Г. КУЭЕВ
НАПРАВЕГЕ САМИ -
ПРИЛОЖИМ
РАДИОЕЛЕКТРОННИ
УСТРОЙСТВА
БИБЛИОТЕКА
.МЛАД РАДИОЕЛЕКТРОНИК*
ДИ „ТЕХНИКА"
БИБЛИОТЕКА .МЛАД ЕЛЕКТРОНИК
ГЕОРГИ М. КУЗЕВ
НАПРАВЕТЕ САМИ -
ПРИЛОЖИМ
РАДИОЕЛЕКТРОННИ
УСТРОЙСТВА
Книгата е предоставена от Костадин Димитров,
сканирана от Петко Пешков, обработка: LZ2WSG
31 март 2009 година, KN34PC
ДЪРННАВНО ИЗДАТЕЛСТВО .ТЕХНИКА
СОФИЯ, Л&75
УДК 621.38.001.» /023)
Кяигата е предназначена за широк кръг млади раднолюби-
тели-конструктори на радноелектроннн апаратурн с известен прндобит
опит. Тя има подчертан практически характер. В иея са описани с ие-
обходимите подробности разнообразия устройства, подходящи за из-
пълнение в лгобнтелскн условия.
Накрая са дадени няколко таблица, чнето ползване облекчава
до известна степей труда при конструиране на радиоелеитронин апа-
ратурй.
621.38 (023)
УВОД
Радиоелектроннката е един отосновните фактори за уско-
ряване темповете и разширяване мащабите на научи отехническня
прогрес. Ролята на радиоелектроннката е толкова голяма, щото
е немнслимо без нейното участие практическото и високоефек-
тивно разрешаване на въпросите, свързани с модернизиране и
автоматизиране на пронзводствените процесн, научната органи-
зация на труда и управлението.
Посредством радиоелектронни средства се осигурява връзка
не само по цялата земя, но и на мнлиони километр и в космнческ о
то пространство. Тя е намерила широко приложение в електроннэ
изчислнтелната техника, в управлението на космическите апа
рати, в управлението на ядренитг процеси, в радиометеоро ло
гията, радиогеологията, във военната техника и др.
В ръцете на спецналистите радиоелектроннката е с огромни
възможности за решаване на редица практически проблеми. По
ради това насочването на младнте любители на техннката към
по-широко задълбочаване и използуване на радиоелек-
трониката в тяхната практическа дейност е въпрос с голям
положителен ефект за нашата страна.
С предложените в настоящата книга разнообразии схемни
решения и устройства се цели да се насочи вниманието на младнте
ради слкбители-конструктори към големите и неизчерпаеми въз-
можности на радиоелектроннката за прилагането й в различим-
те отрасли на народного стопанство. Ще бъде много полезно,
ако участниците в клубовете на ТНТМ открият в настоящата
книга интересни за тяхната практическа работа схемн. Може да
се каже, че книгата е изпълннла своего предназначение, ако
3
за младите любители на техниката тези схеми станат основа за
разширяване на практический опнт, основа за по-смелн и по-
съвършени разработки.
Авторът нзказва благодарност иа инж. Максим Илиев и инж.
Илия Шърбанов за ценните съветн и препоръки при подготовка
иа ръкописа и на всички, конто са оказали содействие при офор-
мяие на настоящата книга.
Отзивите, забележките и препоръките, конто ще бодат прие-
ти с благодарност, молим да се нзпращат на адрес ДИ „Техника",
бул. „Руски“ № 6, София.
4
I.	СХЕМИ НА АВТОМАТИЧНО
СИГНАЛИЗИРАЩИ УСТРОЙСТВА
Електронен сигнализатор
Устройството, чиято схема е показана на фиг. 1-1, реагира
при доближаване на човешка ръка до датчика. То може да намери
приложение в различии отрасли на народното стопанство. На-
пример при доближаване на охраняван обект се получава свет-
линен или звуков сигнал, осветяват се витрини или се включват
изпълнителни устройства, като електродвигател, електромагнит-
на брава и др. подобии. Пред вид на това, че датчикът реагира
и при доближаване на метални предмети, устройството може
успешно да се приложи като брояч на метални изделия и детайли,
придвижващи се по определена технологична линия.
Устройството е изпълнено с два транзистора. Транзнсторът
7"i работи като генератор на честота около 27 MHz. Неговият
режим се избира така, че при внасяне на допълнителен капа-
цитет към трептящия кръг посредством доближаване до датчика
генераторът престава да работи. В режим па генериране напре-
жеиието, взето от горния край на Р3 и подадено на базата на 7^,
е от порядъка иа минус 3—4 V. То обуславя повишаване на ко-
лекторния ток 7~3, а оттам и задействуване на релето Р. При пре-
установяване на генерациите в резултат на доближаване до дат-
чика напрежението върху Р3 спада до 0,5 V и по-малко. При
това положение Ра се запушва, колекторният му ток намалява
н релето (с нормално затворен кръг^ веднага включва сигнализи-
ращото устройство. Сигнализирането се преустановява, когато
доближилото се тяло се отдалечи от датчика.
Бобината на генератора е навита едноредово на изолационно
тяло с диаметър 8 лип. Намотката L1 има 4 навивки от посребрен
или калайдисан меден проводник с диаметър 0,9 mm, а £2—10
навивки от същия проводник. Двете намотки се навиват със стъп-
ка 1,8 mm. Навиването върху тялото се извършва в определен
ред — първо се навива £2, Д° нея £ь като долният край на £2
5
се свързва с колектора на 7}, а горният — с минуса на токоизточ-
ника. Краят на Lv който е към £2, се свързва с точка А от схема-
та, а горният край — с базата на транзистора 7\.
Настройката се извършва с полупроменливия кондензатор
С2 и желязната сърцевина на генераторната бобина, чрез кои-
Фиг. 1—1
Датчик
то се регулира и чувствителността на устройството. Колекторният
ток на 7г може да се регулира чрез изменяне стойността на ре-
зистора
Релето е кръгло или друг подходящ тип, миниатюрно, със съ-
противление на бобината 2000 Q и ток на задействуване 5 mA.
Общата консумация на устройството не надвишава 8 mA.
Монтажът е изпълнен на печатка платка, като всички еле-
менти, включително и захранването, са поместени в кутия с раз-
мери 130 х 85 X 45 mm.
Датчикът представлява метална плоча. Може да се употреби
и парче фолиран гетинакс с размери 20 X 30 mm, който се свър-
зва с устройството посредством проводник, дълъг 2 m . Ако
увеличим дължината на проводника на 3 m , можем да намалнм
размерите на датчика на 10 X 10 ст . При положение, че се нала-
га разстоянието между датчика и устройството да бъде по-голя-
мо, необходимо е свързващият проводник да се екраннра.
6
Индикатор на влажност
Индикаторы е предназначен да контролнра влажността
на околиия въздух в производствени помещения, складове н др.
При надвишаване на зададен процент влажност той сигнализи-
ра, което дава възможност да се вземат мерки и да се възстанови
нормалното състояние на въздуха.
Уредът на фнг. 1-2 се състои от датчик, постояннотоков усил-
вател (7\), нискочестотен генератор (Т2) и двустъпален ниско-
честотен усилвател (Т3 и Г4).
Датчикът се изработва от два неизолирани медни про-
водника с диаметър 1,2 mm и дължина 45 mm, конто са зак-
репват успоредно н неподвижно в пластмасова кутийка. Разстоя-
нието между електродите е 6—8 mm. Капачката н дъното на
кутията, в конто се монтират електродите, са перфориранн, за
да има околният въздух свободен достъп. Електродите се обви-
ват с памук и при навлажняването му съпротнвлението на дат-
чика се намалява до около 4—5 кй. При това положение тран-
Фиг. 1 —2
зисторът 1\ се отпушва, звуковият генератор (Г2) започва да
работи, получеиото нискочестотно напрежение се усилва от Т3
и 7\, а високоговорителят възпроизвежда звуковия сигнал. Ре-
зи сторът Ri служи за ограничаване на базовия ток на транзисто-
7
pa 7\ при намаляване съпротивлението на датчика, а служи
за температурив стабилизиране.
Честотата на генератора може да се измени посредством под-
бора на Ср
Трх е навит на магнитопровод, изготвен от ламели Ш5, дебе-
лина на набора 5 mm. Първичната намотка има 900 навивки от
проводник ПЕЛ — 0,08 mm, а вторичната—160 навивки от съ-
щия проводник.
В крайното стъпало може да се използуват изходният транс-
форматор и високоговорителят на транзисторния приемник „Ехо".
Инднкаторът се захранва от плоска батерия 4,5 V за джобно1
фенерче.
Уредът се монтира в кутия с красив външен вид. За целта
може да се нзползува кутия от портативен транзисторен прием-
ник.
Транзисторът S F. Т 261 може да бъде заменен със съветски-
те транзистори П8, П9А или П10.
Към входа на индикатора могат да се включат няколко дат-
чика, конто се поставят на различии места, и по този начин се
създава възможност за по-сигурен контрол върху даден обект.
Малък сигнализатор с един транзистор
Уредът е прост по устройство и лесно изпълним дори и от
любители с по-малка квалификация. Може да се приложи за
различии цели — при охраняване на определен обект от нежела-
ни посетители, контролиране на пътеки, отвори и други, при
игри и походи, в пионерски лагери.
Принципната схема на сигнализатора е показана на фиг.
1-3. В него се използува само един транзистор, свързан по схема
с общ емитер. Устройството действува по следния начин: точки-
те А и Б са свързани накъсо посредством „сигналния“ проводник.
Тон има малко съпротивление и между изводите на базата и
емитера практически няма напрежение; базовият и съответно
молекторният ток са близки до нула. Релето Р не е задействувано.
Прекъснелисе обачепроводникътмежду точките А и Б, ба-
зата получава преднапрежение и коледторният тк нараства.
Това е достатъчно да се задействува ъелето Р, коего включва
игиализиращото устройство, даващо срелетоен или озвуков сиг-
нал.
8
Релето в модела е крыло, миниатюрен вид и има сопротивле-
ние на бобината 750 Q. Може да се употребят различии релета,
но те трябва да имат ток на задействуване, по-слаб от 15 mA.
Съпротивлението на намотката на релето Р влияе в значителна
Ti-smsg
Фиг. 1—3
степей на колекторния ток /с. Така например при транзистор
SF.T353 и при захранващо напрежение 9 V колекторният ток
за реле с бобина 400 Q е 15 mA, за бобина със съпротивление
750 Й е 12 mA и за бобина 1000 Q —8 mA. Когато токът на
задействуване на релето позволява това, съпротивлението в ко-
лекторната верига може да се регулира, като последователно на
намотката на релето се включи допълнително съпротивление.
Трябва да се има пред вид, че релетата със слаб ток на задейст-
вуване имат превключващи контакти за токове, обикновено по-
слаби от 1 А. Това определи и избора на сигналния елемент в
зависимост от протичащия през него ток.
В точките А и Б се включва тънък проводник 0,08—0,10 mm
с лакова изолация. Той се поставя например на подходяща ви-
сочина над пътеката, така че да не се забелязва.
При преминаване през пътеката проводникът ще бъде скъсан
н релето ще се задействува.
Релето се настройва, като се подбират двете работай точки
на статичната характеристика на транзистора —• при едната ко-
лекторният ток е по-силен от тока на задействуване на релето,
при другата колекторният ток е нула. Това се постига посред-
9
ством изменяне на колеи< рното товарно съпротивление, резис-
тора и захранващото напрежение.
Трябва да се внимава колекторният ток да не нарастне над
допустимия за даден транзистор.
Сигнализаторът може да се захранва от батерии или от мре-
жата в зависимост от мястото, където се използува. Като се има
пред вид, че консумацията на ток от източника, когато не е вклю-
чено релето Р, е твърде малка — под 1 mA (токът през резистора
Pt), за предпочитане е да се използуват батерии. Достатъчни са
две батерии по 4,5 V за джобно фенерче.
На фигурата е дадена схема със захранване от мрежата. То-
коизправителят е еднопътен. Трансформаторът Тр има магнито-
провод със сечение 3 ст2. Първичната намотка има 3340 навивки
от проводник ПЕЛ—0,17 mm, а вторичната—160 навивки от ПЕЛ
— 0,30 mm.
При използуване на батерия или акумулатор те се включват
в точките Е и F, като се спазва поляритетьт. Изправителят (ако
има такъв, в този случай трябва да се изключи. Батерията може
да захранва и сигналния елемент, като той се предвиди с малка
конс\мания.
Целият прибор, включително захранването, се монтира в ку-
тия, удобна за носене. При работа с токоизправител е необходи-
мо да се спазват правилата за безопасност.
Фотоелектронен сигнализатор
На фиг. 1-4 е показано устройство, коетосезадействува и
сигнализира при наличието на светлинен поток. То може да се
използува като сигнализатор (будилник) рри настъпване на деня
или да алармира при осветяване на даден обект.
За основен елемент (датчик) е използуван фоторезистор ФСК-1.
Както се вижда на схемата, уредът е прост по устройство, из-
пълнен с малко градивни елементи и представлява един малък
звуков генератор, който работи с транзистор SF.T353. Управля-
ващ елемент е фоторезисторът. На тъмно съпротивлението на
ФСК-1 е 3,3 MQ, а при осветяване на светлочувствителната му
повърхност намалява до 8 kQ, в резултат на което се самовъз-
бужда генераторът, чиито генерации се преврыцат в звуков сиг-
нал от говорителя.
Сигнализаторът и батернйката тип „Крона** се монтират в мал
10
ка пластмасова кутийка. За трансформатор, високоговорител и
кутийка може да се използуват тези от комплекта с радиочасти
за детски транзисторен радиоприемник „Юность". Светлочувстви-
телният датчик е изработен отделно. Фоторезисторът е монтиран
Фиг. 1—4
в малка кутийка, като към работната му повърхност е монтирана
събирателна леща за фокусиране на светлинния поток, а оттам —
повишаване на чувствителността. Ако искаме датчикът да има
насочена чувствителност, монтираме го в дъното на тръба с дъл-
жина 12 ч- 15 ст и диаметър 3 ст. Датчикът се свързва с уреда
посредством двужилен кабел, дълъг 10	12 т. При положение,
че сигнализаторът се ползува в стационарни условия, вместо ба-
терия за захранване може да се ползува маломощен изправител
с напрежение 9 V.
II.	СХЕМИ НА АКУСТИЧНИ УСТРОЙСТВА
Звуков включвател
Устройството нафиг. П-1 може да се използува за за-
палване на осветление в определено помещение посредством звук,
като сигнализатор за наличието (появяването) на звук в даден ра-
йон, обект и др.
11
Мнкрофонът, свър u.i в първичната намотка на трансформа-
тора Гр, се захранва през тримерпотенциометъра Звуковият
сигнал, достигнал до микрофона, се преобразува в електрически
сигнал, след което се подава през трансформатора и диода
Фиг. 11-1
към базата на 7\. Усиленият сигнал от 7\ и Г2 задействува ре-
лето Р, което посредством контактите 3 и 4 включва светлинно
или звуково устройство, сигнализиращо за наличието на звук в
контролирания обект. Контактите 1 и 2 се включват при задейст-
вуване на релето и свързват веригата на намотката към шаси, та-
ка че и след като звуковият сигнал е престанал да действува,
котвата на релето продължава да държи затворени контактите
и сигнализирането продължава дотогава, докато веригата не се
прекъсне с натискането на бутона Б. Транзисторите Т1 и Т.2 са
свързани по начин (показан на схемата), при който се получава
по-голямо усилване, а оттам и увеличаване на чувствнтелността
на устройството. Използуваният микрофон е въгленов, чиято
чувствителност в сравнение с другите микрофони е много голяма.
Трансформаторът Гр има следните данни: сечение на ядрото
2 ст2; първичната намотка има 1300 навивки от ПЕЛ —0,10 mm.
Релето е миниатюрно, със съпротивление на бобината 750 Q и
ток на задействуване 12 mA. Може да се използува и друг под-
ходящ тип реле. За захранване служи една малка 9-волтова ба-
терия. Сигнализиращото устройство се захранва от отделен то-
12
коизточник, непоказан на схемата. Батерията може да се замени
с подходящ токопзправител.
Устройството се настройва посредством и Р3. С се ре-
гулира максималната чувствнтелност на микрофона. При нужда
микрофоны може да се отдалечава с кабел на разстояние 20—30m
от устройството. С 7?з устройството се регулира така, че котвата
на релето Р да се отпусне при натискане на бутона Б и да се за-
действува, когато до микрофона отново достигне някакъв звук.
Монтажът може да се извърши върху печатна или друга плат-
ка, като цялото устройство се помества в малка пластмасова
или метална кутия. При изработване на устройството трябва да
се знае, че чувствителността му завися от чувствителността на
микрофона, от коефициента на трансформация, от ^силването на
транзисторите и от чувствителността на релето.
Управляване на магнетофон посредством звук
В повечето случаи записването на магнетофон на звукове
издавани от птици или други животни в присъствието на човек
е много трудно, а понякога — дори невъзможно. Затова се тър-
сят начини, при конто оставеният на определено място магнето-
фон да се задействува от появилия се звук.
На фиг. П-2 е показана принципната схема на устройство,
осигуряващо самостоятелна работа на магнетофона и част от схе-
мата на магнетофон „Комета*1 (МГ-201), към който е монтирано.
Описаното устройство може да се приложи и към други видове
магнетофони, но е необходимо обстойно запознаване със схемата
им, установяване точките на свързване, начина на захранване и
т. и. Свързването на приставката към магнетофона е направено
в точките А, Б и В, какого е показано на схемата. При така напра-
вените изменения магнетофонът, включен на запис, няма да за-
работи. Обаче при наличие на звук последният се преобразува
от микрофона в електрически сигнал, който се усилва от магне-
тофонния усилвател. Този сигнал, взет от точка В (пред прев-
ключвателя на управляващата решетка на лампа 6П14П), се
подава към базата на Т19 в резултат на което транзисторы се
отпушва. С отпушването на 7\ се увеличава колекторният
ток, при което релето Pt се задействува и с контакта си Pi включ-
ва веригата на електромагнита ПЕ и лентата се задвижва, т. е.
магнетофонът записва. С прекъсване на звука релето ще изключи.
13
За да не се изключи веднага и магнетофонът, е приложено допълни-
телно устройство — реле със закъснение на изключване, което
е изпълнено с Т2. Контактът Р\ на релето Pj е включен вч>в ве-
ригата на базата на транзистора Т2 и със задействуване на Pt,
Фиг. II —2

Т2 се отпушва. Релето Р2 се задействува и с контакта си Рз дублира
контакта Pi. по този начин се осигурява'т 10 секунди готовност
на магнетофона за запис, след като е престанало постъпването
на звук в микрофона. Ако паузата е по-голяма от това време,
релето Р3 изключва, лентодвижещият механизъм спира и магне-
тофонът остава в чакащ дежурен режим до появата на нов зву-
ков сигнал. В никои случаи, където е необходимо да се направи
качествено записани сигнали, т. е. много високите и много нис-
ките сигнали да бъдат нормално записани, необходимо е във
входа на магнетофона да се включи динамичен компресор.
За захранване е използувано изправителното устройство на
магнетофона, предназначено за захранване на електромагнита
14
ЛЕ, и устройството за автоматично спиране при свършване на
лентата. Това е възможно, тъй като консумираната от устройст-
вото мощност не надвишава 0,5 W. Използуваните релета са от
типа ЭС-9 със съпротивление на бобината 750 2 и ток на задейст-
вуване 15 mA. Цялото устройство се монтира върху печатна или
друга платка с размери 30 х 85 mm, конто се помества в кутин
на магнетофон.
Музикален електрически звънец
При натискане на определен бутон описаното устройство
осигурява възпроизвеждането на една мелодия. От схемата на
фиг. П-3 се вижда, че музикалният електрически звънец се със-
тои от звуков генератор, изпълнен с транзисторите 7\ и Т3 по
схемата на неснметричен мултивибратор, нискочестотен усилва-
тел (Т3 — Тв), контактуващо устройство с електродвигател и
електрозахранване. Работата на електрическия звънец се осъ-
ществява по следния начин: с натискане на бутона Б, монтиран
на входната врата, се включва електродвигателят, който посред-
ством подходящ редуктор придвижва в кръг контактуващата
пластина. Движейки се ,пластиката включва последователно във
веригата на звуковия генератор един или друг от потенциометри-
те Р19 до Р23, от съпротивлението на конто зависи честотата на
произвеждания тон. С включване на ключа паралелно на
С2 се включва С3, с което се понижава честотата на генератора
и по този начин може да се подбира приятна за ухото тоналност.
За да може устройството при краткотрайно натискане на бутона
Б да възпроизведе целия програмиран откъс от мелодия, ще
трябва контактуващата пластина да направи пълен оборот. За
целта към оста на редуктора е прикрепен блокиращ диск БД.
При краткотрайно натискане на бутона Б се включва електродви-
гателят, а със завъртането на оста се завърта и дискът БД, кое-
то осигурява затварянето на блокиращите контакти БД. При
това положение устройството ще изключи електродвигателя, след
като направи един пълен оборот.
Контактуващата пластина се закрепва неподвижно към оста
на редуктора, така че при движение нейните контакти се плъзгат
плътно по повърхността на контактуващите пръстени. Пласти-
ката се изработва от изолационен материал — гетинакс, тексто-
лит и други подобии. Върху нея се монтират двете контактуващи
15
а>
Фиг. II—3
пружини, конто електрически са свързани посредством запояване
на тънък проводник. Контактуващите пружини могат да се взе-
мат от стари, негодни за употреба потенциометри. Контактува-
щата платка се изработва от фолиран гетинакс (текстолит) с раз-
мер и 10 X 10 ст по един от познатите методи за изработка на
печатни платки. Размерите на контактуващите пръстени са: го-
лемият е с външен диаметър 90 mm и вътрешен 74 mm, а малки-
ят пръстен — съответно 56 mm и 46 mm. Отворът в центъра се
прави с диаметър 5 до 8 mm в зависимост от оста на редуктора.
Просветите между контактите на външния контактен пръстен
се правят от 0,4 до 0,6 mm. Закрепването на платката трябва
да бъде неподвижно спрямо шасито, към което се закрепват ре-
дукторът и електромоторът. Самото закрепване се осъществява,
като се пробива по един отвор в двата срещуположни ъгъла на
платката и се притяга с малки винтчета. Връзките (мостчетата)
между отделните контактни сектори се правят посредством за-
появане на парчета медни проводници. Вътрешният пръстен слу-
жи за осъществяване на връзката със звуковия генератор. При
външния кръг всеки контакт отговаря на -g нота. Обаче ако в
мелодията, конто сме избрали за програмиране, има ноти с про-
дължителност се свързват два съседни контакта, при -^ [1/2] се
свързват последователно четири контакта и т. н. При пауза, в за-
висимост от нейната продължителност, сеостават 1, 2 и повече сво-
бодни контакта.
Блокиращият диск БД се изработва от гетинакс (текстолит)
с дебелина 1,5 до 2 mm. Неговият диаметър се избира малко по-
голям от този на външния контактуващ пръстен, за да може удоб-
но, встрани, да се монтират блокиращите контакта на БК.
За електродвигател е използуван „Монтируемый привод'1, кой-
то може да се намери в магазините „Млад техник". За да се на-
малят оборотите, сглобката на редуктора се прави по пети ва-
риант, а за да се увеличи мощността на електродвигателчето, се
подмени проводникът, с който е навито. За целта се взема ротор-
чето, разпояват се краищата на проводника и внимателно се
размотава, като се запомни начинът на навиване. Взема се про-
водник ПЕЛ-0,3 mm. Навиват се трите секции до запълване и
накрая се запояват изводите на колекторчето. С успех може да
се употреби електромотор от стъклочистачка на автомобил, но
при всички случаи трябва оборотите на контактуващата пласта-
на да се сведат до 8—10 в минута.
2 Нифавете сами
17
Трансформаторы Трг е с желязно ядро 2,6 ст2. Първичната
намотка има 3400 навивки от ПЕЛ—0,1 mm, а вторичната —
две по 600 навивки от ПЕЛ—0,1 mm. Тр2 е с желязно ядро 2,6cm2
и първичната намотка има две по 230 навивки от ПЕЛ — 0,3 mm,
а вторичната — 80 навивки от ПЕЛ — 0,6 mm. Високоговорите-
лят е с мощност 1 W и има съпротивление на бобинката 4 £2.
Захранващият трансформатор Тр3 е с желязно ядро 6,2 ст2.
Първичната намотка има 1700 навивки от ПЕЛ —0,3 mm, а
вторичната — 80 навивки от ПЕЛ —1 mm.
Настройката се извършва, като с потенциометрите PJ9 до
Ргз се фиксират честотите на отделяйте тонове (ноти) от избрана-
та мелодия. Това става, като се изключи електромоторът, контак-
туващата пластина се постави в първо положение и посредством
завъртане оста на потенциометъра Рм наляво или надясно се
подбира тон с желана честота. След това минаваме на второ по-
ложение, като съответно се работи с Р20 и т. н., докато се програ-
мира целият откъс от избраната мелодия. За точно определяне
на тоновете при настройката се ползува пиано или акордеон.
Генераторы се регулира с Ри а с Р1б се търси максималната мощ-
ност при минимални изкривявания на усилвателя. За да може
да се възпроизвежда по-дълъг откъс от мелодия, може контакту-
ващите пръстени да се направят по-големи, а контактуващите
сектори вместо 32 да бъдат 48 и повече, като оборотите от 8—10
се сведат на 3—4 в минута. В случая е програмиран откъс от
възрожденската песен „Стани, стани, юнак балкански11, като за
целта участвуват пет честотнозадаващи потенциометри. Естест-
вено броят им за различните мелодии ще бъде различен.
Монтажът може да се изпълни върху печатна или друга плат-
ка, като устройството се монтира в кутия от абонатен високого-
ворител или друга подобна кутия с приятен външен вид и добри
резонансни качества.
III.	СХЕМИ НА УРЕДИ ЗА ПРОВЕРКА, ИЗМЕРВАНЕ
и настройка на радиоелектронни устройства
Уред за прецизно насочване на телевизионната антена
За да се насочи една телевизионна антена, монтирана на
покрив,така че да дава максимален приеман сигнал, обикновено
18
трябва да се заангажираг няколко души, което създава извест-
ии неудобства.
Устройството на фиг. Ш-1 дава възможност на този, който
насочва антената, сам да се справи прецизно с тази задача. То се
Фиг. II-1
състои от два блока — детектиращ и отчитащ, конто на схемата
са обградени с пунктири. Детектиращиятблоке изпълнен с диода
SF.D104, като всички елементи са монтирани върху печатна плат-
ка. Тя се монтира в пластмасова кутийка, на конто са изведени
четири букси. Вторият блок е изпълнен с транзистора SF.T353
също върху печатна платка и монтиран в подходяща кутия. Раз-
мерите на кутията са в зависимост от размерите на милиампер-
метъра, с който разполагаме. Милиамперметърът е от магнито-
електрическата система и крайне отклонение на стрелката 1 mA.
На лицевата част на кутията освен милиамперметъра са монти-
рани двата потенциометъра, двете букси и ключето К, което слу-
жи за включване и изключване на устройството. За захранване
се ползува една плоска батерия за джобно фенерче, конто също
е поместена в кутията .на отчитащия блок.
Включването и работата с уреда се извършват, както следва:
включваме детектиращия блок към телевизионния приемник меж-
ду шасито и катода (или управляващия електрод) на кинескопа
в зависимост от това, как е устроен видеоизходът. Сигналът се
изправя от диода SF. D104,a след това посредством дълъг кабел
се подава на базата на транзистора SF.T353, в колекторната
верига на който е включен милиамперметър. Отчитащият блок се
изнася на покрива при антената, конто ще насочваме. При това
положение, който насочва антената, има възможност да наблю-
19
дава показанията на милиамперметъра. Насочването се извърш-
ва, като телевизионният приемник се включи на необходимия
канал и след това антената се завърти така, че да се получи мак-
симално отклонение на стрелката на милиамперметъра. Преди
всяко отчитане трябва да се нулирауредът с потенциометъра Р2.
Потенциометърът ГЦ служи за регулиране чувствителността на
уреда. Свързването на двата блока един към друг става, както
е показано на схемата, т. е. не бива да се разменят краищата на
свързващите проводници.
Трябва да се има пред вид, че много от телевизионните прием-
ници са с безтрансформаторно захранване и шасито е свързано
направо с мрежата, поради което за предпазване от токов удар е
необходимо разделителните кондензатори С! и С2 да бъдат с ви-
соко работно напрежение и да се внимава при работа с уреда.
Генератори за проверка и настройка на
телевизионни приемници
За проверка изправността на отделяйте стъпала и ли-
нейността на изображението в даден телевизионен приемник е
необходимо да се разполага със специален генератор. Сервизни-
те работилници разполагат с генератори за настройка, но в по-
вечето случаи те са обемисти и удобни за работа само при ста-
ционарно ползу ване. Тук саописани два генератора с транзистори
с намалени размери и тегло, което ги прави удобни за работа.
На фиг. Ш-2 е показан уред, с който може да се изследват от-
деляйте стъпала в телевизионния приемник и линейностга на
изображението по хоризонтала и вертикала. Състои се от три
генератора: в. ч. генератор, който работа на 30 MHz и дава дос-
татъчно хармонични за покриване на телевизионните обхвати.
Изпълнен е с транзистора Т358.
Генераторът на 150 kHz е изпълнен с транзистора SF.T 353 и
служи за получаване на вертикални ивици върху телевизионния
екран.
Третият генератор е построен по схемата на мултивибратор
с два транзистора SF.T 353. Този генератор формира върху те-
левизионния екран хоризонтални ивици.
Бобината Lx на в. ч. генератора е навита на тяло с диаметър
12 mm и има 5 навивки от посребрен или калайдисан меден про-
водник с диаметър 0,9 mm със стъпка 1,5 mm. Изводът за обрат-
ната връзка е направен на от горния край (по схемата). Об-
20
to
з/тззз зггззз Tpt зггззз	гззв
Фиг. IH-2
ратната връзка е капацитивна и е осыцествена с полупроменли-
вия кондензатор Сю, с който се извършва настройката за покрива-
не на повече обхвати.
Намотката Z.2 е навита на сыцото тяло до Lx и има една навив-
ка от сыция проводник.
Дроселът Дрг е навит на тяло от резистор тип ВС-0,5 W и
има 30 навивки, еднослойно навити една до друга от проводник
ПЕЛ-0,4 mm.
Ключът К2 е едногалетен превключвател, а за К3 е използу-
ван вълнов превключвател от транзисторен радио приемник
„Ехо“-2.
За Tpi на генератора за вертикални ивици е използуван пър-
вият междинночестотен трансформатор от транзисторния радио-
приемник „Ехо". Трансформаторът има първична намотка с 90
навивки от ПЕЛ-0,1 mm със среден извод. Допълнително се
навива вторична намотка от същия проводник с 24 навивки. Този
генератор се настройва с променлнвия кондензатор С4 и ферит-
ната сърцевнна на Тр^. За кондензатор С4 може да се използува
променливият кондензатор от комплекта радиочасти за детски
радиоприемник „Юность".
Генераторът за хоризонтални ивици работи на около 500 Hz.
Броят на хоризонталните ивици се регулира с потенциометъра
Сигналите, произведен!! от генераторите за хоризонтални и
вертикални ивици, може да се подадат в емитерната верига, на
Т358 и да моделират високочестотния сигнал или да се подадат
направо на изходните букси посредством превключвателя К3. С
превключвателя К2 се подбнра стойността на модулиращото на-
прежение и видът на ивиците върху екрана на изследвання теле-
визионен приемник.
На фиг. Ш-З също е дадена схема на генератор за настрой-
ка нателевизионниприемници,ностазираэлика, че броят на тран-
зисторите е намален и са подбрани такива елементи, конто позво-
ляват по-нататъшно намаление на обема.
Устройството се състои от два генератора — в.ч. генератор с
транзистора П-401 (Т 358) и н. ч. генератор за хоризонтални и
вертикални ивици, който работи по схема на мултивибратор с
транзисторите Т 317.
Високочестотният генератор работи на честота около 30 MHz
и излъчва спектър от хармонични, с конто е възможно да се по-
криват вснчки телевизионни капали.
Бобината Lx е без тяло и е навита от посребрен или калайди-
сан меден проводник с диаметър 0,9 mm. Има 5 навивки при вън-
22
шен диаметър 8 mm и дължина 12 mm. Изводът на колектора е
направен на една навивка от долния край, а изводът за изхода
е направен на една навивка от горния край на бобината.
Характерно за нискочестотния генератор е, че е изпълнен с
възможност за промяна на честотите, а оттам и промяна вида на
Фиг. Ш-3
ивкците върху екрана на телевизионния приемник. Честотите се
променят чрез превключване на кондензаторите С2 и С4. За прев-
ключване е използуван вълнов превключвател от транзисторен
радиоприемник „Ехо 2“. Захранването е изпълнено с малка 9-
волтова батерийка.
Регулирането се извършва с тримерпотенциометрите С7 и Cs
и чрез леко разтягане или свиване на бобината Z.P Генераторы за
вертикални ивици се настройва чрез подбор за кондензаторите
С., и С4. Генераторы за хоризонтални ивици работа стабилно и
при правилен монтаж заработва веднага.
Л1онтажът може да се изпълни върху печатна или друга плат-
ка. При липса на печатна платка за удобство и прегледност за
платка може да се използува плексиглас с дебелина 2 mm, като
повърхността се перфорира с отвори с диаметър 1,5 mm на раз-
стояние един от друг на 5 mm. Върху така приготвената платка
се монтират всички елементи на устройството.
Полученото напрежение от мултивибратора се подава на ба-
зата па трансформатора П-401 (Т 358) и модулираното високочес-
тотно напрежение, взето от изхода, може да служи за изследване
отделяйте стъпала в телевизион ния приемник. Като се свърже
изходът на уреда с антенния вход на телевизионния приемник,
може по желание да се наблюдават върху екрана хоризонтални
или вертикални черни и бели ивици.
23
Малък пробник с глимлампа
В радиоремонтната практика при липсанаскъпи измер-
вателни уреди на помощ идва обикновената глимлампа. Пробникът,
показан на фиг. Ш-4, може да се използува за проверка изправ-
ността на високоомни вериги или капацитети. Обаче, за да работи
Д7* г.
Фиг. 1П-4
пробникът, необходимо е напрежение 80 —90 V — толкова, кол-
кото е напрежението на запалване на глимлампата. За да бъде
устройството независимо от мрежовото напрежение, използува се
транзисторен преобразувател, показан на схемата. Той има за
задача да повиши ниското батерийно напрежение от 3 V до 110—
120 V. При положение, че устройството се ползува само за про-
верка изправността на вериги, високото напрежение може да не
се изправя, но тъй като се предвижда и проверка на кондензато-
ри, в изхода на преобразувателя се включва диод Д7Ж- Стойност-
та на изходното напрежение и режимът на транзистора се регу-
лират с потенциометъра Р. Ако при първоначално пускане на
пробника преобразувателят не заработи, необходимо е да се
разменят краищата на намотката w2- Трансформаторът Тр е навит
на магнитопровод със сечение 2 cm2 и има —24 навивки, от
0,25 mm, w2 — 65 навивки от ПЕЛ-0,15 mm и w3—540 навивки
от ПЕЛ—0,09 mm.
С пробника се работи по следния начин: веригата, конто тряб-
ва да се провери, се включва към букси А и Б, след което се
натиска бутонът А. При затворена(непрекъсната) верига глим-
лампата ще светне. Ако за проверка към пробника се включи из-
24
правей кондензатор, глимлампата (при натиснат бутон) първона-
чално ще светне, а след това ще угасне. Ако обаче кондензаторът
е пробит или има влошена изолация, лампата непрекъснато ще
свети. Използуваната глимлампа е миниатюрна — в случая с
успех може да се употреби такава от фазомер. Захранването е
осъществено от две малки батерийки, такива каквито се изпол-
зуват за транзисторните радиоприемници.
Цялото устройство, включително и захранването, е поместе-
но в пластмасова кутия с размери80 X 55 X 35 mm, катона лице-
вата част са изведени буксите и бутонът К. Глимлампата е монти-
рана под горния капак, на който е направен отвор за удобно
наблюдаване. При положение, че за изработването на трансфор-
матора се употреби феритно ядро и се осыцестви захранването
от дискови акумулаторчета, пробникът ще придобие още по-мал-
ки размери, което го прави удобен и портативен.
Приставка към осцилоскоп за подбор
на транзистори
При конструиране на различии електронни устройства
много често се налага транзисторите, с конто работим, да имат еднак-
випараметри. Подборът им става по няколко начина. Един от срав-
нително точните начини е да се сравняват техните характеристи-
ки. Приставката, конто е показана на фиг. Ш-5, включена към
осцилоскоп, дава възможност да се наблюдават едновременно
колекторните характеристики на два транзистора в зависимост
от базовите им токове.
Принципът на действие е следният: от намотка //на транс-
форматора за един период се подава напрежение в баЗите после-
дователно на единия и другия транзистор. По такъв начин за
един период на екранаана осцилоскопа се образуват характерис-
тики на двата изследвани транзистора. Превключването става
в такт с честотата посредством база-емитер. За подобряване на
отсечките на тока в базовите вериги са включени два диода SF.D
108. С потенциометъра /?6 се осигурява възможността за изменя-
не мащаба на характеристиките по оста У. Ако сравняваните
транзистори са еднакви, получените характеристики трябва да
бъдат близки една до друга, а в най-добрия случай — да се при-
покриват. При положение, че трябва да се подберат повече от
два транзистора с еднакви параметри, единият транзистор оста-
ва в гнездата като еталон и по него се сравняват другите.
25
Трансформаторът е навит на желязно ядро със сечение 9ста
и има следните данни: намотка I има 1100 навивки от ПЕЛ-
0,35 mm, намотка 11 —2x6 навивки от ПЕЛ- 0,41 mm и
намотка 111 — 160 навивки от ПЕЛ- 0,8 mm. Кутията се из-
Фиг. Ш-5
работва от тънка листова стомана или от пластмасови плоскости.
Има размери 180 X 120 х 100 mm. На лицевата й част се мон-
тират прекъсвачът К, гнездото за предпазителя, буксите, от
конто 6 [3 X 2] за включване на двата сравнявани транзистора
и четири за свързване на осцилоскопа, и'двете копчета на потен-
ии ометрите /?2 и R5. За да не се получи грешка при включването,
необходимо е буксите да се обозначат, както е показано на схе-
мата. Ако се разполага с волтметър с обхват от 0 до 30 V, той
също се монтира на лицевата част. Но тъй като в повечето слу-
чаи трудно се намира волтметър, който да се отдели само за тази
цел, удобно е да се използува авометър. В такъв случай на ли-
цевата част се монтират две букси, означени с + и —, конто слу-
жат за включване на авометъра, необходим за отчитане подава-
ното напрежение, подходяще за типа измервани транзистори.
Големината на подаваното напрежение се регулира с потенцио-
метъра 7?а, който осигурява изменение на напрежението от 1 до
26
24 V. Необходимо е да се има пред вид, че при наработка на прис-
тавката трябва да се вземат мерки за осигуряване на добро ох-
лаждане на диодите и транзисторите.
Генератор за правоъгълни импулси
За получаване на правоъгълни импулси може да се из-
ползува генераторът, показан нафиг. Ш-6. С потенциометр итеР! и
Р2се подбират честотата и формата на изходното напрежение. При
така посочепите стойкости на PC елементите честотата на пра-
воъгълните импулси може да се мени с потенциометъра Pj в гра-
ниците от 2 до 15 kHz. Формата на импулсите е по-близка до
правоьгълната за по-ниските честоти, отколкото за високите. Ако
са необходими още по-ниски честоти, трябва да се употребят
RC елементи с други стойкости. С потенциометъра Р3 се симетри-
рат правоъгълните импулси. При положение, че трябва да се
получат несиметрични импулси, т. е. единият им полупериод да
бъде по-дълъг от другия, се използувасъщо Р3. С потенциометъ-
ра Р4 се регулира размахът на изходния импулс.
Фиг. Ш-С
Всичко това се извършва, след като е включен генераторът
към осцилоскоп, за да може да се наблюдават импулсите на него-
вия екран. При захранващо напрежение 6 V на изхода на ге-
27
нератора се получават правоъгълни импулси с размах до 2,5 V.
Обаче при употреба на захранващ източник от 9 V на нзхода ще
се получат импулси със значително по-голям размах. Монтажът
на генератора може да се извърши на печатна или обикновена
платка. За захранване са използувани четири кръгли батерийки
тип R6, каквито се употребяват за транзисторни радиоприемни-
ци, свързани последователно.
Генераторът може да работи и с други транзистори, ако гра-
ничната им честота не е по-ниска от тази на посочените в схемата.
При употреба на транзистори с по-висока гранична честота мо-
же да се получат импулси с още по-добра правоъгълна форма.
Пред вид на това, че генераторът може да се ползува за раз-
личии цели, за препоръчване е между него и консуматора да
се включва буферно стъпало от още един транзистор. Така се
избягва натоварването на осцилатора и му се осигурява нормал-
на работа.
Генератор за линейно изменящо се напрежение
При някои измервания се налага да се разполага с напре-
жение с линейно изменяща се форма. Генератор за такова напре-
Фиг. Ш-7
жение е показан на фиг. Ш-7 и представлява мултивибратор.
Този мултивибратор дава несиметрично напрежение, с което се
28
зарежда кондензаторът С-, включен в емитерната верига на тран-
зистора Т2. С тримерпотенцнометрите R3 и може да се кориги-
ра линейността на изменящото се напрежение, а с потенциометъра
R- се измени честотата, която може грубо да се регулира, като
се мени стойността на кондензатораС6. Кондензаторът С2 шунти-
ра R3 и представлява ускоряващ кондензатор, който служи за
увеличаване скоростта на превключване на мултивибратора. За
захранване се използува 9-волтова малка батерийка. За изпълне-
ние на схемата са избрани високочестотните транзистори Т-358*.
При така подбрани градивни елементи със стойкости, показа-
ли на схемата, честотата може да се регулира от 1 до 5 kHz, като
на изхода се получава напрежение с размах 3 V.
Генераторът се монтира върху платка и се помества заедно
със захранването в кутия с размери 60 У. 40 X 30 mm.
Уред за откриване къси съединения в бобини
Този уред, показан на фиг. Ш-8, представлява генера-
тор, изпълнен с транзистора SF.T 125, и работа на границата на въз-
никване на трептения. В случай че в изследваната бобина £х има на-
вивки накъсо, трептенията затихват и токът, отчитан от мили-
амперметъра, рязко спада. Бобините Lx и L2 се навиват на ферит-
на пръчка с диаметър — 10 и дължина 200 mm. Те имат следните
данни:	— 210 навивки, а £2 — 65, като и двете са навита на
проводник ПЕЛ-0,25 mm. Всяка бобина се навива на куп, в от-
делка секция. Ширината на Ц е 5 mm, а на £2 — 3 mm. За удоб-
ство при навиването предварително може да се изработят мака-
рички от картон, конто след навиването се надяват на феритна
пръчка. Захранването tе осыцествено от две плоски батерии,
свързани последователно. Използуваният милнамперметър е от
магнитноелектрическата система и крайне отклонение на стрел-
ката 100 mA.
В случай че не се разполага с милнамперметър, за индика-
тор може да се използува глимлампа. Схемата на фиг. Ш-9 е
почти като първата с тази разлика, че липсва милнамперметър
и има още една бобина (А3), която служи за захранване на глим-
лампата. Бобината съдържа 780 навивки от ПЕЛ- 0,20 mm и
* В тази схема формата и размахът на изходното напрежение зависят
силно от товара, включен в изхода. Препоръчва се включване на емитерен
повторител на изхода (Бел. ред.)
29
е навита на две секции в близост до В случай че се употреби
друг вид индикаторна лампа, необходимо е да се промени броят
на навнвките на L3.
Цялото устройство, включително и захранването, се монтира
в кутия с размери 120 >: 80 X 65 mm. Феритната пръчка с мон-
Фиг. П1-8
Фиг. III-9
тираните в едната й половина бобини се поставя в кутията така,
че нейната свободна половина да е извън кутията. Тази част от
феритната пръчка служи за пробник.
Настройката се извършва, като при включен уред върху ферит-
ната пръчка се надене една късо съединена навивка от Про-
водник ПЕЛ- 0,15 mm. След това се измени величината на
тримерпотенциометъра Т?2, докато престанат трептенията. Ако
се работи с глимлампа (вторият вариант), следва тя да изгасне.
При отстраняване навивката накъсо, трептенията трябва да се
възстановят — милиамперметърът да показва повишаване на то-
ка (глимлампата да се запалва). Работата с уреда се осыцествява
по следния начин: включен, уредът се поднася към изследваната
бобина, така че феритната пръчка да влезе в отвора на бобината
и от показанията на милиамперметъра (глимлампата) се съди за
състоянието на тази бобина.
Уред за проверка и измерване на електролитни
кондензатори
Електролитни кондензатори с голям капацитет и ви-
30
соко работно напрежение обикновено се използуват в токоза-
хранващата част на радиоелектронните апаратурн.
На фиг. Ш-10 е показан уред за измерване на електролит-
ни кондензатори. Уредът работи като мрежов токоизправител,
при който 7?! и /?2 служат за товарни резистори. Трансформато-
рът Тр е навит на магнитопровод със сечение 6 ст2. Първичната
намотка има 1650 навивки от ПЕЛ — 0,25 mm, а вторичната —•
600 навивки от ПЕЛ- 0,35 mm.
Големината на променливотоковата съставна на пулсиращото
напрежение зависи изключително от качеството на измервания
кондензатор Сх. Диодите SF.D108, свързани по мостова схема,
изправят пулсиращото напрежение, а микроамперметърът отня-
та неговата стойност. Микроамперметърът е с крайно отклонение
на стрелката 100 |лА. В случая е използувана система от съвет-
ския комбиниран уред Ц20. Когато на измервателните клеми не
е включен кондензатор? променливотоковата съставна има по-
голяма стойност. Потенциометърът служи за установяване
стрелката на микроамперметъра в края на обхвата. При включ-
ване на електролитен кондензатор стойността на променливо-
токовата съставна намалява и микроамперметърът отчита по-слаб
ток. По отклонението на стрелката може да се съди дали един
кондензатор е годен и каква е неговата стойност. Цялото устройст-
во е монтирано в кутия с размери 140 X ПО X 60 mm, като на
горната част са закрепени микроамперметърът, ключетата К\ и /С2,
оста на потенциометъра /?б и двете измервателни клеми. С пре-
късвача /С2 може да се включи резисторът паралелно на R^.
31
Получават се две различии товарни съпротивления и два измерва-
телни обхвата. Когато е включен само резисторът уредът из-
мерен кондензатори с капацитет от 0,3 до 6 pF, а с включване
на R2 — от 3 до 60 pF. За еталонирането на устройството се
използуват предварително проверени електролитни кондензатори
с различии стойкости.
Прост миниатюрен пробник и сигналоподавач
С пробника нафиг. Ш-11 може да се правят проверки и
дасеоткриват неизправности в радиоприемници ин. ч. усилватели.
Устройството се състои от индикаторна лампа МН-3, по светене-
то на която може да се определи наличността на напрежение на
Фиг. 1П-11
анода и екраниращата решетка на дадена радиолампа. Другата
съставна част на устройството е блокинг-генераторът, изпълнен
с транзистора SF.T 323, който служи за проверка на н. ч., в.ч.
и м. ч. канали посредством подаване на сигнали. Трансформато-
ры е навит на феритен пръстен марка I00HH, с размери 10 X 6 X
Х5 mm, като първичната намотка има 60 навивки, а вторичната
2 X 40 навивки, навита от проводник ПЁЛ-0,1 mm. Захранва се
от две дискови акумулаторчета, свързани последователно. Та-
кива се използуват в апаратите за слабо чуващи. Устройството
се поставя в корпус, изработен на струг от пластмаса. Йма след-
ните размери: дължина 100 mm, външен диаметър 18 mm и вът-
решен — 16 mm. В предната част се закрепва иглата на пробни-
ка, дълга 30 — 40 mm, от мед или стомана с диаметър 2 mm.
Свързана е с устройството в точка, обозначена на схемата. В
задната част се монтира бутон, свързан с шасито на уреда, кой-
то при натискане служи и като ключ за включване на захранва-
нето. За удобство при монтажа корпусы се изработва от две час-
та, за съединяването на конто се прави резба.
32
IV. СХЕМИ НА УСТРОЙСТВА
ЗА АВТОМАТИЧНИ ПРОЦЕСИ
Две травзисторни релета за време
Релето на фиг. IV-1 е просто по устройство, лесно изпъл-
нимо и дава възможност за прилагане в галванотехниката, фотоко-
ппрането и другаде, където е необходимо при изпълнението на
даден пронес да се зададе определено време. То е с един транзистор
SF.T 321. При нормално състояние контактите 3 и 4 на релето
са затворени. С краткотрайно натискане на бутона К3 на базата
на 7\ се подава отрицателно напрежение, в резултат на което ко-
лекторният ток нараства и релето /? се задействува. При това
положение се затварят контактите 7 и 2, конто са предназначени
за включване на дадено устройство. В същото време се затварят
и контактите 4 и 5, конто превключват електролитния конден-
затор С4 от захранващата верига към базата 7\. С превключване-
то започва разреждането на кондензатора С4 през резисторите
Фиг. 1V-1
7?з, Rt и Rt>< свързани последователно. Отрицателното напреже-
ние на базата на Tt започва да намалява и стига до момент, ко-
гато през релето започва да тече много слаб ток, който не е в
състояние да задържи неговата котва и то се изключва (застава
в първоначалното си нормално положение).
3 Направете сами
33
Времето на действие се регулира от R3, Rit R3, С3 и С4. С
елементнте R3, Rit R3 и С4 се постига време 24 секунди. Ако тряб-
ва да се удвой времето, включва се и С3.
Препоръчва се потенциометрите R3, RA и R5 да бъдат жични
по 10 кй, като осите им се изведат на лицевата страна и се поста-
вят кръгови скали и деления в
секунди. Може да се използуват
и графитни потенциометр!!, конто
за препоръчване е да бъдат ли-
нейни. Разграфяването се из-
вършва опнтно със секундомер,
I#	след като е извършен цялостен
монтаж на устройството.
&	Трансформаторът Трг е с ядро
п	3 ст2. Първичната намотка има
/	3100 навивки ПЕЛ - 0,12 mm,
Д	а вторичната — 270 навивки от
у	ПЕЛ-0,18 mm. Релето има 16000
f	навивки от ПЕЛ- 0,08 mm, но
°у	може да се употреби и реле с
j	други данни — стига да има ие-
обходимата чувствителност.
За да се разшири обхватът,
Фиг. IV-2	може да се включат още няколко
резистора последователно на по-
тенциометрите. На фиг. IV-2 е
даден един начин за разширяване на обхвата. Може да се изпол-
зува и друг начин, като вместо три потенциометъра се монтира
само един, а за сметка на това се увеличават обхватите посред-
ством резистори с постоянни съпротивления.
На фиг. IV-3 е показана втора схема на закъсннтелно реле.
То е изпълнено с три транзистора SF.T 352 и един диод SF.D 108.
При положение 7 на ключа 7Q транзисторът 7\ се намира в със-
тояние на проводимост, а транзисторът Т2 е запушен. Конден-
заторът Ci се зарежда до напрежението на захранващата бате-
рия. С превключване на в положение 2 положително зареде-
ният край на кондензатора С\ се включва към базата на транзис-
тора 7'1. Транзисторът 7\ се запушва и С2 започвада се разрежда
през Ri. Базата на Т2 получава отрицателен потенциал спрямо
емитера, в резултат на което транзисторът се отпушва и релето
се задействува.
Времето на действие зависи от потенциометъра Rt и конден-
34
заторите С\ — С4, а така също и от големината на захранващото
напрежение.
За получаване обхвати с различии времена на действие са
използувани кондензаторите С] до С4, конто посредством трите
Фиг. IV-3
ключета се комбинират и по такъв начин се получава конденза-
тор с различен капацитет. Времетраенето на действие във всич-
ки обхвати се определи освен от капацитета и от съпротивлението
на потенциометъра Ri, който е 1 — 2 М2.
Уредът е изпълнен върху платка, конто заедно с потенциоме-
гьра, ключетата, релето и захранването е монтирана в кутия с
размери 18 <12 : 7 mm.
За удобно манипулиране на лицевата част на кутията освен
ключетата е изведена и оста на потенциометъра. За фиксиране
на даденото време на закъснение се прави кръгова скала.
Настройката се състои в това, че чрез подбор на капацитети-
те на отделните кондензатори се уточнява времетраенето в отдел-
яйте обхвати. За регулирането на обхватите и разграфяването на
кръговата скала се използува секундомер.
За ключ успешно може да се употреби ключът за превключ-
ване на вълновите обхвати на транзисторен радиоприемник „Ехо 2“.
Употребеното реле е кръгло и има 14000 навивки от проводник
ПЕЛ-0,09 mm. Захранването е осъществено от две плоски ба-
терии по 4,5 V, свързани последователно.
Описаното реле за време може да се конструира с широк об.
хват на действие, като за целта се употребят кондензатори с ка.
35
пацитет от няколко микрофарада до няколкостотин микрофара-
да. Освен това по желание може да се добавят още звена, състоя-
щи се от прекъсвач и капацитет, както е показано на схемата с
пунктир.
Устройства за автоматично контролиране
иа захранващото напрежение
В много случаи повишеното напрежение в мрежата може
да стане причина за повреждане на никои електрически устройства.
Поради това при включване на уред в мрежата е необходимо
напрежението да бъде контролирано. За целта са описани две
устройства, конто при повишаване на напрежението автоматич-
но изключват потребителя.
На фиг. IV-4 е показано устройство, в което е използуван
тиратрон със студен катод МТХ-90. Тази лампа представлява
съвкупност от два газоразрядни диода, запалнтелното напреже-
ние на конто е различно. Единият се образува от пространството
решетка-катод, а вторият — от пространството анод-катод на
тиратрона. Така например промеждутъкът решетка-катод се за-
палва при напрежение от 65 до 85 V, а анод-катод при свободна
Фиг. IV-4
решетка — при напрежение над 150 V. Обаче при разряд във вери-
гата на решетката запалнтелното напрежение на анодния участък
става регулируемо и може да бъде понижено до запалнтелното
напрежение на решетъчната верига.
36
На схемата е показано устройство, което може автоматично
да изключва даден уред при повишаване на напрежението в мре-
жата. Слабого светене на разряда във веригата на решетката
показва, че контролираното напрежение е нормално. Ако на-
прежението се повиши над мак-
симално допустимого, запалва
се анодният участък, токът през
бобината на релето нараства и
то привлича своята котва. При
това апаратурата се изключва,
а тираторът продължава да
свети с ярка светлина, като
по този начин сигнализира за
наличнето на напрежение в
мрежата над нормалното. При
спадане на напрежението до
нормалното лампата изгасва и
апаратурата отново автоматично се включва в мрежата. Резис-
торите и /?2 са с мощност 2 W, /?3 и /?4 — 1 W. Потенциометъ-
рът Р] е графитен с мощност 2 W. Релето е с нормално затво-
рени контакта, кръгло, със съпротивление на бобината 8000 У
и ток на задействуване 6 mA. Настройката се извършва с по-
тенциометъра Р]( като се подбнра моментът на задействане на
релето, т. е. при какво по-високо от нормалното входно напре-
жение трябва да се изключва захранващото устройство.
Трябва да се знае, че неупотребяваният нов тиратрон МТХ-
90 работа нестабилно презпървите 40—50 часа. Затова е необхо-
димо да му се проведе известна тренировка, като се използува
схемата на фиг. IV-5. Посредством потенциометъра Рх на лам-
пата се подава такова напрежение, при което тя да света ярко в
продължение на 50—6Q часа.
Подобен уред е даден на фиг. IV-6. Той работа по следния
начин: с повишаване на напрежението на мрежата се повишава
и напрежението върху кондензатора С], което води до запалва-
не на глимлампата. Разрядният ток минава през бобината на
релето Р, в резултат на което котвата му се привлича и се раз-
единяват контактите 3 и 4. Поради това захранваното устрой-
ство се изключва. В същия момент, когато релето привлича кот-
вата си, контактът 6, който преди това е бил включен към кон-
такта 7, се включва към контакта 5. При повишаване на напре-
жението се затварят контактите / и 2, конто осигуряват запал-
ването на сигнализиращата лампа Л,. Потенциометърът /?4 се
37
нагласява така, че при затваряне на контактите 5 и 6 котвата
на релето да остане привлечена.
Трансформаторът е навит на желязно ядро със сечение 6,4 спз2.
Намотката има 280 навивки, а — 1260 + 20 - - 20 навив-
Фиг. IV-6
ки, двете навити от проводник ПЕЛ-0,25 mm и и’3 има 45
навивки от проводник ПЕЛ - 0,45 mm.
Използуваното реле е от типа МКУ-48 със съпротивление
на бобината 840 2 и ток на задействане 15 mA.
Настройката на уреда се осъществява, като се включи в мре-
жата и на мястото на консуматора се включи волтметър (както
е показано с пунктир на схемата). Самата настройка се състои
в правилното подбиране навивкте на намотката «>., която тряб-
ва да осигури изключването на захранващата верига на консу-
матора да става при напрежение 223 V. Ако изключването става
при напрежение, по-малко от 223 V, трябва да се добавят някол-
ко навивки, и обратно — ако изключва при напрежение над
226 V, трябва да се намалят няколко навивки. За тази цел в еди-
ния край на намотката се оставят 2 — 3 или повече спомагател-
ни изводи.
Забс лежка: Описаннте схеми имат директив връзка с мрежата и
при работа трябва да се спазват всички правила на техниката на безипасност-
та (Бел. ред.).
38
Закъснително реле за автоматично включване
на верига с високо напрежение
В много радиоелектронни апаратури се налага високо-
то (анодно) напрежение да се включва, след като са подгрети
катодите на електронните лампи. За осъществяване автоматич-
ного подаване на високо напрежение с определено закъснение от
Фиг. IV-7
включване на дадено устройство може да се използува показа-
ното на фиг. IV-7 закъснително реле.
С включване на ключа К напрежението от мрежата се по-
дава на отоплитслния трансформатор Тр^. Три минута след включ-
ва него. когато катодите на лампите са подгрети, автоматично
се включва високоволтовият трансформатор Тр3, който захранва
анодните вериги.
При включване устройството на управляващия електрод на
тиратрона посредством делителя, изпълнен с R6 и Л?, се подава
напрежение, което започва да расте и през резистора R:>, зарежда
кондеязатора С3. Времеконстантата завися от /?5 и С3. В случая
те са подбрани така, че запалването на тиратрона да се постига
след 3 минута. Със запалването на тиратрона се увеличава анод-
ни я т м\ ток, в резултат на което се задействува релето, при кое-
то контактите му 1 и 2 се задействат и включват към мрежата пър-
вичната намотка на Тр^. В схемата е употребен тиратрон със
студен катод—МТХ-90, шунтиран с резистора R3 за подобрява-
не >. габилността на запалване. Захранването е изпъляено по мос-
39
това схема, осъществена със селенов пакетен изправител от типа
М250С80.
Резисторът Ri трябва да бъде с мощност 4 W, но ако не се
разполага с такъв, може да се употребят два резистора по20 kQ-
2 W, паралелно свързани, или 2	5 kQ — 2 W, свързани пос-
ледователно. Останалите резистори трябва да имат следните
мощности: Й2 и #з — 2 W; #5, и — 1 W. Използуваното
реле е кръгло, със съпротивление на бобината 1000 Q и ток на
задействуване 12 mA, но може да се употреби и друг тип реле,
стига неговата чувствителност да бъде задоволителна.
Системата трябва да се захранва през разделителен трансформатор (1:1)
(Бел. ред.)
Автоматичен регулятор на напрежението
С описаното устройство напрежението, подавано към
консуматора, може да се регулира стъпално автоматически, с което
се намаляват нежеланите колебания в електрическата мрежа.
На фиг. IV-8 е дадена схема на устройството, с което може да се
регулира напрежението, спаднало
Фнг. IV-8
например от 220 на 200 V.
При положение, че напреже-
ннето на мрежата, а следо-
вателно и напрежението на
релето спадне на 200 V,
релето отпуска котвата си и
контактът 2, който преди то-
ва е бил включен към кон-
такта 7, се включва към кон-
такта 3. По този начин, на-
малявайки броя на навив-
ките на първичната намотка
и запазвайки непроменен
броя на навивките на вторич-
ната, фактически се увелича-
ва преводното отношение на трансформатора, в резултат на кое-
то към консуматора се подава регулирано напрежение. С по-
вишаване на напрежението в мрежата до нормалното релето
се задействува и отново включва пълния брой навивки на пър-
вичната намотка на трансформатора.
В случай че напрежението на мрежата спада под 200 V, мо-
40
же Да се използува схемата на фиг. 9, при която са употребени
две релета. Второго реле действува при обхвата под 200V, напри -
мер при 190V. При спадане на напрежението до 200V релето А
е превключило своите контакта, но ако напрежението продъл-
Фиг. IV-9
жава да спада до 190 V, задействува се релето Б, то отпуска
котвата си, като контактът 5 изключва контакта 4, а включва
контакта 6 и по този начин навивките от първичната намотка
на трансформатора още повече се намаляват, т. е. за втори път
се променя преводното отношение на трансформатора, осигуря-
вайки на изхода необходимого напрежение.
Потенциометрите R\ и /?2 свързани последователно към на-
мотката на съответното реле, са жични с мощност 4W и служат
за регулиране на напреженията, при конто релетата следва да
изключат. Релетата са тип МКУ-48С със съпротивление на бо-
бината 27002. Този тип релета имат 4 до 5 двойки контакта,
конто, свързани по подходящ начин, създават благоприятни ус-
ловия за превключване на по-мощни вериги. Може да се употре-
бят и друг тип релета—важного е да удовлетворят поставените
изисквания.
Трансформаторът е предвиден за консумирана мощност до
200 W и има следните данни: желязно ядро 17,5 ст2; първичната
намотка има 4954- 26 4- 52 навивки от ПЕЛ-1 mm, а вто-
ричната е навита за напрежение 220Vn има 585 навивки от ПЕЛ-
0,8 mm. Данните за трансформатора може да бъдат и други—
те са в пряка зависимост от консуматора, за който е предназна-
чено устройството.
За повишаване ефективността на устройството може да се
41
употребят повече от две релета, като всяко се задействува, на-
пример през интервал от 5 или 10 V и по такъв начин ще се по-
лучи многостепенен автоматичен регулатор, но това до голяма
степей зависи от изискванията на консуматора.
Препоръчва се регулиране във вторичната намотка или използуваие на раз-
делителен трансформатор (Бел. ред.)
Фотоелектронен брояч
Устройството на фиг. IV-10 може да се използува за
броепе на детайли, движещи се в определена посока (например на
конвейер), за регистриране броя на посетителите в дадена зала,
изложба, картинна галерия и др.
При осветяване на фоторезистора ФСК-1 неговото съпротив-
ление намалява, базата на Ту става по-отрицателна, което во-
ди до нарастване на тока в колекторната верига и намаляване
на големината на потенциала на колектора. Това довежда до за-
пушване на Т2, поради което контактите на релето Р се отпускат.
С прекъсване на светлинния поток от движещ се предмет фото-
резисторът се затъмнява, неговото съпротивление се увеличава
и Тх се запушва, отпушва се Т2, в резултат на което нараства
неговият колекторен ток и релето Р се задействува. Със задей-
ствуване на релето се затварят контактите 1 и 2, конто включ-
ват електромехапичния брояч. В следващия момент, когато пред-
метът, прекъснал светлинния поток, се отмести, ФСК-1 се ос-
ветлява, Ту се отпушва, Т2 се запушва и релето отпуска свои-
те контакта — връща се в своето нормално положение, катое го-
тово да се задействува при ново прекъсване на светлинния поток,
т. е. да отчете следващото преминаване на предмет през контро-
лираното място. Така то ще отброява всеки предмет, преминал и
прекъснал светлинния поток.
За да се повиши чувствителността и да се увеличи разстоя-
нието между източника на светлина и фоторезистора, светлин-
ннят поток трябва да се фокусира, като за целта пред лампата
и фоторезистора се монтира по една фокусираща леща. При
това положение с употреба на осветителна лампа 12 V/0,1 А уре-
дът работи стабилно на разстояние 3 и 4 ш.
Релето е кръгло със съпротивление на намотката 1000 Й и
42
ток на задействуване 12 mA, но може да се използува и друго
реле, стпга да има необходимага чувствителност.
За електромеханичен брояч се използува такъв от автоматич-
на телефонна централа. Включването му е показано на схемата
Фиг. IV-10
Трансформаторът Тр{ е с желязна сърцевина 5 ст3. Първич-
ната намотка има 2000 навивки от ПЕЛ-0,18 mm, а вторич-
ната — две по 540 навивки от ПЕЛ-0,25 mm.
Светлочувствителният елемент ФСК-1 може да се замени с
ФСК-2, СФ-2-2 или с ФК-2.
Уредът се настройва посредством потенциометрите, като
и /?., сложат за регулиране чувствителността на фоторезистора,
а с /?- се регулира захранващото напрежение, което трябва да
бъде в границпте на 12 до 15 V.
Електронно стрелбище
Схемата на устройството на фиг. IV-11 представлява
м\ ттипибратор с емитерна връзка, работещ в чакащ режим, при
който ролята на пусков елемент се изпълнява от фоторезистор.
В изходно състояние Т\ е запушен, а Т2 отпущен. При при-
целване и натискане спусъка на оръжието — пушка или писто-
лет. пригодени за целта, светлинният поток, фокусиран, както
е показано на фиг. IV-12, попада върху фоторезистора. В ре-
43
зултат на това съпротивлението на фоторезистора намалява, Т4
се отпушва, а Т.2 — запушва. Релето Plt включено в колекторна-
та верига на Tt, се задействува и включва сигнализиращо зву-
ково или светлинно устройство, което потвърждава, че целта

Гг-ЗГГЗЗЗ
Фиг. IV-11
Фиг. IV-12
Фиг. IV-13
(мишената) е поразена. Закъснението на релето зависи от стой-
ността на кондензатора Ct и потенциометъра На практика
за удобство се регулира времето на зъкъснениесамо с Р4. От посо-
чените на схемата стойкости за С\ и Р4 може да се постига закъс-
нение до 5 секунди.
Релето Р] е кръгло със съпротивление набобината 1000 S и ток
на задействане 6 mA. Паралелно включеният диод към релето
служи за предпазване транзистора Г, от повреда при появяване
на пренапреженпе. Трансформаторътес желязно ядро3 ст2. Пър-
вичната намотка има 3260 навивки от ПЕЛ- 0,15 mm, а вторич-
ната има две по 230 навивки от ПЕЛ- 0,20 mm.
44
Устройството за произвеждане на „светлинен изстрел" е по-
казано на фиг. 1V-13. В изходно положение спусъкът контакту-
ва с контакт 7 и кондензаторът С\ се зарежда от батерията. При
натискане на спусъка за изстрел се изключва контактът 7, а се
включва контактът 2. Зареденият кондензатор Сг се разрежда
през лампата Лх, която произвежда „светлинен изстрел". Цялото
стрелящо устройство, включително и захранването, е монтирано
в оръжието, като лампата се монтира, както е показано на фиг.
IV-12. За захранване на стрелящото устройство са употребени
две батерийки тип „Крона", свързани паралелно. Ако се разпо-
лага с гювече място, могат да се поставят три такива батерийки
или две последователно свързани плоски батерии за джобно фе-
нерче, конто ще осигурят нормална работа на устройството за
продължително време.
За да работи добре електронното стрелбище и стрелковите
тренировки да бъдат по-резултатни, необходимо е да се прове-
де по-прецизна престрелка на оръжието. Това ще рече, че мерна-
та линия и фокусираният светлинен лъч трябва да се пресичат
в мерната точка, която в случая е фокусиращата леща, поставе-
на пред фоторезистора в центъра на мишената. Това се постига,
като се изменят височините на мерника или мушката на оръжие-
то. Трябва да се има пред вид, че престрелката ще бъде резултат-
на само тогава, когато се направи на това разстояние, от което
ще се произвеждат изстрелите при тренировки.
Настройката на чакащия мултивибратор се осъществява, ка-
с се регулира чувствителността му, а с — закъснение-
тоо на релето.
Три схеми с.тригер на Шмидт
На фиг. IV-14 е дадена схема на устройство, което
реагира на светлинни импулси. То представлява тригер на Шмидт
изпълнен с два транзистора 5F.T353. В базовата верига на
първия транзистор е включен фоторезистор, а в колекторната
верига на Т2 е включено релето Р.
На тъмно фоторезисторът има много голямо съпротивлейие,
поради което през 7\ тече значителен ток, а Т2 е запушен. При
осветляването на фоторезистора неговото съпротивление много-
кратно намалява и в резултат на това Т\ се запушва, а Т2 се от-
пушва. Токът, протичащ през колекторната верига на Т2, за-
45
действува релето Р, което може да задействува светлинно или
звуково сигнализиращо устройство, броячна система и други по-
добии. На тъмно тригерът се връща в предишното си състояние.
Релето е кръгло, миниатюрен тип, със съпротивление на намот-
Фиг. IV-14
ката 750 й и ток на задействуване 10 mA. Настройката се из-
вършва с потенциометрите и посредством конто на 7^ се под-
бира такъв режим на работа при неосветлен фоторезистор, кой-
то да осигурява запушването на Г<>.
На фиг. IV-15 схемата е почти като първата, но с малки изме-
нения. Тук релето е заменено с — 750 Q, а кондензаторът
Cj от 51 pF е увеличен на 510 pF. Ако при така направените из-
менения фоторезисторът се освети със свётлинен източник, зах-
ранван от променливо напрежение (например от мрежа 50 Нг),
на изхода на тригера ще се получат импулси с честота 50 Н <.
Но ако фоторезисторът се освети от дневна светлина или от
източник, захранван с постоянен ток, на изхода няма да се по-
лучи никакво напрежение. За повишаване чувствителността и
увеличаване разстоянието между светлоизточник и датчик може
да се използува събирателна леща, която се монтира пред свет-
лочувствителната част на фоторезистора.
На фиг. IV-16 е показана друга схема на тригер на Шмидт,
представляваща термореле. В базата на първия транзистор е
46
включен делител на напрежение, състоящ се от потенциометъра
Р1 н терморезистора — датчик (/?2) с отрицателен температурен
коефициент. В колекторната верига на е включена сигналя а
лампа, а в тази на Т2 — релето Р, конто представляват товар
Т^-ЗГТЗЗЗ
Фиг. IV-15
Г{,Тг-ЗЛЗгЗ Д7Е
Фиг. IV-16
47
за съответните транзистори. При нормална температура стой-
ността на R2 е голяма, поради което през потенциометъра на
базата на 7\ се установява отрицателен потенциал, който задър-
жа транзистора отпушен. Сигналната лампа свети, което е ука-
зание, че температурата е нормална. Релето Р не е задействувано.
При положение, че температурата се покачи над определената
стойност, която сме зафиксирали с помощта на потенциометъра
Rlt тригерът се обръща, тъй като /?2 е намалил своята стойност,
от което 7\ се запушва, сигналната лампа угасва, а Т2 се отпушва
и релето Р се задействува. Задействуваното реле може да сигна-
лизира или да включи устройство, което да възстанови първо-
начално зададената температура. Релето Р е кръгло, със съпро-
тивлението на бобината 500 2 и ток на задействуване 12 mA.
За датчик е употребен съветският терморезистор ММТ-13 със съ-
противление 2,2 к2, но може да се употреби и друг тип термо-
резистор, при което ще е необходимо известно регулиране пос-
редством Ri. За захранване са използувани две плоски батерии
4,5 V, свързани последователно. Обаче при терморелето, което
се предвижда за постоянен контрол, за предпочитане е захран-
ването да става от мрежата посредством малък токоизправител.
Уред за измерване прозрачността на течности
С устройството, показано на фиг. IV-17, може да се
измерва прозрачността в относителни единици както на непод-
вижни, така и на движещи се течности, минаващи през стъклени
или прозрачни пластмасови тръби. Максималната прозрачност
(100 %) обикновено отговаря на прозрачността на чиста вода.
Устройството работа на принципа на измерване интензите-
та на светлинния поток, минаващ през течността. Светлинният
поток, създаден от лампата Л, ще бъде по-силен или по-слаб в
зависимост от прозрачността на течността, която в дадения мо-
мент минава и пресича потока. Този светлинен поток посред-
ством фоторезистора определи тока в базата на Т\, а следовател-
но и неговия колекторен ток. Транзйсторът 7\ работа като еми-
терен повторител, а Т2— като усилвател, в чиято колекторна
верига е включен милиамперметърът. При прозрачност 100 %
светлинният поток върху фоторезистора ще бъде максимален, от
което следва, че токът в базата на Ти а оттам и колекторният ток
48
Направете сама
r/( Tt - SFT3J2
Фиг. IV-17

на Т2 ще бъде максимален. В резултат на това стрелката на мн-
лнамперметъра ще се отклони до крайно положение.
Милиамперметърът е от магнитоелектрическата система с
крайно отклонение на стрелката 1 mA. Неговата скала се гра-
дуира непосредствено в проценти прозрачност.
За повишаване чувствителността на уреда свелинният поток
се фокусира, като за целта пред лампата и фоторезистора се пос-
тавя по една фокусираща леща. Уредът работи нормално при
разстояние между лампата и фоторезистора до 1,5 т.
Трансформаторът е навит на желязно ядро със сечение 5,5
ст2. Първичната намотка има 1760 навивки от ПЕЛ-0,23 mm,
а вторичната 130 навивки от ПЕЛ - 0,55 mm.
Настройката се извършва с потенциометрите, като с Rt и
се регулира входната чувствителност, а с Re се регулира мили-
амперметърът, който се нагласява да показва 100 % прозрачност
при чиста вода.
Метроном — електронен мигач
Показаното на фиг. IV-18 устройство може да се из-
ползува като светлинен метроном, електронен мигач за рекламни
и други цели.
По същество уредът представлява мултивибратор, изпълнеи
с транзисторите 7\ и Т2. Към колекторната верига на Г2 е свър-
Фиг. IV-18
50
зана базата на Тз, т. е. тоя транзистор е ключ, командуван от
мултивнбратора, за включване и изключване на лампата Лг.
Схемата работи, като периодично се запушва единият или дру-
гнят транзистор. В момента, когато 7\ е запушен, Т2 е отпушен-
лампата свети, тъй като и Тя е запушен. При преобръщане на
мултивибратора 7\ се отпушва, а 7'2 се запушва и неговото ко-
лекторно напрежение нараства. В резултат на това базата на
Тя получава по-високо отрицателно напрежение, транзисторът се
отпушва и лампичката светва. Светването на става в такт с
генерираните импулси от мултивибратора. При работа уредът
дава светлинни сигнали, чиято продължителност може да се ме-
ли с тример-потенциометъра Rr, в границ» от 0,3 до 3 секунди.
С Н2 се регулират паузите между светлинните сигнали в грани-
ци от 0,3 до 10 секунди.
Устройството се монтира върху платка с размер» 45	70 пип.
Захранването е осъществено от две плоски батерии, но може да
се използува и подходящ токоизправител.
Устройство за последователно запалване
на светли ни
Схемата на фиг. IV-19 е проста за изпълнение и оси-
гурява последователно запалване на всеки ред електрически лам-
пи. Това устройство може да се използува за ефектно осветля-
ване на новогодишни елхи, витрини и въобще за създаване на
светлинни ефекти с най-разлнчни предназначения.
В схемата пма три реда осветителни лампички, включени по-
следователно в колекторните вериги на трите транзистора. Ко-
1ато единият ред от лампи е запален, останалите два транзистора
са запушен» и техните. колекторни токове са минималии, поради
което лампите, включени в тези вериги, не светят. Ефектът на
последователно светене е резултат на зареждането и разреждане-
то на електролитните кондензатори. Времето между две последо-
вателни светвания се определи от времеконстантите на RG-rpy-
пите, което за случая е приблизително една секунда. Трите ре-
да осветителни лампи са по 3,5 V/0,2A. Увеличеният брой на
лампичките позволява да се правят много и различии комби-
нации при тяхното разполагане. Общата консумация на устрой-
ството при работа не надвишава 220 mA.
Броят на осветителните тела може да се увеличи двойно, ка-
то към всеки ред крушки се свърже още един ред, само че вече
51
паралелно на първия. Разбира се, че при такъв случай консу-
мацията на устройството ще се увеличи, което води до необхо-
димост от вземане мерки за охлаждане на транзисторите.
Монтажът на устройството може да се осыцестви върху пе-
чатая или друга платка с размери 70 < 100 mm. За бързо из-
Фиг. IV-19
пълнение най-удобно е да се използува платка отперфориран ге-
тинакс. За захранване може да се използуват батерии, свързани
по подходящ за целта начин или токоизправител, осигуряващ
на изхода 12 V/0,5 А.
Фотореле с тиратрон
Релето, показано на фиг. IV-20, еосъществено по срав-
нително опростена схема, удобна за изпълнение при любителски
условия. То може да се използува за автоматично включване и
изключване на осветление, за сигнализиране при поява на свет-
линен поток и др.
За основен елемент в схемата е използуван тиратронът със
студен катод МТХ-90. При тази лампа, както бе споменато и по-
преди, запалителното напрежение между анод и катод при сво-
бодна решетка е над 150 V. Обаче при подаване напрежение на
решетката запалителното напрежение значително се понижава.
52
Така например, като се подаде 60 mA ток в решетъчна верига,
напрежението на запалване в анодната верига може да се понижи
до 65 V. Това свойство на тиратрона определи високата чувстви-
телност на фоторелето.
Фиг, IV-20
Напрежението, взето от делителя, изпълнен с резисторите
/?! и R2, изправено, от диода се подава на анода на тиратрона
посредством бобината на релето Р. Същото напрежение се пода-
ва и на решетъчната верига, състояща се от ФСК-1, Rt и 7?3.
Електролитният кондензатор служи за изглаждане пулсациите
на захранващото напрежение.
В изходно състояние анодното напрежение на тиратрона е
по-ниско от неговото запалително напрежение. При това поло-
жение ток в анодната верига не тече и релето не е задействувало
своите контакта. С осветляване на работната повърхност на
фоторезистора съпротивлението му многократно намалява, в ре-
зултат на това токът през се увеличава, което обуславя пови-
таване напрежението на решетката до величина на запалване.
Тиратронът се запалва, протича аноден ток и релето задействува
своите контакта. Напрежението на анода на тиратрона се нама-
лява, но в случая остава по-високо от напрежението на запалва-
не и поради това релето продължава устойчиво да държи прн-
теглена котвата си. Обратно, при затъмнение на ФСК-1 съпротив-
лението му се увеличава, напрежението на решетката спада,
тиратронът изгасва и релето изключва.
Използуваното реле е от типа РЭС-10 със съпротивление
на бобината 1800 Q и ток на задействуване 12 mA.
53
Регулировката на устройството се прави, като с постепен-
но се увеличава напрежението на решетката, но до такава сте-
пей, че релето да не се задействува без въздействието на светлинен
поток върху фоторезистора. Максимално устойчивият режим на
работа се намира, като за целта неколкократно през време на
регулировката се затъмнява и осветява фоторезисторът.
Схемата трябва да се включи към захранващата мрежа през разделителен
трансформатор (Бел. ред.)
V. СХЕМ И НА РАЗНИ УСТРОЙСТВА
Безжична грамофонна мембрана
Конструираното устройство създава условия дасепрос-
вирват грамофонни плочи, без да има видима връзка между грамо^
фона и радиоприемника. Устройството на фиг. V-1 представля-
ва малко предавателче, изпълнено с българския транзистор
Фиг. V-1
Т358. Посредством С3 и С4 предавателчето се настройва на ни-
коя от честотите, определена за ЧМ радиоразпръскване. Към
него се включва кристална мембрана, която честотно модулира
излъчваната енергия. При това положение честотната девиа-
ция е достатъчна за качествено приемане на грамофонни за-
54
писи в УКВ-обхвата па радиоприемник, който се намира в бли-
зост до предавателя.
Монтажът е изпълнен върху печатна платка с такива разме-
ри, че да може да се монтнра към рамото на грамофонната мем-
брана, като захранването (батерийката) се извежда с две изоли-
рани проводничета под шасито -- в кутията на грамофона. Може
да се устрой така, че захранването да се включва само тогава,
когато се просвирва грамофонна плоча. Захранването се осъщест-
вява от батерийка тип „Крона".
Бобината е навита въздушно от посребрен меден провод-
ник с диаметър 0,9 mm и има G навивки. Дължината на бобина-
та е 12 mm, а диаметърът — 8 mm.
Нискочестотен предусилвател с два независими входа
В практиката често се налага да бъдат смесвани два
сигнала със звукова честота, което може да се постигне с преду-
силвател, изпълнен с транзистори. Известии са няколко начи-
на за смесване на сигнали. Едно много по-сполучливо реше-
ние за смесване на два сигнала е показано на фиг. V-2. За цел-
та се нзползуват два транзистора и всеки вход е свързан с една
Фиг. V-2
от базите на транзисторнте. Двата транзистора са свързани така,
че имаг общо колекторно и емитерно съпротивленне, а към всяка
от базите е включен по един потенциометър. Сигналите се смес-
ват в обшото колекторно съпротивленне /?5. Когато се върти ос-
55
та на потенциометъра на единия от входовете, това оказва едва
забележимо влияние на другия.
В случая са избрани транзисторите SF.T 353, тъй като този
тип транзистори са с малък шум, но може да се употребят и дру-
ги, с по-ниско ниво на шум.
На изхода предусилвателят има RC-група за подчертаване
ниските и потискане високите честоти, така че честотната ха-
рактеристика може да се регулира по наше желание. За захран-
ване се ползува 9-волтова батерийка, конто може да работи дос-
та продължително време, тъй като консумацията на предусилва-
теля не надвишава 2 mA.
Устройството, включително и батерийката, се монтират вър-
ху пластмасова плочка с размери 100 X 55 mm и може да се
ползува самостоятелно или да се вгради в усилвател, при който
е необходимо смесването на два сигнала.
Нискочестотен предусилвател с полеви транзистор
Полевите транзистори са сравнително нови. Работата
им се основава на използуването на еднозначни носители на ток —
само електрони или само дупки. Характерно за тези транзисто-
ри е, че имат един рп (пр) преход. Техните предимства са: голямо
входно съпротивление (от порядъка на няколкостотин М2), нис-
ко ниво на шума, голяма бързина при работа в ключови с хеми,
НЛЮЗН SFT352 5FT3S3
Ф иг. V-3
56
понижени захранващи напрежения и работна честота до някол-
костотин MHz.
Схемата на фиг. V-3 представлява н. ч. предусилвател за
микрофон, изпълнена с полевия транзистор КП103М и транзис-
КПЮЗН WT352 SFT35J
**
К'	_ сисомоонел
+---* изюд
/2ислоонел
----Н----0 ШГОд
Фиг. V-4
торите SF.T352 и SF.T 353. Предусилвателят е предвиден за съ-
гласуване на източник с висок импеданс (няколко М2), какъвто
имат например кристалните микрофони, с транзисторен усилва-
тел, който има малък входен импеданс. Полевият транзистор с
p-канал е свързан по схема с общ изток. Резисторът /?2 служи
за получаване на автоматично преднапрежение, а за товар е из-
ползуван резисторът #3, включен във веригата на тока. Електро-
литният кондензатор С2 служи за избягване на променливото-
ковата обратна връзка и за получаване на по-голямо усилване.
Усилвателят се включва към входа на двустъпален транзисто-
рен усилвател.
Ако трябва да се увеличи входният импеданс, следва да се
използува схемата на фиг. V-4. По принцип тя е същата, но има
малки допълнения, целящи известии подобрения. Използувана
е допълнителна постояннотокова отрицателна обратна връзка,
осъществена посредством тример-потенциометъра /?3. С увелича-
ване на стойността на /?3 се получава по-голямо входно съпротив -
57
ление и по-малко изкривяване, но и по-малко уснлване. Затова
е необходимо с Ra да се подбере оптимален режим на работа.
В крайното стъпало са прибавени /?8 и С7„ чрез конто са осъщест-
вени два нзхода — високоомен и нискоомен, служещи за включ-
ване на предусилвателя към усилватели с различии входни съ-
противления.
Високочувствителен транзисторен металотърсач
Уредътдаваьъзможностдасеоткриват метални предме
ти, заровени в земята на дълбочина до около 50—100 ст.
Металотърсачат, чиято схема е показана на фиг. V-5, работа
на принципа на биенето. Осцилаторът с работа на постоянна
честота. Бобината La е навита на търсачната рамка и заедно с
С„ образува трептящия кръг на осцилатора за променлива чес-
тота. При придвижване на търсачната рамка близо и успоредно
на повърхността на земята и при попадане на метален предмет
в нейното поле честотата на осцилатора се измени.
Променливите напрежения на двата генератора, взети от тех-
ните емитери, се подават на диода посредством С4, и С5,
R7>. Получените биения се филтрпрат с Rn и Се и през С7 се пода-
ват на базата на Т3.
Н. ч. сигнал се усилва неколкократно от нискочестотния усил-
вател, изпълнен с транзисторите Тя, 7\, Т7> и Т6 и се подава на
звуков индикатор. Прилагането на н. ч. усилвател спротивотакт-
но крайно стъпало прави устройството по-надеждно. При това
положение се усилват и слабите сигнали, отговарящи на по-дъл-
боко заровени метални предмета до такава степей, че се чуват
във високоговорителя.
Бобината L4 е навита на тяло с днаметър 8 mm с проводник
ПЕЛ-0,25 mm и има ПО навнвки с извод на 16 навивки от
колекторния край.
L.> е навита на рамка с размери 22 х 120 mm и има 4 5 навив-
ки от проводник ПЕЛ- 0,6 mm с извод на 10 навнвки от края,
свързан с кондензатора Св.
На търсачната рамка освен Ь2 е монтиран и Су. Устройството
if търсачната глава са съединени посредством трижилен кабел.
Може да се използуват три парчета коаксиален кабел с дължн-
на 1,5 т.
58
59
Трх и Тр2, както и високоговорителят, са взети оттранзистор-
ния радиоприемник „Ехо“.
Настройката на металотърсача се осыцествява с С., и С10 и
то така, че при липса на метален предмет да се чува много ниско-
честотен сигнал, а при доближаване към метален предмет често-
тата на биенето да се увеличава.
Не е излишно да се спомене, че при работа с металотърсача
е необходима известна тренировка, тъй като почвата е различна
— с нееднаква влажност, което изисква придобиване на извес-
тен слухов опит.
Уред за изследване на земните Пластове
Този уред осигурява изследване на земни Пластове
посредством измерване на електрнческото им съпротивленне. С
него може да се откриват нееднородности или предметн, нами-
ращи се в изследвания пласт.
Схемата на фиг. V-6 представлява генератор за променливо
напрежение и датчик, състоящ се от две заземителни рейки (проб-
ници), конто може да се забиват в земята до 1 m дълбочина. Ге-
нераторът е изпълнен по схема на симетричен мултивибратор с
транзисторите Т\ и Т2, който захранва измервателния мост пос-
редством буферно стъпало, изпълнено с Т3.
Трансформаторът Тр е навит на магнитопровод със сечение
2 ст2. Първичната намотка има 280 навивки, а вторичната —
900, като двете са навнти от проводник ПЕЛ - 0,1 mm. Измерва-
телният мост е съставен от резисторите 7?i0, 7?n, R^ и съпро-
тивленията на измервания земен пласт между забитите датчици.
В диагонала на моста са включени диодът SF.D108 и микроампер-
метър с обхват 50 рА. Преди измерване мостът се балансира с
/?10. Поради това, че измерването е относително, скалата на микро-
амперметъра се разграфява в произволни условии единици. По-
средством 1?12 се регулира чувствителността на измервателния
мост в зависимост от вида па измерваните земни Пластове.
Пробниците на фиг. V-7 се изработват от дърво или друг
изолационен материал с диаметър 30 mm, като по протежението
им се прави канал (фиг. V-8), служещ за прекарване на свърз-
ващите проводници. Електродите на всеки пробник се изработ-
ват от тънкостенни меднн или алуминневи тръби, конто се наби-
ват и разполагат на рейката (фиг. V-7). Ако не се разполага с
60
61
такива тръби, може да се използува листов материал, като се
огъне във форма на втулка. Всеки електрод се свързва с отделен
изолиран проводник, който се отвежда по канала и се свързва
с ключа /С2. За да бъдат зафиксиранн на рейката, електродите
Рейна
Втуле^а елеютрави Канал
Фиг. V-7
ита. п п	се застопоряват с по едно или две
рялд \ zy Втулка Витла- Проводниците на всеки проб-
/ ник се оформят в петжилно кабелно
снопче, като проводните от единия
пробник се свързват с А2а, а Другия
яЖЖу	— с №б. Ключът A'2 представлява
галетен превключвател с 2	5 по-
фиг V 8	ложения. За удобство връзката
между пробниците и ключа се
прави посредством два съединителя.
Съединителите може да се изработят, като се вземат два цокъла
и две гнезда от повредени радиолампи, например октална серия.
Монтажът, включително и захранването, състоящо се от две
плоски батерии, свързани последователно, се извършва върху
печатна или друга платка, която се помества в кутия с размери
180 X 160 X 80 mm. Върху лицевата част на кутията се монти-
рат микроамперметърът, /ф ,А2, потенциометрите А*1о и Aia и гнез-
дата на двата съединителя. Скалата на’А2 се разграфява, като
срещу всяко положение на ключа се отбелязва дълбочината на
измерването.
Свързваме двата пробника към уреда посредством съедини-
телите. Всеки пробник трябва да има кабел, дълъг 2,5 т. Нули-
ра се уредът и се забиват пробниците в земния пласт, който ще
се изследва. Чрез превключване на А2 се отчитат съпротивле-
нията на различните дълбочини и сравнявайки тези съпротив-
ления, може да се направи извод на каква дълбочина се намира
предмет или някаква нееднородност в земния пласт. Посредством
изместване на единия пробник в окръжност, без да се вади от
земята другият, може да се изследва земен пласт с радиус до 5 т.
62
Универсален измервател на влажността
За измерване влажността на различии вещества и мате-
риала! успешно може да се използува описаният уред. С него може да
се измерва влага в картон, дървеснна, брашно, пясък и др. Висо-
ката чувствителност и простого устройство правят уреда удобен
Tt- Т4 - SFT35J
Фиг. V-9
за работа. В схемата на фиг. V-9 е използуван принципы1 на
измерване диелектричната константа на веществата в зависимост
от процентного съдържание на влага.
Устройството се състои от измервателна част и капацитивен
датчик. Измерителната част представлява мултивибратор, из-
пълнен с транзисторите Т\ иТ4, който произвежда правоъгълни
импулси. Транзисторите Т2 и Т3 са емитерен повторител — не-
обходими за съгласуване нискоомния товар (в случая — микро-
амперметъра) с изхода на мултивибратора. При допир на датчика
до влажен материал капацитетът му се увеличава и в съответ-
ствие с това се изменя коефициентът на запълване на генератор-
ните импулси. Постояннотоковата съставна през микроамперме-
търа е пропорционална на коефициента на запълване — съот-
ветно на влажността. От това се разбира, че колкото по-голямо
съдържание на влага има в измервания материал, толкова по-го-
лямо ще бъде отклонението на стрелката на микроамперметъра.
Употребеният микроамперметър е от магнитоелектрическата сис-
тема и крайно отклонение на стрелката 100 рА. Захранването се
осъществява от малка 9-волтова батерийка. Датчикът представ-
63
лява плоскост от изолационен материал с размеры 140 X 30 X
X 5 mm. Върху тази плоскост се монтират двата електрода,
успоредни един на друг, като разстоянието между тях е 8 mm.
Самите електродисеизрязватотстоманена.медна или алуминиева
ламарина с размери 120 х 20 X 1 mm. Изрязаните пластини се
огъват под прав ъгъл по дължина, така че да се получат две вин-
келчета със страны 12 и 5 mm. На страните с ширина 5 mm се
пробиват по 3 отвора, необходимы за закрепване на електроди-
те към изолационната плоскост.
Преди да се започне измерване с уреда, същият се нулира
посредством С прекъсвача /fi се включва капацитетът Сх и
с се нагласява стрелката на микроамперметъра да показва
максимално отклонение. След изключване на Кх уредът е готов
за работа. За измерване влажността на материали в насипно
състояние е необходимо същите да се поставят в някакъв съд
за да може върху тях плътно да се притисне датчикът.
Устройството се монтира в метална или пластмасова кутия
с размери ПО X 60 х 60 mm. В лицевата част на кутията се
монтират милиамперметърът, прекъсвачите и К2, копчетата
към осите на двата потенциометъра и двете букси, конто служат
за свързване устройството с датчика посредством екраниран ка-
бел, дълъг 2 т.
Транзисторен вибратогеиератор за електрическа
китара
Вибратогенераторът, чиято схема е показана на фиг.
V-10, е изпълнен с три транзистора SF.T 353.
Полученият електрически сигнал от адаптерите на китара-
та се подава на входа на устройството. С транзистора 7\ е мон-
тиран /?С-предусилвател, който усилва входния сигнал. Усилва-
нето на стъпалото се регулира чрез подбор на базового напреже-
ние с тримерпотенциометъра Рх. Усиленият сигнал от изхода се
подава на обикновен нискочестотен усилвател, който може да
бъде транзисторен или лампов.
Честотата за вибратогенератора се получава от RC- гене-
ратор, изпълнен с транзисторите Tt и Т3. Сигналът с много ниска
честота се взема от плъзгача на Р2 и през С3* се подава на еми-
тера на 1\, при което се извършва модулирането на сигнала,
* Кондензаторът С3 трябва да бъде чувствително по-голям (Бел. ред.)
64
получен от адаптерите на китарата. По наше желание с потенцио-
метъра Р3 може да се променя честотата на вибратогенератора
приблизително в граничите от 3 до 30 Hz. С потенциометьра Ра
се регулира дълбочината на модулацията и амплитудата на виб-
Фиг. V-10
ратосигнала. За захранване се използува 9-волтова батерийка,
като за включване и изключване се използува потенциометърът
Р3, комбиниран с ключ.
Цялото устройство е монтирано върху печатна платка, конто
се закрепва под лицевата част на китарата, така че осите на по-
тенциометрите Р2 и Р3 да може да се изведат отгоре и им се мон-
тират копчета за удобно манипулиране.
Малък стабилизиран токоизправител
Т ранзисторът е подходящ елемент за филтриращата вери-
га в токоизправителя. Един транзистор може да замести дросела, не-
обходим за филтриране на променливотоковата компонента, съдър-
жаща се в пулсиращия изправен ток. Този дросел трябва да бъде
с голяма индуктивност и затова размерите и теглото му ще бъдат
значителни. При подходящ начин на свързване съпротивлението
на транзистора за променлив ток е много по-голямо от това за
постоянен ток, което дава основание да се употреби като дросел.
Ако трябва на изхода на изправителя да се получи напрежение,
което почти не завися от тока, протичащ през товара, напреже-
нието на базата на транзистора трябва да има постоянна стойност.
5 Направете сами
65
За постигането на това се използува опорен диод. На схемата
на фиг. V-11 е показан стабилизиран токоизправител, който мо-
же да се използува за захранване на различии устройства. С не-
го се постига стабилна работа дори когато в мрежата има 15 до
20% колебание.
OJA Тр, M?scm
Фиг. V-11
Едни от основните елементи на изправителя са селеновият
пакет М 25 С 1800, опорният диод D 813, транзисторът Т 212 и
потенциометърът Ра, служащ за делител на напрежението в ба-
зовата верига на транзистора, с който се осыцествява електрон-
ната регулировка на изходното напрежение. Електролитните
кондензатори Cj, С2 и С3 служат за изглаждане на пулсациите.
За да се получи сравнително постоянно по величина изходио на-
прежение, необходимо е резисторът 7?i, свързан към диода Дх,
да се подбере опитно при сборката на токоизправителя.
Транс([орматорът Tpt е със сърцевина 8 ст2. Първичната на-
мотка има 1240 навивки от ПЕЛ — 0,35 mm, а вторичната —
ПО навивки от ПЕЛ— 1 mm.
При монтаж трябва да се обърне сериозно внимание на тран-
зистора и диода по отношение на тяхното охлаждане, за да им
се осигури нормален режим на работа.
Изправителят се монтира в металическа кутия, на която
предварително са направени подходящи отвори за охлаждане.
На лицевата част се извежда включвателят К1( гнездото за пред-
пазителя, изходни букси и ръчката на потенциометъра.
От изхода на токоизправителя може да се вземат напрежения
от 0,5 до 12 V при натоварване до 1,5 А, което е напълно доста-
тьчно за захранване на транзисторен приемник, средномощен
транзисторен усилвател или за зареждане на малогабаритен аку-
мулатор.
66
Таблица за бързо определяне съпротивлението
на два паралелно свъргани резистора
В практиката често се налага паралелно свързване на два
резистора за получаване необходимого съпротивление в една
или друга верига. В такъв случай може да се използува таблицата
на фиг. V-12 за бързо пресмятане общото съпротивление на па-
ралелно съединени резистори. В горния хоризонтален и десния
вертикален ред от таблицата се намират числата, характеризира-
щи номиналните стойности на резисторите, конто ще се съединя-
ват паралелно. Общото съпротивление на паралелно свързаните
резистори се намира в пресечната точка на хоризонталния и
вертикален ред от числа, съответствуващи на изходните съпро-
тивления. Таблицата е разработена, като е използувана позна-
тата формула
р . _ Ri • Rg
Ковщ- R1+R, •
За да видим практически как се ползува таблицата, вземаме
няколко примера:
Необходим е резистор със съпротивление 8 кй. Числото 8
се намира на пресечната точка на 24 от хоризонталния ред и
на 12 от вертикалния десен ред. Това значи, че е необходимо да
се съединят паралелно два резистора със съпротивление 24 кй и
12 кй, за да се получи 8 кй.
Друг пример — необходим е резистор 120 кй. Намира се чи-
слото 12, което отговаря на 30 по хоризонталния ред и на 20 по
вертикалния. От това следва, чё за 120 кй е необходимо да се
свържат паралелно резистори със съпротивление 300 кй и 200 кй.
С тези примеря се установи какви стойности на паралелно свър-
заии резистори са необходими, за да се получи определено съ-
противление. Обаче с таблицата може бързо да се установява какво
съпротивление ще се получи, ако се свържат паралелно два из-
вестии резистора. Разполага се с два резистора 62 Й и 51 Q.
В хоризонталния горен ред се намира числото 62, а във верти-
калния десен — числото 51. Пресечната точка вертикално на 62
и хоризонтално на 51 показва числото 27, 98 или закръглено 28 й.
От приведените примери за работа се вижда, че с таблицата
може бързо да се отчитат резистори както с малки, така и с мно-
го големи съпротивления.
Такава таблица може да се изработи и за два последователни
свързани кондензатора, като за целта се използува формулата
(-<	_ С..С,
Ьобщ- Ci+Cg •
67
Фиг. V-12
68
Линийка за определяне стойността на резистори и
кондензатори, означени с цветен код
Стойностите на резисторите и кондезаторите, употреби*
ванн в радиоелектрониката, освенс арабски цифрисе означавати с
цветни точки или ивици. Тук се посочва метод за бързо и безпог-
решно разчитане стойностите на резистори и кондензатори, оз-
начени с цветен код.
Разчитаие стойностите на резистори
Нафиг. V-13 са показани резистори с цветен код. Както
се вижда, един са означени с цветни ивици, другие цветни точки,
а трети са означени комбинирано — с цветни ивици и точки. Не-
зависимо от това винаги цветът, означен с буква А, означава
първата цифра, цветът с буква В — втората цифра от стойност-
та, цветът с буква С — броя на нудите, конто следва да се пос-
тавят след цифрите, определен!! от А и В, и с буква D се означава
толерансът в процента.
В таблица V-1 са дадени значенията на цветовете и буквите.
Таблица V-1
Цветове	Стойност на		буквите	
	Л първа цифра	в втора цифра	С брой на нудите	!	D 1 Толеранс в %
черен	0	0	1	—	—
кафяв	1	1 '	0	±1
червей	2	2	00	±2
оранжев	3	3	ООО	—
жъл^	4		0000	—
зелен	5	5 I	00000	—
енн	6	6	000000	—
внолетов	7	7		—
сив	8	8	——	
бял	9	9	—	——
златист		— 1	ход	±5
сребрист	—		Х0.01	±10
без означен цвят	—	—	—	±20
За бързо определяне стойностите на даден резистор може да
се изработи изчислителна линийка. За тази цел се начертават
четири кръга с диаметър 50 mm, разделят се на десет сектора,
като всеки сектор се попълва със знаци, както е показано иа
69
фиг. V-14. Вътрешната част на секторите към центъра се оцветя-
ва с цвят, отговарящ на цифрата, както е показано на табл. V-1.
Втората част на линнйката е нейната лицева плоскост, конто е
показана на фиг. V-15. Изработва се от картон, като правоъгъл-
ZHD-
J САВА
ИИ
А в С В
А в С В
чеее (i- % * ф %
& с	Bf А Г А В[ А С А Р
Фиг. V-13
Фиг. V-14
Фиг. V-15
ните и кръглите отвори се изрязват внимателно. Сглобяването
се осъществява с четири кухи нитчета, с конто се занитват кръ-
говете, но така, че свободно да се въртят около оста си. На фиг.
V-16 е показана задната страна на сглобената линийка, от коя-
то се вижда, че кръговете се застьпват и излизат малко отдолу,
което е с цел иамаляване на размерите и удобна работа при от-
читане на данни.
70
За разчитане стойностите на даден резистор вземаме следния
пример: имаме резистор с четири цветни ивици (точки). Първа-
та ивица е оцветена с червено, втората с черно, третата с оран-
жево и четвъртата със сребрист цвят. Вземаме линийката и за-
въртаме първия кръг (Л) така, че в малкия правоъгълен отвор
да се появи червен цвят. При това положение над него в големия
правоъгълен отвор ще се появи цифрата 2. Завъртаме втория
кръг (В) по същия начин, но тук да се появи черен цвят и отгоре
0. След това правим същото с третия кръг (С), като го нагласяме
да показва оранжев цвят, който отговаря на три нули, и накрая
нагласяме последний кръг (D) на сребрист цвят, което отговаря
на ±10%. При така нагласени кръгове в малките правоъгълни
отвори отляво надясно виждаме червен, черен, оранжев и среб-
рист цвят, като същевременно отгоре в големите правоъгълни от-
вори отчитаме стойността на резистора, конто е 20 000 2 с толе-
ранс ±10%.
При субминиатюрните резистори първото число е означено с
цвета на тялото, второто — с цвета на накрайника (шапчицата).
Бронт на нулите се означава с цветна точка или ивица в средата
на тялото. Толерансът също се означава с цветна точка или
ивица, поставена след тази, с конто се означава броят на нулите.
И тук може да приложим изчислителната линийка с успех, след
като се съобразяваме с тези особености.
Разчитане стойностите на кондензатори
За означаване капацитета на кондензаторите се упо-
требяват също цветни знаци. Посоката на разчитане на цветовете
71
е показана с букви и стрелки, което се вижда от фиг. V-17 а, б
и в.
В таблица V-2 са дадени цветоветеза означаване стойностите,
толеранса и работното напрежение на плоски кондензатори.
Таблица V-2
!	1	1 IT	!	А	1	В	С Цветове , първа цифра | втора цифра брой на нудите ।	i	1	D Толеранс в %	Е работио напре- жение, V
черен	0	0	1	—	—	—
кафяв	1	1	! 0	±1	100
червей	2	2	00	±2	200
оранжев	3	3	ООО	—	300
жълт	4	4	0000	—	400
зелен	5	5	ооооо :	±5	500
СИН	6	6	000000 ;	—	600
виолетов	7	7	—	1	—	700
сив	8	8	'	1 —	1	—	800
бял	9	9		—	900
златист	—	—	ход	±5	1000
сребрист без означен		•—	i Х0.01	, ;	I	± ю	2000
цвят		1 •			1	±20	500
Таблица V-3
Цветове	А първа цифра	В •тора цифра	С брой на нулнге	D Толеранс а %	Е Температурен коефицнент на (°СхЮ
черен	0	0			20	0±30
кафяв	1	1	0	1	30
червен	2	2	00	2	80
оранжев	3	3	000	2,5	150
жълт	4	4	0000	—	220
зелен	5	5		5	330
син	6	6	—	—	440
внолетов	7	7	—-	——	700
сив	8	8	Х0.01		—-
бял	9	9	хо,.	10	—
С линийката за разчитане на резистори може да разчитаме
и кондензатори, посочени на фиг. V-17 а, т. е. такива, означени
с три цвята. При това положение се използуват кръговете А, В
и С и се отчитат стойностите както при резисторите.
Капацитетът на кондензаторите винаги се означава в пикофа-
рад и.
г d
Фиг. V-17
шшг
/ гизб
Фиг. V- 18
Работнотб напрежение при това означение винаги е 500 V, а
толерансът е 20?о.
Начинът за означаване с Цветове керамични кондензатори е
показан на фиг. V-17 г. И тук А означава първата цифра, В —
втората цифра, С — броя на нулите, D — толеранса и Е — тем-
пературния коефициент.
Характерно тук, което се вижда и от таблица V-3, е, че среб-
ристият и златистият цвят са заменени с бял и сив. Тези разлики
винаги трябва да се имат пред вид при разчитане на керамични
кондензатори.
В дадените таблици в колонката „брой на нулите” срещу цве-
товете златист и сребрист, респективно сив и бял, са дадени кое-
фициенти за умножение. Това е с цел да могат да се означават
и много малки стойности както на резистори, така и на конденза-
тори. За целта ще се разгледа следният пример:
Резистор, оцветен с виолетова, зелена и златиста ивица. Раз-
чита се така: 75x0,1 ~7,5 Q.
Означението на съветските кондензатори с цветен код се осъ-
ществява съгласно ГОСТ 5042 —57, както е показано на фиг.
V-18 и V-19.
Както при международния код, така и тук стойностите се оз-
начават с цветни ивици или точки. Първото означение е грубо,
два пъти по-едро от останалнте, и означава температурния кое-
фициент, а следващите три са за стойностите на капацитета. Пе-
того означава толеранса и шестого — номиналното работно нап-
режение.
73
Таблица V-4
Цветове |	Температурен коефицнент		IK на ги навита на руло кон- деизатори	номинален капацитет рь			Толеранс в и0	Номинално работно на* прежеиие, V
	1 керамичяи кондензатори1 I	слюдеик кондензатори						
				първо число	второ число	брой на «улите		
черен 1	— !	—			0	—	±20	4
кафяв	—	—	—	1	1	0	±1	8
червен	-700.10-е	—	—	2	2	00	±2	12
оранжев j	не се стан- дартнзира	не се стан- дартнзира	не се стан- дартизнра	3	3	000		20
ЖЪЛТ	.1		 1	±200.10-6	-200.10-6	4	4	0000	—	40
зелен	-1330.10-6,	—	—	5	5	00000	±5	60
СИН	1	+ 120.10-6 j	±120.10-6	—	6	6	000000	—	100
внолетов :	—	±100.10-6			7	7	0000000	—	150
сив	+30.10-6	—	—	8	8	Х0.01	—	200
бял	-80.10-6 |	—	—	9	9	хо.1	±10	250
сникав	-50.10-е	±50.10-«	—	—	—	—	—	—
златист	—	—	—	—	—	—	+ 100-20	—
сребрист	~	1		—	—	—			о.+ юо	—
В таблица V-4 са дадени всички данни при означаване па съ-
ветскнте кондензатори.
При дисковите кондензатори с точка от едната страна в сре-
дата се отбелязва температурният коефициент. Останалите данни
се означават от другата страна с
точки, подредени в края на дне- /	3 4
ка. Стойностите се отчитат по по-
сока на часовниковата стрелка, ““у * J	(
Освен с Цветове съветските	7
керамични кондензатори се озна- aj
чават и комбинирано. Когато дан-
ните са показанн с числа, тем- фиг- V19
пературният коефициент се оз-
начава с цветна точка или оцветяване цялото тяло 'на конден-
затора със съответния цвят.
За бързо определяне стойностите на различните видове кон-
дензатори, означени с цветни знаци, може да се разработят из-
числителни линийки, подобии на описаната, като за ръковод-
ство служат приложените таблици, от конто се вижда, че за цел-
та е нужно кръговете да бъдат повече иа брой.
Метод за бързо изчисляване на трептящите кръгове
При конструиране иа радиоелектронни устройства
в много случаи се налага изчисляване на трептящи кръгове. За
бързо изчисляване на трептящи кръгове се използува формулата
на Томсон
, 1 1
/=—откъдето LC = -..,rs .
J 2n^LQ	**’fs
Произведение™ LC, изразено във функция от резонансната
честота/, е дадено в две таблици. В таблица V-5 са дадени данни
за изчисляване на трептящи кръгове, резонансната често-
то е в границитеот 80 kHz до 1990 kHz, катоА ев милнхенри (mH),
а С — в пикофаради (pF). Изчисленията в таблица V-6 дават въз-
можност за пресмятане на трептящи кръгове, чиято резонансна
честота е в граничите от 2MHz до 160 MHz. В този случай L е
в микрохерни фЯ), а С — в пикофаради. При работа с таблици-
те трябва да се знае, че след като е намерено произведението LC
75
от съответната таблица стойността на С се нами ра, като се разде-
ли това произведение с L и обратно, стойността на L се намира
като се раздели LC на С. Използуването на таблиците се вижда
от следващите примеря:
Необходим е трептящ кръг, настроен на 460 kHz. Капаците-
тът С е IOOjpF, каква трябва да бъде индуктивността на бобк-
ната? От таблица V-5 за 460 kHz, се намира, че произведението
LC е 119,7. Изчислява се по формулата
. LC 119,7 .	„
L=- =—-= 1,197 mH.
С 100
Необходим е трептящ кръг за 125 kHz. Индуктивността L е
4,2 mH — трябва да се определи капацитётът С. В таблица V-5
се намира LC за 120 kHz, а след това за 130 kHz. Тук, за да се
намери междинната стойност, се прави едно допълнително прес-
мятане
за 120 kHz е 1759,0
за 130 kHz е 1498,8
разликата за 10 kHz е 260,2, оттук следва, че за 5 kHz ще бъ-
де 130,1, или произведението LC за 125 kHz ще бъде 1759—130,1
— 1628,9. Сега вече може да се изчисли капацитетът:
LC 1828,9 ооо	опа г?
C = y = -^- = 388, закръглено 390 pF.
Необходим е трептящ кръг за 30 MHz. Капацитетът на кръга
е 20 pF — търсн се индуктивността L. От таблица V-6 за 30 MHz
се намира, че произведението LC е 28,14. Ползувайки познатата
формула, се определи
= 2р- = 1,407pH.
При работа по този метод от горните примеря се вижда, че
с малки пресмятания може бързо и с достатъчна точност да се
направят необходимите начисления.
76
Таблица V-5
/[kHz]	LC	/[kHz]	LC	/|kHz]	LC
I	о	3	4	5	6
80	3958,0	550	83,74	1020	24,35
90	3127,0	560	80,77	1030	23,88
100	2533,0	570	77,97	1040	23,42
110	2093,4	580	75,30	1050	22,98
120	1759,0	590	72,76	lO6o	22,54
130	1498,8	600	70,36	1070	22,12
140	1292,3	610	68,07	1080	21,72
150	1125,8	620	65,89	1090	21,32
160	989,4	630	63,82	1100	20,93
170	876,5	640	61,84	1110	20,56
180	781,8	650	59,95	1120	20,19
190	701,6	660	58,15	ИЗО	19,84
200	633,3	670	56,42	1140	19,49
210	574,3	680	54,78	1150	19,15
220	523,3	690	53,20	1160	18,83
230	478,8	700	51,70	1170	18,50
240	439,7	710	50,25	1180	18,19
250	405,3	720	48,86	1190	17,89
260	374,7	730	47,53	1200	17,59
270	347,7	740	46,25	1210	17,30
280	321,1	750	45,03	1220	17,02
290	301,2	760	43,85	1230	16,74
300	281,4	770	42,72	1240	16,47
310	263,5	780	41,63	1250	16,21
320	247,3	790	40,58	1260	15,96
330	232,6	800	39,58	1270	15,71
340	219,1	810	38,61	1280	15,46
350	206,8	820	37,67	1290	15,22
360	195,5	830	36,77	1300	14,99
370	185,0	840	35,90	1310	14,76
380	174,5	850	35,06	1320	14,54
390	166,5	860	34,25	1330	14,32
400	158,3	870	33,47	1340	14,11
410	150,7	880	32,71	1350	13,90
420	143,6	890	31,98	1360	13,70
430	137,0	900	31,27	1370	13,50
440	130,8	910	30,59	1380	13,30
450	125,1	920	29,93	1390	13,11
460	119,7	930	29,28	1400	12,92
470	114,7	940	28,66	1410	12,74
480	109,9	950	28,06	1420	12,56
490	105,5	960	27,49	1430	12,39
500	101,3	970	26,92	1440	12,22
510	97,39	980	26,38	1450	12,05
520	93,68	990	25,85	1460	11,88
530	90,18	1000	25,33	1470	11,72
510	86,87	1010	24,83	1480	11,56
77
Продължение на табл. V-5
1	2	3	4	5	6
1490	11,41	1660	9,192	1830	7,563
1500	11,26	1670	9,082	1840	7,481
1510	11,11	1680	8,972	1850	7,401
1520	10,96	1690	8,869	1860	7,321
1530	10,82	1700	8,765	1870	7,243
1540	10,63	1710	8,662	1880	7,167
1550	10,54	1720	8,562	1890	7,091
1560	10,41	1730	8,463	1900	7,016
1570	10,28	1740	8,366	1910	6,943
1580	10,15	1750	8,271	1920	6,871
1590	10,02	1760	8,177	1930	6,800
1600	9,894	1770	8,085	1940	6,730
1610	9,772	1780	7,994	1950	6,661
1620	9,652	1790	7,905	1960	6,593
1630	9,534	1800	7,818	1970	6,527
1640	9,418	1810	7,732	1980	6,461
1650	9,304	1820	7,647	1990	6,396
78
Таблица V-6
f [MHz]	LC	f [MHz]	LC	f [MHz]	LC
1	2	3	4	5	6
2,0	6333	6,2	658,9	10,4	234,2
2,1	5749	6,3	638,2	10,5	229,8
2,2	5233	6,4	618,4	10,6	225,4
2,3	4788	6,5	599,5	10,7	221,4
2,4	4397	6,6	581,5	10,8	217,2
2,5	4053	6,7	564,2	10,9	213,2
2,6	3747	6,8	547,8	11,0	209 3
2,7	3474	6,9	532,0	11,1	205,6
2,8	3231	7,0	517,0	11,2	201,9
2,9	3012	7,1	502,5	11,3	198,4
3,0	2814	7,2	488,6	11,4	194,9
3,1	2635	7,3	475,3	11,5	191,5
3,2	2473	7,4	462,5	11,6	188,3
3,3	2372	7,5	450,3	11,7	185,0
3,4	2191	7,6	438,5	11,8	181,9
3,5	2068	7,7	427,2	11,9	178,9
3,6	1955	7,8	416,3	12,0	175,9
3,7	1850	7,9	405,8	12,1	173,0
3,8	1745	8,0	395,8	12,2	170,2
3,9	1665	8,1	386,1	12,3	167,4
4,0	1583	8,2	376,7	12,4	164,7
4,1	1507	8,3	367,7	12,5	162,1
4,2	1436	8,4	359,0	12,6	159,6
4,3	1370	8,5	350,6	12,7	157,1
4,4	1308	8,6	342,5	12,8	154,6
4,5	1251	8,7	334,7	12,9	152,2
4,6	1197	8,8	327,1	13,0	149,9
4,7	1147	8,9	319,8	13,1	147,6
4,8	1099	9,0	312,7	13,2	145,4
4,9	1055	9,1	305,9	13,3	143,2
5,0	1013	9,2	299,3	13,4	141,1
5,1	973,9	9,3	292,8	13,5	139,0
5,2	936,8	9,4	286,6	13,6	137,0
5,3	901,8	9,5	280,6	13,7	135,0
5,4	868,7	9,6	274,9	13,8	133,0
5,5	837,4	9,7'	269,2	13,9	131,1
5,6	807,7	9,8	263,8	14,0	129,2
5,7	779,7	9,9	258,5	14,1	127,4
5,8	753,3	10,0	253,3	14,2	125,6
5,9	724,6	10,1	248,3	14,3	123,9
6,0	703,6	10,2	243,5	14,4	122,2
6,1	680,7	10,3	238,8	14,5	120,5
79
Продълженне на табл. V-6
1	2	3	4	5	6
14,6	118,8	19,0	70,16	54	8,687
14,7	117,2	19,1	69,43	55	8,374
14,8	115,6	19,2	68,71	56	8,077
14,9	114,1	19,3	68,00	57	7,797
15,0	112,6	19,4	67,30	58	7,530
15,1	111,1	19,5	66,61	59	7,276
15,2	109,6	19,6	65,93	60	7,036
15 3	108,2	19,7	65,27	61	6,807
15,4	106,8	19,8	64,61	62	6,589
15,5	105,4	19,9	63,96	63	6,382
15,6	104,1	20	63,63	64	6,184
15,7	102,8	21	57,43	65	5,995
15,8	101,5	22	52,33	66	5,815
15,9	100,2	23	47,88	67	5,642
16,0	98,94	24	43,97	68	5,478
16,1	97,72	25	40,53	69	5,320
16,2	95,52	26	37,47	70	5,170
16,3	95,34	27	34,74	71	5,025
16,4	94,18	28	32,31	72	4,886
16,5	93,04	29	30,12	73	4,753
16,6	91,92	30	28,14	74	4,625
16,7	90,82	31	26,35	75	4,503
16,8	89,72	32	24,73	76	4,385
16,9	88,69	33	23,26	77	4,272
17,0	87,63	34	21,91	78	4,163
17,1	86,62	35	20,68	79	4,058
17,2	85,65	36	19,55	80	3,958
17,3	84,63	37	18,50	81	3.86J
17,4	83,66	38	17,45	82	3,767
17,5	82,71	39	16,65	83	3,677
17,6	81,77	40	15,83	84	3,590
17,7	80,85	41	15,07	85	3,506
17,8	79,94	42	14,36	86	3,425
17,9	79,05	43	13,70	87	3,347
18,0	78,18	44	13,08	88	3,271
18,1	77,32	45	12,51	89	3,198
18,2	76,47	46	11,97	90	3,127
18,3	75,63	47	11,47	91	3,059
18,4	74,81	48	10,99	92	2,993
18,5	74,01	49	10,55	93	2,928
18,6	73,21	50	10,13	94	2,866
18,7	72,43	51	9,739	95	2,806
18,8	71,67	52	9,368	96	2,749
18,9	70,91	53	9,018	97	2,692
80
Продължеяие на табл, V-6
1	2	3	4	5	6
98	2,638	119	1,789	140	1,292
99	2,585	120	1,759	141	1,274
100	2,533	121	1,730	142	1,256
101	2,483	122	1,702	143	1,239
102	2,435	123	1,674	144	1,222
103	2,388	124	1,647	145	1,205
104	2,342	125	1,621	146	1,188
105	2,298	126	1,596	147	1,172
106	2,254	127	1,571	148	1,156
107	2,214	128	1,546	149	1,141
108	2,172	129	1,522	150	1,126
109	2,132	130	1,499	151	1,111
110	2,093	131	1,476	152	1,096
111	2,056	132	1,454	153	1,082
112	2,019	133	1,432	154	1,068
113	1,984	134	1,411	155	1,054
114	1,949	135	1,390	156	1,041
115	1,915	136	1,370	157	1,028
116	1,883	137	1,350	158	1,015
117	1,850	138	1,330	159	1,002
118	1,819	139	1,311	160	0,9894
в Напрамта сами
81
Метод за бързо изчисляване на мрежови
трансформатори
Изчисляването на мрежовите трансформатори се из-
вършва с няколко известии формули, при конто се изисква по-
вече време и повече пресмятания. За бързо и удобно изчисляване
може да се ползуват приложените две таблици. В таблица V-7 са
дадени данни за изчисляване на мрежови трансформатори с мощ-
ност на вторичната намотка до 1000 W, а в таблица V-8 са посо-
чени данни за най-често употребяваните медни емайлирани про-
водница
Начинът на ползуване на таблиците се демонстрира с долния
пример.
За дадено устройство е необходим мрежов трансформатор с
мощност на вторичната намотка 60 W. От таблица V-7 се устано-
вява, че срещу 60 W отговаря сечение на желязната сърцевина
9,8 ст2. Това значи, че трябва да се вземе такова количество ла-
мели, което да осигури 9,8 ст2 желязна сърцевина. В третата ко-
лона е.-посочен броят на навивките за IV — в случая е 4,6 на-
вивки. Тук е необходимо да се умножи 4,6 по напрежението, за
да се получи общият брой навивки за дадена намотка.
В следващите две колони (4 и 5) е посочен диаметърът на про-
водника, с който трябва да .се навие първичната намотка при оп-
ределено захранващо напрежение.
Таблица V-8 се ползува за определяне диаметъра на необхо-
димия проводник. Изборът на проводника се прави според това,
какъв ток ще тече през дадена намотка. Знаейки броя на навив-
ките и диаметъра на проводника, може лесно с помощта на пос-
ледила колона да се установи дали навивките ще се съберат в
трансформатора. При изчисляване броя на навивките в 1 ст2 по
таблицата е предвидено и мястото, което заема изолацията меж-
ду отделяйте редове навивки и между отделяйте намотки. От тази
таблица може да се установи още и диаметърът на проводника
със и без изолация, напречното му сечение, съпротивлението и тег-
лото му за 1m.
Втори пример: трансформаторът е с мощност 60 W, мястото
(прозореца), което заемат намотките, е определено, че е 5 ст2. Не-
обходимо е да се установи ще се съберат ли намотките в транс-
форматора. Предвижда се трансформаторът да има една първична
намотка за 220 V, една вторична за 250 V с възможна консума-
ция на ток до 0,150 А. Другата вторична намотка е за 6,3 V и
ток до 1,5А. Установява се, че първичната намотка трябва да
82
Т а б л и ца V-7
Днаметър на проводника в пър-
вичната при
Мощност във вторичната (WJ	Течение на сър- цевината [ст2]	Навивки за IV	150 V [mm]	220V [mm]
1	2	3	4	5
2	2,1	21	0,11	0,09
4	3,0	15	0,15	0,12
6	3,7	12	0,17	0,15
8	4,2	10,7	0,20	0,17
10	4,6	9,8	0,22	0,18
12	5,0	9,0	0,24	0,20
14	5,3	8,5	0,26	0,21
IS-	5,6	8,0	0,27	0,22
IS	5,9	7,6	0,28	0,23
20	6,2	7,3	0,30	0,24
22	6,4	7,0	0,31	0,25
24	6,6	6,8	0,32	0,26
26	6,8	6,6	0,33	0,27
28	7,1	6,4	0,34	-0,28
30	7,3	6,2	0,35	0,29
32	7,5	6,0	0,36	0,30
34	7,7	5,8	0,37	0,30
36	7,9	5,7	0,37	0,31
38	8,1	5,6	0,38	0,32
40	8,3	5,4	0,39	0,32
42	8,5	5,3	0,40	0,33
44	8,7	5,2	0,41	0,34
46	8,9	5,1	0,42	0,35
48	9,0	5,0	0,43	0,36
50	9,1	4,9	0,43	0,36
52	9,2	4,9	0,44	0,36
54	9,3	4;8	0,45	0,37
56	9,5	4,7	0,46	0,38
60	9,8	4,6	0,47	0,39
65	10,0	4,5	0,48	0,40
70	10,3	4,3	0,50	0,41
75	10,6	4,2	0,51	0,42
80	11,0	4,1	0,53	0,44
85	11,3	4,0	0,55	0,45
90	11,7	3,9	0,56	0,46
100	12,3	3J	0,59	0,49
110	12,9	35	0,60	0,51
120	13,4	3j4	0,65	0,53
	14,0	3,3	0,65	0,56
В	14,5	3,1	0,70	0,59
	15,0	3,0	0,70	0,60
	15,5	2,9	0,75	0,60
83
1
3
5
180	16,5	2,7	0,80	0,65
200	17,3	2,6	0,85	0,70
250	19,4	2,3	0,90	0,75
300	21,2	2,1	1,00	0,85
350	23,0	2,0	1,10	0,90
400	24,5	1,89	1,20	0,95
450	26,0	1,78	1,30	1,00
500	27,4	1,67	1,30	1,10
550	28,9	1,56	1,40	1,10
600	30,0	1,50	1,40	1,20
650	31,2	1,44	1,50	1,30
700	32,6	1,38	1,60	1,30
750	33,7	1,33	1,60	1,40
800	34,8	1,29	1,70	1,40
900	37,0	1,22	1,75	1,50
1000	38,0	1,15	1,90	1,50
се навие от проводник с диаметър 0,39 mm и ще има 1010 навив-
ки, като заема 2 ст2 място. За намотката от 250 V се установява,
че е необходимо да се навият 1150 (250x4,6) навивки. Тъй като
тази намотка е за 0,150 А, от таблица V-8, колона 5 срещу 0,1652
отговаря проводник с диаметър 0,29 mm. От колона 9 се вижда,
че за този проводник в 1 ст2 влизат 820 навивки. В нашия при-
мер навивките са 1150, следователно те ще се поберат в 1,5 cm2.
За 6,3-волтовата намотка е необходимо 30 навивки от проводник
с диаметър 0,9 mm. Това е така, тъй като в таблица V-8 в колона
5 срещу 1,590 А отговаря проводник с диаметър 0,9 mm. В ко-
лона 9 е показано, че в 1 ст2 от този проводник, влизат 100 на-
вивки. В примера са 30 навивки, следователно те ще заемат 0,3
ст2. След тези изчисления се установява общата площ, необхо-
дима за всички намотки—тя е 2+1,54-0,3=3,8 ст2. Нашият
трансформатор има 5 ст2, ясно е, че може спокойно да се на-
виват намотките.
Таблица V-8
	Диаметър бе»	Диаметър	Напречно	Допустим товар (А) при			Съпротнвле-	Тегло иа	Брой навивки
	изоляция, с	изолацня,	сечение,		плътност		нне на 1т,	1 т,	в 1 см’
	mm	mm	1ПП1г	2A/mms	2t5A/mm2	ЭА/mm*	Q	gr	
	1	2	3	4	5 1	6	7	8	9
	0,03	0,040	0,0007	0,0014	0,0018	0,0021	24,70	0,0063	40,000
	0,04	0,050	0,0013	0,0026	0,0032	0,0039	13,92	0,0112	30,000
	0,05	0,065	0,0020	0,0040	0,0050	0,0060	9,29	0,0175	20,000
	0,06	0,075	0,0028	0,0056	0,0070	0,0084	6,44	0,0252	15,000
	0,07	0,085	0,0039	0,0078	0,0097	0,0117	4,73	0,0343	11,000
	0,08	0,095	0,0050	0,0100	0,0125	0,0150	3,63	0,0448	9,000
	0,10	0,115	0,0079	0,0158	0,0197	0,0237	2,23	0,0700	6,000
	0,12	0,135	0,0113	0,0226	0,0282	0,0339	1,55	0,101	4,400
	0,15	0,165	0,0177	0,0354	0,0442	0,0531	0,99	0,158	2,800
	0,18	0,195	0,0255	0,0510	0,0637	0,0765	0,69	0,227	2,000
	0,20	0,215	0,0314	0,0628	0,0785	0,0942	0,56	0,280	1,650
	0,23	0,250	0,0416	0,0832	0,1040	0,1248	0,42	0,370	1300
	0,25	0,270	0,0491	0,0982	0,1227	0,1473	0,36	0,438	1100
	0,29	0,315	0,0661	0,1322	0,1652	0,1983	0,27	0,589	820
	0,31	0,340	0,0755	0,1510	0,1887	0,2265	0,23	0,673	700
	С,35	0,380	0,0962	0,1924	0,2405	0,2886	0,18	0,857	570
	0,38	0,410	0,1134	0,2268	0,2835	0,3402	0,15	1,01	520
	0,41	0,440	0,1320	0,2640	0,3300	0,3960	0,13	1,18	420
	0,44	0,475	0,1521	0,3042	0,3802	0,4563	0,115	1,36	385
	0,47	0,505	0,1735	0,3470	0,4337	0,5205	0,101	1,55	325
	0,49	0,525	0,1885	0,3770	0,4712	0,5655	0,093	1,68	310
	0,51	0,545	0,2043	0,4086	0,5107	0,6129	0,086	1,82	300
	0,55	0,590	0,2376	0,4752	0,5940	0,7128	0,074	2,12	255
	0,57	0,620	0,2550	0,5100	0,6375	0,7650	0,069	2,28	232
	0,59	0,640	0,2734	0,5468	0,6835	0,8202	0,064	2,44	218
	0,62	0,670	0,3019	0,6038	0,7547	0,9057	0,058	2,69	197
	0,64	0,690	0,3217	0,6434	0,8042	0,9651	0,054	2,86	185
	0,67	0,720	0,3526	0,7052	0,8815	1,058	0,050	3,14	170
00 СЛ	0,69	0,740	0,3739	0,7478	0,9347	1,122	0,047	3,33	160
3
Иродължение на таблица V-8
1	2	3	4	5
0,72	0,780	0,4060	0,8120	1,015
0,74	0,800	0,4301	0,8602	1,075
0,77	0,830	0,4640	0,9280	1,160
0,80	0,860	0,5207	1,041	1,302
0,83	0,890	0,5390	1,078	1,347
0,86	0,920	0,5809	1,162	1,452
0,90	0,960	0,6362	1,272	1,590
0,93	0,990	0,6793	1,359	1,698
0,96	1,020	0,7238	1,447	1,809
1,00	1,070	0,7854	1,570	1,963
1,08	1,155	0,9161	1,832	2,290
1,20	1,280	1,131	2,262	2,827
1,30	1,380	1,327	2,654	3,317
1,40	1,480	1,539	3,078	3,847
1,50	1,580	1,767	3,534	4,417
1,81	1,900	2,573	5,146	6,432
2,02	2,120	3,205	6,410	8,012
6	7	8	9
1,218	0,043	3,63	150
1,290	0,041	3,83	145
1,392	0,038	4,15	132
1,561	0,035	4,48	120
1,617	0,032	4,82	114
1,743	0,030	5,17	108
1,909	0,027	5,67	100
2,038	0,026	6,05	94
2,171	0,0242	6,45	88
2,356	0,0224	7,00	80
2,748	0,0192	8,16	71
3,393	0,0155	10,11	54
3,981	0,0132	11,81	45
4,617	0,0114	13,70	40
5,301	0,0099	15,80	33
7,719	0,0068	22,90	17
9,615	0,0055	28,60	12
СЪДЪРЖАНИЕ
Увод 3
I.	Схеми за автоматично сигнализиращи устройства 5
Електронен сигнализатор 5
Индикатор на влажност 7
Малък сигнализатор с един транзистор 8
Фотоелектронен сигнализатор 10
II.	Схеми иа акустични устройства И
Звуков включвател 11
Управляване на магнетофон посредством звук 13
Музикален електрически звънец 15
III.	Схеми на уреди за проверка, измерване и настройка иа
радиоелектронни устройства 18
Уред за прецизно насочване на телевизионната антена 18
Генератори за проверка и настройка на телевизионни приемнцци 20
Малък пробник с глимлампа 24
Приставка към осцилоскоп за подбор на транзистори 25
Генератор за правоъгълни импулси 27
Генератор за линейно изменящо се напрежение 28
Уред за откриване на къси съединения в бобини 29
Уред за проверка и измерване на електролнтни кондензатори 30
Прост миниатюрен пробник и сигналоподавач 32
I V. Схеми на устройства за автоматични процеси 33
Две транзистор ни релета за време 33
Устройства за автоматично контролиране на захранващото напрежение 36
Закъснително реле за автоматично включване на верига с високо на-
прежение 39
Автоматичен регулатор на напрежението 40
Фотоелектронен брояч 42
Електронно стрслбище 43
Три схеми с тригер на Шмит 45
Уред за измерване прозрачности на течности 48
Метроном — електронен мигач 50
Устройство за последователно запалваие на светлини 51
Фотореле с тиратрон 52
87
V. Схеми на разни устройства 54
Безжична грамофонна мембрана 54
Нискочестотен предусилвател с два независими входа 55
Нискочестотен предусилвател с полеви транзистор 56
Высокочувствителен транзисторен металотърсач 58
Уред за изследване на земните Пластове 60
Универсален измервател на влажност 63
Транзисторен вибратогенератор за електрическа китара 64
Малък стабилизиран токоизправител 65
Таблица за бързо определяне съпротивлението на два паралелно свързани
резистора 67
Линийка за определяне стойностите на резистори и кондензатори, означени
с цветен код 69
Метод за бързо изчисляване на трептящи кръгове 75
Метод за бързо изчисляване на мрежовн трансформаторы 82
НАПРАВЕТЕ САМИ-ПРИЛОЖНИ РАДИОЛЕКТРОННИ
УСТРОЙСТВА
АВТОР ГЕОРГИ МИНЧЕВ КУЗЕВ
Рецензеити инж. Илия Щърбанов, инж. Максим И л и ев
Националност българска Първо издание Лит. гр. III-2 Тем.
9 ОПД П7П 910
№-—— Изд. № 9405 Редактор — к. т. И. инж. Димитър Ми-
12—75
ш е в Художник Николай Николов Худ-редактор Георги
Г а д е л е в Техн, редактор Тушка Московска Коректор — Ануш-
ка Михайлова
Дадено за набор на 20. III. 1975 г. Подписано аа печат на 10. IX. 1975 г. Излязла от лечат иа
30. IX. 1975 г. Формат 60/84/16 Печатни коли 5,5Э Издателекн коли 4,68 Тираж 8089 Цена 0,36 дв.
Държавяо издателство .Техника*—София. Държавяа печатания ,Г. Димитров*—Ямбол
Цена 0,36 лв,