Author: Мурдаров В.  

Tags: български език  

ISBN: 978-954-01-202

Year: 2007

Text
                    

Владко Мурдаров 99 съвета българската граматика ПРОСВЕТА София
© Вдадко Данаилов Мурдаров, 2007 г. © Буни Йорданов фипчев - художник на коридата. 2007 г © Веселин Цаков Петров - художник оформител, 2007 г. © „Просвета - София” АД, всички права запазени ISBN 978-954-01-202W
СЪДЪРЖАНИЕ Съветите продължават... / 3 23. Други недосегаеми наименования? /43 24. Странното имитираме / 45 25. Едно неоправдано маниериичене / 46 26. Разните годишнини / 48 27. Членуваните сложим наименования/ 49 28. Странните географски имена /$0 29. Особените географски наименования / 51 30. Лувър: Лувъра или Лувърът / 53 31. Особено прозвищата / 54 32< Новите обръщения / 56 33. Колебания около госпожата /58 34. „Сметка в лева” / 59 35. „ Три деня отпуск” / 62 36. Числктелнитс за лица / 63 37. Външно противоречие / 64 38.,Jiaü-българският празник *' / 66 39. Нам *най-най... / 67 40. Стари трудности с числата / 68 41. Нови трудности с числата / 70 42. Числителните имена-дълги и къси / 72 43. Членуваните чиелителни имена / 73 ПЪРВА ЧАСТ / 7 1. ..Добра вечер!”/9 2. Всичко за газа и газта / 10 3« Всичко за нефта и нафтата /11 4. Кога отпуската е отпуск? / 12 5. Модерна живопис / М 6- Да смениш рода си /15 1. Мой/люя роднина / 16 8. Частка/ *астем tfiup.tta превозвач /18 9. Всяка/всеки вторник сутрин J 19 10. Дуксозна/луксозен душ-кабина ! 21 11»Новият/новото НПК / 24 12. Проблеми с еврото / 25 13. А големите вълни? / 26 14. Пол и граматичен род f 28 15. Баси, басове; щати. щатове / 29 16. За джинсите и дънкнте / 30 17. Какви капричии? / 33 18. Медийни неволи / 34 19. Ползата от пълния член / 36 20. Свобода при членуването /37 21. Сложни мисли за членуването / 38 22. Недосегаемите наименования? / 41 3
44, Трудните ЧНСЛИТСЛНИ редни / 74 45. Тези трудни години / 75 46- За отпадащите мсстонменни форми / 77 47. Пак около местоимснията / 78 48. И пак за местоименията / 80 49. Други грешки с местоименията / 81 ВТОРА ЧАСТ / 85 50. Озадачаващите поздрави / 87 51. Неочакваните представки /88 52. Обърканите представки / 90 53. Чуждите представки /91 54- „Как да отреагирам?" /92 55» „ Искам да сяезна " / 94 56. Глаголи в съкратен вид / 95 57. Може да мога i 97 58» Трябва да трябвам / 99 59. Диалектни увлечения /101 60. Въпреки очакванията / 103 61. Късо - дълго? /105 62. Между диалекта и разговорната реч / 106 63. Вече нс може / 108 64. Учтиви докрай /109 65. Граматика в поздравите /111 66. Запазената дистанция /112 67. Форми на заповедта /114 68. Акцент върху заповедта /115 69. Условност и учтивост /117 70. Бихте ли казали така? /118 71. Степени на деликатност /119 72. „ Поканвате се да присъствате" / 120 73. За особените страдателни форми/121 74. Вносната благодарност /122 75. Усет за време /124 76. Използвайки деепричастнята/125 77. Родени от глагола /127 ТРЕТА ЧАСТ /129 78. Неочакваните словосъчетания/131 79. За новородените наречия / 132 80. За честите и т.н, и т.кар, / 134 8L Разни вметнати неточности/ 137 82. Преглътнатият предлог на / 138 83. Преглътнатият предлог« / 139 84. Разменените предлози /140 85. Обърканите предлози / 142 86. Изреченски неволи /143 87. Против логиката / 145 88. Кой пристигна? /146 89. „ Фирмата разполагат " /148 90. За странното 1001 нощ / 150 91. Особена грешка при съгласуването /151 92. Ние е тебе се обичаме / 152 93. „Мене ми трябва ** / 154 94. Тя, истината, е следната ! 156 95. „България-това си ти"/ 157 96. „На дневен ред корупцията "/158 97. „ Сме яи в началото на криза? " I 159 98. За дразнещата бъбривост /161 99. Хитрините на интервюирания / 162 ЧЕТВЪРТА ЧАСТ /165 Показалец на разгледаните думи, форми и изрази /167 Показалец на разгледаните изречения / 185
СЪВЕТИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ... Когато в началото на това десетилетие издателство ПРОСВЕТА отпечата моите първи езикови съвети, си обещах, че в скоро време ще предложа на читателите да прочетат по-конкретни препоръки» свързани с отделни области на българската реч. Обещах си това, защото си давах ясната сметка, че в много сфери при употребата на съвременния български език има големи колебания. Обещах си го, защото си мислех и за постоянните телефонни обаждания и за многото писма, които получавам, все с молбата да бъде обяснено или нещо ново, което се е появило в езика ни, или нещо отдавна познало» но прилагано обикновено неправилно. Вече много десетилетия с моите колеги езиковеди се занимаваме с тези съвети. Посочваме каква е грешката, която се допуска в реч * та ни» обясняваме какъв трябва да бъде правилният избор, даваме в научните и в популярните издания препоръки как българинът да използва родния си език, за да бъде най-добре разбран. От началото на 2000 година приех да възродя по Българската национална телевизия предаването си ЕЗИК МОЙ,,,, за да мога отново да кажа на широката аудитория онова, което ние, езиковедите, непрекъснато повтаряме от години. В края на 2004 година във вестник ДЕМОКРАЦИЯ ДНЕС възродих и рубриката си НЕПРОТИВОЕЗИКОРУГАТЕЛСТВУВАЙТЕ, в която по друг начин се опитах да сторя съ- щото. Общо ми се щеше да вярвам, че по тези различни пътища всички препоръки ще стигнат до много хора и ще бъдат чути, за да може да се избягват поне онези грешки» които най-много и най-често дразнят. Постепенно обаче значително стесних кръга на хората, към които са адресирани даваните съвети, защото вече загубих надеждата, че действително всички ще пожелаят да се вслушат в онова, което по някакъв начин засяга родния ни език. Или защото си мислят, че всичко в него нм е ясно, или защото никога не се замислят по подобни въпроси, макар непрекъснато несъзнателно да демонстрират, че не умеят да се справят с речта както трябва. В тази книга вниманието е насочено само към една област от съв * ременния книжовен език - граматичните норми и неумението ни да 5
ги прилагаме в речта си. Идеята ми е чрез нея да помогна с препо- ръките си на всички да изграждат образцова българска реч и при писане, и при говорене. Позволил съм си да се върна към някои съвети, конто вече са включени в първите ми книги от тази поредица, затцото постоянните колебания и грешки, които наблюдаваме, подсказват, че трябва казаното да се повтаря многократно. Правя всичко това, ръководен от мисълта, че обясненията, дадени тук, все пак ще достигнат до мнозина. Не само до хората, конто и без това се дразнят от допусканите грешки и чийто брой не е малък, но и до много от онези, конто ги допускат. И така пред вас е книгата 99 СЪВЕТА ЗА БЪЛГАРСКАТА ГРАМАТИКА, родена както досега със съдействието на издателство ПРОСВЕТА, която ви поднасям с надеждата, че въпреки всичко моят глас, тоест гласът на онези, които се занимават със съвременния българския език като с научна материя, ще бъде чут. Заглавията на някои материали, включени в книгата, са написани специално за нея, защото в телевизионното предаване ЕЗИК МОЙ. даваните обяснения не носят специално наименование. Повсчето от материалите, публикувани в рубриката НЕПРОТИВОЕЗИКОРУГАТЕЛСТВУВАЙТЕ, обаче са запазили названията см, за да може читателят по-лесно да се ориентира при тях. И тук включените съвети условно са разделени в три големи дяла въз основа на тематиката, представена в тях. И тук за улеснение на читателите в края, в една четвърта част, е включен показалец на всички разгледани случаи, на всички думи, форми, изрази и цели изречения, които са били обект на внимание. Предлаганата книга е продължение на започнатия опит да се покаже какво е състоянието на речта на съвременния българин, за да му се помогне да се справя успешно с иея. Давам си сметка обаче, че нямада бъдат много онези, които ще започнат да се поправят, ако я прочетат. В такива случаи си казват думата и произходът на човека, и навиците му, и средата, в която се движи, и представата му (дори и неосъзната докрай) за това как би се представил най-добре пред другите чрез своето слово, И все пак продължавам да се надявам, че поне онези, които прочетат книгата, ще се замислят върху речта си. Това все ще бъде няка- къв напредък в сравнение със самодоволните твърдения, че всичко във връзка с българския език ни е ясно, за да последва засечката при първата дума, която трябва да се употреби, при първото съгласуване в изречението, което трябва да се осъществи. Приятно четене! Февруари 2007 година Авторът 6

ПЪРВА ЧАСТ която се разглеждат затрудненията при избора на различни граматични форми на имената във връзка с конкретни обстоятелства и колебанията при употребата им в съвременната книжовна реч. е

1. „Добра вечер!“ Един от поздравите, конто постоянно предизвикват големи възражения у съвременния българин, е Добър вечер! Обикновено възраженията му се свеждат до формата на определението, употре- бено в него, като винаги се припомня, че съществителното вечер е от женски род и заради това и прилагателното, съгласувано с него, също трябва да бъде употребено в женски род. Заради това днес често в речта иа мнозина може да се чуе и поздрав „Добра вечер!", особено ако той бъде разширен в изречението, например „Добра ви вечер!“. (Ще подскажа, че някои дори решиха по същия модел да създадат и свой поздрав „Добра привечер!", но той се възприема все пак като твърде маниерен и заради това не може да се наложи масово.) Обяснението за смущаващата форма на определението се крие във факта, че в миналото съществителното име вечер е било от мъжки род и много по-късно се е променило вероятно и под влияние на думи като сутрин или нощ. Поради това и съгласуването с прилагателно име в мъжки род от самото начало е било съвсем оправдано. Доколкото целият поздрав обаче, както и почти всички останали, наложили се в речта ни, се е запазил като своеобразно клише, което не подлежи на промяна, в този случай определението носи информация за историята на съществителното име, за която инак няма откъде да научим. Като доказателство за историческата промяна придумаха може да се посочи и съчетанието Бъдни вечер, където прилагателното също е употребено в мъжки род. Затова ми се ще да посоча, че вместо да се дразним от странния вид на наложилия се поздрав, е по-добре просто да приемем, че в речта ни той пази своя архаичен характер, свидетелство за богатата многовековна история на езика ни. 9
2. Всичко за газа и газта Разговорите за руския газ в последно време поставиха наред с всичко друго и един чисто езиков проблем. Обадиха ми се много хора с въпроса от кой род е съществителното газ и как трябва да се казва - руският газ или руската газ. Отговорът ми е по-особен, защото в езика ни има две същест- вителни имена. Едното е газ, което е мъжки род, а другото - газ, е от женски род. Когато съществителното е от мъжки род, то бе- лежи или вещество във въздухообразно състояние, което няма определени форма и обем, или извличаната от земните недра материя, използвана като гориво, в химическата промишленост и т.н. Затова се казва земен газ, отровен газ или боен газ. Именно във второто си значение съществителното понякога неправилно се използва в женски род. Тази дума има форма за множествено число и затова се казва например задуша ивн газове. Когато думата газ е употребена в женски род, тя означава или течния петролен продукт, употребяван за осветление, или гори- вото за отопление, осветление н домакински нужди. Характерно за това съществително е, че то не се употребява в множествено число. Като доказателство, че съществуват думи газ и в мъжки, и в женски род, ще посоча, че в български има и две прилагателни имена, образувани от тях - и газов, и газен. Едното е образувано с наставката ов, а другото - с наставката ен. Обикновено в езика им наставката ов се залепя към съществителни имена от мъжки род, а наставката еи - към съществителни от женски род. Газов се употребява в съчетания като газова инсталация, газова бу- тилка, газово находище, а газеи, използвано много по-рядко, се среща например в газена лампа. Тъкмо това разграничение при съчетаването на прилагателните показва още по-ясно кога с какво значение се употребява съществителното газ. Или, ако трябва да бъдем по-точни, какво означават двете съществителни газ в българския език. И след като имаме предвид значението, ще изберем едната или другата дума. Подобно разграничение се прави и при /фуги съществителни имена в езика ни, например при прах, което се среща и в мъжки, и в женски род в зависимост от значението, което се влага в него. 10
Така се е стигнало отново до съществуването в езика ни на две думи прах, макар че те имат и значение, което е едно и също и за двете, а това още повече затруднява при употребата им в изрече- нието. И така отговорът ми е, че в съвременния ни език с думата газ в мъжки род може да се използват само съчетания като природен газ, а газта в женски род е продуктът, който употребяваме в до- макинството. Като говорим за думата газ, ще ми се да припомня и за нейното присъствие в сложни думи като газостанция или газстанция. Тоест веднъж в думата е използвано едно съединително о, а друг път то липсва. Когато се движите по пътищата на България, ще срещнете и двете думи, защото хората, които са изработили табелите с тези надписи, не са били единни в избора си. Ако се ръководим от модела, възприет в думи като бензиностанция, би трябвало да дадем предпочитание на газостаниня. Именно това е моята препоръка, за да се стигне до еднозначно обозначение на обектите. 3. Всичко за нефта и нафтата Въпросът за думите нефта и нафтата не е сред наи-актуалните» защото в историята на езика ни не само се е достигнало до разграничаването им по форма - едната да е от мъжки» а другата от женски род, но и по значението, което се влага в тях. Днес с думата нефт се назовава петролът» тоест земното масло, докато нафта е наименованието на петролния продукт, който се използва като гориво, като разтворител и др. Разбира се, съществителното нефт в нашия език е от мъжки род, защото завършва на съгласна и по това се отличава от поло * жението в сродни езици, където понякога е от женски род. При нафта завършекът а естествено налага думата да е от женски род и в този случай колебания няма. Все пак понякога има известно лутане при избора по значение на една от даете думи преди всичко под влияние на чужди езици, тоест при превод. Затова с нафта, макар и рядко, може да се назоват не само петролните продукти, но и самият петрол. Подобно решение обаче, макар наблюдавано в други езици, при нас не е оправдано.
Когато трябва да се образува съответното производно прила- гателно име, се привлича наставката ен и така се достига до фор- мата нефтен, например нефтен кладенец, нефтени находища, нефтени рафинерии. Този факт е доказателство, че е настъпи * ло объркване в словообразувателния процес, защото наставката обикновено се използва, когато основата е съществително от женски род. Инак би било правилно да се достигне до прилагателно „нефтов“. Такава дума обаче не съществува, макар понякога поради незнание някои да я избират точно в такъв вид. В същото време, когато от нафта трябва да се образува при- лагателно, при него се избира отново неправилно, според съвременното състояние на езика ни, наставката ов, за да се стигне до думата нафтов, която се среща в съчетания като нафтова печка. Причината в този случай може да търсим във влиянието от съществителното нафт, което за кратко време се е употребявало у нас, но днес е отпаднало. Всичко описано дотук е доказателство, че в историята на езика ни от последните десетилетия в началото е имало колебания както при избора на формите на съществителните имена, така и при свързването им с определено значение. И макар първо в ези- ка ни да се е наложила само думата нефт, както сочат изследванията, по-късната поява на нафта (и нафт) естествено е довела до объркване, преди да се достигне до ясното разграничение при употребата на думите. 4. Кога отпуската е отпуск? В нашата реч съществуват рамо до рамо две думи или две форми на една и съща дума - отпуска от женски, както и отпуск от мъжки род. Безспорно и двете думи означават едно и също нещо, но въпреки това нямаме основание във всякакъв случай свободно да ги заместваме една с друга. Разликата между тях е, че те се от- насят към различни стилове на книжовния ни език и заради това всяка си има своя сфера на употреба. Докато думата отпуска има разговорен характер и затова е допустимо да се използва само в битово-разговорната реч, думата отпуск е напълно неутрална, не е прикрепена към някакъв определен стил и може да се употребява при всички случаи без ограничения. 12
Това означава, че в молбата, която подаваме, за да ни се разреши да ползваме годишния си отпуск, задължително трябва да изберем тъкмо тази форма. Това е необходимо, за да не внасяме ненужна разговорност в писмения си текст и за да покажем, че се съобразяваме със спецификата на административно-деловия стил, според който се изгражда той. В съвременната ни реч се срещат и други двойки думи, кои- то имат едно и също значение, но се отличават по граматичния си род. Такова е положението с диплома в женски и диплом в мъжки род. Все пак трябва да се посочи, че има известна разлика меаду двете думи в стилистично отношение. Докато думата диплома е неутрална стилистично и може да се употребява във всякакви случаи, съществителното диплом има книжен характер и това естествено ограничава съществено употребата му във все- кидневната ни реч. Заетите от латински думи резерв и резерва в повечето случаи се употребят с едно н също значение, което можем да опишем като „запас1*. Затова може да се каже и Осигурен е нужният резерв и Осигурена е нужната резерва. Има обаче значения при думите, когато се дава предпочитание само на една от тях, без да има някаква стилистична разлика. Затова се говори само за валутен резерв, държавен резерв, а в други случаи се използува само резерва, например Той е първа резерва. Тази дума се употребява обаче преди всичко в множествено число и означава „съмнение, неувереност . ** Така е в изречения катоЯидлг резерви към него. В същото време положението при двойката темпо и темп е по-различно. При тези думи освен разлика в граматичния род, има и разлика в значенията, както и в областите, в които се упот- ребяват. Докато думата темпо е заета направо от италиански и се употребява като термин от областта на музиката, за да бележи скоростта, с която пулсират метричните моменти, темп е навлязла в български от руски. Тя се употребява в по-общ смисъл, за да назове изобщо скоростта, с която се извършва даден процес. Разбира се, има и други различия. Формата на думата темпо за множествено число е темпа, при темп тя има друг вид и гласи темпове. Дори може да се посочи, че при тази дума тъкмо фор- мата за множествено число се среша много по-често в речта им в сравнение с формата за единствено. 13
Общият извод, който може да се направи от прегледа на думите s тези четири двойки, е, че всяка една от тях може да се избере или след като се оцени в стилистично отношение, или след като се отчете конкретният смисъл, който да бъде заложен в нея. 5. Модерна живопис В българския език има голяма група от думи, съдържащи като втора съставка лис Някои от тях са образувани от глаголи с този корен, към който са използвани различни представки, например запис, опис, подпис, препис. Понякога те може да са усложнени по състав и така се достига до случаи като звукозапис, ценоразпис. Повечето съществителни с пие са сложни думи, като първата им съставка е или прилагателно, или наречие. Към тях се отнасят например красвопис, правопис, послепис. Има н една трета група имена, също сложни думи, при които пред пие са употребени основи на съществителни имена. Такива са жнвотопне, живопис, иконопис, книгопис, летопис, ръкопис, стенопис, стъклопис. Тъкмо при някои от тях понякога продължава да има затруднения при определяне на граматичния род. При повечето от посочените думи в езика ни няма колебания, че те са съществителни от мъжки род. Това важи например за животопне, книгопис, ръкопис. Доста по-особен е случаят с живопис. Това съществително се употребява в български само в женски род - живопис ~ живописта. Особеното е обаче, че със своя по-особен вид то оказва влияние и при други съществителни, например иконопис, летопис, стенопис, стъклопис, които, независимо от даваните препоръки, в речта се употребяват ту като съществителни от мъжки, ту като съществителни от женски род. Затова в устни и писмени текстове наред с живописта може да се срещне и летописът, и летописта, и стенописът, и стенописта, и стъклописът, и стъклописта. Отбелязвано е, че колебанието при избора на рода при тези съществителни може би става и под влияние от руски, където, за разлика от български, те са от женски род. Струва ми се обаче, че преди всичко фактът, че са все от един тематичен кръг, води дотам думите да се влияят понякога от рода на живопис. Все пак 14
твърде ограничената им употреба в женски род подсказва, че пос- тепенно колебанията ще бъдат преодолени, за да се наложи правилото, че всички съществителни на пие са от мъжки род. Тогава думата живопис ше остане единствено изключение от него. 6. Да смениш рода си В нашия език има доста имена, които през периода на съществуването си в него претърпяват съществена промяна, като дори сменят граматичния си род. Обикновено това се случва с думи, хоито сме заели от други езици. Пътят, който те са извървели, за да навлязат и да се наложат в речта ни, често оказва влияние точно в тази посока. Защото понякога е възможно думата да навлезе неправо от езика, където е родена, но е възможно това да стане и през език посредник, а в него тя вече да се е отдалечила от ориги- нала по звуков състав или граматична характеристика. В съвременната ни реч почти не представлява трудност да се посочи, че чуждото съществително проблем е от мъжки род. Заради това дори буди недоумение, когато в по-стари текстове човек се сблъска с формата проблема. Тази дума има интересна история, защото избира два пътя, за да проникне в езика ни. Веднъж това става пряко от гръцки с формата проблема и втори път - от френски и немски с формата проблем. Всъщност ако трябва да бъдем точни, нужно е да посочим, че най-дълго формата проблема се задържа в текстовете, изградени според изискванията на научния стил. В другите текстове думата доста отдавна приема да е от мъжки род. Първоначално това ста- ва в разговорната реч, а оттам успява да се наложи и в различните стилове на книжовния ни език. И така, макар в началото думата да е навлязла и като съществително от женски род в езика ни, днес вече е направен категоричен избор на формата й в мъжки род и тъкмо тя се употребява последователно. Много сходно е развитието и при други три чужди думи. Става въпрос за метод, както и за анализ и синтез. Днес и тях ние употребяваме само като съществителни от мъжки род и бихме се смутили, ако ги срещнем в по-старата им форма метода, анализа и синтеза, както тс са навлезли някога в езика ии и както дълго време са препоръчвани в редица справочници. Впрочем като съ15
ществителни от женски род те най-дълго съществуват отново в текстовете, характерни за научния стил, но постепенно отстъпват и в тях пред формите в мъжки род. Докато метода днес изцяло е отпаднала от езика ни и се пази в този вид само в съчетанието взаимоучителна метода на обу- чение, когато става въпрос за Възраждането ми, при анализ и синтез има единични случаи, когато може да се открие първоначалният мм вид. Това се случва в рамките на сложни думи, в които те са включени. И така макар да употребяваме днес само анализ, в психоанализа съставката пази своя женски род, който тя предава дори на цялата дума, където е включена. По същия начин и във фотосинтеза съставката синтеза си остава в женски род, макар инак в днешната реч да се среща само дума синтез като съществително име от мъжки род. През 30-те-40-те години на миналия век прогнозата на учените беше, че и метода, и проблема, и анализа, и синтеза ще се задържат като съществителни имена от женски род. Сочеше се дори, че употребата им в мъжки род трябва да се избягва. Оказа се обаче, че българинът избра различно решение и днес го прила- га съвсем последователно в речта си. 7. Мой/моя роднина В нашия език всички съществителни имена имат определен гра- матичен род - мъжки, женски или среден, въз основа на който се свързват с различните определения, употребени в рамките на изречението. Граматичният род е пряко свързан с пола на назовавания човек. (За другите видове съществителни той се определя обикновено въз основа на завършека им.) Затова обикновено не се греши, когато се определя родът на имена за лица от мъжки и женски пол, и се знае, че учител е съществително от мъжки род, а учителка, не само поради включената наставка ка - от женски. В езика ни съществува обаче и една група съществителни от т.нар. общ род, които, без да бъдат подлагани на допълнителни промени във формата с прибавяне на специални наставки, могат да назовавават лица и от двата пола. Към тях се отнасят някои имена, завършващи на а, ина или ка, като балама, будала, лудетина, мижитурка, пияница, роднина, хаймана, шушумига, и
някои, завършващи на ло, например врънкало, дрънкало, крес- нало, лапацало, миткало, плямпало. Особеното при назоваваното с тези имена е, че те са емоционално оцветени (с изключение на думата роднина) и показват определено отношение на назоваващия към назоваваното лице въз основа на някакво негово качество, обикновено отрицателно. В рамките на книжовния език имената от общ род се отнасят към разговорната реч и възникват при по-различни условия в сравнение с книжовните думи. Постепенно обаче тези имена навлизат в различните стилове на книжовния език и създават там някои затруднения със своята граматична характеристика и преди всичко с рода си. Всъщност това твърдение се отнася преди всичко до същест- вителните на а, ина или ка за разлика от съществителните на ло, които в разговорната реч сс отнасят към средния род под влияние на завършека на наставката, която съдържат, и независимо от пола на лицето, което бележат. Затова в непринуден разговор може да се чуе, че колежката е голямо плямпало или че напоследък дъщерята е станала голямо врънкало. От разговорната реч тази характеристика ма съществителните имена на ло се пренася и в книжовния език, в чмито стилове те последователно се употребяват формално в среден род. В разговорната реч съществителните на а, ина или ка пак под влияние на формата се отнасят към женския род независимо от пола на лицето, което бележат. Това е причината да съществуват като нормални в речта изречения от вида В последно време учителите се оплакват, че дъщерята е станала страшна лу * детина, а синът - голяма хаймана. За разлика от разговорната реч обаче в различните стилове на книжовния език определение- то към съществителните от общ род на а, яна ши кя се поставя в род, съответстващ на пола на лицето, за което става дума. Това значи, че самите съществителни ситуативно, а не формално про- менят своя род в зависимост ог обекта на описание. Тази практика е почти последователна, за което свидетелстват множество примери, с които се сблъскваме непрекъснато. Така е например в изречения като Не съм мигнал цели три нощи от яд, че изля- зох такъв будала или За голямо съжаление той се оказа голям маскара. За възможната и естествена промяна допринасят и други усло2. 99 сънена за бънарската фзмзгмка 17
вия на текста, като например предходната дума или местоимението, сочещо рода на описвания обект. Така е в случаи като Гледаш го такъв еднц мижитурка, пък и на него му се иска орден. Извън разговорната реч стремежът да се съобрази родът на съществителното име с пола на лицето се проявява и в това, че някои имена променят окончанията си, за да се достигне до фор- ма, която да съответства на мъжкия род. Сравнете например името подлизурко за мъжки род, образувано от подлнзурка от общ род, или нехранимайко от иехрзнимайка. Описаните наблюдения върху съгласуването на определения- та на съществителните от общ род в книжовния език показват, че е необходимо да се прави строго разграничение между текстовете, създавани според неговите стилове, н разговорната реч. Докато в разговорната реч може да си позволим да кажем, че Моята роднина е доктор Стефанов, книжовно, особено когато пишем същото изречение, непременно трябва да използваме определението в мъжки род - моят роднина, зашото това се налага от пола на назоваваното лице. 8. Частна/частен фирма превозвач В последните години преди всичко под чуждоезиково влияние в книжовния български език се изграждат все по-активно съчетания, съдържащи по две съществителни, които образуват едно смислово цяло и поради това трябва да се разглеждат като със- тавни съществителни имена. Така са се получили например съ- ществителни като екип първенец. В тях едната дума, обикнове- но първата, в конкретния случай екип, играе ролята на основна част, а другата - първенец, е приложение към нея, което я пояснява. Когато в изречението съставното съществително трябва да бъде членувано, членът се прибавя към основната му част, напри- мер Разговаряхме с представители на екнпа първенец. Когато съставното съществително се употребява в изречение, в което се налага да бъде в множествено число, променят се и двете му час- ти. Затова се говори за екипи първенци. По-особен е единствено случаят, когато съставното съществи- телно трябва да бъде съчетано с числително име, служещо като 18
определение. Тогава числителното налага избора на бройна фор- ма, ако се бележи нслице от мъжки род, само за основната част на съставното съществително, а приложението запазва формата си за множествено число. Затова се говори за пет екипа първенци, а не за „пет екипи първенеца", „пет екипи първенци“ или „пет Ако обаче основната част бележи лице, и двете части на съставното съществително име запазват формите си екипа първенеца за множествено число, така че правилният израз е седем студенти ОТЛИЧНИЦИ. Често в рамките на съставните съществителни се свързват имена с различен граматичен род. В град държава първата част е от мъжки род, а втората - от женски, в ракета носител първата част е от женски род, а втората - от мъжки, а в училище интернат първата част е от среден род, а втората ~ от мъжки. Доколко- то във всичките случаи първата част в съставното съществително е основна, съгласуването по род на определението му в изречението става с нея, а не с приложението й. Затова например е единствено правилно да се говори за частна фирма превозвач, а не за „ частен фирма превозвач ", за реставрирана къща музей, а не за „реставриран къща музей“, за умело изработено кресло капсула, а не за „умело изработена кресло капсула", както по- някога се пише в печатните издания. Поради неусвоените от мнозина начини за писане на сложните думи много често и съставните имена се оформят като тях, което дава път за погрешното съгласуване по род в различните форми на писмената реч. За да се определи родът на съставното име (ко- гато се налага да съгласуваме определението към него), нужна е най-напред проверка как то образува форми за множествено число или как се членува. Това е единственият начин, който може да ни предпази от грешки при съгласуването. 9. Всяка/всеки вторник сутрин Понякога в речта ни настъпва колебание, когато включваме в нея съчетания като вторник сутрин или петък вечер. Затруднени- ето идва от там, че в тях па едно място са събрани едно съществително от мъжки и едно съществително от женски род. Заради това, когато пред такова съчетание трябва се употреби като опре19
деление друга дума, която да се съгласува с него, българинът се колебае дали да го използва във формата за мъжки или за женски род. Така настъпва двоумение дали да се каже и напише „ всеки вторник сутрин“, или всяка вторник сутрин, а това означава дали всеки да бъде съгласувано с вторник, или със сутрин. Трябва да си признаем, че досега на този въпрос не е обръщано специално внимание и заради това масовата ни речева практи- ка е много шарена. Прави впечатление обаче, че когато думата сутрин в съчетанието е употребена членувана, няма никакво колебание. Тогава естествено съгласуването става с първата дума и така е правилно да се каже и напише всеки вторник сутринта. Между другото в този случай членуваното съществително изпълнява ролята на обстоятелствено пояснение в изречението и напомня като поведение наречие. Заради това в самото съчетание логическото ударение пада върху съставката вторник - важно е, че нещо става или ще станс във вторник, а допълнително се обяснява в коя част от този ден. Това означава, че е естествено съгласуването по род да стане тъкмо с думата вторник. За доказателство ще посоча, че когато ма второ място се използва съществителното обед - всяка сряда по обед, вече е необходимо да се използва и предлог и така действително се достига до създаването на съчетание с функцията на обстоятелствено пояснение. Същото важи и за съчетания като всеки петък през нощта. Когато обаче втората съставка в съчетанието вторник сутрин не е членувана, тогава именно тя дърпа върху себе си логическото ударение. Това значи, че по-важно е, че нещо ше станс или става сутринта, а допълнително се обяснява коя сутрин от седмицата е избрана. Всичко това означава, че съгласуването трябва да стане точно с думата сутрин. Поради тази причина вярното съгласуване по род в случая бн трябвало да бъде всяка вторник сутрин. В този случай съставката вторник играе ролята на приложение и дори би могла да бъде заместена със съответното производно прилагателно - всяка вториишка сутрин, колкото н странно да звучи подобно съчетание заради особената форма на образувано- то прилагателно. Същото става и при съчетания като петък вечер. И в този случай, от една страна, е правилно да се достигне до съгласува-
него всеки петък вечерта, а от друга - до всяка петък вечер, тоест всяка петъчна вечер. Изборът на формата от мъжки род всеки във „всеки вторник сутрин " или „всеки петък вечер " може да се обясни само с фак- та, че думите вторник или петък се намират непосредствено до определението и така влияят с граматичната си характеристика при избора на неговия род. Логиката изисква обаче да не се съоб- разяваме с пространствената близост, а преди всичко със смисъла, който желаем да вложим в използваното съчетание. 10. Луксозна/луксозен душ-кабина Под влияние на активно изгражданите в съвременния ни книжовен език съставни съществителни имена много често се достига до създаването на нова дума, сложна по състав, в която са включени и двете съставки от съставното съществително име. Така се е достигнало до сложни съществителни имена като кандидатстудент, министър-председател, началник-щаб и др Специфичното тгри всички тях е, че подредбата ма съставящите ги елементи е същата, както в изходното съставно име, тоест основният елемент се намира на първо място, а поясняващият го е след него. Когато създадената сложна дума трябва да се членува, членът се прибавя след края на подчинения елемент. Заради това се казва например, че Делегацията води продължителни разговори с министър-председателя на страната или На срещата в столицата ще присъстват всички началник-щабове. По този начин в рамките на сложната дума задачата на подчинения елемент напълно се променя и той поема ролята да опреде- ля граматичната характеристика на името - да приема окончание за множествено число или да бъде членувано заради него. Затова се говори например за министър-председатели, а не за „министри-председатели", а членуваното сложно съществително има вид министър-председателят, а не „министърът-председател" или „министърът-председателят". Като резултат от това основният изграждащ елемент в сложното съществително име загубва всички свои качества на само- стоятелна дума и 1гри всички промени, на които бива подлагано в изречението новото образувание, той остава неизменяем. Причи- 21
ната за това е от формален характер, доколкото при тези промени се отчита ие смисловото отношение между съставките на сложното име, а само тяхната подредба в неговите рамки. Затова когато сложното съществително се съгласува с числителио име като определение и бележи нелице от мъжки род, се избира бройната форма пет вагон-ресторанта, а не „пет вагона-ресторанта", а при лицата съгласуваното сложно съществително добива вид двама помощник-аптекари, а не „двама помощници-аптекари". Когато сложните съществителни се изграждат от имена с различен граматичен род, както е например с душ-кабина (от мъжки и женски род), кула-кран (от женски и мъжки род) или кафересторант (от среден и мъжки род), родът на основния елемент също не оказва влияние върху граматичната характеристика на сложната дума. Доколкото последният елемент ориентира сложното съществително към друг граматичен род, трябва при съгла- суването в изречението да се говори за луксозната душ-кабина, а не за „луксозния душ-кабина", за необходимия кула-кран, а не за „необходимата кула-кран ", за стария кафе-ресторант, а не за „старото кафе-ресторант". В случаите, когато в сложните съществителни имена основни- ят елемент се намира след подчинения, той определя граматичната характеристика на новата дума, но за това влияе също само неговото място в рамките на цялото, а не отношението, в което се намира спрямо другия елемент. Затова думи като щаб-квартира са от женски род и се говори за българската щаб-квартира, а не за „българския щаб-квартира ", а при какао-прах родът е мъжки и в изречението той изисква мъжки род на определението - ароматен какао-прах, а не „ароматно какао-прах’". Грешки от този тип се допускат често в устната реч. Дори когато в редки случаи първият елемент е във форма за множествено число, както е при сложни думи като ски-състезание, е валидно същото правило и затова се говори за международно ски-състезание, а не „международни ски-състезание Наред със сложните съществителни имена, в които двата еле- мента са свързани подчинително помежду си, в български се из- граждат и сложни съществителни със съчинителна връзка между съставките. С тях се заместват групи от имена, свързани със съюза и, както е например при внос-износ вместо внос и износ, плодзеленчук вместо плод и зеленчук, старт-финал вместо старт и 22
финал или хотел»ресторант вместо хотел и ресторант. Подобно на съществителните с подчинителна връзка и при тези имена родът на сложното образувание се определя от рода на втория елемент, а първият загубва своята характеристика. Затова и в тези случаи, когато са свързани думи с различен граматичен род, родът на последния елемент е единствено определящ. Така се достига до съчетания като новата кафе-сладкарница, а не „новото кафе-сладкарница”, луксозната бар-дискотека, а не „луксозния бар-дискотека”. Доколкото обаче поради характера на връзката си елементите могат да сменят местата си, възможно е да се достигне и до сложното съществително дискотека-бар, което пък е от мъжки род, и съчетанието, в което е включено с определение, естествено, ще бъде луксозен дискотека-бар. От казаното дотук следва, че при съгласуването на сложните съществителни имена с техни определения в изречението нормите ма книжовния език изискват да се нрави строго разграничение от съгласуването на съставните съществителни. Нужно е да си припомним, че сложните съществителни имена се различават от съставните по това, че при образуване на форми за множествено число се променя само последният им елемент, а при членуване членът се прибавя също само към него. Затова при съгласуване трябва съчетанието предварително да се употреби в множествено число или да се членува, за да се определи дали то е сложна дума, или съставно съществително. Едва след това може да се пристъпи към съгласуването. Като пример може да се посочи едно наименование, което особено затруднява при използването в речта. Става дума за ръководител полети. Според изискванията, когато то се включи в речта, ше се стигне например до изречения като Твърдят, че на площад „ Свети Петър " при появата на папата е присъствал и ръководителят полети. Тази употреба показва, че тук става дума не за сложна дума, а за съставно съществително. Формагга му за множествено число ще бъде съответно ръководители по- лети, ръководителите полети. Разликата между него и сложни съществителни като началник-щаб се състои в това, че в едно цяло се свързват две думи - едната в единствено, а другата в множествено число. Заради това решението е да се остане при тяхното разделно писане. 23
11. Новият/новото НПК Често в речта ни се налага да се определи граматичният род на сложните съкратени названия, независимо от това дали играят ролята на собствени, или нарицателни имена. Решенията в такъв случай са две - или се влияем от начина, по който се изговарят, и формалният им завършек ни подсказва в какъв род да ги употребим, или се съобразяваме с граматичния род на основната дума в тях и тъкмо него приписваме и на цялото съкращение. Разбира се, това е необходимо, за да бъде подпомогнато съгласуването на думите в изречението. Определянето на граматичния род на съкращенията се проявя- ва в два случая - или при тяхното съгласуване с предходно определение, например прилагателно име, числитедно, местоимение, или при членуването им. Всъщност може да се каже, че членуването е значително по-чссто като явление. От тази гледна точка е например любопитно поведението на често използваното напоследък съкращение НПК, четено нв-пе- ка, което означава Наказателно-процесуален кодекс. В устната реч това съкращение се употребява ту в мъжки род, като вероятно влияе граматичният род на основната дума кодекс - новият НПК. Когато обаче трябва да се членува, съкращението избира члена за среден род - НПК-то. Това развитие средва поведението на други по-стари съкрате- ния като АПК, които също се употребяваха ту в среден род, ту в мъжки, като се имаше предвид, че основната дума в него беше комплекс. Подобно е и положението със сложни съкратени наименования като СДС. Когато се членува, преди всичко в устната реч, съкращението е от среден род и заради това се казва СДС-то. Когато обаче се употребява с определение, обикновено се избира мъж- кият род - Софийският СДС. Причината е, че основната дума в наименованието е съюз и нейният род оказва своето влияние. При съкращението НАТО, което се употребява доста често на- последък, обаче се установява, че то затруднява е определянето на граматичния род. От една страна, добре е, че нс сс налага членува- нето му. От друга, когато трябва да се стигне до съгласуване в изреченията, обикновен съкращението бива заместено с основната дума алианс или пакт и тъкмо тя се използва. Поради този факт не се налага да се мисли какъв е граматичният му род. 24
12. Проблеми с еврото Когато беше решсно името на новата единна европейска валута да бъде евро, съвсем естествено възникна въпросът как то да се използва в българския език. Основното колебание беше свързано с мястото на ударението в него. Някои, йод влияние на френския език, се постараха да препоръчат ударението да пада на последната сричка - „еврО“, и започнаха да изговарят съществителното точно така. Чуха се обаче и доста гласове, че трябва да се даде предпочитание на първата сричка - Евро. Именно това е правилният начин за изговаряме на новата за * емка. Причината за избора е, че тази дума всъщност представлява само част от цялото прилагателно европейски, а тя в много думи, употребявани в езика ни, например евровалута, еврозоня, евроинтеграция, еврооблигацки, европазар, европарламент, «врополмтика, евроразширяваие, се използва в съкратен вид тъкмо с ударение на първата сричка. Впрочем появата на самостоятелния елемент евро стана, след като той беше откъснат от първоначално предлаганото название евродолар, където действа същият принцип на образуване и ударението е пак на същото място. Подобно развитие има и при други чужди думи, заети в бъл- гарския език особено в последно време, когато отделен елемент започва да действа като самостоятелна дума. Ще припомня само някои добре познати случаи като видео, диско, еко, техно, които са много сходни по звуков състав с евро, или други като джаз, поп, рок, фолк и т.н. Спирам се на въпроса за изговора днес, зашото и досега в речта на мнозина продължава да битува неправилното ударение при думата евро, а след като ще трябва да я употребяваме твърде често през следващите години, не бива да се допускат грешки при нея. Родът на съществителното име евро в българския език е сре- ден според чисто формални показатели - думата завършва на о. Заради това използването му в мъжки род - „ един евро ", което се наблюдава понякога, трябва да се разглежда като грешка. Появата иа думата евро постави и въпроса, как да се използва тя в множествено число. В този случай обаче трябва да се припомни, че препоръката към международната общност беше от това съществително име да не се образува специална форма за 25
множествено число. Това означава, че дали ще говорим за едно евро, за двайсет н седем евро или за много евро, формата оста- ва непроменена. За българина подобно развитие е твърде странно, защото той предпочита всяко съществително нормално да образува и форма за множествено число. Заради това днес вероятно под влияние и на случаи като село - села, зачестява неправилната употреба евра. В случая с еврото обаче би трябвало да се съобразим с направената препоръка и да утвърдим още едно изключение в езика си. И все пак в българския език думата евро може да се променя. Това става обаче само когато тя се употребява членувана. Защото наред с евро ще се използва и формата еврото в изречения като Еврото поскъпва на международните пазари. В тези случаи ко- лебания досега в речта ни не се наблюдават и не може да се очаква те да настъпят в бъдеще. 13. А големите вълни? През последните години ни се наложи за съжаление по-често да употребяваме японската дума цунамм и да се питаме как да я включим в изречението, защото е по-различна от съществителните имена, с които сме свикнали да си служим в езика ни. За да бъде използвано в нашата реч въпросното съществително, то трябва да бъде ориентирано граматически към някакъв род - мъжки, женски или среден. При чуждите думи често решаващ в случая се оказва формалният им завършек - дали завършват на съгласна, или гласна, а ако е гласна - на каква. Така въз основа на завършека н думата, която ни интересува, може да беше ориентирана към средния род - едно цунами, голямо цунами. Понякога при определяне на рода на съществителното, макар и по-рядко, влияе и друг фактор. Ако преведем на български съществителното, за което говорим, ще открием, че то означава „огромна вълна“. И тъй като съществителното вълна е от женски род, може да решим, че н цунами е от същия род - една цукамн, голяма цунами. Описвам ви тези предварителни размисли, защото не може веднага да се реши от кой род е думата, а това е важно, тъй като
в езика ни като всяко съществително име тя трябва да се членува, да има форма за множествено число, а и тя също да може да се употреби с член. В нашия случай възможността е само една и така се достига до цунами - цуиамито - цунамига - цу на митата. Както личи, и в този случай основно влияние оказва отново звуковият завършек. Тъкмо поради това и в езика ни думата цунами се наложи като съществително име от среден род. И все пак ако се заслушате, ще забележите, че мнозина пред- ночетаха да не употребяват думата в множествено число, а дори и да не я членуват. Заради това те избраха да я включат в по-разширени изрази като големите емни цунами, големите приливни вълни цунами, опустошителната вълна цунами. Така, вплетено в израза, съществителното вече не се нуждае от някаква граматична промяна, защото тази промяна се извършва с останалите думи в използваното съчетание. Всъщност към подобна хитрост ние често прибягваме, когато ни е трудно да определим каква да бъде граматичната характеристика на някоя дума. Ще ви припомня, че още когато преди години ни се наложи да започнем да употребяваме съществителното сирене в множествено число, където изпитвахме колебания при избора на различните му форми, първоначално предпочетохме да говорим за различни видове сирене. По същия начин постъпвахме и когато започнахме да използваме изрази като различни сортове грозде. И в по-ново време също прибягваме до подобна хитрост, когато например трябва да поръчаме за двама души капучино или какао. Тогава обикновено се казва две чаши капучино или два пъти какао, за да не се наложи да образуваме форма за множествено число на тези съществителни. При думи като авеню също понякога има колебание при определяне на рода. Като си представим, че преведена иа българ- ски, думата означава „улица“, е естествено понякога някои да говори за голямата авеню, макар че вече започна да се налага средният род и затова допринесоха особено много съчетания като Пето авеню. Общо колебанията при избора ма граматичната характеристика на дадена чужда дума са свидетелство, че обикновено тя отскоро е навлязла в езика ни и не се е настанила окончателно в неговата система. Заради това допълнителният етикет „чуждо“ при нея все още е жив в съзнанието на носителя на нашия език. 27
При изрази като голямата емна цунами възниква и един правописен проблем. Според действащите правила при записването на подобни съчетания е необходимо самата дума да се сложи в кавички - голямата вълна „ цунами По този начин вече става видимо, че цунами е наименованието на тази вълна. 14. Пол и граматичен род Думата цунами не е единствената в езика ни, където човек се зат- руднява при определянето на рода, а след това и при включването й в изречението. Ще спомена за пример думата камнкадзе, къде- то проблемите са съвсем същите и заради това също се измислят някакви съчетания, в които да се включи, за да не проличи колебанието ни. Така се достига до по-кратки или по-дълги съчетания като жената камнкадзе, палестинският младеж камнкадзе идр. С включването на думата камнкадзе обаче аз вече намесих и темата за пола на назоваваното лице. Във връзка с това ще при- помня, че може да прочетете в текстове да се говори например за една камнкадзе или за един камнкадзе, тоест макар формално да е от среден род, съществителното да се използва и в женски или мъжки. Подобно е положението и със съществителното аташе, при което българинът твърде често се колебае дали е от среден, или от мъжки род - едно аташе нли един аташе. Затова се казва и военен аташе, и военно аташе. По-различно е положението със съществителното парвеню, което се появява и в мъжки род - един парвеню, и в среден - едно парвеню. Подобно на него е и поведението на дендн, а към тях трябва да се добавят и протеже, и конте. Всс пак в тези случаи има една особеност и тя е, че думите не са неутрални по значение, а носят отрицателна оценка. Именно тя влияе да се даде предпочитание на средния род. Следователно не само формални- ят показател - завършекът на думите на о или е е важен в даден случай, а той бива подкрепен и от различни други особености, за да се предпочете накрая само една възможност. 28
15. Баси, басове; щати, щатове Вариантността, което се наблюдава при рода на заеманите чужди съществителни имена, води и до вариантност при образуването на формите им за множествено число, намираща се в пряка зависимост от категорията род. (Разбира се, тук няма да става дума за единични случаи, когато се прибягва до езикава хитрост, като се говори например за различни видове гоби (пустини в Монголия), а не за различни гобита например, за да не се образува формата за множествено число, тъй като още не е уточнено от какъв род ще бъде съществителното на български.) Особеното при образуването на множествено число от заетите съществителни е, че често наред с българските окончания, кои- то се определят въз основа на ориентираното към определен род име - гастарбантер - гастарбайтеря, вундеркинд - вундеркинди, самба - самби, бистро - бистра, се използват и чужди по произход окончания, и то преди всичко окончанието с, например в чнканос (американци от мексикански произход). Тъй като обаче то невииаги се възприема като окончание от българина, и то с такава граматическа стойност, се достига до дублирането му по функция и с българското окончание - така напоследък се наложи например формата командосн. Понякога дори е възможно завършекът с да бъде включен н във формата за единствено число и да служи като показател при определяне на рода на съответното съществително име. Това става обикновено в случаите, когато чуждото име прониква в езика-ни във форма за множествено число, сравнете съществителни като дропс, фотос, без да се осъзнава нейната граматическа натовареност. От друга страна, и като формален завършек на някои заети в единствено число думи подвежда въпросната форма да се разглежда като носител на ин- формация за множественост и да се достига до идентични форми за единствено и множествено число - сравнете съществителни имена като панталони, дънни и др. В отделна група се отделят някои съществителни, при които поради чуждия им произход изобщо не се образува специална форма за множествено число. Затова се говори например за един крузейро и за хиляди крузейро, за един хуацяо и за множество хуацяо. 29
Както е известно, лри определяне на окончанията за множествено число на съществителните от мъжки род в български оказ- ва влияние и броят на сричките, от които те са съставени - една или много. Във връзка с това има и различия във формите им. При чуждите съществителни обаче този факт не се отчета винаги. Поради това се достига често до дублетни форми. Говори се за Съединените американски щати, но за отделни щатове, за баси и басове, за бодигярдн и бодигардове, за контексти и контекстове, зз прототипи и прототипове, за римеицн и рнменкове, за фиши и фишове и др. Това са само някои от проблемите, свързани с образуването на формите за множествено число, свидетелство за граматичес- кото възприемане на чуждите съществителни в български. Ако се съпоставят те с положението в други, дори и сродни езици, ще направи впечатление разликата - така в руски чуждият произход на голяма част от заеманите съществителни имена влияе за това те да останат нсизменяеми в единствено и в множествено число, а и да не се изменят при различни падежни взаимодействия. Въпреки различията между нашите два езика в това отношение обаче има и нещо общо - непроменяемостга и вариантностга (наблюдавана у нас) остават като сигнал за чуждия произход на заеманото съществително име и е необходим продължителен период в историята на езика, за да стане то негова истинска съставна част. 16. За джинсите и дънките Когато чуждите думи навлизат в нашия език, те приемат граматичната характеристика, съответстваща на неговата специфика. Така чуждото съществително трябва в български непременно да бъде отнесено към един от трите рода - мъжки, женски и среден, независимо от това дали в езика, от който е заето то, съществува, или нс съществува подобна категория. Такъв е например случаят с имената, заемани от или чрез английски, който не познава граматичния род. Въз основа главно на формални белези те биват разпределени в българския език между трите рода. Между ориентираните по тази начин имена привличат внима- нието случаи като джиис, кекс, клипс, които структурно се отличават от чуждоезиковите си първообрази. Особеното при тях е 30
това, че всъщност тези думи биват заети в езика ни (без дя се съзнава това) де във формата за единствено, а за множествено число - съгласната с в техния край е окончанието, което в английскибележи мложествеността на назоваваните обекти. Причината за необичайната форма на заемане е, че думите се срещат в английски предимно в множествено число въз основа на специфичната употреба на назоваваните с тях обекти и за незапознатия с грама- тичното им значение носител на българския език те по нищо не се отличават от случаи с други чуждоезикови заемки, завършващи иа с, като дилижанс, реверанс, сеанс, гипс. Ориентирани към мъжкия граматичен род, двете заети думи избират за окончание въз основа на характера си подобно и на други заемки едносрични съществителни като слип, спрей, брич, голф, стик окончанието ове. По такъв начин при джинс, кекс и клипс то всъщност дублира информацията, съдържаща се в завършека с - джинсове, кексове, клипсове, но за българското езиково съзнание този проблем ие съществува. Все по-често обаче съществителното джинс получава в книжовния език окончанието за множествено число и - джинси. Прибавено също към оригиналната форма за множествено число, то е избрано вероятно под влияние на други, многосрични думи със сходно значение като боксерки, гащи, дъики и шорти. Дълго време двете окончания при съществителното джинс се употребяваха успоредно в езика ни и макар и да не е оправдано от гледище на граматичните правила, окончанието и не само няма да бъде изместено от ове, а ще се наложи като единствено и в устна- та, а оттам и в писмената норма на книжовния ни език. По-различен е проблемът с думата дъики. Прн заемането в български на възприетата от хикди в английски дума dangri - dungaree се осъществява и фонетична промяна, за да се достиг- не до тази форма. Затова при нея се отстранява чуждоезиковият граматичен показател за множествено число с м се стига до дума, в която завършекът се възприема като окончание и, защото съвпада с него. В този случай чуждата форма за единствено число започва да функционира в български като форма за множествено число, както се случва и при други чужди думи. Всъщност дълго време в езика ни не се правеше точно раз- граничение между дънкн и джинси, както това не се прави и в други езици, дори и в английски. В последните десетилетия 31
обаче преди всичко под влияние на младежкия жаргон с двете думи започнахме да бележим различни обекти - докато дънни- те се произвеждат от специален (дънков} син плат, джинсите се изработват от кадифе. Кройката на панталоните не влияе при избора на думите. Макар за изясняване съдържанието на съществителните и за отстраняване на вариантността езикът на младите да оказа своето плодотворно влияние в езика ни и специално върху книжовната му форма, при някои граматични особености на думата дънкн той продължава да внася голяма неяснота и вариантност. Според жаргона съществителното дъвки може да се срещне не като дума, употребявана само в множествено число, но и в единствено. При това за граматичен може да се избере средният род без промяна, но с преосмисляне при книжовната форма иа думата, например моето дънкн - чуждите съществителни, завършващи на и, когато то не е окончание за множествено число, биват ориентирани в езика ни към средния род, сравнете напри- мер (едно) кампари, парти, пони, рали, сафарн, хоби. Така българското окончание в дънкн не се схваща от някои като носител на информация за множественост главно поради чуждоезиковня характер на съществителното. Думата дънкн може да се употребява и в женски род с изменение във формата - окончанието н бива изместено от окончание а, например моята дънка. Подобна промяна не е единична в жаргона. Сравнете например употребяваната вече продължително време форма (една) внека наред с книжовното (едно) уиски. Посочените облици обаче за- сега остават в рамките на разговорната реч, без да се възприемат като равноправни варианти в книжовния ни език. Поради по-особения характер на речника ни книжовният език допуска лесно промени в съдържанието на думите, въприети в него. Когато е необходимо обаче да се променят граматичните им характеристики или форми, той е много по-коисервативеи. Това е причината посочените изменения с думата дънкн в мла- дежкия жаргон да не бъдат приети като нормативни. Още повече че макар и да имат езикова основа, промените са продиктувани преди всичко от маниерничене, а освен това не са и много широко разпространени, за да повлияят по този начин върху книжов- ния език. 32
17. Какви капричии? Сигурно сте се питали дали е правилно формата за множествено число на заетото в езика ни от италиански съществително каярнчно да бъде „капричии", както се среща в съчетанията „24 капричии на Паганини", „капричиите на Гоя" и т.н. Според правилата, действащи в нормите на българския книжовен език, чуждата дума капричио бива отнесена към средния род и когато от нея трябва да се образува форма за множествено число, необходимо е да се използва окончание, което се употребява при съществителни от среден род в български. Двете възможни окончания в конкретния случай са и - „капричии" и а - капричиа. Обикновено при образуването на по-сложни форми на чуждите думи се търсят аналогии с други заемки, които вече са се наложили в езика ни. Освен италианската заемка капричио в български с подобен формален завършек са и други думи от среден род, например също италианските адажио, студио, трио, фолио и др. (Не споменавам съществителни като импресарио и каудилио, които въз основа на друг показател биват отнесени към съществителните от мъжки род в български.) Съществуват и други съществителни, завършващи на ио, които обаче не могат да ни помогнат, тъй като не образуват изобщо форми за множествено число. Причината може да се търси във факта, че подобно образуване е трудно и думата затова не се употребява в множествено число, или поради това, че бележи явления, за които множествеността не е присъща. При посочените думи адажио, трио, фолио форма за множествено число се образува рядко, като в някои от по-старите ни речници дори се отбелязва, че те не образуват множествено число, или съответната форма не се посочва. И все пак, макар и рядко, тези съществителни използват като окончание за множествено число а ~ адажна, фолиа, триа. Същото окончание трябва да бъде избрано и при съществителното капричио - капричиа. Срещаната форма „капричии" не е неправилна от гледище на българския език, тъй като окончанието и е другото възможно решение при съществителните имена от среден род, завършващи на о. Все пак окончанието а е много по-разпространено в езика ни, а освен това и аналогията с другите чужди думи се оказва решаваща при нашия избор. 3. 99 смигга та бъчгарскзта грамммка. 33
Към разглежданата група имена трябва да бъдат добавени и думите радио и студио, които в последните години също се използват в множествено число, като също се избира окончанието а - радиа, студия. Трябва да се посочи обаче, че твърде често при тези форми се допуска грешка при изговор, защото в тях ударението не променя мястото си в сравнение с формата за единс- твено число - рАдиа, стУдиа. Тази препоръка важи и за някои от изброените думи, при които също има колебания при изговор - адАжиа, фОлиа. 18. Медийни неволи От дълго време ми се обаждат хора, за да ме питат каква е причината така модната днес дума медна да бъде изписвана по раз- личен начин - медна и медия. При това прави впечатление, че понякога дори в един и същ текст тя се появява в различен вид, а в отделни издания царящото разнообразие дори е смущаващо. За да отговоря на въпроса, трябва да започна доста отдалеч, още от времето, когато думата за пръв път се появи в българския език. При това в един по-особен вид - масмедия, за да замес- ти съчетанието средства за масова информация^ което някои се опитаха отчасти да побългарят със средства за масово осведомяване. Точно тогава аз припомних, че всъщност думата медия е формата за множествено число на съществителното медиум, което отдавна е заето в езика ни от латински, за да бележи „посредник“. Истината обаче е, че ние изобщо не правим връзка между двете думи и поради това ги разглеждаме всяка за себе си. Предложението ми в онзи период беше дори да не се въвежда формата за множествено число като самостоятелна дума, а да се остане при думата медиум - медиуми, както е в някои европейски езици, но тази идея остана нечута. (Всъщност това е още едно доказа- телство, че езиковедът не е в състояние да се намеси в живота на един изграден книжовен език, за да насочва развитието му, а може само да констатира това развитие ида го обяснява.) В езика ми и с други думи се е случвало така, че формата за множествено число от даден чужд език у нас се възприема като форма за единствено число и завършекът й определя дори грама- 34
тичния род. Ще припомня само такива думи, които сме заели от английски, като клипс, рипс, кекс, или силоз, заета от немски. При всички тях крайното с или з всъщност е окончание за множествено число, но ние като българи не знаем това н поради факта, че на края има съгласна, решаваме и ги използваме като единственото число на обикновени съществителни от мъжки род. При формата медна окончанието е а и заради това е естествено да решим да я употребяваме като съществително от женски род. Оттук пък следва, че формата й за множествено число в бъл- гарския език съответно става медии. От факта, че формата на думата за множествено число в латински завършва на а, би следвало да се предполага, че тя трябва да се пише така и в български. Следователно не грешат онези, комгго я изписват медна, като се съобразяват с историята Й. Мнозина възразяват обаче при такова решение, защото смятат, че подобен начин на писане съществено затруднява и озадачава българина, защото в подобни случаи той е свикнал да пише ия. Това твърдение е вярно и като доказателство ще припомня, че и името Мария, и името на столицата ни София, и дори името България действително на латиница се пишат с комбинацията от букви на. Това означава, че изборът на ия в края при писането на думата медия трябва да се разглежда като още една стъпка към побългаряването й. И така остава да решим дали ще продължим с побългаряването на думата, или ще останем поне отчасти верни на историята й. Изписването на формата медна безспорно говори за по-голяма осведоменост на човека, който я употребява, и заради това аз лично съм повече склонен да я възприема. Изборът на тази форма може да се свърже с постоянния стремеж към интелектуализация на езика ни, която ние в последните десетилетия сме готови често назгълно да пренебрегнем в името на демократизацията му, тоест на неговото опростяване. (Това са два термина с определено съдържание, които отдавна се употребяват в теорията на книжовните езици, и не бива да се възприемат от читателя буквално.) Въпреки това тенденцията е да се наложи формата за единст- вено число медня, за множествено - медии, и ние, езиковедите, трябва да отстъпим пред този факт, за да няма колебания при из- говарянето и писането на тази дума. 35
19. Ползата от пълния член Когато в обществото ни се чуят гласове за промяна на правописа, очакваните изменения се свързват преди всичко с отмяната на правилото за употребата на пълния и непълния член нри съществителните имена от мъжки род. Това желание е продиктувано от мнението, че правилото е трудно за усвояване и кара пишещия да се замисли, макар общата тенденция като че ли е да се пише, без да се мисли и върху граматичната структура на изречението, което изграждаме. Действително има голяма разлика между действието на правилото в нашата масова писмена и устна реч днес. При писмената реч обикновено по необясними причини във всякакви случаи се дава предпочитание на непълния член. Заради това е почти невъзможно да се прочете правилен надпис от рода на Магазинът търси продавачки, защото в такъв случай редовно се появява неправилно изписаното „магазина В същото време при устната реч, където има по-голяма свобода при прилагането на правилото, все по-ясно се забелязва тенденция при публични изяви говорещите да дават предпочитание на формите с пълен член независимо от ролята им в изречението. Смущенията от прилагането на правилото за пълния и непълния член идват оттам, че то е въведено изкуствено в езика ни, за да закрепи някаква мнима падежна система при съществителните имена, но сега, когато остатъците от падежите почти напълно са напуснали езика ни, е естествено хората да мислят и за премахването на това правило. Доскоро се смяташе, че логиката и словоредът на изречението много улесняват разбирането на смисъла на изречението, независимо от това дали дадено съществително име е правилно членувано. Днес положението е по-различно, защото изборът иа обратния словоред, който се наложи като много модерен похват във вестникарския език през последното десетилетие, обърква нещата. За да не бъда голословен, ще посоча някои заглавия, избрани от популярни вестници. В тях четем например I милиард евро затри кабинетът. Ако се замислим, ще видим, че това изречение може да бъде разбрано по два съвършено различни начина. Първата възможност е да се окаже, че милиардът затрива кабинета. Другата е, че кабине- 36
тьт е затрил милиарда. Единствено използването на пълния член помага да се преодолее това колебание. Включването на думата кабинет с пълен член ни подсказва, че тъкмо това е подлогът в изречението и че самото то е с обратен словоред. Абсолютно същото важи и за заглавия като Коалицията естествено представя лидерът или Промяна на конституцията може да определи желаният консенсус. Има обаче и случаи, когато при обратен словоред използваният непълен член също може да помогне да се ориентираме в съдържанието на дадено заглавие. За пример ще посоча изречения като Оръжейния бизнес ще брани комитет, Задължителния психологически преглед на учителите предвижда закон или Топмошеника арестува полицията в Русе. Лично аз съм от застъпниците иа идеята, че правилото за упот- ребата на пълния и непълния член трябва да продължава да съ- ществува, защото то се отнася до твърде малкото случаи, когато сс изисква известно замисляне при писане. При това отдавна е посочен и един елементарен механизъм с използване на местоимението той, за да се провери как трябва да се членува дадено име в изречението. Действително налага се да се помисли, преди да се направи правилният избор на пълен или непълен член. Но нали когато пишем, все пак трябва и да мислим? Нужно е обаче да помислим малко не само за съдържанието на изказваната си мисъл, но и за формата, в която се представя то, за да бъде по-лесно и еднозначно разбрано. 20. Свобода при членуването Правилото за употребата на пълен и непълен член при имената в мъжки род продължава да измъчва съвременния българин и обикновено той допуска много грешки при прилагането му. Разбира се, колебанията му са преди всичко при оформянето на текстове според изискванията на писмената книжовна реч. При устната книжовна реч положението е малко по-различно. Общо в тази област може да се каже, че съществува извест- на свобода. Това означава, че когато името (или неговата група) трябва да бъде употребено с пълен член в писмената реч, в ус- 37
тната се допуска употребата и на пълен, и на непълен член, без това да се определя като грешка. Това означава, че в изречението Романът се посреща от всички с голям интерес, оформено според изискванията на писмената реч, имаме правото в устната реч да употребим името романът и с пълен, но и с непълен член - романа. Същото се отнася и до случаи като Очаква се докла- дът да бъде внесен за обсъждане до понеделник, къд.ето може да се употреби и докладът, и доклада. Така е и при изречения като Стефан е отличникът на класа, в което отличникът може да се изговори с пълен или непълен член. Когато името (или неговата група) трябва да бъде употребено в писмената реч с непълен член обаче, в устната не се допуска използването на пълния член. Затова в изречението Президентът призова Конгреса да разгледа внимателно всички мерки срещу терористите, името Конгреса може да бъде употребено само с непълен член. Използването му с пълен член - Конгресът, което се допуска от някои поради представата им, че така поставят едва ли не логическо ударение върху думата, обаче се разглежда като погрешно. Това важи и за случаи като Делегацията беше приета от президента на страната, където президента може да се употреби само с непълен член. Относителната свобода, която се дава при членуването в уст- ната книжовна реч, може да създаде лъжливото впечатление, че сякаш е направена първата крачка към отмяната на строгото правило. Всъщност свободата е наложена преди всичко от масовата речева практика, но посоченото ограничение при употребата на непълния член е доказателство, че съществена промяна в прави- лото не може да се очаква. 21. Сложни мисли за членуването Употребата на пълния и непълния член при имената в много случаи затруднява българина. Особено често това става, когато из- реченията, в които се срещат те, са сложни и човек не знае каква е граматичната роля на конкретната дума в тях, за да направи своя избор. Такъв е случаят с изречения, заети от популярни издания, като Вестникът призовава президента, Министерския съвет или 38
върховните съдилища да поискат тълкуване на конституцията или Профсъюзите призоваха парламента да разгледа внима- телно всичките възможни мерки, които трябва да се вземат за облекчаване положението на безработните, или Отказът на колегите му го поставя в неизгодната позиция да остави лидера сам да се оправя. Очевидно в такива изречения подвежда фактът» че, от една страна, имаме изречението Вестникът призовава президента, а от друга - президентът да поиска тълкуване на конституцията. В единия случай президентът е пряко допълнение, а в другия президентът е подлог. Разглеждането на думата прези- дентът като подлог се основава на логиката, но от гледище на граматиката нещата стоят по-различно. Не трябва да се пропуска фактът, че в подобни изречения съществителното име, от което се интересуваме, трябва да се разглежда като съставна част от главното изречение в рамките на сложното. Това означава, че в изречението Вестникът призова- ва президента съществителното президент е пряко допълнение и заради това непременно трябва да се употреби с непълен член. Следователно оформянето „Вестникът призовава президентът, Министерският съвет или върховните съдилища да поискат тълкуване на конституцията'', както и „Профсъюзите призо- ваха парламентът да разгледа внимателно всичките възможни мерки, които трябва да се вземат за облекчаване положението на безработните" или „Отказът на колегите му го поста- вя в неизгодната позиция да остави лидерът сам да се оправя " трябва да се разглежда като неправилно от гледище на синтактич- ните отношения между думите, макар че в оригиналните текстове, от които са заети, са изписани точно така. Ако заменим думата президент в първото, парламент във второто или лидер в третото изречение с личното местоимение той, за да проверим, разчитайки на езиковото си чувство на българи, дали при думата трябва да се употреби непълен или пълен член, веднага ще установим, че не може да се допусне изграждане на изречения като „Вестникът призовава той", „Профсъюзите призоваха той" или „ Той да остави той". Задължително в тези случаи е да се стигне до Вестникът го призовава, Профсъюзите го призоваха или Той го оставя. Възможно е да има и вариант Вестникът го призовава той 39
(а не друг) да поиска тълкуване или например Профсъюзите го призоваха (той) да разгледа внимателно мерките, но, както личи, това води до възможно включване на нова дума, а и смисълът вече съществено се променя, защото логическото ударение се премества. (Впрочем президентът. Министерският съвет или във второто изречение парламентът безспорно биха били под- лог в изречението, ахо след Вестникът призовава или Профсъ- юзите призовават бяха написани две точки, а след тях следваше самият призив. Вероятно именно подобна възможност може да подведе, макар при сегашното написване тя да се изключва.) От всичко казано дотук следва, че в изречения от рода на посо- чените трябва да се съобразяваме с ролята на думата в главното изречение и така да се достига до Вестникът призовава президента, Министерския съвет или върховните съдилища да поискат тълкуване на конституцията; Профсъюзите призоваха парламента да разгледа внимателно всичките възможни мер- ки, които трябва.да се вземат за облекчаване на социалното напрежение или Отказът на колегите му го поставя в неизгод- ната позиция да остави лидера сам да се оправя. По-различно е положението с изречения като Общинският съвет очаква докладът да разкрие всички слабости в дейността на дружеството. Тук има колебание дали думата доклад да бъде употребена с пълен или непълен член, като се пренебрегва фактът, че става дума за сложно изречение. Заради това се дава предпочитание на непълния член, макар че в подчиненото изрече- ние тъкмо тази дума играе ролята на подлог. В нашата реч колебания има и при други сложни изречения като Вчера с голям ентусиазъм се срещнах с Иванов, май-изявеният представител на випуска, с който завърших; Той е ос- новател на Бонското биенале, най-престижният европейски форум за драматургия или Ето го и Стефан, най-известни- ят беквокалист в момента. Много често в тези случаи се разсъждава, че щом приложението се отнася към допълнението, то също трябва да бъде употребено с непълен член. Заради това почти редовно четем „ Вчера се срещнах с Иванов, най-изявения представител на випуска, с който завърших", „Той е основател на Бонското биенале. най-престижния европейски форум за драматургия", както и „Ето го и Стефан, най-известния беквокалист в момента 40
В същото време се пропуска фактът, че приложението е част от едно цяло изречение Иванов е най-изявеният представител на випуска, с който завърших, или Берлинското биенале е найпрестижният европейски форум за драматургия, което не е изказано изцяло. Да не забравяме, че след Иванов, Берлинското биенале, Стефан вместо запетая може да бъде изписано и тире, а тогава ще стане още по-ясно, че имаме работа със сказуемно определение - Иванов - най-изявеният представител на випуска, Берлинското биенале — най-престижният европейски форум за драматургия, Стефан - най-известният беквокалист, при което колебания за членуването няма. Изложените разсъждения подсказват, че в разглежданите изречения е необходимо думите да бъдат употребени с пълен член - Иванов, най-изявеният представител, Берлинското биенале, най-престижният форум, Стефан, най-известният беквокалист, а това се отнася и до всякакви подобни случаи, с които често се сблъскваме в писмената си реч. 22. Недосегаемите наименования? Правило ли ви е впечатление, че понякога в края на афишите, разлепени из столицата, можете да прочетете „Билети се продават в Билетен център на НДК"? Разбира се, задавам този въпрос, защото е действително смущаващо, че съчетанието Билетен цен- тър е употребено, без да бъде членувано. Причината за това е само една. В началото на съчетанието е изписана главна буква, която трябва да ни подскаже, че става дума за съставно наименование, поело службата за собствено име. По стара традиция такива съставни наименования много ни респектират и заради това ние се плашим да се съобразим със законите, действащи в естествения ни език. Не смеем да ги променим, тоест да ги членуваме, зашото действително в български собствените имена обикновено не се членуват в изречението. И ако все пак напоследък можете все по-често да прочетете Българската национална телевизия представя..., това е една малка победа. Казвам, че действително е победа, защото подобни надписи постоянно ни се набиват и така могат да съдействат да се проу41
мее, че членуването не само с допустимо, но е и необходимо, тъй като го изисква спецификата на родния ни език. И въпреки това продължаваме да се сблъсквате например с решенията на Минис- терство на околната среда и водите, на Агенция за привати- зация, на Върховна касационна прокуратура или на Столична община, отиваме в Правителствена, Окръжна болница или Университетска клиника, слушаме точното време сл Държавна агенция за метрология и технически надзор, интересуваме се от действията на Гражданска защита, посещаваме Международен изложбен център, следим курса иа Българска народна банка, ко- ментираме поведението на Движение за права и свободи. Избирам съвсем произволно тези няколко съставни наимено- вания, за да посоча, че при тях, както и при всякакви други названия на учреждения, организации, предприятия, които са цели словосъчетания, независимо че са и собствени имена, ние сме длъжни, според законите, действащи в родния ни език, да чле- нуваме или първото определение, или съществителното, с което започват. Обясненията, които езиковедите многократно са да- вали, се свеждат до това, че макар и да играят ролята точно на собствени имена, тези наименования по произход са нарицателни описателни названия, съдържащи обикновени съществителни или прилагателни имена, и заради това е необходимо да се членуват за изразяване на определеност. Ако за тези многоброния случаи въпросът е ясен обаче, остава напълно неясно защо например и съчетания като пленарна зала, които ни се натрапват, също не се членуват, макар изобщо да не са натоварени с функциите на собствено име. (Действително този пример е изолиран, но за сметка на това е така често употребяван, че не може да не се забележи.) Действително има случаи, когато членуване не е необходимо, но това важи само за съчетания, в чийто състав влизат редни числителни имена. Заради това е правилно да се говори само за Първа градска болница, а не за „първата“, зашото и смисълът тогава би бил съвсем друг, и главната буква би станала излишна. Често се плашим да членуваме и съчетания от друг вид, каквито са например Народната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий“, Софийският университет „Св. Климент Охридски“, Драматичният театър „Адриана Будевска“, Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Националният фонд „Култура“, 42
Националното движение „Симеон Втори“. Като обяснение за необходимостта от членуване в тези случаи обикновено се сочи, че нарицателните имена в тях са достатъчно ясни и изпъкват в съзнанието по-силно от индивидуализиращото мм преносно значение. Именно така, членувани, трябва да се употребяват и тези названия, защото в противен случай поради своята нерешител- ност ние влизаме в противоречие със законите на езика си. 23. Други недосегаеми наименования? Заглавията на книги, справочници, закони, наредби обикновено са съставни наименования, получили в речта функциите на соб- ствено име. Разбира се, при тяхната употреба положението в сравнение с другите съставни наименования е по-сложно, защото заглавията са от различен тип. При описателни заглавия от типа на Сборник за народни умотворения, наука и книжнина или Закон за защита на конку- ренцията основната дума е нарицателно съществително, което в потока на речта може да се използва и като съкратено название. Членуването на тази основна дума е напълно допустимо в рамките на изречението. Заради това например се казва, чс Студията на Ив. Д. Шишманов първо е публикувана в „Сборника за народни умотворения “ или Този въпрос подробно е разгледан в Закона за отбраната. Мнозина се смущават от факта, че заглавията от този вид имат характер на цитат (нешо, което води задължително и до графи- ческото им маркиране при писане чрез употреба на кавички или на по-различен шрифт) и заради това се стремят да ги залазят в неизменяем вид, което е в противоречие с естествено действащата в речта ни тенденция към членуване. Заради това особено в писмени текстове често може да се срещнат изречения като Студията на Ив. Д. Шишманов първо е публикувана в „Сборник за народни умотворения “ или Този въпрос подробно е разгледан в Закон за отбраната и въоръжените сили. Тенденцията към неизменяемост на заглавията днес действително е твърде силна, ио в момент, в който основната дума се използва вместо цялото заглавие, тоест когато то се цитира съкратено, без членуване не може да се мине. Именно тогава се сти- 43
га до изречения като Студията на Ив. Д. Шшиманов първо е публикувана в Сборника или Този въпрос подробно е разгледан в Закона. (В скоби ще припомня, че е необходимо употребяваната самостоятелно основна дума от наименованието винаги да се пише с главна буква в изречението, за да личи, че е съставка от съставното наименование, действащо като собствено име, макар тази отдавна формулирана препоръка напоследък твърде рядко да се спазва.) Грешката, която често се наблюдава, е, че ако например ос- новната дума в самото заглавие с членувана, понякога при писа- не се проявява ненужно престараване и тя започва да се членува с пълен член независимо от ролята, която изпълнява в изречението. Заради това такива изречения би трябвало да бъдат напри- мер Читателите с голям интерес очакваха новото издание на „Патриарха“, а не ма „Патриархът", както по-често се среща. Понякога има престараване и от друг тип. Макар и основната дума да не е членувана, когато се използва като съкратено название, тя също последователно се членува с пълен член независимо от функциите си в изречението. Така се стига до неправилни изречения от типа „Много фолклорни материали може да се от- крият в Сборникът " или „ Според мене в Законът от самото начало трябваше да се обърне по-голямо внимание на членството ни в Европейския съюз. “ Естествено е, че тук изреченията трябва да гласят Фолклорни материали може да се открият в Сборника или Според мене в Закона трябваше... Пред заглавията от мъжки род, които са членувани от самия автор, днес също мнозина изпитват респект и не смеят да ги променят. Заради това се създават напълно изкуствени изречения като „Във „Властелинът на пръстените“ вниманието е насо- чено към...", както и „Следва интервю със световноизвестния автор на „Алхимикът“." От гледище на българската граматика е напълно естествено думите властелин или алхимик вдадения случай да бъдат употребени с непълен член. Допустима е дори още една крачка, като членът, поради особеностите на българския сигггаксис, да бъде изпуснат, ако пред заглавието е употребе- но членувано определение, например Младите хора са във възторг от Толкиновия „Властелин на пръстените" и неговата екранизация. 44
Във връзка с всички колебания, които споменах дотук, искам да напомня, че е писано по още един въпрос. Когато членната форма в едно заглавие се налага от неговия собствен синтактичен строеж, то трябва да се цитира в непроменен вид (и с оглед към употребата на пълния и непълния член). Заради това са правилни изречения като „По света и у нас" е едно от най-гледаните предавания. 24. Странното имитираме Всичко започна преди около петнайсет-двайсет години. Вероят- но някой на шега е попитал „Какво стана с ваше детенце?" и е последвал отговорът „Марианче влезе в немската гимназия " или пък „Изпращамеутре Стефче за Щатите“. Сега така говорят много хора - преда всичко сред интелигенцията ни. От една страна, когато трябва да се употребяват умалителните собствени имена като Марийче, Бойче, Юлче, Калинче, Вясеице ит.н. От друга страна обаче, и когато трябва да се използват някои ума- лителни нарицателни имена - не само детенце, но и момченце, момиченце, сестриче, кученце... (Записвам онова, което често съм чувал.) Разбира се, ще ми припомните, че при съществителните собс- твени имена членуването не се допуска. Но това няма да е вярно за всички случаи. Защото според правилото умалителните, гальовните имена, които споменахме, се употребяват в книжовния български език членувани. И това става във всички стилове, и в писмената, и в устната форма на речта ни. Тъй че в търсене на оригиналност започнахме да имитираме съвсем съзнателно и незнанието и неумението да се употребява българският език. И в още една област правим опити пак в същата посока. Помислете колко често се казва „Стига чела!'\ „Доста ходил!" и т.н. Особеност, характерна пак за речта на интелигенцията, пак ограничено, но все пак... Тук вече имитирането се свързва с упот- ребата на глаголпи форми. Както е известно, сложната глаголна система от времена в нашия език значително затруднява чужденеца при ученето му. И съвсем естествено той си търси улеснение и е склонен да пропусне спомагателния глагол съм например от 45
формата чел съм. Та именно тези опити ее мъчим да имитираме днес и те вече се наложиха в речта на мнозина. Интелигенцията винаги се е стремяла, особено в по-тесен, при- ятелски кръг, преди всичко за забава да си създаде свой жаргон. Двата споменати примера са все от този жаргон. И двата са всъщност доказателство за знание, въпреки че на пръв поглед показват точно обратното. Но това не значи, че те не могат да поведат в погрешна посока. Така че по-внимателно с тези игри без известен краен резултат! 25. Едно неоправдано маниерничене Винаги когато след избори пред публиката застанат новите поли- тици, ми се налага да ниша, че е нормално да се очаква особено след продължителен престой в чужбина някои от тях да донесат в езика ни някакво чуждо влияние, като включват в него различ- ни чужди думи, свързани преди всичко с по-нови реални, оставащи, както показват и анкетите, неясни за съвременния българин. Чуждото влияние обаче може да се открие и в по-общ план - да бъдат пренесени в български м чужди модели, по които се изграждат изреченията извън него. Мисля конкретно за това, зашото помня, че оше 1греди повече от седемдесет години академик Стефан Младенов беше посочил в своето популярно списание „Родна реч": „За разлика от други езици в български има определителен член, но истински иеояределителен член няма. Затова и всякакви опити за неговата поява в речта ни винаги са продиктувани от чуждоезнкови влияния.“ Академикът дори е нарекъл подобни граматични заемки „френщини“, като сн е представял, че именно под френско, но отчасти и под немско или английско влияние и в нашия език започва да се промъква неопределителният член. Оказва се обаче, че е възможно чуждите модели да се появят и в речта на политици, които не са така заразени от чуждите езици, но имитират своите колеги. Ето няколко изречения само от интервю на български политик: „Говя твърдение имаше един категоричен характер“ или „Крумовград е един граничен район“, или „Здравеопазването и стоматологичната помощ са 46
в едно неизяснено положение“, или „Имаме една относително нова програма“, или „ Учебниците ни представляват един умален модел на университетските учебници“, или „Готови сме да организираме една медицинска комисия За да бъда по-ясен, ще започна с първото изречение: ,, Това твърдение имаше един категоричен характер. “ В този случай употребата на иеопределителния член един е съвършено неоправдана според езиковия усет на българина, защото на български изречението трябва да гласи просто: Това твърдение имаше ка- тегоричен характер. Включването на думата един в него може само да озадачи, защото за мнозина не е ясен смисълът, който се влага в нея. Общото е, че и тук, и във всички други посочени изречения се появява определението един - един район, едно положение, една програма. Тъкмо това е неопределителният член, за който ставаше въпрос в началото, Но докато в чуждите езици посочени- те форми действително имат подобна функция, при нас те, както сочи още академик Ст. Младенов, запазват характера на неопределено числително име, на неопределено местоимение. Заради това оценката му е, че преводачите, които погрешно превеждат всеки френски, немски или английски неолредеяителен член с българското един, една, едно, превеждат лошо, защото не знаят майчиния си език. Дословният превод в тези случаи съвсем не е достойнство, а недостатък. Ако забравим за чуждоезикового влияние и си поставим въпроса откъде изобщо идва неолределителният член в речта на българските политици, отговорът може да ни отведе в доста особена посока. Свидетели сме, че в публичните си изяви те съвсем съзнателно се стремят да усложнят изказа си, макар сами понякога да се обявяват срещу подобна тенденция. В тези опити е съвсем естествено да се прокраднат несъзнателно и чужди модели, които дори противоречат на характера на езика ми. Резултатът обаче е, че предлаганата усложненост се възприема от слушателя и читателя като маииерност, а от нея словото в никакъв случай не може да спечели. Да не говорим, че често може да доведе и до нежелано подражание. 47
26. Разните годишнини Непрекъснато ставаме свидетели, че в речевата ни практика няма единство при назоваването на разните годишнини. Затова може да забележим, че понякога дори в един и същ текст се говори веднъж за 130-годишнината от Априлското въстание, друг път за 100ата годишнина от въстанието. Пише се за 35-ата годишнина от създаването на научния институт, за шестата годишнина от кървавите събития, за 87-ата годишнина от Нъойския договор, за IЗ-годшшшната от смъртта на поета или за 15-годишнината на вестник „24 часа". Всички посочени случаи, както и още много други може да се разделят общо на две големи групи. Когато редното числително име пред думата годишнина е съставно, обикновено то бива членувано. Когато обаче числигелното е бройно и с него се образува сложна дума, изписана с цифри и букви или само е букви, членът се появява в края на елемента годишнина. Всъщност и двата начина на изразяване са еднакви но смисъл, а и формата, която се избира при тях, е подобна. Вероятно поради тази причина и смесването им не се осъзнава от мнозина. Особеното обаче, както е писано н друг път, е, че единият от начините за изразяване е по-характерен за българския език, докато другият се появява до известна степен и под чуждоезиково влияние. Ще припомня, че според речниците основното значение на думата годишнина е „определена дата, когато се навършва една или повече пълни години от някое събитие в обществения или частния живот“. В това значение думата се появява, когато е употребена след редни числителни имена, например осмата годишнина, двайсет и петата годишнина или петдесетата годишнина. Особеното при употребата на подобни съчетания е, че се има предвид преди всичко последната завършена година от изтеклия период. Образуването на тези съчетания обаче става и под влияние от други славянски езици, макар това невинаги да се съзнава. (При записването на съчетанията, когато в тях се включват цифри, възниква и един особен правописен въпрос, защото трябва да се преценява как точно звучи съответното числително име. Поради тази причина е правилно да се запише например 27-ата, а не само „27-та ", както често се постъпва поради незнание. Бук- 48
вата а, която трябва да включим, показва, че редното числително име е употребено в женски род и едва след него трябва да се появи и членът та.) В съчетание с различни числителни бройни думата годишнина често служи за образуването на сложни и съставни имена, за да се стигне например до осемгодншнина, двайсет и пет годишнина или петдесетгодишнина. По-особеното при тези случаи обаче е, че по своето значение образуванията обхващат целия изтекъл период от началното събитие и именно това се има обикновено предвид при включването им и в писмената, и в устната ни реч (макар че там, когато числителните са съставни, съчетанията звучат твърде изкуствено). Обяснението за произхода на двата начина за назоваване на годишнините показва, че трябва да се предпочитат българските форми, съдържащи бройните числителни имена, тоест да се остане на равнището на сложните и съставните думи. Другата възможност обаче не може и не бива да бъде отхвърлена. Тя трябва да се допуска в речта, от една страна, за да внесе разнообразие в изказа, но, от друга, и когато специално трябва да се наблегне върху последната година от отбелязвания период. 27. Членуваните сложни наименования В съвременния български книжовен език през последните десети- летия се появиха нови словосъчетания, каквито доскоро нямаше, и заради това включването им в речта води до някои затруднения и колебания при членуването. Доскоро комбинации като АГ отделение, ДНК фактор, ЕС стандарт, МВР архив, МОН дирекция, СДС депутат, СПИН делото, ТВ програма, УКВ предавател, съдържащи като основно съществително и като негово определение съкратено сложно прилагателно име, се срещаха преди всичко в писмената реч. Там те се разглеждаха като сложни думи и се нищеха полуслято, тоест с малко тире, което да ги свързва. Според сегашните правописни правила тези комбинации вече се възприемат като словосъчетания и заради това се пишат разделно. Днес от писмената тези словосъчетания навлязоха и в устната книжовна реч и до голяма стенен се изравниха с обикновените 4. 99 съвета за българската граматика 49
думи. Това, от своя страна, налага те по-често да се членуват или да бъдат употребени в множествено число. Интересното обаче е, че в тези случаи съчетанията продължават да се държат като сложни думи. Това означава, че първата им съставка, преди всич- ко поради това, че е съкратена, остава неизменяема, а се изменя втората, тоест основната. Заради това трябва да се напише, а и да се каже СДС депутатът или СДС депутати, СДС депутатите. Между другото по същия начин трябва да се постъпи и със словосъчетания, в които първата съставка е съкращение, изписано на латиница, както е при GPS контрол, GSM оператор, HIV вирус, NATO генерал, PIN код, PR агенция, PVC дограма, SMS съобщение, US база, VIP гост. (В случая не е от значение по какъв начин ще бъде изговаряно това съкращение.) И при тези съчетания втората, основна част определя граматичния им род. Заради това именно тя трябва да се членува в изречението, а ко- гато се налага, и да се променя по число. По този начин се достига до US базата или US бази, US базите. 28. Странните географски имена Твърде често името на папската държава Ватикана затруднява с представянето си, защото обикновено имената на държавите не се употребяват членувани, а в този случай става дума за изключение, което озадачава. Причината за особената форма на името е, че и на италиански то също е членувано и заради това е естествено да се очаква, че ситуацията трябва да се повтори и на български. Всъщност нечлеиуваяето важи само за имената на държавите в нашия език, докато има много географски обекти в България и извън нея, в чиито имена членът, и то непълният, съществува. Спомнете си например за Буиарджика, за Кайлъка. Помислете си за името на град като Хисаря, на пещера като Леденнка, на местности като Етъра, Конярника, Предела, Шнлигаряика или на езеро като Бъбрека. (В скоби ще посоча и имена като Ридо, които също са членувани, но отразяват диалектни особености на езика ни.) Както личи само от изброените няколко примера, чийто брой може много да нарасне, при имената, които са от мъжки род, се 50
дава предпочитание иа непълната членна форма. Това замразяване на формата е станало в речта ни отдавна и днес никой няма да си помисли да употреби пълния член при тях, когато изпълняват ролята на подлог в изречението. Стига се дори до куриоза понякога някой да си помисли, че онова а или я в края на думата е сигнал, че името е от женски род, и съвсем да не осъзнае, че то е натоварено с определена граматична функция. За съжаление на тези геграфски имена и на техните грама- тични особености досега в различните граматични и правописни справочници не е обръщано достатъчно внимание и заради това дори може да се види понякога, че папската държава бива представяна само като „Ватикан Тогава би било съвсем естествено човек да си помисли, че това име може да бъде употребено с пълен или непълен член в зависимост от ролята, която му е отредена в изречението. Включването на тази особеност в академичния правописен речник ще помогне на мнозина да се освободят от аналогиите, които правят с имената на някои реки като Дунав, Искър, Вардар, срещани като Дунава и Дунавът, Искъра и Искърът, Варда- ра и Вардарът, или на Стара планина и Родопи, употребявани и като Балкана или Балканът, и Родопите, чиято основна форма обаче не е членувана. 29. Особените географски наименования Твърде често някоя дума от езика може да придобие ново значение, което да се наложи в речта. Това се случва и с названията на четирите посоки на света, които вече написани с главна буква, бележат земи, държави, народи, а с допълнителни определения към тях може още повече да се конкретизира съдържанието на названията. Така се ражда н наименованието Близкият изток. Включването на определението като задължителна съставка в новото словосъчетание дава своето отражение върху правописа. Сега с главна буква започва да се пише определението, а същест- вителното» към което то се отнася, я загубва. По този начин се пос- тига изравняването на писането с названия на географски обекти като Стара планина, Средна гора, Бели извор, Старо село. С това обаче езиковият проблем не приключва, защото се на- 51
месва и граматиката. Въпросът е как да се употребяват тези названия в изречението и извън него. В рамките на речта естествено се стига до изречения от типа на Обстановката в Близкия изток е отново напрегната, тоест определението от названието бива членувано. Но какво да се гграви, когато това наименование стои самостоятелно написано или изговорено, например като заглавие - Близък изток (както все още го срещаме много често) или Близкият изток? При решаване на възникналите спорни случаи в граматиката обикновено се прибягва до принципа на аналогията. В речта ни вече съществуват редица названия, собствени имена, изградени по подобен начин, тоест от прилагателно и съществително име от мъжки род. А това означава, че те трябва да се използват като модел и при решаването на разглеждания случай. Общо споменатите наименования се делят на две групи - когато съществителното е собствено име, прилагателното, включено в названието, се употребява нечленувано. Така става например със Северен Урал, Южен Виетнам, защото самото съществително собствено вече е достатъчно определено. Понякога обаче в тези случаи е възможно прилагателното да бъде представено със специална, разширена форма, завършваща на и - Горни Лозея, Бели Искър, Черни Осъм, Долни Дъбник. Когато обаче съществителното е нарицателно име, както е при разглеждания случай, при названията се среща само разширената форма на прилагателните имена - Български извор, Зли дол, Нови пазар, Сини вир. (Случаи като Червен бряг са действително изключения.) Така че не би могло да има място за спор относно формите Близък изток или Близки изток. Важното е, че в момента вече наименования с прилагателните на и в българския език не се образуват. А това означава, че не можем да употребим названието Близки изток. Това пък подсказва, че в този случай, като при по-ново название, трябва да прибегнем до наложената форма за определеност на прилагателните имена и така да достигнем до названието Близкият изток. (Сравнете и названия като Златните мостове. Побитите камъни.) Точно в този вид названието трябва да се употребява и в изречението, и когато стои извън него, тоест ако само представлява изречение, например във вид на заглавие. 52
Между другото съвършено същото е положението и с другото съчетание, в което участва съществителното име Изток - Далеч- ният изток, където също трябва да се избере членуваната форма на прилагателното в наименованието. 30. Лувър: Лувъра или Лувърът Предложените през тази учебна година примерни тестове за учениците след 7. клас станаха повод мнозина да ми се обадят с въпроса, ло какъв начин трябва да се пише името на парижкия музей Лувър и дали трябва то да се употребява е пълен или непълен член в зависимост от ролята, която изпълнява в изречението. Очевидно основната причина за тези въпроси се дължи на това, че хората помнят препоръката имената на някои географски обекти (най-често местности) да се употребяват винаги с непълен член, като по този начин напомнят начина на оформяне на прозвищата на лицата у нас, каквито са Апостола, Майстора, Слона, Щастливеца, както и всички новопоявили се в последните годи- ни прякори като Доктора, Руснака, Самоковеца. При географските имена ще припомня, че изискването важи за случаи като Бунарджика, Джендема, Етъра, Кайлъка, Леденика, Превала, Предела, Шнлигарника, Юндола и др. Това замразяване на формата, която за тях е и основна, е станало в речта ни отдавна н никой днес няма да се реши да ги употреби с пълен член, когато изпълняват ролята на подлог в изречението. Понякога дори хората предполагат, че употребеното а (или я) в края означава, че имената са от женски род, и съвсем не осъзнават, че то е натоварено с определена, но по-различна граматична функция. За разлика от споменатите географски обекти Лувърът се числи към друга голяма група собствени имена на (обикновено чужди) архитектурни и исторически обекти, към която се отнасят и атинските Акропол и Партенон, и петербургският Ермнтаж, и римският Колнзеум, и виенският Пратер, и лондонският Тауър, и дрезденският Цвингер, и още много други. Подобно на географските обекти и те се пишат с главна буква в началото, но инак основната им форма не е членувана и така ще ги откриете включени в енциклопедии, географски и туристически сиравоч53 4
ници - Акропол, а не Акропола, Партенон, а не Партенона, Ермитаж,а не Ермитажа, Колнзеум. а не Колизеума, Пратер, а не Пратера, Тауър, а не Тауъра, Цвннгер, а не Цвнигера. В изреченията тези имена се държат като останалите, обикновени съществителни, и поради тази причина избират пъпен или непълен член в зависимост от това дали са подлог, или не в изречението. Колебанието при употребата точно на тези имена идва от фак- та, че в различните правописни и граматически справочници досега не е обръщано специално внимание на цялата група, която образуват, именно защото по поведение не се отличават от ос- таналите съществителни имена в езика ни. Тъкмо заради това аз си позволявам да насоча вниманието ви към тях, за да няма н в бъдеще колебание при употребата им в речта ни. 31. Особено прозвищата В повестта си „Немили-недраги“ Иван Вазов споделя мисли за подвига на големия българин Васил Левски: Такъв беше човекът, познат под имената Дякона, Васил Левски, Апостола... В ми- налото е имало и други прозвища, с които той е бил познат на съвременниците си, но те или не са достигнали до нас, или са избледнели в паметта ни и в нашите представи името иа Левски винаги бива свързано с прозвището Апостола. Във връзка с годишнини от рождението или обесването на Васил Левски в печата винаги се появяват много материали, славе- щи подвига му. В тях наред с името на големия българин се упот- ребява и името Апостола, Така нарицателното съществително апостол се превръща в прозвище, придобива точно, конкретно значение и бива употребено като собствено. Всичко това налага то да бъде оформено по-различно от нарицателното име. Характерна черта на прозвищата изобщо е, че непременно биват членувани. Обикновено при членуването на имена от мъжки род авторите се сблъскват с употребата на пълен или непълен член. В писмената практика членуваното прозвище Апостола все още бива оформяно по различен начин. Показате- лен е за това фактът, че в един случай се пише Апостола с кратък член, а в други - Апостолът с пълен, например „Апостолът в Карлово", „Жив е Апостолът?" или „В първите дни на януари 54
1873 година Апостолът беше изпратен за София“. Предлаганите изречения са подбрани така, че прозвището, включено в тях, да изпълнява ролята на подлог. Тук не става дума за изречения, в които то е второстепенна част иа изречението. В книжовния ни език с прието като правило прозвището да бъде членувано с непълен член независимо от ролята, която то изпълнява вътре в рамките на изречението. От друга страна, на- ложило се е то винаги да се пише с главна буква. Всичко това се прави във връзка със стремежа прозвището да се приближи до собствените имена, които се характеризират с една постоянна, неизменяема форма. Следователно прозвището на Васил Левски е Апостола, а не „Апостолът ", Същото се отнася и до едно дру- го име, с което той е известен - Дякона, а не „Дяконът Членуването и графичното оформяне с главна буква са един- ствените признаци, с които се характеризират прозвищата в съвременния български книжовен език. Във връзка с това стои н последният въпрос, който привлича вниманието ни. В печата понякога се срещат случаи, когато Апостола и Дякона, за да бъдат подчертани, се ограждат от авторите с кавички. Това е неоправдана практика. Въпреки това, докато при Дякона употребата на кавички може в отделни случаи да намери някакво обяснение, при Апостола тя представлява груба грешка. Случаят с прозвищата на Васял Левски не е единичен. По същия начин трябва да се постъпва и с прозвищата и прякорите на много лица. Така трябва да се постъпи и с прозвището Щастли- веца на Алеко Константинов, с Майстора на художника Владимир Димитров, със Слона на художника Георги Божилов и с още много други. Не искам до тези имена да нареждам разни прозвища от рода на Баровеца, Бобъра, Клюна, Дона, Попа, Рогача или пък Гадния, Дебелия, Златистия, Красивия и какви ли ие още, които в последните години се затириха в нашия печат, за да отразят неповторимостта иа своите носители. Дори си мисля, че натрапването на прозвищата и прякорите при всякакви поголеми и по-малки бандити, които ни предлага к самата поли- ция, би могло да ни бъде спестено, въпреки че си давам сметка, че много често съответните лица са познати на обществеността именно с тях и неутралните имена, които се крият зад подобни прозвища, нищо няма да говорят на средата, в която се движат 55
те, При тези прякори продължават да важат правилата, характерни за съвременния ни език, а това означава, че и те трябва да се употребяват винаги само с непълен член и трябва да се записват с главна буква в текстовете. 32. Новите обръщения Макар падежите при имената в българския език отдавна да са отмрели, има и някои остатъци от старите падежни форми, които продължават да съществуват, въпреки че и техният живот вече клони към края си. Такова е положението и при т.нар. звателни форми, които би трябвало да употребяваме, когато се обръщаме към някого. Всъщност ограничаването на звателните форми е започнало доста отдавна. Днес все по-често при обръщение можете да чуете не Искро, а само Искра, не Марино, а само Марина, не Мерн- ело, а само Мариела, не Марто, а само Марта, не Нино, а само Нина, не Румяно, а само Румяна, не Светло, а само Светла, не Таньо, а само Таня. Има цели предавания по различните телевизионни канали, в които се предпочитат само основните форми, защото водещите в тях като че ли са скарани със звателните или решават, че по този начин ще бъдат по-интересни. Всъщност изброените дотук собствени имена и техните фор- ми подсказват, че е необходимо да се направи разграничение при имената на мъжете и жените. Докато при мъжките много повече се пазят старите звателни форми, при женските замяната е по-последователна. Затова обръщенията Борис, Дарин, Иван, Йордан, Кирил, Милен, Павлин, Петър, Стефан са, общо взето, много по-рядко срещани в сравнение с обръщения като Боряна или Даниела. Основното обяснение в този случаи е, че за мнозина звателяата форма при женските имена твърде често звучи грубо, докато другата, неопределената, се възприема като по-неутрална. При мъжките имена подобна оценка обаче не съществува. Оправдание за избягването на звателните форми и при мъж- ките имена може да се търси във факта, че при някои от тях, като Георги, Добри, Иво, Никола, Сава, Христо изобщо не същест- вува възможност за образуването им. Към тях се добавят навли- защите днес масово чужди имена, в които самият звуков строеж 56
прави невъзможно образуването на специални форми за обръщение, както е например при Апатолп, Валери, Евгени или Юри. Това обаче не ни дава основание там, където звателните форми съществуват или са допустими, да се стремим да ги избягваме. Все пак езиковото чувство на българина му подсказва, че е не- обходимо да се използват някакви по-различни форми, когато се обръща към някого по име. Само че за тази цел вече не се използват старите, познати средства. Днес сс прилага по-особен начин за показване на факта, че говорим към някого. Спасението в този случай се дири, от една страна, в съкратените имена. Затова нап- ример Мария първо се превръща в Мими или Мери и тези имена вече се използват и при обръщение. Така става с Маргарита, която преминава в Марги или Грети, както и с Елена, която се превръща в Лени или Ели. Към тази група се отнася и съкращаването на всички лични имена, които са сложни по състав и от които се взема ту първата, ту втората част, за да поеме и новата функция. Затова нап- ример Светломир се превръща в Светльо, а Светозар - също в Светльо, но и Зарко. Много по-често обаче Владимир става Влади, Красимир преминава в Краси, Станислав - в Слави, а Цветомвр - в Цветя. Така значително се засилва употребата на един особен чужд тип за образуване на лични имена на и. Помислете си за всичките Боби, Габи, Деси, Лили, Поли, Пепи, Роси, Руми, с които се сблъскваме непрестанно. От друга страна, умалителните имена също могат да поемат функциите на звателни форми. Така при женските имена Ана става Анче, Гинка става Гинче, Невена става Венче, Мариана става Марманче, Нина става Нянче, Ралица става Ралче, Стефка става Стефче, Таня става Танчс, Юлня става Юлче, с което се улеснява словесният контакт. Същата тенденция се проявява и при мъжките имена и заради това при тях за Атаиас се използва Наско, за Иван - Ваньо, за Йордан - Данчо, а за Петър - Петьо. Макар звателните форми да напускат езика ни, това не значи, че изведнъж можем и трябва да се откажем от тях. Описаните два относително нови начина за заместването им в никакъв случай не бива да бъдат отричани или квалифицирани като неуместни. По- явата им обогатява изразните нм възможности, но не предполага налагането им във всякакви случаи. Старото и новото могат да 57
продължат да съществуват съвместно. По-важното, което трябва да се припомни обаче, е, че претенциозните и маниерни неопре- делени форми, които се прокрадват вече доста често, трябва да се ограничават, доколкото това е възможно. 33. Колебания около госпожата В началото на 9О-те години на отминалия век с настъпилите променя в нашия живот обръщенията господин и госпожа бързо успяха да се завърнат в речта на българина и след дълго отсъствие буквално за няколко месеца се наложиха категорично в нея. Затова днес вече никой не се колебае при избора им, макар че все пак се срешат грешки с включването им в речта, които не се осъзнават от мнозина. Така стои въпросът първо с обръщението госпожи и господа, което трябва да се употребява в българската реч вместо „дами и господа ", както много често се чува. Причината да се препоръчва избягването на това обръщение трябва да се търси в чуждия му характер, който остава незабелязан от мнозина. Има обаче и още една причина за препоръката на обръщението госпожи и господа. Когато се обръщаме към група, в която има една жена и няколко мъже, не можем да използваме мито само „господа", както се случва често, нито „госпожи и господа". Тогава правилен е целият израз госпожо, господа. В този случай не можем да използваме думата дама, тоест „дамо" в звателна форма, защото това ще прозвучи смешно. Когато, обратао, в гру- пата има много жени и един мъж, естествено е да се използва като обръщение изразът госпожи, господине. Докато при употребата на самостоятелно използваната, без фамилно име, титла или звание, дума господин днес проблеми няма и всички съвсем нормално казват господине или уважаеми господине, като използват звателната му форма, при госпожа положението е по-различно. И при това съществително също трябва да се употребява звателната форма, тоест госпожо или уважаема госпожо. По-често обаче в тези случаи се среща „госпожа “ или „уважаема госпожа ”, което не е издържано от гледище на граматиката на книжовния ни език. (Тук в скоби ще отбележа, че поради ударението върху пред- 58
последната сричка в звателната форма - госпОжо, мнозина неп- равилно запазват неговото място и в основната форма - „госпО- зка ", макар неговото място да е върху последната - г о с п о ж а . И в множествено число понякога също се допуска грешка, като се казва неправилно „госпожИ“, макар там ударението да трябва да пада върху предпоследната сричка - госвОжи.) Когато думата госпожа се свързва с фамилно име, също понякога възникват проблеми. Макар да е правилно да се казва господин Петров (тоест господин да не е в звателна форма), в съчетанието думата госпожа трябва да е употребена в звателна форма и да се каже госпожо Иванова. В този случай доста много се греши, като вероятно и под влияние на обръщението за мъжки род и при обръщението за женски род се избягва звателната форма и така се стига до „госпожа Иванова Когато госпожа се употребяват заедно с дума, бележеща звание или титла, също понякога има колебание. И в този случай е правилно да се употребява госпожо директор, госпожо минис- тър, госпожо председател, като се употребява звателната форма на самото съществително госпожа. Наблюдаваният пропуск тук е, че то може да бъде употребено в своята основна форма - „госпожа директор ", „госпожа министър ", „госпожа пред- седател Описаните колебания и грешки при употребата на само едно обръщение може да се обясни единствено с факта, че в момента книжовният ни език е започнал да се чисти от звателните си форми при имената като последен остатък от отдавна отпадналата от него падежна система. В изисканите словесни изяви обаче тези форми трябва да се задържат, защото говорят за по-богата и понюансирака култура на речта ни. 34. „Сметка в лева“ Независимо от по-особеното развитие на нашия език в сравнение с останалите славянски езици в него и до днес са се залазили сле- ди от отдавна отмрели граматични категории при имената, които имат за задача да разнообразят изразните средства в речта, макар и техният живот вече да клони към края си. Това важи за така наречените бройни форми на имената, кои59
то се употребяват, когато яред съществителното има употребено числително име. Българинът помни за съществуването на тези възможности и обикновено се стреми да ги използва, но не знае, че през последните десетилетия настъпиха някои промени в правилата за употребата на бройните форми, и заради това често до- пуска грешки при прилагането им. И така днешните правила за употреба на бройните форми са свързани е факта, че в езика съществителните имена бележат лица и нелица. Бройни форми се срещат само при едната група, докато при другата те вече са отпаднали. Това означава, че имената за нелица като влак, пакет, калкулатор, когато са употребени след числително име, по традиция трябва да се появят в своята бройна форма. Затова е правилно да сс казва шест влака, шестнайсет пакета, шейсет и шест калкулатора. В тези случаи грешката, която се допуска, е, че понякога вместо бройната се появява обикновената форма за множествено число - „шест влакове“, „шестнайсет пакети“, „ шейсет и шест калкулатори“, която няма своето оправдание. Когато съществителните за лица като лекар, студент, учител са употребени след числително име, днес те трябва да се появят във формата за множествено число - шест лекари, шестнайсет студенти, шейсет и шест учители. Специално наблягам на думата днес, защото в по-ранни периоди от живота на езика ни и в тези случаи също се е давало предпочитание на бройните форми - „шест лекаря“, „шестнайсет студента", „шейсет и шест учителя“. Според съвременната норма на книжовния ни език обаче този период вече е приключил и сега в тези случаи се дава предпочитание на формите за множествено число. Впрочем и преди е съп яствувала възможност при описаните условия имената за лица да се употребяват в множествено число, но това е ставало след по-особена форма на числителиите - двама, трима - двама внуци, трима офицери. Тъкмо под влияние на този модел днес е възприето във всякакви случаи, независимо от вида на числителното име, да се предпочита формата за мно- жествено число на съществителните. И друг път е обръщано особено внимание на формата на името човек, която се използва след числително. След него трябва да се употребява не „човека” или „човеци", което става под чуждоезиково влияние или поради някои неизживени все още диа60
лектни езикови навици, а души. Единствено правилно в езиково отношение е да се казва трима души, пет души. Тази форма се употребява и след думите колко, толкова или няколко. И в този случай е правилно да се казва колко души, както и няколко души. Когато споменавам числителните наречия колко, толкова и няколко, ми се ще да напомня, че обикновено когато съществителните след тях бележат пелина, е естествено те да се появят в своята бройна форма - колко влака, толкова пакета, някол- ко калкулатора. И все пак има и случаи, когато специално след колко, както и толкова тези съществителни може да се появят и в множествено число. Това става в изречения като Колко влакове изчаках! или Получих от тях толкова пакети! В тези случаи обаче с колко или толкова не се говори за конкретно коли- чество, а само представата за множественост. За доказателство ще припомня, че в своята цялост тези изречения би трябвало да гласят КОЛКО много влакове изчаках! Получих от тях толкова много пакети! Когато пред съществителното име е употребена дума като де- сетки, стотици, хиляди, милиони, то, дори и когато бележи нелице, трябва да се употреби във формата за множествено число. Причината е, че посочените думи не са числигелни, а съществителни имена н заради това е единствено правилно да се говори например за десетки пожарни автомобили, а не автомобила, хиляди долари, а не долара, милиони абонаменти, а не або- намента. Спирам се на въпроса за бройките форми на съществителните от мъжки род по идея на много хора, които в последно време ми изпратиха писма и се обаждаха по телефона, за да споделят тревогите си за съвременната ни реч. Избрах от тях тъкмо този въпрос, тъй като различните поколения са учили различни правила за употребата иа бройните форми на имената. И докато по-възрастните помнят, че и при съществителните имена за лица те съществуват, на по-младите в училище им е говорено друго. Всичко това е следствие от развитието в книжовноезиковите норми, продиктувано от различни причини. Независимо от различ- ните обстоятелства обаче днес ние сме длъжни да се съобразим с действащите в момента граматични правила и да ги прилагаме последователно. 61
Накрая искам да спомена и масовата грешка, която съм записал в заглавието. Когато сметката е в долари, съществителното име долари се употребява в множествено число. Съшото би трябвало да важи и за съществителното лев - тоест изразът трябва да гласи само сметка в левове. Зная, че никой няма да се постарае да се поправи, макар че по този въпрос е писано и друг път, но все пак съм длъжен да посоча правилната форма на съществително- то. Вярно е, че казваме два лева, както и два долара, защото тук имената са употребени след числително и трябва да се използват бройните им форми. Когато обаче такова числително липсва, ня- маме основание да прибегнем до бройната форма лева, а трябва да останем при формата за множествено число левове. 35. „Три деня отпуск“ Нали си спомняте стиха на Иван Вазов от „Опълченците на Шипка“ О. Шипка! Три деня младите дружини как прохода бра- нят...! В него след числителното три се появява бройната форма на съществително ние ден - деня. Ако трябва да бъдем коректни към историята на езика ни, трябва да посочим, че тъкмо тя е употребена в правилната форма, макар че днес не се употребява. Ако следваме правилото за употреба на бройките форми на езика ни днес, би трябвало да посочим, че думата ден, употребена след числително име, трябва да гласи дена. Оказва се обаче, че специално при тази дума речевата ни практика налага да се допусне изключение. Това означава, че непрекъснато срещани съчетания като 30 дни, 20 дим, 5 дни, в които след числителното съществителното е употребено в множествено число, не трябва да се разглеждат като грешни- Разбира се, съчетанията 30 дена, 20 дена, 5 дена, които са по-близо до правилото, също може да се употребяват. И така достигаме до извода, че специално при съществителното ден след числително име се допуска дублетност на формите. Еднакво правилно е да се употреби и три дни, и три дена. При това впечатлението ми е дори, че в практиката се дава предпочитание на три дни, макар че това засега не е утвърдено никъде в справочниците. И след количествените наречия колко, толкова и няколко също може да се употребява бройната форма на ден, както и фор- 62
мата н за множествено число. Заради това е правилно да се казва и колко дена и колко дни, и толкова дена и толкова дни, и няколко дена и няколко днн. По особен начин се държи ири описаните обстоятелства и още едно съществително име в езика ни. Става въпрос за думата път, когато означава повторението ири извършване иа дадено действие. При него се употребява само формата за множествено чис- ло - пет пъти, както и колко пъти, толкова аътн, няколко пъти. Причината е, че това съществително просто няма специал- на бройна форма. Формата пътя, която съществува в езика ни, се отнася до съществителното име път, което означава ивицата за придвижване. Заради това само при него се говори за пет пътя, толкова пътя, няколко пътя. 36. Числителните за лица Когато се говори за бройните форми на съществителните имена, обикновено се пренебрегва формата на числителните, край които се появяват те. Всъщност обаче трябва да се обърне внимание на факта, че изборът на форми за множествено число на съществи- телните, бележещи лица от мъжки род, до голяма степен е продиктуван тъкмо от формата на числителните, които ги предхождат. Понякога в речта напълно неправилно се говори за „два ученика", „три войника“, „пет студента". В подобни съчетания грешките, от гледище на съвременната норма, са две. Първо, съществителните са включени в бройна форма, което днес се опре- деля като отклонение от нормативното правило, и, второ, именителните не са употребени в подходящите форми. Когато в българския език съществителните имена бележат лица от мъжки род, пред тях се употребяват числителните двама, трима, четирима, петима, шестима. (Форми като седмина, осмина, дсветмина днес се възприемат като остарели и заради това се включват в речта по-рядко, макар и да имат право на живот.) Именно след тези числителни имена съществителните се появяват във формата си за множествено число и така става през дълги периоди от историята на езика ни. Затова единствено правилните съчетания са двама ученици, трима войници, петима студенти. 63
Ще припомня, че сред грешките, които се допускат днес, са и тези, че понякога след числителните двама, трима и т.н. съществителното се използва в остарялата бройна форма - „двама ученика", „трима войника“, „петима студента", но това вече е нарушение на правилото за употребата на бройните форми в съвременния български книжовен език. 37. Външно противоречие От училище човек помни, че в езика ни съществуват специални бройни форми при съществителните имена от мъжки род, когато са употребени след числително. Според сега действащите правила тези бройни форми обаче не се пазят при имена като депутат, ученик, войник, бележещи лица. Затова когато са в описаната ситуация, днес на тяхно място трябва да се появят формите за множествено число - седем депутати, седемнайсет ученици, седемдест и седем войници. Случаи като „седем депутата", „седемнайсетученика“, „седемдесет и седем войника“ в наше време се разглеждат като погрешни, макар в миналото да са се употребявали и да са били препоръчвани. Днес бройните форми се срещат само при съществителните от мъжки род, бележещи нелица, като стол, самолет, компютър. Затова е правилно да се казва седем стола, седемнайсет самолета, седемдесет и седем компютъра. В тези случаи грешката, която понякога се допуска, е, че вместо бройната се появява обикновената форма за множествено число - „седем столове“, „седемдесет самолети “, „седемдесет и седем компютри“, която няма своето оправдание. И все пак съществуват случаи, когато и имената, бележещи нелица, може и трябва да се употребят а множествено число. Случаите, на които ще се спра, са два. В изречения като Предизвика силна реакция изказването за изключването на четирите спорни, развълнували обществото ни ядрени реактори е по-сстествено думата реактор да бъде употребена в множествено число. Причината за това е, че разстоянието между нея и числителното име, след което е употребена, е твърде голямо. Ако се замислите, ще се досетите, че при устната си реч в подобен случай ние никога не бихме употребили бройна 64
форма. Тъкмо устната реч и нейните закономерности довеждат в дадения случай до формулиране на едно изключение от правилото. А това изключение гласи, че ако между числителното и съществителното, бележещо нелице, има натрупани други опре- деления към съществителното име, естествено е то да се използва в множествено число. Другият случай е по-различен. Нека вземем само едно сло- восъчетание като 23 самолета к хеликоптери. На пръв поглед като че ли тук всичко е наред, защото няма никакви определения, които да се намират между числителното име н съществителното самолет, бележещо нелице. И все лак и в този случай е необхо- димо думата самолет да се употреби не в бройната см форма, а във форма за множествено число. Разбира се, това ще стане само когато имаме предвид, че бройката на самолетите и хеликопте- рите е общо двайсет и три. Тоест че числителното име, образ- но казано, е изнесено пред скоби. В противен случай оставаме с впечатлението, че има 23 самолета и някакви хеликоптери, за които не знаем колко са. Такова е Например положението в изречения като Допълнително бяха набавени 11 компютъра плюс монитори. В това изречение действително се говори за 11 компютъра, докато мо- ниторите са с по-различен брой, който не се назовава. Ако изречението гласеше Допълнително бяха набавени 11 компютъра плюс монитори към тях, вече шеше да е ясно, че и мониторите са единайсет, без специално да се споменава общата бройка иа набавените уреди. Изключението от правилото в разгледания случай трябва да гласи, че ако числителното име бележи количеството на повече обекти, назовани със съществителни след него, правилно е тези съществителни да се употребяват в множествено число, а не в бройна форма. Посочените два по-особени случая показват, че и при същес- твителните имена за нслица понякога започва да отпада необходимостта от употребата на бройни форми. Това е още едно до- казателство, че един от малкото остатъци от старото състояние на езика ни си отива. Подобно развитие е твърде естествено и ние сме длъжни да се съобразим със съществуващите резултати в тази езикова област. Напоследък ставаме свидетели и иа една особена грешка при S 9Я ст.вста -ю българската грамзтйка 65
използването на бройните форми при съществителните, бележещи нелица. Става въпрос за изрази като два от плавателните съдове. В този случай не може да се употреби бройната форма - „два от плавателните съда", както може да се чуе или про- чете например понякога, макар че в съчетанието има включено и числително име. Причината за това е, че между него и съществителното се е появил предлогът от. Заради това цялото съчетание всъщност има вид два от всичките плавателни съдове, а място за бройна форма на името, естествено, в него няма. 38. „Най-българският празник“ Според особеностите на нашия език в него се степенуват качествените прилагателни, докато относителните не подлежат на подобни промени. Постепенно обаче това ограничение беше преодоляно и днес, ако се употребяват в терминологични съчетания, качествените са лишени от възможността да бъдат употребени в сравнителна и превъзходна степен, докато относителните прилагателни, когато се употребяват преносно и придобиват качествена отсянка, вече може да бъдат степенувани. Заради това прилагателни като български сега се степенуват и с съвсем естествено да се появяват в изречения като 24 май е най-българският празник. За съжаление това съчетание обаче в последните години се превърна в клише и бива употребявано постоянно. От друга стра- на, съшото прилагателно, употребено в превъзходна степен, се появява и в други изречения, например Определят Възраждането като най-българското време или Образът на Васил Левски е най-българският символ. Под влияние на разговорната реч все по-често започнахме да степенуваме не само прилагателните и наречията, но и съществителните И глаголите, а и цели изрази, които назовават някакво обстоятелство. В тези случаи степенуване има, когато чрез съ- ответното съществително се изразява някакво качество или пък глаголът назовава признак във времето, който може да бъде застъпен в различна степен. Заради това се употребяват изречения като Тя се оказа най дявал от всички ни, Най обичам да плувам сутрин на зазоряване или Най в средата беше сложена погача- та с парата.
Особеното е, че при писане частиците по и най не се свързват със съединителна чертица със следващите съществителни, глаголи или цели изрази. Когато са употребени в сравнителна степен обаче, е необходимо частицата пд да бъде изписвана с ударение върху нея, за да ме съвпадне графически с предлога по. Заради това е правилно изреченията да се пишат например Той излезе пд човек за работа. 39, Най-най-най... Твърде често в нашата устна и в писмената ни реч може да се чуе обяснение, че се „търсят най-оптималните условия” за решаването на някакъв проблем. Подобно определение действително смущава с избора на формата, още повече че съвсем не е изолирано в изказванията ни. Заради това се говори и за „анализиране на най-оптималния вариант”, и за „намиране на най-оптимално решение”, и за „осигуряване на най-оптимална среда”, и за „постигане на най-оптимален ефект Онова, което дразни в подобни форму- лировки. е, че прилагателното оптимален е употребено в превъз- ходна степен, а то самото има в съдържанието си подобен елемент, тъй като, и според речниците, значи „най-благоприятен, най-добър". Вероятно масовата грейка идва оттам, че думата е чужда по произход и хората, които я употребяват, не познават точното й значение. Но това не е изолирам случай. Така става и при дру- ги думи. Говори се например за „най-висша форма на организация”, за „най-висш организъм“, за „най-висш контрол”, за „най-висш орган“, без да се помисля, че прилагателното висш означава „който е достигнал много висока степен на разви- тие, най-горен, най-краен Следователно самото прилагателно съдържа в себе си превъзходната степен и с употребата на части- цата най тази степен ненужно се удвоява. Действително грешката при висш идва оттам, че употребява- щите я не искат да се замислят за точното значение на думата, защото небрежно се отнасят към речта си. Но тук възниква и още един въпрос, който не е чисто езиков, въпреки че намира своето отражение именно в речта ии. Появата на превъзходната 67
степен е продиктувана от опитите за неточна, пресилена информация за факти и събития, по които се говори и пише, което особено ясно се проявява в речта на рекламата поради нейната специфика. Когато обаче човек свикне всичко да бъде аай, съвсем естествено е, без да се замисли, да включи частицата и там, където тя съвсем не се очаква. Защото инерцията също си казва думата. И човек не са замисля дали с оглед на смисловата или на граматическата правилност желаното иай, а понякога и по, наистина те каже нещо, което още не е казано. Примерите в тази посока са много. Така е с формата иай-незабравнм, където прилагателното не допуска сравнение. Но въпреки това се пише за „най-незабравимия подвиг на българските опълченци“. Така е с формата по-всеобхватен, в която самият строеж на думата, включването на съставката все, не дава възможност да се правят сравнения. Но все пак се пише, че „Културният афиш за летния сезон става все по-всеобхватен тази година“. Въпреки че не е ясно, след като е било вече обхванато всичко, какво все пак е останало невключено. Така че при степенуването на прилагателните имена има големи различия между теорията и практиката. И то не защото винаги се мисли, че така ще се постигне нещо необикновено от граматическа гледна точка. Просто чувството за необикновеното в речта при мнозива вече отдавна се е изпарило, сега всичко там е възможно. Възможни са граматическите и логическите грешки, които поради голяма честота започнаха да стават нещо най-обикновено. 40. Стари трудности с числата Има случаи в езика ни, когато изборът на формата на съществителното, използвано след числително име, затруднява поради по-особения характер на самото числително. Такова е например положението при съчетания като един метър и половина, които може да се срещнат и във вид един и половина метъра, „един и половина метри“ или „един и половина метър“. Затруднението при това свързване идва оттам, че формата, назоваваща количеството, се състои от две части - от една страна. 68
това е простото числително, а от друга - дума, означаваща коли- чество, която не е числително в същинския смисъл на граматичния термин. И двете части поотделно водят след себе си съгласуване в единствено число. Вероятно това е причината понякога да се стига до смущаващото съчетание „един и половин метър'4. Подходящият израз обаче може да се определи, като се има предвид, че съгласуването в езика ни в тези случаи се ръководи не от формата, а от логиката. Заради това в съчетанието трябва да се използва такава форма на името, която да означава реалното количество, а то е повече от едно. Следователно е подходящо да се стигне до един и половина метра, като се има предвид, че съществителното метър е от мъжки род и бележи нелице. Това налага то да се употреби в бройната си форма, а не бива да е в множествено число - „един и половина метри", както ще се постъпи при съществителни от друг род - едва н половина лъ- жици, една и половина години. В разговорната реч обаче словосъчетанието един и половина метра не се използва, макар от гледище па граматиката да е правилно. Там то се заменя от съчетанието («дни) метър и половина. Същото става и с (едни) месец н половина, с (едва) лъ- жица и половииа, с (една) година и половина. Когато съставката половина се назовава и при друго количество, решението с идентично - дава се предпочитание на изрази като три лъжици н половина. Непрекъснато обаче ставаме свидетели, че когато човек чете подобни съчетания, той се стреми да прочете първо думите, бележещи количеството, а след това и името, което е употребено с тях. Поради това миого често може да се чуят изкуствено звучащите изрази един к половина метра или една и половина години, които макар и да са правилни граматически, не са подходящи за устната реч и трябва да се заместват с (един) метър в половина или (една) година и половина. Употребата на цифри при писането в тези случаи (1 и 1/2 метра, по-често 1,5 метра) не може да ни послужи като оправдание, че при четене не се съобразяваме с положението в живата разговорна реч. Понякога затруднение има и когато се появи само половин, изписвано и с цифри, например 1/2 идеална част. В този случай в практиката съществителното се употребява не само в единствено, а понякога и в множествено число, макар поради факта, че 69
количеството е по-малко от единица, нямаме основание да прибягваме до такава форма. И в съчетания като повече от една предпазна клауза също има колебание под влияние на думата повече. В такива случаи обаче трябва да се има предвид, че съществителното трябва да се съгласува с числителното една и заради това е единствено правилно то да се употребява в единствено число. 41. Нови трудности с числата В нашия език числителните имена са и прости, и сложни, и със- тавни по своя строеж. И докато при простите и сложните няма проблеми при тяхното съгласуване със следващите съществителни, напоследък ставаме свидетели, че при съставките започват да се натрапват грешки, които са еднотипни и подсказват, че има объркване, което трябва да бъде преодоляно. Вече съм писал, че объркването се проявява по много особен начин, като често не се отчита пълният състав на съставните чис- лителни имена, и в случаи, когато те включват и съществителното хиляда, то не трябва да се пренебрегва при съгласуването със следващите съществителни имена в съчетанието. Заради това не бива да се говори например за „двеста двайсет и един хиля- ди работници“, като става съобразяване с граматичния род на съществителното работници, използвано в съчетанието. Цялото съставно числително име е двеста двайсет и една хиляди и затова, разбира се, правилно е да се казва и пише двеста двайсет и една хиляди работници, тъй като съгласуването на числмтелното трябва да става със съставката хиляда. В последните месеци започва да се проявява още едно разколебаване, свързано пак с употребата иа съставните числителни имена и тяхното съгласуване. Примерите, на които попадам често, са от типа на „петдесет и един годишен ранен работник“. Особеното в този случай е, че в края на числителното е използвана думата един, а тя във връзка с рода на следващото съществително има различни форми - едва, едно, и заради това винаги проличава грешката при съгласуването. Най-особеното в посочения пример е, че съставното числително не е употребено самостоятелно, а то е включено в строежа 70
на съставно прилагателно име, в което влиза и годишен. Специфичното при допусканата грешка обаче е, че съгласуването ма числителното пак става със съществителното, участващо в словосъчетанието, като напълно се пренебрегва съставката годишен. Всъщност трябва да имаме предвид, че вътре в съставното прилагателно съгласуването по род става с година, от която е образувано годишен, и заради това трябва задължително да се избере формата петдесет н една. При съгласуването на цялото съставно прилагателно, което гласи петдесет и една годишен, със следващото съществително формалният израз може да се прояви само при последната му съставка, тоест при годишен. Тъкмо то ще се променя но род, а ако е нужно, и по число. Това е причината да може и да трябва да се казва само петдесет и една годишна учителка, петдесет и една годишно училище и, разбира се, петдесет и една годишен работник. По-особен е случаят със съставно прилагателно име като сто трийсет и два килограмов, когато е свързано например с дума като модел. В този случай има колебание при оформяне на прилагателното, където съгласуването по род не трябва да стане нито със следващото съществително, нито със съставката килограмов. Споменатото съставно прилагателно е образувано от числителното сто трийсет и две и заради това последният му елемент ие бива да се променя по род под влияние на думата килограм. Заради това ще се говори и за сто трийсет н две килограмова пратка, и за сто трийсет и две килограмов товар. Сигурен съм, че когато на хората, в чиято реч се наблюдават описваните отклонения (между другото все по-разпространява * ни напоследък), бъде възложено да прочетат само съставните числителни или прилагателните, които ги включват в състава си, тоест без с тях да са образувани словосъчетания със съществителни имена, те няма да допуснат грешка. Колебанието, което се наблюдава, се дължи според мене, от една страна, на факта, че след числителното е употребено име, с което то трябва да се свърже в потока на речта, а от друга, вероятно влияе и мъглявият спомен за използване на някакви бройни форми при съществителните след числително, макар тук явлението да е много по-особено. 71
42. Числителните имена - дълги и къси Когато трябва да бъде изговорено някое числително име, в речта ни отдавна са се наложили различни форми, които възприемаме или като изискани, или като разговорни. Когато видим написани например числата 13 или 30, може да се очаква те да бъдат прочетени изискано тринадесет, тридесет и разговорно тринайсет, трийсет. И двете форми съществуват в речта ни и единствено чувството за стил ни подсказва коя да изберем в речта си. При писане нещата са по-различни. Доскоро се възприемаше като единствено правилно да се използват формите тринадесет, тридесет. Причината беше, че ние винаги възприемаме писмената си реч като по-представителна, по-изискана, в която не трябва да има уклони към разговориост. Това беше допреди двайсетина години, когато излезе първият голям правописен речник на Българската академия на науките. В него вече беше направена доста съществена отстъпка, като в името на демократизирането на правописа наред с формите тринадесет, тридесет беше допуснато и в изисканата писмена реч да се употребяват тринайсет, трийсет. По този начин изведнъж нашата писмена реч се обогати с множество нови дублетни двойки. Беше направена и още една крачка, като по-разговорната форма се отбелязваше като препоръчваната. Това значеше, че и двете думи имат право на живот, ио по-добре е и при писане да се предпочита разговорната. Това състояние съществува вече доста време и постепенно в писмената практика на българина форми като тринайсет, трийсет успяха да се наложат. И все пак и в новия правописен речник на БАН, издаден през последните години, промяна в правилото не е извършена, формите се посочват като дублетни, макар да се смята, че тринадесет, тридесет трябва да се употребяват само в по-стари текстове, защото те вече не са равностойни дублети на тринайсет, трийсет. Както личи, големият въпрос при числителните е преди всичко при писането ми. При изговор формите тринадесет, тридесет вече отдавна звучат изкуствено, книжно и обикновено се избягват. Когато се появяват в речта на някого, те смущават със своята маннерност. Често включването им в устната реч е продиктувано от причини от съвсем различно естество, защото човекът, който 72
ги изговаря така, се притеснява, че инак няма да бъде разбран правилно. Изборът иа скъсените разговорни форми при писане не означава, че не трябва да се съобразяваме и с небрежния им изговор. Защото той допуска крайното т в тях изобщо да ие се изговаря - „тримайсе“, „трийсе“. Ако се заслушате, ще забележите, че ловенето хора тъкмо така ги изговарят. И ако за говоренето това може евентуално да се допусне, когато започнем да пишем, сме длъжни все пак да включим това крайно т. Тоест бихме могли да кажем, че макар при писменото оформяне на числителните имена днес да приемаме да се ръководим от фонетичния правописен принцип, който предполага да пишем така, както говорим, той не може да се проведе докрай. 43. Членуваните числителни имена Когато са употребени в изречението, числителните бройни имена поемат ролята на определения и е съвсем естествено, че трябва да се съгласуват със следващите съществителни имена.. Обикновено в такъв случай настъпват затруднения, когато се използват съставни числителни, включващи в състава си съществителното хиляда. Затова неправилно се говори за „двеста двайсет и един хиляди работници " вместо за двеста двайсет н една хиляди работници или „двеста двайсет и едно хиляди деца“ вместо двеста двайсет н една хиляди деца, защото в тези случаи съгласуването трябва да стане със съществителното хиляда, а не със следващите след него съществителни работници или деца. Изборът на формите едни и едно е свидетелство, че се пренебрегва съществителното хиляди, което също влиза в състава на числителното. Използването на числителните бройни като определения в изречението означава, че също като другите определения и те се членуват в потока на речта. Заради това се достига например до съчетания като тримата братя или четирннайсетте целувки. Съставните числителни бройни, използвани като определения, също се членуват, като обикновено членът в тях се добавя към последната част на числителното име. Заради това се говори например за двайсет и седемте студенти, а не за „двайсетте и седем сту13
денти Споменават се трийсет н трите ракети, а не „ трийсет- те и три ракети ", посочват се сто двайсет и петте строителни обекта, а не ..сто двайсетте и пет строителни обекта " (Специално искам да подчертая, че обикновено подобни греш- ки и колебания настъпват, когато съставните числителни имена трябва да бъдат прочетени. При писмената реч обикновено съставните числителни имена се представят само с цифри и заради това колебание при записването им почти никога няма.) Когато в своя край съставното числително бройно съдържа елемента един, се стига също до големи колебания. Причината за това е, че никъде в нормативните справочници не е отбелязано как трябва да се постъпи в този случай. Всъщност обаче не би трябвало да има съмнение, че след числителното един не може да се употреби членът за множествено число. Това означава, че не би могло да се каже „ето двайсет и единте работници". Изводът, който може да се направи, е, че при членуването на числителното бройно с един в края членът трябва да се залели към предходната част от числителното. Заради това е единствено правилно да се каже и напише сто двайсетте к един работници. Тъкмо по този начин трябва да се членуват и всички други числителни, съдържащи по-особената съставка в края си. 44. Трудните числителни редни В нашия език числителните редни се образуват от числителните бройни с помощта на наставката т + ен. Така от сто се стига до стотев, а под негово влияние и от четиристотин се получава четиристотен, и от шестстотин - шестстотен, и т.н. Все пак обаче има затруднение в то се появява, когато трябва да се образуват числителните редни от двеста и триста. Тук в речевата ни практика няма категорично наложили се форми и заради това в много справочници решението на въпроса просто се пропуска. Поради тази причина мнозина са склонни да търсят съвсем друго решение в изреченията, които изграждат, за да не образуват съответното числително. Тъкмо поради тази причина обикновено се казва Представлението се играе вече двеста тти, за да не се налага използване на числителното редно. Понякога се правят опити от числителните бройни двеста 74
и триста да се образуват редните двести и тристи, например ..двеетото издание на вестника но това решение не се приема. Като единствена възможност трябва да се приеме моделът, наложил се при останалите числителни редни. Това означава, че както има петстотен, седемстотен, така трябва да има и тристо- тен При числителното редно, образувано от двеста, засега може да се препоръча съществуването на дублетни форми. Възможно е да се използва както двустотен - двустотното издание иа вестника, срещано относително по-често, в което първата съставка се възприема като по-естествена с промяна на гласната, но и двестотен - двестотното му издание. 45. Тези трудни години В потока на устната ни реч, където обикновено се стремим към съкращаване иа езикови средства, през последните десетилетия обикновено ние не изговаряме цялото съчетание хиляда деветстотин четнрийсет и четвърта година или хиляда деветстотин осемдесет и девета година, а се ограничаваме само с втората съставка на числителното име - четнрийсет и четвърта, осемдесет и девета, без да употребим дори и думата година. Разбира се, има и други, по-рядко срещани възможности. Така понякога, когато става дума за друг век, може да се съкрати само състав- ката хиляда и заради това се говори например за осемстотин седемдесет я шеста (година). От началото на новия век и началото на новото хилядолетие естествено се появи и едно ново затруднение. Защото дълго не се решавахме как да постъпим с използваните съставни числителни имена. Наистина не си позволявахме по-съществено съкращаване, не се казваше само първа, втора или трета година, защото това би означавало нещо съвсем друго. (Впрочем в писмените текстове при датите ставаме свидетели, че се наложи изписването 01, 02, 06, но обикновено се внимава как тази комбинация от цифри ще бъде прочетена.) Настъпи обаче и още едно разколебаване. В началото много често се чуваше четено и изговорено две хиляди и първата година, две хиляди и третата година. Както забелязвате, изведнъж вероятно поради по-особения вид иа използ- ваното редно числително, а и поради липса на навик, започнахме 75
да членуваме определението и затова се казваше и първата, и третата, макар че нужда от подобно членуване нямаше, защото то съществено променя смисъла на казваното. Днес това решение беше изместено от ново. Сега се говори само за две хиляди и пета, две хиляди и шеста, а все по-често се налагат и комбинации като две и пета, две и шеста, при които в устната реч отново почти редовно се пропуска думата година. По-интересното е, че решихме в тези случаи да си спестим и съставката хиляди. Подобно съкращаване се прави във всякакви текстове, от всякакви хора. И ако можем да си затворим очите при появата му в битово-разговорната реч, в публичните изказ- вания, където се шири, то дразни, защото говори преди всичко за маниерност. Наблюдава се и още един особен случай на четене на годината. Той се среща например при съчетания от рода на бюджет 2006, в които числото често бива четено две хиляди и шест или поняко- га, но по-рядко, дори само две и шест. Възражението ми срещу подобни случаи е, че при тях числителното редно бива заместено с числителното бройно, за което нямаме никакви основания. Вяр- но е, че в подобна комбинация липсва думата година, изписана изцяло или съкратено, но тя се подразбира, а това налага и съгласуване по род с нея. В края на XX век беше станало модно често да се съкращава съставката хиляда и деветстотин, когато годината се изписва с цифри, като на мястото на липсващото се пишеше апостроф. За- това можеше да се срещне написано например Мундиал *94 или София ’89. След началото на новия век обаче мнозина забравиха, че апострофът като графичен знак се използва в дадения случай, за да бележи пропуснат елемент. Затова още от самото начало започнаха да пишат „Варна '2000" и продължават и до днес с „Моцарт "2006". Струва мн се, че в тези случаи за мнозина използваният апостроф е само ефектно украшение и заради това те посягат към него, макар той съвсем да не е необходим, защото не означава нищо. След като са написани и четирите цифри, отбелязващи годината, и нейното име се изговаря цяло, място за апострофа няма. В същото време при изписване на *05, ’06 появата му е необходима, за да бележи липсата на предходната съставка, и ако случайно го пропуснем, това вече трябва да сс разглежда като грешка. 76
46. За отпадащите местоименни форми Както е известно, падежите отдавна са отмрели в нашия език и само понякога се срещат следи от тях в езика ни. При местои- менията обаче доскоро се пазеше незасегната системата от различни падежни форми и едва през последните десетилетия и те постепенно започват да ги загубват. Всъщност трябва веднага да се направи разграничението, че при личните местоименпя следите от падежи все още се пазят, но при останалите промяната вече все по-упорито се налага. Така е например при въпросителните местоименпя от рода на кой. Днес почти няма да срещнете и в писмената, и в устната реч формата кого или на кого, които са описани в граматиките и в другите справочници за съвременния българския език. Много рядко ще попаднете на въпрос като Кого търсите?; На кого да кажа? и На кого е това? Почти винаги ще се сблъскате с „Кой търсите? „Яй кой да кажа? ” и „ На кой е това? Да не говорим, че почти никога няма да срещнете другата форма кому, която също е включена в повечето граматични описания. Причината е, че и тя е заместена от обобщаващото „ на кой В същото време понякога от престараване мнозина могат да ви предложат в речта си странния хибрвд „ на кому“. С него обаче не се съживява формата кому. Той е само свидетелство за това, че у нас не е отмряла напълно представата за падежни отношения, и дори когато искаме да намерим правилната форма, не успяваме. Естествено, формата кой и другите с нея участват като със- тавна част и в неопредедителните, отрицателните и обобщигелните местоимения. И тъй като вече почти не се употребяват кого и кому, е съвсем нормално, че са отпаднали в речта ни и формите никого, някого, всекнго, както и никому, някому, всекиму Така постепенно ние почти сме успели да превърнем в универсални формата кой, както и никой, някой, всеки. Заради това днес може да чуете и прочетете само „Няма никой “ и в никакъв случай Няма никого, а ще попаднете например и на натрапващия ни се рекламен текст „Бира за всеки а не Бира за всекиго. Формата кой и другите с нея са включени като съставка и в относителните местоимения. Заради това и при тях вече отпаднаха формите когото, комуто и се достигна до обобщаващото кой77
то. И така Гершуиновото Мъжът, когото обичам се превърна в „Мъжът, който обичам“. Настьии колебание и в още една посока. Според действащите нормативни правила при местоименията винаги се има предвид дали с тях се назовават лица или нелица. Във връзка с това в първия случай трябва да се употреби кого, съответно никого, някого, всекиго, както и когото. Кой, никой, всеки, както и който остават за случаите, когато се говори за нелица. Разколебаването доведе обаче дотам, че понякога поради престараване когото за- почна да се появява и там, където не се назовават лица. Напоследък често се чуват гласове, че трябвало да бъде извършена промяна в граматичните правила и че граматиците трябвало да въведат като дублетни наред с кого и кой, с никого и никой, с някого и някой, с всекиго и всеки. Казах, че промените, които настъпват в речта ни, са свидетелство за това, че като че ли у нас представата за падежните отношения постепенно умира. В много случаи обаче смесването на местоимеяните форми подсказва преди всичко неумение, а предпочитанието, давано на универсалните форми, говори просто за незнание, както и за небрежност. Затова смятам, че чрез препоръчваните промени в правилата се прави опит да се омаловажи неумението, да се прикрие незнанието, да се оневини небрежността. Ефектът от подобна промяна (ако тя настъпи) ще се състои в това, че така съвсем естествено, за много кратко време изцяло ще отпаднат последните остатъци от старите падежни форми, задържали се векове в езика ни. Вярно е, че по този начин българската реч ще се опрости. Но невинаги има голяма полза от опростяването, защото чрез него често се загубват много нюанси в словото, а от това започва да страда и изказаната мисъл. Или поне се затруднява нейното възприемане. 47. Пак около местоименията В съвременната ни реч често се налага да помислим кога трябва да се употребят различните местоимения и каква тяхна форма да бъде избрана за даден текст. В това отношение често има и грешки, и колебания, които се проявяват в публичните словесни изяви и съвсем естествено дразнят мнозина. 78
Така става например понякога с възвратните притежателни местоимения. Както е добре известно, те имат пълна форма за мъжки род свой, за женски своя, за среден род свое, а за множествено число свои, Едновременно с това съществува и кратката форма ся, употребявана и в единствено, и в множествено число. В речта си ние често се колебаем на коя от двете форми да да- дем предпочитание. Дали да кажем и да напишем Той ще извика сестра си или Той ще извика своята сестра. Дали да кажем и да напишем Те редовно се справят със своите задължения или Те редовно се справят със задълженията си. Отговорът на въпроса е, че може да се използват и двете форми, но трябва да се прави разграничение при избора им. Само когато логическото ударение в изречението пада върху възвратното местоимепие, то трябва да се използва в своята дъл- га форма. Само когато специално искаме да наблегнем на това, че става дума за неговата сестра, а не за нечия друга, само когато искаме да подчертаем, че става въпрос за техните задължения, а не за нечии други, в изречението трябва да се включи дългата форма - своята сестра, своите задължения. Инак обикновено в неутрално поднесената информация трябва да се предпочете кратката форма - сестра си, задълженията си. Разбира се, трябва да припомним, че не бива да се допуска грешката със заместване на възвратното притежателно местоимение с обикновеното притежателно местонмение в 3 лице, както става често. (Наблягам на факта, че въпросът засяга само 3 лице, защото инак в първо и второ лице според нормата двете местоимения спокойно могат да се заместват едно друго.) Това означава, че не бива да се казва Той ще извика неговата сестра или Те редовно се справят с техните задължения, кога- то се има предвид неговата собствена сестра, техните собствени задължения, защото използването на притежателното вместо възвратното местоимение внася друг смисъл. С неговото включване се отбелязва, че става дума за нечия друга сестра, за нечии други задължения. Действително в някои диалекта подобна употреба преобладава, без да се променя смисълът. В книжовната реч обаче включ- ването на обикновените притежателни местоимения в описаната ситуация е недопустимо. 79
48. И пак за местоименията Една от думите в българския език, която често бива пренебрегна- та, е чийто, въпреки че това относително местоимение, бележещо притежание и служещо като връзка между главното и подчиненото изречение, предлага голямо удобство при изразяване, защото обикновено замества цяло съчетание от предлог и друго местоимение. При това тромавата замяна обикновено става неосъзнато под чуждоезиково влияние, защото в много други езици подобно местоимение няма и е съвършено естествено да се стига до поголяма бъбривост при изграждането на изречението. Най-често чийто бива заместено в изречения като Това е същата директорка, от несполучливите решения на която страда цялата програма в училище". В това изречение посоченият израз просто може да бъде заменен с от чиито несполучливи решения. Ако направим сметка, така благодарение на употребата на чийто се избягва предлогът иа, отпада и членуваната форма при прилагателното и, което е най-важното, получената конструкция е напълно в духа на българския книжовен език. Подобна е ситуацията и в миого други изречения, където вместо чийто се появяват пак по-дълги описателни изрази. Такова е положението в изречения като ,,Войната при съседите, последиците от която съвсем не могат да се предвидят...", където би трябвало да се предпочете чиито последици; „Въпросът, от бързото решаване на който зависи бъдещето на региона ", кьдето е по-добре да се използва от чисто бързо решаване; „Митингите на жителите на Суходол, участието на които беше употребено...", където е по-подходящо да се избере чнето участие; „Водачът, новият джип на който бил спрян до заведение- то... ", където е по-добре да се използва чийто нов джип. Последното изречение подсказва, че употребата на чийто предлага още едно улеснение и то се състои в това, че местоимението няма различни форми за различните належи и заради това при неговото включване не може да се достигне до грешка от гледище на съвременните норми. Зашото чийто се появява на мястото на на когото (а не на който, с което често се сблъскваме) и така броят на граматичните грешки в текста намалява. Има обаче една особеност при употребата на местоимението чийто, което е развило различни свои форми за род и число - чи80
ято, чието, чинто. Тя се състои в това, чс местоимението не се съгласува с името иди с местоимението от главното изречение, а със съществителното име, което стои след него. Заради това, ако вземем изречението от началото, е естествено да се използва формата чяито за множествено число, защото тя се свързва със съществителното решения, употребено също в множествено число. Това означава, че в изречения като „Профсъюзът, чийто членове не участват...44 има грешка, защото чвйто трябва да бъде употребено в този случай в множествено число, за да се съгласува с членове. Този тип грешки не са редки в речта ни и заради това е нужно да си припомним за тях. Общо може да се каже, че чийто е местоимение, характерно днес повече за писмената реч, защото в устната ние сме свикнали нерядко да „засухваме“ фразата си именно с честата употреба на когото и на която. В някои справочници се прави уговорката, че то е необходимо особено много в научната реч. В същото време доколкото днешната ни публицистична реч е заразена от устната, в нея се отделя все по-малко място на това местоимение, въпреки че то би помогнало понякога дори да се избегнат двусмислици при построяване на изреченията. 49. Други грешки е местоименията На пръв поглед няма големи проблеми с употребата иа местоименията в съвременната ни реч, но има подробности, с които трябва да се съобразяваме. Трябва да мислим по това кога и как да се употребяват те и точно каква тяхна форма да бъде предпочетена. Нужно е да преценим дори как да се изговарят, защото различни отклонения поради действащи диалектни навици съществуват при мнозина.. Тъкмо такива грешки обаче се натрапват твърде често при публичните обществени изяви. Едновременно с това съществуват и други дребни проблеми, които също заслужават нашето внимание. Сетих се за тях във връзка с едно телефонно обаждане, в което ми беше зададен въпросът дали имаме основание да допускаме в книжовната си реч изречения от рода на Да« ми книгата, където ти я бях дал. Към това изречение ще добавя и още един негов вариант, който се среща макар и по-рядко -Дай ми книгата, къде ти я бях дал, както 6 99 еьдеп за българската граматик» 81
и един друг, разпространен доста широко - „Дай ми книгата, дето ти я бях дал“. Отговорът на зададения въпрос е много кратък и ми се струва, че е съвсем ясен за почти всички. В подобни сложни изречения като въвеждащо подчиненото определително трябва да се употребява относителното местонмение който и то не бива да се замества от наречието къде, дето или където. Мислил съм си, че изречения от рода на „Жената, къде беше вчера тук" вече са отмрели за книжовната реч, защото се съзна- ва, че въвеждането на определителното изречение с помощта на наречието къде веднага се осъзнава от всички като подчинено на диалектен модел. Мислел съм си, че и преобразуването му в малко по-книжовното „Жената, където беше вчера тук" също вече няма да се употребява не само защото не звучи съвременно, но и защото може да доведе до двусмислица. Напоследък обаче дори в публичната реч започна да се налага един много сходен модел - „Жената, дето беше вчера тук Това дето всъщност представлява втората част на където, но докато в другите случаи може да се говори за някакво продължаващо диа- лектно влияние, при този ввд изречения днес е по-корекгно да ги характеризираме като разговорни. Фактът, че в книжовната ни реч се правят опити да се вмъкнат подобни форми, се дължи на засиленото влияние от разговорната реч, която пък естествено е заразена от диалектите. Ако трябва да бъда по-точен, струва ми се, че пътят е дори още по-сложен. Тръгва се от диалекта, минава се през жаргона, след това се стига до разговорната реч и накрая влиянието от нея започва да се усеща и в книжовната. При това обикновено отклонения има преди всичко в устната й форма - при писане човек се замисля и подоб- на замяна на местоимението с наречието почти не се наблюдава. Подобен е пътят за налагането и на друго решение в речта ни, което се наблюдава в изречения качи Дай ми нея книга. Тук вече става дума за замяна на показателното местонмение тазн или онази с друго местонмение. Може би оказва влияние фактът, че нея звучи сходно с по-разговорната форма оная, но това съвсем не ни дава основание да допускаме заместването. И в този случай у слушателя остава впечатлението за непреодоляно диалектно влияние, което обикновено смущава. Не бих се спирал подробно на този тип грешки и колебания, 82
които за много хора са съвсем ясни, ако не си давах сметка, че те се срещат доста често в речта на младите хора. И ако вторият пример звучи доста диалектно н с него се сблъскваме по-рядко, първият в общи линии е доста разпространен и заради това заслужава нашето внимание. Защото много често ще чуете да се говори за „жената, където я видях на улицата“, за „въпроса, където го поставих за „ детето, където го убиха както и за „журналистите, дето питат, политиците, дето отговарят“ и т,н. В тези случаи за съжаление съвсем не става дума за неб- режност, както често съм склонен да оправдавам отчасти НЯКОИ пропуски, а просто за незнание или за подчиняване на някаква криворазбрана норма, която обаче съществено се различава от нормата, наречена от всички нас книжовна. 83

ВТОРА ЧАСТ в която се разглеждат затрудненията при избора на различни граматични форми на глаголите във връзка с конкретни обстоятелства и колебанията при употребата им в съвременната книжовна реч.

SO. Озадачаващите поздрави Напоследък поне по два-три пъти в седмицата ми се обаждат по телефона все с един и същ въпрос. Правилно ли е, когато се разделяме с някой човек, да му пожелаем Приятно прекарване! Не е ли по-добре да се използва изразът Приятно изкарване! Очевидно въпросът се свежда до значенията на двата глагола прекарвам и изкарвам и по-точно до значението на представките, използвани в тях. Значенията на представката пре са различни, но онова, което в случая ни интересува, можем да определим като „осъществяване на дадено действие през някаква временна граница“. С други думи, глаголът прекарвам означава „преминавам през времето“. Представката из също има няколко значения, но онова, което е интересно в конкретния случай, е „вършене на дадено дейст- вие до край“. Заради това глаголът изкарвам значи „извършвам нещо до край“. И така, ако сравним двата възможни поздрава, включващи отглаголните съществителни от двата разгледани глагола, ще направим извода, че в единия случай се набляга на това как протича действието, а в другия, че действието достига до края си. От тази гледна точна е оправдано използването и на единия, и на другия поздрав. Предпочитание на Приятно прекарване! може да се даде само за да се уважи традицията. Напоследък глаголът прекарвам в жаргона, а след това посте- пенно и в разговорната реч разви ново значение, което може да се опише като „измамнам някого“. С него той, благодарение преди всичко на вестникарския език, вече навлезе дори и в различните стилове на книжовния език и заради това е ясен за всички, конто го чуват. Струва ми се, че именно това значение смущава хората, когато трябва да употребят поздрава Приятно прекарване! В същото време се забравя, че тъкмо този израз първоначално се 87
е наложил в езика ни със съвършено различно значение и няма защо да се отказваме от него. Заради това повтарям, че днес можем да използваме и двата поздрава или за да уважим традицията в езика ни и да наблегнем чрез прекарване, че пожелаваме то да е приятно през цялото време, или за да подчертаем чрез изкарване, че желаем престоят, пребиваването, срещата да бъдат приятни до края. 51, Неочакваните представки Напоследък доста често ставаме свидетели как в речта ни познати глаголи с познати представки изведнъж започват да се появяват в нов. неочакван вид, за да изразят значение, което доскоро се е изказвало но друг начин. Всичко това най-често става с помощ- та на нови представки, които се появяват преди всичко поради някаква криворазбрана мода, но обикновено под чуждо влияние. При това става дума все за глаголи, които се употребяват често, но в новите си одежди ни изглеждат като че ли по-респектиращи. Възможно е някои от тези нови форми на глаголите ни отдавна да съществуват, макар и понякога да са били позабравени, а други едва сега се появяват, но упорито се борят за налагането си. С голямо разочарование напоследък установявам, че в нашата реч започват да се възраждат думи като отпочвям като остатък от предишния канцеларски език, макар да мислех, че отдавна сме ги забравили. Оказа се обаче, че тази дума съвсем не е самотна в съвременната ни реч. Подобни следи от онзи стар език има доста много. И няма значение, че иовечето от тях дори не са с българ- ски произход. Лошото е, че те непрекъснато се опитват да ни се натрапят. Така продължава да ни се натрапва глаголът зачета в случаи като „да зачета информация", макар че с този израз искаме да кажем, че ще я прочетем. В българския език съществува глагол зачета/зачитам, но той има съвсем друго значение - „уважавам Другият глагол, зачитам се. който съшо се среща, пак е с по-различно значение - „задълбочавам се в четенето". Така че уродливият израз, в който се появява зачитам, няма място в нашата реч. 88
Не би трябвало да има място в речта ни израз като „отдавам под наем", защото в българския език все пак представката на глагола не е необходима. Както се казва давам назаем, така е и давам под наем. Очевидно обаче се смята, че отдавам е от някакъв друг, по-висок стил, и всички погрешно се стремят непременно да го включат в речта си. Изрази като „да замериш температурата", „да замериш нивото на реката" или „да замериш нивото на радиацията" също са твърде странни за ухото ии, защото обикновено аз замерям някого с камъни и в този случай представката за се появява иа мястото на представката из. Все пак знаем, че се измерва нещо, макар и днес чрез масовата употреба да ни внушават, че не е точно така. Говори се най-често, че се извършва „подмяна на документи", макар да знаем, че подменянето обикновено означава в езика ни нещо друго - че се извършва фалшификация, а в описаното действие, доколкото всичко е съвсем в рамките на закона, трябва да се каже сменям, заменям. Стана модно да се говори, че се „заделят средства ", макар че за българина и в този случай представката е друга и той е свикнал да отделя средства за нещо. Този списък може да бъде продължен. Общото във всички случаи обаче е, че се стига до неочакваната поява на някаква представка при глаголите, която невинаги е съвсем ясна, но ние механично я приемаме и започваме да я употребяваме, дори и тя да ни озадачава със съществуването си. Причината за това е, че обикновено решаваме, че става дума за заемане от някакъв поразличеи стил, който не ни е съвсем близък, но има право на съществуване. Така респектът от онзи стил, който се нарича административно-делови, ни кара да правим собствената си реч доста често странна и невинаги разбираема. Когато обаче подобни нововъведения навлязат и в езика на вестниците, зазвучат от радио- и телевизионните канали, тогава спасение от тях няма, макар че от появата им точно изказът на медиите страда най-много. 89
52. Обърканите представки При някои от глаголите в българския език настъпва объркване нри избора иа представките, е които са образувани. Такова е положението например с двойката отдавам се и удавам се. В езика ни отдавам се означава „посвещавам се“, например в изречения като Гой изцяло се отдаде на проучването. В същото време удавам се означава „може да бъде усвоен или извършен от някого“. Така е в изречения като Този тип проучвания не се удават на всекиго. Посочените два глагола се срещат в нашия език, като трябва да се предполага, че отдавам се ще се употребява по-рядко. В дейс- твителност обаче в масовата речева практика глаголът се среща много често, защото замества неоснователно удава се. Същото смесване се наблюдава и при безличните форми отда- ва ми се и удава ми се, като се казва неправилно например Днес четенето не ми се отдава, а не не ми се удава. Смесване има и при двойката отзовавам се и озовавам се. Докато отзовавам се означава „обаждам се ггри повикване, откликвам", озовавам се бележи „попадам, оказвам се“. Затова са правилни изречения като Никой не се отзова на поканата или пък Изведнъж той се озова в тъмна стая. Ако размислим, действително, ако човек бъде повикан, той може и да се озове някъде, но това не дава основание отзовавам се да замества озо- вавам се. В езика ни има и някои глаголи, при които изобщо яе е нужно да се използват представки. Такъв е случаят с глагола заимс- твам, в чието начало често се залепя представката в, за да го превърне във „взаимствам“. Глаголът заимствам означава „вземам, заемам и усвоявам нещо". Би могло да се предположи, че ненужната представка се появява при него поради i) рестарааане. Може да е повлиял с вида си глаголът вземам, но вероятно въздействие оказва и асоциацията, правена с думи като взаимен, взаимно, макар че по смисъл те са твърде отдалечени от въпросния глагол. 90
53, Чуждите представки Преди години често в печата и по радиото се обсъждаше въпросът за неправилността иа глагола отпочвам, като се подчертаваше неподходящата употреба на представката от, която по необясними причини в речта на мнозина замества представката за. Измина известно време, глаголът значително намали употребата си и продължи да се среща преди всичко в материали от административно-деловия стил. За сметка на това се появиха други глаголи, в които преди всичко под чуждо влияние се забелязва неправилно използвана представка. Такива са трите зачета/за- читам, заслушам/заслушвам, загледам/заглеждам, макар към тях напоследък да се добавят и други. Всъщност при тези глаголи въпросът е малко по-сложен, защото не може изобщо да се отрече правото itM на съществуване. В българския език може да се употреби Иван зачете новата книга или Иван се зачете в новата книга, както може да се каже и Иван заслуша е внимание беседата или Иван се заслуша с вни- мание в беседата. По същия начин може да се появят и изречения като Иван загледа продължително новата картина или Иван се загледа продължително в новата картина. И все пак случаите, за които става дума, не допускат употребата на посоче- ните три глагола. Прави впечатление, че докато в книжовния език глаголът зачета означава „започвам за чета“, заслушам - „започвам да слушам“, загледам - „започвам да гледам“, в административно-де ловия стил изобщо, както и в речта на отделни хора, заразени и от речта на военните, и от речта на някогашните политически агитатори, тези глаголи означават ,да прочета“, ,да изслушам“, .да изгледам“. Разглежданите глаголи се отличават с това, че съдържат представката за. В книжовния език въз основа на този елемент се наблюдава сходство в значението на различните глаголнм форми - с тях се бележи началото, започването на даден процес, който е назован с глагола, послужил за основа при образуването на новия глагол. Така заслушам, образуван с помощта на представката за от глагола слушам, означава започване на процеса слушане. Същото важи и за другите два глагола ~ зачета и загледам. В административно-деловия стил обаче на представката за 91
като словообразувателем елемент се придават съвсем други задачи - с нея най-общо се бележи изчерпването, завършването на процеса, назован от глагола, послужил като основа при образу- ването на новия глагол. Въз основа на това глаголът заслушам, образуван с помощта на представката за от глагола слушам, оз- начава и започването, и протичането, и завършването на процеса слушане. Така е и при глаголите зачета и загледам. Започнах бележките си с глагола отпочвам, при който замя- ната на представката за е от не е толкова порочна, доколкото и двете са носители на едно и също значение - с тях се бележи началото нададено действие. При разгледаните три глагола също има замяна на една представка с друга, но това вече е абсолютно неправилно. В първия случай - при глагола зачета, може да се направи изводът, че представката за е заменила представката про. Разбира се, че от гледище на книжовния ни език правилно в случая би било да се предпочете глаголът прочета. При глагола заслушам представката за е заменила представката из - изслушам, а в третия случай представката за е употребена, без изобщо да е необходимо използването й като словообразувателек елемент, тъй като глаголът гледам носи сведения за извършването на действието в цялост докрай (макар че е от несвършен вид). Така в разгледаните три случая се достига до ненужно разши- ряване на значението на представката за, което инак не се наблюдава в българския книжовен език. При това фактът, че в него съществуват същите глаголни форми с почти противоположно значение, естествено, затруднява акта на общуване между носи- телите на езика ни, конто невинаги могат да проумеят какво съдържание се влага в използваните глаголи. 54. „Как да отреагирам?“ Във всекидневната си езикова практика ние съвсем свободно използваме съществуващите глаголи, които могат да представят действието и в неговата завършеност, и в неговото протичане, и не допускаме смесване при употребата им. Съществува обаче една доста голяма група глаголи, при които твърде често се правят грешки имено в това отношение. Това са глаголите, образу- вани с наставката ирам, като адресирам, изолирам, коменти92
рам, координирам, лобирам, оперирам, провокирам, ремонтирам, рециклирам, спекулирам, стартирам, телефонирам, финалнзнрам, цитирам. Тези глаголи бележат едновременно и действието като завършено, и процеса на извършването му. Зато- ва изборът на конкретния смисъл става ясен само от контекста, в който са употребени. Възможността иа едни и същ глагол да бележи действието и ио двата начина не е типично явление за нашия език. Заради това грешките при глаголите с наставка нрам се дължат не толкова на незнание, а най-вече на желанието ни те да бъдат изравнени с останалите глаголи в български и да отразяват действието само по един начин. За да се подчертае например, че действието се извършва в момента, но не е завършено, глаголът с наставка нрам често се употребява, като в него се вкарва допълнително наставката в - нрвам. Причината за това е, че твърде често тъкмо тази нас- тавка бележи протичането на действието при останалите глаголи в българския език. Така в речта ни констатирам се превръща в констатирвам, организирам става организирвам, провокирам преминава в провокирвам, ремонтирам - в ремонтирвам, реституирам - в реституирвам, структурирам - в структурирвам, а приватизирам - в приватизирвам. Правилно обаче е да се остане само при констатирам, организирам, провокирам, ремонтирам, реституирам, структурирам и приватизирам, а новосъздадените уродливи форми изобщо да не се употребяват, зашото са просто ненужни. Другата грешка, която се дължи на двойственото поведение на глаголите с наставка ярам, е присъединяването към тях на ненужни представки. Причината е, че тъкмо с помощта на представки найчесто в българския език се достига до глаголи, които бележат действието като завършено. И така се достига до заангажирам вместо само ангажирам, закодирам вместо кодирам, зарегистрирам вместо регистрирам, отреагирам вместо реагирам, отредактирам вместо редактирам, отремонтирам вместо ремонтирам, проконтролирам вместо контролирам. От тези новосъздадени форми в езика ни също няма нужда и те трябва да се избягват. При това не бива в тях да се вкарва и наставката в - заангажирвам, закодирвам, зарегистрирвам. отреагирвам, отредактирвам, отремонтирвам, проконтролирвам, както често става. 93
Дадените препоръки обаче не важат за всички случаи, защото понякога с помощта на представките се достига до ново, различно значение на глаголите с наставка ирам, тоест създават се дейс- твително нови глаголи. Така има съществена разлика в смисъла между формирам и образуваните от него деформирам, реформирам или сформирам, както има разлика между групирам, прегрупирам и сгрупирам или пък между структурирам и преструктурирам. Специфичното обаче е, че и тези новосъздадени глаголи, ня- кои заети отвън, а други възникнали на наша почва, поради това че съдържат наставката нрам, бележат действието и като завършено, и в процеса на протичането му. Това означава, че и при тях не бива да се появява наставката в, за да внася някакви ограничения. В езика ни няма място за форми като сформирвам, преструктурирвам или прегрупирвам, защото глаголите са само сформирам, преструктурирам или прегрупирам. 55. „Искам да слезна * Колкото и да смятаме, че книжовният ни език съществено се е от- далечил от диалектите, колкото и на теория да оценяваме, че днес диалектите ни са претърпели съществени промени и влиянието им не е голямо, оказва се, че все пак има диалектни особености, които са живи и които продължават да влияят върху книжовната реч. При това пътят им вече е опосредстван - особеностите навлизат първо в разговорната реч, а оттам се прокрадват и в същинския книжовен език, в неговата устна и дори в писмената му форма. Такова е положението и с една тройка глаголи, които се употребяват с голяма честота в езика ни и заради това не може да останат незабелязани. В нашия език глаголите влизам, излизам, слизам бележат действието в неговото протичане. Това означава, че наред с тях трябва да съществуват и глаголи, които да го бележат като завършено, в неговата цялост. С тази функция в книжовния ни език са натоварени глаголите вляза, изляза, сляза. Подчертавам, че това важи за книжовния език, защото така е посочено и в повечето речници и справочници, но с това информацията се изчерпва- Ö същото време в разговорната реч много 94
често се употребяват други форми, които са поели същата функция. Става дума за „влезна", „излезна", „слезна“. Тези думи не само се срещат в непринуден разговор, но вече упорито започват да се налагат дори и в писмената реч, тоест предявяват претенции да се превърнат в съставка на книжовния език, и заради това заслужават вниманието ни. Действително в книжовния ни език от глаголите, бележещи действието в протичането му, може да се достигне с помощта на наставката н, която се вмъква в тях, до други форми, които да го представят в целостта му. Така от викам става викна, от гърмя става гръмна, от лежа става легна, от лепя става лепна, от топя става топна. В същото време този ефект може да се получи и с промяна на коренната гласна, както е станало например при влизам - вляза. Формите „влезна“, „излезна“, „слезна“ са разпространени в голяма част от българските говори. Според диалектолозите те са характерни за голяма част от западните райони на езиковата ни територия. Именно оттам чрез разговорната реч проявяват апетит да навлязат и в книжовния език. Особеното за диалектите обаче е, че в тях тези глаголи образуват двойки с други глаголи „влизам", „излазам“, „слазам", които нямат претенция да се превърнат в книжовни. (Нали сте чували понякога в трамвая да ви попитат дали ще слазате!) Като същински диалектни форми засега за глаголите „влез- на“, „излезна ", „слезна "няма място в книжовния език. Неговото бурно развитие обаче, в което влиянието на разговорната реч все повече се засилва, вероятно ще доведе дотам, по-късно и те да бъдат допуснати да се употребяват, без вече да привличат вниманието ни. Засега обаче все още сме далеч от това време. 56. Глаголи в съкратен вид Когато доскоро в обществото ни започнеше разговор за състоя- нието на българския правопис, съвсем естествено много от въпросите, които се поставяха, бяха свързани с бъдещето на глаголите, съдържащи наставката увам, като „действувам", „жертвувам", „използувам", „командувам“, „покровителствувам", „приветствувам ", „присьствувам ", „сьпътствувам ", „участ95
вувам“, „чествувам", „чувствувам“, „шествувам“ и още много други, защото ясно се съзнаваше, че формата им не съответства на състоянието в нашата устна и писмена реч. Според всички по-стари справочници, представящи книжовноезиковата ни норма, тези глаголи съвсем последователно се записваха с увам и се предполагаше, че и при изговора им въпросната наставка ще се представя в цял, а не в съкратен вид. В днешната реч обаче тази наставка започна да се изговаря съкратено и това беше знак, че и при писането й трябва да се извърши същото. Вярно, че имаше хора, които употребяваха глаголите в дългия им вид, но такъв изговор се определяше като твърде изкуствен, дори маниерен. Обикновено това се правеше, за да се покаже, че човек знае как се пишат съответните форми. Понякога от престараване дори се променяше и мястото на ударението, за да проличат знанията, макар че в такъв вид формите много дразнеха. Това най-често се случваше с глаголи като дЕйствувам, изпОлзувам, чУвствувам цучАствувам, изговаряни „действУвам“, „използУвам“, „чувствУвам“ и „участвУвам“, за да се демонстрира и чрез изговора колко добре се познава правописът. В първия голям правописен речник на българския книжовен език на БАН, излязъл от печат преда повече от двайсет години, беше направена и първата отстъпка, като езиковедите допуснаха и при писане да се употребяват форми като действам, използвам, приветствам, присъствам и участвам. Тоест в речника бяха включени много нови дублетни двойки, които да дадат възможност човек да избере коя от двете форми ще употребява, без да греши. Смисълът на дублетите се състои преда всичко в това, че те отразяват живота в книжовния език. Включването им ври описание на нормата означава, че се очаква да настъпи промяна в нея. При това тази промяна се извършва на няколко етапа. Първоначално се посочва, че една от формите е за предпочитане, макар че и другата не е грешна, а след това се стига до изравняването им по правилност. По-късно може да се достигне и до етап, когато по-новата форма да бъде предпочитана, а по-старата или да остане в речта, но маркирана стилистично (обикновено като остаряла), или съвсем да отпадне. Когато съкратените форми бяха въведени като дублетни на формите с наставка увам, това беше посрещнато с голямо облек- 96
чение от печатните издания. Промяната беше приета и в училище също с удовлетворение. Вследствие на това формите на увам почти напълно изчезнаха. Така масовата практика помогна в дадения случай много бързо да бъде решен въпросът с дублетността. Тя оказа влияние и в издадения нов академичен правописен речник да се утвърдят като единствени само съкратените форми действам, използвам, приветствам, присъствам и участвам. Днес обаче не бихме могли да характеризираме отпадналите форми с увам като погрешни, но те може да се употребяват само като остарели, тоест ако са натоварени с определени стилистични функции. При това не се знае докога и при тези обстоятелства ще продължи техният живот. 57. Може да мога Когато в речта си употребя глагола мога, това означава, че имам способност или умение, че съм в състояние или че имам сила да извърша нещо. Заради това се казва, че Вече мога да говоря на английски, че Ти, изглежда, не можеш да плуваш, а е възможно да бъде зададен и въпросът Всъщност ти какво можеш? Формата за трето лице единствено число на този глагол може се употребява безлично и тогава тя означава „възможно е, вероятно е, позволено е, допустимо е“. Тя се среща в изречения като Не може повече да се чака, коехо означава Не е възможно повече да се чака, Какво може още да се случи?, чието съдържание можем да представим и Какво е възможно още да се случи?, както и Може ли да вляза?, чийто смисъл е Позволено ди ми е, ще ми позволите ли да вляза? Днес невинаги се прави разграничение между безличната форма може и останалите форми на глагола в сегашно време. Заради това обикновено безличната форма се замества от тях. Така се достига често например до изречения като Мога ли да изляза порано? вместо Може ли да изляза по-рано?, защото обикновено с такова изречение се иска разрешение, позволение да се извърши нещо, докато в първия вариант говорещият сам си задава въпроса дали е в състояние да го стори. Същото важи и за изречения като „ Страната и регионът могат да изпаднат в енергийна криза “, където трябва да се употреби безличната форма - Страната и 99 съвета за българската граматика 97
регионът може да изпаднат в енергийна криза, защото от избора на формата за трето лице множествено число следва, че те са в състояние да изпаднат в криза, а мисълта е, че е възможно да се случи това. Същото важи и за изречения като „Медицинските сестри могат да бъдат освободени през следващите месеци ", защото пак смисълът е, че нма възможност. Заради това изречението също трябва да гласи Медицинските сестри може да бъдат освободени през следващите месеци. Трябва да се нрави разлика между изреченията На площад „ Славейков " вие можете да намерите търсените учебници, което може да чуете като рекламен текст, и На площад „ Славейков " вие може да намерите търсените учебници. От първия случай става ясно, че вие сте в състояние да намерите учебниците, а при втория - че има вероятност да ги намерите. Въпросът Можеш ли да отидеш? се отличава по смисъл от Може ли да отидеш?, защото ако в първото изречение питаме дали си в състояние, дали имаш сили, дали ще успееш, във второто ни интересува дали има възможност да извършиш това действие. При изречението За ис- тинското състояние на нещата можем да съдим по резултатите от изследването искаме да кажем, че ще бъдем в състояние да съдим по резултатите, докато в За истинското състояние на нещата може да съдим по резултатите от изследването само посочваме, че ни се дава възможност това да се случи. Доказателство за необходимостта от ясно разграничение между смисъла на безличната от другите форми на глагола мога ясно се открива в изрази като Може да мога, където те се срещат една до друга. Това съчетание ще преведем естествено като Възможно е да умея. При изречения, в които глаголът е употребен в трето лице единствено число, безличната форма естествено съвпада с другата форма на глагола. Казва се винаги Той може да прочете написаното. В подобни случая само контекстът помага да се разбере дали той е в състояние да прочете нещо, или е вероятно той да го прочете. За да проличи, че става дума тъкмо за безличната форма обаче, се допуска и разместване на частите в изречението и така се достига до Може той да прочете написаното. Когато глаголът мога е употребен в трето лице единствено число, но минало неопределено време, също става смесване, макар че безличната форма е по-различна. Заради това неправилно
оформеното изречение „ Той е можел да бъде спасен " трябва да добие вида Той е можело да бъде спасен, но и в този случай е за предпочитане разместването иа частите в изречението - Можело е той да бъде спасен. Посочените примери доказват, че трябва да се прави разграни- чение между безличната и другите форми на глагола мога и да се преценява винаги какъв точно е смисълът на изказваната мисъл, за да бъде избрана една от двете възможности и да няма обърква- не, което съвсем естествено ще подведе при възприемане. 58. Трябва да трябвам Понякога в българския език формата за трето лице единствено число трябва от глагола трябвам се употребява безлично и тогава тя означава преди всичко,.нужно е, налага се, необходимо е“, както и „навярно, възможно е, сигурно, може“. Едновременно с тази форма обаче се употребяват и всички останали форми на глагола трябвам, който означава „необходим съм, нужен съм на някого“. Заради това може да се каже както Трябва ли да съм тук?, така и Трябвам ли тук?, с което обаче се пита за различни неща. Понякога, макар и не често, в речта ни се допуска смесване на безличната форма, когато бележи обикновено необходимост, и останалите форми на глагола в сегашно време. В такива случаи на мястото на безличната се употребява друга от тях, най-често формата за трето лице миожестаено число. Заради това се казва например „ Те трябват да помогнат" вместо Те трябва да помогнаЛц „Те трябват да бъдат одобрени от комисията"вместо Те трябва да бъдат одобрени от комисията или „Децата трябват отрано да се подготвят за училище“ вместо Децата трябва отрано да се подготвят за училище. Доказателство за необходимостта от ясно разграничение между смисъла на безличната от другите форми на глагола трябвам може да се открие в изрази като Трябва да трябвам, където те се срещат една до друга. Това съчетание се превежда, разбира се, като Вероятно е да съм необходим. При изречения, в които глаголът трябва е употребен в трето лице единствено число, безличната форма, естествено, съвпада с другата форма на глагола. Съществува обаче разлика между из99
речението Той трябва да прочете написаното или Трябва той да прочете написаното, което означава, че е необходимо той да прочете нещо, и Той трябва, за да прочете написаното, от което личи, че той е нужен, за да извърши това. Понякога безличната форма бива неоснователно заместена с лична. Затова в случаи като „Ма тях им трябваха хляб и салам, а не чудо " е нужно да се остане при безличната - На тях им трябваше хляб и салам, а не чудо, докато в изречения като Трябваха му дрехи изборът на безличната форма би бил неуместен. Посочените примери доказват, че е нужно да се прави разграничение между безличната и другите форми иа глагола трябвам и да се преценява винаги какъв точно е смисълът на изказваната мисъл, за да не настъпи объркване, което да подведе при възприемането й. По-особен, макар и сходен е случаят с глагола предстоя. Обикновено той се употребява в трето лице единствено н множествено число, както е в изреченията Предстои решаването на важни задачи и Предстоят нови конкурси по тази специалност. Едновременно с това в сложни изречения като Тези предложения предстои d« бъдат обсъдени от парламентарната комисия глаголът, без да развива друго, по-различио значение, се употребява безлично. Грешките, които се допускат в този случай, се състоят в това, че в подобни изречения неочаквано се появява формата за трето лице множествено число иа глагола предстоя. Така се достига до вида „ Тези предложения предстоят да бъдат обсъдени от парламентарната комисия" или „ Тези военни предстоят да бъдат изпратени на мисия в Афганистан в които Обаче нямаме никак- во основание да заместваме безличната форма. Безспорно с промяна на словореда объркването лесно ще бъде избегнато, защото прн варианта Предстои тези предложения да бъдат обсъдени от парламентарната комисия, както и Предстои тези военни да бъ- дат изпратени на мисия в Афганистан по-трудно ще се стигне до грешка. За съжаление обаче за този ход не се сещат много хора, Сходно е положението и с глагола очаквам, който може да се употреби и безлично. Заради това изречения като Отпуснатите средства се очакват да покрият щетите може да се запазят само в случай, че се чака средствата да покрият шегите. Все пак в такива случаи по-добре би било малко да бъдат модифицирани 100
и да се стигне до варианта Отпуснатите средства се очакват, за да покрият щетите. Ако обаче се предполага, че средствата цце покрият щетите, се налага промяна на словореда и замяна * та с безличната форма - Очаква се отпуснатите средства да покрият щетите. Това е и единственото решение при изречение като „Резултатите от експертизата се очакват да постъпят днес", където се набляга на чаканите резултати. Заради това и тук са нужни промяна на словореда и избор на безличната форма - Очаква се резултатите от експертизата да постъпят днес. Подобни възможности има и при глагола оставам, за който също е възможно да се употреби и безлично. В изречения като „Остават и двете страни да изпълнят своята част от договора" трябва да се избере точно безличната форма и да не се сти- га до съгласуване по число с двете страни Заради това трябва изречението да добие вид Остава и двете страни да изпълнят своята част от договора. Този тип грешки се срешат доста често в речта ни и със своята граматична неправилност не само дразнят, но, както личи, може твърде често и да попречат нри точното възприемане на изказваната мисъл. 59. Диалектик увлечения В българския език има една група глаголи като влека, пека, река, сека, тека, тъка, както и други, образувани от тях, като облека, отвлека, изпека, язрека, насека, отсека, изтека, изтъка и т.н., при които се наблюдава особена аномалия при употребата им в сегашно време. Ако разгледаме всичките форми на само един от тях, например на глагола облека в сегашно време, ше видим, че при първо лице множествено, второ лице единствено и множествено, както и в трето лице единствено число навсякъде коренната съгласна к се превръща в ч. Затова се казва облечем, облечеш, облечете, облече. При формите за първо лице единствено и трето лице множес- твено число обаче коренната съгласна к се пази непроменена и според книжовноезиковите норми те звучат облека, облекат и се пишат по този начин. 101
В потока на разговорната реч обаче, а оттам и в устната книжовна реч днес на мястото на облека и облекат твърде често се появяват „облеча“ и „облечем". Както многократно е писано, обяснението за това явление трябва да се дири в извършваната промяна по аналогия с останалите форми на глагола. Към този факт трябва да се добави и обстоятелството, че в производните от посочените глаголи отвличам, опичам, изричам, отсичам, обличам коренната съгласна е ч Когато говорим за неправилната от гледище на книжовния езих замяна на к с ч във формите, трябва да припомним, че тя се извършва и в много български диалекти. Може да се каже, че в почти всички западни, а и в някои източни части от езиковата ми територия формите се употребяват точно в този вид. От това следва, че е съвсем естествено поради непреодолени диалектни навици преминаването на к в ч във формите облека и облекат да се отрази и в книжовния език. Естествено, пътят минава през разговорната реч, а оттам следващата крачка е и навлизането в него. Особеното при тези случаи е, че все още про- мяната се наблюдава преди всичко в устната и много по-малко в писмената реч. Поради все по-широкото разпространение на тази особеност обаче можем да очакваме по-често форми с ч да започнат да навлизат и в писмените текстове. И това се отнася не само до формите на глагола облека, но и на всички останали глаголи като сека, влека, пека, тека, тъка и техните производни, за които ставаше дума. (Заслужава си да си припомним, че докато при глагола река не бива да се допускат неправилните форми „реча ", „речат ", когато той е включен в сложната дума противореча, коренната гласна се е променила и в тях и поради това противореча и противоречат не може да се разглеждат като грешни.) Опит за сходна замяна иа коренната гласна се наблюдава и при глагола мога, макар при неговите форми за първо лице единствено и трето лице множествено число в сегашно време съгласната г да се заменя с ж - „можа. мозкат" вместо мога, могат, И тук влияние за извършваната ненужна промяна оказва аналогията с всички останали форми за сегашно време, където действително се употребява ж. Въздействието на някои диалекти, в които също се използват „можа, можат " обаче, също си казва думата. Все пак значително по-често се среша формата за множествено чис102
до „можат ", но и в този случай явлението е ограничено преди всичко в устната реч. Пак под влияние на диалектните навици при сегашното време на глаголите се допускат и други грешки. Така формите на глаго- ла боядисам претърпяват особена промяна, като се превръщат в „боядиша". Специфичното в тези случаи е, че това важи не само за първо лице единствено или за трето лице множествено число, но и за всички останали - „боядишеш ", „боядише", „боя- дишем“', „боядишете Подобно е развитието и при глаголи като меся, намеся, омеся, които по същите причини се превръщат в „меша", „намеша", „омеша"ит.н. Ако направим съпоставка между двата вица колебания, разгледани тук, естествено ще направим извода, че измененията ири глаголи като боядисам, меся или мога са изолирани случаи, до- като появата на ч вместо к в глаголите е много по-масова грешка и засяга много повече думи. 60. Въпреки очакванията Едва ли има друго явление в съвременната българска реч, което да е ставало повод за толкова много коментари и въпреки това да не е регистрирана никаква промяна при него. Става дума, разби- ра се, за прословутото „мекане“, което засяга цели спрежения на българските глаголи. Става дума за неправилния изговор на формите „биеме“, „броиме", „вършиме", „говориме“, „желаеме”, „знаеме", „лъжеме" „мислиме", „можеме", „пишеме", ,.правиме“, „спориме", „трепериме", „ходиме“, „четеме" и какво ли не още, който непрекъснато ни се натрапва. Този изговор е подчинен на диалектната практика, която, както показват извършените проучвания, е доста широко застъпена по езиковата ни територия. Подчинен е отчасти и на жаргона, разпространен в столичния град, където глаголите се изговарят по същия начин. „Мекането“ в публичната реч вероятно идва, от една страна, от тази посока, но, от друга, и от следването иа някакви криворазбрани образци. Защото инак е необяснимо поради каква причина и когато си от Пазарджик, и когато си от Бургас, и когато си от Плевен, същс започваш да „мекаш“, макар в родния ти край изговорът да е съвсем различен.
Струва ми се, че днес „мекането“ се възприема едва ли «е като престижно» защото по този начин говорят и почти всички политици» и много сгг журналистите, заставащи пред микрофон. Ние, езиковедите, имаме свое обяснение как се достигна до този изговор. Знаем колко силна е аналогията, която се прави например с формите на една много голяма група от глаголите в езика ни като вярваме, действаме, дискутираме, започваме» искаме, коментираме, обсъждаме, организираме» очакваме, питаме, пледираме, преговаряме, провеждаме, разглеждаме, irpw които окончанието ме е съвсем иа мястото си. Обяснението при тези глаголи обаче трябва да се търси в това, че в първо лице единствено число те имат окончание м и това съвсем естествено налага в множествено число да се достигне до разграничаване чрез окончанието ме - действам, но действа- ме, искам, ко искаме, очаквам» но очакваме, разглеждам, но разглеждаме. Тоест в тези случаи звукът е играе смислоразли- чителна роля. Големият брой на глаголите, които имат окончание ме, оказва влияние и на онези» при които в първо лице единствено число няма подобно м - бия, броя, върша, говоря, желая, зная, лъжа, мисля, мога, пиша, правя, споря, треперя, ходя, чета. Такова може да бъде едно от обясненията за натрапването на окончанието ме. Но не този фактор влияе днес толкова много. Влияе преди всичко заразяващият пример на хората край нас. Защото днес „мека“ почти целият парламент, почти всички министри, ловенето юриста. Затова не е учудващо, че и журналистите поеха по този път» а след тях продължиха и учителите. Така този изговор навлезе в речта на всякакви слоеве и всякакви възрасти. Тоест грешката действително стана масова. Понякога в историята на езика се налага в даден момент масовата грешка да бъде обявена за правилна. А онова, което до момента е било правилно, да бъде изместено иа по-заден план. Като умерено консервативни хора ние, езиковедите, продължаваме все още да воюваме с „мекането“ Въпреки че е йод въпрос докога може да се води тази неравна борба, след като и т.мар. елит, както той сам обича да се ласкае, действа точно в обратната посока. 104
61. Късо - дълго? Според повечето съществуващи граматики на съвременния български книжовен език формата на глагола съм във второ и трето лице единствено число минало свършено време е бе, тоест ти бе, той бе. В скоби обаче обикновено се посочва и другата форма - беше, тоест ти беше, той беше. (В някои граматики в този случай се сочи и един съвсем различен вариант - биде, но той е твърде остарял и днес почти не се употребява.) Когато глаголното време е минало несвършено, в справочниците за второ и трето лице единствено число се препоръчва беше, но в скоби се отбелязва и бе. И така излиза, че и двете форми, и беше, и бе, се употребяват и в минало несвършено, и в минало свършено време. Остава само да си обясним каква е ролята на използваните в справочниците скоби и защо веднъж едната, веднъж другата форма се появява изписана в тях. Обикновено когато в справочната литература искаме да отбележим, че две думи или две форми са равностойни и се употребяват еднакво често, при тях като връзка се пише наклонена черта. Скобите обаче означават нещо по-различно - че преди всичко се използва едната форма, а другата, записана в скобите, се среща по-рядко. Причината най-често е в по-особената й стилистична характеристика, която ограничава разпространението й в речта. В разглеждания случай скобите означават, че в минало несвършено време се използва формата беше и по-рядко бе, а в минало свършено време се дава предпочитание на формата бе и по-рядко - на беше. Дотук като че ли всичко е ясно. И все пак. Колко често в устната ни реч ние прибягваме до формата бе в минало свършено време? Колко често казваме например Цялото лято той бе на море или Тази есен тя бе приета да следва в Пловдивския университет? Наблюденията ми са, че почти не може да се чуе подобен вариант, защото в такива случаи винаги се предпочита беше. И така излиза, че формата бе, ако изобщо се използва, се предпочита преди всичко в писмената ни реч. И това е наистина така. Ако обърнете внимание на речта и във вестниците, и в издаваната литература, сигурно ще ви направи впечатление колко често се сблъскваме именно с нея. 105
Другата форма, посочена в скоби, беше, в писмените текстове почти не се употребява. Даже като че ли авторите и редакторите съвсем съзнателно я избягват. Съзнателно я заменят с бе и тъкмо това буди възражение. Защото по описания начин поради различни причини (и според мене преди всичко за печелене на място) в писаното ни слово съвсем умишлено се поддържа една форма, която днес най-общо можем да определим като книжна, тоест с точно определена стилистична характеристика и поради това неподходяща за всякакъв случай, за всякакъв вид текст. Този факт налага и при случаите на минало свършено време да извадим от скобите формата беше и да я употребяваме по-често. И е нужно това да става не само, както досега, при говорене, но и при писане. Другото бе, за минало несвършено време (ако подобно разграничение е възможно в наше време), нека си остане в скобите, защото наистина се упот- ребява рядко. Изобщо мисълта ми е, че бе постепенно и при двете времена трябва да премине на втори план. И ако в граматиките все още го извеждат напред, мисля, че това е направено само за да се намери материален израз на различията във функциите на двете форми, които на практика не съществуват. Нужно е да се запомни, че дори и при писане формата бе вреди на естествеността на речта и заради това употребата й трябва да се ограничава колкото е възможно. 62. Между диалекта и разговорната реч Сигурно ви е направило впечатление, че когато говорят за минали действия, много хора са склонни да изговорят по особен начин глаголите в минало свършено време. В изказванията им се чуват форми като „влязъх", „влязъхме"', „доведьх“, „доведъхме“, „излязъх", „излязъхме", „отидьх", „отидъхме“, „облякьх“, „облякъхме“, „плетъх“, „плетяхме", „рекьх", „рекьхме“, „слязъх", „слязъхме", „сьздадъх“, „създадьхме", „сякъх", „сякъхме", „четъх", „четъхме" и още много други. От тези примери става ясно, че те заместват в тях последователно окон- чанията ох и охме, утвърдени в книжовната реч, с ъх и ъхме. Защото действително според правилата на сега действащата кни106
жовна норма тези думи може и трябва да гласят само влязох, влязохме, доведох, доведохме, излязох, излязохме, отидох, отидохме, облякох, облякохме, плетох, плетохме, рекох, рекохме, слязох, слязохме, създадох, създадохме, сякох, ся- кохме, четох, четохме. Причината за по-особения изговор, който се наблюдава, тряб- ва да се търси в силното влияние от родния диалект на мнозина, защото в големи райони, преди всичко в Югоизточна България, окончанието за минало свършено време е точно ъх, ъхме. Заради това хората от тези части на езиковата ни територия включват в речта си по-особените, тоест некнижовни форми на глагола дам „ дадьх ", „ дадъхме ", както и на производните от него, образувани с представка, „ издадъх ", „ издадъхме ", „ подадъх ", „ подадъхме ", „продадъх", „продадъхме", „раздадъх“, „раздадъхме", на гла- гола бода „бодъх", „бодъхме" и на производните му „избодьх", „ избодъхме ", „ набодъх ", „ набодъхме ", на глагола пека „ пекъх ", „пекъхме" и на производните му „изпекъх", „изпекъхме", „опекъх", „опекъхме", „препекъх", „препекъхме", на глагола донеса „донесъх", „донесъхме", както и на сродните му „изнесъх", „изнесъхме", „отнесъх", „отнесъхме", „поднесъх", „поднесъхме“, „пренесъх", „пренесъхме", на глагола влека „влякъх“, „влякъхме" и на сродните му „довлякъх", „довлякъхме", „съблякъх", „съблякохме“ и др. При това използването на тези форми става дори и в словесни изяви, построени инак според изискванията на книжовния ни език. В същото време обаче прави впечатление, че напоследък и много българи от други краища на страната също започнаха да включват в изказванията си тъкмо формите с окончанията ъх, ъхме. Следователно причината за общото разколебаване явно трябва да се търси другаде. Според книжовната норма окончанията, които се използват при формите за минало свършено време на глаголите, са преди всичко ах, ахме. Заради това са правилни форми като писах, писахме, седнах, седнахме, хапах, хапахме и грешки при изговора им не се допускат. Посочените глаголи, които използват окончание ох, охме за минало свършено време, образуват една относително малка група в сравнение с тях. Поради това е съвсем естествено мнозинството да започне да влияе и при изговора на малката група. 107
Тази тенденция съвсем естествено се проявява масово първо в разговорната реч, но оттам навлиза постепенно и в устната фор- ма на книжовния език. Засега за успокоение може да се каже, че не се наблюдава влиянието й в неговата писмена форма, но е възможно поради незнание по-късно да настъпи промяна и там. 63. Вече не може Много рядко ми се е случвало препоръката, която давам, от един момент нататък вече да не важи. Тъкмо на такъв случай искам да се спра, защото не става въпрос за една или няколко думи, а засяга изговора на формите на много глаголи, употребени в минало свършено време. Доскоро в различните справочници за книжовния български език се сочеше за допустимо да се казва хОдих и „ходИх“, макар втората форма да се схващаше като твърде раз- говорна, за да звучи в изискана реч. Единствено двойката Има и „ имА “ се възприемаше от мнозина, защото инак, както се изтъкваше, се губела информацията, че в единия случай става дума за минало действие. Допреди година-две в граматическите и правоговорните реч- ници и справочници се отбелязваше, че е еднакво правилно уда- рението да се появи и накрая - пред глаголното окончание, и понапред, тоест в средата или в началото на глаголната форма. Това означаваше, че беше правилно от гледаше на нормата да се каже и вИках, и „викАх“, и глАдих, и „гладИх“, и говОрих, и „говорИх“, и гОних, и „гонИх“, и гОтвих, и „готвИх“, и гУбих, и „губИх“, и Имах, и „имАх“, и кАзах, и „казАх“, и мИслих, и „мислИх", и пИсах, и „пиеАх“, и прАвих, и „правИх“, и хОдих, и „ходИх И това се отнасяше и за още много други глаголи. В същото време при по-дълги глаголни форми преместването на ударението върху окончанието се определяше в нормата като неуместно. Затова се сочеше за неправилно да се казва „боядисАх ", а само боядИсах, икономИсах, а не „ икономисАх ", реагИрах, а не „реагирАх“,редактИрах, а не „редактирАх“. Като неуместно от гледище на книжовната норма се посочваше и преместването на ударението на края при изброените в началото глаголи, ако съдържат представка, тоест „ извикАх „ нап- равИх“, „приготвИх “, „прогонИх“, защото правилният изговор 108
винаги е бил само извИках, напрАвих, пригОтвих, прогОних. Доколкото миналите причастия използват като основа тъкмо тези глаголни форми, естествено, и при някои от тях се допускаха дублети, тоест правилни бяха вИкал и „ викАл ", говОрил и „гово", кАзал и „ казАл ", прАвил и „ правИл ", като ограниченията, наложени при формите за минало време, важаха и за съответните причастия. Поради същата причина беше неправилно да се каже и „ боядисАл ", „ организирАл ", „ приготвИл Дотук описвах само какво допускаше книжовната норма до * скоро. Днес и при групата глаголи, където можеше да се появят дублетни форми за минало свършено време и при съответните им причастия, остана да се употребява като правилна само формата, където ударението не пада върху окончанието, тоест само вИках, глАдих, говОрих, кАзах, както и вИкал, глАдил, говОрил, кАзал и т.н. Другите форми вече не бива да се допускат в изисканата книжовна реч. И ако в единични случаи като Има някои смятат, че същест- вува опасност мисълта да остане неясна, необходимо е да помислят да включат в изречението наречие или друга обстоятелствена дума, за да посочат по този начин, че става въпрос за действие, което е било в миналото. 64. Учтиви докрай В началото ми се ще да припомня добре известния факт, че в съвременната българска книжовна реч учтивостта се изразява с формите на глаголите за второ лице множествено число. Това означава, че единствено правилни в такива случаи са изречения като Гордеем се, че сте сред най-ярките представители на съв- ременната ни култура, Вие ще прочетете това вместо мене или Вчера получихте ли съобщението навреме? От друга страна, това значи, че изречения като „Господинът ще прочете ли вместо мене декларацията? ", с които се сблъскваме понякога, където като израз на учтивост е използвана формата за трето лице единствено число, трябва да се разглеждат или като остарели (те действително се употребяват у нас в периода на Възраждането), или като твърде претенциозни, използвани днес до голяма степен и под чуждоезиково влияние. 109
Всъщност въвеждането на учтивите форми в книжовната ни реч става преди около век и половина, тоест не много отдавна, и това обстоятелство дава своето отражение във факта, че при прилагането на нормите има доста колебания и неясноти. Найголемият проблем в подобни случаи обаче се проявява, когато глаголът в изречението е употребен в минало време с помощта на съответното причастие. Така много често се достига до изречения като „Господине, Вие сте получил писмото навреме " или „Госпожо, Вие сте получила писмото навреме ", като и в двете е допусната еднотипна грешка. И в двете изречения сложната форма на глагола за ми- нало време е съм получил. Във второ лице множествено число обаче, както е известно, тя гласи сте получили. Това означава, че не би трябвало да има значение дали се обръщаме учтиво към мъж или към жена, защото глаголната форма, която ще използваме и при двамата, е само една, а изречението може да бъде само Вие сте получили писмото навреме. Вероятно за грешките и колебанията в подобни случаи влияе фактът, че мнозина не знаят, че видял, казал, получил, прочел са минали причастия, и ги разглеждат като прилагателни имена. А при прилагателните действително съгласуването се съобразява с пола, тоест казва се Госпожо, Вие сте много известна. Вярно е, че понякога от престараваие може да се достигне до „Госпожо, Вие сте много известни ", но това става рядко и означава един- ствено, че човек си спомня нещо от училище, но за съжаление не знае как точно трябва да го приложи. Думи като казал или получил се възприемат като прилагателни, също както се възприемат и страдателни причастия от рода на респектирай в изречения от рода на Както забелязвам, Вие сте респектирана от казаното или Вие сте респектирай от казаното. Същото важи и за страдателни причастия като бит в изречения като От кого сте бита? или От кого сте бит? При изразяване на учтивост обаче тези страдателни причастия се про- менят въз основа на пола на лицето, към което се обръщаме, за- щото не са съставна част на сложна глаголна форма. Още по-сложно става, когато страдателното причастие се употребява наред със сложна глаголна форма. Тогава от гледище на нормите на книжовния ни език трябва да се достигне до изречения като Ко лк о продължително сте били разпитвана пър- 110
вия ден след арестуването ви?, а не сте била разпитвана или (по-рядко) сте били разпитвани, както се употребяват форми- те. Сходна е и комбинацията в изречението Госпожо, днес сте много елегантна с новата рокля, която сте си облекли, където сложната глаголна форма е включена наред с прилагателно име. Същото важи и за изречения като Вие действително сте свършили цялата работа, но не сте права да твърдите, че оста- налите са мързелували. Макар за много хора днес подобни изречения да звучат твърде странно поради успоредната употреба на различните по число форми, те трябва да се изграждат точно по този начин. В масовата практика обаче редуването на формите води до уеднаквяването им, като все повече натежава съобразяването с пола на лицето, към което се обръщаме. Така нашият израз на учтивост води до пренебрегването на граматичните правила, от което страда самата ни инак книжовна реч. 65. Граматика в поздравите В различните поздрави, които употребяваме в съвременната ни реч, има някои особености, които не всеки може да си обясни, защото те имат своя специфика, проявяваща се преда всичко при съчетаването на думите в самите тях или при свързването им в рамките на изреченията, в които биват включени. Когато говорим например за масовата грешка при употребата на учтивите форми в съвременния български език, сочим, че в изречения като „Господине, Вие сте дошъл навреме" или „Госпожо, Вие сте дошла навреме" глаголната форма, която използваме, трябва да е само една, а изречението може да бъде само Вие сте дошли навреме. Това означава, че не може да окаже никакво влияние полът на лицето, към което се обръщаме, защото форма- та за второ лице множествено число, използвана в речта ни при учтивост, е само сте дошли. Този факт подвежда понякога и често може да се стигне до някои колебания при поздравите, в които се появява причастието дошъл. Разбира се, става дума за поздрава Добре дошъл! или Добре дошла!, когато той се употребява в учтивата форма. Нормално е да се очаква, че и в такива случаи също трябва да се 111
даде предпочитание на обобщаващото Добре дошли!, пак без да се отчита полът на лицето, към което се обръщаме, но именно в това се състои грешката. В речта ни обаче и поздравът Добре дошъл!,' и Добре дошла! имат право на живот, когато ги използваме учтиво. Научното обяснение е, че тези съчетания представляват, според езиковедската терминология, именна част от сказуемото, а не част от сложна глаголна форма. Това значи, че и изречения като Винаги сте добре дошъл или Винаги сте добре дошла, в които участва поздравът, са напълно правилни. Само когато човек се обръща към много лица, трябва да се даде предпочитание на Винаги сте добре дошли. Когато поздравът бъде трансформиран например в Добре сте дошъл или Добре сте дошла и сказуемото раздели двете части на съчетанието, причастието пак трябва да остане в единствено, а не в множествено число. Между другото ще припомня, че в речта на мнозина има ко- лебание в самата форма на причастието дошъл, което се среща и във вида „дошел(Подобно е и положението с отишъл и „отишел ".) Тази форма обаче днес се възприема като остаряла и зара- ди това трябва да се дава предпочитание на дошъл. 66. Запазената дистанция За разлика от останалите славянски езици българският ни дава чрез граматиката си възможност да запазим дистанция от онова, за което разказваме. Особено полезно е то, когато трябва да предадем чужд разказ за събитие, на което не сме присъствали. Защото ние имаме на разположение цяло едно наклонение на глагола, наречено преизказно, което върши работа точно в такива случаи. Ползата от преизказното наклонение е, че когато предаваме думите на друг човек, подсказваме на слушателя си, че не можем да бъдем съвсем сигурни в онова, за което му разказваме. А като запазваме дистанцията от съобщаваното, дори подсказваме за своите съмнения. Преизказните форми ни помагат да покажем и ироничното си отношение към изнасяните факти. Казваме ги, но и благодарение на интонацията даваме да се разбере, че тези чужди 112
твърдения май не са много за вярване. Или ни звучат наивно. Или предизвикват насмешката ни, която искаме да предадем и на слушателя си. Когато в обикновен разговор стане дума за преизказното наклонение, обикновено се дават за пример изрази като Имало едно време или Живели някога дядо и баба, с които започват приказките, макар че там не за всички е ясно защо трябва да се използва тъкмо то. По-често обаче се сочи онзи измислен израз „бил съм се бил напил ", в който се набляга върху странната особеност на глаголното наклонение, че ние можем да преизказваме дори и извършвани лично от нас действия, но описани от други лица. В това изречение се появява и онази форма бил, за която, според граматиките, се подчертава, че е най-красноречивият изразител на преизказването и служи за засилването му, за да се наблегне специално на това, че се предават чужди думи. Препредаването на чуждите думи може да става и с помощта на обикновените форми на глаголите в изявително наклонение, като се използва специален глагол за съобщение, подаващ све- дение, че говорим по чужда информация. Така става с думи като викам, думам, река или казвам, както е в случаи като Казват, че тя трябва да пристигне довечера. Може да се използват и съществителни, образувани от същите глаголи, но и имена, сродни по произход с тях. Така в речта могат да се включат, общо взето, като въвеждащи изрази от рода на според неговите думи, спо- ред мнението му, мисълта му е, че..., неговото схващане по въпроса е, че... Препредаването на чуждата реч може да се подчертае обаче и по друг начин. Доста често, особено в устната реч, попадаме на изречения като „ Той, видите ли. не бил очаквал такава оцен- ка " или „ Тя, видите ли, била убедена в обвинението ", или „Ние всички, видите ли, не сме били подготвени за тази реакция Наистина в тези случаи глаголите в изреченията са употребени в преизказно наклонение, но подчертаването на това, че само се препредават чужди думи, се осъществява тъкмо с вметнатото видите ли. Неговото включване носи и засилва допълнителната информация, която вече посочих - че говорещият не споделя мнението, което препредава, и дори, много често, че се отнася иронично към него. Напоследък видите ли се налага с доста голяма честота в реч8. 99 съвета за българската граматика 113
та, а при публичните словесни изяви на някои хора е предпочи- тано средство. И тъкмо това смущава понякога не само с еднообразието на избраната словесна форма, но и с дистанцирането От всичко, за което се говори. 67. Форми на заповедта Обикновено при образуването на повелителните форми в наша- та реч грешки не се допускат и само понякога влиянието на диалектите може да доведе до включване на по-особени форми като „дойди ", за които в книжовната реч място няма. По-различно е положението с отрицателните повелителни форми, защото за тяхното образуване в съвременния български книжовен език съществуват различни възможности да бъдат изразени. Най-често в речевата ни практика се дава предпочи- тание на форми като не ходи, не идвай, не прави, не чети. Специфичното за тях е, че отрицанието се изразява с помощта на частицата не, поставена пред положителната повелителна форма ходи, идвай, прави, чети. Същото става и при заповеди в множествено число: не ходете, не идвайте, не правете, не четете. Наред с тях езикът ни предлага и друга възможност. Употребяват се форми, съдържащи отрицателния спомагателен глагол недей или недейте, след който стои една особена неизменяема форма на съответния глагол. Тя звучи например ходи, идва, прави, чете. Така се достига до цялостното недей хОди, недей Идва, недей прАви, недей чЕте. Тъй като неизменяемата форма не е определена и по число, тя се използва и когато заповедта е в множествено число - недейте хОди, недейте Идва, недейте прАви, недейте чЕте. Общо може да се каже обаче, че тези отрицателни заповеди не се употребяват много често, защото спецификата на неизменяемата форма на глагола не е разбираема за всички. За сметка на това в говоримия език се проявява третата въз- можност, при която след недей или недейте на мястото на особената неизменяема форма се появява личната форма за сегашно време. В тези случаи цялата заповед гласи вече недей да ходиш, недей да идваш, недей да правиш, недей да четеш. В множест114
вено число формите съответно са недейте да ходите, недейте да идвате, недейте да правите, недейте да четете. Независимо от дължината им и подчертаната им разговорност, този тип отрицателни повелителни форми все повече се налагат в речта напълно в тон с целия стремеж към аналитичност на изказа, който съществува днес в български. Спирам се толкова подробно на възможностите за образуването на отрицателните повелителни форми, защото понякога в речта ни се допускат грешки при оформянето им. Тъй като неизменяе- мата форма на глагола, която представлява някогашен съкратен инфинитив, не е ясна за съвременния българин и той греши наймалко при поставянето на ударението при нея, след спомагателния глагол недей или недейте се появява повелителната форма на съответния глагол. Така се достига до неправилните „недей ходИ“, „недей Идвай", „недей правИ“, „недей четИ". Още повече сму- щават формите в множествено число „недейте ходЕте“, „недейте Идвайте“, „недейте правЕте“, „недейте четЕте“. Действително тези форми съществуват в някои български ди- алекти, но в книжовната форма на езика ни място за тях няма. И не само диалектната им маркираност ни кара да препоръчваме да се избягва употребата им. В нашата реч действа законът за икономия на езиковите сред- ства и почти никога не се допуска възможност да се използват успоредно две форми, които са натоварени с една и съща функция. Затова след като заповедта е изказана с помощта на спомагателния глагол недей и недейте, не е необходимо тя да се повтаря и с другата глаголна форма. 68. Акцент върху заповедта При образуване на т.нар. синтетични форми за повелително нак- лонение в нормите на книжовния ни език е посочено съвсем ясно къде трябва да пада ударението. От една страна, при глаголи като кажа, легна, нося, пиша, седна, стана, ходя, чета то задължително се премества върху окончанието. От друга, при глаголи като викам, пътувам, присъствам ударението запазва мястото си като в сегашно време. От това следва, че книжовни форми са единствено кажИ, ка115
жЕте, легнИ, легнЕте, носИ, носЕте, пишИ, пишЕте, седнИ, седнЕте, станИ, станЕте, ходИ, ходЕте, четИ, четЕте. Ко- гато споменатите глаголи съдържат и представки, ударението не променя своето място. Заради това съвсем последователно се стига до форми като донесИ, донесЕте, запЕй, запЕйте, запишИ, запишЕте, както и вИкай, вИкайте, пътУвай, пътУвайте, присЪствай, присЪствайте. Описвам така подробно какво гласят нормативните правила, защото много често в разговорната реч се сблъскваме с различни форми, които съществено се отличават по звучене от предс- тавеното. И ако при споменатите глаголи като викам, пътувам, присъствам колебания няма, в другата група можете да чуете и „кАжи ", и „лЕгни ", и „ нОси ", и „плАти ", и „ сЕдни ", и „ пИши ", и „чЕти", както и „дОнеси“, „зАпиши", „прОчети", „рАзправи", „дОкажи". В множествено число при тези форми ударени- ето пак е на това място и заради това се чува, макар и значително по-рядко, „пИшите", „чЕтите", „нАпишите“, „прОчетите". Както личи, при всички подобни глаголи ударението отива в неочаквана посока, като съвсем последователно се мести върху първата сричка. Заради това дори и в чужди форми като елА, елАте също се достига до „Ела ", „Елате ". Основната причина за разнообразието, наблюдавано в разговорната реч, е, че в някои от българските говори от западната част на езиковата ни територия действително се предполага ударението да пада върху първата сричка. Особеното обаче е, че при утвърждаване на книжовноезиковата норма тези говори не са оказали влияние при формиране на правилата за мястото на ударението и заради това не са отчетени особеностите им. В много по-късно време, явно преди всичко чрез жаргона, опи- саните неправилни форми са успели да проникнат в разговорната реч. Оттам, доколкото става дума за влияние от говори, които са разположени най-вече край столичния град, поради погрешната представа за престижност те подвеждат мнозина да приемат точно такъв изговор, без да си дават сметка, че той не е книжовен. Лично аз не смятам, че повелителните форми с ударение на първата сричка ще се наложат в изговора при изисканата реч, но въпреки това тяхното присъствие в разговорната, вероятно и поради големия им брой, доста смущава и заслужава да му бъде обърнато внимание. 116
69. Условност и учтивост Напоследък в речта на много хора започнаха да се появяват условни изрази, когато трябва да бъде изказана молба или говорещият желае да изрази по-смекчено, по-деликатно своето желание. Заради това действията, които се очаква да се извършат, се представят като евентуални, възможни, зависещи от желанието на събеседника. По този начин вместо формите на повелително наклонение в речта се появяват формите на условно. Заради това се казва Бихте ли разказали какво е впечатлението ви от посещението?, Бихте ли споделили мнението си по поставения въпрос? и дори Бихте ли ми казали колко е часът? При това, както личи, много често изреченията се оформят като въпрос, а не като заповед, макар да съдържат подкана. Безспорно подобен начин на изразяване не може да бъде отхвърлен, но не трябва да се прибягва постоянно до него, за да се избегне еднообразието. От друга страна, в езика ни съществуват и други възможности за учтиво подканяне, като се използват въвеждащи изрази като ако обичате да разкажете, ако може да споделите, ще ми кажете ли и дори само моля да разкажете. Когато изреченията не са оформени като въпрос, също може да се остане на равнището на формите за условно наклонение. Така се стига до случаи като Бих ви посъветвал редовно да се храните три пъти на ден или Бих ви препоръчал да посещавате болния само веднъж седмично, но и в тези случаи не бива да се прекалява с формите за условно наклонение. Увлечени от тях, понякога обаче хората ги включват и в изречения, в които не са необходими. Заради това се появяват изречения като „Бих ви пожелал още много години творчески успехи “ или „Бих могъл само да ви благодаря за оказаното гостоприемство“. В подобни изречения съвсем не е необходимо действието да се представя като възможно и заради това изразяваната условност в тях не е оправдана. Още повече че в подобни случаи е нужна тъкмо категоричността в изказването. 117
70. Бихте ли казали така? От граматиките на съвременния български език помним, че формите за условно наклонение от типа бих казал, образувани от съединението на миналото причастие от дадения глагол и особените форми на спомагателния глагол съм - бих, би, бихме и т.н., се употребяват често в книжовната реч, защото наред с отсянката на евентуална възможност в своето значение служат да се изрази и желание или намерение, но по-смекчено, с по-голяма доза пред- пазливост и деликатност. В разговорната форма на книжовния ни език обаче се забелязва и едно друго значение на формите за условно наклонение. При това не става дума за образувания от всякакви глаголи, а специ- ално за формата на глагола кажа - бих казал, например „ Тази книга е изключително явление в новата ни литература с голямата доза ирония, която съдържа, бих казал“ или „Неговата заразяваща ирония, бих казал, те кара да прочетеш книгата на един дъх“, или „Образът на дамата срозовата шапка, коя- то непрекъснато ни се натрапва, бих казал, е особено сполуч- лив в този разказ Както личи от примерите, при избора на формата за условно наклонение тук се запазва по-голямата предпазливост и деликатност, но тя се появява, след като вече е казано онова, което бихме искали да кажем при определени условия. По този начин след ка- тегоричността на дадено твърдение условното бих казал идва да я смекчи и да ни помогне да се дистанцираме до известна степен от собствената си мисъл. Освен категоричност, която понякога ние сами не сме очаквали от себе си, причина за вмъкването на условната форма може да бъде например и използването на някой случайно хрумнал ни образ, който изведнъж ни прозвучава прекадено емоционално и като че ли не е подходящ за самите нас. Тогава на помощ отново идва едно бих казал, което се вмъква в речта и ни помага да се отдръпнем от нея. Много по-рядко бих казал може да се появи и като въвеждащо даден образ, но това става само в случаите, когато предварително сме сигурни, че онова, което ще кажем, може да прозвучи озадачаващо за слушателя ни. Описваното явление се среща преди всичко в устната форма на 118
книжовния език и е до известна степен продукт на нейната спонтанност. При това то не е изолирано, защото пак в устната реч за подчертаване на известна предпазливост например се казва и „ Това е изключително интересно хрумване, така да се каже“, както и „Мисля, че по този въпрос вчера са говорили дълго на срещата ", „ Той е заминал за Норвегия, мисля " и дори „ Той е заминал за Норвегия, мисля че ". От друга страна, възможни са и изречения като „Всички са единодушни, че това е безспорен успех на младия автор, смятам “. И така в тези изрази предпазливостта става в твърде голяма степен и подсказва, че човекът, който употребява израза бих ка- зал (освободен винаги от следващия съюз че), е твърде несигу- рен в изказаните си мисли или пък иска непременно да се нагоди към мисленето и вкуса на слушателя си. Лошото е, че употре- бен няколко пъти в едно изказване, изразът бих казал бързо се превръща в паразит на индивидуалната реч и започва да се вмята често съвсем механично и за назоваването на неща, които не се нуждаят от особена предпазливост при характеризирането им. От всичко пък това започва да страда речта като цяло, защото при възприемането й тя действа като напълно олекотена, без нужната категоричност. От посочените примери личи, че употребата на израза бих казал е много разпространена в речта на интелигенцията. Но въпросът не е само езиков, а засяга изобщо отношенията мевду хората при тяхното речево общуване. Защото само с един израз можем да загубим много от характеристиката си, която градят за нас нашите слушатели и събеседници. 71. Степени на деликатност Думите извинявам се и извинете са дублети в нашия език, което означава, че са равностойни по употреба и значение. Те често се появяват в речта наред с други изрази като моля, извинете или моля за извинение, срещани обаче в по-сложни изказвания. Общото при всичките обаче е, че с тях някой иска извинение, моли за извинение. Някои хора смятат, че извинявам се трябва да се разбира в смисъла „извинявам себе си“ и заради това не бива да измества 119
извинявайте. Както е посочвано многократно обаче, невинаги глаголът с възвратна форма има възвратно значение в обикнове- ния смисъл на думата и заради това подобно тълкуване за дадения случай е съвършено неправилно. Въпреки всичко мнозина смятат, че трябва да се даде предпочитание тъкмо на възвратната глаголна форма извинявам се, защото осигурява по-голяма яснота в речта. При това обикновено се сочи, че тя звучи по-деликатно в сравнение с обикновената форма за повелително наклонение. Причината за избора на този израз на молба е, че при него се набляга преда всичко на състоя- нието на виновния, който е осъзнал грешката си. Други смятат, че трябва да бъде предпочетена формата извинявайте като молба за извинение. Обикновено обяснението в такъв случай е, че чрез израза вниманието вече е насочено не към дирене на снизхождение от другия, когото виновният мода за прошка на провинението си. Все пак сравнението с останалите възможности за искане на извинение, съществуващи в езика ни (ще ви припомня само случая с чуждото пардон), показва, че имаме пълна свобода да използваме и двете думи, които формално се различават помежду си. Между тях не съществува някаква съществена разлика в смисъла, а само се набляга на различната степен на деликатност при молбата за прошка. 72. „Поканвате се да присъствате“ Отделните граматични форми безспорно имат своята определено стилистична функция, която не бива да се пренебрегва. Това важи особено за случаите, когато трябва да бъде изразена учтивост, защото с различните форми на един и същ глагол тя може да се представи по различен начин. Отдавна е казано, че изразът „ Поканвате се да присъствате с който често продължаваме да се сблъскваме, звучи до известна степен пренебрежително към поканения със своята безличност. При това е възможно в него използваният глагол да се възприеме като възвратен, а така човек може да остане с усещането, че не се държи много на присъствието му и сякаш му се дава възможността сам да покани себе си, ако пожелае. 120
Основната слабост в подобен израз идва от там, че изобщо липсва информация за това кой е канещият. Действително конс- трукцията е такава, че е допустимо и той да бъде назован и така да се стигне до изречение като „Поканвате се от нас да присъствате... “ и дори „Поканвате се от роднините на булката да присъствате...", но това е всичко друго, а не и истинска локана, защото плаши със своя канцеларски език. Затова е нужно кане- щият да говори за себе си в първо лице, а към бъдещия гост пока- ната да се отправи във второ лице. Препоръките в този случай са, че действително на афиш може да бъде използвана формулата „Поканвате се да присъствате“, без специално да се посочва кой кани, защото поканените са тол- кова непознати, колкото и канещите. Когато обаче се изпраща лична покана, в нея трябва да се намери подходящият начин да бъде посочен не само поканеният, но и онзи, който го кани. От изложеното следва, че трябва да се дава предпочитание на изрази като Каним ви или Поканваме ви да присъствате. Оцен- ката е, че по този начин поканата звучи по-учтиво, а учтивостта в такива случаи безспорно има своето значение. 73. За особените страдателни форми Формите на страдателния залог на глаголите са сложни и се образуват по два начина - преди всичко с помощта на възвратното местонмение се или на миналото страдателно причастие от преходни глаголи. Заради това е еднакво правилно да се каже и Кни- гата се посреща от всички с голям интерес, и Книгата е пос- рещана от всички с голям интерес. Съществува обаче и една трета възможност. Понякога наред с обикновената форма на спомагателния глагол съм в тези случаи се появяват и други негови, по-особени форми бивам, биваш и т.н. Така посоченото изречение придобива ввда Книгата бива посрещната с голям интерес. Същото важи и за изречения като Експозицията се разглежда за около час и конкурентното Експозицията бива разгледана за около час, както и Боята се нанася на тънък пласт и Боята бива нанесена на тънък пласт, или пък Колите редовно се претърсват за наркотици и Колите редовно биват претърсени за наркотици. 121
Разликата е, че обикновено формите бивам, биваш се употре- бяват, когато глаголът е от свършен вид, докато другите две възможности се наблюдават при съответните глаголи от несвършен вид. Заради това срещу изречения като Мерките се прилагат с цялата строгост на закона може да се появи Мерките биват прилагани с цялата строгост на закона, но и Мерките биват приложени с цялата строгост на закона. Безспорно напоследък изборът в речта ни пада обикновено на изброените първи две възможности. Причината е, че изреченията, съдържащи формите бивам, биваш и т.н., се възприемат от мнозина като остарели или маниерни. Понякога обаче тъкмо тези форми са по-подходящи, за да се избегне двусмислието, криещо се във възвратните глаголи, което може да попречи за точното възприемане на изказваната мисъл. Наистина съответните минали форми бидох, биде и т.н. днес вече почти не се употребяват и се пазят само в художествената ни литература. Все пак обаче те остават ясни за българина и той може да разбере какво означават, макар и да не ги включва в речта си. 74. Вносната благодарност Допреди десетина години все още в печата ни се появяваха гневни гласове, които твърдяха, че в българския език признателността не трябва да се изразява с френската дума мерси, а че непременно трябва да употребяваме родното благодаря. Оказа се обаче, че не успяхме да изгоним чуждата дума. За сметка на това настъпи много интересен период, който продъл- жава вече доста време. Постепенно думата благодаря при почти всички поколения успя да си възвърне изгубените позици. И сега всъщност, ако трябва да се изкаже благодарност за нещо значително, особено публично, непременно се казва благодаря. Днес остава впечатлението, че като че ли за разлика от благодаря чуждото мерси се запази като израз за „по-малка“ благодарност. Тоест мерси се употребява например, ако трябва да изкажем признателност за някаква дребна услуга. (Може би това се крие и в неговата краткост. Това, разбира се, в рамките на шегата, макар че тъкмо краткостта много допринесе изобщо за 122
запазването на тази дума в езика ни, особено в съпоставка с род- ния глагол.) Доказателство, че благодаря успя да си възвърне загубени те- ритории, можем да търсим преди всичко в устната реч. Попитали ли сте се обаче някога каква част на речта всъщност е мерси? Във всеки случай трябва да посочим, че не е глагол, както мислят някои хора и точно заради това са готови да кажат дори „ Мерсим за помощта Тоест да добавят българското окончание към чуж- дата форма, за да започне тя да действа почти като глагол, също като благодаря. А има и други любопитни факти. Възможно е често в непри- нуден диалог да се чуе следното. Единият човек да каже мерси, другият да му отговори с „ И аз мерси Това е още едно доказа- телство, че макар и без специално окончание, дузпата пак се възприема от мнозина като глагол. В други случаи може да се чуе „Мерси ви за всичко Тоест и тук мерси се държи под влияние на благодаря като глагол, след като се поставя след или при личното местоимение. Обикновено когато в българския език се заемат глаголи, те се нагаждат към него, тоест получават първо допълнителни наставки, а след това и окончания, имат възможност да се променят по число, лице, време, наклонение. Случаят с мерси е много по-раз- личен, защото в книжовния ни език думата се запазва неизменяема. Затова и не може всички да я възприемат изцяло като глагол и се колебаят при употребата й. И така казват често в по-иепри- нуден, тоест в некнижовен, диалог „много мерси " също както много благодаря, а понякога дори и „голямо мерси Всъщност препоръката, която може да се даде, е, че не е необходимо да се стремим да превръщаме мерси в глагол дори и в битово-разговорната си реч. Няма нужда да й лепим окончания, да я съчетаваме с местоимения в изреченията си. Нека мерси си остане просто една модална дума, употребявана при определени ситуации. Това от своя страна означава, че тя няма нужда и от никакви допълнителни украшения, които издават преда всичко нашите колебания и незнанието ни. 123
75. Усет за време В нашия език съществуващите причастия от глаголите се делят на две големи групи -- сегашни и минали. Това означава, че действията, които назовават те, се извършват или в момента, или вече са били извършени преди времето, назовано от сказуемото в изречението. Особеното тук е, че при глаголите, от които са образувани тези причастия, никога не се правят грешки. Когато действието се извършва сега, когато е съвременно за действието в изречението, глаголът е в сегашно време. Когато, от друга страна, действието вече е извършено, когато предхожда момента на говорене, глаголът е в минало време. Когато обаче в подобни случаи на мястото на глаголите се използват причастия, съвсем естествено настъпват колебания и грешки. Настина причастията, за които говорим, макар и да са образувани от глаголите, малко са се отдалечили от тях и отчасти са започнали да приличат и на прилагателни имена - освен по число те се променят и по род. Това обаче не ни дава никакво право напълно да елиминираме характеристиката им време, когато ги използваме. Поради тази причина има разлика при избора на използваните причастия в изречения като Бяха разпитани всички присъствали и Бяха разпитани всички присъстващи. И докато в първия случай се имат предвид онези хора, които са присъствали на нещо, случило се преди това, преди момента, за който се говори, при втория се бележат хората, които присъстват по време на самия разпит, в момента, за който се говори. При използването на миналите причастия като че ли грешки от този тип не се допускат, но при сегашните причастия това е често наблюдавана практика. Най-често грешките се появяват, когато става дума за действие, което е било в миналото, а за неговото назоваване се употребява сегашно причастие. Такова е положението например в следното изречение: „ Той е бил активен член на управляващата доскоро партия на Милошевич." Като се има предвид, че партията на Милошевич е управлявала преди момента на говоренето, като се добави към това, че и сказуемото в изречението също е употребено в минало време, нямаме никакво основание да включим формата управляващата, а задължително трябва да изберем управлявалата. В този случай допълнително 124
смущава много фактът, че погрешно употребеното причастие е включено в изречението наред с наречието доскоро, което съвсем ясно посочва кога се е извършвало действието, но това не е съобразено при избора на съответната форма. Твърде често тъкмо използването на някое наречие или дори на цял израз, който носи информация за време, подчертава ясно допуснатата грешка. С подобни неточности се сблъскваме непре- къснато. Ето още няколко примера: „В тези форми са се включили много гравитиращи някога край групировките личности." Или: „Наложи се да бъде съществено изменена действащата довчера организация. “ Или: „На срещата присъстваха всички участващи в миналогодишните преговори представители на политическите сили. “ Тук и някога, и довчера, както и в миналогодишните преговори ясно подсказват необходимата форма на причастията. Ако се върнем към първото изречение и леко го трансформираме, като го превърнем в „ Той е активен член на управлява- щата доскоро партия на Милошевич“, тоест като използваме сказуемото в много разпространеното репортажно сегашно историческо време, с което се информира за минали събития, трябва да посочим, че и в този случай пак сме длъжни да използваме миналото, а не сегашното причастие на глагола. Тази мярка се налага, защото все пак става дума за действие, което не е съвременно за действието, назовано със сказуемото в изречението. И в този случай пак трябва да се предпочете управлявалата, а не управляващата. 76. Използвайки деепричастията Навремето една уважавана българска писателка беше писала, че трябва да се стремим да избягваме в речта си деепричастията, защото те правели речта ни доста тромава. Формулировката за тромавостта на деепричастията не е от вчера, но всъщност зад нея се крие нещо съвсем друго. Появата на деепричастието по принцип е много по-характерна за нашата писмена реч, докато в устната то съвсем естествено се появява по-рядко. Следователно самото включване на деепричастие при нашето говорене превръща речта ни в по-книжна. Все пак доказа- 125
но е, че колкото повече глаголи се употребяват, толкова текстът с тях е по-жив и по-динамичен. А от друга страна, употребата на повече глаголи означава по-малко деепричастия. Всъщност деепричастието поначало е доста нова категория в българския книжовен език и поради това все още не сме свикнали с неговата употреба. Лошото обаче е, че то не само прави речта ни no-изкуствена, че повече я приближава до формата на канцеларския документ. Много често при използването на деепричас- тията ние допускаме и истински грешки, които действително не се осъзнават от мнозина, но все пак при по-внимателно замисляне разкриват безсмислието на отделни фрази или цели изречения. За пример ще посоча откъс от описание на съдържанието на едан филм. „Момичетата стават приятелки, но бащата за- почва да ги търси. Криейки се в селската къща на едното, полицията ги открива." Тук се стига до невероятна неяснота, защото излиза, че не момичетата се крият, както можем да предположим, а полицията, която ги открива. Обикновено за неумелата употреба на деепричастията давам на студентите си примера с изречението „Минавайки по моста, заваля дъжд", за да им задам въпроса кой преминава по моста -дали някой, например аз, или пък самият дъжд. Веднага получавам отговора, че става дума за някого, но всъщност това е логически извод, който в никакъв случай не следва от граматичната конструкция. Според многобройните граматики на българския език деепричастието е глаголна форма, която пояснява действието, изразено с друг глагол, като означава добавъчно действие, протичащо ед- новременно с главното. Така се достига до изречения като Свир- кайки си, той мина по моста или за да променим малко токущо посоченото, Минавайки по моста, той усети, че завалява дъжд. Най-важното в този случай е, че двете действия, за които става дума, се вършат винаги от един и същ подлог. И тъкмо тази особеност не отчитат мнозина, като си позволяват да съберат в едно действия, извършвани от различни подлози. Заради това толкова често можете да попаднете на изречения като „Собственикът на авиокомпанията не обръща никакво внимание на пилотите, протестирайки против уволненията“, защото собственикът не обръща внимание на пилотите, докато те протестират. Съща- 126
та грешка се наблюдава и в изречение като „Обсъждайки този въпрос, на специалистите беше посочено същественото разминаване в гледищата“, защото информацията е, че специалистите обсъждат, но друг им съобщава нещо. Така е и в изречението „Понякога той долавяше зад стената нейния приглушен глас, декламирайки нещо неясно на английски", където той чува, а тя декламира. И в трите посочени случая вършителите на дейс- твията са различни и включването на деепричастието е напълно неоснователно. Дори можем да добавим, че понякога вследствие на появата му може да се замъгли толкова мисълта, че да не можем да разберем кой какво действие извършва. Най-често за да избегнат деепричастията, редакторите пред- почитат да използват изрази с като и когато и така вместо четейки киигата се избира като четеше книгата, а минавайки по моста се променя в когато минаваше по моста. Лошото в тези случаи обаче е, че се достига до еднотипни решения и изреченията започват да звучат много сходно. Разбира се, не може да се препоръча деепричастието изобщо да не се употребява, защото понякога благодарение на него може да се избегнат дразнещи повторения. По-важно е обаче да се знаят правилата за употребата му, за да не води неговата поява до грешки, които правят мисълта неясна. 77. Родени от глагола В съвременния български книжовен език отглаголните съществи- телни се образуват или с наставката не, например ходене, прилагане, създаване, или с наставката ние, например творение, създание, съзидание, изпълнение. Отглаголните съществителни, съдържащи не, се образуват само от глаголи от несвършен вид и са широко застъпени в езика ни. Характерното за тях е, че те означават действието или състо- янието като процес и обикновено пазят пряката връзка с глагола, от който са образувани. Когато тези глаголи са преходни, при замяната им се достига да съчетания със съответните съществителни, свързвани с предлога на. Заради това от чета книги се дости- га до четене на книги, а от лепя гуми - до лепене на гуми. Книжовната норма допуска свързването между отглаголното 127
съществително и съществителното име да става и без предло- га на, когато в изречението, където се среща съчетанието, този предлог е употребен многократно. Така се достига до съчетания като четене книги или лепене гуми, когато са включени в изречение. Оценката е, че чрез използването на тези съчетания, което означава икономия на изразни средства, изреченията стават постегнати. Когато предлогът на е употребен еднократно в изречението обаче, препоръчва се той да не се пропуска, защото няма никакви основания за съкращаване му. Има обаче случаи, когато не се допуска съкращаването на предлога на дори и когато той е употребен няколко пъти в изречението. Това става, когато в съчетанието отглаголното съществително е употребено членувано. Може да се каже и напише само четенето на книги, а не и „четенето книги ", лепенето на гуми, а не „лепенето гуми", макар че често попадаме точно на такива случаи. За разлика от съществителните имена на не отглаголните съществителни на ние значително са загубили връзката си с глагола, от който са образувани. Порада тази причина е неуместно понякога те да заместват имената на не. За пример може да се посочат изречения като „Предстои повишение на температурите ", което трябва, естествено, да звучи Предстои повишаване на температурите или пък „Препаратът се употребява за унищожение на хлебарките ", което трябва да се появи във вида Препаратът се употребява за унищожаване на хлебарките. При отглаголните съществителни на ние, независимо дали са членувани, или не, предлогът на не трябва да се пропуска, когато служи за връзка със следващото съществително име. Заради това е единствено правилно да се използват съчетания като изпълнение на решенията или изпълнението на решенията. Често срещаното пропускане на предлога в тези случаи, когато се достига до „изпълнениерешенията" или „изпълнението решенията ", се разглежда като грубо нарушение на езиковата норма. Общо може да се каже, че пропускането на предлога на при отглаголните съществителни не бива често да се допуска, защото от това понякога може да пострада яснотата, стройността и благозвучието на изказваната мисъл. 128
ТРЕТА ЧАСТ където се разглеждат всякакви затруднения при изграждането на изреченията, при оформянето им в съвременната книжовна реч, както и при избора на връзките между . отделните им части и съгласуването им, за да образуват едно цяло. 9. 99 съвета за българската граматика

78. Неочакваните словосъчетания Преди повече от двайсет години възразих в един тогавашен всекидневник, че започваме да прекаляваме със случаи като джазпевица, защото в българския език има специални средства, които да превърнат сложната дума в словосъчетание, като от съставката джаз се образува прилагателното джазов. Идеята ми тогава беше, че независимо от някои сложни думи от рода на тас-кебап, чам-сакъз, шкембе-чорба, заети по-отдавна в българския език и писани тогава нолуслято, за да останем верни на духа му, трябва по-често да пристъпваме към образуване на прилагателни имена с активните наставки ов или ски, за да се стига до съчетания, а не до сложни думи. Сега, много години по-късно, трябва да призная, че за пореден път нашата реч, която се развива по свои собствени закони и не търпи намесата на езиковеда, реши да се стигне до по-различно от моето предложение. Днес при подобни случаи не се прибягва до образуване на прилагателни имена, а до съчетания, където винаги се използва дума, която поема функциите на приложение към основната дума. Употребявам термина приложение, защото такива думи по своята характеристика са обикновено съществи- телни имена, при това съществуващи по-често и самостоятелно в езика, но в дадената ситуация се използват в качеството на прилагателни. За да стана по-ясен, ще посоча само случаи като бизнесцен- тър, блоксхема, виодеоцентър, дербисреща, допингконтрол, офистехника, радиопредаване, сноуборд, фитнесцентьр, фолкпевец, с които се сблъскваме всеки ден. Някои от тези думи съществуват по-отдавна, други в момента се налагат. Основната причина да се достигне до тях е, че обикновено от първите съставки, най-често чужди по произход, трудно може да се образува прилагателно име. Тоест действа вероятно страхът,
че възможното прилагателно ще се възприеме като уродливо и заради това не се достига до раждането му. Другата причина е, че и в други езици, с които българският език в момента има контакти, подобен модел на свързване същес- твува и е естествено той да бъде пренесен и у нас. При това той е и доста мощен и заради това ни се налага твърде безцеремонно. Големият въпрос, който в момента остава, е единствено правописният. В предишния академичен правописен речник на книжов- ния български език при всички изброени случаи се препоръчваше слятото писане на двете съставки. Доколкото това правило и до днес е в сила, няма да сбъркаме, ако напишем всичко посочено по-горе като една дума - така, както го виждате изписано. Преди двайсет години моето предложение беше в подобни слу- чаи, когато не се образува прилагателно име, да се избира поне полуслятото писане, тоест двете съставки да се свързват с тиренце, например „джаз-певица". Това предложение обаче като че ли остана незабелязано. В масовата практика днес се наблюдава по-различно решение. Ще видите, че сега обикновено подобни свързвания се изписват като две самостоятелни думи - бизнес секретарка, бинго зала, бънджи скокове, дене парти, крекинг процес, латино певец, офис оборудване, соло изпълнение и т.н. За съвременния българин първата съставка в посочени- те примери, обикновено чужда по произход, не е част от някаква сложна дума, а съвършено самостоятелна дума, която участва в словосъчетание. Всичко, което описвам, показва, че в по-новия академичен правописен речник онова, което се е случило в речта ни, трябва- ше непременно да намери отражение, като се промени действащото правописно правило, за да отговаря на езиковата практика на съвременния българин. ♦ 79. За новородените наречия Не зная дали сте обръщали внимание на това, че мнозина и днес, независимо от множеството препоръки, които са давани, давани, давани, продължават да казват „впредвид", „изпредвид", „напредвид", „отпредвид", „подпредвид", та дори и „изнапредвид“ и „изподнапредвид“. И колко малко хора употребяват 132
днес правилното предвид например в изречения като Трябва да имаме предвид този факт при оценката на творчеството на писателя. Ако трябва да бъда по-точен, ще посоча, че сякаш се прави някакво разграничение кога кой предлог да се употреби пред предвид. Обикновено се казва „имам нещо напред вид", докато в съчетания с вземам се предпочита „впредвид“, а при изпускам се включва „отпредвид " - другите предлози се срещат доста по- рядко. Десетилетия наред беше писано, че съчетанието от предлога пред и съществителното вид трябва да се пише разделено преди всичко заради това да помогнем да не се употребяват и допълнителни предлози към него. Резултатът обаче беше повече от отчайващ. И така преди близо двайсет години беше направена следващата крачка - беше препоръчано слятото писане на пред и вид, за да се отбележи така раждането на едно цялостно наречие - предвид. Тази стъпка беше предприета, за да се приближи правописът на новата дума до начина на писане на други думи като налице, наглед, наред, подред, поначало. По този начин можеше да се очаква, че ще се запомни по-лесно и правописът и грешки няма да има. (Между другото и без това до този момент най-често предвид се пишеше масово слято, независимо от постарите препоръки в справочниците.) По същото време се роди и още една дума, която е изградена по същия начин - от предлог и съществително. Това беше всъщ- ност, която според старите правила не беше единно цяло, а съчетание от две самостоятелни думи. И тя като предвид обаче много често се пишеше неправилно слято. Така че официалното въвеждане тъкмо на слятото му писане също отговаряше на масовата писмена практика. Както личи, и в двата случая правописът беше съобразен с масовата грешка, която беше приета за правилна и от гледище на нормите на правописа ни. Промяната обаче беше допусната и поради факта, че спомогнаха и формални и смислови условия. Защото и в двата случая не става дума за случайно свързване на предлог и съществително, тъй като името например не може да се членува. Най-важното обаче е, че комбинацията има единно значение и ако съществителното бъде членувано, се променя смисълът. Едно е Всъщност той е добър човек, а друго В същността 133
си той е добър човек. Едно е Предвид голямата опасност да бъдат затворени училищата, а съвсем друго - Пред вида на голямата опасност бяха затворени училищата. Направените отстъпки при правописа на предвид и всъщност, тоест графичното им превръщане в една дума обаче е нещо изолирано. Затова не бива да се мисли, че поради посочените причини е позволено да се пише например по случай слято, както често поради колебания се наблюдава от дълго време. Тази комбинация от предлог и съществително все още не се е превърнала в наречие, за да се утвърди слятото и писане. (Въпреки че масовата грешка може по-късно да ни принуди и тук да бъде направена отстъпка.) Извършената промяна при писането на предвид и всъщност беше приета с лекота от българина и не затрудни почти никого. Сега обаче грижите са другаде. При всъщност има по-малко проблеми. Покрай него сега се появи въпросът дали в действителност не трябва да се пише като една дума, както се среща неправилно понякога. При предвид надеждата е, че новият му вид ше помогне да се ограничи употребата на неправилните съчетания с други предлози, която и до днес продължава. Затова и аз, може би за двайсети или трийсети път в последните години, пиша пак за тази дума. 80. За честите и т.н. и т.нар. Преди повече от петдесет години в научнопопулярната литература се появява обяснението, че понякога в разговорната реч на българина изразите и пр., както и и т.н. понякога се превръщат в паразитни думи, които се употребяват прекадено често и задръстват без нужда изреченията. Ако проследим какво е положението днес, ще установим, че има известно развитие, защото изразът и прочее, представян графически като и пр., вече почти не се среща, но и така (тъй) нататък, записван обикновено и т.н., продължава да се използва и да се проявява точно като паразит. Всъщност специфичното е, че и т.н. (понякога дори четено и изговаряно в разговорната реч съкратено) почти изцяло е иззело функциите на и пр. и вероятно това също допринася за голямата 134
му честота. По-важното обаче е, че причината за честото му из- ползване изобщо трябва да се дари съвсем другаде. Ако се заслушате в речта на хората, които употребяват този израз, вероятно ще ви направи впечатление, че те прибягват до него винаги когато не са склонни да правят по-дълги изказвания. В различни словесни изяви ще чуете например Нашите възра- жения срещу предлагания закон са, че той не отчита всички обстоятелства и така нататък или Казаха ни, че трябва да се явим с подходящ спортен екип и така нататък, »ли Дразни ме, че искат да съм винаги с вратовръзка н така нататък, или Тя постоянно твърди, че била най-интелигентна и така нататък. Общо може да се каже, че включването на израза и така ната- тък в речта би могло да бъде свързано със стремежа за пестене на езикови средства. Говорещият обикновено назовава една дума и щадейки силите си, смята, че щом включи и т.н., вече ще бъде разбран напълно. Всъщност тъкмо това е и ед на от особеностите в съвременната реч, която буди възражения. Въпросният израз би трябвало да се появи само след като пред него има изброени поне две-три думи, за да проличи, че изобщо се има предвид ня- какво изреждане, което може да бъде продължено. Според правилата в съвременния ни език се прави много ясно разграничение при употребата на и така нататък, както и на по- забравения и прочее. Само когато следват още малко думи при изброяване, би трябвало да се използва и така нататък, докато при по-подробно изреждане се препоръчва в речта да се включи и прочее. След като обаче постепенно изразът н т.н. вече е иззел ролята на и пр., вече подобно разграничение не може да бъде правено. Има още една особеност, която би трябвало да се припомни, когато се разглежда специално употребата на израза и така нататък. Той би трябвало да се появява само когато в изречението се изреждат съществителни имена. Смята се, че използването му при изреждане на глаголи или на прилагателни имена е неподходящо от граматическа гледна точка и тогава трябва да се избере и прочее. Затова са правилни единствено изречения като Нужно е да се извърши съществен ремонт в жилището, да се смени електрическата инсталация и прочее. Вероятно поради изключителната активност на израза и т.н.
тази препоръка обикновено също бива пренебрегвана и по този начин той действително се превръща в универсален, независимо че често може да доведе до граматически (и логически) неиздър- жани изказвания. И още едно съкращение се употребява много често в съвременната българска реч, като постепенно се превръща в универсално. Това е съкращението т.пар., макар че в този си вид то се среща само в писмената реч. Докато и т.н. може да се чуе и в устната, изразът така (тъй) нареченият винаги бива прочетен и изговорен изцяло. Специфичното за този израз е, че той се използва в изрече- нията преди всичко при посочване на названието на нещо или някого, за да изрази или отрицателно отношение към назовавания обект, или поне ирония към посочваното определение. Заради това може да се срещне в изречения като Т.нар. забележителен край на изложението разкрива обаче недопустимата неосведоменост на участниците в него или Основна причина за неуспеха в спасителните акции трябва да се дири в цялостното поведение на т.нар. министър на авариите, или Об- становката се усложнява допълнително от т.нар. война на групировките. Понякога е възможно изразът така нареченият да се използва и пред добре познато название, което в речта се среща твърде често. В такива случаи чрез него просто се обръща внимание на засилената честота на въпросното наименование. Такова е например положението в изречения като Т.нар. криза на държавност- та все повече привлича вниманието на медиите. (В такива случаи изразът е синонимен на други съчетания като добре познат, добре известен, небезизвестен...) Употребата на израза т.нар. се свързва и с един специфичен правописен въпрос. Въпросът е в това, че думата или съчетани- ето, които се появяват след него, представляват по своя характер вид цитат. Това поставяше доскоро определени изисквания за тяхното графическо оформяне. Общо трябва да се посочи, че днес не е необходимо въпросните думи или изрази да се поставят в кавички, както се препоръчваше преди. Самото съчетание т.нар. поема тяхната роля като препинателен знак и заради това не е необходимо дублиране. В потока на речта изразът така нареченият се оказва твърде
примамлив за мнозина и когато веднъж се появи в рамките на едно изказване, може след това неусетно да се превърне в паразит за него. Това налага при говорене да се помисли, преди изра- зът да бъде включен за пръв път в предлаганото слово, защото неговата „прилепчивост“ е добре известна. 81. Разни вметнати неточности Обикновено когато говорим за заемани в езика ни чужди думи, ние избягваме да насочим вниманието си към проникналите наречия, макар и инак те да се срещат в него. Техният живот у нас обикновено се определя от връзката с други, близкородствени езици. Поради близостта обаче се проявяват и някои допълнител- ни особености, които правят заемането невинаги особено умест- но и оправдано. Така често днес и в писмената, и в устната реч се употребява чуждият вметнат израз между впрочем, който също смущава. Ще припомня само едно изречение: „Всички родители, между впрочем, са информирани своевременно за съществената промяна на таксите за детските градини. “ Причината за възраженията в този случай не е толкова в това, че изразът също е зает отвън, като малко е побългарен, а защото при него се наблюдава и още една особеност. В българските речници при впрочем пише, че се появява обикновено за добавяне на нещо ново към предходната мисъл или при преминаване към нова мисъл. Същинското значение на думата обаче не се посочва, а то е „между другото“. Следователно със- тавката между у нас се изразява с елемента в от самата дума. Това от своя страна подсказва, че не е необходимо да се появява още веднъж предлогът между, защото по този начин се достига до тавтология. При вмятането е достатъчно да се използва само впрочем. (Тук не искам да говоря за това, че напоследък има отделни случаи, когато „междувпрочем" се пише слято, което съвсем обърква читателя.) Изборът на между впрочем в речта ни според мене се дължи иа желанието изказът да звучи по-изискано, докато между другото, което трябва да се предпочита, се възприема като твърде обикновен, за да удовлетвори претенциите на мнозина. 137
За мене дразнещ не е толкова фактът, че често срещаният вметнат израз между впрочем е зает от руски, а че не се познава точно значението му. Заради това той или неправилно замества български думи, или понякога ни прави по-бъбриви, отколкото е необходимо. От друга страна, съществува и вметнат руски израз, при който може да възразим изобщо за употребата му, защото има по-подходящо българско съответствие. Става дума за отчасти побългареното все таки, което се среща в изречения като „Ние, все такн, добре познаваме състоянието на театъра и искаме да помогнем за възстановяването му“. Значението на този израз на български обикновено може да се представи от все пак и ако искаме непременно да го вмъкнем в словото си, съответствието му напълно върши работа. 82. Преглътнатият предлог на Твърде често в стремежа към краткост и стегнатост в някои съчетания се пропуска предлогът на, макар това да не е винаги допустимо. Впрочем подобно преглъщане на предлози става преди всичко в някои от книжовните стилове и особено често се случва в текстове, подчинени на канцеларския език. Така става например с изрази като с оглед на потребностите, който добива вид „с оглед потребностите“, макар в него винаги да е нужна употребата на предлога. Обикновено до пропускането на предлога на се стига, когато в изреченията той е употребен многократно. Заради това в случаи като С оглед на потребностите на семействата на подрастващите се стига до „С оглед потребностите на семействата на подрастващите Същото важи и за изречения като Тези факти трябваше да бъдат отчетени с оглед на перспективите за присъединяване на страната към Европейския съюз, където също предлогът на се пропуса - „ Тези факти трябваше да бъдат отчетени с оглед перспективите... “ За да се избегне повторението на предлога на, е необходимо да се избере друг равностоен израз или дума или да се употреби глагол. Заради това например при първото изречение вместо С оглед на потребностите на семействата може да се използва 138
Събразно с потребностите на семействата, Според потребностите на семействата или дори За да се задоволят потреб- ностите на семействата. Предлогът на се пропуска понякога и при изрази като предвид на обстановката, предвид на обстоятелствата, предвид на резултатите. И в такива случаи причината за това може да бъде многократната употреба на предлога в изречението, но и влияни- ето на израз като поради обстановката. Същото се случва и при изрази като благодарение на усилията, където отново натрупва- нето на предлог на в едно изречение подсказва да се достигне до съкращаването му - благодарение усилията, благодарение на- месата, благодарение желанието, макар че така се осакатява цялото съчетание. 83. Преглътнатият предлог в Все по-често в съвременната ни писмена и устна реч се срещат изречения от вида: „ Следствие на продължителните преговори със синдикатите се стигна до относително задоволително решение по въпроса.“ Или: „Следствие на нарастването на количеството на пътно-транспортните инциденти броят на загиналите естествено се увеличава." Или дори: „Следствие приетото ново решение все повече служители преминават към индивидуално осигуряване. “ Разбирането на смисъла на тези изречения е трудно, защото ролята на съществителното следствие, свързано с предлог или направо със следващото име, е неясна. Във всички случаи като че ли става дума за подлог на изречението - следствие на преговорите, но тогава текстът трябваше да гласи Следствие на продължителните преговори със синдикатите е, че се стигна до относително задоволително решение по въпроса. Тогава? Вероятно това е обстоятелствено пояснение, но в него липсва някаква съставка. В съвременния български език действително се употребява съчетанието в следствие, което значи „като следствие“, „като резултат“, изпълняващо в изречението именно ролята на обстоятелствено пояснение. За да се разбере, че и в тези случаи става дума за същото съчетание, необходима е обаче непременно упот- 139
ребата на предлога в. Това, че в устната реч този предлог може да не се чуе, съвсем не ни дава основание да го пренебрегваме и при писане. При това според съвременните правописни правила се наложи дори, поради неизменяемостта на съществителното, да се достигне до слятото писане на двете думи - вследствие, за да се роди нов предлог, който не може произволно да се осакатява поради нашата небрежност при изговор. И в изречения от вада „ Всеки случай трябва да признаем, че мнозина са били подведени" или „Вземи справката всеки слу- чай със себе си " или „ Тя всеки случай ще се яви на утрешния изпит дори и неподготвена " се налага употребата на предлога в. Инак съчетанието всеки случай също озадачава при анализа на изречението и затруднява възприемането на смисъла му. Този път не е ясно дали не става дума за някакво допълне- ние - Трябва да признаем всеки случай, тоест всичко. Такова тълкуване действително е възможно, въпреки че интонацията, а понякога и запетаите, написани край съчетанието, подсказват съвсем недвусмислено, че то тук е в ролята на обстоятелствено пояснение. При това и значението му е отчасти променено, тоест фразеологизирано, защото означава „непременно Преди повече, от половин век езиковедите за пръв път започват да говорят за този вид грешки, но те и досега продължават да се срещат най-вече под влияние на небрежния изговор, в който предлогът в се загубва. Този факт обаче в никакъв случай не ни позволява, след като той се пропуска в устната реч, да го пренебрегваме и при писане. Употребата на предлога в е задължителна и в съчетание със следствие, и с всеки случай, когато те се из- ползват в изречението, за да пояснят по някакъв начин обстоятелствата, при които протича действието. 84. Разменените предлози Не зная дали ви прави впечатление, че напоследък особено в разговорната ни реч, но вече и в писменото слово един много стар предлог в езика ни - предлогът у - постепенно започва да изчезва, а това естествено води и до обедняване на езика в известна сте- пен. На негово място почти последователно започва да се налага предлогът в. Заради това бихме могли да кажем, че двата пред- 140
лога влизат в конкуренция, вследствие на което единият, който изобщо е много по-активен в съвременния ни език, успява твърде лесно да се наложи над другия. Отбелязвам тази конкуренция между у и в, като имам предвид разни случаи, срещани много често. Днес като че ли почти никой, нито по-млад, нито по-възрастен българин, не казва Всеки следобед тя идва у нас или У себе си той всеки ден носеше няколко екземпляра от книгата, или Това лято имаме намерение да прекараме една седмица у майка ми, или Винаги можеш вечер да ми позвъниш у съседите. Във всички посочени изрази сега нахално се налага все предлогът в. Затова и почти редовно се казва „в нас ", „в себе си ", „в майка ми ", „в съседите". Всъщност ако се замислите, предлогът в също може да се употребява с посочените местоимения и съществителни имена. Особеното в тези случаи обаче е, че тогава с него се изразява съвършено друго отношение. Изразът в мене означава, че онова, за което става дума, действително се намира в самия мен - аз съм го погълнал например, или пък, преносно, приел съм го в мислите си, в сърцето си. Тъкмо затова се казва и пише правилно В нас гори една мечта, като оставим настрана патетичността на тази формулировка, заета от стихотворната реч. По същия начин могат да се обяснят и другите споменати случаи. Когато предлогът у се употреби в израза у мене обаче, се преследва друга цел - да се покаже, че даденият предмет се намира в близост до мене, той е мой, принадлежи ми, но не е в самия мене. Вероятно тъй като не прави това разграничение и само като има предвид, че в е много по-често срещан предлог, съвременният българин допуска чисто механичното смесване. Естествено, то води до промяна на смисъла на изказването му, но той не се замисля за това. Последиците обаче са по-значителни, защото предлогът у се употребява в езика ни преди всичко заради това свое значение и изведнъж той като че ли става излишен. Вероятно затова като че ли за някаква компенсация успоредното съществуване на предлозите в и у, разбира се, много по-ряд- ко, води все пак дотам, че може и в да се измести от у. И днес в разговорната реч може да се срещне „ Ще те чакам у петък " или „Защо не дойдеш у къщи? ". Мислил съм си понякога, че именно правилният израз у дома вероятно е повлиял вкъщи да се про- 141
мени, като се превърне в „у къщи Все пак обаче не само това е обяснението за подобно развитие. Истинските причини трябва да се търсят във влиянието от някои български диалекта, където в посочените случаи се предпочи- та предлогът у. Трябва да се дири обяснение обаче и в жаргона, тъй като и там, в стремежа към оригиналност, съвсем съзнателно се желае разграничаването от книжовния език, от неговите форми. Но ако и диалектите, и жаргонът допускат подобни случаи, книжовната ни реч определя посочените изрази все като неправилни. Това трябва непременно да се помни, когато говорим, защото инак разглежданите форми се възприемат просто като маниерни, а от това голяма полза няма. 85. Обърканите предлози Твърде често в съвременната реч продължава да има колебания при избора на предлозите в и на за означаване на място. Заради това се казва както Отивам на село, така и Отивам в града. В същото време се употребяват едновременно изреченията Отивам на село, но и Отивам в селото. Докато в първите две изречения предлозите са употребени пред две различни думи, означаващи населено място, във втората група изречения думата е една и съща. Тъкмо от вторите изречения става ясно, че предло- гът в означава влизане в нещо, а предлогът на, когато е свързан с думи, означаващи пространство, сочи само мястото, където отива (или се намира) някой, но с него не може да се означи някаква вътрешност. Дори и думата място се свързва с предлога на, а не с предлога в, защото то не бележи вътрешност. Поради тази причина е възможно да се каже Той отива на друго място, но не може да се каже „ Той отива в друго място Пак по същия начин изреченията Отивам на море или на планина означава отиването на мястото, където има море или планина. Разликата между изразите на село и в града, които същест- вуват отдавна в езика ни, е същата. Докато преди градът е бил ограден и с предлога се е налагало да се отбележи влизането в него, селото не е имало вътрешност и хората са си го представяли само като място. Заради това, за да не се греши при използването на предлозите 142
на и в при означаване на място, трябва да се мисли за това дали те се свързват с думи, бележещи движението към вътрешността на нещо, за да се употреби предлогът в, или означават изобщо придвижване към място, за да се предпочете предлогът на. Поради тази причина е възможно да се каже Отивам на село или Отивам в селото. От друга страна обаче, може да се каже само Отивам в града. Всичко това означава, че когато на мястото на съществителното град е употребено неговото собствено име, единствено правилно е да се казва Отивам в Перник, Заминавам във Варна. Изречения като „Отивам на Перник“, „Заминавам на Варна“, които често се чуват, не бива да се употребяват. 86. Изреченски неволи Когато става дума за съвременната българска реч и за множеството пропуски в нея, обществото ни обикновено се върти в един доста тесен кръг. Говорим все за речника, за правописа, за изговора на думи и форми, а се пропускат цели области, в които също има проблеми, оставащи незабелязани рт мнозина. Такова е положението със синтаксиса, с начина, по който се изграждат изреченията в български, по който техните отделни части се свързват помежду си, за да образуват едно цяло, да изкажат една завършена мисъл. Ще започна с най-дребното. С това, че твърде често напоследък в речта ни има прояви на ненужна бъбривост. Тя се проявява в най-различни посоки, но като нейна проява трябва да разглеждаме и факта, че понякога несъзнателно съюзите като връзки между части на изречението се усложняват ненужно. Такова е положението в случаи като „Ще се запозная с въп- роса затова, защото той не търпи отлагане" или „Не можем да не пристъпим към пенсиониране затова, защото в противен случай нарушаваме закона", или „Всеки от присъстващите трябва ясно да изкаже мнението си затова, защото в противен случай ще останат неизяснени проблеми ". Все пак в българския език подчинителната връзка в подобни случаи е само съюзът защото. Погледнете всякакви отпечатани граматически справочници, за да се убедите в това! 143
Вмъкването на затова пред съюза, раждането на ненужно на- бъбналата връзка затова, защото, както става много често напоследък в публичната реч, не само няма основания, защото се върши преди всичко по чужд модел. (Сещате ли се за потому что?) Тя говори и за друго - че умишлено усложняваме изказа си, за да зазвучи мисълта ни уж по-мотивирано. От друга страна, с това допълнително залепено затова се печели и още малко време, докато успеем да я формулираме. И ако дотук ставаше дума преди всичко за прояви на бъбри- вост, понякога в публичната словесна изява се предлагат образци не на същинска книжовна реч, а на разговорна, които дразнят и говорят за нарушаване на стила на изказването. Става дума за изречения от рода на „Ще направим така, щото всички да бъдат доволни “ или „Взети са всякакви мерки, щото пожарите да бъдат потушени'", или „Въпросът за участието ни в комисията трябва да се реши така, щото и трите страни да останат доволни Тук онова, което служи за съюз с подчиненото изрече- ние - щото, прави впечатление на съвременника ни. Умишлено употребявам тази дума, защото в такива случаи става дума за усещане за време. И ако преда десетилетия е можело изреченията да се конструират по този начин, днес вече избраната форма се възприема като остаряла. Вярно е, че в речта на определени социални слоеве тя е още жива - ще спомена само речта на адвокатите от по-старото поколение. За масовата ауди- тория обаче марката „остаряло“ остава и заради това връзката дразни и звучи твърде маниерно. Защото в тези случаи винаги съвременният българин предпочита че, а не щото. Това са само два примера за неподходящо за публичната реч сглобяване на изреченията. Макар да са твърде различни, все пак връзка между тях има. И тя се крие не само в това, че става дума все за някакъв вид свързване на частите от цялото, а че в описани- те модели личат и незачитане на характеристиките на стиловете на съвременната ни книжовна реч, и непознаване на конкретните свързващи думи, които да се употребяват в нея. 144
87. Против логиката Едно събитие от политическия и икономическия ни живот през последната година, както и коментарите по него ми подсказаха, че е необходимо непрекъснато да се спираме на един въпрос, за който българските езиковеди многократно са говорили. Става дума за един по-особен случай на съгласуване по число, когато дадено име е употребено с няколко определения. Имам предвид не изрази като енергоблокове № три и четири, тоест енергоблокове № трети и четвърти, защото подредбата в българския език обикновено е по-различна и така в изреченията се стига до съчетанието трети и четвърти енергоблок. Има и много други подобни случаи в речта ни, каквито са например областното и общинското ръководство или пък Пловдивска и Софийска област. Много често обаче изброените съ- четания гласят „трети и четвърти енергоблокове", „областното и общинското ръководства" или „Пловдивска и Софийска области ", а това от гледище на българския книжовен език е неправилно. Макар и броят на блоковете от споменатото в началото съчетание да е повече от един, тоест една и съща дума да фигурира във всяко от отделните съчетания трети блок, четвърти блок, в края, след последното прилагателно, служещо като определение, съществителното трябва да се употреби не в множествено, а в единствено число. Следователно в такива случаи правилно е да се казва само трети и четвърти енергоблок. Същото важи и за съчетанията областното и общинското ръководство, както и за Пловдивска и Софийска област. Списъкът на тези словосъчетания може да бъде продължен и с други случаи, където определенията са или числителни (бройни и редни), или прилагателни имена, като седми и осми клас, а не „седми и осми класове“, първо и второ издание, а не „първо и второ издания", първи и втори кътник, а не „първи и втори кътници ", английски и френски език, а не „английски и френски езици ", Черно и Средиземно море, а не „ Черно и Средиземно морета ", Пловдивски и Великотърновски университет, а не „Пловдивски и Великотърновски университети", физическият и математическият факултет, а не „физическият и ма10. 99 съосга за българската граматика 145
тематическият факултети ", транспортното и строителното министерство, а не „транспортното и строителното министерства Дори и когато изразите са по-разширени, като са се натрупали повече определения, правилото продължава да действа и заради това съчетанията трябва да се употребяват само във вида британската и френската дипломатическа мисия, а не „бри- танската и френската дипломатически мисии ", приходната и разходната бюджетна част, а не „приходната и разходната бюджетни части ", първа и втора доменна пещ, а не „първа и втора доменни пещи ", На пръв поглед при всички изброени случаи като че ли грама- тиката влиза в противоречие с логиката, но и в българския книжовен език, и в народните ни говори, иа чиято основа той е изграден, при подобни съчетания се дава предпочитание тъкмо на формата за единствено число на съществителното име. Като пример може да се приведат често сочените съчетания лявата и дясната ръка или големият н малкият брат, при чието използване колебания няма. Обяснението за подобен избор, което се предлага от повечето изследователи на българския език, е, че така се избягва повторе- нието на съществителното име и се стига до по-стегнат елептичен израз. Защото лявата и дясната ръка означава, разбира се, „лявата ръка и дясната ръка ", но в първата част на съчетанието съществителното просто е пропуснато. Погрешната употреба на името в множествено число се дължи не само на логически разсъждения при съгласуването, но и на влияния от чужди езици. В български обаче е нужно да се уважи наложената от десетилетия традиция. По този начин няма да се достига до изкуствени съчетания, които да дразнят езиковото ни чувство. 88. Кой пристигна? В речта ни често има колебания, когато се изграждат изречения от рода на Група туристи пристигнаха в Бургас или Група турис- ти пристигна в Бургас. Затруднението е да се избере формата на сказуемото - дали да е в единствено, или в множествено число. В тези случаи е възможно то да бъде съгласувано поотделно и с 146
едното, и другото съществително, което играе ролята на подлог, в зависимост от това на кое от тях се набляга по-силно в текста, който предлагаме. Когато като организатори ни интересува, че е пристигнала група туристи, ше наблегнем именно на съществи- телното група и заради това сказуемото ще се съгласува по число с него. Когато обаче искаме да подчертаем, че става дума за туристи, а не за други хора, тогава сказуемото ще бъде употребено в множествено число. В случаи като Група приятели ми пристигнаха на гости съ- ществителното приятели изпъква по-силно със значението си и това налага сказуемото да се съгласува с неговото множествено число. За пояснение ще посоча, че в изречението група приятели означава няколко приятели и затова съгласуването не бива да ни смущава. Когато изречението гласи обаче Голяма тълпа ученици се беше събрала на двора, изпъква по-силно първото съществително тълпа, а ученици се схваща повече като пояснение към него. Заради това в конкретния случай сказуемого е използвано в единствено число. Не само при събирателни съществителни като група или тълпа, когато те са употребени заедно с друго съществително, има колебание при съгласуването. Същото се наблюдава и при дружина, редица, върволица. Колебания има обаче и при съчетания с други думи. Заради това може да се срещнат изречения как- то Голям брой учени се занимават с този въпрос, което означава много учени, но и много по-рядко - Голям брой учени се зани- мава с този въпрос, където формално оказва влияние числото на съществителното брой. По-особен е случаят, когато в словосъчетанията двете съществителни са свързани с предлог. Така става в изречения като Инициативен комитет от интелектуалци издигна кандидатурата на X. Тук вече според законите на езика е възможно само едно правилно решение. Причината е, че в такива съчета- ния едната дума е основна, а другата й е подчинена. В конкретния случай основно е събирателното съществително комитет, а интелектуалци е подчинено на него. Заради това е естествено съгласуването на сказуемого в изречението да стане с основното съществително и така да се стигне до единствената възможност комитетът издигна. Впрочем, както личи, ако събирателното съществително е членувано, невъзможно е съгласуването да не 147
стане с него. Ако в същото словосъчетание отпадне предлогът от - Инициативен комитет интелектуалци издигна кандидату- рата на X, сказуемото също трябва да се употреби в единствено число, защото се набляга именно на използваното съществително комитет. Същото важи и за изречения като Делегация от стачниците се срещна с ръководството на предприятието, където сказуемото се съгласува съответно със събирателното съществи- телно делегация. В съчетания, съдържащи част от, например Част от участниците в демонстрацията бързо си тръгнаха, независимо от наличието на предлога от съгласуването става със съществителното участниците, защото логически се набляга на нея, а първата съставка на словосъчетанието по смисъл отговаря на определението няколко - няколко участници. Както прави впечатление, във всички посочени примери като втора дума в съчетанието е използвано все съществително име, бележещо лице. Когато се използва обаче съществително, бележещо не-лице, положението е по-различно. За пример ще посоча, че в изречение като Част от учебниците ще остане за следва- щата година не е смущаващо съгласуването да стане със същес- твителното част, но е допустим и другият вариант - Част от учебниците ще останат за следващата година. Общо може да се каже, че съгласуването по число в повечето от посочените примери зависи от насоката на мисълта на онзи, който говори или пише. Заради това не може да се даде категорична препоръка за постоянно предпочитание на едната или другата форма. Само в редки случаи, когато се появят предлози като връзка в използваните словосъчетания, решението трябва да бъде категорично, макар че в речевата практика и тук се наблюдава доста голямо колебание. 89. „ Фирмата разполагат “ В нашия език има случаи, когато се прави опит подлогът в изречението да бъде използван в единствено, а сказуемото към него - в множествено число. Това се случва най-често когато като подлог е използвано събирателно съществително име. Подобно съгласуване може да се определи само като логическо, защото формално 148
граматически е невъзможно в езика ни двете основни части на изречението да се различават по лице, число или род. Често налагащите се напоследък изречения като „Фирмата разполагат с неограничен брой заявки за нови елементи" се изграждат тъкмо по описания начин. Използваната дума фирма очевидно се разглежда като събирателно име за всички собственици и служители, работещи в нея, макар и да не е така. Поради това не е препоръчително да Се достига до подобно съгласуване - сказуемото трябва да си остане в единствено число изцяло според синтактичните закони на българския език, а изречението трябва да гласи Фирмата разполага с неограничен брой заявки за нови елементи. Подобно е положението и при други съществителни имена, употребявани често напоследък, като фондация - „Фондацията препоръчват да не се допускат отклонения от наложените норми ", сдружение - „ Сдружението проучват възможността да се включат със свой проект за балиране на отпадъците", организация - „ Организацията редовно се срещат с хората от третата възраст ". Това важи и за имена като компания, корпорация, камара, както и за държава, община, парламент, правителство и др. Същата тенденция се наблюдава и при други съществителни имена, които при определени обстоятелства бихме могли да разглеждаме и като събирателни, употребявани по-отдавна в речта ни, например завод - Заводът вече произвеждат новата PVC дограма, фабрика - Фабриката се стремят да отговарят на високите европейски стандарти, предприятие - Предприятието редовно участват на пролетния Пловдивски панаир. Разбира се, ако разгледаме само втората група изречения и ги подложим на минимална промяна, те ще добият вида Във фирмата разполагат с неограничен брой заявки за нови елементи; В завода вече произвеждат новата PVC дограма, Във фабриката се стремят да отговарят на високите европейски стандарти; От предприятието редовно участват на пролетния Пловдивски панаир, съгласуването в множествено число ще бъде оправдано, но тогава вече съществителните фирма, завод, фабрика, предприятие няма да са подлог в изречението, а функцията на подлога ще бъде поета от глаголното окончание. 149
От всичко изложено следва, че днес не трябва да се увличаме, когато съгласуваме в изреченията различните събирателни съ- ществителни имена или такива имена, които си представяме, че имат подобна характеристика. 90. За странното 1001 нощ Много често наред с изречения като Той е на 21 години, Книга- та струва 21 лева, Отпуската ми трае 21 дена или Справочни- кът съдържа 101 съвета се употребяват и „ Той е на 21 година ", „Книгата струва 21 лев ", както и „Справочникът съдържа 101 съвет Причината за подобно решение е, че в случая ние се вли- яем от крайната част на числителното и така съгласуването на следващото съществително става точно с него. В същото време забравяме, че според правилата на книжовния ни език след съставните числителни имена, завършващи на единица, съществителното трябва да се употреби в множествено число, за да се съгласува логически с цялото количество, назовано с числителното, а не само с последната му част. Това означава, че само изречението Той е на 21 години е правилно от гледище на книжовната норма. Същото би трябвало да важи и за съчетанието 1001 нощ, което се употребява в речта ни. Особеното в този случай е, че ние сме го запазили в неправилния му вид само за да уважим традицията, защото в началото това заглавие е навлязло в речта ни точно по този начин. В същото време обаче доскоро се говореше за мага- зин за 1001 стоки или магазин за 501 стоки, за да бъде спазено правилото. То важи и за едно заглавие на книга, което става из- вестно преди двайсетина години - 101 далматинеца. В речта ни понякога се наблюдава и обратното явление. Изби- рат се форми за бройното множествено число и в случаи, когато числителното е единица. Заради това се казва например „ Темпе- ратурите се понижиха до минус 1 градусаВероятно в тези случаи се прави аналогия с форми като минус 21 градуса, но се забравя, че числителното е единица и заради това то не допуска съгласуване със съществително в множествено число. И така правилно би било да се използва само изречението Температури- те се понижиха до минус 1 градус. 150
91. Особена грешка при съгласуването Обикновено когато говорим за многоброните грешки, които се срещат в съвременната ни реч, се ограничаваме с бележки за неправилно произнесени или неправилно използвани думи, сочим коя дума може да не се употребява, а все забравяме, че и в устната, и в писмената реч на всеки от нас има много пропуски и в областта на граматиката. Като доказателство ще ви посоча няколко примера. Първият е „Тя е една от тези, която говори най-убедително“. Вторият е „ Това е един от постоянните въпроси, който ни занимава “. Третото изречение е „ Тази тема е една от многото, която мо- жеше да се падне на изпита Както вероятно забелязвате, и в трите изречения се допуска грешка от един и същ тип. Да вземем само първото „Тя е една от тези, която говори най-убедително“. Вероятно именно присъствието на думата една ни кара в подчиненото изречение, ко- ето започва с която, да не използваме множественото, а единственото число, макар то да е подходящото. Всъщност обаче ако вземем само съчетанието тези, които говорят, което в случая е решаващото, никога като българи не бихме си позволили да кажем „тези, която говори“. Явно обаче в цялото изречение посилно се оказва тъкмо влиянието на думата една и зарази това се достига и до грешката. Поради същата причина и в другите посочени изречения казваме неправилно „ един от въпросите, който ни занимава ", а не правилното които ни занимават. Заради това и след съчетанието една от многото трябва да се появи които можеше да се появят, а не „която можеше да се появи “. От казаното дотук се оказва, че при сглобяването на изрече- нието много силно ни влияят думите един, една, с които съгласуваме изречението, започващо с който. Възможно е обаче дори и един или една да липсват, а грешката отново да се появи. Ще ви предложа два примера: „Тя е сред онези, която пос- тоянно задава въпроси“ или „Авторът е от тези, от който научаваме най-много“. Причината за появата на грешката в тези случаи се крие в това, че явно ни влияе фактът, че подлогът в изречението, тоест в едното изречение тя, а в другото - ав- 151
торът, са в единствено число. Именно това единствено число е причината подчиненото изречение неправилно да започва с който или която, а не с които. А инак посочените изречения действително трябва да гласят Тя е сред онези, които постоянно задават въпроси, както и Авторът е от тези, от които научаваме най-много. В началото казах, че грешката, за която говоря, се допуска от всякакви хора и в устната, и в писмената реч. Истината е, че когато човек започне да пише, понякога се замисля върху написаното и съществува вероятност да поправи грешното. При устната реч обаче описаната грешка се среща много по-често и остава непоправена. Още повече че този тип изречения изобщо са много разпространени днес. Вероятно тук много повече ни влияе някаква формална логика - във всички посочени примери подлогът, онзи, за който се говори, е все в единствено число. В същото време обаче се пренебрегва граматическата логика, а тъкмо тя е решаваща в дадения случай. Тя изисква например в изречение като Тя е от политиците, които особено се харесват на журналистите местоимението които да не се замества неоснователно с която. За доказателство колко сме безпомощни понякога при конструирането на подобни изречения ще посоча в заключение само един пример, който ужасява тъкмо с неспособността да се стиг- не до естествено съгласуване по лице: „Като човек, който съм била в правителството, този факт не ме изненадва." 92. Ние с тебе се обичаме Напоследък много често ми се обаждат по телефона с въпроси за състоянието на езика ни, като за повод служат изказванията на политици. Тъкмо те стават повод и за разнообразни коментари. Такова беше напоследък едно обаждане, в което ми зададоха въпроса дали не се смущавам от изречения като Ние с Петров подробно сме обсъждали този проблем, защото с това ние, както и с това с Петров не се посочва ясно колко души всъщност са обсъждали проблема. При това, ако случайно преведете буквално това изречение на чужд език, чужденецът веднага ще ви попита 152
„кои сте вие“. ..Явно тук има някаква грешка“ - така завърши думите си човекът, който ми се обади по телефона. И така, налага се да уточним. Не можем да говорим за истинска грешка, а за особено развитие в нашия език. Това означава, че в началото е изречението Аз и Петров подробно сме обсъждали този проблем. От друга страна, има и изречение Ние подробно сме обсъдили този проблем. Като се съчетаят или, по-точно, като се смесят двете, се получава ние е Петров. А се разбира ,аз и Петров “. (Не се спирам на съществуващата възможност, че ние може да обхваща повече хора - не само аз и Петров, но и други хора.) Такива обяснения можете да получите и от справочната ези- коведска литература, където се пояснява, че подобен род смесване иа изреченията е особен вид синтактична аналогия. Има две синтактични конструкции, които са близки по смисъл и заради това възникват едновременно в нашето съзнание на говорещи. Нито една от тези конструкции обаче не се осъществява в чист вид, а вместо това възниква нова, трета форма, при която еле- ментите на първите две конструкции се смесват и комбинират по нов начин. И още нещо е интересно в тези случаи. Първоначалното смес- ване обикновено има случаен и индивидуален характер, но покъсно, благодарение на повторението, то може да се утвърди от масовата речева практика независимо от общоприетото. Мисля, че случаят, който разглеждаме, е наистина такъв. Той вече така се е наложил в нашата реч, че използваме само него. Много по-рядко, и то преди всичко поради чуждоезикови въз- действия, ще попаднете на израза аз и Петров, вместо на ние е Петров. А тук се добавят и други въздействия. Учили сме, че не е редно изречението да започва с аз, макар това обикновено да не се спазва от всички. Значи трябва да се каже Петров и аз. Появата на съчетанието в този вид обаче може да доведе до затруднения при съгласуването със сказуемото. А употребата на ние е много по-удобна като обобщение. Изобщо първо в изречението се появява обобщението, а след това все пак се включва и някакво уточнение, някакво пояснение. Важното обаче е, че изрази като ние с Петров или пък ние с тебе са много естествени за всекидневната ни реч. Оттам не можем да ги изхвърлим, както и не можем дори да ограничим 153
употребата им. В по-изисканите стилове обаче може да се помисли подлогът да бъде представят по-диференцирано. Това оз- начава, че може да стигнем не до формулировки Ние с господин Иванов имаме предложение, а до Господин Иванов и аз имаме предложение. Но, пак повтарям, това е възможно само за поизисканите стилове на изказ. Схемата ние с Петров, ние с тебе остава водеща в езика ни и това не бива в никакъв случай да ни смущава. 93. „Мене ми трябва“ Обикновено в нашия език словоредът е прав, а това означава, че се започва с подлога, минава се през сказуемото и след това идва допълнението. Така се стига до изречения като Парламентът ратифицира спогодбата. Понякога обаче в устната ни реч, а и в писмената е възможно на първо място в изречението да излезе допълнението. Тогава се проявява една особеност, която не се среща в другите славянски езици, но е типична не само за нашия книжовен, но и за народния ни език. И така ако разгледаме изречението Спогодбата я ратифицираха в парламента, ще видим, че поради променения слово- ред допълнението е излязло в началото, но това е наложило да не бъде само. Достигнало се е до неговото удвояване. От една страна, то е изразено с думата спогодбата, а от друга - с местоимението я. Ще посоча и други примери. В изречения като Него го търсят винаги, когато трябва да се решават сложните случаи веднъж като допълнение е употребено местоимението него, втори път - го. В същото време в Мене ме е срам за случилото се допълнение е и местоимението мене, и ме. При това във всички посочени случаи става дума все за удвояване на прякото допълнение. Обръщам внимание на това явление, при което обикновено в устната ни реч не се допускат грешки, но когато се пише, е възможно то да се пропусне. Особено често това става днес в заглавията на вестниците, където се пренебрегва тази така специфична черта на езика ни, макар тя да предлага добра възможност речта да бъде по-естествена и нюансирана. В речта ни е възможно да бъде удвоено не само прякото допъл154
нение, както беше в посочените примери, но и непрякото. Това става в изречения като На нея й обещаха повишение. Тук веднъж като допълнение е употребено на нея, а втори път - «. Същото е положението и в изречения като На всички ни омръзна чакането или Какво да му кажа на него? Във връзка с последните случаи искам да припомня една поособена грешка, която и друг път съм отбелязвал, защото много често ни се натрапва в спонтанната устна реч. Става въпрос за израза „Аз ми се струва“. В това изречение действително има удвояване на допълнението, но има и допусната грешка. Поня- кога вместо него може да бъде използвано малко по-правилното „Мене ми се струва“, но и това не е достатъчно, защото наличието на местоимението ми на второто място подсказва каква да бъде и формата преди него. Това означава, че непременно трябва да се достигне до На мене ми се струва. За разлика от другите местоимения при употребата на личното много по-рядко се достига до грешки, а тук ни помага и езиковото чувство, което подсказва коя негова форма да употребим. Про- дължавам да смятам, че в дадения случай причината за грешката е по-особена. Човек тръгва да каже Аз мисля, но след като е започнал да говори, решава, че вероятно изказването му ще прозвучи твърде категорично. Заради това в потока на самото говорене той сменя рязко поетата посока, за да стигне до друга, значително по-предпазлива, по-мека формулировка. Ефектът от този обрат обаче е, че се достига до израз, в който се е появила смущаваща граматична грешка. И ако все пак изречението „Аз ми се струва “ е отделен, изолиран грешен случай, днес грешките са повече другаде, защото поч- ти редовно се пропуска предлогът на. Заради това все по-често се чува „Мене ми трябва ", „Мене ми казаха ", „Мене ми дадоха ", където навсякъде е нужно да се спази удвояването на непрякото допълнение и да се достигне до На мене ми трябва. На мене ми казаха, На мене ми дадоха. Ще припомня, че при говорене формата мене обикновено се замества с мен, но това не е грешно, а е само въпрос на стил. По- важното е да не се пропуска предлогът на, когато става дума за непряко допълнение. 155
94. Тя, истината, е следната Изречението, подбрано за заглавие на тази бележка, е заето от устната реч и прави впечатление тъкмо с това, че построяването му е твърде чуждо за нея. В същото време, при други обстоятелства, това изречение може да прозвучи съвсем на място. Както е известно, една от характерните особености на бъл- гарското изречение е удвояването на допълнението, когато то се намира в началото на изречението. Едновременно с него обаче понякога се наблюдава и удвояването на подлога. Особеното за това явление е, че удвояването е характерно преди всичко за художествената реч, защото инак подобни изречения изглеждат твърде маниерни. Необходимостта от удвояването на подлога е в резултат от стремежа да бъде назован същинският подлог по-пълно, по- ясно, макар и с известно закъснение. Заради това най-често удвояване има, като първо бъде използвано местоимение, а след него се появи и съществително име със същата изреченска фун- кция. Такива примери има много и особено в поезията на Н. Вапцаров те са доста често срещани. Ще посоча само две изречения от стихотворенията му: Тя, бедната дама, започна да плаче, както и Тя, пролетта, дойде прекрасна. И при други автори също се среща удвояване на подлога, както е в изречението на Йордан Йовков Той ще дойде, баща й или на Елин Пелин Тя била хубава, вашата даскалица. Понякога е възможно дори частите на двойния подлог да са отдалечени една от друга, както става във Вапцаровия стих Той пеел, човекът. Посочените примери сочат, че като че ли най-често при удво- яването на подлога има комбинация от местоимение и съществително име. При това е възможно те и да са си разменили местата, както става в Йовкото изречение Пустата й хубост, тя я изяде. Възможно е обаче понякога при удвояването да бъдат употребени две местоимения едно до друго, както става в Ботевия стих Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира. Умишлено подбирам за примери все изречения от художес156
твени текстове, за да докажа, че там удвояването на подлога не смущава. В същото време в други текстове то се възприема по по-различен начин и заради това е желателно да се избягва, за да не дразни. 95. „България - това си ти“ Доста често в писмените текстове под влияние на чужди езици след конкретно назован подлог в изречението се появява изразът това е, с което се постига дублирането му, макар и това да не е особено нужно. Така става в изречения като Левски, това е най-ярката фигура в българската история', Корупцията, това е един от най-големите проблеми в обществото ни или Основният въпрос пред правителството, това е да се справи с наводненията. Проучванията показват, че подобни конструкции с особено удвояване на подлога са твърде чужди на народния ни език и за българина те звучат тромаво или маниерно. Има ги обаче и в немски, и във френски. По-реално обаче’е в българския език появата на такива изрази в изречението да е станала под влияние на руски, където спомагателният глагол съм, който служи за връзка на подлога със сказуемното определение, се изпуска и се вмъква зто, превеждано на български с това е. Това означава, че в нашия език не би трябвало да се употребява това е, а на негово място е нужно да се използва само спомагателният глагол. Заради това заглавия като Адът - това съм аз или Животът - това са две жени на български би трябвало да звучат съответно Аз съм адът или Животът са две жени. Възможно е при това да се извърши и промяна на словореда, за да се постигне по-голяма изразителност на изречението, и така да се достигне до Адът съм аз. В използвания преди няколко години предизборен лозунг България - това си ти също би трябвало изразът това да отпадне и така да се достигне до вида България си ти или, обърнато - Ти си България. Като споменавам думата лозунг, ми се ще специално да подчертая, че точно в такива случаи се дава предпочитание на изречения, съдържащи този израз, защото те създават лъжливото впечатление за по-силно въздействие. 157
Общо може да се каже, че изречения със съчетанието това е се срещат често и заради това е нужно да повторим многократно даваната препоръка винаги да се зачитат характерните особенос- ти на българския език, като се избягват в него дразнещите изрази или поне съществено се ограничава употребата им. 96. „На дневен ред - корупцията“ Преди години много изречения в езика ни бяха оформяни така, че в тях спомагателният глагол съм да липсва и да бъде заменян с тире. Наблягам на факта, че това явление някога се срещаше мно- го по-често, но и сега понякога може да се достигне до подобни случаи. По-активната употреба на описваните изречения преди време се дължеше на по-силното влияние от руския език, където е естествено в сегашно време спомагателният глагол да липсва и заради това се стига до изречения като Они разумнме люди. В същото време в български при подобни случаи използването иа глаголната форма е необходима и посоченото изречение трябва да гласи Те са разумни хора. Обикновено преди подобно изграждане на изреченията се наб- людаваше в заглавията на вестниците, защото то привличаше с краткостта и стегнатостта си. От друга страна обаче, избраният модел освен неуместност естествено говореше и за еднообразие на изказа. Припомням ви заглавия като „Димитровград - град на младостта “ или „ Преизпълнението на плана - задача на целия колектив И днес ако се попадне на такива изречения, те са също найчесто в публицистичните заглавия. При това продължават да се употребяват независимо от даваните многократно препоръки, че трябва да се бяга от шаблона и че е необходимо да се пази харак- терът на българския синтаксис. Заради това заглавия като „На дневен ред - корупцията " би трябвало да придобият вид На дневен ред е корупцията или, отчасти разширено - На дневен ред трябва да бъде корупцията. Докато преди стремежът в общи линии беше заглавията да не са цели изречения, сега, когато тъкмо изреченията се наместиха и над предлаганите публицистични текстове, подобна промяна не 158
би трябвало да смущава. (Отделен въпрос е дали е най-уместно да продължаваме да употребяваме клишета като „на дневен ред ", „ дневният ред на обществото " и др. и не е ли по-добре да обновим речта си с нови изрази.) 97. „Сме ли в началото на криза?“ Напоследък доста често се случва да чуем подобни изречения. При това не само формата сме може да се намира в началото на изречението. Същото става и в изречения, когато питаме „Са ли те най-достойните представители на обществото ни? ", където се появява формата са. Възможно е въпросът да започне със сте - „ Сте ли вие доволни от подобно развитие на обстановка- та?". Ако пък задаваме въпроса към отделен човек, често се избира формата си - „ Си ли ти наистина съгласен със заеманата официална позиция? " и пр. И така във всички случаи глаголът съм се появява в началото на задавания въпрос, а това обстоятелство често налага и допълнителното включване на личното местоимение, което в обикновената реч в такива случаи най-често се пропуска. Порядко е възможно някое наречие или обстоятелствен израз да се появи пред него, но инак промененият словоред се запазва. Сравнете случаи като „Всъщност е ли той все още председател на комисията? " или „На практика е ли възможно всичко това действително да се случи?". Основната причина, поради която изречението се изгражда по този начин, е, че логическото ударение в него трябва да падне точно върху глагола, точно той е и най-важната дума в целия зададен въпрос. (Тук не искам да говоря за случаи, когато понякога поради маниерничене, съчетано с незнание, се пораждат странни изречения, в които глаголът съм е в единствено число, а подлогът - в множествено, както е в изречението „Всъщност е ли сме ние готови за предстоящите затруднения? ".) Дотук като че ли всичко е ясно, но все пак не бива с лека ръка да приемаме изграждането на подобни изречения. Основната причина за това е, че така построени, те са оформени по чуждоезикови модели, защото се забравя една много характерна особеност за нашия език. Когато тъкмо глаголът трябва да 159
бъде поставен в началото на изречението, когато той трябва да привлече логическото ударение, оформянето на цялото изрече- ние при нас става с помощта на въпросителната частица дали. На български всички изброени въпроси би трябвало да гласят: Дали сме в началото на криза на държавността?; Дали са те най-достойните представители на обществото ни?; Дали сте доволни от подобно развитие на обстановката?; Дали си наистина съгласен със заеманата официална позиция?, както и Всъщност дали той е все още председател на комисията? Такъв е българският вариант на изреченията. Останалото може да се възприеме като маниерен изказ и когато в едно изказване подобни изречения се натрупат, е съвсем естествено, че те мно- го смущават. Глаголът съм може да ни смути и в още една ситуация. При това тук не става дума за неговото присъствие изобщо, а за из- бора на съответната му форма за лице. Вероятно ви е направило впечатление, че напоследък в разговор по телефона всеки втори българин се представя с думите „Мария съм ", „ Иван съм “. Стиг- на се дотам, че дори когато трябва да се представят публично, някои хора поради незнание също започнаха да използват същата формула. Казах, че онова, което смущава в този случай, е изборът на формата за първо лице. В нашия език отдавна е прието такова представяне да става в трето лице. Затова правилната форма в такива случаи е Мария е, На телефона е Мария, Мария се обажда. (Не може да се каже „На телефона съм Мария ", защото това може да означава нещо друго - че по телефона се представям за Мария, но в действителност не съм. Още по-малко може да се каже „Мария се обаждам “.) В описания случай не може да се говори за чуждоезиково влияние. Става дума просто за един неверен израз, който отгоре на всичко е и твърде моден. Давам си сметка, че вероятно за по- раждането му оказват влияние конкретни изречения като Аз съм Мария. При избраната формула обаче онова, което наричаме сказуемно определение, излиза отпред, подлогът, изразен е местоимението, отпада и всичко това води до объркване. Сигурен съм, че мнозина ще кажат, че изобщо не са се замислили защо са избрали да употребяват подобен израз за представянето си. Зная, че някои ще ми възразят, че смятат модната 160
формула за по-вярна. Ще има и такива, които ще обяснят, че вече така са свикнали с подобен израз, че няма да могат да се променят. И все пак вярното решение наистина е Мария е. И. нека да го чуят повече хора, когато вдигнат телефонната слушалка. 98. За дразнещата бъбривост Много често напоследък ставаме свидетели, че в разговорната реч изреченията се оформят по странен начин, с което не само ни озадачават, но и често дразнят ухото. Единият случай, на който искам да се спра, е едно доста разпространено изказване на благодарност. Изречението, което се чува, е кратко: Благодаря за което. Онова, което смущава, е словоредът в него, защото този израз е част от по-голямо изречение, което обикновено се пропуска и е останал само краят му. При това обаче глаголът благодаря е изнесен напред, а остатъкът следва. Ако разгледаме цялото изречение - премълчаната част и завършека му, ще забележим, че там подредбата на думите е по-различна. Така е например в случаи като: Ти много ми помогна, за което ти благодарящ Получих билетите, за което ти благодарящ Добре, че ме събуди тази сутрин, за което ти благодаря. Въс всички подобни изречения няма нищо смущаващо. Когато обаче първата им част е пропусната, мнозина се чувстват задължени след благодаря да добавят и за което. Истината обаче е, че нужда от такава добавка няма. Уж в разговорната реч много силно ни влияе законът за икономия на езиковите средства, а с включването на подобна кръпка изведнъж проявяваме ненужда бъбривост. Вероятно защото ни се струва, че само думата благодаря не е достатъчна. Ако е така, много по-добре да кажем например много благодаря, но да не вкарваме за което, от което няма нужда. Впрочем сещам се и за един друг бъбрив израз, който се появява в стремежа ни да бъдем любезни. Това е Здравейте, моля ви се. И при него няма нужда от специалната добавка, но мнозина я използват, вероятно именно за да покажат по-голяма учтивост. И още един израз от разговорната реч напоследък също ни се 11. 99 съвета за бъшарскзта граматика 161
набива доста често с предлаганата бъбривост. Тук не липсва ня- каква част от изречение, но онова, което се чува, доста смущава. Става въпрос за изречения като: Тя не е права, в смисъл такъв, че въпросът е отдавна решещ Разговорът не се състоя, в смисъл такъв, че той изобщо не дойде на срещата-, Всички се оказаха виновни, в смисъл такъв, че не бяха обърнали внимание на случилото се. Онова, което в случая е в повече, се появява в съчетанието в смисъл такъв. Тук не е нужно да говорим, че инверсията на смисъл такъв вместо такъв смисъл е озадачаваща. Просто няма нужда от определението. Струва ми се обаче, че употребата на израза точно в този вид се дължи вероятно на някаква мода, защото се среща в речта на всякакви хора. Всъщност посочените изречения би трябвало да се появят във вид Тя не е права, защото въпросът е отдавна решещ Разговорът не се състоя, защото той изобщо не дойде на срещата', Всички се оказаха виновни, защото не бяха обърнали внимание на случилото се. Както личи, целият израз в смисъл такъв спокойно може да бъде заместен само със защото. Така изреченията естествено ще се свият и няма да ни предлагат странни и засукани фрази, които дори не са в тон с разговорната ни реч, а и не са от голяма полза в нея. 99. Хитрините на интервюирания Сигурен съм, че пазите спомен от училище как изправят някого, за да го изпитат, задават му въпрос и той известно време може да замълчи, а може и веднага да проговори, но по по-особен начин. И така след зададения въпрос: През коя година избухва Априлското въстание?, следва отговорът: Априлското въстание избухва... Тоест не се отговаря направо, а онова, което е зададено като въпрос, се повтаря. Сещам се често за тези ситуации, когато слушам днес отговорите на много хора, които биват интервюирани. Защото и при тях може да установим, че се постъпва по същия начин. Ето ви и примери. Стегнатият въпрос гласи: Откога се провежда този мониторинг? Следва много обстоятелственият отговор: Този мо- 162
ниторинг се провежда от... Задава се въпросът: Кой трябва да поеме отговорност за допуснатите злоупотреби? Съответният отговор, разбира се, е: Отговорност за допуснатите злоупот- реби трябва да поеме... Зададеният въпрос е: Какви са основните цели, които са залегнали в програмата? Отговорът, много естествено, е: Основните цели, които са залегнали в програма- та, са... И така, ако се замислите, няма никаква разлика в сравнение със спомените ни от училище. Макар че може понякога да има и малки нюанси. Възможно е например отговорът да не започне с пряко пов- торение, а на въпроса да се отговори с въпрос. Представете си същата ситуация, същите въпроси: Откога се провежда този мониторинг? Сега отговорът е оформен по малко по-различен начин. Интервюираният отговаря с въпрос: Откога се провеж- да този мониторинг ли? Когато попитат: Кой трябва да поеме отговорност за допуснатите злоупотреби?, се отговаря с въпроса: Кой трябва да поеме отговорност за допуснатите зло- употреби ли? И едва след това следва евентуално същинският отговор. В такива случаи може да се прояви дори и известно творчество. Тоест възможно е словоредът на зададения въпрос да бъде отчасти променен: Този мониторинг откога се провежда ли? или Отговорност за допуснатите злоупотреби ли кой трябва да проеме? И така да последва онова, което всъщност трябва да бъде чуто. Всичко това се случва, ако въпросът, който е поставен към ин- тервюирания, е по-дълъг. Но и когато в потока на интервюто се появят по-кратки, уточняващи въпроси, отговорът може да бъде от същия тип. Затова когато се попита Какво имате предвид?, може да последва отговорът Имам предвид, че... Съвсем умишлено в началото не споменах, че спомените ми от училище са свързани с поведението на съученици, които или не са си знаели добре урока, или изобщо нищо не са знаели по темата, по която ги питат. Заради това за мене е много учудващо, когато интервюираните започват да отговарят по същия начин, тоест когато се държат като „слаби“ ученици. Щом са приели да бъдат интервюирани, те все пак би трябвало да имат какво да кажат по проблемите, за които ще се говори. Повторението на въпроса в различна форма е хитруване, за да 163
се печели време, преди да може да бъде даден някакъв отговор. Тоест то е също като „ъкането“, което все още се среща в речта на мнозина. Същото е като онези паразитни думи от рода на значи, вижте, разбирате ли, които се появяват и под чуждо езиково влияние като въвеждащи в публичните словесни изяви. То е онзи шум, който трябва да създаде впечатление, че нещо се казва, макар невинаги да е така. От подобно повторение интервюираният само губи, защото много ясно подсказва, че не може да говори по обсъжданата тема, което може да предизвика и изобщо съмнение в неговите качест- ва като специалист в дадена област. За съжаление със словесните изяви на подобни „специалиста" ни се налага непрекъснато да се сблъскваме. 164
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ където са събрани и подредени по азбучен ред всички думи и форми, изрази, както и изречения, разгледани в книгата. Включени са и всички отклонения, които се наблюдават при тях, също посочени в изложението. За улеснение на читателя след всяка дума, израз или изречение е посочен номерът на бележката, в която те са разгледани подробно.

ПОКАЗАЛЕЦ на разгледаните думи, форми и изрази * езици - 87 **** Анче! - 32 бивам - 73 биваш-73 авеню - 13 ** АПК-11 биде - 73 АГ отделение - 27 Апостола-30,31 бидох - 73 адажиа - 17 Апостолът -31 биеме - 60 АДаЖИА-17 *** адажио -17 адресирам - 54 ароматен какао-прах -10 ароматно какао-прах бизнес секретарка - 78 бизнесценгьр - 78 аз и Петров - 92 аз мисля - 93 -10 Атанас - 32 бил - 66 бил съм се бил напил -66 Б бинго зала - 78 Бира за всеки - 46 ако обичате да разкажете - 69 балама - 7 Бира за всекиго - 46 бистра - 15 Акропол - 30 Балкана - 28 бистро - 15 Акропола - 30 алианс -11 Ана - 32 анализ - 6 анализа - 6 Балканът бих-70 ако може да споделите -69 28 Баровеца-31 баси - 15 басове - 15 бе-61 Бели извор - 29 Бели Искър - 29 Анатоли! - 32 ангажирам - 54 английски и френски език-87 бензиностанция - 2 беше-61 английски и френски би-70 бих казал - 70 бихме - 70 бия - 60 благодарение желанието - 82 благодарение на усилията - 82 намесата 82 • Цифрите означават номера на бележката, в която се среща думата или изразът. С редовен шрифт е изписан правилният начин на писане на думата или израза. ♦♦♦ С главни букви е изписан правилният изговор на думата. С курсив е изписан неправилният правопис, изговор или употреба на думата или израза. 167
благодарение броя - 60 видео - 12 усилията - 82 будала - 7 видите ли - 66 благодаря - 74,98 Бунарджика - 28,30 вижте - 99 Близки изток - 29 Бъбрека - 28 ВиКАЙ - 68 Близкият изток - 29 бъдни вечер -1 Ви к а й т е -68 Близък изток - 29 България - 18 ВиКАЛ — 63 блоксхема - 78 българската викАл - 63 Боби! - 32 щаб-квартира -10 викам - 55,66,68 Бобъра - 31 Български извор - 29 ВиКАХ - 63 бода - 62 българският щаб- викАх - 63 бодигарди- 15 квартира -10 викна - 55 бодигардове- 15 бъцджи скокове - 78 видеоцеитър - 78 бодъх - 62 бюджет 2006 - 45 висш - 39 бодъхме - 62 боен газ - 2 вкъщи - 84 В Бойче - 24 Влади! - 32 Влад имир - 32 боксерки - 16 в града — 85 влазам - 55 Борис! - 32 в действителност - 79 влезна - 55 Боряна! - 32 в мене - 84 влека - 59,62 боядисАл - 63 е смисъл такъв - 98 влизам - 55 боядисам - 59 Валери! - 32 вляза - 55 БОЯДиСАХ-63 влязох - 62 боядисАх-63 валутен резерв-4 Ваньо-32 влязохме-62 боядиша - 59 Вардар - 28 влязъх - 62 боядише - 59 Вардара - 28 влязъхме - 62 боядишем - 59 Вардарът-28 влякъх - 62 боядишете - 59 Варна '2000-45 влякъхме - 62 боядишеш - 59 Васснце - 24 внос-износ - 10 британската и Ватикан - 28 военен аташе -14 френската Ватикана - 28 военно аташе -14 дипломатическа Венче! - 32 впредвид - 79 мисия - 87 вечер -1 впрочем-81 британската и взаимен - 52 врънкало - 7 френската взаимно - 52 все пак-81 дипломатически взаимоучителна есе токи - 81 мисии метода - 6 всеки - 46 брич - 16 взаимствам - 52 всеки вторник бричове - 16 вземам - 52 сутрин - 9 броиме - 60 вид-79 всеки вторник 87
сутринта - 9 газов - 2 голямо Бръмкало - 7 всеки петък вечер газова бутилка - 2 голямо мерси - 74 —9 газова инсталация - 2 голямо плямпало - 7 всеки петък през газово находище - 2 голямо цунами -13 нощта - 9 газостанция - 2 ГоНИХ - 63 всеки случай - 83 газстанция - 2 гонИх - 63 всекиго • 46 газта-2 Горни Лозен - 29 всекиму-46 газът-2 господа! - 33 вследствие - 83 гастарбайтср - 15 господин - 33 всъщност - 79 гастарбайтери -15 господин Петров! всяка вторник гащи - 16 -33 сутрин - 9 Георги! - 32 господине! - 33 всяка вторнишка Гинка - 32 госпожа - 33 сутрин-9 Гинче!-32 госпОжа - 33 всяка петък вечер - 9 ГОСПОЖа - 33 всяка петъчна гипс - 16 ГЛаДИЛ - 63 госпожа директор! вечер - 9 ГЛаДИХ - 63 — 33 всяка сряда по гладИх -63 госпожа Иванова! обед-9 гледам - 53 -33 втора година - 45 гоби — 15 госпожа министър! вторник сутрин - 9 гобита- 15 -33 вундеркинд - 15 ГОВоРИЛ - 63 госпожа вундеркинди -15 председател! - 33 във всеки случай - 83 говорИл - 63 говориме - 60 госпожа! - 33 вълна - 13 ГОВоРИХ - 63 госпожИ- 33 въпросът, където го говорИх - 63 ГОСПоЖИ - 33 поставих - 49 говоря - 60 госпожи и господа! върволица - 88 годишнина - 26 -33 върша - 60 големите вълни госпожи, господине! цунами- 13 -33 големите приливни госпожо д иректор! вълни цунами - 13 -33 големият и малкият брат - 87 госпожо Иванова! - 33 вършиме 60 вярваме - 60 Г госпожо министър! -33 Габи! - 32 Гадния-31 голяма цунами - 13 газ-2 голямата авеню - 13 госпожо председател! -33 газен - 2 голямата вълна госпожо! - 33 газена лампа - 2 ** „цунами ГОСПоЖО! - 33 -13 169
два от всичките плавателни съдове -37 две и шеста - 45 два от плавателните година - 45 град -85 съда - 37 две хиляди и третата град държава-8 Грети! -32 два от плавателните съдове - 37 година - 45 две хиляди и шест група - 88 два пъти какао - 13 -45 група приятели - 88 два ученика - 36 20 дена - 35 две хиляди и шеста «45 20 дни-35 две чаши капучино двайсет и пет -13 годишнина - 26 двеста-44 двеста двайсет и гърмя - 55 двайсет и петата годишнина - 26 д двайсет и седем евро -12 работници - 41,43 двайсет и седемте хиляди работници да замериш нивото студенти - 43 -41,43 на радиацията - 51 да замериш нивото двайсетте и седем студенти - 43 двеста двайсет и една на реката — 51 да замериш 27-ата - 26 госпожо» господа! ГоТВИХ - 63 готвИх - 63 група туристи - 88 групирам - 54 гръмна - 55 ГуБИХ - 63 губИх - 63 две хиляди и пета - 45 две хиляди и първата един хиляди двеста двайсет и една 27-та - 26 23 самолета и някакви хиляди деца-43 двеста двайсет и едно хиляди деца - 43 двести - 44 хеликоптери - 37 23 самолета и хеликоптери - 37 двестотен - 44 двестотното му издание - 44 деветото издание на Далечният изток - 29 24 капричии на Паганини- 17 вестника - 44 дали - 97 двама - 34,36 двустотен - 44 дам-62 дама - 33 дами и господа! - 33 Мио/-33 Даниела! - 32 Данчо! - 32 двама внуци - 34 двустотното издание на вестника - 44 Дебелия-31 двама ученика - 36 Дарин! - 32 двама ученици - 36 два долара - 34 два лева - 34 две и пета - 45 две и шест - 45 температурата ~ 51 давам назаем-51 давам под наем - 51 дадъх - 62 дадъхме - 62 двама помощникаптекари- 10 двама помощнициаптекари- 10 170 девегмина - 36 действам - 56,60 действаме - 60 действувам - 56 действУвам - 56 делегация - 88
ден - 35 дена - 35 денди-14 доведох - 62 Е доведохме - 62 доведъх “ 62 Евгени! - 32 дене парти ~ 78 доведъхме - 62 евра- 12 деня - 35 дербиереща - 78 десетки пожарни автомобили - 34 десетки пожарни автомобила - 34 Деен! - 32 детенце - 24 детето, където го убиха - 49 дето - 49 деформирам - 54 джаз - 12,78 джазов “ 78 джаз-певица - 78 Джендема “30 джинс - 16 джинси 16 джинсове -16 дилижанс -16 диплом - 4 диплома -4 диско -12 дискотека-бар- 10 дискутираме - 59 ДНК фактор - 27 дневният ред на обществото - 96 Добра вечер! -1 Добра ви вечер! - 1 Добра привечер! -1 добре известен - 80 добре познат-80 Добри! ~ 32 Добър вечер!-1 довлякъх - 62 довлякъхме - 62 дойди - 67 дОкажи - 68 Доктора “30 Долни Дъбник - 29 Дона-31 донеса - 62 ДОНЕСеТЕ-68 ДОНЕСИ “ 68 дОнеси - 68 донесъх - 62 донесъхме - 62 допингконтрол “ 78 дошел “ 65 ДОШЪЛ-65 Драматичен театър „Адриана Будевека“ “23 дропС“ 15 дружина - 88 дрънкало-7 думам - 66 Дунав - 28 Дунава - 28 Дунавът - 28 души “ 34 душ-кабина - 10 дължи - 15,16 ДЪНКОВ“ 16 държава - 89 държавен резерв - 4 Дякона “3! Дяконът “31 171 еврО- 12 еВРО-12 евровалута- 12 евродолар“ 12 еврозона- 12 евроинтеграция -12 еврооблигации -12 европазар - 12 европарламент- 12 европейски -12 европолитика -12 евроразширяване -12 еврото“ 12 един аташе “ 14 един евро - 12 един и половин метър -40 1 и 1/2 метра - 40 1,5 метра“40 един и половина метри - 40 един и половина метър - 40 един и половина метъра - 40 (един) месец и половина - 40 (един) метър и половина - 40 един камнкадзе -14 един метър и половина - 40 един от въпросите, които ни занимават
един от въпросите, който ни занимава енергоблокове № три и задълженията си - 47 четири - 87 заимствам - 52 -91 Ермитаж - 30 закодирам - 54 един парвеню -14 Ермитажа - 30 закодирвам - 54 11 компютъра - 37 ЕС стандарт-27 Закон за защита на една виска - 16 (една) год ина и Етъра - 28,30 конкуренцията - 23 половина - 40 една и половина години - 40 Ж желаеме - 60 замервам нещо - 51 ЗАПеЙ - 68 ЗАПеЙТЕ ~ 68 една и половина лъжици - 40 желая - 60 жената камикадзе - 14 запис - 5 ЗАПИШеТЕ - 68 една камикадзе -14 жената, дето беше ЗАПИШи - 68 (една) лъжица и половина - 40 вчера тук - 49 жената, къде беше зАпиши - 68 започваме - 60 една от многото, които можеше да се появят вчера тук - 49 зарегистрирам - 54 жената, където беше заменям “51 -91 една от многото, вчера тук - 49 зарегистрирвам - 54 Зарко! - 32 жената, където я заслушам - 53 която можеше да се видях на улицата - 49 заслушвам - 53 появи -91 една цунами - 13 едно аташе -14 жертвувам - 56 живопис - 5 живописта 5 животопис - 5 затова-86 зачета-51 зачета - 53 зачитам-51 журналистите, дето питат-49 зачитам - 53 зачитам се- 51 едно евро - 12 едно парвеню - 14 едно уиски -16 едно цунами -13 едно юпи -14 екип първенец - 8 екипи първенци - 8 защото - 86 3 защото - 98 звукозапис - 5 земен газ - 2 еко- 12 ЕЛа - 68 за да се задоволят потребностите иа семействата - 82 £ш-68 ЕЛаТЕ - 68 заангажирам - 54 заангажирвам - 54 знаеме ~ 60 Елате - 68 Елена - 32 завод - 89 загледам — 53 значи - 99 зная - 60 Ели! -32 енергоблокове № трети и четвърти - 87 заглеждам - 53 заделям средства - 51 задушливи газове - 2 Златистия-31 Златните мостове - 29 Зли дол-29
и т.н. - 80 и така (тъй) нататагьк -80 Иван - 32 Иван! - 32 Иво! - 32 идва ~67 идвай ~ 67 избодъх - 62 избодъхме - 62 извикАх - 63 ИЗВиКАХ - 63 извинете ”71 извинявам се-71 издадъх - 62 издадъхме - 62 изкарвам - 50 изкарване - 50 излазам - 55 излезна - 55 излизам - 55 изляза - 55 излязох - 62 излязохме - 62 излязъх - 62 излязъхме ” 62 измервам нещо - 51 изнапредвид - 79 изнесъх - 62 изнесъхме - 62 изолирам - 54 изпека - 59 изпекъх - 62 изпекъхме - 62 изподнапредвид - 79 изпълнение - 77 изпълнение на решенията - 77 изпълнение решенията -77 изпълнението иа решенията - 77 изпълнението решенията - 77 изрека - 59 изричам - 59 изслушам - 53 изтека - 59 Изток - 29 изтъка - 59 ИКОНОМИСАХ - 63 икономисАх - 63 иконопис - 5 иМА - 63 имА -63 имам нещо напредвид -78 иМАХ - 63 имАх - 63 импресарио - 17 ИЗПОЛЗВАМ - 56 искаме - 60 Искра! - 32 Искро! - 32 Искър - 28 Искъра - 28 Искърът-28 173 к кажа - 68,70 КАЖеТЕ-68 КАЖи - 68 кАжи - 68 КаЗАЛ - 63 казАл - 63 казАх - 63 КаЗАХ - 63 казвам - 66 Кайлъка - 28,30 какао - 13 Калинче - 24 камара - 89 камикадзе- 14 кампари- 16 кандидат-студент каним ви - 72 капричиа- 17 капричии - 17 капричиите на Гоя-\1 капричио - 17 капучино - 13 като - 76 като четеше книгата -76 каудилио- 17 кафе-ресторант - 10 кекс -16, 18 кексове -16 килограм-41 килограмов - 41
Кирил! - 32 клипс- 16,18 клипсове- 16 Клюна-31 книгопис - 5 когато - 76 когато минаваше по моста - 76 кого■ 46 когото - 46 кодекс -11 кодирам - 54 кой - 46 който - 46,49 Колизеум - 30 Колнзеума - 30 колко влака - 34 колко дена - 35 колко дни - 35 колко души - 34 колко пъти - 35 командоси -15 командувам - 56 коментирам - 54 коментираме - 60 комитет - 88 комитетът издигна -88 компания - 89 кому - 46 комуто - 46 констатирам - 54 констатиреам - 54 конте - 14 контексти - 15 контекстове- 15 контролирам - 54 Конфедерация на труда „Подкрепа“ - 23 Конярника 28 координирам - 54 корпорация - 89 Краси! - 32 Красивия-31 Красимир - 32 краскопис - 5 крекинг процес - 78 крескадо - 7 крузейро - 15 кула-кран -10 кученце - 24 къде - 49 където - 49 Л лапацало - 7 латино певец - 78 легна - 55,68 ЛЕГНсТЕ-68 ЛЕГНи - 68 л£гни-68 Леденика - 28,30 лежа - 55 Лени! - 32 лепене гуми - 77 лепене на гуми - 77 лепенето гуми - 77 лепенето на гуми - 77 лепна - 55 лепя - 55 летопис - 5 летописта - 5 летописът-5 Лили? - 32 лобирам - 54 Лувър - 30 Лувъра - 30 174 Лувърът - 30 лудетина - 7 луксозен дискотека-бар 10 луксозен душ-кабина -10 луксозна душ-кабина -10 луксозната бардискотека -10 лъжа - 60 лъжеме - 60 лявата и дясната ръка -87 лявата ръка и “ дясната ръка - 87 М магазин за 1001 стоки -90 магазин за 501 стоки -90 Майстора - 30,31 Маргарита - 32 Марти! - 32 Мариана - 32 Марианче! - 32 Мариела! - 32 Мариело! - 32 Марийче - 24 Марина! - 32 Марино! - 32 Мария - 18,32 Марта! - 32 Марто! - 32 масмедиа- 18 МВР архив - 27 медна -18
медии - 18 медиум 18 медиуми -18 медия - 18 между- 81 между впрочем - 81 между другото - 81 междувпрочем - 81 международни ски-състезание - 10 международно ски-състезание -10 Мери! - 32 мерси - 74 меся - 59 метод-6 метода - 6 меша - 59 мижитурка - 7 Милен! - 32 милиони абонамента -34 милиони абонаменти -34 Мими! - 32 минавайки по моста — 76 министрипредседатели -10 министър-председател -10 министърпредседатели - 10 министърпредседателят- 10 министърътпредседател - 10 министърътпредседателят -10 минус 21 градуса - 90 мислиме - 60 МиСЛИХ -63 мислИх - 63 мисля-60 мисълта му е, че... - 66 миткало - 7 много благодаря -74, 98 много евро - 12 много мерси - 74 много учени - 88 мога - 57,59,60 могат - 59 моето дънни - 16 можа - 59 можат - 59 може - 57 можеме - 60 мой роднина - 7 моля да разкажете - 69 моля за извинение - 71 моля, извинете - 71 момиченце - 24 момченце - 24 МОН дирекция - 27 Моцарт '2006 - 45 моят роднина - 7 моята дънка - 16 Мундиал *94 - 45 Н на дневен ред - 96 на кого - 46 на когото - 48 на кой - 46 на който - 48 на кому - 46 175 на която - 48 на село - 85 набодъх - 62 набодъхме - 62 наглед - 79 най-висш контрол -39 най-висш орган — 39 най-висш организъм -39 най-висша форма на организация - 39 най-незабравим подвиг - 39 най-оптимален вариант - 39 най-оптимален ефект -39 най-оптимална среда -39 най-оптимално решение - 39 Наказателнопроцесуален кодекс -II налице - 79 намеся - 59 намеша - 59 нА нишите —68 направИх - 63 НАПРаВИХ-63 напредвид - 79 наред - 79 Народна библиотека „Св. св. Кирил и ** Методий - 23 насека - 59 Наско - 32 НАТО-11
нафта - 3 нафтов ■- 3 нафтова печка - 3 Национален фонд недейте да четете - 67 НЕДЕЙТЕ иДВА - 67 сладкарница -10 новото НПК - 11 НОСеТЕ - 68 „Култура“ - 23 недейте Идвайте - 67 недейте правЕте - 67 НЕДЕЙТЕ ПРаВИ Национално движение -67 нося - 68 „Симеон Втори“ - 23 началник-щаб -10 недейте ходЕте - 67 НЕДЕЙТЕ ХоДИ - 67 нощ - 1 НПК —11 не идвай - 67 НЕДЕЙТЕ ЧеТЕ-67 НПК-то -11 не идвайте ~ 67 недейте четЕте ~ 67 някого - 46 не правете - 67 някой - 46 не прави - 67 необходимата кула-кран- 10 няколко дена не ходете - 67 необходимият няколко дни - 35 не ходи - 67 не четете - 67 кула-кран — 10 няколко души - 34 не-пе-ка - 11 няколко калкулатора -34 не чети - 67 нефт - 3 нефтен - 3 НОСи - 68 нОси - 68 35 няколко приятели - 88 небезизвестен - 80 Невена - 32 нефтен кладенец - 3 няколко пъти - 35 неговата сестра - 47 нефтени находища - 3 няколко пътя - 35 неговото схващане по нефтени рафинерии няколко участници въпроса е, че... - 66 -3 -88 недей - 67 нефтов - 3 нехранимайка - 7 нехранимайко - 7 ние е Петров - 92 някому - 46 Няма никого - 46 Няма никой - 46 ние с тебе - 92 О недей да идваш - 67 недей да правиш - 67 недей да ходиш - 67 недей да четеш - 67 НЕДЕЙ иДВА - 67 никого - 46 недей Идвай ~ 67 НЕДЕЙ ПРаВИ - 67 никой - 46 Никола! - 32 областното и общинското недей правИ - 67 НЕДЕЙ ХоДИ - 67 никому - 46 Нина - 32 ръководства - 87 недей ходИ - 67 НЕДЕЙ ЧеТЕ - 67 Нина! -32 недей четИ - 67 недейте - 67 Нино! •• 32 Нинче! - 32 новата кафе- областното и общинското ръководство - 87 облека - 59 недейте да правите сладкарница 10 Нови пазар - 29 облекат - 59 облечи - 59 облечат - 59 — 67 новият НПК -11 облече - 59 недейте да ходите - 67 новото кафе- облечем - 59 недейте да идвате - 67 176
облечете - 59 облечеш - 59 обличам - 59 облякох-62 облякохме - 62 обляк&х - 62 облякъхме - 62 обсъждаме - 60 община - 89 озовавам се - 52 омеся - 59 омеша ™ 59 онази - 49 оная -49 олехах “ 62 опекъхме - 62 оперирам - 54 опис — 5 опичам - 59 оптимален - 39 опустошителната вълна цунами - 13 организация - 89 организирЛл - 63 организирам - 54 организираме - 60 организирвам - 54 осемгодишнина - 26 осемдесет и девета -45 87-атата годишнина от Ньойския договор - 26 осемстотин седемдесет и шеста (година) - 45 осмата годишнина - 26 осмина - 36 оставам - 58 отвлека - 59 отвличам - 59 отдава ми се - 52 отдавам - 51 отдавам под наем -51 отдавам се - 52 отделям средства - 51 отзовавам се - 52 отидох - 62 отидохме - 62 отидъх-62 камикадзе- 14 панталони - 15 парвеню -14 пардон - 71 парламент - 89 Партенон - 30 Партенона - 30 парти - 16 пека - 59,62 пекъх - 62 отидъхме - 62 отишел - 65 пекъхме - 62 Пепи! - 32 пет вагона- отишъл - 65 отнесъх - 62 отнесъхме -62 отпочвам - 51 отпочвам - 53 отпредвид - 79 отпуск - 4 отпуска - 4 ресторанта - 10 пет вагон-ресторанта -10 5 дена - 35 5 дни - 35 пет души-34 пет екипа първенеца отреагирам - 54 -8 отреагирвам - 54 отредактирам - 54 отредактирвам - 54 отремонтирам - 54 отремонтирвам - 54 отровен газ - 2 отсека - 59 отсичам - 59 офис оборудване - 78 офистехника - 78 очаквам - 58,60 очакваме - 60 пет екипа първенци -8 пет екипи първенеца П Павлин! - 32 пакт - 11 палестинският младеж 12.99 съвета за българската граматика 177 о — о пет екипи първенци -8 пет пъти - 35 пет пътя - 35 пет студента - 36 петдесет и един годишен ранен работник —4\ петдесет и една годишен работник - 41 петдесет и една годишна учителка - 41 петдесет и една годишно училище - 41
петдесетата годишнина 26 Софийска област - 87 пони - 16 Пловдивска и поп - 12 петдесетгодишнина »26 Софийска области Попа-31 -87 поради обстановката петима - 36 Пловдивски и -82 петима студента -36 Великотърновски послепис - 5 университет - 87 прави - 67 петима студенти - 36 Пловдивски и ПРаВИЛ - 63 15-годишнината на Великотърновски правИл - 63 вестник „24 часа“ - 26 университети - - 87 правиме - 60 15-годишнината от *зеленчук плод правителство - 89 смъртта на поета - 26 плямпало - 7 ПРаВИХ - 63 Пето авеню - 13 по случай - 79 правИх-63 Петров и аз - 92 Побитите камъни правопис - 5 петстотен - 44 -29 правя - 60 петък вечер - 9 повече от една Пратер - 30 Петър — 32 Пратера - 30 Петър! - 32 предпазна клауза - 40 подадъх - 62 прах - 2 Петьо! - 32 подадъхме - 62 Превала - 30 писах - 62 ПиСАХ - 63 подлизурка - 7 преговаряме - 60 подменям-51 прегрупирам - 54 писАх - 63 подмяна на писахме - 62 документи -51 прегрупирвам - 54 пред - 79 питаме - 60 поднесъх - 62 предвид - 79 пиша - 60,68 поднесъхме - 62 предвид на пишеме - 60 подпис - 5 обстановката - 82 ПИШеТЕ - 68 пред вид на ПИШи-68 подпредвид - 79 подред - 79 пИши - 68 поканваме ви да пИшите - 68 присъствате - 72 ШИ» 1\/ пияница - 7 поканвате се да Предела - 28,30 плАти — 68 присъствате - 72 предприятие - 89 пледираме - 60 покровителствувам предстоя » 58 пленарна зала - 23 -56 прекарвам - 50 плетох - 62 Поли! - 32 прекарване - 50 плетохме - 62 пренесъх - 62 плетъх - 62 плетъхме - 62 политиците, дето отговарят - 49 1/2 идеална част - 40 пренесъхме - 62 препекъх - 62 Пловдивска и поначало - 79 препекъхме - 62 - 10 178 обстоятелствата - 82 предвид на резултатите яз
препис - 5 проконтролирам - 54 преструктурирам - 54 преструктурирвам проконтролирвам -54 разбирате ли-99 разглеждаме-60 раздадъх - 62 -54 протеже -14 раздадъхме - 62 приватизирам - 54 приватизирвам - 54 приветствам - 56 приветствувам — 56 приготвИл - 63 приготвИх - 63 ПРИГоТВИХ-63 прототипи -15 прототипове - 15 прочета - 53 прОчети - 68 прОчетите - 68 психоанализа - 6 първа година - 45 Първа градска болница прилагане - 77 -23 първа и втора доменна пещ-87 различни видове сирене - 13 различни сортове грозде- 13 разправи - 68 ракета носител - 8 рали - 16 Ралица - 32 Ралче! - 32 реагирам - 54 РЕАГИРАХ - 63 природен газ - 2 ПРИСЪСТВАЙ - 68 ПРИСЪСТВАЙТЕ — 68 присъствам - 56,68 присъствувам - 56 приходната и разходната бюд жетна част-87 приходната и разходната бюджетни части -87 Приятно изкарване! -50 Приятно прекарване! -50 проблем - 6 проблема - 6 провеждаме - 60 провокирам - 54 провокирвам - 54 прогонИх - 63 ПРОГоНИХ - 63 продадъх - 62 продадъхме - 62 първа и втора доменни пещи 87 Първата градска болница - 23 първи и втори кътник -87 първи и втори кътници ~ 87 първо и второ издание -87 първо и второ издания -87 път - 35 ПЪТуВАЙ - 68 ПЪТуВАЙТЕ - 68 пътувам - 68 пътя - 35 Р радиа - 17 РаДИА-17 радио - 17 радиопредаване - 78 179 реагирах - 63 реверанс -16 регистрирам - 54 редактирам - 54 РЕДАКТИРАХ - 63 редактирах - 63 редица - 88 резерв - 4 резерва-4 река - 59,66 рекох - 62 рекохме - 62 рекъх - 62 рекъхме - 62 ремонтирам - 54 ремонтирвам - 54 реставриран къща музей - 8 реставрирана къща музей - 8 реституирам - 54 реституирвам - 54 реформирам - 54 рециклирам - 54
решения на Агенцията за приватизация - 23 решения на Върховната сдружение - 89 С СДС -19 с оглед на СДС депутат-27 потребностите - 82 СДС депутати - 27 с оглед на СДС депутатите - 27 СДС депутатът - 27 решения на Министерството потребностите на семействата - 82 СДС-то-19 с оглед на сеанс - 16 на околната среда и потребностите на Северен Урал - 29 водите-23 семействата на седем депутата - 37 решения на Столичната община подрастващите - 82 седем депутати - 37 с оглед седем стола - 37 потребностите - 82 седем столове - 37 касационна прокуратура - 23 -23 Ридо - 28 римейковс- 15 с оглед потребностите на ’ седем студенти отличници - 8 римейци “ 15 рипс - 18 Рогача-31 семействата на подрастващите - 82 седемдесет и седем войника - 37 Сава! - 32 седемдесет и седем роднина - 7 Родопи-28 самба- 15 компютри - 37 самби - 15 седемдесет и седем Родопите - 28 Самоковеца - 30 компютъра - 37 рок - 12 Роси! - 32 сафари- 16 „Сборник за народни седемдсст и седем войници - 37 Руми! - 32 умотворения, наука и Румяна! - 32 руската газ - 2 книжнина“ - 23 Светла! - 32 Светло! - 32 седемдесет самолети -37 седемнайсет самолета -37 руският газ - 2 Руснака - 30 Светломир - 32 Светльо! - 32 седемнайсет ученика -37 ръководител полети -10 Светльо! - 32 седемнайсет ученици -37 Румяно! - 32 ръководители полети -10 ръководителите полети -10 ръкопис - 5 Светозар - 32 свое - 47 . седемстотен - 44 свои - 47 седми и осми клас - 87 своите задължения седми и осми класове -87 -47 свой - 47 своя - 47 своята сестра - 47 седмина - 36 седна - 68 седнах - 62 сгрупирам - 54 седнахме - 62 180
СЕДНеТЕ-68 СЕДНи - 68 сЕдни - 68 сека - 59 села - 12 село -12,85 сестра си - 47 сестриче - 24 си-47 силоз - 18 Сини вир-29 синтез - 6 синтеза - 6 сирене - 13 ски-състезание - 10 Слави! - 32 слазам - 55 следствие - 83 следствие на преговорите - 83 слезна - 55 слизам - 55 слип - 16 слипове -16 Слона-30,31 слушам - 53 сляза - 55 слязох - 62 слязохме - 62 сляз&х-62 слязъхме - 62 сменям-51 сметка в долари - 34 сметка в лева - 34 сметка в левове - 34 смисъл такъв - 98 сноуборд-78 соло изпълнение - 78 Софийски университет „Св. Климент Охридски4* - 23 Софийският СДС - 19 София - 18 София‘89-45 спекулирам - 54 СПИН делото - 27 според мнението му -66 според неговите думи -66 според потребностите на семействата - 82 спориме - 60 споря - 60 спрей - 16 спрейове -16 Средна гора - 29 стана - 68 СТАНеТЕ - 68 СТАНи - 68 Станислав - 32 Стара планина - 28,29 старият кафересторант- 10 Старо село - 29 старото кафересторант- 10 стартирам - 54 старт-финал -10 стенопис - 5 стенописта - 5 стенописът-5 Стефан! - 32 Стефка - 32 Стефче! - 32 стик - 16 стикове - 16 сто-44 181 130-годишнината от Априлското въстание -26 сто двайсет и единте работници - 43 сто двайсет и петте строителни обекта -43 сто двайсетте и един работници-43 сто двайсетте и пет обекта - 43 101 далматинеца - 90 сто трийсет и два килограмов модел -41 сто трийсет и две - 41 сто трийсет и две килограмова пратка -41 сто трийсет и две килограмов товар -41 стотен - 44 100-ата годишнина от въстанието - 26 структурирам - 54 структурирвам - 54 студиа- 17 СТуДИА-17 студио - 17 стъклопис - 5 стьклописта - 5 стъклописът-5 сутрин -1 сформирам - 54 сформирвам - 54 съблякъх - 62 съблякъхме - 62
темп - 4 30 дни - 35 35-ата годишнина от семействата - 82 темпа - 4 темпо - 4 създаването иа Съединени темпове - 4 научния институт американски щати -15 създаване - 77 техните задължения -47 създадох - 62 техно -12 трийсет и трите ракети -43 създадохме - 62 това е - 95 трийсетте и три създадъх - 62 толкова дена - 35 ракети - 43 създадъхме ~ 62 толкова дни - 35 трима - 34,36 създание - 77 трима войника - 36 съзидание - 77 толкова пакета - 34 толкова пъти - 35 трима войници - 36 съм-61,97 толкова пътя - 35 трима души - 34 съпътствувам - 56 сякох - 62 топна - 55 трима офицери - 34 топя - 55 трима човека - 34 сякохме - 62 транспортното и тримата братя - 43 сякъх - 62 строителното тринадесет - 42 сякъхме - 62 министерство - 87 тринайсе - 42 транспортното и тринайсет - 42 строителното трио- 17 министерства - 87 триста - 44 т.нар. - 80 трепериме - 60 тази - 49 така нареченият - 80 такъв смисъл - 98 треперя - 60 трета година - 45 тристи - 44 тристотен - 44 трябва - 58 трети блок - 87 трябвам - 58 Танче! - 32 трети и четвърти Таньо! - 32 енергоблок - 87 тъка-59 тълпа - 88 Таня! - 32 трети и четвърти тас-кебап - 78 енергоблокове - 87 Тауър - 30 три войника - 36 Тауъра - 30 три дена - 35 у дома-84 ТВ програма - 27 три дни - 35 у мене - 84 творение - 77 три лъжици и половина уважаема госпожа! тези, които говорят -40 -91 тези, която говори триа -17 -33 уважаема госпожо! тридесет-42 -33 -91 трийсе - 42 уважаеми господине! тека - 59 телефонирам - 54 трийсет - 42 30 дена - 35 -33 удава ми се - 52 събразно с потребностите на 182 У
X удавам се - 52 У KB предавател - 27 умело изработена хаймана - 7 цитирам - 54 цунами - 13 цунамита -13 кресло капсула - 8 хапах - 62 цунамитата -13 умело изработено кресло капсула - 8 хапахме - 62 хуацяо- 15 цунамито- 13 участвувам - 56 УЧаСТВУВАМ - 56 участвУвам - 56 участвувам - 56 училище интернат - 8 учител - 7 учителка - 7 хиляда-41,43 хиляда деветстотин осемдесет и девета година - 45 хиляда деветстотин четирийсет и четвърта година - 45 Ч хиляда и деветстотин Ф -45 фабрика - 89 физическият и математическият факултет - 87 физическият и математическият факултети - 87 финализирам - 54. фирма - 89 1001 нощ-90 хиляди долара - 34 хиляди долари - 34 Хисаря - 28 хоби-16 ходене - 77 ХОДеТЕ - 68 ходи - 67 ХОДи-68 ходиме - 60 фитнесцентьр - 78 фиши - 15 фишове 15 фолиа - 17 ФоЛИА- 17 фолио- 17 фолк 12 фолкпсвец -78 фондация - 89 формирам - 54 фотос - 15 фотосинтеза - 6 ХоДИХ - 63 ходИх - 63 ходя - 60,68 хотел-ресторант -10 Христо! - 32 ц Цвети! - 32 Цветомир - 32 Цвингер - 30 Цвингера - 30 ценоразпис - 5 183 чам-сакъз - 78 част от-88 частен фирма превозвач - 8 частна фирма превозвач - 8 че-86 Червен бряг-29 Черни Осъм - 29 Черно и Средиземно море - 87 Черно и Средиземно морета - 87 чествувам - 56 чета - 60,68 четвърти блок - 87 чете - 67 четейки книгата - 76 четеме - 60 четене книги - 77 четене на книги - 77 четенето книги - 77 четенето на книги -77 ЧЕТеТЕ - 68 чети - 67 ЧЕТи - 68 чЕти - 68 четирийсет и четвърта -45 четирима - 36
четиринайсетте учителя - 34 щати - 15 целувки - 43 шест влака-34 щатове -15 четиристотен - 44 шест влакове - 34 ще ми кажете ли - 69 четиристотни - 44 шест лекари - 34 щото-86 чЕтите - 68 шест лекаря - 34 четох - 62 шестата годишнина четохме - 62 от кървавите събития четъх - 62 — 26 Южен Виетнам - 29 четъхме ~ 62 шествувам - 56 Юлия - 32 чието - 48 шестима - 36 Юлче -■ 24 чиито-48 шестнайсет пакета Юлче! — 32 чийто - 48 -34 Юндола - 30 чиканос -15 шестнайсет пакети юии - 14 чиято - 48 -34 Юри! - 32 човек-34 шестнайсет човеци - 34 студента - 34 GPS контрол - 27 чувствувам - 56 ЧуВСТВУВАМ - 56 шестнайсет студенти GSM оператор - 27 “ 34 HI V вирус - 27 чувствУвам - 56 шестстотен - 44 N ATO генерал - 27 шестстотин - 44 РШкод-27 Шилигариика - 28,30 PR агенция - 27 шкембе-чорба - 78 Ш Ю шейсет и шест шорти -16 PVC дограма - 27 SMS съобщение - 27 калкулатора - 34 шушумига - 7 US база - 27 US базата - 27 шейсет и шест калкулатори - 34 Щ US бази - 27 US базите - 27 шейсет и шестучители “34 щаб-квартира - 10 шейсет и шест Щастливеца - 30,31 VIP гост - 27
ПОКАЗАЛЕЦ на разгледаните изречения Авторът е от тези, от които научаваме най-много - 91 Авторът е от тези, от който научаваме най-много - 91 Адът - това съм аз - 95 Адът съм аз - 95 Аз замерям някого с камъни - 51 Аз и Петров подробно сме обсъждали този проблем - 92 Аз ми се струва - 93 Аз съм адът-95 Аз съм Мария - 97 Апостолът в Карлово - 31 Априлското въстание избухва... - 99 Берлинското биенале - най-престижният европейски форум за драматургия -21 Берлинското биенале е най-престижният европейски форум за драматургия -21 Билети се продават в Билетен център на НДК - 22 Бих ви пожелал още много години творчески успехи - 69 Бих ви посъветвал редовно да се храните три пъти иа ден - 69 Бих ви препоръчал да посещавате болния само веднъж седмично - 69 Бих могъл само да ви благодаря за оказаното гостоприемство - 69 Бихте ли ми казали колко с часът? - 69 Бихте ли разказали какво е впечатлението ви от посещението? - 69 Бихте ли споделили мнението си по поставения въпрос? • 69 Благодаря за което - 98 Боята бива нанесена на тънък пласт - 73 Боята се нанася на тънък пласт - 73 България - това си ти - 95 България си ти - 95 Българската национална телевизия представя... - 22 Бяха разпитани всички присъствали - 75 Бяха разпитани всички присъстващи - 75 В завода вече произвеждат новата PVC дограма - 89 В нас гори една мечта - 84 185
В последно време учителите се оплакват, че дъщерята е станала страшна лудетина, а синът - голяма хаймана - 7 В първите дни на януари 1873 година Апостолът беше изпратен за София “31 В себе си той всеки ден носеше няколко екземпляра от книгата - 84 В същността си той е добър човек - 79 В тези форми са се включили много гравитиращи някога край групировките личности ~ 75 Вероятно е да съм необходим - 58 Вестникът го призовава - 21 Вестникът го призовава той (а не друг) да поиска тълкуване - 21 Вестникът призовава президента - 21 Вестникът призовава президента, Министерския съвет или върховните съдилища да поискат тълкуване на конституцията - 21 Вестникът призовава президентът, Министерският съвет или върховните съдилища да поискат тълкуване на конституцията - 21 Вестникът призовава той - 21 Вече мога да говоря на английски - 57 Вземи справката всеки случай със себе си - 83 , Взети са всякакви мерки, щото пожарите да бъдат потушени *- 86 Вие действително сте свършили цялата работа, но не сте права да твърдите, че останалите са мързелували - 64 Вие сте дошли навреме - 65 Вие сте получили писмото навреме - 64 Вие сте респектирай от казаното - 64 Вие ще прочетете това вместо мене - 64 Винаги можеш вечер да ми позвъниш в съседите - 84 Винаги можеш вечер да ми позвъниш у съседите - 84 Винаги сте добре дошла - 65 Винаги сте добре дошли - 65 Винаги сте добре дошъл - 65 Водачът, новият джип на който бил спрян до заведението... - 48 Войната при съседите, последиците от която съвсем не могат да се предвидят... - 48 Войната при съседите, чиито последици съвсем не могат да се предвидят... “48 Всеки от присъстващите трябва ясно да изкаже мнението си затова, защото в противен случай ще останат неизяснени проблеми - 86 Всеки следобед тя идва в нас - 84 Всеки следобед тя идва у нас - 84 Всеки случай трябва да признаем, че мнозина са били подведени - 83 Всички родители, между впрочем, са информирани своевременно за съществената промяна на таксите за детските градини - 81 186
Всички са единодушни, че това е безспорен успех на младия автор, смятам - 70 Всички се оказаха виновни, в смисъл такъв, че не бяха обърнали внимание на случилото се ~ 98 Всички се оказаха виновни, защото нс бяха обърнали внимание на случи- лото се - 98 Всъщност дали той е все още председател на комисията? - 97 Всъщност е ли сме ние готови за предстоящите затруднения? - 97 Всъщност е ли той все още председател на комисията? - 97 Всъщност ти какво можеш? - 57 Всъщност той е добър човек — 79 Вчера получихте ли съобщението навреме? - 64 Вчера с голям ентусиазъм се срещнах с Иванов, най-изявеният представител на випуска, с който завърших - 21 Вчера се срещнах с Иванов, най-изявения представител на випуска, с който завърших - 21 Във „Властелинът на пръстените** вниманието е насочено към... ** - 23 Във фабриката ее стремят да отговарят на високите европейски стандарти -89 Възможно е да умея - 57 Въпросът, от бързото решаване на който зависи бъдещето на региона -48 Въпросът за участието ни в комисията трябва да се реши така, щото и трите страни да останат доволни - 86 Гледаш го такъв един мижитурка, пък и на него му се иска орден - 7 Голям брой учени се занимава с този въпрос - 88 Голям брой учени се занимават с този въпрос - 88 Голяма тълпа ученици се беше събрала на двора - 88 Гордеем се, че сте сред най-ярките представители на съвременната ни култура-64 Господин Иванов и аз имаме предложение - 92 Господине, Вие сте дошъл навреме - 65 Господине, Вие сте получил писмото навреме - 64 Господинът ще прочете ли вместо мене декларацията? - 64 Госпожо, Вие сте дошла навреме - 65 Госпожо, Вие сте много известна - 64 Госпожо, Вие сте много известни - 64 Госпожо, Вие сте получила писмото навреме - 64 Госпожо, днес сте много елегантна с новата рокля, която сте си облекли -64 Готови сме да организираме една медицинска комисия - 25 Група приятели ми пристигнаха на гости - 88 Група туристи пристигна в Бургас - 88 187
Група туристи пристигнаха в Бургас - 88 Дай ми книгата, дето ти я бях дал ~ 49 Дай ми книгата, къде ти я бях дал - 49 Дай ми книгата, където ти я бях дал - 49 Дай ми нея книга - 49 Дали са те най-достойните представители на обществото ни? - 97 Дали си наистина съгласен със заеманата официална позиция? - 97 Дали сме в началото на криза на държавността? - 97 Дали сте доволни от подобно развитие на обстановката? - 97 Дали ще слазате? -55 24 май е най-бъдгарският празник - 38 Делегация от стачниците се срещна с ръководството на предприятието -88 Делегацията беше приета от президента на страната - 20 Делегацията води продължителни разговори с министър-председателя на страната - 10 Децата трябва отрано да се подготвят за училище - 58 Децата трябват отрано да се подготвят за училище - 58 Димитровград - град на младостта - 96 Днес четенето не ми се отдава - 52 Днес четенето не ми се удава - 52 Добре дошла! - 65 Добре дошли! - 65 Добре дошъл! - 65 Добре сте дошла - 65 Добре сте дошъл - 65 Добре, че ме събуди тази сутрин, за което ти благодаря - 98 Допълнително бяха набавени 11 компютъра плюс монитори - 37 Допълнително бяха набавени 11 компютъра плюс монитори към тях - 37 Доста ходил! - 24 Дразни ме, че искат да съм винаги с вратовръзка и така нататък - 80 I милиард евро затри кабинетът - 19 II компютъра - 37 Еврото поскъпва на международните пазари - 12 Експозицията бива разгледана за около час - 73 Експозицията се разглежда за около час - 73 Ето го и Стефан, най-известния беквокалист в момента - 21 Ето го и Стефан, най-известният беквокалист в момента - 21 Жив е Апостолът! - 31 Живели някога дядо и баба - 66 Животът - това са две жени - 95 Животът са две жени - 95 За голямо съжаление той се оказа голям маскара - 7 188
За истинското състояние на нещата може да съдим по резултатите от изследването - 57 За истинското състояние на нещата можем да съдим по резултатите от изследването - 57 Заводът вече произвеждат новата PVC дограма - 89 Задължителния психологически преглед на учителите предвижда закон - 19 Заминавам във Варна - 85 Заминавам на Варна - 85 Защо не дойдеш у къщи? - 84 Здравейте, моля ви се - 98 Здравеопазването и стоматологичната помощ са в едно неизяснено положение - 25 И аз мерси - 74 Иван загледа продължително новата картина - 53 Иван заслуша с внимание беседата - 53 Иван зачете новата книга - 53 Иван се загледа продължително в новата картина - 53 Иван се заслуша с внимание в беседата - 53 Иван се зачете в новата книга - 53 Иван съм - 97 Иванов - най-изявеният представител на випуска - 21 Иванов е най-изявеният представител на випуска, с който завърших - 21 Изведнъж той се озова в тъмна стая - 52 Изпращаме утре Стефче за Щатите - 24 Имало ед но време - 66 Имам предвид, че... - 99 Имам резерви към него - 4 Имаме една относително нова програма - 25 Инициативен комитет интелектуалци издигна кандидатурата на X. - 88 Инициативен комитет от интелектуалци издигна кандидатурата на X. - 88 Интересуваме се от действията на Гражданската защита - 22 Искам да слезна - 55 Казаха ни, че трябва да се явим с подходящ спортен екип и така нататък - 80 Казват, че тя трябва да пристигне довечера - 66 Как да отреагирам?«- 54 Какви са основните цели, които са залегнали в програмата? - 99 Какво да му кажа иа него? - 93 Какво е възможно още да се случи? - 57 Какво имате предвид? - 99 Какво може още да се случи? “ 57 Какво стана с ваше детенце? - 24 189
Както забелязвам, Вие сте респектираха от казаното - 64 Като човек, който съм била в правителството, този факт не ме изненадва - 91 Книгата бива посрещната с голям интерес - 73 Книгата е посрещана от всички с голям интерес - 73 Книгата се посреща от всички с голям интерес - 73 Книгата струва 21 лев - 90 Книгата струва 21 лева - 90 Коалицията, естествено, представя лидерът - 19 Кого търсите? - 46 Кой трябва да поеме отговорност за допуснатите злоупотреби ли? - 99 Кой трябва да поеме отговорност за допуснатите злоупотреби? - 99 Кой търсите? - 46 Колите редовно биват претърсени за наркотици - 73 Колите редовно се претърсват за наркотици - 73 Колко влакове изчаках! - 34 Колко много влакове изчаках! - 34 Колко продължително сте били разпитвана първия ден след арестуването ви?-64 Коментираме поведението на Движението за права и свободи - 22 Крумовград е един граничен район ™ 25 Културният афиш за летния сезон става все по-всеобхватен тази година - 39 Левски, това е най-ярката фигура в българската история - 95 Корупцията, това е един от най-големите проблеми в обществото ни -95 Магазинът търси продавачки - 19 Марианче влезе в немската гимназия - 24 Мария е - 97 Мария се обажда - 97 Мария се обаждам - 97 Медицинските сестри могат да бъдат освободени през следващите месеци - 57 Медицинските сестри може да бъдат освободени през следващите месеци -57 Мене ме е срам за случилото се - 93 Мене ми дадоха - 93 Мене ми казаха - 93 Мене ми се струва така - 93 Мене ми трябва - 93 Мерките биват прилагани с цялата строгост на закона - 73 Мерките биват приложени с цялата строгост на закона - 73 Мерките се прилагат с цялата строгост на закона - 73 190
Мерси ви за всичко - 74 Мерсим за помощта — 74 Минавайки по моста, заваля дъжд - 76 Минавайки по моста, той усети, че завалява дъжд -16 Мисля, че по този въпрос вчера са говорили дълго на срещата - 70 Митингите на жителите на Суходол, участието на които беше употребено.,. - 48 Младите хора са във възторг от Толкиновия „Властелин на пръстените“ и неговата екранизация - 23 Много фолклорни материали може да се открият в Сборника - 23 Според мене в Закона трябваше да се обърне но-голямо внимание на членството в НАТО - 23 Много фолклорни материали може да се открият в Сборникът - 23 Мога ли да изляза по-рано? - 57 Може да мога - 57 Може ли да вляза? - 57 Може ли да изляза по-рано? ~ 57 Може ли да отидеш? - 57 Може той да прочете написаното - 57 Можело е той да бъде спасен - 57 Можеш ли да отидеш? - 57 Момичетата стават приятелки, но бащата започва да ги търси. Криейки се в селската къща на едното, полицията ги открива — 76 Моята роднина е доктор Стефанов - 7 Мъжът, когото обичам - 46 Мъжът, който обичам - 46 На всички ни омръзна чакането - 93 На дневен ред - корупцията - 96 На кого да кажа? - 46 На кого е това? - 46 На кой да кажа? - 46 На кой е това? - 46 На мене ми дадоха - 93 На мене ми казаха - 93 На мене ми се струва така - 93 На мене ми трябва - 93 На нея й обещаха повишение - 93 На площад „Славейков“ вие може да намерите търсените учебници - 57 На площад „Славейков“ вие можете да намерите търсените учебници - 57 На практика е ли възможно всичко това действително да се случи? - 97 На срещата присъстваха всички участващи в миналогодишните преговори представители на политическите сили -75 На телефона е Мария - 97 191
На телефона съм Мария - 97 На тях им трябваха хляб и салам, а не чудо - 58 На тях им трябваше хляб и салам, а не чудо - 58 Най в средата беше сложена погачата с парата - 38 Най обичам да плувам сутрин на зазоряване - 38 Наложи се да бъде съществено изменена действащата довчера организация - 75 Нашите възражения срещу предлагания закон са, че той не отчита всички обстоятелства и така нататък - 80 Не е възможно повече да се чака - 57 Не може повече да се чака - 57 Не можем да не пристъпим към пенсиониране затова, защото в противен случай нарушаваме закона - 86 Не съм мигнал цели три нощи от яд, че излязох такъв будала - 7 Него го търсят винаги, когато трябва да се решават сложните случаи - 93 Неговата заразяваща ирония, бих казал, те кара да прочетеш книгата на един дъх - 70 Ние всички, видите ли, не сме били подготвени за тази реакция - 66 Ние подробно сме обсъдили този проблем - 92 Ние с Петров подробно сме обсъждали този проблем - 92 Ние с господин Иванов имаме предложение - 92 Ние с тебе се обичаме - 92 Ние, все таки, добре познаваме състоянието на театъра и искаме да помогнем за възстановяването му - 81 Никой не се отзова на поканата - 52 Нужно е да се извърши съществен ремонт в жилището, да се смени електрическата инсталация и прочее - 80 Образът на Васил Левски е най-българският символ - 38 Образът на дамата с розовата шапка, която непрекъснато ни се натрапва, бих казал, е особено сполучлив в този разказ - 70 Обстановката в Близкия изток е отново напрегната - 29 Обстановката се усложнява допълнително от т.нар. война на групировките -80 Обсъждайки този въпрос, на специалистите беше посочено същественото разминаване в гледищата - 76 Общинският съвет очаква докладът да разкрие всички слабости в дейността на дружеството - 19 Определят Възраждането като най-българското време - 38 Организацията редовно се срещат с хората от третата възраст - 89 Оръжейния бизнес ще брани комитет - 19 Осигурен е нужният резерв - 4 Осигурена е нужната резерва - 4 Основна причина за неуспеха в спасителните акции трябва да се дири в 192
цялостното поведение на т.нар. министър на авариите - 80 Основните цели, които са залегнали в програмата, са... - 99 Основният въпрос пред правителството, това е да се справи с наводненията - 95 Остава и двете страни да изпълнят своята част от договора - 58 Остават и двете страни да изпълнят своята част от договора - 58 От кого сте бит? - 64 От кого сте бита? - 64 От предприятието редовно участват на пролетния Пловдивски панаир - 89 Отговорност за допуснатите злоупотреби ли кой трябва да проеме? - 99 Отговорност за допуснатите злоупотреби трябва да поеме... - 99 Отивам в града - 85 Отивам в Перник - 85 Отивам в селото - 85 Отивам на море - 85 Отивам на Перник ~ 85 Отивам на планина - 85 Отивам на село - 85 Отиваме в Правителствената, Окръжната болница или Университетската клиника - 22 Отказът на колегите му го поставя в неизгодната позиция да остави лидерът сам да се оправя - 21 Отказът на колегите му го поставя в неизгодната позиция да остави лидера сам да се оправя - 21 Откога се провежда този мониторинг? - 99 Отпуската ми трае 21 ден - 90 Отпуската ми трае 21 дена - 90 Отпуснатите средства се очакват да покрият щетите - 58 Отпуснатите средства сс очакват, за да покрият щетите - 58 Очаква се докладът да бъде внесен за обсъждане до понеделник - 20 Стефан е отличникът на класа - 20 Очаква се отпуснатите средства да покрият щетите - 58 Очаква се резултатите от експертизата да постъпят днес - 58 Парламентът ратифицира спогодбата - 93 „По света и у нас“ е едно от най-гледанитс предавания ~ 23 Позволено ли ми е, ще ми позволите ли да вляза? - 57 Поканвате се от нас да присъствате,.. ~ 72 Поканвате се от роднините на булката да присъствате... - 72 Получих билетите, за което ти благодаря - 98 Получих от тях толкова много пакети! - 34 Получих от тях толкова пакети! - 34 Понякога той долавяше зад стената нейния приглушен глас, декламирайки нещо неясно на английски - 76 13.99 съвета за българската граматика 193
Посещаваме Международния изложбен център -22 Пред вида на голямата опасност бяха затворени училищата - 79 Предвид голямата опасност да бъдат затворени училищата - 79 Предизвика силна реакция изказването за изключването на четирите спорни, развълнували обществото ни ядрени реактори - 37 Предприятието редовно участват на пролетния Пловдивски панаир -89 Във фирмата разполагат с неограничен брой заявки за нови елементи - 89 Представлението се играе вече двеста пъти - 44 Предстои решаването на важни задачи - 58 Предстои повишаване на температурите - 77 Предстои повишение на температурите - 77 Предстои тези военни да бъдат изпратени на мисия в Афганистан - 58 Предстои тези предложения да бъдат обсъдени от парламентарната комисия - 58 Предстоят нови конкурси по тази специалност - 58 През коя година избухва Априлското въстание? ~ 99 Президентът да поиска тълкуване на конституцията - 21 Президентът призова Конгреса да разгледа внимателно всички мерки срещу терористите - 20 Преизпълнението на плана - задача на целия колектив - 96 Препаратът се употребява за унищожаване на хлебарките - 77 Препаратът се употребява за унищожение на хлебарките - 77 Промяна на конституцията може да определи желаният консенсус - 19 Профсъюзите го призоваха - 21 Профсъюзите го призоваха (той) да разгледа внимателно мерките - 21 Профсъюзите призоваха парламента да разгледа внимателно всичките възможни мерки, които трябва да се вземат за облекчаване положението на безработните-21 Профсъюзите призоваха парламентът да разгледа внимателно всичките възможни мерки, които трябва да се вземат за облекчаване положението на безработните - 21 Профсъюзите призоваха той - 21 Профсъюзът, чийто членове не участват.,. ™ 48 Пустата й хубост, тя я изяде - 94 Разговаряхме с представители на екипа първенец - 8 Разговорът не се състоя, в смисъл такъв, че той изобщо не дойде на срещата - 98 Разговорът не се състоя, защото той изобщо не дойде на срещата - 98 Резултатите от експертизата се очакват да постъпят днес - 58 Романът се посреща от всички с голям интерес - 20 Са ли те най-достойните представители на обществото ни? - 97 Свиркайки си, той мина по моста - 76 194
Сдружението проучват възможността да се включат със свой проект за балиране на отпадъците - 89 Си ли ти наистина съгласен със заеманата официална позиция? - 97 Следва интервю със световноизвестния автор на „Алхимикът “ - 23 Следим курса на Българската народна банка - 22 Следствие на нарастването на количеството на пътно-транспортните инциденти броят на загиналите естествено се увеличава - 83 Следствие на продължителните преговори със синдикатите е, че се стигна до относително задоволително решение по въпроса - 83 Следствие на продължителните преговори със синдикатите се стигна до относително задоволително решение по въпроса - 83 Следствие приетото ново решение все повече служители преминават към индивидуално осигуряване - 83 Слушаме точното време от Държавната агенция за метрология и технически надзор - 22 Сме ли в началото на криза? - 97 Собственикът на авиокомпанията не обръща никакво внимание на пилотите, протестирайки против уволненията - 76 Спогодбата я ратифицираха в парламента - 93 Според мене в Законът от самото начало трябваше да се обърне по-голямо внимание на членството в Европейския съюз - 23 Справочникът съдържа 101 съвет - 90 Справочникът съдържа 101 съвета-90 Сте ли вие доволни от подобно развитие на обстановката? - 97 Стефан - най-известният беквокалист - 21 Стига чела! - 24 Страната и регионът могат да изпаднат в енергийна криза - 57 Страната и регионът може да изпаднат в енергийна криза - 57 Студията на Ив. Д. Шишманов първо е публикувана в „ Сборник за народни умотворения ** - 23 Студията на Ив. Д. Шишманов първо е публикувана в „Сборника за народни умотворения“ - 23 Студията на Ив. Д. Шишманов първо е публикувана в Сборника - 23 Т.нар. забележителен край на изложението разкрива обаче недопустимата неосведоменост на участниците в него - 80 Т.нар. криза на държавността все повече привлича вниманието на медиите -80 Тази сссн тя бе приета да след ва в Пловдивския университет - 61 Тази книга е изключително явление в новата ни литература с голямата доза ирония, която съдържа, бих казал - 70 Тази тема е една от многото, която можеше да се падне на изпита - 91 Такъв беше човекът, познат под имената Дякона, Васил Левски, Апосто- ла... - 31 195
Твърдят, че на площад „Свети Петър * 4 при появата на папата е присъствал и ръководителят полети -10 Те редовно се справят с техните задължения - 47 Те редовно се справят със задълженията си - 47 Те редовно се справят със своите задължения - 47 Те са разумни хора - 96 Те трябва да бъдат одобрени от комисията - 58 Те трябва да помогнат - 58 Те трябват да бъдат одобрени от комисията - 58 Те трябват да помогнат - 58 Тези военни предстоят да бъдат изпратени на мисия в Афганистан - 58 Тези предложения предстои да бъдат обсъдени от парламентарната комисия-58 Тези предложения предстоят да бъдат обсъдени от парламентарната комисия -58 Тези факти трябваше да бъдат отчетени с оглед на перспективите за присъединяване на страната към Европейския съюз - 82 Тези факти трябва да бъдат отчетени с оглед перспективите за присъединяване на страната към Европейския съюз - 82 Температурите се понижиха до минус 1 градус - 90 Температурите се понижиха до минус 1 градуса 90 Ти, изглежда, не можеш да плуваш - 57 Ти много ми помогна, за което ти благодаря - 98 Ти си България - 95 Това е един от постоянните въпроси, който ни занимава - 91 Това е изключително интересно хрумване, така да се каже - 70 Това е същата директорка, от несполучливите решения на която страда цялата програма в училище - 48 Това лято имаме намерение да прекараме една седмица в майка ми — 84 Това лято имаме намерение да прекараме една седмица у майка ми - 84 Това твърдение имаше един категоричен характер - 25 Това твърдение имаше категоричен характер - 25 Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира - 94 Този въпрос подробно е разгледан в Закон за отбраната и въоръжените сили - 23 Този въпрос подробно е разгледан в Закона - 23 Този въпрос подробно е разгледан в Закона за отбраната - 23 Този мониторинг откога се провежда ли? - 99 Този мониторинг се провежда от... - 99 Този тип проучвания не се удават на всекиго - 52 Той го оставя-21 Той да остави той - 21 Той е активен член на управляващата доскоро партия на Милошевич - 75
Той е заминал за Норвегия, мисля ~ 70 Той е заминал за Норвегия, мисля че - 70 Той е можел да бъде спасен - 57 Той е можело да бъде спасен - 57 Той е на 21 година - 90 Той е на 21 години - 90 Той е основател на Банското биенале, най-престижния европейски форум за драматургия - 21 Той е основател на Бонското биенале, най-престижният европейски форум за драматургия 21 Той е първа резерва - 4 Той излезе по човек за работа - 38 Той изцяло се отдаде на проучването - 52 Той може да прочете написаното - 57 Той отива в друго място - 85 Той отива на друго място - 85 Той пеел, човекът - 94 Той трябва да прочете написаното - 58 Той трябва, за да прочете написаното - 58 Той ще дойде, баща й - 94 Той ще извика неговата сестра - 47 Той ще извика своята сестра - 47 Той ще извика сестра си - 47 Той, видите ли, не бия очаквал такава оценка - 66 Топмошеника арестува полицията в Русе - Г9 Три деня младите дружини как прохода бранят... - 35 Трябва да имаме предвид този факт при оценката на творчеството на писателя - 79 Трябва да признаем всеки случай - 83 Трябва да трябвам - 58 ‘Трябва ли да съм тук? - 58 Трябва той да прочете написаното - 58 Трябвам ли тук? - 58 Трябваха му дрехи - 58 Търсят се най-оптималните условия - 39 Тя била хубава, вашата даскалица ■ ■ 94 Тя всеки случай ще се яви на утрешния изпит дори и неподготвена - 83 Тя е една от тези, която говори най-убедително - 91 Тя е от политиците, които особено се харесват на журналистите - 91 Тя е сред онези, които постоянно задават въпроси - 91 Тя е сред онези, която постоянно задава въпроси - 91 Тя не е права, в смисъл такъв, че въпросът е отдавна решен - 98 Тя не е права, защото въпросът е отдавна решен - 98 197
Тя се оказа най дявол от всички ни - 38 Тя, бедната дама, започна да плаче - 94 Тя, видите ли, била убедена в обвинението - 66 Тя, истината, е следната - 94 Тя постоянно твърди, че била най-интелигентна и така нататък - 80 Тя, пролетта, дойде прекрасна - 94 У себе си той всеки ден носеше няколко екземпляра от книгата - 84 Учебниците ни представляват един умален модел на университетските учебници - 25 Фабриката се стремят да отговарят на високите европейски стандарти -89 Фирмата разполага с неограничен брой заявки за нови елементи - 89 Фирмата разполагат с неограничен брой заявки за нови елементи - 89 Фондацията препоръчват да не се допускат отклонения от наложените норми - 89 Цялото лято той бе на море - 61 Част от участниците в демонстрацията бързо си тръгнаха - 88 Част от учебниците хце останат за следващата година - 88 Част от учебниците ще остане за следващата година - 88 Читателите с голям интерес очакваха новото издание на „Патриарха“ - 23 Ще направим така, щото всички да бъдат доволни - 86 Ще се запозная с въпроса затова, защото той не търпи отлагане - 86 Ще те чакам у петък - 84 » 198
проф, д.ф.и. Владко Данаилов Мурдаров 99 СЪВЕТА ЗА БЪЛГАРСКАТА ГРАМАТИКА Редактор Венцислав Божинов Художник на корицата Буян Филчев Художник оформител Веселин Цаков Художник редактор Тото Къосемарлиев Технически редактор Йорданка Иванова Предпечатна подготовка Татяна Стоянова Коректори: Мила Томанова-Димитрова, Жана Ганчева ISBN 978-954-01-2023-2 Българска. Издание I. Формат 60x90/16. Печ. коли 12,50. Изд. коли 12,50. Код 29901203422. Издателство „Просвета - София "АД - София 1618, ул. „Земеделска “ 2 www.prosveta.net Печат „Монт " ООД ~ София