/
Tags: радиотехника електротехника радиоелектроника телевизия списание радио и телевизия
Year: 1963
Text
KN 3 ........ RADIO
НАМ ....Рс
раааа
.
.. "'IEIlIEB":'''
'96:1
и зли з А В С Е КИМ Е С Е Ц r о ДИН А Юl
.
,
..
".
, <:
, ...
\
\
. , " . \1'
... ..., .., '\ ., . .. 't\. ..\
, . .. ..,. ... 'tI. .').
"'.. . 't. .
. _.. -:':"" ,.A ... .
.. r' ... }I
, ... ,,- о;. .:}!'.
.,; . ....1
1>
..
в БРОЯ:
Конвертор за обхвата 2 м
Въпроси от антенната техника
Усилвател за rрамофон и маrнетофон
Вобелrенератор 27-43 Мхц
ДЪРЖАВЕН ИНСТРУМЕНТ AJlEH ЗАвоа
1'.'
r А&РОВО
тепефоии: 28-43. 28-44. 28-83:
директор 25-72
С/ка. 34-2 &Н& rабрево
ПРОИЗВЕЖДА:
спирални свредла с къси. дълrи и конусни опашки
от леrирана и бързорезна стомана, пили плоски,
обли, квадратни, триъrълни, полуобли ножовидни,
мечовидни, брусовки за дърво, часовникареки,
шлайф, за банциr, налбантски, за raTep от всички
размери, фрези валцови, дискови, тристранни и
едностранни, едноъrлови, двуъrлови, призмови,
люкови,двуъrлови, едноъrлови, полуобли, вдлъб-
нати и изпъкнали, циркуляри, шлицеВИ 1 опашъчни
канални, за клапанни rнезда, модулни дискови,
райбери ръчни цилиндрични, морзов конус, ма-
шини с цилиндрични и конусни опашки, конусни
1 : 30 и 1: 50, за нитови дупки, раздвижни, мет-
чи ци ръчни, тръбни, rаечни-къси и дълrи, ма-
шинни, плашки, шублери шпосерски и струrарски,
струrарски ножове кобапroви и с припоени твър-
доcnлавни ппастини, калибри r ладки и резбови.
УСВОЯВА
Струrарски ножове с механично закрепени
твърди пластини,фрези едностранни и тристран-
ни с твърди ппастини, нова конструкция метчици,
протяжки цилиндрични и шляцеви, прецизни раз-
точни rлави и др. разпични видове дървообработ-
ващи режещи инструменти фрези, ножове, фре-
зови rпави и др.
Произвежданите инструменти са с подобрени
качества и външен вид.
Ь4ЪРЖАниerо
J. Действуващи бълrарски люби-
телски радиостанции 99
2. Издадени дипломи . 102
3. Конвертор за обхвата 2 м . . 102
4. Захранващ 50 хц reHepaTop . 104
5. Как работят токоиэправителите
с електронии лампи Б. М. .. 106
6. Три вида проводимост в repMa
ииевия кристал . . . . . 108
7. Защо ввсокоrоворителите имат
насочено излъчване за високите
тонове Н. Н. 110
8. Времениа ретраНCJlапиониа теле-
визнонна мрежа н действне
инж. Е. Филков . 112
9. Електромаrнитни системи за
безредова телевизия . . . . . 115
10. Въпроси от антениата техника 117
11. Приrаждане на батернйния
радиоприемник за мрежово за-
хранване инж.М. Куцев 120
12. Трансформатори, високоrовори-
тели н бобини в радиола .Sakta" J2J
13. Замяна на намотката за високо
н:трежение в редовия траис-
форматор на .Favorit. . . . . 122
14. У сялвател ва rрамофон и Mar-
нетофон .......... 123
15. Вобелrенератор 27 3 Мхц --
инж. Здр. Николов, инж. Ал.
rанчев . . . . . . . _ . _ . 125
РЕДАКЦИОННА КОЛЕrия:
Н. Йовчев (rл. редактор), я. Блъсков,
Й. Боянов, Н. Велев, М. Илиев, (вам.
rл. редактор), Д. Рачев, Н. Маслев и
Е. Филков.
Адрес на редакцията: ул. .rp. Иrиа-
тиев' 18. Тел. 7-60-46 и 7 91-58
Абонамент 3 лева rодишно ва
12 книжки отделен брой 0,30 аа.
НЛ КОРИUЛТА:
Н8СТрОЙК8 Н8 телевизори в СJl8ботоковня В8-
ВО.ll: София
.
а
а
I
-J
.. ....IIIE.и:.....
.
КНИЖКА
4
rОДИНА хп
;,1ЕСЕЧНО СПИСАНИЕ ИЗДАНИt: НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА ДОБРОВОЛНАТА оРrЛНИ3АUИЯ
3А СЪДЕЙСТВИЕ НА ОТБРАНАТА ДОСО, И МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРАНСПОРТА И СЪЩ>ЩЕНИЯТА
ДЕНЯТ НА РАДИОТО.... ДЕН НА ТЕХНИЧЕСКИЯ проrРЕС
На 7 май -- Ден на радиото, ние ежеrодно правим
преrлед на нашите постижения в областта иа радиото.
Изминаха 68 rоДИНИ, отканто знаменитият руски
учен Александър Степановнч Попов направи своето
велико откритие. Радиото, родило се като средство
за връзки, стана мощно средство на техническия
проrрес. Днес без приложеиието и използуването l:Iа
радиото в различните отрасли на науката и техни-
ката е немислим какъвто и да било Т.ехнически про-
rpec. Радиолонацията, радионавиrацията, радиомете-
оролоrията, радиоrеолоrията, радиоаСТilОномията, ра-
ДИОСНОПliята и редица друrи нови отрасли на науната
и технината възникнаха на основата на използването
на радиометодите.
OrpoMHo е значението на радиото при изучава-
нето на Космоса, нъдето радиовръзните и радио-
телеуправлението иrраят решаваща роля. Използува-
нето на различните спътници на Земята позволява
на науката да получи ясна представа за СВОйствата
на онолоземното носмичесно пространство, да натрупа
опит и научен материал за физическите параметри
на онолоземното пространство, като плътност, иаля-
raHe, температура, химически състав на атмосферата.
маrнитНОТО поле на Земята, на разните rеоrрафсни
пунктове на различна височина.
Успешното извършване на rруповия полет на
съветсните космонавти е важна нрачка в завоюва
нето на космичесното пространство, при ноето радио-
техническите средства изиrраха rоляма роля.
Радиоелектронината има широно приложение в
съвременната атомна физина. Униналните уснорители
на заредените частици, използувани за научни из-
следвания, работят с помощта на сложна радиоелек-
тронна апаратура.
rолеми перспентиви открива използуването на
полупроводниците, молекулярните rенератори и усил-
ватели. Те позволяват да се построи извънредио
чувствителна малоrабаритна апаратура с rоляма
сиrурност в своето действие.
Важво място заема радиоелентрониката в авто-
матизацията на производствените процеси. Създаде-
ните различни типове изчислителии и управляващи
елентронни машини, разиообразни контролноизмери-
телни апаратури позволяват да се премине иа авто-
матичио управление, не само на отделни аrреrати,
но и автоматически да се управляват цели техноло-
rическИ процеси -- облекчават се тежкият физически
труд и умствената работа на хората.
Днес техническият проrрес е немиCJIИМ б.ез радио
електроииката така, както е невъзможно да си пред-
ставим културния живот на хората без радиораз-
IIръскваието и телеlщзията.
Радиоразпръскването има rрамадна роля за про-
паrандата и аrитацията, за въздействие иа нар.одиите
маси. Диес бълrарското радио се развива и укрепва
под постоянните rрlЩ{И на Бълrарската комуиисти-
чесната партия и наРОДI!ОТО правителство, под блаrо-
творното ,влияние и lIоестранната помощ иа съветското
радио и в братсно сътрудничество с радиоразпръснва-
нията на страии.те от социалистичесния лаrер. То
служи иа интересите на бълrарския трудещ се народ
в борбата за мир, демокрация и СОll.пализъм. Бълrар-
сното радио разиася rласа на трудещите се по; всични
нраища на земното нълбо. То разобличава rнусните
лъжи и клевети на заклетите Bparoвe на социалиЗМа
и комуиизма -- империалистите.
Техническата база на радиоразпръскването
нарасна MHoroKpaTHo както по брой на предавателите,
така и по общата излъчвателна мощност. Внедрява
се вече УКВ-ЧМ техника, която обезпечава високо
качество иа възпроизвеждането при минимални
атмосферни шумове. С бързи темпове расте броят на
радиоприемниците и радиоточките. До края на I
тримесечие на т. r. има зареrистрирани 1 183631
радиоприемници, 613091 радиоточки и 43 244 теле-
визори.
Време е вече да се помисли и за по-снорошното
внедряваие иа стереофоничноrо радиоразпръскване,
което ще допринесе за подобряване качеството на
радиоразпръскваието.
Радиовръзките у нас през последните rодини
получиха rолямо развитие. Увеличена бе значител о
техническата база със съвременни предавателни н
приемни устройства, които напълно отrоварят на
международните и вътрешните норми и качествени
показатели. Народна република Бълrария поддържа
понастоящем радиовръзки с иай-отдалечени точки на
земното кълбо, като Буеиос Айрес, Пекии. и др.
В нашата страна от няколко rодини iyспешно се
развива един от не иай-новите отрасли иа радио-
техничес....ата наука, но с особени възможности за
културно обслужване между хората, за задоволяване
на техните естетически чувства -- телевизията.
Cera' почти във всички страни телевизията е на-
мерила широко прнз,ожение, а в някои по-напредиали
в техническо отношение страни е въведеиа вече 1{
Щ{мна телеВИ8Ш1. Възможността, кмто ии предлаrа
телевизията Да виждаме онова, което се предава
далеч от нас поиякоrа на хиляди километри, е едно
от иай-ценните и качества.
Освен за обикновено телевизиоино радиораз-
пръснване телевизионната техника се използува за
непосредствеии наблюдения, например на живота иа
морсното дъно, за далечно наблюдение иа производ-
ствени процеси, опасни за живота на човека, за
предаване на сложии хирурrически операции пред
неоrраничен брой наблюдатели и др. С помощта на
телевизията беше фотоrрафирана обратната страиа
на Луната. При космичесните пОлети телевизията има
rоляма роля за тяхното иаА Пълноценно използуване.
Телевизионният център в'столицата навлезе вече
в четвъртата си rодишнина на безупречна работа.
Непренъснато се разширява канто техническата база
на телевизията, тана и проrрамата. Наши инженерн
и техници построиха телевизионни ретранслатори,
които бяха монтирани на Ботев' връх, вр. Братия,
Витоша, вр. Зелена rлава, в Пловдив, Стара Заrора,
Ямбол, Русе, Търново, Плевен и друrаде, които поз
воляват приемането на телевизионни проrрами в pe
дица окръзи, чиито райони имат пряка видимост с
телевизионните ретранслатори.
В началото на тази rодина се завършиха монтаж
ните работи и настроАката на телевизионната радИ
релейна линия София Букурещ Москва. С пускането
в действие на:тази сложна радиотехническа апарату
ра, нашата страна получи възможност да приема и
предава телевизионна nporpaMa не само от Румъния
и Съветския съюз, а и от всички страни, включени в
двете системи за обмяна на телевизионна проrрама
Интервизията, обхващаща в своята мрежа всички eBp
пеАски социалистически страни, и Евровизията, включ
ваща в своята мрежа капиталистическите европейски
държави. С това се увеличиха възможностите на Ha
шата телевизия за разнообризиа, интересна и актуална
nporpaMa.
UUироко развитие получиха в последните rодини
радиорелеАните връзки, които станаха напълно KOH
курентоспособни по отношение на въздушните и
кабелните линии със своите rолеми оперативни BЪ3
можности за пренасяне на телефонни и телеrрафни
съобщения, както и на телевизионни проrрами на
хиляди километри при високо качество.
у нас радиорелейните връзки в продължение на
6 7 rоднни получиха също rолямо приложение. Днес
rОляма част от телефонния трафин с по-rолемите
окръжни rрадове се разменя посредством радиорелейни
апаратури. Перспективно те ще се развиват все по
вече и повече, с оrлед задоволяваие на бързорастя
щите нужди от телеrрафо-телефонни съобщения както
за ВЪтрешни нужди, така и за международни връзки.
rолеми успехи завоюва и нашата радиотехни-
ческа промишленост, която непрекъснато увеличава
обема и подобрява качеството на своята продукция.
Немислимо е пълното радиофициране на страната без
собствено производство на радиоприемници. усилва-
тепи, високоrоворители и др. Родната радИопромиш
леност допринесе cera в страната да има близо 1 800 ООО
бр. радиоточки и радиоприемници, докато през
1944 rод. радиоприемннците в Бълrария бяха 183 324
эа
i
бр. и въобще нямаше никаl<ВИ радиО1'ОЧК ОЩе по..
блаrоприя'rна е перспективата. която предвиж...ат ди-
рективите на VIII KOHrpec иа Бълrарската КОМУ!iИСТR-
ческа партия за развитието на Народна репУ:i()лика
Бълrария през периода 1961 1980 rодииа. През два-
деселетката ще б"lще изrpадена мрежа от радиопре-
давателн за ултраКъси вълни с честотиа модулация
за излъчваие на три проrрами. Ще бъдат построеии
необходимите телевизионии предаватели за покриване
на страиата с телевизиоиии предаваиия. За обмеи иа
телевизиоиии и радиопроrрами с чужбииа ще се. из-
rрадят иеобходимите радиорелеАни линии и радио..
фоничии връзни.
През 1980 rод. ще се произведат600000 650000 бр'
радиоприемници ; 600 OOO 650 ООО бр. телевизори.
През настоящата петилетка ще бъде построен
мощен завод за производство: иа 'траизистори за за-
доволяване на нашите нужди. Все повече и повече
расте ролята иа полупроводниците в иауката и тех-
никата. Поради своите малки размери и икономично
захранване те намират все по-широко приложеиие в
радиоприемиицнте,' ус:илвателнте, в автоматиката и
телемехаииката. в кибернетичиите апаратури и импул-
сни устроАства и пр.
OrpoMHa роля при изrраждане материалн тех-
ническата база на социалистическото и комунисти-
ческото общество има и ще има радиоелектрониката.
На основата на иовата техника, електрификация на
народното стопанство, механизация и автоматизация
на производствените процеси, иа основата на електр
никата ще бъде създадена материално-техническата
база на номуиизма.
. . Бързото развитие на електрониката в нашата
страна ще допринесе за бързо развитие на цялата
наша промишленост, а внедряването на електроника-
та в промишлеността извънредио MHoro ще cnoMorHe
за повишаване производителността на труда и поев
тиняване на продукцията. Раз ойното предприятие
"Електроника" за къс пернод от време създаде ре-
ДИЦа ценни електронни уредИ и с успех изпълнява
възложената му задача. "
Задачите, които предстои да се решават, поставе-
нн от VIJl KOHrpec на БКП в областта на радиоелек
трониката през двадесетлетката налаrат все повече
и повече внедряване на радиоелектрониката и радио-
техниката в производствените процеси, широкото из-
ползуване на сложни апаратури в бита, изисква от
трудещите Се определен минимум от радиознания.
Да се помоrне в това отиошение, особено на младе-
жите, е първостепенна задача на нашето радиолюби-
телство.
Нашите радиолюбители конструктори трябва да
обръщат п rолямо внимание при разработката на
уреди и апаратури за народното стопанство.
Изпълнението на оrромните задачи, поставени от
нашата Партия и народно правителство за ускореиото
икономическо развитие на страната изисква включ-
ването на всички инженери, технически работници,
радиолюбители от ведомства, предприятия, заводи,
научни институти, учебни заведения и друrаде, къ-
дето радиоелектрониката и радиотехниката намират
приложение, упорита работ.а за осъществяваНе на
дело нашата мечта комуиизма.
PfJiJJю и 1МАе8ШJ11,R. "Jl.. 19б8
На основание постановление N2 282
от 18. XI. 1960 r. на Министерския
съвет на НРБ. ЦК на ДОСО наrради
най-добрите състезатели по радиотеле
rрафия и по установяване на късовъл-
нови радиовръзки през 1962 roдина
с позлатени медали 11 степен
, 1. Шампионите на XIV републикански
състезания по радиотелеrрафия инж.
Марrарита ПетКова и Евrений димитров.
2. Шампионите на III републикански
късовълнови състезания:
LZJКВА ниж: Стефан Минчев, Спас
Делистояиов и Виктор Кръстев
LZ2FА Димитър rалмадиев
ЗА НАи..ДОВРИТЕ СЪСТЕЗАТЕЛИ ПРЕЗ 1962 rодиНА
ЗЛАТНИ, СРЕВЪРНИ И ВРОНЗО8И МЕДАЛИ
със сребърни медали .
1. инж. Стефан Мничев заел второ
място в XIV репуБJlИ!{аlJСКИ състезания
по радиотелеrрафия.
2. Заелите второ място в m репуб-
JIИкансI<И /СВ състезания:
LZIKBD fеорrи АпQCТОЛОВ и Явор
Василев
LZIKSP Анrел Несторов
ДЕЙСТВУВА вълrАРСКИ лк>&ителски РАДИCКJАНЦИИ
1. КолеJ(ТИВИИ
1. LZl КАА -- София
2. LZIKAM Хасково
3. LZl КВА -- София
4. LZIKBD София
5. LZIKBF -- София
6. LZl КВО Ботевrpад
7. LZIKBL Блаrоевtрад
8. LZl KBZ, -- Ямбол
9. LZIKBO София
10. LZIKBP Банско
11. LZ КСО -- AeeHoBrpaд
12. LZl КСМ -- Марица
13. LZIKCO Кърджали
14. LZ' КСР -- Карлово
]5. LZIKCR Котел
16. LZ KCZ rapa Кричим
17. LZIKDA Хасково
18. LZIKDO Димитровrрад
19. LZIKDK Ай'IОС
20. LZIKDM Ихтиман
21. LZIKDP София
22. LZIKDW Перник
23. LZl KDZ Сливен
24. LZIKEL Е..1ин-Пелин
25. LZ I КЕР София
26. LZlКET Етрополе
27. LZIKEZ -- Н. Заrора
28. LZIKFA София
29. LZIKFI София
,
"
-
.
. .'.
...
_, 8It
е.
X
.....
"
.
r'
внж. MaprapHTa Петкова
!!llrpaneHa с позлатен медз.ll
. П степен
РaiJl ю и т uзц IШ. 4 1 9б8
30. LZlКFZ Ст. Заrора
3J. LZIKGD -- [оце Делчев
32. LZIKGZ -- СТ. 3aropa
33. LZI КНВ София
.34. LZIKID Чирпан
35. LZl КIR -- Бурrас
36. LZIKКR Кюсtендил
37. LZl KKZ -- Казанлък
88. LZIKLB с. Любимец
39. LZ' KLD Пловдив
40. LZl KLM с. Любенова махала
О. LZ KL Т -- Хасково
42. LZIKLZ -- Тополовrрад
43. LZ I KMZ -- с. Медово
44. LZ'KNB София
45. LZl KNP Петрич
46. LZlКPC Челопечене
47. LZJKPB Бурrас
48. LZl КРО София
49. LZJKPI -- Пирдоп
50. LZJKPK с. Черноrорово,
Пазарджишко
51. LZIKPM -- Кърджали
52. LZIKPW Пещера
53. LZIКPQ Панаrюрище
54. LZJ KPZ Пазарджик
55. LZ' KRA Димитровrрзд
56. LZIKRB Бурrас
57. LZIКRF ПЛовдив
58. LZl КRP Карнобат
'. .,.,. ;-
« : "
\'
.,1 --
.,.
с бронзови медали
1. rеорrи Сълчев заел трето място
в XIV републикански състезания по ра-
диотелerрафия.
2. Заелите трето място в III рenубли-
кански кв състезания:
LZ2KRS Антон Николов, Иван
Стойчев и Иван Венков
LZ lРО Димитър Стайков
59. LZIКRU -- София
60. LZIKSA -- София
61. LlIКSD Станке Димитров
62. LZ, KSF София
63. LZ! KSI София
64. LZ I KSM -- Самоков
65. LZIKSP -- ПЛовдив :"
66. LZIKST -- Хасково
67. LZIKSV София
68. LZ'KSW -- Свиленrрад
69. LZ I KSR -- Смолян .
70. LZJKSZ -- Ст. 3aropa
71. LZJKUF -- Хармаили
72. LZIKWG Пазарджик
73. LZJKWP Велинrрад
74. LZl KQW Поморие
75. LZ2KAC Търново
76. LZ2KAID rаброво
77. LZ2KAE Елена
78. LZ2KAF [. ОРЯХОВИIJ
79. LZ2KAG Русе
80. LZ2KAJ Трявна
81. LZ2KAL с. Алеково
82. LZ2KA V Дряново
83. LZ2КВА Търиово
84. LZ2KBB с. Бреница
85. LZ2KBI -- Видин
86. LZ2KBK ПаВJIИ1{ени
87. LZ2КВР Попово
88. LZ2KBR КоларовrрЗJl
"
. .
Димитър l'аJ1маднев
HllrpajIeH с позлатен медал
11 степен
feoprH Сълчев
f!аrраден с бронза!! меllЗJl
ива!! Стойчев
наrра.lIИ с браНIО' MIIJII"
9е
89. LZ2KBS T pHOBO
90. LZ2KBW Плевен
91. LZ2KBZ вдiiИН
Я2. LZ2KCA НикоriО,1
93. LZ2KCB . Плевен
14. LZ2KCE с. rулянuи
\15. LZ2KCF С. БелеНt>
96. LZ2KCS Плевен
97. LZ2KCW Левски
'18. LZ2KDB Кубрат
\)9. LZ2KDK Варна
100. LZ2KDO Толбршн
101. LZ2KDR Дряново
102. LZ2KDS Разrрад
10:1. LZ2KEF .. Ловеч
104. LZ2KGC Кула
105. LZ2KGB Бяла
106. LZ2KGD Русе
107. LZ2KHM , МИХ<lЙловrрад
Н. Личи" радиостанции
. I
1. LZI.AB Васил Димитров Терзиев
СОФИЯ
2. I_ZlAD . Явор Василев Стоилов
СОфИЯ
3. I_ZIAF Димитър Кирилов Петров
СОфИЯ
4. LZIAM Стефан Манолов Калон
нсв СОфИЯ
5. LZIAH Михаил Найденов Михай
лов София
б. LZ I А V Пеичо Минчев Начев ,
София
7. I.Z1ALK Асен Маринов Марин
чевски, СОфl1Н
8. I:Z IAG Аllrел rеорrиев Несторов
. [IJlОВДИВ
9. LZIAI_ rеорrи Томов Аш'елов
. Пазарджик
10. LZIAZ Тодор Александров To
доров Блаrоевrрал
J 1 LZ IВZ Димитър Христов I'розев
София
12. LZIcA Александър Цветков Пет
ков СОфИЯ
13. I-ZICD Радко Костов ДaJjlJев
Пловдив
14. I.Z1CF Христо Стефанов Назл'ев
Пловдив
ЕВrеllИЙ ДИМИ'J:ро"
Iшrрадеlf С позnатев меда,!
11 степе'!
108. LZ2KHN СеВJIиево
109. LZ2KKP с. Попски ТРЪ?-iбеш
110. LZЖКS Луковит
111. LZ2KKZ Варн;!
112. LZ2KLP ЛОМ
113. Ll2KLR , Лом
114. LZ2KMH Кнежа
J 15. LZ2KML Червен бряr
1!6. LZ2KMP. rаБРОRО
11.7. LZ2KNH Бяла Слатнна
118. LZ2KNK , Русе .
119. LZ2KNP Нови пазар
120. LZ2KOR Оряхово
121. LZ2KPB Исперих
122. LZ2KPD Провадия
123. LZ2KPL Бяла Слатина
124. LZ2KPP rаброво
125. LZ2KPS Преслав
126. LZ2KPT . Коларовrрад
15. LZJCK Никола Петков ДобрИНСIШ
Пловдив
16. LZICS Никола Борисов Бояджиев
ПJlОВДИБ
17. LZICR Никола Борисов Стоилов
Пловдив
18. 121CV A. eKcaHД'bp Цветанов Ни
КOJIов . Пещера
19. LZIC\V rеорrи Цветанов Сълчев
Пловдив
20. I.ZIDA Димитър I\OCTOB ATaHa
СОБ София
21. LZIDC Димитър Михайлов lIeT
ков Ст. 3aropa
22. LZIDD Стою Иванов Стоев
Пешера
23. I.ZIDG rроэю Пе-шов I'розен
Ст. Заrора
24. LZIDK , Кънчо Атанасов Кънчев
Ст. 3aropa
25. LZIDR Теньо ЖеЛЯЗКОВ Танков
Ст. Заrора
26. J-lIDО Оннк С"РОIl МаНИКЯII
СТ. Заrора
27. I_ZIDV . Светослав l'осподинов
РУССIlОВ Ст. 3aropa
28. l-lIDW ' Спас Иванов Де.чистоя
IIОВ СофИЯ
--i'
"
ИНЖ. Стефан МlIнчев
наrрадев с позлатен .,едм
11 степен' и със сребърен медал
[еорrи Апостоло"
наrраден СЪС сребърен медал
Димнтър CTa.iKo"
на, радеи с бронзов .,едм
'100
127. LZ2KRO KoпapOBrpall
128. LZ2KRS Русе
129. LZ2KRT Търrовише
130. LZ2KRZ Разrрад
131. LZ2KSB Балчик
'32. 1.l2KSK КОJ)арОШ"РJ;!
133. LZ2KSL Си.'шстра'
134. LZ2KSS Русе
135. LZ2KSO Oмyp-rar.
136. LZ2KST Варна
137. LZ2KSU [ен. Тошев'"
138. LZ2KTN Тутракан
139. LZ2KTS Троян
1 40. LZ2KWC Врапа
141. LZ2К\VР Враиа
142. LZ2К\VR Враиа
143. LZ2К\VW с. Хайре1lШI
144 LZ2К\VU .... Врзпа
29. LZ1DZ Добромир Сrефанов Дсб
рев Ст. Заrора
33. LZIEM ,. Еньо МихаЙлов Хубенов
с. ивен
31. LZIFF Александър Иванов Джин.
!"рВ ' СОфИЯ
32. LZIFO . Димитър Нвет8.НОВ СтаЙ
KO " София
33. LZIG-K rеорrи КирЯЗОВ r'eop
rиев Н. 3aropa
34. I.ZIHA . .. Тодор Диков Тодоров
София
35. LZ,Ш Димитър I'еорrиев Xa
ДЖИЙСIШ Харманли
36. I.Z 1 LA. ,. Цвятко НИКОЛОВ АЛИПИСII
Пирдоп
37. LZ1MK -- КИРИJl Маринов nедя.ч-
IЮЕ с. Че.'lопечене
38. CZINB Иван Николов Иванов
Бурrас
39. I_ZINF ." l\о тадин Йорданов [eop
rиев Блаrоевrрад
40. LZIN\V АлеJ(саНДЪ\l Торос Торо-
сян София]
41. I_ZIPM .. Панаtiот Мнланов Попов
София
42. I.ZIRB ," ЯнаКИ;.РостислаВОЕ Б.'IЪС
ков . . Софияj
..
.;.
J
)
... .
)
.....i
\
P диo и т елевизия. кн. 4 1 963
43. LZIRD Рафан./I Матев Савов
София
44. LZ1SA Александър Атанасов
Алексиев . София
45. LZtSP Ставри Ве,1КОВ Попов'
София
46. LZlSR Страти Борнсов Христов
-- София
47. LZIUA .Енчо Йордаиов Кърма-
I(ОВ София
48. LZIUF Раделин Христов I'ай-
даржиев София
49. LZIVK Виктор Кирнлов Кръстев
София
50. LZIVS .. Иван ВаСИ!Jев r'vroB
София .
51. CZIWM '"еорrи Стефанов Симео-
нов Сливен
52. LZl WF Йордан Николов Маидов
София
53. LZIZB Владимир Димов Бладшз
София
54. LZ2AA Христо КИРИЛОВ Ненев
Търново
55. CZ2AC -- Пенчо Иваноrз Пенчев
Коларовrрад
56. LZ2AK -- Антои ИваИ(JВ Каменов
Видин
57. LZ2AL Михайл rеорrиев Кон-
стантинеску Толбухн"
58. LZ2AS Бончо Стоянов Василев
с. Полнкраище
59. LZ2AW Кирил rеорrиев Иванов
Силнстра
60. Ll2ВC Димитър Петров ДрачеJJ
[ор. Оряховица
61. CZ2BR Петко Пешев Нинов
Балчик
62. I,Z2DC Иван Радев Радев
Коларощ'рад
63. CZ2DI .. Янко Пенчеп Ннев
ПаВJJикени
64. LZ2DM Кольо Дю!Итрсв Колев
Рус.е
65. LZ2DP . Димитър Иванов Петров
.о. Русе
116. LZ2DU Дочо Йорданов Марин()в
КOJJар()вф ц
..
('п с ДеЛJJСТОПНОП
Иfнра}tе-н с позлатен меД8Л
11 Степен
Р9.0и() Jl телевизия ; Ю-t. 4 19б$
67. tZ2EK Кирил Димитров ИаС"ОБ
Коларовrрад
68. LZ2F А Димитър Владимиров
rалмаднев Толбухин
69.. LZ2FB Иван Стефанов Мазаджиев
Русе
70. LZ2FD Димитър Борисов Петров
-- Варна
71. LZ2FG Павел Николов Николов
Русе
72. LZ2FK Кирил Петков Симеонов
. Русе
73. LZ2FM . Тотю EKIIMOB Цанков --
Варна
74. CZ2fN Марин Борисов Бъчварон
Русе
75. CZ2FR Коста Же,1ЯЭКОВ Иванов
Видин
76. CZWK . Христо Кръстев Янев
Варна
77. CZ2LN Крум Маринов Пенов
ЛОМ.
78. LZ2МA Николай Иванов Маринов
[ен. Тошево
79. LZ2NK Николай [еорrиев Kopa
бов Варна
80. CZ2PA АИI'е.1 l'еорrиев Кишев
Ловеч
81. LZ2PK Петко Кузманов Аиrелов
Балчик
82. LZ2QA Димитър Стефанов Шиш-
ков Плевен
83. LZ2RG Светозар Стоянов I'ечев
.. Русе
84. LZ2RF Коста Петков Козаров оо
Балчик
85. LZ2SP Спас Рачев Спасов
Преслав
86. [,Z2lJR Константин Уручев
l'ен. Тошево
R7. 122UW Христо Иванов I'py.
хов ['аброво
88. 122УВ Васил Михаii.10В Василев
Русе
89. LZ2YC Наталия Тшшюва Ивано.
ва Михайловrрад
90. CZ ZC Артзки ОIlИК АЛТУНЯII .
Варна
I
"'" .....
l'
"!"
\U',
...
..
--
--
....
ВИКТОР Кръстев
JHlt ралев с nо3ДЗ'iе:и медвл
П степен
ЗА ПО8ЕЧЕ ЗНАНИЯ
Над Ловеч бавно се спуска вечерният
мрак. Към радиоклуба бързат rрупи
девойки и младежи и весело разrоварят.
В уютната, подредена с вкус стая са се
събрали MHoro курсисти.
Тази вечер стана тържествено OT
криване на първия курс за професио-
нални бобинъори в системата на радио-
клуба. Курсът е утвърден от ЦК на
ДОСО, той ще продължи четири Me
ce1ta. rлавният инженер на .Елпром Q
др. П. Петков, същевременно и ле"тор,
откри курса. От завода са ПРИБ.1счени
и друrи инженери за лектори. Курси
стите са 35 души, от които 30 жени.
Чрез лекциите в курса те ще се эапо
знаят с основите на електротехниката.
електрически машини и съоръжения,
бобинъорство, практическа работа по 60.
бинаж на електрически машини, о/ед
което ще положат .ИЗnИТ. Завършилите
УСJ1ешно курса ще бъдат подrотвени
кадри за новия завод.
Желанието да добият своя професия
довежда всяка rодина в радиоклуба
MHoro младежн. Курсът за професио.
нални радиотехници при радиоклуба
върви добре. Минали са над 20 эаня
тия. И тази вечер 'край масите са сед-
нали 26 курсисти. Те слушат с. виима"
ние леКЦИJ\та иа др. Борислав Боэов за
елеКТРОl!нолъчевите тръби, запнсват си
/ю важнцт неща, задават въпроси, Ш\
които л кторът отrоваря задълбочено.
Така МЩJават лекuия след лекция. Дори
rолемите студове през зимата не попре
чИ)(а на др. Павел Атанасов и Петър
Петров от {'. КаэаЧево н На Димитър
I1ветков от с. Дойренuи да изминават
десетки километри и винт'и да са ТО'ШИ
и редовни за заннтия. У ТЯХ И У дpy
l"ите I(УРСИСТИ rf)РИ rОЛЯ 18 :Iюбов към
радиотехннката н желание да научат
повече, да станат добри профеСИОIЫ. нн
радиотехниuи. Това е стремежът н на
лекторите Борислав Бозов и Uочко Ко.
лев, които влаrат всичките си знання и
опит за по добrо ОRладяваие на мате.
риала.
П. Христов
-" t
'. "'
,.
...........
..
..
, . ,
Явор ВаСllдев
llarрадеи със сребър"н меда,]
Ива;;. Венков
1Н1I ра.ден с бронзов медал
101
ИЗIlAДЕНИ ДИПЛОМИ .,RDS" И "SDS"
за времето от 19. XI. 1962 до 31. 1. 1963 r.
8RDS.
J'.& 315 DL6BS -- Rudolf Ertel
Nfirnberg
N( 316 НA8KCI : Kticsera LaJos
Мako
N2,;ЗI7 НА7РF SArosi Gубrgу
Albertirsa
J'.& 318 HA90S Borsody Tubor
SzirmаЬеsеhуб
J'.& 319 HA4KYB Radioclub Еlпбk-
sege -- Szekesfe-
hervar
J'.& З20 UА3Q1 Валерий Павлович
Щербаков Бори.
сошебск
М 321--UA3GK Борис п. Батов
Москва
М 322 иA4IX -- Юрий Петрович
О<ОрОХОВ
rp. Новокуйбы-
шевск
.N2 32з.....UВ5КGL Закарпатский
Областной Радио-
клуб Ужrород
-- Калист Жемшиrов
Москва
-- Петер Волкин
Москва
Вячеслав Ивано-
вич ВаСИJJьев
Москва
Иrор Андреевич
Смирнов rр. Уфа
.NЬ 324 UA3HV
N2 325 UA3AA
.N.! 32б UА3QW
.N.! 327 UA9WL
,)
." -"'"
.;; -{ '..'
. . .;,
. ":t..
.;/,: ".
:-...
i!f'
.. ,",.
! '
.
..
...
.,.
"
.. . ,
КЪСОВЪJlновикът Петер Лоренц
DM2ARN използува за наблюдение на
2 м обхват кварцово стабилизиран 1<ОП-
вертор, който при входни честоти от
144 до 146 Мхц дава на изхода си
26,25 до 28,25 Мхц. Ковверторът има
70 ом несиметричен вход и 7U ом не-
симетричен изход. В схемата (фиr. 1) е
използувана лампа Е88СС, зарадн ней-
нa rоляма стръмност и МЗЛI<О шумово
ач1
102
k7?C9S-юлн.оЕиАа -,
N2 328 UQ2DR А. БУСI{О rр. Риrа
,'I\i 329 UT5CO НИI<олай Симеоно-
вич Добровonъскй
-- Харьков
J'.& 330--UАI2iSК Юрий Андреевич
Витовски Ир--
кутск
N2 331 UA3KGZ Радиоклуба в rp.
Липецк
N2 332 UW3BX Серrей Иванович
rасюк
N2 3З3 UА60А Николай Владими.
рович Слуцкий --
Армавир
J'.& 33 UA3NP rенадий Тихано-
вич rp. Уrлич
.N2 335 U05SD Дмитрий Стояно-
. вич rр. Калараш
.N2 336----UJ8AM Измаил Ибраши
мович Музафаров
-- rp. Ташкеит
N2 337 UА3КТК rорьковский rрад-
ский радиоклуб
rорький
.N.! 338 UB5DP Л. Л. Рожков
Харьков
.N2 339 Omss Arto Grnliind
Tapanila, Finland
М 340 LZIKAA Клубна радиостан-
ция, Коларовски
район София
.NЬ 341 DМEFM Eberhard Zenker,
Engelsdorf b.Leip--
zig
съпротивление, поради което конвер-
торът има добро отношенне сиrнал-
шум. За да се използува пълното усил-
ване на каскодното предусилвателно
стъпало. е необходима MHoro rРИЖЛИЕО
изработена ширмовка. Изполэуваната
схема на каскодното стъпало има, в
сравнение с нормалните схеми, по-rоляма
стабилност по отношение на кръстоса-
ната модулация.
Вторият триод на касколата рабоm,
както обикновено. в схема със заземена
решетка. За да има добро наrаждане
на първото стъпало от каскодата към
второто, е необходимо употребеният
пи-филтър в качеството на свързващ
елемент да бъде възможно по-точно
оразмерен. Кондензаторът 10 пф в ка-
тода на втората система подобрява на-
raЖ:Iането и увеличава усилването. За
да се намали индукmвността на свръз-
ките н с това да се отстрани опасност-
та от самовъзбуждане на дециметрови
вълни. решетката на второто стъпало е
N2 342 DМ2АVО Henz Fritzsche "
Berlin
N2 343 DM2ADC Carl Rothe Wa-
rehlMueritz
N2 344 ОК3Ш Kesjar Мilan
Banska Bystrlca
М 345 Y03CR Ilias Vasile Bu-
cur esti
N2 З46--К2UКQ Кау Gaynor {JSA
N2 347 DL6FF Нans Mauder
Langenargen/Вo
densee
N2 348 уозш Mityko AugustIn
(Gustav) Виси-
resti
N2 349 DL6XW Waldemar Gottlieb
Munchen
:N!> 350 OK31R - Svitel Milan F1.
IAkovo
»SDS.
J\I!! 49 UG6-6822 - Каро Паносович
Кошкаряи
.N2 50....,.OKJGL Ladislav Hlinsky
-- Praha
.N!! 51 LZI-K-39 Живко Асенов
Даскалов
rp. Сливен
N2 52 иВ5.4031
N2 53 UG6-6819
.N2 54 LZ2-В-1О Оrнян Бойковски
rp. Лом
КОНВЕРТОР ЗА О&ХВАТА 2 М
заземена през два паралелно свързани
кондензатора. По същите съображеиия
е абсолютно необходнма УПОТl'ебата на
дросел (дециметрови вълни) ванода.
Връзката със смесителното стъпало е
осъществена "'Рез лентов филтър.
. Стръмните склоиове на характери-
стиката на лентовия филтър подобряват
селективността на оrледални честоти.
СI{ъпата н рядка ЕF8б 1 може да се
замени с ЕР80. но усилването ще бъде
значително намалеио.
Чрез свързване на осцилатора към
катода на смесителната лампа се пости-
raT също известни предимства не се
притъпява входният Kpъr на осцилатора
и отпада RC rрупата, която създава
условия за кръстосана МОдулация. В
междинночестоmия усилвател няма осо-
беностн. Необходимата лента се постиrа,
както е ИЗВeJ:ТНО, чрез разместване на
честотите на настройка. Естествено,
този начин е свързан с нзвестни за-
труднения и най-добре е да се употреби
вобелrенератор.
Направата на оrцилаторното стъпало
зависи преди всичко от кварца. В опи-
сания конвертор е 'нзпonзуван кварц с
основна честота 23,55 Мхц. който се
РШJио и 'теде(Jliзия; КН. 4 i9б3
iffJb1
(ЕПШ)
/С!!В2
..2.2" ,
} i"J l 4:: I [ у ==: . l l
, I 1'" j I '" I ""--t .. r
1ZЗ 1 -' КIfj' [; ,': НЮ, i . l T o,;.l:
11/00"4,,. !О! . /к I TI{}O/J r..J ,
. t.
ЕССВ5 :r t 125.
/ЗОU 1 2J l "' , tJ '[J i..З" l '
"\1.7 (. .
;; ) I U \f IП '-, ' "
1 д 1 )-; I t) n 1 ,,,' ' I U ?tJ" т'я}(j[J
r- I f I/;V
. jtK ЗJ{ 116'01f T I
j 'Яt.. ..
2J{j()[J Т
2Ц)В
ЕВШХ: ЕТВбl LCFB2 а:СВ5 Еf7}О
)11 ( 1 n
J l )l J .r JL
!l7tJOO 5.з8
,,.
i
== ""7()О I "
i
i
;
!"ou I
б,nl
.
500
....
150 [
Фит.Ч. ПРЯJIцmmа схема .на конвертора
.J1tp.
!..
Ji;ОIlсф.
raT СЪЩО да се настроят и да поемат
известна 8Ч е ерr"я, а СЪЩО да служат
и за вч връзка, трябва да бъдат опъ
нати съвършено близо до шасито.
Настройка
За настройка са необходими един
I rрид-дипмер и чувствителен волтмер.
При възможност е добре да се изпол
зува също 'така и един шумов reHepaTop,
I и накрая, ако наВ. езем в областта на
, радиолю6ителския лукс вобелrене
ратор Шумовият reHepaTOp може да се
замени и с един стар звънen с прекъс
вач, койтО ще nOMorHe за ПО 10ЧНО Ha
rаждане на антената към входа Ба КОБ
врртора.
След измерване на захранвашите на-
прежения обикновено се започва с oc
цилатора. Максимумът на ОСЦБлатор--
ната амплитуда се наrласява с LIO'
Toraвa LlI се настройва на 117,75 МХЦ.
а rрид,дипмерът се използува като аб-
сорбционен вълномер. L I2 също се
crBI
i
Фиr. 2. Шnси ип коиверторз
възбужда с първия -rриод на ЕСС85.
Вторият триод работи като упеторител,
т. е. в анода му се получава честота
117,75 МХЦ. Следващото Стъпало е бу
ферно (ЕР80).
Описаният конвертор има собствено
захранване, за да може да се използува
в различни радиоприеМНИЦfl.
Монтаж
Конверторът е изработен върху алу-
миниево шаси. показано на фиr. 2.
Разположението на различните части
личи от фотоrрафията 8 заrлавката, а
електрическият монтаж от фиr. 3. Ло
отношение на електрическия монтаж е
необходимо да се припомни преди всичко
правилото: всички проводници с ВЧ
трябва да бъдат възможно по'къси.
а захранващвте проводници. които м\.>.
Фиr. З. Поrпед върх)'
монтажа
\.
1 .
1
t
у/
, ;"" .. l
. \.
"
..
f .
1...
.
.
Радио и rnедевизия* KJ1.. 4 1963
103
ilаrласява на максимално усилваие.
Междинночестотиите KpъroBe се на-
стройват така, че в целия обхват кои"
верторът да има едиакво усипваие, т. е.
амплитуда та на шума да бъде еднаква.
При подаване на силеи сиrиал от об-
хвата 144 до 146 Мхц на решетката
на смесителката, сиrналът трябва да се
чуе в приемника. След това се нзпробва
дали предусипватепвото стъпало не се
възбужда, като в аиодната вериra се
свързва милиампермер. Прн анодио на-
прежение 180 8 токът не бива да иаk
ЗАХРАН8АЩ 50 хц rEHEPATOP
11.
хвърля 15 ма. в противен случай с'съ"
па лото осципвра,
Таблица за бобините
L 1 2,5 навивки 0,5 ПЭШО (ПЕЛКЕ)
L 2 7 нзвивки 0,8, посребрена, диаме-
тър на тялото 7 мм
L3 6 навивки 0,8, посребрена, въз-
душна
L4 2,5 иавивки
душна, диаметър
Ls 2,5 навивки
ДУlllна, диаметър
11;
поз
с,
R,
ОсЬетn
ЛUI1ПU
22fo/'f/l1/J6r .щм
221М
Въпросът З3 захранване на OpO !('II-
JlИвотокова радиолюбитеJICка апаратура
от правотокови мрежи, каквито се срещат
още в някои страни, се разрешава по
MHoro начини. Например, чрез изпо.'Jзу-
ване на умформери, тиратрони или тран-
зисторни !!хеми. В радиолюбителската
Ilрактика всички те имат по някакви не-
достатъци, било по отношеиие на техни-
ческите данни, било поради високата
им цена или невъзможността да се иа-
мерят на пазара.
Описаният по-долу reHepaTop за 50 Xl
може лесно да се конструира, а техни-
ческите му данни задоводяват иапълно
нуждите на радиолюбителската практика.
[енераторът се състои от: 50 хц ос-
цилатор, буферио, фазооrраничително и
крайио стъпала. Осцилаторът трябва да
rенерира честота 50 хц. Използуването
на LC осцилатор не е уместно, поради
необходИМОСтта от високи стойности на
индуктивността. Най-подходящо е из-
полэуваието на RC reHepaTop.
Необходимо е при това да се спазят
някои условия относно фазите.. и ампли-
тудаr а .
При четиризвенна вериrа честотата се
опредеЛII от:
104
J ,О, посребрена,
11 мм
1,0, посребреиа,
1 J м."
Су
/(IJ
1;,
въз-
L6 12 навивки 0,4 ПЭШО (ПЕJlКЩ,
диаметър 7 мм, вч сърцевина
L7 15 навивки 0,4, ПЭШО (ПЕЛКЕ),
диаметър 7 . l.ll, вч сърцевииа
Ls 15 навивки 0,4, ПЭШО (ПЕЛКЕ),
диаметър 7 мм, вч сърцевина
LlO 18 навивки,О,4, ПЭШО (ПЕЛКЕ)
Ll1 4,5 навивки 0,8, посребрена, 8Ч
сърцевина
L 12 4 навивки 1,0 ПЕЛ, алуминиево
тяло
L 1З 2 навивки10,5 ПЭШО (ПЕЛКЕ)
ВЪРХУ!Ц2'
въз-
4
4
II 1Т
11/6
к,
тр 41
l' :
.((J..llf/tr
t/GI
I?;, К,
1122
К,
f 1
7,53 НС '
ю,дето f е честотата в хц
R в ом
С във фараJ!И
При С == l:Ю, О пф N е около
260 ком, толерансът на еJlементите
трябва да бъде 2,5%.
Използувана е лампата ЕСС85. При
стръмност S C= б ма/в, Ri == 10 ком се
получава На около 5 ком. На практика
се ВЭе:ма На == 10 ком. Тряб13а да се
внимава какъв е клирфакторът на по-
лучената амплитуда. За предпочитане е
още при осцилатора и оrраничителя да
се получи синусоидално напрежение,
което може да се контролира в край-
ното стъпало {; помощта на ОСIlИilOrраф.
Индуктивността на първичната на
трансформатора ТРl трябва да бъде най-
малко 20 хенри. Трансформаторното 01'-
иошение е 2:0,5.::1:.0,5. За да не се из-
исква rOJlЯМ трансформатор, краЙното
стъпа.lО е противотактно.
Вторият трансформатор трябва да има
индуктивност на първичната около
24 хенри с трансформаторно отношеиие
1 : ] ,5, с възможност дя се измени.
Както пвчи .ОТ схемата, напяво се Ha
:!\I!1ЯI:\ НС Qсц,илаторът, чието промен
0111110 напрежение е подадено чрез потен..
шюметър върху решетката на фазооrра-
ничителното стъпало. По този начин се
дава възможност да се изменя промен
ливотоковият товар на крайното стъпало.
Фазообръщащото стъпало се състои 01
пентода 1:L83 с трансформатор:! Тр].
Тъй като през първичната на трансфор
матора не протича :шоден ток, индук
тивиосттз е MHOI'O висока, от поридъка
на 30 хенри.
Трансформаторът ТР2 е с мощност
около 130 вт и може да се предвиди с
различни преводни отиошения.
За да се избеrпе в:шяиието на rCHe-
ратора върху намиращи се в близост
прие !Ници, желателно е той да се шир
мова с ламаринен капак и да се
отдалечи на няколко метра от прием
ника. Напреженията на решетките, за
слоните и анодите се подават чрез кпю
ча К 1 . Във вериrата на екранните ре-
шетки е предвидено оrраничително cъ
ПРОТИВJIение. При 44') fJ анодният ток
протича по съпротивленията Н 19 н Н2;)'
ОТ тук се получават и решетъчните
преднапрежения. Работната точка се
подбира ,чрез Н19' като се наrласява на
около, 50 в;
По wpuпkamdteU1''', кЙ. 9/1962
Paduo и телевизия, кн, 1.......1963
При настройката на любителски радио-
предавател радиолюбителите срещат
rоляма спънка, поради липсата иа по-
РЛ
[Д'iнoA Ф2 IJOCjJl'OpeH
ноlJшпo !Jl1iЩ/ l,
[2- 5нап.ф"11l(JCjJf!ЩJeн
L
! w;
d1
-//0
Lf.lffшd. Ф2 fl(JCрЩJeн I C .2tli7/.5/(!J
ФНr. 1. Схема за прем}!иа1\ане 110 ВСИЧК}!
.1юБИ7едс/(и обхват}! без превключввие
мощии превключватели с керамични
платна. Употребата на обикновени баке-
литови превключватели води до rолеми
заrуби на високочеСтотна енерrия, а в
крайното мощно стъпало е невъзможно
да се употребят такива, понеже изrарят.
В клубвата радиолюбителска станция
LZIKSF в София бе изпробвана схема
за премииаване по Всички любителски
обхвати без прештючване. За основа
беше взета схемата, пуБJlИкувана в RSGB
ПРОСТ ТРАНЗИСТОРЕН ЗУМЕР
Описаният транзисторен зумер е
особено подходящ за обучение на малки
rрупи до десет човека. rолямо преиму-
щество представлява безмрежовото му
захраиване (със сух елемент), което
, iof l
)... l I
I I
'!()flк /См 175 о' I
'..j
ПОЗВО. ява да се използува и в лш'ерна
обстановка.
Схемата е мултивибратор със заземен
емитер.
Честотата на сиrнала зависи от СЪ-
противлеиието 20 ком на първия тран-
зистор 'и 01' прехвърлящия кондензатор
2 ООО пф. Естествено температурните
промени и изменението на захраива-
щото напрежение влияят върху пара-
метрите на транзисторите, а от там и
върху чеСТО"I'ата, но в случая те са без
значение. С подбирането на прехвър-
лящия «ондензатор честотата може да
Ра д u.o и mе.llеоuзlJ.Я, КН. 4 19б8
от активния анrлийски късовълиовик
G2BVN, който е познат на MHoro бъл-
rарски радиолюбители.
ФИf. 2, Свързване иа 6обината
с кондеизаторt1
Крайиото стъпало беше изпълнено
със съветската радиолампа 6П6с. Мощ-
Н1)стта не превишаваше 7 вт. За бобини
L 1 и L 2 (фиr. 1) беше ИЗПОJIзувана
обща бобина, състояща се от 17 на-
вивки, диаметър 5 см и проводник 3 ММ.
Бобината е без ТЯJ/О. За С 2 С 3 (фиr. 1
и 2) е използуван обикновен промен-
лив въздушен КOlщензатор 2 х 400 пф,
като една от сеlщиите е разредена.
Свързването на Lj L 2 СЪС С 2 С 3 е по-
се мени 13 ширски rраници.
Потенциометърът от 100 КОА! служи
като тонреryлатор. Захранването се
взема от сух елемент 1,5 в, коЙто може
да се вrради в .устроЙството. Консума-
пията е под 0,1 а.
Дадената схема представлява двустъ-
па, ен микрофонен предусилвател. Упо-
требени са два транзистора от типа
2Sl!
OC812 н ОС821. Предусилвателят може
да се захранва от две обикновенни ба-
терии за джобио фенерче. Предназн'.!-
чен е за наrаждането на 200-0МОВ ди-
ИНТЕРЕСНА СХЕМА
казано на фиr. 2. С това устройство
беше постиrнато св060({НО преминаване
от 7 на 14,21 и 28 Мхц. Осцилаторът
работеше на 14 Мхц, поради липса на
хубав приемиик. Резултатите бяха MHoro
добри. На 21 Мхц бяха направени ня-
колко QSO, а иа 28 Мхц ТХ свободно
Фl! . 3, ПОJlOжеиие иа ротора '1 :ез
за раэлнчии 06хвати
премииаваше, но"пак иямаше приемник.
Оценките на кореспондентите бяха
почтн съшите като тези, KoraTo се ра-
ботеше с ПИ-фИJlТър. Различните поло
жения за настройка на С 2 С 3 за раз
личните обхвати са показани на фиr. З.
За аитена беше използуван двоен
дипол, разчетен за обхват 21 и 14 Мхц,
С това устройство са правени проби
и от съвеТСIШ радио.любители.
А. С.
. З '.Тj ': и H, е " . e
ЛIЮ се употреби 4,5 B0ol1TOBa батерия,
може да се ВКJlючат десетииа слушалки,
при което се ИЗПОJIзува смесено скач
ване, т. е. две в серия. В този случай
снлата се реrулира най добре чрез
изменение иа захранващото напрежение.
МИКРОФОНЕН ПРЕДУСИЛВАТЕЛ
намичен микрофон към 33 01\lа. Изхо-
дът и входът са симетрични и незазе-
мени. Посредством високите стойности
на свързващи н прехвърлящите конден-
затори се ПОС1'Иrа честотна лента от 25
до 16 ООО хц+3 дб. Работиите точки се
стабилизират с помощта на сериЙни от-
рицателни обратни връзки по ток.
Дании за трансформаторите:
TPl IllI2 силициева ламарииа (набиран
до квадрат)
Първичиа намот/{а 1 ООО иавивки с
0,12 ПЕЛ
Вторична намотка 2 500 навивки с
ЩО ПЕЛ
Tp2 lIl16 силициева ламарииа (набиране
до квадрат)
Първична намотка 800 навивки с
0,20 ПЕЛ
Вторична намотка 280 навивки с
0,35 ПЕЛ
105
- ,:.., "
,. ,. ff!ff,}, . ' ;"I{ . + ,и{ :; ;," !';
КАК РАБОТЯТ ТОКОИЗПРА5ИТЕЛИТЕ ( ЕЛЕКТРОННИ ЛАМПИ
Преди да разrледамс лаМl10вите токо--
нзправители, трябва да си изясним
въпроса: .защо се налаrа изправяне на
тока? Този въпрос ОТ своя страна е
тясно СВЪРЗ'ilн с видовете напрежения,
които са необходими за захранване на
рациоприемнипите.
Видове напрежения
Напреженията биват постоянни и про
менливи. Постоянните напрежения са
неизменни както по величина, така и по
(+) l=
v,:L R
2
Фиr.l.
Постоянно TO
кова BepHraj
посока (поляритет). Tai<a напр. постоян
иото напрежеиие от сух елемент е
около 1,4 В, от аКумулатор около
2 БИТ. н. OCBeHrToвa единият полюс
на сухия елемент, на акумулатора и на
друrн пОСТояннотокови източници е
винаrи положителен (+), а друrият
отрицателен ( ). Аrю към чзточник на
постоянно напрежение И се включи
някакво съпротивление (Товарно cъ
противление или консуматор) R, през
Hero ще протече . постоянен ток 1 с
определена посока,:}<акто е показано на
фиr. 1.
При променливите напрежения се
изменя както величината така и лосо--
ката (поляритетът) им. Ta a напр. на фиr.
2а е показано едно rнездо (контакт)
Т, на чиито букси 1 и 2 има [промен
14
f?!;
r
о)
представлява едИН полупериод от про
менлнвото напрежение. През това време
поляритетът на буксите 1 и 2 ОТ KOH
такта ще бъде както е означено на
фиr. 2с. Протичащият в този случай
ток [1 има показаната на същата фиrура
посока. За следващата Ч 1 ,,0 сек. напре
жението е И 2 , което също се увеличава
от нула до максимална стойност и лед
това намалява отново до нула, само
че този път в обратна посока. Това
представлява също един полупериод от
променливото напрежение. През това
рреме поляритетът на буксите 1 и 2 от
контакта ще бъде както е показано на
фиr. 2d, като протичащият ток 12 има
показаната на същата фиrура посока.
И така, за 1/"0 от секундата се из
вършва едно пълно изменение на про--
менливото напрежение (един пеРИОJl),
което се повтаря непрекъснато при Ha
преженията И;з, И 4 и Т. Н., като про
тичащите токове са [з, 14> и Т. н. Тези
пьлни измеиения (периоди) на напреже
нието се извършват 50 пъти в секунда, Т.е.
честотата на променливото напрежение
е f 50 хц.
За различните токови кры'ове на един
радиоприемник са необходими различни
захранващи напрежения. Така напр. З8
лампите на батерийните приемннuи са
необходими: 1) постоянно напрежение
около 1,4 в за ОТОПJJИтелннте ЖИЧIШ,
което се взема от сух eJleMeHT, и 2)
постоянно напрежение около 10() в за
аНОдите и екраниращите решеткн, което
се взема от суха батерия.
За лампите o-r мрежовите приемниuи
са необходими: 1) променливо напреже
ние (обикновено 6,3 в) за"отоплите.;rните
жички и 2) постоянно напрежение около
250 в за анодите и екраниращите pe
с)
о
о
I?
и) 1I
lG.4..
t
о
\Ь;I
IJ)
Фиr. 2. ПромеИДИВОТOI<ова вериrа и диаrрама иа напрежението
JIИВО напрежение И от електрическата
мрежа. В този случай през съпротивле
нието R проmча променлив ток [ . На
фиr. 2Ь е показано как се изменя про--
менливото напрежение по величина и
посока, като линията ОА означава HY
лева стойност. Така за 1/100 от ceKYH
дата напреженнето И 1 се увеJIИчава от
нула до максимална стойност и след
това наМалява отново до нула. Това
106
шетки. За захvанване на такива прием
иици се използува променливо напреже
ние от електрическата мрежа, което е
обикновено 220 в (И мр 220 в). за да
се използува обаче мрежовото напреже
ние за захраиване на радиолампите, е
необходимо да се преобразува чрез два
процеса: 1) превръщане (трансформи
ране) на мрежовото напрежение в друrи
променливи напрежения н 2) превръ-
щане на про \енливо напрежеиие в
постояно напрежение. Тези два процеса
ще бъдат раз\'ледани по отделно.
Как се получават различни промен-
ливи напрежения
След откриване на възможността да
се полу'rава електрическа енерrия по-
средством електрически машини (динамо"
машини), електричеството започва да се
използува за различни цели (за двиrа"
тели, осветлеиие, отопление и др.) и
навлиза в бита на хората. Оmачало се
използува постоянният ток (или напре
жение), но в последствие за същите
цели започва да се въвежда иавсякъде
променливото напрежение.
Кои са предимствата на проыенливото
напрежение? Най rлавното е възмож-
ността то да се превръща във всяко друrо
желаио променливо напрежение, което
се постиrа чрез трансформатори. На
фиr. 3а е показан един трансформатор,
който се състои от желязна сърцевина
жс, върху която са поставени две
намотки от изолиран меден проводник
първична намотка 1 и вторична намотка
П. Броят на навивките на първичната
намотка е 111' а на вторичната 112'
Първичната Ш!мотка се свързва къы
източник на променливо напрежение
Ul (напр. мрежово напрежение), а
във вторичната наМОl'ка се получава
нромеНJlИВО Ш!прежение И2 . Тези две
напрежения се ОТН!lСЯТ помежду си
както броят lIа съответните наВИВ1Ш
и, 11>, 112
. :::, или ИQ и .
и 1 111 " 1 111
Прuлtер. Ако броят на навивките на
първичната намотка 111 1 ООО нав., а
броят на навивките на вторичната Ha
мотка 112 2 ООО нав., и ако напрежение
то Иl 200 в, във вторичната намотка
ще се получи напрежение
2000
и 2 . 220 1 ООО 440 в.
Пример 2. Ако 111 1 ООО нав., п2 29
нав. и И 1 == 220 в.
29
И2 220 1 ооо ' 6,3 в.
На практика се употребяват трансфор
матори, чиято желязна сърцевина има
показаната на фиr. зь форма. На фиr. 3с
и фиr. 3d е показано схематичнотО
означение на трансформатори.
Как се получават постоянни Ha
прежения
Постоянни напрежения 101'al' да се
получат от променливи напрежения като
се изправят. За тази цел c използуват
токоизправители, които биват лампови
или полупроводникови. При ламповите
токоизправители се употребяват елек.
тронни лампи с един анод (еднопътни
токоизправители) и лампи с два дНОДа
Радио и телевизия, КН. 4 19б3
(двупътни токоизправитеди). Нака раз-
rпедаме тези два вида токоизправители.
Еднопътен тононзправител. На
фиr, 4а е показана схемата на едно-
пътен l'окоизправител. Първичната на-
мотка 1 на мрежовия трансформа-
тор се свързва към електрическата
мрежа с напрежение И МР' На вто-
ричиата намотка IJ (между точките 1 и
прежение за захранване на усилвател-
ните лампи, пулсиращото напрежеиие
трябва да се изrлади. Това се постиrа
посредством т ьй наречените пресейва-
телни или изrлаждащи филтри. Как ра-
ботят тези филтри?
На фиr. Ба е показан еднопътен токо-
изправител с пресейватепен (изrлаждащ)
филтър. За източник се използува са-
же
O L: ' :J t O
a ц j / I iJ, I I l!z {( 1 1 fJt '
:/' I ] i/ 'Л2 {J; J
L _ / /l "с. I II . ,
Ь/ С) rJ)
Ж(
r
---i_,;
&; ЗI Il ::
O / л
о;
Фиr. 3. Трансформатори
2) се получава променл.\!во напрежение
u , както е показано на фиr. 4Ь. Към
вторичната намотка са свързани анодът
.4 и катодът К на еднопътно изправи-
телната лампа ИЛ, а също и товари ото
съпротивдение (коисуматорът) R. Както
е известно, изправителната лампа про-
пуска ток от анода към катода н не
пропуска ток в обратна посока от
катода към анода.
;+)H
а . I C //
HP )r
] ?Il
"
н (Н
/по
I
I
о)
2 ДР
\+)Н _..........,-_
Lт:С,.у\..'---r . ]
ИЛ II f/р!зр, ! .,'- 1
I I I J.. /i' IIY'j
f:JOP'1 __ t.:'LJ I
(jI'JP
о
Н \+1
о)
разреждане I paapl като същият Iюндеи-
затор отдава съхранената в Hero енер-
rия на консуматора Я. Тъй като съ-
противлението на дроседа Др е ronямо,
а на кондензатора С 2 малко за про-
менливия ток, чрез съвместното дей-
ствие на тези два елемента на съпротив-
лението R се получава постоянно на-
прежение И:::::., както е показано на
фиr. Бd. Б този случай дроселът Др и
кондензаторът С 2 образуват пресейва-
телен (изrлаждащ) филтър.
Двупътен токоиsправитеJJ. На фиr.
ба е показана схемата на двупътен
токоизправител. Първичната намотка 1
на мрежовия трансформатор МТ е
включена към мрежOJЮ напрежение
U М/Jo Вторичната намотка II е със среден
извод (средна точка о) и на нея се по-
о, l5
ffi!\ Ь}
r Ш: / :'f
(J '!!I;!L :'!;;",. r;-:-r .
I \У!.
14, , \ . с)
о t!;IФ\ I': ;: \ " -h '
,1 ;,', , 7i': /li'::!Л!i!l а)
1' , 'I I "I I ' I ,II!''',''III''''''.1'",1
о \ .................... ........,
lIз
Фиr. 5. ЕДlIопътен токоизправител.
с изrлаждащ филтър
110", '
Фиr. 4. ЕДIIопътен токоизправител
При едните полупериоди U 1 , ИЗ и
Т. н. иа променливото напрежение,
/{oraTo точка 1 е .+., а точка 2 е " ",
протича ток от точка 1, през анода А,
/{аТОД<l К, съпротивлението R и обратно
в точка 2. При друrите полупериоди
И 2 , И 4 и т. но нз променливото напре
жение, KoraTo точка 2 е . +. а точка
1 е » ", не протича никакъв 10/{, по-
неже .fIампата не пропуска ток от катода
/{ъм <lнода.
И така през съпротивлението R Про
тича ток на интервали, който се нарича
пулсиращ ток (1т, lП2 и т. н.) И на
иеrо се получава пулсиращ спад на
напрежение (ИП1' U П2 и Т. Но), както е
показано на фиr. 4с.
Може ли да се употреби такова пул-
сиращо напрежение за захранване на
усилвэтелните лампи, допус а ли се
протичането на такъв пулсиращ то/{
през усилвателните лампи? Не се до-
пуска, понеже от високоrоворителя на
радиоприемиика ще се възпроизвежда
такова силно бръмчене с. честота 50 ХЦ,
че не ще може да се чува нищо от
предаваната проrрама. Ето защо, за да
се получи необходимото ПОСТОЯННо на-
Ра дио и телевизия, /еН. 4 19б3
лучава променливо напрежеиие, cъo
бразно фиr. БЬ.
Нека разrледаме ПOJlOжсцието ири
едните ПOJrупериоди И}, И З и Т. н. на
променливото напрежение, коrзто на
точка 1 е ..+", а на точка 2 е .. ...
Аио зэирием анод .42 на изправителцата
лш\ша ИЛ и долната част на вторичната
Э 1 "ft.J /1/1
. 10 н 1+) lii .,...;;:::rr n
[;Np I ::,: ц R .
;.. ..L '
. t ,I " TL; lJ и" 1;
11 j (+i Н" 2,4. I I
"';'1 . ;;t, tJ)
о'" , ":1- ','!
'II/P '11'"
lIZ (.; 14 l'
" : /2 1, !,
' 1 ' ! '" i!11 с)
' 1 I 1" 1 ' .' 1 1,' ,
О " .ОО ."
а)
(/"" 1)
! ! I ',1" "I т::пmr.' j '
О Ш! ' ' "IШ: I ",
Фllr. 6. Двулътен токоизлравите" с изr.l"ждащ фн.,тър
мото мрежово напрежение и .'''р' Сле-
дователно в този сдучай става ивлишен
мрежовият трансформатор. При едните
полупериоди И 1 , И З и т. Н. иа мрежо-
вото иапрежение съобразно фиr. 5Ь,
протича ток /1' 13 Н т. н. съобразно
фиr. 5с. През това време през конден-
затора С} протича ток на зареждане
l зар и в Hero се съхранява електрическа
енерrия. При друrите полуперноди и 2 ,
и 4 и т. н. на мрежовото напрежение
през лампата не протича ток и през
време на тези ннтервали протича ТОК на
намотка (между ТОч/{ите О и 2), се по-
лучава схемата на еднопътен токоиз-
правител. В този случай Проти'lfl ток
1}, 12 и т. Но, както е означено с цели
стрелки. През това време през долната
половина на вторичната намоТка (между
точките О и 2), а също и през анод А 2
не протича никакъв ток, понеже от
катода К към А 2 на изправителната
лампа не се пропуска ток.
&п j7аl'ИОАа-А.4ИИdНGJI
107
Нека разrледаме друrите полу периоди
и 2 , и 4 И т. н. на променливото иапре
жение, KoraTO точката 2 е . + и, а точ-
ката О е . .. Ако закрием cera анод
А 1 и ropHaTa половина на вторичната
намотка (между точките 1 и О), се по--
JIучава пак еднопътен токоизправите.ч.
В този случай протича ток [2, [4 И т.
И., както е означено с пушаирани
стрелки. В Toua време през ropHaTa
половина на вторичната намотI<З (между
точките 1 и О) и през анод А 1 не про-
.тича ника!{Ъв ток, понеже от катода
«ъм анода Аl не се пропуска ток.
При този токоизправител през изпра
вителната лампа протича пулсиращ ток
11, 12, l н , [4 И т. и. при всеки полу
период U 1 , и 2 , U з , и 4 ИТ. н. на про
менливото напрежение, както е пока
311НО на фиr. бс. Посредством KOHдeH
затора С 1 и пресейвателния (изrлажда
щия) филтър (дросел Др и кондензатор
С 2 ) на съпротивдението R се получава
изrладено постоянно напрежение и==,
както е показано на фиr. бd.
Накрая може да се зададе въпрос:
кой от двата вида 70коизправители е за
предпочитане? OтroBop на този въпрос
ще се получи, като се изтъкнат пре-
димствата и недостатъците на всеки от
двата вида ТOIюизправителн.
Предимства и недостатъци
Предимството на еднопътния ТOI{о
изправител е, че при Hero може да се
работи без мрежов трансформатор, т.
е. може да се спести мрежовият транс-
форматор (фиr. 5а). Недостатъкът на
този вид токоизправители проличава
от фиr. 5Ь, където се вижда, че през
изпраВИ1елната лампа протича ток само
при едните полупериоди на променли-
вото напрежение.. Това ще рече, че за
да се получи изrладено напрежение
ТРИ ВИДА ПРОВОДИМОСТ В fЕРМАНИЕВИS1 КРИСТАЛ
С МIIOI'О малко енерrия, вкарана в
rерманиевия кристал от вън, някои елек
трони напускат местата си и образуват
дупки, Тези свободни електрони се дви-
жат Me кристалиата реll1етка до TO
]'ава, докато заемат напуснатите места
(дупки) иа някои друrи електроии
(рекомбинация). По този начин, BЪ
преки непрекъснатото отделяне на нови
проводниuи (фиr. 1). На фиrурата за
.упростяване са показаии само дупкнте
(юшдратчета) и електроните (кръrчета)
в кристала,
Щом като на кристала се приложи
напрежение от батерията, свободните
електрони, имащи отриuателни заряди,
се стремят да се придвижат !{ЪМ поло
жителната страна, след което, ако меж-
l/иC/7J ёерни;,;tIO
i " I
I . f
r I
. =- + .: J
Фиr. 1. rермаииев кристал в електрическа вериrа
електрони, при определена температура
на кристала се запазва известно равно-
весие, т. е. носителите на тока ие на-
растват неоrраничено MHoro.
В 1 см3 rерманий или силицнй се съ-
държат около 4,5. 1022 атома. Ако тем-
пературата е равна на 27 0 С, във всеки
кубически сантиметър reрманий възник-
ват 2.5. 1013 полусвободни електрона и
СЪЩО толкова ДУПКИ. За силипия това
число е равно на 1011. Изобщо в чистите
полупроводници броят на носителите на
зарядите съставлява мnлионни и мили-
ардни части от процента на общия брой
атоми.
Как протича токът през един [ерма-
ниев кристал, който е свързан в елек-
трическа вериrа посредством метални
da ИОА,/ИF409Ни.:tиИ"е
108
дувременно не са рекомбинирали, на-
пускат кристала й се движат по съеди-
нителните проводници. Дупките от своя
страна имат поведение на положителни
заряди и се движат в противоположна
посока, т. е. към отрицателната страиа
на кристала. На фиrурата е показано
как една дупка от кристала рекомбинира
с един електрон от външния проводник
на rраницата на кристала. Посоката на
тока във фиrурата е противоположна на
посоката на електроните в кристала и в
съединителните проводници, тъй като,
ка!ао е известио, според Me Hapoд
ните технически норми посоката на TO
ка е прието да бъде от .+" към . ",
т. е. тя е противна на посоката на елек
троните.
и=:;,. съобразно фиr. 5с, са веобхоltИМИ
изrлаждащи елементи С 1 дросе.п C2
с по-rолеми стойности.
Предимството на двупътния токоиз-
правител проличава от фиr. 6с, където
се вижда, че през изправителната лампа
протича ток и при двата полупериода
на променливото напрежение. Това ще
рече, че за получаване на изrладено
напрежение и ,съобразно фиr, 6d, са
необходими изrлаждащи елемеити Cl
дросел С 2 с по-малки стойности.
Недостатък на този ТOIюизnравител с
необходимостта от мрежов трансфор
матор с две вторични намоТl{И.
H q практика най мноrо се употребяват
двупътни ТOIюизправите.чи. Едвопътни
токоизправители се употребяват rлавно
при по малките и по-евтини приемници,
които работят без мрежов трансфор
матор.
С. М.
СоБС'fВена проводимост
(1 проводнмост)
Случаят, КОйТО разrледахме, се отнася
за чист rерманиев кристал, rерманий
без никакви чужди примеси. В такъв
кристал токът се образува от еднакъв
брой дупки и електрони, т. е. колкото
електрони от вътрешността на кристала
пристиrнат на rраницата, където е при-
съединен външният проводник, толкова
и дупки има. Този вид проводимост се
нарича собствена.
Чистите полупроводници изобщо имат
известна собствена проводимост, която,
за разлика от проводимостта, обусловена
от наличието на примеси, се означава с
буквата 1, При твърде ниска температу-
ра чистият полупроводник се явява прак-
тичеши като диелектрик, но при пови
шение на температурата проводимостта
му се увеличава, тъй като все по-rолям
брой е.'l КТрОНИ, които по преди са
били свързани, минават в полусвобод-
но състояние, т. е. в зоната на прово
димостта. Такъв преход на електроните
се придружава от възникването на cъ
ответен брой дупки,
Тук трябва да се напомни, че в ме-
талните проводници всички електрони
от ВЪНll1ната обвивка на атомите са по-
лусвободни и MoraT да се премеСТlзат по
продължение на проводника. По този
начин броят на полусвободните електро
ни в металите е равен на броя на aTO
мите, или е по-rолям от Hero. Поради
това проводимостта на металите е мили-
они и милиарди пъти по-rоляма от тази
на полупроводнипите.
ПРОБОДИМОСТ пир
Съвременната полупроводникова тех-
ника рядко използува чисти полупровод
ници, апредимно полупроводнипи, в кои-
то нарочно са добавени известни ПРИ-
меси.
В един и същи полупроводник елек
тронната и дупчестата проводимрст
MoraT да се получат чрез добавяне
Радио и телевизиЯ, кн. 4'::':"19б3
на разJП1ЧНИ примеси. tiапример rep-
маният. който най мноrо се нзползу
ва в съвременните попупроводникови
прибори, ще има проводимост тип п,
ако към иеrо се добавят вещества от
съседните rpупи като антимон и арсен
(пета rрупа). Атомите на тези вещества,
като взаимодействуват с атомите на [ep
мания, лесно заryбват по един електрон.
В резултат се получават rолям брой
1I0пусвободни електрони. Примеси, чии
то атоми отдават своите електрони,
се наричат донатори. Ако rерманият
съдържа примеси от индий, калий или
алуминий (трета [рупа), техните атоми,
обратно отнемат епектрони от атомите
на rермаиия и Toraвa се образуват дуп
ки. Вещества примеси, които създа-
ват дупчеста проводимост, е прието да
се наричат акцептори (.rрабители.).
Чрез въвеждаието на примеси се по-
лучават "дефекти. в кристаJIната рещет
ка. Ако тези дефекти са малко, криста-
лът има по-поща проводимост. т. е. той
е високоомен, и обратно. Попупроводник,
ФИ". '!. Криста,l1!а структура иа rерМ8ииi\
с п l1РОВОДИМОСТ
КОЙТО не съдържа абсолютно никакви
примеси, има само собствена проводимост
При наличие на примеси ще съществува
освен собствена проводимост i, също и
lIримесна проводимост тип р или п, в
зависимост от рода на примесите, За
да преобладава примесната проводимост
е необходимо във всеки кубически
сантиметър от ПОЛУПРОВОДlJика да има
атоми на примеса, чийто брой да пре
вищава броя на собствените носители
на заряда.
Всеки полупроводник следователно
има и едната, и npyraTa проводимост,
но едната от тях преобладава. Например,
в полупроводниците тип р rлавна роля
иrрае дупчестата проводимост, но заедно
с нея в движението на тока известно
участие взема и електронната проводи-
мост . За да преобладава примесна про-
нодимост в rермания, броят на атомите
на прнмеса трябва да бъде по rолям от
2,5.1013 за всеки кубически сантиметър,
в който се съдържа 4,5. 1()22 атома rep
маний. Следователно, за rермания по--
вече от един атом примес на милиард
атоми от самия rерманий или примеси
милионни части от процента съществено
изменят характера и величината на про
Рад ио и телевизиЯ 1 "11.. 4 1 9 б3
ВQдимостта. ПOJlучаването на попупрОо
ВОДНИЦИ с такова малко и иапълНО опре-
делено съдържание на примеси е един
твърде сложен процес. Особено е труд-
но получаването на отиосително чист
полупроводник, тъй като се допуска не
Фиr. 3. Кристална СТРУl<тура на rерманиi\ с
р ПрОБОДИМUСТ
повече от един атом на 10 милиарда
атома за чистия rерманий и не повече
от един атом на 100 милиарда за чи-
стия силиций.
Първи случай: п проводимост
Cera да видим какво става в кристаk
иата рещетка на rермания при добавяне
на примеси. Да започнем с добавка на
антимон (Sb).
Получава се кристалиата структура,
показана на фиr. 2. Вънщната (валентна)
обвивка на аитимона съдържа 5 еJlек
трона. Единият от тях в случая се явява
излищен. а останалите четири се свърз-
ват в кристалната рещетка. Петият
електрон е свободен и леко се откъсва
от атома, докато самият атом е непо-
движен. В този случай rерманият има
п проводимост, КЗRвато е характерна
преди всичко за металите. ВЪНЩНО кри-
сталът остава електрически неутрален.
тъй като на всеки свободен електрон
отrоваря един неподвижен антимонов
атом с положителен заряд + 5 (по OT
нощение на външната обвивки).
Втори случай: р проводимост
Подобно явление в кристалната pe
щетка на rермания се наблюдава при
примесване на тризначни атоми, като
напр. индий. Този случай, който има
rолямо приложение в практиката, е по
казан на фиr. 3. В атома на индия He
. р' 2€'jl M /JIIIJli
+ + +
, + / . ..........,'/
Фиr. 4. ЕлеКТрОПрОВOlШМGСТ в Р ' rер>шниЙ
. "
" '- ............J
ФИl'. 5. Електропроводимост n п rер:м:!.ниii
достиrа един валентен електрон за по
пълване на четирите връзки Този липс
ващ електрон се попълва с малко раз-
ход на енерrия от някой съседен атом
и ToraBa в този съседен атом се обра
зува дупка (фиr. За и Ь), която посто-
янно сменя мястото си (фиr. 3 с). Индие
вият атом, КОЙТО е неподвижен, има
спрямо rерманиевия един положителен за
ряд по.малко, т. е. той е отрипателен
спрямо rерманиевите атоми, с което се
компенсира положителният заряд на
дупката, така че вънщно кристалът
остава електрически неутрален. При
прилаrане на вънщно електрическо по-
ле, т. е. при ВRлючване на кристала в
електрическа вериrа, дупките се оказват
леко подвижни и се преместват към OT
рицателния полюс, което е равносилно
на протичане на електрически ток. '.' И
така индиевият атом е акцептор и съз
дава р проводимост.
Необходимо е да се има пред вид, че
практически не съществуват полупро-
водници с чисто електронна или чисто
дупчеста проводимост.
rлавната част на тока при р rep.
мания се носи от дупките (дефектви
електрони), но една малка част се носи
от електроннте (фиr. 4).
Обратно, при п rермания една
малка част от 1'Ol<:a се носи от дупки
(фиr. 5).
109
k еР O HP&'
h'Q'so g#АРNИР?
KoraTo един висо}{оrоворител излъчва
даден ПО-ВИСОК тон, а ние се движим
около Hero, чуваме ro различно силно,
според мястото"НН в стаята. Това ЯВlJе-
Фиr. 1. Пространствена диаrрамз на
ВИСОКОrоворител
ние се изразява технически с т. нар. про-
странствена диаrрама.
Пространствената диаrрама на БИСО-
коrоворитеJ1ите показва кзк се разпре-
деля излъчваната звукова мощност н
пространството. На фиr. 1 е даден при-
мер за пространствена диаrpама на ви-
сокоrоворител. Пространственнте диа-
I'рами, «акто е показано на фиrурата,
се ;цават на няколко честотн от звуковия
обхват. От тази диаrрама може да се
съди как високоrоворителите излъчват
'(<'СТОПI в пространството. От :XapaRrt'-
АЩО високоtОВОРИТЕJtиtЕ ИМАТ
НАСОЧЕНО изпЪЧВАНЕ ЗА ВИСОКИТЕ ТОНОВЕ
ристиките се вижда, че при по-високи
честоти насочеността на нзлъчването се
увеличава, което е иежелателно. Коя е
причината за насочеността на простран-
ствената диаrpама на високоrОDорите-
лите при внсоките честоти?
p
:<
IIi}
Фнr. 2. Сумиране на звукова вълна около
внсокоrоворителя
На фвr. 2 е даден високоrоврител, на
чиято мембрана са избранн точките Т 1
и Т2> еднакво отдалеченн от rеометрич-
ната ос на симетрия 001'
При задействуван високоrоворител
д1iIeTC точки излъчват звукови вълни с
една и съща фаза. До точката А 1 , ле.
жаща на rеометричната ос на ВИСокоrо-
ВОрИ1еля, излъчените Звукови вълни до-
с-шrат с една 11 съща фаза, тъй като
разстоянията до точките Т( и Т:! са ед-
накви и следователно се сvмират.
.' ;.. , : ." q&{f4 ;,;: !! vpC""
Търrовските предприятия в Швеция
са преминали към триrодишен rapaH-
ционен срок за продаваните от тях р.а-
дноапаратури местно и чуждо пронз-
водство, иезаnисимо от това, че чуж-
дите фирми виасят в Швеция апара-
тури с шестмесечен rаранционен срок.
* * *
Gепеrаl ElectrJc използува понасто-
ящем 19 типа комбинирани лампи с
трн или четири системн (компактрони),
с които се заменят 40 вида лампи от
обвкновен тип.
*
;;: :i(
Към края на мин:тата ['одина в rДF
са реrистрирани 1 892 477 телевизвоини
и .5 670 212 радиоабонати.
110
:.;:.
Съветската електроника преминава в
последно време към масово използува-
не на лампи със студен катод, и преди
всичко лампата MTX 90, предим-
но в нмпулсни схеми. Те имат следните
предимства пред обикновените елек-
тронни лампи; упростено производство,
10 20 пъти по-ниска себестойност,
1 10 % постоянстьо .на параметрите,
дълъr живот (над. 50 ООО часа), малки
размери и малко теrло, евтини н по-
пулярни материали за производство.
малко време на превключване (1 лtlссеk).
* * %:
Съветската e. eKтpOHHa промишленост
произвежда нови вч силициеви н rep
маниеви транзистори от серията 11.501
До точката А2' llамираща се на ОО"
от rеометричната 0<:, излъчваните аву-
ковн вълнн изминават различни пътища.
Пътят на излъчената от точката Т 1 зву
}юва вълна е по дълъr от пътя на зву
«овата вълна, излъчена от точката Т 2 ,С
разстоянието а на двете точкн. Прн
звукови вълни, чИяТО дължина е MHoro
по-rоляма от това разстояние (при нис-
ките честотн), може да се f(аже, че
фазите на двете звукови вълни са при-
блнзително еднакви. Същото нещо важн
и за вснчки останали точки от простран-
ството (Аз, А4 и т. Но), намиращи се
между точките .41 н А 2 . От това следва,
че при ниски честоти звуковото наляrа
не, създадено от внсокоrоворю:еля, във
liСИЧКИ посоки е едно и също.
При ПО-ВНСОRИ честоти е известно, че
дължината на вълната намалява и става
съизмерима с разстояннето между Т 1 и
Т 2 . Например при честоти с дължина
на вълната л 2а, излъчеинте от Тl и
Т 2 звуковн вълни пристиrат в А 2 с про-
тивоположнн фаэн и резултантното зву
ково наляrане е нула. ЗВУКОВU10 наля-
rаие в точките Аз, А4 н т. н. се изменя
постепенио, като при по-високнте често-
ти то може да стане нула н при някоя
от тези точки. Ясно е, че насочеността
на високоrоворителите расте с уве,1вча-
ване на честотата.
Това е едиН недостатък на високоrо-
ворителите и за избяrването му се кон-
струнрат внсокоrоворители с малка на-
соченост на пространствената диаrрзма
или пък се използуват системи от nисо-
коrоворнтели за високите тонове, разпо-
лпжени под различни ъrли (зд системи).
11. Н.
дО 11503А (си. ициеви) и П601 дО П602А
(rерманиеви) с rранична честота 1O 40
Мхц.
Чехословашката електронна промиш-
леност произвежда новн типове repMa-
ниеви транзистори от серията ОС57 дО
ОС60, а също транзисторите P13, P15,
ОС74, 2 х 10 !NU71, 2 х 104NU71,
2 х ОС72, 2 х ОС74, мощните транзис-
тори ОС 16, ОС26, ОС27 и ОСЗО, 2NU72
до 5NU72 и 2NU73 до 7NU74, както и
някои друrи серии днфузнонни тран-
зистори.
*" * *
Открит е микрофонен ефект в тран-
зисторите, което дава възможност за
}шнструиране на полупроводникови дат-
чици за звук и наляrане.
Радll,О и те lt еrлt3uя.. хН. 4 1963
"
'.. '1
"
.
': ;
...
.r
J(.
,
r
"1;,'
;t
.,
. -,
. .
"о ....
:'.;,1
.... ?.::
. ,
......
Зала 33 иэмервnие на тр3.113I.fС1"ОРИ н
заводите CSt'.
".. .--v.'
t>
'.
\.
.
.. В' мех ""ЧRИЯ цех "3 С.IIа-
бо-;оков"Я завод София. "
<1
Монтаж. 113 "тепевизор" в
С паботоковвя зово. София.
i
41'
11
-;;.9,!
..
....
,.
.
.
,.
4'
.. ..;
. ,
<1
Няко" операп". при производството 113
транзистор" се извършват в закрити устрой-
ствв. за да се из6еr"е замърсяване. с"""ката
с на правена в 8аводите CSF, къ.ето се 06уча.
В8Т н ваши спеЦ.SJ1ИСТИ.
, .
...
.,..
"'t-
..
!-
",
--...
t>
.
J
.
....
i
......
;a..:14
. " J.
-'11
.'
t
i ,., ,.
.'\. . '"
: '. r ir ...._ ,k
"д''' ". ь
' r ,....:-
.'" . ,
1 к- . 1ft. ..
. . :, ....
...., u :{ .
'1
;"4\' ...--.,
..} bl !\t
'1 ,.
-
....
.
......
I ....
... -
.
fjj
..
...
"
,...,
"
'Т: е ,1 е iJ (А з tA S!, ,
8РЕМЕННАТА РЕТРАНСJlAUИQННА теllеВМЗМОННА мреЖА 6 ДЕЙСТВИЕ , к. т. н. инж. Е. ФИЛКОВ
Изrраждането на цялостна телевизион-
на мрежа в страната ще се извършва
съrласно приетия rенерален план за
развитие ва тt'левизията, който пред-
вижда I1зrраждането иа:
1. СОфl1ЙСКИ телевизиоиен център, ос-
НОВНI1ЯТ елемент на който е аnaратно-
студийиият комплекс.
2. Систем/: от основни телевизионни
предавателни станции, като решава':::о
значеиие за обслужване на централната
територия на страната ще има станция-
та на връх Ботев.
3. Мрежа от радиорелейни линин за
международна обмяна 11 подаваие на
телевизнониа nporpaMa до предавател-
ните станции и
4. Система от маломощнн телевизион-
ни ретранслатори за обслужваие на от-
делни населени места или rрупи от се-
лища, които не получават телевизиониа
проrрама от основните телевизионни
предавателн.
Телевизионните ретранспационни ус-
тройства иrраят еднакво важна роля
както ва оконча1'елното изrpаждане на
телевизионната мрежа, така и за непре-
къснато разширяване тернторията на
обслужваните райони чрез изrраждане
на временната рентранслационна теле-
визионна мрежа.
Времениата ретранслацнонна телеви-
зионна мрежа е предназиачена да снаб-
ди с телевизионна nporpaMa, при за-
доволително качество на телевизионното
изображеиие, MHoro населени пунктове.
Освен това с разширяване района на
обслужване от съществуващия Софийски
телевизионен център, се подrотвят не-
обходимите условия за масово приемане
на телевизионната nporpaмa при пус-
кане в действие на осиовните предава-
телни станции.
Тази статия има за цел да информира
за състоянието на временната ретранс-
nационна телевизионна мрежа у нас.
ПОСОЧ1!а се месторазположението на ре-
транслационните пунктове и се при-
веждат данни 8а вида на ретрансла-
ционната апаратура, И8ползувани теле-
визионни канали, излъчена .мощност, тнп
и диаrрама на насоченост на предава-
телиите антени и др. технически данни.
Основният принцип при изrраждането
на времениата ретранслационна теле-
визионна мрежа е' да не се допускат по-
вече от две последоватf'ЛНИ ретранслаиии
на телевизионната nporpaMa; да се из-
ползуват преди всичко сиrналите на
Софийския телевизионен предавател или
сиrналите на един основен ретранслатор,
който да сиабдява с телевизиоина про-
rpaMa друrите ретранслациоиии устрой-
ства при високо качество на предава
ното изображение. Като пункт за ос-
новен телевизионен ретранслатор е из-
бран вр. Ботев, където на ХI телеви-
зионен канал работи съветският теле-
визионен ретранслатор TPC 100, ком-
nпектуваи с необходимата резервна апа-
112
ратура за осиrуряване на безаварийна
работа.
Приетият принцип на изrраждане е
наложил отпечатък върху развитието на
временната ретранслациоина телf'ВИЗИОН-
на мрежа ретранслаuионните пунк-
тове са иабрани' с оrлед на това, да имат
оmическа видимост или с вр. Ботев, или
с телевизионната кула в София.
Друr важен принпип, който е за-
леrиал при изrраждането на временната
ретранслапионна мрежа, е за основните
райони да се излъчват сиrнали на този
телевизиоиен канал, на който телеэрите-
лите ще приемат при окончателното из-
rраждаие на телевизиоината мрежа. Та-
къв подход е крайно необходим, за да
се намалят до минимум излишните раз-
ходи на населението за закупуване на
различнн видове антени, но такова ре-
шение засеrа ие може да се постиrне
напълно, поради технически трудности.
В момента у нас са в действие общо
14 телевизионни ретранслатора. ОТ тях
само този на връх Ботев е внесен от
СССР. Останалите 13 са разработени у
нас: 7 са изработени от Софийски ра-
диостанции и телевизия, 3 са различни
модели на НИИС и 3 са построени със
силите па раДИОJlЮбитеЛliте от досо.
В най-близко бъдеще ще бъдат пуснати
в действие още 2 ретр н:латора. Еди-
ният е на Черни връх в направление rp.
Станке Димитров. Този ретранслатор е
изработен от Софийски радиостанuии и
телевизия. Друrият ретранслатор е
монтиран край J'p, Видин с. [ъм-
ЗОВО, н е изработен по линията на
ДОСО. С последните два общият брой
на действуващите телевИ<lИОНИИ ретранс-
латори ще стане 16.
Месторазположението на ретрансла-
ционните пунктове и съответните диа-
rрами на предавателните антении си-
стеми MoraT да се видят от картата
(фиr. 1). В таблицата на стр. 114 са
посочени основни технически данни,
които биха представлявали интерес.
В картата са посочени теоретичните
диаrрами на насоченост, без да се спаз-
ва мащаб по отношение на мощността.
Само за ретранслатора в Сливен, по-
строен от ДОСО, освен теоретичиата
диаrpама на насоченост е показана кар-
та на обслужваната зона, която е съста-
вена по субективни данни, взети от те-
левизионните абонати. *
Данните от таблицата и картата дават
представа за състоянието на времен-
ната ретранслационна мрежа. Диаrpа-
мите, посочени с пунктир, означават,
че тези ретранслатори ще бъдат пус-
нати в действие в най-скоро време.
Естествено, всеки читател би се ИН-
тересувал дали в определен насеJlеи
пункт би имало необходнмата папреr-
натост на електромаrниmото поле, за
* Тази карта е изпратена в редакцията от
окръжНШ! KOAlIiTe'J' иа досо в СдИнен.
да се осъществн телевизионно прнемане.
Отrоворът на такъв въпрос е сложен.
НallperHaToCТTa на електромаrннтиото
поле зависи преди всичко от излъче
ната мощиост Б определеното направле
ние и от разстояиието и характера на
теренните форми между населения пункт
н месторазположението на ретранcnа-
цнонната станция. Важно значение също
имат височината наfприемната антена и
изборът на мястото, където тя се монтира.
Iiапреrнатостта на електромаrнитното
поле в дадеиа точка може да бъде из-
числена, като се използуват отражател-
ните или дифракuиоините формули. Из-
числителната работа мон<е да бъде'зиа
чително намалена, ако в зависимост от
случая се използуват някои упростени
изрази или rрафики. Тук ще приведем
rрафика (фИ!'. 2) за определяне н преr-
натостта на електромаrиитното поле в
дадена приемна точка, която се намира
в зоната на оптическата видимост. [ра-
фиките са дадени за излъчена мощност
от 1000 вт; за средна честота от Tpe
тия телевизионен обхват 200 Мх Ц
и за височина на приемната антеИа
h 1 == 10 м; при параметър hz. Пара-
метърът h 2 представлява разликата в
надморските височини на предавателння
пункт hO'2 и приемния пункт ho.J.
Определянето на напреrнатостта на
електромаrнитното поле се извършва по
формулата ..
Е ( .м.кв ) Е ( .Atкв ) I! Р (вт) изл' нстр"
х отч у 1000
където Е отч е отчетената по rрафи-
ката на фиr. 2 напреrнатост на елек-
тромаrнитното поле за излъчена мощ-
ност от 1000 вт и дадено разстояни
R при параметър h 2 .
Ризл' напр представлява излъчената
мощност в дадено направление и се
Qo
KOraTO телевизорът не може
да се поправи
Радио и телевизия, !-сн. 4 19б3
i i J .
. r '"
, i l
o. . W& ..., Y% . /1. . ' : J (' . 1 t I1 Н
, ,/& ../. . ! ' '
ij / 1 H.; 'JS
' Xw.// . '. "i :s
."lQ',">< х";(.// '''''. t.
х ,,;;< х .;,/ ю . "х;. 1 it; s:;;;o ,, ,,
." !f:>';.'x .k", :"./.,/,,'" . с ОЗ <::i: , ..... .....
;у > "" х xj' . -/'< Х >(, J I .
> <. Хх" /{"Z; &' ". \......... I I
r;"J ' X < \ :< e ) t 1 ""'>1 /1 @ ...
;ХХ < < ." "X <.. cj :/;/"/;
... :" .хх.... ::t.)',,' л..о У" Х ,,'о ....." /
::>оо . ,'" ',""",<" t:J:: )< .. / >' >< "х О }
o ""'...... "- Х " ",>х,/'х'><,;-.
' :х.:">"хл> \ ]0; r..r-J'
..... '" "'" " )( х >': \../ \
""- X )( > < ""....".''>,)ос, .. !.i? '-...
..... \:Х" )'><1:5<>' х,,,,,х. N ...
':'!О \7/, ".'.:'I!I.i"',','>' ' " \!- i
' 7' »x'hCF)",,,,,,,><)<y" ;!} .
;:; !\j '<'\..'y"X '>- >,>vv><J: о '3 \.
I Ji \ _ ! \
:{ "> &, _ . i. oJ 1 \
;J "'. / и /Р. <>',\ ". / .
,i! \ // / /i!J );; . & W .",," "'" . ./
."$1 . % m.at " .;;. . о.:! '" " о (
;i J' . '"" "" / ; ;:Д II ' . 8 .,-:;;/ t .r
'-;.< О @ ,/.% / / //,/:& /?; /j / :if ih W;:/ \i 1 о )
, ,/.... / h y ,/ ., "'- "// /',.у'.; ,-,,___. <:: "'..
:- / ,;:) /. ,/ /. / i ' ,';:) q., /' t:::'; . , ';.., .;.> (,.,
V/.s // /"С) ,/...... // t<::)-e. :/./. <:,.", t:j\.J ,
'"'; :;, //%// // /.ii ","/7;: . ! /'-1:: о ( /
l;: i// t::::/.//// > /'/ , t5 ;/ о ///:.r::,"O"' , о
/1 ///// / \)/ / /'; '&g //> :/...: " ,/
.;;; .// :;;::щ-'i /;:;':<;:i . ;/;':.//(1. ' "\ ('"
" /. /.0; ////,/. !i " у"" ://У../ ,, .
. ;;.: ;::/: // /:;/ 11 {I, ;:;: ".>:; ',,,,.;i ;i . '\J о (\
; :/,,; / / /;./ ;/. o" '% './ /;:>.. .'''c1lriY'' о " 3
;<i '1{/ ;// / ';/! о / / /. / . / /./Л/ 1::1 о \
'/'"/."-', "t.(:j / // / ,'<1> 0::;' - /:1::/ / /., д< . l
;';-;"',:,, , /и. ""С) /// //:"";:! '"
""'/I""'E :(.... o.. '..".... 5 '\J .
\ J ,, ' 8 ' 1 o :>
930 ..........0 'ь t) >; ...; //.
t; R I.Q : -<>. / /. ' ; ; ;. 1\.>'
\\j 7/)"')<5: . , / . ;:j :::ro 1
о!:, 1 .; '{"".о, ./ /. /. '.;:, ': <:::; t
\% '1i о /( x...x. .:' - / /. '!:i. ; ; I\S 1э 1
r::: . ,у.х" : /:. _ /. : Q"j [ .
1! <J О, '" .,.., ',х. .gr. <J . ""
%. '" · ();: ;.:x. .;;; "'..i< 1t o O ,'" . ,
· Rot ,(.),,,,.,g/1j;;.;.> i '" <8 о .
IQ ." QJ'.'\ ' У "'.'? ........,........ . о o ,(
...., ;"'"?': .. \. ., i?; 'о ';:. -d,/ ' /' ,..."' ."'... r. '"!s o'1
.,. /-"'////?- <.\J J /> ":) / / / / / ', s!..
::%///:-/ о;' //// ; :;;/:... . W'J? :< /.:.: / / / / .. '3/ . / ;-'".l ,c:.J s: } .
G . . .//,;<w//./.,,,,. '" ." .. .J ". / .. . .. ,
'" .. ";.- . щ.. ,/ "",.", f;" " " ."".4:1'...' ..,o. . / '. о '" .
/' //,: -.,::/ :/ . - .4';X; X >Q >5)o.) ?/, // / о' // < /,,,,",""-, ,,,,,,,,,,,,,,,,,,-....{
· .'0.. А. '/"/'!J.:{f ю.. 'Х/. " ,., ;.""" .., п: п /;.... (
:<;( ( ;" %X ' I '''"',,\ '. ./' :/ :S. ; /. ::./ f........ '-
.., "/' .;7,..-: . .'/ /.-!«" . 'Q '" н:;,; , _""/_:.. . _. '. .::1.' .
'" 4" ; ;. f" "..;i:' /' ". ф .;;. .,-'\! .. I
..; , ; .. \ ./'. .... rт : ""'4 o I
( i;; ;С;f3-;; .J ' 'o @! ///% .d .
<:> ../j'->'!;; / / , / С::/ //:1' ... ,.
1 "', / '/::>:._ / //.-1' .
' \ "-<'.8';;:; &7 . _, .
'"' ......... .:..:-."
1
j
/
J
. (......
.(
{
i
t;
i»>
<;(:
:.:: ">:.
(! t ': "<5 '
в
'"
.....
о
1
1
о
о
o
.
,
O
К
O
о
1
"
в
4---1968
Ра()uo u тедевuвя. кн..
I
'
<.
о<;
15
'
;:,
!},;;]
k5
I
rm
I r }- \
'//
.
..
'"
со.
'"
t.Q
О.
:r:
'"
:::
<3
ffi
Ш
о
:5
со.
..
(!;.
о;
"
41
,..
i
..;
..;
.&
113
I " W
:с t= :с
'"
>, :s: t
'" , .., g
'" , :s: ;: :с:
! (!)
:t: Q, t:i
I , " <Ij t::
i :s: Q.
iJ) ! .
t:I >- Д о
cr; i '" ... '"
:s: ti
i о;: '" о
у ро i
:>: i :<1 '" r::
j N С
:t: I P-w
! ."
!"'- (jj t::
i р.
:>1
со
'"
::r
\« i
i .шнаш!t:duен ОlОНВlШ.I
I
iJ) И l:JоН1ПOII! енаьЧJtsи
('j
с<) \ - .
'"
s
а <IJ
z
о,'::'
cu о;
.. '"
с: 1:1:
IJ
аа
о.
z:
I
м i
ID E:!
.8
;1:",0
CIJ Q,
a. :>;:
:Е:;:о;:
о :s:
ф:':1:I:
:с 'З:
=::s:Po
Об
U
ro I '"
5 g
:w::(ljLl:>
fd ,.. ...
Q :S
... о::
CIJ g, EI
Qt::
IXI 1:1: у
:tc '"'
=: 15
CIJ :s:
z: gJ
CIJ '"
a.
tI:
:t:
=
о;:
'"
Q,
...
о::
QJ
:::j"
...
о
ш
<Ij
Q,
><
'"
'"
QJ
U
'"
...
о::
!"'-
"
...
оо
<:
с;;
...
<lJQ) (I) (l)W
== . ==
"'''' 0>- с= ..'"
Q, ='" .. c:..
==:.: ..... о!? ==:.:
1;;>:: a.. ....-4 "'0;:
f:: .'g <1.>.0:: :с>,
"'<,,;
.., :s:go.. "'0
:S: Q, '" '8 . W;;:
t:::(:s: t:::!c ",t:::! t:::(:s:
- . '
u u u О О О О
u .:::;;: s: u u u u
U .& :s: о о о о
u u :с t:::! t:::( q
CQ Q
8 C"I 1:.'.1
о- б IU')
l' "" .,q. q
i I I
u u u u
Q..; о..
f-- f-- f-- f--
ОО с> ео о о о со о s: 9 u') .r.>
оо ф оо Lr.> u') оо с';\ c'i ("
u') >r.> c'i c'i N N N N
............
:.:
.. :s:
'" :r
Q, '" о g [ t:i
О ... :.: W с: = ..
=: ... :s: u :: 1:1:
<lJЖ &5 t;( ... &5 :s: :.: :;:о;: "f О (l)t ... Ж
'" ... <IJ ! =:s: ", :: о
'-'W о u ..:S= <IJ Q, \о а:о; :s:
ctё :с <; >, б '" <; r'I "'о с:
t:: о.. U t:: Е-< UE-< LO U
:с:>: :: :.: '" '"
ai: == iЗ
::= =...
:Е!; j!:j'= :Е= >:: :Е=
",W ",41 ..<IJ ... ",<1)
t t t o;:t
>'''= >,>::. >, ::s
",(1) ",41 tb
t::[oh t::[J., t:: "f t::[ a/:I
. * а
:s:
"f "f t:
... '<t'.. ==
:s:= :s: :s:= t;( '"
",'" ;S: ",'" '" ",1:1:
g5 o g
::r:5: 1:1: С =
O; :Е'" о;: <; '
:>: ..;;: "'о:: '"
...<1) "' оо ...",
о::': <1)0=; O ;;.., (1)0=;
0=;0; >'''-' ",О; О=; ;.-,'"
,,-,О ",' (1)0 ",'
:::j"c t:::!rп :::j"t: t:::!.r.>
о О <::> <::> о о <::>
v:> N N N N N N
<::> о' о о <::> о <:>
З ....
rп .,., о о о о
+ N c'i N N
+ + + + +
ф <о N N со
1--0 t О N Ф
CQ CQ ::: C'I u') и:>
N N
'" ",,,,
. "'= 1:1:=
:С... !;:;
:e:s:: "'''-'
"':0;
...=t 8w
с) !.. >. =>::
Q):S: , "f<IJ
1:1:... u') щ..h
:J: .
:s: t:i
1:1: Ci:I
'" ..,
:s:O:: .. .. ..
::.: ",'" = "'= ..о:: =
.... о.., "'... :Z:'" ",О:: а&; !;:
1:1: :.::5 == *:: :t:= о
о "" !I! :r:gg :0:,,-,
;;: "'= :,; :'i
",-" '"
'" O:I ...", <lJO.I ",'" '"
0= ",О; о'" t:: о'"
"-' О; . ;.-,'" :>:'" ;.-,'" 1:1:0/ u
<IJ ",9 со' ..h ",' "'iLf:) <l)
:>: :::j" O.Q t::[rп Щ о::
Ol;)неllьЧJtЕИ
ен аинаUU2duен ониеUJ
: T
I
!
:.:
>-.
&J
O " . - ,. ,
N ('j
01:
$
O.Q
:::> ,"
u')
ф .
N
+
с> ф <::> CQ
.... N с-. с::;
-.:' ;:з ;:;
IC ,'" O.Q <t:> O.Q
t'-;. t'-;. ,"-;. ":
,..; ;; :х;
оо оо c'i
tQ u') IC u') IC
c'i N C'I N c'i
r-.:- .r; .п .r) .п
.... ;; ....
....
.... :; ;;;: :; :;
3 <о .... ф !€
c'i t:::- .....
. ."..
::::
'"
0.1
..
'"
со
'"
<,,;
<iJ
О.
..
:t:
:s:
..
!"'-
с",';";:: 1 ЯЛllf
::: а ci; J "
:s: : :t: '" I IШИld2}!
с>
::з
с> 8 м
о> О
C' с'<
N
<t:> rп O.Q
t'-;. t'-;. ....
;;
". t:'i
IC v:> <t:>
N N N
.п .п
c:.i ....
N ....
:;:;а :;:а :;
.... ..... ф
.... ---..
---.. t:::
....
ЕнаlИР. еlсниаLеяе
"dll 2Н 2НИЬО::ШЯ +
еПНhОJИЯ e}!Jdo e
j
'- -
i :;:-
I
i
I
I
I
IC
O.Q
O.Q <t:>
.... 1--0
r-.:-
с1> о
.... N
tr. OJ:)
c'i N
g
O.Q
....
d)
N
c'i
,..;
N
C'I
O.Q
v:>
O.Q
....
.... х
:;
c'i
....
.... t:::-
114
. о
'" '" :.:
о;: '" :s:
'" о;: u
О :.:: ... '" '" :;
... у 1:1: 1:1: О "'i
&5 '" '" ... :>:
W '" 1:1: со '" C:I
'-' ::.. ... '" '" '" '"
>, ..: ':<:8 Q, 4) е Q, о o
U :0;0 со <: ,..
I I O м i I u '" о::
:Е= :r: '" " с.>
U U о:: U U ... s
.c:I Q, '" '"" о
&:1. ..: <IJ с:>. Q.. i:>. '" ;;:
о.. g. :!' C:I о.. о.. '" u u
<.о .... оо а-. ;;; ::: :::
Раощ,i и тедевuвuя, юt, 4 i963
J., t";. .... ..... ":. t
".. ЯЛИ Ь с::; cr; «s t -
,- ;; С,
'" N C'I
S '"
v:> v:> O.Q v:> v:>
'" '" I c'i N N N c'i
u ... еНИJ.d2}! .r) «s r-.:-
о о
:I: ... c:.i о с1>
u N ....
и2Н2}! наНОИЕияаuа l. :;:;а :;:;а >< :> :;
("Н2Я2 ddП/аН2 "нdп) .... з !€ оо
иuене}! t:::- r:.;: N
....
-
о:: =:
OJ <Q '" :s:
1:1: <IJ <IJ ... :s:
9 ... 15 .. =:
:3 S t% "f о;:
... LO '" о
.. '" о
'" 0:1: g. ci. ci. о;:
u ;.-,
о:: t:; '" со t::
'" I ! J I I
r= u u U U
QJ n. Е:
Q.. о.. р. р.
Itad оп iiN" с-. <') "'" 'и:>
определя, като се има пред вид излъче-
ната МОЩНОСТ в максималното иаправле-
ние, дадена в таблицата, и процентно
се намалява за интересуващото ни Ra-
правление. В случай че това направление
се намира в посока, противоположна на
максималното излъчване или в областнте
на минимума, може да се приеме, че
излъчената мощност за интересуващото
ни направление е приблизвтелво 3 9%
от максималната.
Конкретно, ориеитировъчната вели
чина на напреrнатостта на електромаr-
нитното поле за дадена приемна точка
може да бъде определеНа като се из.
ползува посочената rрафика. Да се има
пред вид, че при параметър h 2 > 1 ооо.
изчислението се провежда за h!l. ==
== 1 ооо Мо За преrледност ще приведем
два примера за определяне напреrна
тостта на електром3rНИТНОТО поле.
Пример 1: Да се определи напреrна
тостта иа електромаrнитното поле, което
се създава от телевизионния ретрансла-
тор на връх Зелена rлава в rp. Михай-
ловrрад. I:'азстояние.nо ретранслаllИОН
ння пункт R == 35 км, надморска висо-
чина на 'ретранслацнонния пуяк h O '2 ==
== 1660 м, надморска височина на прием-
ния пункт hOl'2 == 160 м, височина на
приемната антена h 1 ==10 м.
Излъчената мощност в даденото на-
правление се определя от диаrрамата на
насоченост. Може да се приеме, че тя
представлява 97% от максималната,
Т. е. Ризл наnра8леНI1I! == Р.м-акс' 0,97.
Определяме параметъра h 2 , който в слу-
чая е ho, hO'l == 1 660 160 ==
==1500 м. Тъй като Параметърът h 2 е
п rолям от 1 ооо м, данните се
определят за h 2 ==1 ооо м. Toraвa от-
читаме от rрафиката за 1 ооо вт из-
,тьчена мощност при h 2 == 1 ооо и
R==35 К,1l Е отч 104 МI<В. ПО опре-
делената по-rоре фо рмула получава ме:
E(,1I/(B) =с=Е отч . J/ l ,зл' lHgg !'!.lie ,'=
== 104 j/ 28 7 _ 5200 .ю{/)'.If.
iIример 2: Да се определи напреrна- :if. ретранслационния лут:r н мястото на
тосттз на епектромаrвитвото поле, която ц приемане. В случаите, KoraTo прием-
се създава от ретравслациоиния пуикт ният пункт се намира в .сянка Ч , не-
на връХ Столетов в направление об- < , зависимо на какво се дължи тя дапи
ратно на излъчването в Казанлък, '. на отделно възвишение илн на масивна
който се намира на разстояние R== 161l_ . сrpада, напреrнатостта на полето значи-
Ilараметърът h 2 , който се определя по телно намалява.
същия начин, е. по-rопям от 1 ООО .м. Разrлеждайки картата и дизrрамите
Приема се, че излъчената мощност пред- на насоченост на предавзте,1ните антеНI1
JJ
.9и
ВО
70
БО
50'
'40
ЗО
20
/о
О
/f;зл = д;ш О/п
r' 200J.t.rц
Фиr. . rрафикз за опредe.nЯNе anperf!aTOCTTn на е.qектромаrнитното nO.qe
КМ
стаВШJlJа 3% от максималната. ToraHa за
1 "'" 16 км при h 2 ==1 ооо _ отчитаМе
Е отч ==I.5.10 4 ДКВ. Като нзползуваМ е
Ф Е ( ) Е 1 / RIlВЛ- направ' -.
ормула х МК6 == от" ' . -- ..
, . 1000
I
=== 1,5.104 1! J!>°.o.O 820 3[КВ!,![.
i 1000
В случай че се приеме обратно из-
лъчване до 9%. то иапреrнаТОСl1а в дa
дення пункт би се увеличила два пъти.
Необходимо е още недпъж да се под
чертае, че определянето Н;! ШШрСI'!lа
ТОС1'та иа елсктромаrнитното полс в дa
дена точка зависи r.'!aBHo от излъчената
мощнОСТ' в дадено иапрамение, p83
стоя нието и терсшшт'с форми юежду
ЕЛЕктромдrнитни СИСТЕМИ ЗА БЕЭРЕДОВА телевизиSl
Стремежът да се направи незабеJIе
жима редовата структура в телевизо-
рите напоследък доведе до задоволи
1'елни резултати.
Между различните' методи (вж. ста-
тията .Безредова телевизия Ч , кн. 1/621'.
на списанието) един сравннтелно прост
и ефикасен метод е маrнитннят метод.
Фокусиращо. маrнитно поле. получено
от постоянен маl'НИТ, деформира кръr
лото светлинно петно в овал но, напо-
доБЯБаЩО приблизително нертикален
щрих. При наличността на кръrла свет-
лннна точка тъмните промежпyrъци
ме.жду два реда, при незиачителни раз
стонния на наблюдение (1 до 2 ,+f), са
още забележими. При веР1икално свет-
линно петно, имащо формата на щрих,
редовете .('е пре покриват така, че тъм-
ните промеждутъuи изчезват.
Снабдянането на телевизионните
приемницн с фокусираща система щ
Радио и телевизия, K/i. 4 19б3
постояинИ маrнити за получаване на
б(:зредова картина е особено подходящо.
тъй като не се нуждае от никаlillО за-
Х,ранване. ПостИI аието на безредова
картина обаче при каквито и да е зри-
телпи разстояния налаrа използуването
на електромаrнит. При това, въз
никват известни затрудненин вслед-
ствие деформиращото дейсmие на си-
ловите линии на самия електромаrнит,
което довежда до раэтеrляне на карти-
ната; изменя се и фокусиращото на-
прежение върху фОI<УСИращия електрод
на тръбата явления, които липсват
при използуването на постоянни мЗl'
НИ1'И.
При използуването на елеК1'ромаl'
питна система' картипата трябва да се
фокусира предварително на оптима:J(:1I
контраст, а смущаващото деиствие на
електромаrнитната систем:! да е lIЪ3-
можно най. малко.
и като се има пред вид, че ретраиспа
ционните пунктове са избранн така, че
се открива зна чителна оптическа види
мост за обспужваните раt\они, може да
се каже, че почти всички населени пунк-
тове, които не се намират в .сянка" 110
отношение на ретранспациониия пуш;т
и попадат в пиаrрамата на из.1ъчвзне,
ще получат необходимите те,lевизиошНl
сиrнали за осыествяванеe на телеви
3ИОIII1О приемане. Величината на тези
сиrнали обаче е далеч по-малка от таЗ!1,
която трябва да се получава при пуска
нето в действие на основиите теле-
визионни предавателни станции. llоради
това в MHoro спучаие необходимо да
се използуват твърде сложни MlloroeJ!e-
ментни антени.
По долу са описани IIЯКОЛКО FЗПЪЯ-
нения на електромаrнитнн и комбини-
рани системи за получаване на безре
дона картина.
Постановката на фиr. 1 се състои от
електро или постоянни маrнити, разпо-
ложени от двете страни на тръбата.
На фнrурата М са маrнити, а Р
ПOJJЮСНИ наставки. На фиr. lб са посо-
чени силовите линин на дейсmуващото
в хоризонталното направление поле на
двата маrнита. На този ПРИНЦНI1 работи
llроиэвежданият от фирмата Телефункен
телевизор . Телеклар систем" с по-
стоянни маrнити.
Фнr. 2а показва llpyr вариант, при
който маrнитите са отместени на 900
по отношение на фиr. 1. Този вариант
съответствува на предшесmуващия, с
тази разлика само, че маrнитите са раз-
положени над фокусиращата система на
115
р
(9
ЛО/!ё'з#о поле
Фиr.l
лъчевия въз6удител. Фиr. 2б показва
силовпте .линни на ПОJ1ето.
Безредова картина при 'fQЗН .вариант
се постиrа . със сравнително по-rолемn
заrуби, отколкото при първия. За въз-
буждане на е.лектромаrннтите е ilеобхо-
днмо високо отрицате.лно напрежение,
измерено спрямо катода на телевнзион-
ната тръба.
От първите два варианта може да се
ПОЛ} IИ трети чрез комбинация на
постоянни маrнити с електромаrнити
(фнr. 3). На всяка полюсна обувка се
ЕЛЕКТРОННА РИР..fIРОЕКЦИSl
Катедрата 110 телевнзия в Московския
електротехнически ннститут е изработи-
ла снстема за електронна рир-проекция.
Тази система е изпробваиа в Московския
телецентър. Тя позволява да се покаже
актьорът в телевизионната постановка на
фон, какъвто е необходим за действието
(на който фон в действителност не иrрае).
Принципът иаподобява този на ком-
бинираните сиим/(и (фото И /(иномонта.
жите).' Предават две камери (които MoraT
да бъдат в две различни помещения):
едната предава образа на артиста, който
иrрае пред ярко осветен бял екран,
друrата фона.
От първата камера отива сиrнал в
блока за формиране па си.луетен сиrнал,
където се по.1учава образ-маска (на ек-
рана иа телевизора бн се видя.л к.ато си-
116
а)
s
s
/v
"
JV
t5)
J'
N
s
IV
Фпr.2
иадява постоянен маrинт и електромаr-
нит. На фиr. 36 личи Дlfректиото надя-
ване на възбудителните бобини. върху
постоянните маrнити. По този начин се
постиrа намаляване на възбудите.лния
ток, т. е. товарът се наМ1iЛЯВЗ с около
25%. При това взаимната компенсация
на двете ПО.1ета дава възможност ПО
време на приемането зрителяr l1a пре-
минава по желание от нормална към
без ред ова картина, и обраэ:но.
Четвъртият вариант (фиr.4) се състои
от надяната върху шийката на телеви-
лует на артиста). 1\0raTo при обхожда
не на всеки ред еж'/{тронният nD'I, .ри-
суващ" фоиа, стиrне до мястото, където !
се намира образът иа човека, от блока
за силуета идва сиrна.л и електронният i
комутатор превключва камерите, така че
лъчът започва да . рисува" образа иа
артиста; KoraTo С'сиrне до края на чо-
вешката фиryра, ведиаrа се превкпючва
камерата за фона и т. н.
i
:
I
i
!
I
Новата система открива rолеми въз- i
можности. Предимството 11 не е само в I
това, че ще отпаднат декорите (вместо \ .
тях пред обектнва може да се сложи
картичка-фотоизr.лед), но фонът може да !
стане дииамичен, като се използуват иа- I
пример подводни кинокадри, дрyrи T I
леВИЗИОННI:I проrрами и MoraT да сс i
правят фаитастичнн монтажи. !
а)
JЮc/"Vл.-,ен NCt.J/ild17
I
ЬодиlIи по t'лt 'ЮТJ/JONО'?IШЛ70
=EU: m
2j
..... ,
{ ,
. , J I
, ' ,/
'.......i......,..,..
f
I
.
I
I
I I
1500ини но еЛNОС'/"fumО'
T ]
Фиr.
/!
л
@DИ
Фиr. 4
зионната тръба възбудителна бобина Sp
на електромаrнит. Епектромаrнитът се
състои от две черупкообразни полюсни
наставкн с прорези А, така че действу-
ващото поле се проявява само в хори
зонтална посока. Вследствие на затво
рения маrнитопровод, външните смуща
ващи полета са силно потиснати. Трябва
да се подчертае, че в този случай фо
кусировката на картината трябва да се
И1ВЪрши предварително, като се наблю
дава не само в средата на екрана, но и
в ъrлите.
Рад ио и те/l,Qиsи.я., "Н: 4.......1 963
Поради силr-ю нйраСr-iалиЯ.r'щ-tтерес на радиолюбителume I<БМ aliтeli
r-tama техника вм вР'63ка с развитието па телевизията У НiIC, тук
ще дадем ипформйция ВбрХУ н.aJ1 важните В'hnроси, заСJШ1щи тео-
рията и практиката r-ta УКВ антените.
Размери и своДства на дипола
За прнемане на УКВ, както и на дe
uиметрови вълни (СВЧ) се използуват
настроени антенни системи. Техните reo-
метрични размерн имат определено от-
ношение към дължнната на вълната,
излъчвана от телевизионння или въобще
УКВ предавателя. Тъй като антените
представляват в най-общ случай отворен
/f Z
r ( ...." У7?ох
!З\
I А
,4 А" ,
}7 ' ... ""
" /\ ==.:::
Фиr. 1. С70ЙЩИ БЪ.JШII В ПРОВОДНИК с ДЪJ'Жlша л
проводннк, токът не може да се раз
пространява извън края на този про-
водник. Отразеннте токови ВЪJlИи от
края на проводннка интерфернрат с на-
I1редващите вълни, в резултат на което
се получават стоящи токови вълни. По
същия начин се получават и стоящи
вълни на напрежение, а тъй като токът
и напрежението, както знаем, са дефа-
зирани на 900, 1'0 И съответните С1;ОЯ-
л
щи вълни са дефазирани нат. На фнr.
1 са показани с'Юящи вълнн на ток н
напрежение в проводник с дължина Л,
т, е. дължина, равна на дължината на
З8хранващата вълна. Захранването на
ио за cera ние ще се занимаем само с
полувълновите диnоли.
Излизайки от познатия израз
л== ,
f
където f е честотата на предавателя в
Мхц, але ДЪJjжината на вълната в
л
метри, получаваме, че еДИНТДИПОJl за
честота 300 Мхц трябва да има дъл-
жина 50 см. В средата си този дипол
е прекъснат. Там се присъединява ка-
белът, който отвежда към предавателя
или към приемника. За нас е интересеи
преди ВСИ'IКО случаят, KoraTO .iщполът
се използува като приемна антена.
В разсъжденията си обаче ние прене-
бреrнахме факта, че радновълните не се
разпространяват с еднаква скорост в про
странството И В проводниците. Констан-
тата 300, която идва от скоростта на
радиовълните и светлнната в свободно'Ю
пространството (300 ооо км/сек), при пре-
смятане дължината на вибраторите тряб- .
ва да бъдеlзаменена с Apyra, по-малка
J
J
Фиr. 2. ТОК и иапрежеиие в
полув'ЪЛиов вибра70р
nРОВQдника е несимитрично в '!:очката В.
Ако отрежем половината от този про-
водник и ro разделим на две равни ча-
сти в точката на захранването (макси-
мума на .корема" на тока), получаваме
ДHH отворен дипол (отворен вибратор)
. фиr. '2.
В някои случаи се предпочита упо-
требата на диnоли с дължина л (фнr. 3),
Ради"О и те.левusuя, КН. 4-----1963
, I
" !
и'... 1
" I
' '1
и'.... ..j
А
Фиr. З. ТОК и напрежение в целовълнов
вибратор
ПО стойност, 'Iъй като радиовълните се
разпространяват в проводниците с по-
малка скорост. Скъсяването на дипола в
сравнение с по-rоре пресметнатото е
578% (фиr. 4).
Или:
141
L == ------Т-' .
,Д н m е ни
8ЪПРОСИ ОТ АНТЕННАТА ТЕХНИКА
-л
където l. е дъ.'1жинаrа иа 2 дйпо.'13 R
..м, а f е честотата на преда ватеЛfl в
Мхц. Пресметнат с тази форМула, ,Ha
шият дипол за 300 Мхц вече ияма да
има дължина 50 см. а 47 см.
Но и това пресмятане не е съвсем
точно, тъй като д:ьлжинаtа на дипола
зависн н от дебелината на употребеанте
тръбн за направа на дипола. Ето защо
при по-точнн пресмятания се I1репо
1.
ръчва използуване на отношениеТОli"
където d е диаметърът иа тръбите. В
L:
.
Ф"r. 4. СlO,СЯ8ане Н2 ДНПО.'"
такъв случай дължината на ДИПOJlа сс
определя по кривите на фнr. 5. Да обяс
ним ползуването на кривите с един
пример:
Дадена е носещата честота иа преда-
вател 183 Мхц (Соф. телев. център, VlI
. канал по OIR) и днаметър иа тръбите
(пръчките) d == 1 САЕ.
. л
Дължината на 2 дипола определяме
по фиt. 5, като най напред пресметнем
дължината на ВЪ.шата:
300
),:..с= 183 == 1,65 м == 165 С.М. Още
по-добре е да се пресмята не за HOCC
щата честота, а. за средната честота на
канала
-л 165
d C 165
Пресечната точка с ropHaTa крива на
фнrурата дава фактор на скъсява не :
V == 0,968.
Пресечната точка с долната крива на
фиrурата определя входното съпротив
леиие на дипола, което е също една
MHqro важна величина. В случая BXOk
ното съпротивление на дипола е:
Ro =- 57,8 ом.
Върху диаrрамата на фиr. 4 е даден и
пример за 192 Мхц (Лfd == 156 см).
Входно съпротивление
Важна веЛИЧина за един дипол е Hero-
BOto съпротивление на иЗл'Ъчване. Тази
величина е характерна за предавател-
иите диполи и представлява еквивалент-
но съпротивление, което, ако се включи
към точките на захранване, ще ко"""-
мира същата активна мощнос'" '
един ДИПОЛ излъчва и про!"""
. . 4
. L I : c РеФ-7С'/1mа v; 7fJ L б.iН
I Фu,'r.'770)l /70 . Н+ t, +..-. л L .
C !\ . l[!7. . i1(JI1t> Vt J ,1::" Т T 'T T1=t /.jUjJC'Kтa 57c +
йХoi}/10 C17f? ur;"'t . 1.. r . '...L
'о 1тJt/ОЛС/1uе . ' + ! \ ... ,. ;.;" ...... . i' .,.
095 7t =;. ; Чd.' ,. t .. . t. ! . , I ' . + i +
СУО б5 ; = &ЩF i j : ' Сk }I Щt t
' +"' r'.",,' , t- . '1 t7-"" t I. . ! 1 7.T
085 50 " ' : , I : +- 1 " Т . 1. .... i 7 . " I ! ' l l' ,
, =r..\ i l t. ;t... tJ t; y! ш + jш.l t ;1 i
==+==+ ; tt 7r r= ' : ' :' .+. I ; 1
адО 55 =r=l j.+t i; ' j;F, . . . .I T. . . I .f . I I '
7O tU. j ftli, tf. t ;:
2 J 4 5 IJ tJ /02 :JJ;; ] 4 5;; с3 /OJ 2 J 4 j
,л,.
/(/
Фи,.. .5. Определяш! Д'ЬJlЖИIJSТВ па ПО.llу"'ЬJI110В....ВибраТорВ
При добре съ[ласувана ДЪЛЖИна на
приемния ДИПОЛ с дължината на прнема .
ната вълна той има входно съпротнвле.
ние, "оето е равно на сумата от съпро
тивленнето на нзлъчвапе R uзл н заrуб 20
ното съпротивление на дипола J<.зaz' За
[' L R изп RЗОi!
r l
I t J I
Ro = 60 70 оно
ФЮ'. [" Заместваща схема
L
I
t
I
!
I
I r "l)
,.е, "'" Z4{) '/?aO Ш,:;l
Фиr. 7. Затворен (шдеiiф) I!Вбра"IОр
[убиото съпротивление изразява заrуби
от омично съпротивление н др., които
превръщат една част от енер[ията, ИII
дуктирана!в дипола, в топлина. Заrуб
ното съпротивленне R ЗQ2 е твърде мал"о
в сравнение със съпротивлението на из
лъчване R nзл , затова може да се пре
иебреrне, така че входното съпротивле .
нне е равно на съпротивленнето на из
lJъЧване (Rо Ruзл), Теоретически BXOД
ното съпротивление на един отворен ди
под от безкрайно тънък проводник е
13 О.!!. На фиr. 6 е показана заместваща
схема на едии отворен дипол, който
. R uал и Raaz има и разпредеJIен
- С н ЮЩУКТИВlIОСТ L.
02
d,
!IJ V Р4 [7 1/ / //
! V k v ' v
/0 /
/V 7 1/ /' 7/
I '! / 7 / ./' V
/ V/ " /"
/ / /7 7 п={j' ""
I
/ r/ V 7 .... ...........
v v i..-' ".. ""'"
V l.-- ....... -----
,,- ......... v [;;;о !,....
1.......
:: :..--- ."..
п:::4
...
.... ...... i---.....
.... r-.... ,.....
...... r-......... ....... .... t--.. 'to.....J
....... ....... ...... ..... .......
* ' ,...... t'-..
.....
, ":> r-... 2
S
I ........ ....... 02
/0
д
6
4
J
2
1,5
1.0
О,д
0,6
0,4
аз
42
а/.5
а!О/
Фвr. 8. ОпредеЛRне на
входното СЪПРОТИВ.IIеШiе
2 J 4 5 6' tJ /0
20
Ако паралелно на отворения дипол сс
свърже още един елемент с дължина
л
2 ,отвореният дипол се превръща
в затвор н (шлейф-внбратор, ф,иr. 7).
Излъчваната мощност от един отворен
Dнбратор, употребен като предавателна
антена. е:
Във всеки елемент на затворения Еиб-
ратор ще тече половината от тока "
затова при еднакиа излъчвана мошност
за j(В3Ta вида вибраторн може да се
напнше :
1 2
Ro/2 Ro' (2)'
откъдето се пресмята, че R' " 4Ro.
roвa Зllачи, че затвореният вибратор
Р == Ro J2
Ра д ио u. тt(.Ilf6UЗUЯ. КН. 4 1963
има четири пъти по.fОJlJIМО съпротивле-
ние (отношение n 4) от отворения,
или кръrло 290 ом. На практика BXOД
ното съпротнвление има стоЙност
240 + 280 ОМ.
Интересио е да се отбележи, че раз
стоянието 8 между двата паралелно
свързани еllзмента не ВJшяе върху BXOД
ното съпротивление. Това обаче е така
само при тръби с едиакъв диаметър.
Ако диаметрите на паралелно свърза
ните елемеnти не са еднакви, разстоя
нието 8 влияе съществеио въ рху стой
постта на ВХОдното съпротивление. На
фнr. 8 са дадени срynа прави, по които
може да се определи с колко се покачва
входното съпротивление на шлеЙф БИ
братора при различин сечения на еле
ментите в сравнение с отворен вибратор
R'o
(оrношение п , ).
Отношението n за вибратор, съставен
от три елемента, простраиствено разпо
ложени в триъrълник (фиr. 9), е 9, He
\ cl d.> y ,"::....
\ УЩ /
П=9 1 r ,. 6ЗОомо
ФИr. 9, Ви6рдтор QТ 1pSJ едемента}
зависимо от разстоянието 8. При еднакви
сечения на елементнте, разположени
обаче в една rавнина, разстоянието S
отново иrрае роля. В такива слу'ши,
както и в случаите на свързване нд
три елемента с раЗJШЧНИ сечения (cpeд
ният елемент, който се захранва, с диа
метър d!, а двата крайни с а 2 ), BXOДHO
то съпротивление се определя по фиr. 10.
Досеrа разrледахме случан на шлеЙф
l!и6ратори, съставени от три елемента,
при които се захранва (респ. се 01веж
да енерrня) от средния вибратор. Слу
чаите, прн които се захранва един от
страничните елементи, са разrледани с
три1примера иа фиr. 11.
Дължината иа един затворен ДИПОJ/,
съставен от два или три елемента, се
определя СЪЩО както дължината на OT
Борения днпол. Определената дължина Е
се отнася до най отдалечените точки,
ако се касае 8а cr'ЬHaT (шлейф) дипол
(фиr. 7). Разстоянието 8 при';:двоен ди
л
ПOJ! (фиr. 7) трябва да бъдем', а при
троен дипол разстоянието между двата
крайни елемента 28 не бива да излиза
л л
от rраницяте 2() -+- 31)'
Ако желаем диполът на фl1r. 7 да
бъде широколентов, ToraBa d трябва да
бъде по-rолямо от 10 мм, а 8 може да
л
се намали Itow.
Разrледанйте диполи са почти paвHO
стойни по отношение на енерrията, която
доставят на приемиика. (Те имат еднаква
сила на ПOJ!ето).
Радио и телевШJUЯ. КН. 4;,.....1963
1
// / " H-=
/ ;/--1
'J/I / jd:::
\\7 I i // I 1 *.rU
/V L V ' II
V / v/ I (1::15/"'- v-JТfll
/ I LJ L
/ ,// /(/п V \ I .
/V .....V .,.,....--"'--l.. ./? """',1
/' v {J:;f .........
./ f""" I ......"""
/
...............I----"
Т----t---- r-- /? чУ
........
r-------....
i""-----
d 1
tr,
J.O
4,1l
3.0
2.0
[}
{{J
0.8
...............
Л:;fО
л::g
0.6
0.5
0,4
I ,
л::t}
.................
О,З
...... ..........
0.2
J;"
..
с;
..
2
1.....
"'::i
I
I !
I
I I ,,' I
3 4- .5 5 {j 1(]
15 2(}
: ,
:
I
:
I
i
!
i
J
I
....................
,......
I s
З(J Nl 51} d 2
Фиr, 10. Определяие lIа входиото съпротимение
при захраllване иа срединя e.QeMeHT
:
о)
.J=5d,
@
П s'7 f f ,q, J70OМO
45 aJ
Фиr. 11. Захранване иа един. от Сfр8НИЧIIИ"fе
е...1ементи
с}
'-J
\I'
{i i; :.\, .
'
&
п= 7,3
s =50; ; d Z =0;
475 ОМО
'(,
,
,
....
':J
'-J
....
I] .9,6'.71 R., 66'400МО
S=5d,,. =2d,
())
Бе:.! думи
119
Ра,! lA ofJ е Ц о 1-( W7.,U
. ......,..., ...."
приrАЖДАНЕ НА &АТЕРИЙНИSl РАДИОПРИЕМНИК ЗА МРЕЖОВО ЗАХРАНВАНЕ
Все още се срещат батерийни прием-
нипи, които се нуждаят от преработ
ване и ПРliспособяване на мрежово за.
хранване. Предлаrаният метод за такова
преработваие има известни преи."уще-
ства. При Hero се иZ;zолзуват батериЙ-
ните лампи в комбинапия с лампи за
мрежово захранване, като се универса-
,шзира тяхната замяна евентуално
изrоряла батерийна лампа може да
бъде заменена и с нова батерийна лампа,
и с мрежова.
Най-често в батерийните прие".JI!ИЦИ
изrаря крайната лампа. Прн този метод
крайната лампа със своя емисионен TOI(
захранва отоплението на останалите ба
терийни лампи и едновременно с това
изпълнява нормално своите Фушщни на
краен усилвател.
Батерийните приемниuи са с малка
изходна мощност, а при приrаждането
им за мрежово захранване, lCьдето не
се държи cMerua за ИI<ономичността на
прнемника, се налма необходимостта от
Увеличаване изходната мощност на
Jlриемника. Този начин на промяна на
захранването заДОВOJIЯВа и това ИЗИСI(-
ване.
Изrорялата Iфайна лампа, l(aKTO се
вижда от схемата, е заменена с UBL21.
I.лавното съображение, наложено от кон-
кретния 'случай за избирането на тази
Jшмпа, е нейният rолям емисионен ток.
Емисионният ток, отведен от катода на
UBL21, подходящо филтриран, се из-
ползува за отопление на ба rерИЙНИте
лампи, Почти винаrи може да се на-
прави комбинация чрез посJiедоватеJJНО
и паралелно свързване на отопленията
T i lp
U!Jl21 .. j(J/i,j 1[1J
Л j(
I? ЛflD
Il Др.
T }(J'JU'M l "'
I
1 1
последователно с DCHll с ОТОПJlИтеJJеn
ток 75 да:За да получим необходимото
ПРfJJ:напрежение за крайната лампа
t.JBL21 , пос. едователно на отопленията
е свързано съпротивление J40 о.м. В
случай че отопленията на батерийните
лампи консумират MHoro по малко от
емисионния ток на лампата UBL21, те
се шунтират. Изчисляването на шунта
не е трудно.
За изправител за анодното напреже
ние може да се използува какъвто и да
е тип лампов или сух изправител. Отоп-
лението на UBL21 се свързва през
подходящи съпротивления RlO и RIi
към мрежата.
Методът е особено подходящ за мре-
жово захранване на портативните прием-
ници, тъй катО те имат съвсем малка
изходиа мощност и неиздържани в аку-
етическо отношение високоrоворители.
При тях изправителят за използуване
на приемника при домашни условия
(нличие на силова мрежа) представлява
еадно ПЪЛНО крайно стъпало с ВИСОI<О-
rоворитед, който може да задоводи
изискванията ни.
Вкдючването на портатнвния прием-
ник става с комутираща доза, която
дава връзките към изправителя и из-
ключва батерийното захранване. Таl(авз
доза е употребена в съвеТСI<ИЯ порта
тивен приемнНI( . Турист. .
инж. М. Куцев
Трансформатори, високоrО80ритепи и бобини
В радиопа "Sakta"
Означение
Сърцевина
в схемата
на батерийните лампи, които участвуват
в сХемата на приемника, с цел отопли-
телният TOI( на вериrата да не надми-
нава емисионния ток на UBL21. За на-
шия сдучай DAFll е свързана пара-
лелно с DFll, като общият TOI( за па-
ралелната връзка е 75 .ма. Така полу-
чената rрупа от две ламrщ е свързана
Брой на навивките
Проводник
Съпротинаение
за постоянен ток
( о.м)
Тр 1 Н!-Оl 515 пал 0,35 11,6
OI-К] 80 пэл 0,35 2
HIl-ОП 80 пэл 0,35 2,1
ОП-КН 515 ПЭЛ 0,35 13,4
нш-кш 1200 пэ.rI 0,23 90
Н IV К 1'/ 34 ПЭЛ 0.8 0.25
Тр 2 I НI-OI 650 пэл 0,15 80
I Оl-Ю 2250 пэл 0.15 240
HII-КII 80 ПЭЛ 0.64 0,5
ДР I н-о 3200 ПЭЛ 0.15 285
О-К 100 ПЭЛ 0,15 10,3
ЭДf-1 I 1.2 1600+ 1600 пэп 0,14 270
I :3-4 1600+ 1600 ПЭЛ 0,14 270
5fД-l I 61 ПЭЛ 0,16 3,6
J r Д -9 6З' ПЭЛ 0,12 5;5
1.
120 PafJu.o' Ju:пемвшшя,. кн. 4---19б{J
I .
Означение I Брой на ИНДУКТИВ- Съпро.тивле
1 1, Сърцевина Вид намотка Проводник ние за по
в схемата j I навивките ... .. . .I CT :) стояиен ток
i (о.и)
['I 1 печатна I
L1 2 ..
[1 3 однос. оЙна I 70 пэл 0.1
L1 4 . ал- .М б ПМ 1,0
.1-1 5 1,5 пэл 0,25
LI 6 5 Пlv1 1,0
L1 1' Ф;100 секционир. н i 14+ 13+ 1:5 3хПЭВ-20,06 18 1.5
[1 8 ф-100 14+ 1:3+ 13 3ХПЭВ.2 0,06 18 1,5
L9 о.днослоЙна I 80 пэл 0,1
L 10 Ф.IОО 15 ПЭЛО,25 2,15
LII 45 пэл 0,1
L I2 ф-100 . 17 пэл 0,25 2,7
L 1з ф-600 секционир. 2Xl80 ПЭВ.2 0,08 1100 3"
L\( 3Х41 3Х ПЭВ-2 0,06 .)
205 4
L 15 Ф.600 3х40 3хПЭВ-20,06 193 4
L" Ф.600 Зх94 ЗхПЭВ-2 0,06 990 10
LI7 Ф.600 3Х450 ПЭВ-2 0,08 16200 145
L I8 3Х 167 ПЭВ-2 0,09 3400 23
L I9 ф-600 3Xl57 ПЭВ-2 0,09 2900 20
(отв. от 461 в) 1,4
[ 2О ф-IОО однос.l0ЙН.а 11 ПЭJl 0,25
121 7,5 пэл 0,1
[ 22 Ф.IOО 16 пэл 0,25 2,2
L 2З 11 пэл 0,1
Т I
2 3 4- ::; 6
1.2.\ ф.(ilЩ ССIЩIЮIIII[J. 2Х42 . ПЭВ.2 0.09 107 3.5
1 25 12 ПЭВ-2 0.1
1-26 ф.(j()U 2Х90 ПЭ8.2-0.09 440 6.5
1'21 18 I1ЭВ-2.0 I
L 2 8 ф.6f!tl. ;JXl): 3ХПЭВ-20.0С 880 10
1'29 2.5 flЭ'IШО 0.1
I. зо ф.600 3:;<98 3хПЭБ.20.06 975 11
I' З1 ф-6UО .. 3х67 3хПЭВ.2 0,06 488 7
1.32 ф-lОО однОс.l0Йна 37 пэл 0.1 12,Cj 2
1.33 Ф.100 37 пэл 0.1 12.9 2
1.34 Ф.IОО 27.5 ПЭВ.2 0.12 6,2
LЗ4 J 1 ПЭВ.2 0.12
'.35 Ф.IUО 35.5 ПЭВ.2 0,1 12,2 2
L З6 6,5 ПЭI:\-20.1
1'31 Ф.IОО 2X15 ПЭВ-20.14 11,9 I
1.38 Ф ЫЮ СсЮШОНIJD 3Х67 ЗхПЭI:\-20.о6 488 7
1.39 Ф.(jtlll Зхб7 ЗхПЭБ.20,06 488 7
LIO . I 'ОДНОС:ЮЙllа 38 пэл 0,12
Схемата па r: 1 ДИО.'l8Тn .Sak1n" БlIЖ1е в КИ. 2'1963 1<_ нз СШ-IСЗIlНеТD
. . r
"',.,:. :;, , :: ::.:: : ::..,
. .\\I_(l III", I'JY
.0' ,\' Щ\I \I"t'lн,,1'
"H""" 'H""",,,J'\\'ltt.I"I"''''''\.
.> 'II',\\\\
.
l(ъv.пинr .
1 1
".#/ e-#4"J OR.vzy ;о е МОН УУ1 .(.,1
-11.50
KDM oиo{JlJme Rl ..
ЗК
л,.1- lLJб
R//,J .
V JK \
I [ 2' \
' i ЗОО
'е I I I
R,..2 .............
1!ОО/1
Поради силно наrpяване от ЕL3б.
кабелмасата ьърху високоволтовата Ha
мотка на редовия трансформатор във
nFavorlt" (фиr. 1) често се стопява и
изтича. Оrолената намотка лесно се
пробива. За предпазване от такава по
вреда сс препоръчва монтираието на
ОБмянq'нq
опит
КВК ДВ Иlраlввме пnексиrnвс
За външно оформление на рациоапа
раrури, монтажни плочки, скали и др.
в радиолюбителската. практика се из
ползува често плексиrлас, които се из-
рязва с реэбарско триоиче. Мнorо п<r
бързо и по точно е рязаието с но)Кици
след добро и равномерно наrряване от раз
стояние на открит котлон. Плексиrласът
се реже лесно с ножици след като е OMeK
нал достатъчно. Детайлите не се IrYKaT при
рязаието и е излишна допълнителиата об-
работка с пила. Така се режат и друrи тер-
мопластични маси, като напро ПОJiИСТИРОЛ.
122
Замяна на намотката З8 високо напрежение в ре.ови.
траисформатор на "Favorlt"
топлинен екран от азбест между ЕL3б
и редовия трансформатор. .
Намотката за високо напрежение се
заменя по следния начин: шасито на
телевизора се демонтира ОТ кутията.
Освобождават се клиновете, които под
държат трансформатора, и се отпояват
И3ВОДНИТ,е МУ' краища, като се започне
от онзи изиод на намотката за високо
напрежение, 'коЙТо' води към точка б
(фнr. '2). Точна б се намира на задната
/lнoiJ НО ёl1СRЩUI!JО
(I!JОСI!JОМ/ ломпа
д
1128 ДО1м
1123' Ш!IJi
c,i. 'I2Шм
Л/ О Е!/81 _. ..c/20
'Т'во
t Лf1"1!!J80
j: ВUCOlroffол. 15I
ШПjlО!IJ' 1 1
' тел
' fff r ч
,,'с.... j
. -етинаксова монтажна плочка, на която
е Мl;lНтиран преВIOIЮчвателят за ширииа
I!a картината. Сеrз се отпояват иэводи
, 7, 8 и 9, т. е. включително и на
намотката с ниско lIаf!Pежение с изводи
към диодите, наричана от фирмата
.първична". Тези изводи се намират иа
Как да поправим повредена
.дъпrосвиреща rрамОфонна
пnоча
Надраскани дълrосвирещн плочи, при
които сапфирът не може да продължи
и се връща в едии и същи канал, MoraT
да се ремонтират, като се каrше капка
CT€apHH върху повреденото място и се
притисие, докато е още мек, така че да
се образува тънка коричка.
При просвирването на плочата сапфll"
рената иrла намира сама правилния Ka
нал и просвирва плочата докрай. След
ре..1\ЮНlа плочата може да служи още
rодини :наред
страничната плочка. Спед O'1'iIояването
може да се освободи rетннаксовият
клин на тазн ппочка. За да се разrлоби
феритната сърцевина, трябва да се
ОТБият rайките на алуминиевите болтове,
които стяrат ферита. Болтовете не {'
необходнмо ДII се вадят. Чрез обр-ьща.
не на страничната плочка HaI"Ope,
двете половини на феритиата сърцевина
се освобождават. Cera може да се за.
мени самата намотка за иисоко наареже
Кьи /енеlJllJ.lIuлинi!bр
..........
04'/47
tIIK
н,-в
1.D'"
\ /
.}
,5! '"
'-
I
......J
I
,
. . .
ние, като старата намотка се иэтеrли
внимателно от основната (пп:: рвична")
нзмотка.
Спойките трябва да се правят с добре
нзrорещен поялиик, а изводиите краища
да се номерират.
Микропояпник
Често се налаrа да запойваме съвсем
дребни детайли. При работа с транзи
стори, KoraTO не разползrаме със спе
циален поялник, също можем да при
способим обикиовения поялник. За
тази цел върху добре почистената човка
на обикновения поялник намотаваме
3--4 навивки медна тел с диаметър
около 1 мм и оставяме да стърчи lIар
че с дължина около 1 см. Получената
по този начин фина човка заостряме,
сплескваме малко и калз1!дисваме. Ми
КРОПОЯJ.lникът е rOTOB. С Hero MoraT да
ее иsвършватнай-фините спойки.
Радио и темвШlЦ КН. 4---1968
УСИЛВАТЕЛ ЗА rРАМОФ6к и ,МАrНЕТОФОН
Любителите на записн в MHoro CJJyчан 1
имат такива изисквания към качество-
то на възпроизвеждане, които не '
MoraT да се задоволят с един радио-
прн мник от средна класа, а още по-
малко от усилвателя на самия мзrнето-
фон. Освей това радиоприемниците не
са оразмеренп акустически за продължи-
телно възпроизвеждане с roляма мощ-
ност ПОРадн тези причини не te пред-
вижда и изключване на стъпалата,
които не участвуват във възпроизвежда-
нето на записн.
от друrа страна, построяваието на
двуканален с есителен уснпвател не
винаrи отrоваря на финансовите н тех-
IЩЧески възможности на радиолюбителя.
Описаният усилвател (по Funkschau,
22/ 962) е предназначеи за радиолюбн-
телн с по-оrраничени възможиостн. По
качествени показатели обаче той съпер-
вичн на MHoro усилватели с по-сложнн
схемн, а особено на тези от по-стар тип.
Технически данни
Изходна мощност: 8 вт на 6 ом
Честотен обхват: 10730 ООО хц
Клирфактор (1 ООО хц): при 8 вт
3,58/8; при 7 вт 1,20;"
Чувсmителност: 700 .ив за 8 вт
Реryлация на тона: ПОВднraне на
баси; повднrане н снижение на височини
Фактор на лемпфане: 25
Схема: Основният принцип на ра-
бота, върху който е построена схемата.
е показан на фиr. 1. Тазн основна схема
I
I
Т [2
.l.
Фиr. 1. Основен принцнп, на коilто е построена
схемата
не е нова. Тя е употребена за първи
път преди около 13 rодини в анrлийския
приемник .Ferguson 3UO". Противотакто.
вото крайно стъпало е изпъпНfНО с
лампн Л 2 и Лз. Променливото напреже-
нне от предусилвателното стъпало се
подава само на управляващата решетка
на Л 2 , а управляващата решетка на
Л З е дадена чрез кондензатора С 1
на маса (стъпало със заземена решетка).
Двете лампи имат общо катоцно съпро-
тивление R 1 . Променливият аноден ток
на Л 2 предизвиква на краищата на RI
спад на напрежение, който модулира Л з .
СЪПРОЩВ.1енпето R 2 слуЖи само за по-
ставяне на решетка1'З в правотоков
режим.
Връзката между предусилвателната
лампа Л. и крайното стъпало е rаJ1вани"
.l?(liJиo и :те 4UДЦЯ" "Н. 4-;--: 9.БЗ
чес а ацодът .на Л 1 е свързан ди
ректно с решетката НЗ- Л 2 . Заслонът на
Лi' е свързан през оби.ча ната, фил
тражиа rрупа R'3 С 2 иа . катодния по
тенциал на крайното стъпало.
С тази проста връзка, освен rоляма
честотна независимост, се постиrа и
следното: ако при променн в захранва
щото напрежение или по друrи причини
токът през R 1 се измени, в същата CTe
пен се изменя н напрежението на за-
слона на Л]. Това'от своя страна на-
малява анодНия ток на Л 1 , а следова
телно и спада върху товара R4' което
е равносилно на промяна на преднапреже-
нието на двете крайни лампн. При това
решетъчното предиапрежение се про
меня в такава посока, че се противо-
поставя на първоначалното изменени..
на катодния ток. .
Този начин на стабилизнране не само
влияе на кач ствените показатели на
УСИJ1ватедя, но създава предпоставки за
премахван на фИllтр ажния дро€ел в за-
хранването. РазбllI/а се, това е възможно
не само заради стабилн:!иращата схема, а
изобщо затова, защото е употребено
противотактно краЙ1l0 стъпало.
Въпроси иа оразмеряваието
При определяне на елементнте н иа
иапреженията трябва да се изхожда от
необходнмостта Л ,1Ia получи достатъчно
високо анодно н решетъчно напрежение,
за да може да разколебае крайното стъ-
пало без изкривявания. Катодите на
крайното стъпало е. неоБХОДIIМО да се
повднrнат на потенциала на заслона на
Л l' Необходимият за това спад на Ha
нреженне ВЪР:j!;У' 'Rz се създава за
сметка на ЗНОJlВРJО напрежение на край-
ните лампи. За Аа може крайното стъ-
пало да развие пъпвата си мощност, е
необходимо следователно по-rолямо за-
хранващо напрежение.
За ла не се стиrие до необичайно
оразмеряване на захранващата rрупа, е
необходимо да се потърси решение за
,... ..
, '
! i
, >
r "'.....
;...'
\
'.1'
. i
. .
;.,
.
11
!. '
.'
възможно по-малък аноден потенциал
на Л 1 . При {ова трябва да се има пред
БИл. че за разколебаване на крайното
стъпало е необходимо двойно по rолямо
промеиливо напрежение, отколкото само
за една крайна лампа, тъй като про-
менливото напрежение на катодното :
EFBIJ4/EF05! Н9"
-Jlfld +.1106
50к
ФНr. 2. Схе:>1И при IВ:\1ерВ'1не с Л['\1110k]
НОЛПlер и КЛИРфЗl<тор"ер
Таблица за стоЙностите на I(дирфактора
. -- . --- -- _. - . -. . - .. .. - .-I
ЕР804 ЕР94 I
I' к б з CK : C С К I без С К - I
! усилв. "",,200 усилв. """ 60 i уси ане 50 усилв. !
I К 1 К 2 Е(, К 2 К 1 I Е(2 I К] i К 2 I
I I ! :
I I .
10 i 6,8 7,2 9
7,2 ! 5,5 I 4,5 5,5
I I
6,7 I 5,4 I 4,5
5.7 ! 4,5 I 4,5
.') 4,4 : 4.5
Изходно про
менливо на-
прежение
(Вх)
15
j 1,4 I 9
i 1,6 I
I 1,1"
I : I
10
3,6
8
5
3
3,2
2,7
2,7
0,8
8
3,4
2,9
3
2,8 !
5,4
1,6
2,6
. 4,6
1,1
2,7
4,5
I
.-н.иС ОЧ СУУ10VY1Нf:i ;( "'
123
.11,
[F8(J4
(ЕftJб/
.II :
llB4
[,
;; Шх
tI{/[O<Il/Hl1
Л.1
аО4
!ЗО5"
1
с:
120п"
r
1/'1
Фиr. 3. ПРИffпипна cxeMl1 мр УСИllвате.nя
7 U и ЗZ
6 (61
.5
3
Z
1
0.9
l1J
0.1
о.Б
0.5
o.
((Х Ц)
t .8/0- 2 3 .
30 60 1z5
ФИr. 4. Чес: 'о_тна хзраJ;:1'ерИСТJJJ;::1
пи; : ; .
l с81 O ' O ll 09 ОС
1 1
Ф lIfJ i 9
ФП1. 5. Чt С'i'О Пlа .Х2ран'з:еристш<а. rюпучен.з от
J eiiC1'RH(.T() fШ RC корРкторв 1I<:з. входа
:! t;.J
J :L f . ".I.o и,
. . ".,щ
/lЗ+Sfi 7 8
Фиr. 1). Крива H I<ЛИРф8l<тора
ПРОТИВJlеиие R 1 е в противиа фаза с иа
прежението на решетката на Л 2 .
Докато в друrи усилватели изборът
на предусилвателна лампа не е критичен,
11 ТОЗИ СllУ'/ЗЙ. може да се упarреби само
ЕР804, респ. Ef;8б.
На таблицата са дадеИII стоilнО<."Тите
на' Ирфаtr.l'Oра 11:, (за втора Харll!ОНИ'l
на) и Kz (трета хармонична), който се
получава при различни изходнн иапре
жения иа лампите ЕР8О4 и ЕР94,. упо
124.
требени като предусилватеп. Hil фflr; 2
са показани схемите на измерването,с
лампов JЮЩМ Р ЛВ И'I{Лирфакторм р К.
I1'ЫlИата. J1)jИНUИJ1llа схема на у qlJlBa-
теля е даJ1,еНR на фиr: 3:' Рerулир нете
на честотната' характеристика ;.С Ш:jави
СИ1lIO. за баси и височини. Необходимите
за това пс фи.чтри. деЙствуват в,линИя
та tia. ОбраТlш',:а nр;Ьэка. На фиr. 4.са
показани честоiпите'характеристики иа
у.сuшiатепя оез.' вклюqВ liщ. на . вТ!ЭРliя'
често:fен ко{>еКl'ОР;. КО lбиiiира с: .по
тенциометъра, за clmllTa, Р, на вХода
(.с.1УХОВО вярна корёJ(ЦИЯ"). Iфивата а'
оп'овари на повдиrнаПI баси 'и височини,
кривата Ь на сиижени височиiш 11
басов корек"fOР lIа пу.qа, КРИВlIта с O
басов кореК1I;)Р на lIy.qa, коректор за
височини на средно положение, и d .
честотна характеристика ва усилватеШ1
с ИЗЮlючеиа обратна връзка.
На фиr. .$ е показана честотната
характеристика, КОЯТО се получава от
деi1СТБllето иа RC коректора иа входа.
На, ТО3И коректор трябва да се обърие
ос{)беио ВНИlllаиие, тъй като той поэво
.qЯУi\ да се I!змеия честотната xapaKTe
рIIСТИка, без да се иамалява обратната
връзка.
Чрез увеличаваие стойиостта на С . и
намаляваие стойността на С" е възмож
ио да се постиrнат още по-добри ре-
зултати, T. . да се усили характери-
стиката »чайка". Това зависи обаче от
употребените високоrО80рители.
Д1>лбоката обратна връзка (18 пъти)
в схемата е причина за поддържаие на
малък клирфактор 1\ за CII.'1HO разш ре
ние на чеС'fОТНИЯ обхват }(ъм ВИСОЧИlfm'е.
За раз.qика от друrи схеми, поради rал.
ваНllческата връзка на предусилвател-
ното ст"Ьпа.qо с крайното, няма друr
Ij{JIJHoA. ФI12
IJООflfИ rJll2
'.Ф"".,7. И:Sходеlt тран фо.l)матор
e f iHT, lюаТQ шi променя фазата, О(;вен
изходиият траНСфQрматор, и условията за
са:м,ОIJЪзбужщще от .въвеждан.ето на ДрД-
б J<3 OTP!-}\l;J.телiIа обратна връзка. са
fЫМ;Jлени. При пълво повдиrане"на басн
и височини обратната връзка все още
остава да действува средно 4 пъти. По-
дълбока 01риuателиа обратна връзка не
е предвидена, само за да се запази д()
ст :rъчно добро УСIшване, за да може с
}(ристална мембрана да се получи пъ,
ната мощност на краЙиото СТЫI ШО.
Въпреки употребата иа сраВИИl'ешlO
прост изходен тр:шсформатор, _ <)1' OT
/Уи/11т]
и сеса ли още
твърдиш, 'Че... :не
ХЪрl<аш ;>
Радио" теМIZl31ZЯ "Н. 4......1963
(ОО
r
ф5'
O
--+ ...1
зо ;- ;;.
/
/
I
//т+
I
ФШ'. S. Шаш 1
рицате.lн;на обратна ВрЪЗkа н ОТ осо-
6еио;:тите па схемата УСИДВOiт(',qят ПО-
пива Hf. Fi качества. На фиr. 6 са да-
ле ш КРI!Вli на К.'lирфаl{тора при подоже-
иие нз 'fеСПJтиите корект()ри на линеЙ-
на '1естотнй характеристика и честота
ма изм рване ] ООО Xlf.
Изходен трансформатор
ИЗХОДIШЯТ трансформатор е навит
върху шil{ет от ламе.1И Ul 24 (външен
размер 72;60) с даини, дадеllИ иа фШ'. 7.
Първичната нзмоткз е обикновена, на-
пита нато лросел със средеи извод, а
вторичната се състон от две еднакви
IIО,1ОВИНИ, свързани пара.'lелно. Епната
от тези ПОJIОВИИIШ се намира под 1IЪР-
вичиата, а npyraTa иад нея. С това
IIpOCTO секциониране се осиrурява че-
стотен обхват 60 -716 ООО хц със запаJ1
7.5 в двата края (без обратна връзка).
j{j lO
..$
'" 8
L:JJ N
I
......
;ZIJ
Фш-. !J. LllucH 2
' . . (иu . '.
jr 1 . l.. за ,'О '. 60' '
8"""
, , 0010 'tI- o 10- .J""
,, 4.J" ЧJ 'f" 'f ЧJ
f t--, ОО 00 ОО О ! I - 11 J
l ' (.! 'B ' @ ЛЗТооко.ri;.' = :; I
" 00 оо С I I з- Э'
. {J,\.. r о . ,тс. I 0<' !::
I "..1 1 у' о (!, L ...
= l Ф 1 1,: о::"Ir -... t3' ! ., :..
r + . .........
... r т 1" IQ 5>
t. .1" J . , з "
t
фиr. 10. Шаси 3
КOIIС1РУJ{цt я
На. фИ/'. &, 9 и Ю са дадени "OH
СТРУНТНШ/IIте размери н е показано сrъ
ването на llIаситата. Сrлобяването и
моитажът личат от фиrурата в заr.rIашшта.
ннж. ЗДР. НИКОЛОВ
инж. АЛ. r АНЧЕВ
За прецизно и б'Орзо настройване на радиоелектроюш апаратура
все 1Ю--ШИРОКО се внедряват .IItеmоди, КПЩIlО позволяват иепосредствено
наблюдение на а.мпЛllтуд/Ш 'leстотнuте xapaKlliepucmuKll. В СЛУ'щитс,
1(ozamo се 11рави с'OZласуване .1се;.l/Cду 1iЯКОЛICО 'tесmoтнозавИСИ.lltll 'te
тириполюсници, с цел да се 1l0ЛУ'lи ;.l/Cеланд резулта1iт1Ш a.llt1l.llUmyiJ
/ш'tеСiпотна характеристика, каквито са и .IIt'f каналите 1Ш теЛl!ви
аИОНfI,ите прие.lltници, този начин приктurteсlCИ е единствено в'hзмо;нсен.
Тук се излаzа схе.1шта с ycritponcтeomo на вобелzенерцтор за
настройване .II1't канал на телевuзионли прие.шшци. С този zeHEpamop
.IIOZatll да се допастройват разстроени теЛl!визиори, да се настройват
нови. Позволява nilc11lponeaнemo на отiJелни pe;.l/CelCmopи или про-
"УСlCателни Кp'hzове, 'щита 'lестоmни харан:терllстики не излизат
llЗ6'hН обхвата .II1j!. Този zeHepamop J.Ю;.l/Cе да се 1lOCmpOll от всеки
квалu,фициран радиолюбител. НеобходИJ.щте .uаmерllUЛИ се 1Ш.lll/lраm
на пазара.
Принципна схема. Вобеженераторът
представлява честотно модулиран reHe
ратор С MHoro rО,1ЯМ коефициент на
модулация. Модулиращото напрежение
е нискочестотно с трuоиообразна И,1И
синусоидална форМа. Най често за MOДY
лация сс използува мрежово напреженне.
[ецерато'рЪТ е изпълнен С лампата
Л t (ЕР80) фиr. 1. Катадът, управля
. Paduo'u телевизия, IЩ. 4 i9б3
l
ващата и eKpilllllaTa решсТlШ образуват
кйпацитивен ТРИТОЧIЮП reHepaTop със
ззземен катод; Връзката между reHe
ратора и товара (товарът е в анодната
вериrа) е електронна, което осиrурява
независимост на rенераторння режим
от товара. Режимът е подбран критичен,
което заЩl!щава схемата от паразнтна
амплитудна модулация при rолеми де-
7.,
1(/
Точките А и В в крой!;ата на фи!". 10
са общи заземителпи ТОЧКИ, ПОl<азани и
в принципната СХБШ 113 фиr. 3. Те ш
ТОЧI{И пе бива ,1;1 ПРЩIСНЯТ leCTaTa СИ
върху шасито.
"
Ра '1 и о (,,( з.ч 'е fJ 13 ан е
ВО6ЕлrЕНЕРАТОР 27 5 МХЦ
ввации (независимост на амплитудата
ОТ честотата). За контролиране на и:i
ходното ниво, B't напреженис прсз удво-
итеJ1Я иа напрежение, ИЗПЪ. нен с дио-
дитс ДI И Д2. се подава към индикатора
Ин. liивото може 'ла се реrУJ1ира ДО
необходимата стойност 1,.5 в (на НJ1емитс
на индикатора) с потеНШlOметъра П j .
От авода иа лампата вч напрежение сс
отвеЖда към стъпаJIНИЯ атенюатор. По-
неже радиолюбнтеJlЯТ обикновено ИЯМ3
възможност да се снабдн с преВКJJЮf(
ваем атенюатор за тази честота. пред
видени са четпри отделни изхода. На-
преженията са избрани така, че позво-
ЮJВат настройкз на чувствитеJ1ността му.
Максималното ннво е избрано доста.
тъчно високо (50 .1и),:;!а да позволява
настройване на четириполюсници с MaJ1Ka
'1увствитеJ1НОСТ.
Вобулацията се IIостиrа чрез изменя-
не па кръrовата индуктивност. Бобината
е навита върху феритно сърце, поста
вено във външно маrнитно поле. При
Изменяв;е на маrнитното поле, се
125
9f1l1.rxМи R...tr ... 75 11М
.'ш ",f t{J ",8 2 ",в ИО !11(!J
н Йn : . = 1 I;O iii t .i80 t/'2(; --:
27 ' 1j"=: :C':L.. ,:...J...c:::::'f-- :
IfJ() . . :J1/10 IJ" Jj
t ..1,. t ..
I
I
I?, -10 к
с, lО{IO
r- ....
I
щ
JЗ"
изменя пермеабнлитетът на ферита, а
следователно и стойността на кръrовата
индуктивност. Ако се използуват фе-
рнтни сърпа за .iltч филтри на теле
визора, без особенн затруднения се
постиrадвукратио изменяне на кръ.rовата
иидуктивност. Това измеияне се осъще
ствява като феритъ.т се постави между
полюсите на електромаrнит. Средната
честота се реrулира, като се изменя
постоянната съставна на преминаващия
през електромаrнита ток, чрез потенtxио
Iетъра R2' а девиацията --т- като се
изменя променливата съставна на тока,
чрез потенцнометъра' R3. ПО такъв
начин с потенциометрите R 2 и R3 се
подбират желаните честота и честотна
девиация.
За описване на нулевата линия и за
нзбяrване раздвояването на наблюда
ваната амплитудно-честотна характе-
ристнка, вследствие хистерезиса на
електромаrннта, по време на обратния
ход rенерациите се прекъсват. За целта
към управляващата рещетка на reHe-
ратора се подвежда променливо напре-
жение с rоляма амплитуда, дефазирано
на 900 по отнощение на вобулиращия
ток. Положнтелната полувълна на това
напрежение се щунтира от диода Дв и
rенераторът работи в нормален режим,
а отрицателната прекъсва rенерациите
(запущвалампата), Поради rолямата
стойност на напрежението, rенераторът
е запущен почти през цялото време на
отрицателната полувълна.
Съпротивлението на електромаrнита
има почтн чисто индуктивен характер.
3а да се осиryрят необходимите фазови
съотнощения между вобулиращия ток
и запущващото напрежение, е необхо-
дима малка фазова корекция, която се
постиrа с кондензатора С 1 "_ Необходи-
'
I
f фнj{j
=:: с,
ИзхоiJ
NOplfl!
1/'1
11."//'1
,. ,
1
Фиr. 1. Прпиципив схеъш иа внбе.1rеиера'l'ОрВ
мата фаза на отклонителното напреже
нне (за осцилоrрафа), което трябва да
бъде сннфазно с вобулиращия ток, се
наrласява с предвидения за fцелта де-
фазатор, изпълнен с кондензатор С 2 н
реостат R4'
3а определяне на наблюдаваната върху
осилоrрафа честотна лента е предвиден
допълнителен reHepaTop' за 1 МХЦ,
изпълнен на лампата Л 2 (ЕР80). Често-
тата на тозн reHepaтop трябва да бъде
високо стабилна, затова е желателно
той да бъде кварnов. Поради трудността
да се набавят кварцови "ристали, в
схемата е предвиден обикновен три-
точков reHepaTop, изпълнен със CTa
билни елементи. Връзката с товара е
електронна, което попишава стабилност-
та на честотата. Анодният кръr на
лампата е настроен на 'leCTOTa 10 МХЦ.
От хармоницнте на анодния ток се
отделят ванодиата вериrа силнн коле.-
бания с честота 10 МХЦ и сравнително
MHoro по-слаби колебания с честота
1 МХЦ.
ВобулираНИflТ сиrнал и сиrналът с
честота 1 МХЦ нЮМхц се смесват
в хептодиата част на Л 3 (ЕСНl). В ре-
зултат на интерференnията, в анодната
вериrа се отделят ннскочостотни сиr-
нали в момента, KoraTo вобулираното
напрежение има честота, равна на някои
от хармоннците на 1 МХЦ и 10 МХЦ.
При това хармониците на 1 МХЦ ще
имат по-малка амплитуда от тези на 10
МХЦ. дрyrи комбинационни честоти не
се отделят ванодиата BepHra, тъй като
тя пропуска само сиrнали с ниска че-
стота. Така полученнте сиrнали (марки)
се усилват от триодната част на ЕСН81
н след това се смесват със сиrнала на
на6людаваната амплитудно . честотна
характернстика. ,Височи ата на марките
12 . /0 ню:."
L э . 'БО НЮс"
4, . 2 мкт
2006
:l
,]
П80
1011
47000
Хи/lJJтffЛ
" "
З3к
I
I fI}"
о;з
в схемата се реrулира с предвидения
потенцнометър R5'
Вобелrенераторът може да се изпъЛни
н без смеснтелната лампа Л 3 ' Необхо-
дюште честотни марки MoraT да се
получат направо, смесени със сиrнала
наамплитудночестотнатахарактеристика.
3а nелта сиrналите с честота 1 МХЦ н
10 МХЦ сс смесват с вобулирания
сиrнал, както е показано с пунктир на
фиr. 1. Чрез подбиране на стойността
на кондензатора С 4 се Har ласява ви-
сочината на марките. Този начин на,
маркиране има неудобството, че в лю-
бителската практнка е мъчно да се
реrулира плавно величината на сиrна-
лите с честота 1 МХЦ н 1() МХЦ, а
следователно и внсочината на марките.
Конструкция на вобепrенератора
Най-съшествената част на вобелrе
нератора, която нзисква и най-вннма
телно изпълнение, са кръrовата видук-
тивност и електромаrнитът. Кръrовата
иидуктивност се навива върху високо-
честотен ферит и то така, че маrнит-
ните силовии линни да се затварят из-
цяло през ферита. Не е допустима в
никакъв случай въздушна междина. тъй
като би се понижила силно ефектив
ната маrшrrна проннцаемост н не ще
бъде възможно осиrуряване на девиация
в необходимите rраници.
НаЙ-удобно е да се използува феритно
сърце от.iltч филтри на телевнзионен
приемник или от късовълнови бобини
на радноприемlЩК с надлъжен право-
ъrълен прорез по цялата дължина на
ферита, както е показано на фиr. 2.
Феритът се шлайфа с фина шкурка за
получавайе на две плоскн успореднн
стени. illлайфа се докато ширината " на
qеИ2Т2 стане приБJlизители() 0.7 d. Бо
Радио ц me.мвиз1lЯ. к.н.. 4--.= 1903
&tнaTa ci; Jta8ива през отвора, както
е 1'ioJ(a!laHO ва фиr. 2, с пр водник
f1ЕЛКЕ,.....О,15 мм. Броят на иавиВките
е 12. В зависимоСт от използуваното
сърце техният брой може да бъде уве--
.1ичен илн намален. Проводникът трябва
да е навит плътно до ферRта, а изво-
дите да са къси и взаимно усуканИ.
rt(\ d ' r i
..j d<-
Фиr. 2. !{оиструкция ив бобииата
За маrнитопровод на електромаrнита
най удобно е да се използува MarнHТй--
проводът (от сИферит) от хоризонталното
отклонение на телеВИЗОнен приемник.
Едното от полу бедрата се скъсява с
дебелнната на получения ферит за
, KpъroBaTa бобина, а двете се скосяват
. до ширнатта му, както е показано на
фнr. 3. В случай че не можем да се
снабдим с такъв маrнитопровод, той
може. да се комплектува от ламелн,
както е показано на фиr. 4; Ламелите
в пакета се подреждат кръстосано.
Вобулиращата намотка нма 12 ООО нав.
от проводник ПЕЛ О,I. Между ферита
из KpъroBaTa бобнна И маrнитопровода
се поставя екран от медна (алуминиева,
месииrова) фолия.
Феритът и маrнитопроводът трябва да
прнляrат плътно.
Изводите на атенюатора трябва да
бъдат екранирани добре един от друr,
ДИОДЕН УСИЛВАТЕЛ
САЩ -- клас 12. Патент.N2 2981881
Патентова се ,схема на диоден усил-
вател, деЙСТВНеТО на който е основано
иа използуването на нзвестния ефект
иа натрупването НА неосновни носители.
' l
5
(.
1 S
ОтличитеЩli!та особеност на патентова-
ната схема пред известните схеми на
ДНОДНИ усилватепи се състои в това, че
в нея има коефициент на уси ваие 110
ток и внсоко входио съпротивление при
ниско изходно СЪПрОТ вление. Схемата
на УСИJIвателя е показана на фиrурата
и представлява вериrа от ПОСJ\едовjтел.
но вкJIючен ..Dиод 1. СЪПрОТИВiJенне 2, и
р ад110 11 телевuзuя. К6{,., 4 J9б8
раЗПО3l0же1Ш Jlинейно, 110 степента на
намаление на сиrнала, с разстояние
поне от ПО' 15 ММ. Жe\JJателно е куплун-
rите да С )Jaправят КО kсиални. В случай
че това е lIевъзможНо, може да се из-
ползУt:\ат б ксн. Отвежhането на сиrнала
в такъ/3 С/lучай може да стане с обик-
новен мрежов шепсел, Кабелът до из-
мервания . обект е добре:: да бъде. с
'МИlIнмао1ен 'капацитет. Удобнн са кабели
с вълново СЪПРOТJlБJlение 75 ом, какъвто
е съветският кабел РК 1.
Крътовата ИИДУКТИВНОСт на reHepaTopa
за 1 Мхц трябва да бъде високоста-
бипна. Желателно е да се навие върху
керамично тяло с ПРИнудителна стъпка
на rорещо. 3а създаване необходимата
механическа устойчивост I{ЪЫ краищат.
на тялото трябва да се набият меснн-
'IIS
I
I
.+---
I
I
1/J(J/ll1R I
Фиr. З. Маrнитопровод ОТ сифеРIIТ
rови пръстени, към които да се запоят
изводите. Кръ('Овите кондензатори къы
същия оспилатор да бъдат с малък
отрицателен темпераryрен l(оефициент.
Заземленията за всяка лампа трябва да
се правят в една точка, максимално
близко разположена до катода, с мини
мална по възможност ДЪJlжина на
съедниителните проводници. Монтажът
трябва да се нзпълни с малоrабритни
елементи.
кондензатор 3, захраllвана ОТ ИЗТОЧНИl(а
на променливия ток 4. Честотата на из
точника 4 се избира така, че конденза-
торът да представлява малко съпротив-
ление за тока с тазн честота и rолямо
съпротивление за ВХОДИИБ сиrнал с MHO
('О по-ниска честота, подавана непосред
ствено на изводите на кондензатора.
При включване на токоизточника 4,
диод'ы 1 работи ту в права, ту в обрат
на посока. Като се прнложи върху дио-
да напрежеиие в посока, ПО която не
пропуска ток, за определен отрязък от
време, той се насища с неосновни HO
сители, намалява съпротивлението си и
провежда. ток, величнната на който се
определя от външния товар. Указаният
отрязък от време се определя от времето
иа разнасянето на неосновните носители
и зависи от правня ток и от конструк-
цията на диода. Честотата на източника
4 се избнра така, че времето на разна
сянето да бъде по-малко от полуперио-
да на входното напреженне. В тозн
случай средното значение на правия ток
през JЦюда е по-rолямо от средното зна-
8 случай че не може ла се намери
индикатор' за контролиране На изход"
ното што, точките 1 н 2 може да се
изведат на букси и за проверка перио-
дично да се включва вънщен волтмер.
Диодите Д I и Д са внсокочестотни
и MoraT да бъдат рЗЗllИчни 8Идове ОТ
Фиr. 4, Мвrнвтопровйд, набран от лаМе.1II
различан фабрикати . Д2Д, Д2Е, Д2Ж,
ОА85, ОА79 и т. н. Диодът Да е
нискочестотен. Може да се употреби и
високочестотен диод, но да издържа
обратно напреженне поне 200 lКела-
телно е да има rолямо съпротивление в
обратиа посока и малко съпротивление
в npaBa посока. MoraT да се използуват
диоди Д7r. Д7Ж, RL44 и др. Конден-
заторнте С з , С ф СБ' Сб, С 7 , Св, C g ПО
възможност да бъдат проходни. Ако не
MoraT да се НЗl\Iерят такива, трябва да
бъдат безнндуктнвни и изводите им да
имат минимална дължина.
'1 Корпусът на уреда трябва да се из-
веде на отделна бук са, която IIри работа
винаrи да се заэемява добре. В про-
тивен случай, поради значителда стой
ност на филтровнте кондензатори в
мрежовата вериrа. RMa опасност за жи-
вота на работещия с уреда.
7"!; l"Y1 ен УУ1ен Л
чение 'на обратния ток и при отсъствие
на входен сиrнал кондензатор 3 се за-
режда напълно и затваря диода 1. При
това падението на напрежението в съ-
противление 2 е равно на нула, ана..
прежението върху товара 5, включен
след токоизправителя б и филтриращия
кондензатор 7, е почтн равно на напре-
жението на източника 4.
При ПОдаване на входните l(леми сиr.
нал с ниска честота, входният ток ком-
пенсира разликата между средните зиа-
чения на правия и обратния ток, ДИОДЪТ
1 пропуска ток и върху товар 5 се съз-
дава напрежение от промодулнрання
входен снrнал. Подобен уснлвател няма
УСНЛI!ане ПО напрежение, но има усил-
ване по ток, обратно пропорционално на
разликатата от средните значения на
правия и обратния ток на ДИода.
Патентован е н вариант на схемата с
дросел вместо съпротивление 2, с два
полупериодии мостови изправители вме-
сто изправителя б, и с използуване ня
УСИJ!вателя като модулатор.
121
7qJQJНtI
Ih-t qНИ 4 q
ПЪРВАТА РАl1ИОfРАМА В]СВЕТЛ
" . . . През зимата на 1895 96 rодииа
Алексанnър Степанович Попов продъл
жава сооите изследвания и си поставя
за це.l да коиструира и построи прибор
:Ja предаване на сиrшши на далечно
разстояние.
12 март 189 rодина. Ал. Попов дe
монстрира нш"nедно пред Руското фи
зико химическо дружество предаване на
сш"нали на разстояние 250 метра бе:
помощта на проводннци, като изпраща
по етера първата в света радищ"рама".
Текстът на тази радиоrрама се състои
само от две думи, които ще . прочетете
каlЛ оrpаиичите със запеtаЙI<И отдел
ните букви на радиоrрамата, които са
изписани в KpDra слято чрез азбуката
на Морз.
Тепевиаионна ..трик-техника"
Освен l1редаването на възможно по-
естествени изображения в телевизията,
както е известно режисьорът често
изисква Да се комбниират различни
картини от смесюелиата маса (мишпулт).
Досеrа електронннте трикове на Te.le
/1 '
, \
"
. ",uJ!i!I: ,: "
ч f. ll:L
50 хц./j I 15625 А'Ц "-'
1:!11!\I\\! . \\ . \IIНI I IЩ I\ ! I II I\ 111
1'""III:I",II,,\I1! '\
ii l ,,,,,,I;'Iiii\\I\\i\\\\\\\::I;1
1.5825ХХЦ.....-1 + 50 кц '"
фIIС. 1
128
внзията следваха методите на филмовата
техника. Телевнзионната техн.ика пред
лаrа обаче и свои типично е.lектронни
трикове. За една новост в тази област
съобшаваме тук на стр. 116 за т. нар.
"рир прое!щия". Cera ше кажем ня
50 Щ + (15625 щ " 50.кц /1)
I\\\\II\\\IIШI\\I\\\
15625 ххц /\ то 50 .хц
Фиr. 3 1>
....
....,...
."....
,<:
.,.
......
-',
Фllr. :1
\.
"
колко думи за друrи два метода, които
са разработени само лабораторно.
При първия метод се влияе върху
l'еометрията на развивката, произвежда
се т. нар. .I"еометричен брум". За таЗи
пел към отклоняващите нЗпрежения Се
добавят .сиrиали (събиране или умноже
ние), както е показано на фиr. 1. На
същата фиrура е показаио и изкривя
ването на развивката. Jlабораторно са
правени интересви опитн за пкоремен
танц. на една кукла, която е танцувала
по такта на еднн тромпет. На фиr. 2 е
показана нормална и трикова картина
иа един от сътрудниuите на радио-
ииститута във Вюрпбурr.
При втория метод нормалните каРТИIiИ
се превръщат в скици с контурни
линии. Показаната на фш". 3 скипа, ПО'1У
чена по тозн метод, е взета от "Radio
Mentor", кн. 1/1963 r. В същата книжка
са обнародвани подробности върху ВЪ--
прОСНIIте lIJетоди. Използуваната апа
ратура е доста сложна н съдържа два
отдедни канала за делене на сиrналите
по хоризонтали и по вертикали. Освен
това сиrналнте на два съседни реда се
изваждат един от npyr, като необходи
мото закъснение на видеосиrнала с
период за един ред сс осъществява в
отделна закъснитедна вериrа със затих-
ване 68 дб.
')"
;......
.
.. :. 'J
\;-; :: I <,., ': i ,.
. < ,\.
; .:' i TYr...r: . i . fi .
,-', .', "ь' -..
,.' . ." > е' jrm (.. ",
':;, 't' "l ;'\<IA- V 'Н
"". '. . ...",,,,,,,", . :... 3 .7
'"
.. .
,\ ''',' ,4."\
\ ':::, ' J ,'o
, ,.
:1 J i
l'
L ....:..........
I ... tJ ' I ,c..:.
r , ..:!.. I
, , ' / :'"
'", ;'
.. ,.
IIIIIUЧ' - . h
,...,'" , :' ' r(,
, : :iIii ' )
}.
. " , 'u
J_.
"
.
. .......,
ПРОИЗВЕЖДА:
CTPYfOBE УНИВЕРСАЛНИ св
CTPYfOBE
НИБЕРС "-. IJIИ (14
ФРЕЗМАШИНИ УНИВЕРСАЛНИ ФУ Jbv
ПРЕЦИЗНО РАЗСТЪРfВАШИ МАШИНИ ЗА БИЕ: HI. ЛАrЕРИ ПРit
tIАСТОЛНИ ПРОБИВ НИ МАШИНИ Бl
"
;c 1
/
'"
.
't\
\ (..
' -<. ,\' ): :\ /; . . ">::...
t/ :.::I ;.; ., \:
> "' ' " w- ..
, . '" .) \ . . '::
fr'!r ,/ :
g;;;1 . . . . . . "I/t. '. , <' .
c'1- ,.,;; ,{/ '1:.. .,.
. t :,;?i J_;' J i' ,
,' .... ,."..:
"Чt f
,",:, ... ; .
- ....,
3А8011 J
ЛОВЕЧ
ПРОJ '3ВЕЖДА :
I _ I
МОТОЦИКЛЕТИ ВЕЛОСИПЕДИ
МОТОПЕДИ ЕЛЕКТРОКАРИ. високоповдиrАЧИ 1 т
'\10СТОВЕ И fJ.ИРЕКЦИИ ЗА ЕЛЕКТРОКАРИ