/
Author: Брауер Х.
Tags: радиотехника електротехника инженерство електроника радиоелектроника
Year: 1971
Text
РЕДИЦА . МЛАД РАДИОТЕХНИК
X. БРАУЕР
Късо
бълноби
предаба
тели
ТЕХНИКА
БИБЛИОТЕКА „МЛАД РАДИОТЕХНИК”
ХАРИ БРАУЕР
Кьсо
бълнови
предаба
тели
ПРАКТИЧЕСКО РЪКОВОДСТВО. ЗА РАДИОЛЮБИТЕЛИ
Част II
Превел от немски ииж. Максим Илиев
Сканиране и обработка: LZ2WSG,
14.Х1.2007г., KN34PC
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО „ТЕХНИК А"
СОФИЯ ♦ 1971
УДК 621*396.772
Книгата дава практически указания за пострся-
ването на любичелски къссвълнови предавачели. В
първата част са описани генераторът и крайното
(ты ало, а във втсрата — буферното стьпало, драй-
верното счъпало, манипулацията на предавать я,
спсмагателните устройства и захранването. Разг е-
д ши са схеми на пред^вачел за 10 т-обхгат,
80 ш/10 m-обхват и всевъльов предавачел със
супер-VFO. Авторы не се задоволява да даде кон»
счрукнии, готови за копиране. Той желае чичателят
да разбере как работи всяко стъпало в предавачеля
и как си взаимодейств5ват отделите счъпала, за да
осъществява успешно своиче замисли.
HARRY BRAUER
PRAXIS DES KURZWELLENSENDERBAUS
TEiL II
Deotscher Militaryerlag, Berlin. DDR, 1967
621.396
Радиолюбителей^ съкращенмя в текста
(по реда на тлхната упзтреба вк.ъ част I)
VFO — ссцилатэр с изменяема честгта
РА — крайно стъпало, усилвател на мощност
QSO — радиовръзка
S — деление — едно деление на s-метъра (сила на приемане в
9-бална система)
SSB — радиопредавател с едка страничка лента
QRM — смущения от други радиостанции
BCI — радиосмущения
TV1 — телевизионни смущения
DX—далечна радиовръзка
TR — драйверно стъпало
BU буферно ствпало
ВК — прекъеване (катэ повик— „прекъснете предаванетз*‘)
А1 —. немодулирана телеграфия
АЗ — телефония
РЕР— върхова мощнсст на обвиващата крива
QM — р а диопре даване
QRV — радиопредавател (катэ повик — „готов зэ приемане")
BFO-—ЕТЭрИ ОСЦИЛчТЭр
, FD — удвоител на честстата
3
1. БУФЕРНИ СТЪПАЛА
В част I на „Късовълнови предаватели* (глава 1 до 6)1 бе-
ше описано сърцето на всеки предавател (осцилатор и край-
не стъпало с техните многообразии схемпи варианта), както
и един прост напълно комплектован предавател за 80 ш
обхват. С това просто двустъпално предавателно устройство
ноже да се постигнат доста добри QSO с любители от
всички европейски страни. Но към постоянството на често-
тата не може да се поставят особено високи извеквания.
Това се дължи преди всичко на директаата врьзка между
осцилатора и крайното стъпало. Всяко изменение на реше-
тъчния ток на крайното стъпало е равностойно на измене-
ния в товарното съпротивление на осцилаторната лампа.
Измененията в анодния кръг на една лампа, както беше
обяснено в част I, се отразяват на решетъчния кръг, а в
случайте, когато се отнася до осцилаторни схеми — на треп-
тящия кръг; резултатът е изместване па честотата. Ако то
се явява през време на манипулацията при режим CW, то-
гава насрещната станция вече няма да съобщи T9. Това
яедостатъчно качество на тона се регистрир^а в приемника
като „цвъртене*. За да се провери собственият сигнал вме-
сто предавателна антена на изхода на предавателя се включ-
ва глимлампа като изкуствена антена. Собственият предавав
сигнал може и да се прослуша и прецени, ако усилването
по висока честота на радиоприемника се намали. Телефон-
яият сигнал също влошава качеството си, ако крайното
стъпало влияе на осцилаторното. В този случаи вече не се
явява „цвъртене", а честотна модулация. Тогава телефон-
ният сигнал е груб и изкривен. Освен това настройката на
приемника при амплитудно модулиран сигнал, съдържащ и
честотна модулация се затруднява. В такъв случай отсрещ-
ната станция най-често отбелязва, че може да приема най-
добре, ако настройката не е точно на носещата честота, а
на една от двете странични ленти. Обратного влияние на
1 Издание на ДИ „Техника0, Ссфия, 1969 (бел. ред.)
5
анодния кръг върху решетъчния силно завися от вида на
използуваяата осцилаторна схема. Схемата Клап напр. или
супер-VFO са по-малко чувствителни от ECO.
Обратного влияние на анодния кръг върху решетъчния
може да се намали значително при правилен избор на осци-
Фиг. 7.1. Буфер го стъпало със зазсмсн катод
латорната схема. Освен това съществуват схемни решения,
конто свеждат споменатите влияния до много малка стой»
ноет. Между осцилатора и крайното стъпало се включва
още ед но стъпало, чиято главна задача е да раздели елект-
рически осцилатора от крайното стъпало. Това стъпало се
нарича буферно (BU). На фиг. 7.1 е показана схемата на
BU-стъпало. За да може това стъпало да изпълни задачата
си на електрически разделител, в неговата лампа не бивада
тече решетъчен ток. Предпоставките за това са:
— работната точка трябва да се избере така, че лампата
да работи точно в режим А;
— управляващото напрежение, което осцилаторната лам-
па подава на BU-стъпалото не бива да предизвиква
премодулиране. Следователно това напрежение тряб-
ва да бъде относително малко. Тъй като решетъчен
ток се ягява още при — 0,5 V, то амплитудата на
управляващото напрежение не бива да надминава напр.
25 V при преднапрежение на решетката — 3 V.
Правильият режим на буферною стъпало се проверя-
ва наг-лесно чрез измерване на решетъчното предна-
прежегие и контролиране отсъствието на решетъчен
ток. За тази цел между утечното съпротивление на
6
решетката и маса (точка хх във фиг. 7.1) се свързва
микроамперметър (100 |хА). При сигнал на осцилатора
стрелката на уреда не трябва да се отклонява. Ако
се появи решетъчен ток, управляващото напрежение
трябва да се намали. За целта съществуват следните
възможности:
а) да се намали анодното и екранно напрежение на ос-
цилаторната лампа;
б) да се увеличи отношението на делителя на напреже-
нието като при това най-целесъобразно е да се под-
бере по-малка стойност за /?2;
с) паралелно на /?г да се свърже кондензатор.
Сигналът, подаден в буферного стъпало, се усилва. Как-
то при всяко усилвателно стъпало, така и тук усилването
зависи от данните на лампата и от товарного съпротивле-
ние независимо от това, дали се отнася до НЧ или ВЧ;
_с Ri-R*
+Ra ’
—коефициент на усилване, 5—стръмност в работната
точка, Ri —вътрешно съпротивление на радиолампата (ди-
намично), Ra — товарно съпротивление за променлив ток —
импеданс (при чието активно съпротивление Ra~Ra- При
дроселна връзка Ra — Rw +faL, като при пентодите Ri е
обикновено много по-голямо от Ra и формула (24) може да
се опрости:
K=S.Ra. (?5)
Товарного съпротивление Ra може да бъде и трептящ
кръг, напр. първият кръг на лентов филтър, който пропуска
желания обхват (напр. 3500 до 3800 kNz).
Особено ефикасни са буферните стъпала със заземен
анод (фиг. 7.2). Те дават възможност да се използуват дъл-
ги свързващи, а също така и екраниращи проводници до
следващата радиолампа, тъй като изходното съпротивление
на стъпалото със заземен анод е ниско. Едновременно с то-
ва се постига още*по-голяма електрическа независимост на
осцилатора от промените в товара, отколкото при стъпала
със заземен катод. Коефициентът на усилване на стъпалата
със заземен анод /С<1. Той се пресмята по формула (26):
С RP'Rk D — Ri ‘Rk
K-S. i+S'Kp Kp ~ Ri +Rk •
7
Ако напр. 5=6mA'V; =3,3 k2; fa =10 kQ, тогава
fa =2,48 kQ, a /C=0,97.
Место се отива и една крачка по-далече, като се въвеж-
дат две буферни стъпала. След осцилатора следва стъпало
Фиг. 7.2. Буферно стъпало със заземен анол
VF0
t BU ш
Фиг. 7.3. Схема на предавател без краЯно стъпало (тунер) с VFO н 2 б-у
ферни стъпала
със заземен анод, а след него — стъпало със заземен катод
(фиг. 7.3). Ако работните напрежения са стабилизирани доб-
ре, работните режими подбрани правилно (липса на реше-
8
тъчен ток) и стъпалата'са'екранирани добре помежду си,
не може да се яви никакво; измеримо влияние. След второго
буферно стъпало се^явява ,'ВЧ ,хнапрежениё с честота,г про-
изведена от осцилатора. С това напрежение може да се
Фиг. 7.4. Свързване на тунера с драйверно или РА стъпало
задействува едно маломощно РА или драйверно стъпало
фиг.7.4).
Место обаче се работи не само на 80 m-обхват, но и
на по-високочестотните любителски обхвати. Ето защо тряб-
ва да се предвидят и други междинни стъпала, конто да
поемат преобразуването на честотата.
8. УМНОЖИТЕЛ НА ЧЕСТОТА
Любителските обхвати са разположени хармонично един
спрямо друг. По-високочестотните обхвати, конто са разре-
шена за любителски връзки представляват пълни кратки на
част от 80 m-обхват. Началата на обхватите се получават
чрез умножение на началото на 80 m-обхват. Това е едно
голямо преимущество при конструирането на предаватели.
Не е необходимо осцилаторът да се превключва — умноже-
нием на осцилаторната честота може да се постига в меж-
динните стъпала. Такива стъпала съобразно с тяхната функ-
ция се наричат удвоители на честота (FD), утроители или
учетворители. Най-често се удвоява. За да се стигне обаче
от 3,5 MHz до обхват 21 MHz, необходимо е веднаж да се
удвой и веднаж да се утрой. Учетворяване се предприема
9
твърде рядко. При учетворяването се получава много нисък
к. п. д. В такива случаи место се нала! а включването на
усилвателно стъпало между умножителите. Това стъпало
обаче се овладява трудно поради склонността му към са-
мовъзбуждане.
Сыцествуват два основни метода за удвояване на често-
тата.
8.1. Push-push-удвоител
На решетките .на един двоен триод се подава управляващо
напрежение с основна честота /0 в противотакт. Двата ано-
да са свързани паралелно и захранват трептящ кръг, на-
строен на двойно гю-висока честота 2. /0 (фиг. 8.1).
Фиг. 8.1. Удгоителтю стъпало със схема
push push
Действието на този удвоител се обяснява лесно. Двете
полувълни на управляващото напрежение Ur с честота /0
повишават посменно анодния ток ту на едната, ту на дру-
гата триодна система. В анодния кръг С2, всеки път се
явява токов импулс с един и същи поляритет (фиг. 8.2).
Анодният кръг се възбужда с двойната честота 2./0 и ос-
новната честота се потиска. Схемата се отличава с голям
коефициент на полезно действие. Срещу тези предимства на
схемата стой един недостатък — необходим е противотактов
вход. За да работа входът правилно, трябва да има пълна
електрическа симетрия за всяка честота, на която е настроен.
Решетъчното преднапрежение Ug\ трябва да бъде толкова
голямо, че лампата да е в клас В или С.
10
Push-push-удвоителят може да работи и като РА-стъ-
пало. В такъв случай не е необходимо да се използуват
триоди — със същия успех може да се употребяват и пенто-
ди, Ахо анодният кръг се направи с превключване, може да
се работи не само на двойната, но и на основната честота.
В този случай е необходимо, освен да се превключи треп-
I
Фиг. 8.2. Напррже гия и юкове
в удвоителя
тящият кръг, същэ и едната от двете лампи да се изключи
(да се прекъсне катодният проводник). Получгните изходни
мощности са различии, тъй като в линеен режим работи
една лампа, а в удвоителей — две лампи.
8.2. Прости умножители
Избира се подходящо решетъчно преднапрежение и подхо-
дяще управляващо напрежение така, че по даденото в ре-
шетката синусообразно напрежение да бъде силно дефор-
мирано в лампата и да се яви в анодния кръг с трапецовидна
форма. Известно е, че всяко напрежение с несинусоидална
форма съдържа освен основната честота /0 от която е про-
излязло, също и негни пълни кратни (2/0 3/0, 4/0 . ..л/0)—
така наречените хармонични (вж. фиг. 8.3).
Амплитудата намалява с повишаване реда на хармонич-
ните. Ако формата, която има кригата на деформираното
11
пременливо напрежение е позната и е^изразена математичес-
ки с помощта на анализа на Фурие, може да се пресметнат ам-
плитудите на хармоничните от всеки ред. Тъй като освен
желаните хармонични в анодния кръг на умножителя се
явява основната честота, а също и множество други хармо-
нични, необходимо е анодният кръг да,, бъде^ колкото е
Оснобна честагпа fo
Фиг. 8.3. Образуваке на хармонични от трапецевидно
трептенье (анализ на Фурие).
възможно по-селективен. Той трябва да потиска силно всич-
ки нежелани честоти. В противен случай те ще се усилят в
следващите стъпала и ще се излъчат от антената едно-
временно с желаната честота. Освен това се явява още един
неприятен ефект, конто увеличава броя на нежеланите че-
стоти — така нареченият модулационен ефект. Ако радиолам-
пата след удвоителя се управлява от желаната честота, по-
ради кривата част на характеристиката 1а—Ugt се явява
модулация на всички променливи напрежения, подадени в
решетката. Ако спрем вниманието си само на нежеланата
основна честота /0 и на също така нежеланата трета хармо-
нична 3./0 трябва да отбележим, че чрез смесване с изпол-
зуваната честота 2./0 се получават мноюбройни комбина-
ционни честоти. Например:
2./о±/о Дава f0+3.f0
2-Jo±3-fo Дава /0+5 ./0
3-/оз/о Дава 2./0+4./0.
Следователно в анодния кръг на стъпалото след удвои-
теля освен желаната честота 2./0 получаваме и нежелани
честоти—/0 (основната честота), 3./0, 4./0 и 5./0 (хармо-
нични честоти). Чрез посочените по-горе съотношения при
12
последователи© свързване на повече умножители може да
се получат почти неограничено много комбинационни често-
ти. При по-голямо умножение относителното честотно раз-
стояние между съседните хармонични се намалява, а честот-
ната лента на трептящия кръг става все по-голяма. Поради
тези причини потискането на нежеланите честоти накрая
става невъзможно. В такъв случай предавателят се чува
едновременно не само на различии любителски обхвати, но
също така и извън любителския обхват. Ако напр. осцила-
торът трепти на /О=3500 kHz и се умножава в два после-
дователю! удвоителя на 14 000 kHz, то чрез описаното
смесване в решетката на РА-стъпалото може да се полу-
чат между другого следните честоти:
3./о=10 500 kHz
4 ./о= 14 000 kHz
5 ./о-17 500 kHz
Селективните устройства на РА-стъпалото вече не са
достатъчни, за да потиснат толкова близката съседна пета
хармонична 17 500 kHz на необходимата честота 4./0. В на-
правеното обяснение явленията са опростени. В действител-
ност броят на комбинационните честоти е много по-голям.
Его зато използуваните понякога резонансни дросели,
свързани в анодния кръг на умножителя, вече на се упо-
требяват. Под название™ резонансен дросел се разбира
бобината £др, конто заедно с паразитная монтажей капацитет
Cs образува трептящ кръг, настроен на желаната честота.
Резонансната крива на този трептящ кръг, съставен от £др
и Cs е толкова плоска, че не е необходима никаква допъл-
нителна настройка на любителския обхват. Следователно
конструкцията и обслужването при укотреба на резонансни
дросели са твърде опростени. Поради плоската форма на
резонансната крива обаче съседните честоти постъпват в
следващото стъпало значително потиснати.
Въпреки това обстоятелство в схемата на предавателя от
фиг. 6.1 в част I е свързан резонансен дросел между
лампите Лг и Л2. Това е направено в интерес на простата
конструкция. В случая схемата може да се защити с мал-
ката мощност на предавателя и с това, че поради едно-
лентовия режим на работа, относителното разстояние до
хармоничните е достатъчно голямо, така че осигурява отде-
ляне в селективните устройства на РА-стъпалото.
13
8.3. Пресмятане на лампови умножители» стъпала
Анализът на Фурие показва, че появяването на дадена хар-
монична и големината на нейната амплитуда завися от фор-
мата на променливото напрежение. Поради това положение™
на работната точка на умножителя придобива особено зна-
чение. Във всеки случай подаденото синусоидално напреже-
ние на решетката на FD-лампата трябва да бъде изкривено.
Явно е следователно, че умножителят е един усилвател с
много голям коефициент на нелинейните изкривявания. Из-
ползуването само на кривата част на характеристиката не е
дос^атъчно. По-скэро е необходимо решетъчното преднапре-
жение да бъде така подбрано, че лампата да работи в клас
В или С. При тези режими на работа се режат цели учас-
тъци от управляващото напрежение, така че в анода се поя-
вяват импулси, които са твърде различии по форма от едно
синусоидално напрежение. На фиг. 8.4 е показано, че щри-
хираните участъци на упр< в язащото напрежение от стоЙ-
н ос тите 0 до и от до п не се използуват. Ъгълът у До
я/2 се нарича ъгъл на отсечката. Той се определи ог урав-
нение™
cos0=_^’ (27 а)
л U^O
peen. 0=arc cos . ^7b)
Ъгълът на отсечката може да има стойност от 0° до
180°. На фиг. 8.5 са дадени примери за ъгъл на отсечката
0Х—(-0° и 0—120° за идеализиране лампова характеристика.
Теоретично и практически може да се докаже, че кое-
фициентът на полезно действие за удвоители е най-голям
тогава, когато ъгълът на отсечката има стойност около 60°.
Най-благоприятната стойност при утроители е 40°. Ако е
необходимо да се учетворява, тогава 0 трябва да бъде 30°.
О г фиг. 8.6 може да се отчетат относителните стойности
на постияннотоковата компонента 1а<>, както и амплитудите
на хармоничните 1а\ (1-ва хармонична, основна честота /0),
ia2 (2-ра хармонична 2./0), iaz (3-та хармонична З./о), и iai
(4-та хармонична 4 ./о ), които се съдържат в пълния аноден
ток. Отчита се, че при ъгъл на отсечката 90° не е възмож-
но }трояване—компонентата 1аъ е нула. Съгцото важи за
4»4 (учетворяване), когато 0—67° Явно е, че правилната на-
стройка на умножителя има голямо значение.
14
импулси на анодния
Фиг. 8.4. Управлявашо гапрекение и
ток в у дъоит ел но стъпало
15
U3
Фиг. 8.5. Определи не%гъ л а на отсечката. В лявата фигура
само част, от положителната'полувълна на прсменливия . ре-
шетъчен ток дей^твува управлявашо, а в дясната — цялата
положителна и част от отрицателната полувълна
16
За радиолюбителя-практик изниква въпросът как в сыц-
ност трябва да се прави настройката на умножителя, за да
се получат показаните съотношения. За това съществува
един прост метод. Основно правило е отрицателното реше-
тъчно преднапрежение на удвоителя да се избира 1,5 до 2
пъти по-голямо, отколкото е необходимо за поставяне на
ia. - Амплитуда на смобната честота
' (1. Хармонични] fо
- Амплатудана 2-та хармоничнв 2.fo
- л 3- та п 3. fo
in/ ~ л A\fO
и*
Фиг. 8.6. Относителни съставни части на постояения аноден ток и токсви
амплитуди на хармоничните в общия анод тек като функция на ъгъла
на отсечката
лампата в клас В, а за утроител 2,5 до 3 пъти. Решетъч-
jhoto преднапрежение UgB за клас В може да се отчете от
«арактеристиката на дадената радиолампа. За тази цел пра-
вата част на Ua —U&\ се продължава до пресичане с оста
X, Пресеч! ага точка дава необходимото преднапрежение. То
Може да се пресметне също така по формула (28)
- иеВ ~ + (ад); (28)
Късовълвов» предаватеаи, част П
17
la — аноден ток за клас А /таблиците за радиолампи в mA,
5—стръмност в mA/V,
UgA — решетъчно преднапрежение за клас А.
Пример
За EF80 от характеристиките се отчита:
UgA~~~~3,5 V, la = 10 mA, 5-6,8 mA/V.
За клас В по формула (28) се получава:
—UgB~ 10 гпА/6,8 mA/V+3,5V— 5V; следва Ug да бъде — 5 V.
ЗаЕ/83 се получава: UgA— —5,5 V, Ia =36 mA, 5~
— 10,5 mA/V; —(/g^=9V; следователи© решетъчното пред-
напрежение трябва да бъде —9V.
Ако тези лампи трябва да работят като удвоители или
утроители, тогава преднапрежението трябва съответно да
има стойности:
лампа като удвоит t л като утроител
EF80 - 10 V — 15 V
EZ83 — 18 V — 27 V
Поради относително големите отрицателни решетъчни
преднапрежения необходимо е от предното стъпало да се
подава достатъчно силен сигнал. За да може умножителят
да се модулира, необходимо е амплитудата на променливото
решетъчно напрежение да бъде също толкова голяма, кол-
кото е отрицателното преднапрежение. За утроителя с Е/83
е необходимо управляващо напрежение с амплитуда t/p —
= 27V, респ. при синусиодално напрежение — ефективна стой-
ноет 19 V. Ако в анодния кръг на умножителя се евър-
же милиамперметър, той ще показва при модулация на лам-
пата определен константен ток. Това е средната стойност
/ло. Колкото по-голям е ъгълът на отсечката, толкова по-
голяма е върховата стойност 1а на анодните токови импулси,
но същевременно е по-продължително и времетраенето на
паузите (фиг. 8.7). При намаляване ъгъла на отсечката след-
ва да се увеличава отношението ЦЩо- При в = 90° (клас В)
/до става равно на А/з, респ. 1а става три пъти по-голямо
от средната стойност, отчетена от милиампермера. Отноше-
нието /д //д© като функция на ъгъла на отсечката 0 е пока-
зано на фиг. 8.8.
Катодът на дадена радиолампа може да се товари само
18
Фиг. 8.7. Амплитуда и средна стойност на анодния ток при две
различии стойкости на ъгъла на отсечка «а. Колкого пи-голям
е ъгълът на отсечката, .ожова гю-големи са и ампштудите
на тока по отношение на средната му стойюст
Фиг. 8.8. Максимален ачодеи ток (амплтдт на тона), от
ьесенГкъм средната му стой ост (постоянен тем като
функция на ъгъла га отсечката
19
с определена максимална стойност 1кты конто може да се
види в таблиците за EF80 тази стойност е 15 mA а за EL83—
70 mA. При приблизителни пресмятания може да се приеме
Л = 1а, като решетъчните токове се пренебрегнат.
Ако за удвоително стъпало се използуьа EF80, се полу-
чават следните съотношения:
таблична стойност на 7Kmax=15 mA, Ug\ за удвоител =з
~ —10V, ъгъл на отсечката 6 = €С°; от фиг. 8.8. се стчита
la /4о=5; следователно /ао= - == 3 mA. При Ua =
— 250 V това отговаря на Input 0,75 W. При удвоител 40%
от тази стойност може да се използува като ВЧ полезна
мощпост. Коефициентът на полезно действие при утроител
е по-малък (около 30%).
Разгледаните съотношения показват, че в умножителните
стъпала имат предимства стръмните лампи—те изискват мал-
ки управляващи напрежения. Не биса да се избират лампи
с мощност, по-голяма от необходимата. Тованамалява смуще-
нията TVI и ВСЕ Разбира се, малката мощност на умножи-
теля изисква едно т. нар. драйверно стъпало, което
се свързва заю усилвател между умножителя и РА-стъпа-
лото, за да може да се модулират по-мощни крайни стъпала.
9. ДРАЙВЕРШ1 ОТБЫЛА
Драйверною сгьг.ало е усилиателно стъпало, което има за
задача да успли ВЧ напрежение, подадено от умножителя
или от буферною стъпало, за да може крайното стъпало да
се модулира напълно. За модулацията е необходима известна
мощност, тъй като в крайното стъпало тече решетъчен ток.
Тази мощност има стойност отчасти от вата до няколко
вата според вида на крайното стъпало. PA-стъпала със за-
земена решетка изискват дори управляваща мощност до
100 W. Поради това, че е необходимо отдаване намошност,
драйверната лампа е някоя крайна лампа от вида EL83,
LV3, а за много мощни крайни стъпала дори SRS552.
Драйверните стъпала се поставят най-често в клас В, а
при нужда се използува също така и клас С. В днешно
време обаче това трябва да се избягва.
В предишната глава и оссбено във фиг. 8.6 беше изяс-
нено, че когато се работи с малки ъгли на отсечката, хармо-
ничните нарастват. Препсръчва се образуването на хармо-
20
Цичните да се ограничава, като работната точка на усилвател-
ните стъпала (драйвер и РА) се избере правилно. За тази
Цел най-добре би било да се работи в клас А (0 = 180°). То-
ва би значело обаче непрекъснато, също и през паузите на
манипулацияга, лампите да се захранват с голяма загубна
мощност и да се задоволим с малък коефициент на полезно
действие. Този режим не е икономичен—той развива много
топлина в предавателя.
От фиг. 8.6 се вижда. че поставянето на работната точка
на ъгъл 6 = 9° до 120° може също да бъде резултатно—ре-
жим между клас А и В. Аподният ток на покой (нсмоду-
лиран) в такт в случай има стойност около 30% от тока на
клас А. Трябва да се каже между другото, че този работен
режим, наречен клас АВ, е най-погхэдящ за правилната ра-
бота на еднолентовите предагатели.
По принцип решетъчният и анодният кръг на драй-
верните стъпала са настроени на една и съща честота. По
този начин се постига ефикасно потискане на хармоничните
и комби ационните честоти, преминали през FD-стъпалата и
достиснали драйверното стъпало. Те не трябва да се допус-
кат до антената. За съжаление съществува опасност от са-
мовъзбуждане през капацитета решетка-анод. Ето защо ре-
шетъчният и анодният кръг трябва да бъдат помежду
си добре екранирани, което се отнася и до крачетата върху
цокъла на радиолампата и всички свърззащи проводница,
отиващи към трептящите кръгове. Ако въпреки всичко се
забелязват явления на самовъзбуждане, тогава стъпалото се
неутрализира. В част I глава 3.1 беше обяснено как става
това, а в глава 4.3 има допълнителнл забележки по този
въпрос.
На фиг. 9.1 е показана практическа схема на драйверно
стъпало. В решетъчния кръг са свързани трептящите кръго-
ве на едноленюв филгър, конто се настройват на определен
обхват чрез превключване с превключвател. Тези кръгове са
свързани индуктивно чрез бсбините И със съответните ум-
ножители на честота. Анодният кръг на драйвера, който е
същевременно решетъчен кръг РА, е изпълнен като филтър
на Колине. Филтърът на Колине действува като нискочестотен
филтър (пропускащ ниските честоти), така че хармоничните,
получени в дра! верното стъпало, се потискат ефикасно.
Често пъти този филтър се оразмерява неправилно. За
да се получи достатъчна модулация на РА за веники обхва-
ти, необходимо е да се изпълнят две условия:
21
— отношението L/C да бъде приблизително еднвкво за
всички обхват?;
— коефипиентът на трансформация, определен чрез Q и
С2, да бъде постоянен.
Etc- защо е необходимо за всеки обхват да се използува
отдел.ча бобина, конто да се превключва двустранно. Фил-
Фиг. Р.1. Схема на л"яй”ерго стъгало с лампэ FL Я7; Р1 е потен-
^цно^етър 23 к2 з скр швата верига на EL 83
тровият кондензатор С2 трябва да бъде за по-високите об-
хвати по-малък, отколксто за пониските. В схемата се виж-
да сттпалното намалявате от 250 { F за 80 п -обхват до 40 pF
за 10 т.
Индуктивността на бобините трябвт да бъд° толкова го-
ляма, че при настройка в резонанс чрез С± да се получава.
приблизително еднакво съотнэшение С21С1 за всички обхвати.
Усилването на драйверната лампа и съответно разколе
баването на РА може да се променя в известии граници чре3
потенциометъра. РА.
22
При липса на подходящ достатъчно мощен потенциоме-
тър може да се използува щстъпален превключвател с по-
стоянен съпротивления.
10. СМЯНА НА ОБХВАТИТЕ
При разглеждане на драйверното стъпало вече се спомена
за превключване, с което да се покрият всички любителски
обхвати. Превключването трябва обаче да обхваща още и
междинните стъпала, а също и крайното стъпало.
Преди години във всяко стъпало на предавателя се
виждаха сменяеми бобини, конто за всеки обхват се изваж-
даха и заменяха. От гледище на разхода на материали този
метод беше прост, но и неудобен, създаващ условия за
объркване на бобините. По-късно се премина към превключ-
ване на бобините с превключвател. В двата случая обаче се
налага междинните кръгове да се настройват в резонанс
чрез променливи кондензатори, за да се подаде достатъчно
голямо управляващо напрежение на следващите лампи. Воп-
реки че схеми от подобен вид се срещаха в любителската
литература от преди няколко години, такива схемни реше-
ния трябва да се избягват като остарели. Его защо ще се
откажем от разглеждане на схемни примеря, в които на-
стройката става с отделни бобини. Междинните кръгове с
резонансни дросели, настроени на средата на обхвата, също
така са за отхвърляне.
10.1. Умкожител с едно копче за настройка
Едно целесъобразно решение представлява умножителят
с едно копче за настройка. Всички междинни стъпала се
настройват в резонанс одновременно посредством мчогосек-
ционен (троен или четворен) променлив кондензатор, както
в многокръговите радиоприемници. Всяка кондензаторна
секция трябва да бъде електрически скъсена чрез серийни
и паралелни кондензатори така, че да се получи подходящо
съотношение L С, както и спрягане между кръговете (фиг. 10.1).
Тези две изисквания не се постигат много лесно. Започва се
с кръга, който има най-голямо честотно покритие. Това е
кръгът за 80 m-обхват с честотно покритие А 71 — 3,8/3,5 —
= 1,086/1.
23
to
4^
Фиг. 10.1. Схема на умножител с ед но копче за настройка. При обхват 21 MHz драйверното стъпало утроя-
ва. Оте по-добре е като утроител да се добави JLL 83
Необходимо е да има спрягане между всички кръгове.
За тази цел кръговете за по-високите обхвати трябва да
бъдат оразмереии така, че покритието им да се получава
чрез умножение от 80т-обхват:
MHz MHz
10 m-сбхват: (3,8 до 3,5).2= 7,6 до 7,0 отговаря на 1,086/1
20 т-сбхват: (3,8 до 3,5).4 =15,2 до 14,0 отговаря на 1,086/1
14 m-сб ват: (3,8 до 3,5).6=22,8 до 21,0 отговаря на 1,086/1
10 ш-сбхват: (3,8 дс 3,5).8==30,4 до 28,0 отговаря на 1,086/1
Тъй като честотното покритие за всички обхвати е ед-
накво, в интерес на лесното пресмятане за радиолюбителя
се препоръчва да използува еднакви кръгови капацитети за
всички кръгове. От една страна, кръговият капацитет не би-
ва да бъде много голям, тъй като в противен случай се по-
лучава лошо ZC-отношение за високите обхвати, а от друга,
не бива да се преминава един пределен минимум на кръго-
вия капацитет, тъй като вълновият превключвател и никои
дълги проводница към него създават значителен монтажей
капацитет.
Опитно е установено, че монтажният капацитет См мо-
же да се приеме със стойност 20 pF. Към него се прибавя
капацитетът анод-катод на умножителната лампа, който е
8 pF и капацитетът решетка-катод на драйверната лампа —
14 pF. За спрягане на кръговете се използува още и капа-
цитетът на тримера Ср—достатъчно е той да се предвиди
със средна стойност 10 pF. Като се има пред вид, че за ми-
нимален (начален) капацитет на променливия кондензатор мо-
же да се приемат 10 । F, минималният кръгов капацитет
Сщш се получава (20 + 3—14 + 10 + 10) pF=57 pF. Този капа-
цитет може да се измевя с помощта на тримера Ср меж-
ду 50 и 60 pF.
Максималният кръгов капацитет е също определен. Той е
Cmax=57 pF. 1,44^80 pF.
Ct трябва да подбере така, че според капацитета на мно-
гск&кционния кондензатор С,, С2 . . . да се получи необхо-
Димата промяна на капацитета.
25
В нашия случай
ДС=80 pF—57 pF—23 pF.
Началният капацитет на променливия конденсатор беше
приет за 10pF. Максималният капацитет трябва да бъде
съответно Ск = 10 pF 4-23 pF--33 pF.
Ако напр. разполагаме с променлив кондензатор 10-
1С0 pF, тогава към него трябва да се свърже серийно Cs
от 45 pF. Той ще скъси променливия кондензатор на
cs •б’н 45.10
Сн ^^C~=~WTo-pF=8pF и
<у • н
r, Cs .Ск _ 45.100
« Cs +<?к 45+100 PF —31 pF.
С това се получава ДС=31 pF—8pF=23 pF, но начал-
ният капацитет вече не е 10 pF, както беше предположено,
а 8 pF.
Тази малка разлика може да се изравни чрез тримера Ср .
Индуктивностите се пресмятат, както е известно, чрез
прилагане формулата на Томсон или на никоя практическа
формула, произлязла от нея, като напр.
25 330
L~ ’
където L е в pH, С в pF, f в MHz.
За 80 m-обхват се получава кръгова индуктивност
25 330
£80 — —26 pH, а за Юш-обхват—
25 330
£10-^ 28-Г 80
За Срса подходящи въздушни тримери, конто за съжа-
ление се доставят трудно. Понякога се налага да се изпэл-
зуват керамични тримери.
Cs трябва да се състави gt паралелно свързани конден-
затор с постоянен капацитет и тример, в нашия случай
32 pF и 5—27 pF, 7—20 pF или 4—20 pF.
За бобините се използуват феритни ядра за КВ.
Променливият кондензатор може да бъде от концерте^
радиоприемник. Тези кондензатори имат най-често капащи
тет около 20—460 pF. Към него трябва да се свърже 0
26
серия Cs 39 pF. Лесно м?же да се пресмегне, че С' —36 pF
и С'— 13 pF.AC е отново 23 pF.
Според това кои кръгове ще се настройват с едко общо
копче за настройка, трябва да се използува 4, 5 или 6 сек*
ционеп променлив кондензатор. Набавянето на такъв кон
Фиг. 10.2. Еталониране га скала при сплго скъсяване
1 а промеклигия i о !дензатор. По-ви( оките вълнсви
сбхвати се получав ат рзтегнати, коею улеснява на^
стj ойкат а
дензатор представляга най-голямата трудност. Освен тс)Ва
към настройката с сбщо копче е възмоясно да се вклюиат
също така осцилаторът и драйверното стъпало.
Още няколко думи за схемата на фиг. 10.1 Силн()Т0
скъсяване на променливия кондензатор чрез Cs предизвик"
ва разливане на ниския обхват м^жду 3500 и 3800 kHz. Това е
едно предимство за по-високите обхгати (фиг. 10.2).
При работа на 80 ш сигналът достига решетката на драв*
вера от буферното стъпало през иревключвателя Като
се превключи на 40 гп, се свързва допълнително и пъряият
удвоител (Л3). За изгагняване собственгя капацитет на
удвоителната лампа (EF 80), конто е по-малък от този на
драйверната лампа (SRS 552), към решетката на EF 80 се
свързва един тример. По подобен начин се постъпва И за
другите умножителни стъггла. Настройката на кръговете
трябва да започне с 80 т-сбхват. Анодният кръг на ПЪР"
вия удвоител се настройва, като се превключи на 40 m.
Анодният кръг на втория удвоител (.74) се нагласявй на
20 ш-сбхват и тримерът в решетката на тази лампа се за"
27
върта така, че анодният кръг на първия удвоител, към ко-
гото вече не е свързан паралелно входният капацитет на
драйвера, да се спрегне отново. За другите стъпала се постъпва
съответно така: включва се желаният обхват, настройва се анод-
ният кръг на умножителното стъпало, превключва се на
следващия по-еисок обхват и се нагласява тримерът в ре-
шетката. Да се въртят елементите за настройка без опре-
делен план е безмислено — необходимо е да се настройва
систематично. Без грид-дип-мер пелта се достига трудно. С
него се проьежда предрарителна настройка на всички кръ-
гове. За фина настройка е необходимо анодното и екранно
напрежение на РА стъпалото да се изключат и отделяйте
кръгове да се настроят по максимален реш тъчей ток на
РА който сеотчита с уреда /. Несбходимо е да се постиг-
не спрягане на всички кръгове както в началото на всеки обхват,
така също и в негоьия край. Ето защо е полезно да се
разбира действието на паралелните и серийните тримери. На-
маляването на серийния капацитет G стеснява покривания
честотен обхват и погишава най-ниската гранична честота.
Горната гранична честота се повлиява незначително. Увели-
чаването на капацитета на гаралелния тример Ср също
стеснява обхвата, но влияе съвсем слабо върху долната гра-
нична честота, напротив, се премества към по-ниските стой-
кости.
Пример:
При превключване на 80 m-обхват осцилаторният треп-
тящ кръг и анодният трептящ кръг на драйвера по-
криват обхвата 3499—3801 kHz. Тп й като всички стъпала
трябва да бъдат спрегнати, това означава че анодният кръг
на 2-я удвоител (20 m-обхват) трябва да покрива интервала
4.(3499—3801) kHz = 13 996 до 15 204 kHz. Ако приемем,
че въпросният аноден кръг покрива при завъртане на вър-
тящия кондензатор обхват 14 000 до 14 900 kHz, трябва:
а) серийният тример да се завърти на по-голяма стой-
ност, с която покриваният интервал ще се премести надолу
и едновременно с това ще се разшири (напр. 13700 до
14 800 kHz);
б) паралелният тример трябва да се завърти на по-мал-
ка стойност, с което покриваният интервал също ще се раз-
шири, като едновременно ще се измести към по-високите
части (напр. 14 000 до 15 000 kHz).
Както личи от цифрите, а) действува преди всичко в
долния, а б)—в горния край на обхвата.
28
Ако настройката не се удава, тогава се налага да се
измеъи индуктивността на бобината (да се използува боби-
на с КВ желязно ядро или да се измени броят на навив-
ките).
10/2. Умножител с лентов о>илтър
При умножителя с едно копче за настройка се прави зна-
чителен разход на материали. Поради тази причина в умно-
жителните стъпала са изпробвани еднократно настроена
лентови филтри и тяхната употреба е дала резултат. С по-
стоянна връзка между кръговете и подходяще затихване
става възможно пропусканата лента така да се разшири, че да
се покрият достатъчно добре всичките сравнително тесни
любптелски обхвати. Само на 80 и 10 m-обхват трябва да
се задоволим със значително нарастване в пстискането на
граничните честоти. Въз основа на надкритичната връзка
между кръговете се забелязва също така и съответно нама-
ляване на усилването в средата на обхвата, което в след-
ващите стъпала се компемсира отново.
На фиг. 10.3 е показана типичната пропускаща крива
на леягов филтър за 80 ш.
да зооо 3708 зми
Фиг. 10.3. Обща форма на характеристи-
ката на летев филтър за къссвълисв
предавагел
В лйтературата се срещат многобройни описания на ум-
ножители с лентови филтри. Общото във всички схеми е,
че между стъпалата са свързани двукръгови лентови фил-
три. Разликите се забелязват само във връзката с драйвер-
аото стъпало, която за всички обхвати трябва да е различ-
на. Вто|ричните кръгове се свързват с драйвера или чрез
29
превключвател (фиг. 10.4), или всеки страничек кръг има
отделив свързваща бобина (фиг. 10. 5). В лървия случай
вследствие на различайте входни капацитета на драйвера и
FD-лампите се налога използуването на подобии средства
за настройка, каквитэ бяха описани^при умножителя с едно
копче за~настройка. Ето защо в решетките на умножител-
Фиг. 10.4. Умножител с лентови филтря и кис ко оме н изход
от филтрите
ните лампи се поставят тримери, с които капацитетът се
изравнява. Всички проводницу които свързват превключва»
телите, подават сравнително големи ВЧ напрежения, пора-
ди което трябва да бъдат възможно по-къси. Това води до
твърде сбита конструкция на умножителя.
Вторият вариант — със свързващи бобини е по-удобен,
тъй като нискоомната връзка
допуска дълги свързващи проводницу. за каквито може
да се използува ВЧ коаксиален кабел;
необходим е превключвател само с едва галета;
30
Фиг. ЮЛ» Умножител с превключваеми лентови филтри
между умножителя и драйвера се поставят трикръгови
лентови филтри.
Трикръговите лентови филтри се образуват от резонанс-
ния кръг, конто се намлра между FD-стъпалата и решет-
ката на драйверното стъпало. С това се постига добро за-
тихване на хармоничните, което се подсилва от нискоомна-
та индуктивна връзка. Резонансното напрежение, получено
на третия кръг, естестгено е значително по-малко, отколке*
то на втория кръг на филтъра. За да може драйверната
лампа да се разколебае достатъчно, необходимо е умножи-
телните стъпала да се захранват с по-високо анодно на-
прежение или да се използува стръмна драйверна лампа,
която изисква по-малко управляващо напрежение.
Бобините за връзка се навиват върху студения край на
съответните вторични бобини на филтрите.
Радиолюбителят DM 2АОА даде интересна нискоомна
връзка към драйверната лампа. Вторичните кръгове на лен-
товия филтър, както се вижда от фиг. 10.6, са евързани
както с решетката на следващото FD-стъпало, така също
и към решетката на един триод със заземен анод. Сигналът
за решетката на драйверната лампа се взема от катодите
на тези разделителни и трансформиращи лампи. Поради
нискоомния изход дължината на връзките от разделителни-
те лампи на драйверната лампа не е вече критична. Това
дава възможност да се използува ВЧ коаксиален кабел
Тримерите, конто се намират в лините на тези връзки, да-
ват възможност да се установи еднакво управляващо на-
прежение за всички обхвати. Тримерите трябва да се евър-
зват в краищата на екранираните проводница, т. е. непосред-
ствено до превключвателя на обхватите. В противен случай
тримерите и капацитетът на кабела образуват делители на
гапрежението, конто действуват на управляващото напреже-
ние. Ако капацитетът на кабела е три пъти по-голям от ка-
пацитета на тримера, такова грешно евързване ще бъде
причина върху решетката на драйверното стъпало да дей-
ствува само една четвърт от цялото ВЧ напрежение.
Направата на лентовите филтри създава често пъти го-
леми затруднения на радиолюбителя-конструктор на предава-
тели. Не са редки случайте, когато едно нецелесъобразно
подреждане на бобините става причина за неуспехи, така че
тук и там се чуват изказвания, че умножителите с лентови
филтри трудно се настройват така, че да работят безуп-
речно.
32
Късовъляови преджвжтели, част В
Фиг. 10.6 Умножител с лентови филтри и нискоомея изход, получен от стъпало със заземен анод
Често причините за неуспеха се дължат на това, че фил-
търните бобини се поставят върху тялото за бобини на
разстояние 1 до 5 mm една от друга. Настройката се пра-
ви с железни ядра. При това малко разстояние между бо-
бините преместването на ядрото влияе едновременно върху
двата трептящи кръга. По този начин се изменя резонанс-
Фиг. 10.7. Разположение на
бобините на лентов филтър
с индуктивна връзка. За из-
менение коефициента навръз-
ката едната бобина се движи
в удължен прорез
Фиг. 10.8. Лентов филтър с ка-
пацитивна връзка
ната честота както на първичния, така също и на вторич-
ния кръг. Освен това се влияе и върху коефициента на
връзката. Поради тези причини усилйята за настройка не
довеждат до задоволителен резултат. Ето защо е по-добре
филтърните бобини да бъдат с тела, конто да се залепят
едно до друго върху обща основна платка. Една от двете
бобини може да се постави в продълговат отвор на основ-
ната платка, така че да може да се премества в хоризон-
тална насока с цел да се измени коефициентът на връзка-
та (фиг.10.7.) Често пъти вместо индуктивна връзка се из-
ползува капацитивна. В такъв случай бобините се екранират
една спрямо друга, а връзката се прави с променливи кон-
дензатори (тримери) (фиг. 10.8).
Изменението на връзката е твърде важно поради това,
че освен затихването се изменя в голяма степей формата
на честотната характеристика, а заедно с това и широчи-
ната на пропусканата лента. За лентовите филтри на прием-
ниците се желае да имат тясна пропускана лента и стръмни
склонове на характеристиката. Това се постига с критична
връзка и голям качествен фактор на кръговете. За йашия
предавател с лентови филтри се нуждаем. от,г твърде широ-
ка лента (за 80 m-обхват около 300 kHz). Тя се постига
със силна връзка (надкритична) и силно затихване на кръ-
34
говете. Необходимого съотношение между коефициента на
връзката и затихването се намира най-често опитно след ня-
колко проби. Силна връзка с голям качествен фактор на
кръговете дава в резултат честотна характеристика със сил-
но изразена седловина. Ако затихването при силна връзка
се увеличи, тогава седловината се намалява, но едновремен-
3.5 а 99
Слаба връзка й
35 о Г 3[5 о . 38 f
Критцчнабръзка, Правилкавръзка _
висок, качествен и зсцтщхване(лы<- малки загуби’
Фактор(МЧфилтри' товифил три за *
за радиоприемници} преоаватели)
U J
ТвърЗе слада
връзка} точно
паддрани загуби
3.8 Г
Правилна връзка
много голема
загуди
Фиг. 10.9. Влияние на коефициента на връзката и загубите върху харак-
теристиката на лентсвия филтър
но с това характеристиката получава твърде полегати скло-
нове и резонансного напрежение се намалява. Типични фор-
ми на характеристиките са показани на фиг. 10.9. Те може
да служат за изходни точки в работата на настройката.
За бобините най-добре е да се използуват цилиндрични
полистиролни тела с диаметър 6 до 10 mm с железни ядра
от материал, подходящ за КВ. Елементите за настройка
(ядра на бобините, тримери) трябва така да бъдат монтира-
ни върху шасито на предавателя, че да бъдат лесно дос-
тъпни. Преди монтажа е целесъобразно да се направи гру-
ба настройка с грид-дип-мер. За тази цел към кръговете
трябва да се свържат малки кондензатори, които да ими-
тират капацитета на монтажа (около 10 до 15 pF).
35
ДМ2 АТ А предла1а следните стоимости на монтажните
елементи (стойкостите за 10 m-обхват, както Еи дебелината
на проводниците са дадени от автора).
На фиг. 10.10 е показано практическо изпълнение на фил-
тър с индуктивна връзка. В случая е предвидено настрой-
ката да се прави с цилиндрични въздушни тримери (на мон-
Фиг. 10.10. Практическо изпълнение на лентови филтри с индуктивна
връзка (DM 2АРМ)
тажа в стоящо положение). На фигурата се виждат две бо-
бини с вертикално положение на осите и други две, разполо-
жени хоризонтално. Първите две са филтърни бобини за
20 m-обхват, а вторите две—за 40 ш-обхват.
Върху цялото устройство се поставя правоъгълен ка-
пак, който се вижда наляво от кварцовете на фиг. 10.11.
След монтажа филтърните кръгове се настройват на
максимум в средата на обхватите. След това се снема ця-
36
лата честотна характеристика на филтъра точка по точка.
Тога може да се направи с монтирания VFO и с уреда за.^из-
мерване решетъчния ток на крайното стъпало. Още по-доб-
Фиг- 10.11.
Разположение на лентов филтър върху шасито на предавателя
(екраниращият капак е премахнат)
37
ре е, ако на мястото на VFO се свърже един сигнал-гене-
ратор с постоянно изходно напрежение (около 0,5 до IV),
а като индикатор се използува лампов волтметър. За тази
цел анодният кръг на драйверната лампа се замени с актив-
но съпротивление 1 kQ, а ВЧ пробник на ламповия волтмер
свързва капацитета към анода на същата лампа.
Настройката се започва на 80т-обхват, тъй като той
влияе на всички по-високи честоти. След това по ред ид-
ват 40 т, 20 ш, 14 m и 10 т-обхвати.
Обхват. т Капацитет CifCz, pF Индуктив- ност Ц'Lt. цН Диаметър на проводника ПЕП, mm Капацитет на връзката С к , Загубно I съпротивление kQ
80 50 28 0,2 6 до 9 12
40 100 4,25 0,2 3 до 4 20
20 50 1,8 0,4 3 до 5 15
14 50 0,81 0,5 3 до 5 15
10 30 0,7 0,6 3 до 8 15
Поради своя добър к. п. д. от 60% в любителската
предаватслна техника се използуват и push-push-удвоители.
Вторичният кръг на филтъра трябва да бъде електрически
симетричен. Това се постига чрез разделяне кръговия капа-
цитет на две равни части. Връзката в такъв случаи трябва
да бъде индуктивна.
11. ТРАНЗИСТОРЕН УМНОЖИТЕЛИ
Употребата на транзистори в предусилвателните стъпала на
предавателя е нелесъобразно, въпреки че засега все още няма на
разположение транзистори за мощни PA-стъпала. Отпадане-
то на отоплителната мощност, която е необходима за радио-
лампите, и свързаното с това опростяване на мрежовата
част, както и значително по-малкият обем на полупровод-
никовое елементи позволяват изработването на леки пре-
носими радиостанции. Теглото на станцията може да се ог-
раничи в приемлиЕи размери поради това, че анодното на-
прежение за РА може да се вземе направо от мрежата, а
за РА-стъпалото, за захранване на транзисторите и релето е
достатъчно малък мрежов трансформатор.
38
Транзисторен VFO беше описан в част I, така че тук е
необходимо’да се разгледат само умножителните стъпала.
И тук, както при умножителя с радиолампи работата се
свежда до деформиране на подадения сигнал в базата и до
Фиг, ПД. Графично поле на един ВЧ транзистор със спомагателни
линии за конструиране на работната характеристика
отнемане на необходимата хармонична чрез трептящ кръг,
свързан в колектора на транзистора.
За да се получи благоприятен коефициент на полезно
Действие, е необходимо работната точка да се подбере гри-
39
жливо. Голямото разсейване в параметрите на транзистори-
те обикновено налага известна експериментална работа. Ек-
сперименталната работа е необходима особено тогава, кога-
то не може да се намерят същите транзистори, предвидени
в модела, конто се копира, или се използуват извънтъргов-
ски транзистори, чиито параметри, както е известно, се от-
клоняват значително от посочените в таблиците.
Препоръчва се въз основа на характеристиките на транзсто-
ра да се прави ориентеровачно пресмятане на най~важните
40
стойности, конто определят необходимия работен режим. За
такова пресмятане е необходимо да се разполага с графич-
ните полета ист. н. работна характеристика. Тя
показва измененията наколекторния—/с в зависимост от упра-
вляващото напрежение на базата —Ube и може да се по-
строй от характеристиката — Ic-As-Ib) и—ивЕ=/{—1в\
Това става по следния начин (фиг. 11.1.)
Върху оста — 1с се избират и нанасят 5 произволни
точки (напр. О, 2, 4, 6, 8, 10 mA). От тези точ-
ки се прекарват прави до характеристиката—/с —f (~~1в)
иоттам през характеристиката — UsE~f {—1в} —2-ри и 3-ти
квадрант на графичните полета на транзистора до оста—Ube
(отрицателната част на ординатата). Получават се точ-
ките Г, 2', 3', 4' и 5'. Сега вече работната характеристика мо-
же да се начертае, като към всяка стойност на колекторния
ток (точки 7, 2, 3, 4, 5) се нанесат съответстващите стойности
на базисного напрежение — Ube (точки 2', 3', 4', 5') и се
получи—1с —f {—Ube} (фиг. 11. 2).
Работната характеристика е силно изкривена; може да
се приеме че кривата е приблизително квадратична. Права
част на характеристиката, каквато е характерна за радио-
лампите, в този случай няма. Ето защо при големи ампли-
туди винаги се получава изкривен колекторен ток, конто
съдържа хармонични, независимо от положението на работ-
ната точка. Следователно по принцип е възможно да се ра-
бота както в клас А, така също *в В или С. Разбира се,
при определен ъгъл на отсечката отделните хармонични се
изявяват повече или по-малко. Най-благоприятните ъгли на
отсечката са за
2-ра хармонична 2. /0—около 75°
3-та хармонична 3./0—около 50°
4-та хармонична 4./0—около 35°.
Поради тези причини се предпочита работа в клас В
или С. Компонентите на хармоничните 1п и постояннотоко-
вата компонента /0, съдържащи се в обгция колекторен ток
1с са различно изразени. При посочените по-горе ъгли на
отсечката се получават следните съотношения:
0—75° 2-ра хармонична /2Л?==0,26 10/1с =0,21 (21)
0=50° 3-та хармонична IqIIc=^A^ (30)
0 = 35° 4-та хармонична IqIIc~®A$ (31).
Ic трябва да се подбере така, че да се изключи всякакво
претоварване на транзистора. За транзисторите GF122—132 се
предписва според таблиците колекторен ток 10 шА. За по-
41
голяма сигурност трябва да се приеме стойност, малко по>
малка от предписаната, и се избира 1с — 8 mA (около 80%
от табличната стойност). Начинът на пресмятане ще пока-
жем с пример.
Схемата на един умножител е дадена на фиг. 11.3. Рези-
сторът Re служи за нагласяване на работната точка; той
Фиг. 11.3. Схема на транзисторен умножител
може да има стойност между 0 и няколко стотин ома. Ако
е необходимо да се удвоява, тогава избираме 6—75°. В та-
къв случаи амплитудата на 2-та хармонична при колекторен
ток 1с = 8тА е /2=0,26. 8mA«2,l mA (вж. по-горе), а по-
стояннотоковата компонента на колекторния ток е /0 =
«0,21.8 mA»l,7mA. Ако във веригата на отрицателното на-
прежение се свърже милиампермер, той ще цоказва при
пълно разколебаване на транзистора ток 1,7 mA. Върхови-
те стойности на тока се намират тогава на ниво 8 mA.
Амплитудата на променливото колекторно напрежение
Uce за напрежение на батериите Ue —9 V е равна на зах-
ранващото напрежение, намалено със напрежението, отчете-
но от чупката на графичните полета (най-често 0,5 V):
Ucex=Ue —Ukn = 9 V—0,5 V—8,5 V; (32)
изходната променливотокова мощност на 2-та хармонична
се определи тогава на
^СЕ~ ./2~
2
8,5V .2.1
9 mW.
(33)
42
За да се постигне нагаждане, транзисторът трябва да
работе с определено товарно съпротивление, което се нами-
ра от следното съотношение:
UCF 8,5 V
-1Г -2ЛБА-=4ка <34>
Нагаждането на Rl към Ra трябва да се постигне чрез
преводното отношение на изходния трансформатор,
/ Ча
п~у Rl
4.10s
__________9 о
0,5.10»_’
(35)
За определяне на работната точка най-напред се прес-
мята управляващото променливо напрежение, което променя
1с от 0 до 8 mA. От работната характеристика (фиг. 11.2)
за — 1С — Осе отчита базисно напрежение—Ube~0,12 V и
за -1с =8 mA— стойността— t7^=0,44 V. Променливата
част от базисното напрежение Ube> която управлява тран-
зистора, трябва следователно да има стойност 0,44—0,12 =
= 0,32 V. Това още не е амплитудата на променливото на-
прежение. Тя трябва да бъде по-голяма, тъй като работната
точка трябва да се постави по-наляво, за да се достигну
ъгъл на отсечката 75°. Амплитудата на управляващото
напрежение може да се определи с помощта на следва-
щата формула, като се вземе за основа 67^=0,32 V и
ъгъл 0—75°:
jj - °’32 __ 0’32 V -П/fQ v
Ube~ - cos 750 1—0,26 ~°>43V- (36)
Сега трябва да се определи и базисното преднапрежение.
То се намира чрез следните разсъждения.
За разколебаване на транзистора действува zzb£=0,3 V,
което е част от променливотоковата амплитуда на базата
Ube~- Това значи, че 0,43 V—0,32 W 0,11 V трябва да се от-
режат. Тъй като колекторният ток 1с започва да тече при—
0,12 V, базисното преднапрежение трябва да бъде — Ube—
= 0,12 V—0,11 V = 0,01 V. Това напрежение е толкова малко,
че работната точка може без друго да се постави на £7дк=0 V.
С* това резисторът Re отпада и става 0.
43
Като обобщение се получават следните стойкости: удвой*
тел с 0=75°, напрежение на батериите Ue = 9V, максимален
колекторен ток Ic mA, постоянен колекторен ток /в =•
1,7 mA, базисно преднапрежение Ube=QN, амплитуда на уп-
равляващото напрежение Ube~ — 0,43 V. Ако транзисторът
трябва да работи като утроител, тогава с 0=50° и сыцияг
ред на пресмятането се намират следните стойности:
/3~ = 0,18.8 mA = 1,43mA*
асс=9 V—0,5V=8,5 V
Ra =8,5 V/1,4 mA=6 kQ
67^ = 0,32 V/1-0,64=0,89JV
/?д=0,45 V/1,05 mA=430 kQ
/o=O,13.8 mA =1,05 mA
^a=8,5.1,4/2 = 6 W
UbE =0,44—0,12 V=0,32 V
-£7bj?=0,12 V—(0,89—0,32) V=-0,45,V,
следователно — Ube = 0,45 V, t. e.
Ube « +0,45 V.
Работната точка при 4-0,45 V лежи в графичното'^по-
ле далече наляво, което значи, че транзисторът работи ?в
клас С
Коефицентът на полезно действие на удвоител от описа-
ния ток е около 55 %, а на утроител—45%.
При свързване на транзисторен осцилатор, транзисторно
буферно стъпало и транзисторен умножител се получава
транзисторен управляващ предавател (тунер), които може да
разколебава както транзисторно, така също лампово драй-
верно и РА-стъпало. Поради ограничената мощност, която
дава транзисторният ограничител, не е възможно ламповото
РА-стъпало да се разколебава направо, а ламповото драй-
верно стъпало трябва да работи в клас А или С евентуално
в клас АВ.
12. МАНИПУЛАЦИЯ НА ПРЕДАВАТЕЛЯ
Най-простата форма на манипуляция, с която се цели пре-
даване на информация, е включване и изключване на осци-
латора в такт с морзовите знаци.
Всяка механична или електрическа трептяща система се
нуждае обаче от известно късо време за разколебаване до
44
резонансната честота. Честотата през време на разколебава-
нето се мени. При прекъсване или включване на анодния
или екранен ток на осцилатора се развиват преходни про-
неси. Преходните процеси при прекъсване се дължат на то-
ва, че в захранващите проводници има кондензатори, конто
дават енергия, докато се разредят. През това време осци-
латорът продължава да трепти. Напрежението на конденза-
тора намалява и причинява изменение на честотата. Преход-
ният процес при прекъсване (задния фронт на импулса) се
проявява като цвъртене, а при включване (предния фронт)—
като щракане. Предаваните знаци вече не са качествени и
не заслужават оценка T9.
Пронесите при включване на осцилатора не може да се
отстранят. Ето защо са разработени методи за манипулация,
които нямат тези недостатъци. Такава манипулация може
да се постигне, като осцилаторът се остави да трепти, а се
манипулира стъпалото след VFO, напр. буферното, драйвер-
ното или някой умножител. Пълното екраниране на осцила-
тора обаче, така че да не излъчва енергия в близката окол-
ност, е много трудно. Поради тези причини в любителските
предаватели се използува най-често комбинирана манипула-
ция. Енергията, излъчвана от осцилатора, е действително
много малка, но тя би смущавала собствения предавател
с интерференчно пищене. При комбинираната манипулация
се предвижда почти едновременно манипулиране както на
осцилатора, така също и на ед но следващо стъпало. Това
може да се постигне с поляризовано реле (телеграфно реле).
Схема, в която се използува този метод, е показана на
фиг. 12.L
Когато морзовият ключ не е натиснат, котвата на реле-
то се намира в положение а. При това положение екранното
напрежение на осцилаторната лампа е дадено накъсо. Ос-
цилаторът не трепти. Едновременно с това на управлява-
[цата решетка на буферната лампа през /?2 и /?3 е пода-
рено силно отрицателно напрежение, така че тя е напълно
запушена. Когато морзовият ключ се натисне, котвата на
релето се премества в положение в. Осцилаторът получава
мигновено екранно напрежение и затрептява. Буферното
стъпало обаче е готово за работа едва след определено вре-
ме, тъй като котвата на релето изисква време за превключ-
ване, а освен това кондензаторът С2 трябва да се разреди
През /?2- Сигналът се излъчва едва след изтичане на това
45
време за закъснение, през което преходните процеси в ос-
цилатора са преминали.
След отпускане на морзовия ключ котвата на релето се
връща в първоначалното си положение. Едва сега буферно-
то стъпало се изключва, а след изтичане на времето за
Фиг. 12.1. Комбинирана манипулация VFO—ВИ
връщане котвата на релето се изключва и осцилаторът. По
този начи преходните процеси не достигат следващите стъ-
пала. Предният и задният фронт на импулсите (знаците) са
правилни, без цвъртене и щракане. Двата фронта може да
се формират чрез изменение в стойностите на /?х, /?а, /?3 и
Забавеното зареждане и разреждане на кондензатора
С} причинява закръгления на телеграфния знак, манипула-
цията става мека (фиг. 12.2). Тази мярка също помага за
намаляване BCI и TVI и смущения на съседни любителски
станции. Разбира се, импулсите не биват да бъдат и много
меки, тъй като приемането се затруднява, а при голяма ско-
мост на предаване се появяват ефекти на излъчване. ’ Точ-
тите в такъв случай може дори напълно да се изтрият.
Благоприятният компромис между меки и стръмни фрон-
тове на импулсите за постигане на добра разбираемост се
избира опитно.
На фиг. 12.3 е показан друг метод за манипулация—
манипулация с разстройка.
Когато котвата на релето е в покой, буферного стъпало
е запушено. Ако котвата се премести в положение в, кон-
46
t? I/J L4 t
Тбърд me/ эграфен
знак
J~\ A >
Мвк телеграфен
знак
4 J* г ^4
Твърде мвк
изкривен знак
t
t
Фиг. 12.2. Различии форми на
морзсв знак (твърд^и мек j знак)
12.3. Манипулация с разстройка едновременно превключ-
ване на BU
47
дензаторът С2 се отдели от осцилаторния трептящ кръг
Тогава честотата в съвсем кратко време се премества на
номиналната, а след известно време буферного стъпало се
отпушва.
Работното напрежение на решетката на буферного стъ-
пало се поставя на предишната стойност чрез като през
Фиг. 12.4. Електронна манипуляция (tiem-sequence-
keying)
това време морзовият ключ е натиснат. В зависимост от
лампата то има стойност от около—2 до—4 V. Необходи-
мостта от катодно съпротивление отпада. Напрежението за
запушване, което се подава при ненатиснат морзов ключ,
е—100 V. Осцилаторът през това време трепти с понижена
честота. С2 трябва да се избере с такава стойност, че да
предизвика изместване на честотата 200 до 300 kHz. По то
зи начин работата на осцилатора няма да причинява сму-
щения върху приемането, което става през паузите на пре-
даването.
На фиг. 12.4 е показана и една електронна манипулация,
която е позната в англо-американската литература под наз*
ванието „time-sequence-keying“
Докато контактите на релето Р са отворени, на глим-
лампата GI е подадено напрежението за запушване U3an
( — 150 V). По този начин на глимлампата лежи нейното ра-
ботно напрежение (напр. 80 V). Остатъкът от напрежението
със стойност 70 V се разпределя върху резисторите /?>
(40 V), /?2 (15 V) и R3 (15 V). По този начин на решетката
48
на буферната лампа е подадено отрицателно напрежение за
запушване—ПО V, а на осцилаторната лампа—1,5 V. И две-
те лампи са запушени. Ако Р се затвори, глимлампата мо-
ментално угасва и осцилаторът затрептява. Буферното стъ-
пало се отпушва едва след разреждане на кондензатора Съ
конто заедно с образува закъснмтелна верига. Когато по-
ради отпускане на морзовия ключ релето отново се върне
на старото си положение, тогава върху Рг се получава го-
лямо падение на напрежението поради тока на разреждане
на кондензатора Сх. Глимлампата се запалва едва когато
напрежението на контактите на релето е достигнало стой-
ността за запалване (около 100 V). С това осцилаторът спи-
ра да работа. Следователно преходните процеси в осцила-
тора се потискат в буферното стъпало. Схемата работа аб-
солютно безупречно. Знаците се формират лесно чрез избор
на елементите /?4 и Cv За 01 се избира стабилитрон,
напр. StR 85/10. В случай на нужда може да се използува
и малка глимлампа от фазомер. Напреженията на запалване
и на загасване трябва да са от порядъка на 100, респ. 80 V.
За посочените методи на манипулация е необходимо ре-
ле, което да може да прави превключвания с по-голяма че-
стота. При скорост на манипулацията 120 знака в минута,
котвата на релето трябва да се задействува 5 до 6 пъти в
секунда, без да се явяват трептения в контактите. Освен то-
ва релето трябва да работа колкото е възможно по-безшум-
но. Тези изисквания се изпълняват най-добре от телеграф-
ните релета. Това са поляризовани релета, конто се задейст-
вуват с твърде слаб ток. Такива релета произвежда напр.
VEB Elektroshaltgerate Auerbach. Те позволяват най-малко
100 превключвания в секунда, т. е. много повече, отколкото
е необходимо за случая. Модел А има размери 87 шшХ
Х38,5 mm Х27,5 mm. Произвеждат се три основни типа:
Основен тип 1
А9, и А6 с две спокойни положения на котвата. Ко-
гато през бобината не протича ток, котвата опира на един
от двата контакта (Т или Z). В зависимост от посоката на
тока, с който се задействува, котвата или се премества на
другия контакт, или остава в предишното си положение на
покой.
Основен тип 2
Аб със средно спокойно положение. Когато през боби-
вата не протича ток, котвата се държи посредством една
Късовълмови вредаватела част II
49
пружина в средно положение, без да е затворен нито един
от контактите. При задействуване котвата затваря в зависи-
мост от посоката на тока или контакт Т или контакт Z.
При изключване на тока котвата се връща в средното поло-
жение.
Основе» тип 3
Аъ А9 и А4 със спокойно положение на котвата в една-
та посока. В незадействувано положение котвата лежи ви-
наги към страната Т в зависимост от посоката на тока, с
който се задействува котвата, или се премества или остава
в своето спокойно положение.
Възбудителната бобина на релето може да има до 7 на-
мотки. За пашите цели се избира реле модел А4 с изпъл-
нение на бобината 21 и със златно-никелови контакта. Но-
менклатурният номер на релето е A4S /21—TGL6625 AuNi5.
Бобина 21 има три отделки намотки:
Намотка Брой яа навивките Съпротнвлекие Q Изводя яа цокъл
качало край
/ 6400 1040—15% 1 5
II 6400 1040—15% 9 10
III 8000 3000—2С% 7 8
Възбуждането е grlO ампернавивки.
Намотка / се нуждае от ток на покои /оок—10 ампер-
навивки /6400 нав.=0,0015А, за да може котвата да лежи
върху контакта Г. Намотка // се възбужда, ако морзовият
ключ й достави 20 ампернавивки, което значи, че е необ-
ходим 7възб=20 ампернавивки / 6400 нав.=0,003 А. Едно
ефективно възбуждане от 20 ампернавивки — 10 амперна-
вивки =10 ампернавивки премества котвата към страната Z
(фиг. 12.5). /въэб трябва да произведе магнитно поле с про-
тивоположен поляритет на /Пок- По тази причина положи-
телният полюс на възбудителното напрежение се свързва
към началото на намотка / (извод /), но към края на на-
мотка 11 (извод 10).
Ако имаме на разположение реле с друго изпълнение на
бобината, трябва да направим пресмятане по същия начин.
Винаги за положение на покой се приемат 10 ампернавивки,
а за работното положение — 20 ампернавивки. Необходима-
50
та сила на тока се получава чрез делене на броя на навив-
ките.
Ако отрицателният полюс се свърже с^началото на на-
мотката, котвата се движи винаги към страната Z (означе-
нията Т и Z се използуват в телеграфната техника).
бобина?! J6i^
^V2
\1КЯ
зкя
о 6
th
12 3 4-
Мррзойкмоч
I 12
Реле a
1S1U2
о
О
Фиг. 12.5. Електрически връзки и цокъл на
едно телеграфно реле от трупа А с бобина 21
Котвата на поляризованите релета модел В (размера
41,25 пип X 20,8 mm XI 6,6 mm) лежи в невъзбудено състоя»
ние към страната Т. Бобината 01 има 14 500 нав. и съпро-
тивление 4002. Началото на намотката е изведено на перо 3,
а краят — на перо 4. Възбуждането трябва да бъде 20 ам-
пернавивки, така че е необходим ток със сила 1,4 mA (от-
рицаталният полюс на извод 3).
Старите поляризовани релета Siemens, както и тези, про-
извеждани в Geratewerk Karl-Marx-Stadt могат също да се
използуват. На посоченото по-горе реле А с бобина 21 отго-
варя Siemens TBV 4/722 респ. Karl-Marx-Stadt RFT RLS
0374.001-51221.
Поляризованите релета разглеждаме подробно, тъй като
имат многостранно приложение в КВ предавателна техника.
Поради малкия капацитет в контактното устройство и злат-
но-никеловите си контакта те може да се използуват за
превключване в трептящия кръг на осцилатора.
Радиолюбителите, които се интересуват преди всичко от
телеграфия, предпочитат да използуват автоматни морзови
ключове. При по-голяма скорост на предаване и по-продъл-
Жителни връзки се наблюдават явления на умора, които во-
дят до грешки. Ето защо е направен опит за опростяване в
Ианипулирането на морзови знаци. Първата крачка в тази
51
насока беше конструирането на механичен полуавтоматичен
морзов ключ (Bug).
Рамото на ключа е лагерувано хоризонтално. Чертичките
се дават поединично, като за целта рамото се натиска на-
ляво. Когато рамото се натисне надясно, започва да
трепти една плоска пружина със закрепена за нея
МЛ2 2* 1500 HaS 0,2 ПЕЛ
р * Скорос т
рл Отношение точка-черта
(г ♦ отношение точка - пауза
Фиг. 12.6. Лампов елбуг
маса, която може да се премества. Тази пружина
произвежда твърде прецизна поредица от точки, като до-
косва един контакт. Поредицата от точки е прецизна поради
това, че честотата на механичните трептения зависи само от
свойствата на пружината, от масата й и положение™ на ма-
сата върху пружината. Поредиците от чертички, както и пау-
зите се произвеждат от морзиста. Работата с Bug изисква
упражнения, но след кратко време създава голямо облекче-
ние на морзиста. Вместо механичната конструкция на Bug в
днешно време по-често се използуват електронни морзови
ключове. Те съдържат лампи или транзистори и поляризова-
ни релета, с конто може да се произвеждат поредица от
точки и тирета, включително и необходимите паузи между
тях. За тяхното обслужване също е необходим морзов ключ,
52
чийто лост стой в спокойно положение между два контакта.
Ако се натисне наляво, се произвеждат дълги знаци (чер-
тички). Ако се премести надясно, електронният Bug (ELBug)
произвежда къси знаци (точки). На фиг. 12.6 е показан ел-
буг с радиолампи, а на фиг. 12.7 — с транзистори. Точните
работни токове на поляризованото реле се нагласяват спо-
Рт Скорфст
Р2 : Отношение точка-черта
Р2 : Температурна компенсация
Р4 '.Отношение пауза-знак
Ц и Р2 Телеграфии релета
r„r2,T3'.SSff6
Фиг. 12.7. Транзисторен елбуг според Е. Scheller
ред вида на намотките и според спокойното положение на
котвата така, както беше обяснено по-горе. Пунктирната ли-
ния на фиг. 12.6 означава, че там трябва да се свърже под-
ходяще съпротивление, което при определени релета да про-
пусне необходимия ток за установяване спокойното поло-
жение на котвата.
За да се произвеждат точни морзови знаци и при недо-
статъчно еръчна манипулация, са разработени напълно елек-
тронни морзови ключове съсзапомняне наточки и тирета. Ус-
тановената скорост, както и дължината на знаците и паузите, се
поддържат констнанти независимо от начините на манипулира-
не. Тези, конто се интересуват от подобии схеми, трябва да
се обърнат към съответните статии. За да се даде възмож-
ност за по-бърз ход на връзката, е възможно да се работа
и чрез прекъсване (ВК-връзка). Под ВК-връзка се разбира
приемо-предаване, при което е дадена възможност да се
53
прослушва в паузите между предадените морзови знаци. Аб-
солютно невъзмсжно е да става ръчно превключване от пре-
давател на приемник между всяка дума или буква — това
трябва да става автоматично. Приемникът може да се включ-
ва чрез един допълнителен контакт на поляризованото реле.
За тази цел има поляризовани релета с два превключващи
маси
_ Ъ: ипюшение точка-пауза
Фиг. 12 8. Схема на напълно електронен морзов ключ ВК с лам-
пов елбуг
контакта, напр. тип A6g/57 TGL 6625. Възможна е сыцо та-
ка напълно електронна ВК-връзка. На фиг. 12.8 е даден
пример на такава схема. Освен устройство за ВК схемата
съдържа един елбуг. Първата радиолампа работи като бло-
кинг-генератор. Лявата лампова система на ЕСС81 е изклю-
чена, т. е. когато морзовият ключ не е натиснат, тяе бло-
кирана. Управляващо напрежение се получава от катода
на блокинг-генератора през съпротивление /?4. При всеки
предаден знак лявата система на ЕСС81 се отпушва така,
че на анода й се проявява отрицателен потенциал спрямо
шасито. Това отрицателно напрежение се подава на едната
система на ЕАА91 и оттам на линията за APg на радиопри-
емника, чрез което той се запушва. Анодното напрежение
на лявата система на ЕСС81 управлява същевременно и вто-
рата триодна система на същата лампа — тази, която е по-
казана на фигурата вдясно. При тази лампова система по-
54
ложението е обратно на лявата система. Лампата е прово-
дима в покой и на анода й има отрицателен потенциал спря-
мо^шаси. Напрежението се предана за блокиране на осци-
латора и на буферното стъпало на предавателя. Дясната
система на ЕСС81 се блокира при всяко натискане на мор-
зовия ключ. Тогава на анода й сепоявява нулев потенциал —
осцилаторът на предавателя затрептява и буферното стъпа-
ло заработва нормално.
1ЛГСПОМАГАТЕЛНИ УСТРОЙСТВА ЗА ЛЮБИТЕЛСКИ
ПРЕДАВАТЕЛИ
Анодните кръгове на РА в днешно време се изработват пре-
димно като тг-филтри (Колине), тъй като фидериият провод-
ник в такъв случай може да бъде едножичен, така също и
коаксиален кабел с различно вълново съпротивление, което
се нагажда към РА-стъпалото. Съществуват обаче и не мал-
ко’ късовълнови антенн, конто изискват симетрично захран-
ване. Такива антенн са напр. Цепелин, W3DZZ, както и всич-
ки диполи. Ако подобии антенн се евържат непосредствено към
несиметричния изход, тогава се получава неправилно нагаж-
дане и не биха могли да се избягнат излъчвания от фидера,
слабо поле в далечните зони на приемане. както и смущения.
В такъв случай трябва да се използува симетриращ фил-
тър или симетриращо устройство между изхода на преда-
вателя и фидера. Най-простото решение предлага трансфор-
матора Балун.
При правилно оразмеряване може да се разчита, че този
трансформатор ще се използува без превключване най-мал-
ко за три любителски обхвата (3,5 до 15 MHz или 7 до
30 MHz). Отнася се за апериодичен ВЧ трансформатор, с
конто се постига сигурно нагаждане към несиметричния из-
ход на предавателя както на високоомни, така също и на
нискоомни фидерни кабели. Такива кабели са напр. 240 Q
лентов кабел, усукан 70 Q кабел за W3DZZ и всички фи-
дерни кабели за антенн Цепелин.
Трансформаторът се състои от четири бобини, конто са
навита по чифтове върху две керамични тела (фиг. 13.1 в).
Вместо керамични тела за бобини може да се използуват
при нужда и гетинаксови тръби, а още по-добре саморъчно
изработени тела от полистиролови плочи. За тази цел се из-
ползуват две полистиролови шайби от материал с дебелина
55
5 mm и диаметър 60- 70 mm. По ръбовете на шайбите се
изработват 6 радиални прореза (на 60° един от друг), в кон-
то се залепват планки с дължина 100 mm, ширина 15 mm
и дебелина 5 шт. Върху планките с помощта на триъгълна
пила или на струг се изработват канали, в конто ще лежи
л 60* . 240Я.
Антена Антена
Антена
о о
Предадите*
Фиг, 13.1. Схемни варианти и конструкция на един транс-
форматор Балун
проводникът. Тъй като върху всяко тяло се навиват по две
намотки, едната се полага в четните, а другата — в нечет-
ните канали, като се спазва една и съща посока на навива-
не. Двете тела се закрепват на обща основна плоча на раз-
стояние 30 пип едно от друго с еднаква посока на осите.
За обхватите 7 до 30 MHz е необходимо, всяка бобина
да има 12 навивки, а за обхватите 3,5 до 14 ’MHz — 20 на-
вивки от меден проводник с минимален диаметър 1,5 mm.
Ако двете начала и двата края на намотките се свържат
паралелно, се получава преводно отношение 1:1 (фиг. 13.1 в).
При паралелно свързване на началата и серийно свързване
на краищата се получава отношение 1:4 (фиг. 13.1 с). Пре-
56
включването от едно преводно отношение на друго се прави
с букси и мостчета или с планки и винтови клеми (фиг.13.1е/).
Трансформаторът Балун е апериодично устройство. Ето
защо той пропуска всички честоти, които лежат в неговия
обхват.
Фиг. 13.2. Схема на универсално антенно устройство
кондензаторът С3 е разположен върху Q (InF)
Ако искамё да имаме повече възможности за нагаждане
с едновременно подобряване на селективността, тогава тряб-
ва да построим универсално антенно нагаждащо устройство.
На фиг. 13.2 е показан един изпитан схемен вариант. £t
има 2X10 навивки от меден проводник 2 mm и е навита
върху тяло за бобини с дължина 90 mm и диаметър 60 mm.
Изводите са направени на 4-та, 6-а и 7-а навивка. Всяка
от двете половини на бобината има дължина 35 mm. В сре-
дата на тялото върху 6 полистиролни ивици е навитата бо-
бина Ц с 3,5 навивки от 2,5 mm меден проводник. £'3, Z"ce
състоят от 2X9 навивки 2 mm меден проводник върху тя-
ло с диаметър 35 до 40 mm при дължина на намотката
70 mm.
£n £2 се поставят перпендикулярно спрямо £3;
Ср С" = 2Х15О pF; С2=1С0 pF с керамична ос, монтиран
57
изолирано, тъй като на статора и на ротора има ВЧ на-
прежение;
C3 -300 pF и С4 —1000 pF тип гърне;
Зга — керамични вълнови превключватели с две га-
лети.
Фиг. 13.3. Антенно 1стрсйс1во (DM2A РМ)
Фиг. 13.3 и 13.4 дават идея за едно практическо изпъл-
нение на антенното нагаждащо устройство. Създава се въз-
можност за нагаждане на всички видове симетричнй и не-
£8
Фиг. 13.4. Външен вид на антенно устройство с ВЧ измервателен уред (М2А Р '!)
сп
о
симетрични антенн, респ. на всички видове антенни кабел^
За да се проучат свойствата на това устройство, което вщ
наги съдържа три елемента за настройка, е необходимо пре.
ди експлоатацията да се експериментира с изкуствена анте,
на. Тя се състои от 4 осветлителни лампи. Най-добре е
се използуват лампи за 110 V, тъй като тяхното съпротивле-
ние е най-близо до вълновото съпротивление на нашите ан-
^енни кабели, лампите за 220V са твърде високоомни. Мощ.
эстта на лампите трябва да бъде толкова голяма, че да не
може да се претоварят от предавателя. Чрез серийно и па-
ралелно свързване на 4 броя лампи 40 W може да се пос-
тигнат нагаждащи съпротивления между 60 и 12002. Лампи-
те с 1 ална жичка имат голям положителен температурен
коефициент, поради което съпротивлението им се мени в
широки граници. Поради тази причина по-подходящи са лам-
пите с въгленови жички, които имат малък отрицателен
температурен коефициент. Ако може да се набавят такива
лампи, те трябва г~ се предпочитат като изкуствена антена.
С посоченото эръжение лесно може да се изпробва
настройката. Необходимо е да се следи светлосилата на
лампите. Освен това може да се прецени отдаваната мощ-
ност и к.п.д. на РА, а същл така да се провери и модула-
цията. Светлосилата на лап ге трябва да намалява, когато
се говори пред микрофона. Ако се наблюдава обратен ефект,
налице е отрицателна модулация. Тя се чува изкривено и
слабо.
Ако антеният фидер е свързан, тези опити не може да
се проведат лесно и без смущения. жуствената антена
представлява твърде полезно и леко за «оправа съоръжение,
което не бива да липсва в никоя любителска радиостанция.
Антенният ток е критерий за енер1ията, прехвърлена от
предавателя. Ето защо много радиолюбители свъ ат между
изхода на предавателя и фидера осветлител.._ лампичка
(6V, 0,3 или 0,5 А), чието светене дава възможност да се
съди за антенйия ток. Този метод за контрол на антенния
ток не е много удобен. При голямо съпротивление на фи-
дера лампичката не свети, а при малко може лесно да из-
гори. При предаватели с малка мощност върху осветлите^
ната лампичка се отделя значителна част от предаваната
енергия. По-добре е вместо осветлителна лампичка да се
свърже ВЧ милиампермер. За тази цел е целесъобразно да
се използува магнитоелектрически уред с термокръст. Зя
съжаление термокръстните двойки са много чувствителнИ
60
претоварване. Ток, който е no-силен от номиналния
1,5 пъти, вече е в състояние да повреди отоплителния про-
водник на термоелемента. Ето зато е по-добре да се из-
ползува магнитоелектрически уред (0,1 до 1 mA крайно от-
клонение), свързан с токоизправител (напр. германиев диод)
И токов трансформатор. Трансформсторът може да се изра-
ТокаИ
j трансферматор
Ан те на
-о
с ‘ 300 Q И
Токоб трансформатор
Фиг. 13.5. Схема на антенен милиамперметър с ВЧ то-
ков трансформатор
боти лесно. Върху феритно пръстенче или пръстен от ВЧ
желязо (част от гърне) се навиват 10 до 20 навивки ПЕЛК0,5
(може изолирана монтажна жица). В така изработеното пръс-
тенче се поставя подходяще изпилено парче полистирол,
което в средата си има отвор. През отвора се прекарва
проводникът за антенната букса или за нагаждащото устрой-
ство. Пълната схема е показана на фиг. 13.5. Дадените съ-
противителни стойкости са грубо ориентировъчни. Те зави-
сят от използувания измервателен уред, направата на токовия
трансформатор и мощността на предавателя. Обхватът на
измерване се изменя с помощта на превключвателя.
На това място трябва да се отбележи, че не е достатъч-
но да се знае само абсолютната стойност на антенния ток
за прехвърлената енергия от предавателя, ако не се знае и
Вълновото съпротивление на фидера. Ако напр. АЗО W,
прехвърлена върху = 70 2, се получава антенен ток
61
30
70
-0,65 A.
(37)
Същият ток се явява и при Р-~100 W и Ra - 240Q. Опи-
саното нагаждащо устройство се настройва на предаваната
честота. То потиска допълнително хармоничните и паразитни
вълни, които са пропуснати от анодния кръг. Въпреки това
’ lt/аси на
I предабатпеля
о-
Мрежа
о-
।
Фиг. 13.6. НЧ мрежов филтър
са възможни смущения TVI
и BCI, тъй като известии
ВЧ енергия може да се
прехвърли в мрежата по
линията за захранване на
предавателя, или да се из-
лъчи от различии части на
предавателя без да премине
през анодния и антенния
кръг. Излъчването от час-
тите се отстранява чрез
екраниране на предавателя (напр. чрез метална мрежа), така и
чрез свързване на РА с нагаждащото устройство чрез ек-
раниран кабел. Проникването на ВЧ енергия в електричес»
ката мрежа се предотвратява с помощта на ВЧ мрежов фил-
тър (фиг. 13.6). Бобините и Z2 се навиват върху изоля-
ционно тяло (достатъчно е гетинакс) с диаметър 20 mm на-
вивка до навивка от 1,5 mm ПЕЛ. Всяка бобина има 50 на-
вивки. Двете бобини се монтират на разстояние 40 mm ус-
поредно едка до друга. Кондензаторите е най-добре да бъ-
дат проходни. Бобините и кондензаторите се поставят в
плътно затворена метална кутия (стара екранировка за меж»
динни трансформатору консервна кутия и др.). Ако въпреки
взетите мерки и добре съгласуваната антена все пак се поя-
вяват смущения BCI и TVI, тогава трябва да се изпробва
един нискочестотен филтър, свързан между анодния кръг и
нагаждащото устройство. Неговата гранична честота трябва
да лежи около 40 MHz всички по-високи честоти да се бло-
кират. Схемата на такъв нискочестотен филтър е показана
на фиг. 13.7. Филтърът се поставя в кутия, екранирана доб-
ре от всички страни с две междинни прегради, както е по-
сочено на фигурата. За свързване на филтъра се използуват
коаксиални букси или той се монтира направо в предавате-
ля между РА и нагаждащото устройство.
Бобините трябва да се настроят, както следва:
— Bkx се дава накъсо с медиа лента широка 10 mm;
62
и £4 се отпояват, кръгът С\ се настройва с помощта на
грид-дип-мер на резонансна честота 50 MHz, като навивките
на L± се приближават или отдалечават една от друга.
— Bk2 се дава накъсо и Lb С4 се настройва също на ре-
зонансна честота 50 MHz.
Отаноднйя
кръг г
£ Bui\
।
I
I
Cjj7*40p~f,~3~h й '
Ci.CZ * !30pF, 700 V Л
Ls -SjHa6; 2 mm CuAqfOmmdiAzaBzpxyта^лс-ч
L-,/7-3На6,2ттСиАдгбттдълга.. \fjmm
‘ L3 - 12НаЁ.2ттпСиАд38т!лдмг^иа^ср^,г
Фиг. 13.7. Нискочестотен фил!ър за любшелски предавател КВ.
Входною и изходното съпротивление с а по 702 (за връзка с ко-
аксианен кабел)
— Кръгът, образуван от £3, С3 се настройва на резо-
винсна честота 28,5 MHz.
— Късите съединения на Bkt и Bk2 се‘ премахват, £# се
отопява, а £2 и £4 се запояват отново и кръгът, образував
от £а, С19 (2> се настройва на резонансна честота 36 MHz
чрез изменение дължината на L2-
— Същото се прави с кръга £4, £б, С4, С8> като се изме-
ни дължината на Z4.
— Z3 се запоява отново. Сега трябва с грид-дип-мер да
се установи минимум за всяка бобина на 40 до 50 MHz.
От многобройни други спомагателни устройства, конто
олростяват работата с предавателя като последен пример,
трябва да се посочи устройство™ за командуване от говор—
превключване от предавател на приемник (voice control).
За тази цел често пъти се използува лампова схема, на
която при говор пред микрофона се подава НЧ напрежение
от модулационния усилвател. Това напрежение се усилва,
изправя се и се подава на ключовата лампа. Съответното
реле извършва необходимите превключвания (приемникът се
изключва, предавателят се включва, антените се превключват).
63
Като допълнение можем да посочим една транзисторна
схема на DI60N. На фиг. 13.8 е дадена проста схема, съ-
ставена и изпълнена от DI60N. В нея като активен елемент
работа само един транзистор. Когато на Рг не е подадено
НЧ напрежение, базата на транзистора има потенциала на
емитера. През транзистора протича само остатъчния колек-
изход «
•а од и а а
о,
Р, 10051
/№|
1^?
Wk'S
noSyflamopA я pjpTf
° ' Р,22к2 Рг110кя
10-20*
и2 р
Реле Р
„JOD^F
Р . /ПГ] 5 А
Я* 1000 3000 S
Г GC 122 (5FT 353>
П. БА 103
П? БУ 100
Фиг. 13.8. Схема на просто управление на предавателя чрез
говор (voice-control)
торен ток. Този ток не може нито да привлече котвата на
релето, нито да я задържи. Той е по-малък както от тока
за задействуване, така и от тока за задържане на котвата.
Когато пред микрофона се говори, на диода се подава НЧ
напрежение през Рх. Напрежението се изправя, а диодът има
такъв поляритет, че на базата на транзистора се подава от-
рицателен потенциал през /?4. Транзисторът се отпушва и
релето се задействува.
Рх се нагласява така, че релето да се задействува при
нормална сила на говора. Шумовете в помещението не бива
да влияят на говорното задействуване (voice control). Вре-
мето за задействуване на релето се определи от С2, /?3
и Р2. Захранващото напрежение зависи от тока на релето и
лежи между 10 и 20 V. Диодът Z)2 е задължителен. Той
дава накъсо индуктираното напрежение в намотката в мо*
64
Късевълновм предавателя II част
Фиг. 13.9. Конструкция на лампов модулациокен усилвател с voice-control (вижда се изпслзузаното кръгло
реле със средна гслемина)
О
сл
Фиг. 13.10. Псглед въ^ху шаситс на ^одулационния зсилзаиел
мента на* задействуване. Ако в станция та се използува ви-
сокоговорител, той не бива да се насочва директно към
микрофона, тъй като в такъв случай устройството ще реа-
гира на шумовете, конто излъчва високоговорителят.
Ако се използува по-нечувствително реле, трябва съот-
ветно транзисторът да е с по-голяма стръмност, което ще
наложи промяна в стойностите на и Р2.
14. ТОКОЗАХРАНВАНЕ НА ПРЕДАВАТЕЛЯ
За захранване на лампите и на спомал ателните устройства
като релета, осветление и др., са неск ходими най-различни
напрежения. Постояннотокови мрежи ге се срещат вече и
следователно не е необходимо да се разглежда мрежова
част за постоянен ток.
Необходимите напрежения се получават от променливо-
токовата мрежа с помощта на q аисформатори итокоизпра-
ттели. Преди да се гроектира мрежовата част, е необходи-
мо да се устаногят всички необходима, напрежения и токове,
за да се направи правилен избор на необходимите части. За
описания в част I двустъпален предав: тел с модулатор мо-
же да се направи следният списък:
— Отоплително напрежение и ток ; 1EF8O, EL81, ЕСС83,
EL34 и сигналната лампа (6,3 V. 0,3 А)
— Анодно напрежение за РА
— Анодно напрежение за крайното
стъпало на модулатора
—’Анодно напрежение за
осцилатора (стабилизирано)
— Анодно напрежение за пред-
6,3 V, 3,4 А
около 320 V 70 mA
около 320V, 90 mA
150V, 7 mA
предусилвателните стъпала на
модулатора
—Ток през делителя на стабилизатора
— Решетъчно преднапрежение за РА
150V, 1 mA
150 V, 8 mA
2G0V, 5 mA
Тъй като стаОилизираното tanj ежение 150 V, както
и решетъчното преднапрежение за РА се получават най-
удобно от токоизправителя 320 V за намотката 320 V се гю-
лучава ток^КО mA (по}ади това, че предевателят работа
с прекъсване може да се приемат и 150 шА без опасност
от топлинно преюварване на трансформатора).
Необходим е, следователно, трансформатор с вторична
намотка.
6,3/3,4 А, 22 W
67
2X320 V/160 mA, 50 W Pn == 80 W.
Първична намотка 220V
Г) 80W - njrr
p“’= HH=w=107W' <3S>
Pn₽ei*"siv = = 135v A <39)
Ярив^първична привидна мощност.
При пресмятането беше прието к. п. д. = 0,75, а коефици-
ентът cos ср —ОД С тези стойкости може да се пресмятат
малки трансформатори до 300 VA.
Мощността, която може да даде готов трансформатор
може да се прецени приблизително от сечението на желя-
зото и токовото натоварване, което издържат проводниците
с различии диаметри. За малки трансформатори се получава:
Якт (W) = /U.0,9 (40)
и //Л=2.дР (41)
Аре в cm2; d в шт.
Коефициентът 0,9 в уравнение (40) включва в себе си
коефициентът на запълване на желязното ядро. Уравнение (41)
има за основа гъстота на тока 5= //Д = 4. А/Д около 2,5 A/mm2
Диаметърът на отоплителните намотки може да се оп-
редели с достатъчна точност. За анодните намотки това е
по-трудко, тъй като обикновено от бобината са изведени
по-дебели краища за свързване. Мощността на анодната
намотка може да се определи от общата мощност на транс-
форматора и от пресметнатите мощности на отоплителните
намотки. Вместо употребяваните преди токоизправителни
лампи днес се предпочитат силициеви токоизправители. При
избора на диоди трябва да се взема пред вид, че при об-
ратната фаза освен напрежението на трансформаторната на-
мотка върху диоди лежи и напрежението на първия фил-
тражен кондензатор. Напрежението в запушваща (обратна)
посока трябва да бъде, следователно, минимум:
^Узап = 2 V 2 f/eff .
За посочената по-горе мрежова част са необходими дио-
ди с обратно напрежение
£73ап==2.1,414.320V=910 V.
68
поставят специални охлажда-
!Фиг. 14.1. Скипа па трансформа-
торен магнитопрсгод и пресмятане
на сеченчето (важат размерите в
среда!а ня магнитопровода)
Подходящи са напр. силициевите диоди sy ПО или sy 130,
конто може да се натоварят с ток в пропускащата посока
I А и периодични върхове на тока (пикове) 6 А. Тъй като се
нуждаем само от 0,18 А постоянен ток, не се налага да се
пресмятат пиковете или да се
ши плочки, върху конто да
се монтират диодите. Мон-
тажът може да бъде свобо-
ден. Известно е, че в пропу-
скащата фаза може да се по-
лучат токови върхове, конто
са много по-големи от по-
стоянния ток, идващ от мре-
жовия трансформатор. При-
чина за това е филтражният
кондензатор. При пестеливо
оразмеряване на токоизправи-
теля съществува опасност
той да се повреди. В случай
на нужда може да се при-
бегне до паралелно свързване
на силициеви диоди. В та-
къв случай трябва в серия към всеки диод да се свърже
съпротивление 10 Q, за да се получи по възможност по-равно-
мерно разпределение на общия ток върху отделните диоди.
Анодните напрежения на всички лампи, с изключение на
тези в РА, трябва да бъдат филтрирани добре. Анодною
напрежение на РА може да съдържа по-голяма съставка на
брум, тъй като след него няма повече усилвателни стъпала.
Поради тази причина напрежението за РА може да се
вземе преди филтражния дросел. С това филтражното дей-
ствие за предусилвателните стъпала се подобрява, анодною
напрежение за РА се повишава, а филтражният дросел може
да бъде пс-малък. Анодною и екранното напрежение на ос-
цилатора трябва да бъдат независими от товара на мрежо-
вата част. Ето защо това напрежение се стабилизира с
глимлампов стабилизатор (стабилитрон). Означенията във
фиг. 14.2 са:
1а—товарен ток (аноден ток на осцилатора)
lq —ток през делителя на стабилизатора (от таблицата
за радиолампи)
—нестабилизирано входно напрежение (гова е филтри-
раното от токоизправителя напрежения 320 V;
69
&U—изменение к» входного напрежение (то се . явява
вследствие > а нестабилно мрежово напрежение при
променлив а - вар на токоизправителя за 320 V);
t/2—запалително напрежение на стабилитрона.
Rv трябва да се оразмери така, че токът /9 въпреки
Фиг. 14.2. Глимлаупов стабилизатор
непостоянного входе о напрежение и променливия товарен
ток да не надвишава, респ. да не слиза под известна гра-
нична стойност /fmin и /^а1аж- За Ra са в сила следните фор-
мули:
+4пах (433)
, Ul+W-U2 ,
RvS 7----+/“ ' (43в ।
y^max T amin
За се взема средната стойност от /?' и /?" или
Пример:
£7l==320V, Д£/= (—40%—7%), което дава абсолютна
стойност + 139V, поради възможното разтоварване (празен
ход) на токоизправиз еля 320V в паузите на радиопредава-
нето или в паузите на манипулацията, респ. — 20V, поради
намалено мрежово напрежение, 1а — 0 до 8 А, стабилизатор
StRlEO/oO С Дп11п — 5 А И /^шах~о0 А.
, 320-20 — 159 1 1 к
Rv -----k2-n>5 kQ.
О “ГО
32»+130-153
v~ 30+Ю
—t—- =10,8k2.
70
Мощността на съпротивлението ще бъде:
pR ~ (450—150]г__ iQ
rRv 8,5.10s w-
Има цяла поредипа мощни РА-лампи, които изискват
анодно напрежение между 800 и 3000 V. Като пример ще
посопим:
тип U tv а и .и g2 и .V .mA .mA §2
SRS 551 800 380 —35 200 25
SRS 501 1500 400 — 120 15) 25
SRS 461 800 259 -90 185 30
Освен мрежов трансформатор за отопление и за анодно
напрежение на предусилвателните лампи е необходим ви-
соковолтов трансформатор, а също така токоизправител и
филтражна трупа към него. Изборът па гисоковолтов токо-
изправител представлява известен проблем. Трябва да се из
пэлзува или живачна лампа (газотрон с живачни пари), или-
няколко силициеви диода, свързани в серия.
Подходящ газотрон е напр. G10/4 d с
f/зяп.-Ю kV
Лпах“1Л0 А (еднэпътно)
L = 2’-° А (двупътно).
При газотрон с живачни пари трябва да се използува
филтражна трупа с вход на дросел (без първи филтражен
кондензатор), а също така и закъснително включване на ви-
сокото напрежение. В противен случай токоизправителните
лампи може да се повредят.
При използуване на силищ еви диоди също е необходи-
мо да се вземат изтестни мерки за предпазването им от
новреда. Кратки токови удари със сила до 10 пъти по-го-
ляма от номиналния ток не вредят на диодите, но върхове-
те на напрежението. които надхвърлят максималисте напре-
жение в обратна посока, са опасни. Такива напрежения се
явяват при включване и изключване на трансформатора. Те
71
трябва да се потискат чрез кондензатори, свързани паралелно
към всеки диод (1 nF) или към трансформатора (5 nF)
(фиг. 14.3).
Освен това е целесъобразно мрежовото напрежение да не
се включва отведнъж с пълната си стойност, а най-напред
през съпротивление, свързано с високоволтовия трансфер-
Фиг. 14.3. Мрежова част със силициеви диоди
матор, и едва след няколко десети от секундата съпротив-
лението да се евърже накъсо. Това закъснение се постига
лесно с помощта на реле. Да разгледаме схемата на
фиг. 14.3. Най-напред се задействува релето Рк. Неговият кон-
такт дава ключа за включване накъсо, подава напре-
жение на Р2, което включва с известно закъснение поради
времеконстантната на веригата Р„ /Сг . Р2 трябва да има боби-
на за Г2 V. Съпротивлението Pv има стойност, равна на съ-
противлението на бобината. Ко1ато още не е задейству-
вано, към първичната намотка на високоволтовия трансфор-
матор е сЕъгзана осветлителна лампа 200 W и едно мощно
съпротивление. Изключването на мрежовата трупа става с
бутона „Изчл* Когато той бъде натиснат, релетата се раз-
падат. Бутонът служи за намаляване на високото напре-
жение, когато е необходимо да се настройва РА. Паралелно
72
на диодите са свързани съпротивления. Те служат за при-
близително равномерно разпределение на напрежението в
обратна посока, което лежи на диодите. Освен това е необ-
ходимо диодите да.бъдат от такъв тип, че да бъдат нато-
варени с около 75 до 8С% от допусти мото им обратно нап-
режение. В схемата на фиг. 14.3 максималното напрежение
в обратна посока е 2 . У 2.800 V=2,3 kV.
Фиг. 14.4. Принципна схема на удвсител на напрежението
Високи напрежения за РА може да се получат и от
обикновени мрежови трансформатори чрез удвояване на нап-
режението (фиг. 14.4).
С\ се зарежда до върховата стойност на напрежението
на трансформатора у 2.(7mav През пропускащата фаза на
диода Or 2 върху серийно свързаните кондензатори С2, С8
лежи напрежението на трансформатора и напрежението, с
което е зареден С\. Поради тези причини през времето на
Празния ход се получава постоянно напрежение U—2 у 2 /7тах.
Когато мрежовата част се натовари, напрежението спада.
Спадът може да бъде малък, ако Сх, С2 и С3 имат голям
капацитет.
С удвоителя на напрежение може и директно от мрежа-
та 220 V да се получи постоянно напрежение до око-
ло €00 V.
Това напрежение е достатъчно, за да се получи Input
100 W от лампата SRS551.
Безтрансформаторната схема за удвояване на напреже-
нието има недостатъка, че предавателят е свързан с мре-
жата чрез директна галванична връзка. Пэради това обез-
опасяването на предавателя без специални мерки е невъз-
можно. Апаратурата е опасна за живота и при регистриране
на станцията няма да бъде получено разрешение за нейното
пускане в действие.
73
Според правилника предавателят трябва да работа с кон-
такт шуко. Проводниците на мрежата се свързват с буксите
на контакта, а заземителната клема — със земята или с ну-
левия проводник на мрежата.
Фиг. 14.5. Схема на един заземен контакт шуко и на
един свързан с.нулата
контакт
Нулевият проводник на мрежата се открива лесно, като
между водопроводната тръба на единия мрежов извод се
евърже лампа 25 W.
Лампата се свързва с единия си край към водопровода,
а със свободния край се търси онзи мрежов извод, при
който тя светва. Това е фазата. Дру1ият мрежов извод, на
конто лампата не трябва да свети, е нулата.
За да се осигури безопасно включване на нашата безтран*
сформаторна мрежова част, трябва да се вземат също така
мерки, конто със сигурност да предотвратяват евързване на
Фиг. 14.6. Спсциално евързване на контакт шуко
фазата с шасито. Най-простото решение е в станцията да
се предвидя специален контакт, в конто фазата да се евър
же с двете букси (фиг. 14.6). Н/легият проводник се евърз
ва с предпазната клема. Щепселът шуко на предавателя се
74
свързва по подобен начин. При това трябва да се виимава
нулат*а да бъде свързана с шасито. Предавателят ще се
включва само в този контакт. Ако той се свърже към нор-
мален контакт, ще се получи кьсо съединение. Този недо-
Фиг. 14.7. Превхлючваща автоматика за Сезтрансформаторнэ
мрсжива част
статък може да се премахпе с автоматика за обръщане на
поляритета (фиг. 14.7). Релето Pt получава напрежение само
тогава, когато свързването е неправилно. То затваря котвата
си и обръща поляритета на свързване така, че нулевият про-
водник да е вина! и на шаси. Само в този случай може
да се задействува и да включи предавателя към мрежата.
Включването става с бутона Тъ а изключването — с Т2. Друга
обезопасяваша схема, дадена от DLBG, е показана на фиг. 14.8.
Включване на мрежата е възможно само ако:
а) свързването е направено на сигурно заземен Или за-
нулен контакт шуко и
б) щепселът е вкаран в контактно гнездо така, че нуле-
вият проводник е свързан с шасито на уредбата.
Ако 51 е включен, iлимламповият прекъсвач GI (стартер
за луминесцентни лампи) получава напрежение през 51 (пър-
вичната намотка на трансформатора). Почти цялото мрежово
напрежение ляга на О/, така че през релето протича слаб
ток и то не може да зарабэти. След кратко време стартерът
включва своите контакти и на Тр ляга цялото мрежово нап-
режение, релето заработЕа. 01 се дава накъсо от един кон-
тактен чифт на релето, така че неювият биметален контакт
се връща в положение на покой.
75
Ако мрежовият щепсел’има неправилен поляритет — ну-
левият проводник на мрежата е свързан с извода R на
щепсела, тогава на GI не се подава напрежение и апарату-
рата не може да се включи. Ако липсва връзката със зазе-
мителната клема на контакта шуко, включването пак не
SQ/10W Sit08
&
22SY4A • |
700 V А !
О о— сг
0,5А
z^i
Л'Х?!
с+зое
цзь
--
^0
--о-Ж
SY
111 X
^2РО
о-
^е,зу
A+8V/lMA
стае
*>+МУ/Ц2Л
Фиг. 14.8. Безтрачсфсргаторна мгежсга «’аст с }гдвоител на напрежение
и предпазна схема с глимлампов стартер
може да стане. Релето трябва да има силнотокови контакта
(междинно реле) и намотка 12V.
Мрежовата част, показана на фиг. 14.8 дава всички на-
прежения, конто са необходими за един предавател. Употре-
бата на силициеви диоди и филтражни кондензатори с го-
лям капацитет дава възможност мрежовата част да се из-
ползуна за всякакви цели, тъй като допуска голямо токово
натогарване.
За токозахранване на транзисторни стьпала е необходи-
мо напрежение между 6 и 20 V. При напълно транзистори-
зираните апаратури напрежението може да се вземе от ба-
терии. Освен акумулатори за тази цел се предлагат и
специални сухи батерии, конто дават достатъчно постоянно
клемно напрежение през дълъг период от време. Тези ба-
терии се означават обикновено „за транзистори".
Работните напрежения за транзисторите в апаратите за
мрежа се получават от мрежов трансформатор и токоизпра-
Еител. Често пъти е желателно напрежението да не се влияе
76
от колебанията на мрежата или от натоварването. Постоян-
но работно напрежение е необходимо греди есичко за осци-
латора. В противен случай изместването на честотата не
може да се избегне. Постоянни напрежения се получават
най-сигурно с помощта на електронна мрежова част, която
Фиг. 14.9. Обратны характеристики на Ценеров диод
съдържа стабилизатор на транзистори. В литературата може
да се намерят подходящи схемни решения.
Една по-проста възможност за решение на въпроса
предлагат Ценеровите диоди. Те могат да се използуват
обаче само при малки мощности. Това са силициеви диоди
със силно изразена характеристика в областта на пробива
(Неверова облает). Характеристиката на един Ценеров диод
е показана на фиг. 14.9. Когато Ценерсвата облает се до-
стигне, съпротивлението на диода бързо намалява. Ако към
диода се евърже някакво предсъпротивление и се приложи
напрежение (Jv което е по-голямо от Ценеровото напреже-
ние иг, тогава Uz не се променя дори при силно колебание
на входното напрежение 4Д. Ценеровият диод може да се
сравни с глимлампов стабилизатор. Глимламповите стабили-
затори може да се произвеждат само за напрежения > 90 V,
а засега Ценеровите диоди са за напрежения между 1 и
25 V (в световен мащаб до 200 V). Ако желаем да стабили-
зираме по-високи напрежения, трябиа да евързваме повече
диоди от един и същ тип в серия, като Ценеровите напре-
77
Фиг. 1110. Оема на стабилизатор
ьа напрежение с Неверов диод
женин се сумират. У нас най-често се внасят съветски Це-
нерови диоди (силициеви стабилитрони). Авторът грепоръчва
мощни Црнерови диоди, на VEB Halbleiterwerk Frankfurt
(Oder), конто имат означение SZ и трицифрено число. По-
следните две цифри дават прибдизително Цеперовото напре-
жение на диода, напр. SZ 509
има Ценерово напрежение
между 8,5 и 9,6 V (разсейка
в различните екземпляри).
Диодите може да се мон-
тират без охлаждаща плочка
или радиатор до 1 W (околна
температура < 50°С). Загуб-
вата мощност, конто се раз-
вива на диода, е Pv:
Р^иг.1г, (46)
Uz — Ценерово напрежение, Ц ток през диода.
Ако диодът се завинти върху алуминиева ламарина с
дебелина 2 ппп, натоварването може да бъде по-голямо —
то зависи от размерите на ламарината.
при 65 ст2 около 5 W квадратно парче ламарина,
при 40 „ „ 4 W околна температура
при 10 „ „ 2 W < 50°С
Схемата на стабилизатор с Ценеров диод (фиг. 14.16}
иаподобява схемата на глимлампов стабилизатор. Предсъпро-
тивлението се пресмята по същия начин (формули 43 а, 43,
44, 45, с Uq~Uz и Максималният ток през диода
се получава от формула (46), като минималният ток Л min
се дава от производителя. За посочените диоди той е 10 mA.
Пример:
Трябва да са конструира стабилизатор за напрежение
12 V при товарен ток, конто се мени в границите 10 и
40 mA, и входно напрежение, което може да се колебае в
границите 20 и 25 V.
Нека употребим диода SZ 512 с L4^12V, като го мот
тираме на охлаждаща ламарина с размери 30 mm X30 mm X
Х2 тт.
Ру max = 2 W.
f Ру таг 2 W л ic д
/гт» = -^- =-^«0.16 А.
к2 = 160 S.
78
v== 1604-10
к2-772.
1604-77
2
2-120 2.
Prv J2* W=l,4 w, избираме жично съпротивле-
ние > 2W.
В същност диодът ще бъде натоварен със следната
мощност. През него тече ток при Ro =120 2, (73max =25 V и
4miib = Ю mA със СТОЙНОСТ
1г = —/ап„п = mA— 10п!А = 98тА^100шА.
Kv U,12
С това загубната мощност е
=иг.1г = 12V.100mA = 1200mW=l,2W.
Следователно, не може да се очаква претоварване на
диода. Все пак той не бива да се монтира без охлаждаща
повърхност. Тога може да стане, ако токът се намали, как-
то следва:
Ако изберем Rv = 150 2 (тази стойност лежи все още
между ^раниците, огределэни от toises се полу-
чава 4 = 77 пА и Я = 0,93 W.
Ценеровото напрежение завися до известна степей от
температурата. Най-слабо температурно зависими са Ценеро-
вите диоди с Ценерово напрежение от 5 до 6 V. Котато се
цели голучагане на температурно стабилно напрежение,
трябва да се използуват диоди за 5 V, свързани в серия,
до получаване напр. на 10 V, 15 V и т. н.
15. ПРАКТИЧЕСКИ СХЕМИ НА КЪСОВЪЛНОВИ ПРЕДАВАТЕЛИ
15.1 Прост предавател за обхват 10 m
В част I беше р^згледана проста схема на двустъпален
предавател за обхват 50 т. Тук ще бъде предложен преда-
вател за обхват 10 m (фиг. 15.1). При тази сравнит елно ви-
сока честота на изхода вече не е ьъзможно да се получи
достатъчна честотна стабилност с две стъпала. Ако желаем
да работам с две стъпала, трябва да оразмерим осцилатора
за 14 MHz. Обратного влияние на РА-стъпалотр обаче ня-
79
00
О
VFO
EF 80 Га
KQ
ШрГ 3%Гп РА
Г" 3llpF\Tv3 t
i Р \(EL81) i
4p3S
HH
WnF
2,2nf
J7Z?[1
EF80 #50pF
ДрГ.
шре рр
HH
13UK2
33 KQ
SI2
~Uq
(30V)
b®
(no*
стаб) A7g[21
HF
10nF
Sf CW- AM
6 2 -Настройка - Приемник-
-Прада8am ел
22пГ
4 lltj ,
МрежоЬа част о
част J
Фиг. 15.1. Схема на прост гредсвател на сбхват 10m
ма да може да се премахне, тъй като то е свързано непо-
средствено към осцилатора. Ето защо е по-добре осцилато-
рът да трепти на 7 MHz и да се предвиди едно удвоително
стъпало. За да се обхване целият 10т-обхват, е необходимо
VFO да се настройва между 7,00 и 7,425 MHz. Удвоената
честота се отдели на анода на осцилаторната лампа и с по-
мощта на лентов филтър се подава на удвоителното стъпа-
ло. Анодният кръг се настройва в обхвата 28,00 до 29,70 MHz.
Настройката се прави с променлив кондензатор. По този
начин става възможно да се получи достатъчна мощност за
разколебаване на PA-стъпало само с една EF80, употре-
бена като умножител. Ако желаем и на това място да из-
ползуваме лентов филтър, тогава за удвоител трябва да
употребим EL83. В крайното стъпало също може да се
използува друга лампа, напр. EL81. В такъв случай полу-
чената мощност е, разбира се, по-малка. Загубната мощност
на LV3 е 18 W. Тази стръмна лампа е склонна обаче към
самовъзбуждане. Поради това РА трябва ,да се неутрализира.
Неутрализацията не е трудна, тъй като се отнася до
еднолентов режим. Елементите за неутрализация са показани
в схемата с пунктирана линия.
Указанията за изработване на лентовите филтри, за ме-
ханичната и електрическата изработка на осцилатора и други
подробности трябва да се търсят в съответните глави. В
рамките на тази част не е възмржно да се даде подробно
описание на отделяйте части. Много от елементите на схе-
мата се решават по желание. Най-подходящите схемни ва-
рианта се търсят от самия радиолюбител според неговия
вкус и подготовка. Трябва да се каже, че при изработване
на един радиопредавател най-добре е да се започва с осци-
латора. След като осцилаторът бъде настроен на желания
честотен обхват и температурно' стабилизиран чрез комбина-
ции от подходящи кръгови кондензатори, се преминава към
следващото стъпало. Осцилаторът се използува успешно за
проверка и настройка на следващите стъпала. Настройката
на лентовите филтри и на удвоителния кръг в анода може
да се направи томно с помощта на милиамперметъра, вклю-
чен в решетъчния кръг на PA-стъпало. Анодното и екранното
напрежение на РА при тази настройка трябва да бъдат из-
ключени. Отделяйте кръгове се проверяват грубо още преди
монтажа, а също така и след монтирането им с помощта
на грид-дип-мер „на студено". Дроселите ДР\ъ Дрч са висо-
кочестотни с индуктивност около 0,5 mH. Дрз е навит върху
6 Късовълнови предвватели, II част
81
феритна пръчка, дълга 40 пип, и съдържа 30 нав. ПЕЛ 0,4.
Може да се използуват и 50 нав. върху гетинаксова или
керамична тръба с диаметър 20 пип.
Елементите на осцилаторния трептящ кръг са:
Сх — КВ променлив кондензатор 10 — 50 pF (евентуално
по-голям, скъсен чрез сериен кондензатор)
С4 — 280 pF Тетра S и 10 pF Condensa F
Сб — 280 pF Тетра S и 20 pF Condensa F
Ce—100 pF Calit
Li — 2,4 pH керамично тяло с диаметър 20 mm
13 нав., ПЕЛ 1,0, дължина 20 mm.
Решетъчното преднапрежение на РА се нагласява така>
че анодният ток без сигнал за разколебаване да е съвсем
близо до нула. Когато морзовият ключ се натисне, трябва
да протича решетъчен ток около 2 mA. Разколебаването
(модулацията) на РА може да се повлияе в известии малки
граници чрез промяна в стойността на екранното съпротив-
ление. С анодно напрежение 500 V се постига Input 40 W.
В такъв случай анодният модулатор 10 W на EL34, описан
в I част, не е достатъчен. Необходимо е мощността при
Fonie да се намали на 20 W или да се построй модулатор
20 до 30 W.
15.2.80 т/10 т-предав 1тел за 20 W
За да бъде и този предавател тристъпален, вече не е въз-
можно да се мине без превключване на осцилатора. Пре-
включването на осцилатора не се харесва в радиолюбител-
ските кръгове поради това, че контактите в осцилаторния
кръг причиняват известна нестабилност. Употребата на по-
ляризовано реле със златно-никелови. контактни води обаче
до задоволителен резултат. Контактуването е отлично и не
се променя с времето. Освен това котвата на релето има
две точно дефинирани положения, така че настройката при
превключване се запазва (фиг. 15.2). Когато се работи на
•обхват 80 т, осцилаторът трепти на 1,75 до 1,90 MHz, а
когато се работи на обхват 10 m — на 7,000 до 7,425 MHz.
Отнася се за осцилатор Клап, който е оразмерён така, че
изходното напрежение да се влияе незначително от положе-
нието на променливия кондензатор. За да се опрости на-
стройката, на дадените честотни обхвати е предвиден двоен
променлив кондензатор. С това двата честотни обхвата се
82
00
Co
Фиг. 15.2. Схема на предавател за обхват 80/10m
настройват в предписаните граници. Независимо един от друг
това се прави с С{ и С8, респ. с С\ и С'8.
Изводите от контактите до цокъла на релето трябва да
се премахнат, а изводите на трептящите кръгове да се за-
поят направо към контактните пера. Релето се задействува
чрез един сегмент от превключвателя на лентовите филтри
Други особености в схемата няма. Стойностите на кри-
тичните монтажни елементи се виждат в таблицата.
Данните на лентовите филтри към осцилатора и удвои-
телната лампа (£6, L8, С9, С10) важат също така и за лентови
те филтри на предавателя (10 m L3, L3, С2, С3 на фиг. 15.1).
—33,5 pH
£2— 3,25 pH (висококачествена керамична бобина
с 1 mm Си Ag*)
Сг— 200 pF Тетра S
С\—70;pF Тетра S
С8— 280 pF Тетра S и 20 pF Condensa N
С'8—130 pF Тетра S и 20 pF Condensa N
£B = £6—15 нав. 0,5 mm ПЕЛКЕ върху тръба с ди-
аметър 10 mm, дължина 13 mm, разстояние
между бобините 15 mm
С9=С10 — 30 pF и въздушен тример 5—25 pF
Сп—100 pF или 500 pF, скъсен със_130 pF
£7 — 25 pH (керамично тяло)
La — 0,6 pH (керамично тяло)
L3— 46 нав. ПЕЛ 1,0 mm, диаметър 25 mm, дъл-
жина 25 mm
£4 — 6 нав. CuAg 1,5 mm, диаметър 25 mm, дъл-
жина 25 mm
DP3 — 90 нав. ПЕЛО, 4 mm на феритна пръчка, дъл-
га 50 mm
Dpi—DP2 — ВЧ дросел около 1 mH (за тази цел може
да се използуват две бобини с намотка
„универсал" от стар радиоприемник, като се
поставят върху изолационна тръба на раз-
стояние 6 mm и се свържат в серия при
еднопосочни навивки)
Ако за крайно стъпало се предвиди LV 3, трябва да се
вземат под внимание забележките в глава 15.1, конто се от-
насят до неутрализацията и модулацията.
* Медеи проводник посребрен. — Б. ред.
84
15.3. Всевълнов предавател със cynep-VFO
На фиг. 15.3 е показано интересно схемно решение, което,
въпреки че се отнася за работа на всички вълни, е иконо-
мично на материали. Предавателят може да се построй стъ-
пало по стъпало без особена трудност, като в първото стъпало
се предвидят напр. обхватите 80 m и 10 ш. Поради това, че е
използуван принципът на cynep-VFO, не се очакват влияния
от мощните стъпала върху елементите, които определят
честотата. Предпоставка за това естествено трябва да бъ-
дат грижливата изработка и стабилните работни напрежения.
VFO трепти на относително висока честота (5,0 до
5,5 MHz). Сборът от честотите, които се получава след
смесителя при връзка с един кварцов осцилатор за около
9 MHz (подходящи са кварцове между 8,8 и 9 MHz), по-
крива 20 m-обхват, а разликата — 80 ш-обхват. За да може
да се работи на тези обхвати, е достатъчно, ако след сме-
сителя следва драг верно стъпало, а след него РА. Изборът
на необходимите честоти на смесването става с два ленто-
ви филтъра (ЛФ1 и ЛФ^.
След смесителното стъпало следва една FL83, която
работи като драйвер на 80 ш и на 20 m и като удвоител
на 40 ш и на 10 ш. За да се изравнят необходимите мощ-
ности за разколебаване, които са различии за удвоител и за
драйвер, е предвиден потенциометър за изменение на екран-
ното напрежение.
14 m-обхват се получава, ако се въведе още и едно
утроително стъпало. За тази цел след смесителното стъпа-
ло се превключва лентов филтър за 80 т, който има широ-
чина на лентата само 100 kHz (3500 до 3500 kHz). В такъв
след утроителя (EF80) се получава честота 10,5 до 10,7 iVIHz.
Тази разлика се удвоява в EL83 до крайната необходима —
21,00 до 21,45 MHz.
След утроителното стъпало също е свързан лентов фил-
тър (ЛФ4), въпреки че тясната лента (10,5 до 10,7 MHz)
може да се прехвърли и с резонансен дросел. Необходимо
е обаче да се изпробва потискането на хармоничните на-
всякъде, където това е възможно, за да се държат настра-
на от крайното стъпало. Конструкцията на VFO изисква
повече грижи, тъй като осцилаторната честота е висока.
Станциите, които работят на SSB, доказват, че в този често-
тен обхват е възможно да се правят твърде стабилни ос-
цилатори. Изискванията относно честотна стабилност при
35
тези станции са особено големи — в противен случай рабо-
тата на SSB не би била добра.
Мрежовата част и модулаторът в разглежданата схема
не са показани. Тези части са еднакви във всеки преда-
вател.
Превключвателят на вълновите обхвати 51 трябва да
има 3 галети с по 5 положения. Ако съществува възмож-
ност за набавяне на един стабилен керамичен превключвател,
тогава е добре, ако и 52 се обедини вътре като четвърта
галета. Трябва да се има пред вид обаче, че на 52 се явя-
ват високи напрежения и сравнптелно големи високочестот-
ни токове. Освен това галетата трябва да бъде добре екра-
нирана спрямо всички остаиали галети. В противен случай
няма да бъде възможно да се избягнат паразитни връзки,
които довеждат до самовъзбуждане. Тъй като EL83 рабо-
та в линейна схема на обхвати 80 m и 20 ш, необходимо е
също така да се екранират нейният решетъчен и аноден
кръг, както и превключвателите 5 13, 5 11 и 5 12. Между
анодите на смесителната лампа ЕСС85 е свързан тримерът
Г2. Той трябва да неутрализира честотата на VFO така, че
тя да не се явява на 5 И. По този начин през лентовия
филтър 2 няма да проникне и третата хармонична е толко-
ва близо до 20 ш-обхват, че селективните устройства на
драйвера и на РА не са в състояние със сигурност да пре-
дотвратят нейното излъчване. Г2 се настройва така, че ВЧ
напрежение в лявата лампова система да е компенсирано
точно. За тази цел 51 се превключва на 20 ш, на 5 11 се
свързва лампов волтметър (ВЧ пробник), а трептенията на ос-
цилатора се прекъсват (извежда се или лампата, или квар-
цът). Сега Т2 се завърта така, че ламповият волтметър да
покаже минимум напрежение.
Манипулацията се прави в катодната връзка на смеси-
телната лампа. По този начин се разтрептява както VFC\
така също и кварцовият осцилатор. Поради тази причина
предавателят показва отлична честотна стабилност и през
време на преходния режим. Предпоставка за това е, разби-
ра се, добрата температурка компенсация на осцилатора с
променлива честота. Увличането на честотата по време на
манипулацията или на модулацията е изключено.
Списък на по-важнигпе монпгажни елементпи
Lr—10 |лН керамична бобина с впечена сребърна на-
мотка
86
Сх—10—40 pF (или по-голям капацитет, скъсен чрез се-
рией кондензатор)
Са—50 pF Calit и 10 pF Condensa F
C3—C4—1 nF стирофлексен или 100 pF, Condensa F свърза-
ни паралелно
C5—120 pF стирофлексен
CQ—1 nF тръбен кондензатор
Z.2—2,4 pH пластмасово тяло с ядро около 15 нав. ПЕЛ
0,5 mm
£3—3 нав. върху студения край на L2 ПЕЛКЕ 0,3 mm
—И pH, 40 нав. ПЕЛ 0,6 пип »тяло за
£5— 4 pH, 22 нав. ПЕЛ 0,8 mm 'бобини
Lq— 2 pH, 14 нав. ПЕЛ 0,8 mm, дължина 15 mm, сдиа-
£7— 1 pH, 10 нав. ПЕЛ 1,0 mm, „ 15 mm метър
L8—0,65 pH, 8 нав. ПЕЛ 1 0 mm, „ 15 mm* 15 mm
С7—100 pF Condensa N 500 V
C8—50 pF Condensa N 500 V
Lq—около 0,6 pH (зависи силно от монтажните връзки)
около 5 пав., диаметър 25 mm дължи-
на 25 mm, Си Ag 1,5 mm
£10--_ около 1 pH, около 9 нав., диаметър 25 mm, дъл-
жина 35 mm, Си Ag 1,5 mm
Ди —14 pH, 40 нав., диаметър 35 mm, дължина 60 mm,
ПЕЛ 1,0 mm.
Средният отвод на бобината се прави на 25-та навив-
ка, броена от антенния извод, отводът на £10 е на 5-та на-
вивка.
Преди използуване на предавателя е целесъобразно да
се провери дали обхватите действително се покриват. За
тази цел променливият«кондензатор към страната на анте-
ната се завърта наполовина. С анодния кондензатор С7 се
търси резонанс на отделяйте обхвати. На 80 m-обхват тряб-
ва да отговаря почти затворен кондензатор, а на по-високи-
те обхвати кондензаторът се отваря все повече и повече.
Дрп Дръ, Др3 — около 1 pH 2 до 3 намотки „универсал",
свързани в серия.
Др±~Др3—100 нав. ПЕЛ 0,4 върху феритна пръчка с
дължина 60 mm
ЛФ1 и ЛФ2 (вж. глава 10.2)
ЛФЗ—както ЛФ\, но със затихващи съпротивления
47 кй и ОД МЙ
Л— лентов филтър за 10,6 MHz, бобина 3,8 pH, око
ло 20 нав. ПЕЛ 0,3 mm, универсално пластмасово
87
тяло с диаметър 10 mm и разстояние до тялото
20 mm (отвор за настройка), кондензатори 50 pF
стирофлексни, затихващи съпротивления 47 к2 и
0,1 М2.
16. ЗАБЕЛЕЖКИ ПО НАСОКИТЕ НА РАЗВИТИЕ В КОНС ГРУКЦИЯТА
НА ЛЮБИТЕЛСКИТЕ КЪСОВЪЛНОВИ ПРЕДАВАТЕЛИ
Този, които желае да строи мощен късовълнов предавател
с голям разход на материали и труд, трябва преди всичко
да бъде наясно със състоянието на новата техника, както
и с пътищата на развитие. Освен това трябва добре да
обмисли изискванията, които трябва да постави към пре-
давателя, дали трябва да бъде предназначен само за теле-
графия и частично за телефония или предимно за телефо-
ния. Въпросът, дали да се използуват само радиолампи или
възможно повече транзистори, има по-малко значение, от-
колкото въпросът, каква от познатите днес късовълнови
връзки да се предпочете. В това направление този, които е
ориентиран към телеграфия, няма да има много грижи, тъй
като винаги ще има любители на CW. Те може да работят
по принципните указания, дадени в тази книга, и в I част
под същото заглавие, и да си построят по класически ме-
тоди един 30 W предавател.
При телефонията работите стоят другояче. Големият
брой предаватели в любителските обхвати ни принуждават
към радикално стесняване на излъчваните честотни ленти.
Единственият път за решаване на проблема е използуване-
то на еднолентовата телефония (SSB). На обхватите DX
днес се чуват повече станции на SSB, отколкото на AM.
От ден на ден връзките с DX-станции на амплитудна мо-
дулация стават все по-безнадеждни. Подобно развитие се
забелязва и на 80 m-обхват. Може да се установи, че бол-
шинството от радиолюбителите предпочитат да строят SSB-
предаватели вместо класически 200 до 300 W предавател.
Предимствата, които предлага този метод, са много. Ето
защо и професионалните предаватели преминават на едно-
лентова модулация. Един 100 W предавател на SSB е, общо
взето, толкова добър, колкото 1 kW предавател с амплитуд-
на модулация. Освен това SSB -предавателят заема по-
малко от половината от честотната лента, която е необхо-
дима за предавател AM. Селективността е по-голяма, а фа-
динговите и интерференчните смущения, които идват от но-
88
сещата вълна, не се забелязват. Постига се относително
голяма предавала мощност с малки и евтини РА-лампи, тъй
като крайното стъпало на SSB се натоварва само импулсно.
Материалните разходи за един предавател на SSB са по
големи, отколкото за пведавател класически тип. Освен то-
ва радиолюбителят трябва да има широки технически поз-
нания и голяма практически подготовка. Само в такъв слу-
чай той може да се залови с направата на предавател за
шрифт една странична лента.
Ето защо качипаещите любители трябва да започват
най-напред със старата техника. Само след многостранен
опит и технически знания те могат като любители на CW
да си построят мощен предавател, който има стъпала
VFO-BU-FD-TR-PA или ако се интересуват предимно
от телефония — с предавател на SSB. С един SSB - преда-
вател може да се работи и на телеграфия, а също така и
на телефонния с амплитудна модулация и непотисната но-
сеща честота.
Във връзка с това трябва да се каже, че SSB-преда-
вател противно на много некомпетентни дискусии, може да
се построй и настрои за нормална работа с малко кварцо-
ве по фазовия метод. Това се доказва ежедневно от различ-
ии станции, от какво произхождат сигналите.
В тази част са избягнати описания на повече схеми и
подробности по практического им изпълнение, тъй като
обеМът не позволява това. По-важно беше да се изяснят
функционалните връзки между стъпалата на един радио-
предавател. Радиолюбителите, конто имат по-големи инте-
ресу могат сами да съставят необходимее схеми, като из-
ползуват придобитите знания и описанието на многобройни
детайли в различните глави на книгата. Освен това трябва
да се обръща внимание на техническите списания, в кои-
то често се явяват описания на изпробвани любителски
предаватели, макар и често без теоретични обяснения.
89
СЪДЪРЖАНИЕ
(Глава 1 до 6 вж. в „Късовълнови предаватели* Част 1)
7. Буферни стъпала........................................... 5
Схема със заземен катод. Схема със заземен анод........... В
8. Умножител на честота..................................... .9
8.1. Push-push-удвоител ............................... 10
8.2. Прости умножители................................. 11
8.3. Пресмятане на лампови умножителни стъпала ........ 14
9. Драйверни стъпала........................................ 20
10. Смяна на обхватите . ................................. 23
ЮЛ. Умножител с ед но копче за настройка .............. 23
10.2 Умножител с лентов филтър ........................ 29
11. Транзисторны умножители................................. 38
12. Манипулация на предавателя............................. 44
Манипулация на осцилатора, комбинирана манипулация, манипу-
лу ция на разстройка, електцонна манипулация, манипулационно
реле, механичен полуавтоматичен морзов ключ, електронни мор-
зови ключове............................................. 45
13. Спомагателни устройства за любителски предаватели. Трансфор-
матор Балун, нагаждащ антенен филтър, изкуствена антена, ВЧ
мрежов филтър, филтър за ниските честоти, измерване тока в
антената, контрол на звука. ................................ 55
14. Токозахранване на предавателя......................... 67
Мрежов трансформатор, силициев токоизправител, глимлампов
стабилизатор, токоизправител за высоко напрежение, безтрансфор-
маторна схема за удвояване на напрежението, токозахранване
на транзисторны стъпала, стабилизация с Ценеров диод. ... 68
15. Практически схеми на късовълнови предаватели............ 79
15.1. Прост предавател за 10 т-обхват.................. 79
15.2. 80 т/10 пьпредавател за 20 W Input............... 82
15.3. Всевълнов предавател със супер-VFO............... 85
16. Забележки за насоките на развитие в конструкцията на люби-
телските късовълнови предаватели............................ 88
Предаватели на телеграфия, предаватели на телефония, SSB-
техника................................................... 89
90
КЪСОВЪЛНОВИ ПРЕДАВАТЕЛИ
ЧАСТ II
ХАРИ БРАУР Нацоналиост НЕМСКА, ГДР
Преводач инж. Максим Илаев
Първо издание
Научен редактор Елисавета Мупгафова
Художник Борис Владимиров
Художествен редактор Мария Димитрова
Технически редактор Цветана Шаркова
Коректор Мерияна Тотееа
* * %
Дадена за набор на 18. П. 1971 г. Подписана за печат на 22. IX. 1971 г.
Излязла от печат на 30. IX. 1971 г.
Печатни коли 5,92 Издателски коли 4,91
Издат. № 7036 Темат. № 1399/71 г. Лит. трупа ПН
Формат 59/84/16 Тираж 4075
Цена 0,28 лв.
* * *
Държавно издателство „Техника" Бул. Руски № 6, София
Държавна печатница „Г. Димитров", Шумен, № 416
Фаг. 15.3 J, И. Схемя на всевълнов йредамтел със
супер —VFO и умножится с лентови филтри.
Зм разколебаване на стръмната лампа РА е до-
отатъчно драйверио стъпало на ЕР 80
Цена 0,28 лв.