прЬз’
нощь въ девётыи ча, дъх’на велйкь
вЬтрь. й станьте плов’цйте да
направеть вЬтрнлата. стань й тоизи
блгочьстивыи члкь да ймь помбгне
15.1526; азь ёс’мь архистратигь
михай ль помбщнккъ на хрпане.
дето помбгнъха й тебе та налы на
врагсэвете твой 11.95; блгодарйм’
те рабе бжш. бти ако не бы ты
помбгньль намь, сега шЬх’мё да
смё оудавени, й да смё йз’гынъле
15.1496. 2. Помогна, подкрепя някого
материално, подпомогна. й който сте
ймале, грйжа за сыроти й за сыромйси.
й който ст е помбгналс на сироты със’
дрёбны дЬиа, та ймь стё попридавате
коё жйто, коё докати, коё благо, коё
дрёш’ки, кос- соль 18.2026 помогнал
бог (бог помогнал). Помогнал Бог,
Бог да помага (поздрав). рёкоха MS’
rie помогнал’ ти бь брате, рё ймь
ёу’стап'е й вамь бь помогпаль 5.34.
сег.: led .помбгнъ 15 1496, помоги^ 15.1526,
2ед. помогаешь 15.1466, 18.2005, Зед.
помбгне 11.966, 11.104, 15 1466, 15.1486,
15.1526, 17.1706, 31.2176, 31.2186, аор.:
Зед. помогна 6.46, 31.2176,37.2786,39.2996,
Змн. помбгнъха 11.95; формы от перф. тип:
Зед помбгнат’ 5.34, помогналь 5 34, 2мн.
сте помбгнале 18.2026, Змн. съ помбгньле
5.386; бъд.: led. помбгнъ щь 15.152, със
съкр. инф. Зед. ще помогна 1 7; пов.: 2ед.
помогай 15.1486, 18.20056. 39.308, помбгни
15.1506, 39.315, 39.317, 39.3176, помогай
39.3126, 39.3176, 2мн. помо.тгЬте 10-77,
описат. Змн да помбгнать 21.2106; усл.:
Зед. бы помбгньл’ 11.1005, бы помбгньль
15.1496: съкр. инф.: (мбже) помбгнъ 9.64.
поможем от стб. псмоцш св. (16) По-
могна; окажа някому помощ, съдейс-
твие. ра^вай се пастыре добрый, на
съмысльшп хвы сэв’це, й крЬп’кыи,
й злотрьпЬлйвые. ные смё постены
до тебЬ, сэ нашего Сэб’щыго влк>’ Та
ншего iv ха да тй помбжё 12.120; стыи
Николае помози намь, й дов’тасаи
S’ тбизи ча бти погынъх’ме 15.152; й
пакь не мбгоха нйкакь да йзл£зать.
па вйкнаха сты гесэр’пе помбзи на
да йзлЬзе й да ти дадё ёдна жлыица
39.3176.
сег.: 1мн. помбже 12,120; аор.: Зед. [по]мбже
II 91, поможе 15.1496; пов. 2ед. помозк
9.66, 9 71, 15.1436, помоги 11.98, 15 149,
15.152, 17.1706, помозй 11.104, 15.15262,
помбзи 39.31762, 2мн. помоэЪте 10.78.
помоля св. (3) Помоля, отправя молба
към Бога за нещо. тогази помбли
ба MGJvcfi. да Услади бь бнази вода
16.1606; това катб чю црь Укроти се
срцёго ms’, й рё ймь крот’ко. кажЬте
ми как’ стё гомлиле ба, й кого стго
млих’те прЬз‘ тьзи нбшь вь тьмнйць
15.148.
аор.: Зед. пбмлй 9.66, помбли 16.1606,
форма от перф. тип: 2мн сте помлиле
15.148.
помоля се св. (90) 1. Помо w се, обърна
се към някого с молба за нешо. й той
се пс млй архТепкпК да гб п^сти, да
ей пойде < свбита кел!а, й тймо да
ей 8мре 14.1296; да йд8 оу пустыни
мнеэго, давно бы найшьль нЬкого бца
пх’щинйка да ms’ се помблю, да прТйме
й мене при нкто да б^дК й азь 17.1656.
// Обърна се с молба към Бога, и апль
пак’ се помн-э помли б S'. й бжтвнаа
ейла сэ нбёто слЬзе, й богбвете ймь
потрошй 36.270; й валаа ймь рё,
прЬбьдЬте тх’ка прЬз’ тьзи нбшь. и
азь да сё помлю 6s’ S тьзи нощь й да
го попйтамь за това й ако мё п!?сти
бь мой, азе щь сэй със’ ва 33.24'.б. 2.
Помоля се, изрека мо читеа. й той катб
си пойдё дома си. й по вёрЬ напокбнп,
с тънъ (!) да се по или os’ ка то ей чйнЬше
сЬкогы 8.576; й пойдё i црквата стм s’
никблК й помли се 15.152.
сег.: led. се помблю 5.39, 17.1656, сё
помлю 33.2416, Зед. се помоли 5.396, се
пбмлй 8.576, 17.1656, се помли 15.1506, сё
помбли 17.176, се помбли 40 3226, 1мн. сё
пб.млимг 15.1466, се по[мо]лй 15.1466, Змн.
сё пбмлеть 10 766; имперф • led. помп ex' се
17 172; аор.: led. се помблй 17.1716, Зед. се
помбли 10.786, се помлй 14.1286, сё пбмлй
15 1506, Зед. сё пбглли 2 13, помбли се 3.19,
15 154, 17.166, 17.174, се помли 4.246,
14.1296, 15.135, 15.1366, 36.2676, 36.2702,
40,3216, се помоли 5.336, пбмлй се 6.42,
пбмлй се 6.426’, 13.1216, 13.124, 14.126,
39 3046 пбмлй се 6.426, 6.43, 11.886,
12.120, сё помлй 6.426, помли се 6.46, 6.486,
11 95, 13.1246, 14.1286, 15.135, 15.1506.
15.152, 39.3086, помлй се 6.46, 7.496,
15 137, 36.272, 36.273, 36.2736, 37.275,
37.2786, 37.279, 37 2806", 39.3116, 40.3206,
се помбли 8.566, 8.57, 15.1516, 39 3016, сё
помбли 33 243, се помли 39.309, 2мн. се
помлих’те 15.1496. Змн. помлиха се 5.316,
помлиха се 5 39, се помлиха 5.396, помлиха
се 6.436, съ помлиха 10.766, съ помлиха
10.766, помлише се 11 966, се помлйше
15.1366, помлише се 15.1466, помлише се
15.149, помолйха се 40.3226; форма от
перф. тип: Зед. се помслиль 11.1016; пов.:
Зед. помлй се 7.506, 11.91, 13.1236, 13.1256,
31.2226. сё помлй 4.26.
помощ ж. (42) Помещ; съдействие,
което се оказва на някого, за да се
ег.рави по-лесно с нещо; подкрепа.
раувай се крте, на йки йкость, на
слаби помощь, на блгочьстивш люде
помощь да побЬдъть й да надЬлЬзть
16.163. сыромаха кор ’толйса сё г п да ре,
а сирота кой нёмаше нй со где помощь
а азе й помага 31.221; й ейч’ка нощь
вьздадоха 5лгодареше стм#, й д^маха
блгодари те бжш ^гбдниче, зарадй
твоата чеврьста помощь 39 316.
ед.: помощь 1.46, 9.646, 9.67, 9.70, 9.736,
11.986, 14.1276, 34.255, 39.2956, 39.296,
39.309 , 39.3’26, 39.31362, 39.3156, 39.316,
помощь 9.686, 9.73, 10.7762, 10.78, 11 99,
12.1116, 12.120. 15.1476, 15.1526, 16.159,
16.1596, 16.162, 16.1626, 16.1633, 31.221,
31.2316, 33.2436, помощь 10.766, 12.1176,
15.132, 15.1466, 16.163, помощи 19 208.
помощник м. (20) Помощник; лице,
което помага някому. й да ймаме, па
помощника на добра работа. н£ ёдё
кой йлй ёдё кой. амг самого ха цр? на
ейч’ки свЬть, й лрилй агглые 39.3186;
рё ем^ гь. дрьж’ се й крЬпй се ev’cTafie,
азе сьмь тёбе помбщн?1кь и на твойте
дрйеаве 5.31. И Образно амй готбви
да бьде на пость й да се въЗрьжавамё,
й да ймаме помощника чьстныи крть.
защб тоизи крть та ё сила й помощь
на ейч’ки дббрыни 16 1596.
ед.: помощника 5.31, 9.696, 9.726, 11.95,
15.1346. 15.142, 16.163, 35.2606, 39.295.
39.2956, помощникь 32,230, помбщнй
39.318, помощника 4.266, 8.56, 15.150,
16.1596, 32.229, 32.230, 39.3186, зе. помощ-
нице 39.3006.
помощница ж. (7) Помощница; жена,
която помага на някого ами сега гдё
щешь наставй мс й б)/ди ми на опасный
пъть помощница, й сэсёга мё на^чи й
водй ме, кыдЬ е воле- бж!а 17.171; й
тогази станЬхь й бчите си сэьбрЬхь
й пбмлех’ се бои да ми помага. й
бываше ми помощница 17 172.
ед : помощница 8.566, помощница 8.5662,
17 1706, 17.171, 17 172, помощница 17.171.
помрача св. (6) Прен. Помрача, предиз
викам объркване, смутя; заблуоя.
раз^мЬй пр!з’ ебн’зи днь что щЬше
да ^работать, загубил’ си. й готового
разнесс. й тЬлото ти бтёгне. й дшьта
ей бскврьнишь. и оумь ей помрачйшь
11.1066, а црца обговори, мрьс ныи й
безакбнны й нечьстывй цар^ бс.тЬпён’
ей, й помрачёнь. й прЬлъстен’, й не
щёшь да вЬр/вашь що ё йстйна 39.308;
й защо легома щёше да просвЬти
елнце праведное, чтб е гь нашь ic хс.
да просвЬтй й да остй. дшёвныге очи
на фЬшните. члци, защб, катб бЬхь'
помрачёни члцчте, й сбжйдах# да
вйдеть свЬтлостъ бж;а 33.241.
сег.: Зед. помрачишь 11.1066; прич. мин.
страд. ед.: м. помрачёнь 5.29, 39 308; мн.:
помрачёни 33.2412, помрзчёши 39.301.
помрача се св. (2) I. Помрача се; стана
мрачен, намусен под въздействието
на някакви чувства, това дЬ'маше
мникь. а царь се помрачи со йдь,
й со гнЬвь, й ре на елйъгте ей да гб
збодьть сь кота й да го тхржть в‘
тьмница 39.299. 2. Прен. Обьркам се,
престана да раздирам нещо, заблудя
се. й езыкь твой нс знае что тлапи й
празнослбви. й очите крыво гледать.
й нсозЬтЬ ти падать, й не мбы/т’ да
ступать, й рь'цЪте ти не знають, чтб
посЪгать. й чтб мнеэго да дй’маме.
сйч’кото гЬло, й дшата, сэ мнеэгото
пийн’ство, потьмнё, й помрачй се
11.1066
сег.: Зед. помрачй се 11.1066; аор.: Зед. се
помрачи 39.299.
помрачавам несв. (1) Помръквам;
ставам мрачен, унил. кога се постите,
нс б^дЪте помръкньле, й понйкнъле
катб сэскрьбёни, й да ей помрачавате
лицёто да се покажете па члци как’ сё
постите 34.2546.
сег.: Змн. помрачавате 34.2546.
помрачение ср. (1) Прен. Помрачение,
объркване, заблуждение, й аплыте
катб ймь найдё й породйха се със‘
дха стго. й въспр!ёше блгть. й гдёто
пропов4даха бж твное ev .Tie, й ейч’кыи
свЪть йсплънише със’ блгочьст!е. а
йдол’ското помрачёше потьп’каха
15.132.
ед.: помрачёше 15.132.
по.мръзна св. (1) Замръзна. покрия се с
лед, помръзна. това ейч’кы брата (!)
видюха, й чюха гла чё каже, амйнь. й
тогази пемрьзнь морето катб камень
37.280.
аор.: Зед. помрьзнь 37.280.
помръзнал прич. (1) Като прил.
Помръзнал, премръзнал от студ,
измръзнал. а сэтогази насамь, граница
ймь що ё йма тТка по пустыни. а риза
щб идей, като прЪмина кордань, та се
разра на мёне й раскапа се. й сэтогази
теглй сг^дь, й пёкь. й треперм
помрьзнала 17.1726.
мин. деят. ед.: ж. помрьзнала 17 1726.
помрькна св. (6) Помръкна, престана
да светя (за небесно светило), да
знаете слЬдь т!а днй. когато ще да е
на людТетЬ грйжа й мъка й стра. та чё
напоконь шё елнпето да помрькне. й
мцьгь не ще вёкге да свЬти 18.1956;
со роде злы и безакбнны. не вйдите лй
какь помрькне елнпе й мць. й землйта
се потрёсе 35.2616,
сег.: Зед. помрькне 12.1196, 35.2616,
помрьне (!) 35.2616, аор.: Зед. помрькна
35 264; бъд.: Зед. щё да помрькне 18.1956,
31.223.
помрькнал прич. (1) Като прил.
Помръкнал, мрачен, невесел, защб
й Ть вь ёмл!ё рё кога се постйте, не
бЗ’д'Ьте помръкньле, й понйкнъле
катб сэскрьбёни, и да ей помрачавате
лицёто да се покажете на члци как’ сё
постите 34.2546
мин деят. мн.: помръкньле 34.2546.
помръне (!) вж. помръкна
помЪна св. (20) 1. Помена, писмено
или устно спомена нечие име. а тази
марза се'стра Лазарева б£ше праведна,
й чйста. затова й ёулисть ко, пом-ЬнЬ’
ймето 34.250. 2. Помена, припомня си
нешо за някого, спомня си. й помЪнх
авраама патрйр’ха, как’ м? даде бь на
стары днй, й родй сына своего каака
13.121; бтидете вь рай, й поклбните се
6V. тогази помЪпЬте й мёне грЪшнааго
кэанна apxiepea 5.30.
сег.: Зед. помЪнёшь 4.25; аор.: Зед. помЬн*’
11.94, 13.121, 13.1246, 34.250, помЬн?
14 130, Змн. пом+нъха 5.35, 15.148,
помЬнъха 34.2526; пов : Зед. помЪнй 1 4б2,
12.1196,17.1676, 31.2226, помЬнй 1.46,2.15,
помЪни 35.2656, помяни 36.271, 40.320,
Змн. псмЬнЬте 5.30.
пом'Ьнувам несв. (6) 1. Поменувам,
писмено или устно споменавам нечие
име. й апль гы наз’чи й ьТврьди. й
накрка некоего остави ймь ёпкпа.
дёто го помЬЩ'ва апль павель на
римлин’ско послаше 36.2706. 2. По-
менувам, припомним си нещо за няко-
го, спомням си. й напоконь пакь рё
збсим»1. мли fa за мёне или. й моё
бкаан'ство да помЬнХвашь сЬкогы
17.1746.
сег.: led. помЬьбвамь 5.33, Зед. помЬн^ва
2 13, помЬн£ва 36.2706, помЬнк’ва 37.278;
пов.: отриц. със съкр инф. 2ед. нед^й’
(!) пом'Ьак’ва 39.3086, описат. Зед. да
помЬт’вашь 17.1746.
помЬстя св. (1) Образно. Поместя,
променя мястото на нещо, отмес/пя.
ан'тихргеть... кби ё дрчгы катб нгего.
ейч’ката земли помести й поклати.
гората го слКша. та ходи пб море.,
й др2го щб помйсли. а той стбри
18.190.
аор.: Зед. помъсти 18.190.
помЬстя се св. (2) Поместя се, променя
си мястото, преместя се. сйч’ко щё
да бмрьзне члкК тогйва, бти ейч’ките
людге щьть да сё помЬстеть со домьт’
ей, й сё кьщието ей, й сЗ градоветЬ
ей й со селбто ей 18.194; тогйва
ейлы нбные й агглы гни щьть да сё
помЬстеть й да потрепёре сич’кото сб
тЬ 18.1996
бъд.: Змн. щьть да сё помЬстеть 18.194,
18.1996.
помъча се (3) Помъча, подлежа някого
на физически и душевны страдания
измъча почакаи 11?до. да вдйгщ
ёдногб цара на тебе да те мнсого
помьчи. да се сбрёшь сё ха распётаго
й мёне да сл£шаш’ 4.256; й цар’ се
раз’гнЬва на нкго защб ms’ под^ма
па рёчи. й повЬлЬ да го люты мъкы,
помъчи й повёдоха го на мЬстото
гдёто Сбываю е люд'!е 37.2775.
сег.: Зед. помьчи 4.256, помъчи 37.2776,
бъд. в мин.: Зед. щЬше да помъчи 12.1186.
помъча се св. (1) Помъча се; понеса
някакво страдание, мъка. боле да
бумрешь т1?ка, подобрЬ е нежели да
потьп’чешь законь хвь. бти ако т^ка
помъчишь се зара" йме хво. нъ на
он’зи свЬть с гь щешь да бъдешь 1.36.
сег.: 2ед. помъчишь сс 1.36.
понеделниклг (])Понеделник, първият
ден на седмицата. й азь антбше видЬ
как’ не отвори, почюдих' се що бы
ём?. й напарь вь нйел’никь възлЬзохъ
на стльпТь 2.15.
ед.: пйел’никь 2.15.
понеса1 св. (3) 1. Понеса, изтърпя
някакво изпитание. зашб, той оузё на
себЬ си нашьта болесть й немощь, й
понёсе а 3.176; а бнь не щЬше тамо
да йде. амй кажЬшс. не мбгК азь понё
тбл’кози тр^дь, й далёчно мЬсто й
зло 7.49. 2. Прен. Позволя, разреша
(за време). й напоконь щё сказа й
гаврТйлк . й послъ наедно й на двата
й да рёмь что понесе врЬме й ча
11.846.
сег.: Зед. понесе 11.846; аор : Зед. понёсе
3.176; съкр. инф.: (mots’) понё 7.49.
понеса11 св (3) Понеса, започна да
нося нещо в ръце. й на^трЬ йз’дЬлй
ей дрьво, й направиха такъв’зи крть,
какъь’то бЬше видЬль й и (!) повелЬ
црь да го нос кть прЬ воиската напрЬ
й понёсоха го 4.22; й йзвади камикь й
видЬ, г. кртове... й не почрыгЬха йлй
да йз’гнывль- амй еднакь посвЬтвха
й понёсоха ги i градь арх1'епкпь й
ейч’ки людТе. със’ велйка радость
4 25
аор.: Зед. понксе 35.260, Змн. понёсоха
4.22,4.25.
попикпа се. (1) Помръкна, сведи глава
в знак на душевно притеснение, й
вьскрЬеи тогова мрьтьв’ца дето ё
прЬ на s’ грббать да сё засрамЬть й да
поник’нать твойте д^ш’мане 39 3046.
сег.: Змн. понйк’нагь 39 3046.
поникнал прич. (4) Като прил. Свел
глава, помръкнал, посърнал. и що се
мблЬше не мбже збеима, да разУмЬе
що д!?маше й що се мблаше. ами
тьк’мо стоите поникнъль дблУ нйщо
не смЬа да под)'ма 17.1676, й збеима
катб стой понйкньль пойсправи се
мал’ко да вйдй що се мнсого забави на
мол'ба 17.1676; й ре й тЬмьгь, сэкидЬ
дойдбх'те мой агглы понйкнале й
^срьнале, натоварени съ работы
неприлйчны 32.2256.
мин. деят. ед.: м поникньль 17.1676,
понйкньль 17 1676; мн.: понйкнале 32.2256,
понйкньле 34.2546.
понитски прил. (2) понитско мерс.
Понтийско море, й хбдЬше кэаннь
при брЬгь дёто е понйтьско море
12.1196; й ЛгЬзе 1сэаннь вь цркви стго
василйска, что ё при море понйтьско
12.120.
ед.: ср. понйтьско 12.1196, 12.120.
пооздравея св. (1) Пооздравея, съвзема
се след боледуване. тогази ms' рёче
irtfMeiib. члче, cv! мало мнеого
посэз’^аве. йдй сэтУка къдЬ знаешь
2.116.
аор.: 2ед. посЗз'раве 2.116.
поолекна св. (1) поолскне ми. Поолек-
не ми, стане ми малко по-добре. й
ейч’ки мнЬха, чё ^мрЬ и напоконь го
цЪрь'ваха, й. днй. й едва посвестй се, й
посэлекнь мй 2.116.
аор.: Зед. поедлёкнь 2.116.
поостръжа св. (1) Поостържа,
поизчистя нещо със стъргане. й
лежаше на гнойще йз’фрьлень; й
чйрЪпь немаше да ей посэстрьже
тЬлото ей й ни хлЬбь ймаше да йде
35.2566.
сег.: Зед. посэстрьже 35.2566.
поотпочияа св. (2) Поотпочина, отме-
ря се малко, отоъхна. й йл!а се «боа
со ёл’завёла. и побЬгна вь пустыню, й
посэпочйна пб ёднб дрьво скрьбень, й
заспа 11.90; ами вы се млю сэсЬднЬте
мал’ко тйса да ей попасёте конгете й
[по]сэпочинЬте ей й да ей подъ'мамё
5.346.
аор.: Зед. посэпочйна 11.90; пов.: 2мн. [по]сэпо-
чинЬте ей 5.345.
поп м. (17) 1. Поп, християнски духовен
служител, свещеник. й стань ёпкпь й
тече въ цркбвь. й Ь’зё ётлТе й уал'тйрь
и събра Попове й д!аконы, й мнсэго
братза 37.280; елате й вые влцш й
дхбвници й попбве който сте х!?бевЬ
сзстсйьале днь й нощёсь в чёр’кова,
й чйсто оучиле люд!ётЬ на пьть й
на законь ЙстЬн’скыи 18.202. 2. Ези-
чески жрец, й т!а йщеше сЬкогы
да йбТе йл1ю ггррка. защб йл!а прркь
бЬше поразйль й йз’биль, н, попбве
ёллйн’сщи поганы ёл'завёлины 11.90.
мн.: попсве 4.22, 11 90, 18.1966, 18.202,
37.27462, 37.280, Попове 12.1136, Попове
18.1796, попоове 18.187, 21.2106, 39.3076,
поове 18.1976, 32.2286, поповеэ 20.208,
поповй 37.275, чл. поовете 18 1796.
попали св. (2) Подпаля, направя някого
или нещо да гори, запаля. не бойш* ли
се ба, да не бы п^стйль бь сэг'нь да
вы попали 8.58; й матеёи помлй се
6V. й рё ги iv хе йзбави ме. й попади
челюстите на ббговете ймь 37.2786.
сег.: Зед попали 8.58, пов.: 2ед. попали
37.2786.
попас а св. (1) Попаса; изкарам живот-
но на паша, оставя да пасе известно
време. ами вы се млю сэсЬднФте
мал’ко тУка да ей попасёте конйте й
[по]сэпочипЬте ей й да ей под^мамё
5.346.
сег.: 2мн. попасёте 5.346.
попитам св. (53) Попитам, задам въп-
рос на някого. запитом, й попйта кой
щё корабь сэй на нёговото сэчьство
15.137; й раскаи се збсима, какь не
попйта бнъзи, прпбббница какь й
б’Ьше йме 17.175; та шё да ны попйта
Ть бь що смё отрывале, та щё да ны
сУдй сЬкымУ по работата 18.207.
сег.: led. попита 11.86, попйтамь 15.1546,
33 2416, попйта 33.243, Зед. попйта 4.2362,
5.376,15.154,17.1656,1мн попйтамё 15.147,
Змн. пепйтать 1.56, попитать 1.56, попйтат'
1.7; имперф.: Змн. попйтаахк1 33.237; аор.:
led. попйта 11.866, 17.1686, 17.171, 32.227,
32.228, 32.2286. 32 23162, попита 32.229,
лопйтахь 32.231, Зед. попита 2.96, 7.506,
попйта 2.11, 6.42, 7.49б2, 7.52б2, 9.68, 11.89,
11.92, 11.1056, 15.137, 15.1442, 17.1646,
17.1716, 17.175, 38.285, 39.306. попита
5.356, Змн попитаха 5.34, 7.53, попйтаха
7.52, 7.536, 11.1036, 11.1056, гопйташе
15.1416, 15.1496; бъд.: Зед. щё да попята
18 207.
попитам се св. (1) Само мн. Попитаме
се, зададем си въпроси един на друг. Й
подйма млад ото по на (!) старкэто м?
тол’кова врЬме йма как’ смё на_сднб
т?ка оу нашего гддарэ. й нйкога ни
бы намь коли да си под?мамё й да се
попитамё кой СэкыдЬ е 5,366.
сег. 1мн. се попитамё 5.366.
попиша св. (1) Изпиша, изрисувам
нещо. а (гКмень не< эфйть пострйже
быогова мом’ка. й бы йнокь. й лбпйса
(!) прквата, й ?красй а 11.1026.
аор.: Зед. полиса (!) 11.1026.
поплача св. (12) Поплача, пролея сълзи
от мъка, заплача. й сэйдоше ей сэць
ки й майка й. дома ей, славЬха й
блвлиха ба бти не поиске да сё врьне
със’ родйтелгете ей, нй поплака за
тЬ. 13.1236; й сыромасй й еыроти, й
вдовйцы мнеэго поплакаше за нкто,
защб се лиглйха сэ храни гели своего
15.151. И Образно, й ейч’ка земли
мйршликшска въздьх’на й поплака,
защб сэсташе без’ так’вогози пастйра й
Учители 15.151; тогйва ейч’ката земли
ще да поплаче, й морето, й вЬт'рьть, й
ог’нать, й слнцето й мцьть. сйч’кото
щё да поплаче 18.1936.
сег.: led. поплавю 35.2616; аор.: Зед.
поплака 13.1236, 15.151, Змн поплакаше
15 151, чоптакаше 15 151; бъд.: Зед. ще да
поплаче 18.1936, щё да поплаче 18.1936,
Змн. щьть да поплавать 18 1936, 18.1956,
щьть да поплавать 18.1936; пов.: 2ед.
поглавй 35.258, описат. 2мн да поплачете
35.2616.
поп.тЬня св. (6) 1. Пленя, взема някого в
плен. с. людае сол^н’цш, течЬте скоро
навън’ка градь, чё дойдоха влъхвы
да ны иоплЬнють 9.726; й катб бЬше
нарсб’ть в чёр’кова. а сн!а зльхеы
вдйгнаха се... й поплЬниха щб могб-
ха м#ж;е й жены й дЬца 39.3166. 2.
Пленя; завладел град, земя; покоря.
й дрй'гощь пойдоха аварь. зль ребдь,
да разбйють и да гоплЬна сол?нь
гра 9.726; й стань валаамь й отиде
ей на своё мЬсто й промйньше се
мал’ко дни и й (!) дойдеэше еврее, й
потитЬнише ейч’к? землю, валак? цар?
33.2436
сег.: Змн. пошгЬнють 9.726, 11.100,
поплЬнк 9.726; аор : Змн поп.тЬнйха 9.675,
поптЬниха 39.3166, попльнйше 33.2436.
попорастя св. (1) Поизраста, стана
малко по-голям на възрает. попорас-
та й родй им’ се дЬте мъж’ко. й зарй
любовь стмь та м? стбриха й’ме гесэпё.
й кога попорасте a Tie го на?чйха на
кшга 39.313.
аор.: Зед. попорасте 39.313.
попослушавам несв. (1) Послушвам,
вземам под внимание нещо, вслушвам
се. тйи сйлы, вь, дёто гы сега сказах’мё
даде гы бь адам?, да м? с<ё рёвны,
добро, й да люби праведное й блгое...
и да раз’сьжда добро сэ зло. й да сё
гнЬвы на дгавола. й да желае, цртво
нбное. й да назйра сЬкогы добрбто , й
да понос л?шава д?мыте, бжш 33.234.
сег.: Зед. попослб’шава 33.234.
попотя се св. (3) Попотя се, покрия
се с пот от у мера или притеснение,
изпотя се. й прив’таса стыи оуморёнь
й попотйл’ се и спусти се напрасно
15.144; тпа д!?мы като чю еэ нкн
збеима. потврьдЬ се рас тре пера, й
тиюти се Сэ стра, й постёнь, й загуби
си гла 17.167.
аор Зед попотй се 17.167, 17.1676; форм а
от перф mure Зед. попотйл’ се 15.144.
поприготвя си св. (1) Поприготвя си,
подготвя се за нещо до известна
стелен, приготвя си. m"ih ти се
съмръти почакаи ме нЬкоа тодйна, да
си попригбтва. не теглй ма неготбва
31.2186.
сег led. ей попригбтва 31 2186
по придавам несв. (1) Попридавам,
давам от време на време нещо някому.
й който сте ймале, грйжа за сыроти й
за сыромаси. й който сте помбгнале на
сЫрэты със’ дрёбны дЬца. та ймь стё
пс при да вале коё жйто, коё докати, коё
благо, коё дрёш’ки, коё соль 18.2026.
форма от перф. тип: 2мн. стё попридавале
18.2026.
попрЬпочипа си св. (1) Поот почина си,
отмеря се от нещо, отдъхна си. така
и ные днёека да си nonpt почине сэ
постный трёдь, що смё найшле чшыи
крть поерЬ стыи пость 16.1576.
пов.: описат. 1мн. да си попръпичйнё
16.1576.
нопустя от стб. попоустнтн се (1) Про-
пусна, позволя на някого да влезе в
нещо. й щЬше да си S’nbзе въ полатите.
а змтата го не попасти, а той се врьна
пакь назадь кьм’то матОеа, й сэг’нь
пакь сЛЬ того 37.2786.
аор.: Зед. попасти 37.2786.
по пущам несв. (1) Пущам, изпращам
някого с някаква цел. зарадй това
пспЬ’ша на на бь дрь’гы ёзыци, поганш
да ны досаждать, й да ны мъчьть на
сЬкыи днь 11.1066
сег.: Зед. погйГца 11.1066.
поради предл. (3) За означаване причи-
ната за нещо; поради, заради, по
причина на. й поради тбизи законь
посрЬщ’нъха й ха със' цвЬтоове
млады, й дрьжаше сЬкыи на рйса
пвЬть сэ врьба йлй сэ финикь 34.252;
знаише бь теэва, чё не щё да похули,
ами го люби, тьк’мо го сэстави да
потегли зло, да ймаме й ные найса
поради нкто 35.257.
поради 33.244, 34.252, 35.257.
порадувам се св. (1) Зарадвам се,
изпитам радост, порадвам се. зара"
това да прости ные дйп’манетс наши,
да прости й на бь. и пакь да сё не
попадивашь за съмрьть дйп’манина
твоего, ето е това пётото заръчаше
бж!ё 1.65.
пив.: описат. 2ед. да сё порадовать 1.66.
пораза ж. (1) давам пораза. Унищо-
жавам, поразявам. й да не смё
тврьдоглавы й непрЬклонюни. защб
бь на тъквйзи пораза дава, на ft, и на
дбмъ тЬны 9.756.
ед.: пораза 9.756.
поразя св. (8) Поразя, унищожа
някого, погубя й т!а йщеше сЬкогы
да s’oi'e йлйо пррка. защо йлта прркь
бЬше поразйль й йз’бйль, н, попбве
ёллин’ецти поганы ёл’завёлины 11.90;
а кога сё бстави бь до край сэ члка
й порази го, зарадй голЬ грЬ. катб
ёвреёте щб гы бстави бь й порази гы
35.257.
сег.: 2ед. поразишь 6.436: аор : Зед. порази
5.272, И 916, порази 35.2572; плусквамперф.:
Зед. бЬшепоразйль 11.90; прич.:мин. страд,
мн.: поразёни 11.966.
поразявам несв. (1) Поразявам, подла-
гам на уничтожение, съсипвам. прркь
мсэусй когато щЬше да пойде въ 1ерлй.
й гдёто прохбясаше й поразЬваше й
плЬн^вашс, сэнта мЬста 33.2415.
имперф.: Зед. поразЬваше 33.2416.
порамницаж. (3) Омофор, богословски
връхна дреха па свещеник. тьк’мо
йзё прьсть сэ грббьть сто ms' й найдё
й прьстень ст MS’, что бЬше го й’зёль
лйтпь. найдё й порамницата, что с
врьхна дрёха 9.67.
ед.: порамница 9.67, чл. порамницата 9.666,
9 67.
пораста св. (5) 1. Порасна, стана мо-
золям на години. й когы псрасте
гесэрпе, бы до. ш. гбдйнь. а той стань
cnaxia £ пара дтеэклиттана 39.2976;
й кога порасте, да сё йжени не щЬ.
амй остави родйтелкте ей, й стань
калбёрь 15.133. 2. Порасна; стана
голям, едър; придобия по-големи раз-
мера. нЬкоа жена сэжьднЬ нощ! к,
й £зё стбмна й напй се вод*!, й йспй
зьм’чё мал'ко със водьта. й порасте
сэньзи зм!а оу корём’ть й 2.136. 3.
Увелича се, нарасна. й стбри така
сэн’зи сщенникь. й сэтогази порасте
поголЪмь гнЬвь мёжд# царица й
1сэанна 12.1136.
сег.: Зед. порасте 6.47; аор.: Зед. порасте
2 136, 9.62, 12.1136, 15.133, 39.2975.
поревна се св (4) поревне ми се.
Прииска ми се, поревне ми се нещо.
десето е пакь зарьчаше, да ти се не
поревне, йлй да занйдишь нЪком# за
нЬщо 1.76; пйшеть за нкго кога б£ше
еднакь млад’ въ оград# нЬк#ю. видЬ
йбльк#. й поревна м# се, й #зе ю въ
р#цЬте ей 14 1296.
сег.: Зед. се поревне 1.76, аор Зед поревна
се 8.556, 14.1296, поревна се 39.297б.
поредом нареч. (3) Пород, един след
друг, поредом. й ейч'ки рекоше
передо свба д#ма еде кби достбинь ё
да 51?де намь архТерей 15.138; й почёх#
да думать пбредеэ влцыте сЬкыи своа
д#ма 15.141.
пбредомь 11.1026, передо 15.138, пбредеэ
15.141.
поробен прич. (1) Като прил. Поробен,
който е превърнат в роб. защб на
сЬкыи днь стыи чйнЬше чюдо на
порббени члци 9.68.
мин. страд, мн.: порббени 9.68.
поробясв. (8) 1.Поробя. взема вробство,
превърна някого в роб. а жена нЬкои
вдовица ймаше сна та го порббиха
съ дрй’гТе p66ie 39.3166; й тогйва
мрьсные бша ёзыци нападнъха нбщпо
напрасно на вбйскьта хртТан’ска. й
ёднй посЬкоха, а др#гы распьдиха, й
др#гы свЬзаха й порббиха 39 3136. 2.
Завладел; покоря страна, земя. рё Ть,
азе ща да п#сна вамь йл!’а пррка... бти
щс да ей бстави ерцето бащата сн# ей.
а снь м# ше да ей бстави ерцёто на
людУётЬ й на съсЬдете, й на роднйната
своа. замь да нё дбидать да порОбеть
землйта напрасно, та затова ще да
дойде йл!'а 18.1796.
сег.: Змн. порббеть 9.72, 18.1796; аор.:
Змн. порббиха 39.3136, 39.3166; прич.:
мин. страд, ед. м. поробёнь 39.315; мн.:
поробени 33.2402, 35 2586.
породи св. (9) Родя, дам живот, добия
дете (за жена). тебЬ вйчце що ей на
ейч’ки свЬть, й поре дйла ёейга ба. азь
мой животь# тёбе сёставй 8.566; той й
бци блговЬстй й каза геи, как’ шё да
породи Та нашего iv ха 11.996.
аор.: Зед. породи 10.79; форма от перф.
тип: 2ед. породила ёсй 8.5бб; бъд.: Зед.
щё да породй 11 996; страд : сег. Зед. се
породй 3.166; аор. Зед. сё породи 18.181,
се породй 18.1856; форма от перф. тип
Зед се ё породиль 17.168; бъд. Зед. щё да
се породй 3.17; бъд. в мин. Зед. щЬше да сё
породй 13.125.
породи се св. (10) 1, Родя се, появя се на
бял свят, и мнсэго д#ма ймь й каза ймь
за ха ба, как’ сё породй, й как’ се распе,
й въскрсе въ трёты днь 7.50; зара’ товз
блгозолй бь й рё такй на еднб стбри й
дхь стыи да сё породй снь 6# бц#, да
йма пакь дв£ ймёна. катб й сэпрьвЬнь
догдё не б'Ьше се породйль сш> й д#ма
бж!а 33.239. 2. Прен. Сродя се, стана
духовно близък с някого. й аплыте
катб ймь найде й породйха ее със’ дха
стго, й въспрТёше бЯгть 15.132.
сег.: Зед. сё породй 3 3.239: аор.: 1 ед. породил’
се 5.29, Зед. сё породи 7 50, 38.293, породи
се 35.259, се породй 38.2866, 38.2926, Змн.
породйха се 15.132; плусквамперф.: Зед.
б'Ьше се породйль 33.239. б£ше съ породиль
38.2816.
поруган прич. (2) Като прил. Поруган,
подигран, обезчестен. й порхгань
бы хс. да на, почьтё й за#шень бы с
плеснйца да подаде намь свобода
35.258; й радй ва, положи сс въ трббь,
й пор#гань. й със’ кошге прободень
35.258.
мин. страд, ед.:м. пор#гань 35.258, пор#гакх-
35.258.
поруша св. (2)Разруша, унищожа нещо,
разводя, что е това защото скрьбишь
и гьжишь. йлй защб лют а зйма й
гбр’кыи потбпь црквите прЪёло. знаю
й азь това. й нйкои таквбзи не мбже
да пореши, тьк’мо бь 12.117. снагата
си поруша. Изтърпя физически
лишения, измьча се. й ни стори ей щб
Mtf йще ерцето, амй й още ей снатьта
пор'-’ши ба радй 32.228.
сег. Зед. пореши 12 117; аор.: Зед. порушь
32.228.
поруша се св. (2)Прен Съсипясе, по чеса
големи телесни или материални
несгоди, рухна. й стыи оговори, йлй ти
сс страна iiaptf че съ пореши азь зарадй
тази мал’ка мъка азь нкта йма катб на
икра (!) 39.299; амй ако ти е воли Ти
повели намь да йдемь й да cntfrtfeaMe
на таквйзи, дёто се пор)'шиха самы и
стбриха сыромасй й смЬрёши повече
о т!а щото са по землйта 32.2256.
аор:. led. съ пор?шй 39.299, Змн. се
псрьТпиха 32.2256.
порушен прич. (1) Като прил. Съсипан.
който понося големи материални
несгоди. ако ли щёшь да навТёшь на
сребро пюб’ство, а ты недЬи ббычЬ
ймаше й стока, амй ходи порушен’
19.2076.
мин страд, ед : м. порушен’ 19.2076.
поръча св. (1) Поръчам, наредя някому
да направи нещо заръчам. й кога
сбйдоше на цара, валака. й йз’лЬзе
сам’сй царь насрЬща ймь. й рё Mtf,
защб не дойде катб ти тол’кова
порьчйхь, йлй Hi с’мь ьрЬдень да тё
почеть 33.2426.
аор.: led. порьчйхь 33.2426.
песаде от стб. посзстн св (1) Посадя',
поставя растение в земята, за да
поникне и изроете, й снова paitfMHoe
дрьво, й чюстьвно, й мысльно й бь нё
посаде него за зло 33.2346.
аор.: 3ed. посаде 33.2346.
посаден прич. (1) Като прил. Посаден;
поставен в земята, за да поникне (за
растение), й анна ёднак’ се раз’грижи,
пб тврьдЬ, й ёэ жал’би та си съблЬче,
й красныте рйзы, й хбдЬше похулена,
й помнеэго врЬме пойдё й хбдЬше ей
йзь овбпцето посадёно 13.1216.
мин. empad. ed.: ср. посадёно 13.1216.
посади1 св. (3) 1. Поставя, настаня
някого да седне. й сэногози Ktfn’na
цар’скыго члка посадйха на почыёно
мЬсто. а Нома на кр[а]й на полото
мЬсто 7.50; и ьъвёде ю сщённикь
вътрЬ въ бл’тарь на трётыи стёпень
въ стаа сты. дето бЬше повеггЬно сб
ба- съсоломонова (!) прЪмЬ’дрбсть.
да йлази сщенникь е тамо на годйна
по ёдн£щь й тамо посадйше сТ?ю.
отроковиц^ 13.1236. 2. Поставя ня-
кого да заема определен пост, разь’б-
рахь й за безакбнныго ар’саюа, какь
гб е посадйга царица на мой npie i оль
12.119.
аор. : Змн. посадйха 7.50, посадйше 13.1236;
форма от перф тип: 3ed. е посадйла
12.119.
посади11 св. (1) Посадя', поставя нещо
в земята, за да поникне', засадя. й
прострЬ си деснйцъта, й подаде Mtf
тойга, й рё Mtf. възмй това. й слЬзи
сэ планиньта и пойдй въ з’мирмйнпо.
на кртйл’ницьта дето е остёна вода, й
посади това 37.274.
пов.: 2ед. Посади 37.274.
посвЬстн се св. (2) Посвестя се, дойда
на себе си, почувствам се по-добре и
напоконь гб utptfeaxa, й. днй. й едва
посвестй се. й посэлёкнь Mtf 2.116;
тогази ймь ре он’зи мом’къ. оставите
мё мал’ко да сё посвЬитимь й бы
мал’ко та сё свЬстй 11.102.
сег.: led. сё посвЪстимь 11.102; аор: Зед.
посвестй се 2.116.
посега нареч. (2) Сега, в този момент.
ами посгега ты видЬ тЬлбто ми голо,
давно й злйнйта моа да се бчйсти й
оголи 17.168; й рёче жйвь гь бь мой.
посёга да йд^ дома си V' сэца моего й
не щы‘ ме позна 40.3216.
посгега 17.168, посёга 40.3216.
поссгна св (5) Посегна', протегна
река, за да взема нещо. й поссгна
антисэхшскыи влка да mV зёме нЪкое
влакнб Сэ брадата mV да йма за блвёше
2.15; й посёгна царь г fee кшгата йз
рика нктова й подаде ю чтб чюва
кшгы чркевни 40.323.
аор.'. led [по]сегнахь 40.323, Зед. посёгна
2.15, 40.3232, посегна 11.856.
поседя св. (6) Поседя, остана някъде
известно време. й ре анна. н£ка да
пос'Ьдй при на еднакь еднъ годйна,
да наврьши три гбдинь. да нё бы сега
плакала за на 13.123; й пос'Ьд'Ь стыи
савва мал’ко дни. й позова го царь
14.1286; й тый поседЬ мал’ко п0
вратата й прЪдаде си д'йпьть 6V, й
прЬстави се 2.13.
сег.' Змн. посЪдать 12.120; аор.: led.
посЬдйхь 17 1696, Зед. посед! 2.13, посЪдЪ
14.1286, лосЬдЬ 14.129; пов.. описат. Зед.
нИха да посЬдй 13.123.
посемсега нареч. (4) Отсега нататък,
тепъреа. й к«а ти е пбл’за да виси
распеть на кртЬ, й голь амй ми гб
дай да го сэбл'Ькй. защб посёмь сёга
никои тебЪ не ще нъчгб под«'ма
зарадй нкго 35.260; доста mV е що
гб ось дихте, посем’сега прЪстанъ
зависть фарисёискаа 35.2596.
посен’сёга 15.146, посёнсета 15.1536,
посем’сега 35.2596, посёмь сега 35.260.
посенсега вж. посемсега
посея св. (1)Прен. Посея, разпространя
нашироко. й дрйо нйщо не йщЬшс,
тьк’мо годЬше какь да посЬе
хрт’Ган’ство. й Vnanic какь създаде бь
члка. й как’ гб сбстави на почесть в’
рай 9.626.
сег.: Зед. посЬе 9.626.
посипя св. (3) Х.Посипя, сипя по повърх-
ността на нещо частицы от друго
нещо, поръея. а майка mV й свад’бага
катб лйп’уа снь й вълЪзе где спите й
поейпа пепёль й затвори се й лежаше
на пёпель плачете й д^маше 40.321.
2. Покрия, сложа нещо върху друго
нещо, itampynoM. ii катб пойде царь
при апла, й видЪ го чё глёда на нбо
й тЬлото mV поейпано със’ рогбзге й
храстТе Сэгбре пй маОёа наторено, на.
7. лак’те 37.278.
аор.: Зед. поейпа 40.321; пов 2мн. посияйте
37.2776; прич : мин. страд, ед.: ср. поейпано
37.278.
поскръбя св. (1) Съжаля, изпитам
жалост към някого. й поскрьбй го
защо е погыньль, защб не знае що
чйни, не pa3VM't>Bae пльт’нь члкь
дхбвнаа, като рёче й павль апль
16.1606.
аор.: Зед. поскреби 16.1606.
поела от стб. поеъллтн св. (7) 1. Пратя.
изпратя някого с определена цел да
иде някъде, проводя, й посла сммёсэ
члка да рё сэномИзи khcsV, това щб
дрьжйшь та ё чер’веи смрадень сэ
мбн га вонёщь пльть 2.14; й ре прркь
icaia на еэша мЬ'жУ’е чтб б£ха пославши
сэ цара. така йдате й речЪте napV
ё'зёкпо. да сё не #бой нйчтб сэ дЪ’мыте
рауакгевы 11.91. 2. Пратя, предам
нещо да се занесе някому, изпратя.
й клире сь цркбвныи, събра ейч’ки
граждан к. й послаше послаше, да
сё събер^’ть ейч’ки ёпкпы. чтб съ въ
enap’xia мириликТискак 15 138; й
напйса ёулТе на ёврёискы ёзыкь, й
посла го iVflcco. й на^чи парМне й
мидЬне, й чюдеса тамо мнсэго стбри
37.274,
аор.: Зед. посла 2.14, 11.94, посла 37.274,
Змн. послаше 15.138; плусквамперф.: Зед.
послать б'Ьше 40.321; прич.: мин. страд
мн.: пославши 11.91, послани 34.254.
послание ср. (15) Послание, писмено
обръщение към някого, писмо. й npie
кшгыте йнокён’тш патргар. й прочёте
гы. й напйса послаше, й проводи го
до але^айрпо 12.1136; й послаше
послаше, да сё събер1?ть ейч’ки епкпы.
что съ въ enap’xia мириликшскаж
15.138, й преводиха послагТе, до
Гёрлймь, й мнсого дУмы хУл’нь. напи-
саха 36.268. съборно послание. Една
от частите на новозаветная канон.
й апль что пйше ла събор'ното ins’
послан]е за едша дётото (!) ймають
въра, а работа хртйн’скаа не ймають
15.156.
ед.: послаше 12.1136.12.117,15 139,15.1406,
15.156, 36.2682, 36.2 686, 36.2706, послаше
12.114, 15.138, 18.190, чл. послашето
12.1146, 14.12 862.
послании м. (1) Послания; пратеник,
натоварен с определена задача;
вестител. й пУстй посланници
по ейч'ки ёпкпе да сё съберУ’ть да
бсУдеть Оесэфйла 12.1146; й дойдбше
посланики сё цра кон’стан’тина, й
рёкоше ms’. ёвлавУе скоро да дойдешь
че ть зове црь 15.147.
мн.: поейнници 12.11462. 12.1156, 15.139,
33 242, посланиди 15.147, чл. посланниците
11.866.
посланник вж послании
поел угу вам св. (2) Послугувам, пора-
ботя известно време като слуга на
някого на ра[ра]бота бж!а ё аггль
когато го п8'сти бъ да стбри что м2
повелй. или дша члк8‘ да Узме. йлй
ctmS1 нЬкомУ да иослУгУва 11.826; амй
л л V* Т .. л »
сэ велико^мниче гесэпе. помогни и
мЬне CjisW своему й спёобй ма добръ
да послУгт’ва гпдйнУ моемз139.315
сег.: led. послУУва 39.315, Зед. послУгЙва
11.826.
послух м. (1) съм на послух. Бдя,
слушам внимателно, ослушвам се. а
еэн’зи члкь сёць на мемытэ. сЬкогы
б’Ьше на послУ. й чю катб цвёкнъха
жлътйцыте й том ча скачи 15.1356.
ед:, пос®/ 15.1356.
послушавам вж. послушувам
послушам св. (168) 1. Послушам няко-
го; вслушам се в думите, в съвета на
някого; съглася се. й fie катб чюха
со йра тьзи дУма послЗшаха го, й
не смЬаха да мУ прЬстУ’плгь думата
36.2716; а грЬшниците гь йстьк’мЬва
катб козы защото нЬ сь послЗ’шале.
ами са сЬкогы тёкле на грЬ 18.2016;
бти ма не поелз’шах’тё й думала ми
не дрьжах’те, да го не распйнах’те и
да го не мьчите 18.201.2. Послушам,
слушам известно «реме, чуя. заради
това ви^зарьчамь да поелмпате щб рё
хс вь ёулТето маОёово 18.191; амй вы
се мли пакь на бб’щаа наша любовь
да послышите пакь още мгл’ко щб щё
да вы казЬ’ва чюдеса ^що ё етрйваль
стыи велйко мчикь recbrie 39.309.
сег.: led. послУшамь 11.916, Зед. послышать
5 376, послУшашь 17.173, 35.260, Зед
послУша 11.926, 20.2096, послУша 11.99,
12.111, 18.1876, 18.201, 20.2096, 34 2486,
1мн пос.йшамё 6.446, постУшамё 9.61,
9 756, 36.272, 39.295, поелйпаме 18 1776,
поелйпаме 31.219, 39.3036, 2мн. поел Ушате
5.31, 9.616, 11.842, 11.100, 11.1073, 18 1 776,
18.191, 3“>.296, пос л Ушате 5.406, послУшатс
39.296; аор.: led. послУшй 9.75, Зед. послУша
3 17, 5.336, 9.626, 9 66. 1L9262, 11.956,
11.992, 11.105, 11.1086, 11.1096, 13.1216,
14.128, 14.129, 15.1466, 15.1536, 17.1706,
17.174, 33.2346, 36.272, 37.279, 38.284,
40.320, послУша 33.2346, 1мн. поелх’шах’мё
3.166, 2мн. послУшах’тё 18.201. послУшах'тё
18.201, Змн. послУшаха 5.346, 8.576, 8.596,
9.70, 10.77, 10.78, 11.86, 12.120, 36 2716,
39.301, послУшаха 15.1426; форми от перф.
тип: Зед. ей пэслУшаль 2.96, ей послышал’
4.246, послышал’ ей 35.265, си послУшаль
39.3046, ей послУшаль 39.3056, ей л ос лУ шаль
39.316, Змн. сь послышало 18.2016; бъд.:
1мн. щё да послЬшаме 39.2956; пов.: 2ед.
послушай 1.56, 1.7, 35.2596, послушай
4.26, 5.376, 5.39, 9.696, 11.1086, 12.1186,
13.1216, 15.148, 15.1506, 17.1745, 39.290,
39.3006, послушай 11.108, послУши 15.142,
послУшай 39.3046, послУ[ша]и 39.5086,
Змн. послоушаите 2.9, послУш[й]те 5.28,
послушайте 5.356, 5.386, 6 466, 9.65, 11 946,
11.107, 15.138, 15 145, 15.150, 17.164,
18.1776, 18.1796, 18.181, 18.1816, 18.182,
18 1 83, 18.184, 18.18662, 18.1876, 18 1 89,
18.1906, 18 191, 18.192, 18 1946, 18.195,
18.196, 18.1986, 18.201, 18 203, 18 20362,
18.205, 31.221, 31.222, 32.2236, 35.2576,
36.2716,39.316, послушайте 8.55,9.676,9.70,
9.74, 11.85, 11.896, 11.91, 11.97, 15.1326,
15.1336, 15.1426, 18.1806, 18.184, 32.2286,
38.2875, послушайте 15.151, 18.1836,
18 1946, 21 210, 33.238, послУшайте 34.253,
послУшайте 39.309, послУыайте 39.3126,
послУшайте 39.315, послушайте 39.317;усл.:
Зед послУшал' бы 11.107, бы по^лУшаль
15 1466
послушание ср (8) 1. Послушание,
послушно поведение, подчинение.
за1 цб йз’прьвЬнь со иа така е Узаконено
де ймаме стра й послУшДше на цара
33.240. 2. Чуване, слушано, кога
ходите по законь ^вь. тогйва се раувг
бь й агглы нгегэвь-, а когй прЬстьпате
закон’ бжш, тогйва ме грйжа йде зарй
това й напйсах’ме братга мой т[о]ва
поУчеше на ваше послушайте 20.208;
й въ оньзи пропасть мнсого дши
лежахУ тдичь нй дрУгыго плачах а, й
вйкаха й въздйшаха та сё молтаха ... й
- л Ж Т X г х
не бы тЬ гла, ни послУшанТе, ни млть
не со кого 32.2316. 3. Вслушване,
вникьане в смисъла на нещо. й послУ-
шаше да ймаме на хвыте дУмы. й
да се пОканЬме за иркза й на млба
да стбимь сЪкогы 15.156. слЬза на
послушание. Преклоня се, подчиня
се на някого. й ре бе, да слЬзе змей
на послу шаш'е со вЬра на невЬр’ныхь,
й тоьа рё сты. помлй се. и пада л юти
змей пб краката конютомУ 39.311.
ед.: послУшан'1'е 14.1266, 33.240, послУшаш'е
15.156, 33.240, гослУшачТе 20.208, 32.2316,
послУшануе 39.311, чл. поелхшашето 33.240.
послушливприл. (3)Послушен, покорен,
хрисим. й да нс смё тврьдоглавы и
непрЬклонюни. защо бь на таквйзи
пораза дава, на rb, й на дбмь тЬны.
амй да смё смЬрёны й послУшлйвы
9 756; й сЬди тУка й бьдй сЬкимУ
послУшлйвь да тё сёкы любы 2.10. //
Отзивчив, който откзиква на нечий
зов или нужда, а. сега где ё й не бы да
се найде мал’ко мёне даУтЬшй вчёра
се чйнЬше, со ейч’ките наи млтйвь
й послУшлйвь а сега бы нсмлтивь, й
непослУшлйвь 35.261
ед.: м. послУшлйвь 2.10, 35.261; мн.
послУшлйзы 9.756.
послушник м. (2) Послушник; лице,
което изпълнява нения воля или жела-
ние. амй со слУгы й послУшници мои
бЬсоове затворЬге на адь вратата, й
пбпрЬте гы тврьдЬ 35.263; каквбто
й днешны велйкомнйкь гссор’пе.
ве лйкь на’стоателъ й помбщникь рсбдУ
хрлан’скомУ. готовь послУшникь кой
се немУ млй. ввЬзда свЬтливаа дето
ей кръв’та своа про.тЬа за за1 любовь
хва и хс. нкто прославы по сйч’кТать
свЬть 39.2956.
ед.: послвшникь 39 2956; мн.: послУшници
35.263.
послушоьам вж. пае л ушу вам
послушувам несв. (7) 1, Послушвам,
вслушвам се в съвета на някого, съоб-
разявам се с нечие мнение, й радй тъзи
нктова добрына, та бЬше почьгёнь
по ейч’ка дрьжава, царУ ма^имганУ. й
сам’сй парь послУшУваше го, зашб го
видЬше мУцрь й разУмёнь, й на войска
хытрь, и юнакь 9 62. И Побчинявам се
на чужда воля, послушен съм напйса
се й хс. въ ав’гУстово повелЬн!ё, радй
двЬ работи. ёднб. радй да покаже
намь да сё повйнУвамё й ные й
да послУшУвамё шдаре 33.240. 2.
Слушам, чувам някого или нещо. й
i топа врЬме прЬстави се й зосима й
тбизи, монастйрь. состаха брала, а
пйсаше не бЬше йсписаль збеима амй
що чюх’мс со нкто, й напйсахь. да йма
на дУшъть ей добро, щб послУшУва
това чьтеше 17.176; ако се ймнеожишь
млишь, й не послУшава те бь. чювай
се да нё малодшьствУвашь 12.117.
сег.: 2ед. песлУшУвашь 4.26, Зед. послУшава
12.117, нослУшУва 17.176, Змн. послУшовамё
17.1676, послУшУвамё 33.240; имперф . Зед.
послУшУваше 2.96, послУшУваше 0.62.
послу шъс! вовам несв. (1) Свидетел-
ствам, правя нешо ба стане известно,
явявам. й родй се майка ms’, й повелЬ
та ю бсЬни дхь сты й песлйпъствова,
й така се вьсёли торима прЬм8'дрб
снь бжш, дето ё със’ она същи й едно
3.176.
аор : Зед. по;лйпьствова 3.176.
послъзя се св. (V) Просълзя се, насълзят
ми се очите вследствие на някакво
преживяване й ап ль ф1-липпь видЬ гы
какь е невЬр!ё S’ ft й без8м!’е. защб йм’
се мнЬше че ё дгавол’скаа тази работа,
та се посльзи тврьдЬ й прЬклонй се
дбл8 та се помлй os’ 36.270.
аор Зед. се посльзи 36.270
поел! нареч (1) После, след това. да
йскажё 11 др^го что ё стбриль стыи
прйживЬ чюдеса. й послЬ щемь каза й
др#гыге чюдеса дёто гы е по съмрьть
стбриль 15.149
поел! 15.149
посл’Ьд нареч. и предл. (44) I. Нареч.
После, след това. й пойдбше въ
фригш, й сътвбрише мйрь със’
таифали. й послЬдь сё врьнаха назадь
15.145; й прьвЬн’ сс принести епкпь,
й послЬ причёсти й цара 37.2806. II.
Предл. За означаване отношение на
последователност в пространство-
то и времето; след, й не mots’ нкго
воды послЬдь мёне това рёче, й
бстави го 6.47; напоконь послЬ хво
ройбытвб, до триста гбдинь. бЬше
нЬкои царь ймето ms’ ма^имгань 9.616;
й псслЬ нкго въдари се дарге царь
11.92. послЪд това. По-късно. и родй
йм’ се бтроче мЛкьско. дето ё велйкыи
Николае, й др8гс чёдо нёмаше нй
прЬдйтова нй посйЬ това 15.1326.
послЬть 6.41, послЬдь 6.47, 9.68, 12.1086,
15.145, послЬ 7.50, 9.616, 11.836, 11.846,
11.92, 11.94. 11.95, 11.996, 11.1026, 11.106,
11.108, 12.112, 12.1156, 12.1176, 12.12062.
15.13162, 15.1326, 15 13 86, 15.13 96. 15.145,
32.2246, 32.229, 33.2436, 33.2456, 36.267,
37.2806, посЛЬ 9.68, 15.1316, 15.153, 16.161,
18 182, 31.218, 33.235, посМ 11.102,
послЬдь 12.1206, 36.2726, послЬд’ 13.1246
послЪден прил. (8) Последен, след
който няма друг, сетей, бе, погледнй
СЭ высоко на тьзи отроковиц#, й
йлвише ю, пакь послЬдно блвёш’е
дето не мбже нй со кого да сё развалй
13.123, да възвелйчить Ть бь твоего
йме по ейч’кыи свЬть. й до послъдши
днй 13.1236. на послЬдно врЬме.
Напоследък, в последно време. почто
се не роди хс посЗнапрЬ. ами се родй
на послЬднке врЬме 33.2456; а сега на
послЬдно врЬме вьсхбтЬ бь да се родй
сэ майка без’ бца. да б#де съврьшёнь
бь. й съврьшень члкь 3.166
ед.. ср. послЬдно 3 166, 5.31,13.123, 33.238,
38.285, последние 33.2456; мн.-. послЬдши
13.1236, послЬдны 38.285.
поелЬдовам св. (1) Последвам нечии
пример, стана нечий последовател.
й недЬй се гн#сй сэ мёне щб съ твоа
робынй. защб й азь сэ младость,
TBoeMS1 chS1 послЬдова й млю се 8.566.
аор.: led. послЬдова 8.566.
последует от стб. поелЬдоЕатн св (1)
Последвам някого, тръгна след няко-
го. защб рё Ть. аще кто хбщеть по мнЬ
йти да сэврьжет’ се себе й вь иметь
крть свой й послЬдЬет’ ми 16.158.
пов.: описат. Зед. да пос лЬд^ет’ 16.158.
послЪт вж. послеЬд
посмрадя св. (2) 1. Прен. Победя. уни-
щожа. не мбжеш’ ms’ нйчтб стбри.
макарь й войска мнсэго да пустишь
на нкго, а той ще запрати c rape шин#
на дшволите, й nS'crri ще бЬсоове та
щьть посмрадй й тебЬ й войскьта ти
37.276. 2. Прен. Усмърдя, направя
нещо лошо, увоня. й дгавол’ ms’ рё. азь
не мог# матОёа видЬ нй смЬю да м# се
покаж#. й той по ейч’кы грА’ посмрадй
със’ това йме хво да го проказ#ва
37.276.
аор.: Зед. посмрадй 37.276; бъд.: със съкр.
инф. Змн. щьть посмрадй 37.276.
поспавам несв. (1) Поспивам. спя малко
време. й сънь мал’ко поспаваше. й
стань'ваше рано на мол’ба своа що ей
ймаше сэбычаи 17.1656.
имперф:. Зед. поспавашс 17.1656.
поспя св. (1) Поспя, спя известно
време, преспя. й тьзи нощь поспахь. й
на Угрё найдб тамо мал'кь кораб’ць. й
прёмйнь на сэньзи странь 17.1716.
аор.. led. поспахь 17.1716.
посрамлен прич. (1) Като прил Срамен,
който права някого за срам, позорен.
й пакь прёмУдры каже соломонь
на кшга що се зове, премудрость
съмрьтпо без’чьстною бсУдй его,
рё бб, йко бжТи снь е. сире, каже.
рёксэха еврее ёлате да го ёасъдимь
посрамлщна съмрьть, защо рёче, че
с’мь бь, й бж1И снь 16.1616.
мин. страд, ед.: ж. посрамлена 16.1616.
посрамля св. (1) Посрамя, направя ня-
кого за срам, засрамя. й блподарУ те
бти ма ей пос тУшапь. й йспльнил’ ми
ей що сь йскаль. амй епбобы ме хе бе
мои поскоро да дойда при тебе й да
посрамлд дьавола докрай й неговыте
работы 39. 3056.
сег.: led. иоирймли 39.3056.
посрамя се св. (9) Посрамя се, изпитам
срам, засрамя се. млйт’ се двдь хУ,
й каже. сторй сьс’ мёне знаменье на
добро, й да вйдеть който се на мёне
гнЪзУвать бёссэве, да се посраметъ
16 162; амй бжье поьелёше не бы
така катб т!ё мыслЪха. ами сё ббрьна
всэдата на дрУгаа страна, й не поврёди
се тамо ни/ггб. тогази катб видёха
ёллйнш посрамйше се 11.976; амй да
дойдешь при морето да видишь ейла
моа да се посрамишь 6.456
сег.: 2ед. се посрамйшс 6.456, 1мн. сё
посрамим е 1.8, Змн се посраметь 16.162;
аор • Зед. посрамй се 5.395, Змн. се
поерймиха 1.66, посрамите се 11.976; прич.:
мин. страд, мн посрамЪни 3.21, посрамёпи
3.21, посраменй 3.21.
поср!>де вж. посрЪдЬ
посрЪдЬ нареч. и предл. (18) I. Нареч. В
средата, по средата. не бёхУ тврьдЬ
богаты, нй пакь сыромаси. амй посрё
кбл’кото бёхУ възмбжны да й сёбЬ ей
храпеть... й на сыромаси да подадУть
15.1326; завёса цркбвнаа разра се
посрё на двё. а вые се не Умилих’тс
35.2616; й аггль пойде прЬ нгёго, й
стань посрё мзгёУ ща вида, на лозье
11.866 II. Предл. 1. За означаване,
че някакво действие се извършва
в средата на определен период от
време; посред, сред, насред. й ные
днёека да си попрЬпочйнё сэ постный
трУдь, що смс найшлё чтныи крть
поерй стыи пость 16.1576. 2. За озна-
чаване, че някакво действие се извър-
шва в средата на определено място
или група лица; посред, веред, насред.
й поглёда царь навьходоносорь, и
зйдЬ посрё пёщь чё хбдеть четвбрица
11.92; й въ едйнь днь щёха аварете
да УлЬзУ въ градь. й архггль михаиль
йвй се посрЬ тЬ 11.96; въ врё сэнова
катб въскрсё tv сэ мргтвы. й стань
посрЬде Учениците свой 38.2876.
3. За означаване, че определено лице
или нещо се намира в средата на
определено място или дадено обкръ-
жение; посред, сред, насред. й еэн’зи
сэць на дыцерыте стань на Утръ сэ
посте лита ей. й гледа посрё кыц’ьта.
кръпа свёзана 15.1346. й почёхУ да
дУмагь пбредеэ влцыте сёкыи своа
дУма. й ариа стоаше посрЬ тё 15.141,
посрГ 5.376, 11.96, 14.127, 15.141, 16.1576,
32.226, посрё 9.66, 11.836, 11.S65, 11.91,
11.92, 11.95, 15.1325, 15 13462, 35.2616,
посрёде 36.269, 38.2876.
посрЪтоше от сто. посьр-Ьстн св. (1)
Посрещна; отида да срещна някого,
който идва й пойдё стыи сава въ
йскЫЭопбль и йзлёзе митрополйть
весЗс!е сьсйч’кы (!) сщённици, й
людУе. й посрётоше го, й показа ймь
писашетс цар’ско 14.129.
аор: Змн. посрётоше 14.129.
посрЬщна св. (18) Посрещна; отида
да срещна някого, който идва. й
блжённы кэаннь съсйч'ки (!) братта
йзлЬзе йз’ монастйрь, й посрЬщнъха
патрТар’ха й поклонйха ms' се 12.1116;
ёфимтань ре на слетите ей. йдЬте
скоро, йсрасЪге й стблове бставете.
й съ свЬщи. й със‘ втмтйнь да
посрЪщнете царь й влка. й ейч'кы
царевы болйре 40.3226; й сторйше
тако, й завёдоше ю въ црковьгню. й
посрЬщнъ^с сщённикь й цЬлова то. й
npie ю й блви а 13.1236.
сег.: 2ед. посрещнсшь 9.636,Змн. посрсщнс
18.200, Змн. посрсщнать 18.177, посрещнать
18.200; аор.. Зед. посрЪшна 13.1226,
посрЪщнъ 13.1236, посрещна 31.2216,
посрЪщнь 37.2746, Змн. посрЪшньха 2.156,
12.1196, посрЬщнъха 12.1116, 34.253,
37.2796, посрЬщнъха 15.1376, лоерЬщнаха
34.2492, посрЬщ’нъха 34.252; пов описат.
2мн. да посрЬщнете 40.3226
поеръна св. (1) Посърна; стана унил,
невесел, й едйнь без^м’нь Сэ слЛъпе щб
ejft’xcaxS’. оудари Оома одна плеснйца.
й рё ms’, на свад’ба ей зовань, що ее не
ра/й/вашь, ами ей поерьн'ль 7.50.
форма от перф тип: 2ед. ей поерьн'ль 7.50.
пост м. (53) Пост, въздържане от
влажна храна според църковните
правила, постене. й тогази 6Ь сториль
сты сава, л, гбдинь й нй' сйч'кыте братта
надЬлЬваше със' пбеть и със' бдЬнте,
й посли’шанУе 14.1266; а дроугыте
ms’ тайн'ны работы що ё сториль
добрыны. млтыни да ремь, й пость,
й възрьжанУе бдЬше. кой езыкь мбже
йсказа 15.136; и кога бы пръва нели
ка постйте. лит^р'гйс^ваше сщённикь
17.165. велики пост (велики пости).
Велики пост, Велики пости - най-
дългият пост на християните преди
Великден. й стори ба радй, що щь да
тй зарьчамь. до годйна кога ще да
бьде велйкыи по. не минован теэр'дань
като ей ймате закон’ й сэбычаи на
монастйрь 17.173; й промйнаха се
днй мнеэго, й приближй се врЬме да
запбетимё за велйкы посты 17.165;
ами с как'вй очи да поглёднеме ха,
й да рёмь хртТане смё. та ные велйкы
посты не постих'мё катб ни ток (!)
зарьчйль 18.1986; сторя пост. Спазя
поста, попостя. й члкь ако въз'йще
да чйни що ms’ плтта йще. по нйкога
не бы сториль, зашб тЬлб йще мнеэго
да йде 34.2546.
ед.: по 4.266, 8.552, 8.55б2, 8.56, 8.57,
11.1006, 12.110, 15.1376, 15.1386, 16.1636,
17.1636, 17 173, 17.1736, 17 176, 34.2543,
34.25464, 34.25 54, 34.25562, 38.294’, 39.319,
пбеть 8.556, 9.756, 14.1266, 15.1336, 16.159,
16.1596, 37.275, 38.2926, 38.2942, пость
15.136, 16.1576, 32.231; мн. посты 17 165,
17.1656, 34.254, посты 18.1986, посте
18.1986, пости 18.1985, чл. постйте 17 165,
17.175.
поставля вж. поставя
поставя св. (49) 1. Поставя, сложа
нещо някъде, туря, тогази рё царь
да зёмать сэ пещйте полатны й сэ
сэгнйщата жсравгУ. да заносить, й
йз'околй да поставеть Bi. ббгове,
златы 37.278; й занёсе ёдйнь коть
чтб бЬха два еднак'ви, й постави го
на мрьтьв'цатого й не^бы [й не бы]
(!) нйщо 4.25; ами й прркь двдь рё, за
с(?дь бжш тамь постазиха прЪхёбави
престоле на с8’дницата бж'Уа 18.179. 2.
Поставя, оставя някого да се намира
някъое за известно време. й Has"грЬ
сЬднъ царь съсйч’кыте (!) болЬре на
нЬкое полЪ широко, й повел t на слЛы
да изведать стго йз' тьмнйцата, й да го
поставить прЬ цара 39.3016; й пойдб
сйФ аггла, й възвёде мё на, f, fie нбс.
й постави ма прЪ врата, й поглёдна й
видЬ xS’6octh нейсказанные 32.2266.
// Наредя на някого да стой някъде
с определена цел. й царица ёв'дб^’а
това раз'бра. й постави страж!е на
сЬкыи пъть чтб йде сэ рймь. й hhkomS1
не даваше да ь'лЪзе оу цари ура
12.1166. 3. Изградя, издигна нещо.
й стбри тамо посрЬ сэногози потока
црквиЩУ Mans’, й блтарь сть постави
14.127 4. Поставя, определи някого
да заема някаква длъжност или
пост провъзглася. въ снова врЬме
бЬше нЬеои члкь бнисйфбръ ймето
Mtf. чтб бЬше поставень да пали й
да гасй свЪщи. щотб причёсывать
хртЧаяе на гробь ctms' димйтр'тю
9.74; й сэ сйч’ките. мёждо (!) тЬ
ci'aeiuie 1сэаннь, катб елнце на тьмно
мЬсто. й нкго йз’бра ейч’кы съббрь,
да гб поставсть naipiap’xa 12.112; й
полЬаха Mtf мал’ко наврьхь главъта.
й ако пойдЬше снова мурб право на
нэсът’ Mtf. й на Астата Mtf а т!ё тогази
пэставЬха цара йлй apxiepea 38.291.
// Ръкоположа в църковен чин. й той
едва ббрьна apia на православная вЬра
й постав и го сщенника й npoTonantf
(!) въ але^анрш 15.1406; мйрь тёбе
дето ей любишь дшъта й тЬлото...
станй й ела със’ на, да стбримё волы
бж!а за тёбе й зъвёдоха блжённаго
Ёсэанна да гб поставеть сщённика
12.1116. // Издигна някого, дам му
власт. затова ли аз( тёбе почётб, й
поставих’ те да ей гпдарь на ейч’ка
Ocrania 9.64; катб каже й прркь двдь.
съслава (!) й със’ почесть вЬн’чал' си
члка й чоставйл’ го ей на сйч’котс
чтб е сэ твоа ptfxa стбрено 38.2836
5. Поставя, определи нещо. й др^гы
пррии мар; itfgnctfBaTb за распёт'т'е
хво 1ёрем!а прркь рё за прЬданЧетс
Mtf. й поста виха, л сребрьпици цЬна
цЬн инныеот* мь, дето го цЬнйха сэ
снсэве гилювы 38.2906. посгави на
почест. Почета някого, окажи му
почест. й царь коп’стантипь почёте
гы тврьдЬ. й дар^ва гы дарь мнсэго.
й нё тьк’мо това гы почете, амы й на
повелйка гы почесть постави 15.145;
поставя повелЬние. Повеля, нареоя
нещо някому, запс-вядам. й еэша
завйдниците... рёкоше paptf. нЬли
си ей поставили ты naptf повельше.
нйкои за м, дни, да не пойще нЬчтб
нй сэ ба. ни сэ члка 11.93; поставя
трапеза. Сложа масата, наредя
необходимото за ядене и пиене. амй
дЬцата брьзаха защб гы повйкаха
чё бьше врЬме дошл с да сэбЬдова
сты ёу’стйпе й тёкоха скоро да Mtf
поставАТь трапеза 5.37; ёфим'йнь
постЬше се чрЬз’ ейч’кы дны, до, О
ча й пос гавЬше на дёнь, трй трапёзи
дома си 40.320.
сег.: Змн. поставлть 5.37, поставеть 12.1116,
12.112’, 15.138, 37.278, поставить 39.3016;
имперф.: Зед поставьте 40.320, Змн
поставЬха 38.291; аор.: led. поставих1
9 64, Зед. постСви 4.25, 4.256, 8.59, 11.9162,
11.92, 11 926. 12.1166. 14.1266, 14 127,
14 1276, 14.1296, 15.1406, 15.145 , 36.2736,
37.281, постави 14.1276, 32.2266, Змн.
поставиха 4.26, поставите 11.95, 12.1126,
14.128, 15.1386, поставиха 11 1016, 12.1126,
18.179, 36.2676, 38 2906, поставйха 39.300;
плусквамперф.. Зед. б'Ьше поставиль 12.1156;
форми от перф тип: 2ед. ей ей поставиль
11.93, поставил1 ей 38.2836, Зед. ёпоставиль
34.248; пов.: описат. led. да поставлю
11 835, 2ед да поставить 12.111; страд
имперф.: Зед. се поставьте 15.133; аир.:
Зед. се постави 15 1336 прич.: мин. страд
ед.: м. поставень 9.74, 15.133.
поставим несв (1) Поставим, правя
някой да се намира в определено
състояние, определим, й йз’бра на сэ
сйч’ките ёзыци, катб каже й прркь
софбша на днё[в]нъта парёмт'а. cuacif
що съ еэфрьлкчи, й сскрйшёнчытс
пршма й поставЬм’ гы за похвала й
знании й прочюти по ейч’ка земли
34.2536
сег.: led. поставим1 34.2536.
постами св. (1) Поостана, поспра за
малко време. й видЬ члка чё привё jtfea
въжё да сё ибЬси, й повйка го сэнази
мома. й рё Mtf. чтб щёшь да сгоришь
члче. постои да тй кажй' нькоа рЬ. й
постань чловёкъть 11.105.
аор Зед. постань 11.105.
постели1 св. (1) Постели, приготвя си
постёля за спане. нФ такъв’зи по йз’бра
азь рё Ть макарь й ако ей прЬклонйшъ
ка”б сръпь свбата шйа, й др^’го, акс й
пспсль ей постелишь 34 255.
сег.: 2ед. ей постелишь 34.255.
постели11 ж. (6) 1. Постёля, .място
за спине, легло. А еэн’зи Сэць на
дьщерыте. стань на^трЪ сэ постели га
ей. й глёда пос pt кыц’ьта, кръпа
свёзана 15.1346; това чю пУмень
печюди се й Оплати се. й поде до
постетмта стм^ сумесэн^. й вид! ж
плена със’ чёр’ве 2.11. 2. Постёля;
нещо което се постила, за да се спи
върху него; постилка, й на земли без’
постели лёгнх’ваше. й саечка пакь й сё
йспльни срцето на мйсль бжтвнаа, да
иде въ пустили 8 556
ед.: постели 8.556, чл. постёлита2 106, 2 11,
10.1046. 15.1346. посгелита 2.11.
постен прил. (3) Постен, който е
евързан с постене. й пыс днёека да
си пог.рЪпочйнё са постный тр(?дь, що
смё найшле чтныи крть noept стыи
пость 16.1576; защо ако й потеглих’мё
псстны п*?ть шо мин^вамё й до днёека,
амч сега додё день да почйнем’ ей
16.1576.
ед.: м. постны 16.15762, постный 16.1576.
постена св. (3) Простена, издам стон.
тна ДЙ1Ы като чю сё юти збеима.
погврьдЬ се растрепёра, и попотй
се сэ стра, й постёнь. й загуби си гла
17.167; й адь бгор’чЪ, амй щб б£ха
въ адь та сё зарауваха защб се адь
йспразни. аму посте нй постенй аде
бти йде сил’никь. тъгхваи гьгУваи аде.
бти йде крЪп’кы бь 35.258.
аор.: Зед. постёнь 17.167, пов.: Зед. постенй
35.2582.
постигна св. (20) 1.Постигла; достигни
до нещо, към което съм се стремил.
й да постйгне светлое въскрьс1шё.
със’ чйсто ёрце, а нЬ да се загрйжй, за
сэдежды хз'баьы, йлй за йстУе й пйт’.ё
34.2556; така й ныё ако ей не сэмётиё
гр!хсэвете не можем ь постйгнъ црт во
нбное 34 2536. 2. Разбера нещо,
проумея. стаа трица ё нейск^сима
дето не мбже, 8'мь члчьекы нйкакь да
постйгне да йспыта какь ё 33.238; й
дёто го не мбже никои ймь члчьскыи
разКм£ на срцето ей йлй да постйгне
със’ ь'мът’ се (!) да сё йсЬти 15.131. 3.
Настигни; дойда до някого, който
върви пред мен; застигна. й дймаше
ей ако дойде пакь бн’зи мой засгйп-
никь. давно бых’ го йсЬтиль. й пбе-
Koptf да текй, да гб постигиК 15.1356;
ами т'б постигни бн’зи члкь, й позна
го кби ё 15 1356. 4. Стигна някъде,
пристигни, ами сам’ ей сэ [с]вбй
грЪ йспъди се, й сэпаднъ са х^бава
слава бж!а. й постйгнъ до тьзи земли
проклётаа 33.246; й едны постйгнъха
въ адь, а дрйгы сэсташс на землю
сэгбрЪ 11.836. 5. Само Зл. Псстигне
ме, случи се, сполети ме. ет^ сега
събы ги се дь'мата, й как’ва мё скрьбь
постйгнъ 35.2616.
сег.: led. постйгнз1 15.1356, Зед. постйгне
5.286я, 15.131,15.1356,33.238,1мн. постйгне
34.2556, Змн. постйгнъть 15.144, 15.1496;
аор.: Зед. постйгнь 8 55, 15.144, постйгнЬ
15.1356, постйгнъ 33.246, постйгнъ 35.257,
постйгнъ 35.2616, постйгнъ 35.262, Змн.
постйгнъха 11 836; съкр. инф.: (мбжьмь)
постйгнъ 34.2536, (мбже) постйгнь 38.2866.
постигнувам несв. (1) Разбирам нещо,
проумявам. а мысль но се зовё дето око
члчьско не мбже да виды, нйтй със*
рйка да го лохване... амй тькмб със’
ймьт’ сы ’тостйгт’ва н'Ьчтб 38.283.
сег.: Зед. постлгнЯва 38.283.
постидя се св (1) Засрамя се; изпитам
срам, неудобство, и пакь каже дьдь.
сътворй съ мною знамеше въ блго. й
да видеть ненавйдещеи мё й поетйдет’
се сй_рё млйт’ се двдь xtf, й каже.
сторй сьс’ мёне знамеше на добро, й
да вйдеть който се на мёне гнЬвйвать
бйссэве, да се посраметь 16.162.
сег.: Змн. поетйдет' се 16.162.
постилам несв. (4) Пастилам, разсти-
лам нещо върху равна повърхност.
амй послушайте да разУм Ьете блвёши
хрпане защб въсЬднъ хс на белю. й
защб си бставиха аплете ризы те на
ЖрЬбёто. й нарсэ’ защо си постйлаха
рйзите по пътеть 34.253; а рйзите
що[то] гы постйлаха по землю, това
назпаменУва грЬхсэвёте ей со ейч’ките
езыци 34.2536.
имперф.: Змн. постйлаха 34.252, 34.253,
34.2536, 34.254.
постник м. (13) Постник; лице, което
в уеоинение се е отдало на пост и
молитва; отшелник, пустинник. й
ёдйнь пбетникь пУстынб-ЖЙтел ь,
постЬше се на горУ що сё зове
холомон’да гора 9.706; ёлате й вые
пбетници, дето стё говЪле й сЬдЬле
по гбртето. й низ1 дУп’кыте, й по
камашёто на стУ’дь й на мразь, токб
да навТёте д’йволУ 18.202; нЬкои
пбетникь ймаше тамо ца стлъпь
прЬбываше, й пбетеше се блйзУ при
сэнова Micro гдёто е быль гробь стЬи
пётки 8.57.
ед.: пбетникь 7.53, 8.57, 9.706. постникь
17.164, постнйкь 40.3236, постника 8 576,
9.71, 12.112; мн.: пбетници 4.266, 14.1266,
16.159, 16.163, 18.202.
постница ж. (2) Постница: жена,
която спазва стриктно църковния
пост, й на жената мУ бЬше йме
аглайса. й fia добра й чйста и постница
'го бонзлйва 40.320, елате й вые
жены постници. щото сте пбетиле
чйсто, та ей сте йсУшавале тЬлбто
зарадй мёне 18.202.
ед.: постница 40.320; .мн.: постници 18.202.
постоя св. (10) Постоя, остана някъде
малко време. й рё мУ маноё, постои тУка
да тй донесУ идете да тё погостимь
11.886; й львеэвете постоаха додё се
по1рёбе тЬлбто сто, й сэтидбха си по
пУстинать, крбт’кы като дв£ агнета
17.176; й апль й рече постой сэ жёнб
й fee на мрьтвото дЪте дёсната pfea
36.268.
сег.: Зед. пистойш1 2.136; аор : Зед. посгоа
18 1816, Змн постоаха 17.176; бъд.: със
съкр. инф. led. щё постой 11.88; пов.: Зед.
постои 11.88, 11.886, 11.105, 17.175, постой
36.268, Змн. постойте 36.2716.
постоявам несв. (1) Постоявам, стоя
някъде малко време, спирам. й стань
мал’ко на пътьть да си почине, й
сэбрьна се на йстокь да се помлй бУ.
на. s ча ейрё, бЬше въ зрЬме пладне.
зашэ така на сЬкыи ча постоаваше,
й сэпЬёше си правйло. й меташа ей
чинЬше 17.166.
имперф.: Зед. постоаваше 17.166.
пострадам св. (5)Пострадам; претърпя
мъка, страдание, амй Ть това потёгли
й распё сс, защб е (!) гака е пйсано
въ кипы пррчьскые таквбзи да
пострада хс бь за адама, й за сйч’ки
свЬть 35.262; й така бЬше пбббно хУ
да постра. й да въекрне сэ мрьтвыхь
трётыи днь 38.291.
сег.: Зед. пострада 35.262, костра 38.291;
аор Зед постна 15.132, пострада 35.2576,
Змн. псстраха 11.97.
постриже от стб. пострнцщ св. (1)
Подстрижа; посветя някого в
духовен сан, като отрежа малко
от косата му. а тгУмень нееэфйгь
постриже бногова мом’ка, й бы йнокь
11.1026.
аор Зед. постриже 11.1026.
постриже се от стб. пэстрнцтн са св. (2)
Подстрижа се, приема духовен сан,
покалугеря се. а той сэйдё въ монастйрь
й пострйже се й стань йнокь 12.1096;
й въ тбизи градь анпеэхти сыр’стЬи
бЬше монастйрь, дёто се блжённыи
теэаннь злаустыи пострйже 12.1096
аор: Зед. пострйже се 12.1096, се пострйже
12.1096.
поегьпя св. (2) Пристъпя, направя една
или няколко стъпки. й кота стори, з,
мци. й остави ю анна на землю да ю
бпйта може лй проходи, й мрта стань,
й постьпи, з, стьпкы 13.1226; й запрЬ
ms’л ст о да не промине й то сэ стра
паднь на кол'ЬнЪте ей . й не може вёктс
да постьпи 33.242.
сег.: Зед. постьпи 33.242; аор.: Зед. постьпи
13.1226.
постя несв. (16) Постя, ям постна
храна според църковните правила.
амй йма тйка члцш мёждУ на, та са й
блго гале й месо. а rrt да постыть катб е
зарьчано 18.1986; ами с как’вй очи да
погледнеме ха, й да ремь хрпане смё.
га ные велйкы посты не постих’мё
катб ни ток: (!) зарьчаль 18.1986.
сег.: Зед. постишь 19.208, пдетйшь 34.2546,
Зед. пости 34.25462, 34.255, Змн. пости
16.163, постные 18.1986, Змн. пдстЪть
18.1986. постеть 18.1986; имперф.: Зед.
neertme 11.1006; аор.. Змн. постих‘мё
18.19862; форми от перф. тип: Зед. ё
постйль 34.2546, 2мн сте постиле 18 202,
Змн. са постиле 32.227, съ постйле 34.254.
постя се несв. (24) Постя, ям постна
храна според църковните правила, й
постй се, м. дни, м нощи, й дймаше ей
не щъ си пой дома нй йспе да ймь,
нй пйпе. догдё мё не посети Ть бь
13.121: таквйзы бЪха й пбетници що
са пбетиха вь пйстыни, й ймрътвиха
си тЬлото със‘ пость, заради цртво
ноное 16.159.
сег.: 2ед. се постйшь 34 255, Зед. сё пости
14.126, сё пости 15.137, се пости 34.2546,
Змн. се пости 2.106,2мн. се постйте 34.2546,
сё постите 34.2546, Змн. се постеть 2.106;
имперф.: Зед. постеше се 8.57, noertine се
9.706, 11.996, се noertine 11.100, noertine
се 12.1096, noertine се 40 320, постёше съ
40.321, постёше се 40 3226; аор.: Зед. постй
се 13.121, Змн. постихьме се 34.254, Змн. се
постйха 1.36, са пбетиха 16 159; форми от
перф тип' 2ед. сё си постйль 17.1656, се ей
постйль 34 255, Зед. се е постйль 17 1656,
Змн. бйдеме се постиле 34.2556.
посуча св. (1) Посуча, суча мляко малко
време. й догдё ейка боска со майка
ей. въ ерт й въ пет’кь не щЬше. да ей
Угоуди боска въ Астата нйкакь, тьк’мо
кога зайдЬше елнце, й тогази мал’ко
госг’чаше еднйщь 15.133.
имперф.: Зед. посУчаше 15,133.
noctiaM несв. (1) Посягам; протягам
ръка да взема, да докосна нещо. й
оумь ей помрачйшь. й езыкь твой не
знае чтб тлапи й празнослови. й бчите
крыво гледать. й нсазЬтЬ ти падать, й
не мбгУт* да ступать, й ptfntre ти не
знают ь, чтб посягать 11.1 Обб.
сег.: Змн. посЪгать 11 1066.
посЪка св. (10) Посека, убия някого
с тежко остро сечиво. й тогйва
мрьсные бн!'а ёзыци нападнъха исщпо
напрасно на вбйскьта хрпан’ска, й
ёдни посЬкоха, а дрУгы распьдиха,
й дръгы свЬзаха й порббиха 39.3136;
й па рё стыи на гражанете. ако щъте
вЬрбва йстйннаго ха ба моего, азь да
посЬкь змёатого 39.3116; ако нЬкои
не ше да стане да мй бгйдеть печать,
a rie го посЬкьть та Ум ре w нкговата
рька 18.191; й така се помли стыи, й
сь радо навеси главьта й тако посЬнь
бы й стУю свою дшУ прЬдадс в’ рьцЬ
бжш 39.309.
сег.: Зед посЪкь 39.3116, Змн. посЬкьть
18.191, посЬкьть 39.3056; имперф.: Змн.
noct «ах а 39.2966; аор.. Зед. посЪчё 9.726,
Змн. посЬкоха 39.3136; бъд. в мин.. Зед.
inline да посЬчё 15.1486; пов. 2 ед посЬчй
37.276, прич.: мин. страд, ед : м. посЬнь
39.309, посЬн’ 39.314.
посЬкувам несв. (1) Посичам; убивам
някого, като му отсичам главота.
сега й тоизи ча гпдйнь ёу’стапё
что дрьжй наше мЬсто. неправёдно
повелЬ да погйблт’ сЗ наша роднина,
трй м»ж!е... ами стори млть със’ на
сыромаси, й течи да гы еёнёмешь
защб ако пбскорУ не пойдешь ные
сыромаси погынУвамё, й сЗша
посЬкьвать 15.144.
сег.: Змн. посЬкУвать 15.144.
посети св. (5) Посетя, отида да видя
някого, навестя, споходя. й катб
лежааше дойдё нЬкои члкь ймето мУ
гйлю. ёЗ гер’м!а. й дойде й царигра
да посети стУдТа кнёза като ё бол’нь
11.986; й стори анна лЬснь rtf 6tf, й рё.
да въспою nb fs os’ mocmS', оти мё ё,
посЬтиль гь, й сэнгёль прйсмйх'ть со
мойте врагове 13.123.
сег.: Зед. посети 11.986, 13.1216, 14.1296;
форма от перф. тип: Зед. ёпосЬтиль 13.123;
пов.: описат 2ед. да посЬтйшь 15.1466.
потаен прич. (3) Като прил. Потаен,
който не е явен, таен, скрит. ёдйнь
младь мом‘кь ймаше на сол^нь. дёто
yii е йме стыи нёсторь. тврьдЬ младь й
х^бавь й раз^мень хртУанинь потаёнь,
тьк’мо го знасше стыи димйтр’Уе 9 65;
й йсчёз’нь тогази дУаволь, й бы катб
дймь вонёшь, й не вйдй се. тьк’мо сэ
невидймо рё. сэ зло йме потаенное
что съ казв’ва й намь злЬ быва й что
стбри матнёи съ на 37.2766.
ед.:м. потаёнь 9.65, потаеннагс 35.2606, ср
потаенное 37.2766
потаи св. (7) 1. Потая, сложа нещо на
тайно място, за да не бъде открыто;
скрия. й тогйва бнази жена еёйдё в
чёр’кова да ей £змё тёп’цУата. й намЬри
вътрЬ, г, жльтйди. a ria гй не потай,
амй зова майстбре дюл’гере. й обнови
чёр’ковата ctms' 39 3176 2. Прен.
Потая, направя да не се узнае нещо,
премълча. заклина те в‘ гЬ ба нашего
шо се е породиль й двць дето заради
нгего ходишь тх'ка гола да ми кажешь,
й да не потайшь твоего жит'Уе, що ей
и как1 ей сйч’ко ми йсповЬдаи мёне
грЬшкомх 17.168; нелй ей ты дето
напльни на стражарете рЪ’цЬте ймь
съзлато (!). токо давно потаю й да не
каз^вать че е въекрль хс 36.2696.
сег.: Зед. потайшт 15 1326, 17.1636, Змн.
потаю 36.2696; аор.: Зед. потай 39.3176;
бъд.: със съкр. инф. led. щь потай 17.1686;
пов.:отриц. съссъкр. инф. Зед. (недЬи) потай
12.1106, описат. Зед. да потайшь 17.168.
потая се св. (5) 1. Потая се, остана
скрит, потуля се, спотая се. й дойдё
пакь на бногбва члка й пристьпи пакь
при он’зи прозбрець. й фрьли гы пакь
катб й прьвЬны й потай се пакь й бтидё
си 15.135. // Образно, й S’ тбизи днь,
когато мыслЬше бн’зи члкь да стбри
това на дыцерыте ей. й не потаи ms’ се
мысльта. ами дойде тази д8'ма й въ Или
ctmS кикблк’ 15.134; й стыи Николае
вид! че^ mS' се нс потай доброго, а
той mS рё. раз8’мЬи члче что ти д£ма.
заклйнам’ те въ йме бжУ'е. да нё йвйшь
нй да кажешь hLkomS1 что тй азь сторй
15.1356. 2. Прибера се, отида си у
дома, й дойдбха й сэбыколйха околх
градь нбщУ'ю совън’ка, й натък’мйха се.
кога се потай нарсодь, да ирЬмйнЛъ со
стЬните скрйшб 9.72.
сег.: Зед. се потаи 9.72, 15.134; аор Зед.
потаи се 15.134, потай се 15.135, се потай
15.1356.
потегля св. (39) Потегля, изтърпя
нещо, претсгля, изстрадам. знаише
Ть 1сбва чё ще да йма трьпЬн'я й не
щё да похули ба. затова го сэстави да
потёгли зло, ради на 5.276; й рс ймь
така ё писано, й така б’Ьше пбббно xS1
да потёгли. и да въекрне со мрьтвы въ
трёт'Уи днь 38.290; й пакь въепоменй
сыромаха лазара, какь потёгли
голота й гладь 12.118, й щёшь мнеэго
бЬды да потёглишь, й грижы рады
дшёвнаа правда 12.111. потегля глад.
Поглаоувам не си дояждам известно
време. амй да стане на покааше...
амй т8ка мал’ко да потёглимь гладь,
й жёжда, а тамо да ны сгтоббй бь s'
нгего цртво дето сё агглы агглы (!)
веселкть. й ейч'ки стУи 8покоават‘ сс
17.1766.
сег.: led. пстёглю 38.291, Зед. потёглишь
5 31, потёгли 17.1716, Зед. потёгли 5.276,
35.257, 37.275, 38.290, 38.291, потегли
35.257; аор.: led. потёгли 12.1196, Зед.
потёгли 31.2226, Зед. потёгли 5.2763, 5.31,
5.356, 5.376, 12.118, 15.139, 35 256, 35.259,
35.262, 39.2956, 39.3032, потёгли 5.28,
38.2856, потегли 35.258, 1мн. потёглих’мё
12.117, потеглих’ме 16.1576, Змн. нотёглиха
5.40, 9.616, форми от перф. тип: led. с’мь
потёглила 17.1716, с’мь потёглиль 38.292;
бъд.: Зед. шёшь да потёглишь 2.10, 4.23,
5 236, 12.111, щешь да потёгтишь 6.436;
пов.: описат. 1мн. дапотёглимь 17.1766.
потегля се св. (1) Потегля се, устремя
се към нещо, постарая се да постигна
нещо. а т!ё рёкоха, дойдбх’мё й бша
дёто се сэрёкоха сэ тбизи свЪть, й зёха
на сёбЪ си аггльекы чйнь калугер’скы.
й пак напоконь раз’слабиха й
поврьнаха назадь въ мйрь. й нйкога
се не потёглиха за своё спсёнТе, й нй
една млба чйста ни сториха не пгЬха
да тй принесьть догдё б£ха жйвы
32.226.
аор.: Змн. се потеглиха 32.226.
потека1 св. (2) Потека, започна да
тека, бликна (за вода), й йскопахК,
й найдбха пёщера голЪма пльна чё
йстйче всада, и сэградйха s'cTie. й
потёче вода мнеэго й до днь 2.146; й
5? г , ’4'4
па потече кладекець из чер ковата на
бещёше вода чюдно знамеше стр-ва
се та на тбзи мЪсто 39.3116.
аор.: Зед. потёче 2.146, потече 39.3115
потека11 св (4) Затичам се, втурна се
към някого или нещо, завтека се. а
др^гите йз’бкбль катб видЪха това
мнЬше им’ (се) че е Maria сториль
та потёкоха на фйлиппа да гб биють
36.270; й сэн'зи дУаволь потёче
при бногбва старыго прильетника
й йечёзна й пойдё V ада несытого
10.78. // Образно, а сега трЪбь’ва да
се смеришь сэ ейч’ка почьсть чтб
ймашь. защб сэ мёне да се почьтёшь
до вкка. амй затова ги казй да сё не
оуплашишь ни сэ щб. нй да потечёшь
пакь на тьзи почьсть й да ей пог#бйшь
в bps’ свою 5.306
сег.: 2ед потечёшь 5.306; аор. Зед. потёче
10.78, Змн. потёкоха 36.270, потекбше
37.275.
потканя се вж. подканя се
поток м. (4) 1. Поток, неголяма река.
й въ еднъ нощь, йзлЬзе из’ кёлгага ей
стыи сава навън’па й ходЬше тамо йз’
потбк’ть. й чьтЬше ей. уалтыр’ й видЬ
видЬше страшно 14.127; й стбри тамо
поерь сэногози потока црквицХ Mans.
й блтарь сть постави 14.127. 2. Прен.
Поток, непрекъснат изблик на нещо.
й сэтогази течаше потбкь сэ нйговыте
Ъ’ста хчёше, катб злато бчйстено
12.1126.
ед.: потбкь 12.1126, потока 14.127, потока
14 127, чл. потбк’ть 14.127.
потоп м. (3) Потоп, голямо наводнение.
и бь лёгома щЬше да гы обрьне сэ
загибе на. прЬльсть. й показоваше ймь
много знамеша. потопь наведе нй
сичкш свЬ. и градове съжёже и дрйти
много знамеша показа 33.247; чтб
е това защото скрьбишь и тьжишь.
йлй защб лют а зйма и гбр’кыи потопь
црквите прЬёло 12.117.
ед.: потопь 12.117, ,33.2466, потопь 33.247.
потопясе. (5) 1.Потопя, поставянякого
в течност до някъде а пакь дёто
бЬха потопёни до Астата вь 61 нЪната
рЬка, тге ненавйдЬха брать брата, й
ббаждаха др£гь др!?га, й потьп’ковале
са ейроты й сыромасй 32.2316; й
пакь дёто са до пбмсь потопени въ
бгьннаа рЬка, т!е сэйдЬха та зёмаха
ком’ка, та чё напоконь к^рвЬха, й не
щЬха да се ар’нйш’ать догдё йз’мрЬха
32.2316 2. Потопя, оставя някого да
потъне, удавя й какь да ти рекь бче.
как’в;, безакбша чинй й вь корабь й
по пьть дето нЬ сь е чюло нй_йде
това безакбн’етво... й да вЬр8’вашь
бче, как’ ме йтрьпё морёто, та се не
разигра да мё потопи 17.1696. 3.
Прен. Унищожа. та зар&‘ онази млть й
добре ерце, S'rph кога съмна а тиё м8
казаха хак’ щпть (!) содсэмь й гомбрь
да потопать и тогйва лота побЬгна,
а содсэ й гомср’ се запали й провали
31.222.
сег.: Зед. потопи 17.1696: аор.: Зед. потопи
10.786; бъд.: Змн. щйть (!) да потопать
31.222; прич.: мин. страд, мн.: потопени
32.2316, потопёни 32.2316
потопя се св. (5) Потопя се, потъна
във водата. й водата се плйскаше
високо, кбл’кото щЬше кораб’ть да сё
потопи 15.152; въ сбиова врЬме нЬкш
корабници, щЬха да сё потопать оу
морето със’ корабете ей. сэ голЬма
бУ'ра 15.149; й мнсэго войска потопи
се й У’давише се, тьк’мо трй корабе
осташе й въз’вратнше се назады
11.966.
аор.: Зед пстопй се 11.966; бъд. в мин..
Зед. щЬше да се потопи 11.946, щЪше да
сё погопй 15.1366, 15.152, Змн. щ1ха да сё
потопать 15.149
поточище ср. (2) Поток, неголямарека.
й сэйдё на г.рУга страна стгс Герасима
й прохбдЬше по сэнъзи пУстин.к й
свЬтЬше катб ёдйнь свЬтйл’никь. й
на еднб потбчище сЬдЬ на въеточнаа
страна, за, з. годйнь 14.1266; й катб
се оумнеэжиха мнсэго дрЛкйна й
направкха келш мнсэго бкол» бнова
потбчище 14 1276.
ед.: поточите 14.1266, 14.1276."
потреперя се. (5) Потреперя, започна
да се люлея и трептя, разтреперя се.
тогйва ще нбето да сё потрьси катб
трьстйка й гората ше да потрепёре
катб лйсть сэ гст£ вЬгрь й сйч’ко
създаше 6xie тцё да потрепёре сэ стра
тогыва 18.196; тогйва ейлы нбные
й агглы гни щьть да се помЬстеть й
да потрепёре ейч’кото сэ тЬ тогйва
ще нбето й землйта, й дблх1 бёзйа
дльббкото мЬсто да потрепере
18.1996.
сег.: Зед. потрепёре 18.1996; аор.: Зед.
потрепёре 18.203; бъд.: Зед. ще дапотрепёре
18.196, щё да потрепёре 18.196, ще да
потрепере 18.1996.
потреса се св. (5) Потреса се, разлчзлея
се силно, разтърся се. това се Ь?да бК
помлй. й тбизи ча потрёсе се сСнази
планина. й дымь блгь й хУбавь йзл’Ьзе
сэ това мЬсто 4.246; сэ лйсавы У’ме
&дёисьыи. сэ без’чловёчны й завист-
лйвы ёврёе. сэ роде злы и безакбнны.
не вйдите лй какь помрькне елнце й
мць. й землйта се потрёсе 35.2616.
аор.: Зед. потресесе 4.24б, 34.252, сепотрёсе
15.141, 35.2616, потрёсе (!) 37.278.
потроша св. (1) Потроша, направя на
парчета, изпочупя. амй пак’ гы видЬ
апль стй нЬ съ У’тврьждёши добрё със’
разУ’мь . й апль пак’ се помнеэ пойди
бУ. и бжтвнаа сила сэ нбёто слЬзе, й
богбвете ймь потропп 36 270.
аор.: Зед потроши 36.270.
потруби вж. потръбя
потрудя се св. (10) Потрудя се; положа
труд, усилия, й тогази се црь по грУди.
й стори катб мУ повелЬ архггль й
съзйда црквУ прЬвеликУ 11.956; кой
сте вые гпдТё мой, та сы стё потрУ’диле
да дойдете до мёне вашего раба
12.110, а тебе да ти дадё Ть прощёшё
щэ сь си потрйдиль за добро 3.186.
аор.: 2ед. сёпотруди 1 7.1666, Зед. сепотрУди
11 956,2мн. се потр/дих’те 5 396; формы от
перф. тип: led. съм' се потрУдипь 17.174,
2ед. сь си по грядиль 3.186, съ си потрУдиль
9.69, Змн. сы стё лотрядиле 12 110; пов : 2ед.
се потрУди 5.31, 2мн. потрУдЬте се 15.144.
описат. led да сё лотрУдА 11.84
потръбя св. (2) Протръбя, известя чрез
свирене с тръба. й поьЬлъ захарСа,
й йзлЬзоха проповЬдници по сйч’кУ
стран»118дёиск8ю. й потреби трУбаТнн
13.124; тогйва ще да пястие, гь архТ гла
михайла й дрУгы агглы със’ трьбы да
потрьбеть з’ голЬмь гла 18.196.
сег.: Змн. потрьбеть 18.196; аор.: Зед.
потреби 13.124.
потръкаля се св. (1) Претърколя се,
търкулна се при падане, изтърколя
се. его дё видЬ че са Сэкьсна ёдйнь
камикь сэ ёдна планинь сам'сй си,
та сё потрькалй канадолу1 та оу дари
бногбзи члка 18.181.
аор.: Зед сё потрькалй 18.181.
потръпя св. (2) Потърпя, търпя извес-
тно време, изчакам търнеливо
тогази п^сти рЬ сты сммесэнь до нгеи,
нотрьпй мтй моа сега, ако будемь
достоини на сн’зи свЬть съ щё видЬ
2.13; a тта MS’ пак’ каже що ти реко
доховниче, да нс минешь loop'дань,
амй потрьпй 17.173.
пов.: 2ед. потрьпй 2.13, 17.173.
потръся се св. (6) Потреса се. разлюлея
се силно, разтърся се. ги, ты кога
поглёднешь на землй_та, а т!а се
потрьси й потрепёре 18.203; тогйва
ще нбето да сё потрьси катб трьстйка
й гората ще да г.отрепёре катб лксть
сэ голЬ вЬтръ 18.196
сег.: Зед. се потрьси 18.203; аор.: Зед. съ
потрьси 6 466, се потрьси 35.264, сё потрьси
36.270; бъд.: Зед. щё да сё потрьси 18.185,
ще да сё потрьси 18.196
потр’Ьба ж. (9) Потреба, ползване, упот-
реба а т!е сториха слЛк’ба й трапЪза
голЬма на ейч’кы гр4* пефлагонь й
еэн’зи ёбрйкь дадоха в чёр’ковата c'tmS’
да ё за потреба чёр’ков’на 39.316. //
Образно, й тЬлбто ей остави на землй
да ё на м нсэго члци за потрЬба дшевна.
а дшата ms’ пойдё вь цртво нбное със’
пЬсны аггл’скые 15.151.
ед.: потръба 1196, 11.97, 12.115, 15.1336,
17.165,39 296. 39.312, 39.316, потрЪба 15.151.
потрЬбувам несв. (1) Потрябвам,
дотрябвам на някого, необходим съм.
рёче ей зоейма, че сэтбл’кова гбдйнь
тебе не потрЬбхва ли сэблЬкло, йлй
йден!е. й ria ms’ каже. двата хлЬбсэве
що тй казахь, йдох’ гы за, si. гбдйнь
17.172,
аор : Зед. потръб^ва 17.172.
потрЬбя св. (1) Изтребя, унищожа
докрай, погубя. мнеэго пьти й морёто
вйка й д£ма. ги бе шотб сйч’ко
дрьжйшь. настанаха члчьскы снсэве,
й похЬ'лиха ймето твоё стое.. амй дай
ми вблм да стана да гы йз’дава, й да
покрыл ейч’ката 1емлй сь вода, замь
да (!) потрЬбёть ейч’ките члчьскые
снсэве 32.224.
страд.: сег. Змн. да (!) потрЬбёть 32.224
потфриля вж. подфръля
потъна св (2) Потъна, пропадна под
водата. й бы гака, раз’йгра се морёто
й в’дйгна се вода, й кинбц/ь вёкк. съ
невйдЬ. (!) ами потъна на дъно морёто
като др^гочь фарасэнь злЬ й зпбчёсто
6.46; а еэн’зи члкь катб потьна със’
сэдежьта ей въ морёто на дъното а
той привйка стыи Николае г.омоьй
ми 15.1526.
аор.: Зед. потьнг. 6.46, потьиа 15.1526.
потъмнея св. (2) 1. Потъмнея, стана
тъмен. й землита ости, защб бЬше
бскврьнкна. со сл^ж’бы еллин’скыё. а
ьъз’дьхь что е на инь бЬше потъ чнгснь
сэ дымове что колЬх^ й йзгорЬвах^
сл^ж’быте еллин’скые 33.2356.2. Прен.
Помръкна' стана греховен, неправеден.
й что мнеэго да flS’MaMe. ейч’кото
тЬло, й дшата, сэ мнеэгото пийн’ство,
потьмнё, й помрачй се. й напоконь
коё безакон’ство въ пианного члка не
чйни се 11.1066.
аор.: Зед. потьмнё 11.1066; прич.. мин.
страд, ед.: м потъмнгснь 33.2356.
потьпковам несв. (2) 1. Потъпквам,
стъпквам нещо, строшавам. й
мнеэго нарсэдь послтша нкговы-е
д>’мы. й вЬроваха хво йме. а идолеге
потьп’коваха. а ха За йстинного
вЬроваха 9.626. 2. Прен. Потъпквам,
потискам някого, измьчвам. а пакь
дёто бЬха потопени до ь'стата вь
бгнЬната рЬка, Tie ненавйдЪха брать
брата й обаждаха др^гь дрЬга, й
поты? ковале са сироты й сыромаси
32.2316.
аор.. Змн. потьп’коваха 9.626; форма от
перф. тип: Змн. потьп’ковате сэ 32.2316.
потътна св. (1) Затътна, издам тътен,
започна да буча, й тби ча раз’зрёпера
се землита. й просЬднь се, й мнеэго
се льэдТе провалйха нетЬрныи й
пропадньха, й покры ти землита й
страшно потьтна землйть. й йплашиха
се тамо людТе s' градь 36.2676.
аор.: Зед. потьтна 36.2676.
потъпча св. (24) 1. Потъпча, сгазя
някого или нещо под краката си,
стъпча. това помЪн? за адама какь
йшаде зато вък(?си Сэ крас’нь плбдь,
й поглёда сэнъзи аблька. й (Ьрьли ю.
й потьп’ка ю сьс’ нсэз£те ей 14.130; й
стори със’ мёне знамеше на добро, й
потьп’чи пб’ мойте нсэзЪ лютыго змса
39.311.2.Прен Потъпча, покорянещо
или някого, надвия, смажа. вйдите
лй мой крть кол’ко е сйл’нь, й навй
на съмрьть й победи в, й потьп’ка
сйла д'йвол’скаа 16.1586; д'1сэклит"ань
рйм’скы царь, катб прЪв’зё цртво
насйла съ недостбйн’ство. та бЬше
найзль й прьвы в’ црТего й ейч’кыи
сьЪть потьп’ка пб нгегова ръка 39.296
3. Прен. Потъпча, престана да зачи-
там някого или нещо, пренебрегна.
тъ’ка i насъ н£кои дошьль, ймето Mi'
фйлиппь, казала се сэ ваше м£сто. й
не знаемь чтб стбри й потьп’ка наше
сочьство. й законь 36.2686; й ейч’ка
нощь въздадоха блгодареше ctms’, й
дйиаха блгодарй те бжш йгбдниче,
зарадй твоата чеврьста помощь, бти
н£ си потьп’каль нашйте сльзи и
жалсэсти 39.316; й евлавГе видЬ какь
настпава да гы погуби й помысли ей
ако ймь не стори по вбша. да не быха
се й Tie помётнъле да ей въз’мУть
ймашето сэ нгего. дёто б£ха mV го
дале. ами потьп’ка сйч’ко, й не гледа
нй ба нй дш# 15.1456.
сег.: led. потъп’ч^ 12 109, 2ед. потьп’чешь
1 36,1мн. потьпчемь 33 240, Змн. потьп’чать
18.1866; аор.: Зед. потьп’ка 12.109, 39 296,
потьп’ка 14.130, потьп’ка 15.132, потьп’ка
15.1456, потьп’ка 16 1586, 36.268, погьп’ка
36.2686, 1мн. потьп’ках’мё 34.254, Змн.
потьп'каха 15.132; форми от перф. тип
2ед. ей пэтьп’тгаль 5.306. си потьп’каль
39.316, Зед. е потьп’каль 34.2486, е
потьп’каль 39.3086, Змн. са потьп’кале
18.197; пов . 2ед. потьп’чи 39.311; страд.:
сег. Зед. се потьп’че 31.2156; бъд Зед. щё да
сё потьп’че 18.1936; прич.: мин. страд, мн.:
потьп’кани 18.197, потьп’каны 32.2256
поуведа се св. (1) Понаведа се, леко се
поклоня, сведа глава надолу. й стыи
Николае, катб го вйдЬ чё дойде. не
У’боа се сэ нгего да сё поУвсде нй
засрамй се ами м? рё. ev’cTarie, что
ей това сториль неправёд’нь с£дь й
бсъдил’ ей тТа трите м^жУе сыромасй
15.1446.
сег. Зед. сё по^ведё 15.1446.
поумилостива се св. (1) Поумилостивя
се; стана по-милостив, по-добър.
защб сэ дрьго йнак’во не мбже члкь да
пршде сэ зло на доерб. катб сэ Д?мы
бжтвны й сэ пов’чёнге, дето каз^ва за
сты как’ сё спсоха зашб кога чюемь
за сты мници какь потёглиха скрьбь
й мй’ка, й ные тогази се пох’млтивымё
9.616
сег.: 1мн. се по!?млтивымё 9.616.
поутЬша св. (1) Поутеша, дам някому
малко утеха, поуспокоя. й защб се
йвйха два агтла. защб мсэчсй така е
писаль... й пакь йм’ се йвйха. защб
6£xV скрьбны аплёте за ха ами да гы
пэ!?тЬп1ьть 38.293.
сег.: Змн. пойгЬшгть 38.293.
поуча св. (17) 1. Поуча, науча някого
на добро, напътя, посъветвам. ами
алль видЬше йра как’ ще да се крти
та го мнеэго пб?чи й 8'тврьдй го да
в£р8'ва добр!» 36.272; й блгочьстивыи
ёпкпь помлй се за него й покчи го
мнб. й наставй на закб добр£ й той се
покаа й йсповЪда 37.2806. 2. Подуча,
тайно науча някого да прави нещо
лошо й СЪсовете тьи р£коха йдЬте й
по^чёте хр панете на шан’ство зашэто
са сйч’ки мой работы й волы V тЬ
20.2096.
сег.: Зед. пей’чи 15.1496; аор.: Зед. по’^чй
6 46, пойчи 6.466, 14 126, 15.1376, псКчи
6.47, 6 48, 14.1276, 15.1436, 15.150, 37.2836,
гей’чй 15.1376, псч’чи 36 272, пейчи 38.2926;
пов.: 2ед. поУчй 18.198,Змн. пой’чёте 20.2096,
описат. Зед. да поучишь 12.1156.
поуча се св. (1) Науча се на нещо, добия
някаквоумение, а бн’зи члкь катб чюе
таквйзи д(?мы че го хвалить, а той се
и <ще по^чи да дкма хытри да’мы, да ё
пбголЬмь сэ сйч’кыте люд!е 18.1805
аор.'. Зед. се по^чи 18.1806.
поучение ср. (11) 1. Поучение, рели-
гиозно наставление, й сэтогази тамо
прЬбываше стыи Николае на по й
на възрьжаше... й мнсэзына вйдъха
доброго м^, й слэшах!/ подчешете mV
15.1376; й блжёнь кэаннь злаусты
дето сЬдй на прЬстбль й бы велйкь
със’ поЬ'чеше й прЬдббрь. защб
праведно д^’маше, й сэбличаваше
кбйуго е немлгйвь и не знае ба 12.1126.
2. Съчинение с религиознопоучителен
характер, слово по^чеше къ цремь й
воёводамь, й вйка, й поповеэ, й въсЬ
хрпансэ не бпивати се винсэ бче
блви 20.208; а когй прЬстьнате закон'
бжш, тогйва ме грйжа йде тара това й
напйсах’ме братка мой г[о]ва похчеше
на ваше посл(?щан!е 20.208.
сд.: по^чёше 9.616,18.2066,31.222, поХчеше
12.1126. 20.2082, 34.254, п6?чеше 18.1936,
чл. подчешете 15.1376, 34.254, побившею
15.150
пофатам несв. (1) Подхващам, започвам
да правя нещо, залавлм се. пакь да
пазишь ейч’кы нёлы ыр^з’ ейч’ка
годйна, й въ праёникы да не пофаташь
нйкак’ва работа, нйтб kVh’ctbo да
чйнишь 1.46.
пов.: описат. 2 ед. да пофаташь 1.46
пофяшам вж. похвашам
похвала ж. (9) 1. Похвала; словесно
признание на нечии достоинства
и добродетели; възхвала. ако лй
чйнишь добродетель заради похвала
сэ члци. й зарадй пбчьсть сэ людге
знай, немашь нйкак’во добро 34.255; й
бтиде си. й нйкои го не оусЬти. оти не
щЬше да м? знае нйкои добрбто чтбтс
чйнЬше. нйгй йщФше похвала сэ члци
15.1346. 2. Хвалба, самоизтъкване,
самохвалство. защб подобрЬ е мал’ко
(да) дадешь (!) никой да тё не знае
катб рё й солбмонь нежелй мнсэго
със’ похвала 39.3196; защб кой члкь
със’ похвала чйни добрб. поП/бЬва го
38.2946.
ед.: похвала 15.1346, 16.163, 19.208, 33.232,
34.2536, 34.255, 38.2946, 39.3196.
похвален прич. (4) Като прил. Пох-
вален, на когото е отдадена хвала,
почетен, признат. й родйтелк
нкговы сй_рЬ. баща mV й майка mV
бЬха кнёзоове пбчестны, й дрьжаше
сэць мх македоша, й б'Ьше похвалишь
й почьтёнь члкь 9.616. // Достоен
за похвала, ами й на дшёвна йкость
б'Ьше мнсэго похвалкнь. защб се
чюваше сэ кХр’вов’ство, й сэ мнсэго
nene й пйпе, й mVapoctb, й чйстота
б'Ьше i нкго 9.62; азь за добрб с’мь
дошь’ль. раз’бра какь ё вашь законь
велйкь й дббрь, й работа ваша
похвалкна. й найга добра 17.1646.
похвално слово. Иохвално слово;
слово, в което ее възхвалявит добри
качества, достоинства, заслуги на
светци, слово похвал’но сты врачевё
kos’mV й дамкам 10.79.
мин. страд, ед., м. похвалкнь 9.616, 9,62,
ж. похвалгспа 17.1646. ср. похвал'но 10.79.
похваление ср. (1) Хвалене, самохвал-
ство. амй йма члкь та mV нЬ ё
напрйеть, по. защо Сэ тры работы
затУбЬва ей члкь по. одно е да чинишь
чтб ты йще плъта. второе члк^пцце
й похвалкше. трёпе зависть й врзжда
34.254.
ед.: похвалите 34.254.
похвали св. (12) Похваля: изтъкна
нечии добри качества, достойнства
или заслуги; възхваля. й ейч’кыи се
съббрь почюди, й рёкоше велйкь еей
Ти й чюдна ё твоа работа, й нй ёдна
д^ма Сэ наша fcra мбже да похвали
чюдесата твой 15.153; а дрУпе го
людте похвалить кол’ко е хытрь
й кол’ко знаё да дх’ма хытри д£мы
18.1806; й сэтогази тамо прЬбываше
стыи Николае на по й на въ^рьжашё. й
со ейч’ки б£ше похватгень й почыёнь
рацй добрынъта мУ 15.1376
сег. Зед. похвали 15.153, Змн. похвали 10.79,
2мн. похвалите 15.1426, Змн. похвалить
18.1806; аор.: Змн. похвалите 15.1446,
15 153, похвалиха 15.155; страд.: сег. Зед.
се похвали: 33.232; прич.: мин. страд. ед.:
м. похвалить 15.1376, 35.258, похвалюн’
15.1376, вохвалекь 18.1846.
похвали се св. (2) Похваля се, изтъкна
нещо йобро за себе си. ако йшешь
да чйнишь мт.тыни. да не знае лёва
рхка твоа, что дава деснйца твоа.
ciijVb нйкомУ да сё не похвалит’ ни
кажешь, что чйнишь добро 34.2546;
са ба оурод’ства ie си~рЪ каже оумёнь
члкь й речив/гь ничто е прЬ ба. й
затова не пбобае члкь да се похвали
34.2526
сег. Зед. се похвали 34 2526, пов.: описат.
2ед. да сё пихвйлиш’ 34.2546.
похвяна св. (6) Похвана, докосна сръка,
пипна. гшжьтЬ мойте pS’n'b, й мойте
нъЭзЪ. бтй с’мь азь сам’сй. похванЪте
мё й вй>йьте. бти дхь пльть й кости не
йма катб вые мёне видйте 38.2876;
а мысльно сс зовё дето бкб члчьско
не мбже да виды, нити със’ р^ка да
го похване. йлй да чюе, йлй да УсЬти
нЬчтб със’ пльть ей 38.283.
сег.: 2ед похвэнешь 33.233, похванишь
33.2336, Зед. похвале 11.81, 38.283; форма
от перф тип- Зед. е похвапапь 18.1816;
пов.: 2мн. похвавЬте 38.2876.
похвали св. (9) 1. Хвана, докосна сръка,
пипна. а мысль та е са ба дъхната й
дша зовё, невйдима. й невещёстьвна
сй_рЪ. что нс мбже нй да сё похвати
със’ pfc.a члчьска 38 2836; й ако не
вЬрУвате мойте дйш. а вые выньте
със’ бчйте ваши, й похвагёте мойте
раны на рУцЪте й на нсбзЪте й вйждьте
й разУ’м Ъите чё съмь азь Учитель вашь
38.2886 2, Взема малко от нещо.
й тогази ms’ се йвй стыи димитрТс
насънЬ. й ре мУ. не дЬлп мё тьк’мо
остави мё цЪль да съмь на моего ей
сачьство. й (бн’зи кнё.чь не см'Ьа нйчто
да похвати са нгсговыте мощи 9.67.
3. Хвана заловя някого, задържа. й
дойдбха й сабыколйха бколУ градь
нбщ1ю йвън’ка, й натък’мйха се. кога
сс потай наребдь, да прЪмйнУть са
сгЬните скрйшб. да ёдны оубиють. а
др^ты похватать да гы порббегь 9.72.
сег.: led. похвалим ь 2.15, Зед. похвалишь
11.81, похвалишь 33.2336, Зед похвали 9.67,
Змн. похватать 9.72; иор.: led. похвалих’
2.15; форма от перф: тип: 2ед. ей похвалить
38.283; пов.: Змн. псхвалёле 38.2886; страд.:
сег. Зед. сё похвати 38.2836.
похвашам несв. (4) Похващам,
докосвам с ръка, пипам, й чюв’ството
йма пльть О землита. дето се вйды й
похваща се. а мысль та е са ба дйхната
й дша зоьё, невидим? 38.283; амй
блженй psrrfe твеи са 1сасифе, дёто съ
пофащале так’вози т£лб 35 260.
имперф.: Зед. пофащаше 18.181; форма
от перф. тип: Змн. съ псфащале 35.260;
страд.: сег. Зед. по ^ащасе 34.251, похваца
се 38 283.
походи св. (2) Походя; повървя пооби-
коля известно време някъде. защб
сапрьв’Ьнь катб слЪзе на земли, та
сё породи, й походи смЪрённо й
поххлгень са сЬкыго й мнеаго пр’Ьтрьп!
догдё го йраспёха 38.293; й дапоходю
У ва, й вамь да бУдУ бь. й вые да будете
мой людГе 11.107.
аор.: Зед. походи 38.293; пов.: описат. led.
да походю 11 107.
похулен прич. (1) Като прил. Похулен,
срещу когото са изречены лоши думи,
оклсветен Ими сЪдЬ како У еднъ бУра,
й пох^лкна вдот.йца, й прЪтрыгЬ със’
6ж!ё повсЛ’Ьшё тьк’мо радй тебе
12.109.
мин. страд. ед.: ж пох^лгена 12.109.
похул говам несв. (1) Похулвам, изричам
хули по адрес на някого, нападам го
с лоши думи. й хс шо сь е распёль
вЪрхваме исповЗ.д^ваме какь ё бь
йстин’скыи. а на ёретици дУ'маме
анаОема гы. еврее похъ’лювамё й на
поганы вЬры кльнё й смЬём’ се щото
на урвать защо се покланмме крЦ/
16.1626
сег. 1т. пох^лювамё 16.1626
похуля св. (14) Похуля; игрека хули,
лоти думи; оклеветя. Ти бе щото
сйч’ко дрьжйшг. настанаха члчьскы
снсэве, й похйлиха ймето твоё стбе
32.224; знаише гь 1сэва чё ще да Йма
трьпЬше й не ще да похули ба 5.276;
пъ нй да похулишь, на ба, кога ти
дбйде нЬкоа злынй, йлй бЬда. защб й
това мъка наноси на дшЬ ч.лк2 1.36.
сег.: Зед. похули 1.36; аор.: Зед. похули 3.17,
5 28, Змн. пох^лиха 32.224; бъд.: Зед. щё
да похЬ’ли 5.27б, щё да похули 35 257; пов.:
описат. Зед. да похулишь 1.36; прич.: мин.
страд, ед., м. псхь'чкиь 35.2566, 38.293,
пох!?лень 38.2926, ж. похулена 13.1216,
похйчина 13.122, ср. похулено 38.2856; мн.:
похйпени 15.148.
почакам св. (10) I. Почакам; намирам
се някъде определено време, докато
дойде някой или стане нещо. й напрЬ
помли се гсэанпь на войнете, да гб
почакать тамо за е часове 12.120; й
тогйва ни почака нй мал’ко он’зи м2жь,
ами пбскоро сэйдё в’ тьмнйцата при
стго 39.306. 2. Дочакам, търпеливо
изчакам определено време. й адамь
не почака врЬмето. амй прЬстьпи
заповЬдь 33.246.
сег. Змн. почакать 12.120; аор. : Зед. почака
33 246, 39 306; пов.: Зед. почЬкаи 1.56.
почакаи 4.256, 17.166, 31.21862, 32.230,
почакаи 31.2186.
поче от стб. поуатн св. (16) Почна,
захвана да правя нещо, започна.
ббрйдУва се царь, й повелЬ да 2лЬзе
Фома, й пбчё царь да гб пйта. как’вб
ЙмЬешь да правишь 7.516; й бы
привёрь. почё апль да ей стбри мбл’б^,
й т!а позна какь е тойзи бжш члкь
36.2706; й почёхч1 да думать пбредеэ
вйцыте сЬкыи своа д2ма 15.141
аор.: Зед. почё 4.26, 5.356, 8.57. 10.77,
10.786, 15.140, 15.1406, 17.1746, поче 7.516,
почё 9.67. 15.147, 36.2706, поче 36.270, Змн.
почёхЬ 15.141; форми от перф. тип: Зед.
почёлъ 4.232.
почекнат прич. (1) Засегнат, чиято
цялост е нарушена, покътнат. й ни
одно влакно не бЬше йз’горЬло, йлй
сэ главата ймь йлй еэ снагъта нЬчтб.
ами Cbxtf да речёшь катб жйвы й
цЬлбкь’пны. й повелЬ царь да гы
йзвэдать сэ конбб’ть й катб гы видЬха
чё нЬ са нйчто почёкнъти, амй бЬха
катб жйвы й цЬлы 5.396
мин. страд, мн.: почёкнъти 5.396
почело ср. (3) Начало, първият момент
на някакво действие или явление.
дёто е вь тройци ёдйнь бь, что м2 се
сйч’ко покланйва дёто mS е кството
прЬвЬчно что mS се не знае почело сэ
кога е й как’вё е, ни кбн’чина йма да
сё доврьши 15.131. край и почело
не имам. Начало и край нямам
съществувам вечно, бгойвлыше сй_рё
6ж1е ивлгеше бти дето сё не вйды,
днйска се вйдЬ бб. стань члкь. бь дето
край и почело не йма сэкога е 33.2326;
от почело. Отначало, в началото
й зара1 прЬмнсэга нгегова блгость
стбри прьвЬнь сэ почело агглы, да сё
смЬсювать й тгё на блйг’ бж£а, й на
свЬть бжш й нбиыи 33.2456.
ед.: почело 15.131, 33.2326, 33.2456.
почест ж. (72) Почест, проява на
почит, уважение, й тогази црь пойдё
на цри, гра, (!) със’ голЬма радб. й
майка мЬ' црца елёна, срЬщ’нь его със'
велйка почьсть. й мнеэгорадо стбри се
тогази 4.22; ами ела стбри кор’бань на
беэговете. ато азь датйвьздапсголЬма
почты й да си почетёнь сэ сйч'кыте т!а
болЬре 39.2986. дам почест. Почета
някого. бти се й той тврьдЬ покани да
стбри воли бж!а, катб иска бь. амй й хс
ms’ зарадй това мнеэго почесть даде на
нбёто 15.1556, имам (съм на) почест
и имат ме (съм) на голЪма почест.
Внеокоуважавин, високопочитан чо-
век съм. стар’дш й старые жёны, не
щьть векге да ймать почесть й млть сэ
младите 18.180; кол’ко щё да бьде в
/ z 'п' г
този врьме присмиванге на поовете сэ
людТётЬ, й не щьть векге да ймать почть
й срамЬшё 18.1796; й б'Ьше нысбкь, й
голЬмь, й гбнакь сйлгень... й затова го
ймаше царь на голЬма почесть 9.65;
й как’ бЬ на голЬма пбчьсть, как’ лй
сэста сега сам’сй като плЬнгень 5.33;
немам почест. Не съм почётен, оти
й акб йма ймаше та сьмь богать а
почесть нема, защб мт е болйр’ство
без’ почесть 9.656; поставя на
почест. Почета някого, окажа му
почест. й царь кон’стантинь почёте
гы тврьдЬ. й дар^ва гы дарь мнсэго.
й нё тьк’мо това гы почёте, амы й на
повелйка гы почесть постави 15.145;
сторя почест. Почета, и пойде слЬ
ica й завёде ica вь деэ свой, й стбри
ms’ велйка почёсть 37.274; чиня
почест. Почитам. й н£ тьк’мо чтбэйы
людте. ами й свой, заедно й жената
тбгова й дЬцата ms’, гнН’сёт’ се сэ нгего.
й меэм’цйте ms’ почесть не чйнсть нй
срамь ймать сэ нгего 11.108.
ед.: пбчьсть 1.8,4.22,4.24. 5.306. 5.31, 5.326,
5.33, 5.34, 7.526, 7.536, 8.596. 9.636, 11.106,
18.1956, 34.2552, почьсть 5.306, 5.346,
16.158, 34.255, почесть 5 356, 8.60, 9.616,
9.62б2, 9.636, 9.65, 9.65б2, 11.108, 12.1146,
15.139, 15.140, 15.1452, 15.155бл 19.208,
33.2323, 33.2346, поч’сть 5 36, пбчёть 9.626,
почесть 9.656, 18.180, почест’ 10.766, почь
15.131, почть 18.1796. 18 1916, 18.207,
20.2086. 32.2286, 39 297, 39.29862, 39.2992,
почёсть 31.217, 33.2386, 33 24362, 37.274,
38.2836, 38.284,_ 38.293, почть 32.2246,
39.307; мн: почти 32.228, 32.229, почести
33.2326, почты 39.2986, почти 39.3196.
почестей прил. (И) 1. Почётен, кой-
то е заслужил почит, достоен за
уважение, й пакь каже гь, за тьзи
пйща бчга чёсть. чтб с apS’ro по добро
сэ гбз’ба без’съмрьгна. йлй др1?го шо
ё почьстно сэ трапеза ста 34.2486; й
родйтелге нгеговы ейjb баща MS’ й
майка MS’ бЬха кнёзоове пбчестны, й
дрьжаше сэць ms македоша 9.616. 2.
Честен, който е почтен, нравствен.
й жената сэ срамь не смЬа да го
попйта, ты кой си, защб го вйдЬ чё
е члкь старь, й лбчьстень 15.154; й
ймаха и людтете мома чйста й пбчтна
18 1866.
ед.ум. пбчьстень 15.154, ж. пбчтна 18.1866,
почтна 39.313, ср. пбчестно 8.596, почтно
18.1856, почётное 33.2476, почьстно 34.2486,
почтное 35.2666. сравн. чаипбчестно 9.61,
най пбчтно 39.297; мн.: пбчестны 9.616.
почестно нареч. (4) Почестно, с
уважение, с почит. а днёска самому
В1 празникь да празнь’вамё чйсго й
пбчестно 34.2486: амй сэ бче чтныи
стыи Николае, не заборавЬи рабы
своё дёто ти пбчестно чйнать паметь
15.155; амй сЬкыи православень й
блгочьстивь да праЗгй’ва добрЬ й
свЬтло. й да слави почьстно й да
поелй’ша т!и д!?мы днёшнытс защбго
думать 34.2486.
пбчестно 9.о2, 15.155, 34.2486, почьстно
34.2486.
почестном нареч. (1) Почестно, с
уважение, с почит. й катб раз’бра
блгочьстивыи црь 1сэаннь асЬнь. чё
нбееть мбщитс стЬи пст’кы. ЙзлЬзе
йз’ градь пЬш‘... й п[о]клбни се царь
до землге, й цЬлова геи р!?це й тЬло
чьсн£ й ейч’кы почьстно’ поклонйха
се й цЬловаха ю 8 60.
почьстно* 8.60
пзчета св. (48) Почета; изпитам или
проявя уважение, почит към някого
или нещо азь вамь дадб ейч’кате (!)
землй да й дрьжйте. й да ей съдите
мёж8’ ва право, а в;е мёне не почётох’те
катб ба й цра 18.204; й вйдЬха еэша
господаре, какь е почьтёнь Сэ пара
даншль й завйдЬха ms’ 11.926; й затова
го почгетоха кагб йстинны црь, й
постйлаха ей рйзыте по ns’rn да ходи
снова белге по тЬ 34.252. // Уважа,
спазя нещо установено. затова й ные
тЬх’ны свЬтлыи празникь да почьтЬмь
й да похвали й сьс‘ велйкь гла да поё
й даречёмь 10.79.
сег.: led почеть 33.2426, Зед. почьтё 9.63,
18.1776, 31.221, 34.255, 35 258, 35.2586,
35.2596, почьтё 38.2836,1мн. почете 31.2216,
Змн. почетьть 18.177, аор.: led. почёто
9.64, Зед. почёте 3.16, 5.356, 9.63, 12.1196,
15.1316. 15.1452, 15.1556, 38.2856, почете
31.2216, 2мн. почётох’те 18.204, Змн.
почктохэ 34.252; бъд.: Зед. ще да почьтё
18.190, бъд. в мин.: led. щЬ да почет#
33.2436; пов.: описат. 1мн да почьгЬмь
10.79, 2мн. да лочётЬте 40.322; страд.: сег.
led. сё почет# 9.656, 2ед. се почьтёшь 5.306;
аор. Зед. се почёте 38.28 563, бъд. Змн. щьть
да сё почетьть 18 199; прич.: мин. страд,
ед.: м. почьтёнь 5.28, 9.62, 11.926, 15 136,
15.1376, 17.167, почьтень 5.316, почьтень
38.284, почётень 38.2856, почетёнь 39.2986,
ср. почьтёно 11.856; мн.: почьтеви 15.148,
почьтёни 15.148, 39.3196.
псчетен прич. (4) Като прил. Който е
почётен, към който е проявено ува-
жение. й родители: нктовы ейja Ь баща
mis’ й май ка mV бЪха кнёвоове понес i ны,
й дрьжаше сэць mV македоша, й б£ше
похвалишь й почьтёнь члкь 9.616;
ако щешь да земешь сэ ft млтва й
блвь. й шешь да бъдешь й ты голЪ
й почьтень 1.56; б’Ьше нЬкои члкь
в£р‘нь хрттанинь й добрь въ рй гра
ймето mV 6tine ёфимтань. почётень
тврьдЬ й прославень V цара онбрга
й ар‘кадта что бЬха рим’скыи цар!е
40.320; й защо катб е сторйль бь
члка та е сэ двЬ сьставень. затова е сэ
[с]йч*кото що ё бь сторйль, помнеэго
почетёнь 38.2836.
мин. страд, ед.: м. почьтень 1.56, почьтёнь
9.616, почетёнь 38.2836, почётень 40 320.
почивам несв. (2) Прен Пребивавам,
намирам се някъде. й V’ сЬкыго добраго
члка что е хрттанинь блгбчьстивь. $
нкгова nnV бь почйва 38.287; а егыи
дхь, нЬ ё рбдень. нйти е иеродень защб
ако бы быль родёнь. атб бы быль снь
й ако лй бы быль нёродень, атб был‘
бы сэць амй что е. йсходникь. защб
йехбды сэ бца нероженна, й почйва
на рождённаго сна катб й члк-; дVxьть
дёто си сэдыше 33.239
сег.: Зед. почйва 33.239, 38.287.
почивают от стб. лоунвдтн несв.
(1) Прен. Пребивавам, намирам се
някъде. й тамо да сё епбобй на цртво
нбное. дёто са сйч‘кы стщи. правёдны
дши почивають й почли аггльскые
непрЬзтанно славеть бл?ть й члко_лю-
бтемьга нашего iv ха 39.3196.
сег.: Змн. почивають 39.3196.
почие от стб. поунтн св. (2) 1. Почина
си; престана да върша нещо, за да
се отмеря; отдъхна си. като ёдгнь
пътникь тр#'день й «’морёнь що ё
теглиль дпъгь пьть, й прогори ль сэ
елнце й сэ пёкь. й найде на половйнь
път‘ си дрьво хь'баво й мнсэго_листнс,
й сёдка пб нкто да си поч!ё (!) 16.1576.
2. Прен. Намеря се някъде, бъда на
определено място. й па icaia прркь за
тбизи днь npp'ibCTBVeaiue, й рёче щё
да йз.тЬзе патерица сэ корень гёсесэвь
й сэ низа ше цв£ть да прорастё. й на
нгего щё да почте дхь nptMV.ipdciH й
pasVMa 33.236.
сег.: Зед си почте (!) 16.1576; бъд . Зед. щё
да почте 33.236.
почин м. (1) Покой, отдых, почивка. и
да празА/вамё по ба тръжьство заради
почйньте. защо пакь да ей станемь на
пъть щб си като й прьвень път^вамё
постны пъть със‘ добро срце 16.1576.
мн.: чл. почйньте 16.1576.
почина св. (6) Почина си; престана
да върша нещо, за да се отморя;
отдъхна си й кога бы наср'Р пьть.
а тга бслабна. й поиска мал‘ко да
седне да ей почйне 39.3086; защо
ако й потеглих'мё постны Щ’ть що
мищ'вамё й до днёека, амй сега доде
дёнь да почйнем* ей 16.1576; ами се
врьнЪте та ей почин tie пб дрьвбто на
сЬн‘ка, догдё донесемь стъ’дёна вода
да вы бмйемь нсэгыл-Ь 31.2216.
сег.: 2ед почйнешь 5.276, 35.2566, Зед. си
почйне 17.1656, ей почйне 39.3086, 1мн.
почйнем’ ей 16.1576; пов.: Змн. ей почин-Ьте
31.2216.
почитам несв. (51) 1. Почитам: изпит-
вам или проявявам почит, уважение
към някого. ёлате пристьпЬте блвёнш
со бца моего, й да намЬрите щото
в! е нагбтвЬно на пртво нбное, че
стё слушало й почйтале сЬкого на
тбизи свЬть 18.201; тогйва щыь да
плачать т!а който нс слЧ'шаха щото
бЬше зарьчаль хс, да почйташь бащь
си й майка ей 18.197; й бЬше со
сйч’кыте люби, й сЬкыи го почйташе
радй нкговата кротость 15.133. 2,
Почитам, оказвам почит, спазвам
нещо установено, тача. й сЬкыи члкь
ё дльж’нь да праЗн^ва й да почйта
црьскыи празникь 33.2326; а грётТсто
е заръчашё бж!с дето да пазишь й
да почйташь пра4ници ейч’кы прЬз‘
ейч’ка годйна 1.4.
сег.: led. почйта 9.636, почйтамь 9.636,
Зед. почйташь 1.4, 146, 1.52, 1 5б3, 5 29л
12.116, 15.153, 18.197, почйташь 1.5, почйта
1.5, Зед. почйта 15.145, 21.2106, 33.2326,
33.24462, 34.255 , 3 9 296, 39.311, 40.322,
/мн. почитамё 15.1476. почйтаме 16.16262,
31.223, 39.2956, Змн. почйтать 15.155,
18.180, 31.216, 31.217, 34.2552, 39.297,
39.302, почитать 18.2066; имперф.: Зед.
почитЬше 9.646, почйташе 15.133, Змн.
почйтаха 11.936, 34.252, 39.296, почитай
12.118; форми от перф. тип: Змн. стё
почйтале 18.201, 18.20)6, Змн. сь почйтале
18.197; бъд.: Зед. щё да почйта 18 187, със
съкр. инф. Зед. щь почйта 18.1906; пов.: 2ед.
почйтай 1.5, Змн. почитайте 16.162.
почитание ср. (2) Почитание, проява
на почит, почест. ако ли щёшь да
нав!ё (!) на празно почйташе, а ты
нЬдЬи любы похвала, нй почесть,
нй хббави прЬмЬнк нй наи iipb да
сЬдйшь 19.208; сребрб_июб‘ство.
каразь, грйжа нехарнаство залЬ'до
почйташе, ком’с^ванТе, това са сйч’ки
злйны щото са ббржть съ сЬкого члка
19.2076.
ед.: почйташе 19 2076, 19.208.
почна св. (10) Почна, аокеана да правя
нещо, започна. йеод^ль нЬкои йнокь,
маисторь, й хытрь на зйдан.ё, прЬё
ка себе тьзи работа да ю сьврьши. й
натък’мй со наурЬ да почне да работы
11.103; амй кога станешь со сьна
своего а ты прьвЬнь прослави ба со
ивойте «’ста та чё тогыва почнй да
пЬешь уал’мы що ты со ^мь потёгли
со сй’трина 31.2226,
сег..- 1ео. почпь 17.1686, Зед. почнешь 7.52,
Зед. почне 11.103, почне 31.2156, 31 218;
бъд.: 1мн. щемь да почне 9.616; пов.: Зед.
почнй 7.51 б, 31.219б2, 31.2226.
почрънея св. (2) Почернел, стана
черен, й ьидЬ истин’скыи ё'дного чё
ходй. й голь се видЬше й почрьюала
mV снагага со слнце й со пёкь чёр’на
17.166; като быха 'i земли тол’кози
двЬстЬ годины, й не почрьнЬха йлй
да йз’гныить, ами еднакь посвЬтиха
4.25.
аор.: Змн почрьнЬха 4.25; форма от перф.
тип: Зед. почрьнбла 17.166.
почръня св. (1) Почерня, направя нещо
да потъмнее. елате й вые жены
постници. щото сте постило чисто, та
ей сте йс^шавале тЬлбто зарадй мёне.
елате й вые жёны мници, зарй' моёто
йме та ей почрьних’тё х^бавите лйца
со злы мькы 18.202.
аор.: Змн. почрьних’тё 18.202.
почръпя св. (2) Почерпя, извадя
течност със загребване. блжённыи
же сТмесонь бЬше на монастйрь, й
рйботЬше. й сЬки го любЬше й вь
ёдйнь дёнь сойдё на кладен’ць да
почрьпё водь й да донесё 2.106. //
Образно, принеей ми да печрьпй со
твбата жалость, й да раз’валх- облакь
на твоа га мысль 12.117.
сег.: led. почрьпё 12.117, Зед. почрьпё 2.106.
почтен прил. (7) 1. Почтен, който зас-
лужава и се ползва с почит и уваже-
ние, почитан, посла сумёсо члка
да ре сэном8'зи кнёз8’... ты си члкь
почьтёнь, й не грЬб^ва да си мрьсйшь
рЙгЬте, й мёне теготь нанёс^вашь
2.14; кой ти донёсге това. м!?жь ли йлй
жена, стар1 ли, йлй младь. й рёче ms’
жената мй’жь б'Ьше старь й почьтень
15.1546; и срЬщнь его стыи Николае
скоро помощника, катб на образь
некоего члка почьтённаго 15.1536.
2. Почетен; чрез който се изразява
почит, уважение към някого, й
зовах а на свад’бата Сэногбзи KS’n'na
й Нома със1 нгего. й сэногбзи KS’n'na
цар’скыго члка посадйха на почьтёно
мЬсто 7.50.
ед.: м. почьтёнь 2.14, 9.616. 15.1546,
почьтень 15 1546, почётень 36.2716,
почьтённаго 15.1536, ср. почьтёно 7.50.
почтонареч. исъюзнадума (13)Т.Нареч.
1. За запитване относно причината
за някакво действие или факт; защо,
по каква причина, й ре ймь гь. почто
се й’плгших'те, й почто помысль
такьв’зи ймате на ерцето ей 38.2876;
й почто йде мёдь със* вбшУна 38.289.
2. За запитване относно целта на
някакво действие; защо, с каква цел.
кой да чюе, й да сё не почюди й кой
да съмысли й да сё не 8’дивй бти бь
да бьде члкь й печтб. заради наше
спсеше, й да стсри намь добрб, да нй
йз’бави сэ р^кыте скврьннаго дТавогга
33.2326. II, Съюзна дума. 1. Въвежда
подчинени допълнителни изречения;
защо, по каква причина, а йсказана й
знаина слава ё. кога знае члкь почто
бы, та 6ск8’дЬ елнпето защб катб [бы]
л^ната с тане пбелнце то сэдбл^ й брани
ms’ да нё свЬти 33.2336. 2, Въвежда
подчинени сказуемноопределителни
изречения; защо, с каква цел. ами да
рёмь й дёсетое йскаше, дёто б'Ьше.
почто се не родй хс посэнапрЬ. ами
се родй на послЬднгее врЬме. й бстави
тбл'кова дшь члчьскы да сё мьчать
33.2456.
почто 33.2326, 33.2336, 33.23762, 33.238,
33.244, 33.2456, 38.2826, 38.28762, 38.28862,
38 289.
почюда ж. (1) Почуда. учудване от
нещо, изненада. та катб видЬха това
сйч'кыте вйкнъха Ти помл8’и Ти по
а родйтелге нгегови сэ (!) голЬми
радости, й сэ почю та паднъха на
земли, й быха за гблЬ ча без’гласны
39.3156.
ед.: по4ю 39.3156.
почюля се св. (33) Почудя се,
изпитам особено чувство пред нещо
необикновено, удивя се. й романа катб
вйдЬ сэ 1сэанка това чюдо почюди се
й 8дивй се 6.42; й царь повелЬ пакь
да затворе гь стго 8 тьмнйца, й да гс
пазеть дойтрЬ. й катб йдЬше стыи, й 6s1
се мол Ьше, й д8’маше. да сё почюдеть
Ти съ твоата млть на мЬне. й спобби
ме до скон’чаше живота да ей йпазЬ
твоего йсповЬдантё 39.3026; й царь
сэ полатите това сйч’ко гледаше. й
почюди се мнсэго 37.2806; й црца
ёлена като чю й видЬ това почюди се
на вЬра К'цова 4.256.
сег.: Зед. се почюди 17.1636, 35.257, сё
почюди 33.2326, сё почюди 39.316, аор
led. почюдих’ се 2.15, Зед почгбди се
2.11, 2.116, 4.256, 6.42, 7 50б;, 7 512, 7.546,
10 79, 15.1546. 17.165, 37.2806, 39.302, се
почюди 15.153, 17.173, се почъ’ди 17.1726.
Змн. почюдиха се 4.25, 6.45, 40.3225, се
почюдиха 11.92, 17.176. 39.303-3036,
почюдише се 15.153, сь почюдиха 36.273;
бъсГ.- Зед. щёшь да сё почюдишь 6.456,
щёшь да сё почюдишь 6.46; пов.: описат.
Змн. да сё почгбдеть 39.3026
почюкам св. (1) Почукам, чукна някал-
ко пъти, потропам. сире сэ 6а б'Ьше
наставень, й йдЬше. й пойдё до
монастйрь кэр’дан’скыи. й тльк’нь,
сй_рё почюка на вратата, й казаха
irs’MeHS’ 17.1646.
аор.. Зед. почюка 17.1646.
почЬкам вж: почакам
поя несв, (1) Поя, давам някому да пие,
напоявам. Ти кога та видЬх’мё гладна
та тё нахраних’ме. дё ты хранишь
сйч’ко дыханГе живо, вйко стыи, кога
та вйд!х‘мё жьдна, та тё напойх’мё,
дё ты пойшь ейч’ка земли, й планише
18.203.
сег.: 2ед. пойшь 18.203.
поям св. (6) 1. Изям някого, нещо. й
раз’иди се царь, й и(?сти дрйы войне,
к. зверообразны, чтбто гадать люд’Ге.
й рё ймь. йдете й вые рэз’кьсайте йхь,
й жйвы ги помще 37.2756; ако лй не
поелкшате мене, й не ходите по мой
Щ?ть ... й азь така да сътвбрь’ вамь...
й да hS’cta на ва зв!рГе земльскы, й
да понд^ть ваши добыт’кь 11,1076.
2. Прен. Изям, погубя, унищожа.
ако ищете да послЬ'шате мене, блго й
добро да ймате... ако лй не щёте да
послашате мёне. бръжГе да вы пойдё.
йста Тни д(?маше това 11.107.
сег.: Змн. повдГть 11.1076; аор.: Зед. пойде
16.162; бъд.: Змн. щьть да поидьть 18.1896;
пов.: 2мн пойщс 37.2756, описат. Зед. да
пойдё 11.107; прич.: мин. страд. ед.: ср.
пойдено 31.216.
пояс м. (5) 1. Пояс; ивица плат, конто
човек опасен около кръета си. тогази
повел! црь да мЬ1 сэпашъть пойсь да
не б^де векге стратилать на всэискъта
5.39; й б!ше мнеэго беэгать. ймаше
рббТе. т. дома ей й ейч’кы СэблЯчсны
във’ копрйнени примени, й злати
поме! 40.320. 2. Пояс, средата на
тялото, кръст. й ре ми аггль. т!а
са дёто йзлазЯть йз’ чёр’кова прЯй
сопреть, та сой дать да ковладеть, й
стр!?ваха крамола, й пакь дёто са до
пойсь потопени въ бгьннаа рЯка, тТё
сэйдЯха та зёмаха ком’ка 32.2316.
ед.-, пойсь 5.35, 32.2316 пойсь 5.39; мн.'.
поасе 32.229, пейс! 40.320.
прав прил. (7) 1. Прав, който е в отвес-
но положение, й блйзКГ того метбха,
стоаше стльпь правь со камйкь
направень со прьвы времена 11.1006.
2. Прав, който стой на краката си,
изправен. й писанТе йма за нгего. катб
се родй i сэн’зи ча. та стоа на нсэзЯг!
ей. три чассове правь 15.1326; й кога
сэкрыха он’зи грань й намЯриха стго
че стой правь, й ръцЯте ей вдйтналь
гор! на нбо 39.301. 3. Прен. Прав,
който схваща правилно нещата и
съответно постъпва така, справед-
лив. й на тёб! се сич’ки надЯсмь да нй
^пазишь, di и ей токб ты едйнь правь,
й дббрь мёй& на на землйта 18.1876;
й тогйва ще да рё црь й гь й съдникь
правь на т!а щото са б десна страна
нгего 18.2016. 4. Прен. Прав, който
няма вина, невинен, тоьа като ймь
каза тъмнйчныи стражарь със’ плачь,
й т1е като чюха такьв’зи гла, сэ как'ва
ли скрьбь йсплъни ймь ерцето. правы
члци дёто не зиають нйчто зло да съ
стбриле, а т!’е да чюа такьв’зи гла
15.146.
ед.: м. правь 11.’006, 15 1326, 18.1876,
18 2016, 39.301, ср. право 39.3186; мн.:
правы 15.146.
правда ж. (11) Правда, истина,
справедливост. й правда любЯше. й
Сэ неправда бЬгаше, й ненавидЯше.
й ради тъзи нкгова добрына, та б!ше
почьтёнь по ейч’ка дрьжава 9.62; й
плакале, й^ гладк'вале, й жьд(?вале, й
млтйвы съ чйсто ерце, й йспьдени
зарадй прайа 32.227; истинна й
пправда (!) сэ землйта побЯгна, а
льжа й неправда на земли се въцари
31.2176 с правда. Честно, почтено.
бЯше раз^мЯль писанГе что д£ма. да
почйташь Та совой (!) трйдь что ё със’
правда стёчень 15.153.
ед.: правда5.28,9 62,12.111,15.153.31.2176.
31.222.32.2256,32 2266, пправда(!) 31.2176.
права 32.227, чл. лравдата 13.123.
праваждэние вж. проваждание
праведен прил. (98) 1. Праведен, който
живее по Божиите заповеди, непо-
рочен, безгрешен, й сЯкыи хртГанинь,
макарь грЯш’нь, макарь правёд’нь,
йма ей аггла хранйгелм 11.83; й
завёдоха го пр! црца. й рёкоха.
тбизи ё члкь сь' нь пррчьскыи м^жь
праведнь й законь знае 4.236; а тази
мар1’а сестра л Азаре за бЬше праведна,
й чйста. затова й ё'-листь io, помЬпв1
ймето 34.250. // Образно, й защб
легома щеше да просвЬти елнце
праведное, что егь нашь ic хс 33.241.
2. Праведен, който принадлежи на
праведник, чист, непорочен, й ищете
да йзлйвате крьвь прьвёдна (!) й
ста. й да мъчите рода блгочьстиьа
й православнаа 39.298 J/ Образно.
й тага пркпбныи оць па сава, със’
дсбрь подвить пбкани се. й ъЬр)/ чйсто
оудрьжа и вЪн’ча се праведны вЬн’це
14.1296 3. Справедлив, праведен, й
за Tia нкговы приведши д#мы, дёто
не д^’маше по липе й по толи члк)/,
ами праьо облйчаше злато члк)/. та гб
ненавйдЪше царица евдо^'ш 12.1126;
й тогйва агглы й архаТглы тгЬаха й
дЬ'маха, праведен’ ей Ти й с8дь твой
праведны [сы] ё 32.2306 4. Като
същ. Праведник, безгрешен човек.
ни праведнаго мьча, нй гр-Ьшнаго
мйлЬвамь ами сЬкомК сьмь дать д£ль.
группа шь1 мька, а праведном)/ рай й
цртвэ нбное 18.205; азь чюхь млба
ваша й гла ваши, бти вые праведны
повиках’те мёне 35 2656 5. Като същ.
Само ср. Праведното, непорочното,
праведните неща. тйи ейлы вт... даде
гы сь г.дам)/. да м^ сё рёвны, добро,
й да люби праведное й блгое 33.234.
поаведни съд. Страшният съд.
добрь добро зёме а зль зло зёме ейч'ки
станать голы пръ праведны ехдь, голы
съб.тЬчеьЙи сЬкыи спротй свбат' ей
грЪхь тьй са й белЬженш 18.199.
ед.: м. праведным 2.14, 18.1956, 35.2566,
праведнь 3.17, 31.2196. 32.22662. 32.2306,
33.2366, 35.2566, 38.2846, 38.2947 праведнь
4.236, 5.27, правёд’нь 5.28, 6.44б, 11 83,
13.121, 15 138, 38.2846, праведным 15.1396,
праведны 15.141, 18.199, 32.2306’, 32.231,
32.2316, праведны 16 1626,18.2016,18.2056,
правьдни 32.2266, праведен’ 32.2306,
праведны 32.231, 35.2576, правёдн'ш
35.256, правёднаго 12.1126,18 199, 31.2216,
праведнаго 18.1856. 18 1996, 18.205,21 210,
правёдном/18.205, праьёдты 14.1296, сэавн.
наиправёднь 3.166, ж. праведна 12.1)46.
лраеёдна 32.2296,32.2306,34.250, правёцнаа
32.2296, прьвёдна (!) 39.298, ср праведно
4.226, праведное 33.234, правёдное 33.241;
мн.: правсднТй 1 6, иравёдиш 3.21, 12.11262.
12.1176, 16.160, 18 177, 35.265, праведны
6.446, 18.202, 32.2286, 32.2296, 35.26562,
39.296, 39.2966, праведны 18.200, 32.227,
39.2966, правёдны 32.229, правёдныи 35.258,
38.294, праведны 14.130, 32.226, 32.2266,
32.2276, 32.2293, 39 3196, правены (!) 32.229,
праведны 32.231, чл. праведныте 12.1186,
праведныте 12.1186, 38.2946, правёдыите
16.160, прав! днйте 18.188, 18.1886, 18.2016,
32.225, 32.2286, 39.309.
праведник м. (37) Праведник; човек,
който няма грехове; свят човек. й рё
мй аггль, това е правёдникь. й видЬхь
ейч’кы добрины нкговы, шот о б tire
живот^валь Iio зако[нь] бжш 32.2296;
й как’ щё да допде пакь да сьди й на
живы й на мрьтьы Ть нашь ic хс. й да
вьздаде сЬком!/. кой щб е стр/валь й
арабетиль правёдчипитё да почьтё,
а грЪшницитё да мьчи 18.1776; защб
така подоба[е]ше гравёдник!/ таквбзи
йск^шенТе да потёгли дёто го е
йз’браль хс на алльскы чйнь 37.275.
ед.: правёдникь 12.1186, 32.2296, 33.232,
праведника 15.151, праведник)/ .37.275; мн..
правёдннци 15.151, 18.1992, 18.200. 32.2296,
33.2476, 35.258, праведници 31.219.
правёдыици 35 2666, чл. праведниците
10.795, 18.2062, 18.20662, правёдницитё
18 1776, праведниците 18.1986, 32.227,
праведниците 18.199, 18.203, 18.2036,
18.2063, 18.20669.
праведно нареч. (14) 1. Праведно,
според Божиите заповеди, непо-
рочно, безгрешно, й павель апль га,
каже. брат!е не впивайте се вино, въ
нге же ё бл)?дь. зарадй това й ные да
се пб’канймь да ходи праведно по
законь бжш 38 294; й така правёдно
пожйве по тьзи землА й бь' оугодй
14.130; й ако нЬ м)?кы да прйтрьпй,
катб т£ зарадй йме хво а ные тък‘мо
да хбдимь праведно катб йще бь 9.75.
2. Справедливо, тогази ймь рё гщаннь.
вйдите лй как' нЬ ё праведно да
мЬтате на мёне камешё 6.426; й црь
рё, rpt естё сториле със‘ вашь сх’дь, й
нЬ сте праведно сх'дйле 12.116.
праведно 5.29, 6.426, 9.62, 9.75, 12.1126,
12.114, 12.116, 14.130, 15.1376, 16.1616,
35.266, 36.2716, 38.294, праведнс 33.247.
правеных (!) вж. праведен
правило ср. (10) Правило, предписание
за църковния рсд, устав, амй зарадй
това блвёнш хрт:ане. да чйнимё като
ё хрпан’скы законь, й да посч^шамё
правило цркбвно чтб йчи на 9.756;
раз’бра за тёбе почто си стбриль
недостойно, й м^чйл' ей сщённици. а
не по законь садишь, нй по правйло
ходишь цркбвно 12.1136; й сэн’зи
съббрь по правйло испытаха сэ край
жйпёто блжёнпомз’ шэанШ?, й найдбха
го какь ё [сэ] ба даровань 12 1126.
ед.: правйло 9.706, 12 1126, 12.1136, 14.126,
17.164. 17.166, правило 9.756, правило
12.1146, 12.1156, 39.2956.
правина1 ж. (5) Честност, правдина
й донесе ms’ ковёр’ть. й тер и го npt
нкго й рече ms', тона да Ймашь със’
себЬ ей а мёне вёкк да нёмашь. защб
си ей йз’г^биль правынъта 15.1546.
кажа по правина. Кажа честно,
разкрия истината за нещо. ако ли
знаешь, добрЬ за нЬщо й попйтат’ тё.
а ты кажй по правина, като ё ако лй не
знаешь, послушай й не мар’тХ’рйсХ’вай
лъжно 17; по правина. Справедливо,
основателно. й рё ео’стапе. дойде
еймонидь, й ev’nojie чтб съ прьвы
кмётове миреискые, й мартХ’рйсаше
за те. й азь по правина заповЬда да гы
пог^беть 15.1446.
ед.: правина 1.7, 12 116, 15.1446. 17.171, чл.
правынъта 15.1546
правина3 ж. (1) Правене, дейност. залх1-
до се грх’ди й млььы сЬкы жйвь члкь
на тбизи свЬть. чюете ли блвён[1’]и
хрпапе как’ва е члчьскаа правина, й
члчьскаа голота непогрЬбна 31.2166.
ед.: правина 31.2166
право нареч. (16) 1. Право, справедливо,
правдиво, тогйва ще да ймь продх’ма
правёдны кадСа дёто сьди право чё
истинна казх’вах’те 18.2056; амй да
сё пазй тврьдЬ. чё Ть мйл^ва й право
сьди, ала сЬкомХ дава кой как’ь ё
работать тьй ms’ и плаща 18 1776. 2,
Право, добре, правилно. сир Ь подобрЬ
е й мал’ка добра работа да стбришь
токо да с право й сичко (!) с]5це щото
ё OS’ драго й Х’гбдно 39.3196; й кэаннь
не шЬ да пойде. ами ймь пх’стй рЬ не
чйните право й не ходите по правило
12.1156. 3. Право, в правилна посока,
без отклонения И полЬаха mS мал’ко
наврьхь главъта. й ако пойдЬше онбва
мурб право на носът’ ms’, й на Астата
ms’, а т‘1ё тогази поставЬха цара йлй
apxiepea 38.291; й т’1ё съ помлиха
os’ й сэбрьна ms’ се лицёто право, й
йсцЬлЬ сэ нкговата ей болесть 10.76.
И Образно, бь сйч’ко зло щото пх’ща
на члците; защб види бь че не хбдимь
право кам’то нгегс 1.4. кажа право.
Кажа честно, разкрия истината за
нещо ами й сега какь нЬ си поврЬдень
сэ съмрьтната отрова нЬдеи кры сэ
на. ами ны кажй право, й ные да тё
послйпамс съсйч’ко (!) ерце 39.3036.
право 14, 10.76, 12.1126, 12.1156, 18.1776,
18.1846, 18.1966, 18.1996, 18.201 8.204.
18.2056, 38.291, 39 3196, право 18.1956,
18.205, 39.3036.
правов’Ьрен прил. (2) Правоверен,
който се придържа строго към
правилата на дадена вяра градь ё что
сё зове патарь. й сэ нкго бЬше тбизи
стыи сэць нашь Николае й нктовытс
родйтелк 6txS хрпане право ьЬр’нш
15.1326; й стые сэцы напйсаха това
чтное писаше й правб_вЬр’ное Х’чёшё
й прЬдадоха на стые чер’коьи да
сл!?[слХ']шать стые хртТане 20.2096.
ед.: ср. правб_вЬр’ное 20.2096; мн : пра
во.вЬр’нТи 15 1326.
православен прил. (5) 1. Православен,
който се придържа или се числи
към християнството, християнски.
чпкь нЬкбй раслань ймето mV. бЪшс
хрт'йнинь й 6V се боаше. ймаше й
жена нгегова православна й почтна
ймето и Оеофано 39.313; й ищете
да йзлйвате крьвь прьвёдна (!) й
ста. й да мьчите рсбда блгочьшива и
православна, й насиловате хрпанете
да вЬр^'вать йдолыте 39.298. 2. Като
същ. Христианин, й нйкои да йде
със* недостойно сэблЪклб на нрьска
трапеза, защб не приёма црь нйкак’ви
й непотребны, щб ймать вражда на
законь бжш шо ё на вЬрата наша амй
сЬкыи православень й блгочьсливь
да нравна добрЬ й свЬтло 34.2486.
обръна на православна вЪра.
Покръстя, приобщя някого към
християнската вяра. й кога се пётрь
арх'1епкпь пр Ьстави. й npie влчьскыи
прЬстбль въ але^айрш ахйла ймето mV.
й той едва ббрьна apia на православнаа
в£ра 15.1406.
ед.: м. православень 34.2486, православна
39.298, ж. православнаа 15 14062,
православна 39.313.
правосудник м. (1) Лице, което съди
справедливо, правдиво. вйдЬ рё
нбёто че сь сатвбрй (!) ёто едйнь конь
бФль, дё йзлази йз* вратата нопыи. й
сЬдй на нгего члкь същи й'кь катб й
право_сУдникъ, й навгва на сйч’кото
18.1946.
ед.: пр4во_с#дникь 18.1946.
правя несв. (12) 1. Правя, създавам
нещо материално, изработвам. й
Фома рё. дрьволЬлепь сьмь й х'мЬю
да прави рала, й колела, й корабе
7.516; й на камик’ съмь хытрёць да
зйдамь дворове цар’скы й полаты
да прави 7.496. 2. Правя, върша
нещо. й пакь когы празн^вапп й не
расэтишь. недЬи седнь да шёшь й да
сё бпйвашь. й съсь това да правишь
работа дйвол’ска 1.46; й послушайте
мене, що с зарьчаль Ть, догдё слнце
нФ. с зэйшлб. а в!ё са простоте. ймаше
нед£йте сьбйра. злато недЪите любы
сребро недЪите правы йгрь; 18.1876.
правя добро. Правя добро, върша
добрина. тол’кози добро праьЪше прф.
т£хь, ёто да мбжаше прави й сты да
гы стбри. тол’кози що гы оучаше на
добро 18.187; елате й вые който сте
ймале грижа сЬкогы. та стё правиле
добро да направите мёне добрЪ
18.2026.
сег.: led. правимь 7.496, прави 7.496,
прави 7.516, 2ед. праг ишь 1.46, 7.516, 1мл.
правимь 1.8; имперф.: Зед. правьте 18.187;
форми от перф. тип: Зед. ё правиль 7.53,
Змн. стё правиле 18.2026; бъд. в мин.: Зед.
mime да прави 7.516; пов.. отриц. съссъкр,
инф. Змн. (недУите) правы 18.1876; съкр.
инф.: (можаше) прави 1 8 187.
праг м. (1) Праг; долната част на
вратата. през която се влиза и
излиза. й кога да прЪетьплс прагьть,
азь не мога: сйч’ки УлЪзоха лёсно,
а мёне кал о да речёшь че ми нЬкои
брани й не лУща мё 17.170.
ед.: чл. прагьть 17 170.
празден в'ж. празен
праздник вж. празник
праздничен приз (1) Празничен, кой-
то се отнася до празник. на това
мЪсто дето бЪше чёр’кова га въ ёднй
днй празничны, йзлЪзУвахь дЬца да
йграють га 39.317.
мн.: празничны 39.317.
праздно Нареч. (1) Празно, без човек,
пусто, така й мбать снь да бьде мёжУ
братшта ей. й да нЬ ё нйкоги праздно
сэ нгеговата рбж’ба без’ цара йлй без’
сУдника да сУди право 18.1846.
праздно 18.1846.
празднувам несв. (48) Празнувам, чест-
ном някакьв празник. й сЬкыи члкь
ё дльж’нь да празн^ва й да почйта
црьскыи празникь. й да се ра^ва й да
чйни. что е upV драго й Угодно 33.2326;
й сэтогази оутврьди се празникь, да
пра/ш^вамс възвижёнТе hthomV крть’
4.266; вчера бЬшевъскрсеше лазарево,
щб нра Знйвах’мё. защб бЬше й той хвь
дрйъ, й елйпах’ме, й насытих’мё (!)
със‘ xt/бавы дьмы 34.2486.
сег.: 2ед. празнх'вашь 1.42, 1.46, празнввашь
1.42, 1.462. Зед. празж'ьа 33.2326, Змн.
празнУвамё 4 266, 11.106. празн^вамё 9.61,
праЫвамё 9.756, 11.836, 34.2516, 38.2936,
39.3183, праЫваме 11 8362, 11.84, 39.2956,
праЗн^ваме 11.106, праЗн^вамё 16 1576,
лразнУвамё 33.2326, 34.2486, празн^ваме
34 2556, 35.2666, 39.2956, празнёваме
39.295, празййаме 39.295, Змн. пра$н#вать
9.72, 16.157, празнйзать 33.2356; аор.: 1мн.
пра$н1?вах‘мё 34.2486, Змн. лразнкваха
39.3126. 40.324; форма от перф тип:
Змн. са празн^вале 18.197; бъд.: 1мн щё
да празн^вамё 39.2956, със съкр. инф. Змн.
праЗгй'ва щёмь 11.816; пов.: описат Зед.
да празн^ва 34.2486, Змн да празтвамё
11.106, 38.2936, да праЗн^вамё 16.1576, да
пра?1н!?вам? 33.2476, да празн^вамё 34.2486,
да празн^ваме 39.295; страд.: сег. Зед. сё
празй^ва 11.816.
празен прил. (6) 1. Прен. Който е
лишен от нещо ценно, затона й ные
катб ймаме повелЬше Сэ врьхбвнаго
апла пегра. й със’ нкговь ббразь
й йме нктово, да гб стбримь да ё
празнь сэ почесть ей 12.1146. 2. Прен.
Празен, който е лишен от смисъл,
безсъдържателен, глупав. амп ги
[ги] бе мой недЬи се прогнЬва на
мене твоего раба . и сэсёга дай ми
Ти да ей бч^вамь оустата сэ празни
д^ми, й ерцез о ми Лърьдй, да ймамь
трьпЬюе 5.33; ёто шешь её таквйзи
празни рЬчи да думать сэ члче й
повече да йзмлювашь, кога ти дойде
съмрьтны ча 31.219, ако лй щёшь да
навУё (!) на празно почйташе, а ты
нЬдЬи любы похвала, нй почесть,
нй х^бави прЬмЬни нй наи пръ да
сЬдйшь 19.208. нЬ празна. Само ж.
Непразна, временна, и катб рё хс на
стое cvni'e. сэ злЬ на па жены вь този
врЬме конто нЬ сь празны та не мбже
да ходи, на свба волн къдЬ щё сама да
ё лека 18.193.
ед.: м. празяь 12.1146, ж. празна 17.1046,
ср. празно 19 208; чн.: празни 5.33, 31.219,
празны 18.193.
празник м. (77) 1. Празник; тържест-
вен ден, в който се чества събитие от
християнската история, празныцш й
съббре цркбвнш блвеши хрпане зара'
др^га работа не бывать, ами тькмо
зарадй дшёвнаа добрына 39.295; а
трёпето е заръчаше бжзе дето да
пазишь й да почйташь празници
ейч’кы прЬз’ сйч’ка година 1.4; й кога
се прибл ижй сты празникь, вьзвижёше
чтнаго крта азь така ей хбдЬхь й йщехь
таквйзи млади 17.] 696. И Ден. в който
се чества някой светец, й сэ гЬ ёдйнь
бЬше стыи дим:гтр1е, дёто ми' е днёека
празникь 9.616. а когй се прпблйжеше
празнйкь ctmV гесэгпо. ато й (!) се
потврьдЬ раз’плачеше срцето й за
любовь сна ймь 39.3146; й приближи
се празникь стмь1 никблЯ 15.153. 2.
Езически празник в чест на някой от
боговете. й тогази ймаха празникь
ёфес’цш люД'е бон/ ар’темйд#. й
пойдё кэаннь на высоко мЬсто.
дето ймь бЬше чер’квишето 6.426
надвечер празнику. В навечерието
на определен празник. и нДвёрь
пра'зникй’ кога йзлЬзоха её вечёр’на
а еэн’зи м£жь раслань гесэгтевь баща
зова хрпане шб се намЬриха тамо в’
чёр’кова. й завёде гы вь деэ свой на
сл^ж’бата 39.3146.
ед.: празникь 1.4б2,3.172,4.266,5.31б2,6.426,
9.606, 9.616, 10.79, 11.956, 13.1246, 15.151,
15.153, 15.155, 16.157, 16.1576, 16.1626,
17.1696, 18.184, 33.232s, 33.2325, 33.2366,
33.23 762, 34.2482,34.24 86, 34.2516, 39.29562,
39.3 1 26, 39.313 , 39.3 1 662, празникь 5.316,
празникь 9.72, 15.1516, 33.2326, 33.236,
34.251 б2, 39.316, пращник’ 11.956, пращник'
17.1696, праЗнь.кь 35.2576. т’ра'знйкь
38.2856, 38.2935, 39.315, пра'шй 39.295,
пращника 34.254, празникь' 9.61, 9.745,
33 245, 34.2486, 39.3 Мб. пращник* 33.236,
чл празникьг’ 16 163, праУникьть 17.169,
праУнйкь 39.3146, празникатого 39.2956;
мн. пра'зници 1.42, 1.76, 18.197, 33.232s,
празныци 1.42, пра'зньцы 1.4, празникы
1.46, празницы 1.5, пра'зныцш 39.295, чл.
праЗниците 33.2322.
празнословя несв. (1) Празнословя,
говоря празни прикажи, плещя. й
дшьта ей осквоьнишь. й оумь ей
помрачйшь. й езыкь твой не знае что
тлапи й празнослбви й бчите крыво
гледать. й нсэзТтЬ ти падать, й не
могУт’ да ступать 11 1066.
сег.: Зед. празьослбви 11.1066.
прах м. (8) Прах; дребни стригли
частицы от твърдо вещество а зашо
каже катб раз’би бн’зи камикь бногбзи
члка. дёто бЪше со злато й со сребро,
та стань катб прах й пёпель 18.1816;
й земи й прах* сьмь й пльть ймамь
като сЬкыи члкь 17.168; й казУвать за
нк.говать гробь, какь йехбди прах’ь
тьн’кы ситень на мца мша 6.486.
ед.: прах’ь 6.486, пра 15.140,31.2156, 31.216,
прах* 11.168, пра 18.1812, прах 18.1816.
презвитер м. (3) Презвитер, духовно
лице в християнството свещеник й
въ т!а днй б'Ьше Оесэфйль патр!архь
але^анрьскыи, Узёль мнсэго монастире
й калбёре йзбйль. й сидора пре звйтера
йзгна 12.1136; й плакаахё за ейдора
чтнаго бца й презвйтера. дето го е
м^чиль вссэфйль съсЬкак’вы (!) мУкы
12.1146.
ед.: пршвйтера 12.1136, 12.1146, презвигера
12.1156
прелъстяик вж. прЬльстник
при предл. (187) 1. За означаване на
мястото или лицето, в близост до
което се извършва действието; при,
до, край, й раз’бра го й май ка м где ё й
пршдг да го вйди, й мнсэго плака при
вратата 2.13, й слУчйха се пастырю
блйзУ при тьзи рЬка й видЬха катб
нэси львь дЬтёто 5.325; и царь стоаше
при вратата полатны, й нйком^ не
даваше да УлЬзУть вьтрЬ 37.2796; й
найде 1сэанна катб Учаше тбл’кози
напеэ щб бЬха се събрале при нкго да
слушать слово бж!ё 6.446; й сЬдЬ при
нка догдё се й прЬстави 12.1096 2. За
означаване на мястото или лицето,
към което е насочено действието:
при, до, към. амй кога бы наоутрЬ,
а т(а пойдё при сЬнницата стмУ
давни си вйды й двЬте дЬца да йм’
се прикаже 5.37; й пбекоро притёче
при чёр’ковыщето аполбново 39.308;
тогази на това врЬме нЬкои мУж!ё
сэдалече йдЬхУ да дбйдьть при стго
сммёсэна за блвеше да пршмУть 2.136;
й fee й хлЬбь. й катб сэхбждааше при
жьтварете. оусрЬте го архггл4 михай ль
на пУть 11.986; а той пакь пУсти ёднакь
два що съ голЬми кнезоове. й рё ймь.
едйнь сэ ва да УлЬзе при 1сэанна 6.44с.
3. За означаване, че оействието се
извършва по времето, когато живее
определено лице; по времето на, през
времето на. вь лЬто семо, сэюиа
бЬше начёль црь костан’тйнь, (!) да
црУва. й при нгёгово цртво сьбраха
се мнеэ нечьстивы варваре, на рЬкж
дЪ'нав’скж 4.216; и Tia чюдеса, й дрУгы
мнсэго что е стбриль при животь свой
блвени хрпанс. ами послушайте да
скажё й по съмрьть нчтова 15.150. 4.
За означаване на обстоятелствата,
при който се извършва действието;
при. при наличието на. 1Уда ре- гпжё
црце. кби ше при хлЬбь йска камикь
да мдё 4.236; защб ббразь йма
патр'йр’шьскы. ами ё вътрЬ дГаволь
й любодЬица, катб й жена при своего
мУжа дрУгымУ се примЬсюва 12.119.
5. За означаване на принадлежност
към лице; у, при й оулЬзоха У корабь
й двата. й вома нйчтб не ймше при
себЬ тьк’мо цЬната ей что б’Ьше
напрЬ Узель 7 496; й сэблЬкоха го чтб
ймаха при сёбЬ. й с^анъха да йдУ в'
рймь 5 35. 6. За означаване на място
на действието, което се отнася
до лице, семейство, дом; у, при. да
ида' оу пУстыни мнсэго, давно бы
найшьль нЬкого бца тУщиника да мУ
се помблю, да пршме й мене при нкго
да б1?дУ и азь 17.1656; й ре анна. нЬка
да посЬдй при на еднакь еднъ годйпа,
да наврьши три гбдинь. да нё бы сега
плакала за на 13.123.
при 1.46, 2.11, 2.126, 2.13, 2.136, 2.146,
3.166, 3.186, 3.196*, 3.206, 4.216, 4.236,
4.256, 5.29б2, 5.302, 5.306, 5.326, 5.342, 5.35,
5.356,5.362,5.37,5.38,5.39,6.41,6.44,6.4463,
6.45, 6.455, 6.46, 6.476. 6.486, 7.4963, 7.5063,
7.51, 7.5 1 6, 7.54, 8.572, 8.576, 8.58, У.6462,
9.65, 9.66, 9.706, 9.73, 10.766, 10.77, 10.776,
10.78“, 10.796, 11.836, 11.846, 11.862, 11 87,
11.876, 11 882, 11.90, 11.9 1 6, 11.9262, U.932,
11.94, 11.986, 11 99, 12.109, 12.1096, 12.113,
12.114, 12.1186, 12.119, 12.11962, 12.1202,
13.1232, 13.123 6, 13.1246, 14.126, 14.12662,
14.1282, 14.1286, 14.130, 14.1306, 15.134,
15.135, 15.136, 15.1366, 15.137, 15.1376,
15.138, 15.147, 15.150, 15.1506, 15.1516,
15.154, 15.1566, 16.160, 17.1646, 17.1656,
17.1666, 17.167, 17.1692, 17.171, 17 173,
17.1743, 17 1756, 18.1826, 18.1846, 18 192,
18.1996, 18.20262, 32.228, 32.22962, 33.232,
33.2356, 33.237, 33.2456, 35.2586, 36.2686,
36.270, 36.2706, 36.271, 36.273, 37.2756,
37.276, 37.2772, 37.2776, 37 278, 37.27962,
37.281, 38.2826, 38.2882, 38.2926, 39.296,
39.2986, 39.301, 39 3056“, 39.3062, 3 9 3 0 662,
39.3082, 39.3096, 39 3 1 0, 39.3176, 40.32 06,
40.323, пр! 9.66, 18.200*, при 12.110, при
39.2976.
прибера св. (2) прибера грЬх. Поема
върху себе си грях. не мй е въз’можно
бче сты да ей бегавлж женъта, да бУде
йнокынь. защо ё еднакь млада, дёто
не йма, кв, гбдинь. й да прибери’ й азь
гр£ зарадй нита 11.1046, прибере ме
бог от земля га. Прибере меБог, умра.
ами mV пакь ре. това що тй йсповЬда
сйч’ко. бче сты. заклйнам’ те във’ ха
спса нашего, нйкомх да кажешь, додё
мё бь не прибере со землйта 17 173.
сег.: led. приберУ 11.1046, Зед. прибере
17.173.
прибия св. (4) Пребия, бия някого
до смърт, убия затова се й еэша
боахУ, оти да не быха й гЬх’ны
жены вЬрУвали, й прТёле дхь стыи,
да йдУть й Tie слЬ нкто. амй йщЬхУ
да го прибЧють със' каменте 36.2716;
а петое, заръчаше бжте. дето да не
прибьешь нЬкого, нй хрттанина, нйтб
друга вЬра. нй другого нЬкого 1.56.
сег.: 2ед. прибьёшь 1.56, Змн. прйбпоть
36.269, прибегать 36.2716; форма от перф
тип: 1мн. сме прибйле 36.2726.
приближа се св. (28) 1. Прибяижа се,
дойда близо до някого или до нещо
като чю тоизи гла ev’erarie Уплати
се и сЬдна. й глёда елна воине че са
приближйха при нгего 5.34, вйдеть
злыте й нечьстивыте, праведны ге
как’ сё вёсел жть. й не мбгУть да сё
приближёть при сонъзи црьскаа
трапёза 12.1186; и стыи нёсторь пойдё.
й катб се приближй npi шеа. съвлЬче
ей врьхнатадрёха 9.66. И Приближа се
до Бога, като живея праведно, вйди
ми се со майке дхбвнаа. че сь ей ты
пбдс-брЬ 6У приближйла тЬлбто със’
голЬма чёсть защб те сэбыави дарь що
ти ё >ь дарУваль 17.167. 2. Приближа
се, настъпя скоро, наближа (за вре-
ме, събитие и др.), й промйнаха се
днй мнсого, й приближи се врЬме да
запбетимё за велйкы посты 17.165; а
за покаашето. хс катб се крти, та ре.
пикайте се защб се приближй цртв<
н(эно 38.2916
сег.: led. се приближа 3196, Змн. сё
приближёть 12.1186; имперф.: Зед. се
приблйжеше 39,3146; аор.. led. приближй’/
се 17 1696. Зед. се приближи 5.39, се
приближй 9.66, 17.1696, 17 1736, 38.2916,
приближй се 11.98,13.1216,15.1386,15.153,
17.165, 17.166, 17.1736, 17.174, 35.2616,
приближи се 13.121, 35 265, сё приближй
13 1216, се приблйжй 37.277, се приблйжи
39.310, Змн. се приближиха 5.34, са
приближйха 5 34, се приближйха 9.716, сё
приближйха 37.2755; форма от г.ерф. тип:
2ед. сь ей приближйла 17.167.
прнближавам несв. (1) Приближавам,
настъпвам скоро, наближавам (за
време). а момькьть тЬх’ны снь recbrie
катб бЬше въ рбб’ство. та знаеше чё
нриблйжава днь сгмУ. ппачЬше гбр’ко
39.3146.
сег.: Зед. нриблйжава 39.3146.
приближавам се несв (2) 1. Прибли-
жавам се, отивам близо до някого.
единадесеть пъты й«и сё хс ка
Учениците си напоконь по ььскрёшё .
шесты пъть сё йвй марш магдзлйны,
когато й ре не приближаваи се при
мёне 38.2876. 2. Приближавам, нас-
тъпвам скоро, наближавам (за
време). й кога приближаваше сь
вьскрсенте тогази ейч’ки си дохбждах!/
оу монастйрь, на цвЬтнаа неЛгс прЬ
въскрсёшё 17.1656.
имперф Зед. приближдваше сь 17.1656;
пов.'. 2ед. приближаваи се 38.2876
прибЬгна св. (3) 1. Прибягна, отида
тичешком до някъде, притичам,
изтичам. й что бЬ xS се тамо загн Ьзди те
бЬсове, погхбы й страшно сё потрьсй
землйта, й голЬ страхь нападе на
тЬ й ейч’кы прибЬгньха при апла,
й привйкаха със’ велйкь гла 36.270.
2. Отбия се, вляза някъде за малко,
намина, й начё тогази пакь да се мли
6S. й рё. Ти ice хе едйно_рбдныи сне.
пршмй млкнтё моё й послушай, кои
прибЬгне, S цркви да се помли на йме
моё, подай ms’ Ти что ms’ йще ерцёто
15.1506. 3. Прен. Отоам живота
и силите си на някого. члко_люб‘че
вйко. да нё оставишь мёне щб съмь
раба твоа дето съмь радй Йме твоё
составила сйч’ко. й к тебЬ прибит на
8 57.
сег.: Зед. прибег не 15.1506; аор.: led.
прибЬгна 8 57, Змн. прибЬгньха 36.27U.
приватов прил. (1) Приватов, от ЛИ
Приват, й романа жена годенйца
приватова щб б'Ьше съ прочгбла й
до рймь зла. й злб чйнЬше й мъчЬше
кбито вЬрз'ваше ха. найдё гсданна й
прбхора, й соседи гы защб каз^ваха
хво йме 6.416.
ед.: ж. приватова 6.416.
приведя св. (24) 1. Заве О а, доведа ня-
кого някъде, привода й привело
отроковиц!/, тсоак VMb при сщённиците.
й блвйха то 13.123; й раз’бра царь
й п'б’сты четйры войны орьжаны
й рё ймь, ако не приведете тогбзи
магесника. вась намЬсто нкго жйвы
на согнь йз’горЬва 37.2756: й мнсэго
дши щё да приведё въ цртво ибное,
катб се й сам’сй показоваше стыи
15.1336. 2. Прен Въведа някого в
нещо, насоча го. й мнеого дрОгы
чюдеса стбри, догдё ейч’ки приведе
на хрттан’ска вЬра 6.48. приведя на
разум. Дам някому разум, помогши
му да стигне до истинско познание.
й нкго да поставишь сщённика
защб той щё мнеого лтбдге да остй.
й на нкгово видЬше чтб е видЬль й
разёмЬль, та щё сйч’ките да приведё
на раз!/мь йст инныи 12.111.
сег.. 2ед. привёшь 12.1106, приведёшь
36.270, Зеб. приведё 17.1646,2мн. приведете
37.2756, Змн. приведЛь 7 53, 36.269,
приводить 9.636, привёд/ть 34.254; аор.'
Зед. привёде 6.48, 12.109, 13.123, 17 165,
Змн. приведоха 2.12, 10.76, 11.93, 11.109,
прпвёдоше 14.129, 36.269; форма от перф
тип' 2ед Привел’ ей 33 243; бъд.: Зед. шё
да приведё 12.111, 15.1336, Змн. щъть да
приведжлъ 33.244; пов.: 2мн. приведЬш
13.12262.
привоза св. (8) Привържа, завържа
някого или нещо към нещо друго. й
рёкоше корабниците мёжд!/ себЬ ей.
да пойде да ей привезЬмь корабьть
на пристанището мирёиское, й да
пойдемь до тогбва стам Николае
15.1496; й поглёда авраамь й видЬ.
й сё бвёнъ дрьжимь й за рбгь
привёзань 6 дрЕьо 11.856; й Леха
оногова мрамора, й привёзаха го на
штата бпомЛи мом’кЛ й мёгнъха го s’
дъно морето 11 101; та че повелЬ та
принёсоха колёло голЬмо. i на нёго
привёзаха стго 39.2996.
сег.: Змн. привезЬмь 15.1496; аор.: 1мм.
привёзах’мё 15.148, Змн. привёзаха 11.101,
привёзаха 39.2996, прич.: мин. страд, ед.:
м. привёзань 11.856, 11.1016, 11.102, ср.
привёзано 2.10.
привезувам несв (2) Привързвам,
завързвам някого -или нещо към
някакъв предмет, й тамо родй гпжда
еца Та вашего iv ха й положи го
въ мели, что 6bxtf тамо, направени
да привёз^вать добыт’кь 33.237; й
въ ёдйнь днь хбд'Ьше по градына
своа йз’ь бьбщУсто. й видЬ члка чё
привёзУва въже да сё ббЬси 11.105.
сег.: Зед. привезла 11.105, Змн. привёзйвагь
33.237.
привечер нареч. (4) Привечер; времето.
малко преди да настане вечерта,
надвечер, й това было катб называть
прйвечеоь. й тогази на монастйрь
катб сэпЬле дбхбвници верни й
йзлЬзле. й црква затвбриле 11 101; к
сэтидё привечерь й сЬднь на брЬгь шо
ё при пор'дань, й глсда да вйдй бньзи
жена прпобна 17.174.
привечерь 11.101, приверь 11.1036,
прйвечерь 17.174, приверь 36.2706.
привидение ср. (7) 1.Привидение, образ
на покойник, безплыпно същество,
призрак. прист^пЬте й выждьте
р!/цЬте мой й нсэзЬте. й разумейте бтй
нё с’мь привыдЬнУе. защб привидЬнУе
пльть й кости не йма, катб вые мёне
вйдиге чё ймамь 38.2886; й вйды,
какь лёжи мом’кь насрЬ црква. й катб
вйдЬ гена, Билаши се й мнЬше ms’ се
че ё пЬкое привидЬнУе та гб блазны
11.1016. 2. Нещо неистинско. й ако
рёмь не йде. а ные лъжё, й показ^вамё
бтй е привидЬше что съ е рбдиль хс
38.289
ед.: привидЬше 11 1016, привидЬше 11.1016,
34.250, привйдЬшё 38.2886, привыдЬжё
38.2886, привидЬше 38.2886, 38.289,
привикам св. (12) Привикам, започна
да викам, развикам се. й сл^чиха
се пастырУе блйзй" при тьзи рЬка
й видЬха катб носи львь дЬтёто,
привйкаха й тёкоха със’ ц/ёз а 5.326,
й Оплати се бн'з'и пй'стынн’йкь да сё
не 8>ави, й привйка, стыи димйтр’е
помози ми 9.71; й голЬ страхь нападе
на тЬ й ейч’кы прибЬгпьха при апла, й
привйкаха със’ велйкь гла 36.270.
аор: Зед. привйка 2.21, 4.246 9.71, 9 726,
10 77, 15.1526, 37.279, прнвйса 4.256, Змн.
привйкаха 5.3262, 35.2636, 36.270.
привлачи св. (1) Довлача, докирам
нещо до някъде с влачене. привлачи
рыбо_лбвець мрЬж^ ё длъббка вода, й
кога мётне мрЬжата К дльбйна вбднаа,
та м? се фатеть мнеэго рйбы. й тёгли
мрЬжата нё ctfxo със’ голЬма весел’ба
31.215.
сег • Зед. привлачи 31.215.
привлеки св. (1) Привлеки, спечеля
някого на своя страна. сэнУа трите
властелге, непотУань й ^рошь й
ерпилУсэ. йз’йвйха се, как’ съ было
злсмысльници на цртвото ги. защб
катб гы ей быль постйль, да ^миржть
таифали. а тУё си гы привтЬкле пб
сёбЬ 15.1456.
форма ст перф. тип: Змн. си привлЬкле
15.1456.
приврат м. (2) Притвор, част от
църквата при главния вход, и чюхь
напоконь чё рёче. еэзрьзй двёри
млти твоее Ти. и вратата Mtf се самы
Отвориха. й вьлЬзох’мё вьтрЬ вь
приврать цркбвныи, й пакь пойдбх’мё
прЬ црквата до срсбрьнизё врата
3.19.
ед : прйврать 3.19. прйпрать (!) 17.170.
привтасам св. (4) Пристигна, стигна
до определено място, довтасам. й
въ еэн’зи ча кога си в’дйгнь р»ката да
ймь сэсЬчё главыте ёдном^ по ёдном#.
й прив’таса стыи оуморёнь и попотйл’
сс 15.144; той ча прив’таса й Ть въ
адь. със’ голЬма елйва. й със’ пЬсны
аггл’скы 35.2636.
аор.: Зед. прив'гаса 15 144, 35.26 362:
плускеамперф:. 2 ед. бЬше прив'тасал'
36.273.
пригвозди св. (3) Прикова, закова
на кръет. й пакь црца помысли за
гвбздУето що бЬха, Та прпгвоздйле
на крть 4.26; ps’u'fere ей пригвоздй на
кртЬ. да сэковё на сэ мЧка д'йвол'ска
35 2586.
аор.: Зед. пригвозди 35.2586; плусквамперф.:
Змн б£ха при; г оз дй ле 4.26; прич.: мин.
страд, ед.: ср. пригвоздёно 4.26.
пригледам св. (2) 1. Съгледам, видя
някого или нещо, забележа. й кати
ей ймаше сэбычаи паде на колено оу
сэн’зи днь й поклонй се os’ своему, й
еэша завйдниците, приглёдаха го, й
вид?ха дашйла че съ или 6S 11.926.
2. Пригледам, погрижа се за някого,
нагледам. амы да сторимь добро й
да стори млтыни да харйжеме сэ
щб ймаме сэ мал’ко мал’ко сэ мнеэго
мнсого, да пригледам? сыромасы
18.207.
аор. Змн. приглёдаха 11.926; пов.: описат.
Змн. да приглёдамё 18.207
пригоден прил. (Г) Пригоден, подходящ
за определена намерения, удобен,
егдден. а гурйт’чене дето ио море
хайдХте наговорйха се да шгЬньть
митп лиль. й др^гощь немаха при-
годно врЪме амй тьк’мо когй се
съб1!раше нареэ’ мнеэго на праЗникь
вь ча ожтвные лур’пе 39.316.
ед.: ср. пригодно 39 316
приго гвя св. (3) Приготвя, взема мерки
нещо да е готово предварително,
подготвя. азь не приготвы мьката
зарадй ва, йлй зар<1' хртТане й пюто
стрьвать моа воли амй зарадй д’Гавола
18.2036; зап-о щото са азь гЪмь
м£сзо й весёлТе пригбтвиль, та, й
агглы желають да принйкнать вътрЪ
32.2256.
аор. led. пригбтвй 17.174, приготвы
18.2036; форма от перф тип: led. са
притетвиль 32.2256.
пригрьна св. (2) Прегърна; обгърна
някого или нещо с ръце, като го при-
таена до себе си в израз на добро
чувство, й познаха го добр? й зон ча
станаха й пригрьпаха го, й цЪлъ'ваха го
5.35; й вид? сэдалёче йконата нктова
что ms’ е написань образь й позна го, й
тёче й пригрьна онази йкбна 9.686.
аор.: Зед. пригрьна 9.686, Змн. пригрьнаха
5.35.
пригрьна се св. (2) Само мн. Прегърнем
се, обгърнем се взаимно с ръце в знак
на добро чувство един към друг.
майка със’ дьщерлта ей щьть да сё
пригрьнать й да ймрать. баща й снь
щё да сё пригрьнать та чё да йз’мрьть
18.1896.
бъд.: Змн. щьть да сё пригрьнать 18.1896,
щё да сё пригрьнать 18 1896.
придавши несв. (1) Придавим, давим
още малко към нещо съществуващо,
прибавим й павль апль, каже, ако
пр-Ьдамь тЬлото ей да мё съжёА’ть,
а любовь не ймамь нйщо ми се не
придава. вйэйь кбл’ко не мбже нйщо
да б^де без’ любовь 34.255.
страд.: сег. Зед. се придава 34.255.
придам св. (4) Придам, дам още малко
към наличното, прибавя. амй пакь
въепомейй за богатаго лаззра, что
м? се придаде сэ болир’ството. дёто
се сэблач-Ьчеше (!) S’ златы сэдёжди
12.118; катб кога да рече h4.kcmS hjiks’
Ooh’homS’, б^дй )равь, може ли нЬчтб
да м? сс придаде зравс сэ д)?мъта ти
15.1556.
страд.: сег. Зед. се придаде 15.1556; аор.
2ед. се придадё 11.1066, Зед. се придаде
9.666-67, се придаде 12.118.
придобия св. (4) 1. Придобия. спечеля
нещо, добия. защо сьмыслюва
бногбзи роба мъкьть ms’ щото ms’ даде
бь талапъть да трыхва, а той го ськры
S землйта. й не придобй нйщо със’
нкто 17.1636. 2. Придобия: сдобия
се с нещо, към което се стремя, й
сьбыраше се със’ м«дры, й със’ стары,
давно бы сэ т£ прицобйль за дшъта ей
н£коа добра найса 15 133.
сег.: led. прицобЗж 13.122; аор.: Зед.
придобй 15.1326, 17 1636; усл.: Зед бы
придобйль 15.133.
приема св (116) 1. Поема, взема нещо
в ръцете си й простри ей прььыжть
рКката й даде Mtf свйтата хар’тТа
написаннаж, й рё MS’, да прУёмешь
тойзи свйтькь сэ моа рйса 12.110; й
послЬд’ ей npie 1сэсйфь теслУ свою
й голубь йзлЬзе сэ теслъта. й попЬтЬ
на главъта кэсиф# 13.1246; й не
казах’ ли вы. как’ то съмь азь на рУка
npieль й дрьжаль катб млнць 35 2646
2. Приема, получа нещо от някого,
сдобия се с нещо, придобия. амй й
вые блвеши хрттане послушайте й
ейч’ки разумно раз’берЬте. как’ са
ейч’ки тацш щото са на тоизи свЬть
льжбвны та са ейч’ки пртёле сэ ба
раз9мь й хитрость 31.222; й апль хвь
бы. й сэ дха стго npie ewitf, й наУчи
се сйч’ко бжгвно 37.274. 3. Изтърпя,
понеса някакво изпитание. й таквбзи
мнтё npie сты димйтрте, й скон’ча се
въ днёшныи день 9.6бб; й ради тёбе
въпльтйх’ се. й быхь члкь й тебЬ ради
смЬрйх’ се, й хУла пртехь, й заУшенте,
й заплтбте 35.265; ако лй се нЬкой
бпрЬ на боговете наши та йм’ се не
покланЬ. а той да пртёме голЬма мъка
39.297. 4. Приема, приютя някого при
себе си, подслоня. й рёче сщенникь
кэсифё на тебЬ се паднъ жрёсче, да
приёмешь двца гни, й да ю Упазишь
13.1246; да нахранитс гладпа. да
напойте жьдна. да бблЬчете гола, да
пртемете пынйка 18.2056; й сторйше
тако, й завёдоше ю въ цркбвь гню. й
посрЬщнъ то сщенникь й цЬлова то. й
npie то й блвй ж 13.1236. 5. Одобря,
възприема нещо, съглася се, склоня.
той се родй на нбето сэ бца ами без’
майкь тбизи й днёска npie да се рбдй.
на землй сэ стал- мартж двца без’ опа
33 239; й стыи ёу’сгатте npie тази
дУма. й прЬз’ тьзи нощь повёдоха
й дв£.те ей дЬца, й пойдоха кам’тб
мисирь5.32. о.Приема, поеманякакъв
пост, власт, чин. й напоконь \|/офйса
царь ма^имтань. й npie цртво велйкыи
й блгочьстивыи хрт:ан‘с"ы царь
кон’стан’тинь 9 666; й кога се пётрь
архтепкпь прЬстави. й npie вАчьскыи
прЬстбль въ але^айрш ахйла ймето Mtf
15.1406; й кога стори, е, годины сты
сава. сэйде въ монастйрь флавтан’скый
да сё Учи кшгУ. й npie йночьскыи чйнь
14.126. 7. Завзема, покоря страна или
облает, подчини. и това така бы като
ей найдё женУ И чёда. амй послУшаите
как’ бы накь й мнтето нк гово. сэ катб
npie еэша мЬста й градеэве, врьнь се
пакь да пде в' рймь 5.386. приема
исцЬление. Оздравея, избавя се от
някаква болеет, й апль ймь рёче. чтб
е бь стбриль n.TKtf съставите той гы е
й йзмЬниль. амй ако пойдете кам’ко.
ба, тогази мбже npie испелктае. а сега
не мбже 36.273; приема кръщение.
Покръстя се, стана християнин,
рё ём^ гь со невыдимо. блжёнь еси
ё'у’стат'Уе що ей пр1ёль стбе крщёше,
й грЬхсэвете ей очйсти 5.306, сэйде
й парь й дьшерь нтёгова и зет’ Mtf въ
йн’даю, й крщёше npie ха сэ апла Обма
7.516; приема образ и приема плът
(чловЬческа). Добия плът, приема
човешки образ, ами прЬклонй нбето,
й слЬзе на землю, й ббразь катб рабь
пр!емь. й плъть npie сэ прчтаж двца
что мУжа не знае, мр1ж с бца 15.132; а
днёска се почёте й прослави се. зарадй
защб npie бь тьзи пльть члчьска й
затова се почёте 38.2856; защб не бы
могло нйкакь да се спасе члкь. ако не
бы бь пр!ёль пльть члчьскаа, стррё.
пбневйл' се 3.176; приема распетие.
Бъда разпънат. амигь гака пострада,
й npie распёпс. защб бЬха така
прорёкле пррци 35.2576, й зарадй
члчьскы рс5, та се йвй на земли кате
члкь, й pacnerie npiexb, й погрёбох’
се й трёты днь въекреб 5.29: приема
Христа. Стана християнин, така й
ные ако не сэставй се сэ зло не може
npie ха на ерцето ей 34.2536
сег.: led. пр'Тёма 12.1106, 2ед. прТёмегаь
13.1246, Зед. прйме 2.156, 6.48, 14.126,
прТёмлк 8.57, 12.1156, лрТемлк- 34.249,
Змн. прТемлю 11.1056; аор.: led. прТёхь
5.29, 12.1106, 13.1246, npiex* 35.2632, npiex*
35.263, npie 35.263, npiexb 35.265, Зед. npie
2.14, 3.17, 5.386, 6 41, 9.62, 9.626, 9.6663,
10 765. 11.93, 12.111, 12.1136, 12.1142,
13.122, 13.1236, 13 12462, 14 126, 14.1285,
15 1 3 1 6, 15.132, 15.1326, 15.1386, 15.14062,
33.235, 33.2356, 33.239, 35.2576, 35.2585,
36273, 38.285, 38.2856, 38.2866, 38.2895,
38.290, 39.303, npie 5.32, 11.846, 13.122,
14 127, 33 2356, 37.2746, npie 7.546, 14.129,
15.1436, 15.1506, 37 274, npie 12.1146, Imh.
прТёх’мё 5.276, 18.203, 18.205, 35.2566,
прТёх’ме 36.271, 2мн. прТех'те 10.79, Змн.
npiexa 7.516, 10.79, 35,259, 38 2866, npienie
11.106, 15.132, 15.149, 15.150, нрТеше
15.1376, npiexa 32,2296; плусквамперф,:
Зед. б£ше прТёла 3 176, npieль бЬше 12 1096,
бЬше прТёль 17.164, 38.2855; форми от
перф. тип led. с’мь прТёла 17.173, сьмь
пр1ёль 35.2646,2ед. ей пр1ёль 5.306, 35.2626,
Зед ё прТёль 10.766, прТёль 12.1146, 2мн.
приёле сте 32.2286, Змн. са прТеле 31.222;
бъд.: 2ед. щешь да пр1ёмешь 32.2296, Зед.
шё да прТёме 9.636, щё да пр'пемле 15.132,
1мн. щё да пр'Темлкмь 15.148, със съкр. инф
led. щъ прТё 9.64, Зед. npie щеть (!) 1 46,
Зед. npie ще 6.48 Змн. щьть npie 32.224;
бъд. в мин Зед. щ-Ьше да пр1ёме 13.125;
пов.: описат. Зед. да примешь 12.110, да
прТемешь 12.1106, Зед. да приеме 13.125,
да пр'Тёме 39.297, Змн. да прГемете 18.2056;
усл.: Зед. бы пркль 3.176, 38.285, бй прТела
31.226, Змн. быха пр'Тёле 36.2716; прич.: сег.
страд, ед.: м. пр'1ёмь 15.132; мин. деят. I
ед.: ж. прТём'ши 34.250; съкр. инф.. (може)
npie 34.2536, (мбже) npie 36 273.
приемам несв. (33) 1. Приемам. получа-
сам нещо от някого, сдсбивам се. да
знаете и това. бти кби има зла жена,
файда за грЬхове свой прТёма 21.211; й
ймать тьзи всада... ciaa вода, й досега
кии пТё й ища със* чиста вЬра прТёма
йсцЬлгснТё са сЬкак'ва болесть 11.103;
та ные тбл’каза (!) добрьна чюдна на
сЬкы днь щото прТёмамё са ьелйкыте
бобгове. ала мрьт‘вь да въекрнё още
не смЬ июле до днёшны днь 39.304. 2.
Търпя. понасям изпитание. затова й
мгзци йд'Ьхх’, й пр’ёмахК мн’Те й трьпЪха
различны м8йы, зарадй йме хво 9.756-
а мом’ците играиха и шип'ваха с [е] съ
нкто й смЬаха mV се й бьнаха го. а той
сйч'ко съ радей прТемаше й трьпЬше
40.322 3. Приемам, приютявам ня-
кого при себе си, подслонявам й
остави законь, да сё не събырать
самаранЬне (!) на съббрь, амй о
ейч'кы мЬста да гы йспъждать й
да гы, не приёмать 14.1286, й рё ми
сЬкы дёто ббьгчЪ людТ’е й пьтници
щотб прТёма, та сайде о тбизи свЬгь,
та сё поклонй прьвЬнь прЪ ба 32.228.
4. Одобрявам, възприемам нещо,
съгчасявам се. ни на ймът' ей това
полагаме, й не радимь да б^демь
към'то ба й не прТёмамё какь ^четь на
кнТгыге цркбвны 11.1036; амй тогази
аойнине б-hxV м8дро ёлпйн'скаа
научили, й не приёмах^ arintf йчёшето,
й не тачЪха го ни защб 36.268.
приемам христа (тЬло христово) в
себЬ си (на себЬ си). Причестявам се,
извършвам християнското таинство
причестяване. амй защб самого ха
прТёмамё въ себЬ си, да ны се осты й
дшъта й тЬлбто 35.2666; и нТе блзени
хртТане. да не стбримь така, да се
очйстй и да се испэвЬдаё. и тогази да
приступи да сё причёсти. защо самого
ха прТемаме на себе си 33.2476; така
й тойзи члкь дето прТема тЬло хво,
на своей о саскврьнкно й срце, он'зи
прЬдаде ха заради среброjnooie
35 266.
сег.: led. прТёма 4.256, ’9.656, прТёмамь
18.191, Зед. прТёмашь 9.636, 12.114, Зед.
прТёма 3.17, 3.206, 11 103, 13.1256, 17 171,
18.201, 21.211, 32.228, 33.243, 33.24762,
34.2486, 34.2536, 34.255, 35.2о6б, прТема
35.2о6, 1мн. прТёмамё 11,1036, 11.1056,
35.2666, прТемаме 33.2476, прТёмамё 39.3G4,
Змн. приёмать 14.1286; имперф.: Зед.
примете 39.313, прТемаше 40.322, 40.323,
Змн ирТёмвхК9.756, приёмах!/ 36.268; форма
от перф. тип: 2мн. сте пр'Темале 18.2026.
приемка св. (1) приемна добро от
някого. Видя добро; получа помощ,
подкрепа, закрыла от някого. ами да
притечЪме в‘ чер’кова. й бжтвны д^ми
да пошйшамё замь да прпемнё добро
со тогбзи стца дето го празнь'ваме
39.295.
сег.. 1мн. прТкмнё 39.295.
приемля вж. приема
приетно нареч. (1) приетно мп е.
Приятно ми е, изпитвам задоволство,
драго ми е. защб ако чини, как’вбто
йше бь. тогази ймаме мъзда й добро
со стш. й тогази се й бь ра^ва зарадй
наша добра работа, й чтб лцазнь'вамё
та ё пр!етно 6tf, й на стыте нкговы
9.756.
пртётно 9.756.
приживе нареч (2) Приживе, през
живота нанятого, преди нечиясмърт.
да йскаже. й др!?го что ё сториль стыи
прйживЪ чюдеса. й послЪ щемь каза й
др^'гыте чюдеса дёто гы е по съмрьть
сториль 15.149, й рёче Mtf сан’зи чю цны
бжш члкь кро-’ко. гцдйне, сщённиче,
оумирй се със’ тогбзи брата дшкона,
защб состах’те непростёни приживе
3.206.
приживе 3.206, прйжив-Ь 15.149.
призова св. (7) Призова, повикам
някого да дойде. й магнен’т!е призова
стго при себ£, й рё Mtf гесор’пе кажи
намь зарадй кой работа та сё така наё
дне 39.2986; й раз’б('ди се Heofltfnb. й
призов? сич’ки брат’Га. й каза ймь, и
ре 11.103; й тогази слЪзе 1соакммь, й
призова пастырете свой 13.1226; и
ПриЙМИ ГИ ДХЬ МОЙ, И tflbK*MH го съ
правёдните дши. й който призоветь
моёто ймё на помощь себ4. а ты ймь
дай щб й йще ерцето 39.309.
сег.: Зед. призове 39 318, Змн. призоветь
39.309; аор.: Зед. призова 11.103, 11 1056,
13.1226, 39.2986, 39.3116.
призовавам несв. (1) Призовавам, при-
канвам някого да предприеме нещо. й
затова млю й призовава привеликаго
чйноначёл’ника михайла, й свЪтл'Ьи-
шаго гавршла. да просвЪтАть ерцёто
моё й вашего 11.84.
сег.: led. призовава 11.84.
призра се св. (1) Прен. Взра се, забележа
нещо нередно у някого. и сотогава
йшЬха нъгоа крйвына давно биха
найшлё да гб затрпотъ й не можаах»’
нй въ чтб да Mtf сё придать, оти зашб
бЪше вйр’нь й йскь'снь на царскы
работы 11.926.
сег.: Змн. сё призреть 11.926.
приида св. (31) 1. Дойда, пристигна ня-
къде. и мал’ко днй минах* се й рё црь,
да пршдъ’ть сйч’ки йдол’скыге жрьце.
сй_рё, що сь като попбве 4 22; амй
по ейч’кы ёзыцп да сё прокаже йме
моё защб й азь за сйч’ки рсо члчьскы
пршдб, й слЪзб со нбёто на земли за
сйч'ки спёше 38.2916; й ейч’кы грА‘
събра се й ббл’ны чтб ймаше й кой
прийдоха ейч’кы зравы быха 40.3236.
2. Образно. Премина, отида към
нешо. й сё где да ей ^краей дшьта. со
д^мы що съ црковны защб со дрЬю
йнак’во не мбже члкь да пршде со
зло на добро, катб со д£мы бжтвны й
со по^чёше 9.616. 3. Дойда, настана,
настъпя (за време). скрьбныи днь
пршдё ми днёска. й бейм’ се тврьдЪ
да не загынемь 11.91; ами пршдё
ча, да пойдешь на цртво нбное. й
стыи Николае, раз’бол! се мал’ко, й
прЪстави се съ мйрсо. къ W 15.1506
сег.: led. пршд# 17.173, Зед. пршде 9.616,
35.259, пршде 33.2466, Змн. прщдй’ть 4.22;
аор. led. пршдё 38.2916, Зед. пршдё
2.13, 2.14, 15.1506, пршдё 11.91, пршде
33.2466, 34.2496, 1мн. пр'шдсох'ме 33.2376,
2мн. пршдосте 15.1506. Змн. пршдбха
3.21, пршдоше 33 2416, пршдоше 36.272,
пршдоше 36.2736, прийдоха 40.3236;
плусквамперф.: Зед. 6Ъ пршш’ль 33.2466,
бъ ирйш'ль 33.247, Змн. б£ха пршшлё
10 786, otxi пришли 17.1696, 6txtf пршшлё
33 2466, 64xs1 прйшле 33.247; форма от
перф. тип led. с'мь пршшьль 17.1646;
бъд.: 2ед. щёшь да пршдешь 32.230, Змн.
щьгь да npiwfltfrb 18 1996; нов.: 2ед пршдй
И.93,Змн. пршд'Ьте5.396,18.2016,прщдЪте
] 1.102; усл.: Змн. быше прЧйшле 33.238.
приидет от стб. принта св. (1) Дойда,
пристигна някъде. вътрЬ те У црква
храни гавршль дво й пршдет’ же
въма.тЬ ра^й се да тй рёче 13 121.
сег.: Зед. пршдет1 13.121.
прии.иа св. (7) 1. Приема: получа нещо,
което ми се дава, предлога; взема.
даншле, даншле, пршмй това mctic
дёто ты го посла бь 11.91; амй акэ
щёшь да подымешь със* жена грЪшна
й да и дар^вашь млтва й блвь. а ты ми
пбфрьлй дрёхата що носишь, да си
покрыв жён’ска немощь, й тогази да
се сэбрьна кам’то тёб! й благословь
да пршм? со тёбе 17.1666; й пршмй
со мёне трй жльтицы равУна, ради
да в^рУвашь. й кога дойдешь тамо
Узё щешь й чтс съ отстал е 15 142 2.
Приема, приют? някого при себе си,
дам някому подслон. пршмЪте братГе
вашего достоин аго пастйра. дёто го
е постйль бь да ё вамь apxiepefl. й
пршмЪте подар ёнаго со ба, вашего члка
й Учители 15.1386; члче бжш помири
ме сыромаха и чюжин’ца, й пршмй ме
въ дсэ твой 40.322; кЪсифе сн# двдвь
ни чтб да сё не бойшь амй. пршмй
мр!ю жен? свою й оупази ю 33.2366.3.
Приема, съглася се с нещо, одобря го,
призная го. nS’c'rii бь сна своего что съ
е родйль, со жень, й быль ё пб законь.
защб да йскйш пбзаконные, оти й
ные да пршмё. chS бжпо, положешето
что ё ?закониль 33.240. 4. Приема,
поема управле.ниети над нещо. i това
рё, скврьнныи 1рбдь. нФ чё ще се (!)
да м? се поклонй амй да пУстй да го
бйють, да м? не пршме цар’ството
той да цртв?т а 33.2376. приима
добро от някого. а) Видя добро:
заживея безгрижно, честито. дрьзаи
и покани се ёу’статТе. защб дойде
врЪме пакь да си пойдешь на прьвата
своа пбчьсть... й на второ пришьств1ё
щёшь да пршмешь голЪмо добре
5.34. б) Видя добро; получа помощ,
подкрепа, закрыла от някого. амй
послушайте ёднакь блвён’ш хрттане, й
не дремЪте да ч8ете й дрУгы чюдеса
что ё сътвбриль сты димйгрТе защб,
да прославите ба. и да пршмете добро
её стго 9 70.
сег.: led. лр)м« 9.656, ир’шмъ' 17 1666, Зед.
пршмешь 17.164, Зед. пршме 2.14, 5.406,
11.105. 13.1256, 13.139, 17 1656, 33.2376.
39.312, пршме 38.2946, 1мн. пршмемь
16.1576, 34.2556, пршмё 33.240, Змн.
пршмете 9.70,15.1426,39.296, Змн. пршмУть
2.13, пр!йм^ть2.15, 18.1916; бъд.: 2сд. щёшь
да пршмешь 5.34, шешь да пршме шь 12.111,
12.1116, щё да пршмешь 14.1266, Зед. ще
да пршме 32.2286, 37.281, щё да пршме
37.281, 1мн. щё да пршмемь 11.106; бъд. в
мин Зед. щЪше да пршме 12.109; пов.: 2ед.
пршмй 2.13, 5.386, 11 91, 15.14162, 15.142,
15.1506, 33.2366, пршмй 15.1506, 38.285.
39.312 приймй 39.3086, пршмй 40.322, Змн.
пр'жмЪте 15.13862, 18.1896, 18.190
приимам несв. (2) Приемам някого при
себе си, давам му подслон, й йз’бра на
её ейч ките ёзыци. катб каже й прркь
софбша на днё(в)нъта паремЁа. спас?
що сь еэфрьлгени, й съкркшённыге
пр'шма й поставим’ гы за похвала и
знании й прочюти по сйч*ка земли
34.2536; й вид! тайнь бжш. й какь
пршма бь кби се покае 17.1706.
сег.: led. пршма 34.2536, Зед. пршма
17.1706
приимет от стб. придти се. (1) в чрЪвЪ
нриима. Зачена, забременея. защо
бЪше лУкавы дТаволь чюль icairo
пррк8' дУмьта, что б£ше рекль. сё дваа
въ чрьвЪ пршметь, й родйть сна, й
нарекУть йме емманкйль 13.124.
сег.: Зед. пршмемь 13.124.
прикажа св. (3) Разкажа. опиша с
думи нещо, примажа. тиа дУмы й
тпа чюдеса. дёто приказах’ме блвёни
хртЁане. това ейч’кото съ сториле
архгглы что гы днёска гразш’вамё
11.106; ат о самы оулЪзоха при влка. й
приказаха м? й двата що съ вид£ле. й
що ймь рёгь 5.30.
сег.: Змн. прикажё 33.2396; аор.: Змн.
прикбзах’мё 11.106, Змн. приказала 5.30
прикажа се св. (3) Открия се, разкрия
пред някого кой съм, изкажа се. й
като видюха как’ се познаха съсгго
(!) ём’стат!а. й чюцЬха се, и дУмаха.
какьвь ё быль голЪмь члкь. й какь бы
тол'кози врЪме мёйсз на, й не приказа
се нйcomS' 5.35; амй кога бы наоутрЪ, а
т!а пойдё при сЬнницата стмУ давно си
виды й дь£те д^ца да йм’ се прикаже
5.37; зашб ми така стбри. кбл’ко
годйнь, был’ ей i бащин’ ей двбрь
постнйкь. й не приказа се мёне на
майка своа дето ть сь родила 40 3236.
сег.: Зед. се прикаже 5 37; аор.: Зед. приказа
се 5.35, 40.3236.
прикачен ж. (2) Приказка, разка?
за някакво събитие или герой.
амй послушайте млю вы, й дрУга
лрйказень за архистратга Михаила
11.946; чюх’те тй дивно чюдо блвёши
хрпане. ами па кой е тойзи дето чюё
таквази приказень. й да сё не почюди
39.316.
ед.: прйказень 11.946, лрйказень 39.316.
приказувам несв. (2) Разказвам,
описвам с думи нещо, разправям. й
где съ ветйкыте тоговы чюдеса ще
ны приказывать намь сэци наши, й
кажУть. как’ ны бь йзвёде йз’ь ёгуп’ть
11.88; приказУва се този слово й за
чюдесата щотб се с сторилс сэ нкто
39.295.
сег.: Змн. приказывать 11 88; страд. сег.
Зед. приказУва се 39 295.
приказувание ср. (11 Приказване, гово-
рено, разказване. това да скажё, й да
съврьшй дУмага. защб макарь й да сё
забааих’мё сё мнеэго приказов 1нТе.
атб пбббно. оти, защб съ пи црьскы
дУмы. й хво рбжьство дёто е спсёше
на ейч’кы члци 33.2456.
ед.: приказывай!? 33.2456.
прикарамсв. (1) Дакаром, доведи близо
до определено място, прикарам. "стыи
сммесэнь, кога бЪше младь. пасЬше
сэв’це своёмУ бйУ. катб й прркь двдь.
й кога дбдъше нелй а той прикараше
сэв’цете блйзУ около црквата 2.96.
имперф.: Зед. притйрашв2.96.
прикачен прич. (1) Прикачен, окачен за
нещо, закачен, та б£ше онова кблслб
прикачено гыебко. й сэйздолУ ймаше
дьскы прикбвани 39 2996.
мин. страд, ед.: ср. прикачено 39.2996.
прикова св. (4) Прикова, прикрепя
неподвижно нещо (някого) към друго
нещо. закона, ами вые да го положите
на землжть възнакь й съ желЪзны
пироне да мУ прикбвёте и рУцЪте, й
нщзЪте 372776; й дойдбше войны
като злы ввЪрове. й приковаше манёа
б земллта 37 2776; тогйва щьть да
го видеть cfeia еврее ха като члка. й
щьть да мУ вйдеть рьцЬтЪ й неэзйте
продУпчени сэ пирбнете катб бЪха го
приковале на кртьть 18 200
аор.: Змн. приковаха 18.200, приковДше
37.2776; плусквамперф.: Змн. бЬха при-
ковале 18.200; пов.: описат. 2мн. да
прикбвёте 37.2776.
прикован прич. (1) Като прил Прико-
ван, прикрепен неподвижно с гвоздей
към друго нещо, закован, та бЪше
онова кблелб прикачено высоко, й
сэйздолУ ймаше дьскы прикбвани
39.2996.
мин. страд, мн . прикёзани 39.2995.
прикоснет се от стб прнкоенжтн са св
(1) Прен. Докосна се, засегна някого.
й 6У оугодй. като й соломонь дрь
каже. правёдны дше въ рУнЪ бжш,
й не прикоснёт’ се ймь мУка. амй й
тйлбто нюгово, й до днёшны днь стой
цЪло У гробь 14.130
сег.: Зед. прикоснёт1 се 14 130.
прикрия св. (1) Прикрия, закрыл нещо
да не се вижда покрия. й стбри така,
й пбфрьли що ей нбсЪше вёт'ха дрёха
й съдрана. й сэбрьна се сэ нюа. й сэнази
пристьои й ?зё дрсхата й прикрй си
тЬлото, като трЬбЬше 17.1666.
аор, - Зед. прикрй 17.1666.
прикъся св. (1) Скъся, намаля нещо,
съкратя. амй сега да кажемь, кое ли
да остави. со мнеэго мысль чюдим’ се
коё да йскаже й за любовь праЗникй1
щЬ мнсэ1'о да скажё. амй да прикъеймь
д?мъта. й да кажемь девёто йскаш'е
33 245.
пов описат. led. да прикъеймь 33.245.
прикя ж. (3) Прикя; дар, който невес-
тата донася в къщата на мъжа си;
чеиз. й сэтогази надЬеше се на ба й
д^машс ей. он’зи что с сториль млть
със’ мёне. й даде прикга на прьвата ми
дъшерь топ ще съ промысли й за сэ'ша
двЬтЬдыцеры 15.1346.
ед прима 15.1346, приюк- 15.1346, пр["]юю
15.13,56.
прилагай св. (1) прилагай на еръцето
си. Слагам си на сърцето, силно же-
лая нещо. й той ей ймйшето бащ-
нино. щб да бы ?зе. й тбизи добрб-
дЬтел’ныи мьжь не рассыпа го за
тЬлесна потрЬба... амй чтб стбри,
сЬкыи днь хранЬше гладны сиро-
маси, й напомваше жьдны, й голы
сэблЬю/ваше, смйслюваше двдэ г.ррка,
чтбто, каже. богатьство ако тй течё,
недЬи го прилагана ерпето ей 15.1336.
пов отриц. със съкр. инф. 2ед. (нсдЬи)
прилага 15.1336.
прилегна св (2) прилегне ми врЬме.
Случи ми се подходяща време. не
?боа се сэ сэн!а фрён’ци катб прЬеха
цари градь. амй ёднак’ь ms’ прилегна
врЬме войска да вдйгне, да плЬнЬ’ва
нельстивы 8.586; прилегне ми
на думата. Дойде ми на думата,
настъпи подходящ момент да кажа
нещо. трЬбзваше еднакь сэнапрЬ
да вы рёкь’ амй сега ми прилегна на
дь’мата. й сэсега да начнЬмь прьвото
йспйт^ванге 33.238
аор. Зед. прилегна 8.586, 33.238.
прилежен прил. (1) Подходящ, удобен.
й оулЬзе стыи въ кораб’. й начёха да
плавать, й видЬх^ корабнипьте какь ё
дббрь вЬт’рь й прилёж’нь да плавать
й нагово[ре]ше се мёжд^ сёбЬ ей, да
ей пойдЬТь на свое мЬсто 15.137.
ед.: м. прилеж’нь 15.137.
прилепи се св. (3) Прилепя се; съединя
се с повърхността на нещо така, че
не мога да се отделя; залепя се. й т!е
започёха да го съвлЬк?ть й не могоха,
защб йзгнйло ms’ тЬлбто й прилЬпйла
се рйзата ms’ 2.11; й сёдньха та йзЬдоха
сфон’гато й станьха да ЙзлЬзать. а
Tie са прилёпиха б мрамбрете блйзх
при йконата стго й веке не мбгатъ да
йзлЬзать 39.3176.
аор.: Зед. са прилЬпй 39.302, Змн. са
прилёпиха 39.3176; форма от перф. тип
Зед. прилЬтйла се 2.11.
приливам несв. (1) Приливам, присип-
вам една течност към друга, нали-
вам. й той ча тбизи cjiS’ra сэйдё на
кладен’ць сэвън’ка дворь да донесё
вода да прилйва S’ вйното 7.50.
сег • Зед. прилйва 7.50.
прилика ж*. (29) Прилика, сходство с
нещо, подобие, това катб чю ёу’статге
еднб сэ дхмата ей позна ю др?го й пс
прилйка й по сэбразь како ё Tia нФтова
жена 5.37; й кога поглёдна xS’6bBe й
позна че ё майка ms’ така й т!а позна
на прилйка сна ей 39.3166; й пЬната
на морёто йграе й блгослбвЬ тёбе
ги. сэ гбр’ко мёне ком? бы прилйка
азь нЬсмь подобна нй на тьзи земли
13.122. 2. Прилика, съответствие с
добрите нрави, приличие, й рё. ifpS’
правёдны, пбобает’ лй прЬ твое цртво
да вдйгне ръ’ка тбизи нйх’то. ако йма
дs’мa, нЬка дз’ма катб т!а сич’ки что съ
по добры сэ нкто. ако лй е неоукь й
без?мень а той да мльчй катб й иегова
прилйка 15.1416.
ед. прилйка 5.37,5.38, 7.51,13.122,15.1416,
15.151, 33 239, 38.2816. 38.2826’, 38 2846’,
39.300, 39.304, 39.316, 39.3166. 39.318,
прилика 18.1912, 21.210, 32.2296, 32.2306,
33.2386, чл. прйликата 32.227; мн.: приликы
9.69, приликы 20.20чб, прилй 39.3186
приличам несв. (20) 1. Приличам,
подобен съм на някого. брате акаю'е,
щб прилйча тбизи члкь на плакIда щото
гб йщеме да не бь’де той сам’сй 5.35; й
вйдЬ го и поболъ 'ьсрцето (!) ей какь
прилйчЬ на мЛкагбго ей. й пристыш
пбблиз!/ да под!?ма със’ нкго 5.37;
прьвТать влькь приличЬше катб една
жён’ска расланипа когато е родйла та
е люта 18.1 816. 2. Само Зл. Прилича,
съответства на действителността.
члкь йма с.днб действо, да глёда със’
бчйте ей. мбжеш ли да Mis' рёшь. слЬпь
ё, бти не глёда със’ р!/цЬте ей. чтбто
не прилйчЬ 38.282. прилича ми,
Прилича ми, приляга ми, подхожда
ми. зарадй това прилйче намь догдё
смё живы, състра (!) бжш. й съ право
ерце да ей препроводи нашьть жйвоть
39.3186: прилйче ми да се мъча бти
съ грЬшень защб бь сйч’ко зло щото
п£ща на члците; защб види бь че не
хбдимь право кам’то пито 1.4; ами сё
ейч’ки бз' млЬте блвёши хрт'йне. защб
нюм;/ прилйче сЬкак’ва млба й почть
й покланАше 18.267
сег.: Зед. приличе 1.3, прилйче 1.4, 1 86,
18.207,32.226,39.302,39.3186, прилйча 5.35,
7.53, прилйчЬ 5 37, 38.282, 2мн. прйличиге
18.2026; имперф Зед. ирилйчаше 5.36,
прилйчЪше 18.1816, 18.1823, 18.18262,
прилйчешЬ 39.307.
приличен прил. (26) 1. Приличен, който
причина на нещо или някого, подобен.
й въ оша дьскы бЬха нбжове заглобёни
сэгбре йзьбстренй прилычны па коша
а др^гы катб нбжове 39.2996; какь ё
члкь прилйчень мбр8'. катб вЬтрь на
морёто когй се плйскать талазетс
та мйра нёмать никоги 31.2166; два
разума йма г?ка, й прилйчны съ сдинь
др^гымУ. дали ё пойстйна чтб йле
хс по вьскрёшё йлй не йде 38.289.
2. Причинен, който добре приляга,
подходящ, тьк’мо Ум’вбнь що ё насрЬ
црква не б'Ьше направиль, защб нё
мбжаше да найде так’визи прилйчны
мраморе 9.686; йлй ако знаешь
нЬкой отрова а ты mS стбри да к’мре
сэ прилйчна нюгова сьмрьть 39 3026;
дари>вёте на еэша хытрьцй това
проказЯвах^. златото что донёсоше,
то показоваше, катб Lips’ сьщомЬ'. защб
злато тьк’мо цар'/ ё прилйчно 33.244.
3. Благоприличен, който се държи
според изискваничта на добрите
нрави. а т!а двЬтЬ нюгеэвы дЬца,
видЬ гы като са красны й разумны й
прилйчны. тй сторй на голЬма поч’сть,
й S’3e гы при сёбЬ да ms’ слЯгУвать на
грьпёза 5 36. у прилично врЬме- В
подходящ момент, давно се бих’ме
бставиле блвёши хрпанс сэ това злое
винб_п1йство й запбиство. а нЬ за шт!'е
дёто шать за слав!/ ожпо, й S прилйчно
врЬме й въ законь 20.2096.
ед: м. прилйчень 9.606, 16.157, 31.2165,
34.248, 38.2816, 38.2846, 39.2956, прилйч’нь
12.109, приличёнь 38.2846, ж. прилйчна
5.28, 39.3026, 39.305, ср. прилйчно 5 366,
7.516, 7.522, 20.2096, 33.240, 33.244; мн.:
прилйчны 5.28, 5.286, 5.36, 9.686, 38.289,
прилйчнны 33.232, прилычны 39.2996.
прилично нареч. (3) 1. Прилично,
подходяща, подобаващо. й тамо да сё
енбобй на цртво нёное. дёто са ейч’кы
стцУи. правёдны дши почиваготь й
почти аггльскые непр естанно славеть
блёгь й члко_люб1емь га нашито iv
ха. дёто mS е прилйчно ейч’ка ела й
чть й пбклонь й сега й до край сть. вь
вЬкы ам1нь 39.3196; амй защб бы за
ба, д!?мы затова поскор/ й пбмал’ко
сказах’ме. нЬ защб не бЬше прилйчно.
да скажё амй защб не можете раз/мЬ
катб ё 33.2396. 2. Подобно, сходно.
ничто нЬ е прйлично на земли сэ жена
по злб_ёзйчна й нйкои звЬрь лють йма
так'вази прйлика. как’вбто зла жена
лукава 21.210.
прилично 21.210, прилйчно 33.2396,
39.3196.
прилучи се св. (1) Само Зед. Случи
се, улучи се. дёто рё, оти се прилУчи,
таквбзи врЬме, да сё прЬписУва
ейч’кыи свЬть, когато се родй хс й да
каже затова 33.2396.
аор:. Зед. се прилУчи 33.2396.
нрилягам несв. (2) Само Зед. Въз-
можно е, може да стане, а азь koi а
да поплачю. й да прилЬгаше да бы
сйч’ка нощь плакала, й ве бы тё
погребла 35.2616; й подУма эу’статТе
със’ ельзи й плаче и р млю ти се Ти
бе мои, ако не мбже и не прилЬга да
прЬмйне това искУшёше сэ на. ако ё
пбдобрЪ сега повелйги да дойде това
йскУшёшё на на 5.31.
сег.: Зед. прилЬга 5.31; имперф.: Зед.
прилЬгаше 35.2616.
примина св. (1) Премина, придвижа
се през нещо. защб сэнази пещера
б’Ьше широка, й тамо на стань падахУ
члци пьтници й чюждйп’ци, й тамо
бца родй ха. й тамо го найдошс й
еэша хытрьци й прЬбы тамо дны бца
мал’ко. защб не мбжаше да ЙзлЬзе да
примйне сэ мнеэго люд1е 33 2446.
сег.: Зед. примйне 33.2446.
нримка ж. (1) Примка, уловка от връв
или въж-е, мрежа. прЬпрославлень
ёсй ги бе мои. бтй нЬ си прЬдаль мёне
в’ рьнЬ който ме ищЬха амй избавил’
ме есй катб п’тйца сэ прйм’ка когато ё
Улбвена 39.3086.
ед: прйм’ка 39.3G86.
примрак.и. (1)Л^?ак, тъмнина, сумрак.
й затова двдь прркь думайте за щ 1ёшны
днь. и прЬклбнь нбса й сънйде, й
примракь под’ ногама его, й възйде
на херУвТмь й летЬ въз’лЬте на крйлУ
вЬтр! ню 38.2866.
ед:, примракь 38.2866.
примЬна ж. (1) Премяна, дрехи,
облекло. й бЪше мнеэго беэгать. ймаше
р6б!ё. т. дома ей й ейч’кы СэблЬчень:
във’ копрйнени примени, й злати
пойсЬ 40.320.
мн.: примени 40.320.
примЬсювам се несв. (1) Прен. Смесвам
се, имам полови връзки с някого,
примесвам се. защб образь йма
пагрТар’шьскы. ами ё вътрЬ дтаволь
й любодЬица, катб й жена при своего
мУжа дрУгы имУ се примЬсюва. така
й той не тЬлёснЬ. амй дховнЬ- защб
при мой животь а той сэнё прЬстбль
цркбвны 12.119
сег.: Зед. се примЬсюва 12.119
ирим'Ься се св. (2) Примеся се, отида
сред определено множество хора,
смеся се. й рекох’ си, ако мё не пУстеть,
азь да се примЬсе със’ дрУгы людте,
й никои мё не щё позна. й влЬ шь
17.1696; й станькь сэ това мЬсто, дето
се млй, й пойдб пакь та се примЬсихь
дёго влЬзУвать 17.1706.
сег.: led. се примЬсе 17 1696; аор.: led. се
примЬсихь 17.1706.
принеса св. (25) 1. Принеса, донеса нещо
от някъде. й принесЬте стыи хлЬбь.
й сэ лбзи трй грозди, й йз’цЬдЬте го
й причестЬте се. защб е ic гь това
показаль 37.280; й тогази принесе
нЬкои хрпанинь дв£ лам’бады хУбавы
й голЬмы, й запали гы прЬ обрэзьть
стмУ димйтрпо 9.74; та че повелЬ та
принёсоха колёлб голЬмо. i на него
привёзаха стго 39.2996 // Образно.
а блжённыи геэаннь... раз’бра за
нЬкого кмртака ёпкпа, дето, й той
быль йспъдень, и напйса мУ послаше
да гб УгЬшй, й пйса така принеей
ми да почрытУ сэ твоата жалость, й
да раз’валю Сэблакь на твоата мысль
12.117. 2. Поднеса, принеса някому
нещо като дар. й приближз се велйкь
днь Тнь, й принесе 1сэакммь дарь свой
ТУ 6У 13.121; ты сэ мнеэго годйны
слУгУвашь Сэл’тарУ, й лТтУргйсУвашь
й мнеэжищь си принёсль 6У дарь
сть 17.167; тбизи ё дёто си проводи
животь свой на землйта напосто.
й не знаеше нй зло нй добро, нйтб
принёсе нй пость, нй млтыни, нй
поклоне 32.231. 3. Дам плод, родя
(за растение), й Укорени се бнова
дркво cS’xoe й прорасте, й цвЬ п!?сти,
й рбж'ба, той ча. й плбдь зрЬль
принёсе. й сладость медбвна капе
сэ нкго 37.2746. принеся думата.
Възпроизведа, повтора нечии думи.
амй да принесЬ думата щото каже
прркь двдь залудо се млъвы й тр£ды
сЬкы члкь на землйта, а сам* ms’ се
дайте доврьшать. й не ос танк: ms’
нйщо 31.2156.
сег.: 2ед. принесешь 13.121, принесёшь
13.125, Зед. принесе 15 1506, прйнесе
39.317, Змн. принесьть 32.226, аор.: led.
принесе 17.1746, Зед. принёсе 9 74, 13.121,
13.1226, 32.231, 37.2746, 37.280, Змн.
прйнесоха 32.2246, прннёсоше 33.244,
33.2446, принёсоха 39.2996; форма от
перф. тип: Зед. си принесль'17.167; бъд.:
Змн. шьть да приносить 33.244; пов. Зед.
принесй 11 89, 12.117, 13.125, принеси
33.2426, Змн. принесете 37.280, описат
1мн. да принесемь 13.125, да принесЪ
31.2156.
принесува м несв. (3) Принасям, донасям
нещо от друго място. члкь бнисйфорь
ймето ms’, что бЬше поставень да пали
и да гаси свЬщи, щото принёс8’вать
хрпане на гробь ctmS’ димитрГю 9.74;
брате снисйфоре. не м! е «годно ты
что чинишь със'вЬщйте (!). й знай,
бти й себЬ ей врЬдишь, й сэш’а чтбто
гы npKH'tcS’Barb 9 74.
сег.: Змн принёс^вать 9 742, гринЪО’вать
9.74.
приникна св. (2) Надникна. погледна
за кратко време. й въцри се бхбзш
въ 1йли. й той въ едйнь дёнь хбдЬше
по поладите ей, й припйкнъ дол!? й
[да погледа сэ врагата полатные й
паде дол#], за мнсого врЬме едва се
свЬсгй 11.90; да знаете па щото са
мёне възлюблёни, тЬмь х^бевЬ да ймь
слв’гУ’вате... защо щото са азь тЬмь
мЬсто й весёл!е приготвиль, та, й
агглы желають да принйкнагь вътрЬ
32.2256.
сег.: Змн. принйкнагь 32.2256; аор.. Зед.
иринйкнъ 11.90.
приникну вам несв. (1) Надниквам,
погле-ждам навън. й кога повслЬ бь,
да се прЬстави. бЬше се затвбриль,
като ей чинЬше, S’ с^бота й оу нели,
бгвбр5’ваше й прйникЩ'ваше, й дума-
йте със‘ члци. а тогази не сотвори нй
вь с?, нй вь кёлн, като ей чйнЬше да
блгославе люд!е 2.146.
имперф.: Зед. пльникнУваше 2.146
принос м. (4) Дар, донесен подарък,
принос, й отидё гедесэ й закла нре,
й свари го, й 9зё едйнь прЬснёць. й
прйнось донёсе това airns1 да аде
рёче мх аггль 9з‘мй тбизи прйнось,
й оставй го при тбизи камйкь и
гедесэн* го бстави 11.88; й сэйдё царь
въ капище бога аполбна що гб HMaxS1
еллйн’ецш катб бога, й там* ей стбри
поклонь й принб 5.386.
ед.: прйно 5.386, прино 5.386, прйиось
Н.883.
принося несв. (13) 1. Донасям, нося
нещо от някъде. й нй хлЬбь ймаше
да йде. йлй стбмна вода да nie тьк‘мо
нгеговата сэбьТднаи жена, хбдЬше
и прбсЬше сэ къща на къша. й й (!)
принбсЬше та м9 мёпйваше сэдалёчь
35.2566. 2. Пренасям, нося от едно
място на друго. й кога се врьтёше
бнова колелб, й приносЬше стго
да пройде йа‘ дьскыте дЬгб бЬха
ноожёвете желЬзлы (!) поглобЬни
39.2996. 3. Принасям, поднасям нещо
в дар. бЬше 1сэакумь члкь правёд‘нь, й
богать твръде, й той сэ колЬно тйлкво,
й принбсЬше дарь TV 6V 13.121; й еэша
хытрй вльсвы сэ пер’сид‘ско мЬсто
дарь приносеть бти. защб днёска
на пррцйте пррчьствого събйва се
33.2356. 4. Давам плод, раждам (за
растение), азь нЬ смь подобна нй на
тьзи земли, оти й землйта ти приноси
плбдь на сЬка годйна. й блгослаьЬ те
Ти 13.122; и вйдЬхь низ’ рЬкы чё течё
млЬхо й медь та б'Ьше на брЬгсвёте
на па рЬкы дрьв’Уа садени пльны съ
рбж’ба. й сЬко дрьво принбсъше
рбж’бы, а, на сЬко врЬме 32.2276.
5. Прен. Донасям, причинявам нещо,
предизвиквам. амй врать сыци
дУАволь. дето приноси зАвисть
сЬкога члкь’ на дшьта. вйды как’ сё
УмнсэжУвать хртУане. а глл’йн’цУи
мал’ко сэсгАнУвать. й годЬше да запре
дУмь.те стмУ 9.63.
сег.: Зед. приносишь 3.17, Зед. приноси
9.63, 13.122, Змн. приносимь 13 125,
Змн. приносеть 20.209, 32.2246, 32.226,
33.2356, приносеть 33.2356; имперф.:
Зед. принбсЬше 13.121, 32.2276, 35.2566,
приносЬше 39.2996.
приношение ср. (11 Прен. Причиняване,
преоизвикване на нещо. разУмЬите
брАт’Уа. акб нЬкои въ шан’ство Умре.
та ё той самь себЬ ей дУшьмАннинь
й у'бУйца й нриношенУе напоконь
ненависть 6У 20.2086.
ед.: приношеше 20.2086.
припаде ода стб. приплети св. (21} Падна
на колене пред някого или нещо. й
пойде У1 црква пртЬи бди. чтб се зовё
влахёрна. й тамо припАде на йкбна
пртЬи бци. й ель зи сэ очите ей мнсэго
йзлУа. й дУмаше й млмше се бди 8.566;
й каза ймь, стыи сйч’ко това чтб мУ
ре хс и бца й раз’бра сс това чюдо,
до сты сэци. й йзведоше го тогази
йз’ тьмнйцУ, й ейч’ки припадеэха й
поклонйше мУ се, й йскахУ, сэ нгего
прбш’ка 15.142; й пойде он’зи гпдарь
марУань. й припаде на грбб’ть стмУ
9.71 припаде на нозЬте. Падна
в краката на някого при молба. й
повелЬ царь скоро да йзведУть Оома
й аввана кУп’ца йз’ тьмнйцата. й като
гы йзвёдоха, припаде царь на нсэзЬте
мУ. й плаче й моли мУ се 7.546; й стра
нападе на корабницыте катб видЬха
това чюдо, й припадоше сйч’ките
на нсэзЬте стмУ, й йщУть прощёнУе
15.1376; а роднината на сэн’Уа члци,
тёкоше на тогози архУерёа Николае й
припадоше на нсэзЬте мУ, й плачахУ й
млмха мУ се 15.1486.
аор : Зед. припаде 7.546. 8.566, 9.67, 9.71,
11 98, 11.99, 15 1356, 15.1446, 36.268,
37.2806, 39.308. Змн. припадоха 6.426.
6.46, 6 48, припадоха 6.466, припадоше
15.1366, 15.1376, 15.1436, 15.1486, 15.1496,
припадоха 15.142.
припадна св. (6) Паона на колене
пред някого или нещо. й поьйка
проповЬдчикь й рё вамь дУмамь людУе
й племена й езйци. У кби ча чюеге
гла трУбныи, ейч’кы да припаднете
да сё поклонйте на образ’ть что гб
направи царь навьходоносбрь 11.92;
й тбизи калбёрь мар’кУань. кога се
нЬкогы раз'болЬше. врача не йщьше
нйкакь, йлй нЬкое былУе да сё цЬру'ва.
ами пбйдЬше. й припаднЬше прё
йконата архгглУ’ михаилУ й бзравъше
11.99. припадна на милосг божии.
Оставя се иа бо жията милост. трй
злыни. щъ да наведу1 на тёбе. зарадй
злбто что ей стбриль й из’берй сэ
ft... й рё двдь й трйте ми съ тЬсны.
амй побблЬ ми ё да припаднь на
млть бж'Уа, нежелй да бЬга сэ рука
члчьска 11.896; припадна на нозЬте.
Падна в краката на някого в знак
на благодарност. й апль м фйлиппь
рё. хс тй повелЬва да станешь, й той
слЬзе сэ бдрь й припаднь на нсэзЬте
аплу й каже. благодарю те стё бжУи.
бти мё сэ мнсэго злб изба (!) въ тойзи
ча 36.273.
сег.: Зед. припаднь 11.896, 2ед. припйднетпь
9.71; имперф.: Зед. припаднЬше 11.99; аор.:
Зед. припаднь 36.273; пов.: описат. Змн. да
припаднё 1.8, 2мн. да припаднете 11.92.
припаднуваиие ср. (1) на колЬне
припаднувание. Коленичене, падане
на колене пред някого. й на ерцёто
ей глЬвь й карать да чё дрьжйме. й
на снагьта без’ грЬхь чистота, й на
колЬне къ бУ припАднУванУе. й със’
ноозЬте. да йдемь въ млбны храмь
чер’ковны 31 2226.
ед.: припаднУваию 31.2226.
нрипаднувам несв. (1) припаднувам
при нозЬте. Падам в краката на
някого при молба. й вълЬзХ’ваха при
стго, й припаднУваха при ноозЬте MS',
й ббл’ши йспЬлЬваха а дрУгы се Учаха
на хрпан’ство, й оутврьдЬваха се на
хва вЬра 39.3056.
имперф Змн. припаднУваха 39.3056.
припечаля св. (1) Припечеля, придобия
нещо с труд, спечеля малко. й
засыромашЬ еэн’зи старець. й
ггриближй се празникь стмУ никблУ.
й мыслЬше что да стори. й ре на
женъть ей .. что да сторй катб нЬ
смё въз’можны нйчто да припечалй за
стго 15.1536.
сег.: 1мн. припечалй 15.1536.
приплача св. (2) Приплата, изведнъж
се разплача силно, заплача. й вид!
сэдалёче йконата нгёгова что ms’ е
напйса нь образь й позна го. й тёче
и пригръна онази йкбна й приплака
съсльзи (!) й рё. тбизи е войнь, щб
е мёне сэ роб’ство йзвадиль 9.686; й
дойдё всэда мнеэго, й приближй се
блйзУ црквата. й архйппа катб вйдЬ
това зло. припаде на йконата стмУ
архагглУ й приплака й рё. помоги
стыи архггле на твоа црква, й мёне
грЬшнэмУ 11.98.
аор.: Зед. приплака 9 686, 11.98.
приплата св. (2) Сплаша, накарам
някого да се страхува, уплата.
й рёкоха мь’ й т!е лъжа е было
влко затова тьк’мо нй се насмЬа
он’зи мбм’кь. й ные го хрч’в.гх’мё й
приплатймё, й побЬже сэ на 11.102;
тогази ймь зарьча тгУмень тврьдЬ й
приплати гы. й донёсоха ейч’кото
онова ймаше на монастйрь 11 102.
аор.:3ео приплати 11.102,1мн. приплатймё
11.102.
приплодювам несв. (11 Прен. Давам при-
плод, умножавам, увеличивая коли-
чественно. й мнеэго нарсыдь посл^ша
нкговыте дУмы, й вЬроваха хво
йме. а йдолете потьп’коваха. а ха ба
йстинного вЬроваха. й така па вьсакык
днь Учёнтетс нкгово приплбдюваше
хрпан’ство 9.626.
имперф : Зед. приплбдюваше 9.626.
припраг (!) вж. прпврат
пр нейлонам несв. (2) Насилвам, при-
нуждавам някого да върши нещо
против волята си. й почто не
наейлюва бь нйкого на добро, защб го
не зове на мУка й на зло. ами го зов?
на покои, на цртво нбное. затова го
не прнейлова защо ё лёгома на добро
38.2826; тй бёл’кы приейлюва на бь да
прЬтрьпимь мше йлй ны каны да сё
Умори сэ говЪене. нЬ така, амй тьк’мо
ищё сэ iia бь шб мбже й ные сэ сё срце
39.3196.
сег.: Зед. приейлова 38.2826, приейлюва
39.3196.
присилювам вж. присиловам
присиля св. (1) Насиля. принудя някого
да извърши нещо против волята си.
мнеэге ё нарсэ црУ. и коа ти тс нивбла
да гы чьтёшь, ейч’ки съ твой рабы
макарь мнеэго йлй мал’ко. й пакь да
нё бы было зл£ това прЬ ба дето щё
да сторй. й црь приейлы юава да йде
да гы чьтё 11.89.
аор.: Зед приейлы 11.89.
присипя св. (1) Присипя; сипя нещо
допълнително към онова, което вече
е сипано. й катб пойдё царь при апла,
й видЬ го чё глёда на нбо й ~Ьлбто
ms’ поейпано със’ роготУе й храспё
сэгбре нй маОёа наторено, на,7. лак’те.
й повелЬ да присыпать жерадыа
йз'околУ, да сё запали храстт'ето
37.2786.
сег.: Змн. присыпать 37.2786.
прислушник ти. (1) Подслушвач; лице,
което подслушва чужди разго-
вори. й 5Ъха тамь д^хоове, ковла-
днш, й к^рвар'скш, й йдовйтш,
й сребро_л-6б‘ци й тамь 6txa
гюмр;ок‘ч1е, й неправедны лакомници
без'срамны. хаид2те. кесешё. при-
слйпници, завйдници, немлтивы,
тиницш, и пббве щото не дрьжаха
законь бжш 32.2286.
мн: прислк’шници 32.2286.
прислушувание ср. (1) Прислушване,
подслушване на чужди разговори.
азь вы направихь с уши да слйпате
кш’гыте щб е лйсано. й законь мой що
сьмь бставиль вамь да гб дрьжйте а в!ё
си наготвих'тё оушите на свяр'ки й на
тьпане й на йгра. й на прислйт ваше,
й на злы дй’мы готовы 18.204.
ед пртгслЪ’шк’ваЩ'е 18.204.
присмивам се св. (3) Присмивам се,
подигравам се някому. й мнсЗжищь
вйциме пииници ч'ё думать без'лътно.
а ные им’ се присмйвамё. а ноур-Ь й
ные се бпиемь, й нам' се присмйвать
др^ыи 11.108; й да не .оукоришь
нйкога члка щото е старь йлй своего
ей, йлй чюжа или болЪрина. йлй
сыромаха зашб се 6S присмйвашь й
не почйташь 1.56.
сег.: 2ед. се присмйвашь 1.56, 1мн. се
присмйвамё 11.108, Змн. се присмйвать
11.108.
прис мивание ср. (1) Присмиване, осми-
ване на някого, подиграване. кбл'ко
щё да бьде в този врЪме присмйваше
на пббвете со лющётЪ, й не щьть векге
да ймать почть й срамЪше а члците
не щьть да гы тйчать й да гы ймать за
пбпове 18 1796.
ед. присмйван!е 18.1796
присмЪх м (7) Присмех, подигравка,
осмиване. тогйва шьть да вйдеть й
чрьвёната рйза, дёто го соблачаха със'
нка на прйсм£. тогйва шь да вйдеть
й ьЪнёцьть дёто м2 б£ха ог?диле на
главьта со трьше 18.2006; да въепою
гЬ г»’ 6S моем^, бти мё ё. посЬтильгь,
и сонгель прйсмЪх'ть со мойте врагове
13.123. хула извадя и приемах.
Похуля и подиграя някого. й црца
елёна рёче ймь. вые снссве 1ил1гвы,
сэсл'Ьп'Ьх'тс съ ерцето ей. й рёкох'тс
какь нЬ ё хс снь бжш й мнсого х2ла на
нкто йз‘вад(и)х‘те й прйсм£ 4.226.
ед: прием!. 1.66, прием! 4.226, 18.2006,
г.рйсмЬх' 12.119, прйсм!хь 18.180, прием!
20.209,41 прйсмЪх'ть 13.123.
присмЬхулец м. (1) Присмехулник; чо-
век, който се присмива някому: подиг-
равач. й тона да знаете братГе, бти, нй
к8’р‘вы, нй прЪкЪ’р'вы нй пииници,
нй присм'ЬхЬ’л'ци, нй досадници нй
наейлници. цртво бжтё не могать да
наштЬдеть 11.1076.
мн:. присм!хйл‘ци 11.1076
присмЪя се ев. (4) Присмея се. подиграя
се с някого. й на едйнь празникь занёсе
оу ццква дарь os’, като ей чйнЬше. й
ёдйнь еврёинь присмЪ ms’ се, й похули
го 3 17, ’й просвети се дшата твоа й
тЪлото. сега ей навиль на л^каваго
дшвола. й приемка ms’ сс. дето сё той
тёбЪ досёга см'Ьаше като го в!р^ваше
5.306; со зл1. намь как' сё йзмамих’мё
со злЬ намь как нй се присмЬ тбизи
проклётникь 18 1926.
аор: Зед. приемка се 5.306, Зед. прием! се
3.17, се прием! 18.1926; прич:. мин. страд,
мн.: присм!ни 18.1936.
присно нареч. (2) Винаги, всякого, пос-
тоянно, присно, й мнсого ббл'ны при-
xofltxS1 й йсцЪлмвах8’ се й славЪх8’ й
захвалЪх^ на ба. бца й сна й стго дха.
й ннЬ й прно й вь в£ки вЬксё ам’Гнь
40.324; бти нЪ ё гова со мое пбканЬше.
амй ё со бжш помощи и пазеше бйва
eMS же слава й ннЬ й прно й въ вЬкы
вЪкб амйнь . 9.208.
прно 19.208,40.324.
чриснодЪва ж. (3) в пръков въве-
дение лресветие владичине бого-
родице и приснодЪви марке.
Християнският църковен празник
Въведение Богородично мь'атого,
ка. иже въ цркбвь въведёше пртые
влчце наше бце й прно двы (!) мрте
13.121; приснодЬва мария Света
Богородица дева Мария, мцатого, и,
слово на рожъство простые ьлчце
нашее бце и прно двы (!) марте. блей
сэ 3.16; йзволйвыи спсёнта нашею
ради въпльтйти се й стые бце й
присущ». марте непреложно въчлчив*
се, раеиьн’ же се хе бе съмрьтпо
сьмрьть наступи 35.2606.
ед. прно цвы (!) 3 16, 13.121, прноутвьт
35.2606.
ирмсръдя св. (1) Смъмря, упрекна някого
за нещо. й некой члкь Йрь ймето
мУ гра^анинь из’брань й почетень.
ищете да стбри мйрь, да сэчкме
апла сэ камешёто да го не Убтють. й
нриерьди гы, й ре мУжте. тражане,
й послушайте мёне й постойте не ё
правёдно намь така да чйнимё ёднбms’
члкУ чюждйн’цУ 36.2716.
аир.: Зед. приерьди 36.271 б.
приставник м. (2) Високопоставен
служител при владетел. амй что
натькмйше. сэйдбше на евлавта на
приставника црева, и рёкоше mS’.
виде ли сэнта трйте властелк добрые
чтб стбрише 15.145; й стыи сэйдё на
приставник^ црев^ ёвлавпо. й рё мУ.
ёвлавпо зл&Умне. защб Узе митб. и
бсъдй 1 рйте мУж'т'с дето не съ съгрешиде
нйщо скоро гы сэпУстй 15.147.
ед.: приставника 15.145, приставший 15.147.
приставя св. (2) Пристава, наема няко-
го да върши определена работа,
спазаря й даде го сэць ms’ да сё
оучи на кшга. й пристави със’ нкго
слУ'гы да ms’ слУгУвать, а той да йзди
на конь 12.1086; така расмотрй на
тбизи метохь монастйр’скы. беше
приставень едйнь мом’кь, младь до к.
годйнь, Уиенкнь да работа 11.101.
аор,: Зед. пристави 12.1086; прич.. чин.
страд, ед. м. приставень 11.101.
пристана св. (3) Съглася се с някого
за нещо, пристана, й стори сс
тогази радо голема въ сэн’зи днь
оу всэйската царева, защо се найдё
стыи. й цар’ го молй да ей сэпаше
пбтась стратилат’скыи пакь да си
бУ'де на тьзи почесть, й със’ мнсэго
млба едва пристань та го сэпаса
5 356; разь’брахь й за безакбнныго
ар’сакта, какь гб е посадила царица
на мой престолы й мнсэго бскрьбиль
брапа. й цвьстьвникы защб не щъть
да мУ пристанъть на нкт овь законь
безакбнныи 12.119.
сег.: Змн пристанъть 12.119; аор.: Зед.
пристань 5.356, Змн. иристаяьха 18.1906.
пристанище ср. (14) Пристанище; мяс-
то на бряг пригодено за спиране на
плавателни съдове;кей. кога бы врёме
да сё връне сэ тёрт имь на свбето ей
сэчьство. й слезе и пойдё при морёто
на пристанище то гдёто бЬхУ корабете
15.137; й рёкоше корабниците мёждУ'
себе ей. да пойдё да ей привеземь
корабьть на нристанището мирёиское,
й да пбйдемь до тогбва стли Николае
15 1496; слУчй се он’зи корабь й
пойдё гдёто е пристанище африписко
9.686.
ед: пристанище 9.6863, 9.69, чл.
прист^ншцето 9.70, 11.1016, 11.102, 15.137,
15.1426, 15.1432, 15.1436, 15 1 48, 15.1496
пристах от стб. прнстатн св (2) 1.
Съглася се с някого за нещо, с клоня
пристана, й рё ймь стыи Николае, азь
даю вамь наёмь, тьк’мо мё сэвезЬте въ
градь 1 татарь чтб е въ мйриликшско
место, й присташе корабниците на
радость й рёкоше да ’тдемь съ мйрб
15.137. 2. Реша, намисля да направя
нещо. и рёче ей он’зи члкь. бстави
ме да оумрУ по скоро, защб йма злы
займощав’ци, й сэ голЬмо злб что
тёглимь. приста да сё ббЬсл й да УмрУ
11 105.
аор:. led. лриста 11.105, Змн. присташе
15.137.
пристращен прил. (1) Обхванат от
страх, уплашен. тТе съ йбоаха й
лристрашны быха, мнЬхУ чё ду’хь
н!кои вид й рё ймь Ть. почто се
Упташих’те, й почто пс мыс ль такы ‘зи
ймате на срцето си 38.287б
мн: пристрашнь: 38.2876.
пристытя св. (25) 1 Пристъпя. дойда
по -близо, приближа се. й вид! го и
посол! съсрцето (!) ей какь прилйч!
на м^жатбго ёи. й пристьпи поблизУ
да подУ’ма със’ нкто да го х1?б!ве
вйды 5.37; й много ббл’ши й бЪснш
пристьпаха при т!лото на сэдрь стго
ап та, й зртвы бываахУ 37.2796; й сты
апль вдйгнъ ей рУц!те й помли се бь1.
й тогази пристьпи при сэдрь й рёче
крот’ко. Теофиле, й мрьтьвець сё
исправи 36.273. 2. Отида при някого.
й царь дюклитТань ре ей. амй пакь
теб! шо тй бы але^ан’дро. та пристьпи
при тогбзи влъхва магеснйка, ато ей
сэстьпила сэ в!рата нашите бобюве
39 308 3. Дойда, настьпя (за време).
а за второ пришьс тв!е хве когато щё
да бьде прЪчюдное й почтно, та щё
да пУсне праведнаго ёнбха, й пррка
йл!а. да кажать чё дойдё вр!ме й ча
пристьпи 18.1856; й защб бы нощь,
защб щ!ше да се промине люта й
гор’ка тьма гръховйта, й да пристьпи
днь даны спаси 33.241
сег.: Зед. пристьпи 2.11, 1мн. приступи
33.2476, пристУпимь 35.2666; имперф.:
Зед пристьгЬше 39 313, Змн пристьпаха
37.2796; аор. - Зед. пристьпи 5 37, 15.1346,
17.1666, 18.1856, 36.273, 39.308, 39.310,
40.3226, пристьпи 8 58, 15.1346, 15.135,
15.141, приступи 11 876, Змн пристьпиха
11.104; бъд. в мин.: Зед. щ-Ьше да приступи
33.241, пов.: 2ед. пристьпи 39.315, 2мн.
пристьпЬте 18.20 1 6, 18.20262, приступите
38.2886.
приступи вж. пристъпя
притека св. (15) Притека се, пристигна
тичешком или с бърз ход някъде
или при някого. й катб бы велйка
работа дёто бы. раз’бра се той ча по
ейч’ки градь. й притёкоше муж!ё й
жёны й мал’кы й велйкы да видать,
това чюдо сэ стго 15.1446; й царь
сэ полатите това сйч’ко гледаше. й
почюди се много, й сл!з! й притёче,
л поклонй се на йстбкь на кбв’чегУ, й
помлй се 37.2806; й пбекоро притёче
при чёр’квыщето аполбново, й н!
можъше да влЪзе сэ нареэпь 39.308;
й рёкоха мУ, ожив! брат’ ти, чистйты
царУ, й ьйка тёбе. й цар’ се зараува, й
притече при нкто, й цЪлУва го 7 54
сег.: 1мн. притечЬме 39.295; аор.: Зед.
притече 7.54, притёче 12.110, 14.1286,
17.175, 37.276, 37.2806, 39.305, 39.308,
прйтече 39.3056, Змн. притёкоха 2.136,
притёкоше 13.124, 15.1446,36.2676.
притисна св. (2) 1. Прен. Притисна,
притесня някого, като го поставя в
безизходица й кога доб!ё iцб гб;it едно
йлй дв!, а топ йще да доб!ё,Т... нйгде
не мбже да сё смири й да сё У’тишй,
догдё го веки съмрьть притйсне, све
ё жьдетгь на срёброщюб'ё 31.2206. 2.
Прен. Притисна. обхвана отвсякъде,
завладел, паком’сто (!) е ейч’ки людТе
притйснало. кУрвбв’ство й сЬкаква мрь-
сота ейчка землй йспльнпла 31.217.
сег.: Зед. притйсне 31.2206; форма от перф
тип: Зед. е притйснало 31.217
притиснувам ее несв. (1) Притискам
се, силно се допирам до някого или
нещо й тогази вид! царь бти не мбже
сэ люд!ё да йде ами рё да сипУвать
жльтйцы по пУть да сё ббрьнать
люд‘1ете на злато... й никои нё ще
да бёре жльт йцы по пУть. амй ёднакь
притисну ват' се бкблУ одра 40.324.
сег.: Змн. притйснУват’ се 40.324.
притча ж (6) Притча, нравоучителен
разказ с иносказателно съдържание.
кол’ко ти пъти рё със’ прйт’ча въ
как’вб щешь да въпаднешь. защб
знайте что щёшь да сгоришь, а ты
не разУм t, нй съ покаа непотр!6ниче
35.262; регь прйт’чю сгю. члкь нЬкои
ймаше два сна. йлй члкь нЬкои йде вь
страны дал’нЫ. й дрЫ таквйзи прйт'чи
34.253; кажЫть нЬкои. бти как’съ, св,
чйнове нёны показывать сэ ёулгё сэ
лЫкы, чтб е прйт’ча гнм. дето дбума
хс 11.816.
ед:, прйт’ча 11 816, 11.82. 34.253, 35.262,
прйт’чю 34.253; мн:, прйт’чи 34.253.
прифатя св. (1) прифатя дума. Хвана
вяра някому, приема нечии думи за
верни, а т!ё събраше междЫ сёбЬ ей
ймаше много, й дадоше ёвлйвгю, да
ймь прифати дЫмъта, й да стори тЬ на
тъзи почесть, дёто ю ймахЫ сэнга трите
властелге 15 145.
сег.: Зед. прифати 15.145.
прифатям несв. (1) прифатям дума.
Хващам вяра някому, приемам нечии
думи за верни, това катб чю ёвлавге,
преврати ей ы’мъть й замйсли се,
как’ бы была тази работа, й сэгпа
завйстници видЬха, как’ сё двои
ёвлавге със* оумът’ ей й нс прифага
ймьдЫмата 15.145.
сег. Зед. прифата 15.145.
прихващам несв. (1) Образно. Хващам,
задържам някого. сэ тёж’ко ей мёне
сыромахЫ грЬшномЫ й бЬдномЫ. как’
мё съмрьть тёгли със’ голЬма мька да
ма раста ви сэ живо га. на тол’кози
войска й на тол’кози брьжге що сё
надЬа, аго сега нйкои не мбже да
мё йз’бави не прихваща мё животь
вЬчны. тол’кози аспри щото йма не
можаха да ма сэк^петь 31.2176.
сег.: Зед. прихваща 31.217б.
приходи от стб. приходить несв. (10) 1.
Идвам, пристигам от някъде на опре-
делено място, прихождам. й много
ббл’ны прихсдЬхЫ й йспЬлгавахЫ се й
славЬхЫ й захвалЬхЫ на ба. бца й сна й
стго дха. й ннЬ й прно й вь вЬки вЬксэ
амгнь 40.324; амй й вые сйч’ки езыци
шо стё въ адь да се зараувате. й ако
нЬ сич’ки. ано които съ сте свободиле
сэ мъка, й сэ рЫка дгавол’ска; защб
бти йде спсёше. й сись приходи, да
вы йзвади, й да вы йз’бави 35.258. 2.
Прен. Отивам при някого, ставам
последовател на учението му. амй
завйстлывй дгаволь видЬ какь Сэстьпа
сэ нгего й прихсдеть къ бЫ. стбри да
повдйгнь сэг’нь й запалй йрбвь деэмь
36.272. 3. Със същ. име Започвам
да извършвам действието, означено
със съществителното име. й покаа
се сэтогази, й спасе се, й бы сть. й
нё тьк’мо той, амй й дрЫжйната мЫ
ейч’ките, катб видЬха нкго че съ
покаа. й пё са покшаха, й спасоха се.
ами й ные братге, така смё длъжни
на покаанге да прихбдиме 6.48. 4.
Наближавам, настъпвам (за време).
йуготхка щЬх’мё да съврьши слбвото
блвенги кртгане защб дбста бЬше й
сэ гга чюдеса да разЫмЬете й др^гыте.
амй вйдй какь приходи ча, да начнемь
да съврьши й дрыгыте чюдеса 15.1426.
приходи ми разум. Вразумявам се,
ставам разумен, сэ по быва смЬрень
члкь й крбт’кь. й сэ пб члкЫ разЫмь
приходи да чйни сйч’ко добро на
дшъта ей 38.294
сег.: Зед. приходи 15.1425, приходи’
33.2466, приходи 35 258, 38.294, 1мн.
приходные 6.48, Змн. прихбдеть 32.225,
36.272; имперф Зед. прихбдЬше 11.1026,
Змн. приходЬхъ’ 40.324; прич . сег. деят
мн.: прихбдеще 20.2096.
прихождам несв. (14) 1. Идвам, прис-
тигам отнякъде на определено
място, прихождам. й катб бЬше
въ тьм’нйцата стыи. а хртгане щото
бЬха върЫвале ха. й за чюдесата щото
стр^ьаше стыи. прихбждаха й даваха
ймаше на стражарете тьмничны
39.3056; й рёкб къ агглЫ. правёдны
дше кога йзлазЬть сэ тЬлото ей на
тъйзи лй мЬста прихбждать 32.2276; й
до днегпны днь който със’ чйста вЬра
прихбждать зравгё получать сэ ба. й
сэ стго гесэргга кой щб йще 39.312. 2.
Нападам, стоварвам се върху някого,
връхлитам някого (за нещастие,
болеет), члкь та се тёгли догдё ё
жйвь на тбизи свЬть льжбвны . й
йск^шеша сЬкак’вы ката ча със* нито
йграють. бЪди го ката дни нахбдеть.
сЬкаква грйжа на члка прихбжА катб
на конакь гбст!е 31.2166; а той мйсли
как‘ьй работы мнсэго да направи
на тбизи свЬть. а нё знае чё сЬкаква
болесть на нкго прихбжда. й сЬка
мька нгёго се гнЬзды 31.2165. 3.
Наближс.вам, настъпвам (за време)
й старецьть се зрьна със‘ страхь и със
радось... й мйна се пакь др^га година,
й пойде пакь на ебньзи пЬ’стынж. й
постйте доврьши, й прихода врЬме
да си йде на монастйрь 17.175.
сег. Зед. прихбжда 8.60, 31.2166, прихода
17.175, 31.2166, Змн. прихбждать 32.2276,
32.229, 39 312; имперф Зед. прихбждаше
3.19, Змн. прихб^ахЬ" 2.126, прихбждаха
2.126, 39.3056, прихождахЬ1 2.136, прихбэйа-
ахв’ 11.98, прихбждаах^ 15.151
принесгие ср. (2) Приибщаване към
нещо. защб ако не сэмёте члкь
греховете ей. не мбже да б£де хвь. нй
хс пр!ёма грЬшнаго . й павль апль
каже, кое причёстГе тмЬ кь свЬти'.
тьма е зло чтб чины члкь. а свЬть
к хс. й не мбже члкь зло да чйни й
да ё хвь 34.2536; 1сзаннь дамаскынь
каже жг.ъчь 8бо въкЛж дрёвнке
вък^шёше йспЬлне. със трьдбвны
мёдеэ, просвЬщёшё дасть хс пръоцй1,
й своего слад’каго причёспа 38.289.
ед.: причёгпе 34.2536, причёспа 38.289.
принести св. (6) Яричестя; дам някому
причастие, за да го приобщя симво-
лично към Бога, й плак!д8' нарёче
ev‘стане, а жената м8’ банана нарёче
ки йме бебписта. й чёдата ймь, на
прьвбто нарече йме агате, й на
второго беописть, й причестй гы стое
причещёшё 5.30; й блвивь хлЬбь й
раствори го по законь стен чаши, й
прьвЬн’ се причёсти ёпкпь, й послЬ
причёсти и цара. й рё. това е тЬло
хво. й # чашЯ та рё. това ё крьвь хва
пролЬан.3. 37.2806.
аор.: Зед. причестй 5 30, 35.2576, 35.262,
причёсти 372806; плусквамперф.: Зед.
иричестйль бЬшс 17.1756; пов.: 2мн.
причестЬте 37.2806.
принести се св. (16) Причестя се;
приема причастие, за да ее приобщя
символично към Бога, амй и н!е
блвени хрт'Гане. да не стбримь така,
да се очйсти и да се исповЬдаё. и
тогази да приступи да сё причёсти.
защо самого ха пр!емаме на себе си
33.2475; й прЬбы, д. днй. й ничто нс
вък(?си й ничто не полома, й въ с^ботб
поиска стое причешенТе. й причестй
се сты тайнь 14.1296; й принесете
стыи хлЪбь й сэ лбзи трй грозди, й
йз’цЬдЬте го й причестЬте се. защб е
1сТь товз показаль 37.280.
сег.: led. се причещь 17.173, се прочесть
17.173, Зед. се причестй 33.247, сё причёсти
35.266, 1мн. сё причёсти 33.2476, аор. : led.
причсстйх1 сс 17.171, её причестй 17.173,
сс причестйхь 17.1756, Зед. причестй се
12.1206, 14.1296, 17.1746, се причёсти
37.2806, причёсти се37.281,3,ит. причестйше
се 37.280; пов.: Змн. причестЬте се 37.280,
описат. 1мн. да се причести 35 2666.
причещавам се несв. (5) Причестявам
се; приемам причастие, за да се
приобщя символично към Бога, й
кога бы, прьва нёлга на постйте.
ли11ф‘гйс8ва1пе сщёппикъ. й приче-
щавях8 се сич’ки сэ стбе причещёшё
хво 17.165; ймамь да в!’и вьспомЬнЯ
нЬкоа рЬчь блвени (хрТане) (!)
хрГспане оти защо имаме обычаи
днеска и оутрЬ. да са причещаваме
оу стаа црква; и дббрь ё законь и сть.
и гака е пбобно въсаком8 хрт7ачин8
33.247.
сег.: Зед. се причешава 33.2476, се
причёщава 35.266, Змн. са причещаваме
33.247, сё причёщавамё 35.266; имперф.:
Змн причещавахГ се 17.165.
причещение ср (8) Причастие; вино
и х.1яб, който християните приемат
като символ на общение с Бога;
комка, й кога бы, прьва нёлн на
постйте. литУр’гйсУваше сщённикь.
й причещавахУ се сич’ки сэ стое
причещеше хво. й мал’ко напоконь
цепе ндйха 17.165; амй вь четврьт’кь
велйкыи вечерь, да выложишь във’
съдець сть. сэ сто причещеше сэ
гЬлото й сэ крьв’ть хУ бь1 нашем»’
17.173; й з’това ги се мола да мё
послышать да ми донесешь сэ бжтвно
й жйвотб причещёше, във’ който ча гь
със’вбйте (!) Учсници вечера 17.173.
ед.: причещеше 5.30, 17.165,17.173, 17.1736,
35.2666, причещеше 14.1296, 17.171,17.173.
причитам несв. (1) Зачитам, придър-
жам се към нещо, съблюдаеам нещо.
ако лй Hi кой пакь, едйнь сэ тУа пОгоре
рёченшйтзе заповЪды бжУе, не при-
чйта й не глёда гы, той отйде със’ь
дУавола зь вЪчнъ мъка ако сё не покае
такъв’зи 1.8
сег.: Зед. причйга 1.8.
причътен прич. (1) Причислен, приоб-
щен към нещо. й стые ейцы напйсаха
това чтное писаше й право вЪр’ное
Учёнте й прЬдадУха на стые чер’кови
да слУ[спУ]шать (!) стые хртУане. замь
да ё добрЪ намь на живбть вЬчны,
й да сме причьтёни на цртво нбное
20.2096.
сег. страд, мн : причьтёни 20.2096.
пришка э/с. (1) Пришка, гнойно мехурче
по кожата на човека. а дтаволь завидЪ
стмУ, й йзлЪзе ms’ прйш’ка люта на ёдна
нсэга, й съгни мУ раната на нсэга га, й
сэчрьвйве като правёдныи кэвь 2.14.
ед.: прйш’ка 2.14.
пришълсц и. (3) Пришълец; лице, което
едошло от другомясто. мцаноемврУа,
а памё сты без’сребръникь кбз’ма й
дамУань. сты. ако съ й пришьлци на
землй двата без’срёбрьника. амй пакь
катб й прьвЪнь нэплёниха землнта
със’ чюдеса 10.76; амы да стбримь
добро... да приглёдамё сыромасы.
да въведёме пътника дома си. й чюж-
дйн’ца й пришьл’цэ. да го люби й да
гб ймаме катб брата 18.2С7.
ед.: пришьл’цэ 18.207; мн.: пришьлци 10.76,
пришьл’ци 38.294.
пришъствие ср. (14) второ пришъс-
твие (христово). Второ пришествие;
според християнското учение пов-
торно идванв на Исус Христос на
земята, делят на Страшния съд
Божи. когато всекиму ще бъде
отсъдено според делата му. й
послушайте съсйч’ко (!) (ср)це тУа
дУмы що щь да вы кажа страшны
й прилюдны дУмы. как’ шё да сё
сврьши ейч’киать свЪгь. й как’ шё
да сё доврьши лъжа га (дУ)авол’ска,
й лъгашёто ан’тихрУстово. та чё (то)
гйва щё да бьде второ пришьствУе хво
18.1776; щё да дойде ic хс. шотб го
зовёмь ные снь бжУи. та шё втбрыи
пьть да дойде, бти се на нкго надЬеме
да ны Упази. зашб той право съди на
своите люд’Уе та затова каз»вамё ные
второ пришьствУе хво 18.1956; амй й
ные братУе, да не сэсъждамё нйкого,
макарь cbrptiHHnb. йлй не съгръшйль.
да й ные на второ пришьствУе хво, да
не бУдемь посрамени 3.21.
ед пришьствУе 3.21, 5.342, 8 5 56, 17 1 76,
18.177, 18.1776, 18.1856, 18.1956, 32.2246,
пришьствУе 18.1856, 18.19562, пришьствУа
32.2266.
приятел м. (3) Приятел; лице, евързано
с друго чрез взаимно доверие и обич;
другар. така да ймаме добры работы
и сты, й как’вы; млтыни на сыромаси.
й на цркви. й любовь съсЪкыго. (!) й
не тьк’мо със’ прУателге, ами й със’
твойте зло мыслыпщи, да ймашь
любовь 15.156; й рече ми сёстро. твой
мУжь пртател’ ми е бдавна. затова ми
даде ковёр’ть да тй го донесУть (!)
15.1546.
ед.: прУатель 15.154, прУател' 15 1546; мн.'
прУателк 15.156.
пробия св. (2) Пробия; направя дупка,
отвор в нещо. и въ едйнь днь архггль
михайль. пробй сйч'ките корабе
агарЪн'скые. й мнсого войска потопй
се й йдавише се 11.966; й архаггль
михайль готовь със1 кбпТето. й ь’дари
напрасно камень что б£ше пб црквата
гол£мь камйкь тврьд!, й на нкто
б'Ьше црквата съвйдана. й проби бн'зи
камень дбль’ длъббко, й зйнъ пропасть
кбл'кото да сё съберЬ’ть й дв£т! р!кы
велйкые 11.98.
аор . Зед. пробй 11.966, 11.98.
пробода св. (6) Пробода, пробия дупка
в тялото на някого с островърх
предмет, промуша, й пь’сти тогази
царь войне, да пбйдЬ’ть оу сэнъзи бани
да ЬбТють стго димйтрГа. й пойдоха
йз'ббдоха го сйч'кото ms’ г!лб. и
прьвото коте дето гб ь’дари вь рёбрата
на това Micro, катб й ха б£ха проббле
9.666: веселите се правёдныи... бти
за(ра)дй ва распёт' се спсь. й радй ва,
положи се въ гробь, й поруганы й със'
коппс прободень 35.258.
плусквамперф.: Змн. 6t.xa пробеле 9.666;
прич.. мин. страд, ед.: м. прободень 7.49,
9.71,35.2586, иропбдень (!) 9.666, прободень
35.258.
пробудя се св. (1) Пробудя се, престана
да спя, събудя се. й пробуди се ёвлав’Ге
сэ съна. й стой й мысли чтб щё да б!?де
това видЪн’Ге 15.147.
аор. - Зед. пробуди се 15.147.
проваждам несв. (16) 1. Преживявам,
прекареам времето си по определен
начин, й да не люби на тбизи свЪть
доброго, защо се вйди намь, тбизи
св£ть дббрь, й йщемь добр! да
проважламе, защо ё й тон св£ть
дарь бжш 16.1596; й на^тр! бн'зи
члкь даде й трет’Гата дьщерь за мь’жа
ёдном? и’ тбизи гра болмринК й б£х^
мйр'нш й проваждаше ей дните добр!
й блгодарЪше ба, й стго она никбль"
15.1356, каква лй жалость ймать щб мй
б£хь със£де мом'цш катб ме смйсле.
как ли си проважашь свои жйвоть
39.315. // Образно, й да се пбканй що
ё сэстало, сэ стаа. м, ца. да не люби
да ни проважа добро нашата плъть.
ами да желаё да си дь’шьть ь’краей
16.1596. 2.Изпращам, пращам някого
някъде с известна цел, провождам.
това са т’Га агглы на праведны дши,
дёто ги проваждать да взимать лшйте
на праведны люд’Ге. конто са се на ба
надЪеле, й заповедь нктова дрьжале
чйсто 32.229; а сега думать не знан
ва кой сте вые, та сё ссрйч!шь сэ на
й проваждаш ны въ мьката да сё
мьчиме 18.2056. // Образно, шан'ство
в чёр'кова брани да не идешь, да се
молишь 6tf... на съмрьть пръдава й
въ ог'нь в£чны проважда 20.209. 3.
Съпровождам, придружавам някого в
неговия път. ейч'кы из'бко.тЬ’ градове
й села йзлйзЬ’ваха насрёща, съев!щи,
(!) й сщённици сэбл-Ьчени съсщён'скы
(!) сэдежды. й нроваждаха сгУю
пет'кЬ’, със' кадйл’ници й Оам’Гансэмь й
из'мур'но 8.596.
сег.: Зед. проваждаш 18.2056, проважашь
39.314,39.315, Зед. проважда 11.1066,31.219,
35.256, провала 16.1596, проважда 20 209,
1мн. проваждаме 16.1596, Змн. проваждать
32.2292; имперф.: led. проважда 17.1686,
Зед. прова^аше 8.56, 11.85, проваждаше
15.1356, Змн. проваждаха 8.596.
проваждание ср. (3) Прекарване на
времето, начин на преживяване на
дните. й рё мй аггль, това е правёд-
никь. й вид£хь ейч'кы добрины
нюговы, щого б£ше животхваль по
зако[нь] бжш, й ейч'ко проваждаше
И'ЬлсмЬ’дрьно й чйсто 32.2296; азь
зарадй тсбЪ с'мь наставень сэ ба, й
дойдб на тьзи пх’с тины, да ти сё йзыави
жйт’Гето мёне. защб ако нс бы щъль хс
бь нашь, да раз'бере й да знай твбето
праваждан’Ге, (!) как' ей й що ей. не бы
те йзыавйль мёне 17.168; та зара това
прк' бсьжда нашего проваждаше. та
каже. залудо се мльви й трь’ды с£кы
члкь на тбизи св£ть пустошный 31.220.
ед.: праваждаше (!) 17.168, проваждаше
31.220. праваждаше 32.2296.
провала ж. (2) 1. Провала, разваляне на
нещо. разруха, амй да нразнЬ'ваме със'
блгодареше, й съславословт’е (!) й вЬра
чиста да ймаме. й любовь със' вЬрно
ерце. защб, кога бЬз' мЬра йдёмь, й
без' скбпось пиё коа пол'за ймаме й
кое добрб. нйчтб тьк’мо провала на
тЬлото ны. й грЬ велйкь налагамё на
дшьта ей 11 Юб. 2. Прен Провала,
зло, злина, поразил кога сЬдйшь на
гбз'ба, й идёшь й пнёшь ейч'кыи днь,
й не насытювашь' се, нй сэ йстте нй сэ
пйпе, амй сЬдйшь й не знаешь кыдЬ
идёшь, й кыдЬ пиёшь, ами ё ^лЬзло
провала на ерцето й нюсытыи дГаволь
11.106.
ед.: провала 11.1 Об2.
провали се св. (4) Проваля се, падна
надолу, пропадна. й той ча рДз'трёпера
се землйта. й просЬднь се, й мнсэго
се людзе прс-валйха невЬрныи й
пропадньха, й покры ги землйта
36.2676; а тиё ms’ казаха как' щйть
(!) содсэмь й гомбрь да потопать и
тогйва лота побЬгна, а содсэ й гомбр'
се запали й провали 31.222; а той зе да
д1?ма хьл'ны д^мы на га нашего iv ха.
й землйта вёкю не мбже да го трьпи.
ами се просЬдна той ча по нито й
провали се 36.2706.
аор.: Зед. се провали 31.222, провали
се 36.2706, се провали 36.2706, Змн. се
провалйха 36.2676.
провалим се несв. (1) Провалим се,
пропадом надолу, продънвам се, й
землйта по тЬ где стьпаха провалите
се 6.466.
имперф ' Зед. провалите се 6.466.
проведа св. (2) Проведа, насоча някого
да се движи покраи или през опреде-
лено място, преведа, й стыи Николае
напрЬ течаше... и попйта тамо чтб
мин‘(ваха члци. видЬх'те лй сэнТа члци,
чтб гы бодать да гы погнать. й рёкоше
ms' еэша. видЬх'мё сега гы провёдоше
мйми цркви стыхь крискён'да й
дзсэскорйда 15.144; й попйта тамо
вратарете й рё ймь. видЬх'те лй трйте
члци чтб съ бсъдени. й рекоше mS.
сега гы провёдоше тъ’ка 15.144
аор.: Змн. провёдоше 15.1442.
провидели се св. (1) Само Зед. Разви-
дели се; стане светло, видело, й %
тьзи нощь йвй се на кораб’ть крть й
просвЬти катб елнце, й провидЬли се.
й сэпл^ха до азот^ 36.2706
аор. Зед. провидЬли се 36 2706.
провиди св. (2) Провидя разбера нещо
добре, прозра, преценя нъ й кол'ко се й
мьчи члкь. дльжень ё сЬкогы да слави
и да блгодари ба. й ако бсиромашЬе.
ако се й раз'болй... зара' това нйкакь
да псхЬ’ли на ба зашо ё бь добры й
провйде щотб намь за файда 1.4; а
стыи дето ймаше S’ себЬ ей. провидЬ
гы оти не 6bxS чйсти съсёцето (!) ей,
ами ймахК нЬкое прЬгрЬшёнте. й начё
да гы по^чи 15.1496.
сег.: Зед. провйде 1.4; аор : Зед. провидЬ
15.1496.
проводя св. (35) 1, Изпратя. пратя
някого да отиде някъде с определена
цел, проводя, й проводите йз'бранны
болире да придать до валаама със'
мнсэго дарь, й да м? се мблегь да
дойде до цара валака 33.2416; й дето
рекбх'мё бн'зи мъжь раслань нема
что да стбри бгы б'Ьше бстарЬль.
амй се наговори да проводи сна ей
гесэпа на войска 39.3136; амй покажй
силК твою, й прХславй си ймето твоё
стбе, съ мёне смЬрённаго. й проводи
аггла пазители моего да ме йз'бави
сэ тЬйзи бЬды 39.3006 2. Изпратя.
пратя нещо някому. й npie кшгыте
йнокён'пи патрСар. й прочёте гы. й
напйса послаше, й проводи го до
але^анрпо 12.1136; тогыва щотб бЬха
на анатол'скаа странь папнё й каде та
про вс диха емйрь до цара дТсэклиттана.
та б’Ьше написано гака 39.2966; а црь
фока цроград'екы проведи повелЬше
рёдеэ по нкгова дрьжава да се събере
войска на помощь хрыгнеэ 39.313. 3.
Изпратя; съпроводя някого който
заминма или си отива в знак на
уважение; изпроводя. й тогази стыи
Николае завёде еЗша тбтейциици на
мктрополйата ей. и гоетй гы й npie
гы. катб добрь сэпь чёда, й поУчи йхь
й настави гы. й със' блвбш’е й млтвою
проводи йхь до пристанището на
морёто 15.1436; й проводи стго
коз'ма й дамТана със' голЬма пбчест*
до дома ймь 10.766; й члци сэ онова
село провбдиха го до край село, защб
пб далече не остави гы стыи да йщ?ть
5.35. // Изпратя, изпроводя мъртвец
до гроба му. защб бЬше поведЬно со
ба да сё съберё, да проводи стм;/ савв^,
блжённата ш’ дша на мЬсто покойно
14.1306: кого йма сэсега да мё йтешй.
кой да сё памЬри напоконь на моа дед.
кой до грббь да ме проводи, й да мё
пс грёбе39.3 ХДА.Преживея, прекарам
времето си по определен начин, тащб
т!а стцш дето бЬха на тойзи свЬть.
та пе шЬха нй Йетсе, нй пипе, амй
глад^ваха, й жьдвваха, й тёглиха зло
зар£‘, ба, та ей тьи провбдиха днйте
свой 32.228: й ре ми. слушай павле.
тбизи ё дёто си проводи живбть свой
на землита нагй’сто. й не знаеше нй
зло нй добро 32.231; й така проводи
еэн'зи праведный, геэвь; так'вози зло й
скрьбь. додё MS’ пакь даде бь погз'лЬмо
добро й зрав"е 35.2566.
сег.: led. провода 39.3126, Зед. проводи
39.3136, 39.314, 1мн. провбдй 14.1306;
аор.: led. проводи 39.314, Зед. проводи
8.57, 9.686, 12.1136, 12.114, 12.115, 12.116,
14.1266, 14.1296, 15.1435, 32.231, 35.2566,
39.313, провбдй Ю.^бб, проводы 18.177,
Змн. провбдиха 5.35,12.1136.32.228,32.229,
36.268, 39.2966, 39.312, 39.3136, 39 318,
проводите 33.2416; форми от перф. тип:
2ед си провбдиль 7 526, Зед. провбдиль
3.206, е провбдиль 40.322; бъд. в мин..
Змн. щЬха да проведать 39.3136; пов.: 2ед.
проводи 39 3006, 2мн проведёте 36.2695.
। фоврътя св. (1) Усуча въже около нещо,
увъртя. й фйлиппа хватиха невЬрши,
й влачаха гс по ^лйците. й напокбн*
мЬ' проврьтЬха глёзныте й пётЬте, й
еэбЬсйха го за дрьво, й така се помлй
й прЬдаде сы дшъта 6S 36.2676.
аор : Змн проврьтЬха Зб^б^б.
прогледам св. (9) Прогчеоам, започна
да виждим. й майей апль, остави
ей ps’nbre на очите тбговы й стори
знамеше на крть. й рё. ги iv хе, дай
ms' да проглёда й царь дрьжаше майёа
за десну pS’KS й нрослёда 37.277, й
раз'бра се й мнеэго ббл'ны донёс8'влха
при стго. й той стбрЬше млба, й
бзравЬше гы то(и)зи днь. й мнеэго
слЬпы стбри да нроглёдать. й бЬсны
йсцЬли, й хромые йсправи 15.1366;
мнеэго чюдеса стсрйха тамо мбщите
нкговы слЬпй проглёдаха. хромы
йсправиха се 39.309.
сег.: led. прог г ё дамь 37.277, Зед проглёда
37.277, Змн. проглёдать 15.132, 15.1366;
имперф.. Змн. прогледаах(/ 11 986; аор.. led.
прогледа 37.279, Зед. проглёда 37.2776, Змн.
проглёдаха 39.309; плусквамперф.: Зед.
б’Ьше проглёдаль 17.1636.
прогледувание ср. (1) Проглеждане,
възстаковяване на зрението. дТсэклй-
пань рё й кой са работа х# твоему,
дето вые д^мате. й стыи еэговбри на
слЬпй проглёдЬ'ваше. й на ббл'ныи
йспЬлкшё. й на слёкавы йсправлкнте.
й на мрьтвы въскрсёше 39.304.
ед проггёдк’ваше 39 304.
прогнЬва се от стб. прогнЬкатн сд
св. (4) Прогневл се, изпитам сняв
към някого, разгневя се. амй ги (ги)
бе мой недЬи се прогнЬва на мене
твоё'го раба, зашб мнеэго д^махь
бти ми е жалено на срцето 5.33; ако
лй щёшь да навгёшь на каразь да нё
дрьжйшь, а тй се дрьжь на кротость
й на длъготрьпЬнге, й смислй кбл'ко
зло ст(р)рыха ёврёе TS’ нашему iv xtf,
й члкощюбнвы бь не прогнФва се на
ft 19.2076
аор Зед. прогн-Ьва се 5.27, прогиЬва се
19.2076; форма от перф. тип: Зед съ си
нрогнТ-вйль 5.376; пов.: отриц със съкр.
инф Зед. нед£и се прогибва 5.33.
прогнЪвявам несв. (1) Прогневявам,
пробужда и гняв някого, разсърдвал t
й дойде сэ ба гла та м? каже. речи на
т!а люд!е щото са на тоизи сьЪть
жйвы. запго nptc тьп^вать мо-f запойФ
й товар азь rpt на rpt, й лрогнЪзавать
Та ба щото ri е сь^вориль 32.2236.
сег Змн. прогнЪваъгть 32.2236.
прогнЪвявам се несв. (1) Прогневявам
се, изпитвам гняв, разсърдвам се.
запго ей й ты млтйвь 6Т на Tia, дёто
се покаювг ть. й зарадй това недЪй се
прсгнЬвава Haft 9.736.
пов. отриц. със съкр. инф Зед. недЪй се
npoi в^вава 9.736.
прогонювам несв. (1) Прогонвам про-
пъждам надалеч, изгонвам. рауй се
кбз'мо что ей прогоню валь otcooee
раувай се nptcBtinbiH дамйне, что ей
сэвёзь’валь ейчькы злыны 10.796.
форма от перф. тип: Зед. ей прогбкювачг
10.796.
про горя св. (2) Образно. Изгоря от
силно слънце, от горещина като
ё'дшь пътникь трвдень й ^морень що
с теглйль длъгь пъть, й прогормль сэ
слнце й сэ пёкь. й найде на половйнь
път' си др^вб х(?баво й мнсэго_листно,
й сёдна пб нкто да си поч1’е (!) така
й ные днёска да си nonptnonmie сэ
постный трь’дь 16.1576.
форми от перф. тип: Зед. е прогор-Ьлг
12.1186, прогормль 16.1576.
продавам несв. (6) ПроОавам, давам
някому стока или имот срещу пари,
и р£кы й кладенщи. й чешми, и
шадрьваше й сй ч'ки воды щото са за
животь на люд1ёте сэ ба лароваши ато
гы болФртето зара' аспри продавать
31.2196; й д^маха стыи гесэр'пе скьпо
продаваш' твоата гоз'ба ные Сэсега
нйгцб векк нё щё кол-ва сэ тебФ
39 3176; а срёбро_люб‘ци съ файда
трыъ'вать и който са опакы й лукавы
сьс' льжа продавать да сэнёмать
чюждо из' рьцФте ймь 31.220.
сег Зед. продавай.'1 39.3176, Зед. продав;
18.1906, Змн. про йвать 18.1976. 31.2196,
31.220; аор : led. продавахл 15.155
продам св. (23) Продам, дам някому
стока или имот срещу пари, и рё
корабникь'. раз-бра гпдйне, оти
носишь i корабь мрамзре. ами ти се
млю, да мй продадёшь. сэ itxb 9.69;
а мьжь нк'инь не знае това что ё
было... ffotine ей дома си й раува се
какь ё продаль скъпо ковёр'ть 15.154;
зара1 болир'сво ейч'кы рФкы и, ёзерг,
й бродеэзе, й планппе, й ш#м1’е, й
л'гове, й nojiia, ейхь люд!ё продадоха
й раздкщха 31.2196.
сег.. Зед. продадёшь 1.36, 7.54, 9.69, Зед.
прсцадё 15 1536; аор.: Зед. продаде 35.257,
Зед. продаде 4.256, 9.69, 9.70, 15.1426,
34.2506, ч0.321, Змн. продадеха 9.676,
прсдад^ха 31.2196- форми от перф. тип:
Зед е продаль 15.154, ё продаль 15.154:
бъд.: 1мн. щемь да продаде 9.696. със съкр.
инф. Зед. прода щешь 9.696, щешь прода
15 142, 15.1 53,1мн. щё прода 15.1426; пов.:
Зед. продай 9.69, 15.15362.
продан ж (1) Прооан, продаване, про-
дажба. й въ вгбра нощь пёк' Mtf се
йвй стыи, й рё мъ’. йдй пакь й йщй Mtf
бти той 'има стльпсэве кол'ко щёшь. й
сэйдё пакь ёпкп' й иска Mtf. а той пакы
слъга й рё не ймамь ничто, зато Mtf не
6txa за продань 9.69.
ед., продань 9.69.
продумам св. (16) 1. Продумам, кажа
нещо някому. тогйва щё мсэусй да
ймь продам а ерьдйто, та ре. как’
стё право с грёвале, тай теге й да
намерите 18.201; й сэ тол'кози тёж'кы
rptxwee, щото ймамь не exta кък'
ба да поглёдамь, а камо лй нйчто да
приДб’ма 31.2186; тогйва ще да продь’ма
на сйч'кыте бн'зи ап'зихрГсть. ако
щёте да вы бгХдЬ печать на челбто й
иа дёсна рька. тогйва да вы дамь щотб
ищете 18.1906. 2. Проговоря, сдобия
се с умението да говоря, й ббл'ны
чтб ймаше й кой прийдоха ейч'кы
зравы быха. нъмы прод^маха гл!?хы
прочюха бЬсны бзравЬха 40.3236; й
тогази камйла тон ча дотёче. щб бЬшс
побЬснЬла сэ дТавола. й йсцЬлйле
бЬха то сты. й прод^ма члчьскыи
ёзыкь 10.77.
сег.: led. прод^ма 31.2 1 862, прод1?мамь
31.2186; аор.: Зед. продйиа 10.77, 11.806,
11.97, 33.2426, Змн. продёмаха 40.3236;
плусквамперф.: Змн. бЬха прод^мале
18.1846; бъд.: led. ща да прод^ма 31.2186,
Зед щс дапрод^ма 18.1906, 18.192, 18.2036,
18.2056, щё да пролома 18.201, ще да
прод^ма 18.205.
продупчен прич. (1) Като прил.
Продупчен, който има дупка, пробит
тогйва щьть да г б видеть еэша ёврёе ха
кето члка. й щьть да м? видеть рьцЬтЬ
й нсэвЪтс продупчен и сэпирбпетс катб
бЬха го приковале на кртьть 18.200.
мин. страд, мн., прод’/пчени 18.200.
продЬля св. (\)Поделя,разпределя нещо
на дялове, разделя. йь’лЬзсха оу корабь
й плавах»/ по морёто й прЬлъстиха се
за ймашето еэша йноци. й наговорйха
се да гб съкрыють за сёбЬ ей и да гб
продЬлжть 11.101.
сег.: Змн. продЬлАТЬ 11.101
прозирам несв. (1) Прен. Прозирам,
проумявам нещо, разбирам. ббрьнЬте
се към’тб ба, и вашъта мйсль да ё на
волн бжта. защб добрЬ се видите на
члчлци (!) до (!) добры и блгы, ами б!/
нЬ стё нй защб. защб бь прозйра члк!/
ерцето 15.150.
сег.: Зед. прозйра 15.150
про зорен м. (4) Прозорец; от вор в
стената на сграда, през който влиза
светлина и въздух. й Фома >’зё мър'ка,
й белЬжи сйч’ко бнова мЬсто, где що
щё да стбри. й прозбр’ци на йстокь
да стбри, защб да свЬти, да ё вйдЬло.
а врата со заладь да 8’л'Ьзъ’ва 7.52; й
пойдё до къщата бномь’зи члк!/, й
пристьпи при къщата на прозбрець
й фрьли бнъзи кръпа със' жлътйците
посДЬ къщъта 15.1346.
ед.: прозбрець 15.1346, 15.135, 15.1356; мн.
прозбр’ци 7.52.
прозорлив прил. (3) Прозорлив: който
има дарба да предвижда, да про-
никва в същността на нещата; про-
ницателен. й оу гбизи монастйрь
б’Ьше, нЬкои калбёрь ймето м8’ йсихТ’а,
сэ мЬсто сйрин’ско й тврьдЬ бстарЬль.
й мнсэго годйны пбстЬше се тамс к
монастйрь. й прТёль б'Ьше сэ ба дарь,
та бЬше прозор’лйвь, й размчЬваше
сЬкымъ на ерцето чтб е 12.1096; й
тогази се зосима Оплати, й й’мьт' си
прЬнесе нЬкаде. като чю сэ нк.а че
гб повйка на ймето ms’, й помысли на
хмьг' си, тази жена та е нЬкоа ста й
прозор’лйва 17.1666.
ед.: м. прозор’лйвъ 12.1096, нрозор'лйвыи
12.111, ло. прозор’лйва 17.1666.
прозра св (2) Прен. Прозра; маслено
виоя нещо, което ще се^ случи в
бъдеще: предвидя, й двдь прркь й прь.
зарадй днёшныи днь бЬше прозрЬль.
й рёче. йзь оусть млнць й със^’щТй
съврьшиль еей хвал!/. сй_рЬ йз’ същи
S’ctt й йстин’екы сэ млады дЬца. та
ей съврьши хвалата ти 34.249; й това
б'Ьше пакь прозрЬль прркь icaia, й
д!?д!/маше (!). бтрбче родй се намь,
й снь даде се иамь, дёто ms’ е власть
было на нкгово рамо 33.236.
плусквамперф.: Зед. б’Ьше прозрЬль 33.236,
34.249.
пройда св. (4) 1. Премина, мина през
някакво място, обходя, й дружина
м!/ бЬх*/ апль вар'Ноломси й сёстра
съша фйлипп!/ мар1амна. ей! тЬ
йдЬше й сл8’гоуваше ймь. й пройдоха
мисТйдхкые й лидшекые градеэве
проказ!/вах!/ хво йме 36.2676. 2.
Пре мина, мина покраи нещо. й
кога се врьтёше бнова колелб, й
приносите стго да пройде на' дьскыте
дЬтб бЬха ноожёветс желЬзлы (!)
поглобЬни. та здробЬваха телбто
стм# на тьн'кы трохы 39.2996 3.
Прен. Преживея нещо, гремина през
някакви изпитания. й посёгна царь i
(he кш’гата йз рв’ка нгегова й подаде
ю что чюва кн1гы чркбвни й сЬднъха
царь й вйка й ёфимТань. й паче да чёте
кшга хар'тофилакь. како е алё^Та сынь
ёфимТановь й щб е пройш'ль 40.323.
сег.: Зед. пройде 39.2996; аор.: Змн.
пройдоха 16.162, пройдоха 36.2676; форма
от перф. тип: Зед. е пройш'ль 40 323.
произволение ср. (2)Желание, волеизяв-
ление, произволение, й тоьа с празникь
въведёше въ цркбвь пртЬи бци. дёто
а завёде сэць ке кэакумь, й мати ей
анна. й дадоха. ю въ цркви дарь п,’
6s". бти бЬше така пройзволюшё бжТе
13 125; а второ ё гбга (!) йз'быра члкь
добро сЗ зло. йлй зло w добро, й зовё
сс сэнази, ейла пройзволгеше. сй_ре,
как' м? йще воля 33.233.
ед.: производите 13.125, 33.233.
произнесен прил. (1) Който е произ-
несен, изречен, изказан. защб члкь двЬ
д?мы йма една е д£ма вьн'каш'на что
д^маме със' оусгата, й чюе ю сЬкы. й
тази д?ма сё зове пройзнбена, защб ю
йзноей. вън'ка 33.2336.
ед. ж. пройзнбена 33.2336.
прокажа св. (7) Разглася, направя нещо
да стане извест но, съобщя това чюдо
катб вйдЬ еэн'зи п#стиг.’ник' стань
сэ бнъзи гора, й дойде въ солёнь. й
проказа това чюдо стм»? димйтрпо по
ейч’ки градь 9.71; й пойдбше до край
й кога йзлЬзошс ейч'кыте йз' кбраб'ть
на cS’xo. й проказаше по ейч'кыте тамо,
что е изб до сто рено сэ стго Николае
15.1366; й защб щЬше да сё прокаже
покааше по ейч'кы свЬть. бти да се
не найде никой ёзыкь на тбизи свЬть
да рё ные [не] чюх'ме хъо имс да сё
каз^ва, й зара' това нЬ смё вЬровале
38.2916.
сег.: 2ед. прокажешь 17.1636; аор.: Зед.
проказа 9.71, Змн. проказаше 15.1366;
страд.: сег. Зед. да сё прокаже 38.2916;
аор. Зед. проказа се 12.1116; бъд вмин. Зед
щъше да сё прокаже 38.2916; пов. описат.
Зед. да сё прокаже 38.2916.
проказовам вж. проказувам
проказувам несв. (15) 1. Разказвам;
раз правя.',: нещо, за да стане извес-
тно, разгласявам. това чюдо вкдЬха
сэнза хрпане. й не смЬаха вёкк дайд^ть
въ сол^нь ами сё вратйше назады. й
прока BS’eaxS’това чюдо 9.75; ами бЬше
бжТе съмотрёше да закъснАть, защб
катб иромин#вать тбл'кова мЬсто да
проказ^вать, как' сь е родйль велйкь
црь й сэхождамё да м? се поклбнимь
33.2456. // Изказвам, разгласявам
нещо тайно, кби не дрьжй щото
ё рёкль царь нЬкои тайна работа,
ами а проказ^ва, тбизи сь пот^бЬва
17.1636. 2. Проповядвам;разгласявам
идеи, възгледи. ёлате й в!ё мои эплы,
че стё мнсёго зло йстёглёле догдё
проказ^вах'тё ёйлТето по ейчката
земли 18.202. 3. Говоря, изричам,
приказвам. а той не прЬстанхваше.
амй ходЬшс й лроказ#ваше свбите ей
злбчёспё й х^л’чые д#мы 15.1406. 4.
Показвам, означавам нещо. дареэвёте
на еэша хытрьцй това проказ»'BaxS".
златото что донёсоше, то показоваше,
катб ups’ ctiuomS’. защб злато тьк'мо
цар*7 ё прилично 33.244. 5. Уча.
разяснявам нещо някому. й кога
повъзрасте дадоха го сэць ms' й манка
ms’, да сё 3?чй на кнТга... й на^чи се
добрЬ. кбл'кото мбжаше й на трХгы
да проказ^ва 15.133.
сег.: 2ед. проказ#вашь 15 1326, 39.3076,
Зед. проказйвд 15.133, 17.1636, 37.276, Змн.
проказовать 18.186, прокачивать 33 2456;
имперф.: Зед. проказ^ваше 15.1406, 2мн.
прокйз#вах‘те 18.202, Змн проказ^вах#
9.75, 33.244, 36.2676, проказовах^ 33.244.
проказ&иха 39.3056, пов.: 2ед. проказТваи
34 249.
проклет прил. (15) 1. Проклет, срещу
когото е изречена клетва, прокълнат.
си_рЬ каже зара1 това ймйра члкь, бти
да се сьободи её rpt, й сё скрьбь, й сё
тр^дь й сё грйжа, й сё ейч'ко злб чтб
е на тьзи земли проклёта 38.284; дали
ё пойстина чтб нде^ хс по въекреше
йлй не вде. й ако рёмь не йде. а чые
лъжё, й показ^вамё бтй е нривидЬше
что сь с рбдиль хс. й стан^вамё зара1
тьзи дёма, проклёти ёретыци 38.289;
таквйзи рЬчи д(?м 1 хс на грЬшниците
амй йдЬте сэ мёне далёче проклёти вь
сэг'нь вЬчныи 18.2036; й ако бых'тё
сгрь’вале добро, не би вы находила
злйна й бЬда й болесть, амй йдЬте
сё мёне прсклёты вь ойнь вЬчныи
18.2056. 2. Прокълнат, който е пос-
тигнат от клетва. й тойзи, валаамь,
кого прокльнЬше бываше про клеть
33.2416.
ед.: м. проклеть 11 86, проклеть 15.140,
33.2416, проклёти 18.1926, проклетиго
18.1946, ж. проклёта 33.233, 35.2586,
38.284, проклетаа 33.246; мн проклёти
18.20362, 38.289, проклёта 18.205, is.2056,
проклети 33.2436.
проклетник м. (1) Проклетник; лице,
което трябва да бъде прокълнато
сэ голЬ грЬ що ны направи сега тбизи
проклёти ан'тихртсть. сэ злЬ намь как'
сё йзмамих'мё. сэ злЬ намь как нй се
присмЬ тбизи проклётникь 18.1926.
ед.: прсклётникь 18 1926.
проклинам несв. (1) Проклинам; изри-
чам проклятие, клетва; кълна кога
се постйте, не 68’дъте помрькнале, й
понйкньле катб сэскрьбёни, й да ей
помрачавате лиг ето да се покажете
на члци как* сё пос гите амйнь й
истина д(?ма вамь. бти ей йз’Г?бих'тё
доброго, й двдь прркь проклйна
так'визи члци, й каже. йко, рассыпа
кости члко\тбдн1-ксэ 34.2546.
сег.: Зед. проклйна 34.2546.
проклиния ЛИ (1) Проклиния. й нЬкоа
жена проклйша, йщеше да мхчи сына
Сосипатрова, а 1сэанпь не даде, амй
помбгна бном^зи mom'ks’ 6.46.
проклйша 6.46
лроклиниин прил. (1) Проклинин, от
ЛИ Проклиния. а па наклеветы 1сэан-
на ча с8д1ю антипаг< й сэнь зё да Йе
iс^анна й йсъхна ms’ рэкета тон ча. й
проклйнтина рй’ка десна йсъхна 6.466.
ед.: ж. проклйшина 6.466
проклъпа св. (17) Прокълна; изрека
проклятие, клетва срещу някого. й
въ бнова врЬме, бЬше нЬкои хитрець
ймето MS’ валаамь, сынь вебровь. й
тбизи, валаамь, кого прокльнЬше
бываше проклёть 33.2416, й бь MS’
от зори ерцёто, й Астата, й рё зевал'
мь ё. парь валакь сё мёй&рЬчк?, да
прокльнь па лтбйе еврейский 33.243;
дойшьль ё тёка s градь нЬкои апль, й
раз'врати ейч'ки нареэ, й чёр квището
ны S’nScTfe й ка проклё й йспъди 6.436;
й вйдЬ го петрь архГепкпь чё хе1 ли
на ба. Ya го проклё, й йз'вади го сё
д’йкон'скыи чйнь 15.140.
сег.: led. прокльнь 33.2432, прокльн^ЗЗ 243,
2ед. прокльнкшь 7.506, прокльнешь 33 243,
Зед прокльнё 11.86, 33.2416, 33.243, Змн.
прокльнъть 1.5; имперф.: Зед. прокльнЬше
33 2416; аор.: Зед. проклё 6.436, 15 140,
15 1406; плусквамперф.: Зед. бЪшепроклель
3.176; форма от перф. тип: Зед. е проклель
33.243; пов.: описат. Зед. да прокльнё 4.256;
усл.: Зед. бы проклель 11.86.
прокопий ЛИ (1) Прокопий, и пойдё
стыи сава въ йск^Оолбль й ЙзлЬзе
митрополйть ОесэсУе съсйч'кы (!)
ещенници, й люд!е. й посрЬтоше
го, й показа ймь писашето цар'ско
й привёдоше го въ ёпкшю, й тамо
посЬдЬ «’црквата ctms1 мникЬ’ прокбшю
14.129.
прокбшю 14.129.
прокудлив прил. (1) Злоречив, който
непрестанно хули и говори лоши неща
за някого. подобрЬ е съ раслане й съсъ
зьмгё въ пУстыл га да живйшь, нежели
със' зла жена й мнеэгоjn/млйв а й
прокУ длива, със' нгеа зль живбтъ да
ймашь 21.210.
ед.: ж. прокУдлива 21.210.
пролея св. (8) пролея кръвта на вя-
лого. Пролея кръв, у бия някого. й
ре мУ царь, младо мом'че защб се не
бойшь сэ съмрьть. амй дойде да сё
ббришь със' Л1еа, не вйдиш' лй как'вы
ейтны меэм'цй, навы, й кбл'ко Убй й
пролга ймь кръв'та 9.656; й рё Ть бь.
дше, кажй що ей сторила съ тази
дша. дёто и знаеше бще катб бйше
па тбизи свйть. а тта сэговбри, й рё.
гпдйне мои дёто се мйна годиката
таУ’бьт тьзи дша. й крьв'ть й на землй
пролТахь. й ймашето й зё 32.2266;
пролея си крьвза. Пролея си кръвта,
дам живота си, загина. наистина ли
така бы й одно Ы. й така ли поискаТь.
да прЪдадё на грешны рУц! так'ьв'зи
градь. дето си пролЪа кръв'та своа
за нгего на крть 9 736; й мнипите
мнеэго мУка npiipwrixa. й тЬлбто
си прЬдадоха на раны, й крьвь енба
протаха, защб бЪхУ съсриего (!) ей
распалю ни за любовь бжтвна 15 132;
пролея слъзи. Пролея сълзи, запчача
силно. азь пакь паднЬ на землъ, й
сльзи мнеэго пролеахь. й чйнеше ми
се стой н<г мёне бца 17.172; й помисли
на Умьт ей, й дУмаи въ себЬ ей далй
ща Усьмна довтрЬ, йлй не ша. й помлй
се със'йч'ко (!) ерце прЬ сьна и пролЬи
сльзи, й тогйва лёгнй 31.2226.
имперф.: led. пролеахь 17 172; аор,- led.
пролТахь 32.2266, Зед. пролга 9 656, поолЪа
9.73б2,прэл,Ьа39 2956, Змн. продыха 15 132;
пов.: 2ед пролЪи 31.2226.
проливам несв. (4) проливам кръв.
Проливам кръв, причинявам кръво-
пролитие. й Оесэфйль катб сэнга
неправедно чйни, й смЬсюва се
на праведна крьвь да ю про. шва.
ётл'скы столь пртёль, а неправёдно
чйни. й без' правило ходы й досажда
12.1146; проливам си кръвта.
Проливам си кръвта, загивам в бой.
й сэн'зи безакбнный царь радовагке
се, й чйнЬше жрьтва на бЬсоовете. й
люб'Ьше да глёда да сё биють людгё,
й да ей лролйвать крьв'ть 9.646;
проливам слъзи. Проливам сълзи,
плача много, амй послушайте блвёши
хрпане да вы каже що щьть да дУмать
грЪшниците п^Ь Та 6а. й да плачать
й да сё млмть й сльзи да пролйвать
18.205; а азь сьщбма окаанны как'
сь въ чюжи поробёнь. сега кбл'ко лй
слъзи пролива мой баща й майка ми
въ тойзи ча за мёне 39.315.
сег.: Зед. пролйва 12.1146, 39.315, Змн.
пролйвать 9 646; бъд.: Змн. щьть да
проливать 18 205.
пролия вж. пролея
пролет ж. и м. (7) Пролет, едно от
четирите годишни времена, азь
ёс'мъ, что съмь бставиль й положить
четь три времена, пролить, и лЪто,
й есень, й зйма, й дни й нощи 5.29;
годйна четыри времена йма й прьвое
прблЪть. второе жътва. трёпе ё’сёнь
четврьтое зйма й пролить ё сэ
фёрварь, 31. до, йг, мага 33.240,2406; й
вь пролить йма зодгё. что ё добыт'кь.
бвень, i юнець, й близнець 33.2405.
// Образно. Ть ншь тс хс родй се мца
декем'врга дёто йма зодгё водолЪа въ
зимяо врЪме. зашб щЬгте хс да затхлы
зльта зйма гр^ховнай й да просвети
прб.тЬть със' бТо .разУмгё, й да погуби
лютото врЬме дгйволУ лъстенето
33.2406.
ед.: гролКть 5.29, 33.240, 33.24064, 33.241.
пролЬтен прил. (1) Пролетен, който е
евързан с пролетта, й сэбьгдс сич'кы
цркви, катб ёдна пчела раббтна щб
сэб’ходи ейч ки пв^тообЪ проттЬтны й
пойде У црква пртЬи бии, чтб сё зоъё
влахёрна 8.566
мн.: пролётны 8.566
пролян прич. (1) Пролян, който е
изтекъл, пролят. й ре това е тЬло
хво. й £ чаш!/ га рё. това ё крьвь хва
прол tai ia. да б£де тебЬ на грЬхёвете
оставлнше. й на вечный животь
37.2806.
мин. страд, ед.: ж. про.тъааа 37.2806.
промина св. (7) Премина, придвижа
се през някакво място. прркь мсэусй
когаго щЬше да йдё на ббЬтованн!/ю
землю. сй_ре. въ 1ёрлймь. й где
прокгйнЬше а той плЬн!ваше градсэве
й мЬста 11.86, й тогази йзлЬзе
пламень сэ бл'тара, й йз'горй црквата
й полатыте. й промйна пламень мёжд!/
полатыте й йз'горй велйката полата,
гдёто се нгса болгарете събырах!/
12.1166. И Провра се, премина през
теснина, й аггль сэйдё пакь понапрЬ,
й стань на др’/го мЬсто дёго не бЬше
въз'можно да промйне нйкакь зашб
б’Ьше тЬсно мЬсто. й запрь мелете да
не промине 33.242.
сег.: Зед. промйне 11.836, 11.866, 33.2422,
промине 33.242; имперф.: Зед. промйнЬтие
11.86; аор.: Зед промйна 12.1166.
промина се св. (11) Премила, измина
се, изтека (за време). й промйнаха
се днй мнеэго, й приближй се врЬме
да запбетимё за велйкы посты 17.165;
й стань валаамь й отиде ей на своё
мЬсто й промйньше се мал'ко дни й
й (!) дойдеэше еврее, й поплЬнише
ейч-к!/ землю, валак!/ цар!/ 33.2436;
й промйньше се сэтогази, хилгадо. й
сэсмьссбтинь й сэс'мьдесёть гбдйнь,
догдё се родй хс й хытрьцй что
бЬх!/ тогази въ това врЬме. й видЬхг/
звЬздъта, й 8'зекге дарь, й йцЬх!/ слЬ
нею да видать йстйнна валаамова гдё
щё да сё роди црь 33.2436. // Премина,
отмина, изчезна (за явление), й
тогази сэйдоше и надбше (!) ха какь ё
рбдень. и защб бы нощь, защб щЬше
да сё промине люта й гор’ка тьма
грЬховйта, й да пристьпи днь да ны
спасй 33.241.
аор.. Зед. сё промина 3.20, нромйна сс 8.57,
11.105, промйнъ се 15.1336, Змн. проминъха
се 15.1346, 33 2366, пломйнаха се 17.165,
промйньше се 33.24 362, проминъха се
38.288; бъд. вмин.: Зед. гцЬшс да сё пргмйне
33.241.
проминувам несв. (1) Преминавам,
обхождам някакво място, изминавам.
й наста вл йше еэша царге сэ пер'ейдь
да дбйщ/ть до виОлёемь. дошле быха
й пэскор8' сэ двЬ годин' ами бЬше
бжге съмотрёше да закъенжть, защб
катб проминь вать тбл'коьа мЬсто да
проказчвагъ, как' сь е родйль велйкь
црь и сэхождамё да м? се поклбнимь
33.245
сег.: Змн. промчнк'вать 3.3.245
промисля се св. (1) Погрижа се, проявя
грижа за някого, помисля (за Бог), й
сэтогази надЬеше се на ба й дкмаше
ей. он'зи что ё сторйль млть със' мёне.
й даде прикТа на прьвата ми дъщерь
той ще съ промысли й за сэнга дв4тЬ
дьщеры 15.1346
бъд.: Зед. ще съ промысли 15.1.346.
промисъллг. (2) Промисъл, грижата на
Бог за хората. й ймаше бь промысль
ёднакь помнбэго да го почьтё сэ тьзи
почесть что бЬше почьтень 38.2836;
амй сйч'ко що съврьш!/ва бь добрЬ
със* про мысль нЬгова заради моа
нефёл'нина шб има и бь голЬмо чюдо
чйни 3.196.
ед.: пре мысль 3.1 96, промысль 38.2836
нромишлявам се нес.в. (1) Грижа се,
пологам грижа за нещо или някого,
промишчявам (за Бог), й бь легома
дёто сЬкогы се промыл глава на добро.
кби mS’ работы чйсто съсйч'ко (!) срце
что й бь натьк'мй. сэнга нельстивы
царге, й сл8'гы дгаволовы... сэйдсше
на йгитвеното ймъ мЬсто въ сэгнь
негасимый 15.139.
сег.: Зед. се промьшглива 15.139
пром Ьнувам несв. (1) Променям, заме-
ним едно нещо с друго. не 6 хлъбЪ
едино жйвь быва члкь. й на рёче, й
засегащосйне пром Ън^ваха покров'ть,
ато се със' камеше сэблЬкоха. кбл'ко
да йм' се съвлЪкй’ть греховны рызи
17.1726.
аор.: Змн. промЬнУваха 17.1726.
промЪня св. (7) 1. Променя, заменя
нещо или някого с друго или другиго,
сменя. й пакь промЬнй си тоизи стльпь
сты сммёсэ й сьградйха ms’ дрЬ’гыи
ст.тьпь повысбкь, на, м. лак'те 2.136;
й пак' се въз'врати кораб'ть назады,
при црквата стм1/ мнйкь1 василйск!/,
сэгдёто бЬха йз'йшлге. й тогази
:сэаннь поиска ей рйзыте свЬтлы й
промЬнй си сйч'кото, й на неэзЬте ей
дрь’гы сапогы. й сбблЬче се вь ново й
свЬтло 12.120; й събраше се, s, ёпкпы
ёгуп'тьскы със' попове й дтаконе,
на четь до к. И сэстъпиха сэ нито. й
напйсаха кшга за нгего, й. проводиха
до рймь на йнокёнтта папы рйм'скаго.
да го промЬнй 12.1136. 2. Променя,
направя нещо да стане различно,
изменя. i той ей промЬнй лицёто на
крот’кыи пбгледь. й рё ймь подымайте
ми сэ члци, что сё йплаших'те тол'кова
пръ любовнаго вашего цра, та не щете
да подымите 15.1476; й позна гы добре,
а fie него не познаха. зато едно за
сэблЬкло щб бЬше промЬнйль дрь’го й
сэбразь ей бЬше промЬнйль 5.34.
сег.: Зед. промЬнй 12.1136; аор.: Зед.
промЬнй 2.136, 12.120, 39.302, промЬнй
15.1476; плусквамперф.: Зед. бЬше
промЬнйль 5.34, бЬшг промЬнйль 5.34.
промЪня се св. (1) Променя се, придобия
друг вид, преобразя се. та катб вид!
бь авраам^ тол’кози млть, й тол’кози
г остолюб’ство сЬком!/ члк*' та сама
стаа й живо_начёл’на трйца, сэць й
снь, й сты дхь та се промЬнйха V три
лица члчьскы. та сё мниха грй члщи
прЬ авраамовь дбмь 31.221.
аор.: Змн. се промЬнйха 31.221.
пронеся св. (1) Прен. Пронеса. разпрос-
траня наишроко. разглася. т5'ка ? насъ
нЬкои дошьль, ймето MS’ фйлиппь,
казЬ’ва се со ваше мЬсто. й не знаемь
что стбри й потъп'ка наше сэчьство.
й законь. й казх’ва ново йме некоего
ica, й провесе тёка по сйч'ки езыци.
й чйны със' бнова йме ЙсцЬлгеше
36.2686.
аор. Зед. провесе 36.2686.
пронеся се св. (1) провесе се дума
Пусне се слух, разпространи се мълва
за нещо или някого. й сэтогази наче
да слвжи 61/. мко. й пронёсе се д£ма
за нёго по ейч’кы тойзи градь. вйдЬ
алё^иа чё шьть да го познають. й
йзлЬзе йз' тойзи градь 40.3216.
аор.: Зед. пронёсе се 40.3216.
пропадна св. (1 ^Пропадна, падна надъл-
боко, потъна. й том ча раз’трепера се
земли та. й нросЬднь се, й мнеэго се
людте провалйха невЬрны й пропад-
ньха, й покры ги землйта 36.2676.
аор.: Змн пропадньха 36.2676.
пропадна се св. (1) Продъня се, пропад-
на надолу. й да вЬрувашь бче, как'
ме 5’трьпе морёто, та се не разигра
да мё потопи, йлй землйта как' се
не прбпаднь пб мёне [да ме] жйвь
погльне адь, като с'мь тол'кова дКши
сэскврьнйла 17 1696
аор.: Зед. сс прбпаднь 17.1696.
пропас (!) вж. пропасг
пропаст ж. (6) 1. Пропаст, много
дълбока яма, бездна, и пробй бн’зи
камень дол!/ дльббко, й зйнъ пропасг ъ
кбл'кото да сё събгрёть й двЬтЬ рЬкы
великые 11.98; й въ оньзи пропасть
мнеэго дши лежахЪ’ ёдйнь на др^гыго
плачаха, й вйкаха й въздйшаха та её
молиха 32.2316; й пакь попйга аггла.
гпдйне дльбыната на тьзи пропасть
кол’ко ли ё. й рё мй аггль. слушай
павлге катб ти напрЬ каза тази дльбина
нема кран 32.2316. 2. Прен. Пропаст,
провала, гибел. й с5 т оре й теж'ко
томёва члк1/, дёто така проважда
днйте свой, О тьзи пропасть пийн'чал.
кбл'цйна л болесть Бъпадньхэ сЗ
без'мЬр'но мст1е й пйпе 11.1066.
ед.: поопасть 11.98,^32.2316, пропасть
11.1066, 32.2316, пропа 32.2316, пропасть
32.2316.
проплача св. (1) Проплача, започна да
плача, заплача. помЬнй вЬчнЙо мъка
на грЬшници, помйни какь щешь
да се мъчишь зара" грЪхсэвете ей. й
въз'дъхни й проплачй, и просльзи се
•51 войте съгр'Ьшёюа 1.46.
пов.: 2ед. проплачй 1 46.
проп<зв!.дам св (8) 1. Проповядам;
разпространя идеи, възгледи, учение;
проглася йгд'ётопроповЬдахабж.'вное
evnie, й ейч'кыи свЬть йсплънише със'
блгочьстзе. а йдол'ското помрачёше
потьпкаха 15.132; й затова рё хс по
ейч'кы ёзыци да сё проповЬда йме
моё да се покають 38.2916; й ре ймь
така ё писано, й такс б'Ьше поббно xs’
да потёгли. й да въекрне её мрьтвы вь
трёпи днь. и да сё проповЬда покааше
въ йме нкгово, й да сё бстави грЬ на
ейч'кы езыци 38.290. 2. Предрека,
предскажа нещо, предвещая, защо
ейч'кы пррци, й сам'сй мсоусй, така
проповЬдаха, й рёкоха. прьвЬнь
mgjvch, рё тете да вйдите животь
вашь да вйси npt бчйте ваши
16 161. 3. Възвестя, съобщя нещо.
й стыи icoaHhb кртль ёднакь не бЬ
режёчь. . прсповЬдникъ, еще не 5i>
проповЬдалъ. прЬвстикъ. (!) еще не
6Ь прЬвъзвЬстйлъ. йко гредеть хс.
пръвЬе бб прЬходить проповЬдникъ
й повЪдУеть, гредейца цра. та же абТс
приходи' й самъ цръ 33.2466
сег.: Зед. проповЬда 36.2736; аор.: Зед.
проповЬда 33.2355, Змн. проповЬдаха
15 132, 16.161, 16.163; плусквамперф.: Зед.
64 проповЬдалъ 33.2466; страд : сег. Зед.
сё проповЬда 38.290, 38.2916, се проповЬда
38 2916.
проповедники (5) Възвестител; лице,
което изеестява, съобщава нещо.
й стыи '.сзаннь кртль еднакь не 6Ь
роясёнъ.. проповЬдникъ, ёще не бЬ
проповЬдалъ. прЬвстикъ. (!) еще не
б£ пръвъзвЬстилъ. икс хредеть хс.
пръвЬс бб походить проповЬдтикъ
й повЬдУетъ, гредеь'ща цра. та же аб!е
приходи' й самь цръ 33 2466; й аггль
гнь дойде й стань прЬ нкго, й рёче
м?. захар1ё йзлЬзи й съберй сйч'ките
вдов'цы что съ въ К’дею.. й псвЬлЬ
захарТа, й йзлЬзоха ироновЬдници по
сйч'кУ страна ^дёиск^ю. й потреби
треба Тнга. й притёкоше сйч'кыте, й
сЬкыи донёсе по сЬчиво, й поврьгоше
йхь rif)i сщённиците 13 124.
ед.: проповЬдникь 11.916, проповЬдникъ
33.246б3;л<ч. пропозЪдници 13.124.
проповЬдувам несв. (7) 1 .ПроповяОвам;
разпроепгранявам иоеи, възгледи, уче-
ние; прогласявам. хс ходы по земли
пльт'скыи, яг. годины, проповЬдУва
й 8чй 35 2656; й пакь катб ймь рё хс
да сте съ сила нона бблЪчени. защб,
легома катб щЬше хс да гы пё'сти на
ейл'ны дар!е, да м? проповЬд1’вать,
ймето затова ймь така д^маше 38.292.
1. Предричам, предсказвам нещо, пред-
вещавам. затова игь настави пррци да
проповедовать й да кажьть как' щё да
слЬзе сам' ей бь, да йзбави адама, й
ейч'ки людх’е що сь сс адама, да гы
йзвади со д'.авол'скы рй<Ь 3.166.
сег.: led. проповЬд^вамь 36.268, Зед
проповЪд-’ва 7.546, проповЪдк’ва 36.2706,
Змн. проповЬ давать 3.166, 38.292; аор.: Зед.
проповЪд^ва 35.2656; форма ст перф. тип:
Зед. ё проповТд^валь 36.267.
проподеп (!) вж. пробода
проразумен прил. (1) Премъоър, кой-
то притежава голям разум и изклю-
чителна мъдрост. й блжены сава рё.
вижь чтныи бче. дето ё проразйчны
бь на ейч'ко добрб. какь йще да мё
спи. [й н]астави ме та дойдб на твойте
сты pS’n'b. й сега что мй заповЬддшь да
чйню, това щь чины 14.1266.
ед.. м прэразйшпл 14.1266.
прораста св. (2) Прораста, израста,
развия се (за растение), й ёкорёни
се онова дрЬво ctfxoe й прорасте, й
цвЬ п1?сти, й рбж'ба, той ча 37.274G;
й па icaia прркь за тбизи днь
пррчьств^ваше, й рёче щё да йзлЬзе
патерица со корень 1ёсёслвь й со нкж
шё цвЬть да прорастё 33.236.
аор,; Зед. прорасте 37.2746; бъд.: Зед. щё да
прорастё 33.236.
прорека св. (15) Предрека, предскажа
бъдещето. дхь стыи щотб просвЬти
пррците, й на7чи гы да прорекать що
щё да бъде. тбизи дхь стыи й младыте
дЬчйца на^чи й отвори ймь Астата, да
думать. що ё йстйнна 34.249, амй гь
така пострада, й npie распётТе. защб
бЬха така прорёкле пррци 35.2576;
зарадй днёшныи днь захар!а прркь
прорече. й д^маше pay в ай се тврьдЬ
дьщи сТсэнова. й проказЧ’ваи дьщи
ьёрлймова. защб црь твои, йде оу тебЬ
крбт'кь. й ще да ны спаси й да ны
3?пази 34.249.
сег. у Змн прорекать 34.249; аор.: Зед.
проре 6.416. 34.252, прорече 15.1336.
прорече 17.173, 33.236, 34.249, прорече
33.2356, 33.236, 33.244, Змн. прорёкоха
16.163; тусквамперф.: Зед. бЪще прорекль
35.2576, бЬше прорекль 38.2916, Змн. 64.xа
прорёкле 35.2576; форма от перф тип:
Зед. е прорёкль 33.2436.
прореку вам несв. (\) Пророку вам, пред-
сказвам бъдещето, предричам. й
адамь сл^шаше fia д^мы й рад^ваше
се. й ёвва сё веселЬше. като гб
глёдаха чё ЛгЬзова въ адь ради тЬхь.
й прЬсэци се веселвх^. пррцыте се
рАувах^ видьха го дёто го съ ёэнапрЬ
прорек^вале 35.265.
форма от перф. тип: Змн. съ прорек^вале
35.265.
пророк м. (200) Пророк; в християн-
ството лице, което говори от ймето
на Бог и предсказва бъдещето. затова
й гъ настави пррпи да прсповЬдавать
и да кажьть как' щё да слЬзе сам' ей
бь. да йзбави адама, й ейч'ки люд1ё що
сь со адама 3.166; амй й двдь прркь й
црь, за днёшны днь пррчьствова. й рё.
вьзыде бь въ вьскликновёнщгь г ь^гла
трубный 38.286; затова й двдь прркь
б’Ьше прорёкль. по сйч'ка земли ще
да йзлЬзе тЬхното йчёшё, й до кбн'ць
сйч'ка земл и дёматэ на аплёте 3 8.291 б;
зато й прркь icaia така каже, что е
рёкль бь съ нкговы оуста 11.107; й
icaia прркь чтбто прорече двпа днеека
емманйша роди сэ ха стго 33.2356; й
това б’Ьше пакь прозрЬль прркь icaia
33.236. лъж пророк. Лъжепророк;
неистински, самозван пророк, ёдны го
нарёкоха самаранина, й лъжа пррка,
й бЬсь йма У сёбЬ ей. й виношёць. й
заплк’ваха го, й Ь’дариха го с плеснйца
12.119.
ед.: прркь 1 7, 2.96, 2.116, 3.18, 5.40, 9.61,
11 83, 11.836, 11.84, 11.856, 11.87, 11.876,
11.91, 11.916, 11 92, 11.926, 11.9362, 11.107,
12.1186, 13.124, 16.159, 16 1614, 16.1616’,
16 1 622, 18.1786, 18.1816, 21.210, 34.2496,
34.252, 34.25 362, 34.2546, 34.255, 35.260,
38.28362, 38.2846, 3 8 286, 3 8 287’, 38.29 06’,
38.2916’, 38.294, .39.318, 39.3186, прркь
11.90, 11 905, 18.1786, 18.17862. 18.1792,
18.1796, 18.1812, 18.1816’, 18.182, 1848262,
18.1846. 18.185’, 18.18564, 18.1866, 18.188,
18.18962, 18.201, 21.2106. 31.2156, 31.220,
32.231, 32.23 1 6. 33.23 562, 33.2364, 33.2376,
33.240, 33.241, 33.2416, 33.2442, 34.248.
34.2492, 38.2866, 38.28 96, пркь 18 178, прк'
31.220. пррк1 35 2616, 38.2906, пррка 2.13,
11.91, 11 94, 12.1176 2, 12.119. 15.1336,
пррка 11 90*,_11.91б*, 11.92*, пррка 11.90,
11.906. 18.1776, 18.179, 18.1796. 18.1806,
18.1856, 18 2006, 21.2 1 02, 21.2 1 062, 32.227,
32.228. пррк« 5.40, 10.786, 11 9062, 11.936,
11.9962, 11.107, 12.1126, 13.1242, 16.1576,
34.253^38.294, пррк^ 18.182, 31.2202, 38.290,
чл. прркьть 18.1796, зв. пррчё 31.220; мн.:
пррци 3.166, 15.1316, 16.161, 16.1616,
18.177, 32.224, 35.2576, 35.264, 38.2906,
38.2916, пррци 16.163, 18.178, 18.1792,
18.1806, 184915, 18.201, 18.2016, 33.236,
33.247, пррщи 18.178,~ пррци 18.1836,
пррши 18.1806. 32.228. пррцы 33.232, пррци
33.2466, чл. пррците 18.1776, 18.1796,
18 1836, 18485, 18.1856, 32.228, пррците
18.1866, пррците 33.2356, пррците 34.249,
38.2906, 38.2916, пррцыте 35.2646, пррцйте
38.2922.
пророку вам несв. (4) Пророкувам,
предсказвам бъдещето, предричам.
двдь црь. за так'визи жёны прркУваше,
й каже, въжделЬеть црь дббротЬ
твоей 8.56; защо таьа рекоха пррци.
й прркь захарг’а, й прркь михёа. така
й нрркУваха 38.2916; й нс рёкоха
пррцйте за Mcovcec-вь законь. амй
бЬха за ха прркУвале 38.292.
имперф. Зед. прркУваше 8.56, Змн.
прркУваха 38.2916; плусквамперф.. Змн.
бъха прркУвате 38.292; форма ст перф.
тип: Змн. съ прркУвале 38.2906.
пророчески прил. (12) Пророчески,
който е евързан с пророк или проро-
чество. й слушайте па тлькУвашетс на
ria дУмы, катб рё хс. бти така пбббае
да се съврьши ейч'ко что е напйсано
i законь MwvceoBb. й на пррчьскыте
кшгы. й на уал'мыте 38.290; амй
хс сйч’ко това прЬгрьпЬ. защо ё
така пйсано въ кипы пррчьскы.
да йспльни писанТето 35.259; амй
послушайте блвёши хрпане ёто де вы
казах'мё пррчьскыте дУмы 18 2016; й
зёха ебногбзи 1Уда що ймь каз>ваше й
завёдоха го npi црца, й рёкоха. тбизи
ё члкь сынь пррчьскыи мУжь праведнь
й законь знае 4.236.
ед.: м. пррчьскыи 4.236, пррчьскы 32.228;
мн.: пррчьскы 14 1266,~ 18.179, 18.187,
пррчьскы 35.259, пррчьскые 35.262,
пррчьскые 36.267, пррчьскы 38.290, чл.
пррчьскыте 18.2015, пррчьскыте 31.2166,
пррчьскыте 38.290.
пророчество ср. (9)Пророчество, пред-
сказание за бъдещето, пророкуване.
й сэн1а хытрй зльсвы сё пер’сид'ско
мЪсто дар., приносеть. бти. защб
днёска на пррцйте пррч ьството събйва
се 33.2356; това сйч’ко стбри хс а
"Учениците сь не разУмЬваха сёпрьвЬнь.
амй катб се просвЬтиха напоконь,
тогази разУмЬха това пррчьство чё ё
за ха было пйсано 34.2525; ёда за това
пйсмо й пррчьство чтб съ прркУгалс
пррцйте за шёго та рё хс. ка поббае
да сё съврьши сйч’ко пйсмо за мёне
38.2906.
ед., прчьство 33.2436, пррчьство 34.252,
34.25262, 34.253, пррчьство 38.2906, чл.
пррчьството 15.1316, пррчьствэто 33.2356;
мн. чл. пррчьствТатэ 33.236.
пророчесгвовам вж. лророчествувам
пророчесгвувэм несв. (2) Пророкувам,
предсказвам бъоещето, пророчест-
вам. й па Icai’a прркь за тбизи днь
пррчьствУвашс, й рече ще да ЙзлЬзе
патерица сё корень гёсёсовь й сё ни,к
щё цвЬть да прорастё. й на нито щё
да пбчге дхь прЬмУдрбсти й разУма
33.236; амй й двдь прркь й црь,
за днёшны днь пррчьствова. й рё.
възыде бь въ вьскликновёни, Ть вь гла
трУбныи 38.286.
имперфу Зед. пррчьивУваше 33.236; аор..
Зед. пррчьствова 38 286.
проснЬтювам несв. (2) Осветявам,
хвърлям светлина върху нещо или ня-
кого. крУгь нбныи чтб сэб'тёкУва нбо й
зёмлю. й слнце чтб просвЬтюва еич’кУ
зёмлю. така й сты без’срёбрьници
сйч’кУ зёмлю сёб'тсксшс й напльниха
ю със' велйкы чюдеса 10.79; той
ва наетавЬше по пУстынлть и
просвЬтюваше вы согнанный стлъпь
а вые за това го бставих'ге въ гробь
35.259.
сег.: Зед. прссвЬтюва 10.79; имперф.: Зед.
просвЬтюваше 35.259.
проевЪтюване ср. (1) Светене, излъч-
ване на светлина, й пак' съ агглы
свЬтлы, й свЬть нбееть, й свЬтжгь.
й ймать бн’зи свЬть сё 5а. а чё. сё
себЬ ей... й пакь ймать сё дха стго.
й бещёше й просвЬтюване. й нйкои
не знае тЬхното ёство. равни лй съ
сйч'кыте, йлй съ ёдш! нйскы, а дрУгы
выебкы. тьк'мо бь что гы е създаль
той гы знае 11.83.
ед. просвЬтюване 11.83.
просвети св. (36) 1. Просветна, започна
да светя, засиял. тон ча прив'таса
й гь въ адь. със' голЪма слава, й
със' пЬсны аггл'скы. й архггл'скы. й
просвети голЪ свЪть въ адь 35.2636;
й пастьгрге oixs1 близ»’ при сэнъзи
пёщера, въ бнъзы нбшь пазех^ тамо
сэв'цёте свой, й аггль гнь пойдё
тамо, й св^ть велйкь просвети npt
нихь 33.237; й % тьзи нощь йвй се н<1
кораб’ть крть й просвЪти катб слнпе,
й провидели се 36.2706. // Образно.
днь братье радость на ейч'ки св4ть
просвети. _ днёска прЪд-Ьд»’ адам»
вн)?ка й гнжда родй сс 3.17; елнце
кбл'кото йма св£ть, й свЪти. тол'кози
й на прпбббнаа пёт'ка памёть що й
е просветила по ейч'кы св£ть 8.55.
2. Осветя, направя нещо тъмно да
стане светло, землйта ости й въз'д»хь
что ё на йрь просвЪти. й землйта ости,
гащб бЪше бекврънгена. сэ сль’ж'бы
еллин'скыё, а въз'дйхь чтр е на арь
б£ше потьмнгень со дымове 33.235; й
азь глёда совьнь йз' вратата. й чюдно
ми се видЪ. светйл'никь свЪтЪше
сэврьхь црквата, й прихбждаше й
стоаше нй главата сэном^зй члк»1, й
ейч'ка црква просвети се 3.196. 3.
Само Зл. Просветлев, стане светло.
й пойдё нбщгю оу сэнъзи црква. й
съкры се при красныте врата, й сэн'зи
м»жь евай ми ти чё йде. й просвЪти се
3 186. 4. Прен. Просветя; дам някому
яснота, разбиране, знания, дхь стыи
щотб просвети нррците, й найчи гы
да прорекать що щё да бъде. тбизи
цхь стыи й младыте дЪчйца наУчи й
отвори ймь Ь'стата 34.249; й рёкоха
как' щё да слёзе дхь стыи да просвети
стыте аплы й как' щьть да проходеть
по сичката землй, да называть чё е
йстйна было 18.177; й разгрьна ей
р»ката вйдЪ бьгсёрь мнсэгоцЬнныи,
й рёче, със' тб[и]зи бысёрь просвЪтй
мё гь 2.14; й посйЬ еэша бжтвны
м»ж!е... дёто се не просвЪтиха със'
писмо й със' кшга. ами сё прог-вЬтиха,
тащб ймах» чйсть оумь й съмисль. й
сьврьшёна в£ра на ба. й сганге дха
стго, та 6ixV се просвЪтигге 15.1316.
// Образно й заговз млю й призовава
прЪьелйкаго чйноначёл’ника миха-
йла, й свЪтл£ишаго гавршла. да
прогвЪтать ерцёто моё й гашето
11.84; амй ные да не стбри така амы да
се пбканимь да ей просвети дшъта, й
й (!) да се сэблечё със' добры, работы
34.2556.
сег. Зед. просвЪти 18.1776,38.289, просвЪти
33.2356, просвЪти 33 2406, 33 241, 1мн.
просвЪтй 34.2556, Змн. просвЪтлть 11.84;
имперф.: Зед. просвЪтеше 17.172; аор.'
Зед просвЪтй 2 14. просвЪти 3.172, 3.176,
4.26, 7.546, 33.235, 33.237, 34.249, 35.2636
35.26462, 36.2706, Змн. просвЪ~иха 15.132,
проевЪтише 15.132; плусквамггрф.: Зед.
бЪше просвЪтиль 8.556; форми от перф.
тип Зед. е просьЪтила 8.55, просвЪтиль ё
12.1086, Змн. сь просвЪтиле 15 155; бъд •
Зед. щеда просвЪти 33.2436; бъд. в мин.: Зед.
щеше да просвЪти 33 241; страд.: сег. 2мн.
сё просвЪтите 35 2656; аор Зед просвЪти
се 3.196, 5.306, Змн. се просвЪтиха 15.1316,
сё просвЪтиха 15.1316; плусквамперф. Змн.
бЪх» сс просвЪтиле 15.1316; безл.: аор. Зед.
просвЪти се 3.186.
просвЪти се св. (4) 1. Просветна, за-
почна да светя, засиял, гръпеше
стыи (!) това ейч'ко. й ба блгодарЪшё.
й просвети м8‘ се лицёто като елнце
39.302. // Образно, рауваи се дамгане
чтб скоро помагаше на ббл'ны. р&увай
се свЪтлйкаво око кбз'ма, чтб съ си
просветиль със' цел'бы. рауваи, (!)
дам'т’ане, чтб съ си просветиль по
ейч'кыи светь 10.796. 2. Просветя се,
науча се на нещо, придобия знания.
това ейч'ко стбри хс а Учениците съ
не раз^мЪваха сэпрьвЪнь. амй катб се
про свЪтиха нап оконь, тогази раз^меха
това пррчьство чё ё за ха было пйсано
34.2526.
аор Зед. просвЪти се 39.302, Змн. се
просвЪтиха 34.2526: форми от перф. тип:
2ед. съ си просвЪтиль 10.7962.
проев Ъщавам несв. (1) Осветлявам,
заливам със светлина, озарявам,
огрявам. днёска радовал' се агглы, й
пра^н^вать чловЪци. бти крть хвь що е
свЪтлы, та се йвй на мйрь на земли...
й грЬшници йсп'Ьлйват' се й сйч'ка
земли просв'Ьщава се 16.1576.
страд.: сег. Зед. просвъщавг се 16.1576.
просвещение ср, (2) Просветление,
яснота в съзнанието, разбиране.
Образно, й тогази сЗвбрюваха вратата
монастйр'скы. й гтЬйха на гла. 4/ал о.
Ть просвйщешё моё й спсйтсль мой
кого се £ббю. Ть зашитйтель мсй
3 кого се SCTpainV, й др^го до край
17.165; й почто йде мёдь със' вощена,
юэаннь дамаскынь каже жлъчь 7бо
зъЮсй дрёвшее въкЛпёше йсцелие.
със трьдбвны мед со, просв’Ьщёнге
дасть хс прЪоцУ, й своего слад'каго
принесла 38.289.
ед.: просвЪщсше 17.165. просвЪпкше 38.289.
просея се. (1) просея дума. Пръсна слух,
разпространя мълва. й ^чениците mV
ради любовь что mV дрьжах^ зйконь,
пойдоха нощно та го йкрадУха. й
йзвадиха хытрина й просЪахэ д^ма
какье въскрль сэ мрьгвыхь 36.2696.
имперф Змн. просЪаха 36.2696
прославля вж. прославя
проел авлям несв. (1) Прославям; правя
някого славен, прочут, известен, й
тов? се йз'йвй ctomV доброго... амй
тьк’мо да познйемё сэ това добро
др^гыте mV тайнны работы кбл'ко
са былё. защб кбл'кото той чйн^ше
тайно, тбл'кова го бь прослазлише
найвЪ 15.136.
имперф. Зед. прославлише 15.136.
проел авлям се несв. (1) Прославям се;
ставам славен, прочут, известен.
вчера б£ше катб нрЪсэбыдень. й
бс^день а днеека прославень. й
похвальны вчера Йсарань й заплюень.
й зайиень сэ плеснйца. й Гранина, а
днёека се прославли 35 258.
сег.. Зед. се прославли 35.258.
прославя св. (53) 1. Прославя. въз-
дам хвала, възвелича. и стбрише
празникь чьстень. й прославите ба
й стго никблы, дёто ms’ сь проевкгиле
чюдесата по сич’кыи св±ть, дёто го
печйтать със' чистаа в4>ра 15.155; й
еэш'а корабници прославиха ба, й стго
димиттй'а. зато бь не бстави нйкого
да погыне кби се на нгего надЬе 9.70;
Ти ice хе сне ба живаго .. покажй
ми где е й гвб^’ето твоё сто, дето
ё было със' гЬхь пригвоздёно стое
тЬло твоё да mV сё поклонй й да го
цйлй’ва. й да прославлю йме твоё стое
4.26. 2. Прославя; направя някого
славен, прочут, известен, амй скоро
да пойдешь й да йзвадишь мбщите
стЬи пет'ки. й да гы составишь оу
ков'чегь златы. зато црь пожали
нгеина добрына. й шё Ть сега. да ю
прослави по ейч'ки сгЪть 8.58; бЬше
н!кои члкь вТр'нз хрпанинь й добрь
въ рй грД ймето mV бЪше ёфим'йнь.
почетень гврьд! й прославень V дара
бнбрТа й др'кадга 40.320.
сег.: led. прославлю -4.26, Зед. прослави
33.2336, 38.286, 1мн прослави 11.89,
11.106. прослав, гмь 11.106, Змн. прославите
9.70, 15.1426; аор.: led. прослави 39.2986,
прослави 39.3166, Зед прослави 5 30,
15.1426, 17.1756, 37.2745, 37.279, 38.2856.
прослави 14.1306. прославы 39.2956,
39.3086, Змн. прославих'мё 14 1306, Змн.
прославиха 2.136, 9.702, прославите 10.79,
11.103, 13.123, 15.14262, 15.1446, 15.152,
15.1532,15.1552,37.З^формиотгерф тип.
2ед. ей прославиль 37.280, Зед. е прославила
14.1306; бъд.: led. щ! да проелавлА 16.162,
Зед. щё да прослави 8.58; бъд. в мин. Зед.
щъше да прослави 9 70, 15.1466; пов Зед
прослави 31.2226, пр^славй 39.3006; усл.:
Зед. бы прославиль 39.299; страд.: сег Зед.
сё прослави 38.286; аор. Зед. сё прослави
9 706, прослави се 38.2856, прич.: мин.
страд, ед.: м. прославень 14.1266, 16 1616,
35.258. 37.281, 40.320, прославень 39.309.
прославя се св. (3) Прославя се; ста-
на известен, славен; прочуя се. й въе-
к Феи тогова мрьтьв'ца дето т npt
на V грббать да сё засрамить й да
понйк'нать твойте дУш'мане ато да
се [йме стое] прославы твоего йме
стбе 39.3U46; й това не разУмйваха
Учениците нкговы сэпрьвйиь амй
катб се прослави ic тогази пиМ'Ьнъха
бти бЪше това за итого пйсано
34 2526, а днёска самому ТУ празникь
да праЗнУвамё чйсто й пбчестно. защб
е потъп'каль Ть, й гиль съмрьть й
прославил* се тс 34 2486
сег.: Зед. се проставь! 39.3Э46; аор.: Зед.
се прослави 34.2526; ф}рма от перф. тип:
Зед. про;лавил' се к 34.2486.
проелъзя се св. (6) Просълзя се, появят
се сълзи в очите ми. и просльзи се
заплака й рё. Ти бе мой млтиве щб
йз'бавлмшь сэ скрьбь дето сё на тёбе
надйе 5.34; и тогази поглёдна на нбо,
й вдйтга си рУцйте й въздьх'нь й
просльзи се, й рёче. сега сэпУстювзшь
раба своа вйко. като ей рёкль д!?мата
твоа, със мйреэ 17.1746; тогази се
просльзй й стыи длмйтрте та мУ рё.
й азь така с’мь архтерёю бжш ахйлТе.
мнеэго пьты помага на солУн'скыи
людте й сэ морь, й сэ гладь, и сэ
плйн'ствб, й сэ сЬкакво зло 9.75.
аор.: Зед. просльзй се 1.46, просльзи се
5.34, се просльзй 9.75, просльзи се 15.1356,
просльзи се 17.174, 17.1746
прост прил. (1) Прост, в които няма
нйщо особено или сложно, обикновен.
дамаскуна инока йподтакона и
стоудйта. слово пре сты сказУвашё. за
десетЬхъ наоукы моусёсэвы. б блвй.
6. (1)1.3.
ед.: ер. просты 1.3.
простен прич. (1) Като прил. молитва
простена. Молитва за опрощаване на
греховете. й стыи Николае мнеэго ймь
дУма, й псз’чи гы, й зарьчй ймь това
дрУТочь нт'комУ да не съ стбриле. й
млтвУ ймь простёна стбри. й сэпУсти
гы да ей йдУть на своё м£сто съ мйрб
15.1376.
мин. страд, ед.: ж. простёна 15.1376.
простирам несв. (1) Простирам, протя-
гам напред ръка. ёто напрасно велйкы
гесэпе дрьп'на мом'катб й остави
го npt майка мУ. а той сёга (!) че
ё амирУть та ей простйра ръкьта й
подава мУ чашата 39.3166.
сег.: Зед. простйра 39.3166
простра св. (19) 1. Простра, протегна
напред ръка. й йвй се матОёю бь. дето
е сториль сэ прьсть члка. катб отроче
младо, й прострЪ ей деснйцъта, й
подаде мУ тонга, й рё мУ. втзмй това
37.274; й кога сЬдйшь съсь по стари
сэ тёб'Ь на трагёза. нйкога не простри
ты ptfxtf на йденьё прЪй нкто 1.56; й
така си пр остр t пакь й дрУгы рУката,
й даде мУ дёто дрьжаше въ рУцй свой
ключевете. й рё мУ да прзёмешь това
12.1106. // Образно, млю ги се Ти
прострй невйдимо гвом рУка. й прьимй
дшьть мйр'но на тьзи своеё рабы 2.13.
2. Простра; поставя нещо, като го
разпростра нашироко; разположа.
й веэиската по ливад'Гето вън'ка
кон’дйса простр'Ьха платносЬнници.
а стыи простръ нкгова члагно ейнна
оу сэн'зи двбрь гдёто бйше жената мУ
защб бйше тамо бномУзи корабникУ
дворь голЪмь 5.36. 3. Прен. Простра,
съборя някого на земята, просна.
й напоконь па повелй та npocipixa
стго на землй й бьпаха го съ бычеэве
говёжды немлтивно 39.302; и
напоконь заведоха мом'цш стго въ
тьмпицУ й прострёха го на землю, й
тУрйха мУ неэзйте въ клады 39.299.
4. Прен. Разпространя учение и под.
загуби се адамь. й щё да го йше бь
запали своего сайтйл'ника юэанна
иртча, й помете къщата ей. сй_ръ.
оучёшё прострй. по земли, й очисти
сйч'ки свйть със'tf46Hie 11.82 простри
ръка. Окажа помощ, спася, блзён' и
прославе нь с Ть бь нашь. щото ей
чрос~р£ рУцЪте свей, й Упази (ёрлйма
спроти бчйте наши 16.1616
аор.: Зед. нростр! 5.36, 7.50, 11.82,
16.1616, 36.267, прсгтрЬ 11.1036, 12.110,
37.274, прострЪ 12.1106, Змн. проетръха
5.36, 39.302, иростреха 39.299; форми от
перф тип 2ед. простръл1 ей 39.3166, Зед.
е прострела 36.2726; пов.: 2ед. простри
1.56, простри 2.13; прич.. сег. деят. ед.:
м. прэстьрыи 16.1616; мин. страд, ед.: м.
прострень 7-49, ж. прострЬна 11.896.
проста св. (45) 1. Простя; дам някому
прошка за греховете му; направя го
праведен, чист (за Бога, светиипге,
апостолшпе. отците и под.), законь
бстави бь здам#, да знае какь йма на
нюго бь, да сё бой 6S’. й гь бь ейч'ко
ms дар8’ва, й ейч'ко ms’ простй 33.2346;
а аОанаеТе магёсникь притече й паде
на нсэлЬге ctms” й д^маше. въйстйщй
бь йсгЬл'скый ё бь твой гесэр'гТе. амй
просты ма щотб съгр'Ьшй 39.305;
й който сэйдбха по ropi’ero й по
планишёто, та сё млйха бь', и гь ft
проста 18.193. 2. Простя някому,
престана да го смятом за виновен.
ако ные прости дйп'манете наши й
на ще простй бь. ако другому бстави
сырЬшеша. остави щё й намь. бь
съгрЬшёша наша 1.66; ако лй ьяе
не простйте члкЬ1 пръгр'Ьшен’Гето, й
сэць вашь нбныи не прощава вамь
съ^рЬшешето ваше 18.1976; тогази
ёдйнь др8гыи меташе си стбриха, й
цЬлозаха се. й простйха ей съгрЬ-
шешёто 3.206; тогйва не щьть да
простеть т!а люд!е, който нй сь прос-
тйле Р?ка съгрЪшешё члк>/ 18.1975.
прост (простои) да си. Простен да
си. опроствни да са греховете ти. й
апль ms’ рё. азь прощава, й да стё (!)
прости, й да бьдете сэб'щи със' ха ба
моего на цртво поноё 7.546: й рё кой
h£mS cHo’rS’ba й почйта й #годй ms’ тако
ми йме хво пцостёнь да бь’де й дарь
дббрь ёэ моя деэмь 40.322.
сег.: led простй 6.476, Зед. простйшь
39.316, Зед. прости 1.6. прости 6.42, 18.1926,
35.2586, 36.2726, /мн. простй 1.66, Змн.
простите 18 1975, 34 255; имкерф: Зед.
простЬше35.2586; аор.: Зед. простй 12.1096,
18.193, 33.2346, 34.250, прости 35.2656,
просты 39.298, Змн. простйха 3.206; форми
от перф. тип- Зед. ей простйл' 1.6, Змн.
сь простиле 18.1976, бъд.: Зед. простй ще
1.6, шё простй 1 6, 34.255, ще проста 1.66,
простй щё 18.1776, щё простй 19 2076, Змн.
Щ1 ть да простеть .8 1976; бъд. в мин Зед.
щъше да простй 35.2586: пов.: Зед. простй
2.12, 6.48, 7.546, 37.277, 37.279, прости
19.2076, просты 39.305, простй 39 3086,
Змн. простоте 10.786, 18 1976, описат.
Зед. да прости 1.66, да простй 3.212, 1мн.
да простй 1 66; страд.: сег. led. сё простл
31.2186; прич. мин. страд, ед : м. простёчь
40.322: мин. деят. 1мн.: прости 7.546.
простя се св. (9) 1, Простя се, взема
си сбогом с някого при раздяза. й въ
цари градь м^жь нЬкои блгочьсгйвь
й добрь хрпанинь... й накани се
веднъщъ да йде по н+коа ей работа й
пойдё S’ црквата ctmS" никбл»’ и помли
се и напокон* ей цъл8ва стойте й
простй се. и тогази оулЪзе въ кораб'ть,
й отидё си 15 152; млн ти се сьмпъти
почакаи ме н£коа годйна, да ей
попригбтва. не теглй ма неготова... а
ты ме баре мал'ко почакаи. догдё са
прости със' жень й съ дЬца 31.2186.
2. Простя се, взема и дам прошка на
някого за извършени грешки, й c.iS’hii
се въ еднь'зи враждь, та 7мрЬ сэн'зи
сщенникь. й д’йкбньть оста скрьбень
й грйжень. защо додё бы жйвь сэн'зи
сщеникь та се не простйха 3.18; а
ты почни да разделишь за своа дша
прьвён' се ^мирй със' когото ей ймать
каразь та сё прос ги, й бьди бго .мблець
31 2196; й любовь межЬ1 на да ймаме,
а нЬ гнЪвь... а ные едйнь дрЛыи да се
простй, н гнЬвь сэ на да сэмётнё 3 18.
сег. : 1мн. са проста 31.2186, се простим ь
34.2556; аор.: led. гростих' се 15.1526, Зед.
прости се 15.152, 17.1746, Змн. се простйха
3.18; пов.: Зед. сё прости 31.2196, Змн. сапрос
тЪте 18.1876, описат 1мн. да се простй 3 18.
просфора ж. (2) Просфора, в христи-
янството малко пшеничено хлебче
с кръет на него за литургия, като
чю това старець сэ женъга ей, чюдй
се мнеэго, й йзвади та й каза шо
ms’ съ сэстале жлътйци. й чтбто е
к-пиль брашно й вйно й просфоры, й
свЪщы, й масло, й Оммьань. й сйч'ко
что тр’Ьбъ’ваше въ днь стго никблы
15.155; й каго се чьгЬше уал'зырь.
ейч'кыте рёкоше. слава тебЬ Ти что
ей прославиль й па нбёто й на зёмлю.
й принёсе просфора за матоёа, й
причестйше се 37.280.
ед.: просфора 37.280; мн.: просфоры 15.155.
просЬде се от стб. просЬстн са св.
(1) Прооъня се, пропадна надолу,
потъна. й рёче MS’ захар!а оубби се
1сэсйфе сэ гЬ ба своё']-о. й съмыслй се
что стбри бь дайан^ й авирон#, как' сё
просЬде землнта пб тЬхь й погльте
гы живы. защб прЬст^ппипи 6£xtf па
бжш законь 13.1246
аор.: Зед. сё просЬде 13.1246.
просЬднасесн. (2)Продъня се, пропадна
надолу, потъна й тон ча раз'трёпера
се землнта. й просЬднь се, й мнеэго
се люд1‘е провалйха невЬрныи й
пропадньха, й покры ги землнта
36.2676; й землйта вёкте не може да
го трьпи. ами се просЬдна том ча пб
нито й провали се, й сэйде жйвь нб
землнта въ ада несытого 36.2706.
аор.: Зед просЬднь се 36.2676, се просЬдна
36.2706.
прося несв. (5) 1. Прося, моля някого
за нещо, искам а етарецьт' MS' рёче.
кби съсйч'ко (!) ебце й сьс' голЬма
вЬра, що проси най ще. й кби тльчё
ьрата^сэворкэваТ ms’ се 3.186; й сты
сава рё, дето ё ваша чистйта дрьжава
ftps’, что е на палестйн'ско мЬсто,
что %ымаш' дань, това проси он'зи
дань палестйн'скыи, да гб дадешь на
стыте цркви 14.129. 2. Прося, моля
за подаяния и милостыня, зара' това
не завидй, й не га'зём#влй. тьк'мо
работа й мъчй се. да ймашь, сэ мъката
своа да попадёшь и който си нёма й
който проси, й йма щешь файдь 1 76;
й лежаше пбфрьлгень на гноище, дето
графане ймаха капище. й не ймаше
что да йдё йлй что да шё. амй жената
ms’ ходЬше й прбсЬше й донесЬше
ms’ хлЬбь, и сэдалёчь ms’ пбфрьлЪше
5.276.
сег.: led. проси 14.129, Зед. проси 1.76,3.186;
имперф.: Зед. прбсЬше 5.276, 35.2566.
просяк и. (14) Просяк; лице, което про-
си милостиня и живее от подаяния.
й съ дёсна рька да даваме мптйнм на
сыромаси й на прбсъци. а съ лЬва да
се пазиме сэ злы работы 31.2226; защб
еэн'зи прбемкь яе йще сэ на ймаше
мнеэго. амй йще тьк'мо за сэблЬклб, й
да се нахрани 3.18; й найдоха го ами
го не познаха. й дадоха ms’ млтйна
катб upociaKS1 40.321; конто cipsea
сыромахУ добро, мёне стр^ва кбй
дава сыромахУ й прбсЬк# в' рька. на
моа рька да гб намЬри 18.2056.
ед.: прбсикь 3.18, проыакь 40.321, 40.3216,
прбсЬк^ 18.2056, npoci’axS 40,321; мн.:
прбсЬци 1.46, 18.202, 18.2026, 18.2046,
31.2226, прбсеци 40.320, 40.321, просёцы
40.321, чл. прбсЬците 18.2036.
противя се несв. (1) Противя се про-
тивопоставят се на нещо, възпро-
тивявам се. правёдно е това при
твое цртво фарасэнь мсэмсеа. не
прЬговбри, нй'гй бжТе лбодУи със'
камешёто И плйн'Ны да гы бтеготй.
нити лъсть ббамна, что ё със' прьсть
бжш бставено, да сё протйвы 12.114
сег.: Зед. сё протйвы 12.114
протолеон ЛИ (1) Протолеон, й
тогйва два члка та се намЬриха
тамо йме едном# анатб.шё а другим#
протолёсэнь, та бЬха паш'Ге 39.300.
проголёсэнь 39.300.
протопапа м. (1) Протопоп, главен све-
щеник. й той едва ббрьна apia на пра-
вое лавнаа вЬра. й постави го ыценпика
й протопал^ (!) въ але^анрГи. й догдё
бы жйвь ахйл!а архТерёи. дрьжаше
православнаа вЬра тбизи печьстивыи
apia 15.1406.
ед.: протопат? (!) 15.1406.
протоспатар м. (3) Протоспатар,
начал; iuk на дворцовата охрана, й вь
бнова врЬме. бЬше нЬкои члкь цббрь
й млтйвь, дето чюваше гробь стмК що
бЬше быль сэпрьвЬнь прбтоспайарь
царевь а сёга бЬше калберь на
црквага 9.73; й катб глёдаше сэн'зи
прбтоспайарь стго димйтрТа, катб се
мнсого бскрьби. й рё на двата мом'ка.
да бы знааль чё щЬше тол’кози да се
бскрьби мой гпдарь сэ вашите дь’мы.
та не бы рёкль емй да йзлЬзе вънь
9.73.
ед.: протоспаОарь 9.732, прбтоспаОарь 9.736.
протоспаОарь вж. протоспатар
проуготвя св. (1) Подготвя, предвари-
телно извърша нещо. за да постигна
определена цел, приготвя. по съмръти
стго велйко_мника димйтрТа катб
щЬше бь да го прослави по сич’ки
свЬть пройготви м^, сэ тЬлото нкгово
йз'тёче мурб. й тол’кова, бти на сЬкыи
днь дохбждаахЬ’, хртТане й оуземаахУ
9.70.
аор.. Зед. прбйотви 9.70.
проумЬвам се несв. (1) Мисля, имам
грижа за нещо. ако се й мнеэжищь
млишь, й не поелкшава те бь чкваи
се да нё малодшьств^вашь. зашб така
йма собы чаи члкопюбивы бь, дето сё
проь’мЬва за наше спсёнТе 12.117.
сег.: Зед. сё проь’м’Ьва 12.11 7.
прохладя се св. (1) Прохладя се, стане
ми прохладно, разхзадя се. ами се
врьнЬте та ей почияЬте пб дрьвбто на
сЬн'ка, догдё донесемь студёна вода да
вы бмйемь нсэгытЬ. да сё прохладите
31.2216.
сег.: Змн. сё прохладите 31.2216
проходя св. (4) 1. Проходя, започна да
ходя^ науча се да ходя, й кога стори,
в, мни. й остави ю анна на землю да
ю байта може лй проходи, й мрТа
стань, й постьпиД, стъпкы 13.1226. 2.
Премина, мина през някакво място. И
сэйдс на др^’га страна стго Герасима,
й прохбдЬше по сэнъзи пастила й
свЬтЬше катб ёдйнь свЬтйл’никь
14.1266. // Обходя. прьвЬнь проводы
напрЬ сэ ба, остёнТи пррци... й рёкоха
как* щё да слёзе дхь стыи да просвЬти
стыте аплы, й как’ щьть да проходеть
по сичката земли, да казКвать чё е
истина было 18.1776.
сег. Зед. проходи 11.1026,13.1226: имперф
Зед. грохбдЬше 14.1266; бъд Змн. щьть да
проходеть 18.1776.
проходя се св. (1) Разходя се, походя
известно време, направя разходка.
й вь един' днь пойдё стыи на ёднб
мЬсто, й жената ms’ й дЬца Mi ради
да се проходеть, й да се йтЬшавать.
а вльхвы й злы члци видЬха как’ мх
бпоустЬ двбрь, й наговорйха се, й
пойдоха й сэбраха го 5.31 б.
сег. Змн. се проходеть 5.316.
прохождам несв. (1) Преминавам,
минавам през някакво място. прркь
мсэусй когато щЬт пе да пойде въ 1ерлй.
й гдёто прохбжаше й поразЬваше й
плЬн^ваше, сэнТа мЬста 33.2416.
имперф.: Зед. прохс.жаше 33.2416.
прохор ЛИ (16) Прохор, й пойдё тогази
кэаннь гбрЬ на планинх щб бЬше
тамо. й нкгоьь ^ченикь прохор ь. й
млйха се oi на нки г, дни 6.4бб; й
сэ тамо пойдоха, й двата й )сэаннь й
прбхорь вь ефёсь градь 6.416; й сэнТа
граждане наладе гы стра. й пойдоха
мнеэго i дбмь. дТсэскорйдбвь. й йщёха
кэанна й прбхера 6.43.
прбхорь 6.4 1 6, 6.422, 6.4663, прохора 6.416,
6 486, прбхорг 6.4162, 6.42, 6.432, 6.436,
6.466, npoxopi 6 486.
процъвтя св. (1) Образно. Разцъфтя,
пусна цент, цъфна. рауи се кбз’мо
что ей прогбнюваль бЬсоове раувай
се прЬсвЬтлыи дамТйнс, чго ей
сэвёз!/валъ сйчькы злыны. раувайте се
чтс вы е наставиль дхь стыи, та стё
напльниле ейч'кыи свЪть, със* чюдеса
й със' йсц1лгёже, й процъвтЪле сте
катб цвЬгь раискыи по сйч'ка землн
10.796.
форма от перф. тип: 2мн. процъвтЬле сте
10.796.
проч (!) вж. прочее
прочее нареч. (1) Прочее, впрочем,
наистина, всъщност. й слушайте щб
каже гь не сэсъждайте, й не щёте бы
сэсъдени. й прЪдй съда hhkoio. не
сэсъждайте. й про. ето е юта трётТе
заръчаше бжТе 1.5.
про 1.5.
прочета св. (5) 1. Прочета, възприема
и разбера нещо написано, изчета.
й лрочёте, царь послашето, й видЬ
млбата стар'цова за стыте дркви
что тр’ЬбЬ’е, й какь йма ’ скрьбь сэ
самараныте 14 1286; й npie кнпыте
йнокён’тш патрТар. й прочёте гы
12 1136 2. Прочета, произнеси на
глас, изпея молитва, й ov тьзи нощь
йвй се апль платок!/ епкп!/, й рё мЬ’
платоне ёпкпе. възмй evnie, й двдвь
уат’тырь й събёры 6рат1а мнеэго й
пойди на Еьстбчна страна полатыте,
й запЬи, аллйй/иа. й прочьти ёмл'/е
37.280.
аор.: Зед. прочёте 12.1136, 14.1286, 17.1756,
Змн. прочетоха 14.129; пов.: 2ед. лрочьти
37 280.
прочитаю несв. (1) Прочитам, произ-
носим молитва, ако ли щёшь да
навЧеш' на нехарстьо, а ты работы сэ
что знаешь мало мнсого сэ занаить. й
прочитан й млй се чёсто 19.208.
пов.: 2ед прочитан 19.208.
прочют прил. (1) Прочут, който е
известен, знаменит, й йз'бра на со
ейч'ките ёзыци, катб каже й прркь
софбш’а на днё[в]ньта парёмТа спас»/
що съ еэфрьлгени, й съкрЛпённыте
пршма й поставим' гы за похвала и
знании й прочюти по сйч'ка земли
34 2536.
мн., прочюти 34.2536.
прочюя св. (1) Прочуя, възвърн.е ми се
слухът, започна да чувам. й ейч'кы
гра' събра се й ббл’ны что ймаше й
кой прийдоха ейч'кы зравы быха.
нЪмы продЬ’маха гл^хы прочюха
бЬены бзрачЪха 40.3236.
аор.: Змн. прочюха 40.3236.
прочюя се св. (7) Прочуя се, стана из-
вестен, прославя се. й тамо мнеэго
чюдо стбри тогази стаа пёт'ка .. й
прочю се по сйч'ка земли ёпиват'ска.
й не тьк'мо тамо се прочю. амй й до
царигра, й по сйч'ка землн 8.586: й
романа жена годенйца Привалова, щб
бйше съ проч’.ола й до рймь зла, й зло
чйнЬше й мъчЬше конто вйр'ваше
ха 6.416; й пакь промЪнй си тбизи
стльпь сты сумесэ й сьградйха ms’
дрь’гыи стльпь повыебкь, на, м. лак'те.
и прочю се по сйч'ка ебназп земли
2.136.
аор.' Зед. прочю се 2.126, 2.136, 8.586, се
прочю 8 556, плусквамперф.: Зед. бйше съ
прочю ла 6.416; прич.: мт. страд, ед. м
прочюень 14.1276, ср. про-йото 13.123.
про гика ж. (7) Прошка; прощаване на
вина, грях. й еэн'зи дгаконь радь бы на
тьзи д£ма. й пойдё съсйч'ко (!) срце до
сэнъзи пустыни, ходи й йще врача на
дшьть си. й найдё оногбзи стар'ца й
Пущиныка та мь’ сё йспс-вЬда и каза
Mtf това зло що ей жалЪше й йще сэ
нгего прбш'ка 3.186; й дай м8’ тьзи
кшга. що щь сёга азь да ти дамь. й
кажй мУ как* ей до мёне дохбдйль. й сэ
нгёго щ? да ти бьде работа, конто знае
за това съгр1>шён1е прбш'ка 3.186;
й йзведоше го тогази йз' тьмнйц!', й
ейч'ки припадеэха й поклонйше мУ
се, й исках»/, сэ нгёго прбш'ка 15.142.
дам прошка някому. Дам прошка
простя на някого. й ^стыи Николае
легома катб б’Ьше млтивь даде мУ
прошка й стбрише мйрь й любовь
15.145.
ед.: прбш'ка 3.1862, 3.206. 6.48, 15.142,
15.145, прош'ка 17.1666.
прощавам се несв. (1) Прощавам се,
вземам и давам прошка на някого,
о прощавам се с някого. й причещавахХ’
се сич’ки со стбе причешете хво... й
пакь се събыраха % црква, й чйннха
молкше й метанГе. й цЬлхваха измена
калбёрете, й самы дрхгь дрЬ’гыго
цЬлХ’ваха. й прощаваха се 17.165.
имперф.: Змн прошаваха се 17.165.
прощение ср. (11) Прощеные; прощава-
не на вина, грях от Бог, светец и под.;
опрощение, й д^маше ей са, да б?де
тбизи дарь за ейч’ки люд’1е. а мёне
за Сочйстене да б?де, й за грЬхсовёти
ми прощеше 13.121; й стра нападе на
корабниците като видЬха това чюдо,
й припадоше сйч’ките на новЬте ctms’,
й йщ?ть прощеше 15.1376; а старецьт’
Mi' рёче... нЪ ё моа тази работа, й не
мбп/ ти нйщо стбри брате а тёбе да ти
дадё Ть прощёше щб сь си потрх'диль
за добро 3.186.
ед : прощеше 1.6, 2.14, 3.186, 6.42, 13.121,
15.1376, 15 1446, 15.1486, 31.226, 36.2676,
прощеше 3.176.
проявля св (1) Проявя. оам външен
израз на нещо, покажа. такици
цртво ноное не могать мамЬрп амй
ймь с ^готованна вЬчна мйса вь
прьвЬшши врЬмена пройвлюно
быегь со ба. бти велйкы м?ж!е й дёто
6s' х'тькмЬвах!/ сь това пйн’ство та ей
заП?биха сйч’ко 20 2086.
прич.: мин. страд, сд.: ср. проив.пбно
20.2086.
проям се. (1) Проям, пробия дупка в
нещо чрез гризане. като вы 1соаннь
кртель дУмаше. зашо рбж'ба ёхыднина
пройде ^трббъта майчина ей. така й
вые безакбши ръп’тах’те й хйшх’тс на
ба 35.259.
аор. Зед. прбмце 35.259.
пруславя вж. прославя
пръв числ. редно (54) 1. Пръв, първи,
който стой в началото пред всички
оста ноли в поредица от еднакви или
сходни неща, начален, й прьвата се
сила зове чюв'ство. втора мьчташе
трёй’а слава, четврьта, пбмысль пётаа
Тмь 33.233; й дТавол’ ms’ завидЬ й
прЬльсти прьвЬнь, прььаго члка със’
нкговата м? жен? ёвва. й прЬсп/пиха
заповЬдь бжпо ради защо вък8’сиха со
дрьвбто 15.1316; ные смё прьво бж!е
създаше со ейч’кы члци, й катб бЬх’мё
въ рай. немаше нйкои члкь т/ка въ
рай със’ на да ходи 35.266: бн’зи
что ё стбриль млть със’ мёне. й даде
прима на прьвата ми дъщерь той ще
съ промысли й за сонГа двЬтЬ дыцеры
15.1346; й кога зайде елнце, та бьде
прьвы ча нощи, й тогйва пойд!/ть
агглы, й поклбнет' се 6V й сЬким< члкХ
нбееть щото ё работиль работа йлй
добра йлй зла 32.225. 2. Кито същ.
Първият. първият човек от група
хора, й подУмаха трйте мЙкГс, йме
бЬ прьвбм!/ сомна. втором!/елшкммь.
й трёт им!/ ioaxt. й рекоха мг/. д!/маи
намь, й недЬи д!?ма на цара 11.91; й
прострЬ ей прьвыать р!/ката, й даде
мх’ свйтата хар’тГа написаннаж, й рё
ms’, да пркмешъ тойзи свйтькь Со моа
рйса 12.110.3. Като прил. Прен. Пръв,
който е предишен, някогашен. минал,
стар, й блйзХ’ того метбха. стоаше
стльпь правь со камйкь паправень
со прьвы врЬмена, и на врьхь стлЬгб/
бЬше напйсано таквйзь: д!/мы 11.1006;
дрьзаи й пбкани се ev'erane защо
дойде врЬме пзкь да си пойдешь на
прьвата своа пбчьсть и щёшь да ей
видишь й жената своа й чёда свой
5.34. 4. Като прил. Прен. Пръв, кой-
то превъзхожда другите, най-важен,
главен, значим, д'кокли шань рйм’скь1
царь катб прЬв’зё цртьо наейла сь
недостбйн’ство. та бЬше найзль й
прьвы в* црГето й ейч’кыи свЬть
потьп’ка пб нюгова ръка 39.296; й
прьвы начёл’ници на съборьть кой
б^хь’. бЪше сты сйливестрь папа
рйм'скыи. митрофань патрТархь
царсграскыи 15.141. 5. Като същ
Първенец, най-главният човек. а
стыи простри нктовэ плагно_скнна
оу бн’зи дворь гдёто бЪше жената ms’
защб бйше тамо бномь’зи корабникь
двбрь голбмь й сизбщТе мнсого, и
прилйчно мъсто защб е быль на
бнова село прьвы й владать 5.366; й
въ биона врЪме бЬше оу цари~градь
кнёзь нЬкои великь й прьвыи s' градь
имею Mtf ст^дае 11.986. от пръьо
врЪме. От едно време, от преди. ами
й чюдеса щото 6biBaxtf сэ прьво врЬме,
със! мсэ^сёова патерица. ейч’ка работа
на крьстно показывайте 16 162; пръо
мъченик, Първомъченик, прозвище
на първия христиански. мъченик
Стефан, ами тн се молю ги, мойте
грЬхсэве й моёто зло да не помЪнёшъ
и да мё смЪспшь. със' прьваго мника
стёфана 4.25; пръв на войска Всена-
чалник; лице, което предвожда вой-
ска. й гогази прЬз’ тТн днй слКчи се
празникь велйкь ёлпйн'скыи й ймаха1
законь да ё тамо й царь й стратилать
що ё прьвыи на зоискЬ', нйкои нЬгде
да нЬ ё поишьль' 5.316; пръв на
разбойники. Главатар, предводител
на разбойниии. й напоконь стань,
прьвыи на разббиницитё с'ире, (!)
воевода на вльхвыте. й хбдЬше по гора
й по планина й по пътища, й tf6i'aaxtf
людТе, й крадЬха. й дрёго мнеэго зло
чйнЬше 6.47; пръва недЬля. Първата
седмица от Великия пост, й кога се
приближй велйкыи по прьвата нели
пакь като ей HMaxtf братта сэбычаи, й
сэтидбха (!) по Щ?стинд сЬкыи сэхбжа
й пЪе а збеима се раз'болЬ сэ люга
сэг’ница, й сэста tf монастйрь 17.1736;
пръви братучеди. Първи братовчеди,
деца на братя или сестри. й марта
родй салбмТю 6aotf. а сестра й сбвТа (!)
родй слисавеОь. й анна родй. 6ptf. та
ё бца. й салбмТа, й ёлисавеНь, прьвы
брат8'_чеды 3.17.
ед., м прьвы 5.28, 32.225, прьвыи 5.316,
6.47, 11.836, прьвы 5.356, прьвыи 5.36,
11.83, 11.986, 18.178, прьвы 5.36, 39.296,
прьвы 5.366,11.926, прьвыи 11816,38 2856,
прьваго 4.25,15.1316, пръ bomS’ 3.16, прьвомЯ
11 91, чл. прьзыАть 12.110, прьвТа ть 18.181 б,
пьр'втать i8 182, прьвтать 18.182*, ж. поьва
5.31, 17.165, 33.2326, ирьва 32.227, прьва
33.233, прьвЛо 11.89*, чл. прьвата 5 34,
прьвъ:а 9 626, прьвата 11 ’076, 15.1346,
33.233, прьвата 17.1736, ср. прьво 16.162,
прьво 18.1856*, прьзб 35.266, чл. прьвото
5.30, 33.233, 33.2396, прьврто 9.666, 11 96,
прьяото 33.238; мн.: прьвы 3.17, 15.1446,
прьвы 11.1006, 15.141, 18 1996, 35.2636,
чл. прьвыте 9.75. прьвыте 33.243, прьвыте
38.291.
пръво обагнен (!) вж. пръвообагнен
пръвомъченики (Х)Първо.мъченик, наз-
вание на първия християнски мъченик
Стефан ако лп шё да мё т8риоу дьно
морёто, ймамь на помощь icons пррка.
ако лй мё тоури въ ровь йма дантйла
пррка. ако лй мё със’ камеше посте,
йма стёфана прьво мника 12 1176.
ед.: прьво_миика 12.1175.
прьвовбагнен прил. (1) Който е първо-
роден, първак. първаче (за агне). й
тогази слЬзе 1сэакммь, й призова пас-
тырете свой, й рёче ймь приведете
ми, о, агнета. что съ прьво сэбагнтгны
(!) да 6tf'atfTb fia, о. агнкта ftf 6tf моем8'
13.1226.
мн.: прьво сэбагнкны (!) 13.1226.
пръвопрЬстолник м. (2) Пърьопрестол-
ник; иерарх, който заема първия прес-
тол патриарх, й писанТето itfMdine
така, ейч'кы чтб съ въ италТи блггь
бж’Та. събра се съббрь със' велйкыте
прьвО-ПрЪстбл'никы пишёмь арка
дТю pptf. й icoaKHtf naTpiap'xtf, й на
ейч'ките что съ пб нкто 12.114: й npie
кшгыте йнокён’тти патртар й прочёте
гы. й напйса послаше, й приводи
го до але^анрио. й бъше напйсаль
така. йнокён’т'Ге прьвб_прЬстбл'никь
велйкаго рйма, пиш^1 Оесофилк1 брат#
12.1136.
ед.: прьводтрЬстс'л'никь 12.1136; мн.:
прьводтр Ьстбл'никк 12.114
пръвосветител м. (1) Първосвещеник,
първосветител. й прьвЬнь подь'ма бн’зи
войнь... на ономь’зи члкь що ё быль
влка ларйекы раувай се армерёю бжТю
ахйлТе... й рёче м# па он'зи войнь
в.1к#том8'. сэк^дЬ идешь прьв<\;тлю
бжш, й где сэхбждашь 9.746.
ед.: зв. прьйд_стлю 9.746
прьвосвещенник м. (1) Първосвеще-
ник; пръв най-главен сред свещени-
ците. тбизи чтбто се сега р1?ко_полбжи
да ё сщённикь. щё да 51?де й вйка
прьвбщщенникь. й много скрлбны
людТе. ще да ^тЬшава и много дши щё
да приведё въ цртво нбное 15.1336.
ед.: прьвбдлценникь 15.1336
прьвЬн нареч. (78) 1. Първом, най-нап-
ред, откачало, не пбобае' прьвЬнь
ты да принесешь дарь TV 6V, загцбто
ей без'плбд'нь й Hi г йзлЬзло о тёбЬ
сЬме вь шли 13.121; амй пбобае
прьвЬнь да стбриме мбл'ба на ба
й тогази щё позна, кого ны ше бь
йз'бра архтерёа 15.138, й прьвЬн' се
причёсти ёпкпь, 1’1 поста причёсти й
цара 37.2806; й прЬстави се прьвЬнь
козма, й напоконь прЬстави се й стыи
дам!ань 10.766. 2. По-рано, преди из-
вестно време, неотдавна й 8’зс чакь
катб й прьвЬнь. т жльтипы. й веза гы.
й пойдё гакь нбщТю тайно, й фръли
гы йз' прозбрець катб й прьвЬн’. й
бтидё 15.1356; й не д#ма вамь йнакви
дь'мы. амй катб прьвЬнь ва дь'ма, така
вы й сега дь'мамь. мйрь ва 38.2886; й
дь’маш' ми така, катб прьвЬнь прТёх'мё
о ба тбл'кози добро, й ра#вах'ме се,
амй сега зло лй да не прЬтрьпй 5.276;
й стбри й тамо гаквбзи заклаше като
й прьв'Ьнь 3.3.243. 3. Първо. на първо
място. защб ные о мпого_лЬт ныи
ups’, такъв'зи законь ймаме о наши
бащй. прьвЬнь да сё боймь ба. второ
да почитамё цра 15.1476.
прьв'Ьнь 3.16, 3.196, 5.276, 5.346, 6.47, 7.49,
8.566, 9.746, 10.76, 10.766, 11816, 11.85.
11.962, 11.97, 12.115, 12.1196, 13.121, 13.125,
13.1256, 14.128, 15.1316. 15.135, 15.1356,
15.138, 15.1396, 15.1476, 15.150, 16.158,
16.160,16.161,17 170,17.1746.17.175,18.177,
18.200, 31.2226, 32.228, 33.243, 35.2636,
38.2886. 38.2916,38.2926, прьвЬн'9.636,9.64,
35.2586. прьвЪнт 12.1086. 33.2456. 35.265,
36.2716, 37.279. 38.286. 38.2876, 39.296.
39.2996, 39.300, прьвЬнь 15.135, 31.2196.
39.2996, прьвЬн' 15.1.356, прьвень 16.1576.
прьвЬнь 17.1686, прьвЬнь 18.177, нрьвён'
31.2196, прьвень 33.2376, прьвЬн' 37.2806,
прьвЬнь 39.305.
пръвЬшен прил (6) Изначален, който
енай-ранен, най-отдав нашей амйщь
токо да започна пакь с5 прьвЬшныте
пррцш. щото са дамане й каз#впле.
защото са тЬх'ныте д#мы йсгЬн'скы,
та й мойте да са йстинна 18.1776-178.
// Някогашен, едновремешен. да вйды
й да смысли п^ьвЬшны члци. щотб са
йзмрЬле й болЬре й сыромасы, таквйзи
ли бЬха каквбто се й родйха. йлй
позлЬ 39.319 в пръвЬшни врЬмена.
Много отдавна, от самото начало.
въ прьвЬшнш врЬмена проввлгено
бысть и ба. оти велйкы му’жТе й
дёто 6# ^тькмЬьахЗ1 съ това шан'ство
та ей загубила сйч'ко 20 2086, от
пръвЬшно врЬме. От едно време.
отпреди. въ онова мЬсто близи
ймаше рЬка зовёше са пкТаконь. бЬше
тамо сё ~ прЬвЬшно врЬме чёр’кова
велйко_мнйк# гесэр'п’ю 39.313.
ед.: ср. прьвЬшнс 18.1916. прЬвЬшнг 39.313;
мн.: прьвЬшнш 20 2086, прьвёшны 39.318,
прьвЬшны 39.319, чл. прьвЬшныте 18.1776—
178.
пръси мн. (1) Гърди; предната част от
човешкото тяло, намираща се между
шията и корема. й азь ёс'мь хоаннь
что лёгнъ на пръсыте пни на тайната
ьёра. й СЗтамо на_чёр'по что ё бжгвнаа
кап'ка 12.110.
чл. пръсьне 12.110.
пръст' м. (7) Пръст, крайната част
на ръка или на крак. i Tia £зё накраи
прьсть свои трй зрьна леи#, й Лй'си
17.1746; а за нс-зЬте дёто ймаха
мЬдны нсэк'те й сэнТа нсэзЬ ймаха, 7,
прьстове та са товаЛ цртв!а, рйм'скы
18.183. голЬм пръст. Палец, амй
кога чйнишь к^ть длъжёнь ie сЬкыи
блгочьстивь хрпанйнь. прьвЬнь да
съберё трй прьсте ради стаа трица.
голъмыи прьсть й сэныи двата при
нито 16.160; прьст божии. Пръст
божи, божия намеса в живота на
хората. й писашёто думайте така...
праведно е това при твое пртво.
фарасэнь мсэмсеа. не прЬговбри, нити
бж1ё людТи със' камент сто й плйн'Ны
да гы бтсгстй. нйтй лъсть обанна.что
ё със' прьсть бжти бставено, да сё
протйвы 12.114.
ед.: прьсть 12.114, 16.160, 17.1746, прьсть
12.118; мн.: прьсте 16.160, прьстове 18.183,
чл. прьститс 18.181.
пръст11 ж. (14) 1. Пръст, изкопана
земя. й като ей съврьши бь творёшето
ейч'кото чтб стбри [на] тбизи свЬть
тогази оуде прьсть сэ землнта, й
създаде члка 15.1316; й не смЬаха
нйчтб веки? да стереть, тьк'мо оузёха
прьсть сэ гробы' Mtf, й занёсоха цар!1
9.72. 2. Прах, останки от тяюто
на погребай мъртвец. колцина
провбдиха прьвёпгны члци тойзи днь.
та разнбсЬха йманТето ей. й бпиваха
се. ами где съ сега въ землй прьсть
й пепель 39.3186, а нФ да сё пбноей
ёдйнь сэ дрйыго. и ёдйнь дрЛым^' зло
да мйслимё. й да завйме й что да сё
пб'нбеиме. ны[е] сме со землй. й землй
смё. й прьсть й пёпель 38.2936. 3.
Глина, тъмножълта лепкава пръст,
която при печене се втвъроява и
служи за направа на съдове. й мал'ко
нЬщо йма в' нкго катб прьсть печёна,
да рёшь катб сэ грьнець, та сё таквбзи
гледаше 18.181.
сд.: прьсть 3.196. прьсть 6.486. 9.67, 9.72,
11.1026, 15.1316, 17.17562, 18.1812, прьсть
37.274, 38.2936, 39.3186, чл. прьста 6.485.
пръстен м. (7) Пръстен; метално ко-
лелце, което се носи на пръетите
на ръиете като украшение или няка-
къв символ, й рё Mtf. оутръ станй й
й’змй ков'чёжець дето е вьтрЬ мой
прьст ень, й порамнпца. й дрьж' го на
ptfub, и прЬйдй тогази д^навь без' стра
9.67; й сЬкы бстави свой прьстень й
запечатиха. да не бы нЬчтб было да
бы йзвадепь быль 11.93.
ед.: прьстень 9.666, 9.672, прьстень 11.93,
прьстень 40.32062, 40.322.
пръчка ж. (2) Пръчка, отрязана кчон-
ка, вейка от дърво или храст. й сэ
лозй сёхи прьч'кы сэгбре нат^рЬйте
мнсэго, й запалЬте сэг'нь 37.2776;
тбизи празникь да чразнёвамё със'
вага сй_рё млады прьч'кы със' цвЬть
34.2516.
мн.: прьч'кы 34.2516, 37.2776
прЬ (!) вж. npt>3
npt (!) вж. прЬд"
прЬбиеает от стб. прЬнъ1катн несв. (1)
Пребъдвам, оставам навеки, заради
д!?мамь (!) прркь двдь на ц/алб, Й. й
каже погына паметь, й. сь шН’мсэ а гь
въвЬкы прЬбывасть 32.2316.
сег.: Зед. прЪбываеть 32.2316.
прЬбивам несв. (16) 1. Пребъдвам,
оставам навеки, а дшата катб с! е сэ ба
дъхната. й така прЬбыва без'съмрьтна
38.284. 2- Пребивавам, престоявам
временно на някакво място. й той. (!)
рё. млю вы се сты агглы. на тьзи красна
полата, що ё наи краина, й нефел'нна
келГа, да мё оставите т^ка да ирЬбыва
7.54; това пйса 1сэаннь злаусть KvpiaKtf
спкШб а той прЬбываше въ команехь
12.1196; нЬкои пбезникь ймаше тамо
на стлъпь прЬбываше, й постеше се
блйз^ при сэнова мЬсто гдёто е быль
гробь стФи пётки 8.57.
сег.: led. прЬбыва 7.54, прЬбыва 17.1716,
2ед. прЪбывашь 14.1266, Зед. прЬбыва 6.44,
13.124, 38.284, 40.3216, прЬбыва 6 476,
Змн. пребывать 14.1286; имперф.: Зед.
прЪбываше 8.556, 8.57, 12.1196, 14.1276,
17.164. прЪбываше 15.1376; пов.: описат.
led. да прЪбывамё 4.2бб.
прЬблаг прил. (1) Преблаг; които е.
извънредно благ, милостив, добър.
й да попосл^шава д^мыте, бжш. й
да сё гёглы на добро, й да слави ба,
прЬблгаго 33 234.
ед.: м. прЬблгаго 33.234.
прЬбогат прил. (1) Пребогат, който
е изразен в твърде голяма степей,
преголям (за качество), дёто е въ
тройци ёдйнь бь... что м1? се не
знйе почело сэ кога е й как'вб е,
ни кбн'чина йма да сё доврьши. й
нёговсто велйчьство что ё пребогато
не доврьш^ва се нйкога 15.131.
ед : ср. прЬбогато 15.131.
прЪборювам несв. (1) Прен. Насилвам,
принуждавам със сила някого да из-
върши нещо против волята си, пре-
борвам. й едйны со тЬ поскорс гы
пр'ЬдапЬха на съмрьть та гы посЬчаха.
а другие мъчаха й наказ5вахагы. а пакь
дрйгые прЬббрюваха да сё покланить
на сллйн'скыте богове 39.2966.
имперф . Змн. прЬббрюваха 39.2966.
прЬборясв. О ) Прен. Заставя, накарам
някого насила да извърши нещо,
преборя, принудя. й рё мЬ’ царь... амй
й вые катб знаете таквазн хытрбсть,
та щёшь знав й за това амй вёкк: й ты
пакь съ твой хытрб прЬбори го да сё
поклонй на моето повелЬше 39.3С26.
пов.: 2ед. прЬбори 39.3026.
нръбуда вж. прЬбъда
прЬбъда св. (28) 1. Пребъда, остана
навеки, амй и това бы нгема на добро,
бти да не прЬб^де бн'зи грЬхь (!) без'
съмрьть, амй да^мрЬ злотс. катб каже
григбрзе бгословь 38.284; тч’ка да бъде
въ мал'ко нрЬме. а по съмрьть да бъде
жйвь до вЬка, да м?"?мрЬ тЬлбто, а
със' дшьта си да ё жйвь. плъта да м? се
расыпе, а дшата ms’ да прЧбъде жйва,
да въспЬва ба непрестанно сёкогы
33.246. // Просъществувам известно
време. сэйдё й царь й дьщерь нгсгова
й зет ms’ въ йн'дТю, й кршёше npiexa
сэ апла Нома, й така прЬбиха чисты
до живота своего 7.516. 2. Прекарам
определено време на някакво място.
двдь црь. за так'визи жёны прркУваше,
й каже, въждслъеть црь доброте
твоей, й така стаа пёт'ка със' толЬмь
по. прЬбы мнеэго годины въ п^гтини
8.56; й тамо оу гра р.ъвулонь ймашь
трапь голЬ й въгрЬ ймаше сёд'мь
лъвеэве. й тамо ймётньха да] пи ла.
й прЬбы V он'зи рбвь, s, днй 11.936.
// Остана за известно време заст с
определена дейност. й сэбЬщаха се
6S, до живота своего ёдйнь дрв’гы, да
се не смЬс.кть наеднб да ей тЬлотб
сэскврьнАть. й ейч'ка нощь прЬбыха
на мол'ба 7.51; й помысли ей й рё.
това е страшно чюдо. нЬ ё това ничто
др^го. ами ё това дом[ь] бжш й прЬбы
тамо на мол'ба, догдё се раз'видЬли
14.127.
сег.: Зед. прЬбъде 33.246, прЬбъде 38.284;
аир.: Зед. прЬбы 2.106, 2.146, 3.17, 8.56,
8.57, 9 71, 11 93, 11 936, 11.496, 12.1116.
14.127, 14.12952, 15 139, 17.1646, 17.1716,
33.2366, 33.2446, Змн. прЬбыха 7.51, 7.516,
лрЬбыше 15.1456, прЬбыше 33.2426; пов.:
2мн Bpb6fobie 11.86, прЬбхдЬте 11.866,
прЬбьдЬте 33.2416, прЬбьдЬте 33.242.
прЬваря св. (3) 1. Преваря; извърша,
евърша нещо преди другиго. й помлй
се със'йч'ко '1) ерце прЬ сьна и пр олЬи
сльзи. й тогйва лёгнй. й помни зебЬ
ей да не помислишь нйкак'ва мрьснаа
работа, замь догдё ви напрЬ нЬ ё
прЬварила сабТа съмрьтна 31.2226;
защб ако [не] бы гы прЬвариль, да
мё помиловать. та nib да ей погОбл й
дшътэ й тЬдбто 15.1356. 2. Преваря;
ида преди оругите, по-рано. ала
съмрьт'та не можешь да а прЬваришь.
съмрьть е оубшца немлтйва. съмрьть
със' докати не може да сё CjkS'hh
31.219.
сег.: 2ед. приваришь 31.219; форма от
перф. тип: Зед. ё приварила 31.2226; усл.:
2ед. бы прЬвариль 15 1356.
прЬведа св. (3) Преведа, помогна на
някого да мине през някакво препят-
ствие. защо мсоуси сэкакь nptведе
ёвреёте прЬз’ чрьмчбе море, та гы
[вь]вёде по пустыни, тамо се зовеше
мЬстото сйрь 16.1606. И Образно.
така й чтныи крть раз'цЬпи грЬхз й
nptведе дйнйте члчьскы нечёкньти
сэ съблазнь й сэ работа дгавол'ска
16.1626.
аор.: Зед прЬведе 16.1606, 16.1626; бы)..-
Змн. щьть да прЪвсщ’ть 18.200.
прЬвеза се св. (1) Превозя се; премина
през нещо с помощта на превозно
средство, което управл'явам сам.
й пакь MS’ додё на Vmk тий ако доде
сега. че как' щё да мйне кдр'дань като
нема корито да се прЬвезё 17.174.
сег.: Зед. се прЬвезё 17.174.
прЬвелик прил. (3) 1. Превелик, голям
по размера, й тогази се црь потрЬди.
й стбри катб мь1 повел! архггль й
съзйда црквЬ прЬвеликЬ’. й стока
много бстави s’ сэнъзи цркова 11.956.
2. Превелик, прославен, именит, й
затова млю й призовава чрЬвелйкаго
чйноначёл'ника михайла. й свЬтлЬи-
шаго гавршла да просвьтлть ерцето
моё 11.84.
ед. м. пр-Ьвелйкаго 11.84, ж. прЪвеликЬ
11.956; ли..- ир-Ьвслйкь! 11,81.
прЬвзема св. (1) Превзема. завладев
със сила, подчиня на властта си.
дТсэклитТаньрйм'скыцарь.катбпрЬв’зё
цртво наейла съ недостбйн'ство.
та бЬше найзль й прьвы в' цр'/ето й
ейч'кыи свЬть потьп'ка пб нюгова
ръка 39.296.
аор.: Зед. ирЪв'зё 39.296.
пръвразя св. (3) Прен. Преобърна,
променя същността на нещо. чюйте
сэ м1?ж!е. том^зи фклипЩ/ что м?
6tme Учитель. та се роди да преврати
мсэмсёовь законь. а ные го бсъдйх'ме
със1 блвенный законь. да Ь’мре на крть
36.269. нрЁрзля си ума. Напрегна си
ума, размисля се сериозно над нещо.
това като чю ё'влавёе, нрЬврати ей
Ь’мъть й замйсли се, как' бы была тази
работа, й еэша завйстници видЬха,
как' сё двои свлав'Ге със' оумът' ей й
не прифата ймь думата 15.145.
сег.: Зед. прЪврати 36.269; аор: Зед.
преврати 15.145; прич : мин. страд, ед.: м.
нрЬвратень 31.216.
прЬвращам несв. (1) Прен. Преобръ-
щам. променям, отклонявам някого
от. християнската вяра. г той
не прЬстанЬваше. амй ходЬше й
проказЬ’ваше свбите ей злбчёспе й
хйг'ные дь’мы. кол'кото прълъсты
със' нюговьт' ей дЬ’м'ливыи й поганый
езыкь. ёв'сёв1а... ар'хГепкпа, й павлина
митрополйта... й нё тькмо it. ами
й дрь’гы мнсэго стлю й клирйцы
прЬльстюваше й прЬвращаше със-
войте (!) ей поганые дь’мы 15.1406.
имперф.: Зед прЪвращаыг 15.1406.
прЬвъзнеса се св. (1) Превъзнеса се,
извънредно много се възхваля, въз-
велича се. сьи архггль закла Трода цара
дёто б'Ьше съ прЬвъзнёсль, й чйнЬше
съ с тьк'мо ба 11.94.
плусквамперф. Зед. бЬше съ прЬаъзнёсль
1L94
прЬвъзнесен прич. (2) Като прил.
Высокомерен, който има высоко
мнение за себе си, самонадеян, й това.
послаше вйдЬ архТерей. йспльни се
съ йдь ерцёто ms’. й сэйдё съ голЬма
грЬдыни, й прЬвъзлёсень. й дойде
до западнь’ страна’ до авйна. й в’лЬзе
S’ градь съ гнЬвъ 36.2686; й ймал' си
ахава цара. й той се поклашаше йдолЬ’
й ймал' си навъходоносора цара. й той
б'Ьше зль й мз’чйтель. й ейч'кы бЬха
грьдЬлйвы й прЬвъзнесепи а тбизи
црь твой дето сега йдё, нЬ ё катб сбн!а.
ами с крбт*кь й смЬрень 34.2526.
мин. страд, ед.: м. прЬвтзнёсень 36.2686;
мн. прЬвъзнесени 34.2526
пр'Ьвьзносение ср. (1) Превъзнасяне,
самовъзхваление. а ные бЬх'ме нЬкогы
агтлы. амй зарадй црЬвъзнбссшё й
ком'сопйкь та станъх'мс бЬссве. й
сэтогйва завйдиме на люд!ётЬ та 1Ы
лъстиме 39.3076.
ед. прЬвъзнбсешё 39.3076.
прЬвьзнося се св. (1) Превъзнеса се,
възгордея се твърде много, възхваля
се. не бои се (ёрлиме <2> тогбзи цра,
ами се рауваи й весели, бти не йде да
се го.тЬми й да се прЬвъзнбси амй йде
смЬрёно й кротко 34.252.
сег. Зед. се прЬвъзнбси 34.252.
прЬвЬс ж. (4) Призрак; безплътно,
свръхестествено същество; привиде-
ние. й земта й прах' сьмь й пльть ймамь
като сЬкыи члкь. а нФ. с'мь нЬкоа дь’ха
й прЬвесь, щб помысли гы сёга 17.168;
й прьвЪнь рекоха. от! е дрйгы Hierora
(!) прилйка й напоконь дЬ'маха, от!
е некой прЬчесъ. догдё вйкна сты з'
голЬмь гла. азе сь геор'пё 39.300. по
нрЬвЪс. По свръхестествен начин.
а царь катб видЬ това чюдо. Билаши
се прьвЬнь тврьдЬ. та чё пакь дЬ’маше
съ маг!а бы тази работа бтй по нЬкои
прЬиЬс' го въскрЬсй за да прЬлъстюва
люд!ётЬ 39.305.
ед.. фЬвесь 17.168, прЬвесь 39.300, прЬьЬс'
39.305, прЬвЬсъ 39.3056.
прЬвЪчен прил. (1) Предвечен, който е
открай време, вечен, дёто е въ тройци
ёдйнь бь, что м? се сйч'ко покланива
дёто м? е геството прЬБЬчно что мй се
не знае почелб со кога е й как'во е, ни
кбн'чина йма. да сё доврьши 15.131.
ед.: ср. прЬь^чно 15.131.
пр+.в^шен вж. пръвЬшен
прЬгазя св. (1) Прегазя; премина през
нещо, като потопя краката си в него.
дойдбх'ме до нЬкоа рЬка а ные като
бЬх'мё тогази мал'гы й не мсгбх'мё да
прЬгазй, защб бЬше голЬма 5.366.
сег. 1мн. -рЬгазй 5.366.
прЬгасна св. (1) гласът ми прЬгасне.
Загубя способностям си да говоря, й
скрьб' ны прЬлЬ. й нЬ е нйкои да ны
йзбави со тога зло сега й гласът' ны
прЬгас'нь прЬдй дшъта наша, й ёзыкь
нашь йсъх'нъ со сочный пламень, й не
мбжемъ да тй се по[мо]лй 15.1466.
аор.: Зед. грЬгас'нь 15 1466.
прЪгледувам несв. (1) Преглеждам.
оглеждам нещо с внимание, пази
ей очите свой да не прЬглёдЬ'вать
х^бость на чюждь женъ. помиелй си
кол'цйна се посрамиха й насмЬха йм'
се, й кол'цйна оубтены быха срамно со
такбвака щотб това собы чеха 1 66.
сег.: Змн. прЬыёдавать 1.66.
приговоря св. (1) Уговоря, увещая ня-
кого за. нещо, предумам, пишемъ
аркадно црЬ1. й icoaHHtf патрйр'хЬ’, й на
ейч'ките что съ пб нгего. праведно е
тоьа при твое цртво. фарасонь мсоусеа
не прЬговбри, нйтй бж!ё людш със'
камешето й плйн'вы да гы бтеготй.
нйтй лъсть обмана, что ё със' прьсть
бжш бставено, да сё протйвы 12.114.
аор.: Зед. прЬговбри 12.114.
прЬгорък’ прил. (1) Прегорчив, прека-
лено горчив, защб й онова дрЬвс
разомнете СЗпрьвЬн' се мнЬше адамь
катб го въкь’си слад'ко а напоконь
катб го йспъди Ть со рай та mV се вйдЬ
тврьдЬ гбр'ко й прЬгор'ко 38.2896.
ед.: ср. прЬгор'ко 38 2896.
прЬгрЬша св. (7) Прегреша; извърша
грях, прегрешение й той трЬб^ваше
да рё прЬлъстих' се й грЫрЬшй
Ти бе мой. й прЬстьпй твой заповЬ.
амй затова сега плачю й млю ти се,
пршми ме пакь грЬшнаго 38.285; акб
вйдишь некого члка дё црЪгрЬшй.
а тй мльчй, йлй го лсь’чй а недЬй го
ббажда лрЬ людУе. че щё п> тебЪ да
бмразы 18.198
сег.: Зед. прЬгрЬшй 18.1982; аир.: led.
п’тЬгрЬшй 38.285, Змн. гр'Ьгр+шиха 18.1946;
фзрми от перф тип: 2ед. си зрЬгрЬшиль
1.6, Зед. е (!) прЪгр'Ьшиль 35.257, Змн. са
прЪгр'Ьшиле 18.1926.
прЬгрЬшение ср. (10) Прегрешение,
нарушение на религиозная закон
и нравственост, грях. сйч’ко това
прЬтрьг Ьхь защб да йз’вадж тёбе, й
ейч’кы рсэдь дето со тёбе се нарбдиль,
що ё въпадпьль злЬ зарадй твоё
прЬгрЬшенУе 35.265; а стыи дето
ймаше tf себЬ ей. провидЬ гы бти не
6bxtf чйсти съсрцето (!) ей, ами riMaxtf
нЬкое п рЪгрЬыёшё. й начё да гы пэйчи
15.1496. прЬгрЪшение адамово.
Първороден грях. затова й прЪчйсть!
бь дето чйсто любы слЬзё на землю,
да очисти на, сэ прЬ.^рЬшёыёто
адамово 13.125.
ед.. прЬгръшёше 15.1496, 35.266, прЬшёшё
(!) 35.256, прЬго^шенЧе 35.257, 35.265, ад.
прЬгрЪшёшето 13.125,18.1976, 33.2476, npt
грЪшешёто 18.1976, пр-ЬгрЬшеиУето 33.2366.
прЪгшение (!) в ж. прЪгрЬгаение
прЪд1 предл. (230) 1. За означаване на
място откъм лицето на някого или
лицевата страна на нещо; пред, й
сты димйтрУе като ей бЬше сэпрььЬнь
готовь да казй’ва й да Щи радй йме хво.
нй на сэн'Уа людУе нЬщо зло под^ма.
нйтй се сэ цара Оплати, тьк'мо стань
ирЬ лицёто царево 9.636; й вйдЬ лрЬ
себЬ ёдйнь рогачь голЬмь й рбговете
Mtf голЬми 5.286; й завёдоха го прЬ
црца, й рёкоха. тбизи ё члкь сынь
пррчьекыи мчжь праведнь й законь
знае 4.236; й прЬбы гамо прЬ вратата,
г, днй, й йсцЬлЬ 2.146; й ь'гбтвы
сфон’гато щб се бЬше врёкль и зё та
го бстави в’ чёр’кевата прЬ йконата
CTMtf, й сэйдё 39.317. 2. За означаване
на непосредствена близост по време;
преди, пред, амй й т1а чюдеса дето
стбри архггль михайль. 6bxtf прЬ
рбэйьство хво. а поста рбжьство
хво. по мнеэго сътвбри 11.94; й кога
приближаваше сь вьскрсёшс тогйзи
сйч'ки си дохождах!/ оу монастйрь, на
цвЬ/наа неЙи прЬ въскрсёнУе 17.1656.
3. За означаване по отношение на
кого или на какво се извършва някакво
действие или се проявяват чувства,
качества; пред, по отношение на.
спрямо, към. й пакь да нё бы было злЬ
товг прЬ ба дето щё да стбри 11.89; и
не йще бь сэвны и юнЩи да кблишь,
й ерце да ймашь дУавол’ско й ntfKaeo,
й вpaждtf межд? себЬ. това с мрьсно
прЬ га ба 13.125; что съгрЬшйх'мё
ные грЬш шци прЬ ба й прЬ цра, та
бсъдиха на така 15.146; сэ злЬ намь
сёга как' се йзмамих'мё, как' смё сега
засрамени прЬ сйч'кУать свЬть 18.2006
4. За означаване в присъствието на
кого се извършва действието; пред,
в присъствието на. nptf правёдны,
поббает' лй прЬ твое цртво ла вдйгне
рЬ’ка тбизи нйх'то, ако йма Щ(ма, нЬка
д#ма катб тУа сич'ки что съ по добры
сэ нкто 15.141; и двдь. каже, й д>Чма за
тёбе и мартЧфиса прЬ царУ’е, й не tf6oax'
се 12.118; бти мё науйва й засрами мё
прЬ тол’кова мнеэго члци. затова й
азь бмравйх* те й сэрекох* се сэ тёбе
34.251.
п0 1 8,2.13*, 2.1362,2.14,2.146,3.192,3.296,
4.22, 4.2362, 4.256. 5.272, 5.286, 5.29, 5.3462,
5.356, 5.36, 5.39, 6.43, 6.44, 6.45. 6.473, 7 50,
7.51, 8.57, 9.63, 9.6362, 9.642, 9.646. 9.656,
9.706,9.716, 9.73,9.742, 10.76,10.776,10.78,
10 796,11.825,11 8664,11 872,11.87б2, 11,882,
11.893, 11.896, 11.94, 11.956, 11 96, 11.98,
11.99, 11.996, 11.1016, 11.1046, 11.1С72,
12.1136, 12.1182. 13.121, 13.1224, 13.1242,
13.125s, 14.1306, 15.1 ЗЗ2, 15.13762, 15.13862,
15.141, 15.14162, 15.1446, 15.14562, 15.1462,
15.14 76, 15.153, 15.15462, 16.157. 16.1612,
17.1656, 17.170, 17.1706. 18.178, 18.1806,
18.182, 18.18562. 18.186, 18.1874. 18.1876,
18.189, 18.1912, 18.19262, 18.19653, 18.197,
18 (984, 18.199, 18 1996, 18.2003, 18.20062,
18.20 1 62. 18.2024, 18.2036, 18.205, 18.2066,
18.207, 31.218, 31.218b2, 31.219, 31.22Р,
31.2216, 31.2226, 32.2246, 32.225, 32.2262,
32.22662, 32.2276. 32.228, 32.229, 32.230,
32.23062, 32.2312, 33.23 66, 33.237, 33.2 3 8,
33.242, 33.24262, 33.244, 33.245 , 33.245 6,
34.248, 34.2506, 34.251, 34.2526, 35.25 662,
37.277, 37.279, 37.280, 38.289, 38.2896,
38.2906, 38.2926 , 3 8 2936, 39.3 002, 39.30462,
39.3066, 39.31562, 39.3 1 66, 39.3 1 7, 39.3 1 76,
40.321, 40.32162, 40.323, n^t 1.8, 6.48,9.606,
18.2046, 31.2186, 32.225, 32.2256, 32.226,
33.243, 38.288, 38.2886, 39.301, 39.3016,
39.304, 39.3136, пре 11.99, npt (!) 33.2426,
пр!д' 38.293.
npt.i11 нареч. (1) Отпред, напред. ако лй
щешь да навтё (!) на празно почйташе,
а ты нйдйи любы похвала, нй почесть,
ни хй’бави прйм'-.чи нй наи npt да
сЬдйшь, амй повече възлюбй да тё
урвать й бежать 19.208.
сравн.: наи npt' 19.208.
предавай несв. (9)1. Предавам, предос-
тавим някого на разп ореж дане
на другиго, поверявам и рё ms’.
прйдавам ти азь тогбзи мом'ка, npt
ба й npt стыи агглы. да го ймашь за
сына 6.47; й бставиха го npt йконата
eras’ гесор'пю със' плачь д^маха сты
гесопе. тебй npt давам ё сна нашего
драгортюбнаго, дето е на re6t нарёнь
39.3136; сега азь сохбжда на дльгь
пз’ть. й ie6t пр!.давамь eras’ к5з'м8
й дамГан!) 10.776. 2. Предавам,
върша преоателство спрямо някого,
издавам. со злЬ тогйва томКва илю)
дёто nptnaea й ббажда съсЬдина
своего на зло 18.198. nptдавам
някого на съмрът. Предавам на
смърт, погубвам някого. шан’ство
в чёр'кова брани да не идешь, да се
молишь от. кшгы да четешь стра бжти
со ерцето сбпьжда на съмрьть предана
й въ бг’нь вЪчны проважда 20.209.
сег.: led прЪдавсм' 6.47, прЪдавамь
10.776, прЬдава 14.1296, Зед. пръдава
18.198, пр-Ьдава 20.209, 1мн. прЪдавамё
39.3136, Змн предавать 18.1976; имперф.:
Змн. прЬдаваха 18.195; бъд.: Змн. щьть да
поддавать 18.180
прЪдавам се несв. (3) на сабя се
прЪдавам. Загивам. умирам. ст
това шан'ство . napi'e со цртво се
раз'ейпаха. влши, влчьство поп?биха.
ейл'ши сйлК свою йз'дрьваха. юнац’ш
на саб')а се nptдадоха a 6ontpe
засыромашаха 20.2086; прКдавам
се дяволу. Живея безнравствено.
греховно; служа на дявола. амй сёга
на кой ны накарк’ва наейла. ctS’ й сега
йма т^ка метЙ!) на rptniHHH й нечйстш
жёны, та багать й маиа стрУвать й
льжать на а ше са тюкланйме тймь.
та сё пр^аьамс дтавол!) 18.189;
прЪдавам се на съмрът. Жертвам
се, погубвам се. тогази помлиха се
rtf 6tf... й като ей сон1а трйте мсом'цй
вавуленаскы (!), оупазиль... ”ака й
нашите it леса оучюваи. защо й ные
зара1 твба любовь та сё nptдавам ё на
съмрьть 5.396.
сег.: 1мн. сё прЬдавамё 5.396, сё пр 1.давамг
18.189; аор.: Змн. се прЬдатъ'ха 20.2086.
прЪдавание ср. (1) Предаеане, предос-
тавяне на някого на разпореждане
на другиго тогыва нбёто щьть да
гб свйать агглй ноныи наеднб катб
хар'тТа. й землйта щё да йз'гори, м,
лах'те надолб (б rpt члчьскы... со
магёсници, й со йдоло^елКгКваше, й со
крйво_съденте й co npt даваше добры
людте на злй да ты йдьгь 18.196.
ед.: предавайте 18.196.
пр Мам св. (68) 1. Предам: поставя във
властта на някого, на разположение
на някого. по обнова врйме когато
nrtnie бь да npt дадё сола’нь на тз'р'скы
psnt. ебхбждаха нйкои блгочьстивш
хрттане на ctfntfHb на днь празн ию) ctmS'
димйтртю 9.746; да ако мё гь бь бсЬ’ди,
й Софрьли со нк говото лицё, ато да ма
прйдаде 8' дтавол'скы pbnt зарадй моа
тёж'ка TbrptmeHia 31.2186. // Поверя,
дам. й това катб чю сты геебгте со
гражанете. тогйва йзвади сабтата
ей. й сосйче главъта л ютим!) змею,
а дьщёрА царева npt даде й бащи
й 39.3116; а дгаволь си каза сйч'ко
что Й рёкль м#жь геи... а т!а мУ рё
истина така смё дХмалс. амй пакь азь
не смЬл това стбри да йдь1 със* тёбе.
защб е мёне прЬдаль м^жь мой на
спи врачеве кбзм8 й дамган^ 10.78.
2. Предам, извърша предателство,
издам, амй пакь й дУаволь същи врагь.
й завйстникь на солйгинге, защб йма
любовь ст ms’ димйтрио. что йзнайдё
да ймь стбри пакость, да гы прЬдаде
9.72; ты думайте лукавы чловёче
не люблд, ймаше а ты прЬдаде Та
зарадй ймаше 35.257; он'зи прЬдаде
ха зараи срёбро_люб!е. й тбизи
зар^и недостойн'ство своё. прТёма
ха й ноп/бЬва си дшата 33.2476. //
Изменя на убежденията си, отрека
се, откажа се й стыи сбговбри. йлй
ти се стрй’ва цар^ че съ порйшг азь
зарадй тази мал'ка мъка азь нгеи йма
катб на икра (!). й га не щь прЬда
в Бра хва 39.2995. 3. Преоам, оставя
в наследство, завещая. й постави ймь
(тумена ймето ms' мелйть. родео со
верх па. й заповЬда ms’ что ё прЬдадень
законь монастир'скыи добре да
го х’дрьжй. й даде ms’ писанТето
монастир'ско 14.1296; тТё са голЬмите
заръчанТа бж’Та. дето гы прЬдаде на
свЬгъть бь 1.76. 4, В съчетание със
съществително. Извършва това,
което изразява сыцествителното.
пак' го й тон проклё, й йз’вадй го со
стцён'ство. й прЬдаде го на анаОемТа
15.1405; хс Х’чаше да нё любите йман’Те.
амй защб го прЬдаде на распётТе
йлй ти не даде дарь катб й на сонТа
апле 35.262; й мниците мнсого м£ка
прЬтрьпЬха. й тЬлбто ей прЬдадоха
на раны 15.132. прЬдаде се нечие
тЬло гробу. Погребе се мъргпвец.
й бца катб плачЬше за сна своего, й
rpoGtf щЬше да сс прЬдаде тЬлбто
нгёгово. а адь дбл8 со стра тресЬше сь
и стЬнгеше как' ще, да погыне 35.263;
прЬдам някого на съмрът. Предам
на смърт, погубя някого. й томрхци
сйч'ко бЬше пльно със' хртганы. й
едйны со тЬ поскоро гы прЬдадЬха
на съмрьть та гы посЬчаха 39.2966;
а сл'завёла царица заради дъждбвны
берекеть, та се гбтвЬше нгего на
съмрьть да го прЬдаде 21.2106; со
рсоде ёврейскьш защб прЬдадох'те
на съмрьть своего блТтли. й защб го
распёх'те 35.2586; прЬдам си душа та
багу (господу, в ръце божии).
Предам богу дух; почина, издъхна,
умра й фйлиппа хватиха невЬрнТи,
й влачаха го по Х’лйците. й напокбн'
проврыЬха глёзныте й петЬте, и
собЬсйха го за дрьво, й така се помлй
й прЬдаде сы дшъта btf 36.2ь7б; й тый
поседЬ мал'ко прЬ вратата й прЬдаде
си дЬ’шьть 6b1, й прЬстави се 2.13; и
въ сх'ботХ’ пойска стое причещеше. й
причестй се сты тайнь. й рё напокснь.
ги вь твойте рХ’иь прЬдава дшьть ей. й
прЬдаде ей дшьта rV мца дё, е 14.1296;
й кога бы наср'Ь пьть, а тга ослабна. й
пойска мал'ко да сёдне да ей почйне
й катб сёдна на камень, й тамо си
прЬдаде дшьта въ рг.'цЬ бжш 39.3086;
прЬдам си душата дяволу. Живея
безнравствено, греховно; служа на
дявола. сокъдЬ знаешь кога ти съмрьть
дойде а тй се нс ей покатал ь тогйва
що щё да бъде на твоата дша. кой ще
ти помогна й кбй ще та соне тогйва со
вЬчните мйсы со гбр'ко тёбЬ тоггва. чге
ей прЬдаль дшьга своа дгавол^ 1.7.
сег. led. прЬда 2.12, трЬдамь 6.44, прЬдамь
34.255, Зед. прЬдадешь 35.257, прЬдадешь
39.2986, Зед. прЬдаде 6.44, 9.72, 9.73, 9.73б,
21.2106, 31.2186: имперф.: Змн. прЬдадЬха
39.2966; аор.: led. прЬдадох* 34.251, Зед.
прЬдаде 1.76, 2.13, 5.27, 6.486, 7.496, 7.506,
8 57, 11.876, 11.88, 11.936, 14.1296, 15.1406,
21.210, 33.2476, 35 25762, 35.2622, 35.266',
37.279, 38.2906, 39.309, прЬдаде 7.546,
33.2476, 35.262, 36.2676, прЬдаде 35 257,
35.262, 39.3086, 39.3116. Змн. прЬдадох'те
35.2586, Змн. прЬдадоха 5.356. прЬдадоха
15.132, прЬдадоха 20.2096; форми от
перф, тип: Зед. ей лрЬдаль 1.7, си прЬдаль
39.3086, Зед. е прЬдаль 10.78; бъд.: Зед. ще
да прЬдадё 6.41, 34.2506, щё да прЬдадё
9.752, със съкр. инф. led. шё прЬда 6.456,
Щь дрЬда 39.2996; бъд. в мин.: Зед. щЬше да
прЬдадё 9.746, 34.2506, със съкр. инф. led.
щЬх’ ир£да 39.307; пов.: Зед. йръдаи 39.306;
страд.: сег. Зед. се пр'Ьдаде 35.263; бъд. в
мин. Зед. щЬше да се прЬдадё 16.1616, щЬше
да се прЬдадё 35.263; пов. описат. Зед. да
сё трЬдадё 32.2266; прич.: мин. страд, ед.:
м. прЬдадень 1.66, 14 1296, ж. прЬдадена
32.23052.
предам се св. (10) 1. Предам се; пред-
оставя се на властта разпореж-
дането на някого. ами да сё ные
прЬдадемь xtf, й той ще на избави, й
нё ще остави до кран дето се на нгего
над^ё 37.275; гесэр’пе катб сЬдй
в’ тьмнйцата. сэ еллйн'скыте люд!’е
мнсэга (!) та гы сьщйе^ва й блазни...
ами вёкге йлй да сё прЬдадё на твоё
повелёше. ако лй тй се спре, а тй го
прЬдаи поскбро на съмрьть 39.306.
2. Предам се, отдам се изцяло на
някакво чувство или състояние. ако
лй ны пакь искоси дТаволь. й паднё
въ нЬкои сэ прЬ'рён'ните грЬхсэве.
ато да сё не пр'Ьдаде въ бчаате 1.8.
3. Предам се, призная се за победен в
битка с противник, блгочьстивы царь
трьнов'скы 1сэаннь, асЬню .. пойдё й
на цри_градь й нгего прЬе й щб бЬха
тамо фрён’ци, поколонйха ms’ се, й
прЬдадоха се, да съ нгегова рай 8.59.
4. Престана да се съпротивлявам,
съглася се, приема да извърша нещо.
ето та гб мблиха ейч’кы мнеэго. едвам’
се прЬдад[е] сьс’ голЬма, (!) та ймь
стань царь й гпдарь 18 1876.
сег.: Зед. се прЬдаде 39.303, се прЬдадё
39.306, Змн. се прЬдадьть 32.2286; аор.: Зед.
се прЬдад[е] 18.1876, 1мн. сё прЬдадКх'мё
18.1926, Змн. прЬдйдоха се 6.43, 8.59, се
прЬдадоха 18.1936; пов.: описат. 1мн. да сё
прЬдадё 1.8, да сё пр'Ьдадемь 37.275.
придание ср. (5) 1. Предание, завещано
поучение, завет, ами да се чювате
да не казк’вате. защо ако кажете то
шё да сё раз’валй законь сэ сэци
наши пръдаше, сй^рё, що сь накчиле
й оутврьдйле 4.23. 2Л Нареждане,
заповед, повеление, й ре Оеофйль. азь
на ёретйкы станъха защб развалить
законь бжш, й моё прЬданГе, шб с’мь
заповЬдаль, а т7ё не чйндть затова
гы бйемь 12.1156. 3. Предателство,
предаване на някого на врага му. й кога
бы прЬдаше хво, той йдЬше й пстрь
послЬть ха й кога бы распёт!е хво хво
(!). сйч'ки апле бЬха побЬгнъле 6.41.
ед.: прЬданЧе 4.23, 6.41, 12.1156. 17.164, чл.
прЬдашею 38.2906.
прЪдателм. (1) Предател; лице, което
върши предателство; изменник, й
кбй те наейлы да прЬдадгшь Та на
безакбнныте б’деё; й кой ти рёче,
да станешь прЬдатель й бго Лийца
35.257.
ед.: предатель 35.257.
предвари се. (2) Х.Предваря, стигна по-
рано на определено място, изпреваря.
й съ помощь егго сэйдё стльпать
по морс, дори до ифь’ скёл^ й до
рамель грФ привари гем!ата 39.3126.
2. Предваря, направя нещо преди
друг, изпреваря. й на доврьш^ване
луурпи когато щЬше дТаконь да речё.
вънмЬ стаа стымь. прЬвари понапрЬ
отрочето й рё. вън’мЬмь. й сэ тбизи ча
ЙсцЬлЬ онова отроче 11.956.
аор.: Зед. прЬвари 11.956,39.3126.
прЬдвестик (!) вж. предвестник
предвестник м (1) Предвестник; лице,
което съобщава предварително, че
нещо ще стане, оуготвйтель. еще не
бФ оугствлгенъ проповЬдннкъ, еще не
бЬ про повЬдалъ. прЬвстикъ (!). еще
не бЬ прЬвъзвЬстйлъ. йко 1редетъ хс
33.2466
ед.: прЬвстикъ (!) 33.2466.
предвъзвестя св. (1) Предвестя. съоб-
щя предварително за нещо, което ще
се случи; предизвестя. оуготвйтелъ,
еще не 6Ь суготвлгенъ проповЬдникъ,
еще не бЬ проповЬдалъ. прт>встикъ
(!). еще не 64 пр^възв'Ьстйль. йко
гредеть хс 33.2465,
плусквамперф.-. Зед. 5Ь прЬвъзвЬстйлъ
33.2466.
пр'Ьде предл. (1) За означаване на
местоположение в непосредствена
близост до нещо. пред, нъ да ms’
направите кёлТа пр-Ьде мойте врата,
защб кога оулЪз^вамь й йзл4з^вамь да
го погледй’вамь 40,322.
пр’Ьде 40.322.
преден прил. (ХУБъдещ; този, който ще
настъпи; идващ. амй бь млтйвы катб
ны е спообиль та сме дочакале тойзи
стыи днь. пакь да ны спбобй й на
прЬдны щото йдать годины 39.3195.
мн.: пр-Ьдны 39.3196.
преди предл. (11) За означаване, че
действието се извършва по-рано от
определен момент; преди, по рано
от. амй ёлате на подйрЬшно врЬме да
идёте щотб е было нагбтвено сэнапре
прЬди адама 18.203; й ре ми аггль.
па са дёто йзлазЬть йз’ чёр’кова прей
сопреть, та сайдагь да ковладеть, й
сгр^ваха крамола 32.2316; и родй йм’
се бтроче м^жьско. дето ё велйкыи
Николае, й др^го чёдо нёмаше нй
преди това, нй послЬ това 15.1326;
каже й бгослбвь григбрТе. какь е
преди нбо й зёмлю, й адама, създаде
бь агглы 11.83; каже гь не сэсъждайте,
й не щёте бы сэсъдени. й прЬдй съда
никого, не сэсъждайте 1.5.
прЬдй 1.5, 11.83, 15.1326, 15.1466, 16.161,
32.2266. 34.2502, прЬи 1.56, 32.2316, прЬдй
18.203.
предложа св. (1) Предложи, дам на
разположение. предоставя. сэць сё
зове сЩ/ ей сэць защб той го родйль.
й катб го е пр'Ьложиль, сй_рё даде
го. и зовё се прЬЛбжитель, й снь сё
зове сэц# ей снь зашб е бащин’ ей снь
33.239.
форма от перф. тип: Зед. е пр’Ьложиль
33.239.
предложение ср. (2) Предложение,
наименование на едно от трите
лица на Светата Троица (за Отец).
й сэць йма двЬ ймена. зовё се сэць й
прЬложитель сй_рё йз’даде го сэ нгего
ей. а снь сё зовё, д«Ма бжТа й снь. й
дхь стыи, й той йма дв4 ймена дхь. й
йехбдникь . и катб го е прЬложиль,
сй_рё даде го. и зове сё прЬлбжитель,
й снь сё зове сэЩ ей снь... а
прЬложйтелю сё зове прЬложёшё
33.239.
ед.. прЬЛожёше 33.239, прЬложёше 33.239.
предложите,! м. (4) Предложител, наи-
менование на едно от трите лица на
Светата Троица (за Отец), й сэць
йма двЬ ймена. зовё ее сэць й прило-
жи тель сй,рё йз’даде го сэ нкго ей.
а снь сё зовё, д£ма бж!‘а и снь. й дхь
сТыи, й той йма дв4 имена дхь. й
йехбдникь. сэць сё зовё OHS’ ей сэць
защб той го родйль. й катб го е
пр’йложиль, си рё даде го. и зовё се
прейбжитель 33.239.
ед.: пр£ложителъ 33.239, приложите ль
33,239, пр^ложйтель 33.239, прЬложителю
33.239.
предобър прил. (1) Предобър, извън-
редно добър. й блжёнь 1сэаннь злаусты
дето седи на престбль й бы велйкь със’
по?чен!е й пр4дббрь. защб правёдно
д!?маше, й Сэбличаваше кой то ё
немлтйвь й не знае ба 12.1126.
ед.: м. прЬдобрь 12.1126.
предречен прил. (1) Споменат, казан
по-горе, изречен, зара това блвенш
хрт!ане да се чюваме сэ с4кы гр4хь сэ
ks'p’bob’ctbo сэ краж’ба. сэ неправы...
ако лй ны пакь йскЛи дТаволь. й падне
въ нёкой сэ пр4рён’ните гр4хсэве. ато
да сё не пръдадё въ бчзаше 1.8.
мн.: чл. прЬрсн'ните 1.8.
предръжа несв. (1) Държа под своя
власт, управлявам. эко ли прТёмашь
дИ’мата на мойте врагеэве дёто мё
клеветАть. еда не ей нйкакь с(?дь
испытать, й зал^до мё бсъждашь. ами
азь ёмл'скыи столь така прЬдрьж^,
й мнсэго ёпкпы ймамь пб мёне. й
събыра сйч'кыте да сэстънать сэ тебе
12.114.
сег: led. прЬдрьжЬ' 12.114,
прЬдскажа св. (1) Предскажи, кажа
какво ще стане в бъдещето, предреки.
й пррци прЬсказаше как' щё иа землю
да слЬзе. й как' щё сэ двца плъть да
прпемле дето члци не могать йсказа
тоговото вышъщёше 15.132.
аор.: Змн. прЬсказаше 15.132.
прЬдстал от стб. прЬдъстзтм се. (1)
Представя се пред Бога, умра мца
того кз, приставляйте стго апла и
ёмдиста тсэанна бго_слбва бчю слова’
прЬ'сталь ёсй възлюблгенвом!/. вьсЬ
йченикь вЬщ'ше вьзлюблкнь. кь
прЬйдё громб, снь вь кв 6.41.
форма от перф тип: 2ед прЬ*сталь ёсй 6.41.
предстоя несв. (1) Стоя; заставам пред
някого, лице с лице с някого. раувайтс
се что вы е наставиль дхь стыи, та стё
напльниле сич'кыи свЬть, със' чюдеса
й със' йецЬляше, й процъвгЬле сте
катб цвЬть райскыи по ейч’ка земли,
ами като прЬд'стсйте пр! га ба.
молите се за ейч'кы рсЗ хрпан'скы
10 796.
сег.: 2мн. прЪд'стойте 10.796.
прЬдтечале (6) Предтеча, прозвище на
Йоан Кръстител. тако б’Ьше й чтный
иртча йко проповЬдникъ. хс же сеть
цръ 33.2466 иоанн прЬдгеча. Йоан
Предтеча, Йоан Кръстител. амй й
бжтвныи иртча геэаннь тако ймь рё.
ако ей ты, со сгар’че сммесэне видЬль
ёей пято катб млнна, ами аз' го съмь
видЬль мЬ’жь съврьшёнь й кртйл' го
с'мь на кэр'дань рЬка 35.2646; защо.
тогази б'Ьше захар!а прркь сынь
варахТйнь сэць 1саанн# пр'гчю архТерёи
13.124; защо сэкак' сё причестй i
црква ciio геэанна иртча, кога кэрдань
прЬмйн*?. ебгогази веке не с'мь пр’Гёла
S’ мёне това сто, амй затова ймамь
жалось да се причесть 17.173
ед.: прЬа 11.82, 17.173, 33.2466, 35.264,
35.2646, пр^чю 13.124.
прЬдумам св. (1) Наговоря си с някого
за известно време, кажа си няколко
думи с някого. и ммжь ки рёче. й
мене така ми рё, да се кртимь. и гака
ей поЬдв'маха за нЬкои ча. й кога бы
пол^ношь тогази пойдоха и завёдоха
ей и двЬте дЬца 5.30.
аор. Змн. ей прЬд^маха 5.30
прЬдходиг от стб. ир’ЬдхоДн',’н иесв-
(1) Предхождам, пояеявам се
преди някого. еще не бЬ оугогв
линь проповЬдникъ, еще не 6Ь
проповЬдалъ. прЬвстикъ (!). еще не
бЪ прЬвъзвЬстиль. йко Iредеть хс.
пръвЬе бб прьходить проповЬдникъ
й повЬдН’етъ, гредейда цра 33.2466.
сег: Зед. преходить 33.2466.
прЬдЬл м. (1) Предел; място. където
евършва една облает и започва
друга; граница, на въеточн# стран!/
на прЬдЬль мйршликшскые enap'xie.
градь ё что сё зовё патаръ. й сэ нкго
бЬше тбизи стыи сэць нашь Николае
15.1326.
ед.. прЬдЬль 15.1326.
прЬжде предл. (1) За означаване, че
действието се извършва по-рано ст
определен момент; преои, по-рано
от. прЬжде шёстыи днь пасхь пршде
1с въ вийашю йдеже 6Ь лазарь s/мрьл'
его же въскрЬси ёэ мрьтвы 34.2496.
прЬжде 34.2496
прЬжелея св. (1) Прежаля; престана
да Милея и да се грижа за нещо,
пожертвам. затова се й ные ?чйх'мё
й годих'ме какь е подобрЬ даЗ^дй на
цртвото ти, катб И прьвЬнь дёто пк’сти
на вь фригЗж на таифали. й ные тьк'мо
за любовь твоа прЬжелЬх'ме ейч'ко й
бставих'мё 15 1476.
аор.: 1мн. прЬжелЪх'ме 15.1476.
ггрЬз предл. (60) 1. За означаване на
преминаване, прекосяване. на нещо от
единия до другия му край; през. ами
оумысли да прЬиесё ёднс по едно й зё
ёдно й лрЪнёсе го на сэнъзи страна, й
врати се пакь прЬз' рЬката да прЬнесё
й другого 5.326; й да даде на Earns'
зёмлю мйрь й плЪн’ство й войска да
нё нрЬмйне прЬз' ваша земли 11.107;
га зарадй гбстолюб'ство й добро
орце. та сайде й напр авй свои дбмь на
дрЪ'мь . й нЬкои да нЬ ё мин1 ль прЬз'
нкговь дбмь догде го не гостъше
31.221. 2. За означаване ча известен
период от време, когато се извършва
действието; през, в продължение
ча. й прЬз' тьзи нбшь царь й нкговь
брать, й ботире царевы сэ йдь й сэ
грйжа не могоха нй хлЬбь да йд!?ть,
нй да заспЬть 7.536; й прЬз' тьзи нбгць
сйч'ките стоах^ на млба ейч'ка нбщь.
да пмь покаже бь кои с сэ тЬ достбень
за apxiepea 15.1.38; бЬше нЬкои члкь
вЬр'нь хрпанинь й дббрь вь рй грД
ймето mS бЬше ёфимгань... ёфимгань
посгЬше се прЬз’ ейч'кы дны, до, &. ча
40.320, да пбетиме чтны сты пости,
на г'спёнге бци й на рбжьегво хво.
й срЬ й пёт'кь прЬз’ ейч'ка година,
х(?бевЬ й чйсто ела това се зове
хрттйнинь 18.1986. // За означаване
на определен момент, когато се
извършва действието; през, по време
на. й прЬз' нощь въ девётыи ча. дъх'на
великь вЬтрь. й станьте плов'цйте да
направеть вЬгрйлата 15.152.
прЬз' 1 4, 1.46,2.96,2.106,2.11, 5.316», 5.32,
5.326, 7.536, 8.58, 9.67, 9.68б2, 9.71, 11.86,
11.866, 11.93, 11.96, 11.99, 11.1025, 11 103,
11.1046, 11.1066, 11.107, 11.1086, 12 111,
15.133, 15.136, 15.138, 15.147, 15.1482,
15.152, 16.1606, 17.1646, 17.1656, 18.1986,
31.221, 33.2376, 33.241, 33.2416, 37.2766,
39.3146, 39.316, 40.320, 40.32062, npi 4.216,
прЬз' 5.286, прЬз'ь 11.916, прЬ (!) 15.137,
прЬс (!) 15.141, прЬ(з) 40.323
прЬида св (5) 1. Премина, прекося през
нещо. оутрЬ стали й 8зми ков'чёжець
дето е вьтрЬ мой прьстень, й
порамница. й дрьж' го на р^цЬ,
й прЬйдч тогази дзчавь без' стра
9 67; амй гаковь праведны й той със
патерицата си прЬмйна кэр'дан'скаа
рЬка. като й сам'сй рё. съ жьзлом'
бб симь прЬидохь t сэр дань 16.1626.
2. Премина, прехвърля се от едно
място на друго. ами ё ейч'ко врЬме
наше непрЬхбдно. догдё сэ тойзи
свЬть прЬйдё на без'[сь]мрьтны
свЬть. ciyp£ ьъ цртво нбное 39.3186.
прЬида к господу. Отида при
Господа, почина, издъхна, умра. мца
того кз, прЬставлкше стго апла й
ёулиста кэанна бго,слова., кь ft
прЬйде громб. снь. вь кз 6.41.
сег.: 2ед. прЬйдешь 31.223, 1мн. прЬкдё
39.3186; аор.: led. прЬидохь 16.1626, Зед.
прЬйде 6.41; пов : Зед. прЬйдй 9.67.
прЪказувам несв. (1) Предсказвам,
предричам ненастъпили ощесъбития,
пророкувам. й той думайте със' ба
лицё със лйпё. дёто й напйсанныте
каменные плбчи npie сэ нкто. й fb
строшй, катб се раз'ерьди, защб 6bxS
йз'мЬнйле законь. това йзьйвлмваше
със' прчьството ей и прЬказ/ва. й
ейч'ко блго чины, й дадё законь на
помощь 15 1316.
аор.: Зед. прЬказ^ва 15.1316.
прЬкарувам не св. (1) Прен. Оприли-
чавам, представим нещо като подоб
но на друго, уподобявам. а (сэанньтоза
ейч'ко раз’бра й раз^мЬ. й м^жьекы се
дрьжаше, й рё на ёпкпьп е.. ако знаете
ба, йдЬте cAb нкго, ако е вашь бь, й
да йз'блъвате ёл'завёлината трапеза й
чюха тъзи рЬ ёпкпыте й казаха цр8,
за царица евдб^а, какь ю прекаръ’ва
1сэаннь на ёл'завёла 12.115
сег.: Зед. прекар5’ва 12.115.
прЬкланям несв (1) колЬнете си прЬ-
кланям. Коленича, заставам на коле-
не (за молитва), й съезди се сэ съла
майей и помли се 68 и стань рано
й пойде Я1 иркви. й бЬ въ пбсть и на
млтвя1, й колън^тЬ ей прЪкланнше.
догдё дойдё епкпь платонь със'
поповй й драконы 37.275.
имперф.: Зед прЪкланвнле 37 275.
лрйклоня се. (11) Преклоня, направя
нещо да се снижи; наведи, й сторй
се чюдо велйко i тон на. катб мЯ
прЪклонйха главъта. й положи ей
патрёар'хь рЯката, й начё да чьтё
млтва рЯкополбженна 12.1116; й
затова двдь прркь дЯмаше за днёшны
днь й пръклбяь нбса й сънйде. й
примракь под' ногама его, й възйде
на херЯв(мь й летЬ въз'л-Ьте на крйлЯ
вЪтрьню 38.2866; защо не ipwit на
бь да ны мъчи дзаволь. амй пр'Ьклонй
нбёто й слЬзе защб е млтйвь бь 3.176.
прЪклояя си главата. Наведа, сведа
глава в знак на почит и уважение;
поклона се. й тёче он'зи львь сэдалёчь
на ft, й кога се приближи при ft, а
гои ей прЪклонй главъта до земли
та йм* се поклонй. й сэстьпи о ft
5.39; това рёкоха й двата. й напокон'
ей nptbjiOHHxa главыте до земли, й
плакахЯ. й ц!лЯ‘ваха се ёдйнь дрягы, й
тон ча не вид£ха сс 9.75; пр1клоня
си кольнете. Коленича, застана на
колене (за молитва), стань еэн'зи м!?жь
npt нйхь. й рЯцЪте си вдйгнг naropt на
нбо, й помбли се 6Я. й паю. колЬн+лЪ
ей nptклони доля’, й главьть си на
земли положи, й мблише се 6Я т айно
3.19; npt клон я си шията. Смиря се;
проявя смирение, покорство защб
каже прркь icaia. нЬ такъз'зи по йз'бра
азь рё Ть макарь й ако ей nptooHriinb
катб ерьпь свбата шйа, и дрЯ’го. ако и
пепель ей постелишь, макарь й катб
меэмей да се постишь й ймашь враждЯ
на некого кога се ей постйль нйкоа
пол'за йлй помощь ймашь сэ тбизи по
34.255.
сег.: 2ед. приклонишь 34.255; аор: Зед.
прЪклонй 3.176. 3.19, 3 196, 5.39, 15.132,
приклони 12.1106, прЪклонй 39.3046, Змн.
прЬклонйха 9 75, 12.1116. прич : мин деят.
I ед. : м. прЪклбнь 38.2866.
прЪклоня се св. (7) Преклоня се; наведа
се в знак на почит, уважение; поклоня
се. й в'лъзе насрЬ пркьата, й прйк-
лонй се дб землн, й мблише се 6Я
непрестанно 3.20; й пр'Ькгонй им’ се
апль фйлиппь, й сэйдё на парОь градь
36.2706. прЪклэня се на ко л t нс.
Застана на колене, а той се opttcnoHW
на KO.itHt доля’ до земли йще прош’ка
й блвь сэ нюа 17.1666.
аор.. led. прЪклоних* се 17 1706, Зед. npt-
клонй се 3.20, се приклони 17 1666, npt-
клони се 17.1666, 36.270, дрЬклэни се
36.2706; форма от перф. тип Зед се
прьклониль 36.270.
uptKHOHHbaM се несв. (1) Прекланям
се; навеждам се в знак на уважение,
почит; преклонявам се. ейч'ки
хрпане блйзЯ себе ймать крть. амй
да го не чините безЯмггк, йлй сё не
пр!клонивате, като го чйпать мнеэго,
кой не знають, амй тр£бЯза да го
чините като е пообно блгочьстивЯ
хрттанинЯ 16.1596.
пов.: описат. 2мн. да сё прЪклоньвате
16.1596.
nptкор м. (1) Прякор; име, освен обик-
новеното, дадено на човек по някоя
отличителна негова черта; прозвище.
пое jit хво рож'ьствб, до трйет а гбдйнь.
6tnie н4кои царь ймето мя’ ма^имтань,
й на nptKop' го 3OF.txa ёр'к!?л1'е 9.616.
ед.: пр'Ькор' 9.616.
прЪкръстя се св. (7) Прекръстя се, нап-
равя кръстен знак с ръка. й товт рёче й
nptKpbCTH се. й сторй си крть, ча челбто,
й на очите, й на я’стата, й на срцето
ей 17.168; а тиа додё при (сэр'дань, й
nptKpTi; се 1 дакргь знамена юэр'дана,
й вл£зе врьхЯ всэдата й xontme й
лриближй се при край 17 174.
сег.: Зед. сё nptKpra 18 1006; аор.: Зед.
лрЪкрти се 17.174, 17.1756, се пръкрти
17 175, прЪкрь».ти се 17 166,17.168, пр4крти
е 39.3006.
прЬкурва м. (1) Голям развратник;
лице, което живее извънредно без-
пътно. й това да знаете брйй'е, оти, нй
Ktfp'Bbi, нй прЪкЬ’р’вы нй пийници, нй
присмЬх^л'ци... цртво бж!е не могать
да наслЬдеть 11.1076
мн.: прЬюф'вы 11.1076
црЬлагам се несв. (1 )Прееръщам се, про-
меням се в нещо друго, преобразувам
се. а сог'нь се npb.iaiame на роса, й
бываше хлад'кь. й братка видЬха какь
охлади аггль бн'зи сог'нь. й payeaxtf се
й ubaxtf 37.278.
имперф Зед. се прЪлагтше 37.278.
пролея св (2) Облея. залея нещо с
течност. й видЬ се тЬлото CTMtf
тврьдЬ свЬтло й красно, й мурб
мнеого йстЬк^ва со ребрата м« гдето
б’Ьше проббдень быль со кошето. и
тол'кози мнеого йстЬкй’ваше кбл'кото
прЬлЬа й постника того й члкатбго
чтб чюваше гробь стм#. й ь’плаши се
бн'з'и пУсгьшн'йкь да сё не "^дави, й
привйка, стыи димйгрУе... й глЬда се,
сйч*кь мокрь со бнова мурб. й той й
содёждата Mtf мокра 0.71. // Образно.
й ерцёто наше стопй се. й скрьб' ны
прЬлЬ. й нЬ ё никои да ны йзбави со
това злб 15.1466.
аор. Зед. прЬлЬа 9 71, г.рЪлЬ 15 1466.
прЬложа св. (3) Превърна, променя в
друго, преобразя. й стань тЬмь пЬща
катб црква. й лЬй/tf вьгрЬ, й uapHnaaxtf
ейч’ка з варь нбнаа й земльнаа. й
д£маха. блвйте въга дЬла гни. вйдиш'
лй какь йма трытЬше правёдши.
затова й бь ntfern аггла. й приложи
сог'нь на роса 12.1176.
аор.: Зед приложи 12,1176, приложи
15.1366; нов.: 2ед. прЬложй 39.3086.
приложен прил. (1) Променлив, който
е непостоянен, изменчив, Ф пак1 съ й
прЬлбжны агглы със' Ь’мы' ей. сй_рЬ.
й tic съ раз вратюва"ь със' 7мь. катб
се раз'вралиха сош’а аггле със' «'мът'
ей й сопаднъха со агтл'скыи чйнь. й
ст анъха бЬсоове 11.826.
мн. нрЬложны 11.826.
прЬложувам несв. (1) Превръщам,
променям в друго, преобръщам. й
скрьбень члкь кои дойдЬше при нкго.
й кажЬше ей скрьбь своа. й стыи
Николае, тьк'мо да погледнЬше на
ебногова члка с крьбнаго. йtf тЬшаваше
се бн'зи члкь и прЬложь'ваше скрьбь
своа на радость 15.1506.
имперф.. Зед. прТложЬЪаше 15.1506.
прЬлъст ж. (7) Лъст, измама, изку-
шение. й тогйва йспи бнова былТе.
й ничто зло не потёгли амй тьк'мо
стсаше й смЬеше са на царюва
прЬлъсть 39.303^ дхбвниче збсиме.
бь да йз'бави на со съблаз'нь, й сё
прЬльсть. й да ни ‘о’чюва, й да ни даде
йкость й крЬпость да се ькрЬпймь на
добрб 17.168.
ед.: прЬльсть 12.1106, 17.168, 33.235,
33.2466,33.247, прЬлъсть 39.301,39.303.
прЬлъстен прил. (2) Прелестен, изма-
мен, излъган. со прЬлъстенный люд!е,
нЬ съ вашйте идолы бве, нЬ. й недЬите
бы слЬпи със' дшьта й със тЬлото off е
хс едйнь й йстЬк'скыи бь 39.298.
мн. г.рЬлъстенз т.45, прЪлъстелный 39.298
прЬлъстник м. (5) Прелъстител; лице,
което си служи с измама. й рё, скоро
да мй доведёте бногози прЬльстника.
дегб е ва така на^чйль й прЬлъслиль. й
мнеого йскаха го й не найдоха го 7.51;
а той не поелкша заповЬдь бжТа амй
noentfina прЬльстника зм!а д!авола
дето Mtf завидЬль б’Ьше на добрбто.
залога йз'гнань бы со ран 33.2346.
ед прЬльстник. 7.51, 10.78. лтЬльстнива
33 2346, прелъстника 36.2716. прЬлъсГнйкс
39.3076.
прЬлъстювам несв. (3) Прелъстявам,
служа си със съблазни, подмамвам.
защб на йз'гбнювашь со къщата наша,
намь гь’ка б'Ьше дбмь й бЬх'мё оу нкго,
да прЬлъстювамё лю'е да слушать на,
й да нй се покланмть. амй сега где да
пойдё 15.140
сег. Зед. прЬлъстюва 39.305, Змн. прЬльс-
тювамё 15.140; имперф.: Зед. прильет) чваше
15.1406
нр’Ьлъстя св. (27) Пре.тъстя; послужа
си с лъжа, за да накарам някого да
извърши грях; съблазня, й дтавол* м!/
завидё й прълъсти прьвЬнь, прьва-
го члка със’ нгеговата м? жен? евва
15.1316; й сэ адама що сё наплбдиха
члци, сйчьки пр'Ьльстени бёха, й
сйч'ките люд'1е бёше д'йволь прЬтвб-
риль да се 61/ не покланить 3.16; гогйва
аггль оговори, й рё ймь. врьнёте се
засрамени бёсове, бти не могбх'те вне
да прельстите тази дша догдё бёше
със' тЬлбто на земли 32.230; й зарадй
адама ё хс. а за евва пртаа бца й за
онова дрьво що сё прёльсти адамь сэ
нгего. крть й зарадй зм!а щб прельсти
евш/ 35.258; зарадй жень адамь йз*
рай йспьдень бы. зарадй жень двдь
крот'кы прельщёнь бы. зарадй жень
й’рТсэва, й рё на вбиската ей та гб Збиха
21.2106; не сосаха ли тебе тол'ва (!)
людте людге (!) что гы сы прелъстиль
сэ нейспедёп'паниче 36.269.
сег.: 2ед. прЬльстишь 6 446, прЬчьстишь
36.269,Зед. прельсти 10.786,прЬлъсти 11.87,
2 мн прЪльстигс 32.230; аор : Зед прЬлъсти
1.8, 9.626, 15.1316, 38.2852, прЬлъсти 3.16,
3.18, 15.1316, грЬлъсты 15.1406, прёльсти
35.258; форми от перф тип: 2ед. сы
прЬ.тьстиль 36.269, Зед. е прЬлъсти.тъ 7.51;
бъд Зед. ще дэ прельсти 39.3076; страд.:
аор. Зед. сё прёльсти 35.258; прич: мин.
страо. ед.: м. прЬлъстень 10.78, 16.162.6.
прЬльщень 21.2106, прЬлъстен' 39.308;
мн.: пр’Ьльстени 3.162, пр'Ьльстени 34.2496,
39.301, пр'Ьльстени 39.3046.
прельсти се св. (3) Прелъстя се, из-
падна в изкушение, съблазня се.
й Ьлёзоха бу корабь й плавала’ по
морёто й прЬлъстиха се за ймашёго
еэша йноци 11 101; й той трёб8ваше
да рё. прелъстих1 се й прЪгрёшй ги бе
мой. й прёстьпй твой заповё 38.285.
аор.: Зед. ирЪлъстих'се 38.285, Зед. сё прель-
сти 35 258, Змн. прЬлъстиха се 11.101.
прелъщавам несв. (3) Прелъстявам;
служа си с измама, за да съблазнявам.
и йзвадиха хытрина й просёаха
д1?ма какь € въекрль сэ мрьтвыхь. да
ймь ё лесно да прёлъщавать мниэ
людУе 36.2696; така е повелёль царь
асиршскыи сенахерймь. да не прёлъ-
щава в а ёзёкта 11.91.
сег.: Зед. прЬлъщавс 11.91. -рЬльщава
36.2696, Змн. прЬлъщавать 36.2696.
прелъщавам се несв. (1) Прелъстявам
се, изпадам в заблуда, измамвам се.
й на сёкы днь слушать, ёллйн'ците
нгеговыте д£мы, та се прелъщавать. й
состав а г1 ей вёрата своа, й стан^вать
хрттане 9.63.
сег.: Змн. се прЬлъщатать 9.63
прельщение ср. (1) Съблазън. измама,
прельщение, амй азь да каж1? на
твоего прёлъщеше какво е. и кой сь
тебе вёровале самы пакы пс да тё
прйбпоть 36.269.
ед.: прЬлъщеше 36.269.
прелюбодество ср. (1) Прелюбодей-
ство, нарушение на съпружеската
вярност, прелюбодеяние, амй сэ
адама что сё иаплбдише члпи. начёхЬ’
по голёмо зло да чйнжть. блй'дь. й
прелюбодество, й да сльжеть на
идоле 33.246.
ед.: прЬлю'тбд'Ьство 33.246.
прелюботвзрец м. (1) Прелюбодеец;
лице, което нарушава съпружеската
вярност; развратник, зашб щото
люби й ббыче чюДса жена, той е кЬ’р'ва
й прелюбб_твор'ць. й далёчны сэ ба
1.66.
ед.: прЬлк бб^твор'пь 1 66.
премамям несв. (1) Примамвам, служа
си с лъжа, мамя. ёто й сега е невйды
блвенш хрпане, а той ны прёмамЬ,
й _ные вёщ/вамс в' нгего, амй щб
щь да стбрАТЬ въ бнова време бша
члцш npt ft като ше да е страшен' й
сьрьднть 18 189.
сег.: Зед. примамЬ 18.189.
прЪметна св. (1) Прен. Преинача,
представя в друг вид, изопача. й за
тьзи рйчь. та Сэбрънаха крйкдата
на коанна, дёто inixa да йз'врьжеть
Оесафйла, a tie прймётнъха и напйсаха
да йспъдеть iwaHHa. й метнъха pi на
нйто. бти идёшь й кртйль ёсй 12.115.
аор.: Змн. прЬмётнъха 12.115.
прЬмина св. (30) 1. Премина, придвижа
се през нещо, прекося. збеима се
поклонй на мЪстото И цйл8’ча землита
дето и стоаха нсозРте. й даде хваль 6V.
и вратй се назадь. хвали й блвЪ ха ба
нашего й пр!мйнь п8стын.хть. й додё
си на монастйржть 17.1736; й пойдё,
й кога дойдё до д^гговь (!) да прЪмйне
на сонъзи страна, й слКчи се фрыг^на
й б*’ра голФма 9.67; й катб пой.мйна
сынорь фрён'скыи. й влйзе на т'ъзи
странъ бльгар'скаа. ейч'кы из' бколк’
градове й села йзлФзЬ’ваха насрёща,
със в t ши (!) 8.596. 2. Изтека, измина,
мина (за време). й скрьбЪше, й
тьг8'ваше. помыслюваше тбл'кази
годйна длъга. и годФше да мбжаше
годината за ёдйнь дёнь да notмйне
17.1736 3. Премина, изчезна, отмина.
й ре. млю ти се ги бе мой, ако не
мбже и не прилФга да прЪмйне това
иск8шён!е со на ано ё пбдобрЪ ceia
повелй ги да дойде това йскйпёше
на на 5.31. 4. Прескоча, прехвърля се
през нещо. й мнСого така на вратата.
й не бы й дадено да го вйды. й ты и
йщеше да nptмине зидьть й паднь й
Von се 2.13; й дойдбха й ссбыколйха
околК градь нощно йвън'ка, й
натък'мйха се. кога се потай нарсадь,
да щтЬмйнЛъ со стйните скрйшб 9.72.
5. Премина, изляза извън определены
граница, г напоконь пэглёдна й вйдй
агглы немлтивы, дёто нйкакь нёмаха
млть, и страшны тврьдк й лицата
й 6ixa ерьдйти. й зьбйт% ймь otxa
nptMHHane Астата й, а бчйтв ймь 6ixa
прЪминале (!) Астата й 32.2286. 6.
Премина, прехеърчя се на Ору га тема
в съчинение амй защб бы за ба, д^мьт.
затова поскорК й пбмал'ко сказах'ме.
нФ защб не б’Ьше прилйчно. да скажё
амй защб не можете разй'мФ катб е.
ами да прЬмйнё й да пойдеме, й на
второго йскаше. да прикажё й нкго
33.2396.
сег.: 2ед. прЪмйнешь 17.171, Зед. прЪмйле
2.13, 5.31, 9.67, 11.107. 17 1736, Змн.
прЪмйнА 4.216, прЪмйнУть 5.32, 9.72, аор.:
led поЪмйна 17.1716, 17 1726, прЬмйнь
17.1716, прЪмииа 17.172, прЪмйнх 17.173,
Зед. прЪмйна 5 36, 8.596, 9.67, 16.1626,
17.1656, 17.1666, 17 175, прЬмйнь 17.1736.
1мн. прЬмйнъх'мё 5.366, Змн. прКминаха
5.32; плусквамперф.: Змн. бЬха прЬминале
32.2286, бФха прЬминале (!) 32.2286; форми
от перф. тип. Зед. ё прЪмйнала 17.1756,
Змн сь прЬмйньле 4 24; пов.: описат. Змн.
да 1-р-Ьмйнё 33.2396; съкр. инф.: (мстить)
прЬ-ийнУ 5.326.
nptмина се св. (4) Премина, измина,
изтека (за време, събитие). й кога се
nptмина празникь сб'н'зи, еллинскы.
рё жената ст Mis’г v'статно, гпдине мои
ные докога да седимь т^ка и да се
крыемь 5.315; й не прЬмйна се ёдйнь
мць й nptexa TS’p'nn сол^пь така й
ларйеь 9.75.
аор Зед. се чрЪмйна 5.316, ирЬмйна се
9.75, Змн. прЪмйнъха се 11 976, 11.100.
прЪмпналед (!) вж. прЬмина
нрЬминувам несв. (2) Преминавам,
движа се през нещо, преминувам. й
прЬмй нКваха кор'дань й раз'дЬлнваха
се далече ёдйнь со дрь’гыго, й йдЬха
i пйстинм 17.1655; й не ббют се
амй пр+.мйн8ва1ь тврьдина нонаа й
прихбждать на поклонкше os’ 32.229.
сег.: Змн. прЪмйнЯвать 32.229; имперф.:
Змн. прЬмй.чк’ваха 17.1656.
лрЬмлькна св (1) Замлъкна, престана
да говоря, замълча. й дкмаха ей.
делило 6tine елнце да помръкне
нёже.лй’Уста зоанновы да npt млъкнать
12.1196.
сег.: Змн. прЬмлъкнкть 12.1196.
прЬмльчювам несв. (1) Премълчавам,
не оглвръщам на нечие предизвика-
телство. не противореча. йпрьвЬнь
той шё да сё покаже дббрь й да
прЬмтьчюва сЬкомУ. й да живУва
съсЬкыго (!). й сЬкымУ шё да сё
покланЬ 18.187.
бъд. • Зед. щё да прЬмльчюва 18.187.
прЪмног прил. (3) 1. Многочислен,
многоброен. дУма вала&мь синь
вейровь. дема члкь дёто е видЬль
бж!а чюдна работа, бти е тврьдЬ
прЬмнйго плЬме шковлю 33.2436.
2. Преголям, извънредно голям по
значение, велик, и пос^Ь пойска бь да
ей пскаже лрЬмийгаа своа хитрость,
да смЬси й двътЬ нгегсвы създаш’а. й
стори създшпё, сй_рё, члка 33.2456.
ед.: ж. прЬмнсбга 33.2456, пр£мншгаа
33.2456, ср. прЬмнйго 33.2436.
прЬмо предл. (2) За означаване, че
действието се извършва в непосред-
ствена близост до някого или до
нещо; пред, срещу. йко сбв'че на
закол к-те веде се, й икс агьн'ць
прЬмо стрйгУщомУ его безТласнь,
тако не йврьзаеть ?сть свои 16.161;
блвень бь простьрыи рУкы своё, й спь
Црлима прЬмо бчйма чашима. сйрё.
блвён' й прославень е Ть 5ь нашь,
щотс ей пр остр! рУцЬте свои, й У пази
щрлйма спроти очите наши 16.1616.
прЬмо 16.161, прЬмо 16.1616.
прЬмоля св (1) Измоля с труд нещо
от някого, склоня. й паднь та им' се
поклени до сама та земли, й зё да йм'
се мли мой гпдаре мша ви се на ваша
млть, врьнЬте се съ мёне'У мои дбмь...
а пё... дУмаха. не шёме ношесь ой
пй_кадЬ, амй щемь тУка У грЙ насрЬ
сокакать лежа, та гй сдвамь прЬмсли
тагы заведе’? свои дбмь 31.2216.
аор.: Зед. нрЬмбли 31.2216.
прЬмра св. (2) Примра, стане ми зле,
припадна. а йша лкцпе щс любЬха
кшбц/а, с'ЬдЬха Т, днй, й , Т, нощи, та
гб чакаха да йзлЬзе й морето додё
премрЬха й глады й й плачь й й
горещина. й лежаха без'гласны. й трй
й тЬ. УмрЬха 6.46.
аор.: Зед. прсмрЬ 6.456, Змн. премрЬха 6.46.
премудрое вж. ирЬмудрост
прЬмудрост ж. (9) 1. Премъдрост;
качество, сеързано с голям разум и
познание, да не хвалит" се прЬмУдрыи
прЬмУдростоо своею, защб кол'ко се
чины члкь да знае той нйщо не знае
34.2526; бЬше йць нашь сава, тйхь
съмысльнь, й крбткь (!) й йспльнкнь
съсйч'кь (!) дхбвнаа npt мудрость
14.128. 2. (. 'тарозаветната книга
Премъдрост Соломонова, й пакь
прЬмУдры каже соломбнь. на кн!Та
що сё зове, премудрость. съмрыпю
без'чьстною бсУдй его, ре бб, йко
бжш снь с 16.1616.
ед.: прЬмУдро (!) 3.176, ппЬмУдрбсть 10.79,
12.109, 13.1236, 14 128, 15.131, 16.1616,
прЬмьдрбсти 33.236, прЬмь’дрбстйо 34.2526.
прЬмудър прил. (9) Премъдър, който
се отличава с голям ум и богат опит,
много мъоър. заради жень дзаволь
прЬмУдрагс соломбна вь прЬст-.’п-
лгенТе въведё 21.2106; й рё ей апль.
чёдо тебЬ дарУвамь тойзи блгть, да
ей сама йсцЬлйшь около. оутрЬ да
станешь, й помЬни йме хво. й положй
ей сама рУката на ббл'ното око й
йсцЬле ти щё. й наУтръ така стбри, й
йсцЬлй ей сама бкбто й йтбгази йме
геи бы прЬмУдраа харйтша 36.271.
ед.:м. прЬмУдрыи 15 1336, трЬмУдры 16.1616,
33.232, прЬмУдрыи 16.162, прЬмУдры 21.210,
прЬм^дрыи 34.2526. трЬзг-драго 21.2106, ж.
прЬмУдраа 36.271; мн.: чл. прЬмУдрите 36.269
прЬмЬна ж (6) Нремяна, дреха. одеж-
да. та щьть да хбдеть бблЬчени ьъ
прЬмЬна й кбзина йстакана 18.186;
дне У копринЬны прЬмЬни. а УтрЬ У
гнои 31.216.
ед.: прЬмЬнаа 18.1786, прЬмЬна 18.186,
18.195, прЬмЬьа 18.1946; мн.: прЬмЬни
19.208, прЪмЬни 31.216.
прЬнеса ев. (16) Пренеса, занеси няко-
го или нещо от едно място на друго.
това азь катб сл^ша, й въ тбизи
ча ирЬнесёнь быхь на нбо. ето чё
дойдоха агглы радостны, й лЬаха
njlb га 32.225; й послЬдь по съмрьть
iwaHHtf злаусп/, по, лг. годйнь. въцари
се ФссЗ&а црь малы й прЬнесе тЬлбто
CTMtf iwaHH'i' злаустУ сэ ks’kS'cb, вь
цари градь 12.1206. // Преместя на
ръце през нещо. й дойде до нЬкоа
рЬка голЬма и стой глёда ю какь ё
мнсого вода й не мбп’ть прЬмйн#
дЬцата защб бЬха еднакь мал'кы. амй
оумысли да прЬнесё едно по еднб й зё
едно й прЬнёсе го ка Сэнъзи страна, й
врати се пакь прЬз: ръката да прЬнесё
й другого 5.326. прЬнеса си умът
нЬкаде. Замисля се над нещо, умисля
се. й тогази се зосима Оплати, й й’мьт'
си прЬнесе нЬкаде като чю о нгел че
гб повйка на ймето м8’ 17.1666
сег.: led. прЬнесё 5 38, прЬнесёмь 8.596,
2ед прЬнесешь 39.3066, Зед прънесё 5.3262,
5.37, 8.596, Змн. прЬнесъть 2.156; аор.: led.
прЬнёсо 5.38, Зед. прЬнёсс 5.326, 39.309,
прънесе 5.366, 17 1666, прЬнесе 12.1206,
Змн. прЬнёсохг 2.156; прич.' мин. страд,
ед.: м. прЬнесёнь 32 225.
прЬибида ж. (1) Обида, незаслужено
оскърбление, голяма обида, ами сега
тй се млй. ако ти бьде нЬчтб й ные
катб члц!и съгрЬшиле. а то йще да
ны простишь, защб нЬ по прЬббыда.
ами сэ мнеэ жалсэ та йз'д)?мах(мё рЬчи
неприлйчны 39.316.
ед.: прЬббыда 39.316.
прЬобиден прил. (4) Презрян, който е
понесъл много обиди. нищожен. вчера
бЬше катб прЬбэбыдень й бебдень.
а днёска прославень й похвал тень,
вчёра Скарань й заплюень. й за^шень
сэ плеснйна. й >ранкнь. а днёска се
прославли 35.258: защб сэпрьвЬнь
члчьскок кство бёше похулено й
непочётено, й прЬсэбыд'но, защб члкь
бы непосль'шникь бжш 38.2856.
ед.: м. прЬсЗбыдень 35.258, ср. прЬшбыдно
34.253, прЬсэбыд'но 38.2856; мн.: прЬсэбыд-
ныи 34.2536.
прЬобидя св. (1) Обидя силно, натъжа
някого с нещо, огорча. блвёши хрт'Гане
ако сэбычете й ищете да бъдете
как'вбто еэша мници. не прЬббыдите
ба дето да сс закльнёшь въ ймето
нкгово страшное, нй по истина, нй на
лъжа, нь нй да похулишь, на ба, кога
ти дбйде нЬкоа злынй 1.35.
пов.: 2мн. прЬббыдите 1.36.
мрЬобръна св. (1) Прен. Убедя някого
в нещо, противно на досегашното му
гледище; склоня. йма тХка нЬкои члкь
хытрь тврьдЬ знае й мала ако рёшь,
а той да дойде тУка пбекоро. й той ще
прЬобрьиа recop'ria да се поклонй на
твоё цртво й на повелЬше 39.3026.
бъд.: със съкр. инф. Зед ще ."рЬобрьна
39.3026.
прЬосвещен прил. (1) Преосвещен,
определение за висы духовник, й
тогази ш’сти прЬбсщеннаго мар'ка
митрополита, велпкагс прЬслав^. със’
голЬма почьсть, да пойде на спивать
градь, да прЬнесё тЬлбто прпоббнЬи
пет'ки 8.596.
ед.: м. прЬосщённаго 8.596.
прЬпасан прил. (1) Препасан, който е
увит около кръета, описан, й видЬхь
дрьле агглы дёто и свЬтЬха лицата
й катб слнце, й прЬпасани кртосани
поасе, й дрьжаха, хоръ’гви почти въ
р8'цЬ свой, й печати бж!ё 32.229,
мн.: прЬпасани 32.229.
прЬпех се от стб. прЬлдтн сд се. (3)
Препъна се, ударя крака си в нещо,
спъна се. й прЬз' нощь въ девётыи
ча, дъх'на велйкь вЬтрь. й станьте
плов'цйте да направегь вЬтрйлата
стань й тоизи блгочьегивыи члкь да
ймь помбгне. й не знамь как' се прЬпе,
й паде V морето 15.1526.
аор : led. прЬпёх* се 15.1526, Зед. прЬпе се
15.1366, сепрЬпс 15.1526.
пропирам сс несв. (1)Препирам се, водя
спор за нещо. зэтова кога се препйра
ёврёинь та ти каже. како крть мбже
да чйни чюдо, а ты mV речй. амй сэти
йсладй онова. дрьво, всада мёрр'скаи
16.1606.
сег.: Зед. се пречйра 16.1606.
препирание ср. (1) Препиране, спор,
словоборство. й нйкои епкпь акакте
анор'скы ре стаа царица тзка е
повелЬла да сё стбри сьббрь ради
icaaHHOBo прюпираше. й рёкоше да
зов^ть 1саанна narpiapxa 12.1155.
ед.: пргспираше 12.1156.
прЬпирают се от стб. прЬинратн са
несв. (1) Препирам се, водя спор за не-
що. й да сё събер^ть въ градь никёи,
да се препйра ю със apia, й да го седеть
дхбвно, да сё йз'берё йстинна что е
15.1406.
сег.: Змн. се прЬпйраю 15.1406
прЬписувам несв. (2) Записвам, включ-
вам някого в списък, отбелязвам не-
чие име в книга й на второго йска-
HJC, да прикажс й нтсго. дёто рё. бти
се прилучи, таквбзи врЬме, да сё
прЬписКва ейч'кыи свЬть, когато се
родй хс й да каже затова... напйсаше
се ейч’кы члци наедно тогази, въ
кнйп/ naps’ aE'rVcTSS а сега се напйсаше
хрпане ьъ kbits’ нбнКю 33.2396.
страд.: сег. Зед. сё прЬпйй/ва 33.237б, сё
прЬпис^ва 33.2396.
прЬплувамсв.(\)Преплувам, преодолея
водно пространство с плуване. вь
лЬто семо, око га бЬше начёль црь
костан'тйнь, (!) да цр^ва. й при нгегово
цртво сьбраха се мнеэ нечьстивы
варваре, на рЬкж д^нав'екж. й щёха
да прЬпл^ва, й да плЬнЬ’ва сйч'ка
вьстбчна странъ 4.216.
бъд. вмин.: Змн щёха да прЬшбва 4.216.
прЬподам св. (1) Образно. Предам, пред-
оставя нещо на някого. на pacnerie
хво, въй?си хс жльчь сэ свреёте. бтй
да йсцЬлй адамбвото вък^шснТе что
въкхси ада о дрьвото. й по въскрсёше
йде мёдь със' вощёна. вбе'кь бти,
защб да просвЬти адама, й ейч’кыте
что съ, йз' адама. й да ймь прЬподадё
сэ чтеговът' ей свЬть, защб вбе'кь
свЬти. а мёдь па да ёслады гбр'котб
вътй’шёше 38.289.
сег.: Зед. прЬподадё 38.289.
прЬподобен прил. (21) 1. Преподобен,
определение за светец или светица.
мца дёмв'р!е, е. жй fie прйбнаго сэда
нашего саввы бещённаго наставника
пхстыннО-ЖЙтслкмь 14.126; елнце
кбл'кото йма свЬть, й свЬти. тбл'кози
й на прпеббнаа пет'ка памёть шо й е
просвЬтила по ейч'кы свЬть. нёйно
чюдо й нейнь, по кби ёзыкь мбже
йсказа 8.55. 2. Като същ. Преподоб-
ният, светец градйната със' цвЬто-
вете та е. стаа црква хва. а цвЬговете
съ лразниците на ейч'ките 'сты.
макарь на мниците да решь йлй на
прЬпбобны, йлй на арх!ерёе йлй на
апле йлй на пррцы. йлй дрйгыго стго
да въспомЬнёшь 33.232.
ед.: м прпбобныи 14.126, прЬпбнын
14.1296, прпбобнаго 2.9, прйбнаго 14.126,
ж. лрпоббнаа 8.55, 17 1756, прпоббча 8.55,
17.176, прпьчаа 8.596, прйббна 17.174,
прг.обна 17.174, прпобкаа 17.174, прйообна
17.1756, прйббнаа 17.176, прпбные 8.55,
прпйбные 17.1636, прпбббнЬи 8.596, чл.
прпббната 17.1736; мн.: прпбны 15.132,
прЬлбобны 33.232, прЬпббнй 37.280.
прЬподобница ж. (5) Светица, пра-
ведница. й плака мнеэго. и сэпЬ у ал'мы.
й млтвы погрибал'ны, й помысли, й
рё далй пообае да сс погребе тЬлого
на тьзи прпоббниць, да не бъде нки
неугодно 17.175.
ед.: прпбобница 17.1752,17.1756, прпбенипа
(!) 17.175, прпбббнииь 17.175.
прЬподоница (!) вж. прЬподобница
нр'Ьпознавам се несв. (1) Припознавам
се, разпознавам някого, оприличавам.
и тогази сэнТа войне зёха да mis’ се
оу1лёд^вать. й да се нрЬпознёвать
на нкто. й рё едйнь сэ ны jjptfrbiMtf.
полёгич'ка. брате акйкТе, шо прилйка
тбизи члкь на плакТда щото гб йщеме
5.346.
сег.: Змн. се прЬпознавать 5.346.
пр'Ъпочина си св. (3) Отпочина, въз-
становя силите си, отмеря се. й
пръпочйнь ей зеэакомь ёдйнь днь
дома си й на ^грЬщныи днь принёсе
1сэакм дарь свой Ttf 5tf 13.1226; тамо
арёк'са стыи й рёче да сЬдй, Т, днй. да
ей прЬпочйнъть 5.366. // Отдъхна си.
й сэ тЬхното ей ймаше дадоше й тТё вь
црквата cTMtf а другого раздадите по
сыромасй, й что сэстараздЬлйше го по
свбите ей рбднына. амй сэ това чюдо
да ей прЬпочйнё, защо псказамё, что
бы въз'можно 15.149.
сег.: Змн. ей прЬпочйнъть 5 366; аор.: Зед.
прЬпочйньси 13.1226; пов.. описат. Змн. да
ей пр'Ьпочйнё 15.149.
препоясан прил. (1) Препасан, увит
около тялото с нещо. а т’Тё това
ейч'ко прЬтрьлЬха зара1 имею твоё
стбе. й прЬпоасани по ерцето, й ймаха
въ р£цЬ свой кадйл'ници. й със^цето
(!) ей й сь Астата ей блгославЬха Та,
стоаха на бдЬнТё, й говЬюё й на 1рйжа
32.2256.
мн.: прЬпоасани 32.2256.
прЪпра св. (1) Препра, обсря в диспут
противника си. й тамо наоучи ейч'ко
до край, законь хртТан'скыи. й кнТгы
бжтвные йз'оучи добрЬ. й авйнТа
философа препрЪ. й наставй го й бы
хртТанинь, й крти се, й йойн'екого
бога строшй 12.109.
аор.: Зед. нрепръ 12.109.
прЬпратя св. (1) Прекарам, премина
времето си на земята, пре живея. сто
сатовэ дёсеть голЬмТй заръчанТа бжТа.
й ако гы оучюваме съсь драгость. й
т>?ка щеме прЬпрати живота г ь нашь
мйр'но й незазбр'но, й тамо щемь бы
на црт во нбное 1.86.
бъд.: със съкр инф. Змн. щеме прЬпрати 1.86.
прЬпроводя св. (5) Пре.живея, прекарам
дните си по определен начин, й да
йз'бави на сэ дйш'маните наши, й
да епббби на т?ка да препроводи
живбтать мйр'но й без'бёд'но. й чтно
почьтёни сэ ба. й сэ члц’Ти 39.3196;
зарадй това прилйче намь догдё смё
живы, състра (!) бжш. й съ право ерце
да ей препроводи нашьть жйвсть
39.3186.
сег.: Змн. прЬпровбдимь 9.756. препроводи
34.2556, препроводи 38.2946, 39.3196,
препроводи 39.3186.
прЪпрославлен прич. (2) Извънредно
прославен, велик. прЬпрославлень еей
Ти бе мой. бтй нЬ си прЬдаль мёне в'
рьцЬ който ме йщЬха амй избавил' ме
ёсй 39.3086.
мин. страд, ед.:м. гтрЬпрославлгень 39.3036.
прЬпрославлень 39.3086.
прЬс (!) вж. прЬз
прЪсвят прил. (25) Пресвят, който
заслужава изключителна религиозна
почит, много свят, мцатого, и, слово
на ршйьство простые в^чце нашее
бце й прно двы мар’Те 3.16; со пртаа
дво вЛчце, шо ей родйла ба Еса ха.
азь знал сёбЬ си й позна, чё нЬ смь
достойна азь блг’днйца дето ймамь й
дша й тЬлб скврьно, да глёдамь твой
образь що ё напйсань 17.170; й пойде tf
црква пртЬи бци что сё зовё влахёрна
8.566; й не вълЬзе хс със' тЬлбто ей въ
адь, защо бЬше тЬлото Mtf на земли,
ами вълЬзе със* бжтвото ей. й със'
пртаа нгегова д£ша 35.264; й знаю че
ей пбложиль дшё твою зарад[и] нашь
ipb. й пролЬа си npitfm крьвь твою
на кртЬ 9.736. въведение в цръков
прЬсвятие богородице. Въведение
Богородично — християнски църковен
празник. мцатого, ка. йже въ цркбвь
въведёше пртые влчце наше бце й
прно двы мр!е (!) 13.121, прЬевяти
дух. Свети Дух, едно от лицата на
Света Троица, й тогава се йви на
йчёници свой защб щЬше пльт'скыи
да бск^дЬе сэ ны. й зарадй това им*
се ней, да ймь покаже где въсхбди. й
защб щЬше да й п^сти прЬстыи дхь й
затова й се йвй й ная’чй гы где да гб
чакать 38.288.
ед.: м. прЬсть 33 232, прЬстыи 38.288,
чл. прЬстымть 1.8, прЬстыдть 18.207, ж.
пртаа 3.17, 11 996, 11.'00, 11 1036, 11 1042,
15.1416, 17.170, 33.236, 33.2366, 35.258,
35.264, прЬстые 3.16, пртЬи 8 566, 13.1246,
33.2376, пртЬи 8.566, пртые 13.12.1, пртые
35.256, пртЛо 4.736; мн. : прЬстыи 35.2626.
прЪсвЬтъл прил. (1) Пресветъл, опреде-
ление за светец, рауй се кбз'мо что
ей прогоню валь бЬсоове рауваи се
прЬсвЬтлыи дамТане. что ей сбвёзЬ валт
ейчькы злыны 10.796.
ед.: м. прЪсвЬтлыи 10.796.
прЬскача св. (1) Прескоча, премина през
нещо със скок, й сэн'зи рогачь прЬскбчи
на сэнази страна, й ём'статгё дойде до
сэн'зи до ль, и гледа й самь й тамь где да
мйне със1 конмтого, защо бЬше сэн'зи
доль голЬмь й дльббкь 5.286.
аор Зед. прЬскбчи 5.286.
прислав МИ (1) велики прЬслав. Вс-
лики Преслав, й тогази п/стй прЬбс-
щённаго мар'ка митрополйта, велй-
каго прЬслав!/. със' голЬма пбчьсть,
да пойде на ёпивать градь. да прЬнесё
тЬлото прпбббнЬи пет'ки 8.506.
прЬславк 8.596.
прЬславен прил. (9) 1. Преславен,
който заслужава прослава, прочут.
да вьзадё 6W нашём8 хвалёнгё й
прЬславном!/ велико мнйкЯ гёсэпю
кой чю йлй кой вйдЬ сэвЬка так'вбзи
знамеше прЬчыднс как'вбтэ ё стыи
стрчвалъ 39.309 2. Необикновен, кой-
то буди удивление, й стбри се чюдо
прЬславно. кога възлбжиха pS'nb на
нюго да го херстонлсать йспльни се
ейч’ки бл'тарь със' муриз'ма х!/бава
й блго^хаеше ейч'ка црква 12.1126;
сэ чюдо страшно й прЬславно. сэ
това как'во щешь посмЬрено; дёто
ё вышныи бь. а того сэклсветаха
катб льстника дёто м!/ аггле пЬють
35.2586
ед.: м. прЬслэвномК 39.309, ср. прЬславно
11.97, 11.1036, 34.249, 35.2586. 39.3126,
прЬславно 12.1126, 33.235, прЬславное
36.273.
прЬслушание ср. (2) Подслушване,
слухтене с цел да се навреди няко-
му. й сьсЬдинь щё да бмрьси
женьта сьсЬдйн/ своем!/, й щё да ё
крьвбмЬшьство клевёти, прЬслХ-
шан1ё. завйдЬше. ббаждаше, камат'с-
гво лаком'ство, й дрт/гы мнсэго злыни
щотб отрывать члците 32.224.
ед.: прЪслйТгаше 20 2096, прЬслЗшанге
32.224.
прЬснец м. (3) Пресни к. безквасен
хляб, преснец. и поглёда йлга й видЬ
при въз'главгето ми’ прЬснёць тбпль
й крьчакь вода 11.90; й бтидё гедесэ
й закла таре, й сварй го, й 1/зё едйнь
прЬснёць. й прйнось донёсе това агглт/
да йде 11.88.
ед.: прЬснець 11.88, 11.90; мн.: прЬсън'пи
11.936.
прЬста от стб. лрЬстатн св (5)
Престана, спра да върша нещо,
преустановя някаква дейност. и
тогази прЬста грбб'ть св'дб^ш ца сё
трьси. того млтвами помл!/й нась
аминь 12.1206, й тогази повелЬ бь
архистратиг!/ михайл!/, й прЬста да
йбива ёврёискыте людге 11.90. И
Спра, престана да се проявявам (за
природно явление), стыи Николае
помочи намь, й дов'тасаи V тбизи ча
бти погынъх'ме. й прЬста тази б/ра оу
тоа ча 15.152.
аор.' Зед. прЬста 11.396, 11 90, 33.2395,
прЬста 12.1206, 15.152.
прЬставление ср. (2) Кончина, смърт,
представяне. й елнце йстёче й той
ей лйпъть прЬдаде, й прЬстави се.
й покрыха mV, образь със’ крьпа. й
напоконь земли... й така бы нкгово
чюдно прЬставлюшё 6.486.
ед.: прЬставлк.не 6.41, прЬсгавлкшё 6.486.
прЬсгаъя се св. (45) Прен Пре Оставя
се (пред Бога), умра. й напоконь
раз'бра стыи кбз'ма, как' с, пр!сль
дам’Гань трите вица й заръчй кога
се прЬстави стыи дам’Гань, да м? не
погребать тЬлото блйз8 при нюговото.
амй далёчь да mV е гробь 10.766; й
цЬловаха го, и мнсого жал'но плакаха.
й елнце йстёче. й тон ей дь'шъть
пр-Ьдаде, й прЬстави се. й покрыха
mV, образь със' крьпа. й напоконь
земли, й пойдоха ей 6.486. прЬставя
се к господу. Представя се, почина,
издъхна, умра. и рёче слава 6V за
ейч'кото, амйнь. й прЬстави се кь rV
12.1206; й стыи Николае^ раз'болЬ се
мал'ко, й прЬстави се съ миро, къ TV
15.1506.
сег.: Зед. се прЬстави 2.146, 10.766. сё
прЬстави 15.1506: аор.: Зед. прЬстависе2.13,
10.766, 11.106, 12’206, 14.1276, 14.1282,
15.138. 15.1506, 17.1756, 17.176, 37.279,
се прЬстави 3.206, 4.26, 11.10462, 12 109,
12.1096, 14.1266, 14.1302, 14.1 ЗОб2,15.14062,
сь прЬстави 6.416, прЬставг се 6.486,10.766,
12.112, сё прЬс.ави 12.112, сё прЬстави
15.150, Змн. нрЬсгёвиха се 8.55, 15 1336,
прЬставишё (!) 10.76; плусквамперф. Зед.
се бЬше прЬставиль 40.323; форми от
перф. тип: Зед. сь ё прЬставиль 2.15, сь ё
прЬставиль 2.15, съ ё прЬставиль 14 130;
бъд.: Зед. щё да се прЬстави 8.56, 8 57, щё
да сё прЬстави 14.1296: бъд. предв. Зед.
бъде сь прЬставиль 2.15.
прЬстана св. (11) Престана, спра да
върша нещо, преустановя някаква
деиност или проява. амй прьвЬнь дате
закльша в' ба, да не прЬстйнешь, амй
да се молишь за мёне. давно полечь со
ба MibiocTb кога бъде сон’зи дёнь. дето
щё да съди бь 17.1686; й ейч'кыте
ёзера й кладен'ци вёктс не щьть да
текьть. амй щьть да прЬстанать
18.1896; й ожога прЪстанъ гонтсн’Ге й
мъка на хрт’Гане, й цртв8'ваше велйкыи
црь кон'стантйнь блгочьстивы й
хртган'скы. та ймь паправихэ тамо V
рймь црква, й положиха мбщите ймь
вь црквата 5.40; посем'сега прЬстанъ
зависть фарисейскаа. й #мйри се
впажда ЬГдёиска, й съврьши се, думата
на книжниците 35.2596.
сег.: 2ед. прЬстанешь 17.1686, Зео. прЬстане
6.426, 11 896, Змн. прЬстанать 39.303; аор.
Зед. прЬстанъ 5.40, 35.2596, зрЬстань
15.1366, прЬстанъ 15.149, Змн. прЬстаныпе
33.2396; бъд.: Змн. щьть да прЬстанать
18.1896, щьть дапрЬс1анать 18.1956.
npt. станал прич. (1) Като при г. Преста-
нал, който вече не се проявява. члкь,
ё каль нбем Ьдыплйвы пара й прй й
пёпель в£трб развЬанн'ы. йскра скоро
лйуала. пламень скоро прЬстаналь
свЬща скоро ^гасена 31.216
мин. деят. ед.: м. прЬстаналь 31.216.
прЬстанувам несв. (11) 1. Преставам,
спирам да върша нещо, преустано-
вявам някаква деиност. й ирЬбы
тамо врЬме немало въ тьмчйци, й
тамо нс прЬсган8вагте, ами гы 8чаше
й ётврьждаваше да сё не ебмётньть
со вЬра хва 15.139; a лйсавыи дГаволь
не npbcianVBame да ю плаши. й
мнсого пъти сё гфЬтвараше катб
пвЪрь страшнь, давно бы ю Оплати ль
да бстави л?стыни 8.56; й днёека
и нощёска не прЬс "Лаваше да 85чи
д^мы бжтвны за хрт’Ган'ство 9.626
2. Отстъпвам; отказвам се от
определена убеждения, вяра. амй той
не прЬстан^ваше со нюговото добро й
м^дро бжтвно 8чён!ё 9 626.
сег.: led. нрЬстанз'вамь 12.114, Зед. прЬета-
нвва 12.113, прЬстйн^ва 15.1526, Змн.
прЬстанКвать 4.246, 31.220; имперф.: Зед.
прЬстаЩйваше 8.56, 9 626, 12.111, 15.139,
15.1406, прЬстаЩваше 9.626, Змн. прЬ-
стайЛваха 8.56; пов.: 2ес прЬстан8в_и 17.169.
престол м. (31) 1. Престол; поставен
на високо място и украсен стол,
който може да се заема само от
монарх, висше духовно лице или Бог,
символ на светска или духовна власт;
трон. Й йзлёзее (!) црь кон'стан'тйнь
й сЬдс на свой прЬстбль й сэ одна
страна htomS, сЬдньше ста сэци, рнй.
й о др£га страна н reMS’, сты сэци,
рнН. й състйви се велйкь съббрь
15.141; й един' сэ еэша архгглы...
стань грьдЬлйвь. й помысли й рё. да
поставлю пр'Ьстбль мой. на нбёто. й да
б^дь" й азь поббнь вышвюмИ 6s’ 11.836;
й в' тбизи ча й сэ грЪшныте члцш
агглы прихбдеть прт прЬстоль бжш
плачать й вйкать и йдать на псклонь
% които ймь е, ча речёнс. 32.225. И
Образно, защб йсасэ’а (!) прркь каже за
ха. нбёто с мёне прЬстоль. а землйта
ми е пбнсэжТе на мойте нсэзЬ 38.287.
2. Прен. Длъжност в църковната
иерархия, й слушайте как* го показа
бь. че ё правёд'нь й достойнь. въ
еэша днй пристав и се стрыка ms’, чтб
дрьжаше тогази пр'Ьстбль влчьскыи
на бнова мЬсто 15.138; й хбдЬше
проклёть сэн'зи трйщ’клётыи apia. й
кога сс петрь архТепкпь приставы, й
npie влчьскыи прЬстоль въ але^анрТи
ахйла ймето ms’ 15.1406; й бетйше го
по законь. й поставите го на прЬстоль
1сэанн^ бго_chcbS 12.1126; й на оутрЬ
го поставите, й рйкбдтолбжише да
ё стль на сэн'зи прЬстоль 15.1386.
сЬдя на прЪстол. Заемам определена
длъжност. й метнъха рЬ на нгего. бти
идешь й кртйль ёсй, й да нё сЬдйшь
вёкге на прЬстоль защб ти не пойбае
12.115.
ед.: прЬстоль 8.57, 11.836, 11.84, 12.111,
12.112. 12 1126, 12 115, 12.11967, 15.138,
15.1386, 15.1396, 15 14062, 15 141, 18 1996,
34.249, 38.287, прЬстоль 12.1126, 12.119,
32.225, 32.231, прЬстоль 18.1796, прЬстоль
36.269, 38.287, чл. престола 38.287,
прЬсгблать 39.3116; мн прЬетбле 18 179,
прЬстоле 18.1996, чл. прЬстолыте 11.83,
прЬстблете 12.112.
прЬстолник м. (1) Само мн. Престол
ници. название на един от деветте
небесни чина, тогйва щьть да пршдй’ть,
в. чйнсэве. сй_рЬ. воеводы нс ные.
агглы, й арх'гглы, й прЬстбл'ници
бжш. й кмётове прьвы гпдвы,
сйлы, мнеэго^очйтаа хер8'в1'мы, й
шестб_крилатаа серафэ'мы 18.1996.
мн.: простоТници 18.1996.
прЬсторя св. (3) Престоря, направя
нещо или някого да придобие друг
вид или същност, променя й донссе
сйч'кото ей ймаше. й стань й той
калберь натоизи монастйрь дохйрь. й
прЬстбрп си ймето нееэфить 11 1006;
та зарадй това щёлъ да ей покаже
свбата мала, та прЬстбри чё е быль
Ъ’мрЬль тойзи в‘ грббать, а той бЬше
жйвь 39.305.
аор.: Зед. прЬстбри 11.1006, прЬстбри
39.305; форма от перф. тип: Зед. прЬсторил'
5.356.
прЬсторя се св. (2) Престоря се; при-
ема вид, който не отговаря на дейс-
твителността. й дэаволь пак* сс
прЬстбри катб вбйнь. й йвй се naps’,
й рё ms’, видйшь ли сэ paps’, какь чйни
магГа тойзи чюждйнсць 37 276; й пакь
апла не мбжах8’ видЬ еэша вльс'вы
как'вьтс ё амй сс прЬстбри със’ бж/е
повслЬше. катб ввЬза 33.245.
аор.: Зед. се прЬстбри 33.245, 37.276.
преступление ср. (3) Престъпление;
действие, което нарушава християн-
ския закон; прегрешение. й затова катб
прЬстьпникь бжш. йз'гнань бы сэ ра и, й
това е прЬсп/гипеше адамово 33.2346;
й ново слнце на новы людэ’е блвёше
просвети, й що бЬх'мё йспадньле
сэ рай, радй жён'ско прЬстЬплгеше.
й пакь сега радй жён'ско рбэйьствс
вратйх'мс се оу рай 3.176.
ед.: прЬстУилюше 3.176, 21.2106, 33.2346.
преступник вж. престъпник
преступи вж престъпя
престъпник м. (2) Престъпник; лице,
което престъпва, нарушава опреде-
лена норми на поведение, й рёче MS’
захар!а. оубби се кэсйфе сэ гЬ ба
своего, й съмыслй се чтб стбри бь
даНий/ й авирбнК, как* сё проезде
землйта лб тЬхь й погльте гы жйвы.
защб прЪстйшици 6txS' на бж!и
законь 13.1246.
ед.: прЪстьпникь 33.2346. мн.: нрЪст^пници
13.1246.
прЪстъпувам несв (1) Престъпвам,
не зачитам нещо установено, нару-
шавам. й дойде со ба гла га м? каже.
речи на т!а людТе щотб са на тоизй
св£ть жйвы. защб прЪстьп^вать
моа запов! й товархть ipi на rpt, й
прогнЬвазать га ба 32.223.
сег.. Змн. прЬстый’вать 32.223.
прЪсгьпя св. (15) 1. Престъпя, преми-
на през нещо, прекрача. й кога да
прЪстьпж прагьть, азь не мога. ейч'ки
ЛтЬзоха лесно, а мёне като да речёшь
че ми нЪкои брани й не п8'ща мё
17.170. 2. Престъпя, не спазя нещо
установено, не зачета, й д'йвол* Mtf
завид'Ь й прЪльсти прьвЬнь. прьваго
члка със' нкговата м? жен? ёвва. й
нр'Ьств’пиха заповедь бж!ю ради защб
вък^сиха са дрьвбто 15.1316; ако ли сё
Hi кои не поклонй на царевь образь.
й тфЬстйш царево повелите тоизи
члкь да сё ь’мётне 7 пламень на пещь
раждежённаж 11 92.
сег.. led. прЪстьпж 17.170. лрЬстьпе 33.243,
Зед. прЪсткпи 11.92, 2мн. iiptcrbnaie
20.208, Змн. прЬст(?1ъкть 36.2716. аор.: led.
прЬгтьпи 38.285, Зед. гтрЪсг-пи 16.1576,
прЬ.тьпи 33.2346, пръгтьпи 33.246, 35.258,
38.284, 1мн. прЪстьпих'мё 33 233, Змн.
прЪстЛшха 15.1316; бъд.: съссъкр. инф. led.
щь прЪстъпи 11.866, щь прЪстьпи 33.242.
прЬсъхиа св. (2) 1. Пресъхна, загуби
водата си (за водоизточник). а пакь
който са на западь людТе, а т!ё думать,
елате да йдеме на йстокь, от! е тамь
подобрб, че йма тамь сега вода зашо
тамь йстйче. та прЪсьхне дотька
догдё дойде до на, ами да йдемь, тамо
18.193. 2. Прен. Престана, прекрати
съществуването си, пресекна ами
щё ейч'кото да сё потьч'че й да сё
заборавы тогйва. кбм'ка й нафора не
щё векк да йма, й млба й чьтёше щё
да прЪсьхнс 18.1936.
сег.: Зед. прЪсьхне 18.193; бъд.: Зед. щё да
нрЬсъхнё 18.1936.
nptтварям несв. (1) Претворявам; про-
меням някого, като изменим същност-
та му. не сосаха ли теоЪ тол'ва (!)
лй>д!е... амиси дошьль да прельстишь
й прЬмудрите афйнмне, със' твоата
льсть дето прЪтварашь люд!ё та гы
йсцЪлФвзлпь й биазнишь гы 36.269.
сег.: 2ед. гтрЪтварап'ь 36.269
npt-тварнм се несв. (3) Претворявам
се, ставам друг, преобразявам се. а
лукавый д!аволь не npie, ан^ваше да
ю плаши. й мнсэго пъти ее прЬтвараше
катб звЬрь сграшнь 8.56; й тьмы
тьмами бмй й той не йзрёче кол'ко са
на чёть. й [й]мать сэ ба агглы й бйгть
да се прЪгваржть на ббразь, на какъвь
ймь повели бь 11.83.
сег.: Змн. се прЬтварлть 11.83; имперф: Зед.
сё прЪтвараше 8.56, Змн. nptieapaxa се 6.456.
прЪгворя св. (10) 1. Претвори; про-
меня външния вид на някого, преоб-
рази. й том ча, сам'сй гь при тЬ
дойдё. й лрЪтвбри ей ббразь катб
Ooms' апле1, й зё да д^ма съсь сэнъзи
мбмь 7.506. 2. Претвори, променя
същността на нещо, рревърна нещо
в друго нещо. й том ча сл^чи се стыи
i-эаннь тамо... й сЬнб. претвори на
злато, if даде сэном^зи ёврёин^ 6.48.
3. Прен. Променя убежденията на
някого. накарам някого да смени
вярата си. й сйч'ките люд!ё б'Ьше
дааволь прЪтвбриль да се 6tf не
покланмть. ами да се покланм^ на
идоле без'дйпны 3.16. прЬтворя ума
на някого. Променя нечие мисчене
и поведение, й видЬ царь че не мбже
нйкакь s'MbTb да ймь претвори гогази
поветЬ да гы изведать на ёднб поле, и
да пустеть на тъ едкого льва гладка
5.39; й напоконь пакь помйсли давно
ми1 претвори ?мъть й повелъ да го
затвбреть въ тьмниц#, давно би се
сэбрьналь кам’то нкгова въра 9.64
сег.: Зед. претвори 5.39, 9.64; аор.: Зед.
притвори 3.16, 6.426, 6.48, 7.506 10.776,
11 846, Змн. прЬтвсриха 6.43; плусквсмперф.:
Зед. б£ые прТтвориль 3.16.
пр’Ьгворя се св. (7) 1. Претворя се, про
меня външния си вид. преобразя се. й
пойдё й донёде двата архггла михайла
й гавршла. на образь прЬтвбриле съ
катб едны болмрс 11.1056; претвори
се бн’зи д1аволь катб жена вдовйца
й сырота й дрьжй въ рй’г'Ьте ей сьдь
п пънь със’ масло 15.1516.2. Претворя
се. превърна се в нещо различно.
й тогази се пакь прЬтьбри онова
слад'кое вино на воца 10.79.
аор . Зед. се претвори 4.256,10.79, претвори
се 10.79, 15 1516, 37.2786; плусквамперф.:
Змн. боха се прЬ.вбрш.е 6.456; форма от
перф. тип: Змн. прЬтвбриле съ 11.1056.
прЬтегля св. (1) Прстегля, премина
част от живота си в нес годи и зат-
руднения. й зарадг тебе прЬтёглй
вдовйш’ка нивблм. й что мй е нЬчтб
мнеэго тр£бйзало. азе с’мь пр-ЬтрыгЬла.
й «’пазила ейч’кото бащино тй ймаше
цЬлб 12.1096.
аор.: led. прЬтёглй 12.1096.
npt-геглям несв. (1) Претеглям; пре-
търпявам, преживявам тегло, из пи-
тание. й ёдны хрттане очйвЬстно
йспов ЬдУваахЬ1 ха, какь ё йстинныи
бь. й пр^тёгшаха голЪма м^ка. й
йз’мр'Ьха. а дркгы сэ го.тЬмь стра. й
сэм^тах# се сэ ха, й покланмх!/ се на
йдолыте 15.139.
имперф.: Змн. прътёгльха 15.139.
протека св. (1) Прекъсна, попреча
някому да се изкаже докрай. а тй
слушай й оучй се. никогы постарого
не прЬтечи съсь д)?ма 1.56.
нов.: 2ед. прЪтечй 1.56.
ттр"Ьтичам несв. (1) Прекъсвам. преча
някому да се изкаже докрай. й нйкога
старого не прЬтйчеи съсь д#ма та мЬ’
д^манасрёша 1.56.
пов.: 2ед лрЬлйчеи 1.56
прЪтръпя св. (34) Претърпя, изтърпя
докрайстрадание, понеса, претггля. й
на грьд1те мч’ бставыха камйкь голЬмь
тьй б’Ьше царь рёкль й така пр!трьпЪ
стыи до?трЬ. й ба блгодареше 39.299;
й на тс изи свЬть так вози потёглиха
ради любовь хва й прЬтрьпЬха
тбл'кози скрьбь й бЬда 5.40; зло ны
чйнать. й скрьбжть. а ные това нй на
й’мь да не полагаме амй да прЬтрьпй,
да ей вЬра не даваме 16.1586.
сег.: 2ео. прЬтрьпйшь 5.306, Зед. нрЬтрьпй
18 191, 1мн. лрЬтрыш 5.276, 9.75, прЪтрь-
пимь 35 2566, пр1трьппмь 39.3195, Змн.
прЪтрыъкть 15.139,прЬтрьпёть 18.191б;арр..-
led. прЬтрьп!» 12.109, прЪтрьпЬхь 35.265,
Зед. прЬгрьпЬ 5.276. 5.316, 12 119, 35.2566,
35.2582, 35.259, 38.293, прЬтрьп-Ь 35.259,
38 287, ирЬтргпЬ 38.285 прЬгрьпЬ 39.299,
2мн пр'ЬтрытЬх'те 5.396, Змн. прЬтрьпЬха
5,40, 15.1*32, 36.2676, лрЬлрьпЬха 32.2256,
34.254; форми от перф. тип: led. с'мь
прЬтрьпъла 12.1095, 2ед. си прЬтрьпЬла
12.1096 Змн съ трЬтрьпЬле 9.706; бъо.:
2ед. щёшь да прЬгрьлйшь 6.436; пов.: 2ед.
прЪтрьли 1.5, описат. 1мн. да прЪтрьпй
16 1586
пр'Ьтръпявам несв. (2) Претърпявам,
изтърпявим докрай страдания, пона-
сям, претегяям. катб рё й хс въ своё
ё\ л!е еже сэ майеа прЬтрьпЬЕ ый же
до кон-ца. тьй спсёнь 68’деть 18.191;
ёлате й вые мници. бты каз^вале
мб ето йме npt дар:е й npt целЪте
й пр’Ьтрьп!вах’те мнеэго мъка й
стопЪвашё тЬлбто ей зар'а моею йме
18.202.
имперф.: 2мн. прЬлрьп’Ьгах'те 18.202; прич.:
мин. деят. Iед.: м. прЬтралЬвый 18.191.
прЪгр’Ьба ж. (1) Заповед, искане за
нещо, повеля атб гы не найдё том ча,
амй 6txa бтишлё нЬгде да съьрьш^’ть
прЬтрЬба нЬкоа гпдйн^ си тьк'мо
вйдЪ ём'стапа содалёче катб сЪдЪше
пб сЬнницата 5.37.
ед.: прЪтр+.ба 5.37.
прЪфатам несв. (1) Прен. Проумявам
нещо, извличам поука, осъзнавам. бти
бь свакого члка бстави на своа вола,
ако добро ббыче ако лй зло. сами
сёбЪ си да бъде члкь крйвь. й сзсёгы
прЪфатайте никогы да не сгорите
н£що со щото рекох'ме, бти са злы й
вън'ка са со заръчанТе бж!е 1.3.
пов.. 2мн нрЪфатайтс 1.3.
пр’Ьхождам несв. (1) Преминавам, оти-
вам от едно място на Ору го, пре-
хождам. й тбизи ча соговбри аггль й рё
ми. ела сМ мене павлге, да ти лекажа
где жив'Ьать сйч'ки стц!'и, й селища на
праведны люд1’е кога прЪхбждать со
тбизи свЪть 32.226.
сег.: Змн. прЪхбждать 32.226.
пр’Ьхраня св (1) Прехраня, погрижа
се за прехраната на някого, изхраня.
й защб вы м. гбдинь прЪхрани въ
п'Устына_ть а вые го Убйх’те въйстинУ
рождёша ёхыднова естё като вы
коаннь кртель дУмаше 35.259.
аор.: Зед. прЪхрани 35.259.
прЬхубав прил. (4) Прехубав, извън-
реОно хубав, прекрасен, й iогива
noBtHi царь й з'градиха стмУ чёр'кова
прЪхУбава па йме нкгово 39.3116; амй
нровбдиха. гём1и да съберьть мраморе
по мЪста стльповЪ каменны. сойдбха
й събраха. мрамбрЪ прЪхУбавй й
йз'бранны 39.312.
ед.: ж. прЬхУбава 39.3116; мн.: пр-ЬхУбавы
1.76, прЪхУбави 18.179, прЪхУбавй 39.312.
причета св. (5) Преброя, установи
количествотс на нещо чрез броене,
пречета. йдй й прЪчетй ми людТете со
вир'савёи, даже до дана, й принеей ми
писмото да вйда кбл'ко съ людТе пб'
моето цар'ство 11.89; й прЪчёте^ы, й
найде, т. жльтйцы. радость нейзрённаа
йспльни Mis’ се ерцёто 15.1346.
сег.: Зед. прТчете 5.356; аор : Зед. прЪчёте
5.356, 15.1346, прячете 11.89; пов.. 2ед.
прЪчетй 11.89.
пречист прич. (5) 1. Прен. Пречист,
които е най-чист в духовен смисъл,
свят, затова й прЪчйсты бь дёто чйсто
любы. слЪзе на землю, да очисти на,
со прЬгрЪшёшето адамово 13.125; й
събУди се со сънь парамбнарь й йска
таквбзиго члка. й не мбже да найде а
той се помлй прчгЬи бци. да ms’ йвй
тогбзи 6ж!а 40.3216 2. Като същ.
Богородица, пазй се нйкакь нйкогы да
се не кльнёшь, нй въ стое evnie, нй въ
црква. нй въ дрУго н-Ьщо ако се й зйра
йстйна кльнёшь, голЬ. rpt ймашь на
дшьга своа, нъ нито тако ми ха да
рёшь нЪкогы. нйтб тако ми прчтУ не
речи, нй тако ми нбо й землА 1.3.
ед.: м. пречисты 13.125. прйчисть 33.232,ж.
прчтк 1.3, прчтэь 15.132, прчгЬи 40 3216.
пр'Ьчюден прич. (3) Пречуден. който
буди голямо удивление, много чуден.
сотворите (!) ей бчйте. ваши д|ет]о
гы ймате на ерцето й послушайте
съсйч'ко (!) [ср]це па дУмы що щь да
вы кажа страшны й прЪчюдны дУмы
18.1776.
ед • ср. прйчюдног 18.1856, прЪчюдко
39.309; мн.: прЪчюдны 18.1776.
прЪям се св. (1) Само мн. Изядем се
един другиго, разкъсаме си плътта
с ръфане. затова смс длъжны й ные
хртТане... послУшаше да Ймаме на
хвыте дУмы... й да немаме враждъ
едйнь на дрУгыго, нй зависть, катб
камйла. й да нЬ смс лУкавы. катб зм!а
й да не кУр'ви (!) да сё оскрьнивамс,
катб скбтсове. й да сё не бпйваме катб
свинк, йлй да се пр±йдемё катб дйвы
Звереве, й да ей не мыслиме едйнь
дрУгыи зло 15 1566.
сег.: 1мн. се прЪйдемё 15.1566.
псалом м. (9) Нсалм; църковна песен,
съставна част на Псалтира: псалом.
й прЪз' сйч'ки нощи бд’Ьше й мол’ба
чйних< й вь Vera тЬх'ны, се иал'мы
чьтЬха S’ замань. й нйкога йзлЬзе сэ
тЬх'ны Уста, нр.азна дЬ’ма йлй шёга
17.1646; амй кога станешь <3 ська
своего а ты прьвЬпь прославй ба сэ
свойте s'cra та чё тогыва почни да
пЬешь храл'мы що ты <3 хмь потёгли сё
с8’трина 31.2226, й тогази Зьбрюваха
врата га монастйр'скы. й ггЬиха на гла.
хралб 17.165.
ей- хралб 17.165, 17.1726, 32.2316; мн.
уал'мы 3.18, 17 1646, 17.175, 31.2226, чл.
уал'мыте 38.2902.
псалтир м. (8) Псалтир, една от кни-
гите на Стария Завет, ами не чгбх'те
ли прркь двдь что каже на храл'тирь.
гь знае помьпплгеюе члчьско бтг е
нэпЛгго й зал^до 32.231; й въ еднъ
ношь, йзлЬзе из' кёлгата ей стыи сава
навън*ка й хбдЬше тамо йз' потбк'ть,
й чьгЬше ей. хралтыр' 14.127; платоне
ёпкпе възмй cvnie, й двдвь храл'тырь
й събёры братга мнсэго й пбйдй на
въетбчна страна лолатыте, й занЬи,
аллглйга. й прочьти. еулТе 37.280.
ед.: храл'тырь 14.126, 3 7 2 803, хралгыр'
14.127, храл'тирь 32.231, храл'тырь 34.2526,
храл'тйрь 37.280.
псе ср. (7) 1. Нее, куче, вид домашно
животно, й хвати бногбзи момжа,
й 8’дави го й раскьса го. й йзе Mb’jpe
сэньзи р8'ка шб б'Ьше Одарила апла
7.50; й сл^чйха се пастырге близх/ при
тьзи рЬка й видЬха като носи львь
дЬтёто, привйкаха й тёкоха със' хрёта
5.326. 2. Прен. Зъл, жесток човек й
кога го вбдЬха еэша хрёта крьвоппшы,
на распётге голь съблЬкоха го, й жльчь
го напойха 12.119.
ед.: хрё 7.50, 7.506, мн.: хрета 5.326 хрёта
11.108, 12.119, 18 180, хэета 20.209.
псоглавсц м. (1) Песоглавец, човек
с глава на куче, й мнсэго ббл'щи й
бЬснги пристьпаха при тЬлото на
сэдрь стго апла, й зравы бываах^ й
что ймашь царь хродлав'ци. к тойзи
ча. члчьскы образь дббиха 37.2796.
мн. : хро^глав'ци 37.2796.
псофисам св. (5) Умра, погубя се, пукна,
псовисам. раз'болЬха се сйч'ките сэ
люты й разлйчны бблесты. й сЬкы сё
лиши сЗ животь свой й S'Mptxa <3 люта
съмр ьть. така й царица ев’дофа послЬ
й тй хрсфйса 12.1206; дгсэклитУань
да рёмь, й мафгм’гань. хрофйсаше, й
сэйдоше на ^готвеното ймь мЬсто въ
сог'нь негасимый 15.1396.
аор.: Зед. хрофйса 9.65, 9 66, 9.666, хрофйса
12.1206, Змн. хрофйсаше 15.1396.
псувам несв. (7) Псувам; изричам руга-
телям, обидни думи и изрази по ад-
рес на някого или нещо. ёврёе пох£-
лювамё й на поганы вЬры клънё й
смЬём' се шото на хр^вать зашо се
поклаьиме крт? 16.1626; й тга катб
вйдЬ стго че м? са свёзаны пъдЬте,
а т!а м5 припаде на нсэзЬте, й того
блгодарЬше, й царатсго плюжше. а
бобговете хрЪ'вашс 39.308; гесэр'пе
кртганина, щотб е пстьп'каль наша
дрьжава. и хрь’валь е нашата вЬра...
повегЬва да м? сэсЬчеге лх’кавата
нгггова глава 39.3086.
сег.: Зед. хр1?ва 21.2106, Змн. урвать 16 1626,
19.208; имперф.: Зед. хр^ваше 39.308; аор:
Зед хрх’ва 6.42, 1мн. хрРв&х'мё 11 102; форма
от перф. тип: Зед. хрв’валь е 39.3086.
псувам се несв. (1) Само мн Псуваме
се; разменяме си ругателни, обидни
думи и изрази с някого. й шьть да се
заклинать в' този врЬме за без' работа,
й шьть да се хръватъ, й да ей завидеть
едйнь дрйымК, й щьть да се мразЬ г',
й да ей думать едйнь трьТымч’ на
присмЬхь 18.180.
бъд.: Змн. щьть да сё х/в'загь 18.180.
псуване ср. (1) Псуване: изричане на
груби, обидни думи и изрази по адрес
на някого; ругаене ами па Ть бь като
ё млтйвь. й домйлЬ м5 за адама... й
рё на послЬдно връме, й на послЬдны
годйны. да слЬзе й да б'блЬче пльть
сэ стаж бца й дьца мрга. й катб същи
члкь ейч'ко пльтьско ггрЬтрьпЬ хх’ла,
й х^Уване й заплк-ване, й йспьждане, й
напоконь й сьмръть 38.285
ед.: х|/Уване 38.285.
псувание ср. (1) Псу вале; изричане на
груби, обидни думи и изрази по адрес
на някого или нещо; ругасне. азь вы
направихь й езыкь да пЬете й да славите
йме моё, й да любите писаше й да^чете
ненаУчснш тюд'хё. a Bie гы сотворих" тё (!)
на льжа й на \|/Увай1е на крйвэ дУмзшё, й
члкУ насрёща да дУмате 18.2046.
ед.1 уУваше 18.2046.
птица ж. (6) Птица, двукрило животно
с клюн и пера, й кажеше д!аконь, така
ми се мнЬше като хбдЬх'мё по црквитё
нй птица що лети така скоро чйнЬши
ми се хбдЬх'мё 3,196; прЬпрославлень
еейТи бе мой. бтй нЬ си прЬдаль мёне
в1 рьцЬ който ме йщЬха амй избавил’
ме есй катб п'тйца са прйм’ка когато с
Улбвена 39.3086.
ед.: птица 3.196, птица 17.166, iT тйца 39.3086;
мн.: тйци 18.195. чл. птидите 13.12?.
птичи прил. (1) Птичи, който принад-
лежи на птица, й поглсда нагорЬ
й видЬ птйче гнЬздб на дафината й
расплакасе 13.1216.
ед.: ср птйче 13 12'6.
пусна св. (12) 1. Пусна, пратя някого
някъде с поръка да извърши някаква
работа, изпратя. хс пУснь аплыте
по ейч'кыте ёзыци да казУвать чё е
дохбдиль хс гь на земли, й антихрють
тьй ще да пУсне льжеви аплы да
1 тзльжать людтётЬ катб той йще 18.18 5;
й пакь дУма слЬ Tia рЬчи, послушайте,
сэкогато ей сврьшиха оша людте
работата сэ ба пУснати, щото й б’Ьше
зарьчано, да рёмь. прркь йл!а, й ёнохь
18.1866. 2. Пусна; направя нещо да
се разнесе нашироко, да проникне
навсякъде. й ймать ейла да пУснать
сЬкаква болесть й злына по ейч’ката
земли кбл'котс т!е щьть 18.1866. 3.
Пусна оставя да тече (дъжд, вода).
ттё ймать ейпа да заключеть нбёто да
нё пУсне дс-ждь нйкакь по землита
ейч'каа 18.186; дай намь да йдемь,
дай намь да темь, бти йз'мйраме
сэ гладь й сэ жьдУваше... й речи на
кладе н'ците да пУснать вода 18.192.
сег.: Зед. пУсне 18.186, Змн. пУснать 18.1866,
поуснать 18.177, пУснать 18.192; аор.: Зед.
пУснь 18.185; бъд.: led. ща да пУсна 18.1796,
Зед. ще да пУсне 18.185, щё да пУсне 18.1856,
щё да пУсне 18.190, 18.1916, ще да пУстне
18.196; прич.: мин. страд, мн.: Щснати
181866
пуст прил. (16) 1. Пуст, който не е
обитаван, ненаселен, й тамо вь еэн'зи
сэстровь ймаше нЬкои магёс никь
й същи слУга дтаволовь, зовЬха го
кинбуь й сЬдЬше вь пУсто мЬсто, й
живЬше със‘ нечисты дУхоове замнеэго
годйны 6.436. 2. Който е лишен от
нещо, който не съдържа нещо амт;
това чтбто ё рёкль аггль тсэсйфУ да
бЬга вь пУст ыню. а пУстыню нарёкова
(!) ёгуп’ть... ами с пУсть со блгти 6ж!е
33.2446. 3. Прен Злочест, нещастен,
клет, самотен. и тбл'кова годыны
пУсть бы, й чюхь твой гла й нЬ ще да
ми се йвйшь чедб моё азь тебЬ сэеЬга
не могУ тЬ вйдЬ 40.3235; й снаха ймь
плаче гбр'ко й дУмаше тёж'ко мёне
грьлйци что е пУстО-Люб'на. кбл'ко
п<ста быхь годйны й чакахь да чюм
твой гла. сэ днёка азь ёс'мь вд звица
и сэсёга да плачю 40.3236. пусто
мЬсто. а) Пустиня. въ напокощпи
днй щё да йзвади гь ёдйнь горёщь
ьЬтрь из' пУсто мЬето на людтето.
да ймь йссУшй жилитЬ на ейч'кыте
й съдеэве сич’ки щото ймать щьть
да йсъхнать 18 178. б) Отдалечена,
безлюдна територия монастйр'скыте
врата като ей са затвбрени. защб се не
сэвбрюваха нйкога. защб бЬше пУсто
мЬсто й не бЬше на пъть, й нйкои не
дохбждаше 17.165.
ед.: м. пУсть 33.24462, 40.3236, ж. пУста
11.1076, 20 2086, 40.322, 40.3236. поусга
18.178, ср. пУсто 2 10, 2.126, 6.436, 17.165,
18 1896, nScro 18.178; мн.: пя'сты 11.1076,
п£сти 18.1736.
пустинножител м. (3) Пустынник;
лице, което живее уединено породи
религиозны подбуди; отшелник. й
ёдйнь пбетникь ю?сть;но_жйтель,
постЪше се на reps’ шо сё зовё
холомонща гора 9 706.
ед.: nfcrbiHojKHTejib 9.706, п^стынножйтель
9.1'06; мн. п£стынно_жйтелк:мь 14.126.
пустинняк м. (2) Пустынник; лице, кое-
то живее уединено породи религиозни
подбуди; отшелник. й Оплати се
бн’з'и пз’стынч'йкь да сё не «'дави,
й привйка, стыи димйтрТе помози
ми 9.71; това чюдо катб ъидЪ сэн'зи
пй'стин'нгак' стань сэ бнъзи гора, й
дойде въ сол^нь й проказа това чюдо
ctmS димйтрпо по сйч'ки градь 9.71.
ед. пк’стычн'икь 9.71, гг'стин'гнк' 9.71.
пустння ж. (65) 1. Пустыня; пусто,
усамотено, безлюдно място й
йлй сё «’боа со ел'завела, й поб'Ь1на
въ пустыню, й поопочйпа пб ёднб
дровб скрьбень, й заспа 11.90; й така
прсважаше свой животь по Сэнъзи
пустыни за мнеэго врФмё. а лукавый
дшволь не прйстанУьаше да ю пла ши. й
мнёэго пъти сё прЪтвараше катб звЪрь
страшнь давно бы ю 8’пташиль да
остави пя’стынй ами сгаа пёт'ка ймаше
ба помощника 8.56; ако вы рекьть, сто
хс вь пустыни дё сЬдй в' горьта амй
йзлЪсте да гб вйдите, а в!ё недЪите
фаща вЬра 18,1916. 2. Пустыня,
обширно безводно пространство с
оскъдна растителност защо меэмси
сэкакь прйвсде ёврёете прйз' чрьмнбе
море, та гы [вь]веде по пустыни, гамо
се зовёше мястото ейрь. й тамо ходйха
три дни, й не найдоха вода да пижть
16.1606; й оузё това агара със' голЬмь
плачь, й побФгна въ п!?стинн. й тамо й
сё дсврьши водата. й злф провая^аше,
й д'Ьтёто й йзмайль щЪше да «’мре за
вода 11.85; а пустыню нарёкова (!)
ёгуп'ть. нФ че ё пй’егь сэ члвёци, ами
е пя’сть сэ блгги бж!е 33.2446.
ед. пустыни 3.18, 8.56, 17.1676, пустыни
3.1X6, 8.5 56. 8.562, 8.56б2. 16.159, 16.1606,
17.17162, 17.16564, 17.166, 17.172, 18.17862.
18.1916, 21.210, пестика 8.556, 8.56, 11.85,
17 164, 17.1656, 17.168, 21.21062, 38.292,
гй',тыни 13.121, п^стини 17.1656. пястйнм
35.2586, цистина 14.1266, пя'стына 17.1716,
истина 17.1716, 17.1736, п«стына 17.175’,
17 1756, поустыню 3.17, пустыню 6.436,
11.90, 33.24462, гй?стиню 14.130, пйстини
21.210, пустыни 33.2356, чл. Ш?стынита
8.562, 8.566, 9.71, 14.1262, пя’сгиннта
14.1286, 17.166, ш?стынАТЬ 17.17362, 35.259,
постилать 17.176, п1?стынА_тъ 35.259; мн.:
пя’стынихъ 32.2256.
пустна вж. пуспа
пустолюбен прил. (1) Който е лишен
от взаимност в любовта, който
обича напразно. и снаха ймь плаче
гбр'ко й д«’маше тёж'ко мёне грълйци
чтб е пистолю б'на. кбл'ко пя’ста быхь
годйны й чаках ь да чюи твой гла. сэ
днёка азь сс'мь вдовица й сэсёга да
плачю 40 3236
ед. ж. пясто^люб'на 40 3236.
пустошей приз. (1) Празен, който е
лишен от смисъл, от еъдържание;
суетен, та зара това прк' бсьжда
нашего проваждаше. та каже. залудо
се мльви й трЬ’ды сФкы члкь на тбизи
свФть пЬстошныи 31.220.
ед.: м. пустошный 31.220.
пустя св. (132) 1. Пусна, пратя някого
с поръка да извърша някаква работа,
изпратя. й киибуь ймь рёче.. ами
S’rp't азь вамь да п^стимь ан'гела
лукава V дбмь мирбновь. да зёмё
icjaHHtf дшъта. й да ю лрЪдадё на
вЪчныи сядь 6.44; азь ёс'мь аггль Тнь
п£ стень сэ ба, да каж^ тёбе млть бж!а,
дёто щёшь да пршмешь сега 12.1116;
й кКсти посланници по сйч'ки епкпе
да сё съберьть да бс^детъ йесефйла
12 1146; не межеш' ms’ ничто сгори,
макарь й войска мнеэго да пустишь на
ню го, а той ще запрати старёшиня’ на
дТаволитс, й п^стй щс бЪсоове 37.276.
// Изпратя нещо. й царь се зарддЬ’ва, й
пУстй мнсэго злато 7 526; й наговорь
стбри царь й ns’cra повел tnie за ейч'ки
патрТар'сй да дбйд8ть S’ цзрщгра
12.112. 2. Ну сна, дам свобода на няко-
го или нещо, освободя. въ сэнъзи нощь
на сьмнУванс йвй се стыи Николае
насънЪ lips’ кон'стан'тйн#. й рё MS'
UpS',... й ns’ein трйте м1?ж:е дёто щешь
да гы погубишь 15.1466, ако ли гы не
цветишь, й азе щт стбри млба на ба
зар'а тёбе да сё лишишь сё животы*
ей 15.147; i'-да трьп! за, в. днй й вь
сёд’мыи днь зё да вйка. поусгЬте мё
гпдарс мои сёт^ка. ато азь да вы кажь
где с крть хьь 4.24. 3. Пусна; оставя
нещо свободно да се движи надолу,
да пада. вдш нъха камикь голЪмь
caropt й пбетиха го на покрбв'ть
цркбвныи ctms1 архгглу 11.97; й бь ms’
npie млбата. й п^сти бжтвныи сэг'нь. й
йз’гори ю 38.2896. 4. Пусна, разреши
на някого да отиде някъде, позволя.
й даде царь ctms’ crapes’ писаше, й
nS’crri го да ей йде съ^мйрб 14.129; й
гои се помлй apxiemcns да гб п(сти,
да ей пойде S’ свбнта кел’й, й тамо
да ей SMpe 14.1296; й валаа ймь рё,
прЬбьдЪте т^ка прЪз' тьзи нощь, й
азь да сё помлю 6s" У тьзи нощь й да
гб попйтамь за това. й ако^мё п^сти
бь мой, азе щь сэй със' ва 33.2416.
5. Пусна. оставя да тече (дъжд). й
небёто кате не ще да nScre дыйь. чё
азь що щь да cropia 18.192; направй
морето да не смрьдй чё йз'мйраме, сё
зла вони... й рёчй (!) да п£сти нбёто
дьжь 18.192. пустя рЪч. Изпратя
съобщение. й 1сэаннь не щй да пойде.
ами ймь nS’cTn ръ не чйните право й
не ходите по правило мои врагеэве
12.1156; тогази ns'crii pi "сты сумесэнь
до нвта. потрьпй мтй моа сега, ако
б^демь достбини на бн'зи свЪть съ
щё вйдЪ 2.13; пустя слыи. Заплача,
зароня сълзи. тогази п8сти сльзи сты
ахйлТе й рече Mtf. съгрЪшёше ради
й бе законы что сё чйни на тбизи
свЪть. та мй заповеди бь да йзлЪза
сё ларйеь гдёто го чюва 9 746; пустя
цьЛг Разцъфтя, покрия се с Цветове
(за растение), й Укорени се бнова
дрЪво cS’xoe й прорасте, й net гг?сти,
й рбж'ба, том ча. й плбдь зрйль
принёсе, й сладость медевна капе сё
нкго 37.2746.
сег.: led. гбетимь 6.44, пЬ'ста 11.1076,
38.286, 38.2922, 38.293, 2ед. пустишь
15.147, 37.276, п^стиш' 15.147, Зед. п£сти
10 786, 11.826, 11.86, 14.1296, 16.157,
18.192, 33 2415, nScre 18.192, пУстй
33.2376, Змн пустеть 5.39, пустеть 17.1696;
имперф. Зед. nScrtme 9.616; аор.: led.
т’сткхь 2.15, ns’crii 12.1196, Зед. пйсти
2.132, 5.32, 5.3 3 6, 6.446, 9.66 9.666, 9.746,
10.78, 11 86, 11.896. 11.932, 11.101, 12.1146,
15.1396, 15 1456, 15.146. 15.147, 15.1476,
17 174, 33.242, 37 2746, 37.2756, 38.2896,
38.290, 40.321, ntfciii 3.17, 4.22, 6 44, 6.456,
7 52’, 7.526, 7.536, 8.59, 8 596, 9.716, 11 91,
11.946, 11 102, 12 112, 12.1146-, 12.1156,
12.117, 12.1176, 14.128, 15.1406, 33.240,
поустй 3.19, 15.144, поустй 5.356, пКсти
5 376, 6.446, 11 906. 15 1436, 17.1746,
ns’crii 9.686, 9.73, 10.78, 14.129, поустй
11.906, 15 143, 15.145, й?сты 37.2756,
п^сты 37.2766, 38.2936, Змн. ns’errixa 8.596,
12.1156, пЬ’стиха 11.97, 34.250, nSciriuie
11.1036. 12.1156, 15.147; плусквамперф.
Зед. б’Ьше пУстй.Т 5.38, б£ше постйль
40.3206. Змн. 6bxtf пастиле 15.139; форми
от перф. тип: 2ед. ей пистоль 10.786, ей
быль т'стйль 15.1456, Зед. е постйль 3.19,
9.69. 9.736, 15 1386, ё п£стиль 6.45, 6.476,
2мн. пУстйле стё 12.1156: бъд.: led. щё да
hS’cta 38 290, Зед. ще да п^сти 7.49, ще да
п1?сти 37.275, със съкр. инф. led щъ пУстй
6 44. Зед. nS’crri ще 37.276; бъд. в мин
Зед. щ-Ьше да п!?сти 38.288, 38.292: пов.:
2ед. пКтй 5.336, 12.118, 15.1466, 16.157,
пКстй 7.49, 2мн. поустЬте 4.24; усл.: Зед
бй постйль 8.58; прич.: мин. страд, ед.: м.
плетень 7.49, 9 67, 11.946, 12.111, 12.1116;
мн. постены 12.110, 12.1196
пустя се св. (1) Спусна се към нещо,
нахвърля се й йспаде сэ нсэгата mS'
чёр'веи дбл^ й видЪ сэн'зи кнёзь като
паде сё нкго. й не знашше що ё. ами сё
пй’сти й fee го псскорХ, й Сэстави си го
на бчйте й на срцето 2.14.
аор Зед. сёй?сти2.14
пут вж. път1
пушка ж. (2) Пушка, вид огнестрелно
оръжие. не дава й желЬзнУ рйзи
йлй лъкь, йлй пет'ка, йлй сабта, йлй
шить, йлй др^го нЪщо. ами чтнаго й
стго крта. той е й сабта й пХ’ш'ка, й
щйть, й лт>кь, той е за сйч’ко брхжте
блгочьстивомУ хрттаншй/16.1586.
ед.: пйп'ка 16.15862.
пущам несв. (20) 1. Пущам, разрешавам
на някого да отиде някъде, позволяьам.
й бь ms’ рё, не иди й назтрЬ кога
се развйдЬли рё валаамь на сэнта
кнёзеэве бь мё не пУща да йд8' със!
вй 11.86; сйла бж!а нйкоа не даваше
ми. така се наема трй четыри пъти, й
не могб. и сторй ми се като всэиска
мнеэго та мё не пйца. й досадй ми се
й S’MOprix’ се. азь да се тёглж напрЬ да
влФзж, аз* сс найдЪхь г.бназадь 17.170.
2. Пущам, изпращам някого някъде с
поръка да извърши някаква работа.
й ре стыи выё стё сэнта. эти защб
п^щате воискъта ей по трьг’ть, да
сэнёматъ одно rpS’ro наейла 15.1436;
й рё ms’ icoaHb. ийцан’ ли си нЪкогы
сэ нкго, да ь’змепть дши члчьскы 6.44;
й той рё. ги, тстй мё где ищешь,
тьк’мо вь йн'дтю недЪй мё nt/ща 7.49.
3. Пущам, оставим да тече (сълзи). й
щьть да си биать глагъта й грьдйге,
й плачать тврьдЬ й сльзы пищать йзь’
бчйтЬ си катб дьждь й катб рЬка щьть
да текьть. ала че щьть да ймать млть
ни сэ кого 18.1996.
сег.: led. пУща 11.87, Зед. пйтцащашь (!)
35.2606, Зед пУща 1.4, 11 86, 11.866, 11.87,
12.1186, 17.1702, 33.242, 33.2426, 1мн.
пйцаме 33.233, Змн. пУщате 15 1436, Змн.
пищать 18.1996; имперф.: Зед. пУщаше
11.84, 33.242. пйпаше 33.242, Змн. niaaxa
11.96. форма от перф. тип: Зео. пУщал1 ё
6.44: пов.: огприц. със съкр инф Зед. недЬй
пУща 7 49; прич.: мин страд, ед., м. т'щан'
6.44.
путца щаш (!) вж душам
путциняклт. (2) Пустинник; лице, което
живее уединено поради религиозна
подбуди; отшелник. дайдУ оу пустыни
мнеэго, давно бы найшьль нЬкого
бца пйцичнка да мХ се пс-мблю, да
пршме й мене при нгёго да б^дУ й азь
17 1656.
ед.. пЛцинйка 3.186, 17.1656.
пчела ж. (2) Пчела; насекомо, което
добива мед. й тте ms’ дадоха рыбы
печёны мал’ко. й сэ пчёлы мёдь. й той
7зё npt ft й йде 38.289.
ед.: пчела 8.566; мн.: пчёлы 38.289.
пшеница ж. (15) Пшеница; зърната от
узрялото житно растение; жито
нЬкои жито. продавепь напльни
корабь свой със’ пшенйца й щЬше
да ю завезе на фрён’ска землн 15.142;
й рал ото съсЬче намЬсто дрьва. й
волбвете закла й сварй пшенйцата
наедно със’ воловетс. й стбри слХ’ж'ба
6711.90
ед.: пшецйпа 9.695, 9.70, 15.142, пшеница
9.696, пшеийцУ 9.696, 11.876, 15.1422,
15.14262, 31.223, пшеницУ 9.70, пшеницУ
15.1426, чл. пшеницьта 11.90, пшенйцата
11.90.
пъприще ср. (7) Пъкрище, единица
мярка за разстояние, около 185 м.
спротй стые горы аОон’скые, далёчь,
до X пъприща. йма едйнь осгровь
зовё се лЧ’т ь 11.1006; й ейч’ки людте сэ
градь. й йдбха ейч’кы ntnir: сэ градь
на четыри пъприща. й срЪщньхэ ю
съ’с мнеэго почесть 8.60
ед.: пъприще 34.253; мн.: пъприща 8.60,
пъприща 11.1006, 11,1026, 34.253, пъприщь
12.120, 34.253.
път1 м. (84) 1. Път; ивица земя, пред-
назначена за ходене или пътуване по
нея. й попйта хльбара. члче, кыд-ь
с пьть що йде на теэрдань 17.171;
дань да бьде катб зьмта дёто сьдй
при пьтжть та хапе коню копйгэто
18.1846; й стань мал’ко на пътьть да
си почйне. и сэбрьна се на йстокь да
се помлй 6S' 17.1656; й ходите по
гора й по планина й по пътища, и
УббЕах* людге, й кралЪха 6.47. 2. Път,
пътуване, ходене. сега азь сэхбжда на
дльгь пУть 10.776; й зосима, макарь че
бЬше старь й Уморень сэ пъть. начё да
се течё да го стйгне 17.166; й не зна
баша ми где щЪше да йде, та повёде
майка ми й на на пъть УлЪзох'мё У гемга
5.366; й найде на половйнь път' си
дрьвс- хУбаво и мнеэго jihctho, й сёдна
пб нгего да си поч1е 16.1576. 3. Път,
посока на движение, направление.
амьг бЬше аггль гнь й мри йм' се въ
образь като звЪзда. й насгавлмше
гы на пУть где да йдУть 33.245; едва
го наставй на пУть. и аггль пойдё прЬ
нгего, й стань посрЬ мёж* два зйда, на
лбзге. й не дава на бнова мУле да йде
напрФ 11.866. 4. Прен. Път; начин на
живот, евързан със слвдването на
определены нормы и принципы. елате
й вьге вйщи й дхевници й попбве
който сте... оучиле людГёт! на пьть
й на законь йсгЬн'скыи 18.202; ами
сега, где щёшь наставй ме й бУди ми
на опасный пъть помощница 17.171.
5. Прен. Път, начын да се направы
нещо. тойзи бь нашь й не въмЪстюва
се дрУгы при нгего. защб е йз'нашьль
ейч'кыи пьть чтб rpwtfba й даде го
гаков*1 бтрбкУ своем*1, й глю дёто е
залюбень сэ нгего. й сэтУка йвй сс на
земли й със' члци пожйве 33.2356;
защо ако не бы Ть възлЪз'ль на нбёто
със' пльть сы. та не бы сёга бйло пУть,
дето ьъсхбдЬть блгсчьстйвы хрпане.
защб бЪше сэпрьв"Ьнь затворёнь рай.
зара адамовь грт. а сега се отвори
38.286. на (по) път. На път; по вре-
ме на пътуване, ходене. й щёше
да пойде въ але^анрТа й на пУть сэ
зависть дшьол'скы. фУщаре хватйха
сэн'зи корабь й плЬнйха го 9.676; й
Узё й хлЪбь. й катб сэхбждааше при
жьтвареге. оусрЪте го архггл' михайль
на пУть 11.936; й какь да ти рекь бче.
каь'ва безакбнга чини й вь корабь й
по пьть 17. 1 696; ходя по (в) нечий
път. Вървя по нечиы стъпки, следвам
нечий пример, живея по определен
начин, та стё ходиле сё по мой пьть
й законь, та сте слУгУвале ups’ дето не
Умйра нйкога 18.2026; а в!с стбрих'тс
нгеговата работа, й вь нгеговать пьть
хбдих'тё йдФте сега елй нк^о в' мьката
сгъннаа 18.2036.
ед : пУть 5 346, 5.376, 6.446, 7.546, 9 676,
9.7462, 1O.7762, 11.8663, 11 90, 11.936,
11.107. 12.1186, 12.11962, 15.1496, 16.1576,
16.1596, 33.242, 33.2426, 33.245, 33.2456,
38.286, 40.3242, пъть 5.35, 5.366, 6.476,
10.776, 11.866, 11.90, 12.1166, 16.15763,
17.165, 17.171, 17.172, 18.194, 33.2376, пъть
11.866, пУп. 11.87, 15.1516, пъТ 16.1576,
пъть 17.166, пьть 17.168, 17 16962, 17 171*
18.183 63, 18.1896. 18.202, 18 2026, 18.203,
18.2036, 31.217, 31.219, 31.2216, 31.223,
32.2282, 32.229, 33.2356, 39.3086, 39.318,
39.31862, пъти 11.866, пУги 34.252, чл. пътьть
17.1656, пьтать 18 1846, 31.221, 33.242,
33.2426, пътать 33.242, пътеть 34.253;
мн. пътища 6.47, пьгюве 18.178б, пътища
18.1966, пьгюве 31.2196, чл. пьтищата
18.1942, пьгищата 18.194.
път"л». (37) 1. В съчетание с числително
броино или наречия за количество
посочва наличие или отсъствие на
повторяемост на действието; път.
й рёкоха й три пьты. дше познай си
тЬлбто свое, сэгдёто си йз’фрькнала
из' нгего, бти пак' щешь да сё врънгешь
в' нгего въ днь кога сйч'ки въекрьнать
32.2296; сдинадесеть пъты мви сё хс
на Учениците си напоконь по вьскреше
38.2876; амй послушайте блвенш
хртТане мнеэго пьти слнцето плаче, та
сё млй ГУ б*1, й дУма. ги бе щото ейч'ко
дръжйшь. не мога векге да глгедамь
бе закон2ство, й неправды члчьскыс
32.2236; кол'ко пъти чюжх'ме че
шё да бьде такв.ази, мъка й лъжа
анг'ихргстоза на подйрЪшно врЬме
18.1926. 2. В съчетание с числително
редно или с думата оруг означава едно
от передни, повтарящи се действия;
път. й да сэстави р^ката си на челбто
й второ пакь, на с^пёто си. трётыи
пъть на дёсно рамо й четврьтыи
пьть, на лёво рамо. й тогази чйнишь
йстен’скыи крть 16.160; петь! пъть
им* се йвй, jinks’ й кле[сэ]пУ, когато
сэхбждаха въ ём’май’сь. шесты пъть сё
йвй марш магдалины 38.2876; й щё
да стбри голЬма грйжа по людТёте, й
го.тЬмы войскы й ббссве когато щё
той да цртв^ва. дёто нЬ с было, нйто
ще да оьде др'.'гыи пьть 18.183.
ед.: пъть 11.866, 11 1016, 16 1602, 38.28765,
38 2883, пьть 18.183, пьть 18.195, 38.288,
39.298, 39.29862, 40.3216, п1?ть 33.242, път
38.288, мн пъты 5.40. 11.926, 38.2876,
пъти 8 56, 1192, 17 170, 18.1926, 35 264,
шли 9.75, 32.2236, 32.2276, 32.2296, льти
32.2236, 32.2242, 33.2346.
пътем нареч. (1) Пътем. минавайки.
защо авраа. сЬдЬше npt кьщныте
врата ден!ё, та бй гледать на дрв'мь
йде ли нЬкои пьтё, да не замйне
къщата догде го нс почьтё й погости
31.221.
пьтё 31 221
пъъика ж. (1) Прен. Път, начин на
живот, евързан със следването
на определены нормы ы принципы.
защб врЬмето наше тече катб рЬчны
бистрины. амй затова да въекбчимь
на доброраббтна пьтика. бти не знае
# кби ча щё елнцето да помрькне, и
мдьть не дасть. да рёмь, живстать
нашь та се доврьш^ва а дшата сэхбжа
31.223.
ед.: пьтика 31.223.
пътник.и. (23) Пътник: лице, коетоена
път. да нахраните гладна. да напойте
жьдна. да облЬчёте гола, да пр1ёмете
пьтнчка да поглёдате бол’на. да
йз’иадите йс тьмница дльжна 18.2056;
ёфим!ань... поставЬтпе на дёнь, трй
трапёзи дома си ёдна на ейроти й на
ейрачета. дрйа на прбсеци. зрёпа на
пьтнци й чюжйн'ци что съ скръбны
40.320.
ед.: пътгикь 16.1576, пьтникь 18.2036,
18.204, пътника 3.176, 7.51, пьтика 18.203,
18.205, 18.207, 31.2216, пьтнйка 18.2056;
мн.: пьтници 15.156,18 187,18.202,18.2026,
31.221, 31.2216. 32.228, 32.2286, 40.320,
пьтници 16.163, 33.237, 33.2446, пьтници
39.318.
пътно нареч. (1) Правилно, редно. й
ре ms' царь, йлй ты нкго вЬр^вашь. й
затова ли на не лрТёмашь като ё пътно
й достойно 9.636.
пътно 9.636.
пътувам чесе (3) Пътувам, извъувявам
някакъв път, изминавам. защото ё
тойзи нашь животь. катб нЬкои пьть
когй пьг^ваме й тнквбз! е пьтз'ваше.
оти нЬ ё за ёдйнь днь й за два. й за
мнсэго днй 39.3186; съмрьть води
сич’ки члщи на пьть страшны, щотб
нЬ сь никак' пьг^ваде 31.219.
сег.: Змн. пъП?вамё 16.1576, пьт^ваме
39.3186; форма от перф тип: Змн. сь
пьтквале 31.219.
ньтувание ср. (1) Пътувине, измина-
ване на някакъв път. защото е тойзи
нашь животь. катб нЬкои пьтъ когй
пьг^ваме й таквбз! е пь л?ван1'с. отй нЬ
ё за ёдйнь цнь й за два. й за мнсэго
днй 39.3186.
е.д : пьтз'ванТе 39 3186.
пЬвец м. (1) Певец; духовно лице, кое-
то ызпълнява псалмы й стань епкпь
й тёче въ цркбвь. й &зё ёмлТе й
q/ал'тйрь й събра попбве и драконы, й
мнеого брат!а. . й кога елнце йстёче.
тогази повЬлЬ пЬь’цх’, да се въекачи
на камень насрЬшь йстокь. й да пЬе
уал’тырь 37.280.
ед.: пЪв'ц^ 37.280.
пЬкъл.и (1) Катран, черна гъста смо-
листа течност. ами вые да гб поло-
жите на землдгь възнакь. й съ желЬз-
ны пироне да MS’ приковёте и р^цЬте,
й нсэзЬте. й покрыите го със’ папфь.
й посипЬте със' масло, й сйн’Шфь, й
дёг’фТе, й пЬкль, й смола 37.2776.
ед . пЬкль 37.2776.
пЪна ж. (2) Пяна, полутечна маса,
изпълнена с множество въздушни
мехури. й пЪната по морето йграе
й блгэслав'Ь тебе ги 13.122; й като
соблакь зёме да сё чины голЬмь, а
катб една кап'ка се Умалй й пак' се
вдйга катб пЬна. а катб йскра Угасне
31.2156.
ед. : п£на 31.2156, чл. пУната 13 122.
пЪнез м (4) Пара, сребърна монета, й
рё. займй ми мал'ко пЬнезе защб ми
дойдбха г осп е, й не йма съ что да гы
гбетимь 5.346; й тогази рё. защб
сё не продаде това мурб, за триста
пЪнезе й да сё раздадё по сыромаси
34.2506; й не мотать да йзлЬзать. пакь
рёкоха. стый гесбпе помбзи намь да
йзлЬзе ато съкый со на да тй дадё. по,
Т. пенЪзе 39.3176.
лй. гЛневе 5.346, 34.2506, ntnese 5 346,
пен^зе 39.3176.
ггЬнез вж пЪнез
пЪние ср. (2) Песнопение, изпълнение на
църковни песни й вид! тамо, законь
хУбавь, й калбёре, й стар'ци. стоать на
мол'ба, й работ ат а й свЬти. й ейч'ки
йспльнгсни дха стго. чьтёгпё й пЬшё
непрЬстанно 17.1646.
ед.: п£н!ё 3.18. 17.1646.
ггЬсен ж. (25) 1. Песен; текст, който
има мелодия и се изпълнява от едно
лице или хор. защб бь не йще, нйты
любы йгрй. йлй свйрнй й пЬсны.
амй любы блгь цркбвны ГЛо й тйхо
срце да ймаме й чйстота на дшьта
ей 38.2936; й кажи намь блжёныи...
тсосифе дето нЬ ё видЬнь, а ты го
видЬ; как'вй пЬени п-Ьашс, като го
нбсЬше да гб погребёшь 35.2606;
амй послушайте блгёнТи хртйне
за днёшны празникь. защб е пЬснь
цркевнаа 35.2576; а дшата MS’ пойде
вь цртво нбное със' пЬсны аггл'скые
й тогази чюждин'цы поплакаше, защб
се лиши ха со бца своёго 15.151; ётб да
рёмь бжтвнъ й дхбзнЬ да празнУв амё
а нЬ съ ёллйн’скы скопсо да празнУ-
вамс. със' шрй й съ пийп'ство. й
пЬени д.авол’скы что сь диволУ драгы
39 318; й стори анна пЬсньгУ ЗУ, й рё.
да въепою нь ТУ 6У мосмУ, оти мё ё
посЬтилъ гь, й сэнйль прием! х'тъ
со мойте врагове 13 123 2. Псалм,
част от Псалтира; църковна песен.
й чиним' се книжовны й Учйтел'ны.
а не чюемь, что каже на трал'тырь.
пЬ г. да не хвалит* се прЬмУдрыи
прЬмУдрбстйо своею, зашо кбл'ко се
чйны члкь да знае той нйщо не знае
катб каже й павль апль 34.2526.
ед.: пЬснь 120. 13.123^ 18.1956, 18.2016,
18.2066, nt 13 123, irb 34.2526, пЬснь
35.2576; мн. тгЬсни 8.556, 17.172, 20.2096,
35.2606, 37.280, 39.318, дЬсны 11.100,
15.1566, 18.200, 33.23562, 35.2606, 35.2636,
38.2936, 39.3096, пЪсчы 15.151, 31.222.
пЬськм. (1) Пясък, зърнеста маса от
дребни минерални частици. й той шё
да те възрастй, й да тй Умнсожг: сЬмето.
й рсода твоего, катб звезды нбные, й
катб пЬс'кь мбрскыи. й почьтёно щё
да бУде сЬме твоё по ейч'ките ёзыци
11.856.
ед.: пЬс'кь 11 856.
пЪш нареч. (4) Пеш, вървейки с крака,
пешком, и катб раз'бра блгочьстивыи
црь icoaHHb асънь чё нбееть мбщите
стЬи пёт'кы. йзлЬзе йз' градь пЬти*
8.60; хс кога щЬше нЬкаде да йде,
пЬшь хбд!ше. й дёнь хода й подалечь
34.253.
пЪшь 6.476, 34.249, 34.253, пЬш1 8.60
пЬши нареч (1) Пеши, вървейки с кра-
ка. пеш, пешком, й катб раз'бра элго-
чьстивыи црь 1сбаннь асЬнь. чё нбееть
мбщите стЬи пёт'кы. йзлЬзе из' градь
пЬш'... й ейч'ки лкдТе со градь. и
йдбха ейч'кы пЬши со градь на четыри
пъприща. й срЬшчьха ю съ'с мнсого
почесть 8.60.
ттЬши 8.60.
Р
р числ. бр (13) Сто 100. кой ё члкь сэва,
дето йма, р, сэв'це 11 816; оукрадоше
Mis’ сребрбто. ейч'ко. кбл'кото до, р,
лйтрь 14.1306. // В състава на сложно
числ. рк. Сто и двадесет, 120. й
оуг'к'ми да йма на нгеговото цар'ство,
рк. господаре 11.92; й еэпрьвЪнь като
йзлЬзе to 1ёрлймь, й дойде вь ёфссь,
бЬше сториль X гблйнь, з, мци, й
сйч'ки нгеговы, годйны, рк. й з, мць
6.48; рнО. Сто петдесет и девет,
159. й йзлЬзе црь кон'стан'тйнь й
сЬде на свой прЬстоль. й со ёднй
страна hkmV, сЬднъше сты соци, рн<3.
й сэ apVra страна hkmV, сты сэци, рнй
15.141; рпе зысоуще. Сто осемдесет
и пет хияяди, 185000. й погуби сэ тЬ.
рпе, тысх’ще, людш 11.916.
р 11.816. 13.1226, 14.1306. 31.2206-, 34.253.
38.2926. рк 6.48, 11.92, рнО 15.1412, рпе
тыейце 11.916,д> 11.916*.
раб м. (39) 1. Раб; лице, което е
безпределно предано и покорно
някому; верен слуга, й рёкоше mV.
помози намь злко стыи, й рабе
hcthhhomV xV 6V 15.1436; й рё mV стыи.
азь ес'мь Николае рабь 6ж!и 15.147;
тьк'мо сэнъзи мал'ка заповедь повЬлк
mV бь да дрьжй, да с сыцй рабь й сл!?га
бжш 33.2346; тьк'мо нЬкои кэсифь
бЬше mV ймето, той люб’Ьше ха. пойдё
S’ пилата й испроси тЬлбто геово да го
снёме сэ крть... й рё дай ми пи пате,
тогбзи сэбыдного мрьтьв'ца... да
гб покрыю й да го norpb^V. й азь за
нгего да се загрйжй защб съмь азь
нгеговь рабь й ьЬр'нь дрЪ’гь 35.2596;
мнеэго с нареэ ppV. й коа ти к: нивбли
да гы чьтёшь, сйч'ки съ твой рабы
11.89; й тзс като гб вйдЬха че ё стль
й старедь станъха на Hujsi. й рёкоше
mV смЬрённо. рабы превы й на твоа
стыни смё рабы 15.143. 2. Слуга;
лице, наето да служи някому срещу
заплащане. затова дрьзнъхь йазь. бти
катб се нанссе бЬда на бногбзи раба
что npie сэ га татан'ть й съкры го въ
землй, й не придобй ничто сэ нгего.
затова се бой й азь да таймъ стаа
работа 15.1326. 3. Раб, обикновен
човек. ами прЬклонй нбето, й слЬзе
на землю, й образь катб рабь прзёмь.
й плъть npie, ёэ прчтаж двца что
м(’жа не знае, мрък е бца 15.132. раб
христов. Христианин; лице, което
изповядва християнската вяра ами,
тёж'ко й гбр'ко намь, дето слъшамё
а че чйниме. защб ли се и броймь
хртТане й чиним' се хвы пабы, а вбли
хво не чйчиме 15.1556: мёне^тЬшава
апль, й каже. бь сё сэ члчьско лице не
срам^ва. й ако быхь на члци ъ’гаждаль
хвь рабь не бы быль 12.1176.
ед.: рабь 4.246, 7.546. 9.606, 12.1176,15 132,
15 1 3 86, 15.147, 15.I4862, 33.2346 , 33.23 86,
35.2596, рйба 2.12, 4.26, 5.33, 12.110, 14 128,
14.1306, 15.1326, 14.135, 34.2516, 37 277,
рабё 11.876, зв. рабе 2.156, 9.65, 15.1356,
15.1436, 15.1486, 17.166, 40.323, рабЬ 6.48,
рабе 15.1496; мн.: рабы 5.30, рабы 9.61,
11.89, 15.1432, 15.155,15.15 56.
раба ж. (5) Рабиня. жена, която е без-
пределно предана и покорна някому.
члкощюб'че вйко, да не оставишь
мёне щб съмь раба твоа, дето съмь
радй йме твоё составила ейч'ко 8.57;
й вйди какь ё същи нгеинь м^жь... й
паднь на -иэзЬтс mV. й рё mV, да не съ
си ппогнЬваль на мёне що съмь твой
раба 5.376.
ед., раба 5.376, 8.57, 17.1746, рабы 2.13,
pa6V 17.1746.
работа ж. (177) 1. Работа, прооължи-
телно полагане на усилия за извърш-
ване на нещо, дейност, труд, й
ймаше сынсэве сёд'мь й дъщеры три.
сэв'це ймаше сёд'мь тыейце. камилы,
г. сйрЬ трйейць волове ьигварс,
пёгьстбтичь, конге жён'скы по пётть
стбгин. й работа й елй^вашё мнеэго
35 2566; пакь да пазишь сич'кы нелы
прЬз' ейч’ка годйна, й въ празнихы да
не пофаташъ никак'ва работа, нито
кХ'п'ство да чйнишь 1.46; сьбраше
се йнсоци со монастйрь .. й послЬ-
ёдна д^ма йз'браха ейч'ки, да стбркть
с^линары голЬмы. й да йскопають
землйта длъббко, й да полбжеть
ейтинарыте да прохбди йз' тЬ водата
до монастйрь. й кагб стбриха той
з'гбворь. ОеодЬ’ль нЬкои йнокь,
маисторь й хыгрь на зидатйё. прЬё
на себе тьзи работа да ю сьврыии.
й натьк'мй со наурЬ да почне да
работы 11.1026. 2. Работа; нещо,
което трябва да се направи. й ре мх.
др!?же, любимый, где соходишь. й ре
ms’ старець что нбсЬше сребрьныи
ковёрь. ймамь работа до грьгьть
15 1536; й со йскХОопбл1Ю йзл’Ьзе
състытс (!) сони. й съврьши ей работа,
й Обрати се пакь сьс радость да
йде въ 1ёрлимь 14.129. 3. Работа,
резултат от нечия дейност. дело.
бги ейч'ки щё да йзлЬзе прь страшно
сх’деще, й болЬре й сыромасы. та шё
да ны попйта гь бь що смё стрх’вале.
та щё да ны сх'дй сЬкымх' по работата
18.207; й сЬкыи, спроти свбагь грХдь
й работата mV, тьи ще да пршме почть
й вЬн'ць со рх'кыгнк- 32.2286. // Прен.
Дело; проява или постъпка. която
се отличава с нещо специфично, не
мбже нашь члчьскыи ^мь постйгнь да
разх’мЬсмь бжТа работа 38.2866; ами
ё блжёнь члкь кой ё стбриль добро
на дшьта ей нйкои файда немаме
со гбйзи свЬть блвени хрттане. амй
тьк'мо да сё пбканй нЬкой добра
работа да егбриме 39.3186, й който
е млтйвь, той ё приличёнь 6У , й
със' др^гы добры работы кой члкь
чйны. той ё прилйчень 6V 38.2846;
й кол’ко се въ тьмнйих затвбриха
ради безакбнна работа что се чйни
на шйн'ство 11.1066; й напоконь па
повелЬ та прост рЬха стго на землй
й бьпаха го съ бычюве говёжды
немлтивно... тръпЬше стыи (!) това
ейч'ко. й ба блгодарЬше. й просвЬти
mV се лицёто като елнце. тол'кози
кбл'кото се й сам'сй парь чюдЬше за
това й думаете със' болЬретЬ си. чйни
ми се от! е юнаш'ка тази работа 39.302.
4. Прен Работа; обект на размисъл,
на разглежОане или разрешение;
въпрос. й даде й. царица, четвбрица,
да раз'седеть тьзи работа 12.115;
да ей кажешь тьзи твба работа щб
скрьбйшь. и той те ще настави 3.186.
5. Прен. Работа, поето задължение,
дълг. й когй порасте, та сё видЬше
красень й мХ'дрь тврьдЬ. й сЬкогы
нйговг работа б'Ьше да хчи добро
9.62. 6. Прен. Работа; нещо, което е
станало; събитие, явление, велйкыи
црь кон'стан'тйнь. когато съзидх'ваше
цариградь. съградй црква ёдна въ йме
архггла михайла. нЬ вътрЬх’ цари гра'.
амй совънь блйз^ селата, на мЬсто
чтб се зовё состёшсэ. й защб съзйда
тамо црква, зарадй нЬкоа работа
что съ е стбрила 11.946; й сль’чй се
нЬкоа работа бномУзи болйринй1 та
засыромашЬ 15.134; голимо чюдо й
вчера що сё стбри на лазара. защб се
позна че ё слава бж1а. ала е й днёшната
работа голЬма, зашо показа намь
да ймаме смЬрень ббразь 34.249. 7.
Прен. Само мн. Неща, работи. й члкь,
като е легома смЬсснь със' тта твЬтЬ
работи, със' чтбв'ството плътьско, й
със' мысльта чтб йма >.мь й помысль
38.283; а гь бь като ей е със' ё'ството
члколюб'ць. мнеого пьти наказывайте
рсо' члчьскы със'траховаюа (!)
сЬкак'вы й със' бблссты. й със' др^гы,
разлйчны работы, давно бы се члкь
Ыплашиль да состави зло своё 33.235.
ed..-работа 1.463,1.5,3.18,3.18б3,3.194,5.406,
6.442,6.476, 9.62.9.716.9.756, И .826,11.946,
11.1026, 11.1056, 11.1066, 11.1076, 12.115,
13.1246, 14.129. 15.13262, 15.134, 15.1346,
15.141, 15 144. 15.1446, 15.145, 15.152,
15.1526. 15.153, 15.1536, 15.154, 15.1556,
15.1563, 16.1596, 16.162, 16.1626, 17.16365,
17.16462. 17.16962. 17.170, 17.1726, 17.1736,
17.176. 18.177, 18.180, 18.18062, 18.184,
18.1866, 18 1886, 18.189, 18.1926, 18.2036,
18.206, 19.2076, 20.2086, 20.2096, 31.2166,
32.22 362, 32.224, 32.2246’. 32.22 52, 32.2262,
32.229, 32.23O2, 33.2412, 34.249, 34.2556,
35.2566, 35.2586, 35.260, 36.2686, 36.270,
38.2866, 39.2952. 39.29563, 39.297, 39.2986,
39.301, 39.30 36, 39.3052, 39.3095, 39.3 1 96,
работа 1.46, 15.1326, 18.180, 31.2226, ра(ра)
бота (!) 11.826, работа 17.1706. 33 2436,
38.287, 39.302. 39 3036, 39.3 1 8, 39.3 1 862,
чл. работата 15.156, 17.1646. 17.168, 18.179,
18.1836, 18.1866, 18.188, 18.207, 32 2246,
32 2286, 32 231; мн.: работы 1.3, 15 136,
15 156, 34.2496. 34.254, работы 1.46, 5.27,
9.756,11.926, 15 1362,15.146,15.156,18.180,
18.1806, 18.186, 18.187, 18.2046, 18.205,
20.2096, 31 2166, 31.2186, 31.2226, 31.223,
32.2256, 33.2352, 33.246, 34.254, 34.25 56,
35.256, 39.3056, работа 18.180. 33.240,
38.2816, работы 31.216, работа 33.234,
38.283, 39.302, работа 38.2836, работы
38.2846.
работен прил. (1) Работен, който се
труди неуморно, трудолюбив работ-
лив. й сэбыдё ейч'кы цр’кви, катб ёдна
пчела раббтна щб сэб'ходи ейч’ки
цвЪтоонЬ пролЪтны 8.5бб.
ед.: ж. раббтна 8.566.
работя несв. (37) 1. Работя; правя,
върша нещо; трудя се. и работа тамо
копаё й жьне 5.33; да да (!) пазишь
три дни да пра5н#вашь. й нйщо да нё
работишь 1.4; к да дадё гь ci ко ms’ кби
щб е работиль. добром# члк# добро, а
злом# зло 18.1806. 2. Работя, служа
някому. нйкои не може на два тпдар!
да работа 34 2536; азь вы сохрани сэ
мьнич'ка до голъма, а в!е другим#
работйх'тс 18.204; так’вбзи е было
жител’ството стм# никбл# блвенти
хрттане. й таваз! е была нгегова работа,
й така е б#, работйль съ сйч'ко срце.
й #г#диль г# б#, зарадй това го й бь
найпочёте. й тхка на земли й на нбёто
15.1556. 3. Обработвам, извършвам
земеделска деиност. катб и адама бь
щЪше да го помъчи. й стбри го да ё
насрЪща сироти рай. тамо да работа
землита 12.1186.
сег.: led. работа 9.676, 2ед. работать 1.46,
Зед. работы 7.53, 15.139, работи 11.101,
34.2536, работы 11.103, работа 12.1186,
Змн. работать 6.416, 33.234, работать
18.180, работеть 33.234, работать 39 318,
сег. (?) аор. (?) Зед. работа 5.33; имперф.:
Зед. работЪше 2.106, 15.153; аор.: 2мн.
работйх’тё 18.204, Змн. работйха 6 42,
6.42^426: форми от лерф. тип: led. с’мь
работала 17.168, 2ед ей работйль 17.1656,
Зед е работйль 15.1556, ё работиль 18.1776,
18.205, е работать 18.1806, 18.1836, ё
работиль 32.225, ё работиль 32.231, ё
работйль 39.305, Змн. сте работиле 18.204,
18.205, Змн. са работиле 18.197; бъд.: Змн
шьть да работать 18.180; пов.: 2ед. работа
1.76, работы 19.2076, описат. Зед. да
работишь 1.4, да работишь 1.4.
ранен прил. (3) Равен, който не се
различава от другиго, еднакъв. равни
ли съ ейч'кыте, йлй съ ёдны нйскы, а
др#гы высокы 11.83; та щё ейч'ките
да пркведё на раз#мь йстинныи. защб
е й той рав'нь със аплыте й йз'брань
ё со ба 12.111 ранни със землнта
ст оря. Изравня със земята; съборя
разруша до основы. й рёкоха нйкои
два магёсника хрпане, прйтвбриха
ейч'ки нарсэ да вйрхвать ха раснётаго.
й нашь законь бставиха й ббгеэве
наши, й чер'квиша равны със' землита
сториха 6.436.
ед., м. рав'нь 12.111; мн.: равны 6.436, равни
11.83.
равно нареч. (2) Равно, в еднаква сте-
пей, еднакво. астаатрицаёравно_чтна
сирй. ёдйнь почёсть йма рёвно й
трите лица 33.2386.
равно 3.176, 33.2385.
равночъстен прил. (1) Който има
същата почест като друг, защб члкь
ё самсвблгень, ей jit, тта трите члци.
ейкыи по ёдйнь йнак'ва волы йма, й
кби как' щё така чины, а стаа трица
ё равно чтна ей Jit. едйнь почёсть
йма равно й грйге лйца начело й край
гсдйныте ймь не ймать 33.2386.
ед.: ж. равно чтна 33.2386.
равун м. (1) Наниз от златни пари, й
рё м? сТыи Николае. поелйпи мёне
др^'же. й сёвезй ю въ мйршликпо. й
там’ щешь ю прода какь ищешь защб е
тамо глад* голЬ й сй?по жйто. й пршмй
со мёне, три жльтйцы paBS’na, радй да
вЪр^вашь. й кога дойдешь тамо 7зё
щешь й что съ состале 15.142.
ед. равЬча 15.142.
рад прил. (3) Радостен, който е изпъл-
нен с чувство на радост. й 1£да кат о
вйдЪ мрьтьв'цатого рад' бы й дхь сты
сотвори MS’ раз^мь да сопйта кртовезе
намрьтьв'патого4.25. на раю сръдце.
На драго сърце, срадост. рё ms' стыи,
йзё ли щешь, з, жлыйцы да го падёшь,
й рё старе ць. да б5?де $ дббрь ча да го
щё на радо срце 15 1535.
ед. • м. радь 3.186, рад* 4.25, ср. радо
15.1536.
ради предл. и съюз (76) I. Предл. 1. За
означаване причината на действи-
ето; породи, зарадй, ради, йбъ зарадй
това гы не npie. радй тЬх'но безйшё й
грьдбсть 3 8.285; й кбл'к о се въ тьмниц^
загвбриха пади безакбнна работа что
сс чйни на шан'ство 11.1066; й п^сти
войне и сос Ькоха ms’ главъта. й нЪкой
хрпане, пойдоха скрышб радй страхь
9.66б; й со сйч'ки 61ше похвалюнь
й почьтёнь ради добрынъта MS’
15.1376. 2. За означаване целта на
действието; зарадй, за, ради, амй
й вые со блгочьстивш хрпане който
сте съ днеска съорале ради тогбзи
стго пращника сега ные със' блгть
Тва. дойдбх'мё на край стые г [беты
34 254; амй това ейч'ко щб прЬтрытЬ
хс радй наше спсёшё 35.258. йдм й
речй бном1?зи корабникь1. ты ймашь
тол'кова мраморе . й нбсиш гы на
црщградь радй прквата стм»1 мйнЬ
й вйкторЬ’ й викён'тйо 9.69. ради
господа (бога). Ради бога, в ймето
на бога — като израз на настсятелна
молба. й сторй ба ради, що шь да тй
зарьчамь 17.173; амй додй радй гЬ ба,
додй 17.1746; й каже геи дЬ’маи радй
ri ба со майке моа дЬ’маи 17.169; ради
памет. На памет, за спомен. елаз е да
направи ёднбго идола, катб оногова
члка златодфыл наге что ны се йвй
тУка. й сторише така й поставите
тамо да стой ради памезь 11.95. II.
Съюз ради да. Въвежда подчинени
обстоятелствени изречения за цел; за
да. й вь един' днь пойдё стыи на едно
м£сто, й жената MS’ й дЬца ms’ ради да
се проходеть., й да се ^гЬшавать 5 316;
амй ные ради да се не забавимы да
оставй пррчьствгата аз б да скажё
праЗникЯ дымите 33.236; напйса се й
хс. въ aB'rS’croeo noBeniHie, рад.ч двЪ
работа, еднб. радй да покаже намь да
сё повйнЯвамё й ные й да лослй’нО’вамё
гчдаре 33.240; ради зашо. Въвежда
подчинени обстоятелствени изрече-
ния за причина; понеже, защото,
тъй като. й прЪстйзиха заповЪдь
бжпо радй защб вък^сиха со дрьвбто
15.1316; й ймаха го сонга людге щб
бЪха i соньзи сострсвь катб бога, ра1
защо със' дзавола ейч'ко бсътонЬше
6.436, й biine со цара почьтёнь й
ейч'ка войска боише MS’ се, радй зашо
юнакь, й оумень, й со добра рода, й
мнсого ймаше ймаше 5.28; сего ради.
Въвежда следствени изречения в
състава на сложно съчинено изрече-
ние; и породи това. й това мнсого
бблисти бывать на члци... сего
радй мнеозы недужны въ ва й спЪть
довод'ны. сй_рЪ мнсого ббл'ны й със
"s мь йз'п?бени 3 5.266; тбв а много болни
бывать члци като каже и павель апль
сегоо ради мнобзш въ ва недожни, й
спёть дсвол'нги сй_р!чь много болнш.
й сьсь оумь йзп?бенш защо н t ё малко
4J3KS пръгрЪшёчгёто 33.2476; того
ради. Въвежда следствено изречение
в състава на сложно съчинено изре-
чение; и породи това. тако 61 ше й
чтный щЗтча йко проповЪдникъ. хс
же есть цръ. того ради напосл Ьд*къ
пршде й въг.лъти се хс 33.2466.
ради 3.176’, 3.206, 5 27, 5.276, 5.28, 5.316,
5.34, 5.40, 5.406, 8.57, 9.62’, 9.636, 9.69,
11.94,12.109,12.119,12.120,14.128,15.1316,
15.132, 15.133, 15.1396, 15 1416, 15.142,
16.160, 16.1626, 17 167, 17.169, 17 173,
17.1746, 33.2402, 33.242, 35.2582, 35.2606,
35.2646, 35.2653, 35.266, 362692, 36.272,
38.285, 40.321, рй 6.436, 7.54, 17.1696, ради
6.48, 9.616, 9.636, 9.746, 11 1066, 12.110,
20.2092, 33.234, 37.281, ради 9.666, 9.696,
15.1376, 16.15 862, 16.159, 32.228, 35 258,
ради 11.95, 12.1156, 17 176, 33 236, 34.254,
рады 12.111, ради 33.2466, 33.2476
радовам се вж радувам се
радование ср. (1) Радване, веселие,
лику ване, й агглыте щьть да иЬать
npt праведнаго сКдга, й да думать сть
сть сть гь савасэнь, той напльнй нбёто
й землйта със' радоваше нкгово
18.200.
ед.: радоваше 18.200
р адос вж. радост
радост ж. (83) 1. Радост; приятно
чувство, весело настроение, предиз-
викано от нещо хубаво, желало; дра-
гост й скрьбень члкь кои дойдЬше
при нкго. й БажЬше ей скрьбь своз, й
стыи Николае, тьк’м о дапогледнЬше на
сэногова члка скрьбнаго. й ь’тЬшаваше
се он’зи члкь й прЬложь’ваше скрьбь
свой на радость 15.1506; naps' ты що
мё плашишь да мё мъчишь. азь тга
мъкы със’ радость й със весёлТе щъ
гы npie 9.64, й блвй се царь со нкго.
й тогази оузе сэ стыте тоговы рйгЬ
послашето, сэ ёпкиыте, й въвёде го
вътрЬ въ полатыте. й царица го npie
със’ радость, й поклонй ms' се 14.1286;
елате и вке който сте ймале грижа
сЬкогы. та стё правиле добро... ето
цртво де съ наготвы зарадй ва. ето
рай де сь сэвбри зарадй ва ето вЬн'ци
много хУбавы де вы чакать. сто
радость ва дё лака 18.2026. 2. Раоост;
нещо, което поражда радостно чув-
ство. й сега смё ные постены до
тебЬ и сэ велйкаго оучйтелы спса ха
да тй кажемь радость голЬма, дето
щёшь да будешь на сйч’кыте цркви
ожги Кчйтель 12.110. имам радост и
чиня радост. Радвам се; изпитвам
радост, задоволство бти щъ да
ймамь радость до вЬка. й твое цртво
кбнець й край не щё да йма 35.261;
й за сёд'мь днй ейч’ка войска чинйха
радо, не тьк’мо защо навйха на еэша
врагоове вар’варе. амй помнеэго защб
се найдё гпжда Оесэпйста й чедата ки
5.38.
ед.: радось 1.76, радость 3.17, 4.252, 4.2бб,
5.316. 5.37, 5.396, 7.51, 8.58, 9.686, 9.б92,
12.110, 14.1286, 14.129, 15.1346. 15.1365,
15.137, 15.1376, 15 144, 15.155, 16.1572,
16.1576, 16.163, 17.176, 18 2026, 33.2346.
33 237, 35.2612, 35.264, 35.265, 37.2776,
37 2812, 38.2856, 38.293, радо 4.222, 4.25,
4.266, 5.356, 8.596,9.63, 9.64.16.163,34.250,
39.307, радо 4.266, 5.37, 5.38, 8.586,16.1596,
39.309, радость 5.38, 5.386, 9.64. 9.646,
14.1286 15.1376, 15.1506, 15.154, 40.324,
радость 9.6чб, 33.232, 38.2886, 38.2936,
39.302, 39.3156, радось 17.175, раде? 37.281,
38.293, 39.3116, 39.317, 39.318, 39 319,
40.322, радеэ 40.323, рйдостио 38.293; мн.:
радосты 31.2226, радости 39.3156.
радостен прил. (4) 1. Радостен; който
е изпълнен с приятно чувство от
нещо хубаво, желано; весел, это чё
дойдоха агглы радостны й пЬаха
npt га 32.225. // Доволен, тогавд
мрьсныи црь дгежлйтгань радостень
бы за мнгето ctms й смЬеше м» се на
юнаш’ството 39.2996. 2. Радостен,
който предизвиква радост, щастлив.
й за тойзи радостный днь прркь
данйль, навьходоносорй’ naps’ думайте,
бтй щё да сё родй нЬкои царь, нй'
ейч'кы царге 33.236.
ед : м. радостень 39.2996, радостный 33.236;
мн.: радостны 32.2252.
радувам се несв. (66) 1. Радвам се;
изпитвам чувство на удовлетворение,
задоволство; веселя се. а црь велйкыи
й свЬтлыи, та е гь нашь ic хс. что ё
прЬсть й прЬчисть, дето е спсйтель
на ейч’кыи свЬть, й чтб е със’здаль
сйч’ко животно й на сЬкыи стыи
празникь рауваме се й веселим’ се
блточьстивы хрпане 33 ,232; й братТа
видЬха какь охлади аггль бн’зи сэг'нь
й pajtaaxV се й nbaxtf 37.278; амй
прьвыи адамь радйваше сс й весЬлёше
се, гледаше себЬ ей какь ё почётень
38 2856; й за сёд’мь днй сйч’ка войска
чинйха радо .. защб се найдё гпжда
Оесэпйста й чедата геи. амй й сты
ёу’стапе pre/ваше се й блгодареше
ба 5.38; й рё mV на свад'ба ей зовань,
що сё не радовать ами ей поерьн’ль
7.50. 2. Ликувам, изпитвам огромна
радост, тържеегг.вувам. payвайте се
что вы е на ставить дхь стыи, та стё
напльниле сич’кыи свЬть, със’ чюдеса
й със’ йсцЬлгёше 10.796; веселйте
се праведный, й играйте патрТар'сй.
й що стё сэ вЬкг мрьтвы ра^вайте
се. бти за(ра)дй ва. распет* се спсь
35.258. // Образно, раувай се.крте, на
пьтници др^гарю. й щб на сэбармть
пооЬдизаш’то 16.163.
сег.: led. сё радова 12.109, се раувамь
20.2096, се рАувамь 32.2296,2ед. ci рада’вашь
7.50, Зед. palace 9.636,11.816,11 82,15.154,
20.2096, 32.227, се раува 9.65, се ра^ва
9.756, 20.208, 33.2326, се pay в 2 15.1566,
сь раува 32.230, 1мн. се раувамз 32.2306,
33.232, рауваме се 33.232, Змн. се радовать
1.76, 17.1756, радовал сс 6.456, се радовать
16.157, радУваГ се 16.157, ра^ваТ се 16.163,
се радовать 16 1636, са радовать 18.199, сё
раувать ’8.203, 32.225. сь раёвать 18.2066, са
раувать 20.209, се рау’вать 31.215, сё раувать
39.3146, сег. (?) аор, (?) Зед. раува се 39.3006;
имперф.: Зед. раувашесе 5.38,7.536,39.3056,
радоваша се 9.626, рановат; се 9.646,17 166,
ра-Увапк се 35.2646. радйваше се 38.2856,
1мн. рахвах’ме се 5.276, радсвах'ме сё
35.2566, Змн. се ра^ваха 32.2276, са ра^ваха
32.228, се раувах^ 35.2б4б, раувахк’ се 37.278;
бъд.: Змн щьть да сё радовать 18 200, щьть
да сё рауъать 18 206; г.ов.: 2ед. се раувай 1.46,
раувай се 9.74б, 10 7963, 12.1196, 16.J633,
34.249, 35.261, радУьай се 9.746. раувай се
10.7962, раувай (!) 10.796, раувай се 16.163,се
ратх’ваи .9.2076, се раувай 34.252, се раувай
39 3066. сё раувай 39.311, 2мн. раувай* е се
10.796, 35.2582, описат. Зед. да се радива
16.1576, 1мн. да се рауваме 39.297.
радуя се св. (9) Изпитам огромна ра-
дост, отдам се на ликуване сдинаде-
сегь пъты йен сё хс на й’чениците си
напоконь по вьскрсшс... вторы пъть
се йвй на жёчыте ммрбносици. дето
ймь рё. payйде сё 38.2876; й тогази
аггль mS се гнь йвй сёгоре нА нгего. й
дрьжй злать вЬн’ць. й рё mV. ра^й се
димйтрге войне хвь. дрьж' се й крЬпй
се да побЬдйшь твойте врагеэве 9.646.
// Образно, ра^й се крте, на войнидй
блгочьстивш надёжа... ра^й се крте,
аплете със' твбй помощь проповЬдаха
по ейч’ки свЬть 16.163.
пое 2ед ра?й се 9 646, 1O.7962, 13.121,
16.1633, рауй се 16 163, 2мн. раёйте сё
38.2876.
радя несв. (2) Радея, грижа се, милея
за нещо, старая се. й настави го на
хрп’ан’скаа вЬра й мнеэго ?чй го
догдё не б£ше кртень. а ёэкак’ се крги,
ббез'грйжи се за нгего... й тбл'кова
не радЬше да го ?чи 6.47, ами ные
слУшамё на сЬкыи днь дёто £чи на
стое ёулТе. а ные не сл^шамё, нй на
^мът* ей това полагаме, й не радимь
да б^демь към’то ба 11.1076.
сег.: 1мн. радимь 11.1076; имперф.: Зед.
радЬше 6 47.
радя се (!) вж. родя се
раждам несв. (13) 1. Раждам. добивал
рожба. Л чёдо мой, й chV мой драгы
гдё сэставлй-.шь майка ей сама...
това ли се надЬахь кога те ражда...
кога те раждахь болесть никак’ва
не йма амй сега люта болесть йма
chs мои 35.2606. й жената нгегова
бЬше неплотна й не раждаше 11.88;
пазй се й сё своата си жень. защб т!
е даль бъ жёнъ да раэйашь дЬца, а нЬ
заради да кКр’вишь 1.76. // Образно.
й члкь, т!а й трите йма. оумь, дума,
й лша, затова ей сэдыше, защб йма
Bb3*jjV. бти защо з ака е й стаа трйца
катб 3?мь члкК что ражда дхма така
й сёць, що ё без'сьмрьтныи оумь, й
ражда сна без’сьмрьтна. защб члкь,
ако не помысли сэнап^Ъ, не под1?м8ва
38.284. 2. Раждам, давам плод (за
земя). й дрьв!а защб се й т!ё раждать.
й хранст* се сэ землмта й растить
33 2326. 3. Прен. Създавам, ставам
причина да се появи нещо, пораждам.
где ё болЪр'ство тамо члкь нй сэ чтб
не мбже да сё ^дрьжй. сэ бол'Ьр'ство
се сЪкы rpt ражда 31.2206.
сег. 2ед. раздашь 1.76, Зед. ражда 33.2386,
38.2842, ражА 38.2846: имперф.: led. ражда
35.2606, раждахь 35.2606, Зед. раж да не
11.846, 11.88; страд.: сег. Зед. се ражда
31.2206, се ражА 33.2386, сь раж'да 33.2386,
Змн. се раждать 33.2326.
раждам се несв. (3) Раждам се, поя-
вявим се на бял свят, й зри сйлы сё
зовжть садител'ны дето сь, със* тЬ
ражда, й храни члкь, й растё 33.2326;
й сэтогази кои се раждах8’ хытрьци
вь пер'сйдь. й глёдахь й бжйдаах^ да
вйджть звЪздЧ'. й Со нкю да раз^мЪють
как' се е родйль велйкь црь 33.2436.
сег.: Зед. сьражда 53.2326, сёражда 33.2326;
имперф.: Змн. се рёждахк’ 33.2436.
раждега св. (1) Нагорещя, нагрея нещо
на силен огън. тогава катб видЪ царе,
че ймь не стбри ничто сэн'зи лъвь. а
той повелЪ да раждег^ть ёдйнь котёль
голЪмь 5.39.
сег.: Змн. раждет^ть 5.39.
раждега се св. (1) Нагорещя се, нагрея
се върху силен огън. й катб се ражёже
сэн'зи котёль, зеха да гы мётнъть
вътрЪ 5.39.
аор.: Зед. се ражёже 5.39.
раждежен прич (1) Като прил. Наже-
жен, нагорещен разпален. ако ли сё
нЪкои не поклонй на царевь образь.
й прЪстХ’пи царево повелЪшё тоизи
члкь да сё 8’мётне V пламень на пёщь
раждежен нал 11.92.
мин. страд, ед.: ж. раждежённаж 11.92.
разбера св. (76) 1. Разбера, схвана сми-
съла на нещо, проумея рёче MS’ пакь
сумеешь. бче нав’чи ме що ё това що
мй казв’вашь. зашб с'мь азь гл^павь,
й нена^чинь й не mops’ да разб'ерё
2.96; а чюентетб ё кога не видЪ пйчтб
ами чюешь сэ некого члка нЪчтб й
раз'берешь как'вб е й чтб е 33 2336;
сэ зл£ за нй сёга чё как ни бловй със'
дТавол'ска мрйжа. сэ з.т£ намь сега чё
как' нй бловй мхчйтель да нй мЬчи чё
не чюх'ме лй, чё не раз'брах'ме лй щб
д^маха писАша по кнйгыте чер'кбвны
18.1926. 2. Разбера, науча за нещо,
узная. й със' 5ж1ю помощь, й млбою
стго. дойдоха до сол^нь. й раз’брах^
люд!ё сол8’н'скы, чё е дошьль корабь
със' пшёнипй 9.70; й като раз'бра
блгочьстивыи црь 1бэаннь асЪнь. чё
ибсеть мбщитс сгЬи пёт'кы. йзл£зе
йз' градь п£ш' 8.596; й подё си на
монастйрь, й рёче на братТа. пойдо
да донесь вбд^, и не найдб въжёто сэ
гЛдрбто й рёкоха MS’ калберето. мльчй
да не раз'бере 1гоумень, да нй не гади
2.106; й на?тр1 пойдё ёпкпь със'
велйка радость на пристанище гдёто
стоаше сэн'зи корабь. й рё корабникь.
раз'бра'гпдйне, бти носишь s’ корабь
мраморе ами ти се млю, да ми
продадёшь, сэ т£хь 9.686. 3. Разбера,
влеза в положението на някого. Ти
Ти бе сэца нашего никбловь. дето ей
свободиль сэ неправёднаа съмрьть
еэша трите члци въ мйрУилиюа ты
сега раз’бери й намь. зашб члка не
ймаме да помбгне намь. й ерцето
наше стопй се 15.1466.
сег.: led. разб’ерё 2.96, разбёрУ 40 321,
раз'бёрУ 40 322, 2еЗ. раз'береыь 33.2336,
3ed. раз'берё 2.106, раз'бере 17.168, 39,2966
1мн. раз'берёмг 18 1796, 2мн. разберёте
11.816. 15.1426, 32.2286, Змн. раз'бёрьть
39.314;имперф.. 3ed. раз'бер'Ьше9.616:аор..
led раз'бра 3.20, 9 686, 12.1136, 17.1636,
раз'брахь 12.119, раз'бра 17 1о4б, разбрахь
17.1696, 3ed. раз'бра 2.13, 9.666, разбра
4.21, раз'бра 4.25, 5.336, 5.356, 6.456, 7.516,
8.596, 9.66, 9.67, 9.686, 9.706, 10.766, 11.92,
12.113, 12.11462, 12.11662, 12.117, 14.126,
14.1276, 14.128, 14.1296, 15.1432, 15.1446,
33.241, 37 2756, 39.312, раз'бра 37.2746,
37.275, 40.3236, 1мн. раз'брах'мё 14.129,
18.190. раз'брах'ме 18.1926, 2мн. раз'брах'те
18.2066, раз'брёхьте 34.255, Змн. раз’браха
8.596, 12.1196, 34.2516, 34 253, разорах*
9.70, раз'браха 11.100, раз'брах^ 15 1426,
раз'браше 15.153, раз'браха 34.251; форми
от перф. тип: 1мн. смё раз'брале 4.236, смё
раз'брал г 12.116; пов.: 2ед. разбери 15.1466,
2мн. раз'берЪте 31.222, раз'бЬрЬзе 33.238,
описат 2мн. дараз'берете 39.315;усл.: Змн.
быше ргз'брали 15.1456.
разбора се св. (17) 1. Симо Зед. Разбере
се, стане известно на повече хора,
разчуе се. й раз'бра се тогази това
чюдное чюдо по ейч'ки цариградь
15.153; й раз'бра се тази мльва, й
тбизи метёжь чтб е по црквите й
по хртТанете. до цра кон'стан'тина
15.1406; й дойде нйкои момъкь ймето
mV дбм'но, сынь дкэскорйдовь, слуга
роман ипь, да сё къде % тьзи бйпи. й
4дави го сэн'зи бЬсь. й стори сё голЬмь
плачь, й по ейч'ки градь ёфёсь раз'бра
се 6.42. 2. Стана известен, прочуя
се. й сэйдё на пЗ'сто мЬсто, й направи
си тамо стльпець, й седъ, д, годйнь,
трьпЬ й дьйсь, й снЬгь, й пёкь. а йспе
ЙдЬше, трЬва със' водйца й ймаше
близь1 това мЬсто село зоьйше се
фаласш. й раз'бра се стыи сммесэнь по
това мЬсто, й мнсэго люд!ё прихбжахЬ
при нкто 2.126.
сег.: Зед. сераз'берё 17.176; аор.: Зед. раз бра
се 2.126, 5.35,6.42. 6.486,7.506,9.72,12.112,
14.130, 15.1366, 15.1406, 15.142, 15.1446,
15 153, 15.155. раз'бра се 8.59, се раз'бра
34.2516.
разбирам несв. (1) Раздирам, научавам
за нещо, узнавам. въ сэнова врЬме
нЬкш корабници, щЬха да сё потопать
оу морёто със' корабете ей. сэ голЬма
бЬра. а т!е бЬха. СэпрьвЬнь раз'бырате
за стго Николае какь чйни чюдеса й
помлише се зъь' бь’рьта 15.149.
плусквамперф.: Змн. бЬха раз'бырале
15.149.
разбия св. (3) 1. Разбия, страша нещо
на малки парчета. сто дё видЬ че са
сэкьсна едйнь камйкь сэ ёдна планинь
сам'сй... та оудари оногози члка дёто
се глёдаше катб сэ злато й сэ срёбро...
та гб раз'бй и с грЬ’шй д о троха та стьнь
(!) катб пра й пёпель 18.181, а защб
каже катб раз'бй бн'зи камйкь оногози
члка. дёто б’Ьше сэ злато й сэ сребро,
та стань като прах и пепель 18 1816.
2. Разбия, раз громя в бой. й дру’гощь
пойдоха авары зль рсэдь, да разбиють
й да поплЬна солЬ’нь ipa 9.726-
сег Змн. разбйюгь 9.726; аор.: Зед. раз'бй
18 181, раз'бй 18 1816.
разбойник м. (7) Разбойник; лице,
което напада, граби и убива хора.
й тшйте правёдны сэйдоха въ рай и
найдоха тамо сэногози раз'банника
дёто гб распеха заедно със' ха 35.2656.
// Образно, й родй се въ пёщера
сыромаш'ка. да ны очйсти дшьта, дето
ё била мЬсто й пещера на злыте й
лукавите раз'ббинипи бЬсоове 33.235.
пръв на разбоиници. Главатар,
прсдводител на разбойници. й напо-
конь стань, прьвыи на разбэини-
ците сй_ре, (!) воёвбда на вльхвыте.
й ходЬше по гора й по планина й по
пътища, й Ь’бйвахЬ’ люд!е, й крадЬха. й
друго мнсэю злб чйнЬше 6.47.
ед. раз'ббичикь 12.118, раз'бойника 35.2656;
мн.: раз'ббиници 33.235, чл. разбоиницитё
6.47, раз'бсиннците 6.476; бр.: едвата)
раз’ббиника 4 25, (двата) раз'ббиника 35 259.
разболя се св. (16) Разболея се, легна
болен, заболея. й тбизи калбёрь
мар'юань. кога се нЬкогы раз'болЬше.
врача не йщЬше нйкакь, йлй нЬкое
был!е да сё цЬрЬва 11.986; а збсима
се раз'болЬ сэ люта ёэг'ница, й сэста
S’ монастйрь 17.1736; й дойде до
солй’нь й раз'болЬ се й тбл'кова злЬ
лежаше, кбл'кото любЬше да Ьмре.
нёжелй да ё жйвь да тёгли так'възи
люта болесть 9.666. разболя се до
съмрът. Разболея се неизлечимо, до
смърт. й раз'болЬ се сэ люта болесть
до съмрьть. й не можаашс нй о что да
сё йсцЬлй 11.986.
сег.: Зед. се паз'болй 1 36; имперф.: Зед. се
раз'болЬше 11 986; аор.: Зед. раз'болЪ се
5.336, 9.666,9.71,14.1296, сс рйз’болЬ 7.536,
раз'болХ се 11.986,11.99, 11.105, сё разболЬ
11.103, раз'еолЬ се 15.1506, се раз'болЪ
17 1736, 34.250, З.ин. раз'болЪха се 12.1206;
форма от перф. тип Зед. съ раз'бол'Ьль
11.996.
разбуди св. (2) Разбудя, събуоя някого
от сън. кога заспи раслань кой смЬе
да го раз'бУди 18.1846.
сег:: Зес раз’бк’ди 18.1846; аор.: Зед. раз'б#ди
11.1016
разбуди се св. (1) Разбудя се, еъбудя
се от сън. Й това видЬ. и раз'б«’ди се
весдУль й призов) сички брала, й
каза ймь, и рё. видЬхь сънь оу тьзи
нощь браме 11.103.
аор : Зед. раз буди се 11.103
разбЬгнувам се несв. (1) Само мн.
Разбягваме се, побягваме в различны
посоки. разпръскваме се. й прркь
захарха каже УбТють пастйра, й щё
да сё разыде Сов'цёте сгадото. сй_рЬ.
Ймють ха. й раз'бЬгн^ват се нкговыте
Ь’чёници 38 2906
сег.: Змн. раз'бЬгнзваТ се 38.2906
развали св. (20) 1. Развапя, разруша
нещо, съборя, срутя. й катб стань
нх’мень нееэфить. раз'вали тьзи мал'ка
црквица, й съвйда др^га велйка, кат б
стой й до днь 11.1006; где вы е бь й
на др^гыте градеэве дётс гы раз'вали
11.91; а кйпищата еллйн'скы что съ
по сйч'ка землй да сё раз'бборжть й
развалить, й йдолете да сё с грошёть,
й да сё раз'сылАТЬ скоро, таквйзи
повелЬше ЙзлЬзе цреко 15.1396.
2. Прен. Наруша; престъпя закон,
заповед; не спазя. ако «’дрьжй члкь
ейч'кыи законь. а ёднб раз'вали.
сич'кото с збрькаль 15.1546; кЬ ё
пбббно тебе naps’ да ей развалишь
повелЬшето что си повЬлЬль 11.93.
3. Прен. Развапя, унищожа нещо,
премахна. ic хс... зашб шЬше да
развали мнеэгото плЬн'сзвб на члците
й да стбри мйрь на тбизи свЬть
33.2406; й пакь каз#ва прркь ёрем!а,
спорёть сврёете. слате да вьлбжй
дрьво въ'в хлЬбь нкговь. й да развали
нкго жйва сэ землмта хлЬбь хвь.
та ё нкгово тЬло... а дрьвбто дето
#г#диха ёврёете i хлЬбь хвь това е
крть щб расгёха ха ка нгёго 16.1616.
И Образно, принеей ми да почрьпу сс
твоата жалость, и да раз'валю облакь
на твоата мысль что е това защото
скрьбишь и тьжишь 12.117; ic хс...
щЬше... да раз'валй на праждьта
срЬднита сгЬна что ны запираше да
нё ходи на нбето 33.2406. 4. Прен.
Развапя, прекрати действието на
нещо. й пакь рёкоше. бе, погледнй
сэвьгсбко на тьзи отроковиц#. й
блвйше ю, пакь по слЬдно бл вейте
дето не мбже нй сэ кого да сё развал?!
13.123. развали от корен. Разруша
из основа, напълно. йзлЬсте сэтйса й
строшЬте вратата. вЬчны. дёто съ Сэ
вЬка. зашб щё да влЬзе црь нА цри й
Ть щб гпд'ствг’ва. амй скоро сэтворите
(!) бтй'шемь да гы раз'валй сэ корень
35.2636.
сег.: led. раз'валю 12.117, 2ед. развалишь
11.93, Зед раз'вали 15.150, 15.1546, 1мн.
развали 16.1616, Змн. развалАть 11.976; аор.:
led. раз'вали 11.91, Зед. раз'валй 11.1006,
развали 15.1516, развали 39.3076; бы).: Зед.
тцё раз'валй 15 150, 1мн. щемь да раз'валй
35.2636; бъд. в мин.: Зед щЪсде да развали
33.24 062; страд.: сег. Зед. сё развали 13.123;
бъд. Зед. ще да сё раз'валй 14.1266; пов.:
описат. Зед. да сё развали 12.1176, Змн. да
сёраевалАгь 15 1396, прич.:мин. страд, ед.:
м. развалень 39.317, ж. раз'ва.кна 35.2656.
развали се св. (12) 1. Само Зл. Развали
се, разруши се; пропадне. й наговорь
тЬхны бЬ голЬмъ защб рЬка ймаше
тамо велйка, зовЬше се хрйеа. й
натькмйха да ю сэбратеть на црквата.
й да се раз'вали й црква. й сйч'ко
мЬсто 11 976; й бЬше сйч'ка сэнази
страна мир!иликй1Ска, на голЬма
тука й мирёа что б’Ьше стм# никоя#
ёпар'хТа, щЬше да сё раз'вали й да
погыне сэ глады 15.142 2. Прен. Само
Зл. Развали се, прекрати действието
си, разтури се. ные Maria не знаемь нй
Maria вЬрКвамё дето ё лъсть дт'авол'каа.
що сё днёска събые, aVrpt съ раз'валй
амй ные чйниме йецЬлюше 10.766; й
повелЬ царь та довёдэха стго й каже
ms’ царь, сега да прЬстанагь й да сё
развалАгь твойте хытрости тёсэпе
39.303.
сег.: Зед. сё раз'валй 9.696, съ раз'валй
10.766, се раз'валй 11.976; аор.: Зед. раз'валй
се 3.176, се раз'валй 18.2046; форма от
перф. тип: Зед. са е раз'валйль 31.222; бъд.:
Зед. щё да сё раз'валй 4.23, щё да се раз'валй
6.456, щё да сё развали 31.2156, щё да се
развали 32 227, бъд в мин.: Зед щЬше да
сё раз'валй 15.142; пов.: описат. Змн. да сё
развалить 39.303.
развалим несв. (5) 1. Развалям, разру-
шавам нещо, унищожавам. ето дё
видЬ й четвръпать влькь.. та бЬше
страшень й грбзень й голЬмь тврьдЬ.
й зьбы ймаше желЬзны, й нбк'те
мЬдны й видЬ чё иаправЬ й раз'валЬ,
й др^гыте вльцш пб'пйраше сьсь
краката 18.182. 2. Прен Нарушавам,
престъпвам закон, не спазвам. й
попйта го, га ms’ каже, сэ члче, що
ей сториль та тбизи смрадь со тёбе
йехбди й братта не могать да те
трьпАть. й раз'валишь монастйр'скыи
законь 2.11; й рё Оесэфйль. азь на
ёретйкы гтанъха (!) защб развалить
законь бжш, й моё лрЬдаше, щб с'мь
заповЬдаль, а ттё не чйнлть затова
гы бйемь 12.1156. 3. Прен Вредя,
причинявам зло някому. тогйва щыь
да въекрнать сйч'ките кадтё. та щьть
тта сыромасй ге да гы влачать дёто йм'
се зёмале файда та гй са бсъждале та
пак' ымь раз'валЬле 18.1966.
сег.: 2ед. раз'валишь 2.11, Зед. раз'валЬ
2.106-11, 18.182, Змн. развалить 12.1156;
форма от перф. тип: Змн раз'валЬле
18.1966.
развалим сс несв. (2) 1. Само Зл. Разваля
целостта си, срутва се, руши се. бт и
когато се съяйдала сэнази бани й
тогази билё оузйдале мом’ка й момь,
да се не развали 6.416. 2. Разладам
се, разлагам се. й направи бь онова
тЬло на сйч'ките людте да трае мнсого
й да сё не расыш’ва й да сё не развалЬ
нйкога 18.199.
сег.: Зед. се развали 6.416, сё развалЬ 18.199.
развежа св. (2) 1. Развържа нещо за-
вързано. й сэн'зи сэць... глёда пос]эЬ
къщ’ьта, кръпа свёзана. възель
нёмаль й пристьпи наскоро й кзё й
развёза го. й видЬ бты съ жльтйцы
15.1346. 2. Развържа, освободя няко-
го чрез развързване. сега S’ тоизи ча
гпдйнь ev'erane что дрьжй наше
мЬсто. неправёдно повелЬ да пог^бАт*
сэ наша роднина, грй мт?жТе, дето не
съ съгрЬшйле нйчто... й въ сэн'зи ча
кога си в’лйгнь р^ката да ймь сэсЬчё
г.тавыте. й прив'таса стыи... й
йзневар'кы йстры нь сабтата йз1 рь’ката
еэйнотомь. й фрьли го на землй. й
сам'сй пое й раз'вёза йхь, й поустй гы
и трите да ей йд^ть 15.144.
аор.: Зед. развёза 15,1346, раз'вёза 15 144
развидЬлювам несв. (1) Изгрявам, поч-
вам да светя, огрявам (за звезда).
й прркь icaia каже за нюго. как
Сэпаде дъннйца сэ нбёто дето 8'трына
развйдЬлюваше 11.84.
имперф.: Зед развйдЬ.тюваше 11.84.
развидЬля се св. (4) Само Зл. Разви-
дели се, стане светло, разсъмне се. й
HaS’rpb кога се развйдЬли рё валаамь
на еэша киёзеэве. бь мё не пйца да иД#
със' ва 11.86.
аор.: Зед. се развйдЬли 11.86, сё резвйдЬли
12.1116, се раз'видЬли 14.127, се раз вйдЬли
33.2416.
развратювам се несв. (1) Развратявам
се, добивам лот морал, покварявам
се. й пак' съ й прЬлсжпы агглы със'
i'Mbi' си. сй_рЬ. й тте съ раз'вратювать
със'^мь 11.826.
сег.: Змн. с ъ раз'вратювать 11.826.
разврати св. (2) Разератя, направя
така, че някой да добив лоши качес-
тва; покварл. дойшьль ё тЫка i градь
нЬкои апль, й раз'враги ейч'ки нарез,
й чёр’квището ны ЫпЫстЬ й на проклё
й йспъди 6.436.
аор.: Зед. раз'врати 6.436; прич мин. страд,
ед.: м раз'вратзнь 15.1496.
разврати се св. (1) Развратя се, добия
логи морал, покваря се. катб се раз'-
врйтиха сош’а аггле със’ Ымът’ ей й
сбпадньха со аггл'скыи чйнь 11.826.
аор.: Змн. се раз'вратиха 11.826.
развЬан прич. (1) Развеян; който е раз-
несен, разпръенат на много страны;
разпилян. члкь ё каль пбсмЬдыплйвы
пара й пра й пёпель вЬтро развЪлнн’ы
31.216.
мин. страд, мн.: разв’Ьанн'ы 31.216.
разгнЬвае се от стб. рл^’Н'ккдтн са св.
(21 )Разгневясе, изпитам сняв, ядосам
се, разсърдя се. й пар' се раз'гнЬ.ва на
нкго защб ms’ подЫма Tia речи. йпов ЬлЬ
да гб люты мъкы. помъчи 37.2776; й
въвулбп'скыте людТе катб видЬха, чё
Ыби дашйль богатого й раз'гнЬваха се
11.935, й пбидё ia-аннь... дето ймь
б’Ьше чер'кь; идете погано, й зё да 7чи
да вЬрЫвать ха. а сон'зи нэрсд тол'кози
люд!ё, раз'гнЬваха се ча 1соанна. й
йёха камешё ейч'ки и мЬтаха на нкго
6.426; й запрЬ мЫпето да че промине
й то со стра паднь на колЬнЬте ей. й
не мбже векге да постьпи, й валаам'
се раз'гнЬва й?зё гонга да биё тврьдЬ
мЫлего 33.242.
сег.: Зед. се разТнЪвае 11.1086; аор.' Зед.
раз'гатва се 2.11, 6.42, 7.536, 7.546, 10.766,
11.92, 14.1285, раз'гнЬва се 6.446, 11.866,
33.243, 33.2436, се разТнЪва 9.64, 12.1146,
12 1166, 33.242, 37.2776, раз'гнЬва се
36,2696, 36.272, Змн раз'гнЬвйха се 6.426,
11.936
разгнЬвя св. (2) Разгневя, разсъроя ня-
кого. ядосам. тогйва щьть да въекр-
нать й па жёны конто ба раз'гнъвале,
който врачевать й дрЬдавать, й зада-
вать, й завёз^вать младен'ци й отры-
вать людТе та полЫдЬвать 18.1976.
аор Зед. ргз'гнЪвй 12.1166; форма от
перф. тип: Змн. разТлЬвале 18.1976.
разгнЬвя се св. (4) Разгневя се, изпи-
там сняв, ядосам се, разсърдя се.
й стыи нёсторь рё. азь naps’ Maria не
знаю, й със' мапа нгего не Ыбй. амй гб
сътрйхь съсйлою (!) ха истинного ба,
й уофйса. гии дЫмы катб чю поганый
царь, раз’гчЬвы се тврьдЬ 9.66; й
Оесофйль раз'бра что щё да сё стбри
гнЬвз на нгего. й nScni до царица
ёвдбща й йзвади хЫл'ны дЫ’мы на
1соанна. й раз'гнЬвй сс црца пбтврьдЬ,
на кданна 12.1146.
аор Зед. рьз'гнЬвы се 9.66, раз'гьЪвй се
12.1146, се раз'гнЬвй 15.154, раз'гнЬвй се
15.154.
разговора/ (3) Утеха,разтуха. й млйха
стго да й йзбави снатого со рбб'ство
(!) ако бьде жйвь защото не знаиха
жйвь ли ё момькьть, йлй е загйпаль. й
прЬз' дрЫгь: врЬмена ймаха раз'гбворь
сё слъзи .39.3146; б тёж'ке мёне ейн'ко
мой възлюблгенны ёдйно_рбдно.
тёж’ко мёне раз'говбро на стара' моа
защб, азь сёкаашщ не йдб по законь
на войска, дано^мра. ами тЬ проводи
свЬте на мойте очи... така (!) й майка
мЫ йз' гльбиныи своего наричЬшс й
плачЬше, й еъельзи (!) дЫмаше со со.
тёж’ко мёне сне мой дрзголюбны ка
да въеплача (а тебЬ, раз'гбворо на
моиге бчй ка да въздъхна слад'кое
моё чёдо 39.314.
ед., раз’гбворь 39.3146,зв. разТовбрс 39.314,
раз’1 бворо 39 314.
разговори св. (1) Разгвворя, утеша
някого в разговор, раздумам. а кога
мЫ е нЬкоиа 1рижа й скрьбь, нйкои не
може да го раз'говбри 31.2166.
сег.: Зед. раз'говбри 31,2166
разгоря се св. (1) Прен. Разгоря се. раз-
паля се от някакво силно чувство.
амй кога бы наоугрЬ, a па пойде при
сЬнницата стм# давно сп виды й дв£те
дЬца да йм* се прикаже. зашо бЬше
срцето и раз'юрЬло се 5.37.
плусквамперф.: Зед. б’Ьше раз'горЬло се
5.37.
разграбя св. (2) Разграбя, ограбя всич-
ко, обера. ако нЬкои под1?ма зла рЬчь
на тЬхь. дбмь нкговь да сё развали
й раз'граби сйч'кото нтёгово йманте
12.1176.
сег.: Змн. раз'грабеть 2.15; страд.: пов.
описат. Зед. да сё раз'граби 121 Пб.
разгрижа се св. (2) Угрижа се. налегнат
ме тъжни мисли, разкахъря се. й
бскрьбй се кэакумь... й замысли се
за тванадётьгЬ колЬна тилгевы... й
слагайте на оумът' ей да вйды йма
ли нЬкои дёто нЬ е сторйль сЬме сэ
снсэвете птлтсвы й не може да найде...
й раз'грйжи се 1сэакумь тврьдЬ й не
пойдё да сё йвй на жената ей алии,
амй сайде въ пустыни, й направй ей
колйб#. й поста се 13.121.
аор.: Зед. раз'грйжи се 13.121, сс раз'грйжи
13.1216
разгръна св. (1) Разгърна, разтворя
нещо свипю. й рё, стм#. бче стыи това
ми е на бл вен’т’е, й на прошейте, щб
"fee сэ тебе, й раз'грьнь ей рьката видЬ
бысёрь мнсэгоцЬнныи 2.14.
аор.: Зед. раз'грьнь 2.14.
раздам св. (13) Раздам, дам от нещо на
много хора, й тогази fee бащиното ей
йманте й своёто ей, й раздаде сйч'кото
по сыромаси й по сьтроти 12 1096;
й заповЬда ймь, вт. ббгеэве чтбто гы
ймах#. да гы раздаде по ейромаей
защб сэ злато 6Ьх# 36.2736.
сег.: led. раздамь 31.219, Зед. раздаде
36 2736; имперф.: Зед. раздадите 3.17;
аор.: Зед. раз'даде 7.52, 7.526, 7.53, раздаде
7.526, 12.1096, 12.1206, 39.298, 40.321,
Змн. раздадите 15.149; страд., сег. Зед. сё
раздаде 34,2506.
раздера св. (3) Раздера, разкъсам нещо
на късове, съдера. й майка м# катб
раз'бра че ё ейнь нёйнь твори (!)
вратата где бЬше се затворйл а й йзлЬзе
й разра си ризите свой, й Сэск#ба сы сэ
главьта космыте 40.3236. // Образно.
прободень бы въ рёбрата, да о а’ере
р#кб_писан!ето адамово 35.2586
сег.: Зед. разерё 35.2586; аор.: Зед разра
40.323, раЗра 40.3236.
раздера се св. (2) Раздера се, стана на
парчета, разкъсам се. а рйза що моем,
катб пр Ь'тина тбэрдань, та се ра5ра на
мёне й раскапа се 17.1726; завЬса
нркбвнаа раЗра се посрЬ на двЬ а вые
се не #милих‘те 35.2616.
аор.: Зед. се разра 17.1726, разра се
35.2616
раздраи прич. (2) Като прил. Раздран,
разкъган на парчета, сьдран. й
тогази погребе й тЬлбто, голо, тьк'мо
сэнази дреха р азрана щб б£ше й даль
збеима 17.176: й облачи се вь разрани
чюлётины 20.209.
мин. страд, ед.: ж. разрана 17.176; мн.:
разрани 20.209.
раздруша св. (1) Прен. Унищожа,
погубя, премахна. й члкь щё да сё
роди, й да разреши ейч'ки парте что се
нкм# не покланить 33.2436.
бъд. Зед. щё да разреши 33 2436
разделен прич. (l)Катоприл Разделен,
който е поставен в отделен дял,
разпределен. й тиа четырите стихти,
дето сь на тоизи свЬть, ймать
раздЬлтсни збдта, й сэг'нь. йма збдта
три, льва й скор'ша й кбзо^рбга. а
възд#хь что ё на йрь йма й той три
збдта б'вна дЬв#, й йр’ма 33.2406
мин. страд, мн раздЬлтсни 33.2406.
раздЪля св. (12) 1. Разделя, направя
на дялове, разпределя. й щб бЬше
м# даль царь жлътйци. раздЬлй гы
по монастырете свой 14.129; й сэ
тЬхното ей йманте дадоше й тге въ
црквата. стм# а др^гото раздаде ше по
сыромаси. й что сэста раз дЬлйше го по
свбите ейрбднына 15.149. 2. Разделя,
отделя един от друг, та щьть да сё
съберьть сйч'ките езыци й вЬры лрЬ
нгего. да гы раздЬлй ёдйнь сэ другиго
какь раз'льчЬ пастйрь бв'це й козы
по быш'кь. й ше да остави бв'цетс о
десна страна себЬ а козыте сэ лЬва
страна 18.2016.
сег.: 2ед. разделишь 31.219, Зед. раздЬлй
18.2016, Змн. раз'дЬлють 11.95, аор.: Зед.
раздали 14.129, Змн. раздЬлйха 7.49,31.2196,
раздЬлйха 11.1016, раздЬлйше 15 149;
форма от перф. тип: led. с'мь раз'дЬлиль
31.218; прич.:мин. страд ед.:ж раздЬлгена
11.81, 15.1426, ср. разделило 34.253.
раздЬля се св. (5) 1. Разделя се, тръгна
отделно. й това м8’ рё сты й раздЬлйха
се. й бтиде ей сЬкыи дома ей 15.1356.
2. Прен. Разделя се, престана да жи-
вея заедно с някого, заживея отдел-
но. тогйва щьть да сё различать й
раз'дЬлАть баща сэ сна, й майка сэ
дыцерЬ. и брать сэ брата, й роднйна
сэ роднйна. й др!?гь сэ rpS’ra й побратй
сэ побратима 18.206. 3. Отдела се
от нещо, напусна. й загрижйгЬ се
за дйпйте ваши какь шьть да се
раздЬлАть сэ тЬлбто 31.2226.
аор 1мн сё раздЬлнх'ме 5.38, Змн.
раздЬлйха се 15.1356; бъд.: 2ед. щЬшь
да сё раздЬлишь 39.310, Змн. щьть да сё
раз'дЬлАть 18.206, щьть да сё раздЬлАть
31.2226.
раздЬ.тявам се несв. (3) 1. Разделам
се, деля се на части, разпределям се.
й т!а девет'тЬ чйнсэве нбны. на три
чйнсэве раздЬлават1 се по три 11.83.
2. Разделам се, тръгвам отделно. й
прЬмйн^ьаха кэр’дань й раз’дЬлйваха
се далече ёдйнь сэ дрхТыго. й ЙдЬха £
пУстини. й не знаише се нйкои кби
кидЬ е, й що ё чинйль, и какь се е
постйль 17.1656.
сег.: 1мн. раздЬливаме се 35.2606, Змн
раздЬлмваТ се 11.83; имперф.. Змн.
раз'дЬлйваха се 17.1t>56.
раззина се св. (1) Раззина се, отворя
се широко, разтворя се. й тбизи ча
потрёсе се сэнази планина. й дымь
блгь й х^бавь йзлЬзе сэ това мЬсто, й
раз'зйнь се земллита (!) гдёто бЬше
съкрыть чтны крть. й стльпь сэгнмнь
вйдьше се сэ земли до нбёто 4.246.
аор. Зед. раз'зйнь се 4.246.
разиграя се св. (6) Разиграя се,
развълнувам се, разбушувам се (за
море), й поглёднъха на тЬ йде ёдйн'
бблакь голЬмь й тьмень, й бхра велйка
със' бблак'ть. и тол'кова се раз'игра
морето със' кораб'ть й със' людьето
догдё щЬше да сё потопи 15 1366;
раз'игра се морето й ь'дйгна се вода
6.46.
аор Зед. раз'игра се 6 45, 6.46, раз'игра
се 12.117, се раз’игра 15.1366, се раз игра
17.1696; форма от перф. тип: Зед
раз'играло се 6.416.
разида се св. (10) 1, Само Зл. Разотида
се, отида си, разпръена се (за много
хора, народ, стадо), й тогыва се
разидбха ейч'кы й рёкоха, пакь да
бьде вторы й трёты дивань й зговорь
39.297; катб сэп£ха верни стм^1
нёсторЯ й разы де се ейчки нарсЗ
по дома си, да верить 9.72; й прркь
захарТа каже Ьбпбть пастйра, й щё
да се разыде сэв'цёте стадото ciijpb.
^бпоть ха. й раз'бЬгтйват' се нгегозыте
^чёници 38.2906. 2. Разпръена се
разпилея се (за дим), зал^дс се мтьвы
й гр*?ды сЬкы члкь на землйта .. й
катб пламен' се вдйгне гбрЬ на висинь,
а каго дйм' се разйде 31.2156.
сег.: Зед. се разыде 15.1416. се разйде
31.2156; аор.: Зед. разыде се 9 72, разйде са
39 3026, Змн се разыдаха 7.506, разыдбха
се 8 576, разыдеэые се 15.142, разидбше се
15.154, се разйдбха 39 297; бъд. Зед. щё да
сё разыде 38.2906
разкъсам св. (1) Разкъсам; направя
нещо на късове, на части, й раз'нди
се царь, й п£сти др^гы войне, к.
ввЬроббразны. чтбтс йд^ть лкэд!ё. й
рё ймь. йдете й вые раз’кьсайте йхь,
й живы ги пойще 37.2756.
пов.: 2мн. раз'кьсайте 37.2756
различен прил. (20) 1. Различен, който
се отличава от другите със свои
особености, нееднакъв, инакъв.
блгодарю те члко_люб’че, Ти. бти
сЬком^ различно спсеше знаешь й
чйниш' м? 7.526, й въ бша дьскы бЬха
нбжове заглобёни сэгбре йзьбстренй
приличны на кота а дрЬТы катб
нбжове. й дрйгые кривы катб срьпове.
а др?гы йнакви различии 39.2906.
2. Само мн. Разнообразен, разен,
всяка къв. й дхь стый йзл'Ьзе ймь
насрёща, й рё ймь. сэгдё дойдбх'те
мой агТлы радостны, й носите дарове
мнсэго, й раз'лйчны цвЬтоове. й
ароматы добрбдииризливы. й добрины
сЬкак'ви 32.225; затова й мници йдЬхй1,
й npieMaxV мше й трьпЪха раз'лйчны
м!?кы, зарадй йме хво 9.756; й катб
нЬкои кога е^мсрёнь сё длъгь п£ть...
йлй ё сэгладньль, й найде S’ некого
трапеза, чё йма на нка различны
гбз'бы и не н#ща го нЬкои сйл'пикь да
пойде на трапёзата 12.1186. 3. Като
същ ср. Различно, различны неща.
това съ д^мыге. на стыи, празникь.
дёто гы наскоро й нак'со сказах'мё
защб ймамё мнсэго й разлйчно да
йспьт’вамё. за тбизи празникь. (й
прьвень). имаме да пйтамё. почто не
родй се сэць, йлй дхь стыи, ами сё
роди снь 33.2376.
ед.: ср. разлйччо 7.526. 8.60, 33.2376,
раз'лйчно 33.2375; мн.: различны 9.61, 9.64,
12.1186, 12.1206, 32.2276, 33.235, 36.2686,
раз'лйчны 9.746, 9.756, 20.2096, 32.225,
различны 20.2096,39 309,раз'лйчни32.231 б,
раз'лйчны 33.232. разлычни 39.2996.
разлуча вж. разлъча
разлъча св. (2) 1. Разлъча, отделя
някого от нещо, раздела й сэ таквбзи
цртво нкговата почть, мёне не мбже
смЬры. нито е нЬкое м^чёнТе сэ
такъв'зи тестйрь, дёто мбже да ме
различи сэ любовь йстйннаго ха ба
39.299. 2. Образно. Разделя, направя
на части, й рёче eMS’ пакь Ть. разй’мЬи
плакщо, й слушай, азь ёс'мь хс, дето
с'мь сътвбриль нбо й земли, й различи
тьмя", й показа свЬть 5.29.
сег.' Зед. различи 39.299; аор.: led различи
5.29.
разлъча се св. (1) Разлъча се, отделя
се от някой близък човек, разделя се
с някого. тогйва щьть да сё различать
й раз'дЬлАгь баша сэ сна, й майка сэ
дьшерЬ. й брать сэ брата, й роднйна сэ
роднина. и др^гь сэ др^га й побратй сэ
побратима 1 8.206.
бъд.: Змн. щшь да сё разльчать 18.206.
различим несв. (1) Ризлъчвам, отделам
едни от други, разделам на групи.
когато щё да дойде снь члчьскыи
съ ейлата ей своа... та шьть да сё
съберьть сич'ките ёзыци й вЬры прЬ
нкго. да гы раздЬлй »дйнь сэ др^гыго
какь раз'льчЬ пастйрь бв'це й козы по
бып'кь. й щё да бстави св'цете б дёсна
страна себЬ. а козыте сэ лЬва страна
18.2016.
сег : Зед. раз'льчЬ 18.2016.
размиря се св. (1) Размиря се, стана
размирен, разбунтувам се и по
нЬкое врЬме раз'мирй се ohobj мЬсто
вар'вар'ско 5.336.
аор.: Зед. раз'мирй се 5.336.
размислювам несв. (1) Размислям,
мисля над нещо, обмислям, премислям.
тйм ейлы, Ei. дёто гы сега сказах'мё
даде гы бь адам8’, да ms’ сё рёвны,
добрб... й да сё храни й със' дшьта
й със' тЬлото й тЬлото да хране със'
гбз'ба что се йде. а дшьта ей да храни
със' бжш дй’мы... й да раз'мыслюва
чтб с волн бжта 33.234.
сег.: Зед. раз’мыслюва 33.234.
размотря (!) вж. расмотря
размътювам се несв. (1) Прен. Размът-
ва ми се съзнанието от гняв, разгне-
вявам се. й направи ёв'до^’а црца
капище йдол'ско. й напйса кэаннь на
нка, пак' се 1род1ада бЬс8’ва, й пак' се
раз'мътюва, й йще главъта кэаннова,
й за тй д£мы пак' се раз'гнЬва царица
потврьдЬ 12.1166.
сег.: Зед. се раз'мътюва 12.1166.
разнеси св. (5) Похарча; изразходя
средства, богатство, й каго вйдЬ
cnfai'e кнёзь тбл'кова чюдо что сё
чйни. разносе мнеэго ймаше й съградй
црква велйка. й бстави мнеэго стока
тамо S црквата 11.986; а стыи Николае
катб вйдЬ чё добрЬ стбри еэн'зи члкь
й бнева ймаше, раз'нёсе по закон', й
промйнъха се нё мал'ко днй. пакь $зё
другы. т, жльтйцы, й свёз а гы « крьпх1
15.1346.
аор.: Зед. разнесе 11.976, 11.1066, разнёсе
11 986, раз'нёсе 15.1346; прич. : мин. страд
ед.: ср. разнесено 7.536.
разносим несв. (2) 1, Разнасям. нося в
различии посоки. дне i болЬр'ство, а
8’грЬ х’ гробь, дне го хвалеть й почйта-
ть, a Vrpb го чрьв!с разнбссть 31.216.
2. Похарчвам, разпилявам, пръекам
кол’цйна провбдиха прьвёшны члци
тойзи днь. та разнбсЬха ймашето ей.
й бпиваха се 39.318.
сег.: Змн. разнбееть 31.216; имперф.: Змн.
разнбсЬха 39.318.
разньствувам несв. (1) Различавам се,
различен съм от друг, й ничто ёдйнь
др^гым# не раз'ньствХ’вать, бсвЬнь,
защб сёць ражда й из'даде го. а снь
сё родй, й дхь стыи йсходи, й сэць
ё неродёнь, бти не сь е родйль ни сЗ
кого 33.2386.
сег.: Змн. раз'ньствХ’вать 33.2386.
разоборя св. (1) Съборя, разваля нещо,
разруша. й пос Ab тЬ прЬё цар’ство
грьчьско. блгочьстивыи царь кон’с-
тан'тйнь снь стые ёлёны... й тогази
наскорХ' п(?сти повелЬше по сйч'ка
земли... цркви хрт’Ган'скы да сё
вдйгньть... а капищата ёллйн*скы что
съ по сйч'ка земли да сё раз'обор ать й
развалжть 15.1396.
страд.: пов описат. Змн. да сё разеббрлть
15.1396.
разоборя се св. (1) Разруша се, разпадна
се на малки частици, натроша се. й
агтлы гренёрихХ’. й завйстницитс еврее
смъахУ се й ерцёто й бЬше потврьдо
сэ камйкь. бти камешёто позна че с
бь що съ е распель, й раз'сэбсрй се.
авреёте (!) еднакь потврьдЬ гнЬвхваха
се 35.2596.
аор . Зед. разЧэборй се 35.2596.
разпаде се от стб. ра^пастн сд св. (1)
Разпадна се, стана на малки частицы.
й камеше раз'паде се позна твбр'ца
своего катб се распё а вые скврьнны
не познахте 35.2616.
аор.: Зед. раз'паде се 35.2616.
разплача се св. (8) Разплача се, започна
да плача, просълзя се. това катб чю
еэн'зи мом*кь тй д^ми, домилЬ м!/,
защо члк' бЬше. й пбфрьли сэнъзи
сабга. й раз'плака се й рё. помлх’
(!) мё рабЬ бжш й проста мё 6.48.
// Обратно, а когй се приблйжеше
празпйкь стмх’ гесэггю. ато й (!) се
потврьдЬ раз'плачеше срцето й за
любовь сна ймь. й пакь' се пб'каииха,
й тге да стбра слХ’ж'ба стмХ1 гесэр'гпо
39.3146
сег.: Зед. се расплаве 33.2336; имперф.:
Зед. се раз'плачеше 39.3146; аор.: led. се
расплача 17.172, Зед. раз'плака се 6 48,
расплака се 9.73, 12.109, 13.122, Змн.
расплакаха се 12.116.
разсипя св. (4) 1. Разсипя, направя на
парчета, разруша. й посЛЬ тЬ прЬе
цар'сгво грьчьско. блгочьстивыи
царь кон'стан'тйнь... й тогази наскорх1
пХ'сти повелЬше по сйч'ка земли...
цркви хртйн'скы да сё вдйгньть...
а капищата еллйн’скы что сь по
сйч'ка землй да сё раз'бббркть й
разватАть. й йдолете да сё стрсшёть.
й да сё раз'сыпАть скоро 15.1396; й
црьк'вището ймь рассыпа й ейч'ките
ймь ббгове потьп'ка 12.109. 2.
Прен. Пропился, прахосам, пръена,
оприпастя. й той ей ймашето бащино,
щб да бь1?зе. й тбизи добродЬтел’ныи
мЬ’жъ не рассыпа го за гЬлесна
пс rpt ба, йлй за пит!е йлй за мспе. йлй
за бдёжди хУбавы. йлй добры коню,
йли за др^го таквбзи нЬчтб 15.1336.
аор.: Зед. рассыпа 12.109, 15.1336, 34 2546;
страд.: пов. описат. Змн. да сё рзз'сыпАгь
15 1396.
разе иля се св. (5) 1. Раз сиг я се. разгадка
се на дребни късове. тогази^зе дашиль
смол#, й леи, й космы, й ^мЬси тЬхь,
й стори гы катб прЬсън'ци мал'кь! ш.
й т£ри гы въ Астата sBbptfrOMtf. й той
ча раз'сыпа се бн'зи звЬръ 11.936 2.
Прен. Разкапя се, престана да същес-
твувам, р изложи се. а по съмрыъ да
бъде жйьь до вЬка, да м?^мрЬ тЬлбто,
а със' дшьта си да ё жйвь. плъта да
м? се расьше, а дшата ms' да прьбъде
жива, да вьспЬва ба непрестанно
сЬкогы 33.246. 3. Прён. Проваля
се, загубя доброта си положение,
пропадна. въ прьвЬштпи времена
пройвлкно бысть сэ ба. бти велйкы
мЛк!е й дето 68 (ЬъкмЬвах# сь това
шан'ство та ей загй’биха ейч'ко, царте
сё цртво се раз'ейпаха. вйц’ти, ьлчьство
потт/биха 20.2086.
сег.: Зед. се расыпе 33.246. се рассыпе
38.2836; аор : Зед. раз'ейпа се 2.136, раз'сыпа
се 11.936, Змн. се раз'ейпаха 20.2086.
разелабя св. (1) Прен. Отслабна ду-
шевно, загубя душевната си сила,
не живея спс-ред религиозная канон.
а т!е рёкоха, дойдбх'мё со оша дёто
се сэрёкоха со тбизи свЬть, й зёха на
себЬ си агтльскы чйнь калйТер'скы. й
пак напоконь раз'слабиха й поврьнаха
назадь въ мйрь. й нйкога се не
потёглиха за своё спсеше, й ни една
млба чйста ни сториха не щЬха да тй
принесьть догдё бЬха жйвы 32.226.
а<>р.. Змн. раз'слабиха 32.226.
разелабя се св. (1) Разболея се, загубя
сила, разелабя се. й царь рё сэ, й ёвы
мёне. й тёж'ко ми. ослЬп'Й й не вйд8
нйкого. й ейч'ко 1 Ьло моё раз'слаби
се 37.277.
аор : Зед. раз'слаби се 37.277
разсрьдя се св (6) Разсърдя се; стана
сърдит, гневен; ядосам се. а стыи
сэгсвбри. сэ мнсого без^'м'егьо твоё
царз. ria чюдеса и знамёша детё бь
мой съ мёне сф^ва, а ты ти л£ди й
магш нарйчЬшь. й царь катб чю ria
д£мй, раз'ерьди се тврьдЬ. (та че съ
страшень гла повелЬ на елйыте) да
гб был ть по Астата стго 39.302; й оша
еврее щьть да го бмразЬть конто го са
стбриле цара. а той ще да се раз'ерьди
на fb. та щё да гы поглёд^ва грбзнЬ
като без' лицё й ерьдйть 18.1886.
аор : Зед. раз'ерьди се 4.236, 11.846. 39 302,
се раз'ерьди 15 1316, 32.2306; бъд.: Зед. ще
да се раз'ерьди 18.1886.
разеръждам се несв. (1) Разсъровам
се; ставам сърдит, гневен; ядосвам
се защб види оь че не хбдимь правд
кам'то нюго. зара това се раз'ерьжда
на на. й оукарс'ва нй катб баща своё
чёдо нъ тол'кова не наказ^ва на
кбл'кото ныё нюго йдбеа’ваме 1.4
сег • Зед. се раз'ерьжда 1.4.
рззеудя св.(1)Разсъдя, споделя миелите
си за нещо, обмисля, преценя. й тсгази
се сьбраха ёпкпы. й зёха да чйиать
йспыташе за тьзи рЬчь. й даде и.
царица, четвбрица, да раз'с^деть тъзи
работа, де^ентта й дивбрь, й асю’лйнь
й патрикЗа й събраха се Сэвън'ка град^
въ монастйрь стго несэдора 12.115.
сег : Змн. раз'с^деть 12.115.
разсъждам несв. (1) Различавши. едно
от друго с разсъдъка си, разумно
преценявам. там сйлы, bi, дёто гы
сега сказах'мё даде гы бь адам#, да ms’
сё рёвны дэбрб... й да раз'мыслюва
чтб е волн бжта. й да раз'сьжда добро
сэ зло. й да сё гнЬвы на д'Гавола. й да
желае, цртво нёное 33.234.
сег.: Зед. раз'сьжда 33.234.
разсЬде се от стб. *рлсЬстн са св. (1)
Разтворя се, разделя се. й тон ча
йзл'Ьзе йз' морею пламень велйкь
тврьдЬ й вдйгнь се со морето нагбрЬ
высоко, й дймь мнеого вонгсшь като
Со смола й СЗ тЬфь йзлЬзе, й морето се
раз'сЬде насрЬ 15.152.
аор.: Зед. се раз'сЪде 15.152.
разсЬя се се. (1) Разсея се, разнеса се на
разни страни, разпръена се. й слово
бЬ к' б?. й др?гыте д?мы до край,
что елйпаше 1соаннь со бжш «’ста, а
прбхорь пйшЬше. й съврьши се стбе
ёул!е тамо. й напоконь сё раз'сЬа по
ейч'ки свЬть 6.466.
аор. Зед. сё раз'сЬа 6 466.
разз репери се св. (11) 1. Разтреперя
се, почна силно да треперя, разтърся
се. й том ча раз'трёпера се земли га.
й просЬднь се, й мнеого се люд'Ге
провзлйха невЬрныи й пропадньха, й
покры ги землйта. й страшно потьтна
землйть. й йыашиха се тамо люд!ё
? градь 36.2676. 2. Разтреперя се,
почна да треперя от страх или при
друго силно преживяване. това катб
чю стыи, растрепёра се Со страхь й
паде дол? Со конйтого, й напоконь по
сон'зи чаедва си?крЬпй ерцето 5.29; й
сйч'ките съ корабници растрспсраха
й Со стра припадоше сйч'ките па
нсовЬте стм? 15.1366; й йзлЬзе на с?хо,
й рё CTap'nS’ збеим?. блви бче, а той се
растрепёра като вйдЬ това чюдо какь
ходи по водьть 17,174.
аор.: led. растрепёрах' се 17.1706, Зед.
растрепёра се 5.29, 11.101, 12.111, 17.166,
35.260, растрепера се 8.58, се растрепёра
17.167, 17.174, раз'трёпера се 36.2676, Змн.
съ растрепераха 15.1366.
разум м. (18) 1, Разум, способност за
истинско познание, ум, разсъдък. й
кога попорасге. а Tie го наУчйха па
кипа. й баща ms’ й майка ms’ пазЬха
го катб бчйте ей свой тьк'мо зара
хёбость и раз? 39 313. 2. Мисъл,
намерение за нещо, помисъл. зашо е
линн'ство майка й корень на сйч'ките
трЬхсове, й злом? члк? й добрбms’ й
нйкои члкь не йма добрь разшь на
шйн’ство. догдё не стбри зло, йлй
под?ма зл? рЬчь 11.108. 3. Смисъл,
значение, слушайте па, й на Tia д?мы
тльковашёто. два разума йма т?ка, й
прилйчны съ ёдйнь др?гым». дали
ё пойстйна чтб йде хс по въекреше
йлй не йде 38.289. отворя някому
разум. Вдъхна на някого мисъл,
идея, й 1?да като вйдЬ мрьтьв'цатого
рад' бы й дхь сты сэтвбри ms’ раз?мь
да сэпйта кртовете на мрьтьв'цатого
4.25; й рёкоха ейч'кы люд!е. амйнь
пар? да бьде що ей рёкль ? дббрь ча.
защб нашите бобгове сэтвбриха гебЬ
тойзи раз?мь 39.3096; привела на
разум. Дам някому разум, помогна
му да стигне до истинско познание.
да станешь зтрЬ. й да пойдешь въ
монастйрь, дето ё тамо йз'брань
со ба 1сэаннь. й нкго да поставишь
щцённика. зашб той щё мнсэго люд!е
да остй. й на нкгово видЬше что е
видЬль й разв'мЬль, та щё сйч'ките да
приведе на раз?мь йстинныи 12.111;
приходи ми разум. Вразумявам се,
ставам разумен, сэ по быва смЬрень
члкь й крбт'кь. й Сэ по члк? раз?мь
приходи да чйни ейч'ко добро на
дшъта ей 38.294.
ед.: разя’мь 3.18, 4.25, 9.62, 11.108, 12 111,
17.1726. 31 222, раз^’мь 18.204, разьмь
36.2702,38.2926.38.294, раз?39.298б, 39.307,
39.313, разк’мь 39.3096, разума 33.236: бр.:
(два) разума 38.289.
разумен прил. (14) 1. Разумен, който
преценява правилно; надарен с разум,
умен, сам'сй царь посл?ш?ваше го,
защб го видЬше м?дрь й рйз?мёнь,
й на войска хытрь, й юнакь 9 62. //
Умел, който има умение за нещо.
члкь... пак' сс не оставь до сьмрьти
ами се"?чи на злы й л?кавы работы...
хйтрь ё да чйни зло. ма(й)сторь ё на
неправда, готовь ё на болЬр'ство. не
сбсг’ва мУ сребрб_люб'ство. разумен'
е на неосйт'ство. мысогодУмлйвь на
нксрам'ство 31.216.2. Разумен, който
е проява на разум; смислен. почюди
сс 1г?мень на думата w! разумна, какь
с □ незнаино село, а какь йма cipa
бжш 2.116. дръво разумно. Дървото
на мъдростта, познанието, разума
от Старая завет- а тон не посль'ша
бжис заповЬдь й не Здрьжа нктовата
д^ма. амй прЬстьпи воли бжЁа, й йде
(со снова) со онова (!) дрьво разумно,
дето mu’ бЬше рёкль бь, да нё йде
38.284.
ед. м. разумный3. 19, разйиёнь 9.62,раз#мень
9.65, разумен131.216, раз^мень 39.314, сравн.
наиразЬ'менЕ 11.92, ж разумна 2.116, ср.
разумно 16.1576, разумное 33.2346, разумно
38.2226, 38.284, чл. разомнете 38.289; .мн.:
разумны 5.362.
разумителен прил. (1) Който се отнася
до разума, до познанието; а дрйыте
едиакь, е ейлы что йма члкь зовьт'
се разЬ’мйтел'ны защб със тЬ познава
члкь, что с да ё й как'во с 33.233.
мн. пазКмйтел'ны 33.233.
разумно нареч (3) Разумно, благораз-
умно. мъдро. пойдё пилата й
испроси тЬлбто icoBO да го снёме со
крть. й пойде разумно й смЬрёно, й
ре дай ми пилате, тогбзи собыдного
мрьтьв-ца 35.2596; поЬ’чёнЁе хртЁансо.
амй й вые блвенЁи хрпане посл^ша ите
й ейч'ки разумно раз'берЬте. как' са
ейч'ки члцЁи щото са на тоизи свЬть
пьжовны та са ейч'ки прТёле со ба
разв’мь й хйтрость 31.222.
разумно 31.222, 33 238. 35.2596
разумЬвам несв. (15) 1. Разборам, дола-
вям смисъла на нещо, схващам про-
умявам, разумявам. й пойдё ед'ьй’щь
като ей ход ti не I? цр'ква, й с лЛпаше като
чьтЬха апль. й не раз^мЬваше що дша
й попита нЬкоёго стар'ца. бчс. скажй
ми шб д£ма тази кшга, й т!а д«’ми щб
казавать 2.96; й со тьзи гатан'ка хв(а)
каял’ть, как'ь сь со чйнов е нбны ам й й
(зато)ва не разз’мЬвзть добръ что дша
та(зи га)тан‘ка 11.816; амй тёж'ко на
й гбр'ко. бтй ни на 7мь ные това не
полагаме. нйто разЬ'мЬваме. бти ё
тойзи свЬть катб сънь. й ды. й сЬн’ка.
дето нйкогы нс стой ёднакво 39.319.
// Разпознавам, различавам. й стбри
го да ё й съмрьтень, й без'съмрьтень.
да ё със' тЬлсто ей чюв'стьвень, да
чюе й й (!) да Ь’сЬща сйч'кото. а със'
дшьта ей мысльнь, да разй’мЬва добро
й зло 33.246. 2. Зная, известно ми е.
разй'мЬвамё оты ей велйкы и чюдны
пЬсны да мал* дето нашь ёзыкь й «’ста.
не мбже йсказа амй ты със' никбдима
потаённаго оученика така пЬах'те
като гб кбсЬх'тё 35.2606. 3. Раз-
бирам, отгатвам нещо. й прЁёль
бЬше со ба дарь, та бЬше прозор'лйвь,
й разх’мЬваше сЬкымз’ на срцето
что е 12.1096. // Отгатвам нечии
мисли. й что помыспюва азь. й тЁё ми
раз^мЬваха. й Tie что помыслюваха, й
азь ймь разз’мЬва 11.1036.
сег.: 2ед. разв’мЬвашь 38.2896, разЙчЬвать
(!) 39.308, Зед. раз^мЬвае 16.1606,
раз^мЬва 33.246, 1мн разк’мЬвамё 35.2606,
раз^мЬваме 39.319, 2мн. разЙлЬваге 11.106,
Змн. разшЬвать 11.816, 11826, имперф.:
led. разУмЬва 11.1036, Зед. разк’м’Ьваше 2 96,
12.1696, Змн. раз^мЬваха 11.1036, 34.2526,
раз^мЪваха 34.2526.
разумЬвам се несв (1) Досещам се,
разборам истинския смисъл на нещо,
разумявам. това сйч'ко стбри хс а
кчениците съ не раз^мЬваха со прьвЬнь.
амй като се просвЬтиха напоконь,
тогази разъмЬха това пррчьство чё ё
за ха было пйсано 34.2526
имперф.: Змн. съ разк’мЬваха 34.2526.
разумЬи св. (103) 1. Разбера, схвана
смисъла на нещо, проумся, разумея.
ами вы се пёкь мли на ваше гпдетво
да поелйшате съсйч'ко (!) срце й да
раз^мЬете т!а д«’мы дёто щь сега да
казх'ва 39 296; й пЬих# пЬснь чюдна й
краснаа. и не мого др^го да разъ'мЪл
что поихх’. тьк'мо раз'бра, аллЁл^иа
3.20; бЪше нЬкои члкь въ цариjрадь
ймето ms’ никбла работЬшс й храните
се й в'Ьр'нь хртшнинь бЪше 6У. й
ймаше ббрскь на стго Николае й така
чйнЬше, защб бЪше разХмЬль писйнТе
чт5дУма15 153.// Образно, йтоваапль
като сс прЪкломиль й млй се 6У. й Со
нбето зрав’е дойде на СэнТа сйч'кыте, й
пакь зрави быха. й разУмЪха стра бжш
36 270. 2. Разбера науча за нещо,
узная. четврьтое, соша вльсвы сйрё.
хытрьцы сэкыдЪ й согдё разУмЪхУ, й
дойдоше да сё поклонать хУ 33.238;
амй послушайте млю вы, й дрУга
прйказень за архистратига Михаила,
защб да разУмЪете кбл'ко ё чюдеса
сториль й сега на напоксщните
времена 11.946; й минаха се мал'ко
днй. дТаволь разУм-Ь чтб е рёкль мал'хь
на женъта ей. й завидЬ. й йще да й
стбри пакость 10.776. 3. Достигна до
познание с чувствата и сетивата си.
й чювьстьвис зовё, което мбже члкь
да ей разУмгЬе нкговото чюз'ство. ей
pt, (!) да виды го съсвбйте (!) очи,
йлй да въкУсй. йлй да помйрише,
йлй да чтбе, съ слУхьт' ей 38.283; да
рёшь, чтбто може члкь да раз^м^ё й
да оусЪти със' пёт'тЪх' ей нктовыте
чюв'ствы. cupt. да виды, да бкУси. да
чюе, да помирите да похванс 11.81
4. Разбера, отгапгна нещо. й катб го
видЬ ёпкпь чё дойдё. разУмЪ бти е
тбизи дето го чакаше 15.1386; а ебн'зи
стыи мУжъ разУмЪ що сьмь помыслиль
3.196.
сег.: led. раз^мЬй 3 19, разЛгЬл 3.20,
17.1746, разСмбю 15.147, Зед. разЛтЬешь
9.64, 18.188, Зед. разкМЬе 9.706. 38.283,
рай’мЪё 11.81, разЙиЪе 15.1526. 33.2346,
разУм£е 17.1676, разУмке 38.2816, 1мн.
разймЪемь 3.166, 9.61, 11.106, 35.2626,
разУмЪемь 38.2866, Змн. оаз^мЪете 11.816,
11.946, 15.1426, 15.155. 16.1606. 34.253,
38 2872, 38.290, 39.296. разлете 11.846,
разУмЪите 39.3046, Змн раз^мЪюзь 32 224,
38 2866,38.290,39.3046 разх'мДють 33.2436;
аор. • led. разЛгЬ 35 263. разУм! 39.3146,Зед.
разЛгЬ 35.262, Зед. раз^мЬ 2.13,3.196, 5.316,
6.416, 6.43, 8.56, 10.776, 10.786, 11.856,
11.101, 12.1146, 15.1386, 15 1546, 35.2616.
разУмЪ 3.21, разУмЬ 36.272, раззмё 39.2976,
раз^мЪ 39.308, 1мн. у азк’мДх’мё 9.68, Змн.
разЙмЪхД в 16.1626,18.201,34.2536,34.2556,
Змн. разкмЪха 9.68, 11.106, 34.2526, 35.263,
35.2646, разк’м'Ьха 9.70, 38.291, раз^мЪх^
33.238, разЛгЬше 33.238,33.2446’. разЛгЬше
33.2416, 33.2442, 33.2446, разЙиЪх^ 33.244,
33.2446, разУмЪха 36.270; плусквамперф
Зед. бЪше раз^мЪль 15.153; форми от
перф. тип: Зед. е разз’мЪль 12.111, pass’мЪ/ь
18.1816, 18.1906, Змн. съ разСмъле 11.996;
бъд.: 1мн. щё да раз^мЪемь 12.1156, Зэик.
щьть да раз^мЪать 18.1926, със съкр. инф.
1мн. щё разУмЪ 39 304, Змн. щете раз^м!
35.259; пов.: 2ед. разь'мЪи 5.29, 15.1356,
16.1616, 34.251, 34.255, разУмЬм 11.1066,
разИмЪи 34.250, 34 255, Змн. разСм-Ьитг
1.6, 34.2516, 34.254, 38.2886, разните
20.2086, разумейте 35.264, разУмЪитг
35.265, раз^мЪйте 35.2656, раз^мЪйтс
35.2656, разСмбиге 38.2886, описат. Зед. да
разИмЪетпь 17.1686, Зед. да разчмЪе 32.230,
Змн. да разУмДю 39.311; съкр. инф.: (мбже/
разЙмЪ 11.82,15.131,34.251, (можете) раз^м"?
33.2396, (мбже) разУмЬ 38.2866
разумея се се. (1) Позная се, осъзная се
какъв съм, разпозная се. ала ймь не
даде бь Умь тбизи ча та да сё разУмй-
ать й да пбвнать що сь стрУвале на
тбизи ча й правёдници и гръшници,
сё ёднакво "Умь ймать 18.199.
сег.: Змн сё разЙмЪгть 18.199.
разумям несв. (1) Разбирам, стигам до
заключение, досещам се. й кбл’ко съ на
четь агглы, нйкой не знае, нй разУмЪ за
това 11.83.
сег.: Зед. разЙмЪ 11.83.
разц’Ьпя св. (3) Разцепя, с цепене раз-
деля на две части, разсека. патерица
мсэусесва раз'цЪпи чрьмное море, й
пройдоха еврее непочёкньти со рУка
фараебнова 16.162. // Образно, така и
чтныи крть раз'цЪпи грЪхь й прЪведе
дУшйте ;лчьскы нечёкньни а» съблазнь
й со работа дТавол'ска 16.1626.
аор.: Зед. раз'цЬпи 16.162, 16.16262.
разчета св. (1) Разчета. определя точ-
но, пресметна. й събраше се сйч'ки по
царево повел вше въ гра никёи й бЬхз"
ар'х'Герёге сич’ки, слв, а сщённици
й д'Гаконы й йнсэци, из й прЬск^пь
ейч’кы, т in, й зато бы та се гол’кова
из’брагле. защото расмотрише й
раз’чётоше й найдбха, какь б! сэ
ройЬство, хво, до тбизи, а, съббрь, т.
Й1. гбдинь 15.141.
аор.' Змн. раз’чётоше 15.141.
разяди се от стб. *ра^гаднтн са св. (1)
Fазядссам се, ядосам се силно, раз-
гневя се, разяря се. й раз'ад и се царь,
й й?сти др^гы войне, к. веерообразны,
чтбто адУть людГе. й рё ймь. йдетё й
вые раз’кьсайте йхь. й жйвы ги пойще
37.2756.
аор.: Зед. раз'иди се 37 2756.
разясня сс св. (1) Само Зл. Разясни се;
стане ясно, без облаци; проясни се
(за небе), ето де съ засэбчачи тврьдЬ,
й ст(о)ры се грб й мльнТё велйко. й
гла се чю сэ нбето й каже. не бой се
гесэр’пё азь (!) с тебЬ. й по тойзи гла,
й нбето се разыасны 39.300.
аор.: Зед. се разьйсны 39.300.
рай м. (50) Рай; според християнската
религия място, където са живели
Адам и Ева преди изгонването им
и където живеят праведните след
смъртта си. й като ей съврьши бь
творёнГето ейч’кото чтб стбри (на)
тбизи свЬть тогази оузе прьсть сэ
землйта, й създаде члка дето го на
свои ббразь почёте... й сэстави го
въ paii да се насладй със' райского
встТе й дТавол’ м« завидЬ й прельсти
прьвЬнь, нрьваго члка със’ нкговата
mV жен? ёвва. й прЬстйгиха заповЬдь
бжТю радй защб вькЛжха сэ дрьвбто й
затова йз’гнань бы сэ рай, й сэ бжт'вно
мЬсто, на тбизи свЬть 15 1316; защб
й бнова дрЬчо разумного сэпръвЬн' се
мнЬше адам*’ катб го въюГси слад’ко а
напоконь катб го йспъд й гь сэ рай та
м? се вйдЬ тврьдЬ гбр'ко й прЬгор’ко
38.289, сэ зл£ на грЬшниците тогйва ..
когато прареднипите сэидать вь
рай дёто гостолюбниго аврачма. а
грЬшниците вь тм? чер-’шГ съ дТаво.та
18 2065; нй праведного мьча, нй
грешного мйгй’вамь. амй сЬкомъ1
сьмь даль дЬль. грЬшг-щЩ/ мька, а
праведном^ рай й гртво ноное 18.205;
й това си дЪ'маха й дь’шата mS йзлЬзе
й мнсэго плачь сгори се й агглы
занёсоха дшьта ms' въ рам 7.536.
ед.: рай 1.76. 18.191, 18.2026, 38.2846,
38.285, 38.286, 38.289, рай 3.16, рай 3.162,
3.1762, 7.5 36, 7.542, 8.5 56. 8.56, 9.6263,
12 1186, 15.1316, 16.15763, 18.1846, 18.205,
18.20662, 3 1 222, 33.2 33, 33.2346’, 33.246,
35.258, 35.265, 35.266, рай 5.30,21.2106, рай
15.1316. 33.2346, 35.265, 35.26563. 35.2663,
раю 32.223.
райски прич. (11) Райски, който се
отнася до рая. защб сэпрЬвЬнь катб
създаде бь члка та го составй на
своата си вели, й да влйда на’ ейч’кы
дрьвГа райскы 38.2826; защб ада катб
йзлЬзе йз’ рай, й не мбже вёкгг да
8’лЬзе V нюго, нй адамь, нй сэ адама чтб
сё свЬть народй. защб се затвбриха
врат) райскы 38.285; ёто трапеза със’
йст'Ге й пипе дё вы чака. ёто добрына
й хь’бость раиска дс сь нагбтви заради
ва 18.2026.
ед.: м. райскыи 1.35, 10.796, ж райская
8.556, раиска 18.2026, ср. раиско 12.1186,
15.1565, 18.2066, чл. раиското 15 1316; мн.
раискые 31.2176, райскы 38.2826, райскы
38.285.
рак м. (2) Рак, една от аеанадесетте
зодии. Й въ грблЬть йма зод’Ге, что ё
добыт1 кь. бвень, i юнець, й близнець.
а въ жёгва ё ракь, й лъвь, й дЬва
33.2406.
ед.: рахь 33.24 062.
ракия ж. (2) Ракия, вид алкохолно питие.
така й дЬтето вйно й ракГа да не те
11.886.
ед.: рагаа 11.8862.
рало ср. (5) Рало: дървено оръдие на
труда, необходимо за оран, й пойдё
двдь, й к!/пй онова гйино със' пше-
ницы а чтбто врьшаше бр'на, й
волсэвете ms’ кйти. й ралото й хомотать,
й сйч'ко й ралото съсЬче намЬсто
дрьвг 11.90; й Рома ре. дрьволЬлёць
сьмь й ймЬю да правй, рала, й кол ела,
й корабе 7.516
ед.: рало 15.1546, чл. ралото 11.902; мн.:
рала 7.496, 7.516.
рамел МИ (4) Рамел. на енатол'ска
страна на кадалькь сл'рь. 1*ря' й'ма
щб се зовё рамель 39.312; й въ ёдйнь
градь бЬше нЬкоа жена вдовица
раз'бра й т!а. оти сё д»ади чёр'коьа
ctms велйко_мнйк!/ гесэпю въ (г)радь
рёмель (!) 39.312.
рамель 39.3 1 22, 39.3126, рёмель (!) 39.312.
рами ср. (13) Рамо, част от човешко-
то тяло между шията и ръката
видЬл ли ей ты цар!/. ето едйнь члкь
голЬмь... лицею ms’ й главата м? С5
злато чйсто. и рьцЬте ms’ й прьстите
ms’ й раменЬ re ms’ срёбрьны 18.181; й
тогази V зё 1саак* дрьвата ка рамою ей
11.85; йма нЬкои й бставё си рЬ’ката,
кби на чело, й на рамо, й на срцето си
й чйни без!/мно. това не чйни на себЬ
си крть ами ё игра 16.1596.
ед.: рамо 16.1592, 16.1596, 16.J603, 33.23 6,
чл. рамото 11.816, 11.85, 16 159; мн.: рамена
38.2866, чл. рамЬната 15.1416, раменЬте
18.181.
рамо нос м. (2) Епископска богослу-
жебна дреха, която покрива раме-
нете, омофор, тогази ms’ _рё хс,
пршмй това. й даде ms’стое evjne. рё
ms’, й пртаа биа. пршмй това. й даде
м? сщённы рамонось, дёто го зовёмь
бмбфрь 15.1416.
ед.: рамонось 15.1416, раменб 15.1416
рана ж. (11) Рана; част от човешката
тъкан, повредена от удар, от разрез,
от болеет и под. а он'зи мбмъкь
гссэр'пе. със' помощь бж!а й съ млба
стго, Оказёнь бы сэ саб!а. й Сэ рани
39.314; й който люд1е раны й crps’nie
ймать щё да гы бчйезы 18.187; й кога
бы на»/трЬ сьб^ди се зравь й йсдЬлмль
Сэ ейч'ки болести й раны 9.716; а
дтаволь зазидЬ ctmS’, й ЙзлЬзе MS’
прйш'ка люта на ёдна нсэга, й съгни
MS’ раната на нсэгата. й сэчрьвйве като
правёдныи 1сэвь 2,14.
ед.: рана2.11б, чл. раната 2.116,раната2.14;
мл: рады 2.10,9.716, 12.120, 15.132, 18 187,
36.2676, 38.2886, рани 39.314.
рано нареч. (7) 1. Рано, на съмване,
сутрин. й тогази се ?боа царь й
прЬз' тойзи днь млъча. й Has’rpb
рано, стань й пойде със' два мбм'ка
V црква безь бръжте 37.2766. й сънь
мал'ко поспаваше. й стан!/ваше рано
на мол'ба своа що ей ймаше сэбычаи
17.1656. 2. Рано, преди обичайнопю
време. й кога се приближй сты
празникь, вьЗвижёше чтнаю крта азь
така ей хбдЬхь й йщехь таквйзи млади.
й еидЬхь тврьдЬ рано чё сэхождать s
црква 17.1696.
рано 6.486, 8.58, 17.1656, 17.1696. 20.209,
37.275, 37.2766.
рапсакиев прил. (1) Рапсакиев, от ЛИ
Рапсакий. така йдЬте й речЬте Traps’
езёкТю. да её не ч’бой нйчтб Сэ д^.мыте
рауакТевы 11.916.
мн. рауакТевы 11.916.
рапсакий ЛИ (6) Рапсакий. и пакь
стань рауакте пос^Ь тЬхь й р? высоко,
така е повелЬль царь асиршскы и
сенахерймь да не прЬлъщава ва ёзёк!а
11.91; ами ей сэйдоха сэн!а трите
мч’жТе. й казах!/ царт/ езекпо д^мыте
чтбто ймь ре рауакта 11 91; й царь
асиршскы сенахерймь щЬше нЬкога
да плЬни 1ёрлймь й събра ейч'ката
свба войка й поусти гы със' рауакта
воевода на 1ёрлймь 11.906.
рауакТе (!) 11.906, 11.912, рауаюа 11.906
ра\|/ак1а(!) 11 91,рауак1ю 11.906.
ра(ра)бота (!) вж. работ а
расип м. (1) Развала, разрушение, разеи-
пия. й да йскопають землита длъббко,
й да полбжеть ct/линарыте да проходи
из1 ft водата до монастйрь... Оеод^лъ
нЬкои йнокь, маисторь, й хьпрь на
зйдаше. прЬе на себе тьзи работа да ю
сьврьши... и рёкоха ОеодйлУ. члче что
сё трудишь залКдо, й чинишь тол'кози
расыпь на монастйрь. амй знай че ё
водата вътрЬ оу монастйрь 11.103.
ед.: расыпь 11.103.
расипувам се вж. рассипувам се
раскажа св. (2) Разкажа, предам с думи
нещо преживяно или видяно. кЬкоа
жена ймаше дёсеть драх'мы. и кога
загуби ёднь драхмь, не запали лй
свЬщь й помете къщыа ей й йще да ю
найде. й кога ю найде тогази раскаже
на съсЬдете ей й каже ймь й раува
се как' ей найдё драх'мь, заКбена
11.82; това видЬше расказа бн'зи
лрбтоспаОтрь, на сол^н'рцТи людТе
9.736.
сег.: Зед. раскаже 11.82; аор.: Зед. расказа
9 736.
раскали се св. (1) Разкапя се, разпадна
се на части, изгнан. а сэтогази
насамь, трЬвипа имь що ё йма тъ’ка
по пустыни. а рйза щб носи, катб
нрЬмина иордань, та се разра на мёне
й раскапа се. й сэтогази тегли ст£дь, й
пёкь. й треперй помрьзнала 17.1726.
аор.: Зед. раскапа се 17.1726.
раская се св. (1) Съжаля, изпитам жал
за нещо, разная се. и раскаи се збсима,
какь не попйта бнъзи, прпбббница
какь й б'Ьше йме, й скрьбЬше какь се
залйса сэ страхь, та заборави 17.175.
аор : Зед. раскаи се 17.175.
раскопай св. (7) Разкопая, с копане
разровя земята. ами елате да раскопаё
на бнова мЬсто дёто ми показаха
да вйдимь йма ли вода, й пойдбше
йноци й раскопаше мал'ко й йвй се
жйла всэднаа 11.103; й п^стй свой
вЬр'ныи члпи да пбйдЬ’ть въ солк'нь,
да раскопают ь гробьт* м8 да наид^ть
тЬлото Mtf. и да 8’зметъ сэ нгего мал'ко
нЬчтб 9.716.
сег.: 1мн. рас«опйемь 9.706, раскопав 11.103,
Змн. раскоп&кль 9.716; аор.: Змн. раскопаха
9.716. раскопаха 11.103, раскопаше 11.103,
бъд.: със съкр. инф. 1мн. раскопа щс 4.24.
раскъсам св. (1) Разкьсам, направя
нещо на късове. й стййтй се звЬрь на
сэн'зи кладен'ць. й хватй оногози
мом'ка, й Ь’дави го й уаскъса го 7.50.
аор. Зед. раскъса 7.50.
раслан1 м. (12) Лъв, хищен бозайник
от семейство котки й щьть, да
паднать людтётЬ Сэ зло на зло кагб сэ
раслана на мёч'ка 18 179; йлй чтб лй
е позлб й поерьдито сэ раслань чтбто
е на чётыри нсбзЬ 21.210; подобрЬ е
съ раслане й съсъ зьмТе въ пустыни
да живишь, нежелй със' зла жена
21.210.
ед раслань 18.184б:. 18.1853, 18 1866
21.210,31.2226, раслана 18.179; мн.: раслане
21.210, 21.2106, чл. распаяете 21.210.
раслан11 ЛИ (4) Раслан. члкь нЬкой
раслань ймёто Mtf. бЬше хрпанпнь
й 6tf се боаше 39.313; да рёмь бн'зи
мъжь раслань. бЬше вбйни. сйрЬ
cnaxia 39.313.
раслань 39.313, раслань 39.313, 39.3136,
39.3146.
расланица ж. (3) Львица, женската на
лъв. зашо й антихртста нарйчеть пррци-
те скумён* львовь дЬте на расланипз
жён'ска 18.185; прьвсать влькь при-
лйчЬше катб една жен'ска расланица
когато е родйла та е люта 18.1816.
ед.: расланица 18.1816, 18.182, 18.185.
расланов прил. (1) Лъвски, който при-
надлежи на лъв. амй щемь да рёмь
защб е намь дёньгвь. той ё намь 1ьма,
а нё свЬть катб да рёшь ёдйнь члкь
бЬга сэ лйцё расланово, ато го намери
ёдна мёч'ка 18 1786.
ед.: ср. расланово 18.1786.
расланче ср. (2) Лъвче, рожбата на
львица, та рё itfatf. ёто тебЬ блгославлн
Удо. да ей похвалень ты со твойте
братУа пс добр з й кате младо рас-
лан'че Ь?да да бьде. катб да рёшь една
гсдйна раслань, така е й моать снь
ида 18.1846.
ед.: раслан че 18.1846, 18.185
расмотрй св. (6) 1. Разгледам. запозная
се с нещо. раземотря й защб бы та
се тол'кова йз'браше. защото рас-
мбтрише й раз'чётбше й найдоха,
какь б£ со ро^ьство хво, до тбизи,
а, съборь, т. й1. гбдинь 15.141. 2.
Преценя, определи. й размбтрй (!) й
рё на послЪдно врТмс, й на посл!дны
гбдйны. да слЪзе й да бб.тЬче пльть со
стаж бпа й двца мр!а 38.285; така е бь
рас'мотрнль. злбм^ мъка стбри, а на
г.раведныте покой 12.118.
сег. Зед. расмотрй 9 706, 15.134; аор : Зед.
расмотрй 11.1016, размотрй (!) 38.285, Змн.
расмбтрише 15.141, форма от перф. тип:
Зед. е рас'мотрнль 12.118.
распален прич. (5) 1. Като прил. Раз-
пален, в който гори буен огън; плам-
тящ. й пакы нЪкогы й въ пёщь
распалена ^лЪзе, й йзлТзе ничто не
почёкньть нй т'Ьлбто Mtf нй на рйзыте
Mtf 14.130. 2. Като прил. Нагрят,
нагорещен. й повелЪ да дбнес^ть
ботйше желЪзны, й да йма йзьв!трЪ
1 возд!’е самб-Твсрны йзьострёни, й
распалени, да свТтеть катб ог'нь й
да o6tfAib стго в гЬ 39.3016. 3. Прен
Разпален, въодушевен. й крьвь своа
прол'йха. защб otxtf съсрцето (!)
ей распалгени за любовь бжтвча. й
npienie вЪн'цЪ нетленные 15.132.
мин. страд, ед.: ж. распалена 14.130,
распалена 37.276; мн.: распалгени 15.132,
распалени 39.3016, чл. распалинете .39.302.
распалин вж. распален
распэля се св. (2) распали ми се еръд-
цето. Разпаля се, пожелая сияно,
въодушевя се. раз'бра се й до нгего
стЪи пег'ки, славата. какь е стаа,
и чйни йсцЬлгеше й чюдеса... й
распали Mtf се ерцето, катб елёнь кога
сбжъдпЪе зза (!) вода, така й царь ico
асЬнь. пожела какь да се добые до
сон’Га стые моши 8.59
аор.: Зед. распали се 8.59,17.1706
распалим се несв. (2) распали ми се
еръдцето. Разпалвам се, възбуждим
се, въодушевявам се. защб мнсого
вино пии кога бЬ на ёгуп'ть. а г1?ка й
вода нема да $к!?сж. й распалЬше ми
се ерцето на пЬсни дгаьол'скы щб б В
нонила со млада зль пьть 17.172.
имперф. Зед. расаалЪше се 17.1722.
распез прич. (14) 1. Като прил. Който
е различат. й tf чи да вЪрЪ'вать единого
ба ха распётаго 7.53; й тогази Mtf
се йвй образь брёль златс_хрь1л'нь.
назнамё^ваше ха распётаго 36.2706.
2. Като същ. Разпънатият. й катб
ёдйнь чюждйнсць дето го нйкои не
тачи й дето ё сырома й без' домь,
дёто гб вчёра осъди да го распнъть,
дай ми тогбзи распётаго да го погребе
35.2596.
мин. страд, ед.: м. распеть 35.2596,
распётаго 4.23, 4.246, 4.256, 5.296 6.43,
6.46, 7.53, 9.63, 11.76, 16.1626, 35.2596.
36.2706. 36.2726.
распетие ср. (19) Разпятие, разпъване
на кръст. вчёра бЬх'мё на распёт’Ге
хво. а днёска на погребёте 35.258; н
кога гб вбдЬха сэн!а грета крьвопшцы,
на распёп’е голь съблЪкоха го, й
жльчь го напойха. й сйч'ки ?ченици
бставиха го й бЬгаха 12.119. приема
распетие. Бъда разпнат. амй Ть така
пострада, й npie распстТе. защб бЬха
така прорёкле пррци 35.2576; азь
ёс'мь, дето съмь създаль члка й зарадй
члчьскы рсб. та се йвй на земли катб
члкь, й распётге пр!ёхь, й погрёбох'
се, й треть! днь въекреб 5.29.
ед.: pacnefie 5.286, 5.29, 6.412, 12.119,
16.161. 34.249, 34.253 , 35.25762 , 35.2582,
35.262, 35.2626, 35.265. 38 289, 38.29062,
распётре) 35.2646
распехме от стб. р<нпдтн св. (47) Раз-
пъна, прикова някого на кръст с
опънати крака и ръце. защб вчера
бЬше бсьденъ й распета mV б'Ьше плъта
на кртЬ 35.2576; такъв’зи бЬше й пётрь
апль. дето гб распёха стръмб главь,
сй_ре, надолб главата mV, зарадй
любовь хва 16.159; й найдоха тамо
еоногози раз’бойника дёто го распеха
заедно със’ ха 35.2656; раз^мЬйте й
за часоовете кога се распе хс б'Ьше
мць мар’тТе. ймамь часоове днь, bi
й нощь bi й распё се хс въ пё О, ча
35.2656; и мнеого д8ма ймь й каза
ймь за ха ба, как’ сё породи, й как’ се
распё, й въскрсе въ греты днь 7.506.
// Образно, бти щб каже павел ь апль.
мйрь мнЬ распет' се, й азь мйрови.
сй_че, мйрь шо ё ейч’ки свЬть зарадй
мене сь распё, й азь за ейч'ки свЬгь, й
ейч’ки сеЬть ё гь 16 159.
аор.: 1мн. распёх'ме 18.2006. 2мн. распёх’те
18.201, распёх’те 35.2586, Змн. распёха 4.22,
4.232, 4.25, 4.256, 9.63, 16.Г59, 16 1616,
38.293, распеха 35.259, 35.2656; форма от
перф. тип: Змн. Нь распели 4.23; страд.:
аор. led. распёх’ се 5.29, Зед. се распё
7 506, 16.161, 35.2616, 35.264, 35.2656, сё
распё 9.626, 16.1616, распё се 11.82, 35.262,
35.2656, распёт* се 15.132, 16.159, 35.258,
38.2856, сь распё 16.159, распе се 18.1856;
форми от перф. тип Зед. сь е распёль
16.1626. сё раслёль 16.1626, съ е распёль
35.2596; прич. мин. деят. 1 ед.: м. распьн’
се 35.2606; мин. страд, ед.: м. распёть 4.22,
4.242,4.256, 38.291. распё 4.22, распёть 4.24,
распеть 17.1706, 35.2596. 35.260. ж. распета
35.2576.
распинам несв. (1) Разпъвам, прико-
ваьам някого на кръет. тогйва щё
мсоусй да ймь предзма ерьдйго, та
рё. как’ стё право стрз'ьале, тай тете й
да намЬрите. бти са сте Ураниле самы
си й йз'мамиле та вы се стой сега да
се мьчите. бти ма не поелйлах’тё
й дЬ'мага ми не дрьжах’те, да гб не
распйнах'те й да гб не мьчите 18.201.
имперф. 2мн. распйнах'те 18.201.
распитуъам несв. (1) Разпитвам, заба-
вам множество въпроси с цел даузная
нещо за дадено лице или събитие.
а бн’зи момъкь recop'rie със’ помбшь
бжТа й съ млба стго, ^пазёнь бы со
сабы. й со рани. нЬкой cnaxia тз’р’чинь,
соню го зрава непочёкната та го даде
гпдйн^ своём!/... а родйтелТе нютовы
распытйвахэ днь со днъ. да раз'берьть
как' се стбри, й така сотогйва ка днь
плачаха й въздйша 39.314.
имперф.: Змн распытйваха 39.314.
расплава се вж. разнлача се
распна св. (9) Разпъна, прикова някого
на кръет с опънати крака и ръце.
мсохси рё за ёврёете какь щьп да
распньть ха 38.2906; й така бЬше
пбббно xv да постна, й да въекрне со
мрьгвыхь гретый днь. сй_р£ каже. й
ако потёглю, й да сё распив. амй вь
трётыи днъ пакь щь въскрнЗ 38.291
сег.. Змн распньть 34.251, распнтть
35.2596, 35.262, распньть 35.263, распньть
38.287; бъд.: Змн. щьть да распньть 38.2906;
страд.: сег. led. сё распнй 38.291, Зед. се
расгнё 16.161; бъд. Зед. щё да сё распне
18.177.
распродам св. (2) Разпродам, дам всич-
ко срещу заплащане. и распродаде
ей ейчбеото своё ймаше. й дойде
въ 1ерлимь, й донёсе злате мнеого
14.1276.
аор Зед. распродаде 14.1276, распродаде
39.298.
распростри св. (1) Разпростра: прос-
тра на различии места, нашироко;
разстеля. й кога дойдоха на градь да
гб нападньть. й тамо ей распростр!ха
сЬнници.. й не пЗ’щаха нйчтб за
потрЬба йлй за мдеше да ЙгЬзе S’ ]радь
11.96.
аор.: Змн. распрострЬха 11 96.
распростри се се. (1) Прен. Разпростра
се, разнеса се нашироко, стана извес-
тен. така й царь ico асЬнь пожела какь
да се добые до соша стые мощи, защб
бЬше съ по ейч'ки свЬть распрострЬл а,
нгеина бйгть, й шеино чюдо 8.59
плусквамперф.: Зед. б'Ьше съ рас прострела
8.59.
распрострЬн прич (2) Като прил.
Разпрострян, който се простира
нешироко. й пакь поглёдна й видЬ
облакь тврьдЬ голЬмь распрогтрЬчь
на ейч'ки свЬть 32.2296.
мин. страд, ед., м. распрострЬнь 32.2296;
мн.: распрестрЪии 32 2286.
рас пръсна се св. (\)Разпръсна се, пръе на
се и поръея с частите си някого. a lie
съ мало позасрамйха, й пакь мЬтахй1
камегаё, й нй ёдйнь камикь не Йдари
iwaHHa. амй се строшаше мёж8 ft й
распръснЪше се бжюмь повелЬше на
тЬ 6.426
имперф.: Зед. распрьснЬше се 6 426.
распусгя св. (3) 1. Разпусна, освободя
ст служба, пусна. й тогази 8зё
бащиното ей ймйнТе й своего ей,
й раздаде сйч'кото по сыромаси й
по сирот и. й стй’гы й робе прости й
распусти, а той сэйдё въ монастйрь й
пострйже се й стань йнокь 12.1096. 2.
Разпусна, пратя на различны страны,
пусна. й распусти емйре по сйч'ка
страна анатол'скаа. й по царёва рЬчь
събраха се ейч'кы 39.297.
аор.: Зед. распусти ] 1.916,12.1096, расцветы
39.297
распусти се св. (1) Разделя се, прекъсна
съпружескатаси връзка. аженайрбва
нар'кела раз'гнЬва се на м8'жатого ей
ради фйлиппа. й щЬше да сё распусти
със' йра, й да й даде что е донёсла
ймашето, тьк мо ако не йспъди сэ
дома си фйлиппа 36.272.
бъд. в чин.: Зед щЬше да сё распусти
36272.
распустявам несв. (1) Разпускам,
освобождавам временно от служба,
пускам, разпущам. й тогйва 8 тази
годйна бЬше слы гесэр'пе на войска та
б’Ьше на спахЗёте. алайбегь, й тогйва
ей расн^стжваше войскъта, да ей йдЬ
сЬкы дома си 39.310.
имперф. Зед. распнетьваше 39.310.
распущам несв. (1) Разпущам, осво-
бождавам временно от служба,
разпускам. й тогази плаища кога
ймаше войска, а той бЬше готовь
да йде й кога немаше, а той пакь не
распУщаше си войската. ами йдЬше
на лбвь 5.286.
имперф Зед раейбцаше 5.286.
распъдя св. (4) Разпъдя, напъдя в раз-
личии посоки, разгоня, прогоня. йречй
на землнта. да дадё рбж-ба. й распьдй
т!а вльцш й меч'ки. й т!а злы гадове
да нй не ндьть 18.192; й наговбриха
се йпа юнаци да плЬнать й тамо й да
йб'поть й царатого. й той гы распъди
със' мнеэге войска, й т!ё побЬгнъха
11.946
аор.: Зед. распъди 11.846, распъди 11.946,
ра<.пьдй 18.192, Змн. распьдиха 39.3136.
рассипувам се несв. (2) Ирен. Раз-
сиг.вам се, разкапвам се, разяагам се
й направй бь онова тЬло на ейч'ките
людте да траё мнеэго й да сё не
расып8’ва й да сё не развалЬ нйкога
18.199; й. пак' съ аггле без'съмрътны
защо не оумйрать нйкога нй сё
рассьшз’вать. нй загын^вать 11.826.
сег.: Зед. сё расып8ъа 18.199, Змн. сё
рассыпКвать 11.825.
рассипя вж. разсипя
рассипя се вж. разсипя се
раста несв (11) 1. Раста ставам
по-голям на възраст. пораствам,
израствам й растЬше отроковица, й
стори двЬ гбдйнь 13.123; й три ейлы
сё зовжть садигел'ны дето сь, със' тЬ
ражда, й храни члкь, й растё 33.2326.
// Раста, увеличавам размерите
си, дша члк8’, не растё на высоко й
на дебело, й на голЬмо 9.61; тйн
ейлы... даде гы бь адамъ’... да расте.
със' тЬлотс ей, а на дшьта ms’ да сё
ймнеэжава добро 33.234. 2. Раста,
като при растежа си се показвам
над земята, никна (за растение^. й
дрьго чюдо слушайте блвёни хргТане
на вьсточна странь на сэньзи планинъ
гдёто живЬше сты сумёсэнь. з'мга
голЬма, сй_рёчт смбкь голЬмь тамо
живЬше. и на сэнова мЬсто трЬва не
растЬше 2.146. // Раста, развивам се,
издигам се, нараствам (за растение).
й йма так'вози ес'ство (!) да сё
сэхранюва, сэ мал'ко на голЬмо. защо
като ё малькь й быка голЬмь ria сйлы
й сЬкыи добьгт'кь йма заё'дно й дрьвга,
защб се й т!ё раждать й хранет*
се сэ землйта й рйстУть 33.2326. 3.
Прен. Усъвършенствам качествата
си, развивам се. гази ^гоз'ба прркь
двдь ймЬш'ва. хлЬбь н(эны. й хлЬбь
аггл'скыи. защб насытюва. члк^
дшьта, катб хлъбь тЬлбто члк8. й сэ
тъзи гоз'ба, сйцЬ сэ тш д(?ми бжш. та
се храни дша члк8. й растё на добро
й на законь бжш 34.248, дша nines’...
растё на волы бжтвна 9.61. .
сег.; Зед. расгё 9.613, 33.2326, 34.248, растё
33.2326, расте 33.234. Змн. распТь 33.2326;
имперф.: Зед. растЬше 2.146, 13.123,
растЬше 13.1226.
расгавя св. (1 Образно. Разделя, отделя
някого от нещо, разлъча сэ тёж’ко ей
мёне сыромах8 грЬшномь’ й бЬдномЬ1.
как’ мё съмрьть тёгли със' голЬма мька
да ма растави Сэ живота 31.2176.
сег.: Зед. растави 31.2176.
растаням несв. (1) Раздел ям, от делям
някого от близките му, разлъчвам.
съмрьть ё оубТйца немлтива. съмрьть
със' докати не мбже да сё сэк8ти.
съмрьть раставЬ сэ роднйна без' млти
31.219.
сег.: Зед раставЬ 31.219
растворен прич. (1) Като прил. Раз-
творен който е разпределен равно-
мерно в течност а той рёче аОанйстю
магёснй^ да MS’ даде й съмрьтното
былЗе. а стыи й того npie й йсш и го,
(!) й нйчто не потёгли. й ейч'кы видЬха
това чюдо на стго та се почюдиха
повече й магесникь а<? анаше. защб
знаеше каква сйла ймаше бнова бьгйё
раствбренно 39.3036.
мин. страд, ед.: ср. растсбреано 39.3036
раствори св. (1) Разтворя, смеся нещо
с течност, размеся. й катб йзлЬ
сэ води, й повЬ епкпь да гб бблЬк^
вь ризи свЬтлы. й блвивь хлЬбь й
раствори го по законь s’ стей чаши, й
прьвЬн' се причёсти ёпкпь, й послЬ
причёсти й цара 37.2806.
аор Зед. раствори 37.2806.
растет м (31 Разтег, мярка за дължина
около метър и половина. ви-ОанУа ё
далёчь Сэ iepji’iMb, ei, стада. а стадУсэ
йма. р. растезы й сйч’ко, а <р. растезы
38.2926; бЬше тамо прЬ диванъть
царевь. до, й, растёзы далече гробь
еллйнинь нЬкоёго й тогова мрьтьв'ца
йщЬше аОйнасУ’е да го въскрЬси стыи
39.304.
мн.: растезы 38.2926, 39 304, растезы 38.2926.
растителен прил. (2) Който се отнася
до растеж, до растене. й прьва ё
роэйьстьвна сйла да решь. дето сё
ражда сЬкыи члкь. дето нЬ ё бйль на
cebib а той бы. а в'тора ё сйла храна
дето се храни члкь. й трёпа ё пакь
растйтел'на дето расгё члкь 33.2326.
ед.: ж. растйтел'на 33.2326. ср. раститеТно
33.2326*.
расточа св. (1) Разпилея, разпръена
изгася (огън). йлй не бы мбгль
еэша трите сэтроци йзбавиль да гы
не 8метньть вь пёщь. йлй кога гы
хвагйха, й заведоха гы въ вар'вар'ск8’ю
землю, й сэпаднъха сэ башина земли,
й не звваани 6bxS' hiikomS1. амй тогази
йстинныи бь, сэ невйдимо чтб щЬ
стбри. и расточи сэг'нь сэ пещи
хал’деискые, й стань тЬмь пЬща катб
црква. й nbaxs1 вътрЬ 12.1П6.
аор.: Зед. расточи 12.1176.
растрепгря се вж разтреперя се
растръгна св. (1) Разкъсам, направя на
късове й 9бма ms’ рё. да ти сэс гави Тъ
сьгрЬшентето на Сэн'зи свЪгь. а ро'ката
шо ей прострФ та мё £дари звЪрТе да
тй ю растрьгньтъ. й много людте да
видеть 7.50.
пов. описат Змн. да растрьгньтъ 7.50.
ратай м. (1) Ратай; слуга за земедел-
ска работа, на тбизи метохь монас-
тир’скыи б'Ьше приставень едйнь
мом’кь младь до к. годг.нь, ^цЬнкнь
да работи .. й йп’мень като что гова о
ратаитого йзбра три йноци вЬр’ныи.
й пЬ'сти гы със’ корабь мочастйр'скыи,
да донес’-’ть бнова ймаше със’ котёль
й със’ мраморь, чтб б'Ьше покрыть
котёль 11.101.
ед.: чл. ратаитого 11.101.
ратайство ср. (1) Ратайство; положе-
ние на селски слуга, на ратай, знайте
блвёши хрттане малы й в елйкы. защб
безаконно шан’ство #мь погЪ’бФва...
брат’Уа сважда. жёны парУас^ват се
о мьжтетЬ ей. чёдата й вь ратайство
завбди 20.2086.
ед.: ратайство 20.2086.
рая ж. (1) Рая; покорено, подвластно
население, амй пойдё й на цри градь
й нгего прЬё. й щб бЬха тамо фрён'ци,
поклонйха ms’ се, й прЬдадоха се, да
съ нгёгова рам. и дань да м? давать
8.59.
ед., рай 8.59.
ратракиев вж. рапсакиев
ратракий вж. рапсакий
ребро ср. (8) 1. Ребро, кост от гръдния
кош на човек или животно, ето дё
вида. втбрУать влькь, чё приличЬше
катб мёчка. й стань на страна со онУа,
и Ймаше въ Астата ей, та дрьжаше,
г, ребра 18.182. 2. Прен. Само мн.
Гръдният кош, областта в човешко-
то тяло, където се намиратребрата.
й пойдоха йз’ббдоха го ейч’кото mS
тЬлб. й прьвото коше дето гб ^дари вь
рёбрата на това мЬсто, катб й ха бЬха
пробеле 9.666; ps’nbre ей пригвозди на
кртЬ, да оковё на о мз’ка дУаъол’ска
пробой ень бы въ рёбрата, да разерё
рЛсб-Писашето адамово 35.2586.
мн. ребра 18.182, 18.1826, чл. рёбрата 7.492,
9.666, 35.2586, ребрата 9.71, 38 288
рева несв. (1) Рева; издавам силен, жи-
вотински вик й тбизи ча бнЬмЬха й
иачёха да ревьть като срыта 2.136.
сег.: Змн. ревьть 2.136.
ревмя се несв (1) ревии ми се. Рсвне
ми се, нрави ми се, харесва ми. тйй
ейлы, вт, дёто гы сета сказах'мё даде
гы бь адамЯ, да ms’ сё рёвны, добрб, й
да люби праведное й блгое 33.234.
сег.: Зед. сё рёвнь. 33.234.
редлт. (4) дойде ред до някого (някому).
Дойде му редът, настъпи моментът
някой да извършинещо. й сегав’ тойзи
днь додё рёдь й бащи ми й той мёне
да даде на ламтата да ма йзедё, ёто
ты това ейч'ко йсказа 39 3106; и кота
бы врЬмё да сё веселжть. й да пУють
съ' голЬма чаша вйно. дойде рёдь й
до Обма 6ж1и члкь нёл’У е, пази се о
много тштУе, й не щЬ да "^зме он’ъзи
чаша 7.50; по реду. По ред, едно след
Оруго. последователно тогази ймь рё
он’зи мом’кь. оставйтс ме мал'ко да сс
посвЬстимь. й бы мал’ко та сё свЬсти.
й зё да ймь казЗ’ва сйч’ко по ред8’ что ё
патйлъ о онта йноци 11.102.
ед.: рёдь 7.50, 39 3096, 39.’106, редь’ 11.102.
редом нареч. (1) Редом, навсякъде, по
всички места, навред а црь фока
цротрад’скы проводи повслЬшё рёдо
по нгегова дрьж ава да сё събере войска
на помощь хрттано 39.313.
рёдеэ 39.313.
реизбашалт. (1) Капитан на плавателен
съд. к8пи й Tia ёдйнь стльпь х(?6авь
й высокь. й донёсе го начёл’ном#
гемёцтю, рейз’башЯ 39.312.
ед.: рейз’бапй’ 39.312.
река ев. (1488) 1. Река, изговоря нещо,
кажа й позева го царь, й рё ms’
раз'брёх'мё бче, как’ си мнеэго монас-
тйре направиль по п?стинита 14.1285;
й царь видЬ че м? не посл?ша д?мъта.
сэстави се сэ нгего, й рё mV. чини что
щешь 9.66; й ейч'ки рекоше передо
свба д?ма. еде кби достбинь е да
б?де намь архУерей 15.138; й тогази
поглёда на нбо й заплака й рё, бе
помль’й ме 10.78; й като се четЬше
уал'тыры ейч'кыте рекоше. слава
тебЬ ги что ей проелавиль й на нбёто
й на зёмлю 37.280; й на доврьшгване
луургУи когато щЬще дУаконь да
рече. вънмЬ стаа Ттымь. прЬвари
пбнапрЬ бтрочето й рё. вън'мЬмь
11.956. // Попитом, задам въпрос. й
пакь поглёдна й вйдй облакь тврьдЬ
голЬмь распрострЬнь нй ейч'ки свЬть.
й рекб что е това гпдйне мой 32.2296;
й рёче ей збеима. кбл'ко гбдйнь ймашь
как' си по тьзи йУстына 1.7,1716; v рё
м? жената mV, где сь дЬцата наши
гпдйне 5.376. 2. Река, кажа нещо
в отговор, отговоря, отвърна. азь
вамь сега каз^ва. акс вы попита црца.
что да й речёте 4.236; ако вы нЬкои
пита, кби вй йсцЬли. а вые рёте,
гь ны йсцЬдй 2.126, й Tia mV каже,
кбл'ко ей дльжень. й он'зи сырома
рё. ф, жлътйцы длъж'нь ёс'мь 11.105.
3. Река, разкажа нещо, разправя. рё
Ть прйт'чю эУю 34.253; тьк'мо еднакь
ёднб чтоб да рек? 9Д46; й какь да ти
рекь бче. как'ва безакбнУа чини й вь
корабь й по пьть дето нЬ сь е чюло
нй_йде това безакон'ство 17 169.
4. Река, заповядам нещо, наредя,
заръчам. това д'?маше мнйкь. а царь
се помрачи сэ йдь, й сэ гнЬвь, й рё на
елйъпе ей да гб збодьть съ коша, й да
гб т?ржть в' тьмнипа 39.299; й тогази
вйдЬ царь бтй не мбже сэ люд'Уе да йде
амй рё ла сип£вать жльтйцы по л?ть
да сё ббрьнать людУетс на злато да
norpb6Vib тЬлото 6ж1У hhkV 40.324;
й прЬз' сэнъзи нбшь, ре mV бь, иди.
ами что тй азь рек'? това сторй 11.866;
тбизи аттль дёто йм' се йвй двЬ гбдйнь
сэнапрЬ катб звЬзда. пакь той ймь рё
въ пёшеръта, да нё йд?ть пригрода амй
да сё ьрънать на др£гыи п?ть 33.2456;
тогйва щьть да сё бсъдеть тУа самы
сёбЬ ей, дёто не сл?шаха щмата гнм,
катб бЬше рёкль да нё бсъЖате члка да
не стё бсьдени й вУе 18.197; й затова рё
хс по ейч'кы ёзыци да сё проповЬда
Йме моё да се покають. защб да им* се
оставеть грЬхсэвете 38.2916; направй
морёто да нё смрьдй чё йз'мйраме,
сэ зл'а вонй. й речй^иа кладен'ците
да пУснать вода, й рёчй (!) да п£сти
нбёто дьэйь. й речй на землйта. да
дадё рбж'ба 18 192. 5. Река, стори
ми се, помисля. й кога рё члкь ето се
сега бболЬрихь. а то вь тбизи ча Сэ
члка нобЬгне. где ё болЬр'ство тймо
члкь нй сэ что не мбже да сё ?дрьжй
3 1.2206; ами се тогйва тьк'мо бгрижй
кога съгрЬшишь, ами се й тогйва.
бгрижй съ врЬмеда нё сэидешь въ
сэгадн?вашё, да f ешь не ше ма векге
проста гь та да загйнешь 19.2076.
6. Река, наканя се да направя нещо,
реша. тамо арёк'са стыи й рёче да
сьдй,Т, днй. да ей прьпочйпъть 5,366;
й тогыва сс разйдбха ейч'кы й рёкоха.
пакь да бьде вторы й трёты дивань
й зговорь 39.297; й размбтрй (!) й рё
на пбслЬдно врЬме, й на послЬдны
годйны. да слЬзе й да бблЬче пльть сэ
стаж бца й двца мрУ'а 38.285; й сьбралъ
бЬше, Сэ мнеэго сты мощи й ймаше
гы V црквата стые софУе. амй рё да
?зме й Сэ стго дймйтрУа сэ мбщите
mV, да гы йма заедно й със' др?гыте
9.716. 7. Прорека, преОскажа нещо,
предрека. прркь михёа рёкль, как* ше
въ вийлеемь да сё роды хс 33.2376;
сэ блжённыисумесэне. бгЪ прУём'че.
BbzcTHHV пррк' си бйль, й дхь сты
ймал' ей. оти ми б’Ьше рёкль. бр?жУе
остро й Сэ двЬте страны, на срцего моё
ще да влЬзе. ст? сега събы ги се д?мата
35.2616; й в' тбизи ча й Сэ грЬшныте
члщи агглы прихбдеть npt прЬстоль
бж!и плачать й вйкать й йдать на
поклонь J конто ймь ё, ча речёно
32,225. да речеш (да речем). Да река,
предположа, допусна й тогйва в тозй
врЬме бЬше й велйка_мнй гесэр'пе.
младь на възрасть да рёмь, до. к.
годйнь 39.2976; й катб вид! несторь
младь тврьдь тврьдЬ (!), кбл'ко да
решь ймаше, до, к. годин' й хйбавь.
й повелЬ да дбйде прЬ нкто 9.656;
ала да рёмь че ё йстйнна тази д?ма
прркь1 31.220; амй й пакь та с чюд'нь
члкь. ходи % сднъ рйза, й йде тьк'мо
ёдйнь хлЬбь, й вода, а дрь'го нйщо.
й да рёмь че ё нЬкои магёсникь йлй
е лъстникь. а той сребро й злато не
йзйма, амй ёднакь твбето ймаше
раз’даде 7.53; да речеш (да речем),
кате да речеш (кате да речем). а)
Свързват израз или изречение, което
пояснява предхооен текст, да речем,
сиреч, именно., бтй ё бь непостйж'мь,
да рёшь. не мбже нашь чл чьскыи ^мь
постигнь да рага’мЬемь бж!а работа
38.2866; а четврьта ё сйла желашё
да рёшь да желаемь сЬкогы добро
33.233; а трёпа д8'ма е^пакь. бти, ка с
бь три съставень да рёмь сэць, й снь,
й стыи дхь 38.284; защб стбе еул!ё
на три ё раздЬтгено. едно казКва щб
съ ё стбрило, катб да рёшь, распёпе,
погрсбёше въскрсёше. второе,
прйтча. катб да рёмь гатан'ка, шо ё
34.253. б; Свързват изрази, с които
се изразява предположение или срав-
нение; сякаш, като че ли. й кога се
минъха, г. днй пойдё царь на онова
мЬсто й сэтвбриха сэн'зи конббь, й
найдбоха гы цЬлы й ни ёднб влакно
не бЬше йз'горЬло, йлй сэ главата
ймь йлй сэ снагъта нЬчтб, амй бЬхК
да речёшь катб жйвы й цЬлбкйшы
5.396; й кога да прЬстъпж прагьть, азь
не мога. сйч'ки ь’лЬзоха лёсно, а мёне
като да речёшь че ми нЬкои брани
й не пйца мё 17.170: трётГать влькь
дёто прилйчЬше катб рйзь та кйз^ва
за Ера алёЗаира, дёто СэнапрЬ црКъаше
н£ ёллините. дёто им' се показа като
икона испйсана. й катб да рёшь
направина сэ мЬ 18.1826; ше да рече.
Знача, озкачава. кога си составишь
р(?ката на челбто, й пакь сводимь ю на
ерцето. това ще да рёче. какьгь нашь
ic хс снь бжш, бЬше й бь ё. й зарадй
на, слЬзе сэ нбето дбл? на земля да
спаси на 16.160.
сег.: led. рек? 6 446, рек’»’ 9.74б, 11866,
12.116, 15.147, 35.261, 35.263, рекь 17.169,
17.172, рекь 18.2056, 31.2186, рёкК 31.218,
33.238, 33.242, 33.2426, рекь 39.3066, led.
(?) 1мн. (?) рёмь 18.1806, 2ед. рёшь 5.286,
11.81, 11.826, 11.1046, 15.1556, 18.1786,
18.181, 18.1826, 18.1836, 18.1846, 18 185,
18.186, 18.1916, 19.2076, 33.232, 33.2326,
33.233, 33.23362, 34.2516, 34.252, 34.253,
38.282, речешь 5.396, 17.170, 17.17362,
34.251, рёшь 9.655, рёшь 11.8Р, 38.2816,
38.2824, 38.2866, 39.302, Зед. ре 2.14, 6.456,
31.2206, 32.231, 34.2506. 34.252, 38.285,
38.2916. 39.296, 39.297, 39.298, рече 3.19,
11.1056,12.113,15.1486,16.1606,рёче 5.376,
9.73, 3.121, 16.161, 17.175, рёче 34.251,
1мн. рёмв 7 53, 11.816, И 8 362, ремь 11.846,
15.136, 15 1376, 15.1395, 16.158, 18 178,
18.182, 18.1826. 18.1866, 18.1986, 31.220,
33.233, 33.2366. 33.2386, 33.2446, 34.2526,
34.253, 34.255, 38.284, 38.2892, 38.2896,
38.2906, ре^ёмь 9.606, рёмь 15.151, 18 1886,
38.282, 38.2896, 39.2976, 39.313, 39.318,
рече 15.1556, 33.2396, рёмь 31.223, речемь
33.234, 35.2606, 35.2646, рёчемь 34.2546,
рече 38.287, 2мн. рётс 2.126, рсчёте 4 236,
21.210, Змн рекьть 1.5, 18.1916, рекьть
17.1676, рёкЛъ 39.3006, рЬкУ-ь 39.3016;
аор. 7е0. рёко2.152,17.171, 1 8.186,32.22763,
32.2282, 32.2286, 32.2293, 32.22962, 32.2286,
32.2312, 38.290, реко 3.206, 17 1692, 17 170,
17.1706, 17.173, 32.2296, 33.243, рёкох1
11.92,17.169,18.201,35.2646, рёкохь 17.169,
17.171, 32.227, 38.291, рекох' 17.1696, рёко
32.227, 2ед. рё 5.33, 11 84, рёче 18.192, Зед.
рёче 2.963, 2.103, 2 Юб2, 2.116, 2.136, 2.14,
3.17, 3 18, 3 186, 3.19, 3.20, 3.206, 3.21,
4.22б2. 4.242, 4.26, 5.276, 5.292, 5.296, 5.30,
5.366, 6.43*, 6.436, 6.44, 6.45, 6 47, 6.476,
7.50, 7.52, 7.526, 8.56, 9.74, 9.74б2, 11.88,
11.89, 11.916, 11.92, 11.102, 11.105, 12.1156,
12.116, 12.11762, 12.1206, 13.1216, 13.12262,
1.3.1242, 13.12463, 15.1386, 15 1436, 15.147,
15.1536, 15.1544, 15.1546, 15.155, 16.1576.
16.158, 16.1586’, 16.1606. 16.161, 16.16162,
17.1636, 17.1646’, 17 1666, 17.1673, 17.168s,
17.1686, 17.169, 17.171, 17.17164, 17.172,
17.1726s,17 1736,17.17464,17.1752,17.1756’.
18.1786, 18.1796, 18.1826, 18.187, 21.2106,
33.234, 33.236, 33.243, 33.2436, 34.249,
34.251, 35.257, 35.2656, 36.26962, 36.270,
36.271, 36.272, 36.2726, 36.273, 37.2746,
37.276, 38.287, 38.2876, 38.288, 38.294,
39.300, 39 303, 40.3216, рече 2.10, 3.19, 5.40,
1189, 11906, 15.134, 15.1506, 151526,
15.15463, 36.268, рё 2.11, 3.21, 6.44, 7 536,
10.78, 11 846, 11.87, 11.8762, 11.88’, 11.886,
11.89, 11.1016, 11.102, 11.104, 11.1056,
12.113’, 12.115, 12.120, 13.123, 15.1346,
15.13 56, 15.15 36, 18 1 91, 32.2272, 32.22 86,
36.267, 36.268, 36.269, 36.2712, 37.2736,
37 274, 37.275, 37.276’, 37.2765s, 37.277,
38.285, 38.288, 38.2886, 38.29064, 38.2916,
39.296. 39.2986, 39.3026, 40.32162. 40.3226,
ре 2.11, 2.116. 2.12s, 2 1 3 , 2 1 36, 2 1 42, 3.176,
3.20, 3.206s. 4.22’, 4.226’, 4.23, 4.236', 4 24!,
4.25’, 4 2 56,4.26’, 5.29б7. 5.304, 5.3063, 5.313,
5.323, 5.342, 5.3464, 5.35’, 5.366, 5.376s, 5.38s,
5.386’, 5.39, 5.406, 6.41’, 6.42’,*6.426, 6.435,
6.436, 6.44s, 6.44б7, 6.4511, 6.456s, 6.463, 6.475,
6.476’,6.48’,6.48бб, 7.49, 7.496’, 7.50s, 7.506',
7.51’, 7.5 1 64, 7.52s, 7.526, 7.53s, 7.5 36, 7.5411,
7.546’, 8 57, 8.58, 8.59, 9.61’, 9.6364, 9.642,
9.646s, 9.65’,9.6563, 9.66s, 9.67’,9 676s, 9.684,
9.686s,9.694,9.696s, 9.706’,9.71,9.716,9.726,
9.73’, 9.736’, 9.74, 9.746, 9.75, 10.76, 10 77,
10.776s, 10.782, 10.786s, 11.82, 11.83,11.836s,
11.84,11.846s, 11.854, 11.856s, 11.86s, 11.8664,
11.87 s, 11 8763,11.88s, 11.886’, 11.89,11.896s,
11.90, 11 906s, 11.91s, 11.916, 11.92, 11.93,
11.9364, 11.942, 11.946’, 11.952, 11.956, 11.96,
11.98’, 11.994, 11.996, 11.1004, 11.101,
11.1016, 11.1024, 11.103’, 11.1036. 11.1046s,
11 105s, 11.1056’, 11.107’, 11.1076, 12.109,
12.110’, 12.1106’, 12.111’, 12.1116s, 12.113,
12.1136, 12.1146, 12.1156s, 12.1164, 12.1166,
12 1186, 12.120, 13.121, 13 1216s, 13.122s,
13.12262, 13.123s, 13.123 62, 13.1246, 14.126’,
14.1266, 14.1272, 14.1276’. 14.12864. 14.129s,
14.12962,14.1306s,15 1 326,15.135’. 15.13562,
15.136. 15.1373, 15.138’, 15.1386s, 15.140,
15.141, 15.14164, 15 142s, 15.143, 15.1436,
15.144’, 15.1446’, 15.1456, 15.146’, 15.1466,
15.1477, 15.1476, 15.1482, 15.1486, 15.149,
15.1496’, 15 1506’, 15.1516’, 15.152,15 15368,
15.154, 15.1546’, 16.158, 16.159, 16.161,
16.1616, 16.1626, 17.1646’, 17.1666, 17.167’,
17.168, 17.169, 17.1732, 17.1736, 17.174’,
17.1746’, 17.175, 18 178’, 18.1786, 18.179s,
18.1796, 18.1806, 18.1816, 18.1826, 18.183,
18.18 36, 18.184, 18.18464, 18.185s, 18.1856,
18.186’, 18.1866, 18.188, 18.189’, 18.1906,
18.1913, 18 1Q16’, 18.193, 18.1946s, 18.1056’,
18.197, 18.200, 18.201. 20.208, 20.2096,
21.2106, 31.221, 32.2236’, 32.2246, 32.225.
32.2256, 32.226s, 32.2266s, 32.227’, 32.22763,
32.228’, 32.2286, 32.2294, 32.2296’, 32.230,
32.2306s, 32.2314, 32.23 1 62, 33.2366 , 33.237,
33.2376s, 33.239, 33.2396, 33.240’, 33.24164,
33.242’, 33.2426’, 33.243s, 33.2456, 34.248,
34.2496, 34.2506s, 34.251, 34.252’, 34.253,
34.2546, 34.255, 35.2586’, 35.2596, 35.261,
35.2616, 35.262, 35.2646, 35.265, 35.2656,
36.268, 36.271s, 36.2716, 36.272, 36.2726,
36.273, 37.2746’, 37.2756s, 37.276, 37.277s,
37.2776’, 37.278, 37.2786’, 37.279, 37.2796,
37.2806’, 37.2814, 38.2826’, 38.285s, 38.286s,
38.287, 38.28767, 38.288, 38.28863, 38.290s,
38.2906’, 38.291, 38.2916, 38.292’, 38.2946.
39.2966, 39.298’, 39.2986, 39.299’, 39.2996,
39 3006. 39.301, 39.302s, 39.3026, 39.303’.
39.30364, 39.304, 39.3046, 39.305, 39.3056,
39 306’, 39.3066, 39 307’, 39.3076’, 39.308,
39.3086, 39.3096, 39.3102, 39.31064, 39.311s,
39.3116s, 39.312, 39.3126’, 39.319, 39.3196,
40.3206s, 40.321’, 40.322s, 40.3226’, 40.323’,
40.3236, 40.324, рече 2.14, 3.19. 5.40, 9.69,
11.89, 11.90, 13.1246 15.154, речи: 3.20, рё
3.206,11.936, речем' (1)3.21, рече (!) 11.1036,
рёче 15 1546, рёчё 33.2426, речь 37.281,1мн.
рёкох'ме 1.3’, 1.76, рекох'ме 5.36. 11.836,
35.264, 39.298, 39.3136, рёкомё 33.240,
рекох'ме 39.2976,2мн. рёкох'тё 4.226, рёкотс
15 138, Змн. рёкоха 1.8, 2.106, 2.12, 4.22,
4.226, 4.23, 4.236, 4 26, 5.31, 5.336, 5.34,
5.35, 5.39, 6.43’, 6 436, 6.45, 7 51, 7 536,
7.54’, 8.576, 8.596, 9.63, 9.68’, 9.73’, 9.736,
9.75, 10.76, 10.786’, 11.89, 11.91, 11.926’,
11.93, 11.936, 11.99, 11.102, 11.103, 11.1036,
11.104, 11.1046’, 11.1056s, 12.110’, 12.1106,
12 111, 12.115, 12.1196, 12.120, 13.1246,
16 161, 18.177s, 18.1836’, 32.225, 32.2256.
32 2296, 32.230’, 34.249, 34.2496, 34 252,
38 292’, 38.2926. 38.2936, 39.297s, 39.3096’,
39 3176, 40 323, рекоха 5 34, 5.346, 9.716,
11.91, 11 103, 12.115, 12.1166, 38.2916,
рекоха 5.396, 35.2636, 39.300, 39.317,
40.3226’, рЪкоха 9.736, 20.2096, 39.306,
рёкоше 11.926, 11.104, 12.1156. 13.123s,
J 3.1236. 14.1286, 15.137, 15.138, 15.1416’,
15.143, 15.1436’, 15.144, 15.145, 15.1456,
15.1466, 15.147, 15.1476, 15.148, 15.149,
15.1496s, 15.1516, 15.153, 15.154, 15.155,
33.2446, 36.2686, 36.273, 37.277’, 37.280,
39.3176, рекоше 11.95, 33.2376, рекоше
15.144, рёкоха 16.1616, рекоше 37.278,
37.281’; форми от перф. тип: led. с'мь
рёк'ль 35.2646, съмь рёкль 35.2646, 2ед. ей
рекль7.506, ейрёкль 10.776,35.2626,39 297,
39.3026. 39.3096, ей рёкль 17.1746, си рёкль
39.303, 39.311, Зед. ё рёкль 3.186-19,
17.1636, ё рёкль 9.64,11.91,12.1126,33.2446,
е рёкль 10.776, 11996, 11.107, 12.1106,
18 1 88, 18.19862, 37.277, рёкль 10.78,
33.2376, ё рекль 15.1546, е быль рёкль
33.244, Змн. рёкле 8.58, сь рёкле 18.1866,
38.2916; плусквамперф.: 2 ед. бйше рёкль
35.2616, 39.307, Зед. бйше рёкль 3.186, 7.50,
9.66,10.79,13.124,18.1896,18.1973,33.244б2,
35.2616, 38.284, 38.2886, 38.293, 39.299,
бйше рёк'ль 5 31, бйше рекла 17.1756. рёкла
бйше 17.176, Змн. бйха рёкле 18 194; бъд.:
led щё да рёмь 5.35, щъ да рей’ 11.84, щь да
рекь 31.2816, 2ед. щёшь дарёшь 12.111, Зед.
ще да рёче 16.160, щё да рёче 18 192, ще да
рё 18.2016, щё да рйче 18.2036, ще да рёче
36 2696, щё да рё 39.298, Змн. щё да рсчёмь
16 160, щемь да рёмь 18.1786, Змн. щьть да
рскьть 18.190, със съкр. инф. Змн щьть рёче
4.23; бъд. предв.: Зед. ще да бъде рёкль
16.1586; бъд. в мин.. Зед. щйше да рече
11.956; пов.' 2ед. речй 1.3, 3.2062. 5.276,
9.69,10.78, 11.896, 11.906, 16.16067,18.1922,
35 2566, ‘8.28%, рёчй 12.1136, 16 161,
32.223, речи (!) 18.192, 2мн. рете 2.126,
15.149, речйтй 9.736, речетй 9.736, реч£те
11.91, 34.252, чтрицат. със съкр. инф. 2мн.
нсдйите рё 2.126, недййте рё 18.1776,
описат. Зед. дарекъ 1.8, дарекУ 12.115, 2ед.
да рёшь 1.3, да рёшь 1.36, да рёшь 1.7, Зед.
да рече 17.1636, Змн. да ремь 1.82, 12.1096,
16.1626. 33.238, 33.240, 33.244. 33.24462,
34.2496, 34.2526. 38.293, да речёмь 10.79,
16.158, 34.2526. да речё 16.159, да рёмь
31.220, 33.244, 33.2456, 38.282, 38.2896, да
рёме 31 2206, да рёчемь 34.2516, 2мк. да
речёте 16.159, дарёте 18.1806, 39.3046; усл.:
Зед. бь! рёкль 9.73, Зед. рёкль бы 38.2816,
Змн. бых'мё рёкле 38.2816, Змн. быха рекле
34.250; прич.. мин. стр ас. ед., ср. рёно
18 196, речёно 32.225.
ремел вж. рамел
реонтиаски прил. (1) марма реонтнас-
ка. МИМармаРеонтиаска. инаёдйнь
брйгь дпрй се корабьть на мЪсто що
сё зовйше мёр'ма ресэнпаска 6 416.
ед.: ж. ресантйска 6.416.
речей прич. {\)Катоприл Речей; който
еизказан, изречен с думи. ако лй ийкой
пакь, едйнь сэ т!’а по горе рёченшйте
заповйды бжТе, не приччта й не глёда
гы, той этйде със'ь дТавола въ вйчнъ
мька 1.8.
мин. страд, мн . чл. рёченнштк 1.8.
речивит вж. речЪвит
речЪвит прил (2) Речевит, който умее
да говори добре и с лекота излага мие-
лите си. да не хвалит* се прйм^дрыи
прйм^дроспю своею защб кбл'ко се
Ч11ны члкь да знае той нйщо не знае
катб каже й павль апль. йже мУдрТе въ
чл'цйхь. Сэ 6а оу'род'ства к cn_pt каже
оумень члкь и рёчивить нйчто е пр! ба.
й затова не пообае члкь да се похвали
34.2526, сэ р1гмь йнокёщтТе патр'йрхь
довёде съсёбй (!) ей, некоего м!?жа
речйвйта, фонта ймето ms’ дето мыс-
лйше да гб намйсти на цридр'а на
столь патр’Гаршьскы 12.112.
ед.: м. рёчившь 34.2526, реч! вига 12.112.
риба ж. (7) 1- Рида, вид водно животно.
морето се вьсмрьдй й ейч'ките ри бы
йз'мрЪха 18.189; й fie mV дадоха рыбы
печёны мал'ко. й сэ йчёлы мёдь. й той
?зс 11^’Ь *гЬ й йде 38.289. 2. Риба, една
от дванадесетте зодии й въ пролЬть
йма зодТе, что ё добыт*кь. овень, i
юпець, й близнеца, а въ жётва ё ракь,
й львь, й дЪва. въ ёсень ё йремь,
й cKop'nia, й стрЪл'пь. й вь зйма ё
кбзщрбгь водолЪи, й рыба 33.2406.
ед рыба 17.172, рыба 21.210, 33 2406, рыб!/
33.2406, мн.: рйбы 18.189, 31.215, рыбы
38.289
рибица ж. (1) Рыбица, малка риба, риб-
ка. й сэнази всэда ймаше рыбьщи дрёб-
ны й т!ё лйжаахЬ’ на ббл'ныте люд1е
гЬлото ймь, й йсцЬлТ.ваах*/11.98.
мн. рыбыци 11.98.
рибо товеп м. (1) Риболовец; лице, кое-
то се занимава с риболов: рибар.
привлачи рь1бо_л6вець мрЪж# s’
длъббка вода, й кога мётне мрЪжата
S’ дльбйна воднаа, та м? се фат сть
много рйбы 31.215.
ед. рыбодгбвець 31.215.
рилам несв. (1) Ридая; плача с глас
силно, нехдържимо. мтй же нктова
гпжда бца, плачЬше й рыдаше. й
как'ны бЬха нгсины д#мы добрЬ е
да речемь со чёдо мой, й ch»" мой
драгы где составлишь майка ей сама
35.2606.
имперф.: Зед. рыдаше 35.2606.
ридаие вж. ридание
ридание ср. (2) Ридание; силен плач,
придружен с въздишки и охкане
на глас. добрЬ е да с каже дь'мыте
стмУ епифашю й манима планиды,
что разУмЬха адово рыдаше к чтб
ду’маше, сё. со. чтб ё тази нУ’жда е ё
35.263; дамаскуна монаха ЙподТакона
й стУдйта слово на иотребёшё Та ба
i спса ншёго iv ха. й б еже вь адь
сыйьствТи. блвй со, 6 рыдани пртые
бцУ 35.256.
ед.: рыдани 35.256. рыдаше 35.263.
риз м. (2) Рис, хищно животно от
семейството на котките. его дё
вйдй й трётТать влькь чё прилйчЬше
катб рйзь 18.182.
ед.: рйзь 18.182, 18.1826.
ризница ж. (1) Сокровищница; поме-
щение, в което се съхранява съкрови-
ще, имане. й ЙзлЬзе въ (...) й йлёзь дблУ
въ ризниц*/ дето бЬше ms’ ймашёто й
8?зе со своё'то ймаше шо щЬ 40 3206
ед.: рйзницУ 40.3206
рикам несв. (1) Негодувам, роптая,
рикам. а соный ёврёе рижаахУ ка
мсоусёа, й дУ'маха мУ. защб ты и<
йзвёде со ёгуп'ть й не состави на тамо
да ей ймремь на наше мЬсто. амй дай
намь сет а вода да пие, й ные й женыте
наши й дЬца га 16.1606.
имперф.: Змн. рижаахУ 16.1606.
рим МИ (19) Рим. по рб^ьство хво,
напоконь, до, X гбдинь, бЬше нйкои
царь, ймето мУ бЬше тр’Тань (!). й
цар'ств*?ваше въ велйкыи рймь 5.28;
аз' есъмь со градь римь й тУка съмь
плЬнтена ами ти се молю да мё
соведёшь тамо 5.376; й йзлЬзе прЬз'
нощь из' (1 )радь рймь тайно никой го
не Усети 40.3206.
рймь 5.28. 5.35, 5.356, 5.366. 5 386, 5 40,
5.416, 8.585, 12.112, 12.1136, 12.1146,
12.1166, 40.3206, 40.3212, 40.3216, римь
5.376, рй 40.320, рйма 12.1136.
римлянинль (1)Римлянин, жителнаЛа-
тинската империя през XIII в. й врЬмё
бы нЬкое. бслабн ь грьчьско цар'ство
й със* бжТё повелЬшё, дойдоха рим-
лине й прЬёха, цари_градь 8.586.
мн.: римлнне 8.586.
римлянски прил. (1) римляне ко пос-
лание. Послание на св ап. Павел
до римляните. й апль гы нах’чи й
Утв^зьдй. й накрТса некоего остави ймь
епкпа. дёто го помЬш’ва апль павель
на римлин'ско послаше 36.2706.
ед.: ср. римлин'ско 36.2706.
римски прил. (22) Римски, който се
отнася до Рим. бЬше сты сйливестрь
папа рйм'скыи 15.141; й раз'гнЬвй
се црца пбтврьдЬ, на кданна. й катб
йдЬха рйм'скыте посланници. й найдё
гы ёв'дб^Та царица, й затвори гы оу
тьмнйцУ 12.1146. мЬсто римско (рим-
ско царство). Римска империя. тога-
зи поустй повелЬше цар'ско по ейч'ко
мЬсто рим'ско, й по градсдве й по села,
да ей съберё помнеого войска 5.356;
царь яааимТань прЬё й птЬнй скуты
й савроматы, на сдбласть рйм'ско
цар'ство 9.63.
ед.: м. рйм'скы 4.22, 18.191, 39.296, рйм'скы
12.114, рим'скыи 12.114, рйм'скыи 12.1166,
15.141, рйм'скаго 4.26, 12.1136, 12.1146.
рим'скаго 10.76, рйм'скомУ 10.76, рим'скомУ
12.114, ср. рим'ско 5.356, 12.114, рйм'ско
9.63, 18 1826, мн.: рйм'скы 5.386, 12.1156,
18.183, рйм'скыи 40.320, чл. рйм'скыте
12.1146.
ритам несв. (1) Ритам нанасям у дари
чрез движение на тялото си, блъекам
се. й пойде ей дома да вёра й напоконь
катб вечера йде й пи й легка си да ей
сбпочйне. й тогйзи почё сэнази змта, да
рйта s’ нгего зл^ 10.77.
сег.: Зед. рйта 10.77.
рк вж. р
рн'Р вж р
роб м. (17) 1. Роб; лице, което е под
неограничената власт на господар,
който го е купил, й бЪше мнсэго
бсэгать. ймаше рббтё. т. дома ей й
ейч'кы сэблЬчены във' копрйнени
примени, й злати поиск 40.320;
болкрете не щьт' да сё срамкть й да
почйтать робтето ей в" тозй врЪме
а рббтёто не щьть векге да слушать
гпдартето ей 18.180. 2. Роб; лице,
което е отведено в плен в чужда
страна, й й’зёха да го пйтать зашо
пйташь за таквогбзи члка. й он’зи
ёпкль ймь сказа, какь е быль плЬнгёнь
й какь ё заведень рббь въ анатолти
9.68.3. Роб; лице, което е безпределно
предано някому и покорно на неговата
воля: верен слуга й смкси се хс със’
на робТе, да стбри на да сме рббте на
нгегова волга 33.240
ед., рббь 9.68, 18 1906 роба 17.1636, роба
35.2586; мн.: робе 5.316, 12.1096, 38.2836,
робТе 18.2006, 18.2046. 33.2402, 39.3166.
40.320; събир чл. робтето 18.180, рббтёто
18.180, 18.1986, 39.298.
робиня ж. (9) Робиня; жена, която е
под неограничената власт на госпо-
дар. ами ей ?тмй. чтбто ми ей дала
своата крьпа на дЬль, защб не пбобае
мёне да ей вежз' главъта със’ таквьзп
крьпа защб с’мь робынн. а това йма
ббразь црьскыи 13.1216; й глёда
авраа катб не йма дкща. а той ймаше
робы ни агаро (!) ймето геи бйше
11.846.
ед.: робйни 1.66, робыни 8.566, 11.8467,
13.1216, 36.272, чл. робынита 13.12162, зв.
рббынсо 11.846.
робство ср. (6) Рабство, положение и
живот на роб, подчинен на чужда
воля и власт. й да не б^де S’ тойзи
градь, нй роб’ство нй сЬчь, ни войска
чюжда да дойде 37.281; знайте
блвёши хрттане малы й велйкы. защо
безаконно шан’ство ь'мь пог#бЪва
й л^дость стр^ва, й людте вь грЬ
намкрк, шан'сгво на цртёто икс та
землйта отрыва, й людте въ роб’ство
заводи 20.2085. // Плснничество.
тбизи е войнь, щб е мёне сэ роб’ство
йзвадиль 9.686.
ед.. роб’ствбк9.686, роб’ство 11.896, 20.2086,
37.281, рбб'стьо (!) 39.3146. рбб'ггво
39.3146.
робувам несв. (1) Робувам, живея и
работя като роб, слугувам. ако лй
бъдёшь жйвь любьзне. амй ка лй
(!). живот а прсьажашь. въ каквй лй
(!) чюжи ps’nk въпадньль ком? лй
роб^вашь евк на мойте бчй й катб
раз^мЬ. бкаанны залйдо те сохрани й
пазй 39.3146.
сег.: 2ед. роб^вашь 39.3146.
ров м. (6) Ров, дълбока изкопана дупка,
яма, трап й тамо оу т-рй вьволбнь.
ймашь (!•) траль толк. й вътрк ймаше
сёд'мь лъвеэве. й тамо ‘«'мётньха
дантйла. й пркбы V бн'зи рбвь, s, днй
11.936; й събы се думата двдё nppKS"
что рё. рбвь йскопа й паднъ въ и ms'
дето ю йскопа 10.786.
ед.: рбвь 10 786, 11.94, рбвь 11.936, рбвь
12.1176, рбва 11.94, чл. рбвьть 11.93.
рсвоам ЛИ (1) Ровоам. напоконь кога
S’Mpk црь двдь й соломбнь, й ровба й
тогази въцри се въ самартю царь ахавь
ймето ms’ 11.90.
ровба 11.90
рог м. (14) 1. Рог, твърд израстък на
главата при някой тревопасни жи-
вотни. й поглёда авраа мь й видк. й сё
бвёнь дрьжимь й за рбгь привёзань б
дрьво 11.856; сэ жёно моа катб бкхь на
ловь, й видк ха распётаго. на ёдного
рогача мёжда' рбговете ms’ 5.296 2.
Прен. Издадено място на нещо. й
като ми се додЬа, азь подо й станьхь
на ёдйнь рогь на нрйпрать цркбвны
17.170.
ед.: рогь 11.856, 17.170, 18.182’, рогь 18.182,
рсэгь 18.183; мн.: рсэгове 18.182, рсогсове
18.183, рбгсэве 18.183, чл. рбговете 5.28б2,
5.296, рсоговетг 5.376; бр.: (три) рога 18.182,
(трите) рсЗга 18.183.
рогач м. (6) Рогач; вид горско трево-
пасно животно, елен. а гои сам'сй
пс йдё й минч’ваше прЬз' нЬкои лъгь, й
йшеше й гледаше давно бы, найшьль
нЬкои лбвь й вйдЬ прЬ сёбЬ ёдйнь
рогачь гол-Ьмь й рбговете mV голЬми
5.286.
ед.: рогачь 5.28б2, 5.296, рсэгача 5.296, чл.
рогачьтого 5.286, рогачатого 5.29.
рогачов прил (1) Рогачов. който при-
надлежи на рогач, еленов. ами мё
послушай й кажй ми що ей быль
сэпрьвЬнь. че ми се мни ты си плакТда
стратилать. що ей вЬроваль вь ха
йстиннаго ба дето гб видЬ посрЬ
реэговете рогачовы 5.376.
мн.: рогачовы 5.376.
рогоз м. (1) Рогоз; вид висока трева,
която расте из мочурища; шавар,
папур. й катб пойдё царь при апла, й
видЬ го чё глёда на нбо й тЬлбто mV
поейпано със' рогбзГе й храст!ё сэгбре
на мавёа наторено 37.278.
събир.: рогбзГе 37 278.
род м. (51) 1. Род, произход, потекло, й
рёче mV бпженныи сшесонь не пйтай
мё влко ёэкыдъ с'мь tVk3 дошьль, йлй
сэ кой с'мь рсэдь. амй спей й ncKVnri
ми flVLiibTb що ё загыньла 2.10, й йзбра
бь на земли члка сэ ейч'ки людТе
наиправёднь 1сэакума й жена его
анна, со рсода прьскаа, ёэ колЬно двдво
й соломоново 3.166; съи велйкыи
кэаннь что ё свЬтйл'никь й оучйтель
й просвЬтиль ё по ейч'кыи свЬть
бЬше еэ ант1сэх!а градь. со болйр'скыи
рсэдь. снь ceK^H'flV вoёв6дV 12.1086; та
бЬше сэ добра рсэда й баща mV бЬше
болЬринь 39 2976. 2, Род, семейство,
фамилия, роонини. а моа жена сэнк
др^гыи. дЬцата ми йзЬдоха звЬрге. а
азь сэстахь сэкаанныи йз'коренкнь, й
нйкого не ймамь сэ моего рсэда 5.33;
пойде й кэсифь да сё напйше й той сэ
галлею. (!) сэ назарёвь въ вивлёемь
й него вата обр^’чница мар!а, защб
6bxV. т!е со двдвь рсЗ' 33.237; ако
лй б^демь ные помыслиле нЬкогы
зло да стбримь й неправедно йлй
jiVKaBo нЬчтб нй твое цртво. а ты
тогази да не оставишь нйкого, амй
погуби й на й ейч'ки реэ нбшь на
люта съмрьть 15.1476. 3. Род. народ,
племе. й дрчгошь пойдоха авары зль
рсэдь, да разбйють й да поплЬнл.
сол£нь гра 9.726; со реэде ёврёискыи
гащб прЬдадох'те на съмрьть своего
блйглга 35.2586; слоушаите щб йма
т^ка ейч'ки люд!ё малы й велйкы, й
ейч'ки рсэдове й ёзыци, кбл'ко ё моата
мкость й ейла, й кол'ко вЬры й землй
дрьжа та им* сь царь 18.1886. 4. Род.
поколение, ймаше бь нЬкоё съмотрё-
н!ё, й нЬкои мйсль да сё роди, защб
да спей что е създаль съ свойте pVub
да рече, адама й ейч'кыи рсэдь нкговь
33.2396; сйч'ко това прЬтрьпЬхь зашб
да йз'вадж гёбе, й ейч'кы рсэдь дето
сэ тёбе се нарбдиль, що ё въпадньль
злЬ зарадй твоё прЬгрЬшешё 35.265;
й той щё да тё възрастй, й да тй
ймнеэжй сЬмето. й рсэда твоего, катб
звЬздьт нбные, й катб пЬс'кь мбрскыи
11.856. род землески. Земният род,
жителите на земята. бе что ей сэць
нашь блвй тьзи отроковица й дай ей
йме да е прочюто i йменйто до вЬка
по ейч'кш реэ земльскыи 13.123;
род християнски. Християнският
род, християните; лииата, който
изповядват християнството. молЬте
се за ейч'кы реэхртйн'скы 10.796; этой
не мбжашё да трьпй да сё оумнеэжава
реэ' хртган'скыи да владать 15.1386;
каквбто й днешны велйкомнйкь
гесэр'1тё, велйкь на'стоателъ й
помбщникь рсэд# хртшн’ском#. готовь
посл#:лникь кой се нем# мчи 39 2956;
чловЬчески род. Човешкият род,
човечеството. азь ёс'мь, дето съмь
създаль члка. й зарадй члчьскы рсЗ, та
се йвй на земли като члкь, й распёпе
прТёхь, й погрёбох' се, й трёты днь
въскрсб 5.29; й никой не мбжаше да
йз’вади й да спей, члчьскыи рсб' со мъка
33.235; а'Ть бь като ей е със’ еството (!)
члкопюб’ць. мнсого пьти наказ#ваше
реэ' члчьскы със’трахеваша (!)
сЬкак ьы й сьс' бблесты, й със’ др#гы,
различны работы 33.2346
ед.: рыдь 2.10, 5.29, 5.36, 9 72, 9.726,
12.1086, 15.132, 18.1X5, 18.1876, 18.2006,
33.2366, 33.2396, 35.265, 39.3046, ры 5.29,
7.49, 10.796, 15.1316, 15.1476, 15 1506,
16.161,38.285,38.2916. J5w 9.616,13.123. реэ'
15.1386. 18.1786, 33.2346, 33.235, 33.2436,
37.281, 38.28462, рсэд= 16.161, 0сУ 33.237,
ршда 2.11, 3.166, 5.28, 5.286, 5.33, 11.856,
18.184, 18.1866, 39.2976, 39.298, 40 3206,
рсЗд# 39.2956, зв. рсэде 35.2586, 35.259. роде
35.2616; мн.: рсЗдове 18.1886
роден прич. (2) Като прил. Роден,
който е излязъл от май чина утроба.
й тамо б4ше нЪкои кнёзь ёллйньскаа
вЪра дрьжаше. й ймаше дъщерь ёдна
родёна, й т!а нЪма 11.97.
мин. страд, ед.: м. рождённого 33.239, ж
родёна 11 97
родить от стб. роднтн св. (1) Родя,
добия рожба от утробата си. оти.
защб бЪше г#кавы дтаволъ чюль icaiio
пррк# дх’мьта, чтб б’Ьше рекль. сё дваа
вь nplei пршметь, й родйть сна, й
нарекать йме ёмман#йль 13.124.
сег.: Зед. родйть 13.124.
родители мн. (12) Родители, баща и
майка на някого. й родйгелю нкговы
сй_р-Ь. баща м# й майка ми б£ха
кнезоовс пбчестны, й дрьжаше сонь
м# македоша. й б%ше похвалкнь й
почьтёнь члкь 9.616; й кога порасте,
да сё ?жёни не ш4. амй бстави
родители™ ей, й стань калоерь
15.133.
родителю 2.106, 5.286, 8.556, 9.616,
.2.1086, 15.1326, родктете 39.314, 39.3156,
чл. рэдйтелкте 13.1236, 14.130, 15.133,
родителюте 36.2736.
роднйна ж. (16) 1. Роднина; лице, кое
то има родстве ни връзки с някого.
й пр£мйнъха се мал'ко днй. дойде
нЬкои члкь сё париjp адь никбла
ймето м#. рсоднина ёв'тймтю 11 1006;
то(ги)ва поеха баща м# й майка м#
гесЬпа. й ейч'кы нгеговы рбднины
й сайдбха i црква стго вёлико м
(!) recoria 39.3156. 2. Събир. Род,
семейство, роднини. сега i тоизи
ча гпдйнь ёу'статУе что дрьжй наше
м£сто. неправёдно повелЪ да поп?6ат'
Со наша роднйна, три м#ж!ё, дето нс
съ съгрЪшйле нйчгб, нй знають това
зло 15.144; а снь м? ще да ей бстави
ерцето на люд!ёт± й на съсЬдете, й на
роднината своа 18,1796.
ей.: роднйна 11.99, 15.144, 18.206, релнина
11.1006, роднйна 15 I486, 18.199, 31.219.
рбднына 15.149, роднйна 18.206, чл.
роднината 1.36, 1.5. 18.1796, роднината
11 99, Ц 1006, роднината 15.1486; мн.
рбднины 39.3156
родом нареч. (1) Родом, по място на
раж дане, й зова сйч'ки братта, й пос-
тави ймь 1г#мёна ймето м# мелйть,
родео со версия 14.1296
родео 14 1296.
родя св. (67) 1. Родя, добия рожба от
утробата си, стана майка (за жена
и женско животно), й мар!а родй
саломпо баб#, а сестра й coeia (!) родй
слисавеОь. й анна родй, бц# 3.166,17;
й рё м#. 1соакммё теэакуме. чю гь й npie
твоа га мол’ба, ами слЪзй СЗт^ка. й йдй
ей дома, защб щё жената твоа анна, да
зачне дЬтё въ Утробата си, й да роди
13.1226; й архггль сс михаиль йвй на
женъта м# й ре ёи. ты ей неплодна,
и нЪ ей ёд'накь родйла. амй щёшь
сэсёга да редйшь "сна 11.886; прьвгать
влькь прилйч’Ьше катб ёдна жён'ска
расланица когато е родйла та е люта
18.1815. 2. Стана родител, добил
собствено дете зашо 1сэсифь б'Ьше
родй ль, д, сынове шкова ебмеона,
i£atf, й Icocia. й дьщере, трй. еснйрь,
мар'ва, й салбмта жена зеведёова
6 41; й помЬнУ эвраама патртар'ха,
как' м? даде бь на стары днй, й роди
сына своего 1саака 13.121. родя на
rptx. Родя някого извън закона, в
безбрачие, пррскь двдь, каже дхбмь
стый. какь е вь безакоше зачёть, й на
грЬхь родй го майка Mtf 2. И б
сег.: 2ед. родишь 13.1216, Зед. роди 13.1226,
роди33 237;аор.:Зед.родй2.11 б, родй 3.1 бб3,
3.17, 11.8462. 13 121, 13.1216, 13.1216-122,
13.1226,33.237,33.2446, роди 3 176,33.2326,
33.2356,40.320, роды 17.1706, роди 33.2356,
Змн. родйха 8.552; плусквамперф.: Зед. б'Ьше
родйль 6.41, б’Ьше родйла 12.109; форми от
перф. тип: led. сь родйла 40.3236, 2ед. ей
родйла 11.886, 12 1096, ей родйла 17.170,
си родила 17.1706. Зед. ё родйла 13.123, е
родйла 18.1816, родйль 33.239, Змн. былё
родйле 13.121; бъд.: Зед. щёшь да рсцйшь
11.8862, 13.122, шёшь да родишь 11.886,
Зед. щё да родй 13.1226, щё да роди 18.201,
ще да роди 18.201, щё да роди 33.2366, Змн.
щъть да родить 11.996; страд. ; сег. Зед. се
родй 3 166, се роди 33.239; аор. Зед. родй се
3 166, роди се 18.184, се родй 33.239, форми
от перф. тип Зед. сь еродйль 4.246,33.2386,
сё родйло 11.956, сь е родйль 33.2386, съ е
родйль 33.240; бъд. Зед. щё да сё роды
18.177, щё да ссроди 18.1866, 18.1786; прич..
мин. страд, ед.:м рбждень 18.184, реждёнь
33.2386, родень 33.2386, родень 33.2386,
33.241, рожень 33.2466, рождень 33.247, ж.
родёна 8.58, 17.1686; мн.: родени 10.76.
родя се св. (60) Родя се; появя се на
света, излизайки от майчина утроба.
й дКмаше ей. сЗ тёж’ко мёне. ком!? се
с’мь 'Упоббила азь. й кой мёне родй. й
йзлЬзб й азь на свЬть. й клёта бы та
сё родй 13.122; ами послушайте за
стго никблы, со<ак' се роди, й как’ бы
допослЬ 15 1326; й родй им' се дЬте
мъжко 39.313; прркь михёа рёкль,
катб ще въ виОлеемь. да сё роды хс
33.2376; гь ншь 1с хс родй се мца
декем'врта дёто ймэ збдте водолЬа
въ зимно врЬме 33 2406. И Образно.
днь клётва ё'ввина, щб б'Ьше а бь
проклель. прощеше родй се, й сич’ки
свЬть обнови се 3.176.
сег.: Зед. се родй 11.886, сё роди 33.2376,
сё роди 33.2396; аор.: led. сё родй 13.122,
Зед. родй се 3.17» 3.176*, 15.1326, 33.235,
33.2356, 33.236, 33 2376. 33.240, 33.2406,
33.241, се ради (!) 9.62, се родй 11.886,
15.1326, 33.23 962, 33.241, 33.2436, 33.24562,
40.321, се роди 11.100, 18.1846, 33.2326,
33.240, 36.269, сё родй 15.13262, сё роди
18.1866, роди се 18.178, 39.3096, сё роди
33.2376, 39.3106, сё родй 33.2386, сё роди
38.2846, родй се 39.313, Змн. се родйха
39.319; форми от перф. тип: Зед. сь е родйль
33.2356, сь ё родил' 33.237, се е родйль
33.2436, сь е родйль 33 2456, съ е родйль
38.289; бъд Зед. щё да се родй 11.996, щё
да сё роди 18.183, 18.1846,18.1866, щё да сё
роди 18.184, 18.18662, щё да сё родй 33.236,
щё да сё роди 33.237, 33.2436, ще да сё роды
33.2376, щё да сё родй 33.2436, щё да сё
родй 33.2436
рожба ж. (13) 1. Рожба, дете спрямо
родителите си, чедо. и рёкоше Mtf что
6txtf сьс' нкго, сэци, защб така жал'ба
остави црци, та се не помлй otf за
нгеина рож'ба, что тй се мли 14.1286;
защб рбж’ба ёхыднина пройде
Утробъта майчина ей 35.259. 2. Плод
на растение; родитба, реколта, й
поглёда пакь на тьзи земли, й вйдЬхь
низ' рЬкы чё течё м.тЬко й медь та
бЬше на брЬговёте на па рЬкы дрьвта
садени пльны сь рбж'ба. й сЬко дрьво
приносЬше рбж'бы, ей на сЬко врЬме,
слакы й различны 32.2276; й землйта
да вы дадё плбдь свой й 6вбщ!ё пблско
рбж'ба да вы дадё, й да идёте хлЬбь
вашь въ сйтость 11.107; сэкогато бн'зи
ан'тихркть стбри дтавол’ската свод
работа й УвЬри людтетЬ като той щ£
нбето дьжь не даде. землйта рбж'ба
не даде нйкак'ва 18.189. 3 Творение,
нещо създадено, плод, оговори мп
аггль, й рё. когато тце да дойде гь дето
м1’ ты слКтУвашь на нкговото цртво. й
тогйва сйЬ повелЬюето ккгово, та
щё да се развали прьва землй. й тази
земли щё да се ебкрьте. та щё да даде
бь на нгеговите стьци, й щё да цртвёва
на ft въвЬкы. й да йдъгь сэ нгегсвага
рож'ба щотб ти сёга сказа 32.227.
ед.: рож'ба 11.107, 14.1286, 18.1846, 18 189,
18.192, 32.2246, 32.227, 32.2276, 35 259,
37.2746, рож'ба 14.1286, чл. рбж'бата
18.1936; мн.: рбж'бы 32.2276.
рожден вж. роден
рождение ср. (1) Образно. Само мн.
Рожби, деца. й защб вы м, гбдйнь
црЬхрани вь пёстынлть а вые го
ёбйх'тс въйстинё рождёнш ёхыднова
естё. като вы шэаннь кртель дёмаше.
защб рож'ба ёхыднина пройде
ётрббъга майчина ей 35.259
мн.: рождёша 35.259.
рождествен прил. (1) Рождествен: кой-
то се отнася до рождение, до раж-
дане. и прьва ё роэйьстьвна сила да
рёшь. дето сё ражда сЬкыи члкь. дето
нЬ ё, бйль на свЬть, а той бы 33.2326.
ед.: ж. рожьстъвва 33.2326.
рождество ср. (21) Раждане, рождение.
й пакь сега ради жён'ско рбжьство
вратйх'ме се оу рай. сэнази бЬше
прТсла дёма змшна. а тази роди ха
щб ёбй з'мта 3.176; тази звЬзда кбл’ко
гбдйнь йвй се прЪ рбжьство хвс. зашб
ако бы се йвйла наедно със' рожьство
хво. как' быше доишле тбл'кова
скоро сэн!а хытрьцй, й да найдёть
ха въ пёщеръта 33.245. рождество
богородице. Християнският празник
Рождество Богородично. мпатого,
й, слово на рожьство прЬстые влчце
на шее бце й прно двы мар1’е 3.16;
рождество христово, а) Църковният
празник Рождество Христово. влка, й
аплы й сты сэци, да пбетиме чсны сты
пости, на ёспёшс бци. й на рбжьство
хво 18.1986; а трётТето е заръчашё
бж!ё дето да пазишь й да почйташь
празници ейч'кы прЬз' сйч'ка годйна
й който са го.тЬми празници как'вото
блговЬщеше. й как'вото рожьство
хво, й бгойвлгеше 1.4. б) Началото на
новата ера, на новото летоброене. й
така наедно ймь полбжиха мбщите. въ
мЬсто что сё зеве фер'мань въеточны
на пайир’ска страна, в лЬ сэ рб хво,
епд 10.77; защото расмбтрише й
раз'чётоше й кайдбха, какь бФ сэ
пожьство хво, до тбизи, а, съббрь,
т. Й1. гбдйнь 15.141; вьнёсоха ю вь
традь въ цркбьь царева, й положйше
ю въ лЬто сэ рбждьства хва а с в 8.60.
ед.: рожьство 1.4, 3.16, 15.141, 18.1866,
33.238, 33.245, 33.2456, рбжьство 3.176,
5.28,11.942,18.19 86,33.238, 33.245, 33.2456,
рожьство 6.466, рожылвб 9.616, рб 10.77,
рбждьство 33.232, рбждьства (!) 2.156,
рбждьства 8.60.
романа ЛИ (4) Романа, а сэнази
жена романа, мнеэго сс моли богё
ар'йемидё, да оживЬе дбм'но 6 42; й
романа жена годенйца приват ова. щб
бЬше съ прочюла й до рймь зла, й зло
чйнЬше й мъчЬше конто вЬрёваше ха
6.416.
романа 6.416, романа 6.422, романа 6.42.
романин прил. (1) Романин, от ЛИ
Романа, й дойде нЬкои момъкь ймето
мё дбм'но, сынь дкэскорйдовь, слёта
романинь. да сё къпе ё тьзи бани 6.42.
ед.:м. романинь 6.42.
роса ж. (2) Роса, капчици вода, а
слёгыте ёднакь помнеэго кладЬхё
сог'нь. а бэйнь сс прЬлагашс на роса, й
бываше хлад'кь. й братТа видЬха какь
бхладй аггль он'зи сог'нь 37.278.
ед., роса 12.1176, роса 37.278.
рошковл/. (1) Рожков, вид средиземно-
морски плод, й видЬ го чё нсмаше
нй_чтб що да ёкёси. тъкмо (!) мё"найдё
ё келГата мал'ко рбш'ков'це, й фйници
вет'хы й сёхы 14.1296.
мн. • рбш'ков це 14.1296.
рофдин (!) вж. рутин
рпе вж. р
рувим ЛИ (1) Рувим, й ста прЬ нгего
нЬкои члкь ймето мё рёв!мь. й рё мё
не пбе бас' прьвЬнь ты да принесешь
дарь IV бУ, защото ей без'плбднь
й нЪ с йзлЬзло со тёбЬ сЬме зъ 1йли
13.121
ps'BiMb 13.121.
рувимов прил. (1) Рувимов, от ЛИ
Рувим, й стори анна нЬснь гУ 6У, й
рё... й даде мигь бь правдата моа. й
кби да каже сега на снсоьете рУв1мовы,
че ё родйла ан на 13.123.
мн.: рУы’мовы 13 123.
рука вж. рька
рукописание ср. (2) Ръкопис; нещо,
написано с ръка. й повелЬ, праведны
сУдга, да дбйде ан'г; льть на тьзи
дша, и да стане насрЬ. ето чё дойде
й ан'ттлать й й дрьжй в рькьта ей
своа рУкбщисашё. й рё аггль, ето това
и се грЬхоовете, щото е сторила сэ
мьнич'ка дорй до старость 32.231.
ед.: р'Жэписаше 32.231, чл. рУко.писашсто
35.2586.'
рукополагавам несв. (1) Ръкополагам,
посвегцавам някого в духовен сан.
защб тбизи крть та ё сйла й помощь на
сйч’ки дббрыни. сэ нгего се съврьшУва
ейч'ка тайна работа ча напгьть вЬра.
със нёго се вЬн'чаваме й крщаваме
й сщённици й владйци, със тбизи
сты крт* рУкО-ПОлагават*, й ейч'ко
съврьшУвать 16 1596
сег.. Змн. рУкодюлагават* 16.1596.
рукоположи св. (2) Ръкоположа, посве-
ти някого в духовен сан. да знаете
вые ейч'кы хртгане малы й велйкы.
тбизи чтбто се сега рУко^лоложи
да ё сщённикь. щё да бУде й вАкэ
прьвб^сщенникь 15.1336; пргимЬте
брапе вашего достбинаго пастйра.
дёто го е пУстиль бь да ё вамь
архТерей. й пршмЬте подарёнаго сэ
ба, вашего члка й У’чй-.елм. й на оутрЬ
го поставите, й рУко_полбжише да ё
стль на сэн'зи прЬстоль 15,1386.
аор.: Змн рУкодголожише 15.1386: страд
сег. Зед. се руко положи 15.1336.
рукоположен прич. (1) Като прил.
Които се отнася до църковния обред
на ръкополагането. й зъвёдоха
блженнаго кэанна да гб поставетъ
сщённика. й сторй се чюдс велйкУ i
той ча. катб мУ прЬклонйха главъта.
й положи ей патргар’хь рУката. й
начё да чьтё млтва рукоположен на.
й сэ невйдимо йвй се бЬль голУбь нА
главьта блженномУ (сэаннУ 12.1116.
мин. страд, ед.: ж. рУкополбжеьна 12.1116.
румил ЛИ (3) Румия. й бЬше нЬкои
члкь въ сты грА. ймето мУ рУмйль,
сребро^продАв'ць 14.1306.
рУмйль 14.13063.
рутин ЛИ (3) Рутин, Фулвиан. й раз'бра
црь рУОйнь, за женъта ей й за сына ей,
й за снахь ей, как' съ хУ'бЬве йсцЬлЬле,
й бзравелс, позараУвасе 37.275; й йвй
се апль матОёи. й рё рбдйне (!) црУ.
да не бУде тебЬ йме рУОЙнь. амй да тй
бУде йме маОей 37.281.
рУОйнь 37.275, 37.281, зв. рбдйне (!) 37.281.
руОнн вж. рутин
ръвеник м. (1) Кладенец; изкопан дъл-
боко в земята изкоп, от който се
черпи вода й привёцоха го гдёто ё
сега рьвенйкь въ монастйрь. й Узёха
дикелы й раскопахэ, й йстече всэда
напрасно, й дадоха мУ сэ нка й цй. й
бЬше, каже тврьдЬ слад'ка 11 103.
ед.: рьвенйкь 11.103.
ръка ж. (225) 1. Ръка, горен крайник
у човека. зашб ако бы се зоваль члкь
дбмь й прилика бжТа, със' вън'кашното
чтб мУ се виды. сй_рЬ, катб има члкь
р£цЬ й нсэзЬ. й ейч'ка пльть. та бых'мё
й ные рёкле, бтй е й бь быль ймаль
сэпрьвЬнь члчьскып образь 38.2815;
й омых' се й лицёто й рУцЬтЬ сэ ста
всэда 17.171; й йзневар'кы йстрьгнь
сабгата йз’ рУката войнотомУ 15.144;
й той ча йвй се архггль михайль прЬ
нюго, й дрьжй въ пУкУ свою коше
11.98. 2. Прен. власт, възможност
за разрорем. дане с някого или нещо;
притежание. й не надоите се на
вашего ба да вы йзбави сё моа рх’ка
1J .91; ирЬпрославлень ё'сйги бе мой.
бти нЬ си пр Ь даль мёне в' рьцЬ който
ме йщЬха амй избавил* ме ёсй катб
п'тйца сё прйм’ка когато ё Плёвена
39.3086; амй сёга да пбйдемо да смё
на йтрЬшныи днь на стго нёстора, да
#змё градь сол^нь, да ё % наши pS’rrfe.
9 72. вдигна ръка. Вдигнаръка срещу
някого, посегна да у даря някого. стань
сёгдёто сЬдЬше, й пристъпи й йдари
apia със* плеснйца тврьдЬ, кол’кото
mV се потресе сйч'кыте състарп на
снагьта mV. й сёбрьна се apia със*
жалость кам’то цра й рё. upV праведны,
поббает* лй трЬ твое цртво да вдйгне
рхка тбизи нйх’то 15.141; й рё, на
армёрёете. чюите сщсннЬтши ел цы
повелЬвае законь, й к Аже. ако нЬкои
вдйгне р8ка прЬ цра. да mV се сбсЬчё
pVKara 15.1416; въпадна в нечии
ръка (ръце). Попадна в плен, о зова
се в рабство, й майка mV йз* гльбиныи
своего наричЬше й плачЬше... ако
ли бъдёшь жйвь чюбьзне. амй ка лй
(!). живота проваэйашь. въ каквй лй
(!) чюйси р?цЬ въпадньль ком? ли
роб^вашь свЬ на мойте бчй 39.3146;
й стыи Николае остави на ерцёто ей
мысль, какь да стбри, да спасй трйте
дши. й да гы оугази да нё ЕъпатнЛъ
въ pVKa дЧавол’скаа 15.134; дойда
на нечии ръце. Озова се под нения
закрыла, й блжены сава ре... дето ё
прорал8мны бь на сйч’ко дсбрб какь
йще да мё спи. [й н]астави ме та дойдб
на твойте сты pVub 14.1266: падна в
ръце божии. Падна в дожнитеръце
озова се в божията власт. щб каже
кшга. подай г% дарь щотб си съсвби
(!) тр^дь стёкль. недЬй да сё отрыва
6V като на игра защб е страшно кби
падне въ р(цЬ бжш 31.2196; простра
ръка. Окажа г.омощ, спася. блвён!
И прославень ё гь бь нашь, щото ей
прострЬ pVutTe свой, й {(пази (ёрлйма
спроти бчйте наши 16 1616; прЬдам
си душата в ръце божии. Предам
богу дух; почина, издъхна, умра. Й
кога бы наср'Ь пьть. a Tia белабна. й
пойска мал’ко да еёдне да ей почине
й катб сёдна на камень, й тамо си
прЬдаде дшьта въ р?цЬ бжш 39 3086;
съкръстя си рьцете. Скръстя си
ръцете, остана в бездействие, й
тбл’кова бЬше люта сэнази 6Vpa,
кол’кото се строшй крьмилото на
кораб’ть. й корабниците съкрьстйше
ей pVntre й KaKaxV ей съмрыа 15.137;
турски ръце. Турека власт по сонова
врЬме когато щЬше бь да прЬдадё
сол^нь на rVp’CKbi pVub. сёхбждаха
нЬкои блгочьстивш хрт!ане на cVnVnb
(!) на днь празшпё/ c'tmV лимйтрпо
9.746; у мои ръце е. Имам нещо на
расположение. ты нбсЬше на сйч’ките
апле кби что ймаше, сйч’ко бЬше
оу твой р£цЬ, й не бьше ти нйчтб
cSckVako 35.257.
ед.: pVKa 2.13 , 5.28, 5.30. 6 41, 7.502, 7 506,
7.54, 9.66б2, 11.81, 11.86, 11.906, 11.91,
12.1106, pVKa 3.21, 11.896, 15.134, 15.141,
15.1416. .6.162, 34.2546, 35.2646, 37 279,
38.283, 38.28363, 3 8 2 946 , 40.32 1 6, 40 3232,
4С 3242. pVKa 6.46. 16.160, 35.258, 35 265,
pVKa 6.466, 8.58, 34.2522, 37.2746, рька
18.1906, 18.191, 18.195, 18.205, 18.20562,
31.2226, р('ка 36.268, 36.2726, 38.2816.
ръка 39.296, 39.3076, рька 39 303, ръка
39 3032, PVkV 1.56, 11.876, 11.896, 11.98,
12.109. 37.2776, 39.3156, 40.323, pVicV
10.786, 11.103, 15.1386. 39.303, чл. рСката
2.142, 2.156, 5.28, 12.110, 15.14 1 6, 15 1 442,
16.1596. 16.160, роуката 2.156, рйеата 6.46.
7 49, 7.50, 12.1106, 12.1116, рУьъта 6 47б2,
р»ката 11 896,15.1486, рэкета 16 160,36 271,
36.2726, рькьта 18 195, рькьта 32.231, р^ката
36.2726, рькьта 39.3166, рькьта 39.3166;
мн.: pVri 3.166, 13.1236, pVnt 7.546, 9.716.
9.72, 9.732, 9.736, 9.752, 11.876, 12.1096
12.1106, 12.1126, 14.1286, 14 130, 16.1616
31.2196 32.2256, 32.229, 33.2396, 33.240,
33.24 76, 35.257, 35.2602, 35.264, 35.2656,
35.266, 38.281 б3, 38.282, 38.2875, 38.291,
39.3146 р^це 8.60, 40.323, pVnii 9.746, pVijt
9.67, 9.696, 14.1266, 14.128, 35 2576. ръцЬ
11.88, pVu£ 11.91, 14 1296, 15.146, 33.2416,
р#кы 16.1616, 32.2285. рьц! 18.184, 13.2006,
.8.2046, рытЬ 18.1846. 31.2176, рыт? 18 194,
рьцЬ 18.203, 31.2186, 39.3086, р*цЬ 32.2266,
рйцЬ 39.3086, рыть 39.309, чл. руц?те 2.14,
4.256,10.786,11 856,11.1036,12.110,12 117,
14.1296, 15.135, 15.137, 15.1416, 15.1466,
15 15463, 16.1616, 17.1676, 17 1746, 35 .2586,
36.2696, 36.2736, 38.282, 38.2825, 38.2876,
38.288, 38.28863, 38.292, 38.2926, р^цЬте
3.19, 16.1616, 37.277, 37.2776, ръцЬте 6.45,
39.301, 39 308, 39.3086, 39.3156, рЩЪте
8.56, 11.1066, 15.1516, 37.276, рЛтЬтЪ
15.142, 17.17), рьцЬте 17.175, 18 181,
18.193, 18.1996, 18.200, 18.202, 20.2086,
31.220, 39.303, 39.3096, 39.315, ръцЬтЬ
18.200, рьцЬтЬ 20.2086, р1?кы~е 33.2326,
рытЬ 39.315
рьптая несв. (1) Роптал. възмущавам
се от нещо, негодувам. така й вые
безакбши ръп'тах'те й хйьих'тё на ба
амй хс сйч’ко това npiipwii 35.259.
аор.: 2мн. ръп'тах'те 35.259.
рът м. (1) Издигната предна част на
кораб. й нвй йм' се тогази сты Николае
на рътЬ кораблю, и пое крьмилото и
начё сам'сй да крьми 15.1496.
ед.: рътЬ 15.1496.
рЪка ж. (48) Река; голяма водна маса,
която тече в собствени естествено
корито. й той оста насрЬ рЪката и
стой й мйслй оу той ча что да стбри да
падне ? вода да се ёдави йлй нЬ 5.326;
двЬ рекы ймаше что течах# со йсточна
страна, и CoxoaJaaxV вь ликпо, кЬфа, й
лйкока, зовЪх? се 11.97б, морето се
вьсмрьдЬ й ейч'ките рйбы йз'мрЪха
й ейч'ките рЬкы щьть да йсъхнать
18.1896. идаспина рЪка. Идаспина
река, й прЪмйна й пойдё до йдаспйню
рЪкт”, бйаше й плЬн^ваше села
вар’вар'скы 5.36; иорданска рЬка.
Река Йордан, амй (аковь правёдны
й той със патерицата си прЪмйна
кэр'дан'скаа рЬка 16.1626; рЪка
дупавска. Река Дунае, вь лъто сёмо,
СЗкога бЬше начель црь костан'тйнь,
(!) да LipS’ea ~й при нгегово цртво
сьбраха се мн о нельстивы варваре, на
р£кл. дЬ'нав'екА. й щёха да прЬплёва,
и да плЪнъ'ва сйч'ка вьстбчна стрщъ
4.216.
ед.: рЬка 5.3262, 5.366, 5.38, 16.1626,
17.1645, 17.171, 18.1996, 18.2002, 35.2646,
рька 11.976, 32.2286. 32.2312, 32.2316,
рЬка 18.195, 32.22763, 32.2282, 39.313,
рЬка 32.2282, 32.231 б2, рЫ 5.36, pteV
18.201, рЬкл 4,216, чл рЬката 5.3263, 5.33,
5 38, рЬкатг 5.37; мн рекы 11.976, рЬкы
11.976, рЬкы 11.98, рЬкы 18.1896 31.2J962,
32.22765.
рьч ж. (63) 1. Реч, изказани думи, при-
кажи. й начё да се моли й да шьпне.
рЪчтпе и що сё мблЬше не мбже
збеима, да разчмЪе що д!?маше й що
сё мблише 17.1676; й вйзйь кбл'ко
заръчй й рёче. ако нЬкои под?ма
зла р-Ьчь на тЬхь. дбмь нгегс вь да сё
развалй й раз'граби сйч'кото нгегово
ймаше 12 1176; й да заилишь оусгата
ёретйчьскы й йдол'скы. дёто думать
безакбнны рЬчи на спса ншёго iv
ха 12.1106; й не казах' лй азь вамь,
щё да дойде c4i мене прркь голъмь.
кой члкь нгего нс послъ’ша, й рсчйтс
м? не лртёма, той члкь щё да сё мьчи
на тозй врЬме 18 201; амй сега тй
се млй... да ны простйшь. защо нЬ
по прЬббыда. амй со мнеэ жалеэ та
йз'дУмах'мё рЬчи неприлйчны 39.316;
й рёче ей збеима. тбл'кози годйны
така ли прЬбы без' болесть, й без'
пакость <д> дУавола нЬщо да потёгли.
a ria ms’ каже тьзи рЪчь що мё сега
попита дховниче збеиме. трепёрд
да ти кажь 17 1716. И Предсказание,
пророчество, й събыс]' се шглова рЬ
й родй се пртаа бца 3.17 2. Повеление,
заповед, нарежданг. й распусти емйре
по сйч'ка страна анатол'скаа. й по
царёва рЬчь събраха се ейч'кы 39 297.
3. Реч; обширно слово, посвстено на
нещо; беседа амй що ё тази рЬчь,
слушайте добрЬ. като ёдйнь члкь що
е сторйль зло, й бс>?день за съмрътъ. й
повёдоха го, й носи нарамото си дрьво
коль, (!) й ходи й трепёре (!) кога ще
да вйдй съмрьть 16.159; ако знаете
ба. йдЬте слЬ нгего, ако е вашг бь, й
да из'блъватг ёл'завёлината трапеза,
й чюха тъзи рЬ ёпкпыте 12.115; й
това е трёпа д^ма, какь ё члкь дбмь
й прилйка бж!а. йма й еднакь много
д£мы за тьзи рЬчь. амй гьг оставих'мё
38 2846. давам рЬч богу. Отговарям
пред Бога за извършени дела, пое-
мам отговорнист за нещо, давам
обяснение. тогйва щьть да въекрнать
хайдй’те, да давать э _чь 6tf, катб са
сэнгемале насйла съ неправда, ато
йм' се не стоаше да зёмать чюждо ёэ
сыромасй, й по пьтища й по планина
18.1*466; тогйва щьть да давать pb 6tf.
воден'чЬрете дёто са зёмале со своать
хакь помнеэго та щьть да гб вращать,
на сиромёсите й на дрйгыте 18.1976;
мегна рЬч. Несправедливо обвиня,
подхвърля лъжливи думи за някого.
й метнъха рЬ на нгего. бти идешь й
кргйль ёсй, й да нё сЬдйшь вёкге на
прЬстоль защб ти не пбобае 12.115;
пустя рЬч. Изпратя съобщение. й
тын йщеше да прЬмйне зидьть й паднь
й?би се тогази п1?сти pt сты сумесэнь
дс нгеи потрьпй мтй моа сега. ако
б^демь достбини на бн'зи свЬть съ щё
видЬ 2.13; й коаннь не щЬ да пойде.
ами ймь пй’стй pt не чйните право й
не ходит е по правило мои враге, ве, й
Щ'стйле сте за мёне 12.1156.
ед.: pt 2.132, 3.17, 34.25 06, pt 6.44, 11.105,
11.108, 12.1152, 12.1156, 18.1973, 18.19763,
39.297, pt4b 7.52, 11.1006, 12.1152, 12.1176,
13.121, 13.124, 16.159, 17.1636, 17.1716,
18.19662, 18.198. 33.247, 34.251, 38.2846,
39.297, 39.307, речь 15 1556, 17.1675,
35 266;л«н..рЬчи 1.52,2.10,12.1106,17.1646,
17 169, 18.1806, 18.1836, 18.185, 18.1866,
18.1876, 18.2036. 18.2056, 31.2166, 31.2186,
31.219,31 316, р4чы 8.586, рёче 11.87б.рёчи
18.1906, 37.2776. 40.323, р£чш 18.1906, чл.
рЪчйте 17 1676, речйте 18.201
ръчеи приз. (1) Речей, който се отнася
до река, й оставьте се со зло, ато сё пб'-
калЬте на добро, защб врЬмето наше
тече като рЬчны бистрины 31 223.
мн. рЬчны 31.223.
С
с числ. бр. (4) Двеста, 200. й пбмли се
6tf апль. й вьз’врЬ землйта, й трьси
се мнеэго. й падоха со тЬ, с, люд!ё,
й из’мрЬха 6.426 ИВ състава на
сложно числ. ег. Двеста и три. 203
й бЬше сь мйньле годйны, сг. ёэкога
бЬше распёть хс, й тогази еднакь
еврее дрьжаха 1ерлимь. й стори се
мнсого йсканТс зарадй кр~ь хвь 4.22.
слв. Двеста тридесет и две. 232. й
събраше се сич’ки пс царево повел Ьше
въ гра никси й 6bx8 ap’xiepere сич’ки,
слв, а сщённици й дТаконы й йниэци,
ffs. й прЬск^пь ейч’кы. т ffi 15.141.
емв Двеста четиридесет и девет.
249. ре бЬсь, смО. годйнь. й апль ре.
ты ли ей войска повдйгньль, й тбизи
нарсб на на 6.43.
с 6 426, сг 4.22, слв 15.141, с мН 6.43.
с числ. редно (1) В състава на сложно
числ. спд. Двеста осемдесет и чет-
върти. 284. наёднб ймь полбжиха
мс щит'е ьъ мЬсто что сё зо её фер ’мань
въеточны на т’Гавйр’ска страна, ь лЬ со
рб хво, спд 10.77.
спд 10.77.
с и със предл. (=1200) 1. За означаване
посредством какво оръдие, предмет,
орган, свойство се извършва дейст-
вието; с, посредством, ами вые да
го положите на землдть възнакь. й
сь желЬзны пироне да М81 прикбвёте
й р^цЬте, й НчДзЬте 37.2776; ако лг
ме със’ камеше поб!ё, йма стёфана
прьвб^мника 12.1176; й съ грьсть го
бйха, да съкрз’шй главъга дзаволК
със’ сэцёт’ го напоиха, да Услади
горесть адамова 35.2586; й сЬдЬ при
нгеа догдё се й прЬстави. й погрёбе
к» сам’сй съсвби (!) р£цЬ 12.1096;
та напоконь стань зль й вдйгзь се
на голЬмо катб брёль с крылЬте ей
18 182; й чюв’стьвпа сё зовё коёто
се. вйды й гледаш' го със’ бчйте ей,
йлй го похватишь със* рйса 11.81;
й стыи нёсзорь рё. азь царь' магТа не
знаю, й със* мала нкго не #би. амй
го сътрйхь съсйлою ( !) ха истинного
ба 9.66; сэ злй за на сёга чё как ни
бловй със* дйвол’ска мр-Ьжа 18.1926;
нй тьк’мо със’ хлйбь жйвь быва члкь.
ами й съсново (!) ожТе мбже члкь да
живи 9.61. 2. За означаване по какъв
начин се извършва действието; с. й
притёче царь й поклонй ms’ се, със’
радость й съ слъзы ms’ актива главъта
нкгова бешен нал 14.1286; й който са
бпакы й nS’zaBW сьс’ льжа продавать
да сэнёмать чюждо из’ рьцЬте ймь
31.220; азь тй мъкы със’ радость й
със весёлТе щъ гы npie 9.64; й тамо в’
нка кой пристьпЬше съ чйста нйра,
а той пр!емеше що ms’ йще ерцёто
39.313; й па ns’crii инокён’тте, е,
епкпе. й страж!ете гы поёха със’ зло
й вратиха гы назадь 12.117; hkmS’ й
ные блвёни хрт’йне да се поклонись,
нкго съсйч’ка (Г) дша да цкл^ваме
16.163; й еэша хрт’йне катб чюха тпа
ймена. станъха настрана съетра (!) й
зёха да слушать 9/746; й тогази вйкна
с голкмь гла й рё слава тебЬ бе мой
слава тебЪ 5.376; как' мё съмрьть
тёгли със’ гелкма мька да ма растаьи
со живота 31 2176.3. За означаване, че
действието се извършва съвместно
с някого; с, заедно с. й със’ нёго чтб
бЪхл дошлы, книжбвныци. CToaxS
около нкго срамно 36 269; й ако т!е
погыбн^ть. й азь със’ тЁ да погыбна
9.736; й ре ёи стыи кажй ми йстЬн’скы.
ато азь дне със’ тебк да ймра 39,3106;
й сйч’ките чтб бкха със’ нкго,
плашиха се, й чюдйха се за длъгь ча
12.1116; подобрк е съ раслане й съсъ
зьм1’е въ т'стынй да живйшь, нежелй
със’ зла жена й мнеого flS’Mnnea й
прок^длива, със’ нка зль животь да
ймашь 21.210; й това катб видк сэць
на сэньзи мома. вЬрова въ ха й той,
й крти се съсйч’кыи (!) домь свой
1L976; й царица фй’л’вана поеркщнь
апла съсына (!) сы пол^фрадона. й съ
снахь си невра 37.2746; й блжённы
1сэаннь съсйч’ки (!) братТа йзлЪзе йз’
монастйрь 12.1116. 4. За означаване
обекта на действието при глаголи
като сторя, чиня и др.; с. блгодарю те
рабе ба вышниго оз и си помйловаль
мёне гркшнаго. и тбл’кова млть стбри
със’ мёне 15.1356; й рё гь бь. дше,
кажй що ей стбрила съ тази дша
32.2265, й дава си щь тЪлбто си да
чйнжть със’ мене какь йщьть 17.169. //
За означаване на обекта при взаимни
глаголи като думам, беседя. бия се,
боря се. умиря се и др.; с. сэхбждамё
със’ повклкюе й заповк црев^ въ
фригпо, да стбримс мйрь със’ таифали
15.14 3; й па това д^маше със’ дховна! о
бца 11.1046; й сэн’зи члкь позбва апла
й със’ нкго слад’ко ей под^ма 36.271;
а мом’ците йграиха й шиг^ваха с [е] съ
нкго 40.322; й вътре S’ сэньзи градйна
да сЬдй едйнь сть прь й зове съкого
члка да бЪседн, със’ нкго 33.232;
й да сё събер^'ть въ градь никёи, да
се пркпйраю със apia 15.1406; si.
годйны, стори s’ тьзи пустыни, да
се бери със’ моа пбмысль като със5
люты звйреэве 17.1716; й воиската
ms’ ейч’ка събра наеднб й щё да сё биё
със’ тогбва дёто ьездй на кбнить й съ
нкговата войска 18.1946; та дбйдохь
да се опра със’ тебк 39.2986; врьнй се
назадь при гбепожд!/ свою, и бумирй
се със’ нкю 11 846; девёта е бжТа
заповкдь. щотб да не ск^р’вишь нй
със’ жён’ско, нй съсь мъж’ко нй съсь
добйткь 1.76. IIЗа означаване обекта
на някакви чувства, с, по отношение
на. й не тьк’мо със’ прзателк, ами
й със’ твойте зло_мысльници, да
ймашь любовь 15.156; ни зй да
ймашь д^ш‘манинь_лъкь й каразь
съсъ некого хрззанина 1.66; ако
нйкои члкь йма враждъ със' нЬкого
хрпанина. й пости, тбизы по <»ь ms’
не прТёма 34.255. 5. За означаване
какво се съдържа в нещо, с какво е
изпълнено нещо; с. амй повелЪ да
йскопають грань гол-Ьмь й да го
напльнать съ варь 39.300; й фрьли
бнъзи кръпа със‘ жлътйците посрЬ
къщьта 15.1346; дрьжй й йбрйкють
въ рУкУ съ доплата вода 39.3156; млю
вы се. въз’мЪте гьзи масленица със
мае л ото. й занесЬге го въ црквата
стмУ никблУ 15.1516; й дето ймаше
тьмныци, и гомрУци сйч’ко б’Ьше
пльно със' хртТйны 39.2966; ейч’ката
земли шё да сё наткни съсъмрадь
(!) й гнУсь члчьскы 18.1896; б’Ьше
сэць нашь сава. тйхь съмысльнь, й
крбт’кь й йспльнгень съсйч’кь (!)
дхбвнаа премудрость 14 128. 6. За
означаване с какво е облечен някой
ши с какво е обвито, покрыто нещо;
с. й сэбл^чень к със’ мнсого дрёхы,
й не мбже със’ тЬ да тече. ако гы
не съблЬче 34.2536; тогйва щьть
да вйдеть й чрьвёната рйза. дёто го
Сэблачаха със’ нюа на прйсм£ 18.2006;
да ей просвЬтй дшъта, й да се саблЬчё
със’ добры, работы 34.2556: й сёдкь
на столь злать й Узе прьстёнь злать
й ббвй го със’ копрйна 40.3206; й
гсэсиф' го сънё сё крть й ббивй го със’
з’ммрнюно платно 35.260; й прЬстави
се. й покрыха мУ, образь със’ кръпа
6.486; амй дёи ми, воли да стана да гы
из'дава, й да покрыл ейч’ката земли
сь вода 32.224 7. За означаване с
какво се смесва нещо или към кого се
присъединява някой; с й рё ми аггль.
това е безакбнТе члчьско, смЬсено
съ млба грЬшнь! 32.2296; тТ’а двЬге
бжш създанТа бЬхУ стбрени. й едйнь
със’ дру’гыи евъть не смЪсюваше се
33.2456; ако мё не пустеть, азь да се
примЬсе със’ дрУгы льбдТе, й никои
мё не ще позна, й в nt щь 17 1696; й
смъси се хс със’ на рббТе, да сгори
на да смё рббТе на нкгова воли
33 240; й пойдё валаамь й смЬсй се
съсь дрУжйна своа 33 2426, й аз’ се
смЪсй със’ ft. й много плака 11.104.
8. За означаване на принадлежи ост,
наличност, сдобиване; с. градйна та
със’ двЬтсвете. та е. сТаа црква хва
33.232; стбри прркь гедесЗнь жрьтва
6У сй_р£. слУж’ба 6У със’ йстТе мнеэго
38 2896; и който сте помбгнале на
сыроты със’ дрёбны дЬца, та ймь стё
попридавале коё жйто, коё дУкати
18.2026; млады прьч’кь: със1 ^цвФть
34 2516; амй й ные со блвёни хрпане.
който се епбббих’ме със’ блгть
хва та до(ча)ках‘мё днёшны... днь
39.318. И За означаване притежанис
на някакво качество особеност: с
чюх’те лй блвёнш хрпане. кбл’ко
хУбавы й слад’кы дУма хс на добрыте
людУе със’ милёко срце 18.203: бёхУ
нагледь със’ образь катб агглы бжш
10.79; покажи ми ги молю ти се,
тогбзи аггла, що ё, със’ пльть 17.175
9. За уточняване придружаващите
основното действие обстоятелства;
с со ropt й тёж’ко който тать вино
съ тьпане й свйр’кы. а бж!‘а работа не
тачать 39 318; й събраше се ергцпны
съсвЪщи (!) и със’ кадил’ници. й
ц-Ьлсваха го ейч’ки ёпкпе 2 15;
й иоУчи йхь й настави гы. й със’
бивёш’е й млгвою проводи йхь до
присганището на морёто 15.1436. 10.
За означаване лйцето или предмета,
с който се сравняла; с. та щё ейч’ките
да приведё на разУмь истинный защб
е й той рав’нь със’ аплыте й йз’брань
ё сэ ба 12.111; й как’вб щё със’ нка
да сё бупбоби, катб е fia йпрьвРнь
сйч’ко сторила что е на тоизыи свЪть
33.2386; й чер’квища равны със’
землита сториха 6.436.
сабя ж, (14) 1. Сабя; вид оръжие, на-
подобяващо дълъг, тънък извит нож.
еэн'зи apxiepefi. тече й йстрьгна сабта-
та сэ рУката войнотомУ дёто щйше да
гы посЪчё 15 I486; далй (!) ка войска
загйначь... или (!) Сэ сабьа посты'
39.314; ймаше плакГдл бЬлЬгь на
грьлото сэ саб!а 5.35; й като гс вид!
Сэн'зи мом’кь... сэдалёче, й дрьжаше
гола ca6ia в рУкъта си. паче да бЬга
6.476. 2. Прен. Смъртна заплаха.
таквизы dixy й ейч’ки аплы, що
думаха, кби на мбже сэдели ci любовь
хва, скрьбь, йлй бои, йлй гладь йлй
мька, йлй оЬда, йлй саб!а 16 159. на
сабя се прЬдавам. Загивам. карте сэ
цртво се раз’ейпаха. вйц1‘и вйчьство
погУбпха. ейл'ши сйлУ с вою йз'дрьв аха,
юнащи на. саб!’а се прЬдадУха а болЬре
засыромашаха 20.2086.
ед. саб!а 5.35, 6.47б2, 6.48, 16.15862, 16.159,
20.2086, 31.2226, 39.3142, чл. сабыта 15.144,
15.1486, сабЁата 39.3116.
сава ЛИС1) Сава мца дёмв'р1ё, с. жйт!ё
прпбнаго сэца нашего саввы бещён-
наго наставника пУсты нно_жйтелтемь
14.126; й блжены сава рё 14.1266; й
въ еднъ нощь, йзл’Ьзе йз’ ’кёмата ей
стыи сава 14.127; съвйда сэць нашь
савастльпь 14.1276; царТе аравит’скы
й савва дарь щъть да приведжть
33.244
ейвз 14.126, 14.12663, 14.127, 14.12767,
14.128’, 14.1293, 14.1296, 14.1306, савва
14.126, 14.128, 14.1306. 33.244, савва
14.1286, саввы 14.126, савУ 14.1276, сав'вУ
14 128, сйввУ 14.129, 14.1306.
саваот ЛИ (4) Саваот. й агглыте щьгь
да пЬать ... й да думать сть "сть сть гь
савасэОь 18.1996; амй конто ЕЬрУва
що с’мь зарьчаль й казУвать дУмыте
що ё зарьчано й дУмано сэ бца моего
савасэба 18.2056.
савасс 11.104, савйоЮь 18.1996, савас’Ща
18 1906, савасюа 18.2056.
саваов вж. саваот
савел ЛИ (2) Савел. был’ го навадиль
нЬкои члкь, савель й гь напоконь пак*
сс Умлтйвиль на тогбзи савка 4.23.
савель 4.23. савла 4.23
садителен прил. (1) Жизнен, който е
потребен за съществуването и раз-
витието на живите организма защб
сэпрьвень 5ь адама . стбри... й тогази
мУ дарУва, дванадёть силы дшевные,
дето гы йма й сега сЬкыи члкь. й трй
ейлы сё зовжть садител’ны дето сь,
със’ гЬ ражда, й храни члкь, й рас те ria
ейлы й сЬкыи добыт’кь йма заедно й
дрьвТа, защо се й fie раждать. й хранет”
се й землйта й растУть 33.2326.
мн.: садитеТны 33.2326.
садукей м. (1) Садукей, член на еврейска
секта по времето на Исус Христос.
й който ймать свбето йме добро, а
работата имь зла й лъглйва, та са Tie
като фарисёете й садУккёете бти се
Tie хвалмха й йщЬха да гы хвалить й
добрб йме, да гы збвьть. ала бь не щё
тьи 18.179.
мн.: чл. садУккёете 18.179.
садя несв. (2) Садя, заравям в земята
семе или корен на растение, за да се
развие; насаждам мой лЬпы дбмеэве,
й мой добры лбз!а й мой хУбавы
градйны. защб се тбл’кова мъчй та
градй й садихь 31.2176; та dime на
брЬговёте на т!а рЬкы дрьв1’а садени
пльны сь рбж’ба 32.2276.
аор.: 1ео. садихь 31.2176; прич.: мин. страд,
мн, - садени 32.2276.
саломия ЛИ (4) Саломия. салбм1а бЬше
дьщера кэсифУ щб б’Ьше ббрУчникь
бци 6.41; мар'1'а родй салбмпо 3.166;
та ё бца, й салбм!а, й ёлисавеНь, пръвы
братУ_чеды 3.17.
салбмЁа 3.17, 6.412, саломпо 3 166
саломиин прил. (2) Саломиин. от ЛИ
Саломия сты юэаннь 6го_сл6вь бЬше
снь зеведёсэвь й саломшнь 6.41; гь
нашь 1с хс, брать салбм'шнь що ё мтй
кэапнУ бг’ощлбвУ 6 41.
ед. м. саломшнь 6.41, саломшнь 6.41.
сам' прил. (68) 1. При лич. местоим. и
същ. Сам, тъкмо назованият, точ-
но той амй сама ты блвй ради гЬ,
й дай ми млтвУ 17 167; не кльнй го,
да й тебЬ самого, й нгего въ сэг'нь
негасимь вьринешь 5.406; й раз’бра
се тогази това чюднос чюдо по сйч’ки
цариградь. й до самого цра 15.153;
а днёска самому Ть празйикь да
чра'знХвамё чйсто й нечестно 34.2486;
самы грЬхоовёте щьть да осХдеть
члка 18.199; защо нй самы агглы не
могоха да разЪ’мЬють. как’ се въпльти
та стань чТкь 38.2866. 2. Вместо лич.
местоим. Изтъква лицето, което
върши действието; сам, точно
той. ймать сабы чаи царге. кога щъть
некого голЪмаго члка да гостать. не
стойть самы прЬ fb да ймь сл^жеть
амй сэставеть свой вЬр’ныи члци,
да сливать на сэнъзи. црка трапеза
34.248; й пак се помблй бци да ме
наставй като сама йще 17.1716; нй
самы се соклйнаите, нй нЬкого насйла
теглЬте на клётва 5.406. 3. Само
членувано при същ., които означават
предел. Подчертава факта, че дейст-
вието се разпространява именно до
този предел; самият. та сэйд? та гй
посрёщна, й паднь та йм‘ се поклбни
до самата землй 31.2216; въздъ'хь щб
е на арь та са е бмрьсило до самото
нбо 31.2196. 4. Сам. без чужда по-
мощ и намеса. и рё ей апль чёдо
гебЬ дар^вамь тойзи бЛгть, да ей сама
йсцЬлйшь бкбто 36.271; й по мал’ко
днй прЬстави се й майка мь1, й погрёбе
ю самь съ свой ns’n'b на чьстно мЬсто
14 128; й поидох’мё до вратата
црковны й Tie Mtf се самы сэтвбриха
3.20; амй засрами се бти ймаше ты
надЬж’са на на таквйзи ббгеэве. а
Tie не могоха самы себЬ си да сё
йзбавЬть, ами сё стрбшйха 39.308. 5.
Сам по своя воля, по свое желание.
й зара това ню ё крйвь бь, кога члкь
са. crptfpa грЬ бти бь свакого члка
бстави на сво X вола, ако добро ббыче
ако лй зле 1.3. 6, Сам, без друг човек,
самичък. не помагат’ ми сл8гы не
щьть да йдать слЬ мёне любовна моа
дрЛкйна, който мё хвал taxa самого ме
бставиха й побЬгнаха 31.2176; й там’
мё бставиха агглыте сам§. й сэстйтиха
сэ мёне, й вёктс гы не видЬ 11.104. //
Сам, който живее без други хора,
самотек. пойдоха, оу сэнъзи вдовйцХ
що ей сама сЬдЬше У ёдна къщица
5.366. сами or себе си. Сами по себе
си, по своята същност. защб бь люби й
йще да быха былё добры й сты сич’кы
члци дето на свЬтьть нъ члците защб
гы йспитХва д!аволь. та бывать самы
сэ сёбе си й добры й злы 1.3.
ед.: м. са 1.3, 3.21, 13.121, самь 1.3, 7.526,
14.128, 19.208, 20.2086, сам’ 31.2156, сам’
31.216, самь 33.2356, самъ 33.2466, самого
3.176,5.406,12.115,12.1166,15.153,21.2106.
31.2216, самого 18.1806, 31.2176, 35.2666.
39.3186, самого 33.2476, самому' 34.2486,
34.256; ж. сама 5.366, 18 193, 36.2712, сама
8.58, 15.154, 31221, сама 17.167, 17 1716,
сама 36 271, сам? 11 104, чл. самага 31.2216,
ср. чл. самото 31.2196; мн.: самы 1.3, 3.19,
3.1962,3.20,5.30,5.336,5.406,11.102,11.106.
17.165, 18.197, 18.198, 18.199, 18.2006.
21.210, 32.2256, 34.248, 35.2646. 39.308.
самы 3 19, 3.196, 9.70, 38.2866, самы 9.606,
самы 11.96, сами 18.2066. самы 36.269.
сам11 нареч. (5) Тук, на мястото,
където се намира говорещото лице, й
приведете ми самь, вь тёл’ци тльсты
сэхрангени й зравы 13.1226. и сам и
там. Насам-натам; в различии посоки
амй начё да быё м^лёто тврьдЬ. а то
сэстави пьтать й зе да ходи, й самь
й тамь 33.242; й ёу’статге дойдё до
<эн’зи дбль, й гледа й самь й тамь где
да мйне със’ конитого 5.286.
самь 5.28б2,13 1226, 33.242, самъ 33.2426.
самаранин м. (5) Самарянин. й въепо-
менй стрти сгсовы, кол’ко прЬтрьпЬ
зарадй на ёдны го нарёкоха сама-
ранина, й лъжа. пррка, й бЬсь йма Ч
сёбЬ ей 12.119; й раз’гнЪва се тврьдЬ
на самарйте. й сэстави законь, да сё
не събырать самаранЬне на съббрь,
амй сэ сич’кы мЬста да гы йспъждать
14,1286; й видЬ. млбата стйр’цова за
сты те цркви чтб трЬбь’е, й какь йма
скрьбь сэ самараныте 14.1286.
ед.: самаранин 12.119; мн.: самаране 14.128,
самаранЬне 14.1286, чл самарапыте 14 1286,
самарйте 14.1286.
самаранЪне вж. самаранин
самари вж. самаранин
самария МИ (3) Самария, напоконь...
въцри се въ самарпо царь ахавь
ймето mV 11.90; где вы е бь... какь
не [по]мбже градь’ амавь й ар'фавь’, й
ссм'фарк, й самарш 11.91.
самарш 11.91, самарпо 11.90, самарпо
36.269.
само1 нареч. (2) и само и гамо. Насам-
натам, в различна посоки. а валаа мь
не вйды aifла, амй наче да б!е онова
mV ле. а то бставЬ пъть, й ходи й само
йтамо 11.8об.
само 11.8об2.
само11 нареч. (1) Само, единствено.
защо ако найдё дрьво само, й нема
на нйто кртно нисмб, й нЬ е на нкго
напйсано йме хво. не покланиме сс
hkmV 16 1626.
само 16.1626.
самовластен прил. (3) Самоволен, кой-
то свобойно упражнява волята си.
й па ёднакь да ремь, катб е бь само-
властень. сй_рЬ щб ще а той ще
стбри. така е й члкь самовластснь, що
щб а той чйни 38.282; аггль... пакь
е самбвластень, и сам'сй сс вдйга
й соб'хбди съдЬ със’вба (!) ей воли
11.82.
ед.: м. самовластень 11.82, самовластснь
38.2822.
самоволен прил. (2) Самоволен; който
живее по своя воля, свободно, тьк'мо
мал'ко показах'мё. какь с быль
пойстйна члкь самовблень 38.2846;
защб члкь е само вол к нь си_рЬ, fia
трите члци. сЬкыи по ёдйнь йнак'ва
воли йма, й кби как' щё гака чйны
33.2386.
ед.: м. самовблгень 33.2386, самовблень
38.2846.
самоличен прил. (1) Тъждествен, равен
на някого. ьъзыде бь въ вьсклик-
новёни, гь вь гла трубный... й пакь
да сё йз'ивй намь да го вйдиме какь
е самолйчень 6V й oijV. сй_рЬ, какь с
сам'сй той бь 38.286.
ед.. м. самолйчень 38.286.
са.мотворен прил. (1) Самотворен,
ръчно изработен. й повелЬ да доносить
ботхше желЬзни, й да йма йзьвьтрЬ
гвоздю самотворны йзьбстрёни,
и распалени, да свЬтеть катб бг'нь
39.3016.
мн.: само_творны 39.3016.
самси местоим. възвр. лично (112) I.
Местоим. 1. Означива лице, което
одновременно е вършител и обект
на действието; сам себе си, сам на
себе си. бти са сте Ураниле самы си
й йз'мамиле та вы сс стой сега да сё
мъчиге 18.201; ами ей дхма сам 'ей.
ако мё йспъди царица нЬка мё йспъди
12.1176; й рёче 1сзаннь. ако быхь
bjikV моёго ха хйшль. ан о бых' се по
правина сам'сй бсъдиль 12.116. И.
Като прил. 1. При сыцествителни и
лични местоим. Подчертава върши-
теля на действието; точно той.
а не друг; самият той. а з'ьмьата
е сам'сй дьаволь дёто йзмзмы Йвва
в' рай 18.1846; й да кажьть как' щё
да слъзе сам'сй бь, да йзбави адама
3.166; сам'сй царь nocnVniS’eanie го,
защо го вйдЬше мёлрь й раз^мёнь
9.62; ами быва он'зи члкь катб сам'сй
Уда 35.266; така й сега ты сам'сй
покажй сил»' твою й на мЬнё cnVra
твоего 39.303; ала нйкои нс знаеше
щб дх’ма токо той сам'сй 18.1946. //
Вместо лично местоим. ПоОчертава
вършите.чя на действието; именно
той. раувайте се вые правёдници
зарадй гЬ. защб сам'сй дойдё да вы
спей, й възвеселЬте се заради ба. оти
сам'сй блгойзволй й слЬзе на земли
35.258; йрёче. жйвьгь бьчтб е к^пиль
Сэ мёне коверь, сам'сй ё быль стыи
Николае 15.155; ами стыи димитр.е
готовь помбщникь. напрасно сё
йвй, катб ёдна млъша по стЬныге
вйдоввны. й сам'сй посЬче кнёватого
9.726. 2. Сам, при който няма друг,
самичък. и станьхь самаси на странь
й помысли, това се мёне не дава зашб
смь таквази. й пак' се см^сихь със'
др^’гы и насйлихь да влЪза 17.170; и
npie със' сеЗЪ ей некоего сщенника да
yS лйур'гйсв'ва защб не щЪше сам'сй
да чйны луур'па 14.127; за^вбрень S’
сэнази банта, сам'сй без' др^жйна. ами
помощь бж!а бЬше при нгего 9.646;
сам'сй ё. зашб оучениците нгсговы
бЪгаха й сэставиха го 35.2596. 3. Сам,
без чужда помощ. сто дё видЪ че са
сэкьсна ёдйнь камйкь Сэ ёдна планинь
сам'сй си, та сё потрькалй нанадол#
та судари бногбзи члка 18.181; й
посл^ша теэанчь млбата й думата на
своа майка й сЬдй при нгеа догдё се й
'фЬстави. й погребе то сам'сй съсвби
(!) pftrt 12.1096.
ед.: м. сам’сй 3.166, 3.176, 5.28б2. 5.33, 5.35,
5.356, 5.38, 5.386, 9.62, 9.626, 9.63, 9.646,
9.666, 9 726, 10 766, И 826, 11 84, 11.926,
11.93,11 100,11.1006,12 1096,12.110,12.116,
13.121, 14 1 276, 14.1296, 14.130, 15.13362,
15.1346, 15 137, 15.144, 15.148, 15.1496,
15.151, 17.1736, 18.18Р, 18 1 8452, 18.1886,
18.19462, 18.1956, 18.19963, 18.20 1 6, 18.206,
31.2176, 33.2336, 33.2346, 33.235, 33.2426,
33.2436, 33.246, 33.2466, 34.248, 34.2536,
35.2582, 35 2596, 35.261, 35.266, 36.2736,
37.276, 38.286, 38.2876, 39.301, сам’сй 5.27,
5.276, сам'сй 7.506, 38.2836, 38.288, 39.302,
40.320, 40.3236, сам'сй 7.516. 9.656, 11.996,
15.1316, 16.161, 16.1626, 17.1756, 18 181,
18.183, 18.1856, 18.192, 18.198, 33.233,
34.255, 39 2976, 39.3056, сам’сй 9.736,
17.1726. 31.2166, 33.2476, 39.303, 39.3086,
39.3146, сам’сй 11.82, сам'сй 12.1175, сам'сй
15.155, сам’ си 18 183, самси 33.247, ж.
сама си 13.1236, сама си 17.170; мн.: самй
си 18.1926, самы си 18.201
самсой ЛИ (3) Самсон, й за сам'убн'Ь
д£маше тойзи прркь й той сьди на
ёвреёте, к, гбдинь, та на сам'^бнй се
мал'ко нЪщо сврьши 18.185.
сам’уонь 18.185*, caM'yort 18.1852.
самц/он вж. самсон
сапог м. (2) Ботуш, вид висока обувка.
йз8и сапбгы сэ твойте нсизЪ 11 876; й
тогази кэаннь... промРнй си сйч'кото,
й на нсэ.в'Ьте ей дрйгы сапогы 12.120.
.ин.; сапоты 11.876, сапогы 12.120
сарай' МИ (1) Сарай. бДше нйкои члкь
сэ село сараи ймето mV. сэ плЪме
даново, ймето mV манбе 11.88.
сараи 11.88.
сарай11 м. (1) Сарай, голяма и богато
обзаведена къща на големеи, палат.
й ср'Ьн'н? баща си йзлЪзоваше сэ
царёвите сарае на об^дь 40.3216.
мн.: сарае 40.3216.
саракини вж срацини
сарасар ЛИ (1) Сарасар. а дара сена-
хернма пог?биха сынсэвете нкговы.
адрамелё, й сарасарь 11.916.
сарасарь 11.916.
сарра ЛИ (6) Сара авраамь. . ймаше
жен?, сарра ймето геи бЬ 11.846; родй
й сарра сна iсаака 11.846; бЬга сэ
господа моа сарра 11 846.
сарра 11.846®, сар‘р[а] 13.1216.
саррин прил. (1) Сарин, от ЛИ Сара.
ср'Ьщ'нъ ю архггль михайль, й рё ги.
агаро саррына рббынсэ сэкыд'й идешь,
й где сэхбждашь 11.846.
ед.: ж. саррына 11.846.
сатана м. и ж. (4) Сатана, дявол; зъл дух.
й рё mV царь кой ей ты войне, та ей така
чрьнь й мрачепь. й дивой* mV каже...
ймето мое вел'завёль... сьщи сатана й
дтаволь 37.2766; й затова се бъше онази
сатана -амо Хмелила 6.42.
ед.: сатана 0.42, сатана 37.2766, сатана
37.2766, сатанЯ 11.84.
сбода св. (2) Пробода, пробил нещо с
остър предмет, набода. й пойдоха
й з’ббдоха го сйч’кото mV тЬлб й
прьвото коше дето гб «'дари вь рёбрата
на това м£сто, катб й ха б£ха проболе
9.666.
сег.: Змн. збодьть 38.299. аор. Змн. з’ббдоха
9.666.
сбръкам св (!) Сбъркам, направя нещо
нередно, сгреша. като си ё й писано,
ако ^дрьжй члкь ейч’кыи законь. а
ёднб раз’вали. ейч’кото ё збрькаль
15.1546.
форма от перф. тип 3 ед. ё збрькаль
15.1546.
сбръкувам несв. (1) Обърквам, преча да
мисли правилно. шан’ство... на хчтры
(мастора) масториата й заборавЪ й
збрьк5ва Й5мшь та не мбжать да
смислагь съ рьцЬте ей как’ва работа
да чйнать 20.2086.
сег.: Зед. збрьк^ва 20.2086.
свадба ж. (18) Сватба, обредно праз-
ненство при встъпване -в брак, й
чинуше свадьба на своа дьшера 7.496;
й кога пб'растс. й годйха го за мома
<2> царёва pel да. й бы емИ годёница.
й кога бы вр4ме сториха сьад'ба.
й Йсрасиха трапеза й ыЬн’чаха й въ
цркбвь стго фонифон'та 40.3206, й
зоваха на свад'бата сэногози ййг'ца й
Фома със' нгего 7.496; на свад'ба ей
зовань, що сё не рад^вашь 7.50.
ед.: сьад'ба 7.496, 7.50, 39.3и9б, 40.3206, чл.
свад'бата 7.496, 7.50, 7.506,40.321.
свадя се св. (1) Свадя се. вляза в пре-
парня с някого, скарам се михайль
архггль, когато се свадй със1 дТавола,
зарадй меэусёовото тЬлб. й не смъа
с<дь да нанеое х^леиь. ами тьк'мо ре.
запрещает* ти Ть дТаволе 11.87.
аор.: Зед. се свади 11.87.
сваждам несв. (1) Сваждам, предиз-
виквам свада, скарвам пган'ство на
цр!ето nfena землйта страна... а на
дрйы людге, болесть й срамота, й
без' почть й сыромаппа, й зло стрхва.
брала сважд.а 20.2086.
сег.: Зед. сважда 20.2086.
св аки вж. въсак
сваря св. (2) Сваря, приготвя храна с
варене. й закла мое, й сварй го, й fee
едйнь пръенець й прйнось донёсе
това агТл# да ндё 11.88; й волбвете
закла. й свари шпеницата наеднб със'
волбвете й стбри сл^ж'ба 68' 11.90.
аор.. Зед. свари 11.88, свари 11.90.
свенареч. (4)Все, винаги, непрекъснато,
през цялото време. а члкь кби се на
срёбролгоб1ё тёгли, йлй нФкой на др8гы
грфхеове. нйгдё не може да сё смири
ами се свё грйжи й мёте се й трЬ’ди
се й дне и нощёсь 31.220-2206; нйгдё
не меже да сё смири й да сё Клиши,
догдё го векге съмрьгь притйсне, све
ё жьдень на срёбро_люб1ё 31.2206.
свё 31.2156, 31.220, свё 312166, сзе
31.2206
сведа св. (2) Сведа, спусна нещо отго-
ре надолу. и огнь от нбёто свёде
21.2106.
аор.: Зед. с'вёде 18.189, свёде 21.2106.
свежа св. (13) 1. Вържа, съединя чрез
възел краищата на нещо, завържа.
пакь Кзё дрКгы. т, жльтицы, й свёза
гы^крьпх115.135. 2. Вържа. завържа
с връв, въже, вериги някого. й свФза
стыи змеатого за грьлото 39.311, а
стго свесаха нко 39.3056; й др8Ты
свЪзаха й порббиха 39.3136: едхбжда
свёзаньй съ рьцЪ й сьс' нсбз’Ь 31.2176;
й ps’utre мК насэпакь свёзанг: 4.256.
аор.: Зед. свёза 15.135, св-бза 39.311, Змн.
свезаха 39.3056, свезаха 39.3136; прич.:
мин. страд, ед.: м. езёзан' 6.44, свёзань
9 676. 31.2176, свТзэнь 36.2696;мн.: свёзани
4.256, 6.462,17.175, свёзаны 39.308.
свежа се св (1) език ми се с веза. Онемях,
загубих способност да говоря й на
др!?г!е се ёзыкь свеза, й не мотбха да
се йсповЬдатъ 1 86.
аор.: Зед. се свеза 1.86
свезан прич. (2)Като прил. Вързан, чии-
то краища са съединени чрез възел,
завързан. й глёда nocjVb къщ'ьта,
кръпа свёзапа 15.1346.
мин. страд.: ед.: ж. свёзана 15.1346: мн.:
свёзани 15.135.
свет прил. (1112) 1. Свят, който съдър-
жа божествената благодат и е
обект на религиозна почит; свещен.
й сщённици й владйци, със гбизи сты
крт’ р£ко_полагават‘ 16.1546; й ные
мтйвы й пбстници да подадёмь на сты
цркви млтынм 4.266; й тиа ms’ каже.
мни ми се сэкакь йзлЬзб сэ стыи градь
досёга йма, гбдйнь 17.1716; съ
купарисб й кёдрб, й пёв’гб. заедно щь
да прославлА мЬсто стое 16.162; й въ
pS'ni/re ей дрьжй стое ev.nie, й чьтё го
15.1416; й сйч'ко оу царидЗа плЬнйха
фрён’ци.. й съезды, що бЬха мнсого
цЬнн'Ги, заедно й сты мощи, й сйч'ко
сэнёеоха въ рймь 8.586; й сега покажй
ми где ё й гвбз'Гето твоё сто. дето ё
было със’ тЬхь пригвоздёно стое тЬло
твоё, да ms’ сё поклонй й да го цЬл^ва,
й да прославлю йме твоё стое 4.26. //
Светен, преминал през ритуала на
освещаването. амй вь четврьт’кь
велйкыи вёчерь. да вълбжишь във'
съдець сть сэ сто причещенТе сэ тЬлото
й сэ крьв'ть xs1 6V нашему 17.173, й
стбри тамо посрЬ бэногбзи потока
црквиць’ мёл!/ й блтарь сть постави
14.127; пойдб до довёчера, s’ црква...
щб ё блйз^ при иэр'дань. й бмых' се й
лйцёто й рй’цЬте сэ ста всада. и
причестйх' се 17.171. 2. Свят, който
притежава божествената благо-
дат, непорочен, правдив(за лице), бти
ако тв’ка помъчишь се зара йме хво.
нъ на он'зи свЬть сть щешь да бъдешь,
й настЬдникь райскыи 1.36; й покаа
се сэтогази, й спасе се, й бы сть. й не
тьк'мо той, ами й др^жЙ1ната ms’
ейч'кыте... спасоха се 6.48; зашб й гь
рёче, със' nppKS’ ica'1'ю оусгата. сты
б^дЬпе ейч'кы. бтй защб с'мь азь сть.
сй_рЬ тази д^ма ка. какь ё гь сть. й
стыи люд’Уе любы 38.294; й гой рё.
млю вы ее сты агглы. на тьзи красна
полата, що ё наи краина, и нефел’нна
келГа, да мё оставите тУка да прЬбыва
7.536; й сега посл!?[ша]и ме влко. стый
й прЬложй ме c.ns’ra своего 39.3086; й
дойдё си стыи стар'ць въ палестйны
мца сё, at 14.129; зашб 5ь люби й йще
да быха былё добры и сты ейч’кы
члци дето на свЪтьть нъ члците защб
гы йспйтува дУаволь. та бывать самы
сэ сёбе ей й добры й злы 1.3. 3. Свети,
прозвище към личното име на кано-
низирано лице, й таквбзи дочака стыи
ёу'статУе сыромаш'ство 5.316; пакь
рёкоха стый гесэг'Уе помози намь да
йзлЬзе 39.3176; й стыи никола ймь рё.
идЬте въ Сэг'нь вЬч’ныи 15.140; й
напоконь раз'бра стыи кбз'ма, как’ ё
пр’Уёль дам’Гань трите ийца 10.766. й
въ ёдна нощь йвй MS’ се стыи димйтрУё
9.71; й пос.тЬ тЬ прЬе цар'ство грьчь-
ско. блгочьстивыи царь кон1 стан’тйнь
снь стые ёлёны 15.1396; й проваждаха
:тв’ю пёт’к# със’ кадйл’ници й
йам’Уансэмь й из’мурна 8.596; мца
ноём'врГа, кз. на днь стго алйм'ша
стлъп’ника 39.3116. 4. Свят, който е
евързан с християнския календар.
амй что ны е епбобиль б > та дочаках’мё
днёшныи стый днь. той да нй епббеи
да прЬпрбводй днйге нашй й
ЕрЪмената мйр’но й зраво 38.2946. й
на сЬкыи стыи празйикь рауваме се й
веселим’ се блгочьстывы хрпане
33.232; така й ные днёека да си
попрЪпочйнё сэ постный тр^дь, що
смё найшлё чтныи крть пос$Ь стыи
пость 16.1576; защб е дошьль тойзи
стыи днь та гб празн^ваме й събор’ ms’
crpS’BaMe 39.2956. 5. Като същ. Све-
тец; човек. посветил живота си на
църквата и религията, а след смърт-
та си (обикн. мъченическа) признат
за образец на християнски живот и
носител на чудотворна сила й това
се помбли стый догдё го затвбрйха вь
тьмнйцата 39.3016; кой чю йлй кой
вйдЪ сбвЪка так’вбзи знамеше
прЪчюдно как’вбто ё стыи стркваль
39.309; й помысли стыи тамо да
остане на ёднб мЪсто сам’сй да ей её
пости 15.137; Hatfipl. повелt царь
Йзвёдоха стго из’ тьмницата й глёда
го как м^ е стрбшена снагата со
теж’кТать камень 39.299; й дог?ка бы
блвени хртТане ohms’ скрьбь щб
потёгли 5.356; й царь раз’бра как’во
чюдо чини лйтпь със’ содёждата ctmS”
й п(?сти войне й сосЬкоха ms' главъта
9.666; и тогбзи камйла той ча дотёче.
щб бЬше поб1.снЬла со дТавола. й
йсцЪлйле бЬха ю сты. й пролома
члчьскыи ёзыкь 10.77; слава тебЬ хе
бе, дёто чинишь чюдеса. съ стыте
твой 15.1546; й зашбто е добрЪ...
6ж1'а работа да проказ^вашь. й на
стыте бжш что сь чинйле добр! е й
пбббно е йене да каз^вашь.15 1326; й
дай мп да стана й азь сэдёсн^ю тебЬ съ
сйч’кыте сты чтб са тебЬ Угодиле
сопрьвёнь 40.3206. 6, Като същ. Само
ср. Нещо свято, благодат свише.
Образно, блжёнь еей ёу’статте...
грЪхсивете ей бчйсти. и бблЪче се въ
сто, й просвети се дшата твоа й тЬлото
5.306 1. Като същ. Само ср. Светото
причастие, сокак’ сё причести s црква
стго ссоанна пртча, кога кордань
прЪмйнЬ', сото) ази веке не с’мь дрТёла
i мёне това сто, ами затова ймамь
жблось да се причесть 17.173. изли-
вам кръв праведна и света. Проли-
вам кръв на праведница, убивам свети
хора, докогы со naps’ ты. й твойте
паппе й кад'1'ё да чините гонюшё, й
гЬйзи вбйскы, на хрпане й ищете да
йзлйвате крьвь прьвёдна й ста 39.298;
света богородица. Света Богороди-
ца, майката на Исус Христос, Дева
Мария, й йзп се насьне стаа бца
парамонар# шб пазёше црква бцчна
40.3216; й ре на послЬдно врЬме... да
слЬзе й да бблЬче пльть со стаа бца й
цвца мр!а 38.285; й вйдЬ образь стЬи
бци, чё стой 17.170; й ты стаа бце, ты
ми б*<дй помощница 8.566; света
гора. Света гора, местонахождение
на най-прочутите православии мана-
стири на Атонския полуостров.
спрогй стые горы абон’скые, датечь,
дб^ пъприща. йма ёдйнь островь зовё
се л#гь й на тбизи островь бЬше мето
монастйр’скы 11.1006; й скбчи
юнаш’кыи със’ь бж1с повелЪшё. й
npie македбн’ска землй. й сЬрь й
авон’скаа гора cn_pt, стаа гора 8.59;
п остав! 1 митрополйте й епкпы, свЬтлш
и блгсчьстивш със’ нктовы стый
хриебвчли. що съ сега S’ славна лавра %
стЪй ropi 8.59, света софия. Света
София - название на църква. й катб
бЬше повелЬль црь сйч’ки се
патрТар’си събраха, й сотидбха (!) със’
пара наеднб оу црква стаа соф'Та
12.112; защб бти бЬше тогази съв и даль
на цри_гра’ стаа софТ'а. й събраль
бЪше, со мнсого сты мощи й ймаше гы
if црквата стые софТе 9.716; света
троица. Света троица, пгриедин-
ството на Бога, катб да рёмь, три
члци йма трй лйца, а ество едно й
тьк’мо сё tf това оуп^обЬва стаатрйца
чткХ а въ др^го нйкакь 33 2386; стаа
трйца ё нейс^сима дето не мбже, #мь
члч ьскы нйкакь да постйгне да йспыта
какь ё 33 238; й това показах’мё, да
раз(ТмЪете, какь е стаа трйца ёдйнь бь
38.287; свети вечер в четврътък. Ве-
черта на Велики четвъртък, когато
Исус Христос устройва тайната
вечеря с учениците си. й приближй се
стыи вечерь вь чё на гайнь вёрл. й S”3e
збеима s Hams’ Mans’ стбе причешете
17.1736; свети дар. В християнската
обредност — светото причастие,
вино с просфора (нафора) за причес-
тяване на вярващите, символ на
кръвта и плътта на Исус Христос, й
чакаи мёне... да npiHfltf да се причещь
со сты дарь. защб сокак’ сё принести S’
црква стго коапна, пртча кога кордань
пр’ЬмйнЬ1, йтогази веке не с’мь пр':ёла
8 мёне това сто 17.173; свети дух.
Свети дух, едно от трите лица на
Бога, й вйкна парь, й сич’кыи вЬр^ьаме
ба въ йме бца й сна й стго дхаА й въ
стмо трйцх1 39.3116; прЪм^дрб снь
бжш, дете ё сьс‘ бцо същи й ёднб. й
що сё сдави равно със’ стго дха 3.176;
й й дха стго пр;ё сил#, й на^чп се
сйч’ко бжтвно 37.274; това чтото, йма
въ чрЪвото си та ё непразна, това е й
дха стго зачёла 33.2366; амй ные
чйниме йсц’Ьлкш’е. със’ помощь стые
трице бца й сна й стго дха. дето ё
ёдйнь бь неразд£л‘ныи 10.766; свети
мЪста. Светите места; местата,
сеързани с живота и смъртта на
Исус Христос, й тогази пойдё въ
1ёрлимь. й поклонй се тамо на сты
мЪста й грс 58 хвЯ^й MtcrV стые
гол’гойы. й й г но ms’ крт8 и на др£гыте
сты мЪста кол’кото съ тамо 15.137;
свети тайни. Пресътворените по
време на литургия хляб и вино в тяло
и кръв Христовы, с конто се
причестяват християните. й въ
сбботУ пойска стое причещеше. й
причестй се сты тайнь. й рё напоконь.
ги вь твойте р8цъ прЪдава дшьть ей
14.1296; святая светих. Святая
светих, най-вътрешната част на
църковния олтар. й въведе ю
сщенникь въ’р'Ь вь бл’тарь на трётыи
степень въ стаа сть! 13.1236; захарта..
оулЪзе въ бл’тарь. й б6л£че се вь рйзК
дётО-ЗвбннЛс. сй_рё что б£ше рйза,
със дёсеть звбн’ци осщёчнаа въ стаа
стыхь й помли се 68 13.124; свят
хлЪб. Нафора, късче от осветен
хляб, което се раздави на богомолците
след литургия, й принесете стыи
хлЪбь. й й лбзи трй грозди, й йз'цЪдЪте
го й причесть те се. зашо е 1с Ть това
показаль 37.280.
ед.: м. сть 1.36, 6.48, .сты 1.36, 10.786,
14.1266, 15.1356... стыи 29, 5.31, 9.64,
9.68... сты 2.106, 2.134, 2.136, 2 1 4. . стыи
2.12, 2.1263, 2.136, 2.14 . сть 4.2463, 7.53,
10.796,11.1043... стыи 5.356,6.46б2,15.1346,
32.225... стыи 6.436, 9.646,сты 11 99, стыи
15.1326, 15.1406, 36.2716, 38.291.. стыи
15.147, стые 15.154, сты 36 273, 39.311,
39.3116. 39.3136.. стё 36.273, стый 39 2986,
39.3076,39.309, стыи (!) 39.302, стый 39.306,
39.30ьб, 39.307, 39.308... стаа 15.151, ста
18.187б, 36.269, стго 2.9, 2.136, 2.156,
3.176... стго 2.1364, 3.21, 8.56, 9.63.. стого
5.27, стго 6.41, 9.606, йтб 7.49, 9.696, 9.70,
9 716, стго 9.616, стго 33.2366, стаго 39.295,
стмк 1.46,2.142,2.146, 5.32 ctmV2.11,2.14,
5.32,5 336... craft9.686,11.100, ctmV 10.776,
15.1556, ctomV 15.136,39.3116, стмй 15.1366,
стый 2.116, 32.2266, 36.272, 39.298, стымь
6.43, 15.1506, ж. ста 1.46, 12.1106, 16.163,
17.171... ста 1.76, стаа 7.516, 8 552, 8.556,
8.56... ста 9.61, 15.156, 17.1666, 17.167...
стаа 16.160, стаа 34.2556, стъ'ю 8.596, 11.100,
14.1276, 39 309, стоую 13.123 62, ст?ю
13.1236, сЙю 39.3116, сгЬи 8 576, 17.170,
17.172, стЬи 8.582, 8.592, 8.60, 15.1506, сгЬЙ
8.59, стые 9.62, 9.716, 10.766, 15 1396...
стые 35.2606. стал. 35 266, 38.2846, 38.285,
стей 37.3806, ср. стое 1.3, 5 39, 8.596, 9.61.
стое 1.4, сто 4.262, 5.306, 16.158, 17.173...
стбе 4.26, 5 306, 6.466, 8 58. стое 4.26,
8.57, 8.576, 35.2666, сто 4.26, 8.576, 11.876,
17 1706... стбе 8.576, стбе 34.2496, 40.323;
.мм.. сты 1.3, 10.786,12 1116, 12.1196 .. стыи
1.36, 1.4, 5.396, 6.47... стйи 1.76, сты 4.266,
7.536, 8.586, 9.616... спи 5.376. 10.76, 10 78,
15.1416. . стый 7 54, 8.59,33.239, стые 8.57,
8.59, 11.84, 11.100... стые 9.75, 15.1366,
20.20962. 34.254, сты 10.776, 20.2096, стые
11.103, сты 12.1126, 18.1986, 34.254, стые
34.2556, стыхь 2.9, 13.124. 15.144, 17 1746,
сты 8.586, 9.716, 10.762, 11.996.. стык’
9.676, стыхь (!) 9.75, стыхь 11 81, 17.1756,
33.232, стымь 10.77, 10.776, 10.786, сты
10.776, 10.79, ctmV* (!) 35.263, чл. стыте 1.36,
14.1286, 15.1546, 18.197, стыте 3.202. 10.776,
11.106, 14.1286... спите 5 40, стыите 9.756;
дв.: ста 10.77.
светец .и. (11) Светец; лице, канонизи-
рако след смъртта си от християн-
ската църква, на което се отдави
религиозна почит; светил, йтамо да сё
епбббй на цртво нбное дёто са ейч'кы
стши 39.3196; ами да притечЪме в'
чер'кова... замь да прйемнё добрб й
тогбзи стца дето го празнКваме 39.295;
та щё да посл5’шаме бжтвны д8мы. й
со rb да познаё кой е тойзи степь дёто
ще да го пра^Щ-'вамё. дне 39.2956,
ед.: стець 18.186- 39.2956, стца 39.295; мн.:
стцТи 9.61, стцш 18.200, 32.226, 32.228,
39.2956, стьци 32.227, стцш 39.3196, зв.
стьче 15.1446.
светилище ср. (2) Светилище, най-вът-
решната част на олтара. ты стойшь
11?ка при бл'тарь гнь. й влЬзй вътрЬ
въ стйлище й помлй се 68’, за нгёа,
й что тй ще показа бь й сътвори
така захарта й оулЬзе въ ол'тарь... й
помли се 6s1 захарТа за нкю 13.1236; й
вънйде захар1'а въ стйлище й помли се
6V 13.1246
ед.: стйлище 13.1236, 13.1246.
светиня ж. (1) твоя светиня. Учтиво
название науважаван човек. й т!е като
го вйдЬха че ё стль й старець. станъха
на нсэзЬ. й рекоше мУ смЬрённо. рабы
црёвы и на твоа сты не. смё рабы
15 143.
ед.: стыни 15.143.
светител м. (5) Светится, висш
духовник, й прпбны стлге, пастыре й
йчйтелге... проевЬтиха катб свЬтйла
на тбизи свЬть 15.132; амй й ДрУгы
мнсого стлк й клирйцы прЬльстюваше
15 1406; прптмЬте братзе вашего
достбинаго пастйра... й пршмЬте
подарёнаго со ба, вашего члка й
йчйтелн. й на оутрЬ го поставите,
й рУкб_полбжише да ё стль на еэн'зи
прЬстбль 15.1386.
ед.: стль 15.1386. 15.143, ст.па 15.1496; мн.:
стлк 15 132, 15.1406.
свещеник м. (1) Свещеник; духовник,
който служи в църква и извършва раз -
лични обреди; поп. й сэстави ймь йра,
да ймь ё епкпь. й со тЬхь ймь постави
сщённицы й дТаконы 36.2736.
мн.: сшённицы 36.2736.
свидя се несв (1) свиди ми се. Свиди
ми се, не ми се иска да дам нещо на
някого. й онова разумное дрьво, й
чюстьвно, й мысльно й бь не посаде
него за зло. йлй се свидЬше бУ за
нгего. й забрани адамУ да не йде со
нгего 33.2346.
имперф.: 3 ед. се свидЬше 33.2346
свиня ж. (3) Свиня; домашно животно,
което се угоява за месо и мазнина
й да сё нс бпйваме катб свинге, йлй
да се прЫадемё катб дйвы авЬрове
15.1566; тогйва щьть да въекрнать
т!а нехар’ныте людте, който се са
длЬнЪвале й спалс са катб свйше
18.197. дива свиня. Дива свиня,
глиган. злЬ на т!а... който... сё
ббыадать й опивать, й самы себЬ ей
заборавЬть катб дйвы свйше 18.198.
мн.: свинге 15.1566, свйше 18.197, 18.198.
свирец м. (1) Свирец; лице, което евири
на някакъв музикален инструмент;
свирач. злЬ на тта тогйва който пТать
вйно съ с'вир'цш й със' тьпане, та сё
ббыадать и бпйвать, й самы сёбЬ ей
заборавЬть катб дйвы свйше 18.198.
мн.: с'вир'щи 1 8.198.
свирка ж. (1) Свирка; малък музикален
инструмент, на който се свири чрез
духане, со гэрЬ й тёж'ко който тать
вйно съ тьпане й свйр'кы. а бжта
работа не тачать 39 318.
мн. свйр'кы 39.318.
свирня ж. (3) Свирня, свиренв с музи-
кален инструмент й где видЬше
йгрй, й смЬ й свирны... а тби това
ненавйдЬше 15.133; да чйни като
ё 5S’ оугбдно... нЬ да празнУваме
със'вйр'ны (!) й със' игры й пЬсны
д'Гавол'скы 11.106.
мн.: с'вир'нь. 11.106, свир'ны 15.133. свйрнй
38.2936.
свиря несв. (1) Свиря, изпълнявам мело-
дия с музикален инструмент гпдарь
й сг?дТа... чйнЬше сьад'ба... й нЬкоа
жена дето свйрЬха, та бЬше видЬла й
чюла 7.50.
имперф.: Змн. свйрЬха 7.50.
свобода ж. (1) Свобода, отсъствие на
родство и потисничество, независи-
мост й пор8гань бы хс. да на, почьтё
й за^шснь бы с плесница да подаде
намь свббодь 35.2586.
ед.: свббодь 35.2586
свободен прил. (1) Свободен, който е
избавен от нещо лошо, освободен. ги
Ти бца нашего николы. дёто оупази й
свсбоди со гор'ка съмрьть трите мёжТе
вь мирен, ты сам'сй й на свободно
стори со това склеветанУе что е
нападнъло на на 15.148.
мн.: свббодни 15.148.
свободя св. (5) Освобооя, направя ня-
кого свободен, избавя. ейч'ко това
бы зарадй наше спсеше, да йзвади й
да свободи на со гор'кыго й тьмнагс
ада 35.259; й да знаете сэн'зи архТерёи
Николае ва свободы со съмрьть въ
днёшныи днь 15,149.
сег.. Зед. свободй 35.259; аор.: Зед. свободи
15.148, свободы 15 149; форми от перф.
тип: 2ед. ей свободйпь 15.1466, Зед. е
свободйль 15.148
свободя се св. (2) Освободя се, стана
свободен, избавя се. зара1 това 8'мнра
члкь, бти да сё свободй со ipb, й со
скрьбь 38.284.
сег.: Зед. сё свободй 38.284, форма от перф
тип: 2мн. съ сте свободйле 35.2576.
свобождение ср. (1) Освобождение,
избавление от нещо лошо, спасение.
амй й щото бЬха со вЬка мрьтвыте й
Tie npiexa свобождёнУе 35.259.
ед.: свобождёше 35.259.
сводя несв. (1) Свалям, правя нещо да
слезе отгоре надолу, спускам, кога
си составишь ръ'ката на челбто, й пакь
сводимь ю на ерцето. това ще да рёче.
какь Ть нашь ic хс снь бжш... слЪзе
со нбето доли" на земли да спаси па
16.160.
сег. Змн. сводимь 16.160.
свой мест. възвр притеж. (391) 1. Свой,
който принадлежи на лицето или
предмета - вършител на действие-
то видЬ бь чё са члкь не оставли
со свойте злинУи 33.247; корабникь
нЬкои напльни корабь свой сьс'
шпенйцУ 9.696; амй защо ей сам'сй
сега погуби почесть своа. поскбрч’ да
идешь сот^ка да сё не лйшишь й со
животь свои 33.2436; й сЬкыи сиротй
свбать тр£дь... тьи ще да прУйме почть
й вЬн'ць со р£кы Тнк 32.2285, й гые
да сожйдате свое, съмрьть 16.159; й
землйта да вы даде плбдь свбйП.107;
й каменУе раз паде се позна твбр'ца
своего 35.2616; катб й сты 1соаннь
бТо слбвь д^ма на своата кн!Та та ре
18.1906. 2. Свой, рожден, същински
(за баща, майка, син. дъщеря, брат,
сестра), й не т8ко баща своего й
майка да почйташь й постарУат' си
брать да почйташь нъ й роднината си
сич'ките 1.5; знаешь Ти бти ё станьль
баща на сна... й майка на дьщерж
своа й дьщерь на майка своа 32.224;
со добра ребда й чёда добры йз'лазеть
и прилйчны на родйтелк свои 5.286;
бь да вь/ прости братТа тойзи грЬ че
клеветактё брата своего на правда
3.21; заре!" това се раз'ерьжда на
на. й оукарйва нй катб баща свое
чёдо 1 4; боле тУ е й дЬцата свой да
продадёшь 1.36. 3. Свой, който е
близък. дань сьди на свойте людУе
бти сь ёдйнь езыкь й ёдйнь кбрень
въ цртвозо ей 18.1846; законь ймать
царУе... кога щьть да йдать на всискй'
а ткё прьвЬнь поуснать свой людУе та
сэ йдать въ сонУа градове къдЬтс щё
да помйне царь 18.177; й irt/стй свой
вЬр'ныи члци да пбйдйТь въ сол8нь
9.716. 4. Като същ. Близък човек,
ближен, сродник. 1совь ймаше свои
й ёгЬшаваха го а мёне кби да оутЬшй
5.33; й напокон' ей цЬл!?ва свойте й
проста сс 15.152; това катб чю прь. й
сЬкашс че с йстйна защб си вЬр5’ваше
евлавУа свой м8 бЬше 15.146. 5. Като
същ. Само ср. Своето, собственото.
а сэнази вдовйца... не щЬше ца ^зме
дрх'го. ами ей йще свбето 12.113. главу
свою положа. Заложа си главата,
рискувом си живота за някого. й брат1
Mis' оё. naps’, азь гёбе видЬ й чю, като
сё ббЬща да дадёшь сэ цар'ството ей
по.товйна, заради мбн животь й цар'
рё нЬ до поль цртвото ми, да да, амй
й глав? свою за гёбЬ щъ положи 7.54;
до живота своего. Докрая иа живота
си, до живот, правёднь м?жь ейч'кы
днь мйл^ва й дава. сйрЬ. ейч’кь дни до
живота своего, млтйни й добрб чйны
38.294; й сэбЬшаха се 6s1, до живота
свсего ёдйнь дрЪгы, да се не смЬсжгь
наёдно ца си тЬлото сэскврьндть
7.51; за своя глава. В себе си. пазй
се нйкакь нйкогы да се не кльнёшь нй
въ стое еулте нй въ црква нй ьъ др^го
нЬщо.. нито за своа гла кльни се
1.3; крьв своя излея. Пролея кръета
си, пожертвам живота си заради
някого или нещо. й стори тов? что тй
повелЬх‘мё, й недЬи потай, что ты
е дадено дарь сэ ба да сё йтврьдёть
нтеговыте людте със* твба на^ка. дёто
си е зарадй гЬ кэъвь своа йзлталь да
гы спасё со прЬпьсть 12 1106; таквйзи
бЬх^ й мнили, дето си йзлтаха крьв'ть
за любовь хвЗ 16.159. на свой ум.
Самостоятглно а прркь дантиль
раз^мЬль на свои ?мь 18.181 б; на (от)
своя воля. Според собствените си
желания, както ми се иска, сэ злЬ на
тта жены вь този врЬме който нЬ сь
пра'зны та не може да ходи, на своа
воли къдЬ щё сама 18.193; й създаде
бь адама, й бстави го на своа воли да
бъде тьк'мо едйнь заповЬдь ms зарача
да ю дрьжй 33.246; й щьть да хбдЬть
сЬкыи кой как' щё на своа воли й
не щьть да сё слушать нйкои нйксго
18 1796; ами потьп'ка ейч'ко.. тьк'мо
да ймь стбри по воли амй пакь не
смЬэ без' псвелЬнте цреъо да стсри
сэ своа ъбли 15.1456: на слоя глава.
На себе си. видиш' ли какь д(?ма гь
по конёць думата ей... ако ще нЬкои
да дойде слЬдь мёне като да рёмь. нё
насилчвамъ ни ерьдимь ами ё сЬкыи
члкь парь на свои глава. сЬкыи ей
влада на свои Ь’мь 16.158; при живот
свой. По време на своя живот, й тта
чюдеса, й црйтт мнсЭго чтб е стбриль
при животь свой блвени хрттане
15.150; с воля своя. По своя воля,
доброволно. и пакь със' воли своа
радй на пестра й распёт' се 15.132;
свое мЬсто. а) Родно място. й стыи
Николае мнсэго ймь д^ма... й сэтй'сти
гы да ей йдь’ть на свое мЬсто с мйрб
15.1375; й стань валаамь й бтиде
ей на своё мЬсто 33.2436, й сэнази
страна оетйптиска й солх'нь щЬше да
пегыне сэ гладь . амй в?лйкыи стыи
димйтрте... не бстави мЬсто свое да
сё раз'вали 9.696; й проводи го да
ей пойде на своё мЬсто въ афрйпю
9.686. б) Собствен дом. дойле врьме
да роди двца мрт'а млан'ца й защо не
ймахУ гамо своё мЬсто.. оулЬзошевъ
пещера 33.237; своя дума. Собствено
мнение, й сьбратпе се ейч'кы ёпктты и
клирйкы.. й ейч'ки рёкоше пбредб
своа дз'ма 15.138; й почёхй1 да думать
пчредеэ влцыте сЬкыи своа д#ма
15 141; своя земля, Родно място. й
наоутрЬ стань Сэн'зи кневь.. й като
ей пойдё на своа земли й напрёки й
тамо прква ctmV димйтртю 9.67.
ед. м. свой 1.7, 3.17, 5.406, 9.66, 9.69, 10.776,
11 87, 11.93, 11.107, 11.1086, 12.118, 12.1206,
13.1226', 15 135, 15.146, 15.150, 16.158,
16.1586’, 16.159, 17.1646, 18.1856, 18.1906,
32.231, 33.246, 37.274, 39.302, свой 5.296,
8.56, 9.696, 11.976, 11.1076, 11.108, 12.1196.
13.121, 15.1396, 15.141, 15 142, 15.1526,
16.158, 33.2366’, 33.2436, 38.2906, 38.2866,
39.2976, 39.2996, 39.3146, 39.315. 40.323,
свей 5 346, 9.655, 31.221 б2, свей 7.546,
16.158,17.1746, свой 9.636, свои 11 856, свой
14.1296, свои 15 1316, 39.317, свои 16.158,
18.1816,31.221,31.2216,31.222,свбй31.219б,
вин.: своего 1.5, 1 56, своего 1.5, 1.6, 3.17,
3.21, 5.406, 6.476, 7.51, 7.516, 11.853, 11.8565,
11.886, 11.89, 11.93, 12.119, 13.121, 13.1216,
13.1246, 13.125, 14.1276, 14.128, 14.1306,
15.133, 15.151, 18.1972, 18.1984, 21.2 1 0,
31.2226, 32.224, 32.231, 33.240, 35.2586,
35.2616, 36.2626, 35.2632, 35.264, 37.281,
38.288, 38.294, 39.296, 39 3086, 39,3106,
39.314, 40.3236, своего 11.82, своего 15.151,
своего 37.278, своего 39.298, дат.: своему
1 6, 2.9, 11.856, 11.926, 18.1846, 18.198,
18 1 986, 31.217, 32 2242, 32.227, 33.2352,
33.236,39 315,40.321, своём-»’ 18.1986,39.314,
чл. своать 18.1856, 32.2286, своать 18.1976,
32.227. свбат1 18.199, ж. свод 1.3, своа 1.32,
1.7, 1.76, 3.21, 5.342, 7.496, 7 506, 9.63, 9.636,
9.686, 9.736, 11 105, 14.128, 15.132, 15.141,
15.15062, 17.1656, 17.17462, 18.1796, 18.188,
18.189, 18.1946, 18.2016, 31.217, 31.2176,
31.219, 31.2196-', 32.2236. 32 2242, 32.228,
32.231, 33.235, 33.2426, 33.2436, 33 2456,
38.2826, 39.2956, 40.3206. 40.3236. свои
1.7, своё (!) 3.20, свба 9.676, 11.836, 11.866,
11.905. 11.1076. 14.1296, 15.132, 15.138,
15.142, 15.1456, 18.1796, 18.193, 33.246,
със’вба (!) 11.82, своа 12.1096, 12.1106, свба
15 151, свои 16 158, 16.159, 17.1646, свою
1.76, 5.28, 5.286, 5 296, 5.306, 5.316, 7.54,
10.77, и Х46, 11 876, 11.98, 13 1246, 14.1296,
20.2086, 31.2206, 33.2366, 38.288, 39 3056,
39 309, свою 11.97, своею 34.2526, чл. сволта
1.76, своата 1.76, 18.1856, 18.1906, 18.191,
18.198, 38.2826, 40.321, свбата 13.1216,
15.1406, 18.186. 18.191, 34.255, 39.2966,
39.305, свбита 14.1296, ср своё 1.4, 2.146,
3.166, 3.206, 5.30, 5.316, 6.47, 9.65, 9.66, 9.68,
9 686. 9.696, 9.70, 9.746, 9.756, 11.85, 11.866,
11.936, 11.107, 13.122, 14.1276, 15.1376,
18.191, 18.1956, 31.215, 31.2176, 32.226,
32.2296, 33.235, 33.237, 33.2376, 33.2436.
33.24 66,35.2666,39.298,39.31 Об, свое 11.876.
15.137, 32.2316, своё 11.96, свое 33.2376. своё
33.2476, вин.: своего 16.161, 31.2176, 38.289,
своего 18.194,чл своего 8.57,12.1095,12.113,
15.1326, 15.1372, 18.179, 33.2366, 33.2476,
35.265, своего 33.235, своего 35.266, 38.290,
40.3206; мн.: свой 1.36, 1.66. 5.286,5.33,5.34,
8 556. 857, 9.606, 9 686, 9.696, 9.716, И 85,
11.95, 11.1066, 12 1106, 12.112, 13.1226,
14.128, 14.129, 15.140, 16.1616, 18.177,
21.211, 32.2256, 32.228, 32.229, 33.237,
36 267, 38.2876, 38.2882, 38 292, 39.3046,
39.3086, 39.313, 40.321, 40.323, 40 3236,
своё 3.176, 15.155, 16.1616, 39.3046, 39.313,
свой 8.60, свои 11.108, 12.1096, свой 34.248,
свой 16.161, 31.220, чл. свете 4.216, 12.120,
15.1406,15.149,16 163, свойте 14.130,15.142,
15.152, 16.15862, 33.2396, 33.24662, 34.250,
38.283, свойте 15.1406. 18 190, с'вбйте
15.1496, 17.173, свойте 18.1846, 31.2226,
33.2472, свойте 18.1916,18.1956.
свойство ср. (2) Свойство, отличителен
белее на нещо ttiw някого, качество.
а пльть йма свойство йнак'во. защб
пльть се виды й по^гща се й дрьжй
се й не мбже да б)? не на мнезго мЬста
тьк'мо быва на ёднб мЪстс 34.251;
й что ё i нкго бж(е свойство та ё
непостйжй, сй_рЬ не може нйкои
нкгово бжтво разЬ’мЬ 34.251.
ед.: свойство 34.2512.
свръша св. (2) Свърша, извърша нещо
докрай, завърша. езкогато ей сврь-
шиха бн!а людде работала <2> ба
пКснати, щото й б’Ьше зарьчано, да
рёмь 18.1866; амй вы се млй... да
послышите пакь още мал'ко шб щё да
вы каз^ва чюдеса що ё стрйваль стыи
велгпгомникь гесбп’е. й тогйва да
свр'ша дымите стм# 39.309.
сег.: led. свр'ша 39.309, аор.: Змн. сврьшиха
18.1866.
свръша се св. (17) 1. Свърша се,
престана да съществувам, стигна
до своя край, той знае кога ще да сё
сврьши свЬть 18.183; прркь ccie д#ма
как' щё да сё сврьши свЬтьтъ 18.178;
та щё скоро да сё сврьши нкговото
цртво томхва ан'гыхрГст# 18.1946. 2.
Изпълня се, осъществя се, свърша се.
й не казах' лй азь вамь, ше да дойде
слЬ мёне прркь голЪмь. кой члкь нкго
не послб’ша. й речйте м# не прГема, ток
члкь щё да сё мьчи на тозй врЬме. ето
де сь сврьши на ва моата д#ма 18.201.
сег.: Зед се сврьши 18.1806; аор. - Зед. се
сврбши 18.185, сь сврьши 18.201; бъд.: Зед.
щё да сё сврьши 18 1776, 18.1782, 18.184,
щё да сё сврьши 18.1776, 18.1836. 18.184,
18.1946, ще да сё сврьши 18.1792, 18.1832,
18.1836, ще да сё сврьши 18.183.
свръшенне ср. (1) Свършване, край на
нещо. та щьть да бъдать ббиебве
й мброве, й болести еда тогйва да
знаете чё е близи1 сврьш|еше] (!) на
свЬтьть 18.184.
ед. сврьш[еше] (!) 18.184.
свръшувам се несв. (1) Свършвам се,
стигам до своя край, сококато (!)
щьть да сё сврьшг’вать. Т, годйнь й
половйна, та щё скоро да сё сврьши
нктовото. цртво гомона ан'тыхркт#
18.1946.
бъд.: Змн. щьть да сё сврьпйвать 18.1946.
свкдЬтелствует от стб. сеЬдЬтмьствс-
кдтн несв. (1) Свиоетелствам, пот-
върждавам нещо като очевидец, апль
павль свЪтел'етвй’етъ 6 семь 33 2466.
сег.: Зео. свЬтел'ствй’егъ 33.2466.
свЬня се несв. (1) Свеня се, изпитвам
сеян, срамувам се от нещо. тькмо Mtf
рё. со разумно дрьво да сё чюва, й да
сё свЬки со нкто 38.2826
сег.: Зед. сё свъни 38.2826.
свЬт’л/. (204) 1. Свят; съвкупност от
всичко, което съществува; цялата
материална действителност; мир.
вселена, ты ёсй бь сйл’ныи... ты ёсй
направила сйч’ки свЬть сонзпр’й и
досега... агглы и ар’хгглы й ейч’кы
нбные воёводы со тебе се бой й
бё^на. со тебЬ се бо^ть, сйч’ки воды и
кладен’ци... сйч’ко ropie й планйшё й
поле 18.203; благодарю те бе че ей ты
быль сьздаль й сто’риль сйч’ки свЬть
4.25; сега позна бти ей ты сич’ки свЬть
съгвбрил’, й що сё выды й не виды
5.306. 2. Земята, която обитават
хората: светит като географско
понятие, катб щбха да йд^/ть аплыте
по ейч’кы свЬть й Mbiaaxtf жрёбхё
KoMtf где се падне да Йде 36.267; що
ё тиа ст брила добродетель на земли,
на ёпйват’ско мЬсто, й на тракшско, й
на трьновь... й не тькмо по тха мЬста,
амй й по сйч’ки свЬть 8.55; 6ъ
потопь навёде на сичкш свЬ 33.247.3.
Хорита, човешкиятрод. защб макарь
да ей прТёль распётТе й 8мрЬ за сйч’ки
свЬть ада ей мёне жалость бставиль й
голЬма млть 35.2626; второе почто ее
сл(?чи дак’вози връме да се прЬпйсЪ’ва
ейч’кыи свЬть 33.2376; й йсповЬда па
ейч’кы свЬть спса ха какь е истинны
бь 12.1106; защб ада катб йзлЬзе йз’
рай й не мбже веки да йгЬзе S’ нкто, ни
адамь, нй со адама что сё свЬть народи,
защб се затвориха врата райски
38.280. // Група хора, множество
хора, та се събыраше мнсого свЬть, со
ейч’кы страны, й сё др(?гы граддве, на
въеака годйна й чйнЬха празникь CTMtf
димитрУю въ сбл^’нь 9.72; й станьль
напоконь апль хвь, й мнсого свЬ-’
tfB-Ьриль да BtptfpdTb ica ха 4,23. 4.
Животът на хората, обществената
Оействителност. бти ё тойзи свЬть
катб сънь. й ды. й сЬн’ка дето нйкогы
не стой ёднакво 39.319; бе... сега ме
дповай со тойзи свЬть нйкакьвь й
ctfeTHb 40.3206. // Светският начин
на живот, чтб каже стый тсоаннь
бгословь. чёд’ца рё не любЬте свЬт,
нйтб щото ё по св£гьгь. защб кой
люби мйр’ско та е каразь на >а 39.319;
дойдох’мё со онта дёто се сбрёкоха
со тбизи свЬть, й зёха на сёбЬ си
аггльскы чйнь кал^гер’скы 32.2256 5.
Божията обител; мястото, където
пребивава Бог, божественият свят.
етбри прьвЬнь со почело агглы, да
сё смЬсювать й ттёдта б лёт’ бжт’а, й
на свЬть бжш й нбныи 33.2456; й
дето е ё'динь чтб йма без’еъмрьпё,
и не #мйра ами ё жйвь на свЬть
неприст^п’нь, дёто нйкои не мбже да
ходи по сон’зи свЬть красный 15.131.
6. Заогробният живот; мястото,
където душите на праведниците се
пренасят след смъртта на тялото;
раят. амй й тёбе даде сега видЬше да
знаешь что ё йстйна, дето щёшь да
крьмпшь сйч’ките люд!ё със’ твойте
ста със’ йдешё дето не загыЩ/ва на
вечный свЬгь 12.1106; безсъмръгсн
спЬт. Раят царството небесно, ами
ё сйч’ко врЬме наше непрЬхбдно.
догдё . прЬйдё на без‘(сь)мрьтны
свЬть. сйрЬ в цретво нбное 39.3186;
долей свЬт. Земята. й пакь рёкохь
азь пгвель къ arrjitf. гпдйне, нагисаги
ли са имена тЬны на нбею, бще катб
са былс на дсл’ны свЬть сьс1 тЬлото
32.227, край свЬт. Краят, свършекът
на света, бти нктова бащё нйкои
не вйди, нй агглы гни и т:ё го не
видеть, й прЬстылть й добрылть дхь
нктовь дёто сйч’ко оживЬва. й сегй й
сЬкога й дори край свЬть й въ вЬкы,
й до вЬка амйнь 18 207; онзи (оня)
свЬт. Оня свят, задгробният живот.
потрьлй мтй моа сега, ако б^демь
достбини на бн’зи свЬть съ щс вйдЬ
2.13; й Обма ms’ рё. да ти сэстйви Ть
сырЬшен'Гето на сон’зи свЬть 7.50;
бти ако тУка помъчишь се зар£' йме
хво, нъ на бн’зи свЬть сть щешь да
бъдешь и наслЬдникь райскыи 1.36; й
апль бома... думайте авванк... не бои
се .. тьк’мо вЬр^ваи. й нйчто не щешь
зло добы. амй ед'накь ймашь голЬмо
добро на Сэн’зи свЬть 7.536, подобрЬ
т! е да се, засрамиши т8ка прЬ едногб
члка. нежели да се засрамишь на
она свЬт прЪ хылндо хылвди агглы
й члкы 1.8; свЬт лъжовен. Земният
живот с неговия преходен, нетраен,
суетен характер. зар4'1 това зал^до
се трь’ди й мьчи сЬкы жйвь члкь
на свЬгьть члкь та сё тёглп догдё ё
жйвь ча тбизи свЬть льжбвны 31.216;
досёга що сё си възноейль на тбизи
свЬть лъжовныи. а сега грЬб^ва да се
смЬрйшь сэ ейч’ка почьсть чтб ймашь
5.306; тоизн (тоя) свЬт. Този свят,
животът на хората на земята.
поббле п е да йстёглишь на тон свЬть
за мал’ко врЬме, нёжели, тамо да се
мъчишь без’краинс й недоврьшено
1.36; й сё тбизи свЬгь да се сэрёшь. й
раны, й бои да тёглишь 2.10; й дшата
MS’ гола занесёна сэ тойзи свЬть, й
ч-лтавена въ сэг’нь негасимый 12.118;й
затова йз’гнань бы со рай, й сэ бжт’вно
мЬсто, на тбизи свЬть 15.1316.
ед.. свЬгь 1.36s, 1.5, 2.10, 2.13, 3.17, 3.176,
3.21,4.25, 5.306. 5.34, 5 40, 6.466, 7.50, 7.506,
7.52,7.53,7.536. 8.552, 8.566,8.58, 8.59,9.636,
9.70, 9.72, 9.746. 10.76, 10 79, 10.7962, 11.82,
12.1086, 12.1106, 12.118, 12 119, 13.122,
13.1236, 15.131s, 15 1316, 15.132s, 15.1376.
15.155, 16.1592, 16.1596s, 16.160, 16.16262.
16.163», 17 1646, 17 175, 17 176, 18.17762.
18.179, 18.1806. 18.1816, 18.1832, 18.18361,
18.184s, 18.1856, 18 193, 18.1956, 18.2006,
18.2016, 18.2032, 18.207, 31.2156s, 31.216,
31.21662. 31.2204, 31.222, 31.2233, 32.225,
32.2256, 32.226, 32.2266, 32.227, 32.228s,
32.2292, 32.22963, 32.23062, 32.231, 33.232,
33.23262, 33.234, 33.2356, 33.2366, 33.237,
33.2376,33 2386’, 33.23962,33.24062,33.2436,
33.24564, 33.24662, 33.247,35.259, 35.2626,
36.267, 36 2686, 38.283, 38.285, 38.29152,
39.2956, 39.296, 39.297, 39.31864, 39.3194,
40.3206, 40.322, 40.3226, 40.323, свГть
1.46, 1.8, 3 16б2, 5.296, 5.306, 5 32, 12.1106,
15.1316, 16.159, 17.1676, П.1706, 31.222,
35.262, свЬт* 4.23, 5 29, свЬ 9.626, 33.247,
сть 39.297, 39.298. 39.3196, св-brt 18.1786,
чл. свЪгыъ 1.76, свЬтьть 1.8, свЬтьть 18 1 782,
18.179,18.184,39.298,39.319, свЬтиъ 18.178,
18.1805, 18.1836, 18 184, 32.2236, свЬт’гь
18.183, свЬтьть 31.216, 32.229, 33.234.
свЬт” м. (37) 1. Светлина лъчиста
енергия, която се възприема с очите
и прави околния свят видим. й павль
апль каже, кое причсстТс гмЬ кь слЬг#
34.2536; й аггль гнь пойде тамо, й
свЬть велйкь прэсвЬти прЬ нихь
33.237; елнце кол’кото йма свЬть, й
свЬти. тбл’кози й на прйоббнаа пёт’ка
памсть що й с просвЬтила по ейч’кы
сьЬтъ 8.55; й пак’ съ агглы свЬтлы, и
св Ьть нбеетъ й свЬтдть 11.826; й тогази
като доврьши ёпкпь млбата ей, тбизи
ча просв£ти свЬть сэ землйта 4 26; й
катб просвЬги бн’зи св[Ь]ть въ ада
напрасно ейч’кы дкши там[о] зауваха
се (!) 35.2646; й по въскрсенге йде
мёдь със’ вош8на. вбе’кь оти защб да
просвЬти адама, й сйч’кыте что съ йз’
адама. й да ймь прЬлодаде со нгегоьът’
ей свЬть, защб вбе’кь свЬти 38.289. //
Образно сэ сэ гбр’ко мёне чёдо мое.
й аг’нен’це на дйньта ми й свЬте на
бчйте мой 40.3236; азь сэкаайнь не
йдб по законь ка войска... амй тЬ
проводи свЬте на мойте бчй 39 314.
2. Прен. Светлина, мъдрост. истина.
тогази й агглы npiexa мал’ко нЬчтб
блгть й зёха помал’ко да вйдЬть он’зи
велйкыи свЬть й свЬтлсэ бж(а 38.2866;
и азь с’мь йзбавлкшё ваше, що щь да
вы йз’вадА. азе с’мь свЬть дёто с’мь
прьвЬнь въ мйрь догаьль 35.265; замь
да бьдете чёда свЬтУ й на днйте, й
сбове на цртво нбное 31.2226. давам
свЬт. Светя, излъчвам светлина, и
видЬ нЬкоа бж(а блгть. свЬтЬше катб
ёдйнь образь на главъта стар’цова,
й вЬнёцьт* MS' като елнце свЬть
даваше 14.1286; свЬт боюразумний.
Бижествена светлина, светлината
на богопознанието. бЬхв'йз’мрьз’ньле
члцит е сэ бЬсбв’скьта напасть, дёто
свЬть йлй видЬло йлй елнце не вйдЬх^
йстиннаго ба, й свЬта. й дёго не мбжахК
члци тогази нйкакь да вйдеть свЬть
бго^разй’мныи 33.241; й езыците что
6bxtf помрачёни Сэ мнеэго’ грЬхоье.
защб ако бы была добра тЬх’ната
работа та бы свЬтйли като елнце. й
не бы ймь трЬбовало да вйдеть свЬть
бго_раз^мныи амй легома ймь бЬше
тЬх’ната работа тъмна й мрачна.
потврьдЬ сэ нощь, й трЬбоваше ймь
да вйдеть бжш свЬтлость 33.241
ед.: свЬть 3.17, 4.226, 4.26, 5.29, 7.546,
8.55, 11.8262, 14.1286, 15.1312, 17.1722,
18.1785. 18.179, 32.2276, 33.237, 33.24062,
33.2412, 34.2536, 35.2636, 35.2646, 35.265,
38.2866, 38.289, свЬть 8.58, 11.826, св[Ь]ть
35.2646. със’вЬть (!) 35.2656, свЬ 39.3146,
entrs' 31.2226, 34.2536, зват. свЬте 39.314,
40.32362.
свЬтение ср. (1) Светене, излъчване на
светлина, блестене. й влЬзо й вЬдЬхь
др^гы гра' хвь, та б’Ьше свЬтешёто
нгегово, повече сэ тбизи свЬть
свЬтеше. та бЬше сйч'кшть грА' вёсь,
злать 32.2276.
ед.: чл. свЬтешето 32.2276.
свЬтилниклт. (10) 1. Светилник, приспо-
собление за светене. й свЬтЬше катб
ёдйнь свЬтйл'никь 14.1266; чюдно ми
се видЬ. свЬтйл'никь свЬтЬше оврьх
црквата й прихбждаше и стоаше н^
главата сэном^зй члкь' 3.19.// Образно.
помыслюваше за второ пришьств!е за
бж(е сЬ'дь. й какь да си s'крас и дшьта,
да срЬш'не ха ба съсвЬтйл'никь (!)
Ькрасёнь. й как'вб добро да стбри, да
чюе тогази гла крбткь сэ га ба й какь
да ей йспльни свЬтйл'никь сьс' масло
да Ь’лЬзе със1 м!?дрьтте дЬвйци въ рай
8.556. 2. Прен. Просветител; лице,
което просвещаьа, учи, наставлява.
съи велйкыи (сэаннь что ё свЬтйл’никь
й оучйтель й просвЬтиль ё по ейч'кыи
свЬть бЬше сэ антТсэхТа градь 12.1086;
й бь не бстави так'вомЬзи свЬтйл'никь
црковномК и ь’чйтелю да сё лишать
нгеговы родйтелге Сэ хрттан'ска вЬра
12.1086.
ед.: свЬтйл'никь 3.19, свЬтйл'никь 8.556,
съсвЬтйл'никь (!) 8.556, свЬтйл'никь
12.1086, 14.126, 14.1266, свЬтйл'ника 11.82,
свЬтйл'никь 12.1086; бр.: (двата) свЬтйл'ника
14 128. (два) свЬтйл'ника 18.186.
свЬгило ср. (1) Светило, източник на
светлина, й прйбны стлге, пастыре
й Учители, что съ на сыч'кыи свЬть.
просвЬтиха катб свЬтйла па тбизи
свЬть 15.132.
мн.. свЬтйла 15.132.
евЬтлив прил. (6) Светлив, който из-
лъчва светлина, светъл. тогйва щьть
да сганать праведниците бЬлы катб
снЬгь й свЬтлйвы като елнце 18.1986;
й бнази землй бЬше свЬтлйва сэ
срёбро з. пьты 32.2276; каквбто й
днешны велйкомнйкь гесэр’пе...
звЬзда евътливаа дето ей кръв'та
своа пролъа зарО1 любовь хва 38.295;
й кби бЬше свЬтлйвСать члкь хс дето
ще да ны с8’ди 18.1796; оти ё той сэ
ейч'кыте мнй пай мнйкь как'вото на
нбо звЬздитё ёднй мал'ко свЬта. а
др£ги са посвЬтливы 39.318.
ед.: м. чл. свЬтлйв!ать 18.1796; сравн.:
посвЬтливь 39.318, ж. свЬтлйва 32.2276,
свЬтливаа 39.2956; мн.: свЬтлйвы 18.1986;
сравн.: посвЬтливы 39.318.
свЪтликав прил. (7) Светъл, излъчващ
светлина, светлив. й видЬ ёдна жена
като една царииа, й сЬдй на стол*
злать свЬтлйкавь. й Около нгеа стодть
много войне хУбаьи свЬтликавы 8.576;
тогази дбидеше свЬть свЬтлйкавь
га мё обиградЬше х^бость 17 172. И
Образно, раувай се свЬтлйкаво око
кбз'ма, чтб съ си просвЬтиль със*
цЬл'бы 10.796.
ед.: м. свЬтлйкавь 8.576, свЬтлйкавь 11.95,
свЬтлйкавь 17 172, ср. свЬтлйкаво 10 796;
мн.. свЬтлйкави 3.20, свЬтликавы 8.576,
свЬ лыкави 8.58.
СвЬтло нареч. (1) Светло, по канона;
правилно. й нйкои да йде със’
недостойно сбблЬклб на црьска
трапеза, защб не прГёма црь никак’ви
й непотребны, щб Ймать ьра.кдг на
законь бжш що ё на вЬрата наша амй
сЬкыи православень й блгочьстивь да
прозн8’ва гобрЬ и свЬтло 34.2486
свЬтло 34.2486
свЬтлоносея прил. (1) Светлоносен,
който носи светлина, бти й тЬ’ка да
се спбобй. бжтвны[..]шк (!) пасхы и
свЬтло^нбсное вьскрсешега наше[го]
tv ха 16.1636.
ед., ср. свЬтло„носное 16.1636.
свЬт.юст ж. (7) Сияние, ослепителна
светлина, блясък. т!е что св'йтЬха кби
мбже члкь йсказа, тЬх’на свЬтлость. й
т1е мё поёха. й напрасно мё възнесоха
до нбёто 11.1036; й стаа пёт’ка..
помыслюваше за втбрс пришьстые. .
й какь да ей испльни свЬтил’никь със*
масло да йлЬзе със' мудрите дЬвйци
въ рай, да се насыти красота раискаа,
й х!?бость й свЬз лб. й пЬсни аггл*скы
8.556. И Образно, й зашб легома щёше
да просвЬти слнце праведное, чтб е
Ть нашь ic хс. да просвЬтй й да бстй.
дшёвныте очи на гръшките. члци,
зашб, каго 6bxtf помрачёни члпите,
й бжидахь1 да видеть свЬтлость бж!а
33 241; й тръбовагсе ймь да видеть
бж!а свЬтлость й зарЙ това родй се хс
нбщиж въвъ зймно врЬме 33.241.
ед. свЬтло 3.166, 8.556, 38.2866, свЬтлость
11.1036, 33.2412, свЬтло 38.2866.
свЬтьл прил. (20) 1. Светъл, който
пръека светлина, силен тази свЬтлаа
звЬза гнь велйкы апль. еднакь катб
бЬше жйеь. и бЬше по тъзи галлилеа
катб казЬ’ваше й ((чаше да вЬр^вазь въ
ха 36.2676; й пак1 съ агглы свЬтлы, й
свЬть носёть, й свЬтдть й ймать бн'зи
свЬть со ба. а нс ссбЬ ей 11.826. 2.
Светъл; който има цвят. близък до
белия. глёда платой спрбти морето,
йьй Mtf се маоёи на морето сэдалечь.
кбл'кото до сёд'мь стады. й два м#жа
с5 двъте страны нгегови, сэблЬчени
въ одежды евътлы 37.280; й тогази
1оаннь поиска ой рйзытс свЬтлы й
промЬнй си сйч'кото, й на нсллЬте ей
др (гы сапогы 12.100. // Ясен, ведър.
тол’кози Mtf се познаваше лицёто
свЬтло й весело ради защб шё да
прГеме мйса 9 636. 3. Като същ.
Само .ср. Светло одеяние; дрехи,
с цент, близък до белия й облЬче
се въ ново и свЬтло 12.1206. 4, Све-
тъл, в който има светлина, който
е изпълнен със светлина (за .място).
епбббйл’ гы е ьна йз’бранно мЬсто
й свЬтло 35.2666; й тамо да пол5’чиме
свЬтло. й аггльское мЬсто 33.2476.
5. Прен. Светъл; епатет за Бога,
ангелите и светците, за църковните
служители, за празниците и под.;
свет а прь велыкы й овЬтаыи, та е ть
нашь !с хс. что ё прЬсть й прЬчисть
33.232; й затова млю й призэвава
прЬвелй каго чйноначел'ника Михаи-
ла, й евЬтлЬишаго гаврьила. да про
свЬтжть ерцёто моё 11.84; й да
постйгне свЬтлое въскрсёшё със'
чйсто с$це 34.2556; царь трьнов'скы
кзаннь асЬнь по сйч'ки земли где
прЬе. постави митрополите й ёпкпы,
свЬтлш й блгочьстивш със’ нгеговы
стыи xpncoBtf.iM 8.59; затова й ные
тЬх’ны с вЬтлыи празникь да почгтЬмь
и да похвали 10.79; днеска рад^ват’ се
агглы, й цразйь’вать чловЬии. оти крть
хвь шо ё светлы, та се йвй на мйрь на
землы 16.1576.
ед.: м. свЬтлыи 10.79, светлы 16.157,
св-Ьтлыи 33.232, еравн. сиЪтлъишаго 11.8,
ж. св^тлаа 36.2676, ср. свЬтло 2.15,35.2666,
свЬтло 9.636, 9.71,12.120, ЗЗ.гД-'б2, 35.2666,
светлое 34.2556; мн.: свЬтлТи 8.59, светлы
11.826, 37.280, светлы 12.120, 37.2796,
свЪтлы 37.2806.
свЬтя несв. (14) 1. Светя, излъчвам
светлина. й чгбдно ми се видЬ свЬ-
тйл’никь свЬтЬше соврьхъ црквата,
й прихождаше й стоаше нй главата
whomVth чл kV, й ейч’ка црква просвЬти
се 3.19; и повелЬ да донес^ть ботйше
желЬсни, й да йма йзъвьтрЬ гвоздке.,
распалени. да свЬтеть кате ог’нь й да
об^Ать стго в тЬ 39.3106. // Образно.
и тбл’кози ms' свЬтЬше "лицёто, й
тбл’кова бЬше б7о_вйдень члкь. бти й
ёретйди кой го вйдЬха, й 1обрьн8'вах','
се на вЬра хртТан’скаа. о лицёто
mV аггл’ско дёто го ймаше 15.150.
2. Блестя, сияя, и видЬ нЬкоа бжга
эйгть свЬтЬше катб ёдйнь образь
на главъта стар’цова, й вьнёцьт’ mV
катб елн’це свЬть давшие 14.1286;
й вЬдЬхь др^гы гра’ хвь. та бЬше
свЬтешетс нкгово, повече сё тбизп
еьЬть свЬтеше. та б'Ьше ейч’кгать гра’
весь, злать 32.2276.
сег.: Зед. свЬти 4.216, свЬти 40.323, Змн.
свЬтлть 11.826, свЬтеть 39.3016, 39.3096,
свЬтл 39.318; имг-грф.: Зед. свЪтЬтсе 3.19,
14.126, 14.1266. 14.1286, 15.150, 17.174,
свЬтеше 32.2276. Змн. свЬтиха 4.25.
свЬщ и свЪгда ж (26) Свет; специалио
изработен предмет от восък, лой
и др.. по средата с фитил, който
при горене служи за осветление.
кби ходи ден'!е сь свЬщь. й komV ли
трЬб^ва дениж бтг’нь да mV свЬти
33.241; ёдйнь аггль й сё йвй, катб
нЬкои младь мом’кь й свЬти, катб
свЬщь 8.56. И В християнството
— сыиият предмет, чрез който се
изразява почитта и ьярата в Бога и
светците. члкь ониейфбрь ймето mV.
чтб бЬше поставень да пали й да гаси
сзЬщи щото принёс8'вать хрт'йне на
гробь ctmV димйтрпо 9.74; ре ймь
1г8мень, зэпалёте свЬши, й сторЬте
крть на себЬ, й молЬге се 6V 2.12; и
тамо се млп 5V за с днй, й свЬщи тали
й днесь й нощёсь 14.1306.
ед : евъщь 8.56, 11.82, евъщь 9.74, 33.241,
37.276, свЬша 31.216; мн счЬщи 2,12’,
2 15, 8.58, 8.596,9.74,11.97,13.123,14 1306,
15.149, 15.1526, 39.3176, 40.3226, свЬщи
2 12, свЬщи 9 74, евъщы 15.155, чл. свТщйте
9 74, с’вЬщйте 9.74. свЬшгте 9.74.
сговарям се несв. (1) Сговарям се,
имам добри отношения с някого,
разбирам се. ей гка сила бЬсбв’ска V
нкго лрЬбыва. й з’говарЬ се съсйч’ки
(!) кнёзы, й ные със’ нкго. й той на
слУша. й ные нкго 6.44.
сег.: Зед. з’говарЬ се 6.44
сговор м. (4) Сговор, уговорка с някого
да направим нещо заедно. й стбриха
сйч’ките със’ цара едйнь з’гбворь...
й наймах а се того да доведать да
прокльнё ёвреёте 11.86; дар!ё цар8...
стбриха ёдйнь з’гбворь ейч'ки лгбдгё,
който твой хлЬбь йдКть при твое
цар’ство, шо съ кнёзове й начел’ници.
да стсришь повелЬше по сйч’ко твоё
цар’ство 11 926. ,7 Споразумение, дого-
вор с някого. й пойде си i грь на трьновь,
й оумьгели ёдйнь з’гбворь дббрь й 6V
оугбдень й тогази hVcth повечЬнг’е
на цри_гр1?, щс бЬха тамо фрён’ци
й рё ймь. не ищи' вамь нй сребро, нй
злато... ами вы йщемь, що ё на ваша
фрён’ска дрьжава градь ёпивати. дето
йма тамо мощи зтйи пёт’ки 8.59.
ед.: з’гбворь 8.59, 11.86, 11.926, 13.1246.
сговори се несв. (2) Сговоря се, уговоря
се с някого да направим нещо заедно,
надумам се. а ные самы да лбйдемь на
сол8’нь. й послМпаха го й дрЛкйната
mV, и з’говбриха се да йда’ть вь солйгь
9.70; й з'говбриха се, й сэбЪщаха се
бЫ, до живота своего ёдйнь дрЫгы. да
се не смоСАть наедно да ой тЬлотб
сэекврьнАть 9.51.
аор.. Змн. з'говбриха се 9.51, 9.70.
одобрявам несв. (1) Раздробявам, правя
нещо на малки частицы. й приносЬше
стго да пройде нА* дьскыте дЬтб бЪха
ноожёвете жел'Ьзлы (!) погпобЬни.
та здробйваха телбто стмУ на тьнкы
трсхы 39.1996.
имперф.: 3 мн. здробЪваха 39.2996
се’ местоим. възвр.-част (~ 3150) 1.
Служи за образуване на еднозаяогови
деятелни глаголи; се. й дрУгы
гр4шници плачахУ се тамо 11.104;
й сЬдЬ на монастйрь врЬме немало,
постЬше се. й стань йсщённикь 11.976;
й свЬть велйкь просвЬти прЬ нихь й
Убсаше се тврьдЬ 33.237; й викна стый
на людтёте й ре ймь стойт е не ббйте
се. да видйтЬ слава бжта 39.3116;
а той се йлй засмЬе. йлй расплаве
33.2336, еэпрьвЬнь не разУмЬваха
пррчьство. й не срамУва се амй каже
не знаах’мё 34.2526; възрьжанте йше.
а со блУдь сё гнУсй 34.2546; чюде са
й азь naps’ как* тй се смЬе на цртво го
39.304; й на нкгова се сйла надъта
39.2986. 2. Служи за образуване на
собственовъзвратни глаголи; се. й да
се сбблЬчё със’ добрь: работы 34.2556;
й рё ms', члче что сё гака наказывать
12 117; й плачЬха й скУбЬха се, и еэ
зйма не У’сЬщаха се 12.117; вйды себЬ
ей й глЬда се, ейч’кь мбкрь сэ онова
ммро 9.71; й хранА се й покрывам’
се, със’ дУма бжта 17.1726. 3. Служи
за образуване на взаимновъзвратни
глаголи; се. кога стане мёжУ людтётЬ
ейч'кы по ейч’ктать свЬть омраза.
да сё ненавидеть (е)дйнь дрЫгыго
18.184; майка със’ дыцерАта ей
щьть да се пригрьнать й да Умрать
18.1896; тогази ёдйнь дрЫгыи метакте
си сториха, й цЬлэваха се 3.206; йлй
да сё клеветй едйнь дрУ’гы 9.756; й
начёха мёждУ сёбЬ ей едйнь дрЫгыи
да се сЬкЫть 11.96; й да сё лтббимь
едйнь дрЫгыи брать хрпанинь
15 1566; ейч’кыте сь познавать тогйва
й мйлЫват’ се 18.199. 4. Служи за
образуване на страдателен залог
при глаголите; се. й тёкоха й мУжтё
й жёны на пристанитцето. й продаде
се сэнази пшенйца какь йска бь 9.70;
й шё да бъде катб мрьт'вь. й как’ щё
да сё погребё 18.177; ако лй се нЬкои
найде да не послУша твоё пивелЬнтё,
да сё тЫри оу трапь при лъвовете да гб
йзЬд(?ть 11.926; бти сё града чёр’кова
стмУ велйко^мнйкЫ гебэгтю въ (г)радь
рёмель 39.312; ёд’на работа що ё
сторена тУка трЬбУва да се йсправи
17 1736. 5. Служи за образуване на
безличны глаголи; се. й наьтрЬ кога
се развйдЬли рё валаамь на Сэнта
кнёзеэве 11.86; й просвети катб
елнце, й провидели се. й сэплУха до
азбтЫ 36 2706. 6. Служи за образуване
на безличны глаголни конструкции с
дат. форми на личн. местоим.; се.
чйни ми се от! ё юнаш’ка тазй работа
39.302; мёнЬ се стрУва бтй защото ей
показЫвашъ магптте твои, та зарадй
това се стрУва хрттанинь 39.301
се" местоим обобщ. (7) 1, Всички,
наличните представители на дадена
общноет без изключение. й щё да ей
направй визйре, й паипё, й кадте, й
воёьбды й сУбаппё, й слЫгы, й целЬге
сё дтаволе, по ейч’кыте мЬста й
градеэве, сё нкговы людте 18.1886; й
правёдницп й гръшници, сё ёдчакво
Умь ймать 18 199; щьть да вйдать тса
ха сна бжта дё йде та слази на облакь
ноныи съ мнеэго войска сё агглы със’
пЬснь й със’ пбчьсть мнеэго 18.1956.
2. Всичко, цялото налично количество
от оадена съвкупност от предметы,
факты, явления, бн’зи ан’тихртсть...
огУди ймь печать на челбто й на дёсна
рька... а печатать йма пйсмена й рёчи,
x$s. . й йма напйсано. сё дЬ’мы нкто вы
18.1906; й дрв’го сйч’ко щото йма зло
й дгавол’скы работи, сё таквбзи щьть
да работать въ бнова врЪме сйчкыте
людгё 18.180.
сё 18.180, 18.i 88б2, 18.1906,18.1956,18.199,
35.2646.
се1" нареч. (14) Все, непрестанно, вина-
ги. та стё ходиле сё по мой пьть й
законь 18.2026; сйч’ко сё за ха казана
16.1616; й щото ще да стрь’ва прЪ fb,
сё на йзмйма страна да гб вЪрЬвать
18.187; бти влькь къдЪ ходи сё зло
мйслы ка людгёгЬ 18.188; й прЪз’
сйч’ки нощи бдЬшс й мол’ба чйних1^.
й вь #ста тЬхны, сё уал’мы чыгЬха s’
замань 17.1646. се така. Все така, по
същия начин, i манастирь тбизи сЬдЪ,
до, н, гбдинь. сё така прЪбываше
хьб±.вс монастйрь 17.164.
сё 1.8, се 5.276, 18.193, сё 16.1616, 17.164,
17.1646, 18.187. 18.188, 18.193, 18 1936,
18.194. 18.2026,31.219, 39.3146.
ceiv прил. неизм. (8) Всичкия, целия.
защо сэпрьвень бь адама. сь сйч’ко
дббрь стбри й да ё чйсть, й да ё, сё
сть 33.2326; а дгаволь легома като
зоее члка въ мйса, й зло да текли
затова го така наейлюва тврьдЪ,
давно зло сгори, ёт? това се ёдйнь
сэбразь, сйрЪ ёдна дЬ’ма 38.2826. от
(с) се еръдие. От все сърце, искрено,
с голямо желание амй що тй рекьть
да сторишь, така сторй й пог’канй
се съ сё ерце 1.5; а царь въздьхна й
въеплака сэ сё ерце гбр’ко й повелФ
да йдать на ёзёрото кам’то змёатого
39.310; амй тьк’мо йщё сэ на бь щб
мбже й ные сэ сё ерце 39.3156, й сты
катб вид-b че вЪроваха въ ха ба съ сё
ерце. та ей бстави нгсговать кал’кань
нй простонать 39.3116.
се 1.5, 18.19262, сё 33.2326, 39.310, 39.3116,
39.3196. се 38.2826.
cev част. (6) 1. За посочване на нещо
или някого. който е в непосредствеиа
близост; ето. й поглёда авраамь й
видф й сё бвёнь дрьжимь й за рбгь
привёзань о дрьво 11.856; й тогази на
распёпё, ре хс бци жёно сё снь твой
й 1сэаннь’ рё, зарадй бца. сё мти твоа
6.41. 2. За посочване на лице, което е
известно; ето. бФше лькавы дгаволь
чюль icano прркь1 дь'мьта, чтб бЪше
рёкль. сё дваа въ чрОвО пршметь и
родйть сна. й нарекать йме еммань’йлъ
13.124; й рёкоха рабе бжш. ако й
грешны семы ные двама царбве. й
сё й оць вйка на ейч’кы свОть. й дай
намь хар’тгю [д]а вйдимь чтб е писано
i нгои 40.323.
сёб.412, 11.856, 13.124, 40.323, сё 35.260.
себЪ местоим. възвр. лично (871) 1.
Замес тва предмет или лице, което
се засяга пряко или косвено от дейс-
твието и съвпада с вършителя на
действието; себе си. й магкен'тгё
призова стго при себЪ 39.2986; ами
й ные блвёши хртгане, да сэчистимь
себО сэ грЪхсэвете наши 13.125;
защб н! че н£ е пообно амй голЪма
мЬ’ка себЪ наноси 35.266, др«гы йще
в!трь да пометё токьть да ей направи
себ! гь'мно 31.217; сщённикь н£кои
съ едкого блгоговЬнного дгакона,
любовь ймаха добрь междь' сёбО ей
3.18; й крбт'кь катб сырома члкь. и
ерце члчьское носОшее вь c66t> ей
18.181 б, й катб йдОше стыи. й дь’маше
себЪ ей. течй гесэрггё течи да стйгнешь
щото жОлЪешь цртво нбное 39.3015;
брате ониейфоре. не м! е й бдно ты
чтб чинишь със'вЪщите (!). й знай
оти й ссбЪ ей врОдишь, й еэша чтбто
гы принЪсЬ’ватъ 9.74. 2. Само кратка
дат. форма. Свой, който принадлежи
на лицето или предмета - вършител
на действието. а вгё нЪ щЪх'тс да ма
вьведёте в' кьщата ей бти бОхь голь
18.204; й чювай се да нё помыслишь
на ерцето ей нЪкоа помысль хЬ'л'наа
5.31; й разыдё се сйч'ки нареэ по
дома си, да верить 9.72. 3. Само
кратка дат. форма. Свой, който е в
някакви близки отношения с лйцето
- вършител на действието. акэ лй ti
е воли да ей видЪ й азь нЪкогы бащъ
си й майка си 39.315, а бащйте ймь
катб щьть да вйдеть дЬцата ей че гы
мразЬть, а ттё щьть да гы йз'бткть
18.1796; а стыи ёу’статте не оставь
ей жената 5.32. 4. Само кратка
дат. форма след притеж. местоим.
Собствен, й ре мН’ не дЪлй мё тьк'мо
остави мё цЬль да съмь на мбето ей
сэчьство 9.67; й царь попита него ват*
ей кёхам магнен'тТа за това 39.306; й
обрьна мН се лйцёто право, й йсдЬ-тЬ
сё нктовата ей болесть 10.766. дойда
в себЪ си. Дойда на себе си; върна се
в нормално, спокойно състояние. а
дрй’гые щб б£ха тамо та го пйтаха как'
се гика намЪри. й той за гол£ ча ёдва
додё въ себ'Ь си, й зё да й сказива 4ю
ка ё было 39 3156; себЪ си заборавям.
Самозабравям се, изгубвам човешкия
си образ. зл4 на т!а тогйва който птжть
вйно съ с'вир'цш й сьс' тьпане, та сё
ббьйдать й бпйвать, й самы сёб'Ь си
заборавЪть катб дйвы свинте 18.198;
зема на себе си. Взема върху себе си,
поема отговорност за нещо. кби с'мь
азь ёдйнь гр'Ьшникь оу Та ба... й как'
щь азь това да зёма на сёбЬ ей, дето не
смЬю за нгего да под?мамь 12.1106.
вин.: себе 1 4, 5.27, 5 36, 11.1026, 16.157,
16.158, 16.1586, 16.159, 16.1596, 16.1602,
18.198, себ'Ь 1.76, 13 125, 17.1656, 39.298,
себ'Ь 2.12, 4 256, 5.316, 6.426, 7 496, 11.106,
13.1246, 13.125, 31.2166, 31.217, 31.2176,
31.219, 39.2986, сёбЬ 5.286, 5.30, 5.35, 5.362,
9.706,11.96,11.1016,11.108.12.1196,15.134,
15.1456, 17.1656, 18.1876, 39.301, уде. себе
ей 1.3,11.97, себЬ си 3.176, 16 1596,17.1736,
сёб'Ь сйЗ. 18,5.30,9.64,11.826,11.85,11.8762,
11.95.11.96,11.101,11.1046,12.1106,12.111,
12.119, 15.13262, 15.134, 15.137, 15.143,
15.145, 18.1776, 18.1816, 18.197, 18.198,
31.2 1 76, 31.2 1 92, 31.2226, ей себЬ 4.226,
8.576, себ'Ь ей 6.486, 9.71, 11.1016, 11.107,
14.127, 15.1436, 15.14962, 15.1546, 16.158,
18.197, 19.208, 31.2226, 38.2826, сёбЬ си
11.926, 15.145, 16.158, 16.1586s, 17.1646,
17.1675, 17.170, 31.2156, 32.2256, съсёбЬ ей
(!) 12.1123, себ'Ь си 17 170, 21.210, съсебЬ си
(!) 32.229, сЬбЬ ей 33.235, себе си 33.2476,
съсебЬ ей (!) 34.2506, себ'Ь си 35.2666,
39.308. 39.311, 39.3156, 39.317, сЬбе ей
38 284, себ'Ь ей 38.2856, 39.313,себе ей
38 2866, сЬбЬ си 39.300; дат.: себ'Ь 18.2016,
31.217, 35.266, 39.309, себЬ 32.229, сёбЬ
32.2316, уде. себе ей 1.3, сёб'Ь си 1.3, 16.158,
16.1586, 17.1646, 17.170, 31.2156, 32.2256,
себЬ си 3 176, 16.159, 17.1736, сёбЬ ей 3.18,
5.30, 9.64, 9 74, 11.876, 18.1776, 18.1816,
18.197, 18.198, 18.2066, 31.21 76, 31.2192,
31.2226, себЬ ей 6.486, 9.71, 9.74, 16.158,
18 197, 19.208, 20.2086, 31.2226, 34.2506,
39.3016, себЬ си 10.78, 17.170, 21.210,
32.229, сёб'Ь си 31.2196, сЬбЪ ей 33.235,
себЬ си 33.247, 39.308, 39.311, 39.3156,
39.317, себе си 33.2476, сЬбЬ си 39.300; себЬ
ей 39.313; кратки: си 1.46, 1.55, 1.76, 2.9б2,
2.106, 2.12, 2.132, 2.136, 2.143, 3.173, 3.186,
3.19, 4.22, 4.226, 4.246, 5.28, 5.29, 5.296,
5.30, 5.312, 5.3 1 6, 5.326, 5.33 , 5.336, 5.373,
5.3762, 5.396, 6.42, 6.47б2, 7.52, 7.546, 8.556,
8.57, 8.57б2, 9.62, 9.67б2, 9.72, 9.73, 9.736,
11.816, 18.182, 18.1846, 18.191, 18.1916,
18.196, 18.1966, 18.197, 18.1996, 18.201,
18.2032, 18.204, 18.207, 36.2706, 36.2722,
39.298, 39.302, 39.303, 39.3046, 39.306,
39 3 0 86, 39.3096, 39.3 1 0, 39.3152, 39.319,
ей 1.46, 1.56, 1.66, 2.136, 2.142, 2.146, 3.19,
3 1962, 3-.20, 3 206. 4 226, 4 28, 5.296', 5.30,
5.ЗОб2, 5.31, 5.324, 5.326, 5.336, 5.342, 5.346,
5.356, 5.37, 5.376, 5.3863, 5.40, 5.406, 6.41,
6 42, 6.426, 6.436, 6.45, 6.48б!, 7.4%. 7.5 062,
7.51’, 7.516, 7.5362, 7.54, 8.55, 8.556, 8.563,
8 566, 8.57, 8.59б2, 9.61. 9.6162, 9.626, 9.633,
9.646, 9.652, 9.656, 9.662, 9.о6б, 9.67, 9.676,
9.69, 9.7062, 9.726, 9.732, 9.736, 9.75, 10.766,
10.772, 107764, 10.786. 11.812, 11.876, 11.88,
18.17762, 18.17963, 18.180’, 18.1823, 18.1826,
18.18463. 18 1 85, 18 1882, 18.18 86, 18.18962,
18.194=. 18.197. 18.199, 18.19962, 18.2006,
18.2016, 18.2022, 18.20262, 18.204, 35.256,
35.25662. 35.25862, 35.259, 35.2606. 35.2612,
35.2616, 35.262, 36.2682, 36.26963, 36.2715,
36.2722, 36.2732, 39.299. 39.300, 39.3006,
39.3012, 39.304, 39.3056, 39.306, 39.307,
39.3076, 39.3096, 39.3103, 39.3116, 39.313,
39.3136. 39.3 1 5, 39.3 1 56, 39.3 1 662, 39.3 1 8,
39.3186’, ей 2.106, 2.11, 5.326, 5.33, 5.34,
5.356, 8.556, 9.616, 18.1786, 18.180, 18.1886,
18.2066, 36.271, 39.2956. 39.2966, 39.302,
39.306, 39.315, 39.3166, 39.3176, 39.3186,
39.319, ей 18.202, лй (!) 39.314.
севиров прил. (1) Сееирсв, от ЛИ Севир.
рё ймь стар'ць, вЬрИ да мй ймате сэци.
оти со нка плй* не щё да йзлйзе защб
се севйрово ^чёнге, находы оу нка
14.1286.
ед.: ср. севйрово 14.1286.
сета нареч. (312) 1. Сега, в момента на
говоренето, в т ози момент, й сега в’
тойзи днь додё рёдь й баши ми й той
мёне да даде на ламТата да ма йзеде,
ето ты това сйч’ко йсказа 39.3106;
азь досега тёбй така стбрих’ ли ами
сега агтль гнь npt мёне стой й не
гГ?ща мё 33.2426; амйнь й истинна
дь’ма вамь. кога дойде тбизи ча, сто
е сега тбизи ча катб чгблть мрьтвы
гла тр1?бны, й сна члчьскаго ш ха сна
бжга 18.196; ами мё сэстаьйте да си
доврьша млбата що сё мблгй сега й
да си н pt да дйпьтъ да ей ймрёмь 2.12
2. Сега, в днешно време, в наши дни
что ей побйдень сэ тогбзи чюждйнца
магёсника матйёа дето бйше нйкоги
мыто_см‘пь, а сега е бжш апль 37 2756;
и кажй ми дховниче, какь живжш
сёга хртгане, й какь лй са царге, какь
лй сь сты цркви 17.167; бйше нйкои
члкь дббрь й мгтивь... що бйше быль
сэпрььЪнь прбтоспайарь царевы а
сёга бйше калбёрь на црквата 9 73 3.
Сега, преди малко, малко време преди
момента на говоренето едйнь войнь
на бйль конь й как* мё йзвади ёэтамо
тьзи нощь гдёто бй окованы й довёде
мё сёга дотика, й той вьлйзе найр!
s' Tia врата 9.68; почюди сё й рё, азь
сега тёбе йспроводи .^сэ где пакь тъ’ка
се найде 7.506; й рё ймь. видйх’те
ли трйте члци чтб съ бсъдени. и
рекошё mS’. сега гы провёдоше г^ка. й
сэвёдоше йхь въ вира 15 144. 4. След
малко, малко време след момента на
говоренето. й ако щёте да вйдите сёга
знамеше й чюдо да вы стбрж 18.189;
азь ёс’мь аггль гнь плетень сэ ба, да
каж8' тёбе млть бжга дёто щешь да
чргймешь сега 12.1116; тёж’ко мёне
чёдо моё слакое. какь сэхбждсшь на
съмрьть.., катб щйшь сега сэ на да сё
раздйлишь 39.310; а ты го задрьжь. й
дай м8‘ тьзи кшга. що щь сёга азь да
тй дамь 3.186. 5. В този случай, този
път. хс дващь стбри пасха въ вийаша
със’ 8'ченипите ей. амй сега. каже
ёйлисть прддй шёсты.и дн;> дойде въ
виваша 34.250, така й сега ейч’ки
ёзыци вйроваше xV lips’ едйнем^ й
поклонйше ms’ се 33.2396.
сега 1.8, 8.58, 11.100, 15.1536, 35.2616, сега
2 10,2.122,2.13,2.15,3.166,3.176,3.20,3.206,
3.21, 4.2263, 4.2364. 4.24, 4.246’, 4.25, 4.2563,
4.262, 5.276, 5.292, 5.30, 5.306’, 5.312, 5.316,
5.332, 5 3 46, 5.3 66, 5.382, 5.396. 6.442, 6.454,
6 456, 6.476, 7.49, 7.503, 7.506. 7.516, 7.52,
7 53, 7.546, 8.56б2, 8.58, 8.59, 9.676, 9.696,
9 75, 9.756, 10.776, 10.78, 11.84, 11 866,
11.876, 11.88, 11.906, 11 92, 11.93, 11.946,
11.1006. 11.108, 11.109, 12.110, 12.1116,
13.1216,13.12263, 13.1232, 13.12462,14 1266,
14.127, 14.1276, 14.1306, 15.1336, 15.1352,
15.140, 15.1416, 15.1436, 15.144, 15.1466’,
15.147, 15.I4862, 15.1496*, 15 1 526. 15.1556,
16.157, 16.1576, 16.1606, 17 171. 17.1716,
17.17263, 17 1 73, 17.1736, 17.174, 17 1 7463,
18.180, 18.1836, 18.184, 18.188, 18.189,
18.19264, 18.193, 18.196, 18.1976, 18.199,
18.20067, 18.2013, 18.2026, 18.203, 18.2036,
18.20463,18.20562,21.2 1 06,31.2176, 31.21 82,
31.2206, 32.2236, 32.2266. 32.2286, 32.2306,
32.231, 32.23 26, 33.234, 33.23562, 33.2382,
33.23962, 33.240, 33.24262, 33.2436, 33.245,
34.248. 34.2486, 34.250, 34.251, 34.2516,
34 2526, 34.253, 34.2542, 34.25562, 35.2566,
35.259, 35.260, 35.26062, 35.2619, 35.2626,
35.263, 35.2653, 35.266, 35.2666, 36.2686,
36.2733, 38.285, 38.2872, 38.2886, 38.2926,
38.2936, 39.2956, 39.296, 39.298, 39.2986,
39.301, 39.3032, 39.3036, 39.304, 3 9 307,
39.3076. 39.30863, 39.3096, 39.310, 39.3106,
39.311, 39.3152, 39.3156. 39.3186, 39.3196,
сёга 3.186, 6.42, 7.506 7.53, 9.72, 9.73,
13.122, 18 189, 18 1 9262, 18.20062, 18 201,
18.2026, 31.223, 32.227, 33.2326, 35.2636,
38.286, сега 4.25, 5.306, 9.67, 12.110, 15.144,
15.1536, 17.171, 18.189, 18.193, 31.2176,
33.23952, 34.2556, 35.260, 35.263, 37.2756,
38.286, 38.291, 40 3206, сега 5.306, 5.33,
31.2186, 33.2476, 35.2596, 35.2616, 35.2646,
37.2755, 37.2766, 39.316, 40.323, сёга 5.31,
9.616, 15.146, 15.1486, 17.167, 17.168,
18.189, 33.2426, 35.260, 39.3146, сёга 9.68,
35.2616, сегй 18.207.
сеги вж. сега
седем числ. бр. (15) Седем, 7. девётыи
пъть сё йви на сед'мь ь’ченйци 38.288;
й пр'Ьдаде гы бь на р5?цъ naps мад1'ам8'
за сёд'мь гбдинь 11.876; повели т8ка
да направить сёд'мь чер'квища й
принеси сед'мь тел'цй, й сед'мь сэв'ны
33 2426. // В състава на сложно числ.
- седем хиляди, 7000. сэь'це ймаше
сёд'мь TbicSnje 35.2566; сэв'це ймаше
сёд'мь хилТады 5.276.
сед'мь 5.27, 5.38, 11 876, 11.92, 11.936,
32.2306, 33.2426, 35.2566, 37 280, 38.288,
сед'мь 6.486, 33.24262, сед'мь хнлЧады 5.276,
сед'мь TbicSiue 35.2566.
седемдесет числ бр. (1) В състава на
сложно числ. - седемдесет хиляди,
70 000. й дрь’го чюдо й сказашё
слЬшаите за архггла михайл а, какь
йзбй сёд'мьдёть тыс? люд!ё 11.89.
г S' /
сед*мьдет1 tmcS 11.89.
седми числ. редно (7) 1. Седми. сед’мыи
пъть сё йви нг де ft ?ченици 38.288;
а сёдма е заповедь бж!а. щепб да не
оукраднешь чюждо нйщо нйкога 1.7;
вь лйто семо, сэксга бйше яачёлъ прь
костан'тйнь, да цр?ва 4.216. 2. Като
същ. Само ср. Седмо; за означаване
на нещо, което идва на седмо място
при изреждане. кДзамё й шестого,
да рёмь й сёд'мето 33 2446; имаме
да пйгамё.. шестое, какь. раз8’мЬше
й занёсоше таквйзи дарове. сёд'моё,
где наидоше ха сэнТа хйтрьцы 33.238.
ед.: м сёд'мыи 4.24, сед’мыи 38 288, чл.
ссд’м^томй 18 1846, ж. сёдма 1.7, ср. сёмо
4.216, сёд’моё 33.238, чл. сёд'мого 33.2446.
седна св. (21) Седна; заема такова поло-
жение, че задайте части на тялото
ми да се опират на нещо. й кога бы
насЗЙ пьть. а тТа ослабна й поиска
мал’ко да сёдне да ей почйне й катб
сёдча на камень, й тамо си прйдаде
дшьта въ pSnt бжш 39.3085; й ейдна
на сэдрь гдёто бйшё го родйла 12.109;
й сёдньха та йзЪдоха сфон’гатб й
станьха да йзлЬзать 39.3176. //Заема
определеното ми място. когато шё
да дбйде снь члчьскыи съ ейлата ей
своа. . тогйва ще да сёдне на столь
бжш със’ пйснь й със’ хвала аггл’скаа
18.2016.
сег.: Зед сёдне 18.1956, 39.3086, Змн.
сёднъть 1.5; аир.: Зед. ейдна 5 34, ейдна
12.109, сёдна 16.1576, 39.3086, ейд’нь
36 269, ейд’нь 38.2856, ейднь 38.287, 39.301,
ейднь 39.3026, 39.3066, Змн. сЪднаха 5.366,
сЬднъше 15.141, сёдньха 39.3176, ейднъха
40.323, бъд. Зед. щё да сёдне 18.200,
18.2016; пов.: отрии със съкр. инф 2ед.
недйи седнь 1.46. недйй седнь ] .46.
седрах ЛИ (1) Седрах. катб пйдЬ това
чюцо царь .. Й рёче, велйкь Тъ бь
седрах^ й MHcaxs1 и ав'дённаго 12.1176.
седрах^ 12.1176.
сежан м. (2) Сажен, марка за дължина.
хс... ийшь хбдЬше... а сега въейднъ,
на, ei. пъпришь мйсто що ё далёчь
вийаша сэ 1ерлй. а пъприще йма. р,
сёжаны. й чйны, ei пъприща а, ф.
сёжаны 34.253.
мн.: сёжаны 34.2532.
секунд ЛИ (2) Секунд, й поелйдь кртй й
сэца ms’ сек^да, й майка ms’ анОоуса
12.1086; съи велйкыи кэаннь... бйте
сэ. болар'скыи рсэдь. снь сек?н'д8’
воёвбдь’ 12.1086.
секбн'да 12.1086, секЙг’дУ 12.1086.
селевкия МИ (1) Селевкия. й сэтамо
плавах^ за, м, днй. до селев’кТю 6.416.
сслев'кТю 6.416.
селище ср (5) 1. Селище, стопански
двор; имот. да ти се не порёвне йлй
да завидишь ht-kcmS' за нйщо. нй на
къщата ms’ ни на сёлището мз’ нй на
лбзТе нёгово 1.76; а др?ги се карать й
съдеть зарадй сёлищё... та не мбжать
да се ?тьк'мйть кби где да направи
къща 31.217. 2. Ирен. Небесно селе-
ние. дойде вдйме зарадй доброе наше
спсеше й просвети намь сёлише
хво. дето сме досёга сЬдйле зь тьмь
грйхбвна 3.17; era eft мене павлк
да тй покажа... селища на праведны
людае кога пр'Ьхбадать сэ тбизи свЪть
32.226.
ед.: селище 3.17, 32.2276, селище 31.217, чл.
сёлишето 1.76; мн • селища 32.226.
село1 ср. (41) 1. Село, малко населено
място, селище, й катб йдЪхЬ й
пл'ЬнЬвахЬ граде ве й села й дойдоха
на въсточнЬ страна на м"Ьсто что сё
зовё веврикТа 11.946; й сэтогази се
хрт'йне събырать сэ ейч'ките села
что съ йз'ьоколЬ й пинать празник' на
сФкаа годйна 11.956; й ймаше блйзЬ
това мЬсто село зовЪше се фаласш
2.126; а дЬцата ей не раз'бра че съ
живы, ами и ттё щото гы сэхраниха
на дръ’го село, не знай никои че са
братй 5.336; й промина и пойдё до
йдаспйню рЪкх биаше и плЬнЬваше
села нар'вар'скы 5.36. 2, Жилище;
къща, в която живеят хора; дом.
й пойдё сэнази жена й найдё мЬ’жа
своего й рё MS’ сЬд'Ьх' ей днёека азь
дома си. й дойдё нЬкои мх’жь младь
свЬти .. й пакь архистратигь михайль
йвй се на женъта манбева сЬше ей
на сел ото. й сэнази жена тёче скоро
й найдё мЛкатого ей 11.886. 3. Прен.
Жителите на селото, хората. й
пойдё на ёдна страна... и тогази се
помоли ча село да го сгореть падарь
на лозге 5.336; й тойзи ча раз'бра се до
селото и дойдбха людТе да вйдеть
що са доишлё войне оу лбзТетс й
йщъть падаратого ймь 5.35.
ед.: село2.116,2.126, 5.326. 5.33, 5.336, 5.34,
5.346. 5 3 5 , 5.3562, 5.36. 5.37, 9.65, 11.88,
38.2876, село 5.336, село 5.35, село 5.366,
14.126, чл. селото 5.352, 11.886, 18.194; ми.:
села 5.336. 5.36. 7.52, 7.526. 11.83, 15.139,
15.151, 16.157, села 5.336, села 5.356, 8.596,
11.946, 11.956, 15.151, 18.193, 39.313, сёла
7.53, чл. селата 11.946.
село11 ср (6) Нива; земя, която някой
пртежава и обработва; земевладе-
ние. а дрйъ дрЬгымЬ зёме селото
наейла а пакь дрЬгымЬ сэнкме на
землита ейнорагь 31.2166; й оуготви
аввакЬмь сочиво варёно да сэнесе на
жьтваре на селото свое, й Ьзё й хлЬбь
11 936; й азь да вы дамь села и лбзТа
помнеэго сэ чтбто ймате вые т^ка
11.91.
ед. : село 11.1036, чл. селото 11.936, 18.1966,
31.2166; ми..-села 7.506, 11.91.
семфар МИ (1) Семфар. где вы е бь й
на дрЬгыте градеэве дёто гы раз'ьалй.
какь не [по]мбже градЬ амаОЬ й
ар'фаОЬ, й сем'фарЬ 11.91.
сем'фзрЬ 11.91.
сснахерим ЛИ\б) Сенахсрим. въ асирпо
бйше нйкои царь ймето ms’ сенахерй
11.906; велйкыи архггль михайль
псразй сенахерймь царЬ воискъта
11.916.
сенахерймь 11.9062, 11 91, сенахерй 11.906,
сенахерима 11.916, сепахерймЬ 11 916.
сенахеримов прил. (2) Сенахеримов. от
ЛИ Сенахерим. стра велйкь щъ да на-
лбжЬ на воискЬ сенахеркмовЬ 11.916.
ед., ж. сенахерймова 11 916, сенахерймовЬ
11.916.
сенджир м. (1) Синджар, метал на ве-
рига, окови. тогйва царёвь кехай
магнён' п'е йспрбси сэ цара да сэвёжата
(!) стго сэ сен'цйркть 39.304.
ед.: чл. сен'цйркть 39.304.
септемврилс (5) Септември, деветият
месец на календарната година мца
септем'вр’и, а начёлё ин'диктз1 2.9; й
сэтогази на вьсако nt то паметь ймь
чипtха, мца сеп'тём'врга, к 5.40.
ед.: септем'врУа 2.9, 4.266, сеп'тём'врТа 5.40,
сс 14.1266, 14.129.
сепфоров прил. (2) Сепфоров, от ЛИ
Сепфора. й тамо бЬше царь ймето ms’
валаакь сынь сеп'фбровь 11.86
ед.: м. сеп'фбровь 11.86, 33.2416.
серафим м. (3) Серафим, ангел от
висш небесен чин с шест крила. й т!а
девет'тЬ чинсэве нёны. на три чйнсэве
раздЬлйват' се по три. й прьвыи чйпь
е шёстокрылаты сераф1'ме 11.83; бе
що ей сторйль нбо и земли, й дето
сЬдйшь на херг/ш'мЬ, й С16рил! си
шесто крылаты аггле дето... поють.
сть сть сть гь. затова се серафиме
нарицавать, дето им' си повелЬль да
чювать животное дрьво 4.246.
мн.: серафгме 4.246,11.83, сераф!мы 18.1996.
серафимски прил. (1) Серафимски,
който се отнася до серафим, бь дето
сЬдй на нбёто. й на земли как' сё йвй
агглы трепёрАть... а днёска се видЬ
катб ёдйнь сырома члкь й смЬрёнь.
той сЬдй на ирЬстбль херь'вГм'скы й
сераф1м'скы. а днёска сЬдй на ёднб
жрЬбс белк 34.249.
ед.: м. сераф1м'скы 34.249.
сермия ж. (1) Материално или духовно
богатство, блвёнш бца дхбвнаго бТи
въеакомх’ хрт'ГанинХ’ щотб м8 е даль бь
талан'ть сер'мЧа... чтб таланать сто да
се грйжите за дшите ваши 20.208.
ед. сер'мТа 20.208.
сестра ж. (12) 1. Сестра, дъщеря на
едни и същи родители енрямо другите
им деца. А сйч'кыте людге щьть да
сё познавать тогйва едйнь др^гыго.
й рбднина. й брала й побратиме, й
сёстры, й бащй, й маикы, й жёны, й
дЬца, й мал'кы. й голЬмы 18.199; й
тогази марта сестра Лазарева кх’пй
мурб мнсэгоутЬнно 34.250; й анна
лежа ёдйнь днь катб мрьтва. й майка
геи й сетрыте й плачаха 11.1036. 2.
Обръщение към жена, сестро. й рече
ми сёстро. твой мх’жь пргагел' ми с
бдавна 15.1546.
ед.: сестра 3.166. 34.250, сестра 34.250,
сестра 36.2676, сестра 36.2676, зе. сёстро
15.154, 15.1546, мн.: сёстры 18.199, сёстри
34.249, чл. сесгрыте 11.10362, 34.250.
см'ме стоим. възвр.-част.(МД) 1. Служи
за образуване на собственовъзератни
глаголи; на себе си, си. амй сэйде въ
пустыни, й направи ей колйбх. й постй
се ,м, дни 13.121; а воиската чтб бЬше
със' тысУщницыте. йлЬзоше въ гра
да ей кХ’пХ’загь мсттё 15.143, й тогази
сам'сй ей рёче до то врЬме сыромаше
збсима. да еъврьша' що ё заповЬдала
прпбббнаа 17.1756, тогйзи ейч'ки си
дохбждахХ’ бу монастйрь, на цвЬгнаа
нейк прь въскрсёше. й носи си сЬкыи
добрыкьть що ci ё хработиль на дйпь ть
17.1656; а в'тсра е дт’ма, вътрЬшна,
дёто ей сам'сй члкь л(’ма й наговарЬ
се на ерцето 3.3.2336. 2. Служи за
образуване на взаимновъзвратни гла-
голи; един на друг, си. й ако п?ка не
мбже ёдйнь дрх’гыго да вйдй й да ей
бесЪдй. амй тамо заедно щемь да б^дё
12.1186; й т!ё са чюдЬха й дХ’маха ей
тойзи сэ това мЬсто нЬ ё, нй сэ градь
нашь. ами ё чюждйнець 32.268; й
да ей не мыслиме ёдйнь дрХ’гыи зло
15.1566; тогази ёдйнь дрХ’гыи меташё
си стбриха, й цЬловаха се 3.206: й
щьть да се туХ’вать, и да ей завйдеть
ёдйнь дрХ’гымх 18 180; азь вамь дадб
ейч'кате (!) землй ла й дрьжйтс. и да
ей съдите мёж»? ва право 18.204. 3.
Служи за образуване на възвратни
глаголи,- при който действието се
в ърши заглаголнотолице; подчертава
глаголния субект; си. й катб вйдЬ
страшного това ьидЬшё зараува се.
й помысли ей й ре. това е страшно
чюдо 14.127; когато правёдниците
ймать ейч'ко добро раиско прЬ тЬ.
а грЬшниците гледать та ей жёлЬть
18.2066; сЬше ей на сслбто. й сэнази
жена тёче скоро й найде мх’жатого
11.886; ами се врькЬте та ей починЬте
пб дрьвбто на сЬн'ка 31.2216; а майка
м8 го бузё за дёснХ' pfoctf. и въвёде го
вътрЬ гдёто ей спй 12.109; амй ёлате
ейч'кы къ нгего да сё насытите, й да
сё нашего, й ейч'ко добрб да ей ймате
18.190; а дшата катб ci е сэ ба дъхната.
й така прЬбыва без'съмрьтна 38.284;
та сё йвиха три члцги прЬ авраамовь
дбмь, та ей миновать въ дрх’мь 31.221;
т1а людге кыдЬ сэхбждать така скоро
й текьт' си 17 1686: как' ей сэпаде Сэ
тблжова почьсть, й как1 м§ жената
?зёха насйла 5.326.
сип част. (105) I. При местоим. 1. При
неопред, местоим. подчертава нео-
пред елеността: си. и сэбрёкль се бЬше
CTMV OUS’ никол^, й любовь гврьдЬ
ймаше V нюго. и накани се веднъшъ да
йде по нЬкоа ей работа 15.152. 2. При
пични местоим. подчертава чицето,
пазовано с местоим.; си, самият. й
напйса за него си сйч’ко кой е й чш е
ейнь й чтб е проводишь й где е хбдиль
40.322; й сэць йма двЬ имена, зовё сс
сэць й прЬ ложитель си_рё йз'даде го сэ
нюго ей 33.239. II. При глаголи. 1. При
глаголи за движение като ида отида,
поида придава значение: врыцам се
там, откъдето съм дошъл; си. и
млтвь' ймь простёна стбри. й сэпъ’сти
гы да ей йдьть на своё мъсто съ мйрб
15.1376; а сты бсмйхна се мал'ко, й
каже mV. йдй ей брате на нйвата, ато
щешь да ей намьришь волатого :кйва
чё пасе трЬва 39.306; а сэныа люд!е
седЬха мнсУо врЬме тамо й HCHtniaxV,
й сэйдоха си дома 2.136; и със’ такьв’зи
скбпось дойде ей стыи на сэчьствотс
15.1376; й поклонй се на стыте мЬста.
й тогава ей пакь пойдё въ свою
велйкйо лаьрХ 14.1296; й тогази като
сё стбри съббрь й разыдеэше се сйч'ки
и стыи Николае отидё си на своа
enapxi’a 15.142. 2. При глаголи като
чиня, ходя сторя приоава значение
на повторителност на действието;
си. й на ёдйнь празнйкь занёсе бу
црква дарь 6V, като ей чйнЬше 3.17;
й по зерЬ напоконь, стыть да се
помли 6V като ей чйнЬше сЬкогы
8.576; й кота бы на йрьши, събраше
се людТ’е въ пркви, като ей хбдЬхй*
сЬкогы 15.153; й пойдё ед'п^щь като
ей хбдЬше i црква. й сл^шаше като
чьгЬха апль 2.96; й той пакь стбри
мол'ба като й прьЕЬнь й rie mV се
самы сэтвбриха. й вьлЬзе вьтрЬ та си
стори млюш’е, като й сэнапрЬть 3.196.
3. При глаголи с представка от-,
които имат значение, че действието
се извършва до насита, подчертава
това значение; си. денТё думать,
кога ще до нощь да ей сэпочйнемё
сэ хбдеюё й сэ злына 18 193; ами вы
се млю сэсЬднЬте мал'ко Ука да ей
попасете конюте й (по)сэпочиьЬте ей
5.346
си1'1 местоим. възвр. лично като при-
теж вж. себЬ.
енгашен прил. (1) в сигашни врьмена.
Сега, днес син'ко вь сигашши време-
на не сьбйрьи се съ злы чловЬцш
20.2086.
мн.: сигашши 20.2086.
сиджил м. (1) Присъда. решение за
наказание, това катб чю парь, й нёма
веки щб да стбри сэ йдь й со лютича,
катб бы пб'смЬань сэ црцата. амй
напйса на стго, й на цари гаj( ! ) таквбзи
осЛкенТе сицйль гесэр'пе хртТанина...
сега пове лЬвам да м? сэсЬчете лУкавата
нюгова глава наедно съ алезан'дра
царица 39.3086.
ед.: сицйль 39.3086
сидор ЛИ (2) Исидор, й сэ але^айрТа
Оссэфйль, патрТархь довёде ейдора
постника, дёто бЬше мУ се нЬкогы
обЬщаль да м? даде прЬстоль
царограскыи 12.112; й плакаахУ
за ейдора чтнйго бца й дрезвйасра
12.1146.
ейдора 12 112, 12.1146.
сила ж. (ПО) 1. Сила, способност на
човека и Оругите живи същества
да действат чрез напрягане ча мус-
кулите; физически сила, издържли-
вост й тогази стань йл’.а й йде до
сытость, й със’ бнова аст!е йма сила,
й пУть ходи ,м, дни гладень 11 90;
царТе сэ цртво се раз’ейпаха. вйщи,
вЛчьство погт?биха, ейл’нш сйлУ свою
йз’дрьваха 20.2086; й като гб вйдЬ,
тёче скоро да го постйгне, кбл’ко
ймаше кона г’ mV сйла, й не може да
го постйгне 5.286; за ёдйнь ча ms' се
йз’коренй ейлата й юнашьството. члкь
ё каль пбсмЬдьшлйвы 31.216. 2. Сипа,
способност на човека да преодолява
с воля трудности, да прояеява твър-
дост на характера: нравствена сила.
амй подай намь ги ейла, й йсрЬпй ны
да ймаме трьгЬнТе. й да не дойде намь
нЬкоа зла мысль, да се сэмётне сэ BbpS
5.31; йз’бавй ме сэ т!а злыны, щб
нападать на менЬ. й дай ми хе ейла
до край живота моего, да си ^паза
вЬрага твоа 39.3006; й апль хвь бы. й
сб дха стго npie crinS'. й най'чи се сйч’ко
бжтво 37.274 3. Мощ, изключително
голяма сила, могьщество. чюх’ме та
гслЬмы naps', че ты е ейлата велика
й що помйслишь й що щешь. а тй
споришь 18.190; ре ms’ аггль. пойдй
съ твбата тьзи ейла. й йз’бавй
щешь евреете сэ тьзи напасть 11.88;
слоушаите .. кол’ко ё мбата йкость
й ейла, й кол’ко вЬры, й землй дрьжа
та им’ сь царь 18.188б; бе щотб сйч’ко
дрьжйщь. й сйч’ко можешь нЬдей
ги засрами който са на твбата сила
надЬагь 39 3046; гь крЬп’кь й ейл’нь,
гь ейл’нь ьъ брани. крЬп’кь ё гь бти
щс да съкр^ши вашьта ейла со бЬсоове
35.264. 4. Сила, вродена способност
на човека за нещо. защо сэпрьвень
бь адама. съ сйч’ко дббрь стбри...
й тогази ms' дар^ва, дванадеть силы
дшёвные. дето гы йма й сега сЬкыи
члкь й трй ейлы сё зовхть садител’ны
дето сь, със’ тЬ ражда, й храни члкь, й
расте 33 2326, й дрйы ,д, ейлы зовьт’
се живот ны, защо сьс’ тЬ живот ъ'ва й
ходи жйвь члкь 33.2326; а чстврьта
ё ейла желаше да рёшь да желаемь
сЬкогы добро 33.233; й прьвата се
ейла зове чюв’ство втора мьчташе.
трётТа слава, четврьта, пбмысль пётаа
S’Mb 33.233. 5. Чудотворна сила,
способност на някого или нещо да
извършва чудеса, й ймать ейла да
погнать сЬкаква болесть й злына по
ейч’ката земли кол’кото т!е шьть
18.1866; й щьть да ймать сила да
направить ейч’ката вода като крьвь
18.1866; т!ё ймать ейла да заключеть
нбёто да не щ?сне дъждь нйкакь
18.186; йлй не даде й тёбе сила .. йлй
не йсцЬлйваше й ты бол’ны. й слЬпы,
й бЬсны 35.2576; й тогази ейла крт*/
чтнем^ чюдЬса стбри побйха мнсэго
сэ поганите, й що сэстаха, йз’хватаха
ти жйвы 4.22; й ейч’кы видЬха това
чюдо на стго та се почюдиха повече
й магёсникь абанасУе. защб знаеше
каква ейла ймаше бнова былтё
растьбренно 39.3036 6. Принуда,
натиск върху някого да извърши
нещо, насилие, а ные мнсэго пъты
без’ бЬда, й без’ нйкои скрьбь, й
нйкак’ва ейла, та се сэмётнз'вамё сё
хво йме. й йдемь на др£га погана
вЬра 5.40. 7. Само мн. Сили, един
от деветте ангелски чина, тогйва
щьть да npiMHS’Tb ,4. чйнсэве, сй_рЬ.
воеводы нбные. агглы. и арх’гглы, й
прЬсгбл’нкци бжш. й кмётове прьвы
гпдвы, ейлы, мнеэго бчйтаа хер>'в1мы,
й шестб^крилатаа^ серафгмы! 8 1996;
втбрыи чйнь ё. гпд’ствТа, силы, й
власты 11.83. по нечия сила. Според
нечии възможности. мнсэго пъти
елнцето плаче, та сё млй Ts" 6s”, й
д£ма ги бе щотб сйч’ко дръжйшь. не
мога веки да глгедамь безакбн’ство,
й неправды члчьскые. амй повели
да стбрж по моа ейла на тЬ 32.2336;
амй дай намь тестйрь, й да стбри
сега по наша ейла. ейла (!) да. да (!)
сё затрТдть сэ землйта 32.2236; сила
божия. Представител на небесното
воинство или светец, й тогази
архггль михайль йьй се авраам»’.. й
наре авраамь йме на бнъзи планинь.
бь видЬ. бти се йвй тамо ейла ож'1а
11.856; й тогази щёнь да видишь сила
бжга. и пойдё тн’зи гпдаръ млрТань й
припаде на грбб’ть ctmS. й прЬз’ тьзи
нощь видЬ стго димйтрга 9.71; сила
диаволска. Дявол ти друг зъл дух. а
л#кав ыи дшволь не прЬстанч'ваше да ю
плати, й мнеэго пъти се пдЬтвараше
катб явЬрь страинь... макарь да
бЪше жена амй бЬше йспльнкна дха
стго. й бЬгаше со пгеа сила дТавол’ска
й йечёзн^ваше катб дымь 8.56; сила
небесна. Начало; първооснова на
света, от която произлиза всичко, ты
ей на направиль сэ четыри ейлы ноны,
сэ землй, й со вода й со дша, й сэ бг’нь
18.205; сили небесни. Небесны силы,
в християнството — споовижници на
Бога, небесни служители, мти бж!а
плачьте й въздышЬше, й силы пбные
дивлйхУ се и агглы тренерах^ 35.259;
й чюдЬха се ейлы нбные, й пйтаха съ
страхсэ й със’ радость, кой ё тойзи что
въехэды на нбёто 38.2856; хе бе, що
ей на ейч’ки ейлы нйные, дето нЬ ё
нйкои тёбе ендЬль 5.39.
ед.: ейла 4.222,4.256,5.286,5.306.5.31,5.386,
5.40, 6.456, 8.56’, 9.646,9 71, 11.826, 11.856,
11.88, 11.90, 16.1586, 16.1596, 16.1606,
16.1626, 16.1634, 17.170, 17 1726, 18.1796,
18.18С6, 18.186, 18.1866’, 18 1886, 18 190,
18.191, 18.205, 32.2236’, 32.231, 33.23262,
33.233», 35.2576, 35.2626, 35.2633, 35.264’,
36.270, 3 8 2923, 39.29 862, 39.30 06, 39.30 36’,
39.30462, сила 5.37, сила 6.44, 38.2936, ейлх'
20.2086, 37.274, сил*' 39.3006, 39.303, ейлою
9.66, чл. ейлъта 9.65, 10.78, 16.162, ейлъта
9.66, ейлата 15.131, 16.160, 18.1902, 18.1946,
18.2016, 31.216, 38.290, 39.303, 39 304,
39.3046, ейльта 35.264, силата 39.3026,
39.307; мн' ейлы 5.39, 11 83, 18.1956,
18.1996’, 18.205, 33.23264. 33.233, 33.2343,
35.259, 38.2856, силы 33.2326, ейла 35.264.
силен прил. (34) 1. Силен, който
притежава голяма физически сила.
й бЬше выебкь, й голЬмь й юнакь
ейлкнь. й на бор'ба бЬше хыгрёць
9.65; наговбриха се пср’си да йдЯть
й да бЧють пари_градь. й събраха се
мнсого ейл’ны юнаци 11.96; младо
мом’чё, каква мапа стбри, й 8'бй л!(е)а.
еэн’зи мнеэго ейл’ши юнаци ^бй, й нё
каквэто тебЬ слабый мом’чета 9.об. 2.
Като същ Силен човек; човек, който
се отличава с голяма физическа сила.
дарТе сэ цртве се раз’ейпаха. в^цш,
ьйчьство погйэиха. ейл’нш ейль’
свои') йз’дрьваха юнацТи на саб!'а се
прЬдйдИха 20.2086 3. Силен, който
притежава голяма мощ и трудно
може Оа бъде победен: могъщ. кога
чюе нЬкои члкь. за нЬкого сил’наго
цара дето йма сил’на войска й навил’
м# е др^гыи царь, помал’кь дёто йма
по мал’ко войска й стой еэн’зи члкь
и мысли как’ бы тона та се сторй
33.234; й пакь катб ймь ре хс да сте
съ ейла нона бблЬчени. защо легома
катб щЬше хс да гы га’сты на ейл’ны
цар!ё, да м? проповЬдз’вать 38 292; гь
крЬп’кь й сйл’нь, гь сйл’нь въ брани.
крЬп’кь е гь бти щё да съкр^ши вашьта
ейла со бЬсобвс. а сйл’нь егь, защб ще
ада да погибы 35.264; раувай се крте
блгочьстивы цремь ейл’но бр?ж1ё, шо
м8 нйкои не навйва 16.163. 4. Стен,
който действа с голяма ста (за
вятър, буря), й пбчне да сё вдйга катб
сйл’нь вЬт’рь, й катб otfpa велйка а
катб пра на землйта гадн^ва 31.2156;
вдйгат’ се й ейл’ши, вЬтроове, й пакь,
прЬстанКвать й йтёгаьать 31.220; й
члкь на сЗша свё са мьте катб море,
й ни(ко)ги нЬ ё мйрень. нЬлй е катб
ейл’на б!?ра едйнь над’ (!) др^гыго
частаньва 31.2166.
ед.: м ейл’ныи 2.13, 4.25, 11.88, 18.203,
35.2636, ейлкнь 9.65, сйл’нь 11.876,
16.1586, 31.2156, 35.260, 35.264’, сйл’нь
15.1526, ейл’ны 18.203, ейлепь 31.2166,
сил’наго 33.234, 35.260, ейл’номх’ 36.2726;
ж. ейл’на 31.2166, сил’на 33.234, ср. ейл’но
16.1576, 16.1586, 16.163; мн.: ейл’ны 9.656,
11.83, 16.163, 38.292’, ейл’нш 9.66, 20.2085,
31.220, ейл’ны 11 96, ейл’ны 33.243.
силиан ЛИ (1) Силиан. ймаше ёдйнь
градь зовЬше се агавь. й црьств^ваше
в‘ нкто (!) ймето Mtf сил’йнь 39.309.
еилТань 39.309.
силивестър ЛИ (1) Силвестър. бЬше
сты сйливестрь папа рйм'скыи 15.141.
сйливес'ръ 15.141.
силникл« (3) 1.Лице, което притежава
голяма сила, защб вчёра бЬше бсъдень
йдэаспёта мч/ бЬше плъта на кртЬ. а
днёска катб ёдйнь сйл'никь пойдё
дшата ms’ въ адь, да йз'ваци ёэ ада шо
съ сэпрьвЬнь запрЬни 35.2576; амй
постенй постенй аде оти йде сил'никь
35.258. 2. Насилник; лице, което със
сила принуждава някого да направи
нещо. й като нЬкои кога е^морёнь...
йлй е сэгладнЬль, й найде к нЬкого
трапеза, чё йма на нгеа различны
гбз'бы. й не пъ’ща го нЬкои сил'никь
да пойде на трапёзата. й тврьдЬ mV
е бсйл-но, защб mV не давать да йде
катб гладь’ва 12.1186.
ед.: сйл'никь 12.1186, 35.2576, сил'никь
35.258.
силя несв. (1) Сися, упражнявам насише
върху някого, мъча, насилвам защб
въ бнова RjrbMe 6bxV цар!ё еллйны...
затова й мници ftubxV й npieMaxV мше
й трьпЬха раз’лйчны mVkm, зарадй
йме хво. а сега на това врЬме. не йма
нйкои на да сйлы зарадй вЬра хва. йлй
да ны текли (!) да йдё на mVkm 9.756.
сег.: Зед. сйлы 9.756.
симеон и симон м. ЛИ (51) Симеон.
защб кэсифь бЬше родйль ,д. сынове
гакова сумесэна, i^V, й icocia. й
дыцере, три 6.41; тогази на това
врЬме нЬкои м£ж!е сэдалече rmbxV да
дбйдьть при стго сумесэна за блвеше
да пршм^ть 2.136; не смЬеше нйкои
тамо да помйне, 6oaxV се. а сумеешь
блжённыи, пойде й вълЬзе вътрЬ,
нйкои го не знам 2.116. симеон
богоприемец. Симеон Богоприемник.
С> блжённыи сумесэне. 6го_пр1ём‘че.
въйстиШ/ пррк‘ си бйль, й дхь сты
ймаль‘ ей. бти ми бЬше рёкль. 5рЛк!’е
остро й сё двФте страны, на синего
моё щё да влЬзе 35.2616; симеон
стлъпник. Симеон Стълпник мца
септем'врТа, а начёлб ин'дикт%’ и
паметь прпбобнаго сода нашего
сумесэна стльпника 2.9.
ед.: сумесэнь 2.9, 2.96, 2.106, 2.126,
2.132, 2.14, 2.146. ймссэнь 2.96, сумёсэн*
2 10, с’шесэнъ 2.10, 2 106, сумесэн* 2 116,
сГмёсин1 2.116, сумёс~>нь 2.1162, 2.12, 2.1263,
2 13, 2.136, 2.14, 2J463, сумесэнь 2.126,
сумесэнь 2.13, сумёсэ 2.136, 2.142, сумёсэнь
2.14, с'Гмбнь 4.23, 4.236, сТмесжь 35 2646,
сумеё>на 2.9, сТмесбна 2.9, сумёсэна 2 122,
2 1362, сумесЗна 2.13 , 2.1363, 6.41, cvmccjhV
2 11,2 146, cimohV 4.23, зв. сумесэне 35 2646,
сЧмоне 38 288
симонид ЛИ (1) Симонид, й ре
ёу'статУе. дойде еймонидь, й ёу'дб^е
чтб съ прьвы кмётове мирёискые, й
мартУрисаше за тЬ 15.1446.
еймонидь 15.1446
Симонов прил. (1) иуда Симонов иска-
риотски. Юда Симонов Искари-
отски, един от дванадесетте апос-
толи на Христос, й тогази рё ёдйнь
со ^ченыците хвы Ь?да сТмоновь
йскарТсэт'скы, дето щЬше да го
прЬдадё 34.2506.
ед.: м. ймбновь 34.2506.
Симле (222) 1. Син, чедо отмъжки пол,
мъжка рожба. ты ей неплодна, и нЬ
ей ед'накь родйла. амй щёшь сэсега
да родйшь сна 11.886; сэ чёдо мой, й
chV мой драгы где сэставлмшь майка
ей сама 35.2606; пог?6иха сынсавете
нгеговы. адрамелё, й сарасарь. й
въцри се треть! снь нктбвь асор’дань,
въ асир!и 11.916; тогйва шьть да сё
различать й раз‘дЬлжть баща сэ сна,
й майка сэ дъщерЬ, й брать сэ брата
18.206 //Наследник. замь да бьдете
чёда свЬтУ й на днйте, й еббве на
цртво нбное 31.2226. НБожият
син Исус Христос, това показ^ва
какь сЬде хс на тойзи чтб ё ёдйнь
прЬстоль дЬтб сЬди сэць. сй_рЬ.
какь ё ёдйнь бь сэць й снь 38.287; й
потова ёдйно_рбдны снь й д!?ма 6ж!и.
не трьпЬ да глёда члчьскыи рсэдь сэ
д!авола да се мъчи 15.132. 2. Само мн.
Синеве, потемци. й стбри поП/лЬм‘
съббрь. й вдйгна ан’ткэховы сынсэве,
й акакТевы, й цра самого нАстбри та
го раз’гнйвй. й йспъди хУбЪве кэанна
12.1166. 3. Прен. Син; човек, който
се присържа строго към даоено
учение; последовател. тьк’мо дето
сгрова щотб рёкох’ме дето са блгы
й добрый той е снь й другарь хУ 1.3.
громов сии. Син на гърма; прозвище
на Йоан, сине на Зеведей. мца того
кз, прЬставлгсше стго апла й evлиста
кэанна бго_слбва бчю слов? пистоль
ёсй възлюблгснномУ. въМ Ученикь
в£щ‘ше вьзлюблюнь. кь ТУ прайде
грбмб, снь. вь кз 6.41. отец, син и
свети дух. Светата Троица, формула,
изразяваща триединството на Бога.
й викна царь й ейч’кыи вЬрУваме ба
вт йме сца й сна й стго дха, И въ стУю
трйцУ 39.3116; син оожи. Син Божи,
прозвише на Исус Христос прЪм»дро
снь бжш, дето ё със’ бца същи й ёднб.
й що се слави равно със’ стго дха. й бы
да стан ь бь й члкь 3.176; ето снь »ж!и
ст ан’гглыте нгеговы сториха бой със’
дгавола, й със’ fia парге землъ.-кы,
дёто б£ше гы направиль ан’тихргсть
да сь пб нкгова рька 18.195; син
чловЪк. Човешки син, представител
на човешкия род. й Сэвбри ей Астата
фйлипп ь. й рёче архгерёю. сыне
члче, защб ти е залУдо й любишь
да думать лъжа. й защб напУсто
ерпёто ей сэб'тёгн’-'вашь 36.2696; син
чловЪчески. Син чо вешки, прозвище
на Исус Христос, катб една млъша
когато се вйдй сэ истока до запада
как’ь е тьй ще да бьде пришьствУе
спа члчьскаго 18.1956; когато щё да
дойде снь члчьскыи съ ейлата ей своа,
й ейч’ки сты агглы със’ нгего. тогйва
ще да сёдне на столь бжш 18.2016;
син яръмнич. Малкото на впрегатно
животно, й ще да ны спасй й да ны
't/пази. й въз’сЬднъль на жрЬбс белге,
дето се зовё сынь аръмнлчь 34 249;
синове божии. Християните, вярва-
шите в Исус Христос, й който не
дрьжй дйн’манень лъкь нй на кого,
fie съ снсэве бжш 1.6; й бЬха и двата
йстинны снсэве бжги, й в’Ьр’нги слУгы,
й евътил’ника что наставипге йноци
на цртво нбное 14 128; й пакь каже.
да сэбьгчетс й да мйлУвайте ейч’кыте
члци ако йшете да бъде те снсэве бж’гй
1.56; синове из драил с ви. Потом-
ците на Израил, еврейските пле-
мена, евреите. вые снсэве илгевь:,
сэсл+.пЪх’те съ сДцёто ей. й рёкох’тё
какь нЬ с хс снь бжги й мнеэго хУла
на нгего йз’вадг и)х’те 4.226; it/до,
как1 знаешь като сь прЬмйньле
снсэве шлгевы чрьмное море, какь ё
было тогази й що ё сйч’ко стбрено
знаешь, а за крть хвь не знаешь 4.24;
да възвелблить гь бь твбёто йме по
ейч’кыи свЬть, да сё йзбавжть сынсэве
шлгевы 13 1236: синове чловЪчески.
Човешкият род. амй повелй ми ги да
не подймь некто икос г ь моа, й рож’ба
на снсэве члчьскы, й да нё йзрасте
нйшэ по мёне 32.2246; послушайте
ма снсэве члчьецш. аминь й истинна
дУмамь вамь че стё сториле добро на
fia мойте братга мьнич’ките мёнЬ сте
стбриле 18.2036, й съзр£ й видЬхь
ейч’ки свЬть, й б’Ьше нй защб прЬ
мёне наглёдь й снсэве члчъгши по
свЬтьть лггуаха без’ врЬме 32.229; ги
бе щотб сйч’ко дрьжйшь. ггастанаха
члчьскы снсэве, й похУлиха ймето
твоё стое 32.224
ед.: снь 1.3, 3.176. 4.226, 4.23, 4.246, 6.414,
6.42, 7 546, 8.586, 11.86, 11.916, 12.1086,
15.132, 15.1396, 16.160, 16.16162, 18.1796,
18.1826, 18.18462, 18.18962, 18.191, 18.1952,
18.2016, 31.221, 32.2242, 33.235, 33.236,
33.2376, 33.23 863, 33.239", 33.2396, 35.2606,
35.2616, 35.262, 35 2626, 35.2636’-. 37.27562,
38.284, 38.28462, 38.287, 39.3136, 39.3145,
39.3 1 662, 40.321, сынь 4.236, 6.42, 6.45,
7.546, 11.86, 11.92, 13.124, 33.2416, 34.249,
34.2536, 37.2766, 40.322, 40.323, ейн’ 6.42,
син’ 6.42, синь 6.45, 33.2416, 33.2436,
40.322, 40.3236, ейн’ 37.281, 40.321, сна
2.156, 5.30, 7.546, 10.766, 11.846, 11.85е,
11.8565, 11.876, 11.8862, 13.1216, 13.124,
14 1276, 15.1336, 18.1846, 18.19563, 18.1962,
18.198, 18.206, 32.224, 32.2246, 32.2286,
33.2366, 33.239, 33.240, 34.252, 35.2622,
35.2626 , 35.2632, 36.267, 37.2806, 38.284,
39.2986, 39.3116, 39.3 1 2, 39.3 1 36, 39.31462,
39 31663, 40.320, 40.324, сына 6.436, 6.45,
6.46, 6.47, 11.886, 11.946, 13.121, 14.1276,
37.275, 40..3212, 40 3236, сына 6.45, 37 2746,
сйна 11.85, 34.2516, синя 37.2756, сна
37.281, 39.3136, 39.3166, с® 1.5, 8.566,
11.856, 17.1706, 18.1796, 18.1846 33 240,
35.2606, 35.2616, 33.239, 38.284, 40 3206,
сын# 7.496, сйн# 18.1846, чя. снятого 39.3136,
39.3146; зв.: сйн’ко 2.96, 7 51, 20.2086,
39.314, сне 4.26, 15.1506, 35.26062, 35.261,
35.2626, 39.314, сн# 33.2366, 35.2612, сыне
36.2696; мн.: снсэве 1.56, 4.226, 4 24, 5 27,
14.128, 18.2036, 32.224, 32.229, снсэве
1.6, 32.224, 38.2906, сынсве 6.41, 33.2396,
сыныве 12.1166, 13.1236, 13.1246, 18.1846,
собве 31.2226, снсэве 32.2246, чл. сынсэвете
11.916, 13.122, 13.1246, снссвете 13.121,
13.123, 13.1236, снссвете 18.1846; бр.: (два)
сна 3.166, 34.253.
син прил. (2) Син, който има цвят
на ясно небе ты ймашъ тбл’кова
мраморе, й сэ гЬ сь тол’кова чрьвёны.
й тол'кова зелёны, й тбл’кова бЬлы. й
тбл’кова сйны 9.69; ком# сйны очи,
бикрпо 20.209.
мн . сйны 9.69, 20.209.
синайски прил. (1) синай ска гора.
Планината Синай, а тй ми речй катб
горЬше к#’пина на синайска гора, какь
не бы опалена й не йз’гбрЬ 38.2896.
ед. ж. сйнайска 38.2896.
синов прил. (1) Синов, който принад-
лежи на син. й баща ще да летне на
легло сновб си, й снь на легло бащ#
своем#1 32.224.
ед., ср сновб 32.224.
синор м. (2) 1. Синор, граница между
две ниви, межда, слог, адр#гь дрйъ.м#
зёме селбто наейла а пакь др^гым#1
ёэнгеме на землйта ейнорать 31.2166.
2.Държивна граница, й катб прЬмйна
сыпорь фрён’скыи. й влЬзе на т'ъзи
странъ 5льгар’скаа 8.596.
ед сынорь 8.596, чл ейнорать 31.2166.
синпур м. (1) Сяра, жълтеникав прах
с неприятна миризма, синпур. ами
вые... съ желЬзны пироне да м#1
прикбвёте й р#цЬте, й нсэзЬте. й
покрыитс го със’ пап#’ръ. й посипЬте
със’ масло, й ейн’пфь, й дёл’фГе, й
пЬкль, й смола 37 2776.
ед.; сйн’п#рь 37.2776.
синца мест, обобщ. само мн. (2) Само
за лица. Всички, всинца. й тамо да
пол#чимь^ бнъзи мысльна пасха вь
цртво нбное, дете стоить ейч’ки
стыи... давно бъде на ейн'ца намь
да полечи 16.1636; й ако щёте да сё
опрё те нкм#1 насрЬщ а. щё да вы пог# бй
ейн’ца ви й ейльта ваша 35.264
ейн’ца 16.1636, 35.2t>4.
сион1 ЛИ (2) Сион, прркь мсэуси
когато щЬше да пойде въ терли, й
гдёто прохбтйаше й поразЬвале й
плЬнУваше, еэша мЬста й катб плЬнй
сТсэна цара амморёиска, й градь
ёсевонь. и тогази пойдё на за падь
блйз# ерихона 33.2416.
скэна 11 86, 33.2416.
сион11 МИ (9) Сион, й пакь рё. гь въ
йсэнЬ сЬдйгь ёдйнь стршпень й
велйкь прркь dele д#ма как1 щё да сс
сврьши свЬтьть 18.178; сэ скэна щё да
йзыде законь й д£ма бж1’а сэ гёрлйма
38.2916; законь мсэмсесвь не йзлЬзе
сэ 1ёрлима ни со скэна. амй йзлЬзе
сэ п#’сгини сэ гора хорйв‘ска 38.292.
нови сион. Нови Сион, название
на манастир в Ликия, Мала Азия, й
сич’ки притёкоше стм# насрЬща, ами й
калоёре сэ стыи монастйрь, дето 5Ьше
го съзйдаль стрыка му, й нарёкль
б'Ьше го новы скэнь 15 1376; свети
(нови) снон. Свети Сион, название
на Соломоновия храм, построен на
възвишението Сион в Йерусалим. й
тамо на гова г^мно напежонь съзйда
соломбнь црква стыи стсэнь 11.90;
защб да ремь с!сэ новый та се новы
терлимь зове чер’ковата сэ сйч’кыте
пррци д8мано 18 178
ед.: cicoiib 1190, сТсэнь 15.137, 18.1782,
ciwlS.178, чл. ысэнъ 18.178, ск'сона 38 2916,
38.2922.
сионов прил. (4) дъщи сионова (иеру-
салимова). Обратно Название на
черква в Иерусалим, стсэнь що сё, зове
за чер’ковата щото ё въ терлимь. за нгеа
каже прркь ica'ia дыци скэнова, как*
щё да зап^сгЬё въ врЬме антихристово
18.178; прьвыи прркь ica'ia ре. катб
ще да сё доврыпи свЬтьть земли
ваша поуста. й градове. ваши сэ ог’нь
щьть да йз’горжть. мЬсгата ваши
чюжди людье шьть да гы йзЬдьть
л pt ва. й оставит’ се дьщи с'тсэнова.
катб одна кьща вь лбз'тё зйме 18.178;
зарадй днёшныи днь захарта прркь
прорече й д£маше. раувай се тврьдЬ
дьщи сТсЗнова. й прокаливай дьщи
гёрлймова. защб црь твои, йде оу тебЬ
крбт’кь. и ще да ны спасй й да ныйтази
34.249; дыцере сионови. Образно.
Название на черкните в Иерусалим.
й ма рё сэ пррчьство захарТа. речЬте
дъщере с'йэновы ётУ црь твой чё йде
i тебЬ крбт’кь. й въсЬдиъль на жрЬбе
бслге сна йр’ьмнича 34.252.
ед.: ж. сТсанова 18.1782, 34.249; мн.:
сГсэновы 34.252.
сиповам вж. сипувам
сипувдм несв. (4) 1. Сипвам, пръсвам
дребни предметы по нещо, изсипвам. й
тогази вйдЬ царь отй не мбже Сэ людте
да йде ами ре да с; шивать жльтйцы по
пх’ть 40.324; й въглища горещи MS’
сйп^вашь на главьта 1.6. 2. Сипвам,
наливам течност в нещо. тогйьа щьть
да давать pt 6S дёто сыпоьать вода въ
вино та продавать 18.1976.
сег.: 2ед. с^п^вашь 1.6,2мн. сйЩвате 31.223,
Змн. сыповать 18.1976, сплавать 40 324.
сир МИ (2) Сир на анатбл'ска страна
на кадал'ькь cvpb. гра' йма що се зовё
рамель 39.312.
сирь 16.1606, сйрь 39.312.
сираче ср. (4) Сираче; дете, чиито
баща или майка, или и двамита
родители са починали, й вт алеЗанрш
бЬше нЬкоа двца некргена сыраче й
сэ башь й сэ майка 11 105; амй бь така
даде да ей ты сыраче по нгеговата,
съмрьть. й азь вдовица 12 109: й не
бЬше сторйлъ бще, Й гбдинь, а той
оста сыраче без* баща 39.2976.
ед.: сыраче 11.105, 12.109, 39.2976; мн.:
сираче га 40 320.
сирински прил. (1) МЬСТО сирииско.
Сирия, й вь тбизи традь антТсэхви
сыр'стЬи. бЬтье монастйрь, дёто се
блжённыи теэаннь злаустыи пострйже.
й оу тбизи монастйрь бЬше, нЬкои
калбёрь ймето mS йсихта, сэ мЬсто
сирин ско й тврьдЬ бстарЬль 12.1096.
ед.: ср. сйрин'ско 12.1096.
Сирия МИ (1) Сирия, това написанье
й сэпрьвЬнь бЬше. когато куринёи
сэбладаваше на сйрТе й сйч'кыте
йдЬхХ да сё напйше сЬкы на свой
градь 33.2366.
ейрье 33.2366.
сиромах м (111) 1. Сиромах; човек,
който няма достатъчно средства
за живот; бедняк, които стр-ва
сыромах^ добро, мене стр^ва. кой дава
сыромахЬ" й npoctrS в’ рька. на моа
рька да го намЬри 18.2056; не 6txS
тврьдЬ богаты, нй пакь сыромасй.
амй посрЬ кбл’кото бЬх^ възмбжны
да й себЬ ей храпеть й сэредъвать
съ своего ей ймаше й на сыромасй
да подадКть 15.1326; да подадемь
на сты цркви млтыни. й сиромасй
да помйлх’вамё да гы сЗблЬчё. й
нахрапи 4.266; и вълёзе въ градь й
продаде сйч’ко чтб Ймаше й раздаде
го по сйромаси й на прбсеци 40.321;
й пойдё и раз’даде бнова сребро й
злато на сыромасй 7.526; пакь др^гыи
кое ё сирома плаче и лелече какь да
се сэкз’пи й нахрани на тбизи свЬть
31 217, 2. Сиромах; човек, изпаднал в
беда, нещастие; клетник. не вйдиш'
лй кол'ко зло тёглй сырома. азь й
чюждйнець амй мё пйташь что м! е.
днёска работи. а нощёска с'мь окован’
9.676; сёга кол’ко ли её раузать, й
веселеть дне вь памё стм8 гесэпю а
азь сырома бкаанны как’ сь въ чюжи
поробень 39.315; гпдйнь ev’ciafie...
неправедно повело да погЪ’бжть со
наша роднина, трй м^ж’Че, дето не съ
съгръшйле нйчто... амй оузё мыто
со наши злб^мысльнгци. й бсъдй
гы на правда да гы затриють. ами
стори млть със’ на сыромаси, й течи
да гы сэнёмешь. защб ако пбскоръ не
пойдешь ные сыромаси погын^вамё,
й сэнЧа посйкХвать 15.144, сэ тёж’ко
мёне сыромахУ мьчномУ. й шотб не
мога да трьпй болести катб лёжа й не
знамь сега чтб да стбрж 31 218.
ед. сирома 1.56, 31.217, сырома 3.176,
9.6563, °.67б, 11.105, 34.249, сырома 11.108,
16.158, сырома 18.1816, сиромахь 33.235,
39.3056, сырома 39.315, 40.323, сырбмахь
40.3226, сырэмаха 1.56, 3.176, 6.476,12.118,
18.2056. 31.2196, 34.251, 40.322, сыромаха
11.1056, сыромаха 39.3056, сыромаха 40 322,
сыромахУ 11.956, 12.118, 18.2056, 31.2176,
31.218,сырсмахУ 15.1556, сыромахУ 18.2056,
сыромахУ 40.3226, зе. сыромаше 17.1756;
мн.: сиромасы 1.46, 39.298, сыромасы 1.46,
5.28, 18.202, 18.2046, 18.2072, 31.2196,
31.221, 39.319, сыромаси 2.Юб2, 2.11,
3.172, 3 18, 5.29, 7.52. 7.526, 7.53, 12.1096,
15.13262, 15.1442, 15.149, 15.151. 15.156,
18.1776, 18 187, 18.188, 18.190, 18.1906,
18.193, 18.1966, 18.2022, 18.20262. 31.219,
31 222, 31 2226, 32.2256, 32.2316, 34.25062,
34.2512, сиромасй 4.266, 38.294, сыромаси
7.526, 32.2246, 39.318, сиромаси ,5.1336,
31 220, 31.222, сыромаси 15 1506, 34.2506,
сыромаси 31.2226, сыромасы 32.227,
сйромасй 34.2506,36.2736,39.319, сйромаси
40.320, сйромаси 40.321, сыромасй 15.155,
чл. сыромасите 18 1786, 18.1966, 33.235,
сыромасиге 18.188, 18.2036, сирбмасите
18.1966, сиромасите 18.1976.
сиромашество ср. (3) Сиромашия, го-
лям недостиг на материални бла-
га, беднотия сэ тёж’ко ей нашему
члчьскомУ сыромашьствУ 31.2166; й
мыслите й за сёбЪ ей й за дьщерыте
ей чтб да стбри защб не б’Ьше знаиль
сыромапгствэ... оти нёмаше съ что
да нахрани й себЬ й дъщерыте ей
15.134.
ед.: сыромапГство 5.316, 15.134, сырома-
шьств* 31.2166
сиромашия ж. (3) Сиромашия, бед-
ност, ми зерня, ейч'ки не метать вл±
вьтрЬ. амй токб който са сыромаппа
тёглиле 32.2266; й засыромашЬ
онази мома й тбл'кова кбл'кото зё сэ
сыромапйа да к8р вы 11.105
ед : сыромаииа 11.105, 32.2266, сыромаппа
20.2086.
сиромашки прил. (2) Сиромашки, в
който няма достатьчно материални
богатства, беден, й що ей дошьль
на нашьть сыромаш'кыи монастйрь
17.1646. // Обикновен, лишен от удоб-
ства. затова бы катб сиромахь да
8’мали намь греховете, й родй се вь
пещера сыромаш'ка. да ны очисти
дшьта 33.235.
ед.: м сыромаш'кыи 17 1 646 ж. сыромаш'ка
33.235.
сиротя м. и ж. (26) 1. Сиромах, беден
човек, бедняк, й то[ги]ва распродаде
ейч'ко своё ймаше й раздаде го по
сйрсти й по сиромасы 39.298; й който
сте помсгнале на сироты със' дрёбны
д’Ьца, та ймь стё попридавале кое жйто,
коё дУкати 18.2026; й не б4хь богата
амй бЪхь сирота, й чюждо прРдЬхь
да се нахранж 17.1686; сэ зло сэ ейч'ко
наи злое зла жена, ако ё сырота, а па
сйчькитс оск’жда. ако ли ё болЬр’ка, а
па сйч'ките у£ва 21 2106. 2. Сирота;
лице, на което единият ачи и двамата
родители са починали, й сыромаси й
сыроти й вдовйпы мнсэго поплакаше
за нкго 15.151; сыромаси щс да гы.
бболёрУза сыре ти мйлУва. вдовйьи
щё да гы пази 18.187; сыромаха
кор'толйсА сэ гпдарс, а сырота кой
нёмаше нй сэгдё помощь а азе й
помага й ейч'кы сыре ты й вдовйпи
блвлйха ме 31.221. 3. Сирота; лице,
което буди съжаление; нещастник.
сэ тёж'ко мёне сыротои. дёто съм' се
събрала със' мЫжа закбнопрЬстУпна
й пебго_боазлива 15.154 4. Кито
прил. Беден, който няма достаточно
материалнисредства. тази маслЬница
что оузсх'те Са он'зи сирота жечай'трЬ
да го торите оу морёто. зашб сэнази
жена бЬ същи дУаволь. й със' хытрость
бЬсэвскаа мыслы да йзгорй моата
црква 15.152; погреби авва збсиме
тЬлото на сырота марТа 17.175-1756.
ед. сырота 15.15163, 17.1756, 17.1686,
21.2106, 31.221, сырота 15.152, сыротои
15.154; мн.: сыроты 7.52, 18.202, 18.2026,
38.294, сыроти 7.526, 12.1096, 18.187,
18.2026, 31.219, сироти 7.53, сыроти 15 151,
31.221, сйроты 18.188, 32.2316, сыроты
18.193, сйроти 39.298, 40.320.
сирски прил. (2) Сирийски, от МИ
Сирия, й ьъ тбизи града анпсэхти
сыр’сгьи. бЬше монастйрь. дёто се
блжснныи кэаннь злаустыи пострйже
12.1096; й йде наедно сьс тЬ до ip(i’
ёдёсь сйр’скыи. дёто лЬжп сэбразь гнь
тцб го послаль бЬшсгь Ес хс 40.321.
ед.: м. сйр’скыи 40.321, ж. сыр’сгЬи
12.1096.
спрт МИ (1) Сирт, съй архггль меи се
аплЫ павлЫ, когато щЬше да сё потопи
корабьть въ сУр'ти. й рё мЫ да се не
бой 11.946.
стр'ти 11.946.
сирЬч съюз (137) 1. Свързва еднородни
части, като следходните дума или
израз поясняват предходните; сиреч,
с други думи, тоест. й рёкоха сэша
двата мом'ка. заповЬда црь на стыша
ти да составишь тбизи грй’ й да йдешь
при шсго. защб повелЬ да го прЬдадё
на агарЬн'скы рЫцЬ. сй_рё тх’р'скы
р2цЬ 9.73; й напоконь стань прьвыи
на разббиницитё сй_ре (!) воевода на
вльхвыте 6.47; й каже стыи гесэпс
помогай ми да навыа. атб азь да тй
донесъ сфбн'гато добро сй~ръ хчбава.
гбз'ба 39.317. 2. Свързва съчинени
пояснителни изречения; сиреч, то-
ест. с други думи. й слушайте, какь
Услади дрьво вода мёрр'ска. что б’Ьше
гор’ка. бтй да разЫмЬете. защо сэнова
дрьвб чтны крть знаменй’ваше с изречь
показывайте 16.1606; ами да вйдимь
що ё това кои щё да сс сэречс сэ себ'Ь
ей й прьвЬнь да речёмь шо ё да сё
сёмётне сй^рё да се сэречё нЬкои сэ
дрЫ’гыгс. 16.158; даль ссй боёщим2 се
тёбе знамёнтё бЬжати сэ лйца лй’кЫ.
си_рёкаже дальёсйнахрпанедето ти
се боють сё знамешето да бЬгать катб
сэ лъкь зкамёшето та ё крть. дето сё
знамёнЫваме. сй_рё дето се крьстиме
на лйцето наше 16.162; нни сёпЫлтае-
ши раба своего вЛко. по глЫ твоему
съ муроб. стирёчь нни свободиль ме
еси вйко сэ мльвы й метёже мирскые.
й сё напасти жйтёискые съ ммрбмь
оумрЬти ми. й своббжлЫ се старости,
й сэ мйра сего прЬльстнаго. йко
видЬсте очи мои спсеше твоё. сирень
йже сьтвбриль ёси благаа въ всЬ
люде рабь твой 413346.
сйрЬ 1.3, 8.59, 9.61*, 9.616, 15.140, 18.178,
18.179, 18.1996. 33.233, 34.248, 34.249,
34.250, 34.251, 34.2526, 34.2546, 34.2556,
35.2636, 38.2836, 38.2866, 38.287, 38.2906,
38.294, 39.306, сйрЬ 1.46, 10.76, 11 81,
11.822, 15 1 56, 38.294, 39.313, ейръ (!)
1.56, сй.ре 2.106, 3.176, 4.22, 4.226, 4.23,
5.286, 5.336, 6 436. 9.73, 13.1245, 16.1582,
16.15 862. 16 1 593, 16Л60, 16.161 ’, 16.16162,
16.1625, 17.16462, 17.1656, 17.166, 17.1666,
17.176, 33 2 3 26, 33.2332, 33.233 6. 33.234,
33.2356, 33.2366, 33 2376, 33.2397 13.246,
34.2516, сй_рёчь 2.146, 16.1606, сйрЬ 6.41,
сй_ре (!) 6.47, сй_р£чь 9.606, 33.2476,
ciijpf 10 7 86, 11.822, 11.8263, 11.83, 11.89,
33.23 36, 33.23 863, 33.239, 34.251, 34.25162,
34.254, 35.263 6, 35.266, 38.2816’, 38.28262,
38.283, 3828362, 38.284, 38.2846, 38.286,
38.2866, 38.288, 38.289, 38.2896, 38.29O62,
38.2912, 39.316, 39.317,39.318б2, сй.ре 11.86,
13.124, сйрЬ (1.92, 34.253, 35.2566, 38.2826,
39.3196, ейрё 17.1656, сирЬ 35.2566, ей р£
38.283
сисой ЛИ (1) Сисой. й сё 1ёр ~ймь макар!ё,
патргархь довёде сисба архидшкона
12.112
сисоа 12.112.
сит( ЛИ (1) Сит. й тамо бйха сйч'ч'ко
(!) щб бйха сё в+жа Ъ’мрйле, прйсэци.
тамь бъше адамь й евва, сйОь, й азель
кайнь. ное авраамь 1саакь, гаковь. й
мсэуси, й ейч'кы пррци 35.264.
ейоь 35 264
ситЕ прил. (2) Сит, който не е гладей.
й сйч'ките станъха зравы й сыти сё
хйбь 6.46; праведниците ейдёть сыти,
а ’’рЪшниците мьчать гладны й жь дны
18.2066.
мн. сьпи 6.46, 18.2066
силен прил. (1) Ситен, който се състои
от малки частицы. й каз^вать за
нкговать гробь, какь исходи прах'ь
тьн’кы ейтень на мца ма/а. й 6,486.
ед.: м. ейтеии 6.486.
ситост ж. (3) 1. Ситост, състояние
на напълно утолен глад, й тогази
с-анъ шла й йде до сытость 11.90. 2.
Ситост, състояние на задоволеност.
й земтата да вы даде плбдь свой...
й да йдете хлйбь вашь въ сй~ость
11.107.
ед.: сытость 11.90, 11.94, сйтость 11.107.
сичкимест, обобщ. (532) I. Като прил.
1. Всичкият; който е в пълния си
брой, без да се изключва никой, й
йзлйзе ейч'кы градь мало й голймо. да
глёдать шо щё да сё стбри чюдо на
цар'ската дъщера 39.310; й царь
прйзева але^анбьскаго вЛка. й кртй се
царь й ейч’кы деэмь нгеговь, йД. людТе
39.3116; й напоконь пакь прйз' сэнТа,
днй, нападе тази болесть на конгете
ms’ й на сйч'ки актовь дэбыт'кь 5.316;
й царь асирТйскы сенахернмь шйше
нйкога да нлйнй 1ёрлймь. й събра
ейч'ка та своа войска й поусти гы със'
рауакТа воевода на 1ёрлймь 11.906; й
землйта се потрьей й ейч'ко създаше
позна ба що ё стсрйль нбо й землю
35.264. 2. Всичкият; който е в
пълното си количество, обем, без Оа
бъде отделена част от него, без
остатък. й пойдё със' др^жйната ей
на бнова мйсто, гдёто ms’ го показа
стыи ОесЗрь. й найдё си сйч'кото
сребро, й прослаъи ба 14.1306; й
то[ги)ва рас г. род аде ейчжо своё
йман'Те й раздаде го по ейроти й но
сиромасы 39.298; й пакь ёдйнь стёць
рё за това тТё ймать сйла да закль ’четь
нбёто да нё nScne дьждь... й щьть да
ймать сйла да направить ейч'ка! а вода
катб крьвь 18.1866; а кймикать
напльни сйч'кТать свЬть, та е тсва хс
сьщи бь й прь 18.1816; й повйлъ
захарТа, й йзлЬзоха проповйдници по
сйч'к8’ cipaHS’ Ь/дёиск8'ю 13.124; да
сторишь ловелйнТе по ейч'ко твое
цар'ство. да не пойще нйкои нйчто
hhkoms’, за, м, дни 11.926; й правда
любйше. й сё неправда бйгаше, й
ненавидйше й ради тьзи нкгова
добрына, та бйше почьтёнь по ейч'ка
дрьжава, uapS’ ма^имТан^ 9.62. // Който
е изчерпан по вречетраене. пакь да
пазишь ейч'кы нёлы прйз' ейч'ка
годйна, й въ нргЙникы да нс пофатишь
никак'ва работа 1.46; а тбизи чловёкь
сумесэнь, раз’валй, й не йде прйз;
ейч'ка нели, ами си дава йстёто по
сыромасй 2.11.// Който е изчерпан по
стойност. тъзи пщенйца... сёвезй ю
въ Солонь й прода щешь ю тамо какь
ищешь... й давам' тисега три жльтйцы
ради да sips’вашь й кога ю довезёшь
а ты ей ь’зми й що ё сослало ейч'ка
цйна 9.696. 3. Всичкият, който е в
цялата си наличност, цял. й царь рё.
сэ, й s’Bbi мёне. й тёж'ко ми белйпй й
не вид!/ нйкого. й ейч'ко тйло мс ё
раз'слаби се 37.277; й тол'кози дочака
додё ms’ й ейч'ка спага сёкраставй, й
сэгнсй се 5.276; й сколи йдовить да
s’ffie апла, й не мбже заело тон ча
белйпй. й сич'ката ms’ сната стбри се
кнйла (!) 36.2696, й влЬзб й вЬдЬхь
дрйы ipa' хвь. та б'Ьше свЬтенТето
нкгово, повече сэ тбизи свЬть
свЬтеше. та б'Ьше сйч‘к1ать гра' весь,
злать .32.2276; та ей бставЬме ейч'ка
работа ато mV ймаё празникь в’ тойзи
день й панагурь 39.2956; й хбдЬхь’ по
законь хвь. й ймах^ оу сёбЬ ей ейч’ка
добрына, что е заповЬдь хва 15.1326.
4. Всичкият, който е изчерпан на-
пълно по количество и степен, цял.
оти tomV п обозе ейч’ка слава й чёсть й
пбклонь. до вЬкаамй 11.1086; прьвЬнь
съ йвй на гора елёон'ска, на, ат, тЬ
?ченй. когато й рёче. дадено мй е
ейч’ка власть па нбёго й на земли
38.2876; й даде гы та се на?чиха на
заповЬ ць бж!а, й на ейч’ка прЬм^дрость
10.79; амй кога ейч’ка наша любовь
имаме какь 6а й да жёлаемь за цртво
ноное, тогйва сйч’ко лёсно бива
39.319; й рё дтаьоль. ейч’ка сила
бЬсбв’ска V нгего прЬбыва 6.44 5. В
съчетание с предлог с и същест-
вително за качество Заподчертаване
на нещо, което се прояеява в
извънредно высока степен, предел;
много, извънредно много, нь от! е
добрь, й ббйче члците, не наказква на
съсь ейч’ка ерьдинм нгегова нъ мал’ко
наказана на кол’ко да сё покаемь за
грЬховете наши 1.4; й баща mV бЬше
болЬринь. й блгочьстивь вь ха, й
хрпанынь със’йч’каа (!) вЬра 39.2976;
б’Ьше сэць нашь сава, тйхь съмысльнь,
й крбт’кь й йспльнгень съсйч’кь (!)
дхбвнаа npbMVnpocTb 14.128. 6. Вся-
какъв, който е най-разнообразен по
вид. ймаше й жен? прилйчна hjcmV й
тпа мл 1 ива и ейч'ко добро чйнЬше
5.28; й т!а mV ре вйди ми се бче, оти
бнъзи члкь мбже йсцЬлй hhkV сйч’ко
зло, й ейч’ка болесть 36.271; амй ты
ми 6Vnn наставница да мё наставишь
на добрб й на покааше ты да мё
оупазишь сэ сйч’ко злб 8.566. II. Като
същ. Само ср. 1. Всичко; всички на
брой лица и предметы от някаква
съвкупност, общност. а камешето
със’ бж!е повслЬше не «’дари 1сэанна
нй ёдйнь камикь. амй ейч'ко пад’нь на
чёр’квището имь, й сгроши го 6.426;
ёто ёдйнь^кбнь бЪль, дё йзлази йз’
вратата нбныи. й сЬдй на нгего члкь
съши йкь катб й правощЬ’дникь, й
навйва на ейч'кото 18.1946; й чтб
намисли. йзвади сэ ймашето ей. триста
жльтицы. й веза гы i KpbnV. й стань
нощёска кога се сйч’ко потаи, й пойдё
до къщата оном^зи hhkV 15.134; та
катб чю това царь потврьдЬ се
въз'бЬси на хрпаны. й дето ймаше
тьмныци й томрйди ейч'ко б'Ьше
пльпо със' хрпаны 39.2966; дёто е въ
тройни ёдйнь бь,что mV се ейч'ко
покланйва дёто mV е гет вото прЬвЬчно
15.131, 2. Всичко; всяко нещо без
изключение от някаква съвкупност.
общност. й тогази Vie бащиното ей
ймаше й своего ей, й раздаде ейч'кото
по сыромаси й по сыроти 12.1096; ты
нбсЬше й дрьжаше, ейч'кото на
аплете, й ничто не бЬше ти бскКдно.
амй защб го прЬдаде 35.262; й щб йма
щб гбдЬ моё нЬщо благо, ейч'ко да
раздамь за дшьта ей 31.219. 3. Всичко.
всички неща без изключение от
някаква съвкупност. общност й
воловете mV kVhh . й ралото, й хомотать,
й ейч'ко... ралото съсЬче намЬсто
дрьва. й волбвете закла 11.90; й ейч'ко
оу пари д-ра плЬнйха фрён'ци. й
сэбраха, й злато й сребро, й цркбвны
сэдежды, й съезды, щб бЬха мнсэго
цЬнши. заедно й сты мощи, й ейч'ко
сэнёсоха вь рймь 8.586; бдЬше, й
мёш’е, й слъзы. сть’дъ й пёкь, ейч'ко
грьпЬше й вьк^сюваше трЬва мЬсто
йене 8.556. // Всичко от най-главните,
най-съществените неща. й напйса за
него си ейч'ко кой е й чш с ейнь й чтб
с прозедиль й где е хбдиль й кога даде
прьстень на годёницата ей й щб й рё
ейч'ко напйса 40.322; й да не потайшь
твоето жйп’е, що ей и как* ей сйч'ко
ми йсповЬдаи мене грЬшномЬ1 17.168.
Ш. Като нареч. При числ. За
означаване на краен сбор; всичко.
виб-аша с далёчь сэ гёрлймь. ег, стада,
а стадТсэ йма. р. растезы. й сйч'ко, Ja ф
растезы 38.2926; въ врЬме онова
когато се прЬстави сты сава,
оукрадоше мь’ сребрбто. сйч'ко.
кбл'ко! о до, р, лйтрь 14.1 ЗОб. иступи
си сичкият ум. Изгубя си ума. а царь
като го видЬ. та ей йстЪ’пй сич'юать
Ймь. й нЬ токо той, амй й ейч'кы що сё
намЬриха тамо на кор'банете.
оудивика се за това чюдо 39.300; по
сичка земля. По цялата земя,
навсякъде. й прочю се по сйч'ка земли
ёпиват'ска. й не тьк'мо тамо се прочю.
амй й до царигра 8.586; й тогази
наскоро п^сти повелЬше по сйч'ка
земли, гдёто йма хртТане затворены
въ тьмчйцы. скоро да се сбвёж8’ть
15.1396; сичка нощ. През цялата
нощ. й пойдё въ цркбвь стго Николае,
й сйч'ка нощь тамо бы. млише се
съслъзы (!) й жйлосгно блгодарЬше
ба й стго 15.153; т ака чинёше на
сЬкыи дёнь доде й бы жйвь. й сйч'ка
нбшь не спЬше. й что ms’ даваха людте
а той го даваше на др^гы просёцы
40.321; сичко до край (до конец).
Всичко докрай, всичко без изключение,
без остатък. й тамо наоучи сйч'ко до
край, законь хрпан'екыи й кипы
бжтвные йз'оучи добрЬ. й авйша
философа препрЬ 12.109; й злы члци
видЬха как' ms’ бпоустЬ двбръ, й
наговбриха се, й пойдоха й сабра ха го,
й плЬнйха ms’ сйч'ко до кон’ць. й нс
сэста ms’ нйчто 5.316; сичко друго.
Всичко друго, всички останалилица и
неща. и сэша тысгщници катб чюха
това. что сё чйни по тръг'ть. тёкошс
скоро, й найдеэше bohckS’ какь т ака
зло чйп-bxS. й “ёдны бйше а др^гы
йспьдише. а дрхго сйч'ко что бы
“^тьк’мишс й Смирите 15.1436; стое
“ёглТе не щё да сё с ль’ш а в' тозй врЬме .
ipb мнеэго й льжа щё да бьде й зло й
клевета мнеэго... й дрч’го сйч'ко щотб
йма зло й дтавол'скы работи, сё
таквбзи щьть да работать въ онова
врЬме ейч'кыте людТе 18.180; със
сичка душа. С цялата си душа,
изеънредно силно. hicmS' й ные блвёни
хрпане да се поклонимь. нкго
съсйч'ка (!) дша да цел^ваме. hkmS1
състрахь (!) и със' радо да MS’ се
вьзраувамё 16.163; със сичко. Във
всичко; в което и да е; в каквото и да
е (дело), зашб щотб люби й ббыче
чюжа жена, той е KS’p'ea й
прЬлюббдвор'ць. й датёчны сэ ба. й
съсь сйч'ко Д1эвол1/ пръдадень 1.66;
защб сэпрьвень бь адама. съ сйч'ко
добрь стбри й да ё чйсть, й да г, сё сть.
й тогази MS’ дарь’ва, дванадёть силы
дшёвные 33 2326; зашб нйчто 6S нЬ е
бскьдно. ами е съсйч'ко (!) съврьшень
й нигдё нФ е ссЮ?дно без’ нкто 38.283;
със (от) сичко еръдце и сичко
еръдце. От все сърце; искрено;
усърдно, старателно. йзбавй ме сэ
това злое й страшное мЬсто. й ако
бёд^ жйва да сё покаю съсйч'ко (!)
срце 11.104; й помлй се със'йч'ко (!)
срце прЬ сьна и пролЬи сльзи, й тогйва
лёгни 31.2226; й това се помбли, й
плака сэ сйч'ко срце. й йзлЬзе, й трьгна
да йде на своего ей сэчьство 8.566; да
рёмь он'зи мъжь раслань бЬше войн?.
сйрЬ cnaxia й съсйч'ко (!) срце
дрьжаше спахшскы йрёдь 39.313; й
така е 6S1 работйль съ сйч'ко срце. й
ХГ?диль Ъ! 6S1. зарадй това го й бь
найпочёте 15.1556; подобрЬ е й мал’ка
добра работа да сгоришь токо да ё
право й сичко срце щото ё 6s1 драго й
Угодно 39.3196.
ед.: м. ейч'кы 3.17, 5.296, 8.55, 31.220,
35.265,36.267,36 271,36.272,37.276,37.278,
38.283, 38.285, 38.2916, 38.294, 39.301,
39.307, 39.3096, 39 310, 39.31162, 39.3156,
39.316, 40.3216, 40.3226, 40.323, 40.3236,
ейч'ки 3.17, 3.176, 4.25, 4.256, 5.29, 5.316,
5 32, 5.34, 6.422, 6.43, 6.436. 6.466. 8.55,
8.566, 8.58, 8.59, 9.62б2, 9.6362, 9.646. 9.71,
9.72, 10.76, 10.79, 11.82, 11.836, 12.1126,
12.116, 15.1386, 15.1446, 15.1476, 15.153,
16.159’, 16.160, 16.1626, 16 1632, 17.167,
17.1676, 17.175, 17.176, 18.1956, 18.203,
32.229, 32.2296, 32.2306, 34.252’, 34.2526,
35.259, 35.262, 36.2626, 38.2916, 39.3186,
сйч'ки 5.396, 9.70, 12.119, 16.159, 33.2356,
33.2366, 35.260, съсйч’ки (!) 10.766, сич'кыи
10.79, 14.128, сич'кыи 10.7962, 11.106,
12.1086, 12.1116, 13.1236, 15.131, 15.1316,
15.132, 15.138, 15.1506, 15.1516, 15.153,
15.1546, 15.155, 33.232, 33.2326, 33.2356,
33.2366, 33.2376, 33.2396’, 33.2436, 36 2726,
37.2786, 37 2796, 39.296, ейч'кы 10 796,
12.1106, 12.112, 14.126, 15.132, 33.2466,
37.276, сьсйч'кыи: (!) 11.976, сйч'кш 13.123,
сйчкыи 13.1236, сыч'кыи 15.132, сичюи
33.247, 47. сйч'киать 18.1775, сйч'иать
18.1816, 18.184’, 18.1856, 18.1896, 18.193,
18.2006, 32.2276, 39.2956. сйччсыгть 18.203,
сйч'кыить 39.297, 39.298, сич‘к!ать 39.300,
ж. ейч'ка 1.4’, 5.382, 15.148, 15.151, 35.2616,
ейч'ка 1.46, 2.11, 2.136, 3.196, 4.216, 5.276,
5.28,5.306,5.38,6 44,7 49, 7.506,7.51,8.556,
8.56, 8.58б2, 8.59, 9.622, 9.64, 9.646, 9.696’,
10.76, 10 792, 10.796, 11.81, 11.826, 11 1086,
12.1126, 12.1176’, 13 122, 13.1226, 14 1306,
15.131, 15.1326, 15.138, 15.13962, 15.1422,
15.1426, 15.149, 15.153, 16.1576, 16.1596,
16.162, 18.1866, 18.1946, 18.1986, 18.203,
31.223, 32.2236. 32.22462, 32.226, 32.230,
33.2356, 33.2396, 34.2536, 35.2566, 36.271,
38.281б2, 38.2876, 38.29162, 39.2956, 39.297,
39.3162, 39.319, 39.3196, 40.321, съсйч'ка
(!) 11 96, 16.163, съсйч'кь (!) 14.128, ейч'ка
15.153, 40.321, ейчка 18.180, 31.2176,
с[ич]ка 18.184 ейч'каа 18.186, ейч'ка
32.2306, със'йч'каа (!) 39 2976, сич'кк’ 10.79,
сйч'кИ 10.79, 11.87, 11.896, 13.124, 15.1396,
33.2436, 37.274, чл. сич'кьть 2.14, ейч'ката
11.906, 18.181, 18.1816, 18.1826, 18.185,
18.1866', 18.188, 18.1 89б2, 18.190’, 18.1936,
31.2 1 96, 32.2242, 39.297, 39.30 06, 39.304,
39.305, 39.3156, ейч къта 15.1466, сичката
18.1776. ейч'ката 18.190*, 36.2696, ейчката
18.202, 18.2046. ейч'кате (!) 18.204, ейч'ката
39.3006, ср. ейч'ко 1.4,1.66,2.96,2.10, 2.116,
2.156, 3.186, 3.196, 4.236, 4.24, 5.28, 5.296,
5.31, 5.316, 5.3562, 5.38. 6.426, 6.436. 6.466,
7.522, 7.54. 8.556, 8.56б2, 8.57, 8.58’, 8.59,
8.596, 9 636. 9.756, 10.776, 10.78, 11.886,
11.926, 11.976, 11.9962, 11.1066, 11.108,
12 109, 12 111, 12.1146, 12 119, 13.1256,
14.1266, 14.128, 14.129, 14.130. 14.1306,
15.131’, 15.1316, 15 142, 15.1436, 15.145,
15.1456, 15.14762. 15.1486. 15.149, 15 1 53,
15.1556, 16.1586. 16.1596, 16.1616, 16.1626.
17 1646, 17.168, 17.169, 17.173, 17.1746,
18 1816, 18.1876, 18.188, 18.190, 18 192,
18.194, 18.195, 18.196, 18.197, 18.2016,
18.2032, 18.207. 19.2076, 20.2086, 20.2096,
21.2106, 31.2156’, 31.2176, 31.219, 31.222,
32.2236’, 32.2246, 32.2246. 32 2256, 32.226,
32.2266, 32.2286, 32.2296, 32.231, 33.232,
33.2326, 33.234, 33.2386, 34.251, 34.2526,
34.2546, 34.2556, 35.257, 35.2592, 35.2616,
35.264, 35.265, 36.271, 37.274, 37.277,
37.2776, 37.2806, 38.283, 38.2836, 38.284,
38.285, 38.2856, 38.290, 38.2906, 38.2926,
38.2944, 39.29 66, 39.298’, 39.302, 39.3046’,
39.3106’, 39.3186. 39 3193, 40 321, 40 322’,
40.323, сич'кс 2.10, 5.282, 5.31, 5.35, 7.526,
8.566, 8.596, 9.686, 11.90, 15 1342, 15.155,
17.164, 17.1706, 17 1716, 17 1 762, 18 180,
18.196, 18.2066, 20.2086, 20.2096, 32.2236,
32.224, 33.2346’, 33.238, 35.2582, 38.2836,
39.3196, съсйч'ко (!) 3.186, 7.516, 8 596,
11.104, 15.139, 15.1426, 18.1776, 32.227,
37.2796, 38.283, 38.2946, 39.296, 39.3036,
39.3086, 39.313, съсйч'ко (!) 11.916, ейч'ко
11.100, ейчко 31.222, 32.2236, със'йч'ко (!)
31.2226, 36.2706, чл. сйч'кото 8.55, 11.97,
11.1006, 11.102, 11.1036. 11.106. 11.1066,
11.1076, 12.109, 12.1176, 12 120, 12.1206,
14.1276, 15.1316, 17 1686, 17.1726. 18 1776,
18.1786, 18.1796, 18.1846, 18.189, 18.192,
18.1936, 18.1942, 18.1946, 18.1996, 182006,
18.2026, 18.203, 18.2056, 32.225, 33.2462,
35 262, 37.274, 38.2836, сйч'кото 9.666,
12.1096, 12.1206, 14.1286, 14.1306.15.13162,
15.149, 15.1546. 18.I792, 18 1936, 18 1966,
18.1996, 33.2366, сйч'кото 18.1936, 38.2836,
сйч'кото 33.234, [с]йч'кото 38 2836.
сияние ср. (1) Образно. Сияние, излън-
ване. ами сс проевЪтиха, защб ямах8
чйсть оумь й съмисль. й сызрыпёна
вЪра на ба... й ерце чисто, й с!ан;е дха
стго, та б'ЬхЬ’ се проевЪтиле 15.1316.
ед.: с.атё 15 1315.
сияя несв. (1) Образно. Сияя, излъчвам
светлина. сйч'ки се патр'йр'си
сьбраха .. й ед сйч'ките, мёждо т£
сшепие геэаннь, катб слнце на гьмно
мйсто. й нгего йз'бра ейч'кы съббрь,
да гб поставетъ патршр'ха 12 112.
имперф. - Зед. ciaeinic 12.112.
сиОь вж. сит1
скажа св. (49) 1. Кажа, опита нещо
с думи, разкажа, скажа. това да
скаже, й да съврьши думата 33.2456;
ела иавле да ти скажа мькыте на
грЬшницитё 32.2286; амй послушайте
да скаже й по съмрьть нкгова. й
да начнЬмь прьвЬнь да скаже, как'
сё прЬстави 15.150; амй сега да
кажемь... сэ мнсэго мысль чюдим' се
кое да йскажё й за любовь празнпкУ
щЬ мнсэго да скаже 33.245; ако й азь
не"Укь ёс'мь й не знаю, й нс мбгУ вы
сказа катб вые любите й азе шемь
зае, сэ дрУгы дУмы, й показа щё вы
11.84 2. Кажа, посочанещо, съобщя.
пакь рёче тбизи прркь напоконь. рсэд'
же его кто йсповЬсть. сй_рё. кби може
сказа нктовь pcS 16 161.
сег.: led. скажУ 11.84, скажа 32.2266,
32.2286, 1мн. скаже 11.996, 15.1502, 33.23 6,
33.2366, 33.23 962, 33.240, 33.2446, 33.2456,
35.263, скажемь 15.151, скажемь 33.241,
33.244; аор : led. сказа 32.227, Зед. сказа
5 31, 9.68, 11.896, 11.906, 15.1426, 32.226,
33.237, 37.275, 40.323, сказа 15 138, 1мн.
сказах'ме 9.67, сказах'мё 33.234, 33.2376,
сказах'ме 33.2396, 35.266, сказах'мё 33.2456,
Змн. сказаше 33.2416, эказаха 40.321; бъд.:
1мн. шё да скаже 33.238. със съкр. инф.
Змн. шё сказа 11.816,11.846, 11.996,16.158
1586; бъд. в мин.: led. щЬ да скаже 33.245;
пов.: 2ед. скажй 2.96, 32.229, скажй 11 102,
39.301, 2мн. скажете 15.148; съкр. инф.:
(мбгУ) сказа 11.84, (може) сказа 16.161
сказание ср. (И) Сказание, разказ за
минали събития, предание дамас-
куна инока йподТахона й стоудйта.
сказатпе о чюдесё что ё было сэ
прЬвелйкы чйподтачелникь михайла
й гавршла 11 81; й дрУго чюдо й
сказанье слушайте за архггла михайла
11.89; не щё векге, да сё чюе нигде,
йлй по"Учен!е, йлй сказана за дшьта
добро 18.1936; сказаше за ха како
бы рсждень 18.184*; сказан !ё д то
йскаше 33.2416*; сказаше за прьвТать
влькь 18.182*.
ед.: сказаше 11.81, 11.89, 11.906, сказаше
18.182*, 18.18262, 18.184*, 18.1866*.
18.1936,33.2416*
сказатели. (3) Вестител, лице, което
изразява, предава божията воля й
аггль сё зовё сказатель. cftjrfc, катб
шгль казУва позелЬнТе^бжТе, й затова
се нарё аггль. да рёмь. сказатель
11.83; амй ти се млю блженнь. майею,
простй моёто зло. като ей блгымУ бУ
сказатель 37.277.
ед.: сказатель 11.832, 37.277.
сказувам несв. (6) 1,Разказвам, описвам
нещо с думи, сказвам. й той... едва
додё въ себЬ си, й зё ца и сказУва что
ка ё было 39.3156; й нё со мой дУмп да
дУмамь нЬчтб амй сэ стбе й бжтвпое
ё\л!е, чтбто сказУва 33.2366. 2.
Означавам, казвам се, знача, й родйть
сна, й нарекУть йме смманУйль. дёто
се сказУва с нами бь 13.124.
сег.: Зед. сказУва 33.2326*, сказУва 33.2366,
сказУва 36.267, 39.3156; безл.: сег.: Зед.
сказУва се 13.124, Змн. сказУваГ се 33.234.
скаьувание ср. (1) Разказване, повест-
вование за нещо. дамаскУна инока
йподшкона и стоудйта. слово просты
сказУвашё. за десетЬхь наоукы
мсэУсёсЭвы 1.3.
ед., скай’вашё 1.3.
скася св (1) Скъся. направя нещо да е
по-кратко, съкратя амй Ть бь... не
бстави ги да сё мьчать мнеэге дни .
амй Ть бь скасй дните й годйните й
часовете, замь какь' бй се оупазила
й сэнёла дша члчьска сэ готова
прокле тиго ан'тихрюта й дТавола й
зарадй т!а днй щё да смалй Ть днйте
й годйните 18.194.
аор.: Зед. скасй 18 194.
скача несв. (1) Скачам, движа се със
Скокове а грЬшниците Ть йстьк'мЬва
кагб козы... катб коза сЬкогы йще да
ходи й да скаче по стрьмно 18.2016.
сег.: Зед. скаче 18.2016.
скврънав прил. (1) Скверен, който е
лишен от нравственост, нечист,
отвратителен. легсма бь сэкры ми
на ерцето бчйте, й показа ми, та се
позна, като таквьзи скврьнава работа
чйна, затова ми се браны да вл1за
17.170.
ед-: ж. скврьнава 17.170.
скврънен прил. (5) Скверен, който
е лишен от нравственост, отвра-
тителен. сэ теш'ко ms’ на дЬ’шъта
сквр'ьнна й нечйста 34.2506; й да
мй не бУде забранкно да УлФза на
твое цртво, сэ нечйсгы й скврьны
бЪссэве 8.57; i това рё, скврьнныи
1р6дь 33.2376, чё нФ смь достойна азь
бл^днйца дето ймамь й дша й тЬло
скврьно 17.170.
ед.: м. скврьнныи 33.2376, скврьннаго
33.2326, ж. скврьнна 34.2506, ср. скврьно
17 170; мн.: скврьны 8.57.
скеля ж. (3) Скеля, стар тип прис-
танище от дъски. й наурЪ fia сайде
на скелмта да вйдй он'зи стльпъ. не
намёри го, й 6а за това блгодарив'ши.
й съ помощь стго сайде стльпать по
море, дорй до гафУ скёл!? й до рамель
гра’ привари гемшта. сайдоха нФкой на
скел&та мбр'ска на йфУ па бпбва мФсто
й намфриха еэн'зи стльпь 39.3126.
ед.: скёлУ 39.3126, чл. скелйта 39.3 1 262.
скимен м. (2) Лъвче, малкото на львица.
та затова й ха думать скумень львсавь,
защото бФше са црьскы рсэдь '8 185;
защб й антихрТста нарйчеть пррците
скумён' львов ь дьте ча расланица
жён’ска 18.185.
ед.: скумён* 18.185, скумень 18.185.
скимтя несв. (2) Скимтя. изоавам звуци
като израз на мъка и жал, стена,
хленча. й сан!а капища съббрюваха
се й станУвахК1 на пёпель. а йдолыте
б’Ьссэв'скы падаах# й строшавах# се. а
бФсоовете бФгаахё по raps’, й скум'гЬхё
й плачаах^. защб се ббез'чьстйше
15.1396.
имперф.: Змн. скум'тЬхк 15 1396. 15.140.
скитам се несв. (1) Скитам се, ходя без
определена посока и цел, бродя, дёто
се сэрёкоха сё тбизы свФть, й щотб
бФха по тбизи мйрь заради твбето йме
стое, та се скйтаха въ п> стынихь. й по
гбр’ето 32.2256.
имперф.: Змн. се скйтаха 32.2256.
сконча се св. (3) Умра, свърша живота
си. и така се скон'ча сты нёсторь 9.66;
й стыи димйтрге... скрьбь ймаше па,
зашб се не скон'ча nocKopS’, да пойде
на цртво нбное 9.646.
аор Зед. се скон'ча 9.646, 9.66, скон'ча се
9.666
скончание ср. (9) Скончание, край на
нещо, евършек й 6s1 се молФше, й
дй’машс... епббби ме до скон'чаше
живота да ей Упаз! твоего йсповФдаше
39.3026; СэпапрЪ дойдоха пррците
та рёкоха, его е блйзь’ скон'чаше на
свЪтьть 18.1836; ами послушайте.,
шо ны показа хс за скон'чФшето токо
мал'ко за стра да ймаме 18.184.
ед.: скон'чаше 18.1786, 18.1806, 39.3026,
скон'чаше 18.183*, скон'чаше 18.1836,
18.189*, 18.195*, скон'чаша 18.193*, чл.
скон'чФшсто 18.184.
скшгос м. (12) 1. Умение, способност
за нещо, скопос. нй със' дУма може
йсказа да из'найде нкговь скбпб й
что е сътвбриль нбо й землю, й море,
й сйч'ко что е ”У ft 15.131; ймаше й
жен? прилйчна hkms'... и дв£ чёда
мУж'скыи. й т!е прилйчны hrmS и на
сэбразь, й на пльть мК, й на скбпось, й
на добрына 5.28. 2. Начин, способ за
извършване на нещо, ред. та по тбизи
скбпость хвь, та ре й ан'тихр!сть
й той да стбри катб й хс 18.185; й
със' такьв'зи скбпось дойде ей стыи
на сэчьстеото 15.1376. 3. Прен.
Същност, най-важното съдържание
на нещо, същина. й зарадй что се зове
грйца защб сь три лйца ами се одно
зовьть защб fia трите ишаками се]
ёднб [зоьъть] ёсгво йма CHjri ёдйнь
скбпость, й ёдна прйлика 33.2386;
защо рай , й онова дрьво знаёно добро
й ль'каво бФше на два скбпоса. катб
й члкь дёто е й члкь чюв'стьв'нь й
мыс'льнь 33.2346. без скопос. Като
нареч. Безразборно, без подбор, кога
бЪз' мЬра йдемь, й без' скбпось пие
коа пол’за ймаме й кос добре 11.106;
й сэтогази наче без' скопось да чйни
Ktfp вов'ство 17.1685.
ед скбпось 5.28, 11.106, 15 1376, 33,240,
скбпб 15.131, 33 2346, скопось 17.1686,
скбпость 18.185, 33.2386, скбпось 39.305,
скопы 39.318; бр. (два) скбпоса 33.2346
скопост вж. скопос
скоро нареч. (102) 1. Скоро, с бързане,
бързо. людте солйт’сщи, течете
скоро навън’ка градь, чё дойдоха
вльхвы да ны поплЪнють 9.726; й рё
Mrf. upV, кбл’ко можешь скоро станй,
й пз’сти грйте мйюе, дёто щёшь да гы
погубишь 15.1466; ако бы се йвйла
наёднб със’ рэтйьство хво. как’ быше
дойшлё тол’кова скоро еэша хытрьцй,
й да найдКгь ха въ пёщеръта 33.245.
// Веднага, незабавно, ами сс скоро
пбканЬте й дойдЬ^е ми на помощь,
да мё избавите сэ тогбзи крьвнйка
дтавола 10 78; двде скоро (стори)
стори слоуж’ба бб п’ка на това гКмно.
давно се ар’нише да прЬстане нкговь
гн'Ьвь 11.896; й повелъ царь скоро
да изведать Нома й аввана кЛт’ца
йз’ тьмнйцата 7.546. 2. Скоро, след
малко време. а той ми рёче, сэхбждать
на 1ерлимь защб ще^ скоро да бг?де
вьЗвижёше чтнаго крта 17.169; амй
й тте да трспсрАть катб трьста сэ
вйтрь.. че щё сэг’нь скоро да гы
йз’горы 18.179; а ты псвелй пбскорК
да гы погв’бАть зашо кбл’кото леж.кть
V тьмнйцьта. тол’кова се Учёть на
хытрость да стбрАть зло 15.1456; ако
лй тт е воли да си вйдй й азь нЬкогы
бащъ си й майка си. ато поскбро
да бьде млта ти се 39.315; члкь ё...
йскра скоро лй\|/ааа. пламень скоро
прЬстапаль свЬша скоро в’гасена.
лйсть скоро йсс8шен‘. трЬва скоро
поьЬнала. й ctfxo сЬно скоро пойдено.
днёска се караше, а йрЬ S’Mpb 31.216.
И В близко бъдеще. та й ттё д!?маха
покаите се че щё да с ё сврйши свЬтьть
скоро 18.184; а това цртво дёто го ты
ймашьта щё скоро да лйу/э й незнайно
ще да бьде 39.299; разйгЬ че ё сэ та
това видьнтё й позна (че) щё да се
прЬстави скоро 8.56, твойте чюдеса й
твоёто знамёше скоро щё сега да се
раз’валй 6.456 3. Скоро, за кратко
време. дошлё быха й пбскор8' сэ двЬ
годин’, ами бЬше бж!ё съмотрешё да
закъснАТЬ, защб катб промин^вать
тол’кова мЬсто да троказЯвать,
как’ сь е родиль велйкь црь 33.245;
й epic йночьскыи чйнь. й скоро
йз’^чи, й q/ал’тырь й ейчкы законь
монастйр’скы 14.126; й пб’клажаше
огьна да сё егрЬс посксро водата £’
ёбрйкь да ей омыё гпдар’ ms’ рьцЬте ей
39.315. 4. Скоро, преди малко време,
наскоро, й срам’ мь е й да помысла й
да подыми таквйзи нечйсти дами. що
тй пбсксрЯ каза 17.1686.
скоро 2.11, 2.12, 3.196, 3.206, 4.226, 5.286,
5.37, 6.446, 6.456, 6.476, 7.51, 7.53, 7.54,
7.546, 8.56, 8 584, 9 72б2, 10.77, 10.78,
10.7962, 11.886*, 11 896, 11.95, 11.104,
12.1136, 14.126, 15.13562, 15.13962, 15.1436,
15 1 46, 15.1472, 15.1492, 16 1596. 17.1686,
17.169, 17.171, 18.179. 18.184, 18.1886,
20.2086, 31.216°, 31.218, 33.238, 33.245,
35.2636, 36.2696, 39.299, 39.3Юб2, 39.318,
40.3226, 40.3235, скоро 11 96, 15.1466,
18.1946, сравн.. nocKopS2.14,9 646,12.1196,
3.3.2396, пбскорЯ 3.186, 3.21, 5.3262, 15.135,
15.144, 15.1456, 17.1686, 33.245, пбекоро
11.105, 39.3026, 39.306, 39.308, поскбро
15.144, 39.2996, 39.30 1 6, 39.3 062 , 39.30662,
39.3086, 39.3106, 39 3152, поскбря 33.2436,
поскоро 36.2686, 39.2966, 39.3056
скоропомощник м. (3) Лице, което
оказва по.мощ своевременно, й тогази
блгодарйха ба й двата й псхвалкха
велйкаго архтсрёа Николае скбро^по-
мощнйка. й със’ голЬма радость
тёкоше въ црковь стмК никблК
15.155; и срЬщнь его стыи Николае
скбрО-Помбщникь катб на образь
некоего старого ч'п'ка почьтённаго
15.1536.
ед., скбродтомбщникь 15.1536^ скбро_по-
мо.цнйка 15.155, скбро.помбщь й 39.316.
скорпия ж. (5) 1. Скорпия, вид дребно
животно с отравно жило, подобно
на рак, скорпион. видЪ ёднъ скор'ша
го.тЬма срёша нкго йде, й изводила ей
желбто да гб S’xane 9.64; да настьпамё
на зм!е й на скорше 9.646.2. Скорпион,
знак на зодиака, и въ прб.тЬть йма
зод’тё... вь есень с йремь, и скор'ша,
й стрЪл'ць 33.2406.
ед.: скор'ша 9.64, 33.24062, скэрша 9.646;
мн.: с корте 9.64.
скот м. (2) Скот, животно й бь что
сторй [ради] голЪмо чюдо. отвори
Астата на оногози скота 33.2426; й да
нёмаме враждь едйнь на др^гыго...
й да нЪ смё лукавы, катб змта. й да
не кь’р'ви да сё бскрьнйваме, катб
скбтсэве 15.1566.
ед. скота 33 2426; мн.: скбтыве 15.1566
скоча св. (8) 1. Скоча, изправя се ряз-
ко на крака; подскоча. й чю катб
цвёкнъха жлътйцыте. й тба ча скбчи.
и тече скоро да гб постйгне 15.1356;
мал'ко младо раслан'че дань, щё да
скбчи катб сс нЬщо йплашень 18.185.
2. Скоча. хвърля се със скок върху
някого, нахвърля се. ьльщи й мёч'ки.
й др!?гы гадсове шьть. да скбчать да
йдьть люд!ётЬ 18.1896; архтёрей
раз'гчЪва се твръде. й скбчи ндовйть
да ь’бт'е апла 36.2695.
аор Зед. скбчи 5.37, 8.59, 15.1356, 36.2696,
39.3006, 39.3156; бъд.: Зед щё да скбчи
18.185, Змн. щьть да скбчать 18.1896.
скрит прил. (3) 1. Скрит, който е
уединен, усамотен. й ёв'тим'тё обыдё
бнова мЬсто ейч'ко, й арёк'са това
мЪсто... й тамо видЬ какь ё скрыто
мЪсто й мйр'но 11.100; а ёв'тймте
рбднината Mtf пбстЬше се сам'сй на
скрыто мЪсто 11.1006. 2. Скрит,
който не се вижда, таен, й стбри со
пёщерата скрыти вратй да въехбды на
стльпь 14.1276.
ед.: ср. скрыто 11.100, 11.1006; ли.; скрыти
14.1276.
скришом нареч. (8) Скришом, тайно,
без да се види, скритом. й събра
йевлавины... й сэбыколйха oKontf
градь нощно сэвън'ка, й натьк'мйха се.
кога се потай нарсэдь, да прЬмлн^ть
сэ сгЬниге скрйшб. да ёдны оубйють.
а др^гы похватать да ты порббеть
9 72; видЬ ли това ейч'ко павлте щотб
сгр^вать людтётЬ на землйта скрытпсэ.
а п’ка ё обадено нанв^ бчйв-Ьстно
32.2266; й що Mtf даваха дЬль, й нсттё,
а той го даваше скрйш о на сыромаси
2.106; тойзи льжлйвыи й нечьстивы
антихртегь. щё да сё рэди сэ ёдна
жена юф'ва, та скрышб кй’р'вЬше, та
сё мома каз^ваше 18.1866.
скрйшб 2.106, 9.626, 9.72, 11 99, скрышб
9.666, скрышб 15.1376, 18.1866, скрытно
32.2266.
скришома. нареч (2) Скришом, без
да се виои, тайно, скритом. й пакь
да не стбришь крйво члк!/ й земешь
н£що щото с нкгово. йлй на очи, йлй
скрышома. зашо й това се краж'ба
зове, и позлб со краж’ба та пакь
да не рёшь лъжна fltfwa, нЬкега за
свой ръз'кь й грьгов'щина. заради
да добтёшь. защб й това скрышома
краденте се нарйчс 1.7.
скрышома 1.72.
скрия св. (24) 1. Скрия; поставя нещо
някъде, за да не бъде открыто, наме-
рено. й тогази рё едйнь Сз Учениците
хьы Й?да стмбновь йскартсэт'скы...
защб се не продаде това Mvpo... а хс
рё оставите л, да гб скрыс, за сэн'зи
днь на моёто погребёте 34.2506;
покажи ми ги. това скрбвище, дето
гб си скрыль i тьзи п^стына 17.175; й
црца повелЬ да го йзвадеть йз' ебньзи
йма. й йз[в]адиха го. й itfna не знаеше
где с съкрыть крть хвь 4 24; на врьхь
стл-bntf сЬн'ката где бпйра кот а йстече
слнпе тамо е S землйта съкрыто было
ймашето 11.101; й найдё й прьстень
ctmV... найдё й порамницата, что с
врьхна дреха. что сказах'мё еэнапрЬ.
товз оузё лесэн'тКе кнёзь, й съкры
го оу ков'чёжьць 9.67. // Образно й
сэша млады, тьзи дй’ма, катб бысёрь
на срцето ей съкрыха й з'говбриха
се... да се не см'Ьс.кгь наедно 7.51. 2.
Скрия, дам някому тайно убежище,
укрия. пойдоха нЬкои калбере на стго
оца ам'мона, й клеветйха некоего
дрхгыго, како йма з кел!а своа жена
KS’p'Ba. й стыи аммбнь разймЬ чё е
йстинна. й пойдё оу еэногбва брата S’
кел’Гата mS’ й позна где бЬше съкрыта
жената 3.21. 3. Прен. Скрия; направя
нещо да не стане известно да не се
разбере; укрия. азь сйч'ко вйдЬ, й нЬ
ё нйчто со члците дёто мотать да ей
скрыжть грЬхоовете сэ мёне 32.2246;
йлй сЬкашь че ей още на тбизи свЬть
та годишь да ськрыишь сэ сьсЬдина
своего щотб си съгрЬшила ала тУка
нЬ ё тако 32.231; нйщо тамо не може
да сё скрыё, защо стой аггль Тнь при
тебе та казп’ва сйч'кото що ей сторйль
18.1996. 4. Скрия; запазя нещо за себе
си, за да не го ползва друг, амй повелй
ми ги да нё подам- векте нкбеть моа,
й рож'ба на снсэве члчьскы, й да нё
йзрасте нйщс по мёне, ами да скрыл
сйч'ка добрина земльна 32.2246.
сег.: led скрь.л 32.2246, 2ед. ськрыишь
32.231, Зед. скрые 32.2306, 34.2506, Змн.
съкрыють 11.101, скрыжть 32.2246; имперф..
Зед. съкрыаше 9.74; аор.: Зед. съкры 9.67,
15.1326, ськры 17.1636, Змн. съкрыха 7.51,
съкрыха 21.1016; формы от перф тип: 2ед.
си скрыль 17.175, Змн. сь съкрыле 4.22; пов.:
2ед. съкрыи си 15.154; страд.: сег: Зед. сё
скрыё 18 1996; прич.: мин. страд, ед.: м.
съкрыть 4.236, 4.24, 4.246, скрыть 4.236,
съкрыт* 4.246, ж. съкрыта 3.21, съкрыена
8.57, ср. съкрыто 11.1006.
скрия се св. (11) Скрия се; застана
така, че да не бъда намерен или ви-
дян; спотая се. са злЬ намь дешё
плачемь за нощь да дойде нощь да сё
скрыемё да нй не находить влъцште
й меч'ките 18.193; й пойдй оу велйка
чёр'кова нанрЬдь... а ты подй й скрыи
се дето красныте врата 3.186; злЬ за
на сега грешны щб да стбримь сега
къдЬ да побЬгнё да сё скрыемь сэ
шеговыте рьцЬ. йлй где да сё скрыемё
сэ нкговьта ерьдитина сега 18.2006;
й д!акон'ть... пойдё нбшТю оу сэнъзи
црква. й съкры се при красныте врата
3.18б; й ёэстъпаше назады й съкрыаше
се и плачЬше та пак' се бмыашс й
дбйдЬше npt тЬхь й сл^жаше ймь
5.345. // Укрия се. й той боаше се да
слЬзе сэ горъта гдёто б’Ьше съ съкрйль
11.906.
сег.: 1мн. се скрыемь 18.190, сё скрыемё
18.193, сё скрыемё 18.2006, сё скрыемь
18.2006, Змн. сё скрыать 18.194; имперф.:
Зед. съкрыаше се 5.346; аор : Зед. съкры се
3.186; плусквамперф.: Зед. бЬше съ съкрйль
11.906, б’Ьше се скрйла 40.3226, Змн. бЪхя’ се
скрыле 38 288; пов.: 2ед. скрыи се 3.186.
скривище ср. (3) 1. Съкровище; голямо
богатство - злато и скъпоценности;
имане. й-със' голема радость йзвадьха
мбщите ши катб нЬкое мнеэго цЬ нно
скрбвише 8.58. // Образно, йще пакь да
найде, сэнъзи прпббница .. й не мбже
да ю найде. й начё да плаче й да се
мли ё'б и д^маше, покажй ми ги. това
скрбвише, дето гб си скрыль s’ тьзи
п^стынж 17.175. 2. Съд, в който се
съхраняват скъпоценности; ковчеже.
й тогази сэтверише скрбвището ей й
йз'вадише дарь что HoctxS 33.2376.
ед.: скрбвище 8.58, 17.175, чл. скровището
33.2376.
екръб м. и ж (48) Скръб, чувство на
силна мъка, тъга, печал й потёглй
мнеэго зло, й голЬма скрьбь, бтй
затрй си сйч’ко ймаше, й жена, й чеда
5.28; а ные мнеэго пъты без’ бЬда, й
без’ нйкои скрьбь, й нйкак’ва ейла, та
се сэмётщ'ваме со хво йме 5.40; й стыи
Николае тьк’мо да погледнЬше на
сэногова члка скрьбнаго. й ЛЬшавале
се бн’зи члкь й прЬлож8’ваше скрьбь
своа на радость 15.1506; зара1това
х’мйра члкь, бти да сё своОодй сэ грИ,
й сэ скрьбь, й сэ трУдь, й сэ грйжа, й
сэ сйч’ко зло чтб е на тьзи земли
проклёта 38.284; това като ймь каза
тъмнйчныи стражарь със’ плачь, й тге
катб чюха такъв’зи гла, сэ как’ва ли
скрьбь йеплъни ймь ерцёто 15.146. И
Грижа, притеснение, тьк’мо ам'вбнь
що ё насрЬ црква не б'Ьше направиль.
защб нё мбжаше да найде так’визи
прилйчны мраморе, й мнсэго се
грйжаше чтб да стбрй... й тогази
прЪз’ еэша днй. катб ймаше скрьбь
он’зи ёпкпь за стльпоове мраморени.
слКчй се бн’зи корабь й пойдё гд'ёто е
пристанище афригшеко 9.686.
ед.: скрьбь 1 76, 4.216, 5.272, 9.646, 9.686,
31.2106, 35.265, скрьбь 3.18, 4.226, 5.276,
5.28, 5.316, 5.34, 5 356, 5.376, 5 38, 5.386,
5.396, 5.40-, 8.586, 9.616, 9.646, 11.91, 11.93,
11.1026, 12.1126, 12.1196 14.1286, 15.1366,
15.139, 15.146, 15.1506-, 15.1526, 15 156,
16.159, 35.2566, 35.2606, 35.2612, 35.2616,
36.2676, 38.284, 38.293, скрьб' 15.1465; бр.:
(два) скрьба 13.1216.
скръбен прил (21) 1. Скръбен; който
изпитва тъга, опечален, й скрьбень
члкь кои дойдЬшс при нито. й кажЬше
ей скрьбь своа. й стыи Николае, тьк’мо
да погледн'Ьше на сэногова члка
скрьбнаго. й УтЬшаваше се бн’зи члкь
й прЬложь'ваше скрьбь своа на радость
15.150; въекрни чедо моё йги трёты
днь като ми ей рёкль да се заува й азь
твоа майка щб съмь скрьбна сега за
твоата съмрьть 35.2626; а аплётс 6txtf
скрьбны защб гы бстави хе цлътьскы
на зёмлм 38.2856. 2. Скръбен; който
изразява скръб, печал, мъка. тогази
катб чю стыи тьзи д^ма. показа ей
лицёто скрьбно й рас плака се npt еэша
й наведе ей главъта за голФ' ча 9.73; й
това показах’мё мал’ко Огороди чны
скрьбны дУмы, защб така е пообно. да
рагУмЬемь кол’ко ймаше бца жалость
за сна своё'го 35.2626 3. Скръбен,
който е изпълнен с трудности и
скръбни преживявания. скръбныи днь
пргидё ми днёска. й бойм’ се гврьдЬ
да не загынемь 11.91; й йспросиль
бЪше го сэ ба да го йскУсй й да го
выды далй ще любы ба, й на скрьбно
врЬме 35.257.
ед . м. скрьбень 3.18, 6.41, 15.150, 15.1506.
скрьб’нь 9.66. 11 1006, скрьбень 11.90,
скрьбныи 11.91. скрьбнаго 15.1506, ж.
скрьбна 11.105,скрьбна35.2626,ср. скрьбно
9.73, 15.1456, 35.257; мн.: скэьбны 7.51,
10.796. 15.1336, 35.2626. 38.2856, 38.293,
скрьбны 40.320.
скрьбно нареч (1) скрьбно ми (е).
Мъчно ми е, тежко ми е, изпитвам
скръб и печал. амй това шо потёгли
бЪше йскУшёше. защб мУ б'Ьше дгаволь
завидЬль, й йспросиль б'Ьше сэ ба да
го йскУсй да вйди далй ще любы ба
koi ато Mtf сс скрьбно 5.276.
скрьбно 5.276.
скръбя несв. (13) 1. Скърбя' изпитвам
скръб, мъка; жаля, й катб се ьъзнёсе
на нбёто. й майка Mtf бца скрьбЬше.
зашо го векге не видЬше със! пльть Mtf
3 8.285б; аз! те позна щб ймашь скрьбь.
амй да йдешь tf пУстынй, й йма тамо
калбёрь стар'ць. й нсмУ да ей кажешь
тьзи твба работа щб скрьбйшь. й той
тё ще настали 3.186; й апль матвёи
мнсэго се млй на братУа да не скрьбеть
ни да плачать. амй със' радость да йдУть
ejit того 37.2776; не скрьбы чёдо мое
нйчтб, амй се раувай, бти ма вйка хс
39.3066 2. Наскърбявам, причинявам
някому скръб. ако й бйють на радй
Йме бж!е... йлй др1?го нЬщо радй вЬра
наша, злб ны чйнать, и скрьбжтъ.
а ные това... да прЬтрытй 16.1586.
скръбя си душата. Наскърбявам се;
ставам скръбен, тъжен. й приближй
се велйкь днь тнь й рё с робынмта, й,
йУ’дйта, докога си скрьбйшь дшьта,
рега сё приближи велйкь днь гнь й не
пбобаег' ти да плачешь 13 1216.
сег.: 2ед. скрьбйшь 3.186, 12.118, 13.1216,
скрьбйшь 12.117, 33.243, Зед. скрьбй 3.18,
Змн. скрьблть 16.1586, скрьбеть 37.2776;
имперф.: Зед. скрьбЬше 17.1736, скрьбЪше
17,175,38.2856; бъд.: 2ед. щёшьдаскрьбйшь
2.10; пов : 2ед. скрьбы 39 3066.
скръбя се несв. (2) Наскърбявам се;
ставам тъжен, печален. като сё крти
стыи ev'crane. нападе съмрьтанбсна
болесть на дбмь его,. разЛгЬ че ё
сэ йсккшёше бж!ё. й блгодари 6а. и
мблЬше жената си да се не скрьбй за
това 5.316; ёдйнь члкь що съ ё сэрёкль
сэ др2га. йлй сэ брата... не го ё нй
грйжа ни сё скрьбй. защб сь е сэрёкль
сэ него 16.1586.
сег.: Зед. се скрьбй 5.316, сё скрьбй
16.1586
скубя се несв. (1) Скубя се, дърпам
сипно косите си в знак на отчаяние
а това сэць ймь не знае как* съ сэнгеты
сэ звЬр!ето. амй като йзлъзе сэ рЬката.
сЬде на ёдйнь камйкь. й плаче и ск2бе
се, й д2маше. сэ сэ теж'ко мене 5 33.
сег.: Зед ск^бе се 5.33.
скунчание вж. скончание
скуп вж. скъп.
скурья св. (4) Отдам се на разврат.
тогйва щьть да плачать т!а дёто
ймь зарэчах'мё, да нё йбТёте. да нё
Скрадке ге, да нё ск^р'вите, да нё
лъжит е 18.197; дев ёта е бжТа заповЬдь.
щото да не ск2р'вишь. нй със' жён'ско,
нй съсь мъж'ко 1.76; й побЬтьхь на
градь алезан'дрга. та ей оскврьнй
дЬв'ствою й ск2р'вихь 17.1о8б
сег.: 2ед. скупишь 1.76; аор.: led. ск^р'вихь
17.1686; форма от перф. тип led. са
ск^р’вила 32.2266; пов.: описат 2мн. да
екк’р'вите 18.197.
скъп прил. (1) Скъп. който има вис ока
продажна цена, който струва много.
й рё м2 стыи Николае. посл2ши мёне
дрь’же. й сэвезй ю въ мйрыликпо. й
там4 щешь ю прода какь ищешь защб с
тамо глад' голЬ й ск2по жито 15.142.
ед.: ср. сюшо 15.142
скъпо нареч (1) Скъпо, на висока
цена, й д^маха стыи гесэр'пе скьпс
продаваш* гвоата гоз'ба 39.3176.
скьпо 39.3176.
слаб прил. (Г) Като същ. Само ср. Нещо
слабо, неиздръжливо, чупливо. что шё
да бъде бн'зи члкь. дёто ее глёдаше сэ
злато й сэ срёбро й сэ мЬ, й на желЬзо
стоише. й мал'ко нЬщо постоа. та чё
стань напоконь слабо каго еднб ipwie
18.1816.
ед.: ср. слабо 18.1816.
слабост ж. (1) Слабост. отсъствие на
твърдост, безеилие. Д1сё:<литйнь рё й
что вы на2чи ьашь бь. и стыи сэговсри
погдёдна (!) хс на подйрЬшны годины
на наша слабость, й знаёше какво шё
зло да тёглй 39.3036.
ед.: слабость 39.3036.
слава ж. (68) 1. В християнството —
слава, висша форма на възхвала и при-
знание към Бога, зарадй ха йстиннаго
ба. дето mS’ подобае слава й чьстъ й
хвгша, вь вЬкы вЬкб 16.1636; защо ей
ты млтйвь. й тебЬ слава да чи(ни)мь.
бUS' й снь й ctmV дх^ 40.3206 // Слава!
Възгпас за възхвала и благодарност,
слава тебЬги ic хе, гдёто ми ей даль що
съмь йскала 4.26; й кога бы привёрь,
прострЬ ей анна р#цЬте, й рече (!)
слава тебЬ пртаа бце 11.1036; й като
се чьтЬше \|/.гл’тырь. сйч'кыте рёкоше
слава тебЬ ги что ей прославиль й на
нбёто й на зёмлю 37.280. // Химн за
възхвала. той ча прив’таса й Ть въ
адь. със’ голЬма слава, й със’ нЬсны
аггл’скы. й архггл’скы 35.2636, й
чюдЬха се сйлы н(эные, й пйтаха съ
етрахеэ й със’ радость, кой ё тойзи что
вьехбды на нбёто (въ въеклйкновени)
със тол’кози мнеэ го слава 38 286
2. Почит и уважение към някого
евързани с неговото положение, ами
ища да сё прЬдадёшь на моа рЬчь ато
азь на голЬма почть й слава да тё.
епбобё й да тё #тьк‘мЬ да ей втори
настол’никь на моё цртво 39.307;
а дСаволь тогази бЬше сэпадньль са
слава й со xS’6oc ть бжш 3.16; й адамь...
сам’сй со (с)вбй грЬ йспъди се, й
сэпадпъ сэ х>?бана слава бж!а 33.246. 3.
Слава, широка известност на някого
поради достойнствата му. раз’бра се
й до нкго стЬи пет’ки. славата. какь
ё стаа, й чйни йсцЬлкши й чюдеса
8.59. 4. Известност, знание за няка-
къв факт или явление. а йсказана й
знамна слава е, кога знае члкь почто
бы, та бск^дЬ елнцето... л^ната быва
понйско сэ сэ (!) елнцето й затопи
го й затова. не свЬти, и това е слала
33.234. 5. Величие, ценност, велики
дела; великолепие. голЬмо чюдо й
вчера що сё стбри на пазара. защб се
позна че ё слава бж'Га 34.249; й видЬха
грабанете това чюдо й голЬмь стра
нападе на тЬхь й зеха да бегать йз*
гра. й вйкна стый на людьетс й рё
ймь стойте не ббйте сс. да видйгЬ
слава бж!а 39.3116; й бчйсти ей $мь
й погледь тбл‘к(о)ва. кол’кото м8 се
сэкры лйцёто й видЬ слав8'гню 14.127;
а д!аволь завидЬ пръвбмК члк# адам^,
щб гб бь почёте й сэстави го въ рай
да глёда сЬкогы слава бж!а 3.16. дам
слава (някому). Възхваля, прославя,
почета някого. й Оесэпйста жената
нкгова ре ем< дйн слАва 6^ гпдйне
мой, дЬцАта наши жйвы съ 5.38; цар
славЬ. Название на Исус Христос, й
црь славЬ гь нашь ic хс. вълЬзе въ адь
със’ нкговата ейла и власть 35.264, й
землнта се потрьси й сйч’ко създашё
позна ба що ё сторйль нбо й зёмлю. а
вые не познАх’гё кби ё црь слАвЬ; гь
ейла ть к црь славЬ 35.264.
ед.: слава 1.8, 3.16, 4.26, 5.3762, 5.38, 6.486,
860, 11.102, 11 1036, 11.1086, 13.1256,
15.132, 15.135, 15.1546, 16.163, 16.1636,
17.171, 17.173, 17.1746, 19.208, 20.210,
33.233, 33.23 365, 33 234, 33.237, 33.246,
33.2476. 33.249, 34.256, 35.26 362, 35.2666,
37.280, 38.2836, 38.2856, 38.286. 38.2866,
39.3056, 39.307, 39.3116, 40.3206, слава
3 16, 12.1206, 14.1306, 38.293, ела 9.746,
39.305, ела 36.2736, ела 37.281, ела 39.3196,
славК 14.127, славЯ 20.2096, славЬ 35.26 363,
35.2644, славЬ 35.2636, славЬ 35.2636,
38.287, чл. славата 8.59.
славен прил. (10) 1. Славен, на когото
му се носи славата, който е известен,
прочут. й тогази пЛтй прЬбсщённаго
мар’ка митрополйта... да прЬнееё
гЬлбто прпбббнЬи пет’ки, на славны
гра' трьновь 8.596; й сты димйтр!ё не
бЬше тбл’кози почьтень мнеэго ради
защо ё сэ нкговь славень реэ. амй
помнеэго почесть, ймаше за зарадй
нкгово добро 9.616; мца. того кз,
мчшё стго й славнаго велйко_мчнйка
дймйтрТа 9.606. 2. Славен, достоен
за възхвала, изключителен по свойте
качества и значимост. блвень бь
дето чйни чюдна работа, й дйвна. й
слАвнаа й нсизрённаа 17.1726; амй
даде ми та видЬхь славно чюдо, дёто
по правина нс стой сс да глёдать
бл^дници 17.171.
ед.: м. славны 8.596, славень 9.616, славнаго
9.606,39 295, 39.310, ж. славна 8.59, славнаа
17.1636, 17.1726, ср. славно 17.171, сравн.
пославно 33 2326.
славно нареч. (1) Славно, достойно,
правилно. а бж!а работа да прокАжешь
та ё славно й добрЬ е. защо така рёче
аггль 17.1636.
славно 17.1636.
славословие ср. (4) Славословие, възхва-
ла с думи, прослава амй да празЩ'вамё
със( блгодарёше, й съславэслов1е
(!) 11.106; й пакь ё сЬкогы бжш
сл8Та, й сль'п/ва бь1. й на работа й на
славб^слбвТе 11 826; вйдиш' лй какь
любы Ть сэ млады й незлобивы дЬца
славословье 34.2496.
ед.: славо_слов!е 11.826, славо_слов1с
И .826, съславос.товк (!) 11.106, славослов1ё
34.2496.
славя несв. (30) Славя, възхвалявам
някого в знак на почит и благодар-
ност, прославим. нъ й кбл’ко се й
мьчи члкь. дтьжень ё сЬкогы да слави
й да блгодари ба 1 36; й непрестанно
os’ сё мблвха, й славЬха стаа трйца. й
полУчиха ноно цртво 7.516; й мисэго
ббл’ны приходах)/ й йсцЬлйвахУ се й
славЬхй' й захвалЬхК на ба. бца й сна
й стгс^дха 40.324; да затргёмь где
йма хрпане по ейч'ката землй ато
да сё Умнсэжавать еллйны й ббговете
наши да почйтать й да славеть 39.297;
когато правёдниците щьть да славеть
ба, и да пЬать съ агглы. а грЬшниците
бсьдеши съ д'йвола 18.206; азь вы
напревйхь й ёзыкь да пЬете й да
славите йме моё 18.2046.
сег.: Зед. слави 1.36, 33.234, 34.248G, славы
11.826,Змн. славим* 5.396, слазиме 39.29562,
39.3136, 2мн. славите 18.2046. Змн. славеть
39.297, 39.3156, 39.3196; имперф.: Зед.
славЬше 4.266,11.996. славЬше 36.271, Змн.
славЬха 2.13, 5.376, 7.516, 13.1236, 39 3116,
славЬха 37.2776, славЬхК 40.324; аор.: Зед.
славЬ (!) 9.696; бъд.: Змн. щё да сиавимь
31.223, Змн. щьть да славеть 18.206, пов.:
2ед. сдави 1.46, славы 11.104, описат. Змн.
да слави 1.4; прич.: сег. деят. мн. славеще
39.312; страд.: сег. Зед. се слави 3.175.
слагам се несв. (Г) Слагам се, подчи-
нявам се на някого, покорявам се. й
създаде члка .. й стори го па да влада
на сйч'кыте гадыни й на ейч'кото бж!ё
твбреше что сё вйды, да ё на нкго
начёл'никь. й ейч'кото да сё hkmS
слага й да го слУша что mS’ заповЬда
15.1316.
сег.: Зед. сё слага 15.1316.
сладко нареч. (1) Прен. Сладко, хубаво,
приятно, й сэн'зи члкь позбва апла, й
със' нкго слад'ко ей подУма, й вЬрова,
й крти се ейч кы дбмь нкговь 36.271.
слад'ко 36.271.
сладък прил. (19) 1. Сладък, който има
вкус на захар, който не е горчив, защб
й бнова дръво разумного СэпрьвЬн' се
мнЬше адамх1 катб го въкУси слад'ко а
напоконь катб го йспъдй гь со рай та
м? се хйдЬ тврьдЬ пэр'ко й прЬгор'ко
38.289; й сЬко дрьво принбсЬше
рбж'оы, ег, на сЬко врЬме, слакы й
различны 32.2276; сэ чтбдо. npi твори
се онази вода на вине като медь
слад'ко... й тогази се пакь прЬтвбри
бнова слад'кое вйнб на вида 10.79.
2. Сладък, който има приятен вкус,
вкусен, ами блате .. да идёте щотб е
было нагбтаено... да са найдёте със'
хУбава слаРкаа гбз'ба аггл'скаа 18.203.
// Която не е солена: годна за пиене,
изворна (за вода), й сэнази всэда бЬше
тамо на мЬстото гдёто извйраше
сладка, й добра, и зрава 11.1026. 3.
Прен. Сладък, който е много мил,
скъп, любим, сэ чёдо мое слад'кое
сдйнО-рбд'кое какь сэхбжашь на
сьмрьгь змегбтом^ на обЬть 39.3096;
сэ сэ тёж’ко мёне сне мой драголгббны
ка да въеплача за тебЬ, раз'гбворо на
мойте бчй ка да въздъхна слад'кое моё
чёдо 39314; дгеэклипань ре .. замь да
не вйдй поголЬми мъкы сэ тЬизи, й
накраи да ей п^гУбы шь слад'кыи свой
животь 39.302.4.Прен. Сладък, който
е приятен, хубав, мил, нежен, й катб
й подУма апль слад'кы дУмы, та ей
заборави болесть на бкбто 36.271; ато
сё стбри радость тойзи верь тогйва У
тЬх'ны деэ какь да изрЬкь йлй слад'ко
цЬл8ванге баща мУ й майка mS. кой
да йскаже 39.3156; защб щЬше хс да
затУлы зльта зйма грЬхбвнай... й да
покаже слад'кыи лрблЬть нкговото
ей хотЬшё 33.2406; й дрУго чгбдо
слад'ко послушайте ctms’ дето раде,
йма мнсэго й УмйлЬшё който казУва й
който слУшать 39.317.
ед.: м. слад'кыи 33.2406, 39.302, ж. слад'ка
11.1026, 11.103, слапсаа 18.203, ср. слад'ко
10.79, 33.2336, 38.289, 39.3156 слад'кое
10.79,37.275,39.3096. 39.314, слакое 39 310,
слад'каго 38.289; мн.: слад'кые 15.1376,
слад'кы 18.203, слАкы 32.2276, слад'кы
36.271.
слазя св. (1) Сляза, спусна се от не-
высоко към по-ниско място. й тогйва
щьть да поплачать сйч'кыте езыци,
щотб йма на землйта, катб щьть да
вйдать ica ха сна бж'Га дё йде та слази
на бблакь ноныи съ мнсого войска
18.1956.
сег.: Зед. слази 18.1956.
слап>к вж. еладък
слободно нареч. (1) Свободно, на воля,
без ограничения, й кога тёте й идёте,
а вге вйкате слободно й без' стра
18.2046.
слободно 18 2046.
слово ср. (45) 1. Слово; вид религиозно
произведение, поучително или похвал-
но. слово похвал’но сты врачеве
kc-3W й дам’.ат 10.79; слб кчител’но
15.1556*, слово поЪ’чеше къ цремь
й восводамь, й влка, й поповеэ, й
въсЬ хрпансэ не бпивати се винсэ
20.208; зарадй това й ные дёто съ смё
събрале днёска. й чюх’мё ctmS никбл^
слбвото что е чиниль. така трЬбй’ва й
ные да чйниме 15.1556; мцатого щ,
възвнжёнГе чтнаго крта гни. слово
бльгар’скы ёзыкб 4.216. 2. Разум,
истина, откровение, й тогази 1сэаннь
зе да глёда на нбёто й да елг’ша сё
бжш Vera. й наче да д^ма въ начелЪ
6Ь слово, и слово 5t к’ 68 6.466; въ
начелб 6ii слово, ами й тёбе даде сега
видЬше да знаешь что ё йстйна, дето
шёшъ да крьмишь сйч’ките людге със’
твойте tfcra 12.110 слово божие, а)
Християнското учение, й найдбха
го чё сЬдй на сх’дница своа. й i чи
слово бжге да вър^зать ха 9.636; да се
пбкаггимь да ей просвети дшъта, й да
се сэблЬчё със' добры, работы, й наше
йстге й пйпе да б^де слово бжге. й сс
6‘жтвны д!?мы да се наейтй 34.2556;
амй слово бжге, що живы ? члка, това
го ^чи на раз^мь 17 1726. б) Название
на Исус Христос, едино рбд’нь снь
й слово бжге без’сьмрьт’нъ сы. йзво-
лйвыи спсёша нашего радй въпльтйти
се со стые бце 35.2606; бтй питате со
бЬсобве йлй не знаете кои ё црь славЪ;
тойзи е дето ва йз’фрьлй со нбето за
вашего зло й грьдбсть й върина ви въ
адь, тоизи ё снь й слово бжге 35.2636.
ед.: слово 1.3, 3.16, 3.21, 4 216, 5.27, 6 416,
6.446. 646б2, 7.49, 9.61, 9 636. 9.746, 10.79,
12.110, 15.133, 16.157, 16.161, 18.177,
18.1776, 18.1946, 19.2076, 20 208, 31.215,
33.232, 34.248, 34.2556, 35.256, 35.2606,
35.2636. 36.267, 38.2816, 39.295, 40 320,
слб 15.1556*, 33.235*, слово 17.1726, слово
21.210, 32.223, слэвЯб.41, чл. (с)лозбто 5.31,
елового 11.84, 15.1426, 15.1556, елового
15.149.
сложа се. (1) Сложа, поставя някого под
нечия власт. й стбри създанге, ещрё,
члка... да цар'сШ'ва нй ейч'кого что гб
е бь сториль. й да е слбжень пб цртво,
бжге. й да сё псклани 5s' 33.246.
прич.'. мин. страд, ед. м. слбжень 33.246.
сложа се св. (1) Прен. Пожертвам се,
отоам живота си в ймето на нещо,
обрека се. катб бЪх'мё порббени въ
дгавол'скы pS’ut. й хс сё затова сложи
да йз'вади на со посл^шангето дТавол»1
33.240
аор Зед. сё сложи 33.24С.
слуга м. (85) 1. Слуга; лице, наето за
работа срещу заплащане; прислуж-
ник й пристави със' нкго сл^гы да
м? сливать, а той да йзди на конь
12.1086; сЬднь царь съсйч’кыте
(!) болЬре .. й пэвс-it на сл^гы да
изведать стго йз' тьмнйцата 3 9.301 б; й
как' лй йма тол'кова хйлгади сл^гы. а
сега никого 5.33; и той ча тбизи сл^га
сайде на кладен'иь... да донесё вода
7 50; не мога векш да заповЬда да ма
слушать елх’гы 31.218. 2. Прен. Сле-
довник; лице, което служи на някого;
последовател. азь съ cjiS’ra йстйнном^
61/ 30.3076. й пакь г сЪкогы бжги сл^га,
й елйь’ва 68 11 826; й пост «’шаха ю тбм
ча елйъгте хвы козма й дамгань 10.78;
а ан'тихргсть тогйва щё да п^сне
свойте сл#гы дгаволете по ейч'ката
земли 18.190; й тамо вь сэн'зи сэстровь
ймаше нйкои магёсникь й съгци слЛа
дгаьоловь 6.436; добрЬ пргидосте
слч'гы стЬи трйци й на сич’ки агглы
начел’ници 15.1506.
ед. слкга 4 246, 6.42, 6.436, 7.50, 11.826,
11.896, 18.1986, 34.248, 35.260. сл£га 9.606,
слсуга9 666. слйа 33.2346,36.2726,40.32262,
слкГа 35.261, 36.272, сл8га 39.2986, caSTa
39.3006, 39.3016, 39.303, 39.3046, 39.3066,
39.3076, слй’а39.308б,сл^гк’39.315,чл. слкгьта
31.217, слагала 39.3066, слУгата 30.309, зв.
сл£го39 306;мн.: слЬ’гы4.236,5,33,5.38,5.39,
9.64, 10 77, 10.786, 12.1086, 12 1166, 14.128,
15.139, 15 1506, 18.1902, 18.191, 18.1916,
18.192, 18.195, 18.20362, 31.2176, 31.218,
33.232, 35.263, 37.279, 38.2836, 40.322, слГгы
5.336, 5 366. 9.646, 12 109, 12.1096. 39.3016,
39.303, елЪ’гы 18 1886, слоугы 39.2966. чл.
слхгыте 7.50, 9.66, 10 78, 12.1136, 18.1916,
37.278, 37.2786, 39.2966, 39.299, слйгыте
11.922,18 192, слЬгыте 12.118,18.191, 18.195,
.37.279, слйгыте 39.3086, сдайте 40.322,
слоите 40.3226.
слугувам несв. (16) 1. Слугувам, работя
някому като слуга, прислужвам. й
той кат 6 го видЬ въ лйцЁго хХбавь й
раз^мень. та гс бстави да м? сл^п/ва
39.314; й тогази ре 6ном1?зи mom’kS1 щб
ms’ сл^ваше. брате донеси ми хар’тга
й мастило 40.322; а бн’зи сл<га что
бЬше го нарёдиль сфимгань да cnS’rxBa
бном^зи сыромахУ, й пристьпи й рё
сфимТанй’. да не б!?де тсйзи сырбмахь
члкь бжш 40.3226. 2. Прен. Служа,
покорно изпълнявам. нечия воля. ами
тьк’мо блжёнь е тойзи който ё И.
съ радо й съ чисто срце сдаг(?вгль
й запойь нкговь дрьжаль 39.319; й
гб[и] ще да сьберё оученици мнсого
като й хс. й нём!/ щьть да сливать
катб гои щё 18.187; антихркта.
сокогато се навдйгна голЬмь... й
зарьчЬ на сл8'гыте ms’ да ms' слт'вглъ
състра (!) й трёпеть 18,1916; д9ма хс
на грЬшниците... амй йдЬте сэ мёне
че стё сл8’г8’вале дУаволИ 18.204
сег.: led. слйУвамь 40 3226, Зед. ст/г/ва
39.314,40.3226, слЙУва40.322,Змн. спйУвате
18.204, Змн. с.тй1?вать 5.36, с лйГ/вать 18.1916,
слЬТчвать 37.279; имперф.: Зед. слЛ.эуваше
36.2676, елйкваше 40.322; форми от перф.
тип Зед. ё сл^г'валь 18.205, ё слЛ^валь
39.319, Змн. стё слй9вале 18.2026, 18.204,
сте слйЬ'вале 18.204; бъд.: Змн. щьть да
слйУвать 18.187.
слттувание ср. (1) Слугу ване, работа
на слуги, прислужване. й ймаше
сынсэве сёд’мь и дъщеры три. сэв’це
ймаше... вол две .. конк .. й работа й
елйхваше мнеэго 35.2566.
ед.. c.iS'rS'BaHie 35.2566.
служа несв. (20) 1. Служа, поднасям
храна и напитки на трапеза, при-
еяужвам и пойдё сты, й кйпи хлЬбь
й вйно й що сё найдё S еэн’зи ча. й
донёсе, й сэстави грапёза на еэша
воине й елйжаше ймь 5.346; й той
го бстави да м? елкжи на грапёзата
нгегс[ва] 39.3166; азь гид! като г о
плёсна винаръ щб сл9жи 7.506. 2.
Служа на някого, изпълнявам нечия
воля, покорявам се й Сэтогази наче
да сл^жи 6s". ако 40.3216; й сэнази
жена вЬр’на бЬше. й рё... й досёга
сл8’жйх’мё ctmS hhkohs’. сега ли да
сэстави любовь чтбто ймах’мё досёга
15.1536; й 6s' нйкои не елйкаше амй
сл!?жаах8' д'й eons’, й покланих8’ се на
йдолыте 33.235; й тойзи црь бЬше
нечьстивь. й сл8жаше на ёллин’скыте
богссве 39.309.
сег.. Зед. сл#жи 2.10,7.506,15.1506,40 3216,
слУжи 39.3166, Змн. сл^жать 9.606, слУжеть
33.246, 34.248; имперф.: Зед. елйкаше
5.346е, 33.235, 34.252, 39.309, слЬжаше
13.123, слЛкаше 34 250, слижете 39.3146,
Змн. сл&кахИ 7 50, ст^жаах^' 33.235, сля’жаха
39.3166; аор.: 1мн. елЯжих’мё 15.1536
служба ж. (18) 1. Служба, християн-
ски църковен обред, богослужение.
аггль... рё. даде. скоро [сторй] сгори
слоуж'ба 6s1 тёка на това г/мно 11.896;
лур'г'.'а не ще векй да йма, й нйкаква
млба й сл^ж’ба бж!а 18.1936; й пакь’
се пб'каниха, й тгё да стбра сл*?ж'ба
CTMS1 гесэр’пю 39.3146. 2. Служба,
религиозна церемония с гощавка.
когй йзлЬзоха сэ бжтвна лур’гТа. а
тгё сториха см’ж’ба й трапЬза голЬма
39.316; й тогази стбри iccaKv" сл^ба
голЬма, гбз’ба й трапеза велйка. й
зова сщённици й кшжници 13.123;
й ралото съсЬче наместо дрьвд. й
золбвете закла. й свари пшенйцата
наеднб със’ волбвеге. й стбри сл8’ж’ба
6? 11.90.
ед.: с.тХЖба 10.786, 13.123, служба 11 826,
11.90, 11.956,17.167,18.1936, 38.2896, 39.313,
39.3146, 39.315, 39.316, слоуЖба 11 896,
служба 39.2956, чл. сда'Жбата 10 786,
слйк’бата 39.3146; мн службы 33.235, чл.
сл!?ж‘быте 33.2356.
слух м. (1) Слух, едно от петте сетива
у човека и животните - способност
да се чува. да вйды го съсвбйте (!)
очи, йлй да въкЬ’сй. или да помйрпше,
йлй ца чюе, съ слХ’хьт’ ей 38.283.
ед.: чл. слХхьт' 38.283.
случа се св (39) 1. Случа се, намеря се
някъде случайно, попадна. й тба ча
сл^чи се стыи 1оаннь тамо. й стбри
кртно блвёше нД сон’зи йдь въ Астата
MS’. й йзбави го со съмрьть 6 48; й
тогази се сл8чй со йн’дта нЬкои члкь
к^пёць дошьль бу 1ёрлймь 7.49; й
каже его сега се сл8’чи в’ тбизи верь
игЬ да полЬа вода да ей бмые гподарь
мой ръцЬте ей 39.3156. 2. Само Зл.
Случи се, стане, бъде, независимо
от волята на субекта. й слЬ’чй се
тогази вЬтрь дббрь, й пойдоха бяйзЦ?
при йн’дта 7.496; и слЬ'чй се със’ бжте
повелЬше, трЬска въпаде вь око смбк8’
2.146; й тогази прЬз’ тта дни сл8чи се
празникь велйкь ёллйн’скыи 5.316;
б'Ьше нЬкоа жена болйр’ка ймето
ки анна. й слКчи сс га сё раз’болЬ.
и лежа до съмрьть 11.103; й сл8’чй
се та кон’дйеа S тбизи дбмь гдёто
б'Ьше жената ms’ 5 36. 3. Само Зл. и в
съчет. с непряко допълнение. Случи
се, сполети ме нещо, дойде до мен,
постигне ме й слХ'чй се нЬкоа работа
бномХ'зи болйритл’ та засыромашЬ
тврьдЬ. катб й досёга на мнеого члци
сл#чй се таквбзи 15.134, ами ако ги се
слХ’чи нЬкой ч^жа, а ты се закльнй на
моё йме 2.126, й не знае s’ кби ча що
щё mS' се сл^чи, а той мйсли как’вй
работы мнеого да направи на тбизи
свЬть 31.2166; сл8’чй се тогйва й онб-
м^зи mom’kS’ да налЬе на бб’Ь амйр8
воевод^ 39.3166; й въ соша дни елхчй
се icS’cS’ и пойде въ срихснь 11.876
сег.: Зед. се глХ'чи 2.126,17.165; аор.: led се
с.т?чй 39.3156, Зед. сль'чи се 2.9, 4.25, 5.316,
5.386,9.67,11 ЛОЗ, 39.2976, се слХчи 33.2376,
35.257, слХчй се 2.146, 3.18, 5 36,7.496,7.50,
7 536, 8.57, '9.686, 11.866, 11.876, 11.105,
12.113, 14.1266, 15.1342, 33.240, 39.3166,
с.~П?чй се 5.356, слХ’чи се 6.48,11.100, се слХчй
7.49, 33.2396, слХчй се 33.242, Змн. слХчйха
се 5.326. 5.37. слХчихасе 5.326; бъд.. Зед. щё
се сл^чи 31.2166.
слушам несв (107) 1. Слушам, възпри-
емам сьс слуха си, чувам. въ дёсно s!xo
да слэшам ё кн.жны д8мы. а въ лЬво
да с л Лиаме катб плачать сыромаси
31.2226; а нощтж д8маме, кога ще до
днь да нё елхшаме тбл’кова грсб й
мльше 18.1936; йнеможешь~рьпЬ да
сл8шашь със Х’ш йтеси що с’мь безакбно
чинйла 17.1686; й пойдё ед’нХ'щь като
ей хбдЬше s’ црква, й елйпаше като
чьтЬха апль. и не раз<мЬваше щб
дх’ма 2.96; азь ьы нщравихь суши да
елйиате кшгыте щб е писано 18.204.
2. Слушам внимателно и разбирам
смисъла. и зё да елх'ша да разхмЬй чтб
д8ма като се млаше 6S13.19; й на сЬкы
днь слушать, ёлпйн’циге нкговыте
дХ'мы, та се прьлъщавать. й составит’
ей вЬрата свод, й станх'вать хрттане
9.63; KS’Marb (!) ёврёе й тлзнать бти
сь пррците рёкле за мсомсеовь законь.
амй да сл’’ша такъв’зи, щб е истина,
законь мсоусесвь не йзлЬзе go терпима
ни со с!сона 38.292; слушайте па, й
на т1а д#мы. тльковашето 38.289. 3.
Слушам, приемам нещо за правилно,
вслушвам се, съобразявам се с нещо.
да стё слушало й почйгале нкговыте
д8мы. й нёговьта на8ка, не бых’те са
сёга бсъдиле да сё мьчите 18.201;
солеле намь злЬ как’ нй йз’льгь
дТаволь. та нс слУшах’мё шо ны
зарьчаха псбве й дхбвници 18.1976,
гледам’ та сэ (!) съмрьти да ей
немлтйва, й не слУшашь нйкакь що ти
се молы Л.2186. 4. Слушам някого,
изцълнявам желанията му. ёлате
пристьпЬте блвёши сэ она моего,
че стё слУшале й почйтале сЬкого на
тбизи свЬть 18.2016; й з’говарЬ се
съсйч’ки (!) кнёьы, й ные със’ нгего
й тби на слУша. й ные нгего 6.44б.
5. Слушам, поОчинявам се на някого,
покорявам се. а рбб'Гсто не щьть векк
да слушать гпдйрТето ей 18.180: й
стори го па да влада на сйч’кыте
гадыни... й сйч’кото да сё нгемУ
слага й да гб слУша чтб Mis' заповЬда
15 1316; не мога векк да заповЬда
да ма слушать слУгы 31 218; намь
тУка оЬшс дбмь й ёЬхмс оу нгего, да
прЬлъстювамё лю’с да слушать на,
и да нй се покланить 15 140; как ли
го слушать й болт’ мУ се тамо ейчки
члци на бнова мЬсто 15.1486. 6. Само
пов. При обръщение за подкана към
събеседника да слуша внимателно.
слУшаи павлге катб ти напр^ каза тазй
дльбина нема край 32.2316; слушай
члче, кое добро ймашь катб казУвашь
члкотомУ съгрЬшёюёто 18.198.
сег.: led. слУша 3 19, 2ед. елк’шашь 17 1686,
31 218. с.Йшашь 31.2186, Зед. сайта 6.446,
18.190, слУша 6.466, 7.53, 15.1316, 18.18062,
18.187, 32.2236, 1мн елйшамё 9 75, 11.107,
15.1556, слэшами 11.1076, 15.1556, 18.1936,
2.ин. елк'шате 6.44, 18.204, Змн. слушать
6.446, 9.63, 9 646, 9.746, 15.140, 15.1486,
18.1856, 31.218, (слй)шать 20.2096, слушать
39.317; имперф.: Зед. елйпаше 2.96, 6.466,
1мн. слУшах’ме 18.1976, Змн слУшаха
18.1973, елкшаха 18.197; аор.: led. слУша
32.225, 1мн. елк’шах’мё 34.2486; форми от
перф. тип: Зед. слушало 31.222, 2мн. стё
слУшате 18.201, 18.2016, 18.204: бъд.: Змн.
щьть да слУшать 18.180; пов.: 2ед. слУшаи
1.56, 18.198, слУшаи 1.7, 32.2315, 34.2516,
слУшаи 5.29, 5 40, 6.446, 11.1036, 11.106,
16.160, 17.164, 20.209, 32.227, 32.231,
38.2816, 38 283, 38 291, елкшаи 39.3036,
Змн. слушайте 1.5, 2.146, 11.906, 11.10262,
15.137, 15.1396, 15.150, 16.159, 16.1606,
18 1782, 18 179, 18 181, 18.1956, 18.2016.
34.253, 38.287, 39.296, слушайте 2.146,
9.726. 11.82, 11.836, 11 946, 15.140, 15.142,
34.2496, 34.250, 38.290, слушайте 9.696,
11.89, 15.138, слоушаите 18.178, 18 1886,
слоушаитё 18.178, елкшайте 35.2656.
слушайте 38.289, описат. Зед. да слУша
38.2816, 38.292, 1мн. да с тУшамё 5.406,
31.222, да слУшаме 31.2226; страд.: бъд.
Зед. шё да сё слУша 18.180
слушам се несв. (1) Само мн. Слушаме
се, изпълняваме си желанията вза-
имно. съобразяваме се един с друг.
й щъть да ходЬть сЬкыи кой как’ щё
на своа воли й не щъть да сё слушать
никои никого 18.1796.
бъд. • Змн. щьть да сё слУшать 18.1796.
слъжа св. (1) Слъжа: кажа тьжа, неис-
тина; излъжа. й тогйва се раз'ерьди
праведны сУд1’а на нгеа като рё нЬ
с'мь съгрЬшила, ами сльга. та й рё.
йлй сЬкашь че ей бще на тоизи свЬть
та годишь да ськрыишь сэ сь ci дина
своего шотб си съгр'Ьшила 32.2306.
аор 3 ед. сльга 32.2306
слъза ж. (59) 1. Сълза; капка солена
течност, конто се атделя от очите
при плач, вятър и др. й щьть да ей
биагь главьта й грьдйте, й плачать
тврьдЬ й сльзы пУщать йзь бчйгЬ си
катб дьждь й катб рЬка 18.1996; й
тамо млба стори. като ей чйнЬше й
сльзи мУ полйвать липёто 3.20; ами
дблУ ерьтй, й сльзи мУ текй’ть йз’ь
ичйте 2.11, бти бр’ловы, бчй немать
сльза 18.1956, сэ мёпе едином, да бы
ймала кладен’ць сэ бчйте ей та быха
сйч’ките слъзы йстёкле 35.261; й
збеима съсльзите (!) ей омы й нсэзЬте
17.176.2, Само мн. Плач; проливане на
сълзи, придружено с ридание. затбто
не знаиха жйвь ли ё момъкьть, йли ё
загйналь, и трЬз’ дрУгы врЬмсна ймаха
раз’гбворь сё слъзи 39.3146; бдЬше, й
мешё, й слъзы. стУдь й пёкь, сйч’ко
трьпЬше 8 556; й проста се съсльзи
(!) й пУсти ж да ей йде 17.1746; сэйдё
бн’зи тьмлйчны стражарь и повйка
MS’ слУгата мУ. й той дойде съслъзи (!)
39.3066; й поклонй мУ се, със’ рбдость
й съ слъзы мУ цЬл('за главъта нкгова
бсщеянаж 14.1286. 3. Само мн. Прен.
Скръб, мъка, нещастие. бти н4 си
потьп’каль нашйте сльзи й жалСости.
амй катб готовь й скорощомбщнй
та ей послышали на й даде нй що
тй йсках’ме 39.316; амй й дЬцата
си из’гУбй амй ты ги ги. недЬи
сбстави мёне до край й мойте слъзы
5.33. пролея слъзи. Пролея сълзи,
поплача, заплача сито, й чтбдЬ се щб
да стбрж азь пакь паднЬ на землА.,
й сльзи мнсёго пролеахь 17.172; й
помли се със’йч’ко (!) срце npt сьна и
лролЬи сльзи, й тог ива л ёгнй 31.2226;
проливам слъзи. Проливам сълзи,
плача много, амй послушайте блвёнш
хрпане да вы каже що щьть да дУмать
трЬшниците npt fa ба, й да плачать
й да сё млить й сльзи да проливать
18.205; а азь сырбма бкаанны как’
сь въ чюжй поробёнг сега кбл’ко
лй слъзи пролива мой баща й майка
ми вь тойзи ча за мёне 39.315; пусти
слъзи. Заплача. зароня сълзи. тогази
пУсти сльзи сты ахйлге й рёче мУ.
съгрЬшёшё ради й безакбнте что сё
чйни на тбизи свЬть. та мй заповЬда
бь да йзлЬза со ларйеь гдёто го чюва
9.746; слъзи излея. Пролея сълзи,
поплача. со мёне ёдйнои, да бы ймала
кладен’ць Со бчйте ей та быха сич’ките
слъзы йстёкле. со чёдо моё отвори
ей бчйте й виждь твоа майка кол’ко
слъзы йзлта за тёбе 35.261.
ед.: сльза 18.1956; мн.: сльзи 2.11, 2.13,
3.20, 5.376, 5.38, 8.56, 8.566, 9 67, 9.676,
9.686.9.746, 14 126, 17.1665, 17.169, 17.172,
17.1746, 17.175, 18.205, 39.30%, 39.314,
39.3146, 39.316, 39.3176, слъзы 3.19, 5.35,
8.556, 12.109, 15.1476, 15.153, 35.261. слъзи
4.26, сльзи 5.31, с’льзи 5.316, слъзы 5.33,
8.57, 15.1366, 14.1286. слъзи 5.346, 15 135,
15.1466, 15.1486, 17 168, 18.190, 31.2226,
39.3046, 39.3066, 39.314, 39.3146, 39.315,
слъзы 8.55, 8.556, 8.566, 17.1726, 18.1896,
18.1996, слъзы 35.261, сльзи 39.3056, чл.
слъзите 17.176.
слънце ср. (51) 1. Слънце: небесно
тяло което излъчва светлина и
топлина към земята. азь ёемь что
съмь сътвбриль елнце да свЬти днёмь
а мць й звезды нощ>а 5.29; защо
елнцето йдё со дёсна страна, а лУнгта
со лёва 33.234; та чё напоконь щё
елнцето да помрькне. й мцьть не ще
вёкк да свЬти 18.1956; бь... ё дбб’рь
й млтивь. дава дъжт, и на грЬшнти й
на праведши. сзЬтп елнце й на злы й
на добры 1.6; й видЬ крть гб.тЬмь на
нбёто со елн’цето пбевЬти 4.216; й
со ейч’ките мёждо тЬ ciaenie тсоаннь
катб елнце на тьмно мЬсто 12.112. И
Образно, тогйва ейч’ката земли ще да
поплаче й морёто й вЬт’рьть й ог’нать
и елнцето й мцьть. сйч’кото щё да
поплаче 18 1936, елнце й мць й земли
й горы ^тЬшйте мё 35.2616; днь вёт’ха
и без’ббжна лъсть раз’валй сс. й ново
елнце на новы людте блвёнте просвЬти
3 176; легома щёше да просвЬти
елнце правёдное. что е fb нашь тс
хс. да просвЬти й да дети, дшёвныте
очи на гръшните члците 33.241. 2.
Слънце; светланата и топлината,
излъчвана от това небесно тяло. амй
сега доде день да почйием’ ей. като
ёдшь пътпикь тр^день й Уморень що
ё теглйль длъгь пъть й прогорйль со
елнце й со пёкь 16.1576; мЬ'жь нЬкои...
въ врЬме жетвы пойдё да жъне па
нйвУ свою, й со елнцето се опёче
10.77; й видЬ йстич’скыи едного чё
ходй. й голь се видЬшк й почрьнпла
мУ снагата со елнце й со пёкь чёр’па
17.166.
ед.: елнце 1 6, 2.15, 3.176, 3 18, 5 29, 6.486,
10.79. 11 1006. 11.101, 12.112, 12.1196,
14.1286, 15 132, 15.133, 16.1576, 17.166,
18.179б2,18.1876,18.1986,18 2066,32.2236*,
32.2245, 32.225. 32.229, 33.234, 33.24Р,
35.2616s, 35.264,36.2706, 39 302, синце 8.55,
чл. елн’цето 4.216, елнцето 5 286, 10 77,
11.1026, 14.127, 18.1936, 18.1956, 31.223,
32.223 6, 33.233 63, 33.2342, елнцето 32.2256.
елЬд предл. (48) За означаване, че
действието се извършва по следите
на някого или нещо, което се движи;
след, подир. й стыи кэаннь зё й той
да течё слЬдь нгегс ггЬшъ й плаче,
й вйка, та м? д(?ма. чтб бЬгашь чёдо
мое сэ своего бца 6.476; и тол’кози
лрЬ нгего йдЬх>/ жьзльници, й слЬ'
нгего даронсэс’ци 12.118; й донёсоха
мнсэго жерадУ й царь ста тЬ йдЬше,
й чкваше да не Украдне нЬкои
хртТанин1 сэ ббговете златы 37.278; а
сэць нёговь дрьжаше го за рУка стёне
и плаче, й майка мУ за дрУга рУка.
й снаха имь слЬдь сэдра плачёше
гбр’ко 40.324. 2. За означаване. че
действието се извършва по-късно
от определен момент или друго
действие; след, подир. да знаете слЬдь
т!а днй. когато ще да е на людТётЬ
грйжа й мъка й стра. та чё напоконь
щё елнцето да помрькне 18.1956, Tie
бЬха го й пснапрЬ' мнеэжищь видЬле
слЬ въекрёшё 38.2886; й тогйва сл'й
повелЬшёто нгегово, та щё да се
развали прьва земли 32.227; й сэйде
та се поклонй бУ. й слЬ поклонгешёто
а т!ё го заведьть вь тбизи гра’ дёто
се пррците веселлть 32 228. 3. За
означаване, че някой следва нечий
пример, става нечий последовател;
след, затова й гь въ evnie рё. ако щё
нЬкои да дойде стЬдь мёне да сё
сэрёче сэ себЬ ей 38.2826; затова се й
еэша боахУ, бти да не быха й тЬх'ны
жены вЬрУвати, й прТёле дхь стыи, да
идУть й т!ё ста нгего. амй йщЬхУ да го
прибпбть със' камёшё 36.2716; затова
тьи каже. ако ще нйкои да дойде слЬдь
мёне. на добрб вы зовъ, акб йще със1
волн нгегова да дбиде 16.158.
сл£дь 6.475, 10 782, 11.816, 16.1582, 17.1646,
17.1746, 18.1956, 35.257, 35.262, 36 267,
37.281, 38.2826, 40.324 сМ 12.115, 12 118,
15.1315, 18.1866, 18.201, 18.2036, 32.226,
32.22662, 33.2436, 36.267, 36.271 б7, 37.2736,
37 274, 37.2776, 37.278, 37.279, 39.3026,
слЬд* 15.1386, слЬдь 16.158. спЬдь 16.158,
сМ 18.1796, слё' 18.196, 31.2176, 32.227,
32.2276, 32.228, 36.2716, 38.2886, (с)лЬдь
35.266, сЛ£ 36.2676, слЬ4’ 38.2826.
слЬдя несв. (2) Следя, вървя след някого
като последовател на идеите му,
следьам. акб ше нйкои да дойде
слЬдь мёне . да ей Узме крть свой
й ца слЬци мёне 16.158; й блажёны
сэньпа... който са достбини да слЬдлё
нёго 16.158
сег.: Зед. слЬди 16.158, Змн. с.тЬдж'Т 16.158.
слЬза св. (65) 1. Сляза; придвижа се
от по-високо място към по-ниско,
вървейки. й той боаше се да слЬзе сэ
горъта гдёто б'Ьше съ съкрйль Г..906;
кога бы врЬме да сё връне сэ 1ёглимь
на своего ей сэчьство. й слЬзе й
пойдё при морёто на пристанището.
гдёто бЪхУ корабете 15.137; й рё на
мом’цйте свой. бстанЬте вые тУка по
тьзи гора, а ные да пойдё на горъта да
се пс-клонймь, й пак щё слЬ 11 85. //
Спусна се (за вода, река), й ЙзлЬзе йз1
црквата. й видЬ всэдата как1 щЬше да
слЬзе сэгбрЬ, й да падне на стЬныте
цркбвны 11.98. 2. Сляза, спусна се от
небето (за Бога и ангелите). й да’маха
как1 щё да слёзе хс сэ нбёто на земли
18.77; й да кажыь как1 щё да слЬзе
сам'сй бь да йзбави адама, й ейч'ки
люд’Ге що сь сэ адама 3.166; й азь чю
млба гаша, й слЬзб да йззадимь вась,
сэ рУцЬ дТавол'скы, й сё тьмны адь
35.2656; й шё да полечи съ блгдть га
нашего iv ха. дето е вь адь слЬзель
заради спсёше наше 33.2476; архггль
михачль слЬзе сэ нбёто й УлЬзе if пёщь
й бхладй пёщныи пламень 11.92. //
Образно, зарадй това тбизи гнЬвь
бжш слЬзе на твой гра. й на ейч’кы
на. защб безаконно стбрих'те й
йспъдих'те 1сэанна 12.1165. 3. Сляза;
стъпя на земята, като се спусна
от нещо, на което съм се качил. й
апль м фйлинпь рё. хс тй повелЬва
да станешь, й той слЬзе со одрь й
припаднь на нсозЪте апл« 36.273; амй
слЬзе со сон’зи стлъпь, й найде члци
8.576; слЬзе со конйтого, й припаде на
нслзЬте ms’ й ищете прощешё 15.1446
слЬза на послушание. Пцеклоня
се, подчиня се на някого. й рё бе, да
слЬзе змей на послз’шаше.. й това рё
сты. помлй се. й па да лютй змей пб
краката конютомъ' 39.311
сег.: Зед слЬзе 3.166, 11.9062. 15.1366,
38.2846, 38.285; аор.- led сл£зб 5.29,
38.291б,слЬзо35.265б.2е<). слЬзе 15.135, Зед.
слЬзе 3.176, 5.306, 15.1446, 15.1486, 35.258,
38.293, слЬзе 5.34, 8.57, 9.626, 11.816. 11.82,
11.84,11.856,11.92,12.1166,13.1226,13.125,
14.1266, 15.132, 15.137, 16.1602, 17.1706,
18.184, 33.23 5, 33.24 662, 33.2472, 34.254,
35.259, 36.270, 36.273, 38.28662; форми от
перф. тип Зед. слЬзель 33.2476, е слЬзель
35.26ьб, е слЪзаль 38.286, ё слЬз'ль 38.286;
бъд.: Зед. ще да слЬзе 3.166, 9.626, 15.132,
16.160,18.1806,18 1856, 38.293; 38.2936, ще
да слезе 18.1772, със съкр. инф : Змн. щё слЪ
11.85; бъд. в мин.: Зед. щЬше да слЬзе 11 .98,
18.1856; пае.: 2ед. слЬзи 9.68, слЬзй 13.122;
описат.: Зед. да слЬзе 39.311.
сзЛкхвприл.(2)Катосъщ.Гърбавчовек;
слякав, недъгав човек. й мнсого слЬпы
прогледаах^, й слЬкавы йсправиха
се, со сонъзи вода 11.9X6, й стыи
соговбри на слЬпи проглёдЬ’вашё... й
на слёкавы йсправлгешё. й на мрьтвы
въскрсёшё. й дрь’гы що съ на таза (!)
прилйка 39.304.
мн. слЬкавы 11.986, слёкавы 39.304
слЪп прил. (20) 1. Сляп, който е лишен
от зрение, който нйщо не вижда. й
сотамо пойдё 1соаннь въ агрикпо й
йспЬлй члка слЬла 6.466; члкь йма
ёднб действо, да глёда със’ очите ей.
может ли да ms’ рёшь слЬпь ё, бти
не глёда със’ ps'ubre ей 38.282; йлй
па ь'мрЬлом^ члк^, можеш’ ли да MS’
рёшь слЬпь ё. защб не ms’ е врЬме да
гледа, от! е "ЙирЬль 38.282. // Образно.
ако лй нЬкои помысли й лъжа ms’ се
чйни тази д^ма й не вЬрова. та ё тбизи
покрйть със’ болесть й слЬпь съсрцето
(!) си 17.164; й недЬите бы слЬпи със’
дшьта й със тЬлото 39.298. 2. Като
същ. Слепец, сляп човек. Й чйнЬше
знамеша й чюдеса велйкы даваше
на слЬпы да прогледать. хромы да
хбдеть. ббл'ны вдйгаше 15.132; даде
й тебЬ й ты йспЬтЬвашс ббл'ны,
й на слЬпы очи даваше г бЬсны
йсц'Ь^к.ваше 35.262; й стыи соговбри
на слЬпи проглёд^ваше. й на ббл’ныи
йсцЬлюше. й на слёкавы йсправлкше
39.3036. 3. Прен. Заслепен; който
действа, без да мисли; безразсъден.
й йспльни се киноу/ь със’ голЬмь
йдь. й рv на еэша люд!ё м^’жТе слЬпи
й загз’бени Со йстинныи пь’ть. чюйтё
6.446- 4. Като същ. Прен. Слепец;
човек, който не разбира това, което
става около него, амй хс сйч’ко това
прЬтрьпЬ. защо ё тана пйсано въ кшгы
пррчьскы. да йспльни писашето.
ами со горе и теж’ко вамь слЬши и
злбь’мныи. й сега това лукавы ребде
не помыслювате 35.259. S. Прен.
Бездушен, безжизнен, й това бЬше
наизл£. защб се члкь не поклйны ше
6tf. ами се покланише на гл(?хы й на
слЬпы идоле 33.2465.
ед.: м. слЬпь 17.1636, 17.164. 38.2816,
38.2822, слЬпа 6.466, мн.: с.гЬпы 2.126,
15.132, 33.2466, 35.2576, 35.2586, 35.262,
38.2855, слЬпи 6.446, 39.298, с.тЬпы 11.986,
15.1366, слЬши 35.259, слЬпи 39.3036,
слЬпй 39.309
слЬпец м. (1) Слепец; човек, лишен от
зрение, а на слЬп’цш бЬхь катб очи, и
на хрбми бЬ катб нсозЬ 31.221.
мн.: слЬп'щй 31.221.
смаля св. (2) Смаля. направя нещо оа
стане по-малко, умаля. замь какь’
бй се оупазила й ебнёла дша члчьска.
со тогбва проклет иго ан'тихрюта й
дТавола й зарадй тта днй щё да смалй
Ть дните й гсдйните 18.1946.
аор : Зед. смалй 18 1946; бъд. : Зед. щё да
смалй 18.1946.
смедеи ЛИ (1) Смедеи. й пойде... на
йн’дТа... й цар смедеи раз’гнЪва сс
7.546.
смедеи 7.546.
смирмин МИ (1) Смирна, й тогази
матОёи npie чтбто мУ се даде сё рУка
гни. й бстави бнъзи гора й слЪзе дбль’,
й пойдё въ велйкыи градь з'мирминь
37.2746.
з’мирмйнь 37.2746.
смирминия МИ (1) Смирна, й йвй се
матОёю бь... й рё мУ... й слъзи со
планинъта й поидй въ з'мирмйшю,
на кртйл’ницьта детб е бстёна вода
37.274
з'мирмйшю 37.274.
смирнен прил. (1) Който е напоен с
благовонно масло смирна, й геосиф* го
сънё со кргь й ббивй го със’ з’ммрнгено
платно 36.260.
ед.: ср. з'мурнгено 36.260
смирно ср. (4) Смирна, благовонно
масло, а смурно занёсоше, катб
мрьтьв'цУ трйднёьномУ дёто inline да
бъде. защб й съ смурно помазаше ха
когато го положите въ гробь 33.244;
й онова ммрсо б+.ше напдавено,
со мнсого миризлйвы Цветове, со
смурно, й со цв£ть. со кшомона. со
йры 34.2506.
ед.: смурно 33.244, смурно 33.244. 34.2506,
смурно 33.2446
смиря се св. (3) 1. Помиря се, сдобря
се с някого, смиря се. сон'зи стыи
мУжь йз‘л£зе вънь та мй рёче, брате
дТаконе... мбжеш' лй позна соногбва
сщённикь что си вра-кдУ ймаль със'
нгего, й не сь си съмирйл'. й азь
оулЪзб .. й лознах' го., й йзвёдох' го
в ьнь й рё че мУ сон'зи чюдны бжш члкь
крот'ко. гпдйне, сщённиче, оумирй
се със' тогбзи брата д'йксна 3.20. 2.
Успокоя се, престана да се безпокоя,
примиря се, смиря се а члкь кби се
на срёбролюбзе тёгли, йлй н1кой на
дрУгы грЪхсове, нигде не може да сё
смирй ами сс све грйжи й мёте се й
трУди се й дне й нощёсь 31.220, жёлае
да сте чё Д грбшеове... й ко га добйе. р.
а той йще да добТе. Д. нйгдё не мбже
да сё смири й да сё Утиши 31.2205.
сег.: Зед. сё смири 31.220. 31.2206, форма
от перф. тип: 2ед. сь си съмирйл' 3.20.
смислсн прил. (2) Смислен, който
обмисля постьпките си, разумен.
бЬше йць нашь саьа, тйхь съмысльнь,
й крбткь й йспльнгень съсйч'кь
(!) дхбвнаа премудрость 14.128. И
Образно, раувай се пастырУ добрый,
на съмысльши хвы сов'це 12.1196.
ед.: м. съмысльнь 14.128; мн.. съмьгсльши
12.1196.
смислювам несв. (7) 1. Спомням си,
сещам се за нещо, смислям. сйч'ко
се заборави... тбл'кова сс нс зазнае
нйщо со нгего. ймето мУ се заборави,
й нйкои го не смйслюва сйч'ко мУ
се иотьи'чс й погйне 31.2156; а воли
своа йспльнювать. та не смйслювать
съмрьтны ча, й страшны днь сУдныи
32.2236; смйслюваше двда пррка,
чтбто, каже 15.1336. 2. Мисля за
нещо, смислям. й помли се бУ съслъзи
(!) й ре бе й ги млтйвыи. детб въсёгда
съмыслювашь да ё спсёше на члци
15 135.
сег.: led. сьмыслюва 17.1636, 2ед. съмыс-
люваши 15.135, Зед. смйслюва 31.2156,
смыслюва 33.234, Змн. смйслювать 32.2236;
имперф : Зед смйслюваше 15.1336, съмыс-
лювапге 15.1346.
смисля св. (14) 1. Спомня си, припомня си
нещо, смисля. ако смысла й вьспомЪнг.
що с'мь потёглила. бод. се със тойзи
мйсль да ми не сгори пакость да се
соскрьбд 17.1716; а мьчташе съ зовё.
кога н'Ьчтб вйды чткь. й пбвни го за
нЪкои дёнь... й кога го смысли, а той
се йлй засмЪё. йлй расплаче 33.2336;
да вйды й да смысли прьвЪшны члци.
щотб са йзмрЪле 39.319. 2. Помисля
за нещо, смисля. кой да чюе, й да сё не
почюди й кой да съмысли й да сё не
Ь’дивй оти бь да бьде члкь 33.2326; й
да не люби на тбизи свЬть добрбто. .
амй да с'мыслимь б сэн'зи свЬть дето
щё да бъде до вЬка радо 16.1596.
сег.: led смысла 17.1716, Зед. съмысли
33.2326, смысли 33.2336, 1мн. с'мыслимь
16.1596, смысли 39.319, Змн. смйслать
20.2086, 32.2246, смйслё 39.315; имперф..
led. съмыслЬ 17.172; пов Зед. смысли
17.1736, смисли 19.2076, смислй 19.2076,
31.2226, Змн. смислЪте 21.210
смисля се св. (4) 1. Сетя се, спомня си
за нещо, смисля се. й рёче ms’ захарш.
оубби се кэсйфе сэ гЬ ба своего, й
съмысли се что стбри бь даОат’ й
авирбн^ 13.1246; дето каже двдь
прркь .. съмысли се за впк^ ха. какь
ё гбнюнь ёднакь сэ пелыны 12.119. 2.
Осъзная, разбера. схвана смисъла и
значението на нещо, случващо се с
мен с амия. й едва сс съмьюлй, защб
ми се браны та не мога да влЪза да
вида й азь чтныи крть 17.170.
сег.: 2ед. съмыслиш' се 13.125; аор led.
се съмыслй 17 170; пов.: Зед. съмысли се
12.119, съмысли се 13.1246.
смислям несв. (1) Осмислям, разбирам
смисъла и значението на нещо,
смислям. амй ходЪте х^бЪве, нЪ като
гл^павы, ами катб ^мны. замь да
смыслЪме врЪмето оти се мин^ва като
днь ёдйнь 18.1806.
сег. 1мн. смыслЪме 18.1806.
смисъл.и. (3) 1.Размисъл, задълбоченои
продължително мислене върху нещо
стой сэн'зи члкь й мысли как' бы това
та се сторй, дали ё йстйна йлй ё лъжа
й тойзи съмйсль зовё се помысль
33.234. 2. Разум, съзнание, разсъОък.
й послЬ сэн!а бжтвны м^жТе. ёнбхь,
ноё... дёто се не просвЪтиха със'
писмо й със' кшга. ами сё просвЪтиха,
защб ймахК чйсть оумь й съмйсль. й
съврыпёна вЪра на ба 15.1316. 3.
Смисъл, вътрешно съдържание на
нещо, значение, а слава ё пакь, кота
прослави члкь ба. амй й слава йма два
съмисла йлй знав на, йлй незнаина
33.2335.
ед., съмйсль 15.1316, съмйсль 33.234; бр.:
(два) съмисла 33.2336.
смок м. (4) Смок, голяма неотровна
змия, на вьсгочна стргнь на сэньзи
планинъ... з‘м!а голЪма, сй_рёчь
смбкь голЬмь тамо живЪше 2.146; й
ймаше тамо въбель гльббкь... йiнкго
мнсэго гадове бЪхК, змге, й смбксэве
страшны 2.116; зрЪска въпаде вь око
смбк^ 2.146.
ед.: смбкь 2.1462, смбк^ 2.146; мн.: смбксэве
2.116.
смокиня ж. (2) Смокиня, плоо на смо-
киново дърво ^зё й канйска смокйни
cfxa. й фйникь cis’, й мал'ко лёщ^ нато-
пёпа 17.174; а т!е ей Шемаха мал’ко
исгицё... кби хлЪбь мал'ко зёмаше.
кби смокины мал'ко ^зймаше, а дрй ы
ейедлж’ба нагопепа i водйца 17.165
ед.: смокйни 17.174;мн.' смокины 17.165.
смоковница ж. (1) Смокиново дърво,
смоковница, защб стое evnie на
трй ё раздЪлкно... трёпе пакь что
КпбобЪва смоковница какь ё пбобна
ip-bxtf 34.253.
ед.: смоковница 34.253.
смола ж. (6) Смола, гъсто черно
вещество, асфалт. й дймь мнсэго
вонгещь катб сэ смола й сэ тЪфь йзлЬзе
15.152; ами вые да гб положите на
землкть възнакь .. й посипЪте със'
масло, и ейн'пь’рь, й дёл'фге, й пЪкль,
й смола . й запалЪте сэг'нь 37.2776;
ато гы жйвы фрьлиха ан'гглы бжш
бнТа сли’гы ан'тихрыстовы въ рЪка
бгнЪннаа й горёща смола 18.195; а
грЬшниците щьть да станать тьмны й
чрьни катб смола й катрань 18.199.
ед.: смола 15.152, 18.195, 18.199, 18.206,
57.2776, смолй 11.936.
смрад м. (13) 1. Смрад; неприятна,
лота миризма; воня. й нё тьк'мо това.
ами сь ё ьъвониль, не мбже члкь да
пристьпи при нгего со смрадь 2.11;
ейч'ката земли щё да сё напльни
съсъмрадь (!) й гнУ’сь члчьскы
18.1896; скоро йзвадЬте мбите мощи,
й положите на х^баво мЬсто защб
не могУ да трьпй эз'ь за мнсого тбизи
смрадь 8.58. 2. Прен. Мърсуване;
вършене на мръени, срамни работа
й не мога векге да трытА кУр'воство,
й смр'а й хайдУт'ство, й кражба,
й кесещйство, й клевёт'ство, й
магшетво, й ненависти; й льжливы
пррци 32.224. 3. Прен. Омърсяване,
греховност. свё са тр^ди й мльвы да
се бболЬри, а со болЬр’ство тькьмо
ей имрьсЬва дшьта.. а со несыг’ство
тьк'мо ёдйнь смр!1 на дшьта ей щб
добйва 31.2156.
ед.: смрадь 1.76. 2.114, 8.57, 8.57б:,
съсъмрадь (!) 18.1896. смра! 31.2156, см$'а
32.224, смрада 20.209.
смраден прил. (4) 1. Смраден, който
смърди, който мирише лошо. това
що дрьжйшь та ё чер'веи смрадень
со мбита вонёщь пльть 2.14; й сега
бще мал'ко да не бЬше ты прив'тасал'
щЬха да мё тУреть въ гльбынУ
смрад'нУю 36.273. 2. Прен. Гнусен,
отвратителен, благодарю те стё
бжш бти мё со мнсого зло изба (!)
въ тойзи ча. защб мс сега влачаха
двамина бЬсоовс смрадны, й вонёши,
й тьмны. й немлгивы, насйла 36 273.
ед.: м. смрадень 2.14, ж. смрадна 31 2186,
смрад'нУю 36.273;.ми.: смрадны 36.273.
смръдя несв. (4) Смърдя, мириша лошо,
воня. направй морёто да нё смрьдй чё
йз'мйраме, со зла вони 18.192; й найдё
члци й повел Ь ймь да йскопають
трапь голЬ, да тереть бнова тЬлб что
смрьдЬше 8.576.
сег.: Зед. смрьдй 8.576, 18.192; имперф.:
Зед. смрьдЬше 8.576, 9.71.
смЬрен прил. (26) 1. Смирен, който
е изпълнен с покорство, кротък,
послушен, да сё боймь 6У, й да смё
смЬрёнш й крбг'кы, й да ймаме
любовь межд!< себъ ей 11.1 Обб; амй
да смё смЬрёны й послушливы да сё
й бь възвеселй 6 нашето добро 9.756;
й зарадй това й ные. съсмЬрено (!) й
крбт'ко ерце да пра'знУвамё Днёска
38.2936; таквйзи дУмы смЬрённы
й У’милгенны подша ссбсифУ пилатУ
35.260; и въцри се на на що смё ёзыци
смЬрены й прЬсобыдныи 34.2536. 2.
Смирен, който изразява покорство.
ала е й днёшдата работа голЬма, зашб
показа намь да ймаме смЬрёнь образь
34.249.
ед.: м. смЬрень 12.119, 14.127, 34.249’,
смЬрень 34.2526, смЬрён’ 34.253, см-Ьрень
38.294, смЬрённаю 2.10, 39.3006,
смЬреннаго 39.3046, ср. смЬречо 13-125,
съсмЬрено (!) 38.2936, сравн. посмЬрсно
35.2586, мн.: смЪрены 9.756, смЬрёнш
11.1066, 32 2255, смЬрени 34.2496. см рены
34.2536, смЬрённы 35.260, сравн. посмЬрени
38.2936.
см-Ьрение ср. (6) Смирение, отсъствие
на непокорност и гордост, послу-
шание. да ако поврьнге й ные тойзи
заемь щото ш е заель бь. любовь
вЬра смЬрёше, кротость, млтйни
на сыромасй. й бь щё да намь пакь
поголЬмо добро 31.222; ймаше й
кротость велйкУ. й смЬрёше люб.наше
14.127; выебкаа добродетель що
съ зовё. млтйни й пость й смЬреше
38.2926; й катб дойде стыи а пар' мУ
каже съ мнсёго кротость й см-Ьрёше
39.3066-307.
ед.: смЬрёше 14.127, 31.2222, смЬреше
34.2556, 38.2926, смЬрёше 39.3066-307.
с Mt рено нареч. (9) Смирено, покорно,
послушно. яедЬи седнь да тешь й
да сё бпйвашь... нъ сойдй вь црква
смЬрёно, на вечер1 на, й на оутрьнА
1.46; не бои се юрлиме со тогбзи
цра... бти нс йде да се голЬми й да се
прЬвъзнбси амй Йде смЬрёно й крбт'ко
34.252; така й хс ЙдЬше смЬрёно на
распётТе, й не сотвори си Устата нЬшо
да подУма да бгнЬви ёврёете 16.161;
това бЬше да покаже й намь образь да
хбдимь й ные смерено 38.293.
смЬрёно 1.46,12.109.16.161,34.252.35.2596,
38.2926, 38.293, смЬрённэ 15.143, 38.293.
смЬря се. (2) 1. Смиря направя някого
покорен, послушен, а това цртво дёто
го ты ймашь та щё скоро да лйуа
й незнаино ще да бьде й ны една
файда йма сэ^ нгего й сэ таквози цртво
нктовата почть, мёне не мбже смЬры.
нито е нЬкое мКчёше сэ такъв'зи
тестйрь, дёто мбже да ме разлъчи
сэ любовь йстйннаго ха ба 39.299.
2. Смиря, накарам някого смирено
да претърпи страдания, й жената
ms’ анна, два скрьба ймаше, й за дв£
нивблы плачаше. еднб защб стань
катб вдовйиа... др^го пакь защб бы
без’плодна, й нема чёдо... й рё геи
анна. сэстъпй сэ мёне, азь това не щь
стбри. дбста ми с дет о мё смЬрй гь бь
до край 13.1216.
аор.. Зед. смЬрй 13.1216; съкр. инф.: (мбже)
смЬры 39.299.
смЬрк се св. (4) 1. Смиря се. приема
безропотно участта си, примиря
се. защб нй самы агглы нс мбгоха да
раззмЬють. как' се въпльти та стань
члкь. й как’ се смЬрй. та г_рЬтрьпЬ
да гб распньть 38.287; й быхь члкь й
тебЬ ради смЬрйх' се, й х^ла пргехь,
й за^шеше. й зап.пб_те 35.265. 2.
Примиря се, откажа се доброволно
от нещо. досёга що сё си възноейль на
тбизи свЬть лъжовныи. а сег с трЬо^ва
да се смЬрйшь сэ сйч'ка почьсть что
ймашь. защб сэ мёне да се почьгёшь
ди вЬка 5.306; кога видишь че ей се
смЬрйл'. азь пакы щёмь поглёда, й
настави на прьва твоа пбчьсть 5.31.
сег.: 2ед. се смЬрйшь 5.306; аор.: led.
смЬрйх' се 35.265, Зед. сс смЪри 38.287;
форма от перф. тип: 2ед. ей се смЬрйл’
5.31.
смЬрявам несв. (2) Смирявам;
правя някого покорен, търпелив. й
пакь каже, смЬрава грЬшнь члкь
праведнаго члка. Злжёнь м(?жь дето
трьпй пакосты 12.1126. смЬрявам си
душат а. Иримирявам се, понасям без
съпротива житейските изпитания й
рёче ёй робыныта Т^дйть. докога да ей
смЬравашь дшьта. защб не послала
моата д£ма ами се тбл'кова кльнгешь
13.1215.
сег.: 2ед. смЬртьашь 13.1216, Зед смЪрава
12.1126.
смЬряпам се несв. (1) Смирявам се,
ставам кротък и смирен, укротявам
се. да знаете й това. бти кби йма зла
жена, файда за грЬхове своп прТёма.
зла жена нйкога се не смЬрЬьа, ако
а гадишь, а тУа се ббЬсюва, ако лТ а
мйлКвашь. а тТа се възнбеи 21.211.
сег.: Зед. се смЬрЬва 21.211.
смйсюпам се несв. (4) 1. Смесвам
се, присъединявам се към нещо,
съединявам се. бти, какь с бь със'
еството ей същи . . стбри прьв'Ьнь сэ
почелб агглы. да сё смЬсювать й тТе
на бЛгт' бжТа, й на свЬть бжш й ноныи
33.2456; тТа двЬте бжш създаша
obxS’ стбрени. и едйнь със' дрогли
свЬть не смЬсюваше се 33.2456. 2.
Сьеоинявам се, извършвам полов акт,
съвкупявам се. й на^трЬ пойдё царь
при младыте да гы выды. и видЬ как'
съ спаде кадалёчь едйнь сэ дрй'гы, й не
смЬсюват' се, ами стоють на мбл'ба
7.51 З.Прен. Обърквам нещо, греша.
й Фесэфйль катб сэнТа неправедно
чйни,йсмЬсювасена праведнакрьвь
да ю пролйва сй.тскы столь прТёль. а
неправёдно чйни 12.114.
сег.: Зед. смЬсюва се 12.114, Змн. смЬсюват*
се 7.51, сё смЬсювать 33.2456; имперф.: Зед.
смЬсюваше се 33.2456.
смЬся св. (8) 1. Смеся, прибавя едно
нещо към друго, примеся. а цар'...
повелЬ да йско[па]ють трапь голЬмь.
и да г 6 напльнать съ варь, й да смёсеть
вода 39.300; мелй пшенйцК, догдё
дКшманинь дТаволь нЬ е смЬсиль
вътрЬ плЬва 31.223. // Смеся някого
с другого, съединя. й поел! пойска
бь да ей покаже пр^мнеэгаа своа
хитрость, да см£си й двЬтЪ нйовы
създаша 33.2456; й да см^си. нёныте
агглы със' гемльныте члци 33.2406. 2.
Съединя чрез полов акт, съвкупя. й
т’1ё мх рёкоха ные щё така да бх’дсмь
ёдйнь др^гыи не щё да смё наеднб до
живота нашего нй ца ей плъта наша
см^симь да си ю оскврьнимь 7.51. 3.
Смеея, създам едно нещо от две или
повече неша, съставя. й члкь, катб е
легома смЬсень със* тТа двЬтЬ работи,
със' чюв'ството плътьско, й със'
мыслила чтб йма^мь й помь сль... й
защб катб е сторйль бь члк? та ё со
двЬ съставень. затова ё... помнбэго
почетёнь 38.283.
сег.: Зед. см-Ьсишь 4.25, Зед. смЪси 33.2406,
33.2456, 1мн. смЪсимь 7.51, Змн смёсеть
39.300. форма от перф тип. Зед е смЪсйль
31.223; прич : мин. страд, ед.: м. смЪсень
38.283, ср. смЪсено 32.2296.
см4ся се св. (8) 1. Смеся се, присъединя
се към нещо или някого, съединя се.
й пойдё валаамь й смЪсй се съсь
дрЛкйна своё 33.2426; й станьхь
самаси на странь й помысли... й
пак' се смЪсихь със' дрхгы 17.170; й
см^си се хс със' на робТе, да стбри на
да смё рбб!'е на нгегсва воли 33.240; й
тамо oixtf мнсэго наосэ члци, и плачь
мнсэго. й аз' се смЪсй със' тЬ й мнсэго
плзка й азь 11.104. 2. Съединя се,
извърша полов акт, съвкупя се. а сэць
нёговь сэкак’ се родй ейн1 ms’ anemia не
смЪси се съсвоата (!) си жена 40.321;
й сэб'Ьщаха се 6V, до живота своего
ёдйнь дрх’гы, да се не смъсать наеднб
да си гЬлотб сэскврьнжты й ейч'ка
нощь прЪбыха на мол'ба 7.51; й
помысли ей й рече. да ей дамь й трите
дъщеры на кх’р'вбв'ство. й конто щё
да пойде да сё смйси със' й. й азь да
^зымамь наемь сэ нгего. й така да сё
храниме 15.134.
сег.: Зед. сё смЪси 15.134, Змн. се смЬслть
7.51; аор.: led. се смЪсй 11.104, смЬсих' се
17.1696, се смЬсихь 17 170, Зед. смЪси се
33.240, 40.321, см-Ьсй се 33.2426.
См4>х м. (4) 1. С.мях; главен израз на
радост, веселие, й где видЪше йгрй,
й см£ й свир'ны, й да ходать, й да
думать без'пьтно. като пинать й досёга
млады, а той това не^авйдЪше 15.133.
2, Присмех, насмешливо и обидно
отношение към някого, подигравка.
й щъть да се мраз^т*, й да ей думать
едйнь другим!/ на присмъхь, й да ей
думать ёдйнь дрй’гымх’ злы да’мы, й
да сё опйвать й да стрЬ’вать см'Ьхь
мнсэго 18.180; й да нё бх’демь за см£
на сынсэвете шлгевы 13.1246.
ед смЪ 13.1246, 15.133, 20.209, см1-хь
18.180
смЪшам се несв. (1) Смесвам се,
прибавям се към нещо друго. зара"
това чювай й пазй се й сэ шан'ство.
защб й това се смЪша съсь тёж'кыте
гръхсаве. й мнеэвйна то върйна въ
мъка 1.5.
сег.: Зед. се смЪша 1.5.
смЪя несв. (31) Смея, имам смелост,
осмелявам се да извърша нещо. кога
заспй раслань кой см^е да го раз’бхди
18.1846; амй ты как* ей смЬаль та
ей дошьль г^ка да закинешь сэ зла
съмрьть 39.3106; амй пакь азь не
смйа това стбри да йдг” със' тёбе 10.78;
нкговы мша й чюдеса щё да кажа й
азь, амй не смёа зашо се 6оа нйкакъ
н£що да не остане нейсказано 39.296;
тоъа чюдо ьидЪха еэша хртйне. й не
смЪаха вёкге да йщ/ть въ сол^нь 9.75;
сэн'зи кнель не смЪа нйчтб да похвати
сэ нкговыте моши 9.67.
сег.: led. см£а 10.78, см^ю 11.1016,12.1166,
33.243, смЬа 31.2186, смёа 39.296. Зед. смЪе
18.1846, 33.243, 33.2436, 1мн. смЪемь 2.12,
смЪемь 9.716, Змн. смЬете 9.716; имперф.:
Зед. смЪеше 2.116, Змн смЪаха 9.72, 9.75,
смЪаха 36.2716, смЪйха 39.300; аор.: led.
см+.мхь 3.196, Зед. смЬа 5.376, 9.67, 11.866,
11.87, 11.10162, 15.1456, 15.1486*, 15.154,
17.1676, 17.1736; форма от перф. тип: Зед.
ей смЪаль 39.3106
смЬя се несв. (12) Смея се, присмивам
се на нещо или някого, подигравам
се. а едно дЬте сэ ft не мбжеше да
навйе нй на ёдна игра, каквбто oii’ia
дйца йграиха. й зёха да MS’ се смЬють
39.317; нъ сэ нашьта дрйкйна мнеэго
м'а' пакость чиниха. един плюиха на
нкто. дрз’ги се смЬаха й полйваха го
със' помТа. й бымха го 40.323; чюде са
й азь naps’ как' тй се смЬе на пргвотс-
а гы не съпикас^вашь 39.304; тогава
мрьсньш црь д1сэклйт1ань радостень
бы за мшето стм^ й смйеше ms’ се
на юнаш'ството 39.2996; блжёнь есй
ем'статУе що ей пр/ёль стбе кршёшё...
сега ей навйль на л^’каваго дТав-зла. й
приемка м^ се дето сё той тёбЬ досёга
смЪаше като гб вЪр^ваше 5.306.
сег.: Зед се смЬе 39.304, 1мн. смьем’ се
16 1626, Змн. сё смЪа-ь 13.122, се смЬють
39.317; имперф. Зед. сё смЬагсе 5.306 смЬе-
ше се 39 2996, се смЪеше 39.3016, смеете
са 39.303, Змн смйвха се 18 200, се смЬаха
J 8.2006, имЪаха се 40.322, се смЬаха 40.323.
сна га ж. (26) Снага, човешко тяло,
плът, стан, защб 6tos красны й
на лице й на снага й дь1тЬ хх'бавь:
й высоки 5.36; й пр£крти ё кртно
знамёше по ейч'ката снага 39.3006;
й почрыпала ms’ снагата сэ слнце й
сё пёкь чёр'на 17.166; ала ан’тихркт'
ймаше ейч’ка снага катб члкь 18.1866;
й тол’кози дочака додё ms’ й ейч’ка
снага сэкраставЪ, й сэгной се 5.276;
блвёши хрпане... очи с^чгы да
глёдать къ ба а снагата дбл8’ да глёда
на землю, дёто щемь за мал’ко днй
S’ нюа да сэйдемь 31.222. снагата си
поруша. Търпя физически лишения,
мъча се. й с£кы дёто се соричё сэ своа
воли, й ни стори ей щб MS йще ерцёте,
амй й бще ей снагьта порхши ба ради,
та коса ^мре... а т!ё го заведьть вь
тбизи rpd' 32.228.
ед.: снагь 2.14, снага 5.276, 5.36, 18.1866,
сиагь 35 260, снага 36 2696, снага 39.30062,
чл. снагата 2.136, 17.166, 18.181, 31.222,
35.2566, 39.299, снагьта 5.396, 6.42, снагьга
15 141, снагьта 31.2226, 32.2235, 32.2256,
32.228,39.2986, сьс'нагата(!) 32.227, снагьта
39 295, снагьта 39.299, снагата 39.302.
снаха ж. (7) Снаха, жена на сын. й
баща ms’ й майка ms’ й снаха ймь тамо
centos’ 40 324; а сэць нёговь дрьжаше
го за ps’xa стёне й плаче, й майка ms’
за npS’ra р£ка. й снаха ймь слЪдь сэдра
плачёше гбр’ко 40.324; й раз’бра црь
pS’-Ойнь, за женъта ей й за сына ей, й
за снахь ей, как' съ х^бЪье йсцЬлЬле
37.275.
ед., снаха 40.322, 40 324, снаха 40.3226,
40 3236, 40.324, снахь 37.2746, 37.275.
снема се. (3) Снема, преместя нещо
от по-високо на по-ниско, сваля. и
непогребёнь вйсЬше. догдё не дойде
сэ it нйкои богать члкь, й йспроси
го, та гб сънё сэ крть й погребе го. й
въскрсе трётыи днь 12.119; кэейфь
пойдё s’ пйлата й млй се да гб сънёме
36.269; й снёха тЬлото aibitf филишЛ’,
й погрёбоше го 36.2676.
сег.: Зед. сънёме 36.269; аор.: Зед. съне
12.119, Змн. снёха 36.2676.
снЪ.г м. (2) Сняг, природно явление,
валеж от бели ледени криепгалчета. й
седй, д, годйнь, трьпЬ й дьжь, й спЪгь,
й пёкь 2.126; тогйва шьгь да станать
праведниците бЪлы катб снйгь й
свЪтлйьы катб слнце 18.1986.
ед. снЪгь 2.126, снЬгь 18.1985.
совия вж. София
содом МИ (3) Содом. дойдоха два аггла
S’ содсэ грФ S’ вечёр’но врЪме 31 2216;
а тиё ms’ казаха как’ щйть (!) содсэмь
й гомбрь да потопать и тогйва лота
побйгна, а содсэ й гомбр' се запали й
провали 31.222.
содсэ 31.221 б, содсэмь 31.222, содсэ 31.222.
содомски прил. (1) Содомски, от МИ
Содом, дойдоха два аггла S’ содсэ
гра’ s’ вечёр’чо врЬме. а лбть ёйше
прЬ содсэм’скы врата до съмнашё
31 2216.
мн.: содсэм'скы 31.2216.
сокак м. (1) Сокак, улица, не щёме
нощёсь <дй нйкадЪ, амй щемь тУка У
г ?<1 насрЪ сокакать лежа 31.2216.
ед.: чл. сокакать 31.2216.
сол ж (1) Сол, вид подправка на храна.
й който сте ймале грйжа за ”ыротп й
за сыромаси... та ймь стё попридавале
коё жйто.. коё благо, коё дреш’ки,
коё соль, амй слёте да вы дамь азь
това сйч’кото 18.2026.
ед.: соль 18.2926
соломон ЛИ (13) Соломон амй послу-
шайте олвсши хрпане щб каже
прЬмУдры соломснь 21.210; катб й
соломонь прь каже 14.130; зарадй
жень диволь прЪмУдраго соломбна
въ прЪстУплктпе ьъведё 21.2105; ве-
дайте йма на Умьт' ей да ре чёте бти
соломен ь прркь безУмно дУма 21.210;
съзйда соломонь црква стыи сГсэнь
11.90.
соломонь 11.9O2, 12.1186, 15.1336, 16.1616,
16.162, 21.210, 33.232, соломонь 14.130,
18.2056, соломйнь 21.210, соломонь
39.3196, соломбна 21 2106.
сол змонов прил. (2) Соломонов, от ЛИ
Соломон, й йзбра бь... 1саакума й жена
его анна, w рсода црьскаа, со колено
де две й соломонова 3 166; детб 5tne
повёлЪно со ба (!). съсоломонова (!)
прЪмУдрбстъ 13.1236.
ед.: ж, съсоломонова (!) 13.1236, ср. соло-
моново 3 166
солун Л-О7(33) Солун. блгочьстивй царь
трьнов'скы icjdHHb, act ню .. пръе
македбн’ска землй. й ctpb й аОон’скаа
гора. . й сЗколо, щс съ градеэве солУнь
й сйч’ка землй Оеталшскаа 8.59; а
Саша аваре нс состьпать со солУнь 9.73;
й стбри го дУ^а. на солУнь 9.62; той
6tine со велйкы градь, солУнь 9.616; й
прЪгха тУр’пи солУнь 9.75.
солУнь 8.59, 9.616, 9.62, 9.626, 9.632, 9.636,
9.65, 9.666, 9.693, 9.70’, 9 706, 9.712, 9.716,
9.72, 9.732, 9.736, 9.7463, 9.752, 12.1166,
солУнь 9.67, солУнь 9.72, сУлУнь 9.746, солУна
9.68.
солунски прил. (11) Солунски. от МИ
Солун. стыи дилштрТе, сёкакь npie-
власть. да ё гпдарь солУн’скы 9 62;
й раз’брахУ люд!ё солУн’скы, чё с
дошьль корабь със’ пшёницУ 9 70;
гладь бы велйкь ёднУщь. на сйч’ка
земли солУн’скаа 9.696; сз людУе
солУн'сцш, течете скоро навъ.ч’ка
градь 9.726; съпйсано Дамаску на
монаха йподУакона сУща солУн’скыс
дркве 15.131.
ед.: м. солУн’скы 9.62, солУн'скыи 9.686,
солУн*скаго 9.68, ж. солУн’скаа 9.696,
солУч’скые 15.131; мн.: солУн’скы 9.70,
солУн’скы 9.70, солУн’сщи 9.726, 9.736,
солУнс’щи 9 726, солУн*скыи 9 75.
сотуняне мн. (3) Солуняни, жители на
Солун. й рекоха ймь солУеине. ные
нс см£емь стбри тьзи работа 9.716;
й той пУсти много вбйскУ на поме щь
солУнйнсЗ 9.73.
солУнмне 9.716, солУнйягс 9.72, солУнннсЗ
9.73.
сомна ЛИ (1) Сомна. и подУмаха трите
мУжТе, йме бЬ прьвбмУ сомна. второму
ешйкумь. й трётимУ юахь 11.91.
сомна 11.91.
сомгя несв. (1) Сумтя. дишам тежко,
шумно. трЪска въпаде въ око смбкУ, й
много тврьдЪ сом’тЬше, й не можаше
нйкои да го трьпи □ .пбтб 2.146.
имперф : Зед. соч’гЬше 2.146.
сое ам несв. (4) Достатъчен съм, сти-
гам, сосам. й сосаха мУ й т!а жлътйчы,
й Ужёни ей й втбрата дъщера 15.135; а
кУр'рбв'отво йма несытно не можаше
да ми coca, така прсважда днйте си
17.1686.
сег.: Зед. coca 17.1686; аор.: Зед. coca
17.1696, Змн сосаха 15.135, 36.269.
сосипагров прил. (1) Сосипатров,
от ЛИ Сосипатър й нЪкоа жена
проклйнУа, йщеше да мУчи сына
сосипатрова, а коаннь нс даде 6.46.
ед.: м. сосипатроза 6 46.
состенио МИ (3) Состенион. велйкыи
црь кон'стан'тйнь... еъградй црква...
на мЬсто чтб се зовё состёитсэ 11.946,
й дойдоха до тсва мЬсто соетёнтсэ
11.95; сЗйдоха пакь на онова мЬсто
состёитсэ 11.95.
состбнтсэ 11.946, 11.952.
сосувам несв (5) Достатъчен съм,
стигам, сосувам. готовь с на
болЬр’ство. не coctfBaMtf сре6рб_лтбб'с-
тво разумен’ ё на нтесйт'ство 31.216; й
рёкох1 си, тки мёне сослать 17.169;
й не coctfeame ms' чтбто Ймаше, амй
годЬшс й сэ мурбто, цЬната да ^з'ме
34.2506
сег Зед. coctfea 31.2156, 31.216, Змн.
сбсЬвать 17.169, 33.2456; имперф- Зед.
coctfeanie 34.2506.
софия 77/7(9) София, й родй мавань... й
дь щеры. г. марта, й соз'та, й анна 3.166;
сэць Mtf й майка Mtf хрттане: ймето ймь
бЬше тсэаннь й софта 14.126; й майка
Mtf софта, бстарЬ тврьдЬ 14.1276.
света софия. Света София, название
на църква. й катб бьше ттовелЬль
црь ейч’ки се патртар’си сьбраха,
й сэтидбха (!) със1 цара наеднб оу
црква стаа софта 12.112; защб бти
бьше тогази съзйдаль на Цри гра'
стаз софта, й събраль бЬп_е, сэ мнсэго
сты мощи й ймате гы i црквата стые
софте 9 716.
сбита 3.1662, софта 9.716, 12.112, 15.155,
софЗа 14 126, софта 14.1276, софта 37.281,
соф"е 9.716.
софония ЛИ (1) Софония, й йз’бра
на сэ сйч'ките ёзыци, катб каже й
прркь софоша на днё[в]нъта ларёмта
342536.
софоша 34.2536.
софроний ЛИ (2) Софроний, й постави-
те тп/мена на мёсто весэстёво,
софрбнта стар'па 14.128; затова азь
состроите ьерлйм'скы патртар'хь
раз бра за тьзи бжта работа 17.1636.
софрбшё (!) 17.1636, софрбша 14.128.
сочиво ср. (1) Видястие, приготвено от
бобово растение, й оугогви авваю мь
сочиво варёно да сэнесё на жьтваре...
оусрЬте го архттл' михайль на пьть.
й рё Mtf jnppKb ад[в]ак!?мь това йсттё
занеси прркК дашиль 11.936.
ед.: сочиво 11.936.
спадам несв (1) Ладам, движа се
наоолу с голяма скорост видЬ caiantf
катб мльнта сэ нбёто чё спада 11.84.
сег.: Зед. спада 11.84.
спадна св. (1) Падна, спусна се
стремително надолу. й сэпаде сэ
нбёто... й катб бь аггль, а топ бы
дтаволь й пос^Ь того спаднъ ейч'ки
чйнь нктовь 11.836
аор Зед. спалнъ 11.836.
спание ср. (1) Спане, състояние на сън.
й да ей йсправимь по, не съ мнтго
йдене, й мнсэго лйт’те, й мнсэго спанте,
йлй BpaKfltf да ймаме на кого, амй тЬ’ка
мал'ко да г.отётлимь гладь, й жёжда
17.1766.
ед. спанте 17 1766.
спас м. (9) Спасител, прозвище на Исус
Христос, й йсповЬда на ейч’кы свЬть
спса ха какь ё йстинны бь, й зарадй
това пртёхь ключеве на нтёговаж ста
црква 12.1106; дра^тйвамё nptf дето е
дошьлъ да оумйрй ейч’кыи свЬть что
е нбныи й велйкыи спсь гь нашь тс
хс 33.2326; й що стё сэ вЬка мрьтвы
рауваите се. бти за(ра)дтт ва расчёт’
се спсь 35.258
ед.: спсь 33.2.326, 35.2582, спса 12.110,
12.1106, 35.256, спса 12 1106, 17.173,
32.2286.
спасен прил. (1) Спасителен, който
е евързан със спасението на хрис-
тиянипге от мъките на ада. ами сега,
где щешь наставй ме й 6tfnn ми на
спасныи пъть помощница, й Сэсёга
мё наЬ’чй й води ме, кыдЬ с вблн бжта
17.171.
ед., м. спасныи 17.171
спасение ср (35) В християнството —
спасение, избавление на праведниците
от мъките на ада и удостояване с
вечен живот в рая. кой се възрьж^ва
со сйч’ко тбизи има спсеше й гълЬз^ва
въ цртво новое 2.96; защб т!а (етщи)
дёто й слйж’ба й правило дрьжйме, й
lie сЬкогы на наглёд^'ват й пазет’ ны,
й млеть ба за наше спсеше 39.2956;
й рё. бе й ги млтйвыи. дето въсёгда
съмыслювашь да ё спсеше на члци.
й дёто нё щешь да ё съмрьть на
грЬшн ици, амй йшешь да го сэбрьнешь
на животь 15.135; й азь за сйч’ки рсэ
чччьскь! пршдб, й слЬзб со нбёто на
земли за сйч’ки спёше 38.2916.
ед.: спсеше 1.8, 3.172, 3.18, 4 246, 7.526,
9 696,12.117,15.135,16.162,17.167,17.1746,
31.215, 32.226, 32.2326, 33.2456, 33.2476,
35.2583, 35.26 66, 37.277, 39.295 6, 39.3 1 96,
спсеше 2.96, 9.716, 31.215, 34,2486, 35.259,
35.2656, спасёте 17.164, спсеше 20.209,
спёше 38.287, 38.2916, спсёша 35.2606.
спасеш от стб. гъпдстн св. (7) В
християнството - спася; избавя
някого от грехове, изкушения и от
мъките в ада (за Бога), ты Ти дёто
слЬзе со нбето на землю да спасёшь
грЬшници. ты й дёто мё сега йстрьгнь
йз’ рЛрЬте дйвол’скы 15 135; снь
бжш, дето ё със’ опа същи й еднб.
и що сё слави равно със’ стго дха й
бы да стань бь й с лкь. i защб зарадй
да спасе члци 3.176; рёче Mtf ш?мёнь.
брате ёдйнь бь мбже члка да наставй
й да спасе 17.1646.
сег.: 2ед. спасёшь 15 135, Зед. спасе 3.176,
12 1106, 17.1646; бъд.: Зед. щё да спасе
35.2596; прич.: мин. деят. led. м спь
16.1616; инф.: сиги 31.2206.
спасеш се ст стб. стдмстн гд св. (10) 1.
Спася се, избавя се от някаква беда, й
ничто не, бы на сэн’зи монастйрь зло.
нй из’окол^ на мЬстото... й така се
спасе архйппа, й не йдави се 11.98. 2,
В християнството - спася се; избавя
се от грехове чрез вяра в Бога и
добри дела, й сты reajprie й димйтрте
й дрйтете стыи. нь зара дрхТо гЬщо
се постйха й спсоха се нъ защото се
мъчиха на тба свЬть зара ймето хво
1.36; й покаа се сэтогази, й спасе се, й
бы сть 6.48
сег.: 2ед. сё спеешь 1.46, Зед. сё спсё 1.6,
се спасе 3.176; аор.: Зед. спсё се 3.21, спасе
6.48, се спасе 11.98, Змн. спсоха се 1.36,
спасоха се 6.48, сё спсоха 9.61'; инф.: се
спсти 1.8.
спасител м. (2) Спасител; прозвище
на Исус Христос, а црь велыкыи
й евътлыи, та е Ть нашь ic хс. что ё
прЬсгь й прЬчисть, дето е спсйтель
на сич'кыи свЬть, й чтб е със'здаль
(!) ейч'ко животно 33.232; й пЬиха
на гла. \|/алб. гь просвЬшенТе моё й
спсйт ель мой 17.165.
ед., спсйтель 17.165, 33.232
спасов прил. (1) Спасов; който се
отнася до Спасителя, Оо Исус
Христос, й въепоменй стрти спсовы.
кол’ко прЬтрьпЬ зарадй на. ёдны го
на рёкоха самаранина. й лъжадтррка,
й бЬсь йма tf себЬ ей, й виношёпь. й
заплюваха го, й й'дариха го с плеснйца
12.119.
мн. спсовы 12.119.
спася св. (27) 1. Спася: избавя някого
от беда, нещастие. и приковаше
маРёа б землжта... й запалише сэг’нь.
й хртгане чтб 6bxtf йз’околУ д^маха
и BHKaxtf. ёдйнь бь хрпан’скыи.
дето ще своего апла й вь сэг’нь да
спаси 37.278. 2. В християнството
- спася, избавя някого от грехове и
изкушения и от мъките в ада (за Бога
и служителите му), а тй Mtf нарёчй
ймето те. бти той шё да спей сич’ки
рсэдь члчьскы. сэ прЬгрЬ шешето ймь
33.2366; й сэтогази до днёска бЬга й
хбдимь й прЬбыьа по п^с^ина тьзи,
чакамь да ме спей бь сэ otfpa льстива
17.1716: Ть нашь ic хс снь бжш, бЬше
й бь ё. й зарадй на. слЬзе сэ нбето дблх1
на земли да спаси на 16.150; й рёче
Mtf блженныи сТмесэнь не пйтай ме
bjIko со кыдЬ с’мь т^ка дошьль, или
сэ кой с’мь рсэдь. амй спси й йскйтй
ми дь’шьть що ё загынъла 2.10; й стыи
нихблае остави на срцето ей мысль
какь да стбри, да спаси трите дши. й
да гы оупази да нё въпадн^ть въ рйса
д!азол’скаа 15.134
сег.: led спай' 5 29, 34 2536, Зед. спей
11.816, 17.1716, 33.235, 33.239, 33.2396,
35.258, спи 14.1266, спаси 15.134, спаси
15.156, 16.160, 17.1726, 33.241, 38.2846,
спаси 33.239, спаси 38.2846, бтД: Зед. ше
да спей 5.296. 33.2365, ше да спаси 34 249,
37.278; пов.: 2ед. спаси 2.10, спей 2.10,
34.2516, 35.2606; прич.: мин. страд, ед. м.
епсёнь 3.206, 18.191.
спася се св. (10) Спася се; избаея се
от грехове чрез вяра в Бога и добри
дела, ако немамё чйста вЬра, й ако
нЬ сме стбриле добра работа. сй_рЬ
млтйнм й по й смЬреше. не мбже
да сё спасимь 34.2556; амй й ные
да сё пбканимь й да сё очисти, със’
исповЬдь. защб безь исповЬдь не
мбже члкь да пршме покааше, й да
сё спаси 38.2946; да пойдеме сега оу
тьзи нощь на влка хртдан’скыго да ны
кртй. зашб хрттанинь ако се не кртй
не мбже да се спаси 5.30.
сег.: 2ед. се спасйшь 6.476, Зед. спасй 3.21,
се спаси 5.30, 6.47, 12.1096, 38.2946, 1мн. сё
спасимь 34.2556, Змн. се ."пасеть 5.30; бъд.
Зед. ще да се спасй 16.158. ще да се спей
18.191.
спахийски прил. (1) Спахийски, който
се отнася до спахия. он'зи мъжь
раслань. бЬше вбйнй. сйрЬ cnaxia. й
съсйч'ко (!) срце дрьжеше спахшскы
ёрёдь 39.3)3.
ед.: м. спахшскы 39.313.
спахия м. (6) Спахия, войник конник.
он'зимъжь раслань. бЬше вбйнй. сйрЬ
cnaxia 39.313; нЬксй cnaxia тУр'чйнь.
сошё го зрава непочёкната 39.314; а
той стань cnaxia # цара дкэклитна
39.2976; й тогйва го провбдиха със'
дрЬ’гые cnaxie на войска 39.3136.
ед.: cnaxia 39.2976, 39.313, 39.314; мн.:
cnaxie 39.3 1 352, чл. спахтете 39.310.
спиридон ЛИ (1) спиридон трими-
тунски. Спиридон Тримитунски.
й събраше се ейч'ки по царево
повелЬше .. стыи пафнЬ’тТе йсповЬд-
нпкь. стыиспиридб нь. трймиО8’нскьти.
й със' Tia й др8’1 ыите, й вьв' тЬ б’Ьше
стыи Николае чютвбр'ць 15.341.
спиридбнь 15.141
сподобя св. (28) Сподобя, удостоя ня-
кого с нещо желано от него, й нась
бь да епбобй на вЬчно цртво н(эное
13.1256; й епбебй ме бь, та видЬ
чьстныи крть 17.1706; амй това
сйч'ко добро да се пб'канй да стбримё
блвеши хртТане бтй да нй епбе-бй ic
хс т\ка да прЬпроводй днйте наши
мир' но ‘2» врага ви дймаг о й нет й дим? го
34.2556; атб азь на голЬма пбчть й
слава да тё. епбобё й да тё ?тьк'мЬ да
ей втбри настол никь на моё цртво
39.307; амй что ны е епбобиль бь та
дочаках'мё днёшныи стый днь. той да
нй епбобй да прЬпроводй днйте нашй
й врЬмената мйр'нс й з^аво 38.2946;
да сё почюдёть Ти съ твоата млть
на мЬне. й епббби ме до скон'чаше
живота да ей #пазЬ твоего йсповЬдашё
39.3026.
сег.: led. епбобё 39.307, Зед епбобй 2.156,
9.756, 34.2556. спобй 16 160; аор.: Зед.
епбобй 9.646,17 1706; формы от перф. тип:
Зед. е епбобйль 11.1086, епббил е 33.247б,
епбббнл' е 35.2666, е епбобйль 38 2946,
епбобыль 39.299, е епбббиль 39.3196: пов.:
2ед. епбобй 8.57, епбобй 39.3026, епбобы
39.3056, епбобй 39.315, описат Зед. да
епбобй 11.1086, да епбобй 13.1256,17.17663,
35.2666, 393196, да епбби 33.2476, да
епббби 38.2946, 39.3136, да епббй 38.2946.
сподобя се св. (10) Сподобя се, сдибия
се с нещо, придобия хс катб се кртй,
та рё. пикайте се защб се прибчижй
цртво н тно. защо komVto се остйветь
грЬхбовете, дето съ в покааль той ще
да сё сибобы на цртво нёное 38 2916;
й да се спобдэбймь (!) й ные й’нъзи
мйсльна й нбнаа пасха, дето ё самом#
Т# нашем# iv x# 34.256; амй й ные сэ
блвени хртГане. който сё споббих'ме
със' блйть хва га до[ча]ках:мё даёшны
стыи й вьсёчтйые днь, зарадй радо
да то лразнзвамё 39.318; не бои
се гебэр’пе, амй брьзай бти щёшь
сэ дне да се спбобышь съ мёнЬ да
цртвоувэшь 39.3066.
сег.: 1мн. сё спбобй 10.796, се сибобимь
15.1566, се спбобй 16 1636; аор.: 1мн. сё
сгбббих'ме 39.318, бъд.: 2ед. щешь да се
спбобышь 39.3066, Зео. ще ца сё слбббы
38.2916; пов.: описат. Змн. да [се] спЗбй
33.247, да се спобдобймь (!) 34 256, да сё
спбобймь 35 2б66, да сё спбобй 39.3196.
спорет предл. (2) За изразяване на мне-
ние, съображение; според, по. й пакь
каз#ва прркь ерёмТа, спорёть ёврёете
ёлате да вьлбжй дрьво вь'в хлЬбь
нйтовь 16.161; й пакь каже прркь
дпдь като спорёть лице хво. ископаше
р#цЬ мой й Host мой 16.1616.
сгореть 16.161, 16.1616.
спроси св. (1) Изпрося, измоля нещо.
й поклонй се збсима, й рё, аминь
й спроси блгослбвь й прЬбы тамо
зосйма на тбизи монастйрь 17.1646.
аор.: Зед. спроси 17.1646
спроти г реал. (9) 1. За изразяване на
разположение, противоположно
ча нещо; спроти, срещу, насрещи.
спротй стые горы авон’скые, далёчь,
до у пъприща. йма ёдйнь бстровъ
зовё се лз’гь 11.1006; й кога бы ча
шёстыи. глёда платонь спроти морето
37.280. и поглёднъ й видЬ члка
спроти сёбЬ ей 11 876; катб й адама
бь щЬше да гб помъчи. й стбри го да
ё насрЬща спроти рай 12.1186. 2. За
изразяване на г.ротивопоставяне;
спроти, срещу. претив, ймаше й
кротость велйк#... й каз#ваше да
станем ь със* тьзи кротость спротй
наказь дТавсл'скыч что ны досажда
14.127. .3. За изразяване на причинна
връзка: спроти, според, в зависимост
от. и сЬкыи, спротй своать трх’дч й
работата ms’, тьи ще да пршме почть
й вЬнЩь сэ рёкы гнк: 32.2286; ейч'ки
станать голы п0 праведны съ’дь, гслы
съблЬчеши сЬкыи спротй свбаТ ей
грЬхг 18.199; азъ да тй дамь спротй
S’MbT ти безумный 9 64. спроти очите
наши. Пред очите ни, пред нас
семите март Арисона м# щйга, ёзцра.
б.гвень бь лростьрыи р^кы своё, й спь
1ё0лима прЬмо бчйма нашима ейрё.
блвен* й прославень ё Ть бь нашь,
щото ей пр остр! рЬ’цЪте свои, й йпази
(ёрлйма спроти бчйте наши 16.1616.
спротй 9.64, 11.876, 11.1006, 14.127, 18.199,
32.2286, спротй 12.1186, спроти 16.1616,
спроти 37.280.
спусти се от стб. спВстнтн сд св. (1)
Спусна се, хвърля се срещу някого
ичи нещо. й прив'таса стыи оуморёнь
й попотйл; се й спусти се напрасно, й
йзневар'кы йстрьгнь сабхата йз' р#ката
войнотомУ 15.144.
аор.. Зед спусти се 15.144.
спустиха от стб. спВстнтн св. (2) 1.
Спусна, направя нещо да слезе надолу
плавно, бавно сваля. й вьлЬзоха, г,
влци, й занёсоха ков'чегь сэ коейтро, й
сэставиха тЬлото м# вьтрь, й спустиха
ков'чегь със' вьж!а 2.15.2. Пусна нещо
да падне от високо. това катб чюха
саракшы... със' въж'Га й със' врьтеше.
вдйгнъха камикь голЬмь сэгорЬ. й
пЬ’стиха го на покрив'тъ цркбвныи
стм# архлгл#. й катб спустиха сэн'зи
камень, той ча ббрьна се лйцёто
амйрот? накриво назады. й нкм#... й
щб фрьлиха камень сэбрьна се й паде
на тЬ и строши много сэ нихь 11.97.
аор.: Змн. спустиха 2 15, 11.97.
спъна св. (1) Спъна; завържа някому
краката и ръцете, за да не може да
се движи. й кога пойдоха на врьхь
планинъта. спънй авраамь сн#, Своем#
нсэзЬте й р#цЬте 11.856
аир Зед. спък# 11.856.
спя несв. (13) Спя, намирам се в
състояние на сън. лёгна да спй 9.706;
като спй й хрька 10 77; й кога спймь
тон да ни пази 16.1596; ейч'ка нощь
не спЪше 40.321; азь oycHtf й спахь
37.280.
сег.: Зед. елйшь 8.586, Зед. спй 9.706, 10.77,
12.109, 20 209, 34.2546,1мн. спймь 15.1476,
16.1596 спйме 31.219, Змн. спеть 33.2476,
имперф.: Зед. cntuie 40.3212; аор.: led.
снахь 37.280.
срам.и. (16) 1. Срам: неприятно чувство
при лоши, осъдителни постъпки.
а хрпане йз' околК глёда й смЬют'
нй сс. й ные сэ срамь побЬгньх'мё
37.278, тогйва щать да въекрнать й
т!е мьжТе й жени със* голЬмь срамь.
който нЬ си са пазиле лицёто чйсто
18.197. 2. Срам, чувство на смущение
пред някого, сеян, й това рё, й сэйде.
й жената сэ срамь не смЬа да гб
попйта, ты кой си 15.154. 3. Прен.
Позор, безчестие. й напоконь сам'сй
стыи димйтрТе. погнъ гы сэ со.т?нь. й
побЬгнаха еэша без'ббжны аваре със'
голЬмь срамь. й стра 9.74; чтб бЬха
состале сэ воискъта сенахерймова.
йбоаха се тврьдЬ, и голЬ стра нападе
на тЬ. й бЬжаше сэ 1ёрлймь съ с'рамь
велйкь 11 916. срам имам. Срамувам
се, срамя се. това чю й видЬ й срамь
йма, сэ дхбвны 11 104; й мом'цйте м«
почесть не чйнеть нй срамь ймать сэ
нюго 11.108; срам ме е. Срамувам се,
срамя се. й срам' мь е й да помысла
й да под^ма таквйзи нечйсти д!?ми
17.1686; защо с'мь азь жена й гола
с'мь като ме вйдишь. та ме ё срамь
17.1666; й крыаше се срам' бЬше
го сэ сьсЬде й сэ дрЛкйна да йз’лЬзе
дрвьн'ка 15.134; амй на^трЬ щё да го
ё срамь сэ тёбе 11.1086; а ные й до
днёска смё без'кнйжны й безумны й
срам ны е да рёмь за нЬщо не знаёмь
34.2526.
ед срамь 6.48. 11.104, 11.108, 15.1546.
17.1666, 18.197, 37.278, срамь 9.74, 11.1086,
15.154, с'рамь 11.916, срамь 11.108, срам*
15.134, 17.1686, срам' 17.168, срам 34.2526.
срамен прил. (1) Срамен, който е непри-
личен, непристоен, й догдё пиах^ й
ба блгО-Дар'Ьха’, й сэнази бъч'ва не
йз'празнюваше сэ вйно. й по bi. ти
днь. начёха да думать срамны д^мы, й
безакбнш. й тогази ее пакь претвори
бнова слад'кое вйно на вода, й ocKS’iib
ймь добрбто 10.79.
мн.: срамны 10.79.
срамение ср. (1) Сраму ване, изпитване
на чувство за срам, кбл'ко щё да бьде
в този врЬме прием йван!ё на пббвете
сэ лкцпётЬ, й не шыь веки да ймать
поить й срамЬшё. а члците не щьть
да гы тачать й да гы ймать за пбпове
18.1796.
ед.: срамЬше 18.1796.
срамляет се от стб. срамлгатн са несв.
(1) Срамувам се; изпитвам чувство
на неудобство, притеснение, страх.
жена без'срамна нй со кого се не
срамЬ, нй сщённика почйта нй сэ
четець са срамлиет* се (!), ни сэ пррка
са боы 21.2106.
сег.: Зед. са срамлиет1 се (!) 21.2106.
срамно нареч. (4) 1. Срамно, позорно.
пази ей очите свой да не прЬгтедавать
х^бость на чюждь женъ. помиелй си
кол'цйна се посрамиха й насмЬха йм'
се. й кол'цйна оубТёны быха срамно сэ
такбьака щото това сэбычеха 1.66. 2.
Засрамено, с чувство на неудобство.
й граждене като видЬха юнбуа,
срамно мК се %оаха, й поклонйха
MS’ се 6.446: й съббрь като вйдЬ това
чюдо. подйвиха се й млих8’ се срамно
arintf да гы проста 36.2726; й със' нёго
чтб ObxS1 дошлы, книжбвныци. CToaxs1
около нюго срамно, със' голЬмь
страхь 36.269.
срамно 1.66, 6.446, 36.269, 36.2726.
срамота ж. (3) Срамота, срам, без-
честие. й коа ё файда тьк'мо п'ка
хг"ла й срамота й присмЬ а тамо вЬчна
мъка на дшьта ей 1.66; безаконно
пТан’ство... люд!е въ роб’ство
заводи... а на дрь'гы люд!е, болесть и
срамота, й без’ почть й сыромадпа, й
зло стр^ва 20.2086. съм за срамота.
Ставим за срам, излагам ее много.
рё жената стмъ' ем’статпо. гпдйне мои
ные докога да седимь т^ка и да се
крыемь. да смё за срамота на сич’ки
свЬть 5.32.
ед.: срамота 1.66, срамога 5.32, срамота
20.2086.
срамотен прил. (2) Срамотен, който
предизвиква срам, неприличен, без-
срамен. й да знаешь колко е злйна й
срамотына на дь'шата ми йспльнгена.
нЬ ё да хвала що щь да ти се йсповЬда,
ами е срамотна работата ми що с’мь
чинила 17.168. й азь без'срамно
подбхь межд>? тЬ. й рекб, ймь. взмёте
й мёне да йдУ й азь със вас’... й дръ’гы
рЬчи срамбтны ймь д^ма, й стбри
ейч’кыте та се насмЬаха 17.169
ед.: ж. срамотна 17.168; мн.: срамбтны
17.169.
срамотина ж. (1) Срамотия, нещо
много срамно, срам’ мь ё бче, що
с'мь работала срамотно, какь да тй
кажй1 амй посгега ты видЬ тЬлбто ми
голо... й да знаешь колко е злйна й
срамотына на дйпата ми йспльнгена
17.168.
ед.: срамотына 17.168.
срамотно нареч. (1) Срамотно, непри-
лично, срамно, а тии ms’, под!?ма, та
каже. срам’ мь ё бче, що с’мь работала
срамотно 17.168.
срамотно 17.168.
срамувам се несв. (3) Срамувам се;
изпитвам стеснение, неудобство,
срам, мёне ^тЬшйва апль, й каже. бь
сё со члчьско лицё не срамъ’ва 12.1176;
та гы глёдаше стыи, й помысль ms’
дойдеше какь ймаше сэ тЬ прьв'Ьнь
почьсть, а сега как’ лй стой прЬ нихь
й срам^ва се ймь, й не можаше да се
1 дрьжй сэ жалость 5.346; вйдиш’ ли
чтс каже ^ченикь хвь й ёёлТсть, какь
сэпрьвЬнь не разг’мЬваха пррчьство.
й не срамёва се амй каже не знаах’мё
34.2526.
сег.: Зед. срам^ва се 5.346, сё срам^ва
12.1176, срам^ва се 34.2526.
срамям се несв. (7) Срамя се; изпитвам
чувство на неудобство, притеснение;
срамувам се. болЬрете не щьт' да сё
срамЬть й да ночйтать робТето ей
18.180; й пакь знайте братте бтй се
сйч'ка нанрава 6S срамЬ й бой. амй
токо тьк’мо члците щб сьгрЬшавать
5s132.2246, жена без’ерймна нй сэ кого
се не срамЬ, нй сщённика почйта вй сэ
четець са ерамлает* се (!), нй сэ пррка
са боы 21.2106; тойзй льжлйвыи й
нельстивы антихр!сть .. сэпрьвЬнь
той шё да сё покаже добрь... попобве
щё да почйта на стари люд!ё щё да
сё срамЬ. на младыте щё добро да
ймь стрь'ва 18 187; й каже и, дше не
същйс^ваи се нито се срамЬи 32.230.
сег.: Зед. се срамЪ 21.2106, 31.222. 32.2246,
сь срамЬ 32.2236; бъд.: Зед. щё да сё срам!
18.187, Змн. щьт* да сё срамЬть 18.180; пов.:
2ед. се срамЬи 32.230.
сракини вж. срацини
срацини мн. (5) Сарацини, среднове-
ковно наименование на араби. това
катб чюха саракшы, й сториха градь
дрьвЬнь сэвън’ка 11.966; й саракшы
плЬнЬ’ваха по сэнта мЬста 11.100: и
тогази познаха ейч'ки люд!е че сь ё
прЬставиль. й събраше се срацйны
съсвЬщи й със кадил'ници 2.15.
срацйны 2.15, сракшы 11 966, 11.100,
саракшы 11.9бб, 11.100.
срацински прил. (2) Сарацински, кой-
то е евързан със сарацините. по
вблм бж'1'а пршдё нЬкои кнёзь стра-
цйн’скыи за мбл'ба, и вълЬзе прЬ
стльпь ctmS1 2.14, й срацйн'скы люд!е
мнеэго прихождах^ зарадй вЬра. стыи
сумесэнь оучаше йхь на стра бжш
2.136.
ед.: м. страцин’скьти 2.14; мн. срацйн'скы
2.136.
сребрен прил. (11) Сребърен, който
е но нравен от сребро, лицето mV й
главата м? сэ злато чйсто. й рьцЬте
mV й прьститс mV й рамснЬте mV
сребрьны. чрьватата (!) mV й коремат*
mV й м£дь колЬнегЬ mV й нсэзЬте mV
желЬзны 18.181; й йзвади ей бЪлЪгь
срёбрьныи чтбто ей го ймаше со баптъ
ей за старо врЬме 15.1536; й вратата
срёбрьны затвориха се самы 3.196;
й направи ков'чёгь сребрьнь 4.256; й
занеси на женъта ми тбизи срёбрьныи
ковёрь 15.154.
ед.: м сребрьнь 4.256. срёбрьныи 15.15363,
15.154, сребрьныи 15.1536, сребрьнь
18.1826; мн. срёбрьны 3.196, 18 181, чл.
срёбрьните 3 19, срёбрьните 3.19.
сребро ср. (27) 1. Сребро, благороден
метая с бял цвят и блясък. тогйва
ще землйта да йз’фрьлй сйч'кото
сребро й злато й хУбаво мнсэгоцЬнно
камеше, й шо йма flpVro в' землйта
сйч'кото щё да то йз’фрьлй по
пьтищата 18.1936; защото бы това
рйм’ско цртво тврьдЬ гол£мо. й йко
кате желФзо, от! е желЪзо пойко сэ
мЬдь. й со сребро, й со злато 18.183;
что щё да бъде бн'зи члкь. дёто се
глёдаше со злато й со сребро й со мЬ,
й на желЪзо стойте 18.1816; й онази
земли бФше свЪтлйва со срёбро, з.
пьты. й рёкб азь павель къ агглУ, коё
€ това мЬсто 32.2276. 2. Направеното
от сребро - монеты, предметы и
др. й нй что не У’зймаха, пЬна зашб
ликйвать, нй злато нй сребро, нй друго
нЬчтб. амй хбдЬха по ейч’ка землй й
йсцЬлЬваха 10.76; й дадоха ймь мыто
злато й срёбро мнсого 12.1146; амй
ако бьдешь сырома, азь да тй дамь
срёбро й злато да тё собогатю 9.656; й
сйч’ко оу царидфа плЬнйха фрён’ци.
й Собраха, й злато й срёбро. й црковны
сэдежды, й съезды, щб б£ха мнсого
цЬннш 8 586; дойдоха вльхвы да ны
поплЬнють. това рё давно гы йзмами
да йзлЬзуть йз' црквата, да нё Изымать
сребрбто 9.726.
ед.: срёбро 4.266, 7.526, 7.53, 8.586. 8 596,
9 656, 12.1146, 18.1786, 18.181, 18.1816,
32.2276. сребро 8.59, 9.726, 10.76, 14.13062,
18.1816, 18.183, 18.1876, 34.2506, срёбрб
18.1936, чл. сребрбто 9.726, 11.97, 14.13062,
сребрбто 9.726, 15.154.
сребролюбец м. (4) Сребролюбец; лице,
което ламти за пари и богатство;
сребролюбив човек. амй защб така
стори. защб бЬше лУкавь й зло
оумёнь, й лаксо, й сребрблюбець
35.257; а срёбро.люб'ци съ файда
трьгУйать. й който са опакы й
л а кавы сьс' льжа продавать 31.220; й
погледна й вида (!) тамь начел'ници
бЬсобв'скы кмётове... й б£ха тамь...
й сребрб.люб'ци 32.2286.
ед., сребрблюбець 35.2576, сребродтюбець
35.2576; мн.: срёбролюб'ци 31.220,
сребрб люб'ци 32.2286.
сребролюбив прил. (1) Сребролюбив,
който ламти за пари и богатство.
сэ злб_честй К’до й сребролюбивый,
сэ горЬ тебЬ безакбнниче, й теш'ко ти
тврьдЬ 35.262.
ед.: м. сребролюбивый 35.262.
сребролюбие ср. (7) Сребролюбие,
ламтеж за пари и богатство, а
члкь кби се на срёбролюб'Ге тёгли,
йлй нЬкои на дрУгы грЬхсэве, нигде
не може да сё смири 31.220; он'зи
пр'Ьдаде ха зарадй сребрб_лк?б!ё
35.266; све ё жьдень на срёбро_люб1е,
й сэ срёбро _люб!а пбжльти катб злато,
й сЬкоги йще члкь да сё оболЬри
31.2206.
ед.: срёбролюбте 31.220, срёброjnb6ie 31.2206,
33.2476, сребродтюбте 34.2506, 35.266, срёб-
рб_чюб1ё 35.2576, срёбро_люб1а 31.2206.
сребролюбсгво ср. (3) Сребролюбие, си-
лен стремеж към пари и богатство.
знай чедо, бти са. й. пбмислове дёто
ейч'ко зло стрУватъ. чрЬво_ббыадён1е
кУр'вовство. сребрб^люб’ство, каразь
19.2076; ако ли щёшь да навУешь на
сребрб_люб'ство, а ты нед£и ббыч4
ймаше й стока 19.2076, не coctfea
Mtf сребро_люб'ство. ра-^мен' с на
нксйт’ство 31.216.
ед.: сребрб_люб'ство 19.2076, 31.216,
сребрёодюб'ство 19.2076.
сребропродавец м. (1) Придавай на
сребро, сребропродавец и б'Ьше
нЬкои члкь въ сты гра. ймето Mtf
ptfMiLTb, сребрбдтродав'ць 14.1306.
ед., сребрбщродав'ць 14.1306.
сребръник м. (2) Сребърник, сребърна
монета. 1ёрем!а прркь рё за прЬдашето
Mtf. й поставиха, л. сребрьници цЬна
цЬнкнеыюП/мь, дето го цЬнйха сб
снсэве .йлквы 38.2906; а сега си
показаль ты кдо крть хвь на мёне. азь
оногози itffla стбри та продаде ха за, л,
срёбрьници 4.256.
мн.: срёбрьници 4.256. сребрьници 38.2906.
среща1 ж. (1) Среща, посрещане на
някого или нещо. гь нашь 1с хс...
затова напрЬ ntfera чтныи й сты крть
шо ё днёска, да се йготвй й ные на
срёща HK?Mtf. легома защо е днеска
ПОКЛОННЫЙ Дёнь 4THOMtf KpTtf 16.157.
ед.: срёща 16.157.
среща11 предл. (1) За изразяване на
противоположно движение; срещу. й
катб втЬзе тамо стыи димитрТе, видЬ
ёднъ скор’ша голЬма срёща нкго йде
9.64.
срёща 9.64.
срещна св. (12) 1. Срещна; приближа
се оо някого, който се движи от
противоположна посока; пресрещна.
й пое си агара сына си йзмайла, й
побЬже й катб бЬгаше. срЬщ'нь
го архггль михайль, й рё си. агаро
саррына рббыниэ сэкыдЬ йдешь, й где
сэхбждашь 11.846; й попйта ёдногб що
ме еръщ'нь. т!а люд!ё кыдЬ сэхбждать
така скоро й текьт' си 17.1686; й
йдЬше й срЬщ’на баща си йзлЬзоваше
сэ царёвите сарае на ббЬдь 40.3216;
азь затова бЬхь трьгнъль да дбидё на
пара . амй добр! вы срещнъ, йдЬте й
донёсте ми злато 7.526. 2. Посрещна,
причакам идващия и проявя отно-
шението си към него, прь пойдё на
цри, гра... й майка Mtf црца елёна,
срЬщ’нь его със’ велйка пбчьсть, й
мнсэго радо стбри се тогази 4.22; й
йдбха ейч’кы пЬши со градь на четыри
пъпрйща. й срЬщньха ю съ’с мнсэго
почесть 8.60; й помыслюваше... какь
да си йераей дшьта, да срЬщ'не ха ба.
съсвЬтйл'никь (!) йкрасёнь 8.556.
сег.: Зед. срЬщ'не 8.556, Змн. еръщнать
39.3096; аор.: led. срещнъ 7.526, Зед.
срЪщ'нь 4.22, 11.846, 17.1686, 34.2526,
срЬщнь 15.1536, 15.154, срЬщнь 36.268,
срЬщ'на 40.3216. Змн. срЬщньха 8.60.
срещна се св. (2) Само мн. Срещнем се;
дойдем един до друг, като се движим
от противоположна посоки. й тамо
видюха бчйвЬстно одного като война
чё йде сэ Солонь, й дрй'гыго видЬха чё
йде сэ ла'рйекыи п'о'ть. й срЬщ'нъха се
й двата 9.746; кога знае члкь почто
бы. та беЮ/дЬ елнцето... защб елнцето
йде сэ дёсна страна, a ntfHara сэ лёва.
й кога се срёщньть, й лУУната быва
понйско сэ сэ (!) елнцето й затЬли го й
затова. не свЬти 33.234.
сег.: Змн. се срёщньть 33.234; аор.: Змн.
срЬпГнъха се 9.746.
еръбна св. (1) Сръбна, пийна малко от
някаква течност. й завёде й дьшерь
свою, й дадоха к?'и сэ сэнъзи вода, А
ерьбнъ й том ча йсцЬлЬ й продала
добрЬ 11.97.
аор.: Зед. ерьбнъ 11.97.
сръдение ср. (1) Сърдене; чувство
на сняв, недоволство. б ерьдеше
мсоусёово.* тогйва ше мсэусй да ймь
пролома ерьдйто, та рё. как* стё право
провале, тай щете й да намЬрите
18.201*.
ед., ерьдеше 18.201*.
сръдечен прил. (2) Сърдечен, който се
отнася до сърцето. Образно, блвёши
хрпане, да бьде^мьтъ^вашь % главъта
ви, й мйсль на цртво нбное. очи ерчны
да глодать къ оа 31 222; й ёзыкь нашь
йсъх’нъ со ерчныи пламень 15.1466.
ед.: м. ерчныи 15.1466; мн. ерчны 31.222.
сръдиня ж. (1) Сърдитост, гняв,
недоволство. защб види бь че не
хбдимь право кам'то нгего. зара това
се раз'ерьжда на на... нъ б ri е добрь,
й обйче члците, не наказУва на съсь
сйч'ка ерьдинй нкгова 1.4.
ед.: ерьдинш 1 4.
срълит прил. (4) 1. Сърдит. който е
обзет от гняв, недоволство, раздраз-
нение; който се еърди. дов'тасаха
той ча сл2гы со црца ерьдйти, й
закарэха гы 4.236; йлй что лй е позлб
й по ерьдито са раслань чтбто е на
четыри ncast 21.210; лють ё лвЬрь й
ерьдйть. а коги се насыти а той бЪга
по свой лЪгала 31.220. 2. Сърдит;
който изразява гняв, недоволство.
й напоконь поглёдна й видЬ агглы
нсмлтивы, дёто нйкакь нёмаха млть,
и страшны гврьД'Ь, й лицата й бЬха
ерьдйти 32.2286.
ед.: м. ерьдйть 31.220, ср. сравн. по ерьдито
21.220; мн.: ерьдйти 4.236, 32.2286.
сръдитиня ж. (1) Сръдня, гняв. недо-
волство. злЬ за на сега грешны щб да
стбримь сега къдЬ да побЬтнё да сё
скрыемь со нкговыте рьцЬ. йлй где да
сё скрыемё со нктовьта ерьдитинм сега
18.2006.
ед.: ерьдитини 18 2006.
ерьдито нареч. (4) Сърдито. гневно,
неооволно. й раз'гнЬви се на нгего. й
рече мУ еръдито. слъгал' си npt. стго
никола 15.1546, й думайте й, кота със'
мбл'ба, кога й караше ю ерьдито. и
не можаше да сэнгемс лоз!ёто со нгеа
12,1136; тогйва ще да ймь продъ’ма
висбко й ерьдйто на люд1ёте ейч'ки
18.192.
ерьдито 12.1136, еръдито 15.1546, ерьдито
18.192, ерьдйто 18.201.
сръдитсгво ср. (1) Сърдене, недоволство.
раздразнение. антихрютово срьдит'сво.
(!) тогйва ще да ймь продУма висбко й
ерьдйто на люд!ёте ейч'ки 18 192*
ед.: срьдит'сво (!) 18.192*.
еръдце ср (167) 1. Сърце; орган на
кръвообращението, който при чове-
ка е разположен в гръдния кош. й
чзвади ей нбжь свой, й пбмлй ба
тайно, й (дари л1ёа посрё ерцёто мУ
й паднъ мрьт’вь мрьсны лТсэ 9.66;
ор!?ж)ё остро й со двёте страны, на
ерцёто мое щё да влёзе 35.2616; й
сторй си крть, на челбто, й на очите,
й на Устата, й на срцето ей 17 168;
'а тгё това сйч’ко прётрьп-Ьха . и
прЬпбасани по срцето, й ймаха въ
рУц-t свой кадйл'ници 32.2256. //
Образно, бти ще да ей остави срцето
бащата chS" ей. а снь Mi' ще да ей б'стави
ерцёто на люд!етЬ й на съсЬдете й
на роднйната своё 18.1796; ты сега
раз’бсри й намь. защб члка не ймаме
да помбгне намь. й ерцёто наше стопй
се 15.1466; из’вань людТёте сгра,
а сэвьтрё с(5цего й трепёре... й в’
кьщи й вънь й на пъть сё стра 18.194.
2. Преи. Този орган като средище
на чувствата и преживяванията
на човека или Бога, к что е со моего
срце гнёвь. та ме наейлы й подУмахь
36.2726; радость найзрённая испльни
мх се ерцёто 15.1346; чю’те лй блвёнш
хрпане. кбл’ко хУбавы й слад’кы дУма
хс на добрыте люд!е със’ милёно ерпе
да сё не Уплашать 18.203. И Образно
а когй се приблйжеше празнйкь стмУ
гесЬгтю. ато й се по гврьдЪ раз’плачеше
ерцёто й за любовь сна ймь 39.3146;
вые снсэве 1илгевы, сэслЪп'Ьх’те съ
срцето ей. й рёкох’тё какь нЪ ё хс снь
бжш 4 226. 3. Прен. Този орган като
средище на мисълта; ум. й ла си
чювате бчйте со [з] ль пбгледь, й сриёто
ей со зль пбмисль 15.1566; й стыи
Николае остави на српёто ей мысль
15.134; греэбы сэтвбриха се, а ваше
ерце лукаво нс разЙиЬ ба 35.261 б; й сэ
тбизи днь, тьзи мысль ймаше ей он’зи
м^жь на ерцето 15.135. 4. Душевно
качество или характер, ами йще
ь да ймаме ерце чйсто й смЬрено
13.125; защб бь не йше... свйрны й
пЬсны. ами любы блгь пркбвны гла.
й тйхо ерце да ймаме й чйстота на
дшьта си 38.2936; а мй ные братТе
да ймаме мирно ерце на ейчкы члци
3.21; й зарадй това й ные съсмЬрено
й крбт’ко ерце да празнх'вамё днёска
38.2936; зарадй това прилйче намь
догдё смЬ живы... съ право ерце да ей
препроводи нашьть животь 39.3186;
какь нёмаха й тЬх’ныте бащй так’вози
ерце да съ незлобивы като й дЬцата
ймь. амй бЬха лукавы й завйстници
34.2496; й пак’ го вид! оногбзн
влька, дё стань катб члкь, й крот’кь
катб сырома члкь, й ерце члчьское
нбсЬшее вь себЬ си 18.1816; й вЬра
чйста да ймаме. й любовь със’ вЬрно
ерце 11.106. //Образно, ала ан’тихрзст’
ймаше ейч’ка снага като чл’кь, а ерце
ймаше дТавэл’ско, й ейч’ката работа
стр^ваше дгавол’скаа 18.1866. вдигам
си на голЬмо еръдцето си. Големея
се, възгордявам се. его катб ймь
стань царь тойзи зли ан‘тихр1сть. а
той ще сэтогйва да зёме да ей вдйга
на голЬмо ерцето ей 18.188; добро
еръдпе. Сърдечност, отзивчивост. та
зарадй гбстолюб’ство й добро ерце, та
сэйдё й направи свои дбмь на др^мь
та ловЬше пьтници й чюждйнцп, й
нЬкои да нЬ ё мин’ль прЬз’ нгеговь
дбмь догдё го не гостЬше 31.221;
та зара1 онази млть, й добро ерце,
ь’трЬ кога съмна а тиё ms’ казаха как’
щйть содсэмь й гомбрь да потопать и
тогйва лоз а побЬгна 31.222; дойде ми
на сръдце. Случи ми се, преживея. и
бь щё да намь пакь поголЬмо добре,
дёто око нЪ ё видЬло, нй S’xo слушало,
нй на ерце члюТ ни дошло 31.222;
замисля се на еръдцето си. Угрижа
се. й стань й замысли се на ерцето ей,
й рё, да пбйдУ въ тьмнйцЬ’ при стго
димйтрТа да мё блвй 9.65; знае ми
еръдцето. Стремя се към нещо, желая
силно нещо. й мёте се й гр8ди се й дне
й нощёсь. жёлае да стечё fa, грбшеэве.
а когй добйе ато ms’ знае ерцето на, д
йли над), грбшове 31.2206; из сръдце.
От сърце. й въздъхна из’ ерце, й
зараува се, й вдйгнь ей pS’nbre й рече.
слава тебЬ хе бе 15.1546; имам на
еръдцето си някого. Обсебен съм
от някого, подчинявам действията
си на чужда воля, й нЬкош еллйны
сэ сол^нь дТавола ймаха на ерцёто си.
й пойдоха naps’ насрёща да навадеть
стго димйтрТа какь ё хртТанинь 9.63,
на радо сръдце На драго сърце, с
готовност. й рё старець. да б£де V
дббрь ча да го ще на радо ерце 15.1536;
обтегнувам си сръдце I о. Слагам
грях на сърцето си. фйлиппь... рёче.
архТерёю. сыне члче, защб ти е залудо
й любишь да думать лъжа й зашб
напрете ерцёто ей сэб’тёг^вашь; нели
ей ты дето напльни на стражарете
рй’цЬте ймь съзлато тбко давно
потаю й да не каз^вагь че е въекрль
хс 36.2695; оставим си на еръдцето
(нещо). Запомням, запаметявам. ами
ако щёшь чёдо що ей посл^шаль сега,
оставй си на ерцёто тТи д^ми 2.10;
от се (сичко) сръдце. От все сърце,
искрено. а царь въздъхна й въеплака
сэ сё ерце гбр’ко 39.310; амй тьк’мо
йще сэ на бь щб мбже и ные сэ сё ерце
39.3196; тога рекб сэ сйч’ко ерце.. й
надЬд се че ме поелйпа бца 17.1706; й
вЬра ймаха чйста, й любовь сэ сйч’ко
ерце на стаа пет’ка 8.586 открия на
еръдцето очите някому. Разкрия
някому истината за нещо. легома бь
сэкры ми на ерцето бчйте, й показа ми,
та се позна. катб таквьзи скврьнава
работа чйна, затова ми се браны да
в.тЬза 17.170; поболей със срьдцето
си. Свие ми се сърцето от вълнение.
тьк’мо вйдЬ ev’cTafia сэдалёче като
сЬдЬше rio сЬнницата. й вйдЬ го и
поболЬ съсрцето (!) ей какь прилйчЬ
на м8"жатбго ёи 5 37; прилагай на
срьдцето си. Слагам си на сърцето,
силно желая нещо. смйслюваше двда
пррка, чтбто, каже. богатьство ако
тй течё недЬи го прилага на ерцето
ей 15.1336; распали (распали) ми се
срьдцето. Разпаля се, пожелая силно,
въодушевя се. раз’бра се й до нгего стЬи
пет’ки, славата какь ё стаа, й чйни
йсцЬлгёню й чюдеса. тврьдЬ ей на 8”мь
положи за стаа пёт’ка. й распали ms’ се
ерцето. катб ёлёнь кога сэжъдкЬе зза
(!) вода 8.59; защо мнсэго вйно пий
кога бЬ на сгуп'ть. а т^ка й вода нёма
да s’kS’ca. й распалЬше ми се ерцето
на пЬсни дТавол’скы щс бЬ научила
сё млада зль пъть 17.172; със сичко
(се) сръдце. От все сърце, искрено, с
голямо желание и усъроие. й помли
се със’йчко ерце грЬ сьна и лрблЬи
сльзи, й тогйва лёгнй 31.2226: рёкла
бЬше прпббнаа марш, т!а д^мы да се
раз’берё що е бь стбриль, дето йде
съсич’ко ерце члкь кам’то ба 17.176;
й акб 6s’nS’ жива да сё покаю сьсйч’ко
ерце 11.104; и бь легома дёто сЬкогы
се промышлива на добро, кби ms’
работы чйсто съсйч’ко ерце 15.139;
защб по[до]брЬ е мал’ко да дадешь
съсйч’ко ерце. й покрыто, нёжелй
мнсэго със’ хвала 38.2946; й сты катб
видЬ че вЬроваха въ ха ба съ сё ерце.
та ей бстави нгётовать кал’кань нй
прЬстблать 39.3116; от: е гь млтйвь
й тврьдЬ мйла’ва людЧетЬ, кби се млй
съ сё ерце 18.1926: амй що тй рекьть
да стбришь, така сторй й пот’канй се
съ сё ерце 1.5; укрЬпя си срьдцето.
Успокоя се. дойда на себе си й паде
дбл^ сэ конйтогс й напоконь по
сэн’зи ча едва си х’крЬпй ерцето. й
стьнь 5.29; утъкмя си на срьдцето.
Сложа си на сърцето, силно пожелая
нещо. й който си йтьк’ми на ерцёто шо
м? йще тойзи свЬть. та дйп’манинь 6S
стаий’ва 39.319; що ми ище срьдцето.
Каквото пожелая. й рё ми аггль,
тбизи ё пьть пррчьскы, й сЬкы дёто се
сэричё сэ своа волга й ни стори ей щб
ms’ йще ерцёто 32.228; подай ms' ги что
ms’ йще ерцёто 15.1506.
ед.: ерце 1.5, 1.82, 2.10, 3.182, 3 1862, 3.21,
4.266, 5.316, 6 48, 7.516, 8.566, 8.586, 8.596,
9.626, 11.916, 11.926, 11.104, 11.106, 11.107,
12.1096, 13.1252, 15.1316, 15.139, 15.1426,
15.1456, 15.1536, 15.1546, 15.1556, 16 1576,
16.158, 17.170, 17.1706, 17.176, 18.1796,
18.1816, 18.1866, 18.19262, 18.1956, 18.2026.
18.203, 18.2056, 20.2096, 31.221, 31.22162,
31.222, 31.2226, 32.2266, 32.227, 33.238,
33.2476. 34.248, 34.2496. 34.2506, 34 2536,
34.2556. 35.2616, 35.266, 36.2706, 36.2726,
37.2796, 38.29362, 38.2946, 39.296, 39.3036,
39.3085, 39.310, 39.3116, 39.313, 39.3186,
39.319,39.319б2, [ср]цс 18.1776, ерца 31.2176,
чл. ерцёто 2.10,4.226, 5 31,6.436, 8.556,9.63,
9.65, 9.66, 11.84, 12.109. 12.1186, 13.1236,
14.127, 15.134, 15.1346, 15 146, 15.1466,
15.148, 15.1506, 15.1566, 16.160, 17.1706,
18.1796, 18.1896, 31.2226, 32.2246, 33.228,
33.233, 33.243, 35.2596, 35.2616, 36.2686,
36 2696. 36.2726, 38.28862, 39 313, 39.3146,
39.319, ерцето 2.14, 5.29, 5.332, 5.372, 7.51,
7.516, 8.59, 11.916, 11.106, 12.1096, 15.131,
15.1336, 15.135, 15.1496, 15.150. 16.1596,
16.160. 17.1642, 17.168, 17.170, 17.1723,
18.1776, 18.188, 18.194, 20.209, 31.22061,
32.224, 32.2256, 33.2336, 34.2536, 37.277,
38.2876, 39.309, 39.311, сърцето 8.556,
14.127, 15.132, 15.1496, 17.164, 32.2256,
сьсрцёто 34.2496.
срьдя несв. (3) Гыча, у корявом,
карам се. й сэн'зи мом'кь. види как'
гб векге не ерь ди нй ms’ заповъ дава
амй го мйлсва 6.47; какь д£мя Ть по
конёць думата ей. . ако щё нЬкои
да дойде слЬдь мёне, като да рёмь.
нс HacH.irs’Ba.Mb, нй ерьдимь 16.158;
правёдниците пЬать. а грЬшниците
карать и ерьджть 18 2066.
сег.: 1ео. ерьдимь 16.158, Зед. ерьди 6.47,
Змн. срьдАтъ 18.2066.
сръна ж. (5) Сърна, горски тревопасно
животно, тогази на това врЬме,
нЬкои мЛкге.. найдбха срьна чё пасе
трЬва. й непразна, ами ё тел'на. й рёче
ей едйнь члкь й ныхь. ззклйнам' тё оу
стго сумесэна срьнб, да постойш' да
тё хвати, й том ча стань спьната й т!ё
а хватйха 2.136.
ед.: срьна 2.136-, чл срьна1а2.13б, зв. срьнб
2.136.
срътн се. (1) долу срътя. Сведа поглед.
това ms’ под^ма пёмёнь. а той ничто
не под^ма, ами дбл^ срьтй, й сльзи ms’
текСть йз'ь очите 2.11.
аор Зед. срьтй 2.11.
срЬдаэге. (2) Сряда, третият ден на сед-
мицата. й догдё с^ка ббска й майка
ей. въ срЬ й въ пет’кь не щЬше. да ей
^гоуди ббска вь Астата нйкакь 15.133.
ed..c0t 15.133, 18.1986
срЬдовЬчен прил. (1) Който се намира
в средата на своя живот, на своя век.
сэ съмрьти моа млн ти се знай та бти
ей немлтйва й никого не cnsnianib.
ами ти се млн дарйь ми нЬкое врЬме
мал'ко да пожив1?... а пакь който
ё младь. а той дйиа на съмрьт'та.
помлУи ме срЬдбвЬчна млад' сьмь
още не Узймай ме 31.218.
ед.. м. срЬдд вЬчна 31.218.
срЬтохаот стб. сърФстн св. (\)Срещна;
дойда до някого, който се движи от
противоположна посока; пресрещна.
й пойде й тойзи ча срЬтоха го людТе
что бЬше гы постйль сэць ms’ да го
йщьть 40.3206.
аор . Змн. срЬтоха 40.3206.
ста от стб. статн св (1) Застана,
изправя се пред някого. й приближи
се велйкь днь гнь, й принесе (сэакммь
дарь свой Ts1 os’, й ста прЬ нгего нЬкои
члкь ймето mS1 pS’BiMb, й рё ms’ не
пбобае' прьвЬнь ты да принесешь дарь
6s’, защбто ей без’плбд'нь 13.121.
аор Зед. ста 13.121.
ст ава аге. (1) Става; място от тялото,
където се съединяват костите чрез
сухожилия, подвижна връзка. й със’
ноозЬте, да йдемь въ млбны храмь
чер'кбвны. да катб ставите сэ тЬлото
каак* сё не сэльчюззть сэ ва дето сте
и кадЬто ходите, така й вашите добры
Уреде сэ ва да сё не еэфрьлмть 31.2226.
мн. • чл ставите 31.2226.
стадно ср. (3) Стадий, мярка за
дължина у древните гърци вибата ё
далёчь сэ ьёрлймь. еь, стада а стад'Гсэ
йма. р. растёзы. й сйч'ко, га ф растезы
38.2926; йвй мУ се маОёи на морето
сэдалёчь. кбл'кото до сёд’мь стады
37.280.
ед.: стадкэ 38.2926; мн.: стадТа 38.2926,
стады 37.280.
стадо ср. (5) 1. Стадо; множество
животни от един вид, събрани на
едно място. й казаха ей, какь йде MS^b
нгеинь кэакумь й кара ей стадото своё
13.122; й прркь захар!а каже УбТють
пастйра, й щё да сё разыде бэв'цёте
стадото 38.2906. 2. Прен. Множество
от ученицы и последователи на Исус
Христос, християни. й въепоменй
га что е рёкль не бой се сэ мал'кото
моё стадо 12.1106. христово стадо.
Общност от вярващите в Исус
Христос, й СэпУстень бы тогази й стыи
Николае сэ тьмнйцУ мирилик'шскУю
й пак' ей пойдё на прЬстбль свой
архТерёискы й бы пастйрь катб й
прьвЬнь на хво стадо 15.1396.
ед.: стадо 12.1106, стадо 15.1396, чл. стадото
13.122, 17 1736,38.2906.
стан м. (3) Отсядане на определено
място. Й пойдоха на стань 1 нЬкои
градь ан'дропол' й быха i ёдна къща
7.496. падам на стан. Отсядам,
отбивам се за нощуване на определено
място. й оу сэнъзи пещёра, бЬше
мЬсто широко, гдёто падаах» на стань
пьтници 3.3.237; сэнази пёщера бЬше
широка, й тамо на стань падахУ члпи
пътници й чюждйн'ци, й тамо бца
родй ха 33.2446.
ед.: стань 7.496, стань 33.237,33 2446.
стана св. (242) 1. Стана, изправя се
на крака, вдйгна се от легнало или
седнало положение, й кога стори ,з,
мци. й бстави ю анна на землю да ю
бпйта може лй проходи и мрш стань,
и постьпи ,з, стъпкы 13.1226; а майка
Mtf... лежаше на пёпель плачете й
дь'маше жйвь гь бь мои. азь нё щь
стань ботика догдё pai6eptf за сына
си вам* се дЪню 40.321; й мнеэжищь
паднЬ. й лежах не можа да стань
17.1726; й ёфим!ань катб чю ria ria (!)
рёчи стань сэ столь свой, й разра си
ризыте 40 323; й сёдньха та йзЬдоха
сфон’гато й станьха да йзлЬзать
39.3176; й стань сэгдёто сЬдЬше, й
прйегьпи й ь’дари apia със* плесниц.а
15 141. //Надигна се (за. море), амй
дай ми воли да стана да гы йз’дава,
й да покрыл ейч’ката земли сь вода
32.224. 2. Стана от сън, вдйгна се
от легло, й съб^ди се сэ съна мавёи.
й помлй се 6tf й стань рано й пойдё
i цркви 37.275; амй кога станешь сэ
сьна своего, а ты прьвЬнь прослави
ба сэ свойте Кета 31.2226: да станешь
5/трЬ, й да пойдешь въ монастйрь, дето
ё тамо йз’бр ань сэ ба 1сэаннь 12.111; в ь
сэнъзи нощь на съм^ване йвй се стыи
нйколае насънЬ nptf кон’стан’тйщ'
й рё Mtf. nptf, кбл’ко можешь скоро
станй, й ntfem трите м(?ж!ё дёто щёшь
да гы погубишь 15.1466. // Стана,
вдйгна се от легло след болеет,
оздравея. й зль лежаше до съмрьть. й
ntfcTH члци на нЬкоа байл’ница да Mtf
поврачювать, да виды далй ще стань
11.906. 3. Застана; заема определено
място, като стоя прав й аггль сэйдё
напрЬ, й стань меж>.' двЬ огради на
лбз!ё 33.242; й Ть рё anntf MaOetf, да
йзлЬзе из’ црквата със’ платона ёпкпа.
й ЙзлЬзе й стань при вратата црковны
37.277; амй да стрВ’вамё добро, дано
станемь и ные б дёсна страна нкто.
й да ны въведё въ цртво нбное
18 207; й повелЬ праведны cfcjia, да
дбйде ан’гтльть на тьзи дша, й да
стане насрЬ 32.231. // Застана пред
някого изправен. й кога се събраха
сйч’ки войне, й пойдоха й станъха
прЬ ём’стАйа 5.36; й тогази йм’ се
йвйха два аггла въ бЬло бблЬчёни й
станъха прЬ аплёте 38.2926; й стань
сэн’зи члкь прЪ гЬ й йсповЬда сйч’ко
по конёць 15.153. // Заема определено
положение (за небесно тяло). почто
бы, та ocKtfnb слнцето защб катб
(бы) ntfuara стане пб слнцето сэдблв1
и брани Mtf да нё свЬти 33.2336. 4. С
предл. на и в съчет. със същ. Застана:
заема определено положение, за да
извърша действието, означено със
съществителното. й дойде Mtf днь
да сё прЬстави. й той ей позна дхб
стымь и стань на млгва, й млише се
6tf за сички хрпане 15.1506; й сты
Николае стань на млба, й прЬстань
вЬтрь й морёто се бутишй 15.1366;
да се не лЬнимь на подвить дхбвныи.
амй да стане на покааше 17.176. 5.
Застана на едно място. престана да
се движа, спра. не бЬгаи, ами се запри
та мё почакои недостсинаго. стаю,
тако ти ба 17.166; что бьгаш чёдо моё
сэ своего бца. чтб мё чйнишь да се
гр^димь й да се мьчй. noMrintfH старого
члка й чюждйн’ца й сыромаха. станй
й не бои се 6.4 /6; й ходи по пустыни
,Й, днй й стань мал’ко на пьтьть да
си почйне 17.1656; заклйнам’ тс бу
спо сумесэна ерьнб, да постойшь’
да тё хвати, й той ча стань ерьната
й т!ё ж хватйха 2.136. 6. С предл. от
Стана; напусна мястото, където
съм бил; отдалена се. това чюдо
катб вйдЬ сэн’зи Щ/стин’ник’ стань сэ
бнъзи гора, й дойде въ contfHb 9.71; й
станьхь сэ това мЬсто, дето се млй,
й пойдб пакь та се примЬсихь дето
B.Tt>3tfBaTb 17.1706; тогйва тбизи ча ре
на дрьвТете, та станъха сэ планиньта,
й сэйдоха сйч’ките въ морето 18.189;
пакь вид£ сэнТа архгглы. й пристьпиха
й рёкоха ми. станй скоро, сэ тйса.
пртаа бца дарова ти животь за два мца
11.104. 7. Стана някакъв, придобия
ново качество или положение, тогйва
щьть, х^бавите людге й кравените
й лицауга й щьть да станать сэ
мрьтвыте пбгрозны 18.194; тогйва
щьть да станать праведниците б£лы
катб снЪгь й свЪтлйвы катб елнце. а
цтЬшниците щьть да станать тьмны й
чрьни катб смола й катрань 18.1986;
й кнёзь сътверень бФ сэ ба, н5 ёдйнь
чйнь сэ агглытс. бголЪмй се й стань
грьдЬлйвь 11.836; й сэтогази йме геи
бы прЪм^драа харйпна. й със’ блвь
бащйн’ сы та стань оученица ctmS'
amis’ фйлипп>|’ 36.271; защб нй самы
агглы не мбгеха да раз^мЪють. как’
се вьпльти та стань члкь 38.28бб, й
кой ти рёче, да станешь предатель
й бго^бшца 35.257; а той втздыше
й лелёче как' бы повече станьль
бслЪринь 31.217. //Придобия ново
занятие, титла, чин, служба, й коты
порасте гесэрпе бы до .ш. гбдинь. а
той стань cnaxia i цара дТсэклипана
39.2976; й сйч’кыте щьть да пбидать
кам’то нгего, да м? се молить да ймь
стане царь 18.1876; а той сэйде въ
монастйрь й пострйже се й стань йнокь
12.1096; й станьль напоконь апль хвь
4 23; й сэкатб f зё в пасть стый ёу’статТе
й стань пакь прьвы на bohckS 5.356. 8.
Стана, бъда, скажа се. апль павель
д^маше, й на оучЪше. брапе пазЪте
са да нё станете катб хрета 18 180; й
за двФ нйволы плачаше. ёднб защб
стань катб вдовйца, й не знаише ей
мь’жатбго жйвь лй ё йлй нФ. дрёго пакь
защб бы без’плодна 13.1216; й желаю
да с’мь хртйн’ка, ано не шё нйкои да
мй стане к^мь да мё крти, защб с’мь
грФшна 11.105 9. Стана, достигни
определена възраст или размер,
врой, сйч’к(и) льбдТе малы й голЪмы,
мьжге й жёны, й дФца, й стары й
млады, ейч’ки ще да станемь с'днакви
голФмы, на ,лг, годины 18.199; й така
по мал’ко мал’ко със’ блгть бжта, та
се ^мнюжиха дрйкйна. й станъха до
,н сты сэци 14.1276,10. Прен. Изправя
се срещу някого или нещо, опълча се,
противопоставя се. знаешь ги, бти ё
станьль баща на сна, й снь на башь.
й брать на брата, й майка на дьщерк
своа й дьщерь на майка своа 32,224;
й гака оучаше й казь’ваше. да станемь
със’ тьзи кротость спротй наказь
дшвол’скыи что ныдосажда 14.127.11.
Настана, появя се някъде, настъпя.
kS’p’bob’ctbo щё да стане мнсэго по
ейчка землй, грф мнсэго й льжа щё да
бьде 18.180; кога стане мёж^ людтётЬ
ейч’кы по ейч’юать свФть омраза.
да сё ненавйдеть (е)дйнь др^гыго. й
щьть да бьдать войскы м(н)сэго мёжо
царТето 18.184. стана готов. Изразя
съгласието си с нещо, съглася се,
склоня. това катб раз’браха фрён’ци
шб бФха Vцри градь. готовы станъха,
й посл^шаха цра съсйч’ко (!) ерце. й
поклониха се на нгеговото повелите
8 596; стана на нозе. а) Изправя се на
крака в знак на уважение, й т!ё като
гб вйдФха че ё стль й с гарець. станъха
на нсэзФ. й рёкоше mV смЪрённо. рабы
црёвы й на твба стыни смё рабы
15.143; б) Стана на крака, изправя
се. й т!е го пакь зёха за дёсна pVKa. и
рёкоха ms’, станй на нсэзЪте ей не бои
се й крфпй се 12.11 Об.
сег.. led. стань 8.57, стан# 9.676, стань
17.1726; стана 31.218, 32.224, 40.3206, 2ед.
станешь 18.1876, 31.2226, 35.257, 36.273,
Зед. стане 11.105, 12.109, 15 1556, 18.183,
18.184, 18.1876, 18.1886, 18.191, 32.226,
32.231, 33 2336, 33.2346, 38.293, стане
37.2766, 1мн. стапсмс 9.61, станемь 10.796,
стане 16 160, станемь 17 176, 18.207, 2мн.
станете 18.180, Змн. станьть 4.25, станать
18.1916. 18.192, 18.199; имперф.: led.
станЪхь 17.172; аор. led. станъхь 15.1526,
станьхь 17.170, стьньхь 17.170, стапьхь
17.1706, 2ед. стань 35.2576, Зед. стань
2.10, 3.193, 4.256, 5.29, 5.33 , 5.3 56, 6 456,
6.47, 7 54, 9.636, 9.65, 9.66, 9 67, 9.696,
9.71, 10.776, 11.836-, 11.84, 11.85, 11.8664,
11.902, 11.91, 11.93, 11.94, 11.9962, 11.1006,
11.1016, 11.1036, 12.1096, 12.1156, 12.1176,
12.120, 13.1216, 13.122, 13.1226, 13.124,
14.1306, 15.134, 15.135, 15.136, 15.13662,
15.138, 15 141, 15.147, 15.1526, 17 1656,
33.2376, 33.2424, 38.2866, стань 2.12, 2.136,
3.176, 18.18163, 18.1823, 18.1826, 18.185,
18.1876, 18.1884, 18.190, 37.2766, (с)тань
2.136, стань 0.44, 10.786, 11.976, 11.1096,
11.1016, 32.226, 33 2436, 37.280. 38.2886,
39.305, стънъ 8.576, стань1 9.676-68, стань
11.95, 15.1346, 15.142, стань 15.133, стань
15.1506, 15.153, 36.2686, 38 2876, 39.298,
39.3046, стань 16.162, 17.174, 17.175, стань
17.166, 33.2326, 36 268, 37.275, 37.2796,
39.2976, 40.323, стьнь 18.181, стань 33.2366,
36.271, 37.277, Змн. сгг’анъх,мё 3,206,
станьх’ме 18 1926. станъх’ме 39.3076, Змн.
станаха 1.8, станаха 5 35, сганъха 5.35, 5.37,
5.376, 8.596, 9.746, 11.826. 15.1466, 17 167,
станъха 5.36, 6.46, 9.72, 39.3176, станъха
12.1156. 14.1276, 15 139, 18.189, 38.2925,
станъха 15.143, станъха 15.149, 32.2296,
39.3176, 40.323, станьте 15.15263, станьте
15.1526, стана 39 3156; плусквамперф.:
Змн. б£ха станьле 18.202; форми от перф.
тип: Зед. станьль 4.232, е сганъль 11.108, ё
станьль 32.224; бъд,: led. щь стань 18.1876,
щь стань 40.321, Зед. ще стань (!) 11.906, щё
да стане 12.1186, 18.1795, 18.180, 18.1886,
щё д(а) (с)таке 18.184, ще да стане 18.184,
щё да стане 38.2936, Змн. щё да станемь
18 1986, 18.199, Змн. щьть да станать
18.1916, щьть да станать 18.194, 18.1985,
щьть да станать 18 1986, щьть да станьть
18.206, пов.: 2ед. станй 1 5, 36.268, станй
6.476, 8.58, 9 67, 9.676, 11.85, 11.90, 11.95,
11.104, 12.1106, 12.111, 12.1116, 15.138,
15.1466, 17.166, 33.243 , 35.2652, станй
9.676, станы 11.90, Змн. стан£ 11.8362, 2мн.
станете 35.265, станете 35.2656, описат.
2ед. да станешь 11.906, 12.111, 36.271, Змн.
да станемь 14 127, 16.1576. да стане 17.176;
усл.: Зед. бы ^.таньль 31.217.
станувам несв. (Т) 1. Ставам, изправям
се на крака от легнало или седнало
положение й не станхвахь, макарь
й за дёнь. й за нощь, лежа на очйге
си. додё дбдеше пакь еэн'зи свЬть
17.172; й лежахК й двага на землю...
й тий вйдЬ, как’ сс не СэставЪ
стйрець, нй станина 17.167. 2. Ставам
някакъв, придобивам ново качество
и положение й на сЬкы днь слушать,
ёлпйн’циге нкговыте дй’мы, та се
пр-Ьлъщавать. й состав кт’ ей вЬрата
свой, й станКвать хрпане 9.636; й
кбйтс си 1’тьк‘ми на ерцёто що м?
йще тойзи св-Ьть. та д8ш‘манинь бь1
станьва 39.319, й станУвамё зара! тьзи
дЬма, проклёти ёретыци 38.289. //
Превръщам се в нещо. и еэша капища
съббрюваха се й станЬ’вахЬ на пёпель
15.1396. 3. С предл. на и в съчет. със
същ. Заставам; заемам определено
полом ение, за да извърши действието,
означено със сыцествителното. й
сънь мал’ко поег.аваше. й станХваше
рано на мол’ба свой що ей ймаше
сэбычаи 17.1656.
сег.: Зед. стат/ва 17.167, 39.319, Змн.
станёвамё 38.289, Змн, станЬвать 9 636;
имперф.: Зед. станЬвахь 17 172, Зед.
станЬваше 17 1656, Змн. станЬвахЬ’ 15.1396.
стар прил. (40) 1. Стар, който е дос-
тигни! напреднала възраст, който е
на много години. й речё м1/ кэсифы азь
ёс’мь старь й сынсэве ймамь. а тази ё
млада двца 13.1246; азь тё вйда тй сы
ёднакь младь а ь’мьт’ ти като старимК
чловекь1 2.9; стар’цш й старые жёны,
не щьть векге да ймать почесть й млть
сё младите 18.180; чюх’те лй блвёнТи
хртшне стары й млады й сЬкыи
възрасть члчьскы 32.226. 2. Стар,
който е по-голям на възраст. й не тЬко
баща своего й майка да почйташь. й
постаршт’ си брать да почитать 1.5; й
даде старик- дъщерь за м!?жа богатого
оу тбизи грй‘. й даде й прик ю
кбл’кото трьбЬваше 15.1346. 3. Стар,
който съществува отдавна. й еэн’зи
дгаволь потече при бногова старыго
лрЬльстниха й йечёзна й пейдё V ада
насытого 10.78. 4. Стар, който е по-
ранен, предишен. й вь това врЬме,
блгочьстивы царь трьнов’скы )сэаннь,
асЬню. снь старимК Ольга р’скымЬ
царь’ асЬню. крЬп’ко дрьжаше тогази
царство 8.586. 5. Стар, който е
отминал отдавна, някогашен. й
йзвади ей 61 лЬгь срёбрьныи чтбто ей
i o ймаше еэ бащъ ей за сгйро врЬме. й
рё ms’. #змй това й продай го 15.1535.
6. Като същ. Само мн Старци,
възрастни хора, и сьбыраше се със*
м#дры, й със* стары, давно бы сэ тЬ
придобйль за дшьта ей нъкоа добра
наь’ка 15.133; й старге го не почитать
й нетачат* гонй защо 31.217 7.Като
същ. Самом. По-стар човек, по-го."лм
на възраст човек. й нйкога старого не
прЬтйчеи съсь д(’ма та ms’ дьма насреша
1.56; когьг почйташь постарого, ато
ба почйташь 1.56. 8. Кито същ. Само
ср. По-старото момче, по-голямото
на възраст момче да ей подКмамё и
да се попитамё кой сэ кыдЬ е й каже
старого, и азь годимь да си под^маме
нЬкога 5.366; й подйиа младого по на
старшого м# тол‘кова врЬ'ме йма как*
смё на_ёднб тйса оу нашего гпдара
5.366. на стари дни. На стари годи ни,
в напреднала въ зраст. й помЬнь'
авраама патр!ар‘ха как* ms' ладе бь на
стары днй, и родй сына своего 1саака
13 121.
ед.: м. старь 1.56, 13.1246, 15.154, 15.1546,
17.166, 17 176, 33.247, 35.266, старый
15.1386, стар1 15.1546, старого 1.56,
6 476, 15.1536, старыго 10.78, старим#
2.96, 8.586, старыим# 15.138, сравн. по
стари 1.56, лбетарь 1.56, пбетарыи 15 138,
постарого 1.56, постарого 1.56, постариго
1.56, постариго 40.3226, чл. постаргат* 1.5,
ж. старою 15.1346, ср. старо 15.1536, чл.
старого 5.366, сравн. чл. по старгсато 5.366,
постарото 5.38; мн стары 4.24, 13 121,
15.133, 18 1776, 18 199, 32.226, старые
18.180, стари 18.187, ciapie 31.217, сравн.
постары 1.5-
старец м (62) 1. Старец; лице,
достигнете старост; стар човек.
млады, й стар'ци, м^жге й жены, й
мал'кы й голЬми. й сйч'ки притёкоше
стмК насрЬща 15.1376; стар'цш й
старые жёны, не щьть веки: да ймать
почесть й млть со младите 18.180,
а д'Гаволь завидЬ като сё крщавать
ёьреёте, та се прЬтвбри като ёдйнь
старець 4.256; й тогази рёкоше члци
оном^зи стар'ш’. стар'че с кого думать,
йлй тё нЬщо блазны. защо стар'цатого
видЬха че д!?ма, а стго не вйдЬха нй
ч-бгаха 15.154.2. Старец, духовно лице.
й раз'брт стыи [ни]кблае.. й сэйдё на
пристанището до сэн!а тысь’щници..
й т!е като гб вйдЬха че ё стль й
старець. станъха на нсоз? 15.143; стыи
счмесэнь, кога бЬше младь... като
ей хбдЬше S’ црква, й сль’шаше като
чьгЬха апль. й не раз#’мЬьаше щб д!?ма
й попита нЬкоёго стар'ца. бче. скажй
ми щб д#ма тази кшга 2.96; й прЬбы
тамо зоейма на тоизи монастйрь. й
видЬ тамо, законь хй’базь, й калбере,
и стар'ци, сто.лть на мол'ба 17.1646;
й въ ёдна нбшь бдЬше ей чйнЬше, й
млй ше се 6# йегхга старець. й (сэаннь сё
млгаше б8 сам'сй на др#га кел!а 12.110.
старци полатни. Старейшини. иарски
гъветниии. й тамо бЬше царь ймето
ms’ валаакь... й катб видЬ 1й.ттЬне
Уплаши се тврьдЬ. й позова стар'це
полатные, й рё ймь. вйдите лй тбизи
нарсЛ мнсого ёврсискы. въ мал'ко дни
щъть да поП?бетъ на. амй виждьте, чгб
да сторимё, й какь да ^чйниме да се
йзбавиме сэ т± . й посл^шаха еэша
кнёзове да йдх’ть за валаама 11.86.
ед.. старець 2.96, 3.186, 4.256, 12.110,
14 1286, 15.143, 15 153, 15.1536", 15 154,
15.15463, 15.155, 17 164, 17.1646. 17.167,
17.168, стар'ць 3.18-186, 14 128, 14 12862,
14.129, 14.1296. стар'ца 2.96, 3.186, 3.21,
14.128, 15 142, 17.166, 17 1676, 17 168,
17.1746, 17.176, стар'и# 3.19, 14 128,
14.1306, 15.1542, 17.174, 17.1746, стар'ц#
3.206, 14.129, чл. старецьть 2.96, 17.175,
17.1756, старецьть 2.96, старецы 3 186,
стар'цатого 2.10, 15.154, зв стар'че 15.154,
15.155, 35.2646; мн.: стар'ц? 11.86, стар'цы
11.89, 13.123, 15.1376, 17.1646, 18.180, чл.
стар'ци ге 13 1226
старешена вж. старЬшина
старост ж. (5) Старост; последният
период от живота, когато отслаб-
ват силите на организма, сто това
и се грЬхоовете, щотб е стбрила сэ
мьнич'ка дори до старость 32.231;
мьчй се тх'ка и тр*?ди се, а на старость
съ сёбЬ си ймаше нйчтб не заноси
31.2156; б тёж’ко мёне сйн’ко мой...
тёж’ко мёне раз'говбро на старей моа
39.314
ед.: старость 31.2156, 32.231, старей 39.314,
40.320, старости 31.220.
старцов прил. (4) Който принадлежи
на старец, й видЬ нЬкоа бж'Уа бпйгь.
СБЬгЬше катб ёдйнь ббразь на главьта
стар’цова 14 1286; й писанУето
стар'цово даде ms’, й каза ms’ щб ms’ ё
рёкль сэн’зи старець 3.186.
ед.: ж. стар'цова 14.12862, 15.154, ср.
стар’цово 3 186.
старЪшина м. (9) 1. Старейшина; висо-
копоставено лице, което участва
в управлението на нещо. дойде и
архУепкпь пётрь й със’ др^гы ёпкпы. й
сэ 1ёрлима града дойдоше старЬшины
14.130; том ча ббрьна се лйцёто
амйроК накриво назады. й ни-ms’, и на
сич'ките старёшины нкговы 11.97; й
раз’гнЬва се тврьдЬ на самарйте... й
пакь повелЬ й старЬшиныте ймь да гы
Сбывать 14.1286; й зова старёшиныте
что сь полатите нкговы й ре ймь
33.2416 2. Главатар, водач. й пог-
лёдна й видЬ тамь начел'ници
бЬсобв'скы кмётове (!), й гпдарУе
дйвоиг’скы старёшены 32.226; а той
ще запрати старёшин# на дУаволите,
й Щ/стй ще бЬсоове 37.276; ето чё
йзлЬзоха нки насрёша пакь др£гы
д8'хоове старешени бЬсобв'скы. й
нбсЬха й нёини заборавени грЬхоове
32.230.
ед.: старёшина 31.217. старёшины 37.276;
мн : старёшины 11.97, 35.2636, стар-Ьшины
14.130, старёшены 32.226, старешени 32.230,
чл. старысиныте 14.1286, старёшиныте
33.2416
стахиев прил. прит. (1) Стахиев, от ЛИ
Стахий. й найдоха възлюблкннаго
апла кэанна бгослбва. когато ан’ти-
патбвата жена никанора вЬрова въ ха,
й й (!) стахУевь домь когато се крти
36.2676.
ед.', м. стахшвь 36.2676.
стахий ЛИ (1.) Стахий. й вЬрбваше
й кртйше се, й снёха тЬлото апль1
фйлипп8’, й погрёбоше го. й стахУа
поставиха да ймь'ё ёпкпь 36.2676.
craxia 36.2676.
стека св. (4) Спечеля. придобия нещо.
събера. а члкь кои се на срёсролюбУе
тёгли... нйгд'ё не може да сё смирй
ами се свё грйжи й мёте се й тр^ди
се й дне й нощёсь. жёлае да стечё ха,
грошсэве 31.2206; ато сь быль досёгы
като шань, та съ за дрз’го нЬщо годйль
давно стёка да стана болЬринь 31.218;
шо каже кн’Уга. подай rS1 дарь щотб си
съсвбй (!) тр£дь стёкль 31.2196.
сег.: led. стёка 31.218, Зед стечё 31.2206;
форма от перф. тип: 2ед. си стёкль 31.2196;
прич.. мин. страд, ед.: м. стёчень 15.153.
стека се се. (1) Стека се, изтека надолу,
придойда (за вода), тогйва члците
щьть да бЬгать сэ йстокь на западь,
й сэ западь на йстокь. щого бЬгать сэ
исток’ на западь. та думать сега е тамь
вода, та са е стёкла на ёднб мЬсто. амй
елате да йдемь тамо 18.193.
форма от перф. тип: Зед. са е стёкла
18.193.
стена несв. (3) Стена, издавам стон,
охкам, пъшкам. а сэць нёговь дрьжаше
го за рЬ’ка стёне й плаче 40.324. //
Образно, а адь доль1 сэ стра тресЬше сь
й сгЬнкше как’ ще, да погыне. защо
позна как’ щё да се лишй сэ д8’шйте
що гы дрьжаше, сэ fa ф. гбдинь. амй
й дамы нЬкак’ви думайте й стЬнкши
35.263.
сег.: Зед. стёне 40.324; имперф.: Зед.
сть нише 35.263, стЬнкши 35.263.
степей м. (1) Стъпало; напречна част
от стълба, на която се стъпва. й
сторйше тако, й заведоше ю въ цркбвь
Тлю... й въвёде ю сщённикь вътрЬ въ
бл'тарь натрёгыи степень въ стаа сты.
детб бЬше повелЬно сэ ба... да £лази
сщенникь е тамо на годйна по еднящь
й тамо посадйше стйо. отроковиц^
13.1236.
ед.: степень 13.1236.
стефан ЛИ (3) Стефан, амп мой сэць
ймаль брата, зовале го стёфане,
архццаконь быль 4.23; ice хе
йстин'ныи бе... й моёто зло да не
помЬнёшь й да мё смЬсишь, със'
прьваго мника стёфана 4.25; ако лй
мё със'^ камеше nooie, йма стёфана
прьвомника 12.1176.
стёфане (!) 4.23, стёфана 4.25, 12.1176.
сгигна св. (3) 1. Стигна; изравня се с
някого, който се движи пред мене;
настигни, застигна. й той ча скбчи.
й тёче скоро да гб постйгне... й
като го стйгпК припаде на нсэзЬге ms’
15.1356; начё да бЬга сэ збеима вьтрЬ
вь п^стипнта. й зосима, макарь чё
бйше старь й х’морень сэ пъть. начё да
се тече да го стйгне а Сэнази тбл'кова
побита 17.166. 2. Стигна; постигна
нещо желано, определена цел. й
като йдЬше стый. й дКмаше себЬ ей.
течй 1есэрг(е течй^да стйгнешь щотб
жЬлЬешь цртво нбное 39.3016.
сег.: 2ед. стйгнешь 39.3016, Зед. стйгне
17.166; аир.: Зед. стйгне1 15,1356.
стихира ж. (3) Богослужебна песен,
предшествана при изпълнението от
псалмени стихове. мца того, да стго
апла фйлиппа [с]дбво. [сэ] блвй. с
обЬсень фйлиппь на дрьво за шлзЬте
с нозЬте свой на бмывёше тебЬ
прострЬ. с й был' ей обЬсень фйлй
стрьмоглавь въ д1 36.267.
ед.: с 36.267*.
стихия ж. (1) Стихия в древногръцката
философия основен елемент на
битието - вода, въздух, огън, земя. й
т!и четырите стих! и, дето сь на юизи
свЬть, ймать раздЬлкни збдза, й
сог'нь. йма збдаа три, лъва й скор'та й
кбзо_рбга. а въздв’хь что ё на йръ йма
й той грй збдга овна дЬвм’, й йр'ма. й
вода йма ракь, й водблЬа, й рыб>7. а
земли йма збд1а юнець стрЬлепь, й
блйзнець 33.2406.
мн.: стами 33.2406.
стлавини мн. (3) Склавини, гръцко
название на славяните. й раз'бра
се до йсОлавйн'ского кнёза й събра
йсОлавины мнеэго зль рсэдь й погань,
й наговбриха се... да йзме градь
солУнь... токо что бЬха сэставиле
стльбы сэнга сОлавйны по зйдовете
да ь’тЬзй’ть s’ градь 9.726; амй стыи
димитрье . сам'сй посЬчё кнезатого
ймь й мнеэго сНлавины йзбы 9.726.
йс©лавины 9 72, сОлавйны 9.72б:.
стлъба ж. (5) Стълба. подвижно
или неподвижно приспособление за
качване_ и слизане. й въ ёдйнь днь
оставите пер'си стлъбы по яйдь, да
йлЬз?' s’ градь 11.96; й катб вылазЬ
на стльбата. ётб прй мёне ёдйнь
момькь вь бйло бблЬкло бблЬчень
39.3156; йспльзй йз нка зьм!а голЬма,
й запльзЬ пб стльп'ть, й сэстави ей
главата на стльбата 2.136.
ед.: чл. стльбата 2.136, 39.3156, стльбата
39.315; мн : стльбы 9.726, стлъбы 11.96.
стльп м. (47) 1. Стълп; висок цилин-
дричен предмет от камък. злато,
мрамор и др., който се използва при
строеж; стълб амй провбдиха.
гёмш да съберьть мраморе по мЬста
стльповЬ камённы 39.312; й писано
бйше на стльпать га сэ дёсна страна
на чер‘кбвата да сё бстави тойзи
стлъпь вдовйчень, й майстбрете
та сториха 39.3126; й той катб чю
такьйзи д(?ми. йзнёсе сйч‘кы сттьпове
йз‘ корабь й ё'дкы прсдаде ёпкЩ’.
а др^гы дарена сТмХ 9.69; й стойла
прЬ вратата, bl, стльпоове златы. й,
в. кер'пича златы 32.2266; кхпи й Tia
ёдйнь стльпь х^бавь й высокь 39.312.
//Образно, й стльпь сэгнмнь вйдЬше
се сэ земли до нбего 4.246; й видЬ
стльпь сэгнань чё стоаше сэ землйта
й досЬгаше до нбёто 14.127.2. Стълп;
високо изградена колона, побита в
земята, на която живее отшелник
в пост и молитва. нЬкои пбетникь
ймаше тамо на стльпь прЬбываше, й
пбетеше се блйзя1 при сэнова мЬсто
гдёто е быль гробь стЬи легки 8.57;
й пакь промЬнй си тбизи стльпь сты
сумёсэ й съградиха ms’ дрУгыи стльпь
повыебкь, на, м. лак’тс 2.13 б; й на бжт'а
црква, ймаше сэйз’гбрЬ камик’ лють
тврьдЬ. й на тбизи камйкь съэйда сэць
нашь сава стльпь 14.1276.
ед.; стльпь 2.126,2.1 Зб2.2.14.4.246,11.1006.
14.127, 14.1276, 14.1296, 39.3122, 39.31262,
стльпь 8.5 72, 8.576, 14.127, 14.1276, 14.130,
39.312, 39.3126, стльпь 11.101, стльпь
39.3126, стлъп^ 11.1006, стльп^ 11.1006,
11.101, чл. стльпьть 2.126, 2.132, стльп'ть
2.1362, 2.152, стльп’ть 2.146. стльпать
39.31262; мн • стльпове 7 516, 9 69, 32.2276,
39.312, стльпоове 9.686, 32.2266, стльпове
9.686, стльпсове 9.68, стльповЬ 39.312,
чл. ст ль повете 2.146; бр. (двата) стльиа
32.2266.
стлъпец м. (1) Малък стълп; високо
изградена колона, побита в земята,
на която живее отшелник в пост и
молитва, й сэйде на ns'ero мЬсто, и
направи си тамо стльпець, й седЬ. д,
годйнь, трьпЬ й дьжь, й снЬгь, й пёкь,
а йене йдЬше, трЬва със’ водйца
2.126.
ед.: стльпець 2.126.
стлъпник м. (3) Стълпник; отшелник,
който е пребивавал в пост и молитва,
качен на стълб. нЬкои пбетникь
ймаше тамо на стльпь прЬбываше, и
пбетеше се... й сэн'зи стльпникь векш
не може да трьпй сэн'зи смрадь. амй
слЬзе сэ сэн'зи стльпь 8.576 алимпий
стлъпник. Алимпий Стълпник. й
з'градиха стм*1 чёр'кова прЬх^бава
на йме нкгово. мца ноём'врта, кз. на
днь стго алйм'ша стлъп'ника 39.3116;
симеон стлъпник. Симеон Стълпник.
мца септем'врта, а начёлб ин'диктУ.
и паметь прпбобнаго сэца нашего
сммесона стльпника 2.9.
ед.: стльпникь 8.576, стльпника 2.9,
стлъп'ника 39.311 б.
сто числ. бр. (2) Сто, 100 й видЬ
сйч'ките кой как' са й натьк'мй гы
кои на десеть да е прьвыи, кои на сто
прьвы й koms шо прилйчаше наредй
йхь 5.36. //В състава на сложно числ.
Сто хиляди, 100 000. й пойде юавь, й
прЬчете евреете что бЬх^ тьк’мо вь
.ёрлймь. и найде. тыей’ша тыс^щь, й
сто тыск’щь 11.89.
сто 5.36, сто тысАць 11.89.
стоастЬ от стб. стогатп несв. (1) Стоя,
намирам се на определено място.
днёска се з’бй пррк^ двд^ думата чтб
рече. поклонйм’ се на мЬстЬ йдеже
стоастЬ нбзЬ ёгб 16.1576.
аор • Здв. стоастЬ 16.1576.
стока ж. (7) 1. Стока, стопански блага.
ако лй не поелйпате мёне... й азь така
да cbTBoptf вамь да наведь' на (!) ва
с^хотУ, й да сЬете залй'до сЬмето ваше,
й да йзЬд^ть вашъта стока вашите
злбмысльници прЬ ва... й землйта
да вы не дадё сЬмето. й дрьвзё
пол'ско да вы не дадё плбдь свой, й
да пЬ’стж на ва звЬр!е земльскы, й да
пойди’ть вашь добыт'кь. й да бздеть
земли ваша пь’ста. й двореэвете ваши
да б!?д8’ть т'сты 11.107. 2. Стока,
натрупано състояние, имот. ако ли
щешь да наврешь на сребро, люб'ство,
а ты недЬи ббычЬ ймаше й стока, амй
ходи порушен' 19.2076; й катб вйдЬ
стбдаё кнёзь тол'кова чюдо что сё
чйни. разнёсе мнеэго ймаше й съградй
црква велйка. й бстави мнеэго стока
тамо ь’ црквата 11.986; той сэхбди въ
"адь да сё мъчй, а дрьгые йдьть й шеть
i-гкговъта стека та сё веселить 31.216.
ед.: стока 8.556, 11.956, 11.986, 11.107,
19.2076, 31.216, 39.2976.
столм (16) 1. Стол; специално израбо-
тен предмет, предназначен за сядане
на един човек й сёднь на столь злать й
ь’зе прьстень злать 40.3205; й ёфимГань
катб чю тй тУа (!) рёчи стань сэ столь
свой й ра^ра си ризытс 40.323. 2.
Престол, длъжност в църковната
иерархия, й столь ёпкп’скыи щё да
пршме тойзи царь, дето го нарёко на
моё йме матбеи. и слЬд нк го ще пакь
да пршме син’ ms’ столь ёпкп’скыи
37.281; со рймь йнокён’пё патрйрхь
довёде съсёбь (!) ей, некоего мъ'жа
речЬвита, фбт!’а ймето ms’ дето
мыслЬше да го намФсти на цри г^а
на столь патрТаршьскы 12.112;
нееэфиль архтейкпь что дрьж^ столь
мар’ка evлиста, пиш8 йнокён’тпо
nans’ рим‘ском8’ 12 114. стол божи.
Божият престол, катб ще да сёдне
на х8'бавиать столь бжш, да с^ди на
сич’ки ны. й рЬка 61 нйна щс да йстече
прЬ столать эжш 18.200.
ед.: столь 12.112, 12.114, 12.1146, 18.1796,
18.200. 37.2812, 40.3206, 40 323, столь
12.114, 18.2016. стол’ 8.576, чл. стблът1 9.63,
столать 18.200; мн стблсэве 18.179, стблове
40.3226.
стомна ж. (2) Стомна, неголям
глинен съд с дръжка и тясно гърло,
предназначен за пиене на вода;
кърчаг. нФкоа жена сэжьднЬ нощ!ж,
й S’ae стомна й напй се bops' 2.136; й
лежаше на гноище йз'фрьлень... й нй
хлЬбь ймаше да йде йлй стомна вода
да шё 35.2566.
ед.: стомна 2.136. 35.2566.
стопанинэи. (1) Стипанин, притежател
на нещо, собственик. дай mS’ го
ком-то е. ако лй не знаешь ч!ё е да
пйташь за дь Ь нёлы. догдё ms’ се найде
стбпаниньть 1.7.
ед.: чл. стбпаниньть 1.7.
стопя се св (2) Стопя се, изгния,
разпадна се. й тамо да фрьлйть стго.
й да стой вътрЬ г. дни и, Т. нощи,
догдё ms’ се стопи ейч'ката снага. й
да нё остане кость сэ нкго 39.3006.
// Образно. Ти Ти бе сэца нашего...
ты сега раз'бёри й намь. защб члка
не ймаме да помбгне намь. й ерпёто
наше стопи се 15.1466.
сег.: Зед. се стони 39.3006, аор.: Зед. стопи
се 15.1466.
стопявам се несв. (1) Прен Стопявам
се, изтощаьам се до краен предел,
съсипвам се. когато праведниците
сэидать вь рай дёто госзолюбниго
авраама. а грЬшниците вь тм? чер'н8
съ дГавола. когато правёдниците сь
раутать на нбёто. а грЬшниците се
стопФвать въ mS’kS’ 18.2066.
сег.. Змн. се стопЪвать 18.2066.
стопяв.чние ср. (1) Прен. Стопяване,
отслабване. съсипване. ёлате й вые
мници. бты... прЬтрьпЬвах'те мнсэго
мъка и стопЬваше тЬлото си зарй1
моего йме 18.202.
ед.: стопЬваше 18 202
с горя св (606 ) 1. Сторя, съз дам с ръчен
труд, направя, изработя й Оома 8’зё
мЬр’ка, й белъжи сйч’ко бнова мЬсто
где що щё да стбри. й прозбр’ци на
йстокь да стбри, защб да свЬти, да с
вйдЬло 7.52; й евреете ей стсриха
сЬнници по горах ь й по камешёто
11.876; й стбри сэ пёщерата скрыти
врата да въехбды на стлъпь 14.1276; й
ископах^ длъббко. й брЬгаве стбриха
велйкы. й заградиха. й 8’зёха да
напреть веэ дата 11.9 7 б; Ть... нё каже
Г М Г I Т „ \ 9
да си стори сич кы крть сэ дрьво. и да
го дрьжй на рамо 16.159, й послЬ една
д8'ма йз’браха ейч’ки. да стбржть
с8’липары готЬмы. й да йскоггють
землнга длъбоко 11.1026; тогази ’8зё
даншль cmots', й лби, й космы, й 8мЬси
гЬхь, й стбри гы като прЬсън’ци
мал’кы 51. й т)?ри гы въ Астата
звЬрУ гомУ 11.936. НСъградя, построй.
й стбри й та. дрУгы чер’квища. 33.243;
й стбри тамо посрЬ' Сэногбзи потока
црквицУ малУ 14.127, това катб чюха
саракшы, й сториха градь дрьвЬнь
совън’ка 11.966 2. Създам, сътворя
(заБога)- котаще да се сврьши свЬт’ть
та никои не знае со люд'1ёте, тьк’мо
едйнь бь дёго стбри ибо й землю й
днй й годины й нощи й зыми й лЬта
18.183; а днёека се йвй й видЬ се
зарадй това сйч’ка тварь бж!а что ё
сторйль бь занесУвать дарь и поклоиь
бй. дето сь е родйль 33.2356; зашб ( ь
сёпрьвЬнь не стбри члка д[а] УмрЬ, й
да се рассыпе, амй го стбри да ё
без’съмрьтень 38 2836. 3. Сторя,
извърша определено действие,
направя защб ты ги что щёшь. а ты
щешь сторй. бти ё твоа слава въ вЬкы
15.135; й сёпрьвЬнь щё да възлюби
ёврёете й чюдеса мнсого щё да стбри
прЬ тЬ 18.187; затова го й срЬщ’нь
нарссдь бти раз’браха че е сторйль
това знамёшё 34.253; ами что стбри,
сЬкыи днь храньше гладны сиромаси,
й напенваше жьдны, й голы
сэблЬкУваше 15.1336: акс npt. нашите
очи сторйшь мапа, та не щёшь на да
сЗговарЬшь ато й да тй се не шё а тй
щешь да думать 39.301; й сйч’ко
сгорите като ймь заповъдаль царь й
запалите сог’нь 37.278. НПсстъпя по
определен начин, й затова добрЬ стбри
тази жена и донесе мёне това мурб
34.251; хс Учёте да не бУде лаком’ство
й ирёбрб_люб1ё. У члка а тй така стбри
й прЬдаде го на распёпё 35.2576; амй
защо така сгори, зашб б’Ьше лУкавь й
зло оумёнь 35.257. ИПодготвя, устроя
някакво начинание, уредя. й рёкоха
сУдТете, пбобае намь да стбримь
сьббрь въ канйлш, а не въ монастйрь
12.115; тин петь игры поиска царь да
стбри въ еэн’зи щь 9.65; й тогази
сториха сУдь й рё аскУлйнь да УлЬзУть
йнссцыте 12.1156; как лй щь празникь
да сгореть й слУж’ба со голЪми
жйлости 39.315; й кота бы врЬме
сториха свад’ба. й Украснха грапёза й
вЬн’чаха й въ цркбвь стго фонифбн’та
40.3206, й тамо сториха евреете пасхУ
11.876. 4. Накарам, принудя някого да
постъпи по определен начин,
поде торя, й мйслЬ като сь мнеозына,
ейч’ките да гй стбрж да кУр’вать със’
мене 17.169; защб той нась стори й
грЬстьпих’мё бжш заповЬдь й той на
из’ рай йзведе. й стбри ны да хбдимь
по тьзи землй проклёта 33.233; азь
оногбзи (Уда сторй та продаде ха за ,л,
срёбрьници 4.256. 5. Направя някого
някакъв, избера някого за определена
длъжност ичи занимание, й напоконь
по тойзи Урсдь сториха го да ё ат [аибёгь
39.2976; й стбри го д^а на солУнь й
на сйч’ка землн Неталшска господарь
9.62; й т!а гаифал’сши лкме, слбрише
мёждУ сёбЬ ей цара 15 143; й тоге да
стбрите митрополйта. защб той ё
достбень да бУде пастйрь на бж!’е
людш 15.138; 1ссанка сгори да сече
дрьва й да пбклажда сог’нь. а прбхора
да полива люд!ё й да гы мые 6 416; и
тогази се помоли на село да го стореть
падарь на лозГе 5.336. 6. Сторя,
причина нещо някому. не мбжеш’ м^’
нйчгб стбри. макарь й войска мнц>го
да пустишь на нкто 37.276; нЬ ё моа
тази работа, й не Morts’ ти нйщо стори
брате 3.186; й съмыслй се что стори
бь даеанУ й авиронУ, как’ сё просЬде
землнта пб тЬхь й погльте гы жйвы
13.1246; ча кога ще да Умре мнеэзына
врачоовс наёха се да го йсцЬлжть, й
не могбха ничто да мУ стореть 9.71. 7
Само ^3ед. страд. Случи се, стане.
амй съ блгть стго геблта, та сё стбри
товт 39.316; й рс на войнете ей, азе
съмь лють, чё тЬх’ны бь что го
казУвать. как' гы йзважда сс сэг’нь
вЬчны й не мбже ничто зло да им’ се
стбри 37.2776; пррпите... знанха как’
ще да бьде й на подйрЬшно врЬме й
шо щё да сё стбри 18.1776. 8. Сторя,
навърша определена въ зраст, изпълня
определен брой годины, й растЬите
отроковица, й стбри дв‘ гбдинь
13.123; азь, брате, та с’мь родёна на
ervn'tb. й кога стбри вг, годйны. й
баща ми й майка ми 6txa еднакь
живы, азе сь сЗрёкб со гЬхь 17.1686; а
rewprie 6tnie тогйва. к. годины
с торил' 39.3136. 9. Простоя известно
време някъде, преседя. така й вь адь
стори хс .лг, часоовс 35.2656; й тиа ms’
каже, да ме вЪрУвашь дхбвниче. si.
годйны, стбри S’ тьзи nS стыни 17.1716,
м. днй. м. нощи, сгори s’ морёто 6 416.
й стбри anemia. 31. гбдинь npi црквата
бгорбдична 40.3216. 10. В съчетание
със същ. Ознсчава действието,
назовазано със същсствителното.
сторя грях. Съгреша. та каже; tSko
сторй тба rpt. й напоконь щёшь се
покаи 1.66; сторя зговор. Сговоря се.
й гогази сщённищате стбриха з'говэрь,
й рёкоха. да сътвбрй катапе'газм^
13.1246; сторя име. Назови, дам име.
й зара любовь ctmS' та ms’ стбриха йме
rewrite 39.313; сторя клетва. Закълна
се. й сЗтогази сторйха клётва мёждй’
сёбе ей вёкге да не пойдет ь на градь
аколга 11.97; сторя кръст (на себе
си). Прекръстя се. сторйха мници
крть на сёбе, й нйха бтрбва 16 160;
сторя мир. Помиря се. сЗхбждамё
със’ повелЪнте й заповй цревУ въ
фрипю, да сгориме мйрь със* таифали
15.143; сторя молба. Помоля се. й
мнсЗго ббл'ны донёс^вэха пр>и стго. й
той ст optine млба, й бзравйше гы
15.1366; сторя мъка. Измъча. й да тй
сторимь мнсЗго различны мъкы, да се
мьчишь й да сё накажешь 9.64; сторя
поклон. Поклоня се. плакТдс защо не
дойде ты да сторишь поклонь на
беговете 5.386; сторя пост. Спазя
поста, попостя. й члкь акс въз’йще
да чйни що ms' плъта йще. по нйкога
не бы сториль 34.2546: сторя почест.
Почета, й завёде ica въ дсо свей, й
стбри MS' велйка почёсть 37.274. 11
Предизвикам; направя така, че нещо
да се случи, й стбри та сЗпаде с At нгего
ейч'кыи рсЗ члчьскыи 15.1316; йлй
ако знаешь нЪкой бтрбва а ты ms
сгори да "s'Mpe со прилйчна нгегова
съмрьть 39.3026; така да сторишь ги,
да ей видимь й моата жена «йебписта
5.34. равен със землыта сторя.
Срина. разруша до основы, унищожа.
й рекоха нйкои два магссника хртгане,
прйтвбриха сйч'ки нарсЗ да etpSBarb
ха распётаго. и нашь законь бставиха
й ббгезве наши, й чер'квиша равны
със' землйта стбриха 6.436; сторя
воля на някого. Изпълнявам нечия
воля, постъпвам според желанията и
заповеоите на някого й ийл^ват' се
катб pps’rape й брапа, защото са
стбрилс вола бж!а 32.228; амй члкь не
може да сЗмрэзй rpt. й не njt да стбри
воли й да ^годй твбр'ц^ cBceMS1 й 6s1,
амй тьк'мо на своёто ей гЪлокгаждаше
33.235;. съи йзвади апла петра сЗ
тьмнищ/. когато щЪше да го s’6ie царь
гродь, дето щЪше да стбри воли на
ёвреёте 11.94; сторя добро. Направя
добро, извърша добро дело, й нйкога
гы не бставей да глад^вагь йлй да
жгдавать... защб напоконь ако нЪщо
й добро да ймь сторишь немашь
файдъ 1.5; й да стори намь добро да
нй йз'бави сЗ р^кыте скврьннаго
д!авола 33.2326; сторя зло. Извърша
злина, постъпя лошо. й загде го ей
йспъдиль, коё т! е зло сториль 2.12; й
смислй кбл'ко зло ст[о!рыха еврее rs1
нашему iv xS 19.2076; сторя кръв.
Извърша убийство, пролея нечия
кръв. й крьвь що ей сториль да е на
моа дша 6.476; сторя плод (сЬме).
Създам поколение, бтй й stpieTo (!)
что съ на земли й fie сторйха плбдь
щтЬтёбеги 13.122;кэакумь.. слагаше
на оумът' ей да бйды йма ли нАкои
дёто нФ е сториль сфме сЗ снеоьете
1илгевы 13.121; сторя хотЬние. Угодя,
удовлетвори нечие искане, постъпя
по волята на някого. й ймаше гол£
йб'кань да почйта без'дйпныте
идолы... й гриясЬте са какь да стбри
хотёше на ел'лйн'скыте бсэгоне
39.296.
сег.: led. стбр.л 3.19, 17.169, 17.172, 18.189,
31.2182,32.2236, 39.3046. сгорю 6.45,11.916.
11.1056, 17.16Т6, 39.3096, стара 39.303,
39.3046, 39.314, 39.3096. 2ед. стсришь 1.3,
1.52, 2.15, 5.386, 9.636, 12.1096, 12.1116,
17.167, 18.190, 19.208, 39.299, 39.31962,
стёрши' 17.167. старишь 33.2426. сторйшь
39 301, стбри' 39.308, Зед. стбри 1.8, 3.176,
5.306, 5.32, 5.326, 5.386, 6.42, 6446, 6.45б2,
7.52, 7.5 362, 8.556, 8.596, 9.632, 9.65, 9.67,
9.72, 10.776, 11.826, 11.846, 11.93, 11.936,
11.108, 12.111, 12.1116, 15.1344, 15.13 66,
15.145, 15.14563, 15.1556, 17.1646, 17 1716,
17.1756, 18 185, 18.187, 33.235, 33.239,
33.2402, 33.2406, 36.2706, 36.2716, 37.275,
38.2826, 38.2846, 39.296, 39.297, 39.300,
39.30562, 39.30 66, 39.308 , 39.3136, 40.3206,
стори 5.336, 15.1516, 15.1536, 33.2326,
стбри 9.686, 1мн. стбримь 1.86, 9.616, 9.64.
11.886. 12.115, 15.1476, 15.1566, 18.2006,
34.2556, 35.263, сторимё 11.886, 11 86,
34.2555, сторимё 12.1116, сториме 34.2556,
сториме 15.138, 15.143, 31.219, 39.3186,
стори 15.1536, стбри 16.159, 32.2236,
33.2416, 36.268, 38.294, 39 296, 2мн. стбрите
11.107, 16.1586, Змн. стереть 5.336, 15.1526,
стбреть 6.426, 8.576, 9.71, 9.72, 11.1026,
15.1525, 39.297, 39.315, сторё 9.645, стбрлть
11.966 11.976, 11.100, 11.102, 15.145,
15.1456, 21.2106, стбрКть 36 2686, стара
39.3146; имперф: Зед. сгбрЬше 15.1366;
аир.: led. стбри 4.256, 15.1356, 17.1686,
17.169, 17.1715, 17.172, 18.2036, 18.204,
стбрихь 9.636, сторихь 15.149, стбри (')
16.1586, сторих' 33.2426, стбры 39.3046,
2ед. стбри 9.662, 40.3236, Зед. стори 1.3,
стбри 3.186, 3.19, 3.196, 3.20. 4.22, 5.386,
5.39, 6.4 1 62, 6.446, 6.482, 8.57, 8.586, 8.596,
9.62, 9.63, 9.64, 9.656, 9.666, 9.67, 11 85,
11.90, 11.936, 1194, 11.95, 11.956, 11.996,
12.112, 12.11362, 12.11652, 12 117, 12.118,
12.1186, 12.1206, 13.1226, 13.1233, 13.1236,
13.1246, 14.126, 14.127, 14.1276, 14.1302,
15.131, 15.1316', 15.1336, 15.13462, 15.1356,
15.13662, 15.137, 15.1376, 15.140-, 15.1416,
15.1446, 15.I4862, 15.151, 15.15 1 62, 15.155,
17.1646, 17.1666, 18.183, 18.1894, 18.190,
18.1906. 18.191, 33.2326, 33.2332, 33.234 6,
33.2366, 33.239, 33.2432, 33.24562, 33.2463,
34.250, 34.2506, 34.251, 34.2526, 35.257,
35.257б2, 35.262, 35.2656, 36.2686, 36.271,
36.2723, 36.2736, 36.2742, 37.2'76б, 37.277,
38.28363, 38.2846, 38.285, 38.2896, 39.3112,
39.315, 393162, 40.3216, 40.3236, сторй
3.196, 3.20, 5.36, 7.546, 13.1226, 15.1356,
15.140. 33.242, 37.279, 37.2806, стбры 9.666,
18.187, стори 5.346, 12.113, 13.1226, 13.123,
15.1316, 32.228, 34.250. 35.257, 35.2576,
сторй 15.1316, 17.168, сторй 33.2426, 1мм.
стбрих'ме 18.192, 2мн. стбрих'тё 4.226,
18.205, стбрих’те 11.102, стбрих'те 12.1166,
18.2036, Змн. стбриха 2.12, 2.156, 3.206,
6.426, 6.436, 11.86, 11 87б2, 11.926, 11.9662,
11.98, 11.1026, 12 119, 13.12462, 17.1656,
18.197, 32.2256, 32.2306, 34.2526, 34.254,
39.2976, 39.3006, 39.3126, 39.313, 39.316,
сторйха 5.39, 6.416, 11.97, 11.98, 12.1156,
13.122, 16.160, 16.1606, 18.195, 39 309,
старшие 11.95, 15.1436, сторише 13.1236,
стбрише 15.143, 15.1453, 15.153, 15 155,
37.278, ст[о}рыха 19.2076, сторйха 32.226,
40.3206; форми от перф. тип: led. с'мь
стбриль 2.116, 2,126, 11.87, съмь сториль
6.48, са ст[о]риль 19.208, с'мь стбрила
32.2306, с'мь сториль 38.292, 2ед. сторйл' ей
1.6, 31.2196, 38.2836, ей стбриль 2.11, 5 296,
5.386, 11.896, 15.1486, 18.1996, 38.28363,
38.285, 40.3206, ей стбриль 4.246, стбрил'
си 4 246, ей сториль 6.476, ей старила
11.1056, 32.2306, си стбриль 16.163, ей
стбрила 32.2266, 32.2296, 32.230, си стбрила
32.2296, 32.2306, ей стбрила 32.2306. Зед.
стбриль2.12, 5 406,10.786,39.3186,стб'риль
4.25, ё стбрила 8.55, ё стбриль 9.636, 11.81,
15.1346, 15.136, 15.149, е стбриль 9746,
11.946, 13.121, 15.135, 15.149, 15.150,
16.159, 17.176, 18.1906, 18.196, 32.2316,
33.235, 33.246, 34.2556, 36.270, 36.27262,
37.274,37.2806, ё стбрила 11.1056, ё стбриль
16.157, ё стбрила 17.167, ё сториль 18.196, е
стбрила 32.230, 32.231, 33.2386, ё стбрила
32.2312, ё сториль 33.2356, ё стбрило
33.2426, ё сториль 34.253, 35.2576, е стбрил*
35.262, ё сторйль 35.264, 38.2836, е сторйль
38.2836, 1мн. сме сториле 15 1466, 34.2556,
2мн. сте сториле 8.58, 15.147, 18.20362,
35.259, «стё сториле 12.116, стё сториле
18.201, 18.2336, 18.205, стё стерйле 18.205,
Змн. са сториле 9.646, съ сториле 11.996,
11.100, 11.106, 15.1376. съ сториле 15.146,
сториле 15.1486, са сториле 18 1886, 32 228;
плусквамперф : led. бъ стбрила 17 1726, Зед.
б'Ьше стбриль 6 48, б'Ьше стбрило 11.976.б£
стбриль 14.1266, бёше стбриль 14.128. б'Ьше
сториль 14.130, стбриль бЬше 35.2646,
6Ьшс сторйль 39.2976, б’Ьше стбрил'
39.3136, Змн. бЬха стбриле 5.36; бы!.: led.
щъ да стбрл 11.916, щъ да с торю 15.147, щь
да сгори 18.192, щь да стбрл 18.201, 2ед.
щёшь да стбришь 7.52, 11.105, 35.262, щёшь
да еторишь 35.2626, Зед щё да стбри 7.52,
18.183, 18.1866, 18.187, 18 1876. 18.1886,
39.3076, щё да стбры 18.187, ще стбри
38.282, стбри ше 38.2866, 1мн. щё да стбри
11.89, Змн. щьть да стереть 18.186, шь да
стереть 18.189, със съкр. инф, led. щь стбри
10.78, 13.1216, щъ стбри 15.147, шь стбри
33.2426, ща стбри 18.1862, стбри щь 18.186,
2ед. щешь сторй 15.135, 1мн. щё сторй
15 149, щё стбри 33.242, Змн. немат стбри
39.30336; бъд. в мин.: Зед. щЪше да стори
9.70, щЬше да ..тори 11.94, щЬше да стори
15.1516, Змн. щЪха да стореть 38.291; пов.:
2ед. сторй 1.5, 1.66, 11.866, 11.87, 11.89,
11.8962, 11.936, 12.1106. 15.144, 15.148,
15.154, 16.162, 17.173, 33.242, стеры 1.6,
стсрй 7.546, сторй 11.1016, стбри 39.302,
стори 39.2985, 39.3026, 39.304, 39.311, 2мн.
сторЪте 2.12, 5.406, 16.1586, сторйте 5.30,
стбрЬте 15.1516, описат. 2ед. да стбришь
1.7, 5.34, 11.926, 1мн. да стбр[и]мь 3 18, да
сторимь 9 61, 12.1146, 18 1876-, 18.2066,
33.2476, 35.2666, да стбри 18.2066, 34.2556,
2мн. да сторйте 1.3, 15.138: усл.: Зед. бы
сторйль 4.246, бы сторйль 34.2546; страд,
сег. Зед. сё стбри 12.1156. се стбри 37.2776;
аор.: Зед. сё стбри 2.13, 2.146, 34.249, стори
се 4.22, сторй се 12.1116, стбри се 12.1126,
37 2786, 39.297, 40.322. се стбри 12.117,
15.1466, 36.273, 37.2786, сё стбри 15 142,
Змн. сториха се 39.3176; форми от перф.
тип' Зед. съ е стбрида 11 946, се отбрило
15.153, съ е стбрило 15.1446, сё е стбрила
17.1636, са с стбрило 39.295; бъд.: Зед щё
да сё стбри 18.1776, 39.310, ще да сё стбри
18.189; прич мин. страд, ед.: м. стбрень
11 81, 33.2386, стбрен' 14.127, ж стбрена
11 81, сторена 17.1736, ср. стбреко 4.24,
11 1026, 15.1546, 33.246, 38.2836. сторено
15.1366; съкр инф: (moiS) стбри 3 186,
(смЬемь) стбри 9.716, (смЬа) стбри 10 78,
(можете) стбри 11.966, (мбжеш') стбри 37.
сторя се св (38) 1. Престоря се;
представя се не такъв, какъвто съм
в действителност; направя се на
някакъв. а 1сданнь тогази рё на еэнТа,
трите бЬсоове що бЬха се с торили
члци. запрЬтювам' вы 6.456; й пак' се
стбри катб мрьтвь й пакь въскрьсна
18.1916; кажъть нЬкои безумны
ами ако сё не закльнемь какь да се
сториме. й да се йзбавиме еэ бЬда
5.406. 2, Само 3 ед. Случи се, появи
се, стори се; стане, й пак' се стбри
страшно, зрЬнТе со землита 6.426;
й по третыи днь, сторй се мльша й
грбмь велйкь додё съ й планината
потрьси 6.466; й за тази дь’ма стбри
се мльва голЬма низ* людаёте въ
нарсэдЬ 39.2986; й стбри се тогази
радость велйка въ цркви 37 281; й
Os’pa голЬма й страшна стори се на
морето 36.2706; чюдно й дйвно се
стбри въ нашите дни 2.9. 3. Превърна
се, приема друго качество, стана.
й ейч'ката MS’ снага стбри сс кнйла
36.2696; й нЬкои да метне мал'ко
ьлакан'цё S’ еэн'зи еэг'нь голЬмыи й
кол'ко бы се стбрило пепёль со онова
мал'ко в.такан'цё 38.2896. да се стори
врЬме. Да се оправи времето, да
настъпи подходяща време за нещо.
й защото врЬме немах^ да плавать, й
сЬд£х8’ па край, й чакахх1 да се стбри
врЬме да ядКть 15.143; стори ми се.
Стори'ми се, остана с впечатление,
помисля. й сторй ми се каго всэиска
мнеэго та мё не п8‘ща, й досадй ми се й
з’морйх' се 17.170; й стбри ми се като
чё сь сэбрьна пакь й ЛтЬзе ей 8 црквата
9.736; й стори ms’ се катб да ё оу сол^нь
9.706; как се стори на някого. Какво
се случи на някого. тбл'кова знаю,
а баща ми как' сё стбри не знаю нй
брата си 5.37; а онази вдовйца еэка
оста без’ сна ей, не зн[а]еше за нгего
как' се стбри 39.3166; а родйтелТс
нкговы распьтваха днь сэ днь. да
раз'берьть как' сс стбри 39.314
сег.: Зед. се стбри 2.15, 15.143, 1мн се
сториме 5.406; аор Зед. се стбри 2.9, 6.426,
15.143, 18.1916, 38.2896, 39.305, 39.3076,
стбри се 4.22,7.536,12.116,36.2696,36.2706,
37.281, 39.2986, 39.3116, 40.3226, се сторй
5.316, 33.234, стори се 5.356, съ стбри 5.38,
стори сё 6.42, сторй се 6.466, се стори 12.117,
сё стбри 39.3156, ст[о]ры се 39.2996; форми
от перф. тип. Зед. сь е сторило 17.164,
съ е стбрило 34.253; пчусквамперф.: Змн.
6fcxa се сториле 6.456; бъд : Зед щё да сё
стори 12.1146; безл.: сег. Зед. сё стори 5.37,
се стбри 39.314, 39.3166, аор. Зед. стори се
9.706, стбри сс 9,736, сторй се 17.1706; д’сл..-
Зед. бы се стбрило 38.2896.
стоя несв. (107) 1. Стоя изправен; зас-
тонал съм на крака, без да се движа.
й стой сТыи сумёсэнь на одна нсэга,
в, годин’ 2.14; й вид! ёдна жена като
ёдна царица, й с4дй ка стол’ злать
свйтлйкавь. й около нка стоать
мнс5ги войнс^ х^бави св£тликавы
8.576; й рёко. гпдйне, кой са т!а дёто
стоать въ огнЪнига р!ка до кс.тЬне
32.231; й Сота сэ страхь чюдЬха се
какь да стереть не Moacaxtf пи да стою
нй да сЪдеть 6.426; й кога сэкрыха
бн’зи трйпь й намъриха стго че стой
правь й ръцЪте ей вдшшаль гор! на
нбо 39.301. 2. Стоя, намирам се на
определено място. прркь двдь каже.
да се поклонй. на мястото дето сь
стойле нсовЪ нкговы 16.1616; й стомха
npt вратата, въ, стльпоове златы. й, в.
кср’пича златы 32.2266; вь кыцата
ей влЪзешь сэ, вънь йзлЪзешь сэ, вь
горд сэидешь. сэ, на пьть стойшь, сэ
на ns’CTO Mtcio идёшь, сэ 18.1896 3.
Стоя, оставам на същото място. й
топ сэста насрЪ р!ката и стой й мйелй
бу том ча что да сгори 5.326; й стой й
чюди се. й д>?ма ей сам’сй. кби ё тбизи
чтбто стбри със’ мёне тьзи, млть
15.1346; й мнсэго чёр’ве падг xtf сэ него
а той гы събыраше й пакь гы .бстав tine
на това мЪсто, й ре, дёто вы е даль бь
т!?ка стоите 2.14. //Образно. йлй като
ь’мь члчьскы. дето нйкога не стой на
едно м!?то, амй мйсли сэ мйсто на
м!сю 11.82. И Само пов. Спри! Чакай!
авва зосймс, що тй дохбжда таквази
мысль та се блазнишь стой нс чюди
се, й не блазни се щото мё вид! така
чё стоа 17,1676; й зёха да бегать йз’
гра. й вйкна стый на люд!ёте й ре ймь
стойте не бейте се. да видит! слава
бжта 39 3116. 4. Заставам, заемам
определено положение пред някого
или някъде. а ты Mtf речи така никута
хар’тх'лар'Гс въл’ка стой, й зовёт’ те
да идешь при нкго 3.206; й чйнеше
ми се стоп нй мене бца. й шё да мё
сьди 17.172; тогази повел! црь да
Mtf сэпашьть поиск да не б£дс векю
стратилать на веэискъта. й да стой
npt нкго 5.39. 5. Стоя, оставам
известно време някъде й тамо да
фрьлмть стго. й да стой вътр!. г. дни.
и, г. нощи, догде Mtf се стопи ейч’ката
снага 39.300; й стоахь за половйнь
ча й чю гла coropt чё каже, аминь,
амйнь, аминь 2.15; азь подо й стьньхь
на ёдйнь рбгь на прйпрать црковны.
й стоахь за кьенаа 17.170. 6. Стоя,
оставам в определено положение или
с определена качества, й вратата като
ей стоаха затворены 3 19; й се чюдйха
на нкиното стбе тЬло сэ тбл’кози
вр!ме кань стой цЬло й красно 8.58;
амй й гЬлбто нкгозо, и до днёшны
днь стой цЪло tf гробь 14.130, тресет’
се землй й пакь стой тврьда 31.220.
стоя на молба (бдЪние, говЪние).
Моля се редоено, стриктно спазвам
христианская канон, й вид! тамо
законь хЛэавь, й калбёре, й стар’ци,
стоать на мол'ба й работата й сеЪти
17.1646; й съсрцето (!) ей й сь Астата
ей блгославЪха га, стоаха на бдЬшё,
й говЪше 32.2256; стоя на този ум.
Държана.мнениетоси, неотстъпвам
от убежденията си. гесэр’пё. дойде
ли ты н!кое пбкан'ю за в’черашното
сэговар!н!ё Йлй бщё си стойшь
на тойзи tfMb 39.299, стоя си на
вЪрата. Не се отмятом от вярата
си, отстоявам я. който ё хртйнинь,
й сэречё сс сэ ха, й поклонйт’ се на
йдолыте. почесть голЪма да пршме
сэ цара. ако ли ей стой на вЪрата, й
не щё да сё поклонй на ёллйн’скыте
ббгоове, тй да м£чите на велйка моука
15.139.
сег.: led. сгоа 17.1676, 2ед стойшь 11 876,
13.1236, 18.1896, 33.2426, стойшь 39.299,
Зед. стой 2.11, 2.12, 3.206. 5.326, 5 346,
5.39, 8.58, 11.82’. 11.896, 11.95, 11.1006,
14 1 30, 15.13467, 15.139, 15 147, 15.1526,
17.1676, 17.170, 17.172, 17 1756, 18.180,
18.1836, 18.188, 18.1996, 31.220, 33.2426,
33.234, 39.300, 39.316, 39.319, стой 5.326,
11.87, стой 16.161, стой 18.181, стой 31211,
39.3116, стой 39.301,1мн стой 38.2°4б, 2мн.
стойте 38.2926, 38.2936, стойте 39.3076
Змн столть 3.20, 8.576, 18.191, 31.218, стою
6.426, стоить 7.51, 17.1756, 34.248, стоить
(!) 9.t>06. стоить 11.826, стоить 16.1036,
стоить 17.1646. стоать 31.218, стблть 32.231,
39.30462; имперф.: Зед стоаше 3.19, 3.206,
6.41, 9.666, 9.686, 15.141, 17 1676. 32.2276,
37.2796, 39.303, 39.305, стоаше 12.111,
14.127, стоаше 15 1386, стойте 18.1816,
Змн стоаха 3 19, 32.2256, стэйхз 32.2266,
стоахь1 36.26е*; аор . led стоахь 2.15, стоахь
17.170, стоа 17.170, Зед. стоа 2.126, 2.146,
5.326, 15.1326, 15.1546,17.1676, стой 2.126,
сток 2.14,Змн. стоахь’ 15.138, стоаха 17.1736,
стоиха 39.316; форми от перф. тип: Змн.
сь стоалс 16.1616, стоале 32.227, стойле
18.186; пов.: 2ед. стой 17 1676, 33 243, 2мн.
стоите 2.14, стойте 39.3116; описат.: 1мн.
да стоимь 15.1566, 2мн. да стойте 6 46.
стоя се несв. (6) 1. Само 3 ед. IIвлага
се някому нещо, редно е, заслужено
е, стредено е. амй така се стой на
таквази блудница да а ненавидишь
17.170; ато йм‘ се не стойте да зёмать
чюждо сэ сыромасй, й по пьтища й по
планина 18.1966; оти са сте ь’раниле
самы си й йз’мамиле та вы се стой сега
да сё мъните 18.201; й ако нЪкои члкь
йзл7>зе та гы буй1 а йлй гы бые йлй гы
засрами та сё стой да сё ёбтжть догдё
бумрать 18.186. 2. Само Зл. Полога
се някому определен материален дял
от нещо, припада му се, има право да
получи, а той сё (ь’зе ймашёто бащнино
щб да 6tme мало мнеэго. й сэйде при
цара да мК йще повече тммарь щс м?
се стой 39.2976.
сег.: Зед се стой 17.170, 18.186, 18.201)
39.2976, стой се 17.171; имперф.: Зед.
стоаше 18.1966.
страдам несв. (1) Страдам; понасям
несгоди, мъки; измъчвам се. дойдоха
на градь да го нападнтть й не
пь’щаха нйчто за пстрЪба йлй за
идете да КлЪзе S’ градь. й тбл'кози
страдах^ граждане, кол'кото. зеха да
S мйрать сё гладь 11.96
имперф.: Змн. страдах^ 11.96.
стражль (2) Страж, въоръжен пазач на
нещо. й царица се'до)) а това раз'бра.
и постави стражтё на сЪкыи пъть что
йде сэ римь. й нйкомз’ не даваше да
й.тЬзе оу цари_гра 12.1166. й па пКстй
инокён'тУе, е, епкпе й стражУете гы
поеха със' зло й врзтиха гы назадь
12.117.
мн.: стражи 12.1166, чл. стражУете 12.117
стража ж. (1) Стража; група въоръ-
жени хора, които пазят нещо; охра-
на. й съсЬдна стыи на конь й пойдё
догдёто б£ше стражанараз'ббш [ици те.
й вид'Ьха го еэша влъхвы й щеха да го
ь'бУать 6.476.
ед.: стража 6.476.
страж-ар м. (6) 1. Пазител, страж,
бранител. члкоупоб'че ги... й мене
легома си бстазиль стражара й
назиратели на тбизи градь. й азь вл,-;о
да ей положи дшьта зарадй тбизи гра
9.736. 2. Стражар, пазач на нещо.
нелй ей ть дето напльни на стражарете
рхцЪте ймь съзлато (!) 36.2696.
тъмничен стражар. Тъмничар,
пазач в затвор, сэйдё бн'зи тьмнйчны
стражарь й повйка мК слКгага мК
39.3066; прихбждаха й даваха йман'Ус
на стражарете тьмнйчны 39.3056.
ед.: стражарь 15.1462, стражарь 39.3066,
стражара 9.736; мн.: чл. стражарете 36.2696,
стражарете 39.3056
страна1 ж. (73) 1. Страна; място,
което се намира отдясно или отляво,
отпред или отзад, от изток или
от запад, от север или от юг на
нещо. каже ёи стыи где щёшь да го
оставишь, сэговбри в'довпцата, й рё
б десна страна на чёр'ковата гпдйне
мой 39.3126; й тогйва ще да рё црь
й гь й съдникз правь, на т'Уа щото са
6 десна страна нгего 18.2016; тогйва
ще да се обрьне кам'то грЬшниците
сэ лёва странь, та щё да ймь рЬче
18.2036, зашб катб [5ы] л8’ната стане
пб елнцето сэдо-Ttf й брани ms’ да нё
свЬти защб елнцето йдё сэ дёсна
страна, а л#ната сэ лёва 33.234; й сэ
з’стата нгетовы йзлазЬше брьжге й сэ
двЬтЬ страны остро 18.195; й чакаи
мёне на сэпьзи странь геэрдань, що ё
блйз# при монастйрь 17.173; двЬ рекы
ймате что Tenaxs1 сэ йсточка страна
11.976; й на въеточна с грань образь
бЬше сэ ба стбрен' й на сЬвер'на
странь найдё дбмь голЬ, и место
широко за елй^ванс 14 127; й завёде
ма на полунощна страна S’ гбизи гр А,
дёто бЬпге рЬка сэ пол^ношъ 32.228.
2. Страна посока; направление
накъдето е насочено движението. й
т!ё оулЬ -^'вать. едны на една с грана, а
дрй ы на flps'~a страна 3.20; й сэбрь н#ще
корабь на др#га странъ към’то тЬното
[тЬното] мЬсто 15.137; като вйдЬ това
збеима. зараува се тврьдЬ. й тр.ьгна
да йде на тьзи странъ, дето вйдЬ
члкатого 17.166. 3. Прен, Страна,
гледна точка за нещо, гледище. сэ
зло сэ ейчько наи злое зла жена, ако
е сырога, a ria ейчьките бсхжда. ако
ли ё болЬр’ка, а г га ейч'ките у#ва. на
двЬ страни е зло, й тёж'кь живбть.
HesxpoTCHb свЬрь 21 2106. на страна.
Настраиа, на известно разстояние
от някого или нещо. встрани. его дё
видЬ. втбргать влькь, чё приличЬше
катб мёчка. й стань на страна сэ они
18.182; й сланьхь самаси на странь й
помыелй, това се мёне не дава зашб
смь таквазп 17.170
ед.: странь 2.146. 18.2036, страна 3.20s,
3.205, 5.286, 5.326. 5.33, 9.67, 9.746, 11.9762,
14.126, 14.12662, 15.141, 16.1602, 17.166,
17.176, 18.182, 18.20152, 18.207, 32.22762,
32.228, 32.231, 32.2316, 33.234, 35.264,
38.2856, странъ 4.216, страна 5.32, 5.326,
странъ 5.37, 6.466 11.10762, 14.127’, 15.137,
35.264, страна 9.70, 15 141, 18.2016, 18.206,
странь 17.166. 17.1666», 17.170, 17 1716,
17 173, странъ 36.2726, сграна 37.2776.
37.280, страна 37.280, 39 3126’, странъ
38.2816, стран# 11.946, 36.2686, 38.291,
стран# 15.1326; мн.: страны 18.195, 37.280,
страни 21.2106. страны 35.2616.
страна11 ж. (17) Страна, Рьржава,
земя местност й црь повелЬ й nS’crii
послаше по ейч'ки градеэве, й по
ейч'ки страны да сё събер^ть ейч'кы
ар'хгерёе сэ ейч'кы мЬста 15.1406; й
сэтамо сойди фплиппь въ 1ераполь, й
със нгего что бЬх# оученици. й з’чах#’
тамо не свенвх#’ се. йз'бкбл# по сэнга
страны 36.2716, члкь нЬкои ймаше
два сна. йлй члкь нЬкои Йде въ стран#
дал'н#1 34.253. анатолска страна.
Анатолия, Мала Азия, на анатбл'ска
страна на кадалькь счрь. гра* йма щб
се зовё рамсль 39.312; а хртгане щото
ймаше тамо на йстокь на анатбл'скаа
страна, табЬхамнсэгэбез'чётъ 39.2966;
каппадокийска страна. Кападокия. й
кога дойдо на каппадокгискаа странъ
въ таврЬ кйликгискые. раз’браха за
мёне 12.1196; лпвийска страна.
Ливия, й тамо на лив!иска страна
что ё на пладпЬ. йма гра* дёто се
зове велйка фригга 15 1426; страна
блъгарска. България. й катб прЬмйга
сынорь френ'скыи. й в.тЬзе на т'ъзи
странъ бльгар'скаа. ейч'кы из'_6кол#
градове й села йзлЬз8ваха насрёша
8.596; страна мирииликийска. Мира
Ликийска. й бЬше сйч'ка сэнази страна
миршликшска, на голЬма н#’жа й мирёа
что бЬше стм#1 никбл# ёпар'хга, щЬше
да сё раз'валй й да погыне сэ глады
15.142; страна теталийска. Тесалия.
й сэнази страна Оеталгискаа, й сол^нь
щЬше да погыне сэ гладь 9.696;
страна иудеиска. Юдея. й повЬлЬ
захарга, й йзлЬзоха проповЬдници
по ейч'к#1 стран# 1#деиск#ю. й погреби
тр#ба г на 13.124; тиатирска страна.
Облает около гр. Тиатир. й така
наедно ймь полбжиха мбщите. въ
мЬсто что сё зовё фер'мань цветочны
на тзабйр'ска страна 10-77; фрснска
страна. Франция, корабникь нЬкои
насльни корабь свой със' пшениц^ на
бнова врЬме й помыслы да ю завезё
на фрён'скаа страна 9 696.
ед.; странъ 8.59, 12.1196 страна 9.69б2,
10.77, 15.142, 15.1426, играна 39.2966,
39.297, сгрань 39.2966, страна 39.312, страна
13.124, 34.253; мн.: страны 9.72, 15.1406,
страны 11.916, 36.2716.
страннолюбие ср. (1) Любов към
странници, чужденци, пътници. й нё
тьк'мо със' прйтелье, ами й със' твойте
зло_мысльници, да ймашь любовь.
странно_люб1в. сйрЬ пьтници й
чюждйн'ци да любишь 15.156.
ед.: странн<\люб1ё 15.156.
страст ж. (4) Мъка, страдание, й
въспоменй стрти спсовы, кол'ко
прЬтрьпЬ зарадй на. ёдны го нарёкоха
самарапина, й лъжа_пррка... й
заплюваха го, й йдариха го с ппсснйца.
й папрйсмЬх’ ms’ ейч'ко чйних# 12.119
// Мъченическа смърт. й да вйдимь
стрть хва й въскрсёше 34.2496.
велика недели на светите страсти
господни. Страстната седмица,
седмицата преди християнския
празник Великден. ако б^демс се
постиле досёга със' вражда, ано сега е
дошла велйка нйЬпа. стые стрти Тне й
пбббно е сега да се йсправи 34.2556.
ед.: сгрть 34.2496; мн. стрти 12,119,
34.25552.
страстотръпец м. (1) Мъченик; лице,
което изтърпява големи мъки в
ймето на християнската вяра. й
проводи писанТе юэапнь до ёпифаше,
рё. йлй й ты дойдё на йспъждането
мое й спифаше mV сапйса й рё.
стртотрьп'че., трьпй бпачйните да
надЬлЬешь 12.116.
ед.: зв. стртотрьп'че 12.116.
стратилат м. (10) Пълководец, воена-
чалник, стратилат бЬше нЬкои
царь., въ велйкыи рймь. й ймаше
сгратилата на вбйскК свою...
стратилать сё зовё що ё прьвы й
начел'нып на ейч'ка войска 5.28;
кога 64 мал'кь та знаю чё бЬше мой
сэць стратйлать вь рймь 5.366; тогази
повелЬ црь да ms' сбпашыь пойсь да
не б£де векй стратилать на всоискъта
5.39; без' плаюда стратилата нс мбже,
пой на бои нйгдё 5.336.
ед.: стратилать2.156, 5.316, 5.39, стратилать
5.28,5.35,5.37б, стратилать 5.366. стратилата
5.28, 5.385. стратилата 5.336.
стратилатски прил. (1) Стратилатски,
който се отнася до стратилат.
й стори се тогази радо голЬма въ
«бн'зи днь оу всэйската царева...
й цар' го молй да ей сбпаше пойсь
стратилат скыи пакь да ей 61?де на
гьзи почесть 5.356.
ед.: м. стратилаТскыи 5.355.
страх м. (98) 1. Страх, боязън от ня-
кого или нещо. уплахи. велйкыи
архггль михайль поразй сенахерймй1
naps’ воискъта... й видЬха това чюдо
като съ тол'кова йз'мрЬле. s’ooaxa
се тврьдЬ, й голЬ стра нападе на тЬ
11.916; й црь се Оплати й начё да трёрё
ёэ стра. й зё да казьва на свойте б^лЬрс
шо ё видЬль 4.216; това каго чю стыи.
оасгрепёра се со страх ь й паде дбл8’ со
конйтого 5.29; й повелЬ магёсникУ
аОанасГю да ms’ дадё напоёше..х й
стыи йзё го без' стра (!) 39.303; йрё...
амйги бе мой повели arras’, мйр'но да
мй прТёмлю дшъта... амй мё епбобн
без' стра да стань прЬ твои страшный
прЬстоль 8.57; й видЬха грабанете
зова чюдо й голЬмь стра нападе
на тЬхь й зёха да бегать... й вйкна
стый на людТете й рё ймь стойте не
ббйте се 39.3116. // Страхопсчитание.
почит. не mots’ векю да запэьЬда да
ма слушать елйы. нёмамь веки: щб
да рёк^ на войската моа да стожть пръ
мёне състрахсЗ (!) 31.218; й пак' се
стбри каго мрьтвь й пакь въскрьсна,
й зарьчЬ иа cnS’rьпе mS’ да ms’ елКг^вать
състра (!) й трёчеть 18.1916; й т!к
мнсэго се почюдиха й подивйха. й
хвал# б? дадоха. й чйних^, геи памёть
състрахь (!) й със любовь 17.176;
затова й ные сэ хртГане. състрахёэ (!)
й със трёпе ть да се поклонй. чтном8'
Kpitf 16.157; тан'ство в чёр’кова брани
да не идешь, да се молишь 6s’... стра
бжш ci ерцето сспьжда 20.209; агглы
пазёть на... зара/. й това прилйче намь
догдё смё живы, състра (!) бжш й съ
право ерце да ей препроводи пашьгь
животь 39.3186. 2. Притеснение,
тревога, страх, й раскаи се збсима,
какь не попйта бнъзи, прпбббница,
какь й б'Ьше йме, й скрьбЬше какь се
залйса сэ страхь, та заборави 17.175;
не забэравгчаи брате, дёто каже двдь
прркь. со стра члчьскыи да сё не
Кбойшь. й що тё страши не послушай
съмысли се за влк^ ха. какъ ё гбнгснь
еднакь со пелыны 12.1186. имам
(дръжи ме) страх. Бея се, страхувам
се й соша члци /плашиха се, зашо сы
ймаха сЬкогы стра, й боаха се сэ плЪнь
9.726; й простй се съсльзи (!), й п1/сти
а да ей йде. зашо стра го дрьжаше да
й рёче постои еднакь 17.1746-175;
страх ме е. Боя се, страху вам се.
npiex' нгего катб члка. а сега мё е стра
катб со ба. и бою се со нкго катб цра
35.263.
ед.: стра 2 116, 2.14, 3.21, 4.216, 6.41, 6.43,
6.48, 8.55, 8.57, 9 66, 9.67’, 9.726, 9.74, 9.746,
11.9162,11.96,11.10162,11.102,11.104,11.107,
12.1186, 14.127, 15.133, 15.13662, 15.1376,
15.139. 15.146, 15.14762, 17.164, 17.167,
17 1676, 17.172, 17 1746, 18.184, 18.189,
18.191, 18.192, 18.1936, 18.1942, 18.1956,
18.196, 18.1972, 18.2046, 20.209, 31.2186,
33.240, 33.242, 35.263’, 36.270, 37.2796,
37.281, 38.288, 39 3002. 39.30 66, 39.3116,
страхь 3.20, 5 29, 6.426. 9 666, 11.866, И .89,
11.896, 12.1156, 15 152, 15.1546, 17.1676,
17.169, 17.175, 33.2426, 34.249, 36.269,
36.270, състра (!) 4.266, 18.1916, страхь
11.87, 17.175, 18.193, състрахь (!) 16.163,
17 176, стра 16.163, със’тра (!) 35.264, стра
(!) 39.303, Състра (!) 39.3186, страхсэ 4.266,
38.2856-състрахсэ (!) 11.836, 16.157,31.218,
състрахсэ (!) 39.3166.
страхования .ин. (1) Страхотии; неща,
който внугиават страх; ужасни. аТь
бь като ей е със’ еството члколюб'ць.
мнсэго пъти наказывайте реэ’ члчьскы
със'траховаша (!) сЬкак’вы й сьс’
бблесты, й със’ дрй’ы, разлйчны
работы, давно бы се члкь Кплашиль
да состави злб своё 33.2346.
със’траховаша (!) 33.2346
сарацински вж. срацинскм
страша несв (1) Плаша, предизвик-
вам страх у някого, страша не
ззборавлии брате, дёто каже двдь
прркь. сэ стра члчьскыи да сё не
Ыбойшъ. й шо тё страшй не послушай,
съмысли се за влкЫ ха 12.1186.
сег . Зед. страшй 12.1186.
страшен прил. (57) Страшен, който
предизвиква страх и ужас, й мнсэго
пъти сё прЬтвараше катб звЬрь
страшнь, давно бы ю Ыплашиль да
бстави пустыни 8.56; четврьтТать
влькь дёто се гледаше страшень й
грбзень, й ймаше зьбш желЬзны, й
нбк’те мЬдны 18.1826; й напоконь
поглёдна й вид^ агглы немлтивы,
дёто нйкакь нёмаха млть, й страшны
тврьдЬ. й лицата й бЬха ерьдйти
32.2286; й зъ азот# сэплЫ, ЫлЬзе въ
корабь. й os’pa голЬма й страшна
сгори се на морето 36.2706. НКойто
предизвиква страхопочитание. Ть
иашь 1с хс. ёдйнь йстинныи бь. б'Ьше
на нбеехь страшнь. й ai т*гглы мЫ поють,
амй пакь ё, мнсэго млтйвь 34.253 2.
Прен Страшен, изключителен, много
голям сэ чюдо страшно й прЬславно.
сэ тов i как’во щешь поем!рено; дёто
ё вышныи бь. а того ебклеветаха
катб льстника 35.2586. страшно
съдовище (съдишс). Страшният
съд в деня на второто пришествие
на Исус Христос. бти ейч’ки щё да
йзл'Ьзе прЪ страшно сх'деще, й болЬре
й^сыромасы 18.207; ами послушайте
блвёнш хрпане да вы каже каквй
ше да станемь на страшно съдбвище
18 1986.
ед.: м. страшны 1.66, 31.2186, 31.219,
32.2236, 32.2246, страш'нь 2.12, 35.260,
страшнь 8.56, 34.253, страшным 8.56,
18.1996, 36.2696, страшень 18.178, 18.182,
18 1826, 39.302, страшен* 18.189, страшны
18.200, страшна 18.1816, страшнаго 18.2006,
37.279, страшного 35.263, сравн. найстрашны
18.2006, ж. страшна 2.116, 11.96, 31.2186,
36.2706, 37.2786, страшнаа 18.206, ср.
страшное 1.36, 11.104, страшно 6.426, 9.72,
11.1036, 14.1272, 15.139, 15.152, 18.207,
20.208, 32.2316, 35.2586, 38.2936, страшно
11.104, 11 1046, 18.1986, чл. страшного
14.127; мн.: страшны 2.116, 11.1036, 15 147,
18.1776, 18.2066, 31.219, 31.220, 32.2286,
страшны 39.311. ч?. страшвыте 11.104
страшно нареч. (5) Страшно, всявайки
страх и ужас, заплашително. й
страшно сё потрьси землита, й
голЬ страхь нападе на ft й ейч’кы
приб1мньха при апла 36.270; напрасно
стыи димйтрз’е щё да го У’плаши. й рё
mV страшно й высоко. пак’ лй онова
чинишь бнисифоре 9.74.
страшно 3.196, 9.74, 36.270, страшно
31.2196,36.2676.
страшинареч. (3) 1. Страшно, всявай-
ки страх и ужас, заплашително. й
тогази бн’зи б£сь дойдё сэ невидимо,
й г одУма страшнЪ, стмУ аплУ. й каже
мУ кой те на на повдйгнь. йлй кой ти
даде тьзи тонга на да гонишь 37.2'74б.
2, Прен. Страшно, изключително
силно, много, н мблише се 6У тайно, й
напоконь стань, й млише се бУ чюдн"Ь
й страшнЬ 3.19.
страппгЬ 3.19, 11.1076, 37.2746.
стрита несв. (3) Стрижа, режа с ножи-
ца вълната на животно (обикновено
овца), й като агьн’ць, сй_ре сэьёнь
стой й не д1?ма като го стригьть.
така и хс йд'Ьше смерено на распётте
16.161; йко сэв'че на заколкше вёде
се, й йко агьн'ць пр-Ьмо стрйп’щомУ
его бсз'гласнь 16.161.
сег.: 2ед. стрижешь 38.2906, Змн. стригьть
16.161; прич.: сег. деят. ед.: м. стрйгУщомУ
16.161.
стрикаль (4) Чичо, бащин брат, стрико.
та бы поставень шцённикь, сэ стрыка
своего apxiepea никоя ае, брать на бащ ь
мУ стмУ никблУ 15.133; вь сонТа днй
прЪсгави се стрыка мУ, что дрьжаше
тогази прЪстбль влчьскыи 15.138;
эми й калэёре со стыи монастйрь,
детб б’Ьше го съзйдаль стрыка мУ... й
Tire го псср'Ьщнъха 15.1376
ео.. стрыка 15.133, стрыкъ 15.133, стрыка
15.1376, 15 138.
стропам вж. струвам
строител м. (1) Началник; лице, което
заема висша длъжност; управител. й
н<1 т!а ейч'ките постави тройца люд!е
съмотрйтелк. ейрт. дагысъпк касУвать
й сэ тритеёдйнь бЬше прркь даншль.,
й сам'сй царь .. го постави да ё прьвы
й начел'нь, й строитель нй ейч'ките чт б
бЪхУ господаре пб нгеговото цар'ство
11.926.
ед.: строитель 11.926.
строша св. (10) 1. Строша, направя
нещо на късове, счупя, натроша.
йзлЪсте сотУ’ка й стропгЬге вратата
в£чны 35.2636; й мсэусй поел! й той
ду'маше със' ба лйцё със' лйце. дёто й
напйсанныте каменные плбчи npie сё
нгего. й ft строшй, катб се раз'ерьди,
защб б£хУ йз'м’Ьниле законь 15.1316;
а камешето... не ъ’дари 1сэанна... амй
сйч'ко пад'нъ на чёр'квишето ймь.
й строшй го до край 6.426; ёдйнь
камйкь... оудари оногбзи члка дёто
се гледаше катб сэ злато й сэ сребро,
й сэ м£дь, й сэ желЪзо, й сэ прьсть. та
го раз'бй й стрУшп до гроха 18.181. 2.
Нараня. с удар причиня повреда на
тялото. й щб фрьлиха камень, сэбрьна
сей паде на ft й строшй мнезг о сэ нихь
11.97; назтр'Ь повелt царь йзвёдоха
стго из' тьмийцата й глёда i о как ms’ е
стрбшена снагата сэ теж'кгать камень
39 299. 3. Прен. Надвия, победи ня-
кого, унищожа. й аййюа философа
препрЬ. й наставй го й бы хртТанинь,
й крти се, й аейн'ского бога строшй
12.109; така й чтныи крть строшй
сйлъта на бЬсовете 16.162. строша
глава дяволу. Надвия, победи злото.
й тогыва стрбшишь глава дшвол^ й
възвесёлишь ба й агглы нкговы 1.6.
сег.: Зед. стрбшишь 1.6; аор.: Зед. строшй
6.426, строшй 11.97, 12.Ю9, 15.1316,
16.162, страши 18.181; форма от перф.
тип: Зед. строшйлъ ё 39,3085; пов.: Змн.
строшЬте 35.2635; прич.: мин страд, ед :
ж. стрбшена 39.299
строша се св. (9) 1. Строша се, стана
на късове, счупя се, разруша се.
йдолыге паднъха й стрбшиха се
39.3076; й тол'кова бЬше люта сэнази
6tfpa, кол'кото се строшй крьмйлото на
кораб'ть 15.137; й помли се 6V 1сэаннь,
й паднь бнова чер'квище й строшй се
6 43; рё сэн'зи мом'кь. пб море хбдЬше,
й й (!) строшйл' се корабь й йдави сё
6.45. 2, Нараня се от удар й вьз'врЬ
землйта, й трьси се мнеэго. й падоха
сэ тЬ. с, людте, й йз'мрЬха. й еэша сэ
страхь чюдЬха се какь да стереть не
можах!/ нй да стою нй да сЬдеть, ами
сё ёдйнь сэ др^гь; строшйха й млтаха
се апл#, ла сё помлй Ы рг. ирЬстаче,
тбизи гн£вь 6.426; амй ты сам'сй
отрави ме влко, бти мй се строшйха
костйте 39.3016.
имперф Зед. се строшаше 6.426; аор:
Зед. строшй се 6.43, се строшй 15.137,
Змн. сё строшйха 6 426, 39.3016, стрбшиха
се 39.3076, сё строшйха 39.308; форма
от перф. тип: Зед. строшйл1 се 6.45; пов.
описат. Змн. да сё строшёть 15.1396.
строшавам несв. (1) Прен. Унишо-
жавам, гюгубвам някого, съсипвам.
така й пныи крть строшй сйлъта на
бЬсовете. като й до днёска с троша ва
дтавола крт' 16.162.
сег.: Зед. строшава 16.162.
строшавам се несв. (1) Строшавам
се, ставам на късове, счупвам се.
а йдолыте бЬссэв'скы падаах# й
строшавах# се 15.1396.
имперф.: Змн. строшёвахЯ се 15.1396.
струвам несв. (74) 1. Правя, върша
определена дейност, струвам. ако
постишь, йлй бдйшь... йлй меташе
мнеэго стр#вашь. а ты д^маи, бти нЬ
ё това сэ моё пбканЬшё 19.208; й това
рё царь та че сэйде # чёр’квището
анолбноно да ms’ страна кор’бань
39.2996; па сЬкы днь й на сЬкы ча
отрывать, к#р’вбв‘ство, й #6и1йство
32.225; ёт8’ й сега йма т#ка меж# на
грЬшныи й нечйстш жёны, та бавть й
маг!а стр#вать н льжать на 18.189; амй
вы се млм... да посл#шате пакь бще
мал’ко щб щё да вы каз^ва чюдеса
що ё стрь’валь стыи велйко. мнйкь
гесэпе 39.309; чюдно знамеше
страна се та на този мЬсто 39.3116;
амй кога ейч’ка наша любовь имаме
какь ба... тогйва сйч’ко лёсно бйва
ако щё да сё възрьж)?вамё сэ сйч’ко
зло ако щё млтйнг. да стр^вамё
39.319; // П&дготвям, организирам
нещо, свиквам. ато да немаме жалба
защб е дошьль тойзи стыи днь та
гб ираЗнЬ’ваме й събор’ mV стр#ваме
39.2956. // Образно. нарйчЬт’ се тьк’мо
хрпане, а дТавол’ска работа стр#вать
32.2236; ала ан’тихрют’ ймаше.
ейч’ка снага катб члкь а ерце ймаше
д!авол’ско й ейч’ката работа стр#ваше
дсавол’скаа. ала нйкои го не видЬше
18.1866. 2. Причинявам, ставам при-
чина за нещо; предизвиквам. шан’с-
тво х!?бость зап?бЬ. й на трЬзви смЬ
стрёва 20.209; тогйва шьть да плачать
па дёто стр^вать омраза мёжд# мьжа
й жена та сё бмразЬть 18 1976; тогйва
щьть да вьскрнать й па жёны...
който врачевать... й отрывать люд!е
та пол#дЬвать 18.1976; шак’ство
на црзёто пх’ста землйта стр#ва, й
л16д1е въ роб’ство заводи 20.2086;
болЬр’ство стр#ва члка да е несьпь
догдё е жйвь 31.2206. И Карам, при-
нуждавам. а ные бЪх’ме нЬкогы
агглы амй зарадй прЪвъзнбсенУе й
ком’солУкь та станъх’ме бЬсбве. й
□тогйва завидиме на люд!етЬ та гы
лъстиме. й стрУваме гы та сё кланить
на катб на бобгове 39.3076; докогы
recjp’rie струвашь на да ей истъ’пЪваме
Умъть съ твойте хытрыни... та ны, не
кажешь йстЬн’скы, ка павы на тбл’кози
мъкы 39.3036. 3. В съчет. със същ.
Означава действието, означено със
съществителното. струнам грЪх.
Съгрешавам, сторвам грях. й зара
гова нк ё крйвь сь, кога члкь са. стрУва
грЬ бти бь свакого члка бстави на своа
вола 1.3; струнам мир. Помирявам.
□прьвЪнь тон шё да сё покажс
дсбрь... й мйр’ ще да стр-ва междУ
людтёте 18.187; струнам хорота.
Разговарям, приказвам с някого й
сйч’кыте людге щьть да сё познавать
тогйва едйнь дрУгыго.. й мйл>ват‘ се
й дУмат’ си сйч’кыте дк’мы, й хорота
стрУвать катб й сега ные тУка 18.199.
4, Представим или мисля някого за
някакъв. ако лй щёшь да навГе (!) на
празно почиташе, а ты нЬдЬи любы
похвала, нй почесть .. амй повече
възлюбй да тё \|/Увать й бсУжат й да те
стрУвать льжа. а ти се дрьжь самь себЬ
ей □ сйчкитЬ грЬшници най грЬшень
19.208. струнам нечия воля (закон).
Изпълнявам нечия воля, постъпвам
според заповедите и изискванията на
някого. азь не пригбгг ы мьката зарадй
ва, йлй зарЙ! хрт’йне й щотб отрывать
моа воли амй зарадй дйвола 18.2036;
й истинна се парйчЬх’те хрт’йне, ала
не стрУвах’тё мбать законь щото бЬ
зарьчаль 18.2056; то:ива ще да ймь
продУма праведны кадГа... казувах’те
ма че сь Тъ бь. ала не стрУвах’те
моата воле. 18.2056; струнам добро
(добрина). Върша добро, правя ообри
дела. конто стрУва сыромахУ добро,
мёне стрУва 18.2056; й ако бых’те
стрУвале добрб, не би вы находила
злйна й бЬда й болесть 18.2056;
напрЬ се Уклони □ зло, ато почни
добро да стрУвашь 31.2196; ами да
етрувамё добрб, дано станемь й ные
б дёсна страна нгего 18.207; кол’ко
добрины ако стрУвашь, ейч’ки са
загУбени 1.6; струнам зло. а) Върша
злина, постъпвам лошо. й недЪйте да
спйме катб У тёш’кы сьнь трЪхбвны. й
мбжеме що смё досега зло стрУвале,
ато □ сега зар41 това зло, добро да
сториме 31.219; й недЬй’ помЬнУва
това зло щотб ми стрУваха монте
дУш’мане 39.3086; ако лй ё зло
стрУваль, а той ще сам’сй да сё ось ди
18.1996. б) Причинявам злини. зн&и
чедо оти са. й. пбмислове дёто сйч’ко
зло стрУвать 19.207б.
сег.: led. стрУва 39.3036; 2ед. .трУвашь 1.6,
19.208, 31.2196, 39.3036, Зед 'трУва 1.3,
строва 1.3, стрУва 18.187, 18.190, 18.20562,
20 20864, 20.209, 20.2096, 31.2206, стрУва
39.2996, 39.302, 1мн. стрУваме 18.205,
стрУваме 39.318, 39.295, стрУваме 39.2956,
39.3076, 2мн. стрУвате 31.223, Змн. стрУвать
18.189, 18.19762, 18.199, 192076. 19.208,
32.224, .32.225, 32.2266, стрУвать 18.2036,
19.2076, 32.2236; имперф.: Зед. стрУвале
18.1916, 39.3056, .трУваше 18.1866, 2мн.
стоУвах’ге 18.2056, стрУвах’тё 18.2056,
Змн. стрУваха 18.195, 112316, 39.313,
39.316; аор.: led стрУва 39.307, Змн.
стрУвэха 39.3086; форми от перф. тип-
Зед е стрУваль 18.1776, ё стрУваль 18.1996,
ё стрУваль 18.1996, с стрУваль 32.2235,
ё стрУвага 32.231, ё стрУвать 39.309, ё
стрУваль 39.309, 1мн смё стрУвале 18.207,
31.219; 2мн. стё стрУвале 18.201, бЪх'тё
былё стрУвале 18 2056, Змн. сь стрУват?
18.199, са стрУвале 39.3196; бъд Зед. ще да
стрУва 18.1873, ще стрУва 39.3036, 1мн. щё
да стрУваме 39.319, Змн. щьть да стрУвать
18 180. 18.1916; страд., аор. Зед. стрУва
се 39.3116; пов.: 2ед. стрУвай 1.46, описат.
1мн. да стрУваме 18 207; усл.: 2мн. бйх’те
стрУвале 18.2056, бых'те стрУвале 18.2055
струнам се несв. (5) Преструвам се;
представим се не такъв, какъвто
съм в действителност; правя се
на някакъв. защото ей показУваиь
мапйте твой, та зарадй това се стрУва
хрттанйыь 39.301; а др^’гымЫ пакь
ако мЫ дойде нЬкоа неволи, а той не
блгодарЬ ба амй й още земе да хЫли
й стрЫва се като бЬсб_мЫчёнь 31.217.
струва ми се (струва се на някого)
Струва ми се, мисля, смятом. мёнЬ
се струва отй защото ей показывать
малйте твой, за зарадй това се стрЫва
хрпанйнь 39.301; й стыи Сэговбри.
йлй ти се стрЫва царЫ че съ порЫшй
аз.ь зарадй тази мал'ка мъка азь нки
йма катб на икра 39.299; подай ТЫ
дарь щотб си съсвой грЫдь стёкла
недьй да се стрЫва 6Ы катб на йгра
защб е страшно кби падне въ рЫцЬ
бжш 31.2196
сег.: 2ед. се сгрЫва 39.301, Зед. стрЫва се
31.217, безл.: сег. Зед. се стръ’ва 31.2196, се
стрЫва 39.299, се стрЫва 39.301.
струпей м. (1) Струпей; твърда, суха
кора на рана, й който людте раны
й стрЫте ймать щё да гы бчйсты
18.187.
мн.: стрЫпЗе 18 187.
струша вж. строша
стръмоглав прил. (2) Обърнат с глава-
та надолу, такъв'зи б’Ьше й петрь
апль. дето го распёха сгрьмо главь,
си_ре, надблЫ главата мЫ, заради
любовь хва 16.159; блвй. с обЬсень
фйлиппь на дрьво за нсэзЬте с нозЬте
свой на бмывёше гебЬ простри, с й
был' ей обЬсень фйлй стрьмоглавь въ
да 36.267.
ед.: м. стрьмс_главь 16.159, стрьмоглавь
36.267.
студ м. (4) Студ, ниска температура
на въздуха. пб, й бдЬше, й мёше, и
слъзы. стЫдь й пёкь, сйч'ко трьпЬше
8 556. студ и мраз. Голям студ,
изключително студено време. а
матОёи възлЬзе на една гора, й бблЬче
се тьк'мо % ёдна риза, й трьпЬпте стЫдь
й мразь 37.274; ёлате й вые пбетници,
детб стё говЬле й сЬдЬле по гбртето. й
низ' дЫп кыте, й по каман'.ёто на стЫдь
й на мразь 18.202.
ед.; стЫдь 8.556, 17.1726, 18.202, 37.274.
студен прил. (3) Студен, който е с ниска
температура, а да похванишь с пакь,
кога похвалишь нЬчтб. й познаешь
студено ли е, йлй тбпло. тёж'ко ли е
йлй лёко 33.2336; й катб нЬкои кога е
"Ыморёнь со длъгь пЫть й прогорЬль сэ
пёкь, й ожьднЬль. и найде кладен'ць
стЫдень 12.1186; ами се врьнЬте та ей
пэчинЬте пб дрьвбто на сЬн'ка, догде
дэнесёмь стЫдёна вода да вы бмйемь
нсэгытЬ. да сё прохладите 31,2216.
ед.: м. стЫдень 12.1186, ж. стКдёна 31.2216,
ср. стЫдено 33.2336.
студие ЛИ (4) Флавий Студий, й въ
онова врЬме бЬше оу цари_градь
кнёзь нЬкои велйкь й прьвыи V градь
имело мЫ слЫдге 11.986; й катб вйдЬ
стЫдТе кнёзь тбл'кова чюдо что сё
чйни. разнёсе мнсого ймаше 11.986,
й дойдё Ы цари гра да пэсЬтй ст1?Д1а
кнёза като ё ббл'нь 11.986.
стЫдТе 11.9863, стЫдга 11.986.
студит ЛИ (11) дамаскин сгудит.
Дамаскин Студит, мца апридаа кг
мше стаго й славнаго велика мника
гесэр'па. съпйсано дамаскйна йнока
йподгакона й стЫдиг а 39.295; мца. того
кз, мчнГестгс йслав наго еелйко_мчнй-
ка дймитрТа мироточивого, йзвади се
на новы ёзыкь, Сэ дамаскына йнока
йподьтконай стЫдйта 9.606; дамас куна
йнока йподшкона. й стЫдйта слово на
възнёше (!) га нашего iv ха 38 2816;
мца того, к. мше стого велйкомнйка
evcTaOia .. слово сэ йнока, дамаскуна,
йподгакона, стЫдить 5.27.
стыдить 5.27, стоудйта 1.3, 11.81, 18.177,
стЫдйта 9.606, 16.157, 35 256, 38.2816,
39.295, стыдила 33.232, 34.248.
ступя св. (1) Стъпя, направя стъпка,
прекрача. й нсэзЬтЬ ти падать, й
не moixt* да ступать. й рЫцЬте ти не
знають что лосЬгать 11.1066.
сег.: Змн. ступать 11.1066.
стъпка ж. (1) Стъпка, едно движение
на крака при ходене. крачка, й бстави
ю анна на землю да ю опита може лй
проходи, й мр!а стань, й постьпи, "з,
стъпкы. й дойде 8' майка ей 13.1226.
мн: стьпкы 13.1226.
стЪна ж. (5) Стена; высока ограда
на селище, църква, двор; зид. й
сэбыколйха околУ градь нощно
сэвън'ка й натьк’мйха се. кота се
потай нарсэдь да пр-ЬмйЩгь сэ стоните
скрйшб 9.72; й йзлЪзе йз’ цр'квата. й
видЪ всэдата как' ш£ше да слЪз сэгбрй
й да падне ка сгЬныте цркбвны 11.98.
// Образно, защб шЪше хс да затхлы
зльта зйма . защб щЪше да развали
мнеэгото плЬн’ство на члците й да
стбри мйрь на тбизи свЪть. и да
раз'вали на враждьта срЪднита стЪна
чтб ны запираше да нё ходи на нбето
33.2406.
ед.: етЬна 33.2406; мн.: стЬны 32.2276, чл.
сгЬныте 0.726, 11.98, сгЬните 9.72.
сгЬние събир. (5) Стени стръмни
склонове, урви, тогйва по тбизи плачь
щьть да побЪгнать людэётЬ по гсрТето
й по планин'Гето й по стЬшетс низ'
дйткыте 18.1926; тогыва щё да Щене
свойте сЩгы дйвол'скы по ropiero,
й по планишето. и по стйнТето низ'
дйт'кыге, конто се са крыле та нй сь
земале бн'зн печать амт са бйгале
18.1916.
чл.: сткшето 18.1916, 18 1926, 32.2256,
32.227, ertmero 18.1936.
субашия м. (1) Субашия, началник на
войниците на Антихрист, субаша.
бн'зи нельстивы актихрГсть... шё да
ей направи визйре, й паш!ё, й кад!е, й
воеводы й с1?баш!е, й елйы, й целйте
седгаволе 18.1886.
мн.: сьоашТе 18 1886.
субота вж. събота
суботен вж. съботен
судвж съд”
суетен прил. (2) Суетен, празен
безсмислен. бе... й сега ме 8чювай
сэ тойзи свйть никакьвь й с)?етнь
40.3206; й состав лих!/ тбизи счётны
свйть й желаах^ нёныи 15.1376.
ед.: м. сьетны 15.1376, с>?етнь 40.3206
сулинар м. (2) Водопроводна тръба.
какь да стбреть за сэнъзи в_эда...
да стбрАть сЛшчары гол t мы й да
йскспають землйта длъббко, й да
полбжеть сЛшнарыте да проходи йз'
гЬ водата до монастйрь 11.1026.
мн.: сь’линары 11.1026, чл, сь’линарыте
11.1026.
сутрина ж. (3) Като нареч. Сутрина.
в първите часове на деня, сутрин.
кби рано да йде, 5икр1а. кой сктрина
мнсэго да спй. бикр’Га 20 209, а очйтй
й (!) сьвгйха се катб ввйзды когй
йстйчйть сКтрина 32.2286.
ед.: «’трина 20.209, 31.2226, 32.2286
сух прил. (24) 1. Сух, в който няма влага,
изеушен. й нале да копае. а землй ci?xa,
й не може нйщо да стбри 17 1756;
й имагйе дол'лйна с£ха 17.1666; въ
напокощнк дни щё да йзвади гь
ёдйнь горёщь вЪтрь... да ймь йссйпи
жили rt на ейл'кыте й съдсэве ейч'ки
щото ймать щьть да йсъхнать... й
съдсэве дёто са cj’xbi, та са тга дёто
ймаха сэнач pt добрб 18.1786.2, Сух, в
който няма вода, пресъхнал. й ймаше
тамо въбель гльббкь й с$ без' водь
2.116; тьк'мо i въбель сз’хыи кЬ смё
ходиле 2.12.3. Сух, който не е пресен,
изеушен. ?зё й каниска. смокйни сь’ха.
й фйникь ctf, й мал'ко лещ!/ натопёна
17.174; кога ь’змё мал'ко cS’xb хл!>бець
ато мй дбдеше на ^мь мёсо й рыба,
й вйно 17 1716--172. 4. Сух, който
е изсъхнал. трЪва скоро повонала.
й ctfxo сЬно скоро пойцено 31.216.
// Лишен от живителни сокове,
изсъхнал. й Укорени се бнова дрЪво
с(?хое й прсрасте 37.2746. // Образно.
ебць ймь... д(?маше, сэ сэ теж'кб мене
л к ' Л » г"
кога пи 61 като една овош'ка х2бава
й ймахь й лиспе й плсэдь, а сега
сэс га cS’xb й сэпалень 5 33 5. Като
същ. Прен. Сух, слаб, болен човек. й
дрУ’гы чюдеса мнеэго что ё сториль
стыи димйтрге. 61сны йсц1лй. й
cs’xbi йсправи... й йнак'вы раз'лйчны
более ги й мнеэго члци йсц1лй 9.746.
6. Като същ Само ср. Суша. земя.
морёто гледах'мё сэ дьно дол#, раз'игра
се. й не видЬше се нй с2хо нй всэда
12.117; й кога йзлЬзоше сйч'кыте йз'
кораб'ть на сУхо. й проказоше... что е
чюдо сторено 15.1366.
ед., м. ci 2.116, 17 174, сУхыи 2.12, с2хь
4.24, 5.33, 17.1716, ж. с2ха 17.1666, 17.174,
17.1746, 17.1756, чл. с2хата 17.175, ср. сУхо
11.96,15.1366,17.174,21.210,31.215,31.216,
с2хо 12.117, 18.189, с2хое 37.2746;мн.: с2хы
9.746, 14 1296, 18.1786, с2хи 37.2776.
су хота ж. (1) Суша, сухо време, сухота.
ако лй не посл2шате мёне, й Не ходите
по мой пить... й азь така да сьтворх1
вамь да наведу на (!) ва с2хотУ. й да
сЬете залУдо сЬмето ваше 11.107.
ед.: сУхотУ 11 107.
сухояжба ж. (1) Сухоежбина; суха,
несготвена храна. т rie ей 2зёмаха
мал'ко истине, кои кбл'ко йщеше. кби
хлЬбь мал'ко зёмаше. кби смокйны
мал'ко 2зймаше, а др2гы сУ’хбиж'ба
натопена i водйца 17.165.
ед : сУхбйж'ба 17.165.
суча несв. (2) Суча, бозая мляко. й 2зё
ю майка й... й даде й ббска да с2че
13.123.
сег.: Зед. с2че 13.123; аор.: Зед с2ка 15.133.
суша ж. (1) Суша; земно пространство,
оградено с вода: земя. какь ё члкь
прилйчень Mops’... й члкь на с(ша свё
са мьте катб море 31.2166.
ед.: cS’nia 31.21 об.
сфонгато ср (4) Сготвено ястие, гозба.
й каже стыи гесэп’е помбгни ми да
навыа. ато азь да тй донесъ сфбн’гато
добро сйрЬ, х2бава. гоз’ба 39.317;
ёлате да йзЬдеме това сфбн’гато зтб
йлй аде стыи гесэр’пе 39.317.
ед.' сфбн'гато 39.317, сфонДгато 39 317,
сфбн'гато 39.317, чл. сфон'гатб 39.3176.
събера св. (48) 1. Събера; повикам
много хора на едно място с някаква
цел; свикам. й аггль гнь дойде й стань
прё' нкто, й рёче м2. захартё йзлЬвй
й съберй сйч’ките вдов’ци что съ въ
12дсю. й да донес2ть сЬчива 13.124; й
геэаннь npie писантето рим’ско. й събра
ёпкпы й показа ймь какь ё йз’врьжень
йебфиль 12.144; въ еэша днй
прЬстави се стрыка MS’, что дрьжаше
тогази прЬстоль вйчьскыи на бнова
мЬтто, й клирос ь цркбвныи, събра
сйч’ки граждане 15.138; чюйте вые,
що стё събрани сега на тьзи трапеза
малы й велйкы 7.50; й архТерей чтб
бЬше на бнова врЬме, събра сйч’ки
людш град’скые, й пойдоха оу
прквата 11.956. // Набери много хора
за участие в нещо. тогази поустй
повелЬнТе цар’ско по сйч’ко .мЬсто
рим'ско... да ей съберё помнеэго
войска 5 356; ще да съберё сйч’кыте
д!аволе да MS’ сь войскь вь образь
члчьскыи 18.1886. II Избери измежду
много хора и събера на едно място.
йдЬте й йз’берЪте между’ вась щото
знають законь добрЬ. й еэша ёвреё
пойдоха й сьбраха, Д, мУжге 4.226. 2.
Събера, взема разпръенати на много
места предмета и ги поставя или
донеса на едно място. бЬше тогази
съвйдаль на цригр&‘ стаа софТа. й
събраль бЬше сэ мнеэго сты мощи й
ймаше гы 2 црквата стые соф1ё 9 716;
амй проводиха. гёмш да съберьть
мраморе по мЬста стльповЬ камённы.
сэйдохап сьбраха. мрамбрЬ прЬх2бавй
й йз’бранны 39.312. // Образно, така да
сторимь й ные, сэ сйч’ките д2мы что
чюемь 2 црква. да гы съберЬ" й да ей
2красй й да ей вЬн’чаё дшьта 9.616. И
Събера, откъсна цветя, набера. катб
едйнь члкь дето ё събраль сэ мнеэго
различны цвЬтоове. й завйе ёдйнь
хУбавь в1нш> 9.61. 3. Събера стана
причина много хора да дойдат на едно
място. послушайте за стго никблы,
сэкак’ сё родй, й как’ бы допосйЬ. дёто
на днёека събра 15.1326; хс събра
людгётЬ загУбени въ цртво нЙяое. а
антихр!сть ще да съберё ейч’кыте
еврее около нгеговото цр’сгво
18.1856. // Стана причина някой хора
да се срещнат и заживеят заедно. й
не похУли на ба. загова бь напоконь
пакы го събра със’ жената мУ й
чёдата mS 5.28. 4. Събера, свия нещо
разперено, сгъна. амй кога чйнпшь
крть. длъжёнь к: сЬкыи блгочъстивь
хртганйнь. прьв'Ьнь. да съберё три
прьсте. ради стаа трица. готЬмыи
прьсть й сэньпа двата при нйто
16.160. 5. Прен Събера; съсре.доточа
душевните си силы затова й на
съмрьтны ча кога ще нЬкои да Умре...
нЬлй си съберё У своа дша сйч’ко своё
пемышлгёнге, та помысли сам’сй У
себ'Ь без’ гласа да дама, сэ тёж’ко ей
мёне сыромахУ грЬшном? й бъдном?.
как’ мё съмрьть тёгли със’ голЬма
мька да ма растави G живота 31,2176.
6. Събера от няколко места парични
средства, а тгё събраше мёжда’ сёбЬ
ей ймаше мнеэго, й дадоше ёвлДвгю
да ймь прифати дУ’мъта, й да стбри т£
на тьзи почесть, дёто ю ймахх еэша
трите властелге 15 145. 7. Събера;
натрупам богатство, пари, що сь
тол’кози блго събраль не помогна ми
нйщо 31.2176; залУдо събра тол’кози
хйлгади грошове, щб не могбха да мй
дарУвагь живбть 31.2176; елатс й вые
мой члцги, който сте лгббиле сыромаси
й пьтници а не йщЬх’тё мнеэго ймаше
да з’берёте 18.202. сьбера си умът.
Събера си ума, започна да внимавам
какво правя, й да ей з'берёме оумьть
сЬкыи У сёбЬ ей. че щё да бьде сУдь
бжги, й векгс да не сырЬшавамё
18.1776; амй да се погрйжй й да ей
зберём Умьть да сё Уплати 18.2065.
сег.: Зед. съберё 3.176, 5.356, 11.916,16.160,
31.2176, 2мм. з’берётт 18.202, Змн. съберьть
39.312; аор.: led. събра 31.218. Зед. събра
4 216, 4.26, 5 28, 6.48, 9.72, 11.906, 11.956,
11.966. 12.1142, 14.1276, 14.128, 15.1326,
15.138, 18.1856, 37.280, събра 18 1946, Змн
събраха 4.226, 39.312, събраше 15.145;
форми от перф. тип: led. сь събраль
31.2176, Зед. ё събраль 9.61, събраль 9.716.
10.786; бъд.: Зед. щё да съберё 18.1856, ще
да сьберё 18.187, щё да з’берё 18 188, ще да
съберё 18.1886; пов: 2ед. сьберй 13.124.
събёры 37.280, описат. 1мн. да съберЬ
9.616, да з’берёме 18.1776, да гберёмь
18.2066; страд.: сег. Зед. сё съберё 9.646,
12.1166, 39.3136, аор. Зед. сё събра 15.153;
прич.: мин страд, ед. ср. събрано 34.253,
мн. събраги 7.50, 34.253.
сьбера се св (66) 1. Само мн. и 3 ед
Съберем се, дойдем много на едно
място, надойдем. амй ако щешь
оуправй се скоро, й бставй се сэ това
да бйешь члци. бти да сё не съберьть
ейч’ки ёпкпе й да тё бсУдеть защб
неправда чинишь 12.1136; й катб
сэйдё тЬх’ныать снь съ дрУгыте cnaxie
на онова мЬсто, дето се бЬха събрале
бша вЬры й ёзьщи. та чакаха кога да
сё УдарЬть 39.3136; и събра се ейч’кы
градь й вйк’наха на цара й рёкоха.
Taps’ честйти ётб се събрах’ме ейч’ки
39.3096; и тогази кога щёха да внес?
чтныи крть оу црква. събрй се нарсэ’
мнеэго без’чет на видёнгё 4.2бб; й
щьть да её съберьть йз’браннытс
нгеговы д вЬтрсве сйч’ко на ёдно
мЬсто 18.196. 2. Събера се, срещна
се с някого. й помли се б'с геэаннь да
не йзлЬзе кинбуь сэ морёто, да се
съберё със’ жйвыте. й бы така 6.46.
3. Събера се, заживея с някого. сэ
тёж’ко мёне сыротои. дёто сьм’ се
събрала еъс’ мУжа законе прЬстУпна
и небго боазлива 15.154; й като
ей блгэзолйль та се събрах’ме
наедно затова сега ные славим’ те
й блгодарим’ те 5.39. 4. Събера се,
вмести се в нещо, побери се. й дроби
бн’зи камень дол)/ дльббко, й зйнъ
пропасть кбл’кото да сё събер^ть й
двЬтЪ рЬкы велйкые 11.98.
сег.: Зед. се съберё 6.46, Змн. сё съберё
14.1306, Змн. сё събер1?ть 11.98, 12.1146,
15.138, 15 1406-, сё събераЬъ 12.1136, сё
сьбёрйъ 39.297; аор.: Зед събра се 4.266,
12.114, 12.1146, 39.3096, 40.3236, събра се
5.336, Змн. се събрах'ме 5.39, 39.3096, се
събрах’мё 16.15 76, 39.29562. Змн. събраха
се 2.126, 4.216, 4.22, 5.356, 11.96, 12.115,
39.297, 39.298, 39.313, 40 3226. събраше се
2.15, се с’бра 4 216, се събраха 5 36, 12 112,
12.115, 39.3116, събрахУ се 11.836, 11.956,
събрашс сс И 916, 11.966, 11 1026, 12.1136,
14.130, 15.138, 15.1526, 15.1532, 15.141,
съъбраха сс 11.96, сс събрахУ 15.1516; форми
от перф. тип: Зед. сьм‘ се събрала 15.154,
Зед. събрал’ се 12.11462, Змн. съ смё събрале
15.1556, 2мн. съ сте събрале 34.2486, сте
съ събрале 34.254, Змн. сь събрале 4.23;
плусквамперф Змн. бЬха се събрале 6.446,
е (!) бЬха събрале 39.2976. се бЬха събрале
39 3136, бЪх£ се събрале 40.3236; бъд.: Змн.
щьть дь се съберьть 18.1876,18.‘190,18.1956,
18.196, 18.2015
събивам сс несв. (3) Сбъдвам се,
осъществявам се. изпълнявам се. оти.
защб днёска на пррцйте пррчьството
събйва се 33.2356; амй й въ цари
[гра] бЬше хра стмК... й тамо без'чёть
събйваха се чюдеса на сЬкы днь
39.318.
сег.: Зед. събйва се 11.1076, 33.2356;
имперф.. Змн. събйваха се 39 318.
събирам несв. (5) 1. Сьбирам, повиквам
много хора на едно място с някаква
цел. амй азь еул’скыи столь така
прЬдрьж#, й мнсого ёпкпы ймамь пб
мёне, й събыра сйч’кыте да состъпжть
со тебе 12.114. // Наборам много
хора за участие в нещо. тогйва щьгь
да въекрнать царгето голЬмы дёто
се вдйгахэ на голЬмо та з’быраха
войска мнсого да зёмать чЮжда земли
18.1966. 2. Събирам; вземам отделяй
неща. разпръенати на много места,
и ги поставим на едно място. й стой
стыи сумёсонь па една нсога, в, годин’,
й мнсого чёр’ве i гадах i’ со него, а той
гы събыраше, й пакь гы СоставЬше
на това мЬсто 2.14. 3. Събирам;
натрупвам богатство, пари. йманТе
недЬйте събйра. злато недЬйте любы
сребро недЬйте правы игры 18.1876.
сег.: Зед. събыра 12.114, Зео. събыра31.2206;
имперф.: Зео. събыраше 2.14, Змн. з’быраха
18.1966; пов. отриц. със съкр. инф. Змн.
недЪйте събйра 18.1876.
събирам ее несв. (10) 1. Само мн. и 3 ед.
Събираме се, идваме много на едно
място. й сотогази се хрпане събырать
со сйч’ките села что съ из‘ь_околУ, й
чйнжть праЗник' на сЬкаа годйна, й до
днёска 11.956: соггрьвЬнь на ёллйн’ско
врЬме. на сЬка годйна събыраха се
еллйны на аморга й чйнЬха празникь
34.2516; й др^гощь немаха пригодно
врЬме. амй тьк’мо когй се събйраше
нарсо’ мнсёго на празникь 3 9.3166; й со
таквизи чюдеса, й со др!?гы мнсого что
се чйнЬше сЬкога со стго димйтрга. га
се събыраше мнсого свЬть, со ейч’кы
страны 9.72. 2. Събирам се. срещам
се с някого, сближавам се. ейн’ко въ
сигашши врьмена не сьбйрьи се съ
злы чловЬцги 20.2086, й сьбыраше
се със’ м^дры, й със стары, давно бы
со тЬ придобйль за дшъта ей нЬкоа
добра наЬ’ка 15.133.
сег.: Змн. се събырагь 11 956, 14 1286;
имперф . Зед. се събыраше 9.72, сьбыраше
се 15.133, се събйраше 39.3166, Змн се
събыраха 12 1166, събырахч' се 15.151, се
събыраха 17.165, събырахасс 34.2516; пов.:
2ед. сьбйрьи се 20.2086.
събия се св. (7) Сбъдна се, осъществя
се, изпълня се. й събы се думата двдЗ
прркК 10.786; ные мала не знаемь...
дето ё лъсть дгавол'каа. що сё днёска
сьбые, аЬтрЬ съ раз'валй 10.766; защо
нй двдь, щб д8ма това, нй цр^гыи прркь
да сь е сьбйло на нЬкого 16.1616.
сег.: Зед. сё събые 10.7бб, се събые 11.89;
аор. Зед се събы 7.506, събы се 10.786, се
з’бй 16.1576, Змн. се събыха 38.291; форма
от перф. тип: Зед. сь е сьбйло 16.1616
съблазня св (3) 1. Съблазня, обезчестя
девойка, прелъстя. не оставаше
тогази д|'аволь нй еднь двца до! дё ю
не съблазнЬше да не бы се найшпа
нйкоа чйста да ё мти бжш 13.124; й да
се ббез'грйжи д’шволь да нё Йма мысль
за двца мр!а да ю съблазны 13.124. 2.
Измамя, изкугиа някого, примамя.
збсима... вйдЬ б дёсна страна сЬн'ка
чилйш'ка. й Оплати се йз'прььЬнь
сЬкаше нЬщо го ц’йволь съблазны, й
растрепёра се 17.166.
сег.: Зед. съблазны 13.124; имперф.: Зед.
съблазнЬше 13.124; аор.: Зед. съблазны
17.166.
съб.тазън ж. (4) Съблазън: нещо, което
изкушава; измама, лъст. бь да йз'бави
на сэ съблаз'нь, й сэ прЬльсть 17.168;
й того да млгеме й ные. да йзбави на сэ
съблазнь 39 2956; й вйды, какь лёжй
мом'кь насрЬ црква. й катб вйдЬ това,
Оплати сс. й мнЬпте mV сс чс ё нЬкое
привидЬшё та гб блазны... й рё. вЛко
привидЬше й съблазснь нЬкоа видЬ
бЬсбв'ска i црквата, й не смЬю да
?лЬзё 11 1016.
ед.: съблазснь 11.1016, съблазнь 16.1626,
39.2956, съблаз'нь 17.168.
съб.тЬка св. (8) Съблека, сваля дреха от
тялото. й повЬ епкпь та го съблЬкоха,
й знамена го 37.2806; й раз'гнЬва се
п^мень, й рё, на братТа. съблЬчЬге го
скоро 2.11; и стыи нёсторь... съвлЬче
ей ьрьхната дрёха 9.66.
сег.: Зед. съблЬче 34.2536, Змн. :ъвлЬк^ть
2.11; аор.. 1ео. съблЬко 1 7.169, Зед. съвлЬче
9.66, съблЬче 13.1216, Змн. съблЬкоха
12.119, 37.280; пов.: Змн. съблЬчЬте 2.11.
съблЬченприч. (2) Катоприл. Съблечен,
който е без дрехи. ейч’ки станать голы
п$Ь праведны с^дь, голы съблЬченш
сЬкыи спротй свбат' ей зрЬхь 18.199;
сто дё додбх’те сега ейч’ки прЬ мёне
голы съблЬченш чё нЬ стё помл^вале
сыромасы й прбсЬци 18.2046.
мин страд.: мн.: съблЬченш 18.199,18.2046.
събор м. (40) 1. Събор, светско или
църковно събиране ни хора за
решаване на даден проблем, й рёкоха
с^дТете пбобае намь ца стеримь
събор]. въ каейлТи а не въ монастйрь
12.115; й за ria д^мы пак' сс раз’гнЬва
царица пбтврьдЬ. й сгори погЙтЬм'
съббрь 12.1166; й найдбха, какь б£
сэ рожьство хво, до тбизи, а. съббрь.
т. Й1. годйнь. й прьвы начёл'ници
на съборьть кой 6bxtf. бЬше сты
сйливестрь папа рйм’скыи 15.141; й
събраше се ейч’кы ёпкпы й клирйкы.
й сътвбрише съббрь 15.138; а др^гыте
ёпкпе дойдоха, й събра се съббрь ёэ
сйч'ките патрТар'си 12.1146. И Хората,
който присъстват на такова
събиране а дГаволь завидЬ като сё
крщавагь ёьреёте. та се прЬтвбри като
ёдйнь старець... й начё да плаче гфЬ
ейч’ки с ъббрь 4.256; послышат е моата
дзма стыи й сщённыи съббре 15.138.
2. Събор; християнски празник в чест
на светци и мъченици. и зат!‘а архгглс,
чтб йм’ се днеска съббрь празн^ва
щёмь мал'ко нЬчтб да покажемь
за тЬхь 11.816; така ё прилйчень
й днёшнык днь. катб ms' ймаме
празникь й съббрь. та сё събрах'мё
сега в' чёр'кова, та щё да посл8'шаме
бжтзны д^мы. й сэ тЬ да познае кой е
тойзи стёць дёто щё да го празю’вамё
дне 39.2956; въ митилйн'скы остро...
та йма хра ьелйко_мни8’ (!) гесэгпо...
й та стрзваха празникь й съббрь eras'
на сЬка година 39.316; праЗныцш й
съббре цркбвнш блвенш хрпане зара’
дрьга работа не бывать, амй тькмо
зарадй дшёвнаа добрына 39.295
3. Събор, езически празник в чест
на боговете с игры за развлечение;
сбор, й ймаше голЬ йб'кань да почйта
без'дйппыте идолы, й грижЬше са
какь да стбри хотёнуе на ел'лйн'скытс
беэгове. й какь да (!) весёли на
събореге S’ сллйн'скыте чёр'к'вища
39.296. ИХората, който присъстват
на сбор, й еэн'зи безакбнныи царь...
чйнЬше жрьтва на бЬсоовете. . й
повелЬ да сё сьберё ейч'ки съббрь дад
(!) стбрё бор'ба. защб сллйн'скы цар!е
така ймаха сэбычаи 9.646.
ед.: съборь4.256,9.646,11.81 б2,11.836,11.84,
12.112, 12.1126, 12 114, 12.11462, 12.115,
12.1156, 12 11662, 14.128, 14.12 86, 15.1382,
15.1412, 15.14162, 15.142, 15.153 , 36.27 263,
39.2956, 39.316, съббр' 8.586, 11.836, 15.153,
39.318, съббрь 36.2726, сьбор' 39.2956, чл.
съббрьть 15.141, зв. съббре 15.138; мн.:
съббре 39.295, чл. събореге 39.29б.
съборен прил. (2) Общ, който е за
всички, съборен. й оузёха стго сл^гы
царевы, й завёдоха го въ тьмниц#. й
нЬ въ съббрнх тьмнйщ/ гдёто запйрать
ейч'ки люди амй на мЬсто грозно й
тьмно 9.64. сьборно послание. Една
от частите на новозаветная канон.
ами й апль что пйше на събор'ното ms’
послаше. за сэн;а дётото •(!) ймають
вЬра, а работа хртЧан'скаа ке ймають
15.156.
ед.: ж. съббрнь' 9.64, ср. чл. събор'ното 15.156.
съборювам се несв. (1) Събарям се,
сривам се до основа рухвам. й сэнТа
капища съббрюваха се и станй’вахй’ на
пёпель. а йдолыте бЬссэв’скы падаах^
й строшавах# се 15.1396.
имперф.: Змн. съборюваха се 15.1396.
събота ж. (7) Събота, шестият ден
от седмицата. й тамо повелЬ да
сё поё кансэнь въ съ’ботЪ’ й въ нолю
14.1276; й Г|р1>бы, д днй. й ничто не
въкй’си й ничто нс подЬ’ма. й въ c!?6otV
пойска стос причещеше 14.1296;
като ей чйнЬше, ? сьбота й оу нейта,
бтвбр^ваше й прйникн^ваше, й д^маше
със' члци. а тогази не сотвори ни вь
с?, нй вь нелй 2.146. велика събота.
Велика събота, съботата преди
Великден. й велйка събота нйкакь да
не работишь 1.4; Лазарева събота.
Лазарово възкресение, съботата пре-
ди Връбница (Цветница), Лазаровден.
й възнесеше хво й кртовь днь да
празт’вашь, по ёдйнь днь. й събота
Лазарева й връбница по ёдйнь днь
1.4.
ед.: събота 1.4, 2.146, събота 1.4, с? 2.146,
събота 35.2656, о/боть' 14.1276, ct?6oitf
14 1296
съботен прил. (1) Съботен, който
се отнася до събота. разЛгЬйте й
за часоовете. кога сс распё хс... й
сЬ’бота, bi, часоовс. й саботна нощь до
пол&нощь, в. часове. й бйха ейч'ките
часове лг 35.2656.
ед.: ж. с^ббтна 35.2656
събрание ср. (4) Събрание, събиране
на множество лица по някакъв
повод, събор. й пбобае да рёмь. защб
празнх’вамё днёека сьборь архгглсэ.
й събор' се зовё събраше. й что ё
събраше агглсэмь слушайте 11.836.
събрание елинско. Събор, езически
празник. събыраха се ёллйны на
аморТа й чйнЬха празникь, шо го
зовЬха панахён’да (!). по нашь ёзыкь
да рёшь, събраше ёлйн’ско 34 2516.
ед.: събраше 11.8363, 34.2516
събудя св. (3) Събудя, воигна някого
от сън, пробудя. й архггль михайль
пойдё й съб^ди го Сэ съна 11.90; щё да
легне й да ь’сне катб лъвь, й кои смЬе
да го сьбь’ди 33.2436.
сег.: Зед. сьбьди 33.2436: аор.: Зед. събк’ди
11.90, съб^дй 11.90.
Събудя се св. (11) Събудя се от сън,
разбудя се. й събйди се 1г>’мень й стань
2.12; й сьб!?ди се бн’зи члкь 14.1306;
й съб^ди се сэ съна маФёи 37.275; й
съб^диха се ейч’ки й зёха да пйтать
10.77.
аор.: Зед. събк’ди се 2.12, 9.716, 10.776.
14.1306. 15.147, 37.275, 40.3216, се съб£ди
10.77, сс съб<ди 39.3066, Змн. събь’диха се
10.77, съ съб^диха 11 916.
съвише нареч. (1) Свйше, от Бога,
отгоре. бь това знамёшё стбри да
познаю че ё сэ съвыше 12.1166.
съвыше 12.1166.
съвл"Ька вж. съблЪка
съвръша св. (36) 1. Свърша, направя
нещо докрай, завърша; изработпя. й
като ей съврьши бътворенЧето сич’ кото
что стбри (на) тбизи св4ть тогази оузё
прьсть со землйта, й създаде члка
15.1316; й пойдоха соньпа назадь й
казаха naps’, какь ё съврьшена полата,
тьк’мо за покровь трЪбКва злато 7.526.
//Образно, й ре ймь сега вые ймате
бца измена на вашь монастйрь лавра,
дётс го е бь съврьшиль, а нё члкь
14.1276. 2. Свърша, извърша нещо,
сторя. а стыи никбла вид£ чё стори
добр'Ь бн’зи чл’кь, й даде ей й втората
дъщерь за мв’жа. й даде й пр(Ч)кЧю
кате грЪбКваше. й еднакь щ£ше да ей
съврьши голЬмото добро, й ёзё пакь
катб й прьрйн ,т. жльтйцы... й фръли
гы йз’ прозбрець 15.1356; й царь
попита него ват’ ей кехаи магнён’тЧа
за това а той ms' рё. в’зрЪ uapS да
бьде сыцо съврыпеяно йспйтанЧе в’
чёр’ковата бога аполона 39.306. И
Извърша докрай нещо, което съм
обещал или съм длъжен да сторя. й
пойде стыи сава въ йскЛюпбль... й
показа ймь писанЧето цар’ско.. й со
йскЛЗопблЧю йзлЪзе съсгыте (!) сё'ци й
съврьши ей работа, й собрати се пакь
със радость да йде въ (ёрлймъ 14.129.
3. Свърша; изпълня нечия заповед,
желание, изискване. затова й ные
смё дльжны да съврьшимь заповедь
хва 13.1256; ато гы не найдё S’ той ча,
амй бйха бтпшлё нЪгде да съврыпКть
прЬтрЪба нЪкба гпдйнй си 5.37; й пакь
рёче CTap’uS1. дхбвничс, еднакь др£го
ймамь желапЧе да ми сьврьшишь
17.1746. 4. Свърша; изкарам докрай
нещо. завърша. й дотъ'ка щЪх’мё да
съврьши слсвото блиенЧи хртЧане.
защб дбста б'Ьше й со тЧа чюдеса да
разКмЪете й дрёгыте 15.1426; това да
скаже, й да съврьши думата 33.2456;
й гака да съврьшиме слово на ела
6S 9.746. й кога съврьши мол’бата й
£зё ейчкыте сЬчива й йзлЬзе й даде
ймь, й не показа се знамёше нй на
кого 13.1246; й кога съврьши ётрьню
сщённикь й пойдё i сэногози врача, й
найдё го че съ раз’болЬль зл! 11.996;
въ една нощь като ей съврьши сэн’зи
пёстынножй гель мпбата й правйло
чтб си дрьжаше. лёгна да спй 9.706.
ИСвърша, стигна до края на някакьв
период от време. амй й ные сега
легома съарыпих’мё стаа, м ца да се
лидимь, й опйтамё 34.2556; й що ё
остало со ста, м,ца що пости, защо
да си съврьши по достойно, като (б)ь
ище 16.1636.
сег.: led. съврьшй 7.52, 2ед. сьврьшишь
17.1746, Зед. съврьши 11.826, 11.1026,
1мн. съврьшимь 13.1256, съврьшй 15.1426,
16.1636, Змн. съврьш^ть 5.37; аор.: led.
съврьшй 7.52, Зед. съврьши 3.20, 9.696,
9.706, 11.996, 13.1246, 14.129, 36.2706,
съврьши 15.1316, 34.249, 1мн. съврьших'мё
33.2436, 34.2556; форми от перф. тип: led.
с'мь съврьшиль 17.1746, 2ед. сьврьшилъ
есй 34 249, Зед. е съврьшиль 14.1276; бъд.
в мин.: Зед. щ£ше да съврьши 15.1356,
1мн. щЪх'.мё да съврьшиме 11.84, щЪх'мё
да съврьшй 15.1426; страд.: сег. Зед. се
съврьши 17.167, аор Зед. съврьши се 6.466,
39.3016; пов.: описат. led. да съврьшй
17.1756, Змн. да съьрьшиме 9 746, да
съврьшй 11.102, 33.2456; прич.: мин. страд.
ед. ж. съврьшена 7.52б2, ср. съврьшенно
39.306.
съвръша се св. (8) 1. Свърша се,
и зразходя се до край изчерп ясе. добрЪ
дойдбх’те братЧа, амй простЬте. защо
се съврьши вйното, й не ймаме чтб да
темь 10.786. 2. Свърша се. стигна до
края си, приключа. й кога бы дёнь ста
нелй кога се съврьши лур’гЧа. ёднакь
оу црква бйха. й царь й влка макрЧань
40.322; й тогази йзлъзе й елйкаше
на сйч’ките. й кога се съврьши вера,
й прославише Са 13.123. 3. Само Зл.
Сбъднс се, изпълни се нещо, стане, й
защб ймь ре въ (ёрлймь да Мть. бти да
се съврьши дёмага на пррцйте, чтб го
рёкоха. со сЧсбна щс да йзл£зе законь
38.292; бти пбббае да се съврьши
сйч’ко чтб е напйсано S' законь
мсоёсёовь 38.290; й дёто го ймашь на
чюжда землй да ти се съврьши чтб се
надеёшь 40.322.
сег.: Зед. се съврыпи 38.290,38.2906, 38.292,
сё сьврьши 38.290; аор.: Зед. се съврьши
10.786, се съвроши 13.123, 40.322; пов.:
описат. Зед. да се съврьши 40.322.
съвръшен прил. (16) 1. Сывършен,
който няма недостатъци, който
има само положителни качества, й
члкь щё да дойде ms'др ь съврьшень,
ймето ms’ Николае, й того да стбрчте
митрополйта. защб той ё цостбенъ да
боуде пастйрь на бжТе людТи 15.138;
чюдо въйстйш/ пр-Ьславно сьврьшень
бь, а той сс виде катб младо дЬтё
нескрыпено 33.2356; а сега на пос-
лЬдно врЬме ъьсхбгЬ бь да се родй
СЗ майка без’ бца. да бЯде съврьшень
бь. н съврьшень члкь 3.1 Ьб; й збсимо,
добрЬ сь ей пбканнль на'добрб като
сЬкыи члкь. амй нЬ с нйкои съврьшень
17.164. 2. Истински, който е най- пъл-
но подобен на някого. съилински. й
слЬзе на земли, й пльть npie со стые
бце що ё двца мрГа й бы сьврьшень
члкь, катб й ные. йсвЬнь тьк’мо грЬхь
нёмаше 9.626. 3. Истински, който
отговаря в най-пълна степен на същ-
ността на нещо, същински. ами сё
просвЪтиха, защб ймах# чйсть оумь
и съмйсль. й съврыпёна вЬра на оа
15.1316; амй посл8шаЙ1е съсйч’ко (!)
ерце. да раз’берёте за стго Николае...
защб да прославиге ба. й да похвалите
стго й да прТймете съврьшёно добро
15.1426.
ед м. съврьшень 3.166, 35 2646, 38 283,
съврьшень 3466, 38.2832, съврьшень
9.626, 15.138, сьврьшень 17.164 , 33.2356,
сьврьшень 17.167,34.251, сьврьшень 34,251,
съврыпёна 37.2796; ж. сырьшёна 15.1316,
ср съврьшёно 15 1426.
съвръшувам несв. (5) Свършвам,
извършвам някакво действие, правя.
със нёго се вЪи’чаьаме й крщаваме^й
сщёници й владйци, със тбизи сты крт’
р!?ко_полагават‘, й сйч’ко съзрьнивать
16 1596, амй сйч’ко що съврьцй/ва бь
добр'Ь със’ промысль нЬгова. зарадй
мба нефёл’нина що има и бь голЬмо
чюдочйни3.196. добро съвръшувам.
Правя добро, извършвам добри Оела.
й пость да залюбй защб й пость.
сйч’ко добро съврьш^ва члкь 38.294;
зло съвръшувам. Върща зло, правя
злини. а й мнйго мспе й мнйго
пйтУе. сйч’ко зло съврьнй'ва члкь на
дшъта ей. 6л8’дь краж’ба, крамола, й
ненависть й х£ла 38.294.
сег.: Зед. съврьшЬ’ва 3.196, 38.294", Змн.
съврьппвать 16 1596; страд.: сег. Зед. се
съврьшСиа 16.1596.
съвръшувам се несв. (1) Свършвам
се, стигам до края си, изтичам (за
период от време). защо кби е мнйго
сы рЬшйль да нё йпадн^ва да се бчае.
защб съврьшз’ва се стал, м,на. да се не
лЬнимъ на пбдвпгь дховныи, амй да
стане напокааше 17 176.
сег.: Зед. съврьшИва се 17.176.
съвтя се св. (1) Светя, излъчвам свет-
лина. й видЬ агглы немлгивы, дёто
нйкакь нёмаха млть, й страшны
тврьдЬ, й лицата й бЬха ерьдйзи... а
очйтЬ Й сьвтЬха се катб збЬзды когй
йстйчЬть с#грина 32.2286
имперф ' 3 мн сьвтЬха се 32.2286.
съгледам св. (1) Съгледам, съзра нещо
или някого забележа. и тэгази йша
войне зёха да ms’ се оуглёд^вать й да
се прЬиознавать на нгего. й рё едйнь
й ны ppS’rbiMS’... амй знаю добрЬ бти
ймаше плащда бЬлЬгь на грьлото
й сабза, амй глёдаи да съпикасамё,
ако йма белЬгь так'в'зй... това си
подымала, й съглёдаха го, й видЬха
такъв'зи бЬлЬгь на грьлото ms’. и
познаха го добрЬ 5.35.
аор. Змн. съглёдаха 5.35.
съгния св. (1) Загния, започна да се
разлогом, а д’йволь загидЬ ctmS',
й йзл'Ьзе ms’ прйш'ка лют. а на ёдна
нсэга, й съгни ms’ раната на ногата, й
сэчрьвйве като праведный 1сбвь 2.14.
аор • Зед. съгни 2 14.
сы оря св. (2) 1. Изгоря докрай, преста-
на да горя, й когй се нЬщо запали, та
сё вдйгне пламень S? висйнЫ, й кога
съгорй бгьнить, а пламакать йгасне
31.220. 2. Изгоря, унищожа с пламък.
й дай ги тойзи сэг'нь нашите тЬлеса да
не съгорй 5.396.
сег. Зед. съгорй 5.396, 31.220
съградя св. (25) Съградя, построя нещо,
изградя. велйкыи црь кон'стан'тйнь.
ког ато съзидЗ’ваше парит радь съгра дй
црква ёдна 11.946. тбизы монастйрь
дох1’арь. та б’Ьше тогйзы съградёнь на
едно мЬсто места дубрава, изьок cuts'
11.1026, й пЫстй царь да вйдеть
съградй ли Фома сэнъзи полата 7 52;
й еьградйха ms’ др^гыи стльпь 2.136. И
Образно, й съградй на нбето црЫтомЫ
нёрЫко^сьтвбрена полата 7.52
сег. Зед. съградй 7.526,7.546, 9.67,15.1506,
Змн съгрйтъ 3Q.312; аор : Зед. съградй 2 126,
7.52, 9.67, 9.686, 11.946, 11.986, 14.128,
съградй 7.52, съграды 9 686, Змн. сьградйха
2.126, 2.136, съградлха 2.156, 36.2736,
съгуадйше 15.151, з'градиха 39 3116;
плусквамперф.: Зед. съградйль бЬше 7.536;
форми от перф. тип: Зед. ё съградил' 5.386,
е съградйль 7.54. съградйль 7.54; прич.: мин.
страд, ед.' м. съ~радёнь 11.1026.
съградявам несв. (1) Съграоявам, строя
сграда, съзиждам. й цркви голЬми й
много зг'радёваха др^гочь на йме
тбгово. й на сЬка годйна празнЗ’вгха
mS празникь нкговь 39.3126.
имперф.: Змн. зГрэдеваха 3Q 3126.
съгрЬшя св. (25) Съгреша; извърша
грях, прегрешение, что съгрЬшйх'мё
ные грЬшницпгрЬбайпрЬцра 15.146;
а адам' се не покай нй рё съгрЬшй
ги 38.285; защо fee митб й бсъдй
трй"е мЫжТе дето нЬ съ съгрЬшиле
нйтиб 15 147; защб каже прркь двдь
гнЬваите се й не съгрЬшайте 3.18.
сег. Зед съгрЬшишь 19.2076, Зед. съгрЬшй
5.27, 1мн з'гръшимь 18.1776; аор.: led.
съгрЬшй 7 546, 11.87, 33.2426, сьгрЬшйх'
15.1446, съгрЬшй 38.2852, 39.305, 1мн.
съгрЬшйме 15 140, съгрЬшйх’ме 15.146;
формы от перф. тип: led. нЬс'мь
съгрЬшйла 32.2306, 2ед. ей сьгрЬшиль 1.46,
ей съгрЬтиль 1 8, си съгрьшила 32.231,
Зед сьгрЪшйль 3.21, съгрЬтйль 3.21, е
съгръшйль 17.176, 1мн. бьде съгрЬшиле
39.316, Змн. съ съгрЬшй ле 15 144, съ
съгрЬшиле 15.147, са з'грЬшйле 18 1926. сь
съгрЬшйле 34.255; пов.: 2мн. съгрЬшайте
3.18
сьгрЬшавам несв. (4) Съгрешавам.
извършвамгрях. акс бы той наказывать
на. кбл'ко ные нтемЫ сьгрЬшаваме
попоил' бы на сич'кй въ ёдйнь ча
зара многого наши 1рЬхсэве 1.4, й да
ей з'берёме оумьть сЬкыи S’ сёб'Ь ей.
че шё да бьде с#дь бжш, й векге да не
съгрЬшавамё 18.1776; й пакь знайте
брапе бтй се сйч'ка направа 6s1 срамЬ
й бой. амй токо тьк'мо члпиге що
сырЬшавагь 6S 32.2246.
сег.. 1мн. съгрЬшаваме 1.4. Змн. съгрЬшавгть
32.2236, сьгрЬшавать 32 2246; пов.: описат.
1мн. да сырЬшавамё 18.1776.
съгрЬшение ср. (29) Грях, непозволена
от гледище на религиозная морал
постъпка, прегрешение, и вйжь колко
намь бь прощава съгрЬшЬше. а ные
не щё да се прости мь за мал'ко нЬщо
34.255; ако ли в!ё не пр остите утлкЫ
прЬгрЬшешёто, й сэць вашь нбныи
не прощава вамь съгрЬшешето ваше
18.1976, й еэн'зи брать катб видЬ, как'
мЫ покры сьгрЬшёше. й оумилй се, и
покаи се 3.21, тогази ёдйнь дрогни
меташё си сториха, й цЬловаха се.
й проитйха ей съгрЬшешето 3.20;
да ако мё гь бь без ди. ато да ма
прЬдаде ь дТавол'скы рьцЬ зарадй моа
тёж'ка сырЬшёша та шьть д’Гаволы
да мё цэнесьть въ м'ката несътрьпимаа
31.2186.
ед.: сьгрЬшёше 3.186. 6.476. 9.746. 34.255,
сьгрЬшёше 3 21, съгрЬлешё 7.546. 18.1976,
съгръшЬнТе 34.255, чл. съгрЬшёшето 3.206,
13.1256, 18.1926, 18.198, 34.250, 34.2551,
съгрЬшешето 7.50, 18.1976, съгръшёнЧсто
18 1976; мн.: съгрЪшёнТа 1.46, 1.6, 1.662,
31.2186, съгрЪп_ен!а 1.6, чл. съгрЪшёшата
1.64.
съд1 л/. (6) 1. Съд, прибор за съхранение
на течности и продукты, съдина
претвори се он'зи дГаволь като жена
вдовица й сырота й дрьжй въ ptfukre
си съль плънь със' масло 15.1516;
сто чё йде аванасУе магеенпкь й
дрьжй в рьцЬте си два съда п.тъны
съсъ мрьтво напоёше 39.3026-303. И
Образно, атий MS’, поЩ?ма, та каже...
Hi ё да хвала що щь да ти се йсповЬда
ами е срамотна работата ми що с'мь
чинила, й била с'мь х^бавь съдь
дйвол# 17.168-1686. 2. Кръвоносен
съд въ напокощни днй щё да извади
гь ёдйнь горёщь вЬтрь из' й/сти мЬсто
на людТето. да ймь йссЛпй жилитЬ на
сйч'кыте й съ деэве сич’ки щото ймать
щьть да йсъхнать 18.178.
ед.: съдь 15.1516, 17.1686, 39.303; мн.:
съдсэвс 18.178, съдсэвс 18.1786, бр.: (два)
съда 39.303.
съд11 м (23) 1. Съд; църковна институ-
ция която се занимала с праворазда-
ване, съдилище. сэ злФ тогйва том^ва
члк» дёто сайде та марМрйса на льжа
прЬ съдь йли прЬ люд!е за сьсЬдина
своего зло й закльнё сс накриво токб
да го осъди 18.198; мьжгёте щьть
да ей во деть женыте на с^дь да гы
седеть 18.180; й стань тогази дэаннь
й пойдё със’ ёпкпы й чарс? мнсого.
й тогази сторйха с8'дь. й рё аск^лйнь
да у.тЬзй’ть йнсоцыте чтб бЬше гы
поставиль кданнь. й йтЬзоха 12.1156.
2. Съд, разглеждане на съдебно дело,
съдене. й цръ ре rpt- ёсте стбриле
със’ вашь сЬдь й нЪ стё праведно
с^дйле. амй како знаете тако чинЬте
12 116, сэпрь вЬнь той щё да се покаже
дббрь. на младыте щё добро да ймь
стр-ва. й коур’ьов’етво щё да мрази,
й съдь крйвь щё да сё ёэфрьл'Ь да не
сл!?ша. й нс шё да сё заклйна нйкога
18.187, ако ли прзёмашь думата на
мойте врагсаве дёто мё клеветАть. ёда
нЬ си нйкакь сх'дь йспыталь, й залх’до
мё бсъждашь 12.114. 3. Преценяване
делата на всички живи и умрели
при второто пришествие на Исус
Христос в деня на Страшния съд.
а сега ты ме тёглишь найбрьже кък’
с?д1ю кога ма заведёшь на страшны
сА’дь... й кби ше за мёне да под^ма. й
на с>?дь що щь да рекь... сэ тол’кози
тёж’кьг грЬхсэве щото ймамь 31.2186;
ато азь ’,'трЬ щъ п^сти ан’гела лёкава
й зё м» ще дшьта та ми щё м доне да
ю прЪдамь на О?дь 6.44. 4. Присъда,
решение., преценка, отсъждане.
михайль архггль когато се свадй със’
д)авола зарадй мсэусёовото гЬлб.
й не смЬа с^дь да нанесе хЬ’лень.
ами тьк’мо ре, запрещает’ ти Ть
дйволе 11.87; правёднь ёейги й сь’дь
твой правёднь ё 32.2266. страшни
съд. Страшният съд. съдене на
всички живи и умрели при второто
пришествие на Исус Христос, а
сега ты ме тёглишь найбрьже кък’
сй'дй-о кога ма заведёшь на страшны
с^дь 31.2186; тогйва щъть агглыте да
прЬведХть ан‘тихр!ста дйвола... да го
с^дать прЬ страшны с1?дь 18.200; божи
съд (съд божий). Страшният съд. й
помыслюваше за второ пришьствТе
за бжю с^дь 8.556; амй й прркь
двдь рё за с^дь бжш тамь постАвиха
пр-Ьх^бави престоле на с^дницата
бж!а 18.179; амй сэ сА’дь бжш тамо не
можешь да йз’бЬгнешь 5.40б; вЬчни
(праведни) съд. Страшният съд. азь
вамь да п^стимь ан’гела лх’кава.., да
зёме геэанн^ дшьта й да го пр'Ьдаде на
вЬчныи сА’дь 6.44; дббрь добро зёме а
зль зло зёме сйч’ки стачать голы прЬ
правёдны с£ць 18.199.
ед : с>?дь 5.406. 6 442, 6.456, 8.556, 11.87,
12 114, 12.1156, 12.116, 15.1416, 18.1776,
18.179, 18.180, 18.199, 18.200, 31.21862,
32.2266, 32.2306, съдь 18.187, 18.198, с^дь
18.1996, чл. съда 1.5.
съдение ср. (1) Съдене, преценяване
делата на хороша, правосъдие. ето
се раз'вали съдешето и д^машето
члчьско.., сто дё додбх'тс сега ейч'ки
npis мёне голы съблЬченш чё нЬ стё
помл^вале сыромасы й прбсЬпи...
азь люд!ето мйлова й право имь
съда. cbKOMV. кби какь ё работиль й
елх’т^валь тьи mV й нлйща й давамь
18.2046.
ед.: чл. съдешето 18.2046.
съдера св (1) Съдера; направя нещо
на части с дране, с късане; скъсам.
й катб чю царь езёы'а Tia д£мы. съдра
си ризите. ато се бблЬче вь врЬтище
11.91.
аор.. Зед. съдра 11.91.
съдеи м. (1) съдец свят. Метална
чаша за причастие, потир, амй
вь четврьт'кь велйкыи вёчерь да
въл эжишь във' съдець сть. со сто
причещеше со тЬлото й со крьв'ть xV
6V нашёми1, й допеей ми 17.173.
ед. съдець 17.173
сьдийски прил. (3) съдийска книга.
Книга Съдии Израилеви, една от
частите на Стария Завет, й на
кшга списка каз^ва за архистратига
михайла така, й сътвбриха рёче
еврёете лукаво npt га 11.876, со
с^дшска кшга за гедеона 11.876; со
кшга ctfдиска за маноа г п 11.88.
ед., ж. сХдшска 11.876, ск’дшска 11 876*,
11.88*.
съдише ср. (3) Съд, Страшният съд,
съдене на всички живи и умрели
след второто пришествие на
Исус Христос ты ёсй црь сон шрЬ
й сега. ты ёсй направиль ейч'ки
свЬть сэнапрЬ й досега.. ria ,т?мы
думать правёдниците rV icV xV npt
с^дищсто 18.2036. страшно съд ище
(Христово). Страшният съд в деня
на второто пришествие на Исус
Христос, оти ейч'ки щё да ЙзлЬзе
npt страшно судетце й болЬре й
сыромасы. та щё да ны попйта гь бь
що смё стрУвале. та щё да ны с^дй
cticbiMV по работата 18.207, днёска
смё жйвы. а £грЬ нЬ. амй дшата ны е
со ба й fl с ж[и]ьа й не^мирэ. й т!а щё
да стане npt страшно с£дище хво. да
даде совЬгь що е чинила 38.2936.
ед сядете 18.207, сь'дище 38.2936, чл.
сЯдището 18 2036
съдия м. (23) 1. Съдия; длъжностно
лице, което разглежда и присъжда
съдебни дела, й распусти да съберё
что съ начёл’ны господаре, й с8д!ё
й кнёзоове со сйч'ките страны, й со
сич'кыи мЬста да дбйдй’ть 11.916;
й рёкоха с^д’Гете гбобае намг да
стбримь съббрь въ кавйлТи... пакь
рекоха с!?д!ёте й где съ ейч'ки ёпкпы
й где съ рим'скы посланнипи 12.115;
й бых' V ёдна къща. й тамо щб бЪше
гпдарь й cVflia ча бнова мЬсто й
чйнЬше свад'ба на своа дьщера 7.496;
й ре mV стыи нелй си йзёль мыто й
осадил' гы ей неправёдно... да виды
й црь бти ты нЬ ей соуд!а. ами ей
неоправникь 15.1446. 2. Съдник;
този, който преценява делата на
живи и умрели (за Бога), й пакь ще да
слЬзе cVfli’a на ейч'ки свЬть, й щё да
сбстави правёдшите со дёсна страна.
грЬшните со лева 16.160; а сега ты ме
тёглишь найбрьже кък' с^дцо. кога ма
заведёшь на страшны с!?дьЗ 1.218б;амй
ные чйниме йсцЬлгёшё. със' помощь
стые трице бца й сна й стго дха. дето
ё ёдйнь бь нераздЪл'ныи и црь нбныи
й дето ё cVflia на живы й на мрывы
10.766; й агглыте щьть да пЬать прЬ
праведнаго cVpia й да д)?магь сть сть
сть гь савасоОъ 18,1996; сЬкыи кби
какь ё 8’работиль тьй си й зёма хакать
со праведнаго cVflia. дббрь добро зёме
а зль злб зёме ейч'ки станать голы
прЬ праведны с1?дь 18.199
ед.: efaia 7.496, 10.766, 16.160, 18.199,
32.2266, 32.23065, 32.2312, 32.23)6, 35.260,
35.263, соудТа 15.1446, cVria 18.1996, сёд!ю
6.46,31.2186, мн • сУдге 4 23,11916,12.1156,
cVflie 11.916, чл. ск'дТете 12.1152.
съд иий прил. (3) съдний ден. Съдният
ден, декят на Страшния съд при
второто пришествие на Исус
Христос, така е й въ днь судный,
вйдеть зльпе й нечьстивыте
праведныте как’ сё вёсел!ть. й не
мбгКть да сё приблий ёть при сэнъзи
црьскаа трапеза 12.1186; ако лй не
покаю (!) й не смйслжть сьмрьтны
ча и страшны днь os’дны аю им* ща
сЬ’ди по тЬхната работа 32.2246; защо
пр£стьп8’вать моа заповЬ... та не
смйслювать сьмрьтны ча й страшны
днь судный 32.2236.
ед.: м. скдныи 12.1186, 32.2236, сь’дны
32.2246.
съдник м. (5) 1. Съдник; длъжностно
лице, което разглежда и присъжда
съдебни дела, съдия така й мбать
снь да бьде мёа& брапата ей. й да
нЬ ё нйкоги праздно <5 нюговата
рож’ба без’ пара йлй без’ сУдника да
сУди право 18.1846. 2. Съдник; този,
който преценява делата на живи и
уирели (за Бог), й тогйва ще да ре прь
й Ть й сьдник правь на па щотб са б
дёсна езрана нкго 18.2016; й тогйва
щё да сё покаже црь дёто е црУваль
на ейч’ките сУдници сУдникь 18.200;
дёто сёдне хс праведный съдникь.
там’ щьть да сё съберьть ейч’кы аплы
й сич’ки свЬть 18.1956.
ед.: съдникь 18.1956, сУдникь 18.200,
съдникь 18.2016, чл. сЯдника 18.1846; мн.:
с/дници 18.200
съцница ж. (2) Съдийски стол, от
който съдията преценява и издава
присъди. а стыи димггрТе, сэкакь npie
впасть, да ё гпдарь солУн’скы. тогази
се йзыави сэчйвЬсно какь ё хрпаннь...
й бтидбха члци царевы, й найдбха го
чё сЬдй на сУдница своа. й"Учи слово
бж1е да вЬрЯвать ха 9.636 съдница
божия. Мястото на Страшния съд
в деня на второто пришествие на
Исус Христос, амй й прркь двдь рё за
сУдь 6ж1и тамь поставиха прЬхУбави
престоле на сУдницата бж!а... там’
шё да бъде сйч’кото да сё йсправи
18.179.
ед.: сУдница 9.636, чл. сУдии цата 18.179.
съдовище ср. (2) страшно съдовище.
Страшният съд в оеня на второ то
пришествие на Исус Христос, ами
послушайте блвёнш хрпане да вы
каже каквй щё да станемь на страшно
съдовище 18.1986; блвёнш бца
дхбвнаго б ги въсакомУ хрпанинУ
шотб ms’ е даль Оь талан’ть сер’мга.
дёто ще да го мспйтУва бь на страшно
съдовище 20.208.
ед.: съдовище 18.1986, 20.208
съдран прич.-прил. (1) Съдран. който е
скъсан в резултат на дългаупотреба,
прокъсан. й кбфрьли що ей нбсЬше
вёТха дрёха й съдрана. й сэбрьна се сэ
ища. й сана зи пристьпи й Узё дрёхата й
прикрй си тЬлото 17 1666.
ед.: ж. съдрана '7,1666
съдЬ нареч. (3) НавсякъОе, навред,
всъде. аггль... й пакь е самовластснь
й сам'сй се вдйга й сэб'хбди съд!
със'вба (!) ей воли 11.82; хс й дрггы
мрыъв'цы бЬше въскрЬсйль... й
не бЬха сэнга сэ чоутовнш лгбще
й юл'кова се не раз'бра съдЬ. й не
вЬроваха мнеозы 34.2516.
съдЬ 11.82, 34.2516, зде 18.1996.
съдя несв. (42) 1. Съдя, разглеждам
съдебно дело, правораздавам. раз’бра
за тёбе что си сторйль недостойно й
мУчйл’ ей сшённици. а не по законь
садишь 12.1136; тогйва щьть да въе-
крнать прЬ Та па дёто съдеть крйво за
дУкати та зёмать члкУ сйч’кото й бшт’
го 18.1966; йма кшб\|/ь пбголЬмь сУдь
да стбри да тё съдп 6.456; мьжгёте
щьть да ей во деть женыте на сУдь да гы
сУдеть а жените щьть да ей предавать
мьжгёто на съмрьть да гы Убгеть
18.180; й за самубнЬ... и той сьди
на ёвреёте .к. гбдинь 18.185. 2. Съдя,
преценявам делата на живи и умрели
(за Бог и апостолите). азь людТёте
мйлова й право ймь съда сЬком!/.
коп какь ё работиль й слхТУваль тьи
Mi' й плаща и давамь 18.205; слушай
члче кое добро ймашь катб каз^вашь
члкотомь1 съгрЁшёшёто... Ть него ще
съди тй нкто не съдй бти се сам’сй
сёбе осъждашь 18.198; й той ще пакь
напоконь да слЪзе, да сУди на сйч’ки
члци 9.626; даУгбтветь й да направеть
страшный прЁстель бжш дёто ще да
съди право, й дрУгыте престоле щото
щьть да сtдать ,вт, аплы, да съдать на
,bi колйна земльна й езыци 18.1996.
3. Съдя, преценявам кое е добро и зло;
отсъждам. й да сё съберУть въ традь
никёи, да се прЁпйраю със apia, й
да гб седеть дхбвно, да сё йз’берё
йстйнна чтб ё 15.1406; азь вамь дадб
сйч’кате (!) земли да и дрьжйте. й
да ей съдите мётйя' ва праве 18.204. //
Съдя, укорявам някого. азь пакь паднЁ
на землк й сльзи много пролеахь. й
чйнеше ми се стой кЙ мёне бца. й щё
да мё съди като и се врёкб да се покаи
17.172.
сег.: led. съда 18.205, 2ед. садишь 12.1136,
Зед. съди 1.6, 18.1776, съдй 6.456, сУди
9.626, 18.1846, 18.200, 35.259, 36.269, съди
18 1 776, 18.1846, 18.1856, 18.2056, съди
18.1956, 2мн. съдите 18.204, Змн. седеть
15.1406, 18.180, съдеть 18.1966, съдать
18.1996, сУдать 18.200; имперф.: Змн.
съдЁха 18.1906. сьдЁха 18.1906; аор.: Зед.
съди 18.185; форма от перф. тип: 2мн.
стё седиле 12.116, бъд.: Зед ще да съди
17.1686, 17.172,18.1996, ще да сУди 18.1796,
38.293, щё да сьди 18.1806, 32.2246, ще съди
18.198, щё да сУди 18.207, със съкр. инф
led., ща сьди 32 2236, сУди ща 32.224, ща
сУди 32.2246, 32.226, 1мн. щё сУди 15.1416;
страд.: сег. 1мн. се сУдиме 34.2556; пов.:
2ед. съдй 18.198, 2мн. с^дЬте 15.1416.
съдя се несв. (1) Само мн. Съдим се,
водим се на съд един другиго. взаимно
се даваме под съд. а дрУги се карать й
съдеть зарадй селище, й давать мито.
та не мбжать да се Утьк’мёть кби где
да направи кыца 31.217.
сег. • Змн. се съдеть 31.217
сьжежа св. (5) 1. Изгоря, унищожа
нещо (за огън). така дУ’маше, ма. сэсрЪ
сэг'нь. дёто не пари сэг'нь въ, si. ма.
съжё 37.2736; й аггль тогази ей УгУди
патерицУ при меебто. й йзлЁзе сэг'нь
йз' сэн'зи камыкь. й съжёже бнова
йстТе 11.88; когато стори прркь
гедесэнь жрьтва 6У сй_рЁ. слУж'ба
бУ със' йстТё мнеэго. й бь... пУсти
бжтвныи сэг'нь. й йз'гбри ю така й
йл'Тю прркУ дойде сэг'нь еэ га, й съжёже
MS’ жрьтвата 38.290. 2. Изгоря с огън,
опожаря потопь навёде на ейч'кы
свёть. градеэве съжёже. й дрУгы
мнеэго знамёша показа 33.2466.
аор.: Зед. съжёже 11.88, 33.2466, 33.247,
38.290, съжё 37.2736.
съживя св. (1) Преч. Сдобря, помиря
скарани, придобря. й пак1 щё мнеэго
работы чтбдны да стбры... й щё да
казУва пррчьскы дУ мы... й мрьтвы
людТё да въскрЁсЁва. на с.тЬпы очи да
дава. й дёто вйди два че сь карать, а
той сэйде та гы съживы. й ще да ймь
дУма, и послушайте мёне 18.1876.
сег.: Зед. съживы 18 1876
създам св. (24) Създам; сътворя нещо,
което досега не е съществувало; нап-
равя. катб създаде бь ншь члци, за
добро гы създаде 3.16; й родй се бь
сэ оца без' майка, й свёть напоконь
създаде 3.166; тьк'мо бь что гы е
създаль той гы знае 11.83; блгодарю
те бе че ей ты быль създаль й сториль
сйч'ки свёть 4.25
аор.: Зед. създаде 3 162, 3.166, 9.626, 11.83,
15.1316, 33 246, 35.265, 38.2826; плусквам-
перф.: Зед. 61.ше създаль 9.626. беше създаль
38.2816; форми от перф тип: led. съмь
създаль 5.29, 2ед. ей быль създаль 4.25, Зед.
ё създаль 3 166, 11.83, 32.2306. 33.2396. е
сь)ал[ь] 11 826, е със'здааь (!) 33.232, е
създаль 33 235; страд.: аор.: Зед. се създаде
5.406; прич.:мин. страд, ед.. м. сьздань 15.140.
създаден 38.2816, ж. еъздадена 14.1276.
създание ср. (11) Създание, цялата
жива и нежива природа като божие
творение, й стбри създаше, сй_ре члка
33.246; ные смё прьвб бжТе създаше
сё ейч'кы члци 35.266; амйги бё, ты
на ейч'ки на владашь, защб с'ме й ные
твоё създаше4.246; йгькатб дов'таса.
й ре адамЬ', станй адаме моё създаше
35.265: й землйта се потрьей й ейч'ко
създаше позна ба що ё стсрйль нбо й
зёмлю 35.264; а тбизи свЬть, нйкак’во
пбббге йма към'то ба. тга двЬте бжш
създаша 6bxtf стбрени. и едйнь със'
дрёгыи свЬть не смЬсюваше се
33.2456.
ед.: създаше 3.166, 4.246. 18 194, 18.196,
33.233, 33 246, 35.265, създаше 35 264,
създаше 35.266; мн.: създаша 33.2456,
33.246.
съзидам св. (18) Съзидам, построй
сграда, съградя. й пойдоха на еднб
мЬсто гдето щЬше царь да прави
полата. й рё царь на з ова .мЬсто Йщемь
да мй съвйдашь, амй вйзйь как'вб
камеше трЬбЬ’ва, й как’во дрьвге...
й почни да яйдашь 7.516; й съвйда
црква. велйка тамо на всэд^ бещеннъ’ю
11.976; й окол# градь съзйда велйкь
11.1006: бти б'Ьше тогази съзйдаль на
цригрй' стаа соф!а 9.716, бЬше нЬкои
йнокь ёвтймге ймето ms’, въ "стые горы
аОона. познаница ctms аОанасТю,
дето съзйда монастйрь велйк^ лавръ’
11.100.
сег.. 2ед. съэйдашь 7.516, Зед. съзйда 9.686;
аор.: Зед. съзйда 11.90, 11946, 11.956,
11.976, 11.100, 11.1006’, 14.1276, съзйда
11 1 ОО2; плусквамперф.: Зед. бЬше съзйдаль
9.716, 15.1376; форма от перф. тип. Зед.
се сьвйдала 6.416; страд.' аор.: Змн се
съзйдаше 15.1556.
съзидувам несв. (1) Съзиждам, пос-
троявам нещо, съграждам. велйкыи
црь кон'стан’тйнь. когато съзид^’ваше
цариградь. съградй црква ёдна въ йме
архггла михайла 11.946.
имперф.: Зед. съзид^ваше 11.946.
съзиждам несв. (1) Съзиждам, пос-
троявам нещо, съграждам. катб
каже й прркь icaia кби храмь да ми
съзйждете глкТь. храм’ се зове, чйсто
ерце члк» 34.2536.
сег.: 2мн. съзйждете 34.2536.
съзра св. (1) Съзра, видя нещо далечно,
съгледам. й рё ми агтль, погледнй сё
нбеа дбль’ на земли й вйэйь. й съзрЬ й
видЬхь ейч'ки свЬть, й бЬше нй защб
прЬ мёне на глёдь 32.229.
аор : led. съзрЬ 32.229.
съи ме стоим. показ. (14) I. Като прил.
1. Този, посочва лице или предмет в
непосредствена близост. амй ,аковь
правёдны и той със патерицата си
прЬмина кэр’дан’скаа рЬка. като
й сам’сй рё. съ жьзлом* об еймь
прЬидохь кэрдань 16.1626. 2. Този;
посочва лице или предмет, конто вече
са споменати й рё м# спо зёмлю дёто
ю ббЬща аврааме й icaaKtf й шковК
щъть да ю насёлмть дрйы 11.87, й ре
бу тьзи нбшь брапе видЬ азь насънЬ
нЬкого ар’хУерёа стар’ца. й рс ми.
пшеийнК спо да сёвезёте въ миршлиюю
15.142. II. Като същ. 1. Този; лицето,
което вече е споменато. съи йзвади
апла пётра сё тьмнйщ/. когато шЬше
да го ёб'Ге царь, Тродь 11.94. 2. Само
ср. Това това нещо; посочва вече
споменатопю. хс же есть црь. того
ради напэслЬд’къ пршде й вьплъти се
хс. стыи апль павлъ сйЬтел’ствёетъ б
сёмъ глк ёгда же пршде 33,2466. сего
ради. Свързва съчинени следствени
изречения; и затова, и заради това.
като каже й павсль апль сегоо. ради
мнеёзш въ ва недожни, й спёть
довбл’ши 33.2476.
ед.: м. сьи 11.94, съи 11 94, съи 11.94, съи
11.94, сьи 12.1086. сегоо 33.2476, сего
35.266, еймь 16.1626; ж. cito 11.87, 13.1236,
спо 15.142, 34.253; ср. сёмъ 33.2466; мн.
ейхь 31.2196.
съкрия вж. скрия
съкрия се вж. скрия се
съкруша св. (5) Съкруша, разруша нещо
из пяло, разбия, сломя, унищожа. отй
щё да сё родй нЬкои царь, нй' ейч'кы
царГе й щё да ськрйши й да [по]гУби
ейч'кыте цар'ствга 33.236; эмй что да
рек* легома е бь дёто йде... и той ще
да съкрйш вратата адовы 35.263; амй
бь съкрйии. вашего чер'квище 6.426;
крЪп'кь г гь бти щё да съкрйши вашьта
ейла щ бЪсобве 35.264.
сег. Зед. съкръ’ши 15.140; аор.: Зед. съкрипй
6.426; бы). Зед. щё да ськрйши 33.236. ще
да .’ъкрйпй 35.263, щё да съкркши 35.264.
съкруша се св. (1) Съкруша се, стана
на парчета, разбия се. й прркь icaia
каже за нгего. какь сэпаде дъннйца со
нбёто дето ьгрына развйдЬпюваше. й
ськрйпи се на земли детб пйцаше на
ейч'ки ёзыпи 11.84.
аор.: Зед. съкрйши се 11.84.
съкрушен прич. (1) Като същ. Съкру-
шеният, сломеният човек. катб
каже й прркь софбкТа на цнё[в]нъта
парёмга. спасй" що съ еэфрьлгенп. й
съкрйпённыте пршма й поставЬм' гы
за похвала 34.2536
мин страд. мн.: чл. съкрйпённытс 34.2536.
съкрушение ср. (1) Съкрушение, унишо-
жение, рагсипване. стра зелйкь щъ
да налбжК на воискУ сенахерймовУ.
й съкрйиён'Ге велико щъ да crop а на
нгеговыте людТе. и ни го наноконь щъ
да’Убпо 11.916.
ед. съкрйшёнУе 11.916.
съкрьстя св. (1) съкръстя си ръцете.
Скръстя си ръцете, остана в без-
действие. когато lie ббрьшй’шс (!)
корабь. й бь ладе той ча б»ра голЬма.
й тбл’кова б’Ьше люта сэнази бчра,
кол'кото се строшй крьмйлото на
ксраб'ть. й корабниците еъкрьстпше
ей рй’цЬте й чакахй" ей съмрыа 15 137.
аор : Змн. ськрьсгйше 15.137.
съм несв. (» 4100) 1. Като самосто-
ятелно сказуемо. 1. Съм, съществу-
вам, има ме нито ё нощь тамо,
нй зймное врЬме. нй гладь нй
жьдйвашё. нй скрьбь, нй плачь, нь
радбеь. й весёлге сЬкога е тамо 1.76;
амй слушай да тй кажй мал’ко что ми
ё на памё 11.1036; и грй"дЪшс се...
да оугУдишь воли царУ земльнбмй"
дето ё днь а $трЬ нъ ё 5 31; защб се
чювапте сэ кУр’вов’ство, й сэ мнеэго
йене й пйт!е, й мудрость, й чистота
бЪше % нгего 9.62; й такъв’зи гладь
дето не повнЬше нйкои да е быль
такъв’зи глад’ 15.142; защб вь снова
ьрЬме б£хй" napie ёллины й мнеэго
богеэве ймахХ 9.75 2. Съм, намирам
се някъде, бивам. й Йема... белЬжи
сйч’ко онова мЪсто, где що шё да
стбри...врата сэ западЬ да й’л'Ьзз’ва. й
да е сэпръде мЬсто широко й прилйчно
7.52; й рё ймь кажете ми чёда есдё вы
е бащнипа 5.38; й елй’чй сс та кон’дйса
У тоизи дбмь гдёто бЬше жената мй
5 38; й катб бЬше, нареэ’ть в чёр’кова.
а дша вльхвы вдйгнаха се й напрасно
въекбчиха 39 3166; й ймаше тамо
въбель гльббкь и & без’ вод1». й й нгего
мнеэго гадове бЪхй, зм‘)е, й смбксэве
страшны 2.116; й пбетеше се елйзй"
при сэнсва мЪсто гдёто е быль гробь
стЬи пётки 8.57; бти защб се й ные не
кланиме т око да ё дрьво. амй образь’
що ё на кртьть быль нгего почйтаме
16.1626. 3. Съм, намирам се в някакво
състояние. й ейч’ки дни й нощи на
бдЬюё бйше й плачеше. й тьгйваше
за пй"сть:нита 8.566; й бйше сйч’ка
сэнази страна миргиликгиска. на
голЬма нУэйа 15.142. // Притежавам
някаква характеристика, тази сг’аа й
прпбббнапёт’каб’ЪшссэмЪстоёпивати
8.55; бтрэче нЬкое архйппа ймето мй"
сэ градь йёраполи... 1 гбдйнь б’Ьше
тогази 11 97; защб сэ корень б’Ьше
блгь й добрь, затова се радй поблго й
подобрб 9.62; ймето мУ бЪше лесэнпё
9.666. 4. Съм, ставам, случвам се,
сбъбвам се. сьтворй блвсше й помлй
се 6tf за мбата дьшера дето i е сега
свад’бата 7.50, мнеэго се млйха агой/,
да ймъ остави писанге да знають,
какь е было хво рожьствс 6. 466; й
вюйьте твор'ца вашего, дето повелЬ и
бы сйч’ко на нбо й на землк 35.261;
елёна црца рё. Йдо, как’ знаешь ..
какь ё было тогази 4,24; ето сЬкыи
днь бЬше s'61'йство й крьво_ггролйван'1'е
по хрпанете 39.29об; й йзбави го сэ
съмрьгъ, й нйчто зло не бй Mtf 6.48.
// Настъпвам {за време). й кога бы
привёрь, прострЬ ей анна ptfobre
11.1036; й на оутрЬ кога бы день
оузё какь стыи еу’статге мал’ко
войска със’ себЬ си 5.30. 5. Само 3
ед. В съчет. със съществително име
и кратка винителна или дателна
форма на личното мрстоимение
означава състояние, евързано със
значението на съществителното,
е. ако сё й раз’гкЬвате на тёбе. амй
Hatfipb щё да го ё срамь сэ тёбе
11 1086; й крыаше се срам’ бЬше
го сэ съсЬде й сэ др;/жйна да йз’лЬзе
довьн’ка 15 134, защб й мёне когато
йспъждаха сэ цари_гра. нйргтб не
бЬше мё грйжа за това 12.1176; а кога
Mtf е нЬкоиа грижа й скрьбь, нйкои не
може да го раз’гс-вэри 31.2166; npiex’
нгего катб члка. а сега мё е стра като
сэ ба. й бою се сё нгего катб цра 35.263.
6. Само 3 ед. В съчет. с наречие и
кратка дателна форма на личното
местоимение или дателна форма на
съществително означава състояние
или чувство, евързани със значението
на наречието; е. защб мнсёго д!/махь
бти ми е жал’но на ерцето 5.33; а ты
се не бойшь амй 1щешь да се ббришь
със’ нгего, не лй тг е мйло за твбата
младость, 6xtf6ocTb 9.656; акс щЬшь да
го посл£шамё да ны е добр 1 на сэнова
мЬсто 36.272; поболе т! е да йстёглишь
на том свЬть за мал’ко врЬме, нёжели
тамо да се мъчишь без’краино 1.36; й
йзвадиха хытрина.. да ймь е лёсно
да прЬлъшавать мнеэ лгбд!е 36.2696;
бтй бь й ничто нЬ е nreMtf невьзмбжно
38.2866; й да се ра^ва й да чини, чтб
е nptf драго й Угодно 33.2326. II. Като
глагол-връзка в съставно именно
сказуемо; съм. йще да ^цЬнй маистора
дрьводЬл’ца... й да ё хыгрёць 7.49:
й на сйч’кото бжге твбренге что
сё вйды. да ё нй нкто начёл'никь
15.1316; та ако ё быль члкь досега
неправ г днь й гръшень а той сэсега
да е правёднь й млтйвь 31.2196; чтб
пйташк за ймето моё то ё чюдно
11.89; й о^/кбдтоложише да ё стль на
сэн’зи прЬстоль 15.1386; ако ё гладень
/^ш’маиинь твой а тй го нахранй. ако
л’1 е жъдень напой го 1.6 III. Като
спомагателен глагол. 1. Служи за
образуване на сложны глаголни фор-
ми на перфект ни времена: съм.
ейч'ко създанге позна ба що ё сторйль
нбо й землю 35.264; ако си нЬкомЧ1
нЬщо сэнгель й Ч’зёль насйла, а тй Mtf
поврьни назадь 31.2196; бти когато
се съвйдала сэнази бани й тогази
биле оузйдале мом’ка й момь 6.416;
й царица фч’л’вана посрЬщнь апла
съсына (!) сы полч фрадопа, й съ снахь
си невра. чтб 6bxtf былй ймале бЬсь
л!?кавь. й йсцЬлилъ гы бйль сты мабёи
37.2746; й познаше го как’ьвто бЬше
йм’ се мвйль вь морёто 15.1496; амй
въ ёгуп’ть, бЬгаль бЬше със’ маикъ
ей 33.2446; еэша ёврёе. . щьть да м?
вйдеть рьцЬтЬ й нсэнЬте продйгчени
сэ пирснете катб бЬха го приковале на
кртьть 18.200. 2. Служи за образуване
на условии и пожелателни глаголни
форми бих. защо ако не бы иль й
пйль катб въскрсе. та быха рекле ёврёе
привидЬнге стори хс 34.250. нЬка да
посЬдй при на еднакь еднь годйна,
да нанрьти трй гбдинь. да нё бы сега
плакала за на 13.123, й сьбыраше се
със’ мч’дры, й със стары, давно бы
сэ тЬ придобйль за дшъта ей нЬкоа
добра наька 15.133; й тамо давно бы
найшьль нЬкое мЬсто без’мръвно
15.136. 3. Служи за образуване на
страдателни. конструкции; съм. й
д^маше. о ги хс какь нЬ е йстинныи бь.
ами ё създань сэ ба й направень катб
ейч’ки члци 15 140; да глёдамь твой
ббразь що ё напйсань 17,170; й йсЬти
се бти е чюдо нЬкое стбрено сэ стго
Николае 15.1546; й на врьхь стльп^
бЬше напйсано так визы д^мы 11.1006;
а др8Уы грабЬха сребро й злато, что
б'Ьше даровано стм1? 9.726; й сега смё
ные постены до тебЬ й сэ велйкаго
оучйтеша спса ха 12.110; й рё прркь
icaia на сэнга м£ж!е что бъха посланий
сэ пара 11.91; а пакь дёто бЬха
потопёни до «’стала вь огнЬната рька
тге ненавидЬха брать брата 32.2316.
4. Само 3 ед. Служи за образуване
на безличны конструкции; е. томз’зи
члк«’ пЬ ё пбооно ни праведно да се
причёсти 35 266; подобрЬ ё желазо
да варйшь нежели зла жена да йишь
21 2106; амй доста ё намь тбл’кова
кол’кото да раз^мЬсмь да прославимь
ба 11.106; й затова ли на не пр’гёмашь
като ё пътно й достойно 9.636; й да
знае че ё достойно й праведно да мь'
се иокл аниме 16.1616.
сег. led. съ 1.4, 5 376, 8.566, 39.3075, с'мь
2.96, 2.10, 2.116, 2.12..., сьмь 3.19. 7 516,
9.656, см'ьЗ.Юб, сь 3.196, 18.1886,18.1916,
32.224, 39.300, ёс'мь 5.293, 5.376, 7.49,
11.876. 11.95, 11.105, 11.1056, 12.110,
12.1116, 15 1496, ёс’мь 5.292, 5.35, 11 84,
12.1106, 12.111, 15.1472, 37.275, 40.3236,
съмь 5.30, 5.31, 5.376, 7.506, 8 57, 9 606,
9.656, 11.93, 35.2626, 37.2776, 38.2886, съмь
5.376, 7.496, 8.58,9.64.15.1356, есъмь 5.376,
съмъ 9.67, 6fctf 11.104. 11.1046, 17.1656, смь
13.122, 17 1702, ес’мь 13.1246, сьмь 17.1676,
17.168,31.218,35.265, съ 18.1885, сь 18.2056,
азь (!) 39.2996,2ед. си 1.46,2 10,2.11,2.14...,
бъдешь 1.5, 7 54. будешь 1.76,11.95, сы2 96,
ей 2.11, 3.17, 4.26, 5.29..., будешь 2 И, сы
4.26, ёсй 4.26,18 2 032,32.2266, ей 5 29,5.352,
15.1446, 17.168', 17.171, 18.1846, 33.236,
37.276, 39.307, есй 5.306, ёсй 15.153,35.260,
39.30862, бьдешь 9.656, будешь 19.2076, еси
35.260, сы 38.282. бьдешь 39.3106, бъдёшь
39.314, Зед. ё 1.32, 1.362, 1.4, 1.52..., ё 1.3,
1.56, 1.66, 4.2362..., ё 1.3, 1.76, 7.50, 12.1126,
16.1586, 33.2476, е 1 З2, 1.362, 1.4’, 1 46 , ё
1.36, 1.6, 1.76, 4.242, 5.296, 5.30, 17.166,
38.286, 39.305, ё 1.6, 1.76, 5 376, 5 396, 7.53,
9.62, 11.1016, 16 159, 35.263, &?де 2.96,
3.176, 3.19, 3.196. 4.24, 5 35, 5 356, 5.39,
6.466, 6.47, 11.88, 11.896, 11.1046, 11.1056,
13.122, 13.1246, 14.130, 15.134. 15.138,
17.1676, 34.251, 34.2536, 34.255, 35.2576,
36.27162. 37.281, 38.2826, 38.2846, 38.2866.
40.3226, с 2.13, 4.256, 4.26, 5.296..., ё 5.376,
13.1236, 16 1616, е 6.446, 6.476, 7 506,
15.135, 15.1516, 16.158. 34.2546, 38.283,
38.28362, бх’дс 7.53, 11.1046, бЬ’дге 8.576, ё
9.61, 9.616, 9.62, 9.746..., ё 9.666, 16.160,
33.244, е 9.636, 9.68,11.876,11.103,15 1426,
16.157, 16.1616, 16.162, 31.2206, 38.287,
38.294, e 11.822, 39.319, ё 11.89, бъде 11.896,
11.1046, 11.105, 11,108, 16.1636, 17.1676,
17.1686, 17.174, 17.175, 33 24б3, ё 13.124
34 251,38.2936, бо<де 15.138, бъде 17.165, ё
18.1996*, 39.3006. бьде 20.209, 32.225,
33.2356, 39.2976, 39.3146, ё 31.2206, е
33 232, бьде 33.2326,есть 33.2466, ё 38.2946,
ie 34.248, 34.2526, 35.264. 37.277, 1мн.
б^демь 2.13, 3.21, 4.246, 7.51, 11.1076,
13.1246, сме 3.176,4.24,5.32,9.75б2,11.1026,
11.1056, 15.143, 15.1466. 15.1536. 15.1566,
16.1596, 16.163, 18.192, 31.2166, 34.2536,
34.254, 38.2936. 39.2966, с’ме 4.246, смё
4.265, 5.366, 5.37, 6.48, 7.512, 9.606, 9.61,
9.72,10.776,10.786,11.) 086,12.120,13.1256,
15.148, 18.1986, 18.2006, 18.205, 33.2396,
33.2 40, 34.24962, 34.25 26, 34.2536 . 35.258,
38.2866, 38.2936', 39.3186, сме 5.32, 15.156,
16.160, 31.2216,34.254, 34.2556, с’ме 15.148,
ёс’мы 16.159, ёемё 34.248, есмы 40.323,2мн.
бъдете 1.36, 1.56, 34.2496, сте 5.38, 8.58,
12.110, 15.1436, 18.2046, 18.2056, 31.222,
31.2226, 31.223, 35.265, 39.3012,39.3046, стё
7 50, 7.512, 15.143, 15.1436, 15.150, 16.159,
35.25 76, 35.2 58, 35.2636 . 38.290, 38.2922,
будете 9.616, ссте 15.150, бьдете 31.22262,
ёстё 35.259, Змн. са 1.32, 1.4, 1.5, 1.6, 1.762,
1.8, 5.3262, 11.83, 16 1 58, 17.167. 18.178,
18.П862, 18.193, 18.199, 18 20162, 18.206,
19.20762, 20.20962, 31.2203, 32.223, 32.22562,
32.2272, 32.22 86, 32.2.294, 32 2312, 32.23 1 64,
33.24 76, 39.2962. 39.3 036, 39.308, 39.31 8,
39.3196 40.3226, са 1.3,5.3 56. 5.364.18.1786,
18.1832, 18.2036, 20.2096, 31.222, 39.29662,
са 1.46, 5.33б2, 5.39б, 11.826, 18.179, 31.222,
б»д«’ть 5.36, си (!) 7.506, сй'ть 9.72, 9.736,
11.83, 15.138, 20.2086, 34.2556, бь’дЯть
11.836. бъдыь 33.2456; имперф. led. б£хь
5.296. 17.16862, 18.2036’, 18.204, 31.2212, б£
5.332,5.366,8.566,13.12262,17.172,18.201 б3,
18.2036, 18.204’, 32.23 0., б£ 18.2016, 18.204,
31.221, 38.290, Зед. б£ше 2.9, 2.106, 2.146,
2.15..., бЪше 5.286, 6.41, 8.57,11.956,11 103,
12.1096, 12.113, 15.1342, 15.141, 15 142,
17.165, 18.1946, 34.2506, 36.2726, 38.2926,
39.2976,39.3026, б£ше 5 322,11.1046,6Ъш[е]
18.184, б£ше 33.2366, 39.3146, 1мн. бЪх’мё
5.366, 35.258, бЪх'мё 35.266, бЪх'ме 39.3076,
Змн. бъха 1.86 6fcxV 2.116,5.36,5 396,9.75...,
бЪха 4.25, 4.26, 5.3262, 5.336 , бЬха 9.69,
34.2526, 35.2606, 6exV 10.79, 6W 11.92,
11.103, 12.1206, 15.134, 36.2716, 37.278,
бйха 34.2516; аор.; led. бь! 5.38, 13.122’,
40.3236, быхь 17.172, 35.265, 40 3236, Зед.
бы 2.146, 2.15, 3.176, 3 18 ... , 61 6.466, б£
6.466. 11.816. 11.836, 11.91, 11.916, 11.95,
11.97,11.976,12.110,15 141,33.240,33.2466,
34.250, 35.262, 37.275, бы 15.1336, 15.137,
15.138, 39.2976, 39 308, 6t 15.152, бы
16.1626, бй 17.1706, бы 18.184*. 39.300, 61
33.247, бы 37.2766, бы 38. 2896, Змн. быха
3.16, 5.3 562, 5.40, 6.46, 7.496, 11.103, 36.270.
38.2896, 39.3156. 40.3236, быха'4.25, 11.836.
38.2876, быше 11.92, 15.1396, быха 14.130,
бйха 35.2656; форми от перф. тип.: led.
с'мь был' 14.1306, била с'мь 17.1686, сьмь
быль 17.1746, сь быль 31.218, 2ed. ей быль
5.376, ей быль 7 52, 35.2622, 37.2766, была
ей 12.1096, си была 32.2306, си был' 35.2576,
си бйль 35.2616, был’ ей 40.3236, Зед. ё было
3.21, быль 4.22, 4.23, 4.24, 4.28, е быль 4.23,
5.366, 8.57,16.159,18.181,18.200,18.2026, е
было 4.236, 11.1022, 17.1756, 18.1776,
18.1806, 18.181, 18.183, 18.1856, 39.305,
39.309, ё быль 4 24,4.24б2,4.256.5.40, 9.696,
9 746, 16.1626, 17 1706, 31.219, ё было 4.24,
ё было 4.24, ё было 4.24, ё быль 5 35, 6.42,
15.1552, 38.2846, е было 6.466, ё била 7.50,
была 9.64, ё быль 9.68. 11.1056, 17.1696, ё
было 9.696, е бйль 9.70, ё было 10.786,
15.1496, 39.3156, ё былы (!) 10.786, ё было
11.81, 11.856. 15.154, с было 11.97, 33.2366,
было 11.101, ё было 15.140, 33.245, ё быль
15.142, е было 15.155,33.236, с была 15.1556,
ёбыла 18.181,ебыло 18.181б,ебило 18.187,
ё било 18.193, ё быль 31.2156, ё бйль 33.2326.
ё била 33.235, быль ё 33.240, быль 35 261,
2мн. стё быле 4.226, сте былё 4.226, стё былё
11.1056, сте былё 39.3076, Змн. быле 5.336,
съ былё 11.106, 15.1456, са былё 15.136,
18.1896, 32.227, са быле 32.227; плусквам-
перф.. Зед. бЬше быль 4 256, 9.71, 9.73,
17.1636, 34.249; бъд.: led. щь да 6^3 8.291,
2ед. щешь да бъдешь 1.36, 1.56, щешь да
будешь 5.33, 12.110, 12.120, 37.281, Зед щё
да бъде 1.7, 1.8, 15 1 46, 18.177, 18.1792,
18.1816, 33.244, 34.249, щё да бъде 2.10, ще
да б!?де 2.12, 4.23, 12.1126, 15.135, 17 169,
шё да 61?де 3.17, 3 186, 4.23. 7.49, 9.62,
15.1456, 16 1576, 16.162, щ’ё да б1?де 7.51,
8.56, щё да бъде 7.52, 11.886, 16.1596,
17.1736, щё да б1?де 9.746, 11.856, 11.882,
11.95, 14.12662, 15.1332, 15.1336, 15.146,
15.147, щё да ё 11.1086, 32.224, ще да бъде
16.1586, ще да бьде 17.173,18.1776,18.1786,
18 1796, 18.183, 18.1836, 18.1896, 18 192,
18 >932, 18,1956, 18.2062, щё да бьде 17.173,
щё е 18.177, щё да бьде 18 17762, 18.1796,
18.1806, 18 1 816, 18.18562, 18.187, 18.195,
18.1956, 33 2362, щё да пъде (!) 18.1796, щё
да бьде 18.180, щё да бьде 18.1806, шё да
б’ьде 18.182. щё да е 18.186, ще да е 18.189,
18.1896, 18.1956, щё да бьде 18.1926, ше да
ё 18.196, ще да бьде 32.2246, щё да бьде
33.237, щё да б^дс 35.261, ще да е 37.281, ще
да бьде 39.299, 1мн шемь да б£дё 12.1186,
Змн. щъть да бъдыь 15 147, щьть да бьдать
18.179, 18.1842, със съкр. инф. led. шь бы
40.322, Зед. щё бы 7.51, щё бы 11.826, щё бы
17.1756, 1мн. щемь бы 1.8, бъд. вмин.: Зед.
щЪше да бъде 33.244, 1мн. шЬх'ме да смё
15.1496, Змн. щЪха да са 20.2086; пов.: 2ед.
бьдй 2.10, 15.1556, 31.2196. бк’дй 8.566’,
15.1556, 36.270, бъдй 17.1706, бк’ди 17.171,
бйи (!) 36.2726, 2мн. бЬ'дЪте 3 18, 34.2546,
38.294, бьдЬте 20.209, отриц. със съкр. инф.
2мн. (недЪите) бы 39.298, описат. led. да
6ВД П.836, 11.84, 11 107, да бьда 18.1906,
2ед. да будешь 2.10, 9.65,11.926, да ей 11.93,
Зед да бъде 1.3, 17.1676, да бь’де 2.14, 3.18,
4.246, 5.30, 5.31, 5.396, 7.496, 7.506, 8.57,
8.596, 11.806,11.91, 11.916,11.1076, 13.1212,
13.1216, 13.123, 13.124, 14.126, 15.149,
15.15 362, 34.2556, 37.2806, 37.2814, 38.2.906,
38.293, 40.3206, да бУде 3.19, да б’Кде 8.596,
да бздеть 11.1076, да ё 15.153, да бьде
18.1846’, 31.222, 33.2346, 39.2972, 39.315, да
бьдё 33.237, да е 37.2786, да бьде 39.3026,
39.3096, да бё (!) 39.306, 1мн. да Йдеме
4.266, да бьдё 16.1596, да бъде 34.2556, да
бчдемь 38.2946, Змн. да стё 7.546, да бъдете
7.546, да будете 11.107,15.149, да сте 38.292,
Змн. да бъд!?ть 10.776, да бйд^’ть 11.1076,
13.1226’, да са 18.178, да бКд^ть 37.281,
38.2906; усл.: led. бы быль 12.1176, 2ед. бы
быль 2.11, 11.826, Зед. бы быль 4.246. бы
было 11.89, 11.93, бы была 15.145, 33 241,
был' бы 33 2386, бы быль 33.2386’, бы была
33.245, бы било 38.286, бы была 38.2896,
2ин. бых'те былё 18.2056, Змн. быха былё
1.3; прич. сег. деят. ед.: м. cS’uia 15.131;
съкр инф.: (може} бы 5.32, (може) бы 5.32,
11.846, (мбже) бы 37.2766, (можешь) бы
39.3096.
съмислен вж. смислен
сьмислювам вж. смислювам
съмисля вж. смисля
съмнсля се вж. смисля се
съмисъл вж. смисъл
съмна св. (4) Само Зл Съмне, стане
светло, раз вид ели се. тогази MS ре
(темень, ты сФди тй’ка, догдё съмне.
а ные да съврьшй оутрьнга сэвънь
црквата 11.102; й нощесь ва да
погости със’ що сме кадьрь ато 'irpt
когй. сьмне, а в:е ей йдЬте кадЪ вТ е
волк 31.2216; й кога съмнъ й каза
сэн’зи корабникь сънь что е видЬль
15.152.
безл. сег.: Зед. съм не 11.102, сьмне 31.2216;
аор.: Зед. съмнъ 15 152, съмна 31 2216
съмнание ср. (Г) Съмване, разсъмване.
дойдоха два штла i содсэ гр^! $ вечёр'но
врЬме. а лбть Мше rpt содсэм'скы
врат а до съмнан'.е 31.221 б.
ед. : съмнаше 31.2216.
съмнуване ср. (2) Съмване, разсъмване.
й на съмнУване заспа 8.576; вь сэнъзи
нощь на съмнКване йви се стый Нико-
лае насънЬ црК кэн’стан'тйнк 15.1466.
ед.: съмн^ване 8.576, 15.1466.
съмогрение ср. (4) Прозрение; грижа
и участие на Бога в съдбата на хо-
рата: промисъл, провидение. й прпбны
стлге, пастыре й к’чйтелье... на ейч’кы
свЬть просвЬтише катб слнце. да
йсплънювать бж!ё хотЬшё, чтбто иска
Ть по тбговото бжтвное съ.мотрёчге,
дёто гы йспльни дхь стый 15.1326;
ймаше бь нЬкое съмотрёше, й нЬкои
мйсль да сё роди, защб да спей что ё
създаль съ свойте р^цЬ 33.2396; дошлё
быха й пбскорК сэ двЬ годин*, ами
бЬше бж1'е съмотрёше да закъенкть
33.245.
ед: съмотрёше 6.466.15.1326, 33.2396,33.245.
съмотрител м. (1) Надзирател; лице,
което наблюдава работата на други
хора; съгледвач й посМ нгего вънари
се дарУе царь, й оут'к’мй да йма на
нктовото цар’ство, рк. господаре...
й на. Tia сйч’ките постави трейца
людге съмотрйтелк сйрЬ. да гы
съпикасъ'яать 11 92.
мн.: съмотрйтелк 11.92.
съмрьт ж. (101) 1. Завършек на физи-
ческото съществуване, смърт,
кончина, да йскаже й дрхго что ё
сториль стыи нрйживЬ чюдеса. й
послЬ щемь каза й дрйыте чюдеса
дёто гы е по съмрьть сториль 15.149; i
агар а го, бстави пб една ел”?, й закрй се
да не глёда на дЬтёто съмрьгъ мК катб
ше да #мре 11 85; амй бь така даде да
ей ты сыраче по нгеговата, съмрьть. й
азь вдовйца 12.109; амй й по съмръть
своа. нейзрённы чюдеса стори тоизи
сты Николае 15.151; й пакь да сё не
порадовать за съмръть дОш’манина
твоёго. ето е това пётото заръчаше
бж!ё 1.66. И Смъртно наказание
что ей полагате на Омь-Р си, за сэн!а
трите бсоуждеъници на сэн’зи ча,
кбл’ко ли радость велйка ймахё, като
сё йзбавише сэ съмръть, й ка[к] лй
прославите ба 15.1446; й катб същй
члкь ейч'ко пльтьско прЬтрьпЬ хОла,
й цо’ване й заплюване, й йспьждане,
й напоконь й сьмрьгь 38 285; црь...
рё на трите м^жге. сэсега да бо'де вамь
дарьвань животь вап ь й да знаете
сэн’зи apxiepen Николае ва свободы
сэ съмрьть въ днёшныи днь 15.149.
2. Според религиозните предетави -
безплътно същество, което отнема
живота на хората. съмрьть ё
оубйца немлтйва... съмръть раставЬ
сэ роднйна без’ млти. . съмрьть та е
такьв’зи майсторь, щото крадё люд!е
й дешё й конца 31.219; сэ тёж’ко ей
мёне сыромахО rptшнэмО й бЬднгмО.
как’ мё съмрьть тёгли със’ голема
мька да ма растави сэ живота 31.2 J 76.
до съмръти. Цо края на живота, о о
смъртта. чТкь та ее тёгли догдё ё
жйвь на тбизи сайги льжбвны. й пакь'
се не бс~авй до сьмрьти ами се ”?чи
на злы й лукавы работы 31.216; зла
съмрът. Насилетвена смърт. а тойзи
се надйе на члка дето Сё зла съмрьть
й’мрй. та каже. бтй хс мбжеть нгего
въскрйсйти мрьтва 31.216; гпдйне й
видйх' та как' си х!?6авь, та сё чюдй
на твбата младость й добрина. защб
ейч'кы бйгаха сэ това ёзёро. амй ты
как' ей смйаль та ей дошьть г?ка да
загйнешь СЗ зла съмрьть 39.3106, лежа
(разболя се) до съмрът. Разболея се
неизлечимо, досмърт. й въ цари_гра .
б’Ьше нйкоа жена бол>ар'ка... й слЬ’чи
се та сё раз'болй. й лежа до съмрьть,
догдё й бнймй 11 103; й паде дбл^, за
мнсэго Ерйме ёдьа се свйстй. и з.тй
лежаше до съмрьть. й пк'сти члци на
нйкоа бамл'ница да м? поврачювать,
да виды дали ще стань 11.906; й зъ
бнова зрйме бйше оу цари_ градь
кнёзь нЬкои велйкь й прьвыи ?
1радь... й раз'болй се Сэ люта болесть
до съмрьть. й не можааше нй б чгб
да сё йсц’Ьлй 11.986. немам съмрът.
Безсмъртен съм. й бы па по пльть
ей съмрьтень да стбри на да нёма
съмрьть дшата ны 33 239; прйдавам
(прйдам) някого на съмрът. Преда-
вам на смърт, погубвам някого й
едйны сё тй поскоро гы прйдадйха
на съмрьть та гь поейчаха. а другие
мъчаха й наказКваха гы 39.2966; й йлТа
пррка гар'ване [въ] пв’стинм s’ планина
храгпаха, а ёл'завёла царица заради
дъждбвны берекеть, та се гбтвйше
нгего на съмрьть да гб прЬдадё 21.21 Об;
прйдавам се (отхождам) на съмрът.
Обричам се, отивам на смърт ги
ice хе бе... й като ей еэша трйте
меэм'цй вавёлонаекы (!) оупазиль,
й не йз'горйха сё сэн'зи сэг'нь. така й
нашите тйлеса оучюваи. защб й ные
зарй‘ твоа любовь та се прйдавамё на
съмрьть. й дай гг. тойзи сэг'нь пашите
тЬлеса да не съгорй 5 396; сэ чёдо моё
слад'кое ёдйно_рг.д'ное какь сёхбэйашь
на сьмрьть змею toms’ на эбйть. дёто
та самь ббрекль а сега щб да стсрь
39.3096.
ед. съмрьть 1.66, 15.151, 31.219, 35.2626,
съмльть 1.66-7, 1 8, 5 396, 6.446, 9.656,
12.109, 12.1096, 12.1206, 15.1466, 16.161,
16.1616, 20.209, 31.219', 35.2626, 39.3026,
съмрьть 1.86, 5.27, 6.41, 10906, 18.180,
39.307, съмрът. 4.2362, 4.256, 6.4762, 7.506,
11.92,11 93,11.986,11.103,12.1206,13.1216,
15.134, 15 135, 15.1446. 15 1466, 15.1476,
15.1482, 15.1486, 15.1492, 15.150, 16.1576,
16.1586, 16.1592, 17.1696, 19.2076,21.2106,
31.2176, 31.219’, 31.2206, 33.239, 33.246,
34.24862. 34.252, 34.254, 37.280, 38.285,
38 294, 39.304, 39.31062, съмрьть 6.48,
с[ь]мрьть 11.88, съмрьть 15.132, 16.159,
31.219, съмръть 15.136, сьмры 18.190,
сьмрьть 38.284, съмрьть 39.2966, сьмрьть
39.306, 39.3096, сьмрьть 39.310. съмръти
9.70, сьмрьти 31.216, сьмрьти 31.218,
съмрьтпо 16.1616, зв съмрьти 31.218,
31.2186, съмръти 3 1 2 1 862. чл. съмръта
15.137, съмрьт'та 31.218, съмрьт"та 31.219,
чл. (?) нечл. (?) съмрьть 1185, смрьть 31.226,
сьмрьть 32.231.
съмрътен прил. (19) 1. Смъртен който
завъргива съществуването си със
смърт. тьк’мо ймь сёбьхбди дето
сказЬ’ват1 се за нйкои работи. сй_рё
да речемь. какь ё Ть бь блгь й добрь.
йлй какь. елнце свйти. й какь ё члкь
съмрьт’нь 33.234, й бы па попльть
ей съмрьтень да стори на да нёма
съмрьть дшата ны бйше снь бжш, а
той се назову члчьскыи снь 33.239.
2. Смъртен; който се отнася до
времето, ксгато настъпва смъртта.
зат ова и на съмрьтны ч а кога ще нйкои
да ь'мре, а той въз’дышй йз' гльбыни
ср г; а своего ала нёма нйкои да м£
помбгне 31.2176; повелй прь ырй
щё да вы бьде съмрьтныи день, амй
ако ймате нйчгб нейсправёно, скоро
ей йсправйге 15.146; а гы помысли
гбр’кыте мъкы. помысли страшны ча
съмрьтна. и да ти не надв!ё грйх’ть
1.66. 3. Смъртен; който причинява
смърт, умиране амй й сега какь нЬ
си поврЬдень о съмрьтната бтрбва
нЬдеи кры cj на 39.3036; а той рёче
aOaiiacijo магёсник^ да mV даде й
съмрьтното был1с 39.303; Ти iv хс.
катб си рёкль, ако й съмрьтно н£що
йптюгь твойте сл^гы. ничто да се
не поврЬдють 39.303 4. Смъртен;
който принадлежи на смъртта като
свръхестествено сьщество. й помни
себ'Ь ей да не помйслишь нйкак’ва
мрьснаа работа, замь догде ви наиръ
нЬ ё прЬварила сабта съмрьтна
31.2226. врага съмрьтни. Вратите
на ада. а дрЪ’гы дч’маха. възведй со ада
д|?ше наше а пакь дрзТы, приближи се
дша наша до врата съмрьт ны... й със’
таквбзи чаъане бЬха въ адь 35.255.
ед.: м. сьмрьтны 1.66, 9.646, 32.2246,
съмрьтныи 15.146, съмрьтиыи 15.146,
сьмрьтны 31.2176, 31219, 32.2236,
съмрьт’нь 33.234, съмрьтень 33.239,33.2446,
съмрьтень 33.246, съмрьтна 1.66; ж.
съмрьтна 31.2226, чл. съмрьтната 39.3036,
ер. съмрьтно 39.303, съмрьтно 39.305, чл.
съмрьтното 39.303; мн., сьмрьтны 35.265.
съмрътоносен прил. (1) Смъртоносен,
който причин чва смърт. й по сипа
днй като сё кртй стыи ev'craiic.
нападе съмрьтонбсна болесть на дбмь
его. тбл'кова додё йз'мрЬха ейч'ки
нкговьт робе, й мом'пй не ос га нй
ёдйнь 5.316.
ед.: ж. съмрьгонбсна 5.316.
сън м. (31) 1 Сън, физиологично със-
тояние на пълна поливка, спане.
й пбмлй се със'йч'ко (!) срце прЬ
сьна и про.иЬи сльзи, й тогйва лёгнй
31.2226; й заспа тежъ'кь сънь 10.77;
и събз’ди се сё съна маеёи. й помлй
се 6s' й стань рано 37.275; бдЬнте
люби мнсого синь не йще 34.2546. 2.
Сън; образа, случки, който се явя-
ват при спане; съновидение. азь
дан'шль, прркь вндЬхь каже на сънь.
дё йзлЬзоха. д вЬтрове ноны, та ймь
бЬше йметс. сЬверь югь. ёвронь. й
зефирь 18 1816; видЬхь сънь оу тьзи
нощь братте. катб чё дойдбха й двата
архггла 11.103, какво сте баньте вие
стбриле, й постйх'те до на страшны
сънища, й не могбх'мё да спймь прЬз'
тьзи нощь со с гра 15 147; йазъ такъв'зи
сънь видЬ. й не мог# да раза’мЬю что
щьть да бъдьть тта нашите сънтё
15.147; ные.. нйто разйиЬваме бти ё
тойзи свЬть катб сънь. й ды. й сЬн'ка
39.319.
ед.: сънь 2.12, 10.77. 10.7763, 11.103, 15.1472,
15 152, 17.1656, 18.1816, 18.182, 33.2366.
39 3066, 39.319, 40.3216, сьнь 31.219,
33.23 362,33.2366,34.2546, съна 11 90,37.275,
сьна 15.147, 31.22262, чл. сънл.ть 18.182,
39 3066; мн.: сънтё 15.147, сънища 15 147.
съниде от стб. синнтн св. (1) Сляза,
спусна се от по-високо място на по-
ниско. й затова двдь прркь д^маше
за днёшны д.чь. й пръклбнз нбса й
съниде... сй_рЬ, каже. затвори нбёто,
й слЬзе на земли... сй_рЬ каже. не
може никой разный нйкакь какь слЬзе
со нбёто на землю 38.2866.
аор.: Зед. сънйде 38 2866.
сънян прил. (1) Сънен, който не се е
събуОил окончателно. й помыелй да
нё въз'сън^ва. й стой й грйе ей бчйте,
каго е ё'днакь гънинь. и видь: хЙэЬвЬ,
че ё истинна 15.1346.
ед., м сънмнь 15.1346.
съпа ж. (1) Задница на кон, съпа. ёйва
ми ти че съ в ви стыи гесогте, й йздй
на конь бЬль й кажё м9. пристьпи
й въсёднй за' мё за съльта гссогтё
39.3156.
ед.: чл. съпьта 39.3156.
съпикасам св. (3) 1. Забележа, съзра
нещо, съгледам, сапикасам. сбита
войне зёха да mV се оуглёдя'вать. й
да се прЬпознавать на нкго. й ре
ёдйнь... знаю добрЬ бти ймаше
плактда бЬлЬгь на грьлото со сабта.
амй глёдаи да съдикасамё, ако йма
белЬгь так'в'зи... тс-ва си подымала,
й съглёдаха го 5.35. 2. Огледам,
разгледам някого внимателно. й вйдЬ
го... й пристьпи пбблизУ да подУма
със' нгего да го хУб!.ве вйдь: й да го
съпикаса... тоьа ре й гледа го 5.37-
376. 3. Видя, стане ми ясно, разбера.
кога бЪз' мЬра йдемь, й без' скбпось
пие коа пол'за ймаме й коё добро,
нйчто тьк'мо провала на тЬлбто ны. й
rpt ьелйкь налагамё на дшьта ей й ако
лй не вЬрй’вате й не разУмЪвате. а вые
самы себЪ познайте, й съпикасайте й
да найдете дУмата чтбто дУмаме че ё,
йстйна 11.106.
сег. Зед. съпикаса 5.376, Змн. сьпикасамё
5.35; пов.: 2мн. съпикасайте 11.106.
съпикасувам несв. (4) 1. Съзирам,
виждам нещо, сапикасвам. й тЬмь
дойде гла й ре ймь. азь това ейчко
знамь й око мое ейч'ко съпикасУва.
й Ухо мое ейч'ко чюе 32.224. 2.
Наблюдавам, следя за действията
на някого, надзиравам. въцари се
дарТ'е царь, й оут'к'мй да йма на
нктовото цар'ство, рк. господаре...
й нА па сйч'ките постави тройца
лй'дЧе съмотрйтслге. сйрЬ. да гы
съпикасУвазь 11.92. 3. Наблюдавам,
внимавам за нещо, гледам. а тй слушай
й оучй се... ако лй те не попутать а ти
млъчи й съпикасУвай й оучй са 1.56.
4. Забелязвам, разбирам нещо, са
пикасвам. й аванасТеоговори, чюде са
й азь naps’ как' тй се смЪе на цртвото. а
ты не съпикасУвашь 39.304.
сег.: 2ед. съпгкасУвашт 39.304, Зед. съпи-
касУва 32.224, Змн. съпикасУвать 11.92; пов.:
2ед. съпикасУвай 1.56
съписан прич. (3) Написан, съставен,
съчинен, списан, мца априлТа кг
мгле стаго й славнаго велика мника
гесэр'гТа. съписано дамасктна инока
йподТакона й стУдита 39.295; за
жйт:е стмУ 1сданнУ злаустХ. съпйсано
со Оесэдора трихТйскыиго 12.1126;
съпйсано Дамаскvna монаха йподТа-
кона сУща солУн'скые цркве. о блвй
15.131.
мин. страд.: ед.: ср. съпйсано 12.1126,
15.131, съписано 39.295.
съпостаглг (V) Неприятел, враг, съпос-
тат. й видЪ члка спроти себЬ ей. й
дрьжй въ рУкУ свою мъчь голь, й прис-
тупи 1сУсь при нгего 11 рё mV. наш' ли ей
ты йлй сё съпостать наши 11.876.
мн съпостать 11.876
съсаеше от стб. еъсатн несв (1) Суча,
бозая мляко, смуча. й догдё сУка
ббска сэ майка ей. въ epi й въ пет’кь
не щЬше. да ей Угоуди ббска въ Устата
нйкакь... а дрУгыте дни пр!з' н&пата,
съсаеше катб й сйч'ки д4ца 15.133
имперф.: Зед. съсаеше 15.133.
съседна св. (1) Възседна, седна върху
нещо, яхна. амй скоро дайте ми конь,
й да мй каже нЪкои на Сэн'ази планина
пъть, гдёто той прЪбыва й съсЪлна
стыи на конь й пойдё догдёто б£ше
стража на раз'ббиниците 6 476.
аор.. Зед. ст ci дна 6.476.
свободен (!) вж. съсъбоден
съсипя се св. (1) Съсипя се, разруша
се изцяло, срина се, рухна й б£ше въ
оновамЬсто еднб капище ёл'лин'ско...
пойдё тамо стыи Николае, й того да
ськрУши й сгори млба на ба, й то»
ча паде дблУ й съсйпа се катб ира
15.140.
аор : Зед. съсйпа се 15.140.
съсзав м. (6) В християнството -
едно от лицата, съставляващи Све-
тата Троица, не пбобно б£ше да
се вьпльти сэцУ съставь, й да сё не
йменУвать зрите имена, сэць й снь й
прЪЛожйтель. нйтй пакь дхУ съставь
б£ше пбобно да сё въпльтй 33.239.
2. Само мн. Състави, части на
човешкото тяло. й това tie рёкоха й
блвйха ms' челбто, й сйч’ките съставы,
й ц!»лУваха го й сэидбха ей 12.111; да
мУ йсъх’не рУката, й съставите да м2 се
йз’мёнж 36 2726; й пристъпи й ^дари
apia със’ плеснйца тврьдЬ, кол’кото
Mtf се потрёсе сйч’кыте съставы на
снагьта ms' 15.141.
ед.: съставь 33.23 92; мн.: съставы 12.111,
15.141, чл. съставите 36.27262.
сьставен прил. (2) Сьставен, който се
състои от няколко части с различны
характеристики. а съставнаа сё
зовё. члкь чтбто е стбречь. дето ё й
мысльнь, й чювьстьвнь. й мысльнь сё
зовё защото йма дшК... а чюв’стьвнь
сё зсвё. защото йма плъть 11 81;
на трй дЬлсэве раэдЬлк’на ё ейч’ка
тварь бж!а что ё бь стбриль. блвёнш
хрпане. въ чюв’стьвнаа. вь мйслънаа
й въ съставнаа 11.81.
ед.: ж. съставнаа 11.81, съставнаа 11 81.
състава св. (1) Съставя, образувам
цялост от отдепни лица, сформирам
общност. й йзл'Ьзе црь кон’стан’тйнь
й сЬде на своп прЬстбль й о една
страна HieMtf сЬднъше сты елци, рнй. й
со дрм а страна HieMtf, сты Соци, рнЧ. й
състави се великь съббрь 15.141.
страд ’ аор. Зед. състави се 15.141.
състана се св. (2) Срещна се, видя
се с някого. й дойде въ йерлимь, й
донёсе злато много й състанъ се със*
блжённаго сна своего сава 14.1275;
збсима сс поклонй на мЬстото й цЬлк’ва
землйта дето и стоаха нсозЬте...
тьк'мо сам'сй мыслЬше й мблЬше се
5tf, давно пак' се сьстанЪше съ нгеи
17.1736.
имперф.: Зед. се състанЬше 17.1736; аор.:
Зед. състанъ се 14.1276.
състигна се св. (1) Настигна; дойда до
някого или нещо, което се Овижи пред
мене; достигни, рё Mtf аггль, йдй. ами
что тй повелю това сторй. й тогази го
бстави, й състйгпъ се пакы валаамь
със' кнёзовете царевы 11.87.
аор. \ 3 ед. състигнъ се 11.87.
съсуди мн (1) Утвари, църковни бого-
служебни съдове, съсъди. й ейч'ко оу
цари гра плЬнйха фрён'ци. й собраха,
й злато й сребро, й цркбьны од ежды,
й съезды, щб бЬха мнсого_кЬннТи
8.586.
съезды 8 586
съсуш прич -прил (1) Като същ
Бозаещо, сучещо от майка си дете.
й двдь прркь й црь. зарадй днёшныи
днь 61ше прозрЬль й рёче. йзь б'усть
мЛнць й съси’ццй сьвръшиль есй xBaiitf.
сй_рЬ йз’ същи tfcra й йстин’екы со
млады дЬца. та ей съврьши хвалата ти
34.249.
мн.: съсйщй 34.249.
съсъбода св. (1) Пробода, осмъртя чрез
пробождане, промуша, пронижа. й
царь смедёи... псвелЬ да йзведКть
вома, на нЬкоа планина высока й
йзвёдоха го. й със'ббдоха го със'
коша, й така си прЬдаде дшъта въ
ptfpb бжш 7.546.
аор.: Змн. със'ббдоха 7.546.
еъсъбоден прич. (1) Като прил.
Прободен, пронизан, промушен.
й погрёбоха стго димйтрТа тамо
оу сонъзи бани, гдёто гб найдбха
съсзббденъ (!) 9.666.
мин. страд.: ед.: м. съсзббденъ (!) 9.666.
съсЬд м. (13) 1. Съсед; човек. който
живее до друг човек или има съседен
имот: комшия. й пойдоха съсЬдете
нгёины на патрТар'ха алс£ан$ьикаго.
й рёкоха Mtf 11.1056; й кога ю лайде
тогази раскаже на съсЬдете ей 11.82;
бти щё да ей бстави ерцёто бащата CHtf
ей. а снь м? ще да ей бстави ерцёто на
людйтЬ й на съсЬдете й на роднината
своа 18.1795 2. Съсед; човек, който
се намира непосредствено до друг
човек. сега кол'ко лй слъзи пролива
мои баща й майка ми въ тойзи ча за
мёне катб ме не видеть да сед к със'
др£жч[н]а и съсЬдё мой със гЬ на
трапсзата каша 39.315; а съсЬдете
чщтце гла станьте, така й въ дбмь
нкговь что 6Ьх^ станьте й запйдише
свЬщи 15.1526.
ед.: съезда 1 66; мн.: съскде 1.5, 15.1526,
39.315, със[Ьди] 11.816, съсЬде 15.134,
съезде 39.315, чл. съсЬдеге 11.82, 11.105,
11.10562, 15.1526, 18.1795.
сьсЬдин м. (15) Съсед; човек, който
живее до друг човек или има еъседен
имот; комшия и сьсЬдинь щё да
бмрьей женьта сьсЬдйнИ своему'
32.224; со злФ тогйва томана члю/ дёто
прЬдава й ббажда съсЬдина своего на
зло 18.198; дёто ще да сЬдй дгаволь в'
мьката тамози гце да сЬдй й тба члкь
дёто завйди съсЬдин»/ своему' щотб
йма добро со ба 18.1986.
ед.: сьсЪдинь 32.2242, съсЬдина 16.1586,
18.1972, 18.1982, сьсЬдина 18.198, 32.224,
32.231, съсЬдинЯ 18.198, 18.19862, 31.217,
сьс£дйнИ 32.224.
сьсЬка св. (3) 1. Съсека; ударя с остро
сечиво, за да направя нещд на части,
насека, й съсЬче дрьва 11.85; и
ралото съсъче наместо дрьва 11 90. 2.
Съсека, убия някого със сечене. й сонга
пёр'си... начёха мбждК сёбЬ ей ёдйнь
дрйыи да сё сЬю'ть... й съсЬкоше
самы сёбЬ 11.96.
аор 1 Зед. стсЬче 11 85,11.90, Змн. съсЬкоше
11 96
сътворигсл м. (1) Творец, създател (за
Бога), вйднте ли блвёнш хрпане зара
млть й добро срце, та самого Та ба
сътворйтели нбо й землю, та го гости
й почете 31.2216.
ед.: сътворйтели 31 2216.
сътворя св. (39) 1. Сътворя; направя
нещо, което до този момент не е
съществувало; създам. азь ёс'мь хс,
дёто с'мь сътвбриль нбо й земли, й
различи тьм?, й показа евъть 5.29; азь
ёс'мь, что съмь сътвбриль елнце, да
свЬти днёмь, й мць й звЬзды нощ!а...
азь ёс'мь, дето съмь създаль члка 5.29;
бъ сёнапрЬдь катб еътвбри агглы. й
бстави гы на свба ей воли да б^дЛь
11.836; й кнёзь сывбрень бЬ со ба
11.836 2. Направя, извърша нещо. а
др(?гы се ^сЬтиха й риЗ^мЪха, бти ше
нЬкое чюдо да еътвбри сты димйгрТе
защб на сЬкыи днь стыи чйнЬше чюдо
на порббени члци 9.68. // Подготвя,
органазирам. й събраше се ейч'кы
ёпкпы й клирйкы. й сьгвбрише съббрь
15.138. 3. Направя някого някакъв.
бЬше снь бжш, а той се^ назова
члчьсхыи снь. да еътвбри на да^смё
сыновс й да се насели на цртво нйное
33.2396. 4. Прен. Прекарам някъде
й нЬкогы събрах»/ се ёзыци что сё
зовй’ть авары, да йдЬТь й да шгЬкать
царидрадь й пойдоха й сътворйха
тамо нЬколико врЬме йз'вьнъ бйах^ й
насйлЬвахУ 11 956. сътворя лукаво.
Съгреша. й сътвбриха рёче ёврёете
тйсаво npt Та 11.876; сътворя мир
Сключа мир. й пойдбше въ фрипи,
й сътвбрише мйрь със' таифали...
й поклонйше се црх’ коп'стан'тйп^.
и казаше mS" какь ходйха вь фрипи,
й какь сторише мйрь със' таифали
15.145; сътворя си отход. Оттегля
се; напуснамястото, където се нами-
рам. й тогази прЬз' пи днй слвчи се
празникь велйкь ёллин'скыи й имах8
законь да ё тамо й царь й страгилать
шо ё прьвыи на войска, никои нЬгде
да нЬ ё поишь ль', а ём'стапе еътвбри
си сохбдь да се не намЬри тамо на
тЬны празникь 5.316
сег.: led. сътворя 11.84, 11.107, сътворг
11.876, Зед. еътвбри 9.68, 33.2396, 1мн.
сътвбримь 13.1236. сътворй 13.1246. Змн.
сътвбрлть 11.95, аор.: Зед. еътвбри 5.316,
6.426, 11.836, 11.94, 11 100, 13.124, Змн
сътвбриха 5.40, 11.876. 11 95, сыворйха
11.956, 12.1166, сътвбрйше 15.138,
сътвбрише 15.145, 34.250, форми от
перф. тип led. с'мь сътвбриль 5.29. съмь
сътвбркль 5.29, 2ед. ей сьтвбрил' 5.306, Зед.
е сътвориль 5.39. е сътворйль 5.406. 15.131,
е сътвбриль 7 53, ё сътвбриль 9.70, 11.936,
32.2306, е сьтвбриль 32.2236, Змн. съ
сътвбриле 11.106, сътвбриле 15.1486; пов
2ед. сътворй 7.506, 16 162; страд.: аор
Зед. еътвбри се 6.43; прич : мин. страд, ед
м. сътвбрень 11.836.
сътнии числ. ред. (1) Стотен ов'цата е
[jars’] бона, адамь сътньи. а. св, чйнове
нбны заЛ’бйсе адамь. й бстави хс. св,
[чин]созе нбны й слЬзе на земли, й
бблЬче п[льть], да спей адама 11.816.
ед.: м. сътныи 11.816.
сы ников прил. (1) Стотников, който
принадлежи на стотника. хс й
др^гы мрьтьв'цы, бЬше въскрЬсйль.
вдовйчина ейна й сътникова раба
34.2516.
ед : м. сътникова 34.2516.
сътрия св. (4) Затрия, погубя нещо или
някого, премахна. защо йде й дойде
врЬме да сътриё наша дрьжава 35.263;
азь цар»’ магТа не знаю, й със* магха
нито не йбй. амй гб сътрйхь съсйлою
(!) ха истинного ба, й х/сфйса 9.66; амй
въскрнйгибе... йнавыинасъмръть. й
сътрш сйла ns’KaBOMS’ дхаволъ' 35.2626;
й да паднете прЬ вашите ьрагеэве й
да сътрыА със' досаждешё вашъта
гръдыни 11.107.
сег.: led. сътрьхд 11.107, Зед. сътрие 35,263;
аор.: led. сътойхь 9.66; пов.: 2ед. сътрш
35 2626.
сътрия се св. (1) Затрия се, погубя се
амй чтб да pcKS’ легома с бь дето йде,
защб позна, и раз8'м£ че ще да погуби
наша сйла. й что да сторимь дойде
врЬме да сё сътрТемь 35.2.63.
сег 1мн. сё сътр!ёмь 35.263.
съхна несв. (1) Съхна, вехна (за
растение), й катб цвЬтТе зёме да
цьв'ти, а катб трЬва кбсена зёме да
сьхне 31.2156.
сег.: Зед. сьхне 31.2156.
съшъствие ср. (3) Пришествие, иова-
не (на Исус Христос на земята).
прьво съшьствТе хво 18.1856*, двФ
сыпьствха думать кипы й писанха щё
да бьде на землйта 18 1856; ёднб е
съшьствхё было когато се породи сё
бца мрпа... й распе се, й трётыи тнь
вьскрсе. й пакь се вьзчесе на нбо...
а за второ пришьствТе хво когато ще
да бьде прЬ людное й почтно, та щё
да nS’cne праведнаго сноха, й пррка
йл1а. да кажать чё дой де врЬме й ча
пристьпи 18.1856.
ед.: съшьствхе 18.1856*, съшьстые 18.1856;
мн. бр.: (двЬ) съшьствха 18.1856.
същи прил. (31) 1. Същият; не друг,
а този или такъв; вече известен,
познат тойзи ё сьщи хс снь бжш
ами елате та м? се поклонЬте. й ёлате
та го вЬря’ваите 18.191; в+.рх’вамё й
йсповЬд^’ваме. бти, какь ё бь със’
ествотс ей същи. блгь, млрдь, й
мнсого грьпЬлйвь 33.2456; амй пакь
й дхаволь същи врать,~й завйстникь
на сол!?нйнк. зашб йма любовь ctmS
димйтрхю. что йзнаиде да ймь стбри
пакость 9.72. 2. Съши. истински,
същински. й катб същи члкь сйч’ко
пльтьско прЬтрьпЬ х!?ла, й уЗ?ване й
заплюване, И йспьждане, й напоконь
й сьмрггь 38 285; й сэ нюго познаше
й сэць ms’ й майка ms’, как’ съ същи
същи (!) добры хртхане 15.1326; й
тамо вь сэн’зи сэстровь ймаше нЬкои
магёсникь й съши cnS'ra д-аволсвь,
зовЬха го кинбуь 6,436; а вбм'.ань
занёсоше катб същбм8’ 6S1. защб
дръгомй HbKceMS’ не трЬб^ва вумхань,
бсвЬнь 6S 33 244. ПСъшински според
определена кръвна или брачна връзка,
истински. стш врачсэве козма й
дахпань, бЬха съши братх'а 10.76; и
дрхжйна ms’ 6bxS апль вар'воломёи
й сёстра съша фйлипггё мархамна
36.2676; й гледа го й чхбе м# думата
й биди какь е съши нхёинь мхжь. ами
пакь не смЬа да го попита да рёче ты
кои си 5.376. съши и едно. Едно и
еъщо нещо. й така се вьсёли гбрнма
прУ.м^дро снь бжш, дето с със’ бца
същи й едно 3.176
ед., м. същи 3.176, 5.376, 6.436, 9.62б2,
15.1326’, 15.139, 15 152, 18.1946, 33.2456,
34.249, 37.2766, сьщи 7.53, същи 9.72, 10 76,
сьхди 18 1816, 18.191, сьщй 33.2346, сьщй
38.285,38.2856, 38.287, същи 38.293, сьщэмЯ
32.2266, същомё 33.244, 33.2446, същЗм^
33.244, ж. сьща 32.2296, съща 35.2626-263,
съша 36.2676, ср. също 33.244.
сыцисувам се несв. (1) Сащисвам се,
смайвам се от нещо, обърквам се.
его й дхь стыи йзл£зе нюи насрёща.
й каже и, дше не същйс^ваи се нито
се срамЬ и, оти щёшь да пр:йдешь на
мЬсто дёто го нЬ ей видЬла нйхогы
32.230
пов.: 2ед. сыцйсъ’ваи се 32.230.
същлсувапие ср. (1) Сащисване,
смайване, объркване о сьщис^вашё
члксэ и сэ скон'чаша мйр!/ 18.193*
ед.: сьщися’ванТе 18 193*.
също нареч. (1) Също, отново, пак,
още веднъж. й царь попйта негбват’
ей кёхаи мегнён’тга за това. а той м#
рё. к’трЬ пар!/ да бьлесъщб съврыпенно
йспйташс в‘ чёр’ковата бога аполбна
39.306.
също 39.306.
сЬверен прил. (1) Северен, който
се намира откъм север, й найдё
пешера голЬма, й црква чюдна, дёто
ймаше бжш ббразь. й па въеточна
странъ образь б’Ьше сэ ба стбрен' й на
сЬвер'на странь найдё дбмь голь, й
место широко за сл^г-'ване 14.127
ед.: ж. сЪьер'на 14.127.
сЬдба ж. (1) Сеитба, посято зърно
й кога ей сЬаха сЬд'бата й дохбжахЬ'
мадганйте й пожънйваха ймь и 11.876.
ед.: чл. сЬд'бата 11.876.
сЪдеи от стб. с'ЬдЬтн несв. (1) Прич.
като прил. Който седи върху нещо или
някого; седящ й рё. Ти бе ейл’ныи, й
свЬтодав’че, сЬдеи на хер^всмЬ 2.13.
прич.: сег. деят. ед. м. сЬдеи 2.13.
сЬде от стб. сЬстн св. (8) Седна; заема
такова положение, че задните части
на тялото ми да се опират на нещо.
амй като йзлЬзе сэ рЬката. сЬде на
едйнь камикь. й плаче 5.33; й йзлЬзее
црь кон’стан'т'йнь й сЬде на свой
прЬстбль 15.141.
аор.: 3 ед. с!дс 5.33,6.43, сЬде 15.132, 15.141,
16.160, 38.287, 40.322, 3 мн. сЬдоше 11.95.
еЬдя несв. (84) 1. Себя; намирам се в
такова положение, че задните части
на тялото ми се опират на нещо. й
видЬ ёдна жена катб една царица,
й сЬдй на стол* злать свЬтликавь. й
около нка стоать мнсэго войне 8.576;
й като го носЬха на сэдрь, кога го
видЬха чё сЬды на бдьр’ть. кога го
вйдЬха чё ходи прЬ сэдрь 37.279; й
кога сЬдйшь съсь по стари сэ тебЬ на
трапёза. нйкога не простри ты psW на
мдеше прЬй нкго 1 56. НЯздя, себя
върху яздитно животно, ёто ёдинъ
конь бъль, дё йзлази йз* вратата
нёныи. й сЬдй на нкго члкь същи
йкь катб й право^дникь 18.1946;
гт$’ црь твой чё йде, й сЬдй на жрЬбе
белк 34.252. 2. Себя, прекарвам вре-
мето си някъде, престоявам. амй
легомэ врЬме не бы да плаваме, й
затова сЬдйме й чакаме да дадё бь
врЬме да йдеме 15.1436; тамо арёк’са
стыи й рёче да сЬдй. г, днй да си
прЬпочйнъть 5.366; й пойдё сэнази
жена, й найдё Мб’жа своего, й рё м#
сЬдЬх’ ей днёска азь дома ей. й дойдё
нЬкои мйкь младь 11.886; й тот а
се помбли стый догдё го загвбрйха
въ тьмнйцата. й сЬдЬ i тъмнйцата
днь й нощь 39.3016. 3. Пребивавам,
живея някъде, обитавам. й пакь рё.
гь въ сгсэнЬ сЬдлть ёдйнь страшекь
й велйкь прркь ocie 18.178; й бы
i бащин* си дсэм(ь) что сЬде. зт.
годйнь никои не позна го 40.322; й рё
npoxoptf да пойде въ 1ерлймь, й тамо
да сЬдй догдё ймре 6.486; блжённыи
же стмеебнь сЬше на монастйрь, й
рабогЬше 2 10; капиша ёллйн’скы
мнсэго O’bxV на тьзи ёпар’хш, гдёто
б'Ьше стыи Николае, й i тЬхь 6bxtf
бЬсоэве15 1396.4. Стоя, намирамсе в
определено състояние. праведниците
сЬдёть сыти, а грЬшниците мьчать
гладны й жьдны 18.2066; амй пакь
не бы мёне нй едно зло, йлй нЬкоа
нивбли, да повтарЬ за др^гьго м#жа.
амй сЬдЬ како S’ еднъ 6Spa й пох!?лгёна
вдовица, й прЪтрьп^ със‘ 6ж1е
повелЬше 12.109. сЬдя на прЬстол.
Заемам определена длъжност й
блжёнь юаннь злаусты детб сЬдй на
прЬстбль й бы велйкь със‘ по^чеше
й прЬдобрь защб праведно д^маше,
й сэоличаваше който ё немлтйвь й
не знае ба 12.1126; a Tie прЬмётнъха
и напйсаха да йспъдеть тсэанна. й
метнъха рЬ на нкго. бти идёшь й
кртйль сей, й да нё сЬдйшь вёкге на
прЬстбль защб ти нс пбобае 12.115.
сег.: led. сёдл 39.315, 2ед. сЬдйшь 1.46,
сЬдйшь 1.5, 1.56, 4246, 7.536, 11.1062,
19.208, 39.311, Зед. сЬдй 5.366, 6.446, 6.466,
6.486, 7.506, 8.576, 9.636, 12.1126, 15.1496,
18.1846, 18.1946, 33.234, 34.2494, седи
14.126, сЬдйть 18.178, сЬдй 18.1916, 33.232,
39.306. сЬды 37.279, сЬдй 38.287, 40.3216,
1мн. седимь 5.32, сЬдйме 15 1436, 2мн.
сЬдйте 18.1786, сЬдыте 35.264, Змн. сЬдёть
18.206, 18.2066, Нть 38.292; имперф.: led.
сЬдЬх 11.886, сЬдЬ 12.109, Зед. £Ьше 2.106,
7.54, 9.64, 9.656, 11.886. 31.2216, 34.250,
36.2706, 36.272, сЬдЬше 37.2736, сЬпеше
40.321; 1мн ёЬх'мё 15.140. сЬдЬх’мё 18.203,
Змн. ёЬхь 15.1396, сЬдЬхК 15.143, сЬдЬга
18.193, ctjbxtf 33.241, сЬдёха 38.2936, бЬха
39.3146, седОхк140.324; аор Зед. седЬ 2.126,
14.1266, сЬдЬ 14.126, сЬдЬ 38.287, 39.3016,
Змн. седЬха 2.136; форма от перф. тип:
Змн. стё сЬдЬле 18.202; бъд .: Зед. ще да
сЬдй 18.19862, Змн. щьть да сЬдать 18 1996;
пов.: 2ед. сЬдй 1.56, 2.10, 3.19, 3.20. 10.776,
11.102, 2мн. сЬдЬте 6.486, 38.290, 38.292,
ёЬте 38.293, описат. 2ед. да сЬдйшь 12.115.
сЬене ср. (1) Сеене, посяване на нива,
сеитба. браче Йма обычаи, кога йма
нЬкои добра шва за сЬане и ако не йм а
сам’сй сЬме да ю засЬе. а т!е заемлють
сэ дрй'гь [, сЬме, й сЬють 11 84.
ед.: сЬане 11.84
сЬка несв. (2) 1. Сека, правя нещо на
части с помощта на сечиво. режа.
1сэанна стбри, да сече дрьва й да
пбклаждг сог'нь 6.416. 2. Сека. убивам
някого със сечене. й сэнта пёр’си, катб
видЬха това чюдо, оуплашиха се. й
йз’безЪ’мЬха. и начёха меж.’# сёбЬ ей
ёдйнь дрй’гыи да сё сЬк^ть. мнЬха бти
гы гражане сЬкй’ть. й съсЬкоше самы
сёбЬ 11.96.
сег.: Зед. сече 6.416, Змн. еЬк^ть 11.96.
сЬка се несв. (1) Само мн. Сечем се,
убиваме се със сечене един друг, й
еэша пёр’си, катб видЬха това чюдо,
оуплашиха се. й йз'без^мЬха. й начёха
мёжда’ сёбЬ ей ёдйнь др^гыи да сё
сЬк1?ть. мнЬха бти гы |ражане сЬк^ть,
й съсЬкоше самы сёбЬ 11.96.
сег.: Змн. сё сЬк^ть 11.96
сЬкакъв .иестотш. обобщ. (У) Като прич.
Който е най-ранообразен по вио, все-
възможен; всякакъв. а той мйсли
как’вй работы мнеэго да направй
на тбизи свЬть. а нё знае чё сЬкаква
болесть на нгего прихбжда. й сЬка
мька V нгего се гнЬзды 31.2166; й не
тьк’мо сэ члци йз’гбнюваха ейч'кы
болести, амй й сэ добьп'кь сЬкак’вь
сэпъждаха болести 10.76.
ед.: м сЬкак’вь 10.76, ж. сЬкаква 31.2166;
мн. сЬкак‘вы 33.2346.
еЬкам несв. (9) 1. Мисля, смятом,
приемам нещо за някакво; считам.
това като чю црь. й сЬкаше че ё
йстйна защб си вЬръ'ваше евлавта свой
ms’ бЬше 15.146; гой сЬка че щё да
дрьжй цртвото ей за мнеэго 18.1886; й
хбдЬше царица йз' лозТето,.. й Сэкьспа
1рбздь й йзЬде го. защб не знймше че ё
чюждо, амй сЬкаше че ё й това царево
12.113. 2. Мисля, приемам някого за
някакъв. смятом, считам. ала той не
знаеше чё сь агглы, амй сЬкаше че сь
нЬкои пьтници 31.2216.
сег.: 2ед. сЬкашь 32.2306, Зед. сЬка 18 1886,
сёга (!) 39.3166; имперф : Зед. сЬкаше 6.456,
12.113, 15.146, 17.166, 31.2216, 32.2306.
сЬки местоим. обобщ. (792) I. Като
прил. 1. Всеки; един, който и да е от
определено множество, общност.
взет отделка, без изключение на
някой. й да ей земе сЬкы кад'Га й паша
сё цара емйрь й тестйрь на сбой градь
39.2976; й жена го нёкоа срЬщкь.
йзнеебваше отроче мрьтво да гб
погрЬбе й плачёшЬ катб сЬка майка
36.268; поиска й сты Николае да й
врьне праведный длъгь. й ходЬше
на ci ко капище ёл’лйн'ско. к чйнЬше
млба на ба 15.1396; затова й ные смё
дчьжны да съврьшимь заповЬдь хе а.
й да ймаме брато люб'1'е съ сЬкыго
хртйнина 13.1256; та бЬше ейч'юать
гра' весь, злать, й, въ дЬ’варе ббградень
й, Д. стльпове. й вьтрЬ на сЬкы
д^варь, д. рЬкы, об'тйчаха 32.2276;
та бЬше на брЬговёте на ria рЬкы
дрьвга садени пльны сь рбж'ба. й сЬко
дрьво принбсЬше рбж'бы, ei... слакы
й разлйчны 32.2276; залъ’до се тр«ди
й мльвы сЬкы жйвь члкь на тбизи
свЬть 31.2166; чё см'ь й азь члкь со
прьсть и сё крьвь й пльть ймамь катб
сйч’ки люд!е 3.196; а дрЬ’гыте дни
прЬз' нёлита, съсаеше катб й сйч'ки
дЬца 15.133. 2. Всеки, всякакъв; ка-
къвто и да е, взет отделно, от най-
разнообразни по вид качества, без
да се изключва някакьв. чюх’те лй
блвёши хрпане стары й млады й
сЬкыи възрасть члчьскы, какь ейч’ка
наша работа принбееть агглы къ Ы
32.226; й грётТа е пакь растйтел’на
дето растё члкь... й сЬеыи добыт'кь
йма заёдно й дрьвга, защб се й тгё
раждать. й хранит’ се сё землйта й
растить 33 2326; а той мйсли как'вй
работы мнсого да направи на тбизи
свЬть. а нё знае чё сЬкаква болесть на
нгего прихбжда. й сЬха мька"# нгего се
гнЬзды 31.2166; молЬте се за ейч'кы
реэ хрттан’скы. да ны помйл^вате,
й покрыете, сё сЬкаа бЬда. да сё
споббй да стансмь на мЬстото гдёто
съ праъедниците 1(1 796; й не тькмо
сё члци йз'гбпюваха сич’кы болести,
амй й сё добыт’кь съкак'вь сёнъждаха
болести 10.76; бти защо е лтвь црК
поббень. защо ё лъвь нА ейч’кы
ввЬрсэве земльсщи црь 33.2446; да сё
не бпивамё кажась, защб е пиин'ство
майка й корень на сйч’ките грЬхсове
11.108, й собыдё сич'кы цркви, катб
ёдна пчела работа а то саб’ходи сйч'ки
цвЬгоове пролЬтны 8.566. 3. Всеки;
който ида е поредев, последователен
от някакьв ред, взет отделно, без да
се изключва някой. й на сЬкыи днь
кби дохождааше бблень йсцЬлмвлше
11.986; й стань мал’ко на пътьть да
си почйне .. зашо така па сЬкыи ча
постоаваше, й сёпЬеше си правило,
й меташа ей чйнЬше 17.166; й та
стрЬваха празникь й съббрь сгмё на
сЬка година 39.316; и хбдЬше 1 црква
на сЬкаа нбщь, й дрьжаше бдЬше й
мльаше се 6tf 12.111; й сётогази сёць на
отрочето чйнЬше празникь й сл^ж'ба
стмё архггелЬ’ на сЬко лЬто 11.956. 4.
Салю мн. Всички; целият брой лица и
предмета от определена съвкупност.
общност, без изключение. й глёдаха
ейч кы гражане гбрЬ сё колите кам’тб
ёзербто как’ ще лам!ата да погльне
момъта 39.3106; ёдинадёты път’ се
йвг на сйч'кыте 8чёнипи, й на свою
мтрь бци 38.288; й рече на бита
калоере йдёте по ейч’кы кеши йщЬте
й найдёте жената 3.21; морето се
вьсмрьдЬ й сйч’ките рйбы йз'мрЬха
18.189; й кода съврьши мол'бата й
х’зе сйч’кыте сЬчива й йзлЬзе й даде
ймь 13.1246; нападе съмрьтонбсна
болесть на дбмь его. тол’кова доде
йз’мрЬха сйч'ки нгеговы робе 5.316;
й рёче м?. захарье йзлЬвп й събери
сйч’ките вдев'ны что съ въ Ьдею
13.124; бги щё да сё родй нЬкои царь,
нА’ ейч'кы царье й шё да ськръ'ши й да
[по]г%'би сйч’кыте цар’ствта, който се
ни ms' нс покланмть 33.236. II. Като
същ. 1. Само м. Всеки един човек без
изключение от определена група, общ-
ност, всеки. и тогйва ре ймь црь. ёлате
да метнё жръбе й да дадё сЬкыи по
ёднб дйте змеютом^ кбр'бань 39.3096;
раз'болйха се сйч'ките ей люты й
разлйчны бблесты. й ейкы сё лиши
о животать свой й ёмрйха ей люта
съмрьть 12.1206; защб слтрьвйнь
катб слйзе на земли та сё породи,
й походи смиренно й пэх^тгень со
СЙКЫГО Й МНЙГО ПрЙТрьПЙ ДОГдё
го й распёха 38.293; й пртель бйше
со ба дарь, та бйше прсзор'лйвь, й
разКмйваше сйкымК на ерцето чтб е
12.1096. 2. Само мн. Всички лица от
определена съвкупност, общност без
изключение; всички. й ксга влйзоха
сйч'кыт е в' чер'к'витцето а т5ё чака-
ха да вйдеть ч[тб] щё да стбри
стый 39.307; й апль легбма щйше
архистарх^ лйдость да ю ймьдри й
пакь да выли ейч’кыи съббрь чё е слёга
сйл'номК 6s’. й ьйкнъ да чюеть сйч'кыте
36.2726; й катб чюха това ёпиватещи
людте. скоро ейч'ки тёкоха, й със'
голйма радость йзвадиха, мбщите
геи 8.58; млады, й стар'ци, мг’жте й
жены, й мал'кы й голыми, й ейч'ки
притёкоше стмх’ наерйща 15.1376.
на сйки час. Всеки час, ежечасно;
непрекъснато, непрестанно, й дхма.
"ги бе... настанаха члчьскы снсове, й
пох^лиха ймето твоё стбе. кльнгаха
се на ейкыи ча на льжь 32.224; ради
Тй ic ха нашего, дето грйбй ейкогыи
й ка ейкы ча. да го блгодаримь и да
м8 се покл аниме вьвйкы 17.176; на
ейко врйме. По всяко време, непре-
къснато, непрестанно, та бйше па
бръговете ка тта рйкы дрьвта садени
пльны сь реж'ба. й ейко дрьво
принбейше рбж'бы, ег, на ейко врйме,
слакы й разлйчны 32.2276; на ci ко
мйсто а) Навсякъде, където и да е.
а хс легома катб бйше. й бь й члкь.
й бжтвото ms’ бйше на ейко мйсто а
члчьствотс на еднб мйсто 34.251 б)
Отвсякъде, откъдето и да е. й пакь
въепоменй й апллыте, как'ь бйх8 на
ейко мйсто гбнгени. й по градов ;те
съ хрыахй1 12.119; (на) сйки ден.
Всеки ден, ежедневно; непрекъснато,
непрестанно, сто ейкыи днь бйше
йэтйство й крьво пролйвантс по
хрттанете. й това бывайте по градове
й по мйста 39.2966; й зарадй тоза
попйца на на бь др8т>т ёзыци, пеганш
да ны досаждать, й да ны мъчьгь
на ейкыи днь 11.1066; й на ейкы
днь слушать, ёллйн'цг.те нгеговы”е
д(?мы, та се прйлъшавать. й сЗставАТ*
ей ьйрата своа, й стаю/вать хрттане
9.63-636; ейки ден и ейка нощ.
Всеки ден и всяка нощ. денонощно;
непрекъснато, непрестанно, й да гб
вида, какъвь ё тбизи члкь дёто това
мёне чйни. й тьзи мйсль ейкы днь, й
ейка нбпть, ймаше 15 1356
ед.: м. <Лкы 1.76, ейкы 1.8, 9 63, 11.93,
11.975, 11.1076, 15.1356, 17.1646, 17.176,
18.109, 31.216, 31 2166, 31.2206, 32.225,
32.226, 32.2282, 33.2366, 38.2846. 39.297,
39.2976, 39.310. 39.3176, 39.318, сйки 2.106,
сёкы 2.106, ейкы 5.326, 12.1206, 31.2156,
31.220, 32.225, 32.2276, 33.2335, 33.235,
38.284, 39.2966, 39.304, 39.3106, ейкыи 9.68,
9.70, 11.83, 11.976, 11.986, 11.1066, 11.1076,
11.1096, 12.1166, 13.124, 15.133, 15.1336,
15.13 56, 15.141, 16.1582, 16.1596, 17.164,
17 1646, 17.1656, 17 166, 17.168, 17.1686,
17.1736, 18.1776, 18 1 796, 18.18 1 6, 18.1992,
18.2056, 20.209, 32.224, 32.226, 32.2286,
33.232, 33.23263, 33.23 86, 34.2486, 34.251,
34.252, 34.2556, 36.267, 38 2846, 39.2966,
39.3096, 40.321, ейкыи 11.1026, сЪкый
32.2246, сЬкыи 33.2326, ейкыи 39 3176, вин :
ейкыго 13.1256, 31.2206, 38.287, 38.2926,
38.293, съсйкыго (!) 15.156, съейкыго (!)
18.187, дат.: сЬким»' 2.10, 16.158, ейким^
9626, 32.225, сйкымУ 12.1096, 18.187,
18.207, 32.2236, 33 240 38.293, 39.311, ж.
ейка 9.61, 11.956, 13.122, 15.1356,31.2166,
34.2516, 36.268, 38.293, 39.3126, 39.316,
сЪкаа 10.796, ейкаа 11.946, 11.956, 12.111,
35.2626, ср. ейко 11.956, 12.119, 15.133,
15.1396, 32.22762, 34.251, 38.283, 39.318;
мн.: ейч'кы 1.3, 1.4, 1.82, 35 264, сич'кй 1.4,
ейч'кы 1.46. 8.566,12.1196,14 1286,31.2196,
ейч'кы 1.5, 1.76,3,21е, 8.596, 8 602,9.69, 9.72,
10.776, 10.79, 11.916, И 92, 12.1166, 13.123,
15.133 6, 15.1382, 15.1406’, 15.141, 15.14262,
15.150, 15.1505, 15.151, 15.1565, 16.159,
16.161, 18.184, 18 1876, 18 1902, 18 1956,
18 2006, 18.2032, 31.2176, 31.219, 31.2196,
31.221, 32.2296, 33.235, 33.236, 33.240,
33.244, 33.2446 33.2456, 34.251, 34.2526,
35.265, 36 2702, 36.2706, 36.273’, 37.280,
38 2826, 38.290, 38.29 1 62, 38.293 , 38 294,
39.2974, 39.2976, 39.298, 39.300, 39.3026,
39.303 , 39.3046*. 39.30 96, 39.3 1 0, 39.31062,
3 9 311, 39.3156. 39.319’, 39 3 1 96, 40.3202,
40 32264, 40.323, 40.3236, ейч’ки 1.6, 2 96,
2.Il2, 2.116, 2.12, 2.126. 2.13, 2.1362, 2.146,
2 152, 2.156, 3.1662, 3.196. 4.22’, 4.23. 4.2362,
4.24б2, 4.252, 4.256, 4.262, 5.282, 5.286, 5.30,
5.31 6, 5.3362, 5.3 56, 5.36, 5.39, 6.41, 6.426,
6.432, 6.4362, 6 446, 6.452, 6.456, 6.46. 6.466,
6 482,7.50,7.522,7 5 3,8.5662,8 582,8.59, 8.60,
9.6262, 9.64, 9.65, 9.702, 9.7 1 6. 10.77. 11.836,
11.84, 11.89, 11.916, 11.926, 11.956, 11.98,
11.1026, 12.111, 12.112’, 12.1136, 12.1146,
12.115, 12.1166, 12.119, 13.121, 13.123,
14.1276, 14.1296, 15.133, 15 136, 15 1376’,
15.138’, 15.139, 15.140, 15.14062, 15 1 416,
15.1422, 15.1506, 15.152, 16.1576, 16.159,
16.1596», 16.163, 16.1636, Г7.16462, 17.1656,
17.170, 17.176, 18.1876, 18.18862, 18.191,
18.192’, 18.193, 18.1936, 18.195, 18.1992,
18.1996, 18.2006, 18.2016, 18.203, 18.2046,
18.205, 18.2072, 19.2076, 20 2096, 31.217,
31.2196, 31.2202. 31.222’, 32.2236, 32.2246,
32.226, 32.2266, 32.2286, 32.229, 32.2296,
32.230, 33.2396, 33.2416, 33.2436, 34.2486,
34.250, 34.252, 34.253, 34.2542, 35.2576,
35.2616. 35.2646, 36.2686, 36 270. 39.3096,
39.3156. 40.3226, сичькы 2.12, сич’ки 2.156,
3.16, 5.396, 9.696, 9.736. 11.92, 11.936,
11.96, 11.103, 12.1106. 15.1412, 15.1416,
15.1506. 16.159, 17.165, 18 178, 18.1876,
18.2002, 20.209, 20.2096, 31.219. 34.254,
35.2576, 35.266, ейчьки 3.16, съсйч'ки (!)
6.44, 8.602, 12.1116, 16.160, сичькы 10.796,
ейч’кыи 11 916, 39.3116, 39.3186, ейч'кы
12.114, съсйч'кы (!) 14.129, сички 15,1486,
сйч*к!и 17.1686, сыч’кы 18.1876, сйч‘к[и]
18.199, ейч'кы 33.2396. със'йчки (!) 34.2556,
сич'ч'ко (!) 35.264, ейч'кы 35.264, 35.266,
ейч'кь (!) 38.294, ейчкы 39.2956, 39.297,
ейч'ки 38.2916, чл. сич’ките 1.5, 11.92,
11.926, 11.96, 11.97, 11.1036, 13.1226,
15.1366, 15.144, 18.177, 18.200, 33.2416,
33.247, 35.261, ейч'кыте 1.562, 1.762, 1.8,
7.50, 970, 11 99, 12 110, 12.1142, 12 1166,
13.121, 13.124, 13.1246, 14.12662, 15.1316,
15.132, 15.1332, 15.1362, 15.1366’, 15.138,
15.141, 15.151, 15.153, 15 1552, 18.1782,
18.1786, 18.1792, 18.180, 18.18062, 18.1826,
18.183, 18.184. 18.18452, 18.1852, 18.1856’,
18.186. 18.18762, 18 1 882, 18.18 862. 18.1896,
18.1902, 18.19062, 18.192, 18.1926. 18.1956,
18 196, 18.199’, 18.1996, 33.232, 33.236,
33.246, 33.2466, 35.2646. 36.270’, 36.2726,
36.273, 37.2796, 37 2S0, 37.281, 38.2836,
38.288, 38.289, 39.297, 39.298, 39.2986,
39300, 39.306, 39.307, 39.3156, 39.318,
40.3206, ейч'ките 3.16, 5.362, 6.426’, 6.43,
6.45, 6.46, 6.48. 9.616, 9.62, 9 676, 11.836,
11 856, 11.86, 11.88, 11.91, 11.916, 11.92,
11 95, 11.956, 11.966, 11 98б2, 11.100, 11.106,
11.1082, 12.1092, 12 1 096, 12.110, .2.1112,
12.1116, 12.112, 12.114, 12 1146, 12.116,
12.1166, 12.1206, 13 123, 13.124, 15.13662,
15.1376, 15.138, 15.140, 17.165, 17.169,
17.1736, 18.1806, 18.1856, 18 1876, 18.1894,
18.190, 18.1906. 18.19362, 18.194, 18.195’,
18.196, 18.19662. 18 199, 18.200’, 18 20062,
18.201, 18.2016, 21.2106, 31.226, 32.224,
32.22462, 33.232, 33.23562, 34.25362, 35.257,
35.261, 35.26562, 36.2736, 39.317, ейч'ките
7.50, 17.1656, 35.257, сичкги]те 11.816,
ейч'кыте 11.83, 14.130, 17 169, 18.1876,
18.1886, 33.235, 33.236, 33.2366, 33.2396,
съсйч'кьгге (!) 15.1336, 39.3016, сыч'ките
18.1876, ейчките 18.199, 21.2106, съсйч'ките
(!) 18.200, 32.2296, ейчт итЬ 19.208, ейчьките
21.2106, сичките 33.2476, ейч кыте 35.2666,
ейч'кытЬ 39 3 052, ейчкыте 39 307.
сЬме ср. (15) 1. Семе; зрънце от
растение, от което пониква ново
растение от същия вид. ораче йме
обычаи, кога йма нЬкои добра .-ива за
сЬане. й ако не йма сам’сй сЬме да ю
засье, a тгё заемлють со дрьТы сЬме,
й сЬють 11.84; й азь така да сътвбрь'
вамь да наведй на (!) ва cS’xotV. й да
сЬете зал^до сЬмето вале 11.107. И
Образно, да сё грйжите за дшите ваши
й да сЬете i вашите дши сЬме бжтво
20.208. 2. Прен. Семе, потомство,
поколение, анно чю тебе гь и npie
ти, мбл'бата. щёшь да зачнешь й да
родйшь. й да сё блвли сЬмето твое
по сйч’ка землн 13.122; не пбобае’
прьвЬнь ты да принесешь дарь TV 6V,
защото си без’плбд’нь й нЬ ё йзлЬзло
её тебЬ сЬме въ шли 13.121; й той ще
да тё възрастй, й да тй й’мнеожй сЬмето
11.856; й рё ймь црца. да вы пйтамь ва
сЬме шшево. где ё крть хвь 4.236.
ед.. сЬме 4.226.4.236,11.842,11.856,13.1212,
18.1876. 20.208, 33.243, ад. сЬмето 11.856,
11.107. 11.1076,13.122, 13.1226.
сЬнка ж. (4) 1. Сянка, очертание
на предмет върху неосветена
повърхност. на врьхь стлъЩ' сЬн'ката
где спйра кога йстече слнце тамо е
j землйта ськрыто было йманУёто
11.1006. 2. Сянка; място. където
не прониква слънце. ами се врыгЬте
та ей почините пб дрьвбто на сЬн'ка
31.2216. 3. Силует, неясно очертание
на фигура, й като стань на мол'ба на
з ча, й глёда на йстокь, й пЬеше. й
вйдь б десна страна сЬн'ка чилиш'ка.
й Оплати се 17 166.
ед. сЬн*ка 17 166, 31.2216, чл. сЬн'ката
11.1006, 11 101.
сЬнница ж. (4) Палатка, шатра,
сенник, ами кога бы наоутрЬ. а тУа
пойдё при сЬннината стм8 5.37;
пёр'си... дойдоха на градь да гб
нападнъть. й тамо ей распрострЬха
сЬнници 11.96; й ёвреёте ей стбриха
сЬнници по горахь й по каменУето
11-876
ед.: чл. сЬннпцата 5.372; мн. сЬнници
11.876, 11.96.
сЬно ср. (2) Сено, окосена и иссушена
трева. лйсть скоро иссушен'. трЬва
скоро повЬнала. й cS'xo сЬно скоро
пондено 31.216; й сЬнб. претвори на
злато, й даде саном8зи ёврёин^6 48.
ед.. сЬно 6.48, сЬно 31.216
сЬр МИ (1) Сяр, Серес, й скбчи
юнаш'кыи сьс'ь бжУё повепЬиУе. й
прЬё македбн'ска землй. й сЬрь 8.59.
ctpc 8.59.
сЬч ж. (1) Сеч, посичане на хора,
избиване. й да не 61?де 3 тойзи градь,
нй роб'ство нй сЬчь. нй войска чюжда
да дбйде 37.281.
ед . с£чь 37.281.
сЬчиво ср. (3) Сечиво, занаятчийско
или земеделско оръдие, инструмент.
й притёкоше сйч'кыте, и сЬкыи донёсе
по сЬчиво, й поврьгоше йхь ирЬ
сщённиците. й кэсифь... пот'фрьлй
тесл^ 13.124; й ^зё ейчкыте сЬчива й
йзлЬзе й даде ймь 13.124.
ед.: сЬчиво 13.124; мн.: сЬчива 13.124.
13.1246.
сЬя несв (3) Сея, хвърлям семена в
земята, посявам затова й той не бы
достбень един кап'ка всада, защб пб
осень не сЬа, й дойде жътва не ж'нь
12.118; й повёлЬ бном^зи спкп8 да
носи гнои на лбзУе, й на градйнй1 где
сЬють зёлУё 9.676.
сег.: Змн. сЬють 9.676, 11.84; аор.: Зед. eta
12.118.
с&лавини вж. етлавини
Т
т1 числ. бр. (6) Триста, 300. й вйдь;
х*?бЬвЬ че ё йстйнна. й прЬчёте
гы, й найде, т, жльтйцы радость
не йзрённаа йспльни м8’ се ерцёто
15.1346; й бЬше мнсого беэгйгь
ймаше рббУе. т. дома ей 40.320. // В
състава на сложно числ. т ш. Триста
и осемнадесет, 318. й събраше се
сйч'ки по царево повелЬше вь грб
никёи й 6bxtf ар'х'Уерёк: сйч'ки, слв, а
сщенници й дУаконы й йнсэци, ns. й
нрЬс к^пь ейч'кы. т hi 15.141.
т 15.1346, 15.135, 15.1356, 40.320, т Й1
15.1412.
г11 числ. редно (1) Десети, който идва
на десето поредно място шб т по
сэнова врЬме... сэхбждаха нЬкои
блгочьсгивУи хртУане на С/лкнь (!) на
днь прайн и Kis’ ctms’ димитрУю 9.746*.
т 9.746*
та част. (5) 1. За усичване при съюзи
и въпросителни частицы; та, и. та
й затов? гчаиха как* ще да бьде и
на подйрЕшно врЬме, й ще шё да сё
стбри 18.1776; та бёл‘кыртриейлюва
на бь да прЬтрьпимь мн'Уе или ны
каны да сё ь’мбрй сэ говЬене 39.3196.
2. За определяне и усилване при
съществителни и местоимения. та,
именно^ видите ли блвёши хрт’йне
зара млть й добро ерце, та самого га
ба сътворйтели нбо й землю... почете
31.2216; за вые бЬх’те навйкнале да
ймате мйрь й любовь по ейч’кыигь
сть. амй сега защо ббычЬте войскы й
богбве 39.298. ето та. За посочване и
уецлване; етс че ё ёто та го мблиха
ейч’кы мнсэго, едзам’ се прЬда[е] сьс’
голЬма, (!) та ймь стань царь й гпдарь
18.1876.
та 18.1776, 31.2216, 39.3196, та 18 1875,
39 298.
та съюз (787) 1. Съчинителен. 1. Свързва
съчинени съединитеяни изречения;
та, и. зато се тбл’кова мъчй та градй
й садихь а сега ми нЬ сь нй зашо
31.2176; й видЬ го петрь архгёпкгь
чё х£ли на ба. та го проклё, й йз’вади
го сэ дйкон’скыи чйнь 115.140; й
ейч’кы видЬха това чюдс на стго та се
почюдиха 39.303; й щьть да захвалить
на мрьтвите в’ този врЬме, който са
йз’мрЬле сэнапрЬ, та нФ. сь дочакале
таквози врЬме 18.1896; й Учениците
м8 радй любоьь что ms’ дрьжахк законь.
пойдоханбщгютагот'крадь’ха 36 2696.
2. Свързва съчинени съпеставително-
противопоставителни изречения; а,
ами, а пък. докогы гесэр’пе стр<вашь
на да ей исйпЬваме «'мьть съ твбйге
хытрыни докога да крйешь сб на, та
ны, не кажешь йстЬн’скы, ка навы
на тбл’кози мькы 39.3036; й който са
бпакы и лукавы сьс’ льжа продавать
да сэяёмать шбждо из' рьцЬте ймь.
едйнь др^гыго льже, та сё кльньть
страшны клётвы въ йме бжш 31.220.
3 Въвежда нов синтактичен период;
та, и, а. ето мал’ко остана ца сё
доврьши свЬть. бти видЬха сйч’кыте
люд!ё по ейч’юать свЬть въ злына
влазЬха. та пакь настанаха напоконь
даскале, й философе 18 184; чюде са
й азь царь’ как’ тй се смЬе на цргвото.
а ты не съпикасхвашь. та ные тбл’каза
(!) добрьна чЮдна на сЬкы днь щотб
пргёмаме сэ велйкыте бобгове. ала
мрьт’ьь да въекрнё бще не смЬ
чюле 39.304; затова каз^вамь щб е
видЬль прркь дашйл’. та бЬше това
сйч’ко видЬль прь наваходоносбрь
на сънЬ. амй не знаеше щб е й как’
ё 18 1816. 4. Свързва съчинени пояс-
нителни изречения: та, сирен,
то ест. четврыпать влькь дёто се
глёдашс страшснь й грбзень й ймаше
зьб'ш желЬзны, й нбк’те мЬдны, та
се_ показоваше това, злато нбльско
цртво 18 1826; трепать влькь дёто
приличЬше катб рйзь (!) та казЬва за
цра алё^анра дёто сэнапрЬ црьваше
н£ ёлдините 18 1826; й даде се нкм»1
да дрьжй ейч’ката земли . мв. мци.
та ё, г, гбдинь й половина 18.188; а
камикать напльнй ейч’юать свЬть, та
е товл хс сьщи ‘ ъ й црь на ейч'ката
земли 18.1816. 5. Със специфична
съчинителна функция в рамките на
сложното съставно изречение пред
следпоставено главно изречение или
пред втората част на разкъсано
главно изречение, както и в рамките
на простоте изречение пред сказу-
емото. ако лй нЬкои помысли й лъжа
мь се чйни тази дь’ма й не вЬрова. та
ё тбизи покрлть със’ болесть й слЬпь
сьсрпето (!) си 17.164; ами рарй
мнсэго да се не бавиме. та 8малйх'мё
д''мыте 11.94; й кога се кртйха, та йм’
се нвй аггль 7.546; й катб пойдоха,
та гы вйдЬ вапаамь Hj>e ймь 11.86;
тта шбто са нарйчать хрпане та са ыё
праведны зевать на землй 39 2965;
нъ члците защб гы йспйгь’ва дТаволъ.
та бывать самы сэ сёбе ей й добры й
злы 1.3; бн’зи днь кога дойде та щё да
дойде катб ёдна тьмнина 18 179; амй
сега Сэ мнсэго тЬх’но безакбн’ство
й грЬхсэне, та сэстУпи бь сэ тЬ 9.75;
амй съ б.тйгь стго гесэпа, та сё стбри
това 39.316; азь, брате, та с’мь родёна
на ёгуп’ть 17.1686; болЬргето га
сё мъчать й дне й нощесь 31.2196.
II. Подчинителен. 1. Въвежда подчи-
нени обстоятелствени изречения
за следствие; та, тъй че, така че.
й попита го... со члче що ей сторйль.
та тбизи смрадь со тебе исходи 2.11; й
стой сон’зи члкь й мысли как1 бы това
та се сторй 33.234: что съгрЬшйх’мё
ные грЬшници npt ба й npt цра.
та осъдиха на така, что лй бы нашь
грЬ, коё ли зло стбрих’мё та щъть да
поп'б.кть на днёека 15.146; а др?ги се
карать й съдеть зарадй сёлищё, й давать
митб. га не можать да се ьтьк’м'Ьть кби
где да направй къща 31.217; й не зна
д!аволь какь гй бсъгонй й прельсти
та се OMpasrixa 3.18. 2. Въвежда
подчинени обстоятелствени изрече-
ния за причина; след кате, щом
като, защото. ами с как’вй очи да
поглёднеме ха, й да рёмь хрпане смё.
та ные велйкы посты не постих’ме
катб ни гбге (!) зарьчаль 18.1986; со,
тёж’ко мёне. ком? се с’мь "?пбббйла
азь. й кой мёне родй. й йзлЬзо й азь на
свЬть. й клёга бы та сё родй 13.122;
кой сте вые гпд!е мой, та съ стё
потр?диле да дойдете до мёне вашего
раба 12,110. 3. Въвежда подчинени
обстоятелствени изречения за цел;
та да, за да. авраа. сЬдЬше npt
кьщньпе врата ден!е, та бй гледаль
на др?мь йде ли нЬкои пьтё 31 221; и
дёто вйдй два че сь кйрать, а той сайде
та I ы съживы 18.1876; тойзи ё сьщи хс
снь бжш ами елате та м? се поклонЬте.
й елате та го вЬр?ваите 18.191. 4.
Въвежда подчинени подложни изре-
чения: че. й въ пари_гра бЬше нЬкоа
жена болнр’ка ймето геи анна. и
сл?чи се та сё раз’болЬ 11.103; й
сл?чй се въ сонь’зи враждь, та ?мрЬ
еэн’зи сщённикь 3.18; и сл?чй се та
се прЬстави блжённыи весок’ти(сть)
мца сё. г. 14.1266. 5. Въвежда под-
чинени сказуемноопределителни изре-
чения; че, да. азь оногбзи кда сторй та
продаде ха за, л, срёбрьници 4.256; й ria
жёны който... врачевать й прЬдавать,
и задавать, й завёз?вать младен’ци й
стр?вать людте та пол?дЬвать 18.1976;
и стрк’ваме гы та се кланить на катб
на бобгеэве 39 3076. 6. Въвежда под-
чинени определителни изречения;
дето, щото антихргёгь щё да сё
роди со ёдна жена к?р’ва, та скрышб
к?р‘вЬше 18.1866, ами йма т?ка
хрпане меж? на та се опирать на
твоё повЬлЬше 39.2966; й рё това
ли е твой гпдарь, та те ?цЬни й даде
тё мёне 7 496; ами йма т?ка члцш
мёжд? на, та са й блго нле й мёсо
18.1986. та да. Въвежда подчинени
обстоятелствени изречения за цел;
та да, за да. кой щё да познае тогйва
бногбва лъжа, та да побЬгне 18.1886;
недЬи се бставе тумарать, й голЬмы те
почты, та да ей прЬдадешь таквази
х?ббсть й снагьта на злы ^мъкы
39.2986; грЬЬ?ваше блвёнш хрпане.
таквйзы страшны д?мы да поелкшаме.
та да сё й ные йст(р)Ьзвимс за нЬкое
добро 33.219; та че. Свързва съчинени
съединителни изречения, като изра-
зява хронологична последователност;
и. та, че. та сё поклонй прьвЬнь прЬ ба.
та чё напокон’ се прЬдадьть михайл?
32.228; й мал’ко нЬщо постов, та чё
стань напоконь слабо като едно грьне
18 1816; пё сэйдЬха та зёмаха кбм’ка,
та чё напоконь кЬ’рвЬха 32.2316: това
рё стый й цЬл?ва го. та чё го с5п?сты
39.3066.
та 1.3, 1.36, 1.462, 1.56..., та 1.46, 1.7, 5.29,
5.356..., та 4.256, 5.336, 5.346, 5.35..., та
5 306, 5 39. 6.42, 7.49..., та 5.33, 5.346, 5.36,
5.366. „та 15.133, та 18.190
та вер МИ (1) Тавра, й кога дойдб на
каппадокшскаа странъ въ таврЬ
кйликшскые. раз'браха за мёне
12.1196.
таврЪ 12.1196.
гаек прил. (12) 1. Таен, който се крие
от другите; скрит, потаен, тайна
рЪчь йли нЬкои згбворь пар'скыи. та ё
добрЬ да потайшь 17.1636; амйтьк'мо
да познаемё сэ това добро дрегыте ms'
тайкны работы кбл'ко са былс. защб
кбл'кото той чйнЬше тайно, тол'кова
го бь прославлише пайвЪ. й почьтёнь
бЬше со ба. сэ добрыте ms' тайнчые
работы 15.136. 2. Таен, който е
евързан със светите божи таинства
в християнската религия, защб тбизи
крть та ё сила й помощь на сйч’ки
дббрыни. сэ нгего се съврьпй'ъа ейч'ка
тайна работа на нашьть въра. със
него се вЬн’чаваме й крщаваме. й
сщенници й владйци, със тбизи сты
крт рйдаполагават1 16.1596. тайна
вечеря. Тайната вечеря; в христи-
янската религия вечерята на Исус
Христос с дванадесетте апостоли,
преди да бъде разпънат. й люб’Ьше
бь !сэаняа тврьдь, защб бЬше крбт’кь
й чйсть... той лёгна на рйса хва на
тайнь вера, и йспыта ха, кбй ще да го
пр'Ьдаде на съмрьть 6.41.
ед.: ж. тайнь 6.41, 17.1756, гайна 15.1326,
16.1596,17.16362, тайнь 17.1736, чл. тайната
12.110, тайн'[н]ьта 15.134; мн.: тайяны
15.136, тайнны 15.136, тайнные 15 136.
таже съюз (1) Свързва съчинени съеди-
нителни изречения; та, и пръвстикъ.
еще не 6Ф прЬвъзвЬстйлъ. эко
гредетъ хс. пртвЬе бб прЬхбдитъ
проповЬдникъ й повЬд1/етъ, гредеща
цра. таже аб!е приходи' и самъ дръ
33.2466.
таже 33.2466
таза (!) вж. тоизи
тайна ж. (8) свети (божи) таини.Пре-
сътворените по време на литургия
хляб и вино в тяло и кръв Христови, с
които се причестяват православните
християни. и въ с)?бот# поиска сгое
причещеше. й причестй се сты тайнь.
й рё напоконь. ги пь твойте рк’ц'В
прЬдава дшьть ей 14.1296; постёше
се сэ нели до нели й ^зймаше сты
бжш тайнь 40.323; й еднакь бЬше
въвсэдатэ (!), й д^ма ms’, щб чйнишь
така дхбвниче сщенник' сыи й
носишь тайнь бжш. й той поелйиа й
не пс клонй се 17.174.
мн.: тайнь 9.676, 12.1206 14.1296, 17.1706,
17 174, 17.1746,17.1756, тайнь 40.323
тайно нареч. (10) Тайно, без да се види
и разбере, скришом. й йзё пакь катб
и прьвЬнь. т. жльтйцы. й веза гы. й
пойдё пакь нощно тайно, й фръли гы
йз' прозбрець 15.1356; й йзлЬзе прЬз'
нощь из' [г]ра дь рймь тайно никой го
не ^сети, й пойде на край море й найде
корабь й вълёзе к нгего 40.3206; й
проминъха се мал'ко нЬчтб дни глёда
ю кэейфь какь ё д Ьтйна й непразна. а
той катб сы бЬшё правёднь не шЬше
да ю йз'сэбличй амй помыслы тайно
да ю напасти 33.2366.
тайно 3.19, 9.66, 14.126, 15.1356, 15.136,
33.2366, 33.2376, 40.32062, тайно 15.1346
таифали л<н. (9) Таифали; древно племе,
обитавало Фригия, амй въ сэнъзи
велйка фрипа что ё на пладцф. тамо
6bxtf оу сэн'зи I'pel' шбдТе, чюждйн'ци й
сэпакы, чтб се зовьть таифали 15.143.
таифали 15.143, 15.1452, 15.14562, 15.1476,
15.148, таифали 15.1436, 15 145.
таифалски прил. (1) таифалски лю-
дие. Таифали; древно племе, населя-
вало Фригия, амй въ сэнъзи велйка
фрипа... гамо 6bxtf оу Сэн'зи rpd'
людге. чюждйн'ци й сэпакы, чтб се
з эв^ть таифали. й т!а таифал'ецш лю е,
стбрише мёжд;/ сёбЬ ей цара 15.143.
мн.: таифал'ецш 15.143.
така нареч (360) 1. Така, по такъв
начин; по същия, по посочения начин.
й ймаше любовь чйста със' блжённого
бесэдбсТа, така й ОесэсЧе ймаше любовь
състго (!) сава 14 128. й йзЬдоха гы
лъвссвете дось’щь, й так? погын'ха
11.94; й нЬкои хртУанймь ймаше
отроче глЬхо й нЬмо, сэкак’ сё сэ майка
ей така родйло 11.956; й съкрыаше
се й плачЬше та пак' се бмыаше й
дбйдЬше npt тЬхь й сл^жаше ймь. така
стори й двашь й трйщь 5.346 2. Така,
по следния начин, й б'Ьше напйсаль
така. инокён'пе пру.вбщрЬсгбл’никь
велйкаго рйма, пиш^ весэфил^ братУ
12.1136; зашо й прркь icaia така каже.
сэ гбрЬ й тёж’ко който тать вйно съ
тьпане й свйр'кы 39.318; така е бь
рас'мотрйль uiomV мъка стори, а на
праведныте покои 12.118. 3. Така,
толкова, в такава степен. й рё mV.
что така мнсэго плака т)?ка 14.1306;
й рё ms’ царь кой ей ты войне, та ей
така чрьнь й мрачень 37.276; ако ой
се йвйла наедно със’ рб>йь;тво хво,
какь быше, пргашле така скоро сэнТа
хыгрьцы, й найшлё ха. въ пещерьта
33.238; що стё ейн’ко така скрьбны
7.51 4, Такъв. с определена качества.
й дадоха, ю въ цркви дарь f? б)/. бти
б'Ьше така пройзволг'ше бж!е 13.125;
така е быль тЬхны животь блвёни
хрпане. й ча тбизи свЬть так'вбзи
потёглиха радй любовь хва 5.40. и
така. Присъединява заключително
изречение; и така й така да съв-
рьшпме слово на ела 6V 9.746; й така
прЬпбныи оць на сава, със! дббрь
подвить пбкани се й Bbptf чйсто
оудрьжа й вЬн'ча се праведны вЬн’це
(!) 14.1296, като (каквото. как) ...
така- Както ... така, катб тЬло без'
дша какь е мрьтво, така е й вЬра
мрьтва без' хрпан'ска работа 15.156;
амй като пръвЬнь ва д£ма, така вы й
сега д^мамь 38.2886; как’вбто на ибо
звЬздитё. ёднй мал'ко свЬта. а дрч’ги
са посвЬтлпеы така е й вь йнйч'ска
прилика 39318; да вида й азь. кък’ мй
ще повелЬ бь, така щё стбри 33.242;
се гака. Вее така, по същия начин. i
манастирь тбизи сЬдЬ, до, н, гбдинь.
сё така прЬбываше хЗ'бЬве # монастйрь
17.164; така ... догде. Въвежда под-
чинены обстоятелствени изречения
за начин; така ... че. й напоконь па
повелЬ та прострЬха стго на землй
й быиха го съ бычеэве говежды
немлтивно й така Хранен’ стыи по
ксрёмать, й по ллёщите догдё са
прилЬпй снагата м(/ съ крьвь на
землйта 39.302.
така 1.36, 1.42, 1 52, 1.56, 1 7, 1.8, 6.416,
11.806, 11 906, 11.92, 11.952, 11.976, 11 98,
11.10462, 12.109, 12.1106, 12 1136, 12.114,
12.117, 15 156, 36.270, 37.2736, 37.275,
38.2822, 38.284, 39.3 1 96, така 2.963, 3.17,
3.18, 3.186. 3 196, 3.2062, 4.24, 4.24б2, 4.26,
5.276, 5.31, 5.326, 5 34, 5.346, 5.3866 5.39,
5.3962, 5.406’, 6.44, 6.446, 6.46, 6.486, 7.51,
7.516, 7.52, 7.546, 8 556, 8.56, 8.57, 8.58,
8.593, 9.606, 9.61, 9.626, 9.63 , 9.64, 9.64б2,
9.66, 9.68, 9.696, 9.71, 9.73, 9 7362, 9 746,
9.75е, 10.77, 10.776, 10.78, 10.792, 11 822,
11.84, 11.8562, 11.86. 11.87, 11.876, 11 886,
11.896, 11.9062, 11.9F. 11.916, 11.92, 11 94,
11 956, 11.976, 11.1016, 11.1046, 11.1056,
11.1066, U.1073, 11.1076, 11.108, 12.1126,
12.113, 12.1136, 12.1142, 12.1156, 12.116,
12.117, 12.119, 12.1206, 13.1242, 13.1246,
13.125, 13 126, 14.127, 14.1276, 14.1282,
14.1286, 14.1296, 14.130, 14.1306, 15.1316,
15.134, 15 1346, 15.1366, 15.139, 15.1396,
15.140, 15.1436, 15.146, 15.1466, 15.147,
15.1486, 15.1502, 15.1526, 15.1532, 15.1556,
15.1562, 16.157, 16.1576, 16.1586, 16.1592,
16.160, 16.1612, 16.162, 16.16262, 17.163 6,
17.164, 17.1646, 17.1656, 17.166, 17.16663,
17.1676, 17.16862, 17.1696, 17.170, 17 171,
17 173, 17.174, 17,175, 18.1S462, 31.2226,
32.2306, 32 231, 33.235, 33.237, 33.2386,
33.239, 33.2395, 33.240, 33.241, 33.2436,
33.244, 33.2476, 33.248, 34.2496, 34.2506,
34.253 62, 34.255 , 35.2566, 35.25 7, 35.25752,
35.25 86, 35.2592, 35.2606, 35 2616, 35.26 26,
35.2636, 35.2646, 35.26562, 35.2662, 36.2716,
37.276, 38.283, 38.2836, 38.284, 38.285,
38.2856, 38.287, 38.28862, 38.2896, 38.2903,
38.291, 38.29J 62, 38.292, 39.295 , 39.2986,
39.299, 39.3006, 39.302, 39.303, 39.3036,
3 9 3 0462, 39.308, 39.3086, 39.316, 39.3 1 66,
така 2.96, 5.346, 7 512, 10.79, 11.97, 33 239,
38.2896, така 3.1762, 3.196, 5.31, 5.386, 6.48,
7.52, 9.636, 9.696, 9.726, 9.736, 9.75, 11.9),
12.1096, 12.1136, 12.118, 13 1236, 15.135,
15.148, 15.1516, 15.1556, 16.157, 17.1656,
17.1706, 17.1716, 18)846, 33.240, 33 242,
34.2526, 34.2546, 36 2676, 38.284, 38.2846,
39.308, 39.309, така 5.276, така 5.30, 5 40,
6.446, 7.53, 11.99, 12.1186, 15.150, 15 156,
16.159, 17.1696, 33.247, 33.2476, 34.248,
35 2576, 35.262, 38.2902, 38.2912, 39.2956,
40.3236, така 7.51, 36.2736, 38.282, 39.311,
така 9.676, 15.1346, 16.161, 33.2346, 33.238,
33.2426, 35.2666, 36.271, 37.281, 38.282,
38.28 262, 38.285, 38.2885, 38.2906, 38.293,
39.2966, 39.314, 39.3 1 82, 40.321, 40.322д
40.323, така 11.1076, так[а] 33.2426, та
37.2806, 38.294, 39.3 1 262. 39.3166, така
38.2836, така (!) 39 314.
таквъв мест, показ. (1) Такъв; който
има определена качества, за който
вече е ставало дума; който е от същ-
ия вид. зарА" това да не рёмь, днесь да
стбримь грЬхь а оутрЬ са ща поката й
йсповЬда са ща. защб не знаешь шо тй
ще до дооутре. отй мнсэзина прЬльсти
дгаволь съсь таквйва помыслы, й
станаха нкговы 18б.
мн.: таквйва 1.86.
такка (!) вж. така
тако нареч (27) Така, по такъв начин,
по сыция начин, не другояче. й рё.
йлй сЬкашь че ей още на тбизи свЬть
та годишь да ськрйишь сэ сьсЬдина
своего щотб си сырЬшила ала т#ка
нЬ с тйко 32.231; бтидсте въ рай й
поклбнитс се б#. тогази помЬпъте
й мёне (рЬшнаго юэанна apxiepea.
тако сторйте рабы истинном# 6#
5.30; й сторйше тако, й завёдоше
ю въ цркбвь гню 13.1236 како
(яко) ... тако. Въвежда подчинени
обстоятелствени изречения за начин
и сравнение, както ... така, й нЬ стё
праведно с#дйле. ами како знаете тако
чинЬте 12.116; й йко агьн'ць прЬмо
стрйг#щом# его без'тласнь, тако не
сэврьзаеть 7сть свой 16.161; тако ми
(ти) (бога). При клетва, заклинание
или уверение в истинността на
нещо; бога ми (ти). й хватй се за край
бл'тар#, й закльнй се. й речй. тако мй
ейлъта кбзм# й дамган# 10.78; й сЬкого
члка"#чаше, не льжёте ни кльнЪте се
на йме бж!е да рёте тако мй ба. защо
ё голЬмь грЬ да се кльнёте вь йме
бжгё 2.126; й начё да вйка тврьдЬ..
не бЬгаи, ами сё запри та мё почакаи
недостбинаго. станй тако ти ба не
бЬгаи 17.166.
тако 1 3, 1.36, 2.126, 10.78 12.116, 13 1236,
15.1446, 16.161, 17.1686, 31.220, 32.231,
33.2466, 39.309, 40.322, 40 3226, тако 1.32,
1.36, 5.30, 5.37, 9.66,15.1545,17.166, 39.307,
тако 35.2645, тако 39.3106, 40.3226.
такъвзи мест, показ. (197) 1. Такъв;
който има определена качества, за
който вече е ставало дума; който
е от същия вид; такъвзи. ные сэ
мнсэгО-ЛЬтныи пр#. такъв'зи законь
ймаме сэ наши бащй. прьвЬнь да сё
боймь ба. второ да почитамё цра
15.1476, тогйва щьть да плачать тга
дето отрывать омраза мёжд# мьжа й
жена та сё бмразЬть. сэ злФ на таквйзи
мьжТе йлй жены 18.1976; амй блженй
р#цЬ твой сэ (сэсифе, дёто съ пофащале
так'вози тЬло й блжёни очи твой дето
съ глёдале гак'възи снагь 35.260. 2. За
посочване степента на определено
качество; такъв, толкова, до такава
степей й тбл'кова злФ лежйше,
кбл'кото любЬше да #мре. нёжелй да
е жйвь да тёгли так'възи люта болесть
9.666; легома бь Сэкры ми на срцето
бчйте й показа ми, та се позна, катб
гаквьзи скврьнава работа чйна 17.170.
3. Като същ. Само мн. Такива хора,
хора с определена качества, й да не
сме тврьдоглавы й непрЬклонгсни.
защб бь на тьквйзи пораза дава 9.756;
амй ако ти ё воли Ти повели намь да
йдемь й да сл#г#вам е на таквйзи. дёто се
пор#шиха самы й сториха сыромаси й
смЬрёнш 32.2256; а воиската что бЬше
със' тыс#щницыте. й’лЬзоше въ гра да
ей к#п!?вать йене. й за коё плащах#, й
коё пбвекгг наейла сёнюмахо. катб й
досёга чйнжть таь вйзы что сэхбждать
на войск# 15.143. 4. Като същ. Само
ср. Такова нещо, определено нещо. й
наше Йене й пипе да б#де слово бжгё.
й сэ б'жтвны (!) д#мы да се наейтй. й
да се възвёселй защб ба вЬр#ваме, детб
так'вбзи любы 34.2556; й др!?го сйч'ко
щото йма зло й д'йвол'скы работи се
таквбзи щьть да работать въ онова
врЬме сйч'кыте людТе 18.180; й слУчй
се нЬкоа работа бном^зи болирин^ та
засыромашЬ тврьдЬ. катб й досёга на
мнсёго члци сл^чй се таквози 15.134;
така ё быль тЬхны живегь блвёни
Т .Z » г ' г
лрпане. и на тоизи свЬть так'вбзи
потёглиха радй любовь хва 5.40.
какъвто ... такъвзи (такъвзи ...
какъвто). Какъвто ... такъв (такъв
... какъвто); за подчертаване на
пълното сходство на качествата
на сравняваните лица или предмета.
как'вбто стс добро стбриле, таквбзи
шете сега й да намЬрите 18.201; й
нйкси звЬрь йма так'вази прилика,
как'вбто зла жена лукава 21.210.
ед.: м. такъв'зи 1.3, 1.8, 5.35, 15 133,
15.1346, 15.1422, 15.146, 15.147, 15.1476,
15.148, 16.1592, 34.255, 38.292, такьв'зы
1.66. такьв’зи 4.216, 11.876, 15.1376, 15.146,
17 165, 31.219, 38.2816, 38.2876, 38.2886,
38.2926, 39.299, 40.3226, такьв'зи 4.22,
18.1786, 33.235, 40.3226, так*в'зи 5 346.
39.3166, так'в'зй 5.35, так'ъв'зи 9.64, 9.736,
так'в'зи 9 696. 40.3226, такъв'зи 12.110,
так'ъвчи 15 1406, так'вьзи 33.2326, 35.260,
так'в'зы 33.2326, таквбзи 38.2846, вин.
так'вогбзи7.49,7 496, таквогбзи 7.516.9.635,
9.68, 15.151, таквогози 12.1156, 15.1385,
так'вогсзи 15.151, таквбзиго 40,3216,
дат так'вом^зи 5.29, 12.1086, ж. таквъзи
3.19, таквази 7.54, 11.98, 17.1676, 17.1702,
18 177, 18 1816, 18.1886, 18.1926, 32.229,
39.2986 39.2996, 39.3026, 30.316, так'възи
8.56, 9.636, 9.666, 35.260, таквазы 11.1026,
таквьзи 13.1216, так'вьзи 15.139, 17.1696,
тавазТ 15.1556, таквьзи 17.170, 17.172,
таквази 18.193, так'вази 21.210. так'вьзи
35.2606, ср. таквбзи 2.116,5.276,5.316, 8.58,
9.666, 9.676, 9.72, 11.83, 11.926, 11.1006,
12.1096, 12.1172, 15.1326. 15.1336, 15.134,
15.1395, 15 147. 16.1586, 17 165, 18.180,
18.181, 18.1896. 18.201, 18.2046, 31.220,
33.2345, 33.2396, 33.243, 34.253, 35.2576,
35.262, 35.265, 37.275, 39.308. 39.308-3085,
39.309, 39.318. 39.3196, так'вбзи 5 40, 9.725,
9.75, 11.81, 15 155, 33.240, 34.2496, 34.2556,
35.260, 39.309, 40.3236, так'вози 33.2326,
33.2376, 35.2566, 35 2602, 40.3236, таквози
33.2396, 39.2966, таквбзи 39,299, таквбз‘1
39.3186, таквози 40.3226; мн.: так'вйзи
7.516. так'визи 8.56, 9.686, 34.2545, таквйзы
8.58,11.1006,15.143,16.1592,18.191,31.219,
33.244, таквйзи 9.69,12.116,17.1686,17.169,
17.1696, 18.18062, 18 190, 18.191, 18 1926,
18.1976, 18.201, 18.202, 18.2036, 18 2046,
32.2256, 32.226, 32230, 33.238, 34.253,
35.260, 39.2996, 30.302, 39.3076, 39.308,
39 319, таквизи 9.72, 18.1986, 34.2506,
35.2656, тьквйзи 9.756, так'вйзи 12.1106,
таквизы 16.159, таквйзи 18.1806, 31.219,
гбквизи 33.232, заквызи 34.2486, так'визи
34.2506
такьвка мест, показ. (1) Като същ.
Само ср. Такова нещо; нещо от
определен вио; това. пазй ей очите
своп да не прЬглёд^вать хйбость на
чтбждь женъ. помиелй си кол'цйна
се посрамиха й насмЬха йм' се, й
кол'цйна оубтёны быха срамно со
такбвака щото това еббычеха 1.66.
ед,: ср. такбвака 1.66.
тал аз м. (1) Талаз, издигаща се при дви-
жение водна повърхност. вълна. какь
ё члкь прилйчень мбрУ. катб вЬтрь на
морёто когй се плйскать талазете та
мйра нёмать никоги 31.2166.
мн., чл. талазете 31.2166.
тал ан ат (!) вж. талант11
талант1 м. (2) Талант, определено
количество злато или сребро (от 26
до 43 кг. у различайте народи), затова
се ббимь й азь да мльчимь да не
казйза що ё ожТа работа спавнаа. защо
сьмыслюва бногбзи роба мъкьть mV
щото mV даде бь таланыъ да грьп?ва, а
той го ськры V землйта. й не придобй
нйщо със’ нкто 17.1636.
ед.: талан'ть 15.1326, таланъгь 17.1636.
талант11 м. (2) Талант, способност на
човека да извършва нещо, умение.
блвёши бца дхбвнаго о Ти въеакомь’
хртзанинЬ’ щото mV е даль бь талан'ть
сер'мТа. дето ще да гб йспйт^ва бь на
страшно съдбвише. чтб татанать (! ) сто
да сё грйжите за дшите ваши й да сЬете
V вашите дши сЬме бжгвп (!) 20.208.
ед.: талан'ть 20.208, таланать (!) 20.208.
там нареч. (50) Там; на място, където
не се намира лицето, което говори;
на далечно място, на онова място.
дёто сёдне хс праведный съдникь.
там' щьть да сё съберьть ейч'кы аплы
18.1956; й още се нЬ ё добрЬ тТка
намЬстиль й йтьк'мйль, а там' го не
оставить, ами го вйкать 312156; ами
где го поищешь гам’ се нахбды. ако
на нбёто речёшь или на зёмлм йлй на
море й на ейч'кы м Ьста 34.251; й заведе
ма аггль на рЬка медбвчаа, й видЬхь
тамь пррка icai’a, й еремТа 32.228; на
това мЬсто дето б’Ьше чёр’ковата. въ
гднй днй празничны, йзлЬз^ваха дЬца
да йграють та 39.317. и сам и там. И
насам, и натам, на различии страни.
й cv’ciafie дойдё до сэн’зи дбль, й
гледа й самь й тамь где да мине със'
конмтого 5.286; амй начё да быё
мелете тврьдЬ. а то состави пьтать й
зе да ходи, й самь й тамь 33.242.
та 2.11, 33.243, 33.2476, 36.2736, 39.305,
39.3116, 39.3126, 39.316, 39.3 1 72, 39.318,
тамь 3.17, 5.28б2, 17.1706, 17.175, 18.1906,
18.1934, 18.1966, 18.204, 31.220, 32.226,
32.2266, 32.227, 32.2276, 32.2282, 32.2286,
32.231,32.2316, 33.242, 33.2426, 35.264, там*
5.386, 5.396, 6.416, 11.104, 12.1196, 15.142,
18.1956. 31.2156, 38.287, там' 11.100, тамь
18.179, 18 197, 32.226, там' 18.179. 18.1956,
34.251, та 39 3166.
тамиан м. (9) Тамян; смола от южни
растения, с която се кади при
религиозна обреди. й проэаждаха ст5ю
пёт'к#, със' кадйл'ници й вамТансэмь
й из’мур’но. й със’ др^гы х^бавы
миризлйвы аромата 8.596; а ОммТань
занёсоше катб същбмЪ’ 68. защб
другом!!1 нЬкоем^ не трЬбй’ва вумТань,
бсвЬнь б^ 33.244.
ед.: ШмТань 8.586, 40.3226, егёмТань 11.97,
15.155, 33.2376,33.244’, 33.2446, ОамТаномь
8.596.
тамо нареч. (274) Там; на място, където
не се намира лицето, което говори;
тамо, на онова място. й ймаше
тамо въбель гльбокь й cis’ без' вбдТ.
й i нгего мнёэго гадове бЬх}/ 2.116; й
тамо вь сэн'зи сэстровь ймаше нЬкои
магёсникь й сыпи елкта дТаволовь,
зовЬха io кинбуь 6.436; сЬн’ката
где опйра кога йстече елнце тамо е
к землйта съкрыто было ймашето
11.101; й страшно потьтна землигь.
й ^плашиха се тамо людТе градь
36.2676; магвёи апль хвь сЬдЬше
сэпрьвЬнь въ 1ёрлймь на мытниц^. й
хс помйна тамо и вйдЬ го 37.2736;
а не мбжеше да сё намЬри тамо по
сэнбва мЬсто мраморе за потрЬба
за зйданТе на чёр'кбвага 39.312; на
пефлагбнь в ел Тать щс сё намЬреть
тамо хртТане ймаха велйка любовь, й
зЬра кь велико_мник1Т геюг'Тю 39.3126.
и само и тамо. Насам-натам, в
различии посоки. м^лето... ре валаамУ.
что щёшь сэ мёне та мё бТёшь. й рё
Mis’ валаамь... тбл’кова пъти ймашь. й
не йдешь на свой пв’ть амй ходишь й
само й тамо 11.866.
гамо 1 36, 1.66. 1.76‘, 1.8,2 1162, 2.126, 2.13,
2.1462, 3.18, 3.19, 3.20, 5 31, 5.316. 5.33,
5.36, 5 3664, 5.40, 5.406, 6.41, 6.4163, 6.42,
6 426, 6.43, 6 4364, 6.46б4, 6.483, 6.486, 7.49,
7.496, 7.51, 7.52б2, 8.55б2, 8.56, 8.566, 8.574,
8.576’, 8.58, 8 58б2, 8.593, 8.596, 9.643, 9.666,
9.67, 9 676, 9.686, 9.692, 9.69б4, 9.71, 9.746,
9.756, 11.836, 11.852, 11.856, 11.86, 11.866,
11.90, 11.92, 11.93, 11.9362, 11.946’, 11.956,
11.96, 11.9662.11.97’,11.976’, 11.982, 11.9862,
11.996, 11.1002, 11.ЮР, 11.10162, 11.1036,
11.104’, 12.109, 12.1096, 12.1156, 12.11662,
12.11862, 12.120, 12 1206, 13.12362, 14.1274,
14.1276, 14.129, 14.1296, 14.13062, 15.133,
15.136, 15.13662, 15 137, 15.1376, 15.1386,
15.1392, 15.140’, 15 142, 15.1426’, 15.143,
15.144’, 15.1446. 15.145, 15.1476, 15.148,
15.1486, 15.149, 15.14962, 15.1512, 15.153,
15.15662,16.160,16.1606’, 16.1636, 17.16452,
17.1706, 17.1716, 18 1932, 18.1995, 31.2206,
32.2276, 33.23 66, 33 2376, 33.241, 33.241 б2,
33.2426, 33.243, 33.24464, 33.2476, 34.251,
34 2516, 35.264, 35.2656, 35.26662, 36.2676,
36.270, 36.2716, 37.2736, 37.274, 37.2746,
37.276, 38.2946, 39.296, 39.2976, 39.300’,
39. 3086, 39.309, 39.3122, 39.313, 39.318,
39 3196, 40.3216, 40 324, тамо 2.13, 2.146,
3 196, 5 336, 5.376, 6 42,6.4бб, 11.866,11.87,
11.876,11.95,11.996,14.126,14.130,15.1366,
15.137, 15.142, 16.1606, 17.176, 34.256,
35.2656, 39.2966, тамо 8.57, 8.59, 12.111,
39.304, 39.3126, 39.313, 39.3146, тамо 8.576,
964,15.139,39 305. 39.310, тамо 11.95.тамо
35 264, там|о] 35.2646. тамо 39.3156, тамо
40.3226.
тамози нареч. (1) Там, на онова същото
място. о зл'Ь за тогбва гпЬшника
члка... дёто ще да сЬдй дУаволь в'
мьката, тамози ще да сЬдй й тол члкь
дёто завйди съсЬдин# своём#, щотб
йма добро сэ ба 18.1986.
тамози 18 1986
тамошеи прил. (3) Тамошен; който е
евързан смястото, за което се говори
и в което не се намира говорещият. й
дрУго чюдо слУшаите гладь бы велйкь
ёднУщь на сйч'ка земли солУн’скаа. й
так'в'зи гладь дрхгощь нъ ё быль нити
нЬкои со тамошнУи члци заловнить
така да ё было 9.696.
/ли..- тамопппи 9.696, тамошнй 39.312, чл.
тамошныте 15 151.
тарсиски прил. (I) Тарсиски, задморски.
зара това й прркь двдь прорече. царю
Оар'сйсц'Уи. й сэстрови дарь щьть да
м? принесУть 33.244
мн.: Оар'сйсцш 33.244.
тарсликик МИ (1) Таре Ликийски. й
пойде въ сэ заднюю (!) й вълЬзе въ
корабь й йщеше да йде въ вар'сьлйкУю.
защб тамо не познаг.аше его 40.3216.
Оар'сьлйкпо 40 3216.
тартарм (1) Тартар; мястото, където
се мъчат душите на грешниците;
ад. сэлеле, сэлеле, й какьб ще да бьде
онова мЬсто мьчное дёто ше да бьде
мнеэго плачь й злы зьбы сэ чрьвУето
бгнЬнны, дёто мУ е ймето тар'тарь
18.206.
ед.: тар'тарь 18.206
тартаров прил. (1) Тартаре ч; който
принадлежи на тартара, на ада. й чю
гла чё каже да сё пр-Ьдадё тази дша въ
р'цЬ тар'тарэви сыном# ад# несытом#,
й да заключит' се въ тьмници адовы,
й да сё мьчи до втбраго пришьстьТа
моего 32.2266.
ин. тар*тарови 32.2266.
татаре мн. (1) Татари. едно от
тюркските племена, й въ снУа
врЬмена съ брака се. бльгаре. й мацаре,
й татаре, й мйдУи и тУр'ди. и вдйгнъха
между себЬ ей царь, й бб'хождаха й
плЬн#ваха забкол# градеэве 39 313
татаре 39.313.
татиана ЛИ (2) Татяна. й тогази
кртише се еъ йме бца й сна й стго дха.
й плакУд# нарёче ем'статУе, а жената мУ
ватУана нарёче геи йме Оебписта 5.30.
Пайана 5.28, 5.30.
тача несв. (6) Тача, изпитвам почит към
някого или нещо, уважавам. кбл'ко
щё да бьде в този врЬме присмйванУе
на пббвете сэ людУётЬ. й не щьть векге
да ймать почть й срамЬше а члците
не щьть да гы тачать и да гы ймать за
пбпове 18 1796; сэ гбрЬ й тёж'ко който
шать вйно съ тьпане й свйр'кы а бжУа
работа не тачать 39.318; амй тогази
аЪпнине бЬхУ мУдркэ _ ёллйн'скаа
научили, й не приёмах# апл# Учёшето,
й не тачЬха го ни защб 36.268.
сег.: led. тачй 12.1196, Зед. тачи 35.2596,
Змн. тачат1 31.217, тачать 39.318; имперф.:
Змн. тачЪха 36,268, бъО.: Змн. щьть да
тачать 18.1796.
тая несв. (1) Тая, пазя нещо в тайна, не
ка звал i за нещо. затовё дрь знъхь й азь
бти катб се нанёсе бЬда на оногбзи
раба что npie сэ га талан’ть й съкры
го въ землй, й не придобй нйчто сё
нгего. затова се бой й азь да таймь
стаа работа 15.1326.
сег.: led. таймь 15.1326
твар ж. (5) Творение; нещо, сътворено
от някого; съедание, на три дЬлсэве
раздЬлгена ё сйч'ка тварь бжУа что
ё бь сторйль. блвёнш хртУане. въ
чюв'стьвнаа. въ мйслънаа й вь
състаенаа й чюв'стьвна сё зоне, коётс
се. виды й гледаш' го със' бчйте ей,
йли го похватишь със' рЫка.. катб
камеш'е йлй катб дрЬвТа 11.81; а
мысльнаа ё тварь бж!а. катб да рёшь,
дша йлй агглы, йлй бЬсоове 11.81; а
днёска се йвй й видЬ се зарадй това
ейч’ка тварь бж!а что ё сториль бь
зачесывать дарь й поклонь бы 33.2356.
ед.: тварь 11.812, 11.816, 12.117б, тварь
33.2356.
тво (!) вж. твой
твой .мест, притеж. 2л. ед. (329) 1.
Твой; който принадлежи на лицето,
на което се говори, й тол'кова годыны
пЫсть бы, й чюхь тво! [ гла й нЬ ще да ми
се азйшь чедо моё 40 3236: млтыни
й вЬра да тй не бскЫдЬе сэ дбмь твой
15.1336; й поставил' го ей на сйч'кото
чтб е сэ твоа рЫка стбрено 38.2836, да
тй твоё лйцё не потъп'чЫ. амй да тё
чёсто глёдамь 12.109; й блжёни бчй
твой дето съ глёдале так’възи снагь
35.260. 2. Твой; който е евързан или
се отнася до лицето, на което се
говори, рауй се крте. аплете със’ твои
пбмоидь проповЪдаха по сйч'ки свЪть
16.163; й недЬи потай, что ты е дадено
дарь сэ ба да сё Ытврьдёть нктоьыте
людзе със' твоа наЫ'ка 12.1106, й ные
зара’ твоа любовь та сё пръдавамё на
съмрьть 5.396; й да тё 8’тЬши со трЫдь
твой, детб тёглишь ради тво ето чистое
знание 12.120; защб сме ные твой
законь дрьжале 18.2005; кби да се не
почюди, й да се не Ы'дивй на твоето
недостоин'ство 35.257.3. Твой, който
е близък или е в някакви отношения с
лицето, на което се говори, й рё мЫ
жизь лй ё твой баща 6.446; молю вл ко
бе азь твой рабь. като ей послышал'
меэмсеа що с быль твой слЫга... така
й сега да йвй намь ги на сйч’ки ны
чтныи крть 4.246; й вйждывба майка
кбл'ко слъзы йзлТа за тёбе 35.261; й
да «бйешь невйдимаго твоего врага
й дТавола 5.31; сега покажй гесэрпе
ейлага хЫ твоёмЫ, й стбри чюдо 39.304.
4. Като същ. Само ср. Твоето; това,
което принадлежи на лицето, на
което се говори, й рёче мп стори
добрЬ й занеей на женъта ми тбизи
срёбрьныи ковёрь. защб азь рёче
ймамь работа до пазарь. амй х’змй ей
твоего й съкрыи си го 15.154; воля
твоя. Твоя воля, молитвен възглас
към Бога, й наурЪ помлй се Нома
6Ы. й рё. воли твоа Ти да бЫде 7.496;
под твоя воля. Под твоя власт. й
тогази мЫ рёче. сйч'кото да тй бьде
по твоа вбли, й ейч'ко ти дава. да
йспытЫвашь тъх'ны скбпб 33 2346;
твое владичество. За назоваване на
върховен властник, владетел - твое
владичество. й провбдиха послаше,
до 1ерлймь, й мнеэго ды’мы х£л*ны
напйсаха. й рёкоше что ей начел'пикь
на 1ёрлймь пйше до твое владичьство,
ные людТе абинёйсщи 36.2686; твое
царство. Твое царство, царство ти -
почтителен израз за царя, владетеля.
й пойдоха та м? рёкоха. мнёэго_л£тны
царЫ, бь да тй 8’мнсэжй цар'ството.
ёдна дЫма щемь да каже прЬ твоё
цар'ство, и да ны не омрачишь 9.63,
твоя светиня. Учтиво название на
уважаван човек. й Tie като го вйдЬха
че ё стль й старець. станъха на нсэв£
й рёкоше мх смЬрённо. рабы црёвы й
на твоа стыни смё рабы 15.143.
ед.: м. твой 1.6, 6.45, 6.476, 9.64, 9.736,
10.78,11.84,11.87,11.1066,11.1086,12.1116,
12.120, 13.125’, 15.154, 15.1546, 17.170,
32.2266, 32.2306, 34.252, 35.261, 37.276,
37.2786, 38.285, 39.2996, 39.305, твой 1.66,
2.15, 4.246’, 4.26, 6.41, 6.446, 6.45, 9.64,
13.1246, 18.2006, 32.230, 33.2426, 34.252,
34.2526, 35.261, 35.2616, 37.2756, 37.2766,
37.277, 39 311, 40.322, 40.32362, твои 4.53,
8.57.9.636, 18 1906, 34.249, твой 5.30,7.496,
11.896, 12.1166, 13.1246, 15.1336, твой 6.45,
11.926, 36.270, сэвой (!) 15,153. твоего 1.66,
твоего 1.66,5.31, твоего 2.13,2.14,4.26,5.3 3,
9.636, 10.78, 11.856. 11.104. 12.109, 13.125,
13.1256, 15.135, 16.1616, 18.1846, 32.230,
35.2616, 39.3006, 39.3016, 39.303, 39.304,
39.3046, твоём!/ 1.6, 12.109, твоем!, 8.566,
11.876, 17.1706, 36.273, 39.3036, 39.304, чл.
твоать 18.191, твоать 18.192, 18.2006, ж.
твой 2.13, 39.303, твба 3.186, 4.25, 5 396,
7.536, 12 1106, 15.143, 17 1746, 18 190,
18.2052, 35.2586, 35.261, твоа 3.206, 4.246,
5.306, 5 31, 6 41, 7.496, 7.506, 7.54, 8.56,
8.57, 8.596, 11.96, 11.1046, 13.122, 15.1346=,
15.1466, 15.153, 15.1556, 16.163, 16.1676,
17.1746, 32.225, 32.230, 33.2346, 33 240,
34.25462, 35.2626, 37.2756, 37.276, 37.2776,
38.2836, 39.3006, 39.3026, 39.3086, 39.3112,
твба 5.376, 11.98, 15.135, твоа 15.1476,
17.1706, 36.270, 39.305, твои 16.163, твою
9.73б\ 39.3006, 39.303, твосс 3.19, твоа
16.163, твоей 8.56, 35.2626, ад. твбата 1.7,
гвбита 2 14, твбата 9.656, 11.88, 11.896,
12.110, 12.1172, 13.122, 37.27662, 39.3046,
39.3106, твоата 12.120, 35.2626, 36.269,
39.3026, 40 322, твоата 39.3026, 39.307,
39.3176, твоата 39.316, ср. твое 1.7, 4.246,
4.263, 5.29, 5.34, 7.526, 8.56, 8.572, 9.632,
9 736, 11.85,11.856,11 92б2,12.109, 12.1096,
12.1106, 13.122, 13.1226, 13.1236, 15 1416,
18.205, 32.224, 32.2246, 32.225, 32.2256,
32.231, 35.2612, 35.265, 37.2776, 39.29662,
39.297, 39.2986, 39.3006, 39.3016, 39.302,
39.3026, 39.306, 39.311, 39.3136, 40.321,
твое 5.34, твое 9.63, 11.926, 12.114, 15.141,
15.1416, 15.146, 15.1476, твое 36.2686,
39.2966, ад. твоето 6.456, 11.89, 15.154,
34.2506, 37.276, 39.3026, твоето 6.47б2, 7.53,
12.120, 17.1682, 17.1726, 18.1806, 32.2246,
32.2256. 36.269, твоето 9.636, 17.1746,
39.3046. твоето 13.1236, твоето 35.257,
твоего (!) 37.277; мн.: твой 1.5, 2.14, 9.64,
10.786, 11.95, 11.96, 15 153, 15.1546, 18.205,
35.257, 35 2602, 39.301, 39.302, тв'б (!) 4.216,
твои4.236 твои 11.89,11.95,твои 16.163,ад.
твойте 1.46, 6.475, 11.916, 14.1266, 18.2006,
35.2576, 35.261 40.322, твойте 5.31, 5.366,
6.456,9.646 11.876, 11.896, 12.110, 14.1296,
15.1356, 15.156, 35.260, 39.303, 39.3036,
39.307, твойте 18.1846, твойте 18.18462,
39.298, 39.3006, 39.308, твойте 18.2006,
твойте 35.26262, 38.2836, 39.303, твоУте
39.2986, твойте 39.3046.
творение ср. (2) Творение; нещо
сътворено, създадено от някого.
й като ей съврьши бь творёшето
ейч'кото чтб стори [иа] тбизи свФтъ
тогази оузе прьсть со землйта, й
създаде члка 15.1316.
ед.: тзбренУё 15.1316, ад. творёшето
15.1316.
творец м. (5) Творец; този, който е
сътворил цепия свят (за Бога), та
стбри оучителю ей й iV 68 това зло
й прЪдаде твор'ца. дето е стбрил’
ибо й землю, на поганиге ё?дее да го
распньть 35.262; амй члкь не може да
сомраий гр£. й не щЬ да стбри вели й
да Лоди твбр'ц8 своём8 й 68 33.235.
ед.: твор'ца 35.2616=, твор'ца 35.262, 35.264,
твбр'цк 33.235.
творя несв. (1) творя милостиня.
Давам милостиня; поднасям на беден
човек или просяк храна дрехи и др.
й съмыслюваше стое evnie чтбто рё.
кога творишь млтыни. да нё знае.
левйца твоа что чины деснйца твоа. й
така чинЪше стыи млтыню 15.1346.
сег : 2ед. творишь 15.1.346.
твръд (!) вж. твръдЪ
твръд1 ж. (1) Твърд, небесно простран-
ство, небе, й показа ми дши грЪшны
8' кое мйсто лежать, й где са сонбсеть
когы 8мйрать. й пакь възнёсе ме на
тврьди нбнйи, й поглёдна й видй (!)
тамь начел'ници бйсобв'скы кмётове,
й гпдарТе дйвол'скы старёшены
32.226. '
ед., тврьди 32.226.
твръд11 прил. (3) Твърд, който не изменя
формата си при натиск, корав. йграе
вода мбр'ска, й пак' се хтишава.
тресет' се земли й пакь стой з врьда
31.220. И Образно, мги бжУа плачЪше
й въздышЪше, й силы нбные дивлнх8
се й агглы трепёрмх8. й завйстниците
ёврёе смйах8 се. й ерпёто й бйше
потврьдо со камикь 35.2596
ед., м. тврьдь 16.1626, ж. тврьда 31.220. ср.
ераьн потврьдо 35.2596.
твръдина ж. (2) Твърд, небесно
пространство, небосвод, й не боют*
се амй прймйн8вать тврьдина нбнаа й
прихбждать на поклошенТе 68 32.229.
ед., тврьдина 32.2286, тврьдина 32.229.
твръдоглав прил. (1) Твърдоглав;
който не отстъпва и не се съгласява
лесно; безсмислено упорит. й да не
смё тврьдоглавы й неирЬклонкни.
защб бь па гьквйзи пораза дава, на ft,
й на дбмь тЬны 9.756.
мн.: тврьдоглавы 9.756.
твръдЬ' нареч. (139) Твърде, доста,
много, в голяма степей, й бЬше въ
онова мЬсто еднб капище ёл'лин*ско
голЬмо тврьдЬ. сэ ейч'ките наи
голЬмо. й най высоко 15 140; бти се й
той тврьдЬ пбкани да стбри воли бжТа,
катб иска бь. амй й хс м8 зарадй това
мнсого почесть даде на нбето 15.1556;
й тамо найдбха всада, амй бЬше гор' каа
тврьдЬ тбл'кова бти не можаше члкь
да ю сэстави въ Астата си 16.1606; сэ
злб_чести &до й сребрб_любивыи. сэ
г opt тебЬ безакбнниче, и теш'ко ти
тврьдЬ 35 262; т’Ги д«мы като чю сэ
нкм збеима. потврьдЬ се растрепёра,
й попотй се сэ стра, й постень, й загуби
си гла 17.167.
тврьд-Ь 1.66, 2.146, 3.17, 3.196, 5.306, 5.32,
5.366, 6.41, 7.516, 7.536, 8.556, 8.586, 8.59,
9.62, 9.64, 9.652, 9.656, 9.66', 9.7Р, 9.73,
11.846, 11.86, 11.866, 11.91, 11.916, 11.932,
11.9362, 11.98, 11.102, 11 ЮЗ, 11.1046,
12.1096, 12.110, 12.111, 12.1116, 12.11962,
13.121, 13.1226, 14.12762, 14.1286, 15.1326,
15.133, 15.134, 15.1366, 15.1386, 15 1402,
15.141, 15.144, 15.1452, 15.1523, 15.1526,
15.1556, 16 1606, 17.1663, 17 1696, 17.1706,
18.1776, 18 1 822, 18.1826. 18 1 876, 18.1926,
18.1996, 31.221, 32.2286, 32 2296, 32.2306,
32 2316, 33.237, 33.2416, 33.2422, 33.24362,
34.249,35.262,35.263,36.269,36.270,37.279,
37.2796, 38.2826, 39.297, 39.2996, 39.3022,
39.305, 39.310,40 320, тврьде 9.65, тврьдь (!)
9.656, тврьдЬ 11.96, 11.99, 12.1186, 15.134,
15.141, 15.1416, 32.2276, тврьде 13.1212,
39.3166, 40.3206, тврьд-Ь 15.134, 39.3106,
тврьде 36.2696, тврьд-Ь 38.2896, тврьдЬ
39.3106, сравн. пбтврьд-Ь 2.13, 10.77, 11.92,
12.1146, 12.1166, 15.1406, 33.241, потврьдЬ
9.636, 15.1386, 17.1666. 17.167, 33.232*
35.2596, п6_тврьдЬ 13.1216, потврьдЬ
39.2966, потврьдЬ 39.297, 39.31462.
твръдЬ11 нареч. (3) I. Твърдо. непоко-
лебимо, без отстъпки. а ты твръдЬ
си дрьжъ вЬрата хва шотб си со
м-Ьне на^чйль й имаи стра бжш. й
вЬрЬваи ха йстиннаго ба 39.3066. 2.
Твърдо, реиштелно, смело. съвлЬче
ей врьхнэта дреха. й рё твръдЬ. бе,
димйтрТевь помози мй ми. (!) й йзвади
ей нбжь свой 9.66.
тврьдЬ 9.66, тврьдЬ 7 50, твръдЬ 39.3066.
те мест. лич. Зл. мн. (>1000) 1. Означава
лицата или предметите, за който
се говори; те. амы апль катб започе
да чйны чюдеса. й т’Гё са чюдЬха й
дь'маха ей тойзи сэ това мЬсто нЬ ё
36.268; й наЬ’грЬ помли се 1сэаннь
на войнете, да гб иочакать тамо за е
часове. й да noct да ть. a tie не щЬха, й
не поелйпаха го амй йзлЬзоха 12.120;
та ми даде три мЬднюш'ки, й рёче ми,
земй майке, й аз' ги зё й кйш сьс ft трй
хлЬбове 17.171; ты ймашь тбл'кова
мраморе, й сэ ft съ тол'кова чрьвёны.
й тол'кова зелёны 9.69; дойдё й ft гла
сэ нбето та ймь каже. да знаете т’Га
щотб са мёне възлюблёни тЬмь х8бевЬ
да ймь сл^ватс 32.2256; й рё ймь т£
аггль. защото стё ^пазиле члко тбб’Ге
бж‘1ё... елате сега да намЬрите ipa га
ба 32 2286; й помысль м^ дойдете
какь ймаше сэ ft npbBtnb почьсть, а
сега как' лй стой npt' нихь й срам^ва
се ймь 5.346; ейч'ките ббл'н’Ги что
б-hxtf дошлё със1 нкто. й едйнь сэ ft
ймаше б-Ьль на око, й той Hcptnt
11.986. 2. Само крат. дат. форма. За
означаване на притежание; техен,
им. й чёдата ймь, на прьвбзо нарече
йме агате, й на втброто йебписть
5.30, що са доишлё войне бу лбз’Гето
й пщъть падарагого ймь 5.346; а
ты повелй да дбйдъть вчерашните
елй'гы... й пйтай гы сам'сй да ймь
чюешь думата 5.38; ст’Ги врачсэве
кбзма й дам’Гань 6txa същи брат’Га.
сэць ймь 6tme ёллйн'ць, а майка ймь
хртГан'ка 10.76; й йзвади ха сребрбто
сэ юздыте сэ конгете ймь. й занесоше
сйч'кото 81 црквата 11.97.
им.: тГс 1.3, 2.11, 2.136, 3-196...,lie 1.5, 2,11,
3.20, 3.21..., tie 3.20, 3.21, 4.22, 4 226..., Tie
9.70, lire 15.В^б, fie, 15.140, 36.2716, тыё
17.1656, file 17 176, lie 18.202, 33.2326, тые
34 2496; вин.: ft 1.5, 1.76, 4.2162. 5.39 ., ri
1 56, 4.226, 4.236, 7.51..., нй 2.136, 17.165,
17 1716. ныхь 2.136. нйхь 3.19, ны 5.346,
36.2716, 38.288. нихь 5.346, 10.97, 33 237,
тЪх’ 4 226, тЬхь 5.346, 6.486, 7.506. 9.69...,
та 9.606, тЬхь 11.81, 11.96. 15.1316, 17 169,
тЪх'ь 33.243, крат : гы 1.3. 1.5, 1 76, 1.8...,
гй 1.5, 1.86, 3.166..., гы 1.76,4.25,5.336...,
ги 2.126, 3.18, 4.22..., гй 3.18, 4.226, 4.252...;
дат.: г£ 5.37, 32.2316 тЪмь 12.1176, 13.124,
18.186..., ft 32.2256, 32.226, 32.227, крат.
ймь 1.53, 2.116, 2.12..., йм' 1.66, 11.946...,
ймь 2.126. 3.16, 6.46..., ймь 3 17’, 3.21,
4.226..., им' 4.246, 11.97..., ймь 11.966, им'
11.996, ымь 18.1966, уде.: тЬмь ймь 11 826,
ймь ri' 32.2286
тегля1 несв. (8) 1. Тегля; дърпам нещо
или някого, за да го придвижа. и кога
мётне мрЪжата s’ дльбйна вбднаа. та
м? се фатеть мнсёго рйбы. и тёгли
мрйжата на cS’xo със* голЪма весел'ба
31.215; й хвати апла за кбемите й
тёгли го да го затвори въ гьмниц*/
36.2726 2. Тегля, меря теглото на
нещо, премервам тогйва щьть да
въекрнать беййеши който м^ржть
й канон ать и тёглнть неправо, да
давать pt 6S 18.1976. 3. Прен. Тегля,
карам някого да направи нещо насила,
принуждавам. нй самы се сэклйнаите,
нй некого насйла гегл'Ьте на клёт ва
5.406, а сега на това врЪме не йма
нйкои на да сйлы зарадп вЪра хва йлй
да ны текли (!) да йде на м£кк 9.756.
сег.: 2ед. тёглишь 31.21862, Зед. текли (!)
9.756, тёгли 31 215, 31.2176, 36.2726, Змн.
тёглнть 18.1976; пов : 2ед теглй 31.2186,
2мн. теглъте 5.406.
тегля11 несв. (20) Тегля; преживявам
някакво тегло, неволя; изтърпявам,
патя от нещо. блгодарю те ги бе мой
оти нЬ си сэставиль мёне до край да
тёглж йкЛпёше (!) й скрьбь. амй ей
помл^валь мёне 5.38; амй глад^ваха,
й жьд^ваха, и тёглыха зло зара1, ба
32.228; а рйза що коей, катб прЪмина
1сэрдань. та се разра на мёне й раскапа
се. й сэтогази тегли стУдь, й пёкь й
тренера помрьзнала 17.1726; защо
сйч'ки не могать в.тЬ вьтрЪ. амй токо
който са сыромаппа тёглиле 32.2266
сег.: led. тёглл 2.116, тёглА 5.38, тёгли
9.676, тёглимь 11.105, 2ед. теглишь 12.120,
35.2566, Зед. тёгли 9 666, 31.216. 38.2826;
имперф.: Змн. гёглиха 2.146, 32.228; аор.:
led. теглй 17.172, 17.1726, Змн тегл(и)ха
32.231; формы от перф. тип' Зед. ё теглйль
16.1576, Змн. са тёглиле 32.2266; бъд.: 2ед.
щёшь да тёглишь 2.102, Зед. щё да тёгли
6.416, 1мн. щё да тёгли 39.3036.
тегля се несв. (3) 1. Тегля се; дърпам се,
за да преодолел някакво препятствие.
й стбрй ми се като всэиска мнсого та мё
не щ?ща. й досадй ми се й ^морйх* се.
азь да сс тёглА напМ да влЪзж 17.170.
2. Прен. Стремя се; полагам усилия,
за да постигна нещо. а члкь кби се
на срёбролюбёё тёгли, нлй нйкой на
др5гы грЪхсэве, нигде не може да
сё смири 31.220; й да понослйнава
дКмыте, бжш. й да сё тёглы на добро
33.234.
сег.: led. се тогла 17.170, Зед се тёгли
31.220, сё тёглы 33.234.
тегота ж. (1) Тегота; чувство ча мъка,
скръб; притеснение това що дрьжй шь
та ё чер'веи смрадень сэ мбита вонёщь
пльть. а ты си члкь почьтёнь, й не
тр'Ьбй’ва да си мрьейшь р8ц£те, й мёне
тегсть нанесенашь 2.14.
ед.: геготь 2.14.
тежко1 нареч. (1) гёжко лежа. Боледувам
сериозно. й по мал'ко днй, раз’болЪ
се сэнази мома. й тёж'ко лежаше,
й ллач1ше, какь #мйрэ некртена
11.105.
тёж'ко 11.105.
тежко11 нареч. (29) тежко ми. Тежко
ми; за изразяване на окайване,
съжаление, мъка. сэ теш'ко MS’ на
дйиъта скврьнна й нечиста, кол'ко
сребрбщюб’г'е, ймаше злб_чёстны, й
кбл'ко без'чловёство й без'срам'сгво
стбри прЪ ха 34.2506; й царь побЪгна
й дЬ’маше. сэ тёж'ко мёне, загынаха
мойте богове 37.2786; со тёж’ко ей
мене сыромахУ rpbniHOMtf й бЬдком!/.
как' мё съмрьть тёгли сьс' голЬма
мька да марастависоживста31.217б;
тежко и горко ми (горе и тежко
ми). Тежко и горко ми: за изразяване
на окайване, съжаление, мъка амй
тёж’ко на й гбр'ко. бтй ни ка^мь ные
това не полагаме. нито раз^мЪламе.
бти ё тойзи свЬть катб сънь 39.319,
со горЬ й тёж’ко който п!ать вйно съ
тьпане й свйр'кы. а бж!а работа не
тачать 39.318
теж’ко 5.33, 17.174, 35.259, тёж’ко 11 88,
13.1216, 15.154, 15.1556, 20.2092, 21.2106,
31.2166, 31.2.176, 31.218, 37.277, 37.2786,
39.310, 39.311, 39.3144, 39.318, 39.319,
40.32362, теж’ко 11.1066, теш'ко 34.2506,
36.262, теш'ко 35.2576.
тежък прил. (11) 1. Тежък, който
има голямо тегло. на?трЬ повелЬ
царь йзвёдоха стго из’ тьмнйцата. й
глёда го как е стрбшена снагата
со теж'юать камень 39.299; кога
похвалишь нЬчтб. й познаешь стъ’дено
ли е, йлй тёпло, тёж’ко ли е йлй лёко
й това се збвЯть, с. чюв'ствУа. чтб
йма члкь 33.2336 2. Прен. Тежък;
който е значителен и сериозен;
много голям й пазй се й со шан’ство.
защб й това се смЬша съсь тёж'кыте
грЬхоове. й мнеояйна то върйпа въ
мъка 1.5; й на ск’дь що щь да рекь, й
що лй ща да лродй’ма со тбл’кози зли
работы й со тбл’козы тёж’гы грЬхсове,
щотб ймамь 31.2185. 3. Прен. Тежък,
изпълнен с трудности, мъчителен. со
зло со сйч’ко наи злб е зла жена, ако
ё сырота, а т!а сйчькитс ос^жда. ако
ли ё бчлЬр'ка, а т!а сйч'ките \|Аьа. на
двй страни е зло, й тёж’кь животь.
неёкротень ззЬрь 21.2106. 4 Прен.
Тежък, който не може лесно да
се прекъсне, непробуден (за сън). й
недЬйте да спйме катб"? теш'кы сьнь
грЬхбвны. й мбжеме що смё досега
зло стрУвале, ато совета зара' това зло,
добро да сториме 31.219.
ед.: м. тёжькь 10.77, тёж’кь 10.77, 21.2106,
тёш'кы 31.219, чл. тежЧчать 39.299, ср.
теж'ко 32.2256, тех’ко 33.2336; мн.: теж'кы
18.2066, тёж’кы 3 1.2186, тёж'ка 31.2186, чл.
тёж'кыте 1.5.
тека1 несв. (57) 1. Тичам, движа се
много бързо, бягам. п стыи коаннь
зё й той да течё слЬдь нито пЬшь.
й плаче, й вйка, та м? дёма. чтб
бЬгашь чёдо моё со своего бца 6.476;
со лкздее сол^н'сщи течЬтс скоро
навън'ка градь, чё дойдоха влъхвы
да ны поплЬнють 9.726; й члци
катб видЬха, бти се запали црквата,
текоха да ю йасеть 9.726; й чю катб
цвёкнъха жлътйцыте. й той ча скбчи.
й тёче скоро да го постйгне. й стыи
Николае макарь й катб бЬгаше скоро,
ами гб постигну бн'зи члкь 15.1355. //
Отивам някъде бързо, отправим се
с бърз ход. амй дЬцата брьзаха защб
гы повйкаха чё бЬше врЬмс дошло да
собЬдова сты ev'crarie й тёкоха скоро
да Mtf поставить трапёза 5.37; й тёкоха
хрпане и ёллйн’щи да глёдать как'
щъть да гы мётньть въ сон'зи котель
5.39; й прославите ейч'кы 6а. й тёкоше
ейч'кы м^жсе й жёны на лрисгапището.
й квпйше ей ком# кол’ко трЬбЯваше
15.1426. 2. Отивам, движа се към
определено място, ходя някъде. азь
вамь направи крака да течёте сЬкогы
в’ чёр'кова моа ста, а в!е течёте на бой
й на игра, й на кЯр'вов'ство 18.2046. //
Образно, й това да знаете брапе, бти,
нй кУр'вы. нй прЬкЯр’вы нй читаници,
нй присмЬхЙт'ци, нй досадници нй
наейлници... цртво бж!е не мб1Уть
да наслЬдеть. това ейч’кото чюё. на
сЬкы днь. амй не дрьжй. амй пакь на
прьвата ны злах работа течё й чини
11.1076
сег.: led. тек# 15.135, Зед. течё 6.476,
34 2536, 1мн. течё 11.1076, 2мн. течёте
18.20462, 31.223, Змн. текк’ть 15.1346, текьт1
си 17.1685; имперф.: led. теча 17.171,
Зед. течаше 15.144, 17.166, течёте 39.306,
течЬше 39.3086; аор.: led. тёко 17.169,
теко 17.1696, 3ed. тёче 5.28б2, 5.39, 9.686,
11.8862, 15.1356, 15.144’, 37.280, 40.323,
40.3236, течё 5.286, 17.1666, тече 11.101,
15.1486. Змн. тёксэха 5.286, тёкоха 5.286,
5.326’, 5.37, 5.39, 8.58, 9 70, 9.726, 11.936,
текоха 9.726, тЬкоха 9.726, тёкоше 15.1426,
15.1436. 15.144. 15.1486. 15.1496’, 15.155;
форма от перф. тип. Змн. са текло 18.2016;
пов.: Зед. течи И 886, 15.144, 39.3016’, Змн.
теч-Ьте 9.726.
тека11 несв. (20) 1. Тека, движа се в
определена посока, лея се (за теч-
ност). двЬ рекы ймаше что течах!/ сэ
неточна страна, и сэхожаах!/ въ ликпо
11.976; й завёде ма блйзо тьзи, рЪка
фисбнь дёто тече сэ западна страна въ
градь 32.2286. // Образно й сэтогази
течаше потбкь сэ нкговыте йста ^чсше
12.1126; зашб времето наше тече
катб рЪчны бистрины, амй затова да
въскбчимь на добре раббтна пьтика
31.223. // Извирам, изтичам, излизам
навън. й ейч'кыте ёзера й кладен'ци
вёкге не щьть да текьть. амй щьть да
прЪстанать 18.1896; а збеим!/ тек'ьть
сльзи йзь бчйте 17.169. // Тека, падай
надолу, стичам се. й вода мбр'скаа
течё сэ бдёждата MS’ 15.1526. 2. Тека,
натрупвам се чрез постоянен приток,
увеличавам се. смйслюваше двда
пррка. чтбто, каже. 6oi атьегво ако ти
тече, недЪи го прилага на срцето си
15.1336.
сег.: Зед. течё 15.1336, 15.1526, 32.2276,
32.2284, 32.2286, 32.231, тече 31.223, Змн
тек£гь 2.11, тек'ьть 17.169; имперф.: Зед
течаше 12.1126, течаше 15.153, течЬше
32.2316, Змн. течаха 9.676, течах!/ 11.976,
гечаахй’ 12.1096; бъд.: Змн. щьть да текьть
18.1896, 18.1995.
тека се несв. (3) Тичам, движа семного
бързо, бягам. катб нЪкои члкь кога ще
да съ течё мнеэго. й сэблЪчень к със'
мнеэго дрёхы, й не може със' т£ да течё
ако гы не съблЪче 34.2536; й зосима,
макарь чё бЪше старь й йморень сэ
пъть. начё да се течё да го стйгне а
сэнази тбл'кова пббЪга 17.166.
сег.: Зед. се течё 17.166; имперф.: Змн. сё
течаха 17.1666, бъд.. Зед. ще да съ тече
34.2536
текли (!) вж. тегли1
теком нареч. (1) Тичешком, с тичане,
бягайки. й падньхь на земли... й
цЪл!/ва, шб бЪха тамо сты мощи й
чьстныи крть. й йзлЪзохь, тёкб. й
подохь пакь на онова мЪсто прЪ иконЬ'
бци 17.1706.
тёкб 17.1706.
телал м. (1) Телалин; лице, което раз-
гласява съобщения и заповеди; глаша-
тай. съмрьть към'тб цра не проважда
прЪ сёбЪ ей гелала. съмрьть та е
такьв'зи майсторь, щотб крадё люд’1е
й дешё й нощ1А 31.219.
ед., гелала 31.219
телалин м. (1) Телалин; лице което
разгласява съобщения и заповеди;
глашатай, й царь повелЪ вел алии!/
дёто вйка да млъкнать 39.2986.
ед.: Нелалищ’ 39.2986.
телен прил. (1) Телна, която носи плод
в утроб ат а си, бременна (за женско
животно), й найдбха срьна чё пасё
зрЪва. й непразна, ами ё тел'на 2.136.
ед.: ж. тел'на 2.136.
телец м. (3) Теле, малкото на кравата,
телец, й рё ms’ валаамь. цар!/ повелй
П/ка да направлть сёд'мь чер'квиша й
принеси сед'мь тел'цй й сед’мь сэв'ны
33.2426.
мн.: тёл'ци 13.1226’, тел'цй 33.2426.
темница вж. тъмница
те&дор ЛИ (5) Теодор, й пойдё он'зи
члкь р!/мйль, S’ црквата стм!/ Оесэр!/
14.1306; й плачЪше прЪ бл'тарлть й
на пол!/нбщь заспа. й вйдЬ стго мника
вёсЗра 14 1306. тендер трихииски.
Теодор Трихииски. за жйпе Tims’
1сэанн!/ злаустУ. съпйсано сэ Оесэдора
трихшскыигс 12.1126.
тгссбрь 14.1306, Оесодера 12.1126, 12.115,
нёсэра 14.1306, Beeps’ 14.1306.
геодора ЛИ (1) Теодора. й въ врЬме
бнова. кота бЬше блгочьстивыи црь
михайль, й майка ms’ Ресодбра царицаV
цари,гра. бЬше нЬкой йнокь марк'гань
ймето ms’, на монастйрь архггла
Михаила 11.986.
Реьоддра 11.986.
теодосиев прил. (1) Теодосиев, от ЛИ
Теодосий. й поставите Йемена на
место Ресэсгево, софрбта стар'ца,
йсплыиень й той дха стго 14.128.
ед.: ср. ЧесэсТево 14.128.
теодосий ЛИ (6) Теодосий. бЬше сэць
нашь сава, тйхь съмысльнь, й крбт'кь
(!) й йспльнкнь съсйч'кь (!) дхбвнаа
прЬмв’дрбсть. й ймаше любовь чйста
със' блжённого Ресэдбсла, г а кай Ресэс ie
ймаше любовь състго (!) сава 14.128;
й пойдё стыи сава въ йскЛЗопбль й
йзлЬзе митрополйть РесэСТе съсйч'кы
(!) сщенници, й людге. й посрЬгоше
го 14.129; й послЬдь по съмрьть
icoaHHf злауст#, по. лг. годйнь. въпари
се Ресэсга црь малы й прЬнесе тЬлбто
ctmV сэаннв злаустК сэ KS’KS’cb, вь
цари_градь 12.1206.
РесэЙа(!) 12.1206. oecjcie(’) 14.1282,14.129,
OecScia 14 126, ОесэдбсТа 14.128.
теидосии ЛИ(1) Теодоеия. (лхй нагледь
със' образь катб агглы бжш. със'
любовь й със' зЬра ^’красёни, й чйеты
със' плъть, что гы породй й сохрани
чистита тЬна майка веб доела 10.79
Реодосга 10.79.
теодота ЛИ (1) Теодота. сэць ймь бъше
ёллйн'ць, а майка ймь хртГан'ка, ймето
юиРеодбта 10.76.
Реодота 10.76.
теодул ЛИ (3) Теодул. й катб стбриха
той з'гбворь. Реод^ль нЬкои йнокь,
маисторь, й хытрь на зйданТе. прЬе
на сёбе тъзи работа да ю съврьши
11.1026.
Реол^ль 11.1026, 11.103, РеодЛгь 11.103
теоктист ЛИ (6) Теоктист. ами ё
пбдобрЬ да йдешь далеко сэ мои астйрь
чёдо й да пойдешь при Ресжтйста
йнока. й голЬмо щё сэ нюго добро й
на?ка да примешь 14 1266.
Весжтисть 14.1266, Оесэк'ти[сть] 14 1266,
Ресэктйста 14.1266, ОесЗктиста 14 1266,
Оесэк*тиста 14.1266, Ресэктис га 14.130.
теолог м. (3) иоанн теолог. Йоан Бого-
слов. icJ Ребэлогь катб казЬ’ва й д^ма
стыи геэаннь бгословь, въ свбата кшга
дёто е зовьть ап окали уись 18-186*.
ед. ъесэлогь 18.186*, Ресэлсэгь 18.1906*,
Оесэлойэсь (!) 18.191*.
теолоуос (!) вж. теолог
теопист ЛИ (3) Теопист. й тогази
кртише се въ йме бца й сна й стго дха.
й ллакщК нарёче су'стапе... к чёдата
ймь, на пръвбто нарече йме aianie, й
па второго Ребпистз 5.30.
Реописть 5.27, 5.30, Оеописта 5.376.
геоииста ЛИ (8) Теописта. мца того,
к. мше стого велйкомнйка ечстаРга
новаго icoea, й жена его Реопйста, й
чёда его 5.27; й тогази кртише се въ
йме бца й сна й стго дха. й плакщК
нарёче су'стапе, а жената mV Райана
нарёче юи Йме Реопйста 5.30.
Реопйста 5.27, Реопйста 5.30, Реопйста 5.34,
5.36, Ресаписть 5.376, 5.38, Рёсэпйста 5.382.
теофана ЛИ (1) Теофана. члкь нЬкбй
раслань ймёто ms’. бЬше хрпанинь й
6V се боаше ймаше й жена нюгова
православна й почтна ймёто и
Ресбфано (!) 39.313.
Ресэфано (!) 39.313.
теофано (!) вж. теофана
теофил ЛИ (20) Теофил. й Ребфйль
пагргархь але^анрьскы мнеэго х^лы
йзнёсе на (сэанна. защб гбдЬше да
намЬсти й ейдора на пагрТар'шьство
12.112; й сты апль вдйгнъ ей рь’цЬте
й помлй се б?, й тогази пристьпи
при бэдрь й рёче крбт'ко. Ресэфйле. и
мрь тьвепь се йсправи. и поглёда със'
бчите ей 36.273.
нсофйль 12.112, 12.1136, 12.114, 12.11463,
12.1156, Теофиль 12.112, «еофилъ 12.114,
12.1146, ™еофиль 12.114, нееэфйла 12.114,
12.11462, 12.115, 12.1156, 12 116, беыфллК
12.1136, ееофйль'36.2736, зв. бееэфиле 36.273.
тепция ж. (1) Тепсия, голям плитък съд
за готвене, тава. й тогйва онази жена
сэйдё в чёр'кова да ей £змё тёп'ць'ата, й
намЬри вътрЬ.г. жльтйци 39.3176
ед.: чл. теп'щата 39.3176.
терет ня ЛИ (1) Теретия. и крти се снь
царевь. й жена терёпа й мигдбша й
нар'ка, вЬроваха въ ха 7.546.
тсрстьа 7.546.
тесла ж. (3) Тесла, вид дърводелско
сечиво. й ког? съврьши мол'бата й fee
ейчкыте сЬчива й йзлЬзе й даде ймь...
й послЬд' ей npie кэейфь теелк? свою,
й голубь йзлЬзе сэ теслъта. й полЬтЬ
на главъта кэсифУ 13.1246.
ед. тесп? 13.124, 13.1246, чл теслъта
13 1246
теснота ж. (1) Прен. Теснота, зат-
руднено положение, притеснение, а
т’1ё са прилёпиха о мраморе те блйзй’
при йконата стго й веке не могать
да йзлЬзать... й като сс въьдЬха въ
тёснота й рёкоше съсльзи (!). сты
геор'гье помогай на да сё сэлЬпимь
39.3176.
ед.; теснота 39.3176.
тестир м. (7) Разрешение; документ с
който серазрешава нещо от по-висша
инстанция, на сЬкы днь й на сЬкь. ча
стрУвать, Щ/р'вбв'ство, й ^бТйство
клеветы. ненавйдЬше, да акс щё твоё
гйд'ство дай намь тестйрь да ймь
векю да не елйт/вамё 32.225; разуме
че сь наговореть кадьёте анатол'скы
да зёмать тёстирь й емйрь сэ пара, за
хрпане да ги мьчать 39.2976
ед тестйрь 32.2236, 32.225, 39.2966,
39.2976, 39.299, тёстирь 39 2976, тестйрь
39.298,
теталийски прил. (4) Тесалийски, от
МИ Тес алия. й стбри го nfea. на
солк/нь й на ейч'ка земли Оеталшска
господарь защб мнЬше црь. че ё
ёлйн'скаа вЬра S’ нкго 9.62 страна
тета лийска. Тесал!.я. гладь бы велпьь
ёднйць на ейч'ка земли сол!?н'скаа. .
й ебнази страна, Осталшскаа, й сол^нь
щЬше да погыне сэ гладь 9.696.
ед.: м. Оеталшсжыи 9.63, ж. Че'алТйскаа
8.59, ЬЬеталшска 9.62, Оеталшскаа °.696
геталия МИ (1) Тесалия. затова ли
азь тёбе почёте, й поставих' те да ей
гпдарь на ейч'ка йетальа. а ты мй така
думать сэ непотрЬбны члче 9.64.
ОеталЧа 9.64.
гефти шл1. (1) Съд, преценяеане на нечии
постъпки според законите, присъда.
й т!'ё вЬроваха въ ха й вйкахз з* голЬ
гла едйнь е. йстЬн'скы бь хрпан'скы.
й тогйва рёче царь без' теф'гишь. та
ймь сэсЬкоха главйте йз'вьнь градьть
39.300.
ед.; 1еф'тишь 39.300.
тефтиша несв. (2) 1. Съдя, въздавам
справедливост, наказ вам. ако лй гы
не д^ш' манишь ню mV й сторйл* ms’ ей
мет анье а той тё не прости, бстави го
да mS’ съди бь. а тй да mV не сэврашашь,
зашо акс ты сэвращашъ д^ш'манлШ’
своём!/, бь веки го не тефтйшы. нъ ако
го ты оставишь, тогйва mV ще сэврьна
бь 1.6. 2. Съдя, преценявам нечии
постъпки според законите. й царь
не пйта го нйщо. ньс го тефтйшы. амй
повелЬ йз'вьнъ градьть та MS’ сэсЬкоха
главьта ыоскбро 39.306.
сег Зед. тефтйши 1.6, тефтйшы 39.306.
течение ср. (1) Тичане, бързо ходене,
бягане. й повелЬ да дбнес^ть ботЛпе
желЬзнн, й да йма йзьвьтрЬ гвоздаё
самб творны йзьбегрёни, й распаде ни
да свЬтеть катб бг'нь й да 66Vah>
стго в тЬ... й поскбро съврьши се
повелЬтпёто царево, а цар' се пакь
смЪеше стм# й д#маше м#. еда. брьзо
течёте ходишь гесэр'пе 39.3016
ед.: течёте 39.3016.
течешком нареч. (2) Тичешком, с ти-
чане, бягайки. й попйта хлЪбара.
члче, кыдЪ е пьть що йде на кэрдань.
й каза ми. й подо, й йзлЪзб. й йдохь
течеш’кб на пьть 17.171, й сэйдбше
сич'ките течеш'кб й стыи Николае
напрЪ течаше 15 144.
течеш'кб 15.144, 17.171.
ти мест. лич. 2л. ед. (1082) 1. Означава
лйцето 'или предмета, към който се
обръщаме при говорено; ти. благо-
дарю те бе че ей ты быль създаль й
сторйль ейч'ки свЪть 4.25; й #боаха
се ейч'ките й рёкоха. велйк' ей ты
кинбуе, й кате тебе др#гы.ч нёма 6.45;
не бои се 1ёрлиме сэ тогбзи цра, ами
се раувай й весели... й вьсЪднъль на
жрЪоё белю защб ймал' си ты граде
1ёрлйме дьщи сУсэнова. нйкога цара
манас'Уа 34.252; й сэтвбриха м# й
попйта го 1г#мень. рёче м#. сэ коё си
мЪсто ты брате 17.1646; пар#, азь тебе
видь й чю, като сё сэбйиа да дадёшь
сэ цар'ството ей половйна, зарадй мои
живбть 7.54; й за това добро щотб азь
струва тёбЪ. амй тё чакахь дано се
покаёшь та ге не #морйва 39.307; й
тёбе да сё поклбнжть ейч'кыте сынсове
на твоего баща 18 1846; йлй кби дарь
даде бь на сэн!’а апле, а тебЪ не даде
35.2576; сэ горЪ тебй безакбнниче,
й теш'ко ти тврьдЪ 35.262; засрамй
се сега сэ мёне що ти се мблимь
31.218. 2. Само крат. дат. форма. За
означаване на притежание; твой, ти.
й рёкоха йлй дай намь пи влъхвы йлй
домыт1 ти йз'горЪвамё 6.43; анно анно
чю тебе гь й npie ти, мбл'бата 13.122;
може лй нйчто да м? се гридадё зраве
сэ д#мъта ти 15.1556; амй сэ горе тёбЪ
й на д#шъта ти че ё обтишла (!) въ Йдь
да сс м#чи до вЪка 35.2626; й рёкоха
м#, оживЪ брат' ти, чистйты цар#, й
вйка тёбе 7.54. владичество ти. За
назоваване на върховен властник,
владетел - твое владичество, влади-
чество ти. и ре м# епкпь, како п е
йме чедб мое. й стыл Николае тйхо
рёче. Николае грЪшны рабь вЛчьств#
ти, стыи вйко 15.13S6; еьай (ейва) ми
ти че. За подчертаване на неочаквано
дейстие; ето ти, ето че, ева че, ей
на. й пойде нощно оу сэнъзи црква. й
съкры се при красныте врата, й еэн'зи
м#жь евай ми ти чё йде, й просвЬти
се 3.186; й въ он'зи ча възлазЪше мо-
м’ь-Сть на стльбата, заедно й топча [та]
(!) вода дрьжаше съ сбрикать. ёйва
ми ти чс съ йвй стыи гебэпе 39.315;
мир тебЪ. Благопожелание за спо-
койствие, добруване; мир тебе, й
раз'бра епкпь платонь. че е дейшьль
апль, й пойде със' попбве й д’Уаконе
й прослави ба й рёче. мйрь тебй
магвёю. й стыи рё. мйрь ва Сэ чёда. й
вълйзоха въ градь 37.2746; царствие
ти. Твое величество - почтителен
израз за царя, владетеля, ами гпдйнь
мирёискып ёг'стат'ю, рабь цртв’по ти
три члци оклеветйле, нькои болйре сэ
он ова мЪсто й гпдйнь ё м'статУе повелЪ
по законь да гы пог#би 15.1486
иль: ты 1 5 65,1.65,1.66,1.7,2.10,2.11,2.1262,
2.14, 3.1862, 3.19, 3.20, 3.206’, 4.24 , 4.2462,
4.25, 4.25б2, 4.2б2, 5.276, 5.29’, 5.296s, 5.30,
5.ЗОб2, 5.31, 5.33 , 5 3 52, 5.372, 5.3 763, 5.382,
5.386, 5.396, 6.42, 6.43, 6.452. 7.495, 7.516*,
7.522, 7.526, 7.53, 7.54, 7.546, 8.56. 8.566',
9.6365, 9.6ч3. 9.656, 9.66, 9 68, 9 69-, 9.696,
9.71, 9.736, 9.74, 9.746, 9.75, 10.782, 10.786,
11.84, 11.85, 11.856, 11.866, 11.872, 11.8762,
11.882, 11.906, 11.926, 11.936, 11.96, 11.102,
11.1043, 11.1086, 12.109, 12.1096’, 12.1 Юб2,
12 111, 12.1116, 12.1136, 12.1156, 12 1162,
12.1176, 12.119, 12.120, 13.121, 13.1236,
13.1246, 14 126, 15.1355, 15 1356, 15 140,
15.1446, 15.1456, 15.1465, 15.1472, 15.1476,
15 148, 15.1496, 15.1506, 15.154, 15.1546,
16 16063, 16.161, 17.1646, 17.1656, 17.1675,
17.1682, 17.169, 17.1706’, 17.171, 17.1716,
17.173, 17 1736, 18.1806, 18.1846. 18.1876,
18.190, 18.20312, 18.2053, 19.20764, 19.208,
31.21862, 31.2 1 96, 31.2226, 32.2236’, 32.224,
32.227, 33.236, 33.2426. 33.2433, 34.2506,
34.252, 35.2566, 35.2573, 35.25763, 35.2596,
35.2О05, 35.26064, 35.2616, 35.2623, 35.2626,
35.26462, 35.265, 36.270, 36 273, 37.2762,
37.2766, 37.2772, 37.28)2, 38.285, 39.298,
39.29862, 39.299, 39.2996, 39.3016, 39.302,
39.3026, 39 303 . 39.3042, 39.3046, 39.3066,
39.30762, 39.308, 39.309, 39.3096, 39.310,
39.3 Юб2, 39.311’, 39.31362, 40.3206, 40.3226,
тй 1 56, 1.62, 1 7, 2.96, 2.11, 5.336, 18.198,
19.20762, 19.208, 31.2 1 96, 33.2366, 35.257 6,
38.2896, 39.3016, 39.306, 39.307, ти 1.56,
19.2С8, тй 1.56. 18 190, 18.198, 18.2006, тй
7.54. ты 12.1156,31.2226.36.2696, ты 19,208,
39.3026, 39 308. ты 32.2236, 35.2626; era..-
тебе 1.36, 5 3 06, 6.43 6, 7.492, 12.114, 13.122,
32.2306, 3.3.2426, тёбе 1.5, 2.112,2.116, 2 142,
4.236, 4.256, 5.29, 5.2963, 5.38, 5.386, 5.39,
6.44, 6.45, 7.506, 7 54’, 8.5 663, 8.596, 9.636,
9.64, 9.68, 9.736, 10.782, 11.936, 11.1086,
12.1093, 12.110, 12 111, 12.11162, 12.1136,
12.118, 12.120, 13.1223, 13.1226, 13 1246,
14.1262, 15.147, 16.1592, 16.1616, 16 1632,
17.1606, 17.1732, 17 1746, 18.18762, 18 1 996,
18.203, 18.2052, 32.2246, 32 226, 32.230,
32.2306, 33.236, 33.244, 34.251, 35.2606,
35.261, 35.265’, тёб-Ь 1.56, .3.19, 5.406, 7.54,
10.776, 10.78, 10.796, 11.87, 11.876, 11.88,
12.1106, 13.121, 17.1606, теб-Ь 2.116, 2.12,
4 26, 5.296, 8.57, 9.66, 9.736, 11.876, 12.110,
12.1196, 18.1846, 18.18762, 18.192, 18.198,
18.203, 32 2296, 32.2302, 34 249, 34.252,
35.2653, 36.267, 37.275 , 37.2762, 37.277,
39.2986. 39.299, 39.300, 39.3056. 39 3095,
.3 9 3 1 0, 39.31062, 39.311, 39.3)4, 30.3176,
40.322, 40.3236, теб-Ь 5.29, 32.230, тебЬ
8.566, 39.2986, тебЬ 11.88. 17.168, 18.203,
32.230, 35.261, 39.3076. 40.3206, тебе
35.2606, тЬс-Ь 39.3106, тЬ 39.314, крат, тё
1.46, 1.56, 1 6, 1.7, 3.186, 6.44, 9.656, 9.69,
10.776, 11.866, 11.88, 11.886, 11.89, 11.95,
11.1046, 11.1056, 12.109, 12.111, 12.1136,
12.1186, 12.120, 13.1226, 33.2426. 34.2546,
35.265, 39.2986 тё 1.5, 1.66, 2.106, 4.256,
7.496, 9.68’, 10.782, 10.786, 13.122, 13.1246,
15.154, 33.243, 33.2436, 33.2496, 34.255,
35.261, тё 1.56, 2.9б2,2.103, 2.12,2.136’, 2.15,
3.186, 3.2062, 4 25б2, 5.29, 6.456, 6.48, 9.636,
11.856, 11.906, 12.1116, 17.1646, 17 1685,
18.203’, 18.2052, 19.208, 32.2276, 33.2426,
33.243, 34.251, 35.2606, 35.261, 35.2616,
35.262, 36.269, 39.2986, 39.3036, 39.3074,
39.319, та 1.7, 18.190. 18.20310, 18.2035,
18.2052, 31 218, 312186, 39.2986, 39 307,
39.3096, 39.310, те 2.102, 2.11, 3 1 8, 4.25,
5.292, 5.35, 5.38, 5.39, 5.396’, 6.45б2, 7.526,
9.64; 9.656, 10.78, 10.786, 11.91, 11.1086,
12.1156, 12.117, 13.121, 13.1246, 15.13562,
15.1496, 17.167, 17.1682, 17.1726, 17.173,
19.208, 34 2512, 35.25 7, 35.2576, 35.26062,
35.261, 35 262, 36.273, 37.2746, 37.2766,
39.2986, 39.3056, 39.307, 39.3146, 39.316,
40.321, ть 3.19, 9.69, 35.261, ть 6.456, 15.147,
гьб.48, 17.167 40.3236, та )8.2053,тё 35.262,
ть 36.2726, гЬ 39.310, уде. тебЬ гЬ 40.3236;
дат.: тебЬ 1.6, 1.7, 5.306, 12.1156, 13.1246,
16 163, 17.1666, 18.1876, 35 2606, 35.262,
35.2626,39 307, тебе 3 186, 4.236, 5.30, 5.31,
5.34, 6.42, 7.53, 7 546, 9.64, 11.896, )1 93,
11.95, 11.1086, 12.110, 12.11162, 17.167,
17 1676, 17 171, 17 172, 18 1846, 18 203,
18.205, 31.2196, 32.2306, 33.2426, 35.2576,
35.2622, тебе 4.24, 5.32, 12.116,14.1266, тебЬ
4.26, 5..3762, 8.566, 11.102, 11.1036, 12 1196,
13.1246, 15.140, 15.1546, 17.1746, 18.1922,
18.2006, 34.2506, 35.2576, 35.260, 35.262,
36.2692. 36 271, 37.280. 37.2806. 39.30562,
39.3 08.39.3 096. 39 31362,40.3 20б3.тебЬ9.68,
35.2576, 36.2696, 36.270. 37 2746, 37.281,
39.307, [те]бе 15.147. тёб-Ь 33.2426. крат
ти 1 Зб2, 1.46, 1.5, 1.661, 1.7, 1.76, 2.96 2.104,
2.126,2 13,2.14,3.17,3 1864,4.24,4.245,4.25,
5.29, 5.ЗОб2, 5.31, 5.34, 5.352, 5.3762, 5.3 86,
5.4062, 6.432. 6.436, 6.44, 6 446, 6 472, 7.496,
7.50, 7.543, 7.54б2, 8.56, 8.596, 9.64, 9.65,
9.676, 9 68б2, 9.696, 9 7062, 9 73, 9 75, 10 776,
11.85, 11.872, 11.8862, 11.893, 11.104, 11.1056,
11.10663, 11.108, 12.1092, 12.1116, 12.115,
12.1196, 13.12163, 13.1222, 13.1256, 15.1336,
15.1356, 15.137, 15.1386, 15.14 562, 15.1476,
15.148, 15.I4862, 15.1506, 15.1536, 15.1546,
15.155, 15.1556, 16.16062, 16.161, 16.162,
17.1646. 17.166, 17.16662, 17 167’, 17.1682,
17.16862, 17.16O4, 17.1706. 17.1716, 17.172,
17 1726. 17.173’, 17 1736’, 17.17462, 17.175,
18.1876, 18.190. 31.2182, 31.2186’, 31.219,
32.2256. 32.227, 32.230, 32.2316. 33.2346,
33.2426. 33.243, 34.249, 35.2572, 35 259б4.
35.2602, 35.26162, 35.262’, 35.2626, 36.268,
36.26962. 36.271, 37.2746, 37 276, 37.2773,
37.2786, 37.279, 38.28 5, 39.2966, 39.29863,
39.299’, 39.2996, 39.3012, 39.3066, 39.3096,
39.311, 39.315, 39 3156, 39.316, 39.31762,
40.3222, тй 1 36. 1.8, 2.126, 13 124, 17.1746,
31.218,39.30), 39.304,39.306,39.307,39.312,
39.316, ri 1.362, 1.75, 1.8, 2.12, 5.306 5.31,
5.4062,6.45,7.54, 9.656, 9.676,11.87,12.1116,
15 1386, 32.2296, 39.3066, 39.308, 39.315, тй
1 462. 1.5, 2.10, 3.186, 3.2062, 4.236, 5.296,
5.306, 5.336, 5.3462, 5.38, 6.472, 11.866,
11.886, 15.1546, 17 1676, 17.168, 17.1686,
17.172, 17.173s, 17.1746, 20.209, 32.2262,
32.2266, 32.2286, 33.2346. 35.2586, 35.260,
36.273, 37.276, 37.277, 37 2812, 39.2986,
39.2996, 30.3046, 39.3066, 39.3136, 39.317,
39.3 1 762, тй 1.46, 5.39, 7.50, 7.526, 7.536,
7.542, 7.546, 9.63 , 9.642, 9.656, 11.856, П.872,
11.88, 11.103, 11.1036’, 11.104. 11.1046*,
11.1052, 11.10562, 11.1086, 12.109, 12.1096,
12.110, 12.1106, 12.116, 12.117, 12.120,
13.121, 13.1256, 14.1286’, 15.1336, 15 1356,
15.1466, 15.147, 15.148, 15.1546, 17 1716,
33.242, 33.2426, 39 311, 39.316, ты 2.1562,
11 94, 15.156. 18 190. 34.254, 39.299, 39.307,
ты 12.1096, 12.1106, ты 12.1156, 17.171,
39.3106, ты 36.271, т139.307, тй 39.31 Об, уде.
ти тебй 18.192, теб1> тй 39.308.
тиагирски прил. (1) тиатирска страна.
Облает около гр. Тиатир й ре. да
погребете стго дамгана блйз# при стго
кбз'ма... й така наеднб ймь полбжиха
мбщите. въ мйсто что сё зове фер’мань
въсточны на паОйр'ска страна 10.77.
ед. ж. тгавйр’ска 10.77.
тиафирски вж. тиатирски
тигар МИ (1) Тигар. й рё ми. д. рйкы
наричЬт* се на землю, й ймето е на
тьзи р£ка дёто течё меть та сё зовё,
фисбнь, а дёто вино течё, та сё зовё,
тйгарь 32.228.
тйгарь 32.228.
гикам несв. (2) Тикам, блъскам някого,
тласкам. тогйва нЬкои щотб ймь
бЬха полос ве. й другие още сэ нарсуда
дрьпнаха стго сэ чёр’ковата бгйщець
й тйкаха го. й йспьдиха го вънь
39.3076.
сег.: 2ми. тйкате 18.1786; имперф.: Змн
тйкаха 39.3076.
тимар м. (2) Имот, владение, а той сё
Узе ймашето бащнино щб да бЪше
мало мнсэго. й сэйде прй дара да mS
йще повече тммарь що м? се стой
39 2976.
ед.: гёмйрь 39.2976, чл. тумарать 39.2986.
тимиан вж. тамиан
тимотей ЛИ (1) Тимотей, бше слУшаи
апла павла щб каже къ тимоО-ёю. мало
въкйпаи вино, да ти бьде на дшьта
спсеше 20.209.
тимоНёю 20.209
тимоОеи вж. тимотей
тина ж. (2} Остапгьк от храна. й йма
ёднй члци да сё недоумевать за това
й кажать като пойстинЪ йде хс по
вьскрёше. й сэ [о]нова йдёше не бы
ли мал’ко нЬчтб тйна 38.2896; мни ми
се бти не бы се ничто видкло кол’кото
да выды око члчьско, ни сё бы заз-
н[а]йло. така бы й сэ снова йдёше
тйна. бти нйчтб нй ёдна. трбха мбже
оста сэ сэг’нь бжтвныи 38.2896.
ед., тина 38.28962.
тиран м. (1) Тиран: самовластен и
жесток властник; насилник. й тогази
цртвУваше на цригра црь мавр] i кие,
дёто го Убй тмрань фока 9.73.
ед., тёранъ 9 73.
тирски прил. (1) Тирски, от МИ
Тир. амй ходите й проказ^ваше
свбите ей злбчёстгё й хх’л'ныс демы,
кол’кото прЬлъс^ы със' нгеговы* ей
да’м’ливыи й поганый езыкь. ёв'сёвга
никомидшекаго ар’хгёпкпа, й павлина
митрополита тмр'скаго 15. i 406
ед.: м. тмр’скаго 15.1406.
тисуща числ. бройно (13) Хиляда,
1000. В състава на сложно числ. Две
хиляди. й эзь да вы дамь двЬ тыоУще
коне йз’бранши 11 906. Три хиляди. й
псвелЬ да се събёрУть ёврёие. й тбизи
ча събраха се. трй тысЛць. сй_рё, Jr.
4.226. Седем хиляди. сэв’це ймаше
сед'мь тыейце 35.2566. Седемдесет
хиляди. й др8гс чюдо й сказаше
слушайте за архггла михайла, какь
йзбй сёд'мьдёть тысЬ’ людге 11.89,
Сто осемдесет и пет хиляди й погТ/бй
сэ тЬ. рпе, Tbictfnje, люд!и 11.916.
Седемстотин и седемдесет хиляди.
й въ №дёю найдё нареэ’ уб тыейце
11.896. Един милион и ето хиляди.
й пойде гоавь, й прЬчете ёврёете
чтб 6bxS тьк’мо вь iepjiHMb, й найдё.
тыейца тысх’щь, й сто тыейць. сй_рЪ,
й р 11 89. Седемдесет милиона.
йз’бй, о,, тыс8'ще людТи 11.896, тисущ
тисущами, Хиляда хиляди, безкрайно
множество, й дангйль прркь макарь
й ако рё тыс^щь тысхщами. й тьмы
тьмами, амй й гои не йзрёче кбл'ко са
на чёть 11.83.
ед.: ~ысЛца 11.89; мн тЫсйге 11.8962,
11.916, тысл’ще 11.906, гысйце 35.2566,
тысйдь 4.226, 11.83, 11.892, тыс»/ 11.89,
тысЛдами 11.83, тысЛцо 15 14.3.
тисушник м. (7) Хилядник, началник
на хиляда войници във войската. а
воиската что бЬше със тыс^щницьгте.
йлЬзоше въ гра да ей кьп^вать йстТе. й
за коё плащах^1, й коё пбвекге наейла
сонкмахо. катб й досёга чйнкть
таквизы что ебхбждать на войска
15.143.
мн лыейцници 15.143,тысЛцници 15.14362,
15.144, 15.1446, ты_сйцници 15.1436, чл.
тыейьницыте 15.143.
тих прил. (3) Прен. Тих, който е
изпълнен с кротост, смирен, й видЬхь
др!?гтё агглы дёто й свЬтЬха лицата и
катб елнце... й йсплыиенги сЬкак'ви
кротости, тйхы. млтйвы 32.229; б’Ьше
соць нашь сава, тйхь съмысльнь, й
крбт’кь (!) 14.128. // Образно, защб бь
нс йще, нйты любы йгрй, йлй свйрнй
й пЬсны. амй любы блгь цркбвны гла.
й тйхо срце да ймаме 38.2936.
ед.: м. тйхь 14.128, ср. тйхо 38 2936. мн.:
гйхы 32.229.
тихо нареч. (3) 1. Тихо, с нисък глас,
шепнешком (за говор, реч). тгй д8‘мы
като чю со нгеы збеима. потврьдЬ
се растре пера, й попотй се со стра,
й постёнь, й загуби си гла. едва си
сотвори Астата, тйхо, та и каже. води
ми се со майке дхбвнаа. че сь ей ты
пбдобрЬ 6V приближйла тЬлс-то
със’ голЬма честь 17.167. 2, Тихо,
спокойно, без неприятности, й пойдё,
й кога дойдё до д^новь (!) да прЬмйне
на сонъзи страна, и сл^чи се фрьт^на й
бйра голЬма... й наоутрЬ стань сон’зи
кнель й стбри катб м8’ повелЬ стыи
димйтргё. й прЬмйна тихо без’ стра
9.67
тихо 9 67, тйхо 15 1386, 17 167.
тича несв. (1) Тичам, движа се бързо,
бягам. защб пакь рё прркь еремга.
содавна ще да чюемь брьзь конь дё
тйче та шё да сё потрьси ейч’ката
землй 18.185.
сег.: Зед. тйче 18.185.
тишина ж. (1) давам тишина. Успо-
коявам, укротявам. ра^й се крте
трй_съставне й чьетне. и що плавать
наставши' ги. й на бЬ’ра тйшина
давашь. на юнацп ейла 16 163.
ед.: тишина 16.163.
т.аапя несв. (2) Бъбря, говоря празни
приказки, дърдоря. й дшьта ей
бскврьнишь. й оумь ей помрачишь,
й езыкь твой не знае что тлапи й
празнослбзи 11 1066; со сгсбна щё да
йзыде законь, й д^ма бжга со гёрли ма.
й’мать (!) ёврёе й тлапжть бти сь
пррпите рёкле за мебмеебвь законь
38.2916..
сег.: Зед. тлапи 11.1065, Змн. тлаплть
38.2916.
тлъкна се. (1) Чукна; тропна на врата,
за оа ми отворят; похлопам й пойдё
до монастйрь одр’дан'скыи. й тльк’нь,
сй_рё почгбка на вратата. й казаха
1гь’мен»’ 17 1646.
аор.. Зед. тльк’нь 17.1646.
тлъкование ср. (4) Тълкование, разяс-
няване смисъла на нещо с повече думи,
тълкуване. й слушайте па тльк^вангето
на па д^мы. катб ре хс. бти така
пбобае да сё съврьши что е написано
въ законь мсомсеовь, й на пррчьскы.
й на ч/ал’мыте за мёне. послышан (!)
мал'ко да раз^мЬете помнеого что
думать тга сщённги д^мь за ха. меомей
рё за ёвреёте какь щьть да распньть
ха... й др^гы пррци марМрис^вать за
распётге хво 38.290; й тгё ms’ дадсха
рыбы печёны мал'ко. й со пчёлы мёдь.
й той "^зё прЬ тЬ й аде. слушайте пз, й
на т!а д1?мы тльковашето 38.289.
ед.: тльковакте 38.292, чл. тльковашето
38.2876, 38.289, тлькЬ’вашёто 38.290.
тлъкувам несв. (1) Тълкувам, разясня-
вам с повече думи скрития смисъл
на нещо, обяснявам значението му.
марта же пртём'ши лйтрх мира надра
(!) пйстики мнсэго-ЦЬнны помаза
нсэзЬ icoeb й отрь власы свойми нсбзЬ
его... слушайте чтб тлькЬ’ва evnie.
й тогази марта сестра Лазарева кКпи
Mvpo мнсэго_цЬнно. й помаза нсэзЬте
1совы. й бтрйваше гы. сй_рЬ. ббрйса
гы съсвбйте (!) космы, защб ймаше
голЬма радо 34.250.
сег.: Зед. тльк^ва 34.250.
тлъкувание вж. тлъкование
тлъст прил. (1) Тлъст, който е добре
хранен и има много мазнина; угоен
(за животно), й приведете ми самь,
вт тёл’ци тльсты сохрани:ни й травы, й
да бй’дхть Tia вт, тёл’ци, на ещённиците
й на стар'ците 13.1226.
мн.: тльсты 13.1226.
тлъче от стб. таЬцш несв (1) Чукам;
тропам на врата, за да ми отворят;
похлопвам. кби съсйч'ко (!) ерце й сьс1
голЬма вЬра, щб прбси най ще. й кби
тльчё врата, сэвбрюват' mS се 3.186.
сег.: Зед. тльчё 3.186.
тма вж. тьма1
то1 мест. лич. Зл. ед. ср. (153) 1. Озна-
чава лицето или предмета, за който
се говори: то. защб дЬтё нйкога не
дрьжй мьсть. йлй зависть, ами ако гб
быешь днеска (!). а #тре тё па любы,
й ако го гонишь co тта врата, а то
влЬз^ва со дрйыте 34.249; златото
что донёсоше, то показоваше, катб
и,рй’ сьщомь1. защб злато тьк'мо царь" ё
прилично 33 244; а валаамь не видЬше
аггла, ами начё да быё мь'лёто тврьдЬ.
а то состави пьтлть й зе да ходи, й
самь, й тамь, а той го па бы 33.242;
найде белю й въсЬде на нюго катб е
й пйсано 34-252; й найде на половйнь
път' си дрьво х^баво й мнсэго_листно,
й сёдка пб нкто 16.1576; покажй ми
где е й гвбзтёто твоё сто. дето ё было
със' тЬхь пригвоздёно стое тЬло твое,
да Mis’ се поклонй й да го цЬлхва 4.26;
ако найдё дрьво само, й нема на нюго
кртно пйсмо, й нЬ ё на нюго написано
йме хво. не поклантаме се нюмх'
16.163. 3. Само крат. дат. форма.
За означаване на притежание; не-
гово, му. й таквбзи се показа това
отроче йжак* сё родй. бти се й сб нюго
познаые й сЗць mS й майка MS' как' съ
същи същи (!) добры хрттане 1 5.1326;
й закрй се да не глёда на дЬтёто
съмрьть мь' като ще да ймре 11,85; й
нЬкии хртт'ани i ть ймаше итроче глйсо й
нЬмо. , й бузймаше го сэць mS на сЬка
годйна... й млмше архггла михайла
да mS йсцЬлт: отрочето 11.956
им.: то 1.5, 5.326, 31.2206, то 11.866, 11.89,
33.2422, 33.244, 34,248, 34.2496, то 18.2016,
31.2206; вин.: него 2.106, 18.1886, нюго
2. Юб2, 18.195, 32.2296, 34.252, нюго 2.106,
3.18,4.26, 5 332...,нкгб 4.216, нюго 12.1096,
него 33.2346, нкто 35.265. крат, го 1.46,
1.7, 1.86, 2.106 .., гб 5.38..., то 11.886..., гб
11.99, 11.1012...; дат hkmS 16.163, крат
mS 1.7, 4.26, 5.366, 11 85, 11.866...
то1- съюз (3) В началото на главно из-
речение подчертава връзката с преО-
ходно подчинено обетоятелствено
изречение за условие; то. тогава. амй
да се чювате да не каз^вате. защб ако
кажете то ще да сё раз'валй законь
сэ сэци наши прЬданУе 4.23. и то.
Свързва съчинени присоедините лни
изречения; и то, при това. бдЬшё, й
мёше, й слъзы. ств’дь й пёкь. ейч'ко
трьпЬше. й нък^сюваше грЬвз мЬсто
тастте. и то по мал'ко на вечерь 8.556.
то 4.23, 8.556, 9.756.
товара несв. (1) Образно. Товаря, нат-
рупвам неща едно върху друго, съби-
рам. рёчй на па людте щото са на
тоизи свЬть жйвы. защб фйегыг^вать
моа заповЬ й товарлть ifrb на грЬ, й
прогнЬвавать га ба 32.223.
сег.. Змн. товарагь 32.223.
тогава нареч. (10)1. Тогава; във времето,
за което се говори; по онова време.
й тогава сйч'кыте людТе едйнь ёзыкь,
й ёдйнь гла шьть да думать й ейч'ки
грЬшници щьть да вйкать й да плачать
б грЬхоовётЬ си 18.1096; а стыи сана
бёше стбриль тогава, х гбдинь 14.128.
2. Тогава; в същия момент, за който
се говори. 1?трЬ ты оумирашь, й ейч'ки
твой люд1ё. й ёплаши се тогава царь
тврьдЬ. й побягна прЬз' сэнъзи нбшь
11.96. 3. Тогава, след това й npie го
патрйр'хь (ёрлйм'скыи, й сэвёде го, й
поклонй се на стыте мЬста. й тогава
ей пакь пойдё въ свой) велйкйо лавр^
14 1296.
тогава 5.39, 11.91, 11.96, 11.97, 14.128,
14.1296, 33.238, 38.288, тогава 18.1996,
тогава 39.2996.
тогази нареч. (373) 1. Тогава; във
времето, за което се говори; по
онова време. тогази й тогази бЬтте
ан'пеэхшекыи патрГархь мелётпе. й
той крти 1сэаниа прьвЬнь 12.1086: й
раз'бра се за сгсго до цара аркада,
тогази что цргвь’ваше оу цари rpd
(!) 12.112; въ еэша днй прЬстави
се стрыка мЬ’, чтб дрьжаше тогази
прЬстбль влчь.;кыи на бнова мЬсто
15.138; напйсаше се ейч'кы члии
наеднб тогази, въ кнйгь naps’ aB'rS’crS’
33.2396. 2. Тогава; в същия момент,
за който се говори: именно тогава и
Tia катб вйдЬ че съ заклё, тогази трьг на
да йде слЬдь нкто 10.78; тогази катб
чю сэн'зи архТерей. тече й йстрьгна
сабтата сэ рх’катэ eohhotomS дёто щЬш е
да гы посЬчё 15.1486; тогази катб чю
стыи тьзи дёма. показа ей лицёто
скрьбно й расплака се пр! еэша 9.73;
амй катб се просвЬтиха напоконь,
тогази разЙмЬха това пррчьство чё ё
за ха было пйсано 34,2526. 3. Тогава,
след това. амй пбббае прьвЬнь да
сториме мол'ба на ба й roi ази щё
позна, кого ны ще бь йз’бра apxiepea
15 138; й збсима съсльзите (!) ей
б'мы й нсэзЬте. й молй се, мнсэго. да
сё помбли за ейч'ки свЬть. й тогази
погрёбе й тЬлсто 17.176; това ейч'кы
брата видЬха, й чюха гла чё каже,
амйнь. й тогази помрьзнь морето катб
камень 37.280. 4. Тогава, в такъв
случай ако ли б^демь ные помыслиле
н^когы злб да стбримь й неправёдно
йлй т^каво нЬчтб н<1 твое цртво. а ты
тогази да не оставишь никого, амй
погъ’бй й на й ейч'ки реэ нашь на
люта съмрьть 15.1476; й ако ищешь
почьсть сэ члци бь не почйта амй ако
ищешь сэ ба пбчьсть, тогази тё й члци
почитать 34 255.
тогази 2.116’, 2.13, 2.146, 2.153, 2.1562, 3.16,
3.206, 3.21, 4.225, 4.226, 4.23 , 4.244, 4.252,
4.25б4, 4.26, 4.266й, 5.286, 5.29, 5.29б4, 5.304,
5.31, 5.3 1 6, 5.32, 5.336, 5.346, 5.353, 5.3563,
5.36, 5.366, 5.37’, 5.3 762, 5.382, 5 3 862, 5.394,
5.3963, 5.40, 6.412, 6.416, 6.42, 6.42б4, 6.43
6.436, 6 4 46, 6.454, 6.456’, 6.46, 6.4бб2, 6.47,
6.482, 7.49, 7.49б2, 7.5062, 7.522, 7.526, 7.5 36,
7.542, 8 3562, 8.58, 8.586’, 8.59, 8.596, 9.616,
9.62, 9.64, 9.646, 9.652, 9.66, 9.672, 9.68,
9.686, 9 71, 9.716, 9.72, 9.72б2, 973, 9.74,
9.74б2, 9.75, 9.75б2, 10.7662, 10.772, Ю 782,
10 79, 11.81 б2, 11.82, 11.836’, 11.852, Н.8563,
11.86, 11.87, 11.882, 11 886, 11.89, 11.896,
11.902, 11.916, 11.922, 11.932, 11.9362, 11.95,
11.95-956, 11.9762, 11.996, 11.100, 11.101,
11.1022, 11.1036, 11.104, 11.1056, 12.1086,
12.109, 12.10962. 12.111, 12.1122, 12.115,
12.1156’, 12.1166, 12.117, 12.1186, 12.1206,
13.122, 13.1226, 13.123s, 13.1236, 13.1242,
13.1246. 13.1252, 13.1256, 14.126, 14.12662,
14.128, 14.12862, 14 130, 15.1326-133,
15.1332, 15.13 66, 15.1382, 15.13 86, 15.1392,
15.1396. 15.1416, 15.1422, 15.1426, 15.1436,
15.144, 15.1446, 15.146, 15.1466, 15.1476,
15.148, 15.1486, 15.149, 15.1496, 15.1506,
15.151, 15.152, 15.153, 15.154, 15.155,
16.160, 16.1606, 17.165, 17.16562, 17.16664,
17.167, 17 1706, 17.172’, 17.1736, 17.1745,
17.1756, 17.1762, 33.2326, 33.2336, 33.235,
33.23762, 33.2396’, 33.240, 33.2412, 33.2416,
33.2426, 33.243, 33.2436, 33.2446, 33.245’,
33.2476, 34.2502, 34.2506, 34 2516, 34.252,
34.25262, 34.255, 35.2566, 35.2586, 35.2666,
36.2682, 36.27062, 36.2716, 36.2 72, 36.273’,
37.2746, 37.2'76б2, 37.2776, 37.278, 37.2792,
37.2802, 37.281, 38.285’, 38.2866, 38.290,
38.2906, 38.2926. 38.293, 40.322, 40.3226,
40 323, 40.3236, 40.324, тУгази 2.13, тогази
4.22, 5.336, 5 386, 6.426, 6.436, 6.446, 9.656,
10.78, 11.90, 11 966, 11.104, 12.120, 15.1306,
15.1416, 15.1476, 15.1486, 15.1496, 15.1506,
15.154, 17.169, 17.1706, 33.237* 35.259,
37.2746, тогази4 25,6.456,6.47,11.99,11.103,
15.1316, 33.234, 36.273, тсгази 4.26, тогазй
8 56, тогазы 11.99, 11.10265 тогаз! 33.232.
тогйва нареч. (188) 1. Тогава; във
времето, за кието се говори; по онова
време. ами се наговори да проводи
сна ей гебэпа на войска, а гесэрпё
бЪше тогйва. к. годйны стбрил'
39.3136; тогйва щьть, хв’бавите людГе
и кравёните й лицата й щьть да
станать сэ мрьтвыте пб грозны, тогйва
щё да лйуа х!?бость жён'ска 18 194;
а тогйва в тозй врЪме векге не ще да
йма нй 6 (!) одного добро 18.1786. 2.
Тогава; в същия момент, за който се
говори, ами се тогйва тьк'мо огрижй
когаеъгр'Ьшишь 19.2076; й кота зайде
елнце, та бьде прьвы ча нощи, й
тогйва пойд^ть агглы, й поклбнет' се
6V 32.225; нъ когы любите дйп’манете
ваши топез файда мнеэго ймате сэ
ба 1.56; й това катб чю сты гесэгТе сэ
гражанете тогйва йзвади саб’Гата ей
39.3116. 3. Тогава, след това. това,
й още много йз'д8'маха й цЬлбваха
го, й тогйва го провбдиха със' др!?гые
cnaxie на войска 39.3136; ако мбже
честйти. napV да въскрФси тойзи
мрьт’вьца, атб тогйва щё раз^мЪ от!
ё велйкага ба тойзи ймаль 39.304. до
тогйва. Дотогава, до оня момент; до
момента, за който се гоеори. та шьть
ейч'кыте людте що сь £мр£ле. сэ адама
до тогйва ейч'ките щьть да въекрнать
сэ гроббвете си 18.196.
тогйва 1.36, 1.4, 1.6, 1.7% 18.1786, 18.П9,
18.183, 18.18362, 18.184, 18 1876, 18.1882,
18.18865, 18.189, 18.1896, 18.1902, 18.19062,
18.1912, 18 192, 18.1926% 18.193, 18 1936%
18.194% 18.19 562, 18.196% 18.19бб% 18.197%
18.1976% 18 1987, 18.1986, 18.199’, 18.1996’,
18.200% 18.2 0067, 18.201% 18.2016% 18.203,
18.205% 18.2056, 18.206’, 19.2076% 20.2082,
31.215, 31.222, 32.2246. 32.225, 32.227,
32.230% 32.2306, 32 231, 39.29762, 39..3002,
39.301, 39.304’, 39.3062, 39.3075, 39.309,
39.30962,39.3106,39.3112,39.311б2,39.31 Зб2,
39.3 1 56, 39.3166% 39.317, 39.3176% 39.319,
топва 1.56, тогывэ 16, тогйва 1.7, 18.1966,
18.197, 18.200, 18.2036, 31.2226, 32.2306,
топва 1.7, [то]гйва 18.1776, тогыва 18.1836,
18.1916, 18.195, 31.2226, 39.297, 39.2976,
тогыва 18.196% тогйва 18.1976, тогыва
39.2966, 39.297, то[ги]ва 39.298, тогйва
39.300% тогйва 39.303, 39.3036, 39.310,
39.3106, 39.3116, 39.3126, 39.3136, 39 3156,
тогйва 39.3096, тогйва 39.310. то[ги]ва
39.3156.
тогов мест, притеж. Зл. ед. (10) 1.
Негов; който принадлежи на лйцето,
за което се говори, й мабей апль,
бстави ей р^цЪте на очите тбговы
й стори знамеше на крть 37.277; й
тогази оузё сэ стыте тбговы рй’ц'Ь
послашето, сэ ёпкпыте, й въьёде го
вътрЪ въ полатыте 14.1286. 2. Негов;
който се отнася до лйцето, за което
се говори, чё кога е ейл'ныи бь със' на,
амй защб тбл'кова зло нападе на на. й
где съ велйкыте тбговы чюдеса 11.88;
й как* щё сэ двца плъть да прУгемле
детб члци не моп/ть йсказа тбговото
въпльщён’Уе 15.132. 3. Негов; който
е близък или роднина на лйцето, за
което се говори, й тогази дойдбха
роднина тбговы. й рёкоха мк да м?
доведать врача да гб йсцЪлй 11.99;
ами й свои, заедно й жената тбгова й
дЪцата mV, гш’сёг' се сэ нгего 11.108.
ед.: ж тбгова 11 108, 11.1086, 13.124, ср.
тбгово 39 3126, чл. тбговото 15.1322; мн
тбговы 11.88, 11.99, 14.1286, тбгевы 37.277.
тоизи мест, показ. (725) I. Като прил.
1. За посочване на лице или предмет,
който се намират в близост до
говорещия; тоизи, този, тоя. Й рё й
ей ъ’зми тойзи прьстёнь. й чювай го ато
да 61?де бь мёждз’ мёне й мёждК тебъ
40.3206; й ре mV стыи Николае... ами
мй кажй за кбл'ко щешь прода тбизи
срёбрьныи коверь, азь да го кЬ’пимь
15 1536; й рё мй аггль слушай павлтс
катб ти напрЬ каза тази дльбина
нема край 32.2316. 2. За посочване
на лице или предмет, които вече са
споменати, известна: тоизи, този,
същият. й въ онова врЬме, бЬше
нЬкои хитрець ймето mV валаамь.
сынь вебровь. й тбизи, валаамь.
кого проклыгЬше бываше проклёть
33.2416; й тамо на лившска страна
что ё на пладнЬ, йма гра! дёто се зовё
велика фрипа. й тбизи гра! бЬше пб
велйкаго цра Константина 15.1425,
елате да йзЬдеме това сфбн'гато... й
намЬсто това а[де]н!е щё kS’hh масло
й свЬщи й доне шемь ctmV кбл'кото
е вредна тази гоз'ба 39.3176. 3. За
посочване на лице или предмет, които
се определят по някакьв начин; този,
такъв. амй и вые со мой болЬре, ако
ймате вЬра й любовь кам'то менЬ. й
любыте тази полть дето й дадо азь
вамь. а вые са твр-ьдЬ ейчкы пбканЬге
за тазй работа 39.297; й завёде ма на
полунощна страна i тбизи гра, дёто
бЬше рЬка со пол^нощь 32.228; й да
разй'мЬе от! е тбизи бь йстЬн'с[к]ыи,
дёто mV са ё кланйла сЬкогы 32.230;
й црь ко[н]стан'тинь катб чю чё
помЬнъха Ймето ctmV hhkohV. и рё
ймь. кби с тбизи Николае дёто го
казЬ’вате 15.148. II. Като същ. 1.
Означава лице или предмет, които се
намират до говорещия; този, този
човек, това. амь: апль катб запечё
да чйны чюдеса. й т!ё са чюдЬха й
дКмаха ей тойзи сё това мЬсто нЬ ё, нй
со градь нашь 36.268; и рекоше апл#
напрйсмЬ. ако тогбзи въскрЬсчшь.
ейч'кы ные да сё поклонй 6V твоему’
36.273; й рече мп’ 1сбсифь. азь ёс'мь
старь, й сынсове ймамь. а тази ё млада
двца 13.1246; ебнази бЬше пргела д£ма
змшна. а тази роди ха щб а’бй з'мУ’а
3.176. 2. Означава лице или предмет,
които се поясняват, определят по
някакьв начин, този, този човек,
това. й катб го видЬ ёпкпь чё дойде.
раз^мЬ оти е тбизи дёто го чакаше
15.1386; амй тьк'мо блжёнь е тойзи
който ё 6V. съ радсб й съ чйсто с]5це
слУг?валь 39.319; кой се възрьж^’ва сё
ейч'ко, тбизи йма епсенТе й въ.тЬз^’ва
въ цртво нбное 2.96; jre гь, азе ша
да п^сна вамь йлТа пррка. догдё нЬ
ё дошьль тойзи днь голЬмтать й
горёпцать, й тбизи дёто свЬти катб
слнце 18.1796. в (у, прЬз) тази нощ.
Тази нощ; през същата нощ, в която
се случва нещо. а жената со (!) голъми
жалости, плачЬше й тыъ’ваше, й в'
тьзи нощь йви се стыи гесо (!) насънЬ.
й каже й что плачешь со жено 39.3126;
й б$ра голЬма й страшна стбри се
на морето й S’ тьзи нощь йви се пб
кораб'ть крть й просвЬти катб слнце,
й провидЬли се 36.2706; й прЬз' тьзи
нощь царь й нгёговь брать, й болйре
царевы сё йдь й сё грйжа не могоха
нй хлЬбь да йд^ть, нй да заспЬть
7.536; в този врЬме. По онова време,
пюгава; във времето, през което се
случва нещо. ёто де вы казах'мё как'вб
ще да бьде стра й мька в тозй врЬме
18.192; а гогйва в тозй врЬме вектё не
ще да йма нй б ёдногб добро 18 П8б;
(в, у) тоизи час. Тоз час, веднага. й
тбизи ча сёговбри аттль й рё ми. ёла
слЬ мене павлге 32.226; й рё, повелй
гй, й дрйгата дша агглать й да стане
прЬ тёбе й въ тбизи ча стань поерЬ,
й позна и тази дша 32.226; стыи
Николае помозй намь, й дов'тасаи V
тбизи ча бти погынъх'ме 15.152; стоя
на тоизи ум. Държа на мнението си,
не отстъпвам от убежденията си. и
рё. гёсор'пё. дойде ли ты нЬкое пбканге
(!) за в'черашното сёговарЬнУе. йлй
бщё си стойшь на тойзи ?мь 39.299;
(у) гоизи вечер (ден). Тази вечер
(този ден); същата вечер (същият
ден), през която се случва нещо. ато
сё стбри радость тойзи верь тогйва
Ъ’ тЬх'ны дсо 39.3156; това ейч'ко
видЬше еэша трйте мй'жГе царевы,
й сэйдоше си й ь’лЬзоше въ корабь i
тбизи днь 15.145; тоизи свЪт. Този
свят; в християнството животът
на хората на земята преди смъртта
им. й реко азь павль, щел’ бы да вида
дши правены (!) й 1рЬшны когй
йзлазЬть сэ тбизи свЬть 32 229; й
сЬкы дёто се сэричё сэ своа в бла. й
ни стори ей шо ms’ йще ерцёте, амй
й < ще ей снагьта пореши ба радй. та
кога ^мре, й йзлЬзе сэ тбизи свЬть й
сбиде тй се поклонй 6S 32.228; у тази
година. Тази година; същата година,
през която ее случва негцо й тогйва
% тази годйна бЬше сты гесэр'пе на
войска та бЬше на спахгете. алайбегь
39.310.
ед.: м. тбизи 2.96, 2.10, 2.106, 2.11’, 2.1362,
4.222,4.2362,4.245,4.2562,4.26,5.29б2, 5.306,
5.316, 5.35, 5.36, 5.38, 5.39. 5.402, 6 416, 6.42,
6.426, 6.43, 6.44, 6.446, 6.45\ 7.50, 7.506,
8.576, 8.58, 9.68, 9.686, 9.706, 9.732, 9.7362,
9.746, 10.77, 11.836, 11.87, 11.876, 11.882,
11.91, 11.942, 11.956, 11.966, 11.986, 11.100,
11.1006’, 11 1016, 11.1026, 12.1092. 12.111,
12.1116, 12.1166, 12.1196, 13.121, 13.124,
14.1266, 14.1276, 14.1306, 15.1312, 15.13162,
15.132, 15.13262, 15.1336’, 15.134, I5.13462,
15.135’, 15 1 3562, 15.137, 15.1376, 15.1386,
15.14062, 15.1412, 15.14162, 15.1426, 15.1432,
15.1436, 15.145, 15.148, 15.1486, 15.149,
15.151, 15.152, 15.1526, 15.15 36, 15.1542,
15.156, 16.15965, 16.160, 16.161, 17.1636,
17.164’, 17.16462. 17.165, 17.1656, 17.1706,
17.171, 17.172, 17.176, 18.1776, 18 179,
18.1796, 18.181, 18.182, 18.1836, 18.185,
18.1876, 18.189’, 18.191, 18.192, 18 1 9263,
18.1936, 18.1962. 18.19862, 18.1992, 18.2016,
18.206, 19.2076, 21.2106, 31.2156, 31.216,
31.21662, 31.217, 31.2 1 8, 31.220’, 3 1 22062,
31.2222, 32.2252, 32.22562, 32.226’, 32.22 66,
32.2276, 32.2286, 32.22 86, 32.229, 32.22 963,
32.230, 32.2306’, 32 2306-231, 32.2312,
33 236, 33.2366, 33.237, 33.2376, 33.239,
33.2416, 33.2426, 33.24562, 33.2476, 33.248,
34 2496, 34 2516, 34.252, 34.2526, 34.254,
34 2546, 34.255, 35.2636, 37.281, 382916,
39297, тб[и]зи 2.14, тойзи 3.21, 15.139,
18.178, 18.1796, 18.1806, 18.1876, 18.188,
36.2706, 36.2712, 36.272’, 36.2732, 37.276,
37.2766, 37.278, 37.2806, 37.281’, 38.2873,
38.2926, 38.2936, 39.29563, 39.2976, 39.299,
39.300, 39.3 03, 39.304’, 39.30462, 39.3052,
39.3056, 39.3086, 39.309, 39.30962, 39.3Юб2.
39.3116, 39.3126, 39.3136, 39.315, 39.3156’,
39 3 1 62, 39.3 1 7, 39.3182, 39.3186’, 39.319",
39.3196, 40.3206’, 40.32162, тойзи 3.21, 5.29.
5.352, 5.3962, 7.53 , 9.66, 11.86, И 946, 12.110,
12.118, 16.1576, 17.1716. 18 1806, 18.1826,
18.1836, 18.185, 18.191. 18.201, 31.2156,
32.22 76, 32.2282, 33.23 4, 33.2356, 33.236,
33.237, 34.250, 35.2636’, 35.2646, 35.2656,
35.2663, 36.268, 37.279, 38.2856, 38.2926,
39.3166, 40.3216, тоизи 5.34, 5.39, 11.816,
11.92, 14 1266, 15.134, 15.1436, 15.1496
15.151, 15.1526, 15.1545, 31.222, 33.2406.
33.2472, 34 252, 35.26 36, тбизы 11.10262,
34.255, то[и]зи 15.1365, тойзи 18.181,18 191,
33.2476, 35.266, 36.2686, 36.2696, 36.272,
39.3026, 40 3206, 40.3226, тбизы 18.1816,
тбизыи 18.183, 33.2386, 33.240, тойзи
18.1866, този 31.2156, тоизи 32.223, тбизы
32.225, тбизй 33.2386, тоизыи 33.2386,
33 2466, тбизи 33.2406, тойзы 35.263, тбизи
39 305, вин. тогбзи 3.206, 4.23, 4.236, 5 28,
5.346, 6.4бб, 6.47, 7 526, 7.53, 10.78, 11.836,
11.936, 11.946, 11.1066. 15.1352, 17.175,
34.252, 34.254, 35.2596’, 35.260, 36.273,
37.2756’, 38.291, 39.295, 39.308, 40.3216,
40.323, тогози 15.1486, 40.322, тбгозп
17.165, тогази 38.291, дат.: том£зи 6.452,
11.935, 35.266, 36.269, ж. тази 2.95, 3.175,
3.185, 5.315, 5.32, 6.43, 7.506, 7.52, 7.54,
8 55, 8.576, 13 124, 13.1246, 15.138, 15 152,
16.1592, 17.1642, 17.1666, 17 1 72, 17 1 76,
18.1836, 18 186, 18.1902, 20 2095, 31220,
32.226, 32.2265, 32.227, 32.22762, 32.228,
32.230, 33.2336, 33.238, 34.248, 34.250,
36.270. 36.2726, 38.2816, 38.293, 38.294,
39.297. 39.2986, 39.299, 39.301, 39 ЗОЗб2,
39305, 39.3072, 39.310, 39.316, 39.3165.
39 3176. 40.3226, 40.323, тьзи 2.96. 5 336.
5.356, 6.476, 7.50, 7.51, 8.55, 9.61. 9 62.
9.696.9.73,11.82,11.846,11.85,11.87.11.88’,
11 95,11.99,11.1006,11.1026, 11.103,11.104,
11.1055, 12.113, 12.1152, 13.121, 13.1225,
13.1232, 15.1345, 15.13 55, 15.136, 15.1366,
15.1386, 15.1396, 15.14 1 52, 15.1422, 15.145,
15.1466, 15.147, 15.1516, 32.227, 34.2482,
34.251, 36.268, 36.2715, 37.2745, 38 284,
38.2846, 38.289, 38.2926, тьзи 2.116, 2.126,
2.13 , 3.186’, 3.192, 5.296, 5.3262, 5.38, 6.42,
6.44, 7.50, 7.5362, 9.606, 9.61, 9.67, 9.69б?,
9.7152, 10.776, 11.86, 11.866, 11.95, 11.104,
12.115,12.120,13.122,13.123,13.124,14.1272,
14.130, 15.135, 15.1362, 15.137, 15.138,
15.142, 15.148, 15.1515, 17.1636, 17.1662,
17.1676. 17.168, 17.1696. 17.1706, 17.17166,
17.172, 17.1736, 17.1745, 17.1752, 17.17552,
18.1806, 18.191, 32.2266, 32.228, 32.2286,
32.2296. 32.231, 32.2316, 33.233, 33.2336,
33.23762, 33.2416, 33.242’, 33.243, 33.246,
34.248, 34.2486, 35.2566, 35.2646, 35.265,
36.2686, 36.2706, 37.275, 37.2796, 38.2836,
38.2856, 38.2896, 39.312.6, тьзи 4 216, т<ьзи
5 30, тьзи 5 306, 5.32, 8.58, 9.686, 9.696,
11.86, 11.1026, 15.1346, 15.148, 33.24162,
тьзй 7.53, 39.306, т'ъзи 8.596, тьзи 9.68,
тьзи 11.816, 11 96, 11.1006, 11.103, 11.1066,
12.115, 15.1426, 15.153, та[зи] 11.816, гьзы
14 1266, тази 15.134,15 152,32.2266,32.230,
35.263, 39.307, тази 15.1406, 15.144, 15.145,
33.2446. 33.245, 34.251, 36.2676. Тзи 15.147,
тази 15 1516, тази 32.2266, 36.2726, тази
32.2316, 38.302, тази 35 263, 39.297, тазй
36.2696. таза (!) 39.304, газы 40.324, ср този
18.1786, 18.1802, 18.1836, 18.1876, 18.1886,
18.18962, 18.191, 18.1922, 18.193’, 18.1936,
18.194, 18.2006, 18201, 39.2976, този
18.1796, 18.180, 18.2006, този 39.295, този
39.2976. 39.3116, мн.: тйзи 17.1726, гЬизи
18.1776. 32.2285, 39.3022, тЬйзи 32.2266,
32 2276. тЬйзи 39.298, 39.3006.
тоиту мест, показ. (1) За посочване
на лице, което се определи, харак-
теризира по някакъв начин; тоизи,
този. защо така рёче аггль тойтУ,
що 6iine быль сл£пь със' бчйте си та
б£ше нроглёдаль кби не дрьжй щото е
рёкль царь н£ком тайна работа, ами а
проказгва, тбизи сь пог(/б£ва 17.1636.
ед.: м. тойтУ 17.1636.
той мест. лич. Зл. ед. м. (> 1000) 1.
Означава лйцето или предмета, за
който се говори; той. амй почЪкай да
йскаже той щб знае, й напоконь ако тё
попйтать за н£що кажй какь знаешь и
ты 1.56; й сега в' тойзи днь додё рёдь й
бащй ми й той мёне да ладе на ламгата
39.3106; той се грйжи за тойзи св£ть,
а дрй-ымь остане да сё наслаждать,
той грабы й сэнгёма тУка, а др^гь.мХ
остане добро i о 31.2156; й зарадй това
рё бь така да не станешь сэ бдрь дёто
лежйшь на нгего догдё те четвбрина
вдйгнъ_ь мрьтва 11.906; да йспйтать й
да найдКть крть хвь, где го сь съкрыле
ёврёе, щото распёха га на нгёго 4.22;
раз^мЪ бь какь ймашь любовь кьм'то
нгёго эти не пожал£ сна своего что
гб любишь каака 11.856; мёждо ft
ciaeine кэаннь, като елнпе на гьмно
м£сто. й нгёго йз'бра ейч'кы съббрь, да
го поставеть патргар'ха 12.112; амй да
стр^вамё добро дано станемь й ные о
дёсна страна нгёго 18.207; а ты нйкакь
не послушай его, да п!ёшь прЪз' м£ра
11.1086; нгёмК й ные блвёни хрпане да
се поклонимь 16.163; й даде се нгёмК
да дрьжй ейч'ката земли ,мв мци
18.188. рё ёш’Ть сэ невыдимо. блжёнь
есй ёЧ 'стапе 5.306: йлй кой сл^жи на
йме моё, й памет1 ми чйны помбгни
ем# ги 15.1506; й донесе ms’ ковер'ть. й
п’ри го npt нгёго й рёче ms’ 15.1546, а
кога wi е н£коиа грижа й скрьбь, нйкои
не може да го раз'гэвбри 31.2165. 2.
Само крет дат. и вин. форма. За
означаване на притежание; негов.
му. й бь cms” посл^ша млгешето. й
бы чюдо таквбзи И 1006; й той й
сэдёждата ms’ мокра, й блпгёхае сэ
сэновё мурб 9.71; като чю че ё 'з’давень
сын' ms’ р гол£ма жал'ба паде й той
та tfwpt 6.42; бчйте ms’ св£теть катб
пламакь бгн£нны. й на главъта ms’
в£н'ци мнеэго 18.1946; поглёдна на
мКсайпина своёго магнён'па ймё sms’
да дава coBtTb ctms1 39.2986; й йзбра
бь на земли члка сэ ейч'ки люд!е
наиправёднь -сэакума й жена его анна
3.166; нападе съмрьтонбсна болесть
на дбмь его 5.316; рсэд' же его кто
йсповЪсть 16.161.
им.: той 1.3, 1 42, 1.56, 1.6..., той 1.66,
12.114, 33.2366, 33.242..., той 2.96, 2.1062,
2.11, 2 116..., той 3.195. 6.41, 7.50, 8 556...,
гои 4.246, 5.276, 5.306, 5.32..., той 4.266,
15.1386. 18.177, 18.19%..., той 5.296. той
7.49, 33.2356, 33.239, 36.2726..., тоймь
(!) 15 1526, ток- (!) 18.1986, той 33.2366,
той 33.2406; вин.: икто 1.4, 2.116, 3.186...,
ньгёго 1.4, нгего 1.42, 1.562, 1.8, 2.10..., него
2.14, него 5.34, 7.53, 16.158..., нгего 5 356,
нгёго 5 чОб, крат, его 3.166, 5.316, 11.1086,
16.161..., его 4.22, 5.27, 9.68, 33.2466.. его
5 27, его 5.32, 33.247, его 9.606, 9 70,11.104,
11.1086, его 16.161, 33.2446, 34.250..., го
1.64, 1.72, 1.86..., го 1.6.. , го 2.106, 2.11,
2.116...; дат.: иймИ 1.4, 1.62, 5.2g2, 9.73...,
ннм* 1.8, 11.97,15.1316, 16.157, нёмУ 3.186,
6446, 16.158, 18.187, нкмУ 16.163, немУ
32.2236, 39.2956, нЬмУ 40.322, крат ём?
2 15, ёмУ 5.29, 5 306, 9.68, 15.1506..., емУ
5.296, 5.32, 11.856, 19.208..., ём? 5.31, ем?
5.38, 9.73, 11.85, ём? 6.43, 9.696, ем? 6.44,
ём? 8.60, ем? 11.1006, ем»’ 34.250, мУ 1 Зб3,
1.562, 1.62..., м? 1.63, 3.172..., м? 1.10. . му
2.126...; те.: нй 34.250; мест.: нн-м* 16.162,
нк 38.294.
ток м. (1) Харман, място за вършитба,
ток, гумно. й дрУгы годи дрУгым? да
мУ' сэнгеме водьта сэ дворы4 мУ. ато
да А заведе той У нктовьт4 ей двбрь
йлй S' своа градина. дрУгы йще вЪтрь
да помете токьть да ей направи себЬ
гУмно 31.217.
ед.: чл. токьть 31.217.
токо нареч. (41) 1 Току, само,
единствено. а царь като го видЬ. та ей
иетУпй сич’кТать Умь. й нЬ токо той,
амй й ейч'кы що сё намЬриха тамо на
кор’банете. оудивйха се за това чюдо
39.300; й да разУмЬють бти ей токо
ты едйнь бь 32.224; й дрУга мйсль не
мыслЬше, амй токо мйслЬше ката днь
ката ча какь да льже людтетЬ 18.1886;
й на тебЬ се сич’ки надЬемь да нй
> пазии]ь. эти ей токо ты едйнь правь й
дббрь мёа^У на на землйта 18.18"б. 2.
Току, в същия момент, тъкмо. й еэша
ты_с?)цници токи щЬх? да УлЬзУть въ
кораб’ть, й да вдйгнУть н'дрила, да
йдУть. й сты Николае ббрьна се да Йде
въ градь 15.1436. // Тъкмо, точно,
току (в съчетание със следващ
предлог), амй да нё дУмаме мнеэго
дУмы пррчьскы, амй да кажемь бще
за ёдного пррка токо сэсрЬ дУмыте
нктовы 18.179. 3. Току, изведнъж,
ненадежно, й това като рё. ато се токо
стбри вйкь съ гла, й млъва, й плачь сэ
бобговете в чёр’ковататЬх’на 39.3076
4. Като съюз. Свързва сложни съчи-
нени съпоставителни изречения;
само че, обаче, но. й рё това ви дава,
токо гы Убште 6.43; сйрЬ подобрЬ е й
мал’ка добра работ а да сторишь токо
да ё право й сичко (!) ерце 39.3196. и
не токо (туко) ... ами (нъ) и. Свързва
съчинени противопоставителни из-
речения; не само ... но и й дрУгы
мнеэго чюдеса стбриха се в чер'ковата
стго ьелйко_мника гесэпа. и нЬ токо
та. амй й въ цари [гра] бЬше хра
ctms. . й тамо без’чёть събйваха се
чюдеса 39.3186; и не тУкб баша своего
й майка да почйт ашь. й постартат4 си
брать, да почйташь нъ й роднината
си сич’ките 1.5; токо да. а) Въвежда
подчинени обстоятелствени изрече-
ния за цел; само за да, само да.
болЬрзето та сё мъчать й дне й
ношесь токо да се бболЬры 31.2196;
сэ злЬ тогйва томУва члк» дёто сэйде
та мар'тУрйса на льжа прЬ съдь йли
прЬ люд!‘е за сьсЬдина своего зло,
й закльнё се накриво токо да гб
осъди 18.198. б) Въвежда подчинени
обстоятелствени изречения за
условие; само да, ако, в случай че. токо
да са бЬше. покатала прЬ смрьть си, а.
годйна, та бы сйч'ките й грЬхоове
замрачйль 32.226; токо что. Току-що.
точно в същия момент, й ъидЬха. й
бы истина сэнази дУма. токо что бЬха
сэставиле стльбы еэша сОлавйны по
зйдовете да УлЬзУть У градь 9.726;
токо щото. Въвежда подчинени обс-
тоятелствени изречения за причина;
самозащото. й да дУха (!) ймь, бЪлЬгь
на рька десна й на челбто замь да нё
мбже нй да кУпи, нй да продава токо
щото йма бЬлЬгь сэ бногбва влька
18.1906.
тУко 1.36, токо 1.4,16.1626,36.2696,39.3076,
39.3186, 39.3196. тУкб 1.52, 1.8, п'ко 1.66,
токо 4.24, 5.27, 6.48, 9.726,15.1436, 18.1776,
18.178, 18.179, 18.1842, 18.1876, 18.1886,
18.189, 18.1906, 18.19362, 18.194, 18.1946,
18.198, 18.202, 31.2196, 31.220, 32.224,
32.2246, 32.226, 32.2266, 39.300, токо 6.43,
токо 11.105, токо 33.246.
толагзи (!) вж. толкози
толакзи (!) вж. толкози
тол'ва (!) вж. толкова
толико нареч. (1) Толкова, в определено
количество, толко. йдй й речй
оном^зи корабник^. ты ймашь тбл’кова
мраморе, й сё тЬ съ тол'кова чрьвёны.
й тол’кова зелёны, й тбл’кова бЬлы.
й тол’кова сйны. й толйко йнак’вы
прилйкы 9.69
толйко 9 69.
толка за (!) вж. толкози
толкази (!) вж. толкози
толкова мест, показ. (76) 1. Толкова,
в такова голямо количество, така
много, царь архёла да го фати. й да
го затр(е, да не прЬльщава тбл’кова
людТе 36.2696; йлй землйта как' се
не црбпаднь пб мёне [да ме] жйвь
погльне адь, като с’мь тол'кова д^шй
сэскврг.нила 17.1696: й тбл’кова днй
тьгъ’за й нйчтб не могб да найд^
14.1306, рёче ей зосйма, чё сё тбл’кова
гбдинь тёбе не потрЬб^ва ли сёблЬклб,
йлй йдеше 17.172. // Толкова, така
голям, как* ей сэпаде сё тбл’кова
пбчьсть, й как* м? жената ?зёха наейла
й как’ ей й дЬцата из’гф'би 5.326; й да
мё прзёме хс, катб съмь тбл’кова зло
сториль 6.48; блгодарю те рабе ба
вышныго. бти си помйловаль мёне
грЬшнаго. й тбл’кова млть стбри със’
мёне 15.1356. 2. Толкова, посоченото
количество, а сэн'зи гемщпа пойска
мнсэго сё що бЬха цЬнйле й стыи
cv’cTarie не ймаше тол'кова да ms'
дадё 5.32; й 6bxrf ар'хгёрёге сич’ки,
елв, а сщённици й дзаконы й йнсэци,
ffs. й npie KS’nb ейч’кы, т ш. й защб
бы та се тол’кова йз’браше 15.141.
3. Като нареч. Толкова, до такава
степен, така, защб се тбл’кова мьчй
та гради и садихь а сега ми нЬ сь нй
защо 31.2176; защб ако бы се йвйла
наеднб със' рожьство хво. как' быше
дойшлё тбл’кова скоро еэша хытрьцй,
й да найд^ть ха въ пёщеръта 33.245; й
тбл’кова бФше бго вйдень члкь. бти й
сретйци кой го вйдЪха, й сэбрьЮ/вах#
се на вЬра хрпан’скаа 15.150. колкото
(че) ... толкова. Въвежда подчинени
обстоятелствени изречения за
степен; колкото ... толкова, кол’кото
той чйнЬше тайно, тбт'кова го бь
прославлные нанвЬ 15.136; кол’кото
лежАть S’ гьмыйцьта. тбл’кова се^чёть
на хытрость да стбржть зло 15.1456;
зал)/до сс мльвы й гр^ды сЬкы
члкь на землйта, а сам’ ms’ се днйте
доврьшатъ. й не остане ms’ нйшо.
сйч’ко се заборави й кол’кото чё нЬ ё
быль нйкакь на тбизи свЬть льжбвны,
тол'кова се не зазнае нйшо сё нгего
31.2156, толкова ... догде. Въвежда
поочинени обстоятелствени изрече-
ния за количество и степен; толкова
... че. й поглёднъха на тЬ йде ёдйн*
бблакь голЬмь й тьмень, й бХра
велйка със’ бблак’ть. й тол'кова се
раз'игра морето със' кораб'ть й със'
людз’ето догдё щЬше да сё потопи
15.1366; й по еэша днй като сё крти
стой су’статгё. нападе еъмрьтонбена
болесть на дбмь его. тол'кова додё
йз'мрЬха ейч'ки нгеговы робе 5.316;
толкова.,. колкото (колко). Толкова
... колкото. нътол'кованенаказ^вана
кол’кото ныё нгего ндбо/ваме 1.4, й
очйсти ей й «мь и погледь тбл’к[о]ва.
кол’кото mS’ се сёкры лицёто. й видЬ
cnaBS1 гню 14.127; ищете да стбрите
й ьые тбл’кова, кол’ко азь стбри (!)
16.1586
тбл’кова 1.36, 4.226,4 246, 5.28, 5.316, 5.326,
5.37, 6.47, 6.48, 9.616, 9.666, 9.693, 9.70,
9.7062, 9.71, 9.74,9.756, 11 866, 11.Х8,11.916,
11.926,11.986,11.105,11.106,11.1066,12.118,
13.1216, 14.1306, 15.135, 15.1356, 15.136,
15.137, 15.1456, 15.1502, 16.1586, 16.1606,
17.166, 17.1696. 17.172, 18.1936, 31.2156,
3 1 2176, 33.2452, 33.2456, 34.251 6, 36.2696,
40.3236, тол’кова 1.4, 5.32, 5.33, 5.3бб, 9.б92,
9.726,11.87, 11.106,14.1306,15.1366.15.141,
15.1476, 15.154, 17.1666, 17 1696, 33.2382,
33.2426, 34.251, 34.2516, 35.2566, тбл'к[о)ва
14.127, тол'ва (!) 36.269.
золкози мест, показ. (75) 1. Толкова,
така много, толкоз й найдё 1сэанна
катб /чаше тбл'кози парс) що бЬха се
събрале при нюго да слушать слово
бжТе 6.446; тбл'кози аспри шотб йма
не можаха да ма сэк/’петъ 31.2176;
й рёче ей збеима. тбл'кози годйны
така ли прЬбы без' болесть 17.1716.
И Толкова, така голям, толкоз.
бги ми чйнишь тол'кози пакость й
не йдешь в пьтлть, амй ходишь й
самь й тамь 33.2426; защото сте S’
тбл'кази (!) прЬлъсть вьпадньле, бтй
сте помрачёнш й съ дшьта й тЬлото
39.301; тбл'кози добро правЬше npt
тЬхь, сто да можаше правй й сты
да гы стбри 18.187 2. Като нареч.
Толкова, до такава степей, толкоз.
да бы знааль чё njtme тбл'кози да сё
бскрьбй мой гпдарь сэ вашите д£мы. та
не бы рёкль ем^ да йзлЬзе вънь 9.73;
помыслюваше тбл'кази (!) годйна
длъга. й годЬше да можаше годината
заёдйньдёньдапрЬмйне 17.1736; й на
1 бл'кози близ/ мЬсто, б'ти въсЬде защб
да йспльни пррчьство захарЧю, nppi;S
34 253. колкото... толкози.Въвежда
подчинени обстоятелствени изрече-
ния за количество и степей; колкото
. толкова, й раз8’мЬль на свой оумь,
кбл'кото той ймена йма ан'тих pi сть
тбл'кози й члкь йма добры д'? мы да
сё млй 6S” 18.1906; кбл'кото чйнЬше
скрыто добрыиъта. тбл'кози й сэ ба
похвалил’ бЬше 15.1376; толкози ...
догде. Въвежда подчинени обстоя-
телствени изречения за количество и
степей; толкова ... че. й какь слЬзе
й породи се със' пльть зарадй на й
тол'кози х/ла прЬтрьпЬ, й доде го
й распеха мeждs’ двага раз'ббиника
35.259; амй оу мал'ко днй не оста ms’
нйщо. й додё ms’ й дЬцата йз’мрЬха.
тьк'мо сэста той сам'сй й жената м8'. й
тол'кози дочака додё ms' й сйч'ка снята
сэкрАставЬ, й Сэгной се 5.276; толкози
.. колкото. Толкова ... колкото,
толкова ... че. й тол'кози не желаете
парь мазимзань за юегсвыте люд!ё да
го слушать, кол’ко го желаете стыи
да мар тУрйсх'ва за йме хво 9.646, й
тбл'кози страдах/ граждане, кол'кото.
зеха да ймйрать сэ гладь 11.96.
тбл'кози 2.15, 4.25, 5.276, 5.316, 5.40, 5.406,
6 426, 6.446, 6.47, 7.40, 7 536, 8.55, 8.566,
8.58, 9.616, 9.626. 9.636. 9.65, 9.70, 9.73,
11.96, 11.103, 15.1376, 15.150, 17.1716,
17.1756, 18.1836, 18.1872, 18.1906. 18.1966,
31.2166. 31.21765, 31.2182, 31.2 1 863, 31.2206,
31.2212, 34.2526, 34.253, 38.286, 39 2996,
39.302. 30.3036, 39.307. тол'кози 2.15, 5.276,
5.35. 8.596, 9.646, 9 71, 9.736,12.118,15.141,
18.1906, 31.2176-, 31.218, 31 2186, 33.235,
33.2426, 35.259, 35.266, 40 3236, тблак'зи (!)
4.226, 37.279, тбл'аг'зи (!) 17 168, тол'кази
(!) 17.1736, 39.301, тбл'каза (!) 39 304.
тома ЛИ (54) Тома, мца, сэктом'врта
э слово на стго апла Оомьт. йщЬше
прьзЬнь да ей вълбжи рхката въ
рёбрата, хе амй сега заради тебе
слове проббдень бы Оома вь рёбрага
кбж'та надета бы Ooms’ й прбстрень, вь
з. 7.49; сед'мыи пъть сё йвй на дётЬ
!?чёници тьк'мо, когато Оома нс бЬше
със' тЬ 38.288. тома близнец. Тома
Близнака. й паднъ се жрёб!ё, Ooms’
блйзьн'ЩС да йде вь йн'дТю 7.49.
Нома 7.49, т.4966, 7.503, 7.5065, 7 5165, 7.526,
7.526, 7.533, 7.5362, 7 542, 7.54В2, Оома 7.496,
7.502, 7 51, 7.51 б2, 7.536, 7 546, 38.288, Оома
7.53, Оома 7.536, ебм/ 7.492, 7.506, 38.2882,
Обмы 7.49, зв ебмо 7.49
томрук м. (1) Помещение в затвор;
място, където инквизират провинили
се лора; тумрукхана. та катб чю това
царь потврьдЬ се въз'бЬси на хртТаны.
й дето ймаше тьмньши й томр/’ци
сйч'ко бЬше пльно със' хртТаны
39.2966.
мн.: томр/ци 39.2966.
топъл прил. (9) 1. Топъл. нагрят до
высока температура, който излъчва
топлина. и кога занёсе варивото
на жьтварете, бЬше еднакь тблло
11.94; видЬха бнази гбз'ба още
тбпла й х/баво мерйше 39.317; а да
похвалишь ё пакь, Koia похватишь
нЪчтб. й познаешь студено ли е, йлй
тепло 33.2336. 2. Прен. Силно вярващ,
изпълнен с възвишен дух. й гака си
прострЪ пакь й др^гылть рйсата, й
даде ms’ дёто дрьжаше въ pS'nt свой
ключевете, й рё ms’, да пргемешь това.
й азь ёс'мь пётрь что с'мь топль със'
вЪрата й йсповода на ейч'кы св1>ть
спса ха какь ё йстинны бь 12.11 Об.
ед.: м. топль 11.90, 12.1106, ж. тепла
39.315, 39.3156, тепла 39.317, чл. топла (та]
(!) 39,315, топлата 39.3156, ср. топло 11.94,
33.2336.
топя се несв. (1) Топя се, преминавам
от твърдо в течно състояние под
въздействието на топлина. болЪрУего
та сё мъчать й дпё й нощесь токо да
се бболЪры, й до старости катб восакь
сё огни се топи 31.220.
сег.: Зед. се топи 31,220.
тоя мест, показ. (1083) I. Като
прил. 1. За посочване на лице или
предмет, които се намират в
близост до гоеорещия; тоя, този.
й въскрЪси готова мрьтьв'ца дето ё
npt на s’ гробать да сё засрамить й да
понйк'нать твойте дзш'мане 39.3046;
й полйта аггла, й рёкб гпдине, зашб
са т!а пйсмена на т1’а кер'пйче 33.227;
защб дЬтё нйкога не дрьжй мъсть.
йлй зависть., й ако го гонишь сэ па
врата, а то влЪз5’за сэ дрёгыте 34.2496.
2. За посочване на лице или предмет,
които са известии, споменати: тоя,
същият, този. йдайскопаютьземлтча
длъббко, й да полбжеть с^линарыте да
проходи йз' гЬ водата до манастйрь. й
катб стбриха той з'гбворь. ееода'ль. .
прЪс на сёбе тъзи работа да ю съврьши
11.1026; ако лй нйкой пакь, ёдйнь сэ
па пбгоре рёченнУйтге заповйды бжУе,
нс причйта й не глёда гы, той бтйде
със'ь дУавола въ вЪчнъ мъка 1.8; й
тогази вйдй. чё дойдоха катб два
мь'жа нйкой страшны, й мн^ше ми
се как' сь тУё двата архггла михайль
й гавр’Уйль 11.1036; й стом на нкто,
з, годйнь й прочю се стыи сумесэнь
по това мйсто 2.126. 3. За посочване
на лице или предмет, които се
определят по някакьв начин; тоя,
такъв. тамози ще да ейди й тба
члкь дёто завйди съсйдинё своему
18.1986; кой члкь нгего не посл^ша,
й речйте mV не прУ'ёма, той члкь щё
да сё мьчи 18.201; со злй том?ва nines’
тогйва, който ей бстави своата жена,
ато йде та кхр'вы съ другие 18.198;
блжёни па люд’Уе дето ёмрать зара1
га 18.191; сэ злй на т’Уа жены вь този
врйме който нй сь празны та не мбже
да ходи, на своа воли къдй щё сама
да ё лёка 18.193; й д^маше, покажй
ми гй. това скрбвище, дето гб си
скрыль 17.175; й станьхь со това
мЪсто, дето се млн, й пойдб пакь та
се примйсихь дёто влйз^вагь 17.1706.
II. Като същ. 1. За означаване на
лице или предмет, които се намират
в близост до гоеорещия; тоя, тоя
човек, това нещо. й рё д'Уаволь. ейч'ка
сйла бйсбв'ска S' нгего прЬбыва. й
з'говарй се съсйч'ки (!) кнёзы. й ные
със' нкто. й том на cnS’nia. й ные нгего
6.446; кби ё сть др^гы катб тбизи.
ёто тогбва да сторимь царь 18.1876;
ре ймь стыи ёу'стат’Уе. защб го така
йщете брапа .. рекоха ms’ тгй, npS’rt
нашь бйше 5.346; й показ^’ва вьзель
със' злато й рё това ви дава, токо гы
^61йте 6.43. 2. За означаване на лице,
което се определя, характеризира
по някакъв начин; тоя, такъв човек.
сэ злй тогйва том^ва, дётс вйди
нйкои члкь дё прйгрйшй нйщо, а
той не мльчй 18.198; й войската mV
ейч'ка събра наеднб й щё да сё бие
със' готова дёто мздй на кбнмть й съ
нкговага войска 18.1946; защо ей й
ты млтйвь бь на тУа, дего сс нокаювать
9.736; й пазйте са сэ тУа щото зло
работать 18.180; да знаете па щото
са мёне възлюблёни, тймь хёбевъ да
ймь сл^вате 32.2256. 3. Само ср. За
обобщено назоваване на неща, който
са споменати по-рано или който се
определят по някакъв начин: това,
това нещо, тези неща. сто сЬкыи днь
б'Ьше ^бшство й крьвощролйваше по
хртТанете. й това бываше по градове
й по мЬста 39.2966; й кога го найдете.
дойдЬте да мы кажете, да пойду
й азь да mV сё поклоню, I това рё,
скврьнныи гродь 33.2376; й това щотб
имь стр^вате, та ймь горещи вьглища
сйт’ваге на главыге 31.223; пойстанК
зла зйма б'Ьше. й др^го не бЬше позл'б
со това дето obxV йз'мрьз'ньле члците
сэ бЬсбв'скьта напасть 33.2405. в тия
дни. В тия дни, по онова време; във
времето, за което се говори, й сэтогази
порасте поголЬмь гнЬвь мёжд^ царица
й 1сэанна. й въ т!а днй б'Ьше весэфйль
пагрТархь алеаайрьскыи, #зёль мнсэго
моиастире й калбёре йзбйль 12.1136;
й вь т!а днй б'Ьше дошьль i царидра
епифаше архТепкпь купрьскыи 12.116;
в (у, на) това врЬме. По това време,
тогава. й хытрьцй чтб б£л V тогази въ
това врЬме. й вид-bxV ввЬздьта, й £зеше
дарь 33.2436; й i това врЬме прЬстави
се й зосима V тбизи, монастйрь
17.176; тогази на това врЬме, нЬкои
мйкге сэдалече йдЬх^ да дбйдьть при
стго сумёсэна 2.136; заради (за, по)
това. ЗараОи това, по тази причина.
кой ббыче неправда, ненавиди свой
дша зара това пазй се сэ краж'бы й
сэ неправды 1.7; той ва наставЬше
по п^стынжть й просвЬтюваше вы
согнанный стлъпь а вые за това го
бставих'те въ гробь 35.259; а гь нашь
ic хс, брать саломшнь що е мти IcjAhhV
бго_слбв^. по това се назйва гь, <?йка
icaaHHtf 6.41; послЬд това. По-късно,
след това. й дрйо чёдо нёмаше нй
прЬдй това, нй послЬ това 15.1326;
прЬди това. По-рано, преди това.
й др^го чёдо нёмаше нй прЬди това.
нй послЬ това 15.1326; тоя свЬт. Тоя
свят; в християнството животът
на хората на земята преди смъртта.
поболе л е да йстёглишь на той свЬть
за мал'ко врЬме, нёжели тамо да се
мъчишь без'краино й недоврьшено
1.36; стыи пра^ньцы да почйгашь й да
праЗнъ’вашь, ако ищешь да тй дадё бь
мнсэго добрины й покой на тба свЬть й
набнпа 1 46; тоя час. Тоз час, веонага.
й дадоха геи сэ сэнъзи вода, й срьбнъ. й
том ча йсцЬлЬ й продала добрЬ 11.97;
рёче ёмь’ 1сэаннь заповЬд^вам' ти въ
йме ica ха назаранина. да не живйшь
векш на това. мЬсто. й том чась сэн'зй
бЬсь йсчёзе 6.43; у тоя час. В тоя час;
в часа, в който се случва нещо. ато гы
не найдё £ том ча, амй бЬха бтишлё
нЬгде да съьрЬшЛь прЬтрЬба нЬкба
гпдйн# си 5 37
ед.: м. той 1.36, 2.13, 2.1363, 3.206, 4.236,
4.256, 5 3 26, 5.35 , 5 37е, 6.43, 6.436, 6.446,
6.45, 6.46’, 6.48, 7.50, 7.5062, 7.54, 8.57,
8.58, 8.586, 9.67, 9.75, 10.77, 10.782, 11.836,
11.936, 11.972, 11.98, 11.986, 11.101, 11.1026,
12.1116, 15.1356, 15.137, 15.140, 15.1446,
15.152, 16.1596, 18 1836, 18.201, 35.2636,
36.2676,36.2726, 37 2736, тба 1.36, 1.46, 1.5,
17.1676, 18.1986, тоа 1.66, той 4.256, 5.336,
11 996, 15.152, 36.2696, той 7.506, 36.2706,
37.2746. 38.2926, вин.: тогбва 15.1496,
18.1876, 18.191, 18.19462, 18.198, 18.1986,
18.2006. 39.304, 39.3076, тогова 18.2066,
готова 37.279. тогова 39.3046. дат.: том^ва
11.1066, 18.1946, 18 198’, том?ва 18.1982,
том*ва 18.198’, ср. това 1.3, 1.363, 1.4,
1.462. 1.52, 1.6’, 1.663, 1.7». 1.76, 1.85, 2.9Б2,
2.102, 2 И 2, 2.1264, 2.132, 2.136. 2.145, 2.146,
3.1862, 3.196, 3.206’, 4.21 б2. 4.222, 4.22б2,
4.2362, 4.24’, 4.24Б2, 4.25б2, 4.26б2, 5.27Б2,
5.29. 5.296’, 5.313. 5.316, 5.32, 5.326. 5.336,
5.34. 5.36, 5.372, 5.3762, 5.386, 5.396, 6.422,
6.43. 6.44. 6.45б2. 6.46, 6.472, 6.48, 7.49,
7.506. 7.51. 7.516. 7.536, 7.54. 7.54Б2, 8.562,
8.566. 8.57, 8.576, 8.58, 8.58б2, 8.5964. 9.612,
9.62, 9.626, 9.636. 9.64б2, 9 666. 9.67. 9.686,
9.706,9.712, 9.726, 9.7362, 9 742, 9.75’, 9.75б2,
10.7763, 10.78, 10.786, 11 822, 11 83, 11.8362,
11 84, 11.8462, 11.852, 11.86, 11.866, 11.872,
11.88’, 11.886, 11.892, 11.8962, 11.902, 11.906,
11 91, 11.9162, 11.92, 11.94, 11.95, 11.956,
11.96, 11.966, 11.976, 11.982, 11.9862, 11.99’,
11.9962, 11.100, 11.1014, 11.10164, 11.102,
11.ЮЗ2, 11.1036, 11.104’, 11.10462, 11.106’,
11.1066, 11.1072, 11.10764, 11.1084, 12 109,
12.11065, 12.111s, 12.1116’, 12,112, 12.1126,
12.113’, 12.I1362, 12 1142, 12.11463, 12.1156,
12.11664, 12.1172, 12.1176, 12.119, 12.1196“',
12.120, 12 1206 13.12163, 13.122, 13.124,
13.12462, 13.125’, 14.1266, 14 127’. 14.12762,
14.129, 14.130, 15.1316, 15.1326’, 15.133,
15.1342, 15.1352, 15.1356’, 15.1364, 15.13762,
15.1382, 15.1396, 15.140, 15.14164, 15 1422,
15.1426, 15.143 62, 15.1442, 15.1446’. 15 145’,
15.1456, 15.1462, 15.1466, 15.147’, 15.1482,
15.14 86, 15.1492, 15.1496, 15.1526, 15.153,
15.1536’, 15.1542, 15.15464, 15.155, 15.15562,
16.158, 16.1586’, 16.159, 16.160’, 16.1606,
16.1612, 16.1616’, 16.1622, 16.1626, 17.16362,
17.164, 17.16462, 17.165, 17.1662, 17.1676’,
17.1682, 17.1696-, 17.1706, 17.171, 17.173*,
17.174’, 17.1752, 17.1756, 17.1762, 18.17762,
18.1786, 18.1796, 18.180, 18.1806, 18.18162,
18.182, 18.1826’, 18.183’, 18.185, 18.1856,
18.186, 18.1876, 18.1882, 18.1926, 18.1946.
18.195, 18.1972, 18.2026, 18 2056, 18.2066.
19.208, 20.208, 20.20862, 20.2096*, 21.21062.
31.216, 31.219, 31.220, 31.223, 32.2236,
32.2246, 32.225, 32.2256, 32.226, 32.2266,
32.2276, 32.229, 32.2295, 32.2306’, 33.233,
33.2336, 33.234’, 33.2356’, 33.236, 33.23662,
33.2376. 33.2386, 33.239, 33.2402, 33.2406,
33.241’, 33.2416’, 33.242, 33.24262, 33.243’,
33.24362, 33 244’, 33.2446’, 33.245, 33.2456’,
33.2462, 34.25062, 34.251, 34.2526’, 34.253,
34.25362, 34.254’, 34.255, 34.25562, 35.25662,
35.258, 35.2586, 35.2594, 35.2622, 35.2626,
35.263, 35.26362, 35.2642, 35 265, 35.26562,
35.266, 36.268, 36.2686, 36.2696, 36.270,
36.2726, 36.273, 37.274, 37.2746, 37.275,
37.2766, 37.277, 37.278, 37.279, 37.2802.
37.2806, 38.28262, 38.2842, 38.2846, 38.2856,
38.2872, 38.28 76, 38.2 886, 38.28 96, 38.290,
38.2906, 38.291, 38.2916, 38.292, 38.293,
38.29362, 38.294, 39295, 39.298. 39.2992,
39.2996, 39.300, 39.3012, 39.3016, 39.3022,
39 3026, 39 3032, 39.3O42 , 39.3 0 464, 39 3052,
39.306, 39.3066, 39.307’, 39.308, 39 30852,
.39 310, 39.3Юб2, 39.311, 39.3116’, 39.31262,
39 3136, 39.3146, 39.315, 39.31562, 39.3162,
39 317’, 39.3 1 76, 39.3 1 862, 39.3 1 9, гова 14,
1.5, 1.56, 1.72, 2.11, 2.13, 4.23, 4.246, 4.296,
5 31, 5.35, 5.396, 6 41, 6.45’, 7.496, 7.54,
11 81, 11.816, 11.85, 11.1076. 13.125, 14.127,
15.1356. 15.1506, 15.15562, 17.170, 17 1726,
17.174, 18.1776, 18 18762. 18 190, 18.191,
19.2076, 31.2186, 32.22462, 32.227, 32.2292,
32.2296’. 32.2306, 32.2312, 32.2316, 33.2336,
33.2362, 33.2376, 33.23 96’-, 33.2446, 33.2452,
34.2532, 35.2596, 35.260, 35.2606, 35.2616,
38.283, 38.287, 39.297, 39.301, това 1.46,
1.5, 1.66, 1.76, 5 35, 7.536, 8.58, 9.68, 11.816,
12.1176, 18.192, 322286. 33.246, 34.2506,
това 5.29, 5.30, 5.306, 6.43, 6.466, 11 95’,
15.1446, 15 149, 16 158, 16.1626, 18.186,
20.209, 32.224, 32.22962, 33.233, 33.2336,
33 2346, 33.2376, 33.243, 35.259, 36.2686,
3 6 2696, 36.27262, 37.274, 37.276, 37.28062,
38.284, 38.2846. 38.285, 38 288, 38.28862,
38 2896, 38.2936, 39.29662,39 3005, 39.3026,
39.305, 39.3056, 39.3076, това 5 40, 33.2356,
33.23662, потова (!) 15.132, това 17.1706,
18.1986, 33.2366, 33.247, т|о)ва 20.208,
това 39.301, мн., ria 1.56, 1.8, 6.456. 8.59,
9.61, 11.816, 11.896, 11.92, 11.9962, 11.100,
12.1136, 12.1166, 14.1266, 15.135, 15.139,
15.141, 15.1416, 15.1426, 15.1456, 15.150,
15.155, 17.176, 18.1796, 18.183. 18.1866,
18.195, 18.197, 18.1976. 18.2016. 18.206,
21.2106, 32.223, 32.2256, 32.227, 32.2276,
32 2 286, 32.2292, 32.23 06, 33.234, 33.238,
33.2386, 33.2432, 34.24962, 34.252, 39.2962,
39 2966, 39 3022, fie 1.76, ria 18, 2.96,
4 226, 5.36, 6.48, 9.64, 9.736. 11.83, 11.94,
11.976, 12.114, 12.1156, 12.116, 15.138,
15.143, 17.1686, 17.169, 18.1776, 18.1786,
18.1796, 18.180, 18.1806, 18.1832, 18.191,
18.19 1 62, 18.1922, 18.193, 18.194, 18.1946,
18.1956, 18.19662, 18.1976, 18.19762, 18.198,
18.2016, 18.2026, 18.20362, 18.205. 32.225,
32.22562, 32.227, 32.2276, 32.228, 32.2312,
32.2316, 33.235, 33.237, 33.2386, 33.2456,
35.266, 38.2906, 39.3006. 39.3106. пи 2.10,
4.236, 8.55, 9.736, 11.896’, 11.106, тиа 2.10,
2.14, 4 236, 6.43, 7.526, 8.56, 9.746, 11.105,
15.1546, 17.167, 33.244, 33.2446. пи 2.10,
2.13, 4.226, 5.2962, 5.31, 7.51, 7.53, 7.536,
9.646, 11.106, 33.2406, 34.248, 34 2486,
34.2556, тын 2.13, 16.158, ria 3 17, 11.91,
13.1226, 15.1446, 15.147, 18.2036, 32.227,
33.2436, 36.2696, 38.2816, тш 5.30, 9.64,
9 68, 33 2456, 33.246, 38.290. rie 5.336, 5.38,
9.7362, 11.102, 11 10362, 12.114, 13.1226,
15.1456, 15.146, 17.1696, 32.2316, 37.276,
пи 5.346, fia 5.406, 9.736, 12.1126, 13.1226,
т1й 9.64, 11.97, 38.287, 38.2876, тйи 9.65,
тий 9.66, 17.168, 33.239, па 10.766, 18.183,
18.1896. 32.2316, 33.2326, 33.234, 33.243,
33.2436. 35.2646, 36.267, 37.277, 37.2776.
38.283, 38.284, 38.289, 38.2902, 38.2936.
39.2956. 39.2966, 39.2986, 39.301, 30.3046,
30.308. 39.311, 39.3 1 2, 40.322, 40.3232, rie
11.97, 11.102, 18.1972, 32.2316, 35.259, тйи
16.158, 17.1656. 17.169, 17.171, 33 234, тые
34.2496. па 37.276, [тиа] 39.318.
тояга ж. (6) Тояга; дървена пръчка,
която човек използва при бой, за
подпиране при ходене и др. тогйва
щьть да видеть, й тоигата щото ms’
бЬха дал е в рьцЬте сэ трьстйк а й бйих а
го сьс' нгеа й смЬих^м#’ се 18.200; А
каже ms', кой те на на псвдигнь. йлй
кой ти даде тъзи тойга на да гонишь
37.2746, й валаам' се раз'гнЬвг. й ?зе
тонга да бие тврьдЬ м)?лето 33.242.
ед.: тойга 33.242, том га 37.274, 37.27462, чл.
тоигата 18.200; мн.: чл. тончите 16.162.
тонка мест показ. (1) Като същ.
Само ср. За обобщено назоваване на
нещо, което се определи по някакьв
начин; това, това нещс товака
щото рёкох'ме блвёнш хрпане. fie
са голЬмигс заръчаша бжТа. дето гы
придаде на свЬтъть бъ 1.76.
ед.: ср. товака 1.76.
траиан ЛИ (4) Траян, по рблёьство
хво. напоконь, до. 3, ”одинь, бЬше
нЬкои царь ймето mV бЬше тргань. й
цар'ствУваше въ велйкыи римь 5.28
трйнь 5.28, тря1ан' 5.336, траиань 5.385,
траиан# 5.36
тракнйски прил. (1) гракийско мЬсто.
Тракия. нёйно чюдо й нейнь. по кби
езыкь мбже йсказа. що ё т!н сторила
добродетель на земли, на ёпйват'ско
мЬсто, й на тракшско, й на грьновь, й
на мйсГа 8.55.
ед. ср. тракшско 8.55
трап м. (20) Трап, изкокана в земята
голяма дупка, яма. й йскопаха грань,
кбл'кото трЬб^ваше, да се покрые
тЬлбто сто 17.176; амй повелЬ да
йско[па]ють трапь голЬмь. й да го
напльнать съ варь, й да смёсеть вода
39 300: ако лй се нЬкои найде да не
послУша твоё повслЬше. да сё Т?ри
оу грань при лъвовете да гб йзЬд^т ь
11 926
ед. трапь 8.576, 11.926, 11.936, 11.9362,
17.176, 21.210, 39.300, 39.30063, 39.3012,
трапь 11.936. трапь 11 94.
трапеза ж. (46) 1. Трапеза, наредена
с ястия маса, софра. й лазаръ сЬше
на грьпёзата й йдЬше със; тЬ зашб
ако не бы йль й пиль катб въскрсе. та
быха рекле еврее привидЬше стори хс
34.250; й ю’пи хлЬбь й вйно й що сё
найдё V сэн’зи ча. й донёсе, й состави
трапеза на еэша воине й снижайте ймь
5.346. // Образно, й пакь каже гь, за
тьзи пйща блга честь, чтб ё apS’ro
подобро сэ гоз'ба без'съмрьтна. йлй
др#го що ё почьстно сэ трапеза ста
34 2486; црь шо ё поставиль трапёза,
та ё гь нашь ic хс. а трапёзата ё тбизи
днешныи празникь 34.248. 2. Прен.
Хората, които сеоят на трапезата.
сэ чюдо. прЬтвбри се онази вода на
вино като мёдь слад'ко. й почюди се
ейч'ка трапеза й прославите ба 10.79.
изблъвам елзавелина трапеза. Ос-
вобождавам се от греховете си.
ако знаете ба, йдЬте сЛЬ нгего, ако е
вашь бь, й да йз'блъвате сл'завёлината
трапеза 12.115, постави трапеза. Сло-
жа масата, наредя необхойимото за
яденеипиене. амйдЬцатабрьзахазащб
гы иовйкаха чё бЬше врЬме дошло да
сэбЬдова сты ev'CTafie и тёкоха скоро
да mVпоставжть трапеза 5 37; ёфим'йнь
посгЬше се прЬз' ейч'кы дны, до, б.
ча й постазЬше на дёнь, три трапёзи
дома си ёдна на ейроти й на ейрачета.
др£га на прбсеци. трёпа на пътници й
чкпййнщи 40.320; ям на елзавелина
тра пеза. Съгрешавим. йрёнаёпкпыге.
съберЬте се свещенници мрьсны дёто
сте йле на трапеза ёл’заве тина. й да
вы рек? докога хрбмы да ходите на
два ?мове ваши 12.115.
ед.: трапёза 1.46,1.56, 5.346, 5.36, 5.37,7.503,
9.612, 10.786, 10.79, 12.118, 12 1186, 13.123,
18.2026. 34.2483. 34.24863, 40.3206, 40.3222,
трапеза 7.506, 9.606, 12.1152, 12.1186, тра-
пеза 9.606, 39.3096, трапЬза 39.3156, 39.316,
трапез# 14.1276, трапез# 31.2176. чл. трапёзата
7.50, 12.1186, 34.248, 39.3146, 39.3166,
трапеза_та 9 606. трьпезата 34.250, трапезата
39.3146, 39.315; мн.: грапёзи 40.320.
трая несв. (1) Трая, съхранявам се дълго
без промяк а, издържам. й направи бь
онова тЬло на ейч'ките людте да трае
мнеэго й да сё не расыпайа й да сё не
развалЪ нйкога 18.199.
сег.: Зед. трае 18.199.
треперэние ср. (1) Треперене; конвул-
сивно движение на тялото, породено
от страх, болка, притеснение, как'
щь да плача й да вьздйшамь катб гла
нема, а каю мё тёглишь неготбва прь
га ба, дёто е тол’кози стра й тб л'кози
трепёраше 31.2186.
ед.: гренёраше 31.2186.
треперя несв. (17) 1. Треперя, извършвам
бързи еонообразни овижения, тре-
птя. чёдата й вь ратаиство заводи.
нсэдЪгЬ ймь ббл'ны страна. рьцЬт!
ймь трепёрлть не могат ь да дрьжьть
20.209; амй щьть й пё да трепёржть
катб трьста сэ вкгрь 18.179. 2. Тре-
перя; треса се от студ, страх, силно
притеснение, й сэтогази тегли сР?дь, й
пекь. й треперй помрьзнала 17.1726;
й црь се Оплати й начё да трсрё сэ
стра й зё да каз8ва на свойте бйл'Ьре,
шо е видЪль 4 216; мти бжТа плачЪлпе
й въздыпгЬше, й ейлы нбные диглвхЯ
се й агглы трепёрихЯ. й завйстниците
еврее смЪах^ се 35.2596. // Образно.
а сэвьтрЪ срцето й трепёре. й нотцте
й дентк й в' кьши й вънь й на пъть
сё стра 18.194. 3. Прен. Треперя, из-
питвам силно чувство на страх от
някого или нещо, боя се. защб npi’ex'
го катб мрьтьв'ца амй трепера сэ
нгего катб без'съмрътень. пртёх' нгего
каго члка. а сега мё е стра катб сэ ба
35.263; трепёрж сэ дй'мъта дёто щъ да
вы каж#. повслЪ црь. ^трЪ щс да вы
бъде съмрьтныи день 15 146; щотб й
сам'сй дтаволь трепёре сэ нгего. катб
го глёда чё е бг'нь мнеэго 18.206.
сег.: led. трепёре 15.146, 17.1716, трепёра
35.263, Зед. трёрё 4.216, трепере 16.159,
18 194, 18 206, Змн. трепсрдть 20.209,
34.249; имперф.: led. тренера 17.1726, Зед.
трепераше 9.746, Змн. трепёрмх# 35.2596;
бъд.: 1 ин. шё датрепёремё 18.200, Змн. щьть
да трепёрлть 18.179', щьть да трепёрмть
18.1976, щьть да трепёрать 18 200.
трепет м. (2) Прен. Трепет; силно
чувство, голямо вълнение, пора депо
от някакво преживяванс. затова й
ные сэ хрпане. с ветрахсэ (!) й със
трёпе ть да се поклонй. чтном'б' крт8’.
съсь дйдёвна радость и със' духовна
весел'ба да го цЬлйваме 16.157.
ед.: трепеть 16.157, 18.1916.
треса се несв. (1) Образно Треса се;
треперя от силно вълнение, породен о
от страх, притеснение а адь дол# сэ
стра тресЪше сь й стйнгеше как' ще,
да погыне. защо позна как' щё да се
лишй сэ дйийте що гы дрьжаше, сэД
<р. гбдйнь 35.263.
имперф.: Зед тресЬше сь 35.263.
гресе г се от стб. трдстн сд несв. (1) Треса
се, пюлея се с бързи последователни
движения, разтърсвам се. йграе вода
мбр'ска, й пак' се Ятишзва тресет1 се
землй й пакь стой твръда 31.220.
сег.. Зед. тресеТ се 31.220.
трети числ. редно (60) 1. Трети, й пакь
въехрнй третьи днь, като ей мнеэгыщь
казаль намь 35.2626; да се моли 6К,
на, а. ча, й на гретый, й на шестыи, й
на девётыи 2.96; й въцри се трёты снь
нгегбвь асор'дань, въ асирш 11.916;
й събраха сс пакь треты пьть бнТа
паппе. й кад1’е анатол'скы да земать
тестиръ й смйре сэ цара 39-298; й на
трёпа гсдйна 8'давЪше йлй мом'ка.
йлй дЬвйцЬ' 6.416; й прьвата се ейла
зове чюветво. втора мъчташе. трёпа
слава, четврьта, пбмысль пётаа 8мь
33.233. 2. Като сын. Саз,to ср. Трето;
за означаване на нещо, което идва на
трето място при изреждане. имаме
да пйтамё. конто не родй се сэць, йлй
дхь стыи, ами сё рбди снь. второе
почто се сл#чи такие зи врЪме да сё
прЪпйс^ва ейч'кыи свЪть. трёпе вь
коё врЬмё, й въ кои мць бЪше 33.238.
третие небо. Третото небе; според
религиозните представи мястото,
където живеят праведниците. апль
павль нЬкогы възнесёнь бы до трёт'Ге
нбо. й дойде сэ ба гла та м? каже рёчй
на ria люд!’е щотб са на тоизи свЬть
живы, защо прЬстьпъвать моа запойЬ
32.223.
ед.:м. трётыи 2.96, 4.23, 6.466, 9.626, 11.85,
12.119, 13.1236, 15.132, 16.160, 18.1856,
35.26262, 38.2876, 38.29Г, третиы 3.166,
треты 5.29, 7.506, 11.916, 39.2976, 39.2986,
39.3006, третыи 11.83, трёты 35.2626,
трет!и 38.290, треть! 39.298, трелите
15.143, трётимЯ 11.91, чл. трёпать 18.182,
18.1825*, 18.18262, ж. трёпа 6.416, 6.42,
33.2326, 33.2332, 34.2515 37.281, 38.284,
38.2845, 40.320, трёпа 16.158, трёт'по 9.69,
чл. трёпата 15.135, 15.1355, ср. трёпе 1.5,
32.223, 33.238, 33.2406. 33.241, 34.253,
34.254, 35.256, трёлсэ 5.27, 33.233, 33.240,
грёпаго 32.223, чл. трепете 1.4.
три числ. бр. (124) Три. 3. й па девет'тЬ
чйнсэве нбны. на трй. чйнсэве
раздЬлмват' се по три 11.83; й рё
анна. нЬка да посЬдй при на еднакь
еднъ годйна, да наврьши трй гбдинь
13.123; й поставЪше ка дёнь, трй
трапёзи дома си ёдна на сйроти й на
сйрачета. др8га на прбсеци. трёпа на
пьтници й чюжйн'ци что съ скрьбны
40 320; й члкь, па, й трйте йма. оумь,
д1?ма, й дша 38.284. // В състава на
сложно числ. Три хиляди, 3000. и
повелЬ да се събёр^ть ёврёие. й тбизи
ча събраха се, трй тысь'щь. сй_рё,
4.22; поустй, трй, тысЛцо начёл'никы,
й със' тЬхь вбисю/ мнсэго. да пбйд^ть
въ фригпо 15.143.
три 1.4*. 5.272, 6.41, 6.42, 6.456, 6.46, 9.696’.
11.81, 11.832, 11.8965, И 906, 11.92, 11.926,
11.966, 11.101, 11.1026, 13.123, 15.1326,
15.1422, 15.1426. 15.144, 15.14862, 16.158.
16.160, 16.1606, 17 170, 17.1712, 17.1746,
18.182, 18.183, 21.210, 31.2212, 32.2296.
32.2326, 33.237, 33.2386’, 33.239, 33.24062,
34.253 , 35.256, 35.25 66 , 35.26452, 37.280,
38.2816. 40.320, тр!ё 15.146, тры 34.254,трё
11.90*. трй тысь’щь 4.22, трй тысЛцо 15.143,
трйсь'щь (!) 35.2566, чл. трйте 5.396, 6.456,
6.46:, 10.766, 11.8962, 11 913, 11 924, 11.102’,
12.117, 15.1343, 15.143, 15.1443, 15.1446,
15.1454, 15.14563, 15 1 4662, 15.147’, 15.1482,
15.1486, 15 1 486-149, 18.1832, 18.188,
33.2386’, 33.2392, 33.2416, 33.2436, 38.284,
трыте 11.916*, 39.3006, трите 18.188.
тривалия МИ (1) Тривалия. й въ това
врЬме, блгочьстивы царь трьнов'скы
(сэаннь, асЬши. скбчи юнаш'кыи
със'ь бж!е повелЬше. й прЬё
македбн'ска земле ... и ейч'ка земли
9етал!искаа. й тривал!а^зё 8.59.
тривалТа 8.59.
тригодишен прич. (1) Тригодишен, кой-
то е на три години. зарадй това бы
въвёденавъ црковь млада,г, гбдищ'на,
й хранй (б архггль гавршль със' нбны
хлЬбь, bi, гбдинь 13.125.
ед.: ж. г, гбдищ'на 13.125.
зридневен прил. (1) Тридневен, който е
от три дни. а смурно занёсоше, катб
мрыьв'пУ трйднёвнэмз’ дёто щЬше да
бъде. защб й съ смурно помазаше ха
когато го полбжише въ гробь 33.244.
ед.: м. трйднёвномЯ 33.244.
триклет прил. (2) Триклет, който е
проклет много пъти. как ва хитрость
каправы тойзи трйклети гесэр'п'е, ето
видЬх'ме ейч'кы. каквб ли ^мышлюнГе
направь! 39.3026.
ед.: м. трйклети 39.3026, трыклетй 39.305.
триклин м. (1) Специално легло, със-
тоящо се от три части, за полягане
при ядене. й азь да ей дамь мойта
полата матОёю апл#. й да оставите
коь'чёгь на моать златы одрь на
голЬми триклйнь й мёне причестЬте
със' хвь дарь 37.2806.
ед.: триклйнь 37.2806.
трйма числ. за лица (1) Трима, три лица.
й защо се йвйха два аггла. защо мсэусй
така е писаль на нктовь законь. прЬд'
двама йлй трйма мар'тУре да стане й
ца б#де сЬка д#ма вЬр'па 38.293.
трйма 38.293.
тримитунски прил. (1) Спиридон гри-
митунски. Спиридон Тримитунски.
й прьвы начел'ници на съббрьть
кой 6W. б!ше сты сйливестрь
папа рйм'скыи. стыи пафн^пе
йсповЪдникь. стыи спиридбнь.
трймие^н'скыи 15 141.
ед.: м. трймиО^н’скыи 15.141.
тримиОунски вж. тримитунски
триста числ. бр. (3) Триста, 360.
напоконь пос.Н хво рожьствб, до
триста гбдинь б£ше нЪкои царь
ймето м^ ма^имТань 9.616; защб се не
продаде това мурб, за триста nisese
34.2506.
триста 9.616, 15.134, 34.2506.
триеущ (!) вж. три
трисъставен прил. (2) Трисъставен,
който е сьставен от три части, рауй
се крте трйсъставне й чьстне 16.163.
И Трисъставен, който се състои
от три същности (за Бога), ка с бь
трй_съставень да рёмь сбць, й снь, й
стыи дхь. й оумь. та се ^подобЪва oiiV.
а дйма chV. а дша стмё дх# 38.284.
ед.: м. зрисьставпе 16.163, трй^състаьень
38.284.
трихииски прил. (И теодор трихииски.
Теодор Трихииски. за жиле стм#
icjaHHS’ злауст^. съпйсано со ОесЗдора
трихшскыиго 12.1126.
ед. м. трихшскыиго 12.1126.
трищ нареч. (2) Триж, три пъти,
трижди. й стстъпаше назады й
съкрыаше се й плачЪше та пак'
се бмыаше й дбйдфше npi, тЬхь и
слКжаше ймь така стори й двашь и
трйщь 5.346.
трйщь 5 346. грйшь 40.3226.
трищблажен прич. (1) Трижди блажен,
който е изпълнен с блаженство и
щастие в по-голяма степен. блжёнь
есй й трйшь^блжёнь что си бб'вйль
так'вбзи тЬлб. й блжёнь ёси, бти се
ты нам (.ри на так'вози врЪме так'вьзи
вЪрень сл^га 35.260.
ед.: м. трйщь_блжёиь 35.260.
трищклет прил. (1) Триклет, който
е проклет многократно, й хбдЬше
проклёть сбн'зи трйщ'клетыи apia
15.140.
ед.: м. грйщ’клётыи 15.140
трия несв. (1) Трия. продължително
движа нещо по повърхността на
друго нещо, търкам, разтърквам. й
помыслй да нё въз'сън^ва й стой й
трйе ей бчйте, като ё еднакь сънинь.
й вйды х^бЬвЬ, че с истинна 15.1346.
сег.: Зед. трйе 15.1346.
троада МИ (1) Троада. йма й др^га
мал'ка фрипа что ё на' цари градь
со йстокь, ёллйн'скы сё зовё троада
15.143.
троада 15.143.
троица1 ж. (15) Троица; в христи-
янството триединно божество, в
което се съединяват Бог Отец, Бог
Син и Свети Дух. й зарадй чтб се зове
трйца защб сь три лица ами се еднб
зовьть. защб т!а^трите лица, ами се]
ёднб [зовъть] ество йма, ейръ едйнь
скбпость, й ёдна прилика 33.2386.
света троица. Света Троица, в
християнството триединството на
Бог Отец, Бог Син и Свети Дух. амй
ные чйниме йсцЬлкше. със' помощь
стые трице. оца й сна й стго дха дето
ё едйнь бь нераздЪл'ныи, й црь нбныи
й дето ё с£дТа на жйвы й на мрьтвы
10.766.
ед.: трйца 7.516, 31 221, 33.238, 33.23862,
33.2396, 38.284, 38.287, трйца 16Л60,
33.2386, трйцй 39.3116, трице 10.766, грйце
35.2606, тройии 15.131, трйци 15.1505.
троица11 числ. за лица (2) Троица, три
лица, трима. й нй т!'а сйч'ките постави
троица люд1с съмотрйтелк. сйрЬ. да
гы съпикаси'вать 11.92.
тройца 11 92, чл. троицата 11.102.
тронясам св. (1) Зачета, проявя почит
и покорство към нещо, уважа. и
царь навъходоносбрь, тогази нЬкогы
направи ббр азь злать. выебкь 6Ь лак'тЬ,
g й ширбкь, я, лак’те. й постави го на
пб.тЬ, дейрЬ что ё близь’ при вавйлонь
гр А. й распусти да събере, что съ
начёл'ны господаре, й сЬ’дТе й кнёзоове
сё сйч'ките стрёмы, й сё ейч'кыи мЬста,
да дбйдЬ’ть датро нмсать бн'зи образь...
й рё... ейч'кы да припадаете да сё
поклонйте на образ'ть что гб направи
царь навъходоносбрь 11.916.
сег.: Змн. тронисать 11.916.
троп ар л/. (1) Тропар, вио църковна песен
в християнското богослужение. й
стань сщенникь й начрьпе стьклънйц^
вбдУ. й почё да пое тропарь сты
без'срёбрьници, й чюдо_твбр'ци
коз'ма й дамхане, й другого до край
10.786.
ед., тропарь 10.786
троха ж. (6) 1. Троха, съвсем оребна
частичка от нещо. й кога се врьтеше
бнова колелб, й приносЬше стго
да пройде мА' дьскыте дЬтб бЬха
нэожёвете желЬзлы (!) поглобЬни.
та щробЬваха телбто ctmV на тьн'кы
трохы 39.2996, та го раз'бй й стрЛпй
до троха та стьнь катб пра й пёпель
18.181. 2. Троха. много малко късче
от хляб или друго тестено изделие.
члче бжш помлй! ме сыромаха й
чюжин*ца. й пршмй ме въ дсё твой, да
сё й азь наейтю на твойте сл^гы й сё
твоата трапёза. чтб бстбать трохйте
40.322.
ед., троха 12.118, 18.181, троха 38.28962;
мн. трохы 39.2996, чл. трохйте 40.322.
гроша се несв. (1) Прен. Троша се,
полагам големи усилия; мъча се, за
да постигна нещо. тогйва по тбизи
плачь щьть да побЬгнать людУетЬ
по гбрУето [й] по планишёто й по
стЬшёто низ' д^п’кыте. да плачать
катб са з'хрЬшйле й прЬ1рЬшиле, та
де (!) сё биать й трошьть съ сё ерце
да сё м'лить 6V, дано ймь прости гь
съгрЬшёшето 18.1926.
сег.: Змн. сё трошьть 18.1925
труба вж. тръба
трубен прил. (4) Тръбен, който произлиза
от музикалния инструмент тръба (за
звук), й тогази катб чюха гла трьбны,
ейч'кы тамо что сс намЬриха. падоше
и поклонише ее на ббрёзь царевь
11 92.
ед.: м. трубный 11.916, 38.286, трь'бпы 11.92,
тр^бны 18.196.
труд ль (20) Труд, целенасочена чо вешка
дейност, работа, й трЬ’дь вашь что сё
тр^дыте да вы б^де залКдо й землйта
да вы не дадё сЪмето 11.1076; амй ако
ты сёвезёшь тамо харь не ймашь. й
щёшь да ей погубишь трЬ’дь свой що
съ си пегрь’диль 9.69; й сЬкыи, спротй
своать трх’дь й работата mV, тьи ще да
пршме почть й вЬн'ць сё р£кы гкхе
32.2286. зема си на своят груд добро.
Получа си отплатата за делата
получа си възнаграждението й рё
ми. павле, дошьл' си да ей земешь
па своать тр)?дь добро, сто дё вйдишь
бти голЬмы и добры й велйкы оуреде
щотб е^'гбтвиль бь, който нкго любы
32.227; с голЬм труд. Трудно, с големи
усилия, й смЬсих' сс със' наребдь й
подо до цркбвните врата, дето лежаше
чьстныи крть със' голЬма мъка й сьс'
гол Ь тридь едва пойдб. й приблпжйх'
се бкааняаа азь до вратата 17.1696; й
довёде 1г?мень врача, й едва mV сёвй сё
нкго въжёто със' голЬмь трй’дь 2.116.
ед.: трУдь 1.6, 2.116, 4.226, 9.69, 11.1076,
12.120, 15.138, 15.153, 16 1576, 17.1696,
31.2196, 31.222, 32.227, 32.2286, 38.284,
39.3016, трУдь 4 226, 7.49, 19.208, дрУть
(!) 39.3186
труден прил. (1) Отруден, който е
положил много усилия, изн&нощял,
отпадная, като едшь пътникь тр^дснь
й ^морёнь що ё теглйль длъгь пъть, й
прогориль сё елнце й сё пёкь 16.1576.
ед.: м. трУдень 16.1576.
трудя несв. (1) Полагам труО, усилия,
за да накарам някого да направи
нещо, подканвам. а вдовйпата ей
не бставЬше лбз>ето ами хбд'Ьше на
патр!ар’ха й мблише ms’ се и тр»дЬше
го. да ходи на црца давно й дадё
лоз!ето 12.113.
имперф.: Зед. ттА’д-Ьше 12.113.
трудя се несв. (15) 1 Трудя се, извър-
швам някаква целенасочена деиност.
работя. веод^ль нккои йнокь,
маисторь, й хытрь на лиданГе прЬе
на себе тьзи работа да ю сьврьши. й
нагьк’мй со наурЬ да почне да работы,
й прЬз' тьзи нбшь йви[ха] mV се два
архггла михаиль й гавршлъ. и реке ха
OeoflVnV. члче что сё трудишь залУдо
11.103, й трт-дь вашь что сё тр^дыте
да вы б£де залило, й землита да вы
не дадё сЬмето 11.1076; мьчй се т^ка
й тр^ди се, а на старость съ себЬ си
ймаше нйчто не заноси 31.2156 2.
Трудя се; полагам усилия, за да пос-
тигни нещо; мъча се. ёпкпе, что се
трудите й досаждате ей. что ё дос-
тбинь за apxiepea със* ва е, а вые го
ищете 15.138; амй кате се пбканЬше
и гр^дЬше се и показоваше се как’ ей
юнакь да oyrVflnnib воли papV земль-
h^mV дето ё днь а^трЬ нЬ е 5.306.
сег.: led. се тр^димь 6.476, 2ед. сё трудишь
И 103, Зед се тр^ды 31.2156, 31.220, са
трьди 312156, тр£ди се 31.2156, 31.2166,
31.2206, се трйди 31.2156, 31.216, 1мн. сё
тр'Тдимь 9.756. 2мн. сё трк’цыте 11.1076, се
трудите 15.138; имперф.: Зед. тр^дЬше се
5 .306, бъд.: със съкр. инф. led. щъ се тр*ды
6.44.
трьба ж. (2) Тръба, вид духов музикален
инструмент, тогйва ще да Щ’стне, гь
архггла михайла й дрЬгы агглы със’
трьбы да потрьбеть з' голЬмь гла. да ё
чють её йстока до запада 18.196.
ед.: тр£ба 13.124; мн.: трьбы 18 196
тръг м. (10) Пазар; място, където се
извършва търговия на стоки: тър-
жише. а зоиската что бЬше със’ тыейц-
кицыте. г?лЬзоше въ гра да ей кивать
йспе. й за коё плащахК, й кое вовеки
насила онгемахо... й млъва се стбри
тбизи днь по трьг'ть, й метёж’ голЬ. й
раз’бра стыи |ни]кблае что се чйни по
трыУ 15 143; й бн’зи старе ць лосля'ша
женъта ей, й £зё он’зи сребрьныи
бЬлёгь, й пойдё да гб продадё. й
ходЬше по трьгть 15.1536.
ед.: трьгъ 34.252, 39.318, трыУ 12.118, трьгЬ'
15.143, чя. грьгыь 3.196, трьг’ть 15.143,
15.1436, 15.1536, трьг’ть 15.1436, трьгьть
15.1536
трына1 св. (6) Тръгна; отправя се в
определена посока, към определен
обект; потегля. като вйдЬ това
збеима. зараува се твръдЬ. й тръгна
да Йде на тьзи странь, дето видЬ
члкатого 17.166; й т!а катб вйдъ че
съ заклё, тогази трьгна да йде слЬдь
нгего 10.78; й йзлЬзе, й трьгна да йде
на своего си сэчьство 8.57
аор.: Зед. трьгна 8.57, трьгна10.78, 17.166,
трьгнь 33.242; плусквамперф.: led. б(хь
трьгнъль 7.526; форма от перф. тип: 2мн.
сте трьгнале 31.2216.
тры на" св. (2) Нирина, нисипя пръет
върху нещо или някого, търгна. ЙзлЬзе
оу трббь й лёгна. й р ймь, трьгнЬте
землита мо[а] майка, й покрйыте мё.
й Tie го цЬтоваха, й възрйнаха прьста
на нгего де колЬнЬте. й той гы пакь
цЬлова й т!'ё пакь трьгнаха прьсть до
плата mV 6.486.
аор Змн, трьгнаха6.486;пов.. 2мн. тры нЬте
6.485
трьговсц м. (1) Търговец; лице, което
се занимав а с покупка и продажба на
стоки, зарй бслир’сво ейч’кы рЬкы и,
ёзера, й брбдщве, й плашше, й шн’мТе,
й л’гове, й пбл1'а, сихь люди npoflaaVxa
й раздЬлйха зарй. болир’ство по
ейч'ката земли й по ейч’кы пьтюве
гюмрюк’ше, и dnrVp’uie, й трьговщи
гра,лове дрьжеть 31.2196.
мн.: трьговщи 31.2196.
тръгавшина ж. (1) Търговия; поминък,
евързан с покупка и продажба на
стоки; търгуване. й позло сэ краж’ба
та пакь да не рёшь лъжна flVMa, нЬкога
за свой ръз'къ й трьгов'щина. зарадй
да добьешь, защб й това скрышома
крадете се нарйче 1.7.
ед. грьгов'шина 1.7.
тръгувам несв. (2) Търгувам, купувам и
продавим различии стоки, изкарвам
си прехраиата с търговия. защб
сьмыслюва бногбзи роба мъкьть
mS щото ms’ даде бь таланъть да
трьгУва, а той го ськры У землйта. й
не придоби нйщо със' нюго 17.1636;
а срёбро.люб'ци съ файда трьгУвать.
й който са бнакы й лукавы сьс' льжа
продавать да сднсмать чюждо из'
рьцЬте ймь 31.220
сег.: Зед. триУва 17 1636, Змн. трьЩьать
31.220.
тръдоьен прил. (1) Восъчен, който
съдържа восък от пчелната пита (за
мед), й почто йде медь оъс' вощена,
коаннь дамаскынь каже жльчь %о
beks’ch дрёвнке въкЛпёше йсцЬлгае.
със трьдбвны мёдсэ, просвЬшёше
дасть хс npboiiS. й своего слад'каго
причёспа 38.289.
ед.: м. трьдбвны 38.289.
гръжество ср. (2) Тържество. честване
на някакъв празник амй зашбто йма ме
трьжьство празникь. да подУмаме
й за крть да рёмь мал'ко нЬщо на
праЗникьг' ны хваль 16.1626.
ед.: тръжьстьо 16.1576, трьжьство 16.1626.
тръкалям се несв. (1) Образно. Тър-
калям се; Овижа се по някаква по-
върхност, като се преобръщам;
въргалям се. тьк'мо съсь свою жен?
нема грЬ, амй й па със' врЬме а нЬ
сЬкогы да сё трькалн вбвь смрадь въ
ста мца. й въ празници 176.
пов описат Зед. да сё трькали 1.76.
трън м. (3) Трън, вид тревисто расте-
ние с бодли. й трьн!е ms’ бставиха на
главъта да прости anaMS клётвъта. дёто
MS рё проклёта земли на твоа работа.
и трьнТе й вльчьдь да тй йз’растё на
главъта 35.2586.
събир.: тэьшё 18.2006, 35.2586, трьшё
35.2586
трънов МИ (3) Търново. да пойде на
ёпивагь градь, да прЬнесё тЬлбто
прпбббнЬи пет'ки. на славны гра'
трьновь 8.596, що ё т!й сторила
добродЬтель на земли, на епйват'ско
мЬсто, й на тракшско, й на трьновь, й
на мйс!а, й на дал'мати 8.55.
трьновь 8.55, 8.59, 8.596.
тръновски прил. (3) Търновски, от
МИ Трънов. й напйса азь ёу'тймТе
патршр'хь трьнов'скы, щб знай амй
й в!е блвёни хрпане послушайте
8.55; й въ това врЬме, блгочьсгивь1
парь трьЕов'скы коаннь, асЬню. снь
crapHMS 6nbrap'cKbiMS царУ асЬню.
крЬп'ко дрьжаше тогази царство
8.586.
ед.:м. трьнов’скы8.55,8.586,ж. трьнов’скыс
8 55.
тръпя несв. (29) 1. Търпя, понасям
теглила, пре.живявам нещо тежко.
й рё. стртотрьп'че, трьпй бпачйните
да надЬлЬешь 12.116; й щёшь
мнсого бЬды да потёглишь й грижы
рады дшёвнаа правда, ами трьпй
катб добрь пастырь 12.111; блжёнь
мУжь дето трьпй пакосты 12.1126.
// Издържам на тежки условия на
живот, устоявам. й седЬ. д, годйнь,
трьпЬ й дьэйь, й снЬгь, и пёкь 2.126;
тогази црца поеслЬ да го тУрег оу
въбель сУхь, й за, з, дни, да mS не
давать нйчто да йдё. й бы така. 1Уда
трьпЬ за, в. днй 4.24.2. Снизходително
понасям, примирявам се. й не мога
векге да трьпж kSp'boctbo (!), й смр'а й
хайдУт'ство, й кражба, й кесещйство, й
клевёт'ство, й мапиство, и ненависти;
й льжливы пррци 32.224; й не
можешь трьпЬ да слУшашь със' Ушйте
си що с'мь безакбно чинила 17.1686;
й землйта вёкк не може да го трьпй.
ами се просЬдна том ча по нгего й
провали се, й сэйде жйвь по землйта
въ ада несытого 36.2706; а тон не
мбжаше да тръпи да сё оумнсэжава
рсэ' хртан'скы 15.1385. // Търпя,
допускам нещо да съществхва. а тази
роди ха шо ъ’би з'мТа. защб не трз:Ь на
бь да ны мъчй д!аволь 3.175.
сег.: led. трьпй 8.58, 31.218, трьпй 11 90,
трыг*. 32.224, Зед. трьпй 2.146, 12 1126,
15.1386, 31.2165, трьпй 8 576, трьпй
31.2196, 36.2706, 1мн. трьпй 2.11, 32.225,
Змн. трьпкть 2 11, 18.194; имперф.: Зед.
трьсЬше 8.556, 37.274, 40.322, тръпЬше
39.302, Змн. трытЬха 9 755; аор Зед. грь nt
2.126, 4.24, 15.132, трпЬ 3.176; бъд. led
ща да трьпА 39.2996, 1мн. щёмь да трьпй
18.206; пов.: Зед трьпй 12.111, 12.116. съкр
инф.: (мбжешь) трьпЬ 17 1686.
гръпЪлив вж. злогръпЬлив
гръпЬнпе ер. (9) 1. Търпение; способ-
ност да се понасят тежчи изпитания
спокойно; издръжливоет. й трьпЬше
да ймашь кога ты дойде нЬкое зло, йлй
скрьбь, йлй бЬда 15.156; некоей члка
да го сэпйта какь л-обы ба й какь йма
зрьпЬше, та ms’ дадё бь злб й напасть
5.27. 2. Търпение, проява на кротост,
смирение, ами подай намь гй ейла, й
ч’крЬпй ны да имаме трыгЬше. и да
не дойде намь нЬкоа зла мысль, да
се сэмётнё сэ sips’ 5.31; знаише гь
(сова чё ще да йма трьтЬнТе й не щё да
похули ба 5.276.
ед трмгМе 5.27,5.31,5 33, 12 111,12.1176,
15.156, трьпЬше 5 276, 39 3016, трьпЬюе
5.276.
тръса се несв. (3) Треса се, люлея се с
бързи движения, разтърсвам се. й
помли се os’ апль. й вьз'врЬ землйта,
й трьси се мнсэго. й па доха сэ тЬ, с,
лзедае, й йз'мрЬха 6.426; й катб ю
погрёбоха та й сге грьси гробь нгеинь,
за, лв, гбдинь. това зб обличавшие
недравёдното 1сэанново йз'гнанзе
12.1206
сег.: Зед. сё трьси 12.1206; аор,- Зед. трьси
се 6.426, ск: трьси 12 1206.
тръет м. (3) 1. Тръст, вид блатно
растение, тръетика. сэблЬче се
хс ьь чрьвена базреница, зань да
покрые голоть адам^ nptoift’ й сь
трьсть го биха, да съхр8ши главъта
д!авол8‘ 35.2586; амй щьть й fie
да трепёрлть катб трьста сэ вЬтрь
18.179. 2. Захарна тръетика. й бчоьа
мчреэ б'Ьше направено, со мнсэго
миризлйвы цвЬтове. сэ смурно, й сэ
цвЬть. сэ кпзомона. сэ йры. й сэ трьста
добрб_мипизлйва 34.2506.
ед.: трьсть 35.2586, трьста 18.179, трьста
34.2506
тръетика ж. (4) 1. Тръетика, вид
блатно тревисто растение, тръст.
тогйва ше нбёто да се потрьси катб
трьстйка й гората ще да потрепёре
катб лйсть сэ готгЬ вЬтрь 18 196. 2.
Захарна тръетика. ймах# мурб дето
бЬше йснЬдёно сэ мнсэго муризлйвы
цвЬгове. сэ змурни... й сэ трьстйка
добрб_мурйзл71ва 38.291.
ед.: трьстйка 18.179, 18.196, 18 200,38 291.
гр^бсва вж. трЬбува
трЬбува меге. бегл. (30)1. Трябва, нужно
е, потребно е й катб чюха львовете
гази д£ма сэ стар'цатого, й йскопаха
траль, кбл'кото трЬб^ьаше, да се
покрые тЬлото сто 17.176; й ^пазила
ейч'кото ббщино тй ймаше цЬло, да
ей й ты сгоришь със' нгего что гы
трЬбува, й что щёшь 12.1096; й блвень
бь, що mi е показаль колжото трЬбува
та видЬхь щото сё тёбе бозбть 17.1726.
2. Трябва, необходимо е, изисква се,
задължително е. така трЬбь'ва й ные
да чйнимь. да смё кройкы й смърени
й мьсть да нё дрьжимь 34,2496; ты
си члкь почьтёнь, и не грЬб8'ва да
си мрьейшь рКпЬзе 2.14; амй катб
шбх'мё, гака трЬбъ’ва й да сл8шамё, й
да запбвнымё миз'ето яа стыхь 9 75.
сег.: Зед. трЬбЬ'ва 2.14, 3.19, 5.306, 6.436,
9.75, 11.826, 12.1096, 15.1556, 16.1596,
17.1672, 17.1676, 17.169, 17.1726, 34 2496,
39.3185, трЪбова 3 196; имперф.. Зед.
трЬбУваше 8.596, 14 126, 15.1356, 16.161,
17.176, 31.219, 33.238, 33.2396. 38.285,
38.293, трЪб>ваше 15.1346, трЪбоваше
33.241;усл.: Зед. бы грЬбовало 33.241.
трибунам несв. (16) Трябвам; нужен
съм, необходим съм на някого за
нещо. й казахУ царУ. какь е съврьшена
полата, тьк’мо за покровь трЬбУва
злато 7.526; й има голЪмы й людны
мраморе й кУпй со нй кбл'ко ти
трЬбУвать 9.686; кби ходи деше сь
свЬщь. й komS1 ли трЪбУва денил
сог'нь да м? свЬти 33.241; а НумТань
занёсшие катб сьщбмУ 6У. защо
дрУгомУ никоему не трЬбУва Оумгань,
бсвЪнь 5У 33.244.
сег.: Зед. трЬбУва 7.516, трЬбУва 7.516,
7.526, 15.1536, 17.1736, 33.2356. 33.241,
33.244, Змн. трЬбУвать 9.686; имперф Зед.
грЬбУваше 7.526, 15.1426, 15.154. 15.155,
33.235, грЪбУзппе 33.235; форма от перф.
тип: Зед. е трЬбУвало 12.1096.
трЬбуя несв. (6) 1. Трябвам; нужен съм,
необходим съм на някого за нещо. й
рё мУ раз'брах'мё бче, как' си мнсого
монастйре направиль по пУс пинита,
амй что тй трЬбУе йманГе йщд да тй
дамь. да сё млеть сты соци за нашь
живбть 14.129; защб злато тьк'мо
царУ е прилйчно, й богатьство мнсого
мУ трЬбУе 33.244. 2. Искам, изисквам
нещо от някого. й прочёте, царь
послашето. й вид! млбата стар'цова
за стыте цркви что трЬбУе, й какь йма
скрьбь со самараныте 14.1286.
сег.: Зед. трЬбУе 7.496, 7.52, 14.1286, 14.129,
33.244. ,-рЪбУе 15.146
тр-Ьбям несв. (4) 1. Трябвам; нужен съм,
необходим съм на някого за нещо. й
даде мУ что мУ трЪбЬ й проводи го да
ей пойде на свое мЪсто въ афрйпю
9.686. 2. Безл. Само Зл. Трябва,
необходимо е, налага се. й тогази
шУмень йоаннь найдё ёдна работа
дето трЪбЪ да се йсправи 17.176; ic
ха нашего, дето трЪбЪ сЬкогыи й на
съкы ча. да го блг одаримь й да мУ се
покпаниме 17 1766.
сег.: Зед. трЪбъ 9.686, гр£б+ 17.176, трЪбЬ
17.1766. имперф.: Зео трУб-Ьше 17.1666.
трЪва ж. (8) Трева, зелени растения
с ниски и тънки стебла, й найдбха
срьна чё пасе трЪва 2.136, а пакь дрУгы
не зёмаха нйщо тьк'мо сэблЪкло що на
себЬ ноемха й йдене ймь б’Ьше трЪва
17.1656; й на сЬнова мЬсто трЪва не
растите 2.146.
еЛ; трЪва 2.126,2.136,2.146. 8.556. 17.1655,
трЪва 31.2156, трЪва 31.216, 39.306
трЪвица ж (1) Трееица, малко
количество трева. а сэтогази насамь,
трЪвииа ймь що ё йма тУка по пУстынм
17.172.
ед.: трИьица 17.172.
трЪзвен прил. (6) 1 Трезвен, който не е
пил алкохол, който не е пиян. братге,
бьдЬте трЬзви, зашб дгаволь боритесь
щб се бори сь на та е трИзвень а нЪ е
пгань. дёто йше сич’ки да погльне шан и
20.209. // Образно, й не оупивайте се
вино., й срце трЬзвено, й любовь
межУ на да имаме, а нЬ гнЬвь 3.18. 2.
Като същ. Трезво ният. лице, което
не е паяно шан'стзо хУбость загУбЬ. й
на трЪзви смЪ стрУва 20.209.
ед., м. трЬзвснь 20.209, ср. трЬзьсно 3.18,
20.2096; мн. трЬзви 20.209, грИзви 20.209,
грЪзвй 20.2096.
трЪска ж. (3) 1. Треска дребна час-
тица от дърво. й слУчи се със' бжТе
повелЬше, трЪска вьпаде вь око
смбкУ, й мъсэго тврьдЬ сом'гЬше. й
не можаше нйкои да гс грьпй сэ люто
2.146 2. Треска, тънко нацепена
част от дърво, подпалка, запали се
катб сэг'нь. а в' този ча йз'горй като
трЬска 31.2156.
ед.: трЪска 2.146, 31.2156, чл. грИската
2.146 '
тугази вж. тогази
тука нареч. (138) Тука, на това място;
на мястото, където се намира
говорещият. аз' есъмь сэ градь римь
и тУка съмь пл Инге на. ами ти се
молю да ме сЗведёшь тамо 5.376; й
рё мо' валаамь. цари’ повели тУка да
направить сёд'мь чер'квища й принеси
сед'мь тел'цй, й сед'мь сэв'ны 33.2426;
й бщс се Hi ё добрЬ т»ка намЬстиль й
х’тьк'мйль, а там' го не оставить, амй
го вйкать 31.2156; защб много вйно
пим кога бЬ на сгмп'ть. а тУ’ка й вода
нема даёкХ'сд 17.172. // Тука, на този
свят, на земята. й царТе й влцш. й
вэйводи й болёре й сйрсмасй й сич'кы
заёднб. й ейч'ко тйса оставЬме. й
ейч'кы сэхбдимь 39.319; той се грйжи
за тойзи свЬть, а др^гымь остане да сё
наслаждать, той грабы й сэнгема т^ка,
а др^гымУ остане доброто 31 216;
соле да оумрешь т8ка, подобрЬ е
нежели да потьп'чешь законь хвь. оти
ако т8’ка помъчишь се зара йме хво. нъ
на бн'зи свЬть сть щешь да бъдешь, й
наслЬдникь райскыи 1.36. что щеш
тука. Какво правит тука, какво
търсиш тука; израз при неочаквана,
необичайна, изненадваша поява на
някой на определено място. й рё MS’
нУ’мень. не знасш’ лй где ей. тъ’ка си
х монастйрь... й азь 1п?мень нееэфйть.
ами ны скажи что шешь т8ка 11.102.
т?ка 1.36, 1.5, 1.66, 1.82, 2.103, 2.122, 2.14,
3.19. 3.202, 5.276, 5.306, 5.346, 5.376, 5.38,
5.396, 5 406, 6.43 , 6.435, 6.442, 6 46, 6.486,
7.50, 7.506, 7.52, 7.542, 8 572, 9.68, 9.706,
11.85, 11.86, 11.866, 11.882, 11.896, 11.91,
11.95, 11.1025, 11.1046, 12.113, 12.115,
12.1186, 13.1236, 13.1246, 13.125, 14.130,
15.140, 15 144, 15.1446, 15.146, 16.1596,
16.1636, 17.166, 17.168, 17.1722, 17.1736,
17.176, 18.183, 18.1836. 18.1876, 18.1886,
18.189, 18.1916, 18 1976, 18.1986, 18.199,
31.2 1 562, 3 1 216, 31.217, 31.219, 31.21962,
32.22662, 32.227, 32.231, 33.2326*, 33 2416,
33.242, 33.2426, 33.243, 33.246, 34.249,
34.25 56, 35.25 66, 35.2612, 35.266, 36.26862,
37.2766, 38.2892, 39.30 66, 39.3 1 9, 39.3 1 96,
т*ка 1.36, 5.32, 5.34, 5.346, 5.366, 5.376, 6.43,
6.48, 7.526, 8.576. 11.886, 11.104. 12.115,
14.1306, 15.1556. 18.180, 18.1806, 31.2216.
тУка 35.265, 35.266, 39.3156, гГка 35.2652,
35.266, 39.302, 39.3076, йка 39.2966, т?ка
39.302, 39.3106.
тукашен прил. (2) Тукашен, който
е оттука, който е евързан с това
място. ами сега на хс гощава. катб
сЬкогы, така й днёска. нЬ със' гоз'ба
земльна т^кашна. дето днёска йдемь,
aVrpb ёемё пакь гладны .34.248.
ед.: ж. тоукашнаа 9.606, тХ’кашна 34.248.
туко вж. токо
турски прил. (4) Като същ. Само м.
Туреки, турски език. стратилать
сё зовё що ё прьвы й начёл'ныи на
ейч'ка войска... т^р'ски зове се й ага
мничар’скы 5.28*. турски руне. Тур-
ека власт по Сэнова врЬме когато
щЬше бь да прЬдадё солХ'нь на тёр'скы
р'/цЬ сэхбждаха нЬкои блгочьстивш
хрпане на сх’лх’нь (!) 9.746
ед.: м. тУр ски 5 28*; мн.: т^р'скы 9.73, 9746,
9.75.
турчин м. (4) Турчин; лице, което при-
надлежи на турския народ, й прода-
доха го вь анатбл'скаа земли едномх
болмрин^ тЯр'чиЩ’ 9.676; й въ оша
врЬмеца сьбраха се. бльгаре. й мацаре,
й татаре. й мйдТи и тх’р'пи. й влйгнъха
мёжду себЬ ей царь .39.313.
ед.: тх’о’чинь 39.314, п’р'чипх' 9.(ГП5; мн.:
т^р'ии 9Л5, 39.313.
туря св. (26) 1. Туря; поставя някъде
нещо; сложа, й донесе ms’ ковёр'ть.
й т8'ри го прЬ нгего 15.1546. 2. Туря,
поставя някого в нещо, спусна, сложа.
тх’ри тЬ царь оу сэн'зи рбвь. й йзЬдоха
гы лъвеэвете досХ’щь 11.94; й псвелЬ та
го тх’рйха s’ морето. да вйды ако йзлЬзе
й сэ морето, да вЬрй’ва съсйчжо (!)
ерце въ ха 37.2796; й тогази да тфите
трите сэтроци 1 пеща 11.92. // Вмъкна
нещо в друго нещо, пъхна. й стбри гы
каго прЬсън'ци мал'кы вь й тх’ри гы въ
Астата звЬрй’томй’ 11.9.36; й прострёха
го на землю, й TS’pnxa ms’ нсэзЬте въ
кладь? 39.299. 3, Туря, поставя някого
в затворено пространство, затворя.
й ре на сл^гыте ей да г б збодьть
сь кота. й да го тк?ржть в' тьмница
39.299.
сег.: 2ед. rtpritiib 37.276, Зед. тк’ри 11.93,
12.1176, 32.2316. тоури 12.1176, Змн. п?рет'
4.24, тч’реть 5.32, 5.39, 8.576,11.1036, тк’ржть
39.299; аор Зед. бри 11.936, 15 152, тУри
11 44, 15.1546, Змн. тёриха 11.93, т£риха
21.210, тУрйха 37.2"79б, 39.299; бъд. в мин.:
Змн щЬха да тереть 36.273; пов.: 2мн. гь'рЬте
37.2776, описат. 1мн да тУримё 8.576, 2мн.
да тк’рите 11.92, да тУрите 15.152, страд.:
пов. описат. Зед. да сё т1?ри 11.926; прич.:
мин. страд, ед.: м. тУрень 11.936.
гъ и тъй местоим. показ. (36) I. Като
прил. 1. Посочва предмет или лице,
който вече са споменати или из-
вестии; този. й на тбизи бстровь
б’Ьше мето монастйр’скы. й близ!?
того метбха, стоаше стльпь правь й
камикь направень 11.1006; й коё си
добро ты видЬль й ха твоего, й ймашь
того ба й пара. нЬлй съ богове твой
зевьсь й апблУ'е 9.636; прЬжде шёстыи
днь пасхь пргйде ic въ вивашю...
сътвбрише же емУ вер!? т? й мар’Оа
слУжаше 34.250. 2. Посочва нещо,
което се определя по някакъв начин в
следващо подчинено изречение; този.
й тогази сам‘си рёче до то врЬме
сыромаше збсима. да съврьши що е
заповЬдала прпбобнаа 17.1756. И.
Като същ. 1. Означава предмет или
лице, който вече са споменати или
известии; този. а той рёче аванасУю
магёснйкУ да ms’ дадё й съмрътното
былТе. а стыи й того npie й йсп! и
(!) го, й нйчтб не потёгли 39.303; й
члкь щё да дойде мУдрь съьрьшень,
ймето м1? е Николае, й того да ст бри те
митрополита 15 138; дёто ё вышныи
бь. а того йклеветаха катб льстника
дёто м1? аггле пЬюгь. а того заплюха
безакбнш Уста 35.2586; й ймаха
еллйныте бйга що го зовёха аполбна.
й того най почйгаха 39.296; блвены
хэт’йне елате того да праУнУваме дне,
й того да славиме, и тою да хвалиме
39.2956. 2. Само ср. Означава и
обобщала онова, което вече е казано;
това. а вага. ей jib младбкы й цвЬть.
й то знаменУва. какь ё навйль бь на
съмрьть 34.254. и тъй ден. В тоя
ден; в деня, в който се случва нещо
въ тьи днь чюдо въ цркви влахёрнЬ
въ цри_гра 3.18; того ради. Въвежда
следствено изречение в състава на
сложно съчинено изречение; и поради
това тако б'Ьше й чтный пртча мкс
проповЬдникъ. хс же есть цръ того
ради напое лЬд’къ пршде й въпльтй се
хс 33.2466
ед.: м. им. тьи 3.18, гь 35.264; род. то 7.546,
того 12.1206, того 33.2465, вин. того 9.636,
10.78, 11.86, 11.1006, 12.1126, 15.140,
16.1616, 32.231, 35.2586, 37 2776, 37.279,
39.29562, 39.296, 39.2986, 39.308, того
11.836, 15.138, 39.3006, того 33.233, того
35.2586, 39.29562, дат. томУ 11.1086, 13.122,
39.305. toms’ 36.2736, ж. вин К 34.250, ср.
им. то 17.1756, то 34.254, вин. того 39.303.
тъга ж. (1) Тъга, сито чувство на
скръб, печал. й блгачьстивы събор’
въз'дъхнУ тврьдЬ, й голЬ скрьбь, й
голЬма тъга ймаха тогази 8.586.
ед.: тъга 8.586.
ты)вам несв. (8) Тъгувам, изпитвам
сито чувство на скръб, жаля.
а жената w (!) голЬми жалости,
плачЬше й тьгУваше 39.3126; как*
да йскаже члкь тол'кози метаюа й
поклоны й сльзы и ейч'ки днй й ноши
на бдЬше. бЬше. й плачаше й тьгУваше
за пУ’стыннта 8.566.
сег.: led. тьгУва 14.1306; имперф.: Зед.
тьгУваше 8.556, 17.1736, : ь:Увашс 8.566,
39.3126. тьгУваше 35.2626, пов.: 2ед. тъгУвап
35.2582.
тъгувание ср. (1) Тъгуване, силно
притеснение, а който са сиромаси
дльжни, со грйжа й со тьгУваше болесть
хватать 31.220
ед.: тьгУванУ'е 31.220.
тъжа несв. (1) Тьжа, изпитвам чувство
на печал; скърбя, жаля за нещо.
принеей ми да почрьт? со твбата
жалость, й да раз'валю соблакь на
твоата мысль, что е това защото
скрьбишьи гьжишь 12.117.
сег.: 2ед. тъжюль 12.117.
тьй нареч (39) 1. Тьй, по такъв начин,
по същия начин, така, амй глад^ваха.
й жьгУваха, й тёглмха зло зар4', ба, та
ей тьи провбдиха днйте свои 32.228;
добрь добро зёме а зль зло зёме ейч'ки
станать голы npt праведны сг?дь,
голы съблЪченги сЬкыи спротй свбат
ей iptxb тьй са й белЬженш 18.199;
показа се хс сопрьвЬнь дорй до кран
смЬрёнь й кр6т*кь катб агне гл('паво
й мал ко. тьи й ан'тихрЙяъ показа се
крбТкь й смЬрёнь 18.185. 2. Тъй, по
следния начин, така защб дтаволь тьи
рё бти шанги та са мой. а трЬзвй та са
бжги 20.2096, й otсовете тьи рЬкоха
йдЬте й пойдете хртТанете на шан'ство
20.2096. 3. Тъй, толкова, до такава
стелен, й ймал' са др^гы послЬ та сё
нЬ с'мь надЪаль че щёшь тьй скоро да
дойдешь 31.218. 4. Като частица. За
потвържоаване, за съгласие; тъй,
така й стыи соговори. й рё, тьй бЬше
цар^ 39.302 как ... тъй. Както ...
така, кби какь ё работиль й елйд’валъ
тьи ms’ й плаща й давамь 18.205; как'
стё право сгр^вале. гйй щете й да
намЬрите 18.201.
тьи 2.116, 8 56, 16 158, 18 179, 18 181,
18.1836, 18.1853, 18.190, 18 1956, 18 205,
20.20963, 31.2202, 32 228. 32.2286, тьй
18 177б, 18 1786, 18.179, 18.1796, 18 181,
18.191, 18.1936, 18.1956, 18 1992, 31.218,
32.2316, 39.302, 39.3036, 39.308, 39.3086,
39.314, тьи 18.179, тай 18.201, тьй 39 299.
тъкмо нареч (184) 1. Тъкмо, само,
единствено амй въ мал'ко днй ничто
Mtf не оста додё м8 й дЬцьта йз'мрЬха
тьк'мо той соста съсъ женьта ей
собыднъ 35.2566; й коа пэл'за йма са
това послЬ нйчто др!?го. тьк'мо срамь
й грЬ. й омраза 11 108; оти не знаете
лй че сь сйч'ка направа срамЬ й
бои. а члците тьк'мо щб съгрЬшавать
32.2236; й Оома рё. сйч'ко съврьшй й
направихь, тьк'мо ё сбегало покровь да
покрыё. амй злато веке не йма 7.526.
2. Тъкмо, точно в тозимомент, и това
тон тьк'мо помысли, й сап аде со нбёто
11.836; амй се тогйва тьк'мо бгрижй
кога сырЬшишь 19,2076; сед'мыи
пъгь се йвг на дётЬ йчёници тьк'мо,
когато Оома не бйше със' ft 38.288.
3. Тъкмо, най-вече, именно, главно.
златого что донёсоше, то показоваше,
катб nptf същом^. защб злато тьк'мо
иарх’ ё прилично 33.244; й баща м# й
майка м# пазуха го катб бчйте ей свои
тьк'мо зарЙ1 х^бость и paas1 39.313. 4.
Тъкмо, точно (за количество), така
й кога купишь нЪщо. й не доплатишь
xs’ocbc цЪнъта тьк'мо до край, й зова
се краж'ба зовё 1.7. и не тъкмо че
... ами и Свързва съчинени про-
тивопоставителни изречения; и
не само че ... ами и. а той Btptfea
распётаго ха. дёто гб распёха еврее
й нё тьк'мо чё в£рова сам'сй. ами й
кога ctflbi на стблът' ей й сачивЬстно
казЗ’ва какь ё хс йстинньги бь 9.63; нЪ
тъкмо ... ами и. Свързва съчинени
пропшвопоставителни изречения;
не само ... ами и: не само ... но и.
раз'браха мнсого нарез' со юудёеге бти
е тамо хс дошьль. й пойдоха. нЬ тьк'мо
зарадй ica, ами й лазара да вйдеть дёто
гб е гъскр!сйль со мрьтвогхь 34.251; й
прочю се по сйч'ка земле ёпиват'ска.
й не тьк'мо тамо се прочю. ами и до
царигра, й по сйч'ка земли 8.586;
освЪн тъкмо. Въвежда подчинени
обстоятелствени изречения за из-
ключване; освен че, освен дето, й
пльть пргё со стые бце що ё двца
мрга. й бы съврьшень члкь, катб й
ные. соивЪнь тьк'мо гр1хь нёмаше
9.626; тъкмо да. Въвежда подчинени
обстоятелствени изречения за
условие; само да, само ако, само в
случай че й стыи Николае, тьк'мо
да погледнЪше на соногова члка
скрьбнаго. й Ь’тЫпавапге се он'зи
члкь й прЬлож1/ваше скрьбь своя на
радость 15.1506; тъкмо що. Свързва
самостоятелно изречение, което
означава единственото ограничение
на съдържанието на предходното;
само дето, й лъв совете начёха да се
радовать й да йдЛъ кам'то збеима
тьк'мо що гб не цъл(?ваха 17.1756.
тьк'мо 1.3, 3.18, 7.51, 7.526, 9.65, 9.746,
9.75, 9.756, 11.108, 12.109, 15.133, 15.1346,
35.259, 35.2596, тьк'мо 1.3-36,1.56,1.7,2.11,
3.20,4.242,5.27,5.2761,5.28, 5.316,5 32,5.38,
5 40, 6 476, 7.49, 7.526, 7.536, 8.55б2, 8.586,
8 596, 9.612, 9.62, 9.62б2, 9.632, 9.636, 9.672,
9.686, 9.71, 9 72, 9.736, 9.756, 10.79, 11.816,
11.826, 11.836, 11.87, 11.88, 11 886, 11.89,
11.896, 11.90, 11.906, 11.926, 11.94, 11.966,
11.986, 11.106, 11.1082, 15.133, 15.1362,
15.137, 15.145, 15.1456, 15.1476, 15.150,
15.151, 15.15 56, 15.156, 17.1656, 17.16762,
17.1736, 17.176, 18.183, 18.184, 18.198,
312176, 32.22362, 32.2246, 33.244, 33.2446,
33.2456, 33.246, 34.248, 34.251, 34 2546,
35.257, 35.261, 36.272, 37.274, 37.2756,
37.2766, 37.2^96, 38.2836, 38.2846, 38.286,
38.288, 39.298, 39 303, 39.3076, 39.313,
39.3146, 39.316, 39.3186, 39.319, 39.3196,
тьк'мо 1 66, 1.76, 1.8, 2.12, 5.28, 5.36, 5.37,
6 48,7.496,7.53, 11 83, 11.98,12.117, 15.136,
15.137, 15.1486, 15.149, 15.1506, 15.155,
17.1646. 17.165, 17 1666, 17.1726, 17.1756,
18.183, 18.1916, 18.1996, 19.2076, 31.2156,
32.227, 33.23 3 , 33.234, 33.23463, 33.2352,
33.238, 33.2386, 33.241, 34.2512, 34.254,
35 256б2, тьк’мо 1.76, 5.366, 11 102, тькмо
8.552, 8.59, 9 656, 10.76, 15.1406. 17.1726,
35.256, 36.270, 38.2826, 39.295, 39.316,
тькмо 14.1296, тък[м]о 15.132, тькьмо
31.2156, т'ькмо 36.2686, тькмо 38.283.
тъма1 ж. (12) Тъма, отсъствие на
светлина. мрак, тъмнина. азь ёс'мь
хс... й разл^чй тьм?, й показа свЬть.
азь ес'мь, что съмь ^сътвбриль слнце,
да свЬти днёмь, а мць й явЬзды ношУа
5.29 // Образно, тьма е зло чтб чйны
члкь. а свЬтъ к хс. й не мбже члкь зло
да чйни й да ё хвь 34.2536; й тогази
еёйдоше й надбше (!) ха какь е рбдень.
й зашб бы нбшь. защб щЬше да сё
промйне люта й гор'ка тьма гр Ьховйта,
й да пристьпи днь да ны спаси 33.241.
тъма черна. Ад, преизподня. когато
праведниците сбйдать вь рай дёто
госто.тюбниго авр тама. а грЬшниците
вь тмГ чер'н^ съ дчаволл 18.2066.
ед.: тьмь 3.17, тьма 4.226, 18 1786. 34 2536,
тма 33.226, тьма 33.241, т'м'а 38.2866,
тъма 38.2866. тьм^ 5.29, tmV 18.2066, тьмУ
38.2865, тм! 34.2535.
тъма11 ж. (2) тъма тьмами. Хиляди,
безбройно множество, й кбл'ко съ на
чёть агглы, нйкой не знае, нй разЪ’м'Ь
за това й дашйль прркь макарь й ако
рё. тыейць тыейпчми. й тьмы тьмами,
амй й той не йзрёче кбл'ко са на чёть
11.83
мн.: тьмы 11 83, тьмами 11 83
тьмен прил. (14) 1. Тъмен, в който няма
светлина, мрачен, й разг’мЬха чё шьть
да йзлЬзать й ^сЬтйха се що ё тойзи
свЬть. дёто просвЬти на тьмныи
адь 35.2646; тогйва щыь да станать
праведниците бЬлы катб снЬгь й
свЪтлйвы катб слнце. а грйшниците
щьть да станать тьмны й чръни каго
смола й катрань 18.1986. // Образно.
защб ако бы была добра гЬх'ната
работа та бы светили като слнце...
амй легома ймь бЬше гЬх'ната работа
тъмна й мрачна пбтвэьдй сэ нощь
33.241.2. Тъмен; който е с цеят, бли-
зък до чернил, й поглёднъха н£ fb вде
ёдйн' бблакь голЬмь й тьмень, й бура
велйка със' бблак'ть 15 136. 3. Прен
Тъмен, който има необичайна сила,
страшен, м, днй, м нощи, стбри i
морёто нос tine го морёто със' лють
вЬгрь й тьмень раз'играло се 6.416.
гъмнэто мъсто. Ад, преизподня. сэри-
чам' се сё рай х^бави и свЬтлйвы. й
ббйчамь бёзна й тьмнотс мЬсто 18.191.
ед.: м. тьмень 6.416, 15.136, тьмень 31.2166,
тьмныи 35.2646, тьмны 35.2656, тьмнаго
35.259, ж тьмна 18.2066, тьмна 33.241, ср
тьмно 9 64, тьмно 11.104,12.112, чл. тьмното
18.191; мн.: тьмны 18.1986, 36.273.
тьмнина ж (3) Тъмнина, отсъствие
на светлина, мрак, правёдниците се
глёдать и вйдетъ. ёдйнь др^гыго. а
грЪшниците се не видеть сэ тьмнина
ёдйнь дрЛыго въ мьката 18.2066;
бн'зи днь кога дойде та щё да дойде
катб една тьмнина. а нй св^ть 18.179.
ед.: тьмнина 18.179, 18.2066. 31.2186.
тьмница ж (70) 1. Тьмница; място,
където изтърпяват наказанието
си осъдените; затвор, тона д^маше
мнйкь. а царь се помрачи сэ йдь,
й сэ THtBi й рё на слйьгте ей да гб
збодьть сь коша. й да гб тй’рдть в'
тьмница 39.299; й царь катб что т!й
д1?ми сэ Фома. раз'гнйва се тврьдЬ. й
повелй да затвбреть i тьмнйца, й Рома
й кйг'цатого аввана 7.536; й тамо ч
тьмнйци мнсэго зло потёгли, гладь,
й жёжда, й др^го мнсэго досаждёше
15.139.2, Образно. Тъмнината, мрака
на грехоеността. чтб е гь нашь ic
хс. да просвЪтй й да ости, дшёвныге
очи на грйшните. члпи, защб, катб
бйхх1 помрачёни члцитс, й сэжйдахъ
да вйдеть свЪтлость бжга. прркь icaia
дх’ма за това. людге дёто ейдйхй’ във'
гьмнйца незнаина, щьгь да вйдеть
гблЪмь свЪть 33.241. адова тьмница.
Ад, преизпедня. днёска прйдйд>(
адам# bhS'kh й гпжда родй се, й той
се сЗвёза сэ адова тьмнида 3.17; да сё
прйдадё тази дша вь р'цй тар'тарови
сырому ад*? несытом^, й да заключит1
се въ гьмници адовы, й да сё мьчи до
втбраго пришьствга моего 32.2266.
ед.: тъмнйна 1.5, тьмнйца 3.17, 6.48, 7.53,
7.536, 18.2016, 18.2026, 18.203, 18.204,
33.241, 39.3016, 39.3026, тьмница 18.2036,
18.205, 18.2056, тьмница 39.299, темнйт
1.36, тьмнигр.' 9.642,11.94, тьмнйц# 9.64,9.65,
11.94, 11.1066, 12.1146, 12.119, 15.1396'.
15.14165, 15.14562, 15.148, 39.299, тьмнйш'
15.142, тьмница 36.2726, тьмницы 15.139.
тьмнйци 15.1392, 15.1456, чл. тьмнйцата
7.5463. 39.30 1 63, 39 30562, 39 ЗО63, 39.309,
тьмнйцьта 9 656,15.146, тьмнйцьта 15.1456,
15.146, тьмнйцьть 15.148, тьмнйцата
35 2656, тьмнйцата 39.299, тьмнйцат а
39.3056, тьм'чйцата 39.3056; мн.: тьмнйцы
15.1396, тьмници 32.2266, гьмници 36.2676,
тьмныци 39.2966, тьмници 39.318, чл.
тьмнйцыте 15.1396,
гъмничар м. (3) Гъмничар; лице, което
пази тьмнйцата; пазач в затвор й
п^сти гьмничаратого чтб пази тьмнй-
цьта, да ймь каже сэнъзи гбр'ка д^ма
15.146.
ед.: чл. гьмничаратого 12.115, 39.3066,
гьмничаратого 15.146.
гьмничен прил. (4) тъмккчен стражар.
Тъмничар, пазач в тьмница. й п>?сти
гьмничаратого чтб пази тьмнйцьта, да
ймь каже сэнъзи гбр'ка д£ма. й пойдё
тьмнйчныи сгражарь 15.146; й катб
б'Ьше въ тьм'нйцата стыи. а хрттане...
прихбждаха й даваха ймаше на
стражареге тьмнйчны 39 3056.
ед.: м. тьмнйчныи 15.146, тьмнйчныи
15.146, тьчнйчны 39 3066; мн.: тьмнйчнъ:
39.3056.
тъмно нареч. (1) Тъмно, мрачно а сипа
члци чюд'Ьхь’ се чтб да стереть, защб
б'Ьше тъмно, й в^грь гы бйаше по
лицёто. и не могбха нйчтб да стереть
15.1526.'
тъмно 15.1526.
гьнък прил. (2) 1. Тънък, който има
малка дебелина, й кога се врьтеше
бнова кслелб, й принос йше стго
да пройде нй' дьскыте дЬтб бйха
ноожёвеге желЪзлы (!) поглобЪни.
та здробйваха телбто стмЬ1 на тьн'кы
трохы 39.2996. 2. Тънък, който
има малко тегло; лек, фин. й така
бы нгегово ч годно приставлю гпе.
й казЪ'вать за нютовать гробь, какь
йехбди прах'ь тьн'кы ейтень на мь а
ма!а 6.486.
ед.: м. тьн'кы 6.486; мн.: тьн‘кы 39.2996.
тыган.и. (3) Тъпан, вид ударен музыкален
инструмент, а в!ё си нагбтвих'тё
оушите па свйр'ки й на тьпане й на
йтра, й на приелйш’вашё, й на злы
дЛиы готовы 18.204.
мн.: тьпане 18 198, 18.204, тьпане 39.318.
тъпча несв. (1) Ирен. Тъпча, надвивам
някого, побеждавам. й парь повйка
стго. й каже мУ ерьдйто. таквози ли
ri е покланЬшето зла главо, й така
ли разУмЬ да сторй' кор'бань на
ббоговете. й стый йговбри. сто така
нераз'бранны царУ, тьй навйкна да
тьп'ча твойте ббгеэве 39.308.
сег.: led. тьп'ча 39.308.
тЬлесен прил. (3) Телесен, който се
относя до тялото на човека, плът-
ски й тбизи добрбдЬтел'ныи м(?жь нс
рассыпа го за тЬлесна потрЬба, йлй
за питУе йлй за Serie. йлй за бдёжди
хйбавы 15.1336. // Образно й кби йде
сЬкогы в чёр'кова та лови свс е спсёше
шо ш е дббивь й лбвь тЬлесны й
земльны й мало„врЬменны. ами ё най
лбвь чюдны цртво йбное й живбть
вЬчны 31.215.
ед.: м. тЬлесны 31.215, ж. ткТесна 15.1336;
мн.: чл тЬлёсныте 11.816.
тЬлсснЬ нареч. (1) Телесно, чрез тя лото,
плътски. разь'брахь й за безакбнныго
ар'сакУа, какь гб е посадйла царица
на мой прЬстоль... зашб образь йма
латрУар'шьскы. ами ё вътрЬ дУаволь
й любодЬица, катб й жена при своего
м^жа дрУгы имУ се примЬсюва. така
й той не тЬлёснЬ, амй дхбвнЬ. защб
при мой животь а той соне прЬстбль
цркбвны 12.119.
тЬлеснЬ 12.119.
тЬло ср. (155) 1. Тяло, цялата физическа
структура на човек или животно,
плът. й парь рё. со, й Увы мёне. й
тёж'ко ми. ослЬп£ й не вйдУ нйкого. й
сйч'ко тЬло моё раз'слаби се 37.277; й
члкь ако въз'йще да чйни що мУ плъта
йще. по никога не бы стбриль, защб
тЬло йще мнсого да йдё. й мнсого да
шё, й мнсого да спй 34.2546; й стбри
го да ё й съмрьтень, й без'съмрьтень.
да ё със' тЬлбто ей чюв'стьвспь,
да чюе й й (!) да йсЬща сйч'кото.
а със' дшьта ей мысльнь 33.246; й
мниците мнсого мука прЬтрьпЬха. й
тЬлбто ей прЬдадоха на раны 15.132
2. Тяло, труп на умрял човек или
животно, й повелЬ да напревать
ков'чёгь желЬзнь, й да вълбжеть въ
нгёго тЬлото аплово. й със' олово го
запёчати 37.2796; й азь УлЬзо вътрЬ %
гроба да сё поклонй на тЬлото стмх
стар’цУ. й найдох' го цЬль 14.1306; амй
слЬзе со еэн'зи стлъпь, й найдё члци й
повелЬ ймь да йскопають трапь голЬ,
да туреть онова тЬло что смрьдЬше
8.576. давам си тЬлото. Продавам
си тялото, блудствам. ами ща бтй У
гимУата при тЬ й дь не шьть a rie мь
щьть хранй й дава си щь тЬлбто си да
чйнать със' мене какь йщьть. й мйслЬ
като сь мшозына, ейч'ките да гй стёрт
да к^р'вать със' мене 17.169; приемам
тЬло христово. Причестявам се,
извършвам християнското таинство
причестяване защб нЬ е мал'ко
прЬгрЬшёше члкУ, дёто се недостойно
нричёщава, ами быва он'зи члкь катб
сам'сй 1Уда, защб й'да прЬдаде ха въ
рУцЬ безакбнны ёврёе. така й тойзи
члкь дето пртема тЬлб хво, на своёто
соскврьнгё ко й (!) срце 35.266; прЬдаде
се нечие тЬло гробу. Погребе се
мъртвец. й бца катб плачЬше за сна
своего, й грббУ щ1ше да се прЬдаде
тЬлбто нгёгово 35.263.
ед.: т£ло 4.26, 8.57, 8.576, 8 58, 8.596, 8.60,
11.1066, 14.130, 16.1616, 17.1726, 18.199,
33.235, 33.2476, 34.254, 37.274, 37.2772,
37.28062,40.3226,40.323,40.324, тЬлб 8.5763,
8.582, 9.61, 9 666, 11.86*, 11.87, 15.1506,
33.2346, 34.2546, 35.266, тЬло 15.156,
16.1616, 17.1666, 17.170, гЬло 34.2546,
тЬло 35.2602. тело 40.323, тЬла 32.2306, чл.
тЬлото 2.106, 2.11, 2.13, 2.15, 2.156, 4.266.
7.536, 7.54, 8.56, 8.57, 8.576, 8.58, 8.596,
9.712, 9.716, 11.87, 11.106, 11.10662, 12.1116,
12.1206, 14.127, 14.1302, 14.1306, 15.132,
15.1356. 15 150, 15.151, 16.159, 17.1646,
17.167, 17.168, 17.169, 17.175, 17 1756,
17.176s, 18.1786, 18.199, 18.202, 31.2226,
31.223, 31.2296', 32.230, 32.2306, 33.2342,
33.2462, 34.248. 35.2566, 35.2596, 35.260,
35.263, 35 2646, 35.2666, 37.2772, 37.278,
37.279, тЬлото 2.152, 5.306, 11.986, 14.1306,
32.227, 32.2276, 33.234, 34.256, тЬлотб 7.51,
Часто 9.70,10.766,17.1066,17.1706,17.173,
17.175, 17.1756, 31.2226, 32.2296, 34.255,
36.2676, 37.279, 37.2796’, 39.298. 39.301,
39.3036, 39 3066, 39.309, 39.3 1 96, 40.3242,
телото 17.167, 39 2996, 40.324, тЬлбто
18.202, тЬлото 33 2476, тЬлбто 35.2642; мн.:
тЬлеса 5.3962, тЬлеса 5.396, тЬлёса 5.40,
тЬла ] 8 1866, тЬлеса 18.195.
тЬсен прил. (2) 1. Тесен, който има
малка широчина, малки размера, й
аггль сэйдё пакь понап$ - и стань на
дрЧо мЬсто дёто не бЬше въз'можно
да промйне нйкакь защб бЬше тЬсно
мЬсто 33.242. 2, Прен. Тежък, който
притеснява, трудно поносим, й Ть рё
гдф/. чтб б£ше сльТа двду. ups’, рсчй
гпдарю си така, три злынй. щь да
навед^ на тебе, зарадй злбто что ей
сториль. й из'берй сэ тЬ... й рё двдь.
й грйте ми съ тЬсны 11.896.
ед.: ср. тЬсно 33.242; мн.: тЬсны 11.896.
гЬф м. (1) Сяра, вещество с остра
миризма. й том ча йзлЬзе йз' морёто
пламень велйкь тврьдЬ й вдйгнь се сэ
морёто нагбрЬ высоко, й дймь мнеэго
вонгещь катб сэ смола й тЬфь йзлЬзе,
й морёто се раз'сЬде насрЬ 15 152.
ед.: тЬфь 15.152.
гЬкен мест, прите.ж. Зл. мн. (60) 1.
Техен; който принадлежи на лицата,
за които се говори, й това си ттё
д^маха въ деэ тЬх'пй й когы сэхбжда
въ чер'кбвата eras’ геСЭгТю 39.3146;
й Tie мь видЬха, как'ва с'мь та ме
foexa, й вьвёдоха ме s’ тЬх'ньть гйм!’а.
й йдбх'ме 17.169; и сэ гЬхното ей
ймаше дадоше й т!е въ црквата eras'
15.149. 2. Техен; който е евързан или
се отнася до лицата, за които се
говори ако лй са не покають, азе ща
до та им' ща с!?ди по тЬхната работа
32.226; й дхбвницитс как' съ зёмале
uS’Kara сэ йсповЬдницитс за тЬх'нТать
грЬ да сё млмть 6V 18.1966, й бь
зарадй това гы не npie, радй тЬх'но
без£’м!е й грьдбсть 38.285; това видЬ s’
нй збеима, й почюди се на тЬно добро
17 165. 3. Техен; който е в някакви
отношения с лицата. за които се
говори й сэнази вдовйца що бъше
майка fb. позна чс с тЬх'на майка
5.37; й катб сэйдё тЬх'ныать снь съ
дрЬТьг’е cnaxie... та чакаха koi а да сё
йдарЬть 39.3136; й сэг'нь сэ Астата.,
щё да ймь йзлЬзе, й да йз'гори злыте
тЬх'ны дЬ’ш'мане 18.186.
ед.: м. тьны 5.316, 9 756, тЬхны 5.40, тЬх'ны
10.79, 11 97, 17.1656, 37.2776, 39.3146,
39.3155,тЬх'ны 32.230, тЬх'ны33 2346, тЬны
33.2436, тЬхны 34.2516, тЬх'нй 39 3146, чл.
тЬх'шать 18.1966, тЬх'ныать 39.3136, ж.
тЬх'на 5 37, 39.3076, тЬх'на 11.86. 11.1036,
гЬна 10.79, 15.151, чл. гЬх'ната 1.8, 18.206,
3.3.2412, 39.3096, Чх'ньть 17.169, тЬната
32 224, тЬхната 32.2246. тЬхната 32.226,
ср. тЬх'но 9.75, 38.285, тЬно 11.916, 17 165.
чл тЬхното 11.83, 15.149, 38.2916, тЬното
15.1372; мн.: тЬх'ны 1.63, 17.1646, 18.186,
20.209, 33,243, 36.2716, тЬх'ны 5.38, тЬх'ны
17.1646. 18.186, тЬны 32.227, чл. тЬх'ныте
11.82, 15 146, 18.1866, 18.195, 34.249,
тЬх'ныте 18.178, 33.2356, 33.2415.
тя мест. лич. Зл. ед. ж. (> 1000) 1.
Означава лицето или предмета, за
който се говори; тя. й т!а тогази
позна че ё дзаволь, бти щЬше том ча
да ю хморй 10.78; ё'де коё блудница
каже крьстена с'мь, а т!а крьстника
не йма 11.105; й видЬха онази нйва
драчютомъ1, й Tia фтасала да сё жьне
18.1836; ввЬздата чтбто бЬше съ
твила, ймаше лй й т!а ество. катб й
др^гыте ввЬзды 33.238; й аггль гнь
стань прЬ нгеа й рё геи. аннс анно
13.122; й дай намь хар'тпо (д)а вйдимь
чтб е писано S’ нгем 40.323; й npS’ra
жёна добра хртан'ка ймето ей ёфймТа.
й fia таквбзи видЬла, й гаквйзы д1?мы
й нгёи рёкле 8.58; това ё вЬра наша
хртТан'ска й кби гею дрьжй, а той
ще да влЬзе на животь 16.1626; й рё
м£ жената ms’, где сь дЬцата наши
гплйне и той ей рё, съсльзи (!) звЬр!е
изЬдоха гы 5.38; й послушай, мбл'бата
моа като ей блвйль сар'р(а) й даде
геи й родй сна своего каака 13.1216.
2. Само крат. дат. и вин. форма. За
означаване на притежание; неин,
й. й прЬз' тьзи нощь й ,др£га жена
добра хрстУан'ка ймето ей ёфймУа. й
тй таквбзи видела 8 58; й м!?жь ей
б'Ьше сэйшьль на село, й п^стйше за
нгего да дойде да си погребе женъта
11.103; това като ч;о ём'статк ёднб сэ
думала ёй позна ю дрй’о й по прилика
й по сэбразь какь ё тУа нгегсва жена
5.376; й пссМ мал’ко бь; жьва онази
двца. й прЬстави се й агглы бжш
прУеше дш8 гее 11 106; й еэша сл^гы
хвы оу зеха ю за р^’кгг' й завёдоха ю
V дбмь гее, й казаха геи как* смё ные
кбз’ма й дамУань 10.786; рё о дЬла ее
где подает ь написали 17.1736; й Ьзё
ю майка й, й занёсе ю на дещённото
лЬгло 13.123; й порасте сэньзи змУа оу
корём’ть й и (с)тань сэбразь й снагата
й катб злакь зелена 2 136.
им.: т1а 1.76. 5.37, 5.376, 10.78..., ты» 2.132,
3.16 тъга 2.13, пй 5.28, 8.55, 11 97, 17.173,
38.2936, ти 5.296, 17 174, тй 5.38, 6.416,
8.582, 10.766..., т!а 6.46, 10.782, 11.1046,
11.105..., им 8.566, тыи 17.1666, тий 17.1672,
17.1676,17.169,17.174,тиа 17.1676,17 17152,
17.173, тиа 17.1676,17.1742,17 1746’, 17.175,
17.1756, тии 17.168, ria 17.173, т1а 33.2386;
вин. нгеа 1.66, 12 1096, 13.122, 18.197,
18 2006, 33.2386, нген 2.13, 39.299, нгем
2.135, 4.236, 4.246, 6.466 .., нка 2.135, 3.17,
7.54. 8.56..., нка 3.19, 3.21,12.1166,38.2926,
ягею 4.22, 10.78, 11.8462, 14.1286, 33.2436,
нгем 5.406, нгею 11.85, 3.3.2436, нка 11.1056,
ягею 13.124, нка 13.125’, 17.1666, 33.236,
чЬм 17.166, нёа 39.3086, крат, гее 10.786,
11 1046, 11 106, гее 13.1246, гё'ю 16 1626, ее
17.1736, а 1.76, а 2.11,2.1362, 3.1762, 6.41...,
м 2.13, м 2.13, 2.136, 3 16, 6.44 .., ю 2 13,
5.326, 5 336. 5.376, 6.41 ... ю 2.136, 13.1226,
13.123..., ю3.176,3.212..., е 16.158,18 186, а
17.1636. 18.193, ё 13.1216, 17.172, а 39.3096;
дат.: нгёи 8.58, 11.105, 17.175, 32.2302,
32.2306 33 2386. крат, ей2.136,3.166,4.266,
5.376..., геи 5.28, 5.38, 8.58, 8.60..., ки 5.30,
5.32, 5.37, 5.38, 11.996, гёи 5.30, ёй 5.376,
ей 13.1216. ей 17.1746, 40.3206, ей 17.1746,
си 17.175, 39.312, ёй 36.271, ёй 39.310, ей
39.312, й 2.13, 5.276, 6.416 ., й 2.13, 8.55,
13.1216, й 2 1364, 3.166, 8.556, и 8.56
У
у предл. (434) 1. За означаване на
място, вътре в което нещо става
или се намира; у, в, вътре в й тамо
s тьмнйци мнсэго злб полёгли, гладь,
й жёжда, й др^го мнсэго досаждёнУе
15.139; й раз'бра се за нгего до цара
аркадУа, тогази члб цр^в^ваше бу
паригрк 12.112; й прЬбы кэаннь
оу црква ан’тУсэхУиска двЬ гбдинь
12.1116; й логази поче сэнази змУа, да
рйта s? нгего злЬ 10.77; й йвй се ков'чё1ъ
дело б’Ьше оу нгего малОеовтоо лЬло
37.2806; кажеле ми бралУа, где с'мь
сега. чини ми се че с’мь i морёто гдёто
мё 8'мётнъха трйте калбёре 11.102;
катб пйше s' бытейска кшга гла, йт,
йвй се бь авраамК по дьба маврУйска
31.221; й ймаше оу сэн’зи баню дйеь
бЬсь 6.416: ами й тЬлото нгегово, й
до днёшны днь стой цЬло i гробь
14.130. 2. За означаване на място,
към което е насочено оействието;
у, в, на. й тогбзи кога щёха да внес!?
чтныи крть оу црква. събра се нареэ'
мнсэго без'четь на видёте 4.266; та
щьть д'Уаволы да мё сэнесъть въ м'ката
несътрьпимаа f страшна тьмнина, оу
ёзерэ бгнЬнно 31 2186; й нЬкои да
мётне мал’ко влакан’цё S? сэн'зи сэг'нь
гол-1 мыи й кол'ко бы се стбрило пепёль
сэ снова мал'ко влакан'це 38.2896;
й въсёгна i ii&tfxa стыи никбла, й
йзвади, в, жльтйцы 15.1536; привлачи
рыболовець мрЬж>( i длъббка вода, й
кога метне мрЬжата дльбйна вбднаа,
та се фатеть мнсэго рйбы 31.215;
й Утеха оногова мрамора, й привёзаха
го на штата ономЬзи мом'кУ й мёгнъха
го 8' дъно море то 11.191; ако лй щё да
мё т^ри оу дъно морёто, ймамь на
помощь icons’ нррка 12.1176; й лова
рё царь та че сэйде V чёр’квището
аполбново да ms’ erpsea кор’бань
39.2996; й пойде нбщУю оу сэнъзи
црква. й сткры се при красныте врата
3.186. И За означаване на място,
където нешо се удря; о. й к’дари
ръцЬте ей s' морето кшоуь, й раз'игра
се морёто 6.45. И За означаване на
място, във вътрешността на което
се приниква (след глаголи вълЬза,
улЬза, въвецау; у, в. й пойде на край
море й найде корабь й вълезе S’ нкго
40.3206; и вълЪзохме S’ двбрь цркбвны
17.1696; й ъ’лЬзе S’ сэнъзи стаа всэда.
й том ча исцЬлЬ 11.986; архггль
михайль слЬзе сэ нбёто й к’лЪзе s пещь
й охлади пёщныи пламень 11 92, й
Tie мь видЬха, как'ва с'мь та ме Леха,
й вьвёдоха ме S? тЬх'ньтъ гймта. й
йдбх'ме 17 169; й бь, пак' бы пр!ёль
адама тогази й да го въвёде ST рай. амй
поиска сэ нкго пока[а]н!ё да сё покае,
да сэчйсти еэн'зи 1рЬхь 38.285. 3. За
означаване налице или среда, в конто
се проявява някакво действие или
явление; у, всреО. й S’ съкого добраго
члка что е хрт'йникь блгбчьстивь. s’
нкгова дшй1 бь почйва 38.287; раувай
се дамйне дето си пльнь със' бжтво,
й дх^ сть что кыпй ? тёбЪ 10.796: й
дхь сты ь’ на да 6s’дг 3.18; й xonbxS' по
законь хвь. й HMaxS оу сёб’Ь ей сйч'ка
добрына, что е заповЬдь хва 15,1326;
й стбри го щ?$а. ка сол^нь и на сйч'ка
землй Оеталшска господарь, зашб
мнЬше црь, че ё ёлйн'скаа вЬра s’ нкго
9.62; й стори се тогази радт голЬма въ
еэн'зи днь оу всэйската царева 5.356.
4. За означаване на място или посока
на действие, което се отнася до
лице, дом; у й пойде апль S некоего
члка 36.2706: пойдоха бу сэнъзи
здовйщ’ 5.366; й нЬкси члкь бегать
кэейфь пойде ъ’ пйлата 36.269; не
знаиха ёдйнь др!?гы че са братш оти
бЬха едно оу едкого члка. а дрь’го оу
дръ'гыго й не видЬха се наскоро да
се заповнкть 5 336; тол'кова врЬме
йма как' смё на едно тл’ка оу нашего
гпдара й никога ни бы намь коли да
ей подй’маме 5.366. 5. За означаване
на състоянието, в което се намира
някой; в а евдб^’а със' чрьв'!е ше да
кипы и иска ще сэ тебе помощь, й не
шё да найде. й ще да ?мре S? свойте ей
раны 12.120 6. За означаване на оп-
ределен момент, в който нещо ста-
ва или се извършва; у, в. агглы при-
хбдеть прЬ прЬстоль бжш плачать
й вик ат ь и йдать на пбклонь s? конто
ймь ё, ча речёно 32.225; амй за това
да въекбчимь на добрб_ра66тна пьти-
ка бти не знаё i кби ча ше елнцето да
помрькне 31.223; й # тьзи нешь нви
се на кораб'ть крть й просвЬти катб
елнце 36.2706; й тогйва S’ тази годйна
бЬше сты гесэр'пе на войска та бЬше
на спахтете алайбегь 39.310; й сам'сй
Ть зарадй’ва се S’ тойзи дёнь 15.151;
стыи сумесэнь... s събота й бу не/на,
OTBopSBaine й прйникЩ/ваше, й д^маше
със' члци 2.145. 7. За означаване на
период от време, когато нещо става
или се извършва; у, през, по. й чюдо
шо сё стбри оу тыа дни, кби мбже
доказа 2.13; дойдбха два аггла s’ ебдеэ
гра' S’ вечёр'но врЬме. а лбть б’Ьше прЬ
содсэм'скы врата до съмнантё 31.221 б;
й S’ това врЬме прЬстави се й зосима
17.176; й оу това врЬме прЬстави се
нектар !е патршрхь царсград'скыи
12.112.
оу 2.96, 2.1262, 2.13 , 2.136, 2.1562, 3.172,
3.176, 3.1862, 3 19, 3 196, 3.20, 4.22, 4.24,
4.256, 4.266, 5.296, 5.302, 5.32, 5.326, 5.3 362,
5.346, 5.35, 5.356, 5.36, 5.3662, 5.37, 5.376,
6.416, 6.44, 6.486, 7 49, 8.58, 9.65, 9.6о,
9.666, 9.67, 9.68, 9.706, 10.7862, 11.91, 11.92,
11.9263, 11.932, 11.936, 11.94, 11.9562. 11.986,
11.101, 11.102, 11.1026, 11.103, 11.1056,
12 1 096, 12.111, 12.1116, 12 1124, 12.113,
12.1146, 12.1166, 12.1176, 12.120, 13.12362,
13 1246, 14.1262, 14 1286, 15.1326. 15 1336,
15.1346, 15.136, 15.137, 15.140, 15 1422,
15.143, 15.149, 15.1522, 17.16562, 31.2 1 86,
33 2366, 33.242, 34.249, 37.280, 40.322,
40.3226, if 2 96.2.106,2.12,2.156,3.17,3.182,
3.212, 4.252, 4.26б2, 5.28, 5.316, 5.326, 5 33,
5.3462, 5.3663, 5.37, 5.38, 5.39, 5.40, 6.4163,
6 42, 6.426, 6.43, 6.4364, 6.44, 6.45, 6 456,
6.466, 6.472, 6.476, 6.48, 6.486. 7.496, 7.50,
7.556, 7.546, 8 56б2, 8 592, 8.596, 9.61, 9.62,
9.646:, 9.675, 9.68б2, 9.69б2, 9.706, 9 716.
9.726, 9.736, 10.77», 10.776, 10.78, 10.7862,
11.86, 11.866, 11.92, 11.93, 11.936, 11.942,
11.946, 11.952, 11.956, 11.964, 11.97, 11.9863,
11.996, 11.101, 11 10165, 11,102*, 11.1026,
11.1066, 12.109, 12.Ill2, 12 11162, 12.113,
12.1163, 12.1186, 12.120, 12.1206, 13.1226,
14.1266, 14.1283, 14.1286, 14.129, 14.12963,
14.1305, 14.1 ЗОб2, 15.1326, 15.1342, 15.1356,
15.136, 15.137, 15.1376, 15 1386, 15.139,
15.1396, 15.1416, 15.1436, 15.145, 15.149,
15 1496, 15.1506, 15.151, 15.15162, 15.152,
15.1526,15.15362,16.1606,16.16162,17.1636,
17.1642, 17 I652, 17.1656, 17.166, 17.1693,
17.16963, 17.1706, 17.171, 17.1716, 17.173,
17.17363, 17.175, 17 1756, 17.1763, 21.2102,
21.2 1 96, 31.2 1 53, 31.2 1 72, 31.2 1 863, 31.220,
31.221, 31.2216’, 31.222, 31.223, 32.225,
32.226, 32.228, 32.2286, 32.2296, 33.232,
34.248. 34.251, 35.2596, 35.2606, 36.2676,
36.26862, 36.269, 36.27062, 36.271, 37.2746,
37.2752, 37 2 7663, 37.277, 37.2 7962, 37.28063,
37.2812, 38.2 8 52, 38.2872, 38.28 96, 38.293,
39.2962, 39.297, 39.301, 39.30162, 39.3026,
39.3046, 39 3 096, 39.310, 39.3136, 39 31562,
40.3206, 40 3216, 40.322, 40 32262, 40.3232,
40.32365 2.116,2.12,2.146,3.20,5.296,5.36,
5.366. 6.43. 6.442, 7 496, 8.596. 10.78, 10.786,
10.796, 11.836, 11.89, 11.916, 11.923, 11.932,
11.946, 11.9863, 11.1006, 11.101, 11.105,
11.107, 12.109, 12.1096, 12.1166, 13.121,
13.124, 15.131, 15 135, 15.143, 15.1456.
15.1486, 15.1523, 15.15263, 15 1 5 36, 17.1736,
21.2106, 31.2166, 31.217, 31.2176, 31.221,
31.22162, 32.230, 33.24 1 6, 33.242, 35.260,
35.266, 37.2706, 'i 2.146, 11 101, бу 2.146, оу
3.21, 37.2796, оу 12.1096, 33.247, оу 12.112,
8 14.130, 20.2096, 39.2996.
уандила МИ (1) Уандила. й ёдйнь
царевь чловёкь, ймето м8 бЬше, л!'сэ.
й бЬше сэ ckvt'cko мЬсто, сэ село що
сё зовЬше ёан'дйла 9.65.
«ан'дйла 9.65
убивам несв. (7) Убивам, лишавам от
живот, умъртвявам. й тогази повелЬ
бь архистратиг# михайл#, й проста
да 8'бива еврёискыте людТе 11.90;
й пар' се раз'гнЬва... й повЬлЬ да гб
люты мъкы, помъчи й повёдоха го
на мЬстото гдёто Сбывайте люд!ё
37.2776.
сег.. Зед. 8бйва 9.65, 8бива 11.90, Змн.
Сбывать 14.1286; имперф.: Зед. Сбившие
9.65, «'бываше 37.2776, Змн. Ь'бйвах8 6.47;
форма от перф. тип led. «бивал1 съмь
64 4
убийство ср. (7) Убийство, умърт-
вяване. елате й вые които сте
^пазиле крщёнТето ей чйсто. та гб
нЬ сте бмрьейле съ кЬ’р'вбв'ство йлй
съ пйвэд'ство, йлй със' йбшетво...
пристьпЬте... да вы ость. 18.2026;
ето сЬкыи днь бЬше ъ’бшетво й
крьвопролйванТе по хртганете
39.2966.
ед.: «’бшетво 14.128. Йййство 18.2026,
Йлиство 18.2046, «бУйство 32.225, 39.2966,
8б1йство 33.246, 8б1йство 39.319.
убийца м. и ж. (4) Убиец; лице, което
отнема нечий живот; убийца, ако
нЬкои вь шан'ство 5мре, та ё той
самь себЬ ей дйныланнинь й 8’б!йца
20.2086. // Образно, съмрьть ё оубгица
немлгйва. съмрьть със' докати не мбже
да сё сэк^пи 31.219.
ед.: м. 8бшпа 16.162, 20.2086, 34.256, ж.
оубгица 31.219.
убит прил. (1) Убит, на който насил-
ствено е отнет животът. землйта
шё да йз’гори, м, лах'те надбл# сэ грЬ
члчьскы, че сь е бмрьейла сэ члчьскы
гн8соты. й сэ к8р'вы, й сэ вльфй, й сэ
йбити люд!ё 18.196.
мн.: 8бити 18.196.
убия св. (70) 1. Убия, лиша от живот,
умъртвя. й тёкоха сйч'ките на кура
цара, й рёкоха м#. дай намь дан! ила
да го 861ёмь. ако лй го не дава ль,
тёбе щё на сэг'нь йз'горй 11.936;
мьжгёте щьть да ей вбдеть женыте
на с#дь да гы седеть, а жените щьть
да ей прЬдавать мьжТёто на съмрьть
да гы 8’61ёть 18.180; й мнеэго жёны
непразны шьть да сё 86ыа :ь еэ гладь й
сэ жьдёвашё, сэ антихрюта в’ нкговите
днй 18.1786. // Образно, а лъкь ё га ё
това крьвнйкь й «'бТйца дгаволь, дето
годй да нй «’б'тё дйпьть 16.162. 2.
Нара ня, причиня болка с удар, й б’бй
ей нсэгьта Сё зидъть валаа й наче па да
бйе мьлето 33.242; й ако н£кои члкь
йзл'Ьзе та гы б\|/Ува йлй гы бые йлй гы
засрами та сё стой да сё У’бЬктъ догде
оумрать 18.186.
сег.: led. #бик> 11.936, 2ед. оуйешь 1.56,
йбйешь 5.31, Зед. Убзё 11.90, 36.2696, 37.275,
«61ё 11 946, J6ie 16 162, 37.277, 1мн. Ймёмь
11 936, 2мн. Убьёте 18.197, Змн. 1?6йють
6.45, 34.2516, У61югь 9.616, 9.666, 34.250,
36.2716 Уб.лгь 9.63, оубйють 9.72, Уб’йоть
11 946, 36.2716. Убйоть 11.95, УбТеть 18 180,
УбТлть 31.217, 7бйють 33.2376, Убаоть
34.2496. 38.29062, оубпоть 34.251, йбиАть
39.3036: аор.: led Уби 9.66, V6bi 32.2266,
Зед. £бй 3.176, 9.646, 9.656, 9.663, 11.866,
11.936, 21.210, 33.242, «’би 6.45, 9.73, ?бй
18.1826, 2мн. $бйхте 35.259, Змн. Убйха
11.952, Убиха, t/биха 18.188*, йбиха 21.2106;
плусквамперф.: Зед. б’Ьше 1?6йль 6.456;
форми от перф тип: Зед. е йбйль 6.452, е
Убйль 34.2486; бъд.. led. щь да^био 11916,
Зед. ще да Убые 18.1866, бъд. в мин.: Зед
щ£ше да ify'ioe 11.94, Змн. щеха да «’бТать
6.476; пов.: 2ед. оубТй 39.3076, Ь’бГй 39.3076,
2мн. %б11гк 6.43, описат. Зед. да ?6ie 10.776;
страд, сег.: Змн сё «’61лть 18.186; бъд. Змн
щьть да сё Ь’быАть 18 1786; прич.: мин.
страд, ед, - м Ййёнь 6.456, оуб'Гень 9.66,
Убгень 35.261; мн.: оуб'1'ёны 1.66; съкр. инф.:
(можешь) %уй 37.276.
убия се св. (1) Убия се, ударя се силно,
нараня се. и тьпа йшеше да прЬмпне
зидьть и паднь й %и се 2.13.
аир.: Зед.хби се 2.13.
убо съюз (1) Свързва съчинени закзю-
чителни изречения; прочее, впрочем,
и така, жлъчь 8бо въкУсй древ 1-лее
въй'шёше йспЪлае 38.289.
%о 38.289.
убоя се св. (29) Убоя се, обхване ме
страх, уплата се. й йльа сё 8'боа сэ
ел’завёла, й побЪгна въ пустыню
11.90; ами чювай те да сё не 8ббите.
тьк’мо ймайте оуловашс на ба й ймате
съ избави СЗ тьзи съмръть 15.136.
И Изпитам страхопочитание. гь
просвЪщенТе моё й спей гель мой кого
се У’ббю 17.165.
сег.: led. се «'бою 17.165, 2ео. сё £бойшь
12.1185, Зед. се Убой 9.626, се Убой 11.91,
2мн. сё Сбоите 15.136, се Убойте 38.292;
аор.: led. Й>оах* се 2.15, Убоах1 се 12.118.
Зед. Убба се 2.11, убой ее 5.396, 8.586, 11.876,
15 1446,15.1506,35.260,cerealI 90,оубса
се 12,110, Убоа се 13.1246, се 1?боа 37.2766,
Змн. ее%оаха 6.446, Убоаха се 6.45, Убоаха
се 11.916, Убоаше се 15 1436, Уооатде се
33 237, съ (’ббаха 38.2876; пов.: 2ед. оубби
се 13.1246. сейбой 13.1246. У'бби се 31.218,
2мн. Убойте се 31.223.
у веда се св. (1) Махна се, отида си. й
царь тогази посрами се, й много Убоа
се, й побЬгна га сё оугёде сстамо
5.396
аор : Зед. сё оувёде 5.396.
увеналийЛИ(1)А?веъсш;й. йвдпгнъхасе
тогази ейч’ки патрьар’си сэ простелете
свей, й дойдоха оу цари_градь. . со
ёфёсь Увеналш патр'йр’хь довёде
сьсёбъ (!) си некоего инока але^анра
Учители й кньжкикз 12 112.
УвеналТи 12.112.
уви междум. (3) За израз на мъка; уви,
тежко на някого. й царь рё. сэ, й Увь!
мёне. й тёж’ко ми. 6сл£п£ й не вйдУ
нйкого. й сйч’ко тЬло моё раз’слаби
се 37.277
оувы 35.2632, Увы 37.277.
уверение ср. (1) Уверение потвърж-
дение, доказателство. й сты катб
видЬ че вЬроваха въ ха ба съ сё ерце.
та ей бстави нгеговать кал'кань нй
прЬстблать, й доста стой з’ бжтё
повеленье на йрь. не дрьжй го ншцб,
да ё на У’вЬреше който [не] вЬрУвать
39.3116.
ед.. УвЪренГе 39.3115.
увЪря св. (4) Уверя, накарам някого
да повярва в нещо. убедя. й станьль
напоконь апль хвь, й мнсэго свЪт3
Ув1риль да вЪрУвать ica ха 4.23;
сэкогаго онзи ан’тихрьсть стбри
дьавол'ската свиа работа й УвЬри
люд1етЬ като гои mi. нбето дьжь не
даде 18.189.
сег.: Зед. УвЪэй 9.626; аор.: Зед. УвЬри
18.189, оувЬри 36.2736; форма от перф
тип: Зед. ^вЪриль 4.23.
угаждам несв. (3) Угаждам, пюстъпвам
по волята на някого, заооволявам
нечии желания и очаквания. й ако
бьтхь на члци "Угаждаль хвь рабь не
бы быль 12.1176; й на пльть ей кои
'в’гажа й чйни й щб йще. тбизи члкь но
не може да йсправи 34.254.
сег.: Зед. Уга^а 34.254; имперф.: Зед.
"Угаждаше 33 235; усл.: led быхь Угаждаль
12.1176
угазя св. (1) Нагазя, навляза чрез газене.
й кога Угази досрЬ рЬкйта й nocKopS’
напрасно дойде лъвь й занёсе дЬте MS’
5 326.
аор.: Зед. Угази 5.326.
угасе от стб. сугдснжтн св. (1) Угасна,
престана да горя й маОёи послУша
го. й запрети на сог'нь. й Угасе 37.279.
аор : Зед. Угасе 37.279.
угасен прич. (1) Като прил. Угасен;
кэйто не гори, не свети, члкь е...
йскра скоро лйуата. пламень скоро
прЬстаналь свЬща скоро Угасена
31.216.
мин. страд, ед. ж. Угасена 31.216.
угасна св. (2) Угасна, пре стана да горя
или да светя изгасна. й когй се нЪщо
запали, та сс вдйгне плёмень i hhchhS’,
й кога съгорй бгьншь, а пламакать
Угасне 31.220; й пак' се вдйга катб
пЬна, а катб йскра Угасне 31 2156
сег.: Зед. Угасне 31.2156, 31.220.
угаснувам несв. (1) Угасвам, преставам
да горя, послушайте... наквй ще дУмы
да дУма хс на грЬшнпците.. комУто
сте работиле, й ком-то сте слУгУвале...
със' нкто йд'Ьге та се мьчЬте й
напльнЬте мьката бгнЪннаа дёто м
сьмь направиль да нё УгаснУва нйкога
18.204.
сег.: Зед. УгаснУва 18 204.
угася св. (4) У гася, направя нешо да
не гори или да не свети, й д!аволь
бЪше го настбриль, да крадё свЬщйте.
защо кби хрГйнинь донесЬше свЬщь
й запалЬше, а той ю УгасЬше 9.74;
й члци катб видЬха, бти се запали
црквата, текоха да ю Угасетъ 9.726.
сег.: Зед. Угаси 9 74, Змн. Угасеть 9 726;
имперф.. Зед. УгасЬше 9.74, аор.: Зед. Угаси
36.2726.
угледувам се несв. (1) Оглеждам
някого, наблюдавам някого с интерес.
и тогази еэша войне зёха да ms’ се
оуглёдУвать. й да се прЬпознавать на
нгего 5.346.
сег.: Змн. се оуглё.й’вать 5.346
угнося се св. (1) Погнуся се, изпитам
погнуса, отвратя се. й бь да знае,
страхь ймамь, със' т!а дУмите мой, та
й ты сь щешь Угносй сэ мёне 17.169.
бъд . със съкр. инф. 2еО. сь щешь Угносй
17.169.
угоден прил. (5) Угоден: такъв, какъвто
трябва да бъде според нечии желания
и изисквания; приятен, й тебе шь сега
да погУ'бж зашб не мы е оугодень
тбизи твой пУть 33.2426; й Угодна бы
тази дУма на ейч'кыи съббрь 15.138; й
да бУдемь Угодны 6У 38.2946.
ед.: м. Угод'нь 11.87, оугодень 33.2426, ж.
Угодна 15.138, Угодна 20.2096, мн.: Угодны
38.2946.
угодник м. (6) Праведник, светец, й
събраше се въ цркви й стбрише млба...
й блгодарйше вЬр'наго Угодника бж!а
бца Николае 15.153; й не ебмётнъха
се со йме хво, амй быха Угбдници 6s'
5.40.
ед.: Угбдникь 15 155, Угодника 15.153, зв.
Угодкиче 15.150, 39.310, мн.: Угодници 5.40.
чл. Угбдниците 10.786
угодно нареч. (9) Угодно, приятно, по
угодата, по волята на някого. брате
бниейфоре. не Ml е Угодно ты что
чйнишь със'вЪщйте (!) 9.74; й пбобае
да чини като ё 6У с угодно, й на стыте
агглы 11.106,
Угодно 9.736, 33.2326, 34.2556, 39.3196,
Угодно 9.74, оугбдно 9.756, 11.166, оугодно
15.1416,"Угодно 33.234.
угодя св. (21) Угодя, постъпя по волята
на някого, задоволя нечии очаквания
и желания, й стбри алё^Уа. 31. гбдинь
прЬ црквата от эротична, й Угоди rV 6s1
своем!/ 40.3216; й да ей не мыслиме
едйнь дру'гыи зло, й да се йздавамё
й да сё пог^бювамё, да ны се рйува
дгаволь. амй да сё лбканимь да
'/гУдимь хУ 6У 15.1566; амй катб се
пбканЬше и трУ'дЬше се и показоваше
се как' ей юнакь да оутУдишь волн
naps' земльнбмУ дето ё днь а УтрЬ нЬ ё.
така се подряди да$гоудишь мене црУ
нёномУ 5 306,31.
сег.: led. УгУдн 2.126, УгУдж 17.164, 2ед.
оугУдишь 5 306, ^гоудишь 5.31, Зед. оугбди
15.1346, Угоди 15.138, Угоди 33.235, Угодй
40.322, 1мн. Угоди 2.156. УгУдй 15.1476,
УгУдимь 15 1566. Угоди 38.2946; аор.: Зед.
□угоди 2.156, 14.130, Угоди 40.3216; форми
от перф. тип- Зед. е УгУдиль 15.1556, Змн.
съ оугодйле 7.536, са Угодйле 33.2476,
са Угодйле 34.254, съ ьгодйле 35.2666, са
Угодйле 40.3206.
угол ван прич. (1 )Като прил. Приготвен,
който е подготвен, стъкмен. йдЬте
сэ мене прок лети въ ог'нь вйчны
оуготванныи дгаволУ, й на нгсговыте
ан'гелы й слУгы 18.2036.
мин. страд ед.: м. оуготванныи 18 2036.
уготвен прич. (1) Като прил. Приготвен,
който е подготвен. дгеэклитгань
да рёмь, и маЗимгань. уофйсаше, й
сэйдоше на Угбтвеното ймь мЬсто въ
сэг'нь негасимый 15.1396.
мин. страд, ед.: ср чл. Угбтвеното 15.1396
уготвител м. (1) Лице, което се зани-
мава с приготьянето на нещо. й сТыи
1сэаннь кртль еднакь не бЬ роэйёнь.
войнь не бй пр'Гиш'ль оуготвйтелъ,
еще не бЬ оугс твлгенъ 33.2466.
ед.: оуготвйтелъ 33.2466.
уготвя се св. (У) Приготвя се, подготвя
се. затова напрЬ пУстй чтныи й сты
крть що ё днёска, да се йготви й ные
на срёща нгемУ легома защб е днеска
поклонный дёнь чтнбмУ кртУ 16.157.
пов.: описат. 1мн. дасеУготвй 16.157.
уготован прич. (1) Приготвен, под-
готвен, стъкмен. като рё. й~а[пяь]
павель. бти таници цртво нбное не
могать намЬри амй ймь ё Угогованна
вЬчна мУка съ хайдате й съ ьльфи, й
съ кУр'ви 20.2086.
мин. страд, ед.: ж. Уготованна 20.2086.
уготвя св. (13) 1. Приготвя, подготвя
нещо. й агглы занёсоха дшьта мУ въ
рай. й казоьаха мУ мнеэго мЬстахУбавы,
дето гы ё бь Угбтвиль, за добры людУе,
шо сь 6У оугодйле 7.536; й пак' се мвй
мнйкь василйскь й сщённикь тбмУ на
црквата. й рё мУ. да Уготвишь мЬсто
братУ гсэаниУ 12.120. 2. Приготвя,
сготвя храна. й оуготви аввакУмь
сочиво варёно да сэнесё на жьтваре
на се лото своё 11.936; й въ еэша днй
вь ёдйнь дёнь у зёха сэнта слУгы стмУ
нЬкоа гоз'ба да 'гбтзеть 5.366.
сег.: Зед. Угбгвы 38 286, Змн. Угбтвегь 5.366,
5.38,18.1996; аор : Зед. oyroiBH 1.8, оуготви
11.936. Угбтвы 39.317, плусквамперф.: Зед.
бЬ Угбтвиль 33.247; формы от перф. тип:
Зед. ё Угбтвиль 7.536, е "Угбтвиль 32.227;
пов : описат 2ед. даУготвишь 12.120; прич.:
мин. страд, ед.: м. оугогвлгёнъ 33.2466, ср.
Уготвено 39.3066.
угудя св. (8) Поставя, сложа нещо
някъде, туря, елате й вые които сте
ходйле чёсто в чёр'кова със' чисто
ерце та пристьпЬте блйзУ при мёне
да вы УгУде вЬн'цы на главыте да
прйличите на цртво нбноё18.2026, й
оугУдиха ков'чёгь па кола, й повёзУх'
го У гра 2.156; й догдё сь’ка ббска Сэ
майка ей. въ срЬ й въ пёт кь не щЬше.
да ей Угоуди ббска въ Устата нйкакь
15.133.
сег.: led. УгУде 18.2026. Зед. Угоуди 15.133;
аор.: Зед. УгУди 11.816, УгУди 11.88, Змн.
оугУдиха 2.156, УгУдиха 16.1616; пов.
описат. 2ед. да оугёдишь 11.886; страд.:
пов.. описат Зед. да сё »Р?ди 11.886.
удавя св. (5) Удавя. умъртвя някого
чрез потапяне във вода, тбизи сл^га
сэйдё на кладей'ць .. да донесе вода...
й сл^чй сс звЪрь на еэн'зи кладен'ць.
й хватй оногбзи мом'ка, й £дави го й
раскъса го 7.50.
имперф.: Зед УдавЪше 6.416; аор. Зед
Удави 6.42, 7.50; прич.: мин. страд, ед.: м.
йцавенъ 6.42; мн.: оудавени 15.1496.
удавя се св. (8) Удавя се, умра при
потъване във вода, ре mV кшоуь сэ
как'вь съмрьть к’мрЬ. рё еэн'зи мом'кь.
пб море хбд'Ьше, й й (!) строшйл' се
корабь й хдави сё 6.45; и той сэста
нас0Ь ptката и стой й мйелй оу год
ча что да стбри да падне £ вода да се
Удави йлй нЬ 5.326.
сег. Зед. се вдави 5.326, 9.71, сеЙдави 5 326;
аор. Зед. Удави сё 6.45, Удави се 11.98, Змн.
съ Удавих'ме 15.1496, Змн. се оудавиха 1 8,
^давише се 11.966
ударювам несв. (1) Удрям. нанасям
удар, й ймаха законь й йгранха тамо
петь йгрй . четврьто, пектикГнь да
рёшь едйнь дрУгы се хватЬше за рУка й
кби кого можаше заврьтЬ Хдарюваше
го где съ сл^чаше 34.252.
имперф.: Зед. У дарю ваше 34.252.
у даря св. (18) 1. У даря, нанеса удар, чеса
сэкьсна ёдйнь камикь сэ ёдна планинь
сам'сй си, та сё потрькалп нанадблУ та
оудари оногбзи члка дёто се гледаше
катб сэ злато й сэ сребро, й Сэ мЬдь,
й сэ желЬзо, й сэ прьсть 18.181; стань
сэгд'ёто сЬдЬше, й пристьпи й Удари
apia със' плесница тврьдЬ 15.141. 2.
Прен Настъпя внезапно и с голяма
сила, извия се, разразя се (за буря).
нь бж!'е (!) повёл’Гемь Удари голЬма
бУра й занёсе корабьть до рймь градь
40.3216.
сег.: Зед. оудари 11.1006; аор.: Зед. Удари
6.426, Ударй 6.426, 6.45, 6.456, 7.50, 9.66,
9.666,11.98, 11.1016, 15.141.16.1626,40.3216.
оудари 7.50, 18.181, Змн. Удариха 12.119;
плусквамперф.: Зед. бЪше Одарила 7.50;
форма от перф тип: Зед. ё Ударила 7.50
ударя се св. (Г) Срешна се в бой, вляза
в бой. й катб сэйдё гЬх'ныать снь съ
дрУгыте cnaxie на онова мЬсто, детб
се бЬха събрале бн1а вЪры й ёзыци.
та чакаха кога да сё УдарЬть й тогйва
мрьсные бша ёзыци нападнъха нбщгю
напрасно на вбйскьга хртан'ска, й
еднй посЬкоха, а дрУгы распьдиха
39.3136.
сег. : Змн. её УдгрЬть 39.3136.
удмвя се св. (5) У дивя се, учудя се от
нещо, смая се. стыи теэаннь .. й сЬнб.
прЬтвбри на злато, й даде сэномУзи
ёврёинУ. й Удивй се еэн'зи ёврёинь
6 48; й ейч'кы що сё намЬриха тамо
на кср'банете. оудивйха се за това
чюдо 39.300.
сег.: Зед. сё Удивй 33.2326, се Удиви 35.257;
аор.: Зед. Удиви се 6.42, 6.48, Змн. оудивиха
се 39.300.
удръжа св. (8) 1. Удържа, не отстъпя
от нещо, устоя, спазя. й така прЬг.б-
ныи сэць на сава... вЬрУ чйсто оудрьжа
к вЬнча се праведны вЬн'це 14.1296;
ако Удрьжй члкь ейч'кыи законь а
ёднб раз'валй. сйч'кото ё збрькаль
15.1546. 2. Въздържа се, не дам воля
на отрастите и увлеченията си. рёче
mV старець, дУма това писмб. за дУшь
чловёкУ какь да Удрьжйшь да йма
чловёкь вьзрьжашё 2.96; й срам' мь
е й да помысла й да подУ'ма таквйзи
нечйсги дУми. що тй пбскорУ каза.
амй да разУмЬешь какь ей нЬ с'мь
Удрьжала пльть си, за, з, годйнь й
пбмнеэго кУрвихь 17 1686.3. Удържа,
възпра някого, спра нй врата нй видь,
нй ключь, нй печать, нй дрхго таквбзи
нЬчтб мбже да им' се за пре. йлй да гы
Удрьжй 11 83. удръжа нечия дума.
Послушам; изпълня нечия дума,
мнение, желание, заповед. й ймаше
бь промысль ёднакь помнеэго да
го почьтё сэ тьзи почёсть что бЬше
почьтень. а той не послУша бжпо
заповъдь й не Удрьжа нкговата дУма.
амй нрЪсгьпи воли бж!а 38.284.
сег.: 2ед. Удрьжйпгь 2.96, Зед. "Удрьжй 11.83,
Удрьжй 14.1296, 15.1546; аор . Зед. оудрьжа
14.1296,Удрьжа 38.284, Змн. Удрьжаха 8.586;
форма от перф тип: led. с'мь Удрьжала
17.1686.
удръжа се св. (2) Въздържа се, не дам
воля на страстите и увлеченията си.
где ё бол'Ьр'ство тамо члкь нй сэ чтб
не мбже да сё Удрьжй. сэ болЪр'ство се
сЬкы гръ ражда 31.2206. И Сдържа се.
й не мбжаше да се Удрьжй сэ жалость,
й сэблйваха м8’ слъзи бчйте 5.346.
сег. Зед. се Удрьжй 5.346. сё Удрьжй
31.2206.
удръжавам несв. (1) Удържам, възпи-
рам някого, спирам. й пакь т£ не
Удрьжана нйчтб. нй врага, нй видь, нй
ключь, нй печать 11.83.
сег:: Зед. Удрьжава 11.83
ужас м. (1) Ужас, извънредно голям
страх, амй послушайте блвёнш
хрттане. за днешны празныкь. защб е
пЪснь цркбвнаа й мльчаше мнсэго со
члци. й на агглы "Ужась 35.2576.
ед.: Ужась 35.2576.
ужасен прил. (1) Ужасен, който предиз-
виква ужас, вйжь чюдо прЬславно й
"Ужасно 34.249.
ед : ср. Ужасно 34.249.
уженя св. (1) Оженя, свържа с женит-
ба. й сосаха мУ и тТа жлы йцы, й Ужёни
ей й вт брата дъщера 15.135.
аор.: Зед. Ужёни 15.135.
уженя се св. (1) Оженя се, встъпя в
брак, й кога порасте, да сё "Ужёни
не щЪ. амй ос гави родй’елкте ей, й
стань калбёръ 15.133.
сег. Зед. сёУжёни 15 133.
узаконя св. (2) Узаконя, утвърдя някак-
во правило като закон, бти й ные да
пршмё. снУ бжпо, положешёто что ё
Узакониль 33.240; зашо йз'прьвЪнь сэ
ба така е Узаконено да Ймаме стра й
послУшанТе на цара 33.240.
форма от перф. тип: Зед. ё Узакониль
33.240; прич.: мин. страд, ед.: ср. Узаконено
33.240.
узема св. (131) 1. Бзема, поема в ръка.
й рё, стмУ. бче стыи това ми е на
блвеше, й на прощеше, щб зё сэ тёбе,
й раз'трьнь ей рУката вйдЪ бысерь
мнсэгоцЪнныи 2.14; й азь "Узехь сэ
рУцЪге мУ, ковер'ть 15.1546; й тогази
оузё сэ стыте тбговы рУц4 послашето,
сэ ёпкпыте, й въвёде го вьтрЪ въ
полагыте М.1286. 2. Взема, получа
нещо. й рё мУ стыи. нелй си Узёль
мыте й бсУдил' гы ей неправёдно
15.1446; блгодарю те гй бе мой защб
ми даде та"Узехь млтйна сэ домашны
свой людТе 40.321; й рё. да пофЪбете
стго дам!ана блйзУ при стго кбз'ма.
защб, не Узе нйпата зарадй цЪна. ами
гы е Узёль, зарадй йме бж!ё 10.77.
3. Взема, отнема наейла, грабна. и
жадно плачЪше й дУмаше сэ горе мёне
й вам' дЪчйца, как'во дочаках'мё й Узе
майка зы чюждйнець й наейл'никь
5.32; й катб си идЪха по пъть тогази
ймь йсказа стыи ейч'ко... как' мУ оузе
корабникь жената 5.356. 4. Взема,
приема някого някъое. й така се
помбли сэн'зи бЪсь на корабниците. й
Tie гоУзёха. не знаихУ чё е д!аволь тази
жена 15.1516; й Узё ма вь гем!а злата
32.2276. 5. Превзема. поставя под
своя власт. й вь тТа днй б'Ьшейееэфйль
патрТархь але^анрьскыи, Узёль мнсэго
монастире й калбёре йзбйль 12.1136.
6. Взема. отвода някого някъде
със себе си. защб, Узё 1сУсь ёврёете
й повёде гы въ гал'галЪ 11.876, й
бн'зи 1асбнь Узё, й, мУж'Ге йз'браннш
й юнаци. й УлЬзе У корабь 11.946; й
сэ ант1сэх!а флав!ань патр!архь У’зё
съсебЪ (!) ей иэанна злаустаго 12.112.
7. Взема, хвана (някого за ръка). й
еэша слУгы хвы оузеха ю за рУкУ, й
завёдоха id У дбмь ке 10.786; й еэша
го оузеха за pS’KS’ и рекоха Mtf. пойди да
тй покаже мь 11.103. 8. Взема, отведа
някого насила. й оузёха стго слвгы
царевы, й завёдоха ю въ тьмниц!/ 9.64.
9. В състава на сложно сказуемо —
започна някаква дейност, захвана
нещо й вратарете съ насмЬаха ём8..
а др^гы се Ь'сЬтиха й paatfMbxa, оти ще
н'Ькое чюдо да сътвбри сты димйтрТе...
й £зёха да го пйтать, зашо пйтапь
за таквогози члка 9.68; й ncxonaxtf
длъббко й брЬгове стбриха велйкы
й заградиха. й ъ’зёха да напотеть
всэдата 11.98. узема мЪрка. Премеря,
взема размерите на нещо й Оома -'зё
мЬр'ка, й белЬжи сйч’ко онова мЬсто,
где що щё да стбри 7.52; узема на
себЁ си. Поема, натоваря се; приема
да понеса чуждо страдание, неволя.
зашб, той оузё на себЬ си нашьта
болесть й нембшь, й понёсе а 3.176.
сег.' Зед. 1?земё 6.44; аор.: 1 е<Э.7зё2.14,feexb
15.1546, 40.321, Зед. fee 2.136, 3.21, 5.32,
5.356, 5.38, 6.446, 6.466, 6.47, 6.48, 8.596,
9.67, 9.716, 10.77, 11 846, 11 85, 11.876,
11.88, 11.935, 11.946, 12.1095, 13.1225,
13.123, 13.1245, 14 1296, 15.1346. 15.1356,
15.152, 15.1536, 17.1666, 17.1736, 17.1746,
36.268, 37 280, 39.3126, fee 2.14, 5.362, 7.50,
8.58, 11.85, 17.1756, 32.2276, 39.303, оузё
3.176, 4.22, 4.25, 5.286, 5.30, 7.526, 9 67,
11.85, 11.856, 12.109, 14.1285, 15.1315,
15.144, оузе 5.336, 5 356, fee 6.486, 14.129,
15.1336, 15.147, 15.154, fee 7.496, 7.522,
8.59, 1 1.852, 11.936, 11.996, 12.112, 15.135,
15.1456, 16.1616, 17.1736, 33.242, 38.289,
fee 7.54, 14.128, оузё 9.666. 15.1386, fee
11.865, 15.154, fee си 17.1656, fee 39.29762,
40.32062, 40.323, 2мн. оузех'те 15.152, Змн.
feexa 5 326, feexa 5.366, 6.425, 8.58, 9.676,
9.68, 11.98. 11.99, 34.250, 34.2516, 40.3236,
оузёха 5.40, 9.64, 9.72,15.149, оузеха 10.786,
feexa 11.99, 11.101, 17.169, оузеха 11.103,
feexa 11.103, 15.1516, feenie 13.124, feenie
33.2436; плусквамперф.: led. бЬхь feeaa
17.1716, Зед. бЬше fee.nb 7.496, бЬше fee.ib
9.67, 12.1136, Змн. бЬха ?зёле 5.36; форми
от перф. тип 2ед. си7зёль 15.1416,15.1446,
ей >'зёль 31219б2, Зед. е £зель 10.766, е йзёль
10.77; бъд.: със съкр. инф. 2ед. fee щешь
15.142, fee щешь 15.1536.
уземам несв. (2) Вземам, итнасям
със себе си. а тте ей feeмаха мал'ко
истице, кби кбл'ко йщеше 17 165;
по съмръти стго велйко_миика
димйтрТа.. сэ тЬлото нкгово йз'тёче
мурб. й тол'кова, бти на сЬкыи днь
дохбждаах^, хртТйне й оуземаах^. й
нйкога не бск^дъваше 9.70б.
имперф.: Змн. оуземаах^ 9.706, fee^iaxa
17.165.
узидам св. (1) Вграоя; зазиОам в сграда,
в гр ад еж. бти когато се съвйдала
сэнази баны й тогази биле оузидале
мом'ка й момь, да се не развалы, й
затова сс бЬше онази сатана тамо
^вемелйла 6.416.
форма от перф. тип: Змн. билё оузидале
6.416.
узимам несв. (18) 1. Вземам; поемам
нещо в ръце, в уста, й бн’зи ёпкпь
нбсЬшс. й мнеэжищь ^зймаше сэн’зи
кбшь съсь гнойщето на главъта си.
й сльзи ms’ течаха йз' бчйте 9.676; й
постёше съ сэ ней и до нелм й йзимаше
анафора 40.321. И Отнасям със себе
си. а т!е ей Шемаха мал'ко истице,
кби кбл'ко йщеше. кби хлЬбь мал'ко
зёмаше. кби смокйны мал'ко ^зймаше,
а др^гы сь’хбйж’ба натопена % водйца
17.165. 2. Вземам пари, злато, сребро
катпо отплата за нещо. й да рёмь че
ё нЬкои магёсникь йлй е лъстникь.
а той срёбро й злато не feriMa. амй
еднакь твоето ймате раз'даде 7.53;
й нй_чтб не feii маха, пЬпа защб
лак^вать, нй злато нй сребро, нй
др£го нЬчтб 10.76; й дава ей лжть,
на сйч'кТи людТ’е, да чйнеть бл^дь със'
мене, й нйщо не ^зйма за ks’p'bob'ctbo
17.1686. 3. Вземам. отнемам нещо
някому. и кога ей сЬаха сЬд'бата (!),
й дохбэйахь’ мадТгчйте, й пожънх'ваха
ймь и, й сэв'цёте ймь febivtaxtf. й ничто
ймь не бставлмха 11.876. // Образно.
това са тТа агглы.. дёто ги проваждать
да взимать дшите на правёднь! людТе
32.229. 4. Вземам, водя някого със
себе си някъде. й нЪкои хртУанинь
ймаше отроче r.aS'xo й нЪмо... й
оузймаше го сэпь ms' на сЪка годйна й
занёс^ваше го оу црквата ctmS apxrfnS
11.956. // Граббам, отнасям със себе
си. й затова се бЪше онази сатана
тамо мЗемелйла. й на трети годйна
^зимаше по ёдногб 6.42; а пакь който
ё младь. а той д^ма на съмрьт'та.
помл8"и ме с pi до вйчна, (!) млад* съмь
оше не взимай ме 31.218. узимам
нечия глава. Отнемам нений живот,
погубвам някого. а сэнази романа...
раз'гнЬва се й бы 1аэанна зл£, й много
\|Д'ва го. и напокон’ ms' рё. ако домна
не вьскр±сйшь да бживйе тёбе сёга
главъта йзйма 6.42.
сег.: led. Лёма 6.42, "^зымаиь 15.134,
2ед. ?зымаш' 14.129, Зед Лима 7.53, Змн.
Изымать 9.726, взимать 32.229; имперф.:
led. йзима 17.1086, Зед. Лпмаше 6.42, 9.676,
17.165, 40 323, оузймаше 11 956, взимайте
40.321, Змн. к'зймаахк’ 9.706, ?зымаах^ 9.706,
Ь’зймаха 10.76, ^ымахУ 11.876; нов.: 2ед.
взимай 31.218.
узмас». (45) 1.Взема, поеманещовръце.
дойдё рёдь й дс всма бжш члкь нёлТ
е, пази се w много пйтТе. й не да
^зме сэн'ъзи чаша 7.50: й рё и ей йзмй
тойзи прьстёнь. й чювай го 40.3206; й
хл£бь даде агари. и рё ей. "^змй това
й б£гаи где бчйте ти видать 11.85; й
тогйва онази жена с? йдё в чёр'кова
да ей 8'змё тёп'цгата 39.3176. 2. Взема
пари, средства, присвоя. затова така
рё гбдЬще да оузме й ft защб 61ше
лаксэ амй да йма помнеэго 34.2506; й
кбл'ко .. без'срам'ство стори npt ха...
годЬше й сэ мурбто, цЪната да s'3'ме
34.2506. 3. Превзема, завладел, на
ftptniHbin днь на стго нёстора, да £змё
^адь солйпь, да ё s’ наши pS’ut 9.72. 4.
Взема, отведа някого със себе си й
реко, ймь. взмёте й мёне да йдй й азь
със вас' 17.169. узма душата някому.
Взема душата, отнема живота на
някого. й дбмаше, йзмй дшьта мй
бе мой, бти векгё не мбжа да трьпй
гладень 11 90; й nono6pt е да дойде
люта съмрьть да мй ^зме гр%шлъта
моа дша 13.1216; узма си кръета.
Понеса страдание за християнската
вяра. топа е кой се сэрёклъ, сэ сёбе.
й пакь рёче напоконь, да ?зме крть
свой... вйдишь лй със' как во брьжге
ейл'но чйны велйкыи црь й бь, свейте
людТе войны 16.1586.
сег : led. к'змё 5.346, йма 40.323,2ед. 7чмешь
6.44, 12.1156, ЗедЛзме 7.50. 10.765, 11 856,
12.1132,13.1216,16.1586, 16.159, оузме 9.67,
34.2506, Йзме 9.7162, 9.74, 11.826, 31.2206,
1?з'ме 12.117бЛзме 15.155,s'3'ме 34.2506, Лмё
39.3176, 40.323,1мн. ^змё 9,72, 2мн. йз'мете
15 1506, Змн. Йзметь 9.716; аор : led. 7змё
17 172, пов.: 2ед. ?змй 8 59, 11.85, 13.1216,
ймй 9.67, Ый 9.696, 11.90, 13.125, 15.1536,
15 154, 40.3205, ъ’змй 11.85, Лз'мй 11.88, 2мн.
7зм£те 6.485, взмёте 17.169, описат. Зед.
дач’зме 12.1176, да ей Лме 16.158, да’^зме
16 1586.
узная св. (2) У зная, разбера нещо за
някого, науча. црь двдь тогази иЬкога
пойска да йечьтё нарсэдь ёврёискыи.
да гы^знае кбл'ко съ S пюговото цртво
11.89. ’
сег.: Зед. 7знае 11.89; аор.: Зед к’знаи
17.1756.
уйка м. (1) Вуйчо, майчич брат, а гь
нашь ic хс, брать салбмшнь що ё мтй
iwaHHs SrojtnoBS’. по това се назива
гь, Йгка iwanHS1 6.41.
ед.: Йиса6.41.
укаран прич. (1) Обруган, охулен вчера
6tine каго прЪсэбыдень й бс^день.
а днёека прославень. й псхвалкнь.
вчера йсарань й заплюень. и заз'шень
сэ плеснйца. й Граничь, а днёека се
прослав л н 35.258.
мин. страд, ед.: м. йеарань 35.258
укарувам несв. (1) Карам се на някого,
хокам. зара' това се раз'ерьжда на на.
и оукарй’ва нй катб баща свое чёдо нъ
гол'коза не наказ8’ьа на кбл'кото кыё
нйто йдбе^ваме 1.4.
сег.: Зед. оукар^ва 1.4
уклони се св. (1) Прен. Отклони се
от определена линия на поведение,
престана да действам по определен
начин. напр-Ь се Уклонй сэ зло, ато
почни добро да стг^вашь 31 2196.
пов.: 2ед се Уклони 31.2196.
укорени се св. (1) Вкореня се, прихвана
се, пусна корени. й Укорени се бнова
дрЪво счхое й прорасте, й цв£ пУ’сти. .
й плбдь зр£ль принёсс 37.2746.
аор : Зед. Укорени се 37.2 746.
укори св. (1) У коря, отправя упрек към
някого. коты почйташь постарого, ато
ба почйташь. й да не оукбришь нйкога
члка щотб е старь 1.56.
пов.: описат. 2ед. да оукбришь 1.56.
украда св. (4) Откраона, задигна нещо,
присвоя. й Учениците mV радй любовь
что mV дрьжаху законь. пойдоха
нбпп'ю тй го УкрадУхэ 36.2696; й б'Ьше
нЪкои члкь въ сть! rpl' ймето mV
pVмйль, сребрб_продав'ць. въ врЪме.
бновз эукрадеше mV сребрбто.
ейч'ко 14.1306.
аор.: Зин. Украддха 12.119, оукрадоше
14.1306, УкрадУха 36 2696; форма от перф
тип: Змн. съ Украле 6.416.
украден прич. (1) Като прил. Открад-
нат, който е присвоен, задигнат. амй
йдй сега на бнова м Ьсто да ей найдешь
сребрбто Украдено 14.1306.
мин. страд, ед.: ср Украдено 14.1306
укради а св. (3) Открадна нещо,
задигна, присвоя. а седма е заповЪдь
6ж!а. щотб да не оукраднешь чюждо
н£що нЬкога 1.7; тогйва щьть да
плАчать т!а дёто ймь зарачах'мё, да не
УбТёте. да нё У’крад.чете 18.197.
сег.: Зед. оукраднгтпь 1.7, Зед. Украднс
37.278; пов.: описат. Змн. да Украднете
18.197.
украсен прич. (9) Като прич. Украсен,
който е направен да изглежда хубав,
красив, й едва занёсоха телбто 6ж!ёмУ
члкУ до црква стго вонифбн'та й
положпха го въ ков'чегь злать. й
мн«го_ц£нно камёше й бысерь У'кра-
сень 40.324; чева вйдишь, и мой
к’красёни кУлы на мойте двбреэве
тол'кози хУ’бавы чар'даци 31.218. //
Образно бёхУ нагледь със' ббразь
катб агглы бжш. със' любовь й със*
вЪра у’красёни 10.79.
мин. страо. ед.: м. Украсснь 8.556, Украсень
40.324, ж. Украсена 15.149, ср Украсёно
40.3206: мн., Украсёни 10 79, 15.149, 31.218,
Украссни 31.222, Украсёнш 32.229.
украси св. (9) У крася, направя нещо оа
изглежда красиво, й кога пб'расте. й
годйха го за мома сэ царёва рсэда...
й кога бы врЪме сторйха свад'ба.
й Украсиха трапёза й вЪн'чаха й въ
цркбвь стго фонифбн'та 40.3206. И
Образно, й сэгдё да ей ^краей дшьта,
сэ дУмы що съ цркбвны 9.616.
сег.: Зед Украсй 8.556, Змн. Украсй 9.61 б2,
16.1596; аор. : Зед Украси 11.1026, 14.1276,
Украсй 39.3096, Змн Украсиха 40 3206; пов.:
Змн. УкрадЬте 40.3226.
укроти се св. (3) Укротя се, стана
кротък, успокоя се. това като чю црь
Укроти се ерцёто mV, й рг ймь крбт'ко.
кажЪге ми как' стё помлиле ба 15.148;
азь видЬ аспйды неУкротены, а т!е иа
Укротйха 21.2106.
аор.: Зед. Укротй се 15.148, Змн. са Укротйха
21.2106, «кротйха се 21.2106.
укротннам се несв (1) Укротявам се;
ставам кротък, послушен, зла жена
никогн са не УкрэтЬва. подобрЬ е
желазо да варйшь нежелй зла жена да
Учишь 21.2106.
сег.: Зед. са УкротЬва 21.2106
укр’Ьпи св. (5) У крепя; направя някого
по-крепък, no-силен, по-устойчив; дам
сила някому. й ре mV архггль. гь със'
тёбЪ что ё ейл'нь да тё УкрЬпп 11.88;
подан намь гй ейла, й УкрЬпй ны да
имаме трьпЪше 5.31; ами ти се млю
да мё блвйшь й да мё Укрепишь да
пбйдУ да mV нав!д 9.65. укрЪпи си
срьдцето. Успокоя се. тива катб чю
стыи, растрепёра се сэ страхь й паде
доля Сэ конн того, й напоконь по сэн'зи
ча едва си ЗкрЬгй ерцето. й стань й
глёда да вйди сэгдё бы тойзи гла 5.29.
сег.: 2ед. йкрЪийшь 9.65; аор.: Зед §крЬпи
5 29; форма от перф. тип: 2ед. ей йкрЪпйль
2.13; пов.: 2ед. к’крЪпй 5.31, описат. Зед. да
Йкр'Ьпй 11.88.
укрЪпя се св. (2) 1. У крепя се, стаи а
по-крепък, добия сили й тогази MS’
се йвй образь брёль злато^крыл'нь.
назнамён^ваше ха распётаго. й със'
нкто се ЛсрЬпи пакь. й покан^ваое
се да йде да проповЬд8ва ха 36. 2706.
2. Прен. Застана на определена по-
зиция. започна да действам само от
определена позиция, бь да йз'бави на
сэ съблаз'нь, й сэ прЬльсть. й да ни
йчюва, й да ни дадё нкость й крепость
да се йкрЬпймь на добро 17.168.
сег.: 1мн. се УкрЪпимь 17 168; аор. Зед. се
б’крЬпи 36.2706.
укусювам несв. (1) Вкусвам, хапвам или
пийвам мазко, идёте ймь бъше да
думать бжЧи рЬчи й мал' ко оукйеюваха
хлЬбь със! водица 17.165.
имперф.: Змн. оук^сюиаха 1 7.165.
укуся св. (7) 1. Вкуся, хапна или пийна
малко. защо мнеэго вйно пий кога бЬ
на ёгуп'ть. a г?ка и вода нема да Sk^ca
17 172; послушай мёне стар'ца молю
ти сс що тй принесб мал'ко сэ йстёто
да кк^сиши 17.1746. // Образно, ами
ны гощава гъ със' гоз'ба нбнаа й
чиста й ста. дето не мбже да погыне
S’ члка нйкога които ё със' чисто срие
s’KS'cmib 34.248. 2. Вкуся, усетя вкуса
на нещо. й това се зове чюв'стьвно.
защб йсЬтишь със пльть ей что ей
похватиль, йлй S’KS’crinb 38.283
сег.: led. JkSca 17.172,2ед. ?й?сищи 17.1746,
Зед. itilcH 14.1296, аор.: Зед. Меи 17.1746;
форми от перф тип: 2ед ей }к^ейль
38.283, Зед. ё #к£силь 34.248; бъд.: Змн. щь
да S'KoycATb 37.274
улазя св. (3) Вляза проникна еътре в
нещо. й въвёде ю сшённикь вътрЬ
въ бл'тарь на трётыи степень въ
стаа сты. дето бЬше повелЬно сэ ба.
съсоломонова (!) премудрость, да
$лази сщенникь о тамо на годйна
по ёдн^щь 13.1236; й бжЧа блгть
йвй се на раба своего, каго прьвЬнь
при анастасЧа цара. катб • лазЬше "tf
цар'скыге полаты със' архЧёреёте. й
кога бы вътрЬ при завЬсь отвори бь
бчйте paps’ 14.128.
сег.: Зед. Ь'лази 13.1236, йтази 14.127;
имперф.. Зед. tfoasbute 14.128.
улегувам несв (1) У.чягам, стихвам (за
вятър). вдйгат' се й сйл'нЧи вЬтроове,
и пакь. прЬстат’вать й ь’лёгхвать
31.220
сег. : Змн. йлётУвать 31.220.
улеза вж. улЬзя
улица ж (3) Улица, път в населено
място между сгради и дворове
й щё да ймь навые, й да гы s’Gbic, й
тЬх'ныте тЬла щё да гы фрьли по
Ктиците град'скые, да 1Ы потьтчать,
й да видеть людЧётЬ чё ймь ё нзвйль
18.1866.
мн.: Ч'личи 18.1786, чл. ^лидите 18.1866,
Лпщите 36.2676.
уловля вж. уловя
уловя се (4)1. Уловя насила задържа,
хвана някого. й щЬха да Яловеть със
хытреэ фйлиппа да го «’бЧють. зашб го
прелъстника ймахй1 36.2716. 2. Уловя;
хвана с примка, мрежа и др., заловя
дивен. прЬпрославлень есй гй бе мой.
бтй нФ си прЬдаль мёне в' рьцЬ който
ме йщЬха амй избавил' ме есй катб
п'тйца сэ прйм'ка когйто ё йлбвена
39.3086; й лов'ци кога лбвёть лбвь... й
кога Яловеть лбвь, й сЬкак ви гадины,
й тогйва се ьрьнать J дома си със'
голЬма весел'ба 31.215. // Образно.
амй затова ти се азь сега гавйхь, да тё
оуловлю със' мбн члкодтюбна мрЬжа
5.29.
сег.: led. оуловлю 5.29. Змн. Яловеть 31.215;
бъд. в мин.: Змн. щЬха да Яловеть 36.2716;
прич.: мин. страд, ед.: ж. йлбвена 39.3086.
улуча св (1) Улуча, попадна точно на
мястото. и £_и?чи сэноза мЬсго е^хата
дол'чйна. й стань на брЬгь тамь що
бЬше 17.175.
аор. Зед. йгёчи 17.175
улъза св. (79) Вляза; премина, проникна
вътре в нещо. й тоизи йнбкь видЬ въ
ёдна нощь, катб дойдбха два члка,
млады йхЛ’бавы тврьдЬ. й рёкоха MS', да
ЬлЬзе въ цркбвь да рёче ctmS димитрТю
да йзл£зе вънь 9.73; а царица повелЬ
на c.'isTbhe ей. да затвбржть вратата, да
не ь'лЬзе кэаннь да й досажда за това
лоз'ге 12.1136; й азь йтЬзб вътрЬ У гроба
да сё поклонй на тЬлото стм^ стар’цЬ'
14 1306; й приближих' се бкааннаа
азь до вратата. й кога да прЬстытж
прагьть, азь не мога ейч'ки ^тЬзоха
лёсно, а мёне като да рсчёпть че ми
нЬкои брани й не пйца мё 17 170. //
Образно, а 1сэаннь това яе-щЬше, нй
сл#гы. нй конге. амй ходЬше смЬрёно,
и пбканЬше се на я'чёчТе й оулЬзе оу
нкто прЬм^дрбсть бж!а. й дхь стыи
въсёли се въ ерцёто нгегово 12 10*4; й
еэн'зи брать като видЬ, как’ ms’ покры
сьгрЬшёше. й оу мили се, й покам се.
й Ь'лёзе S' нгёго стра бжш, й спсё се
3.21. улЬза у голЬма мисъл. Замисля
се усилено за нещо, изпадна в дълбок
размисъл й он'зи царь траТан' оулЬзе
й голЬма мйс'ль. како се дена еэн'зи
члкь, й тогази въспомЬн^ негово
добро й нёгс-во юнаш!ство. й чюдЬше
се како да стори 5.336.
сег.: led. ъ’лЪза 8.57, faitae 11.1016, Зед.
Ь’лЬзе 6.44, 6.446, 7.516, 8.556, 0 73, 12.1132,
12.1136, 12.1166, 15.1386, 38.285, 38.2926,
УлЬзе 11.96, Змн. к’лЬэе 11.102, Змн. Ь’лЬзъть
5.396, йлЪзйъ 9.72б_, 12.1156, 15.1516,
37.2796, Йт1з$! 11.96, 5лЬз1?ть 33.237; аор ;
Зед. оулЬзб 3.20, ъ’лЪзо 3 20, 14.1306, ЙтЬзб
12.113, йтйзохь 15.1526, Зед. оулЬзе 3.206,
5.336, 9.676, 12.109, 13.124, 15.152, 15.137,
Улёзе 3.21, 1?лЬзе 6.446, 6.486, 8.566, 9.67,
10.77, 11 946, 11.982, 11.1016. 12.113,
12.120, 14.130,, 15.136, 36.2686. 36.2706,
йтЬзе 7.516, йгЬзе 9.68, 11.986, йтёзь
40.3206, Змн. йтъзох'мё 5 366. ЙтЬзсэх'мё
5.376, Змн. оулЬзоха 5.30, оулЬзоха 7.496,
12.110, ЙтЬчсха 11.101, 12.1116, 12.1156,
17.170, йгЬзсше 15.143, 15.145, 15 1496,
15.151, оучЬячче 33.237; плусквамперф.:
Змн. бЬхК оулЪз'ли 17.169; форми пт перф.
тип: Зед 1 -тЬзло 11.106, Змн. съ йтЬзле
37.275; бъд.: Зед. щё да оулЬзе 12.1136, щё
да «лЪзе 35.2636; бъд. в мин.: Зед щйше да
йтЬзе 11.87, Змн щЬха да йтЬзй 11 96, щЬх^
да йтЬзЯть 15.1436. шЬха да йгёзх'ть 37 2796;
пов.: 2ед. йгЬзй 11.1016.
улЬза си св (2) Вляза си, прибера се.
прЬтвбри се сэ он'зи (Эгёнь кат б ёдна
гслЬма й страшна зм!а, й гонЬше цара
по полатите. и йз'околу го сэб'тёче, й
шЬше да ей ^лЬзе въ покатите, а змТата
го не попасти 37.2786.
аор.' Зед ЙтЬзе си 9.736; бъд в мин.: Зед.
щЬше да ей КтЬзе 37.2786.
улЬзовам вж. улЬзувам
улЬзувам несв. (6)Влизам; преминавам,
прониквам във вътрешността на
нещо. й адамь елйпаше т!а д!?мы й
рад8ваше се. й еьва сё веселЬше като
гб глёдаха чё ЬлЬзова въ адь радй
тЬхь. й прЬсэци се веселихЬ’ 35.2646;
й видЬха катб нЬкоТи клирйци чё
оулЬз^вать S' црквата, сэблЬчени вь
сэдёжди свЬтлйьави сщен'скы 3.20;
нъ да Mt’ направите кёл!а трЬде
мойте врата, защб кога оулЬзЙзамь й
йзлЬзЬ’вамъ да го поглед^вамь 4G.322.
сег.: Зед оулЬз^вамь 40.322, Зед. ЬлЬза'ва
7.52, ЙтЬзова 35.2о4б, Змн. оулЬз^вать 3.202;
бъд.. Змн. щьтьдаЙтЬз^ватъ 3.20.
ум м. (100) 1. Ум, психически спо-
собност на човека за познаване и
мислене; интелект. разсъдък, разум.
й члкь, тТа, й трите йма. оумь, дя’ма, й
дша 38 284; стаг трйцаё не йеюгёима
детб не мбже, #мь чтчьскы нйкакь
да постйгне да йспыта^какь ё 33.238;
защэ така е й стаа трйда катб ‘ мь
члк< что ражда д^ма 38.284; й д!?ма е,
что го йзыавлЬва 8'мь члчегы, си_рЬ.
что” о нЬчтб помысли SW члчьскыи,
а дУмата MS' йз'ивй мысльть 38.2846;
амй затова й бь не щЬ да влада ча^’мь
члк?. амй го бстави да бь'де на своа
воли. ако щё добро залюби, ако щё
злб 38.2826. азъ тё вйд к тй сы еднакь
младь а ^мьт' ти като старим? чловёк?
2.96; знайте блвёши хрпане малы й
велйкы. зашо безаконно шан’ство ?мь
nort'6'Ьва й л?дость страна, й людУе
въ грЪ нам'ЬрЪ 20.2086; // Образно.
глёдай да сё не йз’мамишь, й да тё
занесе оумь твой кък’ нка 1.66. 2.
Личността, нос итспят наума. со?ме
поганы... кои да се не по люди, й да
се не йдивй на твоето недостоин’ство
35.257; со лукавы Ь’ме 1?дёискыи со
без'чловёчны й завистлйъы ёврёе...
нс видите ли какь помрькне елнце й
мць. й землйта се потрёсе. й камеше
раз'паде се позна твор’ца своего като
се распё а вые скврьнны нс познахте
35.2616. 3. Ум, начин на мислене,
на разбираче. като се раз’вратиха
coHia аггле със’ S’mt’ ей й сонаднъха
со аггл’скыи чйнь. й станъха бЪ-ссове
11.826; ами сё просвЪтиха, защо ймах?
чйсть оумь й съмйсль. й съврыпёна
вЪра на ба 15.1316. // Образно, й да вы
рек? докога хромы да ходите на два
?мове ваши, ако знаете ба, йдЪтс eftb
нкго. ако е вашь бъ, й да йз’блъвате
ёл’завёлината трапеза 12.115 бия се
с умът си. Чудя се, недоумявам. й
зё да се люди и да мыелж да не б?де
аггль .. а сон’зи сТыи м?жь... каже
ми, что си помыслиль заради мене,
со д’Уаконе, й биепГ се със’ ?мьт* ей.
вЪрЬ'ваи чё см'ь и азь члкь со прьсть
и со крьвь 3.196; вьбие ми се на
умът. Запомня; задържа в паметта
си нещо, което ме е впечатлило;
запаметя. а мьчташе съ зовё. коса
нъчтё. вйды члкь. й пбвни го за нЬкои
день, йлй за мнеого дни й ьъбыло MS'
се на ?мьть й кога го смысли, а той
се йлй заемЪё. йлй расплаче 33.2336;
въложа в ума (на някого нешо)
Внуша, проявя въздействие върху
нечие съзнание, за оа бъде възприета
волята ми. й гь бь затова вълбжи вь
?мь захарУю пррк? да ю сбр?чи за
м?жа. да погуби хытрость бьсбв'скаа
13.124; двоя се с умът. Двоумя се,
не се решавам за нещо, коледая се. й
соша завйе тници видЬха, как’ сё двой
свлавТе със’ оумът’ ей й не прифата
ймь д?мата 15.145; дойде ми на ум.
Сетя се, дойде ми наум, хрумне ми.
кога ъ'змё мал'ко с?хь хлЪбець. ато
ми дбдеше на ?мь мёсо й рыба, й
вйно 17.1716; й пакь ms’ додг на ?мь.
гии ако доде сега. че как' щё да мйне
ссор’дань кате нема корйто 17.174;
достигнувам с умът си. Схващам,
проумявам а той прЪстьпи бж’Уи
заповЪдь й гдёто не достигн-’ваше съ
?мьг' ей, а гои се наемаше да раз^мЪе
33.2346; имам на ума си. Имам наум,
каня се, еъзнамерявам да направя
нешо. недъите йма на ?мьт' ей да
речёте оти соломсбнь прркь безумно
д?ма амй акб че фашате вЪра, а вые
самы себЬ си смислЪте 21.210; имам
умът си на никою или нешо. Мисля
непрестанно за някого или нещо,
имам го наум. й да ймаме ?мьт' си
на ха распётаго 16.1626; иступявам
(иступя) си (сички ят) умът. Смайвам
се, учудвам се, слисвам се. й рё царь къ
стм? докогы гесбр'г’Уе сгр?ва шь на да ей
ист?пЪваме ?мъть съ твойте хытрыни
39 3036; а царь като го видк та ей
йспй1й сич'кУать ?мь. й нЬ токе той,
ами й ейч'кы що се намЪриха тамо на
кор’банете. оудивйха се за тсъа чюдо
39.300; мисля (помисля) на умът си.
Разсъждаьам; обмислям. амй той не
чрЪ_стан?ваше со нкговото добро й
м?дро бжтано ?чёше. амй мыслЬше
на ?мът* ей акб не еббрьне сь сич’ки
соль'нь да вЪрова въ ха, нйчтб мое
ерце не шё съ зараува 9.626; ами
мйстЬше на ?мът* ей. какь съ т?ка й
др?гы мници дето съ помнеэго м?ка
лрйгрьпЪле зар адй име хве .ине йстёче
со гЬ ммрб. ами тоизи со какъо мн’Уе,
та сё прослави тол’кова сэ 5а 9 706 й
помысли на Умьт' си, тази жена та е
нЬкоа ста й прозор’лйва 17.1666; на
мой ум. На свой ум, по своя воля. ако
знаешь нЬкой бтрбва а ты mV стбри
да VMpe й> прилична нкгова съмрьть.
защб азь на мбн оумь та гб оставй
да ё досега жйвь 39 3026; на свой
ум. Самостоятелно та бЬше това
сйч’ко видЬль црь наваходоносбрь
на сънЬ. ами не знаёше щб е й как’
е, й що щё да бъде до напоконь а
прркь даншль раз^мЪль на свои "^мь,
й рё азь даншль, пркь видЬхь каже
на сънь 18.1816; на ум ми е. На ума
ми е, мисля, имам определено мнение
за нещо. й да тё ^тьк’мЪ да ей втори
настол’никь на мое цртво. амй кажй
ми що ti е на V’Mb за това 39.307;
немам па ум. Нямам на ум, не ме
интересува. а сега ни на VMb нёма
твотте д£мы. ами зарЙ1 голЬмь любовь
дёто има съ тебЬ... та затова ти д^мЗ
недЬи се эставе тумарать. й голЬмь; те
почты 39.2986; огворя (открия) ума
на няко! о. Отворя очите на някого,
помсгна му да разбере нешо. й тогази
ймь отвори ¥мьть да разь’мЬкэть
писантето 38.290: й сскры mV бь оумь
й разимо й видЬ где опира CTJibnV
арьхь сЬи’ката. й наче да копае тамо
11.101; отплесна се с умът. Отиде
ми ума по нещо, мисля само за нещо.
глёдай да се не йз’мамишь, й да тё
занесе оумь твой кък нюа. чк вай се,
да сё не оплеснешь съсь оумьть, вовь
хЙюсть й въ добрбрэбразю чюжд^ю
жень 1.66; полагай (положа) на ум.
Замислям се, вземам нещо присърце.
ами ные елмпамё на сЬкыи днь, дёто
Учи на стбе ёёлтё. а ные не слУ'шамё,
нй на У’мъг' ей това полагамё 11.1076;
тврьдЬ ей на Умь положи за стаа пёт ка.
й распали mV се ерцето 8.59; прЬвратя
си умът. Размисля се, отдам се на
мисли. това катб чю евлавте, преврати
ей Умъть й замйсли се, как' бы была
тази работа 15.145; принес а си ума
нЬкаде. Отплесна се сума си, насоча
мисълта си в някаква посока. й тогази
се зосима Уплати, й Ь’мьт' си прЬнесе
нЬкаде. като чю сэ ятёж че гб повйка
на Ймето mV 17.1666; прЬтворя ума
на някого. Променя нечие мислене
и поведение, й видЬ царь че не мбже
нйкакь Умъть да ймь прЬтвбри тогази
повелЬ да ты йзведУгь на ёднб поле, й
да пустеть на тЬ ёдного лъва гладка
5.39; й напоконь пакь помйелп
давно mV прЬтвбри Умъть. й повелъ
да го затвбреть въ тьмницУ, давно
би се сэбрьналь кам’то нкгова вЬрэ
9.64; с ум. Наум, мислено, негласно.
а тта се мльксэ млЬше. й съ ?мь ба
блгбдарЬше 39.3086, с ум изгубен.
Луд, безумен, не с ума си. сет радй
мнеозы нецУжны въ ва й спЬть
довбл’иы. сй_рЬ мнсого 66л ны й със
Умь йз'тУбеми 35.266; сбръкувам
ума (някому). Умопобърквам; правя
някой да си загуби ума, да се побърка.
защо безаконно шан'ство .. на хытры
[мастера] масториата й заборавЬ й
збрькУва й Умтть та не мбжать да
смйслжть съ рьцЬге ей каква работа
да чйнжть 20.2086; слагам на умът
си. Припомням си й сам’сй дУмаше
ей, й слагайте на оумь г' ей да вйды
йма ли нЬкои дёто нЬ е сториль сЬме
Сэ снсэнете шлювы 13.121; стоя на
тоизи ум, Държа на мнението си, не
отстъпвам от убежденията си. й рё.
гесэр'пе. дойде ли ты нЬкое пбкаше
(!) за в’черашното сэговарЬшё. йлй
бщё си стойшь на тойзи VMb 39.299;
събера си умът. Събера си ума,
започна да внимавам какво правя.
амй да послУшаме хУбевЬ й да
вЬрУваме йстЬн’скыи. й да ей з’берёме
оумьть сЬкыи сёбЬ ей. че щё да бьде
судь бжш, й вектс да не съгрЬшавамё
18.1776; й ные блвёнш хрттане да
йсправи самй сёбЬ ей дгльта й да
й очисти сэ мнеэгыте наши теж’кы
грЬхсэве амй да се погрйжй й да ей
?берёмь х'мьть да сё Уплати 18.2066.
ей.: оумь 1.66,2.10,11.101, 1:.1066,15.1316,
18.1906, 38.284, 39.3026, 7мь 5.28, 8 55,
11.82,11.826,13.124,14.127,15.131.17.1716,
17.1742, 18.1806. 18.1816, 18.186. 18.1956,
18.1992, 18.204, 33.233, 33.234, 33.238,
33.2386, 34.2496. 35.266, 38 282б2, 38 283,
38.284, 38.28463, 38.2866, 39.299, 39.307,
39.3086, 39.319,ймь 8 55, 8 59, 11.84, 11.92,
16.158, 16.1586, 2G.2086, 33 2386, 39.2986,
39.300,оумь 11 101лмь31.222б,ймь33.234*,
оумь 33.2476, чл. оумьть 1.66, 18.1776. ймьТ
2.96, 9.64, 16.1626, 21.210, 38.283, 'Умы'
3.196, 31.2226, 33 2.346, ймъть 5.39, 15 145,
38.291, 39.3036, 39.3186, ймьТ 9.62, 9.626,
9.706, 11.826, 11.1076, 15.131, 34.2496,
'ймъть 9.64, 11.108, ймьт* 11.826, 17 16662,
ймъть 11.926,оумъг 13.121,15.145,15.1496,
УмъТ 15.144, оумьть 18.1836, ймьть 18.2066,
20.2086, ймьть 31.222,"ймьть33.2336, 33.234,
оумьть 33.234, ймьть 38.290, зв. йме 35.257,
йме 35.2616; .мн.: ?мове 12.115.
умаля св. (3) Намаля, направя нещо
да стане по-малко, умаля. ами радй
мнеэго да се не бавимё. та Хмалйх'мё
дймыте 11.94; а тон npie нищета, бти,
зань да обогати сыромасите что сь
сэпадньле сэ добрыте работы, й что сь
съ лишите сэ бж.а волы затова бы катб
сиромахь да Хмалй намь грЬховете
33.235, // Понижа. катб й двдь прркь
каже. ймйлиль оси его малы» чйпеэ сэ
аггль. си^рт, каже. зашб кмйра члкь,
затова е помал'кь сэ аггла 38.2836.
сег. Зед •'Мали 33 235; аор 1мн. ймалйх'мё
11 94; ферма ом перф. тип: 2 ед «малиль
ёси 38.2836.
умаля се св. (1) Смаля се, стана малък
по размера, умаля се. й катб сэблакь
зёме да сё чйны голЪмь, а катб една
кап'ка се Умалй. й пак’ се вдйга катб
лЬна, а катб йскра Угасне 31.2156.
сег.: Зед. сеймалй 31.2156.
умалЪвам се несв. (1) Смалявам се.
ставам малък по значимост, ума-
лявам се. npt мой образь. тбл'кова се
й ймалъвать грЬхсэвете на сэнта что
принёсйвать с в t щите 9.74.
сег. Змн. се Умаливать 9,74.
умен прил. (6) Умен, който има ум;
разумен, мъдър. амй ходите хУбЬве, н£
като г.тйпавы, ами катб Умны. замь да
смыслЪме врЬмето бти се минз'ва като
днь едйнь 18.1806; й видиме го какь е
пакь Умёнь й кыжёнь й пбетникь 7.53.
//Който има здрав ум. й ббл'ны людте
да гы бзравй. лх’ды людте й ft змны да
гы стбры 18.187.
ед.: м оумень 5 28, ймёнь 7.53, "ймень
18.1876, оумень 34.2526; л<н.:"ймны 18 1806,
18.187.
умеся св. (1) У меся; смеся едно нещо с
друго, за да получа определена смес.
тогази Йзё данТиль смолУ, й лби, й
космы, й УмЬси тЬхь, й стбри гы катб
прЪсьн'ци мал'кы вт 11.936.
аор/ Зед. УмЪси 11.936.
уметна св. (4) Метна, хвърля някого.
йлй не бы мбгль еэша трите сэтроци
йзбйвиль да гы не Уметньть въ пёщь
12.117; кажете ми брала, где с'мь
сега. чини ми се че с’мь У морёто гдёто
мё Умётнъха трите калбёре 11.102;
ако ли 'сё нЪкои не поклонй на царев ь
образь. й прЬстУпи царево повелЬше
тоизи члкь да сё Умётне У пламень на
пёшь раждеженнаА 11 92.
сег.: Змн. Уметньть 12.117, аор.: Змн.
ймётньха 11.936, Умётнъха И 102; страд.:
пов. описат. Зед да сё Умётне 11.92.
умилен1 прил. (1) Умилен; съ&уждаш,
пребизвикващ милост; трогателен.
таквйзи дУмы смЬрённы й Умилюнны
подУма 1сэсифХ пилатУ й пилать сэ 6а
наставень даде тсэсифУ тЬлбто гни.
35.260.
мн.: Умилюнны 35.260
умилен11 прич. (1) Умилен, прявяващ
милосърдие, милостив, оумлгснь бУдй
гй на твоа блгость. й на твой разУмь
да гы приведёшь 36.270.
мин. страд, ед. м. оумлкнь 36.270.
умиление ср. (1) Умиление, милост. й
дрУго чюдо слад'ко послушайте стмУ
дето радсэ йма мнеэго й х’мил’ЬнУе
който каз?ва й кбйтс слушать 39.317.
ед.: хмйлЪше 39.317.
умнлостивя се св. (3) У милость вя се.
стана милостив ные едйнь дрйыи
да се прости, й гнЬвь сэ на да сомётне
да се бь на на ^млтйвы. й дхь сты tf на
да 6tffle 3 18
форма от перф. тип: Зед. се х’млтйвиль
4.23; пов.: описат.Дед. да се ^мотивы 3.18;
усл.: Зед. бы се Имлттвиль 11.107
умили се св. (3) Смиля се, изпадна в
умиление, троена се. тогази катб чю
црь. оумилй се със* дшьта ей. й ре
ча грйте M'i'A'ie. сэсёга да 6tffle вамь
даровань животь вашь 15.1486, й
сэн’зи брать като видЬ как* Mtf искры
сьпэЬшёше, й оумилй се, й покае се.
й йлёзе i нгего стра бжш, й спсе се
3.21.
аор.:3ед. оумилйсе 3.21, оумилй се 15.1486,
2мн. се Умилих'те 35.2616.
умирам несв. (20) Умирам, проставим
да живея-, издъхвам, заливам защб
'(мира члкь, затова е помал'кь сэ аггла
38.2836; раз'болЬ се сэнази мома. й
тёж'ко лежаше, й плачьте, какь tf мйра
некртзна 11.105; нападе морь на па
чьтенште людУе й мнсого (vripaaxtf
11.896.
сег.: led. tf мйромь 7.536, оумйра 11.104-5,
2ед оумирашь 11.96, tfMripatub 18.203. Зед.
(’мира 11.105.38.2936, |(мйра 15.131,18.2026,
38 2836, 38.284. 2мн. (мьрате 11.836, Змн.
оумйрать 11.826, ^мйрать 11 96, 18.1976.
18 206, ймйрають 20.2086. Кмйрагь 31.2186,
Ямйрать 32.226, ймтрають 32.229; имперф.:
Змн. tfMripaaxtf 1) .896.
умирение ср. (1) Успокоение, спокой-
ствие, мир. й да дочакаме зраво й
мйр'но. й без'бёдно. й спсеше й на
дшйте й на тЬлото ^мйренУе 39 3196.
ед к’мйреш’с 39.3196.
умиря св. (8) Умиря, смиря, укротя
й ныз сёга так'вьзи празникь, ймаме
й гак'в'зы днь, npa^ntfBaMe uptf дето
е дошьль да оумйрй сич'кыи свЬть
33.2326. И Образно, амй бь щЬше да
й (мйри ерпёто, й да гы ббестрашй
38.2886.
сег.: Зед. оумйрй 7.516, 33.2326, 2мн.
оумирйте 15.1436, Змн. оумирдгь 15.143,
х’мирдть 15 1456; аор.: Зед. ь’мирй 5.36, Змн.
(мирные 15.1436; бъд. в мин.: Зес. щыпе да
(мири 38.2886.
умиря се св. (8) 1. Помиря се, престана
да се карам ши сърдя с някого,
сдобря се. и рё геи архггль михайль
врьнй се назадь при госпожд( свою, й
оумйрй се със' нкю 11 846; й оумирй
се прьвЬкь съ със' (!) брата твоего, й
тогази дойди, й 5’зми ей дарь твой й
принеей го къ 6л' raptf 13.125 2. Прен
Стихна, отслабна, изяезна. посем'сега
прЬстань зависть фарисеискаа. й
«мйри се вражда Кдсиска, й съврЬши
се, думата на книжниците 35.2596
сег.: Змн се (мирАть 11 906; аор: Зео.
(мйри сс 35.2596, пов.: 2ед оумирй се 3.206,
11.846, 13.125, сумири се 11.104, ?мирй се
13.1256, се "(мири 31.2196.
умисля св (2) Намисля, реши й дейдз
до нЬкоа рЬка голЬма й стой глёда
ю какь ё мнеэго кода й не мотать
прЬминь’ дЬцата защо бЬха еднакь
мал'кы. 5 ми оумысли да прЬнесё едно
по едно 5.326.
аор.: Зед. оумьгсли 5.326, 8.59.
умишление ср. (1) Действие, извърше-
но с умисъл, по предварителен план',
умишление й рё мё царь как'ьа
хытрбсть направы тойзи трйклети
гесэр'гУе, ето видЬх'ме ейч'кы какво
ли (мышлгеше направы 39.3026.
ед. (мышлгегпе 39.3026.
умлъча св. (1) Замлъкна, пре стана
да говоря, умълча се й тогйва като
чю онази дша окаанна, й (мрьча (!)
немаше сэвЬть чтб да рё 32.231.
аор.: Зед. (мрьча (!) 32.231.
умножа св. (3) Умножа: направя броят
или годините на нещо да нараснат,
да се уголемят. мнсэгоугЬтны царь’, бь
да тй У’мнсэжй цар'ството 9.63; привел*
ме ей да прокльнь еврёете, ами nt е
воли бж!а защо сь сэ вйка блвени.
бь гЬх'ь ё ^мнеэжиль й възрастоше
33.243.
форма от перф. тип. Зед. с ймнеэжиль
33.243; бъд.'. Зед. ще да ч’мнеэжй 11.856;
пов.: описат. Зед. да ймнеэжй 9 63.
умножа се св. (5) Умножа се, увелича
се в количествено отношение. к чюи
въздышёше й бо.тЬсты слв’га твоего,
бтй се ймнеэжиха дУш'мане мой
39.3016; й така по мал'ко мал'ко със'
блйть бж!а. та се "кмнсэжиха дрУжйна.
й станъха до, н, сты сэци 14.1276.
аор.: Змн. се^мнСэжиха 14.12762, Умножила
се 36.2686, се ймнеэжиха 39.3016; пов.:
описат. Змн. да се Умнсэжеть 15.1396.
умножавам се несв (4) 1. Умножавам
се, нараствам в количеетвено отно-
шение. а той не межаше да трьпй да сё
оумнеэжава рсэ! хрпан'екыи 15.1386;
да затртемь где йма xpria не по ейч'ката
землй ато да сё Умнбэжавать ёллйны
39.297.2. Умножавам се, уголемявам
се й да расте. със' тЬлото ей, а на
дшьта мУ да сё У’мнсэжава добро, й да
раз'мыслюва что е вблм бж'1а 33.234.
сег.: Зед. сё сум’кэжава 15 1386, съ ймнеэ-
жава 15.1386, сё Ынсэжава 33.234, Змн. сё
Умнсэжавать 39.297.
умножувам се несв (2) 1. Умножавам
се, нараствам в количеетвено
отношение. амй врагь... вйды
как' сё ь’мнсэжУвать хрпане. а
ёлл'йн'щи мал'ко состанУвать 9.63.
2. Умножавам се, уголемявам се. и
вражда УмнсэжУваше се й 6s' никои
не слУжаше ами слУжаахъ’ д’ГаволУ
33 235.
сег.: Змн. сс ь’мнсэжУватв 9.63; имперф : Зед.
ЙчисажУваше се 33.235.
уморен прил. (5) Уморен, обзет от
умора; отпадная, изтощен. й катб
нЬкои кога е Уморёнь сэ длыъ пк’ть
й лрогорЬль сэ пёкь, й бжьдк'Ьль. й
найде кладен'ць стУ’день... й не т’ща
го нЪкои ейл'никь... й тврьдЪ мУ е
оейл'но, защб... mS' не дава да шё,
катб жьдУва 12.1186, й прив'таса
стыи оуморснь й попотйл' се 15.144; а
збсима госта на дрУгата странь Уморёнь
веке не мбже да течё 17.1666.
ед.: .и. ?морёнь 12 1186, оуморёнь 15.144,
к’морёнь 16.1576, 17.1666, Уморень 17.166.
уморение ср. (1) Умиране, умирачка.
ако ли б'Ьше нЬкои за Ь’морёкТе, а
азе го кор'толиса. й ейч'кы сыроти й
вдовйци блвлйха ме 31 221.
ед.: Уморсше 31.221.
уморя св. (3) Уморя, умьртвя, убия. й
мнсэго дУмаха за тёбе зло. й молйха
ms’ се да Ь’лЬзе въ rpd да тё Умори, а
той не щЬ 6.44; и па тогази позна че ё
дзаволь, бти щЬше той ча да ю Уморй
10.78.
сег.: Зед ймэрй 6.44, Умори 39.3186; бъд в
мин : Зед щЪше да Умори 10.78
уморя се св. (2) Уморя се, изтощя се.
така се наема трй четыри пъти, й
не могб. й сторй ми се като всэиска
мнсэго- та мё не ш’ща, й досадй ми
се й Уморйх' се 17. ПО; та бёл'кы
приейлюва на бь да пр-Ьтрьпимь мше
йлй ны каны да сё Умори сэ говЬене.
нЬ така, амй тьк'мо нщё со на бь шб
мбже й ные сэ сё ерце 39.3196.
сег.: 1мн. сё Умори 39.3196; аор.: led.
Уморйх' се 17.170.
уморявам несв. (1) Уморявам, причи-
нявам смъртта на някого, умърт-
вявам. не до ми л Ь ли ты гесэрчТе
щотб ймаше любовь со люд1ётЬ. й за
това добрб щетб азь стрУва тебЬ. амй
тё чакахь дано се покаешь та те не
Уморйва 39 307.
сег. led. Уморйва 39 30^.
умра св. (90) 1. Умра, престана да
живея; изоъхна, загина. й гои ча
раз'болЬ сс . и мал’ко днй бы и УмрЬ
сэн'зи корабникь 5.336; й рё дашиль
йлй мё помЬяй бь й не мё е оставила да
УмрУ. й стань й йде до сытость 11.94;
й стыи сумёсэнь като вйдЬ сэныа
калибре, привйка недЬйте мё амй мё
составите да си доврьша млбата що
сё мблй сега, й да ей прЬда дь'шьть
да ей ймремь. защо с’мь ако бблень
2.12; йрёмомата,къстмь1... амйбЬшь
юначе поскбро да нё х'мрёшь сэ зла
съмрьть 39.3106. // Образно, бти да не
прЬ61/де бн’зи грЬхь (!) без’ еьмрьть,
амй да ймрЬ злого 38.284. 2. Прен.
Деградирам в нравствено отношение,
загубя човешкия си облик, тогази като
чю еэн’зи ёпкиь вьз’дъх’на й сьсльзи (!)
ре. бче бжш х’мрЬ Сэн’зи момъкь. рё м^
iejaHHb. сэ как’ва съмрьть. й ёпкпьть мх
каже. дшёвна съмрьть 1/мрЬ. защб зль
йзлЬзе момькь й непотрЬбнь й сега
е i планината воёвода на вльхвытё
6.47,476.
сег. led. «'мрХ 2.116, 11.94, ей Йиремь 2.12,
оумрХ 11.105, tfMptf 11.105, ймра 39.3106,
Хмра 39.314, 2ед. оумреии. • 1.36, 1.66,
Умрешь 4,24, 6.456, 34.255, Умрешь 7.53,
39.3106, Зед. Хмре 6.486, 11.1046, 14.1296,
18.191, 20.2086, 32.228, 35.261, 36.269,
39.3026, Хмрс 9.666, ХмрЬ 33.246, 38.284,
УмрЬ 38.2836,?мръ 38.284, Хирт. 39.303, /.мн.
ймремь 16.1606,2мн. Умрете 15.146, оумрете
18 1786, Змн. оумрьть 1.36, иумрать 18.186,
Хмрать 18.191; аор.: led. "^мрЬ 11.1036, Зед.
ХмрЪ 2.116, ХмрЬ 3.18, 6.47, 9.66, 16.161,
18.1826, ХмрЬ 5.336, 5.386, 6 42, 6.446, 6.45,
6.476, 8.57,9.626,9.66,11.87,11.902,15.1366,
18.1956, 18.2006, 31.216, 35.2626, 36.304,
Умр+. 6.47, ХмрЬ 6.476, оумрЬ 39.2976, Змн.
оумрГ.ха 1.8, ймрЬха 6 46, 12.119, 12.1206;
плусквамперф.: Зед. 6Ъ Ь’мрмл1 34.2496,
бЬше ХмрЬль 36.2686. Змн. бЬха ’/мрЬле
6.46, 35.264, бЬха йкр-кле 35.2646; форми
от перф. тип: led. с'мь ДтрГла 17.1756, Зед.
ё ймрЬла 2.13, ё ЯмрЬль 2.146, щЬль да Хмрс
4.23, ё ХмрЬть 6.446, 6.456, е ^мрЬла 11.1036,
ёХмрЬль 35.260, 38.282, быль х'мрЬль 39.305,
Змн. сь £’мрЬле 18.196; бъд.: Зед. ще да и'мре
9.71, ще да Хмре 11.85, 31.2176, шё да7мре
12.120, Змн. шьть да Хмрать 18.1896; бъд. в
мин.: Зед. щЬше даХмрс 11 85, щЬше цае’мре
11.87, 11.876, 32.2296; усл.: Зед. бй оумрЬль
5.276, 12.1196, бы ЙмрЬль 34.249, 35.2566.
умрътвя св. (3) Умъртвя, причиня нечия
смърт; убия, у моря. вйдЬ ибльк8'. й
порёвна мХ се, й т’зе ю въ рХцЬте ей. й
рё. краснь бЪше нагледь сэнази плодь
й добрь за идеше, детб мёне ^мрьтвы
14.130. // Изтощя до смърт. таквйзы
бЬха й пбетници що са пбетиха вь
пхетыни, й Хмрьтвиха^си тЬлбто със'
пбсть, заради цртво нбное 16.159.
аор.: Зед. /'мрьтвы 14 130, Змн. Х’мрьтвиха
16.159; прич: мин. стрид. ед.: м. ь’мрьтвень
38.291
умрътие ср. (1) У мирине, смърт. й рё
правёдни сХдта сэ окаанна дше не
знаеш’ ли бти когбто ей бкривйла на
правда, йлй си сэнёла нЬщо наейла. та
вййсь сега какь ё запйсано тХка напрЬ
прЬдй ймрьте. догдё дойде й тази дша
щотб и ей бкривйла тамь 32.2266.
ед.: Умрьй'е 32.2266.
умръча вж. умлъча
умръщъвляем прич. (1) Като прил.
Мъртъв, у когото няма живот,
умрял. така й вые да Сэжйдате свои
еьмрьть, да речёте до довёчера
далй щё дочака. й вёчерь да рсчё
далй щё осъмна... такъв’зи е быль й
прркь двдь, дето д/машс. тёбе радй
ймрыцьвлйеми ёс’мы въ днь. ейрё.
зарадй тёбе се чйниме мрьтвы сич’ки
днь. й въмЬнйх’ме се катб сэв'це за
заклане 16.159.
сег. страд, мн., йирьщьвлнеми 16.159.
умрял прил. (1) Умрял, който не е
жив; починал, йлй па /'мрЬлом^' члЮ’,
можёш’ лй да м8’ рёшь слЬпь ё. зашб
не м£ е врЬме да глёда, от! е 1'мрЬль
38.282.
ед.: м. УмрЬломЬ' 38.282.
умъдря св. (1) Вразумя, направя по-
разумен, no-мъдър: умъдря. й апль
легбма щЬше аристархй' л^дость да
ю )'мъдри, й пакь да выди ейч’кыи
съббрь чё е сл!?га сйл’номХ 61/ 36.2726.
бъд. в мин.: Зед щЬше да/'мъдри 36.2726.
умЬене ср. (1) Умение, способност да
се избере най-подходящият начин за
извършеане на определено действие.
й видюха тогази как' сь е сэбивйль
със' вьжёто й Vnxaninxa се. а чёр'ве
без'чёть мнсого по ранатг mV плъзжть.
й чюдЪше се 1г8’мень какь да сэвиё
вьжёто со нкто, с как'вб «м!ене 2.116.
ед.: ^мбене 2.116.
умЪря св. (1) Свия направя нещо да
стане по-малко, събера (платно на
плавателей съд). а едйнь сэ корабни-
ците въскачи се сэгбрЪ на кагарт,со.
дёто се зовё гаиа. да оумЪри тамо
ар'мената гано 15.1366.
сег.: Зед. оумъри 15.1366.
умЪя несв. (6) Умея, мога да върша
нещо. й погтйта го сэн’зи ьй/педь, й рё
mV, как'ва маисторТа ^м^ешь 7.496; й
вбма рё. дрьвол 1 .лень сьмь. й 2м4ю
да прави, рала, й колела, й корабе
7.516.
сег.: led. ймЪю 7.496, VmIio 7.516, «мФч
7.516, 2ед i'M'benib 7.496, 7.516; имперф..
Змн. ’'мЪаха 6.416.
унгия ж. (1) Унция, единица мярка за
тегло. й постёше съ со нели до не Ам й
^зимаше анафора, й йд^ше двФ ?н'г!и
хлЪбь й дв1 чаши вода шаше 40.321.
мн : VhTih 40.321.
унеса се св. (1) Унеса се, изпадна в
полусън. й в' тьзй нощь като бЪше сты
в' тьмнйцата. й млЬше се 6V, Vnece се
мал ко на сънь, й глёда ха насънЪ чё
дойде та го цЪл^ва .39.306.
аор.: Зед. Vnece се 39.306.
упазя св. (33) 1. Опазя, запазя някого
за определено време или докрай. сега
азъ сэхбжда на дльгь т’ть. й тёбЪ
пр'Ьдавамь ctmV ko3'mV й paMiaHV й fie
да ти 6ъд1?ть на помощь, й да гё ёпазё
сэ ейч'ко зло 10.776; й сэ тойзи днь не
сэстьпаха баща [ms’] и май[ка] mV сэ
чер'ковата ctmV, амй mV се млв.ха да
й Vna3H снатого 39.3136 2. Опазя си
отстоя си оокрай (вяра, изповедание).
дай ми хе сйла до край живота моего,
да си Viia ia вЪрата твоа 39.3006.
сег.. led. ЬГтази 18.2056, си Vnaaa 39.‘006, си
Vnast 39.3026,2ед. оупазишь 8.566, йтазишь
13.1246, йпазишь 18 1876, «пазишь 18.2056,
Зед. ?пази 1194, Й’иази 11.100. 34.256,
39.3136, оупази 13.1246. 15.134, йпаз[и]
18.184, ?пази 18 195, йпази 33.239, Змн.
йпазё 10 776, аор.: 3ed. оупази 15 148, #пази
16.1616, 17.1726; форми от перф. тип
led. с’мь ^пазила 12.1096, 2ед. ей оупазиль
5.396, 2мн. сте ^пазиле 18.2026, стё ^пазиле
32.2286; бгд.: Зед. ще да йтази 34.249;
пов . 2ед. йпазй 8.566, оупази 33.2366, 2мн.
оупазЪте 15.150, описат. Зед. дак’пази 2.10,
да ёпази 13.1246, 14.1286; страд, сег.: Зед.
сё оупази 11.1006; прич.: мин страд, ед.: м.
йпазёнь 39.314.
упазя ее св. (2) Опазя се, запазя се от
нещо, преОпазя се. велйкыи тесэпе
тогйва сэговбри не помишливаи ijapV
бтй азь не ViiasHX* се сэ члчьска мйг(а
сэ тази бтрбва. амй сэ блггь й сйла ха
моего 39.3036.
аор led. Япазих' се 39.3036; усл.: Зед. бй се
оупазила 18.1946.
упивам се несв. (2) У пивом се, ставам
пиян, напивам се. й павель апль та,
каже. бразде не ((пивайте се вйно. вь
ню же ё блЪ’дь 38.294.
пов Змн. супивайте се 3.18, впивайте се
38.294.
уплата св. (5) Уплата; внуша страх,
безпокойство; стресна. а лхкавыи
дтавэль не прЬстан^ваше да ю
плаши. й .мнеэго пъти сё прЪтвараше
катб ввЪрь страшнь, давно бы ю
Ь’плашиль да бстави гп?стынн 8.56;
й pc KiHowb. еднакь пбйбтЬмо щёшь
чюдо да видишь, й тогази щёшь да сё
почюдишь й доле ть не VwiarnV със'
чюдеса, тогази те щё пръда да «мрешь
6.456.
сег.: led. i'rcianiV 6.456, Зед Оплати 9.74;
аор.: Зед. Оплати 12.1116; усл.: Зед. бы
Кплашиль 8.56, прич.. мин. страд, ед.: м.
йплашень ’8.185.
уплата се св. (50) Уплата се; обземе
ме страх, безпокойство; стресна се.
й азь ддаконь оуплашпх' се тврьдЪ,
й не см^ихь да се приближа нйкакь
при пито 3.196; чк>х’те лй блвёнти
хрпане. кол’ко х^бавы й слад’кы д^ма
хс на добрыте людге със’ милёно ерце
да се не йплашать, амй да сё раувать
18.203.
сег.: 2ед. се оуплашишь 5.306, Зед. се
Оплати 13.1236, Змн. сё Оплати 18.2066,
Змн. сё Ь’плашать 18.203; аор . Зед. !?плаших'
се 3.19, оуплаютх' се 3.196, Оплати се
17.1706, Зед. Оплати се 2.11, 7.51, 9.71,
11.96, 11.1016, 17.166, 17.1676, 39.305, се
Оплати 4.216, 4.246-25, 8.576-58, 9.636,
17.1665. Оплати се 5.34, 12.111, сё Оплати
6.466, оплати се 11.86, 33.2416, се Оплати
15.1446, се оуплаши 17.1756, оуплаши се
21.2106, 33.2376, сё Оплати 21.2106, Змн. сё
йтлагшк'те 15.1476, се Ь’плаших’те 38.2876,
се к’п гашйх’те 38.2886, Змн Ь’плашиха
се 2.116, 4.236. 15.133, 15 1526, 36.2676,
36.2706, 38.2886, се «’плашиха 6.43, 38.2886,
39.305. Йыашиха сс 9.726. оуплашиха се
11.96, Оплатила се 12.1116, ^плашиха (!)
38.2886, се Ь’плашиха 38.2885; пов.. описат.
Змн. да сё Оплатите 38.288; усл.: Зед. бы се
Vn л air иль 33.235.
уплъзя св. (1) Пропълзя придвижа
се бавно чрез пълзене. й начё сЗн зи
дЕаволь зм!а да йзлази из’ нкго, катб
бЬше ь'пльзЬль на сънь 10.776.
плусквамперф.'. Зед. б£ше Sr чьзЬль 10.776.
упование ср. (1) Упование, надежда.
ами чювайте да сё не х'ббиге. тьк’мо
ймайте оуповаше на ба й ймате съ
йзбави ей тьзи съмръть 15.136.
ед.: оуповаше 15.136.
уподобя се св. (5) 1. Уподобя се, стана
подобен на друго нещо. амй блжёнь
кой се йтодоби на младыте дЬца. защб
й гь въ evjiie ре. ако не бьдет е катб
дЬца не вълЬзх'вате въ цртво нбное
34 2496. 2- Уподобя се, сравня се със
нещо, оприлича се. стаа грйца ё не
йск^сима дето не мбже, 8'мь члчьскы
нйкакь да постигне... й ничто не може
на тбизй свЬть да сё нки оупбобй
33.2386
сег.: Зед. сё оупбобй 33.23862, се йподобй
34.2496; аор.: Зед. се оупбобихь 13.122;
форма от перф. тип: Зед. се с'мь Лтбобйла
13.122, бы).: Зед. шё да сё оупбобй 33.2386.
уподобявам несв. (5) 1. Наподобявам,
приличам на нещо. трёпе пакь что
хпбобЪва смоковница какь ё пбобна
rptxtf 34.253. 2. Уподобявам, призна-
вам нещо за подобно на друго нещо,
оприличавам. й това се зовё възведёше
ёсл’ско. като й днешното ёЧ'лЧе что
йма възвёдешё за бслето, на чтб на
йпбоб'Ьва 34.253; а трёпа дь’ма е пакь.
бти, ка ё бь трй съставень. да рёмь
йць, й снь, й стыи дхь. й оумь. та се
Уподобь ва о Eis'. а д^ма с Eis’. а дша ctms1
дх8 38.284. амй пакь защб въсЬде на
белк жрЬбс защб е белк прЬсеэыдно,
й събрано й со таквбзи й со йнак’во. й
ёпбобЬва се на ейч’ки езыци 34.253.
сег. Зед. ^пообЬва 34.253, КпбобЬва 34.253;
страд.: сег. Зед. сё оупбобЪва 33.2386,
йпОобЬва се 34.253, се ^подобЪва 38.284
упокоявам се не св. (1) Упокоявам се, при-
добивам вечен покой, постигам цар-
ството небесно (за праведниците).
амй тТ/ка мал’ко да потёглимь гладь,
й жёжда, а тамо да ны спбобй бь S’
нкго цргво дето сё агглы агглы (!)
веселжть, й ейч’ки спи 8'покоаваг’ се
17 1766.
сег.: Змн йпокоават1 се 17.1766.
управя св. (2) Упътя, насоча някого
към нещо. наставя. сты recorie. тебЬ
прЬдавамё сна нашего драго_лк>бнаго,
дето е на тебЬ нарёнь ты да гб
Оправишь, й бпазйшь 39.3136.
сег,: 2ед. Оплавишь 39 3136; прич.. мин.
страд, ед.: м. «’правень 15.1546.
управя се св. (1) Оправя се, откажа
се от лоши навици. амй ако щешь
оуправй се скоро, й бставй се Сэ това
да бйешь^члци. бти да сё не съоер^ть
ейч’ки ёпкпе й да те бс^деть защб
неправда чинишь 12.1136.
пов.: 2ед. оуправй се 12.1136.
уприлича се св. (1) Оприлича се; стана
подобен на нещо, за да отговарям на
някакви изисквания. ёто дё видишь
бти голЬмы й добры и велйкы оуреде
щотб е й'гбтвиль бь, който нкго любы,
амй й мнеэго люд!ё не можат* се
ь’прилнчи ft амй щьть праведниците
да влезать на т!’а мЬста 32.227.
съкр. инф.: (можат1) се йрилйчи 32.227.
у пустея св. (1) Опустел, стана пуст.
дойшьль е т8'ка S’ градь нЬкои апль, й
раз'врати ейч'ки нарсэ, й чёр'квището
ны i'nScrt, й на прокле й йспъди
6.436.
аор.: Зед. k’nScrt 6.436.
уработя св. (8; Изработя, свърша опре-
делено дело, кби какь е ^работиль, тьй
си й зема хакать сэ праведнаго с9д'1а
18.199; амй сэ горе тебЪ й па д^шъта
ти че ё обтишла (!) въ адь да се мх'чи
до вЬка със' нечьстивыте еврее,
по ваше бед?м!ё що стё ^работиле
35.2626; ейч'ки агглы щотб, елк'пвать
на людТётЬ, та йд^ть 6S на поклонкше,
й млйт' се hkmS, й принбееть работа
члчьска дёто й са ^работиле сэ завтра
до довёра. йлй добра, йлй гла 32.225.
формы от перф. тип: Зед. ё ^работиль
17.1656, е работиль 18 1776, ё к’работиль
18.199, ё ^работиль 32.2236, е ^работиль
34.2556, 2мн. стё ь’рабогиле 35 2626, Змн. са
йрабениле 32 225; бъд. в мин. 2ед. шЪше да
^работишь 11.1066.
уранен прыч (2) Изранен, покрыт с
рани, вчера йкарапь й заплюень. й
зайпснь о плеснйца. й Ь’ранкнь.
а днёека се прославлм 35.258; и
напоконь па повелЬ та прострЬха
стго на землй и быиха го съ бычсэве
говежды немлтивно. й така Хранен'
стыи по корёмать, й по плёщите.
догдё са прилЬпй снагата м8 съ крьвь
на землита 39.302
мин. страд, ео. м. крыпень 35.258, Хранен'
39.302.
ураня се св. (1) Прен. Нараня се, при-
чин# си душевны страдания, тогйва
щё мсэусй да ймь продк'ма ерьдйто,
та рё... бти са сте s’paHiuie самы си
й йз’мамиле та вы се стой сета да
сё мъчите. бти ма не поелк’шах'тё
й думата ми не дрьжах’те, да гб нс
распйнах'те й да го не мьчите 18.201.
форма от перф. тип: 2мн. са сте Правиле
18.201
уред м. (4) 1. Обычай, установени пра-
вила, ред. да катб сгавите сэ тЬлото
каак1 сё не сэльчювать сб та детб сте
й кадЬто ходите, така й вешите добры
ь'реде сэ ва да сё не еэфрьлигь, нй
да сс сэльчювать 31.2226; й рё ми.
павле. дошъл' си да ей зёмешь на
своать тр!?дь добро, сто дё вйдишь
бти голЬмы й добры й велйкы оуреде
щотб е ?гбтвиль бь, който нкго любы
32.227. 2. Устав, правилнык. да рёмь
бн’зи мъжь раслань. бЬше вбйнй. сйрЬ
cnaxia. й съсйч'ко (!) срце дрьжеше
спахшскы Ьрёдь 39.313.
ед к’рёдь39.2976,39 313;лти. ь’редеЗ! 2226.
оуреде 32.227.
уречен прил. (1) Уречен, уговорен,
определен, й когато тгё агглы сэйдбха.
сто й др^гые агглы дойдбха прЬ ба
въ к’речёнои врЬме да сё поклонжть
32.2256.
ед.: ср. кречёнои 32.2256.
уродство ср. (\)Ныщожество; незначи-
телен, жалък човек. иже мк’дрйе въ
члцЬхь. сэ ба оурсд'ства к сйрЬ каже
оумень члкь й рёчивить нйчто е npt
ба. й загона не пбобае члкь да сс
похвали 34.2526.
мн.: оурод'ства 34.2526.
урок эи. (1) Отреденото, дельт дайте
кксаровотк кксарз’, а бжГето 6s'. и апль
павль. така на s'hh, подайте сЬкымк'
дльжното, дёто ms’ е. оурскь. й ком-то
е, дань дань. (!) ?ащб йз'прьвЬнь сэ
ба така е кзаконкно да ймаме стра й
послУшантё на цара 33.240.
ед оур°кь 33.240.
урош ЛИ (3) Урош, Урс сэнй трите
властелк, непотгань, й крошь, й
ёрпилкэнь, гврьдЬ гы лк бЬше црь въ
цртвото ей 15.145.
"кфошь 15.143, 15.145, кроль 15 1456
усаждение (!) вж. осуждение
усетя св (9) 1. Усетя, възприема нещо
със сетивата си. да рёшь, чтбто
мбже члкь да раз^мЪё и да оусЬти
със' пёт'тЬх’ ей нгсговыте чюв'ствы.
сйрЪ. да виды, да бк^си. да чюе,
да помирйше да похване. й това се
зовё чюв'стьвно 11.81; й това се зовё
чюв'стьвно. зашб к'сЬтишь със пльть
ей что ей похватиль, йли ^к^ейль
38.283. 2. Усетя, видя, забележа. й
йзлЪзе npt-з' нощь из' [г]радь рймь
тайно никой го не s'cera, й пойде на
край море 40.3206; й фрьли бнъзи
кръпа със' жлътйците noept къщъта.
й пак' се врьна тайно, й бтиде си. й
никои го не оусЪти. бти не птЬше да
м? знае никои доброго чтбто чйнЬше
15.1346.
сег.: 2ед. ^с£тишь 38.283, Зед. S’cira 2.106,
38.283, 38.2836, оусЪти 11.81; аор.: Зед.
id™ 10Д7, оусЪти 15.1346, ч’сети 40.3206;
усл.: led. бых’ ^сЬтиль 15.135.
усетя се св. (10) Усетя се, досетя се,
разбера, схвана. й не ^сЬтиха се кои с
тбизи црь славЬ. амй пйтаха агглыте
35.2636; а оша людте щото ймаше
тамь, не могоха да сё ^сЬтать на
нктовата лъжа. амй пристаньха на
думата ms’ 18.1906; й познаха чё щьть
да сё йз'бавать й разй’мЬха чё щьть
да йзл'Ьз^ть, й б’с'Ьтйха се що е тойзи
свЬть. дёто просвети на тьмныи адь
35.2646.
сег.: Зед. сё оусЪти 2.106, сё ?сЬти 15.131,
сё йсЬти 15.131, Змн. сё #сЬтеть 3.576, сё
x'c’biAib 18.1906, се fctrbTb 38.2896; аор.:
Зед. 1?с£ти се 15.1546, Змн. се ^сЪтиха 9.68,
•?сЬтиха се 35.2636, к’сътйха се 35.2646.
усещам несв. (1) Усещам. възприемам
нещо със сетивата си. й стбри го да
ё й съмрьтень, й без'съмрьтень. да ё
със' тЬлбто ей чюв'стьвень, да чюе й
й (!) да 5’сЪща сйч'кото а със' дшьта
ей мысльнь. да разх’мЪвз добро й зло
33246.
сег.: Зед. ЛЪща 33.246.
усещам сс несв. (3) 1. Усещам (себе
си), възприемам със сетивата си. й
плсэв'ците ей заплетоха рЬ’цЬте със'
колЬнЬтЬ. й плачЬха й ск^бЬха се,
и Сэ зйма не йсъщаха се 12.117; й
ц/ёта дохбждать, и лй.кУгь пийно^о
по Астата, а той се не S'ctnia, нй знае
11.108 2. Усещам се, досещам се,
разбирам, схващам |ак]о ли се й сэ
това не ь’сЪщате. ами £5 зна[.]шето
катб се распё не познах'те лй; катб
катб (!) слнце помрькна защб позна
твор'па своего 35 .264.
сег.: Зед. се йЛща 11.108, 2мн. се Йс£щате
35.264; имперф.: Змн. fcbniaxa се 12.117.
усиленных (1) Усилен, труден, тежък.
й рё, ймь ft аггль. защото стё ^пазиле
члко_люб!е бж!‘е щото гь 6'бйчЬ, й
пьтнипи приёле сте на 8сйл'но врЬме.
вь кьщите ей. елате сега да намерите
гра га 5а й спса нашего iv ха 32.2285.
ед.: ср. Гсйл'но 32.2286.
усилост ж. (1) Трудност, изпитание. а
сэн'зй гемйща пойска мнеэго сэщб бЪ.ха
иЪнйле. й стыи ёу'статТе не ймаше
тол'кова да ms' даде й сэн'зи корабник'
ms' каже азь тебе не дава жената додё
ми не платйшь, кол'кото йще. а стыи
ём'статге не состав Ь ей жената, а сэн’зи
д’йволь повг.тЬ да го тереть оу морею
тогази катб видЬ стыи двЬ оусйлости
чтб да стбри. йзл^зе със' дЬцата ей.
а жената ms’ сэн'зи дшволь не п^сти
5.32.
мн.: оусйлости 5.32.
усладювам несв. (1) Услаждам, правя
нещо да е сладко на вкус, защб
тбизи сторйха мници крть на сёбе.
й пйха бтрева й не сэтрови ги, ами
Услади, ваше гор'кыте бил'кы 16.160
имперф.: Зед. ?сладюваше 16 160.
усладя св. (8) Усладя, направя нещо
да е сладко на вкус, тогази помбли
ба мсэусй. да ^сладй бь онази, вода
16.1606; й пакь щь да ^коуежть
сэ бнъзи сладость, да ей б’сладАть
ейч'кото тЬло й безакбн’ството
щьть да бставеть 37.274. // Образно.
сэблЬче се хс въ чрьвена багрен ица,
зань да покрые голоть адам^ пръб'щ’ й
съ трьсть го бйха, да съкръ’шй главьта
дТавол^. със' сэцёт' го напойха. да
йсладй горесть адамова 35.2586.
сег.: Зед. йсладй 16.1006, 35.2586, Услады
38.289, Змн. к’сладлгь 37.274; аор.: Зед.
Услади 16.1606’; страд, аор.: Зед. йслади се
16.1606.
усна св. (3) Заспя, унеса се в сън. щё да
легне й да s'chc катб лъвь, й кби смъе
да го сьбЬ’ди 33.2436.
бъд.: Зед. щё да 7с не 33.2436, 33.244,
33.2446.
уснух от стб. оугьнжтн св. (1) Заспя,
унеса се в сън. чтнаа прЬ гмь съмрьть
црЬпббнй его. азь оусн# й спахь. въета
тако гь заступит' мё 37,280
аор.: /ед.оуснй 37.280.
успение ср. (2) Успение, смърт, у.мира-
не. й напокон' по йспёни бци, мЪтахё
аплете жрЬбе, кой кыдЬ да йде да?чи
6.416. успение богородици. Успение
на Пресвета Богородица, християн-
ски празник. влка, й аплы й сты сэци,
да пбетиме чтны сты пости, на депеше
бци. й на рб^ьство хво. й срЬ й пёт‘кь
прЬз’ ейч’ка годйна 18.1986.
ед.: 7спён1ё 18.1986, Лзпёни 6.416.
уерънал прил. (1) Посърнал, отпадная,
изнемощял. й рё й гЬмь гь. сэкидЬ
дойдбх’те мои агглы понйкнале й
йерьнале, натоварени съ работы
неприлйчны 32.2256.
мн.: йерьнале 32.2256.
усрЪтеот стб. оусърЬ :тн св. (V Срещна;
приближа се до някого който иОе от
противоположната страна, й катб
сэхбждааше при жьтварете, оусрЬте
го архтгл’ михайль на пёть 11.936.
аор.: Зед. оусрЬте 11.936.
уста ж. (79) 1. Уста, отвор в дол наша
част на лицето, през който се
диша, говори се и се поема храна. й
зм!а дсплъзё, й ЛтЬзе ms’ въ Астата,
и й (!) пойдё ms’ въ чрЬвбто 10.77; а
вък8шен|ёто. пйкь. кога глёда члкь
нЬчтб, й не мбже да го познае слад'ко
ли е или гор'ко. догдё не btkS’ch със'
Астата ей. й тогази го познае как'во е
33.2336; раз^мЬвамё бты ей велйкы й
чюдны пЬсны дг<мал' дето нашь езыкь
й £ста. не мбже йсказа 35.2606. 2.
Устна, устни, предният подвижен
завършек на устата. й позна че сь ё
прЬставиль. й плака се гор'ко, й цЬл^ва
го въ оуста, й вь очи й на брадь 2.15;
й тиа цЬл(?ва збсима въ Астата 17.1746.
3. Говор, реч. й сэсёга дай ми ги да
ей бчь’вамь оустата сэ празни д(?ми
5.33; д!?мы бжш нёмать въ Астата ей
тЬх'ны. амй гнйлости ради шан’ство
20.209; амй й тебе даде сега видЬнТе
да знаешь что ё йстйна, дето щёшь да
крьмишь сйч’ките люд!е със’ твойте
Vera, със’ йденТс дёто нс загын^ва на
вечный свЬть 12.110. затуля нечии
уста. Затворя нечии уста, накарам
някого да млъкне. й да зап?лишь
оустата сретйчьскы й йдол’скы, дёто
думать безакбнны рЬчи на спса ншёго
iv ха 12.1106; злати уста. Златни,
сладкодумни уста, вь Т1, млъкньха
златы sera 12.1086; йзлЬзе от устата
ми. Издам нещо, разкажа нещо
тайно, заклйнам’ те въ йме бж!ё. да
нё йвйшь нй да кажешь нЬкои# това
что тй азь стбри. нй да йзл'Ьзе това
сэ твойте йста догдё съмь азь жйвь
15.1356; отворя нечия уста, а) На
човек - дам способност да пророкува,
да съобщава божията воля, й пйшеть
на нкговото слово въ сэн’зи. ча,
когато се поста вЬше сэ стрыкъ си да
ё сшенникь. отвори тогази дхь стыи
Астата влкктомЬ’ й прорсче сам’сй...
тбизи чтбто се сега рйсо_полбжи
да ё сщённикь щё да б^де й вйка
прьвб_сщенникь 15.133; дхь стыи
щото просвЬти пррците, й на^чи гы
да прорекать що щё да бъде. тбизи
дхь стыи й младыте дЬчйца на7чи
й отвори Ймь Астата, да думать, що
ё йстйнна 34.2496. б) На животно
- дам способност да говори, й бь
на чюдо голЬмо, й отвори Астата на
мь'лето, й продама 11.866; й валаам'
се раз'гнЬва й ?зё тбита да биё твръдЬ
м#лето. й бь что сторй [ради] голЬмо
чюдо. отвори Астата на оногбзи скота,
й прод(?ма й рё валаам^. что щешь
сэ мёне 33.242; отворя си устата.
Отворясиустата, започна договоря,
проговоря, й пррк' icaia, каже, за
распёпё хво. катб агне кога го водйшь
да гб заколйшь. й катб сэвень кога го
стрижешь та е без'гласень. гака ей не
отвори Астата 38.2906; й даде се нюм^
да дрьжй ейч'ката земли, мв. мци...
й щё да ей сотвори (!) Астата да хъ’ли
на ба, й да х^ли ймето нгегово 18.188;
тш д(?мы като чю сэ нгеи збеима.
потврьдЬ се растрепёра, и полоти се
сэ стра, й постёнь, й загуби си гла.
едва си сэтнбри Астата, тйхо, та и
каже... сэ майке дхбвнаа. че сь ей ты
пбдобрЬ бь' прнближйла тЬлбто със*
голЬма чёсть 17.167, отвръзает уст
своих. Отваря си устата, започва
да говори, й пакь прркь icaia каже за
ха. йко сэв'че на заколгеше вёде се,
й йко агьн'ць прьмо стрйгйпомЬ’ ё'гб
без'гласны^ тако не сэврьзаегь Verb
свой. сй_рс, каже. кога вбдеть агне
да го заколеть. й като агьн'пь. сй_рё
сэвёнь стой й не дь’ма като го стригьть
16.161; уста с уста. Един срещу друг.
й сам’сй бь д^маше със’ тЬхь 8’ста със’
ь’ста. й мсэусй посЙЬ й той дь’маше
със' ба лйцё със’ лйце 15,1316.
ед.: оуста 2.15, 11.107, 18.188, ?ста 11.107,
15.13)6, Vera 15.1316, ?ста 15.153, чл.
оустата 5.33, 18.1826, Астата 6.48. 10.77,
10.776, П.866, 15.133, 16.1606, 17.1746,
32.2286, 32.2316, 33.243, 36.2696, .38.2906,
38.291, Астата 10.77, 11.936, 18.182, 33.2.42,
Астата 10.776, 11.108, 33.2336, оустата
33.2336, Астата 39.302; ед. (!) мн. (!) Vera
18.182, 35.2606, чл. оустата 38.294, ь’стата
9 64, 12.11262, 15.1336, 16.161, 17.167,
17.168, 18 188, 18.195, 31.2226, 32.2256,
33.2436, Астата 33.243; мн.: йста 3.18, 6.466,
9.61, 17.168, 17.176, 31.2226, 34.248бЛста
6.466,Зета 11.93, 12.1086=, 12.110, 12.1196,
15.141, 34.249, 35.2586, 35.2626, йста
12.1126, 15 1356, Кета 17.1646. ъ’ста 17.1646,
?сть 16.161, оусть 34.249, чл. Астата 11.93,
оустата 12.1106, Астата 18.186, 18.195,
20.209, 34.2496, Астата 32.2286, Астата
32.229, 34.252.
устамЪня се св. (1) Настаня се, заселя
се, разположа се. а т’йволь щб бЬше
съ ьстамЬнйль i чёр'кьище ар'темйдё
бой. вйдЬ как’ ще да сэпадне. й
прътвбри ей образь катб ёдйнь войнь
6.426.
плусквамперф.: Зед. бЬше съ йсламЬнйль
6.426
устиеср. (2) 1. Устие: място. откъдето
минава вода; проход- й кога бы,
й днь. на О, ча. й напрасно йстёче
вода мнеэго, сэ йстокь сэградать. й
йскспах#, й найдбха пёщера голЬма
пльна чё йстйче всэда. й сэградйха
tfcrie. й потёче вода мнеэго й до днь
2.146. 2. Отвор, вход в нещо, дупка. и
привёдоха даншла, й тьриха го i еэн’зи
грань при лъвовете. й донёсоха камикь
голЬмь, й бставиха го на 8ст1ето на
бн’зи ipaiib, й запечатиха със' печать
цйр'скыи он'зи трапь 11.93.
ед.: ictie 2.146, чл. Ь’стюто 11.93.
устни само мн. (1) злати устни. Злат-
ни. сладкодумни уста, чрьвлгенниче
златы ь’стнама 1сэаннь бстави намь
кшгы катб дрйы Vera 12.1086.
Ь’стнама 12.1086.
устраши се св. (2) Уплата се, обземеме
страх, устраша се. й пакь катб ймь
рё хс... сэ Ячёници мои. ако вы й на
цар!‘е й на мёчйтелк пЬстж. амй вые
ничто да сё не Устрашите, защб азь
щё да вамь ейла й икость да сё Сбоите
38.292.
сег.: led. се Ь’страшЧ 17.165; пов.: описат.
2мп. да сё Устрашите 38.292.
устрашавам несв. (1) Запламвам, вну-
шавам страх, устрашавам. тогази...
црь... рё на трите мЛкТе... ами да
дамь вамь дарь, й скоро да занесёте
cjhomS'th ctmV й вые да будете тамо
йнсэцисэ нкто. йрёте mV. како сторихь
по золя нктова. тьк'мо сэсёга веки да
мё не йстрашава 15.149
сег.: Зед. к’страшава 15.149
устрашавам се несв. (1) Устрашавам
се, започвам да изпитвам страх,
уплатном се. й каго йм' се йвй прЬ
ft, чтб ймь рё. рёче ймь мйрь ва,
сй_рЬ да сё не 8’плашите, й нйчто сё не
йстпашавайте. й ла не помыслите чё
нЬ с'мь азь ёчйтель вашь 38.288.
пов.: 2мн. сё кстрашавэйте 38.288.
устудя св. (1) Изстудя, направя нещо
да изстине. "а сэн'зи богатый, плачаше
й вгжаше, оче аврааме . пк’стй лазара
да ей намбкры край прьсть свой да
мй (з’стЪ’дй езыкь защб злЬ с'мь мъчень
12.118.
сег. Зед. к’стк’дй 12.118.
усъмна св. (1) Прен. Осъмна, доживея
до следващия ден й загрижитЬ се
за дйпйте ваши какь щьть да сё
раздЬлать сэ тЬлбто... й дк'маи въ
сёбЬ ей дали ща Осъмна доь’грЬ, йлй не
ща 31.2226
бъд.: led. ща к’сьмпа 31.2226.
усъмня се св. (1) Усъмня се, изпитам
съмнение. амй й ты д8’маи й недЬи се
7съмнЬ. й въеиоменй за чтб е рёкль не
бой се сэ мал'кото моё стадо 12 1106.
пов: отриц. със съкр. инф. 2ед. недЬи се
ёсъмнЗ, 12.1106.
усъхна се. (1) Изсъхна; стана сух, слаб,
немощен, й посёгна антжэхшекыи
влка да mV зёме нЬкое злакно сэ
брадата mV да йма за блвёнзё. й
оусъхна mV роуката 2.156.
аор. Зед. оусъхна 2.156.
угвръдЬвам се несв. (1) Утвърдявам
се, заставам твърдо на определена
позиция й вълЬзЗвахг при стго,
й припадн8ва\а при нсэзЬте mV, й
бол'нш йсцЬлЬваха а дрк'гы се ?чаха
на хртТак'ство, й оузврьдЬваха се на
хва вЬра 39.3056.
имперф.: Змн. сутврьдЪпаха се 39.3056.
утв ръдя св. (11) 1. Укре пя / якого духом;
направя го силен, твърд, устойчив на
изпитания. й апль настаьи и ^тьрьдй
сйч'ките. й сёстави ймь йра, да ймь е
ёпкпь 36.2736; й недЬи потай, что ты
е дадено дарь сэ ба да сё Ъ’тврьдёть
нктовыте люд!ё със' твоа нак’ка
12.1106; амй пак' гы видЬ апль отй
нЬ съ 8тврьждён1и добре със’ разь’мь.
макарь й да йщеха да се кртеть
36.270. // Образно, й сэсёга дай ми
гй да ей бчквамь оустата сэ празни
Д8'ми, й ерцето ми ётврьдй, да ймамь
трьпЬнТе 5.33 2. Постанови - утвърдя
определен ред, правила; разпоредя.
и тьзи пёщера катб вйдЬ стыи сава.
зераува се й йкраси ю със' бжпе
помощь, й з’тврьдй. й тамо повелЬ да
сё пбё кансэнь въ cVOotV й въ нёлю
14.1276. 3. Установи, определи. й
сэтогази оутврьди се празникь, да
празн8вамё възвижёте hthcmV кртУ.
мца сеп'тем’врТа, щ 4.266; защо ако
кажете то ще да сё раз'валй законь
сэ сэни наши прЬдаше, сй_рё, що сь
на&чиле й оутврьдйле 4.23; й той ё
едйнь гь й сэ нкто ейч'ко бы й дхеэ
стый та сё ейч'ко направы й к’тврьди
39.298.
аор.: Зед. Утврьди 7.546 йьрьди 14.1276
36.2706, 36 272, 36.2736; форма от перф.
тип: Змн. сь оутврьдйле 4.23; пов.: 2ед.
этврьдй 5.33; страд сег. Змн. сё ?тврьдёть
12.1106; аор. Зед. оутврьди се 4.266, сё
^тврьди 39.298; прич. мин страд, мн. ;
йврьжденш 36.270.
утвръждавам несв (1) Утвърждавам,
правя някого да стане по-устойчив,
укрепвам. й тамо V тьмнйци мнеэго зле
потёгли... й тамо не прЬстащ/ваше,
ами гы^чашс й ь’тврьждаваше да сё нс
сэмётньть сэ вЬра хва 15.139.
имперф.. Зед. Лврьждэваше 15.139.
утека св. (1) Избягам, изчезна. й рё
кшбуь еда сега познайте людге, че ё,
кэаннь лъстникь, й льсти ва. амй го
дрьж'те да нё йтече нЬкаде 6.45.
сег.: Зед. ктечё 6.45.
утемеля се св. (1) Установи се, заселя
се трайно някъде. й затова се б'Ьше
онази сатана тамо 1/О-емелйла 6.42.
плусквамперф.: Зед. се бЬше ^Оемелйла 6.42
утеша вж. угЬша
утешителей. (1) Утешител;лице, което
утешава, вдъхва някому спокойствие,
освобождава го от чувството на
мъка. й па да ей йспльни дя’мата, что го
рё на йчёниците. добрЬ е ва да азь йд8'.
бти зашо да п^ста ва ь’тешйтели да вы
й’тЬшй, й да S’roTBbi ва мЬсто 38.286.
ед.: Утешители 38.286.
утида вж отида
утиша се св. (5) 1. Утихна; стана тих,
спокоен, й народ1 се ь’тйши й млъкнаха
39 308: й прЬсгань вЬтрь й морето се
оутишй 15.1366. 2. Прен. Утихна,
престана да се стремя към нещо,
успокоя се. й кога доб!ё шо годЬ едно
йлй двЬ, а той йще да добге, г... нйгдё
не мбже да сё смирй й да сё «тиши,
догде го векге съмрьть притйсне...
й сЬкоги йще члкь да сё бболЬри
31.2206
сег.: Зед. сё Ь’тишй 31.2206; аор.: Зед.
се оутишй 15.1366, се ёгишй 15.149, се
Лиши 39.308; плусквамперф.: Зед. б£ше съ
Утишило 15.1366.
утишавам се несв. (1) Утихвам,
уталожвам се, успокоявам се. йграе
вода мбр'ска, и пакь' се '-тишава
31.220.
сег.: Зед. се к’тишава 31 220
утре вж. утрЬ
утреня ж. (5) Утренна, сутрешна чер-
ковна служба, й по пол^нощь сэйдё
сщённикь цркбвныи да ное Ь’трьню
по сэбычаю 11.996, нь сойди вь црква
смЬрёко. на вечёр'нА, й на оутрьнА
1.46.
ед.: оутрьни 11.102, Ктрьню 11.9962, к’трьнгл
15.153; мн.: оутрьнк 1.46.
утрина ж. (V Утрина, утро, начало
на деня, сутрин. й прркь icaia каже
за нгего. какь сэггаде дъннйца Сэ
нбёто дето йтрына развйдЬлюваше. й
съкрЛпи се на земли 11.84.
ед.: Лрына 11.84.
утроба ж. (5) Утроба; телесна кухина,
в която е разположен детеродният
орган матка на жена, й думайте
помЬни гй й мёне недостойна, й дай
ми пл’сэ на мои ъ’троба. й азь да йма
чёдо 40.320; зашо щё жената твоа
анна, да зачне дЬтё въ йтробата ей, й
да роди 13.1226. // Олразно. доста ти е
това дёто ти затвори бь йтрббата. й не
можешь дародйшь 13.1216
ед.: Утроба 40.320, 40.3206, чл. ётробата
13.Ц16, 13.1226. Ъ’тробъта 35.259.
утръпя св. (1) Изтърпя, изтрая докрай.
й да вЬрь’вашь бче, как1 ме ь’трьпё
морето. га се не разигра да мё потопи
17.1696.
аор. : Зед. ь'трыгё 17.1696.
угръпя се св. (1) Стърпя се, соържа се,
овладея се. макарь й да знааше че ё
той гь бь йстинныи. й трётыи днь щё
да въекрне амй пакь не можаше да
се я’трьлй амй плачаше, й тъпгваше,
катб сЬкаа съща майка, за сна своего
35.2626.
сег.: Зед. се йтрыгй 35 2626.
утрЬ нареч. (36) Утре, на следващия ден.
днёска смё жйвы а х’трЬ нЬ 38.2936;
й д^маше ми, оутрЬ да дойдете при
мёне, й ты, й м^жь твой 5.296; дне i
копринЬны прЬмЬни. a S’rpb S’ гнои
31.216
оутрЬ 1.8, 4.216, 5.296, 9.о7, Siph 5.31, *'трг,
6.44, 7 53, 12.1116, 12.120, 31.2162, 31.2216,
35.266,?трЬ 6.44, 8.58, 10.766, 11.96, 12.111,
15.1462, 15 1466, 21.2106, 31.2163, 34.248,
35.258, к’трЪ 31.216, 31.2216, оутрЪ 33 247,
к'тре 34.2496, оутрЪ 34.251, oyrpt 36 271,
£трЬ 38.2936, 39.3026, 39.306
утрЪшен прил. (6) Утрешен, който
следва след днешния. амй сёга да
пбйдемо да смё на й’трЬшныи днь на
стго нестора, да £змё градь солх’нь
9.72; й днешнш й г'трЬшнТи стыи
днь да Lee] епббй достойно, й да
празн!?вамс 33.2476. утрЪшнияг
ден. Утрешният ден, бъдещето. амй
затова тол’кози сказах'мё защо тш
д!?мы нс съ за днёшныныи (!) днь. амй
съ за ^трЬшны днь 35.266.
ед.' и. Ь’тр'Ьшныи 9.72, Vгрешный 13.1226,
йтркинш 33.2476, оутр'Ьшный 34.2516,
Ь’тр'Ъшиы 35.266, ёгрДшны 35.26об.
утъкмя св. (11) 1. Утъкмя, уредя нещо,
направя. велйкыи Николае готовь
помбщникь на хртТане. нс щё да ей.
бстави свойте людТе да погынъть. амй
что оутьк'мй 15 142; й бь что Ь’тьк'ми
да стбри да слЬзе на землн да спаси
рсо' члчьскыи 38.2846. 2. Назнача ня-
кого да заема длъжност. амй йша да
сё прЬдадёшь на моа рЬчь атб азь на
голЬма пбчть й слава да тё. епбобё й
да тё VibK' M'b да ей в гори настол'никь
на моё цртво 39.307. утъкмя си на
еръдцето. Сложа си на сърце, силно
пожелая нещо. й който си З’тьк'ми
на ерцёто що м? йщё тойзи свЬть. та
дйп'манинь б? стан^ва 39.319.
сег.: 7еЭ. Ь’тьк'м’Ъ 39.307, Зед. йтьк’ми 39.319;
аор.: Зед. оутьк'мй 9.696, 15.142, оут'к’мй
11.92, УгыДмй 33.235, к'тьк'мл 38.2846,
Ь’тьк'ми 39.317, Змн. ЗЬьк'мише 15 1436;
форма от перф. тип: led. сьмь Угькмиль
18.1856; пов.: 2ед. хтьк'ми 39.3086.
утъкмя се св. (4) 1. Натъкмя се,
приготвя се за нещо предстояща, да
с'мь знамль а азе са бы 7тьк'миль да
с'мь готовь 31.2186. 2. Натъкмя се,
подредя се, настаня се добре някъде.
й още се нЬ ё добрЪ Д?ка намЬстиль
й 8'тьк'мйль, а там' го не оставить,
амй го вйкать 31.2156. 3. Уточни
се, разбера се с някого, договоря се,
а др!?ги се карать й съдеть зарадй
сёлищё, и давать митб. та не мбжать
да се йтьк'м’Ьть кби где да направй
къща амй се карать й биАть мёжх’ себъ
31.217.
сег. Змн. се Ь’тьк'м'Ьть 20.209, 31 217; ферма
от перф тип: Зед се ё в'тьк'мйль 31.2156;
усл.: led. са бь’Щтьк'мйль 31.2186.
утъкмявам несв. (1) Натъкмявам,
нагласявам се да отговарям на
няклкви изисквания. оти велйкы м^ж!е
й дёто бз х'тькм’ЬвахХ’ съ това шан'ство
та ей загуби ха сйч'ко 20.2086.
имперф.: Змн. йтькмЪвах# 20.2086.
утЬша св. (11) У теша донеса някому
утеха, облекчение на тъгата;
успокоя. кого йма йсега да мё ^тешй
39.314; а блжённы, 1соаннь катб
бЬше въ kokS’ch (!) заточены раз'бра
за некого курТака ёпкпа, дето, й той
быль йспьдень, й напйса мх послаше
да гб йтЬшй 12.117
сег.: Зед. х’тЪшйшь 31.2196, Зед. оутЬшй
5.33, ХтЬщи 12.117, й’тЬшй 35.2606, 35 261,
^тЬшй 38.286, Чтений 39.314, 1мн. !?тЬшй
12.120; пов.: 2ед к'тЬши 15.1506, охпЬшй
31.2196, Змн {‘гЬптйте 35.2616.
утЬша се св. (2) J’теша се, престана да
се тревожа, ус покоя се. со т!а дз’мы
сё 8’гЬшиха аплёте. й врьнъха се със*
велйка радость, й сЬдёха въ 1ёрлймь
38.2936.
аор.: Змн. сё (Мошка 38.2936; бъд.: 2ед.
щёшь да се ХтЬшйшь 2 10.
утЬшавам несв. (6) Утешавам; дона-
сям някому утеха, облекчение на тъ-
гата, успокоявам. тбизи чтбто сс сега
р#ко_полбжи да ё сщённикь. щё да
б£дс й влка прьвб_сщенникь. й мнсого
скръбны люд|'е. щё да •> тЬшава й mi [pro
дши щё да привсдё въ цртво нбное
15.1336; и катб сЬха на трапёзата
дрЬ’га д(?м? нёмаха. амй тьк'мо за сна
й recop'rie, детб се мина годината ка
ймь сам'сй елх’жеше на трапезата й
един пачЬха, а дрйле ^тЬшаваха баща
Mtf й майка Mtf 39.3146.
сег.: Зед. ^тЬшава 12.1176; имперф.: Зед.
tfrtniiBanie 9.646, ^тЬшаваше 10.796, Змн.
йтЬшаваха 5 33, tfrbniaaixa 39.3146; бъд.:
Зед. ще да tfrtinaBa 15.1336.
утЬшавам се несв. (7) Утешавам се,
забравям мъката си, успокоявам се. й
много сыромаси й грижнш члци със'
нкго се oyrkmaBaxtf 15.1506; амй да
тё чёсто глёдамь, зашо ти е прилйч'нь
образьт* ти на бца твоего й о утЬшавам'
се със' тёбе чёдо мое 12.109.
сег.. led. оугЬыавам' ее 12.109, сё ЛГ.шева
40.320, Змн. се йтЬшавать 5.316; имперф.:
Зед. «’т'Ьшавашс се 5.33, ЛЬшаваше се
15.1506, се УтЬшавашс 17.172, Змн. сс
oyrbuiaBaxtf 15.1506.
утЬшевам се вж. утЬшавам се
ухали св. (1) Ухапя, у жиля (за пасе ко-
мо). й катб вл'Ьзс тамо стыи димитр’Ге,
вид!. еднъ скор'ша голЬма срёща
нкго йде, й йзвадила ей желбто да гб
tf’xane 9.04.
сег.: Зед. tfxane 9.64.
ухо ср. (15) Ухо, телесен орган на
слуха, й ток ча, йсъхна ms’ рь’ката.
й тази странъ бкбто ослЬпЬ. й със'
£шйте бглх’ше 36.2726; й бь шё да
намь пакь погилЬмо добрб. дёто око
нЬ ё видЬло, нй £хо слушало 31.222.
дойде в ушите ми. Науча, разбера
нещо. амй дойде тази дЬ’ма й въ ?ши
c™tf Никол!/ 15.134; наготвя си
ушите за нещо. Съсредоточа се да
чуя нещо. а в!е си нагбтвих'те сушите
на свйр'ки й на тьпане й на йгра, й на
npHcntfnitfBaHie, й на злы дь’мы готовы
18.204, отворете си ушите. Слушайте
внимателно. СэтворЬтс (!) оушйтс
ваши, й послоушаите щб имам' да вы
казй'ъа за стго с!месэна 2.9; отворя си
очите и ушите. Отворя си очите и
ушите, съсредоточа вниманието си.
А да ей бтвбримё й бчйте й tf’mni e. да
поелй’шамё й да чюемь й да разумеемо
д^мыте бжш дето дЪ’мать за нкговыте
стц'Ти 9.61.
ед.: оухо 1.8, tfxo 31.222, 31.2226, 32.2236,
32.2242; мн.: 7ши 15.134, суши 18.204, {ши
34.2496, чл. оушйте 2.9, #шите 9.61, 38 282,
йшйте 17 1686, 36.2726, оушите 18.204.
уцЬня св. (4) Уговоря да наема някого
срещу определена цена, йма азьедного
члка хытра ма[и]стора дрьво_дЬл'ца.
ами акб щёшь да йцЬнй да ти го дамь
7.496; така расмотрй на тбизи метохь
монастйр'скыи б'Ьше прист авень
едйнь мом'кь. младь до к. годйнь,
ь’цЬнюнь да работи 11.101.
сег.: Зед.?цЬнй 7.49, 1мн. ЩЪнй 7.496; аор.:
Зед. йцЪ.чи 7.496; прич.: мин. страд, ед.: м.
бОшк.нЬ 11.101.
уцЬня се св. (Г) Спазаря се, уговоря се
за определена цена, направя пазарлък
с някого. й гь" Mtf рё йма азь едного
члка хытра ма|и]стора дрьво_дЬл'ца...
й показа Mtf го сэдалёче. й tfnbimxa се,
й ?зе гь сэ нкго арав^на, 5. гроша, й
запйсаха щб Tpb6tfe 7.496.
аор • Змн. ^цЪнйха се 7.496.
уча несв. (61) 1. Уча, възприемам зна-
ния, изучавам. й кога се пристав и сэць
Mtf. й бстави майка ей S’ двореэвете
бащины сы. а той пойдё въ а-Нина, да
tfnn еднакь философТа 12.109; каточю
збсима сэ нка тйзи д1?ми кнпкны. сэ
мсэмсёа, й сэ 1сэва, йсэ туалб. та и рече.
йчйла ли си кшга гпжде моа 17.1726
// Възприемам начин на поведение, й
кога порасте, та сё вйдЬше красеыь й
мй’дрт- тврьдЬ. й сЬкогы нкгова работа
бЬше да й’чи добрб 9.62 2. Уча; давам
някому знания, вещина, опитност;
обучавам. азь вы направихь й ёзыкь
да пЬетс й да славите йме моё, й да
любите писанке й да^чете нснаКченш
людге 18.2046 3. Съветеам, поучавам
заради това апль павель д^маше, й на
оучЬше братГе пазЬте са да не станете
катб м/ёта, да сё ббьйдете 18.180;
подобрЬ ё желазо да варйшь нежелй
зла жена да ъ'чишь 21.2106; и апль
павль. така на S’hh. подайте chrcbiMS’
дльжното, дёто ms’ е. оурокь. й ком-то
е, дань дань (!) 33.240; амй слово
бж'1е, щб живы s' члка, това го мчи
на pa-iS’Mb 17.1726 // Наставлявам.
амй зарадй това блвёши хрпане да
чйниме като ё хрпан'скы законь, й
да пссл^шамё правило нркбвно что
7чи на 9.756; й затова напйсате се
кшгы. да се събыраме й ные вь hpkbs'
да слйнаме что д4ма. й да чйниме
что ны ?четь кшгы црковны 15.1556.
4. Проповядвам, разпространявам
християнското учение, й напокон'
по йспёни бци, MbraxS1 аплете жрЬбе,
кой кыдЬ да йде да s’hh й да каз^ва
слово бжге 6.416; стый кэаннь, катб
ходЬше й 7чаше по градолве ёфёскы.
найде ёдного мом'ка младь й хмбавь
й пом’чи го стый, й едва го наставй да
б(?де хрпанинь 6.466. уча на книга.
Обучавам, давам знания на някого,
образа вам. й бЬше MS’ Учитель дето
го S’narne на кшга, ливань филосэфь,
й драгань 12.109
сег.: led. Jhjo 6.45, Мча 17 1726, Зед. Мчишь
21.2106, Зед. мчи 2.14, 4 232, 6.416, 6.426,
6,436, 6.47, 9 62, 9.626, 9.636, 9.756, 12 109,
13.125, ^чи 7.53, 11.1076, 12.111, 33.240,
Мчи 13 125, ’Мчи 17.1726, 2мн. "Мчите 10.76,
"Учете 18.2046. Змн м'четь 10.76, 11.1076,
15.1556, оу четь 16 1616; имперф.. Зед.
оучаше 2.126, 2.14, 14.127, 15.139, 18.187,
"Мчаше 2.126, 6.466, 7.51, 9 62б2, 12.111,
М?чаше 6.446, 12 109, м’чааше 11.104, оучЬше
18.180, м’чаше 35.257, 35.262, 36.268. Змн.
Мчаха 1056, МчаахМ 11 94, 36.2716, оучаха
18 184. МчахМ 36 2716; аор.: Зед. М’чй 6.456,
"Учи 6.47, Мчи 35.2656,учи. "Учйх'мё 15.1476;
плусквамперф. : Зед. 6Ьше"Учйль 6.48; форми
от перф. тип: Зед. 4чила си 17.1726, Зед. ё
Учйла 17.1756, 1мн. сме Учйле 18.2006. Змн.
сте оучиле 18.202, Змн. са оучйле 18.1966.
уча се несв. (12) 1. Уча се; възприемам за
себе си наука, вяра. й вълЬзМваха при
стго, н припаднМ’ваха при ноозЬте ms’,
й ббл'ши йсгЬлЬваха а дрУгы се S' наха
на хрпан'ство, й оутврьдЬваха се на
хва вЬра 39.3056. 2. Добивам новик,
приучвам се към нещо члкь та сё тёгли
догдёё жйвь на тбизи свЬть лъжбвны.
й пакь' се не оставь до сьмрьти ами
се ?чи на злы й лхкавы работы сам'
сге s’hh да завйди на дрУгые 31.216; й
пазЬге се нЬкои сэ ва да нё сэйде да сё
S’hh на злы работы да сё вдйга голЬмь
18.180. уча се (на) книга. Обучавам
се в четмо, ограмотявам се. й кога
повьзрасте дадоха го сэць ms’ й майка
ms’, да сё ?чй на кшга й навалЬше
тврьдЬ на З/чеше. й наМчи се добрЬ
15.133; й кбга бы eMS’ врЬме. дадоха
го да се М’чй кшга й на пйсмо й на
цркоаныи законь 40.3206.
сег.: Зед. сё оучй 12.1086. сё "Учи 14.126,
15.133, сё "Учи 18.180, се "Учи 31.216,40.3206,
ск"Учи31.216, Змн. сеУчеть 15.1456; имперф.:
Зед. се оучаше 15.133, Змн. се Учаха 39.3056;
аор.: 1мн. се оучйх’ме 15.1476; пов.: Зед.
оучй се 1.56, оучй сл 1.56.
учение ср. (16) 1. Учение, възприемане
на знания, учене. й кога повьзрасте
дадоха го сёць ms’ й майка ms’, да сё М’чй
на кшга й лавалЬше тврьдЬ на м'чешё.
й наУчи се добрЬ 15.133; а ги-аннь
това не щЬше, нй слм’гы, нй конге, амй
ходЬше смЬрёно, и пбкйпЬше се на
Учёше 12.109. 2. Учение, съвкукност
от възгледи на известен човек или
група хора, доктрина, рё ймь стар'ць,
вЬрм' да мй ймате сэци. бги сэ нгеа пло’
не тё да йзлЬзе. защб сё севйрово
"Учёнте, находы оу нгеа 14.1286; затова
й двдь прркь бЬше прорёкль. по ейч'ка
землэ щё да ЙзлЬзе тЬхлото Учёшё,
й до кбн'ць ейч’ка земла думата на
аплёте 38.2915; й стые сэцы напйсаха
това чтное писашё й нрави^вЬр'ное
Учёте й прЬцадУха на стые чер'кови да
слУ[слУ]шать (!) стые хрпане 20.2096.
3. Учение, разпространение на опре-
делена доктрина, пропоеядване. амй
тогази авйнине бЬхУ м^дреэ ёллйн’с-
каа научили, й гге приёмахУ апле1
Учёшето, й не тачЬха го ни защб
36.268; й така на вьсакыи днь Учёшето
нгетово приплбдтоваше хрпан'ство
9.626; й зарадй това нгегово чистое
й позлатёно #чёше, чтб мз йдЬше йзь
Астата дхь стыи. И затова го нарёкоха
сты сэци, злато?сть 12.1126
ед.: $чёше 9.626, 11.82, 12.1126’, 17.164,
20.2096, 36.2716, 38.2916, оучёше 11.82,
^чён!ё 12.109,?чён!е 12.1126,14 1286, ?чен1е
15.133, хченТе 39.318*, чл. йчёшето 9.626,
36.268
ученик м. (47) Ученик, последовател
на нечие учение, съмишленик. й пойде
тогази кэаннь гбрЬ на плйнинК щб
б'Ьше тамо. й нгёговь ?ченикь прбхоръ.
й млйха се 68' на нгеа г, дни 6.466;
й пй’сты напрЬ др^гы два мом’ка да
кажЬ'ть майею какь йде царь 4’ црква й
той да стане нгеговь ^чёникь 37.2766;
катб й стыи кэаннь дамаскснь рё. й
гои ще да се ббрЬже по сэсмы днь, катб
й като (!) й хс. й то [и] ще да сьберё
оученици мнсэго като й хс 18.187; хс
дващь стбри пасха въ вийаша със’
?ченипите ей 34.250.
ед.: ?чечикь 6.465, 34.2526, 35.262, 37.279,
Учении 35.2576. !?ченйкь 35.261, ?чёникь
35.261, £чёникь 37 2766, оученика 35.2606;
мн..-^ченици 6.486, 12.119, 35.2626, йченици
17.173, оученици 18.187, ?чёници 35.261,
38.288. оученици 36.2716. ^чёници 38.2876.
38.2883 38.2906, 38.291, 38.292, Кченйци
38.288, йченикь 6.41, 1?ченй 38.2876, чл.
Учениците 6.486. 34.250, 34.2526’, 36.269,
38.2876’, оучениците 6.486’, 35.2596.
Учениците 12.115, 12.119, 7’ченицьпе
34.2506, оученицитё 34.254, Учениците
38.286, -<8.288, 38.2886, 38.2896, 38.2906,
к’чёницй 38.288, Учениците 38.290.
ученица ж. (1) Ученичка, последо-
вателка на нечие учение, съмиш-
леница. й със* блвь бащйн* сы та стань
оученица стмК aiintf фйлиппЪ’. славЬше
65, й блвЬше 36.271.
ед.: оученица 36.271.
учервивея св. (1) Червягам, изпълня
се с червей, стана червив, и прЬбы
сэпасань със* вьжёто за ёдна годйна й
выаде се вьжёто S' пльть м.4 до костите,
й оучер'вйве, й постёлита мК пльна
бЬше със* чёр'ве 2.1 Об.
аор Зед. оучер'вйве 2.106.
учестие ср. (1) Участие, приобщеност,
сътрудничество. й сэсёгы прЬфатайте
нйкогы да не стбрите нЬщо сэ щотб
рёкох'ме, бти са злы й вън'ка са сэ
зарьчаше бж(е. й дето ё такъв'зи
бучёстТе съсь ха не йма тьк'мо дето
строва (!) щотб рёкох'ме дето са блгы
й добрый, той е снь й дрз’гарь xtf 1.3.
ед.: оучёспё 1.3.
учини св. (4) 1. Направя, извърша нещо,
сторя зъ мал'ко днй щ ьз ь да поП?беть
на. амй виждьте, чтб да сторимё й какь
да ?чйниме да се йзбавиме сэ тЬ, й сэ
тЬх'на рйса 11.86: амй азь нема где
глав? да ей пбнесЪ'. й на чюжо мЬсго
чюждинець. й чтб да #чйню 5.33 2.
Направя, приготвя нещо мбже члкь,
й сэ своа бтрбва сёбЬ си лзакь да #чйни
31.2196.
сег.: led. £чйнж 3.206. ь'чйню 5.33, Зед. ^чйни
31.2196, Змн. 7чйни ее 11.86.
учителей прил. (2) 1. Поучителен, който
съдържа поука, нравоучителен, еле
Ячител'но 15.1556*. 2. Учен, който е
усвоил знания, вещ. ами се пбнбеимь
й възнбеим* се й чйним' се книжбвны
й 8’чйтел'ны. а не чюемь, чтб каже
на уал’тырь. пЬ. г. да не хвалит' се
прЬмУдрыи прЬмь’дрбстпо своею,
защб кол'ко се чй.чы члкь да знае тон
нйщо не знае 34.2526.
ед.: ср. ^чител'но 15.1556*; мн (чйтел'ны
34.2526
учувам вж учювам
учювам несв. (15)1. Опазвам, запазвам
живота и сигурността на някого,
съхранявам, учувам велйкь й чюдень
Умь дето го ймаше бь, да спа ей й да
йчюва рсЗ' члчьскыи 38.2846; й азь да
тё оучюва сэ сйч'ките твои врагеэве
догдё. будешь жйвь 11.95; й рё й жёно
моа Сэсёга да сё моли 6tf, да ни £чюва
нашёго сына, щб го даде намь 40.3216;
бе... мёне что ей йвйль йз майка
ми Утроба й сега ме $чюваи сэ тойзи
свЬть никакьвь й с^етнь 40.3206. //
Пазя от грехове. сЬкыи ей влада на
свои #мь й на дЛпьть, ако ще да си
£чюва д^шьть, ако ще да ci е загуби
16 158. 2. Съблюдавам, придържам
се о нещо, спазвам. тгё са голФмите
заръчанТа бжТа. дето гы прфдаде на
свФтъть бь й ако гы нйкои оучюва до
край ейч'кыте, блжёнь е той. чк зарй’"
тЬ щё да отиде въ рай 1.76; ето са
това дёсеть голФмТй заръчанТа бжТа.
й ако гы оучюваме съсь драгость. й
п'ка щеме прФпрати живо гать нашь
мйр'но й незазбр'но, й тамо щемь бы
на цргво нбное 1.86.
сег.: led. оучюва 11.95. Зед. оучюва 1.76,
к’чюва 2.10. 16.158, 38.2846, 40.3216, ь’чюва
17.168, 1мн. оучюваме 1.86, Змн. йчювать
7.50; 6bd.: Зед. щё да оучюва 5.31; пов.. 2ед.
оучювзи 5.396, йчюваи 5.396, 8.5бб,?чюваи
40 3206; прич.: мин. страд, ед.: м. ^ч(вачь
17.1746.
уОемеля се вж. утемеля се
Ф
ф числ. бр. (6) Петстотин, 500. й тга
ms’ каже, кбл'ко ей дльжень. й он'зи
сырома рё. ф, жльтйцы длъж'нь
ёс'мь 11.105; й пойдё та м? донёсе
й даде ms’, ф, жлътйцы 11.105; еэн'зи
богатый icjBb... ймаше... волсэве, ф
вигваре. конге жён'скы пол1, $ 5.276.
// В състава на сложно числ. Дф.
Хиляда и пестотин. 1500. виОанТа е
далёчь сё гёрлймь. ei, стад’Та. а стадТсэ
йма. р. растезы. й сйч'ко, Дф растезы
38.2926, а адь дблх1 сё стра трссФше сь
й стФнгеше как' ше, да погыне. защб
позна как' ще да се лиши сё д>'шйте
що гы дрьжаше, сё Дф гбдйнь 35.263.
ф 5.27б2, 11.105’, ,аф 35. 263, 38.2926.
файда ж. (16) 1. Файда, полза, облага,
изгода. защотака д^маТь ьъ е'/лТето.чгё
ако любите който вы любъ коа файда
ймате нъ коты любите дЬ’ш’манете
ваши топва файда мнеэго ймате сэ
ба 1.56, й цар'Те й вл щи. й вбйводи й
болёре и ейромаей. й ейч'кы заёднб.
й сйч'ко т?ка бставФме. й ейч'кы
сёхбдимь... защб никог- файда не
ймаме сэ тойзи свФть 39.319; чге ефкы
кой зёма ар'тъкь та ё йдолослКжйтель.
зара" това не завидй й не нЙ'зёмКвай.
тьк'мо работа й мъчй се. да ймашь
сё мъката своа да псдадёшь й конто
си нема й който проси и йма щешь
файдъ 1.76. 2.,Допълнителна печалба,
заплащане над стойността на нещо.
а срёбро_люб'ци съ файда трьг^вать
31.220; й зёха да вйкать з' голФ гла
стыи гесёртТе помогай на атб да ти
дадёмь файда... йд^махастыигесэр'гТе
скьпо продаваш' твоата гбз'ба, ные
сэсега нйщо векге нё щё кон^ва сэ
тебФ 39.3176. 3. Прен. Опрощение.
да знаете й това. оти кби йма зла
жена файда за грФхове свой прТёма
21.2106. земам файда. Ощетявам.
тогава щьть да въекрнать ейч'ките
кадТё. та щьть тга сыромасите да гы
влачать дёто йм' се зёмале файда та
гй са бсъждале 18.1966.
ед.: файда 1.4, файда 1.4, 1.56, 1.66, файда
1.56, файда 18.190, 21.2106, 39.3176, файда
18.1966, 31.220, файда .39.299, 39.3186,
39.319, файдъ 1.5, 1 76.
файдаземание ср. (1) Ощетяване, над-
зимане над стойността на нещо.
азь вы направй рьцф да гы вдйгате
гсрФ на млба й на млгенТе. а вТе гы
бмрьейх'те на ейла йлн съ краденТе
йлй съ файда зёманТе (!) йлй крьвь й
т’бТиство 18.2046.
ед.: файда зёмаюе (!) 18.2046.
фаласии МИ (1) Фаласии. й ймаше
блйзЬ това мФсто село зовФше се
фапасТи 2.126.
фаласш 2.126.
фана вж. хвана
фараон м. (4) Фараон, владетел в дре-
вен Египет, древнеегипетски цар.
фарасснь мсэмсеа. не прФговбпи, нйтй
бжге людш със' камсшето й плйн'ны
да гы бтсготм 12 114; й рё MS’ пакь
аггль, MGjVcea ще да тё дадё фарасэнК
бь. й той пбмошь за тёбе да стбри
12.1116; патерица мсэмсёоза стань
змга й пойде той: ите на Mai ёсниците
щото гы ймаше фарасэ 16.162.
ед: фарасонь 6.46, фарасонь 12.114, фараЛ
16.162, фарасэн!? 12.1116.
фэраопоь прил. (1) Фараонов, който
принадлежи на фараона, патерица
мсэмсёова раз'цЬчи чрьмное море, и
пройдоха ёврёе непочёкньти сэ рй’ка
фарасэнова 16.162
ед.: ж. фараонова 16.162.
фарисей м. (2) Фарисей, член на
юдейска секта по времето на Исус
Христос, ами мой сэць ймаль брата
зовале го стёфане архТдгаконь быль,
й вфроьаль ica ха й почёль да $чи
людге да вЪрЯвать Ica ха... а фарисёе
сь събрале й побили: го със* камеш’е
4.23; й който ймать свбето йме добро
а работ ата ймь зла й лъглйва та са тге
катб фарисёете й садЯккёете бти се
т!е хвалиха й йщФха да гы хвалить й
добро йме да гы зовьть J 8.179.
мн.: фарисёе 4.23, чл. фарисёете 18.179.
фарисейски прил. (1) Фарисейски,
който се отнася до фарисей, дай ми
пилате, тогбзи сэсыдного мрьтьв’ца...
дай ми гогбзи распётаго даго погреб^...
доста mS е що гб сэсъдйхтё. посем'сега
пристань зависть фарисёискаа. й
S’mhph се вражда 3?дёиска 35.2596.
ед.: ж. фарисёискаа 35.2596.
фатя вж. хватя
фатя се вж. и ватя се
фащам вж. хващам
ферварлг. (3) Февруари, вториятмесец
на календарната година, й прблФть е
сэ фёр'варь, 31. до ш, мага 33.2406; й
сэ кд. ноеврга, до кз. фер'вара. зове се
зима 33.2406; амй сега не Mortf започнё
да вида... да започнё Сэ мца фер'варь,
й да съврьшй до мца сэк'тбм'врга 7.52.
ед.: фёр'варь 7,52, 33.2406, фер'вара 33.2406.
ферман МИ (1) Фереман. й така наёднб
ймь полбжиха мбщите. въ мФсто
что сё зовё фер’мань въсточны на
тганйз'ска страна 10.77.
фер'мань 10.77.
ферма иски прил. (1) мЪсго ферман-
ско. Ферсман, м^'жь нЪкои сэ мЪсто
фер'манско. вь врФме жётны, пойдё
да жъне на нйв^ свою 10.77
ед.: ср. фер'манско 10.77.
филипов прил. (1) Филипов, от ЛИ
Филип, защб напоконь на казльбашь
ups’ea йлеЗанрь црь снь фйтиповь сэ
плбв'дивь 18.1826.
ед: м филиповь 18.1826.
Филипп ЛИ (29) Филип, й поче апль
фйлиппь. й крти сйч'кыте 36.270;
чюйте t. мг?ж1’е. том^зи фйлипп# что м?
бФше ^чйтель. та се роди да преврати
мсэусебвъ законь 36 269; катб бФше
рёкль прркь гзекшл1 на подйр'Ьшно
врЪме й днй, щьть да йзлЪзать на
землйта црёва, кв, вЬры сэ полЯногць.
дёто гы е затвбриль але^анрь црь снь
фйлиппа, цра 18.1896.
фйлиппъ 36.2673, 36.2686, 36.2696-, 36.2702,
36.2705. 36.2716, 36.273, фйлй 36.267,
фйлипг.а 18.1896, 36 267, 36.2676, 36.269,
36.2696, 36.270, 36.2716, 37.272е, фйлипа
36.271, филиппк" 11.94, 36.267, 36.2676*,
36.269, 36.271, зв. Филиппе 36.270.
философ м. (3) Философ; лице, което
се занимава с философия; мислител,
мъдрец й б true mS' ^чйгель дето го
«чаше на кшга, ливань филосбфь,
й драга нь 12.109; й кшгы бжтвные
йз'оучи добрф. й абйнга философа
npenpt 12.109; та пакь настанаха
напоконь даскале, й философе, та
оучаха ката днь й празникь 18.184.
ед.: филосбфь 12.109, философа 12.109; мн.
философе 18.184
философия ж. (1) Философия; наука
за основните закони на развшпието
на природата, обществото и мисле-
нето. й 6ii не мч Учитель дето го
1'чаше на кнТга, ливань филосбфь, й
драга нь й кога се прЪстави йць mV...
а той пойдё въ ан ина, да Vhh ёднакь
философТа 12.109.
ед.: философТа 12.109.
финик и. (5) 1. Финикова палма, вид
тропическо оърво. й пс-глёда пакь на
тьзи земли, й вйд’Ьхьииз' р-Ькы чё течё
млЬко й медь та б’Ьше на бэ’Ьгоьёте
на тТа р£кы дрьвТа садени пльны сь
рож'ба... й вид£ тамь финици що ймь
б’Ьше висината, л, лакате. а др^гы, к,
пакте. й др^гые,"!. лак-те 32.2276; й
поради тбизи законь поср’Ьщ'нъха й
ха със' дв!тоове млады, й дрьжаше
сЬкыи на рх'ка цвФть й врьба или й
фйникь 34 252; й раз'браха чё йде ic
въ !ерлимь. й £зёха ваТа й фйникь.
й йзлъзоха насрЪща емК 34 2516 2.
Фурма, плод на финикова палма. и
раз'бра стыи архгелкпь петрь й дойдё
да гб посЬтй й вид! го чё нёмаше
нй_чтб щб да Меи. тъкмо (!) м? найдё
V келТата мал'ко рбш'ков’це, й фйници
вёт*хы й сбы 14.1296; ?зё й канйска.
смокйни cVxa. й фйникь eV, й мал'ко
леди' натопёна 17.174.
ед.: фйникь 17.174, 34.2516, 34.252; мн.:
фйници 14.1296, 32.2276.
фисон МИ (2) Фисон. й ре ми. д. рйкы
нарйчЬт' се на землю, й имею е на тьзи
рЪка дёто течё меть та сё зевё, фиебнь
32.228, й завёде ма блйзо тьзи, р-Ька
фиебнь дёто течё й западна страна въ
градь 32.231.
фиебнь 32.228, 32.231.
флавиан ЛИ (2) Флавиан. й б’Ьше на
това врйме на антТйхТю флавТань
патрТар'хь, наскоро прЪёль бЪше
ппФстсль 12.111.
флавТань 12.111, 12.112.
флакианов прил. (1) Флавианов. ст
ЛИ Флавиан. й дов'тасаха сщёпници
флащановы. й казаха какь йде
патрТархь на монастйрь 12.1116.
мн • флав'йковы 12.1116.
флавиански прил. (1) Флавиански,
който е евързан с Флаеианс.ката
династия. й кога стбри, е, годины сты
саьа. ййдё вт монаст йрь флавТан'с кый
да сё’в’чй KHirtf. й прТё йночьскыи чинь
14 126.
ед. м. флавТан'скый 14.126.
фо гор МИ (1) Фогор. и пакь пойдё царь
валакь на дрЬ’го мЪсто, что сё зовё
фогбрь 33 243.
фогбрь 33.243.
фока ЛИ (2) Фока, а црь фока
цреград'скы проводи повелЪнТе рёдеэ
по нкгова дрьжава 39.313; й тогази
цртв^ваше на ирщгра црь маврйкТк,
дёто го #бй турань фока 9 73.
фока 9.73, 39.313.
фонифонт ЛИ (2) Фонифонт. й кога
бы врЪме сториха свад'ба. й йрасиха
трапёза и вЪн'чаха й въ цркбкь стго
фонифбн'та 40.3206.
фонифэн'та 40.3206, вонифбн'та 40.3206.
фотий ЛИ (1) Фотий, й рймь йнокён'тТе
патрТархь довёде съсёб’Ь (!) ей, некоего
мхжа речЪвйта, фбтТа ймето ms’ дето
мыслЪше да гб намдети на црид-ра'
на столь патрТаршьскы (!) 12.112.
фот; а 12.112.
френски прил. (8) Френски, от МИ
Франция, й катб прЪмйна сынорь
фрён'скыи. й влЪзе на т'ьзи странь
бльгар'скаа. ейч'кы... йзлЪз^ваха
насрёща, еъсвЪщи (!) 8.596. френска
земля (дрьжава. страна). Франция, й
корабникьт' mV рё, на фрён'ск^ зёмлю
щъ да к> йвезй. ако дадё бь 15.142;
амй вы йщемь, що ё на ваша фрён'ска
дрьжава 1радь ёпивати, дето йма тамо
мощи стЬи пёт'ки 8.59; корабникь
н£кои напльни корабь свой със'
пшениц^ на онова врЬме. й помыслы
да ю завезё на фрён'скаа страна 9.696;
френско мЬсто. Франция, на фрён'ско
мЬсто йма нЬкои гра' зовё се хоне
11.97; й Tie сйч'ки йдЬ’ть на фрён'ско
мЬсто а ные самы да пойдемь на
солХ'нъ 9.70.
ед.: м. френ'скыи 8.596, ж. фрён'ска 8.59,
фрёнскаа 9.696, фрён'ска 15.142, фрён'скУ
15.142, ср фрён’ско 9.696, 9.70, 11.97.
френци мн. (6) Французы, жители
на Франция, френци. й ейч'ко оу
дари_гра плЬнйха фрён'ци. й сэбраха,
й злато й срёбро 8.586; блгочьстивы
царь трьнов'скы 1сэаннь, асЬню... не
х'боа се сэ сота фрён'ци 8.586; й щб
бЬха тамо фрён'ци, поклонйха mS се,
и прЬдадоха се, да съ кктова рай. й
дань да м? давать 8.59.
фрён'ци 8.58б2, S.592, 8.596, 15.1426.
фригня МИ (13) Фригия й тамо на
лившека страна что ё на пладнЬ. йма
гра' дёто се зов е велйка фрипа 15.1426;
йма й др8га мал'ка фрипа что ё на’
дариградь сэ йстокь, ёллйн'скы сё
зовё троада 15.1426; й сам'сй сэйдё на
фрйг'по, й на ликасэппо й асш 36.2736;
поусти, три, тысХщо начёл'никы, й
със' тЬхь войск# мнеэго да пбйд#ть
въ фриию да оумирАТь сэньзи земли
15.143.
фрипа 15.14262, 15.143, 15.1466, фрипА
15.1476, фрипю 15.1433, фрйпю 36.2736.
фрипи 15.143, 15.1452, фрипи 15.148,
фръгна вж фръкна
фръкам несв. (2) Хвъркам, нося се бър-
зо и леко из зъздуха, летя хвърча.
това катб ч,б црь. обоадова ее, й
мнЬше ms’ се, кбл’ко да леты й да
фрька пб' нбето 8.596; й др#го чюдо,
стр^ваше показа си ббразать катб да
рёшь вьзлази на нбо. й катб чё фрька
на бблакь 18.1916.
сег.: Зед. фрька 8 596, 18.1916.
фръкна св. (1) Хвръкна, почна да
летя, литна. й вьлЬзе на рамена
хср#в(мскы. й фрьгнъ й възлЬте със'
крылЬ вЬтрьны. бтй бь й ничто нЬ с
пгём# невъзмбжно 38.2866.
аор.: Зед. фрьгнъ 38.2866.
фръля св. (15) 1. Хвърля, запратя нещо
или някого някъде, метна. а гои Сэйдё
далёчь сэ тЬхь. кбл'ко да фрьлишь
камёнь. й помли се 68 6 486; й щьть
да го бс^дё й да го фрьлить въ сэньзи
рЬка бгнЬннаа пръвЬнь нкто 18.200;
легома бка[а]нны гесэр'пе каго се
йви опор'лив j на моё повелЬше
того фрьлих'те въ он'зи трапь вар'ны
39.3006; това сЬкаше жената чё го
зФ и фрьли го въ морето 39.3126. 2.
Подхвърля, хвърля на близко иазсто-
яние. пакь #зё др#гы. т, жльтйцы .. й
приступи пакь при бн'зи прозбрець.
й фрьли гы пакь, катб й нрьзЬнь. й
потай се пакь й отидё си 15.135. 3.
Захвърля, хвърля навън или надалеч,
изхвърля. ЙдЬте й вижьте ако бьде
сэстало нЬкое влакно ее костите м#,
та гб фрьлЬте да сё не намФры ничто
сэ нкто 39 301; й ще да ймь навые,
й да гы #бые, й тЬх'ныте гЬла щё да
гы фрьли по 4’лиците град'скые, да
гы погьп'чать 18.1866; х’мрЬ нЬкои
корабникь. й фрьлиха го тамо бпйз#
при сэн'зи стлъпь 8.57.
сег.: 2ед. фрьлишь 6.486, Змн. фрьлить
39.3005, аор.: Зед. фрьли 14.130. 15.1346,
15.135, 15.144, 30.3126, фръли 15.1356,
2мн фрьлих'те 39.3006, Змн. фрьлйха 8.57,
фрьлиха 11.97; бъд.: Зед. щё да фрьли
18.1866, Змн. шьть да фрьлить 18.200,
щьть да фрьлить 18.201; пов : 2мн фрь.тЬте
39.301
фрълям несв. (2) Хвърлям, мятам нещо
или някого. запращам някъое. ёдна
игра да се набрьз#вать. й зове се на
тЬхны езыкь дромбнь. второ ал'ма...
трёпа дискось... сй_рЬ да фрьлить
камйкь 34.2516; й накар#ваха
людтёгЬ насйла та им' се покланиха
й прЬдаваха ан'тихр1ст# ато гы живы
фрьлЬха ан'гглы бжш бита сл!?гы
ан'тихрыстовы въ р1ка огн'Ьннаа й
горёща смола 18.195.
сег.: Змн. фрьлать 34.2516; имперф.: Змн.
фрьлЪха 18.195.
фрътуна ж. (1) Фъртуна, снежна
вихрушка, виелица. й пойдё, й кога
дойде до да'новь (!) да прЪмйне на
сэнъзи страна, й слх’чи се фрътуна
й б^ра голЪма. й чюдЬше се что да
стбри 9.67.
ед.: фрьг?на 9.67.
фтасам св. (4) 1. У спея да направя
нещо, втасам. вйдите ли кол'ко людге
миньха й нй едйнь не подУма ёднаквс.
нито знаиха кога ще бн'зи брань да
дойде да ей жьне нйвата кога щ'Ьтбй й
кога фтаса бньзи г чдарь тогйва сэйде
та ей пожьнь нйвата 18.1836; сэговбри
аггль й ре ми. ёла сл! мёне павле да тё
въвёд^ въ гра' хвь й Ь’зё ма вь гемга
злата, й агглы ntaxa npt мёне догдё
фтасах'мё да влйземе въ цргевать
гра 32.2275. // Успех да престол, й
ре мй аггль. слушай павлге кагб ти
Hanpt каза тазй дльбина нема край,
й не може са йз'мЪри. й кога мётнать
н£кой дша вьтрЪ едва а днь да фгаса
вътрЪ въ бёзнх’32.231 б. 2. У зрея, ста-
на готов, втасам (за жито), й вид Ьха
онази нйва брачютом^ й ria фтасала
да сё жьне 18.1836.
сег.: Зед фтаса 32.2316; аор.: Зед. фтаса
18.1836, 1мн. фтасах’мё 32.2276; форма от
перф. тип: Зед. фтасала 18.1836.
фулвана ЛИ (2) Фулвана. й царица
фх’л'вана посрЪщнь апла съсына (!)
сы пол^фрадона, й съ снахь си невра
37.2746; й ты фьл'вано царице, сэсега
да тй 61?де йме ссэфга 37.281.
фйп'ваиа 37.2746, зв. ф&Гвано 37.281.
фущарм (\) Морски разбойник, пират
б'Ьше нЪкои епкпь въ градь афригыи.
й вь ёдйнь днь оу.тЬзе въ корабь, й
щёше да пойде вь але^аирга й на тёть
сэ зависть дгавол'скы. фя’щаре хватйха
сэн'зи корабь й плЬнйха го 9.676.
X
х числ. бр. (7) В състава на сложно числ.
ха. Шестстотин и един, 601. а члкь
кби се на срёбролгббгё тёгли... ами се
свё грйжи й мёте се й тр(?ди се й дне
й нощёсь. жёлае да стечё ха, грешове
31.2206. хр. Седемстотин, 700. йкога
добые, хр. грбшосве. а той йще да ё
гпдарь 31.2206. x.is. Шестстотин
шестдесет и шест, 666. а печатать
йма пйсмена й рёчи, xjs 18 1906; та
йма Имена, xjs 18.1906.
ха 31.2206. ха 31.2206, хг 31.2206. хр
31.2206’. хЗз 18.19062.
хайдут м. (5) Хайдук; лице, което
ограбва хората с насилие; разбойник,
грабится, й тамь бЬха гюмрюк’чУе, й
неправёдны лакомници без'срамны.
хаид(?те, кесецге, прислЬ’шници,
завйдници 32 2286; глобаре ейч'кы
св£ть мьтать хайд^те на людгётЬ
живбтать ймь сэнгемать 31.220; тогйва
щьть да въекрнать хайд^те, да давать
р!чь бк катб са сэнгёмале наейла съ
неправда, атб йм' се не стоаше да
зёмать чюждо сэ сыромаси 18.1966.
по море хайдут. Пират, морски
разбойник, а г vpritnene дето по море
хайд^те наговорйха се да пл^ньть
митйлиль 39.316.
мн.: хайд^те 18.1966, 20.2086, хайдЯте
31.220, хаид*?те 32.2286, хайдЯте 39.316.
хайдутски нареч. (1) Хайдутски;
по начин, присъщ на хайдук, на
разбойник, сэ сьмрьти моа... та сё нЪ
с'мь падЬаль че щёшь тьй скоро да
дойдешь хайдх’т'скыи да с'мь знанль
а азе са бы ^тьк'мйль да с'мь готовь
31.218.
хайдК'х'скьш 31.218.
хайдутство ср. (1) Хайдутство, проява
на хайдук, разбойничество, хайдуклук.
й не мога векге да трьпж к^р'воство
(!) й смр'а й хайд8т'ство, й кражба. й
кесещйство 32.224.
ед.: хайдУт’ство 32.224.
хак м. (2) Хак, полагаем дя.1 от нещо.
тогйва щьть да давать рЬ 6tf. воде-
н'ч£рете дёто са зёмале сэ своать хакь
помнсэго та щьть да го вращать, на
сиромасите 18.1976. // Образно. сЬк-
ыи кби какь ё Урабогиль, тьй си й зёма
хакать сэ правёднаго сУдта 18.199.
ед.: хакь 18 1976, чл. хакать 18.199.
халдейски прил. (2) Халдейски, който
се отнася до халдеец. амй тогази
йстинныи бь, w невйдимо что щ£
стбри. й расточи сэг'нь сё пещи
хал'деискые, й стань тЬмь пЪща
катб црква 12.1176; й проводи аггла
пазители моего да ме йз'бави сэ тЬйзи
б£ды. й каквбто си йз’бавиль трыге
мом’цш со п£щь хал'дёйскаа 39.3006.
ед.: ж хал’дейскаа 39.3006;.ин.: хал'деискые
12.1176.
хаия несв. (1) Ханя, иаранявам със
зъби, ухапвам. дань да бьде катб зьмта
дёто сЬдй при пьтать та хапе коню
копйтото 18.1846.
сег.: Зед. хапе 18.1846.
хар ж. (1) Полза: нещо придобито,
спечелено; придобивка. тй ймашь
тол’кова мраморе... й нбсиш’ гы на
при градь... й бн’зи болиринь что гь
с пУстйль найде тамо дрУгы мраморе,
й кУпй йхь, й доврьши црквата как4
йска. амй ако гы сэвезёшь тамо харь
не ймашь. й щёшь да ей погубишь
трУдь свой 9.69.
ед.: харь 9.69.
харижа св. (1) Харижа, дам Оаром
нещо, подаря амы да сторимь добро
й да стбри млтыни да харйжеме сэ
щб ймаме со мал’ко мал'ко сё мнсого
мнсого, да приглёдамё сыромасы
18.207.
сег.: 1мн. харйжеме 18.207.
хари зовам несв. (1) Харизвам, давам
нещо в дар, дарувам, харизувам. това
ре нЬ че съ грйжаше за сыромасй амй
влъфа б£ше й ков’чегь ймаше. й кби
нъшо харйзоваше, а той го крыеше й
нбсЬшс 34.2506.
имперф.: Зед. харйзоваше 34.2506.
харитина ЛИ (1) Харитина, й наУтр£
така стбри, й йсц£ли ей сама бкбто.
й сэтогази йме геи бы прЪмУдраа
харйтша 36.271.
харйттна 36.271.
хартия ж. (2) Хартия, специално изра-
ботен лист за писано й простр£ ей
прьвыжть рУката й даде мУ свитата
хар’па написаннаж, й рё мУ. да
пртёмешь тойзи свйтькь сё моа рУка
12.110; ймаха й хар пи й на т£ б£ше
напйсано йме бжте 32.229; брате
донеси ми хар'па й мастйло. й донёсс
м^. й напйса за него си сйч’ко 40.322.
ед.: хар’па 12.НО2, 18.196, хар’па 40.322,
хйр’пю 40.323; мн., харпи 32.229.
хартофилак м. (1) Пазител на доку-
мента, архивар. хартофилакс. й
посёгна царь т Узе кшгата йз рУка
нгегсва й подаде ю чтб чюва кшгы
чркбвни й с£днъха царь й вЛка
й сфим'тань. й начс да чёте кшга
хар’гофилакь 40.323.
ед . хар'?офилакь 40.323.
хартуларий м. (2) Хартуларий; лице,
което завежда документа. вЪрУ’ваи
чё см’ь й азь члкь сэ прьсть и сэ крьвь.
й пльть ймамь катб сйч’ки людте. й
на избранному’ члкУ на дом’ьт’ Mtf та
сь хартУларш й сё нгего щб зёмамь
та животу ва 3.196; йдй вйждъ добр£
ако ё сэн'зи сщённикь, а ты мУ речи
така, никмта хар'тУларте вьн'ка стой, й
зовёт’ тё да идешь при нгего 3.206.
ед.. хартУларти 3.196. хар’тУларте (!) 3.206.
хвала ж. (13) 1. Хвала, изтъкване на
достойнствата на някого или нещо,
похвала, тогйва ще да сёдне на столь
бжш със' пЬснь й със' хвала аггл'скаа
18.2016; амй защото ймаме трьжьство
празникь. да под^маме й за крть да
рёмь мал'ко нЬщо на ппазникьг' ны
хваль 16.163; хкоавь покровь да ми
направишь, защб кога дойдё да вйдй
да ми арёк'са. й тогази ты, много
хвала и пбчьсть щёшь да ймашь
7 526 2. Самохвачство, изтъкванена
собствено добро дело, самойзтъкване.
защб по добрЪ е мал'ко да дадешь
съсйч'ко (!) срце. й покрыто, нёжели
мнсого със' хвала, защо кой члкь
със' похвала чйни добро, nortfбЬва
го 38.2946. 3. Възклицателен възглас
за изразяване на голямо одобрение и
въз хищение, хвала! амй слава и хвала
otf, що прТёма грЬшници кой се гёбе
молать 17.171 дам (въздам) хвала.
Възхваля, похваля много някого. й
ж мнсого се почюдиха й подивйха.
й хвал!/ 6tf дадоха 17.176; й прЬстань
вЬтрь й морёто сс оутишй. й ейч'ките
въ корабь въздадоше хвала 6tf, й стм^
15.1366.
ед.: хвала 7.526, 17.171, 18.2016, хвала
15.1366, хваль 16.163, 17.1736, хвала
16.1636. 37.280, 38.2946, хвал* 17.176,
17.1766. хвал*? 34.249, чл. хвалага 34.249.
хвалба ж. (1) Хвалба; изтъкване дос-
тойнствата. качествата на нещо;
хвалснс. к*рвбв’ство й сЬкаква мрьсо-
та ейчка землй йспльнпла. на льжа
хвал'ба, а на правда вйкь. ейч'кы едйнь
др(?гым* ймать нсвЬрство 31.2176.
ед.: хвал'ба31.2176.
хваление ср. (2) Похвала; възхвала на
божество. Бог или мъченик; хвала.
да познаешь ба моего, дёто ти азь
д$ма й да стбришь нгем* кор 'бань й
хвалгенТе й той бь; тебЬ прославиль
39.299; да вьзадё б* нашем* хвалёше
й прЬславном* велйко^мнйкв гёсогзю
39.309.
ед.: хвалкшё 39.299, хвалёше 39.309.
хвалим прич.-прил. (1) Похвален, който
заслужава одобрение и похвала, й
бЬше й на възрасть й на йкость дбета,
й хвали, амй й на дшёвна йкость бЬше
мнсого похвалишь 9 62.
ед.: м. хвали 9.62.
хвалит се от стб. хклантн сд несе. (1)
Хваля се, сам изтъквам качествата
и достойнствата си, самоизтъквам
се. что каже на хуал'тырь. лЬ г да не
хвалит1 се пръм*дрыи прЬм*дрбстпо
своею, защб кбл'ко се чйны члкь да
знае той нйщо не знае 34.2526.
пов.. описат. Зед. да хвалит се 34.2526.
хвално нареч. (1) Похвално, достойно
за похвала, хубаво. й сЬкогы нюгова
работа бЬше да *чи добро, й да сс
бпитова на войск!/ бои. защб на онова
врЬме, това бЬше на млады мбм'ци
хвал'но й почесано 9.62.
хваТно 9.62.
хваля несв. (17) Хваля, изтъквам
достойнствата и добрите качества
на нещо или някого. й да знаешь
колко е злйна й срамотына на дЛната
ми йспльнюна. нЬ ё да хвала що щь
да ти се йсповЬда 17.168; та са ть'е
катб фариссётс й сад*ккеёте оти сс
fie хвалиха й йщЬха да гы хвалить
18.179; дне го хвалеть й почйтать,
а ктрЬ го чрьвТе разносеть 31.216;
който мё хвалиха самого ме бставиха
и побЬгнаха 31.2176. // Възхвалявам,
прославим Бог. й врати се назадь.
хвали и блвЬ ха ба нашего 17.1736;
й тогйва чюхь гла хилйдь хил'Гади
агглы, й агглы и архагглы че пЪиаха
й хвалиха ба 32.2306, ами пбобае й
ь;амь катб агглы да въспЬё. й катб
аплыте да хвалимь ба 38.2936.
сег.: led. хвала 17.168, Зед. хвали 17.1736,
1мн. хвалимь 38.2936, хвалиме 39 2956,
2мн. хвалите 18.2046. Змн. хвалить 18.179,
18.1806, 18.191. хвалеть 18.200, 31.216;
имперф.: Зед. хвалЪше 8.59, 9.71, Змн.
хвалиха 2.13, 31.2176, 32.2306; страд.:
имперф. Зед. хвалите се 33 235; прич.: сег.
деят. мн.: хвалеше 38.2936.
хваля се несв (З)Хвалясе, самизтъквам
качествата и достойнствата си,
самоизтъквам се. й който ймать
своего йме добро, а работата имь зла
й лъглйва, та са Tie катб фарисеёте й
сад^ккеете бти се т!е хвалаха й ЙщЬха
да гы хвалить й добрб йме да гы збвьть
18.179; елате й вые мой члщи, който
сте давале на сыроты й на прбсЬци в
рьпЬте имь, а нё хвалЬх'те са 18.202;
а не щёте да млйте й да хвалите мосто
йме, амй се хвалите сь ваши дЬ’мы
18.2046.
сег.: 2мн. се хвалите 18.2046; имперф.: 2мн.
хвалЬх'те са 18.202, Змн. се хвалыха 18.179.
хвана св. (2)Прен. Хвана, приема някого
за някакъв а царь катб чю тази д!?ма,
зарАува се, й каже CTMtf акб шёшь сэ
гесэй'е, а тй ма фаны за посащима й
дарь'й ми тази добрына 39.307 хвана
бъх. Скрия нещо, не кажа истината,
хвана бъх. ами й кажй щото си стбрила
грЬхоове на тбизи свЬть льжбвны а
Tia сЬкаше да хванс бьхь да скрые та
рё нЬ с'мь стбрила товаги мой ами са
наклепана 32.2306.
сег : Зед. хванс 32.2306; пов : 2ед. фаны
39.307.
хватя св. (13) 1. Хвана; уловя някого с
ръце, за да го спра, да не му позволя
нещо. и щЬше збсима да й се поклонй.
а тй го хвати, й не даде Mtf да и се
поклонй 17.173. 2. Хвана; задържа
някого, когото преследвам; заловя.
това рё давно йз'дъсти матвеа, да
йзл'Ьзе вънь да го хвати да го Ь'бТё
37.277; й фйлиппа хватиха невЬрши,
й влачаха го по Ь’лйците... й сэбЬсйха
го за дрьво 36.2676; й хватй оногози
мом'ка, й Ь’дави го й раскъса го 7.50;
дето е дойшьль сэ тЬ и до вась тойзи
фйлиппь. что го жёлае царь архёла да
го фати. й да го затр'1е... амй ако щёте
а ные го скоро св'Ьзань проведёте до
ic-рлй 36.2696; й на п*?ть сэ зависть
дйвол'скы, ф!йцаре хватйха сэн'зи
корабь й плЬнйха го 9.676 3. Хвана;
уловя дивеч, риба. й найдбха ерьна чё
пасё грЬза. й рёче ёи едйнь члкь сэ
ныхь заклйнам' те оу стго сёмесёна
ерьнб, да постойш’ да тё хвати, й тон
ча стань ерьната. й tic а хватйха й
заклаха а, й йзЬдоха меебто й 2.136;
нривлачи рь16о_лбвець мрЬжч’ tf
длъббка вода, й кога мётне мрЬжата
% дльбйна вбцнаа, та м2 се фатеть
мнсэго рйбы 31.215.
сег.: Зед. фати 36.2696, хвати 37.275, 37.277,
1мн. хвати 2.136, аор.: Зед. хватй 7.50, хватй
17.173, хватй 36.2726, Змн. хватйха 2.136,
9.676, 12.117, хватиха 36.2676; бъд. в мин.:
Зед. щЬше да хвати 37.275; страд.: сег. Змн.
се фатеть 31.215.
хватя се св. (3) Хвана се, уловя се сръка
за някого или за нещо, заловя се. азы
ако щёшь иди tf црквата. й хватй се
за край d.T'Taptf, й закльнй се 10.78; й
йграмха тамо петь йгрй. . четврьто,
пектикТнь да рёшь ёдйнь flptfrbi се
хватЬше за ptfxa й кби кого мбжаше
заврьтЬ ь’дарюваптс го где съ слЬ’чаше
34.252. хватя се за шията някому.
Прегърна през врата някого. й катб
йдЬше 1сэакумь посрЬшна го анна, й
хватй се за пнать Mtf й рё сега видЬ
бти мё бтвйль гь бь тврьдЬ защб
бЬ катб вдовйца, амй сега нЬ с'мь
вдовйца и без'чёднаа бЬ а сега зачёта
чедо 13.1226.
имперф Зед се хватЬше 34.252; аор Зед.
хватй се 13.1226; пов.: 2ед. хватй се 10 78.
хващам несв. (6) болеет хващам. Хва-
щам болеет, разболявам се. а който
са сиромаси дльжни, сэ грйжа й сэ
тьгЬ’вашё болесть хващать 31.220; бъх
хващам. Лъжа, скривам истината,
хващам бъх. ные те познах'мё добрЬ,
че ей ты. й бьхь не фашаи 5.35; нй
самы се сэклйнаите, нй некого наейла
тсглЬте на клетва. макарь й дльжень
да ri е, й фаша бъхь, йлй flptfro ти
зло стбриль не кльнй го 5.406; вЬра
хващам. Хващам вяра, вярвам. амй
акб не фащате вЬра, а вые самы себЬ
си смислЬте 21.210; ако вй рекьть, сто
хс вь пустыни дё сЬдй в* горьга амй
излаете да гб видите, а в!’е недЬйте
фаща вЬра 18.1916; не ми се хнаща
в'Ьра. Не ми се вярва, съмнявам се в
нещо. пакь со ёглЧёто. еднакг йм' се
вфра не хващаше сё радость й чюдЬха
се 38.2886.
сег.: Зед. фаща 5.406, 2мн. фащате 21.210,
Змн. хватать 31.220; пов.: 2ед. фатам 5.35,
отриц. със съкр. инф 2мн. недЬйте фаща
18.1916; безл.: имперф. Зед. се хващаше
38.2886.
херотднисам св. (2) Ръкоположа някого
в духовен сан, хиротонисам. й стбри
се чюдо прЬславно кога възложиха
pVnb на нкто да го херотонйсать
12.1126; й тамо сЪдЬше. й архТерёи
что б’Ьше але^анршскы. та го стбри
д!акона. й сёкак' го хёротонйса нётрь
арх'Черёи. Сэтогази почё да х£ли на га
ба 15.140.
сег.: Змн. херотонйсать 12.1126; аор.: Зед.
хёротонйса 15.140.
херувим и. (fi) Херувим, висш ангел от
небесния чин с много очи. й прЬклбнь
нбса й сънйде. й примракь под' ногама
его, й възйде на херйЫмь й летЬ
въз'лЬте на крйлё вЬтрьню 38.2866;
й прьвыи чйнь ё шёстокрылаты
сераф1ме, й мнеэго бчй детб ймать
херимы 11.83; "ги бе ейл'ныи, й
свЬтодав'че, сЬдеи на xeptfBiMii (!)...
млю ти сеги 2.13.
ед.: хер^в1'мь 38.2866, хер^вЧмЬ (!) 2.13,
xcpS’BiM’b 4.246; мн . херь’вЧмы 11.83. 18.1996,
xepS’BiMe 39.311.
херувимски прил. (3) Херувимски,
който се отнася до херувим, той сЬдй
напрЬстоль хер8 вГм'скь'1 й сераф!м'скы
34.249, йвълЬзенараменахер^вгм'скы.
й фрьгнъ 38.2866; та б’Ьше чё стоаше
на езеро хер8’в(м'ско 32.2276
ед.: м. херхв1м'скы 34.249, ср херъвЧм'ско
32.2276. мн.: херь’вЧм'скы 38.2866.
хил надо числ. бр. (11) Хиляда, 1000.
ами пъстихь за вйка ан'пеэхшекаго.
й за вар'да_в^р1‘а глдара, да дойде
със' хилтадо людТе, защб се боихь,
да mV не раз'грабсть людТе тЬлото
2.15; зал£до събра тбл'кози хйлТадл
грбшове, що не могбха да мй дар^виь
живбть 31.218. // В състава на
сложно числ Хиляда к осемстотин
и осемдесет, 1880 й промйнЬше се
сэтогази, хшпадо, й сэсмьстбтинь и
сэс'мьдесеть гбдйнь, догдё се родй хс
33.2436. Седем хиляди, 7000. сэв'це
ймаше сёд'мь хилТады 5.276. хилиадо
хилиад (хилиади). Неизброимо мно-
жество, много, й царь побЬгна й
да’маше. сэ тёж'ко мёне, загынаха
мойте ббгове... детб с'мь въложиль
i тЬхь хитадо хйл!адь жльтйцы
37.2786; й тогйва чюхь гла хилтадо
хилСади агглы 32.2306.
ед.: хмладо 1.8, хилЧадо 2.15, 33.2436.
37.2786, хилвдо 32.2306; мн.: хылиди 1.8,
хилЧады 5.276. хйлЧади 5.33,31.218, хилЧади
32.2306, хйлЧадь 37.2786.
хилядар м. (1) Началник на военно
отделение от хиляда души, й царь
велйкыи констан'тинь, раз'бра тбизи
метежь вь фрипи. поусти, трй,
тыейцо иачёл'никы, й със' тЬхь bohckV
мнеэго... й ёдного зовЬхЧ/ непопань, а
дрЬ'гыго Vponib. трёпиго ёрпилкэнь
й пойдбше Сэша трите хилЧ’адаре й
плаваах^ на еднб със' вбискъта . а
ноиската что б’Ьше със' тька’щницыте,
ЙгЬзоше въ гра 15.143.
мн.: хилЧадаре 15.143.
хитрецм. (26) З.Влъхва, древенмъдреи.
гадател. четврьтое, сэнга вльсвы, сйрс.
хытрьцы, сэкыдЬ й сэгде paaS’MbxV, и
дойдоше да сё поклонать xV 33.238;
да скажё й за сэсмото йскаше. за
онази звЬзда что съ б’Ьше йвйла на
хытрьцыте 33.2446. 2. Пророк; лице,
което говори от ймето на Бога, й
гледахК й бжидаахЬ’ да видать звЬзд?.
й сэ нкю да разКмЬють как' се е
родйль велйкь црь дёто е прорёкль
хытрёць валаамь 33.2436; й въ онова
врЬме, бЬше нЬкои хитрець ймето
ms' валаамь, сынь вебровь й тбизи,
валаамь, кого прокльнЬше бываше
проклёть. й кого лй блвлише бываше
блвёнь 33.2416. 3. Майстор; лице с
доказан опит и умения в областта на
заниманията си; вещ специалист, й
Пома ре, на дрьво с'мь дрьво. дЬлець,
й ймЬю и рала, й корабе да правимь. й
на камик' съмь хытрёць 7.496; й бЬше
высбкь, й голЬмь, й юнакь сйлень.
й на бор'ба бЬше хытрёць 9.65. 4.
Магьосник; лице, което прави магии
и врачува; гадател. й lie повйкаха
бногбва хытрьца. айанасге бЬше mS
йме. й рё ms’ парь как’ва хытрость
направы тойзи зрйклети гесэр'пе..
ты пакь съ твоа хытрб прЬбори го
да сё поклоей на моёто повелЬшё
39.3026.
ед.: хытрёць 7.49, 7.496, 9.65,11.86, 33.2436,
хитреиь 33.2416, хытрьца 39.3026; мн.
хьггэьци 33.2356, хытрьщи 33.237, хытрьцы
33.2376, хыгрьцы 33.238, хйтрьцы 33.238,
хытрьцы 33 238, хйтрьци 33.2416, хытрьпй
33.24362, 33.2443, 33.245, хытрьци 33.2436,
33.244, 33.24462, чл. хытрьцыте 33.2376,
хытрьцыте 33.2446.
хитрина ж. (7) 1. Хитрина, хитра
постъпка хитрост. вйдите лй тьзи
мнбэго войска ёврёиска... амй да вйдй
что да стсрй й със' как'вь хытрина да
сё избавй сэ тЬх'ныте pS’u'S 33.2416. 2,
Лукавство, притворство, измама. й с
каква щё хытрина [й мудрость да ходи
по землйта. й как' щё д(а с)танс парь
напоконь, та щё на нгегово цртво [да]
сё доврьши сйч'юать свЬть 18.184, //
Дяволия, коварна постъпка. тогыва
щьть да прЬстанать сйч'ките хитрины
дТавол'скы й ан’тихргетовы й сл^гытс
нгеговы сэ л8'г$’ван1ё сйч'ките щьть да
загынать 18.195. 3. Ум, разум, съоб-
разителност, хитрост. ако лй шешь
да навТешь на ком'сол^кь а тй ако
сторишь нйчто нЬдЬи д8’ма оти сэ
мои са TpS йлй сэ мед хитрша та са
ст[о]риль .. амй ё сэ бж!’а помощи
19.208. 4, Магия, способност да
се правят чюдеса. цокот гесэр’пе
стрёвашь на да ей истх’пЬваме \’мъть
съ твойте хыгрыни до кога да
крйешь... ка навы на тол’кози мъкы
39.3036. извадя хигрина, Изхит-
рувам, излъжа й йзвадиха хытрина
й просЬаха д^ма какь € въекрль
сэ мрьтвыхь. да ймь е лёсно да
прЬлъщавать мнеэ людгё 36.2696.
ед.: хытрина 18.184, хитрша 19.208, хытрина
33 2416, 36.2696; мн.: хытринй 18.186,
хитрины 18.195, хытрыпи 39.3036.
хитрост ж. (19) 1. Мъдрост; дълбок
ум, съчетан с житсйска опитност;
благоразумие, й послЬ поиска бь да
ей покаже прЬмнсэгаа своа хытрость.
да смЬси й двЬтЬ нгеговы създаша. й
стори създашё ей рё, члка 33.2456;
й сйч'ки разумно раз'берЬте. как' са
сйч'ки члцш щото са на тоизи свЬть
льжбвны та са сйч'ки пргеле сэ ба
разёмь й хйтрость 31.222; кота чюаха
нЬгово йме, сйч'ки нгеговы врагеэве
бЬгаха. бти защб бЬшз мнеэго ^мь й
хытрс i нгего. й юнакь, й правёд'кь
5.28. // Прозорливост, далновионост.
да скажемь й за пета дёто донесение
дарь сэн!а хытрьци хК. что ймь бЬше
хытроста. й что назнамен8’вах8’
даровёте ймь 33.244. 2. Умение, спо-
собност за определена дейност,
вещина. й йз'Х’чиха се на хытрость
да врачювать. ей pi да йсцЬлЬвать
бол'навы людге 10.76; а ты повели
пбекор^ да гы по11?6агь. защб кбл’кото
лежжть? тьмнйцата. тол’кова се^чсть
на хытрость да стбрАть зло 15.1456.
3. Хитрост, хитра постъпка, хит-
рина. й щЬха да Яловеть със' хытреэ
фйлиппа да го х’бйють. защб го
прелъстника ймахх” 36.2716; това
като чюха саракшы, й стбриха
градь дрьвЬнь сэвън'ка. й със' нЬкоа
хытрость, със' въж!’а й със’ врьтенге
вдйгнъха камйкь голЬмь сэгорЬ. й
пхетиха го на покрбв'ть цркбв'ны ctmS
apxiTJitf 11.966. И Коварство, измама.
сэнази жена бЬ същи щаволь. й със’
хитрость бЬеов'скаа мысли да изгори
мбата црква 15.152; й ейч'ка хытро
дУавол'скаа йечёзн^ваше со шёината
млба 8.56. 4. Магия, способност да се
правят чюдеса й каже ms' царь, сега да
приставать й да сё развалжть твойте
хитрости jecorie 39.303; амй вёкщ й
ты пакь съ твоа хитро прЬбори го да
сё поклонй на моете повелТшс, ато да
сё йзыавй нкговата маг!а й хитрость
39 3026.
ед.: хытро 5 28, 8.56, 9.666, 39.3026,
хитрость 10.76, хитрость 11 966. 13.124,
15 1456, 15.152, 33.2456, хйтрость 31.222,
хитро» 36.2716, хитрость 39.302, 39.30263,
хытро 39.3026, чл. хытросга 33.244; мн.:
хитрости 39.303.
хитрувам несв. (1) Хитрувам, служа си
с хитрост, опитвам се да постигна
нещо с измама. й нЬкогы бн'зи
бе законны црь, сэйдё при магёсника
бога своего аполбна, да хытрйва зарй
нЬкой потрЬба 39.296.
сег.. Зед. хытрёва 39.296
хитьр прил. (18) 1. Мъдър, който се
отличава с голям ум; далновиден,
прозорлив, а дрйче го тюд!е похвалить
кол'ко е хытрь... а бн'зи члкь катб
чюс таквйзи дй’мы че гб хвалить, а
той сс й бше по^чи.. да ё пбголЬмь
сэ сйч'кыте яюд!е 18.1806; да рёмь
й сёд'мото. дето ё где найдбше ха
еэша цар!е хытр’1ё, нъ пёшера лй
йлй на др^го мЬсто 33.2446; й еэша
хытри вльсви Сэ пер'сид'ско мЬсто
дарь приносеть бти защб днёска
на пррцйте пррчьството събйва се
33.2356. И Мъдър, който е породен
от голям ум. а бн'зи члкь като чюе...
че гб хвались. а той се й бще по^чи
да дйма хытри д^мы 18.1806. 2. Умел,
който е с голям опит в областта на
заниманията си, изкусен. й Ть ms' рё
Йма азь ецнего члка хытра ма[и]стора
дрьволЬл'ца 7.49б; ФеодЯль нЬкои
йнокь, маисторь, й хытрь на зйданТе.
прЬё на сёбе тьзи работа 11.102;
сам'сй парь послЬш^ваше го, зашо го
видЬше м^дрь... й на войска хытрь
9.62; б'Ьше нЬкои члкь сэ лпв1а, йменё
apia. хйтрь на писмо й книжбв'нь
тврьдЬ 15.140; й ходи по hS'ctmha, й
йще като лбвець хытрь щб йще ловь
17.175. // Изобретателен, хйтрь € да
чйни зло. ма[й]сторь ё на нк-правда
31.216.
ед.: м. хйтрь 7.52, 9.62, 17.175, 18.1806
39.302, хытрь 11.102, хйтрь 15 140, 31.216
хитра 7.49, 7.496, 7.516, сравн наихитрь
31.220, пехытрь 36.268; мн.: хытри 18.18062,
хытри 33.2356, xbiTpie 33.2446, хитры
20.2086.
хлад м. (1) Хлад, приятна студенина
прохлада, сэ зл£ на грЬшниците тогй-
ва... когато праведниците сЬдёть на
хладь. а грЬшниците въ етрашнаа
мъка 18.206.
ед..- хладь 18 206.
хладък прил. (1) Хчадък, който не. е
топъл. охчаден изстинал. а сл^гытс
ёднакь - помнеэго кладЬх^ сэг'нь. а
сэг'нь се прЬлагаше на роса, й бываше
хлад'къ. й брат:а видЬха какь охлади
аггль бн'зи сэг'нь 37.278.
ед.: м. хлад'кь 37.278
хлЬб м. (44) 1. Хляб, изпечено тесто
от брашно за ядене. a Tie ей йзёмаха
мал'ко истице, кби кол'ко йщеше. кби
хлЬбь мал'ко зёмаше. кби смокйны
мал'ко йзймаше, а др8Ты сй’хбйж'ба
натопена S’ водйцэ 17.165; йдёше ймь
бЬше да думать бжш рЬчи. й мал'ко
оук^сюваха хлЬбь със' водица 17.1646;
й йдЬше двЬ #н'пи хлЬбь й двЬ чаши
вода шаше 40.321. // Образно, тази
гоз'ба прркь двдь ймЬнёва. хлЬбь
нбны. й хлЬбь аТТл'скыи... й сэ тьзи
гбз'ба, си_рЬ сэ т1и д^ми бжш. та се
храни дша члк!/, й растё на добрб й на
законь бжш 34.248. 2. Хчяб. отделен
къс изпечено тесто, й оуготви
аввак^мь сочиво варёно да сэнесё на
жьтваре на селбто своё, й s'.3e й хлЬбь
11.936; сэти защо % сэньзи нощь дето
щЬше хс да се прЬдадё. ^зё хлЬбь й
рёче на аплете. това е тЬло моё 16.161 б,
й двдь прркь рё, за иды. йдыи хлЬбь
мой възвелйчи на мё кбвь. сй^рЬ.
туда йде хлЬбь хвь, й ха прЬдаде
38.2906; й видЬ ме ёдйнь члкь като
йзлЬ ’.я’ва. та ми даде три мЬднюш'ки
й аз’ ги зё, й кЬ’пй сьс тЬ, три хлЬбове
17.171; й ria ms’ каже. двата хлЬбсэве
що тй казахь. йдох' гы за, si. гбдинь
17 172. 3. Прен В християнството
- Христовопю тяло. й пакь казёва
прркь ёрёмУа, спорёть ёврёе те. ёлате
да вьлбжй дрьво въ’в хлЬбь нгеговь
й да развали нгего жйва сэ землйта.
хлЬбь хвь. та ё нгегозо тЬлб 16.1616: а
дрьвбто дето !?П?диха ёврёете S’ хлЬбь
хвь. това е крть щб распёха ха на нгего
16 1616. едикият х.тЬб. Насыцният
хляб прехраната. заповЬдй’ва мсэусй
на втбрыи законь та каже. не тьк'мо
сэ ёдйнь хлЬбь, жйвь быва члкь рё.
ами й сэ сЬка дИ’ма щб йехбди сэ Ь’ста
бж!и 9.61; като й сам'сй Ть, каже.
не б хлЬбЬ едино жйвь быва члкь
17.1726; свят хлЬб. Нафора, късче
от осветен хляб, което се раздава
на богомо:щите за причастие след
литургия, й принесЬтс стыи хлЬбь.
й сэ лбзи три грозди, й йз'пЬдЬте го
й причестЬте сс. защб е ic Ть това
показаль 37 280; ям хлЬб. Ям, храня
се. й прЬз' тьзи нощь царь й нгёгоьь
брать, й болйре царевы сэ йдь й сэ
грйжа не могоха нй хлЬбь да йд!?ть,
ни да заспЬть 7.536; й землйта да вы
дадё плбдь свбй. й двоице пдлско
рбж'ба да вы даде, и да идёте хлЬбь
вашь въ ей гость 11.107; ям хлЬба на
някого. Ям нечий хляб, прехранвам
се преживявам благодарение на ня-
кого. й пойдоха на цара й рёкоха ms’.
дар!ё naps'... стбриха едйнь з'гбворь
сйч'ки людде, който твой хлЬбь нд^ть
при твое цар'ство, що съ кнёзове. й
начел'ници 11.926.
ед.: хлЬбь 4.236, 5.276, 5.346, 7.53, 7.536,
9.615, 11.846,11.876, 11.926, 11.936, 11.1046,
11.107, 13 125, 15.1416, 15.146, 16.16162,
17.1646, 17.165, 18.190, 18.1922, 34.2483,
34.2486, 362686, 37.280, 37 2806, 38.29O62,
40.321, хЬбь 6.46, хлЬбь 16.16162, 35.2566,
хлЬбь (!) 40.323 хлЬбЬ 17.1726; мн.:
хлЬбове 17.171. хлЬбове 17.172.
хлЬбар м. (1) Хлебар; лице, което
приготвя и продана хляб. й видЬ ме
ёдйнь члкь като йзлЬзЬ’ва. та ми даде
три мЬднюш'ки... й аз' ги зе, й кйш
сьс тЬ, три хлЬбове. й попйта хлЬбара.
члче, кыдЬ е пь гь щб йде на кэрдань
17.171.
ед. хлЬбара 17.171
хлЬбец м. (2) 1. Хгебец, малко коли-
чество хляб. й тиа ms’ каже... кога8змё
мал'ко cS’xb хлЬбсць. ато мй дбдеше
на S’Mb мёсо й рыба, й вйно 17.1716.
2. Хлебец, малък хляб, хлебче. й
причестйх’ се s’ црква стго кэанна,
стбе причещеше. й напоконь, йзЬдб
ёдйнь хлЬбьць. й напих’ се вода сэ
стго 1сэрдапа 17.1716.
ед. хлЬбьць 17.1716, хлЬбець 17.1716.
хлЬбовце мн. (1) Хлебчета, малки
хлябове. й рёче ей збеима. гпжде
моа, щб ймашь. й щб находишь да
идёшь, й т!а ms’ каже. като БЬхь^зёла,
г, хлЬбов'це. та едйнь йзЬдб а два
донёсб 17.1716.
хлЬбов'це 17.1716.
ход м. (1) Ход, придвижване с крака,
хооене, вървене. хс кога шЬше нЬкаде
да йде, пЬшь хбдЬше. й дёнь хода й
подалечь 34.253.
ед.: хода 34.253.
ходение ср. (1) Ходене, придвижване в
определена посока пешком, вървене.
дешё думать, кота ще до нощь да
ей сэпочйнемё сэ хбдеше й сэ злына
18.193.
ед.: хбдеше 18.193.
ходя несв (136) Т.Ходя, придвижвам се
с крака, вървя. или пакь йма гёстьвно
(!) дЬйство, да ходи със' нсэзЬте ей.
мбжеш' лй да ms’ решь хрбмь ё оти не
ходи сьс' рЪ’цЬте ей 38.2826; й чйнЬше
знамёнга й чюдеса велйкы. даваше
на слЬпы да проглёдать. хромы да
хбдеть 15.132; птица що лети така
скоро чйнЬши ми се хбдЬх’мё 3.20;
а грЬшниците Ть йсгьк'мЬва катб
козы защото нЬ сь поелйнале. амй са
сЬкогы тёкле на грЬ като коза сЬкогы
йще да ходи й да скаче по стрьмно
18.2016. И Образно. сьберЬте се све-
щенници мрьсны дёто стё иле на
трапеза ёл'за велина. й да вы рек?
докога хромы ца ходите на два Кмове
ваши 12.115. 2. Ходя, изминавам опре-
делено разстояние с някакво сред-
c. тво. пътувам. сэнзи мом'кь. по море
хбдЬше, й строшйл' се корабь й ёдави
сё 6.446; ато с'мь сырота й пакь нЬ
с'мь научена S’ корабь по морето да
хбдимь, й затова се не наемамь да
пбидемь 15.1516 3. Ходя, отивам
някъде или при някого с определена
цел. хс ходи в чёр'кова бжга, та сё
ббрЬза по законь мсэуссовь 18.185;
сты Николае... хбдЬше па сЬко капи-
ще ел'лйн'ско. й чйнЬше млба на
ба 15.1396; й поклонйше се Kps’
кон'стан'тйн^. й казаше ms’ какь
ходйха въ фригги. й какь стбрише
мйрь със' таифали 15.145; й пойдё
на ловь. й наредй гы кби где да ловй,
й где да ходи да йще двЬрге 5.286; а
вдовйцата ей не оставЬше лозгето ами
хбдЬше на narpiap'xa й мблгаше ms’ се
й тр^дЬше го, да ходи на црца давно
й дадё лозгето 12.113; й напоконь
раз'бра какь ё ходиль при стго ди-
мйтрга та го е блвиль, й със' нгсгова
хытро ?мрЬ лгеэ 9.66. // Образно, зашо
види бь че не хбдимь право кам'г о
нгего. зара това се раз'ерьжда на на
1.4. 4. Обикалям. движа се в различии
посоки в определено пространство,
ходя от място на място. й въ ёдйнь
днь хбдЬше по градына своа йз'ь
овбшгето. й видЬ члка 11.105; й пойдё
да гб продадё, й ходЬше по трьг'ть.
й минъ мимо црквата стго гглатбна
15.1536; й хбдЬше йз' градь й пйташе
за так вогбзи члка хытра 7.49; амй ходи
по ейч'ки градеэв й сёла, й дава по
сыромаси й по сироти 7.53; й хбдЬше
по гора й по планина й по пътища, й
a^HBaxS1 людге 6.47; тьк'мо нгёговата
сэбыднай жена. хбдЬше й прбсЬше
сэ къща на гъща 35.2566; защб азь
щёмь да ходи сэ градь на градь да
каза’вамь да bbpS’BaTb йме хво 6.47. 5.
В съчет. с прил Намирам се в някакво
физическо или психическо състояние,
означено с прилагателното. Й дрйы,
д, ейлы зовът' се живбтньг. защб сьс'
1Ь живoтs’вa й ходи жйвь члкь 33.233;
ёдйнь нЬкои члкь бЬптс сэ тойзи
свЬть к’мрЬль, й нгего със' йме гебво
повйка го, й ожйве й стань й сега
ходи зравь 36.2686; й сэ жал'би та се
съблЬче, й красныте ризы, й хбдЬше
похулена 13.1216; а ты недЬи ббычЬ
йман'гё й стока, амй ходй порушен'
19.2076; й голЬ скрьбь, й голЬма
тъга ймаха тогази. й хбдЬха катб
мрьтвы 8.586. 6. Прен. Ходя, живея
по определен начин, а ныё тьк'мо да
хбдимь правёдно катб йщё бь 9,75;
амй ходЬте х^бЬве, нФ като гл^павы,
ами катб ёмны. замь да смыслЬме
врЬмето бти се минёва катб днь едйнь
18.1806; а геэаннь тоьа не шЬше, нй
слёгы нй конге, амй ходЬше смЬрёно,
й пбканЬше се на ^чёнге 12.109; й да
ходи със' трЬзвено ерце, й да стр-ва
добра работа й Угодна 6S 20.2096.
7. Прен. Спазвам; следвам някакво
изискване, правит о. закон; съблю-
давам. раз'бра за тёбе чтб си стбриль
недостойно, й ms'hwt' ей сщённици. а
не по законь садишь, нй по правйло
ходишь цркбвно 12 1136; кого ходите
по законь гвь, тогйва се раува бь й
агглы нкговы, а когй прЬстьпате
закон* бжш, тогйва ме грйжа йде
20.208; детб е дошьль тоизи, й ходи
по калбер'ско жйтТе, щё да бУде
прославень, по ейч'кыте пбстници
14 1266; рё бь ако ходите по мое
повелЬше. й .моа заповЬдь послушайте
й сторйте. дамь вамь й азь дъжь 11.107.
8. Ходя, имам близки отношения с
някого, дружа, й той тогази зё да
ходи със! млады й със' непотрЬбни.
прьвЬнь пойдё на кУр'вбв'ство. со
мал'ко по мал'ко зё й да крадё 6-47;
а конто ё сторйль добро, а тон ще да
ё жйвь пёкь да йде й да ше съ агглы
ноны, й да ходы със' тЬхь 18.196. 9.
В съчет. със същ. Ходя, намирам се
в определено социално положение,
означено със сыцествителното.
тогйва щать да въскрнать й fie мьжТе
й жени със' голЬмь срамь* който нЬ
ей са пазиле лйцёто чйсто. догдё
са хбдиле мом'ци и момы. ами са
кУр'виле догдё се са бжёниле 18.197.
10. Ходя в някакъв вид дълго време,
имам определена външност. та щьть
да ходеть бблЬчени въ прЬмЬна со
Козина йстакана 18.186; ами й пакь
та ё чюд'нь члкь. ходи У еднъ рйза, й
йдё тьк'мо ёдйнь хлЬбь, й вода 7 53;
щёшь да гла зУвашь, й да жьднЬешь, и
голь да ходишь, й щьть да ти чйнжзь
пакость 2.10 ходя в (по) нений път.
Вървя но нечии стъпки, следвам нечий
пример, живея по определен начин, а
в!е егбрих'те нкговата работа, й вь
нкговать пъть хбдих'тё йдЬте сега сйЬ
нкто в' мьката бгьннаа 18.2036; ако
лй не послУшате мёне, й не ходите по
мой пУть. й моа заповЬдь не дрьжите...
да наведУ на (!) ва сУхотЬ1 11.107; ходя
слЬд (послЬд) някого. Ходя след
някого, следвам нечии стъпки, ставам
нечий последовател. бти защото
мнсого жены бЬхУ вЬр^вали й хбдеха
слЬ апла, й чинЬхУ й fie йсцЬлкшё
36.2716; й кога си любйль ймаше. чго
щЬ да ходишь слЬдь ха сна моего, хс
Учаше да нё любите ймаше 35 262;
азь вома нЬ сьмь. амй съмь брать йгь
нкговь. амй кби щё ходй послЬ мёне
катб й Оома, й да сё соречё Со тбизи
свЬть 7.506.
сег.' led. ходи 9.756,17.1676,ходимь 15.1516,
17.1716, 2ед. ходишь 11.866, 12.1136,
13.1226, 17.168, 18.203, 33.2426, 35.262,
37.2736, ходйшь 39.3016, Зед ходи 3.16,
5.286, 6.47, 7.5Р, 11 866, 12.113, 14.1266,
15 131,17.174,17.175,18.188,18.190,18.193,
18.197, 18.2016, 33.233, 33.241, 33.242,
34.252, 35.266, 36.2686, 37.279, 38.28 262,
39.302, ходы 12.1146, 18.196, ходи 15.1516,
ходй 17.166,1мн. ходимь 1.4,33.233, 38.293,
ходи 11.106. 36.2726, 38.294, ходиме 31.219,
ходи 33.2406, 2мн. ходите 11.1072, 12.115,
12.1156, 20.208, 31.2226, Змн. ходеть 11.92,
15.132, 18.189, ходить 15.133, хбдЬ 39.3086;
имперф.: led. ей хбдЬхь 17.1696, Зед. ей
хбдЬше 2.96, хбдЬше 5.276,6.446,6.47. 7.49,
9.63, 11.90, 11.101, 11.105, 12.111, 12.1В3,
12.1196, 13.12162, 14.127, 15.1396, 15.140,
17.1656, 17.174, 34.253, 35 2566, ходЬшс
6466, 12.109, 15.1536, ходЬше 15.1406,1мн.
хбдЬх'мё 3.196, 3.20, 2мн. хбдЬх'тё 18.2046,
Змн. хбдЬха 8.55, 8.586, 10.76, 12 118,
хбдЬх^ 15.1326, 15.133, хбдеха 36.2716,
39.313; аор.: Зед. ходи 3.186. 16.159, 18.185,
ходй 11.90, 17 1656, ходы 35.2656, 1,чн.
ходймё 2.12,Змн. ходйх'тё 11.1076, хбдих'тё
18.2036, Змн. ходйха 15 145,16.1606; форми
от перф. тип: led. съмь хбдиль 6 44, 2ед ей
хбдиль 4.246, Зед. ё ходиль 9 66, е хбдиль
40.322, 1мн. емс ходиле 2.122, 2мн. стё
ходиле 18.2026. сте ходйле 18.2026, Змн.
са хбдиле 18.197; бъд.. led. шёмь да ходи
6.47, Зед. щёшь да ходишь 2.10, Зед. щё
ходй 7.506, щё да ходи 18.184. Змн. щьть да
ходеть 18 186. щьть да ходеть 18.1862, щьть
да хбдЬть 18.1796, 18.186; пое.: 2ед. ходй
19.2076, Змн. ходЬте 18.1806. описат Зед.
да ходи 20 2096, нека да ходи 38.2826. 1мн.
да ходимь 9.75.
холомонда МИ (1) холомонда гора.
Холомонда гора, й ёдйнь пбетникь
пУстынб житель, постЬше се на raps'
що сё зовё холомсн'да гора 9.706
холомон'да 9.706.
хомот м. (1) Хомот, дървено приспо-
собление за впрягане на волове и
други домашни животни. ярем, й
пойдё двдь, й KS’nii бнбва tSmho със'
пшеницьта чтбто врьшаше ор'на,
й волсэвете ms’ ks’hh. й ралото й
хсмотать, й ейч'ко 11.90.
ед.: чл. хомотать 11 90.
хоне МИ (2) Хоне, й така ее спасе
архйппа, й не йдави се й сотогази се
нарё това мЬсто хоне, а сэпрьвЬн' се
зовЬше коласас 11.98; на фрён'ско
мЬсто йма нЬкои гра', зовё се хоне
11.97.
хоне 11.97, 11.98.
хората ж. (2) Говор, приказване на висок
глас, врява, хората. й по пьтищата
гльчка, й хората мнсэго й вйкь 18.194.
хората струвам. Разговарям. й д^’мат'
си сйч'кыте д(?мы, й хорота стрУвать
катб й сега ные тйса 18.199.
ед.: хората 18.194, хорота 18.199.
хоривскип/?ил. (1) гора хоривска. Гора
хоривска, сионска. законь мсэусеовь
не йзлЬзе сэ 1ёрлйма ни сэ ессэна. амй
йзлЬзе сэ гй?стини сэ гора хорйв'ска
38.292.
ед.: ж. хорйв'ска 38.292.
хоро ср. (1) Хоро, вид народен танц.
амй тьк'мо тол'кова йще бь сэ на, да
ходи по хрпан'скы законь, като ё
б?/ оугбдно. нё със' мнсэго мспё йлй
пйпе. йлй хорд да йграемь 9 756.
ед.: хорд 9.756.
хорота вж. хората
хоротя несв. (^Говоря, приказвам нещо,
хоратя. й нйкога старого не прЬтйчеи
съсь д(?ма та ms’ hs’mj насрсша. тьк'мо
ако пбетарь да ms' и хороти а тй
слушай й оучй се 1.56. И Разговарям.
й това чювай въ празницы, чю кога
сЬдйшь без' работа, й хоротишь с
нЬкои. чювай да не бсъдишь некого
1.5.
сег.: Зед. хоротишь 1.5, Зед. хороти 1.56
хоругваэ/с. (1) Хоругва, църковно знаме
с изображения на библейски лица и
сцены. й дрьжаха, хоругви почти въ
р8цЬ свой, й печати бж!ё. ймаха, й
харпи й на тЬ б’Ьше написано йме
бж!е 32.229.
мн.: хоругви 32.229
хотЬние ср. (4) Искане, желание за
нещо, воля, еэша бжтвны м(?ж1е... 6bxV
се просвЬтилс. й затова така BHaiaxs1
бж!с хотЬше, что йще бь 15.1316;
защо щЬше хс да зат8’лы зльта зима
грЬхбвнав... й да покаже слад'кыи
прблЬть нкговото ей хотЬше 33.2406;
и пробны стлге, пастыре й ^чйтелге...
дёто 6bxtf напоены със' вЬра йстпннаа...
й на ейч'кы свЬть просвЬтише като
елнце. да йсплънювать 6ж!е хотЬше,
чтбто иска гь по тбговотс бжтвное
съмотреше 15.132. сторя хогЬние.
Угодя, удовлетвори нечие искане,
постъпя по волята на някого. й ймаше
голЬ пб'кань да почйга без'дхшныте
йдблы... й грижЬше са какь да стбри
хотёше на ел'лйн'скыте беэгове
39.296.
ед.: хотЬше 15.1316,15.132,33.2406, хотёше
39.296. '
хошеть от стб. хотЬтн несв. (1) Искам,
имам желание за нещо. защо рё
гь. аще кто хбщеть по мнД йти да
сэврьжет' се сёбе... не рёче ако тёте
ако не щёте елате слЬдь мёне 16.158.
сег.: Зед. хошеть 16.158.
храм м. (8) Храм; здание, в което се
извършвахристиянско богослужение;
черква. й със' ноозЬте, да йдемь въ
млбны храмь чер'кбвны 31.2226;
пршмй й моать стлъпь със сёк$? й
занёси го тамо на сэн'зи хра замь да
mi е на наметь й на дшъта добрина
39.312; на пефлагонь щотб казах'ме.
мал'ко погбрЬ, ймаше та й дрУгы хра
стм8 Белйко_мчик8’ гесэлю 39.317. //
Образно, нй хс пр!ема фЬшнаго. катб
каже й прркь icaia кби храмь да ми
съзйждете глк Ть. храм’ се зовё. чйсто
ерце шла’ 34.2536.
ед.: хрймь 31 2226, 34.2536, храм’ 34.2536,
хра 39 312, 39.316, 39.317, 393176, 39.318.
храмина ж. (2) Къща, дом, сграда. марка
же пркем'ши лйтрЬ’ мира... помаза
нээзЬ гсбвЪ й отрь власы свойми нсЗдЬ
его. храмйна же йспльни се сэ воне
мыр'ные слушайте чтб тльк^ва evn’ie...
та сё испльни, онази къща със* х^бава
ммриз'ма 34.250; сэ чёдо мол, й cntf
мой драгы где сэставлишь майка ей
сама, й s’ коа храмйна пйцащашь (!)
мё. й сэставлиш' мё сне мой сэсёга
35.2606.
ед.: храмйна 34.250, храмйна 35.2606.
храня ж. (1) Хранене, способност да
се приема храна, чрез която да се
извършват жизнените процеси. а
в'тора ё сйла храна дето се храни
члкь. й трёпа ё пакь растйтел'на
дето растё члкь... па сйлы й сЬхыи
добыт'кь йма заедно й дръв1’а, защб се
й пе раждать, й хранет’ се сэ землйта
й растить 33 2326.
ед.: храна 33.2326
храненица ж. (1) Храненица, чуждо
дете момиче, езето и отгледано от
някого като свое, а дрйыи желае
своемЬ’ съсЬдпнх' да ms' зёме къщата
а др^гь годй др^гим^ да ms' темами (!)
cnS'rbi а йлй храненицата 31.217
ед.: чл. храненицата 31.217.
хранит ел м. (9) Пазител; лице или пред-
мет. който покров ателства, закриля
някого; хранител. й сыромасй й
сыроти, й вдовйцы... се лишйха сэ
хранители своего дёто гы храните й
чюваше й ейч'ка земли мйршликшска
въздьх'на й поплака, защо сэсташе без'
так'вогози пастйра й йчйтелм 15.151;
защо тойзи крть^стыи, га е 6рх’ж!ё
ейл'но сЬкимЬ хрпаниня'... на црква
ё почьсть. й на блгочьстивы людте
хранйтсль 16.158; рЙуй се крте три
съставне.. й на б^ра тйшина давашь.
на юнаци сйла. на бЬлщй хранитель
16.163. ангел хранител. Ангел хра-
нител; безплътно същество, което
пази опреоелен човек й сЬкыи
хрпанинь, макарь гр'Ьш'нь, макарь
правёд'нь, има ей аггла хранители
11.83; аггль хранитель плаче сэ
вивб_шйци, а бЪсоове са веселйть
20.200
ед. г хранитель 11.105,16.158,16.1596.16.163.
20.209, хранитель 32.2296, хранители 11.83,
хранители 15 151, зв. хранителю 16 163.
хранителен прил. (1) Като същ. Само
ср. Нешо, което е евързано с хра-
ненето. хранител*но растител'но а
в'тора ё сйла хранг дето се храни
члкь. й трёпа ё пакь растйтел'на дето
растё члкь. й йма так'вози ёс’ство (!)
да сё сэхранюва. сэ мал'ко на голЬмо
33.2326*.
ед.: ср. храни тел'не 33.2326*
храня1 несв. (12) 1. Храня, давам храна
на някого. той ва, еъ ш'стйки сьс'
манна хракЬше, а вые го със' сэцеть
напойх'те 35.2586; й тЬлото да хране
със' гоз'ба чтб се йде 33.234; азь
брашн э нёма. нй дЬ’кати йма. ами ща
бтй & гимк’ата при тЬ й дь не щьть а
пе мь щьть хранй 17.169; ги кога та
видЬх'мё гладна та тё нахраних'ме.
дё ты хранишь ейч'ко дыхаше жйво
18.203 // Образно, й да сё храни и
със' дшьта й сьс1 тЬлбто... а дшьта ей
да храни със' бжш д&мы 33.234, мблю
ти се що тй принесб мал'ко сэ мстёто
да^к^сиши .. а тиа fee на край прьсть
свой три зрьна лёщ8’, й s'k^ch й рёче.
дбста е блёгъ дхбвнаа дето храпи със
чйсто, юстзо (!) на дшьть 17.1746. 2.
Прехрлнвам се, изкарвам прехраната
си. амй посрЬ кол'кот о 6bxtf възмбжны
да й себЬ ей хранеть й сйредЬва1ь съ
своею ей ймагее и на сыромасй да
подад^ть 15.1326.
сег • 2ед. хранишь 18.203, Зед храни 13.121,
17.1746, 13.2326, 33.234, храпе 33.234, Змн.
хранеть 15.1326; имперф.. Зед. храныле
15.1336, 35.2586, Змн. храниха 21.2106;
аор.: Зед. хранй 13.125: бъд.: със съкр. инф.
Змн. щьть хранй 17.169.
храня11 несв. (1) Пазя, закрилям ня-
кого, покровителствам, храня, й
сыромаси й сыроти, й вдовйпы мнеэго
поплакаше за нгего, защб се лишйха
сэ хранители своего дето гы храните
й чтбваше 15.151.
имперф.. Зед. храните 15.151.
храня се несв. (10) 1. Храня ее, приемам
храна, ям. й щото с по гбрте й по
планинге, й въ море, й вь вод'? сйч'ко
е члкХ дадено сэ ба да се храни
31.222; й аггль Тнь дохбждааше катб
гбль'бь, й нбсЬше й йстте, й така се
ria хранЬше сэ аггл'скы рх'цЬ 13.1236;
а в'тора е сила храна дето се храни
члкь 33.2326. // Приемам живителни
сокове (за растение). тта ейлы й
сЬкыи добыт'кь йма заедно й дрьвТа,
защб се й т!ё раждать. й хранет1 сс сэ
землита й растить 33.2326. И Образно.
тази гбз'ба прркь двдь ймЬп1?ва. хлЬбь
нбны. и сэ тьзи гбз'ба. ей jab сэ пи
да’ми бжш. та се храни дша члю/
34.248; а йстте ймамь що сё падЬа да
мё спасй бь. й хранл се й покрывам'
се, със' д^ма бжта, дето дрьжй сйч'кото
17.1726. 2. Прехранвам се, изкарвам
прехраната си, издър.жам се. й азь да
^зымамь наемь сэ нгего. й така да сё
храниме 15.134; азь вы сторй море да
сё храните сэ нгего, а втё ма гнЬвыте
със’ злыньта ваша 18.204; бЬше нЬкои
члкь въ цариградь ймето mV кикбла
работЬгце й хранЬше се 15.153.
сег.: led. хранл се 17.1726, Зед. сё храни
31.222, се храни 33.2326, 34.248. сё храни
33.234, 1мн. сё храниме 15.134, 2мн. сё
храните 18.204, Змн. хранет1 се 33.2326;
имперф.: Зед. се хранЬше 13.1236, храпЬше
се 15.153.
храст м. (2) Храст, дребнорасло дърво
с издънки от корена му. й като пойдё
царь при апла, й видЬ го чё глёда на
нбо й тЬлбто mV поейпано със' рогбзге
й xpacrie сэгбре на майёа наторено,
на, Т. лак'те 37.278; й повелЬ да
присыпать жерадьта йз'бкол^, да сё
запали храстгето 37.2786
събир.: xpacrie 37.278, чл. храстгето
37.2786
хриса МИ(\)Хриса. й наговбриха се да
развалить он'зи монастйрь, за_ед[н]б
и онъзи стаа вода да гб загрпбгь. й
наговорь тЬх'ны бЬ голЬмь. защб
рЬка ймаше тамо велйка, зовЬше се
хрйеа. й натькмйха да гб сэбратеть на
цркват а. й да се раз'валй й црква. й
сйч'ко мЬсто 11 976.
хрйеа 11 976.
хриеовул м. (1) Хрисовул, средновеков-
на царска грамота със златен печат
й по ейчжи земли где прЬе. постави
митрополите й ёпкпы, свЬглги й
блгочьстивш със' нгеговы стый
хриебвь'ли. що съ сеги i славна лавра £
стЬи гбрЬ 8.59.
мн.: хриебвйти 8.59.
христи м. мн. (1) Христосовци; хора,
който се представят за Божия син
Исус Христос, й пакь й д^го рё, хс.
ако •нЬкой дойде та вы рё, ето тх’ка
е хс, йлй еде на коё мЬсто, недЬйте
вЬд^ва. бти щьть да станать льжлйви
пррци й льжлйвы хргсты й знамёша
щьть да отрывать, замь да йз'мамЬть
добрыте людте 18.1916.
хрт'сты 18.1916.
християнин м. (240) Християнин: лице,
което изповядва християнската вя-
ра. й тамо наоучи сйч'ко до край,
законь хрт’тан'скыи. й кипы бжтвные
йз'оучи добрЬ. й аОйнта философа
препрЬ. й настави го й бы хрттанинь,
й кртй се, й аййн'ского бога строшй
12.109; й катб бЬше въ тьм'нйцата
стыи. а хртгане щотб бЬха вЬр^вале
ха, и за чюдесата щотб стрй’ваше
стыи. прихбждаха й даваха йманте
на стражарете тьмнйчны 39.3056;
й на сЬкы днь слушать ёллйн'ците
нктовыте д(?мы, та се прЬлъщавать.
й сэстав.кт' ей вЬрата своа й стан^вать
хрттане 9.636; на въсточют" страна
на прЬдЬль мйртликшскые ёпар'хте.
градь е что сё зове па гарь, й со нкго
б’Ьше тбизи стыи сэць нашь Николае
й нкговыте родйтелк 6bxtf хрттане
правовЬр'нти 15.1326. И Само мн.
Християни; принадлежащим? към
християнската общност. й стые
сэцьг напйсаха това чтное писаше
й право в’Ьр'ное Учёте й npt дадЬ’ха
на стые чер'кови да слУ [слушать (!)
стые хрттане 20.2096; хс даде дббрь
бЬлЬгь на хрттанете свой чтныи крть.
й антихртсть щё да дадё своать зль
бЬлЬгь конто нкго Bbps'Ba 18.1856;
чюх'те ли й разй'мЬх'те лй бти за на
хрпане назнаменКва бнова жрЬбё
сьтнь ирьмничь, катб смё сэ мнсэго
ёзыци. а рйзите що[то] гы постйлаха
по землк, това назнаменУва грЬхшвсте
ей сэ сйч'ките ёзыци 34.2536.
благословени християни. Обичайно
обръщение към вярнащите в словами
от дамаскините. амй послушайте
блвёши хрттане. за днёшны празныкь.
защб е пЬснь цркбвнаа 35.2576;
вйдите ли блвеши хрттане кол'ко лй
люби чцйте бь й колко ли е добрина
нкгова на на 32.2246; блвёши хрттане,
да бьде к’мьть вашь У главьта ви, й
мйсль на цртво ноное 31.222; амй да
знаеге блвёши хрттане, бит сйч'кыте
пррци дУмать й казй'вать, как* ще да сё
сврьши свЬть 18.179.
ед. хртТанинь 5.30, 18.1986. хртйнинь
6.466 6.47, 7 543, 8.576, 9.63, 9 646, 9.65,
9.742, 11.83, 11.956, 12.109, 15 1392, 15.152,
15.153, 15.1566, 18.198б2^ 38.287, 39.313,
40.320, хрпаннь (!) 9.62, хртТанйнь 16.1596,
16.160, хрпанин' 37.278, 39.2986. хрттанынь
39.2976, 39.298, хртйнйнь 39.301,хрттанина
1.5б:,9.6 1 6,13.1252,13.1256,34 255,39.3086,
хрпанина 1.6, 33.233, хрт'йнинК 13.125,
16.158, 16J 596. 20.208, 35.266, хрттанйн*
16.1586, хрттанин# 33.247, зв. хртТанини
1.7;.мн.- хрттане 1.3, 2.146, 5.27, 5.31, 5.322,
5.3 55, 5.3 86. 5.39, 5.404, 6.43 , 6.466, 8.55,
8.57, 9.606. 9.63, 9.636. 9.666 9.706, 9.72,
9.742, 9.746, 9.752, 9.756, 11.81, 11 816,
11.836, 11 95, 11.956, 11.97, 11 996, 11.106,
13.125, 14.126, 15.13262, 15.136, 15.137,
15 1 3 93, 15.1396, 15.142, 15.1426, 15 1436,
15.145, 15.150, 15.1506, 15 1512, 15,1556’,
15 156, 16.1596, 16 1622, 16.1632, 17.167,
18 1806, 18.1816, 18.183, 18.1866, 18.189,
18 1986, 18.201, 18.203, 18.20362, 18.2056,
18.207, 20.2086, 20.20962, 21.210, 31.2166,
31.219, 31.221, 31.22.16, 31.2222, 32.22362,
32.2246, 32.226, 32.2286, 33.232, 33.2.396,
34.248, 34.253, 34.254. 34.25562, 35.2576,
35.259, 35 266, 36.2686, 37.2782, 38 2856,
38.286. 3 8 287, 38.2936, 39.29562, 39.29663,
39.297. 39.2982, 39.300, 39.301, 39.3056,
39.3092, 39.312, 39.31262, 39.3 1 46, 39.3 1 5,
39.3 1 6, 3 9 3 1 66. 39.318, 39.3 1 862, хрТтане
1.36, 1.75, 1.8, 9.676, 9.70, 11.108, 15.1336,
15.13 96, 15.156, 16.1572, 16.1596, 18.177,
18.1776, 18.179, 18.182, 18.1906, 18 192,
18.195, 18 19 862, 18.205, 18.2066, 20.2096,
33.2322, 33.240, 33.2476, 34.253, 34.2536,
34.254, 35.2666, 39.295, 39.2976, хрттане
5.296, хрттане 5.296,хрПане 9.746, хрт"ане
11.966, хрттаны 18 196, 39.29662, [хртане]
(!} 33.247, хртсттане 33.247, хрттане 39.295,
хрттансЗ 20.208^ хрттансЗ 31.222, 39.3136,
39.318*, чл. хрттанете 15.1406, 18.1846,
18.1856, 18.1966, 20.2096, 37.279, 39 2966,
39.298, хрттанете 15.1516.
християнка ж. (5) Християнка; жена,
която изповядва християнската
вяра. йвй й сё агтль... й рё ей. что ей
скръбна. й тта ре. защб нЬ с'мь кртёна.
й желаю да с'мь хрпан'ка 11.105;
й завёдоха ю оу црква. й рёкоха на
стцённищпе. ные пртёмаме тьзи
блУдница да бУде хрпан'ка. й сэнта
стцённици кртйше ю 11.1056.
ед.: хрпан'ка 8 58, 11.105, 11.1056, 39.300,
Хрттан'ка 10.76.
християнски. прил. (41) Християнски,
който е евързан с християните и с
християнството. й тол'кова б’Ьше
бго вйдень члкь. бти й ёретйци кой
го вйдЬха, й сэбрьЩ/вахК се на вЬра
хрпан'скаа 15.150; й хрттане что 6txtf
йз'бколУ дУмахК й вйках^. ёдйнь бь
хртТан'скыи. дето ще своего апла й въ
сэг’нь да спаси 37.278; й тамо наоучи
ейч'ко до край, законь хрттан'скыи,
и кнтгы бжтвные йз'оучи добрЬ
12.109; коа е пол'за мой братта, ако
има Hi кои в£ра хрпйн'скаа, а работа
хрпан ска не йма 15.156; ами велйкыи
стыи димйтрТе готовь помощнике
хртТан скыи. не остави мЪсто своё да
сё раз’валй. й да погыне со глад' 9.696;
й сэ кога пристань гонкшё й мъка
на хрпане, й цртвЬваше велйкыи
Hgb кон'стантинь блгочьстиьыи й
хрпан скы 5 40; й тогази цр гв!?ваше
naps' ксн’стан'тйнй’ bhSke, йракпа црь.
й той пакь сьбра нарсэ хрпан’скыи
11.966.
ед.: м. хртйн'скы 4.256. 5.396, 5 АО, 9.666,
9.75б2, 10.796, 39.300, 39 306, хрпан'скыи
9.696, 11 966, 11.1066., 12.109, 15.1386,
15.1506. 15.156, хртйн'скы 15.139,
хрпан'скыи 15.1556, 37.278, хртйньскыи
37.278, хртйн'скыго 5.30, хрт'йн'скомХ
39.2956, ж. хртйн'скаа 4.266, 6.47, 12.1166,
15.150, 15.1563, хртйн1 ска 5.30, 10.76,
12.1086, 15.156, 39.3136, хртйн'ска 6.48,
хртйн'ска 15.156, хртйвска 16.1626, ср
хртйн'ско^ 9.756; мн.: хртйн'скы 9.676,
15.1396, хртйн'скы 15.156.
християнство ср. (7) 1. Християнство,
една от най-разпространените рели-
гии в света (в чиято основа лежи
вярата в Исус Христос като бого-
човек и спасител). й др!?го нйщо не
йщЪше, тьк'мо годЬше какь да nocte
хрпан'ство 9.626; й въл4з8’ваха при
стго... й бол'н1и йсцЪлЪваха а лр^гы се
S’naxa на хрпан'ство. й оутв; ьдЬваха
се на хва вйра 39.3056; сэ горЪ й
злЬ намь гртшны че сь нарйчЪме
хрпане, а хрпан'ство не дрьжйме щб
е рёкль хс 18.1986. 2. Християнство;
общност от хора, изповядващи
християнската религия, й мнсого
нарсэдь посль’ша нйговыте д£мы, й
вЪроваха хво йме... й така на вьсакыи
днь хчёшето нкгово лриплбдюваше
хрпан'ство 9.626; д!аволь... глёдаше
тогази че съ 8'мнсэжава хрпан'ство
а той не мбжаше да трьпй да сё
оумнбэжава рс5‘ хрпан’скыи 15.1386.
ед.: хрпан'ство 9.62б2, 15.1386, 18.1986,
39.3056, 39.306, хрпан'ство 9.626.
христов прил. (173) 1.Христосов, който
принадлежи на Христос, Христов.
1оуда йде хлЪбь хьь, й ха пр'Ьдаде
38.2906; това ёкрьвьхвапрслЪана да
бй’де тебЬ на грЪхбвете осгавлкше, й
на вЬчныи жйвоть 37.2806; й поклонй
се тамо на сты мЬста й гроб!/ xbs’ й
мЬстУ стые гол'говы 15.1366, й рё.
това е тЬло хво 37.2806; той лёгна на
pS’xa хва на тайнь вёра 6.4 k ела с.Н
мёне павле да тё въвёдь’ въ ipa' хвь
32.2276; й послЛнаше да ймаме на
хвыге дЬ’мы 15.1566. 2. Христосов,
който се отнася до Христос,
Христов, таквизы б£хМ й сич’ки
аплы що дз’маха, кби на мбже сэделй
сэ любовь хва, скрьбь, йлй бои, йлй
гладь, йлй мька, йлй бЬда, йлй саб!а
16.159; такъв’зи бЬше й пётрь апль.
дето го распёха стрьмо _глав ь... зарадй
любовь хва 16.159; тогйва щьть да
плачать па дёто ймь зарачах'мё, да
нё ?б!ёте. да нё Украдиете... а пе това
сйч’ко стбриха, та щьть да плачать
сэ стра хвь 18.197; затова й ные смё
дльачы да съврьшимь запбвЬдь
хва 13.1256. 3. Христосов, който
е в някакви отношения с Христос.
вчёра бЬше въскрсеше лазарево,
щб празн^вах’ме. защб бЬше й той
хвь др^гь 34.2486; й тогази рё едйнь
сэ ^ченицыте хвы Йда шмонов ь
йскаркэт'скы... зашб сё не продаде
това муро 34.2506; й послйпаха го
тбизи ча слхгы хвы кбз’ма й дамйнь
й дадоха MS' тёж'кь сънь 10.77; рауи сс
димйтр!ё войне хвь 9.646; матдёи апль
хвь сЬдЬше сэпрьвЬнь въ 1ёрлймь на
мытниц^ 37.2736. 4. Прен Праведен,
който съблюдава християнския
закон, безгрешен, защб ако не сэмёте
члкь грЬховетс ей. не мбже да б8’де
хвь. нй хс прТёма грЬшнаго 34.2536;
й не мбже члкь зло да чйни й да ё
хвь 34.2536. втора пришьствие
христово. Второ пришествие; според
християнското учение - повторното
идеале на Исус Христос на земята,
делят на Страшния съд Божи, кога-
то вескому ще бъде отсъдено според
делата му. та щё злбрыи пьть да
дойде. бти се на нгего надЬеме да ны
^пази. защб той право съди на свойте
людте та затова казувам ё ные второ
пришьствте хво 18.1956; амй й ные
брапе, да нё сбс ьждамё нйкого, макарь
сырЪдт иль, йлй не съгрЪшйль. да й
ные на второ пришьствте хво да нё
бУдемь посраменй 3.21; възнесение
христово. Възнесение Христово,
християнски празник. й нпа три
дни да праЗнУвашь, й възнесеше
хво и крговь днь 1.4; въскръсение
христово. Възкресение Христово,
Великден, християнски празник така
й въскрсеше хво й тогйва сйч'ка нелй
да праЗнУвашь 1.4; в1>ра христова.
Християнската вяра учението на
Исус Христос, й вь.тЬзУваха при
стго, й припаднУваха при ноовЪте
мУ, й ббл'ши йсцЬлЪваха а дрУгы се
Учаха на хрттан'ство, й оутврьдЪваха
се на хва вЪра 39.3056, ами гы^чаше
й Утврьждавайте да сё не сомётньть
со вЪра хва 15.139; закон христов.
Християнската вяра, учението на
Исус Христос, топва щьть да плачать
ria дёто не дрьжаха законь хвь 18.197;
й вЪн’чаше то по законь хвь 15.1346;
име христово. Християнската вяра,
учението на Исус Христос, боле
да оу мрешь тУка, подобрЪ е нежели
да потьп'чешь законь хвь. бти ако
тУка помъчишь се зарА" йме хво. нъ
на он'зи св-Ьть сть щешь да бъдешь,
й наслЪдникь 1.36; й като пойдоха
апостб.тЬтс по сйч'кУ зёмлю да
казУвать йме хво. а матОёи възлЪзе
на ёдна гора 37.274; не сомегнъха
се со йме хво, амй быха У'гбднттци 6У
5.40; кръет христов. Христовият
крыт; кръетът, на който е бил
разпънат Исус Христос, превърнал
се в символ на християнската вяра.
днёека радУват' се агглы, й праЗнУвать
чловЬпи. бти крть хвь що ё свЪглы,
га се йвй на мйрь на земли 16.1576;
а той б’Ьше тамо й стоаше при крть
хвь 6.41; й стори се мнсого йскаше
зарадй крть хвь дето ё на нгего распё
быль Ть нашь ic хс 4.22; приемам
тЬло христово. Причестявам се,
извършьам християнското таин-
ство причестяване. защб нЬ е
мал'ко прЬгр'Ьшёше члкУ, дёто се
недостойно причёщава. ами быва
он'зи члкь катб сам'сй 1Уда .. така й
тойзи члкь дето пртема тЬлб хво. на
сьоето саскврьнгёпо й ерЩе 35.266;
раб христов. Християнин; лице,
което изповядва християнската
вяра. защб ли се и броймь хрпане й
чиним се хвы рабы, а волга хьа не
чйнимс 15.1556; й ако быхь на члци
’Угаждатть хвь рабь не бы быль 12.1176;
рождество христово, а) Рождество
Христово, християнски празник.
как'вото блговЪщеше. й как'вото
рожьство хво. й бготавлтенте. да да (!)
пазишь три дни да празнУвашь. й н i тщо
да нё работишь 1.4. б) Началото на
новата ера, на новото летоброене.
наёднб ймь полбжиха мбщите въ
мЪсто что сё зове фер'мань въеточны
на ттаЯйр'ска страна, в лЪ со рб хво,
епд 10.77; й раз'чётоше й найдбха,
какь б4 со рожьство хво до тбизи, а
съббръ. т. in. гбдйнь 15 141; страшно
съдище христово. Стрзшният съд в
деня на второто пришествие на Исус
Христос, амй дшата ны е со ба... й не
~Умйра. й fia щё да стане пр!> страшно
съдище хво. д а да д ё сотвЪть щб е чинйла
38.2936; христов дар. Врелигиозната
християнска обредност - свет ото
причастие, вино с просфора (нафора)
за причестяване на вярващите, сим-
вол на кръвта и плътта на Исус
Христос, й рё... й млю се вамь, дайте
й мёне хво знамеше, й кртйте мё... й
мёне причестЪте със’ хвь дарь 37.2806;
христово стадо. Общност от вярва-
щите в Исус Христос, й пак* ей пойде
на прЬстбль свой архТерёискы й бы
пастйрь катб й прьв!нь ча хво стадо
15.1396.
ед.: м. хвь 1.36, 4.222, 4.23 , 4.2362, 4.245,
4.246,4.252,4.2563,6 446, 7.546,9.606,9 646,
9.746, 12'.176, 15.1326, 15.1346, 16.1576,
16161 б2, 18.185, 18.1972, 32.22762, 34.2486,
34,2526, 34.25362, 37.2736, 37.274, 37.2806,
38.2906, 39.313, хвь 4.256, 6 41, хвЯ 15.1366,
ж. хвь 5.37, 5.40, 6.41, 8.55, 8.566, 9.756,
13 1256, 14.127, 15.1326, 15.139, 15.1556,
16.15763, 16.1592, 33.232, 34.248, 34.2496,
34.2516, 34.254, 37.2806. 39.2956, 39.2996,
39.3056, 39.3066, 39.3076, 39.318, хв[а]
11.816, хы! 16.159, ср. хво 1.362, 1.43, 3.17,
3.21, 5.28, 5 286, 5.356, 5.40’, 6.413, 6.416,
6.46, 6.466, 6.47, 7.546, 9.61б\ 9.62б2, 9.646,
9."'Об, 9.75, 9.756, 1076, 10 766, Г1.942,
11 100, 15.1396, 15.141, 16 1616, 16.16262,
17.165,18 1776,18.1856*2,18.1856,18.19563,
18.1986, 33.23 82, 33.2452, 33.24 56 , 33.2476,
34.243, 34.2486. 35 2582, 35.2646. 35.266,
36.2672, 36.2676, 36.271, 36.2736, 37.274,
37.2762, 37.28062. 3 8 289, 38.29062, 38 2916,
38 2936, 39.2956, 39 3106, 40.322, хво 9.64,
10.77, 15.1396, 33.2456, хва 2 156, 5ва 8.60,
xbS’ 6 44, 6.46; мн.: хвы 5.406, 9.61, 10.77,
10.78, 15.1556, 16.158, 34.2506. хвы 10.785,
хвы 12.1196. хвь 9.676, чл. хвыте 15.1566.
Христос ЛИ (451) Христос, в хрис-
тиянството висше същество, син
Божи, Творец на вселената. й рёче
ём^ пакь Ть разЬм^и тглакТдо, й
слушай, азь ёе'мь хс, дёто с'мь сътвб-
риль нбо и земли 5.29; ами й кога
еЬдк па стсльт* ей й сЬчйвЪстно
казь'ва какь ё хс йстинныи бь 9.63; а
камикать напльнй ейч'гаать евЪть, та
е това хс същи бь й црь ча ейч’ката
земли 18.1816; той стбри нбето й
землйта. тойзи ё същи хс снь бжш
18.191; и полбжиха мбщите ймь вь
црквата. й мнсэго чюдеса сътвориха и
мнсэго BipoBaxS" вь ха 5.40; амй да сё
ные прЪдадемь xs1, й той ше на йзбави
37.275; амй да сё пбканимь да йгЬ’димь
xV 6М 15.1566; й дай ми хе ейла до край
живота моего, да си йпаза вЪрата твоа
39.3006, плачТше й дйиаше. вЪрКвахе
бе тебе 5.306. въекръеение господа
нашего исуса христа. Възкресениг
Христово, християнски църковен
празник да си съврьши по достойно,
к-то бь ище. сти й п?ка да ее спбобй.
бжтвны (...)шк пасхы йсв£тло_нбсное
вьекрсеше Та наше(го) iv ха 16.1636;
възнесение исуса христа. Възнесение
Христово, християнски църковен
празник дамас kv на йнбка йподгакона.
й ств'дига слово на възнёше (!) Та
нашего iv ха 38,2816; исус Христос.
Исус Христос, щё да дойде ic хс.
щотб го зовёмь ные снь бжш 18 195;
на нкго распё быльгь нашь Гс хс 4.22;
Ть нашь ic хс б'Ьше бь сьврьшень й
члкь сьврьшёнь 34.251; исус Христос
назаранин. ИсусХристос Назарянин.
рёче ём$ кэаннь заповЪдУ'вам' ти въ
йме Гса ха назаранина да нё живйшь
векю на това мЪсто 6.43; рождьстЕО
господа нашего исуса христа-
Рождество Христово, християнски
църковен празник. дамаскуна инока
йнодбакона й ст^дита слово на
рбждьегве Та нашего Tv ха 33.232;
тако ми христа. При клетва или
уверение в истинността на нещо -
бога ми, тако ми бога, ако се й зада
йстйна кльнёшь, го.та гр4 ймашь на
дшьта свеа, нъ нито тако ми ха да
рёшь нЬкогы. нито тако ми np’.rt не
речи 1.3.
хс 1 6, 4.222, 4 226, 4.242..., хс 4.24, 4.256,
6.42, 6.48 ., хс 18.1986, 34.248, 38 2876,
38.28962, 38.290, 38.291, ха 1.32, 1.8, 3.1762,
4.235..., ха 7 506, 8.556, 9.626,10.766,11.976,
12.115, 38.2906 ха 10.766. 33.2446, 33.245,
35.256, 38.292,1.3, 4.25, 9 65, 15.1436..,
хТ5.38б хЬ 13.1256,37.281,зв. хе 4.25,4.263,
5.306, 5.39, 7.49, 11.102, 15.1506, 17.1746,
35.2606, 37.277, 37.2786, 39 3006, 39.303,
39.3046. 39 3055.
хром прил. (9) 1. Аром, който има недъг
на краката, куц. и рекль бы нЬкои
без^мень члкь. отй лёгома не ймаше
бь р!йгЬ. амй без'рз’кь йлй че йма
очи, амй е с.тЬпь. йлй не йма нсэьЬ,
та ё хрбмь 38.281(5; й много людге
исцели, й хромы, й бЬсны. й слЬпы
й езавы, ейч'ки кой прихбждаха
до нгего Правке пол^чах# 2.126. //
Образно, а 1оаннь това сйч'ко раз'бра
й раз#мЬ. й мЬжьскы се дрьжаше. й рё
на ёпкпыте. съберЬге се свещенници
мрьсны... й да вы рек? докога хромы
да ходите на два #мове ваши 12.115.
2. Като същ. Куц човек, хромият а
на слЬп'цТй бЬхь катб очи. й на хрбми
6Ь катб Host 31.221; много чюдеса
сгорйха тамо мбщите нгеговы. слЬпй
проглёдаха. хромы йсправиха се.
болънш йсцЬлЬа 39.309; й много
слЪпы сгори да проглодать, й бЬсны
йсцЬли, й хромые йсправи 15 1366
ед.: м. хромь 38.2816, 38.282; мн.: хромы
2.12b, 7.53, 12.115. 15.132, 39.309. хромые
15.1366, хрбми 31.221.
хръкам не св. (1) Хъркам, дишам с
пресеклив шум през устата или носа
при спане. й заспа гёжъ'кь сънь, й
отвори ей Астата катб спй й хрька
10.77
сег.. Зед. хрька 10 77.
хубав прил. (74) 1. Хубав, който е с
привлекателна външност, красив, а
вдовичйнать снь б’Ьше младь й тврьде
х^бавь на лйцё та като го видЬха бша
вльхвы чё е так'в'зи х£бавь. атГё го зёха
й дадоха го дарь гурийском# вбёвод?
амйр# 39.3166; й йма маик# тврьдЬ
х#бава 5.366; тогйва щьть х#бавите
людТе й кравёните й лйца_та й щьть да
станать о мрьтвыте пбгрозны 18.194; й
около нгеа стоить много войне х#бави
свЬтликавы 8.576- // Като същ. Само
мн. Хубавите хора, стар'цш й старые
жёны, не щьть векге да ймать почесть
й млть о младите. а млады й х^бавы
векге не щьть да ймать мДть нй о кого
18.180. 2. Хубав, който е приятен
за сетивата. й о так'вызи х^бавы
муризмй, та сё испльни, онази къща
със* х^бава мурйз'ма 34.2506; й дымь
блгь й х^бавь йзлЬзе о тоза мЬсто
4.246; й каже стыи recbrie помбгни
ми да наьыа. ато азь да тй донесъ
сфбк'гато добро сй_рЬ хъ'бава гоз'ба
39.317; сто ьЬн'ци много хь'бавы де вы
чакать 18.2026; мои лЬпы дбмове... й
мой х#бавы градйны, защб се тбл'кова
мъчй та градй й садихь. а сега ми нЬ
сь нй защо 31.2176. // Образно, ами
ёлате на подирЬшно врЬме да вдёте
щотб е было нагбтвено онапр£
прЬдй адама. та ёлате да са найдёте
със' х«баьа слат'каа гбз'ба аггл'скаа
18.203. 3. Хубав, който отговаря
на определены изисквания; добър.
й царь... рече. х#бавь покрбьь да ми
направишь, защб кога дбидё да вйдй
да мй арек'са 7.526; о о теж'ко мене,
кога ли бЬ като ёдна бвоы'ка х#бава
й ймахь й лйсттё й плодь, а сега
ос га с?хь й опалень 5.33, й облЬче
се въ одежда арх(ерёиска х#бава
й из'бран1н]а 36.269; й направите
кьщи хь’бави й красны, а в' гь не
сЬдите 18.1786; тогйва щс землмта
да йз'фрьли сйч'кото сребро й злАго й
х#баво многоцЬнно камеше 18.1936;
к#пи й ria едйнь стльпь х^бавь и
высокь 39.312; й тогази принесе
нЬкои хрпанинь дв^ лам'бады
х#5авы й голЬмы, й запали гы прЬ
ббразьть стм!? димйтр'по 9.74; скоро
извадЬте мбите мощи, й положЬте на
ххбаво мЬсто 8.58; й апль «ома вйдЬ
онова мЬсто х^баво й вода много, й
прилйчно 7.516; й видЬ тамо законь
хкбавь. й калбёре и стар'ци, стоать на
мол'ба, й работата й свЬти 17.1646. //
Образно. нЬ ё да хвата шо шь да ти
се йсповЬда, ами е срамотна работата
ми що с'мь чинила, й била с'мь х^бавь
съдь доаволЬ’ 17.1686. 4. Хубав; който
е с достоинства, допадащи на ума,
на духа, й сль’шах'мё, й насытих'мё
(!) със' х#бавы д!?мы 34.2486; агглы да
гб хвалеть. а правёдници със' х^бавы
пЬсны 18.200. 5. Като същ. Само ср.
Хубаво нещо. азь вамь направихь очи,
да глёдате мбата напрага по ейч’ката
земли що сь направить хв’баво. а
в!е гы нагб'вих'тё да завидите члк)/
18 2046; й повели бе да излъзе сб това
мЬсто дето е ськрыт* крть хвь нЬкои
дймь да мйрйше на хёбаво 4.246.
ед м. ххбавь 4.246, 6.466, 461, 9.65, 9.656,
17.1646, 17.1686. 18.1856, 39.31062, 39.312,
39 314, 39.3 1 652, хЙавь 7.526, хЙавы 9.61,
хЙави 18.191, чл. хъ'бавиать 18.200, хЬ’бавЧат’
39.2986,ж. х$6ава8 576,8.58,9 706,12.1126,
18.203, 18.20462, 3.3.246, 34.2506, 36.269,
39.312, 39.317. х-’бава 5.33, 5.366, 18.2046,
ср. хубаво 4.246, 7 516, 8.58, 14.1306,
16.1576, 18.190, 18.2046, хубаво 8.756,
хубаво 18.1936, 33.236, хк’бавс 18.2046, чл.
хёбавото 12.1186, сравн. иайх1?бави 18.1786,
найхУбаво 31 2166; мн.: хйбавы 5.36, 9.73,
9.74, 15.1336, 34.2486, х(?бавы 7.536, 8.58,
8.586, 8 596, 9.61, 18 180, 18.200, 18.2026,
18.203, 31.2176, 31.218, 34.2506, 34.2556,
хёбави 8.576, 18.1786, 18.2046, 19.208,
хЬ’бавы 33.232, чл. х^бавите 18.179, 18.202,
х^бавите 18.194.
хубаво нареч. (2) Хубаво; по начин,
приятен за сетивата, приятно, та
катб видЬха онази гоз'ба бще тбпла
й хубаво мерйше. рекоха междУ себЬ
си ёлате да изЬдеме това сфбн'гато
39.317; а мирйсанТетс е пакь кота
помирйше нЬчтб члкь, и познае
бнова как'во ё. хубаво ли мйрйше, йлй
е вонёщо 33.2336.
хубаво 33.2336, 39 317.
хубевЬ нареч. (18) 1. Хубаво, както
трябва, по правилата, добре, елате й
вые вйщи й дхбвнипи й попбве който
сте хёбевЬ щстойг.але днь й нош ёсь в
чер'кова 18.202; й хс бь таквизи йще
людте дёто пбстеть х1?бевЬ 18.1986;
амй ходЬте х1?бЬвс, нФ като тл^павы
ами катб $мны 18.1806; и поглёда
валаа хЬ’бЬвЬ, й видЬ аггла 11.87; й
пристьпи пбблиз^ да под!’ма със' нкто
да го хЙзЬве вйды 5.37. 2. Напълно,
съвсем. така и кога купишь нЬщо. й
не доплатишь х!?беве цЬнъта тьк'мо
до край, й това се кдаж'ба зовё 1.7; и
раз'бра црь рЪ’ейнь, за женъта ей й за
сына ей, й за снахь ей, как' съ х-.’бЬве
йецЬлЬле, й 61равеле, позарйува се
37.275; й цра самого настбри та гб
раз'гнЬвй. й испъди хЙ5Ьве 1сэйнна
12.1166.
хьбеве 17, хёбЬве 5.37, 7.536, 11.1016,
12.1166,17.164,37.275, хйбЬвЬ 11.87, М?бЬвЪ
15.1346, хйбЪве 15.148, х^бевЬ 18.1776,
32.2256, х^б'Ьве 18.1806, 39.3156, хёбев!
18.19862, 18.202, х^б-Ьве 39.3166
хубост ж. (17) 1. Хубост; приятна,
привлекателна външност; красота.
чювай ее, да сё не саплёснешь
съсь оумьть, вбвь хабость й въ
добрб_образ!е 1.66; не лй тт е мило
за твбата младость, й ххбость 9.656;
тогйва щё да лйц/а хабость жён'ска
18.194; й баща м1/ й майка mis’ пазЬха го
катб ечйге ей свой тьк'мо запа' кйбость
и раз*' 39.313. 2. Хубост; нещо, което
е приятно за сетивата; прелест.
й видЬхЬ’ катб йскьше из' ков'чёгь
Mvpo со хабость не мбже члкь тазы
мирйз'ма да се наейти 40.324; тогази
дбидеше свЬть свЬтлйкавь та мё
собиградЬше хабость, й тогази ми се
ётЬшаваше ерцето 17.172; й поглёдна
й видЬ хёбости нсйсказанные 32.2266.
// Внушителна, блестяща хубост;
великолепие, защб агглы оирьвЬнь
не можах^ да вйдеть бж'1'ю свЬтло й
хёбость. амй сЗкак' се гь нашь тс хс
й бь породи... тогази й агглы пр/ёха
мал'ко нЬчто блгть й зёха иомал'ко да
видЬть он'зи великыи свЬть, й свЬтлсэ
била 38.2866.
ед.: хёбость 1.662, 2.15, 3 1 6, 8.5 56, 8.58,
17 172, 18.194, 18,2026, 20.209, 38.2866,
39.313,40.324, хабость 9.656,32.229, хёббегь
39 2986; мн • хёбости 32.22об.
хула ж. (12) 1. Хула, лоша дума,
ругателство, злословие, й азь зарадй
тебЬ тйса дейдохь... й тебЬ радй
смЬрйх' се, й х£ла пртехь, й за?шентё,
й зашлю те, й нагокбнь. й распёттё
й шотребёнте 35.265; й Оебфйль
патртархь але^айрьскы мнеэго хёлы
йзнёсе па кэанна 12.112; й рё аск^лйнь
icjaHHS'... кой бй гебе нивбли царици
така да думать. и защб таквйзи х#лы.
гы да холишь на царица ёв'дофа
12.116 2. Хула, лъжливо съобщение,
клевета, й ейч'ки ^чсници оставиха
го й бъгаха. й непогребень вйсЬше.
догде не дойдё сэ ft нЪкои богат ь
члкь, й йсироси го, та гб сънё сэ крть
й погребе го. й въскрсе трётыи днь. а
Tie пасториха хйла, не въскрсе, амиго
У’крадоха у’чениците нкговы 12.119; й
бэтвбри (!) ей крот ко Астата фйлиппь.
й рёче архУерёю нелй ей ты детб
напльни па стражарете pS’nfeie ймь
съзлато (!). токо давно потаю й да не
казЬвать че е въекрль хс. й знаешь дёто
ей оставиль печеть на1рбб'ть. тазй ще
х^ла тебЪ на еэн'зи страшный дгь да
ти се сэблйчи безаконниче 36.2696.
метна хула. Несраведливо обвиня,
поохвърчя лоши лъжливи думи за
някого. охуля. й наговориха се как'ва
х!?ла да мётнать на 1сэанна, й на^чи
гы царица й вееэфиль, й дадоха ймь
мыто злато й срёбро мнеэго 12.1146;
хула извадя и присмЪх. Похуля и
подиграя някого. й црца елёна рёче
ймь. вь е снсэве шлквы, сэсл'ЬпЪх'те
съ ерцёто ей й рёкох'тё какь нЪ ё
хс снь бжш й мнеэго xS’na на нгего
из'вад[и]х'те й прйсмЪ 4.226.
ек.ху’ла 1.66, 4.226, 12.1146,12.116,35.265,
36.2696, 38.285, 38.294, хЫ 12.119, хЛга
35.259; мн.: хУлы 12.112,хУлы 12.116.
хулен прил. (10) Хулен, който съдържа
или изразява хула, ругателен, й
проЕбдиха послаше, до ьёртймь, й
мнеэго дв’мы х^л'ньг написаха 36.2686;
й чюваи се да не помыслишь на
срцето ей нЬкоа помысль xS’n'naa 5.31;
михайль, архггль, когато се свади със*
дУавола, зарадй мсэусёовото тЬлб. й не
смЪа с!?дь да нанесе xiлень ами тьк'мо
рё. запрЬщает* ти гь дгавс-ле 11.87; й
вйдй го стыи Николае как' щё да гы
нЙпрЪпре, сьс' поганыте нкговыКета,
й х8’л'нь и й бмразныи нкговь езыкь
15.141 извадя хул ни думи. Похуля,
послужа си с клевета, оклеветя. й
пЬ'стй до царица ё в дофа й извади
хУл'ны д^мы на ’юани а 12.1146
ед.: м. хУ’лень 11 87, хУ’л’ныи 15.141, ж.
х!?л'на 5.276, 35.2566, х^лнаа 5.31; мн.:
хЙТны 12.1146, хи’л'ные 15.1406, х!?л‘ны
36.2686, 36 270, чл. х^л'ныте 15.141.
хулно нареч. (1) Хулио, с груби думи,
ругателно. катб рё й стыи кэаннь
бгословь въ кнУгата своа. й поклбнет'
се змУю щото гб зовёмь дУаволь... й
дадоха нкм8 оуста да д>?ма навысоко
й х8л'но... й щё да ей сэтвбри (!) Астата
да хУ’ли на ба. й да хУ'ли ймето нкгево
18.188.
хУл'но 18.188
хуля несв. (И) Хуля; изричам хули,
лоши думи към някого; ругая, й вйдЬ
го петрь архУейкпь чё хЬ’ли на ба. та
го проклё 15.14G; й рёче 1сианнь. ако
быхь вйкь моего ха хЬ’лйль. ано бых'
се по правина сам'сй осъдиль 12.116;
да сё Ад^заме на дУавола... й того да
хфтимь. й ню MS’ зло да чйни 33.233.
сег.: 2ед. хулишь 12.116, Зед. хйти 15.140’,
18.J882, 31.2 1 7, хйти 15.1406, 1мн. х!?лимь
33.233; аор.: 2мн. хУлих'тё 35.259; пов.:
описат. 1мн. да хУлй 1.4; усл.: led. быхь
хУ’лйль 12.116.
ц
пар м. (720) 1. Цар; лице, което при-
тежава висшата светска власт в
една Оържава; владетел. й въ тона
вр Ьме, бл; очьстивы царь трьнов'скы
1сэаннь, асЬню. снь старимУ
бльгар'скымУ naps’ асЪчю. крЪп'ко
дрьжаше тогази царство 8.586; зашб
напоконь на казльбашь цр8"ва алеЗаЙрь
црь снь фйлиповь сэ ллбв’дивь. та^бй
дар’Уа цра пер'сйд'скаго 18.1826; й
станъха й царь й вйка й ейч'кы царёвы
члцУи й .трЪ сэдрь детб оставиха
тело сто. й рёкоха рабе бжУи, ако й
грешны есмы ные двама царбве. й се
й оць вйка на ейч’кы свЬть 40 323; й
напоконь царь рё, на болЬрете ей, й на
ейч’кы народь да йдать в’ чёр’ковата
е[л]лин'ска 39.307. 2. Прен. Господ,
владетел на света. Бог. й тогйва щё
да сё покаже црь дето е црьвать нй
сйч’ките царГе й”гь дёто е быль гпдарь
нй сйч’ките сУ’дници ск’дникь 18.200; й
възмЬте се вра га вЬчнаа си_рЬ, йзлЬсте
сётУка й стропlire вратата. вЬчны.
дёто съ сё вЬка. защб щё да влЬзе прь
нй при й гь щб гпд’ствъ’ва 35.2636;
ами въекрнй Ти бе. въекрнй, бти ей
ты црь вЬчныи. й навыи на сьмръть
35.2626. 3. Прен. Цар; господар, на
когото всички се подчиняват катб
каже й прркь двдь. съслава (!) й със’
почёсть вЬн’чал’ си члка. й поставил’
го ей нй ейч^кото чтб е сё твой р8’ка
стбрепо. enjib, члка ей стбриль цара
й господина, й нй сйч’кыте твойте
работи чтб гы ей егбриль 38.2836. мно-
голетни царю. Почтително обрете-
ние към владетел. и пойдоха та м?
рёкоха. мнсэгорзЬтны naps’, бь да тй
ймнеёжй цар’ството. ёдна д^ма щемь
да каже прЬ твоё цар’ство, й да ны
не бмраяйшь, защб щё да дъ'мамё за
нашего, господара димйтрга 9.63;
цар небесни. Небесен цар, Господ
Бог. ами ные чйниме йсцЬлзеше със'
помощь сТые трице. бца й сна й стго
дха. дето ё едйнь бь нераздЬл'ныи, й
црь нбныи й дето ё с^дУа на жйвы й на
мрьтвы 10.766; пару честити. Царю
честити (обръщение към царя).
й вйк’наха на цара й рёкоха. цари
честйти ёто се събрах’ме ейч’ки ные
39.3096; и ейчкыте людге сё голЬма
радо, викньха съ едйнь. гла. мнсэго
годйнь naps’ чест кто MS’ 39.307.
ед : црь 4.2163, 4.226, 4.246, 5.40, 8.562, 8.58,
8.586, 8.59, 8.596, 8.60, 9.62, 9.6362. 9.64,
9.716, 9.732, 10.7662, 11886, 11 892, 11.902,
11.912, 11.945, 11.956, 11.966, 11.98, 12.112,
12.1146, 12.116, 12.1206, 13.125, 14.129,
14.130, 15.1406, 15 1412, 15.1436, 15.1446,
15.1453, 15.1456, 15.1462, 15.147s, 15.14762,
15.1482, 15.1492, 16.1573, 16.15862, 18.1772,
18.181 б2, 18.1822, 18.18262, 18.1853, 18 1896,
18.200, 18.2016, 18.203, 18 2 036, 33.2322,
33.235, 33.23 762, 33 24362, 33.2446, 33.2456,
34 248. 34.2486, 34.2492, 34 2496, 34.25162,
34.252", 34.2 5 26, 35.25 76, 35.26262, 35.263 67,
35 264", 37.275 , 37.275 6, 38.286, 38.287,
38.293, 39.296, 39.2966, 39 2996, 39.3006,
39 309, 39.3096, 39.313, царь 5.28, 5.336,
5.356,7.5162,7.523,7.526,7.532,7.54б2,8.586,
8.59, 8.60, 9.62, 9.632, 9.63 63, 9.64, 9.640,
9.652, 9.656, 9.663, 9.666", 10.76, 10.766,
11.86, 11.866, 11.876, 11.89, 11.90, 11.906",
11.913, 11 9 1 63, 11.922, 11.93», 1J.9362, 11.943,
11.946. 11 952,11.96,12 112,12.1132,12.1146,
14.128, 14 1286s, 14.1293, 15.1396, 15 140,
15.14 1 6, 15.143, 15.145, 16 1 57, 16.1582,
17.1636, 18.177, 18.18262, 18.183, 18 184,
18.185, 18.1876s, 18 188, 18.1893, 18.190,
18.191, 33.2342, 33.236, 33.242, 33.24263,
33.2433, 33.243 6, 37.2753, 37.27562, 37.276,
37.2766", 37.277s, 37.2776, 37..2783, 37.27863,
37.2792. 37.2796", 37.2806, 37 2812, 38.291,
39.296, 39 2966, 39.297, 39.298, 39.2986,
39.2993, 39.29962, 39 3002, 39.3006, 39.301,
39.30162, 39.3 022, 39.3 0262, 39.3033, 3 9 3 036,
39.304, 39.305, 39.3056, 39.3062. 39.3066,
39.307, 39.3083, 39.3086, 39.30963, 39.310,
39.3106, 39.31163, 39.313, 40.3226", 40.323",
40.3236*, 40.324. парь 5.3 1 6. 5.36. 5.3 862,
5.39, 5.396, 5.40, 6.436, 7.51, 7.516", 7.52,
7.526, 7 5362, 7 54. 7 546. 9.616, 9 653, 11.90,
11.92, 11.93, 11 946. 36.2696, 37.276. 39.297.
39.310. 39.3116. царь 5 336, 7.52, 7.53, 9.636,
9 656, И 906, 11.92, 11 926, 11.936, 12.1176,
33.2416, 37.278, 39.297, 39.3026, 39.305. цар’
5.356. 7 516. 7.52, 7.526, 7.542, 9.65. 11.926,
37.2776. 39.300. 39.3016. 39307. царь 5..3 863,
5.39, 5 3962, 7.496, 7.512, 7 536, 7.54, 7 546,
9.646, 9.66, 33.242, 33.243, 33.245, 39.307, пр
г 5.39. цар' 7.542, царь 18.1826, цръ 33.24662,
цра 3.166, 4.21 б2, 4.22, 8.5962, 10.766, 11.89,
11.1026, 12.11662, 13.1246, 15.1406, 15.141,
15.1416, 15.1426, 15.1446. 15.145, 15.14562,
15.146, 15.1472, 15.14763, 15.153, 18.18262,
18.1896, 18.204. 31.219, 33.232, 33.2466,
34.252, 35.261, 35.263, 39.3186, цара 4.256,
5.28. 5.336, 5.355, 7.49, 7.52б2, 9.626, 9.6362,
9 64б2. 9.67, 10.762, 11.86", 11.876, 11.912,
11.916, 11.92, 11.9262, 11.9362,11.94, 11.946,
11.100, 12.112’. 14.128, 14.1286, 15.143,
15.1446, 17.1676, 17.1746. 18.177, 18.1846,
18.1876. 18.1886, 18 190, 18.191, 33.234,
33.2376. 33.240, 33.2416, 34.2486, 34.252,
34.2526. 37.276, 37.27862, 37.2806, 37.281,
38.2836. 38.2912, 39.2966, 39.29763, 39.2982,
39.300, 39 302, 39 304, 39 306, 39.3076,
39.30962, 39.312, 40 320, цара 6.43, 11.95,
12.116, 15 1 39, 33.23 76, 33.24162, 33.24 26,
34.2526, цара 9.64, цара 11.86, 11.95, 14.128,
15.1436, 39 2976, 39.3015, црА (!) 12.1166,
пара 33.237, цар* 5.31, 5.36, 7.516, 33.236,
33.2416, 33.243, 37.2756. цр* 5.31, 11.896,
11.95, 12.1142, 12.115, 14.129, 15.14462,
15.145, 15 1466, 15.1476, 15.148, 15.1486,
17.176, 18.2026, 33.23262, 33.2396, 33.244,
33.2446, 37.281, цар* 7.516, 7.526, 8 586,
9.616, 9.62, 9.63, 9.036, 9.72, 10.76, 11.876,
11.906, 11.912, 11.916, 11.926, 11.96, 11.966,
12.116, 14.128, 14.1286. 15 143, 18.1806,
33.2396, 33.242, 33.244, 37.2756, 37-276,
39.302, 39.303, 39.3036, 40.321, 40.323,
цар* 11.93, цар* 33.2436, чл. царатого 7.536,
16.157, царатого 11.946. царатого 18 1946,
царатого 39.308, цр*том* 7.52, царютом*
7.536, зв цар* 5.336, 7.526, 7.53, 7.542,
9.63, 9.64, 9.656, 9.66, 10.76, 11.926, 11.933,
11.936, 15.1416, 18.1806, 18.190, 33 2426,
33.243 , 37.2762, 37.2766, 37.2776, 39.29 66,
39.298, 39.299, 39 301, 39.3022, 39.3026,
39.303 , 39.30 36, 39.3042, 39.3062, 39.3073,
39.3076, 39.3082, 39.309б:, цар* 5.386, цр*
8 596, 11.89, 15.141, 15 1456, 15.1466,
15.147, 15.14762, 15.1482, 15.1486, 39 297,
цар* 39.299; мн . царге 5.28, 5.386, 9.646,
9.756,12.118,16.163,17.167,18 1 772,18.183,
18 195, 18.200, 18.202, 20.2086, 33.237.
33.2436, 33.2443, 33.2446, 33.245, 34.248,
38.2922, 38.293, 39.319, 40.320, царге 9 606,
15.1396, 33.236, црге 9.676, 18.1826, царге
18.1882, цри 35.2636, цароье 40.323, л ремь
16.163, 20.208, чл. царгето 18 184, 18.1966,
upiero 20.2086, цргёго 39.296.
царев прил. (72) 1. Царев който
принадлежи на царя й повелЬ царь
тогази на мнсого сл*гы нгсгови, да
донес8'ть со полатите златыи бдрь
царевь 37.279; й йдЬше й срЬщ'на
баща си излЬзовашс со царёвите сарае
на ббЬдь 40.3216. 2. Царев, който
се отнася до царя, й кога пб'расте.
й годйха го за мома со царёва рсода
40.3206; й нЬкои хрпане, пойдоха
скрышб ради страхь царсовь й
погрёбоха стго димйтрга тамо оу
сонъзи бани, гдёто гб найдбха
съсзббдень (!) 9.666. 3. Царски, кой-
то е в някакви отношения с царя, й
сл*чй се та сё раз'болЬ царевь брать
7.536; и вь 6нсва врЬме. бЬше нЬкои
члкь дббрь й млтйвь, дето чювапте
гробь етм*. щб бЬше быль сопрьвЬнь
прбтоспаОарь царевь 9.73.
ео м. царевь 7.5362, 7.546, 9.65, 9.73,
11.922, 37.279, 39.300, 39.302, царсовь 9.666,
царевь 11.92, цревь 34.248, царевь 39.300,
царевь 39.300, 39 3042, црева 14.145, царёва
40.3206, црев* 15.147, чл. цргевать 32.2276,
ж. царева 5.336, дАрева 5.356, 7.536, 9.646,
црева 18.1896, цревз 33.232, царёва 39.297,
39.301, 39.3116, нарюва 39.303. царев* 8.60,
црев* 15.143, ер. царево 5.35, 9.636, 11.92,
12.113, 14.129, 15.139, 15.141, 39.3016,
црево 9.716, 15 1456, цАрово 14.129, чл.
царевото 12.113, 14.129; мн: царевы 5.39,
царевы 7.536,9.636,9.64,9.646,9.666,11.87,
11.9062, 15.139, 15.145, 37.278, 40.3226,
цреьы 9.7162, 9.72, 15.1446, 15 145, 33.232,
царсви 11.866, црёвы 15.143, царёвы 39.306,
40.323, ларювы 39.3076, чл. царевыте 33.242,
царёвите 40.3216
цари град (!) вж. цариград
цариград МИ (4 8) Цариград й др^гощь
пойдоха авары зль рсодь, да разбйють
й да поплЬнж. con's'll ь гра. й тогази
цртв^ваше ча цри гра црь маврйкйс,
дёто го *би турань фока 9.73; и врЬме
бы нЬкое. бслабнъ грьчьско цар'ство.
й със' бжге повелЬше, дойдоха рим-
лике й прЬёха, царнаградь 8.586.
цридра 3.18, 9.73, цри, гра 4 22, цариградь
4.2бб, 11.96, 11.986, 15.143, цари градь
8.566, 8.58б2.11.946,11 956,11.966,12Л206,
15.153, царид-ра 8.586, 11 986, 11.103,
12.1166, цариг^а 8.586, 14.128, цридрадь
8.59, 9.69, цригрА' 8.59, 9.716, цригрАдь
8.596, царидрадь 9.686, царид^а 11.946,
цаоидра 11.986. парлгрА 11.986, 15.143,
цари градь 11 1006. 12.112, цридра 12.112,
цари ipa 12.112, 39.318, цариг^а 12.112,
12.116, цридра 12.114, цари гра 12.116,
12.117, 12.1176, 14.128, царидфа 12.1206,
царидрА 15.145, цари градь 15.152, 15.153,
црг-града 12.1086.
царидца (!) вж. царица
цариза (!) вж. царица
царица ж. (96) 1, Царица, майка или
съпруга на цар. й тогази чрь п*стй
майка си црца елёна въ гёрлймь. й
мнсого войск* със' нгёю 4.22; й катб
раз'бра блго льстивый црь кэаннь
асйкь. чё нбсеть мбщите стЬи пёт'кы.
йзлЬзе йз' градь пЬш'. й майка мг/
црца елёна. й нкгова црца анна 8 60.
2. Царица; жена, която притежава
висшата светска власт; владетелка.
й пойдё кэаннь на царица й рё ей,
помилован тьзи вдовйцъ, й дан
лозгето нкино. й царица рё законь ё
црьскыи, где #лЬзе царь i лозе й йде
сэ нгего, другим векге да чё метоха на
нкго, амй царь 12.113.
ед.: црца 4.22’, 4.22б5, 4.23, 4.23610, 4.245,
4.25, 4.25б2, 4.26’, 4.266’, 8 60:, 12.113,
12.1146, 12.1166, 39.308’, царица 4.25, 4.26,
8.576, 11.986, 12.113s, 12.11364, 12.11464.
12.1152, 12.1155, 12 1162, 12.11662, 12.1175,
12.119, 12.1196, 12.120, 12 1206, 14.1286,
21.210, 21.21062, 37.2746, 39.3086 царица
37.2746, царица 39.300, царчта (I) 39.3086,
црци 4.226, 4.24, 4.25, 14.1286, царици
12.ИЗ2, 12.116, чл. црцага 39.308, црцага
39.30862, зв. црце 4.225, 4.2362, 4.24, 4.25,
црце(!)4 24, царице 37.281.
царов в ж царев
цароградски прил. (5) Цариградски,
от МИ Цариград. й оу тона врЬме
прЬстави се пектарТе патргархь
цароград'скыи. й наговорь стбри царь
й nVcra повелЬнге за ейч'ки патргар'сй
да дбйд^ть i цариг^а 12.112; а црь
фбка цроград'скы проводи повелЬше
рёдсо по ьгегова дрьжйва да сё съберё
войска на помощь хрпансэ 39.313.
ед., м цароград'скыи 12.112, царо граскыи
12.112, цароград'скыи 14 128, царограскыи
15.141, цроград'скы 39.313.
царог раждане мн. (1) Жители па Цари-
град. цариградчани й ейч'ко оу
царщгра плЬнйха фрён'ци. й сэбраха,
й злато й сребро, й црковны одежды,
й съезды, щб бЬха много цЬнши, (!)
заедно й сты мощи, й ейч'ко сэнёсоха
въ рймь. юва катб видЬха й дочакаха
цйрограждане, й блгочъстивы събор'
въз'дъхнь’ тврьдЬ, й i олЬ скрьбь, й
голЬма тъга ймаха тогази 8 586.
царограждане 8.586.
царски прил. (38) 1. Царски, който
принадлежи на цар. царица свдо^Та
слУчй се ки нЬкогы й пойдё оу лОз!е
црьскс 12.113; сэбычаи ймать царге
б; вёнги хрпане кога гцьть да гостать
нЬкого члка болЬрина. не стойть самы
прй та да ймь с лежать амй сэстагать
сбой вЬоны члци да слогЪвать на
сэньзи црка трапеза 9.606. 2. Царски,
който се отнася до цар. й царица
рё. законь ё црьскыи, где з'лЬзе царь
# лозе й гаце сэ нгего. дръ’гыи вёкк да
нё мегбха на нгего, амй царь 12.113;
и вйдЬха сэнга господаре, какь ё
почьтёнь сэ цара даншль й завйдЬха
ма’. й сотогйва йшЬха нйкоа кривьгна
давно биха найшле да гб затрпоть.
й не можаахг? ни въ что да mS’ сё
прйзр^ть. бти защб бйше вЬр'нъ й
искосить на пар'скы работы 11.925. 3.
Царски, който е в някакви отношения
с царя, й йзлЬзе ейч'кы градь мало й
голЬмо. да глёдать що щё да сё стбри
чгбдо на цар'ската дъщера 39 310;
й сэногбзи к^п’ца пар'скыго члка
посадйха на почьтёно мЬсто 7.50. 4.
Прен. Царски, който е с най-голяма
важност и значение, наи-възвишен,
най тържествен. ами на вйчныте
празгици пс тврьдЬ се рауваме блгы
хрпане. защото с црьскыи празникь й
почесть црква 33.232; това да скаже, й
да съврьши думала, защб макарь й да
сё забавих'мё сэ мнсэго приказывайте,
атб пбббно. бти, защб съ ва црьскы
д(?мы. й хво рбжьство дёто е спсёнгё
на ейч’кы члци 33.2456. 5. Прен.
Царски, разкошен, великолепен, йлй ё
сэгладнЬль, й найде S’ нЬкого трапеза,
чё йма ча нка разлйчны гбз'бы.. й не
могать да сё приближеть при сэнъзи
дрьскаа трапеза 12.1186. цаоски
дворове. Царски дворцы, палаты, й
-9-ома рё, на дрьво с'мь др.ьво_дЬлець
й ймЬю й рйла, й корабс да правимь.
й на камик* сьмь кытрёць да зидамь
дворове цар'скы й нолаты да нрави
7.496; й Оома рё... а сэ камеше У’мЬю
да айда дворсэве цар'скы на стльпове
камен'ны 7 516
ед.: м. црьскыи 9.716, цар'скыи 11.93,
17.1636, црьскыи 12Л13, 13.1216, 14.128,
33.232, 33.2326, црьскы 18.185, црьскаа
3.166, цар'скыго 7.50, црьска 18.184,
цар'скымЬ 7.496, ж. цар'ска 7.516, црка
9.606, 34.248, црьска 9.61, 15.1326, 33.2366,
34.248, цар'скаа 9.626, црьскаа 12.1186,
34.2486, црьска 34.2486, црьска 39.3096,
чл. црьската 12.118, цар'ската 39.310, ср.
цар'ско 5.356, 14.129. црьско 9.61, црьско
12.113, црско 15.1396; мн.' цар'скы 7.496,
11.926, цар'скы 7.516, црьскы 33.2456, чл.
иар'скыте 14.128, црьскыте 34.2486.
царствен прил. (1) книги царствени.
Книгите Царства от състава на
Стария Завет, сэ кксгы трё цртьвные
за йлТа пррка 11.90’
мн. цртьвные 11.90*.
царствие ср. (7) Царство; държава,
управлявана от цар. й па т рите рбгсэве,
та са три цртв1’а, левшской мусйр'ско,
й ёФсэп'ско, та щё fia цртв!а да зёме
ан’тихргеть да стане царь на сереете
18.183; оти щё да сё родй нЬкои царь,
на' ейч'кы парЧе й щё да ськрУши й да
[пс]гь’би ейч'кыте цар'ствЧа, конто се
ни'mS’ не покланать 33.236. царствие
ти. Твое величество - почтителен
израз за царя, владетеля. й гбпдйнь
ёу'стапё рабь цртвТю ти й той не смЬа
да подь’ма нЬчтб ами й гднакь слЬзе
сэ ко нй того, й паднъ на нсэзЬте ms’ й
йщеше сэ нгего прощёше 15.1486.
ед., дртвпо 15.I4862; мн.: цргв!а 18.1833,
цар'ств!а 33.236, царствТа 33.2396.
царство ср. (151) 1. Царство; държа-
ва. конто се управлява от цар. й
посйЬ тЬ прЬ'с цар'ство 1рьчьеко.
блгочьстивыи царь кон'стзн'тйнь
снь стые ёлёны 15.1396; дгёиклипань
рйм'скы царь катб прЬв'зё цртво
наейла съ недостойн'ство. та бЬше
найзль й прьвы в' нрЧето й ейч'кыи
свЬть потьп'ка пб нгегова ръка
39.296. 2. Царуване, управление на
държава, власт, господство. сэкак'
се въцари царь ко[н]стастан'тинь (!).
й ьъ двадёта година на нгегово цртво.
бЬше нЬкои члкь сэ лйв!а, йменё apia
15.140; мпсэго_лЬтны naps’, бь да тй
Ь’мнсожй цар'ството 9.63. И Образно.
а сега показа да сё покланить члци
ёдйHoms’ йстинномУ. OS’ мйрьскыте
градове ейч’кыте по одно цар'ство
бЬхУ се прЬдале така й сега ейч'ки
езыци вЬроваше хУ црУ ёдйномУ й
поклонйше м8 се 33.2396. венчая
се на царство небесно. Увенчан се
с вечен живот, получа беземъртие.
амй се ты не бои, й дрьж' се да
прЬтрьпйшь нгеговата бЬда, защб
акр щёшь да се вЬн'чаешь на цртво
но зое. досёга шо сё си възноейль на
тбизи свЬть льжовныи. а сега трЬбУва
да се смЬрйшь сэ сйч’ка почьсть что
ймашь 5.306; вЪчно царство. Раят,
царството небесно, което според
християнската религия обитават
душите на праведниците. и пё мУ
рёкоха ные щё така да бУдемь ёдйнь
дрЬ’гыи не щё да смё наедно до живота
нашего, ни да ей пльта наша смЬсимь
да ей ю бскврьнимь. защб тамо на
сэнъзи радость на вЬчное цртво,
да смё наедно нераздЬлгени 7.51,
злато яблъеко царство. Българско
народно название на Венеция през
XVII-XVIII в, употребено в текста
като название на Римската империя.
четврьпать влькь дёто се глёдагпе
страшень й грозень, й Ймаше зьбш
желЬзны, й нбк'те мЬдны, та се
показоваше това, злато йбльско
црзво, защото бы това рйм'ско цртво
тврьдЬ голЬмо. й йко катб желЬзо
18.1826; твое царство. Твое царство,
царство ти - почтителен израз
за царя, владетеля, мнеэго _лЬткы
naps'... ёдна дУма щёмь да каже прЬ
твоё цар'ство, й да ны не бмраяйшь.
защб ще да дУ’мамё за нашего,
господара димйтр’Ча 9.63; царство
божие (небесно). Раят; царството
божие, небесното царство, в което
цар е Исус Христос, й това да знаете
брат!е, оти, нй к8р'вы, нй чр'Ькъ'р'вы
нй пииници. нй присмЪхЬл'ци,
нй досбднипи нй насйлници, нй
неправёдници, нй клеветнйци нй
магио что чйню. цртво бж!’е не могать
да наследств 11.1076; защо ако сё не
покачи члкь на высока добродетель
не може да ^л£зе въ цртво нбное.
высокаа добрбдътель що съ зовё
млтйни й пбеть й смЬреше 38.2926.
ед.: цртво 1.56, 1.7, 1.8, 2.96, 2.156, 4.216,
4.266. 5.30, 5.306, 5.396, 5.406, 7.51’, 7.516,
7.546, 8.57, 9.616, 9.64, 9.о4б, 9 666, 9.716,
9.756, 11.89, 11.1026, 11.1076, 11.1086,
12.1106, 12.111, 12.114, 12.1202, 13.1256,
14.126, 14.128, 15.1336, 15.140, 15.141,
15.14162, 15.1456, 15 1476, 15.1506, 15.1512,
15.1546, 15.1566, 16 157, 16.1596, 16.1636,
17.176, 18.179, 18.182, 18.18263, 18.183,
18.184, 18.1856, 18.1886, 18.1906, 18.1946,
18.20 1 62, 18.202, 18.20262, 18.205, 18.20562,
18.207, 20.20862, 20 2096, 31.215, 31.222,
31.2226, 31.223, 32.227’, 33.233, 33.234,
33.239, 33.246, 33.2496, 34.2536, 34.256,
35.2596, 35.2612, 36.272, 38.2826, 38.29162,
38.2926, 39.2955, 39.296, 39.2966, 39.2993,
39.3016, 39.3026, 39 307, 39.3186, 39.319,
39.3196,40.3216,40.322, цар'ство 4.23,7.506,
7.51, 7.546, 8.586, 9.634, 9.636, 11.89, 11.92,
11.9262, 11.100, 14.1286, 15.1396, 33.2396,
царство 8.586, цар'ство 8 596, 9.66, 11.926,
11.936, црство 18.1856, чл. цар'ството 7.54,
9.63. цртвото 7.54,8.596,9.65,15.146,15.147,
15.1476, 15.1482, 18.182, 18.185, 18.188,
18.1886, 18.190, цртвото 15 145, 39.304,
цртвото 15.1455, цар’ството 33.2376.
царствувам несв. (18) 1. Царствам,
управлявши царство, царувам. й
сокога лрЬстанъ ^гонк'нТс й мъка
на хртгане. й пртвь'ваше велйкыи
црь кон'стантйнъ бчгочьстивы й
хртйн'скы. та ймь направиха тамо i
рймь црква, й полбжиха мбщите ймь
вь прквата 5.40; й раз’бра се за нкто
до цара аркада, тогази что цртв^ваше
оу цари грА 12.112. 2. Прен. Царувам,
управляоам света (за Бога), когато
щё да дбйде гь дето м ты слЛъ’вашь
на нктовото цртво. . та ще да дадё
бь на нкговите стьци, й щё да
цртв8ва нА тЬ въвЬкы 32.227. 3. Прен.
Господствам, управлявши като цар.
й стбри сьздаюе, сй_рё, члка й стбри
го да ё й съмрьтень, й без'съмрьтень.
да ё със' тЬлого ей чюв’стьвень, да
'.юе й й (!) да и’ейща ейч'кою. а със'
дшьта ей мысльнь. да разЙиЬва добро
й зло. й да цар'ств^ва нА сйч'кото чтб
гб е бь сториль 33.246. 4, Прен. В
християнскатарелигия - сподобявам
се с царство небесно, сдобивам се
с вечен живот, й нйг.оконь щё да
погйне ёьрёиско цар'ство. ато шъть
да цртв^ьать дете вйр^вать ica ха
распётаго. защо е той быль пойстина
снь бжш 4.23; не бои се recap'rie,
амй брьзай. оти шешь сё дне дй се
споббышь съ мёнЬ да цртзоур.ашь.
амй се вече не бавы 39.3066.
сег.: 2ед. цртвоувашь 39.3066, Зед. цртв(?ва
33.2376, цар'ствй’ва 33.246, 1мн. цртвквамё
7.51, Змн. цртвч’вать 15 145, цар'ств^вать
33.2396: ичперф.: Зед. цар'сгвхваше 5.28,
33.2396, цр'в^'ваше 5.40,9.73,11.966,12.112,
18.1826, црьствЬваше 39.309; бъде Зед. щё
да ц^твЪ’ва 7.51, щё да цртвв'ва 18.183, щё
да црпА'ва 32.227, Змн. щьть да цртвв'вать
4.23.
царувам несв. (8) 1. Царувам. управля-
вам царство, владея, защб напоконь
на казльбашь црЯва алеДанрь црь снь
фйлиповь Со плбв’дивь га - ой дарга
цра пер'сйд'скаго 18.1826; зарадй това
ти сс моли да царЬ'рашь нА на сйч'ките
това го молйха. а той не щйше да гы
посль’ша, ами ймь кажЬше не im вы,
стань царь, замь да го молить твэьдЬ
18.1876.2. Прен. Господствам, управ-
лявам като цар. амйгь бь, не щё да ей
бстави своего създйше амй гы помл8ва
чё е той !ллтйвь. й не бстави ги да сё
мьчать мнсого дни. чё катб мь’ бйха
рскле, Т, годйнь й половина да царева
ан'тихргсть. амй Ть бь скасй дните й
годйните. й часовсге 18.194.
сег.: 2ео. цар^вашь 18.1876, Зед. цр£ва4.21б,
царева 18.194. црк'ва 18.2036; имперф.: Зед.
цар^ваше 18.1826, привате 18.1826; аор.
Зед. црЬ’ва 18 1826; форма от перф. тип
Зед е щл'валь 18.200.
царюв вж. царев
цвекна св. (1) Звънна, издам метален
звън, дрънна, звекна. й ihe пакь катб
й прьв'Ьнь. т. жльтйцы. й веза гы. й
пойдё пакь нбщпо тайно, й фръли гы
из' прозбрець катб й прьвЬн'. й отиде.
а он'зи члкь соць на момыте. сЬкогы
бЬше на поел#. й чю катб цвёкнъха
жлътйцыте. й тон ча скбчи 15.1356.
аор.: Змн. цвёкнъха 15.1356.
цвЬт м. (20) Цент; ароматната част
от растение, която израства над
стеблото в различии форми и багри.
й онова мурса бЬше направено,
со много миризлгвы цвЬтове. о
смурно, й о цвЬть о кшомона. о
йры. й о трьста добро миризлйва, (!)
й о масло 34.2506; раз^мЬите защо
прЬё сега хва црква тбизи празникь
да празЩ’вамё със' вата сй_рё млады
прьч'кы със' цвЬть 34.2516.// Образно.
патерица что е йзлЬзла о о (') корень
1есёовь. това е пртаа бца защб е тта о
корень (ёсёовь. а цвЬть что ё йз'расль
о натерицата, това е "гь нйшь, тс хс.
детб йспльни със' хкбаво блго^ханте
що съ вЬр'нТи члци 33.236. пусти
цвЬт. Разцъфтя, покрия се с Цветове
(за растение), й хкорёни се онова
дрЬво cSxoe й прорасте, й цвЬ п^сти, й
рож'ба, тон ча. й плбдь зрЬль принёсе
37.2746.
ед.: цвЬть 10.796, 33.2362, 34.2506, 34.2516.
34.252, 34.254, цвЬ 37.2746, цвЬта 38.291;
събир.: цв+.тТе 31.2155; мн : цвЬтоовЬ 8.566.
пвЬтоове 9.61, 32.225, 34.252, Цветове
33.232, 38.291, цвЬтовс 34.2506, цвЬтоове
34.252, чл. цвЬювсте 33.232*.
цвЬте ср. (1) Цвете, ароматно тревис-
то или храстовидно растение с раз-
личии багри прилйччны сь црковныте
празници блвёнш хрпане. катб нЬкоа
голЬма ограда что е насадёна вьтрЬ со
сЬкак'во цвЬте миризливо 33.232.
събир.: циtie 33.232.
цвЬген прил. (1) цвЬтна недЬля.
Цвстна неделя, неделният ден преди
Великден; християнският празник
Цветница, Връбница. й кога при-
блпжаваше сь вьТкрсёнтё тогази
ейч'ки си дохбждахУ оу монастйрь, на
цвЬтнаа нелн: прЬ въскрсёнте. й носи
си сЬкыи добрыньть що ci ё ^работиль
надйпьть 17.1656.
ед.: ж. ив+лнаа 17.1656.
ивЬтоносие ср. (1) цвЬтоносие гос-
подне. Християнският църковен
празник Цветница; неделята преди
Великден, Връбница. дамаскуна
йнока йподТакона й сп'дита. слово на
цвЬтонбсте гите еже гг срЬтёнте хво
съ ватемь, со блвй 34.248.
ед.: цвЬтонос1ё 34.248.
црад (!) вж. цар
цръква ж. (245) 1. Църква; сграда с
характерна архитектура, в която
се извършват религиозна обреди
и богослужения; храм, тамо въ
мйр1илйк1’ю гдето бЬше стыи Николае
съградйше, хрттане црква велйка
въ йме стго Николае чюдотвбр’ца
15.151; й сторйше тако, й завёдоше
ю въ цркбвь гкю 1.3.1236; й тогази
наскоро п!?сти повелЬше.,. по ейч'кь
землю, цркви хрттан'скы да сё
вдйгньть, й да сё пбоновёть, й да сё
• мнеэжеть 15.1396; й причестйх’ се i
црква стго юэанна. стое причещеше
17.171; й оуrt д их а ков'чёгь на кола, й
повёзКх' го % гра... й вънёсоха го оу
црква касТановх’. и минъха се, л, днй.
й повелЬ ар'давфте сгратилать, да
го прЬнесъть оу велйка црква. додё
ms’ съградиха црква краснаа 2.156;
й тогази оузё црь крть й пойдё оу
прыква йдол'скаа, й ейч'ки йдоле
поклонйше се крт8' 4.22. 2. Църква,
в християнството общност на
всички духовни лица и вярващи в Бог.
градйната със' цвЪтовете та е стаа
црква хва, а цвЪтсвете съ пра^ниците
на сйч'ките сты 33.232; защб й апль
павль така каже. братТе вы ёсте црква
бъ’ жйвом^. й кби раз’валй црква
бжга, й бь щё нкго раз'вали 15 150.
вьведение в цръков прЬсвЪтие
богородице. Въведение Богородично
- християнски църковен празник.
мцатого, ка. иже въ цркбвь въведёше
пртые влчце наше бце й прно двы
Mpie(!) 13.121.
ед.: црква 1.3, 1.46, 2 96, 2.156, 3.17, 3.186,
3 1 963, 3.20, 4 256, 4.26б2, 5.30, 5.40, 5.406,
8 56б2, 8.586, 9.616, 9.672, 9.686’, 9 69 , 974,
11.90, 11.91, 11.9462, 11 96, 11.966, 11.9763,
11.98, 11.986, 11 1002, 11.10162, 11.1022,
11.10562, 12.1106, 12.111, 12.1116, 12.112,
12.1126, 12 1176, 13.121, 13.12362, 14.126,
14.127, 14 1276, 15.133, 15.1502, 15.1506,
15.151, 15.152, 15.1566, 16.157, 16.15762,
16.158, 17 165, 17.1696, 17.1706, 17.171*,
17.173 , 33.232, 33.247, 34.2486, 34.2516,
37 2766’, 38.293 , 40.321, 40.32 1 6, 40.32262,
40.324, црква 2.1562, црыква 4.22, црква
11.95, црква 33.232, цркве 11.1016, 12.1146,
15.131, цркви 3.18, 3.206, 11.84, 12.120,
13.1236. 13.1246. 13.125, 13.1256, 14.1296,
15.144, 15.14962, 15.1506, 15.1533, 15.156,
35 266, 37.275, 372756, 37.281, цркви
12.1206, цркбвь 8.60, 9.73, 11.966, 12.1136,
13.121, 13.1226, 13 1 23, 13.12363, 13.1246,
15.153, 15.155, 37.280, 40.3206, 40.32162,
црковь 13.1246, 13.125, цркова 11.956,
цркова 36.2736. пркв^ 11.956, 11.1016,
11.102, 15.1506, 15.1556, чл. црквата 2.9б2,
2.10, 3.193, 3.196, 3.203, 4 266, 5.40, 9.693,
9 696, 9.706, 9.71, 9.71 б2, 9 72, 9.72б2, 9.73,
9.736, 10.776’, 10.78, 11.9562, 11 966. 11.97,
11.9762, 11.985, 11.99, 11.9963, 11.1006,
11.10164, 11.1022, 11.1026, 12.Н662, 12.1202,
13.122, 13.1226, 13.1236, 13 124, 13.1246,
14.1276, 14.1306, 15.1386, 15.1492, 15.15162,
15.152, 15.1536, 15.155, 37.277, 38.2936,
40.3216, црквата 9 69, црквата 14.129,
цркв'та 33.2365, црква 39 316; мн.: цркви
4.266, 8.566, 11.83, 12.110, 14.127, 14.128,
14.1286, 14.129, 14.130, 15.1396, 15.1555,
17.167, 37.274, 39.3126, црквы 38 294, чл.
црквитё 3.196, црквнте 12.1172, 15.1406,
17.1746.
цръквица ж. (2) Църквица, малка
църква. й катб станъ гп'мень несэфить.
раз'вали тьзи мал'ка црквица, й съзйда
дрУга велйка, катб стой сега й до днь
11 1006; й стбри тамо посрЪ сэногбзи
потока црквица мал»1, й блтарь сть
постави. й npie със' ce6t ей некоего
сщённика да м? лл/ур'гйсУва. защб не
пгЬше сам'сй да чйны луур'па 14 127
ед., црквица 11.1005, црквицУ 14.127.
цръквише ср. (1) Езическо светилище,
капище й настави го й бы хрпанинь,
й крти се, й аОйн'ского бога строши. й
црък'вището ймь рассыпа й сйч'ките
ймь богове потьп'ка 12.109.
ед.: чл. црьк'вището 12.109.
цръковен прил. (42) 1. Църковен, който
принадлежи на църква. й въл'Ьзох'ме У
двбрь цркбвныи 17 1696 2. Църковен,
който се отнася до църквата. й кога
бы емУ врЪме. дадоха го да се?чи кшга
й на пйсмо. й па цркбвныи законь
40.3206; амй послушайте блвёши
хрттане. за днёшны праЗныкь. защб
е пЪснь цркбвнаа. й мльчаше мнеого
со члци. й на агглы "Ужась 35.2576.
клирос цръковен.Духовенство, клир.
й клирбсь цркбвныи, събра ейч'ки
граждане, й послаше послаше, да сё
съберУть ейч'ки ёпкпы 15.138, книги
цръ ковни. Книгите на Светото
Писание, й затова написаше се кшгы.
да се събыраме й ные вь црквУ да
слУшаме что дУма. й да чйниме что ны
?четь кшгы црковны 15.1556.
ед.: м. цркбвныи 3.19, 9.726, 9 746, 11.97,
1199, 11.996, 15.138, 17.1696, 40 3206,
црковны 12.1196,17.170,38 2936,цркбвном^
12.1086, ж. цркбвнаа 13.1246, 35.2576,
35.2616, ср цркбвно 9.756, 12.1136, црковно
14.126; мн.: црковны 3 1 9, 3.196, 3.202,
3.206, 8.586, 9.615, 11.98, 11 996, 11 1076,
11.108, 15 1556, 33 245, 37 277, цркбвныи
15.138, црковны 15.1556, цркбвши 39.295,
чл. цркбвныте 12.1136, 15.1386, 33.232,
цркбвните 12.1136, 17.1696,40.3216.
цръковник м. (1) Църковник; духовно
лице, което служи в християнската
църква; клирик, й той Mtf напйса
uptfra кшга така. бесфиль архТепкпь
что дрьжй столь мар'ка ёулиста.
г: urns’ йнокён'т1'ю nans’ рим'скомй. азь
непрЬста^вамь на tia црковници ами
гы щь гони й мьчй 12.114
мн. • црксвници 12.114.
црыква вж. цръква
цъвтя несв. (1) Цъфтя, развивам и
разтварям Цветове, покривам се с
цвят (за растения). залУдо се мльвы
г трйды сЬкы члкь на землйта, а сам'
Mtf се днйте доврьшагь... й кол'кого
чё нЬ ё быль нйкакь на тбизи свЬть
льжбвны... й катб цвЬтГе зёме да
цьв'ти, а катб трЬва кбсена зёме да
сьхне 31,2156.
сег.. Зед. цьв'ти 31.2156.
цЬл прил. (9) Пял, от който нйщо не
е езетс или повредено, непокътнат,
ненакърнен. й кога се миньха, г. днй
пойдё царь на сэнова мЬсто й сэтвбриха
сэн'зи конббь, й найдбоха гы цЬлы й
ни ёдно влакно не бЬше йз'горЬло,
или сэ главата ймь йлй сэ снагьта
нЬчтб, амй 6bxtf да речёшь катб живы
й цЬлбкйпны й повслЬ царь да гы
йзваджть сэ конбб'ть й катб гы видЬха
чё нЬ са нйчто почекнъти^ ами бЬха
катб жйвы й цЬлы 5.396; блвены рабе
бжш, бь да знае. нё ты е зёто нйщо. нй
сэ тЬлбто, нй сэ рйзы, ами ты е ейч'ко
цЬло 2.156; азе с'мь прЬгрьпЬла. й
tf пазила сйч'кото бащино тй ймаше
цЬлб, да ей й ты сторишь със' шёго
что ты трЬбУва, й чтб щёшь 12.1096.
ед.: м. цЬль 9.67, 14.1306, ср. цЬло 2.156,
8,576, 8.58, 14.130, цЬлб 12.1096; мн.: цЬлы
5 3962
цЬлба ж. (1) Изцеление, излекуване от
болеет, целба раувай се златовйдныи
кбз'ма, дето скоро поидЬше при
ббл'ны, раувай се дамгане чтб скоро
помагаше на ббл'ны. рйувай се
свЬтлйкаво око коз'ма, чтб съ си
просвЬтиль със' цЬл'бы 10.796.
мн.: цЬл'бы 10.796.
цЬловам вж. пЪлувам
цЬловам се вж цЬлувамсе
цЬлокупен прил. (1) Целокупен, от
който нйщо не е взето или повредено,
напълно цял. й кша се минъха, г.
днй пойдё нарь на сэнова мЬсто й
.створ иха сэн'зи конббь, й найдбэха
гы цЬлы й ни ёднб влакно не бЬше
йз'горЬло, йли сэ главата ймь йлй сэ
снагъга нЬчтб, амй Gbxtf да речёшь
катб жйвы й цЬлбкйины 5.396.
мн.: цЬлокУпны 5.396.
целомудрен прил. (1) ЦеломъОрен,
който е непорочен, праведен. 1 ре мй
аггль. това е праведникь. й видЬхь
ейч'кы добрины нгсговы, щото бЬше
животйваль по зако[нь] бжш, й ейч'ко
проваждаше пЬломйдрьно й чйсто
32.2296.
ед.: ср. цЪломь’дрьно 32.2296.
цЬлувам несв. (37) Целуваи; докосвам
с устни някого или нещо в израз
на обич, уважение, почит. й тёче
скоро й плаче нй' нкто. та го жал'но
дЬлй’взше й дймаше тёж'ко мене чёдо
моё что ми така стбри защб ми нанк се
так'вбзи жал'но въздыхаше 40.3235; й
познаха го добр'Ь й той ча станаха й
пригрьнаха го, й цЬль'ваха го. й рёкоха
Mtf ты ей нашь стратилать плакТда
5 35; й завёдоше ю еъ цркбвь гшо. й
посрЬщнъ ю сщённикь й цЬлова ю.
й npie ю й блвй ж 13.1236; й падньхь
на земли, й qbntfBa. щб бЬха тамо сты
мощи й чьстныи крть 17.1706.
сег.: led. цЪлХ’ва 4.26, 1мн. цЪ. йвамс 4.266,
цЬл^ваме 16.157, цЪлч’ваме 16.163, Змн.
нЬлйвать 32.2286; имгерф.: Зед. цЬлйваше
39 3096, 40.32362, Змн. цЬлъ’ваха 17.165,
39.3116, цЬлЛшха 32.2296; аор.: led.
цЬлова 2.15, цЬлУва 3.206, ц£лУва 17.1706,
Зед. цЬлУва 3.186, цЬлёва 4.26, 5.356, 7.54,
11.1036, 14.1286, 15.152, 17.1736, 17.1746,
39.3066, цЬлова 6.486, цЬлова 6.486, ?.6О,
13.1236, цЬлова 39.3065, Змн. цЬловала 2.15,
6.4862, 8.60, цЬлйваха 5.35, 12.111, 17.1756,
цЬлбваха 39.3136.
цЪлувам се несв. (6) Само мн. Целуваме
се, взаимно се докосваме с устни в
знак на добри чувства, това рёкоха
й двата. й напокон' ей прЬклонйха
главыте до земли, й плакахь’. й
цЬлйваха се ёдйнь др^гы 9.75; а лё го
заведьть вь тбизи гр&'. дёто се пррците
веселлть й цЬлъ’ват' се катб дръгаре й
брала, защото са стбриле вола бжта
32.228.
сег.: Змн сё цЬль’вать 5.37, ц-Ьл^ват* се
32.228; аор.: Змн. цЬловаха се 3.206. се
цЬльваха 5.37, цЬловахв' се 5.376. цЬлйваха
се 9.75
цЪлувание ср (2) Целуване, докосване
суетни на някого или нещо в израз на
силни чувства, ато сё стбри радость
тойзи верь тогйва s’ тЬх’ны деэ какь да
йзрЬкь, йлй слад’ко ц'Ьл'/ваше баща
ms’ й майка ms’, кой да йскаже 39.3156.
отдам цЪлувание. Целуна, докосна с
устни в знак на обич и почит. ciV сега
събы ти се думата, й как'ва мё скрьбь
постйгнъ. амй сёга щб да сътвбрю, й
как'вб цЪл#ван1с да сэдамь OHS’ моём5/.
защб векш на земли пльтьскыи не йма
да го вида 35.2616.
ед.: дЬл*?ванТе 35.2616, цЪлХ’вашё 39.3156.
цЬна ж. (12) 1. Цена, паричната
стойност на стока, така й кога
купишь нЬщо. й не доплатишь хябеве
цЬнъта тьк'мо до край. й това се
краж'ба зове 1.7; й рё ми тьзи пшеница
сэвезй въ сол^нь. й ладе ми залогь три
жльтйци. амй да ю завезёмь тамо защб
мй рё гладь велйкь йма тамо. й щёмь
на добра цЬна да ю продадё 9 696.
2. Плата, парично възнаграждение
за извършена работа, й ничто не
s'3ймаха, цЬна защб ликовать, нй злате
нй сребро, нй дрх'го нЬчтб. ами хбдЬха
по сйч'ка земли й йсцЬ.тЬваха 10.76; й
рё. да погребете стго дамТана близ*/
при стго кбз'ма. защб, не ^зё ийцата
зарадй цЬна. ами гы е йзёль, зарадй
йме бж!е 10.77; займй ми мал'ко
гтЬнезе защб ми дойдбха гбеле, й не
йма съ что да гы гбетимь. й азь кога
си 'я’зме цЬната да тй щемь й помнеэго
5.346. без цЬна. Даром, така без' цЬна
пртех'те, така й без' цЬна подавайте
10.79.
ед.: цЬна 9,69б2, 10 76, 10.77, 10 79, цЬна
10.766, 10.79, 38.2906, чл. цФнъта 1.7, цЪната
7.496, 34.2506, Игната 5.346.
щЬнен прич. (1) Като същ. Оцененият,
на кагото е определена цената.
iepeMia прркь рё за прЬда шето ms’.
и поставиха, л. сребрьници цЬна
цЬнкнныютЪ’мь (!), дето го цЬнйха со
снсэве шлквы 38.2906.
мин. страд, ед.: м. чл. цЪнйнныютХ'мь (!)
38.2906
цЬня несв. (2) Ценя; определим цена,
стойност на нещо, оценявам нещо. й
др^гы пррци Map'TSрисовать за распёле
хво. iepeMia прркь рё за прЬдаш'ето
м8. й поставиха, л. сребрьници цЬна
цЬнкнныюЛ’мь (!), дего го цЬнйха со
снсэве шлквы 38.2906. И Постигам
споразумение с някого относно
цената на нещо, уговарям се с някого
за размера на определена цена, и кот а
прЬминаха й щёха да излЬзКть йз'
гем'Гата. а еэн'зй гемйща пойска мнеэго
сэщб бЬха цЬнйле. й стыи су'стале не
ймаше тол'кова да mS’ дадё 5.32.
аор.. Змн. цЬнйха 38.3906; плусквамперф.:
Змн. бЬха цЬнйле 5.32.
цЬр м. (2) Цяр, средство за лечение
на някаква болеет, лек, лекарство.
й много цйрове й бйл'кы пй, й не
може да се исцЬлй 2.136. // Образно.
й вражда ьмнеэж^ваше се й 6S1 нйкои
не слЛкаше амй сл^жаах^ д!авол8’,
й покланихЪ’ се на йдолыте й сЬкы
ей члкь своа воли чйнЬше. й что
бь ь’тьк'мй. легома трЬб8’ваше на
ейч'кы ла злы ни цйрь. й нйкои се
не находЬше такьв'зи врачь. й никой
не можаше да йз'вади й да спей,
члчьскыи реэ' сэ мъка 33.235.
ед., шарь 33.235; мн.: цйрове 2.136.
дьрувам несв. (2) Церя, прилагал*
лечебны средства при заболяване,
лекувам. й довёде камень врача,
й едва м8 совй со нгего въжёто със'
голЬмь трз’дь й ейч'ки мнЬха, чё 8"мръ
и напоконь го цЬр^ваха, и. днй. й едва
посвестй се, й поедлёкнь mS’ 2.116;
й тбл'коза зл£ лежаше, кол’кото
любЬше да 8мре. нежелй да ё жйвь
да тег ли так'възи люта болесть, защб
много врачове доходиха й цЬр8ваха
го. й ничто ms се не придаде амй
еднакь псзлЬ въпаднЯваше 9.666.
имперф Змн. цЬр^ваха 2.116, цЬрь’ваха 9.666.
цЬрувам се несв. (1) Церя се, използвам
лечебны средства при заболяване,
лекувам се. й тбизи калбёрь мар'кт'ань.
кога се нъкогы раз'болЬше. ьрача не
йщЬше нйкакь, йлй нЬкое былте да сё
цЬрКва. амй пбйдЬше. й припаднЬше
прё йконата архгглЯ михайлх1 й
бзравЬшс 11.986.
сег.: Зед. сё цЬр!?вз. 11.986
Ч
чакам несв. (32) Чакам; стоя, намирам
се някъде, докато дойде някой или
се случи нещо; очаквам някого или
нещо й донеей ми. й чакаи мёне на
ебньзи стране, теэрдань 17 173; й така
блгодарйше ба, й чакаше ча съмрьтны
9.646; й защото врЬме нсмахх1 да
плавать, й сЬдЬх^ на край, й чакахЯ да
се стбри врЬме да йд^ть 15.143.
сег.: led чакамь 17.1716, чака 32.2236,
32.2242, Зед. чака 18.20262, 35.265, 1мн.
чакаме 15.1436, чакаме 15.1486, 2мн. чакате
16.161, Змн. чакаГ 2.15, чакать 11.99,
18.18чб, чакать 18 2026 чткать 38.288;
имперф. led. чакахь 39.307, 40.3236, Зед.
чакаше 7.526, 9.646, 15.1386, Змн. чакаха
5.366, 11.1086, чакаха 6 46, чаках^ 15.137,
15,143; аор : Змн чакаха 39.3076. 39.3136;
форми от перф. тип: Зед. ё чыкаль 17.1696,
е чакаль 34.249; пов.: 2ед. чакаи 17.173.
чакане ср. (1) Чакане, пребиваване на
определено място. като го глёдаха чё
ЙлЬзова въ адь радй тЬхь. й пръеоци се
веселах^. пррцытс се р^увахй’.-.й със'
таквбзи чакане бЬха въ адь. йТь катб
дов'таса. й рё адама', станй адаме моё
създаше дёто тё моа р8ка създаде амй
станй адаме да лдЬмь ёотУ’ка 35.265.
ед.: чакане 35.265
чаластисувам се несв. (1) Старая се,
полагам всички усилия, а пакь другие
йщьть да зёмать Со гсомрюкАть
повече, й дрйът се чалас^йс^ва да ей
йзбиё дрйкйната на пьть, азо да ты
бберё 31.217.
сег.: Зед. се чаластйсНва 31.217.
чарво вж. чрЬво
чардак м (3) Чардак, голям закрыт
балкон на горните етажи на
постройка, чсва видишь, и мой
^красёни кйты на мойте двбреэзе
тол'кози х8’бавы чар'даци, й тол'кози
войска щотб стоать съ брьжте ^бби се
со мс-ё гйд’ство 31.218; оубтй тогова
прЬльст'нйка а’бТй... в'дигна се гла
со нарсб'. кол’кото са что до чар даци
царювы 39 3076; й тогйва нЬкой со
полатите, сй_рЬ со чар’даците царёвы
рЬкоха 39.306.
мн.: чар'даци 31.218. 39.3076, чл. чар’даците
39.306.
час м. (199) 1. Час, единица чярка
за време. й стоахь за половинь ча
й чю гла согбрЬ чё каже амйнь,
амйнь, амйнь 2.15; й позна че ё за
ёдйнь ча прЬмйнала тол'кози мйсто
далечно 17.1756; й пъ’сти тогази
бь архистратига михайла. й за трй
часоове, йз’бй, о, тыей’ше людш
11.896. 2. Час, определен момент от
денонощието или времето изобщо. й
станъ мал'ко на пътьть да си почине,
й собрька се на йстокь да се помлй os’,
на. з ча ейрё, б'Ьше въ врЬме пладне
17.166; й прЬз' нощь въ девётыи ча,
дъх'на великь вЬтрь 15.1526; й распё
се хс въ пё. £ ча 35.265б; й пакь рё хс
на аплыте. нЬ ё дадено вамь да знаете
този врЬме и том ча кога ше да бьде
18.1836; й з'това ти се мола да ме
послышишь да ми донесешь Сэ бжт-вно
и жив-: то причешете, еъв' които ча гь
със'вбйте (!) ь’ченици вечера 17 173.3.
Време изобщо. й така си прЬд^маха за
нЬкои ча 5.30; й катб видЬ патрйц'хь
това й сйч'ките чтб бЬха сьс' нгего.
йтлашиха се, й чюдйха се за длыь ча
12.1 Пб; минь се малакь ча. й рё царь
къ ctmV 39.3036. (в, у) тоя (тоизи)
час. а) По това време. й той ча сл;?чи
се стыи кэаннь тамо 6.48; й тогази
том ча. где кбй се ббрЬте, тамо й оста
й до днь 11 836. б) На часа, веднага,
в кратко време. това се iVaa 6V пбмлй.
й тбизи ча потрёсе се сэнази планина.
й дымь блгь й хУбавь йзлЬзе сэ гова
мЬсто 4.246; а сэн'зи корабникь...
дето сэнге ctmV жената, катб ю оузе
и том ча раз'бо.тЬ се 5.336; й катб
спх’стиха сэн'зи камень том ча ббрьна
се лйпёто амйрот!? накриво назади
11.97; рёче 6mV кэйннь заповЬд«’вам'
ти въ йме ica ха назаранина. да не
жпвйпп векге на това мЬсто й том ча
сэн'зй бЬсь йечёзе 6.43; стыи Николае
помозй намь, й дов'тасаи V тбизи ча
бти погынъх'ме 15.152; й катб бы
велйка работа дёто бы раз'бра се том
ча по сйч'ки градь 15.1446; за голЬм
час. За дълго време, продъ пжително.
й пакь катб видЬ ковёр'ть. почюди се
й земаз (!) се, й стоа за голЬмь ча,
й пбдЬше се 15 1546; а родители:
нгегови сэ голЬми радости, й сэ почю
та паднъха на земли, й быха за голь
ча без'гласны 39.3156; ката ден ката
час. Постоянно, непрекъснато; ката
ден, ката час а той ще да се раз'ерьди
на тЬ, та щё да гы пог ледова грбзнЬ.
катб без' лице й ерьдйть й дрт’га мйсль
не мыслЬше амй токо мйслЬше ката
днь ката ча какь да льже людтетЬ
18.1886; на сЬки час. Постоянно,
непрестанно, непрекъснато. чюх'те
лй блвёнш хртТане. какь ейч'ка
паша работа принбееть агглы къ 6V,
йлй зла, йлй добра, амй зара1 това на
сЬкы ча блвЬитега 32.226; й noxVnnxa
ймето твоё стбе. кльнмха се на сЬкыи
ча на льжь 32.224; у благ (добър) час
На добър час (благопожелателен
израз). й рё mV стыи Николае, что ей
намйелпль да ти б^де i благь ча, сэ
[д]р£же 15 1536; рё mV стыи, fee ли
шешь, s, жльтйцы да го дадёшь. й
р старець, да б*?де ’V дббрь ча да го
шё на радо ерце 15.1536; час по час.
Много често, час по час. й раз'болЬ се
тврьдЬ, й мнеэго лёжа злЬ, й глёдаха
го ча по ча кога ще да VMpe 9.71.
ед: ча 1.4, 1.662, 2.96, 2.13 , 2.136’, 2.146,
2.15, 3.20, 3.206, 4.22, 4.236, 4 246, 4.25,
4.25б2, 4.26, 5.29, 5.30, 5.326, 5.336, 5 346,
5.352, 5.372, 5.39, 6.43 , 6.436, 6.452, 6463,
6.48, 7.50, 7.5O63, 7.54, 8.57, 8.586, 9.646,
9.67, 9.71s. 9.73, 9.746, 10.77s, 10.782, 11 836,
11 846, 11.92, 11.936, 11.94, 11.9562, 11.972,
11 98,11 986,11.996, 11 101,11 1С36,11 104,
12.111, 12.11162, 14.1306, 15.1326, 15 133,
15.1356/ 15.1372, 15 1 40, 15.1426, 15.143 6,
15 1442, 15.1446, 15.1486, 15.149. 15.1496,
15.1506, 15.15 1 6, 15.1523, 15.15262,15.153 62,
15 1546, 17.1646, 17.1656, 17.166s, 17.1666,
17.1676, 17.1096, 17.173, 17.1756, 17.176,
18.183, 18.1836, 18.1856, 18.1886, 18 189s,
18 Юб2, 18.1992, 21.21062, 31.2156, 31.2163,
31.2 1 662 31.2 1 76, 31.218, 31.219, 31.22 062,
31.223, 31.22362, 32.224, 32.22462, 32.2255,
32.2263, 32.2296, 32.2306, 35.2616, 35.2636,
35.26562, 35.2676, 36.2696, 36.2706, 36.2726,
36.273, 36.274, 37.2746, 37.279, 37.2796,
37.280, 37.2806, 37 281, 38.2926, 39.297,
39.3036, 39.3046, 39 305, 39.3086, 39.3096,
39.3153, 39.31564, 39 31662, 39.317, 40.3202,
40 3206. чась 6.43, 8 596, ча (!) 9.75, чл.
часьть 18.1786, 18 183; мн.' чаеоове 11 896,
35.26 563, часозе 12 120, 35.26563, часиве
15.1326, часове 35.2656, чл. часовете 18 194,
часоовете 35.2656.
чач (!) вж. час
чаша ж. (9) Чаша, неголям отворен
съд за пиене с различна вместимост.
бы врЬмё да сё веселАть. й да ппбть
съ голЬма чаша вйно 7.50; й блвивь
хлЬбь й раствори го по законь S’ стей
чаши 37.2806. // Течността. която
може да се вмести в такъв съд. й
йдЬше даL. s’h'fih хлЬбь й двЬ чаши
вода шаше 40.321.
ед.: чаша 7.502, чаши 37.2806, чашъ’ 17.1736,
37.2806, чл. чашата 39.3166, чашата 39 3156;
мн.: чаши 40.321, 40 323.
че1 съюз (438) 1. Въвежда подчинени
определителни изречения: че, дето,
който бь да вы просгп opafia тбизи
грЬ, чё клеветйхте брата своего на
правда 3.21; а он'зи члкь катб чюе
таквйзи дУмы че гб хвалить, а той се
й още покчи да д#ма хитри дёмы, да ё
пбголЬмь со ейч'кыте людте 18.1806; й
fie пойдоха й чюха тьк'мо гла че д£ма,
а нйкого не могоха да вйдеть 37.2756.
2, Въвежда подчинени подложни
изречения, че. й катб вйдЬ това,
Оплати се. й мнЬше MS’ се. че ё нЬкос
привидЬше та го блазны. й вратй се
назадь 111016; кажете ми брала, где
с'мь сега чини ми се че с'мь i морёто
гдето мё Умётнъха трите калоёрс
11 102; й минёше сс мал'ко днй, й
вйдЬ въ цркви как' mS се показа чё
щё да сё прЬстави 14.1296; й сл8чи се
че йзнёсоваха одного мрьтьв'ца да го
погребать 4.25.3. Въвежда подчинени
сказуемноопределителни изречения
към подлога и допълнението в глав-
ното изречение, че, да. й сбюа ns кавы
члци ooaxtf се. да сё не йз'ивкть
прЬ цра й прЬ ёвлавта че съ лъжове
15.1456; защо вйлы на бь че смё злы,
й злб_мысльници, едйнь дрхгымй’
11.1066; й въ ёдйнь днь, ёдйнь
кал^герь йзлЬзе вьнь, й завари го, че
си дава нстипёто на сыромаси 2.106;
й кога съврьши Ь’трьню сщёникь й
пойдё # сЗногози врача, й найдё го
че съ раз'болЬль злЬ 11.995; знаише
гь icoea чё ще да йма трьпЬнтё й не
щё да похули ба 5.276. 4. Въвежда
подчинени допълнителни изречения;
че. й раз'браха чё йде тс въ терлимь
34.2516; а момькьть тЬх'ны снь геебгте.
катб бЬшё въ рбб'стьо. та знаеше чё
приблйжава днь cimV. плачъше гбр'ко
39.3146; й въвулбн'скыте людте катб
видЬха, чё #бй дантйль богатого й
разтнЬваха се 11.936; й прЬкрти се,
й вЬрова, че не щё MS’ бы нйщо зло
со тЬхь 17.1756, й пламён' се вдйгнь
велйкь и ьисбкь. й мнЬше царь, чё
йз'горЬ матбёи доейць 37.2786, й рё
кшбуь. еда сета познайте людте, че
ё, теэаннь лъстникь 6.45; ала той не
знаеше чё сь агглы, амй сЬкаше че
съ нЬкбй пьтници 31 2216; какьвь ё
тойзи члкь дёто елйпа таквйзи дйиьт
со стыте пррцти, й аплы, й со самого
ха. й не вЬрова йстЬн'скыи чё е было
въскрсёнте 18.1806. 5. Въвежда под-
чинени обстоятелствени изречения
за начин; като, че. найдоха се й
два га чё йз'деть ебвъпь града солх’на
9.68; аминь й истинна д£мамь вамь
че стё стбриле добро на тта мойте
брала мьнич’ките мёнЬ сте стбриле
18.2036. 6. Въвежда подчинени обс-
тоятелствени изречения за при-
чина; че, защото. понеже, со людте
сол^н'сцти, течЬтс скоро навън'ка
градь, чё дойдбха влъхвы да ны
поплЬнють 9.726; й дх’маше бче
прости ймь тбизи грЬхь чё не знаить
что стръ’вать 19.2076; амй со горе тёбЬ
й на д^шъта ти че е обтишла въ адь
да се мь’чи до ьЬка със' нечьстивыте
ёврёе 35.2626; со тёж'ко мёне чё видЬ
й азь аггла гни. лйце със' лице 11.88.
7. Въвежда пряка реч й рс МЬ" царь, чё
кой е е (!) бь твои й црь 9.636; тогйва
ще да ймь прод^ма праведны кадта
дёто сьди право чё истинна казКвах'те
ма че сь гъ бь. ала не стрЬ’вах’те моата
воли 18.2056. 8. Въвежда отговор
на въпрос. аар'тькь (!) зёман'тё що
ё; чтё сЬкы кой зёма ар'гъкь, та ё
йдолослЛкйтель 1.76 9. Свързва
съчинени съединителни изречения;
че, та, и. тогйва каже ей стыи ёла та
ми помогли да го вдигна. й азь да го
провода та. това сЪкаше жената чё
гс зФ й фрьли го въ морето 39.3126;
мнслзйна така рёкоха, ато оумрФха
напрасно, чк мнсэзина щотб бьха (!)
зравш вёчерь, й до оутре не сэсъмнаха
1.86. 10. Свързва въпросителни изре-
чения с леко противопоставяне;
та, ами, че. амй да се погрйжй й
да ей збсрёмь ймьть да сё й'плашй.
чё не чюх'те лй чё не раз'брах’те лй
как’вй д^мь’ каз#ва страшны 18.2066;
зелтлита катб не щё да йзрастё по нка
нйщо. й небёто катб не щё да nS’cre
дъжь. чё азь що щь да стбри. сэгдё
да намЪри азь вамь хлЬбь й вода да
вы дамь 18.192; й пакь м# додё на
й’мь. тин ако доде сега. че как' щё да
мине leap'дань като нёма корйто да
се прЬвезё 17.174. ето (ей) че и евай
(ейва) мц ти че. За подчертаване на
неочаквано действие; ето че, ей че,
ей на: ето ти, ева че. й догдё дй’маше
стыи тй д^мы ето чё доф’таса й
алезан'ра црца 39.308; й тогйва вйгна
(!) момата сэ тёж’ко мёне гпдйне. ёи
чё йде люты змёи 39.311; й пойдё
нощно оу сэнъзи црква. й съкры се
при красныте врата, й сон'зи мкжь ёвай
ми ти чё йде, й просвЪти се 3.186; й
вь бн'зи ча възлазФше момък'ть на
стлъбата, заедно й топла(та) (!) вода
дрьжаше сь ёбрйкжть. гйва ми ти че сь
нвй стыи гесбпё, й нздй на конь бФль
39.315; ине тъкмоче ... ами. Свързва
съчинени противопоставитети изре-
чения; и не само че ... ами и. а той
вЪр(/ва распётаго ха. дето гб распеха
ёврёе. й не тьк'мо чё вФрова сам'сй.
ами й кога сЬды на столы' ей й
с-чивЬстно каз^ва какь ё хс йстинныи
бь й на сЪкы днь слушать, ёллйн'ците
нкговыте Щ?мы... й стан^вать хрпане
9.63, като (кото) че. а) Въвежда
подчинени определителни изречения;
като че, сякаш й видЬ йсихга ё'днб
чгбдо. катб чё дойдоха два мйка
красны тврьдЬ, й сэблФчени въ сэдёжда
бжга бещенна 12 110. б) Въвежда
подчинени подложни изречения; като
че, като че ли, сякаш. й стбри ми се
катб чё сь сэбрьна пакь й Ё’лФзе ей si1
црквата 9 736 в) Въвежда подчинени
сказуемноопределителни и зречения
към подлога и допълнението; като
че, сякаш. й бьше тЬлбто аплово,
катб чё е заспало 37.279; вйлЬ архггла
михайла, кото чё йехбди из' бл’тарь
цркбвныи 11.99. г) Въвежда подчине-
ни обстоятелствени изречения за
начин; като че, сякаш. а гои се пбмлй
пакь бд й въскрЬси го. й стань катб
че ё быль заспаль 15.1366; колкою
че ... толкова. Въвежда подчинени
обстоятелствени изречения за сте-
пен; колкото ... толкова й кол’кото
чё нЬ ё быль нйкакь на тбизи свЬть
льжбвны, тбп'кова се не зазнае нйшо
сэ нкго 31.2156; макар че. Въвежда
подчинени обстоятелствени изре
чения за отстъпване; макар че, въп-
реки че. защо макарь да ей пргёль
распётгё й ь’мрь за ейч’ки свЪть. ала ей
мёне жалость бставиль. й голЬма млть
макарь че щёшь. г. днй, да сторишь въ
адь катб ми си казаль 35.2626; й сэнази
вйдЬ юсима че йде кам'то нФм. начё
да бФга сэ збсима вьтрЬ вь н^стиннта.
й зосима, макарь чё бЬше старь й
^морень сэ пъть. начё да се течё да го
стйгне 17.166; нЬ че... ами. Въвежоа
подчинени обстоятелствени изре-
чения за причина, като второто
се противопоставя на първото; не
защото ... ами, не че ... ами защб
сё не продаде това мурб, за триста
пФнезе й да сё раздадё по сыромаси.
това рё нФ че съ грйжаше за сыромаси.
амй вльфа бФше й ков'чегь ймаше.
й кби яФщо харйзоваше, а той го
крыеше й нбсЬгъе 34.2506; ами това
чтбт о ё рёкль аггль гсэейфь да бФга вь
пустыню, а пустыню иарёкова ёгуп'ть.
нФ че ё п!?сть сэ члвёци, ами е п^сть сэ
блйти бж'1е 33.2446; та че. Свързва
съчинени съединителни изречения с
последователни действия; та, та
че, след това, след което. амй кога
станешь сэ сьна своего а ты прьв-Ьнь
прослави ба сэ свойте S'cra та чё тогыва
почнй да пЪешь уал'мы 31.2226; амй
се прьвЪнъ надЪа на помощь стм#, та чё
напоконь на бб'шаа наша млба 39.296;
cjrt тойзи ча по вс л 4 царь дкэклйттанъ.
да млъккать нарсэдать. та чё зе да
д5?ма на людгстЬ 39.305; й това рё сты
та чё си прЪклонй колЪнегЬ свои на
земли, й сь слъзи млЪше се бч млъксо.
та чё стань й съ голЬ гла пбмлй се 61/
39.3046, майка със' дыперлта ей щьгь
да сё пригрьнать й да ймрать. баща
й снь шё да сё пригрьнать. та чё да
йз'мрьть 18.1896.
чк 1.3,1.7, че 1.4,1.6,1.7, 2.1062,2.13,2.146,
2.152, 3.196, 4.25, 4.26, 5.296’,. 5.31, 5.316,
5.336’, 5.34’, 5.322, 5.36, 5.37,'5.376, 5.38,
5.39, 6.42, 6.43, 6.44, 6.446. 6.45, 6.456, 6.48,
7.50,7.53, 8.56, 8.576,9.62,9.66,9.706,9.726,
9.736, 10.782, 10.7862, 11.926, 11.966, 11.996,
11.10162, 11.1022, 11.1036, 11.1056, 11.1062,
11.1066, 12.1134, 12.1166, 13.123, 15.1346,
15.1366, 15.1376, 15.138, 15.1386, 15.1406,
15.143, 15.145, 15.1456, 15.146, 15.147,
15.1496, 15.1546, 16.1572, 16.1586, 16.16162,
17.166, 17.1666, 17.167, 17.170, 17.17062,
17.1712, 17.174, 17.17562, 18.177’, 18.17762,
18 1786, 18 1792, 18.1796, 18.18062, 18.181,
18 1836, 18.184, 18.1846, 18.1875, 18.188,
18.18862, 18.190, 18.1926. 18.193, 18.194,
18.1946, 18.196, 18.198, 18.1986, 18.2006,
18.2016’, 18.202, 18.2036, 18.204, 18.2056,
31.218, 31.220. 31.2216, 32.2236, 32.227,
32.230, 32.23 062, 32.231, 33.23 36, 33.2446,
33.245, 33.2466, 34.249, 34.2506, 34 253,
35.2596, 35.261, 35.2626’, 35.2636, 36.2696,
36 2702, 36.272, 37.2746, 38.2886, 38.2926,
39.2976, 39 298, 39.2992, 39.2996’, 39..3002,
39.301, 39.3022, 39.3066, 39.308, 39.3116,
39.315, 39 31662, 39.3176, 40.322, 40.3236,
чм 1.5,1.56,1.6, 1.76,1.8,1.86, чё 1.66, 1.76,
1 86, 3.21, 5.396, 6.416, 6.42, 6.476, 8.57,
8.60, 9.6362, 9.646, 9.66, 9.70, 9.72, 9.726,
9.73, 9.736, 9.74б2, 9.75, 11.84, 11.872, 11.882,
11.892, 11.896, 11.92, 11.936, 11.99, 11.103,
11.10362, 11.1042, 11.105, 11.107, 11.1076,
12.110’, 12.1146, 12.118, 12.1186, 12.1196,
14.126, 14.127, 14 128, J4.12962, 15.1346,
15.13 562, 15.136, 15.1386, 15.140. 15.1426,
15.1436, 15.1446, 15.1476, 15.1482, 15.1496,
15.15 1 6, 15.1526, 15.1536, 15.1542, 18.1776’,
18.1786, 18.179, 18.1806, 18.18162, 18.1824,
18.183, 18.184’, 18.185, 18.18562, 18.186,
18.1866, 18.1876. 18.188, 18.1886. 18.1896’.
18.190, 18.191, 18.1916, 18.1922, 18.19265,
18.193, 18.1942, 18.1956, 18.2006, 18.2012,
182032, 18.2046, 18.205, 18.20562, 18.2062,
18.20662. 19.2076, 21.2106. 31.2156, 31.2165,
31.2226, 32.225, 32 226б2, 32.22 762, 32.2302,
32.2306’, 32.231, 32.2316, 33.2376, 33.2416,
33.2446, .33.247, 34 2522, .34.2526, 35.257,
35.263, 35.2646’, 35.266, 36.271, 37.2766,
37.2772, 37.2776. 37.278. 37.2786, 37.279’,
37.27 962, 37.280. 37.281, 38.28 76. 38.28862,
39.3006, 39.3026, 39.30462. 39.3052, 39.3056,
39.306, 39.30662, 39.308,39.3146, 39.3166, чё
2.116, 2.126, 2.136, 2.146, 2.15, 3.176, 3.186,
3.19. 3.196, 3.202, 3.21, 4.25, 5.276, 5.356,
5.36, 5.3662, 5.37’, 5.376, 5.38, 5.386, 5.39,
5.396, 9.63, 9.716, 17.166. 17.1676, 17.16962,
17.170’, 17.172, 17.175, 17.17552, 32.228,
34.2516, 37.27562, 39.296, 39.305, чё 5.38,
9.68, 9.73, 11.108, 17.166, 17 1676, 33.247,
36.2726, 37.2756, 37.281, 38.2856, 38.288,
39.311, [чс] 8.56, чё 9.736, 18 1856, 31 2216,
36.268, 39.3126, 40.3216.
че11 част. (1) За усилване и подчерта-
ване; че, та. блжёни тй конто
кавТать hitmS' та сё не печатать, амй
прЪтрьпёть та гы мьчать, та станать
тьк'мо катб й велйкыте мнйци почть
прьимйъ сэ ба отй сэ прьв-Ьшло
врЪме дёто мьчаха мниците, та м?
[бЪха] елйыте. а тбизи чё е сам'сй
ан'тихр/сть. ами блжёни тта люд1’е
дёто в тозй вр^ме ЙзлЬзать достойны
й слЛы бжш станать 18.192.
чё 18.192.
чев а част. (2) Заусилване на твърдение;
ноли, саде ща азь да зёма да вы дамь
хлЪбь, дё да намЪра азь вйно й вода
да вы дамь. чева нё с'мь гь, та да има
това сйч'кото щото вые йщете 18.192;
чева вйдишь, и мой ^красёни к^лы на
мойте двореэве... й тол'кози войска
п.отб стоить съ брьжте 8бби се сэ моё
гпд'ство 31.218.
чева 18.192, 31.218.
чевръст прил. (1) Чевръст', който идва
в подходящих момент, бърз. й сйч'ка
нощь въздадоха блгодареше стмЫ, й
дЫмаха блгодарй те бжш Ыгбдкиче,
зарадй твоата чеврьста помощь
39 316
ед.: ж. чеврьста 39.316.
чедо ср. (78) 1. Чедо, дете от мъжки
или женски пол по отношение на
родителите си, рожба. й жената
мЫ анна, два скраба ймаше, й за двф
на волы плачаше сднб защб стань
катб вдовйца, й не знаише ей мКжатбгэ
жйвь лй с йлй нФ. дрйТо пакь зашб бы
без'плотна, й нема чедо 13.1216; и
родй йм' се бтроче мЫ'жьско. дето ё
велйкыи Николае, й дрЫго чедо чёмаше
нй прфдл това. ни поста това 15.1326;
сэ добра рсэда. й чёда добры йз'лазеть,
й прилйчны на родители: свои 5.286.
2. Прен. Само мн. Деца, рожби.
ами да сс всселй й хва црква й да сс
ргдЫва дхбвна радость, зашб се й ные
чеда нёины събрах'мё да празн^вамё
дхбвны празникь добр! 16.1576; замь
да бьдете чёда ^вФтЫ й на днйте, й
сбове на цртво нйное 31.2226.3. Само
мн. Чеда. хора, й погледа, аекхлинь на
Йесэфйла й рё. Д добрый ёпкпе. защо
тй бы тона й кой те набчи да Ызмешь
брйк'1ё войн'ско й да йдешь на т’1а чёда
12.1156. 4. Чедо. чеда; обращение
към по-млад човек или група хора
като израз на покровителство, доб-
рожелателно отношение, й рё ей
апль. чёдо теб! дар^вамь тойзи блгть,
да ей сама йсцЪлйшь бкбто 36.271;
й стыи ёв'тймЗе поЫчи го, й рё мЫ.
чёдо не поббае тебе въ монастйрь да
пребывать защб си сд'накь младь до,
ш. гбдйнь 14.126; й рё ме1 епкпь, како
т! е йме чедо мо: 15.1386; каже MS’
старецьть. сэ чёдо що мё така много
испытывать, азь тё вида тй сы ёднакь
младь а Ымьг' ти като отаримЫ чловёкЫ
2.96; й стыи рё. мйрь ва сэ чёда. й
вълЪзоха въ градь 37.2746.
ед.: чёдо 1.4, 2.961, 2.103, 4.232, 6.4762. 6.48,
11.856, 12.109, 13 121, 13.12 1 6, 13.12262,
14.126, 14 12662, 15.1326, 15.1386, 15 1536,
19.2076, 35.26064, 35.2615, 36.2712, 39.3066,
39.3096, 3 9 310, 39.314, 40.320, 40.32362,
чёдо 12.1096, 35.261, чедо 15.1386, 19.20%,
35 2626, 39.3106,40 320,40.3236, чл. чедего
13.1236; мн чёда 2.14, 5 27, 5.282, 5.286,
5.296, 5.34,5.38б3,12.1156.15.1436. 15 1496,
16.1576, 31 2226, 37.2746, чеда 5.296, чл.
чёдата 5.28,5.295,5.30,5.34,20.2086,31.218,
чеда~а 5 38.
чедце ср. (1) Чеденце, детенце. что
каже стыи кэаннь бгослбвь, чёд’па
рё не любкте свФть нито щото ё по
свЪтьть 39.319.
мн.: чёд'па 39.319.
чело ср. (12) Чело, предната част на
лйцето между косата и веждите.
й това рёче й прЪкрьсги се. й сторй
си крть, на челбто, й на бчйте, й на
Астата, й на срцето ей 17.168, й пакь
каже прркь ёзекТиль дайсь знамеше па
чел£ йхь. сй_рё, на хртэане знамёшё да
ймь дадеш' крть на чело ймь 16.162;
йма нФкои й бставе си рЫкйга, кби на
чело, й на рамо, й на срцето си й чйни
безЫмно 16 1596.
ед.: чело 16.1596, 16.162, чел± 16.162,
чл. челбто 9 656, 12.111, 16.160, 18.19063,
18.195, челбто 16 160, 17.168.
челюс тж. (1) Чепюспт, една отлицевите
кости, по която са зъбите. й матбёи
помлй се бЫ. й рс ги iv хе йзбави ме.
й попали челюстите на ббговете ймь.
й да пожёже цара сэг'нь до полатите.
амй нФ да йечёзне царь, амй да е жйвь,
давно се покае 37.2786.
мн.: чл. челюстите 37 2786.
червей м. (14) Червей, вид дребно
влечуго. й посла скмёсэ члка да рё
сэномЫзи кнёзЫ, това шо дрьжйшь та
ё чер'веи смрадень сэ мбмта вонёщь
пльть 2.14; олеле на. трЪшны какь
шемь да трьпй мнеэгото чрьвте
дёто не Ымйрать, амй адыь людТёте
грЬшниците 18.206; й видфха тогази
как' сь е сэбивйль със' вьжёто. й
^плашиха се. а чёр'ве без'чёть мнеого
по рёната Mtf пльзАть 2.116.
ед.: червей 2.14, чер'веи 2.14; събир.: чл.
чрьвТето 18.206; мн., черве 2.106, 2.112,
2.116, 2.14, чрьв!е 12.120, 18.204, чрьвТе
12.1206, 18.206, 31.216, черьв!ё 31 2186.
черен прил. (8) Черен; който има цвят,
близък до черная, й видЬ... едкого чё
ходй. й голь се видЬшге й почрьнила
Mtf снагата со елнце й со пёкь чёр'на. й
главата Mtf бЬла като вльна 17.166, а
грЬшниците щьть да станать тьмны й
чрьни катб смола й катрань 18.1986;
й рё Mtf царь кои ей ты войне, га ей
така чрьнь й мрачень 37.276 тьма
черна. Ад; място, където се мъчат
грешниците след смъртта си. когато
праведниците сойдать вь рай дёто
гостолюбниго авраама. а грЬшниците
вь тм$ nep'Htf съ дТйвола 18.2066;
черно море. Черно море, й на чёр'но
мере, градь б'Ьше ако.ша ‘зовЬше се
11.966.
ед: м. чрьнь 37.276,38.282, ж. чёр'на 17.166,
чрьна 38.282, чер'нЯ 18.2066, ср. чёр'но 1.3,
чёр'но 11.965; мн.: чрьни 18.1985.
черквище ср. (16) Езически храм, й
рёкоха нЬкои два магёсника хрт’йне,
прЬтвориха ейч'ки нарсо да вАрйАать
ха распётаго. й нашь законь бставиха
й ббгеэве наши, й чер'квища равны
със' землйта стбриха 6 43-436, тогази
ймь рё icoaHHb. видите лй как' нЬ ё
правёлно да мЬтате на мёне каменУе.
амй >.ь съкрУши вашето чер квище
6.426.
ед.: чер квище 6 426. 6.43, чёр'квище 6.426,
39 300, чл. чер'квището 6 426, чёр'квишето
6.426, 6.436, 39.2996, 39.3066, чер'квйшето
6.43, чер'квището 39.3076, чёр'квышето
39.308; мн чер'квиша 6.43-436, 33.2426,
33.243, чёр'к'виша 39.296.
черкова ж. (54) Черква; сграда с
характерна архитектура, в която
се извършват религиозны обрели,
богослужения и се четат молитви;
храм, черкова. й напоконь царь рё.
на болЬрете си, й на ейч'кы народи да
йдать в' чёр'коьата е[л]лин'ска 39.307;
й това катб рё. ато се тбко стбри вйкь
съ гла, й млъва, й плачь со бобговете
в чёр'кбвата тЬх'на. йдолыте паднъха
й стрбщиха се 39.3076; й вь ёдйнь
1радь бЬше пЬкоа жена вдовица
раз’бра й тй. оти сё гради чёр'кега
CTMtf велйкодмнш^ recSriro въ [г]радь
рёмель 39 312. // Образно, й тогнва
шьть да въеплачать сйч'ките чёр'ковы
сты. бти лур'гУа не ще векге да йма
18.1936.
ед: чёр'кива 3.17, 3.186, 18.185, 18 188,
18 197, 18.202, 18.2026, 18.2646, 20.209,
32231, 39.2956, 39.3116, 39.3 1 22, 39.313,
39.3136, 39.3146, 39 3166, 39.3176,
39.318, черкова 31.215, чер'кова 39.295,
чл. чер’ковата 18.1782, 39.307, 39.3136,
чёр'ковгта 39.306 , 39.307, 39.30 762, 39.3116,
3O.31263, 39.313, 39.316, 39.3166, 39.3174,
39.3176’, чёр'кбвата 39.3076, 39.312,
39.3146, чер'кбвата 39.3126; мн.: чёр'кови
18.188, чёр'ковы 18.1936, чёркэвы 18.2046,
чер'кови 20.2096, чер ковы 31.219.
черковен прил. (9) Черковен, който
принадлежи или се отнася до черк-
вата. й йзлЬзо со двбрьть чер кбвгы.
й скоро теча 17.171; й със' ноозЬте,
да йдемь въ млбны храмь чер'кбвны
31.2226; й сон'зи ебрйкь дадоха
в чёр'ковата стмь' да ё за потрЬба
чёр'ков'на 39.316. книги черковни.
Книгите на Сеетото писание, со злЬ
намь сега чё как' нй бловй мУчйтель
да нй мьчи чё не чюх'ме лй. чё не
раз'брах'ме лй щб дЬ'маха писаша по
кнйгыте чер'ковны 18.1926.
ед:, м. чер'кбвны 17 171, 31.215, чер'кбьны
31.2226, ж. чер'кбвн'а 31.215, чер'ков'на
39.316; мн.: чер'кбвны 18.187, 18.1926,
18.1976, чркбвни 40.323.
чест1 ж. (13) 1. Чест, чувство на почит,
уважение, й прЬнссоха го със' голЬма
чъсть, въ лЬтэ со рбждьства хва Уз
2 156; й дёто Mtf пэббае слава й чьсть
й поклбнь й сега й на без'кбньчнУи
вЬкь амйнь 35.2666. // Образно, нЬ
тьк'мо със' хльбь жйвь быва члкь. амй
й съслбво (!) бжУе мбже члкь да живй.
й гь въ стое evjii'e, тъзи гоз'ба нарё.
честь блгаа й добра 9.61.2. Честване,
празнуване на светец, й да не б^де S’
тойзи градь, нй роб'ство нй сЬчь...
ради майеа избраннике моего, бтй
ще да е прославень довЬка. дето ms’ е
памё йчь. ноё. si 37.281.
ед.: чьсть 2.156. 16.1636, честь 5.396, 9.61,
11.1086. 17.167, 17.1706, 34.2486Л 35.260,
35.2606, 39.318, чьсть 35.2666, чь 37.281,
чтъ 39.3196.
чест11 прил. (2) 1. Гъст', състоящ се
от .много предмета, разположени
близо един до друг, на ёднб мЬсто
чёста дубрава. изьбкол8', й без'вбдно
мЬсто 11.1026. 2. Чест, който се
повтаря много пъти в малко време
и пространство, й воискы й ббеве
чести, ёдйнь flpS’rbiMS’ завйдеть
31.217.
ед.:ж. чёста 11.1026;мн.: чёсти31.2)7.
честит прил. (6) Честит, щастлив,
благат. бёх8’ нагледь със' образь катб
агглы бжш. със' любовь й със' вЬра
йсрасёни, й чйсты със’ плъть, что гы
породи й сохрани чистйта тЬна майка
ОсодбсТа 10.79 пару честити. Царю
честити (обръщение към царя), й
събра се ейч'кы градь й вйк'наха на
цара й рёкоха. paps’ честйти ёто се
събрах'ме сйч'ки ные погыш’ваме а
ты без' на не можешь бы царь 39.3096;
мнсого годйнь paps’ честAtoms’ 39.307.
ед.:м. чистйты 7.54, честити 39.304,39.3096,
чсстытомх’ 39.307, ж. чистйта 10.79, 14.129.
често нареч. (7) Често, непрестанно,
много пъти. й досаждаше 1сианнь
рарири катб чёсто хбдЬше 12.113;
ёлате й вые конто сте ходйле чёсто в
чёр'кова 18.2026.
чёсто 5.286, 7.5 1 62, 12.109. 12.113, 18.2026,
19.208.
чет .и. (3) на чет. На брой. й кбл'ко съ на
чёть агглы, никой не знае, нй раз8’мЬ
за юва 11.83; й събраше се, s, ёпкпы
ёгйи'тьскы със' понове й д’Гаконе,
на чёть до к. й состьпиха со нюго
12.1136.
ед.: чёть 11.832, чёть 12.1136.
чета несв. (16) 1. Чета, познавай
и умея да изговарям написаны и
напечатана думи. й наче да чёте кн!’га
хар'тофилакь 40.323; й въ pSpbre ей
дрьжй сТбе ёулГе. в чьтё го 15.1416;
й ёдйнь нЬкои со тЬхь рёче. нЬлй ей
чёль на кшга чтб каже за ёретйка члка
12.1156. 2. Броя. определим числото,
броя на нещо. мнсогоё нарслups’, й коа
ти ю нивблта да гы чьтёшь, сйч'ки съ
твой рабы макарь мнсого, йлй мал'ко
11.89; три днй, да бй’де морь на ш
люд!е что гы си чёль 11.896
сег.: 2ед. чьтёшь 11.89, четешь 20.209, Зед.
чьтё 11.89. 12.1116, 17.1726, 18.1996, чьтё
15.1416, чёте 40.323; имперф : Зед чьтЬше
14.127, Змн. чътТха 2.96, 17 1646; форми от
перф. тип: 2ед. си чёль 11.896, 12.116, ей
чёль 12 ] 1 55; пов.: 2ед. чьгй 18.188; страд.:
имперф. Зед. се чьтЬше 37.280.
четворица числ. бр. за лица (3) Чети~
рима, четворица. й зарадй това рё
бь така, да не станешь со одрь дёто
лежйшъ ка нюго. догдё тё четвбрира
вдйгнъть мрьтва 1) .906; й даде й.
рарира, четворица, да раз'с^деть
тъзи работа 12.115; й поглёда парь
иавьходоносорь, й вйдЬ посрЬ пёшь
чё хбдеть четвбрира 11.92.
чет вбрица 11.906, 11 92, 12.115.
четвородневенирил. (1) Че.тверодневен,
който е починал преди четири они
(за мъртвец). ги бе ейл'ныи. . пррка
твоего двда, що ей йкръпйль на
голТада. й лазара четвороднёвна що
ей въскрЬсйль со мрьтвы... простри
невйдимо твои ps’xa, й пршмй дшьть
мйр'но на тьзи своеё рабы 2.13.
ед.: м. четвороднёвна 2.13.
четвръти числ. редно (16) 1. Чет-
върти. четврьты пъть сё нвй, на
«дйнадётьтЬхь ъ’чёници 38.2876; а
четврьта ё сйла желайте да рёшь да
желаемь сЬко1ы добро 33.233. 2.
Като същ. Само ср. Четвърто; за
означаване на нещо, което идва на
четвърто място при изреждане. й
чюб'ствы съ, е. еднб да видишь второ
да чюешь. трётТсэ, да помирйшишь,
четврьто, да въкк’сишь. пето да пох-
ванешь 33.233; а четврьтое пакь детб
да лтббйшь баща си й майка си, й да
гы почитать кол’ко може... а петое...
детб да не прибТешь нЬкого 1.5
ед.', м. четврьтыи 10.786, 16/160, четврьты
38.2876, чл. четврьпать 18 182, 18.18262,
четврьпать 18.1826, ж. четврьта 33.2332,
ср четврьтое 1.5, 33.2406, четврьто 33.233,
четврьтое 33.238, 33.241, чл. чет[в]рьтото
33.2436.
четврътък м. (3) велики четврътък.
Велики четвъртък, четвъртият ден
от пасхалната седмица, да празн8-
вашь, по ёдйнь днь. й събота Лазарева
й врьбница по ёдйнь днь и вё чё 1.4;
четврътък велики вечер и свети ве-
чер в четврътък. Вечерта на Вели-
ки четвъртък, когато Исус Христос
устройва тайната вечеря с ученици-
те си. амй вь четврьт'кь велйкыи
вёчерь. да вълсжишь във' съдець
сть. сэ сто причещеше со тЪлото т
сэ крьв'ть х8 68 нашему й донесй ми
17 173; й приближй се сТыи вёчерь вь
чё на тайнь вёр.ъ. й 8зе збеима 8' чаш8
мал!/ стое причещеше 17 1736.
ед.: чё 1.4, 17.1736, четврьт'кь 17.173
четец м. (1) Четец; лице, което чете по
време на богослужение, жена без'срам-
на нй сэ кого се не срамЬ, нй стцённика
почйта нй сэ четець са срамлиет1 се, нй
сэ пррка са боы 21.21 Об.
ед., четець 21.2106.
четири числ. бр. (11) Четири, 4. й нйкои
эв1рь лють йма так'вази прйлика.
как'вото зла жена л8’кава. йлй что ли е
позлб й по ерьдито сэ раслань чтбто е
на ч ётыри нсэзЪ 21.210. // В състава на
сложно числ. Деветдесет и четири,
94. й быха ейч’кыте нкговы годыны,
девет'дссёть й чётыри, годйнь 14.130.
четыри 5.29, 8.60, 1192, 17.170, 18.205,
33.240, чётыри 14.130, 21.210, четйры
37.2756, чл. чезырите 33.233, 33.2406.
четиридесет числ. бр (1) Четиридесет,
40. й д8мы пррчьскы mV рё. детб е
дошьль тбизи, й ходи по калбер'ско
жй-rie, шё да б8де прославень .. й
пак’ щё да б8'де архиман’дрйть на т!а
четыридесётьтЬ мокастйрй 14.1266.
мн.: чл. четырлдесстьтЪ 14.1266.
чешма ж. (1) Чешма; иззидан извор с
един или няколко чучура, откъдето
изтича вода и р£кы й кладенцш, й
чешми, й шадрьваше й сич’ки воды
щотб са за живбть на людкете сэ ба
даре ваши атб гы болЪрУето зара
аспри продавать 31 2196.
мн.: чешми 31.2196.
чнймест. въпр -съюзна дума (5)Въвеж-
да подчинени допълнителни изрече-
ния; чий, на кого, и напйса за него
си сйч’ко кой е й ч’ш е синь 40.322; й
ейч’ки людГе глсдаха сэнъзи рокада ю
познають ч!а ё 7.50.
ед.: м чш 40.322, ж. чй 7.50, ср. ч!ё 1.72;
мн.: чш 5.326.
чилЪк м. (2) Човек; същество, отли-
чаващо се от животните със способ-
ността си да мисли и говори, щб
бЬгашь сэ мёне стар'ца й грЪшника,
сэ чилЪче, й рабе бжш шо живйшь
т8ка S' тьзи пустыни, й сл!?г8вашь
ЙСТИННОМ8’ 68, не бЬгаи, ами сё запрй
та мё почакаи недостойного 17.166;
й збеима кбл’ко можете течаше й
приближй се кбл'кото можеше глр да
се чюе да под8ма чилЬкь. й начё да
вйка тврьдЬ 17.166.
ед.' чилЬкь 17 166, зв. чилЬчс 17.166.
чиляшки прил. (1) Човешки. който
принадлежи на човска. и като стань
на мбл’ба на s ча, й глёда на йстокь,
й пЬеше. й видЬ б дёсна страна сЬн’ка
чилйш’ка 17.166.
ед.: ж. чилйш’ка 17.166.
чин м. (28) 1. Чин, степен в Иерархия-
ми на небеснопю воинство тогйва
щьть да пр!йд#ть, 5, чйнсэве. сйрЬ
воеводы нбные. й агглы, й арх'гтлы,
й прЬстбл'ници бжш 18 1996; защб
й той б'Ьше кнёзь на аг'гл'скыи
чйнь. ами защб стань грьдЬлпвь. й
залога сэпаде 11.84. 2. Чин, степен
в християнската иерархия пост, й
прТёше й йночьскыи чйнь сэ нкто,
й станъха калоере 15.149; зашо така
подоба[е]ше праведник# гаквбзи йс-
кУшенге да потёгли дёто го е йз'браль
хс на апльскй чйнь 37.275; й вйдЬ го
петрь арх!епкпь чё хУли на ба. та го
проклё, й йз'вади го сэ д!акон'скыи
чйнь 15.140. чинове небеени. Чинове
небесни, степени в небесната Иерар-
хия на сподвижниците на Бога в хрис-
тиянската религия, й па девег'гЬ
чйнсэве нбны. на трй чйнсэве
раздЬлмват' се но три. й прьвыи чйнь
ё шёстокрылаты серафгме, й мнсэго
бчй дето ймать хер#н1'мы. й стЬйшш на
прЬстблыте, вторыи чйнь ё. гпд'ствГа,
ейлы, й власты. гретый й чйнь па,
кнёзеэве, архгглсэ, й агглб 11.83.
ед.: чйнь 8.556, 11 826, 11.83’, 11.8362,
11 84, 12.1116, 14.126, 15.140, 15.149,
32.2256, 37.275, чйнсЗ 38.2836, мн.: чйнсэве
11.81 6, 11.82’, 11.832, 18.1996, чйнозе
11.816’, [чин]сэве 11.816, чйнсэве 11.82,
чйнсэве 11,836.
чиноначелник м. (2) Чиноначалник,
предводител на небесното воинство.
й затова млю й призе вава npt велйкаго
чйноначёл'ника михайла, й свЬтлЬи-
шаго гаврТйла. да просвЬтлть ерцёто
моё 11.84.
ед.: чйноначёл'ника 11.84; мн: чйно_качёл-
никь 11.81.
чиня несв. (254) 1. Чиня, правя, върша,
извършвам. ако лй чйнишь добро-
детель зарадй похвала сэ члци. й
зарадй пбчьсть сэ люще. знай, немашь
нйкак’во добрб 34.255; послушайте
що съ чйнЬше сэ стго Николае,
добрб 15.1336 2. Чиня, постъпвам,
извършвам определена постъпка. й
Аесэфйль катб еэша неправёдно чйни,
й смЬсюва се на праведна крьвь да ю
пролйва 12.114; йма нЬкои й бставё
си р#ката, кби на чело, й на рамо, й
на ерцето си й чйни без#мно 16.1596;
ами ймь п#стй pis не чйните право й
не ходите по правило мои врагеэве
12.1156. 3. Причинявам, ставам
причина за нещо, сторвам. й пё
сэйдбха грйжны, й дУмаха ей мёжд#
себЬ. що ё това чтб чйни намь црца
тблак’зи скрьбь й трУдь, това намь
нЬ ё на добрб 4.226; послУшаите
блвени хрпане да вйдите кол'ко зло
чйны зависть члк# 15.145. 4. Карам,
принуждавам някого за нещо. й стыи
кэаннь... плаче, й вйка, та м# дУма.
чтб бЬгашь чёдо моё сэ своего бца чтб
мё чйнишь да се трУдимь й да се мъчй
6.476. 5. Изпълнявам някакъв обред
или обичай, устройвам нещо. й рё
ймь сэн'зи члкь чтб чйнЬше сл#ж'бата,
добрь дойдбх'те брапа 10 786; й
чйнЬха празникь стмУ димитрйо въ
сблУнь 9.72; й тамо що бЬше гпдарь
й сУдТа на бнова мЬсто, й чйнЬше
съад'ба на своа дъщера 7.496. 6. Правя
някого да стане някакъв, да придобие
някакви качества, видишь ли със'
как’вб брьжТе ейл’но чйны велйкыи
црь й бь, свбйте людге войны 16.1586.
7. Правя, съдържам определено коли-
чество мерни единица (за марка}, а
пъприще йма, р, сёжаны. й чйны, ei.
пъприща Д, ф. ссжаны 34.253. 8- В
съчетание с някой съществителни
означава действие със значение на
съответнэто съществително: чиня
блуд. Блудствам. й дава ей плъть,
на ейч’кш людге, да чйнеть блУдь
със’ мене 17.1686; чиня исцЬление.
Исцелявам. раз'бра се й до нюго
стЬи пет*ки, славата. какь ё стаа, й
чйни йсцЬлюше 8.59; чиня кръет.
Кръстя се. тоьа знаменУва крть кога
го чйниме на сёбе. затова сме дльжни
да чйниме крть като ё пбобно 16.160;
чиня молба. Моля се. кога чйны
сты сумесэнь млбК, да й помЬн8ва
на днь. по двашь 2.13; чиня иакост.
Пакостя, й щьть да ти чйнжть
пакость, й да ти досаждать чловёни
2.10: чиня поклон. Покланям се. азь
х? моем!/ поклонь чйни. защо сэ нгего
ймамь животь 5.386; чиня почест.
Почитам. й мсэм'ците Mtf почесть
не чйнеть нй срамь ймать сэ нгего
11.108; чиня радост Радвам се. й
за сед'мь днй ейч'ка войска чинйха
рало 5 38. като си чиня. Както
имам обычай, както правя редовно.
й на едйнь празникь занёсе оу црква
дарь utf, като ей чйнЬше 3.17; й по
вёрЬ напоконь, стънъ да се помли 6tf
като ей чйнЬше сЬкогы 8.576; чиня
испитапие. Питам; забавам въпрос
с цел да получа отговор да узная
нещо; разпитвам. Й тогази се сьбраха
епкпы. й зёха да чйнжть йспыташе
за гьзи рЬчь 12 115; чиня нечия
воля. Постъпвам според нечия воля,
според нечии желания и изисквания.
й noicnaEMxtf се на йдолыте и сЬкы
ей члкь своа воли чйнЬше 33.235; й
ако те насылы нЬкои да тешь мнеэго
не послушай его... наУтрЬ ще да го ё
срамь сэ тёбе, й да тй захвали, й да
ти се чюди, зашб чинишь воли бж!а
11.1086; амй тьк'мо на своёто ей тЬло
йаждаше й чйнЬше воли враэкьбникХ
своему/ fliaeontf 33.235.
сег.: led. чини 5 386, чйню 14.1266, чйни
(!) 17.1686, чйна 17.170, 2ед. чйнишь 1.462,
4.26, 5.29, 6.476, 9.742, 11.1086, 15.1546,
16.1596, 16.160, 17.174, 33.2426, 33.243,
34.254, 34.2546’, 34.255, 37.2776, чйниш'
1.6, 7.526, чинишь 11.1036, 12.114, 34.2546,
Зед. чйны 1.3, 2.13, 6436, 9.67, 11.108,
14.127, 15.1316, 15.1346, 15 135, 15.145,
15.1506, 16.1586, 33.2386, 34.253, 34.2536,
36.2682, 36.2686, 38.2845, 38.294, чйни
3.196,4.22,4.22б2, 6.47, 7.53, 8.59,8.60, 9.74,
11.986, 11.1076, 11.108, 12.1096. 12.1126,
12.114, 12.1146, 12.120, 15.135, 15.1356,
15.1436, 15.148, 15.149, 15.1556, 16.1585,
16.159б2, 16.1606=, 16.1626, 17.1726, 18.188,
31.216, 33.2326, 34.2516, 34.2536, 34.254,
34.2546, 35.259, 37.276, 38.282, 38.294,
38.2946, чини 9.666, чйню (!) 11.108, 1мн.
чинимё 9 75, 9 756, 15.156, 36.2716, чйни
9.75б2, 11.106, 11 10762, 11 108, 16.1626,
33.233, 38.2946, чиниме 10.766. 15.1556’,
16.1602, чйнимь 16.160, 34.2496, чи[ни]мь
40.3206, 2мн. чйните 10.76, 11.107, 12.1156,
15 1 436, 15.150, 15.156, 16.15962, 39.298,
Змн. чйнжть 2.96, 3.16,10.76, 11.956, 12.115,
12.1156, 15 133, 15 143, 15.155, 16 1586,
16.1596, 17.169, 20 2086, 33.246, 34.255,
чйнеть 6.416, 11.108, 17.1686, чйнЪть
8 556, чйню 11.1076, чйнить 32.2236,
чкнгеть 33.234; имперф.: Зед. чйнЬше 2.96,
3 1 96, 5.282, 6.4 1 6, 5.456, 6.47, 8.556, 8.56,
8.566, 9 62, 9.63, 9.646, 9.68, 9,706, 9.746,
10.786, 11.876, 11.956, 11.97, 11.99, 11.1046,
14.1276, 15.132, 15.1336, 15.1346, 15.136,
15.13 76. 15.13 86, 15.13 96, 15.1532, 33.2352,
ей чйнЬше 2.146, 11.99, ей чйнЬше 2.146-
15, 3.17, 3.20, 8.576, 12.110, 12 111, 12.1206,
17.166, чйнЬше 7.496. 15.1336, 15.1346,
чйнЬше си 17.1656, чйннше 33.246, чинеше
40.321, 1мн. чйнЬх'мё 34.254, Змн. чйнЬха
5.40, 8.55, 972, 12.1196, 15.151, 34.2516,
чйнихХ 12.119, 17.1646, 17.176, чйнЬхХ
15.1436, 36.2716, чйниха 17.165, 40.323;
аор : led. чини 17.169’, 17.16962, Зед. чини
2 146, 6.48, Змн. чинйха 5.38, 6 486, 9.75;
форми от перф тип led. с'мь чинила
17.168-1686, с'мь чинила 17.16862, 2ед. ей
чинйль 6.476, Зед ё чинйль 9.626. ё чинйль
12.118, 17.1656, е чиниль 15.1556, е чйниль
38.293, е чинила 38.2936, Змн. сь чинйле
15.1326: бъд.: Зед. щё да чйни 15.133, Змн.
шьть да чйнжть 2 10, сьс съкр. инф. led. щь
чйны 14 1266, шь чини 17.1706: пов.: 2ed.
чйнй 1.5, чини 9.66, 12.1096, 2мн. чините
9.716, 12.116, 15.150, 17 169, описат. 2ед.
да чйнишь 1.46. да чинишь 12.1156, 2мн.
да чините 15.150; страд .: сег. Зед. се чйны
3.21, сё чини 9.746, 11.986, 15.1436, се чини
11.10662. 15.143, 40.3236 чйни се 11.1066,
Змн. се чинк: 11.9 76; имперф. Зед. се чйнЬше
9 72, чйнЬше се 11 976, съ чйнЬше 15.1336.
чиня се несв (16) Правя ее, преструвам
се; представям се за такъв. какъвто
не съм в действителност, чиня се.
тьк'мо чйним' се хртТане, а законь
хрпан'скыи не дрьжй 15.1556; чиним'
се книжбвны й >'чйтел'ны. а не чюемь,
что каже на хуал'тырь .34.2526; га сё
йвиха три члщи лрЬ авраамовь дбмь,
та си миновать вь дрУмь, й чинит5 се
кастень не щьть да наминать дбмь
авраамовь 31.221. чиви ми се. Чини
ми се, струва ми се, мисля, смятом.
й чйнеше ми се стой мёне бна. й
щё да мё съди 17.172; ако лй нЬкби
помысли й лъжа ms' се чйни тази
дУма й не вЬрова. та ё тбизи покрить
със' болесть й с.тЬпь съсрцето (!) си
17.164; чйни ми се да пбчнь да ти
каз^вамь жйтГето моё що с'мь чинйла.
та щёшь да побЬгнешь сэ мёне. като
koi а бЬга члкь сэ замУа 17.1686.
сег.: Зед. чини се 11.102, се чйни 17.164,
чйни се 17.1686. 39.302, сё чины 31.2156, се
чйны 34.2526, сё чйны 35.262.6, 1мн. чйним'
се 15.1556, 34.2526. чиним' се 15.1556,
се чйниме 16 159, Змн чинит1 се 31.221;
имперф.: Зед чйнЪши се 3.196, чйнЪшс съ
11 94. чйнеше сс 17.172, се чйнЬше 35.261.
чирЬп м. (1) Чиреп, парче от счупен
глинен съд, керемидка. оти й снагата
ms’ сйч'ка оживнйчЬ. й лежаше на
гнойще йз'фрьлень; й чйрЬпь немаше
да ей посэстрьже тЬлбто ей 35.2566.
ед.: чйрЬпь 35.2566.
числа само мн. (1) Числа, една от биб-
лейските книги, й дрУго чк)’ послу-
шайте что ё было Cj архистратига
мйхайла. сэ чйсль, г, д. 11.856.
чйсль 11.856.
чист прил. (58) I. Чист; който не е
мръеен, не е зацапан, й rie на kohfc
бЬлы й сэблЬчени въ лрЬмЬна бЬла й
чиста 18.195. // Образно.„амй сега на
хс гощава... със' гоз'ба нонаа й чиста
й ста. детб не мбже да погыне У члка
никога 34.248. 2. Който не е смесен
с нещо друго, без примеси, лйцёто ms'
й ] ла вата ms’ сэ злато чйсто 18.181;
ймахЬ1 мурб детб бЬше йсцЬдёно сэ
мнеэго муризлйвы Цветове, сэ змурни
й сэ цвЬта... й сэ масло чйсто 38.291.
3. Прен. Чист, лишен от лъжа и
коварство; праведен, правдив и
честен, йще бь да ймаме с$це чйсто
й смЬрено 13.125, ами сё просвЬтиха,
защб HMaxS5 чйсть оумь й съмисль.
й съврьшёна вЬра на оа 15.1316;
й до днёшны днь кбйто със' чиста
вЬра прихбждать зрав!е полУчать
сэ ба 39.312. 4. Като същ Само
ср. Чистото, правдивото в света,
праведните неща. затова й прЬчйсты
бь дёто чйсто любы. слЬзе на землю,
да очисти на, сэ прЬгрЬшёнУето
адамово 13.125. 5. Прен. Непорочен,
невинен, неподчинен на страст.
й ймаха а людУете мома чиста й
почта, й ймаха й добра й Сэ добра
рсэда 18.1866. ами съмь й до днёека
чйста сэ чюжди мУж'Уе. ами ей чюва
двьството 5.376; й любЬше бь 1сэйнна
тврьдЬ, защо бЬше крбт’кь й чйсть,
й двьстьвникь. сйрЬ. нежёнень 6.41;
бЬше стыи апль фйлиппь. сэ града
вид'савйди... й сЬкыи го члкь знаише
каё чйсть й двьстьвникь 36.267.
ед.: м. чйсть 6.41, 9.616, 15.1316, 33.2326,
36.267, ж. чйста 5.336, 5.376, 8.55, 8.586,
8.60, 9.7.1, 11.103, 11.106, 13.124, 13.1246,
13 125, 14.128, 18 1866, 18.195, 32.226,
34.250, 34.25562, 39.312, 39.313, 39.318,
40.320, чистая 15 155, чйста 32.2246, чиста
34.248, ср. чйсто 4.266, 12 1096, 13.1252,
15.1316, 15.150, 16.158, 17.1746, 18.181,
18.182, 18.197, 18.20262, 32.227, 32.22 96,
34.2536, 34.2556, 38.291, 39.319, чистое
8.57, 12 1126, 12.120, чисто 34.248, чл.
чйстото 18.1956; мн., чйсты 4.266, 7.506,
10.79, 13.123, чйегы 7.516, чйсти 15.1496.
чистит вж. честит
чисто нареч. (9) Безгрешно, безукорно,
съвършено. елате й вые вйщи й
дхбвници й попбве който сте хУбевЬ
сэстойвале днь й нощёсь в чер’кова,
й чйсто оучиле людУетЬ на пьть й на
законь йстЬь'скыи 18.202; й заръчи на
6paria Os’ чйсто да елУгЬ’вать, й прЬдаде
гы на Та 37.279; елйте й вые жены
постници. шото сте пбетиле чйсто, та
ей сте йейшавале тЬлбто заради мёне
18.202; й бь легома дёто сЬкогы се
прэмышлива на добро. кои мк' работы
чйсто съсйч’ко (!) ерце 15.139.
чйсто 14.1296, 15.139, 18.1986 18202х,
18.2056, 32.229, 34.2486, 37.279.
чистота ж. (9) Чистота, качество и
състояние на нравственс чист човек;
непорсчност, непоквареност. защб
се чюваше со к^р’вов’ство, й сэ мнсэго
йс lie й пипе, й мудрость, й чйстота
б'Ьше нкго 9.62; кйгЬте си млтйни.
сиромаси съ пбмлз’ваШё. съ смЬрёше,
вЬчное добро да сё насладите, съ
правда, животь недоврьшень. съ
чистота, зЬн'ци ^красени 31 222;
зашо бь не йще, ниты любы йгрй,
йлй снйргй^й пЬсны амй любы блгь
црковны гла. й тихо ерце да ймаме. й
чйстота на дшьта ей 38.2936.
ед.: чйстота 3.206, 7.506, 7.51, 9.62, 9.756,
38.2936, чистота 9.62, 31.222, чистота
31 2226.
чистотел прил. (1) Ирен. Чист,
неподчинен на страст, непорочен,
невинен, махни се кол’кото мбжешь
члче сэ kS'p'hob'ctho й сэ чюжды жены,
й^дрьж’се чйстотень. бти да добТёшь
цртво ноное 1.7.
ед.: м. чйстотень 1.7.
чловЬк м. (776) J, Човек, същество,
което се отличава от животните по
способността си да мысли и говори.
амй легома й той бЬшс члкь, й гЬлб
ймаше земльно като й ейчкы члии
15.1506; й азе съмь члкь сэ майка й сэ
баща родсна 8.58; й слЬзе на земли, й
пльтьnpie сэстые бце що ё двцамр!а. й
бы съврьшень члкь, катб й ные 9.626;
члкь, защб като ё създадень сэ бж!а
pSKa. затс-ва се зовё дбмь й прилйчень
6Ь'. нЬ СЪС' ВЙДЬНОТО МЗ1, СИ_рЬ, със’
пльть ей, амй със’ мысльть ей 38.2816;
й пакь да не дамаме, сто >ь сторй
члци едны добрш, а едны злы 1.3; а
дзаволь завидЬ гтръвомЬ’ члкь1 адам^,
щб го бь почёте й сэстави го въ рай
да глёда сЬкогы слава бж1‘а 3.16; й сэ
адама що сё наплбдиха члпи, ейчьки
прЬльстени бЬха 3.16. И Човешкият
роб. човечеството. потбпь назёде
на ейч’кы свЬть. градшве съжёже. й
други мнсэго знамеше показа. а члкь
никак' се не сэбращаше сэ [с]вбйге
грЬхсэве. й бь его ожйдаше да сё
покае, а той се не покаи сэ злбто своё
33.2466. 2. Човек, възрастен мъж.
й вь бнова врЬме. б’Ьше нЬкои члкь
дббрь й млтивь, дете чюваше гробь
стм# 9.73; й прЬминъха се мал'ко
днй. дойде нЬкои члкь сэ цариградь
никбла ймето Mtf 11.10f>6; а сэн'зи
члкь катб потьна със’ сэдеэйыа ей
въ морето на дъното. а той привйка.
стыи Николае помозй ми 15.1526;
й нов ниме добр это мЬ’ дёто сгори
на wuia трйте члци 15 I486. 3. Със
значение на местоимение; някой,
всеки, кой да е. нЬ тьк'мо със' хлЬбь
жйвь быва члкь. ами й съслбво (!)
бж!е мбже члкь да живи 9.61; ако
Удрьжй члкь ейч’кыи законь. а ёднэ
раз'валй. ейч'кото ёзбрькаль 15.1546;
рёче Mtf старець, дша това писмо,
за дЬ'шь.. какь да Удрьжйшъ да йма
чловёкь вьзрьжаше 2.96. 4. Лице,
което е на служба у някого и му е
приближено, й ёдйнь царевь чловёкь,
ймето Mtf бЬше, Л1сэ... бьше .. юнакь
сплюнь... й затова го ймаше царь на
голЬма почесть... й любЬше го царь
тврьдЬ 9.65; сэбычаи ймать napie
блвёши хрпане кога щьть да гостАгь
нЬкого... нс стоить самы прЬ та
да ймь стяжать, амй сэставать свой
вЬрны члци да endrtfвать на сэньзи
црка трапеза 9 606 5. Обръщение
към непознат; човече. Й р Mis’, млю
ти се члче, чтб дрьжйшь ключове.
сэтворй ми да сё поклоню й азь стай/
димйлрпо 9.706; й рёче м8 жената,
защб си дошьль при мёне грЬшница
сэ члче 17.167; члче, кога лёгньшь. на
бдрь. помЬнй й смислй гробь 31.2226.
божии чловЬк. Божи пратеник,
праведник, й Сэша срёбрьниге вра'а
црковны Сэтвбриха се самы, й вълъзе
сэн'зи бжш члкь. оу црквата 3.19;
дойде редь и до ©ома бжш члкь
нелз е, пази се со мнсого пйпе, й не
щ£ да Лме сэн'ъзи чаша 7.50; да не
б£де тойзи сырбмахь члкь бжш. дето
ми ре да м8 сл^^вамь защб мнсого
чюдо вйдЪхь со нито 40.3226. мца
мар'па. Я. положено бы тйло алё£»ю
бжйо члк^ 40.324; думам по лице и
по воля чловЪку. Угоднича, говоря
угоднически, лицеприятствам. й за
тта нгеговы правёднш дхмы, дёто
не дймаше по лице й по воли члкй,
ами право соблйчаше злато члкь’.
та гб ненавйд’Ьше царила евдсуТа
12.1126; сип члввЪк. Човеижи син,
лредставител на човешкия род. й
Сотвори (!) ей кдбт'ко Астата фйлиппь.
й рече. арм’ерёю. сыне члче, защб ти
е зал?до й любишь да думать лъжа
36.2696.
ед члкь 1.3’, 1.36,2 II2, 2.136, 2.14, 3.1662,
3.176’, 3.18, 3.19’, 3.196, 3 20, 3 206’, 3.21,
4.23, 4.236, 5.272, 5.29, 5.3 1 6, 5.336, 5.342,
5.352,6.454,6.48,7 49,7.496,7.50,7.532,8.566,
8.576’, 8.582, 9 616, 9 61 б2, 9.62б2, 9 73, 9.74,
10.7762,10.7862,11.812, 11.816, 11.826,11.86,
11 88, 11.906, 11.92, 11.95, 11.986, 11.1006,
11.10362, 11.105, 11.108, 12 1126, 12.119,
13.1212, 14.1276, 14.1305’, 15 1 344, 15.1346,
15.135, 15.1356s. 15.138, 15.140, 15.1482,
15.1502, 15.1505’, 15 1526’, 15.153’, 15.154,
15.15462, 15.158, 15.J5862, 15.159, 16.16062,
17.1636, 17.1642, 17.168, 17.1686, 17.1706,
17.171, 17.1726, 17.176, 18.178, J8.17862,
18.1796,18.1806’, 18.181,18.1816 s, 18.1836’,
18.18552, 18 1 86, 18.1866’, 18.1906, 18.191,
18.1916, 18 1946, 18.1966, 18.198. 18.1986’,
18.2012, 31.2156, 31.216’, 31.2166’, 31.21962,
31.220’,31.22 064,33.23268,33.23 26*. 33.2336,
33.2336°, 33.234’, 33.23462, 33.235’, 33.2366,
33.2385, 33.239, 33.243, 33.2436’, 33 2462,
33.24662, 33.247’, 33.24762. 33.2486, 34.249,
34.251’, 34.25 1 6, 34.25 263, 34.2532, 34.2536s,
34.2544, 34.25462, .34 255, 35.2566, 35.257,
35.258, 35.2586. 35 260, 35.265, 35.266’,
36.267, 36.2686, 36.269, 36.2706, 36.271’,
36.27162, 36.2722, 36.273, 38.28166. 38.2822,
38.2826’, 38.283’, 38.2836’, 38.2842, 38.28467,
38.285, 38.28 562, 3 8 287, 38.291, 38.292 5,
38.294’, 38.29462, 39.3026, 39.3106, 39.313,
39.3186, 40 320, 40.3216, 40 32262, 40.324,
члсвёкь 2.96,2.11, 9.61 б, 9.65,9.676, чловекь
5.32, члк' 6.48, 38.284, [члкь] 35.2566 члка
1.3, 1.46, 1.562, 1.8, 2 125, 2.14, 3.166, 3.206,
5.274, 5.29, 5.336, 5-.3462, 6.426, 6.44, 6.446,
6.45, 6.466, 6.476, 7 49. 7 496, 7.50, 7.506,
7.526, 7.53, 9.606. 9.616, 9.626, 9.636. 9.68,
9.706, 10.78, 10.7862, 11 876, 11.886, 11.926,
11.93,11.95,11.105,11.1065,12.1126,12.113,
12.1156, 12 116, 12.118, 15.13162. 15.135’,
15.13862, 15.1466, 15.1506, 15.1526, 15 1 53 6,
17.1646, 17.17262, 18.178, 18.1806. 18 1 812,
18.1816, 18 196, 18.197, 18.1982, 18.1986,
18.199, 18.200, 19.2076, 31.2 1 66, 31.22 066,
32.2295, 33.232, 33 233, 33.2336, 33.239,
33.246, 34.2482, 34.253, 35.2562, 35.25 72,
35.2575, 35 263, 36.2686, 36 2706, 36.271.
.36.273, 37.274, 38 282б2. 38.28.366, 38.28 46,
38.287, 39.304, 40.320, 40.3216’, 40.32262,
40.323, члка 7.496, чловёка 15.153, члкй
1.36, 1.66, 17, 1.8, 3.16, 3.196-, 3.206, 6.45,
8.56, 9 614, 9.63, 9 705, 9.746, 11 81, 11 826,
11.896, 11.956, 11.10662, 11.108, 12.11262,
15.134, 15.1346, 15 1376, 15.145, 15.150,
15.1556, 17.1646, 17.1695, 18 1806, 18.1896,
18.194’, 18.1966, 18.1976’, 18.1984, 18.2046’,
31.221, 31.222’, 32.2246. 33.2336’, 33.23 863,
33.239, 33.2456’, 33.2476, 34.248’, 34.253 6,
35.2662, 36.271, 36.2716, 36.2726, 38.282,
38.28 262, 38.283 6, 38.284, 3 8 2942, 39.311,
39.319,40 3244, члвЗ? 1 36, чловскй 2.96’, члкй
32.225, чл. чловёкьгь 11.105, чпкать 18.181,
члка того 9.71, члка того 15 1366, 17 166,
члкотомй 18.198, зв. члче 1.7, 2.11, 2.116,
2.126, 5.406, 7.52, 9.64, 9.706, 9.71, 11.1036,
11.105, 14 1306. 15.1356, 17.167, 17 171,
17.1726, 18.198. 31.219, 31.2226, 35.2576,
36.2696, 40.322, чловече 35.257, чловёче
35.257; мн., члци 1.32, 1.56, 1.6, 2.136, 2.15,
3.162, 3.166, 3.176, 3.21, 4 246, 5.27, 5.30,
5.316, 5.35. 6.456, 7.526, 7 53. 8 5763, 9.606,
9.636, 9.656, 9.676, 9.68, 9.696, 9 7164, 9.72,
9 72Б2, 9.746’, 9.75, 10.76’, 10.786, 10.79,
10 796, 11.836, 11866, 11.9064, 11 996,
11.104, 11.1056, 11.108, 12.1106, 12.114,
12.1182, 15.13 1 6, 15.1322, 15.133, 15.134,
15.1346, 15.135, 15.1376, 15.140. 15.1416,
15.142, 15.1436, 15.144’, 15.1446, 15 145,
15.14562, 15.146, 15 1466, 15.1476, 15.14864,
15.1496, 15.1506’, 15.151, 15.1526, 15.154,
16.163, 18.182, 18.1876, 18.190, 18.192,
31.223 , 33.232, 33.235 , 33.23 562, 33.2362,
33.23862, 33.2396’, 33.240, 33.2406, 33.2412,
33.2446, 33.2456, 33.246, 33.2466, 3.3.247,
33.2476, 34.2482, 34.251, 34.254, 34.25462,
34.2556, 35.256, 35.2566, 35.2.576, 35.260,
35.2636, 35.2662, 36.2676, 36.2686, 38.287,
38.2896, 38.294, 39.319, члкы 1.8, чловёци
2.10, 6.43, 16.1576 члци 9 626, члцй 9.686,
члчлци (!) 15.150, чловЪци 16.1576, члщи
18.1886, 18.189, 18.1926, 18.1986, 18.2022,
18.204, 20.2096, 31.219, 31.221, 31.2222,
31.2232, 32.2252, 32.226, 32.2286, 39.3196,
40.323, члсвЬщи 20.2086, члвёци 33.2446,
члцы 34.255, 35 2666, члщи 39.316, члци
39.3186, члкы 18.193 члцЬ 33.237, члцФхь
34.2526, чл члците 1.3,1.42,11.906,15.1486,
18.1796, 18.189, 18.193, 31.2202, 32.2236,
32.224, 32.2246, 33.24062, 33.241, члците
32.2236. чцйте 32.2246; бр.: (два) члка 5.336,
9.73, 39 300, (двата! члка 18.186.
чловЬко.любен прил. (1) Образно. Кой-
то обича хората. амй затова ти се азь
сега нвнхь, да тё оуловлю със' мой
члкоупббна мрЬжа 5 29.
ед.: ж. чпко_лю^на 5.29.
члов-Ьколюбец м. (5) Човеколюбец;
лице, което обича хората, човечест-
вото (за Бога), а гь бь като си е
със' еството (!) илколюб'уь мнеэго
пьти наказь'ваше рсЗ' члчьскы
със'траховаша (!) сЬкак'вы... дат io бы
се члкь йтлашиль да сэстави зло своё
33.2346; блТодарю тс члко^люб'че, ги.
оти сЬксмй' различно спсёше знаешь
7.526.
ед.: члколюб'ць 33.2346, зв члко_люб'че
7.526, 8 57, 9.736, 38.2836.
члов’Ьколюбив прил. (4) Човеколюбив,
който обича хората, хуманен. й
смислй кбл'ко зло ст[о]рыха еврее TV
нашё'мй iv xV. й члко^любивы бь не
прогнЬва се на тЬ 19.2076; й показа
си мёне, как* ей члко^лгсбива. й не
бмралй мёне, й моа мбл'бг 17.171.
ед.: м. члколюбивы 12.117, 19.2076,
члко любйвыи 39.310, ж. члко любива
17.171.
члов-Ьколюбие ср. (4) Човеколюбие,
обич към хората. й рё, ймь тЬ аггль.
защото стё йтазиле члко_люб!ё
бж!ё шотб Ть обйч-Ь... елате сега да
намЬрите гра га ба й спса нашего iv
ха 32.2286.
ед.: члко_л*6б1е 32.2286, члко_люб1емь 8.60,
14.1306, 39.3196.
чловЬколюбство ср. (I) Човеколюбие:
обич към хората, към човечретвото.
й тамо щемь бы на цртво нбное. дето
давно го ейч'кы ные полечим l съсь
добрбтвбр'ство й съсь члко люб'ство
Та нашего iv ха 1.86.
ед : члко_люб*ство 1.86.
чловКкоско (!) вж. члов-Ьчески
чловЬкоугодие ср. (Ъ) Деяние, вършено
за угода на хората, а не на Бога’,
небогоугодно дело, а члко_^г6д!е ё
пакь. кога нЬкои постп, тара' похвала
сэ людТе 34.2546; защб сэ тры работы
зап бЬва ей члкь по. одно е да чинишь
что ты йще плъта. второе члк^гбдТе
й похвалкше. трётТе зависть й вражда
34.254.
ед.: члкУ »6д'1е 34.254, члко Уг6д!'е 34.2546,
34.255. ~
чловЬкоугодник м. (1) Лице, което се
стреми да угоди на хората, а не на
Бога, й двдь прркь проклйна гак'визи
члци, й каже. йко, рассыпа кости
члковТодниксс. така е й за милостыни,
като й за по. ако йшешь да чйнишь
млтыни. да нё знае лёва рйеатво'а, что
дава деснйпа ~воа. сй_рЬ нйкомУ да сё
не похвалит ни кажешь, что чинишь
добро 34.2546.
мн.: члкоУгодииксэ 34.2546.
члон-Ьчески прил. (88) 1. Човешки,
който е присъщ на човека. ёто де
сь минь й доврьши льжата члчьскаа
18.2046; защо мнеэго, дни ймаше
какь не б-Ьше видЬль члчьскыи образь
17.166; й рёкб азь павль кь агТлУ. това
ли е веиичаше й ком'солУкь члчьск'а.
й ре мй аггль това е 32.2296; дето
каже двдь прркь. сэ стра члчьскыи
да сё не Сбоишь, й що тё страшй не
послушай 12.1186. 2, Човешки, който
принадлежи на човека. а мысльно
се зовё дето око члчьско не мбже да
вйды. нйтй със' рл'ка да го похване
38.283; така й чтныи крть раз'цЬпи
гр-Ьхь й прЬведе душите члчьскы
нечёкньти сэ съблазнь 16.1626.
приема (облека) плът чловЬческа и
облека се в чловъческа плът. Добия
плът, приема човешки образ, а днеска
се почёте й прослави се. зарадй защб
npie бь тьзи пльть члчьска й затова
сс почеге 38.2856; й нЬ да слЬзе
бжьскыи, като ё бь ка нбето. . амй да
бблЬчё пльть члчьскаа. да се г.ородй сэ
майка, кати члкь 3.166; ато бЬха й Tie
д'ГаЕоле, ала сё бЬха, й fie бблЬкле въ
члчьска пльть. й Tie стрУваха знамеше
съ ан*тихр1ста наеднб 18.195; род
чловЬчески. Човечеството, всички
хора на земята, човешки ят род. й бь
чтб Утьк'ми ца стбри да слЬзе на земли
да спёси рсэ члчьскыи 38 2846; а гь бь
като ей е със' еството (!) члколюб'ць.
мнсэго пьти наказывайте реэ' члчьскы
със'трахбваюа (!) сЬкак'вы 33. 2346,
син чловЬчески. Син човешки', проз-
вище на Исус Христос, което той сам
си е дал. ёто е сегатбизи ча катб чюать
мрьтвы гла трУбны, й сна члчьскаго iv
ха сна бжга 18.196;бЬ ше снь бжш, а той
се иазова члчьскыи снь. да сътвбри на
да смё еьтнове й да се насели на цртво
ноное 33.239; синове чловЬчески.
Човешкият роо ги бе щото ейч'ко
дрьжйшь. настанаха члчьскы снсэве,
й похУлиха ймето твоё стбе 32.224; й
рё ми аггль, погледнй сэ нбеа дбль на
земли п вйжз. й съзрЬ й в.чдЬхь ейч'ки
свЬть... й снсэве члчьецш но свЬтьть
лйуаха без' врЪме 32.229; амй повелй
миги да нё по дамь векге йкбеть моа,
й рбж'ба на снсэве члчьскы, й да нё
йзрастё нйщо по мёне 32.2246; тогйва
щс да ймь пролома црь дёто цр«ва.
дУма съ кротостпо. послУшаите ма
снсэве члчьсцГи. аминь й йстинна
дУмамь вамь 18.2036
ед.:м. члчьскь и 5.29, 10 77,12.1186, 15.131,
15.1316, 15.132, 15.1336, 15.1386 17 166,
18.Г86, 18.1886, 182016, 33.235. 33.239,
члчьскы 5.29, 6.456, 11.82, 11.826, 18.1846,
18.1896, 18.1926*, 32.226, 33 2346. 33.2366,
33.238, 38.2846, члчьскы 18 196, члчьскы
37.2796, члч! скьг-1 38.2816, 38.28J-62,
38.2866, члчьскыи 38.2846, члчьскаго
18.19562, 18 196, члчьска 32.2296, члчьскы
38.2916, ж. члчьскаа 3.1662, 3 176, 11.826,
15.1466, 18 1936, 18.2046, 31.21663, члчьска
11.896, 18.195, 33.225, члчьска 18.194,
33.243, члчьска 38.2836, 38.2856, члчьска
39.3036, ср члчьско 7.54, 12.1176, 18.2046,
32.231, 38 282, 38.2896, члчьекое 18.1816,
18.1926*, члчьско 32.2296, члкоско (!)
33.235, члчьско 38.283, члчьскоге 38.2856,
члчьско 38.2856, члчьскомЫ 31.2166, чл.
члчьското 38.2856; мн.: члчьсще 4.256,
18.2036, 32.229, члчьскы 6 44, 16.1626,
17.167, 18.182, 32.2246, 33.2456, члчьскы
18.196, 31.221, 32.224, члчьскые 31.215,
32.2236, 32.224. члчьскы 33.238.
чловЬчество ср. (1) Човешко естест-
во, присъщите за човека белези.
а хс легсма катб б’Ьше. й бь й члкь.
й бжтвото мУ бйше на сЬко мЬсто а
члчьството на ёднб мЬсто 34.251
ед.: 4.1. члчьството 34.251.
члчлци (!) вж. чловЬк
чръвагата (!) вж. чрЬво
чръвие вж червей
чръвен ррил. (4) Червен, който е
с цвят на кръв. сэблЬче се хс въ
чрьвена багреница 35.2586, Йдй й
речй онсмУзи корабнмкУ. гы ймашь
тол'кова мраморе й сё тЬ съ тел'кева
чрьвёны. й тол'кова зелёны, й тол'кова
бЬлы 9.69.
ед.: ж. чрьвега 35.2586, чл. чрьвёнгта
18 200; мн : чрьвёны 3.20, чрьвёны 9.69
чръмеы прил. (3) чръмное море.
Червено море, патерица мсэ^сёова
раз'цЬпи чрьмное море й пройдоха
ёврёе непочёкньти сэ рУка фарасэ-
нова 16.162.
ед.: ср. чрьмное 4 24, 16.162, чрьмнёе
16.1606.
чрън вок. черен
чрънея несв. (1) Чернея, ставам черен,
тъмен. правёдниците свЬтеть катб
елнце. а грЬшниците чрьнЬать катб
катрань 18.2066.
сег.: Змн. чрьнЬать 18.2066.
чръпя несв. (1) Черпя, греба, загребвам
(вода), й найде вЬдрбто щб чрьпахУ
със' нкто водУ 2.106
имперф.: Змн. чрьпйхЬ' 2.106.
чрЬво ср. (5) Корем, утроба, голь излЬ-
зб со чар'вата маичини ей 12.1176;
тива чтбто, йма въ чрЬвото си та ё
непразна 33.2366; й зм!а доплъзё, й
1?лЬзе mV въ Астата, й й (!) пойдё мУ
нъ чрЬвото 10 77. в чрЬво при има.
Зачена, забременея. бти. защб бЬше
лУкавы диволь чюль icaiio nppKtf
д^мъта, чтб бЬше рёкль сё дваа въ
чрЬвЬ пршметь, й родйть сна 13.124.
ед.: чтЬвЪ J 3.124, чл. чрЪвэто 10.77, чрЬвото
33.2366; мн.: чл. чар'вата 12.1176, чрьватата
(!) 18.181.
чрЬвообядение ср. (1) Преяждане,
хранено без мяра, лакомил знай
чедо, бти са. й пбмислове дето
ейч'ко зле стрУвать. чрЬво_ббьйдёше
кь’р'вовство, сре6ро_люб'ство, каразь
19.2076.
ед.: чр-Ьво_6бьйдён1е 19.2075.
что мест, въпр., нареч въпр., мест,
въпр.-съюзна дума, мест, относит.-
съюзна дума, съюз. (783) I. Мест,
въпр. 1. За запитване в пряк въпрос;
що, какво, какъв. й мнъше царь чё
йз’юрЬ матйеи дос^щь. й засмЬа се
й рё. чтб ти помогла бь твой 37.2786;
мли ти се оставй ме. щб да рекь, йлй
что да йзд!?мамь... какь да сё йсповЬда
като ми не давашь да продУ’мамь
31.2186; й видЬ тамь ёдйнь мьжь...
й рёкб къ агглК что ё тбизи гпдйне
32.2286; й рёче высоко, что ё тбизи
гла дето чюемь 5 29; й рёкб къ агглУ,
что е тази, рЬка гпдйне 32.228. 2. За
изразяване на чувства в реторични
въприси и възклицателни изречения,
що, какво, какъв. амй пакь й дгаволь
същи врагъ, й завй стникь на солУнйню,
защб йма любовь стмУ димйтрзю. чтб
йзнайде да ймь стори пакость, да гы
прЬдадё 9.72; ами лукавый д!аволь
что йз’мысги да стори да сёсЬче он’зи
пУть да не ходи никои на празникь
стмК 15.1516; й оь что сгорй [ради]
голЬмо чюдо. отвори Астата на
бногбзи скота 33.242; чтб каже стый
гезаннь бгос лбвь. чёд’ца рё, не любЬте
свЬть нйтб щото ё по свЬтьть 39.319;
со. со. чтб ё тази нУжда ё ё. что ё тази
сйла О> назаранина 35.263. И. Нареч.
въпр. За запитване. в пряк въпрос;
защо. та го жал’но цЬлУваше и
д^маше тёж'ко мече чёдо моё чтб ми
така стбри защб ми нанюсе так'вбзи
жал'но въздыхашё 40.3236; тогази рё
ма, naps’, мучителю льстивы, докога
да чинишь дТавол’щйнъта твоа чтб се
не оставишь сё злбто твое 37.2776; й
рё ймь подымайте ми сэ члци, что сё
8'плаших‘те тол'кова прЬ любовнаго
вашего цра 15.1476; й рё мУ (темень,
что сё бойшь, стори крсть па себЬ
ой, й У’лЬзй без’ стра 11.1016; й стыи
зеоаннь зё й тси да тече слЬдь нюго...
та м? дУма чтб бъгашь чёдо моё со
своего бца 6.47б. ПТ. Мест, въпр -
съюзна дума. Въвежда подчинени
допълнителни изречения, що, какво.
какъв. й чюдЬше се что да стбри 9.67;
й азь нйчто не знай затова чтб да тй
кажи’ 4.236, не видишь лй кбл’ко зло
тёгли сырома, азь й чюждйнець. амй
мё пйташъ чтб мТ е 9.676, й рё. займи
ми мал’ко пЬнезе защо ми дойдоха
гбст!ё, й не йма съ чтб да гы гбетимь
5.345; потрУдЬте се й вые със’ мёне да
пойдсмь й да вйдй, чтб ё тази работа
15.144; й стой й мысли чтб щё да бУде
това видЬше 15 147; й т!ё не знаихё,
чтб 6$ он’зи йде-ль 11.95; й снаха ймь
со далече глёдаше й чюдёха се чтб е
тази мльва 40.3226; ами со сёга пакь
да послУ'шате й двата наёднб что съ
стбриле чюдеса 11.100. IV. Мест,
относит.-съюзна дума. 1. Въвежда
подчинени подложни изречения,
щото, който. й йз’биха кбл’кото
могоха. й что состанъха побЬгньха
11 966; и на#трЬ съ съб#диха что бЬха
составе со воискъта сенахерймова
11.916; и тогази что бЬха около цра
вЬрс-ваха въ х’а 10.7бб; й рёче... что с
к^пиль со мёне коверь, сам'сй ё быль
стыи Николае 15.155; со епкпе. что ё
достбкнь за apxiepea със’ ва ё, а вые то
ишете 15.138. 2. Въвежда подчинени
определителни изречения; щото,
който. тьма е зло что чйны члкь а
свъть jc хс 34.2536; й архгглыте что
мё вбдйха рёкоше ми да сё поклоню
11 104; й там’ се посгЬше със’ др#гы
йнсоци на мЬсто что сё зове дафни
11 100; й рё м# дашиль азь цар#
кланам’ се 6# что ё сътвбриль нио
й землю 11.936; жената что ми ю
ей даль, т!й мё прЬлъсти 38.285; а
воиската что б'Ьше със’ тыс#щнипыте.
#лЬзоше въ гр£ да ей к#п#вать мстУе
15.143; тамо 6Ьх# оу сон’зи трй’ люд!ё,
чюждйн’ци й сопакы, чтб се зов#ть
таифйчи 15.143; йма й др#га мал’ка
фрипа что ё, нй цари градь со йстокь
15 1426; бти пбббае да се съврьши
сйч’ко что е написано # законь
мсоусёовь. й на пррчьскыте кн!’гы
й на уйл’мыте. за мене 38.290; члче
бжш.. пршмй ме вь дщ твои да сё и
азь наейтю на твойте сл#гы й со твоата
зрапёза. что бстбить грохйте 40.322;
й сгрочето чтб щёшь да го родйшь.
бръеначь да не оуг#дишь на ньеговата
глава 11.886; й повелЬ ймь да
ископають трапь голЬ,да тереть бнова
тЬлб чтб смрьдЬше 8.576 3. Въвежда
подчинени сказуемноопределителни
изречения; щото, който. азь ес’мь,
что съмь бставиль й полбжиль четыри
врЬмена, прблЬть, и лЬто, й ёсень, й
зима, й днй й ноши 5.29; азь ес’мь,
чтб съмь сътвбриль елнце да свЬти
днемь, а мць й звйзды нощТа 5.29. 4.
Въвежда подчинени допълнителни
изречения; щото, каквото. й катб го
#бйха, сойдбха пакь на онова мЬсто
состёшсо й сЬдоше да ей раз'дЬлють
чтб сь плЬнйле й добйле 11.95; и
соблЬкоха го что ймаха при сёбЬ
5.35, й на#чи оучениците да дрьж#ть
чтб ймь бйше заповЬдаль 6 486;
чтб йщёме пайдбх’ме 40.323; й чтб
м# даваха людте а той го даваше на
др#гы проссцы 40.321; й что соста
раздЬлише гб по свбите ей ропнына
15.149. 5. Въвежда подчинены обсто-
ятелствени изречения за начин;
както. ймаше й кротость велик#, й
смЬрёшё люблишс. й дрьжаше хва
д#ма, чтб ре въ сулгс. на#чйте се со
мёне, бти с’мь азь крбт’кь, й смЬрёнь
съсрцето (!) 14.127; й бь^ца блви тебЬ
й да ти даде цретво новое, й дёто
го ймашь на чгбжда земли да ти се
съврьши что сс надеешь 40.322; знай,
й др#гы дв£ жёны съ помазале Та със’
муро чтб каз#ва cvirie 34.250; трётыи
пъть сё йвй на двата чти ре мар’ко
ёулйсть когато сохбждаха на село
38.2876; ами что ны е епбобиль бь та
дочаках’мё днёшныи стый днь. той да
нй спбобй да прЬпроводй днйте наши
и врймената мйр’но й з(5аво 38.2946;
защо и прркь icaia гака каже чтб е рекль
бь съ шбговь1 оуста 11.107. V. Сьюз. 1.
ВъвежОа подчинени подложни изре-
чения' че. дали ё пойстина что йде
хс пс въекрёше йлй не йде 38.289.
2. Въвежда подчинени допълнителни
изречения: че. й Оесофйль раз’брг
что щё да сё стбри гнйзь на нкге
12.1146; ами й тёбе даде сега видЬнк
да знаешь чтб е йстйна, дето щёшь д<
крьмишь сйч’ките люд!ё със’ 1вбйт<
#ста. със’ йденгё дёто не загын#ва hi
вЬчныи свЬть 12.110. заради чтс
Защо, заради каке о, по каква причина
й зарадй чтб се зове трйца защб с
трй липа ами се ёднб зовьть защ
т!а трйте лица, [ами се] ёднб [зевътг
(!) ество йма сй_рЬ едйнь скбпост!
й ёдна прйлика 33.2386; ни ь (о, от
что. В (от) нйщо. й сэтогавг ищЬ>
нйкоа крйвына давно биха найшле ;
го затрпоть. й нс можаах# нй въ что
да м# сё прйзр#ть 11.926, й раз’болЬ
се сэ люта болесть до съмрьть. й не
можааше нй б что да сё йсцЬли 11.986;
где ё болЪр'сгво тамо члкь нй сэ что
не мбже да сё й’дрьжи. сэ болЬр’ство
се сЬкы грЬ ражда 31 2206; токо что.
Току-що, точно в същия момент, й
гЬкоха скоро гбрЬ вьскачиха се на
зйдь, И видюха, й бы истина сэнази
д!?ма. токо что бЬха сэстави л с стльбы
сэнТа сблавйны по зйдовете да £лЬз#ть
i градь 9.125. нема что да сторя.
Няма що да сторя, безсилен съм
пред нещо. а цар* сс бгрйжи й въ ндь
йспльни се, й сэ голЬма срьдйтина
нема что да стбри амй повелЬ да
йско[па]ють срапь гелЬмь 39.300; чтл
щеш тука. Какво правиш тука, какво
търсиш тука; израз при неочаквана,
необичайна, изненадваща поява на
някой на определено място. й рё mV
1г#мень. не знаеш’ лй где ей. Р?ка си
i монастйрь . й азь 1г^мень иесэфйть.
ами ны скажи что щешь ть’ка 11.102.
что 3.192, 3.196, 3.2O3, 3.206, 4.2362, 5.27б2,
5 295.., что 6.44, 9 70, 9 706, 9.71,9.726...
чтото мест, относ -съюзна дума,
съюз (41) I. Мест относ.-съюзна
дума. 1. Въвежда подчинени опреде-
лителни изречения, щото, дето,
който, какъвто. й йзвади ей бЬиБгь
срёбрьпыи чтбто ей го ймаше сэ
бащъ ей за старо врЬме 15.1536; а
той каз#ва на със[Ьди] й на дрЬ’жйната
ей, какь ё найшьль бв[ц’ть си], чтбто
б’Ьше заг#беча 11.816: ами ей сэйдоха
еэша трите мз’жТе. й казах# цар# езекью
д1?мыте чтбто ймь рё рауаюа 11.91; й
чтбто чйнкть й работеть па ейлы, ai.
сйч’ко ради #мьть, работать 33.234.
2. Въвежда подчинена подложни
изречения; щото, каквото. сэ теш’ко
м# на д#п:ъта скврьнна... кбл!ко
без’чловёство й без’срам’ство стбри
прЬ ха. й не сое#ваше м# чтбто ймаше,
амй I одЬше й сэ м урбто, цЬната да #з’ме
34.2506; й чюв’стьвна сё зовё... чтбто
мбже члкь да раз#мЬё й да оусЬти със’
пёг’тЬх’ ей нкговыте чювчтвы 11.81.
3. Въвежда подчинени догълнителни
изречения; щото. каквото. й не щъ да
рек?/ мой д^мы сэ мой Ь’мь. амй чтбто
пйш#ть й каз#вать бжтвныте кшгы на
стые цркви нашее 11.84; й рё м#. #’змй
това й продай го, й к#пй чтбто трЬб#ва
за стго 15 1536.4. Въвежда подчинени
обстоятелствени изречения за
начин; щото, както. й icaia прркь
чтбто прорече двца днеека смман#ила
роди сэ ха стго дето гб npie й роди го
33.2356; чюдо въйстйн# прЬславно
сьврыпень бь, а той се виде катб младо
дЬгё несврыпено... й чтото бЬше
невидй бь. а днеека се йвй й видЬ
се 33.2356. 5. Въвежда подчинени
обстоятелствени изречения за при-
чина; щото, защото. а съставчаа
сё зовё, члкь чтбто ё стбрень. дето с
й мысльнь, й чювьстьвнь 11.81. II.
Съюз. Въвежда подчинени докъл-
нителни изречения, щото, че. й защб
щЬше да покаже хс чтбто ЙдЬше
йстинна грблЬть зарадй юва врЬме
зймное бЬше когато се хс родй
33.241. от чтото. Въвежда подчинени
обстоятелствени изречения за коли-
чество и степей, отколкото. й азь
да вы дамь села й лбзТа, помнеэго сэ
чтбто ймате вые г?ка 11.91
чтбто 9.74. 11.812, 11.816, 11.84, 11.90,
11.912, 11.94, 11.996, 11.104. 11 106, 12.116,
13.1216, 15.131, 15.1326, 15.13362, 15.134,
15.13463, 15.135, 15.15363, 15.155, 15.156,
33.234, 33.23562, 33.23663, 33.241, 33.2446,
33.245, 34.2506, чтото 11.876, чтбто 21.210,
33 238.
чужд вж. чюжд
чутовен прил. (2) Прочут, който се
ползва с известност; именит, чуто-
вен. а лазарь бЬше ч#тоьень члкь,
й кнезь болйринь. й мнеэго люд!ё
дохбжаха да го вйдё й вЬроваха въ ха
34.2516.
ед.: м. чУтоеень 34.2516; мн.: чоутовнш
34.2516
чуя вж. чюя
чъенЬ (!) вж. чъстнЬ
чъст вж. чест
чъетен прил. (57) 1. Честен', който е
свят, свещен й стые соцы напйсаха
това Ti ное писаше и правб_вЬр'нос
8чён!е й прЬдад'ха на стые чержови
да ел/[слушать (!) стые хрпане
20.2096; тако бЬше й чтный п(пча
ико проповедники, хс же есть цръ
33.2465; й подо до цркбвпите врата,
дето лежаше чьстныи крть 17.1696;
рауй се крте трисъс гавне й чьстне
16.163 2. Честен, който е достоен,
почтен, й koi a npie (он'зи чгны
мхжь, послЬ кол'ко по, й бдЬн!е, й
млюнТе непрестанно възрьжаже,
млтыни, врьхь млтиню 15.1385. //
Честен', които принадлежи на чист,
непокварен човек. да мбжеше еднакь
да йд'к й сега слЬдь тёбе да ти тле дамь
Чьстного лйцё 17.1746; й положите
чтнбе его тЬло, » велик# лавр!/, мёж/
дв£тй цркви 14.130. 3. Честен', който
е много почитан, ценен, й сторише
празникь чьстень. й прославите ба й
стго никблы 15.155; й нЬкош хрпане
шо гы не знааше царь, оузёха спите
тЬлёса. й (бставиха гы на чтно мЬсто
5.40; й по мал'ко днй прЬсгави се й
майка ms’. й погребе ю самь съ свой
pS’nb на чьстно мЬсто 14.128. 4. Като
същ. Нещо достойно, справедливо.
рауй се крте, аплете със' твои
помощь проповЬдаха по сйч'ки свЬть.
й пррци прорёкоха. й на оучйтелге
помбщникь й на сйч'ки стыи красно
и чтно й добро им' си сториль 16 163.
выдвижение чъстнаго кръста 1 гос-
подня). Выдвижение на честния
кръст (Господен), християнски цър-
ковен празник; Коъстовден. мпагогб
дг, възвижёнТе чтнаго крта гни 4.216;
й кога се приближй сты празникь,
вьзвижеше чтнаго крта азь така
ей хбдЬхь й йщехь таквйзи млади
17.1696.
ед.: м. чтныи 4.24б2, 4 26, 4.2663, 14.1266,
15.155, 16.1576, 161596, 16.162, 16 1626,
17.1696, 17.170, 17.1706-, 18.1856, чтны
4 246, 16.1606, 16.1626, 18.1936, чтны
15.1386, чьстень 15.155, чтныи 16.157,
чьстныи 16.1596, J7.17062, чьтныи 17 1696,
чтный 33.2466, чтнаго 4.216, 4.2об, 16 157,
17.169, чтнаго 12.1146, 16.1576, 16.1586,
16.162,17.1696,18.191дчтна 12.1156, чтном/
4.22, 4.26б2, 16.157, чтном/ 15Л37, 16.157,
17.1706, чьстне 16.163, ж. чтнаа 37.280,
ср чтнё 5.40, 16.163, чьстно 14.128, «тное
14.130, чгное 20.2096, чл. устного 17.1746;
мн.: чтны 18 1986, Ч1ныи 33.239
чьстно нареч. (1) Честно', по честен,
почтен начин', достойно, й да спобби
на П'ка да препроводи живстать
мйр'но й без'бёд'но. й чтно. почь^ёни
со ба. й со члц1и 39.3196.
чтно 39.3196.
чъстнЬ нареч (1) Почтително, с ува-
жение. й срЬщньха ю съ'с мнсого
почесть, й п[о]клбни се царь до землю,
й цЬлова юи pS'ne й тЬло чьснЬ. (!)
й ейч'кы псчьстнб’ поклонйха се й
цЬловаха ю 8.60.
чьснЬ (!) 8.60.
чъга вж. чета
чътен прич. (1) Като прил. Преброен',
на който е определен броят, числото.
й пойде ’юавь, й пръ чете евреете
чтб бЬх# тьк'мо вь Зёрлймь, й найдё.
TbicS'ma тыейць, й стб тысЪ’щь...
нападе морь на па чыснште людТе й
мнсого #мйраах# 1) 896.
мин. страд, мн.: чл. чьтенште 11 896.
чътение ср. (4) Четене на части от
богослужебни книги, чтение, ами
щё сйч'кото да се потьп'че й да сё
заборавы тогйва, кбм'ка й нафора не
шё веки да има, й млба й чьтёше щё
да прЬсъхнё 18.1936; й видЬ тамо,
законь х#бавь, й калбере, и стар'ци,
стоать на мол'ба, й ра битата й свЬти.
й ейч'ки йспльпгсни дха стго. чьтёше
й пЬшё непрестанно 17.1646.
ед.: чьтеше 17.164, 17 1646,18 1936, чьтеше
17.176.
чювам несв. (22) 1. Пазя, вардя, браня,
защшпавам, чувам. й Сэставиха го та
чюва лойето, за, ei. годйнь 5.336, й
что чюваше аггль врата едём'скы,
със' сэгчйно й пламено брьжье, сега
сэстьпй векгс не чюва 35.265, ра^й
се крте, на блгочьстивы хрттане
хранителю. тёбе ймаме орЛкТе щото
ны чюва 16.163. // Образно, й да
си чювате бчйге сэ [з]ль пбгледь, й
ерцёто ей сэ зль пбмисль 15.1566. 2.
Пазя; полагам грижи за нещо да не
се загуби, повреди; чувам. й посёгна
царь т foe ктпгата йз pS'ra нгёгова й
подаде гс что чюва кшгы чркбвни
40.323; й рё ей #змй тойзи прьстёнь и
чювай го 40.3206. // Образно, й ймамь
мар'п’рщ rb ica ха, й спи агглы. че нЬ
ме е нй сэн'зи нй др^гыи нЬкои мъжь
досёга сэскврьнйль... ами ей чюва
двьството 5.376, 3. Внимавам, следя с
внимание, й донёсоха мнсэго жерадх.
й царь с.4Ь тЬ йдЬше, й чюваше да не
а'крадне нЬкои хрпанин' сэ ббговете
златы или да ббае жерадьта 37.278.
4. Предпазвам се, внимавам. й това
чювай вь празницы, чю кот а сЬдйшь
без’ работа, й хоротишь с нЬкои
чювай да не бсъдишь нЬкого нй да
бклевётишь. сЬкогы добро дь’маи 1.5;
ами чгсьайте да сё не Сбоите, тьк'мо
имайте оуповаше на ба й ймате съ
йзбави сэ тьзи съмръть 15 136.
сег.: led чюва 5.376, Зед. чюва 9.70, 16.163,
35.265, 40.323, 2мн. чювате 15.1566, Змн.
чювать 4.246, 11.83, 17.165, чюваТ 4.256;
имперф. 2ед. чюваше 35.2606, Зед. чюваше
9.706, 9.71, 9.73, 15.151, 35.265, чюваше
37.278; аор.: led. чюва 9.746, Зед. чюза
5.336; пов.: 2ед. чювай 1.53, 40.3206, 2мн.
чювайте 15.136.
чювам ее1 несв. (1) Чувам се, достъпен
съм за нечий слух, амй щё тогйва в'
тозй врЬме ейч'кото да бмрьзне члкт/,
амй щс токб да се чюва гла й вънь й
вътрЬ, сё, сэ, блёле 18.194.
бъд.: Зед. щё да се чюва 18.194.
чювам сеи несв. (13) Пазя се,
предпазвам се, внимавам за нещо,
чувам се. й на дшёвна йкость бЬше
мнсэго похватгснь. защб се чюваше сэ
ks'p’bob'ctbo, й сэ мнсэго йене й пйпе,
й мудрость, й чйстота бЬше tf нкго
9.62: амй й ные да се чтбвамё сэ клетва
да се не заклйнамё, да не падне на на
гнЬвь бжш 5.40; ако се й мнеэжищь
млишь, й не послышав а те бь. чювай
се да нё малодшьствЬ’вашь. защо така
йма сэбычаи члколюбивы бь 12.117; й
чювай се да нё помыслишь на ерцёто
ей нЬкоа пбмысль х^л'наа 5.31.
сег.: Зед. сё чюва 38.2826; имперф.: Зед. се
чювипе 9.62; пов.: 2ед. чювай се 1.5, 1.662,
чювай се 5.31, 12.117, сё чювай 11.886,
2мн чювайте се 15.1496, описат. 2ед да се
чювашь 4.23, 1мн. да се чюваме 1.8. да се
чювамё 5.40, 2мн. да се чювате 4.23.
чювствен прил. (14) 1. Чувствен,
който може да възприема света чрез
сетивата си й послЬ пойска 5ь да
ей покаже прЬмнсэгаа своа хытрость.
да смЬси й дзЬтЬ нкговы създаша. й
стбри създаше, ещрё. члка. и стбри
го да ё й сьмрьтенъ, й без'съмрътснь
да ё със' тЬлото ей чюв'стьвень, да
чюе й да tfe-Ьща ейч'кото. а със' дшьта
ей мысльнь, да разймЬва добрб й
злб 33.246; таквбзи бЬше, й бнова
разумное дрьво, й чюстьвно, (!) й
мысльно й бь нё посаде него за злб
33.2346. 2. Материален, който се
усеща със сетивата. а чюв'стьвнь
сс зовё. защото йма плъть. чтб ё
чЕов'стьвна сэ земли стбрена 11.81;
й зашбто. йма тЬлб й види Mtf се й
затова се зовё чюв'стьв'нь а дшъта
Mtf сё зовё мысльнь 33.2346; й това
се зовё чюв'стьвно. да рёшь. катб
камеше йлй катб дрЬв!а 1181.
ед.: м. чювьстьвнь 1181, чюв'стьв'нь 11.81,
33.234бг,чюв'итьвень33.246,ж. чюв'сп ьвнаа
11 81, чюв’стьвна 11.81, чюв'стьвна 11.81,
чюв'стьвна 38.2836, ср. чюв'стьвно 11 81,
38.283, чюстьвно (!) 33.2346, чювьстьвно
38.283
чювство ср. (9) 1. Усещане, способност
на човека да възприема света с
петте си сетива. Й чювьстьвно
зовё, което мбже члкь да ей раз^м^е
нгегового чюв'ство, ей pi, да вйды го
съсвбйте (!) очи, йлй да ньк^сй. йлй
да помирите, йлй да чюе, съ сл^хьт*
ей 38.283; й члкь, катб е легома
смЪсень със' тш дв^тЬ раббти, със*
чюв'ствого плътьско, й със' мысльта
что йма^мь й помысль. й чюв'ството
йма пльть са землита. детб се вйды й
похваша се 38.283. 2. Сетиво, евин
от петте органа на усещането. да
рёшь, чтбто мбже члкь да разКмЪё й
да оусЬти със' пёт'тЬх’ ей нгёговыте
чюв'ствы. сйрЪ. да вйды, да VkS’ch. да
чюе, да помирйше, да похьане 11.81; й
чюв'ствы съ, с. ёднб да вйдишь второ
да чюешь. трёлса, да помирйшишь,
четврьто, да вък^сишь. пёто да
похванешь 33.233.
ед.: чюв'ство 33.233*, 33.233, чюв'ство
38.283, 38.284, чл. чюв'ствсго 38.2832; мн:
чюв'ствы 11.81, чюв'ствы 33.233, чюв'ствм
33.2336.
чювстъвно нареч. (1) Сетивно, чрез
сетивата, с помощта на усеща-
нията. ейч'кы св1ть детб йма макарь
чюв'стьвно, макарь мысльно. й
чювьстьвно зовё, коё'то мбже члкь да
ей разъ’мъе ш€1 оьото чюв'ство. cirjt,
да вйды го съсвбйте (!) очи, йлй да
вък^сй. йлй да помйрише, йлй да чюе,
съ сл^хьт1 ей 38.283.
чюв'стьвно 38.283.
чюден прил. (34) 1. Чуден, който се
отличава от другите по външни
белези и прояви; особен, необикновен.
ами й пакь та ё чюд'нь члкь. ходи
£ еднъ рйза, й йдё тьк'мо ёдйнь
хл’йбь, й вода, а дрьго нйщо 7.53;
й рёче м^ еэн’зи чюдны бжш члкь
крот’ко. гпдйне, сшённиче, оумирй
се със' тогбзи брага дтакона 3.206.
2. Чуден, който носи белезите на
изключителност; удивителен, неве-
роятен. и сэ тЬ с, дёто го днёека
въспомЪнХ’ьамё тбизи чюдныи й
дйвныи Николае велйкыи 15.1326; й
раз'брй се тогази тов> чюдное чюдо
по ейч'ки цариградь 15.153; й така бы
нгегово чюдно пр-Ьставтгеше 6 486;
блвень бь дето чйни чюдна работа,
и дивна, й славнаа й нейзрённаа
17 1726. 3. Като същ. Само ср.
Чудно нещо; нещо необикновено,
удивително. й найдбха го какь е [сэ]
ба дарованы й йспльнгень със' бжтвно
^’чёнте, й чюдно чйни бь със' нкго.
й того поставиха 12.1126; чюдно й
дйвно се стбри въ нашите дни, сля’чи
се й мёне трЪшномК антбкпо напйсатп
2.9 4, Чуден; който буди възхищение
със своята красота, хубост; дивен,
прекрасен, й. йвй се сты димйтрТе
cnkntf, й рё mV. иди на пристанище й
дошьлъ ё едйнь корабь й има голЪмы
й чюдуы мраморе й кйш са нй кбл'ко
ти тр'Ьбъ’вать 9.686; й ntiaxV пЪснь
чюдна й краснаа 3.20; й называть за
нгеговать гробь, какь йехбди прах'ь
тьн'кы ейтень на мца май, й. й чюдно
блго jxaHie 6.486.
ед.: м. чюдны 3 206, чюдныи 3.206,15 1326,
чюд'нь 7.53. чюдень 17.1о4, 33.236, 38.2846,
чюдны 31.215, ж. чюдна 3.20, 14.127,
15.153, 17 1726, 33.2436, 39304. чюднал
15.1346. ср. чюдно 2 9, 6 486-', 8.556, 9.61,
11.89, 11.1036, 12.1126, 16.160. 39.3116,
чюдно 11.1046, чюдное 15.153, сраен.
почюдно 33.2326; мн.: чюдны 5.296, 9.61,
9.686, 18.187, 34.2486, 35.2606.
чюдно нареч. (1) Чудно, странно,
невероятно, й азь глёда сэвьнь
йз' вратата. й чюдно ми се видЬ.
свЬтйл’никь свЬтЬше сзврьхь црква-
та, й прихбждаше й етоашс н& главата
саномъ’зй члкК, й сйч'ка црк ва просвети
се 3.19.
чюдно 3.19
чюдн!» нареч. (1) Чудно', по начин,
отличаващ се от обикновеното; осо-
бено, странно, й пакь ко.лЬнЬтЬ ей
прЬклонй дол#. й главьть си нй земли
положи, й молише се 6# тайно, й
напоконь стань, й млип_е се 6# чюднЬ
й сграшнЬ 3.19.
чюдвЬ 3.19.
чюдо ср. (234) Чудо', необикновено
събитие или явление, което ста-
ва с цел популяризирането и утвьр-
ждаването на отделна вяра', зна-
мение. й рё 1сданнь KiHoyS'. твойте
чюдеса и твоето знамёше скоро щё
сега да се раз'валй 6.456; сто щё да
кажеме пакь за антихр!ста, сокогато
се навдйгна голЬмь. й дрУго чюдо,
сгрУваше 18.1916; й rie видЬха това
чюдо и покаа[ни ха се. и припадоха на
млба йсэанн#. й кртйха се 6.466; й това
чюдо прьвЬнь стбри архггль михайль.
послушайте й второ 11 85; й чйнЬше
знамёша й чюдеса велйкы. даваше
на слЬпы да проглодать, хромы да
хбдеть. ббл'ны вдйгаше. бЬссэве
йз'гбнюваше. мрьтвы въскрЬшаьаше
15.132; й тогази щё сказа й за чюдесата
Михаил# й гавршл# 11.816.
ед.', чюдо 2.126, 2.14, 6.42,6.466,9.70, 9.726,
11.996, 15.153*, 15 1546, чюдо 2.13, 2.136,
2.146, 3.18, 3.196, 3.21, 4.246, 4.256, 4.266,
6.43, 6.456, 6.46, 7.50, 7.506, 8.55\ 8.57,
8.586. 8.59, 8.60, 9.6663, 9.67, 9.676, 9.683,
9.686. 9.696, 9.713, 9.7162, 9.722, 9.74, 9.752,
10.77, 10.776, 10.79, 11.825, 11.85, 11.866,
11.89, 11.916, 11.92, 11.963, 11.97, 11 976,
11.986, 11.1016, 11.102, 11.1026, 11.1086,
12 110, 12.111, 12.11162, 12.1126, 12.1176,
14.127, 15.1366. 15.1376, 15.142, 15.1426,
15.1446, 15.149, 15.1526, 15.J 532, 15.155,
15 1б0б2, 17.1636, 17.1676, 17.1696, 17.171,
17 173, 17.174, 18.1806. 18189, 18.191,
18.1916, 18.1956, 33.2356, 33.242, 34.2492,
35.25 86, 36.268, 36.2726, 36.2732, 37 2 75,
37 278, 37.27862, 39.300, 39.3012, 39.302,
39.3036, 39.3042, 39.3046. 39.305, 39 310,
39.3116, 39.315, 39.3156, 39.316, 39.317,
40 3226, 40.3236, чк5 2.13, 2.142, 2 1 46,
9.676*, 9.696*, 9.71, 9.72*, 9.74*, 9.746*,
10.776, 10.786, 14.1306*, 15.149*, 15.152*,
39.309*, 39.3126*, 39.317*, чюд 9.676*, чюб
9.746, 11.856,4ю 15.142,39.310,39.312*,
39.3126, 39.31562, 39.316*. чюдо 18 189, чю
33.2356, чю' 39.316; мн чюдеса 2.156, 7.53,
8 59, 10.79, 11.88, 11.976, 11.106, 15.1493,
чюд,Ьса4.22, чюдеса 4.26, 5.40,6.435, 6.45б2,
648, 9.606. 9.70, 9.72, 10.762, 10.79, 10.796,
И 94, 11.946, 11.986, 11.996, 11.1002, 11.106,
12.1096, 15.132, 15 1366, 15 14263, 15.148,
15.150, 15.151, 15.155, 16.162, 16.163,
18.187, 18.2056, 34.254, 36.268, 37.274,
39.302, 39.3O92, 39 311, 39.3176, 39.318,
чюдеса 6.48, чюдеса 9 746, чюдеса 11.97,
чв5са 11.995* чюса 14.130, чюдеса 15.1546,
чюдеса 39.29 6, чюдесь 15 131,чюдесё 11.81,
чл. чюдесата 9.75, 11.846, 15.155, 39.3056,
чюдесата 11 816, 15.153, чюдесата 39.295.
чюдотворец м. (4) Чудотворец;
прозвище на светец, който върши
чудеса, и във' тЬ бЬше стыи Николае
чютвбр'ць 15.141; й почё да поё
тропарь, сты без'срёбрьници, й
чюдо_твбр’ци коз'ма й дамтане, й
другого до край 10.786.
ед.', чютнбр’дь 15.141, чюдотвор’ка 15.131,
15.151; мн.: чюдо_твбр’ци 10.786.
чюдя се несв. (54) 1. Чудя се, изпит-
вам особено вълнение от нещо нео-
бикновено. дивя се. : пдйне й впдЬх' та
как' си хУбавь, та сё чюдЬ на твбата
младость и добрина. защб ейч'кы
бЬтаха Со това езёро. амй ты как' ей
смЬаль та ей дошьль тУка да загйнешь
со зла съмрьть 39.3106; й катб вйдЬ
патрт’ар'хь това й сйч'ките чтб бЬха
със' нюго. ь’плашпха се, й чюдйха
се за длъгь ча 12.1116; й влЬзе хс въ
1ёрлимь, потрёсе се сйч'ки градь. й
нарсЗ сйч'ки чюдЬше се 34.252. 2.
ЧуОя се, търся изход от някакво
затруднено положение, мисля. а
еэша члпи чюдЬх# се чтб да стереть,
защб бЬше тьмно, п вЬтрь гы бйаше
по лицёто 15.1526; й сон'зи разумный
моужь стань й мыслы за тьзи работа,
й чюди се какь да речё 3.19; амй
сета да кажемь, кос ли да оставй.
со мнсого мысль что дим' ее коё да
йскаже 33.245. 3. Чудя се; изпитвам
недоволство, възмущение от нещо,
което намирам за нередно. каже царь
аванасГю, амй ты что кажешь за това.
й аеанасге оговори, чюде са й азь
цар^ как’ тй сс см£е на цртвото. а ты
не съпикасувашь 39.304.
сег.: led. се чюда 2 96, се чюди 3 196,
чюдйм* се 6.456, чюдйм' се 6 46. се чюдЬ
39.2986, чюде са 39.304, сё чюдЬ 39.3106,
2ед. се чюдишь 6.45, 35.263, Зед. чюди се
2.116, 15.1346, 1мн. чюдйм' се 7.53, 33.245,
сё чюди 36 2686; имперф.. led. чюдЪх' се
3.20, чюдех' се 3.21, чюдЬ се 17.172, Зед.
чюдЬше се 2 116, 4.25, 9.67, 11.926, 11.95,
11.101, 11.105, 15.1546, 34.252, чюдЪше се
5.336, се чюдЪше 39.302, Змн чюдъха се
2.13, 5 35, 6.426, 11.100, 15.1526, 35.2656,
37.275, 38.2856, чюдЬхУ се 15.1526, са
чюдЪха 36.268, чюдЬхУ се 37.275, 40.3236,
чюдЬха се 37.2796, 38.2886, чюдеха се
40.3226, аор: Зед. чюди се 3 19. чюди се
6.47, 17.1756, чюдй се 11.1056, 15.135,
15.1546, 17.1756, Змн. се чюдйха 8.576, 8.58,
чюдйха се 12.1116; бъд.: Зед. щё да се чюди
11.1086; пов 2ед. чюди се 17.1676.
чюение ср. (1) Чуване, едно от сетива-
та, способност да се възприемат със
слуха различии звукове. й ьидЬшето
что е. кога глёда, члкь нЬчтб й познае
что е бнова й как'вб е. а чюешето е
кога не видЬ нйчтб. амй чюешь са
нЬкого члка нЬчтб й раз'берешь как'вб
е й чтб е 33.233.
ед.: чл. чюешетб 33.233.
чюжд прил. (27) 1. Чужд, който
принадлежи на другиго, несвой. й рё
м(/ р(/мйль какь да не плачю, катб
ми лйп'са тол'кова сребро й чюжо
й моё 14.1306; а сёдма е заповЬдь
бжга. щотб да не оукраднешь чюждо
нЬщо нЬкога 1.7; са злбчестнйче чтб
ймашь ты грйжа й что метбхашь
на това ммрб. й що ё тебЬ 1рижа за
сйромаси, дай са твоето сребро, а са
чйкдото щб метохашь 34.2506; защо
щотб люби й ббыче чюжа жена, той
е KS’p'ea й прЬлюбб-Твор'ць 1.6б. 2.
Като същ. Само ср. Чуждо', нещо
което принадлежи на другите; нещо.
което не е мое. й не бЬхь богата амй
бЬхь сырота. и чюждо прЬдЬхь да
се нахрани 17.1686; тогйва щьть да
въскрнагь хайдйс, да давать рЬчь 6V,
катб са сэнгёмале наейла съ неправда,
ато им* сс нс стоашс да зёмать чюждо
са сыромаси, й по пьтиша й по
планина 18.1966. 3. Чужд, с когото
човек не е близък; далечен, несроден
й да не оукбришь нйкога члка шотб
е старь йлй своего ей, йлй чюжа йлй
болЬрина, йлй сыромаха защб се 61/
присмйвашь й не почйташь 1.56; й нЬ
тьк'мо чю>(ь [ людТе. ами й свои, заедно
й жената тогова й дЬцата м*/, гнусёт' се
са нк го 11.108 // Враждебен, прьвыи
прркь icaia рё .. й градове. ваши са
61 'нь щьть да йзтордть. мЬстата вйши
чюжди лн»д!'е щьть да гы йзЬдьть
п$Ь ва 18.178. 4. Като същ. Чужд;
лице, което принадлежи към друга
народност', чужденец. а азь сырома
бкаанны как' сь въ чюгйи поробёнь
39.315. 5. Чужд, който е непознат,
далечен (за място). амй азь нема где
глав?-да ей пбнесЛ/. й на чюЖо м-Ьсто
чюждйнець. й что да #чйню 5.33.
ед.: м. чю^а 1.56, ж чю>йа 1.66, чюжда
1.66, 18.1966, 37.281, 40 322, чюждь 1.66,
чюждх'ю 1.66, ср. чюждо 1.72, 5 346, 12.ИЗ2,
17.1686, 18.1966, 31 220, 35.265 чйзйо 5.33,
12.113, 14.1306, чл. чУждото 34.2506; мн..
чюжды 1.7, чюжди 5.376, 18.178, чюжы
11.108, чюжи 39.3146, 39.315.
чюждинец м. (29) 1. Чужденец, лице,
което нее от съшото населено място,
край', странник. Й ттё са чюдЪха й
дг/маха ей тойзи са това мЬсто нЬ ё,
нй са градь нашь. ами ё чюждйнець
36.268; амй заради toi а й ные блвёши
хрпане... да въведёме пьтника дома
си. й чюждин'ца й пришьл'ца да го
люби й да го ймаме катб брата 18.207;
й еэша людге са сэнова село събраха се
й з'говориха се, да напишйь еэша дЬца
като са чюждин'ци. й не йма нйкого
тЬ да дадйь да бЗДть всайни 5.356;
защб сэнази пещера б’Ьше широка, й
тамо на стань падахУ члци пьтници
й чюждйн'ци 33.2446. 2. Чужденец,
лице от друга страна, чуждоземец.
ами въ сэнъзи велйка фрипа что ё на
пладнЬ. тймо бЬхУ оу еэн'зи i pd‘ людте,
чюждйн'ци и сэпакы, что се зовУть
таифали 15.143; й сэйде сэнази мома
при баща ей. й рё мУ. сэкатб подУма
със' оногбзи чюждйн'ца члка. вёюс
мё не болй бкбто. й баща й рёче й кой
члкь. й fia mV рё. вчера детб йзлЬзе йз'
кораб'тъ. й пртёх'ме го та нощ^ва, i
дбл'ната кгелТа 36.271.
ед.: чюждйнець 5.326, 5.33, 5.346, 9.676,
35.2596’, 36.268, 37.276, чюдйнець 35.2596,
чюждинца 3.176, 6.476, 18.207, 31.2216,
36.271, чюждйнца 37.2756, чюжин'ца 40.322,
чюждйнцУ 36.2716; мн.: чю кдин'ци 5.356,
чюждйн'ци 15.143, 15 156, 18 2026, 33.2446,
чюждйнды 15.151, чк»ййн'ци 17.1696,
чюждйкци 18.202, 31.221, чюждин'цы
38.294, чюэййн'цы 40.320, чл. чюжйн'цитс
35.2596
чюждинка ж. (1) Чужденка, жена от
друго населено място, чуждоземка.
амй затова ти се мола, помозй й мёне,
дето нёмамь нйкого да ми помбгне че
с'мь чюэййн'ка й грешна амй повели
й дай ми й азь да влЬзь да вйдЬ i црква
чтныи крть, дето ё быль распеть гь на
нгего 17 1706.
ед.: чюжин'ка 17.1706.
чюлетина ж, (1) Дрипа, разкъсана
дреха, чул. кби побльвань лёжв.
бикриа. кого \|/ета лйжагь. а той не
знае... сто сЬкыи бйкрта та е сэльчень
её ба. й сэ люд!е й облачи се въ разреши
чюлётины 20 209.
мн.: чюлетины 20.209.
чюстьвно (!) вж. чюветвен
чюя св (204) 1. Чуя; възприема със
слуха си звук, глас, шум, говор и др.
й снаха ймь плаче гбр'ко й дУмаше..
кбл'ко пУста Сыхь годйнь. й чакахь да
чюи твой гла 40.3236; й чювьстьвно
зоьё, което мбже члкь да ей разУмЬе
нгегово:о чюв'ство. сйрЬ, да вйды
го съсвбйте (!) очи... йлй да чю?
съ слУхьт' ей 38.283; й по еэн'зи ча,
катб сэдалёчь, ёдвс ймь г-юа гласътъ
11.1036; зашб пакь рё прркь ёремТа.
сэдавна щё да чюемь брьзь конь
дё тйче 18.185; й нЬкоа жена детб
свйрЬха та бЬше видЬла й чюла щб
бЬше рёкль Оома бном(?зи мом'кй
що го плёсна 7.50. И Изслушам. й
не щЬ сты нйкакь думата да м? чюе
5 39; чюх'те лй дйвно чюдо блвёнш
хрпане... амп па кой е тойзи детб чюе
таквази приказень. й да сё не почюди
39.316, Cj ейч'ките д£мы что чюемь V
црква. да гы съберЬ й да ей Ь’красй й
да ей вЬн'чаё дшьта 9.616; ria дУми чю
тп’мень сэ нгего й рече... бь да те Упази
2.10; й тыи като чю тш дУми сэ нгего,
потврьдЬ желаете да го вйдй 2.13. 2.
Чуя; стйгне до мен мълва, слух, думи
узная, науча тогази царь катб чю за
даншла бскрьбй се тврьдЬ. бти защо
го мнеэго любЬше 11.93; й ананасТе
сё говори... мрьт'вь да въекрне още не
смЬ чюле до днёшны днь 39.304; царь
адр1ань., катб чю чё йде стратилата
сэ войскУ. йзлЬзе сам'сй иасреша
5.386; а пбмисль ё, пакь кога чюе
нЬкои члкь. за нЬкого ейл'наго цара
дето йма сил'на войска й навил' mV е
дрйыи царь помал'кь... й стой еэн'зи
члкь й мысли как' бы това та се сторй
33.234; амй й слава йма два съмисла
йлй знаина, йлй незнайка... катб да
чюе нЬкои че ё погыньло елнцето.
а не знае защб е погашало, й това
се зове без'дУмна, слава 33.2336;
защб кога чюемь за сты мнипи какь
полёгл иха скрьбь й мйса й ные тогази
сепой’млтивымё9.61б.З. Чуя, вслушам
се в нечия молба, удовлетвори нечие
искане. й аггль гнь... рё геи... анно
чю тебе гь й npie ти мбл’бата 13.122;
азь чюхь мл5а ваша... й сльзо да
йзвадимь вась, сэ рУ’цЬ дЧавол'скы
35.2656 4. Чуя, схвана смисъла на
нещо; разбера. ами се поносимы.. й
чиним* се книжбвны й Ь’чйтел'ны. а нс
чюемь, что каже на \|/ал*тырь... да не
хвалит* се прЪмКдрыи пр*м8дрост1ю
своею, защо кбл'ко се чйны члкь да
знае той нишо не знае 34.2526.
сег.: led. чюемь 5 29, чюи 40.3236, 2ед.
чюешъ 5 38, 33.233, 33.2336, 38.282, чюеш'
5 406, Зед чюе 5.376, 8.556, 9.616, 11.81,
18 18G6, 32.2242, 33.2326, 33.2 3 362, 33.246,
38 282, 38 2832, чюе 5.39, чюе 33.234,
39.316, 1мн. чюемь 9.6162, 11.846, 34.2526,
чюё 11.1076, чюеме 15 1556, 31.2166,
чюеме 15.1556, Змн чюете 11.916, чюетк:
31.2166, Змн. чюа 15.146, чюать 18 196,
34.2496, чюетъ 36 2726; имперф led. чюа
11.10362, Зед. чюише 33.2345,1мн. чюьх'ме
18.1926. Змн. чюиха 5.28, 15.154; аор.:
Jed. чю 2.15, 7.54, 11.96, 11.104, 17.17062,
17 171, 32.22662, 32 230, 35.2656, чюхь
3.19, 5.38, 17.171, 32.230, 35.2656, 40 3236,
ч1?хь 17.171, Зед. чю 2.102, 2.13 , 2.142,
3.17, 4.2 36, 4.256, 5.29, 5.296, 5.342, 5.3 76,
6.42, 7.536, 8 595, 9.64, 9.69, 9.74, 10.766,
17 1666, 17.167, 17 168, 17.1726, 17 176, чю
2.11, 5.30, 5.35, 5.37, 5.386, 6.42, 6.47, 7.51,
7.516, 7.526, 8.56, 8.566, 9.636, 9.66, 9.73,
9.74, 11.91. 11.932, 11.986, 11.10162, 11.103,
13 1222, 15.135 6, 15.13 8 5, 15 1 416, 15.144,
15.145, 15.146, 15.1482, 15 I 4862, 15.15462,
32.231, 33 2376, 33.2432, 33.2436, 36 2696,
36272, 37.2812, 39.2965, 39.302, 39.307,
39.308, 39.309, 39.3116, 40.322, 40 3226,
40.3232, чю 6.48, 7.53, 11 996, чю 37.281,
1мн. чюх'ме 9.75, 15.1556. чюх'ме 18.190,
чюх'ме 17.176, 18 1926. 37.2756, 38 2916,
2мн. чюете 11.1076, чюх'тю 18.201, чюх'те
18.203, 18.2066, 32.226, 32 231, 34 2536,
39.309, 39.316, Змн. чюха 5.396, 8 58,
9.72, 9.746, 11.92, 11.966, 12.115, 15 1386,
15 14362, 15.146, 17 176, 36.2716, 37.2756,
37.280, чюше 15.15262, 33.2376, чюха
33.237; плусквамперф.. Зед б£ше чюла
7.50, бЬше чюль 13 124; форми от перф.
тип led. с'мь чюла 17.1726 Зед. ю чюло
1.8, 1мн. смё чюле 4.236, см! чюле 39.304,
Змн. съ чюле 33.2376; бъд.: 2ед. щёшь да
чюешь 2.10, щешь да чюешь 17.1666, 1мн.
щё да чюемь 18.185, З.мн. щьть да чюать
18.190, 18.201, щьть да чюеть 18.1926; пав.
2ед. чюи 33 243, чюи 39.3016, Змн. чюйтё
6 446, чюйте 7.50, 36.269, чюйте 12.1096,
15.1416, описат. 1мн. да чюемь 9.61; прич.:
мин страд, ед.: м чють 18.196.
чюя сс св. (10) 1. Чуя се, стана дос-
тъпен за нечий слух, й зосима
кбл'ко мбжеше течаше й приближй
се кбл'кото мбжеше гла да се чюе
да под8ма чилЪкь. й начё да вйка
тврьдф. 17.166; защб въ онова врЪме
Gixs1 царЗе еллйны й мнеэго ббгеэве
йма/S’. й йме хртын'ско не давах8 да
сё чюе нйкакь 9.756. 2. Чуя се, бъда
чут, удовлетворен (за молба. искано
и поду. й дбйде ms’ гла сэ нбёто й каже.
като си рёкль чю ти се мльбата recori’e.
й стори тй бь по твоа воли 39.311 3
Чуя се; стана известен, знаен. й какь
да ти рекь оче как ва беза коша чини й
вь корабь й по пьть дето nt сь с чюло
нй йде това безакон'ство 17 1696.
сег.. Зед. сё чюе 9.756, се чюе 17.166; аор.:
Зед. чю съ 5.396, се чю 33.237, 34.249,
39.2996, са чю 39 3076, чю се 39.311; форма
от перф. тип: Зед. сь е чюле 17.1696, бъд.:
Зед. шё да сё чюе 18.1936
III
шадръван м. (1) Шадраван, водоскок,
фонтан й рЪкЬх й кладенщи, й чешми,
й шадрьватпе й сйч'ки воды щото са за
животь на людаете сэ ба даров анш ато
гы бол£р1ето зара аспри продавать
31.2196
мн.. шадрьваюё 31.2196.
шега ж. (1) Шега; израз, който предиз-
виква смях, закачка, й прЬз' сйч'ки
нощи бдън.е й мол'ба чйнихь. й
вь ?ста тъхны, сё уал'мы чьгЬха s’
замань. й нйкога йзтЬзе сэ тйх'ны
8’ста, празча д8ма йлй шёга. нй ймах»1
грйжа за н£кои работа що ё земльна
на тбизи св£гь 17.1646.
ед.: шёга 17.1646
шест числ. бр. (1) Шест, 6 йсэаннь
кртль. сториль бЪше три гбдинь, й
ш[есть] мци. въ адь 35.2646.
ш[естх.] 35.2646.
шести числ. редно (И) 1. Шести,
който следва след петая, който е на
шесто място. й хс дойде прЬди пасха
шесты днь й^вьскрЬсй лазара 34.250;
й кога бы ча шёстыи. глёда платонь
спроти морето. йвй ms’ се ма-еёи на
морето содалёчь. кбд'кото до сёд'мь
стады 37.280; шестое зарьчаше бж!е.
дето да не пожалишь жен? блйжномК
й съсЬда твоего, нито пакь др» 'сms’
нЬкомь1 члкЬ1 1 66. 2. Като същ. Само
ср Шестопю; нещо, което идва на
шесто място при изреждане. казамё
й шёстото. да рёмь й сёд'мото. дето
ё где найдбше ха еэша царге хытрге,
въ пёгцера лй йлй на дрл’го мьсто
33.2446. 3. Само ср. За означаване,
че нещо идва на шесто място при
изреждане. имаме да пйтамё... петое
что имь назнаменЬ’вахЬ’ дареэвете имь.
шёстое, какь. разЬ’мЪше и занёсшие
таквйзи дареэве 33.238.
ед.: м. шестым 2.96, 34.2496, 34.250, 37.280,
шесты 34.250, шесты 37.279,*38.2876, ср.
шестое 1.66, шёстое 33.238, 33.244, чл
шестото 33.2446.
шестокрилат прил. (3) Шестокрилат,
който има шест крила. шестокрил.
й тй девет'тЬ чйнсэве нбны на
трй чйнсэве раздйлйват' се по три.
й прьвыи чйнь ё шёстокрытаты
серафг'ме, й мнсэго бчй дето ймать
хер^вгмы 11 83. шестокрилати
ангели. Серафими, ангели от висш
чине шест крила. бс що си стбриль нбо
й земли й дето сЬдйшь на херЬ’вгмЬ, й
стбрил' си шёсто_крылаты аггле лето
не прЬетанЬ’вать, амй поюгь 4.246.
мн.: шёсто.крылаты 4.246. шёстокрылаты
11.83, шесто крилатаа 18.1996.
шнгувам се несв. (1) Шегувам се, взе-
мам някого на подбив, подигравам се.
а мом'ците йгоаиха й шипваха с[е] съ
нгего й смЬаха MS’ се й бынха го. а той
ейч'ко съ радеэ пргемаше й трьпЬше
40.322.
имперф.: Змн. шиг^ваха с[е] 40 322.
ширина ж. (1) Ширина, един от разме-
рите ка всеки предмет, широчина.
й пакь ё й без'плът'нь. сй_рЬ. не йма
плъть катб члкь. й не знае м»’ се нй
длъжина нй ширина, нй гльбина
И 826
ед.: ширина 11 826.
широк прил (8) 1. Широк, който има
голям нагречен размер, й рёкоха
ей мёя^ себЬ кси пакь да копае на
др£го мЬсго, ами ё тЬ’ка тбизи гробь
доста ширбкь й гльббкь, да г?римё,
й онази мрьша да нс смрьдй, агб ако
б?дю това сто тЬлб. бь щё го йзвади
8.575.2. Широк, който е с определени
границы на напречен размер, й царь
навъходоносорь, тогази нЬкогы
направи образь злать. выебкь бЬ
лак'тЬ, X й ширбкь, в, лак’те 11.916.
3. Широк, койтс има големи размери
и заема голямо пространство;
просторен и на?трЬ сЬднь царь
съсйч'кыте (!) болЬре на нЬкое полЬ
широко 39.3016; защо сэнази иёщера
б’Ьше широка, й тамо на стань падах#
члци пътници й чюждйн'ци, й тамо
бца родй ха 33.2446.
ед.: м. ширбкь 8.576, 11 916, ж. широка
33.244-6, ср. широко 7.52, 14.1272, 33.237,
39.3016.
шия ж. (7) Шия; част от тягото на
човека, която свързва главата и
трупа, й ?зеха оногова мрамора, й
привёзаха го на плата бном?зи мом'к?.
й метнъха го ? дъно морето 11.101; й
главата мк бЬла като вльна. й к^сй до
шййта досёгать космыте ms’ 17.166.
прЬклоня си шията. Смиря се;
проявя смирение, покорство. макарь
й ако ей прЬклонишь катб еръпь
своата шйа, й др?го, ако и пепель
ей постёлишь. макарь й катб мсэусй
да се постить й ймашь вражд^ на
нЬкого кога се ей постйль нйкоа
польза йлй помощь ймашь сэ гбизи по
34.255; хватя се за шията (някому).
Прегърна през врата (някого). й катб
йдЬше icaaKVMb посрЬщна го анна, й
хватй се за пйлть ms'. й ре, сега вид!
бти мё блвйль гь бь тврьд! 13.1226.
ед.: шйа 34.255, чл. плата6.486, плата 11 101,
шиата 11.1016, 11.102,ш1ать 13.12.26, шймга
17.166
шум м. (1) логине памет с шумом.
Изчезне споменът безславно. й
попйта аггла кой са fia гпдйне. й рё
ми аггль. Tia са дёто се не надЬаха на
ба нито имаха Та на пбмошь сёб'Ь амй
се надЬах': на свое болЬр ство. зарадй
тй д^мамь (!) прркь двдь на у ал б, в. й
каже погына паметь, й. сь iiiS’mcj а Ть
въвЬкы прЬбываеть 32.231 б.
ед.: пй'мы 32.2316.
шума ж. (2) Шума, гъста дребна гора,
храсталак, шумак. й лов'ци кога
лбвёть лбвь, й ищй’ть sebpie по ropie
й по дол'чины, й по гьсто шк’м!е. й
кога ь’ловёть лбвь, и сЬкак'ви гадины,
й тогйва се врьнать s’ дома си със'
голЬма весел'ба 31.215.
събир.: ш#ше 31.215, 31.2196
шъпкание ср. (2) Шептене; тих, едва
доловим глух говор; шепнене, шепот.
не ше веки, да сё чюе нигде, йлй
пб?чен1’е, йлй сказаше за дшьта добро,
амй токе сё плачь й въздьшгЬше й
ш'п'каше й лелёкаше й грйженГе
18.1936.
ед.: шьгГкаше 18.1786, ш'п'каше 18.1936.
шьпна несв. (1) Шъпна; говоря тихо,
едва доловим о; шепна това рёче й
сэбрьна се на истокь. й двйгнь си
бчйте й рк'цЬте. й начё да се моли й да
шьпне 17.1675.
сег.: Зед. шьпне 17.1676.
щ
ша несв. (1289) 1. Ща, изпитвам
желание за немо, иским. вйдиш' ли
какь дЬ’ма Ть по конець думата ей.
не рёче ако щёте ако не щете ёлате
с.тЬдь мене 16.158; й царь рё. ка моа
ръ’ка сйч'ко е, ищй что щёшь да тй
дар'/ва 7.54; а кэаннь това не шЬше,
нй cnSTbi, нй конге, амй ходЬше
смЬрёно, и пбканЬше се на нчёше
12.109. 2. Ща, спомагателен глагол за
образуване на бъоеще време и бъдеще
време в миналото. та щё да даде бь
на нгеговите стьци, й щё да цртв^ва
н£ тЬ въвЬкы 32.227; да наврьши три
гбдйнь. да нё бы сега плакала за на. й
тогази щёмь ж. въвё 13.123; й мнеэго
жёны пепразны щьть да се з’бы.кть сэ
гладь й сэ жьд>'ван!ё 18.1786, защо
катб се прЬстани блжённы касшнь;
й шЬх'мё да м? положи тЬлбто, при
стго савва 14.1306; защб ако [не] бы
ты прЬвариль, да мё помйлКвашь. та
щЬ да ей поП?бж й дшъта й тЬлбто
15.13'56; като щЬха да йдй’ть аплыте
по ейч'кы свЬть й мЬтаах8' жрёбге
ком^ где се падне да йде 36.267. ще
ми се. Ще ми се, иска ми се. Й не ще
векге да йма тогйва да сё щё h!komS
члк!/ жена, йлй на жена да сё щё
мьжь. ами щё тогйва в’ тозй врЬме
сйч'кото да бмрьзне члк^ 18.194. что
шеш тука. Какво правиш тука, какво
търсиш тука; израз при неочаквана,
необичайна, изненадваща поява на
някой на определено място. й рё MS’
[оумень. не знаеш' лй где ей. т8ка
си s’ монастйрь . ctS с'мь т!?ка й азь
irsWeHb несофйть. ами ны скажи что
щешь I'S’Ka, й что ей патйль 11.102; ще
да рече. Значи, означава. й сль’шаи,
бти така чйнимь крть, й що ё мысль,
кога си составишь р^ката на челбто,
й пакь свбдимь ю на срцето. това ще
да рёче. какь Ть нашь 1с хс снь бжш,
б’Ьше й бь ё 16.160.
сег.: 2ед. щёшь 7.54, 9.69, 10.78, 11.856,
11.906. 11.936, 12.10961, 12.1136, 15.135,
17.1666. 19.20764, 39 307, 39.308, щешь
9.66, 11.101, 11.102, 12.117, 15.135, 18.190,
19.2075, 19.208, 31.223, 32.231, 33.2426,
щёшь 36.272, Зед. щё 11 105, 12.113, 18.193,
38.282, 38.2826, ще 18.179,18.1916,38.2826,
ще 18 1'79б, ще 38.282, 2мн. щёте 16.15862,
щЁте 18.189, 18 190, 18.1906, 18.2046,
36.2696, щЁте 9.716, 39.310, Змн. щъть
18 1866 имперф.: Зед. _ц£ще 8.56, 12.109,
18.1876, 33.247, Змн. щ£ха 17.1696, 32.228;
аир.. Зед. ще 36.270, щё 40.3206, Змн щёхэ
12.120, 32.226. щЁха 32.2316; безл.: сег. Зед.
сё щё 18.1942. се шё 39 3016.
щета ж. (1) Щета, загуби на нещо
полезно, вреда, съмрьть та е на
праведници голёмо добро, а на
грЁшници голёмо зло, й велйка щета
31.219.
ед.: щета 31.219.
щит м. (2) Щит; старинно оръжие
за отбрана срещу кор-ля, апрели,
уоари. вйдишь лй със' как’во орьжТе
сйл'но чйны велйкыи црь й бь, свойте
людУе войны, не дава й жслёзнК рйзи
йлй лъкь, йлй гйш'ка, йлй сабУа, йлй
щйть, йлй др£го нёщо. ами чтнаго й
стго крта. той е й сабУа й п!?ш’ка, й
щйть, й лъкь, той е за сйч’ко 6р’?жУе
бтгочьстивом8' хртУанйн1/ 16.1586.
ед.: щйть 16.1586?.
що мест, въпр., нареч въпр и съюзна
дума (641) I. Мест, въпр. 1. За изра-
зяване на пряк въпрос при запитване
за предмета, неща, явления; що,
какво. й попита го, та мй каже, со
члче, що ей сториль та тоизи смрадь
со тёбе йехбди 2.11; й рёче ей збеима.
гпжде моа, щб ймашь й шо находишь
да идёшь 17.1716; що щёшь авво
збеиме... що ти се мни със’ грЁшна
жена да ю зйдишь 17.1666. II. Нареч.
въпр. 1. За изразяване на пряк въпрос
за причина и цел, защо, що. й рё Mtf, на
свад’ба ей зовань, що сё не радКвашь
7.50; со чёдо що мё така млбго
йспытКвашь 2 96; со коё си мёсто
ты брате, й що ей дешьль па нашьть
сыромаш’кыи монастйрь 17.1646.
2. За изразяване на чувства във въз-
клицателни изречения; как, колко
много, й щб сё надЁахь да вйдимь
голёмо добро, а азь дочакахь сега
голёмь скрьбь. й голёмо зло 3 5.261. III.
Съюзна дума. 1. Въвежда подчинена
определителми изречения; що, който,
дето, защб ако й потеглих’мё постны
щ’ть щб минь’вамё й до днёска,
амй сега додё дёнь да почйнем* ей
16 1576; товз що тй йсповЁда сйч’ко.
бче сты. заклйнам' те във’ ха спаса
нашего, нйком8 да кажешь 17.173;
йз’бавй мс со тУа злыны шб нападать
на менЁ 39.3006; й попита ёдногб
що мё срЁш’нь 17.1686; амй спей й
MCKS’nri ми д^шьть що е загыньла 2.10.
2. Въвежда подчинени допълнителни
изречения; щото каквото, какво. ами
сё роди люты дгаволь ламУа. та ката
днь йзлази, й йде людУе. й щб намЁри
39.3106; йстинны бе ты знаешь сёкым#
члю' на с^пето щб м? е 39.311; така
е й члкь самов ластень, шо щё а той
чйни 38.282. 3. Въвежда подчинени
допълнителни косвеновъпросителни
изречения; що, какво а 1соаннь катб
чю тбизи плачь попйта прбхора що ё
това 6 42; й ш да бы быль дббрь члкь,
й со добра рейда, та бы казаль йде си
й що ей 2.11 4. Въвежда подчинени
обстоятелствени изречения за мяс-
то; където, докъдето. й бь да те,
сэвёже nocKoptf. амй дотика шо си
дошьль врьнй се назадь 3.186, и
наедно пойдбмё до трьгьть, и тамо
що ё црква бго_рбдична пойдох'мё
до нт?а 3.195. 5. Въвежда подчинени
обстоятелствени изречения за при-
чина; понеже, защото, че. а там Mtf,
под£ма, та каже. срам мь ё бче, що с’мь
работала срамотно 17 168. рё eMtf гь со
невидимо, блжёнь есй еу’статУе що ей
прУёль стбе кршенУе, й грЬхсовете ей
бчйсти 5.306 6. Въвежда подчинени
обстоятелствени изречения за
количество: колкото. а бнТа вльхвы
вдйгнаха се й напрасно въскбчиха. й
поп.тЬниха шб могбха мйе й жены
й дЪца 39.3166; й пойде въ (ер.тймь,
й писаше цароьо показа, й щб б'Ьше
mS’ даль царь жлътйци. раздЬлй гы по
монастырете свой 14.129. нема що да
сторя. Няма що да сторя, безсилен
съм пред нещо. това катб чю царь,
й нёма векге шб да стбри сэ йдь й сэ
лютина. катб бы пб'смЬань сэ црцата.
амй напйса на стго, й на царита (!)
таквбзи ocS’Aeme сицйлъ 39.308: ни за
що. За нйщо. й катб една къща красна
без' покрбвь, ничто нефёла нй за щб
така ё й хртйн*скаа вЬра. ако нёма
законь й работы хртТан'скы, ни за щб
нЬё 15.156; ни от що, От нйщо. защб
сэ мёне да се почьтёшь до вЬка амй
затова ти каза да сё не оуплашишь
нй сэ щб 5.306; тькмо що. Свързва
самостоятелно изречение, което
означава единственото ограничение
на съдържанието на предходното;
само дето, й ейч'ко добрб, й правда
бЬше S’ нгего. тьк'мо щб не б'Ьше
кртень, амй бЬше елтйнь 5.28; що
годЬ. Колкото и да е, поне малко;
колко-годе, що-годе. той болЬзнава да
бы шо годЬ добы ль, а др’а’ги са весел мть
със' нгеговьть дббывь 31.2156; й кога
доб16 щб годЬ едно йлй двЬ, а той
йше да доб1е. г 31.2206; що ми ище
срьдцето. Каквото пожелая. й рё
ми аггль, тбизи ё пьть пррчьскы, й
сЬкы дёто се сэричё сэ своа волк, й ни
стори ей щб Mis’ йще ерцёто, амй й бще
си снагьта пореши 6а ради .32.228.
що 1.4, 1.46, 1.52, 1.66, 1.7, 1.76, 1.82, 2.964,
2 103, 2.Юб3, 2.11’, 2.12, 2.1262, 2.133, 2.14,
2.146, 3.162, 3.1662, 3.17б3, 3.1864, 3.1963,
3.20, 3.206, 4.216, 4.22, 4.22б4, 4.23, 4.244,
4.2453, 4.25б2, 4.262, 4.266, 5.27, 5.28. 5 303,
5.306’, 5.312, 5.316, 5.33, 5.346, 5.35, 5.356,
5 3 65, 5 3 763 , 5.38, 5.3 86, 5.393, 5.3 96, 5.40,
6.41, 6.416, о.42, 6.43, 6.446', 6.45, 6.456,
6.473, 6.4762, 7.504, 7.506, 7.51, 7.52, 7.5362,
7.546, 8.552, 8.56б2, 8.58, 8.594, 9.61, 9.616,
9 62б2, 9.636, 9 61, 9.65, 9.686, 9 692. 9.696,
9.70, 9.706, 9 7162, 9.736, 9.746, 10.766,
1188, 11.926, 12.119, 15.1336, 15.136,
15.150, 15.1546, 16.157, 16.1576', 16.1583,
16.15 86, 16 1 594, 16.1596, 16.160:, 16.16062,
16.16162,16.162б5,16.1633,16.1636,17.16362,
17.1643,17.16463,17.16564,17.1662,17.16664,
17.1672, 17.1676% 17.1685, 17.1686*, 17.169,
17.1696, 17.1702, 17.17062, 17,17 V, 17.17163,
17.1722,17 1 726*, 17 1 734,17.173 64, 17 1 7463,
17.1752, 17.17562, 17.176, 18.17762, 18 1 782,
18.1806, 18.181, 18.1816, 18.182, 18.184,
18.1866, 18.1872, 18.1876, 18.190, 18.192,
18.19262, 18.195, 18.196, 18.1976, 18.199,
18.1996, 18.201, 18.2042, 18.205. 18.20562,
18207, 31.215, 31.2166, 31.217, 31.2176,
31 218. 31.21863, 31.219, 31.2196, 31.2216,
31.2226, 32.2236, 32.226, 32.2276, 32.2312,
33.236, 34.248, 34.24 864, 34.2492, 34.2496,
342506, 34.251б2,34.2526, 34.2533.34.25362,
34.25462, 34.2556, 35.25763, 35.2582, 35.259,
35 259б2, 35.2602, 35.2626, 35.263, 35.2636,
35.264, 35.26462, 35.2652, 38.282, 38.2836,
38.284, 38.2926, 39.295, 39.296, 39.297,
39.2976, 39.300, 39.3026, 39.304, 39.3046,
39.3056, 39.3 072, 39.3082, 39.3 0 9 39.3096,
39.310, 39 3106, 39.3126, 39.319, щб 1.5,
4.26, 6.416, 6.45, 6.46, 6.476, 7.496, 7.505,
7.506, 7.516, 7.526, 8 55, 8.56б2, 8.57, 8.586,
8.592, 8.59б2, 9.614, 9.616, 9.622, 9.636,
9.666, 9.686, 10.77, 11.97, 12.1156, 12.120,
14.129, 14 1296, 15.1336, 15.1562, 16.158,
18.1776, 18 1806, 18 1812, 18.18Т63, 18.187,
18.188, 18 1 886, 18.1893, 18.1902, 18.1926,
18.19862, 18.2 006, 18.2012, 18 2 03, 18.204,
20.209, 20.2096, 31.2156, 31.2176, 31.218,
31.2186, 31.219, 31.2196, 32.2246. 34.248,
34.24863, 34.2506, 34 2516, 34.253, 34.254,
35.2566. 35.257, 35.2584. 35.2612, 35.2616,
35.2626. 35.26 363, 35.264, 38.292, 38.2936,
38.294, 39.2976. 39.301. 39.308. 39.3086,
39.3 09, 39 3106, 39.3 1 22, 39.3132, 39.3 1 46,
39.3156, 39 3I662, 39.317, 39.3196, 40.3216,
40.3236, що 1.56, 2.963, 2.14, 5.27, 5.276,
6.4362, 6.46, 6.466, 7.49, 8.596, 9.73, 18.191,
18.197, 21.210, 31.2196, 31.2206, 31.221,
32.2236, 32.226, 35.2646, 39.3096, шо 1.7,
2.9, 2.962, 2.10, 2.11, 2.14, 2.15 , 3.17, 3.1763,
3.18, 3.1863, 3.19, 3.1964, 4.22, 4.226, 4.23 62,
4.262, 5.27, 5.28, 5.286, 5.29, 5.296, 5.3 062,
5.3 1 6, 5.32. 5.332, 5.33 62, 5.343, 5.345, 5.3 56,
5.364, 5.3762, 5.38, 5.39, 6.41, 6.426, 6.436,
6.446, 6.45, 6.4563, 6.46, 6.466, 7.496, 8.55,
16.15762, 16.1586, 16 1 593, 16.160, 16 1606",
16.1612. 16.16162, 16.163, 16.163 5, 17 1 6362,
17.16562, 17.166, 17.1666, 17.1672, 17.1676’,
17.168, 17 1 6962, 17.1712, 17.17 1 62, 17.1722,
17.17263, 17.173, 17.1743, 17.175, 17.1765,
18.192, 18.194. 18.1946, 18.207, 20.209,
31.2156. 31.216. 31.219, 34.254, 35.265,
38.2946, 39.2966, 39 3006, 40.322, щб 3.16,
3.186, 17.1706, 17.171, 18.187, 31.2216,
31.223, 32.228. 34.2556, 38.282, 39.2966,
39.311, 39.316, 40.3206, 40.321, 40.3216,
40.3222, 40.323, [що] 35.2646, що (!) 39.318.
щото мест, относ.-съюзна дума (195)
1. Въвежда подчинени определителни
изречения; щото. що, който, дето, бе
дёто си сэпрЬди в£ка. бе млтйвы щотб
сйч'ко дрьжйшь. й сйч'ко можешь
нЬдей ги засрами който са на твоата
сила надЬать 39.3046: й тогйва ще да
рё црь й гь и съдникь правь, на па
щотб са б дёсна страна нгего 18.2016;
а ты твръдЬ си дрьжь ьЬрата хва щотб
си со мЬне най’чиль 39.3066; каква ли
жалость ймать що мй бЬхК съсЬде
мбм'цш катб ме смйслё 39.315. 2.
Въвежда подчинени допълнителни
изречения, щото, каквото. ако
щёте да вы бг8’дЬ печать на челбто
й на дёсна рька. тогйва да вы дамь
щотб ищете 18.1905; амп се вече
не бавы. амй поскбро ела при мЬне.
й да намеришь шото т! е йбтвено
добро 39.3066. 3. Въвежда подчинени
обстоятелствени изречения за при-
чина: щото. защото, понеже, а аНа-
насТе магёсникъ притёче й паде на
нсэзЬте стмй й д^маше. въйстинК. бь
йстЬн'скый е бь твой гесэр'пе. амй
просты ма щотб съгрЬшй 39.305;
врЬме сега е дошло, щотб ты се ббрёкб
да ми си сэсёга начесть помощница
17.171. токо щото. Въвежда подчине-
ни обстоятелствени изречения за
причина; само защото. й да дУха (!)
ймь, бЬлЬгь на рька дёсна й на челбто
замь да нё мбже нй да кк’пи. нй да
продэва токо шото йма бЬлЬгь сэ
бногбва влька 18.1906.
шото 1.33, 1.36, 1.4, 1.662, 1.7, 1.762, 1.83,
5.396, 9.62, 9.626, 9.74, 9.746, 18.178,
18.17862, 18.1802, 18.1826, 18.1836, 18.186,
18.187, 18.188, 18.1886. 18.19064, 18.193,
18.1952, 18.1955, 18.197, 18.1986, 18.199,
18.200, 18.2006. 18.203, 18.2036, 18.2046,
18.20562. 18.206. 20.208 . 21.2102, 31.2 1 662,
31.2 1 7, 31.2 1 76. 31.2183, 31.2186, 31.2192,
32.2236, 32.2246, 32.227, 32.2276, 32.2286,
32.230, 32.231, 34.249, 35 259, 39.2956,
39.3016, 30.3036, 39 304, 39.3046’, 39.3O53,
39.3 0 563, 39 ЗО72, 39 3076, 39.30862, 39.317,
39.319, щотб 1 4, 1 56, 18.178, 18.1812,
18.182, 18 184, 18.187, 18 20162, 18.2046,
31.2156, 31.2166, 31.21962, 31.223, 32.223,
32.2236, 32.22562, 32.2266, 32.2272, 32.2306,
32.231, 39.295, 39.30662. 39.30762, 39.318,
39.319, щото 1.7, 1.76, 1.8, 4.25, 5.35,
16.1616, 16.1623, 16.1626, 16.163, 17.1636-,
17.1676, 17 173, 18.1782, 18.1806, 18.182,
18.18662, 18.188, 18.202, 19.2076, 31.2222,
32.225, 32.2256, 32.226, 32.2296, 32.2306,
32.231, 39.295, 39.2986, 39.319, ЗО.ЗЮб,
щото 4 22. шото 4.226. 5.376. 6.456, 17.171,
18.179, 18.183, 18.1836, 18.192, 18.195,
31.2206, 32.22362, 32.2243, 32.2256, 32.2266,
32.2286, 32.2295, 39.296, 39.29662, 39.298,
39.3186, шото 5.336, шото 5 38, щото 18.197,
18.1996, щото 18.205, 32.2296, 39.296бд
39.3196, щотб 32.228, що[то] 34.2536, що
39.315, щото 39 3196
10
юг м. (1) Южняк, топъл вятър азь
дашиль, прркь видЬхь каже на сънь.
дё йзлЬзоха, д вЬгрове нбны, та ймь
б’Ьше ймето. еЬвёрь. югь. сврбнь. й
зефирь. та повЬаха по морёто голЬмое
18.1816.
ед., югь 18.1816.
юзда ж. (1) Юзда; приспособление,
състоящо се от метална част и
ремъци и предназначено за впрягане
на кон. натовариха камйлы мнеэго.
GvMiaHb й свЬщи, й масло, й йзвадиха
сребрбто сэ юздыте сэ конгете ймь.
й занёсоше сйч'кото i црквата стм!?
архггл# михайл# 11.97.
мн.: чл. юздыте 11.97.
юнак м. (15) Юнак; лице, което прите-
жава физически сила и храброст:
храбрец, герои, й кби навйише на ттае
йгрй. а тте го вЬн'чаваха със' пвЬтсове
о дйвы маслыни, й вбдЪха го пс сйч'ки
трьгь й почйтаха го й дар!/ваха о, зашб
с юнакь та с навйль на сйч'ки игрш
34.252; царю сэ цртво се раз'ейпаха.
вл щи, влчьствэ погуби ха. сйл'юи
сил!/ свою йз’дрьваха, юнаши на сабТа
се прЬдад!/ха а болЬре засыромашаха
20.2086; й рё момата, къ стмк мнеэго
дУма за людТете, та тй не мога ейч'ко
дэказа амй бЬшь юначе поскоро да нё
чмрёшь сэ зла съмрьть 39.3106.
ед.: юнакь 5.28, 5.31, юнакь 5 28, 5 31, 9 65,
юнакь 9.62, юнакь 34.252, юнака 35.263,
зв. юначе 39.3106; мн.: юнаци 9.66, 11.946,
юнаци 11.946, 11 96, юнаци 16.163, юнацш
20.2086.
юнашки’ прил. (1) Юнашки, който се
отнася до юнак, кбл'кото сс й сам'сй
царь чюдЬше за това й дУмаше със'
болЬретЬ си. чйни ми се от! ё юнаш'ка
тазй работа, амй па прилйче катб на
хытрость магтйскы 39.302.
ед.: ж. юнаш'ка39.302.
юнашки11 нареч. (1) Юнашки; по начин,
присъщ на храбрец; смело, й въ това
врЬме, блгочьстивы царь трьнов'скы
1сэаннь, асЬню. снь старим!/
блъгар'скым8’ цар!/ асЬню крЬп’ко
дрьжаше тогази царство, й нйкакь не
Убоа се сэ еэша френ'ци катб прЬёха
цариградь... й скбчи юнаш’кыи сьс'ь
бжте повелЬнТе. й ттрЬТ македон'ска
земли, й сЬрь й аОон'скаа гора 8.59.
юнапГкыи 8.59
юнашъство ср. (4) Юначество, качес-
тво и проява на юнак, храброст,
безстрашие, мъжество. й зарадй
тьоата младо й раз?, й юнаш'ство. не
шЬх' та прЬда на съмрьть 39.307; за
ёдйнь ча ё прЬвратень на зло. за ёдйнь
ча м!/ падна пбсмйванТе за ёдйнь ча мУ
се йз'коренй ейлата й юнашъствого.
члкь г каль пбсмЬдыплйвы пара й пра
й пёпель 31.216.
ед.: юнаш'ство 5 336, юнаш'ство 39.307, чл.
юнашьствого 31.216, юнаш'ството 39.2996.
юнец м. (5) 1. Юнец; млад, още
невпряган вол защо дарь нашь что
приносим ь 6У, нЬ ё йстТе й пйтТе. й
не йще бь сэвны й юн'ци да кблишь,
й ерце да ймашь д’Тавол'ско й лУкаво.
й враждУ междУ себЬ 13.125. 2. Телец,
една от дванадесетте зодии. й въ
прблЬть йма зодТ'е, что ё добыт’кь.
овень, I юнець, й близнець 33.2406;
й вода йма, ракь, й водолЬа, й рыб»',
а земли йма збдТа юнець стрЬлець. й
близнець 33.2406.
ед.: юнець 33.2406. юнець 33.2406; мн.:
юн'ци 9.63, юн'ци 13.125, юн'цы 33.2436
Я
я част, и съюз (16) I. Част. За подбуда.
подкана към действие; я, ха, хайде, й
приерьди гы, й рё мУжТё. гражане, й
послушайте мёне, й постойте 36.2716;
кидЬ сэхбждашь лиге бкаан[н]а. га
сё наёмашь да идешь на нбеа. амй и
почакаи -да вйдимь далй не ще йма
наша работа в' тебЬ 32.230 II. Съюз.
я ... я. Свързва еднороОни части на
изречението или прости изречения
в сложно съчинено разделително
изреченеие при изброяване на раз-
личии възможности; или ... или,
я я. бти сега йма тУка межУ ёдны
людТе. та кога направи нЬкоа работа
дТавол'скаа. и нЬкого члка йзмамы за
нЬкоа работа та мУ и зёме. и м? навт’е
съ дУма та го бсьди а дрУг'Те го людте
похвалить кбл'ко е хьттрь й кбл'ко
знаё да дУма хытри дУмы 18.1806; азь
вамь направихь очи, да глёдате моата
направа по ейчката земли що сь
направиль х!/6аво. а вТё ты наго гвих'те
да завйдите, члкУ добрбто щото йма
той и къща хУбава и йман’Те мнеэго й
рббТ’е много, й жена х!/бава. й дыцерЬ
хУбава. и лбзТе хУбавс. й нив’Те хУбави
й конто добрй, й волове добрй, ёто ей
на таквбзи нагбтвих'те очите 18.2046.
и 17 1746, й 18.1806*, 18.1876, 18.20467,
32.230, 32.2306, 36.2716, м 18.2046-’
яблъка ж (4) Ябълка, вид плод, пйшеть
за нкго кога б'Ьше еднакь млад- въ
оград!/ нЬкЯю. вйдЬ йбльк!/... й fee ю
вър^'цЬтесй й рё. красньбЬшенаглёдь
сэн'зи плбдь й дббрь за йдеше, дето
мёне ^мрьтвы 14,1296; това помЬн?
за адама какь сэпаде защо въкй'си сэ
краешь плбдь, й поглёда сэнъзи аблька,
й фрьли ю. й потьп’ка ю със' нсэзЬте
ей 14.130. злата яблъка. Българско
народно название на Венеция през
XVI1-XV1I1 в., употребено в текста
като название на Римската империя.
догдё са не мйнать, 7, цар!ё на злата
йблька. та чё тогйва щё да сё рбди
ан'тихргеть 18.183.
ед.: ёблька 14.130, йблька 18.183, йблькч’
14.1296, аблый/14,130.
яблъеки прил. (1) злато яблъеко царс-
тво. Българско народно название на
Венеция през XVII - XVIII в., упот-
ребено в текста като название на
Римската империя, четврьтгагь влькь
дёто сс гледаше страшень й грбзень, й
ймаше зьб1'и желЬзчы, й нбк'те мЬдны,
га се показоваше това, злато яблъеко
цртво, защото бы това рйм'ско цртво
тврьдЬ голЬмо. й ако като желЬзо, от!
е желЬзо пейко сэ мЬдь. й сэ сребро, й
сэ злато 18.1826.
ед.: ср. йбльско 18.1826.
явление ср (2) Явление, свръхес-
тествено появяване на някого. й
сэкатб видЬ ёпкпь йвлкнтето аггл'ско
сказа й иа др^гыте епкпы товг видЬше
15 138, й ные сёга так'вьзи празникь,
ймаме й так'в’зы днь, пра^нЯвамё цр*
дето е дошьль да оумйрй сич'кыи свЬть
чтб е ноныи й велйкыи спсь гь нашь
ic хс кой й как' сё зове, огойвлкше.
сй_рё. бж1ё йвлюшё 33.2326.
ед.: ввлкшё 33.2326, чл. авлкшето 15.138
являвам се несв (1) Явявам се,
представят се пред някого, пояеявам
се. амй бь еэша млады не Составьте
амй йм' сё чёсто йвлйваше, й7чаше
гы 7.51.
имперф. Зед. сё йвлйваше 7 51.
явя св. (6) 1. Рвя, разкрия някому нещо.
съобщя. й обрьна се гарь й влка
ёфйм’йн!/ рекоха ймашь ты дома си
таквози добрб. защб не ей йвйль намь
40.3226, а гби мН рё... заклйнам' те въ
йме бж!ё. да нё йвйшь ни да кажешь
нЬкомь’ това что тй азь стбри. нй да
йзлЬзе това сэ твойте fer i догдё съмь
азь жйвь 15.1356. 2, Напривя нещо
да се появи; покажа наяве, явя амй
ти се затова молю вйко бе азь твой
рабь. като ей послышал' мсэйсёа шо
ё быль твой елйй. та ей мейл' кбеты
гсэсифовы сэ земли, така й сега да
йв 1 намь ги ка сич’ки ны чтныи крть
4.246.
сег: 2ед. йвй 4.246, Зед. йвй 40.3216;
форми от перф тип: Зед. ей йзйл’ 4.245,
ей йвиль 30.3206. 40 3226: пов.: описат.
Зед. да йвйшь 15.1356.
явя се св. (132) 1. Явя се покажа се
някъде, пред погледа на някого; появя
се. и положи ей патргар'хь рУката, й
начё да чьтё млтва р^кэполбженна.
й сэ невйдимо йвй се бЬль голубь на
главъта блженном!/ кэанн!/ 12.1116; й
тогази помрьзнь морето като камень
й йвй се ков'чёгь дето бЬше оу нкго
матеёовото тЬло 37.280: да скаже й
за сэсмото йскашё. за онази звЬзда
чтб съ бъше йвйла на хытрьць.те
33 2446; й р#цЬте ей вдйгаше пагбрЬ
й плачЬше. и напрасно видЬ бжтвно
видЬше едйнь аггль й сё йвй, катб
нЬкои младь мом'кь. й свЬти, катб
свЬщь 8.56. // Явя се; дойда някъде.
азь ёс'мь, дето съмь създаль члка.
й зарадй члчьскы реэ, та се йвй на
земли катб члкь, й распётте пргёхь
5 29; й ты зарадй наше спсёгаё на
земли йвй се, й със' члци ей хбдиль
заедно й животь’вать 4.246. 2. Явя
се, проявя се като някакъв. й по
треть! днь повйка царь дУсэклйтУань
нЬкои ёэ мом'ците ей й ре ймь легома
бка[а]нны гесэр'пе. катб се йвй бпор'-
ливь на моё повЬлЬнУе того фрьлих'те
въ бн’зи трапь вар'ны 39.3006; защо
ные сэ мнсэго_лЬтныи npV. такъв'зи
законь ймаме сэ наши бащй. прьвЬнь
да сё боймь ба. второ да почитамё
цра, ако лй се нЬкои йвй ppV да ё
злбмйспьпикь. да погыне 15.1476.
сег.: Зед. сё йвй 13.121, се йвй 15.1476;
аир.' led. йвих' се 5 29, се йвйхь 5.29, се
йвй 5.29, Зед. йвй се 4.246, 9.71, 11.856,
11.886, 11.906, 11.94, 11.95, 11.96, 11.98,
12.1112, 12.1116, 12.120, 13.122, 14.128,
15.137, 15.1416, 15.142, 15.1466, 15.1496,
15.1516, 33.236, 33.2366, 33.238, 33.2446,
33.245, 36.2706, 37.2802, 37.281, се йвй 7.49,
16.1576, 37.2746, 39.3006, се йвй 7.49, 7.546,
9.646, 9.67, 9.68, 9.69, 11.85, 11.856, 11.886,
11.89, 11 95, 11.96, 12.120, 15.1426, 33.2356,
33.238, 33.245, 33.2456, 31211, 38.2876,
38.2885, се йвы 7.51, 39.300, сё йвй 8.56,
11.88, 37.275, 37 2756, 38.28764, 38.2884, йвй
се 9 67, йвй се 9.676, 37.274, 37.276, йвй
сс 9.686, 9.696, 11.87, 11.906, 11.94, 11.95,
11.96,11.103,15.138,17.164,34.253,39.3125,
се йвй 9.69, 36.2706, сё йвй 9.726, йвй се
9.74, 37.2796. се йвй 11 895. йвй сё 11.105,
йвй се 31.221. мвй се 33.245. сё йвй 34.249,
йвй сё 38.2876, сь йвй 38.2876, 39.315, ива
се 40.3216, Змн. йвйше се 10.78, ивйха се
11.1016, йвп[ха] се 11.103. йвпхасе 12.1196,
сё йвиха 31 221, йвйха се 38.2896, се йвйха
38.2926, 38.2932, 38.2936; плусквамперф •
Зед. б’Ьше се йвйль 15.1495, б’Ьше съ йвйла
33.238, съ б’Ьше йвйла 33.2446; форми от
перф. тип: 2ед. си сё йвйль 11.886, Зед.
йви.ч1 се 4.23, се йвйль 5.30, 9.68, съ е йвйла
33.245, се йвйла 33.2456; бъд.: 2ед. ще да
се йвйшь 40.3236; пов . 2ед. се йвй 35.2626;
усл.: Зед. бй се йвйла 33 238, бы се йвйла
33.2452.
яд'л/. (1)Лб, вещество, което причиняв:/
смърт; отрова. й fee согрбва люта, й
йде... й той ча сл^чи се стыи кэаннь
тамо. й стбри кртно блвёше на еэн’зи
йдь въ Астата mV. й йзбави го сэ
съмрьть 6.48.
ед.: йдь 6.48.
яд11 м. (13) Яд, чувство на недоволство,
възмущение. раздразнение от някого
или нещо. й найдё iслан на катб х чайте
тбл’кози нарсэ що бЬха сс събрале
при нкго да слушать слово бжте й
йспльни се кинохрь със' гол-Ьмь йдь
6.446, товэ катб чю царь, й нема векге
щб да стбри сэ йдь й сэ лютипа. катб
бы пб'см Ьань сэ црц ага 39.308; й трёт.а
о ейла ярость. сй^рЬ йдь й лютость,
катб каже й бгослбвь григбрУе. да
сё йдз'ваме на дУавола 33.233; това
думайте мнйкь. а царь се помрачи сэ
йдь, й сэ гнЬвь, й рё на елй ыте ей да
гб збодьтъ съ коша 39.299. имам яд
на някого. Гневя се, ядосвам сс на
някого. да сё йд^ваме на дУавола й ка
нгего наша лютость да т'щаме... а нЬ
на члка да ймаме йдь дёто е създаше
бж’Уе 33.233.
ед.: йдь 5.27, 6.446, 7.53 . 33.2334, 36.268 6,
39.298, 39.299, 39.300, 39.308, йдь 7.536
ядене ср. (3) 1. Ядене; това, с което се
храни човек; храна. а тУе ей Шемаха
мал'ко йстипё... а др^гы с^хбйж'ба
натопена i водица, а пакь др^гы пе
зёмаха нйщо тьк'мо сэблЬкло що
на себ’Ь чбеяха. й йдене ймь бЬше
трЬва 17.1656. 2. Ядене, поемане на
храна, хранене. рё ймь Ус. ймате лй
нЬчтб за йдене тй’ка. й т!е mV дадоха
рыбы пёчены мал’ко й сэ йчёль i мёдь
38.2886.
ед: йдене 17 1656, 17 1766, 38.2886.
ядение ср. (14) 1. Ядене; това, с което
се храни човек; храна рёче ей зоейма,
чё со тбл'кова годи нь тё бе не потрЬбй’ва
ли сэблЬкло, йлй ЙденУе. й тУа MS’ каже.
двата хлЬбсэве що тй казахь, йдох' гы
за, si. гбдйнь 17.172; й ако тй ар'тиейва
сэ йденУе го дай го на сиромасы да
йдъть 1.46; й рё mV маноё, постои iVKa
да тй донеей йденУе да тё погостимь
11.886. // Образно, ами й тёбе даде
сет а видЬнУе да знаешь что ё йстйна,
детб щёшь да кръмишь ейч'ките людте
със' твойте "Vera, със' йденУе дёто не
загы^ва на вЬчныи свЬть 12.1106.
2. Ядене, поемане на храна, хранене.
вйдЬ вбльк4/... й "?зе ю въ pVnbre ей. й
рё. краскь бъше нагледь сэн'зи плбдь
й добрь за идеше, дето мёне кмрьтвы
14.130; по cVxo бЬха дошлё сйч'ките.
й сэбыградиле, й не пйцаха ничто за
потрьба или за йдеше да клйзе i градь
11.96; члкь има сэ дшк пбкань й сэ
тЬло. й дша желае сЬкогы добро, й по
волн бжта да живи по любы, а мноо
идкше ненавйди 34.2546. 3. Ядене,
сготвена храна, гозба. й в' тойзи ча
дойдоха. г. гемлще й влЬзоха да сё
поклонкть в' чёр'ковата ctmV та катб
видЬха онази гоз'ба бще тбпла й
хубаво мерйше. рекоха межей1 себЬ си
ёлате да йзЬдеме тсва сфбн'гато.. й
намЬсто това а[де]н1ё щё кхпи масло
й свЬщи й доне щемь ctmV кбл'кото е
врЬдча тази гоз'ба 39.3П6.
ед.: йдеше 156, 11.886, 1196, 12.1106,
14.130, 17.172, йдёнТе 17.1Мб, 3 8 2 8 963,
39.318, йдйше 34.2546, а[де]н'1ё 39.3176, чл.
йцешёто 1.46.
ядовит прил. (2) Ядовит; които изпитва
раздразнение, гняв, яд; гневен, ядосан.
тй дкмы като чю архТёрёи раз'гнЬва
се твръде. й скбчи мдовйтъ да £б1е
апла 36.2696; й пакь възнёсе ме на
тврьди ыбнЬи, й погледна й видЬ
тамь начел'пици бЬсобв'скы кмётове,
й гпдар!е д’йвэл'скы старёшены.
й бЬха тамь дкхоове, ковладши, й
ккр'вар'скш, й мдовйтш 32.2286
ед.: м. йдоврть 36.2696; мн йдовйпи
32.2286.
ядосувам несв. (1) Ядосвам; пред-
извиквам яо, гняв, недовояство у
някого; гневя, защб види бь че не
хбдимь право кам'то нкто. зарА’ това
се раз'ерьжда на на. й оукарй'г.а ни катб
6; ща свое чёдо нъ тол'кова не наказква
на кбл'кото ные шёго йдбе^ваме 1.4.
сег.: 1мн. йдбсКваме 1.4.
ядрило ср (1) Широко грубо платно,
прикрепено към мачтата на кораб,
за да се ускори движението му при
появата на вятър. й еэша ты_с!/щници
токо mbxV да йлЬзкгь въ кораб'ть, й да
вдйпйть идрила, да йдУть 15.1436.
мн.: йдрила 15.1436.
ядувам се несв. (2) Ядосвам се;
изпитвам чувство ча неооволство,
възмущение. гняв; гневя се. каже й
бгословь григбрТе. да сё мд!?ваме
на дЗавота й на нюго наша лютость
да т’щаие.. защб гои нась стбри й
прЬстьпих'мё бжш заповЬдь й той па
йз' рай йзвёде.. й зарадй нкго даде
намь бь йдг да се йд>/замё на нгего
33.233.
сег.: 1мн. се й'д^вачё 33.233; пов.: описат.
1мн. да сё йдйаме 33.233.
яждь от стб гагти несв. (4) Ям, поемам
храна. й архггль михайль пойдё... й
речё Mis’ станы й йждь. й поглёда шла
й видЬ при въз'главЗето mV прЬснёць
топль 11.90; й двдь прркь рё, за Йды.
ндыи хлЬбь мей тъзвзлйчи на мё
кбвь сй_рЬ. 1оуда йде хлЬбь хвь, й
ха прЬдаде 38.2906. не ядите говна.
Не говорете глупости, не. дрънкайте,
не дърдорете! йзлЬзоха три члци
йз'ь 1ерлимь да думать рауёюю дкмы
мир'ны да се кмиржть... й payakie ймь
рё. вие не идите говна, тьк'мо като ё
парь рёкль така да бкде 11.91.
пев.: 2ед. йждь 11.90, ижь 11.90, 2мн.
идйте 11.91; прич.: сег деят. ед.: м. йдыи
38.2906.
яздя несв. (12) Яздя; себя на гърба на
ездитно животно и накравлявам
движението му; яхам. й даде го сэць
mV да сё оучй на кн!га й пристави
със' нкто сл'агы да м? елхгквать, а тби
да нзди на конь 12.1086; й аггль гнь
стань прЬ мклето mV, дёто го йздЬше
й не пкщыпе го да йде напрЬ 33.242;
вчёра пЬшь дойде вь виОаша, да
въскрЬси мр1 гваго. а днёска йз’дЬше
й дойде въ 1ёрлимь да пркемлге
распёпе 34.249; й гони го. й тёче додё
СЬ ЙСНОТИ й кбнкть, й сэн'зи що йзди
5.286.
сег.: Зед. йзди 5.286, йзды 9.676, мзди
12.1086, йздй 18.1946, 39.315, Змн. йз'деть
9.68; имперф.:Зед. йздЬшс 18.1946,мз'дКше
18.195, йздЬше 33.242, 39.3156, йз'дЬше
34.249; аор.: Зед. мзди 9.б8.
яйпе ср. (3) Яйце; обвито в черупка
валчесто тяло, което птиците
снасят. й тУа катб йсцЬлЬ. й занёсе
ctmS’ дамУанх, Т. йица й заклё го въ
йме хво, да гы %ме 10.766; й рё. да
погрЬбете стго дамУана блйзЯ при стго
кбз'ма. защб, не «’зё ййцата зарадй
цЬна. ами гы е £зёль, зарадй йме бж’Уе
10.77.
мн., йица 10.766, йица 10.766, чл. ййцата
10.77.
як прил. (5) 1. Як, който притежава
физическа сила, мощен. прУёх' нкго
катб члка. а сега мё е стра катб сэ ба...
й прУёх' го катб слабаго, а сега се бою
катб сэ юнака йкаго 35.263; вйдЬ рё
нбёто че сь сствбрй (!) ётб ёдйнь конь
бЬль, дё йзлази йз! вратата нбныи. й
сЬдй на нкто члкь същи йкь катб й
правО-С^дникь, й навйва на сйч'кото
18 1946 2. Karri о същ. Як, силен
човек. раувай се крте... защо сэ твоа
ейла вьз'мбтУт' се царУё, й навивать
на ейл'ны беэр'цй. раувай се крте,
на мки йкость, на слаби помощь,
на блгочьстивУи люде помощь да
побЬдъть й да надЬлЬжть 16.163. 3.
Як; който се отличава със здравица,
твърдост: крепък (за металу защото
бы това рйм’ско цртво тврьдЬ голЬмо.
й йко кате желЬзо, бтУ е желЬзо
пойко сэ мЬдь, й сэ сребро, й сэ злато
18.1826,183.
ед.: м. йкь 18.1946, йкаго 35.263, ср. йко
18.1826, сравн. пойко 18.183; мм.: йки
16.163.
яко1 нареч. (3) 1. Яко, с всичка сила,
здраво, царь... довЬлЬ да посЬкьть
аОанасУё... а стго свезаха йко, й
зазвориха го въ тьмницата 39.3056.
2. Яко: с усърдие, прилежание,
старание, тогози бжУа... найде го... й
въвЬде го вь цркбвь. й сэтогази наче
да сл1?жи 63 йко. й пронёсе се д£ма
за нёго по ейч'кы тойзи 1радь 40.321 б.
3. Яко, в силна степен, твърде много.
й стыи сумёсэнь... привйка недЬйте
мё амй мё сэставЬте да си доврьша
млбата... й да ей прЬда дйпьть да ей
й’мрёмь. защо с'мь йко бблень 2.12.
йко 2.12, 40.3216, йко 39.3056.
яксЯ нареч.-предл., нареч.-съюзна дума,
съюз (9) I. Нареч.-предл. За срав-
нение, за означаване на подобие;
като, както, подобно на. й прркь
двдь зара: тогбзи дУавола, рё. вы же
йко члци Эмирате, й катб ёдйнь сэ
кнезь пад'щ/вате 11.836; пръвЬе 66
прЬхб дитъ проповЬдникъ й повЬд^’етъ,
гредei/ща цра. та же аб'Уе приходи' й
самъ цръ. тако бЬше й чтный пртча
нко проповЬдникъ хс же ё'стъ цръ
33.2466. II. Нареч.-съюзна дума.
яко ... тако. Въвежда подчинени
обстоятелствени изречения за начин
и сравнение; както ... така, й пакь
прркь iqal'a каже за ха... й йко агыгць
прЬмо стрйп/щомУ его без'гласны
тако не сэврьзаеть ^сть свой, ещрё,
каже кога воде гь агне да го закблеть.
й като агьн'ць, сй_рё сэвёнь стой
й не д^ма като го стригьть 16 161.
III. Съюз. 1. Въвежда подчинени
допълнителни изречения; как, че.
й пакь прЬм^дры каже соломонь...
съмрьттю без'чьстною oci/ди ёго. рё
66, йко бж’Уи снь ё. сй_рё, каже...
ёлате да го сэсъдимь посрамлкна
съмрьть, защб рёче, че с'мь бь, й бжги
снь 16.1616; проповЬдникъ, еще не
б£ проповЬдалъ. прЬвстикъ (!). еще
не 6Ь прЬвъзвЬстйлъ. йко гредетъ
хс 33.2466. 2. Въвежда подчинени
обстоятелствени изречения за при-
чина; понеже.^ защото, че. й да пЬе
уал'тырь... чтнаа прЬ гмь съмрьть
прЬпббнй ёго. азь оусн& й спахь. въета
нко гь заступит' мё 37.280.3. Въвежда
подчинени обстоятелствени изре-
чения за условие; ако, в случай че.
когато. гь та ё дббрь й помилова ни
щё, й прост!! ни щё йко з'грЪшимь
18.1776.
йко 11.836, 16.161, 16 1616, 33.2466,
33.2546, йко 16 161, йко 18.1776, ико
33.2466, 37.280.
чкост ж. (8) Якост. физическа или
духовка сила, издръ жливост; мощ.
стыи нёсторь .. вйды л!еа катб 8бйва
тбл’кози люл!е, й цар' се веэелй със'
нкгова йкость 9.65; йдэё. дхбвниче
збсиме. бь да йз’бавй на сэ сьблаз’нь,
й Сэ лр'Ьльсть. й да ни ?чюва, й да
ни дадё йкость й rptпость да се
ЙфЪпймь на добрб 17.168; й б'Ьше
й на ььзрасть и на йкость доста, й
хвали, амй й на дшёвна йкость бйше
мнсэго похвалкнь. защб се чюваше Сэ
ки'р’вов’ство, и сэ мнсэго йене й питое
9.62; ра^вай се крте. . защо сэ твоа
ейла вьз'мбгб’т1 се царте, й навивать на
ейл'ны беэр'цй. раувай се крте, на йки
йкость, наслаби помощь 16.163.
ед.: йкость 9.622. 9.65, 16.163, 17.168,
18.1886, 38.292, йкость 32.2246.
ям несв. (103) 1. Ям поемам ядене,
храна; храня се. що ей сэставиль
законь монастйр'скьш, да се постй до
довёра, й да й дёмь по ведньщь. а тбизи
чловёкь сумеешь, раз’валЪ, й не йде
прЬз* ейч’ка нёли, ами ей дава йстёто
по сыромаси 2.106,11; й постёше съ
сэ нейи до пела й 8’зимаше анафора,
й йдЬше дв! ъ'н’гти хлЬбь й двЬ чаши
вода niaine 40.321; й донёсе, й сэстави
трапеза на еэша воине й сл^жаше ймь
й т!е като адЬха, та гы глёдаше стыи
5 346 И Употребявам,използвамнещо
за ядене, като храна. 1(?да рё. гпже
цр’пе кби ще при хлЬбь йска камикь
да йде 4.236; й тта мЧ каже.. Сэтогази
насамь, трЬсица ймь що ё йма т^ка
по ш-стыни 17.172. 2. Ям; разкъевам
някого, за да го погъяна. сэ злФ намь
денте ллачемь за нбшь да дойде нощь
да сё скрыемё да нй нс нахбдЬть
влъцште й меч'ките. да нй не йдьть
жйвы 18.1936; й раз'иди се царь, й
п!?сти др^гы войне, к. зверообразны,
чтбто йд'ёп. людте. й рё ймь. йдетё й
вые раз'кьсайте йхь, й жйвы ги пойще
37.2756. яде ме грижа. Безпокоя се,
тревожа се за нещо. кота ходите
по законь гвь, тогйва се раёва бь й
агглы нкговы, а когй прЬстьпаге
закон’ бж1‘и, тогйва ме грйжа йде
зарй това 20.208; ям на елзавелина
трапеза. Съгрешавам. а ’кэаннь това
сйч’ко раз'бра й разй’мЪ й м1?жьскы се
дрьжаше, й рё на епкпыте. съберЬге
се свещенници мрьсны дёто стё йле
на трапеза ёл'завелина. й да вы рек?
докога хромы да ходите на два #мове
ваши 12 115; ям хлЪб. Ям, храня се. й
прйз' тьзи нощь царь й нкговь брать,
й болире царевы сэ йдь й сэ грйжа
не могбха нй хлЪбь да йд?ть, нй да
зас.тЬть 7.536; й землйта да вы дадё
плбдь свой й овбщге пблско рбж'ба
да вы дадё. й да идёте хлЪбь вашь въ
сйтость 11.107; ям хлЪба на някого.
Ям нечий хляб; прехранвам се, пре-
живявам благодарение на някого. й
пойдоха на цара й рёкоха ms'. .. стбриха
едйнь з’гсворь ейч'ки люде, който
твой хлЪбь йдй’ть при твее цар'ство,
що съ киёаове. й начел'ници 11.926.
сег. led. ймь 13.1216,ймь 17.172,2ед. идёшь
11.88, идёшь 11.1 Об2,12.115,17.1716, идешь
17 169, Зед. йдё 2.10, 2.11, 4.24, 7.53, 9.61,
11.88, 11.936, 12.113, 18 196,20.208, 20.209,
33.246, 34.2546, 36.2686, йде 4.236, 12.1186,
йде 5.276, йде 33.2345 йде 38.284, 39.317,
йде 39.3106. 1мн. йдёмь 2.106. йдёмь 9.606,
йдёмь 11.106 йдемь 18.192, йдемь 34 248,
2мн. йдёте 11.1072, 18.2046, идёте 18.203,
Змн йдъгь 1.46, йдйь 7 536, йдУть 10.786,
11.926, йдьть 18.1896, 31.216, йдьть 18.192,
йдьть 18.1936, йдьть 18.196, 18.204, 18.206,
йдъгь 32.227 идк’ть 37.2756. имперф.: Зед.
йдъше 2.106. 34.2502. йд’Ьше 2 126, 11.1046,
36.272,40.320,40.321,40.323, йдёше 40.323,
Змн. йдЬх92.1 Об, 37.275, йдЬха 5.346, йдЪха
17.165; аор. led. идо 12.113, 17.1716, йдох’
17.172, Зед. йде 6.466, 6.48, 10.77, 11.902,
38.2842, 38.289’, 38.28 962, 38.290, 38.2906,
йде 11.94, Змн. йдоше 10.786,11.8762, йдоха
38 2896, йдоха 38.2896; плусквамперф.: led.
б4 й'ль 15.146; форми от перф. тип. 2ед.
сы йль 38.285, 2мн стё йле 12.115, Змн. са
йде 18.1966, са йле 18.1986; пов.: описат
Зед. да йде 11.886; усл.: Зед. бы йль 34.250,
38 2826; страд.: сег. Зед. се йд? 33.234.
яма ж. (3) Яма, изкопано в земята
място, дупка, трап. й събы се дь’мата
двдУ nppKtf что рё. рбвь йскопа й паднъ
въ HMtf дете ю йскопа 10.786; тогази
црца повелФ да го Р?рет' оу зъбель
cS’xb... й казаха црцп, й црца повелЪ
да го йзвадеть йз' сэньзи йма 4 24
копая яма под иякого. Копая яма
някому; подронвам авторитета на
някого, злепоставям някого. а др^гы
ако ё н-Ькои старёшина, а пакь млады
ако йма а ттё копаить йма пб' нгего да
го еэфрьлить сэ почесть, й старте то
не почйтать й не тачат* го нй за що
31.217.
ед.: йма 4.24, йма 31.217, Sms’ 10.786.
яничарски прил. (1) Еничарски, който
се отнася до еничарите. начелб да
каже тУр'скы зове се й ага иничар'скы
5.28*.
ед. • м. нничар'скы 5.28*.
яр эи. (9) 1. Въздушното пространство
над земята, яр. й катб 61. аггль. а той
бы дтаволь и посЛФ того спаднъ сйч'ки
чйнь нгеговь й едны постйгнъха въ
адь, а др£гы сэсташе на землю сёгбр-b а
др!?гы tf вода, а др^гы на йрь 11.836; й
збеима... пойсправи се мал ко да вйди
що сё мнеэг о забави на мол'ба. й видЬ а
чё вйси на ирь, едйнь лак'ть о землйта
17 1676; землйта не мбже векгё зло
да трьпй. възд^хь щб е на йрь та са
е бмрьсило до самото нбо 31.2196. 2.
Яр, стръмен бряг, стръмнина. й сбита
капища съббрюваха сс й ciaHtfBaxtf на
пёпель. а йдолыте бФссЗв'скы naraaxtf
й строшавах!/ се. а бЬсоовете 6-braaxtf
по tips’. й CKVM'Ttxtf 15.1396.
ед. йрь 11.836, 33.2356. йръ 15.14С, йрь
17.1676, йрь 31.2196, йрь 33.235, 33.2406,
йрь 39.3116, raps’ 15.1396
яре ср. (1) Яре, малкото на коза, козле.
й бтидё гедесэ й закла йре, й сварй
го, й #зё едйнь прЪспёць. й прйнось
донёсе тона агглк да йде 11.88.
ед., йре 11.88.
ярем м. (2) Ярем, название на една ст
зодиите - Везни. й въ прблЪть йма
зодтё, что ё добыт'кь. бвень, I юнець,
й близнець. а въ жётва е ракь, й лъвь,
й д-Ьва въ есень ё йремь, й скор'ша,
й стрЪл'ць. й въ зйма ё кбзщрбгь
водолЪи, й рыба 33.2406; й тти
четырите стихти, дето сь на тоизи
свЬть, ймать раздЬлгени збдта, й
сэг'нь. йма збдта три, лъва й скор'ша й
кбзс\рбга. а въздУхь что ё на йрь йма
й той три збдта овна, atetf, й йр'ма. й
вода йма, ракь, й водблЪа, й preotf а
земли йма збдта юнець стр-Ьлець, й
блйзнець 33.2406.
ед., йремь 33.2406. йр'ма 33.2406.
ярост ж. (1) Ярост; чувство на силно
раздразнение, недоволствч. гняв. й
трётта е сйла йрость. сй„рЬ йдь й
лютость, катб каже й бгословь гри-
гбр'тё. да сё йдй’ваме на дтавола й на
нгего наша лютость да п^щаме, й того
да х^лимь 33.233
ед. йрость 33.233.
ярьм вж. ярем
яръмникм (1) Образно. Впрегатен до-
битък, подяремник. яремник. а оучени-
цитё катб си възлагаха рйзите на
жр-Ьбёто. что назнамен^ва... казах'мё
как' сме ныё йрь мнйкь сэ сйч'ки езыци
хрттане. й сты аплы, послани быха на
на сич’ки езыци щб смё. й Hatf чиха ны
й наставиха, й въраз(/мйха 34.254.
ед.; йрьмникь 34.254.
яръмнич прил. (3) син яръмнич. Мал-
кото ча впрегатно животно, чюх'те
ли й pastfM-bx’Te ли оти за на хрпане
Ha3HaMeHtfBa бнова жр-Ьбё сынь йрьм-
ничь, как' смё со мнеэго езыци 34.2536;
раувай се тврьд-Ь дьщи стсэнова. й
проказ^ваи дьщи 1ёрлймова защо
црь твои, йде оу тебЬ крбт'кь... й
въз'сЬдиъль на ж0.бс белю, детб се
зове сынь йръмничь 34.249; речЬте
дътиере Скоковы, ёт# цръ твой чё йде
i тебЬ крбткь. й ьъсЬднъль на ж'рЬбе
белк сна йр'ъмнпча 34.252.
ед.: м. йръмничь 34.249, мрёмничь 34.2536,
йр'ъмнича 34.252.
ясли мн. (3) Ясли; оградено място в
обор, където се поставя сено за до-
битъка. и тамо родй гпжда бца. Та
нашего iv ха. й положи го въ нелй. что
б£хт1 тамо, направени да привё зевать
добыТкь 33.237.
мели 33.2356. мели 33 2355, 33.237.
ясно нареч (1) Ясно, разбираемо, й за-
щбто е добрЬ да потайшь нЬкоа тай-
на црьска работа, а бжта работа да
проказ^ватиь, й на стыте бжш что сь
чинйле добрЬ е й пбббно е таено да
казх'зашь. затова дрьзнъхь и азь 15.1326
мене ) 5.1326.
ясте ср. (2) Ястие, ядене, гозба. а тбизи
чловёкь сумесонь. раз'валЬ, и не йдё
прЬ?' сйч'ка нёлта, ими ей дава йстёто
по сыромаси 2.11; амй й послушай
мёне стар'ца молю ти се що тй принесб
мал'ко сё йстёто да^к!?сиши 17.1746.
ед.: чл. метёте 2.11, истёто 17.1746.
ястие ср. (43) 1.Ястие, сготвена храна,
ядене, гозба. и оуготьи аввак(?мь
сочиво варено да сэнесё на жьтваре...
оуср£те го архггл' михайль на п)?ть.
й рс м^. прркь ав[в]ак£мь това йспё
занеей прркь’ дашил!/11.936; й въ сбита
днй вь ёдйнь день £зёха ебша сл^гы
стик1 нЬкоа гбз'ба да ^гбтветь... й тамо
сЬдпаха й чакаха да се сэпечё онова
йстте 5.366; й аггль тогази ей ^г!?ди
патеры# при меебто. й йзлЬзе бэг'нь
йз' еэн'зи камикь й съжёже онова
йстте 1188. // Образно, за тьзи гбз'ба,
й прркь двдь рс хлЬбь аггл'скыи,
й хлЬбь нОныи защб сё това йстте,
ей jib. сё тта д(?мът ноны, та растё дша
члк# 9.61; амй ные щб смё блвёни хвы
рабы, ёлате да ппабнйзамё добрЬ... й
да се насытиме со дымите що ё црьско
й еоно йстте 9.61. 2. Ядене, хранене.
поемане на храна. амй й на дшёвна
йкость бЬше мнеэго пствалтёнь. защб
се чтбваше сэ кь’р'вов'ство, й сё мнеэго
йстте й пипе 9.62; кол'цйна"? болесть
въпадньха сэ бсз'мЬр’нс испе й пйпс
11 1066.
ед. йстте 2.106, 2.126, 5.366, 7.52, 8.556,
9.6Р, 9.62, 9.756, 11.88, 11.90, 11.106,
11.1066, 11.108, 13.1216, 13 1236. 13.125,
15.1316, 15.1336, 15.143, 15.1566, 17.165,
17.1726, 18.2026, 32.228, 33.2366, 34.25562,
38.2896, 38.290, 38.294, 39.295, 39.3186,
40.322, м'сттё 9.61, 11.936, мсттё 9.61, мстте
11.94, йстте 11.996 йстте 13.1216, 13.1256,
чл. нсттёто 38.290
истице ср. (3) Ядене. малко количество
храна. а тте ей Шемаха мал'ко истице,
кби кбл'ко йщеше. кби хлЬбь мал'ко
зёмаше. кби смокйны мал'ко взимайте,
а дрт?гы стт’хбйж'ба натопена водйца
17 165; й пойдё въ пустыни, й &ё си
мал'ко йстице,кол'ко да живы 17,1656;
й въ ёдйнь днь, ёдйнь кал^герь ЙзлЬзе
вьнь, й завари го, че си дава й< тицётс
на сыромаси 2.106.
ед.: истице 17165, истице 17.1656, чл.
йстицёто 2.106.
яфаЛ/Я(2) Яфа. й съ помощь стго еёйде
стльпать по море, дорй до йфз' скёлз
й до рам ель грб' прЬвари гемтата.
еёйдоха нЬкой на скелйта мбр'ска на
йфе на онова мЬсто й намЬриха еэн'зи
стльпь 39.3126.
йфг 39.312 б2.
З1 числ. бр. (17) Шест, 6. й тамо
ёмётньха дашила. й прЬбы У бн'зи
ровъ, з, днй 11.936; й събраше се,
з, ёпкпы ёгуп'тьскы със' попове й
д'Гаконе, на четь до к 12.1136; й кога
стори, з, мци. й бстави ю анна на
землю да ю байта може лй проходи
13.1226. ИВ състава на сложно числ.
зт. Шестнадесет. 16. si. годйны,
сторй I? тьзи пустыни, да се бори със'
моа пбмысль като със' люты звЬрсэве
17.1716; а сэ, si, годйнь насамь до
днёшныи день, мир'на быхь 17.172.
s 2.12. 4.24,11.916, 11.936, 12.1136, 13.1226,
15.1536, 15.154, 35.2656, з 19.2076*, si
17.1716, si I7.1723.
я11 числ. редно (18) Шести, мца,
WKTOM'epia з слово на стго апла Обмы
7.49: чюдо, э. велйкыи црь йститань
въ ёднб врЬме помысли да ^зме со
мбщите ctms1 димйтрпо 9.71; за icS’ca
навшна га s 11.876*. // В състава на
сложно числ. зт. Шестнадесети. й
прос дави 6а. й пристава се въ шёс ты ча
дне. мць ное, зт 37 2 79; мца того si памё
стго апла i ёмлйста, матвёг 37.2736.
кз. Двадесет и шести, мца. того кэ,
мчше стго й славнаго велйко. мчнйка
димйгрТа м^ротбчиваго 9.606. Д мз.
Шест хиляди осемстотин и седми. й
вь лЬто, Д саз въ цртво палесэлбга цра
събраше се йнсаци сэ монастйрь. да сё
наговбреть какь да стереть за сэнъзи
всада 11.1026
з 7.49, 9 716, 11.876*, 17.1656, 17.166,
33.244*. з 7 49,si 37.2736, si 37.2736,37.281,
si 37. 279, кз 6.41, кз 6.41, 9.6U6, 33.24062,
39.3116, соз 11.1026.
7 числ. бр (24) Десет, 10. й не б'Ьше
сторйль бще, 7. гбдинь, а той оста
сыраче без* баща 39.2976, й видЬ, б,
реэг эвена главьта ms’ 18.182, й £ц Ьнйха
се, й йё Ть сэ нйго арав^на.Т, гроша
7.496 И В състава на сложно числ. ат.
Единадесет. 11. дали ё йстйна йлй ё
лъжай тойзи съмйсль зовё се помыслы
й чтбто чинить й работеть, ria силы,
ai. ейч'ко ради 8 мьть. оаботжть 33.234.
вт. Дванадесет, 12. S’ монастйрь сЬдЬ,
вт, гбдинь 14.130, ет. Петнадесет,
15. й сЬко дръво приносЬше рож’бы,
ет, на сЬко врЬме, слакь й разлйчны
32.2276. йт. Осемнадесет. 18. й когы
порасте гемрпё, бы, до. йт. гбдинь. а
той стань cnaxia S’ цара д!ссклит:ана
39.2976. Д. Десет хиляди, 10 000
жёлае да стечё Д, грбшеэве. а когй
добйе атб ms’ знае ерцето на, 7, йлй на
гр, грешове 31.2206
7 7.496, 18.182, 18 1 832, 18.183 6, 37.2786,7
11.976. 14.1302, 31.2206, 32.2276, 39.2976,
39.3176, hi 14.1266, 15.141, 39.2976. вг
6.426, 11.935, 14.130, 17.1685, д 31.2205, et
32.2276, ат 33.234, 38.2876.
711 числ.- редно (5) Десети, йскашё 7
33.2456*. И В състава на сложно
числ. зт. Седемнадесети. й прбсгЬть
е сэ фёр’варь. зт. до, йт, мата 33.2406.
йт. Осемнадесети. й сэ, ш. ма!а, до
кз. анкета, зовё се жьтва 33.2406. пт.
Деветнадесети. й пакь назадь пйше S’
битеиска кшга, гла. От, за правёднаго
лота 31.2216.
7 33.2455, зт 33 2406*, 40 324, йт 31.221,
33.24O62, О’ 31.2216.
7 числ. бр (9) Шестдесет, 60. й
сэпрьр’Ьнь като йзл’Ьзе со 1ёрлймь,
й дойдё еь ёфёсь, бЬше стбриль
годйнь, 5, мци, й ейч'ки нюговы,
годйны, рк. й "з, мць 6.48: спротй
стые горы аОон'скые, далёчь, до J
пъприща йма ёдйнь бегровь зовё се
Л1?гь11.1006. // В състава на сложно
числ. xjs. Шестстотин шестдесет
и шест, 666. а печатать йма пйсмена
й речи, x^s. 18.1906; та йма имена,
х^£ 18.) 906. fae£. Хиляда овеста и
шестдесет, 1260 азе ги ща стбри
з гбдинь, и стбри ги шь Т, годйнь й
половина йдй ги ша стори, fac]i дни
та за. касЗ днй щё да на7чи сйч’кыте
люд1е да нёмать на ?мь да вЬрЬвать
чё е това антихршть, амй си крыаше
дТавол'скыте хытринй 18.186.
5 5.28, 6.48, 11.1006, 11.91, ,асЗ 18.1863, х5з
18.1906".
л числ. бр. (1) В състава на сложно
числ. ио тисуще. Седели тотин и
седемдесет хиляди, 770 000. й пойдё
юавь, й rptчете евреете чтб 6txtf
тьк мо вь 1ёрлймь... й вь it/дёю найде
нареэ’. хро тыси’ще. й сбста много
мЬсто й люд!е нечьтёны 11.896.
ро тысЬще 11 896
О* числ. бр. (10) Девет. 9. тогйва щыь
да прш.тЛь, о, чйнове. сй_рЬ. вое-
воды нбные. агглы, й арх'гглы, й
прЬстбл'ници бжш. й кмётове прьвы
гпдвы, сйлы, много^бчйт аа херйЫмы,
й шестб_крилатаа сераф(мы. да
Угбтветь й да направеть страшный
прЬстоль бж!и 18.1996. И В състава
на сложно числ. нО. Петдесет и
дееет, 59 катб дойде У палестйню
й пойдё при стго беоктиста, й тамо
сЬдъД, те. й по пУстиню, з, гбдинь.
й въ велйкь’ лавр)/ стбри, нй, годйнь
14.130. сО Деветдееет и девет,
99. кой с члкь о ва, дето йма р,
сэв'це. й заг»[би] една о гЬ й ньлй
е оставиль, с» [bhJ горъта. й бтиде
слЬдь зап/беньта й на[иде] ю, й зё ю
11.816. рнО. Сто петдесет и девет,
159. й йзлЬзее (!) црь кон'стан'тйнь
й сЬдс на свои прЬстоль. й о една
страна нтем8, сЬднъше сты они, рн».
й о дрУга страна нгемК, сты оци, рйо
15.141. ей». Двести четиридееет и
девет. 249. ре бЬсь, смО. годйнь. й
апль ре. ты лй ей войска повдйгньль,
й тбизи нары» на на 6.43.
О 11.822, 18.1995, н<3 14.130, с» 11.81 б4, рнй
15.141, смО 6.43.
о'1 числ. редно (5) Девети. зарадй т!
дУ'мамь (!) прркь двдь на уалб, О, й
каже потлна паметь и. сь шЬ’мсЗ а
гь въвЬкы прЬбываеть 32.2316. //В
състава на сложно числ. »1. Девет
надесети. й пакь яазадь пйше S’
битёиска кшга, гла. 5i. за правёднзго
лота 31.2216 к». Двадесет и девети.
амй послушайте блвёнш хрпане, щб
каже въ кшга iosa, ко, гла 31.221.
5 32 2316, 35.2656, 40.320, Щ 31.2216 кО
31.221.
Българска академия на науките
Институт за български език
Проф. Любомир Андрейчин
Руска академия на науките
Институт по славянознание
РЕЧНИК
НА КНИЖОВНИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
НА НАРОДНА ОСНОВА О Г XVII ВЕК
(върху текст на Тихонравовия дамаскин)
Главен редактор вне. д.ф.н. Евгения И. Дьомина
Коректор на увода Любов Ионева,
останалата част от текста е редактирака
и коригираиа от авторским колектив
Формат 70x100/16, печатни коли 73,5
Предпечат Валентин Траянов
Издателст во „Валентин Траянов"
Книговетко платно Platex, sто.
Печат и подвързия „Образование и наука” ЕАД
София, 2012
ISBN 978-954-9928-62-4
9 789549 928624 >
A*v,
на шижсвнжя
български езиг-с
ка народна
ссноэа
от XVII век