/
Author: Кузев Г.
Tags: радиотехника електротехника инженерство електроника радиоелектроника
Year: 1976
Text
НАРЪЧНИК
НА РАДИО
ЛЮБИТЕЛЯ
ТЕХНИСА
НАРЪЧНИК
НА РАДИО/
ЛЮБИТЕЛЯ
ЧАСТ ВТОРА
ПРЕВОД ОТ АНГЛИЙСКИ (САЩ)
ДЪРЖАВНО МЗДАТЕЛ
СОФИ
УДК 621.39G/3B7
Киигата представляла втора част на
бьлгарския препод на «The Radio Ama-
teur's H.-indbook». Гизи наръчник е публи-
кация № (> па «Радмолюбителска библио-
тека», мзда вана от ARRL, и е предназна-
чен да служи като основпо помигало в
техническата самоподготовка на радио лю-
бителите-опсратори. Благодарение на свои
практически характер и богатство от схем-
ни решения и конструкции наръчникът е
ставал настолна книга не само на радиолю-
бителите, но и на хил я ди радиотехници и
радиоспецналнети в чужбина.
Във втората част на «Наръчник на ра-
диолюбителя» са включен п главнте, яосве-
тени на радиотслеграфнята. рад иотел ефо-
нията с AM, SSB и ЧМ. радиотеле типа, лю-
бителската гслсвизия и връзкитс чрез спът-
ннци. а също така и радуосмущснията,
радиоизмерванйята, конструктивните по-
хватн в радиотехническата работа, раз-
пространснисто на радиовълнитс, фидерн-
те, КВ и УКВ антеннте. В последимте двг
главк са даденн препоръкн за устройва-
нето на любителските станции и за опера-
торската леи поет. Накрап е даден обширен
спраеочсн материал за раднолампнте в
яолуяроводниковпте елемситн, амсрикан-
ско производство. Вснчки раздели са бо-
гат» илюстриранм.
Наръчникът е предназначен за шире»
кръг радиолюбители, радиотехники и ciie
цналкстн.
НАРЪЧНИК НА РАДИОЛЮБИТЕЛЯ. ГОМ II
Националност — САЩ Първо издание
~ о иг о т™. ы. 29040702000
Лит. трупа Ш-2 Том. № „
7 2—1976
Изд. № 10 926 Редактор — ниж. Басил
Терчиси Художник — Свет ос лав
Я н а к и е в Худ. редактор — Георги
Г а д е л е в Технически редактор — Тушка
Московска Ко- — Цонка Копанева
Да де»” V. 1976 год.
Подпис " '<> год. Из-
Формат
’!! КО-
ТНЕ RADIO AMATEUR’S HANDBOOK
By the Headquarters Staff of the 'Amerjc;
Radio Relay League
Newington, Conn., U. S. A. 06111
1973 (Fiftieth Edition)
Преаодачегкн колектнв:
АЛЕКСАНДЕР ПЕТРОВ, LZ1AJ
АНТОН ТОМОВ. LZtXA
ВАСИЛ ТЕРЗИЕВ, LZ1AB
ГЕОРГИ, СЕНДОВ, LZ1UX
ДИМЙТЪР ПЕТРОВ, LZ1AF
ЕМИЛ ЦАНОВ, LZ1VD
ИВАН ДЖАКОВ, ек LZ1ID
КОНСТАНТИН УРУЧЕВ. LZIIJR
ПЕТЪР ГЕНОВ, LZ1HR
СТЕФАН МИНЧЕВ L'ZIEW
ГЛАВА 10
ПРЕДАВАНЕ НА РАДИОТЕЛЕГРАФИЯ
Да се манипулира правилно един пре-
давател означава нещо много повече, от-
колкото само да бъде включ'фаи и изключ-
ваи бързо с помощта иа ръчио управляван
манипулятор (телеграфен илюч). Ако се
«аправи така, че енергията на изхода на
предавателя да може да се измени от нуля
до пълната си стойност мигновено (нулево
време за нарастване) в момента, когато
телеграфиият ключ се затваря. това ще
доведе до излъчване на енергия и иа стра-
нички честоти, което се чува иато пуиания
«а много килохерци от двете странн на
честотата иа предаване. По същин качин,
ано напрежението на изхода спада от пъл-
ната си стойност до нула мигновено (ну-
лево време за спадане), ще се създават из-
лъчвания на странички честоти и в момен-
тите на отваряне на ключа. Енергията на
страничните честоти иамалява с отдалечава-
нето от честотата на предаване. За ла се
избягнат «пуканнята» на ключа и с това
да се спазят изискванията иа междуиарод-
ната конвениия за далекосъобщеиията,
отиасяши се до паразитните излъчвания,
обвивната крива на иапрежеиието на из-
хода иа предавателя трябва да бъде «офор-
мена» така, чс да осигурява определено
време за нарастване и спадане. Колкого
е по-дълго времето за нарастване и спа-
дане, толкова по-малко ще бъде излъчва-
яето на странички честоти.
Тъй като междуиародната конвенция
изисква честотата на излъчваиото трепте-
ние да бъде постоянна във времето, не
трябва да има забележима промина в пре-
давай ата честота, докато трае излъчването
на енергия. Бавиите промен и иа честотата
се наричат честотен дрейф (пълзене) и
обикиовено се предизвикват от топлинни
•ефекти в генератора. Бързата промина на
честотата, забелязваща се при предаване-
то иа всяка точка или тире, се иарича
«чуруликане». Чуруликането обииновеио
се причинява от непостоянен товар иа ге-
нератора или от промени в постоя нното-
ковото му захранване по време на мани-
пулацпята. Чуруликането може да бъде
или да не бъде придружено с пълзене
Ако изходното напрежение на предава-
теля не достига до иула. ногато телеграф-
ии ят ключ е вдигнат, ще е налице излъч-
нане в паузите, което се чува като фои от
носещата. Таиова излъчване е неприятно
Нарастване Спадане
Фиг. 10-1 — Осцилограмн иа телеграфем
предавател. Прн правоъгълна форма на
точките или тиретата (А) манипулацията
съадава пукания, конто се чуват на много
иилохерци от двете страии иа предаваиата
честота. Като се използуват подходящи фор-
ми ращи вериги, времето за нарастване и
спадане може да се увеличи, с което се
получават сигналя с формата, изобразёна
иа (В). Такъв сигнал практически не съз-
дава манипулациоини пукания. Ако про-
цесът на нарастваието и спадаието продъл-
жи твърде дълго време (С), ще се получи
сигнал, който е много «мек» и неговото
разчитаие не е така лесио като прн сиг-
нал и от вида (В). Изображения от този
влд ще се получат иа осцилоскопа, ако
ВЧ сигнал от предавателя се подаде на
аертиквлно отклоияващите пластннн, а
развнвката се сиихронизира със скоростта
на точките, даваии от един автоматичен
ключ
за приемащия от насрещната станция, тъй
като затруднява разчитането на сигналите.
Ако този фон е с ниво 40 dB или повече
под нивото на сигнала при иатиснат мор-
зов ключ, той може да бъде забелязаи само
при много висок© отношение сйгиал/шум.
Никои оператори, като слушат собстве-
иите сн сигиали, чувайки излъчване и в
паузите между бу квите, смятат, че то може
да се чуе и в етера. Това не е така и иай-
добре е да се напрааи проверка с помощта
на радиолюбител, разположен иа I—2 km
от вас. Ако той ие открие излъчване в
паузите при сигнал S9+, можете да сте
сигурни, че то ияма да се появи и когато
сигиалът е по-слаб.
ПРЕДАВАНЕ НА ТЕЛЕГРАФИЯ
При затварянето или отварянето на вся-
ка постоя н потоков а или променл ивотоко-
ва верига в зависимост от напрежението
и тока в нея възнмкват по-малки или по-
големи искри, конто генерират ВЧ треп*
теиия в момента на отварянето и затваря-
нето. В приемника този процес се чува като
пукане, което покрива честотен обхват
от много мегахерци. Когато предавателяч
се манипулира, искренето в телеграфиия
ключ (или релето, ако се използува такова)
причииява пукаие в приемника. Това пу-
каке не оказва никакво слияние върху пре-
давания сигнал. Ако при контрол иа соб-
ствения сигнал се прослушват пукания,
тетрябва да бъдат отстранеии с един малък
филтър, евързан с контактите на ключа
(или релето). Типичии схеми иа та кива
филтри са показани иа фиг. 10-2. За да
се провери ефективността иа ВЧ филтър,
слушайте с къса приемка аитена и с иама-
леио усилване на приемника иа честота,
о-ниска от излъчваната.
В кое предавателно стъпало да се
манипулира
Един телеграфен сигнал със sадоволн-
телно качество, свободен от чуруликане и
пукане, може да се усили с помощта на
линеен усилвател, без да се засегнат майн*
иулациониите му характеристики. Ако
обаче този сигнал се усили от едно или по-
вече иелииейни стъпала (умножители или
усилватели клас С), обвивната крива иа
сигнала ще се измени. Времето иа нараст-
ването и спадането щс се намали и е въз-
можно да се въведат пукания в сигнала,
конто не са съществували в него преди
уенлваието. Този ефект може да се компен-
сира, като се използува по-дълго от нор-
малиото време за нарастване и спадаие
във възбуждането и се остави усилвателят
(усилвателите) да измени сигнала до не-
обходимая такъв.
Много дву-, три- и дор и четиристъпал-
ии предаватели с VFO ие са в състояние
да осигурят телеграфен сигнал без чуру-
ликаие, защото манипулираиото изходно
стъпало влияе на честотата на VFO и го
«дърпа». Манипулнраният усилвател пред-
ставлява променлив товар за възбужда-
щото го стъпало, което иа свой ред се про-
явнва като променлив товар иа предшеству-
ващото го стъпало и така се стига до ге-
нератора. Случайте иа «дърпаие» са осо-
бен© чести, когато генераторът и манипу-
лираиото стъпало работят иа едка н съща
честота. Умиожаваието иа честота обаче
ие-е гараиция срещу дърпаие.
Друг нзточинк на въздействие е промя-
иата иа захраиващото напрежеиие на ге-
чератора в условията на маиипулнраие,
Г' I
w
Към внездето за
ыанипулатора
или манипулира-
нсто стъпало
Заземена страна
(В)
Към гнездоттюэа
манипулаторз.
или манипулира-
ношо стъпало
Заломана страна.
Фиг. 10-2 — Осиовви схеми на филтри.
конто се включват към телеграфиия ключ
(или релето, ако се използува такова) за
намаляване иа ВЧ пукания. Най-простата
схемв (А) представлява малък кондензатор.
монтиран при ключа. Ако това е недоста-
тъчио, може да се добави един ВЧ дросел
към незаземеиия извод (В). Стойността
на CI варира от 0,001 до 0,01 pF; RFC!
може да бъде от 0,5 до 2,5 mH. Понякога
в «трудни» случаи се иалага да се монтнра
малък кондензатор от другата страна на
дросела. Във венчки случаи ВЧ филтър
трябва да се монтира непосредствен© па
манипулятора или изводите на релето.
Видимата искра при включване на манипу-
лятора често може да се намали, като се
прибави малък резистор (от .10 до iOO £})
в серия с С1 (поставеи в точката X). Пре-
калеио големите стойкости на този рези-
стор влошават подтискането на искрата
прн изключване
ио това обикновено може да бъде избяг-
нато чрез стабилизиране на напреже-
нието на генератора със стабилитрон.
Ако целим да имаме предавател, съвсем
освободеи от чуруликане, първата стъпка
е да се убедим, че манипулираиото усил-
вателно стъпало (или стъпала) не влияе
на честотата. Това може да се провери,
като се слуша честотата на генератора, до-
като усилвателнетто стъпало се маинпу-
лира. Слушайте за появяване на чурули-
кане от даете страни на нулевого биене,
за да не ви заблуди евентуалиото чурули-
кане на приемника, причинено от промени
в напрежението иа мрежата или от дърпаие
иа генератора за биене иа приемника.
Всеки усилвател може да бъде манипу-
лиран, като се използува какъвто и да е
метод, иамаляващ изходиото му иапреже-
ине до пула. Неутрализираннте стъпала
могат да се манипулират в катоднатв ве-
рига, въпреки че там, където мощността
е над 50—75 W, често е желателно да с<
използува манипулиращо реле или елек-
троиеи ключ, за да се намалят възможно-
Предаване на телеграфия
7
Фиг. iO-3—Схеми за манна у Л ami я в ка-
тода (А) и в средната точка на лампа с
директно отопление на катода (В). И в
двата случая Ci шунтнра ВЧ трен гения.
Паралелно нъм него е свързаи голям кин-
дензатор С2, който се използува за форми-
ране на обвявната. Работайте цапрсжения
на кондензаторите трябва да бъдаг попе
равни на напрежението на запушванс на
лампата. Ti е обикновеп отоплителен транс-
форматор. С1 и СЗ могат да бъдат околи
0.01 pF.
Формирането на обвивната на сигнала на-
виси от стойностмтс па R2 и С2. Увелича-
вапето па капацитета на С2 ще направи
сигнала по-мек при прекъсване. Увели-
чаването на съпротивленисто на R2 ще
направи сигнала по-мек при включване.
С2 има стойност от 0,5 до iOpF в зависи-
мост от вида иа лампата и режима й.
Стойността на R2 също варира в зависи-
мост от вида На лампата и може да бъде
от ияколко ома до iOO Q. Когато по този
начин се манипулират тстроди и пентоди,
за С2 поиякога може да се използуват по-
малки стойкости при прложение, че захраи-
ването на екранната решетка е стабилизи-
рано и не се получава чрез сер иен рези-
стор от анодиото захранване. Ако резисто-
рът иамалява изходиия сигнал (вследствие
добавъчното катодно преднапрежение), стой-
постта на RI ще трябаа да се начали
Геиератори, комутираии в катода, [не
могат да бъдат омекотени безкрайно при
прекъсване - посредством увеличаване на
стойността на С2, тъй като врсмеконстан-
тата на решетъчната верига участвува в
действяето
отите за електрически удар. Манипуляция,
запушваща управляващата решетка, се
прилага към много неутрализирани сть-
пала, по та създава проблеми в усилвате-
литс с голяма мощпост и изисква източник
за отркцателно папрежеиие. Изходните
стъпала, конто нс са неутрализирани, та-
кива с тетроди и пентоди, когато са запу-
шени, обикповепо пропусках малко и иа
изхода им съществува фон на сигнала не-
зависимо как те са мапипулирани. В по-
добен случай може да с необходимо да се
манипулират две стъпала, за да се ел ими-
пира фонът от посещата. Те могат да се
манипулират в катодите, в управляващите
или в екранните решетки. Когато се из-
ползува манипуляция в екранната решет-
ка, не винаги е достаточно да се памали
скранното напрежение до пула. Може да
се наложи на скрапа да се подава и отри-
цатели© напрежение, за да се доведе мани-
пулираният анодем ток до нула. Очевидно
там, където се манипулират две стъпала,
манипулирането на първото стъпало не
трябва да въздействува па честотата на
генератора, ако целим да получим сигнал
без чуруликане на изхода.
Оформянето на манипулацията се полу-
чава по няколко начина. Ламповите маии-
пулатори и систсмите с манипуляции в
решетката или катода осигуряват подходя-
ща форма със съответсн Из бор па стойио-
стите на рсзисторнте и кондензаторите,
докато манипулацията в екранната решет-
ка може да се оформи, като се използуват
индуктивности или резистори и коиденза-
тори. На фиг. 10-3, iO-4 и .10-5 са показами
образци на схеми за едко с инструкции за
тяхното регулиране. Не може да се говори
за оптимално най-добра регулировка, тъй
като това е въпрос на лично предпочитайие
и на това, как вне искате да звучи вашият
сигнал. Повечсто от операторите изглежда,
че предпочитат нарастваието да бъде по-
бързо, отколкото прекъеването. Вспчки
ноказапи схеми тук и мат голям обхват на
регулировка. Ако отрицателпото папреже-
ние на едно стонало с манипуляция в ре-
шетката ие е достаточно, лампата ще черпи
излишен ток. За да се нредпази лампата
от евентуално повреждане, може да се из-
нолзува реле за п ротонарвзпе или по-про-
сто - бързо действуващ предпазптел.
включен в катодната верига.
ПРЕДАВАНЕ НА РАДИОТЕЛЕГРАФИЯ
Фиг. 10-4 — Основна схема за манипуля-
ция в управляващата решетка е показана
на (A). R1 е обнкновеното утечно реше-
тъчно съпротивлеиие, а запушващото на-
прежение трябва да бъде няколко пъти по-
год ямо от нормалкого решетъчно предиа-
прежеиие. Пуиаиията при включване мо-
тат да се иамалят, като се иаправи С1 по-
голям, а пуканията при прекъсваието —
като се направн R2 по-голямо. Обикновено
стойносттв на R2 е от 5 до 20 пъти по-го-
ляма от тази иа R1. Мощността на източ-
иика за предиапрежеиие зависи от R2.
тъй като при затваряне на ключа R2 се
явява паралелно иа тозн източиик.
На (В) е изобразена схемата иа лампов
манипулатор. Лампата Vi е свързана в
катодната верига на манипул и раното стъ-
пало.^Стсйностите иа CI, R1 и R2 опреде-
ZLZfl Манип.
реле
Фиг. i0-5 — Когато анодното напрежение
на възбуждащоте стъпало е приблизително
същото като екраииото иапрежение на
тетрода на крайнего стъпало, комбииира-
иата манипуляция в екраиа и във възбу-
днтеля дава отличии резултати. Обвивната
крива се определи от стойиостите на LI.
С4 и R3, въпреки че шунтиращите по ВЧ
кондензатори Cl, С2 и СЗ също оказват
лят манипулационната обвивка по същия
начин, както в схемата на фиг. I0-4A.
Стойностите, с конто трябва да се започие.
биха могли да бъдат 0,47 МО за R1, 4,7 МО
за R2 и 0,0047цЁ за CI.
Източникът иа запушващо напрежение
трябва да осигурява няколкостотин вол-
та, но консумираният ток е много малък.
За VI е подходяща 6Y6 или друга подобна
лампа с малко вътрешио съпротивление.
Увеличаване на токопропускащите въз-
можиости на ламповия манипулатор може
да стане чрез включване иа ияколко лампи
в паралел.
Лзмповият манипулатор добавн иатодяо
предиапрежеиие към манипулираиото стъ-
пало и поиижава захранващото му иапре-
жение, с което се иамалява изходиата мощ-
ност иа стъпалото
известно влияние. R1 служи като регула-
тор на възбуждането за крайнего стъпало
посредством изменяне на екранното напре-
жение на възбуднтелиото стъпало. Ако
се използува триод във възбуждащото стъ-
пало, изменянето на анодиото му напреже-
ние може да служи за управление на въз-
буждаието. Индуктивиостта иа L1 ие е
много критична и ако не може да се иа-
мери дросел с ниска индуктивност, за цел-
та може да се използува вторичиата намот-
ка на обикновеи трансформатор за отопле-
ние. Стойиостите па С4 и R3 ще зависят от
индуктивиостта иа дросела и от големииата
на напрежението и тока. За началки стои-
мости на С4 и R3 са подходящи 0,1 p.F
н 50 12. За да намали възможността от
електрически удар, препоръчва се в тази
верига да се използува манипулационно
реле, тъй като и двата извода иа веригата
са «горещн». Във всеки предавател сиг-
налът ще бъде без «чуруликане» само ако
манипулираиото възбуждащо стъпало не
влияе иа честотата иа генератора
Манипуляция на генератора
9
МАНИЛУЛАЦИЯ НА ГЕНЕРАТОРА
Човек може да се замисли защо манииу-
лацията на задействуващия генератор не
бе спомсната досега, макар че тя се изпол-
зува пашироко. Неприятен факт е, че по-
лучаването на отлична манипуляция в
генератора е значително по-трудно. от-
колкото такава в един усилвател. Ако цел-
та е да се избегне и най-малкото чурули-
кане, вероятно това е невъзможно да се
постигне с манипуляция в генератора, по-
спсциално на по-високите честоти. Причи-
ните за това са прости. Всеки предавател
с манипулнрап генератор изисква форми-
ране в генератора, което създава промяла
на работайте условия на генератора в про-
должение на значителен период от време.
Изходното напреженне на генератора ие
иараства мнгновено до пълната си стой-
ност, така че възбуждането към слсдващото
стъпало е променливо, което на свой ред
може да се прояви като променлив товар
на генератора. Не е създаден такъв гене-
ратор, който да не променя честотата си
при изменяне па захранващото го напре-
жение в целия обхват от работки напреже-
ния и при изменяне на товара. Освен това
формата на обвивната на манипулирания
генератор обикновено трябва да се направи
плавна, затцото следващите стъпала пред-
извикват «изостряне» на манипулацията,
при което се получават пукания, освен
ако те не работят като линей ни усилва-
тел и.
ПОЛУДУПЛЕКСНА
Обикновеният аргумент за набор на ма-
нипулаиия в осцнлатора е, че тя позволява
да се получи полудуплексна работа (вж.
следващите раздели, също глава 22). Ако
не се изисква приемане в паузите между
телеграфните знаци и целта е възможното
най-добро манипулиране, тогава манипу-
лацията на един или два усилвателя по-
средством набелязаните по-рано методи е
решснието на този въпрос. За удобство в
работата може да се използува един авто-
матичен «включвател» (вж. Campbell,
QST, август i956), който ще включва за-
хранващите устройства, антенните релета
и устройствата за блокиране на приемни-
ците. Станцията се превключва в режим
на «предаване» при нзпращането на пър-
вата точка и остава в това състояпие тол-
кова време. колкото е зададеното във
«включвателя» закъснепис. Това устрой-
ство е еквивалентно на гласовото теле-
фонно управление VOX, което обикновено
се използува в SSB станциите. Устройст-
вото не позволява Да се слушат другите
станции винаги когато телеграфният ключ
е вдигнат, както е например при пълния
полудуплекс.
Не е лесно да се осъществи съчставането
на полудуплексна работа с високо качест-
во на сигнала» по все пак това е по-лесво
реализуемо, отколкото много любители
смятат.
Диференциално манипулиране
Принципът, който лежи зад поиятието
«диференциално» манипулиране, се съ-
стои в това да се включи генераторът бър-
зо, преди манипулираният усилвател да
МАНМПУЛАЦИЯ
може да пропусне какъвто и да е сигнал,
и бързо да се изключи, след като усилвател-
ното стъпало е прекъснато. Създадени са
реднца схеми, осигуряващи този вид ра-
бота. Най-простата от тях, която може да
се приложи само при предаватели, изпол-
зуващи кварцови геиератори със ста бил и-
зирано захранващо напрежение, е показа-
на на фиг. iO-б. Много «опростени» люби-
телски предаватели могат да се модифици-
рат по такъв начин, че да използуват тази
система.
На фиг. 10-7 е показана проста схема на
диференциалио манипулиране, което може
да се приложи към който и да е усилвател,
манипулиран в решетката, посредством
добавянето на триодеи манипулятор и ста-
билитрон. При използуване иа тази си-
стема иа манипулиране с прослушване на
стаициите в паузите манипулацията ще
бъде без чуруликане, ако то отсъствува.
когато стабилитронът е извадеи от неговня
цокъл. Ако предавателят не може да из-
държи това нзпитание, това показва, че
е необходима по-голяма изолация между
манипулираиото стъпало и генератора.
Друга схема на диференциална манипу-
лация със стабилитрон, манипулираща
веригата на ^екранната решетка на един
усилвател, е*показана на фиг. 10-8. Схе-
мата за нормално екранно манипулиране е
съставена от формиращ кондензатор C.I,
манипулациоино реле (за да отстрани опас-
ного напрежеиие от телеграфнии ключ) и
резисторите R1 и R2. Положителното за-
хранванс трябва да бъде от 50 до iOO V7
но-високо, отколкото нормалното екранно
напрежение, а отрицателпото трябаа да
бъде достатъчио, за да запали стабили-
10
ПРЕДАВАНЕ НА РАДИОТЕЛЕГРАФИЯ
Генератор Усилвател
УсилВатсл или лампой
№нерсипор
манипулатор
*.О0
Фиг. iO-6 — Проста схема иа диферен-
циална маиипулапия иа предавател с
кварцев генератор и мощен усилвател.
В повечето прости кварцови предава-
тели утечният резистор R1 е евързан към
шаси,* а маннпулацията се извършва в ка-
толите на генератора и усилвателното стъ-
пало. Като се включи R1 към катода, как-
то е показано тук, маиипулацията иа гене-
ратора се извършва чрез прекъеване на
отрицателния нзвод на захранващото на-
прежение. Един добър кварцов генератор
работа само с 5 до 10 V захранващо напре-
жение.
В горната схема сигналът се управлява
посредством формиращата верига С4, R3.
Увеличаването на стойността на R3 ще
направи сигнала «по-мек» при включване;
увеличаването иа капацитета и а С4 ще
направи сигнала по-мек при включване и
изключваие. Генераторът ще продължн
да работи, след като усилвател ят е прекъс-
пат, докато зарядът на С4 падне под мини-
мал ноте напрежение иа генератора.
Кондеизаторът 0,01 р F и резисторът47 £2
иамаляват искрата между контактите на
манипулятора и минимизират манппула-
ционните пукания, конто се чуват в прием-
ника и в другите приемники наблизо. Те
обаче не въздействуват иа пуканията, съ-
държащи се в сигнала, приет на голямо
разстояние. Тези пукаиия ще се намалят,
като се увеличат стойиостите иа R3 и С4.
Тъй като кварцовият генератор обакнове-
но рабэти между точките и тиретата, въз-
можио е в паузите да се получи фон на но-
ссщата, ако усилвателното стъпало не се
неутрализира.
С4 — формиращ ковдензатор, обикновеио
електролитен от i до 10 p.F/250 V;
R3 — обикновеио от 47 до 100 £2
Останалите части са елементи на ориги-
налната схема, конто не се подлагат на
изменение
Фиг. 10-7 — Употребата на голями отри
цателно напрежение за запушване иа ре-
шетката на усилвателвата или на манипу-
лиращата лампа може да се използува за
управляване на полудуплексна верига с
газонапълнена (стабилизаториа) лампа.
VR, с което се осигурява диференциалпа
манипулация в предавателя. Показанитс
тук стойности на частите са подходящи за
решетъчна манипулация на усилвател с
лампа 6146; при лампов манипулатор ве-
ригата иа 6J5 и стабилизаториата лампа
остава същата. Когато телеграфнпят ключ
е нзключен, през R тече ток, конто съз-
дава необходимото за запушване иа гене-
раторната лампа иапреженне. Когато теле-
графният ключ е включен, напрежението
на катода на 6J5 става близко до нула,
при което стабилизаториата лампа VR
изгасва, а генераторът започва да работи.
Това действие може да бъде забавено от
наличието на големи шунтиращи капаци-
тети нт проводниците към VR и при пре-
калено големи стойности на решетъчния
капацитет в генератора. Най-добра работа
се получава, когато генераторът (оключван
и изключван по този начин) звучи «щра-
кащо». Обвивната крива на изходпия сиг-
нал се формира в усилвателя — сигналът
може да се направи по-мек, като се увсличи
стойността на Ci. Ако манипулнраният
усилвател е с тетрод или пентод, скрап шт;
напрежение трябва да се получи иг източ-
пнк с фиксирано напрежение или делител,
но не н от източника за анодно напрежение
чрез гасящ резистор
грона VI посредством R2 и R3. Токът
през R2 се определи от напрежението,
необходимо за прекъеване (запушване) на
генератора; ако 10 V са достатъчни, токът
ще бъде i mA. За получаване на желаната
манипулационна характеристика R2 обик-
новено има по-висока стойност от Ri.
С увеличаване стойността на Ci се увели-
чава времего както за нараствлнсто, така
и за спаданего.
Полудуплексна манипуляция
11
Фиг. iO-8 — Диференииална манииула-
ция със стабилизатор на лампа, включена
в екранната верига на усилвателя.
Когато релето не с задействувано (кот-
вата нагоре), през VI и CRi тече ток и ге-
нсраторът е запушен от пада на иапреже-
нне върху R3. Манипулираното стъпало
не черпи ток, защото неговата екраина
решетка е отрицателна. CI е зареден отри-
цателно до стойността на източиика на
отрицатслно напрежение. Когато релето
е задействувано, Ci се зарежда през Ri
до някаква положителна стойност. Преди
да лремине проз нула (при смяната на по-
ляритета), напрежението на кондензатора
става недостатъчио, за да поддържа йони-
зацията във Vi и токът в R3 се прекъсва,
при което стъпалото на генератора се
включва. Напрежението иа еирана става
положителмо, а газонапълнената лампа не
може отцово да се запали, понеже диодът
CR1 не пропуска ток в обратного направ-
ление. Генераторът и манипулираното стъ-
пало остават включен и, докато релето е за-
действувано. Когато релето се изключи,
за да се избегне протичането на какъвто и
да е паразитен ток през R3, напрежение-
го на Ci трябва да стане достатъчно отри-
цателю. за да се йонизира Vi. В същото
време екранната решетка на манипули-
раното стъпало е станала отрицателна и
лампата е запушена
Използуваният тип лампа за VI се оп-
редели от наличного отрицателно захран-
ващо напрежение. Ако то е между 120 и
150 V, преиоръчва се стабилитрон за 75 V
(СГ2С). За по-високо напреженне от това
може да се използува стабилитрон зв 105 V
(СГЗС, СГ2П). Диодът CR1 може да
бъде какъвто и да е, стига той да пропуска
достатъчеи за стабилитрона ток, а обрат-
ного му напрежение да не бъде по-малио
от това па екранната решетка.
Нукания в следвашите стъпала
По-рано беше споменато, че пукания при
маиипулацията могат да се породят и в
усилвлтелиите стъпала като резултат на
маиипулацията в ед но или няколко стъ-
пала. Това може да озадачи оператора,
конто е изразходвал значително време за
наст ройването на маиипулацията в него-
вия възбудител, за да получи мамипула-
ция без пукане, като установи, че пукання-
та се засилват, когато се прибави усилва
тел. Има две възможпи причини за пука-
иията: наличието на пнразятнн иискочс
стотни генерации или «ограничително»
действие ла иякой усилвател.
При някои условия уенлвателят може
веднага да създаде иискочестотни пара-
знтни трептения и в такъв случай шл
се породят пукания, когато усилвателят
езадействуван от манипулираи възбудител.
Ако пуканията са резултат иа нпскочестот-
ни паразитки трептения, те ще бъдат от-
кряти нв «групн», срещащи се на интер-
вали от 50—150 kHz от двете страин на
честотата на предаване. Разбира се, пара-
зитпите НЧ трептения могат да се появя?
още в манипулираното стъпало к в този
случай операторът трябаа внимателно да
слуша, за да се убеди, че изходът на въз-
будителя е чист, преди той да хвърли ви-
ната на следващпя усилвател. Нискочс-
стотпите паразитни генерации обикиове-
но се причиуяват от неподходящ набор на
стойностите на ВЧ дросели. Прспоръчва
се дроселът в анода да бъде с по-голяма
индуктнвпост от този в решетката.
Когато пуканията, породенн от добавь-
нето на усилвател но стъпало, се намират
близег до честотата на предавателя. това
показва. че става въпрос ла «ограннчава-
не» от усилвателя. Това е место явление,
когато се използува фпкеирапо предна-
прежение и то цревпшав.з по стойност пя-
прежепието на запушване на усилвателя.
Ефектът обикновено може да се намяли
като се използува комбинация от фкксн-
рано преднапрежепве и преднапрежеппе,
създадено в утечното съпротнвление от
решетъчния ток на уенлвателното стъпало
Фиксираното предпапрежение трябва да
бъде така подбрано, че да намалява анод-
ния ток при отпуснат ключ до малка стой-
ност, но ие и до нула.
Един линеен усилвател (клас АВ1,
АВ2 или В) усилва възбуждащия сигнал,
без да прибавя каквито и да било пука-
ния. Ако въпреки всичко се появят пука-
ния, прнчмната може би да се състон в на
личието на паразитни иискочестотни гене-
рации.
12
ПРЕДАВАНЕ НА РАДИОТЕЛЕГРАФИЯ
СКОРОСТ нл МАНИПУЛАЦИЯТА
В радиотелеграфията * основен кодов
елемент е точката или единичният импулс.
Времетраенето на едка точка и одна пауза
е равно на два единичны импулса. Тирето
има продължителността на три единичны
импулса. Паузата между буквите е три
единички импулса. Иптервалът между бук-
вите или групите е седем единички импулса.
Скорост от един бод е един импулс за секунда.
Ако приемем, че скоростта на манипула-
тора е регулярный така, че осигурява горе-
посочените съотношепыя между точка, пау-
за и тире, скоростта иа телеграфираието
може да се памери от
„ . > • ,* |точки/пип]
Скорост [думи/пип]* = —-------—— =
=2,4 X [точки/s]
Пример: Ако един добре регулиран електрояен
ключ дава серия от 10 точки за секунда, скоростта
при работа с него ще бъде 2.4 хК>=24 думн в минута.
Много модернн слектроыни манипула-
тори нзползуват тактов генератор или схе-
ма иа импулсен генератор, която задейст-
вува един тригер за генериране на точки.
За тези маннпулатори скоростта па кода
може да се определи направо от честотата
на тактовия генератор:
Скорост [думи/пип]= 1.2Xтактова
честота [Hz]
За бързо и просто определяые скоростта
на телеграфираые предайте дълга серия
тирёта и пребройте количеството на тире-
тата за интервал от време 5 секунди. Този
брой приблизително представлява скорост-
та на телеграфираые в думи за минута.
РАБОТА НА ПОЛУДУПЛЕКС
Полудуплексиата работа предполага
зашита иа приемника от постоянно повреж-
дане, причинено от мощността на прсдава-
теля, и осигурявапе на достатъчно бързото
«възстановяване» на неговата чувствител-
ност между точките и тиретата или попе
между буквите и думите.
Отделан антенн
Малко от налипните релета за превключ-
ване па антената са достатъчно бързи, за
да следват манипулацията, така че най-
простата полудуплексна система е изпол-
зува него на отделяй антенн за приемане
и предаване. Ако мощността на предава-
теля е малка (25 до 50 W), а изолацията
между предавателната и прнемната ан-
тена е добра, този метод може да бъде за-
доволнтелен. Най-добра изолация се по-
лучава, като се монтират аптените колкото
се може по-надалечс и под прав ъгъл една
спрямо друга. Дължнната на захраиващата
линия (коаксиален кабел или 300-омова
двупроводна линия) трябва да бъде све-
дена до минимум. Ако прнемникът се въз-
становява достатъчно бързо, но пукаиия-
та на предаватели смущават работата
(те могат да бъдат причинени от пренато-
варвапе на приемника и по такъв начин
да съществуват само в него), техиият ефект
• На международноприетпя термин за скорост иа
телеграфиране «думи в минута» (w. р. tn-) съот-
Бетствува по-често употребяваимят у нас термин «групи
в минута» (Б. ред )
върху оператора може да бъде сведен до
минимум посредством входни и изходни
ограничители (вж. глава 7).
Електронни ключовс
«приемане—предаване»
Когато се използуват мощности над 25
или 50 W и нямаме в наличност две антенн
или когато е желателыо да се използува
същата антена за предаване и приемане
(пай-вече когато се използуват иасочеии
антенн), е необходимо да се вземат специал-
ни мерки за безпрепятствена полудуплекс-
на работа на предаваната честота. Така
например трябва да се оенгури средство
за ограничаване иа мощността. която до-
стига до входа на приемника. Това може
да бъде или непосредствен© късо съединс-
пие, или може би ограничаващ елемент.
подобен на слектронси «ключ», използуван
в захраиващата линия на антената. В този
случай неправилно е да се употреби ду-
мата «ключ», тъй като предавателят е
евързаи директно с антената по всяко вре-
ме. Приемиикът е евързан с антената по-
средством ключа «приемане—предаване»
(Пр—Пд), чиято функция е да предпази
входа иа приемника от излъчваиата мощ-
иост. При такава обстановка операторът
е необходимо само да манипулира преда-
вателя, а функциите по превключването
се вземат от електрониия ключ Пр—Пд-
При употребата на ключ Пр—Пд, за
да се предпази приемиикът от ззпушванс,
трябва да се вземат следнпте мерки: из-
Работа на полудуплекс
13
Фяг. 10-9 — Метод за взаимно свързване
ва ключа <Пр—Пд» с другнте съоръжения
иа станцнята
ключване на автоматичного регулнране на
усилването (АРУ); намаляване усилваието
по ВЧ и увеличаване нискочестотното усил-
ане. За да получите необходимого ннво
за слушаие, нзползувайте регулатора ев
ВЧ уснлване. Малък експеримент с регу-
латорите за усилване ще определи тяхиото
положение, при което приемникът ше осн-
гури нидивидуалните предпочитаиия в
работата. Това положение на регулзтори-
те обвкновено може да се намери точно
пред врага на запушване на приемника,
прн което приеманият сигнал ше се чува
вадоволителио н приемникът може да бъде
използуван като монитор, без да се про-
меня положен ието на регуляторите по
време на предаване. Обикновеио не е не-
обходимо ннкакво схемно изменение на
лрнемннка, но ако се появят непринтни
пукання или прекомерио силен звук при
всичкн положения на ръчките за регули-
раие по време на предаване, техният
ефект може да бъде намален с използу-
ването иа ограничител иа нискочестотния
изход (вж. глава 7).
Телевлзионны смущения
от ключовете Пр—Пд
Ключовете Пр—Пд пораждат хармоинч-
ни на излъчвавия сигнал поради детекти-
рането на енергията, която достига до
входа на ключа. Тезн хармонични могат
да причинят телевнзионни смущения, ако
не се предприемат меркн за предотгоатяс
ването нм,
Всекн ключ пр—ид трябва да бъде
много добре екраниран и евързан с кол-
кото е възможно no-къс кабел към преда-
иателя Освен това може бв ще бъде не-
обходим иископрспускащ филтър, който
се включва във фидерната линия между
ключа Пр—Пд и антеиата Фиг. 10-9
псказва подходящий начин за взаимно
свързване иа различимте допълиителни
съоръжевня на станцията.
Намаляване на усилването на приемника
по време на предаване
Качествеиа полудуплексна работа без
пукаиия може да се осигури с помощта из
средства за моментално иамаляване на
усилването в приемника. Показаната си-
стема иа фиг. 10-10 позволява бвзпрепятст-
вена полудуплексна работа с мощии пое-
давателн. Реализирането й може да иа-
Фиг 10-10 — Схема за «мека» дуплексна работа, използуваща електронен «Пр-Пд»
ключ. Веригяте, показами с надебелени линии, трябва да бъдат колкото се може
по-къси, за да се намали директното нахлуване на ВЧ енергия от предаватсля.
К1 — едвополюсно, двупозиционно манипулационио реле;
R1—ръчен регулатор на усилването на приемника;
R2 — жичен потенциометър, 5 кй нлн 10 кП;
RFC1, RFC2 — ВЧ дросел, от 1 до 2,5 mH.
14
ПРЕДАВАНЕ НА РАДИОТЕЛЕГРАФИЯ
.ложи псшачи гелии проясни в приемника
Схемная е предназначена за сана едпист-
вена антеиа и ключ «присманс предаване».
R1 с обнкновеният регулятор за ВЧ и
МЧ усилване на приемника. Едиипяг из-
вод на R1 се включва към заземепото шаси
посредством R2. Плъзгачъг посредством
проводник се евързва с К1В на манипула-
ционното реле К1-
Когаго телеграфният ключ е вдигнат,
плъзгачът на R1 е евързаи със земята по-
средством котвата на релето и приемникът
работа нормално. Когато ключът е натне-
иат, релето се задействува и прекъева
заземяващата връзка на R1, с което се
прилага допълнително преднапрежение на
лампиге в приемника. Това предиапрежс-
ние се регул н ра от R2 Конта ктитс па за-
действуваното реле затварят и манипули-
ращата верига към предавателя. Един
прост ВЧ филтър при телеграфния ключ
подтиска местните пукания, причивени от
тока на релето. Тази схема превъзхожда
действието на каквато и да е система за
АРУ на приемника по своето бързо дейст-
вие, тъй като катодиата верига има по-
малка времеконстанта, отколкото веригитс
на АРУ и възстаиовяването е по-бързо-
Подобна схема може да се използува в
емитерните или сорсови вериги на транзи-
сторизиранчтс приемници.
ИЗПРОБВЛНР И КОНТРОЛ НА МАНИПУЛАЦИЯТ \
Общо взето, съществуват два позлати
метода за контроля ране на собствепата
манипулацпя и сигнала. Първнят метод
предполага нзползуваието на НЧ генера-
тор, конто се манппулиря одновременно с
предавателя.
Вторият метод позволява да се извърши
контрол на сигнала посредством собстве-
пия приемник. Това обикновено изисква
приемникът да бъде настроен на честота-
та на предавателя (което не впнаги с удоб-
но. освен яко се работы на същата честота)
и бъдат взетп мерки <а иредотврагяване
на пеговото нретоварванс, така че да се
получи точно повторение на предавания
сигнал. С изключеяие на случайте, в кои го
се използува диета малка мощност, е не-
обходимо да се използува реле за одно-
временного заземяване на антенната кле-
на и намаляванс усиленного на прием-
ника.
Възможно е съгоо да се използува
НЧ генератор, захранван от ВЧ трепте-
пия на комтролирання предавател. Той
следва маиипулацията много точно, но по
дава възможност да се оцени качеството
па сигнала, т. с. да се прецен» дали има
чуруликане или пука не. Най-сигуриият
начин да разберете как звучи вашият ма-
нипул нра и сигнал в етера е да размените
местата си на станнинте с никой близък
радиолюбител, жявеещ педалеч от вас.
.Добре б» било, ако той е приблизителнп
па един километър от вас. но п друге раз-
стоя пне ще бъде подходяще, стига сигна-
лите да са все още S9.
След като сте установили как работа
иеговата станция, свържстс се н го пака-
раптс да нзлъчва с вашатя станция бивни
тпрета с интервали между тях, равна на
одно тире (буквата «Т» със скорост около
-5 групп л минута). При селективност на
минимум намалете усилването по висока
честога до такава стелен, че да се избегие
претоварвапето ка приемника (условие,
при което можете да получите ясни сиг-
наля), и иастройвайте бавно приемника, за-
почвайки от едната страна на честотата
на биеие, минавайки през иулата, до дру-
гата страничка честота. Като се зиае ско-
ростта на ти регата, вед нага .можете да
идеиткфицирате всякакви пукания и бли-
зост до вашия сигнал или сигнала на ни-
кой друг предавател. Вески добър сигнал
пр ед из в и кв а «думкане» при натискане на
ключа. Това може да се забележи само
когато чувате честотата на бионе Пука-
нето при отпускане на ключа би трябвало
да бъде пренебрежимо слабо във всяка
точка па обхвата. Ако вашиит сигнал от-
говаря на теза условия, той ще звучи до-
бре, стига да бъде стабилен (без чурули-
кане). След това пакарайте вашия прия-
тел да предаде поредица от бързи точки
с полуавтоматичен ключ. Ако те се чуват
отчетливо, вашият сигнал няма «опашки»,
за конто заслужава да се безпокоите, и
той фактически е добър за всички скоро-
сти на ръчния телеграфен ключ.
Направете проверка и при максимална
селективност, за да се у будите, че пука-
нията встранп tn сцгпалната честота са
пренебрежимо мялки дорп при внеоко пи-
во на сигнала.
Ако нямате приятел, с когото да напра-
вите тази проверка, вне все пак можете
да проверите вашата комутация, въпрекн
че в този случай ще трябва да бъдеге мал ко
по-внпмателен. Изходът на предавателя
трябва да се евърже с скрапи ран еквввален-
тен товар. Обикновеинте лампи с нагре-
ваема жичка не са няпълно подходящи
за тази цел, тъй като тяхното съпротивле-
ние вариря тв.ърде много в завиеимост о г
Изпробване и контрол на манипулацията
Фн1. 10-11 —Тези фотографии поклваг
(елиграфнн сигнали, наблюдавани на си--
цилоскоп. На (Л) о изображена точка,
кончи се предана съ< скорост 46 бэда беж
нредпамерено формиране на обвивната
крива. При (В) формиращите вериги са
подбранн така, че времето за нарастване
н епаланс па сигнала е приблизително
5 ms. Всртнкалните линии са от сигнал
1 kHz., приложен към Z-входа или към вхо-
да за модул и ране по яркост. На (С) е по-
казана обвивната на сигнал бел модуля-
ция по яркост на изображенного. За полу
чаването иа всяка от тези фатографии вг-
сокочесготната енергия от предавателя
била подведена директно на отклонява-
щите пластики па осцилоскопа. На (D)
може да се види как изглежда един приег
сигнал, конто о пзлъчсн без предварит одно
формиране. Връхчетата в началото на пм-
пуленте. а също в пепосредетвеУюто до
тих пропадане н нарастване на амплиту-
дах» говорят за яедосгатъчна стабилиза-
ция на захрапващите напрежеиия. Пука-
ния га са доста подчертани. Това изобра-
жение е типично за много наблюдавани
сигнали, въпреки че съвсем не може да
ее каже, че това е най-лошият случай.
Сигналът е взет от междннночестотния
усилвател па приемника (предн детекто-
ра). а развивката на осцилоскопа е намо-
лена до 1 s
оплата на тока. Топлннната им пиерцня
също може да стане причина резултатите
да бъдат заблуждаващи. Първата стъпка
е да се освободим от ВЧ пукания на теле-
гпафния ключ. Това налога да се изпол-
зува ВЧ филтър (описан по-рано). Когато
вече няма пукания от искрепе на ключа,
изключетс антената от приемника и дайте
накъсо антеините му взводи с къс провод-
ник. Настройте приемника на собственна
'пгнал и намалетс ВЧ усилване до поло-
жение, при което той не се претоварва-
Разсгройте антенния тримср на приемника
(когато има такъв). Ако вне нс можете да
избегнете нретоварването с регулатора
;а високочестотното усилване, извадете
лампата па ВЧУ н опитайте отново. Ако
все още но можете да избегнете претовар-
вансто като последно средство, слушайте
па втората хармонична. Всеки претоварек
приемник може да да де пукания.
Да се опншат положенията, н конто
”рябва да поставите регулаторите. на ва-
гпия приемник за тези «стайни» опити,
е твърде трудно. ВЧ филтър трябва да
бъде црез ул татей при работещ приемник
с включена антеяа. Когато включите пре-
давателя и вземете споменатите мерки за
намаляване на сигнала в приемника,
увеличете с и лата иа звука н намалетс ВЧ
усилване до положение, при което се чува
слаб фучащ звук при нзключеи генератор
«а бпене (приемникът е настроен на сиг-
нала!). Тозн експерпмент се правя при
включена висока селективиост. При така
регулнраното ниво едка правилио настрое-
на манипулаторна верига няма да дава
пукане извъп района на фучащия звук.
При включен BFO и същите положения
на регулаторите не ба трябва ло да се чу-
ват пукания нзвън района па чуващите се
биения. При наблюдаване за пукания на-
правете споменатите по-горе проби с бав-
нп тирета и точки.
Сега знаете как звучи вапшят сигнал в
стера само с едко възможно изключеиие.
Хко манипулацвята иа вашия предавател
кара осветителнмте ламп и в дома в и да
ПРЕДАВАНЕ НА РАДИОТЕЛЕГРАФИЯ
Мигат, вие ияма да бъдеге в състоявие да
определите съвсем точно дали вашият
сигнал «чурулика», Ако вие обаче се убе-
дите, че отсъствува чуруликане, когато
настройвате от всяка страна на нулевого
биене, може със сигурност да се предпо-
ложи, че вашият приемник не чурулика
при мигането на лампите и че иаблюдава-
ният сигнал е възпроизведен точно. Не
се опитвайте да проведете тези опити, без
откачало да се освободите от ВЧ пукаиия
иа ключа, защото «пукаиията» могат да
замаскират «чуруликаиията».
Най-незадоволителният начни за про-
верка иа вашего манипулиране е да попи-
тате друг радиолюбител в етера как звучи
вашата манипуляция. Този начин е пай-
веси гурен, защото повечето радиолюби-
тели йе са много критнчни към сигнала иа
своя кореспоидеит. В много случаи те в
същност не знаят какво да търсят или как
да опишат каквито и да са отклонения,
конто те иаблюдават.
ТЕЛЕГРАФЕН МОНИТОР, ЗАДЕЙСТВУВАН С РАДИОСИГНАЛ
Това устройство позволява иа оператора
да контролира своето телеграфно излъч-
иаие. Същото може да се използува и като
тоигеиератор. В този случай свържете
манипулатора към ТВ1 и включете слу-
шалки в J3. За да се използува високо-
говорнтелят, затворете SI и увели чете R2.
Ако се използува като монитор — свърже-
те коаксиалиия кабел от предавателя към
Л, а захраивашият кабел на аитеиата към
J2. Регул и раите RI така, че плъзгачът
на лотеициометъра да е към заземеиия
край. Свържете лампов волтметър с кле-
мата 1 иа ТВ1 и шасито. След това настрой-
те предавателя и регулирайте R1 така, че
ламповият волтметър да показва 7 или 8 V.
Мониторът трябва да започие да_генери-
ра НЧ трептения и ако S1 е включен, ще
чуете звук (вж. фиг. 10-12).
Когато искате да използ увате слушалки.
включете ги в J3, а куплунгът Р1 — в
гнездото за слушалки на приемника.
Когато се приема, звукът от приемника ще
премине през монитора. При предаване в
слушалките ще се чува той от мултиви-
братора.
Токът, който устройството черпи от ба-
терията, е около 2 mA. Добре е да се ос-
тавя S1 изключен. Когато говорителят ие
се използува, ие се налага да изключвате
монитора от ВЧ -лииня. За да рабати ус-
тройството като тонгенератор за телегра-
фия (QST, ноември 1968), ие е необходимо
то да бъде изключеио от ВЧ верига.
Фиг. 10-12 — Схема на телеграфе!! мони-
тор- Всички резистори са 0,5 W. Всички
кондензатори със стойност 0,01 pF са ке-
рамичви, дискови. Кондеизаторите, мар-
кирани с полярност, са електролвтни.
Cl, С2 — 25pF/25 V;
СЗ —0,1 pF хартиеи, 25 V;
CR1 — 1N277 или 1N34A;
JI, J2 — коаксиални куплунги тип SO-239;
J3 нискочссютси (телефоне^) жак;
LSI — високоговорител, 4 £2;
Р1 — телефоиен щекер;
QI, Q2, Q3 -2N406, SK3003 или сквп-
валеитии;
R1 —потеициометър, 15 к£2, 2 W;
R2 — потеициометър с ключ (S1), 5000 £2;
Т1 —изходен трансформатор сдпървична
намотка 2000 до 5000 £2 и вторично —
4 до 10 £2
Полупроводников ключ «приемане-предаване»
17
ПОЛУПРОВОДНИКОВ КЛЮЧ «ПРИЕМАНЕ ПРЕДАВАНЕ»
Една от най-простите конструкции, из-
пълняваща ролята иа полупроводников
ключ Пр-Пд, е илюстрирана на фиг.
10-13 и 10-14. Тази схема е била разрабо-
тсна от W4ETO и описана от W1ICP в
QST, април 1971.
изключва Q1. Необходимого постоянно на-
прежение за захранване на Q1 се получава
чрез изправяие на променливото отоплн-
телно напрежение 6,3 V на предавателя.
Напрежението се взема от незаземепия
край па намотка та за отопление.
Фиг. 10-13. Полупроводников ключ
«Пр-Пд», моптиран на печатка платка по
образец, показан в QST, април 1971,
стр. 32. Схемата би могла също да се по-
строй върху парче пзолацнилиа плочка
или върху перфорирана платка
Двугейтов пплеви МОП транзистор пре-
хвърля идващите от антената сигнала към
входа па приемника. Когат/ пред-шателят
се манипулира част от неговия сигнал
Мл"»таж
Монтирайте ключа 'Пр-Пд; близо до
трептящия кръг на мощного крайне стъ-
пало. Свързващият кондензатор CI тряб-
ва да нма работно напрежеиие, попе два
пъти по-голямо от това на аиода на край-
него стъпало на предавателя. Той трябва
да бъде евързан към входната страна на
П-кръга, както с показано на фиг.110-14.
Връзката иа ключа Пр-Пд с предавателя
се осъщсствява посредством коаксиале»
кабел. За цслта на шасито на гърба на пре-
давателя се монтира коаксиал но гнездо.
Л1оптнрането на коаксмалния кабел към
платката на ключа е показано на фиг.
10-13 — кабелът е от дясната страна на
снимката. Проверсте дали ширмовката
па коаксиалния кабел е заземсна откъм
коаксиалното гнездо и огкъм ключа Пр-Пд.
След това аптенните клеми на приемника
се евързват с помощта иа коаксиалеи ка-
бсл с_коаксйално гнездо на ключа Г1р-Пд
на гърба на предавателя.^
Стойността па С1 при предаватели с
висока мощност (около 1 kW). не трябва
Фиг. 10-14. Схема иа ключ «Пр-Пд». Рсзисторите са 0,5 W.
С1—5 до 10 pF; С6, С7—100 pF/25 V, електролитен; CR1,?CR2. CR3, CR4—
1N9I4 или еквивалеитии; CR5, CR6—силициев диод, 100 V/100 mA; Л — коаксиално
гнездо; Q1 —двугейтов полеви МОП-транзистор (RCA 40673*илн Motorola MPF 121)
2 Наръчннк на радиолюбителя
18
ПРЕДАВАНЕ НА РАДИОТЕЛЕГРАФИЯ
да бъде пл-голяма от I pF. При тази слаба
връзка, за да има достатъчно усилвапе по
време иа приемане, входната верига на
ключа Пр-Пд трябва да бъде резонансна.
Това може да се реалнзира. като се вклю-
чи една бэби па пяралелно на R1. Подхо-
дящи са следните индуктивности на бобл-
ната: 10 in—3 рЫ; 15 гл- 5 pH; 20 m —
11 р Н; 40 гл — 40 Ц Н и 80 m — 130 р Н.
При работа на повече от един обхват може
да се използува галетен превключвател с
5 положения, комутиращ индуктивности
със следните стойкости: 3.1 pH, 2.1 pH,
6,0 pH, 29 pH и 90 р II, свързани после-
дователно. Единият край на бэбината с-
иидуктивност 3,1 р Н е евързаи към входа
на електронпия ключ, а връзката й със
следващата бэбииа (2,1 pH) се заземява
от галетния превключвател при работа на
10 ш. При работа иа 15 m връзката на бо-
бииите 2,1 и 6,0 pH е заземена и т. н.,
така че за работа на 80 m всичките 5 б>
бини са включени към входа на ключа.
Трябва да се изтъкне една особеност на
този вид уред. Ключът Пр-Пд е евързаи
с трептящия кръг на предавателя посред-
ством кондеязатор с малка стойност. Ако
по време на приемане в крайиата лампа
на предавателя тече аноден ток, което е
характерно за лпнейиите усилватсли клас
АВ, той може да породи силнп шумове,
конто ще се чуват в приемника. Такива
шумове не трябва да се забэлязват при
усилвателя клас С или при катодно мани-
пул ирани усилватели.
АВТОНОМЕН ЕЛЕКТРОНЕН КЛЮЧ Пр-Пд
ЗА ВСИЧКИ ОБХВАТИ
Този лампов ключ се различава в ня-
колко направления от предшествуващия
го. Той съдържа собствен© захранващо
устройство и следователи© може да се из-
ползува с какъвто и да е предавател и
приемник. Устройство™ повншава усил-
ването и селективността на входа иа прием-
ника. Собственоръч но изработен ключ Пр-
Пд е показан на фиг. [0-15.
В схемата на фиг. 10-16 единият триод
на 12 AU7 се използува като усплвателно
стъпало, а другият — като катоден по-
вторится. По време на предаване поради
протичане на решетъчеи ток триодите са
запушепи и мощността, която прониква
към приемника, е недостатъчна, за да по-
вреди иеговата входна верига.
Ключът Пр-Пд е предназначен да се
монтира зад предавателя, близко до яего-
вите изходни клеми, така че евързващият
кабсл да бъде къс. Изводът от ключа Пр-
Пд към приемника може да има произ-
вол на дължина. Частите се моцтират над
п под гиасито. Връзката между катодния
товар на повторителя (резистор и ВЧ
дросел) и изходното гнездо J3 се извърш-
ва с коаксиален кабгл. Двойка кондепза-
тори от 0,01 ц F заземяват по-висока че-
стота първичната намотка на захранващия
тра нсформатор.
При работа устройство™ трябва да се
включи на обхвата, конто се използува,
и С4 да се настрои по максимума на сиг-
нала.
Фиг. [0-15. Копчето вляво служи за
настройка на трептящия кръг. Вдясно е
превключвателят за обхватите. Показаии
са само 4 позиции. 15-метровата позиция
покрива също и 10 метра
Автономен електронен ключ Пр-Пд за вснчки обхвати
19
Фиг. 10-16. Схема на «Пр-Пд» ключ.
Мощността на резисторитс е 0.5 W, ако тя
специално не е отбелязана; постоянните
кондснзаторн с десетични стойности са
керамичнн, дисковн, а останалите са слю-
дени, с изключение на С7, конто е електро-
литеп. На (В) е показано включването на
TI в схема на еднополупериодсн изправи-
тел. Частите, конто отсъствуват в следва-
щия ио-долу списък, са указана в текста.
€4—100 pF, променлнв кондензатор;
С7А. С7В — 2 : 20 pF,'250 V — електроли-
тен;
CR1, CR2 —силицисви диоди, 400 V, ток
над 40 mA;
JI, J2, J3 — коаксиалнм гнезда, SO-239;
L1 — виж фиг. 10-17;
S1 — еднополюзен. 4-позицнонен вълнов
ключ;
S2 — Це-Ка ключе;
Т1 — захранващ трансформатор
Фиг. |0-17. Конфигурация на LI и из-
водите й. L1 — 44 навивки с проводник
Ю.51 то лстъпка 0,8 mm; диаметър на бо-
бината 25 mm. За удобство при запояване
на изводите направете вдлъбваиия в иа-
азивкнте, съседни иа точката, от която се
лрави изводът
Фиг. 10-18. Захранващият трансформа-
тор и частите иа филтъра са монтираин
горе вдясио. В цеитъра, към дъното, е
монтиран цокълът на 12AU7
20
ПРЕДАВАНЕ НА РАДИОТЕЛЕГРАФИЯ
ПОЛУПРОВОДНИКОВ АВТОМАТИЧЕН МОРЗОВ ключ
Талл схема на автоматичен телеграфен
манипулятор представляв# съвремеисн ва-
риант на манипул пора, създадеи от W9TO.
Той е компактен, не е скъп за пистрояваие
и с лссен .га конструпраис. В него се из-
ползуват както ннтегрални схеми (ПС),
т.«ка и бчпедярнп травзистори. Устройст-
во™ нма размера 100 130X150 mm.
Схема
Логичсскнтс функции в мнкроманипу ла-
тора (фиг, 10-19’ до 10-21) се извършват
от силнцнсви ннтегрални с.хсми. Квздра-
титс, обозначены с U1 и L2, се нарычат
.1-К трпгерп и съдържат около 15 транзи-
стора н 17 резистора. Подроблостптс за
тяхкото устройство не трябва да пи б» ?-
покоят. За машите цели тригернте се
ироявяват по следния начин: когато брояч-
пнят вход на тригера (извод 2) о прехвър-
ЛчН от положнтелно (новече от 0.7 V)
уапрежелне към земя (ио-малко от 0,2 V),
трнгерът преминава и ново съетояние.
Ако двата входа (изводи 1 п 2) са заземени
но време иа отрнцатслиия тактов импулс.
и «ходите (изводи 4 и 7) ще се допълвг.т
(чисък потенциал, висок потенциал). До-
каю извод 3 е заземси, а извод 1 с поло*
антслсп, трнгерът ще премпне в съетоя-
ние, при което изводът 5 е заземен, незави-
симо какво с било първоначалното му
съетояние. Когато лостът на манипулато-
ра е затворен за изработвапе на точки н
Фиг. 10-19. Този електропен скоростей
манипулятор е изцяло с полупроводници
и използува две ннтегрални схеми и би-
полярни транзистори. Работи със скорост
от 10 до 50 думи/мип и съдържа вградеи
монитор. Тази схема е описана подробно в
QST, август 1967 от K3CUW
изводът I на тригера U1 е заземси, нмпулс-
иият генератор, който ще бъде разгледан
г.о-късно, започва да подави передана
нмпулси на входа на тригера за точки.
Когато заземим контакта за тнрета. чрез
CR2 заземяваме също и контакта за точки.
Серия от точки ще се появят на изходнте
на тригера за точки, докато един от конгак-
~ите на лоста на манипулятора е затворен.
Изходът на тригера за точки захранвя
чрез логиките U3A и U3B (всяка от конто
се състои от двойка паралелпи транзисто-
ри) релето за манипуляция. Когато е за-
творен лостът за изработване на тнрета,
изводът I на тригера за тнрета, U2, е също
заземен и този тригер е готов да промен»
състоянието си, когато изводът 7 на три-
гера за точки се заземява. По такъв качин,
когато с затворен лостът за изработвапе
на тнрета, трнгерът за точки смени съпоя-
нпето си с първия импулс от генератора,
а това на свой ред преобръща тригера за
тнрета. В края на първата точка трнгерът
за тирета все още задържа релето чре» яз-
ходпата логика. CR1 осигурява работата
на генератора за точки дори когато лостът
за изработване па тирета е отпуснат —
мапипулаторът ще продължава да пронз-
вежда втората точка. Тогава, когато изво-
дът 7 се заземи, той отново преобръща три-
гера за тирета и в резултат иа това след
края на втората точка релето се отваря н
манипулаторът е в съетояние да произ-
вело следващия знак. Като помислим мал-
ко, ще открием, че след като започне изра-
ботването на знака, не е възможно да го
промеиим с лоста иа манипулятора. Сле-
дователно точките и тиретата сами се пэ-
ра ботв ат.
Генераторът за импулси е до известна
степей иовост. Като се абстрахираме за
момент от Q2, комбинацията иа Q1 и Q3
прилича па съставен транзистор. Както
Q1, така и Q3 са нормално изключеии,
а на бвзата па Ql се подава 1,5 V от рези-
сторппя делител R3, R5. CI се зарежда
посредством R1, докато емитерът на Q1
достигпе до около 2,1 V (1,5 V плюс падът
па напрежение на прехода база—е’гнтер),
при което напрежение Q1 се отпушва.
Започва да тече ток в базата па Q3 и той
започва също да се отпушва. Това imm.i-
пява напрежението на базата на Q1,
което кара да нарасие колскторния му
ток още малко. Тогава Q1 пропуска по-
голям ток към Q3. който го кара по този
начни и той да увеличи колскторния си
ток и т. н. Появява се лавинообразен
jjj.oucc, който разрежда С1. По този начни
с<- гсиерира леобходимият за тригера за
т.лкп отрицателен импулс. Когато напре-
Полупроводнике» автоматичен морзов ключ
21
Заземвте извоЯ 4
и сбьржетв избодв
на бсички интеграл-
ни схема с * 3fiv
<Ьиг. 10-20. Схема на Микро-ТО манн-
яулатора. Коидсизаторнте са в pF, резн-
сторите са 0.5 W.
CR1, CR2 - гсрмациевн диоди;
CR3 — силнцнев диод за слаба сигнали;
DS1 — неонова индикаторна лампа;
LSI •— високоговорител 4. 8 или 16 П;
Q1—Q5 — силнциеви транзисторы с(3 > 10.
За целта са подходящи 2N4125 (рпр) н
2N4123 (лрп);
экевието иа С1 се понижи, QI п Q3 се г -
ключват. Базата на Q1 отново става 1,5 V
м целият пронес се повтаря. Сега, като
(поставим Q2 обратно в схемата, виждаме, че
когато лостъг на манипулятора е изклю-
чеи, Q2 е оглушен. Тъй като напрежение -
то колектор—емитер на такъв паситеи
•силнцнев транзистор е по-малко, отколко-
то необходимого за превключваие на Q3
напрежение база—емитер, Q2 в този слу-
чай шунтира всеки ток, конто иначе би
преминял през базата на Q3. Лавинооб-
разният процес не може да започне н на
R1 — потенцпомстър 100 кГ2, 2 W, ли-
неен;
S1 — ключ иа R1;
S2 — Це-Ка ключе;
Т2 — кзходен трансформатор (I — 500 Q,
II — 16 П);
14 U2 — RTL нптегралпа схема J-K
грпгер (pL923, MC882G или НЕР583);
U3 - RTL интеграл на схема, двоен дву-
входов гейт(р L914, MC814G или НЕР584)
С1 се установява 2.1 V посредством пре-
хода база—емитер на Q1. В момента, ко-
гато един от коитактите на лоста за точки
или тирета се затвори, Q2 се нзключва и
лавннообразннят процес се извършва пе-
,.аб .вис. Схемата е нечувствителна към за-
мъреяване на коитактите на лоста и вед-
пъж, след като импуленият генератор е
започнал да работи, интервалът между
импулейте е винагп същият. Споказаните
времеконстанти се получават скорости от
10 до 50 дум и/минута.
За манипулация иа предавателя се из-
22
ПРЕДАВАНЕ НА РАДИОТЕЛЕГРАФИЯ
ползува поляризовано реле. Релето има
време за включване и пзключване, по-
малко от’1 ms, което причлпява неприятно
задържане па маиипулацията при скорост
под 100 думи/минута. За отстранявапе
влиянието па капацитста на маннпулацион-
иата линия, конто понякога причннява
залепване на контактнте на релето, после-
дователно с единия от пеговите изводи се
свързва резистор 220 Л. Това малко съ-
противление има незначителен ефект вър-
ху обикновените високоомпи линии за
решетъчна манилулация. Не се препоръчва
използуване на релета за пряка катодна
манипулация на предавателя, конто им ат
мощност повече от 30 ~ Т”, j
Мониторната схема генерира честота,
конто завися от резонанса на говорителя в
индуктивността ла трансформатора. Фор-
мата ня трептенията представлява серия
от импулен, конто се подчертават от резо-
нанса на говорителя, а тонът, конто се
получава, въпреки че е груб, не дразни.
Формата на трептенията може да бъде
смнусоидална, обвче маиипулацията в та-
тъв случай е съпроводена с пукане, Сила-
ка на звука се определи от стойността иа
R 11 в еммтерния извод иа Q5
Конструкция
Маннпулаторът се помества в алуми-
ниева кутия с размери 75 mmXlOO mmX
X 125 mm. Малките части се моитират на
Фиг. 10-21. Разположение на частите на>
манипулятора
кчатна платка с размери 60 mmx 120 mm.
Говорителят е прикрепен към дъното на
кутията, иа което се пробиват няколко
пупки, а кутията св поставя на i умени кра -
чета, за да може звукът да излиза. Ръчките
за управление се монтират по протежеиие
«а долната част на кутията, а печатиата-
платка се закрепи близко до горната част,
така че да има място за ръчките и говори
теля. Релето се прикрепи отстрани на
кутията.
крайно реле за:употребас полупроводникови
МАНИПУЛАТОРИ
Никои от днешните транзисторизираии
електроиии манипулатори няма да могат
да работят с всички предавателя поради
ограничения ток на транзистора в пре-
включващото стъпало иа манипулатори. ‘
В много случаи напрежения над 100 V
и ток, по-голям от 30 до 40 mA, поврежда
лревключващия транзистор. Едно решение
на този проблем е добавяието на допъл-
нителко устройство, което да задействува
манипулационното реле, както е показано
на фиг. 10-22 до 10-24. Контактите иа ре-
лето след това манипулират предава-
теля.
Захранващото устройство осигурява не-
обходимая ток за работа на релето К1.
Маиипулационннят ток е 8 mA, докато
напрежението на отворената манипула-
ционна лампа е по-малко от 40 V. Тез и
стойности са достатъчно безопасии за ка-
къвто и да е изход на транзисторен маня*
лулатор. Чрез промяиа на полярността
на напрежението в маиипулациоииата ли-
ния крайиото реле може да се манипулира
Фиг. 10-22. Манипулационно изпълни-
телно реле
с прп или рпр транзистор. Релето може-
също да се манипулира с един ръчеи теле-
графен ключ, евързаи с изводите «маииву-
лацнониа линия». Това би избягнало елек-
Електронен манипула! op с една интегрална схема
23
Фиг. 10-23. Схема на мапшгул аннон ноте
CI — слектролнтен кинтеннпор със сгоп-
ност от 10 nF да 109 и F, 250 V или
450 V.
KI — хермслипрало, жнвачно, двупози-
ционио реле, 4500 П, с ток за управле-
трнческата дъга между контактнте и отно-
сителио високото напрежение, което би
се получило при отворен ключ, при мани-
пуляция в катода иа предавател със сред-
ла мощиост. Когато е необходимо да се
комутират големи токове, крайиото реле
може да се управлява от маломощно реле
на електронен полупроводников манипуля-
тор- Релето К1 е живачно и контактнте
му се задействуват с миннмално закъсне-
иие. Това реле работи добре при скорости
от 50 до 60 думи/минута и е безшумно при
работа.
За да има добри резултат», релето тряб-
ва да работи във вертикално положение,
иначе живакът ще причини иеправилно
затваряне на коитактите.
Конструкция
Устройство™ с крайното реле, показано
ssa спвмкпте, е построено в метал на кутия
с размери 55 mmX75 mmX130 mm.
Захранването иа схемата се помества
изцяло вътре в кутията, за да се избегне
достъпът до напрежението, което би могло
да бъде опасно за оператора.
Въпреки че тук е използуваиа плаика с
четирп клеми, за да се направят външните
,връзки с уреда микрофонни или магиито-
изпътнително реле: 9
ние — 8 mA; (Western Electric 275В или
подобно);
S1 — Це- Ка ключе;
Т1 —захранващ трансформатор
фоини куплунги. биха могли да се изпол-
зуват със същия успех. След като всички
връзки са изолирани, металната кутия
Фиг. 10-24. Вътрешен вид на манипуля-
ционного изпъл Интел но реле
предлага своите преимущества, без да се
безпокоим дали плюсы или минусы е
зяземен.
Разположението на частите в устройст-
вото не е критично.
ЕЛЕКТРОНЕН МАНИПУЛАТОР С ЕДНА
ИНТЕГРАЛНА СХЕМА
Електронните манипулатори в зависи-
мост от характер нети к и тс, конто те пред-
лагат, могат да бъдат доста опростени или
могат да бъдат доста сложив. Тук се опцс-
ва един прост цифров електронен манипу-
лятор, конто използува само една единст-
вена интегрална схема и един единствен
транзистор. Точките и тиретата сами се
24
ПРЕДАВАНЕ НА РАДИОТЕЛЕГРАФИЯ
Фиг. 10-25. Манипулятор с една е.и нст-
вена ингегрална схема. Манипулаторът е
расположен в алумиииева кутия с рас. мер и
100 'ЮО -'ЗО mm Рсгулаторът за съотно-
шенпето между знацитс е разположен на
задната плоча п ие се внжда па снимката
ичрабэтват, а скорее па може да се регули-
ра в границнте от 10 до 40 думп/мипута с
по.мощта ла потскциометър. Схемата при-
гежава ч реп ла гор на сът пошението
между ючкнте и тнретата. Маципулпрапс-
то се извършва с жпвачни релета, конто
представляв ат бързодействуващи слсмсн-
ти. Такова реле е подходяще за катодна
манипулация пли| рспитьчна манипула-
ция на предавателите.
Конструкция га па манипулятора е по-
казана па сппмкптс. Използувяна е пе-
чатка платка за монтаж на частите, по съе
същия успех може да ее използува п мск
монтаж, особен© ако се използува цпкъл
за интегралната схема. Конструкгорът сам
трябва да определи канво да използува —
цокъл за интегралната схема, или да се
Фиг. 10-26. Схема на манипулатор с ед-
на интеграл на схема Вспчки диоди б? г
маркировка са 1N270 или подоб.ш герма-
ппеви диоди с малко право съпротивленис.
Обозначепите резистор п са в омове с то-
леранс 10%. К = 1000. Мощността на
вспчки постоянна резистори е 0,5 \\.
Ако конструкторът желае, може на място-
то на KI да използува нисковолтово реле,
с което ще избегне необходимостта от
—~9 V за захранване. Тази замяна ще спо-
сибствува зааивапето на схемата да се
извършва и от остерия
KI - живачпо реле 5,5 V, 4000 fl;
Q1 - силнцнев при ппскочестоте.ч транзи-
стор, 200 mW:
R I, R2 - ланей ни потенциометрп;
Si — Це-Ка ключе;
U1 — RTL интеграл па схема, 1 J-K трн-
гер, 1 инвертор, 2 повторителя (Moto-
rola МС787Р или 11ЕР-С2503Р);
VR 1 — 3,6 V, 0,5 W, ценеров диод
Крайне реле за употреба с полупроводников» манипулятор»
25
иг. 10-27. Вид на монтажа на мани-
пулятора
опита да апояпа директно към изводите
на пнтегралната схема.
Регулаторито, релето, захранващгят
трансформатор и новечето от частите на
захранването са моширани нелосредсг-
вено в металната кутая. Жнвачпото реле
трябва да се моптнра във вертнкално по-
ложенно с основата надолу. Игте» ралната
ежена и транзисторът се монтнрат върху
платка. Кабелите за връзка на манипу-
лятора с мрежата, предаватслят (линияга
за манипуляция) и ръчният манипулятор
н.тнзат в кутията през гумени шзйби.
Кабелът за манипуляция па предавателя
е екраниран. За тази цел пап-подходящи са
коакснални кабели с малък диаметър, та-
кнва като RG-58/U или RG59/U. Линията
къ’> ръчния манипулятор представлява
«.кранпрана усукана двойка проводница.
Ширхговката па кабсла осигурява заземя-
ването на самата ръчка на манипулятора.
Мрежовпят ключ SI нма втора секция,
която включва предавателя постоянно,
когато самият манипулятор е изключен от
мрежата. Това положение е удобно за па-
сгропка на предавателя. Когато ключът S1
се прехвърли от положение «настройка» в
положение «включено», ключът започва
да действува почти мигиовено, тъй като
ияма елемепти, конто да изискват загря-
вине.
Г Ji 4 В A IE
ЛМПЛИТУДНА МОДУЛАЦИЯ
И ТЕЛЕФОНИЯ С ДВЕ СТРАНИЧНИ ЛЕНТИ
Фиг. Н-1. Спектрално изображение на
ВЧ сигнал на амплитудно модули рай (пре-
давател. Честотата е представена на хори-
зонталнага ос (обща широчииа иа изобра-
жението 7 kHz). На вертикалнага ос е нзо-
бразена относителната амплитуда на компо-
лентите на сигнала. Па (Л) е и юбракня нс-
мод>л прана носсща. Па (В) посева га е
модул и рана с честота 1000 Hz при кое-
фнццепт на модуляция 20%. Всяка огра-
ничил честота е на и л во приблизится но
20 <1В под носещата. Широчината на зае-
мапата честотна лента в тот сличай е
2 kHz. На (С) с показано разшн реи него на
честотната лента, причинено от премоду-
лация. Нови честоти, хармоничии на моду-
ли ращата честота 1000 Hz, се поя вяз а г на
няколко килохерца от двете ст рани иа но-
сещата
Процесът модулация създава групп че-
стоти, наречены странички леити, конто
се поя вяват симетрично иад и под често-
тата иа немодулкрайня сигнал (носещата}.
Ако моментните стойкости иа напреже-
ннята (токовете)'за всички тези честоти се
сумират, ще се получи така иаречепата
обвивна крива иа модулапията. При ам-
плитудиа модулация (AM) обвивната кри-
ва следва амплитудвите изменения на
сигнала, конто се използува за модули-
ране на носещата честота.
Например модулация със звукова че-
стота 1000 Hz ще предизвпка създаваието
на модулациоина обвивна, стойността на
иоято ще се изменя в такт с честотата
1000 Hz. Действителният ВЧ сигнал,
конто се характеризнра с таиава обвивиа,
се състои от три честоти: иосеща, страиичиа
честота, с 1000 Hz по-висока,п страничка
честота, с 1000 Hz по-ииска от носещата
(фиг. 11-1).
Тези три честоти могат лесно да се отде-
лят от един приемник с висока селектнв-
ност. За да се възпроизведе вярно моду-
лацията, прнемиикът трябва да има до-
статъчно широка честотиа лента, за да
приеме носещата и страничните честоти
одновременно. Това е така, защото амплн-
тудинят детектор реагира ло-скоро на
модулациоината обвивна, отколкото на
компоиентите иа отделния сигнал. Моду-
лационната обвивна ще се изкриви в прием-
ника, ако през него ие премииат всички
компонента иа сигнала без промяна в тех-
мнте амплитуда.
В най-обвкновеиия случай на тонална
модулация двете странички честоти н «о-
Амплитудиа модулеция и телефония с две странични ленти
27
сещата са с пгстоянни амплитуда — само
момснтнгта с нш пост на обвивната ще се
измени в таьт с модулацията. При по-
сложнп модулнращн напрежения, такива
от говор или музика, стойностите и чссто-
тите на компопентите на страннчните чс-
стоти постоянно ще сс изменят във времето.
Моментната стой ноет на обвивпата крива
се измсря по сыдия закон, както се измени
комплексният сигнал, причиияващ моду-
лацията. Даже в този случай амплитудата
на лоссщата е постоянна при условие, че
предавателят е модули ран правилио.
AM етраинчии ленти и широчина
на канала
Разговорна реч може да се възпроиз-
ведс електрическн с висока разбираемост
в една честотиа лента, заключаваща се
приблизително между 100 и 3000 Hz.
Когато трептения с тези честоти са ком-
бинирани с ВЧ носеща, страличните лен-
ти заемат честотен спектър от около 3000 Hz
под иосещата честота до 3000 Hz иад вея,
т. е. общата лента или широчииата на
канала е около 6 kHz.
В действителиост честотнте на говора се
простират до 10 000 или повече херца,
така че възможио е да се заеме едки канал
от 20 kHz, в случай че ие се предвижда
ограяичаваие на неговата щирочииа. За
съобщителни цели такава широчина на
канала представлява загуба на цеино про-
странство от спектъра, като се знае, че
6 kHz канал е иапълно достатъчен, за да
се язвърши предаване с добра разбирас-
мост. При заемането на по-широк от ми-
нималния канал се създават неиужни сму-
щения.
Модулационна обвивна крива
Чертежът на фиг. 11-2А показва немо-
дулирая ВЧ сигнал, който представлява
синусоидално трептение с определена ра-
диочестота. Графикът изобразява формата
на напрежението или тока.
Сигналът в (В) се предоплата, че е мод)’
ли ран от звуковата честота, показана на
малки я чертеж отгоре. Тази честота е мио-
го no-ниска от честотата на иосещата,
което от своя страна представлява необхо-
димо условие за добра модуляция. Когато
модулиращото напрежеиие е «положи-
телно» (над абсцисната ос), стойността
на обвивната се увеличава иад амплитуда-
та на немодулираното трептение. Когато
модулиращото напрежение е «отрицател-
но», стойиостта иа обвивната се иамалява.
По този начин обвивната иараства по-
малко или повече в зависимост от поляр-
ността и амплитудата на модулиращото
напрежение.
Графикът (С) показва какво става при
по-дълбока модуляция. В този случай ам-
плитудата на ВЧ трептение се удвоява в
момента, когато модулиращото'напреже-
ние достигне своя положителен връх, а
при отрицателния връх на модулиращото
напрежение тя става пула.
Коефициент на ыодулацня
Когато един модулиран сигнал се де-
тектира в приемника, изходиото напреже-
ние на детектора следва обвивната крива
па ВЧ трептение. Следователио колкото е
«по-дълбока» модулацията, толкова по-
голямо е полезного изходно напрежение
иа приемника. Очевидно, би било жела-
телно да се нанрави модулацията колкото
е възможно по-дълбока. Една носеща
модулираиа, както е показано иа фиг.
II-2С, би създала по-голям полезен изхо-
деи сигнал в приемника, отколкото тази»
показана на фиг. I1-2B.
Дълбочииата на модулацията се нзра-
зява като процент от амплитудата на не-
модулнраиата иосеща. Както иа фиг.
11-2В, така и на (С) амплитудата иа ио-
сещата е представеиа с X. ¥ е разстоя-
иието между максимумите иа обвивната,
a Z е разстояиието между минимумите
на обвивната.
В една модулираща система, когато тя
работи правилно, модулацнонната об-
вивка крива е точно копие иа модулира-
щото трептение. Това може да се види на
фиг. 11-2В и С, като се сравни формата
иа модулиращото напрежение с тази на
модулацнонната обвивна.
Коефициентът на модулаппята в процен-
тн е
т (%)«= 100 (модуляция лагере) или
/п(%)= 100 (модуляция) надолу.
Ако формата на модулнраното трепте-
ние е симетричпа (амплитудата иа «поло-
жителния връх» е равна на тази иа «отри-
цателнмя»), тогава коефициентът иа мо-
дуляция е същият и в двата случая н е
у___7
™ (%)= |00'
28
АМПЛИТУДНА МОДУЛАЦИЯ И ТЕЛЕФОНИЯ С ДВЕ
Мощност на модулираното трептение
Графицню, показаны нафиг. 11-2, съот-
ветствуват ла напрежението или тока, така
чете ногат да пзобразяват момсптиитс стой-
пости на всяко ед но от тях. Мощността
се сп редел я от квадрата на напреженпе-
то пли тока, така че във върха на обвив-
ната крива моментиата върхова мощност
за кривата на фиг. 1I-2C с четири пъти
по-гол яма о г мощността на немодулира-
иото трептение (носещата), понеже токът
и напрежението се удвояват. При отрица-
тел на я връх на обвивната мощността е
пула, тъй като амплитудата е нуля. Това
е вярно при »z=I00% независимо от топи,
каква е формата па модулиращото треп-
тение.
Моментиата мощност на модули рация
сигнал е пропорционална на квадрата на
амплитудите, ограничены от обвивната
във вески момент. Този факт е вал идеи при
работа с конто и да е метод за амплитудна
модула ци я.
За да се оппше математически работата
на системата за модуляция, е удобно да се
използува синусоид ал но трептение. Въ-
преки че тази форма на трептението в
действителноет рядко се използува па
«НИИ-
форма На модулира
' щопю напрежение
Фиг. П-2. Графично представяне’"ватне-
модулирана носеща (А), на модулиран сиг-
нал при коефициент на модулация 50%
(В) и на сигнал при коефициент на модуля-
ция 100% (С). Обвивната крива на модула-
цията с показана посредством тъпко очер-
тание, евързващо върховете иа—модули-
раното трептение
практика (формата па гласовитс трепте-
пия значително се отличават от синусопдал-
нята форма), тя се поддана на просто на-
числение й пейпата употреба като стан-
дарт позволява сравнение между отдел-
ните системи. При си нусом да л пата моду-
лация ередната мощпост на модули рани я
сигнал се увеличава 1,5 пъти по отноше-
ние на немоду.тирания сигнал. С други ду-
мы, при 100% модулация със синусоида-
лен сигнал изходната мощност иараства
с 50%.
Тази връзка е много полезна при проек-
тпрапето на модулациопни системи и ыо-
дулатори, защото всяка такава система,
която е в състояние да увсличи ередната
исходна мощност с 50% при синусондална
модулация, автоматически изпълнява т-
искванието моментиата мощност на прс-
давателя в пика на модулацията да бъде
четири пъти по-голяма от тази на носе-
щата. Следователи© системи, в конто до-
пълпителпата мощпост постъпва от НЧ
пзточник извън модулираното ВЧ стъпало
(какъвто с случаят при анодна модуля-
ция), за удобство се проектират на базата
на синусоидален сигнал. Модулационни
системи, при конто допълнителната мощ-
пост се осигурява от модулирания ВЧ
усилвател (какъвто е случаят при реше-
тъчна модулация), обикновеио се проекти-
рат по-удобно на базата на върховата мощ-
ност на модулираното трептение, откол-
кото въз основа на неговата сродна мощ-
ност.
Допълнителната мощност, която сс съ-
държа в модулираппя сигнал, преминав-
напълно в страничните ленти — поло-
ви ната в горната страиична лента и полоа
вппата в долната. Ако си послужим с
цифров пример, при пълна модулация (гп=
— 1) със синусоидално трептение на 100 W
носеща ще се прибави 50 W на страничните
ленти (25 W в горната и 25 W в долната
страиична лента). При по-нисък коефициент
на модулация мощността на страннчните
ленти е пропорционална иа квадрата от
неговата стой ноет, т. е. 50% модулация в
горни я пример ще развис 12,5 W в стра-
нпините ленти по 6,25 VV във всяка лента.
Създаването на тази допълнителна мощност
за страничните ленти е целта на всички
впдове системи, създадени за амплитудна
модулация.
При трептения със сложна форма тези
съотношения далеч не са толкова прости.
Трептенията с комплексна форма, каквито
са тези на говора, като правило и мат по-
малка средна мощност, отколкото синусои-
д ал ните трептения. Обикновеио при една
п съща върхова амплитуда разговорното
напрежение създава два пъти по-малка
сродна мощнесг от синусоид ал ноте иапре-
Амплитудиа модулация и телефония с две ограничим леити
29
форма па моЗушра.-
/ щото напрежение
Фиг. Н-З. Модулация с несиметрично треп тен и еХ Tosh'* чертеж показва 100?,.
модулация в посока надолу и 300% модулация в посоха нагоре. Няма изкривяване,
тъй като модулационната обвивна представлява точна репродукция на вълновата фор-
ма иа модулиращото напрежение
женне. Затова при една и съща дълбочи-
на иа модулацията мощността па странич-
ните ленти при обикновеиата реч ще бъде
средне само около половнната от мощност-
та им при модулация със синусоидален сиг-
нал, тъй като не средиата мощност, а вър-
ховата стойност на обвивната определи
коефициента на модулация.
^Несиыетричиа модулапия
Токът в една обикновена електрическа
верига може да бъде увелнчаван до произ-
водно голяма стойност попе до границите
па издръжливост иа съставящите я еле-
Ь’снти, но не може да бъде памален до стой-
кое!, по-малка от нула. Същото е вярно
и за амплитудата на един ВЧ сигнал.
Същият може да се модулира «нагоре»
до желанатя величина, но ие може да се
модулира «надолу» повече от 100%.
Когато формата па модулиращото трсп-
тенпе е нес и метр п чиа, възможно с косфп-
цпептите на модулацията кагоре и надолу
да бъдат различии. Един подобен случай
с показан на фиг. 11-3. Амплитудата иа
лоложителния връх превишава три пъти
амплитудата па отрпцателння връх. Ако.
кахто е показано па графика, коефициен-
тът на модулацията нагоре е 300% (Y=
=4Х). Размахът на амплитудата иа иосе-
щата е представен с X, както на фиг. 11-2.
Модулационната обвивна крива възпро-
извежда точно формата па модулиращото
напрежение без каквото и да е изкривя-
ване. При такъв сигнал мощността на из-
хода е значителио по-голяма, отколкото
когато модулацията е симетрична. На
фиг. 11-3 върховата амплитуда на обвив-
ната (Y) е чстирн пътя по-голяма от ам-
плитудата на носещата (X), така че мощ-
ността във върха на обвивната (РЕР) е
16 пъти по-голяма от мощността на носе-
щата. Очевидно в този случай, когато мо-
дулацията нагоре е повече от 100%, мощ-
ността иа модулационната система трябва
съответно да се увеличи! Такава система
на модулация, често наричана «супер-
модулация», ’беше популярна между ра-
диол ю бител ите около 1950 г.
Премодулапия
яко амплитудата иа отрипателния пол\-
перцод на модулиращото напрежение ста-
не твърде голяма, за известно време на-
прежението на изхода на ВЧ стъпало ще
бъде нула. Това е показано па фиг. 11-4.
Формата на долната половина иа модули-*
ращото трептсние вече не се възпроизвежда
30
АМПЛИТУДНА МОДУЛАЦИЯ И ТЕЛЕФОНИЯ С ДВЕ .
Фиг. 11-4. Ш ремодул пран сигнал. Об-
вивната крива не е точна репродукция на
формата на модулиращото напрежение.
Този нли друг вид изкривяваме по време
на модулаинонния процес създава парз-
зитни странични честотни ленти или «хри-
пове»
точно от обвивната крива, следователно
модулацията е лзкривена. Такъв вид ра-
бота се^наричд премодулация.
Изкривявансто иа обвивната крива (фиг.
11 -4) предизвиква възниквансто на нови
честоти (-хармоннчпи на мод^лиращата
честота). Те се комбипират с иосещата и
образуват нови странични честзти, конто
разширяват канала, зает от м.'дулпрания
сигнал. Тез и паразитки чесгстн облкио-
всно се нарпчат «сп лагери» (пзкрпвявания
вследствие на премодуля ране, същзващи
ефект на хриптене).
Важно е да се разбгре, че ши речи пата
на канала, зает от един амплитуд но моду-
лирап сигнал, завися от формата на об-
вивната крива. Ако формата на трепте-
нието е сложна и се разпростира в широк
обхват звуков»! честоти, тогава заетнят
капал ще бьде съответно по-голям. Един
премодул ярая с::п:ал к::р::ят:!» и заем»
много по-шмрок капал, отколкото е необ-
ходимо, защото той о накъсан и е проме-
нена формата на обзивн»иа му и <акава,
конто съдържа много хармоннчпи ня ос-
нов пата модулираща честота. Тезп хармо-
нични се проявяват като странични че-
стоти, конто в много случаи са отдалечеям
на много килохерци от честотата на носе-
щата. За избягване на това накъеване при
збецисната ос важно е да ие се подана си-
лен модулиращ сигнал в направление
«надолу». Премодулацията надолу е съ-
проводена с повече «хриптене», отколкото
това, причинено от другите видове нзкрн-
вяв’шия в телефонния предавател.
МЕТОДИ ЗА АМПЛИГУДНХ МЭДУЛХЦИЯ
Модулационии снстеми
Както бяие изменено в предпшння раз-
дел, амплнтудпата м щулация из иоещдтц
<?е придружава от едио увеличение на из-
ходната мощност, което увеличение по
същество е «полезпата» или «разговорната
мощност», съдържащя се в страннчните
леитн. Тази допълнителна мощност може
да се осигури от външен източпик под
формата на нискочестотна мощност. Тази
мощност се прибавя към усилвателя, кой-
то трябва да се модулира, след което об-
едата мощност се превръща във високо-
честотни трептения. Това е методът, кой-
то се използува при анодпа или колек-
торна модуляция. Преямуществото иа този
метод е, че ВЧ мощност се създава от вн-
•сокоефективнн усилватели клас С, чиито
к. п. д. е от порядъка на 65 до 75%, а ие-
достатъкът му — че получаването иа го-
лемн иискочестотни мощности е сравнк-
телио скъпо.
При управляваие на друг електрод на
лам пата (екранната решетка) илк базата
в» траязтетэра не се нзкквт голямо кали
ч.’С.во нискачгсготяа мощност. В този
с !\ ч iй допълн чтел ната мощчост по време
на мщ'. лщчят! се получава. като се жерт-
вува от м лцността на иосещата. С други
думи, всяка лампа е в съетояние да даде
само толкова сумтрца мощное?, колкото
позволяват нейните параметри и колкото
повече епергня трябва да се развис пр»
пълна модуляция, толкова по-малко енер-
гия ще остава за иемодулпраната носеща.
Снстеми от този вид по необходимост ра-
бэтят с писък к. п. д. в режим иа иемоду-
лирана носеща (и е от порядъка иа 30 до
35%), а мощността на немодулираиата но-
сеща, която може да се получи при тезн
видове модулация, е само Ч4 до 11я от тази
иа същпя усилвател с аиодна модулация.
Анодна нли колекторна модулация
Фиг. 11-5 показва една система с анод-
на модулация. в този случай с триоди
лампа. Elite бпаяспран (противотакто
Методи за амплитудна модулация
31
Фиг. И-5, ЛнпднаЗ модуляция ия*ВЧ
усилвател клас С. Шуширащмят по вы-
сока честота копдеизатор С в анодната ве-
рига трябва да има голям© реактивно съ-
протмвлснне за 'звуковите честоти, Стой-
ности от 0,001 pF до 0,005 р F са практиче-
ски достатъчнн при веники лампогш схе-
ми. Значително по-големп стойности ще
са неабходимп, ако вместо лампи са лз-
лол'и I'-jhu транзисторп. В тозн случаи е
необл.-днма стойносг няколко микрофа-
рада
моду.чатор клас А, клас АВ или клас В
е евърсан посредством трансформатор с
анодната верига па модули рани я ВЧ
усилвател. Нискочестотната мощност на
модулатора се подава в анодната верига
иа мсдулирания усилвател чрез евързва-
щия зпансформатор Т. За 100% модула-
ция игходната мощност на модулятора н
отношевнето между намотките на евър-
зващия трансформатор трябва да бъдат
такивз, че напрежението на анода иа мо-
дулираиото стъпало да се изменя от нула
до два пъти постоя ннотоковото работио иа-
преженяе на анода, като по този начин
причинява съответии изменения в ампли-
тудата на ВЧ изходно иапрежеиие. Лам-
пите на фиг. 11-5 могат да бъдат замененн
с биполярин или полевн траизистори, в
който случай ще говорим съответно за
колекториа модулация или за модулация
в дрейна.
Нискочестотна мощносг
Както бг казано по-рано, средпата из-
ходпа мощност иа модулираицто стъпало
трябва да се увеличив» по време на модула-
ция. Модулаторът трябва да бъде в състоя-
ние да достави па модулираното ВЧ стъ-
пало нискочестотна синусондална мещ-
ност, равна на 50% от псстояннотоковата
входна мощпост. Например, ако постоян-
нотоковата входна мощност иа ВЧ спъпало
е 100 W, изходчата мсщис-ст на модула-
тора трябва да бъде 50 W.
Въпрекп че пълп'на входя? мещност (по-
стоякпотоковат» плюс нискочестотната
променливотскг-Еа мощпост) при ходула-
цията се увеличдва. поекч-ннзта съсгавна
па анодиня или кслсктярсп т<к на модула*
раното стъпало не трябва да се променя
при модулация па стъпалото. Това е така,
защото всяко увеличение па папреженпе-
то и тока се балансира от еквивалентното
нападение на напрежението и тока в след,
ващия полупериод на модулнращото треп
тение. Постояннотоков«те измерителни уре-
дп не могат да следват измененаята на Hue-
к. its честота н тъй като средпата стой-
ност на анодная или колектореи ток и
напрежение на нормали© рабгггщ усил-
вател не се промен я. нс се промен ят и по-
казанията на уреда. Промяпата на тока
при модулация говори за наличието на
нелинейносг. От друга страна, един ампер-
метър с термодв >йка, евързан в аптензта
или предзвателната линия, ще посочи уае-
личение па ВЧ ток при модулация, защото
у рсди от такъв тип реагираг повече на мощ-
ността, отколкото на тока или напреже-
нието.
Модулационен импеданс; линейност
Модулационният импеданс или товарно-
го съпротивление, което модулираният
ВЧ усилвател ' представлява за модула-
тора, е равен на
г
Za-^ 10* [Я1.
където Еа е постоянно напрежение на
ауода или колектора, V;
/а — постоянен анодеи иЛи ко-
лекторен ток, mA.
Ея н /в са измерен» в отсъствие иа моду-
лация.
Изходната мощност на ВЧ усилвател
трябва да се изменя пропорционално на
квадрата на моментните стойкости на анод-
иото или колекторно напрежение (ВЧ
изходно напрежение трябва да бъде про-
порциоиално иа анодного или колекторно
иапрежеиие), за да бъде модулацията ли-
нейна. Това условие се изпълиява в слу-
ча, че уеялвателят работи в режим клас С.
32
АМПЛИТУДНА МОДУЛАЦИЯ И ТЕЛЕФОНИЯ С ДВЕ . , .
Линейността завися от това, дали има до-
статъчно решетьчно или базово възбуждане
и подходяще преднапрежение, както и от
иастройката н правнлпия избор на пара-
метрите на трептящия кръг.
Анодно-екранна модулапия
Пентода или лъчеви тстроди могат да
се използуват в анодно модулираии уенл-
ватсли, работещи в клас С, с тази особя-
ност, че модулиращото напрежение тряб-
ва да се приложи както към анода, така и
към екранната решетка. О би к новен пят
метод за захранване на екранната решет-
ка с необходимото постоянно и модули*
ращо напрежение е показан па фиг. И-6.
Гасящият резистор трябва да бъде с под-
ходяща стойност, за да оепгурп нормалпо
постоянно напрежение на екранната ре-
шетка. Неговата стойноет може да се на-
числи, като се вземе раз.тпката между аиод-
иото л екранно напрежение и се раздели
иа*ек ранняя ток.
Модулационният импеданс се намнра,
като се раздели постоянного анодно иа-
прежепие на сумата о г аподпия и екрзп-
ния ток. Напрежението на аиода, умно-
жено по сумата от дватл тока, дава вхсд-
иата мощност, която се използува каю
основа за определяне па нискочсстотнята
мощност на модулятора.
Еднонременното модулпране в екран-
ната решетка заодно с тс.ва в аиода е необ-
ходимо, защото екрашюто напрежение
вма много по-юлямо въч.-сйс^вие върху
анодния ток, оз колкого анодного напрс-
Фнг. 11-6. Анодно окраина модулация
на ВЧ усилвател клас С. Заземеният к<»н-
дензатор в анодната верига, С1, трябва
да има значителен импеданс за високл
звукови честоти. Подходящи стойност» за
CI са 0,00! до 0,005pF. Заземяващият кон-
дензатор в екранната верига, С2, обпклс-
вепо не трябва да надхвърля 0,002 pF
жен не. Модулационната характеристика
ще бъде нелинейна, ако се модулира само
аподът.*
Анодна модулация с дросел
На фиг. 11-7 е показана схемата на дро-
сел на модулация — един от и ай-старите
видове анодна модулация, при която
усилвателят рабэти в клас А. Поряди от-
Фиг. 11-7. Модулятор клас А с дросел
в анодната верига. Мод ул а цио ин пят дро-
сел L1 имя стойност 5 Н нли повече. Под-
ход яшп стойкости за С2 са 0,001 но 0,и05
pF. За стойпостите на С1 и К1 в их текста
носително нпската пзходна мощнее» и мал-
кия к. п. д. на усилвателя клас А този вид
рядко се използува сега осн»ч1 в иякои
специални случаи.
Нискочестотната из ход на мощност на
модулятора съвместно с постояннотоковото
захранване се подава в анодната верига
чрез модулационння дросел L1. конто имя
висок импеданс за звуковитс честоти.
Тази техника на модулиране на ВЧ сиг-
нал е подобна на случая с трансформатор-
ио евързаи модулятор, но тук има зяачи-
7 ел но по-малка свобода за с ъ гл асу ване,
тъй като не е налицо трансферматорът,
лозволяващ нагаждапе па i шедансше.
’Чисто анодна модулация в сира и и раните лям-
•’11 е пеиъчмажиа. тъй като в м:чп1М\>ма на анод-
чото напрежение целият катодеи и к би <е поел
от екранната решетка, което веди га б я допело
до иейното стопяване (Б, ред.).
Метсдн за амплитудиа модулация
За 100% модулация напрежението на
анода ца модулатора трябва да бъде по-
високо, отколкото това на ВЧ усилвател.
Това е необходимо, защото нискочестот-
ното напрежение, получено от модулато-
ра, не може да стнгне до нула, без да въз-
никнат големи нзкрпвявания. R1 осигу-
рява иеобходнмия пад на постоянного
напрежение между модулатора и високо-
честотния усилвател. Падът на иапреже-
пието върху този резистор трябва да бъде
равен на миии.малната моментва стойност
иа анодного напрежеиие на модулатора
при нормални работни условия. С1 шун-
тира R1 за ииските честоти и трябва да
има такъв капацитет, че иеговото реак-
тивно съпротивление при 100 Hz да ие
бъде повече от 1/10 от съпротивлението
на R1. Без Rl—С1 косфицнентът на мо-
дулация се ограничава до 70—80%.
Решетъчна модулация
Най-голямото неудобство при аподната
модулация е необходммостта от значител-
на нискочестотна мощност. Това нзиск-
ване може да се избегне, като се приложи
модуляционного напрежение към едиа от
решетките на модулирання усилвател. Ре-
шетъчната модулация обаче притежава
сериозпи недостатъцн — иамаляваие на
мощността на иосещата. която може да се
получн от дадена лампа, по-строги из-
исквания към работння режим и по-слож-
иа настройка.
Термипът «решетъчна модулация», как-
то е нзползуван тук, се отнася до всички
видове решетъчни модуляции — в управ-
ляващата, екранната или аптидинатрсн-
иата решетка, тъй като принципът на ра-
бота е еднакъв независимо от това, в коя
решетка се модулира. От указаните три
вида модулацни най-често се използува
модулацията в екранната решетка. При
решетъчната модулация напрежението на
аиода е постоянно, а увеличение™ на мз-
ходната мощиост при модулация се полу-
чава за сметка иа изменение™ както на
анодния ток, така и иа к. п. д. на днодна-
та верига в такт с модулиращия сигнал.
К. п. д., който може да се получи във
върха иа обвивната крива, завися от то-
ва, колко внимателно е настроен модули-
ра ният усилвател и понякога може да
достигне до 80%. Обякновено той е по-
малък, когато усилвателят е настроен за
постигане на добра лииейност, а при ус-
ловия под средните се получава цифрата
®/з или 66%. К. п. д. без модулация пред-
ставлява само половииата от върховия
к. п. д. или около 33%. Този нисък сре-
ден к. п. д. намалява допустимата из-
3 Наръчнмк иа радиолюбителя
33
ходна мощност на иосещата до ’Д-от мощ-
ността, която може да се получи със съ-
щата лампа при работа в телеграфен ре-
жим и до около ’/3 от мощността иа носе-
щата, получавана от лампата при аиод-
иа модулация.
За моДулатор може да се използува ни-
скочестотеи усилвател с изходиа мощност
от 3 до 10 W (която обвкиовено е доста-
тьчна).
Решетъчиата модулация не дава твърде
линейна ыодулациоина характеристика,
както при аиодната модулация, Дори прн
оптимални условия на работа. Когато те
не са подбраии правилно. иелинейността
ще предизвика значителпо изкривяване
и «хрипове».
Модулация в екранната решетка
Модулацията в екранната решетка е
може би иай-простият и иан-популярен
вид решетъчна модулация, която е и най-
малко критична прн регулираие. Най-
подходящият начин за прилагане на моду-
лиращото напрежение към екранната ре-
шетка е посредством трансформатор.
Със същсствуващите . лампи, за да се
доведе ВЧ мощност на изхода на стъпалото
до нула, е необходимо на екранната ре-
шетка да се подаде отрицатрдно напре-
жение по отношение иа катод'а. Поради
тази причина върхът на Модуляционного
напрежение, необходимо за 100% модуля-
ция, обикновено е с 10% по-голямо от под-
веденото на екрана постоянно напреже-
ние. Последнего на свой ред е при близи-
тел но полов и ната от ек ранного напреже-
ние, необходимо за телеграфна работа.
Нискочестотната мощност, нужна за 100%
модулация, е приблизително V4ot постоян-
нотоковата входна мощиост на екранната
решетка при телеграфна работа, но се
менн в определени граници в зависимост
от работиия режим иа стъпалото.
Регулиране на иосещата
Както беше обленено по-рапо, изходната
мощност иа един усилвател с решетъчна
модулация е ограничена от пискни к. п. д.
на анодната верига в режим на мълчание
(приблизително 33%). К- п. д. иа анодната
верига прн модулация иараства, тъй като
изходиата мощнсст се увеличява (входната
постояннотокова мощнсст остава същата)
и достига максималйа стойност (около
50%) при стопроцентна модулация със
синусоидално напрежение. Айо подвеж-
даната постояннотокова мощност1 на усил-
вателя може да бъде-намалявана в перио4-
дите, когато модулацията -е слаба -илк из-
общо отсъствува, загубите иа аиода ще
се намалят. Можем, да се въэтюлзуваме ofr
34 АМПЛИТУДНА МОДУЛАЦИЯ И ТЕЛЕФОНИЯ С ДВЕ . . .
Фиг/11-8 — Схема за регулирапе на носе-
щата CLC при екранна модулация. Малък
триод от рода на 6С4 може да се нзпол-
зува като регулиращ усилвател, a 6Y6
е подходяща като лампа за управление на
носещата. Т1 е междулампов нискочестотен
трансформатор, имащ трансформатор но от-
ношение 1 : 1 или повече. R4 е регулятор
на звука с мощност 0,5 W. Като нзправи-
тел може да се използува германнев диод.
R3 може да бъде нормал ннят гасящ ре-
зистор. C1R1 и C2R3 трябна да нмат вре-
меконстанта около 0,1 s
тозн начин, за да повишим ефектнвността
при пълна модулация и да получим по-
год ям к. п. д. на изхода. Това може да
се нзвърши, като се измени постоянното-
ковата входна мощност на модулираното
стъпало в съответствие със средните из-
менения на ннтензивността на говора, и то
по такъв начин, че да поддържа достатъчна
мощност на носещата, за да се запазн мо-
дулацнята внсока, без тя да надминава
100% при вснчки условия. При това поло-
жение амплитудата на носещата бива уп-
равлявана от средната интензивност па
говора. При правилно използуване регу-
лирането на носещата позволява изход-
ната мощност на последната при максимал-
но ни во да достнга стойност, приблизител-
но равна на допустимата мощност на раз-
сейване на анода на лампата, т. е. два пъти
по-висока от тазн, която може да се получи
прн работа с нерегулирана носеща.
Желателно е постояннотоковата входна
мощност да се регулира така, че загубите
на анода без модулация да бъдат със си-
гурност под допустимите за лампата.
Прекалено голямо регулнранс на носе-
щата ие е за препоръчване, защото систе-
мата за автоматично регул и ране на усил-
ването в отдалсчеиия приемник трябва
непрекъснато да следва измененията г
средното ниво на сигнала. Схемата на фиг.
П-8 позволява да се регулира максимал-
ната н миннмална стойност на постоянно-
токовата входна мощност н да се отделят
функцните на модулацията и регулираието
на носещата. Част от нискочестотното на-
прежение от решетката на модулятора се
прилага към «управляващ усилвател» клас
А, който захранва нзправителна схема,
създаваща отрнцателно постоянно напре-
жение по отношение на земята. С1 фил-
трира НЧ пулсации. Полученото постоян-
но напрежение е пропорциоиално на сред-
ното ниво на гласа. Това напрежение се
прилага към решетката на усилвателя
за регулиране на носещата, който из-
меня стойността на постоянного екранно
напрежение и по този начин — нивото на
носещата.
ГЕНЕРАТОРИ НА ДВЕ СТРАНИЧНИ ЛЕНТИ
Носещата честота на един амплнтудно
модулнран сигнал може да се подтнене
или почти да се отстрани, като се нзползу-
ва балансен модулятор (БМ). Основен прин-
цип иа всас и балансен модулятор е носе-
щата да се въведе в него по такъв начин,
че тя да не се появява на нзхода му, без
това да засяга страннчинте лентн. При
модулация на нзхода на балансния моду-
латор ще съществуват само страннчинте
модудационни честоти, т. е. ще е налице
един DSB сигнал. Генернрането на DSB
сигнал се осъществява, иато в бвланення
ыодудатор модулиращото напрежение се
въвежда противотактно, а възбуждащото
ВЧ напрежение — паралелио, докато нз-
ходната верига на БМ е евързана противо-
тактно. Същият резултат при бвланеннте
модулатори може да се получи н ако ВЧ
възбуждане н НЧ сигнал се подадат по
противотактна схема, а ивходът се евърже
по паралелна схема.
В ламповнте баланенн модулаторн може
да се рабэтн с високн енергетични нива,
така че нзходният сигнал, представляващ
двете странични лентн (DSB), да се нз-
ползува за днректно захранване на анте-
ната.
В миналн издания на QST са даденн кон-
структивни подробности на такнва преда-
ватели (вж. например Rush, «180 watts
DSB Transmitter», QST, юли 1966). Един
Контрол на работа при AM телефония
35
DSB сигнал може да се приема, като се
мзползуват същите мстоди, конто се при-
лагат при приемане на сигнали с една
страиична ленга. В как в.что и да е схема на
балансен модулятор, на изхода му не ще
съществуват ВЧ трептения, ако няма мо-
дулпращ сигнал. Когато се приложи НЧ
модулнращо напрежение, бздансът на мо-
дуктора се нарушава и на нзхода му се
появяват сумата'и разлнката на честотите
(страничните честоти). По-подробна ин-
формация за балансните модулаторн е
дадена в глава 12.
КОНТРОЛ НА РАБОТ АТА ПРИ AM ТЕЛЕФОНИЯ
Ивползуване на осцилоскоп
Неоценима помет за правилното на-
с-тройване на телефонння предавател може
да окаже осцнлоскопът. Той дава повече
а по-точна информация, отколкото каквато
и да е друга колекция от уреди. Освен това
юсцилоскопът,’ който е напълно подходящ
за тази цел, не е скъп уред. Катоднолъче-
вата тръба и нейното захранване е всичко,
което е необходимо. Усилвателите и схе-
мата за линейно отклонение на лъча в
тови- случай не са нужнп.
При най-простата схема на осцилоскоп
ВЧ напрежение от мсдулирания усилва-
тел се прилага към вертикалио отклони -
азащите пластини на тръбата, обикновеио
чрез разделителнн коидензатори, а НЧ
к ап режен не от модулатора се п рилата към
эсоризоитално отклоняващитс пластини.
Тъй като моментннте стойности на НЧ
ыодулиращо напрежение се менят, а ус-
яторедно с това се менк и ВЧ изходно иа-
прежеиие на предавателя, на екрана въч-
ннквл клинообразна фигура, която в паЙ-
юбщия случай нма формата на трапец.
Ако осцилоскопът има вградена кори*
зоитална развивка, ВЧ напрежение може
да се приложи, както предн на пласти-
ките за вертнкално отклонение. Развив-
ката на осцилоскопа ще възпромзведе об-
раз, който следва обвивната крива на из-
жодною напрежение на предавателя, стпга
само честотата на развивката да е но-ин-
ска от модулиращата честота.
Изображение иа обвивната крива
Свързвамето за получаване на изоПбра-
жение на модулацнонната обвнвна крива
с показано на фиг. i'i*9A. Вертнкално
отклоияващнте пластини са евърваии към
трептящня кръг на мощи ня усилвател
<илн антенната бобина) посредством ли*
ння с ннсък импеданс (коакснален кабел,
двупроводна усукана линия н т. и.) н
«авивка за връзка. Както е покойано на
следващия чертеж, към плочнте ва ве;р-
тикално отклоиеине чиоже да се евърже
трептящ кръг, настроен на работната че-
стота н евързан .с . предавател я пещредет*
Фнг. 11-9 — Методы за свързване на осци-
лоскопа за проверка на модулацията.
(А) — свързване при изеледване на моду-
лацията чрез обзнвната крива независи-
мо от метода на модуляции. (В) — свърз-
ване за получаване на трапецевидно изо-
бражение, което се прилага прн анодна
нлн екранна модуляция
ном навивка за връзка. Това ще отстрани
високочестотните хармонични, а настрой-
ката на кръга осигурява регулирането иа
височината на изображението.
Ако не е възможно да се осигурн връзка
с бобаната на крайното стъпало, например
в случай, че предавателят е добре екрани-
ран, навивката за връзка може да бъде
евързана с настроения кръг на съгласу-
ващото устройство или с антенното гнез-
до. Може да се използува всеки метод
(дорн къса антсна, евързана към веригата,
доказана иа фнг. 11-9А долу), конто ще
36
АМПЛИТУДНА МОДУЛАЦИЯ И ТЕЛЕФОНИЯ С ДВЕ -
Фй1 11-10 — От плис кип пи изображения,
получени при различна по дълбочнна^ н
качество амплитудна модулация. Отляво —
изображення с обвивните криви. Отдясио —
съотвстните нм трапецовндни изображе-
ния. Изображенията на модули раните ВЧ
грептения са блли получени с линейна
осцилоскопна развивка, имаща честота
</3 от тази на модулиращото сннусондал-
но напрежение, с оглед да могат да се ви-
дят трн периода от обвивната крива.
На (А) е показана немодулирана носеща,
на (В) приблизително 50% модулация, а
1ц (С) — 100% модуляция. Фотог рафии-
те (D) показват модулация, превншаваща
100%. (Е) и (F) показват резул гатите при
неправилен режим на работа или при не-
съвършенства в схемата (виж текста)
доставн ВЧ енергия с достатъчно голям»
амплитуда, за да се получи подходяща
внсочина на изображеннето.
Положението на навивката за връзка
трябаа да сс мени, докато се получи из-
ображение на немодулираната носеща с
подходяща височина (фиг. 11-I0A)- На-
прежението на генератора за хоризоптал-
но отклонение трябаа да се регул и ра така.,
че изображеннето да бъде малко по-ши-
роко от половината днаметър на екраца-
Когато се приложи гласова модуляция,,
ще се получи изображение с постоянно и
бързо изменяща сс височина. Когато г.:ак-
сималната височина на изображеннето е
точно два пъти по-гол яма от тази. на чй-
стата носеща, ВЧ трептение се модулпра
100%. Това е и люстр и рано на фиг. 11-10С-
Ако височината е по-голяма от два пъти
амплитудата на немодулираната но еди,
както е показано на фиг. 11-10D, трсптс-
ннето е премодулирано в направление иа-
горе. Премодулнране в направление иа-
долу се изявива посредством възникването
на празен участък в изображеннето в. об-
ластта на абсцисата, където остава само
една светла линии на екрана. Премодула-
ция в двете направления може да възпше-
не даже когато модулацията в едното на-
правление е по-малка от 100%.
Трапецевидно изображение
Свързваиията за получаване на трапеце-
видно или клинообразно изображение за
проверка на AM са показани на фиг.
11-9В. Вертикал но отклоняващитс пла-
стнин на катоднолъчевата тръба са евър-
занн с трептящня кръг на предавателя
посредством навивка за връзка. За пред-
мочнтане е да се йЪползува настроен иа ра-
ботийта честота кръг, както е показано ®
по-горния чертеж. Нискочестотното на-
прежение от модулатора се пр'нлага към
хоризонтално отклоняващнте пластин и по-
средством резисторен делител R1—R2.
Това напрежение трябаа да се регул нра
така, че да може да се получи една подхо-
дяща широчина на изображеннето. В ка-
чеството на R2 за тази цел може да сс из.
ползуна потеициометър 0,25 IAQ
Стойността на R 1 ще зависи от постоян-
ного напрежение на модулиращия елемент.
Общото съпротивление иа R i и R2. евър-
зани последователно, трябаа да бъде око»
ло 0,25 МО за всеки 100 V. Например,,
ако анодно модулираният усилвател ра-
бэтн с 1500 V, общото съпротивленнс би
трябвало да бъде 3,75 МО (0,25 МО за
Контрол на работата прн AM телефония
R2, а останалите 3,5 М<1 — за R1). Рези-
-сторът R1 би трябвало да бъде съставен от
отделяй резисторн, ие по-големи от 0.5 М£1
«секи. В този случай резнстори с мощност
1 W ще бъдат достатьчни.
За да се осигури добро прехвърляне на
модулиращите честоти, начиная от 100 Hz,
«апацитетът (в микрофарада) на конден-
затора С трябва да бъде г->не 0,05/R,
«ъдето R с общото съпротигленме (R14-
+R2) в мсгаоми. В горним пример при
R'=3,75 МП кондензаторът би трябвало
да бъде 0,05/3,75=0,013 pi F или повече.
Работного напрежение на кочдепзатора
трябва да бъде пене два пъти nc-чолямо от
постоянного напрежение, приложено към
модулиращня елемент.
Трапецовиднитс изображения при раз-
личии условия на модулация са показали
на фиг. 11-10. При отсъствие на всякакъв
«сигнал на екрана се появява само петното
на електронния лъч. Когато нзобщо липе-
«а ВЧ сигнал, на екрана се появява само
петното на електронния лъч. Когато се
приложи иемодулпрлна носеща, на екрана
«се появява вертикална линия. Дължкната
•на линията трябва да се регулира посред-
ством навивката за връзка. Когато пссе-
вцата е модулпрана, се появява клинооб-
разно изображение. Кол кото е по-гол ян
«оефициентът на модулация, толкова не-
широк и заострен става клинът. При 100%
модулация в единия кран той завършва
«ъв вид на точка на абзцнеата. а височи-
«ата на другая край е равна на два пъти
«нсочииата па носещата. Премодулация в
направление нагоре се проявява с увели-
чена внеочпна в единия край, а в напра-
вление надолу — с разтегляне по продъл-
экение на абЬцисата в заострения крап.
Проверка на параметрите
«а AM предавател
Клинообраз ното изображение обикповс-
4Нб е- по-полезно от изображението на об-
«Ввната крива за проверка рабэтата па
тслсфонння предавател. Обаче и двата на-
чина па изобразяване нмат свои специфич-
на предимства, конто, ако се използуват
совместно, псвйшават качеството на про-
еёрката.
|Клинообразното изображение по-добре
пфедставя характеристиката на модули ра-
ння усилвател'от гледна точка на линеи-
нфст. на модудацнонния процес без оглед
на формата на модулиращото лшскичестот-
нф напрежение. Изкрявяванс па нискоче-
•стотния сигнал може да се открие също и
«с клинообразного изображение, въпреки
'Че за този анализ е необходима известна
вещина.
37
Ако се нзеледва изображението на об-
вивната крива, получена от синусоидален
ппскочестотен модулиращ сигнал, нзкри-
вяваннята в модулационната обнивна лес-
но могат да се пазпознаят, обаче трудно е
да се определи дали нзкрнвяването е при-
чинено от лился па линейност иа ВЧ
стъпало или от иискочестотни изкривява-
ния в модулятора. Ако клинообразного
изображение показва добра линейност, в
такъв случаи неприятният ефект очевид-
но се дължп на ннскочестотната система.
Възможно е. разбира се, и двата дефекта
да се проявят едновременно. Ако това е
така, първо трябва да се направн линеен
усилвателят на висска честота, след което
очевидно каквото и да е изкрпвяване в
обвивната крива ще бъде резултат на не-
добра работа на иискочестотния усилвател
пли модулятор, или в евързването на моду-
лятора с модулираното ВЧ стъпало.
Лннейност на ВЧ стъпало
Клинообразного изображение е диагра-
ма на модулационната характеристика на
модулирация усилвател. Наклонените стра-
nu на клина показват амплитудата па ВЧ
трептения за всяка моментна стойност на
модулиращото напрежение. Ако тези стрл-
нц са прав» линии, модулационната ха-
рактеристика с линейна Ако странпте
нмат кривпнп, характеристиката е нели-
нейна. Степента на нелинейност завпеи*
от това, доколко страпите се различават
от идеалната права без оглед на формата
па модулиращото напрежение. Ако стра-
ннте показват тенденция към огъване в
посоха на аблшеата при максималната
височина на клина, усилвателят <>сплес-
кза» горнитевърховена модулираното треп-
тенпе. Това сбикновено стаиа при опнт
да се получи твърде голяма изходна мощ?.
пост на носещаТа и може да се коригира с
по-силна връзка към антената или с намгА
ляване на постоянного напрежение на
екранната решетка. Едва забележимото
<провличан<» при долння връх на модула-
ционната обвнвна (върха на клина) може
да се сведе до минимум посредством вни-
мателната настройка па възбуждансто и
; нодния товар.
Няколко случая пл неправилна работа
са показаин на фиг. 11-10. Изображения-
та на (Е) показват влиянието на голяма
ьремеконстанта в екранната верига на
усилвател с анедно-екраниа модулация,
получаващ екранииго си напрежение чрез
гасящо сопротивление. «Двойннте кантоне»
на изображението са резултат на ниско-
честотно фазево пзместване в екранната
верига, комбикирано с изменящо се в
цроцеса на модулацията съпротивление.
38 АМПЛИТУДНА МОДУЛАЦИЯ И ТЕЛЕФОНИЯ С ДВЕ . . ,
екранна решетка—катод. Този ефект мо-
же да се намалн, като се намалн стойност-
та на шунтнращня екрана кондензатор н
също като се свърже един резистор между
екранната решетка н катода (стойността
на резистора се определи сксперимен-
тално и е от порядъка на стойността, коя-
то нма гасящото съпротивление).
На фиг. 11-10F е нзобразен ефектът, иъз-
ннкващ в резултат на недостатъчна ниско-
честотна мощност. Въпрекн че трапеце-
видного изображение говори за добра лн-
нейност на ВЧ усилвател, изображението
на модулацнонната обвнвна показва пло-
ски върхове (както положнтелнн, така и
отрнцателни) в обвивната крива, незавн-
енмо че ннскочестотннят сигнал, прило-
жен към усилвателя, е бил синусоидален.
В този случай по-голямо НЧ усилване
увеличава сплескването, без да доведе до
увеличаване на коефициента иа модулация.
Проблемн от този род могат да се' решат,,
като се използува по-мощен модулятор
нли по-малък входен сигнал към модулн-
раното ВЧ стъпало. В' никой случай това
неприятно явление може да се причини
от неправнлно съотношение между намот-
кнте на модулациоиния трансформаторе
което преднзвиква претоварване на моду-
латора, предн той да е развил сиоите мак-
сималнн възможностн.
АМП.2ИТУДНИ МОДУЛАТОРИ
Двете схемн на модулатори, показанн
на фиг. 11-11 и 11-12, могат да дадат нз-
ходяща мощност от 3 до 70 W. Схемнте са
взетн от RCA's Audio Design Phase. Схе-
мата с комплементарна симетрия на фнг.
11-11 се характеризира с драйвер, работещ
в клас А, н нзходио стъпало с комплемен-
тарна двойка (прп/рпр) транзисторн. Глав-
ннте преимущества на тазн схема са про-
стотата н икономнчността. Общата консу-
мация е сведена до минимум порадн пра-
внлно подбраннте преднапреження. Из-
С ОБЩО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
ходните транзисторн работят с нулево*
преднапрежение, което мм осигурява от-
лична постояинотокова ста би л ноет. Зо>
аахранване се нзползуват обикновени (яе-
стабилнзнрани) нзправителни устройства.
Изходната мощност на усилвателя е огра-
ничена до около 20 W поряди утежнения
топлннен режим на драйвера. Стойности-
те на частите н типовете на .транзисторитк
в зависимост от желаната нзходна мощи оср
са даденн в таблица П-В.
За по-големн нзходнн мощности обик-
Фиг. 11-11 — Амплитуден модулятор с общо предназначение с нзходна мощност от
Здо 20 W. Внж таблица 11-1 и текста за стойиостите на частите
Амплитудии модулатори с общо предиазначение
3»
Таблиц» 11-1
Стоимости на частите за комплемемтарно-симетрична схема
е
е
ж
I С1 СЗС6
(W) R1 R3 R5 R7 R8 R9R10 R13 R14R16R17 pF pF pF Q4 Q5 Q6 Т1
3 91k 68k 2.7k 3.9k 620 33k 5.6k 120 150 22 22k 0.1/6V 10 100 40611 40610 40609 15V. 1A1
5 51k 68k 3.3k 3.9k 620 27k 3.6k 110 110 27 22k 0.25/6V 5 150 40616 40615 40614 17V, 1 A1,
(1W)(1W)
12 16k 91k 7,5k 2.7k 39018k 1,8k 91 91 56 - 1/6V 10 220 4038940622 4005025V. 1 A;
(2W)(2W)
20 8.2k 91 k 8,2k 2.2k 360 22k 1.3k 100 100 100 - 2/6V 10 270 40628 40627 40626 32 V, 1A |
(2W)(2W)
иовено се избира схсмата на фиг. 11-12.
Тук един предусилвател клас А задейст-
вува npnlpnp усилвател, работещ в клас В,
който от своя страна задействува изход-
ннте прп транзистори. Опасността от по-
вреда иа изходното стъпало прн късо съе-
днненне е гол яма, пор а ди което са необ-
ходнмн предпазни мерки. Таблица 11-2
включва информация за стойностнте на
частите за три нива на изходната мощност:
25, 40 и 70 W.
Двата усилвателя са проектиранн за
8 £i товар иа изхода, което позволява дв-
се използува за Т2 стандартен изходен
трансформатор, свързан «обратно». Вто-
ричният импеданс ще зависи от импеданса
на стъпалото, което трябва да се модули ра_
Фиг. 11-12 — Амплнтудсп модулатор с общо предназначение с иэходна мощност
25 до 70 W. Виж таблица 11-2 и текста за стойностнте на частите
40 АМПЛИТУДНА МОДУЛАЦИЯ И ТЕЛЕФОНИЯ С ДВЕ . .
Табли ца 11-2
Стойности на частите за квазикомплементарн&-симетрнчна сх ема
Е
ж
S'
о
R22 Q6
(W) R3 R7 R8 R10 RU R23 Q4 Q5 Q7 T1
25 12k 680 1800 2200 270 0.43 (5W) 2N 3568 2N 3638 40632 37V 1.5 A
40 15k 560 2200 2700 390 039(5W) 40635 40634 40633 46V 2A
70 16k 470 2700 3300 470 0 33 (5\V) 40594 40595 40636 60V 2.5 A
ГЛАВА 12
ЕДНОЛЕНТОВО ПРЕДАВАНЕ
ФОРМИРАНЕ Нк SSB СИГНАЛ
При напълио модулирап ЛМ сигнал три
'1стиърти от иегова га мощнсст са съсредо-
точспи в иосещата честота, а само едка
чствт.рт — в страннчните ленти. Информа-
ция™ на прадаването се носи от огранич-
имте лептп: иосещата честота се «излъчва
добавъчно» и служи само за демодуляция
на сигнала в приемника. Чрез елимп-
пирапе на иосещата честота и предаване
само па страннчните ленти или по-точпо
на едпата лента наличната мощност нт
предавателя сс използува по-рационално.
За осыцествяване иа предадената инфор-
мация трябва д/i бъде възстановеиа носе-
хцат.т честота в при-м пика, но това не е
голям проблем.
Присмаме, че една и съща лампа или
лампа сс използуват одновременно за ЛМ
и SSB и иосещата с подтиспата. Мзползу-
ването на SSB дала «дно ефсктивно нараст-
ил нс от 9 dB над ,ЛМ, което е сквивалспт-
яо на увеличение па мощността на предава-
1еля 8 пъти. Премахвансто на иосещата
чес гота прсмахва също и смущенията от
биения между пссещпте, конто така често
затрудняват връзката в и без това претъп-
kauuie телефонии участъцн на обхватите.
Филтров метод
На фиг. 12-2 са показани две основни
ext и и на SSB възбудители. При първата
се използува лептон филтър, притежаващ
Фиг; 12-1 — Работата на SSB е иай-по-
пулярна от всички начини за връзка меж-
ду радиол ю бител ите
достатъчна сслсктивност, за да пропуске
едната странична лента и да подтнене дру-
гата. Меха и ич ните филтри са подходящи за
честоти под 1 MHz — от 0,2 до 1 MHz.
Добро подтнекапе па страпичната лента
може да се получи с филтри, използуващи
4 или повече кварцови резопатори.Изходя-
щпят сигнал па генератора, настроем на
честота иа кварца, се модулира от ниско-
чсстотеп сигнал в един балансе» модуля-
тор и само горната или долната страничка
лента се пропуска на изхода.
Едната от страннчните ленти се про-
пуска, а другата сс подтиска, след което
SSB сигналът се подава в смесителя.
Сигналът сс смесва с високочсстотеп сиг-
нал от изхода па друг генератор, за да се
получи желаната изходна честота. За до-
пьлнителпо усплванс трябва да сс изпол-
зува линеен ВЧ усилвател.
Когато честотата на SSB сигнала е око-
ло 500 kHz, е необходимо двукратно прс-
образуване за достнгане до работната
честота, тъй като с това се опростява про-
блсмът за подтискане иа «огледалнитс»
честоти, получени в резултат па смесва-
нсю. Проблемът за огледалните честоти
при чсстотното прсобразуване на SSB
сигпалн сс различава от проблема при
прпемниците, тъй като честотата на гене-
ратора за биения (BFO) става твърде важ-
на. За подтискане на тез и честоти на из-
хода и оттам — иамаляваие на възможиост-
та за нежелателни излъчвання, трябва да
се използуват нли балансяи смесители,
или достатъчно голяма селективнист. (При-
-•ерп на филтрови възбудители могат да
се намерят в различайте издания па QST
ила в Single Sideband for the Radio Ama-
teur.)
Фазов метод
Втората система е основана на фазова^а
връзка между иосещата честота и странич-
ппте лептп в модулирания сигнал. Както
е показано па диаграмата, НЧ сигнал е
съставен от две компонента, конто са иден-
тична, но дефазирани на 90°. Изходът на
ВЧ генератора (конто, ако желаем, може
да бъде на работната честота) е съставеи
също от две компонента, дефазирани също
на 90°. Един ВЧ н един НЧ сигнал се смес-
42
ЕДНОЛЕНТОВО ПРЕДАВАНЕ
Фиг. 12-2—Два основни начина за формиране на SSB сигнал с подтисната носеща
честота
ват във всеки от двата отделим балансни
модулатори. В модулаторите носещата
честота се подтиска, а фазового съотноше-
ние между страничните ленти е такова, че
едната страничка лента се уиищожава, а
другата се засилва в комбиннрания нз-
ходен сигнал. Ако изходният сигнал на
балансная модулатор е достаточно силен,
всеки SSB възбудител може да се включи
директно към антената или пък мощност-
та му може да се увеличи чрез един след-
ващ усилвател.
Обикновеио възбудителите, построенн по
филтровня метод, са no-лесии за настрой-
ка, отколкото тези, построенн по фазовня
метод. Повечето любителски SSB възбу-
днтели използуват фабрично изготвеии
фнлтри. Това спестява досадната работа
по настройване на филтора с оглед получа-
ваието на необходимата лента иа пропуска-
не. Възбудителите от филтров тип са по-
популярни от фазовите, тъй като осигуря-
ват по-добро подтискаие иа иосещата н по-
внсока ста бил ноет на иастройката. Не е
лошо също така при възможност любите-
лите сами да конструират своите кристал-
ии филтри, като за целта използуват на-
личии евтини кварцове от оказиоина апа-
ратура.
Тази възможиост не е за подценяваие,
тъй като радиолюбителнте са заннтересо-
вани от постигането на мивималиа себе-
стойност па саморъчпо изготвепия възбу-
днтел.
Балансни модулатори
Носещата честота може да бъде подтис-
иата или почти елимннирана посредством
използуването на балансен модулатор или
много «остър» филтър. В SSB практиката
обикновеио се използуват и двете устрой-
ства. Осиовен принцип за всеки балансеи
модулатор е да въвежда носещата честота
по такъв начин, че поеледната да не се
явн на мзхода, докато за страничните
ленти важи обратного. Типът на схемата
на баланення модулатор се избира от кон-
структора в зависимост от конструктив-
ните съображения, ценаэа и от това, дали
ще бъдат употребени дноди или траизи-
стори.
При всяка схема иа балансеи модулатор
нзходен сигнал не се получава, ако лнпсва
НЧ сигнал. Когато се приложи НЧ сиг-
нал, балансы се иарушава и еднният клон
пропуска повече от другия. Тъй като мо-
дулациоиният процес е аналогичен на
смесваието в приемниците, ще възникнат
странмчни продукта (странични ленти)
с честотн, равни иа сумата и разликата
44
ЕДНОЛЕНТОВО ПРЕДАВАНЕ
от приложените честоти. Тъй като модуля-
торы не е балансирам за страничните
ленти, те ще се появят на изхода.
В диодиия балансеи модулатор, показан
«а фиг. 12-ЗА и В, диодиите направители
•са евързани по такъв начни, че ако имат
еднакви съпротивлення в права посока,
никаква ВЧ енергпя от пзточпнкя на но-
сеща честота не ще премине към изхода на
схемата по който и да е от двата възможни
пътя. Сумарният ефект е този, че на изхо-
да няма да се появи ВЧ сигнал. Когато
се приложи НЧ сигнал, той разбалансира
всригата чрез създаване на запушващр
напрежение върху диода (или диодите)
в едини я клон в зав исп мост от моментиата
полярност иа НЧ сигнал, в резултат на
което пякакъв ВЧ сигнал ще се появи на
изхода. По същество този сигнал ще пред-
зтавлява двете странични ленти с подтис-
•лата носеща честота.
Във всички диодни модулатори ампли-
тудата на ВЧ сигнал трябва да бъде от
6 до 8 пътн по-голяма от върховата стой-
пост на НЧ сигнал, за да се получат мипн-
мални изкривявания. Обикновеио ВЧ сиг-
нал има амплитуда няколко волта, а НЧ
сигнал — части от волта.
Желателно е диодите за балансни моду-
латори да имат иисък шум, малко съпро-
тивленне в права посока, голямо съпро-
тнвление в обратна посока и висока тем-
ператур на ста бил ноет.
В табл. 12-1 са дадени няколко класа
диоди, като е показано отношението на
•съпротивлснието в права посока към съ-
лротивлението в обратна посока за всеки
от тях. Това отношение е важен критерий
при подбора на диодите. Ос вен това отдел-
яйте диоди, конто ще се използуват, тряб-
ва да имат близки обратим и прави съпро-
тивленпя; за подбирапе на съгласувани
двойки или четворки диоди може да се
използува омметър.
Един от най-простите пзползувани ба-
лансни модулатори е показан на фиг.
12-ЗА. Той се използува в свтиннте кон-
струкции, в конто не е наложится на много
Таблица 12-1 1
Тип диод Отношение 1
Точков германиев (1N98) Плоскссген юрманиев 500
(1N 270) Силициев с ниска прово- 1-К»
димост (1N 457) Силициев с висока прово- 48.10е .
димост (IN 645) 200.10е
висока степей на подтискане на носещата
честота.
Кръговият балансе» модулатор, показан
на фиг. 12-ЗВ, предлага добро подтискане
на носещата честота при ниска цена.
Диодите CR1 до CR4 ще трябва да бъдат
добре под бра ни н могат да бъдат от типа
1N270 или подобии. С помощта па кондей-
затор С1 се постига точното фазово балан-
сиране за получаване на нулева носеща
честота. Съпротпвлението R1 с също за
настройка на най-добро подтискане. Мо-
же да се окаже необходимо неколкократна
настройка до постигане на максимално
подтискане.
Варакторите са част от необичайната
схема, показана на фиг. 12-ЗС- Тя изисква
почти едно и също пиво на сигналите от
ВЧ и НЧ генератор. Особеностите на тази
схема са прост метод за дебалансирапе при
работа на CW и отлично подтискане на
носещата честота — 50 dB или повече.
Варакторите CR1 п CR2 имат капацитет
20 pF при напрежение 4 V. Съпротивле-
нието R1 може да коригира разлпките в
диодните характеристики така, че не е
необходим предварителен подбор на варак-
торите. Трансформаторы Т1 е навит на
тороид с малък дпаметър. Изводът от пър-
внчната намотка на този трансформатор
е от средата на намотката.
Балансен модулатор с биполярен тран-
зистор е показан на фиг. 12-3D. Тази схема
е подобна на схемата, дадена от Galaxy
electronics, за която е съществено да се
използуват съвършепо еднаквп транзи-
стор» Q1 и Q2. Фазоинверторът Q3 се
използува за подаване иа НЧ сигнал на
бзлансния модулатор, евързан противо-
гактно. Носещата честота се подана в схе-
мата паралелно, а изходът е протнвотактен.
CR1 е Цснеров диод н се използува за ста-
билизиране на захрапващото напрежение.
Трнмерите R1 и R2 се иастройват за полу-
чаване на най-добро подтискане на носе-
щата честота.
Схемата, показана на фиг. 12-ЗЕ, пред-
лага по-съвършено подтискане на носещата
честота с помощта на лампата 7360 —
лампа с отклонение на лъча, като балан-
се!! модулатор. Тази лампа осигурява под-
тискане на носещата чертота от порядъка
на СО dB. Когато тя се използува заедно
с механичен или кристален филтър, об-
щото подтискане може да достигне 80 dB.
Болшипството добре коиструирани балан-
сни модулатори дават подтискане от 30
до 50 dB, следователно схемата с лампа-
та 7360 може да се ирепоръча, когато се
нскат оптимални резултатн. Пак с оглед
на това най-добре е първичиата намотка
на трансформатора Т1 да се навие бафи-
лярно.
Форм Иране на SSB сигнал
45
Фиг. 12-4 — Балаисен модулатор, изпълтен с интегрална схема
Балансам модулатопи с кнтегрални схеми
В последно време за балансни модула-
торн и смесители се използуват и инте-
грал ни схеми. Диодни устройства от типа
на ИС СА3039 на RCA са много подходящи
за използуване в схеми като тази, показана
на фигура 12-4А. Тъй като всичкн дноди
са формнрани на един общ силициев чип,
техните характеристики са изключително
близки. Този факт прав и интеграл ните
схеми ндеални за схсмн, къдеуо е необхо-
димо добро балаисиране. ’ Диодите с го-
рещи електроин (диоди на Шотки) се от-
личават с много близки характеристики и
отлична температурка стабилност.
Като се използуват широколентовн то-
рондни трансформатори, може да се по-
стнгне подтискаие на носещата честота
40 dB, без да е необходим .контрол иа ба-
ланса със схеми, подобии на тази от фиг.
12-5. Трансформаторяте Т1 и Т2 са навити
трифилярно и съдържат 12 навивки от
проводник ПЕЛ 0,2 mm върху тороид но
тяло с диаметър 12 mm.
Други ннтегралнн схем» и подходящи
за целта са спецналните ИС. проектнрани
за модулатори (смесители), като например
MC1496G па Motorola нлп S5596 иа Slg-
retics. Примерна схема, използуваща
МС1496, може да се в иди на фиг. 12-4В.
Сьпротивлението R1 е аа настройка на
баланса. Нивото на подтискапе на носе-
щата честота завися от енергията, подава-
на от генератора на носещата честота.
Сигнал от 100 mV е прпбдизително опти-
малиото ниво, което осигурява едно под-
тискано на носещата честота 55 dB. До-
пълнителна информация за балансни мо-
дулатори и други SSB геяерлтори и схеми
са показанн в крад ид тази глава.
Филтри
Едно любителско изпълневие на много-
звенен филтър, използуван за SSB, е по-
казано на фиг. 12-6. Тази схема може да
се разглежда като съставена от три звена
с по два кварца във всяко зкеио
Съпротивленисто 330 £2 между звената
две и три намалява връзката между тих
и притъпява характеристиката. Паразит-
ната връзка между L2 и L3 се премахва
с кондензаторите, евързани между сред-
ните точки на бобините и маса. Входната
и изходната бобина 'Ll и L4 се настрой-
ват по пресметнатата стой ноет иа изход-
иите капацитети иа честота 5060 kHz —
така се премахва нуждата от индуктйвност
паралелцо на кварцовите резонатори. Съ-
противлеиието 2000 £2 допълва товара.
Посочените в схемата кварцове са тип
FT243 н бяха поръчани за честота 5500 kHz,
а след това доведени до желаната честота
посредством ецване с флуороводородна
киселина. Най-добре е преди обработката
с киселина кварцовият к ристал да се из-
мие със сапунен разтвор и вода н да се
измери честотата му. Честотата иа кварцо-
вете във всяка трупа от трн кварца трябаа
да бъде кол кото може по-близка до жела-
ната, като отклонението между двете групп
да бъде около 1500 Hz.
Настройката на фнлтъра е достатъчко
проста, тъй като всичките четири кръга се
иастройват по максимален изходен сигнал
на определената честота. Тази честота
трябва да бъде от горната страна на про
пусканата лента и за целта може да се
вземе носещата честота, използувана за
предаване с долна страничка лента (5505,5
46
ЕДНОЛЕНТОВО ПРЕДАВАНЕ
' Билинеен модулатор
Uea)HPA-5082-5826
«Фиг. 12-5 — Балаисеи модулатор, нзпъл-
,нен с диодн с горещн електроин (диодн на
Шотки)
►kHz за описвания филтър). За използуване
на иосещата честота е необходимо само да
<е разбллансира бдлансният модулатор,
за да се получи CW сигнал за настройка.
Тазбира се, за настройка могат да се из-
ползуват сигнал-генератор и лампов волт
метър с високочестотен пробник. Конден-
заторите С1 и С2, както и бэбииите L1
и L4 се насгройват по максимален нзходен
«сигнал.
Мал ко по-добър коефнцпент на право-
ъгълност може да се получи, ако генера-
торът на носеща се настрои на малко ne-
tt иска честота, отговаряща на спада нс
4 dB по ската иа кривата откъм внсоко-
Фнг. 12-7 — Характеристика иа филтър,
настроен на 5505,2 kHz. Пропусканата че-
стотна лента на ииво 6 dB е 2,75 kHz.
Коефиииентът на правоъгълиост е 1,44
при отношение 30 dB/С dB
Фиг. '12-6 — Схема на филтър. Стойностнте на съпротивленията савО, а мощността
нм е 0,5 W. Всички кондензаторн освен огбелязаните са керамичнн, дисков тип
честотната страна иа пропусканата леита,
н настройката на филтъра се извърши при
тази носеща честота.
Изиолзуване на готови фабр и ч им филтри
Никои любители ня мат необходимите ус-
ловия за изработване н настройване на
•собствени филтри. В този случаи е възмож-
но такива филтри да бъдат закупени за-
одно с кварцовете за горна к долиа лента.
’Spectrum .International предлага два типа
•филтри за 9 MHz. Друг производится иа
Me Coy Electronics произвежда филтри
за раднолюбителскн иужди също на че-
стота 9 MHz. Филтри се предлагат и от
Механични филтри
Механичните филтри съдържат елементи,
конто внбрнрат и осигуряват механичен
резонанс иа определена честота. В кристал-
ните филтри връзката между отделяйте
звена се осъществява по електрически път.
В механнчннте филтри трептеннята се
предават механически от една резонансна
секция към следващата. На входа и иа
нзхода има лреобразуватели, конто осъ-
ществяват електрнческата връзка от и към
фнлтъра. Повечето механични филтри се
• В Европа най-разпространени са кристалнит*
филтри XF-9K в XF-9B, на честота 9 MHz (В. пр.)
Формнране на SSB сигнал
47
(С) -
•Фиг. 12-8 — Типови схеми на свързваис на SSB филтрн в схемите
•строят за честоти от 200 до 600 kHz, като
аа радиолюбителскн цели най-често се
употребяват фплтри иа честота 455 kHz.
Приложение на филтрите
Методи за използуване иа тнповн фил-
три са показами схематично на фиг. 12-8.
В схемата, показана на фиг. 12-8 А, е да-
Лено свързването на механичен филтър,
работещ на честота 455 kHz, към баланс-
•ния модулатор посредством два кондеиза-
тора. Кондеизаторът С1 се използува за
настройка иа входа на фнлтъра в резо-
нанс (ако се използува филтър Collins
455-FB-i). Чссто задоволителнн резул-
татн се постигат и ако в кранщата иа фил-
търа се използуват постоянни кондензато-
ри с капацитет 120 pF. С помощта на С2
се настройва изходът иа филтъра. Обик-
иовено след фнлтъра следва усилвател
па междиниа честота за компенсиране за-
губите във фнлтъра н с това се осигурява
и стъпало, към което може да се включи
АРУ за целите на автоматичного регули-
ране на иивото (ALC). Ако не се използува
ALC, съпротнвлението RI може да се за-
земи. Съпротивлеиието R2 може да бъде
откачено от маса и с помощта на потей-
48
ЕДНОЛЕНТОВО ПРЕДАВАНЕ
пиометър със съпротнвление 5000 £2, свър-
зан между R2 и маса, да се под Сере ръчно
необходимият сигнал към смесителя.
В схемата* показана на фиг. 12-8В, е
използуваи кварцев филтър с честота
9 MHz, след който е поставсн междинно-
честотеи усилвател с интегрална схема.
Повечето фабрнчни филтри са сиабдени с
проспектни даннн, в конто са посоченп
венчки давни за входа и изхода на схемата
за съгласуване към импеданса на филтъра-
Всичкн филтрн могат да се използуват
както в лампови, така и в транзисторни
схеми.
Друга схема, която използува ВЧ кри-
стален филтър след двугейтов полевет
МОП-транзистор, работеш като ВЧ ог-
ра ничител на говора, е показана на фаг.
I2-8C. Лредимството иа ВЧ ограничаване
е описано по-нататък в тази глава. Вторият
двугейтов полеви МОП-транзистор усилва
сигнала от филтъра н сспгурява на изхода
си сигнал с измепящо се пиво, който се
регулнра от всригата за автоматично ре-
гулиране на иивото.
Генератор на носеща честота
Процесът иа създаване иа SSB сигнал
започва с един кварцоа генератор, както е
показано на фиг. 12-2. Във възбудителите
от филтров тип генераторната честота се
подбира откъм нискочестотната страна на
лентата иа пропускане на филтъра за съз-
даваие на горна страиична лента или от-
към внсокочестотната страна на лентата
иа филтъра, когато се иска получаване на
долна страиична лента. Схемн, подходящи
за такива генераторн, са показани в гла-
ва 6.
Смесител
За разлнка от ЧМ или CW SSB сигналът
не може да се подлага на честотно умножа-
вшие. В един SSB възбудител се използу-
ват един или няколко смесителя за преоб-
разуване на фиксираната честота па SSB
възбудитсля до жсланата работа а честота.
Подробности за проектнране я.« смеси-
тели и схеми на смесители са д. дени в
глава 8.
МИКРОФОН НИ УСИЛВАТЕЛЯ
Прсдназначението па млкрсфоппия успл-
вател е да усплн сигнала, получен ог ми-
крофона до необходим»: то пиво и да го по-
дале в модулатора на предавателя. В
SSB и ЧМ предават^лите модулационпият
процес не нзисква голима мош ноет, така
че няколко волта на изхода са достатъчнп.
Ето защо не са необходнми псвече от одно
пли две НЧ стъпала. Прада нате л ите с ам-
плитудна модулация нзпекват значителна
мощност на модулатора, както е показано
в глава 11. Входът за микрофона, както и
схемите на мпкрофонннте усилвателя са
подобии за всичките три типа прсдаватели
за телефония.
Когато се проектира микрофонов усил-
вател, необходимо е да сс знае (1) каква
НЧ мощност е необходимо да дсставя мо-
дулаторната система и (2) напрежението,
което развива на изхода си мпкрофонът.
когато се говори на нор мал но разстояпне
(от 8 до 12 ст) от него с обикновена сила
на гласа. При това положение е възмож;
но да се определят броят и типът на стъ-
палатз, конто са нужпн, за да се получи
иеобходимата НЧ мощност без претовар-
ване или нзкрнвявапия иякъде в схемата.
Микрофо и и
Изходно пиво па микрофона е напреже-
нието, което той развива при дадена иь-
тензинност па звуковия източник. Това
напрежение с различно за различайте ми-
крофонм. До голима степей то завися от
разстоянисто между микрофона и говорс-
щня, както и от с плата на гласа- Повечето
флбрпчнн прсдаватели са проектаранн за
средвр иапрежеиие. Ако из ползу ваният
микрофон имя по-голямо изходно иапрс-
женпс, трябва да се вземат мерки, за да
не се получат изкривявання в усплватсл-
нсто стъпало. Обратно, ако изходното на-
прежение на микрофона е много малко,
необходимо е използуване иа предусил-
ьател.
Честотиата характеристика на микро-
фона се определи от неговата сп^собпост
да превръща звуковите трептения в ток.
със звукова честота. За отлична разби-
расмост с необходимо да се възпропзвеж-
да честотиата лепта ст 200 до 3500 Hz-
Когато микрсфопът възпроизвежда всич-
ки честоти едиакво, характер мсти ката му е-
«равна». Такава «равна» характеристика
е желателна, тъй като пиковетс (резки
Скокове в кривата на възпроизвеждаисто),
ограннчават максималната девиация или
максималния възбуждащ сигнал, доклто
полезпата снергия се съдържа в равнатэ*
част на кривата.
Микрофонмте. общо взето. са пснасочспи*.
лриемащн звуковите сигнали от всички,
Микрофоини усилватели
49
посоки, и насочени — приемащн звукови
сигналя само от едва посока. Ако микро-
фонът се използува близо до устата на опе-
ратора, ненасоченият микрофон е идеален.
Ако обаче се говори от разстояние 30 ст
и повече, насоченият микрофон би нака-
лил реверберацията в отношение 1,7 : 1.
Някои типове от насочените микрофони
проявяват едно подчертаване на ниските
честотн, когато микрофонът е предалсио
бливо но устата на оператора,
Въгленовн мнкоофони
Въглеиовият микрофон се състои от" ме-
талла мембрана, конто се намира върху
чашка с въгленовн гранулн.. Когато се
Фиг. 12-9 — Схеми на микрофонни пред-
усилватели за работа със стандартны мк-
нрофонм. Стойностите на елементите са
означены на схемите
говори пред мембраната, последната на-
тиска повече или по-малко въгленовите
частици. Ако през микрофона протича ток,
движенията на мемфаиата ще предизви-
кат изменения на тока. Тезн изменения
могат да се използуват, като микрофонът
се евърже в подходяща схема.
Изходното пиво на въгленовия микро-
фон е много високо, по големите изкривя-
вания н песта билността му ограничив ат
неговата употреба. Схемата, показана на
фиг. 12-9, осигурява 20—30 V на изводите
на вторичната намотка на трансформатора.
Пиезоелектричсски микрсфони
Пнезоелектрическият микрофон е из-
градеп на ефекта, че в някои материалы се
създава е. д. н. при механичен натиск или
деформация иа материала. Мембраната иа
микрофона е евързана с малка керамичиа
пръчица от бариев титанат, сегнетова сол
илн оловно-циркониев титанат. Движенне-
то на мембраиата се трансформира в елек-
трически сигнал. Кристалите на сегнето-
вата сол са много чувств ителн и на темпе-
ратура и влажност. Освен това те са и
много крехки, затова въпреки че дават
сравнително голямо напрежение, те почти
ие се употребяват вече. (
Керамичните микрофони са влагонепро-
ницаемы и устойчиви на температура. Из-
хедът на микрофона е подходящ за пове-
чето съвременни усилватели — капацити-
вен, с висок импеданс. Товарният импе-
данс влияе върху нпскпте честоти. За да
се подсили това въздействие, желателно
е едно намаляване на товара до 0,25 МП
или по-ниско, за да се подтисне нежела-
телното за работа на SSB възпроизвеждане
на много ниските честоти.
£инамични микрсфонн
Динамичният микрофон донякъде напо-
добява на динамичния говорител. Лека бо-
бина, обикновено навита с алуминиев про-
водник, е евързана с мембрана. Бобииа-
та е поставена в магнитно поле. Коггго
звукът задействува мембраната. послед-
ната придвижва бобината в магнитното
поле и в нея се индуктира промен либо на-
прежение със звукова честота.
Динамичните микрофони имат твърде
нисък импеданс. За да могат да се изпол-
зуват в лампови усилватели, е необходимо
нзходът на микрофона да има висок импе-
данс (25 000 S2). Транзисторните схеми
нзискват обикновено нисък импеданс и
подаване на мощност вместо напрежение.
И в двата случая съгласуване може да се
реализира с трансформатор. Когато за-
хранващият к а бел е дълъг, се използуват
нискоомня микрофони с подходящи кун-
лиращи трансформаторн.
Ивръчяык «а радиолюбителя
БО
ЕДНОЛЕНТОВО ПРЕДАВАНЕ
Усилватели на напрежение
Важин характеристики на усилватели-
те эа напрежение са: ус и л ване по напре-
жеиие, максимално изходко напрежение
без изкривяване и честотна характери-
стика. Усилването по напрежение се дав а
от коефициента на усилсане иа стъпалото.
Изходно напрежеиие е максималното на-
прежение, което се получава на нзхода на
усилвателя без изкривяване. Честотната
характеристика трябва да бъде достатъчно
равномерна за качествено предаване на
разговорния спектър; това изискване е
лесно изпълнимо.
Усилването по напрежение и максимал-
исте неизкривено изходно напрежение за-
висят от условията на работа на усилва-
теля. Изходното напрежение често се дава
чрез върховата сн стойност, а не чрез сред-
иоквадратичната стойност — това правн
оценката независима от формата на кри-
вата. Увеличението на върховата стойност
е, която довежда до изкривявания, така
че е по-полезно при работа с усилвателите
да се разглеждат само върховите стойкости.
Усилватели със съпротивителиа връзка
Обикновено между отделните стъпала в
усилвателите се използува съпротивител-
на връзка. Тази връзка имя следните пре-
димства: тя е много евтина, осигурява
добра честотна характеристика и опасност-
та от смущения (въвеждане на брум) от
външни Магнитки полета е много малка.
Съпротивнтелната връзка е подходяща
при евързване на пентоди и триоди с вн-
соко р,, където трансформаторната връзка
внася значителни честотнн изкривява-
иия. Схема на усилвател със съпротивн-
телна връзка е показана на фиг. 12-10.
Фазой нвертор
Противотактните крайни стъпала се
евързват със стъпалата преди тях посред-
ством фазой нвертор така, както е показано
на фиг. 12-11. В тази схема напрежението
върху емитерния резистор е еднакво по
големина,' но дефазирано на 180° по от-
ношение на напрежението върху колектор-
ния резистор. По такъв начин следващите
две стъпала се захранват с еднакви НЧ
напрежения. Усилването иа Q1 ще бъде
много малко, ако стъпалото изобщо даде
някакво усилване.
Трансформаториа връзка
Трансформатор на връзка между две стъ-
пала обикновено се използува само тогава,
когато е необходимо да се прехвърли мощ-
ност (в този случай съпротивителната връз-
ка е неподходяща) или когато е необходи-
мо евързване между несиметрично стъпало
и противотактно (симетрично) следващо
стъпало.
В микрофонните усилватели могат да
се използузат и някои типове ннтегрални
схеми. На фиг. 12-I2A е показан микро-
фонен усилвател с ИС MFC8040 на Mo-
torola. която се отличава с много нисък
шум (около 1 p.V). Усилвателят с ИС на
RCA СА3020 (фиг. 12-12В) притежава до-
статъчна изходна мощност — 500 mW,
за задействуване на нискоомен товар. На
фиг. 12-12С е показана друга схема на ми-
крофонен усилвател. в която се използува
интегралната схема на RCA СА3018 с
високо вход]io съпротивлепие и голям кое-
фициент на усилване с транзистори, евър-
зани по схемата на Дарлингтон. Вторият
транзистор от интегралната схема е евър-
зан като емитерен повторител за получа-
Към VOX
Връзка с
тпелеф.мния
Фиг. 12-10 — Мнкрофонен предусилвател със съпротивителиа връзка. Стойностите
на елемеитите са означени на схемата
Микрофоннн усилватели
61
Фиг. 12-11—(А) Типови схеми на фазоинвертор за транзисторны усилватели;
(В) Използуване на трансформаторна връзка. Стойностнте на елементите в схемата ще
зависят от използуваните транзисторы и желаната честота на пронускане
52
ЕДНОЛЕНТОВО ПРЕДАВАНЕ
ване на ниско изходно съпротивлсние.
Повечето от операционните усилватели с
ннтегрални схеми използуват минимален
брой въпшпи елементи, както е показано
нафиг 12-I2D Схемата р. А741 притежава
вътрешна честотна компенсация, но по-
популярлата схема от серията 709 изисква
външно честотно ком пеней ране срещу евен-
туално самовъзбуждане.
Регулиране на усилването
Регулиране усилването на усилвателя е
необходимо за подб»р на необходимого из-
ходно пиво за модул и ране на предавате-
ля. Общоприет метод за регулиране на
усилването с чрез изменяне на НЧ напре-
жение, подави но към базата на транзи-
стора или решетката на лампата посред
ством потеициометър.
По1енциометърът за регулиране на усил-
ването трябва да се монтира близо до вхо-
да на усилвателя в точка, където нивото
на сигнала е ниско и няма опасност стъ-
палото, предхождашо рсгулатора, да бъде
претоварсно от максим, елния изходен сиг-
нал на микрофона В усилвателите с голям
коефнциент на усилване пай-добре е пър-
вото стъпало да работи с максимално усил-
ване, тъй като така се получава най-добро
съотношение сигнал/шум. Регулирането
обикновено се поставя на входа на второго
стъпало.
Дистанционно регулиране на усилва-
нето може да се извършва също посредст-
вом електронен атепюатор с ИС, като на-
пример схемата MFC6040 на Motorola.
С изменяне на постоянного напрежение
усилването се меня от 4-6 dB до —85 dB,
като отпада необходимостта от екранирани
вериги за връзка с дистанционная регула-
тор. Една типова схема от този вид е пока-
янна на фиг. 12-13.
Фиг. 12-13 — Постояннотоково регули-
ране на усилването в тази ИС п рема хна
необходимостта от използуване на ширмо-
ванм проводив им до регулятора
Конструкция на микрофонни усилватели
След като веднаж е избрана подходяща
схема за микрофонния усилвател, пробле-
мите по конструирането на последний се
свеждат до преодоляването на две труд-
ности — избягване на нежелани обратни
връзки и избягване на брума. За добра
работа нивото на брума не трябва да бъде
по-голямо от 1% от максималното НЧ
изходно напрежение, т. е. брумът и шумът
трябва да бъдат най-малко 40 dB под ни-
вото на изходния сигнал.
Нежеланата обратна връзка, ако е отри-
цателна, ще намали усилването под зада-
дената стойност, а ако е положителма,
обикновено довежда до самовъзбуждане
или «виене». Обратната връзка може да
бъде намалена чрез отдела не на стъпалата
посредством развързващн резисторн и кои-
дензатори, чрез избягване на конструк-
тнвни решения, при конто първото и по-
следнего стъпало се явяват близо едко до
друго, и чрез екраниране на вгорещитеэ
точки в схемата, каквито са високоомните
вериги в стъпалата с ниско ниво на сиг-
нала.
Ако се използува печатен монтаж, ве-
ригнте с висок импеданс трябва да са кол-
кото е възможно по-къси. Всички изводи
към маса трябва да се евържат към една
обща точка. Необходима е добра връзка
между масите на отделните платки и ша-
сито. Нискосигналните транзисторни НЧ
вериги трябва да бъдат цялестно екрани-
рани срещу проникване на ВЧ енергия.
Микрофонният вход трябва да сс исигури
срещу пронпкване на ВЧ енергня чрез
филтър, както е показано на фиг. 12-14.
В схема (А) се използува един ВЧ дросел
с висок импеданс за целия честотен обхват
на предавателя. При високоимпедансни
входове на мястото на дросела може да се
използува резистор, както е показано на
схемата (В).
Когато се използуват хартнени конден-
затори като шунтиращн. трябва със си-
пьрйия
(А)
ЗЗк
-уд----•----
(В) Д;33°
Към
Sucqkd-
t/мпб-
ванспий
нчу
Фиг. 12-14 — Високочестотен (Л) £С-фил-
тър и (В) PC-филтър, конто се използуват
за избягване на обратна връ«ка прн про-
иикване на ВЧ но микрофонния кабел
Драйверни и крайни стъпала
03
гурноет да се евърже към земя нзводът на
«външно фолио», озыачаван обикновено с
черна лента. По този начин въишиото фо-
лио служи като екран около «горещото»
фолио. Когато хартиени или стирофлексни
кондензатори се използуват за връзка
между стъпалата, външното фолио трябва
винаги да се евързва към тази страна на
схемата, конто има по-нисък импеданс
спрямо земя-
ДРАЙВЕРНИ И КРАЙНИ СТЬПАЛА
Малко от SSB смесителите притежават
достатъчпа мощиост, за да захрапят едио
мощно крайне стъпало. Повечето съвре-
менни линейни усилватели изискват въз-
буждаща мощност от порядъка на 30 до
1бб W, за да развнят изходната мощност,
за която са разчетеви. Това показва, че
между смесителя н крайнего стъпало на
възбудителя трябва да се използуват
междинни усилвателни стъпала.
Ламповнте смесители, описанн в глава 7,
осигуряват на изхода си напрежение с
амплитуда 3 до 4 V върху товар с висок
импеданс. Тъй като повечето крайни стъ-
пала на възбудителя, работещи в клас АВ1,
изискват напрежение от 25 до 50 V на ре-
шеткпге.за да работят нормалио, нал ага
се да се използува драйверно стъпало за
усилване на сигнала, получен от смеси-
теля. Като драйвери могат да се използу-
ват пеятоди с висока стръмност, като на-
пример 6CL6, 12BY7, 6ЕН7, 6GK6. Тъй
като всички тези лампи притежават го-
лимо усилване, възможно е понякога да
проявяват известна нестабилност в рабо-
тата си. Затова в схемите с тях винаги
трябва да се вземат мерки за предпазване
от паразитни генерации, като например
въвеждансто на безиндуктивни нискоом-
ни резистори, евързани последователно във
веригцте на решетките, или стандартам
аптипаразитни дросели, евързани директ-
но в анодите на лампите. Препоръчват се
и някои форми на неутрализация, както
и шуятиране на настройващия кръг. По-
следното довежда до намаляванс на Q
фактора на настройващия кръг. Това от
своя страна иамалява селективността иа
стъпалото и може да позволи паразитии
сигиали от смесителя да се подадат към
следващото стъпало иа възбудителя.
Типово драйверно и крайно стъпало на
модерен възбудител са показани на фиг.
12-15. Крайнего стъпало работи в клас
АВ1. Този режим се препоръчва, защото
дава по-малки изкрнвявания, отколкото
усилване в режимите АВ2 илн В и защото
при клас АВ1 не е необходима възбуж-
даща мощност. Използувана е лампата
6146, но може да се използуват и лампи
за хоризонтално отклонение на телевпз ион-
ии приемпнцн, ако е допустимо по-високо
ниво на пнтермодулационни изкривява-
иия. С някои от тези лампи могат да се
постигпат по-малки интермодулационни
изкрнвявания, отколкото с други, но общо
взето, ако не се претоварват. повечето от
тях са подходящи за любителски цели.
Лампи за хоризонтално отклонение, кон-
то раблят добре като усилватели клас
АВ1, са 6DQ5, 6GB5. 6GE5, 6HF5, 6JE6,
6JS6, 6KD6, 6KG6, 6LF6 и 6LQ6.
Практичсска схема
Една типова схема иа драйверно и РА
стъпало, изнълнена с лампите 6146 и
6GK6, е показана на фиг. 12-15. Всяко
стъпало е стабилнзирано посредством ре-
зистора R1 в решетката на драйверного
Фнг. 12-15 — Схема иа типожо драйверно н РА стъпало аа SSB-жъабудител. Показами
с а неутрализацията н кръговете аа подтискаке на пирааитвите налъчмяиия
64
ЕДНОЛЕНТОВО ПРЕДАВАНЕ
стъпало и дросела Z1 в анода на крайната
лампа. Кондензаторнте С2 и С5 са за ие-
утрализация и представляват твърд про-
водник, разположен близо до извода на
анода. Променяйки разстоянието между
бвлона иа лампата и този шлейф, се изменя
капацитетът. В смесителното и драйвер-
ного стъпало е използувано паралслно
захранване през L1 и L2. С1А и С1В са
на една о«, а бобвните L1 и L2 се настрой-
ват чрез сърцевините си така, че да се осн-
гури спрягане на аиодните кръгове на
драйвер ноте и смесителното стъпало. Кон-
деизаторнте СЗ и С4 влизат в схемата за
неутрализация. Показаннте стойности са
валмдни за работа на 3,5 MHz, но могат
да се подберат и за другите любителски
обхвати. Препоръчва се стабилизиране на
напрежението на екранннте решетки на
драйверното и ВЧ стъпало. Тиничните
ВЧ напрежепия, нзмеренн с лампов волт-
метър с диоден пробник, са означени със
звездичка. Схема от този вид може да раз-
вне мощност до 60 W РЕР.
Повече подробности за линейните усил-
ватели за SSB цели могат да се намерят
в глава 5.
МОЩНОСТ НА SSB ПРЕДАВАТЕЛИТЕ
На фиг. 12-16 е показан графикът на
няколко типични НЧ цикли на обвивната
крива на SSB сигнал. Особен интерес пред-
ставляват две стойкости на сигнала. Пър-
вата — това е максималиста стойност на
ампдитудата, т. е. най-голямата стойност,
до която достнга обвивната крива за ця-
лото време на работа, и втората — срсЧ
Фиг. 12-16 — (А) Типовата осцнлограма
иа SSB модулиран сигнал нма показан ата
па фигурата форма, където по вертикал-
ната ос се отчита ВЧ амплитуда (ток или
напрежение) във функция от времето,
което се отчита по хоризонталната ос;
(В) осцнлограма на крива след обработка
на сигнала за повишаване на средната
ыощиост
ната стойност на амплитудата за зна-
чителен период от време, например вре-
мето за изговаряне на една срнчка.
Мощността, която се излъчва, когато
сигналът е с максимална амплитуда, се
приема за основой парамстър иа прсдава-
теля. Тя се иарича мощност във върха
на обвивната крива и се означав а съкра-
тепо с PEP (Peak Envelope Power). Вър-
ховата мощност на даден предавател е
тясно евързана с допустимите изкривява-
ния. Като правило, колкого по-малко
съотношение сигнал към изкривяване се
нзисква. толкова по-малка е достижимата
върхова мощност. За памаляпане иа хрн-
повете от премодуляция па върха на пи-
ковая сигнал като долна граница на отно-
шенного S/D [снгнал/изкривяване]’се прие-
ма 25 dB. Желатслнн са по-вмеоки стой-
кости.
Всличината S в стандартната дефиниция
на отношен исто S/D е мощността па еди-
ния сигнал от тсстовия двутонов сигнал.
Тя е с 3 dB по-ниско от върховата мищност
на сампя сигнал. Производнтслпте на ра-
диол юбителски апар атури за SSB <> би к но-
вене да ват съот ношен пето S/D на базата
иа РЕР, което изглежда с 3 dB пл-дэбро
от това, което би се получило,ако се бчзи-
раме на стандартпата дефиниция. При
с равняв а и с на показ ателпте откосно мз-
крнвявапията на различии прсдаватели
или усплватели първо трябва да сме сн-
гурни, че тези показатели са дадспн при
една и съща бвза.
Когато се наблюдала спсктърът на из-
ходния сигнал на един SSB предавател
със спектрален анализатор, изображението
на екрапа дава мощпоститс на двата
тона поотделно така, че нивото па продук-
тите от изкривяванията е с 6 dB под ни-
вото на всеки от двата тона. Скалата върху
екрана на фабричиите анализатор!! обик-
новено е калибрирапа направо в dB по
Мощност на SSB предавателите
ББ
отношение на еднотонов тест-сигнал. От-
четеиото може да се превърне в dB под
РЕР-ниво, изваждайки 6 dB от показаните
нива на изкривявания.
Отношение между върхова и средна
мощиост
Пиковете в обвивната крива се появяват
спорадично през време на предаването и
няма днректна връзка между тях и показа-
нията на уреда. Измернтелните уреди рса-
гират на стойността на сигнала (ток или
напрежение), усреднена за няколко ци-
къла на обвивната крива. (Това е вярно
за всички практически случаи, даже ко-
гато мзмермтелят на изходната мощност
иа предавателя е калибриран във ватове.
За съжаленяе такова калибриране озна-
чала твърде малко при предаване на го-
вор, тъй като уредът може да се калибри-
ра във ватове само тогава, когато се из-
ползува синусоидален сигнал, а гласово
модулираният сигнал далеч ие е такъв.)
Отношение то на върховата амплитуда
към средни га се измени в широки гранйии
в зависнмост от гласа на оператора. В
случая, показал на фиг. 12-16А, среднага
стойност на сигнала, определена по гра-
фичен път, е такава, че отношеписто меж-
ду върховата и средната стойност на амплп-
тудата с приблизително 3 към L Отноше-
ние™ на върховата мощност към средната
мощност е почти същото. По ради спомс-
патите по-горс причини не същсствува
проста завпсимост между мощността, коя-
то показ в а уреда, и рея л ната средна мощ-
иост.
Постоялпстокова мощиост
Съгласио регламента ка FCC класът на
мощиост па предавателя сс определи от
постояннотоковата входна мощност на кран-
ного стъпало. Псвечсто крайни стъпала
на SSB предавателите работят в режим
клас АВ1 или клас АВ2, така че анодппят
ток при модулация ще се измени от нулс-
вата стойност до една максималиа стой-
ност, коя го отговаря на върха на обвив-
ната. Тази максималиа стойност, прсдстав-
ляваща произведение™ от анодното напрс-
женнс и стойността на тока г.ъв върха иа
обвивната, се парпча постоянпотокова вър-
хова мощиост или «PEP input». Тази мощ-
иост не се показва от никой измерителен
уред на предавателя. Стрелките на уредизе
не могат да следват такива бързи промели
и дори ако можеха да правят това, окото
ие би било в съетояние да ги следи. Това,
което показва уредът, включен в анодната
верига, представлява средната стойност
иа тока за няколко цикъла на обвивната
крива. Тази стойност, умножена с големи-
ната на анодного напрежеиие, дава по-
стояннотоковата входна мощност, съот-
ветствуваща па средяата изходна мощност,
спомената по-горе.
При работа на телефония входиата и
изходната мощност непрекъсиато се изме-
нят като отношение™ върхова към средня
стойн ст на входиата мощност, както и от-
ношение™ върхова към средна стойност
на изходната мощност зависят от гласа на
оператора. Определяпето иа първото от
тези отношения е затруднено и от фанта,
че известна входна мощност имаме даже
и тогава, когато ляма изходен сигнал.
Затова е невозможно да се посочат точна
стойности. Опитът показва, че за различ-
ии гласове при нормални условия на ра-
бота и среден ток на покой на лампата от-
ношение™ на върховата към средната стой-
иост на входиата (по време на максималиа
модулация) ще бъде от порядъка и а 2
към 1. Ето защо много усилватели се ораз-
меряват за PEP input 2 kW, макар че мак-
си мал ната разрешена входна мощиост е
1 kW.
Върхова стойност иа входиата мытноет
(PEP input)
Показателя? 2 kW PEP input трябва
да се разбира по следния начни: уенлва-
телят с в състояпне да третира във върха
па обвивната 2 kW постояниотокова мощ-
ност, като сс предполага, че той същсврс-
мснио оенгурява задоволителна линейност.
Усплватслят може да бъде задсйствуван
до такива пиково ако — и само ако— при
това постояпната съставиа на алодния ток
(токът, който отчита уредът в анодната
верига), умножена по постоянно™ аподпо
напрежение в никой момент, не превиша-
ва 1 kW. От Друга страна, ако гласът ла
оператора нма такава характеристика,
чс отношение™ па върховата към средната
стойност па входиата мощност е примерно
3 към 1, най-голямата постояниотокова
мощност по време на пиковете ще бъде
2000 : 3=660 w. По-внсоказа входна мощ-
ност ще нар уши линейния режим и ще
прсдизвнка изкривявания от премодула-
ция в крайнего стъпало.
Ако гласът иа оператора нма такава ха-
рактеристика, че отношение™ на върхо-
вата мощиост към средната е по-малко от
2 към 1, тогава входиата мощиост не може
да достигне повече от 1 kW, макар че пи-
ковете на обвивнатг не достигат 2 kW-
Очевидно е, че показателят постоянного
нова входна мощност (взет на базата н-
максималната стойност на постояниотокоа
вата входна мопшост по време на модула-
56
ЕДНОЛЕНТОВО ПРЕДАВАНЕ
цня) не дава задоволителна яснота. Него-
вото принципно преимущество е» че той
може да се измери с обикновена апарату-
ра и е съвместим с методнтс, използуванн
за определи не мошността на др у гите ви-
дове излъчвания, използуванн от любите-
лите. Показа нията на уреда не дават га-
ранция, че предавателят работи в грани-
чите на липейността, докато не бъдат под-
крепеяи с оцилоскопни измервания по
време на работа с ориеиналния елас иа
оператора.
Трябва да се има пред вид, че ако край-
иото стъпало работи по схема със заземена
решетка, допусти мата от правил ника по-
стояннотокова мощност 1 kW не трябва
да бъде надвишавана от сумата на вход-
ннте мощности на драйвера и на самого
крайпо стъпало.
ПРОЦЕСОРИ НА РЕ ЧТ А
Съществуват четири систсми за обработ-
ване на речта, с конто се цели да бъде на-
малено съотношението върхова стойност/
средна стойност при модулацията и с то-
ва да бъде повишена средната мощност
на един SSB сигнал. Те са: компрссиране
или ограиичаване на НЧ сигнал, преди
той да постъпн в бвланения модулатор,
и компресиране или ограиичаване на ВЧ
сигнал, след като той е формиран. Една
много популярна форма на ВЧ компреси-
ране е известна като ALC (Automatic
Level Control) и почти вииаги се изпол-
зува в радиолюбятелските предаватсли.
Използува се и НЧ компрссиране с цел
да се лови ши нивото на НЧ мощност, коя-
то се съдържа в страничните ленти на
AM прсдавателитс, както и за поддържане
на постоянна девиация в ЧМ предавателн-
те. В AM предавателите се използува как-
то ограиичаване, така н компрссиране,
докато в повечето ЧМ предаватсли се из-
ползува само ограиичаване.
Компресиране на нивото на гръмкоегта
Желатслно е нивото па звука пред ми-
крофона да бъде запазено постоянно и въз-
ыожно високо. За съжалснис, когато се
говори пред микрофона, запазването на
постоянно ниво е много трудно. Запазва-
нето на едно постоянно ниво може да се
осъществи, като се въведе в схемата авто-
матично регулнране на усилването, което
да слсдва средните (не моментнитс) изме-
нения иа НЧ сигнал. Това се постига чрез
изправяне и филтриране на част от изход-
ния сигнал, като полученото напрежение
се подаде на някои от управляващите
електроди в едно от начал ните стъпала на
усилватели.
На фиг. 12-17А е показана практически
схема на НЧ компресор. Q1 се използува
като импедансен трансформатор, осигуря-
ващ съгласуване между високоомння ми-
крофон и микрофонния предусилвател, нз-
пълнеи с ИС на Plessey тип SL630C. Ко-
гато се използува микрофон с нисък им-
педанс, последи ият може да. се включи ди-
ректно към входа на схемата SL630C.
Схемата има извод за АРУ, което осигуря-
ва автоматично регулнране, пропорцио-
нално на лога ритмичного изменение на
изправения ток. Високата честота се шуи-
тира посредством кондензатор с капаци-
тет 0,002 pF, евързан между крачета 3
и 4. За ръчно регулнране на усилването
се полава постоянно напрежение на к ра-
че 8.
Напрежснието за АРУ иа U1 сесъздава
от SL620C. Подходящата времеконстанта
за телефон на работа се подбира посредст-
вом копдепзаторите, евързаии към краче-
та 3, 4 и 6 респектнвно. Интегралната схе-
ма оепгурява характеристика с бързо иа-
растванс и бавно спада не на напрежепие-
то за АРУ, когато се подава разговорен
сигнал, и краткотраен скок на АРУ -
Фиг. 12-17 — Тнпови схеми на компре-
сори с интегралии схеми
Процесори на речта
57
напрежението, когато постъпват кратко-
временни смущаващи (шумови) сигнали.
U2 съдържа двадесет транзистора и че-
тири диода.
При изменение на входния сигнал в об-
хват 40 dB компресорът поддържа постоян-
ство на изходния сигнал в рам ките на 2 dB.
Номиналното изходно напрежение е 80 mV;
микрофонът, който ще се използува. гряб-
ва да развива ионе 3 mV входио палреже-
ние върху гейта на Q1.
На фиг. 12-17В е показан компресор, из-
пълнен с интегрална схема LM-370 на фир-
мата National Semiconductor. Тази схема
нма две точки за включване на регулатори
на усилването — това са крачета 3 и 4.
Първата се използува за настройване на
входното усилване, а втората получава
напрежение от изхода, когато нзход-
ният сигнал превишн определено ииво.
Точката, от която започва компресиране,
се установява с помощта на потенциоме-
търа.
Ограничаване на НЧ сигнал
и филтриране
Срсдпата мощност, съдържаща се в един
сигнал, чиято форма съответствува па раз-
говорник ток, е значително по-малка от
срсдпата мощпост на един синусоидален
сигнал прн ед ни и същи върхови стойности
на сигнала. Ако съдържащите малка мощ-
ност пиконе иа разговорпия сигнал се оре-
жат, ще се получи сигнал със значително
по-голямо отношение на средната към вър-
ховата мощпост. Въпреки че ограничава-
нето изкривява формата на привата и
следователно нродуктът ще се различав»
от оригинала, възможно е и си струпа да
се осигури едно такова иарастване на НЧ
мощност, без това да бъде за сметка иа
разбираемостта. При ведпаж регулирана
система ще бъде невъзможно превъзбуж-
дане на модулаторното стъпало на преда-
вателя, тъй като изходната амплитуда е
фикси рана.
От само себе си се разбира, че при това
ограничаване се получават внеши хармо-
нични, следователи© ще се получат и из-
кривявания. За да се из feme това, всичкп
честоти над необходямите за осигуряване
на добра разбираемост трябва да бъдат
филтрирани след ограничаването и преди
модулирането. Филтърът, необходим за
тази цел, трябва да има относително малко
затихване за честоти под примерно 2500 Hz
н голямо затихване за всичкн честоти над
3000 Hz.
Стойиостите за L и С трябва да се избе-
рат така, че да образуват нископропуска-
що звено с честота на срязване около
2500 Hz, като се знае съпротивлението на
товарпия резистор. За споменатата често-
та на срязване стойиостите на L и С се
определят от следните формули:
L=-F ИС1-,С2-63С.
1 7850 1 К
където R е в омове, L — в хенри, а С1 и
С2 — в мпкрофаради.
При «дълбоко» ограничаване говорът гу-
би от натуралпостта си даже когато раз-
бираемостта на гласа е висока. При уме-
рено ограничаване (6 до 12 dB) качеството
почти не се промепя, докато мощността
на НЧ сигнал иараства значително.
Преди да се ограничи НЧ сигнал, тряб-
Фиг. 12-18 — Тези схеми илюстрират използуването на плоскостни полеви транзисто-
ри или силициеви диоди за ограничаване на положителните и отрицателиите пикове
в НЧ сигнал
58
ЕДНОЛЕНТОВО ПРЕДАВАНЕ
ва да бъде усилен пяколко пъти повече,
отколкото е необходимо за иормална моду-
ляция. Брумы и шумовсте трябва да бъ-
дат по-ниски от допустимпте в обикнове-
ните усилватели, защото шумевете на из
хода на усилватели нарастиат нропорцио-
нално на усилването.
На фиг. 12-18В е показана схема на прост
диоден ограиичител, включен слеп двустъ-
пален транзисторен усилвател. Диоднте
1N3754 започват да пропускат при прибли-
зително 0,7 V НЧ сигнал и осигуряват
ограиичаване иа положителннте и отрица-
телните пикове в кривата на говора.
Резистор със съпротнвление 47 000 Q и
кондензатор с капацитет 0,02 p.F обр1зуват
прост RC-филтър за затихване на високо-
честотиите компонент и, възникнали след
ограничаването, за ксето бсше споменато
по-горе.
На мястото на 1N3754 могат да се вклю-
чат и други силицисви диодн. Могат да се
използуват също и германиеви диоди (от
типа 1N34A), но в този случай ограничава-
нето ще започне при малка по-ниско ниво
на НЧ сигнал.
Използуваие на процесори за SSB
Пронесите на компресиране и огранича-
ване са евързани, понеже и в двата случая
имаме бързо задснствуванс и когато вре-
мето на отпускане е иаправено много мал-
ко. влиянисто върху формата па кривата с
прнблизително същото, като това ня огра-
ничаването. Обрабэтвансто на речения сиг-
нал е нап-ефикасно, когато се пзвършва
по висока честота, макар че комбинацията
от НЧ ограиичаване и компресиране може
да дадс твърдс добр» резултати. Едно пре-
днмство на НЧ процссор, намиращ се
извъп предавателя, е това, че точ не из-
исква вътрешпп изменения в SSB преда-
теля, с конто се ползува.
Повншаването на ефектпвността на SSB
сигнала при използуваие иа ироцесор на-
глядно се вижда от графимните изображе-
ния на основ пите криви, показа ни па фиг.
12-16. На фиг. 12-16А с показана крива на
сигнал без ограиичаване, с високи пикове
и ниекя средня мощност. След обработка
на сигнала (фиг. 12-16В) средпата мощ-
ност се повишава значителпо.
На фиг. 12-19 е показан ефектът от раз-
лччните начини за обработвапе на сигнала.
Вижда се, че ограничаването по ВЧ дава
няколко децибела ио-добро съотношение
сигнал/шум (при 20 dВ ограиичаване] по
отношение на останалите методи за обра-
ботка на сигнала.
Изследваиията, направени от W6JES
и публикувани в QST, януари 1969,
Компресия или ограничаБаье на
SSB сигнала,НВ
Фиг. 12-19 — Подобряване на отношение-
то сигнал/шум посредством прости начини
на обработка па сигнала
показват, че при ограиичаване на сигнала
по НЧ 15 dB прагът на разбираемостта
за далечно приемане е с 4 dB над Прага
при сигнал без ограиичаване. Увсличава-
нето на НЧ ограиичаване до 25 dВ дава
допълнително още 1,5 dB подобряване на
разбираемостта. Беше намерено, че НЧ
компресиране дава отпосително постоян-
ство на сигнала по средсн обем на речовото
съдържанис, но това компресиране допри-
нася твърде малко за преместванс прага
на разбираемостта — само около 1 2 dB.
Оценката на ограничаването по ВЧ от-
към приемная а страна при постоянно ниво
на звукочесютния сигнал и филтриране
с от лсд да ее възстапови първоначалната
шнрочина на лентага дава като резултат
подобряване врага на разбираемостта с
4,5 dB при ограиичаване 10 dB- Повиша-
вапето па нивото па ограиичаване до
18 dB дава допълннтелно подобренпе от
4 dB d приемника или общото подобренпе
с 8,5 dB.
Разбираемостта при слаб SSB сигнал в
отдалечон приемник може значителпо да
сс подобри чрез ограиичаване по ВЧ.
Ефектът от такова ограиичаване прн из-
ползуване ва етллоиен двутолов сигнал
може да се види на показаните на фнг.
12-20 оецнлограми.
Най-често за поддържане на относитсл-
по постоянна върхова мощност па SSB
предавателя се използува ALC, въпрекн
че то представлява само ед на от формите
на ограиичаване по ВЧ- Това отпосително
постоянно пиво се намира под точката,
в която крайният усплвател се превъз-
бужда. докато входният НЧ сигнал се
измени в широки граници.
На фиг. 12-21 са показами типовн схеми
на ALC- Тези схеми предлагат едно огра-
Процесори на рента
69
Фиг 12-20 — Двутонов изплтателсп сиг-
нал и различии степени на ограничипане
по ВЧ. Крнвата е получена, като са из-
ползувани два тона с честота 600 Hz и
1000 Hz:
(А) На прага па ограинчавапе;
(В) Ограинчавапе с S dB;
(С) Ограличаванс с 10 dB;
(D) Огранпчаване с 15 dB
ничсно повишаване на отношението на
средната мощност към върховата, което
обикновено е от 2 до 5 dB. ALC с малка
врсмсконстанта ще работи като ВЧ ком-
П ресор, който оенгурява повишаване на
прага на разбираемостта с над 6 dB при
далечно приемане. Фирмата Collins из-
ползува в предавателигс си ALC с две
времеконстанти (фиг. 12-21D), за която е
доказано, че е иай-ефективна.
Топлината, разсейвана от крайната лам-
па, е изключително важен параметър прн
използуване на схеми за повишаване иа
отношението на средната мощност към вър-
ховата. Много предаватели, в частност
тези, в конто се използуват TV лампи за
верти кал но отклонение, просто не са при-
годени, за да издържат на повишаването
на средната мощност. Това се отнася както
за крайната или крайните усилвателни
лампи, така и за захранването. Ако край-
ната лампа се загрява прекомерно, про-
блемът може да бъде решен чрез вграж-
дапе па^охлаждащ вептилатор.
Схеми на ALC
На фиг. 12-21 са показали типови схеми
на ALC. Схемата (А) може да се използува
за всякакъв тип лампа, т. е. триод или
тетрод с управление в решетъчната или
катодиата верига. Използува се днректно
евързване към анода на крайний усилва-
тел, като се взема отпосителпо малка стой-
ност на ВЧ напрежение чрез капацптивиия
делптел Cl, С2. Това напрежение се пз-
правя от диода CR1, като се получава уп-
равляващо напрежение с отрпцателна по-
ля рност по отношение па земя върху това-
ре» резистор със съп роти пл сине 1 М£1.
На диода се подава положнтелно предна-
прежсинс от допълпнтслсн нзточннк, като
регулпрането па това прсдпапрежсппс се
извършва с потенцномезъра R1. Докато
ВЧ напрежеиие не достигло стийноечта
на преднапрежението, дподът CR1 няма
да нзправя. Чрез регулиране на R1 се
подбнра такъв режим па работа, при който
отсъствува изходно j правд яващо клире*
жение, докато амплитудата па ВЧ сигнал
ие е достигпала грапнчпата точка на об-
впвната крива.
Постоянного регулиращо напрежеиие
сс използува за повишаване па отрицател-
пото преднапрежепве на усилвателя и сме-
сителя, както е показано на фиг. 12-21D.
Прн това лампата трябва да бъте с про-
мен л ива стръмпост. Времекопстантата па
схемата трябва да бъде такава, че управля-
ващото напрежеиие да нараства бързо при
започване на изправяпе и да поддържа
усилването по време на говор. Времекон-
стаптата може да сс регул и ра, като се
включи допълнително кондензатор СЗ па-
ра л ел но на резистора R2 от фиг. 12-21А
(копдензаторът 0,01 pF е само блокиращ
по ВЧ). Стойност на капацнтета около
0,1 pF е характерна.
Капацитивният делптел С1С2 трябва
да оенгурява върхово напрежеиие от около
20 V към диода CR1 при върхова изходна
мощност иа усилвателя. Общияг капа-
цитет на последователно евързапите кон-
дензатори С1 и С2 не трябва да бъде по
60
ЕДНОЛЕНТОВО.ПРЕДАВАНЕ
Фш. 12-21 —(А) Регулиращото напреже-
ние се получава от капаиитивен делится,
включен на изхода па крайното стъпало.
Преднапрежеписто е 40 V или повече и
може да се вземе от всяко удобно място от
захрапвапето на предавателя. Потеншюме-
търът R1 е линеен и има съпротивление
•50 кП. CRI е 1N34A иля подобен герма-
пксв диод.
(В) Регулиращото напрежение се полу-
чава ci рсшетъчната верига на тетродеи
усилвател, работещ в режим клас АВ1.
Т1 е междннен НЧ трансформатор с пре-
водно отношение 3 или 2 към 1. Вместо
него може да се използува всеки друг.
първичната и вторичната намотка на'който
са в подобно отношение. CRI може да бъде
1N34A или подобен. Изборът на времекон-
стантача R2C3 е разгледан в текста.
(С) Регулиращото напрежение се взема
от решетката на тетродеи усилвател, рабо-
тещ в режим ABI и се усилва от зриоден
НЧ усилвател.
(D) ALC, използуван в предавателя на
Collins тип 32S-3.
(Е) Прилагало на регулиращо напреже-
ние към усилвател с лампа.
(F) Прилагане па регулиращо напреже-
ние към усилвател с ливейна ИС
вече от 5 до 10 pF — т. е- значително по-
ма лък от общи я капацитет за настройка на
трептящия кръг. Приблизително изходно-
то върхово иапрежеиие по ВЧ в анода па
лампата трябва да бъде около 75 процента
от постоянного анодно иапрежеиие. На-
пример, ако постоянного анодио напреже-
ние е 1500 V, върховото ВЧ иапрежеиие
трябва да бъде приблизително 1500.0,75=
= 1100 V- По такъв начин, за да ее получат
20 V в делителя, отношението трябва да
бъде 1100: 20 или 55 : 1. Такова е също
(приблизително) отношението на капаци-
тета на С2 към този иа С1, т. е. ако С1
е 5 pF, С2 трибва да бъде 5X55=275_pF.
Процесори на рента
61
Фиг. 12-22 — Общ вид па ВЧ ограничите
ALC с решетъчен ток
Показаната на фиг. 12-21В схема е при-
ложима при използуване на тетроди, ра-
ботещи в режим клас АВ1 със заземен ка-
тод. Използува се явлението, което се
наблюдава като изправителен ефскт на
участъка решетка -катод на усилвателя в
режим АВ1, преди входного напрежение
върху решетката да е стапало равно па
нуля, а решетъчнияг ток — достатъчен,
за да предизвика ограничаване. Този из-
правителен ефект предизвиква протичане
иа малък звукочсстотен ток в рсшетъчната
верига.'Решетъчният ток индуктира 114
напрежение във вторичната намотка па
трансформатора Т1. Това напрежение се
изправя от CRI и филтрира oi R2 и СЗ.
Полученото отрипателно изправепо напре-
желне се подава за управляване на ни-
кое стъпало — усилвател или смесител —
както е показано на фиг. 12-21Е Изборът
иа врсмеконстантата R2C3 става, както
бете описано по-горе. Вместо трансформа-
тор на може да се използува и съпротпви-
телно-капацитнвна връзка даже ако се
наложи да се използува схема на изпра-
вител с удвояване на напрежението за
увеличаване на управляващото напре-
жение (пай-често срещапа схема). Също
така може да бъде включено НЧ усилва-
телно стъпало между решетъчната верига
и изправителя, както е показано на фиг.
12-21С.
Управляване стъпало
Показа ните по-горе схеми могат да бъдат
видоизменена в съответствие с изисква-
инята на конкретните усилвателни и пре-
давателни стъпала. Отделни части ще се
различават в зависимост от конкретните
зкекванмя, но няма да е трудно да бъдат
избрани, ако е разбран пршщипът на ра-
бота на системата. Всяка от предложените
схеми е в състояние да осигури няколко
волта управлявагцо напрежение, дос а-
тъчно да предотврати преместванс па ра-
ботиата точка на усилвателя в нслилей-
пата облает. По-малко управляващо на-
прежение се пзпеква, ако усилването меж-
ду управляваното стъпало и стъпалото,
от което се взема сигнал (обикновеио край-
ннят усилвател), е голямо. Това значи,
че управляващото напрежение трябва да
се подава на никое от първите стъпала иа
възбудителя. За предпочитаве е също уп-
равляваното стъпало да работи на различ-
на честота от честотата на крайното стъ-
пало, за да се нзбегпе възможността от
възникване на нежелана обратна връзка.
Примери на използувале на ИС (F) и ALC.
с лгупи (Е) са показани на фиг. 12-21.
ВЧ орган ичител
На фиг. 12-23 е показана схема на ВЧ
ограпичител, описана в списание QST,
юли 1967 от W/LYH.
Амплитудата на входния сигнал трябва
да бъде около 0,25 V. Сигналът, който се
подава на ограничаващите диоди, трябва
да бъде достатъчен, за да компепсира за-
губите в потенциометъра за рсгулиране,
катодпия повторител и филтъра и да за-
дсйстпува апаратурата до получаване на
пълен изходен сигнал Показаната схема с
диодеи ограничится има плоско ограпича-
ваие, добра симетрия и отсъствие на стра-
пични изправителни ефекти, конто могат
да нарушат симетрията по време на слу-
чайны изменения в звуковия сигнал Важ-
на особеиост е и тази, че нивото на огра-
ничаване е независимо от колебапията на
захранващото напрежение. Плоското огра-
ничаване не допуска претоварвапе на пре-
давателя при сил ни пикове.
За ограничаване от 20 d В се изисква ни-
вото на общото напрежение да е повишено
до 32 dB Преднапрежението на усилва-
теля трябва да бъде такова, че мигнове-
ното напрежение на управляващата ре-
шетка да не достига положителни стойно-
сти при пиковете на сигнала Бобината
L1 в анодната верига е настроена на МЧ
със собетвения си капацнтет, който е
около 25 pF Тази настройка може да се
ссъществи с помощта на еднотонов входен
сигнал Преди ограничаването анолният
товар е приблизително 15 к£2 По време на
ограничаване товарът се намалява на по-
малко от 100 П След завършване на всич-
ки настройки се проверява дали трептя-
щнят кръг е в резонанс. При работа иа
Фиг. 12-23 — Схема на ВЧ SSB-npouecop.
Освен кондеизаторите с означен поляритет
(конто са електролитни) всички остаиали
са керамични. дисков тип. Постоянните
съп роти вл ей и я са с мощност 0,5 W;
Cl С2 — дискови керамични за промен-
лив ток;
FL1 - филтър, който трябва да бъде от
съшия тип. както във възбудителя;
L1 — настройва се на МЧ на възбудителя.
За висока МЧ (9 MHz) L1 се настройва,
като се използува паразитният капали-
тет, който е от порядъка на 25 pF. За
МЧ 455 kHz трябва да се включи пара-
лелно на L1 кондензатор с капапитет
240 pF. Самоиндукцията на L1 за 9 MHz
е около 15 pH, а за 455 kHz — 500pH.
R1 — Товарно съпротивление на филтъра
във възбудителя (препоръчва се от про-
изводителя на филтъра);
R2 — потеициометър 10 kD, линеен;
R3 — препоръчва се от производителя на
филтъра — по-малко от 500 Q (изходен
импеданс на катод ей повторител);
R4 — Товарно съпротивление на филтъра
(0,1 MQ за механичните филтри на
Collins);
S1 — тригалетен керамичен превключва-
тел с две положения;
S2 — едногалетен керамичен превключва-
тел с две положения;
Т1 — вторична намотка 250 V, 25 mA
ЕДНОЛЕНТОВО ПРЕДАВАНЕ
Процесори на рента
63
CW е най-добре ограпичителят да бъде
изключван.
Ограпичителят с монтиран върху малко
шаси, което е закрепено към кутията на
възбудителя, така че да се осигури добро
заземяване, Коаксиалните връзки се пра-
вят възможно иай-къси, за да се избягнат
смущен пята, конто могат да попади ат на
входа на филтъра. Паразитиите връзки
около филтъра трябва да бъдат грижливо
премахнати посредством екраииране или
използуваие на ширмовани проводници.
Филтърът трябва да бъде разположен
далеч както от променливотокови, така и
от постоя и нотокови електрсГмагнитни по-
лета. Може да се окаже необходимо и до-
пълнително екраниране на филтъра с
ей ран от ыека желязна ламарина. Пара-
зитните смущения от крайното стъпало
също не трябва да проиикват във фил-
търа.
При първото включване на ограничителя
операторът може да се смути от нетипич-
ните показания на измервателните уреди
и от формата на осцилографните криви,
получени при подаване на звуков сигнал
на входа. Затова е най-добре в положение
НАСТРОЙКА предавателят да се настрои
с помощта на двутонов НЧ сигнал и вклю-
чен ограничител. Нивото на двутоновия
сигнал трябва да бъде точно под точката,
от конто започва ограничаването (вж.
фиг. 12-20). При тези измервания осцило-
графът е включен в точката «Контр, точ-
ка». Всички оста на ли настройки до по-
лучаване на най-добър изходен сигнал
могат да се извършат по известиите начи-
ни. Ако се изиолзува ALC, управляващият
сигнал от обвиващата върхова крива
трябва да бъде отрегулиран с помощта па
преднапрежението така, че да се намира
вдясно от точката. от която започва ALC.
f Поставя се превключвателят за род на
раб)та в положение «микрофон», регулира
се «усилване микрофон», докато се получи
пеобходнмият сигнал на екрана на мопи-
торния осцилограф. Уредът, включен във
веригата на ALC, ще трепва от в реме на
в реме. Сега се иревключва ключът на ог-
раничителя в положение «ограничаваие».
Получав» се ограиичаване около 20 dB.
Възбуждлието се регулира, докато се по-
лучи необходимого върхово ниво при по-
стоянно говорена пред микрофона. Стрел-
ката на уредя. нзмерващ обвиващата вър-
ховз стойност, ще отскача много често към
края н.) скалата, докато уредът. включен
в анодната верига на крайното стъпало,
ще се отклони до ниво. което е точно равно
на пол ученого при настройка с двутонов
сигнал, г е. при пикове на НЧ сигнал
отношение!о на върховата мощност към
средната ще бъде около 3 dB за къси ин-
тервали и около 9 dB за дълги.
За допълнително иастройване на ограни-
чителя може да се регулира усилването
на микрофонния усплвател. Необходим е
известен малък опит на оператора за из-
биране на такова усилване, при което
би се получило добро качество. Трябва
да се избягва увлечеиието за работа с
голямо усилване. Мощиостта ияма да се
повншн, по нивото иа шума в стаята и из-
крнвяванията ще иараснат значително и
общият ефект от предаването като цялоще
бъде намалеи.
Всяко изменение на усилването след ог-
раничителя, дължащо се на разстройка
или изменение иа режима на работа, ще
предизвика такова изменение на върхово-
то ииво, че последното ще бъде или много
високо, или много ниско. Ако ALC се
подава иа стъпало в предавателя след
ограничителя, то може да бъде използу-
ваио за регулираие иа възбуждапето. Же-
лателно е да се използува ALC с бързо-
действие 1—2 dB и достатъчио продъл-
жително последействие. Никакъв смисъл
няма подаване на сигнал от ALC на стъ-
пало, което е включено преди ограни-
чителя.
НЧ процесор
На фиг. 12-24 и 12-25 е показан процесор,
разработен от W6ZEM и WB2EYZ. Тозн
блок е предназначен за работа извъи кон-
струкцията иа SSB предавателя и пред-
ставлява комбинация от компресор и ог-
раничител. С помощта на процессра се
постига повишаваие иа средната изходна
мощност с 3 dB. Опитът при работа с да-
Фиг 12-24 — Външен вид иа прпдесор,
схемата на който е показана на фиг. 12-24
64
ЕДНОЛЕНТОВО ПРЕДАВАНЕ
Микр. Мзход
Фиг. 12-25 — Схема иа НЧ процесор. Ка-
пацитетите иа кондензаторите са в pF;
кондензаторите с означен поляритет са
електролитии, остаиалите са керамични.
Съп роти влей и ята са в П (к= 1000). По-
стоянните съпротивления са 0,5 W.
CR1 до CR5 вкл — 1N270 или еквива-
лентии;
L1 —3 Н, миниатюрен тип;
Q1 до Q5 вкл. — 2N1375 или еквнва-
лентии;
R1 — 10 кО потеициометър;
R2 — за конкретната схема;
R3 — 50 кГ2 линеен потеициометър;
S1 — триполюсен ключ с две положения
лечни станции, конто се приемах слабо или
с фадинг, показва, че мзползуването иа
процесора е полезно.
Q1 работи като емитерен повторится с
входен импеданс около 50 кП. Това поз-
волява употребата на високоомни микро-
фони. Усилването на второто стъпало Q2
се управлява чрез постоянно напрежение,
подавано на бвзата на Q3. Q3 увеличава
или намалява усилването на Q2 чрез
регулиране на степента на шунтиране на
резистора в емитерната верига на този
транзистор. Регулиращото напрежение
се усилва от Q4 и Q5 и се изправя от дио-
дите CR1—CR3 Времеконстантата на ком-
вресора се определя от кондензатора с
капацитет 25 р. F, евързаю между базата
на Q3 и земя Изходният сигнал от комп ре-
сора се ограничава от CR4 и CR5. Всички
хармонични над 3 kHz, получени в резул-
тат на ограничаването, се отстрани ват с
помощта на П-филтър Във филтъра е
употреби»» дросел тип UTCD0T8. Той
може да бъде заменен с всякакъв друг тип
дросел с мндуктивиост около 3 Н.
Конструкция
Както в повечето НЧ устройства, така
и тук взаимного разположение на елемен-
тите не е критично. Например отделиите
елементи могат да бъдат разположенн на
платка га точно така, както са начертани
иа схемата, и резултатите при това ще бъ-
дат напълно задоволителни. Изборът на
разположението на елемептпте в консгрук-
цията се предоставя на радиолюбителя.
Няма по-добри препоръки за разполагане
на детайлите от практический опит.
Настройка
Възможностите на процесора трябва да
бъдат добре разбрани. Най-многото, кое-
то той може да направи, е да позволи уд-
вояване на средната изходна мощност, в
случай че се използува висококачествена
ап арат ура, която позволява работа с ALC.
Над опгнмалната р а бэт на точка се лоявява
забележнмо влошаване на качеството на
гласа и неприятно нарастване на страниц-
SSB трансивъри
65
Фиг. 12-26 Вътрсшно разположспне на
дстайлитс в НЧ комп ресор огра ничитсл.
Вспчки мялки части са монтираин Върху
исчагна платка
ния шум. Оптималната рабэтна точки е
точно под нивото, при коего тези смуще-
ния се Появяват.
Фактически съществуна само една регу-
лировка, тъй като R3 служи единстве но
ia първоначално регулиране на мзходния
сигнал. Опитът показва. че оптималното
положение на R 1 е от ’/< До J/s оборота
(100 О за потен циометъра). Всдпъж нагла-
сена, тази регулировка сснгурява добри
условия за оперативна работа чрез огра-
ничивало на пнковете иа звукочестотпия
сигнал. Когато операторы* се иамира ня
но-гслямо расстояние <л микрофона, се
палата допълнптелпо регулиране на RI.
Това с възможно, когаго няма страничек
шум в стаята. Опмгът показва, не без да
може да доводе до увеличаване на анод-
ни я ток, по-нататъшното регулиране на
R1 над точката па появяване па за беле*
жими смущения само влошава качество™
на работала, без да се постигне увеличи-
вай с на мощността.
Настройка га на процссора може да со
облекчи, ако се развел яга'с Hi-Fi уредбн
Това ставя, като към един от входовете из
усилвателя се включи процссорът, а къч
изхода па същня усилья юл се включат
слушал к и $.) контрол. По теш начин
може да се постигне оптнмалпа настройка
за говорив реч.
SSB ТРАНСИВЪРИ
Трансивърът обед и ня ва функциите на
приемник и предавател в одно устройство.
За разлика от комплекта «предавател- -
приемник» в трансивъри се използуват по-
всчсто от актввнитс и пасивнптс слемептп
както при предаване, така и при приемане.
Работата с SSB трансивър днсс с особено
популярна по законни причини. В повече-
то конструкции предавателят работи на
същата честота, на която е настроен и
приемникът. При работа «около кръглата
маса» или в радием режа е необходимо всич-
ки станции да работят на една и съща че-
стота. Трансивърите са идеал ни за тази
цел, защото при тях, щом приемникът се
настрои на една честота, предавателят е на-
строен автоматично на същата честота.
Трансивърът е много по-компактеи кон-
структивно от комплекта «приемник—
предавател», поряди което е по-удобен за
мзпълвение в портативен вариант.
Въпрскн че много от конструкциите,
конто се предлагат на радиолюбителек в я
лазар, се различават една от друга, между
тях има много общи черти. Така например
вспчки използуват фнлтров метод за фор-
миране иа SSB сигнал и филтър, с който
се сснгурява нзбирателност по МЧ. Ге-
5 Наръчник на радиолюбителя
нераторът на носеща честота при прсда-
вапе се използува и като BFO при прие-
ма не. Едпо или Повече смеситсяни стъпа-
ла, МЧ стъпало или стъпала се използуват
както при приемане, така и при предала
не. S-метърът на приемника може да с’
използува за измерване на анодния т<»с
или като индикатор на изходното ВЧ пак
прежен не на предавателя. VFO, с ко<т -
се настроив# честотата на приемника, оп-
редели и честотата на предавателя. Един
и същ трептящ кръг може да се използува
за предаване и приемане. в ключ и тел ни п
П-филтърът па изхода на прсдаватели.
Обикновеио веригитс се превключпят
посредством многоконтактно реле, което
превключва антената, ако е необходимо,
н подава запушващо преднапрежение на
няколко стъпала. Голяма част от търгов-
ските фирми предлагат трансивъри с вгра-
ден VOX (voice controlled operation) —
система за управление от гласа на опера-
тора, а други — с МОХ (manual opera-
tion) — ръчно управление. Коя от двстс
системи е за предпочитапе, е спорен въ-
прос. Някон оператор и предпочитат VOX,
а други — МОХ;
66
ЕДНОЛЕНТОВО ПРЕДАВАНЕ
Схеми
Използуването на комбинация филтър—
усилвател, обща за предавателя и прием-
ника, е показано в схемата на фиг. 12-27А.
Тази схема е използувана от фирмата
Heath Company в няколко от нейните
разработки. При приеманс изходът иа
ВЧ смесител е свързаи с кристалния фил-
тър, конто от своя страна подава сигнал
към първия МЧ усилвател Изходът на
това стъпало е трансформатор, свързан с
втория МЧ усилвател. При предаване чрез
К1 се включва буферно стъпало между ба-
ла нения модулатор и лентовня филтър.
Изходният сигнал от филтъра се усилва
и се подава към смесителя на предава-
теля чрез капацитивна връзка. Чрез кон-
Към смесителя мчу
Фиг. “ 12-27 —Схеми за' трансивър, където блоковете са пригодени за работа при преда
вайе и при приемане. В Ж- текста за подробности
№лробване на SSB предавателите
67
тактнте па релето също се подава напре-
жение на ALC към първото МЧ стъпало и
-•се изключва напрежението на втората ре-
анетка на втория МЧ усилвател по време
<ia предаване. Двойного използуване иа
усилвателин и смесителни стъпала е при-
ложено за първи път от Sideband Engi-
neers в моделл SBE-33, като поставя на-
чало на приложенного му и в други кон-
струкции на трансивъри. Схемите, пока-
зани на фиг. 12-27В и С, са прнгодени за
работа в два га режима посредством зазе-
•мяваие на делителя за прсднапрежеиие
на входнич транзистор. Приложение иа
този способ в конструкция на радиолюби-
телски трансавър с всички обхвати от 10
до 80 метра е описано в петото издание на
'Single Sideband for the Radio Amateur.
Сложността на многообхватния транс-
и(вър е толкова голяма, че повечето от
.радиолю бител ите предпочитат да си купят
тотов. Съществуват обаче няколко отличи и
конструкции, конто се продават в разгло-
<5ен вид на части и възлп. Много радио-
любители, конто могат да си служат добре
с поялннк и като следват инструкцията
за монтаж, са в съетояние да сглобят са-
мостоятелно един трансивър и да спестят
значителна сума.
Никои конструкции на трансивъри
включват в себе си устройство, което поз-
волява приемиикът да бъде настроен ня-
колко kHz ветра ни от честотата, на която
е настроен предавателят. Това става с
помощта на варикапи, конто изменят ка-
пацитета си в зависимост от приложеното
напрежение. Това качество може да се
окаже особсно полезно, когато една или
няколко от станцннте, работещи в радио-
мрежа, са с леко пзместени честоти. Това
допълнително устройство е популярно под
иазванието RIT (receiver independent
tuning). Други трансивъри включват на-
бзр от стабилизирани с кварцове честоти
за предавателя при използуване на плавна
настройка на приемника. Това е много по-
лезно за DX експедициите, където ра бо-
гата в радиомрежа иа едиа и съща честота
не е желателно.
ИЗПРОБВАНЕ НА SSB ПРЕДАВАТЕЛИТЕ
За наблюдение на бързо изменящия се
сигнал в SSB предавателя е абсолютно
•необходимо Ичползуването на осцидограф.
Микакъв друг измервателен уред ие е в
съетояние да следва дниамичиите измене-
ния на човешкия глас. На пазара се пред-
лагат специални мониторни осцидогра-
»фи, конто са много удобии за тази цел, но
_рложе да бъде из ползуна и и веек и обик но-
вен осцилограф, който има вырешен ге-
яератор за хоризонталпа развивка и до-
пълнителен извод към пластипите за вер-
ичтпнэ отклонение заедно с допълнително
устройство, което ще бъде описано по-
долу. Никои от намиращите се на пазара
евтини комплекта части и възли за осцило-
трафн също могат да се използуват.
За изпробване иа предавателя е необхо-
дим и генератор на звукова честота. Може
да се използува стандартен генератор фа-
'брично производство, взет временно от
никоя лаборатория, или любител иа Hi-Fi
или прост генератор иа звукова честота,
жакъвто е описан в глава 17.
Генераторы трябва да оенгурява сину-
соидален изходен сигнал с малки изкри-
вявания. Изподзуваието на двутоиов ге-
«ератор удесиява изпробваието.
Сигналът, който се подава на изводите
за вертикалио отклонение иа осцилогра-
*фа, се взеча от специално устройство, евър-
вано между изхода на предавателя и иэ-
жуствен товар. В това устройство има
Ерептящ кръг, който .се настройва на «е-
Фиг. 12-28 — Една приставка (адаптер)
към осцилографа позволява да се провери
обвивната на ВЧ сигнал на един КВ пре-
давател. Може да се използува всякакъв
т-ип осцилограф
68
ЕДНОЛЕНТОВО ПРЕДАВАНЕ
Фиг. 12-29 Блокова схе “i проверка
иа SSB предавател
стотата на предавателя. Иидуктираното в
устройството ВЧ напрежение се подава
на клемитс за вертикали» отклонение
(вж. фиг. 12-30 и фиг. 12-31). Всички елс-
меитн на устройството са поместенн в ку-
тая с размери 100. 63 63 mm. Използу-
ва се индуктивна връзка чрез няколко
навивки, разположени върху средата на
бэбнната на трептящия кръг. Роторът на
кондензатора за настройка с изол пран
от земя. В показания на снимката блок
този конденсатор е монти ран върху изо-
лятор с дебел и на 20 mm-
Устройството консумира съвсем малко
снергия и може да се монти ра в РА па
предавателя, като се използува за наблю-
да’ване на сигнала по време на работа.
На фиг. 12-29 е показана блокова схема
на евързваце на отделяйте устройства.
Всички изпробвания трябва да се извърш-
L1
Фиг. 12-30 — Схема на приставка към ос-
цилографа. Изводите са включена към
клеми, изолирани с найлон. Капацнтстът
на кондензатора е в pF;
Cl - малък промеилив кондензатор;
Л - НЧ куплунг;
LI — навива се върху L2 и съдържа:
3.5 MHz 3 навивки, 7 MHz — 2 на-
вивки, 14, 21 и 28 MHz I навивка;
1.2 — 3,5 MHz — 35 навивки от проводник
0,5 mm върху тяло с днаметър 30 mm,
стъпка на навиване 32 навивки иа 25,4 mm.
7 MHz 21 навивки проводник 0,81 или
върху тяло с днаметър 25 mm, стъпка
Фиг. 12-31 -Модификация на осццло-
граф с общо предназначение, позноляващ
днректно включване към вертикали» от-
клоняващите пластина. (А) евързване
към осцилогрпфа, когато центровката се
нзвършва вт. 4-В; (В) евързнаце, ко-
гато центровката се нзвъритл в т. -В,
т. е. в катодите на лампите за вергнкално
отклонение. Кондензаторитс Cl и С2 тряб-
ва да са за рабатно _иа-
преженме 1000 V пл.: ни-
вечс. Куплуигитс могат да
бъдат монтирани иа пред-
ната или заднага плоча на
осцилогрпфа
на навива ие 16 навивки и а 25 mm.
14 MHz 6 навивки от проводник 0.2
mm върху тяло с днаметър 18 mm, стъп-
кя па навиване 16 навивки на 25 mm,
21 MHz 8 навивки от проводник 1,0
тт.навити върху тяло с днаметър 10 mm,
стъпка на навиване 8 навивки па 25 тш
и 28 MHz — 4 навивки от проводник
1.0 mm, навити върху тяло с днаметър
12,5 пип, стъпка на навиване 4 навивки
иа 25 пни;
SI галетен превключвател с три га-
лет и. с 2 6 положения (използуват се
5) без застъпвапе па контяктите
Мзпропване на SSB -редавагелите
&
ват при нзкуствеи товар. Еднотоновияг
или двутонов сигнал се цодава^Към микро-
фон и ни вход на предавателя, с исключение
ла сличайте, когато .'за изпробване се кз-
ползува говор пред микрофона.-* Нивото
на сигнала, който се подава от генератора,
трябва да бъде прибл»йително равно на
нивото па сигнала от изпрлвувания микро-
фон. ТЙегулирането на усилването се осъ-
ществЗДа в прсдайателя чрез «усилване
микрофон».. Споки а л ното устройство, евър-
зано Jjewny изхода на предавателя и т<-
варт, грябпа да се разположн по такъв на-
чни, че врыкатл с. осцилографа да се по-
лучи възмижно най-къса. За връзка се
използува коамсиален кабел тип R 058/0
или RG59/U- Не трябва да се забравя, че
осцилёграфът Трябва да се зяземн към спс>-
шшлиото устройство.
Ичпробването на преЛавателя става в
елрдния рсд. Първо се нзбира видът иа
работа - CW или SSB-, подава се на
входа ч?днотонос звуков сигнал с нормалио
пиво н се настройнат вградеиото допъл-
ни тел но ейскиално устройство и -есЦило-
графът, дбкатй на екрана се получи сиг-
нал, /олемйната на конто покрнва поле
виилта скала ип оецплографа.
Настройка с помощта на звуков модел
Този нАнн предлага твърде оскъдна въ>-
можност да се каже какво става в SSB
предавателя,’защото излъченнте пред ми-
крофона тЪлове се появяват и изчесват
много бърю. /Все пак, когато се придобне
известен опит’ може да се разпознаят при-
знаки на пропускане на носеща честота и
други- Това ще се окаже полезно по-къс-
но пои наблюдение па предавателя с осцц-
лограф по време на работа.
Мнкрофонът се.вкдючва към предана-
тсля, честотата на развивката на оецнло-
графа се нагласяна па около 30 Hz и се
произносят няколко думи. Думата «фапв»
«(пег на английски) ще се вндн па скрапа
във формата на «новогсдишна елха» (вж.
•фин 12-32). Различите дум и ще имат pai-
69
личен звуков модел. Това е една от причи-
ните, поради която тълкувапето иа полу-
чения образ е трудно. Особено важно тук
с да се вндн дали пнковете са остри като
па фиг. I2-32A или срязана (фиг.. 12-32В).
Във втор и Я случай с произнесена същага
дума «фай в», но микрофоиният усилвател
е с увеличено усилване, при което край-
ното стъпало е превъзбудено. В резултат
на това пнковете на>гласа са срязани и
анодният ток на крапчата лампа достнга
до наенщане. Нспълпото натоварване на
крайното стъпало ще доведе до същия ре-
«ултат. Работата с такъв предавател ще
доведе до възннкванс па смущения по съ-
сёдния канал и ще ви направи непопуля-
рен сред лю битс л ите, работещн близо до
вашата честота-. Най-често вси«/Йо това се
тбягва, като’ се намали усилвййето. За-
сова трябва да се направят няколко проба
при различно усилване и да се подбер^най-
иодходящото.;
Ако усилването на микрофонная уенл-
натеЬ е накалено до дула, а на оецнло-
графа се иаблюдава мзходен сигнал, това
може да подскаже, че се пропуска носеща
честота, т. е. необходим® е настройка па
бщансния модулатор. Тази настройка ще
бъде разгледана по-късно.
j. Настройка,с двутонов сигнал
SSB предчва^ё^И’ трябва да бъде линей-
но устройс^1о от ‘входа за ‘мнкрЬфопа до
изходната клема за антената — за всяка
иодадена зв^кова честота на изхода тряб-
ва да се поЛуМи ВЧ напрежение без нз-
крнвявания bw формата на сигнала.
Основного прй изпробването с двутонов
сигнал е това., че при иодаване на два
НЧ сигнала на изхода трябва да се полу-
чат само два ВЧ сигнала. Нито една лам-
па не е с идеално линейна'характеристика.
Ето защо ще се получи известно смесване
на двата тона, като амплитуднте на полу-
•ените в резултат на смесването сигнали
ще бъдат много малки в сравнение с амили-
Iудите на основните сигнали и няма да се
Фп>' 12-32 - (Л) Осцнлограма (мидсл) на говора на един правили»
настроен SSB предавател. (В) Същият предавател с прскомерно
нъ<иуждапе. предизвикващ»срязване на пнковете в крайняя усилвател
70
ЕДНОЛЕНТОВО ПРЕДАВАНЕ
(йл
Фиг. 12-33 — Осцилограма при използу-
ване на двутонов сигнал. (А) — образец
на изходиия сигнал при правилно настроен
SSB прсдавател; (В) — подобно на обра-
зеца от А, ио с брум в сигнала; (С) —
нееквивалентии тонове (вж. текста);
(D) — прекомерно възбужданс, причннк-
ващо притъляваие на върховече и изкри-
вявания; (Е) — неправплло нодбраио прсд-
напрежение в крайний усилвател; (F) -
единичен тон на образец, ноказващ ча-
стично подтискане иа носсщата честота
видят на екрана на осцилографа. На ек-
рана ще се получат два синусоидални сиг-
нала, конто се събират и нзваждат. като
се формират върхове и падини.
Главного предимство на изпробваието с
двутонов сигнал е, че на екрана се полу-
чава неподвижен образ, който може да
бъде нзследван за евентуалии дефекти.
Не е лесно да се определи чистата сину-
соид а Лиа крива иа осцилографа. Сложиите
криви са дори още по-трудни, затова добра
идея е начертаването на правилната крива
върху паус, който може да се постави върху
действителиата крива на екрана иа осци-
лографа за сравнение. Запомнете, че това
изпробване ще посочи главните дефекти-
в предавателя.
За да се иаправи изпробваието, трябва
изходът иа двутоиовия генератор да со-
свърже към входа за микрофона и развшн-
Изпробване на SSB лредаиателите
71
ката на осцилогрпфа да се настрои на около
200 Hz. След това се проверява «образе-
цът», за да се види дали двата тона са с
еднакви иива. Ако иивата не са еднакви,
падините на кривите няма да се срещнат
само в едва точка на пулсвата линия. На
фиг. I2-33A е показан правилният обра-
зец. За отбелязване е, че преходите са във
форма иа буквата X- Друг начин за полу-
чаваие на двутонов изпитателеи сигнал е
използуването на еднотонов сигнал и раз-
бвлансиране на носещата честота, докато
се получи формата,показана на фиг. 12-ЗЗА.
Правилиият образец е показан иа фиг.
12 ЗЗА — чисти закръглски върхове, пра-
ви стран» на кривата, и отново трябва да
се обърпе внимание как е оформен X при
прехода. На фиг. 12-33D с^показаио леко
притъпяване на върховете. Причииата за
това е, че иякое от усилвателните стъпала
е превъзбудеио или ненатоварено. С нама-
ляване на възбуждането или увеличат) не
на иатоварването трябва да се получи об-
разецът, показан на фиг. 12-ЗЗА.
Фиг. 12-34 — Изглед’’отвътре иа пристав-
ката и добавената към лея кутия за връз-
ка. Променливият кондензатор се изпол-
зува за настройка на вертикалното откло-
нение на осцилографа. Тази приставка
трябва да се монтира близо до осцилогра-
фа. В кутията за връзка транзитиият про-
водник образува една навивка. До лея е
разположена бабина с две навивки^от про-
водник с найлснова изолаиля
Неправилннят из бор на предиапреже-
нисто ла някои от стъпалата може да бъде
причина стъпалото да не работи в линеен
режим- Този дефект ще предизвика закръг-
ляване на прехода, както е показано на
фиг. I2-33E. За точиото определяие на
преднапреженнето трябва да се използуват
наръчпиците на фирмите-производители.
Настройката трябва да продължи, докато
се получи необходимого преднапрежение.
Неправилната настройка на предиапре-
жснието се проявява в получаваие на нвс-
кн или високи стойности на анодння ток.
Ако при това ие може да се получи необхо-
днмият аиоден ток и образец, възможио е
лампата да е иекачествена и следва да бъде
подменена.
Ако използуваинте два тона са с различ-
на амплитуда, в резултат ще се получи
кривата, показана иа фиг. I2-33C. На фиг.
12-ЗЗВ е показано, че образенът е прави-
лен, ио има брум.
Балаисиране на носещата честота
За балаисиране на носещата честота се
използува само еднотонов сигнал. Носеща-
та честота се вижда като моду л иране със
синусоидален сигнал подобно иа това,
което може да се види при AM. Настрой-
ката на бвлансния модулатор се нзвършва,
докато модулираието със синусоидален сиг-
нал изчезне. На фиг. 12-33F е показано-
еднотоново изпробване със синусоида л но-
модулиране, причинено от частично под-
тискане иа носещата честота.
Местата за настройка на бвлансния моду-
латор са посочеин в ииструкнията за екс-
плоатация, ако еъответните регулатори неса
нзведени иа лнцевата плоча. При формы-
ране иа SSB сигнала по фазовия метод
се използуват два органа за настройка, а
при филтровия — един плюс един промеи-
лив кондензатор. Във всеки от двата слу-
чая настройките са взаимно евързани.
Настройката протнча в след«ия рек На-
строй ва се единият орган, след това вто-
рият, после отново първият и т. и., докато*
носещата честота се подокне иапълно.
Настройката на бвлаисиия модулатор
може да се осъществи и с помощта иа КВ
приемник с вградеи S-метър. Приемннкът
се евързва с предавателя до получаваие иа-
силен сигнал — S9. Тогава настройката
на балансния модулатор продължава, до-
като се постигне възможиото най-малко»
отклонение на S-метъра. По време на на-
стройката усилването на мнкрофоииня
усилвател трябва да бъде илмалено до
пула, за да се нзбегие модулирайе иа но-
сещата честота.
72
ЕДНОЛЕНТОВО ПРЕДАВАНЕ
ТРАНЗИСТОРЕН VOX
Командуваното от гласа ин оператора
реле (VOX) ссъществява автоматично пре-
минаване от приемане иа предаване. Това
допълнително устройство доставя удоб-
ство и правд работата на оператора по-
ппиятна. Прнгежателнте на готова апара-
тува, конструирана само за ръчна ра бэта,
както н този комструкторн, конто нмат
•Фиг. 12-35 - Външен вид на VOX
собствепо разработана апаратура, ще от-
крнят, че показаниях па фиг. 12-35 блок
оенгурява отлична рабэта с VOX и може
да бъде включен към същсствуващою обо-
рудване на сташшята.
Схема
Схема га иа показания VOX не е сложна
1(фиг. 12-37). Иървият JFET транзистор
QI работа като усилвател на юукова че-
стота. Високнят входеи импеданс на този
тип транзистори е много удобен, тъй като
пай-често в радиолюбителе ката практика
се използуват мнкрофони с висок импе-
данс. Q2 и Q3 осигуряват допълнително
усилване на НЧ сигнал. Усилването на
тези две стъпала с внеоко. Ако е необхо-
димо по-голямо усилване, към емитерното
съпротивление на Q2 може да се включи
паралелно копдензаторът С7. Този конден-
затор ще бъде необходим само в случай че
се използува динамичен микрофон с нисък
изходен сигнал. Изходният сигнал от Q3
се изправя посредством CR! и CR2
Полученият от изправителя постояипо-
токов сигнал се усилва от Q5 и се подава
на Q6. Когато няма сигнал, през Q6 не
теме колекторен ток и напрежението на
бвзата на Q7 е близо до пула. Когато
сигналът стане достатъчно силен, Q7 се
отпушва и се задействува релето КМ
Транзисторът Q7, във всригата на конто е
включено релето, е предпазен от пиковете,
конто възникват при преходните процсси
посредством CR5. За настройка на преда-
вателя или за други настройки релето мо-
же да се задействува с помощта на ключ
SI, изведен на лицевата плоча.
Закъснителната верига, заимствувана от
ON5FE, се включва, за да задържи К1
за късо време, след като спрс подаването
па НЧ сигнал. Това закъснекие предпаз-
ва род сто от в и бр ацн и или п рев к л очва и и я
Фиг. 12-36 — Вътрешен вид. С из ключей нс на куплуигнтс и настройващите елемен-
ги всички оста нала части са монтиранн иа печатая платка
(5А)
рнтет са електролитни. останялите са керамичям. дисков
тип. Остяналпте елементи са, както слсдва:
С9 — висококачсствен кондензатор с малка утечка;
CRI до CR4 вкл. —гермяниеви диоди тип Ь\’С7А или
други подобии; CR5 — силицисв диод с 50 V обратно
напрежение (или повече); Л и J2 куплунгк; К1 - ре-
ле с рабатно напрежение 12 V; R19 —линеен потен-
цпометър; R20, R22 линеен потепцнометър; SI ми-
(5В)
Трг нзнсторен VOX
ниатюрен ключ
Фиг. 12-38 - Бл-jKubs схема на снър.1ване на VOX: (А) — за работа на телефония,(В) —за работа на CW
74
ЕДНОЛЕНТОВО ПРЕДАВАНЕ
по време на краткпте паузи между дммнте
и срнчките. Закъсветн-то се определи пт
стойността иа капаципгз иа CI5 и от съ-
протнвлението иа потеншюмстъра R22 —
«чакъснение». Предимство на схемата на
ON5FE е, че може да се използува отно-
сително виска стойност иа капацитста.
Други схеми, в конто се използуват кои-
дензатори с капацитет от 50 до 200 pF,
оснгуряват закъснеиие при включение по-
ряди това, че послсдователно включените
сопротивления не допускат бързото за-
режданс на кондензатор» с такъв голям
капацитет. Бавното включване е опреде-
лено нежелателно, зашото довежда до
отрязване на част от първата дума.
За да се избегие включването на VOX от
НЧ сигнал на приемника, е прибавело
одно ANT1VOX стъпало. Част от НЧ
сигнал на приемника се подава на Q4,
усилва се и се изправя от CR3 и CR4.
Йзходннят сигнал на тозп изправнтел е с
отрицателиа полярност н противоположен
па сигнала от CRI и CR2. По такъв начни,
когато потеициометрите R19 и R20 са
правил по иастроеии, изходният сигнал от
приемника няма да задействува VOX,
тъй като положителното н отрицателиото
напрежение от изправитслнте се иеутрали-
зират и Q5 е запушен. Желателио е поста-
вляете на закъснително звено и иа изхода
па ANT1VOX- В случая тази функция се
пзпълиява от СП. Ако пзходът, от който
се взема сигналът, е за впеокоговорител с
импеданс от 4 до 16 £2, ще се наложи до-
пълнително усилване. Ако сигналът се
взема от изход с висок импеданс — 600 Я,
усилвателното стъпало Q4 може да от-
падне.
Конструкция
Всички елементи на VOX, с изключенме
иа куплуигите и оргаиите за настройка,
конто са моитирани иа лнцевата плоча, са
разположеии иа печатиа платка, Платката
е иаправеиа дълга и тясна, като по този
начин формата на кутията е много модер-
на. Разположението на детайлите ие е
критично и може да бъде осыцествеио в
зависимост от индивидуалния вкус.
Кутията на VOX е любителско изпъл-
нение. Два листа алуминиева ламарииа,
изрязаии по определеиите размери, се
огъват във формата иа буквата U. Малки
Г-образни скоби, заиитеии към ъглите на
осиовата, са местата, където се закрепват
винтчетата, конто държат капака. Ьъиш-
ните размери иа кутията са 40Х 178X 76 mm.
За микрофона, както и за другите изводи
могат да се използуват стаидартни куплун-
ги. Типът на куплуигите трябва да бъде
съобразеи с типа на останалите куплунг.ч,
използувани в апаратурата. ВЧ напреже-
ние от предавателя е една потенциална
опасиост за транзисториите устройства.
Ето защо трябва да се вземат всички пред-
пазни мерки. За избягване на ВЧ смуще-
ния всички входове и находи трябва да
бъдат шунтирани с подходящи копдеи-
затори.
В схемата могат да се използуват всички
типове п-р-п траизистори с по-висока р.
В случая режимът на работа е определен!
за транзистор 2N2925. При използуване
иа други траизистори може да се наложи
подмяна иа съпротивленията, определящи
режима на работа. Когато се правят спой-
ките към платката, трябва много да се
внимава. Излишната топлина може да
повреди транзисторите и диодите, а също*
така и да доведе до отлепване на медното
фолио от платката. Трябва да се спази
поляритетът на електролитиите конденза-
тори, както е показано на схемата. Устрой-
ството се захранва от токоизнравител 12 V
за транзистории приемници тип Midland
18-112. Може да се използува всякакво
устройство за захранване на транзистории
приемници или магиетофони с напрежение-
9 или 12 V. Не е необходимо използуване
иа стабилизирано напрежение. Коисуми-
равият ток ие е голям, но използуваието*
иа бвтерии ие е желателно. Изменения иа
напрежението от 5 до 15 V ие се отразяват
иа иормалнзта работа.
Работа с VOX
Свързването иа VOX към предавателя е:
много лесно. Микрофонъг се включва къьа
един от куплуигите Л или J2. С помощта
иа ширмоваи кабел се прави връзката
между другня куплуиг и входа за микро-
фона на предавателя (вж. фиг. 12-38А).
Коитактите иа релето са изведеии иа куп-
луига J6, откъдето се прави връзката с
входа иа предавателя RTT, В случай че-
се използува отмелей приемник, трябва
да се иаправи връзка между куплуига J&
и куплунга за блокираие иа приемника.
Звуковият сигнал от приемника, изведен*
направо от изводите иа говорителя, се
подава към J3. Копчето за настройка R191
трябва да се завърти до положение, при
което дори и тихо произнесени думи ще
задействуват VOX. Закъсиеиието се регу-
лира с помощта иа потенциометъра R22
до задоволяване иа личиите предпочита-
иия. Настройиата иа анти-VOX се прав»
последив. Микрофоиът се поставя близо*
до високоговорителя и приемиикът се иа-
стройва на силен сигнал. След това с коп-
чето за настройка иа анти-VOX се избира
режим, при който релето ие се включва
даже и по време иа силии пукания.
Трансвертер за 1,8, 21 или 28 MHz
VOX може да се използува също така и
за работа на CW в режим «полудуплекс».
Начипът на свързване е показан на фиг.
12-38В. Необходим е НЧ сигнал от НЧ
генератор или НЧ сигнал, взет от мони-
тора иа автоматичния ключ. Нивото иа
необходимая сигнал е много ниско —0,01 V,
и е напълно достатъчен, за да се осигури
ТРАНС ВЕРТЕР ЗА
Притежателите иа трансивъри за един
л л и три обхвата често имат голямо жела-
ние да работят на обхватите, конто иямат.
Преустройството иа траисивъра за работа
в друг обхват, за който не е конструиран,
е и а нети на много трудно. По-добро реше-
ние е да се изработи отделен трансвертер
за желания обхват, така както е показано
по-долу.
Схема
Принципиата схема на трансвертера е
показана иа фиг. 12-39. VIA работи като
кварцов генератор иа честота 5,8, 17,5 или
32,5 MHz.
Това стъпало е включено постоянно.
Изходният сигнал от VIA се подава към
смесителя иа предавателя VIВ и към сме-
сителя иа приемника Q2. По време иа пре-
даване, например иа 1,8 MHz, иа катода
на VIВ се подава SSB или CW сигнал с
честота 3,9 MHz. Сигналът с тази честота
се смесва с честотата иа генератора 5,8 MHz
и резултантиият сигнал се усилва в след-
ващите стъпала 6GK6 н 6146В. Връзката
между V2 и паралелно евързаиите лампи
6146 се реализира с трептящ кръг с висок
Q-фактор. Крайното стъпало осигурява
около 100 W РЕР. По време на приемаие
входният сигнал се усилва от двугейтовия
с диодна защита полеви МОП-транзистор
Q1. Изходният сигнал от ВЧ усилвателя
се смесва с честотата иа местния генера-
тор в Q2, като в резултат се получава
МЧ от 3,5 до 4 MHz. По аналогичен начин
схемата работи и на 10- и 15-метровия об-
хват. Индуктивиостта иа бобините, капа-
цитетът на коидеизаторите и честотата иа
кварцовете са единствените промеии, конто
следва да се направят. Превключваието от
предаване към приемаие се осъществява
от К1, който се управлява от присъедине-
ния трансивър.
За захраиване иа трансвертера се из-
ползува «достъпиата и икономичиа кон-
струкция», описана в глава «Захраиване»
и а този иаръчиик. Намотайте за 6,3 и
5 V иа Т1 са евързаии последователи©, за
да се получи напрежение 11,5 V, с което
добра работа. Ако не розполагаме с НЧ1
генератор, такъв може да бъде построен,
като се използува готов комплект, например"
RCA КС4002.
Важно в случая е това. че предавателят
и геиераторът трябза да се маиипулират:
одновременно.
1,8, 21 ИЛИ 28 MHz
се захранват К1 и приемиият конвертор^
Намотките трябва така да се евържат, че-
да се избегне взаимного противодействие
па иапреженията. В случай че не се по-
лучи напрежение при първоиачалното евър-
зваие, необходимо е да се размеият краи-
щата иа ед на от намотките. Променливият
ток се изправя от CR7 и се филтрира през*
един RC филтър.
Преднапрежението на V3 и V4 се полу—
чава чрез евързваие иа допълнителен транс-
форматор към иамотката за 6,3 V иа Т1.
На изхода на трансформатора се получава
напрежение 125 V, което се изправя, фил-
трира и подава иа потеициометъра R1,
с помощта на който се подбира начален
аиоден ток 50 mA.
Измервателният прибор измерва спада-
върху съпротивлението 51 С1, евързано по-
следователно в анодната верига иа край-
него стъпало. Последователно във вери-
гата на измервателния уред е включено-
допълнително съпротивление от 1,5 kQ,.
което позволява да се измеряет токове до
0,45 А при използуване иа уред от 0 до
15 mA. На мястото иа тозн измервателеи
уред може да се използуват и други, като
се изменят съответно R2 и R3 (вж. глава
«Измерва ии я»).
Конструкция
Детайлите иа трансвертера са разполо-
жени върху алумиииево шаси с размера
254X 355X 76 mm- Лицевата плоча с раз-
мери 266X355 mm и кутнята са също лю-
бителско изпълнение. Разположеиието на.
отделиите елементи е показано на различ-
имте снимки. Всички дълги ВЧ връзки
са иаправени с коаксиален кабел (RG174/U
или друг подобен).
Коиверторът е монтираи върху печатиа
платка, поместена в отдел на «мииикутия»
с размери 100X65X65 mm. Платката се
евързва с преселектора, разположеи от
долната страна иа шасито, с къси провод-
ница. Крайното стъпало е поместеио в
специален екран с размери 178X127X90'
mm. Кондеизаторът за настройка Св^триб-
ва да се завърти до такъв ъгъл, при_който-
Фиг. 12-39 —Схема на трансивър. Вснч-
кн резисте р л освен означен ите с а 0,5 W.
Кондензаторите са керамичнк, дисков тип,
освен отбелязаните по-дол у.
С1 до СЗ вкл. — в ж. табл н цата;
С4, С5 двоен выдушен конденчлтор с
капаиитст 2 100 pF;
С6 — въздушен трнмер;
С7, С8 - въздушен променлив конденза-
тор;
С9 — двоен въэдуТнен променлив конденза-
тор 2/ 365 pF', двете секции включени
плралелно;
CR1 - ценеров диод 0,8 V, 1 W, тип
1N4736;
J1 — куплунг;
J2 - коаксиал он к у пл у не;
К! — вж. фиг. 12-40;
L1 до L4 вкл. вж. таблицята;
L5 10 до 26 u Н с ферптна сърцевина
за настройка;
L6 до L9 - вж. таблицата;
Ml мнляампермегър;
QI, Q2 — RCA полеви МОП-транзистор;
R1 - линеен жпчен потеицномотър с мощ-
ност 5 W;
R2. R3 с 5% отклонение от номинал на-
нят! стойност;
RFCI, RFC2, RFC3 - миниатюрен ВЧ
дросел;
RFC4 - миниатюрен ВЧ дросел;
RFC5 - аноден ВЧ дросел;
VI — вж. табчпцатп;
ZI, 7.2 —-две навивки от проводник 1,0 mm
върху резистор 47 П. 2 W
Трансвертер за 1,8, 21 или 28 MHz
77
Фиг 12-40 - Схема па захрапит» уст-
пойстно. рсзисторитс са 0.5 W. Кондепза-
топптс с означен поляритсг са слектро-
лнтнн, истапалитс са керамнчни, дискон
ГР9 по CR5 — силицпеви диолп с обрат-
но напрежение 1000 V. 1 А;
CR6, CR7 — силйниеви днодн с обратно
напрежение 1000 V, 1 А;
CR8 — ограничится па преходнитс про-
неси;
J3 — куплунг;
К1 — реле с 6 превключващи контакта*
ток на превключвапе 2 Л, бобина 12 V;
L10 сплов дросел 130 mA;
S1 ключ;
Т1 си лов трансформатор, първична на-
мотка 117 V. вторична намотка 740
V/275 mA. 6,3 V/7 А и 5 V/3 А;
Т2 — първична намотка 117 V, вторична
намотка 6,3 V/1 А
Фиг. 12-41 — Показан е трансвертер, из-
в.чдеп от кутпята. Вл я во долу е копчето
н.| преселектора на приемника. Мал кото
копче е за настройка па дран верного стъ-
пало, а двете по-голем и съответно in
настройка на П-фплтъра н,ч РА
ротор ните му пластин и да се допрат до
посетите шпилкк на статора. За предог-
вратяване на евентуално късо съединение
движсписто на кондензатора се ограничава
с помощта па дълъг болт, конто се закрсп-
п.т на екрана на РА (вж. снимката от
фиг. 12-4 П-
Настройка
Първото условие е да се намяли изход-
ната мощност на използування трансн-
вър до 5 W. Твърде голямата мощност
може да повреди VIВ и да стане причина
за изгарине на входиите товарни рези
сгори. При подаване на сигнал с честота
3.8 MHz между катода на смесителя п
шаси ще се появи ВЧ напрежение около
30 V. В някои трансивъри може да се по-
лучи достатъчно напрежение на възбуж-
данс чрез изключване на напрежеиисто
на екранната решетка на РА стъпало.
Или може крайното стъпало въобше да се-
78
ЕДНОЛЕНТОВО ПРЕДАВАНЕ
сязключи, а да се вэеме сигнал от драйвер-
ното стъпало.
Преди да бъде използува и трансверте-
рът, трябва да се провери дали превключ-
'ващото реле К1 е включено към съответ-
,ните клеми на използування трансивър.
След това се включва антената към J2
и се слуша за сигнал». Входният сигнал
«се усилва от копчето «преселектор» до
максимум- Сърцевините на бобините L2
и L4 се настройват, докато се получи мак-
> сима л но отклонение на стрел ката па S-
метъра. Бобината L5 трябва да се настрои
.до максимален изходен сигнал на 3,7 Mllz.
Ако пркечнмят конвертор работа нормал-
но, ще бъде в ъз можно прнемапето на
•O.jgV CW сигнал и 0,3 pV SSB сигнал без
затруднения в района, където ипдустриал-
ните и атчосфершчте смущения са мини-
малин. Ако не се чуват епглалн. трябва
ла се провери дали работи кварцовпят
генератор VIA. Тази проверка може да
се направм с помощта на вълномер или
приемник с необходим и я обхват.
Преди шпробване на крайнего ыъггало
v а аш
Фиг. 12-42 — Поглед отделу на шасито.
Цоклите на 6146В.са отделу вдясно. Ге-
нсраторът е отделен от драй верп ото стъ-
пало с екран. За^ранващнят блок се виж-
да вляво долу
последнего трябвг да се патнзпрп с 50 £2
изкуствен товар. С помощта на R1 сс ре-
гулира анодният ток да досгигне 50 mA
бгз възбуждане, но при подл (ено напреже-
ние на К1- След гова на J1 се подава CVV
сигнал с мощиост около 2 W и честота
3,8 MHz и се настройват LG. »*.7 u L8 до
макеммално отклонение на Ml. Сид на-
стройването L6 леко се разстропв:', за да
се оепгурн заработването на i оператора
вески път прн подаване и: гахринващо
напрежение. Нтстройва се С8 до получа-
ване па минимум в анодния ток. С С9 се
настройва товиръг към крайнего стъпало,
докато се получи оптичална връзка. При
правилиа настройка анодният ток е около
200 гпА.
Ако драйверного и крайното стъпало
работят в стабилен режим, изменен и ята на
анодния ток ще бъдат плавни. Ако се
лоявят редина пиковс и падинн. вероятие
някос стъпало се самовъзбу.ьдп п ще се
наложи нзпол р'ианпо на нейтрализация.
Най-напред се настройва драйверното счъ
пяло Изключнлт се анодпитс и окранните
пап режен и я на V2, V3 и V4 и с въл номер,
евързан с L8, се настройва СЗ до макси-
мал но отклонение иа уреда. След това се
настройва С4 до мипимално отклонение.
Включват се анодното и екранното напре-
жение на 6GK6 и вълиомерът се поставя
около L9. Процесът се повтаря. като С8
се настройва на максималио, а С7 — иа
мин нма л но от клонен ие на уреда. След
като се аеыцествят гор ните настройки,
сс включват аноднлте и окранните вериг»
на 6146.
За работа на CVV се манипулират одно-
временно трлневертерът и прсдавателят.
За настройка се подава носеща честота,
дикато аноднияг ток достигне 200 mA.
Крайното стъпало сс патоварва по позла-
тите начини. При работа на SSB нзходннят
сигнал на транспортера трябва да сс кон-
трол при посредством осцилограф, за да
се определи прав ил ното ннво на възбуж-
дпне. Крайпото стъпало не трябва да бъде
възбуждано до ннво на ограинчавапе даже
при пикове на звуковая сигнал.
ТРАНСИВЪР С ННТЕГРАЛНИ СХЕМИ ЗА 73 МЕТРА
Трансивърът, показан на фиг. 12-43, е
проектиран и пзработен or Adrian Ryan,
G3VJN. Малко по-различсн вариант е
описан от Ryan в английского списание
Radio Communication в броя от месец
септември 1971 г. Използувани са ните-
грални схеми лавсякъдс, където е било въз-
можно, за да ое опрости схемата и да се
подобри вей ната надеждпост. Конструк-
цията е излита на от G3VJN при пътувания
до Шотландия, Нормандските островп, Гер-
мания и Калифорния, като от всички ме-
ста са получени отличии резултати.
Схемнте, използувани в трансивъра, са
описали в глави 4, 6 и 8. Тук се споменават
само особеностите на конструкцията. Съ-
Трансивър с интегрални схемн за 75 метра
79
летваме кострукторите да се снабдят с
юписаннята на вспчки интегрални схеми,
за да имат под ръка необходимите данни
Фиг. 12-43 — Трансивърът е конструиран
в собгтвеноръчпо изработена кутия. Из-
полэувана е предавка с предавателио от-
ношение 1 : 36. Могат да се използуват
друга кутин, конто да подхождат за на-
стелен вариант или за вграждане в авто-
моб;! л
при работа. Печатна платка за тази кон-
струкция не с пусната на пазара.
Описание на схемата
Трапсипърът е изпълнен по класиче-
скатл схема от филтров тип с VFO п кри-
стален филтър, конто са общи за предава-
телната и пр нем ната част. Техничсскнте
данпи са даденк по-долу-
Приемник
1 fi V на входа при отношение сигнал/шум
15 dB.
1 jiV на входа за CW при 65 mW ис-
ходна мощност.
Нино па заденствуване на АРУ: 1 pV.
АРУ обхват: 5 dB нарасгване на НЧ
пзходсн сигнал при 100 dB нарастванс на
ВЧ входен сигнал над 1 ц V.
Предавател
Макси'гална консумпра-яа мощност при
еднотонов сигнал: 18 W.
Максимална нзходна мощност при ед-
нотонов сигнал: 9,2 W.
Подтискане на носещата честота я не-
желаната страиична лента: 5'0 dB, изме-
рено при модулиране с тон 1 kHz.
Ставилноет на честотата: нзместване с
по-малкс от 20 Hz за всеки 20 мииути.
От ВЧ усилвател в прнемната част, кой-
то се използува главно за повишаване
ефективността на АРУ, входннят сигнал
се подава чрез капацитивна връзка на
MOSFET смесител. За смесител най-под-
ходящ е 40673, тъй като между двата гей-
та има много добра изолацля. На G2 се
подава сигналът от местния генератор» а
па G1 — входннят сигнал. Освен това волт-
амперната му характеристика в режим на
смесител е много близка до к вад р ат пч ната.
По такъв начин се получават много ела би
съетавни от трети и по-висок порядък и
сфектът от крое-модулация е сведен до
минимум. Ефектът се поденлва н от отлич-
имте характеристики па АРУ в приемника,
като се управляв» нивото на сигнала, по-
давай към смесителя. В прототипа ш\птн-
ращ кондензатор във веригата на сорса
нс бешс необходим, тъй каго приемникът
имаше голямо усилване. Ако нс се шуи-
тира съпрогивленнето във веригата на
сорса, усилването на смесителя се намаля-
ва приблизително с 6 dB. При шунтиране
на това съпротивлепис усилването на сме-
сителя е около 10 dB.
Основного усилване се извършва в меж-
динвочестотння усилвател (фиг. 12-44),
след което сигналът се подава на балансеи
п родукт-детек гор, изпълнен на интеграл-
ната схема СА3028А. Тази схема работа
отлично като продукт-детектор при усло-
вие, че сигналът, който се подава на из-
вод 2 ла ИС, е около 1 V от връх до връх.
След многобройпи експери.менти е устано-
вило, че оптммалинят товар за работа на
тази ИС каго смесител или продукт-детек-
тор е 500 £1. Като най-подходящ евързващ
трансформатор се оказа типът ТТ6. Вме-
сто него може да се използува веякакъв
тип драйвером трансформатор от НЧ про-
тивотактно крайне стъпало, тъй като пре-
водното отношение не е от съществено
значение.
Съпротивлението R1 в емнтера на Q1
(мнкрофонен предусилвател) трябва така
да со подборе, че върху него да вада напре-
жение от 6 до 8 V. Това се постнга, като
стойността на съп роти вл он пето се подбира
в грашщнте от 3,3 kQ до 8,2 к£1. .Ако съ-
противлеиието е ннско, усилването ще бъ-
дс голямо и като резулгат може да се по-
лучи ограничаване на сигнала, особено
ако се работ» с кристален микрофон.
При висока стойност па R1 стъпалото ще
работа като атенюатор, което също не е
желателно.
Начинът за получаване на преднапреже-
нне за РА-стъпалото с малко необнчасн,
но дава задоволителии резулгати. Гра-
фичного решение локазва преднапреже-
нме 7,4 V, което се постига с помощта на
Ценеров диод, като анодннят ток при по-
кой е 25 mA —"малке по-голям от исчисле-
ния. За отбелязване е, че не са употрсбени
ЕДНОЛЕНТОВО ПРЕДАВАНЕ
Трансивър с ннтегралнн схеми за 75 метра
81
Фиг. 12-44 — Схема на внсококачествен
трансивър за 75-метровая обхват. Резисто-
рите са 0,25 или 0,5 W. Кондензаторите с
означен поляритет са електрольтни, сста-
иалите — иерамични, дисков тип.
С1—СА, С6—С8 вкл. — въздушни тримери,
С5 — въздушен, променлив;
С9 — въздушен, прсменлив. с разстояние
между пластииите за 1000 V;
СЮ — слюден тример;
CR1, CR2 — варикапн, изменяши капани-
тета си с около 100 pF;
FL1 — кварцев филтър за 9 MHz и че-
стотна лента 2,1 kHz;
JI, J2 и J3— куплувг;
К1 — реле 12 V, 2 А, с 6 превключващи
контакта;
L1 —30 навивки, ПЕЛ 0,32 mm, навити
върху тороид от междинен трансформа-
тор;
L2 — 6 навивки, ПЕЛ 0,32 mm, навити
върху L1;
L3 — 15 навивки, ПЕЛ 0,32 mm, върху
тороид;
L4—30 навивки, ПЕЛ 0,32 mm, върху
L3;
L5 — 20 навнвки/ ПЕЛ? 0,32 mm, върху
тороид;
L6 — 10 навивки, ПЕЛ 0,32 mm, върху L5;
L7 — приблизително 44 pH променлнва
индуктивност;
L8 — приблнзителпо 14 pH променлива
мндуктиввост;
L9 — приблизително 21,5 pH променли-
ва мндуктивност;
L10 — приблизително 10,5 pH, промен-
лива индуктивност;
L11 39 навивии, ПЕЛ 0,32 mm, върху
тороид с извод от 13 навнвка, считано
от шаси;
L12—8 навивки, ПЕЛ 0,32 mm, върху
тороид;
L13 —5 навивки, ПЕЛ 0,32 mm, върху
L12; г 3
L14 — приблизително 16 pH, 26 иавивки
от 0,64 mm посребрен проводник, навит
върху керамично тяло с диаь/етър 30 mm;
L15—21 навивки, ПЕЛ 0,32 mm, върху
тороид с извод от 8 навивка, считано от
шаси;
L16 — 1 навивка, навита върху 1Д5;
в Наръчпик на радиолюбителя
82
ЕДНОЛЕНТОВО ПРЕДАВАНЕ
Фиг, 12-45. VFO е поместен в отлята
масивиа кутия, врнкрспена към Сообраз-
но таен. Върху плоча, огъната във форма
на б\книга I., е монтираио РА-стъпалото.
Край ната лампа е монтираиа върху съ-
щата плоча
елсмептп за псутралвзация, която со оказа
излишня. Това е установено и при много-
кр.-пните щоби, паправени при различии
стойности на кондснзатора за връзка с
тсвта, различии пива на възбуждаис к
различии и .к» рой к и <а аиодпяя кръг. За-
белязапо с, че примените на решетъчиото
предпапрсА.сние при -авъртане на ковдеп-
затора в анодння кръг през резонанса са
по-голсми. । оглто в схемата имя неутрали-
зпращи с/о-мснтн, откглкото когато няма.
Проб» са правели със седем различии лам-
пи при един и същ краев резултат.
Подтискането на VFO-сигнало е около
20 dB, отнесено към върховлта стойност
ил пзходния сигнал на смесителя U2.
По-нататъшното подтискане се осъщест-
вява чрез лептовия филтър, L7 до L10.
За евързващ слемент е използуван шпро-
колептов тороиден трансформатор, L5—
L6. Използува» о лентой филтър, .за да се
оепгури отстраняване на вспчки нежелани
сигнали (паразитки сигнали от смссването,
сигнал на VFO и др-), конто могат да по-
па дпат в драй вер ноте и нзходното стъпало.
Този начин е за предпочцтаис пред едно-
зременната настройка па два ила повече
кръга. Чрез нзлолзувйнето па зюдерни ре-
шения в котилрут.Цинга место по-лсспо е
д.1 со постигпе по-добро подтискане чрез
филтър, отколкото чрез пшоазувине на
ноеледователно евързан» настроен» зреп-
I ищи кръгове. Използуваппят бплзър оси-
гурява подтискане повече от 20 dE .-.а че-
сготи над 5 MHz и под 2,5 MHz. докато за
пропусканата честотна лстпа от 3.5 до
4 MHz подтискането е па-малко от I dB.
VFO се монтира върху малка печатна
платка. Послсдиата е поставсна в отлята
маенвна кутия с подходящи размери. Като
резултат се получава един генератор с
отлична стабилност, с незначителни изме-
нения на честотата и други паразнтни из-
лъчвания. Предавката с отношение 36 : 1
оепгурява изменение на честотата 40 kHz
па един обзрог на копчето за плавна на-
стройка. Неза в ис и.мата разстроика пл при-
емника (R1T) е реализм рана с помощта на
варикапа CR1- Изполтува се малка част
от характерлетиката, в която нзменснието
L17 — при6.ИВителио 4.6 till променлива
индуктивное г;
L18— 5 II миниатюрен дросел;
LSI — високоговорпте.т с импеданс 8 П;
АП — мили: м'пермегьр;
Ql, Q2. Q5, Q9 -Qjl — плоскостей по-
лепи транзистор;
Q3, Q4, Qo, Q14 —транзистор;
QS, Q15 RCA транзистор;
Q13 — RCA двугейтов полеви МОП-трал-
зистор:
R1 — избиря се за напрежение на Дрейна
около 7 V;
R2, R4, R5 — липейии потеициометри
0,5 W пли повече:
R3 — трнмер-потснииометър 0,5 W;
R6 —- потенаиометър с логаритмичиа ха-
рактеристика 0,5 W;
R7 — подблра се епря.мо милпамперме-
търа Ml;
RFC1 RFC3 вкл., RFC6, RFC15 —20 на-
вивки, ПЕЛ 0,26mm, върху феритнотялэ;
RFC4, RFC14, RFC1G —1 mH, миниатю-
рен ВЧ дросел;
RFC5 — 2,5 ш Н ВЧ дросел;
RFC7 до RFC12 вкл. — върху феритмотяло;
RFC13—44 навивки, ПЕЛ 0,18 mm,
върху тороид;
Si, S2 — ключ;
S3 — въртящ пли клавишей ключ, 2x3
положения,
TI — противогактен трансформатор, от-
ношение™ на памотките не е критично;
(Ji, U2 —ИС на RCA;
U3 — ИС на Motorola;
U4 до U7 вкл. — ИЗ на Plcssey;
VR 1 — ценеров диод за 9 V, 1 W;
VR2 — ценеров диод за 5,6 V, 1 W;
VR3 — ценеров диод за 8,2 V, 1 W;
VR4—ценеров диод за 6,8 V, 1 W;
VR5 — ценеров диод за 200 V, 10 W;
VR6 — ценеров диод за 6 V, 1 W;
Y1 до Y3 вкл. — кварцови кристали в
комплект с FL1
Методи за честотна модуляция
95
фиг. 13-5А наред със схемата от фиг. 13-6А
може да се използува за ФМ, ако реактив-
иият транзистор или лампа се включи
към кръга на усилвател вместо директив
към кръга на генератора. Ако в звуко-
честотиия усплвател се използува НЧ
формиране, както бсше описано по-горе,
фазовият модулатор ще осигурява ЧМ
вместо ФМ.
Флзовото нзместване, което възниква,
Уогато една верига с разстроена спрямо
резонанса, завися от голсмината на раз-
стрийката и от Q-фактора на вернгата.
Коткото по-впсоко е Q, толкова по-малка
разстройка с необходима за оснгуряването
ла зададеното фазово нзместване. Ако
Q с понс 10, зависимости между фазовото
нзместване и разстройката (в kilz от двс-
те стран и на резонанса на тази честота)
ще бъде твърдс линейна в обхвата на 25°
фазово изместванс. От гледпа точка па
чувствптелност на модулятора Q-факто-
рът на настроения кръг, към иойто е вклю-
чен модулаторът, би трябвало да бъде
колкото може по-впеок. От друга страна,
сфсктивното Q на кръга не ще бъде голямо,
ако усилвателят, към който той е включен,
създава голяма мощност в този кръг, тъй
като товарного съпротивление иамалява
Q-фактора. По тази причина трябва да се
направи компромис между чувствителност-
та па модулятора и ВЧ мощност, създавана
от модулирания усилвател. Оптимялната
стойност на работния Q-фактор е около 20.
Това осигурява добро натоварване на моду-
лирания усилвател и същеврсмснио поз-
волява лесно да бъде постигната необхо-
дим лта честотна вариация. Прспоръчител-
но е модулацията да се извършва в мало-
мощно стъпало.
Реактивного модул ираме в усилвател-
яцте стъпала обикновено създава одновре-
менно и амплитудна модуляция, тъй като
модулираното стъпало бнва разстройвано
при изместването на фазата. Този ефект
се ел и мин и ра, като моду лира пият сигнал
се прекарва през амплитуден ограничится
или през едно илн повече стъпала, работе-
щи в режим на васищане — това са усил-
ватели клас С, атакувани с достатъчно
голяма амплитуда, така че нзмененията
на възбуждащия сигнал не създават забе-
лежпмо изменение в амплитудата иа из-
ходния сигнал.
За реактивнн модулатори от един и същи
тип необходимого усилване на НЧ усил-
вател е еднакво за ЧМ и за ФМ. Както
бсше ртбелязано по-рано обаче, фактът,
че при ФМ действителната честотна де-
виация расте с повишаване на модулираща-
та честота налага, преди да се извърши
модулацията, честотите над 3000 Hz да
бъдат отрязаии. Ако това не се извърши,
uie бъдат излъчвани значителпи по стой
ноет ненужни странични ленти па честоти,
отстояшп далече от носещата.
Обработваие иа НЧ сигнал за ЧМ
Нискочестотният усилвател, предшест-
вуващ модулятора, има обикновена струк-
тура, като се изключи това. че от пего не
се нзисква мощност и че НЧ напрежение,
необходимо за модулаторнага решетка, е
малко — нс повече от 10 или 15 V даже
при големите модулаторнп лампи и само
един или два волга — при транзисторите.
Поради тези леки изискв.дшя усилвэтслят
може да съдържа малко стъпала. Например
при използуваие па ксрамвчеи или висико-
омен динамичен микрофон ще бъде ш.пълпо
достаточен един двустъпален усплвател с
бцполярни траизиоорп с рсзисторна вр—з-
ка между стъпалата. За повече информа-
ция по НЧ усилватели вж. глава 12.
Известна обработка на НЧ сигнал може
да доведе до чувствптелно подобряване
параметрите па една ЧМ система. Же-
лателно е например да се огранпчи макси-
малната амплитуда на НЧ сигнал, подавай
за ЧМ или ФМ, така че девиацията на ЧМ
предавателя да не превишапа предварител-
но зададспа стойност. Това ограиичаване
BY фазоо модулатор вч
НЧбход
лреЭкорекцш
Декорекция
7500
5У» Към
I—<сичу
ОтпЗис- “.01
крпми- |
наттюра, гтг
(С)
Фиг. 13-6. (А) Фазов модулатор със схе-
ма за изместване на фазата. Схеми за
предкорекцня (В) и декорекция (С)
96
ЧЕСТОТНА МОДУЛАЦИЯ И ТРАНСЛАТОРИ
на амплитудата се постига обикновено с
помощта на прост НЧ ограничится, вклю-
чен между усилвателя и модулятора. При
ограничаване винаги възникват хармонич-
ии от висш порядък, конто, ако се допус-
иат до модулатора, биха създали нежеланн
странични лентн. Затова на изхода на огра-
ничителя трябва да се постав» НЧ ниско-
пропускащ филтър с честота на срязване
между 2,5 и 3 kHz. Прскаленото огранн-
чаване предизвмква известии изкривява-
ния в гласовия сигнал. Един НЧ процссор,
състоящ се от компресор и ограничител,
като този, описан в глава 13, дава НЧ
сигнал с по-добро звучене (т. е. без изкрп-
вявания), отколкото само ограничител.
За намаляване на шумовете в ня кон ЧМ
свързочни снстеми в предавателя се въ-
вежда НЧ формираща верига, която 1.з-
вършва т. пар. предкорекция. при която
се извършва пропорццонално потискане
на по-ниските честоти, за да се постигне
по-равномерно разпредслснме па енср-
гнята в звукочестотпмя обхват. В резул-
тат на това ЧМ сигналът е с почти кон-
стантно разпределепне на енсргията. Об-
ратният пронес, наречен декорекпия, при
който се възстановяват реал ните съотно-
шения на компонентите в звуковия спек-
тър, се извършва в приемнидите. Примор-
ии схеми за предкорекния и декорекция
са дадени на фиг. 13-6В и С.
ЧМ възбудители
ЧМ възбудители и предаватели се изпъл-
ияват по два начина. При единня, показан
на фиг. 13-7А, се използува реактивен мо-
дулатор, който у правдива честотата па
генератора и създава ЧМ по директнпя
метод. Съответнн на брой умножителнн
стъпала осигуряват нзходен сигнал на
желаната честота, конто се усилва от под-
ходящ усилвател на мощиост. Недостатък
иа тази система е това, че ако генераторът
е с параметрична (некварцова) стабилиза-
ция иа честотата, трудно може да ее ©си-
гу рн необходимата честотна ста бил ноет
sa УКВ цели. Ако се използува кварцова
стабилизация в генератора, величината иа
честотната вариация е малка и трудно се
постигат една кв и стойкости па чсстотното
отклонение.
По-разпросгранеи е пндирсктнцят ме-
тод за честотно модули ране, показан на
фиг. 13-7В. Формнран НЧ сигнал се при-
лета към фазов модулатор <а получав.!ие
на ЧМ. Тъй като величината на еъздава-
ната девиация с много малка, необходим и
са голям брой умножится ни стъпала, за
да се получи шнроколентова девиация на
работната честота. По принцип систсмата,
показана на (А) изисква пс-проста схема
от тази на (В), но индирсктният метод (В)
често дава по-дсбрн резултати.
Изпробване на ЧМ предавател
Точната проверка па един ЧМ пли ФМ
предавател изисква по-други мен дм от
гези, прилагали прн проверката на AM
и SSB устройства. Това е така,понеже
обикновените измерителни уреди. напри-
мер милнамперметрите, лсказьат само ам-
плитудни изменения или понеже техните
показания по-лесво се интерпретмрат от
глодка точка на амплитудата.
Величините, конто трябаа да се прове-
рят в един ЧМ предавател, са линейността
н честотната девиация, както и изхедната
честота, ако в устрсйството се използува
кварцова стабилизация. Методите за про-
верка се различават в детайлите си.
Проверка иа честотата
Работата на с пределен канал при квар-
цова стабилизация на честотата, която
понастоящем е популярна между използу-
ващите ЧМ, изисква честотата не предава-
тсля да бъде в желания канал с точност
поне няколкосютин херца дорн при широ
колентовите ЧМ смете мм. Особен© важно
е прсдавателят да бъде на пужната честота
при работа през транслятор. Тежките
условия при мо бил на и портативна работа
изискват да се правят чести проверки на
този параметър, примерно проз 3 месеца.
Измерителите на чостота обикновено се От
Фиг. 13-7. Блокови схемн на типичнм ЧМ възбудители
Методн за честотна модулация
97
хетеродниеп тип или са цифровн броячи
За любителскн цели достатъчна точност
на нзмерването може да сс пости гне с ч<
стотомерите TS-174 п TS-175, конто с а
УКВ варианти па популярная ВС-221
Съществуват цифровн честотомсрл, конто
работят директно до 500 MHz и повече.
но тяхната цена с много внеока. По-евтинп
нискочестотнл честотомсри могат да се
използуват за УКВ, като сс употреби!
скалери (честотпи делители) устройства,
конто делят входиата честота в зададено
съотношенис, нан-чссто 10 или 100. Де
лптелят IB-102 на Heathkit може да се
използува до 175 MHz, като сс включи
към брояч с максималиа честота 2 MHz
или повече. Ако гранпчната честота на
брояча с нсдостатьчпа за директно нзмер-
ване на изходната честота на един ЧМ
предавател, може да се нанрави нзмерва-
нето в никое от стъпалата — честотпи умно-
жители. Може също така да се използува
комбинация от кварцово контролнран кон-
вертор и късовълнов приемник с точна
скала, ако е палице вторичен сталон зз
калибрирапе на приемната система.
Девиация и линейност на девиацията
Прост измерите*.? на девиацията мож^
да бъде направен по схемата на фиг. 13-8.
Тази схема е разрабогена от K6VKZ.
Изходъг на един шнроколентов приемни-
ков дискриминатор (средн системата за
декорекция) е включен към днустъпалсп
транзисторен усилвател. Сигналът от този
усилвател сс подава посредсгвом транс
форматорна връзка на двойка нзиравител-
11И диоди, за да създадс постоянно напре-;
жение, измервано от уреда Ml. Уредът ще-
дава известно показание прн липса на сиг-
нал, дължэщо сс па детектираното напрр-’
жение от собствените щумове, така че точ-!
ността на инструмента при слаб сигнал,
няма да бъде много добра. . ,
За калибриране на устройството е нужен
сигнал с позната девиация. Ако искаме да.
настроим уреда за отчитано от 0 до 15 kHz,'
ще трябва да се използува тест-сигнал с;
девиация 7,5 kHz. R1 се регулира, докато
Ml ладе показание половин скала, т. с.
50цА. За проверка на върховата девиации-
па един входен сигнал двата ключа S1-
н S2 се затварят. След като се отчете пока-
<аннето при това положение, отварямс пър-
во единил ключ, след това другня и от-
читано велпчипите па позитнвпата и нс-
гативната девиация на- сигнала, а с това -
и линейността на'девиацията.-
Измерване на девиацията, като. се
използуват Беселови функции
Като се използуват математически съот-
ношення, известии под нмето Беселови
Функции, с възможно да сс определят точ-
кпте, в конто при дадени модулнращм че-
стоти и предваритрлно подбрана девиация
иосещата на ЧДО’предавателя нанълно* из-
чезва Следователно, като се. ’наблюдава
иосещата с приемник, е възможно па ухо
да се определи девиацията, при която но-
сещата се анулнра. За такова измерение е
необходим хетеродинен сигнал било на
Фиг. 13-8—Схема на измерител на девиацията.
Резисторите са 0,5-ватови,снлавпи,а конденза-
торите — керамични, с «включение на тези, на
конто има обозначения за поляритета
(електролитнм). CR1 до CR3 вкл. са сили-
циевн, бързоденствуващи, превключващн
7 Нгръчник из радиолюбителя
диодн. R1 е линеен сплавел потеициометър,
a SI и S2 са едноволюенн Ще-Ка ключета.
Т1 е мийийтн5рен ’-НЧ‘ трансформатор т
нървична 10 k.Q р -ртор^чна ’ 20 k’I| * със
среден извод (
88
ЧЕСТОТНА МОДУЛАЦИЯ И ТРАНСЛАТОРИ
Таблица IMJI
Модулиращи звукови честоти» конто ще кадат пнулиране на носещата, когато девнацията
има даденоте стойкости
/ИоЭул. честота Анулиране на носещата при девиация 3 та нули
f на пула 2 pa пула
905,8 Hz -fc Й,18 kHz t 5.00 kHz ± 7.84 kHz
1000,0 Hz L 2.40 kHz t 5,52 kHz t 8.65 kHz
1500.0 Hz h 3.61 kHz b 8,28 kHz t 12,98 kHz
1811,0 Hz 1- 4,35 kHz t 10.00 kHz t 15.67 kHz
2000,0 Hz 1 4.81 kHz fc 11,04 kHz ± 17,31 kHz
2079,2 Hz 1 5,00 kHz 1- 11,48 kHz i: 17,99 kHz
2805.0 Hz 1 6,75 kHz fc 15.48 kHz ± 24.27 kHz
носещата честота на предавателя или ьа
междинната честота на приемника, който
яа дава десне идентифициращо се биене.
При провеждането на опита се наисква из-
вестно концентриране н внимание от стра-
на на оператора, тъй като в модулациоиння
процес се създават и други тонове. При
една модулиращи честота, избрана от табл.
13-1. увеличивайте девнацията бавно, до-
като се чуе първата нуля. Ако се иска нуля
ог ко-висок норядък, продължавайтс да
увеличавате девияинита, докато го чуе
втората, а след това и гретата пула. Няма
практически смисъл да се работм е пула на
носещата, по-голяма от третата.
Например, ако се използува тон 905,8 Hz.
достигането до втората нуля ще означава,
не девнацията на предавателя е 5 кНс
Постигането на втора нуля при модулираш.
сигнал 2805 Hz показва, че девнацията е
15,48 kHz. Методът на Беселовите функции
ноже да бъде използува» за калибриране
па измерители на девнацията като напри
мер този от фиг 13-8
ПРИЕМАНЕ НА ЧМ ЕМГНАЛИ
Приемниците за ЧМ сигнали ее рлзли-
чават от другите главно в две отношения —
тук яе е нужна линейност преди детекция
Фиг. 43-9 — Характеристика иа ЧМ де-
тектор- Стръмиостиа детекция, използува*
*ца ската иа крнвата нт с.елективността,
за преврыдяие иа ЧМ в AM я последващо
детектираие
га (напротив, аки амплитуднигс изменения
на сигнала нли фоновнят шум могат да
бъдат «заравпепи», това с едно преимуще-
ство) н детекторът трябва да бъде в състоя-
ние да лревръща честотнитс изменения на
постъпващия сигнал в амплитудпи измене-
ния.
Честотномодулиранитс сигнал» могат да
бъдат приемаии по същия пя« и, както
при вески обикновен приема;, к. Присмни-
кът се настроив» така, че посещу га честота
да попадав на склона на кривата на селек-
зивността. Когато честотата на сигнала се
пени вследствие па модулацията, той ва-
рира, как го е показано на фиг. 13-9, и
създава амплитудномсдулиран изходен сиг-
нал, изменят стойността си между X и У
Той се нзправя и използува по-нататьк
като AM сигнал.
Т-_зи метод за приема нс п» ЧМ сигнали
не дава много добри резулчати, особен»
при прнемницн със стръмни скатсве на
кривата на селективността, тъй като нз-
пол уваемиит линеен участък е малък
и нзкривявамнята на нормално модулнра-
ння сигнал са извънредно големи.
Приемане на ЧМ сигнали
9»
ЧМ приемникьт
Блоковите схеми ил един AM/SSB и
един ЧМ приемник са дадени на фиг. 13 10
По принцип, за да сс постнгне чу вс гните./)
пост, по-добра от 1 p,V при ЧМ прием-
ника, е необходимо усилване наколю >
милиона пътн — едно преголяыо усилване
за да бъде възможно то да се извърши
ста бил но на една честота. Затова изпол-
зуването на суперхстеродинна схема
ставало нормална практика. При сравни-
вайе на дветс схеми бнят на очи три глав пи
разлики: ЧМ приемникът използува по-
широколентов филтър, Друг вид детектор
и п.ма допълннтелно стъпало — ограничи-
тся, включено между МЧ усилвател и де-
тектора. Иначе действието, а много чсств
и схемите на ВЧУ, генератора, смесителя
и НЧ стъпала и в двата вида приемннци сэ
еднакви.
От гледна точка на работата забележима
разлчкл между двата приемника нма във
влняняею на шумовет$ и смущенията вър-
ху прнемания сигнал. Още от времето на
първите искрови прсдаватели «ужасният
-QRM» винаги е била основпа проблема
за любителнте Ограничителното и дискри-
минатор ното сгъпалг в едпо ЧМ съоръ-
жение са в състояпне да елимикнрат до
голима степей имнулспите смущения, с
пзк.тючение на смущенията, имащи съ-
ставни с ЧМ характер. За получавансто
на добро потискане на смущенията се из-
нсква прецизпа нл,тройка на МЧ канал и
фазова настройка на детектора. ЧМ прием-
нйците се държ зг по гвъгые особен начин
при наличие на QRM от станции, рабэтещи
на същата честота. Благодарение на ефек-
га «захващане» доминиращият сигнал,
стига той да е 2—3 пъти по-силен от пре-
чещите. се чува като единствен нзходен
сигнал след демодулацията. За сравнение
при AM и CW една носеща със сила S2
мо.ке л > пречи осезаемо на един S9 сигнал
Широчина на лентата
В повечето лампов и ЧМ прием ниц и же-
лзяата крива на селекгивпостта се.постнг.ч
чрез използуване в МЧУ на няколко МЧ
трансформатора с надкритичпа връзка
Широката лента и фазовата характеристи-
ка, конто трябва да се оенгурят от МЧ
трак г, изискват грижливо конструпране и
разстройване на вспчки междустъпални
гр а нсформ ато ри.
За облекчавале на трудностите, евърза-
зи с настройката на МЧУ, особено за лю-
бители със средне подготовка, е чрепоръ-
чително използуваието на готовя високо-
селективпн филтрн Като се следва техни-
ката на SSB приемниците, в схемата на
ЧМ приемника се включва керамичен или
кварцев филтър, конто трябва да бъде
колкого може по-близо до антенния вход —
в повечето случаи на изхода на първия сме-
г.ител. В табл. 13-2 са дадени подходящи за
целта МЧ филтри и технитс параметр»'
Любители, желаещм да експериментнрат.
могат да изготвят филтрн от оказионпи
крисали (вж. Single Sideband for the
Radio Amateur на ARRI?- или от керамич-
ни резонатор и
AM DpijStoHUh
Говорите»
ЧМ приемник
Фнг. 13-10 - Блокова схема на (А) AM приемник и (В) ЧМ нриемннк. С по дзбелм
рамкн еа обозначен» стъпалата, конто са различии в ЧМ устройството
100
ЧЕСТОТНА МОДУЛАЦИЯ И ТРАНСЛАТОРИ
। Таблица 13-2
Широколентови МЧ филтри за ЧМ приемници
Фирма Tun Центр, честота Homuh. шар. на лентата
KVG XF-9E 9.0 MHz 12 kHz
KVG XF-107 A 10.7 MHz 12 kHz
KVG XF-107 В 10.7 MHz 15 kHz
KVG XF-107 C 10,7 MHz 30 kHz
Heath Dynamics 21.5 MHz 15 kHz
Heath Dynamics 21.5 MHz 30 kHz
E. S. FB-6D 10.7 MHz 15 kHz
E. S. 10-MA 10,7 MHz 30 kHz.
E. S. F.L-3A 11.5 MHz 36 kHz
E S. DR-9 21,4 MHz 20 kHz
C Invite TCF4-
i I2D3CA 455 kHz 12 kHz
; ClevHr 1CF4-
I8G45A 455 kHz 18 kHz
' Clevitc TCF6-
1 30D55A 455 kHz 30 kHz
Макс, затихва- не Импеданс Внесе- на за- губи Kpucm.duc-1 криминатор.\
Bx. Я.ЗД.
90 dB 1200 1200 3 dB XD9-02 ’
90 dB 820 820 3,5 dB XD107-01 I
90 dB 910 910 3.5 dB XD107-01
90 dB 2000 2000 4.5 dB XD107-0I
90 dB 550 550 3 dB
90 dB 110Л 1100 2 dB —
80 dB 950 950 2 dB AB-1C
80 dB 2000 2000 4 dB AB—1C i
70 dB 50 50 4 dB AL—1 1
40 dB 750 750 5 dB AR- 10
60 dB 40 k 2200 6 dB -
50 dB 40 k 2200 6 dB
60 dB 20 k 1000 5 dB
Един пункт, по конто всекн любител,
използуващ ЧМ, трябва да иаправн набор,
е широчнната на леитата по МЧ канал в
приемника, тъй като практически на об-
хватите се рабэти с двете девиации: 15 kHz
н 5 kHz. Широколентовият приемник може
да приема теснолентови сигналы, по с
известии загуби по НЧ, възннкващи в
процсся на дстектирането. Широколенто-
вият сигнал обаче се приема с извънредпо
големн изкривявания, ако сс слуша с тес-
нолеитив приемник. Трябва да се има пред
вид обаче, че постоянно нарастващата ЧМ
активное г на обхватите, както и иепрекъс-
натото производство на фабрични тесно-
лентовп трансивъри, може да доведе до
приема пето па девиация 5 kHz като стан-
дарт в лю бител ската операторски прак-
тика.
Oiраничители
Качество го, което нап-мпого се рейла-
ми раше при въвеждапето на честотната
модулация, боте възможността за прне-
мане без смущения. Веригата в ЧМ прием-
ника, която нма за задача да нзреже сму-
щепията и амплнтудната модуляция oi
постъпващия сигнал, е ограничител ят.
Повечето видове ЧМ детскторн реагнрат
какт» на чсстотпнте, така п на амплптуД-
ните изменения па сигнала. По тази при-
чина преди детектора се включват ограни-
чителнн стъпала, конто «изчистват» сиг-
нала, така че да бъде детектнрана само
желаната честотна модулация. Осцило-
грами, илюстрпрящи този процес, са по-
казами на фиг. 13-I2A
В ограпичителните стъпала могат да се
използуват лампи, траизистори или инте-
грал пи схеми. За да работа като огранп-
чител една лампа, тя грябва да сс захрапи
с такива иапрежения. че да се претсварва
лесно дорн от слабы входим сигнали-
Обикновено (а тази цел се използуват
ысчтодн с добре изразена отсечка иа харак-
тер истикатл. като например 6ВН6, с мал-
ко или никакво огрицателно преднапре-
жсипе. Както се в и ждя от фиг. 13-11.
входппят сигнал бива^ограпичаваи. кота
Решет.
напреж.
/ноден
,.ч ток
Изх. сигнал
Шумови
импулси
Чест.дискр.
Фиг. 13-11 Представяие n.i действие го
па ограничителя. Амплитудинте изменения
на сигнала биват елиминирани благода-
рение на диодното действие вследствие
па решетъчно и анодно насищзне ио ток
Приемане Fa VM спгьали
101
Фиг. 13-12 (А) Форма на входния сиг-
нал, съдържащ ДМ п шум. (В) Същнят
сигнал след прем ина на него пре» две ci-
раничптелнп стъпала съдържа само ЧМ-
комионентата
то гон о с достатъчно гол яма амплитуда,
эа да се преднзвика днодпо действие на
решетката и пасищапс по анодеп ток. в
резултат на което се орязват дветс страви
ла входния сигнал и се получава пзходпо
напрежение с постоянна амплитуда.
За да се оенгурн добро ограиичаване, с
нужен доста силен сигнал па входа на ог-
раничителя обикновено пяколко волта
за лампите, около 1 V за транзнсторнтс
и пяколкостотнп мнкроволта за ИС. Огра-
иичително действие трябва да вълпнкпа
<ицс при ниво на входния сигнал 0,2 u V
я по-малко, така че с необходимо знача гел-
ио усилване па сигнала между входа и
ограничите.? ните стъпала. Например 80IJ
па Motorola има осей лампи предп ограни-
чителя, а транзисторвпте прпемппци МО
TRAC използуват девет траизнсторни сгъ-
пала, за да се получи достатъчяо усилване
предп първия ограничится. Повптс ин-
теграл ни схеми иозволяват значнтслио
опростявапе на МЧУ, тъй като одни чип
дава гол я мо усилване.
Когато входивят сигнал достягпс ни-
вото, при което започва ограпичавапего.
съоръженпсто утихва, т. с. шумов и ят фон
изчезва. Чувствителността па ЧМ прпем-
иицпте се измерва с необходима? а стойност
па входния сигнал, за да ее създадс опре-
делено утпхваие, обикновено 20 dB. В
съврсменшпе прпсмпнип с полу и поводи я-
кови елементи сс постига угиходне 20 dB
при ниво иа входния сигнал 0,15 до 0,5pV
Само едно лампово пли траизнсторни
стъпало не може да оепгурк задоволителни
ограиичаване в голям динамичен диапа-
зон. Минимум две стъпала с различии вре-
мекопстантп трябва да сс използуват з.»
целта. Първото стъпало извършва ограни-
чаване на нмпулените смущения, а второго
се коиструира така, че да ограничава диа-
пазона, пропуснат от първото. При че-
стотн под 1 MHz е иелесъобразно да сс
използуват ненастроенн ограничители с
RC-връзка, конто осигуряват достатъчяо
усилване, без да проявяват склонност към
самовъзбужданс.
Фиг. 13-13Л показва двустъпалеп огра-
пнчитсл с лампи с обикновепа характери-
стика, а фиг. 13-13В — двустъпалеп тран-
зисторен ограппчител. Преднапрежсннето
па базата па вески от двата транзистора
може да се измени, за да се оепгурп ограпи-
чаванс при желано ниво. Цеобходимото
напрежение па входния сигнал за започва-
не на ограничителното действие сс нарнча
и par па ограничаването и отговаря на точ-
ката, в която колекторпият (аводният)
ток престава да растс при параствапе на
входния сигнал. Модерпите ИС имат праг
па ограничаването 100 mV за схемата с
СА3028А или MCI550 па фиг. 13-13С или
200 «V за схемата с MCI590G на Motorola
на фиг. 13-13D. Тъй като ИС е голямо усил-
ване, като например С Д3076 или MCI590G,
съдържат нс по-малко от 6 или 8 активин
стъпала, конто се паепщат при достатъчсн
входен сигнал, едно такова устройство
осигурява значптелно по-добро ограпичи-
тел по действие, отколкото двойка лампи
или грангнсторн.
Дстектори
Дсггкгорът, който прън получи попу-
лярнисг в ЧМ устронствата, бгше честот-
пият дискриминатор. Характсристиката
иа този детектор е покачана на фиг. 13-14
Когато сигналы не с модулпрап и носеща-
та с о точка 0, лнпсва пзходпо напрежение.
Когато модулнращота напрежение в ЧМ
предавателя измества сигнала към по-
вис жите честоти, пзправеното нзходно
напрежение на детектора рясте в положи-
тел на носика. Когато честотата се откло-
нява към по-пискпте честоти — пзходното
напрежение рясте в отрицателна посока.
В об т чет га, в която дискриминаторы е
линеен <правия участък па характеристи-
ката). преобз иувапето на ЧМ в AM, из-
вършвашо се тук, ще бьде линейно.
Практически схема па дискриминатор е
показана на фиг. 13-13. ЧМ сигналы се
превръии в AM сигнал посредством транс-
IU2
ЧЕСТОТНА МОДУЛАЦИЯ И ТРАНС ЛАТОРИ
Фиг. 13-13 — Тнпични схеми ла ограничители (А) с лампи, (В) с транзисторн, (С>
с диференциалпа ИС и (D) с линейна ИС с голямо усилване
форматора Т1. Напрежението, индукти-
рано във вторичната на Т1, е дсфазирано
на 90* по отношение на тока в първичната.
Първичният сигнал през кондепзатор се
подава на средната точка иа вторичната.
Напрежението във вторичната комбинира
от всяка страна на средната точка така, че
напрежението в едната половина нзпре-
варва, а в другата половина изостава спря-
мо първичния сигнал, и то на същия фа-
зев ъгъл. След изправянето тези две на-
прежения са еднакви и с различии поляр
нести, така че резултатното напрежение
е пула. Измснянето на входната честота
предизвиква изменяне на фазата на напре-
жителните компонента, в резултат на което
напрежението в едната половина на транс-
форматора нараства, а в другата намалява-
Разликата между двете измен ящи се на-
прежения след изправянето в същност е
нмскочестотиият нзходен сигнал.
В стремежа си да намери спростен ЧМ
Приемане на ЧМ сигнали
103
Граница
на йвбиацията
Фиг. 13-14 — Характеристика на ЧМ Дис-
криминатор
детектор RCA 'разработа схема \ та нал а
поиастоящем стандарт в обикновените кон-
цертин приемници, ври която отпада
необходимостта от предварително ограничи-
телно стъпало. Тази схема, позната под
името дробен детектор, се базира иа идея-
та да се раздели одно постоянно напрежеЗ
пне в отношение, което е равце иа отно-
шението между амплитудите от всяка
страна па вторичната на дискриминатор
ния трансформатор. Прн един детектор,
който реагира само на отношения, входннят
сигнал може да се измени но сила а широки
граннци, без това да предизвиква измене-
ния в нивото на нзходнип сигнал, т. •-
ЧМ ще бъде детектирака, а AM — не.
В реалния дробен детектор (фнг. 13-16)
необходимого постоянно напрежение ее
създава върху два теварин резистора,
шунтиранн с един електролитен кондея-
затор. Друго различие от обикмовення
дискриминатор е начимът на вилючваие па
диодите — тук изправените от тях наире-
жеиия се събнрат, я не изваждат. Възстя-
новеният ВЧ сигнал сс взема от третнчпл
намотка, смлио свъргана с първичната нт»
трансформатора. Стойиостите на 'резисто-
рите-товар на диодите се избират но-малкз
(5000 Г2 илн по-малко), отколкото при дис-
криминатора.
Чувствителиостта на дробния детектор
е два пътн no-малка от таз» на дискрими-
натора. Тъй като сбаче коиструктивмнт?
Дис1<рцл1инип1пр
Фиг. 13-15 — Типична схема па честотен дискриминатор,
използуван за ЧМ детеитиране
Дробен детектор
Фиг. i3-16 — Дробен детектор от типа, който место се
използува в концертните и телевизнонни приемници. TI
е трансформаторът на дробния детектор
t04
ЧЕСТОТНА МОДУЛАЦИЯ И ТРАНСЛАТОРИ
Фиг. 13-17 Кристален дискриминатор. CI п 1.1 резонйрат па мсждинната честота, С2
и СЗ пмат едцакви стрйпзсти. Предназначенного иа С4 е да коригнра пенно развалян
сирине на схемата, така че детектор и и те диодн да получав»1 еднакън по пиво сигнал
параметра'на траисфорчагорите Q фак-
тор. коефнционт на връзката между пър-
вичната и втиричната и товар, са най-
рЛзличпп.' практически разлнката между
дцатл- вндй Детектор»! е ионами гол на.
И ёДната.’ «Г ‘другата схема1 йогат да осигу-
рят отличии резултати. Тъй като дробнпят
детектор не о в съетояние да даде изисква-
ното за профсспопалиа апаратура ограпи-
чаване, при използуването му в такава
апаратура пред него се включва ионе едно
ограничител„о стъпало. -
Нови тнпове деТектори
Трудностнте при конструкраисто и на-
етройката на АС-ДискрИми натори дове-
доха до търсепе па нови решения, п резул-
тат па конто бяха създзденн много нспа-
стройвищи со ЧМ детектор»!! снстеми. В
кристалния дискриминатор сс използува
кварцев резонатор, шунтиран с индуктив-
ное г вместо пастройващата се вторична
верига на днекрпминаторния трансформа-
тор. Типична схема на такъв детектор е
показана на фиг. 13-17. Прн пякои фабрич-
ни крнсталнн дискриминатор» бобипата
ГЛ във входиата верига е вградела и трябт
ва да сс прибавн само С1, докато прн други
типовс и двата елемемта трябва да се
прибавят от конструктора. Типичны ге стой-
ност» на слемсптите са Дадсин на фиг.
13-17. Псотбелязанитс стойкости се под--
бират с оглед получаването на желанага
широчина на честотната леи га. Списък па
фабрични крнсталнн диск рп ми натори с
даден в табл. 13-2.
PLL детектор
Мнниагюризирането на псрнгнтс за фа-
зова синхронизация (PLL) и свежданего
нм до сдиокорпусиа ИС о предопределено
да и>нърнн1 революция в пякои аспект»
иа ирнемнат.! техника. Разрабел ките па
Sjgnetics, конто съчдадс PI [. в сдцл ИС.
с плосък корпус л ла Motorola и Fair-
child, конто правяi PLL във вид па отдел-
нн ИС-строителп и блокове, позволяват
па конструктора да си снести много труд.
Основната схема па верига за фазова
синхронизация (фиг. 13-18Л) съдържа фа-
зов детектор, филтър, постояипотоков усил-
вател и генератор, управляван с напре-
жение (VCO). Геператорът работи иа че-
стота, много близка до тази на постъпващия
сигнал. Фазовпят детектор създзва т. нар.
напрежеиие на отклоненного. което с
пропори н о нал но на разлнката между че-
стотнте на VCO н междннночестотппя сиг-
нал. Това напрежение се ирилага па VCO
Всяка нромяна в честотата на входння
сигнал задействува детектора п съвдадс-
ното от него напрежение препастройва
управлявания генератор така, че топ ос-
тана синхронизируя с междинната честота.
Широчина га на лента га на системам се
определи от един фп.пър във перпгата на
управляващото напрежение (напрежението
па откломснието).
Тъй като нанреженпего на ожлинепкето
е копие на 114 вариации, конто по начало
са създалн честотиитс отклонения в про-
да вателя, схемата за фазова синхронизация
функциоппра направо като един ЧМ де-
тектор. Чувствителностга, която се полу-
чава с PLL-интсграл ната схема NE5G5
на SigneLics, е добра около 1 mV ла
схемата, показана на фиг. 13-18В. Нс се
изискват иикаквн трансформатора, пито
настроен и кръгове. Широчина га па леи
тата с обикновено 2 до 3% о г сгойността
па детектираната МЧ. Унра1».1яваннят ге-
нератор сс нагласява па чес юта. близка
до жсланата.с помощта на R1 и C.I. С2 е
Приемане и а ЧМ сигнали
PLL детектор
&п
МЧУ
-5V
коидсизатор на евързшпцня филтър, който
определи облает та на захвата пето, т. с.
обхпатът от честоти, в конто веригата осп-
гурява синхронизиране с един сходен сиг-
нал, започвайки от състоякпс на лкпеа на
синхропи шипя. NE565 имя горна честотна
граница 500 кН?. За по-високи честоти
може да се използува NE56I, която ра-
бота до 30 МН?.
Приемии адаптори за ЧМ
Прнемпияг адаптер, показав на фнг.
13-20, е раз работой, за да може по-старп
тнпове лампови Л «VI прпемиици да бъдат
използувапн га ЧМ. Захранващнтс папрс-
женпя за пего се вземаг от приемника, към
който той се включил. По принцип колкого
нс-добър е основнлят приемник, толкова
по-добрн качества ще имя ЧМ приемка
система. Н ай-подходящи са приемниците.
конто имат МЧУ с голямо усилване н въг-
можност за работа с широка лента (такипл
като SP-400, SP-COO. SX-73 и R390).
Прием и ик ите, конто имат МЧ лента сами
6 kHz или по-малко, е добре да бъдат снаб-
денн с едко допъл нптсл но МЧ стъпало в
ЧМ адаптера с пел да се позволи пзвсждапс
на сигнал за адаптера нспосредствсно след
втория смесител. Естествен», ако приемин-
кът е предназначен за приемане па ЧМ
сгапцли в УКВ обхвата, освен адаптера
лъм него (по-точио пред пего) ще трябва
та се включи и подходящ конвертор.
514 сигнал от приемника се подава през
Т1 (МЧ трансформатор 455 kHz) към успл-
вателя/ограничитсл VI. Ограничаващите
качества на лампата са засилени чрез по-
пижаване на екранното иапрежеиие и
използуване па прсднапреженис от сиг-
нала. Г1о-нататынпото засилвапс па огра-
ничителното действие се постига в двсте
системи па V2, лампата I2AT7. Напреже-
ние, пропорцию пал но па решетъчпия ток
па V2A, се отклонява към пробпата точ-
ка КТ1, която служи за контрол при на
стройката. Един фабричек дискримина-
тором трансформатор превръща ЧМ сиг-
нал в ЛМ, който от своя страна бива де-
Ф иг. 13-19- ЧД1 адапторът готов за в ключ -
вайе към Collins 75Л2
IOS
ЧЕСТОТНА МОДУЛАЦИЯ И ТРАнСЛАТОРИ
прием, ° V м\
гВет. /77
(С)
Фиг. 13-20 — (А) Схема на ЧМ адаптер
за 455 kHz. Резисторите са 0,5-ватови.
Кондензаторите сз днекови, керамичнп,
с из ключе пне иа тези с обозначен поля-
ритет, конто са електролитнн.^*
Н. J2 — гнездо на коаксиалпГсъединител;
L1 —• ипдуктнвност с настройваша сърце-
вина, 430 850pH;
R1—потенциометър за регулнране на
НЧУ, 0.5 MQ;
Т1 —МЧ трансформатор 455 kHz;
Т2 дискриминаторен трансформатор
455 kHz
(В) Схема на евързването на адаптера към
евързочния приемник. Отводът от МЧ
трансформатор сс прави през дисков кс-
рамичен кондензатор 50 pF. Ако прием-
никът има шнроколентов МЧУ, евързва-
нето се прави към последний МЧ усилва-
тел, а ако МЧУ е теснолентов —- към пър-
вото МЧ усилвателно стъпало. (С) НЧ пре-
включване £
.•л!
тектираи от CR1 и CR2. Една декориги-
раща RC-верига служи Тза отстраняване
на честотиата предкорекция, извършвана
в ЧМ предавателите. НЧ усилване сс оси-
гурява от V3 — това стъпало може да сс
ока же излишне при приемницп, разпо-
лагащи с НЧУ с голямо усилване.
Адапторът е монтираи на U-образен алу-
миннев профил с дължина 280 mm, широ-
чина 50 шт и височипа 45 тт. На едпата
стена е захванат 6-мил ммргров кант, който
служи за монтиране на адаптера към ос-
новния приемник. Стъпалата трябва да
се монтират по принципа «в една линия»,
за да се избягнат ВЧ обратнп връзки.
Навсякъдс се използува монтаж «от точка
до точка».
Настройка
г Настройката на адаптера изисква^из-
пестно време и измсрителна апаратура.
Необходимн са лампов волтметър или ми-
кроаыперметър и сигналгенератор. Каче-
стве на настройка е иевъзможно да се на-
пряли «на ухо», зэтова, ако не разполагаме
с горната апаратура, такава трябва да
бъде взета назасм.
Като начало, следвайки указанията на
фи рмата-производится, се прави настрой-
ката на евързочиия приемник, за да бъдем
сигурпи в добрата работа на ВЧУ и МЧУ
стъпалата. Необходимо е да се направят
две малки вътрешнн модификации в прием-
ника, показан» на фиг. 13-20В и С. Ако
Првемане на ЧМ сигиалм
107
лриемникът има широка лента на пропус-
кане, МЧ сигнал за адаптера може да се
ьзе.ме от анода на последний МЧУ. В
противен случай отклонение™ трябва да
се иаправи от анода на първия МЧУ,
а в адаптера да се включи едио допъл-
иителпо стъпало, същото като VI. За под-
веждаие на сигнала до адаптера н за из-
веждането му обратно към приемника се
използуват къси парчета екраниран кабол
(вж. фиг. 13-20С).
Свържете сигналгенераторът с приемни-
ка и подайте сигнал, конто създава показа-
ние S9 на S-метъра. Кварцев и пт филтър
на приемника трябва да бъде включен
в положение на най-голяма селективиост
с. цел входният сигнал да бъде преобразу-
ван точно иа 455 kHz. След това с волтме-
1Ър или микроамперметър, включен към
КТ1, настройте двете секции на Т1 и L1
ло максимален ток на ограничителя. МЧ
стъпало иа приемника, от което се взема
(♦тклонението, трябва също да бъде пре-
настроено, за да се компенсира капаците-
тът на включения кабел.
За настройката на дискриминатора вклю-
чите приемника на максимална пропускана
лента и свържете волтметъра към КТ2.
Напрежението в тази контролиа точка ме-
ня полярността си, затова трябва да се
използува уред с пула в центъра на ска-
лата или лампов волтметър с превключва-
тел на изводите. Вторичиата на дискрими
наторния трансформатор се иастройва по
нулево показание на уреда. След това се
измеия честотата иа сигнал генератора с
плюс нлн минус 15 kHz. Изместване™ от
ментралиата честота в едната посока ще
предизвика възникване на положително на-
прежение в КТ2 а изместването в против-
ната посока — отрицателно напрежение.
Първнчната иа трансформатора се иастрой-
ва така, че ако например изместване на-
делу с 5 kHz създава +2 V, изместване
нагоре с 5 kHz да създава —2 V. За съжа-
ленне двете настройки на дискриминатор-
иия трансформатор са взаимно евързани,
така че се изисква доста експериментиранс.
Лннейността на дискриминатора се влияе
също и от настройването на предните стъ-
пала. ако те не са изравнени на 455 kHz.
При пръв опит за получавапето на еднакви
изменения на изходното напрежение при
еднакви честотни отклонения е необходим
пене половин час пастройване и прена-
пройване.
Необходима е и една друга проверка на
дискриминатора. Едно устройство, създа-
вато импулсин смущения, например елек-
тркческа самобръсначка, се включва да
работи и с приемника, включен на AM,
се иамира честотна облает, в конто смуще-
ния! а са особено сил ни. След това се включ-
ва адаптерът и траисформаторът и а дис-
криминатора се настройва по максимално
потискане на импулените смущения. Ако
настройката със сигиалгеиератора е била-
нзвършена добре, за фазовата донастройка
на дискриминатора ще бъде нужно да се
завъртят сърцевниите само иа около по-
ловин оборот.
Полупроводников адаптер
В съвременните устройства рядко се
използуват лампи. За любителите, конто
искат да са «в к рак с времето», бешс раз-
работена полупроводникова версия на адап-
тера за 455 kHz. В нея се използуват усил-
вател/ограничител с ИС и миниатюрен
МЧ трансформатор и (вж. фиг. 14-23А)
Консумацията е само 12 mA при 12 V
ИС MP1590G осигурява усилване 70 dB
и сил но ограничаващо действие, превъз-
хождащо това на ламповия вариант.
Устройството е монтирано па печатка
Фиг. 13-21 •— Вид на адаптера отделу.
Вляво е входният трансформатор, послед-
ван от МЧ усилватели, ограничителя , и
детектора. На края вдясно са НЧ усилва-
телио стъпало и регулаторът на усил.-
ването °
Фиг. 13-22 — Полупровод ни кови я т ЧМ
адаптер е моитиран на ецвана печатня
платка с размери 5Х 15 cm, която е разпо-
ложеиа върху саморъчно изработено мал-
ко шаси
J 08
ЧЕСТОТНА МОДУЛАЦИЯ И ТРАНСЛАТОРИ
<1>яг. 13'23 (А) Схема на теснолентов
адаптер за 455 kHz. Резисторите са 0,3
пли 0,25 W, а кондензаторитс са дисковп
керамнчнн, с нзключеиис на течи с отбе-
лизан поляритет, конто са елсктролмши.
Местата па псе по мен ат ите в дол и и я сппсък
части също са отбелязанн върху ескиза
на печатиата платка
Л, J2 гнездо ла коакс пален съсдшмиел;
платка с размера 50\165 mm секи:
на платката е дадеп на фиг. 13-23В. Тъй
като усилването на ИС е голямо, необхо-
димо с поставяието на екран между крачс-
та 4 и 6 за нзолнране на входиата от из-
ходната верига. Техниката на иастройката
н насталирането е същата, както при лам-
повия вариант. Лентата па минпатюрнитс
Rl - миниатюрен поюнцпаметър 0,5 W;
Т1 миниатюрен МЧ трансформатор
455 kHz;
Т2 -- миниатюрен дпекримнн.морен транс-
форматор 455 kHz;
Ul - Motorola МС1590С.
(В) Ескиз на платката на полупроводнвко-
вия ЧМ адаптер
МЧ трансформаторы допуска точи адаптер
да сс използува за тесполентова ЧМ
Ако се желае широколентова работа, може
да се използуват миниатюр и и бобики
J. W. Miller 8811, като се евържат с кои-
дензаторп 12 pF, за да формпрат шмроко-
лентовп трапсформатори.
ЧМ ВРЪЗКИ
Въпрски че информация зл тсорнята и
практиката на ЧМ връзките с на разполо-
женис на любителнте от много години,
дълго време този метод на работа е бвл под-
ценяван. Понастоящем обаче на разполо-
жслис на любителнте е и голямо количество
фабричка ЧМ апаратура за мобнлнп ноли
(обикновеио оказионна, носина и служебна
апаратура) и това създава съответен инте-
рес към ЧМ. Най-често тази апаратура е
«а обхвати, конто са съссдпн на любител
ските, така че тя лес но може да бъде
ЧМ връзки
109
ирепастроена за любитслска употреби.
Едно предимство па ЧМ е исйиата спо-
собност да потиска смущенията. При сиг-
нала с ниво над врага на ограничаването
широколснтовата ЧМ превъзхожда AM
по съотношеиие сигнал/шум в резултат
на по-голямата «информационна широчипа
на лентата». При широколснтовата ЧМ
обвче праговцят ефект е ио-рязко изразец,
което е причина слабите сигнал» да т-
чезват внезапно при навлизанс в областта
на ниските иива. Общо може да се каже,
чс с AM се покривят по-големи разстояния
при слаби сигнали, ио ЧМ осигурява не-
добро потискале на шумовете при локална
работа. На практика мобилните ЧМ стан-
ции постигат по-голям район на действие
от AM сганциите. тъй като изходпата мощ-
ност на първитс с чувствитслио по-висака
от тази при AM.
Методи иа работа
Общо вас го, ЧМ любптслитс са възприе-
ли работснето на «капали», т. с. на опреде-
ляй фиксирайи честоти, с което се запаз-
ват възможностите па поофссноналиата
апаратура за ЧМ връзки. Генератор!! и
приемпици с плавна настройка са се ока-
зали неподходящи за целта поряди впео-
ките ишскнания ii прецязно честотно
разп редел силе в ЧМ мрежите. Един сиг-
нал, който е встрани от честотата, ще се
приема с из кривя в.ан и я и пе ще създава
пълно потискано на шумове ге. Канал пата
работа с приемпици, чиято система за шу-
Ф|гг. 13-24 -Самоделен ЧМ трапспвър.
В предавателнага секция са използуванн
транзисторният възбудитсл и усплвате-
лят, дадени в глава 9
мопотисканс с включена, позволява^ие-
прекъелато паблюдаване на активните че-
етотн. Предаване па отиемащитс много
време повнквателнн знацн и CQ-та тук нс
с необходимо, тъй като всички приемпици
на канала «оживяват» още при първата
дума на оператора. Естествен© прн канална
работа с много препоръчително предава-
пнята да бъдат в лаконичен стил. Сгарияг
метод на работа с монополно «предаване
на ключа» от единая оператор на други я,
прн което понякога сс приказва по десе-
гина мин ути, тук с недопустим и вески,
който се опита да го приложи, скоро ще се
почувствува нежелап па прстовареиня ЧМ
канал. Някои капали са обявепи за повив
вателнм капали, на конто дълги разговори
с а нежелателпп, дока го други капали пли
сыцмтс капали, но в друг район, са предо-
ставени за бъбронс*. Това е въпрос на мест
ни порядки, конто зависят от степента на
любителската активност ц трябва да бъдат
съблюдаванп от ловите операторы, както
и от траизитно премииаващпте оператори
па мобилип станции.
Честотно разпределение
За да се осигурн ред при растяшита ак-
iпоноет на УКВ п възможносг за работа
между различннте райони, е възпристо
честотно разпределение на каналите. На
двуметровия обхват е ирного междуканал
л© разстояние 60 kHz, като се започпе от
146,01 MHz*. За иационалиа повнквателни
честота е mбрана честотата 146,94 MHz.
11а 6-метровия обхват националпата по-
внквателна честота е 52,525 MHz н между
канал но отстояние 40 kHz, като се започне
от 52,56 MHz. ЧМ актнвност на 10 пт се
на блюд два около 29,6 MHz. Препоръкито
та 10 П1 и 220 MHz са 40 kHz между канал-
по отстояние, започвайкн от 29,04 MHz
и 220,02 MHz. Използуването и разпределс-
иисто па 420 MHz обхват в различимте зона
с различно, тъй като топ сс използува за
комаидии капали, транслятор!!, база с
и iнесено управление и т. и.
За девнацията при ЧМ сс и-знол iyjiaj
дна стандарта. Спород по-стария стандарт,
иарпчап «пшроколситов», максима л шли де-
виация и 15 kHz. По-иовияг стандарт.
<теснолепювлят», наложен па различимте
служби норади необходимое!та да сс раз-
делят иа повече отредсиитс капали, <
5 kHz. Девнацията, която трябва да ее
използува от любителите, не е регламент-
рапа от спецпфичпп предписания на ГС('.
но е ограничена ог лентата пл МЧ фялтри
* В Епроп;: е прнето междуканилнп отстоя,, ш
kHz п честотиик- сегменти 14.5.1(0— I г.1.".
МП/. (пходни че.’тоти) и J15.60U 145.625 МII/
(КЗХОДНП «1"ГТОТ,5 «а Ip.inc тнтори IЬ пр).
ио
ЧЕСТОТНА МОДУЛАЦИЯ И ТРА НСЛАТОРИ
я приемниците. По принцип с приемник,
чийто филтър е за девиация 5 kHz, не може
да се приемат разбираемо сигнали с де-
виация 15 kHz. В никои райони се пзпол-
аува компромисна девиация от 7 или
8 kHz, която се приема сносно както о-
теснолентовите, така и от шпроколентовито
приемници. При необходимост МЧ фил-
три се подменят, за да сс получи нскача-л
лента на пропускане.
ТР А НСЛ А ТОР И
Трлнслаторът е устройство, което пре-
предава приети сигнали с цел да се осигурп
। -голям комуникационек обсег и покри
"ие. Това подобряване на комуникацннте
е възможно, тъй к это транслаторът може
да се монтира иа дэмипиращо възвигпение,
jt което се осигуряв-л покритие, по-добро
jr това на иовечетэ станции. Траислаторн-
ге лодобряват пай-вече работата между
мобилните УКВ станции, конто по принуж-
дение нормалпо работят с ниско разполо-
ксни аптеки и в резултат на това пмат
малък район на действие. Това е особено
в зоне. когато теренът е неравен.
Фиг. 13-25 — В този типичен'*’любителски
травелатор за 144 MHz се^използуват пре-
давател ната и приемната панела на GE
Progress-Line. Прибавенп са само захран-
ващото устройство и контролно-измерн-
телните вериги. На средната панела е мов-
гиран н контролнияг приемник на 440
MHz. също окатношю съоръжепие па GE
Към приемника за 144 MHz едобавен иред-
усилвател като този, даден на фиг. 13-41,
е което е подобрела чувствителностга,
гака*че входен сигнал 0,2u’V сътдава 20 dB
утихзаяе
Пай-простияг транслятор представляв®
един приемник, чийто НЧ изход е директно
евързан към НЧ вход на един асоцпнртн
предавател. настроен на втора честота
17 о този начин всичкп, което се приема нт
първата честота, бива препредавано па
втората честота. За да имаме обаче един,
годен за работа транслятор, е необходимо
да бъдат изпълнени никои допълнителня
изисквания. Те сс виждат от фиг. 13-26А
В поя с РУН е означено едно «-реле, управ-
лявано от иосещата», което проста вл ява
устройство, евързано в скуёлч-веригата
на приемника, за да включва предавателя
при наличие на входеи сигнал с достатъчн г
сила. Тъй като е необходимо при всички
любвтелскн предавания излъчването ла
бъде контролнрано от лицензиран опера
тор, във включващата верига е предвиден
«контролен» ключ, с който операторът
може да изпълни задълженията си. Както
се вижда, този транслятор е подходящ за
монтираис там. където е налице оператор.
Фиг 13-26 - Прости транслаторн Сн-
стемага (А) е подходяща при възыожневт
за местей контрол. На (В) е показана си-
стема с дистанционно управление
Трансляторы
II!
като например в дома ни честен радиолю-
битсл, разположеи на подходяще вывише-
чие, н затова съгласно регламента не из-
исква специалио разрешение.
В случай че трансляторы е расположен
на място, където няма лицеизиран опера-
тор, трябва да се получи специалио разре-
шение за работа с дистанционно управле-
ние н да се обезпечи управляване на съ-
оръжението посредством телефония линия
или радиолиния на 220 MHz или по-високо
Тогава трябва да е палице лнцензнран опе-
ратор, намиращ се в одобрен контролен
пункт. Фиг. 13-26В показва най-простата
система от гози тип. Кощролният деко-
дер може да бъде конструиран по различив
начини — със задействуваве от обикновена
тонална честота, от тоналии нмпулси.
създавани с номерпизбирачнл шайба и
дори с етъч-тон» сигнали * Ако се изпол-
зува телефонна линия, оеигуряваща не-
прекъсната постояинотокова верига, уп-
рав л яващите напрежения могат да бъдат
азпращаии директно, без да е необходим
декодер. Триминутно реле за време, което
изключва предавателя при липса на тра-
фик, спомага за удължаване живота ни
елементнте и оенгуряване па безаварийна,
работа. Описаната система е подходящ
за случайте, когато цслият трафик трябва
да мнпава през транслатора п където нт
използуваните за тази цел честен» няма
друга активност
* «Touch-Топе»=сен горна система за luOiipaue
иа тополям комбинации (Б пр »
Станции с дистанционно управление
Станциите с дистанционно управление,
подобно на трацслаторите. са разположени
на высоко, но по начало са сямплсксни
устройства. Това значн, че те предавгт и
приемах на една честота с цел да осигуряват
връзка с други станции, работещи съшо
на тази честота. Операторы на дистан
rizoinio управляваната станция слуша своя
намиращ се на планинския хребет прием
ник и манипулира своя намиращ се на съ
щото място предавател посредством управ
ляващия канал, който е на 220 MHz или
по-високо, или посредством телефонна ли-
ния. Такова система е показана на фиг
13-27А. За по-голяма прсгледпост тук не
с а дадени управляващата и манипула
циониата верига.
В иякои райони с голяма активност всич
ки транслатори изчезнаха в полза па стзн-
циите с дистанционно управление поряди
смущаването на спмплекспата активност
причинено от транслатори. конто не са
в състояпие да контролират своята нзходна
честота от мястото. където е разположен
предавателя”.
Комплектнм системи
ila фи|. 13-27В е показана блокового
схема на травелатор, който съчетава най
юбрите отличителен качества на простито
транслаюри и на станциите с дистанционне
управление. И тук с цел да се опрости схе-
мата не са показан» неотменните вериги
за управление и манипулнрапе Този транс
Фиг, 13-27 — На (А) е показана станция с днегаицноммо управление. Транслятор с
възможностиге на станция с дистанционно управление е показана иа ,fB). Кин-
тролиата и манннулацнонната верига не са дадени на схемата. Вместо аоктзаниге
унравляващи радноканали може да се използува телефонна линия
112
ЧЕСТОТНА МОДУЛАЦИЯ И ТРАНС ЛАТОРИ
Латор ПОЗВОЛЯВ;! СЪВМСС'1 ПАЮС Г СЪС CIIM-
ллексна работа па изходната честота. по-
неже контроля ращият оператор копгро-
лира изходната честота чрез приемник от-
към гранслаторната страна. Контрол ира-
щият оператор може да използува систе-
мата и като станция с дистанционно управ-
ление. Този тип система е почти задъл-
жителен при работа на една от иашюнал-
иите повиквателни честоти, като например
146,91 MHz, понеже създава минимум
смущения на симплекспия трафик и поз-
волява симплексни връзкп през системата
с минаващи мобилии станции, конто може
да ням ат технически възможпост да ра-
ботят на входиата честота иа транслятора.
Нискочестотният интерфейс* между
трансляторвиге присмнпип п предаватели
при някои апаратурн може да представля-
ва директна връзка между микрофопиия
вход на предавателя и високоговорителния
)!1ход па приемника. Такова евързване
обаче не е за препоръчване поради неми-
нуем ото влошавапс на качеството на сиг-
нала в из ход в и те НЧ ’стъпала па прием-
ника. Най-добър резултат се получава с
катодни повторителя, евързапп с първото
управлявано от скуёлч-системата НЧ стъ-
пало на всеки от приемниците. Трансла-
торът трябва да има равномерна честотна
характеристика в НЧ лента на пропуска-
нс, за да се запази разбираемостта иа транс-
латора на същого пиво, на каквого е тя
при днректното предаване. Не трябва да
еъществува за бел сжима разлика между
рансл ира ното и днректното предаване.
Разбираемостта на някои трапслатори с
лота поради неправилен избор на нивото,
водещ до сил ни изкривявания вследствие
ограничителни ефекти. Ограничителяг в
транслаторния предавател трябва да бъде
регул и ран за максималиа девиация на
системата, примерно 10 kHz. След това
нивото на приемника, задействуващо пре-
давателя, трябва да се определи, като се
подаде входен сигнал с известна девиация
под максимума, например 5 kHz, и се ре-
гулира НЧ усилване на приемника, докато
с с получи същата девиация на изхода па
транслятора. Прн това положение сигна-
лите ще бъдат траислиранп линейно до
максималната желана девиация. В един
правилно настроен транслятор единствсно
продев и и раните в ход пи сигналя ще бъдат
препредавапи с ограинчавапе. Изборът
на входната и изходната честота па транс-
лятора трябва да се ичвършва грижливо.
Па двуметровня обхвяг обикновено се
използува разнасяне 600 kHz. По-малкото
раз нас я не води до особепо гол ем и затру д-
• Интерфейс—система оз връзкп между състав-
ннте части на една система пли между няколко
системп (15. пр.).
пенни във връзка със смущаването нс
транслаторния приемник от транслатор-
ния предавател. По-голямо разнасяне меж-
ду входиата и изходната честота не е npi-
норъчи гелио, ако предавателите па тез и.
конто използуват транслатора, трябаа да
бъдат превключвани между дветс честоти.
коею става, когато изходната честота ci
използува също и за симплекс на работа
било при локал ни връзкп нли при поддър-
жане на връзките, когато гранслаторъ<
не работи. На 70-саптиметровия обхват
се препоръчва разнасяне 5 MHz.
За да се предотвратят смущения на транс-
латора или от транслатора, е необходимо
грижливо съобразяванс с други те видове
акгивност в ладения район. В някои слу-
чаи, когаго райопите на действие на два
транслатора, работещи па една и съща че-
сгоы. се засты1ВЛ1, се използува г с пен нал-
ип методи за избирало на желания транс-
латор. Един от н ан-разп ростра пените на-
чини е «абонатът» да предана авгоматичн*
0,5 сек у ид и бърст с определена чесгота ь
началото иа всяко предаване. 14 iбиранен
на различимте транслатори става с различ-
ии тонове. Като стандартни честоти за
тази цел са пр мсти 1800. 1950, 2100, 2250
и 2400 Hz.
Практически схеми на транслатори
Общи взего, зя съоръжавапе на грансла-
юрн ее използуват фабрични приемки и
предав ател ии кимплекти поради тяхнат,
доказана надежд пост. Предпочнглт се съ-
оръжеппя, спец и а л по конструпрапи за
транслатори или за дупленена работа
гъй като те пмат новишена екранмровкя
и филтрация, така че взаимиите смущения
при одновременна работа на приемника и
предавателя се свсждат до минимум.
Широколентовитс смущения, създаваи и
от предавателя, са важен фактор, с конто
трябва да се съобразяваме при коиструи-
рането па вески транслятор. Изнолзуване-
то на настроен и кръгове с впеоко Q между
всички стъпала на предавателя заедио с
екранирането и филтрирането позволява
широколентовитс смущения да бъдат дър-
жапи па пиво 80 dB под нивото па изход-
ната иосеша. Това обаче не е достатъчно
за да сс предотврати десенснбилизиране —
влошаване на чувствителностга на прием-
ника, причинено от шумовете или от ВЧ
и ретов а рва не от близко разположення нре-
давател. ако антсните на двсте съоръжс-
нмя са н непосредствен а физ и ческа бли-
зост.
Досеней бил изи ра него може да бъде про-
верено, като се иаблюдава токът па ограни-
чителя в приемника при включен и при
Транслатори
U3
изключен предавател. Ако токът на огра*
ггичителя нараства при включване на прё-
давателя, гориият ефект е малице. Подоб •
ряване на положението може да се постигнеса-
мо с физическо рязделяне иа антените или с
из ползуваието иа обемни резоиатори с ви*
сокофвъв фицерннте липин на предавателя
и приемника.
Антеии
Ултим атвеиото' решение' на проблема™
с десенсибилизнрането на приемника о раз-
деляието на приемника и предавателя па
разстояние пене 1—2 kin. Те могат да бъ-
дат евързапи един’ с друг посредством
телефонна или’ СВЧ’ радиолиния. Друго
ефективно решение е нзползуването на
Фиг/13-28 — Криви за нзчисляванс иа
преходното затихване, което може да се
постигне при (А) вертикал по и (В) хорн-
зонтално разнасяне на антените на транс-
латора. Ако честотното разнасяне между
предавателя и приемника е 600 kHz,
ще е необходимо преход но затихване от
порядъка на 58 dB (отбелязано с пунктир-
ин линии)
една обща антена с дуплексер — устрой-
ство, което осигурява изолпране между
предавателя и приемника до 120 dEk
Обемните резоиатори с еисеко Q, изграж-
даши дуплексера, предпазват входа иа
приемника от нахлуване на енергията
на предавання сигнал и от широколенто-
вите смущения, така че предавателят и
лриемвикът могат да работят на една об-
ща антена, и то одновременно. Фабрнчните
дуплексери са много скъпи, а конструи-
ргнето им нзисква множество металооб-
работваши машини и възможности за из-
питанне.
Ако се използуват две антени на едио и
също място, ще съшествува едно минималио
разстояние, необходимо, за да се избегне
десенсибилизирането. На фиг 13-28 е
дадено преходното затихване между анте-
ните при различно разстояние между тях
на 50. 144, 220 и 420 MHz. Проучването
на фиг. 13-28 показва, че вертикалното
разнасяне е много по-ефективно от хоризон-
талното. При тези криви се имат пред вид
антени с косфициент ла усилване единица.
Ако се използуват иасочени антени, диа-
грамата на насоченост ще ладе съответно
изменение на тези стойности. Пример на
антена за травелатор е описана в QST,
янугри 1970.
Управ ле ни е
Между приемника и предавателя на
транслатора са нужни две връзки — ниско-
честотна и управляваща за преяавателя-
НЧ сигнал трябча да се подаде чрез импе-
дансно-съгласуващо устройство, за да се
осигуои равномерен товар на изхода на<
приемника и подходящ входен импеданс
иа предавателя. Желателно е да се въведат
филтрн, ограцичавлщи пропусканата лента
от 300 до 3000 Hz, а при никои устройства
се включва НЧ компепсираща верига.
Типична схема на РУН (реле, управлявано
от носещата) е показана на фиг. 13-29А.
Тази схема може да се задействува от ре-
щетъчния ток на лампов ограничится или
от постояннотоковия нзходен сигнал на
шумовия детектор иа полупроводниковия
приемник.
Обикновеио транслаторът се правя с
«опашка» — реле за време поддържа
предавателя включен няколко секунди,
след като изчезне входният сигнал. Това
закъснепне отстранява опасността от по-
стоянно изключване и включване на транс-
латора при бързи фадинги на сигнала.
Други релета за време държат на включено
след всяко предаване до около 3 мии,
като включват идентификация, автоматич-
но регистриране и пр. Проста схема на
таймер (реле за време) е дадена на фиг.
13-29.
В Наръчник на радиолюбителя
114
честотна модулация и транслатори
Усил&. Закъян. Ключ
Фиг. 13-29 — (Л) Схема на РУН за траис-
латори. С R2 се нагласява времето на за-
държане иа К1 затворен след изчезване
иа входного напрежение. К1 може да бъде
какво да е реле с бобина за 12 V,' макар
че е за предпочитане едно рид-реле. тъй
като последнего има дълъг живот. CR1 е
силицнев диод. (В) Схема на таймер, в
конто се използува ИС NE555 на Sig-
netics. Rl, Cl определят обхвата на тай-
мера. С1 трябва да бъде кондензатор с
малка утечка. Контактите на S1 и S2 би
трябвало да бъдат включени паралелно
прн РУН па приемника за автоматичен
СТАРТ и ИЗКЛЮЧВАНЕ, когато упра-
нлявапето става от приемника
Воде нс на дневник и идентифициране
Съгласно п равилата на FCC за трансля-
тора трябва да се води дневник, в който
се вписва времето на включваме н нзключ-
ване на транслятора. Не се нзнсква инди-
виду ал ните предавапня проз транслятора
да се нанасят в дневника. Въпреки това
някои транслаторни комитет вграждат
магнитофонна система в транслятора, коя-
то записва малка част от всяко предаване.
Лентите оенгуряват една «неофнциална»
регистрация на употрсбата па трансля-
тора. При използуваие на магнитофон
със записване на две пистн едната листа
може да се включи към приемник, настроен
па WWV или CHU, ако комитеты* на
транслятора желае да има паралелна ин-
формация за времето.
Идеитмфика цията иа транслятора може
да бъде давала от самите ползуващи го
любители, ио за да ие остава неизвестен
при ползуване от нсбрежнн или разсеяии
операторн, транслаторът обикновено се
снабдява с автоматична идентификация.
За гласово идентифициране пай-често се
използува механичната част на магнито-
фон (глава и лентодвижещо устройство) и
малък шлейф от магнитофонна лента, а
за идентифициране на CW — дигитален
генератор. Подходящ полупроводников CW
генератор е описан в QST, юни 1970.
Много транслатори притежават топал но
упрааление, така че налнчието само на
случайна иосеща честота не ги задействува.
Най-разпространена форма на тонално
управление е известна под името тон-бърст,
често иаричана «включване със свирка»,
тъй като един оператор с добър слух може
да включва транслятора чрез евнрване с
уста на определен топ, а не с електронен
тонгенератор. По-универсалното решение
естествен© е използуването иа прост тран-
зисторен тонгенератор като този, показан
на фиг. 13-30А. Той е разработен за из-
ползуване с прсдаватсл Motorola 30-D
и е монти ран на пл очка от векторен кому-
татор с размери 38X64 mm. Устройството
представлява един астабилеи мултивибра-
тор, пускай от един чакащ мултивибратор.
Когато РТТ-ключът е затворен, с което
сс задействува предавателното реле К1,
Q1 преминава от режим на масищане в
запушено състояние и мултивибраторът
Q2- Q3 започва да гсисрира с честота,
завнееща от стой постите на R3, R5, С2
и СЗ. При дадените стойност и «свиренето»
става па честота около 650 Hz.
Генерацпите престават, когато Q1 от-
ново се отпуши. Моментът на отпушването
зависи от времсконстантата на R2C1 и
при дадените стойностн е 0,25 s. 470-омо-
вият резистор R1 предпазва бвзата на Qo
от свръхток, когато РТТ-ключът е отворен.
На фиг. 13-ЗОВ е показан един емнтерен
повторител, който се прибавя ври предава-
тели, чийто вход е п род паз иа чей за въгле-
пови микрофони. СтоЙността па С.4 може
да се меня за получаваие на подходяще
изходпо ниво.
Повече от стой постите на частите не са
критичпи, с исключение на /?С-групите.
конто определят врсмеконстантн. Често-
тата тук е сравнително ниска, така че могат
да се използуват каквн да са биполярни
транзистори. В опневапия модел са изпол-
зуванн прп транзистори, но може да се
употребят и рпр транзистори, като се сме-
ни полярността на захрапващото напре-
женис. Трапзнсторнте трябва да имат р
попе два пъти R3/R4, за да се осигури ре-
жим па насищане.
Повечето теснолентови толдекодери, из-
Транслатори
115
Г
Фиг.Т 13-30 — (А) Схема па «слектрониа
свирка». Глаапата схема е за високоомен
изход. 3t използуване с прсдаватели,
конто имат нискоомна входна верига иа
модулатора, се прибзвя емитерен повто-
рител като този, показан на (В). Всички
стойности на кондеи затор ите са в микро-
фарад и, като тези с указан поляритет са
елсктролитни. (С) Тон-бьрст декодер (де-
кодер на тоналното повикванс). Резисто-
рите са 0,5 W. KI с одно рид-реле с 6-
волтова бэбдна
+13V
ползуваии по настоящем в любит еле к и те
транслатори и изнесени станции, съдържат
няколко обзмисти I С-кръгове за постига-
не на иск а ната НЧ селективност. Вери-
гнте за фазова синхронизация (PLL) в
интеграл во изпълнен ие, въведсни за пръв
път от Signetics, опростиха констру и ра-
нете и памалиха размерите на тондекодс-
Таблиця 13-3
Стандартии тъч-тон честоти ча (2-раз-
редна система
Висок, тон
Нисък тон 1209 1336, 1447 1633
(Hz) Hz Hz Hz Hz
697 1 2 3 cFO
770 4 5 6 F
852 7 I8 9 1
941 * 'о 44 P
pure с толкова, че комплектен тъч-тон де-
модулятор може да бъде построен на си-
вана печатня платка с размери 75Х 110 пип
(на тази плот преди се ломестваше само
декодерът за едиммя тон).
Типичен PLL еднотонов декодер, който
може да се използува за топ-бърстов вхо-
де» сигнал на транслятор, е дадеи на фиг.
(С)
I3-30C. Една /?С-група определи честотата,
на която е настроена PLL схемата, съгласно
съотношен вето
(1
чеСТота= RIC1
Схемата за фазова синхронизация Sig-
netics NE567 може да работи от 0,1 Hz
до 500 kHz. С2 определи шпрочината на
лентата на декодера, която може да се
И1бере между 1 и 14% от рабэтната често-
та. СЗ изглажда мзходния сигнал и когато
неговата стойност е много гол яма, внася
закъснение във фуикциите иа включване
при приемане на тона. В изходната верига
на 567 може да се пропуска ток до 100 mA
116
ЧЕСТОТНА МОДУЛАЦИЯ И. ТРАНС Л АТ ОРИ
който е достатъчеи за директив задейству-
вапе на реле или за управляваме на TTL
логика. Йнтегралиата PLL схема съдържа
62 транзистора.
Аутопач и тъч-тои
Никои траислаторни групп са осигурили
вътрсшна връзка към обществената теле-
фония мрежа посредством устройство, на-
речено аутопач. Подробности по начините
за свързване иа старпията с телефоивата
мрежа са дадеии в глава И. Такива свърз-
вания са довели до широко разгространеио
ползуване на тъч-тон системите на теле-
фонните компании за тоналио сигнализи-
ране ката средство за управление на транс-
латорите, както и за телефонно избиране.
Тъй като всички тъч-тон честоти са в раз-
говорния чсстотен спсктър. те могат да
бъдат препредавани от всеки любителски
предавател за телефония.
Тъч-тои управляващата система се съ-
стои от чифт тонове (вж. табл. 13-3) за
десетте цифри и двете спепиални функции.
За всяка от десетте цифри и двете функции
се предавал едиовррменио един тон от ви-
сокочестотната трупа и един той от ииско-
честотната гру па. Като сеизории тъч-тои
Фиг. 13-31 —Типична схема за нзползу-
ване на тъч-тон «подложка» (сензорен то-
нален датчик) за управляване на трансля-
тор. Стой постите па резистор ите са в
омове. R1 е линеен потенциометър, a J1
е коаксиално НЧ гнездо. Кондензаторите
са електролитли
датчицн се използуват такива от стандарт-
ны телефонии апарати със сеизорно наби-
ране. За евързването им може да послужи
фиг. 13-31. Един прост тъч-тон декодер
изцяло с ИС е описаи в QST, юли 1971.
МАЛОМОЩЕН ЧМ[ ПРЕДАВАТЕЛ ЗА 29,6|МНз
Предавателят, показан га фиг. 13-32,
е разработен за работа с шмроколентова и
тесноленгова ЧМ на 10 метровия обхват.
Изходната мощност е около 6 W. тъй като
са итползупани само 3 лампи. Станпията
може да се използува както като фикси-
рана, т (ка и като портативна.
Фиг. 13-32 — ЧМ предавател за 10 m —
поглед отпрсд. На челиата плоча се виж-
дат нзмерителят на анодния ток, регула-
торът на микрофонния усилвател и гнез-
дото иа микрофонния кувлунг
Схема
Двете системи VIA и VIВ на тройния
триод се използуват като НЧУ на напре-
жение. Впсокоимпедансният НЧ вход е
подходящ за динамичии, кристални и ке-
рамични микрофони. След усилването нис-
кочестотният сигнал се подава на двустра-
нея ограничится, съставен от CR1’ CR2
и евързаните към тях резистори. Използу-
ването иа ограничится по НЧ гарантира,
че върховата девиация ияма да надвишава
предварително зададената стойност Из-
ходният сигнал от ограничителя минава
през П-филтър, койго орязва възиикналите
при ограничаването хармонични от внеш
порядък,
Нискочестотният сигнал се подава на
варакторния диод CR3, за да създаде ка-
пацитивни изменения. Тези изменения
управляват честотата иа V2 — генератор
на 7,4 МН? в такт с модулиращата честота.
Така модулираният сигнал се удвоява в
анодния кръг на генератора и след това
още веднъж в следващото стъпало — вто-
рата секция на V2, с което се осигурява
изходен сигнал на 10-метровмя обхват.
V3, една лампа 6СК6 усилва сигнала, като
входната мощност е около 9 W За впъзка
между крайното стъпало и антена i а се
Фиг. 13-33'—"Схема на ЧМ предавателя.
Съпротивленията са 0,5 W, а кондензато-
рите — дискови керамични, с изключение
на тези, посети маркировка на поляри-
тета, конто са електролитни.
С1 — миниатюрен въздушен променлив
кондензатор;
С2 — слюден падинг (изравняващ конден-
затор);
СЗ, С4 —тръбен електролитен кондензатор;
CR1, CR2 — 1N67A или аналогичен гер-
маниев диод;
CR3 — варакторен диод, номинален капа-
цитет 20 pF;
JI— J3 вкл. — коаксяални съедииители;
J4 —гнездо за трижилен НЧ съединител;
Ki —3-полюсно двуходово реле, контак-
та 3 А, бобина 12 V;
LI, L5 — бобина с настр. сърцевина,
1—1,87 ц Н;
6010
L2 — бобина с настр. сърцевина, nPu^-
0,9 и Н;
L3 — бобина с настр. сърцевина, 1,3'-*
2,75 |хН;
L 4 — филтров дросел, 20 Н, 15 mA
118
ЧЕСТОТНА МОДУЛАЦИЯ И ТРАНСЛАТОРИ
използува П-филтър. П ревключването от
приемане иа предаване и обратно става с
К, който се задействува от РТТ-ключа иа
микрофона.
Конструкции
Предавателят е построен иа шаси с раз-
мери 18X18X5 cm,* а челната плоча е с
размори I8X 13 ст. Измерителят на анод-
ния ток Ml е полезна принадлежяост за
настройката, но той може да бъде заместеи
с пробей жак, ако искаме да бъдем по-
икономични. След извършване па първоца-
чалната настройка прсдавятелят рядко
ще иска доиастромваие. Любителях с мал-
ко опит трябва да следва общото разпредс-
ление, показано на снимките. Всички на-
строени кръгове, с изключение на генера-
торния, са поместени в скрапиращи кап-
чета. Добре е да се използува скран между
крачетата на входната и изходната верига
на V3. Дългите вериги в 114 част трябва
да се изпълняват с екраниран кабел, за да
се избегне брум н въвеждане на ВЧ еиер-
гия.
Настройка
ЧМ предавателят може да бъде захран-
ван от мрежа или от мобилен източник.
Подходящи захраиващи устройства са да-
дени в глава 4. След повторна проверка
на монтажа за евентуални грешки вклю-
чете ото пл ител пото напрежение и оставетс
лампите да се загреят. След това включете
ключа К1 и проверете дали стабилизатор-
ната лампа ОА2 (или две ОЛЗ) работи
правилно. Проверете дали проводникът,
по който се подава захранване на генера-
тора, е под напрежение 150 V.
За прослушване на сигнала на генератора
изпол.зувайте приемник на 40 метра. Ко-
гато не е приложена модулация, генсра-
торът трябва да дава чиста носеща. На-
стройте L5, докато честотата на генератора
дойде на 7,4 MHz. За настройванс на апод-
ните кръгове иа генератора и удвоителя
трябва да се използува вълномер, който
се доближава до L1, респ. до L2. Убсдете
се, че тези настроени кръгове дейстиително
резонират иа честотите, указами на схе-
мата. Грешната настройка може да стане
причина за появяване на паразмтии сиг-
нали извън любителските обхвати. След
това настройте L3 и С2 по максимална из-
ходна мощност, като използувате 50-омово
товарно съпротивление. За измерваие на
нзходното ииво може да се използува ВЧ
мост или монимач.
Наличието иа прекалено голям ток в
анодната верига обикновеио е указание за
самовъзбуждаие на крайното стъпало. Ако
е малине такова явление, откачете времен-
фиг. 13-34 — ЧМ предавателят - нзглед
отделу. НЧ части са групирани в дясната
страна на шасито, докато секция «а на въз-
будителя се развива отгоре надолу, по-
край лявата страиична стена на шасито.
Гиездата на всички вериги за външни връз-
ки са монтирани на задната стена на ша-
сито, с изключение на гнездото на микро-
фопния куплупг, което е на предмата плоча
но веригата, захрапваща екранната ре-
шетка на 6СК6. Доближете волномер до
L3 и настройте неутрализиращия конденза-
тор С.1 по минимум па ВЧ енергия в L3.
След това евържете отново захранването на
екранната верига.
Прилага се НЧ сигнал и се увеличава
усилването чрез регулатора в микрофои-
ната верига, докато се стигнс до задейст-
вуваме на ограничителя (наблюдавайте из-
хода па ограпичителното стъпаю с помощта
на осцилоскоп). След това попаяете регу-
латора ДЕВИАЦИЯ в положение, при
което се получава желаиата степей на че-
стотна модулация. Съгласно правилата на
FCC девиацията на любителскже ЧМ
прсдаватели за честоти под 29 MHz трябва
да не надвишава 2,5 kHz. При честочи над
29 MHz може да се използува по-голяма
девиация. Обикновеио от около 29,6 MHz
е прието да се работи с девиация 5 или
15 kHz Методите за нагласяне на зададе-
иата девиация се разгледаха по-рано в
тази глава. При включен микрофон регу-
латорът МИКРОФ. УСИЛВ. се поставя
в такова положение, че при говорене с
иормална сила да се получава огранича-
ваме от порядъка на 10 d В.
ЧМ приемник за (От
119
Фиг. 13-35 —• За стабилизиране иа екран-
иото напрежеиие на генератора може да
се използува една ОА2 или пък две ОАЗ
стабилизаторнн лампи. В този модел се
използуват две стабилизаторки — двете
лампи, разположени една до друга долу,
вляво на шасито. Оста, стърчаща близо до
измерителиия уред, е на потенцмометъра-
регулатор на девиацията
ЧМ^ПРИЕМНИК ЗА 10m
Влоковата схема на 10-метровия прием-
ник е дадена на фиг. 13-37 Във входните
вериги се използуват двугейтови полеви
МОП-траизистори 40673 за ВЧУ и смеси-
тел. За сигналните вериги са използувани
тороидни бобини поради техния самоекра-
ииращ ефект. Хете родин н и ят сигнал за
Q2 се оенгурява от квзрпов генератор с
плоскостей полеви транзистор. Тримерът
СЗ е въвсдси за довеждане на честотата на
генератора «на канал».
За опростяваие бете избрана схема с
единично преобразувапе и висока неж-
данна честота, но трябва да се има пред
вид, че усилване 120 dB при честота
11,5 MHz изисква правилно разположение
и добро ВЧ блок и ране, за да се осигури
стабилност в работата на приемника.
Използуват се три ннтегрални схеми Mo-
torola MCI590G, въпреки че необходимого
усилване може да се постигне с две такива.
Три стъпала, всяко с резистинен товар,
работят много по-стабилно, отколкото две
«1590» в критичен режим.
Печатната платка на МЧ усилвател е с
подсилена екранировка. Завършеният МЧУ
прилича повече на УКВ съоръженне, от-
колкото на междинночестотен усилвател,
но при големи усил вами я еа иеобходими
сиециални предпазии мерки. Входните
вериги и МЧУ се изпълняват и настрой-
ват лесно. Веригата за шумопотискане
(скуелч-веригата) отначало създаваше не-
приятност. Основната схема за нея беше
заимствувана от серинте MOTRAC на
Motorola. Изходиото пиво на кристал имя
дискриминатор е съвсем малко по-ниско
от нивото, което би се получило от един
еквивалентен LC дискриминатор. Освен
това Z1 от фиг. 13-38 иска «да гл еда към»
импеданс от 100 000 П и повече. Първата
версия на скуелч-веригата имаше твърде
малко усилване, така че се наложи препра-
вяне. Окончателната версия на схемата е
дадена на фиг. 13-38. Напреженията, да-
денн при нискочестотния гейт Q8, са кри-
тмчим. Всяко отклонение от указаните
Фиг. 13-36 — Изглед отпред на комплект-
иня ЧМ приемник за 10, 6 и 2 гл. Прием-
микът е поместеи в кутия с размери 25х
X 13X5 ст
120
ЧЕСТОТНА МОДУЛАЦИЯ И ТРАНСЛАТОРИ
Фиг. 13-37 — Блокова схема на ЧМ приемник ^за 10 п. използуват кристален /lire-
кримннатор ***
Фиг. 13-38—Схема на ЧМ приемник.
Резясторите, при конто липсва друге обоз-
начение, са 0,5 W. Кондензатор ите са
днекови керамични, с изключение на тези
с обозначен поляритет, конто са електро-
лнтии.
Q—С7 вкл. — миниатюрен въздушен,
променлив;
СВ—СЮ вкл. — проходен кондензатор;
FLI — шкроколеитов или тесиолентов МЧ
филтър иа 11,5 или 10,7 MHz. Ако се
избере втората междиниа честота, при-
бавете параяелно иа L5, L7, L9, L1I
и L13 по един керамичен кондензатор
15 pF. (Вж. табл. 13-2 за даниите на
МЧ филгри за ЧМ приемници);
L4 — 13 нав. от ПЕЛ 0,64 mm за 29 MHz;
за 52 MHz — 6 нав.;
L5 — променлива нндуктивиост, 2,96—
3,14 ЦН;
L6 — пром, индуктивност, 1,99—2,42 р Н
(за 18 MHz к ристали);
L7, L9, L11 —36 нав. от ПЕЛ 0,4 mm;
L8, L10, L12 — 16 нав. от ПЕЛ 0,4 mm,
навити върху L7, L9 н L11 респективно;
L13 — 24 иав. от ПЕЛ 0.64 mm;
ЧМ приемник за (От
122
ЧЕСТОТНА МОДУЛАЦИ Я И ТРАНСЛАТОРИ
L14 — оказионпа телефония бобина 88 mH;
QI, Q2—двугейтов полеви МОП-тран-
зистор;
Q3 — ВЧ плоскостей полеви транзистор;
Q4 — НЧ плоскостсн полеви транзистор;
Q5—Q9 вкл. — НЧ биполярни транзи-
стор и;
R1 - л и п сен слоен потеициометър;
RFC1—миниатюрен дросел 50 р,Н;
RFC2—RFC7 вкл. — миниатюрен дросел
500 ц Н;
SI — Це-Ка ключе;
U1—U3 вкл. —- ИС иа Motorola;
U4 — МЧ филтър за 11,5 или 10,7 MHz;
Y1 — кварцов кристал;
Z1 — 2-ватов НЧ усилвател. чувствител-
иосг 1 V (Amperex РСА-1-14)
стойиостн ще доводе или до постоянно
задействуване на скуелч-системата, при
което гейтът няма да отпушва независимо
от нивото на входния сигнал, или ще липс-
ва изобщо шумопотискашо действие.
В отделението на НЧ изходеи усилвател
беше използуваи готов фабричен усплва-
телен модул. Той осигурява 2 W (средне-
квадратична стопност) върху товар 8 О,
ако захрапвансто е 12 V. При работа в
мобилнп условия той осигурява достатъч-
но НЧ исходна мощиост за добро приемане
на слаб» станции. Ако приемиикът ще се
използува само в домашни условия, моду-
лът може да бъде заместеи с един свтин
0,5-ватов усилвател. Захранването трябва
да осигурява 12 до 13.5 V при 70 mA
(шумопотискането включено) и 200 mA
(пълна мощност на изхода). Тъй като в
електросистемата на автомобила напре-
жението може да достигне до 16 V, при
мобилна експлоатация трябва да се включ-
ва серией стабилизатор на напрежението-
Фиг. 13-39 — Поглсд към приемника от-
горе. Ецваната печатня платка с монтира-
ните върху нея входпи стъпала е долу
вляво, а платката на междинночестотните и
детекторните вериги е за к репен а към зад-
иата стена иа кутията
Фиг. 13-40 - Един поглед към долиата
страна на МЧ платка дава представа за
начина на екраниране и фнлтрирапе
За генераторната бобина и бобините на
В ЧУ е дадеп допълнително броят на на-
вивките за работа на 6-мегровия обхват.
За да се настрои приемиикът на повиква-
телната честота на 6-метров и я обхват,
52,525 MHz, е нужен кварц на 41,025 MHz.
Когато е построен за 29,6 MHz, този прием-
пик може да се използува и за приемане
на 2 метра, като се добави какъв да е
144—146 Mllz конвертор, който има МЧ
изход 28 —30 MHz.
Настройка
За настройката са необходими сигнал-
генератор и лампов волтметър. Волтме-
търът се включва към клемата КТ1 и се
включва на обхват 0—3 V—. Генераторът
се поставя на около 29,6 МН? и се евързва
с J1 на приемника. Завъртете R1 докрай
в посока, обратна иа часовниковата стрел-
ка — би трябвало да чуете шум във високо-Л
говорителя. Ако не се чува шум. допретехч
с пръет входиата клема на ZI. При нор-'
мал но работещ модул в говорителя ще се
чуе силен брум. Липсата на шум от прием- ’
ника показва. че скуелч-веригата е пода-
ла запушващо напрежение на гейта. Срав-
пете напреженията, измерени на гейта,
с тези. дадени на фиг. 13-38.
С помощта на CW сигнал на входа на- ,
стройте С4, С5 и С6 до получаване нгу
максимално показание на ламповия волтч
метър. След това регулирайте С1 и С7
по максимално изходно напрежение. По-
ставете сигнал генератора на 29.615. MHz
и настройте С7 до получаване на ъщото
Подобряване качествата на ЧМ приемник
123
показание на лампов и я волтметър, но с
обратен поляритет спрямо този. получен
на «долната страна» на 29.6 MHz. Пов-
торете процедурата няколко пъти, за да
сс уверите в правилната настройка.
След приключване на основната настрой-
ка подайте сигнал с честота точно 29.600
MHz (може от 100-килохерцов калибра-
тор) и регулирайте СЗ така, че ламповият
волтметър да покаже пула. С това се
пряключва настройката па ВЧ и МЧ част.
Свържете антената и увеличивайте R1,
докато собственият шум на приемника из-
чезне. Включване на шумопотискането
трябва да стане при положение една трета
до половина от скалата на въртене на R1.
По време на зимните отваряния на 10 m,
когато се чуват станции от много'"частн~нЯ
страната, приемникът лови както местпи.
така н отразени от йоносферата сигнали
с помощта само на едно 2,5-метро во парче
проводник като антена. ЧМ сигналите,
постъпващи чрез йоносферно от ражсппс,
обикновеио претърпяват фазови нзкривя-
вания, затова се наблюдават изкривява-
ния при приемане на някои станции на
10 метра. На 29,6 MHz се използува както
широколентова, така и теснолентова ЧМ,
така че е за предпочитанс в МЧУ да се
използуват широколентови филтрн. по-
неже те позволяват приемапето на стан-
ции. използуващи и ед на га, и другата де-
виация.
ПОДОБРЯВАНЕ КАЧЕСТВАТА НА ЧМ ПРИЕМНИК
Много от по-старите ЧМ приемници.
както н някои нови модели не притежа-
ват достатъчна чувствителност или ограни-
чител но действие. Също така трансивъри-
те, разработсни за мобилната телефонна
служба, нямат шумопотискаща система
илн мощно НЧУ стъпало. За съоръже-
нията, на конто нещо ие достига в това на-
правление, лесио могат да бъдат кон-
Фиг. 13-41 — 2-метровият предусилвател
може да бъде монтираи в самостоятелна
кутийка или да бъде закрепен директио
към шасито на приемника
струнрани подходящи приставки, с конто
се подобрява действието им.
За увеличаване на чувствителността и
подобряване на ограничаването (тъй като
общото усилване преди ограничителя ще
се повишн с 10 15 dB) може да се при ба-
си прост предусилвател като този, пока-
ian на фиг. 13-42 (за 146 МН?), илн този
на фиг. 13-44 (за 440 MHz). 2-мстровият
вариант използува двугейтов полови МОП
транзистор, докато в 440-мегахерновото
устройство се използуват два плоскостни
полови транзистора, включепи по схема
със заземен гейт. И при двата усилвателя
трептящите кръгове сс настройват по мак-
симален ток на ограничителя при приемане
на слаб сигнал.
Ако усилването на стъпалата преди”ог-
раппчителя е иедостатъчно или ако самият
ограничител е лошо конструиран, прием-
никът ще има лоша ограничителна харак-
теристика. В такива случаи към приемника
може да се добави схемата, показана иа
фиг. 13-45, като се включи на място на
съществуващото ограничително стъпало.
Новият ограничител е с интегрална схема
RCA САЗОН. Монтирането на тази инте-
грална схема с голямо усилване трябва
да стане грижливо, за да се осигури ста-
билност в работата й. САЗОН осигурчва
«твърдо» ограничаване ошс при^входен^енг-
нал около 100 mV.
124
ЧЕСТОТНА МОДУЛАЦИЯ И ТРАНСЛАТОРИ
(а; ушли рана страна
( нам. 2 тгъти )
Фиг. 13-42—Схема (Л) и печатна плат-
ка (В) на 2-метровия предуснлвател. Ре-
зисторите са 0,25 W, а кондепзаторите —•
Дискови ксрамични. На частите, конто не
са споменаги в списъка, също е дадена но-
мерация с цел да се укаже мястото им вър-
ху печатната платка.
С2, С6 — въздушен промеилив;
Л, J2 —гнездо за коакс. кабел;
L1 -5 нав. гол калайд. л ров. 1,3 mm.
диам. 8 mm, дълж. 12,5 mm, извод от
2 нав. за антената и от 4 нав. — за G1;
L2 — 4 нав. от гол калайдисан пров.
1,8 mm, диам. 8 mm, дълж. 9,5 mm,
отвод от 2 нав.;
L3 — 1 иавивка от. монтажей проводник
с пластмасова изоляция, днаметър 8 mm,
раз положена между две навивки на L2
Фиг. 13-43. Предусил отелят за 440 MHz
е монтираи в кутия с размери 76х 88х 25mm,
иаправена от двустранно фолиран материал
за печатии платки. Връзката между стените
е постигната със запояваие иа вътрешните
ъглн, обвазувани от стените. Настроените
линии са разделени с помощта_иа два екрана
с размери 76x23 mm.
ЧМ предавателя за 2 метра
225
440 МНг-Ьрвдусилбател
Фиг. 13-44 - Схема на СВЧ предусилва-
тел, Кондензаториэе, ако ле е отбелязано
нещо друго, са дискови ксрамични.
С1—СЗ вкл. — миниатюрен променлив
1,4-9,2 pF;
С4, С5 — проходеп кондензатор;
Л, J2— гнездо за коаксиалеи куплунг;
*Л—L3 вкл. — месингова лента с размери
80X6 mm, запоена в едипия край към
шасито, а в другая край — към конден-
затора. Отводите за входа и изхода (на
L1 и L3) — на 13 mm от заземения край.
Отводите за дрейновете на QI hP’QS’ot
L2 и L3 са иаправени непосредственопод
С2, респективно СЗ;
RFC1, RFC2 — дросел за 420 МН?;
RFC3, RFC4 — две феритни машиста, на-
низани на късо парче монтаженпровод-
ник с диам. 0,8 mm;
RFC5—три феритни маниста, нанизали
па монтажей проводник 0,8 mm;
QI, Q2 — плоскостни полеви транзистори
иа Motorola
Ограничител
Фиг. 13-45 Схема на oi раничителя, кой-
то може да бъде вмъкнат между последното
МЧ стъпало и детектора нз приемника
ЧМ ПРЕДАВАТЕЛ ЗА 2 МЕТРА
Този малък 2-аатов полупроводников
предавател може да в и донесе много удо-
волствие с работата си независимо от това,
дали вече сте «открнли» света па ЧМ-а
и на транслаторите или не сте. Не трябва
да се гледа с насмешка на QRP аспекта на
тази разработка, тъй като това е една малка
апаратура, която може да бъде захранена
от 12-волтов автомобилей акумулатор, от
пакет сухи батерии или от прост 12-волтов
мрежов изправител. Тези възможпости
позволяват различии приложения на пре-
давателя, в това число и за аварийно-пор-
тативни цели.
126
ЧЕСТОТНА МОДУЛАЦИЯ И ТРАНСЛАТОРИ
Фиг. 13-46—Поглед отгоре “на^ВЧ мо-
дул, даващ представа за неговата отиоси-
телпа голсмипа. Цоклите на кристалите
и векторннте гнезда за връзките към пре-
включвателя на кристалите са горе вляво.
Бобипите в близост с цоклите на криста-
лите са за донастройка на последните.
Геператорът е в долния ляв край, а край-
него стъпало — в десния край на печат-
ната платка. Малкият дъгообразен провод-
ник в дол пата средна част иа платката е
конникът в плюса на захраиващата ве-
рига
ВЧ веонгя
В схемата, показана па фиг. 13-47, с<
използуват четири евтини биполярни тран-
зистора. Q1 е генератор, който използува
18-мега херцови кристали на основната
честота, предназначсни за капацитивен то-
вар 20 pF. Първото стъпало се използува
и като учстворитгл изходвият кръг е
настроен на 73 Mllz. Второто стъпало Q2
удвоява честотата до 146 MHz. Останалитс
стъпала работят като усилватели на 146
MHz
Честотната модулация се постига яре;
приллгане па НЧ сигнал на един варикап
CR1. С изменяне на пискочестотното напря-
жение се меня и капацитстът на прехода
на CR1 и тези изменения изместват често-
тата на генерациите над и под нейното
първопачалио значение и с това осъщсст-
вяват честотна модулация. Големината на
девиацията се определи от нивото на НЧ
сигнала, приложен върху CR1. Обикнове-
но тя се наглася на 5 kHz или 15 kHz
според това, коя от двете ставдартни де-
виации е прпета в дадеппя район. Веригата
между НЧ вход и варикапа развива около
1,5 V обратно напрежеиие, което се явява
оърху CR1. Това прсмахва пеобходнмост-
та от осигуряване на обратно напрежение
от 12-волтовата захранваща верига.
Кварцовсте Y1 до Y4 са яастроенн иа
желаната честота с помощта на бобините
L1 до L4. При дадеиите стойкости на бо-
бините^може г осигури честотно из-
местване до около 1 kHz. Ако е нужно да
се осигури по-голямо честотно изменение,
трябиа просто да се замести постоянннят
кондензатор С27 с един въздушеи тример
с максимален капацитет 30 pF. Напреже-
нието за захранване на Q1 и на преднапре
жителната верига на Q2 е стабилизирано
с помощта на ценеровия диод CR2. Тази
марка позволява да се осигурим срещу
иестабилпост на генератора, Регулаторът
на възбуждането R9 е евързан в емнтер-
ната верига на Q2 и позволява да се нама-
лява изходната мощност до минималната
необходима стойност. Тази мярка помага
да се удължи животът на сухите батерии
при портативна работа.
Модулаторът
За осигуряване па честотната модулация
са пужии само няколко вопта (от връх до
връх) НЧ напрежение. На фиг. 13-48
е показан двустъпален НЧ усилвател, под-
ходящ за целта. Той усилва микрофон-
ния сигнал до необходимото ниво, за да
задействува диодния ограничител CR3 и
CR4. За да се предотврати ограничаването
прн ниски нива на НЧ сигнал, на диодите
е подадепо известно преднапрежение в
права посока. 10 000-омовият резистор и
кондензаторът 0.05 p.F, включени след ог-
раничителните диоди, служат като фнлтър
срещу хармоничпите, конто се създават
при ограничаването. Изходното стъпало
Q6 усилва ограничения НЧ сигнал до
максималисте ниво ot20V (връх—връх).
Регулаторът на девиацията R23 се наглася
така, че да осигури нужного честотно от-
клонение. Със схемата па фиг. 13-48 де-
виация 5 kHz се получава при около 3 V
(връх—връх).
Конструктивни данни
Разположеписто па елсментите се вижда
на фиг. 13-46. Някои от блбините са на-
вити на фенолови пръчки с дизмстър 6 mm
Може да бъде пзползуван и какъв да е изо-
лационен материал с ниски загуби (плек-
сиглас или полнетирен) или пък бэбините
могат да се кавият върху 6-милиметрова
форма, да се изхлузят от нея и да се из-
ползува г като бэбини с въздушна сърце-
вина. Ако се приеме последното. сюжете
малко бэбинно лепило па всяка бобина,
за да поддържа навивкитс па място. По-
гол емите бэби пи с въздгшлз сърцевина
могат да бъдат навити на стеб юто на бур-
гия с подходящ диаметър. За дроселптс
RFC7, 8 и 9 се използуват феритни ма-
ниста. Всеки дросел се състои от четири
навивки от проводник ПЕЛ 0,25, прому-
шени през феритното маписто. След мон-
Фиг. 13-47 — Схема на ВЧ част на пре-
давателя. Постоянните ’ кондензатори са
диекови керамични, ако"не са обэзначени
като такива от друг тип. Резнсторите са
CR1 — диод-варикап, номинален капаци-
тет 82 pF, вариация от 73,8 до 90,2 pF
(Motorola MV839 или подобен);
CR2 — ценеров стабнлизаторен диод (Mo-
torola HEP-104 или еквивал.);
Со, С9, С17 — въздушен промедлив, 1,7—
14,1 pF. Може да се използуват и кера-
мичии или слюдени тримери и падинги;
С23, С24 — керамичен донастройващ. иа
фенолова основа;
СЗ, С4, С6, С27 — диекови, тип NPO;
L1-—L4 вкл. — настройващи се'бобин и на
основа от пластмаса; номин самоиндук-
р Н:
5 нав- от провод.
.йик^за^шини" ^г’1,3 mm, вътр. диам.
8 mm, дълж. 16 mm, отвод на 1,5 нав.
от края откъм С5;
LG, LI0 — бобина 0.075р Н; 3 нав. от про-
водник $ 1,3 mm. вътр. диам. 8 mm,
дълж. 13 mm;
L7, L8 — 6 нав. от ПЕЛ 0,64 mm, навивка
до навивка, диам. на основата 5 mm
(вж. текста);
L9 — бобина 0,06 pH; 4 нав. от ПЕЛ
0,64 mm, вътр. диам. 5 mm, разтеглена
до дължина 9,5 mm;
L11 — бобина 0,435 pH; 12 нав. от ПЕЛ
‘ 0,64 mm, навивка до навивка, вътр.
диам. 5 mm;
L12 — бобина 0,14 pH; 5 нав. от пров.
р! 1,3 mm, вътр. диам. 8 mm, дълж.
13 mm;
QI — Q4 — биполярна транзисторн на
RCA. При заместване с други транзи-
стори последните трябва да имат равни
или по-високи напрежение, мощност и
транзитка честота;
R9 — линеен потенцпометър, 1000 Л;
RFC1 — ВЧ дросел на пластмасова осно-
ва, 1 mH;
RFC2 — ВЧ дросел, 10 pH (вж.’текста);
RFC3, RFC4, RFC6 — ВЧ дросел, 4,7 pH
(вж. текста);
RFC5 — ВЧ дросел, 1,5 pH (вж. текста);
RFC7—RFC9 вкл. — ВЧ дросел с ниско
Q, 10 pH; 4 нав. от ПЕЛ. 0,25 mm, на-
вити върху миниатюрно феритно ма-
нисто;
S1 — 2-полюсен 4-позиционен фенолов
или керамичен въртящ превключвател;
Y1—Y4 вкл. — кварцове за основна че-
стота 18 MHz, рязани за товарен капа-
цитет 20 pF, точност 0,0025%
ЧМ предавател за 2 метра *27
Дадените напряжения са
НЧ връх-бръх
НС = няма бръзка
Ф»г. 13-48 — Схема на ограничителя-мо-
дулатор. Н 'чизащнте в долния списък
части носят също номерация с цел да бъ-
дат идентифицнраии на печатната платка.
Кондензаторите са дискови керамични или
книжки. Кондензаторите с обозначен по-
ляритет са електролитни. Резисторите с
постоянна стойност са 0,5 W.
CR4, CR5 — силициев диод, напр. 1N914;
Q5, Q6'— НЧ биполярен прп транзистор,
напр. RCA 40231. 2N4I23 или MPS-A10
и др.;
R11 — виж текста;
R23 — линеен потеипиометър, 50 кП;
Т1 —миниатюрен НЧ трансформатор,
първична 10 кП, вторична 2 кП. Към
колектора на Q6 се свързва нискоомна-
та намотка
ЧЕСТОТНА МОДУЛАЦИЯ И ТРАНСЛАТОРИ
Полупроводникови уснлвателн на мощност за 2 метра
129
тирането им на печатната платка дросе-
лите се залспват към нея с помощта на
порцеланов цимснт.
За висок очестотния модул се препоръчва
да се използува печатна платка от стъкло-
текстолит. За модулатора може да се из-
ползува евтипа фенолова платка. Изпол-
зуването ла платка от некачествен мате-
риал за ВЧ част може да доведе до затруд-
нения.
За траизисторите Q3 и Q4 трябва да се
използуват охладителии радиатори — под-
ходящи са прости, надяващи се радиатори,
конто могат да бъдат направени и от самия
любител, от алуминиев или месингов ма-
териал с дебелина 1,3 mm.
Предавателят може да се помести в как-
ва да е метална кутип с подходящи размери.
Размерите на високочестотната платка са
75X190 шт, а на модулаториата — 45 X
XI14 пил.
Настройка
Свържете изхода на модулатора с вход-
иите клеми за модулаторния сигнал на
предавателната платка. За целта изпол-
зувайте екраииран иискочестотен кабел
или парче тънък коаксиалеи кабел Свър-
жете скална крушка 6 V/0,15 А към из-
ходния жак на предавателя — тя ще слу-
жи като визуален индикатор и изкуствен
товар с импеданс около 50 £1 Нагласете
регулятора на възбуждаието на почти
лълно съпротивленне (малка мощиост).
Вилючете един кварцов кристал и прило-
жете + 12 V на клема +В иа предавател-
ния модул (минуем се евързва към зазе-
мителното фолио). Ппиближете вълиомер
към L5 и настройте С5 по максимум сиг-
нал иа 73 MHz.
Следвашата стъпка е да се нагласи въл-
иомерът за 146 MHz и да се доближи до
L6. Настройте С9 по макенмално показа-
ние на индикатора на вълномера Съшата
техника се прилага, за да се настроят кръ-
говете на Q3 и Q4. След това увел и чете
възбуждаието посредством въртене на R9.
Изкуствеиият товар (лампичката) би тряб-
вало да свети. Пренастройте всяко стъпало
по максималио светене на лампичката.
Въртете последовател ио иастройващия я
товарния тример С23 и С24 до получаване
иа максимална яркост на светене. При нор-
мал пи условия лампичката би трябвало
да свети с пълна яркост и дори повече.
При захранващо напрежение 13,5 V лам-
пичката би трябвало да свети по-силно от
норм а л ното. Доближете вълномера до из-
ходния кръг и проверете за наличието на
втора хармонична. Изберете такова поло-
жение на С23 и С24, което осигурява мак-
симална ВЧ изходна мощиост при възмож-
но най-ниска стойност иа втората хармо-
нична. Вълномерът не може да ие отчете
наличието на известна енергия на 293 MHz,
но тя трябва да бъде много малка.
Настройка иа модулатора
Схемата на фиг- 13-48 е предназначена
за нискоомен динамичен микрофон (500
до 1000 П). Ако трябва да се използува
високоомен микрофон, заместете R11 с
резистор 100 k£i. Това ще иамали НЧ
възбуждаие на Q5, с което се избягва иаси-
щаие на стъпалото. Високоомиото съпро-
тивление освен това ще осигури по-подхо-
дящо натоварване иа високоомння микро-
фон Нагласете R23 така, че да се осигури
желаната девиация. Това може да стане
пай-добре чрез контрол от страна иа друг
радиолюбител, разполагащ с ЧМ прием-
ник с желаната широчина иа леи тэта.
Кристалът може да бъде <изтеглеи» до
желаната честота чрез настройваие и а се-
рийната индуктивност.
На края едио предупреждение: не включ-
вайте никога този предавател към товар
с гол яма реактивна коыпонента1 Коефн-
циентът на стояща вълиа не трябва да
бъде по-висок от 2 • 1 за да се избегне
дефектиране на крайното стъпало Q4.
Изходната верига на Q4 е конструираиа
за товар от 50 до 75 £1
Подходящи заместители на транзисто-
рите от QI, Q2 и Q3 са 2N4427 и 2N3866
Новият RCA транзистор 2N5<43 се препо-
ръчва като заместител на Q4. Последният
беше изпробван в схемата на фиг. 13-47
и даде отличии резултати.
ПОЛУПРОВОДНИКОВИ УСИЛВА1ЕЛИ НА МОШНОСТ ЗА 2 МЕТРА
Болшинството от фабричните «1М тран-
сивъри за 2 метра, конто понастоящем се
предлагат на пазара, имат изходна мощност
между 1 и 15 W. Имя много случаи, когато
един ЧМ оператор би желал да разполага
с малко по-голяма мощност, за да може
да работи на по-големи разстояиия. Тук
се описват два усилвателя за двуметровия
обхват — единият с ичходна мощност 25 W.
а другият с изходна мощност 50 W.И двата
усилвателя са с един транзистор и работят
директно от 13.6-волтово автомобилно за-
хранване.
* Наръчямх я» радиолюбителя
130
ЧЕСТОТНА МОДУЛАЦИЯ И ТРАНСЛАТОРИ
Фиг. 13-49 — Моитажната плоча па 50-
ватовия усилвател за 2 гл в завършен вид.
Входната верига е в долния десен край,
а изходната верига — в горния ляв край
иа^снимката
Описание на схемата
В схемата на усилватели, показана на
фнг. 13-50, се използува един транзистор
2N6084, работещ в клас С с нулево пред-
иапрежение. Този режим на работа се хя-
рактеризира с голям к. п. д. на колектор-
ната верига при пълна мощност и с нулев
р азход на ток, когато не е подаден възбуж-
дащ ВЧ сигнал. Трябва да се има пред
вид, че при нулево преднапрежение усил-
вател ят ие е «линеен». Той е предназиачеи
само за работа иа ЧМ (или CW) и би съз-
давал значителии изкривявания, ако се
използува за усилване иа AM или SSB
сигнали.
Тъй като усилвателят работи директно
от електрическата система иа автомобиля,
за мобилна работа ие е необходимо каквото
и да било допълнително захранващо съоръ-
жсние. Настроените кръгове във входиата
и изходната верига са оразмерени така,
че да съгласуват импеданса на транзистора
Фиг. 13-50—Схема на усилватели, кой-
то осигурява 40 до 50 W изходна мощност.
Кондензаторитс, ако не е отбзлязано не-цо
друго, са слюдени.
Cl. С7 — компреснонни тримери 5 -80 pF;
С2. С4—С6. С8 вкл. — слюдени бу тонки
копдензаторн;
СЗ, С9 — компреснонни тримери, 9—
180 pF;
СЮ — проходеп кондензатор;
Cl 1 — танталов кондензатор;
С12, CI5. С16 — дискови керамични;
С13, С14 — слюден. 39 pF;
Jl, J2 —коаксиални гнезда;
L1 __ 12 пН — право парче калайдисаиа
жица с диам. 2,6 mm и дължина 32 mm;
L2 — 30 нН; 1314 нав. от калайд. пров.
2.6 mm. въгр. диам. 9,5 mm, дълж. 19 mm;
L3 — 15 пН; право парче калайдисаиа жи-
ца с диам. 1,6 mm и дължииа 19 mm;
L4 — 2 нав. от калайдисаиа жица $ I mm,
въгр. диам. 6 mm, дълж. 5 mm (прибл.
44 пН);
Q1 — силнциев мощен транзистор;
R1 — 15 Q. 1 W. композиционен резистор;
RFC1 — 17 нав. от ПЕЛ 1.6 mm, навити иа
тороидна основа;
RFC2 — ВЧ дросел;
RFC3 — феритио манисто
Полупроводннковм усилватели на мощност за 2 метра
131
к1в Г
-о Антена
ВЧ +13.6V
Вход
Фиг. 13-51 —Схема на реле за управля-
ване на посещата (РУН)
CR1—силициев диод с обр. напреж.
100 V или повече и ток 500 mA или по-
вече;
CR2, CR3 — бързодействуващи силицие-
ви диоди с малък капацитет и обратно
K1D4"
л Изх. на
-Оусилба-
теля
-о ТрансиВър
-о ВхоЗ на
усилба-
тпеля
напрежеиие 100 V;
К1 — 4-пол юсио, 2-позициоино реле с
отворена рама, модифицираио, както е
указано в текста;
Q1 — силициев съставен (Дарлингтон)
транзистор с Ъре=5000 или повече (Mo-
torola MPS-A13 или еквивал.)
• филтър
Фиг. 13-52 — Изходен П-филтър. С1 и
С2 са слюдени кондеизатори 39 pF, a L2
представлява бобина с две навивки от ка-
лайдисана жица 1 mm, вътр. диам. 6 mm
и дължина 5 mm (около 44 пН)
о о ,
Вход Изхоа
С1? -С2
я 7 * 7
съответно към 50-омов възбудител и 50-
омова антенна система. Понеже и входният,
и изходният импеданс на транзистора са
изключително ниски (от порядъка на 1
до 5 О). се използуват съгласуващи ве-
риги, конто са донякъде различии от
тези, използувани при лампите. Схемно
веригите с а оптимизирани за ииско импе-
дансно съгласуване и те изпълняват тази
задача много добре. Оразмеряването на
веригите па усилвателя беше направено
с помошта на компютер.
Сравнително сложната развързваша ве-
рига. използувана за осигуряване постоян-
иотоковото захранване на колектора, е
предназначена да осигури ста бил на ра-
бота на усилвателя при изменяне на то-
вара и на настройката в широки граници.
Транзисторът 2N604K е категоризиран кон-
сервативно като такъв с изходнз мощност
40 W (около 60 W входна постояниотокова
мощное г). Усилвател «т може да бъде за-
действуван така, че да даде изходна мощ-
ност много повече от 40 W. но е препоръ-
чнтелво тя да не превишава 50 W. Ако
изходната мощност иа ваш ня предавател
или трансивър преви1пава 10 W. на входа
на усилвателя ще трябва да се използува
един атенюатор с такава стойност, че из-
ходната мощност да не бъде повече от 50 W.
Конструкция
Конструкцията на усилвателя следва
правилото «в една линия», като са спазенн
основните съображеиия. конто трябва да
се имат пред вид при разряботването на
един полупроводников краен усилвэтел.
Тези съображеиия включват правилиото
механично монтираие на транзистора, за-
земяваието на емитера. отвеждането на
топлината и развързването на захранващите
вериги. Всички части са от обикновен
тип — изключеиие правят само постоянни-
те слюдени кондеизатори, конто са от
«бутонен» тип, предназначеии за ВЧ ве-
риги, както и сърцевината и манистото,
използувани за дроселите RFC1 и респ.
RFC3.
Усилвателят е монтиран на печатна
платка, -оято е притегната с болтове към
топлоотьеждащ радиатор. На фолираиата
страна иа платката може да се епват ня-
колко «островчета» като опорни точки
на монтажа по усмотрение иа конструктора.
Не е необходимо да се прави комплексно
ецване иа платката. За усилвателя по-
казан на снимката, бяха ецвани острор-
чета само за входиата и изходната спорна
точка. Островчета на печатиата платка
могат да бъдат ецвани за ба.човня и колек-
ЧЕСТОТНА МОДУЛАЦИЯ И ТРАНСЛАТОРИ
л Мзхооен
куплунг,
монгпиран
на берюи-
калната
преграда
Входен
куплунг,
монтиран
на дерти-
калнапуа
преграда
В тези четири области трябва да се създадат
изолирани точки за връзка. 1ё могат да Мат
формувани чрез ецване на четири окръжности
зърхи платината или чрез залепиането на чети-
ри малки плочкиг изрязани от материал заплатки
Фиг. 13-53 — Чертеж, показващ разположението иа частите на 50-ватовия усилвател
(чертсжът не е мащабен). За осиова е използувана печатиа платка с размери 10X15 ст
терния извод на транзистора. За целта
обаче може да се приложи и друга техно-
логия, която междувремеиио бете изпол-
зувана от автора при експериментите с
опитиата платка. Островчстата за базата
и за колектора бяха осигуреии чрез за-
крепване на малки парчета от печатна
платка върху главната платка. Това до-
веде по увеличение на монтяжния капа-
цитет в точките на свързваие с няколко
десетки пикофаради, така че, ако предпо-
четете да ецвате островчетатя на самата
главна платка, ще трябва да увеличите
малко С6. Стойиостите на С4 и С5 не са
критични
Няколко думи отиосио техииката на
монтиране на мощния ВЧ транзистор:
две от най-важните изисквания на монтажа
са (П да се обезпечи липсата на налягане
в посока нагоре (в посока на керамичната
шапка) в крачетата и (2) гай ката на мон-
тажния шифт да не бъде прекалено затег-
ната. Постигането на (1) се осигурява,
като п*рло се затягат гайките, а след това
се извършва запояването на изводите към
схемата За (2) се препоръчва усукващ
момент 0.68 Nm Тези. конто не разполагат
с граду иран гаечен ключ, трябва да ном-
мят, че е по-добре моитажната гайка да
бъде хлабава, отколкото прекалено пре-
тегната
Болтът-монтажна стойка на транзистора,
се промушва през отвор, пробит в радиа-
тора. За намаляване на термичното съ-
противление между корпуса на транзи-
стора и охладителния радиатор се поставя
термокомпаунд, като например силиконов
вазелин. Подробности по методите та кои-
струиране на охладителни раднатори мо-
гат да бъдат намерени в отличната статия
на Уайт по този въпрос. поместена в
QST, април 1971.
Всяко съпротивление в емитерната ве-
рига може рязко да намали усилването на
стъпалото. Двата извода на емитера тряб-
ва да бъдат заземени по най-късия възмо-
жен път. непосредствено до корпуса на
транзистора.
Монтаж нат.т верига, осигуряваща по-
стояннотоковото захраиване па колок гора,
трябаа да има изключително ниско активно
съпротивление. Пад на напрежението дори
от порядъка ни 1 V може да причини зна
чително намаляване на изходната мощност.
Добре е падът на напрежение по ня лата
верига от акумулатора до колектора на
транзистора да не превишава 0.5 V При
работен ток от няколко ампера не трябва
Полупроводникови усилвателя на мощност за 2 метра
да се допуска сопротивление на веригата
повече от ияколко дссети от ома.
•За 50-ватовия усилвател е използуван
стандартен фабричен охладителен радиа-
тор, който е достаточен за любителски
цели. Ако предавателят ще се използува
в режим на продължително излъчване
при мощност лад 40 W, ще е необходимо
да се осигурй припудителпо воздушно
охлаждане иа радиатора.
Настройка
По принцип иай-добрият критерий за
настройката на транзисторен краев усил-
вател с максималната ВЧ нзходна мощност.
Ако в стремежа към изпълнение иа този
критерий се стигне до надвишаване иа до-
пустимите стойности за транзистора, из-
ходната мощност трябва да се намали чрез
намаляване на възбуждането, а ие чрез
разстройване на стъпалото. При едно
крайио стъпало, което е извън кутията
на основната станция, какъвто е случаят
тук, и входпата, и изходната верига могат
да бъдат настроени по максимална ВЧ
изходна мощност, ако източникът на въз-
буждането нма изходен импеданс около
50 Q. По-добре е обаче кръгът на изход-
ната верига да се настройва по максимум
на ВЧ изходна мощност, а входната ве-
рига — по минимум иа КСВ във веригата
(кабела), евързваща възбудителя с край-
ний усилвател. Този метод на настройка
има и допълнителното преимущество, че
с него се осигурнва съгласувано натовар-
ваие на възбудителя. Добър помощник при
иастройката е един амперметър. включен
във веригата на колекториия ток. Тъй
като настройката е по максимална изходна
мощност, един КСВ-мост от типа «мони-
мач> е достатъчен за целта. Отлична работа
би могъл да евърши и волтметърът. описан
в глава 21 Най-добрият начин за настрой-
ка е, като се иаблюдават едиовременно из-
ходната мощност (абсолютна или относи-
телиа) и коефиниеитът иа стояща вълна в
кабела, евързващ възбудителя и усилва-
теля.
Най-иапред включете захранващото на-
прежение без ВЧ възбуждане Колекюр-
ният ток би трябвало да бъде нула. След
това подайте малко възбуждане, пример-
но 25% или още по-малко от максималната
възбуждаща мощиост 10 W, и настройвай-
те входната верига до постигаието иа макси-
мален колекторен ток. Веригата може да
не се настрои до резонанс при това ииско
пиво на възбуждането — в такъв случай
трябва да се постигне пене стабилна ра-
бота на стъпалото при плавна настройка
и липса иа каквито и да било признаки иа
скокообразни изменения в показанията на
колекториия ток. Постепенно увеличи-
вайте възбуждането, като постоянно пре-
настройвате, докато се постигнат регла-
ментираните 7 до 10 W входиа и 40—50 W
изходна мощност. Тъй като входната мощ-
ност е иарасиала, приложете препоръча-
ната процедура за настройка по максимал-
на изходна мощиост от изходната верига
при минимален КСВ иа входната верига.
При повечето траизисторни усилвателя
съществува опасност от нискочестотни ге-
нерации. Превъзходеи индикатор за пара-
зитки явления от този вид би бил един
осцилоскоп с широчина на лентата 5 MHz
или повече, евързан към постояииотоковото
захранване в точка А. При тежки случаи
на самовъзбуждане е възможно да се по-
лучи генерирапе па енергия на всички
любителски КВ и УКВ обхвати и всички
телевизионни капали едиовременно. Най-
добрият индикатор при изеледване срещу
паразитни генерации е широколсиговият
анализатор на спектъра, стига да имаме
достъп до такъв скъп уред.
Една допълнителна разработка
За този, конто имат маломощен ЧМ
трансивър, ще е необходимо междинно усил-
вагелно стъпало или краен усилвател. оси-
гуряв.цц 10 до 25 W изходна мощност.
В схемата, показана на фиг 13-54, могат
д<1 сс ичползуваз транзисторн от типа
2N5591 или HEP S3007 (25 вата) и 2N5590
илн HEP 300b (10 вата) Една асобеност
па тази схема е тппл «уваието на фидерен
трансформатор и изходната верига. Кон-
струкцията и лроцеяурлга на настройва-
пето са аналогична па тези при 50-ватовия
усилвател.
Допълнителни принадлежности
Когато към наличная ЧМ трансивър се
излил<ува усилвателио стъпало, е необ-
ходимо да се осигури автоматично пре-
включване предававе/пркеминс и обратно.
За усилвател ите. описи ни г у к. може да се
използува едно просто реле, управлявшие
от носещата (РУН), като това, показано
иа фиг. 13-51. Величината на ВЧ енергия,
която е необходима за работата на РУН,
се определи от стойността на R1 При стой-
ност на резистора 4700 £1 за работата на
К1 ще са иужни 1—2 W енергия на 2 ш.
Високочестотният сигнал се изправя от
два бързодействуващи диода. Изправеиият
сигнал се подава иа Q1 — чифт транзисто-
ри, евързаии по схема Дарлингтон. Ко-
гато в бвзовата верига се създаде доста-
тъчио голям ток. QI се преобръща и за-
действува KI. Паралелно на иамотката на
релето е включен диод, който потиска пи-
ковете от преходните процесн я предпазва
134
ЧЕСТОТНА МОДУЛАЦИЯ И ТРАНСЛАТОРИ
RFC1
Фиг. 13-54—Схема на 25-ватовия усил-
вател. Постояниите кондеизатори, ако липс-
ват други означения, са дискови керамични
С1 — компресионен тример, 5—80 pF;
С2 — компресионен тример, 2—50 pF;
СЗ — слюден бутонен кондензатор;
С4, С5 — компресионен тример, 9—180 pF;
JI, J2 — гнездо на коаксиалеи куплунг;
L1 — калайдисана жица 1,6 mm с дължина
Т1
Тъмен про-
водник
Към тА
СЬетъл пробой-
ник
Към Т.В
Тъмен проводник
Към колектора.
25 mm;
Q1 — мощен силициев транзистор (2N5591
или HEP S3007 за изх. мощност 25 W
и 2N5590 или HEP S3006 —t за^изх.
мощност 10 W);
RFCI—феритен дросел «ферокскуб»;
RFC2 — ВЧ дросел;
RFC3—феритно манисто;
TI — виж фиг. 13-55
Фиг. 13-55 — Изходеи траисформатор за
връзка с фидерната линия, изготвеи от
два проводника ПЕЛ 0,8 mm с дължина
101 mm, осукани с помощта на бормашина,
така че да се получат но 6 усуквания иа
1 линеен cin. Проводиицитс се маркират
предварително с два различии цвята.
Усуканите проводницы се свиват на окръж-
пост с днамстър 13 mm. Развпват се край-
щата толкова, че само частта, образуваща
окръжността, да остане с усукаии провод-
ници. Свързват сс краищата, както е по-
казано на фигурата
Q1 от пробив. Превключващитс вериги,
необходими за включвапе и изключвапе на
усилвателя във веригата, са донякъде ком-
плицирани. Стойността иа четири коак-
сиални релета би била твърдс висока;
от друга страна, едно отворено реле може
да създаде значително разсейване иа 146
MHz, с което да предизвика рязко влоша-
ване иа чувствителността на принадлежа-
щий към станнията приемник. За да прс-
възмогне тази трудпост, авторът моди-
фицира едно евтино реле. Дългите изводи
до коптактите бяха прсмахнати, а коптакт-
ните изводив пластипи бяха евързани две
по две паралелно със закъеяващи мостчета.
Въишни изводи бяха направеии само до
стациоиарпите контакте. Загубите, въвеж-
дани от така модифицираното реле в прием-
ката верига, възлизат на 0,4 dB — една
иезначителна стойност. Измерването на
втората хармонична на 50-ватовия усилва-
тел даде стойност 34 dB под нивото на ос-
повната честота, т. е. затихването на хар-
мопичните е от порядъка на това, получа-
вано с П-филтър в изходните стъпала на
късовълновитс предаватели. За да се оси-
гури още по-добре срещу паразитни из-
лъчвания и смущаване на други службу
към усилвателя беше добавен прост нзхо-
дсн П-филтър. Този филтър с начислен за
50 О, входе» и изходен импеданс и може
да бъде използуван след вески 2-метров
усилвател. Внессните от фнлтъра загуби
възлизат на 0,2 dB на 146 MHz при затихване
иа 292 MHz 46 dB, а на 438 MHz — 25 dB.
ЧМ приемник за 2 ш
135
ЧМ ПРИЕМНИК ЗА 2 щ
Малко вероятно е в днешно време, ко-
гато УКВ обхватът е иаситеи със станции,
един ЧМ-пурист да се задоволи с един вто-
рокачествен приемник. Добрият ЧМ прием-
ник трябва да бъде в състояние да отдели
изходиите сигиали иа различиите траис-
който е включен към извод иа кръга С9-
CI0-L3 с импеданс 900 О.
Генераторно-умножителното стъпало Q3
е точио копие на аналогичного стъпало,
използувано в ЧМ траисивъра Gladding 25
иа фирмата Pearce-Simpson. Това е едиа
Фиг. 13-56 — Тази снимка
показва окончателната вер-
сия па платката на ЧМ
приемника. Някои от шуи-
тиращите кондензаторн са
монтирани откъмфолирапа-
та страна на платката
латорн, без да съществуват проблем»
от типа на иитермодулационни изкривя-
вания и претоварване. Чувствителността,
както и характерногоката на ограничи-
теля трябва да бъдат добри. Твърде малко
са евтините приемници, който удовлетво-
ряват горните изисквания. Схемата на
фиг. 13-57 представ л ява компромис между
стойност и сложност на схемата и в съшото
време осигурява качества, конто са срав-
иими с тези па много фабричпи приемници,
използуванн от любителите.
Транзистор»ият ЧМ приемник с единич-
но преобразуване, описан тук, е предна-
значен да комплектува предавателя, да-
ден на фиг. 13-47. Конструкцията се раз-
гъва около многофупкци она лиата инте-
грал на схема СА3089Е. Характерна за
тази конструкция са простотата, доброте
й действие и писката стойност.
Главни особснссти на схемата
За високочестотния усилвател Ql е
използува» плоскостей полови транзистор
(фиг. 13-57). При положение, че гейтът
и дрейнът са включени към част от съот-
ветипя трептящ кръг, пеутрализация не
е необходима. В интерес на простотата
преди смесителя, изпълпен с двугейтов
полеви МОП транзистор, се използуват
само два настроени кръга. Комбипацията
от полевите траизистори Q1 и Q2 осигу-
рява добра устойчивост срещу интермоду-
лационии смущения и претоварваие. На
изхода иа смесители е включен FLI — това
е четириполюсен МЧ филтър на 10,7 MHz,
от възможно най-простите схеми, ио тя
работи добре. Хетеродинната честота е
157 MHz (10,7 МН’/ МЧ4~честотата на прие-
мания сигнал). Честотата на кварцовин
генератор е една втора от хетеродинната,
т. е. в случая тя е 78 MHz. Ако се поръчат
и използуват кристали за схема Glad-
ding, не са необходим» мрежови тримери.
Честотното удвояване на 78-мегахерцоЪия
сигнал се осъществява в колекторната ве-
рига на Q3.
Като МЧ усилвател се използува
СА3028А в каскодно евързване. FL1 се
евързва към вход на клема 2 през блоки рахц
кондеизатор 0,01 Цр. Товарпият резистор
R7 е избран с оглед па характеристичния
импеданс на използувания филтър. KVC-
фнлтирът има билатерален импеданс 910 £1,
така че, ако се иска прецнзпо съгласувяне,
за R7 трябва да се използува резистор
9i0 <1 Изходният сигнал от U1 се подава
през R11 на мпогофупкциопалния чип U2.
Изходният НЧ сигнал на U2 се усилва
от Q4 и след това се подава на безтрансфор-
маторпото НЧ крайне стъпалоU1 — сдио-
ватова ИС. Въпреки че MCI454 е конструи-
рана за работа с високоговорител 16 Q,
добри резултати могат да се получат и ко-
гато се използува 8-омов говорител.
Конструкция
Конструкторът може най-добре да реши
как да изпълни конструкцията. Могат да
бъдат предложен» два начииа за това:
като се раздели платката на две части н
се етажира едиата секция иад другата по-
средством крепежии опори. Ако се при-
ЧМ приемник за 2 m
137
ложи този иачин, пл атката се ср язва ня-
къде по средата между U1 и U2. Ако ие се
държи на компактността, конструкторът
може да следва формата иа единична плат-
ка с размери 200 X 50 mm.
Който желае повече позиции с кристалл,
може да иаправн платката малко по-дъл-
га. С това ще се осигури пространство за
повече цокли за кристали, но ще е необхо-
димо да се осигури и превключвател с
повече положения за S1.
Препоръчва се да се избягва употребата
на цокли за транзисторите и ИС в тази
схема, с изключение на Q4 и U3. Връзките
между корпусите на елемептите и платката
трябва да бъдат къси, за да се избягнат
самовъзбуждания. Употребата иа цокли,
освен ако те са от иископрофилен тип,
води до иестабилна работа иа схемата.
Също така гъвкавите изводи на шунти-
ращнте кондензатори във ВЧ вериги тряб-
ва да бъдат кол кото може по-къси.
Монтажът, който свързва регулаторите
на НЧ част и на скуелч-спстсмата с монтаж-
иата платка, трябва да бъде от екраниран
тип. Ако платката сс срсже на две секции,
както бе споменато по преди, между UI
и U2, за да се подаде МЧ сигнал от краче 6
на U1 към краче 1 на U2, трябва да се из-
ползува екраниран кабел. Не забравяйтс
да включите С16.
I Проводницнте, свързващи S1 с цоклите
иа кристалите, трябва да бъдат колкотос
възможно по-къси — не повече от 13 mm
Фиг. 13-57—Схема на ЧМ приемника.
Кондензадерите, за конто не са указами
други данни, са диекови керамични. Коп-
дензаторите с указание за полярпостга
са електролитни. Постоянните съпротивлс-
иня са 0,5-ватови резистори
С1 —слюде», посребрен, 3 pF. За прециз-
но съгласуване той може да се замести
с тример 10 pF;
С2, С4, С44 — миниатюрен, въздушсп,
променлив кондеизатор, 11 pF;
CIO, С24 — субмиинатюрен керамичен
тример, 15—60 pF;
FLI — внж текста и Осложните под линия;
JI — гнездо иа коаксиал ей куплунг;
J2, J3 — съединителци клемм;
L1 — 5 нав. от калайдисана жица 1 mm,
вътр. диам. 6 mm, дълж. 13 mm, отвод
за гейта на Q1 — па 2г/г пав- от горняя
край;
L2 — 4 нав., отвод от 1 нав. от горпия
край;
L3 — 16 нав. от ПЕЛ 0,64 mm върху то-
рои дно тяло, отвод — от 6-та навивка
откъм високоомнин край иа FLI;
L4 — индуктивност с високо Q, 1 pH
всеки. По-нататъшна стъпка към стабили-
зираие работата иа схемата е монтирането
на печатната платка на стената на метал-
иата кутия или иа шасито с помощта на 4
или 6 метал ни опорни щифта — това пред-
пазва от създаването на паразитии връзки
в заземителиите вериги.
Проверка и настройка
Трябва да се подчертае, че пе съществу-
ват прости мегодн за иастройване на един
ЧМ приемник. Нужен е стабилен сигнал-
генератор, за предпочитане такъв, който
има възможност да създава честотпо моду-
ли ран сигнал. За първоначална настрой-
ка не може да се използува сигнал от сте-
ра. Един маломощен нзточник иа сигнал
може да бъде създаден на базата на моду-
латора и кварцовия генератор на мало-
мощння предавател, даден ня фнг. 13-47.
Независимо от това, какъв метод за осп-
гуряззане па сигнал използувате, направи-
те така, че тест-сигиалът да не се отличава
с повече от 200 Hz от избраната приемка
честота. Най-добре би било, ако честотата
на източника е точно равна на избраната
входпа честота на приемника.
Свържстс сигналгенератора към Л.
Включстс измсритслнй уредн към J2 и
J3. Проверете дали високоговоритслят
със сигурност с включен към изхода на U3.
След като с омметър ^онстатирате, че няма
късо съедииение или прекъснатп вериги в
(Q-фактор па празен ход 150 или повече);
18 пав. от ПЕЛ 0,51 mm, навити така,
че да покрият цялата окръжност иа то-
роидната основа Amidon Т-37-2;
L5 — 5 нав. от гола калайдисана жица
1 mm, вътр. диам. 6 mm, дълж. 13 mm,
отвод към R29 — 1 нав. под горния
край;
QI, Q3, Q4 — транзисторн на Motorola;
Q2 — двугСйтов полеви МОП-транзистор
на RCA; х
Ri7—линеен потенциометър, слоен, 50
Ml;
RI8—логаритмнчен потенциометър, сло-
ен, 10 kQ;
RFCI - ВЧ дросел, 25 р,Н;
RFC2 — ВЧ дросел, 500 р.Н;
S1 — 2-полюсен, 2-познциопсн миниатю-
рен плъзгащ, пласт инков превключва-
тел;
Ui, U2, U3 — интегрални схеми на RCA;
U3 — интсгрална схема на Motorola;
21 — ВЧ дросел, 8 нав. от ПЕЛ 0,51 mm,
иавити плътно върху корпуса на слоен
резистор 1000 12, 0,5 W. Запойте край-
щата иа дросела към изводите па рези-
стора
138
честотна модулация и транслатори
цялото съоръжение, свържете приемника
към 12-волтов цостоян истоков източник.
При изключен скуелч (максимален собст-
вен шум на приемника) настройте С2,
С4 и С44 по отклонение в посока нагоре
иа измерителя иа относителната сила на
сигнала (в J2 и J3). След това настройте
СЮ по максимално показание на уреда.
Повторете тази процедура още два пъти.
При всяка от тези настройки трябва да се
постнга остър максимум в момента иа на-
стройване иа кръговете в резонанс.
За настройване на детектора (L4 и С24)
е необходим честотио модулиран сигнал.
С24 трябва да се върти бавно, докато се
иамери точката, в конто се получава най-
високо качество иа НЧ сигиал. В. тази
точка НЧ регенериране ще бьде минимал-
ио, създавайки впечатление, чс чувстви-
телиостта на приемника е намелена- Ако
за тази настройка не разполагаме с ЧМ
сигиал, н астрой вамс детектора по максима-
лен собствен шум на приемника. След като
е настроен детекторът, се препастройва
СЮ по най-високо качество на приеман
ЧМ сигнал. Може да се наложи иеколко-
кратно грижливо препастройване на СЮ
и С24 до получаваие иа най-високо качест-
во на приемания сигнал. Детекторът тряб-
ва да се настройва при силен сигнал
(ЮС p.V или повече), приложен към Л.
Настройката на скуелч-веригите грябва
да осигурява пълпо изчезваие па собстве-
ните шумове на приемника някъде около
средне положение на скустч-регулатора.
Ако НЧ канал работа добре, достатъчно
усилвапе трябва да се получава вече пре-
ди средното положение на R18.
Показатели иа приемника
Измереиата чувствителиост иа двата мо-
дела, построеии по схемата иа фиг. 13-57,
възлезе иа около 0,8 pV при 20 dB потис-
каие на шума. Тази стойност за чувстви-
телността не е «импозантна», ио е напълно
задоволителна за работа в първичния сиг-
нален район иа всеки транслатор. Добввя-
ието на един предусилвател с двугейтов
полеви МОП-транзистор увеличава чувст-
вителността на 0,25 р-V при 20 dВ потиска-
не иа шума. За отваряне на скуелча в
приемиика без предусилвател е достатъчеи
сигиал с ииво 0,5 рУ.
Рязко ограничаваие настъпва при нива
иа входнин сигнал над Ю jiV; при I pV
ограиичаването е 3 dB. Добавянето на
предусилвател силно подобрява характе-
ристиките на ограничителя и прави прием-
ника подходящ и за тези, конто по начало
са принудени да работят със слаби сиг-
иали.
В схемата на фиг. 13-57 е използуван
МЧ филтър KVG, тип ХМ 107S04.* Вме-
сто него може да се използува всеки 10,7-
мегахерцов филтър с широчина налеитата,
подходяща за целите на любителското ЧМ
приемане.
Всяка марка филтър има свой специфи-
чен характеристичен импеданс, така че
ако се извърши заменяне, ще е нужно да
се смени и мястото иа извода от L3, за да
се оенгури добро съгласуване между Q2
и FL1. Аналогично трябва да се смени и
стойността на резистора R7.
* Характеристикнте на фмлтъра са описани в
обзорна статия, поместсна в Q4T, юни 1972,
стр. 56.
ГЛАВА 14
СПЕЦИАЛИЗИРАНИ СИСТЕМИ ЗА ВРЪЗКА
Към специализираните любвтелски си-
стеми за връзка принадлежат радиотеле-
типът, любителската телевизия, люби-
телското факсимиле (предаване на обра-
зи), радио/жичната телефония, а също
и космическите, и спътниковите радио-
съобщения. Радиоуправлението на мо-
дели не е «съобщителна» система, тъй
като ие е двупосочиа. Специализира-
иото хоби «радиоуправление» има много
последователи, но тъй като те работят на
честоти в «гражданский обхват» («Citizen-
band») и са регистрираии като оператори в
него, това ги отдели от любителската дей-
ност в точния смисъл на думата.
Най-активиата дейност в тези специали-
зирани области са радиотелетппните връз-
ки (RTTY). Работата чрез манипулация
с честотна девиация е позволена на всички
любителски обхвати освен на 160 т.
Любителска телевизия обикновено се осъ-
ществява с обикновепи тслевизнонни прием-
ници и вторично използуванн видикони.
Любителските телевизиопни прсдавания
са позволсни в любителските обхвати над
420 MHz.
Телевиз ион пите прсдавания с бавна раз-
вивка заемат тясна лента и са^позволени
на кой да е подобхват за радиотелефония
с нзключение иа 160 т. Това е една изцяло
електроина система без ползуване иа фото-
техника. Карти ните се предават за около
8 s. Любителски предавания на факсимиле
засега са разрешена над 50 MHz. Работата
иа 6 m и 2 m обхвати обаче е позволена
само за излъчване А4 (меиящи се звукови
честоти прн амплитудно модулирана но-
сеща). Поради това на тези ленти не се
позволява препредаване чрез ЧМ транс-
латор.
Любителските спътници, наричани Ос-
кар (Oscar, от Orbiting Satellite Car-
rying Amateur Radio = орбитален спът-
пик, посещ любителска радиоапарату-
ра), предлагат друг начин за увеличаване
района на действие на ставциите па УКВ
и СВЧ.
Спътниците може да работнт и на КВ
обхват, за да се осигурят връзки по време
ла лоши йоносфсрии условия. Съчстаиието
телефон/радио дава възможност на трети
лица да установяват връзки чрез любител-
ската станция, като телефонната им линия
се прикачи към любителската радиостан-
ция.*
РАДИОТЕЛЕТИП (RTT Y)
Фиг. 14-1 —Телетип модел 28ASR, из-
ползуван от много любители. Освсн кла-
виатура и печатащо устройство в този
модел са включени средства за изготвяне
и предаваие на перфолента
Радиотелетипът (RTTY) с одна форма па
телеграфии връзки, конто ползуна апара-
ти, подобии на пишещи машини. При на-
тискапе на клавиш те произвеждат кодиран
.пакет от електрпчсски импулен, конто от-
говарят на желаната буква или знак.
Идентичен апарат прсвръща прпстпя текст
от импулси в съотвегнпя знак, който се
отпечатва. Предананото съобщение се от-
печатка по същпя начни, както на пишеща
машина, но самото печатлне се пзвършва
в далечпата прпемпа точка. Телетппът на
мястото на предаването може също да от-
печатва предавания текст. Тслетиппите
машина са с твърде сложна механика, за
да бъдат изработеии от любител. Ето защо
любителите обикновено си служат с из-
лезли от употреба телетипи.
• Такива връзки засега не са регламентиранн
у нас. но бнха могли да бъдат твърде полез ни в
случай на прекъеване на телефонните линии вслед-
ствие на прнродни бедствия (б. пр.).
140
СПЕЦИАЛИЗИРАНИ СИСТЕМИ ЗА ВРЪЗКА
Видове маши ни
Телетипните машипи се делят на два
основни вида — печатащи върху лист и
печатащи върху лента Печатащите вър-
ху лист се зареждат с 1$уло хартия с ши-
рина на канцеларски лист. При другня
вид се пзнолзува лепта, понякога с нане-
сено лепило па обратната й страна, така
че да може да се лепи удобно върху хартия,
като редовете се подреждат един под друг.
Повечето машини имат скорост на пре-
даване 60. 67, 75 или 100 думи/min в за-
впснмост от употребеиата предавка със
зъбни колела. Обикиовеиите телетипи са
от типа «старт-стоп», при конто механиз-
мът, формиращ импулсите, движем от
електродвигател, е в покой, докато се иа-
тисне никой от клавншите. От този момент
той започва да действува, формнра необ-
ходимата порсднца от импулсн и отцово
преминава в покой до следвашото нати-
скано на клавиш. Прпсмпият мсханизъм
действува по подобен начни, като се за-
движка от цървия импулс от приетата
норед и ца. Така, въпрскн че дсйстви-
телната скорост на предаване не може да
бъде по-голяма от 100 думи/min. тя може
да бъде значится но по-малка в зависимост
от скоростта, с конто почата операторът.
Предаваието може да се извършва и чрез
перфолента. Това позволява цялото съоб-
щенме да бъде записано прсди действител-
ното предаване при някаква удобна за
оператора скорост. Предаваието обаче ста-
ва при нормалндта макепмалиа скорост на
машината. За този процес с необходим
гм рфоратор (с клавиатура) и спсциално
устройство, «чстящо» лента та, т. нар.
трансмитер дистрибутор. Към обикнове-
ната телетиина машина може да се евърже
ренерфоратор — устройство, което, ко-
гэто машината работа по обикновения на-
чин, перфорира лента. Реперфораторът
може да се нзползува н за приемане на
съобщение под формата на перфолента,
конто позволява по-нататъшно препре-
даване. Самото предаване се осъщсствя-
ва, като перфолеитатз се пуска през че-
тящото устройство, което генерира нсоб-
ходимптс поредици от импулсн.
Телетипен код
При тслстппппя код всеки знак се състои
от пет елемента, предавани последователно.
Всеки елемент има две възможпи състоя-
ния: «знак» и «интервал», конто се опре-
делят от вида иа електрическите импулси
(напр. знакът може да се дава чрез отрица-
телен, а иптервалът — чрез положителен
импулс). При скорост 60 думи/min всеки
елемент има продължителност 22 ms.
В добавка има «старт»-елемент (иптер-
Фиг. 14-2 — Ком бн ни ране иа импулси при
телетипния код. Всеки писмен символ за-
почва с един стартов импулс («старт»),
конто е винаги интервал (пауза) и завърш-
ва със стопов импулс («стоп»), конто е ви-
наги знак. Комбинациите от импулси и
интервал и в петте елемента между «старта»
и «стопа» определят характера на предаде-
ния знак
вал) също с продължителност 22 ms, кой-
то пуска в ход предавателния и приемния
механизъм. Друг «стоп»-елемент (знак) с
продължителност 31 ms прекратява дей-
ствие™, като машината остава в готовиост
за следващия знак На фиг 14-2 г показа-
на поредицата от елементи за буквата «G»,
включителпо ней ните старт- и стоп-еле-
менти.
При максималната скорост на маши-
ната всеки знак се предана за 163 ms.
Това е равностойно на 368 дсйствия/min.
При 75 думи/min със същця код се полу-
чават 460 дсйствия/min. а при 100 думи/
min — 600 действия/min Фиг. 14-3 показва
как изглежда кодът върху перфолента.
С черни точки са означени отворите, кон-
то предпзвикват импулса «знак». Цифрите
и препинателните знаци се образуват от
същия набор кодови импулсн. Прсвключ-
ването на букви или иа цифри се осъщест-
вява чрез предаване на кодов сигнал
(«LTRS») или («FIGS»). Има също и кодов
сигнал за връщане на валяка, след като
редът бива изписан докрай, както и кодов
сигиал за превъртане на валяка па нов
ред.
Допълнителни изисквания на системата
За да се установи връзка по радиока-
нал, необходимо е постояв ноте ков ите им-
пулси от тслстипа по иякакъв начин да
манипулират радиохщедавателя. На прием-
ния пункт сигналите трябва да се превър-
иат отново в постояннотокови импулси,
подходящи за задействуваието на теле-
типа. Тези функции се извърщват от слск-
троиии блокове, наречени честотно-де-
виациоиен манипулатор или JRTTY-моду-
латор — за предавателя, и приемся кон-
вертор (преобразувател) пли RTTY-де-
модулатор — за приемника (фиг. 14-4).
Радиотелепит (RTTY)
г ' Itgjl
Горен рвЕистър
Основенрееистър-
Отвори за при- \
ввфкване на ~1
лентата 3
Фиг. 14-3 — Телетипсн буквеи код, как-
то изглсжда върху перфолента; стартовите
и стоповите импулси ие се явяват. Ел ем ей -
тите са номерирани отгоре иадолу; точките
показват импулси. Цифрите, знаците и
другите символи се получават чрез отмест-
ване иа регистъра. При телетилен кол с
пет^единици има само главни букви
Фиг. 14-4 — Блокива схема, която показ-
ва основните съоръжения, необходим и за
любвтелска работа на RTTY
С помощта на упоменатите манипулатор
и преобраз у вател практически всяка лю-
бвтелска станция може да бъде използу-
ваиа за телетипна връзка.
Методи на предаване
Напълно е възможно телетипните сиг-
налы да .е предават чрез обикновена ма-
нипуляция (включено—исключено), как-
то е гр.. класическатя телеграфия За
предцочитане е обаче честотно-девиациои-
иата манипулация (ЧДМ). зашото тя дава
съответни импулси както за знак, така и
за интервал Това е предимство при бук-
вопечаташите устройства. Тъй като ЧДМ
може да се приема също както ЧМ сиг-
нал, осигурява се значителна дискрими-
нация по отношение па шума.
Честотио-девиациоиио маии пулиране
На УКВ обхватите, където е позволено
излъчване А2, обикновеио се използува
нискочестотно девиациоино манипулира-
не. В този случай УКВ носещата се излъч-
ва непрекъснато, а импулсите се предават
чрез честотно-девиационна тонова моду-
чация Използуваните ниски честоти са
донякъде стандартизирани на 2125 Hz
и 2975 Hz, така че девиацчята е 850 Hz.
(Тези честоти са 5-та и 7-та хармонична
на 425 Hz, която е полови ната на честота-
та на девиацията — това улеснява иастрой-
ката и калибрацията.) При тази система
обвкиовеио по-ииската честота дава зна-
ка, а по-високата — интервала.
Под 50 MHz трябва да се пол.ува F1
или ЧДМ излъчване. Носещата се излъч-
ва непрекъснато, но честотата й се мен и,
за да се предава знак или интервал. Най-
често девиацията е 850 Hz. По-малката
девиация осигурява по-добро отношеине
сигнал/шум, затова иапоследък някои лю-
бители ползуват девиация 170 Hz. При
този вид излъчване номиналната честота
на предавателя се приема за знак и девиа-
цията е минус 850 Hz (или друга), означа-
ваща интервал.
RTTY с SSB предаватели________
Някои радиолюбители, конто работят
на RTTY в КВ обхватите под 30 MHz,
използуват звукови честоти, подавани в
микрофонния вход на SSB предавател.
Ако апаратурата е правилно конструирана
и добре настроена, получава се задово-
лителен метод за получаване на Fl-излъчва-
не. Олераторът обаче трябва да е сигурен,
че НЧ изкривявания, носещата и нежела-
ните странички ленти не се нзлъчват до
142
СПЕЦИАЛИЗИРАНИ СИСТЕМИ ЗА ВРЪЗКА
степей да предизвикат смущения в радио-
присмането. Трябва да се има пред вид съ-
що, че този вид излъчвапе натоварва мно-
го SSB предавателя (около чстири пъти по-
вече в сравнение с говор).
Честотно-девиационни мани пула тори
Клавиш ните коитакти на телетипа въз-
действуват на една постояннотокова ве-
рига, която командува електромагнитите
на печатащия механизъм. В положение на
покой контактите са затворени (знак).
При задействуване коитактите се отварят
(интервал). Тъй като между отворените
контакта се получава постоянно напре-
жение, те не може да се използуват напра-
во за честотнодевиациоиио манипулиране
на друга верига. Това иалага използува-
ието на изпълиително реле или електров-
на схема.
*
Маиипулация чрез ключов диод
Най-простата задоволителна схема за
честотно-девиационно манипулноаие на
един VFO е показаната на фиг. 14-5. По-
средством диод се включва и изключва
един кондензатор към веригата, опреде-
ляща честотата. Това се и рил ага към VFO,
от чийто сигнал чрез смесване се получава
работната честота. Чрез полупроменли-
вите кондензатори (тримери) се нагласява
желаиата девиация. Керамичните тримерн
осигуряват иай-голяма стабилиост на че-
стотата. Най-подходящи за схемата с а
дросели на керамична основа, конто имат
малък собствен капацитет. Посоченият
диод 1N270 има голяма проводимост, коя-
то запазва висок Q-фактора на трептя-
щия кръг.
Схема с регулируема девиация
Схемата на фиг. 14-6 може да се изпол-
зува при предаватели, на конто честотата
на VFO се умножава в следващите стъпа-
ла. При тези обстоятелства при преминава-
ие от един любителски обхват към друг
Фиг. 14-6 — Схема иа манипулиране с
регулируема девиация. R1 може да управ-
лява дистанционно девнацията на VFO.
CR2 — ценеров диод, 6,5 V/400 mW;
R1—линеен потенциометър, маломощен;
Q1 —силициев р-п-р иискочестоген тран-
зистор
ще се променя и големината на девиация-
та, затова е необходимо средство за нагла-
еяването й. При тази схема собствената
честота на VFO се използува за знак, а
за интервал честотата се намалява доня-
къде в зависимост от тока през CRI. Този
ток се нагласява чрез RJ п слсдователно
девнацията е регулируема. Тази схема
може да бъде манипулирана от драйвер-
ното стъпало на RTTY-демодулатора, опи-
сан по-пататък. Ако се използува манипу-
Фиг. 14-5 — Честотеи превключвател на регистъра чрез използуваие на наситени диоди
RFC1. RFC2 — ВЧ дросел, 2,5 mH
Радиотелетип (RTTY)
143
лационно реле, QI може да отладке и ма-
нипулиращите (тастуващи) контактн (за-
творены за знак, отворенн за интервал)
се свързват направо между шаси н точката
между R1 н R2. R3 се подбира така.че
да текат 3—4 mA през ценеровия диод
за 6,5 V.
RTTY демодулятор
На фиг. 14-7 е показана схемата на един
полупроводников демодулатор. Филтърът
на дискриминатора с торой дни бэби ни
88 mH е настроен на звуковите честоти
2125 Hz и 2975 Hz за приемане с девиация
850 Hz. С прибавянето на С1 и S5 ще се
получи възможност за преминаване н на
девиация 175 Hz прн честоти 2125 Hz
и 2295 Hz.
Демодулаторът е предвиден да рабэти
от източник иа сигнал с вътрешно съпро-
тивление 500 П. Ако изходът е само 4 Я
или 8 Я, необходимо е да се прибави малък
повишаващ трансформатор, за да се полу-
чи нагаждане (напасване). За ограничител
се използува интегрален операционен усил-
вател с твърде стабилен коефициент на
усилване. Филтрите на дискриминатора и
детекторите превръщат променливите зву-
кови честоти в постояннотокови импулси,
конто се усилват в следващото стъпало.
Манипулационният транзистор Q5 управ-
лява избирателните ел ект ром аг нити на
печатащото устройство, конто трябва да
са евързани за действие при 60 mA. Кла-
внатурата на телетипа се евързва серийно
с електромагнитите и се включва към де-
модулятора през J3. Така писането върху
клавиатурата ще даде местно копие на
печатащото устройство, както и напре-
жения в Л и J2 за честотно-девиационно
маиипулиране на предавател или звуков
осцилатор. Блоковетс за автопечат и за
забавяне на електродвигателя осигуря-
ват възможности, конто не са задължи-
телии за основното действие. Този блок
осигурява един симулиран сигнал «знак»
на манипулатора, когато не е приет RTTY
сигнал, чрез което се предотвратява от-
печатването на случайпп знаци по рад и
радиосмущения или телеграфии сигнали.
Веригата за командуване на електродви-
гателя на телетипа го задействува при на-
личие на сигнал, но го изключва, ако не
последва друг RTTY сигнал в течение
и а 30 s.
Регулиране
Започва се с измерване на захранващото
иапрежеиие 4-12 V, като се използува лам-
пов волтметър. Свързва се към маса зву-
ковият вход на демодулатора и се включва
ламповият волтметър към краче 3 на 1С.
Регулира се R1 по целпя обхват и се на-
блюл ава дали напрежението се мени от
прибтизително 1,6 V в двата края до около
4-6 V в срсдното положение на R1.
Извършва се грубо нагласяване на RI,
като се оста в я па максималисте отчетен©
напрежение приблизително 4*6 V. Проб-
нпкът па волтметъра се прсмсства на кра-
че 6 на 1С. Бавно се регулира R1 в една и
в друга посока и се гледа дали едно съв-
сем малко завъртане предизвиква про-
мяна в напрежението от приблизително
4-1 V до 4-11 V. Грижливо се нагласява
фино R1, като се поставя на положе! ие,
при което волтметърът отчита половината
на захранващото напрежение (+6 V).
Отново се измерва напрежението на кра-
че 3 и ако то е 4-6 V, R1 е нагласено пра-
вилно. Ако напрежението е от порядъка
на 4-2 V или по-малко, R1 е нагласено не-
правилно и процедурата трябаа да се по-
втори.
След това ламповият волтметър се свър-
зва към т.А и S5 се изключва. При входящ
тон «знак» се нагласява звуковата честота
по максимално отчитано, около 2,5 V.
Тогава топът се променя до максимално
отчитане при честотата на «интервала».
R2 се регулира, докато двете напрежения
се изравнят.
При тоналиа честотно-девиационна ма-
нипулация на УКВ звуковите честоти,
модулиращи носещата, се полават от прием-
ника към RTTY демодулатора. При КВ
BFO трябва да бъде включен и сигналът
се настройва като до^на страиична лента
на възприетата честота. Ако се ползуна
индикатор за настройка, KB-сигналът тряб-
ва да се настрои до положение, при ксето
индикаторът не трепка. Лампов волтме-
тър, евързан към т. А на фиг. 14-7, ще даде
същия вид индикация. Ако се евърже ос-
цплосксп към течките, показани във фил-
търната част, той ще служи като индика-
тор, както е показано на приложеннте
фотографии.
Незадьлжителен индикатор
за настройка
+12У
Контрол
в (знак)
!'С/?22
Фиг. 14-
Захранйане
-7
Радиолюбителска телевизия (ATV)
145
Фиг. 14-7 — ST-3 RTTY-демодулатор (спо-
ред Хоф — от QST април, 1970). Освен
ако са означени по друг начин, съпротив-
ленията са 1/л W 10%. Кондензаторите,
иа конто е означен поляритетът, са елек-
тролитни. Работните постояннотокови на-
прежения са показани при ограничителя,
манипулатора, автол ечатащото устрой-
ство и закъсннтелните вериги към елек-
тродвигателя. Всички иапрежения са из-
мервани с лампов волтметър по отноше-
ние на шасито. Къдете са посочени две на-
прежепия едно над друге, тези над чертата
се явяват при налнчисто на знак на входа
на демодулятора, а тези под чертата —
при наличието на интервал. При автопеча-
тащото устройство и заиъснителната ве-
рига към електродвигателя напрежения-
та, посочени иад линията, се явяват при
наличието на знак или интервал, а тези
под линията — когато на входа на демоду-
лятора постъпва само шумът от приемника.
Части за схемата на допълнителнияинди-
катор за настрой ката:
CR22, CR23 — силициеви диоди за обратно
капрежение 50 V;
Ml — милнамперметър с чувствителност
I mA;
Q3I — силициев n-p-п нискочестотеи тран-
зистор;
R12—линеен потенциометър 2000 fi;
Cl — подбира се слитно;
С2 — 33 nF/75 V, книжен;
СЗ — 10 nF/600 V, дисков;
CR1, CR2, CR7, CR8, CR9, CR15-CR18
и CR20 — силициеви диоди за обратно
напрежеиие 50 V, 1N4816;
CR3—CR6 — германиеви диодн, 1N270;
CR10—CR14 — силициеви диоди за об-
ратно напрежение 400 V;
CR19 — ценеров диод 12 V/1 W;
CR21 — ценеров диод 4,3 V/400 mW;
Л и J2 — телефонии жакове;
J3 — телефонеи жак с контактно перо;
KI —постояннотоково реле за 110 V,
двуполюсно превключвашо 10 А (мини-
мален ток);
LI и 1.2 — тороид, 88 mH;
QI, Q6, Q8, Q9, Qll, Q21 — силициеви
п-р-п нпскочестотни транзисторы;
Q2, Q7, Q10 — силициеви р-п-р нискоче-
стотни транзистори;
Q3, Q4 — обикиовеи п-р-п силициев тран-
зистор;
Q5, Q12 — силициеви п-р-п транзистори за
иЕк=300 V;
Rl, R2 — линсеи потенциометър 10 к£2;
R3 — 5,6 кЯ; R4 — 18 кП; R5 — 82 кП;
R6— 100 кЯ; R7 — 1 kfl; R8 — 560 £2;
Т1 — мрежов трансформатор с вторична
намотка 125 V;
Т2 — мрежов трансформатор с вторична
намотка 12 V/350 V;
Ш — интегрална схема, операционен усил-
вател р. А 741
Фиг. 14-8 — Фигур» върху екрана на ос-
цплоскопа, конто се получават, когато
входовете па осцилоскопа са евързани към
филтърната секция. Тонът«знак» е показаа
по хоризонталната ос, а тонът «интервал» —
по вертикалната ос. Сигналите се появяват
като елипси, тъй като част от сигнала
«знак» прониква в канала «интервал»,
както п обратно. Макар че в даден момент
само един от тоновете е налице, послесве-
тснето на екрана позволява едновременно
да ее паблюдават двете честоти. Карти-
ната вляво показва сигнал, получен при
нормалии условия на приемане, докато
тази вдясно показва сигнал по време иа
необичайни условия на селективен фадинг.
където тонът «знак» за момент отсъствува
РАДИОЛЮБ ИТЕЛСКА ТЕЛЕВИЗИЯ (ATV)
Онити за провеждане на ATV са правени
огце проз 1925 г., но използувапият елек-
тромеханичсн принцип е бил обречен на
неуспех Първите успешны излъчвания иа
A TV са били осъществени едва към 1948 г.,
когато за любителите са стаиали достъпик
подходящи за цел та взлезли от употреба
електронни апаратури.
Естествеио повече усилия се влагаттв
конструираие на излъчващата система,
тъй като за приемаие може да се използува
най-обикновеи телевнзнонеи приемник с
!• Наръчник на радиолюбителя
146
СПЕЦИАЛИЗИРАНИ СИСТЕМИ ЗА ВРЪЗКА
Фиг. 14-9 - Действителна телевизионнт
картина на 440 МН?» предаденя чрез ус-
тройсгвото па фиг. 14-11
подходяща приставка. За СЛЩ ATV*cc
излъчват в обхватите над 420 MHz поряди
ши рината на заеманата лента. Тъй като
стойността и сложността на една цяла си-
стема за тслсвизионни прсдавания са из-
вън възможностите на повечето радиолюби-
тели, разработеии са крайне опростени
лес но реализуеми системи, конто позво-
ляват предаването само на неподвижни
картини (прозрачни филмови материали,
диаграмн и подобии). На фиг. 14-10 е
показана блоковата схема на една система,
в конто участвува един обикновен TV
приемник, настроен на местпата TV стан-
ция. Изходът от видеоусмлвателя към кине
скопа е прекъснат н подаден към гасящия
генератор. Изходът от гасящия генератор
е подаден към кинескопа, чийто растер се
ползува като свстлинен источник.
В пай-опростения вариант на предаване
на картина прозрачният образ се полага
непосредствено върху екрана на кинескопа
Светлипата от растера, минаваща преч
прозрачния образ, се възнриема от един
фотоумпожител, чийто сигнал се подава
във видеоусилвател, в който е включено
високочсстотно фопмиращо стъпало и по
възможност и един вндеофазоинвертор
Последи пят е необходим само ако изо бра-
жението ще се преобръща от негативно па
позитивно. След преминаване на сигнала
проз едно обрязващо стъпало и смесител.
съчетап с гасене на лъча, той е готов за
модулятора и предавателя. Звукът и влдсо-
епгналът се излъчват по един канал, като
най-напред един осцилатор на 4.5 MHz
се модулира честотно. Прсдавателят на
420 MHz се модулира одновременно с
този сигнал и с видеосигнала.
Така излъченпят сигнал може да се
приема с обикновен TV приемник, снабден
с приставка за 420 MHz. Предаването може
да се осъществи и без ползуването на ме-
стей TV сигнал, но желателно е прием-
никът да се синхронизира към мрежовата
честота. за да со намали ефектът от рад ио-
смущен и ята
Фиг. 14-10 — Блокова схема на телевизионната система, използувана от W2BK,
предишен W2LNP (QST, юии 1950)
Тел В4зия с бавна развивка (SSTV)
147
Фиг. 14-11 - П рсдаватслпита част от
една комплектна любитслска телеви-
зионна станция (QST, аоември 19G2)
Приспособяване на промишлена
телевизионна апаратура за ATV
Някои радиолюбители използуват бло-
кове от промишлена телевизионна апара-
тура, за да излъчват картинн, без да е
необходимо да се занимават с конструира-
«е на TV камера. Това става, като се
вземе една фабричка камера за промишле-
на телевизия и управляващия я блок, кои-
то се комплекгуват със саморъчпо израбо-
теп ВЧ блок, какъвто е необходим за
ATV станция.
С такава система може да се предава
качествено и филм. Описаното съчстание
е показано на фиг. 14-11.
Някои от системите за промишлена теле-
визпя дават сигнал иа всеки канал от 2
до 6 включително. Например при една
такава система камерата включва видн-
конова тръба, тристъпален видеоусилва-
тел, видеокрайно стъпало,настройван ос-
цнлатор от 55 до 85 МНг и модулаторно
стъпало, в което се комбинират високоче-
стотният сигнал, видео- и синхронизнра-
щият сигнал от управляващия блок.
При ползуваие за A TV повечето люби-
тели поставят кварцово стабилизиране на
осцилатора в камерата на честота иа някой
от по-ниските неизползуванн TV канали.
Така един обикновен TV приемник може
да служи като монитор.
ТЕЛЕВИЗИЯ С БАВНА РАЗВИВКА (SSTV)
Поради широката лепта, която заемат
теле виз и он н ите предавания, те са лозво-
лени на честоти над 420 MHz. Това обаче
е евързано със затрудненного да се намери
подходящ кореспопдент в неголемия п- чон
на разпространение ла тези вълни. Па съ
щите причини любителе ката телевизия е
неосъществима за любители, конто живеят
в ряд ко населена местност. Телевпзията
с бавна развивка може да се предава в
рамкитс па честотиата лента, заемапа при
работа на телефония, и е позволена на
всички обхвати, с исключение на 160 га.
Така взаимного предаване па каргини
може да сс осъществява па големи разстоя-
иия.
Първите успешни опити с SSTV са про-
ведени през 1958 г., като сигналът се е
предавал чрез амплитудно модулиране
иа една подносеща честота 2000 Hz. Този
начин на предаване обаче се оказал много
уязвим от фадинга и от смущения от други
станции. По тези причини е била създадена
система, при която подносещата звукова
честота се модулира честотно. С течение
на времето се оформя нещо като стандарт,
«осечен в табл. 14-1.
При тази система видеоинформацията се
съдържа в звукова честота, като 1500 Hz
«тговаря на ниво черно, а 2000 Hz — на
<яиво бяло. Междинните степени на сиво
се предават чрез междинни топове. Често-
тата 1200 Hz се използува за предаване
иа вертикалните и хоризоиталните еннхро-
низиращи импулси.
Излъчване на SSTV
Тъй като SSTV заема един нормален те-
лефонеи канал без паразитни странични
ленти, в някои страни тя е позволена на
всички обхвати, с изключение на 160 т.
Постигнати са успешни предавания, като
едната страиична лента преиася карти-
ната, а втората — говора, ио малко стан-
ции рабэтят по този начин. Обикновеио
се практикува предаването на картините
да се редува с предаване на говора на една
страиична лента (SSB).
Използуването на тясна лента при SSTV
позволява видеосигналите да се записват
на обикновен магнитофон със скорост на
лентата 9,5 cm/s. Почти всеки любител.
който работи на SSTV, има записани иа
магнитофон някои от свонте връзки, а
повечето любители си подготвят програ-
мите за предаване, като предварително
ги записват на магнитофон. Голям бром
любители, конто не разполагат с устрой-
ство за двупосочно TV предаване, а само
с приемеп монитор, могат да ползуват ка-
мера и функционал ните й блокове от ня-
148
СПЕЦИАЛИЗИРАНИ СИСТЕМИ ЗА ВРЪЗКА
Таблица 14-1
Стандарт за любителска телевизия с бавна
развивка
Хоризонталиа развивка Мрежа 60 Hz 15 Hz Мрежа 50 Hz 16 2/3 Hz
/60 \ bHZ) (»
Вертикална развивка 8 sec 7.2 s
Брой на редовете 120 120
Посока на развивката: хоризонталиа вертикалиа отл яво-надяс ко] отгорс-надолу отляво-надясно отгоре-надолу
Продължителност на син- хроиизиращия импулс: хоризонтален вертикален 5 ms 30 ms 5 ms 30 ms
Честота на подпосещата: за синхронизиране иа ниво черно 8а ниво бяло 1200 Hz 1500 Hz 2300 Hz 1200 Hz 1500 Hz 2300 Hz
Необходима честотна лен- те sa предаване 1,0 до 2,5 kHz I до 2,5 kHz
кой приятел, за да си направят вндео-
запис на магнитофон, който впзследствие
Фиг. 14-12 — Типична телевизионна кар-
тина пря бавна развивка
предават по станцията си. Поряди бавноте
предаване на всеки кадър (7—8 s) не може
да се предава жива картина, а по-скоро
отделяй кадри подобно на прожскция на
ди апозитпви.
Напоследък са правенп опити за преда-
ване на цветни картини чрез SSTV. Не-
зависимо от ползуването на различна тех-
ника неизбежно е предаването на 3 от-
делки кадъра от картината с червен, сии
и зелен филтър, поставяня последователи©
пред обектива па камерата. Откъм прием-
цата страна в същата последоватслност се-
ползуват съответните филтри, каго всеки-
кадър се фотографпра върху цветен филм.
След като се направи трицветно ексиони-
ране, филмът се проявява и копира по-
обикновсния начин. Използуването на по-
ля роидна камера с цветен филм осигурява
незабавно проявяване при доста добро
възпроизвсждапе на цвстоветс.
SSTV-приставка към осцилоскоп
На фиг. 14-14 до 14-17 са показанп схе-
мата и няиои допълнителнм стъпала иа,
приставка, конто позволява приемапета»
Гелевизия с бавна развивка (SSTV)
149
’Фиг. 14-13—-Приставка за гледане на
SSTV със свален капак. Трансформаторът
от лявата страна е мрежовият. Този от-
към предната страна е към видеодетекто-
ра. На лицевата плоча са мрежовият ключ
и индикатор, бушонът за вертикална раз-
вивка и регулаторът за вертикална синхро-
низация. Телефонните жакове на задната
страна са за евързваие на осцилоскопа и
приемника (оригиналното описание на при-
ставката е в QST, юнн 1970 от W7ABW
и W7FEN)
на SSTV посредством осцилоскоп. Тази
. приставка може да се ползува към какъв-
f то и да е осцилоскоп при условие, че хо-
- Л2^ттт^^+нета-глу развивка може да се син-
роннзира външно ла 15 Hz. Осцилоско-
1ът трябва да има вход за вертикал но от-
клонение от постоянистоков сигнал с ам-
плитуда до 10 V- Когато входът за верти-
ално отклонение е само за променлив ток,
еобходнмо е да се прибави стъпалото, по-
взапо на фиг. 14-16, което осигурява не-
бходимото превръщане. Друго същест-
Вио изискване е електроннолъчевата тръ-
jb да бъде с гопямо послесветене. Повече-
^ти т- чиве тр-., произвеждат в няколко
f /арийнта с различна продължителност на
яослесветенето. Това позволява едиа не-
подходяща електроннолъчева тръба да бъ-
/де заменена с Друга от същин тип, но с
/ послесветене от порядъка иа 7 s без про-
/ меии в осцилоскопа.
Действие на схемата иа прнставката
Схемата на приставката за телевизия с
бавна развивка е показана на фиг. 14-14.
Сигиалът на бавната развивка от ииско-
честотния изход на късовълновия прием-
ник, от магнитофон или от друг източник
се подава във входа на един интегрален
операционеи усилвател с коефициент иа
усилване 300. Следователио променливо-
токов сигнал с £/=0,1 V от връх до връх
ще задействува усилвателя до границите
иа захранващите напрежения и ограниче-
ният изходен сигиал ще бъде приблизител-
но 28 V от връх до връх. Ограниченият сиг-
иал тог авансе подава в едки сер иен видео-
дискриминатор. Изходиият сигнал от ви-
деодискриминатора се подава в базата на
Q1 (видеоусилвател), който има за колек-
торсн товар стоилителей трансформатор
за 6,3 V. Трансформаторът е необходим,
за да се получи необходимого повиша-
ване на иапрежепието. Трансформаторът
трябва да има изолация за 3000 V, тъй като
решетката на слсктроииолъчевата тръба
обикновено има потенциал по отношение
на шаси около 1400 V. Видеоснгиалът от
вторичната намотка се подава иа един мо-
стов токоизправитсл, след което минава
през филтър за 1000 Hz. Изходиият изпра-
вен видеосигнал се подава иа резистора,
евързан последователно иа решетката йа
електроннолъчевата тръба, за да я модули-
ра по интеизитет.
Изходиият сигнал от впдеодискримина-
тора се подава в един синхроиизиращ дис-
криминатор за 1200 Hz. Той пропуска са-
мо синхронизиращи импулси с честота
1200 Hz. Тези импулси се изправят, фил-
труват се и се подават в един двустъпален
усилвател Q2 и Q3. От нзхода на този
усилвател се получават правоъгълни син-
хронизиращи импулси 15 V.
За вертикалната развивка на осцило-
скопа е необходимо трионообразно напре-
жение 5 V. Това иапрежение трябва да
има стръмеп фронт и да е линейно спадащо.
Едно сиихронизиращо стъпало отдели им-
пулсите за вертикална развивка (30 ms)
от тези за хоризонтална развивка (5 ms).
Вертикалните импулси се подават във вер-
тикалния тригер-моновибратор. Предви-
ден е и бутон S1 за ръчно стартираие на
вертикалната развивка, в случай че е
пропуснат един вертикален синхроинзи-
ращ импулс.
Мултивибраторът управлява траизистор-
иия ключ Q6, който мигновено зарежда
С2, когато се приема вертикален синхро-
низиращ импулс. Този коидензатор се
разрежда линейно през Q7. На базата на
Q7 се подава предиапрежение 1,2 V,
нивото на което се поддържа от два диода.
Така ?окът през емитерния резистор 0,47
М£2 се поддържа постоянен и иапрежение-
то върху С2 е линейно спадащо. Това трио-
иообразно напрежение управлява транзи-
сторната двойка-повтор ител Q8 и Q9,
на чийто изход се получава развивката
от 10 до 5 V постоянно иапрежение при
наличие на сигиал с бавиа развивка.
Напрежеиието 5 V е избрано с оглед при
отсъствие иа сигнал точката иа електронно-
лъчевата тръба (е.л.т.) да бъде извъи
екрана.
Ако се желае голям контраст, иивото иа
видеосигнала може да се повиши чрез при-
бавяие на един транзистор 2N718 пред
Q1. както е показано на фиг. 14-15А.
150
СПЕЦИАЛИЗИРАНИ СИСТЕМИ ЗА ВРЪЗКА
Телевизия с бавна развивка (SSTV)
151
Фиг. 14-16 — Схема на усилвател, дойто осигурява, постоя в истоков
сигнал за вертикал но отклонение при осцилоскопи, конто са само за
променливо напрежение. Кондензаторите са керамичин, а резнетордь
те — i/2 W. Операционният усилвател UI е от типа р.А709. Чрез под-
бор Ha'Rl и R2 картината се цснтрпра прн нсобходимост
Тези, конто предпочитат да използуват
тороид 88 mH вместо изменяемите индук-
тивности L1 и L2, може да изпълнят схе-
мата иа фиг. 14-15В.
Конструкция
Разположението на елементите не е кри-
тично, с изключение на трансформатора,
иа чиято вторична намотка има високо па-
прежеяие, където трябва да се предвиди
подходяща изоляция. Той трябва да се
I
разположи далеч от мрежовия трансфор-
матор, за да се избегне попадаието на брум.
Връзката към решетката па с. л. т. се
прави с проводник с високоволтова изо-
ляция. Изходната верига за вертикалната
развивка трябва да сс ширмова. Може
да се употребят няколко вида транзисто-
ри, стига да имат0> 50. Интегралният опе-^
рациопсн усилвател също може да се из-
бере свободно измежду многото възможин.
Употребеният 709 бе предпочетен поради ।
нцската му цена и достъяняст. 1
152
СПЕЦИАЛИЗИРАНИ СИСТЕМИ ЗА ВРЪЗКА
СТ1-СИ
15D
Пригаждаие на осцилоскопа
;енцналът между катода и управлява-
етка на е. л. т. определи ннтен-
ъм тази решетка обикновеио се
золацнонен резистор във вери-
реднапреженнето. Видеосигналът
зувателя се подава в двата края
знстор, за да променя ннтензн-
. л. т. Стойността на резистора
е най-малко 100 kf2 и ако ори-
е с по-малка стойност, трябва
ни. Тази промяна няма да се
действнето на осцилоскопа,
правляващата решетка не кон-
В повечето осцилоскопн може
н подходяще място, където да
две добре нзолирани букси за
ите входове.
Настройване
1. Вертикалннят вход на осцилоскопа
се евързва към пробната точка I.
2. На входа се подава сигнал 2350 Hz
и бобнната L1 на видеоднекримннатора се
настройва на минимум по осцилоскопа.
3. Осцилоскопът се евързва към проб-
ната т. 2. Входният сигнал се променя на
Д200 Hz и синхрониз!Ц)ащата бобина към
дЙ^риминаторната бобина L2 се настрой-
ва на максимум по показанието на осцило-
скопа. Свързва се постоя ннотоков волт-
метър между колектора на Q3 (синхрони-
«нра'Ао пиво) и шаси. При сигнал на вхо-
да 1300 Hz потенцяомф-ьрът 50 kfi за
нагласяване на синхроннзацията се регу-
лира до положение, при което волтметърът
отчита 15 V.
4. Установяват се връзките от пристав-
ката към входа за външна синхронизация
на осцилоскопа, към вертнкалния вход п
към решетката на е. л. т.
5. Към входа на прнставката се евързва
приемник нлн магнитофон.
6. Регул аторът на контраста се поставя
на средно положение, а за синхронизация-
та — на максимум.
7. Развнвката на есцилоскоиа се нагла-
)СЮ
t15V
'см
Фиг. 14-17 — Захранващо устрой-
ство на прнставката. Резисторн-
те са ]/2 W.
CR1—CR4 — енлицневи диоди аа
обратно напрежение 200 V;
CR5, CR6 — ценеровн днодн 15
V/1W;
Т1—трансформатор 2 X 20 V/100mA
на
15 Hz, за да се сннхронизнра е
сява
пусковнте нмпулсн.
9. Нагласяват се регулаторите за кон-
траст н яркост, докато се получи ясна кар-
тина. Ако картнната е негативна, краищата
към решетката на е. л. т. трябва да се раз-
мен ят.
10. След като е получена картина, ни-
вото на сннхроннзацнята трябва да се на-
мяли' до положение малко вреди нзгуб-
ване на синхроннзацията. Така ще се избяг-
нат фалшнви стартове прн слабв сигнали,
а ако един вертикален синхроннзнращ ам-
пуле бъде прескочен, може да се използува
бутонът за ръчен старт.
Завършената приставка може ца се из-
пробва по няколко начина.
1. Като се потърси някоя станция, пре-
давай^ SSTV на някоя от честотите, по-
соченн по-долу. Сигналът се настройва
нормал но, както за SSB. Добра идея е да
се запишат на магнитофон няколко от
приеманите картини — след това те може
да се възпроизвеждат многократно, докато
се настрои приставката.
2. Като сс изпрати една празна магнито-
фонна лента на кой да е радиолюбител,
снабден с устройство за SSTV или камера.
Всичкн любители, конто работят в тази
облает, с готов ноет биха направили запис,
за да помогнат на начянаещия.
Опнсаната приставка е дала добрн кар-
тинн прн проби с няколко осцилоскопа.
За директно наблюдаване пред екрана
трябва да се поставн сенник. Осцилоскопн
с е. л. т., конто нмат ускоряващ електрод,
осигуряват по-ярка картина.
Понастоящем повечето SSTV из-
лъчвания ставят на 20 m, на нлн около
14,230 kHz. Има местни мрежи, конто
работят на 3845 kHz. Използуват се
също честотнте 7220 kHz, 21 340 kHz
н 28 680 kHz. На SSTV работят стан-
ции от всичкн контнненти.
Ф ототелеграфи я (Факсимиле)
153
ФОТОТЕЛЕГРАФИЯ (ФАКСИМИЛЕ)
Излъчвания на А4 в СЛЩ са позволенн
на 6 m (чсстотнатя лента между 50,1 MHz
и 54 MHz), на 2 ш (между 144,1 н 148 MHz)
и па всички любителски честоти над
220 MHz. Излъчване на F4 е позволено на
нсичкн люблтелски честоти над 220 MHz.
Това означава, че предавания на фототеле-
графия (FAX) може да се извършват на
€ m и 2 m при амплитудна модулация, а
на 220 MHz и кагоре може да се работа
както с AM, така и с ЧМ. Този вид излъч-
ваие позволява предавай»: па Печатан
или ръкописен текст. Предаваието и прие-
мането стават чрез електромеханични ус-
тройства. СИ към предавателя страницата
с материала, който ще се излъчва, се по-
ставя върху един барабан. По время на
работа барабанът се върти, като се сканира
(опипва) от твърде тесен светлинен лъч.
Един фотоелемент се задействува от свет-
лината, отразена от повърхността на ма-
териала, който се излъчва. Така меиящата
се светлина се превръща в менящо се по-
стоянно иапрежение. Това «модулирано»
постояннотоково напреженне командува че-
стотата на един осцилоскоп за звуков» че-
стота. Всяко завъртане иа барабана дава
по една растерова линия от излъчвапня
материал. При въртенето си барабанът се
пзмсства страничпо чрез един водещ винт
и така се получава мал ко раздел яие на
съссдните линии на растера. (При никои
системи страпично се движат светлинпият
лъч и фотоелементът, докато барабанът
се върти па одно и също място.) И в двата
случая опипващият лъч описва спирална
линия по повърхността на барабана.
От приемната страна информацията.
Фиг. 14-18 — Транснвър за фо_,телегра-
фия. Барабанът приема хартия с размерн
прибдизително 113X165 mm
Флг. 14-19 — Трансивър за фототелегра-
фия със свален капак. Валът, по който се
движи блрабзнът, се движи отляво па съ-
щия. Фотостатичният възел е отдясно на
шасито, непосредствен© зад барабана
несена от менящия се звуков топ, се дсмо-
дулира в схема от типа на дискримипато-
рите. Изходиият сигнал на демодулятора
е менящо се «ли «модулнрано» постоянно
иапрежение, което съответствува на това
от фотоелемента в предаващата страна
Това постояннотоково напреженне се из-
ползува, за да се възпроизведе копие от
оригйиалния материал. При по-често из-
ползуваните методн се работн с електро-
чувствителен, термочувствителен или свет-
лочувствителен материал. Термо- и свет-
лочувствителните материалы се поставят
върху въртящ се барабан, който се сннхро-
низира с барабана на предаващата машина.
Постоянното иапрежение меня иытеызитста
па един светлинен лъч, насочен към вър-
тящия се барабан. Фоточувствителните ма-
тсриали се проявяват по обикновения фо-
тографскп метод. При термочувствителння
материал образът се «ебгаря» непосредст-
вен© от мощна лампа, поставена близо до
материала. Електрочувствителната (елек-
тростатичпата) хартия променя цвета си в
точката, където е приложен потенциал по
дебелината и и това става чрез един елек-
трод, който опипва папрски барабана.
Друг подобен метод използува влажна
електрочувствитслна хартия. При това
между опипващия електрод и барабана
през хартнята протича ток. Много от съ-
временните фототелеграфии регистраторы
използуват провес, при който чувствнтел-
пнят материал сн остава като плосък лист,
154
СПЕЦИАЛИЗИРАНИ СИСТЕМИ ЗА ВРЪЗКА
Фиг. 14-20 — QSL-картичка, прсдадена
чрез фототелеграфия. За да бъде валидна
обаче, тя трябва да носн оригинален, а не
възпроизведен подпис на изпращащия я
оператор
без да се навива около барабан, Това става,
като хартията се изтегля от едно'руло през
плоска «пишеща повърхност» н един елек-
трод се движн нал реки на тази повърхност
синхронно с въртецето на барабана в пре-
давателя.
Г Скоростта на барабана, общият’брой на
растеровите редове, видът на материала,
използува н за регистриране/ както и ог-
раниченпята на широчината на ; лентата
па предавания сигнал влияят на раздели-
телната способност, която може да се по-
лучи от системата. При малки скорости
на барабана (от порядъка иа няколко ми-
пути за картина) н твърде гъпък светлинен
лъч може да се предават висококачествеии
фотография по един обикновен радио-
канал
КОСМИЧЕСКИ СЪОБЩЕНИЯ
Техпиката на космнческнте съобщения
даде възможност да се установяват УКВ
и СВЧ връзки на средни и големи разстоя-
ния. Използуват се два основам типа си-
стеми: пасивни и актнвни. При пасивнага
система небесен обект, като Луната или
изкуствен спътпик, отразява сигналите към
Земята. Активната система представлява
спътпик, който носн електронен трансла-
тор.
Луната като ласивен рефлектор
Връзки чрез сигнали, отразепи от лун-
пата повърхност, привличат интереса па
все по-голям брой любители въпреки зна-
чнтелпата сложност на този вид работа.
Изискванията за съобщения «Земя— Луна—
Земя» са доста добре известии. За да се
прсвъзмогне твърде голя мото затихване
по пътя «Земя—Луна—Земя», необходимо
с да се използува макснмалпата възможна
мощност на предаване при I kW вход на
мощност, възможно най-добрият приемник
и антенн с твърде голямо усилване. Полез-
но е приемпикът да има най-голямата прак-
тически постижима селективност и често
сигналът сс възприема визуално. Тези из-
нсквания поставят няколко проблема. Мал-
ката широчина па лентата изисква извън-
редно ста билли честоти и гол яма точност
иа калибрирането както при предавателя,
така и прн приемника. Лнтепитс с голямо
усилване ямат малка широчина па лъча,
а се изисква да бъде улучена една бавно
движеща се цел, която често е невидима
дори когато всички изпекваппя са задово-
лени. Най-доброто. което може’да се ичак-
ва, е един сигнал, едва различим в шума
Усилията обаче са оправданы. <ащото
каналът «Земя—Луна» осигурява УКВ
и СВЧ съобщения между конто и да са
две точки от Земята, за конто Луната е
над хоризонта. Изненадващ брой радио-
любители са сс включили в тази трудна
дейност и до края на 1970 г. всички люби-
телски обхвати от 144- 2300 MHz са били
използуванн успешно за съобщения по-
средством Луната.
Спътници
Използуването иа радиолюбителей п спът-
ници осигурява твърде интересна възмиж-
ности за съобщения. Те действуват също
както земнпте транслатори, препредяващи
сигнали на по-големи разстояиия, откол-
кото обикновено с възможно (вж. гл 13).
При спътниците районът на връзките обик-
новено е международен по характер. Това
прави възможни DX-съобщслия па вълни,
разпространението на конто обикновено
не е възможно чрез поносферата.
Досега са изведени в орбита четири ра-
диолюбителски комуникационин спътника:
Oscar 3 (в началото на 1965 г.) беше едно-
обхватен транслятор на 144 MHz; Oscar 4
(в края на 1965 г.) препредава 144 MHz-
сигнали на обхвата 420 MHz; Oscar 6
(настрелян проз октомври 1972 г.), който
е един дългосрочен транслятор, препреда-
ващ сигнали от обхвата 144 MIIz на обхва-
та 28 MHz. Последннят, действуващ в мо-
мента успоредна с Oscar 6 любителски
Космически съобщения
15»
комуникационси спътиик е Oscar 7, по-
сещ на борда си два транслятора — транс-
лятор Л, присмащ на 144 MHz н препре-
даващ па 28 MHz, и транслятор В, приемащ
на 432 MHz и препредаващ на 144 MHz.
Спътнпцнтс Oscar 1, 2 и 5 бяха радиофа-
ровс с научно и учебно предназначение.
Настоящите планово за радиолюбителски
слътникови системи включват нзползуването
на обхватите 28,144 и 420 MHz, но ве-
роятно ще сс разпрострат н върху късо-
вълновите и гигахерцовите обхвата. Има
тенденция радиолюбителейите спътници
да бъдат разработепи с по-голяма чувст-
шггелност на системата (т. е. по-висока
чувствнтслноет н по-голяма изходна мощ-
ност). Целта с тези спътници да бъдат из-
ползуваеми и от средно обзаведеннте ра-
диолюбителски станции. Срокът на дейст-
вие на бъдещите спътници се очаква да
бъде над 1 година. Ще се правят усилия
последов атсл по изстрслваните спътннпн
да работят на еднакви честотни комбина-
ции, за да се пзбегие необходимостта от
промепи на апаратурата на замните стан-
ции.
Осповният фактор, определят далечи-
ната на спътннковата връзка, е орбитата.
Орбитите иа по-голяма височина поставят
спътнлка в район на видпмост за по-голе-
ыи области па Зсмята. Помограмата на
фиг. 14-21 позр.олява да се определи раз-
Фиг. 14-21 — Височината на спътпика над
Зсмята към района па действие на земната
станция
Бишипл
обхват
покар-
татй
Фиг. 14-22—Спътникът допуска връзка-
между две станции, като мипава пред ране-
на на действие на две станнин
стоя и исто по картата в зависимост от впеи-
чнната на спътника. Например едни спът-
ннк на височина 1460 km ще осигури раз-
стояние по картата 3920 km. За илюстра-
цня на картата може да се опишс окръж-
ност, в центъра на която е местоположе-
нкето на станцията н с радиус, равен на
споменатия район на връзка. По всяко
време, докато спътникът е пепосредствено
над коя да е точка от този кръг. той е из-
ползуваем за радиосъобщсния. Може да
се установяват връзки с коя да е друга
станция, за която спътникът е в нейния
район по същото време. Това е показано
на фиг. 14-22. Така максима л ноте раз-
стояние за радиосъсбщения ще бъде около
2 пътн по-голямо от радиуса по картата.
Продължнтелността, през която един
слътнпк ще бъде в района на една станция,
гависн от два фактора: височината па спът-
нииа и разстоянието до гочката на земната
повърхвост, над която се намира спътникът
по отношение на станцията. С увеличаване
височината на орбитата се увеличава ра-
диусът на използувасмия район и така сс
увеличава и времсто, през което спътникът
е из пол 1увасм. Най-голяма продължител-
пост за дадсна височина шс се получава
прн орбитц, минаващи пепосредствено над
местоположен пето па станцията. Например
един спътиик с височина на орбитата
1600 km ще бъде за около 25 min в района
на видимост иа една земна станция прн
преминававе точно над станцията. За
1600 km разстояние по картата продължн-
телността ще бъде 20 min, а за 3200 km
мзползуваемостта ще бъде около 10 min.
Обичайната работа чрез премпнаване от
приемане на предаване е евързана с из-
вестии проблеми прн спътнидите поради
Цоплеровия ефект. Желателен е независим
честотек контрол на предавателя и прием-
ника на земната станция (в някои случаи
ще бъде достатъчна възможността да со до-
настройва). Доплеровият ефект се мзра-
зява в честотно изместване поради движе-
156
СПЕЦИАЛИЗИРАНИ СИСТЕМИ ЗА ВРЪЗКА
Фиг. 14-23 — Честота на излъчване па
спътника «към Доплеровото нзместване за
спътници с орбмти 200 мили или 1000 ми-
ли. При транслаторн се ползува разликата
между *отдачечаване» и «приближаване»
нието на спътника. Той завися от честота-
та на предаване и скоростта на спътника
по отношение на прнемната станция (от
своя страна скоростта завнсн от височи-
ната на спътника). На фнг. 14-23 е показан
Доплеровият сфект за честоти до 500 MHz
при спътници с орбита 320 и 1600 km.
Основа нието измествапето поряди Доплеро-
вня сфект да е обскт па спсциалпо обсъж-
Дане е зова, че две станции във връзка
трябва да преминат през серия от честотни
корекцпи и така ще обходят (а може би
и ще излязат извън) обхвата. Честотата
па един спътник, конто се движи в посока
към земната станция, с привпдно по-ви-
•сока, откол кото е действ ител ната. честота
на излъчване на спътника. Тя на<лалява с
приближаваието на спътника над земната
станция, а в момента на най-голямото до-
ближаване приеманата честота ще бъде
равна на излъпваната. Отминавайки тази
точка, сигналът на спътника ще продължи
да спада по честота с отдалечаването.
В бъдсщнтс радиолюбителей и спътници
се очаква да бъдат използувани два вида
транслаторн. Първият е «канален» транс-
лятор, осигуряващ определен брой ЧМ
канали, аналогичен на наземннте канални
ЧМ транслаторн, пзползувани от радиолю-
бителнте; една станция щс заема един ка-
нал. Многоканалнияг спътннк ще може
да препредава няколко връзки одновре-
менно. Другнят вариант е наречен «често-
тен» травелатор. Той приема даден сегмент
ет един обхват, например 100 kHz на 144
.MHz, н препредава този сегмент на друг
обхват, например 28 MHz. Чрез честот-
ния транслатор може да се поемат едно-
нременно толкова връзки, колкото нозво-
лява широчнната на лентата н може да се
ползуват всички видове излъчвапня. Доп-
леровото изместване при един канален
ЧМ транслатор щс бьдс това. което се
очаква за чсстотата на предавателя по от-
сечката спътник—Земя. При транслаторн
обаче степента на Доплеровото нзместване
е зависима както от отсечката спътник—
Земя, така и от отсечката Земя—спътник.
Чрез използуване на честотноинверсионна
техника в устройството иа спътника тезн
Доплерови измествания ще се вадят едно
от друго. Резултантното изместване може
да се намери от фнг. 14-23, като се изпол-
зува разлнката в честотите за едната н
другата отсечка.
Полезно при спътннковитс съобщения е
по време на предаваието да се контролира
собственият сигнал, препредаден от спът-
ника. Това позволява да се нзбягнат сму-
щения от други станции, да се коригира
Доплеровото изместване, когато това е
прав ил но, а също да се под борат мощност-
та на излъчване и насочването на антената
така, че изходната мощност на спътника
да бъде използувана най-ефективно с ог-
лед на всички ползуващи го.
Най-добри резултатн при спътникови
радносъобщения се получават, когато ан-
тената на земната станция е насочена
точно към спътника. Това правн необхо-
димо антената да се насочва не само п®
азимут, но и по елсвация (вертикален
ъгъл на мястото). Един по-лесен вариант,
който дава задоволителон резултат, е да
се ползува антена със сродно усилване
(около 10 dB), фиксирана на около 30°
вертикален ъгъл и въртяща сс по азимут.
Широчината на лъча на такава аитена ще
позволн задоволителна работа при повече
Фиг. 14-24 — Височаната на спътника къя
периода йу (врзмз за една облколка)
скорост
Космически съобщения
157
от фазите на спътника. Когато спътникът
е синхронен и запазва постоянно място по
отношение на наблюдателя, дери и върте-
нето по азимут може да отпадне — антена-
та може да бъде закрепена неподвижно.
В този случай обаче ще бъде небходимо
по-голямо усилване от антсната, за да се
компенсира затихвапето поряди по-голя-
мото разстояние, тъй като тези спътннци
имат много висока орбита.
Друг интересен аспект при спътннкови
съобщения е използуването на антена с
кръгова поляризация. Тъй като плоскост-
та на вълната се завърта при прсминавапе-
то и през йоиосферата, може да сс получи
кръстосване на поляризацията между две
различно поляризовани (примерно хори-
зоптална н вертикална) антенн. Това се
нарича Фарадеево въртене и се елимпнира
чрез използуваие на антена с кръгова по-
ляризация (кръстосан дипол, кръстосано
Яги или спирална антена).
СЪЕДИНИТЕЛ «ТЕЛЕФОН — РАДИОСТАНЦИЯ» (Т/Р-СЬЕДИЦИТЕЛ]
Една радиотслефонна станция може да
се евърже към телсфонен пост чрез жична
линия. Когато такова евързване с извър-
шено правилно, радиоиръзката и телефон-
ната линия сс удължават ефсктивио взаим-
но. Такова евързване е оенгурявало прс-
даването на жизнено важни съобщения по
време на при родни бедствия, предизви-
кали прекъеване на нормалните съобщи-
телни устройства. При по-обикновени обсто-
ятелства съчетанисто телефон — радиостан-
ция позволява на хора на служба в отдале-
чени район» или в научим експедиции да
разговарят със ссмействата си. Поня-
кога любителите ползуват Т/Р-съсдииитсл
за лично удобство например, за да се оба-
дят на свой приятсл от далечен град илн
зада осъществят тслефонпа връзка от кола.
В известии случаи Т/Р-съеди нител може
да се ползува от двете стрлни на радио-
връзката най-вече при твърде големн
разстояния.
Няколко основня съображения са в сила
при Т/Р-съеди нител я. Това сс отпася за
поддържането на трафик за трето лице.
Осъществяваието на такава връзка с чуж-
да страна може да става само при налично-
го иа междуправителствено съгласие ла
такъв вид трафик. Радиолюбителмте носят
отговор ноет за спазвансто на правил пи-
ците за идентифициране на станциитс,
за непристоен сзик и други подобии по време
на една Т/Р-връзка. Ако в систсмата уча-
ствува и травелатор, съоръженнсто тряб-
ва да отговаря на венчки правила отпоено
срсдствата за контрол на трансяатора.
Телефонннте служб» също са заинтересу-
вани съчетанисто да бъде извършено пра-
вилно и електрическите снгналиж да отго-
варят на известии стандартн.
Телефонната система^
Покрай основного си предназначение
Т/Р-съеди нителят играе ролята в на уст-
ройство, което предпазва любителя в
случай на дефект в раднолюбнтелската
апаратура по време на ползуване на теле-
фона, а също така предпазва н другите або-
нати, като нзолира електрически любител-
ската апаратура от телгфонната линия.
Това предиазно средство позволява пра-
вилно съгласуване между импедансите на
веригите, нивото на сигнала и спеиифичии-
те изискваиия на любителската апаратура.
Нормално една телефонна линия се съ-
стои от чифт проводници, конто се изпол-
зуват на предаване в двете лосоки. В лю-
бителската станция телефонната линия
аавършва с телсфонен апарат. Съедииителят
се евързва паралелно на телефонния апа-
рат по време на Т/Р-връзка. При проек-
тнрансто се приема, че телефонната линия
и апаратът имат импеданс около 600 Q
и иай-добрият импеданс за Т/Р-веригата
е също 600 Я Откъм станцията тази ве-
рига ще представлява товар от около
450 £1 Това разсъгласуваие не е обезпо-
коително, еще повече че то с възможният
иай-добър компромне. Основната функция
па Т/Р-съединителя е да се евържат НЧ
нзход на радиоприемника н НЧ вход на
радиол редавателя към телефонного уст-
ройство. Това трябва да се направи при
правилнн импеданс» и нива на сигнала.
Трябва да се предвидят средства за измер-
ваие и нагласяванс ннвото на сигнала,
подавай към телефонната линия н за
електрическо филтриране, съгласио прие-
тите стандартн.
куплиращо устройсгиВд
Фиг. 14-25 — Опростена схема на T/R-
съеднннтел н телефонен апарат. Двата
превключвателя са показани в нормал нот о
нм положение
158
СПЕЦИАЛИЗИРАНИ СИСТЕМИ ЗА ВРЪЗКА
Фиг. 14-26 -Схема па прост T/R-съе-
динител.
С1 — 47 nF н 2,7 nF, паралелно свързани;
L1 —88 mH, тороид;
Р1 — телефона! жак;
К1 — стойността па този резистор може
да бъде различна от показаната; етой-
ност 18 кП е подходяща за тороид с
Q=63;
R2 — линеен потенциометър;
Т1 — нзходен трансформатор с първичиа
намотка 3,2 17 и вторична намотка
4000 Q
Една опростена схема на Т/Р-съедннктел
е показана на фиг. 14-25. Телефэнният апа-
рат е снабден с ключ за изключване и един
задържащ бутон. Телефэнът действува по
нормалния начин, когато двата ключа са
в положение «нормално». Чрез ключа съе-
динителят се евързва към тел зфэн ната
линия. Зацържащият се бутон може да се
евърже така, че да прекъева микрофона,
слушалката или двете одновременно * Пред-
почита се прекъеване само на микрофона,
тъй като това елкминира проникването
на околния шум, като н същото време
Т/Р-съобщението може да се прослушва
чрез слушалката. Операторът може да
освобэди задържащия бутон, когато е
необходимо да се идентифицира станцията
или да се прекъсне съобщението по друг
повод.
Схеми на Т/Р-съедииители
Когато се използува бутон «приемане
предаване» връзката към T/R-съединителя
може да се осъществн с облкновен ключ,
който включва последователно предава-
теля или приемника. Това може да стане
и чрез резистор ната схема, показана на
фиг. 14-26. В схемата е включен н филтър
• У нас не могат да се правят промен и в микро-
телефона на телефониия апаратбез специалио раз-
решение от Министерството на ниформацията н
съобщенията (Б. прев.)-
за 2600 Hz, необходимостта от който е
пояснена по-нататък.
«Хибрндни» схеми
Когато е желателнэ да се ползува гла-
сиво управление на предавателя (VOX),
съчетанисто става по-слэжно. Схемата VOX
трябва да определи кога другата станция
предава и да изключва мсстпия предава-
тел. Когато партньорът откъм телефон-
ната линия говори, схемата VOX трябва
да включи местпия предавател. Тазн функ-
ция се затруднява от разликата в нивата
на сигналите. В посока на телефонната
линия трябза да се подава звуков сигнал
с ниво, приблизително 5 VU*, докато
нивото, което идва от далечния местей
телефон, мэже да е в обхвата —45 VU до
-10 VU. Коптрастът на нивата може да
се намалн значително на входа на местния
предавател чрез нзползуване на «хибрид-
на» схема. «Хибридната» схема осъществява
връзките между предавателя, приемника
и T/R-съединителя по такъв начин, че
звуковата енергия е сведена до пула на
* Единицвте за ниво VU се измерват със спе-
циален уред. Той представлява променливотоков
волтметър с подходящ обхват и с динамична ха-
рактеристика. която е грцжливо рсгулирана,
така че да осигурява стандартни измервания
на комплексни вълноки форми. При измерване на
Сиинусоидално напрежение един VU-измерител Я
един градуиран в децибели по отношение па
1 mW (dBm) нзмерител трябва да дават едиакви
числени показания.
Съединител «телефон — радиостанция»
159
Балансираща. група
Фиг. 14-27 - Хнбрпдна схема — Уит-
стонов мост па Т/Р-съсдиннтел. Филтри и
устройства за пзмерване на нивото не са
включени в тази проста схема.
Т! — изходеи трансформатор с първична
намотка 1000 Q и вторична 4 Q;
Т2 ннскочсстотеи трансформатор с пър-
вична 1000 Q н вторична според входния
импеданс на предавателя;
Z1 — балансираща трупа (вж. фиг 14-28
н текста)
входа па приемника. Действ исто на <хн-
бридната» схема изисква четвърти еле-
мент — балансираща верига.
«Хнбриднмте» схеми могат да се осьще-
ствят по няколко начина, най-просгият
от конто е вариант на Уитстоновия мост
(фиг. 14-27). Когато импедянсът на бзлам-
сиращата верига е равен на импеданса и i
входа на филтъра към линията, мостъг ще
бъде балансиран. При това положение
звуковият сигиал от приемника, който
попада на входа на предавателя, ще бъде
намален до минимум.
Балансиращата верига. показана на
фиг. 14-28, не е сложна.В повечето случаи
тя може да се състои само от резистор и
коидепзатор, евързани паралелно. Типич-
ни стоимости за балансиране в куплира-
щото устройство са R1—470 Я и С1
= 0,04 pF. При други периферии устрой-
ства например ретранслаторн за работа
без оператор ще са необходимн други стои-
мости. Резисторът може да бъде между
500 и 1200 Я, а шунтиращнят конденза-
тор — от 0,01—0,1 pF; в отделив случаи
може да бъде необходим серией конденза-
тор от порядъка на 2 pF. Тези стоимости
се определят слитно за всяка инсталация.
«Хнбрндната» схема може да се балансира
чрез установяваие на телефонна връзка
и настройване на приемника на чист го-
ворен сигнал. Като се контролира със
слушалки, евързани към модулацнонната
вернга на предавателя, се променят стой-
Фиг. 14-28 — Бал шсираща трупа. R1 е
жичен потенциэметър, С1 и RJ трябва да
бдлансират «куплиращото» устройство;
типичии стойносги са 470 О и 40 nF. С2
облкновено не се ползува, но може да
бьдат необходимн стойности 1 4 pF при
пеобслужвани междиини средства
постите на «хибридната» балансираща ве-
рига, докато се получи минимум на сиг-
нала.
При «хнбрндната» схема от типа па Уит-
стоновия мост (фиг. 14-27) затихването
между приемника и тслефонната линия,
както и между линията н предавателя, ще
бъде от порядъка на 6—10 dB. Трансфор-
маторннте «хибридни» схеми внасят по-
малко затихване (само 4,5—6 dB). «Хн-
бридна» схема с един трансформатор е да-
дена на фиг. 14-29. Аналогична схема с
два трансформатора, осигуряваща по-до-
бра нзолация между елементите. е показа-
на по-иататък в тази глава.
Филтри
Установени са стандарта за максимал-
ните пива па сигналите, конто може да
се подават към входа на едно съединително
или друго междиино устройство. Те са
нзброени в табл. 14-2. Ограннченнята по
отношение на извъплентовата енергия се
осигуряват най-добрс чрез използуване на
филтър, пропускащ ниските честоти. По-
ставен между T/R-съединителя и «хибрид-
ната» схема," той щс предпазва както ли-
нията, така я предавателя от сигналн нз-
вън границите иа лентата. Импедансът
на филтъра трябва да е 600 или 900 Л
(съобразно инсталацията) н да пропуска
честоти под 3 kHz с голямо затихване на
по-внеоките честотн; поставя се и потнекащ
режекторен филтър на 4 kHz.
160
СПЕЦИАЛИЗИРАНИ СИСТЕМИ ЗА ВРЪЗКА
Фиг. 14-29 — Хибридна схема, изпълнена
с един нискочестотен трансформатор TI.
Намотките, означени с В и С, трябва да
бъдат с импеданс около 900 Q всяка. На-
внвката А може да бъде с по-вислк импе-
данс, ако сс ползува филтър на 2600 Hz.
Ако не е необходим филтър, може да се
използува no-нисък импеданс за съгласу-
ване на приемника.
Z1 — балансираща трупа (вж. фиг. 14-28
н текста);
Z2 — филтър на 2б00 Hz (CI, L1 н R1
от фиг. 14-26)
7елеф-
Линий
Предпазно
у-во
КЛЕМНО
лайстца
Реле 'Е
5830 И
•jnocDwa
ющитплины
бооа
11 Вдигнат
। I микротвлеф.
см?
• tl избир.
j • УМП.
I ^Индикация на
| \входен повик-
[ )ваш, сигнал
MhL'
заземясанег--
Прибавенр от
о радиолюбителя
'^•Показан а нормално
Ъ- отборен контакт)
Фиг. 14-30 — Схема на взаимно евърз-
вяне па «купли ращо» устройство Bell
CD-8, харак!ерни при евър^яан* към не-
обслужвани интерфейси
Т/Р-трансдатори
Т/Р-транслаторите осигуряват интерес-
но възможнссти. Автоматични средства
за взаимна връзка се съчетават с трансла-
тори, за да сс осигури една форма на по-
движна телефонна служба за клубозсте,
конто гн ползуват. Връзкитс към едчо
обикновено автоматично взаимноевързваща
устройство са показани на фиг. 14-30.
Подвижнитс станции излъчват известии
сигнали. Чрез една базова станция те па-
действуват взаимноевързващото устрой-
ство, като го предизвикват да ccurjpn
връзка и предало нзбиращите ммпулси към
телефонната линия. Системата може да
бъде устроена така, че базовият предана -
тел да пропежда двете страпи на ра «гово-
ра или само 1 ласа на далечкия телсфонен
абэнат. Прсвключвапс па звукопия ка-
пал между предавателя и приемника може
да се направн чрез командуване с опредс-
лени тоновс или чрез реле, задействувано
от носещата. Ако двата абоната се евър-
зват по стера, може да се използува проста
коыбнпнраща схема. За нзравияване на
звуковите нива е необходим усилвател с
широкообхватно АРУ или затихвател, кой-
то се включва или изключвз, н хпбрпдпа
схема в този случай, но звуковият сигнал
на подвижната станция ще бъде по-силно
изопачсн след препредаваисто, отколкото
пси комбинационного вревключване.
Хибриден Т/Р-съединител
На фиг. 14-31 е показав висококачест-
вен хибриден Т/Р-съеднннте.т с два транс-
форматора, подходящ за саморъчно нзра-
ботване. Ако п редаватслят се включва
чрез VOX, необходимо е да се използува
никой от вариаптите на хцбрпдпд схема.
Третият трансформатор съгласува ниско-
омння изход на приемника. Филтърът на
2600 Hz предпазва от нежелапо нрекъеване
Фиг. 14-31 — Т/Р-съединител, монтиран в
саморъчно нзработеиа алуминнсва кути я с
размери 75X75X150 пни. Покритието ог
спрей-лак, гумените крачета, лстрасетно
нанесените надписи и красивитс копчета
придават на апарата професионален вид.
Конструкцията е разраоотена от W1NPG
Съеднннтел «телефон-радиостанция»
161
Фиг. 14-32 — Схема на Т/Р-съединител:
С1 — паралелно свързани кондензаторн за
получаване на желаната стойност 42,7 nF;
СЗ - типична стойност 40 nF —• вж.
фиг. 14-28 н текста, ако хибридната схе-
ма не може да се балансира;
JI, J2 н J3 — телефонии жакове. J3 тряб-
ва да бъде изолкрая or шаек;
LI—88 mH тороидпа индуктивност;
дзлечната телефоппа връзка.* Един измс-
рнтел, награфен във VU-еднмици, показвя
нивата, мдващп към илн от телефониата
линия.
Схема га на Т/Р-съедннителя е показана
на фнг. 14-32. C1.L1 и R2 съставят филтъ-
ра на 2600 Hz между приемника и лпипята.
Т2 и ТЗ са хибридните трансформатори,
при конто СЗ и R5 осигуряват балансИране
на схемата. Предвидено е независимо иа-
гласяване нивата на сигналите от прием-
ника към тслефоппата линия R1 и от тсле-
фоината линия към модулационння усил-
вател на предавателя R3. Измерителях
Ml е съставеп от обнкповени токоизпра-
вящи н съгласуващи (напасващп) елемсп-
ти, като системата му е шунтирана г кон-
дензатор до 500 pF, за да се получава
относително постоянно показание от го-
ворния сигнал.
Нагласяване на устройство™
Правилното нагласяване на балансира-
щата вернга чрез R5 ще улссни действието
на предаватели с VOX. След като всичкн
елементи са включени към снстемата и
Т/Р-съединителятев действие, към модула-
нионния канал на предавателя се включ-
ват слушалки или променливотоков волт-
метър. Прн наличие на лампов волтме-
тър с възможност да изеледва няколко
миливолта той може да се включи направо
• При никои телефонии системи разлада него
иа междуградската връзка става чрез подаване
на сигнал 2С00 Hz.
Ml - измерител иа VU-единиим (вж. тек-
ста и фнг. 14-33);
Rl. R3 —- потенциометри. 5 k£2 log;
R3 — потенциометър, 1 k£2 Пп; п
TI — нискочестотен трансформатор 4 или
8 £2/4000 £2; м
Т2, ТЗ — иискочестотни трансформатори
с 2X2500 £2 раздвоена първнчна и
1000 £2 раздвоен? вторична намотка
към J2 паралелно на линията къмТпредг-
ватсля Установява сс телефонна?връзка
и Т/Р-съединителят се евързва към купли-
ращото устройство. Приемникът сё на-
стронва на един чист говорен сигнал и
R5 се нагласява на минимален сигнал в
модулацнонната верига на предавателя.
Ако минимумы с извън'обхвата на R5,
опитва се при различии стойности на СЗ
и по-големи стойности за R5 (чрез поста-
вяне на резистор псследователно на R5).
Фиг. 14-33—Схема на модифнцнран нз-
мерител иа VU-сдиници и евързването му
към Т/Р-съединител тип DI930.
R1 — резистор 365 £2, който замества
орнгиналния 7 к£2:
С1 —300 nF;
Z1—оригнналннят направит ел Грец към
измерителя
11 Наръчник иа радиолюбителя
162
СП ЕЦИ АЛ ИЗИ РАНИ СИСТЕМИ ЗА ВРЪЗКА
При правил«о баланскраые един далече»
абонат те бъде в состояние да задейству-
ва предавателя с VOX.
Инсталнране и действие
Входимпт сигнгч към Т/Р-съединителя
няй-често ее в<сма пара лея ио от ниеко-
о ми и я изход на приемника. Изключваието
на внеокоговорителя ще повиши сигнала
с около 3 dB, яко не се постави еквива-
лентен товар. Нивото на сигнала от прием-
ника към телефонната линия може да се
на гласи чрез RI или с НЧ регулатор па
приемника. Съответното пиво на НЧ сиг-
нал, предавай от тслефопната линия към
предавателя по време на предаване, мпже
да се иагласява както с R3. така и с ре-
гулятора на микрофоппия усилвател. Ако
далечнпят абонат не говори достатъчн».
вясоко за правил ното модули ране на пре-
давателя, той може да бъде направен да
говори по-високо, просто като се намоли
нивото на звуковия сигнал, подавая към
него. Нивото па говора не бива ла нал-
вишава 100% пли — 2 VU иа скалата не
измерителя.
Попякога говоряият сигнал, който идея
от тслефопната линия, е пр ид ружей с
брум- Това може да се дължи на начина па
евързвапе на Т/Р-съединителя. По начало
както Т/Р-съедппптелят, така н куплмрп-
щнте устройства трябва да са поста вен и
далече от мрежовнте трансформатор н на
стаяннята.
ГЛАВА 15
СМУЩАВАНЕ НА ДРУГИ СЛУЖБИ
Вески радиолюбит-'л ««дължен ла оси-
гури действие го ‘.i и-., .вага станция и
ио смущав:! други радио- или енвучителкп
службн поряди целости тъци на япарат}-
рата му. Известно е, че много от смуще-
нията, конто радиолюбители™ предизвмк-
гат в радио- в телевизионнитс приемници.
сс дължат па консгруктпвни ивдостатъцл
в самите приемници Независимо от това
радиолюбителях може и трябва да помоги»-
да сс памалят смущенията дори и когато
отговор постта за тях нс е у него.
Успешного справяие със смущенията
изисква преди всичко да се спечели съдей-
ствисто па слушателя. Ечо няколко указа-
ния как да €< действувя.
«Мзметя първо своя га кыца»
Очевидно Пврвата стъпкл е да се осип-
ри предавателят да п - и «лъчяа извън р?
решевите ралшипобпгел'кн обхвати. Тп-
вп сс проверяй.! сай-добре на ваш ня соб
стпсп радио- или телевитноиги прием-
ник. Твърде \ белително е, ако можете д.
демонстриратс. че ваш и се предавания и--
предпзвпквлт смущения в слбетвеппя вч
дом.
Не пропускайте да се идентифицирате
Винаги когато правит? променя в апара-
турата или прсмиилваге към досега не-
излил«увал обхват пли нид емисця, което
може да доводе до причина във вида fi t
смущенията. о балете се па вашите съсеяи.
Ако никой не се оплаква от смущения,
толкова ио-добре. Поле «но е съседите пп
да зпаят, че гпп-т.нс и глъчваиня нс смуша-
ват никого
При смяла на место положепнето на етан-
аията обявете за вашего присъствые ы
проведете няколко пробпи мзлъчвання.
като изисквате всеки. чието приемане е
било влошено, да ви се обади, така че ла
се вземат мерки за това.
Действунаите бързо
Средпият слушател попася ограничена
количество смущения, но колкото ыо-ско-
ро вземете мерки за отстранявалето им.
толкова ло-доброжелателен ще бъде той;
колкото по-дълго ви чака той, по-малко
желание ще има да съдействува.
При наличие па смущения естествено е
«асегнатнят да смята, че вината е в предава-
теля ви. Ако сто еигурен, че бедата не е
еъв пашня предавател, пояснетс на слу-
шателя, че прлчината е в коиструкцията
иа приемника и че може би трябва да се
подобри анаратът, за да се осигури чисто
приемане.
Оргапизнране на пробите
Повечето слушатели не са достатъчно
компетентна наблюдатели па различимте
форма иа смущения. По възможност поки-
нете друг радиолюбител да работи на ва-
1 тия радиолредавател, докато вне лично
ваблюдавате какво става със засегнатия
приемник.
В тази фаза на взаимоотношеннята дър-
жансто ви с много същсствено. Повечето
хора бяха имали добро отношение, ако
посещенията са краткотрайни и вне им до-
паднете. Подбирайте из разите си по от-
ношение на приемника — никой не о бич а
да еяуша, че прятежаваиияг or щто аиа-
рат е некачествен.
СНУЩАКАНЕ НА РАДИОРАЗПРЪСКВАНЕТО (ВС1)
Смущав а него на едно AM радиоразпръек-
ваие обикновеио спада в една или повече
доста добре дефплиранп категории. Едно
залознаване с по-честнте впдове смущения
би намялило времето за опити
Недостатъци на радиопредавателя
Излъчването извън обхвата трябва да
се отстрани в сампя предавател. Паразит-
питс генерации са често пеподознрапп
и«точники на такива излъчвания. Един
иредавател не може да се приеме за задо-
волктелеп, докато не се изеледва както за
НЧ, така п за ВЧ паразитки тенерацни.
Твърде често тс се проявяват като преход-
нн пронеси, предизвикващн пукания прн
телеграфия или размазваие на модулацнои-
ните ппкове прн AM телефония. Методите
164
СМУЩАВАНЕ НА ДРУГИ СЛУЖЕН
за откриване и отстранявшие на паразитки
генерации са разгледани в главата за прс-
давателите.
При КВ предавателн рязкото включаете
и изключване, което се получава при не-
филтрирана манипуляция, предизвиква
преходни процссв, конто теоретически имат
съставни по цел и я радиосцектър. Практи-
чески те са достатъчно сил ни в пепосрсдст-
вена блнзост до предавателя и може да
предизвикат сериозни смущения в радио-
приемниците. Манивулационните пукания
може да се премахнат чрез методите. да-
дени в главата за манипулиране.
Крайне стьпало, което работи в нелинеен
режим, при SSB прсдавател или прсмоду-
лирап AM прсдавател може да преднзвпка
преходиц прэцесц* подобии на манипуля-
ционного пукане. От значение е н двята
вида предавателн да бъдат правнлии на-
строен», за да се избегие генерирането ни
такива смущаващн сигналы. При SSB
излъчвапия смущенията ще имат нсразби-
раем характер в един обикновен радио-
приемник, докато ЛМ излъчвапия може
да предизвикат разбираеми смущения.
Методнте за проверяване правилного дей-
ствие на един SSB или AM предаватсл са
описали в гл. 11 и 12.
BCI се утежнява от излъчвапия ня сил-
потоков ата мрежа или на антенния кабел.
Сигналъг, който предизвиква смущснията
при подобии обстоятелства, се излъчва от
проводницы, конто са най-близо до радио-
приемника, а не толкова о г самата аптсна.
Това записи много от метода на евързвано
на предавателя към ап генита (томата е
разгледана в славите за прсдавателни ли-
нии и антенн). Доколкото е възможпо,
самата аптека трябва да бъде иоставсна
така, че да нс с близи до жилнщпата ин-
сталация, телефонии и енлпотокови кабе-
ли я подобии Проводниц!!.
Радиоприемникът
Повечето съвречснни радиоприем»нпн
ползуват предимпо пол у проводи и ковн сле-
менти. Голям брон от прчемииците са с
батерийно захранванс. Това е изгодпо за
радполюбптслитс, защото повечето от сму-
щенията се дължат на силнотоковата
мрежа. В случай на приемник с мрежово
захранванс независимо дали е лампов пли
полупроводников нндуктираната паразит*
на ВЧ енергия трябва да бъде намалена или
лремахиата. Един мрежов филтър като
тозн, показан на фиг. I5-I, место помага
в това отношение. Стойностнте на ипдук-
тивпоститс н капацитетнте ле са критични.
Ефективността на филтъра зависи много
от заземяването му. което трябва да стане
по най-късия път до водопровод на тръба
Заземление
Фиг. 15-1 — Мрежов филтър за приемни-
ци. Стойностнте па CI, С2 и СЗ не са крп*
1ИЧНИ- Може да бъдат използувапи 10
100 nF. L1 и 1.2 са дроселн, навити с ПЕЛ
I mm върху тяло с $5 12 mm; дьлжнна на
илмотката 50 mm. Ако филтърът сс ползува
извъп приемника, трябва да ними открити
проводники, конго бпха прсдсгавлява.иг
опасносг при докоснаис
за студена вода. Излишната дължпиа от
мрежовня шнур на приемника трябва да
бъде събрапа накуп. за да сс намяли ин-
дуктнраието на па разит на сисргпя. Може
да се окажс необходимо филтърът да се
постава вътре в приемника между мре-
жовия шнур и монтажа, за да се получи
задоволителпо действие.
Кросмодулация
Има случаи, когато при шлъчване на-
телефония говорит се чува в концертните
приемпнци само когато те са настроена
на станция, а нс се чуват смущения при
настройка между станциитс. Това е крос-
модулация, конто сс получава в резултат
на детекция в ня кое от начал ните стъпала
на приемника. При приемники, конто са
уязвими в това отношение, подобен вид
смущение обикиовено се получава и от
силпия сигнал на местна радиоразпръек-
вателна станция, когато прнемпикът е
настроен на друга радиостанция. Кроемо*
дулацията в приемнпците сс избягва по
същия начни, както сс избягва приемане-
то на огледалнмя сигнал или хармоничиите-
на оецплатора. Гова става, като в прием-
ника се постави филтър, който да намали
силата на смущаващия радиолюбителски
сигнал.
Причипата обачс не випаги с в прием-
ника. Кросмодулация може да се получи и
в конто и да е съссдна детектираща верига,
като лош контакт във връзкцте на -водо-
проводи или паропроводи.при улуци и други-
проводницн, намиращи се в силното поле
на предавателната антеиа, независимо че
те нямат нищо общо с предавателя или с
приемника. Открнването на такъв лричн-
нитсл може да се окаже много трудно и се
извършва пай-ефективно с портативен прн-
Смущаване на радиоразпръсването (BCI)
165
емник на средни вълни, посредством който
като с пробник се търси мястото, надето
смущението е пай-сил но. След като е на-
мерено мястото па источника на смущение,
трябва да сс отлепят метал ните конструк-
ции н да се иамери точката на лошия кон-
такт. Отстранив» се чрез осигурявапе на
.добър електрически контакт па тази точка.
Сиравянс с BCI
Ако вашият предавател е проверен и е
устаповепо, че ляма паразнтни излъчва-
нпя, по възможност памерете друг опера-
тор, който да работи на станцията ви, До-
нато вис лично провсрявате характера на
’смущението, като спазвате следпата про-
цедура.
Прослушайте приемника по цели я срсд-
повълнов обхват, за да установите дали
той сс настройва иа смущаващия сигнал,
както па обикновена радиостанция. Ако
е така, налице с огледално приемане или
па хармонична на осцилатора. Ако смуще-
нието се чува само когато приемникът с
настроен на станция, по нс между станции-
тс, причината е кросмодулация. Когато
смущаващият сигнал сс чува по цялата
скала, това означава, че той прониква в
НЧ усилвател на приемника. В последний
случай регулаторът на усилването на
приемника може да влияе, но може и да
не влияе на силата на паразитния сигнал
в зависимост от това, къде се детектира той.
След като причината е идеитифицирана,
обяснете я на притежатсля на приемника.
Добре е да иматс под ръка един мрежов
филтър, с конто веднага да опитате далн
смущението ще се намали. Ако това не
помогне, обяснете на притежателя, че ие
може нищо да се паправи без известии из-
менения в самия приемник. Препоръчай-
те това да бъде направено от компетентен
техник, като предложите вие да му пояс-
ните причинага за смущението. Не пред-
лагайте 'да извършнтс промяната сам, но
ако това бъде пожелано, преценете добре
дали да се захвансте; прнтежателнте на
прием ниците понякога се оплакват, че
приемането си е променило качеството
след промяната независимо че виждате,
че не е така. Ако вие нзвършите работата,
вземете приемника в станцията си, за да
виждате ефекта от променнте, конто пра-
вите.
Смущения при Hi-Fi устройства
Or внедряването на стерео- и Hi-Fi
приемници проблемът за смущенията в
този вид приемки устройства стана твърде
тежък за радиол юбителнте. Освен да се
постави предавателната антена колкото
може по-далече от Hi-Fi уредбата, почти
ляма друго какво да се паправи от страна
на любителската радиостанция. Обикно-
вено Hi-Fi апаратурата, която се произ-
вежда, има педостатъчно или никакво
филтриране срещу ВЧ смущения. С други
думи, мерките против смущенията трябва
да сс приложат по Hi-Fi инсталацията.
Hi-Fi апаратура
Hi-Fi апаратурата може да се състои
от обикновен усилвател с входове за грамо-
фон или магнитофон и високоговорители.
По-сложнитс уредби може да включват
магнитофонен пулт, грамофон, ЧМ и AM
тюпсри, усплвател и два илн повече ви-
сокоговорнтели. Тези съставни блокове
обикновено са евързани помежду сн с
шнрмовани проводннци и най-често гово-
рнтелите са па разстоянне от усилватели,
евързанн с дълги проводници. Когато
такава уредба се ползува близо до любител-
ска радиостанция, например до 100 т,
има два осиовни пътя, по конто високо-
честотната енергия може да стигне до
Hi-Fi уредбата и да предизвнка смуще-
ния.
Първата стъпка е да се определи как сму-
щението прониква в Hi-Fi съставния блок.
Ако регулаторът за усилването не влияе
пли слабо влияе върху силата на смуще-
нието, детекцията на смущаващия сигнал
става след регулатора или в изхода на
усилвателя. Това е иай-честнят случай
и обикновено се дължп на любителски
сигнал, който е индуктнран в проводни-
ците до говорителнте нлн чрез мрежата,
откадето прониква в уенлвателя. Люби-
телят трябва да проверн далн смущенията
сс появяват прн излъчване само на една,
на две илн на всички любнтелскн обхвати.
Ако се случи проводниците иа говорителя
ла попаднат в резонанс за ползувания
любителски обхват, те могат да станат при-
чинители на смущения. Едно от лесните
средства за отстраняваие на такъв вид
Към високогоВорителитп*
.Даба/* л*
маоа
дискови
керамич-
ни кондеи-
татар и
Фиг. 15-2 — Дисковпте копдензатори тряб-
ва да се поставят непосредствен© между
клемите на говорите лите и шасито с кол-
кото е възможно по-К’си краища
166
СМУЩАВАНЕ НА ДРУГИ СЛУЖЕН
HFC1
Клеми на0'
высоко-
говори-
теля о-
Т“ Към изхоЗ-
"71. трансфор-
тсг/та
Фнг. 15-3 — (А) Допълнително фнлтри-
ране към високоговорителнте и (В) —
филтър иа входната мрежова ливня. В
двата случая елементите се поставят непо-
средствено вътре в шасито иа уснлвате-
ля, като кранщата се оставят колкото мо-
же по-къси.
Cl, С2 — 10—30 nF дискови керамичнн;
СЗ, С4 — 10 nF керамични дискови, съоб-
разенн с мрежовото напрежение;
RFC1—RFC4 — дросели с по 24 навивки
от ПЕЛ 1 mm, гъсто навити върху тяло
с 0 6 mm
смущения е да се шунтират изходните
клемн иа усилватели към шаси. Използу-
ват се безиндуктивни дискови копденза-
торн 10 до 30 nF, конто се поставят пепо-
средствено между клемитс за високого-
ворителите и най-близката точка на шаси
(фиг. 15-2). Не пропускайте да поставите
копдсизатори на всички изходни клеми за
високоговорители. Привидно една от кле-
мите може да е към шаси, но в действител-
ност тя да е пътят за обратна връзка.
При наличие на схема това може да се про-
верн лесно, но в противен случай се Шуи-
тнрат всички клеми. Ако в и се позволи,
може да вмъкнете в усилватели филтър,
показан на фиг. 15-ЗА. Двата ВЧ дросела
спират ВЧ сигнали. При по-тежки случаи
може да се наложи използуването на шир-
мовани кабели за високоговорителнте, ка-
то шнрмовките се дават на маса към ша-
сито на усилватели и независимо от това
клемите се шунтират с кондензатори. Ко-
гато се заземява, всички шасита на HI-FI
уредбата трябва да бъдат евързани помеж-
ду си н отведепи към едно добро заземле-
ние, напр. водопроводна тръба. Понякога
зазетяването отстранява смущенията.
На фнг. 15-ЗВ е показан начинът за
филтроваие на мрежата. захранваща усил-
вател я. Размерите на дроселите са, както
тэаи на фиг. 15-ЗА. Шуитиращкте кондеи-
затори трябва да са съобразени с напре-
жението па мрежата.
Проникваке чрез антената
Ако Hi-Fi уредбата включна и честоти .-
модулиран блок, ома верой i нос i Rikuku-
честотният сигнал да проникш- в .иукова-
та апаратура чрез г.нтснат; « честотна
модулация. В никои t.iyi?!! може да се
окаже ефективен един .< левизиопсн кн-
сокочестотеи филтър.
Грамофонни и ма1 нитсфонш» иултове
При по-сложнмте Hi-Fi уредби няколко
съставни блока се евързват чрез междмнни
кабели. Добра идея с при проверяване за
внсокочестотни смущения съставните бло-
кове да се изключват един по един, като се
следи дали се нромепя смущението. Из-
ключвайте не само междинните кабели,
но и мрежовите шнурове, ако има такива.
Това ще ви помогли да установите къде е
причинителят.
Междинните кабели с а обикновено. но
не винаги съставени от ширмовани провод-
ници. Проводниците трябва да бъдат
ширмоваии, ио повечето от произвежданите
са некачествеим в това отношение. Някои
имат спирално навит проводник върху
изолацията, който е недостатъчно ефскти-
вен като ширмовка.
Обикновено мембраиннте капсули кон-
тактуват към рамената на грамофонжте
чрез малки пружиннращи пластинки. Прн
недостатъчно притискане, особепо при на-
личие на оксидация, те са едно прекрасно
място за създаване на ВЧ смущения
Също проводниците от мембранния капсул
до усилвателя понякога са в резонанс на
УКВ и действу ват като ВЧ аптека.
Проверете всички връзки на междинните
кабели за лоши спойки. Ненадеждните
връзки може да лредмзвикат детекция н
въответни ВЧ смущения.
Магкнтофониите шунтове следва да бъ-
дат проектирани. както грамофоннптс
несигурни връзки н лоши спойкн може
да прсдизвикат смущения. Шунтирането
на магнитофонные глав и е ефективно, но
понякога е трудно да се намери място за
кондензаторите. Използуват се диском
кондензатори 1 nF с колкото се може по-
къси проводници.
Предусилватели
В Hi-Fi усилвателя има един пли по-
вече вредусилватели. Входовете на тези
стъпала са твърде чувствителни към ВЧ
смущения. На фиг. 15-4 е показана една
типична схема на предусилвател. В този
случай във веригите към базите на транш-
Смущаваие на радиоразпръсването (BCI)
167
Предусилвател
Фиг. 15-4 — Типична схема на нолупровол-
нмков предусилвател
сгорите са вмъкнати дросслите PF.C2 и
PFC4 — феритни легла. Това е един твер-
до ефективеи метод за спиране на ВЧ сме-
щения, когато причинителя! е УКВ сиг-
нал.
В схемата на полупровод! икова звуюва
система честа причина за с гущения меже
да бъде преходът емитер—ба а в гранен-
ого ра. Този преход действува като люд
с отпушващо преднапрежепне при ко*то
едка промина в базисная то< те преднэ-
вика линейна, по усилена промине в колек-
горпия ток. При проникваис на ВЧ ем« р-
гия в този преход преднап ^ежението му
се увеличава, като причиним нелинейно
усилванс и изкривяване. Ако нивото на
ВЧ енергия е голямо, може да се получи
пълно насищане на транзистора и усилва-
нсто да се изгуби изцяло. Следоватслио
може да се наложи да намяли мощност-
та на излъчвапия сигнал, докато се търси
транзисторного с|ьпало, което е зассг-
натэ.
Освен прибавяпето на фернтнн легл..
може да се окаже необходимо да сс шуп-
нра база га на транзистора към шаси
|Ci к С2 иа фиг. 15-4), Подходяща стойкост
е 1(0 pF, като проводниците се оставят
ьллкото може по-късн. По правило стоп-
кота на капацнтета трябва да бъде кол-
। .но може по-гол яма, стига да не сс от-
рлзяна на усилването на високите честоти
на усилвателя. Може да се ползу ват стой-
кости до 1000 pF. В тежки случаи можк
да се окаже необходимо вмъкването п u.i
сер ий ни индуктивности със стой ноет око-
ло 2—7 р. Н (RFC1 и RFC3). На фиг. 15-4
са показани местата на индуктивностите.
капацитетните н феритните легла. Може
да се окаже полезно н вмъкването на фе-
рнтно легло в захранващата верига на
предусилвателя RFC5 на фнг. 15-4. 1Ь
забравяйте, че на фиг. 15-4 е показан само
един* предусилвател и при стсреоуредба
може да е необходимо обрабвтване и на
двата канала.
ЧМ ткисум
Место в Hi-Fi уредбата кма ЧМ тюнер.
В повечето случаи смущепията на тюнерите
се причипяват от претоварване иа първото
стьпало (стьпала) на тюнера от радиолю-
бителей и я сигнал. Това може да се из-
бег не чрез вмъкването па един внеокоче-
стотен филтър от същия вид, както при
смущенията на телевизио яните приема-
ми. Филтърът се поставя колкого може
по-близо до антенни я вход на тюнера.
Високочестотният филтър ще пропуске
ос нов ни я радиолюбителе к и сигнал и ше
предотврати претова рванете па входа.
Шмрмоване
Липсата на ширмовкн на отделните
съставии елементи на една Hi-Fi уредба
може да е причина за проникване на ВЧ
енергня в устройство™. Никои блоком
нямат металпн дъна или са поставенн в
пластмасовн кутни. Един лесен начин за
прибавило на щирмовки е чрез използу-
ване на ллумиписво фолио. Внимавайте
фолиото да не докосва никой от моптаж-
ните елементи н да нма връзка към шасито.
Разии видове смущения
**
Ползувамето на любителските прсдава-
гели на телефония понякога предизвик-
ва смущения в телефонии линии, озвучи-
телни уредби и някои други нискочестот-
ни уредби. Причината е детекция на сиг-
нала в звуковата верига.
Орган»
Една облает на ВЧ смущен ня са елек-
гронните органи. Всички казано за Hi-
Fi апаратурата е в сила и при един ор-
ган. Две точки трябва да се проверяват —
при клемнте па говоритсля при промен-
ливотоковата мрежа.
Озвучтелны уредби
Избягва мето на ВЧ смущения в одна
озвучителна уредба става почти също как-
то при Hi-Fi уредба. Трябва да се про-
верява за наличие на високочестотпа енер-
гия по високоговорителната мрежа. Всяко
разклопсние трябва да сс пропори отделно,
като шунтирането н филтровапсто се пра-
вят в двата края на линията.
168
СМУЩАВАНЕ НА ДРУГИ СЛУЖЕН
Смущаваие иа телефонна линия
Смущение иа телефонната линия може
да се отстрани чрез шунтираие иа микро-
фонния капсул с капацитет около 1000 pF
в самата гарнитура. Източннк на смущения
може да бъдат също короднраии клеми и
други съединения. Най-често ВЧ енергия
ироннква в самата телефонна линия или
в отклоненнето в сградата, но обнкиовено
детекпията става вътре в самия апарат.
Тя може да става във варистори в компен-
сациоината верига, в ограиичителите иа
шумове или във въгленовия микрофонен
капсул. Смущенията се отстраняват както
чрез предотвратяваие проиикването на
високочестотиа енергия, така и чрез из-
бягване иа детекткраието.
Телевизионна смущения
Отстранявансго на смущенията при те-
левизионного приемане с по-труден про-
блем, отколкото при радиоприсмането.
При смущаваието на обнкиовеното радио-
присмаие вииата почти вииаги може да
се припнше иа недостатъчна селсктивиост
по съседеи и по огледален канал, незави-
симо че подобии недостатъци съществуват
в много телевизионии приемници. Вярио
е също, че любителските радиопредаватели
генерират хармоиичии, конто попадат в
много или във всички телевкзионни ка-
нали. Тези паразитии излъчваиия преднз-
внкват смущения, конто не може да бъдат
избягнатн в приемника, а трябва да се
отстранят в предавателя.
Общата картина се усложнява още ло-
вече от факта, че телевизионните предава-
ния се извършват на три ленти — две в
УКВ обхват и една на СВЧ.
УКВ ТЕЛЕВИЗИЯ
За радиолюбители, конто работят пре-
димно на честоти под 30 MHz. от основен
интерес е телевизиоиният обхват между
54 и 88 MHz. Ако нзлъчването на хармо-
инчни бъде намалено до положение, че
да не се получават смущения на 11—
Фиг. 15-5 — Съотношеипе между харманичните на любителските обхвати и УКВ те-
левизионните канали. Хармонични смущения от предааателн, работещи под 30MHz,
може да бъдат сериозни при каналите 54—88 MHz
УКВ телевизия
169
VI канал, то е почти сигурно, че няма да
има неприятности и в ло-внсокочестотнитс
асана л и.
Съотношенията между телевизионните
канали на УКВ н любителските обхвати
от 14 до 28 MHz е показано иа фиг. 15-5.
Хармоничиите от обхватите иа 7 и 3,5 MHz
не са показаик, тъй като те попадат във
всекн телевизионен канал. Хармоничиите
от порядъка над 54 MHz са от толкова ви-
сок лорядък, че обикновеио са с малко
ниво, но независимо от това и те може да
предизвикат смущение в телевизионпия
приемник, ако той е близо до любителския
предавател. Хармоничиите от по-нисък
иорядък (до около шестата) са обикновеио
най-трудни за отстраняване.
От любителските обхвати на УКВ само
50 MHz дава хармонични, конто попадат
в телевизионните канали на УКВ (канали
XI. XII и XIII). Радиопредавател на конто
и да е любителски УКВ обхват може да
предизвика смущения, ако има умножа-
ващи стъпала, конто действуват или имат
хармонични на един илн повече от УКВ
телевизионните канали. ВЧ енергия на
такива честоти може да се излъчва непо-
средствен© от кръговсте на предавателя
или по обиколен път да стига до прсдава-
телната антена.
Честотни ефекти
Стспента, до която трябва да бъдат по-
тиснати хармонични или други нежелаии
излъчвания на предавателя, конто са
действително в телевизионная канал, за-
вися главно от два фактора: силата на те-
лсвизионния сигнал на засегнатия канал
и съоз ношението между честотата иа пара-
зита ия сигнал и честотите на носещите
па телевизионната картина н на звука в
този канал. Ако телевизионният сигнал е
твърде силен, смущенията може да се и<-
бягпат чрез относително прости методн.
Ако обаче телевизионният сигнал е твър-
де слаб, в райони, където образът е види-
мо влошен поради шумове или «снят»,
може да се наложат крайни мерки.
И в двата случая силата на смущаваиего
зависи много от точната честота на смуща-
ващия сигнал. Фиг. 15-6 показва местата
на носещите на картината и иа звука в
един стандартен телевизионен канал. На-
пример прн II канал носещата честота на
картината е 544-1,25=55,25 MHz и звуко-
вата носеща честота е 60—0,25=59,75 MHz
Втората хармонична от 28,010 kHz (56 020
kHz или 56,02 MHz) попада 56,02 —54
=2,02 MHz над долната граница иа ка-
нала и е в зоната, отбелязапа като «теж-
ка» на фиг. 15-6. При 11 хармонична oi
29 500 kHz е 59—54=5 MHz от долната
граница на канала и попада в зоната, от-
белязаиа като «умерена». Смущения на тази
честота трябва да са около 100 пъти ло-
силни в сравнение с 56 020 kHz, за да
предизвикат ефект с еднаква сила. Така
работата на честота, чиято хармонична е
близка до косещата на картината, нзисква
около 40 dB по-голямо потискане на хар-
моничните, за да се избегне смущаващата,
сравнена с работиа честота, чиито хармо-
нични са откъм горната граница па канала.
В лентата около 100 kHz от дветс стран»
па носещата на звука има друга, «тежка»
зона, където паразитните излъчвания ще
смущават приемането на звуковата про-
грама и тази зона също трябва да се из-
бягва. По начало сигнал с иптензитет, ра-
вен на носещата на картината, няма да
предизвика забележимо смущаване, ако
честотата му е в «леката» зона, показана
на фиг. 15-6, но при същия интеизитет
в «тежката» зона картината ще бъде иа-
пълно нарушена.
Визуалии характеристики иа смущенията
Видимите ефекти от смущенията се ме-
нят в зависимост от типа и интензив-
иостта на смутителя. Цялостно блокиранс.
Мегахерциотп наския край на ТВ канал
Фиг. 15-6 — Разположение на носещата на картината и тока на черно-бял телсви-
зионен^ канал и отноентелната интензивност на смущението при местене на смущава-
щия сигнал в каналите, без да се променя оплата му. Трите района в действителност не
са така рязко разграничен»!, а постепенно сс застъпват взаимно
170
СМУЩАВАНЕ НА ДРУГИ СЛУЖЕН
при което картината и чвукъг изчеиваз
напълно, като екранът остана тъмеп, се
получава само когато предавател ят и
приемникът са твърде близо един до друг
Сил ни смущения обикновено лредизвик-
ват накъеване па картината под формата
па светли и тъмни линии или пък обръщат
картината в «негатив». Диагонални леити
или липин Върху картината са показател-
кн за пай-обикновеиия вид по-леки смуще-
ния. Тези линии са резултат иа биене между
честотата на хармоиичната с носещата
на картината. Те са широки и малко иа
брой, ако честотата иа биеие е сравнител-
но ниска, и стават много и тънки, ако
честотата иа бисне е висока — към горним
край иа канала. Този вид смущение е по-
казано иа фиг. 15-7. Ако честотата попада
в «леката» зон« по фиг. 15-6, диагоналните
линии може да са слабо изразени и тъй
фиии, "с са забележими само при внима-
телно разглеждане на картината, като
общият ефект предизвнква привидно уве-
личаване на яркостта на екрана, когато
предавателят излъчва иосеща.
Независимо дали диагоналните линии
са забележими един амплитудно модулиран
предавател може да предизвика «звукови
ленти» по картината. Те изглеждат прибли-
зително. както на фиг. 15-8, и са резултат
па промяната на интензитета на смущава-
щия сигнал, когато е модулиран В пове-
чето случаи при честотна или фазова мо-
дулация не се появяват модулацнонни
линии. При този вид модулации днагоиал-
пите линии ще се местят в една или друга
посока. следвайки модулацията.
С мзключепие па най-тежките случаи,
звуковият съпровод рядко е повлияй, до-
като картината е смутена, освен ако че-
стотчта с твърде близка до носещата ла
В последний случай в звука може
Фиг. 15-8 — Модулационнн ивицн, при-
дружаващи амплитудната модулация на
един смущаващ сигнал. В случая носещата
на смущаващия сигнал е достатъчно сил-
на, за да унищожи картината, но в ло-
леките случаи картината се вижда пред
хоризонталните ленти. Модулациониите
ивици може да придружаваг модулацията
дори когато немодулирапата иоссща не
дава забележим ефект
да има смущения дори ксгато картината
е чиста.
От таблицата на фиг. 15-5 сс вижда дали
хармоиичиите на ползуваната честота може
да поладнат в някои от телевизиоииите
капали, конто се приемат в околиостта.
Да не се забравя, че може да смущават
хармонични ие само на крайната, но и на
кои да са честоти в буферни или чесютио-
модулирани стъпала. Напр. при предава-
тел иа 144 MHz да се избягва честотно-
модулираща комбинация, която изисква
удвоително или утроително стъпало иа
честота, попадаща в някои от телеви-
зионните канали.
Фиг. 15-7 — Ефект върху телевизиопна-
та картина, предизвикан от биене между
носещата на картината н един смущаващ
сигнал, вътре в телевизнонния канал
Потискане иа хармоиичиите
Ефективното потискане на хармоннчнитг
включва три отдел ни фази.
1. Намаляване на амплитудата на хпра-
моничните, генери рани в предавателя, То-
ва е във рос на под би ране на схемата и ка
режима на работа.
2. Предотвратяване на паразитки из-
лъчвания ©т самия предавател и кабелажа
около него. Това изисква задоволятелно
ширмоване и филтруване на всички кръ-
гове и проводники, конто може да излъч-
ват.
3. Предотвратяване попадапсто на хар-
моннчни в аитената.
Невъзможно е да се построй предавател,
който да не генерира някакви хармоничии.
Полезно е обаче да се намали силата им
колкото може по-ефективно чрез правил ио
проектиранс па схемата и подходящ ра-
УКВ теле в и зия
ботсн режим, преди да сс лредприсмат
мерки за ограничаване на излъчвапето нм.
Излъчването на хармоннчни от самия пре-
даватсл или от кабелажа му ще предиз-
знка смущения така, както и ако бяха
излъчени от антената, така че филтрнра-
нсто па хармоннчни по пътя па антената
яяма да ыма ефект. След като се установи,
че самият лредавател не излъчва хармо-
аични, може да се очаква средствата за
чграничанане на хармоничните към анге-
ла а да дадат резултат.
Намаляваие генерираието
на хармоннчни
Тъй като при режим на висока ефектив-
юст мощпитс ВЧ стъпала вииаги гепе-
рират и хармоннчни, разумно е всички
стъпала, който умножават честотата, да
работят при твърде малки мощности.
След получаване на окончателиата изходна
честота е желателно да се използуват кол-
кото може по-малко стъпала за постигаие
на мощността на крайиото изходио стъ-
пало. като се използуват лампи, конто
изискват мннималиа мощност за задей-
ствуване.
Съставяне на схемата и разположение
на частите
Както в решетъчните, така и в анодиите
вериги на мощиите ВЧ усилватели има
значнтелнн токове на хармоничните съ-
ставящи. Те обаче не биха вредили, ако
се отведат ефективно към катода на лам-
дата. На фиг. 15-9 е показан пътят, по
който премииават токовете на хармоннч-
ннте съставящи в едно усилвателно сть-
пало. Породи относително внеокото реак-
тивно съпротнвлепие на нндуктивиостта
Фиг. 15-9 — УКВ резонансен кръг, кой-
то се оформя от ламповия калацитет, мои-
тажннте прсводинпи. капацнтета на ра-
ботния кръг и блокиращите каоанитети.
Действителнлте индуктивности иа кръго-
вете не са показами, тъй като те имат
малък ефект върху тези резонанси. С1 е
нлетройващият кондензатор на решетъч-
ння кръг, а С2 — на анодния кръг. СЗ и
€4 са съответните блоки ращн конденза-
тори
на кръга през иея прогнча малък ток на
хармоничните. Те премииават през конден-
затора иа кръга, през решетъчиия или
анодиня отвеждащ кондензатор и през
вътрешния калацитет иа лампата. Дъл-
жината на лроводниците, конто оформят
тези веригн, е от голямо значение, тъй като
индуктивността на този кръг заед но с
капацитета на лампата ще резонира на
някаква честота в УКВ обхвата (настрой-
ващите и блокиращите капацитетн обик-
новено са твърде големи в сравнение с
вътрешния калацитет иа лампата, така чс
те се отразяват малко па тази резонансна
честота). Ако такъв резонанс попадне
върху илн близ© до честотата на никои
хармоннчни па предавателя, ефектът е
такъв, както ако преднамерен© е въвсдеы
един настроен кръг на хармоничната че-
стота, чнято амплитуда ще нараспе неимо-
верно.
Такива резонанси са неизбежни, ио
като се ограничава дължииата иа провод-
ниците между анода и катода и между ре-
шетката и катода, резонансната честота
обикновено се ловншава над 100 MHz
при средномощнн усилватели. Така течи
резонанси поп адат между дветс групп
телевизиопнн капали.
Паразмтният УКВ резонанс в решетъч-
ния кръг може да се нагласн по-лесно на
безопасна честота, когато усилватслят е
индуктивно евързан към драйверного стъ-
пало, тъй като това позволява по-къси
проводниин и ло-благоприятнн условия
за отвеждане на хармоннчни ге, отколкот<.
при капашпивпа връзка. При гова пндуь-
тннпата връзка между драйвера и усилии
теля пямалява ирехвърляиен) па хармо-
нпчнн и предотвратив.! усплвапето и"
Индуктивността на проводи и ците от лам-
патл до настрой ваши я кондензатор моя.,
да се иамалп не само чрез скъеяване. пи
и каго се използува лента вместо кръгъ.ч
проводник. Също по-добре е отвеждащпнт
или настрой ващият кондензатор да е
евързан с катода през шаепто, тъй как-
всяка друга форма иа отвеждаие ще имя
по-голяма индуктивное?.
Резонанс пите честоти на УКВ във ш,-
ригата на настроения кръг при усилвя-
телите се намират посредством грнддип-
метър с обхват 50—250 MHz, който сс
евързва индуктивно към решетъчните н
аиодпите лроводннци. Ако се открие резо-
нанс, който е във или близ© до телевизнопен
канал, използува се никой от опнеанитс
методн, за да се изведе навън от телеви-
зионный обхват. Гриддипметърът се и.-.-
ползува също за проверка, дали ияма ре-
зона ней на УКВ в настрое пите кръгове.
тъй като при бзбини за 14 MHz и по-иискс
честоти обикновено се откриват такива
172
СМУЩАВАНЕ НА ДРУГИ СЛУЖЕН
резона пси Тази проверка се прави, като
бобината се откача напълно от предава-
теля и индуктивиостта на грнддипа се
придвижва по дължината й, като се търси
минимум в обхвата 54—88 MHz, Ако се
намери резонанс, който попада в телеви-
зконен канал, ползуван в околността,
той може да се измести иа «по-безвредна»
честота, като се времени броят на иавив-
ките.
Режим на работа
Прсднапреженнсто и решетъчният ток
пмат голямо значение за съдържанието иа
хармонични във ВЧ токове както в реше-
тъчрата, така и в анодната верига. По на-
чпло хармоничиите на изхода се увелича-
ват прн увеличаване на пред напрежение-
то и на тока в решетката, но това не е ви-
нагн в сила за една дадена хармонична.
По-спецпално трстата и по-внсокитс хар-
монични ще се изменят по амплитуда при
увеличаване на решетъчния гок и понякога
ед и и относ ител по силок решетъчеп ток
ще намалн никоя хармонична в сравнение
със слаб решетъчен ток. Тази особеност
може да бъде използувана, когато дадена
хармонична причииява смущения, като не
сс забравя, че режим на работа, който
намалява една хармонична, може силно
да увеличи друга.
Прн еднакъв режим на работа няма или
почти няма разлика между еднотактови п
протнвотактови стъпала от гледна точка
на генериранс па хармонични. Противо-
тактовите усилвагели често създават гла-
воболне с чстнитс хармонични, чнито ам-
плитуд н са във фаза откъм нас]роения
кръг п пмат най-голяма амплитуда в кръга,
ако срсдпата точка на бобината не е да-
лека на маса. При такива обстояюлсгва
четиите хармонични може да сс прехвърлят
към изходната верига чрез паразитните
капацптети между настроения кръг и
бобината за индуктивна връзка. Това не
сс паблюдава при еднотактово крайне
стъпало, ако бобината за индуктивна връз-
ка с поставеиа откъм студепия край или
при л-настроен кръг.
Филтрн за хармоничиите
Ако смущенията идват от една хармонич-
на в само един тслевнзнонен канал — чсст
случай, когато предавателят работи на
28 MHz, може да се постав и филтър, на-
строен па хармоничпата в анодния провод-
ник, както е показано па фиг. 15-10. Фил-
търът представлява твърде висок импе-
данс за хармоничпата честота и поради това
со намалява токът на хармоничпата съ-
ставка през настроения кръг. При противо-
такюво стъпало двата филтъра са иден-
Фпг. 15-10 — Хармонични режекторнн
филтрн в усилвателен аноден кръг. L и С
трябва да са в резонанс на честотата на
хармоннчната, която трябва да бъде ло-
тисната. С може да бъде 25—50 pF, а обик-
повепо се състои от 3—6 навивки с днаме-
тър около 13 mm за каналите И до VI.
Индуктивиостта трябва да се пагласи та-
ка, че филтърът да резонира при прпбли-
зително половипата стойност на С, преди
да се постави в предавателя. Честотата
може да сс проверк с гриддипметър. По-
ставен на място, филтърът се настройва по
минимум смущения на телевизпопната кар-
тина
тични и съотиошениего UC нс с критично,
но един кръг с по-голям капанптет обик-
новеио се отразява по-малко на ефекти в-
ноетта па анодния кръг на пормалпата
работиа честота.
Тъй като във филтъра може да се раз-
вис значително напрежение па хармонич-
ната честота, филтърът може да излъчва,
ако предавателят не е щирмован. Фил-
трите се поставят така, че да нямат връз-
ка с анодния настроен кръг.
Филтърът е доста селективно средство
и поради това е полезен само в тяспа че-
стотна лента. Филтър за втората или тре-
тата хармонична на 28 MHz обикновеио
не е ефективен на повече от 50 kHz около
основната честота в зависимост от степеита
на смущаването без филтъра. Тъй като
филтрите имат критична настройка, по-
УКВ телевизия
173
добре е телевизионного смущение да сс
отстрани по друг път. По възможиост фил-
тритс се използуват като крайня мярка.
Предотвратяване на излъчването
от предавателя
Степснта на смущаването, което се пре-
дизвиква от директно излъчванс на пара-
змтен сигнал, зависи от работната честота,
мощностга на предавателя, силата на теле-
визионния сигнал и разстоянието между
предавателя и телевизионния приемник.
Излъчването от самим предавател счава
твърде сериозеп проблем при слаб тслс-
визионен сигнал, особопо когато телеви-
зионният приемник е близо до любител-
ския предавател и ако предаватслят с
мощен.
Ширмоване
Директното нзлъчване от елемептите и
веригите на предавателя се предотвратЯва
чрез правилпо ширмоване. За да бъде
ефективна една ширмовка, тя трябва да
обгръща папълно частите и веригите и не
бива да има отвори, през конто може да
се излъчва. За съжаление обикновеннте
метални кутни илн шкафове не осигуряват
добро ширмоване, тъй като отворите за
вентиляция, за проводниците и др. позво-
ляват твърде голяма утечка.
Едно основно изискват* е всички сглоб-
ки да имат добър елсктрически контакт по
цялата си дължина. Една малка грешка
или пукнатина ще пропуске навън изие-
надващо количество енергпя; същото се
отнася и за вентилациошш прорези и го-
лсми отвори като тези за измерителни уро-
ди. Мал ките отвори нс влошават ширмо-
ването забслежимо и могат да се ползуват
известен брой вентиланионни отвори, ако
ие са с днаметър, по-голям от 6 mm. Шир-
мевките от мрежа са доста сфсктнвни, ако
жичките им са споени помежду си на
всяко кръстосване. Перфорираният алу-
миний е също добра ширмовка, въпрски че
механически ие е много здрав. При изпол-
зуванс на перфориран материал трябва
да се предпочита този, който е с иай-малки
отвори. Утечката през големите отвори
може да се намали значително, като те се
покрият с перфориран алуминий, добре
коитактуващ по цялата обиколка на от-
вора.
Интеизитетът на полете около бобиии,
кондензатори, лампи и монта жните про-
водиици намалява твърде силпо с разстоя-
иието, Така ширмоването е по-ефективно
от практическа гледиа точка, ако частите
и моитажът са отдалечени. Препоръчител-
но е «горещите» точки на веригата да от-
стоят на десетина сантиметра от най-близ-
ката ширмовка.
При една и съща дебелина на метала
колкото е по-добра проводимостта, толкова
е по-добро ширмоването. Медта е в ан-до б-
рият материал, следван от алумпиия,
месинга и желязото. Ако дебслината обаче*
е достатъчна от конструктивна гледиа
точка и близо до ширмовката няма никоя
«гореща» точка, може да се използува кой
да е от тези метали. При железните шир-
мовки трябва да има по-голяма дистанция
не само по ради по-малкия ширмоващ
ефект, ио и поряди загубите, конто биха се
внесли в близкостоящитс кръговс. Мрежи
или перфорирани метали, използуванн
като ширмовки, също трябва да са на по-
голямо разстоянис от точките с высоки
ВЧ напрежение илн ток, тъй като утеч-
ката през тях е значително по-малка в
сравнение с плътиия метален лист.
При съедипяване на две метални плос-
кости. както при ъгъл, те трябва да се за-
стъпват попе 15 mm и да се притягат здраво
с болтчета, разположени достатъчпо па-
гъсто, за да сс осигури надежден контакт
по цялото протежение на връзкага. Кон-
тактуващитс повърхностн трябва да се
почистват вреди съсдинявансто и да се
проверяват периодично, особепо ако са
от желязо, което положително ще ръжди-
са след време.
Утечката през отвор с известен размер
се увеличава с увеличаване на честотата,
гака че точки, където се осъшесгвява ли-
неен контакт, екраниранс на гол ем и от-
вори и др. под., придобиват още по-голя-
мо значение, когато трябва да се нотис tie
излъчването на честоти над J50 MHz.
Третиране на изходни проводннци
Дори и най-доброто ширмоване може
да се окаже напълпо пеефсктнвио при на-
личного на изходни проводннци за захраи-
ванс или други връзки към шпрмовання
блок. Всеки проводник, който излиза от
ширмовката, създава път за промъкване
на висока честота, която след това се из-
лъчва от същите проводннци. Следоватслно
съществено е при такива обстоятелства
да сс предотврати премнпаванего на то-
кове на хармоиичиите съставки през про-
водииците, излизащи от ширмоването про-
странство.
Токовете иа хармоиичиите съставищи
винаги прсминават в постоиннотоковите
или променливотоковите проводница във
веригите иа лампите. Твърде ефективен
начни за предотвратяване на прехвърля-
ието на тези токове в други проводиици е
да се употребяват отвеждащи конденза-
тори и ширмовани изходни проводннци.
СМУЩАВАНЕ НА ДРУГИ СЛУЖБЫ
Фиг.’15-11 ]—Правилен ii.imhh за шу ({ти-
ране края па едки шпрмивап проводник
посредством дисков керамичен конденса-
тор. До 1600 V се и сползу ва 1000 pF.
при 1!1п-в|ц-о1'|| нанрсжсння - 500 pF.
Крап|Цата|сс^-.'знват около ширмовкагн и
жилого Jn се ^aiiosfisa: така, че дължината
да остане.JiieiHaHiiri’Jiia. Фотографиями е
увеличена чсгирн пъгп
Ширмовката трябва да започва от тази
точка, където е*яръ<ката към лампата или
към високочес го снята верига, като се про-
дължава до мястото, където се излита от
шасито. Шпрмоваыпят проводник трябва
да се евързва към часа както в двата края,
така и па чести интервали по дължинага му.
Доброго птунтиряне на шкрчованпте про-
водницы с също същес гиена. Нс табравяй-
ге, че шпрыовъ'нгата оплетки около про-
водника затмиря токовею и? хармонпчпиге
съставянци отвътре на ширмовапня провод-
ник, така че цел га на шуытирането о да се.
предотврати премннавансто им накъи. Фиг.
15-11 показва правил и и я начни за гпцрмо-
ваие. Малкияг керамичен дисков конден-
затор 1000 pF, монтиран на края на шир-
мования проводник, както с показано па
-фиг. 15-11. и денет вптел пост предо га и типа
фиг 15-13 - Допълпителпо фи..дровам»
на входим проводницы против хармоничнж
или други паразитки честоти при УКВ
телевизионните какали около 200 МНа.
С1 •— 1000 pF керамичен, дисков;
С2 — 500 или 1000 pF, проходец;
ВЧ дросел от ПЕЛ 0,41 mm с дължижа
36 ст, навит гъсто върху тяло с диаме-
тъо 5 mm или върху резистор
сериен резонансен кръг в обхвата 54—
88 MHz, така че гой е практически късо
съедииение за хармоничиите в първия те-
левизиоиеи обхват. Оголеният проводник
към евързващата клема трябва да се оста-
вя колкото е възможно по-къс, за да сс
предотврати прсхвърлянето на токове на
хармоничиите извъп ширмовката. Диско-
ни кондензаторн с подходящ капацитет
500—1000 pF се протизеждат за няколко
напрежспия до 6000 V. Тети шумтирания
са задължи гелии откъм страната па изход-
ните клеми, но е желателно да се правит
и на страката огкъм лампитс. Поставени.
както е показано с ширмоманн проводни-
цы, те са така ефектнвпн, чс обикновеио
не е необходимо допълнителио ширмованс
на хармоничиите. Ако се установи обачс.
че е необходимо допълшнелпо филтрнрано.
Гвърде къси про-
водниии.
ЙЙЖ*?!
за Верига:
та -%
Фнг. 15-12 — В райони, където тслевизиоанкяг сигнал е твърде ел«б може да бъде
необходимо’’допълнителио филтроване на захранващите ляпни. Високочестотният
дросел трябва да бьде с малки размеры и може да бъде гъсто навит с ПЕЛО,41 mm
върху тяло с 0 6 mm л дължнна 25 mai Готовы дросела със стойност няколко ми-
•крохенрн също може да сс и.зползув it
УКВ телевизяя
175
ЪШирмоВка или
нЪпена на ишсито
ОтВыпре | Отвьн
Фиг. 15-14]— Най-добър начин за изпол
зуваве^на проходец кондензатор от типа
«Hypass». Стоимости от 10—100 nF са за
доволителни. Кондензатори от този вид
са подходящи за силнотокови вериги —
отоллителни и мрежови
Споено по
о5иконкагна
то може да се осъщссгви. както е показано
на фиг. 13-12. Високочестотният филтър
сс посгавя на страната откъм лампата и
ако се филтрира повече от един 'нирмопам
проводник, дросслите трябва да се поста-
вят настранп един от друг п така ориентн
рани, че да се на мал и връзката помежду
мм. Това с необходимо с оглед гоконеге
на хармоничните от един верига да не се
прсхвърлят в друга
В тежкигс случаи, .час я г а щи 7 до 13 ка-
нал при малко расстояние между предава-
теля и приемника и при слаб телевизио
иен сигнал, може да се наложи допълпител-
но филтрпрапе на проводницитс, за да се
предотврати пзлъчването на смущаващн
сигналя от предавателя на 50 и 144 MHz
Един препоръчнтелеи метод е покатан на
фиг. 15-13. Освен шунтнрането на ширмо-
ваиия проводник с керамичец дисков кон-
дензатор, описано по-горе, прнбавя се
проходен конденсатор с малка индуктив-
ност и малък ВЧ дросел, като кондензато-
рът г одновременно п клема за въишнптя
връзка.
Измерители птс уроди, пост .звени вы»
ВЧ блок, трябна да имат ширмоващи по
хлупаци, като връзките към тях се правят
с ширмованн проводники, шунтирани съ
гласно горното описание. Ширмоващат.1
оплетка трябва да се свързва към маса не
посредствен© върху шнрмовката на измери
телния уред, както с показано на фиг
15-15. Клемитс на измерителями уред съ
що може да се шунтпрат, за да се предо г
врати преминаваисто иа ВЧ ток през са
мия измерител. Друго изисквяне при ин-
дивидуално ширмоване иа измсрвателя е
то да сс направи изцяло зад лицеватя
плоча, като отворът за паблюдаваие н<»
скалата_се покрие с ырежова ширмовка..
Фиг. 15-15 — Ширмоване и шуптнране иа
измерители» системи. Съществено е да се
ширмова отворът на измерител пата си-
стема. иначе ще се излъчва ВЧ енергия.
Подходящи ширмовки може да се направят
•>г кръг л и метал ни кутин или малки ме-
Г:1ННЦ ШДСЯТЭ
<.»яго контактувз добре по палата оби-
колка на отчора.
Ширмова ните провод ниц и, конто ще се
илюлзуват в предавателя, трябва да се
избираю грижливо. Изолацияга трибва
че само да отговаря на иапрежеиието във
пермгата. по също да е от материал, който
не се разлага от спояваието. Високочестот-
иита характеристика иа проводника не е
>т значение, но затихваието на хармоиич-
ните в самня проводник ще бъде по-голямо.
jko изолациониият материал има големн
високочестотни загуби. Затихваието се
/величава ' дължината на проводника,
Фн> [5-16 — Една четална кутия може
да бъде задоволителна ширмовка ц все пак
да има излъчване, ако изходните провод-
ниц» от вътрешпата страна прихватят
34 енергия от лредавателпите кръгеве
176
СМУЩАВАНЕ НА ДРУГИ СЛУЖЕН
така че за предпочитаие е пътят иа ширмо-
ваните изходни проводннци да се удължа-
ва, доколкото позволяват обстоятелства-
та. На места, където ширмованите провод-
ивши се кръстосват или минават пара-
лелно, оплетките им трябва да се споя-
ват една с друга и да се свързват към маса.
Правил лото ширмоване па предавателя
изисква ВЧ кръгове да бъдат изцяло шнр-
мовани от нзходиите проводннци. При об-
стоятслства, подобии на показаните иа
фиг. 15-16, нзходиите проводници са пра-
вилно ширмовани и филтрувани, ио само-
то шаси е монтирано в гол яма ширмовка.
Това благоприятствува токовете на хар-
моничните да преминат през шасито и по
проводниците, конто излизат от шасито
и отуват към клемите извъп кутията.
Проверка на излъчването
от самия предавател
Впнаги прсди прилагаието па иискоче-
стотци филтрн пли други средства за спи-
ране на хармоиичиите по пътя към аитсн-
ната система с необходимо да се провери
дали не излъчва самият предавател. Един-
ствсният реал по задоволителеи индика-
тор е един телевизионен приемник. В райо-
нн, където телсвизиопният сигнал е си-
лен. за индикатор може да се използува
вълномер с детектор. Ако се получи как-
вато и да е индикация на хармонична било
по захранващи проводници или около са-
мия предавател, вероятно хармоиичиите
са достатъчно силни, за да предизвикат
смущение. Огсъствисто на такава индика-
ция обаче не означава, че няма да се прс-
дизвикат смущения от хармоиичиите. Ако
е приложена описаната по-горе техника за
ширмоване и шуитиранс на изводите, ин-
тензитетът на хармоиичиите на кои и да с
от изходните проводници ще бъде под
ниво, каквото такъв уред може да открнс.
Проверката за излъчванс се прави при от-
даване пълната мощност на предавателя в
нзкуствена аптека, напр. лампа с нагря-
ваща се жичка с подходяща мощност
(препоръчва се да се постави вътрс в шир-
мованото пространство). Ако пзкуствената
антена е отвън, желателно е гя да бъде
евързана през коаксиална съгласувапа
верига, както с показано на фиг. 15-17.
Ширмоването на изкуствената антена с
също желателно, но не винаги необходимо.
Пробите за излъчванс се правят на
всички честоти, па конто се предава, като
се следи дали се явяват смущения върху
картината, приема на от телевизора. Прн
наличие па смущения източкикът може
да се открие чрез хващане на различните
изходни проводници (през изолацията,
нс па голо) или чрез поставяне на ръката
Фиг. 15-17 — Проверка за излъчванс хар-
моничнп от предавателя при натоварвяне
с нзкуствена антена
близо до скалите па измсрнтслите, до веп-
тилационните отвори и други места, където
хармоиичиите може да намерят път да
излязат от предавателя. Ако никоя от
тези проверки предизвика промяна — не-
зздължително увеличаване силата на сму-
щепието, това означава наличного на хар-
моиичнн в тези точки. Местоположен и сто
иа такива «горещи» точки обикновено под-
сказва пътя за отстранявапе на смущение-
то. При условие, че телевизиоиният прием-
ник може да се постави отстрани на преда-
вателя, към антенпата клема на телеви-
зора сс евързва отрязък от проводник, с
който като с пробник се обследва кутията
и изходните проводннпи на предавателя.
По този начин твърде бьрзо ще се открият
точките, където има значителна утечка.
Като послсдна проба антената или за-
хранващата я линия се евързва към кутия-
та на предавателя. Появата на смущения
прн тази проба показва, чс проминают
слабя токовс извън ширмовката и може
да се прехвърлят към антената, когато тя
е евързана цормалпо към изходните клемн.
Токове от такъв характер преднзвикват
смущения, конто се лровеждат през нис-
кочестотците филтри, конто при такива
обстоятелства са неефективни.
Относно предавателната антена
Ако се ползува добре ширмоваи предава-
тсл с сфектнвен нискочсстотсп филтър и
ако няма случаннн дстектиращи точки в
околиостта, не може да се получат телевн-
зионни смущения от рода иа хармоиичиите
независимо от типа на предавателната ап-
тека. Типът на антената обаче може да е
причина за телевизионни смущения по-
ряди претоварване от основ лата честота.
За да се на мал и вероятности от съз да-
ване иа телевизионни смущения, предава-
тслиата антена трябва да бъде разполо-
жена колкото може по-далече от приемната.
Вероятността телевизнонннят приемник да
сс претовари от осповиата честота се иа-
малява, когато една хоризонтално излъч-
Предотвратяване на хармонични
177
вата или насочепа антена се постави по*
високо от телевизиоииата антена. При
равни условия по-вероятно е претоварваие
на основиата честота да се получи прн вер-
тикалиа пзлъчваща антена, отколкото при
жоризонтална, защото верти кал иата има по-
силно поле при нисък ъгъл. При едиа
ground plane-антеиа, поставеиа по-високо
от телевизиоииата антеиа, вероятиостта
от претоварване на основиата честота е ло-
мал ка, о геол кото ако е иа същата височина
или по-яиско от телевизиоииата антеиа.
Съотнишевието иа стоящите вълнн по
лииията към антената не се отразява върху
телевизионните смущения. Но когато ли-
иията па антената мииава близ© до телеви-
зиопиа антеиа, излъчваието от лииията
може да стане източник иа смущения.
Методите за иамалявапе иа излъчваието
от лииията са разгледаии в главата за пре-
давателнп линии.
Предотвратяване достнгането
на хармонични до антената
Третата и последна стъпка за иамаля-
ване иа телевизионните смущения е да не
се допуске паразитната еиергия, геиерира-
яа или пропусната от крайното стъпало,
да мине през предавателиата линия до аи-
тената Това обаче ис бива да се предприе-
ма, прсдп да се нзвърши пълна и гараити-
рана проверка, дали саммит предавател и
неговият кабелаж ие изискват паразитии
смущения. Ако прн пробвта с изкуствеиа
антеиа се получи достатъчио излъчване,
което е забележимо върху телевизиоииата
картина, то положителио хармоничиите ще
се прехвърлят в антениата система незави-
симо от предпазните мерки. При индуктив-
на връзка към антеииия изход известна
енергия на хармонични ще се прехвърли
от крайното стъпало към изхода. Пре-
жвърлеии по този иачип, хармоничиите иа
изходната честота може да се иамалят зиа-
чнтелио чрез осигуряваие иа достатъчна
селективиост между последпия кръг и
предавателиата линия. Доста добра селек-
тивност и силио затихване на висшите
хармопични се получават чрез съгласува-
щото свързване от типа, описан в главата
за предлвателии линии.
При предаватели иа 50 и 144 MHz до
антената може да стигиат и хармонични,
конто не са кратпи на изходната честота,
както например геиернраиите в началиите
стъпала, конто работят иа по-иисиа че-
стота- Един предавател па 144 MHz може
да има оецплатор или умиожител иа често-
та иа 48 MHz, следван от утроител до
144 MHz. Част от еиергията иа 48 MHz
ще се яви в аиодиия кръг иа утроители и
12 Наръчник в« радволюбнгелж
ако премине към решетката на крайняя
усилвател, ще се нви като модулация с
48 MHz върху сигнала иа 144 MHz. Това
ще предизвика паразитен сигнал иа 192
MHz, който попада в TV обхват, и селек-
тивиостта иа кръга може да не е достатъч-
на, за да предотврати мииаваието му към
антената. Паразитиите сигиали от този
вид може да се намалят чрез използуваие
иа llnk-връзка* между драйвериото и
крайното стъпало (а също н в по-прединте
стъпала).
Капацитивни връзки
На фиг. 15-18 е показана едиа llnk-
връзка с паралелпи проводпицп, каквато
се използува за връзка между двупроводиа
ли пня и съгласуващ кръг. Тъй като павив-
ките са метал ей обект с известии размери,
получава се капацитет между кръга иа
последнего стъпало и link-навивка, а също
между бобината на съгласуващия кръг и
link-иавивката. През тези капацитети еиер-
гията ынпава по Ипк-връзката, както по
един единичен проводник. Настроеният
кръг участвува просто като метал па маса
и сслсктивността му не влпяе на капаци-
тивно прехвърлената енергия. Въпреки
че тезя капацитети са малки, те осигуряват
добро преминаване на честотите от УКВ-
обхвата.
Капацитивннте връзки може да се иама-
лят, като връзката се осъществява откъм
«студеиата» страна иа настроения кръг —
краят, евързан към шасито или към като-
да при едпотактинте крайни стъпала.
При противотактови стъпала с кондеиза-
тор със сдвоен статор и ротор, даден иа
• Индуктивна връзка със спомагателсн елемент.
Фиг. 15-18 — Паразитиите капацитивни
връзки между бобииите в горната схема са
показани по-долу иа еквивалеитната схе-
ма за УКВ
178
СМУЩАВАНЕ НА ДРУГИ СЛУЖЕН
Фиг. 15-19 — Мстоди за свързване и да-
ване на маса при индуктивни връзки, за
да се намали капацитивпата връзка между
кръга и вторпчната намотка. Краят па
вторичната, който е откъм «горещия»
край на кръга, се заземява, както е пока-
зано иа (В)
маса, всички точки по бобината са «го-
рещи» за четните хармоннчни, но с редата
й е «сгудена» за осповпата и за печетните
хармоннчни. Ако средпата точка на боби-
ната е дадена към маса вместо ротора, тя
е «студена» за всички честоти. Това свърз-
ване обвче „е е много желателнс, защото
при него токовете на хармоничните преми-
иават през бобината вместо през коиден-
затора и това увеличава прехвърлянето
на хармоиични по чисто индуктивен път.
Както при едпотактни, така и при дву-
тактни настроен и кръгове свързвашата
бобина трябва да бъде дадена иа маса чрез
къса директпа връзка към шаси, както е
па фиг. 15-19. Ако бобинката е свързана
към балансарана линия иля link, за пред-
почптаис е да сс ладе на маса средата й,
но ако тя захранва коаксиална линия, да-
ва се на маса единият край. Коаксиал пият
изход е за предпочитало по отношение на
бвлансирания, тъй като при правилно из-
вършена коаксиална връзка хармоничните
са принудени да се движат от вътрешната
страна па кабела и затихват по пътя към
съгласуващата верига.
При високнте честоти, а дори и на 14 MHz
капацитивпата връзка може значително
да се намали чрез използуване наширмо-
ваиа навивка за връзка. Жилото на коак-
сиал ни я кабел се използува като свърз-
ваща навивка, като оплетката ширмова
тази навивка н е дадена към шаси. Шир-
мовката не пречи па индуктивната връзка.
тъй като краят на оплетката върху едната
навивка е свободен. Понеже това може да
се осъществява само върху една навивка,
тази връзка не е подходяща при по-пискитс
честоти, където са необходимн повече на-
вивки.
Една ширмована свързваща навивка
или коаксиален изход няма да предотвра-
ти паразитиата капацитивна връзка към
антената, ако се допусне токовете на хар-
монпчиите да минават от външната стра-
(в)
(О
’KoaKC.fitlHUR
Фиг. 15-20 — Правилен (В) и неправилен
(А) и (С) начин за свързване на коаксиал-
на линия към предавателя. При (А) или
(С) енергията на хармоничните, прехвър-
лепа чрез паразитнии капацитст към шмр-
мовката на кабела, ще стигме до антен-
ната система. При (В) енергията не може
да напусне ширмовката и може да премине
само през кабела
на на оплетката. На фиг. 15-20А и'С са
показани случаи, когато ше протича ток
и по оплетката на кабела. Правилният на-
чин за ползуване на коаксиалнни иабел е
да сс ширмова лредавателят напълно, как-
то е показано на фиг. J5-20B, като сс
осигурн външната оплетка да се явява
продължение па ширмовката иа предава-
теля. Това предотвратива излнзането на
високочестотна енергия навън по друг път
освеи от вътрешната страна на кабела.
Хармоничните. принудени да минат през
коаксиалния кабел, може да бъдат спренп
от антенного съгласуващо устройство или
от нископропускащ филтър по пътя на
линията.
Нископропускащ» филтри
Нископропускащ филтър, поставен пра-
внлно по пътя към съгласуващото устрой-
ство или към самата антеиа, щё осигурн
твърде голямо затихване на хармоничните.
Когато основната предавателна линия е
от типа на два паралелни проводника,
препоръчва се нзползуването на коаксиал-
но свързано съгласуващо устройство, при
което може да се употреби нископропускащ
филтър.
Енергията на предавателя, който е иа
Предотвратяване на хармонични
179
Фиг. 15-21 — Нископропускащ филтър,
изпълиеп със слюдени кондензатори, по-
местени в злумилиева кутия 50'< 100,
X 125 гппь Алуминиеви преградки разде-
лят отдел пите секции
основ пата честота. прсмниавз през циско-
пропускащия филтър без особеци загуби,
ако линията, където е вмъкнат, е прав ил но
съгласувапа (има малко КСВ). Всички
честоти над тази на срязвансто сс потискат
сил но.
Нископропускащи фнлтри с проста кон-
струкция за ползуване с предаватели,
конто работят под 30 MHz, са показали
на фиг. 15-21 н 15-23. При първия с а изпол-
зувани слюдени кондензлтори с обикно-
вен и стойностн на капацитета. с което се
постига контактност и киска цена. Схе-
мите са еднакви н за двата филтъра, като
Фиг. 15-22 — Схема на нископропускащ
филтър. В показапата по-долу таблица бук-
вите сс отнасят за следното:
А — използуват се слюдени кондензато-
ри 100 pF и 70 pF в па рал ел при 500 V
за С2 и СЗ;
В — използуват се слюдени кондензато-
ри 70 pF и 50 pF в паралел за С2 и СЗ;
С - използуват се слюдени кондензатори
100 pF и 50 pF в паралел при 1200 V
за С2 и СЗ;
D и Е — използуват се променливи въз-
душни кондензатори за 500 V и 1000 V
работпо напрежение, нагласени на даде-
ните стойностн
А В С D Е
Zo 52 75 52 52 75
fc 36 35,5 41 40 40
fco 44.4 47 54 50 50
h 25.5 25,2 29 28.3 28.3
32,5 31,8 37.5 36.1 36.1
Cl, C4 50 40 50 46 32
C2. C3170 120 150 154 106
LI. L5 5*/j 6 4 5 6>/8
L2, L4 8 11 7 7 9*/fi
L3 9 13 8 8'/з П’/з
£>
MHz
MHz
MHz
MHz
pF
pF
навивки4
навивки*
иавивки*
\Проводник~1,6-—2 mm, вътрешен $ 13
пип. 3.2£иавивки/ст
Фиг. 15-23 — Нископропускащ филтър, в
който са използуванн променливи конден-
затори. Капакът трябва да се притяга
с винтовс па повече места
едипствената разлика с само в стойностите
на I. и С. Технически тс са трисскциопнп
филтри. конто съдържат две пълни д-сек-
ции и две крайни Al-полусскцин. За об-
хвата от 54—88 MHz затихваисто с от 50
до близо 70 <1В в зависимое? от честотата
и от съчетанисто па нзползуваните стой-
кости. При по-високи честоти гранпцата
на затихването донякъде завис» от усло-
вията за вътрешннте резонанса, евързгип
с дължината на проводниците на слсчеп-
тите. Тези проводници трябва да бъдат
колкото може по-къси.
Мошността, конто може да се пропуске
безопасно през филтър със слюдени конден-
затори, се определи от максималисте до-
пустимо напрежение и тока па слюдените
кондензатори. Пропуск а ната енергия е
най-малка при най-високите честоти. Фил-
тър с кондензатори от посрсбрена слюда
може да издържа приблизително до 50 W
на обхвата 28 MHz. ако работи на правил но
съгласувапа линия; използуваем е до около
150 №цпри 21 MHz и 300 W на 14 MHz
л по-ниски честоти. Един филтър с големи
слюдени кондензатори ще провежда без-
опасно около 250_\V иа^21 MHz, като въз-
180
СМУЩАВАНЕ НА ДРУГИ СЛУЖЕН
можпостите му се увеличават до 500 W
иа 21 М№ и 1 kW на 14 MHz и по-ииски
честоти. При наличие на значително ие-
еъгласуване между лииията и филтъра
тези цифри ще се иамалят значително, така
че зя да се избегпе пробиваието па кондеи-
загорите, твърде важно е филтърът откъм
изходната си страна да е добре съгласувал.
Пропускаемата мощност при тези фил-
три може да се увеличи значително, като
се заменят кондензаторите с такива за по-
високо напрежение или с променливи въз-
душпи копдепзатори. В този случай ще
бъде възможио да се ползува максималната
мощност иа който и да с любителски об-
хват. Коиструкцията може да се измени,
за да се вместят променливи въздушпи
кондензатори, както е показано ла фиг.
15 23
При излолзувапе ка постошши кондся-
затори с общопристптс толсрансн осигуря-
вапето па правилно действие иа филтъра
не е трудно. Необходим е един гриддип-
мстър с точна скала за настройка па боби-
пите. В началото филтърът се евързва без
L2 я L4. След като входы сс даде иакъсо,
гриддипът се доближава до L1 и иейиата
индуктивност ее иаглася чрез изменение
иа дистаицията между иавивките, така че
резонансът иа кръга да бъде на /со, както
с дадена в таблицата. Същото се повтаря
иа изхода на филтъра с L5. След това грид-
дипът се доближава към кръга, съставеп
от L3. С2 и СЗ, като L3 се нагласява в ре-
зонанс па честотата /а, както е дадеиа в
таблицата. Тогава L3 се изключва. а се
поставят L2 и L4. Кръгът, съставеп от
LI, L2, С1 и С2 (без да се дава иакъсо
входы), трибва да е в резонанс на честотата
ft, дадена в таблицата. Същото се повтари
с L4 за кръга, съетавеи от L4, L5. СЗ и
С4. Накрал L3 се евързва отиово н се пра-
ви проверка с гриддипметъра иа всяка
бобина от филтъра. Трябва да се иамери
ясно изразен резонанс иа или близо до
честотата на срязване fc.
Филтрн за УКВ предавателн
Голямо потискаие на иежелаиите че-
стоти е възможио с филтрите «настроена
линия» (фиг. 15-24). Дадеии са прпмери за
всеки обхват на честотите от 50 до 450 MHz.
Конструктивно те са прости и не струват
скъпо.
Филтърът иа фиг. 15-26 е достатъчио се-
лективен, за да пропуске еиергията иа
50 MHz и да потисне 7-та хармонична на
оецнлатора иа 8 MHz, която попада във
II TV канал. При виасяие иа загуба около
1 dB иа 50 MHz потискаието на еиергията
на 57 MHz по същата линия може да стиг-
Фнг. 15-24 — Еквнвалсптпп схеми на фил-
три с индуктивност от шина. При (А)
схемата сс отнаси за филтриie иа лентата
6 и 2 ш. L2 и L3 са входного и изходно ухо
за връзка. Тези филтри са двупосочни и
входът и изходът им може да се размепят.
(В) — схемата е па филтри за 220 и 432
MHz. Тези филтри са също двупосочни
Фиг. 15-25 — Филтри с индуктнвност от
шина с голям Q-фактор за 50 MHz (иай-
горнпя), 220 MHz. 144 MHz в 420 MHz.
Последните два са полувълновн линии
Фнлтри за УКВ предавателн
181
Фиг. 15-26 — Вътрешната кон-
струкция на филтър с шина за
50 MHz. Вътрешният провод-
ник — алумипнева лента е огъ-
пат U-образно, за да се помести в
серийно произвеждано шаси
420 mm
не до 40 dB. Това затихване с повече от
достатъчно и при най-тежките случаи при
условие, че излъчвапето става само по пъ-
тя иа изходпата коаксиална линия иа пре-
давателя. Филтърът не може да елимн-
иира смущаващата енергня, конто излиза
иавън чрез захранващи кабели на мре-
жата или отсамите кръгове иа предавателя.
Той също не би помогл ал при тел ев из нон-
ин смущения, конто се дължат на недо-
статъци на самия тслевизионсн приемник.
Във филтъра иа 50 MHz от фиг. 15-2G
е използуваиа една сгъпата линия, за да
може да се побере в рамкнте на оби к но-
вена кутил с размер» 150X420X75 шш.
По средата па кутпята е поставсна ялуми-
ииева преграда с размерн 350 X 75 шш.
Вътрешният проводник на лпниита е
от медиа меснигова или алумииисва лама-
рина с дебелнна 1,6 гот, има дължииа
800 и широчика 21 тт, Двстс половник на
вътрешния проводник отстоят иа 72 mm
един от друг, като преградката остава в
средата. Линията е закрепена на керамич-
ни изолаторн.
Настройващият кондензатор е поставеи
иа 40 mm от десния край на кутията.
Входните и изходните навивки са иаправен»
от проводник 2,5 mm или 2 mm с дължииа
250 mm. Отстояиието от линията сс нагла-
еява на около 6 mm.
Филтърът за 144 MHz е помсстен в ку-
тия с размерн 57X57X300 mm. Тръбата
(вътрешният проводник) е разцепека около
7 mm в края. На това място се посгавя
месипгово випкелче с ши речи на 38 mm.
впеочнна 6 mm и монтажпа страна 13 mm.
Тази страна сс запоява към прореза на
гръбвта и гогава випкелът се нритяга в
цеигъра иа крайната страна иа кутията.
Настройващият кондензатор (около 15 pF)
с поставеи на около 32 mm от други я край
на кутията в такова положение, че вътреш-
ният проводник да може да се спои направо
към двете опори на статора.
Двата коаксиални куплуига са по на
18 mm от противоположите стет! па ку-
тията и на 80 mm от левия край на кутия-
га. Куплнращите бръики са от проводник
г пил, огънатп така, че да са паралелпи иа
вътрешния проводник и иа 3mm от неговата
повърхпост. «Студеинте» им крапща се
.зяпояват към меенпговия спорен винкел.
Филтърът за 220 MHz е нал равен в ку-
тил със същия размер, както този па 144
MHz. Вътрешният проводник е от месин-
гова пли медиа леита 1,6 mm с широчина
16 mm и дължииа, достатъчна, за да има
сгъвки към всеки край, с конто да се стег-
не към кутията. Поместен е така, че да
оставят ияколко милимстра между нея и
ротора на настройващия кондензатор. Той
о със стой пост 15 pF и с поставеи малко
настранп от цен.търа иа кутпята, така че
опорите на статора са евързани точно в
средата иа линията. Коаксиалнитс куплун-
гп са по на 50 mm от двата края па кутията.
Свързващнте брънкн са от жица 1,6 mm
на разстояние 3 mm от лентата — вътрешед
проводник, като «студените» им краища
са залосни към огънатнте крапща па въ-
трешния проводник.
Фиг. 15-27 — Вътрешният ппо-
водник па филтъра за 144 MHz
представляв» медиа тръбв с0
12 mm и дължина 254 mm,
дадена на маса отлявата стра-
на иа кутията, а другияткрай
е закрепей върху промеили-
вия кондензатор
182
Филтърът за 420 MHz е поместеи в ку-
тин с размери 40 X 50X 250 mm. Използува
се полувълнова линия с дисков копденза-
тор в центъра. Дисковете са от месииг
1,6 mm с днаметър 28 mm. Неподвижният
е’центрован върху вътрешния проводник,
а другият е запоен към един меснигов винт.
Към кутията е запоена пружинираща
гайка. Подходящ винт и гайка може да се
вземат от бобина, настройваща се с ферит-
ио или друге ядро. Ако не се иамерн пру-
жинираща гайка, слага се коитрагайка.
Коаксмалните куплунги са по на 40 шт
от двата края. Свързващите брънки са от
«проводник 1,6 mm на разстояние 1,6 mm
от вътрешния проводник.
Настройка и използуваие
Лко желаете филтърът да участвува как-
то при предаване, така и при прнемане,
той се евързва между антенната линия и
КСВ-индикатора. При това положение
вие просто настройвате филтъра по мини-
мум отражена мощност според показанията
на КСВ-моста. Лко антената е добре съ-
гласувана, показанието ще бъде нула или
съвсём близи до нулата. Мостът се изпол-
зува, ако не е достъпен друг начин за пра-
вил нот» настройване на филтъра. Лко сте
склонил към екснериментираие, настрой-
те фнлтъра по най-добро прнемане на сиг-
нал и »а честоти. близки на течи, па конто
ще предавал'. Типа с правилно само ако
анттпнта с добре съгласувапа.
Слет като филтърът е настроен правилно
(посредством КСВ-моста), може да забеле-
жите. че приемането се подобрява чрез
лрепастройване на филтъра Това обаче
не бива да се прави, ако желаете филтърът'
да си изпълпява добре основного предна-
значение — да потиска нежеланата енер-
гия при предаване пли при прнемане.
След като филтърът е във веригата, прие-
мапсто може да се подобрп чрез съгласува-
не входа на приемника. Ако филтърът
дава нежелан ефект върху приемането, по-
ставете го на линията между антенното
реле и предавателя.
СМУЩАВАНЕ НА ДРУГИ СЛУЖЕН
Резюме
Методите за отстраняване на хармоиич-
иите, описани в тази глава, са изпитани и
несъмнено са ефективни дори при крайне
неблагоприятни обгтоятелства. Трябва да
се подчертае още веднаж обвче, че пробле-
мата трябва да се решава в логически
последователи»! етапи. Рабэтата ие може
да се евърши задоволително без гриддип-
метър, вълномер с обхвата на телевизион-
ное леити и нзкуствена аитена.
Да направим разбор:
1. Прави се един критичен оглед на пре-
давателя с оглед на конструктивните из-
нсквання, изложен»! в заглавнето «Намаля-
ване генерирапето на хармонични*
2. С грнддипа , - проверяват всички ве-
риги особено теза, чързани с крайиия
усилвател. за да се определи дали някои
от тях са в резонанс с TV ленти Ако се
намерят такива, преустройваэ се гака,
че резонансите им да се изместят навъи
от критичната честотна облает.
3. Предавателят се евързва към пзкуст-
вената антена и с вълномера се проверява
дали има хармонични по изходните клеми
н около самата кутия на предавателя.
Подобряват се слабите места по ширмов-
ката и се филтрират изходните вериги,
докато вълномерът престане да показва
наличието на каквито и да е хармонични.
4. В този етап ее проверява дали има
смущения в телевизионния приемник. Ако
има смущения, определи се причината с
методите, описани по-напред, и се прила-
гат препоръчаните средства, докато смуще-
нията изчезнат.
4. След като предавателят е иапълио
чист при нзкуствена антеиа, той се евързва
към редовната аитена и отиово се прове-
рява дали има смущения в телевизиоииия
приемник. Ако смущенията не са твърде
големи, поставяието на съгласуващо ус-
тройство съгласно описаиието трябва да
оправи положеиието. Друго средство е
Фиг. 15-28 — Във филтъра
за 220 MHz е използувана
полувълнова линия-лента. Тя
е дадена на маса от двата
края на кутията и се на-
стройва в центъра
Несъвършенства на телевизионните приемници
183
използуваието на нискспрспускащ филтър.
Ако лито съгласуващото устройство, нито
филтърът намалява смущението, твърде
вероятно е смущението или част от него
да е предизвикано от претоварване иа
приемника поради силното поле на основ-
иата честота около телевизионната антена
и приемника. Ако смущението е причинено
единствен© о г хармонични иа предавателя,
съгласуващото устройство и филтърът не-
пременно ще имат ефект.
6. Ако след поставляете на съгласуващо
устройство илн филтър има основание да
се счита, че смущението е предизвикано
от хармонична, необходимо с да се увеличи
затихла пето. Може да бъде необходим по-
сложеи филтър. Добре е обаче в този етап
да се провсрп дали част от смущението не
•се дължи на претоварване на приемника
и да се в»емат мерки за отстраияването
му, преди да се правят проби с по-сложни
филтри на предавателя.
Хармонични поради детекция
Дори когато пзходъг па предавателя е
напълно чист от хармонични, все още има
възможпост да сс появят смущения от
хармонични, генерирани извън предава-
теля. Те са резултат от детектпранс на
токовс па основиата честота, пндуктиранп
в проводници в околността иа предавател-
ната антена. Детекция може да сс получи
във всяка точка, където два проводника
имат лош електрически контакт помежду
си, условие, което често се среща във водо-
провод ни олуци, кабели, конто се кръстос-
ват, и много други места в една обикновеиа
среда. Тя може да се получи и в някои
неширмоваии радиолампи в станцията, в
захранването. в модулационните блокове
и т. и. Незадоволителни връзки където
и да е в антенната система са особено лоши,
а детекция може да се получи и в контак-
тите на прехвърлящото антенне реле.
Друга честа причина е претоварването
на входа иа КВ приемник, когато той е
използуван с отделна антена, която ще
излъчи хармоничиите, генерирани в пър-
вата лампа.
Детекция от този вид ие само че ще
предизвика смущения, но също често е
причина за кросмодулационни ефекти.
За щастие хармоничиите, генерирани по
този път, обикповело ням ат голяка ампли-
туда, но може да предизвикат значителни
-смущения в зоната на непосредствен а
близост, особеио когато се работа на об-
хвата 28 MHz. Амплитудата намалява бър-
зо с номера на хармоничната, като 2-та
и 3-та са иай-вредни. Устаповено е, че и
при иай-тежки смущения, причинена от
излъчване на 28 MHz. смущенията са срав-
нително леки иа 14 MHz и иезначителни
на още по-ниските честоти. Нпщо не може
да помогне откъм предавателя или откъм
приемника при наличието на детекция.
Единственото средство е да сс открият из-
точникът и лошият контакт било чрез раз-
деляне на проводницитс или чрез солид-
ного им свързване. Един диодеп вълпомер
(настроен на основиата честота) е полезен
при търсенето иа източника. показвайки
в кои проводници вече теме ток и прибли-
зително силата на тока.
Смущенията от този вид са често непо-
стоянпп, тъй като ефект нвносттн па детек-
цията се мели от вибраципте. метеороло-
гичните условия и т. и. Нс бива да се про-
пуска всроятпостта от кородпрапп контак-
та в самата TV приемна антена. особено
ако е пнеталпрана преди повече от година.
Несъвършенства на телевизионните
приемници
Когато един телевпзонен приемник е
доста близ© до предавателя, пнтензивннят
ВЧ сигнал па основиата честота на пре-
давателя може да преюварп един пли по-
вече от приемните кръгове и да предпз-
впка смущения.
Ако претоварването е умерено, смуще-
нного е от такова естество, както от хармо-
нична. То е предизвикано от хармонични,
генерирани от пачалннтс стъпала на прием-
ника, и поради това се появява само на
каналите, конто са в хармонично съотио-
шепне с честотата на предавателя и е труд-
но да се различат от хармонични, дейст-
вително излъченн от предавателя. В та-
кива случаи допълнителното потискапс на
хармоничиите при предавателя не помага.
ио всяко средство за намаляване на си-
лата на любителския сигнал, който стига
до първата лампа, ще даде подобрепие.
При твърде силно претоварване ще се
появят смущения и на каналите, конто
не са в хармонично съотиошеиие с често-
тата на предавателя и по това тези случаи
лесно се разпознават.
Кроемодулации
При известии обстоятелства в резултат
на претоварването се получава кросмоду-
лация или смесването на любителския сиг-
нал с този на местния ЧМ или телевизио-
нен предавател. Например един сигнал
на 14 MHz може да сс смеси с ЧМ предава-
тел на 92 MHz и да се получи биеие на
78 MHz, което да причини смущения в
V канал. Нито един от смущаваните кана-
ли не е в хармонично съотношеиие с 14 MHz.
184
ЙЙУЩАВАНЕ НА ДРУГИ СЛУЖЕН
Двата сигнала трябва да бъдат излъчвани
едиовременио, за да се появи смущеиието.
Елимииираието на едииия или иа другия
в телевизиоииия приемник ще отстрани
смущеиието.
Има много комбинации от този вид, за-
висещи от използувания обхват и често-
тите иа местннте ЧМ или телевизиоиии
предавателн. Смущаващата честота е рав-
на иа осиовиата любителска честота, при-
бавена или извадена от честотата иа иякоя
местна станция. Когато се появи смущение
в телевизиоииия канал, което ие е в хар-
। моиично съотношение с честотата иа люби-
телския сигнал, трябна да се провери въз-
можността за иякоя възможпа комбинация
от споменатите.
Смущения от областта
иа междиината честота
Някои телевизиоиии приемници нямат
достаточна селективиост, за да се предот-
врати проникването на силии сигвали от
областта на междиииата честота през на-
чалиите стъпала и те попадат в МЧ усил-
вателя. Една от приетите междинни че-
стоти, прнблизително от 21—27 MHz,
е обект на смущение от осиовната честота
иа предавателн, конто работят в обхват
27 MHz. Предавателн иа 28 MHz поиякога
също предизвикват смущения от този вид.
Една форма на МЧ смущение, характер-
на при работа на 50 MHz в долната граница
иа обхвата, се появява при някои приемни-
ци с междинна честота 41 MHz, при конто
носещата на звука е 41,25 MHz, а носещата
иа картината е 45,75 MHz. Сигнал иа
50 MHz, който проникне в системата па
МЧ приемника, ще бие с МЧ носещата
иа картината н ще се получи паразитен
сигнал близо до МЧ носещата иа звука,
въпреки че смущаващият сигнал не е в
иоминалната пропускаща леита иа МЧ
усилвателя.
Има известен вид МЧ смущаване единст-
вено за лентата 144 MHz в райоии, където
са използувани някои СВЧ телевизионяи
каиали, като са засегнати само тези теле-
визиоиии приемници, при конто има двойно
преобразуване посредством телескопично
иастройваща се линия. При тази конструк-
ция първата междиниа честота се мени съ-
образно приемаиия телевизиоиел канал
и поиякога тази първа межднипа честота
може да бъде във или близо до любителския
обхват иа 144 MHz. Тъй като входпите кръ-
гове па приемапата телевизионна честота
нямат гол яма селективност, сигиал от пре-
давател иа 144 MHz ще се вмъкпе в МЧ
усилвател дори когато приемникът е на
значително разстояние от предавателя.
Ако приемникът ие е близо до предавателя,
ще бъде ефективеи филтър, показан иа
фиг. 15-32. Ако обаче приемникът е близо,
сигиалът на 144 MHz ще се възприема ди-
ректио от кръговетс иа приемника и най-
доброто разрешение е да се пренастрои
осцилаторът с настроена линия така, че
I междиина честота да се из мести на-
страни от 144 MHz.
МЧ смущенията се разпознават лесно,
тъй като те се появяват иа всички каиали,
въпрекп че поиякога интензитетът им се
мени от канал до канал — и също карти-
иата иа смущаващия сигнал ще се върти,
когато се действува с фииата настройка
иа приемника. При смущения, пр ед из-
вика и и от хармоиична, претоварване или
кросмодулация, структурата на картината
иа смуЩенията ие се промеия при дейст-
вия с фииата настройка.
Ви со ко про пуска щи филтри
Във всички горнн случаи смущенията
може да се елиминират, ако си лата иа ос-
повния сигнал може да се намали до сте-
пей, поносима за приемника. За да се по-
стигне това при сигиали в обхватите под
30 MHz, най-ефеьтивното средство е един
високопропускащ филтър с честота и а
срязванс между 30 и 54 MHz. Той се по-
ставя на входинте клемм на тунера иа
Фнг. 15-29 — Правилен начин за свързване иа нископропускащ филтър между предава-
теля и един «Трансмач». Ако антената се захраива чрез коаксиален кабел, трансмачът
може да отпадне, но предавателят и филтърът трябва да са иапълно '-ширмовани. В
случай че се използува комутатор за приемане-предаване, той трябва да се постави
между предавателя и филтъра. Комутаторът може да генерира хармоннчни, затова
нископропускашият филтър трябва да е след него
Несъвършенства иа телевизионните приемници
185
Ант. клеми на
телевизора
(А)
Кьм Всяка Бавина повнаВ. ЛБА 1.6тт
заземление с иа вължина. 25тт
о-
о-
А нт. клеми на
телевизора
----° (В)
Всяка Бовин а по 3 навивки ПЕА 1,6 тгп
с диаметьр 13 тт и дължина 10тт
Фиг. 15-30 — Високопропускащ филтър за поставяие иъм аитеииия вход иа теле-
визноннмя приемник. (А) — балаисираи филтър за линия 300 £2. (В) — за коакси-
ална линия 75 £2. Внимание — ие давайте на маса директно към шасито иа прием-
ник баз трансформатор! Давайте на маса през слюден коидеиэатор 1000 pF
приемника. Схеми с проверена ефектнв-
ноет са показа ии иа фиг. 15-30 и 15-31.
Първпят е с една секция повече и по ради
това има по-добра характеристика па сряз-
ване. Всички посочени схеми са проекти-
раии така, че да не се отразяват илн ие-
значително да затихват телевизионните
сигнали, но да затихват всички сигнали
на честоти, по-ниски от около 40 MHz.
Препоръчва се тези филтри да се правят
в ширмоваща кутийка, макар че това ие
вииаги е необходимо. Коидензаторите мо-
же да бъдат ксрамични тръбни, разполо-
жени в средата иа отворите върху междни-
мите преградки.
C=20pF
Ц- 40 наб. ПЕЛ 0,25 тпгл ПЛЪГПНО
набити на Зтт диам.
Ц-ггнаВ. пел о,25плътно на*
z бигли на Зтт диам.
Фиг. 15-31 — Друг вид високопропускащ
филтър за линия 300 £2. Индуктивностите
може да се навият върху пластмаса с ф 3
mm (например от мгла за плетенё). Да не
се евързва директив към шаси на прием-
пик без трансформатор, а през слюден
иондеизатор 1000 pF
Простите високопропускащи филтри не
винаги действуват задоволително при из
лъчване на 50 MHz, понеже и ям ат доста-
тъчно остра характеристика иа срязвапе,
за да осигурят добро затихване иа 50—
54 MHz и минимум затихване над 54 MHz.
Една по-сложна конструкция, която дава
желаиото остро срязваие, е описана в
QST, юни-юли 1954, под заглавието «Те-
левизиоиио смущение (TV1) па 50 MHz —
иегов ите причини и отстранив а ието му».
Тази статия съдържа и друга информация
относи© справянето с телевизионните сму-
щения прн работа иа 50 MHz. Като замести-
тел иа такъв филтър може да се използува
един резонансен филтър с висок Q, настроен
на честотата, иа която се излъчва, чийто
единствен иедостатък е. че поради голяма-
та му селективност ще предпазва прием-
ника от претоварване само в една малка
част от 50 MHz обхват. Такъв вид филтър
е показан на фиг. 15-32. Тези филтри г«о-
глъщат енергията иа честотата, иа която
са настроеии, но не се отразяват иа дейст-
вието иа приемника. Филтърът се монтира
близо До входните клеми иа каналния пре-
включвател и неговата кутнйка се дава иа
маса към шасито на телевизора. Той се
настрой ва по минимум TVI на честотата
на любителския предавател. Тримерите се
настройват с изолапионна отвертка, за-
щото се намират на «горещи» точки и капа-
Иитивното влияние иа ръката ще бъде го-
лямо.
Във връзка с прклагането на фнлтрите
трябва да не се забравя обстоятелството,
че радиолюбителят иоси отговориост за
186
СМУЩАВАНЕ НА ДРУГИ СЛУЖБИ
•фиг. 15-32 — Паралелно настроени ре-
жекторни филтри за поставяие в линия
300 £2 към телевизионев приемник. Фил-
трите се поставят в алуминиева кутия с
преграда по средата, както е показано.
За 50 MHz индуктивностите имат по 9 на-
вивки от ПЕЛ 1,3 mm, гъсто навит» при
диаметър 13 mm. Филтрите за 144 MHz
имат индуктивности с по 6 навивки ПЕЛ
1,3 mm, гъсто навити с 0 6 mm
хармоничиите излъчвания от своя преда-
вател, но ис е задължсп да заплаща пли
инсталира филтри, конто са веобходими за
предотвратяване на смущения от неговата
осиовна честота.
Аки основният сигнал прониква в прием-
ника по пътя на мрежовия променлив ток,
един филтър като този на фиг. 15-1 може
да помогне. За иай-голяма ефективиост
той трябва да се постави вътре в кутията
иа приемника на мястото, където влиза
мрежовият шнур, и да се даде на маса не-
посредствен© към шасито на същото място.
Филтърът може да не е достатъчно ефек-
тивен. ако се постави между стенимя кон-
такт н щепсела иа приемника, освен ако
ВЧ енергия се възприема предимно от
жилищиата инсталация.
Аитеиии инсталацин
Обикновеио лииията между телевизион-
иата антена и приемника възприема много
повече енергия от съседеи предавател.
отколкото самата телевизионна антена.
Индукциоините токове в тазп линия при
посочените обстоятелства са от «паралелен»
характер, при който токът в двата провод-
ника е с една фаза. В случая линията се
държи Като единичен проводник. Ако ан-
теииият вход иа приемника е напълно ба-
лансираи, тези «паралелни» или «иебалаи-
сираии» сигнали би трябаало да се нотис-
иат. В такъв случай само сигнали, въз-
приети от действителната антеиа, биха
проиикнали в приемника. Никой тедеви-
зионеи приемник обаче не е съвършен в
това отношение и повечето ще възпркемат
силно такива «паралелни» тоиове. В ре-
зултат сигналите от съседен любителски
предавател са много по-иитензивни в пър-
®ото стъпало на телевизиоииия приемник.
отколкото ако те бяха възприети единст-
вен© от самата аитеиа. Това положение
може да се подобри чрез използуване па
ширмоваии линии — коаксиалнн или си-
метрични ширмовани. Добре с лииията
да завършва с коаксиален куплунг на са-
мого шаси иа приемника, но ако това не
е възможно, ширмовката трябва да се да-
де иа маса към шасито непосредствен© до
антеииите клеми.
Използуваието на ширмована линия към
приемника ще помогне и за намаляване
възприемането на хармонични, излъчени
от предавателя или антената му. В повечето
случаи при телевизионните приемници ли-
нията до антената е много по-дълга от
самата антена и следователи© повече из-
ложена на хармоничиите полета иа преда-
вателя. Ширмоване на линнята плюс раз-
местване на предавателиата или на прием-
ната антена, използувайки сфекта на на-
соченост, често довежда до намаляване на
претоварването, както и присмаието на
хармонични До такова пиво, което не
смущава прнемането.
УКВ телевизия
Хармонични TV1 иа УКВ телевнзионния
обхват са по-малко обезпокояващи, откол-
кото на СВЧ обхват. Хармоничиите от
предаватели, конто работят под 30 MHz,
са от такъв висок порядък, че обикновеио
са твърде слабя. Елементите иа кръговете,
условията на токовите вериги и конструк-
Цията на нискочестотиите прсдаватели са
такива, че не създават условия за геиери-
рапс на сплни хармонични в УКВ телеви-
зиониия обхват. Това обаче ие се отиася
за любителските УКВ предаватели, осо-
бено тези па 144 MHz и по-нагоре.
Един твърде благоприятен фактор по
отношение на УКВ телевизията е, че ако
се излъчп хармонична, честотата на преда-
вателя може да се взмести достатъчно (в
границите на използування любителски
обхват), за да се избегне смущаване иа ка-
нал, който се използува в околиостта.
Като се ограничава работата в тази част
от любителския обхват, която няма да про
изведе хармонични смущения, възможио
е да се избегне необходимостта от специал-
пи мерки за предотвратяване излъчваието
на хармонични.
Цвети а телевизия
Сигналът на цветната телевизии включва
една подиосеща на отстояние 3.58 MHz
от редовната носеща иа картината за по-
даване иа цветиата информация. Когато
хармонични попадпат в района на цвет-
Смущения от телевизиоиии приемници
187
пата подносеща. това предизвиква накъс-
ване на цветовете в присманата картина.
Поради наличието на допълнителната цвет-
ка подносеща вероятности да се из бег не
хармонично смущаване чрез из бор на че-
стотата на излъчване е по-малка. В други
«1 ношение проблемата за памаляване на
смущенията е сыцата,| както и при черно-
бялата телевизия.
Смущения от телевизиоиии
приемници
Хоризонталназа развивка на кинескопа
с 15 750 пъти в секунда чрез ток. чиято
форма е много богата на хармоиичпи. Хар-
моничиизе имат значителпа амплитуда дори
до честоти около 30 MHz. Ако тези хармо-
нични бъдат мчлъчени при приемника, те
може да предизвикат зиачителнн смущения
при приема не на любцтелските обхвати.
Разбира се, в съвремепните приемници за-
дължително са взетп мерки «а игралича-
вапе излъчванего на хармоннчни. но при
някои по-стари те не са задоволителпи.
Смущаваиетп има характер на сигнал, мо-
дул ира к с 5041/ па иитервали преч 15,75
kHz.
Ичследванията са показали, че нкчъчва-
незо става главно ио три пътя:
1. О^мрежша иоради паразитка връзка
с всригитс на развпвката.
2. От антепната система по същата връз-
ка.
3. Непосредствепо от кинескопа и вери-
гитс на хоризонталната развивка.
Излъчва нията чрез мрежата често се
намаляват чрез даващи накъсо (шунти-
ращи) кондензатори между мрежовия шнур
н пай-близката точка на шаенто. Излъчва-
ни я през антената обикновено се потпекат
чрез вмъкване на високопропускащ фил-
тър откъм приемника. Непосредственото
излъчване изисква проводипните с висок
потенциал да се ширмоват и при някои
приемници да се добавят допъл кители и
шунтиращи кондензатори във веригата на
развпвката. При по-тежки случаи може
да се наложи кутията да се подплати с
ширмоващ материал.
Обикновено смущена него може ла се
намали значптелно, без да се правят по-
добрения на телевизиоииия приемник, а
чрез подобряване па любителската прием-
ка ннсталация. Принципно това става по
същия начин, както при намаляваве на
промишлени и други смущения — с изпол-
зувапе на добра антсна, например преда-
вателн ата н за прием а не; опъването и
кол кото може по-далече оз мрежови про-
водники; к июлзуваис на добра фидерна
система като правилно баланспрапа пло-
ска линия или коаксиал, както и добро
съ гл ас у ване. Провер я ва се също самняз
приемник дали ие нъзприема смущения
при откачена аптека.
ГЛАВА 1ft
ПРОБНИ УРЕДИ И ИЗМЕРВАНИЯ
Измерваието и изпробването са твърде
сходии, но е полезно да се прави разлика
между измерителни и пробни уреди. Счи-
та се. че първите могат да дадат смислен
количествен резултат, докато вторите да-
ват просто показание за задоволително или
везадоволително. Точиото калибриране,
присъщо на действителните измерителни
уреди, ряд ко е необходимо за простите
пробни уреди.
Някои от измерителиите уреди, необхо-
дим и иа любителите, ие са лесни за по-
строяване и трябва да се набавят или
заемат готови. Има обаче пробни уреди,
конто не се памират готови или са лесни
за построяваие. В тази глава се разглежда
припципът на повечето от използуваните
измерителни уреди, като са дадени и опи-
сания на няколко уреда, конто може да
се построят задоволително в домашна об-
становка.
ИЗМЕРИТЕЛ НА ПОСТОЯНЕН ТОК
Прн измерителиите н пробните уреди,
подходящи за любителски нужди, край-
иото «отчитане» обикновено се осиовава иа
измерваие на постоянен ток. При измери-
теля на постоянен ток по електромагии-
тен път се отклокява стрелка върху скала,
която е калнбрирана пропорционалио па
преммнаващия ток.
Обхвати по ток
Чувствителиостта на един измерител
обикновено се изразява чрез стойността
иа тока за отклоиявапе на стрелката до
края на скалата. Съшествуват измерители
с много голям обхват на чувствитслност.
Тези обаче, конто прсдставляват интерес
за любителската работа, имат чувствнтел-
ност, при която пълиото отклонение сс
получава от ток от порядъка на микро-
ампери илн милиампери. Те се иаричат
съответио микроамперметри или милиам-
перметри.
Благодарение на съотношението между
тока, напрежеиието и съпротивлението,
изразеио чрез закона на Ом, е възможно
да се използува инструмент с чувствптел-
пост 1 mA или по-добра за разнообразии
постоявпотокови измерваиия. Чрез измер-
ваие на тока ипструментът косвено може
да се използува и за измерване на напре-
жеиие. Също чрез измерване иа тока и иа
напрежеиието очевидно те се получи стой-
ността на съпротивлението. Тези измери-
телни функции са често комбинирани в
един инструмент, известен като ампер-
волтомметър (авометър). Поради многого
си обхвати той е един от най-полезните
измерителни инструменти за радиолюби-
теля.
Точиост
Точиостта иа един постояпнотоков нзме-
рител с въртища се макаричка най-често
се посочва в проценти от пълиото отклоне-
ние. Например означеиието 2% озпачава,
че един микроамперметър до 100 р.А има
точност в граннците иа 2 р. А в която и да
е част па скалата. При любителска работа
рядко е необходима по-гол яма точност.
Когато ипструментът е част от по-сложна
нзмсритслна система, явяват се допълни-
телни грешки, характернп за конструкция-
та или съставните елементи, така че об-
щата точиост иа целия уред е винаги по-
мазка.
Разширяване на обхвата по ток
Благодарение и а закопомерността за
разп редел я пето на тока, който премииава
през две паралелни съпротивления, е
възможно да се разшири обхватът (по-олре-
делсио да се намали чувствителността>
иа един постояннотоков микро- или мили-
амперметър до каквато и да е желаиа
степей. Самият измерител има собствеио
съпротивление, наречено вътрешио съ-
прфтмвлеиие, което определи тока за пъл-
но отклонение, когато е приложено номи-
иалното напрежение (коми нал ноте напре-
жение е от порядъка на миливолти). Чрез
евързване на едно външно съпротивление,
паралелно на вътрешното съпротивление,
както е иа фиг. 16-1. токът ще се раздели
Измерите*! на постоянен ток
189
Последовав,
съпротпив-
ление
V
Фиг 16-[ — Използуване иа шунт за раз-
шнрншше началния обхват на мзмерител
«а ток
Фиг. 16-2 — Измерване на ток с волтме-
тър н високоомен резистор
между дсетс, като номер ител ят щс се от-
клони само от тази част на тока, който
тече л ре вътрешното му съпротивление.
Така той отчита само част от общпя ток,
като п резултат с необходим по-впеок ток
за пълно отклонение на стрел ката. При-
бавепото паралелно съпротивление се ва-
рима шунт.
За да ее начисли един шунт, необходимо
<• предварител по да сс зпае вътрешното съ-
•противление на измерителя. То може да
-бъде от (.яколко ома до няколкостотин ома
•и до лад килоом, като по-голямото съпро-
тнвлешк* е характерно за по-чувствнтсл-
ните измерители. При известно вътрешно
съпротпв.тсиис стойността на шунта за
дадени на малой и е па чувств ител иостта с с
«зчислявп по формулата
/?= R".
п— 1
където Р е шунтът,
/?ш — вътрешното съпротивление на
измерителя н
г. — миожителят, по който иачал-
иата чувствителност трябиа да
се иамали.
Изработваие на шуитове
За илработваие на шунтовете при домаш-
ни условия може да се използува никой
от многого видове съпротивителиа жица
нлн обикновеиа медиа жица, ако няма
съпротивителиа. В таблицата за медни
проводници в настоящий наръчник са да-
дени съпротивленията иа проводници с
различен диаметър за дадеиа дължина.
След като се начисли стойността на необ-
ходимого съпротивление, определя се най-
малкнят диаметър на проводника, конто
може да поиесе тока иа пълио отклонение.
Отмерва се малко по-дълъг проводник от
начисления, като действителиата дължииа
•се определя чрез калибриране с друг
урод.
Измерване на напрежение
Лко едно голямо съпротивление се евър-
же серийно с измерителя, който отчита ток,
както е ла фиг. 16-2, лълно отклонение ще
се получи при напрежение, много по-
внеоко от помниалното за бобииката, или
обхватът щс’се разшнри по напрежение.
Измеритслят, използуван по този начни,
се еталонира по напрежение, включващо
и това върху въишното сьпротмвленпе,
и се парича волтметър.
Чувствителност
Чувствптелпостта иа волтметрите обик-
повспо се изразява в S1/V (омове на волт),
което означава, чс ако сс умпожп обхва-
тът на скалата във волтове по чувствптел-
ността, ще се получи обшото сопротивле-
ние па волтметъра- Например съпротивле-
II пето на един волтметър с чувствителност
1000 £1 V се получава, като обхватът във
волтове се умпожи на 1000 п съгласпо за-
кона на Ом за пълпо отклонение ще бъде
150 К
w?—о 250 V
1МА
юооЯЛ'измерщпед огпчшпа
приВидно B1V
ЫкО/ff —- №V .
«МД —»— SS7
Фиг. 16-3 - Влияние па вътрешното съ-
противление иа волтметъра върху точност-
та на отчитането. Приема се, че постоянио-
токовото съпротивление иа веригата на
екраннращата решетка се запазва 100 кП.
Действителните ток и иапрежеиие преди
волтметърът да бъде евързан са 1 mA и
100 V. Отчитането иа волтметъра ще бъде
различно съвбразио слецифичиата кои-
сумация иа уреда през резистора 150 к£1
190
ПРОБНИ УРЕДИ И ИЗМЕРВАНИЯ
необходим ток 1 mA. Чувствителиостта
20 000 П/V е често срещана стойност и
означвва че ипструментът е с измерител
50 рА.
Колкото е по-голямо съпротивлението
на волтметъра, толкова по-точии ще бъдат
измерваннята при високоомни вериги. Та-
ка при мереие напрежеиието иа една внсоко-
омна верига (фиг. 16-3) волтметърът ще
отчете по-ииско напрежение, отколкото
действителното, когато верпгата не е на-
товарепа от уреда.
Последователни съпротивлеиия
Стойността иа необходимого последова-
телно съпротивление в омовс сс намира,
като се раздели напрежеиието във волтовг,
при което желаем да има пълно отклонение
на тока в ампери. По правило вътрешпото
съпротивление па измерителя трябва ла
се нзвади от получената стопност, но обик-
новено това не с необходимо освеп па мал-
кпте обхвати. Изключеиис прави, когато
ипструментът е по начало волтметър и
има вътрешно последователно съпротивле-
ппе. В този случай необходимого последо-
вателно съпротивление за разширяваяс на
обхвата с
където 2? е допълнителното последовател-
но съпротивление, /?,„ е общото съпротив-
леиие на самим инструмент и « е иоефп-
циеитът, по който скалата трябва да бъде
разширена. Например, ако един волг-
метър 1000 П/V със скала 0 10 V трябва
да сс паправи до 1000 V, /?т е 1000 10
10 000 П, п е 1^°=100 и
/? 10 000(100—1)= 990 000 Л.
Прн разширяванс обхвата на един волт-
мстър ломипалната точност на инструмента
се запазва само ако прибавсиото съпротн-
влспис е точно. Във висококачествсните
инструмент!! се използуват препизни жичнц
резистори. Тъй като тс са относителпо
редки и скъпи, при домашни условия може
да сс използуват обикновено резистори с
толеранс на точност 1%. Използуванн като
последователни съпротивлеиия па измери-
теля, те ие бива да се иатоварват с повече
от 1/4 до 1/2 от номиналната им мощност
па разссйванс. Също трябва да се пазят
от прегряване при правене на спойките,
за да не се предизвика траппа промяна
на стойпостта иа резистора.
ВЕРИГИ ПРИ ПОСТОЯННОТОКОВИ ИЗМЕРВАНИЯ
Измерване иа ток с волтметър
Ипструментът за измерване на’ток’тряб-
ва да пма твърде малко съпротивление в
сравнение със съпротивлението па вери-
Шунтп s
Фиг. 16-4 — Начин за измерване на ток
с волтметър. При този начин се използуват
отпосително големп стойностн на съпро-
тивленпето на шунта и често може да се
използуват стандартпп резистори. Ако
вътрешното съпротивление на волтметъра
е 20 пъти или повече по-голямо от съпро-
тивленпето на шунта, приема со, че греш-
ката е без значение за практики та
гата, която ще сс измерва; в противен слу-
чай вмъквапето на инструмента ще про-
моин пачалиия ток във вернгата (това не
е съществено, ако ипструментът се оставц
трап по във верпгата), тъй като съпротив-
лението иа много вериги в рядиосъоръже-
нпята е доста впеоко и действпето се по-
влпива малко или никак, ако сс прибавят
пяколкостотин ома серийно. Тогава за
измерване па ток може да сс използува волт-
метър, както е показано пи фиг. 16-1.
Волтметърът трябва да е с обхват не пове-
IC от 2 3 V и с него се измерва спздът в
подходяще подбрано съпротивление, което
дспствува като шунт.
Мощност
Мощността в постояннотокови вериги се
определи чрез измерване на тока п напреже-
ннето. Когато напрежеиието измерено-
във волтове, а токът в амперп, произвсдс-
ипсто им дава тока във ватове. Акр докът
с измерен в милнампери, отчетената стоп-
ноет трябва да се намалн 1000 пъти, да да
сс нревърпе в ампери.
Свързвапето за измерване на мощности
епоказано нафиг. 16-5, където /? едакъвто-
и да с постоял потоков товар п пе е здддо-
жителпо да бъде резистор.
Вериги при постонинотоковм иэмерваиии
191
постоянно
иапрежение
Фиг. 16-5 — За измерване на мощности
е необходимо да сс измерят токът и иапре-
жението. При известии стоимости иа Е и
1, Р=Е1. Същото свързване може да се
използува за измерване на неизвестно съ-
противление
(В)
Съпротивлеиие
Очевидно, ако напрежеииего и токът се
измерят във верига като тази на фиг. 16-5,
стойността на R може да се изчисли по
закона на Ом. За да бъде резултатът то-
чен, вътрешното съпротивлеиие на ампер-
метъра или милиамперметъра трябва да
бъде твърде малко в сравнение със съпро-
тивлението /?, което се из мер в а. Измери-
тел ите и иапрежението трябва да се под-
берат така, че да се отчита но възможност
в горния край на скалата, при което про-
центната грешка ще бъде по-малка.
Омметър
За отделни измервания на съпротнвле-
ния може да се използува методът, даден
на фиг. 16-5. Той обаче с непрактичен,
когато се налагат чести измервания в
широк обхват от съпротнвлеиия. Уредът,
използува» най-често за целта, е омме-
търът. Той е сьставен от един волтметър
(или милиамнерметър) в зависимост от
изиолзувапото свързване и малка суха
батерия, като скалата е еталонирана ди-
ректно в омове. Типично свързване па ом-
метър с показано на фиг. 16-6. При най-
простия вариант, показан на фиг. 16-6А,
измерителят и батерията са евързани се-
рийно с неизвестного съпротивлеиие. При
даване иакъсо па клемите АЬ ще се полу-
чи известно отклонение. След включвапс-
то на неизвестного съпротивлеиие във ве-
ригата отклонение™ ще се намали. Ко-
гато съпротивлението иа волтметъра е
известно, може да се приложи следиата
формула:
където R е неизвестного съпротивлеиие;
е — приложено™ напреженне при
дадени иакъсо АВ;
(С)
Фиг. 16-6 — Схеми на омметри. Стойиости-
те са разгледани в текста
k — отчетената стой ноет на волт-
метъра при включено R;
Rm — съпротивлението на волтме-
търа.
Свързваието според фиг. 16-6А е непод-
ходящ© за измерване на съпротивления с
малки стойности (под 100 П), когато се из-
ползува високоомен волтметър. Такива
измервания може да се правят по схемата
на фиг. 16-6В. В случая неизвестного съ-
противлеиие е
където R е неизвестного съпротивлеиие;
Rm — вътрешното съпротивлеиие на
м и л иа м перметъ ра;
/j — токът при изключено R от
клемите АВ;
/2 — токът при включено R
Приема се, че токът в цялата верига ще
бъде относително постоянен независимо
от даване иакъсо на клемите А и В. Това
се осигурява, ако R1 е твърде голямо в
сравнение с Rm — например 3000 П към
50 П вътрешно съпротивлеиие на измери-
тел I mA. В този случай щс бъде необхо-
дима батерия 3 V, за да се получи пълно
отклонение, преди да се включи неизвест-
но™ съпротивлеиие към клемите. R1 може
да бъде регулируемо, за да се иагласява
токът до пълно отклонение по скалата.
Друга схема за измерване на съпротнвле-
192
ПРОБНИ УРЕДИ И ИЗМЕРВАНИЯ
ние е показана на фнг. 16-6С. В този слу-
чай може да се използува волтметър с по-
голямо съпротивление, с който се измерва
падът върху един, известен резистор —
R2. Неизвестиият резистор е евързан така,
че токът преминава последователио през
него и батерията. Чрез правилио подби-
ране иа R2 (по-малка стойност за малки
съпротивлеиия и по-голяма за иеизвестии
ло-големи съпротивлеиия) тази схема дава
с-днакво добри резултати в обхвата 1 £1
до няколко мегаома при условие, че съпро-
тивлепието иа волтметъра Rm е винаги
поие 50 пъти по-голямо от стойността иа
R2. Като се приеме, че токът през волт-
метъра е незначителен в сравнение с този
през R2, неизвестного се памнра по след-
лата формула:
R=^~R2,
к&лсто /? и /?2’са показаин на фиг. 16-6С;
е е напрежението, отчете-
но от волтметъра при
дадени накъсо клеми
АВ:
Е — напрежението, отчете-
но от волтметъра при
включено R.
Посредством R1 «Нагласяие на
нулата» се нагласява показанного на волт-
метъра точно па крайното показание иа
скалата, когато измерителят е еталоии-
ран в омове. Изменяем резистор 10 000 £1
е подходящ за мзмерител 20 000 O/V.
Напрежението иа батернята е обикновеио
3 V за обхват до 100 000 £1 или същото и
н V за по-големите обхвати.
Мостовн схеми
Важна трупа измерителям схеми са
мостовмте, в конто желаиият резултат се
получава чрез уравновееяваие (баланси-
ране) папреженията иа две различии точ-
ки в схемата по отношение едиа към Друга,
така че разликата в технпте потеициали
да е иула. Волтметър, евързан между тези
две точки иа моста, ще покаже иула, ко-
гато мостът е точно в равновесие, и никак-
ва определена стойност, когато мостът
ие е в равновесие.
Мостовите схеми се използуват както
при постоянен ток, така и при промеилив
ток и на всякакви честоти. По-голямата
част от приложецията им в радиолюбител-
ската практика е на радиочестоти, както
е показано по-иататък в тази глава. Прии-
ципът иа действие иа моста обвче е най-
лесно разбираем при постоянен ток, където
евързваието е най-просто.
Уитстонов мост
Най-простият съпротивителен мост, на-
речен Уитстонов, е показан иа фиг. 16-7.
Всички други мостови схеми, някои от
конто са отпосителио сложпи, особено тези
за промеилив ток, са произлезли от него,
Четирнте резистора Rl, R2. R3 и R4,
показаин иа фиг. 16-7А, се наричат рамена
па моста. За да покаже волтметърът иула,
алгебрическата сума от пала па иапреже-
нията върху R3 и R4 трябва да е иула,
Това озиачава, че Е1=Ё2, Rl, R3 и R2,
R4 образ уват делители иа напрежение,
конто са паралелни иа постояннотоковпя
източник, така че ако
R3____R4
R1+R3 R2+R4 ’
Е1 ще бъде равно иа Е2.
Прието е схемата да сс чертае, както е
иа фиг. 16-7 В, когато се прилага за измор-
ване на съпротпвлеипя. В тозп случай гор-
иата формула добнва вида
R-R R2
където е стойността на неизвестния ре-
зистор. Често R1 и R2 са едиакви. Тогава
калиброваният превключваем резистор
(сталои) ще има същата стойност, както
Rx, след като Вл е иагласен до получаване
на нулево показание иа волтметъра.
Отбележете, че съотпошепието на съпро-
тивлепията, а ие техиите действителии
стоимости определят баланса по напреже-
ние. Стойностите обаче са от голямо прак-
Фиг. 16-7 — Схема на Уитстонов мост.
Често се чертае, както е показано иа (В),
за да се подчертае характерного й дей-
ствие
Вериги при постея:1нотскови измервания
193
тичсско значение с оглед получаването
на голяма точност и консумаинята на енер-
гия. Чувств и тел ността на моста може да
се изрази в това, яри какви нан-малки
разбалансирания около нулевата точка
мндикаторът ще се отклони. Колкого е
<по-остра» нулата, толкова по-точно ше
бъде нагласянето иа /?<. при балансмране.
Уитстоновият мост се използува рядко
от любнтелите за измерване на съпротивле-
ния, тъй като омметърът служи задовод п-
телно за целта. Оправдано е обаче да се
разбеле пеговото действие, защото той
е прототип на по-сложните мостови схеми.
Електронен волтметър
Беше посочено (фнг. 16-3), че при много
обстоятелства съпротивлението на волт-
метъра трябва да бъде много голямо с цел
да се нзбягиат грешките порадн «натовар-
ване», предизвикани от тока, който неиз-
бежно протича през измерителя. Това
предизвиква затруднения, особен© прн
волтметри с превключваеми съпротивления,
където при по-малките обхвати стойност-
та нм прогресивно намалява.
Съпротивлението на волтметъра може
да се направи независимо от обхвата по
напреженне чрез използуване на радио*
ампн или полевн транзистори като по-
стояннотокови усилватели между нзмер-
вапата верига и действителнпя индика-
тор, който обикновено с измерител с вър-
тяща се бобинка. Тъй като входного съпро-
тивление па електронните усилватели е
твърде голямо (стотици мегаомове), прак-
тически те не натоварват измерваната ве-
рига. Входната им верига обаче трябва
да бъде затворена по постоянен ток (ма-
кар че тази верига може да е с много го-
лямо съпротивлеиие) н иа входа им може
да се подава ограничено напреженне.
Ето защо на тезн уредн се подава мал ко
напреженне, получено чрез високоомен
делител на иапрежение, евързан към мз-
мерваиата верига. Посредством подходящи
изводи иа делителя се получават желаните
различии обхвати по иапрежение.
Стаиало е практика при проектирането
на електронните волтметри да се използу-
ва 10-мегаомов делится на напрежеиието
с изводи според желаните обхвати. На входа
на този делител се поставя резистор I АЮ,
който може да е под формата па пробник.
Той се поставя в контакт с измерваната
верига. Сборното входно съпротивлеиие,
включително и на пробника, става 11 АЮ.
Резисторът 1 AID в пробника нзолира ве-
рнгите на волтметъра от «активните» ве-
рней.
13 Наръчник на радиолюбителя
Лампов волтметър
г В една типична^схема на лампов волт-
метър (VTVAI) (фиг. 16-8) един двоен триод
VI е евързаи така, че ако нс е приложено
иапрежение иа лявата решетка, токът в
двете половили е еднакъв. При тези ус-
ловия потенциалите на двата катода са
едпакви н не тече ток през измерителя AI.
За постигапе на действителен баланс слу-
жи R11, с който се компснсират разликите
в двете половики на лампата или в рези-
сторнте R9 и RI0. Когато в лявата ре-
шетка се приложи положнтелно напре-
жение, токът в тазн част се увеличава и
поради нарушаване на равновесието нзме-
рителят се отклонява. Чувствителността
на измерителя се регулира чрез R8. с
което се постига началната калибрация.
RI2, което е общо за катоднте на двете
половини, оенгурява обратна връзка, коя-
то стабилизира системата и правн отчита-
ието по-лниейно. R6 и С] фнлтрират про-
меиливотоковите съставящн в нзмерването
иа напреженне. R6 и R7 допринасят за
балансирането иа двете половини.
Стойностнте на резисторите са зависим я
от захранващото напреженне и от чувст-
вптелността па измерителя. RI2 и R13—
R14 се избират опптно така, че да осигурят
равновесие и пълно отклонение на измери-
теля At при около 3 V върху лявата ре-
шетка. Напрежеиието 3 V е и най-малкият
обхват на уреда. Измерителят може да се
превключва, за да се нзмерват и отрицател-
ни налрежения по отношение на корпуса.
Свързването около V2 е за променливо-
токови измервания и е описано по-на-
татък.
В сравнение с обпкповенмте постоянно-
токови измерители VTVM има недостатъка,
че се нуждае от мрежово захранване и че.
неговата нулсва клема трябва да бъде
дадена на маса, за да действува падеждно.
Също поиякога той може да отчнта погреш-
но поради възприемане па ВЧ енергия
близо до предавателя и може да се наложи
да бъде ширмован.
Волтметър с полевн транзистор
Елсктронси волтметър с полевн транзи-
стор иа входа с показан на фиг. 16-9.
Действието на тази схема е аналогично
на това на фиг. 16-8, като разллката е,
че лампата е заменена с полевн транзистор.
Транзисторитс Q2 и Q3 съответствуват на
двои ния триод, по тъй като входного съ-
противленис на Q2 е дсста малко, той е
предшествуван от QI. директно евързаи
към него. За отбелязване е, че при това
свързване балансирането става чрез R1I,
чрез което се нагласява преднапрежението
194
ПРОБНИ УРЕДИ И ИЗМЕРВАНИЯ
Фиг. 16-8 — Схема на лампов волтметър
С1, СЗ — 2- 5 nF слюден;
С2 — 10 nF, 1000 -2000 V. харгиен или
слюдсп;
С4 — елекгролитеи, 16 pF/150 V;
CR1 —диод с обратно напрежение 400 V;
М — микроачпермстър 200 р А;
R1 — .1 МП, Ч2 W;
R2—R5 — според желаните обхвати за
напрежение, сбэрно 10 МГ>;
R6—R7 — 2—3 МП;
R8 — 10 к£2 потеяц пометь р;
R9. R10 2 3 kQ.
RI1 — потенцпометьр 5—10 kf> (паглсся-
не иа «иулата»);
R12 10 -50 к£2;
R13, R14 — около 25 кП. Млж< да се из-
ползува 50 к£2 жнчеи с извод в сречата:
R15 — 10 МП; R16 — 3 MQ;R17 — 10МЙ
потевцпометър;
Т1 —трансформатор с вторична 130 V/15
mA;
VI —двоен триод 12AU7A;
V2 — двоен диод 6AL5
Фиг. 10-9 — Елсктронсн волтметър с по-
лови транзистор и високо входпо съпро-
тивление. Елементите, мзпълняващи съ-
щите’функции, както при ламповая волг-
метър иа фиг. 16-8, «мат същите означения
CRI —с н.п щи ев диод;
Q1 — полсан транзистор;
Q2, Q3 — малоенгиални
транзистори
нпскочсстотни
иа Q1. Това поззолява прсдиапроженпсто
да се прялага чрез дели геля на измерва-
ното напрежение и отпада необходпмостта
да се търси друга верига за целта.
Свързването около CRI се отнася за
променливотоковн пзмервания, конто са
разгледани по-иататък.
Тъй като волтметърът с лолсви транзи-
стор се захранва от вградена багерия,
при него не е задължително давапето на
маса, както при ламповите волтметрн.
Той обаче е също уязвим към ВЧ полета,
ако не е ширмован п евързан към маса.
Э1роменливотокови инструмента и вериги
195
Електронни оммстри
Повечето фабрпчпи слсктропип волтме-
три освен за постоянен ток с«1 предвидени
за промеилив ток и за измерване на съпро-
тнвле.-ия. Измервапето па съпротивления
«ай-чесго е во схемата от фиг. I6-6C.
Практически входного съпротивление на
падиолампата или полевпя ipanancrop гра-
ничат с бгзк рай ноет. поради което елек-
тронните омметрп могат да пзмгрват съ-
протнвления до стотнцн мегаомавс — един
много по-голям обхват, отколкото при облк-
новенпте микроамперметр и.
ПРОМЕНЯЙ ВСТО КОВИ ИНСТРУМЕНТЫ И ВЕРИГИ
Съществуват пзцяло електромагнитнн пп-
струмспти, конто се задсйствуват непоерсд-
ствено от промсн.чнвия ток, но те почти нс
се срещат в съ в речей ната радиолюбител-
ей.-! апаратура- Това е така, защото те нс
са и >ползуваемп на честоти над 50 Hz.
Инструментите, пзползувани за звукови и
радиочастот и, обикновеио са съставени от
постояипотоков измерител, евързан с из-
лравител. При почти всички нзпробваиия
се нзмерват иапреження. При измерване
на високочестотен ток се използува мили-
ампер.метър нли амперметър с термодвойка.
о **
Измерител с термодвоика
При измерителя с термодвойка промен
ливият ток преминава врез една ниско-
омна кагрявища се жичка, към която с
евързана термодвойка. Тер мод во и ката, коя-
то е сьставена от два различии метала,
има свойство то при загряване да пронз-
Фнг. 16-10 — Високочестотен амперметър,
поставен в метал на кутия с куплунгн за
вмъкване на измерителя последователно
на една{коаксиална линия. За предпочи-
тане е да се ползува измерителиа система
с бакелитова кутия за намаляване шунто-
вия капацнтет, който внася грешки. Ако
се използува система в металла кутия,
тя се закрепи посредством изолационен
пръетен. Измерителят може да се нзпол-
зува за измерване на мощнось«(Р= 1SR),
когато се евърже между предавателя н
един нереактивен товар с известно съпро-
тивление
вежда малко постоянно напрежение То
ее подава на постоянногокон малпволтме-
тър, сталонпран в съответмитс променян bo-
th коли единвци.
Измерителпте с термодвойкн се произ-
веждат с обхвати от около 100 mA до много
амперы. Тесе използуват до около 100 MHz.
Главного’ им приложение при люблтед-
ската дейнрет е за измерване на тока в из-
вестно товарпо съпротивление, за да се
изчисли отдадената ВЧ мищност. Едно
такова съчетание от товарпо съпротив-
ление и измерител с куплунг з.т коаксиал-
па линия е показан на фиг. 16-10.
Инструмент и с гоконзправител
Поклзанисто на »днн измерител с токо-
пзправптел е пропорцлонално или на вър-
ховата стойност на амшппудтга, или иа
усреднената амплитуда на изправення про-
меплив ток. по нпкога то нс с пропор-
цноналпо на ефективиата стойност. Сле-
доватсл! о иччроителят не може да се ета-
лопира посфсктпвпо папрсжсипс,1без пред-
варително да с известно съотнбшението,
което съшсствува в даден случай между
действитслчо отчстспата и ефективиата
стойност. Това съотпошенпе не е известно,
освен когато се измерва чисто синусоида-
лен промеилив ток. При твърде много от
тмерванпчта на практика токът имя не-
си нусондална форма, така че е желателно
да се зпае какъв вид с пзползувани ят
инструмент и какво показва той в дсйст-
вителност. за да бьде измерва пето вярио.
Върхова и средня стойност
на напрежението при нзправяне
на синусоидален ток
Фиг. 16-11 показва qthocijtc.thiitc вър-
хови и средни стойности на напрежението
в изхода на едпополупернодеп п двупол у-
периоден изправител (вж. за повече под-
робности главата за токозахранващи ус-
тройства). Тъй като положптелнпят и от-
рнцателният полупернод па спнусоидалния
ток имат еднаква форма (А), еднополу-
перподното нзправяне на положнтелния
полупернод (В) или на отрицателнпя (С)
дава напълно еднакъв резултат. При. дву-
196
ПРОБНИ УРЕДИ И ИЗМЕРВАНИЯ
w *A/V,
.. Т7\п^Г\---------
(В) .д— у-Д----0cpe3neno(Q3ty
(С)
(О
______________________-ВърхоВо
0сре8«еио(0.3|6>
°срРев"ет<лс^1
(А)
(В)
(с)
(Э)
1Г "А—” —Л —’ — Върхоба стг.едч
—-Дгт------Средни с~зм
---~Г\~~ ВъРжо^ Стайн.
j 0Ь Z Средне, с yaiut.
11— - -----------ВърхоЁа с:той.г
I. рСужрноГХ г
f0Li:ZW.totT_C^a схайн.
Сиг. 13-11 —(Л)—Синусоидален про-
М?илив ток или напрсАснле, (В) — при
еднопътпо изправяне на положителння
лолулериод, (С) — при еднопътно изпра-
вянс на отрицателния нолупериод и (D) —
при двуиътпо изправяне. Средните стой-
кости са показами по отношение на вър-
ховата стойноет, взета като единица
полтпериодно изправяне (D) върховата
стопност остава същата, но средната се
- удвоява, тъй като има два пъти повече лолу-
периодп за единица време.
Несиметрични формн на тока
При лссямстричсп ток, както е този от
фиг. J6-12A, кшато се излравят лоло-
жителните полупсриоди иа такъв ток, вър-
ховите и средните стойкости ще бъдат,
както е показано на В. Ако се смени лоля-
ритетът и се изправят отринателните лолу-
перподн, върховата стойност е различна,
но средната нс се лромсня. Действително
средната стон ноет на положителннте лолу-
псриоди е равна на средната стойност на
отрнцателняте и това е в сила лрн всички
фирми па промедлив ток, но различимте
форма дават различии средни стойкости.
При двулолупсриодично изправяне на ток
с несиметрична форма средната стойност
се удвоява, но върховата стойност остава
тази на полупернода, който дава по-ви-
сока стойност при еднополупернодично
изправяне.
Еталониране по ефективна стойност
Рсалното еталониране на скалите на
фабричните волгметрн с токонзправители
почти винаги е в сфективни стойностн.
При синусоидален ток това е задоволи-
Фнг. 16-12 — Също както при фнг. 16-11,
но за неепметрнчна форма на напреже-
нпсто. Върховпте стойкости са различии
при изправяне ла положи гелннте пли от-
рицателните полупериодн
телно и полезно, тъй като сфектквната
стойност е стандартна мярка при ”режо-
вата честота. То е също полезло при много
високочестотнм приложения, където то-
кът е близък до синусоидалния. В други
случаи; огобено лри звукови честоти, ко-
гато формата на тока ие е синуссидална,
може да се получи голяма грешка.
Ефект на обръшането
От фиг. 16-12 се вижда, че сталоннрането
по средиа стойност ще бъде еднакво не-
зависимо дали се излравят лоложителннте
или отрицателинте лолулериоди. При едно-
лолупериоден инструмент, който отчнта
върховнте стойностн обаче, ще се получа-
ват различии стойностн. когато пробниците
към веригата се разменят (ефект на обръша-
нето). Често се правят две отчитания по
двата начина. В този случай сборы от
двете е равен на стойиостта от връх до
връх, което е едно полезно измерване лрн
работа със звукови честоти или вндео-
енгнали. frj...
Схеми за отчитане на средни и върховм
стойкости
- Основната разлика между схечите за
отчитане иа средните стойностн и яа вър-
ховите е в това, че в първия случай токът
не се филтрира след изправяпето, докато
във втор и я един филтьрен кондензатор
се зарежда до върховата стойност на из-
правеиото иапрежение. На фиг. 16-13А е
показана една типична схема за отчитане
Променливотоковн инструмент и и вериги
197
Паралелна
схема
«Фиг. 16-13] - (А) — Еднопътно и двупът-
но изправяне при инструмент, предназна-
чен да показва средните стойностн. (В) —
Схеми с еднопътно нзправяие за отчитане
на върховите стойностн
ла средната стойност при ед нопол у пер под-
ло и при двуполуперподно изправяне
Без достояннотоково филтриране измери-
телят ще се отклонява съответно на фор-
мата на тока, както е показано па (Bl.
<(С) н (D) иа фиг. 16-11 и фиг. 16-12. Тъй
като ннертностТа на спстемата, носе та
стрелката, нс позволява да се следват бър-
зите промели на тока, получава се усреа-
няване по механичен път.
Прн фиг. 16-13А CR1 отклонява измери-
теля, CR2 осигурява нискоомно затваряне
на веригата за отрицатели ля полупериод.
R1 е последоватслното съпротивление за
Желания обхват. R2 образува делител е
R1 (през CR1). което предотвратят! полу-
чаването на повече от 2—3 V в измерителя
и'*изправителя. Със същото предназначе-
ние може да се постави па рал ел но на изме-
рителя един резистор п-ри мостовата схема
за двуполупериодно изправяне.
И в двете схеми не е предотвратсно про-
иикването па постояннотокови с^ставяща.
каквато може да има в измерваната верига.
Тозн недостатък се избягва. като се по-
стави един голям кондензатор последова-
телно на вгорещпя» пробник. Реактивного
съпротивление на кондензатора трябва да
бъде незначително в сравнение с импедан-
са на измерителя, за да не се получава
спад на иапреженлето. За мрежовата че-
стота може да е необходим кондензатор
със стойност 1 р F.
Па фиг. 16-13В са показами схеми за
отчитале на върховите напрежения. Кон-
дензаторът С1 отдели изправителя от по-
сгояннотоковн съставящи на измерваната
верига. В серинната схема, която е по-
рядке използувана. времеконстантата на
комбинацията С2, Rl, R2 трябва да бъде
твърде голяма в сравнение с периода на
най-ниска1а честота, която ще се измерва;
същото се отнася л за Cl. R1. R2 при пара-
лелната схема. Съображението е това. че
кондензаторът трябва да се зареди до вър-
ховата стойност на напрежеиието. когато
се стнгне до максимума на формата на про-
менливия ток и този заряд трябва да се
з.щържи (така че да отклони постояв но-
токовия измерител до следващия максимум
със същия поляритет). Ако времеконстан-
тага е *20 пъти по голяма от периода на
променливнч ток. заряды ire се намали
с около 5°<> до следващото зареждане.
Средният спад ще бъде по-малък, така че
грешката е сравинтелно малка. Тази греш-
ка иамалява бързо с увеличаване на често-
тата, като се приеме, че по схемата няма
промен и и съотзетно ще се у величава с по-
и нс ките честоти.
Па фнг. 16-13В R1 и R2 образуват де-
лител, който намалява върховата стойност
до 71% от действлтелната стойност. Това
превръща отчитането на върховото напре-
желие в отчитане на ефектпвното при си-
нусоидален промеилив ток. Тъй като схе-
мите за отчитане на върхово напрежение
ге може да осигурят достатъчно ток, без
да се внесе значителна грешка, затова
обикновено R2 е 11 МО —входного съ-
противленне на един електронен волтметър.
R1 е следователи© около 4,7 MQ, което
прави общото съпротивление около 16 Mfl.
При тезн обстоятелства един кондензатор
от 0,05 |iF с достатъчен и за шгеките зву-
ков и честоти. За впеоките честоти е не-
обходим кондензатор с много по-малка
стойност.
Импеданс на волтметъра
Импедансът на волтметъра на честотата*
при която се измерва, може да се отрази на
точността по същия начин, както съпро-
тнвлението на един постояинотеков волт-
метър, което ба разгледано по-рано. Влия-
198
ПРОБНИ УРЕДИ И ИЗМЕРВАНИЯ
и пето па г. ромеи ли потоков ня волтметър е
гыцото. както на едно сопротивление,
паралелно на което има капацптст. Тъй
като реактивного съпротивление па кон-
депзатора иамалява с увеличаване на че-
стотата. иамалява и ймпедансът. Съпро-
тивлението може да сс измени при пре-
включвапс па обхвата най-вече при ииските
напрежения (под 10 V) в завнсимост от
чувствителвостта па измерител ната си-
стема и типа на използувания изправител.
Товарного съпротивление на един дио-
де» изправител за променливия ток е
равно приблизително на */2 от постояино-
токовото му товарио съпротивление. По-
стояв нотековият товар за схема, както
на фиг. 16-13А, с главно съпротивлението
на измерителя, което. общо взето. е доста
писко в сравнение с поел сдоват ел ноте съ-
лротпвлснис R1. така че общего съпро-
тивление ще бъде почти равно на послс-
дователното. Капацитегът се определи от
»лстите и от конструкцията, дължииата на
пробппцпте и разположеннето им. При
мрежовите и ииските честоти този капа-
иптет с почти без значение, но обикновеният
амперволтомметър иамалява точността си
при по-впеоките звукови честоти и е нс-
използуваем за високите честоти. При
виеоки честоти се налага използуването
на током з прав и тел с твърде малък собст-
вен капацптст.
Подобии ограничения се относят и за
схемите за измерване на върховите напре-
жения. При паралелиото евързване съ-
в р от п в в тел ната съставяща на импеданса
е по-малка, отколкото при последовател-
ното евързване; тъй като товарного съпро-
тивление за постоянен ток е евързано не-
посредствен© паралелно на измерваната
верига н следователи© е паралелно н на
диодиия променлнвотоков товар. И в две-
те схемн за измерване на върхови иапре-
жения общнят капацитет може да бъде от
1—2 pF до няколко стотици ппкофаради.
Капанитетът на по-често срещаните елек-
тронни волтметри е от порядъка иа 100 pF.
Линейност
На фиг. 16-14 е показана една типична
волтамперна характеристика на един мало-
мощен полупроводников диод. Вижда се,
че динамичного съпротивление в посока.
на яропускане на диода не е постоянно,
а бързо се поиижава при повишаване на
иапрежението. Преминаването от толямо
към малко съпротивление става в грани-
чите под 1 V, но влиза в желания обхват
на евързания измерител за постоянен ток.
При евързване, прн което се отчнта сред-
ната стойност, токът има тенденция да
нараства с квадрата иа прнложеното напре-
Ток 6 права
посока
тпА
Обратно 1
нап_регкение
(Пробив -
I но напр.
I Обратен
‘ТПОК ,
1 и* I
/Напрежение
о права ппссчд
V
Фчг. 16-14 — Типична характеристика на
полупроводников днод Действителпитс
сгойностн на тока и иапрежението се ме-
ля г съобразно типа на диода, во кривата в
в поката на пропускало трябва да започва
егтъ’чната св част при прплагане прибип-
зп гелио само на 1 V. Скалата на обратппя
-.от е вц А за разлика от тази на тока в
правы посока. Пробивного напрежение е
също в завнсимост от типа на диода в .може
_и бъде от 15—20 V до няколко стотпцк
волта
желне. Това сгъстява точки!е за етало-
ниране в долния край на скалата. В по-
вечето случаи на измерване обаче е за прэд-
псчитано показаннята да бъдат липей пи,
кг сто означава отклоненного да бъде право
пропорцноналпо па прнложеното напре-
жсвие.
Лпнейността се постига чрез използувя-
нете на отпосително големн товарни съггро-
тивления към диода — достатъчно голе, ш,
така че стойността нм, а не собственого
съпротивление на диода, да определи тока
във веригата. Така се постига линейна
скала за сметка на чувствителността, Не-
обходимата стойност на съпротивлението
завися от използувания днод. При герма-
нцев и диоди съпротивлението може да
бъде 5—50 kfl в зависимост от чуветвитеп-
постта на измерителя, но за силициеви
тази стойност може да бъде няколко пъти
по-голяма.
Обратен ток
Когато се приложи иапреженне в об-
ратна посока, пред диода протича слаб уто-
чен ток. Това е равностойно на едно съ-
противление, евързано паралелно на дио-
да, което позволява протичането на ток
и през полунернода, когато днодът би тряб-
вало да не провежда никакъв ток. Това
обратно съпротивление е твърде голямо
при силициевите диоди и може да се пре-
небрегне, но то може да бъде под 100 kQ
при германиевите.
Промен лквотокови инструмент» и вериги
19»
Обратната проводимост не позволяла
използуваието па големи товарни сопроти-
вления и поради това се отразява на ли-
непноспа на скалата. Обратного съпрп-
тиглеппс на вакуумен диод фактически
може да се приеме за бззкрайно голямо.
Измерване на ВЧ напрежение
При измерване на ВЧ папреженпя с
необходимо да се взсмат мерки да се намалн
капацитпвната съставяща на импеданса
на волтметъра. При въчможност изправи-
тслната верига се поставя трайно в точката,
където е необходимо да се мери ВЧ напре-
жеппе. като се използуват колкото е въз-
можно по-къси проводници. Постоянного-
ковпят измерител може да бъде поставен
на разстяние.
Прн ВЧ нзмерваиия от общ характер се
иттолзува ВЧ пробник, евързан с електро-
и.н волтметър. Пай-често използуваната
схема на пробник е показана на фиг. 16-15,
а да отчитано на върховптс папрежепия —
на фиг. 16-13В. Последоватслннят рези-
стор, който сс поставя в пробника блшо
до диода, прсдотвратява проннквансто на
ВЧ към елокгрс нт;я волтметьр. Капать
тетъг на кабела същ.» докрннася за спиране
нт висока чес гота. Този резистор, съчстяи
с входного съпр.и явление 10 Mfl ня слск-
тронъпя волтметър, нревръща отчптанею
от върхово в сфсктпвно папреженпе ио
обикновената схема за промеилив ток на
волтметъра.
От по-достълните диоди за случая се
предпочита от типа германцев точкой.
Той има малък капацнтет — от порядъка
ил 1 pF, и при тези с голямо обратно со-
противление обратният ток не е същест-
веп. Основного ограничение е безопасного
обратно напрежение, което е 50 —75 V.
То ограничава приложеното ефективно
напрежение съответно до 15—20 V. _Това
Нлътнитпе проводницу
колкото мом по-къси
Фиг. 16-15 — Схема па високочестотен
пробник. CR е малък полупроводников
точкой диод, обикновеио германиев. Стоп-
иостта на резистора, за да се получи точ-
ният обхват на Ueff във волтове, трябва да
бъде 4.14 MD, ио обикновеио се използува
стандартна стойност
ограничение може да се преодолев чрез
свързване на няколко диола послсдова-
телпо.
Линейност при гвеоки честоти
Стойността на прехвърлящше или щ<»-
лиращи кондеизаторн, обикновеио нзпол-
зувапн във ВЧ детекторнп вериги, е до-
статъчно голяма, така че със съпротивле-
нпето на снстечата да пмат достатъчна
времсконстанта, за да се отчетат върховпте
стопноегн па напреженпята. При пнеко-
омни вериги обаче (понякога товарът е
само съпротивлсппсто на мпкроампсрмс-
търа или мнлчампермстъра) лппейността
на волтметъра тс сс повлпяс, както беше
описано по-напред, дори ако времсконстан-
тата е доста голяма. Не може да се разчнта
волтметърът да бъде дори приблизително
линеен, ако товарного съпротивление не
е 10 kfl или по-голяыо.
Пелинейните волтметри са полезнн като
пнднкатори илн като пулеви индикатори,
но пс са надеждми за измерване на напре-
жени я.
Измерване на ВЧ мощност
Мощиост при високп честоти може да се
н {черва с точен ВЧ волтметър. евързан
към товара, в който се рпвеейва еиергията.
Аки говарът е известно чисто активно съ-
протнвленне, мощността спорсд закона на
Ом е , където Е е ефективиата стойност
на напрежението.
Ако товарът не е чисто съпротивителен,
при този метод ще се отчита прнвидната
мощност. Товарът може да бъде предава-
телна линия със съгласуван край, настрое-
на посредством мостова схема, описана
в следващата част, за да действ у ва като
известно съпротивление. Друга възмож-
ност за натоварване с «изкуствената» ан-
тена, едно известно чисто съпротинленне,
което може да разсее безопасно ВЧ енер-
гия.
Променливотоков» мостове
В най-простата си форма променливото-
ковият мост е напълно еднакъв с Унтсто-
новия мост, описан по-рано. Съпротивле-
иията обаче може да бъдат замененн с
комплекенм импедансн, както на фиг.
16-16А. Уравнението за моста е същото,
ако R се замени със Z за всяко рамо. Урав-
пеиието е вярно обаче, ако фазовите от-
чества ни я. също и числените стойности на
импедансиге са балансирани; в противен
случай не може да се получи истииско ну-
лнране. Това означава, че един мост, на
200
ПРОБНИ УРЕДИ И ИЗМЕРВАНИЯ
Източних
-• L
(В)
р
(с)вхоа
Изхоо
ВЧ
Фиг. 16-16 — (А) — обобщена форма на
лампова схема за променлив или постоя-
лец ток; (В) — форма на често използуван
промен л и потоков мост за ВЧ измервания;
(C) i— мост за измерване съотношението
на стоящите вълни, ползуван при предава-
телни линии. Тази схема по-често се ета-
.лонира по мощпост, откол кото по напре-
жение
.който всички рамена са чисто съпротиви-
телни или чисто реактивни, не може да
измерва комплексни. импеданса; трябва
да има палице една комбинация от R н X
я пене още едно рамо освен неизвестного.
Действнтелните схеми иа променлнвото-
ковите мостове имат много варианта в за-
висимост от нзмерваието, за което са пред-
назначени, и от честотния обхват, в който
ще работят. С увеличаване па честотата
нараства иежеланият ефект от паразитки
капацитетп и индуктивное!и.
Най-често мостовсте, пзработвани от
радиолюбители, се използуват за ВЧ из-
мервания, по-определено за съотношенпя-
та иа стоящите вълни в лредавател нит с
липин. Схемите (В) н (С) на фиг. 16-16 са
измежду предпочнтаните за тази цел.
Основнпте формн често се модифицират
значмтелно, което ще се вндп при конструк-
цните, опнеанн по-нататък в тази глава.*
Мосты на фиг. 16-16В е използуваем
както за измерване „а прсдавателни ли-
нии. така и за елементи със съередоточенн
параметр!!. В едно или повече рамена се
използуват комбинации ст сълротивления
н кондензатори. Това може да е необходи-
мо. за да се елпмннират ефектите от не-
желани връзки.
Мостът на фиг. 16-16С е използуваем
само при предавателни линии, и то само
при тези, конто имат характеристичен им-
педанс, за който мостът е изчислен.
Измерване на КСВ — рефлектометър
При измерване на коефициента на стоя-
щите вълни се използува обстоятелството,
че напрежеиието в предавателната линия е
съетавено от две компонента, конто се
движат в противни посокн. Енергията,
течаща от предавателя към товара, се пред-
ставя чрез едно иапрежение (наречено «иа-
лредващо»), а енергията, отразена от то-
вара, се представя от друго иапрежение,
наречено «отразено». Тъй като относител-
ните амплитуд и и фазовп съотношения се
установяват определено от характеристич-
няя импеданс иа линията, от дължината
й и от импеданса на товара, с конто тя
завършва, една мостова схема може да
раздели и позволи измерване на иапред-
ващото и отразеното напреженне Това е
достатъчпо за определяне на КСВ. Мо-
стовете, коиструиранн за целта, често се
нарнчат рефлектометр!!.
От фиг. 16-16А се вижда. че ако R1 и
R2 са равни, мостът ще се балансира, ко-
гато Rk=R9 Това е вярно независимо
дали Rx е активен резистор или входного
съпротивлсние на една съгласувана пре-
давателна линия при условие, че /?в е
избрано равно иа характеристичния импе-
данс на линията. Дори ако линията не е
напълно съгласувана, все пак мостът може
да се балансира за еиергнята, която отива
по лннията навън, тъй като за нзходната
мощност линията има Zo дотогава, докато
енергията стигне до товара. Енергията.
отразена обратно от товара, обвче не срещт
мостовата схема н отразеното напреженне
се отчнта от волтметъра. От известного
съотношенне между напредващото и отра-
зеното напреженне 1\СВ може «тесно да се
изчисли:
където Уо е напредващото иапрежение, а
Гг е отразеното иапрежение. Напредващото
иапрежение може да бъде измерено или
чрез изключване, или чрез даване накъсо
на R*
Измерител на отразената мощност
В схемата на фиг. 16-16С в баланенра-
щата вернга участвува индуктивната връз-
ка между първнчната и вторнчиата намотка
201
Измерване на честотата
иа Tl, С1 н С2 съставят един дслител иа
иапрежение, при който напрежеиието вър-
лу С2 е във фаза с напрежеиието върху
тази точка на лредавателпата линия. От-
нос ителноте фазово отместване на напре-
жението върху R1 се определи от фазовото
отместване на тока по линията. Ако едно
чисто активно съпротивлеиие, равностонно
на импеданса, за който е разчетен мостът,
се евърже към изходните клеми, напреже-
пието върху R1 и С2 ще бъдат в противо-
фаза и показанието на волтметъра ще бъде
япшимално; ако амплитудите иа двете на-
п режен и я са също мииималнн (това се
постнга чрез нагласяване на моста), волт-
метърът няма да отчете нищо. Всяка друга
стойност на резистор или импеданс, евър-
зан към изходните клемн, ще предизвнка
известно отклонение на волтмсъра. Прн
свързване към предавателна линия това
показание е равно на отразеното напряже-
ние. За да се измери «напредващото* на-
пряжение. краищата на вторичната на Т1
сс разменят. За да се получи си^аното
действие обаче, утечното реактив о съ-
лротивление на вторичната намека на
Т1 трябва да е твърде голямо в сравнение
със съпротивлението на RI.
В уреди от този вид обикновено сев ред-
ви/Кда удобен начин за превключваие между
«напредващото» н отразеното напреженне
и често те са еталонирани да нзмерват мощ-
ност за даденпя характеристичен импеданс.
Денствптелната премннаваща мощност е
равна на мощността на напредващатз въл-
на минус мощността на отразената вълна.
Чувствителността в зависимост
пт честотата
Във венчки схеми на фиг. 16-16 чувст-
вителността ие завися от приложената че-
стота в извести и практически границ и.
ГТаразнтните капаиитети и връзки обикно-
вено ограннчават денствието и на трите
схемн към по-високнте честоти от използу-
вания обхват. Схемата на фиг. 16-16А
е използуваема к до постоянен ток, докато
денствието на 16-I6B се влошава, когато
реактивното съпротивлеиие на кондензато-
рите стане твърде голямо в сравнение с
импеданса на волтметъра (при всички тези
мостовн схемн се приема, че импедансът
на волтметъра е голям в сравнение с импе-
данса на рамената на моста). Прн фиг.
16-16С денствието се ограннчава при впе-
ките честотн от обстоятелството, че реак-
та нсът на трансформатора намадява с
честотата н престава да бъде достатъчно ви-
сок в сравнение със стойността на RI.
Мост «Мопммач*
Това е вариант на мост, който е доста
лесен за нзработване и при който чувст-
вителността расти пропорционално на че-
стотата. Схемата не може да бъде разгле-
дииа като съставена от елементи със съ-
средоточени елементи, тъй като при нея
се използува разпределената индуктивна
и капацитивна връзка между средний про-
водник на една предавателна линия и
един паралелен на него проводник. Той
завършва от еднния сн край в един рези-
стор със стойност, приблизително равна
на характернстнчния импеданс на преда-
вателната линия, а другнят му край е евър-
зан с дноден изправител. Практического
нзпълнение на тази схема е показано по-
нататък в тази глава.
ИЗМЕРВАНЕ НА ЧЕСТОТАТА
Разпоредбите, отнасящи се за радиолю-
би телепата дейност, изискват излъчваният
•сигнал да се поддържа в границите иа да-
лена лента от честоти*. Не е необходимо
да се знае точно честотата дотогава, докато
тя е в тези граници. Оттам нататък обаче
няма толеранси — грижа на всеки отделен
радиолюбител е да излъчва безопасно вътре
в тези границн.
’ Това не е толкова трудно, но нзнсква
някон прости уреди и известна практика.
Най-често използува ните уреди са генера-
тор ът за честотнн марки, който се нзпол-
зува съвместно с приемника на станцнята,
както е показано на фнг. 16-17.
• Тези граници зависят от вида иа излъчваието
и от класа на притежаввния документ за раз-
решение, както кот международните съглашения.
Фиг. 16-17 — Постановка за ползуване на
честотен стандарт. Необходимо е сигналы
от предавателя в'приемника да бъде слаб -
от същня порядък, като този от стандар-
та. Това изискване обикновено се постига
чрез включване само на генератора на пре*
давателя. Понякога се налага да се из-
ключи антената лга приемника
202
ПРОБНИ УРЕДИ И ИЗМЕРВАНИЯ
Генератор на честотни марки
Нам-простият генератор на честотни
марки е един твърде стабилен оецплатор.
който геяерпра порсдица от сигнали.
Подадепи в приемника, те маркират топ-
ните грапнци на любителските обхвати.
*Това се постига чрез един нпскочестотен
ссцилатор. чийто хармонични попадат вър-
ху желанпте честоти.
Например в САЕЦ радиолюбителе ките
обхвати са ограничен!] от честоти, конто
с точно кратки иа 25 kHz, както за гра-
пкците на цялата лента, така и за подрал-
деленията и за различайте вндовс мзлъч-
вания, различимте категории права и т. я.
^ледоватсльо едка основпа честота на
25 kHz ще нропзведе жсланпт; с ;гпалп на
марки, ако високочестотпнте й хармонични
са достаточно сплин. Тъй кяго хармонич-
ните се проявяват срез 25 kHz в цели?!
гпектър. вълшква проблсмът за иденп*-
<1'1щир.:ме на дадеп индивидуален сигнал
i марки. Това става лее но, ако приемпп-
кът има задоволително точна скала. Тъй
като това условие не винаги е налице,
повечето схеми на генераторы на марки
позволяват да се изберат за основни че-
стоти 100, 50 и 25 kHz, така че проблемът
се свежда до началки идентифициране през
интервал и от 100 kHz. На тази основа же-
ланите точки иа 25 kHz (пли 50 kHz) може
лесно да бъдат определен»!. Честотни мар-
ки за по-голям интервал са рядко необ-
-ходвмп; облкиовено палице са сигнали с
Известна честота и точкпте на 100 kHz
може да Си отбрият ст тях.
Проверка на предавателя
За да’ ее проверн честотата па собствения
предавател, прнемникът се настройва на
излъчванпя сигнал и се отбелязва върху
скалата мястото па приемането. След това
се настройва на най-близките марки на
ло-ниска и по-висока честота, като същите
се- отбелязват. Очевидно честотата на из-
лъчване е между тези две известии честоти.
Ако честотнте-марки са точки, това е
вевчко, което е необходимо да се знае,
като се има пред вид, че честотата иа из-
лъчва не не бива да бъде твърде близо до
граиицата на обхвата (илн на ней но под-
разделение), защото ограничимте честоти,
особено при телефония, ще се простират
нзвън граннцата.
Ако разликата между излъчваиия сигнал
(с честота от вътрешнага страна на грани-
чен сигнал на марки) и сигнала на марки
е такава, че се чува звуков сигнал с често-
та на биене (при изключен BFO). това е
достаточно безопасно по отношение на
ограничимте лентн при телеграфия. (Това
правило нс се отпася за стр.тнични ленти,
конто са реплтат на манипчлация.) При
телефония за безопасна разлика обикнове-
но се приема около 3 kHz — нормалната
ширина на една страничка лента.
Трансивъри
Описаниях метод е приложим, когато
прнемникът и предавателят са самостоя-
телни и независими един от друг. Когато
се работы с трансивър л честотата на ил-
лъчванс е автоматично еднаква с тази. на
която е настроен прнемникът. изисква се
едипствсно скалата да се нагласн между
две известии маркерам честоти. Точного
настройванс на маркерната честота се п<>-
лхчава прн нулей сигнал на биене с ВГО.
Схеми па генератори на честотни
марки
Основннят елемент, конто определи че-
стотата в повечето любителски генератора
на честотни марки, е кварцов кристал на
100 kHz. Макар че генераторът на марки
трябва да пропзвежда хармонични през
интервали от 25 и 50 kHz, кристали (илн
други високостабнлни средства) за честоти
под 100 kHz са труднодостъпни и скъпи.
Това не е затруднение обаче, тъй като
основната честота може лесно да се раздели
ка каквото и да е число. За 50 kHz с необ-
ходимо само двукратно раздел яне, а за
25 kHz — всяко по на две. В процеса на
деленсто хармоиичиите съсгавящп иа :чг-
пала се увсличават значително и гонц а-
торът става използуваем до обхвата УКВ.
Прости кварцови генератори
На фиг. 16-18 са показами някои от го-
простите схеми. Схемата I6-18A е предчо-
читана от дълго време и когато се работи с
радиолампу често е вградепа в приемнв-
ците. Ci в тази н остяналите схеми служи
за точно нагласявапе честотата на оецкли-
ране па 100 kHz, което става посредством
приемника, като се сраввява една от хар-
моничните на генератора с никоя от излъч-
ваните стандартнн честоти.
Схемата на фиг. 16-18В е аналогична на
описаната лампова схема, но е нзползуваи
полевн транзистор. За да осцилира стабнл-
но обаче, необходимо е да се включи дро-
сел 10 mH н порадн това хармоничната
съставяща не е така силна на по-високйте
честоти. Един много по-добър генератор
е показан на фиг. 16-18С. Тя представляла
един мултнвибратор, който осцилира точ-
но на 100 kHz, тъй като крйеталът е вз-
ползуваи като елемент в обратната връзка.
Измерване на честотата
203
Фиг. 16-18 — Прости схеми на генератор и
за 100 kHz. (С) о наii-подходяща от достъп-
ните транзисторни схеми за гепсратори па
марки. В трите схеми С1 служи за фпно
нагласяване на честотата. Изходният евърз-
ващ кондензатор СЗ е обикновеио малък —
20 до 50 pF — един компромис, при кон-
то се избягва натоварването на генератора
от антенния вход на приемника и все пак
прехвърля хармоничиите с достатъчна сила
Делители иа честота
Делепето обикновеио се извършва чрез
«двустабилно» звено, което произвежда
една промяна иа изхода за всеки два вход-
ив импулса и така дели на две подадената
честота. Следователи© всички деления тряб-
ва да бъдат в рамките иа някоя степей на
2. Тъй като дв уста бил ните звена и враги
под формата на интегрални схеми са съв-
местими — имат еднакви захранващи на-
в режен ия и могат да се евързват непосред-
ствен© помежду си — една комбинация от
схемата на 16—18С във вариант с две в рати
м едно двойно двустабилно звено правят
една проста комбинация за генератор на
марки.
Честотни сталлни]
Разликата между един генератор на мар-
ки и един честен ен етялон о в това, че при
последняя са взеги осг-бени мерки да се
паправн честотата па осцилацннте колкото
може по-стабилна независимо от промелите
па температурата, вл агата, захранващото
напрежение и други фактори. конто биха
предизвпкали малка пром я па на честотата.
Макар че няма определен критерий, ед-
ва схема, приета като «стандарт» за люби-
телски цели, трябда да може да поддържа
честотата в грапиците на поне няколко
единнци на милпоп при нормални промени
в околната среда, и то без корекции. Един
обикновен генератор на марки с кристал
за 100 kHz ще има около 10 пъти (или
повече) по-големи вариации при съшите
} словня. Разбира се, той може да бъде
коригяран по всяко време с точиата че-
стота на някои от нзлъчваните сталони.
Други методи за проверка
на честотата
Възможиото’най-просто средство за из-
мерване на честота е един паралелен LC-
кръг, който може да сс настройва в грани-
ните па желания обхват и има скала, ета-
лонпрана по честота. То може да се пол-
ива обаче само при наличието иа поне малко
ЕЧ енергия, конто с необходима за откло-
няване на индикатора п не може да се из-
влече от самня LC-кръг. а трябва «₽а бъде
извлечена от измерванпя кръг. Отту к идва
И названието абсорбциопен честотот ер.
Трябва да се отбележи, че в действптелност
се измерва честотата на ВЧ енергия, а не
честотата, на която е настроен кръгът. от
конто се черпи еиергията.
Точността па измерване на този урод е
малка в сравнение с генератора на марки,
тъй като Q-факторът на един практически
реализуем кръг не е’достатъчно голям, за
да позволи преципю отчлтане по скалата.
Също всеки два кръга, конто са взаимно
свързани, оказват влияние и па настрой-
ката (това влияние се намалява, като се
използува възможната най-слаба връзка,
при която се получава задоволптелно от-
клонение па индикатора).
Абсорбцмонният честотомср има едио
полезно предимство пред генератора на
схеми — той реагира само на честотата,
па която е настроен, или на лента от че-
стоти, твърде близки до нея. Така при
него не може да се направи грешка с някоя
хармонична, както се случва с генератора
на марки.
Схема иа абсорбционеи честотомер
Типична схема на абсорбционеи често-
томер е показана на фиг. 16-19. Допълни-
204
ПРОБНИ УРЕДИ И ИЗМЕРВАНИЯ
ри — също с по-малка стойност. За СВЧ
използуваният транзистор Q1 трябва да
бъде заменен с полеви за СВЧ, напр.
2N4416 или друг подобай
телно към иастройвания кръг L1C1 има
една навивка за връзка L2, нампраща се
върхг L1, един ВЧ диод CR1 и един микро*
амперметър или милиампер.метър с чувст-
вителпост, но по-малка от 1 mA. Предви
дено е гнездо за слушалки, за да се чува
сигналы.
Чувств ител ността на честотомера зависи
от чувствителността на постояннотокова-
та измерителна система и от съотношението
между размерите на L2 и L1. Има известен
оптимален размер за тази бобина, който
сс намира експеримептално. Друго раз-
решение е токонзправителят да се евърже
към един от няколкото извода на L1,
прн което се получава оптималиа връзка.
Като правило връзката на изправителя
трябва да бьде малко по-слаба от оптимал-
ната. При това се получава максималяо
отклонение, чрез което пък ще се получи
по-остра настройка.
Флг. 16-19—(А)’— Схема’на абсорбционен че-
стотомер. Гнездото за звукова индикация
може да се пропуске, ако тази индикация
не е необходима; в този случай положи-
телниЯФ край на Ml трябва да се евърже
с общата маса.
(В) — Схема на гридднп с полевн тран-
зистор, подходяща в гранншпе 1,5 —
50 MHz. За раб эта на УКВ и СВЧ С1
трябва да бьде с по-малка стойност, RFC1 —
УКВ дрисол и шунтнрашите копдензато-
Еталонираие
Абсорбционннят честотомер се етало-
ннра чрез поредица от отчитания иа раз-
личии честоти от кръг — източник «а ви
сокочестотна енергия, чиято честота е пред-
варително определена по друг начин, па-
пример с един генератор на марки и ®рием-
inik, Абсорбцпонният честотомер се на-
стройва точно по максималното отклонение
на индикатора прн възможната най-слаба
връзка с измервания кръг.
ДРУГИ ИНСТРУМЕНТ!! И ИЗМЕРВАНИЯ
Приемного измервания е необходим из-
точник на променлнвотокова енергия с
нагласяема честота (поиякога и с нагла-
сяема амплитуда) в добавка иа това, което
е иалипе в предавателя или приемника —
напр. ВЧ и НЧ осцилатори осигуряват
сигнали за настройка на приемници, за
изпробване на предавателн на телефония
и т.н. Една друга ценна прибавка към
станцията е осцилоскопът, особено полезен
при проверки на модуланията иа теле-
фония.
Високочестотии гемератори
за настройка иа кръгове
При настройването н мзпробването на
приемници, разгледани в една от предиш-
иите главк, са нзползуванп обикновени
уреди за радиосервизиа работа. Генерато-
рът на честотни марки е също задоволи
тслен източник на сигнал и. Нещо повече —
пеговите честоти. макар че не са плавно
наглаейеми, са известии с много по-го-
ляма точност, докато еталонирането на
обпкновенлте сигнал-генератори не е мно-
го точно. За груба работа може да послужи
и днпметърът, опигаи в следващата глава.
Дипметър
Денствието на дипметъра е обратно на
това на абсорбционния честотомер, тъй
като той дава високочестотната енергия,
като съдържа един настройваем генератор,
от който измерваният кръг абсорбира енер?
гия, когато той н осцилаторът са евързани
Други инструмента и измервания
205
и са насгроспн на една и сына честот,-.
В ламповия вариант поглъщапето на снср-
гмята се изразява в намаляване или «дип»
на детектиранни решетъчен ток, нзмерван
чрез постояинотоков мнкроамперметър.
Същият принцип е приложен и при полу-
проводниковите генератори. В иякои ва-
рианта на генератор с транзистор ВЧ
еиергията се изправя от диод, за да се по-
лучи отклонение на индикатора. При
този начин обаче може да се получат
«мъртви точки» в настройвания обхват, ако
на места ВЧ еиергията с твърде малка и
днодът не провежда. При схемата на фиг.
16-19В е избягнато това неудобство, като
се измерват промените в тока на гейта.
Когато ключът S1 е на положение WM
(въл номер), преходът гент-сорс на Q1
служи като детекторен диод.
Обхватите на дипметъра трябва да се
застъпват, за да се осигури достатъчно
покритие на точкнте на неизвестннте че-
стоти на измерваните кръгове. Обикнове*
но се използуват сменяем» бобини, за да
се покрие обхватът от 1.5—250 MHz.
Еталониране
Дипметърът трябва да е сравннтелло
точно еталониран. Това може да стане,
като сигналът му се прослушва с прием-
ник с точно градуирапа скала. Трябва
да се внимава да се приема основиата че-
стота па дипметъра.
Използуване на дипметъра
С дипметъра може да се проверяват
само резонаисни кръгове, тъй като нена-
строените кръгове илн елементи няма да
поглъщат енергия на опредслсната честота.
Кръговете може да са със съередоточени
параметри или линии с разпределени пара-
метри, стига Q-факторът да е достатъчно
голям и да се осигури достатъчно сил на
връзка с дипметъра, за да се получи забс-
л ежимо поглъщане на ВЧ енергия. Най-
често връзката е индуктивна, но поиякога
може да има достатъчно силна капани-
тивна връзка между измерителя и точка
от кръга с висок потенциал спрямо ша-
енто, така че да се получи отчитане. При
индуктивна връзка максимално поглъщане
на енергия ще се паблюдава, когато изме-
рителя? е евързан направо към бобината
на провсряваиия настроен кръг или към
възел па тока в една линия.
Поради собствеиия раз предел ей капаци-
тет (и лонякога поради индуктивиостта)
повечето кръгове с резонанс на по-ниските
любителски честоти ще покажат квазн-
линейии резонапсл на или близо до УКВ
обхвата. Полезно е да се използува един
УКВ дипметър за открмване на тезн «па-
рлзптни» резонлнеп, тъй като те може да
бъдат причина за появяване на хармонич-
ни на основиата честота или да създадат
условия за паразитни осцилацнн в усилва-
телните стъпала. При проверка на преда-
вател ни линии н антени. а особено при ком-
бинации от двете трябва да се внимава
твърде много, тъй като тези л и ней ни кръ-
гове имат добре изразени серин от меха-
ннчви резонанеч на базата на най-ниската
резонансна честота, конто може да доведат
до погрешна представа за действието на
системата.
Измерванията с дипметъра са по съще-
ство измерване на честоти и за да се по-
лучи най-голяма точност, връзката между
измерителя и проверявания кръг трябва
да бъде колкото може по-слаба, но все
пак дипът да е за бел сжим. В това отноше-
ние дипметърът наподобява абсорбцион-
ния вълномер.
Измерване на индуктивности и капацитети
с дипметъра
При правилио използуване на един добре
еталониран дипметър може да се мерят
със задоволителна точност стойиостите на
капацитети и индуктивности, използува-
ни в обхвата 1,5 до 50 MHz. За този метод
са необходими две принадлежности — една
индуктивност и един кондензатор. Стой-
иостите и на двата елемепта трябва да са
известии с достатъчна точност. за да се
използуват като «еталони». Удобни стой-
нсстн са 100 pF за капацитета и 5 pH за
индуктивиостта. Диаграмата на фиг. 16-20
е начертана на базата на тези стойности.
Слюден кондензатор с толеранс ±2%
се иамира лесно. В случай че индуктив-
ността 5рН се нзработва саморъчно, стой-
ността й трябва да се нагласи така, че
паралелно с кондензатопа 100 pF да се
настройва на 7100 kHz. Неизвестната стой-
ност се измерва, както е показано на фиг.
16-22. Индуктивностите се измерват. как-
то се евързват паралелно иа конденза-
тора — «еталон». След това с дипметъра
се измерва резонаиспата им честота при
възможиата най-слаба връзка. Процеду-
рата за измерване на капацитети е иден-
тична, само че еталонът е нндуктивност.
Търсените стойности се отчитат по диагра-
мата съответно иа честотата, показана от
дипметъра.
Коефициент на връзка
Дипметърът може да се използува и’за
измерване коефициента на връзка между
две бобини. То се свежда до две измерва-
ния на индуктивиостта (на една от боби-
ните), като евързаната бобииа веднаж е
отворена, а след това дадеиа иакъсо.
206
ПРОБНИ УРЕДИ И ИЗМЕРВАНИЯ
Фиг. 16-20 — Номограма за
та 0,1 до 100 pH и 2 до 1000
определяне иеизвествите стойностн на L и С в обхва-
р!-\ като се използуват «еталонитс» от 100 pF и 5 pH
Фиг. 16-21 — Удобен начин за закрепване
на «еталонитс» L в С чрез използуваие на
клсмни клочки. Стойцостта на копдспза-
тора е 100 pF слюден, посребрен, свързан
така, че дължината на проводниците да е
минималка. «Еталопът» за пндуктпвпост
5pH 17 навивки с днаметър 25 mm и дъл-
ж'мна 27 шт
дуктпвността и. докато краищата иа вто-
рата са свобод ни. Ст ед това краищага на
втората се давят иакъсо и опиво се измер-
ва индуктнвиостта h i първнта. Ктефнциен-
тът на връзката сс преем яга по формулата
където
k е коефпцпентът на връзка;
L1 —индуктивността на първата! бэ-
би на, вгората намотка на коя-
то е с отворени кранща;
(А)
(Ю
Известен
капацитпетп
Неизвестен
капацитпрп.
«Еталонннят» кондензатор 100 pF се евър-
зва към една от бэбините и се измерва ин
Фиг. 16-22 — Постановка за।измерване иа
илдуктиапост и капацитет Xе а дипметър
Други инструменты и измервания
207
L2 — индуктнвността ла първата
бобика с иакъсо дадени краи-
ща iia втората намотка.
Нискочестотни генераторы
При проверки с ннскочестотни сигналя
обикновено сс нзисква задоволително до-
бра синусоида л на форма. За целта най-
подходящи са /?С-генерагорите, работсщн
колкого може хю-близо до усилвател клас А.
За да се проверн нпскочестотното въз-
произвеждапе на един усилвател, необхо-
дим е сигнал с честота, конто да се измени
в целия НЧ обхват. Тъй като това не с от
същсствена необходимост при радиолюби-
телей а апаратура, достаточен с един оецн-
латор, който генерира една или две чосто-
тн с добра синусоидална форма. Един
«двутонен» оецплатор е особено полезен
при изпробване на предавателн със стра-
ннчпи ленти и конструкцнята на такъв е
описана по-нататък в тази глава.
На фиг. 16-23 е показана схемата на
прост RC-гснератор, полезен прн никои
по-обикиовеии проба. Свързването с двоен
Т-мост дава задоволнтелна форма на сиг-
нала за повечето случаи и чрез пзбэр на
<.тойностите на елсментите генераторы
може да работ» на която и да е честота от
обикновекия НЧ обхват.
Фиг. 16-23 — Схема на звуков генератор
с двоен Т-мост. Тппични стойностн за
RI — R2 и С1 за съответннте честоти са:
18 к£2 п 0,05р. F за 750 Hz и 15 к£> в 0,02р.F
за 1800 Hz. За същите честоти R3 и С2—СЗ
варпрат от 1800 П и 0,02 pF до 1500 П
и 0,0’1 pF. R4 може да бъде около 3300 Q.
С4, изходиият евързващ кондензатор, мо-
же да бъде 0"05 р F за товари с голям им-
педанс
Оптималип резултатн сс получават, ко-
гато С1 е със стойност, приблизптелно два
пъти по-голяма от тази на С2 или СЗ,
п R3 има съпротивлеиие около 0.1 аг това
на R1 или R2 (С2 СЗ и R1-R2). Птход-
ният сигнал сс получава в кранщата на
С1, където сс съдържат пай-малко хармо-
1п1чни. Товары на изхода трябва да е с
гилям импеданс (над 0.1 МО).
За Q1 е подходящ конто и да е НЧ тран-
зистор за малки сигналн. В зависимое? от
това, дали типы е рпр гли грп, се определи
поляритеты на захрапел него. Товарного
съпротивлеиие в килектора R4 трябва да
е достаточно голямо за нэрмално уенлвапе
и чрез промянзта му може да сс получи
сигнал с най-добра синусоидална форма.
Резисторите при радночестоти
Някои възли на измерителките апарати
често изискват чисто активии съпротивле-
ния, т. е. съпротивления с пренебрежимо
малък реактивен елемент па честотата,
на която се извършва измерването. От
резисторите. достъпнн зз радиолюбите-
лптс, на това пзискване отговарят само
малките обэмни разистори. Индуктпвност-
та на жичшхте резистора гч правя непри-
ложимп за радиолюбителе ките честоти.
Реактивного съпротивлйиае, об?кг на
разглеждане, се дължи на собетвената
индуктивное? иа садоя резистор и него-
вите изводи. как?о и на мал кия паразитен
капацнтег между една час? на редис гора
До друга и до околшгге проводницп. Ма-
кар че индуктивността и капацитетът са
малки, тяхното реактивно съпротивлеиие
става забглежимо с повишаванс па често-
тата. Малкпте обгмни резнстори. правилпо
монтиранн, покдзват пренебрежимо малко
иапацитивно съпротивлеиие до около 100
MHz, ако стопността нм е не подече от на-
кол костотип ома. Аналогично иидукгивно-
зо съпротявление с пренебрежимо малко
прн стоимости, но-внечкп от няколко сто-
тицн ома. Оптпмалпия! еъи роти вигоней об-
хват в това отношение с приблизит ел но
50-200 Q.
Под правилпо моитнрапе се разбирп на-
мял яванс на кранщата до минимум п ре-
зисторы да бъде колкого може по-далече
от други резистора н проводники. Трябва
също в някои случаи да сс впнмава рези-
сторы заодно със съседнпте елеменгп да
не образува брънка, в която може слекгро-
магиптно да се нндуктирп лалрсжсане.
Така монтиран, резисторы о чисто ак-
тивно съпротивлеиие. При обомните ре-
зисторы скин-ефсктът о твърде малък и
впсокочестотното им съпротивлеиие до УКВ
с твърде близко ди постоянпотокового.
208
ПРОБНИ УРЕДИ И ИЗМЕРВАНИЯ
Изкуствени аитени
Изкуствеиата антена представлява рези-
стор с такъв характеристичен импеданс,
че може да замести антена или предавате.т-
на линия по време иа лроби. Тя позволява
предавателят спокойно да се изпробва,
без да се излъчва сигнал (правилнините
строго ограничават продължителността
на проби при излъчване в етера). Изкуст-
вената антена е полезна и при проверка
на приемници, защото електрически напо-
добява автена, но без да приема външни
смущения и сигналы, което е твърде же-
лателио прн никои проби. При изпробва-
не на предавател» изкуствеиата антена
трябва да може да разсее безопасно одлата
изходна мощност иа предавателя. Тъй
като в повечето случаи е жслателно из-
куствеиата аитена да имитира една напълно
съгласуваиа предавателна линия, тя тряб-
ва да представлява чисто активно съпро-
тивлеяне, пай-често със стойност 52 или
73 Q. Това ограничение е затрудняващо
при саморъчно изработснитс конструкции,
защото чисто актнвип резпетори с мощност
иа разсейваие, по-голяма от няколко вата,
не се намират. лесно. Има обаче фабрички
изкуствени аитеии с мощност иа разсей-
ванё до I kW.
За изпробване на приемници и предава-
тел и с твърде малка мощпост може да се
иаправи отлична изкуствена антена, като
един обсмен резистор 51 О или 75 П се
помести в коакспалси куплунг, както е
показано на фиг. 16-24. Подходящ рези-
стор е от 0,5—2 W. Дискът накрал допри-
нася за намаляване на индуктивиостта
на проводника на резистора, а също до-
пълва екранирането. Такъв вид изкуст-
вена аитена има добра характеристика при
обхватите на УКВ, а също и на по-ииски
честотн.
Увеличаване мощността иа разсейване
За да се постигне разсейваие на по-го-
ляма мощиост, ползуват се по-голям брой
резистори 2 W, свързани паралелно или
серийиопаралелно, конто внасят малка
Спсено
ГСО ин&к
Фиг. 16-24 — Изкуствеиата антена може
да бъде монтирана с обемсн резистор, мон-
тиран в PL-259 коаксиалсн куплунг.
Показан е напречен разрез на куплувга
Фиг. 16-25 — Чрез‘’’използуване на рези-
стори в серийно-паралелно свързване
може да се увеличи номиналната мощност
иа едва малка изкуствена антена. Монти-
рат сс върху медни плоскости, така че ин-
дуктивността е сведена до минимум. Осей
обемни резистори със стойност 100
Q/2 W са свързани в две групп. Двете
групи от по четири серийно свързани ре
зистора са свързани паралелно и образу-
ват една изкуствена антеиа 50 Коп-
струкцията е отворена, което позволяв:»
свободна циркуляция на въздуха
реактивност. Независимо от това, ако о
допустимо известно отклонение от идеал-
пата нмпсдансна характеристика, това с-
практичен начни за увеличаване мощност-
та на разсейваие. Осповният проблем о
нежелапата нндуктнвност, която може да
сс намалн чрез моптнранс на резнсторитс
върху плоски медни ленти или лнстовс
(фиг. 16-25).
Номиналната мощпост на резнсторитс е
дадена за непрекъснато натоварване във
въздушва среда. Най-добрият начин за
преценка на разсеяпата мощност е, к.тто
резисторите се докосват от време на време.
Ако те са непоносимо горещп, това озпа-
чава, че те разссйват мощност, по-голяма
от номиналната им.
Осцилоскоп
Посредством елсктрсннслъч-евата тръба
и слементите !( може върху флуорссцира-
щия екрап да се наблюдпва фермата както
на НЧ, така и на ВЧ сигнали,и то вър. вид.
конто е десен за възприемане (тръби с
електромагннтно отклонение, каквито са
телевизионните кинескопи, са неподхо-
дящи за измерителни цели). Обикновеио
флуореецнращата точка се движи хори-
зоитално по скраиа с известна скорост
(хоризонтално отклонение или хорнзон-
тална развивка), като едиовременно се
движи н вертикално пропорционалко на
напрежението на изслсдванпя сигнал. По-
Други ииструменти и измерваиия
209
ради инертиостта на екрана и иа окото бър-
зи движещата се точка се вижда като не-
лрекъсната линия. Така менящото се на-
прежение на сигнала предизвцква появя-
ване на определена фигура върху екрана.
Общопрпсто е схемите на осцилоскопнте
Да се разработват така, че при вертикалното
отклонение точката се движи нагоре, ко-
гато напрежеиието на сигнала става по-
положнтелпо по отношение на шасито и
обратно. (Разбира се, има и изключения
ст това правило.) Също при хоризонтал-
ното отклонение, например с променливо
напрежение, положителното нарастване от-
клонява точката надясно. При линейна
развивка точката се движи с постоянна
скорост върху екрана и в края му се връща
бързо обратно в началната точка.
Повечето електроннолъчеви тръби за
осцилоскопи изискват напрежение с ам-
плитуда около 20 V за отклонение 1 ст.
Следователпо за наблюдаване на малки
сигнали е необходимо значително усил-
ване. JS
За получаваие на линейно отклонение
за развивка се използуват специалии схе-
ыи. Проектирането на такива усилватели
и на генераторпте за линейно отклонение
.е госта сложно н е описано в съответната
литература. За да се провсри модулацията
иа един предавател — основного прило-
жение на осцилоскопа в р ад нолю бител -
ската практика, може да се използува до-
ста проста схема. Синусоид ал ното напре-
жение от мрежата с 50 Hz може да служи
като задоволителна хоризонтална развив-
ка, а иапрежението за вертикално откло-
нение може да се получи от високочестот-
ните кръгове на предавателя, без да е
необходимо да се усилва.
Опростена схема на осцилоскоп
На фиг. 16-26 е показана схема на осци-
лоскоп, която има всичко необходимо за
контрол на модулацията; команд» на цен-
тровано на флуор есциращото петно, за
фокусираие и за нагласяваие ла ннтеизи-
тета; делител на напрежение за осигуря-
ваие необходимите потенциала за електрон-
нолъчевата тръба и входове за подаване на
сигнали към плочите за вертикално и хо-
рнзонтално отклонение.
При тази схема може да се използуват
тръби с електростатпчно отклонение с ек-
ран, който има днаметър 50—150 mm
при папрежение до 2500 V.
В същата схема кома идите за фокус и
Фиг. 16-26'— Схема на осцилоскоп за кон-
трол на модулацията. Стойностите са за
захранващо напрежение 1500—2500 V. За
1000—1500 V R8 се пропуска и се евързва
долният край на R7 с горния край на R9
фиг. 16-27 — Квазилинейна развивка
за осцилоскоп може да се получи от
средната част иа кривата па едно
синусоидално напреженне.Чрез евър-
звапе на променливия ток към ре-
шетката се получава модулация по
интензитет, която гаси лъча по време
иа обратння му ход. Т1 — трансфор-
матор за 250—360 V с извод в с редата
С1—С5 — дискови керамнчии 1000V;
Rl, R2, R9, R11 —линейии потенцио-
метрн (за силата на звука) R9 н R11 тря-
баа да бъдат добре изолирани от шаенто
R3, R4, R5, R6, R10 — >/8 W;
R7, R8 — 1 VV;
V1 — електроннолъчева тръба с електро-
статично отклонение — 50 до 125 mm
14 Наръчник на радиолюбителя
210
ПРОБНИ УРЕДИ И ИЗМЕРВАНИЯ
ране на пет ната нс са под много висок
потенциал спрямо шасито, така чс не се
пуждаят от допълнително изол и ране. Ко-
мандптс за фокусирапе п за пагласяване
иа интензитета обаче са под високо напре-
жеиие и трябва да и мат усилена изолация
по отношение на шасито.
Електроннолъчевата тръба трябва да се
предпази от паразмтии електромагиитни
полета било чрез поставяне в желязпа ку-
тия или като се използуват някои от екра-
иите, изработени спеииално за дадената
електроннолъчева тръба. Ако отоплител-
ният или друг трансформатор се Памира
в същата к ути я, той трябва да се постави
така, че паразитного му поле да не откло-
нява петиото. Петвото не може да се фо-
кусира до фи на точка, ако е под влияние
иа трансформаторно поле. Отоплителният
трансформатор трябва да е с усилена изо-
лация и единият край на отоплението тряб-
ва да се евърже с катода. Високото постоян-
но напрежение може да се получи от за-
хранването иа предавателя. Копсумацията
на ток е незначителна.
Начините за евързване на осцилоскопа
към предавател като монитор на модула-
цията се разглеждат в предишните главк.
Квазилинейна развивка
За наблюдаване формата иа модулацмон-
ната обвивка е необходима относително ли-
нейна хорнзонтална развивка. На фиг.
16-27 с показано как да се използува ли-
нейната част от синусоидалния сигнал
с 50 Hz, където средната част мипава през
нулевата точка, като си сменя поляритета.
За тази цел е необходим мрежов трансфор-
матор със среден извод във втор ич ната на-
мотка. Напрежеиието трябва да има та-
кава стойност, че да отклони точката до-
статъчно навън от екрана от двете страии —
обикновено 250—350 V. При такова «свръх-
отклоияваие» развивката е доста линейна,
но яркостта е еднаква в двете посоки. За
да се изгаси в една от посоките, необходимо
е да се подаде промеиливо напрежение на
първата решетка на електроннолъчевата
тръба, както е показано.
Фигури иа Лисажу
Когато към двете двойки отклоняващи
плочи се приложи сннусоидално промеи-
ливотоково напрежение, картината, коят'о
ще се получи, зависи от съотношенията на
амплитудите, честотите и фазите иа двете
напрежения. Ако съотношението на често-
тите е цяло постоянно число, ще се получи
стационарна картина-
Получеиата по тозн начни картина се
нарича фигура иа Лисажу. Пример н иа
иякои от най-простите фигури на Лисажу
Фиг. 16-28 — Фигури на Лисажу и съот-
ветните съотношения на честотите при фа-
зова разлика 90° между напреженията,
приложен и върху двете двойки отклоня-
ващн плочи
са показами на фиг. 16-28- Съотношение-
то на честотите се намира чрез изброяване
иа брънките върху едиа от страните. Така
в третата фигура отгоре има три брънки
по хорнзонтала и само една по вертикала,
така че отиошението на честотата по вер-
тикала към честотата по хорнзонтала е
3:1. Аналогично в петата фигура има
четири брънки по хоризоиталната страна
и три по вертикалната, което означава от-
ношение 4 : 3. Като се приеме, че напре-
жеиието с известната честота се подава към
хоризоиталните плочи, неизвестнатз че-
стота е
където А е честотата иа иапрежението,
подадено на хоризоиталните
плочи;
/в — нсизвестната честота. подаде-
на на вертикалните плочи;
«J — броят на брънките по вертика-
ла;
па — броят на брънките по^хоризоп-
тала.
Важно приложение па фигурите на Ли-
сажу е еталонирането на генераторите на
звукова честота. При твърде ииските че-
стоти мрежовата честота 50 Hz в повечето
Генератор иа марки за 100, 50 и 25 kHz
211
случаи е достатъчно точна, за да се из-
ползува като стандарт. Възможио с да се
сравнява в отношение 1 : 10 при честоти
както по-високи, така и по-ниски спрямо
еталоината.
Желателно'е да се използува осцилоскоп,
който позволява сигналът на хоризонтал-
ните и на вертнкалните плочи да се регули-
ра с оглед да се получи фигура с удобнн
размери.
ГЕНЕРАТОР НА МАРКИ ЗА 100, 50 И 25 kHz
Генераторът, показан на фиг. 16-29, да-
ва маркерни сигнали с използуваемо ниво
до УКВ обхвата, когато изходът му се
Фиг. 16-29 — Генератор на честотни мар-
ки с интервал 100, 50 или 25 kHz. За-
храива се от два сухи елемента, конто са
вътре в кутията. Тримерът за фи но нагла-
еяване на честотата е достъпен врез от-
вора в горната страна па кутията
евърже с антенния вход на един професио-
налеп приемник. В него се използува кварц
на 100 kHz в един интегрален вариант на
мултивнбраториня осцилатор, показан по-
раио. Осцнлаторът е последний от две до-
пълнителни стъпала с интегрални схеми,
конто произвеждат маркерни интервал и
50 и 25 kHz. Използувапн са две достъпнп
интегрални схеми — една логическа схема
МС724Р п една двойка двустабилна схема
МС790Р. Две от възмож постите иа МС724Р
се използуват като осцилатор, а следва-
щата — като повторится и формиращ,
буферен усилвател за командуване на пър-
вия делител иа 2 от схемата на МС790Р.
Този делител от своя страна командува
втория двустабилеи делител на 2. Чссто-
тите се избират посредством ключ с три
положения от изходите, показани на схе-
мата па фиг. 16-30.
Две от трите пера на ключа с четирн
положения се използуват за превключване
на колекторните иапрежения на интеграл-
ните схеми. МС724Р получава напреженне
при всички активни положения иа ключа,
докато МС790Р се захранва само когато
са необходима марки през 50 и 25 kHz.
Така се пести енергия за захранване, тъй
иато МС790Р консумнра значително по-
силен ток от МС724Р.
Фиг. 16-30 — Схема па генератор на мар-
ки. Изводът 4 на двете интегрални схеми
е дадеи на маса. Изводът 11 на U1 се евърз-
ва към точка С, а 11 на U2 — към точка F.
С1 — 0,1 pF, хартнеп, за ниско напреже-
ние;
С2 — керамичеи тример, 7—45 pF;
СЗ — 22 pF, слюдой или керамичеи;
S1 — комутатор 3Z<4 положения;
U1 — логически елемент «НЕ-ИЛИ-^с
интеграл на схема МС724С с два входа,
едната секция е неизползуванэ;
U2 —• двоен J-K тригер с интегрална схе-
ма МС790Р
212
ПРОБНИ УРЕДБИ И ИЗМЕРВАНИЯ
Изходните сигнали на всички честоти
имат добра правоъгълна форма. За осигуря-
ване иа задоволитслио постоянно ниво па
хармоничиите във ВЧ спектър изходът се
подава към приемника през малък кондей-
затор, който в нас я затихване при по-
нискочсстотннте хармонични. Този конден-
затор СЗ пс е критичен п стойността му
може да се мспи с оглсд на ползуваието.
Посочснята стойност 22 pF е подходяща
за работа с приемник с входен импеданс
50 П.
При захранване с 3 V на положение 100
kHz консумацията е 8 mA. При 50 и 25 kHz
сборната консумання е 35 mA. Генераторът
продължава да работи задоволнтелиэ и при
спадане на захранвансто до 1,5 V. Често-
тата на генератора се променя със спадане
на напрежението. като честотното отмест-
ване с около 30 Hz на 15 MHz прн спад от
3 на 2 V. Получав л сс п малко честотно раз-
местванс между честотата на марките 100
kHz и тази на марките 50 и 25 kHz, но то
е само 6 -7 Hz при 15 MHz. Измсисиията
иа честотата в резултат на температур ните
пр смени са по-голем и. Те може да достиг-
нат до няколкостотин херца иа 15 MHz
Фиг. 16-31 — Иитегралиите схеми и кои-
дензаторнте към тях са монтирани на пе-
чатка платка с р азмер н 62X 95 mm, закре-
пена с винкелче към едната стеиа. Криста-
лы на 100 kHz и трнмерътса върху пласт-
масова плочка 25x50 mm, като трнмерът
може да се настройва отвън
при обякновените промели на стайната
температура. Всички изменения иа често-
тата може да се компеисмрат чрез наглася-
ване на С2 и се препоръчва периодично
да се нагласява честотата по някоя от из-
лъчваиптс сталоппи честоти.
Конструкция
В кутия с размерн като показаната иа
фиг. 16-29 се иомсстват както генераторът,
така и з ах р а ива щите елсмсптн, конто са
лесно достъпни. С2 е монти ран така, че
да’може да се нагласява през отвора от
горната страна иа кутията. Изходният
куплунг е поставсн откъм задиата страна,
което е удобно при положение, че генера-
торът стоп отстрани на приемника.
• Не е задължително монтажът да бъде на
печатна платка, но тя подобрява конструк-
цпята. Опроводявансто иа платката е
показано на фиг. 16-32. но мащабът не
е точно 1:1- Също опроводявансто е по-
казано откъм страната на елементите.
За ианасяне върху фолиото фигурата тряб-
ва да се обърне и това става най-лесно,
като под нея се постави лист хартия и най-
отдолу индиго с багрнлото отгоре. Чрез
повтаряне иа лннннте с молив ще се полу-
чи необходимого негативно копие.
Фиг. 16-32 — Вид иа печатцата платка»
г л еда на откъм елсмснтптс. Размерите с а
1 : 1. X означава мостче, другите букви —-
изводи към външнн вериги, показани на
фнг. 16-30
ДВУТОНОВ НИСКОЧЕСТОТЕН 4ТЕСТ-ГЕНЕРАТОР
Нискочестотният генератор, показан на
следващите илюстраиин, даваУдве честоти.
Те може Да се комбиннрат като двутонов
сигнал за проверка на SSB прсдаватели
или поединичио, когато е необходим обик-
новен звуков сигнал. В устройството са
използувани два НЧ генераторнн модула
RCA КС-4002. Изходният сигнал от тези
генератор и трябва да бъде колкото може
по-чист от хармонични н двете честоти да
не са в хармонично съотношение. Двата
сигнала се комбннират в един смесител
Двутонов нискочестотен те ст-генератор
213
Фиг. 16-33 — Двутонен НЧ генератор.
На лицевата плоча са регулаторите па
изходиото ниво и за балаисиране на отно-
снтелиите нива па двете честоти
без хармонични. Едва от основните цели
при двутонните проб» е да се установи
степента на изкривяване, което се получа-
ва в предавателя, затова подаваният сиг-
нал трябва да бъде чист. Схемата е пока-
зана на фиг. 16-34; елементите, конто не
в лизат в състава на мод улите, са озиачени
със звездички.
С кондензаторнте, дадени към КС-4002,
се получава" нзходна честота 2000 Hz.
Единият генератор работи на тази честота,
а другият се измества до 800 Hz, като се
променят Cl, С2 и СЗ. Необходимите стой-
кости не са стандартни и се комби ни рат
от два кондензатора в паралел.
При” изпробване на тази система двата
генератора даваха значителни паразитки
сигнали на около 5 MHz освен желаните
звукови честоти. Това беше нзбягнато
чрез прибавяие на 120 pF, шунтиращн
входа и изхода на усилватели. Тези конден-
затори трябва да се поставят с колкото се
може по-къси изводи.
Изходните сигиали от двата генератора
имат твърде високо ниво за входа на сме-
сителя КС2001, затова са поставенн дели-
тели в двата изхода. Чрез R1 се регулира
иивото на едииия от осцилаторите, така че
да се изравни с другия. Това е необходимо'
за получаваие желаната форма на комбини-
рання сигнал. Смсситслят е сумираик*
устройство, изходът на което при два ед-
накви тона е два пъти по-висок, отколкото
вески поотделно. Така при превключване
на комбиниран или едпотонов сигнал ни-
вото трябва да се мени в съотношелие 2:1.
Фиг. 16-34 — Схема на двутоновия генератор (IC-TT). Резпсторите са 0,5 W; кондеи-
заторите с означен поляритет са електрслитни, сстаналите — керамични дискови.
ВТ1 —- миниатюрна батерия, 9 V;
Cl, С2—10 nF и 2nF, керамичии, евързани паралелно;
СЗ — 20 nF и 2 nF, керамични, евързани паралелно 213
214
ПРОБНИ уредби и измервания
Фиг. 16-35 — Вътрешен изглед иа
IC-ТТ. Проводниците, иосещи НЧ
сигнал, са ширмоваии. Потеицио-
метрите за иагласяване иа обратим-
те връзки иа генераторите са върху
сампте платки
Поставяне в режим
Горната фигура от фиг. 16-36 показва
правилпата форма при сднотопов изход.
Нагл ас я на него иа обратиата връзка (ОВ)
на всеки генератор е критично. При твър-
де слаба обратна връзка осцилациите за-
Фиг. 16-36 — Правилни вълновн форми
иа генератора; горе синусоидална фор-
ма, показваща вярно иагласяване на об-
ратната връзка; долу — двутонов изходеи
тихват, а при силна обратна връзка съ-
държанието па хармоннчни нарастна. Ре-
гул аторът па ОВ се оставя в точката,
където генерацинте тькмо започват. Ге-
нераторните модули са чувствителии по
отношение на захранващото иапрежение.
Ако с течение на времето напрежеиието
на захранващата батерия спадне, геиерато-
рите може да затихнат и ОВ трябва да се
задълбочи, за да се увеличи дейстнието им.
Окончателно устройството се иагласява
по следния иачин. На положение иа дву-
тоиен изход (S1 затворен) регулаторът от
ОВ се завърта така, че геиераторът на
2000 Hz да затихне. При това положение
ще има нзходен сигнал само от осцила-
тора на 800 Hz. При среди© положение
иа регулятора «БАЛАНС» изходът на ге-
нератора се евързва към осцилоскоп и се
отбелязва височината иа картината. То-
гава S1 се поставя на едиотоиеи изход и
регулаторът «ОВ» се връща на положе-
нного, при което геиераторът и а 2000 Hz
започва да работи. Регулаторът «ОВ» се
нагласява така, че височината на карти-
ната на осцилоскопа да е близка до тази
иа осцилатора иа 800 Hz. Малки разлики
може да се коригират чрез регулатора
«БАЛАНС»!
При включваие на двутонеи сигиал тряб-
ва да се получи картина, както долната от
фиг. 16-36. Картината иа двутоиния сиг-
нал се сиихронизира трудно при един обик-
новеи осцилоскоп поради различимте че-
стотии съставящи иа сигнала. Височината
иа двутонната картина трябва да бъде два
пъти по-висока от тази на еднотоппия
сигнал. Начинът за използуц^не на дву-
тонния генератор при изпробване на SSB
предавателн е описан в главата за принци-
па и приложението на SSB (от QST,
Дипметър за обхватите КВ, УКВ и СВЧ
215
Д ИПМЕТЪР ЗА ОБХВАТИТЕ
КВ, УКВ и СВЧ
Фиг. 1С-37 — Дипметър за обхват 1,7 до
275 MHz. Поставената индуктивност е
за 90-165 MHz
На фиг. 16-37 до 16-41 са показали кол-
ет рукцните на лам лови дипметри за че-
стоти, конто интересуват любители < с.. Два
отделим модели са необходими, за да се
покрият по-нискнте честоти, и обхвата
УКВ—СВЧ. Двата варианта се ползуват
с едно и също захранващо устройство и
индикатор. Лампата нувистор j6CW4fce
използува в в двата варианта- Като се
разглежда схемата на фиг. 16-38, сс внжда,
че щепселното тяло на всяка бобина носи
и резистор — R2. Той образува делител
на напрежение заедно с нормалния рези-
стор — утечка на решетката R1, и така
поставя измерителната вернга в най-лод-
ходящ обхват по отношение на транчистор-
ния постояннотоков усилвател. Дипме-
Фиг. 16-38 — Схема на Дипметър за КВ
и УКВ
С1 — промеилив кондензатор 2X50 pF;
С2, СЗ — 100 pF, керамични;
С4, С5, С6 — 1000 pF, диекови керамичии;
R 1 — 47 kQ 0,5 W;
R2 — според приложената таблица;
R3 — 10 kQ
Обхват Ll R2
1.7-3.2 MHz 195 нав. ПЕЛ 0,16 * 680
2,7-5 1Ю ПЕЛ 0,25 * 470
4,4-7,8 51,5 ПЕЛ 0,25 * 470
7.5-132 24,5 ПЕЛ 0.25 * 470
12-22 31 ПЕЛ 0,51 ** 1000
20-36 14 ПЕЛ 0.51 ** 680
33-60 8.5 ПЕЛ 0.81 *** 680
54-99 3.75 ПЕЛ 0.81 *** 1000
90—165 85 mm ухо 1,6 1500
13 mm дистанция
150—275 31 шш ухо 1,6 3300
6,5 mm дистанция
* върху полистиролова основа $6 19 mm
* * при стъпка 0.8 mm (12,5 иав. на ст)
* ** при стъпка 1,6 mm (6.25 нав. на ст)
Фиг. 16-39 — Дипметър с обхват 300—700 MHz. Генераторният блок отляво е в
отделка кутия, а трапзисторизираиият индикатор и захранването са показани в сре-
дата и отдясно
216
ПРОБНИ УРЕДБИ И ИЗМЕРВАНИЯ
Фиг. 16-40 — Схема иа СВЧ дипметър.
С1 — миниатюрен променлив конденза-
тор, 8 pF;
С2 — 150 pF, керамичен;
СЗ — 1000 pF, керамичеи;
С4 — 20 f.iF/450 V;
CR1 •— диод за обратно напрежение 400 V;
Ml — измерителна система, 500 р.А;
Q1 — транзистор НЕР 253;
R1 —330 П, 1 W;
R2 — 47 kQ, 0,5 W;
R3 — 10 кП;
R4 — 22 кП, 0,5 W;
R5 — 10 kQ потенциометър;
RFC1, RFC2 — 22нН» Дросел;
RFC3, RFC4 — 0,82pH, дросел;
Т1 — трансформатор за 6,3 V и 125 V
Обхват
271—324 MHz
312—375 MHz
372—463 MHz
413—519 MHz
446—565 MHz
544—730 MHz
Размер «£»
70 mm
78 mm
50 mm
40 mm
31 mm
«Л1»
16 mm
13 mm с прави ъгли
търът e поместеи в кутийка с размери
53X 53X100 mm, като цокълът на нуви-
стора е закрепеи иа алумиииев випкел.
В едииия край иа кутията е поставеи
цокъл за 5 щифта, като статорните клеми
на промеиливия кондензатор са запоеии
непосредствеио върху две от крачетата.
Бобините за по-нискочестотния обхват са
иавити с емайлираи проводник върху тела
с 0 19 mm. Някои от бобииите са с по-
малък днаметър и се поставят вътре в
тялото, като едииият им край е близо до
отвореиия край иа тялото за улесияваие
на връзката. Бобините за двата иай-ви-
соки обхвата представляват бръики от
проводник с 0 1,63 mm, покрити с изоля-
ция за безопасност. Във всирй<и случаи
резисторът R2 е поставеи в тялото. При
най-високия обхват се използува само ос-
иовата иа тялото, тъй като навивката е
по-къса от иеговата дължииа.
Захраиваието може да се включи към
генератора, ио тъй като това ще увеличи
обема и тег лото, често се предпочнта от-
делив захраиване. В захраиваието, пока-
зано иа фиг. 16-40, е използуваи миниа-
тюрен мрежов трансформатор, силициев
диод и опростеи филтър, с което се осигу-
ряват около 120 V аиодио напрежение за
- осцилаторната лампа. Захранващият блок
е монтиран в кутия със същите размери,
а връзката между двете кутии се осъще-
ствява чрез четирижилеи к а бел. Двата
варианта може да се използуват и като
абсорбционнн вълномери с иидикатори,
като се изключи аиодното напрежение, а
решетката и катодът се използуват като
Диод.
Гриддипметър на УКВ
Обхватът на гриддипметъра, показан на
фиг. 16-39, е 275—725 MHz. Той с по-ви-
сок, отколкото на повечето достъпнн из-
мерители. Това е възможно благодарение
на лампата 6CW4 и серийиия настроен
кръг. Гриддипметърът иа УКВ е монтиран
също в кутия с размери 27X27X100 mm.
«Сърцето» иа измерителя е геиераториата
част, която е монтирайа върху полисти-
ренова плочка*с размери 35X47 mm и
дебелииа 3 mm. Цокълът на нувистора е
поставеи в единия ъгъл, а иастройващият
кондензатор — малко извъи центъоа. Цо-
кълът за бобината е поставеи в едииия
край иа кутията. Полистиреиовата плочка
се крепи от четири винта с дължииа 4 mm.
Цокълът и промеиливият кондензатор са
разположеии така, че да може да се напра-
вят иепосредствени връзки между аиод-
иото краче и цокъла иа бобииата; ротора
иа кондензатора и цокъла иа бобииата и
статора на кондензатора и крачето иа ре-
шетката. Резисторите и ВЧ дросели се
закрепват в единия край иа лайстиа с
Абсорбционен вълномер 1,6—300 MHz
217
b* 0.5
Фиг. 16-41 — Формата на индуктлвности-
те за СВЧ дипметър. Проводникът е 2,6 шш,
калайдисан. Първата индуктмвност има
една пълна навивка в края си
уши, а другите им крапща — на крачетата
иа цокъла и други точки.
Бобините са иаправени от каланднсаш
проводник 2.6 mm и като предпазна мярка
са покрити с прозрачна пластична мзола-
ция, с изключение иа краищата им. По-
дробностите’’са дадени иа фиг. 16-41.
Етзлончранете по честота иа измерителя
може да'се започне чрез^съпоставяне с
УКВ телевизиоиии сигнали^вУрайона. ако-
има та кива, или чрез любителска апара-
тура иа 420 MHz.
АБСОРБЦИОНЕН ВЪЛНОМЕР 1,6—300 MHz
Абсорбциоииият вълномер, показан и а
фиг. 16-42, използува шест смеияеми бо-
бини (L1 иа фиг. 16-43), за да покрие че-
стотния обхват 1,6 —300 MHz. За индика-
тор служи миниатюрен милиамперметър с
чувствителиост 1 mA или по-голяма. L1
има отвод, лодбраи така, че да се подава
максималиа еиергия към измерителя, като
ВЧ сигиалът се изпраия чрез диода CR1,
последваи от ВЧ филтър, съставеи от С2,
СЗ и RFC1. Уредът е поместен в кутия с
размерн 53X75X130 mm, като коидеиаа-
торът С1 е монтнран така, че кдсмит^ла
ротора и иа статора може да се запоят
направо към крачетата на цокъла.
Бобииите са иавити иа тела с четири
крачета. Отводите се правят чрез усуква-
ие иа жицата в съответните точки. За пред-
пазваие готовите бобиии може да се ла-
кират иеколкократно.
Фиг. 16-42 — Абсорбционен вълномер за
1,6-300 MHz
Измерване силата на полете
Интензитетът на излъчваието от една ан-
теиа може да се измери с уред. По съще-
ство той е твърде прост приемник, снабден’
с индикатор, който дава представа за отно-
сителиата сила на сигнала. Такъв измери-
тел на полете се ползува с едиа аитена —
пробник, която трябва винаги да има сд-
паква поляризация с тази на проверяваната
аитена. Антеиата-пробник трябва да бъде
хоризонталиа, когато предавателната ан-
тена е хоризонталиа. Трябва да се внимава-
да не се допуске измерителят иа полете да
приеме еиергия по страпичеи път или от
никоя предавателна линия.
Препоръчва се полете да се измерва на-
разстояиие ияколко дължини на вълните-
от аитеиата, която се изпробва. Измерва-
иия в границите иа една дължина иа въл-
иата до аитеиата може да заблудят поради
възможността' уредът да бъде повлияй
както индуктивно, така и от излъчваното
поле. Също ако антеиата-пробник има раз-
мер и, сравним и с изпробиаиата аитена, ве-
роятно е при малко разстояние връзката
между двете антени да бъде достатъчно
голяма, така че антеиата-пробник да ста-
не част от излъчващата система и да се
получат неверии отчитаиия иа силата иа -
полете.
Препоръчва се за антеиа-пробник тип
дилол, който да се постави иа същата ви-
сочииа, както проверяваната аитена. Сиг-
иалът от ди пол а се прехвърля към измери-
теля чрез балансираиа линия с нисък им-
педанс. Дължииата иа дипола се прави.
относит ел ио малка, колкото да даде от-
клонение върху индикатора.
218
ПРОБНИ У РЕДБИ И ИЗМЕРВАНИЯ
Фиг. 16-43 — Схема на вълпомер.
С1 — 50 pF, промеилив кондензатор;
С2, СЗ — 1000 pF, керамичен диск;
CR1 — германиев диод, 1N34A;
Ml — измерителиа система, 1 mA;
L1 — слоред таблицата;
RFC1 — 2,5 mH, дросел
95—300 MHz
ухо от калайдисан про-
водник 1,6 mm, дължина
51 mm, включително щиф-
товете, с отвод на 38 mm
от дадения на маса край
Обхват
1,6—4 MHz
3.2—7.4 MHz
6—14 MHz
12—29 MHz
30—90 MHz
A
9,5 mm
3,2 mm
9,5 mm
3,2 mm
4 навивки,
В
22 mm
6,3 mm
19 mm
6,3 mm
разтеглепи <ja
Проводник Навивки Отвод
0,25 mm 125 на 32 нав.
0,25 mm 35 11
0,81 mm 27 8
0,81 mm 10 3
25 mm, проводник 0,81 mm, отвод на 1,5 на-
вивки от дадения на маса край;
Фиг. 16-44 — Вътрешен изглед на вълно-
мера, който показва разположението на
иастройващия кондензатор и цокъла за
и нду ктивност! !те
Фиг. 16-45 Скала иа вълномера при
описанитеХелементи на кръга
Индикатор на съгласуването за малка мощност «Милимач»
219
Измерители иа силата на полете
Описаиият абсорбциоиен вълномер може
да се използува като измерител на полете
в съчетаиие с едва аитена-пробиик. Връз-
ката между бобииата иа вълиомера и пре-
.давателиата линия до антената може да
-се състои от 1—2 навивки, иавити откъм
•студения край иа бобииата. Краищата им
•се евързват направо към лииията. Анте-
иата-пробник, поставена на подбраио мя-
сто. се нагласява по дължииа така, че да
•се получи задоволителна индикация (око-
ло х/2 от скалата иа измерителя в началото
на пробите). Разбира се, вълиомерът тряб-
ва да бъде настроен иа честотата, иа която
•се работи.
Използуваната в този вълномер проста
комбинация от диод и милиамперметьр е
нелинейна, поради което показаиията ще
.дадат иевярна представа'за резултатите от
промеиите в изпробваиата антенна система.
Показаиията може да се направят практи-
чески линейни и одновременно да се увели-
чи чувствителността, като се използува
постояннотоков усилвател по схемата на
фиг. 16-46. Резисторът R1 47 кП е иа мя-
стото на Ml от фиг. 16-43. Усилвателят
с пол ев и кондензатор е с обратна връзка
по постоянен ток чрез R2 и е доста линеен
по ощршеиие напрежеиието иа гейта.
Мостовото евързване, състоящо се от съ-
противлението на прехода дрейи-сорс (в
серия с R2, R3, R4 и R5) балансира по-
стояниия ток на дрейна, така че милиам-
перметърът показва само промеиите иа
тока. При отсъствне на входеи сигнал из-
мерителят се балансира на иула чрез R2.
Лииейиият обхват на този усилвател е
от 0,1—1 mA, представляващ отношение
иа прнложеното напрежение 6,5 : 1. Това
отговаря на усилване иа мощност около
40 или 16 dB.
ИНДИКАТОР .НА СЪГЛАСУВАНЕТО ЗА МАЛ КА МОЩНОСТ .МИЛИМАЧ»
Рефлектометрите, конто са по'лезии за
обнкновеиата любителска работа, общо взе-
то, не са достатъчно чувствителни. за да
-бъдат използуванн задоволително като
индикатори иа съгласуването или на КСВ
при предавателя с изходиа мощност от
*порядъка иа миливатове, а не ватове.
«Милимачът», показан иа фиг. 16-47 до
16-50, осигурява задоволителна чувстви-
телиост даже при иива иа мощиостта от
лорядъка иа 10 mW. Схемата иа фиг. 16-48
е според моста «Монимач», описан в QST
преди няколко годи ни. При показа ната
конструкция иулираието се запазва в ця-
лата лента 144 MHz. Увеличеиата чувст-
вителпост се дължи иа използуването на
транзисторен постоя ииотоков усилвател
между изправящата диодиа верига и инди-
катора. С такъв' усилвател може да се по-
«стигие лесио усилване ?4по ток от^БО до
.100 пъти или повече.
Като се разглежда фиг. 16-48, се вижда.
Фиг. 16-46 — Усилвател с полеви^транзи-
стор към абсорбциоиния вълномер. - Точ-
ките А и В се евързват иа мястото на изме-
рителпата система иа фиг. 16-43
Фиг. 16-47 — Външен вид на «Милимач».
На лицсвата плоча са регулаторът иа чув-
ствигслността, комутаторът и инднкаторът
че когато куплуигът Л па МилимачаТе
евързаи към предавателя, a J2 към анте-
ната, високочестотният ток през провод-
ника между двата куплунга иидуктира в
L1 напрежение, пропорционално на напре-
жението на линийта в права посока. На-
преженисто в L2 пък с пропорционално на
отразеното напрежение в линията. Напре-
жението or L1 се изправя чрез CR1 и когато
S1 е на положение ПАД, изправеният
постоянней ток протича през базата на
Q1, който го усилва. Отчита се чрез Ml.
Когато S1 е превключен за отчитане на
отразеиото напрежение, напрежеиието от
L2 се изправя чрез CR2 и се подава към
усилватели.
Когато S1 е иа положение ПАД, показа-
22b
ПРОБНИ У РЕДБИ И ИЗМЕРВАНИЯ
Фиг. 16-48 — Схема на «Милимач». Кон-
Деизаторите 10 nF са диекови керамични.
CRI, CR2 — гермаииеви диоди, 1N34A;
LI, L2 — вж. текста;
Ml — милиамперметър, 1 mA;
иията иа измерителя отговарят на отно-
сителен ВЧ изход, ако е фиксираио напре-
жеиието иа регулатора иа чувствителиост-
та R6 и при условие, че товариият импеданс
остава постоянен по време на съпоставя-
ието. Така Милимачът може да се изпол-
зува при иастройваие иа максимален изход
иа предаватели с твърде малка мощност.
Конструкция
Милимачът е поместеи в кутия 53Х53Х
X125 mm. Секцията-предавателна линия е
съставеиа от вътрешеи проводник (медиа
тръба с 0 6 mm и дължина 116 mm) и две
медни леити като въишеи проводник с
широчина 25 mm и дължина 123 mm и с
по 6 mm лодгъв в двата края. Той се при-
тяга под виитовете, конто държат куплун-
гите Л и J2. Разстояиието между медлите
ленти и вътрешиия пронодник се запазва
чрез два изолациоиии сепаратора (фиг.
16-49). Същите сепаратори поддържат въз-
приемащите проводници L1 и L2 иа пра-
вилиото разстояние от вътрешиия провод-
ник. Сепараторите се изработват от мате-
риал с малки загуби.
На лицевата страна иа кутийката са
поставеии ЛИ, S1 и R6. Размерите иа из-
мерителната система ие са съществсии.
Q1 — германиев рпр;
Rl, R2 — 150 Q, 0,5 W — за мост^ 50 Q;
160 Q, 0,5 W — за. мост, 75 О.-
R4, R5 — 18 кП, 0,5 W;
R6 — 25 кП, потеициометър;
S1 — комутатор, 2x3 положения
стига тя ла ие влиза повече от 32 mm на-
вътре.
Л и J2 се поставят колкото може по-
иазад към’дъното на кутията. Сепаратори-
те се махлузват върху тръбичката и тя се
споява към цеитралния извод иа куплуи-
Фиг. 16-49 — Размерй иа изолациоивяте
сепаратори, закрелващи проводнидите ва
лииията и иа моста
Индикатор иа съгласуването за малка мощност «Милимач»
221
Фи-. 16-50 —• Вътрешността иа «Милимач».
Възприемащата линия L1 е разположена
в прпрезитс на сепаратор пте, CR1 е от-
ляви
га След това се Притягат па място медлите
лентн.
Въз пр нема щите проводницп L1 и L2
са дълги по 85 пип и са иаправснп от ка-
лайдпсан проводник 1,63 mm. Проводии-
лите се заДържат в средата от сепарато-
ритс, както се вижда на снимката, и са за-
лепеыи с епоксндиа или друга подобна
смола. R1 и R2 са обомни резнстори W.
За мост 50 £2 се използуват резнстори
150 £2, а за мост 75 £2 се използуват рези-
•стори 100 £2. Краищата на резисторите.
споенп към L1 и L2, имат дължииа 3 mm.
Резисторите не бива да се прегряват, за-
тцото може да изменят стойността си. Дру-
гите крапща на сыцнтс резнстори са спое-
ни към уши, прнтсгиати от винтовете,
конто държат Л и J2.
При запояването иа CR1 и CR2 към въз-
лриемлщите проводиици топлииата от
запоявания край на диода трябва да се
ютвежда, защото прегряваието може да го
повреди. Почти всеки германиев рпр тран-
зистор може да послужи за Q1.
Из проб вайе и ползуване иа Милимача
Милимачът сс свързва към предавателя
•чре„ линия 50 £2 или 75 £2 според случая.
Антепният край на моста остава свободен.
При включен лредавател и ключ SI на
ЛАД чрез регулятора на усилването от-
клоненного на Ml се нагласява до поло-
вината иа скалата. След това сс превключва
иа ОТР. Отклонението при ПАД и ОГР
трябва да бъде прнблизително еднакво.
За да се провери точността на моста, на
изхода му J2 се свързва една изкуствеиа
антена (вж. предишната част) със съответ-
«ата стойност (50 £2 илн 75 £2). S1 се. пре-
включва на ПАД и чрез регулятора се
довежда до пълно отклонение на индика-
тора. Прн превключвапе на ОТР показа-
иията трябва да спаднат до пула.
Може да се забележи, че при включване
на Милимача се получава малко от-
клонение па индикатора н при изключен
прсдавател. Това е иачалният ток на тран-
зистора и той трябва да се приеме за ну-
лева точка по времс на пастройвапсто.
Милимачът се използува каго индикатор
на съгласуването по слсдния начин. При
включен Милимач между предавателя и
антенного куплиращо устройство (или дру-
га антена, пли съгласуваща верига) се
настройва, докато се получи нулево от-
читане при S1 иа положение ОТР Около
нулевого положение па момептп се пре-
включва на ПАД, за да се провери дали
отклонението продължава да бъде в края
на скалата; иастройването па съгласува-
щата верига може да доведе до твърде
малко отклонение при ПАД, което би вне-
сло грешки при съгласуването. Ако на
положение ОТР се получи добра «нуля»,
а на ПАД отклонението с близко до края,
това означава, че чувствителността се е
залазила при двете отчитання и съгласува-
нето може да се приеме за задоволителио.
За измерване на КСВ сс препоръчва уре-
дът да се градуира, като за товар се из-
ползуват различии по стойност безиндук-
тнвии резнстори. Тези резнстори може да
сс евързват непосредствен© към куплуи-
га J2. като краищата нм се оставят кол-
кото може по-къси. Отношението между
товарного съпротивлеиие и съпротивле-
нието, за което мостът е разчетен (или об-
ратно) дава отношението между стоящите
вълии. Например при товар 200 £2 върху
мост 50 £2 te получава КСВ 200/50 или
4/1; при товар 15 £2 ще има отношение
50/15 или КСВ 3,3/1 и т. н. Отчитаиията
на индикатора, отговарящи иа няколко
такива отношения, се използуват като ба-
за за иачсртаванс на крива, която показва
отиошеннето между градунровката на ска-
лата и КСВ. Това градуиране се извършва
при една к съща чувствителност, защото
както отклоненного на уреда, така и ли-
иейността на веригата се влияят от иагла-
еяването на R6. Действителнлте измерва-
ния на КСВ трябва винаги да се правят
при същото ниво иа мощността и същото
иагласяване иа чувствителността.
Тъй като чувствителността на мост от
този вид се увеличава с честотата, КСВ
измерваиията стават донякъде несигурни
нзвън честотата, за която мостът е гра-
дуиран. Това обаче не намалява приложи-
мости на уреда като индикатор иа съгласу-
ваието.
222
ПРОБНИ УРЕДБИ И ИЗМЕРВАНИЯ
ДИОДЕН ГЕНЕРАТОР НА ШУМ
Генераторът на шум е средство за оси-
гурява не на едно контролирано количест-
во високочестотеи шум (от рода иа шипе-
ие), равномерно разпределен в спектъра,
който представлява интерес. Най-простият
генератор на шум е един диод (вакуумен
или полупроводников), през който протича
постоянен ток. Този ток протича също
през един товарен резистор, който обякио-
вено се подбира да бъде равностоеи на
характеристичния импеданс на предава-
телната линия, която се евързва към входа
иа приемника. В такъв случай съпротивле-
нието замества лииията и количество™ иа
ВЧ шум, който се подава към приемника
и се регулира чрез изменяне на постоянния
ток през диода.
Генераторът на шум е полезен прн на-
стройването иа входните кръгове на един
приемник за иай-добро съотиошение сиг-
нал/шум. На фиг. 16-51 е показана проста
схема с полупроводников диод. Тя е осъ-
ществеиа в малка мета л на кутия, като
съществеио е веригата около С1 и куплуli-
ra Pl да бъде колкото може по-сбита.
Едио иаграфеио копче иа R1 ще позволи
генераторът да се иагласи приблизително
вииаги иа една и съща точка, когато се
правят сравнения. Ако краищата се на-
правят къси, генераторът може да бъде
Фиг- 16-51 — Схема иа прост диоден шу-
мов генератор
С1 — 500 pF, керамичен;
CR1 силициев диод, 1N21 или 1N23;
(не използувайте германиеви диоди);
R1 — 50 k Q, лога ритм и чей потенциометър;
R2 — 51 Q или 75 Q, безиндуктивен ре-
зистор
използуван до обхвата 144 MHz за сравня-
ване на приемници. Генераторът се нзпол-
зува, като изходният му куплунг се евърже-
към входа иа приемника и след включва-
пето му се измерва изходният шум иа
приемника посредством волтметър за зву-
ков» честоти. За предпочитаие е да се из-
ползува волтметър за средната, а не за
амплитудната стойност, тъй като целта е-
да се измери изходната мощност, а не на-
прежението на шума. Преди иастройвп-
нето на входните кръгове на приемника за
оптимално отношение сигнал/шум най-
напрсд се проверява дали регулаторите за
високочестотно и нискочестотио усил-
ване са в границите на линейния обхват
на усилването, а автоматичиото регулира-
не иа усилването се изключва. При гене-
ратор, евързан към приемника, но нзклю-
чсн SI, регулаторите на силата се поставят
така, че отчитаният в изхода сигнал да
бъде значително под максималиото въз-
можно ниво. което е гаравцня. че дейст-
вието на приемника е в границите на ли-
нейност. Това е опорного пиво на шума.
Тогава S1 се включва и R1 се нагласява
т.ака, че да се получи за бел ежимо увслича-
ване иа изходиия сигнал. Отбелязва се
съотиошеиието между двете отчнтания,
т. е. с колко децибела се е увеличил шу-
мът, когато генераторът е включен. На-
стройва пето на входиия кръг на приемчи-
ка се състои в постигане на найн-одямо-
повишение иа шума в децибели при включ-
ване на генератора.
Един прост генератор на шум с полупро-
водников диод е полезен уред за настрой
ване на приемник, особен© иа УКВ и за'
съпоставяие качествата на различии прием-
ници, когато се проверяват с един и същи.
уред. Той обаче не позволява едно дейст-
вително измерване на шумовото число и
следователно резултатите, получеип с един
уред, ие може да бъдат съпоставяни с те-
зи, получени от друг. С цел да се получи
количествен© измерване на шумовото чи-
сло, необходимо е да се използува един,
температурно иаситен вакуумен диод. Та-
кива обаче се иамират трудно.
високочестотен пробник за електронни волтметри
Във високочестотиия пробник, показан
на фиг. 16-52 до 16-55 включнтелно, е из-
ползуваио същото свързване, разгледано
по-раио във връзка с фиг. 16-15. Изола-
циоиният кондензатор С1, полупроводнико-
вият диод и резисторът, който е филтър
и делител, са монтираии върху лайстна
с пет клеми, както се вижда па фиг. 16-55.
Крайното ухо е извъртяио на 90°, така че-
да се издава като продължение на лайст-
ната. Другите уши се изрязват до ръба на
лайстната. Ширмовката па коаксиалния
кабел се оголва около'20 mm и се споява
към нулевата клена иа лайстната. За ку-
Мост за измерване на ВЧ импеданс на коаксиалнм линнн
223
Фиг. 16-52 — ВЧ пробник за лампов волт-
метър. Кутийката представлява ширмов-
ка към седемщифтов керамичен цокъл.
Един гъвкав проводник с крокодил осн-
гурява замасявале с нисък импеданс
тийка се използува ширмовка от малка
радиолампа комплект с цокъл, чиято пру-
жина се изважда н се нахлузва върху ого-
леното място на коаксиалння кабел. Пру-
жината се прищипва върху оголеното мя-
Фиг. 16-54 — Конструкция на пробника.
Диодът, резисторът и входният конденза-
тор са монти ранн плътно до клемната л аист-
на с колкото може по-къси краища. Пру-
жпната на ширмовката и гъвкавият про-
водник с крокодила са запоени към шир-
мовката на кабела
се поставя заострен профил. На отвора на
ширмовката за лампа се поставя гумено
пръстенче, след което ширмовката се
нахлузва по коаксиалння кабел н се включ-
ва към цокъла, който оформя върха на
пробника. Пружината трябва добре да.
контактува с дъното на ширмовката, за
О——AM—I
„ВЧ ' I. n _____
Bfoa 2'<h34a у V i=-»
I Телефонен
Фнг. 16-53 -—Схема на ВЧ пробник
Про5микът се
свьрзВа. тук
Уход aS ено
към маса.
Прунсшш. кьм
калач ката
сто на коаксиалння кабел и се споява за-
едно с един многожичен проводник с дъл-
жина около 15 ст.
След това со нзрязват крачетата на цо-
къла, като се оставя само цилиндрнчната
ширмовка в центъра. Ухото, извито по
дължината на лайстната, се свнва, за да
се вмъкне в централната ширмовка на цо-
къла, където се споява. Това става от-
към страната на лампата, а от другата
Фиг. 16-55 — Разположение иа частите
на пробника
да осигурява нейпото евързване към ма-
сата. Накрая на предварително запоеняя.
многожичен проводник се поставя кроко-
дил, а коаксиалннят кабел завършва с
куплунг, съответствуващ на ламповия волт-
метър. Ако елементите са монтиран» с кол-
кото може по-къси кранща, точността е
в границнте на ±10% за обхвата 50 kHz—
250 MHz. Входният импеданс е около-
6000 О., шунтиран с 1,75 pF (на 200 MHz).
МОСТ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ВЧ ИМПЕДАНС НА КОАКСИАЛНИ ЛИНИИ
Мостът, показан на фиг. 16-56 до 16-58,
може да се използува за измерване на не-
мзвсстни комплексы! импеданс» при че-
стоти под 30 MHz. Измерваните стойностн
са импеданс» с еквнвалентно серийно евър-
зване Полезният обхват на уреда
е от около 5—400 £2 за чисто активен не-
известен товар илн 10—150 £2 съпротиви-
телна съставна при наличие на реактивно-
съпротивленне. Реактивното съпротивление-
може да се мерн в обхват 0—100 П индук-
тивен нлн капацнтнвен товар. Макар че-
224
ПРОБНИ УРЕДБИ И ИЗМЕРВАНИЯ
Фнг. 16-56 — RCL-мост за измерване на
комплекс ни импеданси. За всяка чсстотна
лента се вмъква съответиа индуктивност.
Мостът работи при входно ВЧ напрежс-
нпе около 5 V. Показани са кабелите с
бобин» за връзка с гриддипметър. Преди
всяко измерване мостът се балансира с
един бсзиндуктивен резистор като товар
уредът по може да нзмерва импеданс и с
точности иа лабораторен мостД показа-
но ята му са доста задоволителни за измер-
ванпя п настройки на аптеини системи в
практнката • на любителя, включително
като сс вземе пред вид дължнната на ли-
пните посредством таблицата или калку-
.латора на Смит за лредавателни линии.
В моста е включен дпференциалният кон-
лепзатор С1, за да се получава нагласяемо
•съотпошенне при измерване на активната
5Г
2И[5%
•Фиг. 16-57 — Схема на нмпедансния мост.
*С1 — диференцнален) кондензатор, 2X160
pF;
С2 — 17,5—330 pF, линеен променлив кон-
дензатор;
CR1. CR2 — германиеви диоди с голямо
обратно съпротивлеиие;
11 — вж. текста н таблица 16-1;
Ml — измернтелна система^_50 и А;
5? 1 — вж. текста;
»RFC1 — миниатюрен ВЧ дросел
Фиг. 16-58 — Всички части освен измери-
теля са монтираии върху горния капак.
Отвътре на ширмовката се вижда С1
вляво и С2 вдясно, като J2 е между тях
съставна на товара. Кондензаторът С1
е съставен от две пдеитични секции, поста-
венн така, че когато при въртене на ро-
тора капацитетът на едната намалява, на
другата се увеличава и обратно. Кондеп-
заторът се нагласява до нулево отчитане
на Ml и е градуиран в омове, така че не-
известната стойност се отчита непосредст-
вено. За определяне на стонността и вида
на реактивного съпротивлеиие, индуктивно
и капацитивно, е използувана комбинация
от L и С. L1 и С2 в схемата на моста са
евързани серийно с товара. Уредът се
балансира предварително, като сс постав»
чисто активен товар на J3. така че реактнв-
ните съпротивления на L1 н С2 (С2 на
средно положение) са еднакви. Така тези
реактивни съпротивления взаимно се ану-
лнрат в това рамо на моста. Прн натовар-
ване с неизвестен комплексен импеданс.
Фиг. 16-59 — Градунране на скалата за
съпротивление на С2. В ж. текста
Мост за измерване на ВЧ импеданс на коакснални линии
225
Таблица 16*1
Данни за бобините на ВЧ нмпедансен мост
Обхват. m Номинален обхват на индуктив- ността, ИН Честотно покрытие. MHz Данни за бобините
80 6.5-13.8 3,2—4.8 28 нав. ПЕЛ 0,26. плътно навити, диам. 25 mm, със сърцевнна за настройка
40 2.0-4.4 5.8—8.5 16 нав. ПЕЛ 0,65, плътно навити, диам. 25 mm, със сърцевина за настройка
20 0.6-1.1 11.5-16.6 8 нав. ПЕЛ 1,0, плътно навити, диам. 25 mm, със сърцевина за настройка
15 0.3-0.48 18.5-23.5 4.5 нав. ПЕЛ 1.0, плътно навити, дням. 25 mm. със сърцевнна за настройка
10 0.18-0,28 25,8-32 0 3 нав. ПЕЛ 1—1,3 (илн калайдисан проводник) прн стъпка 2 mm
върт ан към J3, положението на С2 се
мени така, че чрез намаляване нлн увели-
чаване иа капацитивното съпротивление
да се анулира реактивного съпротнвлекие
на товара. При индуктивен товар е необ-
ходимо по-голямо капацитивно съпротив-
ленне, изразено чрез нулево показание на
Ml. Прн капацитивен товар от С2 е необ-
ходимо по-малко реактивно съпротнвленне.
Скалата на С2 е градунрана в еднннцн и
внд реактивно сопротивление, каквото е
включено към J3. Понеже капацитнвиото
съпротивление е зависимо от честотата,
градуирането на С2 е в сила само за една
честота. По ради това удобно е тази скала
да се градунра за еквнвалентнн реактивнн
съпротивления прн 1 МНг (фиг. 16-59).
Тогава честотните корекцнн се правят
чрез просто разделяне на отчетената стой-
ност с честотата в MHz, на която действи-
телно се измерва.
Конструкция
Във всекн вид ВЧ измерителен мост
проводниците трябва да бъдат колкото
може по-късн, за да се намали паразитного
реактивно съпротнвленне. Съставннте еле-
менти трябва да се разполагат така, че да
се избягват проводннци, по-дългн от 15 mm
(с нзключенне на постояннотоковата нзме-
рптелна верига). По-къси краища са же-
лателнн, особено за R1 — «еталонння»
резистор иа моста. С1 трябва да се постави
в ширмовка, като свързващнте проводннци
мин а ват през отвори. Корпусите на двата
15 Наръчннк на радиолюбителя
променливи кондензатора С1 и С2 трябва
да бъдат нзолнрани от шасито, включнтел-
но и оснте нм, конто са евързани чрез
нзолнращи куплунги към копчетата.
Превключването на вграденн индуктив-
ности за L1 ще усложни конструкцията
н ще внесе паразнтнн реактнвин съпро-
тнвления в схемата на моста. По тезн
причннн L1 е направена като щепселна
бобина по една за всекн обхват, на йойто
се използува уредът. Бобвните трябва да
бъдат регулнруемн, за да се осигурява на-
чалното балаисиране на моста прн С2,
поставеи иа иулево положение на градуи-
ровката. Данциге за бобините са даденн
в табл. 16-1.
Градуиране
Скалата за отчитане на активната (съ-
протинител ната) компонента може да се
градуира чрез използуваие на известен
брой ' безнндуктнвди резистори с точиост
5% нлн по-добра н различия стойностн в
обхвата 5—400 П. Градуира се, като в J2
се поставн бобина, съответствуваща на
нзползуваната честота, нндуктнвността на
която се нагласява на нулево показание
на измерителя прн средне положение на
С2. При поставянето на всекн пробен ре-
зистор С1 се нагласява на нулево отчитане.
Чрез малкн донагласявания на Lx и С1
трябва на индикатора да се получи пълен
минимум. Проводниците между пробния
резистор я J3 трябва да са къси н се пре-
поръчва да се градуира на обхвата 3,5 MHz,
226
ПРОБНИ УРЕДИ И ИЗМЕРВАНИЯ
където паразитного индуктивно и капаци-
тнвно съпротнвлеиие ше нмат най-малко
влияние.
Ако елементнте на моста са разположенн
конструктивно, както е показано на илю-
страциите, ще се получи градуировка на
скалата за реактивното съпротивление,
подобна на тази от фиг. 16-59. Тази гра-
дуировка е получена, като различии нзме-
ренн реактивни съпротивления се поставят
последователно на един резистор от 47 Л
като товар на J3. По тази скала максимал-
ното капацитивно съирогивленне се полу-
чава, когато С2 е напълно затворен. За
инднвидуално градуиране на С2 трябва
да се използуват нзвестнн нндуктивни и
капацитивни съпротивления, включенн по-
следователно на един резистор с при близ н-
телно същата стойност, както R1. Твърде
съществено е кранщата на включваннте
пробни елементи да бъдат колкото може
по-късн и градуирането да се извърши
около 3,5 МЙх, за да се намали ефектът
от паразитиите реактивни съпротивления.
Градуирането се започва при среди© поло-
жение на С2, което се отоелязва като «О»
на скалата на реактивното съпротивление.
При един чисто активен товар на J3, L1
и С1 се нагласяват на иай-дълбок минимум
по АП. По време на градуирането L1 не
се променя, освен ако мостът се балансира
на друга честота. Стойността на извест-
ного реактивно съпротивление при често-
тата, на която се градуира, се умножава
по същата честота, за да се получи цифрата,
която се наиася върху скалата.
Използуване на импедаисния мост
Този уред е предвиден за работа с малка
мощност и не е от вида, който може да се
използува със сигнал от предавател илн
пък да се остави в антенната верига по
време на излъчване. Получава се доста-
тъчна чувствителност при вснчки измерва-
ння прн подаваие на около 5 V ВЧ сигнал
към Л. Такова напрежение може да се оси-
гури от повечето гриддипметри. При вснч-
ки положения входната енергия в J1 не
бива да е повече от I W, защото може да
се повреди R1, а също точността на нзмерва-
нията ще се намалн. Входннят импеданс
в Л иа моста е от порядъка на 50—100 П,
така че той може да се захранва през коак-
сиалеи кабел 52 П нлн 75 Q. Ако се нзпол-
зува гридднпметър, в края на кабела се
прави една свързваща бобина от няколко
навивки, както е показано на фнг. 16-56.
Връзката с генератора трябва да е колкото
може по-слаба, при която се получава до-
статъчна чувствителност, за да се избегне
силно «увличане» на честотата на генера-
тора. За повишаване надеждността на нз-
мерването честотата на генератора може
да се контролира чрез приемник.
Преди да се измерва, мостът трябва да
се балансира. Това става, като скалата за
реактивното съпротивление се постави на
пула, след което при един нереактивен то-
вар на Л L1 и С1 се нагласяват на мини-
мум по индикатора. При всяка промяна на
честотата, по-голяма от 1%, мостът трябва
да се балансира отново. Безиндуктивно
товарно съпротивление може да се направи,
като резистор 51 Q/1 W се постави вътре в
коаксиалей куплунг, както е показан на
фиг. 16-56. Тялото на резистора трябиа
да се вмъкне колкото може по-навътре в
куплуига и да се запои към централния
щифт, Другият край на резистора се за-
поява от вътрешната страна на куплуига,
като се оставн дължина не повече от 5 -
6 mm. След балансиране на моста иеизвест-
ннят товар се евързва към J3 и чрез С1
н С2 се иагласява на най-добър минимум.
Както се вижда от фиг. 16-59, градуиров-
ката на скалата за реактивни съпротнвле-
ния е нелинейна при максимално отчнта-
ие на капацитивно съпротивление 500.
Обхватът за измерване на капацитивни
съпротивления може да се разшири, като
началното балансиране на моста се направи
не по нулата на скалата. Например, ако
началното балансиране на моста е напpa-
вено прн положение 500 на обхвата Хь,
нулевого положение ще отговаря на Хс 500
и общнят обхват за измерване на Хс Ще
се разшири до 1000.
ПРОСТ ТЕСТЕР ЗА ТРАНЗИСТОРН
На фиг. 16-60 е показана схема на тес-
тер със сменяем поляритет, който е твърде
полезен за проверяване на нзвънтърговскн
транзисторн. Разположеиието на частите
се вижда от фнг. 16-61, като клемнте С,
В и Е може да се изведат на цокъл за тран-
знстори чрез гъвкавн проводници с ми-
ниатюрны щипки или и двете.
По време на нзпробване SI се поставя
на «Утечка» и се опитва чрез S3 в двете
положения, ако транзисторът е от неиз-
вестен тип. При правилиото положение
измерителят ще се отклони съвсем малко.
Това е началният ток Ireo-
При S1, поставен на «Усилване», ток 30
mA (положение LO) или малко над 1 mA
Прост тестер за транзистори
227
фиг. 16-60. Външен вид на тестера
Фиг. 16-62. Измерител на девиацията.
Под кварца се на мира тримерът, а на зад-
ната страна има букса за постав я не на
антена-пробник
Схема
Както е показано на фиг. 16-63, един
транзисторен генератор подава енергие
на смесителния диод CR1. Към диода е
свързапа също една малка антена-проб-
ник, прехвърляща сигнала от предавател-
Фиг. 16-61. Схема на тесте-
ра за транзистори
Ml — измернтелна система
1 mA;
SI, S2 и S3 — миниатюрна
ключове, 2X2 положения
0-1
(положение Н1) се подава към базата.
При положение LO отклонението на уреда
е по-малко от 1 mA; при положение Н1
максимумът е около 200 mA.
Хетеродииен измерител
на девиацията
Опнсаният по-долу уред може да се из-
ползува за проверяване звуковата девиа-
ция на ЧМ лредавател или да се определи
колко е изместена носещата честота на
един AM лредавател. Той може да се из-
ползува също и като източник на сигнал,
за да се иагласн един приемник на дадена
честота, ако към осцилатора се включи
кристал с известна точност.
към смесителя. Звуковият изход от диода
се усилва от U1 — операционен усилва-
тел 2747. 2747 усилва и изрязва звуковия
сигнал, като дава правоъгълен сигнал с
доста голяма амплитуда. Този сигнал се
прилага към една изправителна верига
през превключваеми кондензатори. Във
веригата на предавателя е евързан измери-
тел на средний ток. Тъй като амплитудата
с постоянна, промяна в честотата ще пре-
дизвика промяна в средння ток. Има три
обхвата, конто се избнрат чре^51. Пред-
видена са инднвидуални тримери за кали-
бриране.
Конструкция
Уредът е поместен в алуминнева кутня
с размерн 50X90X150 mm. Измернтелят,
228
ПРОБНИ УРЕДИ И ИЗМЕРЬ АНИ Я
Фнг. 16-63. Схема иа измерителя на де-
виации. Показаиите връзкн са за опера-
ционен усилвател 274/. Л1оже да се упо-
треби н А741 прн съответно разместване
на изводите му.
С1 —360 до 1000 pF, слюден тример;
С2, СЗ — 3—30 pF, трнмер;
С4—50 pF, миниатюрен променлив кон-
дензатор;
CR1 — германнев диод, 1N34, 1N58 или
1N82;
превключвателят, променливи ят конден-
затор и цокълът за крнстала са монти ранн
на лицевата плоча. Йнтегралната схема и
елемеитнте от детектиращата верига са
монтирани върху платка, която се носи от
клемнте на самня инструмент.
Генераторът е монтиран върху отделив
печатиа платка, която е поставеиа зад
цокъла на кристала и променливия конден-
затор. Между генератора н усилвателя е
поставеиа ширмовка. Захраиваието се оси-
гурява от битерия 9 V за транзисторен
радиоприемник.
Изпробване и ползуваие
Преди уредът да се калнбрнра, трябиа
да се балаиснра по постоянен ток. Свърз-
ва се един волтметър към изхода на U1
(перо 12) и R1 се регулира така, че потен-
циалът на това перо да стане полов и ната
от захранващото напрежение.
Използува се звуков сигнал за изпроб-
CR2, CR3 — силнциеви диоди, 1N914;
Ml — измерителна система, 1 mA;
R1 — потенциометър, 10 Ш;
S1 —комутатор, 2X4 без даване накъсо
на съседиите пера;
U1 — двоен one рацио иен усилвател, ин-
тегрална схема 2747, едната половина не
се използува;
Y1 —- кристал, който дава хармоннчна
на желаната честота на предавателя нли
на приемника. Основна честота 6 до
20 MHz
ване на усилвателя и измернтелната ве-
рига. Ниво от 10mV, приложено на перо 1,
е достатъчно за получаваие на правоъгъ-
лен сигнал в изхода на усилвателя. Пред-
видени са три обхвата: 0—1000 Hz; 0—
10 kHz и 0—20 kHz. Всеки от тях може
да се калибрнра чрез нагласяване иа съот-
ветния капацитивен тример. Стойността
на необходнмия капацнтет сё меии при
различните днодн и може да се използуват
постоянни керамични кондензатори пара-
лелно на тримернте, за да се получя жела-
ннят обхват.С изменение честотата на входа
на U1 отклонението на измерителя трябва
да съответствува на честотата в по-гол я-
мата част от неговия обхват. За обхвата
0—20 kHz показаиията по скалата трябаа
да се умиожават.
При ползуване към Л се евързва къса
вертикална антена нли проводник, като
уредът се поставя близо до предавателя.
В цокъла се поставя кристал, който нма
хармоннчна на вярната честота. Превключ-
Прост тестер за транзисторн
229
Фнг.? 16-64. Печатната Г платка с опера-
ционния усилвател се крепи от клемнте
на измерителя. Осцнлаторната платка е
отдясно, повднгната върху днстаицноинн
втулки
вателят се поставя най-напред на положе-
ние 0—1000 Hz. При включване на преда-
вателя нзмерителят ще покаже разлнката
между честотата му и тази иа хармонична
от генератора. Тримерът С4 се нагласява
на минимално показание. Всякакъв брум
илн шум ще предизвика остатъчно откло-
нение, което може да маскнра нстинското
нулево биене. При модулнране на пре-
давателя регулаторът за девиация се на-
гласява на желаната стойност според по-
казанията на измерителя. Да се има пред
вид, че показаннята от чисто синусоида-
лен сигнал се различават от тезн от говор.
При говор показаннята ще бъдат по-мал-
ки, като стойността нм ще зависн от из-
ползувания измерител н от индивидуал-
ния глас.
Няколко предавателя може да се поста-
вят в една мрежа, като първо в уреда се
постави Кристал с вярната честота, след
което честотата иа всеки предавател се
нагласява на нулево бнене.
Тъй като известна енергия от генератора
се появява и на входа J1, същата процеду-
ра може да се приложи и за настройване
на приемника на вярната честота. Когато
нзмерителят на девиацията се използува
като нзточник на сигнал за проверка на
приемници нлн предаватели, трябаа да се
проверява дрейфът на честотата на сигна-
ла по време на пробите.
Стандартны честоти и сигналы
за време
Националното бюро за стандартн в САЩ
поддържа два раднопредавателя — WWV
във Форд Колине (щата Колорадо) н
WWVH. близ© до Кекаха (Хавай), конто
излъчват стандартни радиочестотн с го-
ляма точност. WWV нзлъчва на 2,5, 5,
10. 15, 20 и 25 MHz, a WWVH — иа 2,5,
5, 10, 15 н 20 MHz. Йзлъчванията на двете
станции са непрекъснатн — денонощно.
Стандартннте звукови честоти са 440, 50Q
н 600 Hz върху носещите честоти на дветё
стаицин. Продължителността на всеки тод
е приблизително 45 s. Един тон 600 Hz
се нзлъчва по време на нечетните минути
от WWV и по време на четиите мннути от
WWVH. През останалите минути се нз-
лъчва той 500 Hz освен по време иа сло-
весни съобщення на телефония илн по
време иа програмнраните периоди иа мъл-
чание. Тонът с честота 440 Hz се излъчва
1 min след кръглня час от WWVH и 2 min
след часа от WWV.
Честотнте, излъчеии от двете станции,
са с точност ±2 . 10”п. Тази точност се
поддържа с атомнн честотнн стандартн.
Словесни съобщення за времето се дават
всяка минута на английски език. При WWV
се използува мъжки глас, а при WWVH —
женски, за да се различават. Вснчкн офи-
циал нн съобщення се правят словесно.
Обавяването на часа е в GMT (Грннвичко
средне време). Секунднн марки се нзлъч-
ват по време на всичкн програми, като
29-та и 59-та марка от всяка минута са
пропусиати. Подробна информация за ча-
совата програма на излъчваието е дадена
в приложената форматка скала.
Геофизнчнн алертм
«Геоалерти> се излъчват словесно по
време на 19-та минута на всеки час от WWV
и през 46-та мииута от всеки час от WWVH.
Съобщенията се променят всеки ден в
04<к> UT с оглед да се вмъкиат иепосредст-
веннте алертн за появяваието на същест-
венн явления. В геоалертите се съобщава
за геофизични явления, конто влняят
върху разпростраиението иа радиовълните,
предупреждения за стратосферата и т.н.
Прогнози за разпростраиението
Прогнози за условията за разпростране-
нне на радиовълните се правят словесно
през част от всяка 15-а минута от всеки
час от WWV. Обявяването включва иратко-
трайни прогнози, конто се отнасят до раз-
пространението по трасета, преенчащн
Североатлантнческия район, като тезн от
Вашингтон до Лондой илн от Нк> Йорк до
Берлин.
сни
CHU е канадска станция за точно време,
която излъчва на 3330,0, 7335,0 н 14 670,0
kHz. Словесни обявн за мннутнте се пра-
вят всяка минута; 29-та секундна марка се
пропуска. Словесннте обяви са на англий-
ски и френскн езнк.
ГЛАВА 17
КОНСТРУКТИВНИ ПОХВАТИ И ДАННИ
ЗА МАТЕРИАЛИТЕ
Инструмент» н материалн
Независимо от това, че дадеиа работа
се вършй толкова по-добре, кол кото по-
голям брой инструмента се използуват за
извършваието й, иие можем да я свършим
добре дорн и при наличието на ограничен
брой по-често употребяваии ннструменти,
стига само да работам внимателио и да ги
използуваме рационално. По-долу се дава
списък на инструментите, конто са абсо-
лютно необходимн за изработването на
качествена радиоелектронна апаратура.
Наличието на тези ннструменти ше поз-
воли извършваието на всякакъв род ме-
ханична работа по предните плочи и ша-
сйтата иа коиструираната радиопарату-
ра. Добре е радиолюбителите, конто се
занимават с конструкторски работа, от
време иа време, когато материалиото
им положение позволява, да прибавят
към арсенала си нови ннструменти и по-
собия.
Списък на иеобходимите ннструменти:
Клещи с дълга човка — 15 ст и 10 ст
Резачки — 15 ст и 10 ст
Комбииирани клещи — 15 ст
Отвертка — 15 до 18 cm, широка 6 mm
Отвертка — 10 до 12 ст, широка 3 тт
Филипсова отвертка — 15 до 18 ст
Филипсова отвертка — 7 до 10 ст
Дълга отвертка с приспособление за
задържаие иа винта
Чертилка за метал
Ъгъл за разчертаваие иа материала —
30 ст
Ръчиа бормашина с патронник за бур-
гии с диаметър най-малко 6 mm
Поялник до 30 W с диаметър на чов-
ката 3 mm
Поялник 200 W с диаметър иа човката
15 mm
Ножовка с резервии платиа
Секач за пробиваие на големи отвори в
метал ио шаси
Чук 0,5 kg и цеитър
Сгъваем нож
Комплект пили — плоска, кръгла, полу-
кръгла и триъгълна. Препоръчват се два
комплекта — големи и часовиикарски
Комплект бургии — 1 до 10 mm
Комплект гаечии ключета
Ф реиски ключове — 15 и 25 ст
Пробои за рапидии винтове
Комплект щанци за пробиване иа кръг-
ли отвори за цокли — 13, 16, 19, 29, 32
и 38 mm
Зегер с максимален диаметър 12 mm
Менгеме — широчина на челюстите, не
по-малка от 10 ст
Машинио масло
Ножица за ламарина — 25 ст
Шмиргел, монтиран на електрически
мотор
Тинол
Разтвор за почистване на контактуваши
повърхниии и потенциометр и
Епоксидиа смола или друго уииверсал-
ио лепило
Изолирбанд
Повечето от тези материали могат да се
намерят в магазин ите за железа рия, елек-
трически и радиоприиадлежности. Някои
ииструмеити, като например електрическа
бормашина, електрически шмиргел, ъп-
кант и др., въпреки че ие са абсолютно
необходимн, са твърде полезли и могат
да спестят много време па конструк-
тора.
Бургии
Бургиите се правят или от високоско-
ростна стомана, или от стомаиа с високо
съдържание иа въглерод. Последиите се
срещат по-често и обикновено те се про-
данат по магазииите. Бургиите от високо-
въглеродиа стомаиа са годии за употреба
почти във всичките ситуации, конто могат
да се срещиат в радиолюбителската кон-
структорски практика. Освен това те са и
по-евтини.
Бургиите се произвеждат с най-различии
диаметри, ио за любителски цели е напълно
достатъчеи комплект бургии с диаметри от
1 до 10 mm през 0,5 mm. Добре е при това
да има по две-три от най-често употребя-
ваните.
Поддръжка на ниструмеитите
Доброте поддържане на инструментите
ие е само въпрос иа чест за добрия конструк-
тор, Той добре разбира, че в процеса иа
работа един добре поддържаи набор от
ииструмеити може да му спести много
енергия, време и неприятности.
Конструктивны похвати и дай и и за материалите
231
Бургиите трябва да се заточват по-иа-
чссто, за да не се губи всеки път много
време при обработката им иа шмиргела.
По този начни ще бъде по-лесно да се оси-
гуряват необходимите ъгли иа режещите
ръбове, конто и без това са доста критич-
ни, и да се обезпечи бързо и качествено
пробиване на отвори при мииимално из-
носване на бургиите. Времето между две
заточвания може да се удължи, като от
време на време на режещите ръбове иа
бургиите и зегера се капва по малко ма-
сълце.
За да се поддържа поялникът в добро
състояине, е необходимо върхът иа човката
му да бъде винаги добре калайдисаи и
когато не се използува, да ие се допуска
да работи дълго време иа пълиата си мощ-
ност. От време на време човката трябва
да се свал я и да се почиства от образ ували я
се нагар. Окислената човка може да се
почисти лесио, като се потопи гореща в
а.моняк и след това се избърше с парцалче.
Ако върхът се «изяде», той трябва да се
излили с пила, докато ие се получи гладка
и равна повърхност, която ведиага следва
да се калайдиса.
Полезна матери али
В радиолюбителската конструкторски
практика твърде често възниква необходи-
мостта конструкторът да има под ръка
известии малки количества от най-разио-
образни, ио често употребяваии материали,
конто могат да бъдат закупени от магази-
ните за железария и електроматериали.
Следва един примерен списък, в който са
включеии иай-често употребяваиите ма-
териали:
— Алуминиева ламарииа, плътна и пер-
форираиа с дебелина 1—1,25 mm, за малки
шасйта, прегради и екраиировки.
— Алуминиев виикел 12X12 mm.
— Месиигов или алуминиев пръчкови-
деи материал с днаметър 6 mm за иаправа
На удължитслни оси?'
— Винтове с полукръгла и плоска глава
н гайки съответно към тях. Най-често
употребяваиите размери са: 2.4; 3 и 4 mm
днаметър и дължиии от 6 до 40 mm. (Же-
лезиите никелирани винтове вършат чу-
десна работа освеи в случайте, когато
имаме работа със сил ни ВЧ полета, където
трябва да се употребяват месингови вии-
тове.)
— Парчета бакелит, плексиглас и поли-
стирол.
— Монтажни ушички, метални лагеру-
ващи втулки за извеждане иа предната
плоча иа осите иа промеиливите кондеи-
затори, гумеии проходии втулки, монтажни
плочки, шлаух.
—• Жица със и без изоляция.
—• Калайдисаиа, иеизолираиа жица с
днаметър 0,6, 1,5 и 2 mm.
Виитовете, гайките, шайбите, монтаж-
иите ушички и т.и. обикновено се прода-
вят в големи количества. В отделим мага-
зини могат да се намерят и в по-малки
бройки.
Тиристорно регулираие иа скоростта
на електрическа бормашина
Повечето електрически бормашини ра-
ботяг при едни единствеии обороти и прн
това — високи. Това обаче ие вииаги е
удобно и от време иа време възииква
необходимост от ниско- или среднеоборот-
на електрическа бормашина. Ниските обо-
роти се използуват при пробиваието иа
отвори върху ограиичени по площ повърх-
иости, където е важно бургията да ие се
отплесие, или при пробиваието иа отвори
в бакелит, плексиглас и други подобии ма-
териали. Средни обороти се използуват
при пробиваието иа отвори в иеферитий
метали, като например алуминий и бронз.
Един от възможиите начини за получава-
не иа различии обороти от една бормашина
е да се регулират оборотите й с тиристори.
На фиг. 17-3 е Дадена схемата на един
тиристорен регулятор на скоростта. Ти-
ристорът Q1 не пропуска ток. докато меж-
Фиг. 17-1. Толкова малък, че може да
се събере върху дланта на ръката, тири-
сториият регулатор иа оборотите е монти-
рай в малка алуминиева кутийка
232
КОНСТРУКТИВНИ ПОХВАТИ и ДАННИ ЗА МАТЕРИАЛИТЕ
Фиг. 17-2. Вътрешеи вид иа регулятора
иа оборотите. Q1 се поддържа от едно го-
лямо ухо за запоиване, свързаио към стан-
дартна лайстиа
ду управляващия електрод (база) и катода
му ие се подаде положителен импулс.
Ако в момента иа пристигането иа импулса
иа аиода иа тиристора е подадеио отрица-
телио напрежение спрямо иеговия катод,
то през тиристора отиово ияма да протече
ток — той ще остаие запушен. Ако обаче
в момента иа пристигането иа пускащня
импулс иа аиода е под адено по лежите л ио
иапрежеиие, тиристорът ще пропуске ток
(ще с.е отпуши) и ще работи така, като че
ли е един иай-обикиовеи диод. След като
ведиъж се е отпушил, тиристорът продъл-
жаиа да пропуска ток, докато иапреже-
иието иа иеговия аирд спрямо катода му
ие спадие до иула и ие си смени знака.
Ведиъж вече запушен, той ще си остаие в
това състоииие дори и когато иа аиода му
се подава плюс спрямо катода, докато иа
базата ие постъпи иов положителен им-
пулс. Пристигането иа управляващия им-
пулс иа базата определя момента иа от-
пушваието иа тиристора по време във въз-
можиия 180-градусов период от време,
когато при подадеио синусоида л ио иапре-
жеиие аиодът иа тиристора е положителен
спрямо иеговия катод.
Прн намаляване на R2 се увеличава ско-
ростта на включеиата в контакта Л бор-
машина.
Вход
117V^
(корпус)
Фиг. 17-3. Прииципиа схема иа тири-
сториия регулатор иа оборотите £
CRI, CR2 — силициев диод, 1000’ Vt
2,5 A (Motorola НЕР-170 или еквив.),
J1 — иуплуиг за мрежовия шнур;
Q1 —тиристор, 10 А илн повече, 200^ V
(Motorola НЕР-306);
R1 — резистор, въглеродеи, 4700 <2, 0,5[W;
R2 — линеен потенциометър, 50 к£2;
S1 — Це-Ка ключе
Конструкции
Малкяят брой елемеити позволява тири-
сториият регулатор иа скоростта да се
монтира в едиа доста малка по размерн
кутийка. Моделът, който се описва тук,-
беше монтираи в алумиииева кутия с раз-
мери 70X55X40 шш. Тъй като винты, с
който се моитира тиристорът, е част от
корпуса, който е едиовременно и аиод,
при моитираието иа уреда трябва да се
внимава да ие се допусие късо съединение.
В описаиата конструкция за моитираието
иа тиристора беше използувано парчеи-
це бяла ла мари на (калайдисана ламарина).
Едиикят й край беше запоеи диреитио към
едииия извод иа куплуига Л, а в другии
— пробит створ и монтираи аиодът иа ти-
ристора.
Действие
Въпреки че описаиата конструкция е
предназиачеиа да се използува за намаля-
ване скоростта иа електрически ръчии
бормацгнии с максимална консумация до
Конструктивии похвати и даини за материалите
233
шест ампера, тя може да намери и много
други приложения. Описаният регулатор
може да се използува за регулиране на
температурата на поялник, с който се за-
появат по-деликатии елементи, или да се
използува за регулиране на светенето на
електрически лампи, или пък за регули-
ране иа температурата на малък котлон-
Забележете обаче, че ако регулаторът се
използува с електрически уред, който кон-
сумнра ток от три до шест ампера за про-
дъ л жителей период от време, по-дълъг от
десет мниути, тогава иа тиристора трябва
да се постави радиатор (изолираи от шаси).
Обработка на металии шасита
Ако притежавате ияколко осиовни ин-
струмента и умеете да си служите правил но
с тях, вие неминуемо ще стигиете до из-
вода, че коиструираието иа радиоелек-
тронна апаратура върху метални шасита
е сравнително проста работа. Алумииият
е за предпочитаие пред стоманата ие само
защото осигурява по-добра екраиировка,
ио и защото много по-лесио се обработва
и дава по-сигурии контакта.
Разполагаието на елементите върху ша-
сито за отделяйте конструкции, описани
в иастоящата книга, се дава доста точно
от прилагаиите към текста фотографии.
Като изключим иякои критичии размери,
конто обикиовеио се дават в текстовете,
точна дубликация ие е необходима.
Много неприятности и еиергия могат
да се спестят, ако предварителио се оси-
гури достатъчно време за подробно плаии-
раие иа работата. Действителиата работа
по иоиструкцията се опростява зиачителио,
когато всичии детайли са уточиени пред-
варителио.
Повърхността иа шасито се покрива 'с
хартия, за предпочитаие милиметрова, и
краищата й се подгъват под шасито и се
залепват с лепеики. След това се поставят
елементите, конто трябаа да се моитират
отгоре върху шасито', и се разместват, до-
като се получи задоволителиа конфигура-
ция, като се държи сметка и за елемеи-
тите, конто ще се моитират отделу, така
че да ие се получи конфликт при мон-
тажа на едиите и другите. Трябаа пърио
да се намери място за промеиливите кои-
деизатори и другите елементи, чиито оси
из лизат и а предиата плоча, и да се подре-
дят те така, че иа същата да се получи
желаиата конфигурация. При закрепва-
нето иа кондеизаторите се виимава техинте
оси да остаиат перпендикулирни иа пред-
иата плоча. След това се маркират екра-
инте между отделяйте стъпала, спомага-
телиите виикелчета, цоклнте и всички
останали елементи, като върху хартията
се отбелязват местата на отворите, конто
трябаа да се пробият, за да се закрепят
елементите. Трябва да се виимава с про-
менливите кондензатори, чиито оси ле
излизат от центъра и ие са иа едиа линия
с моитажиите отвори. Не забравяйте да
отбележите цеитровете иа отворите за
цоклите, отворите за изводите на междии-
ночестотиите трансформатори и т. и-, а
така също и да предвидите отвори, през
конто да минават монтажиите проводница.
При пробиваието иа отвори за цоклите е
най-добре първо да се пробие големият
отвор, да се постави в него цокълът и то-
гава директно да се отбележат местата на
отворите за монта жните винтове.
За да се кзкарат осите точно иа лицева-
та плоча, с помощта иа ъгъл се прекарват
линии върху шасито чак до предиия му
край и там се правят метки върху пред-
иата плоча, конто е закрепеиа временно
за шасито. След това вече иа всеки отвор
се удря цеитър с помощта иа цеитър и чук.
След като се пробият всички отвори, еле-
ментите, конто ще се моитират от долната
страна иа шасито, се разполагат, като ме-
стата им се подбират опитио с оглед на това
елементите от горната страна да ие пречат
иа техиия монтаж. За да се транслират мои-
тажиите отвори от предната част иа ша-
сито върху дицевата плоча, тя трябва от-
цово да се закрепи за шасито.
Следващото, което трябаа да се иаправи,
е да се моитират промеиливите конденза-
тори и всички остаиали елементи, чиито
оси ще излизат иа предиата плоча, и на
всеки един да се измери височината иа цеи-
търа иа оста от повърхността иа шасито,
така както е показано иа фиг. 17-4. Ме-
стата иа отделяйте оси върху лицевата
плоча по хоризоитала биха вече опреде-
лена. Сега остава само да се иаиесе тях-
иата височина спрямо повърхността иа
шасито и това ще ни даде точиите места на
Фиг. 17-4, Метод за измерване височи-
иата иа осите иа променливяте кондеиза-
тори. В случай че скалата е подвижна,
иейиото начало трябва да се изравии с
челиата повърхиост на ъгъла
234
КОНСТРУКТИВНИ ПОХВАТИ И ДАННИ ЗА МАТЕРИАЛИТЕ
отворите за осите върху лицевата плоча.
На отбелязаиите места се удря център и
се пробиват отворите. След това се марки-
рат и пробиват отворите за всички оста-
иали елементи, конто трябва да бъдат
моитнрани върху предната плоча над ли-
ни ята иа шасито, и се моитират остана-
лите елементи иа апарата. Отворите за
букси, куплунги и т. и. иа задната страна
на шасито се маркират и пробиват заедио
с отворите върху предната му част.
Пробиваие и изрязваие на отвори
Когато се пробиват отвори в метал с
ръчна бормашина, е важно предварителио
да се удари център, така че при завърта-
нето на бургията тя да ие избяга иастрани.
Трябаа да се внимава също така и когато
бургията започне да се показва от другата
страна. В този момент, ако бормашииата
има две скорости, е добре да се миие иа
по-ниската. Отворите, чийто диаметър е
по-голям от 6 mm, се започват с по-малка
бургия и след това се разширяват с голя-
мата.
Обикновено патронниците иа различните
бормашини могат да поемат бургии с диа-
метър до 6 mm. 6-милиметровите отвори
могат да бъдат разширеии след това с
кръгла пила, въпреки че това е малко тру-
доемка работа. Един друг възможен начин
за пробиване иа големи отвори, когато раз-
полагаме само с ограничен брой инстру-
менти, е по протежение иа вътрешната
страна на очертания голям отвор да се
пробие серия от малки Дупки, като се
стремим да ги поставим колкото се може
по-близо една до друга. Централната част
след това се избива, а ръбестите части се
из пил ват с пила. За целта може да се из-
ползува и подходящ зегер. Една голяма
пила с хубава дръжка ще улесни работата
много и ще разшири отвор а бързо до диа-
метъра на пилата.
Отворите за цоклите и другите големи
отвори в алумиииеви шасита трябва да се
правят с щанца. За целта трябва да се
пробие първо водещият отвор, през който
се прокарва виитът иа матрицата. Отгоре
се слага поасонът и чрез навиване иа виита
се упражнява необходимиит натиск за
пробиваието иа отвора. Виитът трябва да
се смазва от време на време.
Големите кръгли отвори в стоманени
шасита и предни плочи се пробиват най-
добре с помощта на циркуляр. Изрязва-
ието на отвора ще върви по-лесно, ако от
време на време се капва по малко масло в
изрязания улей. Добре е първо да сена-
прави опит върху дървено трупче, за да
сме сигурни, че изрязаиият отвор ще има
желания от нас диаметър.
Острите ръбове и «мустаците», конто
обикновено се получават при пробиваието
иа отвори, се премахват с пила или по-
иякога е по-удобно да се използува остър
нож или длето. Добре е за целта да имаме
винаги под ръка иякое старо, добре зато-
чено длето за дърво.
Правоъгълии отвори
Квадратии или правоъгълии отвори биха
могли да се получат, като се пробият един
до друг много и малки отвори по иачииа,
описан по-горе, ио по-лесио еда се пробият
във всеки ъгъл 13-милиметрови отвори, как-
Фиг. 17-5. За да се изрежат правоъгъл-
ни отвори, в ъглите на правоъгълника се
пробиват дупки, конто след това се изпил-
ват така, както е показано в защрихова-
ната част иа (В),и служат, за да може да се
обръща ножовката при изрязването иа
отвора. В (А) е показано как-може иа един
лист за ножовка да се иаправи дръжка са-
мо от едната страна
то е показано на фиг. 17-5, и тези отвори
да се използуват за вкарваие и обръщане
на иожовката. В момента освен щаици
за цокли иа пазара се иамират и щаици за
правоъгълии отвори, конто могат да се
имат пред вид при пробиваието на големи
правоъгълии отвори.
Радиатор» за полупроводиикови
прибори
Саморъчно напраиеиите радиатори мо-
гат да се изработят от месииг, мед или ал у-
миииев материал с помощта иа обикновеии
шлосерски инструмеити. Размерите иа ра-
диатора се определят от корпуса иа изпол-
зуваиия транзистор и от мощиостта, иоя-
то трябва да се разсее.
Радиатори за полупроводиикови прибери
235
(А) (В)
Фиг. 17-6. Подробности около иаправата
(С) (D)
па ребрести радиатори
1,3 тт алуманией
бинкел
Месинг или
алуминий 1,Бтт
Детайли на
радиатора
РроЬийа се отбор
втт и се раз-
6а с пила-
като Qi
влезе плът-
но
Диам. .
Втт Стяга
се с Зтт
болт чета
На фиг. 17-6 е показан начинът и редът,
по който може да се иаправи един ребрест
радиатор от алуминиева или медиа ламари-
на, при което височината иа отделните
ребра се запазва едиа и съща. Шнрината
на сгъвката в (В) и (С) е намалена, така
че всеки следващ профил влиза в пред-
идещия и иакрая се получава завършеиият
модел, показан в (D). Трите части се за-
винтват заедно с 3-милиметрови болтчета.
Показаиите размери са само за илюстра-
ция.
За по-малките траизистори радиаторите
се правит, както е показано на фиг. 17-8.
Взима се бургия, чийто диаметър е с един
милиметър по-малък от диаметъра иа кор-
пуса иа транзистора, и върху иея се фор-
мира радиаторът от медиа, месиигова
Фиг. 17-7. Конструкция и подробности
около сглобката иа един друг тип само-
ръчно направеии радиатори. Завършеиата
конструкция иа радиатора може да се изо-
лира от шасито с помощта иа изолациоиии
шайби
(А)
(В)
Радиаторът,
6 забыпиен Г
Вид г
<С)
Радиаторът
поставен
оърху тран-
зистор
(В)
Фиг. 17-8. Последователност при израбэтката на радиатори за малки транзи*
стори
236
КОНСТРУКТИВИИ ПОХВАТИ И ДАННИ ЗА МАТЕРИАЛИТЕ
или алумиииева ламарина, дебела 1,5 mm,
така, както е показано в точки (А), (В) и
(С). За да се формира, парчето ламарииа
се стяга с менгеме, както е показано в
(А). Завършеиият радиатор се иахлузва
върху транзистора (D). Колкого по-го-
ляма е площта иа радиатора, толкова по-
голяма мощиост може да се разсее върху
транзистора. В иякои случаи радиато-
рите, показани иа фиг. 17-7, могат да бъ-
дат с височина ияколко сантиметра (мот-
ив крайни траизисторни стъпала).
Един друг иачин за иаправата иа радиа-
тори за транзистори в корпус ТО-5 и по-
големи е показан иа фиг. 17-7. Този тип
радиатор е в състояние да разсее значител-
ио повече топлииа, отколкото радиаторът
от фиг. 17-5. Осиовата на радиатора е иа-
правеиа от парче алуминиев винкел с
дебелииа 3 mm, който може да се намери
в повечето железарсии магазиии. Във
виикела се пробива отвор с малко по-малък
диаметър от диаметъра иа корпуса иа тран-
зистора, така че транзисторът да влезе
трудно в иего. Транзисторът се притяга
отдолу с малка плаика, в която е пробит
отвор с диаметър, по-малък от диаметъра
иа долиата част иа корпуса. Повече по-
дробности са показани иа фиг. 17-7.
Тъиъи пласт силиионова паста може да
се иаиесе между корпуса иа транзистора
и повърхността иа радиатора, с която
той коитактува. Силиконовата паста може
да се намери в магазииите за радиочасти
и се поставя, за да помогне топлииата да
се прехвърли от корпуса на транзистора
към радиатора. Това нещо може да се
приложи за всички описани дотук радиа-
тори. В случая на радиатора, показан
иа фиг. 17-6, силикоиова паста трябва да
се постави както между корпуса иа тран-
зистора и радиатора, така и между трите
отделии профила, преди те да се стегиат
заедио с болтове.
Технологичии забележки
В случай че оста иа иякой промеилив
кондензатор, превключвател иа обхвати-
те или др. триова да бъде удължеиа или
изолирана, трябаа удължаващата ос да
се куплира с подходящ шарнир, осигуря-
ващ достатъчио добра изолация. Задово-
лителио укрепване иа оста, а така също и
добър електрически контакт с шасито се
осигуряват чрез нзползуването иа втулко-
ви лагери, моитираии иа предиата плоча.
Тези лагери могат да се закупят иакто
сами за себе си за използуваие с налич-
иите оси, така и в комплект с удължаваща
ос и куплиращ шарнир. И в двата случаи
монтираимят върху предиата плоча ла-
гер дава едно усещаие за «стабилност»
при въртеие на копчето.
При употреба иа керамичии изолационни
плочки, за да ие се счупят, между керами-
ката и металните части иа шасито, гайките
и виитовете следва да се поставят шайби
от фибростъкло или гетииакс.
Рязаие и огъване на ламарииа
В случай че парчето ламарина е твърде
голямо, за да бъде срязаио с ножовка,
можем да го «отрежем* лесио, като го иа-
драскаме с подходяще острие колкото се
може по-дълбоко по линията на рязаяето.
След това го стягаме в менгеме и го огъ-
ваме ня кол ко пъти нал ред-назад, докато
то се отчупи. Огъваието иапред-иазад
трябва да става под малък ъгъл, за да ие
се получи подвиване иа ламарината в
мястото иа отчупването. За да се иадраска
ламарината точно, е добре да се използу-
ват две парчета виикел, дълги поие кол-
кото ширииата иа ламарииата. Те се по-
ставят по линията иа иадраскваието, след
което заедио с парчето ламарина се стя-
гат в менгеме. Вместо меигеме в двата
край може да се поставят стиски. След
отрязваието иа парчето по този начни
ръбовете му се заглаждат с пила или пък
се поставя парче шкурка върху плоска
повърхност и ламарииата се преиарва
ияколко пъти отгоре, докато изчезиат
грапавииите по ръбовете. По подобен на
чии може да се осъществи и огъваието иа
дуралуминиева ламарина.
Обработка иа алумиииеви повърхиости
На алуминиевите шасита, предни плочи
и други детайли от алуминий може да се
придаде хубаи въишен внд, като се пото-
пят те във ваиа с разтвор иа иатриева
основа (сода каустик) — NaOH. Основата
се поставя в пластмасова или емайлираиа
ваиа. Осиовата се разтваря във вода в
отношение 1 : 4 до 1:2. По-силният раз-
твор ще евърши ра богата по-бързо. След
иато се постави содата каустик във водата,
разтворът следва да се бърка с дървеиа
пръчка, докато и последиите кристалчета
изчезиат иапълио. Трябва да се виимава
пръеки от разтвора да ие попаднат върху
кожата. Той е опасен също така и за дре-
хите. Приготви се достатъчно количество
разтвор. така че парчето алумииий, което
ще обработваме, да се покрие иапълио от
разтвора. След като алумиииятсе потопи
във ваната, започва доста силио отделяие
иа мехурчета газ и затовд е необходимо да
се осигури вентиляция или проветрение
на помещеиието, за да се разка ра отделе-
иият газ. Парчето се държи в разтвора от
полонии до два часа в зависнмост от си-
Техиологмчни забележки
237
лата на разтвора и от това, каква повърх-
ност желаем да получкм.
Парчето алумииий се нзважда от раз-
твора с дървеии пръчки и се измива обил-
ие с вода, като в същото време се търка с
вълнеио парче, за да се премахие черинят
нанос по повърхиостта. След като изсъх-
не, се иапръеква с тъиък слой безцветеи
лак.
Запояване
Секретът иа добрата спойка е точно не-
обходимого количество топлина. Слабого
загряваие иа мястото на запояваието води
до «студеии спойки», докато прнложеното
голямо количество топлива може да из-
вади от строя отделяйте елементи. Поил-
никът и припоят се прилагат едновремеи-
но към мястото иа спой ката. Върхът иа
поялника се поддържа винаги чист, като
се изтрива от време иа време с памучио
парцалче. Използувайте вииаги тииол с
неутралиа паста и иикога такъв с киселии-
на. Различиите припои в зависимост от
съотношеиието иа калая към оловото в
тях имат различии точки на топеие. При-
пой 50-50 се топи при 218°С, докато 60-40
при 188°С. Когато е желателио елементите
.да не се прегряват много, за предпочитане
е да се използуиа припой 60-40 пред 50-50.
(По-малко известен е припоят 63-37, кой-
то се топи при 183°С.)
Когато се запояват транзистори, диоди
пли малки съпротивления, за да сеотведе
топлината настраиа от елементите,в момента
на запояваието изводите им се хващат с
клещички илн пиицети в близост до мя-
стото иа запояваието. Прегряваието иа
транзистор или диод по време иа запоя-
ване може да ги извади от строя завинаги.
Същият ефект може да се получи и при
по-голямо мехаиическо усилие върху тези
елементи. Ето защо те се моитират така,
че върху изводите нм да ие се получа-
ват големи усилия иа опъи.
Понякога възиикват труДЕюети при за-
появането иа крачетата иа телата за бо-
бини или при запояваието на проводиицн
към крачетата иа мъжките куплуиги.
В случая помага зачистването иа краче-
тата отвътре с подходяща по размер бур-
гийка и калайдисването им ведиага след
това с тииол. Излишнмят припой се пре-
махва от отвора иа крачето с рязко замах-
ващо движение или чрез продухваие иа
крачето от другата страна, докато калаят
е още разтопеи. Върхът на крачето се за-
чиства с пила от иикеловото покритие и
чак след това в него се вкарва проводни-
кът, който ще се запоява. След запояване
мзлищният калай се зачиства с пила.
Когато се запояват изводите на бобини.
иавити върху полиестерни тела, крачетата
иа бобииата трябиа да се държат с дебели
пиицети, конто да служи като радиатор
и да ие им позволява да се иагряват много,
тъй като в противен случай тялото на бо-
бината се размеква и крачетата се раз-
местват.
Моитажии проводиицн и кабелнн форм и
Проводниците за евързване, конто се
използуват в радиолюбителската апара-
тура, трябаа да се избират така, че да бъ-
дат съобразени както с максималния ток,
който ще тече през тях, така и с максимал-
исте иапрежеиие, което трябва да издържа
тяхната изолация. Освеи това, за да се
иамалят паразитиите излъчвания, сило-
вите иисталации иа всички предаватели
трябва да се правят с ширмоваи проводник.
В иякои възли иа приемииците и особен©
в иискочестотиите стъпала също възииква
иеобходимост от използуването иа ширмо-
ваии проводници, за да се осигури тяхиата
стабилиа работа или да се елимииира
брумът.
В приемните устройства (с изключение
на високочестотните вериги, където то-
ковете ие превишават 2—3 mA) най-често
се използува многожичен изолиран про-
водник с диаметър 0,8 mm. За отоплител-
иите вериги, където текат по-големи то-
кове, може да се използува проводник с
диаметър 1 mm. Проводниците с емайл-
лакова изолация издържат иа иапрежеиия
до около 500 V. За по-високи иапрежеиия
се използуват проводници с изолация от
поливинилхлорид или друга подходяща
пластмаса. Пластмасовата изолация в краи-
щата иа проводниците се зачиства много
лесно и удобно със специалио иаправени
за целта комбинирани клещи-резачки.
Когато имаме разклоиеиие иа проводник
от силовата инсталация в ияколко направ-
ления, е удобно да се използуват моитаж-
ни ушичии, моитираии върху гетииаксова
или друга изолациоииа основа. За монти-
рането иа съпротивлеиня, ВЧ дросели и
кондензатори също така могат да се из-
ползуват моитажии плочки, иаправени от
лентички гетииакс нли стъклотеистолит
със заиитеии върху тях ушички. Веригите
с високо напрежение трябва да имат кол-
кото се може по-малко открити точки, а
тези, конто не могат да се избагиат, да се
направят колкото се може по-иедостъпни,
за да се избягиат случайиите докосвания
или къси съединения.
В местата, където е необходимо да се
употреби ширмоваи проводник и капаците-
тът към земя не е от значение, може да се
използува проводник тип Belden 8885.
В случай че капацитетът трябва да бъде
238
КОНСТРУКТИВНИ ПОХВАТИ И ДАННИ ЗА МАТЕРИАЛИТЕ
минимален, може да се наложи да се из-
ползува парче аитенен автомобилей ка-
бел, който има малък капацнтет, или пар-
че коаксиалеи кабел.
Във високочестотиите вериги иай-често
се използува едножичеи проводник. Удоб-
на е голата, меко изтеглена калайдисана
жица с диаметър от 0,5 до 2 mm (в зависи-
мост от предявяваиите изискваиия за меха-
нически здравииа). За по-голямо удобство
4—5 метра от проводника се опъват сил-
ио, докато се изправят всички сгъвки, и
след това се иарязва иа различии по дъл-
жииа парчета, за да се улесии по-иататъш-
иият моитаж. Проводииците във ВЧ ве-
ригите трябаа да се прокарват директно
от едиа точка в друга и по възможност без
остри огъваиии. Освен това те трябва да
се държат иа колкото се може по-голямо
разстояние от шасито и от останалите за-
земени метал ни повърхности. Там, където
проводииците трябва да минат през ша-
сито, се пробиват отвори, в конто се по-
ставят гумеии проходни пръстенчета. В
случай че е необходимо изолирането на
даден проводник, върху него се поставя
парчеице шлаух — за предпочитане от
стъклопласт.
В предавателите, където максималните
напрежеиии ие превишават 2500 V, в си-
ловите вериги е иапълно задоволителио
използуваието на спомеиатия по-горе шир-
моваи проводник тип Belden 8885. За по-
висоии напрежении по-подходящи ще бъ-
дат проводииците тип Belden 8656, Bim-
bach 1820 или ширмоваи кабел от запали-
телна система на автомобил. Що се отнася
до отоплителните вериги, през конто тече
голям ток, там е уместно да се използуват
голи или емайлирани проводници с диа-
метър 2—2,5 mm. Те се прокарват през
шлаухова тръбичка от стъклопласт, а вър-
ху тях се нанизва медиа ширмовка от коак-
сиален кабел и след това се опъва силно,
за да прилепне плътно към шлауха. В
главата, която се занимава с паразитиите
излъчвания и смущенията, причинявани от
любителска апаратура, са показаин начи-
ните, по конто трябва да се употребяват
ширмоваиите проводници. За да се фиксира
оплетката и за да не й се даде възможност
да се разплита, тя се подгъва малко назад
върху изолацията на кабела и краят и
се калайдисва с малко калай. Добре е
оплетката да се зачисти предварително,
за да може да се запои с минимално нагря-
ване от поялника.
За проводииците във ВЧ веригите на
предавателнте важат същите изисквания,
конто споменахме по-горе за ВЧ веригите
иа приемните устройства, като трябва
да се вземат допълнително под внимание
високите напрежения в предавателнте.
фиг. 17-9. Методи за връзване на ка-
бэлни форми. Методът, показан в (С), е
по-сигурен, ио по-трудоемък от показания
в (В). За повечето радиолюбителей и кон-
струкции последният обикновеио дава на-
пълно задоволителни резултати
Хубаво е там, където имаме няколко
проводника да вървят паралелно един на
друг на известно разстояние, да ги офор-
мяме в една единна кабелна форма. Пра-
вилният иачин за извършвансто на тази
операция е показан на фиг. 17-9. За целта
могат да се използуват както специалните
пластмасови, така и ленени коици, натър-
каии с восък. Широко се използуват също
така и различните скоби от пластмаса за
закрепване иа кабелите и кабелните фор-
ми към шаси.
За да се придаде професионален вид на
апаратурата, добре е всички проводници,
кабели и кабелни форми да се прокарват
по дължииата на сгъвките на шасито,
а ако това не с възможио - паралелно на
тях. Освен това широкого използуване
на монтаж ни пл очки и отдел ни ушички
(монтирани успоредно иа ръбовете иа ша-
сито) за закрепване на единия или двата
извода на съпротивление или кондензатор
ще допринесе много за «професионалния»
вид на завършеиата апаратура. По по-
добен начни малките елементн се монтират
паралелно на едиа от стр а ните иа шасито,
Навнване на бобини
Навивапето на бобини навивка до на-
вивка става лесно, като се закрепи единият
край на парчето жица в меигеме или за
дръжката на вратата, а другият — за тя-
Техиологични забележки
Коаксиални съедниители тип BNC
1 — Отрежете рав-
но края на кабела
2 — Отстранете гор-
ката изолационна об-
вивка на разстояние
12,5 mm, без да уе-
реждате оплетката.
3 — ИзбутаЙте назад
оплетката и отреже-
те 3 mm от остана-
лата отделу нзолация
и проводник
5 — Вкарайте така
заострения връх във
втулката на съедими-
теля Ръбът на втул-
ката трябва да опре
в края нав ъншната
нзолация
6 — След като втул-
ката е поставена на
място, разплетете оп-
летката н я подгъ-
нете виимателно назад
така, което е показа-
но, след което я под-
режете около 2 mm
7 — Свалете нзолацмя-
та от централи ия про-
водник на разстоя-
ние 3 mm, без да го
увреждате самия него
Кас
8 — Калайдвсайче
централиня про-
водник- Поста вете
на мястото му жен-
ския контакт н
го запоете. Мах-
нете излит ния ка-
лий. Внимавайте
да не претоплите
диелектрика и да
женски контакт
не го разтопите,
те.й като той пе-
нсе да навлезе в
корпуса
9 — Напъхайте
края на кабела в
корпуса, докъдето
влнза. Завнйте от-
зад гайката с ключ,
без да я лренатя-
гате.При тази опе-
рация трябва да
се хванат здраво
кабелът н корпусът
на съеднннтеля и
да се въртн само
гайката
10 — Описаният
дотук начин на
сглобяване се от-
пася до женски
BNC съедниители. Мъжките се сглобяват по съ-
щия начни, като вместо женски се поставят
мъжки контакт и корпус
Фиг, 17-10. Размерн
го Л3 mm от жнлото на кабела. без да
шитр И калайдисайте; S, € — съ-
й"мп e7-/SP И 4 т ин«РУ><Цннте за щеке-
пето ха ияколко по--широПкоИ употребив"™ кХукга^Тмн "м,,"‘ТрукЦ,,и за «оитара-
Amphenol Connector Division, AmphenobBorg Ekctrcnta1 Ccrp' ПреДСТав™ 0T
1^оакскални щекери тип 83-1SP
1 — Отрежете равно
края на кабела. От-
странете горната изо-
ла цнонна обвнвка на
разстояние 30 mm,
без да увреждате
оплетката
2 — Свалете !9 mm
от нзолацнята на цен-
трали ия проводник.
като внимавате да не
го увредите. Подре-
жете, около 1,5 mm
от оплетката и след
това я к а лай ди сайте.
Нахлузете върху ка-
бела куплнращия
пръетен
239
3 — Вкарайте кабе-
ла в осиовата иа ще-
кера. • Запойте към
нея през дупките оп-
летката на кабела.
Запойте жнлото на
кабела към контакту-
ващата тръбичка
и ~ । Основа
^Х1 С-пвЬрт
г за эагсрЬане
J — Навнйте куплн-
ращия пръетен върху
осиовата на щекера
Коаксиални щекери тип 83-1SP с адаптер
пръетен
1 — Отрежете равно края на кабела. Отстра-
нете горната изолационна обвивка на разстоя-
ние 17 mm, без да увреждате оплетката. Нахлу-
зете върху кабела куплнращмя пръетен и адап-
н я подгънете
- Разтворете леко оплетката
назад върху нзолацнята на кабела
3 ~ Нагласете оплетката ’да лежи плътно върху
каоела. Нагласете след това адаптера на ука-
эаното разстояние. Поставете върху него да лег-
не оплетката н я подрежете до показаните размер»
240
КОНСТРУКТИВНИ ПОХВАТИ И ДАННИ ЗА МАТЕРИАЛИТЕ
лото на блбииата. Жицата се опъва силио,
за да се изправят всички ъгълчета и нерав-
номерности по нея, и след това започва
самото навиване на бэбината До желания
брой навивки, при което жицата се държи
непрекъснато опъната, докато се прибли-
жаваме до иейння неподвижно закрепеи
край.
За да навнем бабина със стъпка, нави"
ването на проводника трябва да стане од-
новременно с иякакъв подходящ по дна-
мстър материал (дебел канап, корда нлн
жица) по описания по-горе начни. След
като бэбината е навита, краят иа жицата
се закрепва внимателно за монтнраиия
върху тялото извод, а използуваният за
стъпка материал се развива. При положе-
ние, че при иавиването му проводникът е
бил опъван добре, развива ието на стъпко-
вия материал става лес но и без ника кв и
усложнения за самата намотка. Така иа-
витата бэбииа се покрива с безцветен лак,
след което се смята за завършеиа. «Студе-
ннят» край иа бэбината е този, който има
потенциала иа шасито илн който е по-
блнзо до този потенциал. За да се иамали
капацитивното прехвърляне, бобините за
връзка се иавиват откъм студения край
Изработваие на печатни схеми
През последните годнни конструкторите
започнаха да се стремят да използуват
в колкото се може по-голяма степей пе-
чатннте схеми, което им осигурява преглед-
ност и миниатюризация на апаратурата.
Печатните схеми имат и други положител-
ни качества, като малки индуктивности
на изводите, изключнтелна механична ста-
билност на елементите и свързващите про-
водници, както и условия за добра по-
вторяемост иа монтажа на дадеиа конструк-
ция. Последният атрибут прави печатните
схеми идеални за серийно производство.
Методн за получаваие иа печатни схеми
Най-лесният подход за изработването иа
-печатни схеми е може би използуването
на перфорираии платки без металио по-
критие, в перфорацията иа конто се по-
ставят известен брой специално иаправе-
ни за целта монтажни крачета. Платкнте
се произвеждат с най-различна конфигура-
ция на перфорацията и конструкторът има
из бор в това отношение.
След като конструкторът е скицирал вед-
нъж разположеннето на елементите върху
парче хартия, той може вече да постави
върху перфоплатката монтажните краче-
та така, че те да отговарят на скицата.
Монтажните крачета изпълняват ролята
на точки за връзка и освеи това осигуряват
механичиото закрепваие иа елементите.
Няколко специално кзбраии за целта кра-
чета могат да се свържат заедно с иеизо-
лираи проводник и по този начин да се
осигурят шините за земя и за плюса. Въ-
преки че този технологичен похват за
изработваие иа печатни схеми е наЙ-про-
стият от всичнн известии досега методи,
в много случаи той се оказва много удобен
и практичен.
Един друг възможеи подход към изфаб-
рикуваието иа печатни схеми се осиовава
иа това, свързващите проводници да се
изрязват с подходяща форма от медио или
месиигово фолио, което след това се за-
лепва към парче неметализирана платка.
Залепването става с помощта на епоксидиа
смола. Друг възможеи начин за закреп-
ването иа лентичките фолио е да се изпол-
зуват малки месинговн нитчета. Платката,
която служи за основа, може да бъде от
гетинакс, стъклотенстолнт или друг под-
ходящ материал. Прн използуването на
този технологичен похват всички места,
в конто отделните лентичкн фолио се съе-
диняват, трябиа да се запоят, за да се оси-
гурн добър електрнческн контакт.
Ецваиите платки са иай-съвършеиият от
трите изброеин метода и те придават иа
изделието един иапълно професноналеи
вид. Те имат иаЙ-стабвлни електрнческн и
механически параметри и могат лесио да
бъдат повтореии от едно единствен© копне.
Ецваиите печатин платки могат да се из-
работят както върху перфориран, така и
върху неперфорираи фолираи материал.
Използуването на перфориран фолираи
материал е лишено от смисъл освеи в слу-
чайте, когато ще се използуват моитажии
крачета.
Изработваие иа оригинал иа печатка схема
За да се направи една печатна схема,
конструкторът трябва първо да скицира
иа парче милиметрова хартия в отношение
1 : 1 разположеннето на елементите върху
платката. След като вече веднъж скицата
е направеиа, свързващите участъцн се
запълват с мастило, за Да се отбележат
местата, върху конто след ецването ще
остане медно фолио.
Така завършенинт оригинал се проверя-
ва няколко пъти внимателно, за да се пред-
пазим от евентуална грешка, след което
копне на скицата се нанася върху медното
фолио иа платката, която ще ецваме. На-
иасянето става със специални лакове,
устойчиви на ецващия разтвор. Те се про-
дават от ияколко фирми и могат да се из-
берат оттехннте каталози. Някои конструк-
тори предпочитат Да използуват за целтв
Технологичии забележки
241
китайски туш. Но може би най-удобно
е да се изпол<ува обикновена нитроцелу-
лозпа боя, тъй като тя се намира лесно.
Участъците от фолиото. конто трябва да
се залазят, се покриват със слой боя с
помощта на четка за рчсуване така, че
върху платката да се получи копие на ори-
гинала. Работата се опростява значител-
но, ако скицата с оригинала се закрепи
заедно с парче индиго с лепеики за плат-
ката откъм нейната метализирана страна
и след това се мине отгоре с химнкалка.
Индигото се поставя между скицата и
платката. След като боята е нанесена, тя
трябва да се остави да съхпе най-малко
24 часа преди пронес а на едва пето. Произ-
веждат се специални лепеики във вид на
тесни лсптички, конто са устойчив» на
ецватите разтвори й могат да се лепят
диргктно върху фолиото на платката вме-
сто боя За целта могат да се използуват
също така и тънки ивиии от някои Видове
«Т иксо»-лепен ки.
Процесът на енване
Разтворът па която и да е силна кисе-
лина може да се използува като ецващ
разтвор, но се лрсиоръчнат дадените по-
долу две химически вини, 1ъй каго те са
безопасна за ползуване Първ.тта се при-
годна. като се смеснат 1 част амониев пгр-
сулфат с 2 части чиста вода. 1 к'ибходимо-
то количество разтвор за повечето начи-
нания в радиолюбителската практика се
получава от I водна чаша к ристал и и 2 ча-
ши вода. Към та»и смес се прибавя */4 чае-
на лъжичка кристали на живачен хлорид.
Последният играе ролята на катализатор.
Втората вана, която дава задиволителни
резултати при ецването на медно фолио,
се приготвя от едва част фери-хлорид на
кристали и 2 части вода. Тук не е необхо-
дим катализатор.
Ецващите разтвори се изтощават, след
като в тях се разяде известно количество
мед, и затова е добре, ако разтворът се
употребява често, да се задели част от него
настрана, за да бъде той випаги под ръка.
Независимо от това, кой от двата разтвора
се използува, при работа тяхната темпера-
тура трябва да се поддържа в границите
от 32 до 46°С. За целта по време на ецва-
нето над ваната може да се монтира елек-
трическа лампа и като се изменя височи-
ната на лампата над ваната, да се поддър-
жа необходимата температура. За коптро-
лиряне на гемпсратурата на разтве ра е
удобно ц । се тползува термометър от гила,
употребяван във фитолаб, разоримте.
1 Платката трябва да се клаги непрекъс-
нато, докато е потопена в разтвора, за да
може реакцпята с химикалитс да протича
Фнг. 17-11 — Един саморъчно направен
стенд за ецване на печатни платки. Елек-
трическата лампа поддържа температу-
рата ла разтвора в границите между 32
и 4б°С и е монтирана върху подвижен
дървен стенд. Единият край на ваната се
повдига и свал я с помощта на ексцентри-
чен диск,закргпен върху оста на електри-
чески двигател, и по този начин се осъще-
ствява необходимого разклащане на раз-
твора. Температурата на разтвора се сле-
ди с помощта на термометър от типа, из-
ползуван във фотолабораториите
равномерно по цялата й повърхност. Ос-
вен това то ще ускори малко процеса на
ецването. Нормалпо платката се поСтавя
в разтвора така, че фолиото да гледа към
дъното на ваната. Ваната не трябва да
бъде метална. За предпочитане е да се из-
ползува емайлнрана вана или вана за про-
мпване на снимки.
На фиг. 17 11 е показано саморъчно
направено устройство за еиване. направенб
от няколко дървепи летви. нагревателна
лампа и един електрически двигател с
8 об/мин Па оста на мотора е закрепен
ексцентричел диск, който о лира в дъното
на нанята При завъртане на двигателя
днекът повдига н сваля единия край на
занята и по този начин се осъществява
непрекъснятото разклащане на разтвора.
Лампата е монтирана на дърнена стойка
и може да се вдига или сваля Нейната
височина над ваната се нагласява с оглед
необходимата температура иа разтвора.
16 Наръчник на радиолюбителя
242
КОНСТРУКТИВНИ ПОХВАТИ И ДАННИ ЗА МАТЕРИАЛИТЕ
Едия подобна установка е твърде удобна,
като се нма пред вид, че времетраенето
на ецването е в граничите от 15 минути до
един час.
След като ецването е завършило, плат-
ката се изважда от ваната и се измива обид-
но с чиста вода. Лаковото покритие се
премахва с фина шкурка или стоманен
тел. ВНИМАНИЕ: При работа с ецващи
химикали и разтвори винаги ползувайте
еумени ръкавици В случай че киселика
попадне върху тялото. измайте обидно
мястото с чиста вода. При употребата
на киселики и киселинни разтвори пазете
очите!
Стойностн на елементите
В тозн справочник стойностите на еле-
ментите на съпротивленията и мзлките кон-
дензатори (слюдени и керамични) са за-
кръглени до най-близката стандартна стой-
ност. Всяка следваща по-голяма стойност
от гамата за стандартны стойностн се по-
лучава, като към предидущата по-малка
стойност се прмбавя (приблизително) един
постоянен процент. За основа се взима
числото 10. Взимат се под внимание само
първите две цифри на гака получената
величина, нато останалите се закръгляват
до иаЙ-близ ката стойност.
<Толераис» означава, че са допустим и
изменения от означената стойност на плюс
или минус означения процент. Например
действителната стойност на едно 4700-
омово 20% съпротнвленне лежи прибля-
штелно в границитс от 3700 до 5600 £1
Стойността на същото съпротивление с
5% толеранс би била в границитс прибли-
зително от 4500 до 4900 £5.
Стойностн, конто не фигурират в га-
мите от стандартии стойностн (като напри-
мер 500, 25 000 и т. н.), могат лесно да бъ-
дат заменени с най-близката стандартна
стойност. Например очевидно е, че едно
5000-омово съпротивление лежи в преде-
лите на толеранса на стандартного 4700-
омово 20% съпротнвленне, споменато в
примера по-горе. Това съпротивление оба-
че не би ни евършило работа, ако беше с
5% толеранс.
Цветни кодове
За маркиране стойностите на малкнте
елементи. като иапример обемните въгле-
родин съпротивлеиия и слюдените конден-
ватори, а така също и за означаване изво-
дите иа траисформаторите и др. се изпол-
зуват стаидартизирани цветни кодове. Чи-
словият цветен нод за съпротивлеиия и
кондензатори е даден в табл. 17-2.
Таблица 17-1
Приблизителни серийни резонансни често-
тн на дисковнте керамични развързващн
кондензатори
Капацитет Честота1 Честота*
0.01 pF 13 MHz 15 MHz
0.0047 18 22
0,002 31 38
0.001 46 55
0.0005 65 80
0.0001 135 165
1 Дължина на изводите 25 mm.
1 Дължина на изводите 12 mm.
Постояннн кондензатори
Методите за маркиране на слюдените,
хартиените и цилиндричните керамични
кондензатори са показани на фиг. 17-12.
Кондензаторите, произведен и по Аме-
риканските военни стандартн или по
Обединените армейски-военноморски спе-
цификации, са маркирани с цветен код от
6 точки и са показани най-отгоре. Може
да се каже, че практически всички нонден-
затори в трофейните апаратури попадат
в тази категория.
З-точковият код па Е1А се използува
само за кондензатори с d-20-процентов
толеранс и 500 V работио напрежение.
Останалите толеранси и работни напре-
жения се покриват от 6-точковия водна
Е1А.
Пример. Един кондензатор с 6-точков код има
еледната маркировка: горен ред отляво надясно,
черно, жълтс, ииолетово; долей ред отдясно на-
ляво, кафяво, сребърно, червено. Тъй като пър-
вият цвят в горния ред е черен (отговаря но ци-
фра та ну ла), кондензаторът е маркиран по АВС
и е със слюден диелектрик. Цнфрнте на стойност-
та са 4 и 7, множителят е 10 (кафяво във втория
ред отдясно). така че капацитетът е 470 pF. То-
лерансът е ±ifl%. Последивят шести цвят озна-
чава характеристиката на кондензатора и по-
специалпо температурння коефицнеит и методите
за измерване (виж табл. 17-4).
Кондензатор с 3-точков код има еледната
маркировка отляво надясно: кафяво, чер-
но, червено. Цифрите на стойността са
1, 0 (10) и множителят е 100. Следовател-
ко капацитетът е 1000 pF.
Кондензатор с 6-точков код има след-
ната маркировка: гореи ред отляво на-
дясно, кафяво, черно, черно; долек ред
отдясно наляво, черно, златио, синьо.
Кодът е по Е1А, тъй като първият цвят
в горния ред ие е нито черен, нито сребъ-
Цветни кодове
243
М“„Ж'еч'1
тори - черно _ ТГ
(AWS книжиц кон- I | I Втора значещА
аензатори- f—|—I—1—\ цифра
сребърно)__ <> Q >
Ларактерио----! 1 1_ Десетиче’
тика • I множител
*— Толеранс
AWS и JAN постоянно кондензатори
=ч О О <> 1=
-ЬрБа значеща-
цифра
Втора значеща
цифра.
-Десети чек
множител
Ърва значе
цифра
Втора значеща
цифра
Пета значаща
цифра
Фаботно
напрежение
—Десэтичен множцтел
Голвранс
—А-Пърба значеща Цифра
—В- Втора значеща цифра
Температурен-, I I г~ С-Десетичен мнажител
коефициент | 1 1 I (V-Толеранс
Цифрите на стойността са 5 н 1 (51), a
десетичният множнтёл е 1, така че капа-
цитетът е 51 pF. Температурният коефи-
циент е — 750 . 10-в на градус С. Толе-
рансът на кондеизатора се дава от широ-
ката^лента и в нашия случай е ±5%.
Въглероднн съпротивления
Въглеродните съпротивления (включи-
ienno и малките жичми съпротивления,
чавити в идеитични корпуси) са маркн-
рапи с цветен код така, както е показано
иа фиг. 17-13. Съпротивленията с акси-
ални изводи са маркирани с цветни лен-
тички, докато тези, конто имат радиални
изводи, са маркирани така, както е пока-
зано на скицата. Когато за код се изпол-
зуват цветни лентички, цветът на корпуса
няма никакво знамен Me-
ZZ римери. Едно съпротивление от показания на
долиата скица на фнг. 17-13 тип има следната мар-
хировка: А — червено. В — червеио, С — оран-
жево, D — лнпсва. Цифрите на стойността са 2
и 2 (22). а десетичният множител е 1000- Следова-
телно стойността на съпротивлението е 22 000 О .
а толера нсът е ±20%.
Съпротивление от типа, показан на гор-
ната скица, има следната марнировка:
Постоянна керамични
кандвнзатори
Фиг. 17-12 — Цветен код, използуван за
маркирането на слюдеии, киижни и ци-
лиидрични керамични коидензаторн. Цвет-
ният код за слюдените и книжните конден-
затори е даден в таблица 17-2. В таблица
17-3 е даден цветпият код за Цилиндрич-
ните керамични кондензатори
рен. Цифрите на стойността са: 1, 0, 0 (100)
и десетичният множнтел е 1 (черно). Сле-
дователно капацитетът е 100 pF. Златната
точка означава, че толерансът е ±5%,
а синята, че работното напрежение е
60 V.
Керамични кондензатори
Съвременна маркировка на керамичен
кондензатор е показана на най-долната
скица на фиг. 17-12. Значението на цвето-
вете се определя от табл. 17-3. В практи-
ката често пъти вместо тесните лентички,
показани на фнг. 17-12, се поставят цвет-
ни точки.
Пример. Един керамичен кондензатор
има следната маркировка: виолетова ши-
рока лента, следвана от зелена, кафява,
черна и зелена тясна лента или точки.
Гсь'поянни компоэи-
^изнн-j съпиотивлень'
Фиг. 17-13 — ’Маркиране с цветен код на
постояннн въглероднм съпротивления.Цвет-
ният код е даден в таблица 17-2. Различ-
ните цветни зоин имат следното значение:
А Първа цифра на съпротивлението
в омове
В — Втора цифра
С — Десетичен множител
D—Толеранс на резистора в проценты.
Ако тази зона не е оцветена — толеран-
сът е ±20%
Е — Относително изменение на стойност-
та след 1000 часа работа: кафяво — 1%,
червено — 0,1%, оранжево — 0,01%,
жълто — 0,001%
244
КСНСТРУКТИВНХИ ГСВАТИ И ДАННИ ЗА МАТЕРИАЛИТЕ
Таблица 17-2
Цветем код за съпротивления и конденза-
тори
Цвят Цифра Десетпичен Толе- Ра-
множится ране ботно
(%) напре-
эке-
ние*
Черен Кафяв 0 1 1 10 1* 100
Червен 2 100 2* 200
Оранжев 3 1000 3* 300
Жълт 4 10 000 4* 400
Зелен 5 100 000 5* 500
Син 6 1 000 000 6* 600
Виолетов 7 .10 000 000 7* 700
Сив 8 100 000 000 8* 800
Бял 9 1 000 000000 9* 900
Сребрист — 0.1 5 1000
Зла гист — 0.01 10 2000
Ияма цвят — 20 500
* Отпася се само за кондензаторите.
Таблица 17-3
Цветов код за керамични кондензатори
Цент Десети- Толеранс на Темпера
чен капацитета турен ко
множи- Над Нод ефициент
тел 10 pF 10 pF
Цифра (в %) (в рЕ) х 10"в/°С
Черен 0 1 ±20 2,0 0
Кафяв 1 10 ±1 - 30
Червен 2 100 ±2 - 80
Оранжев 3 1000 Жълт 4 Зелен 5 Син 6 ±5 0.5 -150 -220 -330 - 47и
Виолетов 7 Сив 8 0.01 025 -750 30
Бял 9 0.1 ±10 1.0 500
цвят на корпуса (А) — син. цвят на края
(В) — сип. цвят на точката — червен, цвят
иа края (D) — златеи. Първите две цнфри
ва стойността са 6 и 8 (68), а десетичният
множитсл е 100, следователно съиритивле-
нието има стойност 6800 <1 Толерансът
е ±5%.
Таблица 17-4
Код на характеристиката на кондензатора
Цвят на Температу- Нестабилност
шее mama рен коефи- на капацитета
точка циент х |0-в/°С
Черен ± 1000 ± 5%+lpF
Кафяв ± 500 ± 3% 4-1 pF
Червен ± 200 ± 05%
Оранжев ± юо ± 0.3%
Жълт —20 до ±100 ± 0.1 % 4-0.1 pF
Зелен 0 до ±70 ± 0.05% ±0.1 pF
Междинночестотнм трансформа торн
Сип во — извод за анода.
Чернено — извод за плюса на анодното'
зяхранване.
Зелено — извод за решетката (или диода).
Черно — «студеният> нзвод ва намотката
за решетката.
ЗА БЕЛ ЕЖ КА. В случай че вторичната
намотка на междинночестотния трансфор-
матор е с извод от средата, вторият извод
за анода на диода е с черно-зелена марки
ровка, а с черен цвят е маркиран средният
извод.
Нискочестотни трансформатора
Синьо — аноден (делен) извод на първич-
ната.
Червсно — извод за плюса на анодното
захранване (това е в сила независимо
от това. дали намотката е обикновена
или с извод от средата).
Кафяво — аноден (горен) извод на пър-
вичните намотки със сроден извод. (Ако
полярността не е от значение, може да
се използува и син цвят.)
Зелено — нзвод за решетката (долен) на
вторичната намотка.
Черно — «студеният» извод ня вторична-
та намотка. (Това остава в сила незави-
симо от това, дали намотката е със илв
б(>з извод от средата.)
Жълто - извод за решетката (начало) на
вторнчннтс намотки със срелен изнод.
(Ако полярността не е от значение, може
да се използува и зелен цвят.)
ЗАБЕЛЕЖКА. Тази маркировка оста-
ва в сила и за трансформа горите, съгласу-
ваши нискочестотни линии с решетъчните-
или аноднитс вериги на лампцте.
Цветни к одове
245
Таблица 17-5
Цветен код за монтажните проводннци
Цвят на Вериги, в който се
проводника използува
Черен Маса и заземяващи про-
водница
Кафяв Незаземените проводници
на отоплителните вериги
Червен Плюс на високоволтовия
изправител
Оранжев Вторите решетки иа лам
пите и втопите управля
ваши еЛектроди на тран-
зисторите
Жълт Катоди и емитери на тран-
зисторите
Зелен Първи решетки аноди на
диодите и първите управ-
ляващи електроди на
гранзисторите
Син Анодн и колекторя на
гранзисторите
Виолетов Минус на токоизправителя
Сив Мрежовите проводници на
захраиваието
Бял Преднапрежения и АРУ
Мно.оцветните проводници се кодярат пс
същия начин, както и едноцветните. Те
дав<:т възможност за допълиително мар-
киране на различайте вериги. Обикно-
вено основният цвят на изолациятз е
бял и върху него е нанесена цветна
спирала. Когато се използува повече от
един цвят. основният е даден с по-ши-
рока ивица.
Фиг. 17-14 — Маркиране с цветен код ня
капсулов.шн в цнлиндрични корпуси ВЧ
дросели. В (А) е показан пример за маркц-
рапе на дросел с индуктивност 8,2 у, Н
В (В) е илюстрирано маркирането с цве-
тен код на бабина с индуктивпост 330 ii Н
Цвят Цифра Множител Толеранс
Чсрзн 0 1
Кафяв 1 10
Таблица 17-6
Префиксы, използуванн в тема метрачиата снс-
Различните множители на основните из-
мервателни единицн (като а.мпгр. фарад.
гран, метър ват и т. н.) следните префи :е означават със
Префикс Съкращение Множител
тера Т 10»
гига G 10»
мега М 10«
кило к 10’
хекто h 10=
деци И 10"1
санти с 10">
мили m 10-»
микро Р ю-«
нано п 10-’
ПИКО Р 10-и
Ивентификатпор Толеранс (среБърно)
Пър8а цифре
УсивоГ,
(А)
L^Ecen,Bm0Pa ЦиФра<чеР&еИ0>
точкаСзлатно)
8 2ЛН
Първа цифра
(оранжево)
(В'
' f '•Автора цифра
Множител (оранж.)
(кафяВо)
33DjuH +5%
Червец 2
Оранжев 3
Жълт 4
Зелен 5
Снн 6
Виолетов 7
Сив 8
Бял 9
100
1000
20%
10%
5%
Липсва оцветяване
Сребърсн
Зл;.геа
Множителят е фактор, с който трябва да
се умножат двата цветни знака, за да се
получи стойността на индуктивността на
дросела
246
КОНСТРУКТИВНИ ПОХВАТИ И ДАННИ ЗА МАТЕРИАЛИТЕ
Снлови трансформатора
1) Изводи на първичната . черно
Ако има средни изводи:
Общият извод .................черно
Средеи извод . черно и жълто на ив инн
Горен извод. . черно н червено на ивини
2) Високоволтова намотка . . . червено
Среден извод ....................
червено и жълто иа ивини
3) Отоплителна намотка
иа кенотрона ..................жълто
Среден извод .жълто и сииьо на ивицм
4) Отоплителна намотка № 1 . . зелено
Среден извод . зелено и жълто на ивини
5) Отоплителна намотка № 2 . . кафяво
Среден извод ........................
.........кафяво и жълто на ивини
6) Отоплителна намотка № 3 . . сиво
Среден извод . . сиво и жълто иа ивини
Части от инча и техните метрични еквивалеитн
Части от инча Десети от инча Милимет- рн Части от инча Десети от инча Мили- метрн
1/64 00156 0,397 33/64 0.5156 13.097
1/32 0.0313 0.794 17/32 0.5313 13.494
3/64 0.0469 1,191 35/64 0.5409 13.891
1/16 0.0625 1.588 9/16 0.5625 14.288
6/64 0.0781 1.984 37/64 0.5781 14,684
3/32 0.0938 2,381 19/32 0.5938 15.081
7/64 0.1094 2.778 39/64 0.6094 15.478
1/8 0.1250 3,175 6/8 , 0.6250 15.875
9/64 0.1406 3.572 41/64 0.6404 16.272
6/32 0.1563 3.969 21/32 0.6563 16,669
11/64 0,1719 4,366 43/64 0,6719 17.066
3/16 0.1876 4.763 11/16 0.6875 17.463
13/64 0.2031 5.159 45/64 0.7013 17 859
7/32 0.2188 5.556 23/32 0.7188 18.256
15/64 0.2344 Ь.953 47/64 0,7344 18.653
1/4 0.2500 6.350 3/4 0.7500 19 050
17/64 0.2656 6.747 49/64 0.7656 19447
9/32 0 2813 7.144 25/32 0.7813 19,844
19/64 0.2969 7.541 51/64 0.7969 20211
5/16 0.3152 7.938 13/16 0.8125 20.638
21/64 0.3281 8.334 53/64 0.8281 21.034
11/32 0.3438 8.731 27/32 0.8438 21,431
23/64 0 3594 9.128 65/64 0.8594 21.828
3/8 0.3750 9.525 7/8 0,8750 22.225
25/64 0.3906 9.922 67/64 0.8906 22.622
13/32 0,4063 10.319 29/32 0,9063 23.019
27/64 0.4219 10.716 59/64 0.9219 23.416
7/16 0.4375 11.113 15/16 0.9375 23.813
29/64 0,4531 11.509 61/64 0.9531 24.209
15/32 0.4688 11.906 31/32 0.9688 24,606
31/64 0.4844 12.303 63/64 0,9844 25.003
1/2 0,5000 12,700 — 1,0000 25.400
Цветен код за полулроводникови дноди
247
Таблица за мед ни проводници
с ё Е •= S
fi*t ti д. = «
1 7,348 1
2 6,544 3
3 5.827 4
4 5.189 5
5 4,621 7
6 4.115 8
7 3 665 9
8 3,264 10
9 2.906 11
10 2.588 12
11 2.305 13
12 2.053 14
13 1.828 15
14 1.628 16
15 1 450 17
16 1.291 18
17 1.150 18
18 1.024 19
19 0.912 20
20 0.812 21
21 0,723 22
22 0.644 23
23 0.573 24
24 0.511 25
25 0.455 26
26 0,405 27
27 0.361 29
28 0.321 30
29 0.288 31
30 0.255 33
31 0,227 Г4
32 0,202 36
33 0,180 37
0.160 38
§5 0.143 38-39
36 0.127 39-40
37 0.113 41
38 0.101 42
39 0.090 43
40 0 080 44
ЦВЕТЕН КОД ЗА ПОЛ У ПРО ВОД НИ КОВИ
ДИОДИ
Префиксы «1N» се изпуска. Първата
цветка лентичка обикновено' е с двойка шя-
речи на и оэначава също така извода на
катода. (Друг начин за маркиране е ла се
използуват цветни лентички с едиаква ши-
рочина, групирани откъм извода на ка-
тода), Цветният код се чете, като се зап-.-«-
ва откъм извода на катода.
Диодите, конто имат две цифра в номе-
ра си. се маркират с една черна лентичка,
след конто следват още две цветни такива.
Ако след цифрите има буква, тя -е маркира
с допълнителна чегвърта лентичка.
Диодите с трицифрови номера се марки-
рат, като всяка цифра последовзтелно се
кодира с цветка лентичка. Ако след цн-
фрите има буква, тя се маркира с допъл-
нителна четвърта лентичка.
Диодите с четирнцифрови номера се
маркират с четири цветнн лентнчни, след-
пани от една черна такава. Ако след ци-
фрите има буква, тя се маркира с пета
цветка лента, която се поставя на мястото
на черната.
Цветният код е сыният, който се изпол-
зува при маркиранете на съпротивления
и кондензатори. За буквите се използува
следният код- А — кафяво, В — червено,
С — оранжево, D — жълто, Е — зелено
и F — синьо.
I е^’лтУ’ G‘ ^merlcan w,re Па1^е)=америка1!ски калибър за проводники.
S. W. G. (Standard Wjre Саи§е)=нормален калибър за телове (англ.).
ГЛАВА 18
РАСПРОСТРАНЕНИЕ
НА ЕЛЕКТРОМАГНИТНИТЕ ВЪЛНИ
Една от особеностите на любителските
радиовръзки е, че ние ннкога не можем да
бъдем напълно сигурни за тяхното провеж-
даие. Прохождението за една и сына че*
стота се променя от година на година и
вависи силно от сезона и времето на деня.
Въпреки че тези промени се псдчиняват
иа определеии закономерности, ние често
пъти сме свидетели на аномалии в разпро-
страненмето и прохождението на радиовъл-
ните. Всеки радиолюбитсл би трябвало да
има минимални познания за характера и
механизма на разпростраиението на радио-
вълниуе, така че да бъде в състояние да
интерпретира необикновените условия в
прохождението к да може да се възползува
в максимална степей от тях. Наблюдател"
ният радиолюбител е в състояние да до-
принесе за развитието на науката при ус-
ловие, че той има достатъчна теоретическа
подготовка и умее да анализира резулта-
тите от своите наблюдения. Той би могъл
да открпе нови факты за разпространение-
то на радиовълните в УКВ и СВЧ обхва-
тите, както нсведнъж се е случвало в ми-
и ал ото. Между другого радиолюбител ите
са допринесли твърде много — били то
случайно или след дълго и задълбочено
изследване, за усвояване и разширяване
иа възмо жпостите на различимте честоти
от радиоспектъра.
ХАРАКТЕРИСТИКИ Н\ РАДИОВЪЛНИТЕ
Радиовълните, както и другяте форми на
електромагиитно излъчване. като например
светлината. се разпространяват във ва-
куум със скорост 300 000 000 m/s и могат
да бъдат отразени, пречупени или разсея-
иы. Електромагнитната вълна е съставена
от движещи се електрически и Магнитки
еилови полета. Векторите на електриче-
еките и магнитните полета са под прав
»гъл един спрямо друг и от своя страна са
взаимно перпендикулярни на посоката
на движение. Едно опростено представя-
ке иа вълната е показано на фиг. 18-1.
На този чертеж електрическите линии са
геппендикулярни на земята, а магнитните
линии са хорязонтални Те бнха могли
обаче да бъдат под какъвто и да е друг ъгъл
спрямо земята дотолкова, доколкото са
код прав ъгъл едки спрямо др>ги.
Повърхиостта, съдържаща непрекъснати-
те електрически и Магнитки еилови ли-
нии. наподобиваща решетка във фиг. 18-1,
се иарича фронт на вълната.
Средата. в която се разпространяват
електромагиитните вълни, оказва силно
влияние върху тяхната скорост. Когато
средата е вакуум, скоростта, както бе от-
белязаио по-горе. е 300 000 000 m/s За
въздуха тя е малко no-малка, докато за
някои вещества разликата може да бъде
значителна. В диелектриците например
скоростта на разпространение на електро-
Ёлектрическц силоби
Фиг. 18-1 — Представяне На електриче-
ските и магнитните еилови линии в една
радмовълна. Стрел к ите показ ват момеит-
нитс посоки на двете полета за случая,
когато вълната налредва към читателе.
Обръщането на аосоката на силовите ли-
нии ще довеле до обръщане на посоката на
разпространение на вълната
магнитните вълни е обратно пропорцио-
нална на корен квадратен от диелектри-
ческата константа.
Йоносферно разпростраиение на радиовълните
249
Когато вълната срешне добър проводник,
тя не може да ирон и к не през него (неза-
висимо от това, че преминава лесно през
диелектридите), тъй като електрическите
силови линии практически се Д-зват нг-
Полярнзация
Поляризацията на радиовълните се оп-
редели от посоката на склоните линии на
•електрическото поле. Ако електрическите
силови линии са перпендмкулярни на зе-
мята-. казваме, че имаме всртикална по-
ляризация; в случай че те са паралелни
на повърхността на земята, говорим за
хорнзонтална поляризаиня.По-дългите въл-
ни при тяхното разпростраиение обикнове-
но запазват своята поляризация такава,
каквато е била тя при излъчващата анте-
на. Поляризацията на по-къснте вълни
обаче може да се измени при тяхното раз-
лространение и често пъти тези изменения
са доста бързи.
Разсейване на енергията на радиовълните
Напрегнатостта на полето на една вълна
в дадена точка е обратно пропорционална
на разстоянието от точката до източника.
Така, ако при разпростраиение па вълната
в однородна среда имаме една точка, коя-
то е на два пъти по-голямо разстояние от
източника, отколкото друга такава. на-
прегнатостта на полето в по-далечната
точка ще бъде точно два пъти по-малка от
напрегнатостта иа полето в по-близката.
Това идва от факта, че енергията във фрон-
та на вълната трябва да се разпредели
върху толкова по-голяма повърхност, кол-
кото по-далече се иамира вълната от из-
точника. Законът за завиенмостта на на-
прегнатостта на полето от разстоянието
се базира на предположен исто, че в с ре-
дата, в която се разпространява вълната,
няма нищо, което да поглъща енергията
й при нейното движение. Това предполо-
жение оба'че не евярно при разпростране-
нието на вълннте в близост до Земя га и
през атмосферата.
Видове разпростраиение
В зависимост от височипата на каиалн-
те, по конто се разпространяват, вълннте
могат да бъдат класифицирани като ионо-
сфер ни, тропосферни и приземни.
Йзносферната, или «небссната», вълна
е онази част от излъчената енергия, която
е насочена към йоносферата. Тя може да
бъде върната на земята посредством отра-
жение и пречупване от йоносферата. Този
пронес зависи силпо както от състоянието
на йоносферата, така и от дължината на
излъчваната вълна.
Тропосферната вълна е онази част от
излъчената енергия, която претърпява от-
ражение и пречупване в тропосферата при
премипаването й от една среда в друга.
Тези явления възникват винаги иа грани-
ната на две среди, имащи различии ди-
електрически констаити, като например
границата на въздушни маси, конто имат
различна температура и влажност.
Приземпата вълна е онази част от из-
лъчената енергия, която директив зависи
от присъствието на земята и от особености-
тс на нейния повърхпостен слой. Призем-
пата вълна пма лее компонента. Едната се
нарича повърхностна вълна и се разпро-
страпява по повърхността на земята. а дру-
гата компонента се нарича пространст-
вена вълна (да не се бърка с йокосфер-
ната вълна). Пространствената вълна от
своя страна е резултантна на две компо-
нента — директна вълна и вълна отразе-
иа от повърхностга на земята, както е
показано на фиг. 18-2.
Директна бълна
^/ТТТТ^Т^ТТТТТТТТТГТГ-
Фиг. 18-2 — Илюстрация на това. как мо-
гат да бьдтт лриеги едновременно директ-
ната и отразената вълна
ЙОНОСФЕРНО РАЗПРОСТРАИЕНИЕ НА РЛДИОВЪЛИИГЕ
Свойства на йоносферата
С изклчэчение на разстояния до около
дессчина километри почти всички люби-
телски радиовръзки на честоти. по-ниски
от 30 MHz, се осъществяват посредством
йоносферната вълна. След излъчването й
от антената на предавателя гази вълна за-
почва да се отдалечава от повърхността
на земята под определен ъгъл и би продъл-
жила своето разпростраиение в космоса,
ако не съществуваше нещо, което да про-
мени нейната посока на движение и да я
върне обратно на зеМята. Средата, която
осъществява промяната на посоката на
движение на радиовълната, е йоносферата.
Йоносферата е облает в горната част на
атмосферата на внеочнна цад около 100 km.
250
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ЕЛЕКТРОМАГНИТНИТЕ ВЪЛНИ
където коннентрацията на свсбсдни йони
и електрони е достатъчно голяма, за ла
повлияв иа раз пространен и сто на радио
въл н ите.
Предполага се, че йопизапията на гор-
иата част на атмосферата е предизвнкзна
от ултравиолетовото излъчване на Слън-
дето. йоносферата не трябна да се раз-
глежля като една еднородна облает, а
по-скоро като серия от слоеве с различна
стелен на ионизация, проявяващи се на
различии височини. Характерно за тези
сл >еве е. че степента на тяхната иониза-
ция е п'ай-голяма в средната им част и
постепенно намалява както за по-големи-
те. така и за по-малкнте височини.
Пречупване
Колкото по-голяма е степента на иони-
зация на даден слон от йоносферата, тол-
кова в по-голяма стелен се променя посо-
ката на движение на вълната. Промяната
на посоката, или пречупването на вълната
(често пъти наричано отце отражение),
зависи в голяма степен също така и от дъл-
жината на вълната; при по-дългите вълни
за дадена степен на ионизация имаме по-
енлио изразена промяна в посоката на
разпространение. Така по-нискочестотнмте
радиовълни се поддават по-лесно на пре-
чупване и отражение от високочестотните.
По тази причина нискочестотните обхва-
ти — 3.5 и 7 MHz — са «по-надеждни»
от високочестотните обхвати — 14 до
28 MHz. Понякога, когато степента на
ионизация на йоносферата нс е достатъчно
голяма, вълиите от високочестотните об-
хвати не могат да бъдат прочупени в до-
статъчно голяма степен и те не се връщат
на земяга.
Поглъщане
При премииаването и през йоносферата
вълната отдава част от еиергията си, която
раздвижва Йон из и раните части пи. Когато
движещите се йонизнрапи частник сс сблъс-
кат, те губят тази енергия. Загубата на
енергия, или поглъщането, е по-голямо
при по-ниските честоти. То също така е
по-силно изразено при по-висока степен
на йоиизация на йоносферата и при по-
голяма плътност иа атмосферата на йони-
зирания слой.
Ефективна височина
Независимо от това, че един йоносферен
слой понякога има значителна дебелина,
удобно е за всеки един такъв слой да из-
ползуваме една точно определена височи-
на, наречена ефективна височина. Това е
онази височина, при която едно просто
Фиг. 18-3 —~ Пречупване в йоносферата
и метод за определяне на нейната ефектив-
на височина посредством отражение от
нея, известен още като ехо ефект
отражение на вълната би Пмяло сыция
ефект, както и сложного постепенно пре-
чупванс, което сеосъщсствява на практика,
както е показано на фиг. 18-3. Вълната,
която пътува нагоре. претърпява пречуп-
ване обратно към земята, нмащо значи-
телен радиус на кривина, и то се осъщест-
вява за определено време. Ефективиата
височина е височината на един мвелеи
равнобедрен триъгълник, чинто страяи
имат обща дължина, пропорционална на
времето, за което вълиата изминава пъти
от Т до /?•
Нормалиа структура иа йоносферата
Най-ниският полезен йонизиран слой е
наречен Е слой. Средната височина иа
неговата зона на максимална ионизация е
около ПО km. Атмосферата на тази висо-
чипа е достатъчно плътна, така че Йоните
н елсктроните, освободени в резултат на
слънчевата радиация, изминават сравни-
телно малки разстояния, преди да се срещ-
нат и рекомбинират, поради което този
слой може да съществува и да има нормал-
иата си степен на йонизация само в при-
съствието на продължителиа слънчева ра-
диация. Поради това йонизацията е пай-
голяма по обяд и практически изчезва
след залез слънцс.
През деня се явява един още по-нисък
йонизиран слой — D-слоят. Йонизацията
на D-слоя е пропорционална иа височина-
та на Слънцето над хоризоита и е най-
голяма по обяд. Радиовълните от най-
нискочестотните любителски обхвати (1,8
и 3,5 MHz) почти напълио се абсорбират от
този слой и само излъчените под голям
ъгъл радиовълни премииават през него и
се отразяват от JE-слоя. (Излъчените под
по-малък ъгъл радиовълии пътуват по-
дълго време през D-слоя и се поглъщат
от него.)
Вторият основен слой е F-слоят, който
црез нощта има височина около 280 km.
Разпространение на йоносферната вълна
251
На тази височина плътността на атмосве-
рата е толкова малка, че рекомбинацията
на електроните и Йоните става много бав-
ио. Ионизация та намалява след залез
слънне, достигайки минимум непосредстяе-
ио лреди изгрева му През деня Г-слот,
се раздели на две части: Ft и Fs слсеве
имащи средни ефективни височини, рес-
пективно 225 km и 320 km. Тези два слоя
са най-силно йонизираии по обид, а при-
вечер се съединяват отново в един единст-
вен f-слой.
Разпространение на йоносферната
вълна
Ъгъл на излъчване
Колкото по-малък е ъгълът, под който
вълната напуска Земята, толкова по-малко
пречупване е необходимо в йоносферата.
за да се върне тя обратно. Също така кол-
кото по-малък е юз и ъгъл, толкова по-
голямо е разстояпието между точката, в
която вълната напуска Земята, и тази. в
която тя се връща обратно. Това е показа-
но на фиг. 18-4. Всртикалният ъгъл, обра-
зувап от вълната и тангептата-към Земята
в точката на излъчваисто, се нарича ъгъл
на вълната или още ъгъл на излъчване.
Фиг. 18-4 — Пречупване на йоносферната
вълна. като е показан също така критич-
ният ъгъл на излъчване и мъртвата зова.
Вълните, напускащн предавателиия пункт
под ъгъл, по-голям от критичния (по-
сол ям от А), не могат да бъдат пречупени
достатъчно, за да се върнат обратно на
Земята. Колкото повече намалява ъгълът
на излъчване, толкова повече се увели-
чава разстоянието, на което вълните се
завръщаг отразени на Земята
Мъртва зона
При по-голям ъгъл е необходимо и по-
голямо пречупване в йоносферата, за да
се върне тя на Земята, и поиякога това
пречупване може да ие бъде достатъчно.
освен ако ъгълът на излъчване не е по-
малък от някаква критична стойност-
Това е илюстрирано на фиг. 18-4, където
А и вълните с по-малки ъгли дават полезни
сигнали, докато вълните, излъчени под
по-гол еми ъгли, проникват през йоно-
сферния слой и не могат да бъдат върнатм
обратно. Тогава разстоянието между Т
и Rt за дадена честота е иай-мал кото въз-
можно разстояние, на което може да се
осъществи радиовръзка чрез пречупване
от йоносферата.
Площта, ограничена от края на зопата
на полезния приземен сигнал и началото
на зоната на приемане на йоносферната
вълна, се нарича мъртва зона, а разстоя-
нието от предавателя до най-близката
точка, в която йоносферната вълна се иръ
ща обратно на земята — мъртво разстоя-
ние. Големвната на мъртвата зона записи
както от използуманата честота и състоя-
иието на йоносферата, така също и от ви-
сочината на слоя, в който се осъществява
пречупвансто па вълната. За един и сънш
ъгъл на излъчване по-високпте слоеве
дават по-гол ем и мъртви разстояния. За
ладен път на разпространение ъгълът, под
конто вълната напуска Земята. об и к но ве-
но с равен на ъгъла. иод който тя пая
обратно, въпреки че това не вннаги
вярно.
Критична и макси мал на изподаваема
честота
Ако честотата е достатъчно ниска, го
вълна, излъченз верти кал но ил горе към
йоносферата. ще бъде отразена и върната
обратно в точката на излъчвапето й. Ако
сега започнем постепенно да увсличаваме
честотата ня сигнала, ще дос-игнем до една
определена честота, при която няма да
можем да получим вертикал но отражение.
Това е т. нар критична честота за раз-
глеждания йоносферен слой. Мъртвата
зона ляпсва, когато работнатя честота е
по-ниска от критичната.
Критичлата честота е един полезен по-
каза? ел при ©пределяпето на яай-високата
честота, която може да бъде излолзуван
за предаване на информация на едно опре-
делено разстояние, наречена още макси-
мална използваема честота (МИЧ). Ако
вълната, излъчеиа под ъгъл А от точката
иа предаване (фиг. 18-4), е например с
честота 14 MHz и ако по-високочестотните
сигнали прескачат точката па приемане
Rt, тогава 14 MHz е МИЧ за разстоянието
от Т до R->-
Най-голямото възможно разстояние се
покрива, когато вълната е излъчена по
посока на тангеитата към Земята, т. е.
когато ъгълът иа излъчване е нула. При
252
РАЗПРОСТРАИЕНИЕ НА ЕЛЕКТРОМАГНИТНИТЕ ВЪЛНИ
нормални условия това разстояиие е око-
ло 4000 km за Е-слоя н около 2000 km
за Е-слоя. Тези разстояния варират и за-
висят от височината на съответния слой.
МИЧ за 4000 km разстояние иа F-слоя
е приблизително 3 пъти по-голяма от кри-
тичната честота за този слой, а за 2000 кш
разстояние на Е-слоя — около Б пъти по-
голяма от критичната му честота Сигнали
с честоти, по-високн от тези лимитиращи
МИЧ, не могат да бъдат върнати иа Земя-
та изобшо.
Поглъщаието в йоносферата е иай-малко
при честота на сигнала, равна на максимал-
ната използуваема честота, и се увелича-
ва много бързо с намаляване на честотата
на сигнала под тази граница. Поради
това най-добри резултати при използува-
ието на малки мощности се получават,
когато честотата на сигнала е колкото се
може по-близо до тази на МИЧ.
Твърде възможно е за йоносфсрната въл-
йа да премине през Е-слоя и да бъде пре-
чупена и върната на Земята от F, F^ или
Ёа-слосвете. Това е така, защото вторите
имат по-висока критична честота, така че
сигнал с твърде висока честота, за да
бъде върнат от Е-слоя, може все още да
бъде върнат от един от другите слоеве в
зависимост от времето на деня и същест-
вуващите условия.
Многократно отражение на радиовълните
При завръщането си на Земята вълната
може да бъде отразена обратно нагоре към
йоносферата Там тя може още веднъж да
бъде пречупена и върната на Земята.
Този пронес може да се повтори ияколко
пъти- Този вид разпростраиение чрез
многократно отражение е необходим за
осъществяването на радиовръзки на по-
големи разстояния, тъй като ограниче-
ната височина на йоносферните слоеве и
кривината на земната повърхност не ноз-
воляват реализирането на радиовръзки
чрез еднократно пречупване от йоносфе-
рата на разстояии?, по-големи от посоче-
иите в предишния параграф. Трябва да се
има пред вид обаче, че загубите в Земята
поглыцат част от енергията на вълната
при всяко нейно отразяване от земната
повърхност (количество™ на тези загуби
зависи от качествата на почвата и е иай-
малко при отражение от повърхността
па морето) и освеи това имаме поглъщане
на енергия от йоносферата при всяко пре-
чупване или преминаване на вълната през
нея. Така при равни други условия по-
малкият брой отражения ще ни даде не-
силен сигнал в точката на прнемане.
Фади нг
При разпространението си вълната
може да стигне до точката на приемане по
няколко различии пътя, при което разли-
ките в дължините иа измипатите разстоя-
иия ще доведет до фазови разлики между
отделяйте компоненти в приемната антена.
Сумата от отделните компоненти дава
стойността иа напрегнатостта на полето и
тя може да бъде по-голяма или по-малка
в сравнение с една отделна компонента в
зависимост от това, дали фазовите разлики
иодят до събирането им или до тяхноте из-
важдане. Тъй като разстоянията, изминати
от отделяй ге компоненти на сигнала, се
променят с времето, това води и до промяна
иа оплата на сигнала, наречено фадинг.
Фадинг можеме да получим и като резул-
тат от комбинация на еднократно и много-
кратно отразепп от йоносферата вълни
или от комбинация на приземна с йоно-
сфсрна или тропосфер на вълна.
Фадингът може да бъде както бърз,
така и бавен. като първият е обикновено
резултат на бързо изменящи се условия в
йоносферата, докато вторпят се получава
при отпосително стабилни условия за ра-
диовръзка. Големите промени от поря-
дъка на 10—20 dB или повече са наречени
«дълбоки фадове» за разлика от по-оби-
чайните «плитки» фадове от по няколко dB.
Често пъти се случва така, че условията
за разпростраиение на два сигнала с много
близки честоти са различии. В случай на
амплитудпо-модулирап сигнал, при който
разликата между честотите на ограничимте
ленти и носещата е много малка, вслед-
ствие на различимте условия за тяхното
разпростраиение фазовите и амплитудните
съотношения между тях могат да бъдат
нарушена. Този ефект е известен като
селективен фадинг и той е причината за
силното изкривяване иа сигнала. Изкри-
вяването е най-силно изразено при ампли-
туд номодул и рани сигнали с висок процент
на модулация. Отрицателиият ефект, при-
чинен от селективния фадинг, може в зна-
чителна степей да бъде намален чрез из-
ползуването на техниката на еднолентово-
то предаване и приемане с възстаиовяваие
на носещата, което на практика има
ефекта на намаляване процента иа модула-
цмята в приемния пункт.
Обратно разсейване
Ако за дадеио разстояние работната че-
стота е значително по-голяма от МИЧ,
обикновено е възможно да се чуят сигнали,
идващи от вътрешността на мъртвата зона.
Това явление, наречено обратно разсей-
ване, е причинено от отражения, станали
извън мъртвата зона. Подобии страже-
Други особености на ионосферного разсейваие
253
ния могат да станат, когато излъчената
енергия срещне ла известно разстояние
Земята и част от нея се отрази обратно в
мъртвата зона, където е приемникът. Те-
зи разссяви сигнали са по-слабн от сигна-
лите, разпространени по обичайнитс пъ-
тнща, и освен това се характсризнрат с
бърз фадш г — «кънтене», което улеснява
тяхното идентифициране.
Разсейваие в известна степен става и в
йоносферата пред вид нейнотс неравномер-
но йоннзиране. Разссйвап* к ио посока
на нормалното разпространение се иари'*а
правопосочно разсейгане и е причина
както за разширяване обхвата на радио-
връзките на расстояния, по-голсми от те-
зи, получепи при однократно пречупване
на сигнала от йоносферата, така и за въз-
можност за радносъобщсния на честоти,
по-высоки от действителните МИЧ.
Други особености на йоиосферното
разсейваие
Циклични промели в йоносферата
Тъй като стспеита па ионизация зависи
от ултравиолетовото лъчепие, условията в
йоносферата варират с примината на слъл-
чевата радиация. В дополнение на сже-
диевныте вариации ссзопппте промели во-
дят до по-високи критични честоти. Е-
слоят през лятото има критични честоти
средне около 4 MHz,’ докато през зимата
те са средно 3 MHz. Критичната честота
за F-слоя вечерно време е от порядъка на
4 до 5 MHz. Слоят Fj, чиято критична
честота през лятото е близо 5 MHz, обикно-
веио изчезва изобщо през зимата. Днев-
иите максималип критични честоти за
слоя F2 са май-висок и през зимата (10 до
12 MHz). Ефекгивната височина на слоя
F8r която е около 300 km през зимата, се
променя сродно до около 400 km през лет-
иите месешт. Тези стойности са в сила за
географските районы от западното полу-
кълб.) с 40° северна ширина и са предмет
на значителни вариации за другите части
на света.
Много силно изразеии примени в йоии-
зацията сс наблюдават във връзка с 11-
годишния цикъл на слънчевата активност.
Вопреки че за даден ден от годината не
може да се говори за определена връзка
между слънчевата активпост и крнтпч-
ните честоти, налицо е совсем ясно пзра-
зена връзка между средната слънчева
активност и крптичпитс честоти. Крптнч-
ните честоти са най-впеоки по време на
максимума в цикъла на слънчевата актив-
ности най-ннски по време на иеговия мини-
мум. По време на минимума на слънчевата
активност по-ниските честоти — 7 и 3,5
MHz, са често единствените използуваеми
ноши и обхвати. В тези периоды 28-MHz
обхват рядко може да се използува за да-
лечни връзки, a 14-MHz обхват се изявява
добре през деля, но обикновеио е запушен
през нощта.
Йоносферии бури
Някои особености в състоянието на Слън-
пето водят до силни смущения в нормал-
ното състояние на йоносферата (йоно-
сферни бури) и са съпроводсни от силнм
смущения в земното магнитно поле (маг-
нитны бури). Характерно за йоносфсрннте
бури е, чс се увеличава значително ло-
глъщансто на радиовълните, с което сил-
ио се влошават условията за ридиовръз-
ка. По време на йоиосфсрна буря критнч-
ните честоти падат до сраннително ниски
стойности, така че само нисксчестотните
обхвати могат да се използуват за кому ли-
кации. Йоносферните бури имат продъл-
жнтслност от няколко часа до няколко
дена. Тъй като Слънцето извършва по едно
завъртвапе около оста си на всеки 28 зем-
ли ленонощня, смущенията в состоянисто
на йоносферата и магнитного поле на Зе-
мята се повторят със сыция интервал, ако,
разбмра сс, слънчените петна, конто са
прнчината за тяхната поява. не шчсшат
дотогава. Обикновеио непосредствено пре-
ди йоиосфсрна буря поглъшането е малко,
а прохождението добро.
Спорадична Е-йонизация
Понякога се получават образувания от
Пластове облаци със сравнителен) голяма
ионизация на приблизително същнте ви-
сочини. на конто се памира и Е-слоят.
Причнната за тяхната поява и механитмът
па образуването им все още не е известен
Тази спорадична Е-йонызация е характер-
на преди всичко за ек вате риал ните области,
където взема относително големи размеры
н трае по-продължително време. В север-
ните географски ширины това явление се
среща най-често през пролетта и начллото
на лятото, въпреки че по-слабо изразено
можем да го иаблюдаваме почти през ця-
лата година. На спорадичпата Е-иониза-
ция се дължи заслугата за по-голямата
част от нощната работа на къси ргистоя-
ния на нисксчестотните обхвати (3 5 до’
7 MHz) и когато е по-ицге из и в па за
подобна работа па обхватите <т 14 до
28 MHz. Случайте на пзключптелно пнтсн-
зивна спорадична Е-йонмзапия д,.наг въз-
можност за работа на 50 Mliz мблваг на
рязстояния, по-големн от 630 -ЬОО km.
Има сведения, конто говорят за врътка
между образуванего на спорадична Е-
254
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ЕЛЕКТРОМАГНИТНИТЕ ВЪЛНИ
Ионизация и средната слънчева активност.
От друга страна, няма никакви факти,
конто да говорят за директна връзка между
явлението и времето на деня или нощта,
тъй кат«. го се наблюлава по всяко време
иа денонощието Нал ине е обаче тендеи-
цията йонизация<а да достига своята връх-
иа точка в средносутрешнгп*- часове или
рано привечер.
Тролосферио .разпространение
Разликата в температурата и влажиостта
на въздушни маси в долната част на атмо*
сферата често пъти позволява работа иа
по-големи от иормалните за приземиата
вълна разстояния. за честотите от 28 MHz
и наго ре. Този ефект може да се на блюда ва
,и на 28 MHz, но е по-силно изразен на
50 и 144 MHz. Въпросът се разглежда по-
дробно по-нататък.
Карти за прогноза
Институтът за телекомуиикацни (The
Institute for Telecommunication Sciences)
лредлага карти за прогнозиране на състоя-
нието на йоносферата, с чиято помощ може
да прогнознраме с достатъчно голяма
точност максималните използуваеми че-
стоти за кое да е трасе на Земята. Картите
и инструкциите за тяхното използуване
с общ обем от четири тома могат да бъдат
изписани от: Superintendent of Documents,
U.S. Government Printing Office, Wa-
shingion, D C. 20407. Те са наречеии
Telecommunications Research and En-
gineering Report 13, Ionospheric Predic-
tions, OT-TRER 13. Начинът за използу-
ване на картите е даден в том I. Томове-
те 2, 3 н 4 съдържат карти за прогнози-
ране степента на слънчевата активност на
определени нива. За межди пните стой-
кости трябва да се прав и линейна интерпо-
ляция. Информация за прогнозираиите
отиосителни нива на слънчевата активност
се дава периодично и в Propagation Fo-
recast Bulletins, излъчвани от W1AW и
много други Official Bulletin Stations.
В горните издания са включени също така
прогнозы за разпространечието посредст-
вом Е-слоя.
Разпространение на ри.дповълннте
в обхватите с честота, по-ннска
от 30 MHz
1,8-MHz, или «160-метровият* обхват,
през деня предлага надеждни условия за
работа на разстояния до около 40 km.
По време на зимните нощи обаче са възмож-
ни връзки иа разстояния до ияколко хи-
ляди километра. В момента само малка
част от обхвата може да се използува от
радиолюбители, тъй като останалата е
дадена за ползуване на службите за на-
вигация.
3,5-MHz, или «80-метровият» обхват, се
използува повече през нощта, откол кото
през деня. Дневно време рядко може да
се чуе сигнал на по-голямо разстояние
от 300—400 km. но по време на нощните
часове ие е необичайно покриването на
разстояния от няколко хиляди километра
и през зимните месеци редовно се правят
трансокеански връзки. През лятото нивото
на атмосферния шум е твърде високо.
7-MHz, или «40-метровият» обхват, при-
тежава повечето о г характеристиките на
3,5 MHz с тази разлика. че разстоянията,
конто могат да се покрият през дневните
и нощните часове, са ло-големп. През деня
при добри условия могат да бъдат постиг-
нати разстояния от няколко хиляди кило-
метра. а след залез и рано сутр и и през зи-
мата е възможна работа със станции от
другия край на света, като при това сиг-
иалът следва затъмнената част на земното
кълбо. Обшо взето, зимните месеци дават
по-добри резултати от летниге. а летните
атмосФерни шумове са значително по-
малък проблем, отколкото на 80 метра,
въпреки че те могат да достигнат до високи
нива в екваториалните области.
14-MHz, или «20-метровият» обхват, е
може би най-добрият за работа на големи
разстояния. По време на по-голямата част
от цикъла на слънчевата активпост той
е отпушен за някои части на света прак-
тически през всичките 24 часа на деноно-
щието, докато по време на минимума в
слънчевия цикъл той като правило е из-
ползуваем само през деня, привечер и
рано сутрин. Този обхват на практика ви-
наги има мъртва зона.
21-MHz, или «15-метровият» обхват, има
характеристики, конто снлно зависят от
цикъла на слънчевата активност. По вре-
ме на неговия максимум този обхват е удо-
бен за работа на далечпи разстояния през
по-голямата част на денонощието. а в го-
дииите на ниска слънчева активност той
става почти изключително дневен обхват
и дори понякога е неизползуваем и през
деня. Независимо от това често пъти е
възможно да се поддържа радиовръзка
на разстояния до 2500 km посредством
спорадична Е-йонизация, която може да
възникне както през деня, така и през
нощта, по всяко време на цикъла на слън-
чевата активност.
28-MHz, или «10-метровнят» обхват, за
близо половината от 1 |-годишния слънчев
цикъл се счита обикновено за DX-обхват
Светът над 50 MHz
255
през часовете на деия (с изключения на
лятото) и е добър за местни връзки през
нощните часове По време на макси мал ната
активност на слънцето той може да бъде
«отворен» за връзки до късно вечерне вре-
ме. Проз периода на ми ни мал на активност
на Слънцето този обхват в северного полу-
кълбо обикновено е «запушен» за работа
на далечио разстояние посредством Г,-
слоя. Въпреки това радиовръзки могат
да бъдат установени по всяко време чрез
спорадичния Е-слой, какъвто беше слу-
чаят и с 15-метровия обхват.
Често ще нма изключения от казаното
по-горе и тяхното наблюдение и описване
е една колкото интересна, толкова и по-
лезна дейност на радиолюбителското дви-
жение.
СВЕТЪТ НАД 50 MHz
Доброго познаване на способите за раз-
пространение е абсолютно необходимо за
УКВ ентусиастите, а разработването на
възможностите, предоставени ни от прн-
родата за DX-работа иа честоти иад
50 MHz, е било предизвикателство още от
най-ранните години в развитието на кому-
никациите. Голяма част от това, което е
известно днес за разпространението при
далечните УКВ връзки, е било започнаго
от радиолюбители пионери, като все още
има много проблема и различии аспекти
в гази облает, конто ие са обясиени и ча-
кат своего решение
Характер иа УКВ обхватите
Ценни качества на тази обширна облает
от честотния спектър са възможностите,
конто тя предоставя за непрекъсиати и на-
деждни местни радиовръзки. По-ниските
честоти се влияят от промеиите в усло-
вията за разпростраиение, конто влошават
местните комуникации. Нашиге КВ об-
хвати са тесни и най-често сериозно пре-
товарени. УКВ обхватите са значително
по-широки и могат да поемат по-голям
трафик, който прави тсхните характери-
стики идеал ни за местна работа.
Преди време се е смятало, че тези че-
стоти могат да се използуват само за връз-
ки на близки разстояния, но с увеличава-
ието на броя на тех ните почитатели и усъ-
вършенствуването на евързочната техника
стана ясно, че има много и различии форм и
за далечно разпростраиение на УКВ въл-
ните. В резултат на това активността на
УКВ започна да се развива бързо в от-
делив районы и гъсто населени области,
докато накрая останаха съвсем малко райо-
ни в света, в конто по една или друга при-
чина засега ие е възможно да се развие
тази дейност и да й се обърне достатъчно
внимание.
Това, което следва, е едно допълнение
към казаното вече по-горе. Първо, иека
да разгледаме характера иа обхватите
над 50 MHz.
50 до 54 MHz*. Този граничен обхват
съчетава в себе си някои от характеристи-
ките както иа по-ниските, така и на по-
високите честоти. Почти всички видове
разпростраиение могат да се срешнат в то-
зи обхват, което е допринесло в значите.1]на
степей за неговата популярност. Преди
всичко не трябва да се пренебрегват удоб-
ствата, конто той предлага за местни радио-
връзки. Дори и да липсват благоприятна
условия, една добре обзаведена станция
на 50 MHz би трябвало да е в състоянпе
да поддържа редовни връзки в радиус от
около 120 до 160 km в зависимост от фор-
инте на торена, размерите и височината на
антената, а така също и уменисто на самия
оператор.
Промяната в атмосфсрпите условия во-
ди до увеличаване на радиуса на покритие
до 500 и повече киломстри, като това важи
на й- вече за по-топ лите месеци. Спора лип-
ните Е-слоеве водят до т. нар. «сезоннн
отпушвания», при конто е възможна ра-
бота на разстояния от 650 до 4000 km,
като самите «сезони» са дните и седмиците
около най-късня н иай-дългия дон на го-
дината. Аврорните ефекти дават една ин-
тригуваща възможпост на ултракъсовъл-
новцците от по-северните географски ши-
рины да работят DX до около 2000 km.
П-» време на максимум 11-годишния иикъл
на слънчевата активност може да сс ра-
боты DX на 50 MHz в световен мащаб чрез
пречупване на вълннте от Е2-слоя на йоно-
сферата. Съществуват и други различии
способы за разпростраиение, конто биха
дополнили общата картина, но пред вид
техните по-ограиичсни възможносты пне
няма да се с пи раме сега на тях.
144 до 148 MHz. Ионосфер ни те ефекти
са значително цамалени на 144 MHz.
Сега за сега не е известно да е била напра-
вена връзка чрез Е-слоя. Радиовръзките,
иаправени посредством спорадичен Е-слой,
са редки. В сравнение с 50-М Hz обхват
144 MHz се отпушва за този вид комуни-
• Този обхват не е разрешен за ползуване от
любителите у нас. (Б- ред.)
256
РАЗПРОСТРАИЕНИЕ НА ЕЛЕКТРОМАГНИТНИТЕ ВЪЛНИ
нации за много по-късо време, а покритите
разстояния са значително по-малки Аврор-
ното разпростраиение е почти както за
50 MHz, с изключение на това, че сигна-
лите са малко по-слабн и по-изкривепи.
Тропосферного разпростраиение с увелича-
ване на честотата се подобрява. То е било
причина за провеждансто иа радиовръзки
на 144 MHz иа разстояния до 4000 km,
а връзките на 800 km са доста чести през
по-товлиге мессии. Радиусът на сигурни
радиосъобщения на 144 MHz при най-
лоши условия е малко под 80 km.
220 MHz* и нагоре. Йоносферното раз-
пространение, за което ставашс въл рос
по-горе, е навълпо неизвестно за честоти
над около 200 MHz. Комунпкаиии с по-
х -»щта на аврорни ефекти са възможви на
2 0 и 420 MHz, ио вероятно не и на по-
виси ки честоти. като се имат пред вид мощ-
ност нте, използуванн от радиол юбнтел и -
тс. Т; :эгферното пречупване е сил но ич-
разено и е може би по-добро на 432, от-
колкото например на 144 MHz. Радновръз-
кн са били яровеждани на разстояния. да-
леч плдхнърлящи линията на пряка види-
мост на всички любителски честоти до
10 000 MHz включително. При мииимал-
нн условия за распространение нивото на
сигнала пада малко с всекн по-висок об-
хват.
Способн за разпростраиение
По-долу са описани мзвестните пътища,
по конто УКВ сигналите се разпростиа-
няват зад линията на горизонта.
Отражение от слоя f2. По голямата част
от радиовръзките па по-ниските честоти
се осъшествяват чрез отражение на въл-
ната от F-областта. пай-високия от йонизи-
рапите слоеве. Нсгпвата степей на иониза-
ция зависи от слънчевата активност, като
макенмалната използуваема чесгота (MUF)
е най-вмеока в годпните на максимум в
цикъла на слънчевата активност Циклите
варират по интензивност и наблюдения га
показват, че в момента тендеицията е към
понижение. Цикъл 19 (в записаната исто-
рия ни слънчевата актив ноет) достигна
пай високия максимум за всички времена
през есента на 1958 година, което може
би нпкога повече няма дэ се повтори през
живота па повечето от пас Цикъл 20 до-
носе известна Fs DX активност на 50 MHz
през 1968 до 1970 година, по тя беше по-
мял ка от тази на Цикъл 18 (1946 до 1949 го-
дина) и значително по-слаба от тазн на
Цикъл 19.
• Този обхват не е разрешен за ползуване от
лк-бителмте у нас. (Б. ред.)
MUF за слоя Е2 следва съшо така други
добре разграничен» цикли: дпенни, ме-
сечни н сезонни. като зависи от състоя-
нието на Слънцето и неговата позиция
спрямо Земята MUF за Г2-глоя може до-
ста лесно да бъде определен;, ако прите-
жавамс приемник, покриващ честотите от
14 до 50 MHz. Тази честота се използува
почти непрекъснаго в цел и я свят, така че
няма да пред став л ява особена трудност
да сс чуят сигнали чак до най-високата
честота, която в момента на наблюдението
може да се използува за радиовръзки.
Честите проверки ще ни покажат дали
MUF се увеличава или иамалява и освен
това времената и посоките, за конто тя е
пай голяма. Мгссчннте максимумы следват
един 27-дневен цикъл. съвпадаш с периода
на завъртането иа Слънцето около пего-
вата ос. MLJF е най-висска през пролетта
и eceina, като през зимата има едно леко
сп ада не, което проз лятото става значи-
телно по-голямо и по-сил но изразено.
Радиусът на комуникацииге на 50 MHz
чрез слоя Г2 е сравним с тоза на 28 MHz,
но минималпото разстояние е по-голямо.
Двустранни връзки са били правени на
разстояние от около 3000 до 20000 km,
а дчри и на по-големи, ако се сметнат тези,
работспи по дългия път около Земята,
следвайки посоката на деня. Предполага
се, че MUF през 1958 г. е достигнала
70 MHz.
ТЕ способ. Трапсекваториалннят спо-
соб за разпростраиение на ултракъсите
вълни е също гака асопииран с високата
слън’И'ва акт ивност. Той има малко по-ви-
сока MCF от тази на слоя F2. Това най-
често може да се наблюдава между точки,
разположени на разстояния до 4000 km
на север и на юг от геомагнитния екватор,
в късните слсдобсдни или ранните вечер-
ни часове. Кллсически пример на радио-
любителей© откритие — разработването
на ТЕ способа, представляв.! едва вълну-
ваща история.
Спорадично Е-прохождение. Вълпите
от 28 и 50-МНг обхвати често пъти се раз-
пространяват на разстояние от 650 до
2000 km, като сс отразяват от частично йо-
низиранпя Е-слой. Този вид разиростра-
нение, често пъти наречено: «близко про-
хождение», е H.ifi-всроятно за мессците май,
юни и юли, а освен това и за един ло-кра-
тък период в края на годпните. В южного
полукълбо созовите са обратив на тези в
северного. Отражения от Е-слоя могат
да се получат практически по всяко време
на лепя, но са най вероятии сутрин и рано
привечер. Чрез многократно отражение
може да се увеличи радиусът на покритие
до над 4000 km.
Способ на разпространение
257
Горната честстна граница за Е-разпрс-
странеиието не е известна, но то с било
иаблюдавано на 144 MHz н на някои теле-
визиошш канали с честоти до около
200 MHz. Минималист© разстояние
на покрытие и времетраепето на прохож-
депието са зпачително no-чалки на 144
MHz, отколкото иа 50 MHz. Приемането
на силни Е-сигнали на 50 MHz, идващи
от разстояние под 500 Кт, е едно указание
за еъзможно Е-прохождение на 144 MHz
на разстояния до над 1300 km.
Аврора-прохождение. Късовълновнтс
комукикании могат да бъдат иапълио
заличеии или сил по да псстрадат от по-
глъщане в йоносферата по време на сил-
ки смущения, евързани с поввшепата ак-
тив пост на Слъпието и измепснията в зем-
ного магнитно поле. Ако това сс случи през
нощта, в ясно време може дирсктно да се
наблюдава Аврора, но условпята могат
да сс развпят и проз деня, обикновено къс-
но след обед. Добър индикатор са слабите
чуруликащп сигнали на 3,5 MHz или
5 Mllz (WWV1.
УКВ могат да бъдат отразепи от аврор-
ната облает обратно на Земята, ио проме-
иящата сс интензивнсст на аврората и
пейната нсхомогеппост внасят фазови из-
криЕяваиня в сигнала, конто влошават
гли дорп уппщожават всякакъв вид мо-
дуляция. Йзкривяванията се увеличават
с повишаваие на честотата и варират по-
иякога много бързо в зависимее? от ха-
рактера на аврората. Общо взето, аврората
внася по-мальи нзкрквг.ианця в 50-MHz
сигнали, отколкою тип от кс-високоче-
стотиите обхвати и телефония се използва
по-чссто на 50 MHz, отколкото па 144 MHz.
Едколентовата модуляция е за предпочи-
тане пред МмДулацнп, изкекващи по-ши-
рока чсстотна лента. На 144 MHz и по-н<-
горе най-сфсктивна се явява тслетрифня-
та, която е може бн едикствсивят сигурсч
способ за радиовръзки по време на повс-
чсто аврори.
Прохождение™ по принцип с от север
независимо от посоката на линията, евър-
зваща дирсктно двата корсспондепта, въ-
преки че е за лрепоръчване тя да се търсп
с пасочена антена. Максималнпят радиус
на покритие е около 2СС0 km независимо
от това. че 50-MHz сигнали се чуват по-
иякога и на по-големи разстояния обикно-
вено почти без ппкаквп шшрнвявания.
Вероятността за чести аврорни връзки
записи от геомаекитнагна ширина иа уча-
ствуващите станции, като ai р рлте са наи-
чссти за североизточиг.та част на САЩ и
съседнвте райони на Канада. Те са редки
за ширините под 32е на югсизточната и п< д
38 до 40° на югозападката част на САЩ.
Най-високата честота, прц която все еще
17 Наръчпик на радио люби: с." я
бнха могли да се получат аврорни отраже-
ния, завися от използнан.иа лпаратура
1г антенн, но любителски аврорни радио-
връзки са били правенп от радиолюби-
тели на честоти най-малко до 432 MHz.
Тропосферно пречупване. Едно лесно
постижимо увсличаване на лормалноте
УКВ покритие се получава в резултат па
резки промеии па коефнцвента на пречуп-
гапе на атмосфсрата, па грапицата между
вьлдушни маем с различии температури и
различна влажнеет. Често пъти границите
между сух-топъл въздух, двпжещ се над
студенн-влажни въздушшг масн, лежат
по протежепие на южния и западния фронт
на райони с хубаво време и високо атмо-
сферно налягане. Тропосферного пречуп-
ване може да увелпчн нивото на сигна-
лите, ндващи от станции, памиращи се в
радиуса на нормалното покритие, или да
докара по-далечнп станнин, конто обнк-
ксвено не се чуват.
Поиякога се образуют т. нар. «канали»,
конто имитират разпространение на въл-
нпте във вълиовсд и са причина ултракъ-
CJiTc вълни да следват профиля на Земята
по гротеженне ла стотици и хиляди кило-
мгтрн. Вероятността за сСразуюане иа ка-
> ал нараства с увсличаване па честотата.
Каиалпте са редки на 50 MHz, доста чести
за 144 MHz п още по-вероятпи за по-ви-
секите честоти. Те са характеры! прели
лсичко за малките и умероните географски
ширини. Именно посредством канал бяха
нанравени известните УКВ DX връзки
между W6NLZ и K1IGUK на 144, 220 и
432 MHz, като разстоянието между тях
биде над 4064 km. Явленного сс наблюдава
доста често в щатитс, разположени покрай
Мексиканский залип, и по-рядко в райо-
ппте по протежепие на Атлантический бряг.
Всликпте озера п лелпната на Мисисмпк,
( бпкновено през мсссиите сснтсмврн и ок-
томври.
За тропосферного пречупване доприна-
сят много ысстнн условия: конвекцията
в крайбрежиите райони в топло време;
бързото пзетиване на земята след гореш
дсн. при което горните въздушпи маси из-
етиват по-бавно; нагрявансто па въздуха
ьисоко над Земята лятно време при взгрев
слъннс; падането на мъгла в долините през
тихите- летнв вечери — всичките тези си-
туации създават условия в горните въз-
душни маси, подобии на тези, показана
на фиг. 18-5, конто могат да увеличат нор-
малното покритие па УКВ.
11;:блю.п.ти лппят ултракъсовълновик” се
вау чана бър-о да евързва различимте про-
. чл1 във времсто с възможностите за про-
мени в прохождеппето. Тевденциите за
грумяна на температурата и атмосферного
налягане, промяна на вида на облапите
258
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ЕЛЕКТРОМАГНИТНПТЕ ВЪЛНИ
-5 0 5 10 15 20
Температура, °C
Фиг. 18-5 — Състояние па горпите въздуш-
1Ш мази, посредством конто се осъщест-
вяват връзки на УКВ па разстоянпя, по-
големи от нормалипте- На U. S. St.uidart
Atmosphere curve, графикът вляво, при-
вата на влажността (с пунктир) е тази,
която би сс получила, в случай че относи-
тся нота вллжност от нивото на океана до
височина 3600 метра е била 70%, което
би довело до съвссм слабо пречупване.
3500
3000
е
S 2400
1 1800
со --200
600
-(НЙ:.
о
.(МВ) *0_ в 1
-ВоЭни "”\ \ Ге«™Я™Г'
О 5 ю 15 20
Температура , °C
Огдясно е ияюстрнран ефьмъ, на ехтег.е,
който е типичен за подчсртлюто трого-
сфгрно пречупване па УКВ. Числат.. в
скобите отразяват колнч-xiвето вода в
грамове, размссева в един кило-рам сух
въздух. Забглсжетс острите чуйки и в
двете криви за височиниre (Т около 1200
мегра. Горпите графики са препгчатанм
от Collier, «Upper-air Conditions lor 2-
meter DX», QST, Septemb-r, 1955
и’техните образувания, посоката на вя-
търа, видимостта и други естеетвени симп-
томп могат да му дадчт ключа за евентуал-
«о тропосферно прохождение. В това от-
ношение много могат да помогнат радио- и
телевизионните программ за времето.
50-MHz обхват е по-’гевегвптслеи към
измеиепията па времето от 28 MHz. а от
своя страна 144 MHz е значително по-
яктивен от 50 MHz. Тази тенденция се
запазва и за по-впеоките честоти чак до
мнкровълновня обхват, което се потвърж-
дава от тропосфсрпи рекорд» из всички
наши обхвтти. вклочителпо и връзка на
440 km на 10 000 MHz.
Разпространение посредством разсеяни
сигнали. Някои от този граничив способ»
привличат вниманието на напредпалля
УКВ оператор, въпреки че при тях нивото
«а сигналите с твърде ниско, за да могат
да се поддържат регулярки радиосъоб-
«цения. Всичките те сс явяват като втори-
чен продукт от други основни способи за
разпространение и са обедипени под пмето
«разсеяни», с което сс подчертява технпят
случаен характер. Независимо от това
всеки един от тезн методи представлява
сам по себе сп интерес.
Тропосферного разсейваие предоставя
граничив условия за радиовръзка иа раз-
стояние до около 800‘km, при това почти
независещи от честотата и прохождението,
но изпекващи използуваието на оптимални
методи и апаратура.
Йоносфсрното разсейваие е от значение
главно на 50 MHz, където обикновеио то
е смесица от метеорни отражения и ела би
остатъчни разсеяни сигнали. Последуйте
могат да бъдат чутп само при оптимални
условия за прохождение. Нап-добрите по-
критп разстояния са от 1000 до 2900 km.
Обратпото разсейваие, което е характер-
но за по-ииските честоти, се наблюдава
и на 50 MHz по време па йочосфсрпо про-
хождение главно чрез слоя F2. Сигналите
обикновеио са слабя и чуруликащн. Ра-
ди усът иа покритие варира в твърди ши-
роки границн. Обратимте разсеяни сиг-
нали от слоя F2 помагат при определянето
на времето н посоката на отпушване на
обхвата, особено прн насочване на анте-
иата към районн на земното кълбо с ниска
активност па 50 .MHz, тъй като сигналите
са най-силпи по посока на пай-голямата
ионизация.
Разсейването от метеорни следи в Е-
слоя може да доведе до рязко, па моменти
спонтанно увеличаване силата на сигнала,
ндващ от станция, която иначе не може
да се чуе. Използуваието на тази възмож-
ност за бърза обмяна на информация е
едно вълнувашо предизвикателство за
опнтния УКВ оператор. Силата и продъл-
жителността на метеорннте отражения на-
маляват с увеличаване па честотата, но
този вид граничив радновръзки са попу-
лярни на 50 и 144-MHz обхвати. Метеорни
радновръзки са правени н на 220 MHz,
а на 432 MHz с използването иа оптимал-
на апаратура и големи антени са били по-
Способ на разпростраиение
259
.лучени мег горни отражения, достатъчио
дълги, за да бъдат идентифяцчранн.
Случай ни метеорни отражения могат
да бъдат пр нети по всяко време на деня
или сезона по предварнтелна уговорка, но
фашисте с утрешни часове ел за предпочи-
тане. Осиознптс метеорни нзтоцн (авгу-
стовските Персеиди и дексмврннските Дже-
миниди) оенгуряват сравнител но чести
отражения. Има и други метеорни потони,
конто имат различии период» и могат п -
някога да сганат причина за феноменалин
отражения г.о време иа върховите години.
Метеорите отражения на 144 MHz са
рядко по-дълги от няколко секу иди, а
«яко» са чисто н просто отделяй «звънва-
ния» на сигнала. Продължителии отраже-
ния или няколко суперпознр<1ни такива
могат да ни оенгурят продължителност иа
връзката до една минута и повече, но тези
случаи ср. у едки, освен азо са по време на
огневки.е метеорни потони. «Потокът ка
века», какъзто беше Лель плите от месец
иоември 19GG и 1967 година, можа да осн-
гури почти непрекъенчто прохождение
на 50 и 144 MHz в продолжение на няколко
часа. В противен случай за обмяна на ин-
формация са необходим!! кратки и точно
определен/ времена па нзлъчване и пред-
.варително уговорени методе за даване на
рапорта. Покрасите разстояния са срав-
нима с тези, конто се получават при отра-
жение от Е-слия.
Всичките способ» за радиовръзка, из-
полшащи разсеянпге сигнали, изискват
хубава апаратура и оптимални методи при
реализирането на връзката. Теснолснтовите
вндзве работа са супериорни на широко-
Л^итовнте системи. Еднолентовата моду-
лация се използува все повече и ио-ефск-
тявно, но за слабите сигналя CW остава
осизвен вид работа при ултракъемте въл-
ни. Презапас я Винето в известии граиици
почти винаги помага независимо от вида
но раб пата.
Радиовръзки чрез отражения от Лу-
на Iа. Независимо от това, че радиолюби-
тели за първи път отразпха сшнали от
Луната в началото на 50-те години, тсгин-
с„ите радиовръзки по трасето Земя—
Луна—Земя (ЕМЕ) са одно съвсем ско-
1 ошно постижение Пред постав.. и за тях-
пото осъществявапе са макс нм.) л ната раз-
решена мощност, оптималндта приемна
апаратура, много големпте антенн с го-
лямо усилване п премизного насочване.
Необходимо с (-зиолзувамето на сложим
следя щи системи за автоматично насоч-
е -не, тясна лента (с особсни изискнация
I „и стабилпосттл на приемника и иреда-
в.:тсля) и вязуални мсгодп за слсдене на
сигнала. Връзки чрез отражение от Лу-
ната са праве»п m всички любителски
честоти от 144 до 23и0 MHz, като раз-
стоянпята са били ограничит единствен©
от възможпостта и двете станция да «внж-
дат» Луната едчовременно.
Г Л AIM 19
ФИДЕРИ
Твърде «ссто ВЧ снсргпят.» нс се генерц-
р'1 ь мистого, къъто трабла да бъде изпол-
\Б1нц. Хубав п; и мер за Tut; са един пре-
д >сагсл и иегов;.та антенн. За да излъчва
гобре, антената грябва ,;<i бъде впеоко над
темя la и пстр.-siiu от дгрвста, здания и
др?ги обгктп, конто бпха могли да поглъ-
l-.it енергия, . предавателят ог своя стгг-
> I е най-удобно да бъде настал,[ран в
помещение, където пппаги би имали ди-
стъч то него.
Срсдстанта, чрез конто еиергията се
пр. хвърля от одна точка в друг а, са ви-
сг-'Кочестотипте фидерн. За внеоките че-
стотп фпдерът има напълно различии ха-
рактеристики от тези, конго показва при
•теките промкшлени честоти. Това с- така.
нюто скоростта, с конто електрцчесьатз
енергия се разпрострапява по фидера»
вълреки че с огромна в сравнение <. меха-
ничните движения, ие е безкрапно г чяма.
Особсностпте, конто хярактерлзири ВЧ
фидера, пдват от факта, че г нео'»пдим
...пределен интервал от време, сравним с
периода нч ВЧ трептения i а, а дЛ’лже
да бъде прсхвърлена ВЧ енергия с г одна
точка на схемата до друга, л, жан’ njie-
г.осредствена бяизист.
ПРИНЦИП НА ДЕЙСТВИЕ
Ако към краищата на два паралелни,
в зилирани и безкрайпо дълги проводника
включим източпнк на е. д. и. — например
Сатер п я, веднага ще можем да регнетри-
раме наличного на електрически токове в
проводииците в точки, близки до клемите
»а йперията. Електрическото поле ил
Смтсршпа ще доводе до прцвличането на
сш.б днптс елсктрони в проводииците от
ПОЛОЖИТ. .1ЦИЯ полюс п отблъсквапсто им
от < -ццШсЬеЛпия. Тези токове не пропни г
иомсит.ллпо по цялата дължина на провод-
кишле, i ьп как» слсмричсското поле,
причиняващо двпжеиието иа електроните,
не може да пътува по-бързо от скоростта
га светлипата и затова с необходимо да
к шипе определен интервал от време, пре-
ли да станс възможио регнетрирането иа
'окинете на определено разстояние от кле-
мм ге на батсрията дори и когато това раз-
стояние е сравнително малко.
Например за едно разстояние от 300 m
(около 1000 фута), за да бъде регистриран
ток, е необходимо време от най-малко една
микросекунда (една милиоина част от се-
ку-идата), ечтано от момента на включва-
пето. В нашего всекиднсвне това е един
много къс интервал от време, но за радио-
’itcTUTiiTC тсва би прсдста вливало времето
з । один пъ си период на промеилив ток с
стога 1000 kHz — место га, значително
«о-ниска от тезн, конто сс използуват от
р. • д иол ю ба тел j i те.
Токът гротичя, за да -я капаиптета
между дчага проводник.- Сбаче привсд-
нидите па тот «лищал кипденлиор
Фиг. 19-1 — Еквпвалентпа схема i пре-
дзваюлпа линия, представь .а съ_ съ-
средоточни параметри
гритежават също така и значптелпа гидук-
тивност. Лпннята можем да си я предста-
вим като една иепрекъсната поредица от
малки индуктивности и капацитети, свър-
зани, както е показано иа фиг. 19-1, къ-
дето всяка бобина представляла индуктив-
ността иа една много къса част от провод-
ника, а всеки кондензатор е капацптетът
между две такива части.
Характеристичен импеданс
Една безкрайно дълга поредица лт бо-
бами и копдензаторн, свързани, как го на
фиг. I9-I. където всичките малки индук-
тивности и капацитети имат съответв-» ед-
пакви стойности, има едно важно свойство.
За един електрически импулс, прг'.’эжен
в едини я край, комбинация™ има импе-
данс, наречен «характеристичен импеданс»
илн още «вълнов импеданс», приблп’итс.чцо
"лвен на у/UС, където L и С са игпуктнз-
. .-па и капацптетът за единица дължина.
1^311 импеданс е чисто активе!;.
Принцип на действие
261
При дефппирането па характерисзнчн..'-'
импеданс като y/LfC се пр'дполага, че про-
водшщите нямат собгтвено съпротпвлс-
«ие, т. е. че в тях няма загуби от род
иа /2/?, а също така, че няма загуби н
мощност и в диелектрнка около тях. Сле-
дователно няма абсолютно никаквн ? -
губи на мощпост в линията или такш. .
конто да се дължат на нея независимо о
това, колко дълга е тя. Може да не изгле.ч
да много точно определянето па харак^--
ристичния импеданс като чисю активно съ-
«роз явлен не, защото зова би означивало,
че вснчката подадепа енергия ба грябвалг»
да се разсее от линията. Но в една б-. -
кранио дълга линия, що се отнася до п •
дадената енергия, сфектът е идентичен с
този на разсейването на тази енергаз
върху едно активно съпротивлеиие, тъй
като сигналы, след като напуске изте -
ника, ще пъзува по линията безкрай -
дълго време.
Характерныйчинят импеданс определи
големипата на тока, конто 6.1 протскъл при
прнлагането на определено напреженне
към една безкрайно дълга линия, по съ-
щия начин, както едко реал но съпротив-
ленпе с точно определена стойност orp.s-
иичава големината иа тока пр» прплага-
пето на определено напреженне към неги
Стойностнте на нндуктивноегта и кап.ь
цитета за единица дължнна от л и ни я,.t
зависят от дебглината на проводшщн е
и разстоянието между тях. Колкого п-..-
близко са двата проводника и колкото е
по-голям техният диаметър, толкова по-
голям ще бъде капаиитетът и по-малк«
мндукти в ността. Линия с близко разполо-
жени дебел» проводниц» ще има нисъ;;
импеданс, докато линия с тънкн провоз-
ивци, разположени па голямо разегоянш.-
един от друг, 6,1 и мал а сравни гелио голя
импеданс
Съгласуванн линии
Реалппте предавателна линии не пр -
дължават до бс<кранние; та, а и маг опре-
делена дължииа п са евързани към пл *
още «патовареип» с товар на «пзходння
край, т. е. края, кьм конги се прехвър.
енергията. Тогава, когаю товары с чнсг>
активно съпрэтивлспне и по стойност '
равно па харакгернстпчяпя импеданс
линията, к< .щаче. че линияга е сьглас
пана. За сигнал 1, к<йто се рази растр'.-
нява по дължииата из л ни ня га, това со-
противление изглежда така, както би и -
тлеждал един нов участък от същата л. -
ния. С други дули, едно късо парче фидер
«атоварено с чисто активно съпротивленг.
-равно на нсговня характеристичен импе-
данс, денывувл тика, как го бл действу в -
л- f ако бете безкрайно дълго. При една
съгласувана линия енергията се разпро-
страиява по ней пата дължина по посока
от пзточника към товара, докато не го до-
ел и г не и не бъде погълната от него.
Линните при ВЧ
Припципитс, конто се дискутираха по-
г ре, въпреки чс се блзираха на протича-
f -то на постоянен ток от една батерия,
в . кат п за случая, когато на линията се
потлва ВЧ напреженне. Ра.злпката е в
тоза, че проментивпто напреженне на входа
ни линияга кара тока в нея да променя
гчплитудата си в т.зкт с пего, а също така
»i да сменя посоката си, когато напреже-
= вето смен я своя поляритет. Токът в да-
д?н момент от времсто в коя и да е точка
г линията е резултат на напреженне,
което е било подадено на входпитс клеми
в един лредшествуващ момент. Момент-
ката амплитуда на тока е различна за всич-
к![ точки от едки участък от линията с
дължииа, равна па дължината на вълната.
1ън като разстоянието. което изминава
слектромагнитното поле за времето на един
период, е равно на дължината на вълната.
Във връзка с това токовете в два после»
д >чателнп полувълпови отрязъка на един
л същи проводник тскат в обратим посокп.
Об-1че за всяка дадена точка по дължината
на линията токът се мени във времсто по
начин, подобен па този, по конто той се
мени на входа на линията.
И така токът и напрежеиието се разпро-
сграняват по линията като серия от въл-
нч, имащн дължина. равна на скоростта
на разпространение, разделена на често-
тчта на променлквоте напреженне. За една
б*1Крайно дълга линия или за линия,
която е добре съгласувана с товара си.
един ампсрмстър, включен в коя и да е
•чка по неннята дължина, ще покаже
един и същи ток, тъй като амперметърът
ще реагира на средната стойност на тока.
Само в случай па несъгласувана линия
б|хме могли да наблюдаваме с по-прости
уреди промяната на сигнала във времето.
Стоящи вълии
Пмпедансът иа една безкрайно дълга
тиния (или кейкият съгласуван еквнвалент)
с един и същ за всяка нейна точка, тъй като
отношението на и.ап реже нието към тока г
.".Hiiarii едно и също. Импедансът в края
на линията на фиг. 19-2 обаче е пула
пли най-малкото е изключително малъх,
1,*щото линията в края е дадена иакъсо.
Двмжещата се навън енергия, срещайки
късото съедн некие, сменя своята посока
на движение и се връща обратно по фнде-
262
ФИДЕРИ
л 1'/х Ы.Ш, А™*1^
__________ L Jl, късо сьеаи-
«а)
<в)
(с)
(D)
(Е)
С
пенив
. Стойност на тпока
по оыж.на линия-
_ та, тана както
оихме го изм с ешь
амперметър
Разпред. на точа
6 линията, Включая
инегооата польз-
ноет '
!'annex. по дълж.
на ‘линията.без
оглед на поляр-
ное тта г
Разпределение на
напрежениепю,
Вк*’очая и негоба-
та полярнос:п
Фиг. 19-2 — Столиц гълни иа нс.егокс-
ине и ток па дължкната па едва д.'.дска
накъсо линия
ра към входппте клеми. В точката на къ-
сото съедииеиие тече голям ток, но вапрс-
жението между двата проводника е практи-
чески пула. Сега вече имаме налике едко
напрежение и асонипрщ: към него ток,
конто определят излнзащата навън по
посока на късото съедииеиие мощност
(напредваща вълна), и едно второ нг"ге-
женне и ток, определяют отразената
вълна, ъоято сс движи назад по посока към
източника.
Отразената вълна се движи със съпата
скорост, както и иалредващата, така че
моментната и стойност ще бъде различна
за всяка точка иа отрязък от линията,
чиято дължииа се определи от времето на
един период. В някои точки иа линията
фазите иа напредващата н отразената въл-
иа ще бъдат такива, че токовете ще се из-
важдат, докато в други — амплитудите
ще се удвояват. За останалите междинни
точки амплитуд?та ще приема стойностн
между тези два екстремнн случая. Точките,
в конто токовете са във фаза илн са дефа-
зирани над 18С° един спрямо друг, зависят
само от времето, което мм е необходимо за
изминаването на техиия път, я по този на-
чин зависят само от разстоянието до точ-
ката иа от ражен пето.
В мястото иа късото съедииеиие в края
на линията компокентите на двата тока са
във фаза, така че сумарният ток е гелям.
На разстояние половин дължииа на въл-
ната назад от точката на късото съедивс-
ние напредващата и отразената компо-
нента ще бъдат отново във фаза н сумар-
ният ток отново ще имя максимална стой-
ност. Това остава в сила за всяка друга
точка, която се намира на разстояние,
кратно на половин дължина на вълната от
дадепня накъсо край на лииията
Напредващата и отразената вълиг ще се-
извадят в точка, пампрат а се на разетоя-
пие четвърт дължина на вълната о г късото
съедииеиие. В тази точка тогава сумарният
ток ще бъде равен на нуле. Тей ще бъде
също така ну.та и във всички други точки,
който сс намират па нечетно число пъти
четвъртвълнови дължини от мястото на
късото съедииеиие.
Ако залочнем да мерим т^ка последо-
ватели© в различии точки на линията,
ще видим, че той сс измени приблизител-
но така, както е показано на фиг. 19-2В.
Тъй като амперметърът не реагнра на
фазата, ще получим идентична резултат»
и за двата проводника на линията. Ако
обаче имахме възможност да мерим и фа-
зата, бпхме открили, че за който и да е
момент от времето токовете във всеки два
съседпи полувълновн участъка на линията
тскат в противоположил посокн, така както
с показано на фиг. 19-2 С. Освеи това токът
във втория проводник тече в обратна по-
сока на тока в съотвстния съседеи участья
на лървия проводник. Това с показано с
пунктир иа фиг. 19-2 С- Тс?и времени
силата на тока по дължилата на линията
се наричат стоящи вълни. Точката, в коя-
то токът в линията с иан-голям, сг нарича*
връх на тока или още антнвъзел на тока,
а точката, в която токът във фидера е-
минимален, се нарича възел на тока.
Зависимости за иаяреженията в линията
Поиеже краят иа линията е дадеп нл-
късо, напрежеиието в тази точка трябва
да бъде иула. От друга страна, това може
да стаие само в случай че напредващата
вълиа среща в края иа лииията отражена
вълиа с равно по амплитуда и обратно по-
знан напрежение. С други думи, когато
имаме отражения от късо съедииеиие.
напрежеиието на вълната смеия своята
фаза. Това е еквивалентно иа едно допъл
нително пътуване на вълната на разстоя-
ние половин дължина на вълната или все
одно, че имаме половин херп в повече. В
резултат па това нрпреженнята на напред-
ващата и отразената вълиа ще бъдат във
фаза на разстояние четвърт дължина на
вълната от края па лииията и отново в
противофаза на разстояние половин дъл-
жииа на вълната ст края. Напрсжителиите
стоящи вълни, показани на фиг. [9-2 D,
сл в такъв случай изместекн спрямо тези.
образувани от тока в линията на четвърт
дължина на вълната. Във фиг. [9-2 Е
са показани напреженията в двата провод-
ника,като е взета пред вид и тяхната фаза.
Полярптетът на напрежеиието във всекн
проводник се смени на всеки половин въл-
нов участья от линията. По аналогия в
Стоящи вълии
точката с най-високо напрежение имаме
връх на напрежението или аитивъзел на
напрежението, а в точката с най-ннско
иапрежеиие — възел иа напрежението.
Отворена линия
Ако краят на линнята, вместо да бъде
даден иакъсо, е отворен, ще имаме иулев
ток и максимално напрежение. Отново ше
имаме отражение на енергия обратно към
източника. Компонентите на тока на на-
предващата и отразената вълна трябва
да бъдат равни по стой пост и в противо-
фаза в края на лииията, за да бъде изпъл-
пено условие?© сумарният ток в тази точ-
ка да е иула. От своя страна компонентите
на напрежението на иапредващата и отра-
зената вълна са във фаза и се събнрат.
Като резултат отцово имаме стоящи въл-
ни, но този път в сравнение със случая
на късо съедияение условията са разме-
i-.cHH. На фиг. 19-3 с показан случаят, ко-
гато имаме отворена линия.
1Л 1/«,Я М ЗД л *Дъл^ИКи.
ОтВорЕна.
линия
09 <
(В)
ОТ
ОТ
ОТ
tn'jnvKUm,
трака, както
оаземе го изм.
седин ампер-
метпър
Еазпр. на тока
б линиятпа бклно-
чая и неговата
полярност
На пр. по дъл/к. на
лииията безоглеа-
на неговата го~
лярност
Разпр. на напп.,
Вклнзчитслнб и
т.еговата поляг-
ноет '
Фиг. 19-3 — Стсящг вълни на ток и напре-
жение по дължнната на едиа иенатова-
рена линия
Линии, иатоварени с резистивен товар
На фнг. 19-4 е показана линия, натова-
рена с резистивен товар. В този случай
поне част от подадепата енергия се абсор-
бира от товара В не може да бъде отразена
обратно към нзточника. Понеже само част
от еиергията се отразява, отразените ком-
поненти на напрежението и тока имат
по-малки стойности от компонентите на
иапредващата вълна. Затова за която и
да е точка на линнята нито напрежението,
иито токът могат да достигнат до нулеви
Фиг. 19-4 - Стоящи вълни в линия, нага-
на репа с активен товар
стойности. Въпрски това, понеже скорост-
та на разпространение на иапредващата »
отразената вълна остава непроменена, фа-
човите зависимости остават подоб щ на
тезн на отворената или дадената иакъсо-
линия.
По-горе беше посочсно, че ако товарного-
съпротивление ZR е равно на характер»*
стичкия импеданс на лииията Zo, палата
подадена мощност се абеорбира or товара.
F този случай следователю вямаме отра-
жена енергия н стоящи вълни па н.эпре-
жепие и ток. Това с частей случай, който-
представлява Гранинаiа, па която лииията
жип характера си между «отвергла» и
«дадена иакъсо» линия. Ако ZR е пс-малък
от Zo — токът има най-голяма стойност
при товара, декато, ако ZR е no-гилям от
Zo — пап-голяма стойност в тази точка има
мапрежсннстх Тезн два случая са показа-
на на фиг. 19-4 В и С реснективно.
Резистивният товар е важен за практи-
ката случай. Рядко товарът е действьтелно
активно съпротивление. Най-често това са
резонансна кръгове или резонансна ан-
leunii системи. като я двете пмат по съще-
сгво активин импеданса. Ако товарът е
не само активен, но и реактивен, рабо-
тата па линнята остава подобна n.s тази.
показана на фиг. 19-4, като наличието
па реактивна компонента в товара води до
следиитс две промоин: първо. получава се
нзместване на възлите на тока л иапреже-
нпето и второ, имаме по-голяма ©тралена
енергия в сравнение с еиергията, стразе-
на от чисто активно съпротивление, равно
по стойност на импеданса, съдържащ ре-
активна съставко. Двата ефскта са толкова
ио-силно нзразенл, колкото по-голямо е
отношението между реактиниата и икгив-
ната компонента па товара.
Коефициент на стоящи вълни
Отношението на максималпия към мннп-
малння ток го дължнната на линнята
2G4
ФИДЕРИ
’ Разстояние пооыжината. на
линията
Фнг. 19-5 — Начин за определяне иа кое-
фициеита на стоящнте вълни. На тази
фигура /тах е 1.5, а /т1о е 0,5, така че
КСВ= / /mln = 1,5/0.5-= 3 към 1
(фиг. 19-5) се нарича коефицяент на стоя*
щи вълии. Отношенного остава в сила и ’
иапрежението в линията. То е мярка. г.<»-
ь чаща стенснта па разсъгласуваноег м**-
жду лииията и товара, и с- равна па еди-
ница, ы гато имаме идеал но съгласувапа
линия. (В този случая «адаксммумът» и
«мипимумът» са еднакви, тъй като токът в
напрежеиието не с? изменят по дължи-
ната па линията.) Когато фидерът е нато-
варсн с чисто активна съпротивление
коерициентът на стоящнте вълни е
ZB 7
КСВ- R или “ . (19-А)
Z0 ZR
където КСВ е коефицнект на стоящи
вълни;
ZR — импеданс на товара (чи-
сто активен);
Zo — характеристичен импеданс
на линия г а.
Пг-vwp. Фидер с характеристично съпротпвле-
iii.e ЧОО Й е нетоварен с активно съпротнвленне
от 25 Й . КСВ е
Z. 300
“*R 25
=12.
Прието е по-голямата от двете величин:!
ZR или Zo да се поставь в числителя на
отпошението, така че КСВ да е видаги чис-
ло, по-голямо от I.
Много по-лесно еда ср и«мери коефииясв-
тът на стоящнте вълии, откоткото някои
дру’и велнчннп (като наярнмгр импедан-
са па антенага), конто видят до сложна
пзчя1'тения. Във връзка с това КСВ е
л цоС-.а величина за използуваие при рг-
б-> с линии. Колкото по-голям е КСВ,
темп, ва по-голямо е рлзеъгласуването меж-
ду <1‘лдера и товара. При реалинте липла
аиГ'.бдта на енергия в самата линия се
уьеллчава с увеличаване на КСВ, както
ще 61 де показано по-нтдоту.
В ходен нм педанс
Входният импеданс на предавателната
линия е импедансът, който бяхме измерили
на входните клеми на линията. Това е съ-
що така импедансът, с който вие товарим
източника на енергия, когато евързваме
лииията към него. Лко товары* е идеал но
съгласуван с лииията, тя ще се държи като
една безкрайно дълга линия и тогава вход-
пият импеданс ще бъде чисто и просто ра-
вен на характеристичиия импеданс на са-
мата линия. Това не е вярно обаче, ако
имаме стоящи вълни в линията. В този
случай входипят импеданс може да има
широка гама от стойностн.
Лесно можем да разберем това от фиг.
19-2, 19-3 илн 19-4. Ако дължината на
линията е така избрана, че стоящнте въл-
ни да дадат на входните клеми внеоко
напрежение и малък ток, тогава входният
импеданс ще бъде по-впеок от Zo, тъй като
импедансът е чисто и просто отношение
между напрежеиието и тока. Обратно,
каско напрежение и голям ток в точката
на входните клеми означават, че входният
импеданс е по-малък от Zo. Сравняването
на трите фигури също така показвц, че
обхватът от стойностн, конто могат да бъ-
дат получена за входния импеданс, е по-
голям в случайте на отворена или дадеиа
накъсо линия, отколкото в случая на ре-
знстивеи товар. С други думи, колкото
по-голямо е КСВ, толкова по-голям об-
хват от стойностн получаваме за входния
импеданс, когато вари раме дължината на
лииията.
При измсняне дължината иа линията
освен промяна в абсолютные стойкости
на входния импеданс наличието на стояшн
вълии в линията води и до появата на ре-
активна компонента в израза за входш.л
импеданс независимо от това, че саматi
линия може да е натоварена с чисто актив-
но съпротивление. Изключенне правят
само точките, в конто има максимум илу
минимум на тока. В тези точки входният
импеданс е чисто активен. Това са едпнет-
вените точки по дължината на линията,
в конто напредващите и отразеинте токове
и иапрежеиия са точно във фаза. Въъ
всички оста нала точки на линията токът
или изпрсварва, или изостава от напр».-
жеиието и този ефект е идентичен с това ди
имаме капацптст или индуктивност каю
част от входния импеданс.
Входният импеданс може да бъде пред-
ставен или със съпротивление и капаци
тет, пли със съпротивление и индуктив-
ное?. Дали ще имаме капацнтивен пли
индуктивен характер, зависи от характерп-
стиките на товара на лииията н от иен-
ната дължина. Можем да представим
Стоящи вълни
265
входния импмаис както с паралелпа. так^
и с последователпа сквивалентиа схем...
съставена от активно и пе.пкгнвио съпр,-
тивление, стига само пълният импеданс
м фазовият ъ:ъл да са злпазсни.
Стен пост га и характеры на сходни я и* •
яеданс са доста съществепи, тъй като
определят метода, по който пзточпикът
на мощност да бьде съгласупгн с лппият
Пресмятането на входнпя импеданс е д -
ста сложно. а неговото измерване изиск
спсцпалиа апаратура. За радеет в ради
любителе ката практика не е необходимо ть».
д.1 бъде пр гем я гаи, пито пък да бъде нз-
мервап. По-долу са описями сравпптелн i
прости мегодп, чрез която може да бъд^
постигнато подходяще съгласуване на ис-
точника към фидера.
Нснатовареки линии
Входният импеданс па една отворена
или дадена иакъсо линия, чиято дължнн
по е кратна на чствърт дължина иа въл-
н.ата, е практически часто реактивен.
Тона е така, защото загубите па енергия
в нея са твърде малки. Такнва липин че-
сто се използуват като «лпценнп» индук-
тивности и капацптс! и
Ако дад-.•!!•'! иакъсо линия е по-къса
четвърт дължииа па вълчата. така какт
о в точка .Y па фиг. 19-2, тя тс има харак-
тер па цвдуктпвпоет. С увелпчаване дъл-
жината пт линията до точката на четвърт
дължнна иа вълната сс увелнчава и реа: -
тмвното сьаротлвление. Счел тази течь
както е показана за учасгъка Y, харзкт
рът па реактив ноте съпротивлеиие став.,
напацитпвен. като иеговата стойност по-
степенно намалява и е най-голяма в б.т:
зост до тлчката на чствърт дължнна г
вълната. Когато дължината на линлят
доспи не полиняй дължииа на въли«т
тя отцово пр нема индуктивен харак.-.1
и тези пр ’меня ставят ?а веек л нов =
тсъртвълш а участък от лппият а. В ел
чая с дадеп ’та нжъсо лгнаи сс получи..
точно с брат НОТО.
При дъч .чини, кратнн на четвърт дът-
жнна на вълньт’, имнед ;,хът па линия;,
става чисто активен. От фнг. I9-2B и D
става ясно, че в точките. критик к а поло-
вин дължнна иа вълната — Г2. I. 1 I/ ' дъя-
жини па вълната п т. и. от дадсния накъс-
край, токът и напрежеиието имат същпт-
стойносги, конто те к мат в точката на къ-
сото съедн некие. С дру-гп думи, дяде»
иакъсо линяя с дължина, кратна па поло-
вин дължииа на вълната. представляв'
късо съеднпенис за източиика на енергия
От друга страна, в точките, конто са нд
разстояние нечетен брой четвърт вълпоел
дъля.инн от дадения накьео край, наире-
нието пма ’*г.кспм’ м, а токът е нуля
Тъй като Z—E 1, нчпедапсът на д.-.дената
I късо линия в тези точки с теоретически
безкрайно голям. (В действителноет той.
много голям, ‘ю не и безкраен. Това е
-r-f-a, защото т-.кът нс пада до нули, к*.
г. .0 има загуби з линията. Загуби пмт
еккагн, но те обикновено са мялки.)
Трансформиране на импеданса
Факты, че входният импеданс па една
линия записи от КСВ в от дължината на
-шянята, може да бъде пзползуван, за да
сг трансформпрл дадеп импеданс в друга
стой пост..
Вннмателпото изучаване па фнг. (9-4 по-
казва както при случайте с отворенпте,
така и с даденше иакъсо липни, че ако дъл-
жината на линията е половин дължина иа
вълната или кратна на нея, напрежеиието
и токът на входа иа линията имат стой-
кости, равни на тези. конто те имат на из-
хода. Това е валидно за всички стойност;»
на КСВ. Слсд*-в.1тслно входният импеданс
1‘ 1 линии, Ki!яго дължнна е кратна иа по-
Тлвпи дължнна c.i вълната, о равен точа.»
<.,= импеданс.* i .. товара независимо ог
•стой ноет га ; Характеристичного сыро,
зивленпе па линпнт. Тикава една линия
може да сс използува за трансформируй*
на импеданс от едно място на други, без
дд се прочена иеговата стойност.
Когато дължината на линията е равна
нл четвърг дължнна на вълната или с
кратна на нечетен брой такнва дължппи,
говарннят импеданс се явява «инверти-
р;<н» на входа. С други думи, ако в точкага
на товара токът е малък, а напрежениего
высоко, входният импеданс ще бъде такъв,
че на входа ще има голям ток и писко иа-
грежение. Злвпсимостта между импедан-
са на товара и входнпя импеданс се дава от
Zs=
Z2
(I9-B)
където Zs е сходен импеданс на линията
(линията има дължииа, рав-
на ка нечетен брой четвърт-
вълновн дължппи);
ZR — импеданс иа товара (чисто
активен);
Zo — характеристичен импеданс пл
линията.
Пример. Линия с дължина, равна нт чети г
Е'.лжнна на вълната. има характеристично съпр ,-
т зление. раьн> иг 5ОО£2, »' е натоварена с актнп-
" съпротинление от 75 П . Импедазкът па входа
н^ линията е
1
250 000 „
—7$— =3 333 Й
266
ФИДЕРИ
Ако лреобразуваме горната формул.",
ще получим
z.-VzJr- cs-c)
Това знача, чс ако имаме два импеданса,
конто желаем да «съгласуваме», ние м>
жем да направим това, като гн съединим
с линия, Пинто характеристичен импеданс
е равен на корен квадратен от тяхното
произведение. С други думн, четвъртвъл-
новата линия има свойствата на транс-
форматор.
Резон аисни и не резон аисии липни
Входният импеданс на една линия, ра-
ботеща при високо КСВ, завися силно от
дължнната на линнята и е активен само
когато дължнната на линнята е кратна на
цяло число пъти чствърт дължина на въл-
ната. Линии, имащи такава дължина и
работещи с високо КСВ, се наричат «иа-
строени» или още «резонаисии» линии.
От друга страна, ако КСВ е ииско, вход-
ният импеданс е близък до Zo иа линнята
и не се променя много при промяиа па
дължнната на линнята. Подобии линии
се наричат «равви» или «ненастроени»,
или още «нерезонансин».
Точна Гранина между едните и другпте
не съществува. Ако КСВ е под 1,5 към I,
л нлята се смята за напълио равна и съ-
гласуванего с нея няма да се променя при
промяиа иа дължнната й. Ако КСВ е по-
Голямо от 3 или 4 към I, видът на съгласу-
взщата система и нейната настройка ще
зависят от дължнната на линията и такива
липин спад, т към категорията «настроения.
Обикновеио е ит полза да направим КСВ
колкото може по-нлеък. Необходимост от
настроена линия възниква само когато
имаме значите.!на разсъгласуваноет между
импедансите па линнята и иа товара. Един
важен за практиката случай, прн конто
възниква необходимост от настроена ли-
ния, е, когато се използува една аитена за
няколко хармонични честоти. В този слу-
чай за различиите хармонични импедангът
на антената ще варнра в широки гранвци.
Излъчване
Винаги когато през един проводник
теме промеилив ток. той създава елекгро-
магнитно поле, коею се отдалечава в
пространството със скоростта иа светли-
ната. При промишлепите честоти полете,
което «набъбва», когато токът парас<ва,
има достатъчно много време, за да се тър-
не или «свис» около проводника, когато
токът в него започне да намалява, тъй
като неговпте промени са много бавни.
Но в обхвата на радиочестотите полето,
което сс е отдалечило на сравнително късо
разстояние, няма време да се върне об-
ратно до проводника, преди да е започнал
следващнят период. Следствие от това е,
че част от елгктромагнитната енергия не
успява да се възстановп в проводника'—
тя со излъчва в околното пространство
във вид па електромагнитнп вълни.
Липните, конто разгледахме досега, се
съетоят от два паралелни проводника с
еднакъв диаметър. При положение, че в
систсмата няма нпщо, което да нарушн
симетрпята и. във всяка точка по дължи-
вг-та на линнята токът в единил провод-
ник е равен по стойност иа тока в другия»
по двата тока текат в проишпп по-оки.
Това беше показано па фиг. [9-2С п Г4-ЗС.
Така полетача, създадени ст двата тока,
имат една и съща иацрегиатост, ио са на-
сочепп в противоположив посоки. В ре-
зултат на това иапрегнатостта на сумар-
иото поле около линията е нула, понеже
двете полета «се изваждат», следователно
не се излъчва никаква еиергня.
В действителпост полетата не се изваж-
дат иапълно, защото, за да стане това,
двата проводника би трябаало да заемат
едно и също място в пространството, а
реал но те са на известно разстояние един
от друг. Независимо от това обаче анули-
рането е почти пълно, ако е спазено усло-
впето разстоянието между двата провод-
ника да бъде много малко в сравнение с
дължнната на вълната. Излъчваието от
предавателиата линия ще бъде пренебре-
жимо малко, ако това разстояние е 0,01
дължина иа вълната, или по-малко при
условие, разбира се, че двата тока в ли-
иията са балансирами.
Степента на излъчване иа линнята също
така е пропорционална на тока, който
тече в нея. Като се има пред влд начинът,
по който токът се променя по дължнната
на линията при наличието на стоящи въл-
ни в нея, ефсктивният ток, шо се отпася
до излъчвапето, се увеличава с увелича-
ване на КСВ. Поради тезн причини при
равннте линии имаме нан-малко излъчване.
Въпреки това, ако разстоянието между
двата проводника е малко, а токсвете в
тях — балансирами, излъчваието от лн-
нпята ще бъде пренебрежимо малко дори
и при внеоки стойности на КСВ. И най-
ма л кото разбаланейрайе на токоветс в
линнята има много по-серя оз ни последн-
ий и е от значение както за равннте линии,
така и за линиите с високо КСВ.
TIo-важии характеристики на линиите
267
ПО-ВАЖНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЛИНИИТЕ
Доссгашнпто разглеждинс па предава-
тедните липни се базирашс на линии, съ-
стоящи се от два паралелпи проводника.
Двупроводпата линия е само един от два-
та оснсвии типа линии. Другмят тип е
коаксиалната нлн още концентричната
линия Коаксиалната линия сс съетои от
проводник, закрепен в центъра на една
тръба. Вътрешната повърхност на тръбата
и външната повърхност на по-тънкпя въ-
трешен проводник образ' ват двете про-
водещи повърхности на линията.
При коаксиалната линия елсктромаг-
нптпите полета са ограпнчени от обема на
тръбата, която служи като екран и не им
позволява да се появят г.игън. Това ог-
ра ни ч а ва излъчването практически до пу-
ла. Всичко, което беше казано дотук за
работата па паралелната линия, важи в
вълна сила и за коаксиалната. Между
двата типа линии има разлики в конструк-
тивно отношение, а така също и в начина
на използуването им.
Паралелнн линии
Един от видовете паралелнн линии,
използуванн понякога от радиолюби-
телите, е този, при който два проводника
(обикновено с днаметър 1,5-2 mm) се
крепят на определено разстояние един
от друг посредством нзолационни раз-
порки. Най-често употребяваиите разстоя-
ипя между проводниците варират от 5
до 15 cm, като по-малкнте разстояния са
за честоти от порядъка на 28 МН? н ка-
горе с оглед да се сведе до минимум из-
Г-------
5 Зо 75 сгп
Распорка
Заъ’рсгбащ,
грудник
фиг. [9-6 — Типична конструкция па
една отворена двупроводна линия. В
краищата си разпоркпте имат легла, в
конто се поставят проводниците на лииията
и конто след това се закрепват здраво с
парченца жица, прекарана през отвори,
пробити иепосредствено до леглата
лъчването от линията. Конструкцията на
една такава линия е показана на фиг. 19-6.
Казва се, че линията е с въздушна изола-
ция пли още че е «открита линия».
Характернстпчпият импеданс на подобна
отворена линия е от порядъка на 400 до
600 £2 п зависи от диаметъра на провод-
нншгге и разстояпието между тях.
Понякога паралелните линии се правят
от металии тръби с диаметър 6 до 12 mm.
Това иамалява характеристичния импе-
данс на линията. Този вид линии се из-
ползуват най-често като четвъртвълпови
трансформатор и, когато е необходимо да
се съгласуват различии по стойност импе-
данси. За предавателни цели могат да се
използуват и фабричните паралелнн ли-
нии с въздушна изолация, произвеждани
специално за тслевизионно приемане. Тези
линии се състоят от два паралелнн провод-
ника, разделени един от друг с пластма-
ссой разпоркн, на разстояние 12 до 25 mm.
Характеристичннят импеданс е от 300 до
450 £2 в зависимост от диаметъра на про-
вод нпците и разстоянието между тяк.
Друга удобна форма на фабрично про-
извеждани паралелнн линии е тази, при
която двата проводника са капсулованн
в пзолационеп материал с писки диелек-
трпчни загуби (пол и стилен). Този тип
фидер се използува много често за теле-
визионните приемници и има характери-
стично съпротивление около 300 £2. Про-
дава се под най-различни имена, каю п.»й«
често се нарича «фидер». Преднмствата на
този вид фидер са неговото малко тегло,
малкото и равномерно разстояние мзжду
проводниците, гъвкавостта му п прият-
нпят му външен вид. Трябва да се знав
обаче, че загубите в твърдия днелектрик
са по-влеокн от тези във въздхха, а вла-
1йта и саждите по повърхността на фидера
променят неговия характеристичен импе-
данс. Влиянието на влагата може да бъде
накалено, като се покрие повърхността
на линията със силикопова паста. Спе-
цпално за предавателни нужди се произ-
нежда 300-омова двупроводка линия, кон-
то е иаправепа от полиеткленова тръба,
в която диаметрално са пресованп два
проводника. По-дългият днелектричен път
в тази линия иамалява влияньсто на вла-
гата.
Освен 300-оыовитс линии се произееж-
дат двупроводни фидерни линии с харак-
теристичен импеданс 75 £2 за предавателн»
цели. Произвежлат се и по-леки 75- и
150-омови фидери.
268
ФИДЕРИ
Характеристичен импеданс
Характеристичны ят импеданс на пара-
лелната отворена линия се дава от израза
Zc—276Iog > (J9.D)
където Z,. е характеристичен импеданс;
b — разстояние от цеитъра на
сдиния до центъра иа другим
проводник;
а — радиус на проводника (в съ-
щите единицы, както Ь).
Няма пикакво значение в какой единицн
ще бъдат измерен», стпга само те да c.i
един н същп и за двете. Двете величин»
могат да бъдат нзмерсин в сантиметрн,
пнчове и т. н. Понеже за решаването иа
фермулата са необходимн табл иди с де-
«.ипчии логаритмп, решението за никои
«„-често използувани диаметр» на провод-
ницпте може да се получи п от графиците
на фиг. 19-7.
Характерисгпчнпят импеданс на дву-
приводнитс фидери с твърд дислектрик
ке може да бъде начислен по този начин,
тъй като част от електрическито поле се
г-амира както във въздух, така и в дп-
едектрнк.
lit.', '.e'diiii:,
Фнг. 19-7 — График за опрсделяне на ха-
рактер ист н чип я импеданс на паралелн-’
двупроаоднл линия с въздушен днетск-
т,\"К. Даден ите размер» на проводи ищи г
се отнасяг за^техппте въшпнн диам'лрл
Небалансирани паралелни двупроводни
линии
Когато се н нетал ират паралелни дву-
провод ни линии, трябва да се озима г
мерки да ие се получи електрическо р?3-
Сианенране на системата. Ако по някаквя
причини токът в единил проводник е пе-
телам от тока в другия или ако гоковете
в дзата проводника ие са точно к проти-
вофаза, електромагнитните полета няма
да се извадят иапълио и линията може
да започне да излъчва значителна част от
енергията.
За да пчаче добре балансирана линия,
трябва пред» вепчко тя да бъде симет-
р'вчно наговорена. За гази цел трябг1
д • шхранваме антената в точка, от която
г двата проводника «виждат» едно и също
нс-Цо. Обикновено това означава, че тряб-
ъ i да захра иваме антената в ней и ня елек-
трнчески цеитър. Трябва да се има пред
вид обаче, че дор» антената и да нзглеждл
физически епметрнчпа, можем да получим
електрическа несиметричноет, ако еднатз
част, евързапа към едипня проводник н)
линията, е закрспена за нещо (като напри-
мер къща или мегална мачта на покрыв),
което нс с дублирано в другия край «•
ашената. Трябва да се полагат максимал-
ен усилия да се разполага антената кол-
кото се може по-далече от други прово1-
н,:ци или големи металнп предметы. Са
мата прсдавателиа линия ще стане причина
известно разб'ланснрапс на системата,
ако нс бъде шведспа под прав ъгъл от ан-
- ала па ргнен.яние най-малко четвърг
дължина на вълна га.
Прн нисталпрането на проводпицнте
линията трябаа да се виимава те да це
м hi шват в близ ост до метал нп предмета
Рйзстояннето между кой и да е от провод-
!'ИЦ1!тс и всички останали инсталацип и
с;паничяп метал ни предмета грябва да г
пене 4 —5 пъти по-голямо ог разстоянието
между двата проводника ка линията. Пз-
рьзкгният катшнтет. дълдсащ се па ле-
жащн в непосредствена близост до линията
метал ни пред’кгп, може да отклони д>-
с агъчпо голям ток (към земята), за да
пред п шика реи б „такси ране на токовете в
тин пята, a штук и увеличаване на нейиотз
излъчване. Подобен паразите» калацитет
се явява сгвен това н като реактивен тс-
c., р за лннтята, което води до «скок» i-.л
кмтданса и неравномерност на предава-
телната характеристика иа линията.
Коаксиални линии
Пай-ши роке използувапата форма иа
коаксиал ен кабел се състон от цент рал но
ж-ло от единичен или многожнчеи провод-
Електрическа дължина
269
и!:к, обвит в полиетиленои диелектрнк.
Върху диэлектрика имя медиа оплетка,
кияги образува въпшния проводник, а
върху него иай-отгоре има защитно покры-
тие от поливинилхлорид. Такъв кабел се
произвежда с различии диаметри. Тон
е сравнително гъвкав и удобен за ннстали-
ране. Нмпедапсът на подобен кабел е
най-често 50 или 70 £2.
Коаксиал пите кабели с въздушна изо-
ляция имат по-малкц загуби от тези с
твърд диелектрпк, но се използуват рядко
ст радиолюбителите, зашито са скъпи и
неудобии за инсталиране. Пай-често сре-
щаната конструкция на коаксиалеп ка-
бел с въздушна изоляция се съетои от цен-
трален проводник, поставец в медиа тръба,
гато жил ото се крепи в Цептъра на тръба га
ст специален мзолацпоинн «легла», по-
ставевн на равви интервали едно отдруго.
*
Характеристичен импеданс
Характеристичиият импеданс иа коак-
сиалеп кабел с въздушна мзе линия се пере-
дали от формулата
20=1381сБ & , (19 Е)
г.ъдето 7„ с характеристичен импеданс:
L —вътрилен дн;р!1|Ър па ьън-
ujiihji проводник;
а — въпшен диаметър па вътреш-
иия проводник (в същите едн-
ницн, както Ь).
Формулата е приблизително вярпа и
за коаксиалпп кабели, в конто сс изпол-
зуват изоланионни легла, при положение,
чё те не са поставенн много иачесто. Ко-
гато имаме коаксиале» кабел с твърд ди-
электрик, трябва да умножим формулата
с където е е диелектричвата кон-
станта на материала.
Електрическа дължина
В доссгашпото разглеждане на предава-
телпитс липли се предполагашс, четоковете
и-гдт по дължнната па проводииците със
скоростта на евстл инета, В действителност
ci.opocrra о малко по-малка, като причи-
иата за това е, че электромагнитного поле
сс разпрострапява ло-бавно в твърди ди-
слектрпшг, отколкото във вакуум. Във
въчдух < коростта на разпространеппе е
практически същата, както н във вакуум,
по реялната линия винаги трябва да бъде
гкрепена по лякякъв начни с помощта на
твърди дислектрицн. В резултат на това
намалява скоростта на распространение
на елсмромагпитното поле. За времето на
< тин период токового изминав.! го-къс
.стоянке от това. което тс б хс изми -
във вакуум, п по тони пачии ля ед!,«. и
сына честота дълж и пата на вълната г>
протеже»не па линнята става по-къса ст
дължнната па въл паз а във вакуум.
Когато казваме, че дадена линия е дъл-
га едн колко си дължини на вълната (как»
например «половин дължина щ вълната-
пли «четвърт дължина насытим»}, винаги
трябва да се подразбнра, че става въпрст
за електрическага дължина на линията.
Нснпата фнзичсска дължина — такава*
каг.вато бихме я измерили с едиа рулетка,
ще бъде винаги по-ма.тка. Физическата
дължина, съответствуваща на одна дъл-
жина на вълната, се дава от формулата
дължина |гп]=
300V
/
(19-Г‘
където f е честота в MHz;
V — фактор на скоростта.
Факторът на скоростта е отношении _
между действитслпата скорост па полет -
го дължнната иа линнята и неговата СК--
рост във вакуум. Стойности па V за няк '
I < често пзползувани фидера са дадени
таблица 19-1.
Пример. За прснасяне па гиспкочестотна сие"-
гпя с честота kHz до антената ее използуо 1
300-омов дну проведен фидер с дължина 23 tn.
От табл. 19-1 V с 0,82. За поеочената честота
(7.03 Milzj дължнната на кълнита ще бтде
, , 300V 300 „
дължина (mI=-y-=- х0,82=34,9 т.
Следователно дължнната на линията е
23/34,9= 0,66 дължини па вълната.
Тъй като четвъртвълповият отрязък ст
линия се използува твърде често като ли-
неен трансформатор, удобно ще бъде да
•ложем да го пресмятаме дпректпо. Фср-
мулата е
. , 75V
дължина [гл]-- .
(19-G'
където символ нте имат същото значеш е.
както п по-горе.
Загуби в предавателиите линии
Възможни са три иачипа, по конто м
гаг да се получат загуби на енергия в
една предавателна линия: от излъчвагч.
от пагряваие па проводииците (f2R1 и
от пагряваие на диелсктрика, ако изубщ-»
ича такова. Загубите от излъчване ката
правило се дължат па недобро съгласувпн?
на лииията с антената. Те нс могат да бъ-
дат лесно изчисленн или измерени и зато за
по-долу ще се спрем само иа загубите.
270
ФИДЕРИ
Та блица 19-1
Характеристики на по-често използуваните предавателни линии
Тип на фидера z.. V, PF
смове % на m
RG 58/A-AU 53 66 92.2
RG 58 тефлон 50 79 83 1
RG 59/A-AU 73 66 68.7
RG 59 тефлон 75 79 55.3
RG 8/А—AU 52 66 96.5
RG 8 тефлон 50 80 83.1
RG 11/A-AU 75 66 67.0
С тефлон и алуминиева
обвивка1
9,5 mm 50 8! 81.8
12.7 mm 50 81 81 8
9 5 mm 81 ;>4*>
12.7 пит. 75 81 54.6
Отворотя лч тя2 — 67 —
300-омов фидер 300 82 19.0
300-омов кръгъл фидер 300 80 15.0
Отворени линии за теле-
визор:!
12.7 пип 400 95
25,4 mm 450 95
Вън- шен Затихване в dB за дъл^на на линия- та 30,5 т
3.5 7 14 21 28 59 144 420
5mm 0.68 1.0 1.5 1.9 2.2 31 5.7 10.4
5 0.52 0.8 1.1 1.4 1.7 9 9 4.1 7.1
6.1 0.64 0,90 1.3 1.6 1.8 2J 4.2 7.2
6.1 0.48 0,70 1.0 1.2 1.1 2.0 3.4 6.1
10.3 0.30 0.45 0.66 0,83 0.98 1.35 2.5 4.8
10.3 0.27 0.-14 0.52 0.76 0.90 1.2 2.2 3.9
10.3 0.38 0,55 0.80 0.98 1.13 1.55 2.8 4.9
0 36 648 0 51 0 75 1.3 2.5
— — —- 027 0 35 040 0 55 1.0 1.8
— — — 0 U 0.51 00.0 089 ) 4 9.6
— — — 0.31 0.40 0.18 О.ЬО 1.2 1.9
0.03 0.03 0.07 0.08 010 0.13 0.25
0.18 028 0.41 0.52 0.60 0.85 1.55 2.8
0.07 0.23 0.39 0.48 0.53 0.75 1.3 1.9
0.028 0.05 0.09 0,13 0.17 030 0.75
0.028 0.05 0.09 0,13 0.17 0.30 0.75 —
1 Линии с тефлонов диелектрнк. Данните са на Times VVike and Cable Co,
2 Затихвансто на огворените линии е за диаметър на проводаидите 2 mm. Излъчването
от лииията се пренебрегав.
Таблица 19-И
Тип на линията Допустима мощност във
ватоее
20 30 60 200
MHz MHz MHz MHz
RG 58/A-AU 550 430 290 14
RG 58 тефлон1
RG 59/A-AL’ 860 680 449 208
RG 8,'A-AU 2000 1720 1250 680
RG 11/A-AU 1800 1400 930 400
1 Д^пустимата мощност за коаксиалните
... 'ели с тефлонов диелектрнк е с око-
ло 30 % по-голяма от тази за кабелите
г диелектрнк от полиетилен
причь'нени от загряването на проводии-
цнте и днелектрика.
Топлипните загуби както в проводни-
лнте. така и в диелектрнка нарасгват с
увеличаване на честотата. Загубите в
проводниците освен това са по-големи при
фидери с по-малък характеристичен им-
педанс, поиске за дадсиа мощност в по-
нискоомпия фидер ще текат по-големи
токове. Обратного е вярно за днелектрич-
иите загуби, понеже те се увсличават с
увеличаване па напрежеиието, което е
по-голямо прн високсомните линии. Ди-
елсктричнптс загуби в лпчиитес въздушна
изолация са малки (имаме загуби само в
изолационните разпоркн) и този вид ли-
нии рабэтят прн много висок коефициепт
на полезно действие, ако техннте загуби
от излъчванс са сведены до минимум.
Удобно е да се изразяват загубите в
предавателпите липни в децибгли на еди-
ница дължииа, тъй като загубитеfв dB
са право пропорциоиалнн иа дължината
на линията. Загубите в различимте вндове
линии, работещн без стоящи вълни (т. е.
натоварени с активно съпротивление, рав-
но иа характеристичния импеданс иа ли-
нията), са дадени в табл. 19-1
При наличие иа стоящи вълни в линията
загубите иа мощност се увеличават така,
както е показано на фиг. 19-8. Дали тези
допълннтелнн загуби са сериозни или не,
Съгласуване на антената с линията
271
. Загуби В линията В dB при съ&ла-
субана линия
Фиг. 19-8 — Загубите в липните, причп-
ненп от налпчието на стоящи вълни в тях.
По ордниатата са нанесен» внасянше до-
пълшпелни загубл, конто се получават
при определена стопное i иа загубите, на
идеално съгласуваната линия, стчитани
от абсцисата
зависи в голяма степей от това, каквн за-
губи бпхме пмали първопачалпо при по-
ложение. че линията е била идеал но съ-
гласувана. Ако загубите с ндеално съгла-
суване са много ниски, ефпкаспостта на
линията няма да се влонги много дори и
при наличного на голям КСВ. С други ду-
ма, отлошението между мощпостта, от-
далена в антената. и мощността, подадена
на входа на лииията, ще сс запазп срав-
нится но внеоко,
Измерване на употребиванн
«оаксиални кабели
Стари коакспални кабели или кабели,
конто са били подложен» продължително
време на атмосферпн влияния, могат да
Фиг. 19-9 — График за пресмятале на за-
губите в предавателна линия с КСВ=1
имат загуби, по-големн от официллпо пу-
G гнкуванпте за този тип кабел. Един прост
метод за измерване загубите в коакспал-
(П1Я кабел с като пзползувпме висок<-
честотен ампермстъп (монтиран в малка
кетийка с изведени коакси,.тни гнезда).
Свързва се едипият кран на кабела към ак-
тивно товарно съпротнвленне. чиято стой-
ност е равна на импеданса на кабела.
Другият край през амперметъра се включ-
ва към изхода на един прсдавяте J. Предава-
телят се настройва, при което си отбеляз-
ваме точната стойност на тока, отчетен от
амперметъра. Без да пипаме настройката
на предавателя. премесгваме урода в дру-
гая край на кабела в точка га на товар-
ного съпротивление и отново отчитане стой-
ността на тока. Сравняваме отче гените
стойностн с графиците на фиг. 19-9 и оттам
дпректно отчитаме загубите в кабеля в
dB. Трябва да се помни, че кабелъг трябва
да бъде натоварен с неговия характери-
стичен импеданс (КСВ -1). В противен
случай графпците от фиг. 19-9 няма аа
бъдат точни.
СЪГЛАСУВАНЕ НА АНТЕНАТА С ЛИНИЯТА
Товар за една предавателна линия може
да бъде всяко устройство, способно да
разсейва високочестотна енергия. Когато
I липните се използуват за радиопредава-
телни цели, най-често за товар им служи
I една антена. Ако лииията е евързана
между антена и приемник, товар ще бъде
входната верига на приемника (не апте-
ната), тъй като енергията на преминава-
щата електромагннтна вълна сс достав я
във входа на приемника.
Независимо от конкретного приложе-
ние единственото, което определи кое-
фициента на стоящнте вълни в линията.
272
ФИДЕРИ
е състояппсто па товара. Ако товары е
чисто активен и равен по стойност на ха-
рактеристичния импеданс на фидера, няма
да имаме стояшп вълни. В случай че то-
вары не е чисто активен пли не е равен
на Zo на фидера, ще имаме стоящи вълни.
Никаквм настройки ла входа на линията
не могат да променят неиипя КСВ. нита
пък може той да бъде променен чрез из-
менение дължината на линията.
С;.мо в отделим случаи товары има стой-
ност, която позволява точно съгласуване
с никои от произвежданпте епдове фидер.
Във всички други случаи е необходимо или
да работим с несъгласуван товар п да прие-
мом КСВ, който сс получава, или да взе-
мем мерки за осигуряването на необхедп-
мото съгласуване между линуята и тон..;
посредством трансформатора или дрт' .
подобии устройства. Трансформаторитс.
служещи за съгласуване на импеданса, з
зависимост от обстоятслствата могат да
имат най-различпи кпнгретни изпълиения.
Трябва да се отбележи, че е много важно,
ако искаме да свсдс?.1 КСВ до мнниму?!,
товары в точката ла евъ; тването му къч
линията да бъде чисто активен. В иг»«-
общпя случаи това значп, че товарът тряб-
ва да бъде настроен в резонанс. Ако то-
вары сам по себе сн ие с в резонанс ка
работната честота, иеговата настройка Сл
могла евептуално да сс осъщсстви в съ-
гл ас \ в ащата с метем а.
Антената като тогар
Всяка одна антенна система иезавне •-
мо от непиата форма в размерн в точы
иа свързваисто на линията към нея к'
импеданс с точно определена стойност.
Въггросът с как да трансформираме този
входен импеданс на антената до подхо-
дяща стойност, така че да го съгласувггс-
с фидера. Б този рсд иа млели няма «нан-
добър» тип фидер за дадена антенна си-
стема, защото е възможно да трансформя-
раме импеданс в каквото и да е желало от-
ношение. Следователи© всеки тип предана-
телна линия може да бъде използувана
с която и да е антенна система. Често пъти
има други причини освен тези за съгласу-
ването на импедаиепте, конто диктувгт
предпочитанис към един юл к друг тип ли-
ния, като например удобство за инстали-
ране, собствени загуби в линията и т. j ..
но те не са предмет на обсъждапс в тази
глава.
Въпреки че входният импеданс на едка
антенна система рядко сс зчпе с достатъчлд
точност, често пъти сме в състояние да
направим сравнително заде вол ител на оцен-
ка за иеговата стойност.
Съгласуващи устройства могат да бъ-
дат направени с помощта иа обикиовени
коидензаторн и бобини, но това се права
рядко, тъй като елементите трябва да бъ-
дат закрепени по някакъв начни и да се
осигурн тяхната зашита от атмосферного
влияние. По-долу ше опишем съгласува-
к;н спстеми на базата на линейки траис-
форматори. ,iwW
Четвъртвълнсв трансформатор
Както бе отбелязапо по-горс, е.тпа чет-
въртвълнова линия може да се зиподзува
като трансформатор ш импеданс. Като
пасм импеданса на антената и хлрактсри-
с’нчпия импеданс иа линията. конто тряб-
ва да бъде съ»левана, пеобхедкмпят ха-
актсрлстичсп импеданс г.а съ.-дасу вашата
num, така както е показ.лга на фиг.
1ч-10 А, е
2=.//^, (19-Н)
кт лето 7.у е имг.гдансът иа анчп i. a Zo е
гарактериствчпият импеданс н.» линията,
която трябаа да бъде съгласувап.м
Пример. За да съглпсуваме бОО-^мл!линия с
агтенз, представляваща товар с i -рдяпс 72 Ci.
четв1тртв1>лиоы|ят отрьзък иа сыл ч j г.-нита ге=.-
’ ня би трябвало да има характер ж а . : импе-
данс от
V I АОиие ЙаЛ1=208 й.
Разстояпията между провод пип и те, на-
чравени от различил по размерн тръби пли
:(.Д||И ЖПЦИ и ... мнсммост ОТ Ж-'-Л .пня ОТ
..ас импеданс за ляпкята, се получават ст
7 р.-фпцп, дрденн на фиг. 19-7. (За тръба
< диаметър 1? mni разстоянието между тръ-
61ПС за дадсния пример трябва ла бъде
дрнблизителпо 1 ст, за да Н' лучим и>иг-
д.гне от 208 П.) е
Фиг. 19-ЮЛ — О»-съгласув.-ща секция,
един четвъртвълиов трансформатор па
импеданс
Дължината ня четвъртвълневня отрязък
се нзчислява от
дължина [пт]— 7*^ 1 (19-1>
Антената като товар
273
Фиг. 19-1013 — Сгъиатият дипол с една
конфигурация, при която саммит антснен
елемент се използув аза трансфермиране
ла импеданса
където V е фактор на скоростта;
f — честота в MHz.
Пример. Чствъртв-ьлмов трансформатор от
RG-11/U ще сс използува ла 28,7 MHz. От табл.
19-1 намираыс, че V=0,66.
Антената трябаа да бъде настроена в
резонанс за работната честота. Определя-
iicto на дължнната на антената от формула
е достатъчно точно за по-простите антенн,
иаправени от един проводник, но за други
аитенни системи, особено за многоелемент-
ннте насочеии антенн, е необходимо те да
бъдат предварително настроен» в резо-
нанс и след това да се евързва към тях
съгласуващата секция.
Когато импедансът на антената не се
зиае достатъчно точно, за претюръчване е
да се конструира съгласуваща секция така,
че да може да се изменя разстоянието меж-
ду проводииците. Разстоянието се променя
дотогава, докато ие се получи минимален
КСВ в линнята.
Сгънати ди поли
Един полувълнов антснен елемент може
да се направи така, че да се напасва към
линии с различии импеданс и, като се раз-
дели на два или повече паралелни провод-
ници и фпдерът се закачи към центъра на
един от тях. На фиг. 19-10В са показаин
различии форми па такива «сгънати ди-
поли». Токовете във всички проводници
на сгъиатия дипол са във фаза и понеже
18 Наръчник на радиолюбителя
разстоянието между проводииците е мал-
ко, този дипол е еквивалентен по отноше-
ние на излъчваието на обнкиовенчя едно-
ироводен дипол. Обаче токът във входа
на антената е ток на един от паралелннте
глементи на сгънатия дипол и цялата
мощност. доставена от линията, е за газн
стойност иа тока. Това е все едно да ка-
жем, че входният импеданс на антената
се е увеличил от «разиепваието» й иа ня-
колко отдели» проводника.
Отношението, с което входният импеданс
па антената се увеличава, записи не само
от броя на паралелните проводници в сгъ-
МЯ1НЯ дипол. но също така и от техните
диаметри един спрямо друг, тъй като раз-
пределенисто на токовете между отдел ните
проводници е функция на техните диа-
метрп. (Когато’1 единияг проводник е с по-
юлим диаметър от другия, както с на
фнг. 19-10В, в него тече по-голям ток.)
Фиг. 19-11 - Определяне косфициепта
па трансформация на импеданса ^на един
двупроводен сгънат дипол. Начниът за
определянето па размерите <11, <12 н S
е показан на вътрешната скица. Графики-
че показват отношението на импеданса
(активен), с който с патоварена линията,
към съпротивлението на настроената в
резонанс антенна система
274
ФИДЕРИ
Фиг. 19-12
Отношението също така зависи в най-
общия случай и от разстоянието между
проводниците, както личи от графицнте
на фиг. 19-11 и 19-12. Един важен частей
случай е диупроводнияг дипол с еднакви
по диаметър проводници. Като обикноиена
антена, не като част от многоелементна
насочена система той има входсп импеданс,
който е достатъчно близък до 300 £1, за
да осигурн добро съгласуване с 300-омов
двупрэводен фидер.
От фиг. 19-11 можем да определим необ-
ходимото съотношение между диаметрите
иа двата проводника на двупроводния ди-
пол, за ла получим някакво предварително
зададено отношение па пмпедаисите. По-
добна информация за трипроводния дипол
е дадена иа фиг. 19-12. Тези графици нажат
за случая, когато н трите проводника са
в една равнина. Двата проводника, конто
нс са евързани към фидера, трябва да бъ-
дат иа равни разстояния от евързаппя
проводник н трябва да бъдат с еднакви
диаметри. Свързаният проводник обаче
може да бъде с друг диаметър. Методът за
трансформиране на импеданса с различии
по днаметър проводници е много полезен
при съгласуването па иискоомни антенн,
каквито са например насочените много-
елементни антенн с малкн разстояния меж-
ду елементите.
Дължината на антенния елемент трябва
да бъде такава, че антената да бъде в резо-
нанс приблизително за сречата па честот-
ния обхваг. Дължината обикновено не с
много критична, защото сгънатият дипол
има характеристика на «дебела» антена и
по този начин има сравлително широка
честотна лента.
*Т» - и «гама» -съгласуващн устройства
Методът за съгласуване, показан на
фиг. I9-13A, се базнра на обстоятелство-
то, че импедансът между коп да са две
точки по дължината на един резонансна
антена е чисто активен и има стойност,
която зависи от разстоянието между двете
точки. Слсчоватслпо възможно е да наме-
рим две точки, между конто импедансът
да бъде точно равен на импеданса на фи-
дера. Па практика фидерът не може да се
включи дцректио към тези две точки, за-
щото разстоянието между »ях с много
пъти по-голямо от разстоянието между
проводниците на една реал на линия. «Т»-
приспособлението, показано нафиг. J9-13A,
преодолява това неудобство чрез нзпол-
зувапето на едим втори успоредеп на ан-
тената проводник, формиращ съгласува-
щото устройство, към което фидерът вече
може да бъде включен.
Т-устройството е предназначено пред»
велчко за съгласуване на антената с дву-
проводин паралелнн линии, в който слу
чай двете точки по дължината на антената
трябва да бъдат на равпн разстояния от
центъра, за да имаме електрнческн балан-
справа система.
Принципът на работа па това съгласува-
що устройство е малко сложен. Всеки
«Т» проводник (i/ на чертежа) образува
заедно със срсщулежащия му антенен
проводник участък, представляващ $ сам
по себе си отрязък от линия. Може да се
приеме, че всекн един от тези два^участъка
Фиг. 19-13 — «Т»-съгласуваща н «гама»*
съгласуваща секция
Балансиращи устройства
275
е патоварои с импеданса, който същест-
вува в точката на включването му към ан-
тената. Така в проводника на антената
между двете точки освен нормалния ан-
тенен ток тече п токът на съг.часуващата
линия. За главния <1>яДер двете съгласува-
Шн секции со явяват като свързани после-
дователно.
При положение, че антената с настроена
в резонанс за работ вата честота. нейният
импеданс ще бъде цдето активен н в този
случай липните па съгласуващлте участъ-
ци ще бъдат иатоварепн с чисто активен
товар. Но понеже самнте съгласуваши
липки са по-къси от чешърт дължина ла
вълната, техният входе» импеданс, с други
думи, импедансът, с който е патоварсн
главният фидер, ще има какго активна,
така к реактивна компонента. Наличието
на реактивна компонента не позволяв;]
да се осъщсствц одно идеално съгласуване
между антената и главкця фидер. За да
го постигнем, е необходимо да слиминп-
раме реактивната съставиа във входния
импеданс на антената.
Един от с пособите за пости га ие на това
е да разстронм антената чрез промина на
дължнната и. При тази разстройка в импе-
данса на антената се внася противоположна
по знак реактивна компонента, която ели-
минира влнянието па тази, внесена от ст-
гласуващите секции. Друг метод, който е
много по-лесен за изпълпение от преднш-
ния, е да включим послсдоватслно със съ-
гласуващата секция в точката на евързва-
псто it към фидера един промеилив конден-
затор така, както с показано па фиг. 20-39.
Конделзаторът трябва да бъде защитен
от атмосферни влияния.
Често използува» метод за осигурявапс
на необходимо™ съгласуване между лл-
пията и антената е да се направи антената
с дължина, осигуряваща резонанс близко
до работната честота, а разстоянието х
да се нзбере така, че да бъде удобно от
ионструктивпа гледна точка. След това се
наглася разстоянието у, като се осигуря-
ва симетрия на двете рамена спрямо цен-
търа, докато КСВ в линията нс достатке
минимум. Ако след тази настройка КСВ
ие стане по-малко от 2 към 1, следва дъз-
жината на антената да се измени малко п
да се подберат наново дължините на съ-
гласуващите секции. Тази процедура може
да се повтори няколко пъти, докато КСВ
ие стане близко до единица.
Когато използуваме метода с последо-
вателно евързания кондензатор (фиг. 20-32),
антената трябва да нма дължина, оскгу-
ряваща нейиия резонанс на работната че-
стота. След това започваме да изменяме
дължнната у на съгласуващите секции,
жато всеки път настрой вам с кондензатора
за минимален КСВ, докато не сведем стоя-
нште вълни в линията до възможио пай-
ниска стойност.
Нсбалаисираната («гама») система, по-
казана па фиг. 19-I3B, е подобна по прин-
цип на работа па Т-системата, но се упо-
требив» при работа с коаксиални липин.
Мстодпте за настройка са същите.
Балансиращи устройства
Едва антена с отворен и к раита, пример
за която е половинвълновлта антена, е
иалълпо бвлансира» излъчватсл. Когато
е прскъсната в центъра и захранена с
пари.тел па двупроводпа линия, балапсът
на нялата система се запазва, стига д.т
са лзбягнатп споменагнте по-горе причини,
водещи до раз бала нс и ране на една антенна
система.
Ако антената е захранена в центъра с
коаксиален кабел, както е показано на
фиг. 19-14А, балапсът ще се наруши, по-
неже едната в половина е евързана към
оплетката на кабела, а другата — към цен-
трялпото жило. В половпната, евързана
към оплетката на коаксиалцня кабел, мо-
гат да текат токове по външната страна
на кабела. Електромагннтното поле, съз-
дадено от тезн токове, не може да бъде апу-
лирано от полето, създадено от централ-
ки я проводник, тъй като поел одного не
може да премине през екрана на оплетката.
По този начин антенните токове, конто
текат по външната обвивка па кабела, ста-
вит причина за нежелано излъчване.
Линенин «балуни»
Излъчваието на линията може да бъде
предотвратено с помощта на специални
устройства, конто имат за цел да раз-
строят или по-скоро да развържат линията
за «антенните» токове и по този начин да
камалят силно тяхната амплитуда. По-
добии устройства са добили по-шнрока
популяр ноет под общото име «балуни»
(ндва от първите срички на английските
думм «balanced to unbalanced», което озиа-
члва: «от балансирана в небалансирана»).
Па фнг. 19-14В с показано едно такова ус-
тройство, в което мсталпзиран ръкав, па-
хлузен върху коаксиалния к.1бел, образу-
ва заодно с оплетката иа кабела дадена
иакъсо четвъртвълпова линия. Както бе-
ше казано по-горе в тази глава, импедап-
сът на една такава четвъртвълнова линия
откъм отворенпн л край с много голям,
така че метализнранцят ръкав остава ка-
пълио изолир ан от външната оплетка на
кабела. Дължнната на ръкава е електри-
ческа четвърт дължииа на вълната н в
276
ФИДЕРИ
Фиг. 19-14 — Излъчвател, захрапел с
коаксиал ел кабел (А) и методи за пзбяг-
ване протнчането на небаланснрани то-
кове по*въпшната повърхност па оплстката
на кабма (В я С). Полувълновата секция,
рабэтеща па принципа на фазового пзваж-
дане, показана в (D), се използува за съ-
гласувапе па иебалаиснрапа с балансн-
рана схема, при което е необходимо, или
пък допустимо, трансформирую на импе-
данса в отношение 4 : 1
случай че пзоланията ие е въздух, ще бъде
физически по-къса от действ ител ната дъл-
жина. Оппсаното дотук устройство не
сказва никакво влияние върху зависимо*
епгге между пмпедаисите па коаксиалния
кабел и автомата.
Друг метод, който веди до същия ефект,
v показан на фиг. 19-14С. Тъй като наире-
жспнята на входните клеми на антената са
равни п Мроз пволсложим (по отношение
иа земя), по повърхнсс|та па коаксиала и
на втория проводник ще теки г равни по
голсмина и сбратнн но пссока токове.
След точката на късото съедииеиие по по-
сева към предавателя двата тока се суми*
рат и понеже текат в противоположим по-
секи, се аиулнрат един друг. За антената
балансмращото устройство пзглежда като
створеиа верига, понеже се явява като
четвъртвълнов отрязък ст паралелна ли-
ния, даден накъсо в другия си кран, и
следователи© ;:е оказва пикакво влияние
върху нем пата работа. За балаксиращите
устройства на този балун това ие с от съ-
ществепо значение п често пъги тези ус-
тройства сс правят по-къси от четвърт дъл-
жина иа вълната с цел да се осигури пара-
лелна индуктивна съетавна, необходима
за някои видове съгласуващи устройства.
На фиг. 19-14D е показан трети внд ба-
лун. в който равни по стопност и обратим
по знак иапрежеиия, балансирами спрямо
земя, сс климат от жилата на главния фи-
дер и па половинвълповита дефазираща
линия. Получава се трансфер ми ране на
импеданс сп балансираната към небалан-
сираната страна в отношение 4 към 1,
понеже папреженнята в балансирання край
сс явяват последователи©, а напреженията
в небаланспрания — паралелно. Това е
удобно при съгласуване на 300-омова па-
ралел на линия със 75-омов^коаксиален
кабел.
Други видове товарн н балансиращи устройства за предварителни линии 277
ДРУГИ ВИДОВЕ ТОВАРИ И БАЛАНСИРАЩИ УСТРОЙСТВА
ЗА ПРЕДАВАТЕЛНИ ЛИНИИ
Най-същественпя практически товар за
една предавателна линия си остава антс-
ната, която в повечето случаи с балансп-
раиа, т.е. симетрпчно конструИрана по
отношение на зэхранващата точка. Като
оставим иастра на съображеинята за съ-
гласуване на дейстпителния импеданс на
антената в точката на захранеането й с
характсристичния импеданс на линията
(ако такова съгласуване изобщо е необ-
ходимо), една балансирапа антена би
трябвало да се захранва през балансирапа
предавателна линия с цел да се запази сп-
метрията ио отношение на земя и с това да
се цзбягиат нелриятпоститс от небалансн-
раните токовс в линията и последващоч о
нежелано излъчване от самата линия.
Ако, както често се случва. антената
трябва да се захрапи ирсч ксаксиалсн
кабел (който е по същество неба ли нс и рана
линия), трябва да използуваме такъв ме-
тод за свързване на коаксиал пня кабел
към антената, при конто няма да сс пару-
ши симетрнята на антената. Това изпе-
ква устройство, което да изолира бал.1Н-
сирания товар от нсбалансирапата линия
и в същото време да нма висок коефициент
на предаване по мощност. Усгройствата.
конто сс използуват за тази цел. се наричат
балуни. Тези от тях, конто се използуват
между антената и прсдавателвата линия,
обикновено са «л и пенни» н се правят от
пар чета фидер.
Необходимост от балуни възниква и в
случаи на куплираие на предавателя към
балансирапа предавателна линия, тъй ка-
то при повечето предавателн единият край
на изхода е заземен. (Този вид изходпо
устройство е за предпочитаие по ред
причини, включително и за ради по-мал-
кото излъчване на хармоннчни.) Най-
унивсрсалппят тип балун за тази цел е
съгласуващото устройство с индуитивпа
връзка, описано в с л едва щи я параграф
па тази глава. В него е съчетапо както
съгласуване на импсдапситс, така и преход
от небаланс и рана към баланс и рана линия,
ио то има недостатъка, че в пего се изпол-
зуват настроен и кръгове, което ограничава
нсговото използуване само до ограничен
обхват от честоти. Въпреки това, ако пас
пн задоволява едно постоянно отношение
на трансформирания от балуна импеданс,
описанпят по-дол у балун с индуктивна
връзка може да се използува без допълИн-
тел на донастройка за честотсн обхват с
покритие 10 към 1, например 3 до
30 MHz.
Балуни с индуктивна връзка
Този вид балуни са построен» на базата
на прцнппппте, пзползувани в линейного
съгласуващо устройство, показано на гор-
ната рисунка във фиг. 19-15. Две парчета
Фнг. 19-15 — Балуни за съгласуване меж-
ду противотактнн и неенметрични устрой-
ства. Отношението на импедансите от про-
тнвотактиата страна към исспметричната
е 4 към I. Навнването на лининте във вид
на бабпни (долната рисунка) увеличава
ряпэтпия честотсн обхват на балуиа
фидер с еднакви дължини и характеристи-
чен импеданс Zo са евързани паралелно в
единия кран н последователио в другия.
В последователио евързапия край лининте
са баланскраии спрямо земя. а нмпедап-
сът е равен па 2Z0 В паралелно евързапия
край устройството нма импеданс, равен
на Z0z2. В този край единият проводник
може да бъде заземен, стига само двете
парчета фидер да имат такава дължина, че
ако разгледаме всяко парче иато отделен
проводник, балансният край да бъде добре
развързан по висока честота от паралел-
но евързапия крап. Това изнскване се
удовлетворява при дължини, равин на
нечетен брой четвъртвълнови дължини.
Лининте трябва да имат точно определена
дължнна само в случай че е необходимо да се
развържс входът от изхода по-висока че-
стота, а ако това условие не се поставя,
независимо от дължината на липните си-
стемата щс се държн като трансформатор
на импеданс с коефициент на трансформа-
ция 4 към 1. Ако всяка линия сс извне като
бобина така, както е показано па долната
рисунка, полученнте индуктивности ще
изпълняват ролята на дроселп п ще се
стремят да изолират последователио евър-
зан ия край от едно евентуалпо заземяване
на кои и да е от проводниците иа паралел-
но евързапия край. Ипдуктивиостта на
дроселите не е критична и това осигурява
за така направените бобини сигурна ра-
бота в един широк честотеи диапазон.
278
ФИДЕРИ
Долната честотна граница се определи от
честотата, иа която бобините престават
да изолират достатъчпо ефикасно единия
край от другия. Дължината иа лииията
във всяка бобина би трябвало да бъде прп-
блнзителпо равна на четвърт дължина на
вълната за най-ниската честота, конто ще
нзползуваме.
Основного приложение на този вид ба-
луни с използуването нм при преминава-
нето от 300-омоса бала пси рана линия към
75-омов коакспален кабел. Това нзнсква
бобините да бъдат иаправени от линия,
чнето 7.0 да е равно на 150 О.
Балун от този тип при положение, че е
добре съгласуван. представлява чисто н
просто един трансформатор па импеданс с
фикснран косфицнент на трансформация.
Тон не може да оказва влияние върху съ-
гласувапето в никоя друга точка на си-
стемата. Например пне няма да можем да
напасваме 75-омов коакспален кабел с
нискоомпня край на балуна, ако 300-
омовата двупроводна линия във високо-
омния край не с латоварена с 300-омов
товар.
Два широколентови тороидални балуна
Въздушпо навцтцте трансформатор»! за
балуни са доста обемистп, когато се про-
ектират за работа на честоти в обхвата 1.8
до 30 MHz. Една по-компактна конструк-
ция може да бъде реалмзирана посредст-
вом използуването на тороидални феритни
.материали за сърцевнна на бифилярио на-
вити широколентови трансформатор и.
Тук са описани две такива конструкции.
На фиг. 19-ЮЛ с показан балун с кос-
фпциепт иа трансформация на импедан-
са 1 към J. Трансформяторът е удобен
ла купли ране на 50-омова балансирами
система към 50-омов а небалансирапа та-
кава. Също така балунът ще работи и
между балансирам ц и небаланенраип 75-
омови нмпедапси. Друг балун с коефицнент
па трансформация на импеданса 4 към I
е показан на фиг. 19-1GB. Този балун е
удобен за прообраз у в а нс на 200-омова
балансирами система в 50-омова вебалан-
сирана такава. По подобен начин балунът
може да бъде нзползуван между балан-
енрана 300-омова точка и 75-омов небалан-
Т2 уТороибна сърцеёина
(Балансиаан)
Т1
/Эь x-Q-----—<
, R-5OJ
№ балансирам
' к-неИалансиран и- цедалансиран
1:1 Валчнсира^н^лансиран
А В
Фиг, 19-16 — Пршщипни схеми и скнци на трансформаторите балуни. Т1 и Т2 са
навити па гороцдпи сърцсвнип тип CF-I23 (внж текста, забглежка1). Л и J4 са коак-
сиалви куплунгн тип SO-239, или подобии на тях, J2, J3, J5 и J6 са проходии кера-
мични клеми. За да се покаже връзката между принципните схеми и скицираните
рисунки, намотките са обэзиаченн с а, Ь и с.
Неизлъчващи товар»
279
сирап кабел. П двата балуна могат да из-
държат на 1000 W ВЧ мощиост и са проек-
тпрани да работят в честотния обхват от
1,8 до 60 MHz.
За Т1 н Т2 са пзползувани високочестот-
ни ферптни материала с малки загуби.
Фсрптнптс сърцсвппп са паправенп от
материал Q-2. Те пмат височина 12,5 mm,
външен диаметър 60 mm п вътрешен диа-
метър 35 mm. Магнитна!а проницаемост
на материала с 40. Пропзвеждат сс и се
продавит балуни във вид на наборы за
мош вост до един кнловаг заодно с инструк-
циите за навивапе на трансформатора за
коефициент на трансформация на импедан-
са 1 : 1 или 4'1, но в тях се използуват
феритпи сърцевнни с малко по-разлпчни
днменсии.
Информация за намотките
Трансформаторы, показан иа фиг.
19-16А, има трнфилярна намотка от 10 на-
вивки, навиты с изолиран мелен проводник
с диаметър 1,6 mm. Песет бифнлярно на-
виты иавпвкп от същпя проводник се нз-
ползуват за балуна на фиг. 19-16В. Ако
сърцевините имат остри ръбове, те трябва
вннмателно да се загладят с шкурка, за
да не нарапят изолацията на проводника.
Павпвките се правят със стъпка по дължи-
мата на цялата сърцевипа така, както е
показано на фнг. 19-17. За да увеличим
максимално допустима га мощност, трябва
да използуване изолацпонеп материал меж-
ду намотката и ферита.
Употреба на балуна
При употреба в закрнти помещения
трансформаторите може да сс оставят от-
крыты и иезащитсни. При употреба на от-
крито, като например в точката на захран-
ването на антената, балунът трябва да се
капсулова в епокендна смола или да се
монтира в подходяща влагонепроницаема
кутин ка.
затова те се разглежллт отдезно в един от
слсдващите параграфа иа тази глава.
Съгласуване с приемника
Доброго съгласуване между одна антена
и пенни я фидер само по себе си ие с гаран*
цпя за нисък коефицнентдна стоящи въл-
\
Фпг. 19-17 — Раз положен нс на слемеи-
тнтс иа един тороидален трансформатор-
б1лун, за мощност до един киловат и с
трансформиране па импеданса в отноше-
ние 4:1. За да не се получи късо съеди-
исние, между тороидния трансформатор н
кутийката е поставспо парче гетинакс.
То е залепено за нея с епоксидна смола.
Епокендна смола е пзползувани също
така и при закрепването на трансформа-
тора за гетпнаксовата плочка. В случай
чс устройството ще се използува иа от-
крыто, след затваряпсто му със задната
каначка трябва всичкн процепи иа ку-
тийката да се залеят с епокендна смола
Неизлъчващи товары
Типичны примеры па неизлъчващи то-
вари за една предавателпа линия са ре-
тиетъчната верига на един усилвател иа
мощност (разглежда сс в главата за преда-
ватели), входната верига па един присм-
Я1ИК и също така друга предавателна ли-
ния. Поел ед ни ят случаи включва в себе
•си «антенните тюнеры» — едно не много
точно название, като се има пред вид, че
тези устройства имат за цел да съгласуват
предавателиата линия с изхода иа предава-
теля. В радиолюбителейите конструкции
чгези устройства играят зиачителна роля и
ни. ако антената се използува за приемане.
КСВ се определя изключателпо от съгла-
суването между фидера и входа на прием-
ника. За да имаме минимален КСВ, вход-
ипте вериги на приеминка трябва да са
съгласувани с фидера. Проектираннят схо-
ден импеданс на един приемник ими коми-
пал на стойност, която се измени в широки
(раннци при измени не на честотата. Пове-
чсто ВЧ приемници са достатъчно чувст-
внтелни, така че тс ие изискват точно съ-
гласуване с фидера. Най-благоприятният
случай е този, при който приемникът е
съгласуван с Zo на кабела, а той от своя
страна е съгласуван с антената. По този
28b
ФИДЕРИ
Фиг. 19-18 — Устройства за съгласуване
на нискоомеп изход на лредавател със
захранвана от едииия край жица с произ.
волна дължина
начин се прехвърля максимум енергия от
антената към приемника, а загубите в лн-
йията са минимални.
Съгласуване с антенн с производна
дължина
Няколко схеми, позволяваши да се съ-
гласува импедансът иа една ан гена с про-
изводна дължина с вискоомния изход на
предавателя, са показани па фиг. 19-18.
Схемата, която трябва да изнолзуваме,
co оп редел я от дължината иа антената и
ней ни я импеданс за работ пята честота.
Нормално един ог показаиитс четири ме-
тода ще осигурн подходяще съгласуване
с една производно дълга жица, но точно
кой нн е необходим за конкрстнпя случай,
трябва да определим експернментално. За
работа на честоти между 3,5 и 30 MHz
Cl трябва да бъде от порядъка на 200 pF
п за нзползуваната мощност да има под-
ходяще разстояние между властинките.
За да имаме по-големи възможпости за
съгласуване, С2 и СЗ трябва да бъдат по
500 pF всеки. LI, L3, L4 и 1.5 трябва да
бъдат с изводи и да имат достатъчно голя-
ма индуктивност на работната честота.
За индикатор на съгласуването е необхо-
димо да се използува КСВ-метър.
СЪГЛАСУВАНЕ НА ПРЕДАВАТЕЛЯ С ФИДЕРА
'1 ппът на съгласуващото устройство, кое-
ю ще ни бъде иеобходимо,’_за да прехвър-
1гим енергията от крайното’стъпало в прс-
давателната линия, завися почти изцяло
оу входнпя импеданс на линията. Както
бе казано по-горс, входният импеданс на
линията се определи от КСВ н от иейпата
дължина. Най-прост случай имаме, когато
линията е натоварена с пенния характе-
ристичен импеданс, така че КСВ да с 1
към 1, а входният импеданс да е равен на
Zo на линията независимо от иейната
дължина.
Съгласуващите устройства, конто тряб-
ва да прехвърлят ВЧ енергия в равии ли-
нии. са лесни за проектиранс. 1 Га практика,
за да можем да смятаме една линия за
равна, е иапълно достатъчна КСВ в нея
да не е no-гол я мо от 1,5 към 1. Това оз-
иачава, чс една съгласуваща система,
проекта ран а за чисто активно съпротив-
ление, равно на Zn па лииията, ще има до-
статъчно голям запас в настройката си,
за да бъде в състояпяе да се справи с мал-
хите промели във входния импеданс, конго
биха се получили при промяна на дължи-
пата на линията, ако КСВ в нея е по-го-
лям от 1 към 1, но не по-голям от 1,5
КЪМ 1.
В момента е модерно при конструира-
нето на предавателн те да се проектарат
с изходпо устройство, което да може да
се съгласува с една линия, обикновено
коакспален кабел, с характеристичен им-
педанс от 50 до 75 Я. Проектирането иа
такова устройство е описано в главата за
КВ предавателн. Ако входният импе-
данс на линията, която трябва да сс евър-
же към предавателя, се различней зиачи-
телно от стойността на импеданса, за който
е проекта рано изходното устройство на
предавателя, възниква иеобходимостта
между изхода иа предавателя и входа на
линията да се включи едно допълнително
съгласуващо устройство.
Съгласуващи устройства
за предавателн и те линии
Вече бг казано, че входният импеданс
на одна линия, която работи при висок
коефициент иа стоящи вълни, може да се
измени в доста широки граници. Най-
простоте устройство, което може да съ-
гласува един импеданс с толкова широк
диапазон от стойкости с 50 до 75-омовия
изход на предавателя, е обикновеният
серией или паралелен трепгящ кръг, на-
строен приблизително на работната че-
стота. Ако входният импеданс на линията
за работната честота е малък (под няколко-
стотии ома), трябва да използуваме на-
строен последователен трептящ кръг. Ко
Съгласуване на предавателя с фидера
281
Фиг. 19-19 —'Няколко прости’'схем пТ за
съгласуване на предавател с двупроводиа
симстрична линия, която има импеданс,
различен от този, за който с проекты ран
изходът на предавателя (А) и (В), са съот-
ветно серией и паралелен настроены треп-
тЯ1цп кръгове, в конто се използува про-
меплнва индуктивна връзка между бэби-
ните, а (С) и (D) са нещо подобно, по с
тази разлика, че в тях индуктивната връз-
ка е фикснрана, а се променя капацитетът
па последователно свързания конденза-
тор С1. Схемите с последователен резонанс
работят добре с нпскоомеи товар; схемите
с паралелен резонанс рабзтятgfno-добре
при високоомни товари (няколкостотин и
повече ома)
гато входният импеданс на линията е по-
голям, ще ни бъде ио-лесно да използуваие
настроен паралелен трептящ кръг.
На фиг. 19-19 са дадени няколко типична
и същевременно прости схеми за съгласу-
ване на 50 до 75-омов коакспален изход
на предавател със симетрична предава-
тслиа линия. Бобииата L1 трябва да има
реактивно съпротивление от около 60 £1
за случайте, когато се използува промен-
лива индуктивна връзка (фиг. 19-19А и
19-19В). Когато използуваие последова-
телно евързан променлив кондензатор,
L1 трябва да има реактивно съпротивление
около 120 £1. Променливият кондензатор
С1 при максимален капацнтет трябва да
има реактивно съпротивление около 100 Г2.
Във вторичната страна Ls и Cs трябва да
могат да се настрой ват в резонанс за около
80"(i от обхвата на използуваннте честоти.
Прн последователно пастросиитс трептящн
кръгове за дадец иискоомен товар с увелп-
чаване па отношен нею на £, към Ся можем да
използуваие по-слаба връзки между Lt и £s.npH
паралелните трептящн кръгове, когато
имаме високоомсн товар, ако увеличим
отношенмето на Ср към £р, можем да пама-
лим връзката между Щ и Lp. Стойностите,
общо взето, не са критичны. Горпите пра-
вила се споменават, за да се имат пред вид,
в случай че възннкиат трудности при оси-
гурява не достатъчпо голям товар за пре-
давателя.
Съгласуването с коаксиални линии, кон-
то работяг с високо КСВ и представ л яват
товар за предавателя, конто с несъвместим
с неговпя изход, се прави по нсбалансира-
ния вариант на схемата с последователно
настроен трептящ кръг, както с показано
па фиг. 19-20. Дадените по-горе правила
за големината иа иидуктивната връзка
между двете бобин и в зависимост от отно-
шението па £в към Cs са в пълна сила и
за тези схеми.
Иай-задоволителин резултатн при на-
строй ката на коя и да е от схемите на
фиг. 19-19 или 19-20 ще получим, ако
включим между предавателя и съгласува-
щото устройство един измерител ня КСВ,
както е показано на фиг. 19-20. Идеален
за целта би бил КСВ-метър, конто може
продължително време да издържа на мак-
евмалната мощност на предавателя. На-
пълно достатъчен обаче е и един най-
обикновен мост за измерване па импеданси.
какъвто с описан в главата за измерване.
Ще бъде необходимо само да на мал нм мош-
ността на предавателя до много малка
стойност, за да не вретоварим моста. За
да сс настроят схемите, трябва първо ла се
зададе експернмснтално някакъв коефм-
циент на връзка (разстоянието между бо-
бините за фиг. 19-19А и В и 19-20А, а за
остаиалите схеми — стойността на конден-
затора С1). След това сс измени Cs пли Ср,
докато не се получи минимум в показаиията
на КСВ-метъра. Ако КСВ не с достатъчно
близък практически до единица, тогава
трябва да се промени коефициентът на
връзка и отново да сс настроят С8 нли Ср.
Тази процедура се повтаря дотогава, до-
като КСВ не стане на практика единица.
Добре е взаимното положение на бзбииите
и това на промсплнвия кондензатор да се
отбележат по някакъв начни, за да могат
да служат като репери при евентуални
бъдещи промени на настройката.
За схемите с последователен резонанс
от фиг. 19-19Л и 19-19С двата кондензатора
трябиа да бъдат приблизително равни по
стойност. «2СВ» показва, че прн равни други
условия балансната схема с последователей
резонанс изисква вески един от двата й
кондензатора да има два пъти по-голям
капацнтет от капацнтета на кондензатора
в небалапсираната схема с последователей
резонанс.
Възможно с тези устройства да бъдат
използуванн без предварителпа настрой-
ка с КСВ-метър. В този случай всичко
опира до налучкваис на връзката и стой-
ността на капацнтета, докато не сс получи
достатъчно висок коефициент иа прехвър-
ляие по мощност от усилвателя иа мощиост
282
ФИДЕРИ
(А)- (В)
•Фиг. 19-20 — Куплпрансто на предавател,
чийто изход е проектиран за S0- до 75-
омов товар, към коаксмалеп кабел, в конто
КСВ е 3 или 4 към 1, става лесно с помощта
иа тези схем к. Основиата разлика между
двете схеми е в това, чс в (А) имаме про-
менлива индуктивна връзка, докато в (В)
подуктивната връзка е фикс и рана, а на-
стройката става със серийно евързан про-
менлив кондензатор.
И в двата случая схемитс могат да бъдат
настроен» така, че КСВ-в кабела към пре-
давазеля да стане 1:1. Бобнните се раз-
полагат така, чс изводите нм, маркирани
с «х»,да са близо един до друг, m да се па-
мали капаиитивнага връзка
към предавателиата линия. Този метод
обаче често пъти води до високи КСВ в
лииията, което е съпроводеио с повишеиа
загуба на мощност и «горещи точки» по
дължнната на линията, а така също и до
критичност на настройката от честотата.
Методът с КСВ-метъра е прост и води бър-
зо и сигурно до онтимални резултати.
Антенне куплиращо устройство
за симетрични или несиметрични
линии
Почти всичкн фабрични прсдаватели са
проектирани да работят с 50 до 70-омов
товар на изхода и обикновеио тс нс са обо-
рудвани за работа с. товари, конто се раз-
личават от тезн стойности. Много антенни
системи (антена плюс фидер) обиче имат
комплексен импеданс, който затруднява
или прави невъзможна правилната на-
стройка на предавателя. Необходим с в
случая такъв метод за съгласуване, при
конто да се трансфер мира реактнвно-ак-
тивният товар в чисто активен 50-омов
товар. Тази задача може да бъде разре-
шена с едно антенио куплиращо устройст-
во («Transmatch»), което сс състои от един
или повече LC кръгове. То може да пре-
махне реактивиата компонента в импедан-
са на антеииата система и когато е необ-
ходимо, да трансформнра ненния импе-
данс до 50 или 70 Q.
Както бе отбелязано по-горе в тази
глава, загубите в една прсдавателна ли-
ния зависят от няколко фактора: размери
иа проводииците, разстояние между тях,
качество на диелектричния материал, из-
ползува н при направата на линията, и
честотата, за която се използува линнята.
Коаксиал ните кабали за честоти под 100
MHz имат по-големи загуби от паралел-
ните отворсни линии. Понеже загубите сс
упелпчават с увеличаване на КСВ, трябва
да се съобразяваме с това и да под би раме
внимателно конкретная тип линия, необ-
ходим за връзка между антената и предава-
теля. Ако избраната линия се характерн-
ая ра с много малки загуби, може да до-
пуснем наличието на сравнително висок
коефициент на стоящи вълни в линията,
без да се опасяваме на практика от загуби
в нея.
Едножичната антена, захранена в цен-
търа с открита линия, до дон диешен се
смята за най-ефективната многодиапазои-
на антена. Линията за всички практически
случаи може да се смята, че е без загуби,
така че е възможио да допусием наличието
на изключително високо КСВ в нея. От
казаното доту к не трябва да сс разбира,
че коаксиалните кабели нс могат да се
използуват при наличието на висок КСВ.
Това е напълно възможио, но коаксиал-
ните кабели, прнгодени за такъв режим
на работа, са твърде скъпи.
Антенного куплиращо устройство, по-
казано на фиг. 19-22, е така проекта рано,
че да може да се справи £ всички случаи
Съгласуване иа предавателя с фидера
283
Фиг. 19-21 — Унпверсалното куплнращо
устройство, показало тук, е в състоянпе да
съгласува нзхода на предавателя с почти
всяка една антенна система. Лко радио-
любителят нма вече КСВ-метър, съответ-
иата част от уреда може да се елимнпира
на разсъгласуваиост. конто могат да се
срещнат в радиолюбителепата практика.
То може да се използува с открити линии,
балансни линии, коаксиални кабели и де-
рм със захранвана от единия край единич-
на жица. Честотният му обхват с от 3 до
30 MHz, без каквито и да е превключва-
ипя. По принцип, устройството е проектн-
рано така, че да се използува пред и венч-
ко с несиметрични линии, каквито са коак-
спалните кабели например. За енметрич-
пп линии към изхода е евързан един балун
с коефициент на трансформация на импе-
дансите 1 : 4.
Шасито на апарата е паправено от алу-
мпннева ламарина с размори 400 x 625 mm.
След сгъването и размерите стават 400 X
X325X150 mm. При монтирапето на про-
менливите кондензатори бобината с про-
менлпва индуктивност и трансформатора
на балуна трябва да се остави най-малко
но 1 сш разстояние от тях до шасито и
остапалите елементи. Кондензаторите е
необходимо да се моитират на нзолациоппи
подложки или крачета. Балуны може да
се закрепи върху някакъв коничсн изоля-
тор или върху парче плексиглас.
За балуна при мощности до 2 kW са
необходимн три феритни тороидни сърце-
винн, прилепени една върху друга, или две
такнва за мощности до 1 kW. Използу-
ва ни са ферити тип «Amidon Т-200-2».
Всеки един фернт трябва да се покрие с
два пласта стъклоплатно. След това сър-
Фиг. 19-22 — Прднцнпна схема на купли-
ращото устройство. Кондензаторпте по
0,001 р F са дискови керамични
С1 — двоен въздушен променлив конден-
затор, 200 pF на секция;
С2 — въздушен променлив, 350 pF;
CR1, CR2 —• германневи диоди, 1N34A;
Л, J2— коаксиални куплунги тип SO-239;
J3, J4, J5 — изолирани проходни клеми;
Li, L2 — виж фиг. 19-25;
L3 — променлква индуктивност с ролков
плъзгач, 28 pH;
Ml-50 или 100р А;
R1, R2 — 68 П, 0,5 W, въглеродни пли ком-
нозиционни;
R3 — линеен потенциометър, 25 000 П;
S1 — Це-Ка ключе;
Т1 — трансформатор балун, виж текста
и фиг. 19-23
284
ФИДЕРИ
Фиг. 19-23 — Детайл и на блфилярната на-
мотка на балуиа. На скицата е п казано
как да се свържат отделимте изв< ди. В
реалната конструкция навивките по гзъ-
трешния диаметър на тороида са нлътпо
едиа до друга, а по външния са с равно-
мерна стъпка
цевините се слагат една върху др: г < цТсс
намотава още един пл ict стъкл платно.
Намотката е от 15 навивки, навита бпфп-
лярно с проводник с тефлонова н:н лацпя
Фиг. 19-25 — Чертеж иа печатната платка
на КСВ-метъра. Изгледът е откъм фолн-
раната страна, като участъците, конто
трябва да се ецват, са защриховани
Фиг. 19-24 — Вътрешеп наглел иа купли-
ращого устройство. Печати,чтя в латка на
КСВ-метъра е монтирана на височина 12 mm
над шасито. Както С1, така и С2 трябва
да са монтирани на нзолационни крачста,
а секте и*: да се удължат с такива от нзо-
лаииопен материал. Подобно на тях и
Т1 трябва да се инсталира върху изола-
ционна подложка- В показаната конструк-
ция се използува керамичен пресечен ко-
нус (балу нът би могъл да се монтира и вър-
ху парче плексиглас). За свързване към
антената се използуват керамични про- 5
ходни клеми, монтирани на за дни я капак*
на устройството ®
и диаметър 1,6 mm. Необходим»! са около
G метра проводник (две дължини по 3
метра).
На фиг. 19-25 е показана печатната плат-
ка, напел>увана при направата на вграде-
нпя КСВ-метър. Подробности отпоено на-
правата на печатни платки ще намерите в
глава «Практически съвети и да пни за ма-
териалитеа. Ако желаете, мзже да заме-
ните дадения тук КСВ-метър с друг та-
къв за по-голяма мощиост. Подобен КСВ-
метър е описан в глава «Измерване» п
освен КСВ той може да мери сравнително
точно изходната мощност на предава-
теля.
При съгласуване на коаксиал с коаксиал-
аптепния кабел трябва да се евърже към
.12 от фиг. 19-22. С1 и С2 трябза да се за-
творят напълпо и да се пусне предавателят.
Уредът на КСВ-метъра сс включва да
показва отразената мощност. След това се
настройва L3, докато сс получи минимум
в показанията на уреда, па С1 и С2 се
задават нови стойкости и всичко се повта-
ря отново, докато не се получи идеал но
съгласуване. След време ще забележите,
че при голям брой различии аитении си-
стсми |Се пглучават условия за съгласу-
ване на няколко различии места. Винаги
нзползуванте снова от тях, за което капа-
цитетите на С1 и С2 са най-големи. По-
големият капацнтет ще оепгурн ио-добро
подтискапе иа хармоничиите.
। Дългите жици и антените, захраиван»
от единия край, трябва да се евързват
към J3. Редът на настройка е същият,
както по-горе. Симетричиите фидери се
включват към J4 и J5, a J3 к J4 се дават
иакъсо (виж фиг. 19-22 в точка С).
Една малка модификация ще позволи
да се използува устронството п на 160-
мет рови я обхват. Кондепзатори с постоя-
нен капацнтет от по 100 pF всеки (тип
«Centralab 850S-100N») трябва да се вклю-
чат паралелно на всяка от статорните сек-
Лнтеино куплнращо устройство за 160-метров ш оЗхваг
285
ими на С1. осигурявайкн по този начни
достатъчно гелям капацигет, за да може
да сс настрои и 160-метровнят обхват. Ко-
гато изпслзувамс куплпращото устройст-
во на други обхвати обаче, трябаа да из-
ключваме кондензаторпте от него.
АНТЕННО КУПЛИРАЩЭ УСТРОЙСТВО 34 В) \1ЕГ?ЭЗИЯ ОБХВАТ
Ко нет руки нита, показала на фиг. 19-26,
е едно антешю куглиргшо устройство,
прсектирано да рсботи с антенни систсми,
конто прсдстагляьат нискссмсп товар за
предавателя. Всяка одна аитена за 80-
метровия сбхват или за по-висски честоти
щс има такъв характер на импеданса, ако
я нзпслзусаме за 160-метрсвия сбхват.
€ помешта на епкеаното тук устройство
радиол ю бите лит вероятно би могъл да
използува касте яшата си аитена ла работа
на 160 метра
Схемата, показана на фнг. 19-27, сс съ-
стои от бебкпа 1.1 и последователи© евър-
зан променлив кендензатер CI. Включен е
също така и един КСВ-метър. Подробности
за него са дадени на фиг. 19-25.
Цялата конструкция е монтирана върху
саморъчно направено шаси, огьнато във
формата иа буквата П. Размерите на ша-
сито са 265X265X150 mm. Cl трябва да
бъде изолирано от шаси. Кондензаторът
се монтира върху 25-милимстрови мзола-
ционни крачегм, а иеговата ос се удължава
с ос от нзолацнонен материал, която се
нзвежда па предиата плоча. L1 се монтира
върху парче плексиглас, който се закрепва
за предиата плоча с помощта на изоланн-
оина стойка, а за эадната — с малко ме-
тали© винкелче. Бобината се закрепва
Фиг. 19-26 — Куплиращо устройство за
160 метра
Фиг. 19-27 Прянцппна схема на куплп-
ращото устройство
Cl - 5Э0 pF, въ щушен променлив;
L1 41 нзаявки с проводник с диаметър
[,6 mm, 8 навивки иа 25 mm, 75 mm диа-
метър;
Л - ктткснал?н куплунг тип SO-239;
S1 — Це-Ка ключе
към парчето плексиглас с спсксидпа смола.
11а фиг. 19-29 са показани някои попу-
лярпн рлдполюбителски антенн, конто
могат да се използуват с описапото купли-
ращо устройство за работа на 160 метра
В случаи, когато имаме па рал ел ей двупро-
нодсп флдер или отворена линия, трябва
да се евъгжэт заедио двата проводника на
линията и да се включат към антенната
букса на устройството. Ако антената се
щхранва с коакснален кабел, трябва да
се дадат пакъсо жилою с оплетката и да
се евържат към кчплиращото устройство.
Оплетката на коаксналния кабел обаче
пс грябза да бъде заменена в никоя точка.
В противен случай към куплиращото ус-
тройство трябва да евържем само жнлото
иа кабглт, а оплетката да я оставим да
«вши». Ако антената е дълга жица с дъл-
жнпа, по-голяма от 41 т, дължината й
трябва да се измени, да стане нечетен
брой четвъртвълнови дължини за 160 ме-
тра. По този пачин в края на жицата ще
имаме точка с нисък импеданс.
Описапото дотук куплиращо устройство
изисква използуването на доброзаземява-
286
ФИДЕРИ
Фиг. 19-28 — От дясната страна е промсп-
ливпят кондензатор С1 — 500 pF. Забе-
лежете, че нсговата ос е изол пряна с шар-
нир от изолащюнен материал и също така
обърнете внимание на заземяващия болт в
долпата част на задняя канак. За да ра-
боти куплиращото устройство, трябиа да
бъде добре заземено
ВО-метрсв
—- Я/2 дипол.--
«а»—-----«ви>--------ад»
фцЗери с
~ проиэймна
~ сължина
жете
Ч* ЗО-боно дбата
края
Дипол с настроена
кръгове
Коакссл с
пиоизй
д'ълу .«/«а
Х' §£ьр--'
тмил
Сбита кран, или
иэтюлзЬаите само
це.чтралния про-
водник
Фиг. 19-29 — Някои от типичпите антешпг
системи, конто мсгат да се използуват с
куплиращото устройство за 160 метра
не. Ефективпостта на антената ще зависи
от качеството ня заземяването. За да се
настрои устройството, трябва да се иодиле
достатъчпо голяма мощност от прсдава-
теля, така че да се получи някаква инди-
кация от КСВ-метъра. В началото изводът
от С1 се защипва с крокодилче за горния
край иа бобииата, а изводът от' КСВ-
метъра •— за долния. Местейки така напра-
вениге отводи и настройваики С1 след
всяка една промина в тях, се памира слит-
но такава комбинация, прн конто КСВ с
минимален.
ГЛАВА 20
КВ АНТЕНИ
Едва антенна система включва в себе
св самата антена (тази част, която излъчва
високочестотна енергия), фидер и всички
останали устройства, конто се използуват
за прехвърляне на еиергията от предава-
теля във фидера и от фидера в антената.
Някои по-п рост и системи могат да не съ-
държат в себе си предавателна линия, одно
от куплиращите устройства или и двете.
В тази глава сс разглеждат по-специалпо
самите антени, като в някои случаи ще
се описват и по-широко разпространените
видове линии и различии съгласуващи
устройства, пзползувани между линията
и антената. Трябва да се разбере добре
обаче, че всяка една антена може да се из-
ползува с какъвто и да е тип предавателна
линия, стпга само да се осигури подход я що
съгласуване между антената и линията.
Соображения при избирането
на антената
При избирането на антена трябва да се
съобразяваме с мястото, с което разпола-
гаме, с броя на обхватите, на конто желаем
да работим, и с типа прохождение, който
смятаме да изпоязувамс пай-често. Много
често липсата на достатъчно място ограни-
чава избора ни до сравнително прости ан-
тенни системи. Трябва да се стремим да
изберем такава антена, която за своите
размери щс ни осигури най-добра работа.
«Компромисппте антенн» — тези, конто
предлагат възможност за работа на някол-
ко обхвата, и тези, конто имат физически
скъсени елементи, не могат да 'работят
така ефсктнвно, както пълноразмерните
антени, конструирани за работа на един
обхват. Въпреки това много от тези така
наречена компромисни антени са подходя-
щи за DX работа независимо от това, чс
те имат по-малко усилване от остапалите.
Идеалното разрешение на въпроса е да
имаме отделив пълноразмерпи антени за
всеки един обхват. Освен това издигаието
на антената колкото може по-високо и
настраиа от дървста и постройки ще допри-
несе изключително много за тяхната сфек-
тивна работа.
Общо взето, коиструкцията на антената
и ней пото местонахождение стават по-
крптични при по-високите честоти. На
по-ииските честоти (1,8, 3,5 и 7 MHz)
вертикалният ъгъл на излъчвапе^и^видът
наГполяризацията са обикновеио от'много
малко значение, докато за 28 MHz те мо-
гат да играят решаваща роля.
Определения
Поляризацията на един опънат провод-
ник се определя от неговото положение
спрямо земята. Така една вертикална ап-
тека шс излъчва вертикално поляризира-
ни вълни, докато една хоризонтална аи-
тена излъчва хорпзоитално поляризирани
вълни в посока, перпендикулярна на са-
мата антена. Когато антената е под наклон
спрямо земята, имаме компоненти както
на вертикално, така и на хоризонтално
по л я р и з и р а н и в ъ л ни.
Вертикалният ъгъл на максимално из-
лъчване на една антена се определя от
нейната диаграма в свободного простран-
ство, нейната височина над земята и от
свойствата на самата почва. Ъгълът се
мери във вертикална плоскост по отно-
шение на до пирате л ната към повръхност-
та на земята в точката на излъчването
и обикновеио варнра в зависимост от хорп-
зонталиия ъгъл, с изключение на случая,
в който имаме вертикално монтирана ан-
тена. Хоризонталният ъгъл на максимал-
но излъчване на една антена се определи
от диаграмата па антената в свободного
пространство.
Импедансът на антената във всяка една
псина точка сс определя като отношение
между напрежението н тока в тази точка.
Той е от значение прн избирането на точ-
ката за захрапванс на антената, тъй като
неговата стойност ще се яви като товар
на предавателиата линия. Импедансът мо-
же да бъде както чисто активен, така и
комплексен в зависимост от това, дали
антената е настроена в резонанс или не.
Напрегнатостта на полето, създадено от
една антена, е право пропорционална на
тока в нея. При наличие на стоящи вълни
в антената участъците с по-голям ток ще
излъчват повече. Всички резонапсни ан-
тени работят със стоящи вълни. Само ан-
тените с товар в единия край, каквито са
натоварената ромбнчна антена пли натова-
рената V-антена. имат почти равномерно
разпределенис на тока по дължнната си.
Отношението на мощността, необходима,
за да се получи определена напрегнатост
288
КВ АНТЕНН
на полето с одна «сравнителна» антена,
към мощността, необходима, за да се по-
лучи същата напрегнатост на полето с
друга конкретна антена, се нарича ков’
финиент на усилване по мощност на вто-
рата антейа. Полето се измерва по посока
на най-голямото излъчване на антената,
която се изследва. Сравнителната антена
обикновено е една полувълнова антена,
екачена па същата внсочина и имаща съ-
щата поляризация, както и измерваната
антена. Усилването се изразява обикно-
вено в децибел и.
За едноиосочно насоченнте антенн (ан-
тенн с ярко нзразена посока на максимално
излъчване) отношението напред—назад е
отношение па мощността, излъчсна по по-
сока на максималното излъчванс, към мощ-
ността, излъчена в обратна посока. То
е също така мярка за нодтискането на ирие-
манпя сигнал, когато антената приема в
посока, противоположна на тази, за която
(«маме максимално усилване. Отношението
напред—назад обикновено се изразява в
децибели.
Широчината на лентата е понятие, кое-
то показва при каквп изменения па работ-
ната честота характеристиките на анте-
ната се запазват в границите на допусти-
мото. Широчината на лентата на усил-
ването, широчината на лентата на отно-
шението напред—назад и широчината на
лентата на коефициента на стоящнте
вълни са величини от пъргостспенсн ин-
терес в радиолюбителската работа. Шн-
рочината на лентата па усилването ни ин-
тересува, защото по принцип колкото по-
голямо усилване има една антена, толкова
по-тясна с нейиата лента на усилване.
Лентата на КСВ от своя страна е показа-
ть на за сфсктивността на предавателната
линия при работа на антената в определен
честотен обхват.
Диаграмата на излъчване на всяка една
аптека, която сс намира на много дължини
на вълната разстояние от земята, се на-
ркча пространствена диаграма на антената.
Пространствената диаграма на една антена
с почти певъзможно да се получи на прак-
тика освен в УКВ и СВЧ обхватите. За
честоти под 30 MHz основой фактор, опре-
делят диаграмата па одна аитена, се явя-
ва нейиата внсочина над повърхността на
земята.
Диаграмата па коя и да с антена, иами-
раща се в близост до земята, се видоиз-
мени от отразени от земята вълни, така
че действителната ди и рама е резултант-
на на пространствената диаграма и полу-
чените отражения о г земята. Действител-
ката диаграма зависи от височппата па ан-
те ната, от иейното положение нли ориен-
тация спрямо повърхността на земята и от
Вертикален ъгъл на излъчбане
Фиг. 20-1 — Влияние на земята върху вер-
тикалния ъгъл на излъчване на хоризон-
талните антенн за четири различии впсо-
чпни на антената. Графицнте са направе-
ни за идеално отразяваща повърхност на
почвата
електричсскитс характеристики на почвата.
Ефектът, който би могла да предизвика
една идеално отразяваща повърхност, е
такъв, че напрегнатостта на полето на пър-
воначалната пространствена диаграма да
се промени с фактор, конто има стойностн
от 0 до 2. Отраженията от земята оказват
влияние само върху диаграмата на излъч-
ване във всртикална плоскост, т. е. в по-
соки, перпендикулярни на повърхността
на земята. Диаграмата па излъчване в
хоризонтална плоскост, която съвпада с
обичайните географски посоки, остава не-
п ромсиена.
На фиг. 20-1 е показано как се измени
факгорът на отраженного в зависимост от
вертикалния ъгъл па излъчванс за няколко
типнчни внсочини на хоризонтални ан-
тенн. При увеличаване на височината на
антената сс иамалява ъгълът, при който
напрегнатостта на полето се удвояза.
За внсочина, равна на една дължина на
вълната, това удвояване се получава за
вертикален ъгъл, равен на 15 градуса.
При още по-големи внсочини, конто не
са показали на фигурата, първият макси-
мум настъпва при още по-малки ъгли.
Ъгъл на излъчване
Вертикалният ъгъл па максимално пз-
лъчваие с от първостепенно значение, осо-
бено що се касае до по-впсоките честоти.
Следователно има сметка да издигнем ан-
КВ антенн
289
тената на такава височина, на която от-
раженията от земята ще доведат до макси-
мум в диаграмата за най-удобния за нас
вертикален ъгъл на излъчване. Малките
ъгли на излъчване обикновено са за пред-
почитане. Това в най-общия случай значи,
че антената трябва да бъде на височина
най-малко половин дължина на вълната
за 14 MHz и ионе на една дължина на
вълната за 28 MHz. Добре етези височипп
по възможност да бъдат по-големи. Физп-
ческата височина, която съответствува на
дадена дължина на вълната, намалява с
увеличаваяе на честотата, така че височп-
ните, споменати по-горе, не са неприем-
ливи. Половин дължина на вълната за
14 MHz е около 10 гл, като същата тази ви-
сочина представлява пяла дължина на
вълната за 28 MHz. На 7 MHz и по-ниските
честоти по-голомнте ъгли на излъчване са
за предпочитаие, така че от ново не е труд-
но да се осигурн една приемлива височина
за антената. Впсочините между 10 и 20 m
са удобнп за всички обхвати, като по-
високите такнва са за предпочитаие. Тряб-
ва добре да се помни, че повечето прости
хоризонтално поляризнрани антенн губят
своята насоченост, ако не са издигнатп
на височина най-малко половин дължина
на вълната. Така например няма никакъв
смисъл да ориснтираме диполпите антенн
за някаква определена посока, ако те не
са монтирани попе на половин дължина
на вълната височина над земята.
Реални характеристики на почвата
Фиг. 20-1 се отпася за идеал но отразя-
ваща повърхност, а повърхността на зе-
мята не прнтежава такнва свойства. В
резултат на това кривите стават неточны
за малките ъгли. Практически е невъз-
можно да получим що годе значителпо
излъчване над хоризопталпа повърхност
за ъгли, пи-малки от няколко градуса.
За стойкости на ъгъла. по-малки от 15 гра-
дуса обаче, кривите са достатъчно точки,
а за стойкости между 5 и 15 градуса те
могат да се използуват само за груба
оценка.
Ефективната повърхност на земята, т. е.
повърхността, от която може да се приеме,
че става отражението, рядко е самата
повърхност на земята и най-често в зави-
симост от качествата на почвата се намира
«а еднн-два метра под нея.
Импеданс
Вълните, отразени от земята право па-
горе, при преминаването си покрай анте-
ната индуктнрат в нея ток и в завпсимост
от височината на аитена фазовата разлика
между индуктирания ток и оригиналния
19 Наръчиик на радиолюбителя
Фиг. 20-2 — Теоретична крива на измене-
нного на съпротивлението на излъчване
на една хоризонтална полувълнова анте-
на от много тънък проводник като функ-
ция на височината й, измерена в дължини
на вълната над една идеално отразяваща
повърхност
антспеп ток може да бъде такава, че те
или да се сумират, или да се изваждат.
При постоянна мощност на предавателя
увсличаването на тока в антената е екви-
валентно на намаляване на импеданса й
и обратно. Следователи© можем да напра-
вим извода, че импедансът на една антена
се променя при промяна иа височината й.
Теоретичната крива на изменеиието на
входния импеданс на една много тънка по-
ловпнвълиова антена, окачена над идеално
отразяваща повърхност, е показана на
фиг. 20-2. При големи височини импедан-
сът се доближава по стойност до импедан-
са, който би имала антената в свобод-
ного пространство, но за малките височини
разликите, както сс вижда от графика,
могат да бъдат твърде големи.
Избор на поляризация
Полярнзацията на антената за честотния
обхват от 3,5 до 30 MHz е от значение,
когато става въпрос за йоносферни радио-
връзкн. Въпросът за това, дали да орпен-
тираме антената в хоризонтално или във
вертикал но положение обаче, трябва да
се разглежда от друга гледна точка. Една
вертикална половинвълнова или четвърт-
вълнова антена ще излъчва еднакво добре
във всички хоризонтални посоки, така че
тя ще бъде по същество ненасочена антена
в обикновения смисъл на думата. Обаче,
ако я листал ираме хоризонтално, антената
ще прояви ясно изразено насочено дейст-
вие и ще излъчва най-добре в перпендику-
290
КВ АНТЕНИ
лярни на нея посоки. Излъчването по по-
сока на дължнната на антената ще бъде
минимално. '
От положението на антената зависи също
така и вертикалният ъгъл на излъчване.
Ако не бяха загубите в земята» конто се
получават при високите честоти, вертикал-
ната антена щеше да бъде за предпочита-
не, защото тя концентрира излъчването в
хоризонтална посока с малък вертикален
ъгъл на излъчване» а това почти винаги е
желано. Друго предимство на вертикал ните
антени» особено за обхватите 1,8» 3,5 и
7 MHz, са по-добрите условия, конто те
предлагат нощно време, за провеждането
на връзки на близки разстояния. Верти-
калната аитена не реагира така силно на
фадинг» както хоризонталната.
ПОЛОВИНВЪЛНОВА АНТЕНА
Като фундаментална форма на антена
се приема тази, при която имаме проводник
с дължина, приблизително равна на поло-
вин дължина на пзлъчваната вълна. Това
е основиата конструкция, от която са кон-
струиранн много други, значително по-
сложпи антени. Широко известна е под
и мето диполна антена или просто дипол.
Половин дължина на вълната в^свобод-
ното пространство е равна на
150
дължина [т]=---------...ц . - (20-А)'
J честота (MHzJ ' ’
Действителната дължина на половинвъл-
новата антена няма да с точно равна ыа
дължипата й, получена за свободното про-
странство, и ще зависи от отношението
на дебелината на проводника към дължи-
пата на вълната Това е показано^на фиг.
20-3, където К е коефициент, с който
трябва да се умножи половинвълновата
дължина,
странство, за да получим действителната
резонансна дължина на
това за антени, конто са закрелени в краи-
щата си с изолатори, сс получава един
допълнителен ефект на скъсяьане, който
се дълж и па внесения от изолаторите ка-
пацитет в системата. Дадената по-долу
формула е достатъчно точна за изчислява-
нето на пол овин въл нов и антенн от жица
за честоти до 30 MHz:
получена за свободното про-
антената. Освен
Отношение на пола&ината. &ължина
на Вълната къмгпо ёиаметъ^с на
проводнике:
Фиг. 20-3 —- Влияние на диаметъра на
проводника на една половинвълнова ан-
тена върху нейния резонанс» отчитано като
един коефициент А, с който трябва да се
умножи резонансната дължина на анте-
ната» поставена в свободното простран-
ство (уравнение 20-А). Показано е също
така и влиянието на диаметъра на провод-
ника върху импеданса в центъра на ан-
твыата
дължина на антената (ш)~----------
------14“ЛййТ <20-В)
честота[Мг1г]
Пример. Една половинвълнова автена за 'ЧЗО
kHz (7,15 MHz) има дължина 1= 19,93 ш.
j , 1 .>
За честоти вад 30 MHz и особено за ан-
тенн, направени от метал ни тръби илн
пръти, следва да се използува ^формула
20-С. К се взима от фиг. 20-3
Дължина на половинвълновата антена
150xtf _
wecTOTafMHz]
t , 15000 у К
или дължина [ст|=---------г..тт , • ।
честота [MHz]
Пример. Намерете дължнната на половиивъл-
нова антена за 28,7 MHz, ако тя е направена от
тръба с диаметър 12,5 mm. За 28,7 MHz половин
дължина на вълната в свободното пространство
съгласно уравнение 20-А е
Отношението на половината дължина на» вълната
към диаметъра на тръбата е
5?ЗО
12,5 4 8'
От фиг. 20-3 за това отношение получаваме
К = 0,97. От формулата (20-С) за действителната
дължина на антената получаваме
.150x0,97
' 28,7 - =°-07 т-
Разпределение на тока и напрежението
в антената
Токът и напрежението по чдължината
на една антена, към която с подадена ВЧ
енергия,1 се промепят. Токът има максимум
(връх) в центъра и ^вочти нуля (възел)
|т]=
(20-С)
(20-D)
Половинвълнова антена
291
в краищата, докато за ВЧ напрежеиието
е изпълнено точно обратното. Токът ие
достига до пула в точките, в конто има въ-
зел, поради наличието на калаиитивни
токове в краищата иа антената. От своя
страна напрежеиието също не става пула
в своя възел поради съпротивлението на
аитеиата, което включва в себе си високо-
чсстотното съпротивлеиие иа жицата
(омичното съпротивлеиие) и съпротивле-
нието на. излъчване, Съпротивлението па
излъчване се явява като едно еквивалент-
на съпротивлеиие, което характеризира
свойството на антената да излъчва. По
стойност то е равно на одно въображаемо
съпротивлеиие, през което тече ток, равен
на антенЕия ток в неговия връх (макси-
мум), и което разсейва мощь сет, равна на
^гщността, излъчспа от антената. Омич-
ното съпротивлеиие на половинвълновата
антена в сравнение със съпротивлението
на излъчване на същата е много малко и
може спокойно да се пренебрегне.
Импеданс
Съпротивлението на излъчване на една
безкрайно тънка половинвълнова аитена,
поставсиа в свободного пространство, е
около 73 Q. При реалии условия това съ-
противление обикновено е от порядъка па
60 до 70 Q и се измени по начин, показан
на фиг. 20-2. В краищата иа ап гена то се
увеличава. Действителиата му стойност
в краищата зависи от реднца фактору,
като например височината, конкретната
конструкция на антената, изолаторите в
краищата и положеннето на самите крапща
по отношение на земята.
Дебел ина на проводника
Импсдансът на аитеиата зависи също така
от днамвгьра на проводника по отношение
ыа дължината на вълната, така както е
показано на фит. 20-3. Ако увеличим диа-
метъра на проводника, капанитетът за
единица дължииа ще се увеличу, а индук-
тивността за единица дължина ще се на-
мали. Прн това отношението L/C намалява
и тъй като съпротивлението иа излъчване
се влияе сравнптелно малко, Q-факторът
на антената намалява, така че резонапс-
ната крива става по-тъпа. Това от своя
страна дава възможност на антената да-
работы в один по-широк честотсн обхват.
Ефектът е по-значителен при по-големите
диаметри на проводника и е от по-голямо
значение за много високите честоти, къде-
то дължината на вълната е малка.
Характеристики на излъчването
Излъчването на дипола не е равномерно
във всички посоки. Иеговата ынтензивност
варира в зависимост от ъгъла, сключен
435 fan мг
*ео»1.1г.!.<.1 ? f / > Т Г Т 1
3500 э&о з/оо збоо
120 (pllTTUt
3S00 тКС-тх
* Г
ХоОЭ ‘ 14/00 ' ^200 ‘ 14,300 ' 9,^5,.
г f ___________10" п - l
21,000 21,100' 21,200 21,300 21,400 21,530 MHX
। °* / Т 1 у/
28,000 ‘ «$^00 ‘ 28,000 29^00* 30,00р 7 MHz
Фнг. 20-4 — Горните номограми се бязи-
рат на уравнение 20-В и могат да се из-
ползуват за определяне дължината на ед-
на диполна антена, налравена от жица<
(1 фут е равен на 30,5 ст)
с оста на проводника. Тя е пай-голям^
по посока, перпендикулярна на жицата,
н пула по посока на ненната дължииа,
като за останалите посоки приема мсждин-
ни стой пости. Това е показано от скината
на фиг. 20-5, която представлява диагра-
мата на излъчване в свободного простран-
ство. Относителната интензивност на из-
лъчване е пропорционална на дължината
на една права, прекарапа от цснтъра на
фигурата към нейнпя периметър. Ако ан-
По-мал ко
излъчбанс
Максимам:
излъчване:
Фиг. 20-5 — Диаграма на излъчването
на половинвълнова антена, иамираща се в
свободного пространство. Антената е по-
ставена вертнкално и действител ната ге-
врекообразиа диаграма на излъчване *е
срязана на две, за да се покаже как се из-
мени напрегнатостта на полето за различ-
ните посоки в пространството. За реални-
те случаи тази диаграма се модифвцира от
влиянието на земната повърхност и за-
виси както от височината на антената, та-
ка и от начина на нейното монтиране —
вертнкално или хоризонтално. На фиг.
20-1 е показано как височината на окач-
ване на антената влияе върху вертикал-
ния ъгъл на излъчване
292
КВ АНТЕНИ
Фиг. 20-6 — Илюстриране па зиачението
на вертикалния ъгъл на излъчване при
определи нс на иасочеността на антената.
Излъчването по посока на антената е по-
голямо прн по-големите ъгли. Отражения-
та от земята са пренебрегпати за показа-
ката иа фигурата диаграма иа една хори-
зонтална аптека, поставеиа в свободното
пространство
Фиг. 20-7 — Хорпзоиталните диаграми на
излъчване на едва хорпзоиталиа половин-
вълнова антена за три различии всрти-
калии ъгли аа излъчване. Плътяата крива
показва относптелната напрегнатост на
полето, нзлъчено под ъгъл 15 градуса. С
пунктпранн линии са дадепи отклонение™
от таза диаграма за ъгли от 9 и 30 градуса.
Показаните диаграма са дадепи само ка-
чествсио. тъй като а м пл итудата на сиг-
нала ще зависи о г височнната на антената
ir от конкрет из я вертикален ъгъл на из-
лъчване. И трите диаграми са дадени от-
ноептелно спрямо една и съща скала, но
това не знача, че тсхпнтс амплптуди ще
бъдат един и същи. Стрел ката показва по-
соката на хоризонтално разш ложения про-
водник ни антената
тената е поставеиа вертикално, така как го
с показано, тогава напрегнатостта на поло-
то ще бъде едпаква във всички хорнзон-
тални посоки. Ако антената е хоризон-
тална, тогава относптелната напрегнатост
на полего ще зависи от посоката, в която
се намнра точката на приемане спрямо по-
сока га па проводника на антената. Проме-
ните в диаграмата иа излъчване на една
половинвълнова ||хоризонтална антена за
различайте вертикалям ъгли са показани
»ъв фат. 20-6 и 20-7.
Захраиване на една диполна антена
Импедансът в центъра на една диполиа
антена е приблизително 70 Q, което я
прави удобна за съгласуване със 75-омов
коакспален кабел. На пазара се намират
няколко различии типа коакспален кабел
според използуваиата мощност. Те могат
да бъдат евързани към центъра на анте-
ната. разделена от малък изолатор, оси-
гуряващ удобство на монтажа. За да се
осигури симметрия, коаксиалният кабел
трябва да се използува заедио с балун,
който да траисформира импеданса в отно-
шение 1:1. Директното евързване (без
балун) също е възможно, но то може да
стане причина за известно изкривяване
в диаграмата на излъчване. Коаксиалният
кабел, ако"е възможно, трябва да излиза
от антената" под прав ъеъл на разстояние,
най-малко четвърт дължина на вълната,
за да се предотврати разбалаисирването
иа токовете в кабела, причинено от анте-
ната. Дължината на антената се нзчислява
по формслата за половинвълнова антена
(20-В). Когато антената се прави от про-
водник с днаметър 1,5—2 mm, какъвто е
най-често случаят, дължината на-провод-
ника се определи от общата дължина,
измерена от края на клупа в единая изо-
латор до края на клупа в другия изоля-
тор . Това е илюстрпрапо на фиг. 20-8.
75-омовата коаксиал па линия можем
да използуваие като «равна» линия за ра-
ГЬлоёин Зължина на
хо
бълната по фор-
--- мулата
Заго^но
- 1
.',‘6т2 0пхг?
Изолационвн
блок
Изолатор
Фиг. 20-8 — Конструкцията на един ди-
пол, захранеи със 75-омов коакспален* ка-
бел. Дължината на антената се изчислява
по формула 20-В пли фиг. 20-4
Захранване на една диполна антена
293
Подобии дължина на
Вълната
Запоено
iO5"ld
i IV! 1 llJl OUVLi>\
Пдастмасобо
изоляционно
ёлскче ("сандоич*)
# ил и от-
ворена линия
(Възд. междина
до 15 ст )
олатпои
или плас'гп-
м ас о и изол
"сакЗ&ич"
Дёупроводен фидер 30С&
(производна аължина.)
Фиг. 20-9 — Конструкция™ на един сгънат
вил, захрапев с 300-омова ливня. Дължнната
20-В или ог фнг. 20-4
дипол от фидер пли от отворена ли-
на антената сс изчпелява по формула
бита иа повечето от любителските обхвати
Ако л.чползуваме специалио конструкция
на половинвълновата антена обаче, на-
речена двупроводен или сгънат дипол,
можем да получим Добро съгласуване с
300-омова двупроводна линия. Такава ед-
на антена с показана на фиг. 20-9. Отво-
рената линия, показана на фиг. 20-9, с
направепа от проводник с диаметър 1,5—
2 mm и е разделена от леки изелационни
разпоркп от плексиглас пли пякакъв друг
материал (не е необходимо да бъде мате-
риал с малки загуби), каго р а сто ян исто
между проводииците може да бъде от по-
рядъка па 10 до 20 ст в завис имеет от ра-
бот и ата честота и от това, кос ни е по-
удобио от конструктивна гледна точка.
За 14 MHz едно разстояние от 10 ст е
Половин дълж. на въл—
ната по формулата
Леки раэпорки
Точка на
запеява.'е
Дървена
или ме~
тпална
задоволптелно, а за 3,5 MHz можем да
използуваме разстояние от 20 ст.
Половинвълнова антена може да се на-
прави и от подходяще по дължина парче
300-омова двупроводна линия, отворена
от едната страна в центъра, за да се вклю-
чи към фидера. След като проводииците се
запоят заедки, мястото на връзката може
да се укрепи, като сс разтопп част от из-
лишняя изолан попои материал па фидера
(полнетилен) около мястото на връзката
с горещ поялвик пли пък да се използува:
подходяща лека стяга от две парчста плек-
сиглас.
Трипроводвият сгънат дипол. показан
на фнг. 20-10, е подобен в някои отноше-
ния на описания вече двупроводен дипол
и се съгласува добре с 600-омова ливня.
Той се използува често от рад полю би тел ите,.
конто предпочитал да използуват за фидера
отворена линия вместо 300-омовата изоли-
рана линия. Трите проводника, от конто-
с направепа антената, трябва да бъдат с
сдиакЕп дпг.мстрп.
на
на линия
600&.
Фнг. 20-10 — Конструкция™ иа един трн-
проводсн сгънат дипол с подобна на тази
на двупроводнпя вариант. Меже да се
наложи да се поставят малко по-здрави
изолатори в краищата, тъй като механи-
ческите усилия тук са по-голсми. Дължи-
ната на антената се определя от форму-
ла 20-В или от фиг. 20-4. Линията може
да сс направи от проводници с диаметър
1,6 mm и разстояние между тях 125 mm
или от проводници с диаметър 2 mm и
разстояние между тях 150 mm
Фиг. 20-11 — Антенна система с делта-
съгласуванс. Размерите С, D н Е се опре-
делят от даден ите в текста формул и. Мно-
го важно е съгласуващата секция Е да
излиза от антената под прав ъгъл
294
КВ АНТЕНН
Друг един метод за съгласуване ца пэ-
ловинзълнова аитена с 600-омова отво-
рена линия е показан на фиг. 20-11. Си-
стемата се нарича «делта-съгласуване».
Краят на линията, конто се евързва с
лигенатл, сс разтваря ветрилообразно та-
ка, че да се получи едно нараствапс на
импеданса на линията, докато той не до-
стигло по стойност импеданса на антената
в точката на евързването си към нея.
Размерите са доста критични, по една
добра наработка и внимателно измерване
на ра чстоянията и дъ л ж и ните па отдел ните
секции прети инсталнрането па антената
и съгласуващото устройство обикновено са
напълно достатъчни. Дължината на антс-
иата се изчислява по формула (20-В) пли
от фиг. 20-4. Дължината на участъка С
се изчислява от
Полосин дълж. на
L*____ иълната по фор-
| мулата г.
(А)
Раэпорка
Запоено
Отворена
1 ._ ПолоВин дълж. на__j
р вълната поформулата]
Раз парна
( В ) От&орена _
линия
Запоена
честота [MHz]
(20-Ej
Разстоянието Е се изчислява от
Е[т]=
45
честота[МНг]
(20-F)
За частота 7,1 MHz дължп ната
142,5
7,1
=20,1 ш,
С=^=5,071 гл;
„ 45
/?=_ =6.3э т
/.I
Формула ге са верни само за 600-омова
линия и затона с важно използуваната
линия да има близък до тази стойност им-
педанс. Това предполага линия с диаме-
тър на прззодницитс 1,6 mm и разстояние
между тях 12,5 ст или диаметър на провод-
ниците 2 mm и разстояние между тях
15 cm, или пък диаметър 1,3 mm и разстоя-
ние 9,5 ст.
Ако захрапим една половинвълнова ап-
тека в центъра с линия, чиито импеданс
не е 75 Q, или ако захрапим един сгънат
дипол с нещо, различно от 300 Q, ще полу-
чим стоящи вълни в линията и съгласува-
нсто с предавателя може силно да се за-
лоедни, както вече бе описано това в гла-
к
Фиг. 20-12 — Половинвълновите антенн
могат да се захранват с отворени линии
както в центъра, така и в единая им край.
Дължинагл на антените се изчислява по
формула 20-В или по фнг. 20-4
ва 19. В много случаи обаче не е изгодно
да съгласуваме антената с линията (какъв-
то е случаят при работа на една аитена на
много обхвати) или не е удобно да я захран-
ваме в центъра. Когато желаем да работим
на много обхвати (за което ще говорим по-
подробпо но-пататък) или когато антената
трябва да захрани в единия край, удоб-
но е да използуваме 450 до 600-омова
открита линия. Импсдансът в края на една
полувълнова антена е от порядъка на ня-
колко хиляди ома и следователно нормал-
но е да се очаква един коефициент на стоя-
щнте вълни в линията от около 4—5.
Това налага да се сведат загубите в линия-
та до минимум За препоръчване е при по-
големите мощности да се използуват раз-
порки от високочсстотна керамика. За
по-малки мощности и за райони със сух
климат е достатъчно да използуваме за
разпорки летвички от сухо дърво, импрег-
нирапи в парафин. II фиг. 20-12 са даде-
пи някои конструктивии детайли на две
полувълнови антенн, захраивани с отво-
рени линии.
/
»
«ОБЪРНАТО V»
Една популярна иенасочсна антена е
така наречепата антена «обърнато V» или
още «падащ дипол». Ней ните основ ни пре-
димства пред обикновения дипол са, че
тя изисква само една опорна конструкция
« че когато е конструирана само за един
обхват, има повече или по-малко изразена
кръгова диаграма на излъчване. Много-
обхватният вариант, показан нафиг. 20-14,
проявява известна насоченост за честоти
над 7 MHz по посока на краищата на ан-
тената (не перпендикулярно на нея). То-
«Обърнато V>
295
Фиг. 20-13 —^Мстод за закрепване на по-
ловинвълпова антена с помощта на една
единствен;) вертикал на конструкция, ка-
то например дърво или дървена мачта.
Максимллна иасоченост ще имаме по по-
сока на стрелката. Сигналът ще бъде с
вертикална поляризация и доста нисък
ъгъл на излъчване. Ако се забият колчета
в различии географски посоки, насоченост-
та на антената ще може да се променя към
предпочитания DX-район на света
ва е така, защото страните на «V»-to са
дълги по отношение дължината на вълната
за 14, 21 и 28 MHz. Антената предлага
един компромис между вертикална и хо-
ризонтална поляризация, което я прави
удобна както за местни, така и' за DX
връзки. Иейният малък ъгъл на излъчване
е сравним с този на една пълноразмерна
четвъртвъднова вертикална антена, л/онти-
рана върху земята. Когато се захранва по
начина, показан на фиг. 20-14, тя се пре-
връща в една отлична многообхватна ан-
тена.
За работа само на един обхват обърна-
тото V се прави с дължина, равна на
дължината на един обикновен дипол, и се
захранва с 52-омов коакспален кабел.
Неговият център (точката на захранва-
нето) трябва да бъде на колкото се може
по-голяма внсочина от земята, по възмож-
ност четвърт дължина на вълната или по-
вече. Ъгълът между двете рамена трябва
да бъде колкото се може по-близък до
90 градуса, въпреки че на практика се
получават добри резултати за какви да е
ъгли между 90 и 120 градуса. Ъгли, по-
малки от 90 градуса, трябва да се избяг-
ват, понеже при тях се получава изваж-
дане на част от излъчената енергия.
Въпреки че някои оператори съобщават
за получени добри резултати при изпол-
МногиоЗх&ат*
нтгна ‘'о5ърнато V
Мзомационна
плочка
Дървена мачте,
(или клон надьрЗ<.
^^Кзолатпор
Отворена дву-
проводна линия
(300-600^) С
дълж. 19,85т
Към кцплцпа~
Колчета
Към Към куплцра*
фидера Щото^строй*
^500pF
ит пре- г
йабатпе-ь
ля (нис-1
ко Z)
15ерк
(в) Куплиращо
устройство
Фиг. 20-14 — Конструкция на антена обър-
нато V, наричана понякога «падащ ди-
пол». На (А) е показана дървената мачта,
за която е закрепен центърът на антената.
Захраиваието на антената с отворена ли-
ния позволява тя да се използува за ра-
бота на няколко обхвата. Ако това е така,
за настройка на антената в резонанс и за
съгласуването й с предавателя и приемника
трябва да се използува куплиращо устрой-
ство от типа, показан на (В)
зуването на метална мачта за V-антената,
по-добре е да се използува дървена кон-
струкция, за да се избегне евентуалното
изкривяване на диаграмата на антената.
Добри резултати могат да се получат,
ако средната точка на антената се закрепи
към някакъв клон на високо дърво, като
под клона трябва да бъде напълно чисто.
Еднобандовите захранвани с коакспален
кабел обърнати V-та, за да се настроят в
резонанс, обикновено изискват известна
донастройка на дължината на двете ра-
мена. Като отправна точка се препоръчва
да се използува стандартната формула за
дължината на един дипол, но тъй като
краищата на обърнатото V са най-често
в близост до земята, тази антена обикно-
296
КВ АНТЕНИ
вено е малко по-къса от хоризонталния ди-
пол. Точна формула не може да се даде
поради различните свойства на почвата
за различните райони. Също така опреде-
лено влияние върху резонанса на антената
оказват както действителната й височина,
така и близостта на нейните краища до
околии предмстн. Най-добрият начин за
настройка на този тип антена е да сс
включи последователно на кабела КСВ-
метър и да се скъсяват двете рамена на
антената с по два-три сантиметъра на-
веднаж, докато нс сс получи минимум в
показанията на уреда.
дълги жици
Една антена е «дълга жица» само когато
нейната дължина е кратна на дължнната
на вълната на работната честота. Не с
достатъчно да имаме дълго парче жица,
за да стане то антена «дълга жица». Из-
искващи малко място, тези антени са до-
ста ефикасни за DX връзки и когато са
издигнатн високо над земята, осигуряват
едно значително усилване по мощност
спрямо дип^ла. Това усилване с толкова
по-голямо, колкото по-дълга е антената.
Максимумът в дяаграмата е по посока на
краищата на антената, а нс перпендикуляр-
но на нея. Дългата жица има двупосочиа
насоченост, освен ако не е натоварена в
далечния си край с безнидуктнвно съпро-
тивление, равно по стойност на характери-
стичного съпротивление на антената. В
този случай тя става еднопосочно насо-
чена, и то по посока иа натоварения и
край. Във вертикалната и хоризонталната
диаграма на тази аитена има множество
по-слабо нзразени максимум)!. Техният
брой става толкова по-голям, колкото по-
дълга е жицата. Нс са редки случайте,
когато п определен!! условия в прохож-
дението лгата жица дава по-добри ре-
зултати при работа с далечни станции,
отколкото една насочсна многоелементна
антена. Това е, защото дългата жица из-
лъчва сигнала от множество различии
ъгли и също така реагира на множество
сигнали, идващи под различии ъгли, кое-
то не може да се каже за одна добре про-
ектирана, многоелементна насочена ан-
тена.
Характеристики на дългата жица
Дългата жица ще бъде настроена в ре-
зонанс само при положение, чс по дължн-
ната й има цяло число стоящи вълни на
ток и напрежение. С други думи, електри-
ческата й дължина трябва да бъде кратна
на цяло число пъти половинвълнови дъл-
жини.
Разпределение на тока и напрежението
На фиг. 20-15 е показано разиределс-
нието на тока и напрежението по дължи-
ната на една жица, работеща на основиата
Напрежение (Е)
7ок Г
0сно&на(поло8ин дълж.
на вълната')
2-ра хармонична ( ця.
дълж. на вълната)
zE Л
3-та хармонична (3/2съляа
на вълната)
Фиг. 20-15 — Стоящи вълни на ток и на-
преженис по дължнната на одна антена,,
когато тя се използува за работа на раз-
личии хармонични на нейната резонанс-
на честота
си честота (при което нейната дължина е
равна на половин дължина на вълната)
и на втората, трстата и чствъртата си хар-
монична. Например, ако основиата често-
та на антената е 7 MHz, рази ределен и сто
на тока и напрежението в нея ще бъде
така, както е показано в точка А. Същата
антена, ако я възбудим на 14 MHz, ще
има разпределение на тока и напреже-
нието, както е показано в точка В. На.
21 MHz — третата хармонична на 7 MHz,
разпределенисто щс бъде съответно, както
за точка С, а за 28 MHz — четвъртата
хармонична, то е отразено в точка D.
Номерът на хармоничпата е равен на броя»
Дълги жици
297
на полувълниге, конто се съдържат в ан-
тената за конкретната работна честота.
Във всяка стояща вълна посоката на
тока и полярността на иапрежението са
противоположи и на тези в съседпите две
стоящи вълни. На фнгурата това е пока-
зано, като графящие на тока и напреже-
HiicTo са пачертани последователно над
п под линията па антената (взета като ну-
лев репер), с което сс цели да се покаже,
че знакъг на тока и иапрежението се смени,
когато тс минават през пула га. Токовете,
конто текат в одна и съща посока, са във
фаза, а тези, конго текат в противни по-
соки — дефазирапи.
Физическа дължина
X
Дължината па дългата жица нс е точно
кратна на половпнвълновата антена, за-
щото краевая г ефект в случая важи само
за наличните два края па дългата жица.
В другите части на антената този ефект
отсъствува, така че физ и чес ката дължина
на дългата жица ще има размери, прибли-
зително равна на тези, конто тя би имала
в свободного пространство. Размерите на
една дълга жица сс дават от еледната
формула:
дължина [ш]=
Дължина на антената 9/\
Фиг. 20-16 — Кривата А показва завиемг*
мостта на съпротивлението на излъчване
от дължината на антената. Кривата В
показва усилването по посока на макси-
мал ното излъчванс спрямо една поло-
вннвълнова антена
150 (А-0,05)
честота [MHzJ
(20-G)
където N с броят на полувълн овите дъл-
жпни на а тгенага.
Пример. Една дълга жица, дълга чстпри полу-
вълнови дължмни, за честота 14,2 MHz ще има
размери
150(4—0.03) 1-0x3,95 ,
---Н,2— =—472 m
Очевидно с, че ако една такава антена
има за дадена честота размери, равна на
половин дължина на вълната, то за два
пъти по-висока честота (втората хармонич-
на) поряди намалення краевп ефект анте-
ната няма да бьде настроена точно в ре-
зонанс. Този факт нс с от толкова голямо
значение, освен ако нс сс вземе пред вид
възможността за евентуално разбалансп-
ранс иа фидера и последващото от това из-
лъчване на последняя. Ако антената се
захранва точно в центъра, цялата система
ще бъде балансирана за всички честоти.
В случай обаче че антената се захранва в
единия си край, за всеки хармоничен под-
обхват фидерът ще бъде разбалансиран за
всички честоти, с изключенпе на една-
единствена.
Импеданс и усилване по мощност
Съпротивлението на излъчване, изме-
рено в точка, в която токът има връх, се
увеличава с увеличаване дължината на
антената. Освен това дългата жица има
по-голямо усилване по мощност в сравне-
ние с половпнвълновата антена. Това
усилване по мощност е само за определе-
на посоки и с за сметка на излъчването в
оста палите направления. На фиг. 20-16
е показано как се промсияг съпротивле-
нпето на излъчванс и усилването по мощ-
ное? за основного направленно на една.
дълга жица във функция от нейиата дъл-
жина.
Нассченост
При увеличаване дължината на анте-
ната се промени и нейиата диаграма
на насоченост. За разлика ог характер-
пата за дипола диаграма на «геврек» диа-
грамата на дългата жица сс състои от мно-
жество отдел ни «лнетенца», конто сключ-
ват с жицата различии ъгли и чийто брой
зависи от размерите на антената. Общо
взего, при увеличаване дължината на ан-
тената посоката на ценного максимално
излъчване се стреми да се доблпжи до по-
соката на самата антена.
Методн за захраиване
За една дълга жица токовете в два съ~
седни полувълнови участъка трябва да
298
КВ АНТЕНИ
бъдат в противофаза така, както е показа-
но това на фиг. 20-15. Това условие не
трябва да се нарушава от захранващата
система. То е изпълнено, в случай че ан-
тената се захранва в кой и да е от двата
it края или в точка, в която токът има
•връх. Не може обаче да захрапим антената
с двупроводна линия в точка, в кояго то-
кът има възел, тъй като ь i-.a ще стане при-
чина токовете в двата съседии полувълнови
участтка да сганат втв фаза. Дългата
жица обикновено се прави с половинвъл-
нова дължина за най-нискочестотния об-
хват и се :а>ранва в единия и кран.
МНОГООБХВАТНИ АНТЕНИ
Една от най-простите многообхватни
антенни систем и е тази, при която дължи-
«ната на антената за най-нискочестотния
обхват е половин дължина на вълната, а
самата антена сс захранва с отворена ли-
ния в центъра или в единия от двата й
края така, както е показано на фиг. 20-12.
Захранването в центъра е по-добро поради
по-малкото излъчване от линията, но
твърде често се предпочита по-удобното от
конструктивна гледна точка захранваие
в края. Диаграмата на захранена в цен-
търа антена е различна от диаграмата на
захранена в края антена независимо от
това, че и двете имат една и съща дължина.
Изключение прави само случаят, когато
и двете антенн имат размери половин дъл-
жина на вълната за работната честота.
Захранената в края антена се държи като
дълга жица на всички обхвати (за конто тя
е по-дълга от половин дължина на вълната),
докато захранената в центъра антена се
държи така, като че ли имаме два пъти
пэ-къси и захранвани във фаза антенн.
Например, ако една антена с размери,
разни на една цяла дължина на вълната,
се захрапи в единия край,тя ще има диагра-
ма на излъчване, подобна по форма на
детел и на. КСВ при тези антенн никога
не може да стане 1, но това не им пречи
те ла бъдат ефективни при положение,
че се захранват с настроени отворени
линии, имащи малки загуби.
Понеже работата с една антена на много
обхвати не позволява да се получи добро
съгласуване с фидера, необходимо е да се
подбере внимателно дължината иа линия-
та, за да могат да се осигурят условия за
удобно и лесно съгласуване с изхода на
предавателя. В таблица 20-1 са дадени
няколко размера иа антенн и захранващи
линии, конто се препоръчват за работа
на няколко обхвата. Общо взето, дължи-
ната на линията можь да бъде производна,
но това може да доведе до употребата на
друг вид куплиращо устройство.
Необходимостта от отворена линия пра-
ви телевизиенните 300- или 450-омови
фидери (отворени линии) много удобни за
тази цел. Саморъчно конструирани отво-
рени линии могат да се направят от медей
Таблица 20-1
Многообхватни антенн с настроени линии
Дължина Дължина Обхват Тип на куп-
на анте- на линия- лиращата
наша та схема
(т) (т)
Със захранване в единия край:
41,15 13.72 3.5—21 серийна
28 паралелна
20,27 13.72 7-21 серийна
28 паралелна
Със захранване в центъра:
41,15 12,80 3,5-21 паралелна
28 серийна
41.15 23.62 3,5-28 паралелна
20.27 12,95 3.5 серийна
7-28 паралелна
20.27 19,96 3.5; 14; 28 паралелна
7;21 серийна
Дължините на захранените в единия край
антенн са приблизителни и затова те
трябва да се сметнат точно по форму-
лите за предпочитаните работни честоти.
В някои от случайте, в конто се изисква
паралелна настройка, може да се нало-
жи да се направят отводи от бобината,
за да може да се получи необходимого
съгласуване — виж глава 19 за приме-
ри на антенни куплиращи устройства.
проводник с диаметър 1,5 до 2 mm. Раз-
порките се правят от плексиглас или ня-
какъв друг изолационен материал. Импе-
дансът на линията за този тип антенн не
е от значение, така че разстоянието между
проводниците може да бъде от 3 до 15 ст.
В случай че не разполагаме с дестатъчно
място, можем да издигнем скъсения ва-
риант на описаната антена. Фидерът се
удължава, а горната хоризонтална част
на антената се скъсява така, както е по-
Многообхватни антени
299
устройся Ъ
Фнг. 20-17 — Пра1 тическо изпълнепие на
скъсопа антеиа. Когато пълиата дължина
Аф-В-т-В — А с равна па дължнната на
антената плюс два пъти дължнната на фи-
дера па захранвапите в центъра антени от
таблица 20-1, тогава за съгласуване се
използуват същитс схеми. Когато дължи-
мата на фидера или дължнната на анте-
ната, или и двете правят горната сума
•различна от указаната, може да се наложи
•използува пето на други съгласуващи схе-
ми, по ефективността на антената ще се
зап.ззи, освен ако А+А е по-малко от
четвърт дължина на вълната
казано на фиг. 20-17. Антената може да
«се скъсп до чствърт дължина на вълната.
/три което ще продължи да излъчва, стнга
само да е настроена в резонанс. Така опи-
си пата аитена дава по-лоши резултати от
•пъляоразмерния вариант, но въпреки това
-все още може да се използува и намира
приложение. С тези антени е удобно да се
използува антенно куплиращо устройст-
во от типа, описан в глава 19.
Използуваието на коаксиални
забели за захранване
/на многодиапазонни антени
За да може да се използува коаксиален
кабел, коефициентът на стоящите вълни
в него трябва да има нискн стойности, за
прелпочитане под 3 към 1. Импедансът па
една обикновена антена от обхват на обхват
се променя в доста широки граници и това
не позволява директното използуване на
коаксиален кабел. Палата се да прила-
гаме различии трикове. Едно изключение
на току-що казаното е използуваието на
’75-омов кабел за захранване на 7 MHz
дипол, както е показано на фиг. 20-18.
Тази антена може да се използува още и
на 21 MHz, при което КСВ в кабела ще
щма съвсем приемливи стойности.
В случая, показан на рисунката обаче,
.за 21 MHz се използува отделен дипол.
Това се предпочита от много любители,
МногооЗхбагпна аьтпенс
Фиг. 20-18 — Илюстрация на одна захрак-
вана с коаксиален кабел многообхватна
антеиа. За предпочитане е да се използу-
ват дървени мачтп, за да не ее внасят из-
кривявания в диаграмата на антената.
В (В) е показано куплиращо устройство
за съгласуване на два коаксиални кабела
и намаляване на паразитиите хармонични
излъчвания. То трябва да се инсталира в
стаята на рлдиостанцията близо до пре-
давателя и да се настрои за КСВ 1 : 1
въпреки че 7 MHz дипол ще работи на
21 MHz като дипол с дължина В/г дължини
на вълната и ще представлява нискоомсн
импеданс за кабела. Важно с изходният
сигнал от предавателя да не съдържа хар-
монични, тъй като антената ще ги излъчи
и тях. За подтискане на хармоничиите
може да се използува куплиращот® устрой-
ство, показано иа фиг. 20-18В.
Многообхватна антена
с настроени кръгове
Друг метод, позволяващ работа иа ня-
колко обхвата с помощта на една едиист-
вена аитена, с този, при койго се използу-
ват настроени паралелни трептящи кръ-
говс, включен и в рамената на един дипол.
Ако това включване е направено в подхо-
дяща точка по дължнната на дипола, при
преминаване на по-висока честота кръго-
вете ще «изолир ат» край ните секции на
антената от централ ните. На най-ниско-
честотния обхват кръговсте играят ролята
на удължаващи индуктивности, което поз-
волява да се скъси общата дължина на
дипола. Идеята да се използуват трептящи
300
кв АНТЕНН
о-5андоо диполе настроена
кръгове
I дължина)
Към лреЗаб.
«
Фиг. 20-19 — Дипол с настроен!! трептящн
кръгове за работа на обхватите ог 80 до
10 метра. КСВ за всички обхвати е под
2,5: 1. С дадените иа фнгурата размера
КСВ се качва в двата края на 80-метровия
обхват» но за средата на обхвата е около
1,5: 1. Бобиннте^на;кръговете|[с ивдуктив-
ност 10 гъ } 1 са с диаметър 63 mm и^сс съ-
стоят от 15 навивки от£проводкик с дна-
мстър 2 mm, навити със стъпка 4 mm.
Кръговете сс настройва! в резонанс за
7,1 MHz
кръгове за направила на многодпапазонни
антенн е възприета от няколко произво-
дители, конто пускат на пазара много-
диапазонни насочени антенн, многооб-
хватнп диполи и многодиапазонии верти-
кални антенн за работа* на няколко об-
хвата.
Антената, показана на фиг. 20-19, може
да бъде от интерес за онези радиолюби-
тели, конто нямат достатъчпо място, за
да опъпат пълноразмсрен дипол за 80 ме-
тра. Пълиата дължина на тази антена е
32,3 гл. При необходимое краищата мо-
гат да се подгъиат малко иадолу, така че
да се получи още по-къса антена, въпреки
че това не е за препоръчвапс и трябва да
сс прави само в краев случай. Антената
сс захранва със 75-омов коакспален ка-
бел или с балансирана линия, имаща съ-
щия импеданс. Препоръчва се последиото.
В противен случай балансът на цялата
система може да бъде възстановен от ба-
лун, включен в точката на захраиване на
антената и трансформнращ импеданса в
отношение 1:1. Тази антена е модифи-
кация на конструкцията, описана от
W3DZZ в «ARRL Antenna Book*.
Както е показано на фиг. 20-20. вески
трептящ кръг е монтиран буквално върху
яйцевиден изолятор. На фиг. 20-21 с по-
казано и това, как да се закрепи провод-
никът па антената към изолятора. Този
вид изолатори издържат на много големи
механични усилия и в случай че се счупят,
нс позволяват на антената да падне. Във
вътрешността на бобииата има достатъчпо
много място, за да се разположат там изо-
латорът и кондензаторът на трептящия
кръг. Пластмасовата кутия предпазва кръ-
Фиг. 20-20 — Фотография на едно типично
изпьлнеипс на кръг. Показаната тук кон-
струкция е оразмсреиа за честота i4 MHz„
но начинът за наврана и оформлен исто Щ
са същите, както и за кръговете, използу-
вапп в антената пт фиг. 20-19. Херме-
"ччната кутия може да се паправи от пар-
че пластмасова тръба или от парче ли-
грята и огъната пластмаса. Кондензаторъг
н изолаторът са разположсии вътре в ба-
бин а та
га от лед, снят и сажди, конто могат да.
влошат работата на антената.
В елсктричсско отношение всеки кръг
се състои от един кондензатор с капаци-
тет 50 pF, включен паралелно на бобина?
с индуктивност 10 [г Н. В случая е изпол-
Многообхватни антенн
301
Фиг. 20-21 — Метод за закрспванс па про-
водника на антената към яйцевидння изо-
латор. Излпшният проводник се отрязва
близо до усукапото място
зуван кондензатор «Centralab 850S-50Z».
Той е оразмерен за 7500 V и е подходящ
за мощности от порядъка па един киловат.
Бобината е навита от дебел медей провод-
ник. Тези, конто желаят да оптимизират
аитеиата за определен участък от 40-
метрсвия обхват, трябва експернмеиталпо
да определят броя на навивките на боби-
ната, така че да се получи резонанс за
желаната честота. Също така дължината
иа двете крайни секции може да се подбере
така, че за предпочитанпя участък от 80-
метровпя обхват КСВ да бъде мпнпмално.
С поссченпте на фиг. 20-19 размери антс-
иатя работн добре на обхватите от 3,5 до
30 МН~. Нан-нисък КСВ на 80-мстровпя
обхват сс получава за средата на обхвата.
КСВ за всички оста пали обхвати е под
2,5 към 1, което, като изключпм наи-
взискателппте оператора, е една съвсем
прилична стойпост. Болшинството модерии
предавателн ще се настройват с тази ан-
те иа без каквито и да е трудности.
Настройка на кръга
Преди всичко трябва да закачим към изо-
лятора две парчета проводник с диаметър
от около 2 mm. Това става по начина, по-
казан на фиг. 20-21, като след усукването
«а проводниците остапалитс да стърчат
парчета се отрязват със секачки близо до
усукапото място. След това паралелно на
изолятора се запоява кондензаторът с
еъзможко най-къси съели пн тел ни провод-
ници. Всичко това сега се поставя вътре в
бобината. която съдържа прпблнзително
десет навивки. Единият крап на бобината
^е запоява към един от двата проводника,
евъряващп кондензатора към изолатора.
Настройката за резона нс ната честота сега
продължава с помощта на гриддппметър.
Връзката между гриддипметъра и трептя-
щия кръг трябва да бъде много слаба.
За да бъде точна настройката, добре е с
приемника да сс контролира честотата иа
гриддипметъра. Сега започваме да нама-
лявамс бобината с по чствърт навивка
всеки път. Ако се работа внимателно,
резонансната честота може да се установи
в гранпците на няколко килохерца от^из-
браната стойност.
Смисълът на закачените към изолатора
проводница и необходимостта да бъдат
изрязапп всички стърчащи след усуква-
нето крапща се обясиява от сл единя факт.
Резонансната честота на кондензатора и
бобината, взети отделпо сами за себе си.
се намалява с около 4 kHz за всеки санти-
метър стърчащ проводник и с около
150 kHz от клупа, образуван от проводника
при закрепвансто му към изолатора. По-
следипят добавя към стойността иа конден-
затора около 2 pF па разится калацитет.
Монтиране
След като бъде определен точкият брой
на навивките на бобината, конструкция га
сс развал я, за да бъде монти рана отново,
ио вече към проводници с подходяща
дължина. Може, разбира сс, към пзола-
торите да се закрепят проводници с точ-
ната дължина на отделните секции па ан-
тената. От друга страна, често пъти е по-
удобно кръговете с прикрепепи към тях
половпиметрови проводници да се закре-
пят към останалата част па антената це-
лое редствсно преди нейното вдигане.
Защнтпата кутия може да сс направи
от тънък лист полистирол или друг под-
ходящ материал, огънат във формата на
цилиидър и затворен от двете страна с
кръгли капачки. Показаната на фигурата
конструкция с с диаметър 7,5 ст и дължи-
иа 10 ст.
Преди да залепим страпнчнптс капачки
за цилиндъра, трябва да поставим в пего
трептящия кръг и да от бел еж им местата,
през конто ще прокарамс жицата. След
това пробиваме дупки в страпичните ка-
пачки, прокарваме през тях проводниците,
а самите капачки ги залепваме за цилин-
дъра.
Дупкпте, проз конто излизат жилите,
ще осигурят достъп на въздух до вътреш
ността на кутията и това ще предотврати
кондензирането и акумулирането на влага.
Антена с директно захранване
в единия край
На фиг. 20-22 е показана една от п?
простите многообхватни антенн. Тя е
направена от директно захранвана в еди-
ния й край жица с диаметър 2 mm и обща
дължина 39,7 ш. Този тип антена работ»
по същия начин, както и захраиваната в
единия край полувълнова аитена от фнг.
20-12В, с тази разлика, че в случая фиде-
рът отсъствува. Единият край на жицата
се евързва директно към едно L-съгласува-
302
кв АНТЕНИ
Захраниана бевиния
край антена Хера
Съглас.устр.
—JS}t2iTj---
jPaooma на
честоти ом
3,5 до 3QM!.
Зазем-
ление
/<СВ-метгр
Съгла
КЪахс. L
предай.
От
Към
t Високо Z;
амт
Фиг. 20-22 — Общ вид на захранванпта в
единия край антена Херц. Тя се ораз.мс-
рява за най-иискочестотння работе и об-
хват (1/2 дължина на вълната), а на оста-
налите обхвати работи на споите хармо-
нични честоти. Използува се L-куплиращо
устройство за съгласуването и с несиме-
тричен 50- до 75-омов изход на предава-
тел. В (В) е дадена неговата принципна
схема. Стойиостите на L и С се изменят,
докато не се получи КСВ 1 : 1
1
що устройство, както е показано на фнгу-
рата. Антената е много удобна за онези,
конто живеят на последняя етаж, тъй като
им позволява да вкарат днректно единия
край през прозореца към съгласуващото
устройство. В идеалнпя случай, за да по-
лучим най-добри резултати, антената би
трябвало да бъде изцяло хоризонтална.
Независимо от това обаче тя може да бъде
пречупена в кой и да е от двата й края и
по този начин да се хване в наличного сво-
бодно място. Тези, конто живеят на по-
долните етажи, могат да спуснат единия
й край днректно към помещението на ра-
диостанцията, както е показано на фиг.
20-22А. Или още жицата може да се оста-
ви опъыата, да се изднга под наклон към
някоя удобна точка, в която да може да
се закрепи другият й кран. Височината на
окачване при тезн антенн е от значение.
Затова трябва да се направи всичко въз-
можно те да се окачват колкото се може
по-високо и настрапп от далековроводи и
постройки.
Антената е предназначена за работа на
честоти от 3,5 до 28 MHz. Едно куплиращо
устройство от вида, показан на фиг. 20-43
(L-съгласуващо устройство) ще осигури
съгласуването на антената с изхода на
предавателя за всичките споменати че-
стоти. Освен това, ако компенсираме ре-
активната съставна с послсдователно вклю-
чен промеилив кондензатор от 1500 pF,
антената ще работи добре и на 1,8 MHz
като захранвапа в края четвъртвълнова
антена. За работа па 1,8 MHz е необходи-
мо да се осигури добро заземяване. За-
земяването е необходимо и при оставил ите
високочестотни обхвати, за да не се до-
пуске появявансто на високочсстотно на-
прежение върху шаситата на приемника
и предавателя. Никой не би желал да държи
«горещ» ключ илн микрофон. Понякога од-
но добро заземяване през водойроводните
тръби е напълно достатъчно, за да ее пред-
отврати наличието на ВЧ потештпали по>
апаратурата.
Трябва да се помни, че в краищата си
тази аитена има високи напрежеиия (ви-
сок импеданс) и вкарването на единия
й край в радиостанцията, както вече бе
спомепато, може да довлече със себе си
и висока честота по апаратурата. При ра-
бота на телефония високата честота може
да нахлуе през микрофона и ако нямаме
добро заземяване. да стане причина за
пищене и брум. По същия начин работата
на някои слектронни автоматични ключо-
ве може да стане неустойчива при иали-
чието на ВЧ токове по шасито на апара-
турата. Във връзка с това понякога съ-
гласуващото устройство се слага до про-
зереца, а станцията се разполага на из-
вестно разстояние от него и се използува
коаксиален кабел за връзка между тях.
W1CKK е използувал тази антена в прс-
дължение на близо три годины, без да сре-
ща никакви трудности с нея, като е рабо-
тил на всички обхвати с мощиост 1 kW.
Краят на антената се е памирал на един
метър от радиостанцията. Шасито на нре-
давателя е било евързано към водойровод-
на тръба и към отделно специалио зазем-
ление. L-съгласуващото устройство е оси-
гурявало съгласуване 1 : 1 на всички об-
хвати и работа с DX е била дос та успешна
на 20-, 15- и 10-метровите обхвати. Чрез
използуваието на паралелно-настроено
куплиращо устройство е била реализира-
на успешна работа и на 6 и 2 метра.
Трябва да сс помни, че антената ще ра-
боти като дълга жица на всички обхвати
над 3,5 MHz. За по-високочестотните об-
хвати, по-специално 15 и 10 метра, антената
ще покаже известна насоченост по пскок а
на своята дължина (в двете направления}
и освен това ще има известно усилване.
На 7 и 14 MHz тя в по-голяма или в по-
малка степен губи своята насоченост и
диаграмата й приема формата на четири-
листна детелина. Трудно може да се гово-
ри за насоченост на 3,5 A\Hz, ако антената
не е окачена на височина най-малко поло-
вин дължина на вълната за тази чес гота.
Многообхватни антенн
303?
И! и поколе н той
сипел
F(MHz)
Г(МНт)_
Изолатои Отдарена
линий
—7——-13SS4-4- 1^4-^о^Р-
4 Коане, . ' Стёорени,
А кай ел , иъеоин. линия
•' НО-5 8rJ иэол. блок
Съеоинителен (б)
'-~мвтРи ta I °°оиuntf/j,c/'cп
I А) Ст КО-Зв/О изол, блок (г)
Към п ре даба-
тел Я
Към преЗо-д
Плексиглас
или подсос.ч
материал
(в)
Съеоинителни
изол. длокебе
зэ
Плексиглас
/или подобен
Коакси&л
_ о Отборе на.
Съеоинителни линия или
\г~) блокаде (Ь) зоо-омсЬ
плосък ка-
бел
Фиг. 20-23 — Детайл и по направата на широколент*в дипол. Конструкторът може
да използува н други методи за евързване на отделайте секции, въпреки че показа-
ното в (В) и (С) се е оказал* досега като едно от нан-добрите п епгурни средства
Широколентов дипол
Болшинството настр*ени диполни анте-
нн не са достатъчно широколентови, за
да осигурят ыиско КСВ за цел и я любител-
ски обхват.Полежението е особен* неприят-
но за 80- и 40-метровите обхвати. Анте-
ната, показана на фиг. 20-23, понякога
иаричана «двойня базука», беше разрабо-
тена от колектив при М. I. Т. за употреба
с радары и установки и по-късно — популя-
ризирана сред радиолюбитслите от W8TV
(QST, ’юли 1968). 80-метровият вариант
на тази антена, оразмерен за 3,7 MHz,
осигурява за цел и я обхват КСВ под 2:1,
като за 3,7 MHz то е 1 : 1. КСВ на 3,5 MHz
е 1,7 : 1, а на 4,6 MHz — 1,9 : 1.
Антената се състои от парче коакспален
кабел, дълго половин дължина на вълната.
Кабеяът е отворен по средата и фидерът
е присъедипен към двете оплетки. По този
начин оплетката на кваксналния кабел
заедно с двете парчета отворена линия
действу ва като пол у въл нов дипол. Жи-
лото на кабела не излъчва. То образува
две дадени накъсо четвъртвълнови секции.
При резонанс в точката на захраиване се
получава много висок импеданс, който
има чисто активен характер. За честоти
встранн от резонансната импедансът на
четвъртвълновите секции се промеыя по
такъв начин, че неговата реактивна ком-
понента да компененра тази, получена за
самата антена като цяло. По този начин се
разширява честотната лепта на антената.
Тази антена може да бъде ©размерена за
коя и да е работна честота, включлтслио-
и за 160-метровия обхват. Ф*рмулите са
дадени на фиг. 20-23. Коаксиалният ка-
бел RG-58/U за посочените по-горе стой--
ности на КСВ може спокойно да работы-
при мощпост на предавателя един киловат.
На фнгурата са дадени също така и детай-
ли на отдел ните блвкове за връзка. Бъз-
можнн са и други конструктивны реше-
ния, конто зависят вече от хрумванет* на
отделяйте конструкторы. Ако се използу-
ват пластмасови евързващи блоков*, как-
то е показано на фиг. 20-23, тогава ще бъде
удобно във вътрешннте страны на отдел-
яйте половинки да се издълбаят каналы,
в конто плътно да легне коаксиалният
кабел, след което двете половинки се стя-
гат заедно с болтове. След това процепите
на така събраните блокове сс залнват с
епоксидна смола, за да се осигури херме-
тнчпост на конструкцията. Антената може
да се използува по желание и като «обър-
нато V». Освен това отвореиите линии в
краищата могат да бъдат заменены с еди-
ничны проводници, но трябва да се има-
пред вид, че отвореиите линии допринасяг
за по-широката честотна лента на анте-
ната.
304
кв АНТЕНИ
ВЕРТИКАЛНИ АНТЕНИ
На по-нискочестотнпте любителе к и об-
хвати, за да се получи по-нисък ъгъл на
излъчване, често пъти се използуват вер-
тикал ни антенн. Те се използуват освен
това и тогава, когато няма достатъчно
място, за да бъде опъната хоризонтална
антена. За да бъде максимално ефектнвна,
антената трябва да се издигне встрани от
постройки и дървета и да се използува
добро заземяване. Независимо от това ан-
тената заслужава внимание дори и когато
липсват тези идеал ни условия.
Четири типични примера на вертнкалнп
антенн заедно с методите за тяхното за-
хранване са показани на фнг. 20-24. Ан-
тената може да бъде иаправена от жица
или метална тръба, закрепена с дървени
летви или с изолирани обтяжки. Когато
аитеиата е иаправена от метална тръба
иля когато се използуват обтяжки (накъ-
санп от изолатори), дължината, получена
от формулата, се оказва с няколко процен-
та по-дълга. Една проверка на КСВ в
линията ще ни покаже честотата, за която
то е минимално и съответно с колко тряб-
•=sa да бьде корпгпрана дължината.
мта зт
(редмила -
Четйъвт
дълу< на
сълната
от фу-м
5 Эй коане.
(В)
а. теля
Четбъ^т
дълж на
вълната
150Л от фор-
лин ия мулргпа
dy. «а та
ЗООД линия
Фнг. 20-24 — Четвъртвълновата антена
може да се захранн директно с 50-омов
коакспалеи кабел (А), при което ще се
получи ннсък КСВ, или пък да се изпол-
зува куплиращо устройство (В), което
би позволило употребата на какъв и да е
•фидер. В (В), L1 и С1 трябва да се на-
стройват в резонанс на работната честота,
като L1 се прави по-голяма от нормално
пзползуваните в анодннте кръгове бобин и.
Ако за направата се използуват няколко
.проводника, четвъртвълповата вертикал-
ьна антена може да се захранн със 150-
омов (С) или 300-омов (D) фидер
Доброю заземяване способствува за
ефективната работа на вертикалната ан-
тена (с изключение на антената «Ground-
plane»). Понякога е достатъчно само да
прокараме един къс проводник към водо-
провод ната тръба. Ако обаче искаме да
получим максимално възможпото от ан-
тената, трябва да използуваме отделна за-
земяваща система. На практика се оказва,
че метален прът с дължина 1,5 т, забит
в осиовата на антената, не може да осигурн
достатъчно добро заземяване, освен ако
почвата с с много добра проводимост.
Ако искаме да разчитаме на добро зазе-
мяванс, трябва да опънеме радиално от
осиовата иа антената от 6 до 12 радиала
с четвъртвълнова дължина. Най-добре е
радиалите да се направят от дебел алу-
минпев проводник и да се заровят в земя-
та понс на 15 ст дълбочина. Това обикно-
вено се прави, като се издълбават с кирка
канали в почвата, в конто се полагат ра-
диалите и след това се затрупват отиово с
пръет.
Всички примеря, показани на фиг. 20-24
изискват антената да бъде изолирана от зе-
мята, за да може да се осигурн нейното за-
храиване. Вкопаните в земята металнп мачтн
и тръби могат да се използуват като антенн,
ако за тях се приложи «паралелно захранване».
Това значи, че жилого на коаксиалния кабел
се евързва към мачтата не в нейната основа,
а в точка, която се намира на известна висо-
чипа от долнияй край.Мястото на коптактуване
то се установява опнтно по начни, подо-
бен па този, който се използува при гама-
съгласуването (описано по-надолу), до-
като не се получи оптимално съгласуване.
Ако антената не с електрнческа четвърт
дължина на вълната, тогава ще е необхо-
димо да се компенсира нейната реактивна
компонента, като се добави съответно капа
цитет или индуктивност между коаксиал--
ния кабел и проводника, осъществяващ
паралелното захранване. За да можем
да захраним паралелно една метална мач-
та, върху която има телевизнонна или ня-
каква друга въртяща се насочена антена,
трябва да е изпълнено условието всички
кабели и проводници, конто се спускат
надолу от антената, да се прекарат през
центъра на мачтата и под земята да излязат
встрани от нея.
Антена «граунд-плейн>
Антената граунд-плейн с вертикална
четвъртвълнова антена, при която вместо
земя се използува изкуствена метализн-
рана «повърхност», състояща се обикнове-
Вертикалии антени
305
Вибратор
Тръба. или
Пръчка
i плоча за о,
ноёа
бе
Мачта
Коаксиален
куплунг
Радиола от
г тръби Г 4Ьр
Ст о манен
бинт
Изолатоп
А
(В)
гден
крёпежен
елемент—
90°
П0Ру^ А лу Л4 и н и еда
етири пробооника.
с диам. 2,5 тт
Радиали-
обтяжки(4ср)
Мес на иш
алуминисЗа
тръба
5 0ft койке С пре изд.
' дължина)
Към предав
Фиг. 20-25 — Напълно метализирана кон-
струкция на една вертикална антена
«Ground Plane» може да се направи по на-
чина, показан в (А). Активният елемент
е изолиран от останалата част на анте-
ната, а радиалите от алуминиеви тръби
са монтирани всички заедно върху метал-
на плоча в нейната основа. Оплетката на
коаксиалния кабел се евързва към пло-
чата и радиалите. Жилото на кабела се
евързва с колкото се може по-късо парче
към основата на активния елемент. В
но от четири'перпендикулярни на антена-
та проводника, излизащи радиално от
нейната основа — виж фиг. 20-25. За раз-
лика от останалите вертикални антени,
конто не използуват изкуствена земя, ан-
тената граунд-плейн ще ни даде малък
ъгъл на излъчване независимо от височи-
ната й над действителната земна повърх-
ност. За да бъде обаче антената истински
граунд-плейн, е необходимо да бъде из-
пълнено условието плоскостта, в която
се намират радиалите й, да бъде поне на
четвърт дължина на вълната разстояние
от земята. Независимо от това ограниче-
ние, което е единствено, на всички обхва-
ти под 30 MHz антената дава добри резул-
тати за DX работа.
В зависимост от налипните сродства и
необходимата ни дължина вертикалната
част на антената може да се направи или
от алуминиеви тръби, или от закачена в
горния й край жица. Същото важи и за
радиалите. Не е необходимо те да бъдат
20 Наръчник на радиолюбителя
случай чс сс използува металла мачта,
тя също може да контактува с металната
плоча и радиалите. В (В) радиалите са
направени от проводник с диаметър 2,6 mm,
(приблизително с 5% по-дълги от резони-
ращия активен елемент) и се използуват
одновременно и като обтяжки. Опъването
на радиалите надолу по ъгъл 45° повишава
импеданса на антената приблизително до
около 50 Q и позволява директна връзка
с коаксиален кабел тип RG-8/U
абсолютно симетрични около основата на
вертикалната част на антената.
Съпротивлението на излъчване на една
антена граунд-плейн зависи от диаметъра
на вертикалния елемент. Той е обикновеио
от порядъка на 30 D. Антената може да
се захрапи'със 75-омов коаксиален кабел,
като между кабела и антената се включва
парче 50-омов кабел с размери четвърт
Дължина на вълната. За да можем да рабо-
тим на няколко обхвата, антената трябва
да се захрапи с настроена отворена линия
или да използуваме за всеки обхват от-
делив вертикални елементи. При това
радиалите трябва да бъдат с размери че-
твърт дължина на вълната за най-ниско-
честотния използуван обхват.
Многодиапазонна вертикална антена
I
На фиг. 20-26 е показана една проста
многодиапазонна вертикална антена, коя-
306
кв АНТЕНИ
то се употребява заедио с куплиращо уст-
ройство, свързано в осиовата й. Антената
трябва да има дължина най-малко 7,23 гл,
за да може да се използува на обхватите от
80 до 10 гл. Съгласуването може да стане
както с устройството, показано на фиг.
20-26В, така и с антенното куплиращо
устройство, описано в предишната глава.
Антената вместо от тръба може да се на-
прави и от жица. В случай че се използу-
ва жица, тя може да се монтира на мачта,
която е за предпочитаие да бъде напра-
вена от изолационен материал.
Ако искаме да получим добри резул-
тати, трябва задължително да използуваме
система от закопани в земята радиали.
Необходимн са най-малко четири (за пред-
почитане е повече) закопани в земята ра-
диала, конто да излизат радиално от ос-
новата на антената. Те се отрязват с раз-
мери четвърт дължина от вълната на най-
нискочестотния обхват, за който ще сс из-
ползува антената. Удобно е да се забие
метален прът в земята в осиовата на ан-
тената и към пего да се свържат радиа-
лите. Оплетката на коаксиалния кабел
трябва също да се свърже към системата
от радиали. По желание може да се зарови
и коаксиалният кабел, но за да се направи
това, е необходимо кабелът да бъде водо-
непроницаем.
Куплиращото устройство може да се
направи или със сменяеми бобини, или с
галетен прсвключвател. Едно по-модерно
решение е да се използува телеуправление
за превключването на бобините и за са-
мата настройка па съгласуващото устрой-
ство. Цялата конструкция се затваря в
херметизирана кутия и се поставя в осно-
вата на антената.
Куплиращото устройство се състои от
една бобина с изводи, конто се подбират с
помощта на КСВ-метър така, че да се по-
лучи оптимално съгласуване на работната
честота. В някои случаи, за да се осигури
по-ниско КСВ, може да се наложи свърз-
ването на малък кондензатор паралелно
на бобината. Както за всяко друго съ-
гласуващо устройство, така и в този слу-
чай е необходимо известно експерименти-
ране, докато се налучкат местата на из-
водите и стойпостта на кондензатора. В
случай че се използува превключване на
обхватите, на мястото на променливия кон-
депзатор може да се сложи кондензатор с
определена стойност, установена от пред-
варителната настройка. По отношение на
бобината най-добре е тя да се навие от про-
водник с голям диаметър и със стъпка
между отделяйте навивки. Това ще облек-
чи настройката, а по-големите размери па
бобината ще подобрят нейното Q. Пре-
поръчва се по възможност да се използува
модна тръба с диаметър 6 mm. Антената
има малък ъгъл на излъчване и дава добри
резултати както за мести и връзки посред-
ством приземната вълна, така и за DX
работа.
Вертикална антена с настроен кръг
за обхватите от 40 до 10 метра
Описаната по-горе концепция за хори-
зонтални многодиапазонпи антенн може
да се приложи също така и за вертикални
антенни системи. Една такава система,
проектирана за работа на обхватите от
7 до 30 MHz, е показана на фиг. 20-26.
МногоВандоВа Вертикална
антена
— Вибратор
Дървен крепе-
жей елемент
Тръба с дъл-
жина 4 до 6,35т
Участъкътп
закопанS
земята,
да се им’
прегнира
Заземяваш,
прът (към
него се за-
поява систе-
мата от ра-
диали}
Изолатора
м
Кутия на съглаа
устройство
100pF
Земя
ъ? Коаксиал
към стлан
ц,ията(за~
Към основа- ровен 6 se-
та на, вибрато- мята)
Съглас. устрой-
ство заедин об-
хват
~° Ниско ( rA
-° Z към
пред.
Фиг. 20-26 — Конструкция на многооб’
хватна вертикална антена. В земята се
забива импрегнирано дървено парче със
сечение 5X10 ст, което служи за закреп-
ваие на активния елемент. В осиовата на
антената в херметизирана метална кутия
е поставено устройството за настройка.
Също в осиовата на антената се забива ме-
тален прът, към който се свързват заро-
вените в земята радиали. В (В) е дадена
схемата на необходимого куплирещо ус-
тройство. Начинът за не говата настройка
е даден в текста
Вертикални антенн
307
Фиг. 20-27 — Скица на многообхватна вер-
тикална антена с настроен трептящ кръг.
Антената е монтирана върху дървена
мачта, като самият активен елемент е
закрепен за нея с помощта на изолатори.
Двете секции на алуминиевата тръба също
са изолирани една от друга. Изолирането
може да стане с подходящо парче изола-
ционеи материал, вкарано вътре в тръби-
тс и захванато след това с винтчета. Или
пък в парчето може да се издълбаят от-
вори с външния диаметър на тръбите и
след това то да се нахлузи отгоре върху тях.
Ако за изолационен материал се изпол-
зува дърво, то трябва да се остави за по-
ловин час във врящ парафин, за да се им-
прегнира. (Виж също така QST, Sep-
tember 1972)
Тя работи с КСВ по-малко от 2 : 1 и може
да се използува за локални и за DX връзки.
Възможни са и други конструктивни
решения, по методът, показан на фиг.
20-27, е един от най-простите и евтини
такива. Трсптящият кръг трябва да се
постави в някаква подходяща пластмасо-
ва кутийка, за да не бъде изложен на ат-
мосферно влияние.
Кръгът се прави от бобина с диаметър
6 ст и дебелина на проводника 2 тт.
Тя има десет навивки, навити със стъпка
4 mm. С помощта на грид-дип кръгът се
настройва на 14,1 MHz. Това се прави пре-
ди неговото монтиране в антената. Кондеп-
заторът с «Central ab 850S-25Z».
Обикновено се поставят радиали за
всеки обхват, но в случая е употребен само
един комплект такива (4), оразмерени за
най-нискочестотния обхват. Качествата на
антената няма да пострадат забележимо
в сравнение с друга антена, която има ра-
диали за всички обхвати. Радиалите за
нашия конкретен случай са опънати на-
долу под ъгъл 45 градуса, за да се увеличи
импедансът на антената в точката на ней-
ното захраиване до около 50 Q. Същевре-
менно те служат и за обтяжки на анте-
ната.
На фиг. 20-28 е показана вертикална ан-
тена с настроени кръгове, която покрива
20-, 15- и 10-метровия обхват. Антената е
направена от алуминиеви тръби. За изо-
лация между отделните парчета в местата,
където са монтирани кръговете и в осно-
вата на антената, са използуванн плекси-
гласови цилиндри. Бобините на кръговете
са иаправени от 10-милиметрова алуми-
ниева тръба, въпреки че за целта би могла
да се използува и модна тръба с диаметър
3 mm.
Детайлът па фиг. 20-28В показва начи-
на, по който се правят кондензаторите,
конто представляват парчета от коаксиа-
лен кабел RG-8/U. 5 ст от ширмовката
се разплита и се съединява с едната секция
на антената. Централното жило се съеди-
нява с другата секция, а краищата на
коаксиалните кондензатори се изолират
по подходящ начин от влиянието на ат-
мосферата.
Заземяващата система се състои от нан-
малко четири радиала. Колкото повече
радиали се използуват, толкова по-ефек-
тивна ще бъде работата на антената.
Всеки радиал е направен от парче четири-
проводен кабел, използуван обикновено
за захраиваието на малки телевизионни
ротатори. На единия от проводниците се
скъсява дължината, за да се направи
10-метровият радиал. По подобен начин се
скъсява вторият проводник, който ще из-
пълнява ролята на радиал за 15-метровия
обхват. Останалите два проводника се
оставят с подходяща дължина за 20-ме-
тровия радиал.
Настройка
Показаната на фнгурата антена е била
проектирана да бъде в резонанс за теле-
графните участъци на трите обхвата. На-
стройката на кръговете е много проста.
С помощта на гриддипметър първо прове-
ряваме честотата, на която те са настрое-
ни. Ако тя е по-ниска от необходимата»
тогава можем да скъсим коаксиалните кон-
308
кв АНТЕНИ
S6.5 cm
♦ Вътр. еиам.ОД
Киъг за
‘ 15 мет о а
I
i
70 cm
Коакс.с дължина
33,5 ст 9 нами лен
° Бст хс-в/и
Цилиндър
от плекси-
глас с диам.
30 тт-
Коакс. сдъл- *
'мина 55 ст, <
’ i f~t А А ГУ A d
scm
Jj
2
~3на$й&<и -*-с
/<
СТТ) п у1
Вътс сшлю
Кпъг за
tj метла
•4
с e cm /v
Плексиглас
'Плексигласов
цилиндър
Алцминиева
т}
\цминиеоа
пъда с диам.
Г 35 тт
[ЮМ = 2,55 м
ДЪЛЖ. J ^М=-.з,51тп
На £7(7-1 20М= 4,86 m
диали- дочините
т* тръйа с <
Изилато:
C/L'M.
Алуминиеба плоча.
'С диам. 25cm
10 м
Радиалите се
правят от че-
го up ижи лен к а-
дел
39,4cm
/бежала
за 20 м.
Фиг. 20-28 — Триобхватна вертикална антена с настроени кръгове за 20-, 15- и
10-метровия обхват.
Антената и радиалите могат да се инсталират на повърхността на земята, но
ако искаме да получим по-добри резултати, трябва да ги монтираме колкото
може по-нависоко
дензатори и честотата ще се вдигне. Мо-
жем също така да свиваме или разтягаме
бобините в зависимост от това, дали ис-
каме по-ниска или по-висока резонансна
честота. Не е необходима никаква прена-
стройка на 20-метровия кръг, тъй като
кривата на КСВ за описаната антена има
стойности, по-малки от 1,5 : 1 за целия
обхват.
В случай че антената се монтира на по-
върхността на земята, трябва в основата й
да се забие метален прът, към който да се
съединят радиалите на антената. За за-
хранване се използува 50-омов коаксиален
кабел. Оплетката на кабела се евързва със
заземителната система, а жилото му с ос-
новата на вертикалната част на антената.
Антени за 160 метра
Рсзултатите от работата на 1,8 MHz за-
висят в голяма степен, от една страна, от
типа на използуваната антена, и от друга,
от времето на деня или нощта, през което
се работи. Почти всяка жица с произвол-
на дължина, която е настроена в резонанс
и съгласувана с предавателя, ще даде за-
доволителни резултати при работа през
нощта. През деня обаче поглъщането на
вълните става голямо и подобии антени,
конто имат голям ъгъл на излъчване, ста-
ват неизползуваеми. По тази причина най-
доброто за работа на 160 метра както през
деня, така и през нощта се явява верти-
кално-поляризираната антена с малък ъгъл
на излъчване. На фиг. 20-29 са показани
три ефикасни антени за 160 метра. В
случая А едно скъсено обърнато V се на-
стройва в резонанс с помощта на удължа-
ващи индуктивности, включени във всяко
от двете рамена на антената. Тази антена
има вертикална поляризация и дава добри
резултати както нощем, така и денем.
Едно пълноразмерно обърнато V с настрое-
на линия ще бъде по-добро разрешение на
въпроса дори и когато краищата му се
намират на сантиметри от земята. Обаче
в случайте, когато мястото не достига,
към 80-метровата антена могат да се вклю~
Вертикални антенн
309
(Д’)
коакс
90 ° Към преаао.
Скъсено „ объряато Va
Към
предав.
'Т-антена с капацигпибна шапка
Система егги
заземени радиалц
г~т>— -у---ССХЭ-----——*1ЫВ>—
Ли \_Л. Коаксиал
Метаии оипол. ±± или балансипана
линия
Към предав
иоор? 4^ Заземенис
Скъсена антена "Маркони"
Фиг. 20-29 — Илюстрации на трите скъ-
ссни антенн с вертикална поляризация за
работа в честотния обхват 1,8 до 2 MHz.
Те са описани в текста
чат удължаващи бобини така, както е по.
казано, и антената ще работи на 1,8 MHz
Антената може да се използува за работа
на два обхвата просто като се дават боби-
ните накъсо с по едно късо проводнице с
крокодилче накрая в случая, когато ще се
работи на 80 метра. За работа на 1,8 MHz
бобините трябва да се настроят експери-
ментално по половин навивка всеки път,
докато не се получи минимално показание
на КСВ-метъра.
Като начало бобините трябва да имат
индуктивност 70 р Н всяка. Разстоянието
от центъра на антената до бобините е 4,88 m
и от бобините до изолаторите в краищата
е 14,03 гл. След това, като даваме част от
навивките на бобините накъсо и следим
показанията на КСВ-метъра, настройваме
антената в резонанс за жел аната честота
от 80-метровия обхват. Отбелязваме си
мястото на настройката и повтаряме съ-
щата операция на 160 метра. Очевидно е,
че всеки път, когато сменяме обхватите,
щс трябва да променяме и мястото на скъ-
еяващите отводи на бобините.
Антената, показана на фиг. 20-29В,
не е нищо друго освен една натоварена в
горната си част четвъртвълнова антена
Маркони. Горната хоризонтална част а
е с дължина от 8 до 15 m и трябва да бъде
колкото се може по-високо във въздуха.
Нейните три проводника в двата края и
в центъра са съединени заедно, а от цен-
търа се спуска надолу към бобината еди-
ничен у проводник. Бобината е одновре-
менно съгласуваща и удължаваща. Кол-
кото по-дълъг се направи участъкът а,
толкова по-малка бобина ще ни бъде
необходима за L. За добрата работа на ан-
тената о важно да имаме добра заземяваща
система. Препоръчва се закопана в земята
система от радиали, но ако почвата има
добра проводимост, тогава е възможно да
се мине само с 6 или 8 метални клина,
забити в земята на разстояние 1,20 ш
един от друг и съединени заедно с жица с
диаметър 2,5 mm. Клиновете се забиват
в земята около долния край на вертикал-
ната част Ь. Бобината L има два извода.
Долният се подбира така, че да се съгла-
сува антената с коаксиалния кабел. С
горни я антената се настройва в резонанс.
Двете настройки си влияят една на друга,
така че може да възникне необходимост от
нсколкократно повторение на процедура-
та,преди системата да бъде настроена окон-
чателно. Дължината на участъка 5, за
да се получат добри резултати, трябва да
бъде колкото сс може по-голяма — 10 и
повече метри.
Една модификация па току-що описана-
та антена е показана на фиг. 20-29С. В
този случай един 80-метров дипол се из-
ползува като четвъртвълнова, натоваре-
на в горния си край антена Маркони.
Фидерът независимо от това, дали е па-
ралелна двупроводна линия или коаксиа-
лен кабел, се дава накъсо в долния си край
и се настройва с последователио евързана
индуктивност или капацитет. Това, дали
да бъде индуктивност или капацитет, се
определи от дължината на фидера. Обик-
новено за един 80-мстров дипол с четвърт-
вълнов фидер щс е необходим последовател-
но евързан капацитет, за да се компенсира
реактивната съставка на антената. В слу-
чай, когато фидерът е значително по-къс
от четвърт дължина на вълната, ще е не-
обходима последователио евързана индук-
тивност. За всичките тези настройки е
необходимо да използуваме КСВ-метър.
Освен това тази антена изисква да имаме
добра заземителна система.
Други антенн
По-голямата част от описаните по-горе
пълноразмерни хоризонтални и вертикал-
ни антенн са удобни също така и за 1,8 MHz.
Винаги когато имаме достатъчно място,
трябва да се стремим да използуваме това
предимство и за 160-метровия обхват.
Интерес представляват също така късите
вертикални, спиралевидно навити антени
за 160 метра, описани в раздела за антени
с намалени размери.j
310
КВ АНТЕНИ
АНТЕНН С НАМАЛЕНИ РАЗМЕРИ
По-горе вече бе споменато, че за антена
може да се използува парче жица с про-
изводна дължина, стига само тя да бъде
настроена в резонанс и да бъде съгласу-
вана с фидера. Като имаме пред вид този
факт, възможно е да си направим антени
с физически скъсени размери, конто да
използуваме в случайте, когато мястото
ни е твърде ограничено. Известии са слу-
чаи, когато радиолюбители-наематели са
опъвали в апартаментите си антени от жи-
ца с производна дължина и диаметър от
порядъка на 0,4—0,5 mm. Подобии антени
могат да се опъват вечерно време от про-
зореца към някое близко дърво или стълб
и сутрин рано да се прибират обратно.
Въпреки че така наречените «певидими
антени» са само един подход към пробле-
мите, пред конто са изправени някои ра-
диолюбители в градового, съществуват
ситуации, конто принуждават някои ра-
диолюбители да издигат временна антени
с умалени физически размери.
Повечето стайни антени представляват
в най-добрия случай един компромис, при
който се държи сметка преди всичко за
ефикасността на антената. Много от тях
обаче дават задоволителни резултати при
работа както с близки, така и с далечни
радиостанции. Конкретната конфигурация
при изпълнението на една такава антена
зависи изключително от въображеннето
на конструктора. За да бъде антената ефи-
касна, трябва да я държим колкото се
може по-пастрапа от елсктрпческитс ип-
сталации и водопроводнитс тръби. Ако
при строежа на сградата са били използу-
вани стоманени грсди и конструкции,
добре е те да се локализират и антената
да се разположи ветрами от тях, евен-
туално между тях.
Някои радиолюбители са получили от-
личии резултати при работа на УКВ,
като са използувалн ленти алуминиево
фолио, залепепо за стъклото на прозор-
ците. Други са използувалн за антени
метал ните решетки и каси на прозорците.
като предварително са ги изол и рал и от
техните крепеж ни конструкции. Ако къ-
щата е дървена, възможно е да сс изпол-
зуват като антена водосточните тръби
при положение, че те ие са заземени, въ-
преки чс при висок и мощности това може
да предизвика пожар или да бъде опасно
за живота на хората. Поради тези при-
чини този метод не е за прспоръчванс.
Понякога могат да се получат добри
резултати, като се използува къса хе-
лично навита вертикална антена от типа
на тези, описани по-долу. Тя може да се
одпре на една от стените на апартамента,
а като земя да се използуват аодопровод-
ните тръби. Обитателите на апартаменти
понякога монтират вертикални антени вър-
ху первазите на прозорците. Независимо
от това, на каква конкретна конструкция
ще се спрем, трябва винаги и преди всичко
да сс съобразявамс с техиическата без-
опасност. В никакъв случай не трябва да
се опъват антени, конто биха дали въз-
можност на външпи хора да сс допират до
тях, когато те са евързани към радиостан-
цията. Опъвайте аптените така, че хората
да не сс спъват в тях. В интерес на вашата
и чуждата безопасност не опъвайте антени
в близ ост до телефонии линии и линии с
високо напрежение
Стайни диполи
На фиг. 20-30 са показаниТсамо няколко
възможности за реализирапето на скъсени
стайни антени. Трябва да сс помни обаче,
че когато краищата на антената се подгъ-
ват така, както е показано на фнгурата,
ефективността на антената пада поради
това, че част от електромагнитното поле се
анулира от получаващите се фазови раз-
лики. Освен това формулитс за дължината
на диполнитс антени стават неверии, ко-
гато диполите се подгъват. Затова дължи-
пите трябва да се подбират опитно, докато
не се получи резонанс. Като алтернатива
могат да се използуват и настроени отво-
рсни линии. Това нс само щс облекчи
настройката на антената, но и щс возвели
тя да се използува на няколко обхвата.
Възможно с като линия да сс използуват
и двупроводните телевизионни фидери с
твърда изолация, но това се препоръчва
9 9
Към купл ycmp-So
j----ctn>
-----о о--
(О Д
Към купл .устр-во
(в) н
Към купл»
устр-ва
Към Купл.
устр-Во
Под покриба
Единичен Про-
Водник
Купл.
уст/7
За зе/л
ление
--7 Капаци-*
—тивна
—' шапка,
--U-VW'/- I'UUlJ. f
към предаб. (FJ
Към
йЛ-- Един проб
4 към ппедаб.
Зазе F „
мле-i Д, nPe3aS
ние
Фиг. 20-30 —
малки стаии»
ната настрой/
в текста
Различии конфигурации за
антени. Методите за тях-
и и неталация са описани
Антени с намалени размери
311
само за мощности под 200 W. Подгънати
диполи са показани на фиг. 20-30A, В, С
и D. Те могат да се закрепят с подходящи
кукички, лепенки или кабарчета за сте-
ките и тавана на помещение™. Най-добре
е диполите да се опъват в таванските по-
мещения или навън над покрива. Когато
няма друга възможност, антените могат
да се монтират и в стаята на радиостанция-
та, но резултатите са най-добри, когато
те се опъват колкото се може по-нависоко
и навън. Антените, показани на фиг.
20-30Е и F, се държат като четвъртвълнови
вертикални антени. Горната нагъпата част
на антената трябва да сс инсталира на та-
вана. Тя служи като капацитивна шапка.
Вертикалният проводник, който се спуска
надолу, е в дсйствнтслност самата антена
и трябва да бъде по възможност по-дълъг.
Горният извод на съгласуващото устрой-
ство се подбира с оглед да сс настрои анте-
ната в резонанс. Долният извод се подбира
така, че да се получи минимална стойност
на КСВ. При настройката на коя и да е
от описаните антени трябва да се изпол-
зува КСВ-метър. Антената на фиг. 20-30С
има кръгова диаграма на насоченост
Диполи с удтЕГни бсбиг.и
Възможио е да се получат добри резул-
тати с диполи с удължаващи бобини, по-
казаны на фиг. 20-31. Използувайте за
тях толкова място в къщата (или извъи
нея), колкото ви позволяват възможности-
те, и сс старайтс да направите двете поло-
вина на дипола колкото сс може по-из-
пънати. Ако случаят изисква това, двата
края биха могли да сс подгънат нагоре или
надолу така, както е показано. В двете
половини на антената се поставят удълж' -
ващи бобини, конто вкарват систсмата в
резонанс. Колкото по-къса е антената,
толкова по-големи бобини ще бъдат не-
обходимы. Удължаващите бобини трябва
да се поставят по възможност по-надалече
от точката на захранване, но не и в самия
край на антената. От бобините до краи-
щата на антената трябва да се оставя поне
по един метър проводник, който да служи
като «капацитивна шапка» на бобините.
Антената се настройва в резонанс за же-
ланата честота, като в края на коаксиал-
ния кабел се направи една полунавивка
за връзка и с помощта на гриддипметър се
намира рсзонансната честота на антената.
Гриддипът се доближава до навивката за
връзка в края на кабела. След това удължа-
ващите бобини се нагласяват с по половин
навивка всеки път, докато не се стигне до
резонанс. Добре е честотата на гриддипа
да сс контролира с помощта на приемник,
за да бъдем сигурни в точността на настрой-
ката. Антената може да се захрани със 75-
омов коаксиален кабел. Наличието на
удължаващи бобини прави антената доста
зависима от честотата. За дадена индуктив-
чост на бобините КСВ може да се поддържа
в границите на допустимого само в една
тясна честотна лента на даден любителски
обхват. За да се минава от единия край на
обхвата до другия, трябва да се направят
изводи на бобините и те да се превключват.
Къси хелично-навити вертикални
антени
Един ефективен излъчвател с намалени
физически размери може да се направи,
като парче проводник се навие хслично
върху дълъг прът от изолационен материал
така, както е показано на скицата. Прътът
може да бъде от бамбук, фибростъкло или
импрегнирано дърво. Този тип антена се
използува най-често като четвъртвълнов
вертикален излъчвател заедно с подходя-
ща заземителна система. Разпределението
Изолятор
Стаен дипол. -
Извод ПН™™*™-
Удължаёа,~
ща бобина.
Удължабалца
бобина.
В Изолатор 75& ноа1<с,
към предай..
Гриааипметър Ан тенен
1 или 2навибки
Ант.
Изолятор
(А)
_ Медеtf
проЬоаник
КСВ метър
Коакс^=2Кдакс.
^ripeba6.
Фиг. 20-31 — Детайли на един стаен дипол със скъсени размери. В (В) и (С) са
показани методите, конто се препоръчват за настройката на антената
312
кв АНТЕНИ
наттока и напрежеиието по дължината на
антената е по-равномерно, отколкото слу-
чаят, когато имаме съсредоточена в едно
място индуктивиост (проводник и удължа-
ваща бобина) и това е може би една от
причините за нейната добра работа.
Този тип антена се оказва особено под-
ходяща за случайте, когато желаем да
работим на нискочестотните КВ обхвати —
1,8; 3,5 и 7,0 MHz, а мястото, с което раз-
полагаме, е ограничено. Тя би могла да
се използува и за работа на 14 MHz и по-
нагоре, но това трябва да става само в
случайте, когато няма възможност да се
издигне пълноразмерна четвъртвълнова ан-
тена за тези обхвати.
Конструкция
Дължината на крепежния прът е от 1,20
до 6 гл. По-големите дължини дават по-
добри резултати. Идеални за случая са
прътитс от фибростъкло, конто се изпол-
зуват в конструкциите на двоините ква-
драти. Могат, разбира се, да се използуват
и бамбукови или най-различни неметални
рибарски пръти. В някои складове за дър-
вен материал могат да се намерят подхо-
дящи дървени пръти или летви с дължина
около 5 гл. След подходяща обработка —
импрегнирдне, лакиране и т. н., те също
могат да послужат като основа, върху
която да се навие бобината. Основното
изискване към крепежния прът е той да
има добри диелектрични свойства и да не
се влияе от атмосферните условия.
За да бъде антената с приблизително
четвъртвълнова електрическа дължина, за
излъчващия елемент ни е необходимо пар-
че изолиран проводник с размери около
половин дължина на вълната. Когато се
навие спиралевидно така, както е показа-
но, антената става приблизително четвърт-
вълнова електрическа дължина. Изпол-
зува се изолиран проводник с диаметър
1,5—2 mm. Намотката трябва да се навие
със стъпка и колкото се може по-равно-
мерно. На върха си антената трябва да
има метален диск с диаметър 15 ст или
30-сантиметров метален връх. Това се
прави с цел да се внесе капацитет в гор-
ната част на антената и по този начин да
се намали нейният импеданс на върха, за
да се предотвратят коронните ефекти и
изгарянето на излъчвателя при работа
със средни и големи мощности. Закрепва-
нето на антената в осиовата й може да
стане с помощта на една дуралуминиева
плоча и две скоби.
Работа
За да се направи^антена^заЧбО-метровия
обхват например, трябва да се навият при-
близително 75,5 m жица. При това резо-
нансната честота ще се получи малко по-
ниска от желаната. За това в осиовата на
антената се добавя някаква подходяща
бобина с променлива индуктивност. Една
въртяща се бобина с ролков плъзгач, сва-
лена от някои от старите военновременни
предавателн, ще свърши хубава работа.
Тя трябва да се постави в подходяща за
случая пластмасова или метална водоне-
проницаема кутия. Мястото на отвода се
подбира с помощта на КСВ-метър, така
че на работната честота да се получи оп-
тимално съгласуване. Необходима е добра
заземителна система, като се препоръчва
тя да бъде от вкопани в земята радиали.
В fnротивен случай може да се използува
система от ияколко забити в земята около
осиовата на антената и евързани помежду
си с дебел проводник метал ни пръта.
В случаи че не може да се осигури КСВ
близко до 1 : 1, ще трябва да се използува
някакво съгласуващо устройство. След
като веднаж сме настроили антената в
резонанс, можем да употребим куплиращо
устройство от типа на това, показано на
фиг. 20-33, с помощта на което вече няма
да представлява особена трудност да се
постигне КСВ 1:1. Тъй като антени от
този тип са сравнително «честотнозависи-
ми», ще трябва всеки път, когато минава-
ме от единия край на обхвата в другия,
да пренастройваме куплиращото устрой-
ство. Вече завършената антена трябва да
се покрие с лак или със слой епоксидна
30 ст ёръх
]]-•- Метална
: скоба
Прът с аълу
1,20 So 6 т ;
Ьърхи който
е на&ит емаи~
ли ран шо&од-
никедълж.
и оиам,1Т5 тт
Керамичеи
Спорен изолятор
предав.,
или к у ПЛ
устр.
чр-?
оменли- //
За L U- сксби
Фиг. 20-32 — Скица на спи рал но навита-
та вертикална антена. Тази резонансна
четвъртвълнова антена ще работи добре
само с добро заземяване
Антени с намалени размери
313
Фиг. 20-33 — Принципна схема иа L-
куплиращото устройство. За връзките с
кръговете са използуванн осем банан-
щекера. Освен това необходими са и три
двойни банан-щекери.
С1 — промснлив кондензатор, 350 pF;
CR1, CR2 — германиеви диоди, 1N34A;
JI, J2 — коаксиални куплунги тип SO-239;
J3 — керамична проходна клема;
LI, L2 — част от печатната платка, виж
фиг. 20-34;
L3 — бобина с променлива индуктивност,
28 pH;
М1 — система, 100 ц А;
R 1, R2 — 68 Q, х/2 W, въглеродни или ком-
позиционни, не жични;
R3 — линеен потснциомстър, 25 000 Q;
S1 -— Це-Ка ключе
смола, който да я пази от влагата и да
укрепи намотката на самата антена. На-
блюденията показват, че тази антена при-
тежава изключителна невъзприемчивост
към промишлените електрнческн смущения.
Тя също така реагира по-слабо на силните
сигнали на радиоразпръсквателните ра-
диостанции, конто понякога запушват вхо-
да на приемника. Току-що изредените атри-
бути са резултат ыа тясната честотна лента
на антената.
Стайни антени
Радиолюбптслитс, конто живсят в апар-
таменти, понякога иямат възможност да
си вдигнат външни пълноразмерни антени
или пък да използуват антени с умалени
физически размери като тези, показани
на фиг. 20-30. Решението на техния про-
блем е да използуват монтирани на пер-
ваза на прозореца мобилпи антенн или за-
хрансни в единия си край жици с произ-
вол ни дължини.
Някои основни положения
На дадените по-долу правила в общи
инии може да се разчита независимо от
ова, че за тях може да има изключения.*
1. Едва въпшна антена ще работи по-
добре, отколкото една стайна.
2. Една стайна антена, монтирана в
дървена къща, ще даде по-добри резулта-
ти, отколкото същата антена, монтирана
в железобетон но здание.
3. Колкото е по-високо над земята
независимо от това, дали е външна или
стайна, толкова по-добре ще работи ан-
тената.
4. Колкото по-голяма (или по-дълга)
сс паправи една стайна антена, толкова по-
до бра ще бъде тя, дори ако за това се на-
ложи проводи и кът да обикаля стаята.
5. Дори и да с лоша одна антена, с нея
пак би трябвало да можем да направим
известен брой връзки.
Проблемът със съгласуванет0
Изходните устройства на повечето прс-
даватели са проекта рани за 50-омов товар
и обикновено в тях нс се предвиждат сред-
ства за прснастронка на изхода, когато
товарът не е 50 С2, или ако такива все
пак има, тс са с твърде ограничени въз-
можности. За съжалсние нито една антена,
направена от парче жица с произволна
дължина, няма да прсдставлява 50-омов
товар за предавателя на всички обхвати.
Следователно възниква необходимост от
314
кв АНТЕНИ
Фиг. 20-34 — Печатка плат ка на КСВ-метъра. Нокиана е otkmi фолкраната
страна. Защрихованитс участъци се ецват
едно антенно куплиращо устройство. Ан-
тенното куплиращо устройство е чисто и
просто една LC верига, която траисформира
неизвестния импеданс на антената по 50 Q.
Конструкцията, показана на фиг 20-35.
покрнва обхватите от 80 до 10 m и^може
да т здържа на мощи' ~ти до 1 k\V.
Фиг. 20-35 — КСВ-метърът е разположск
в горпия ляв ъгъл, затворен в метална
кутия. Изводите от ролковия плъзгач на
бобината и от промснливия кондензатор
към нзходнпте клсмп са паправсни от тън
ки медни ивицп, въпреки че за целта може
да се използува и проводник с диаметър
1,5—2 mm. Двата изхода за антената са
разпол ожени на задната плоча отдясно.
Горният от тях е коаксиален, в случай че
възникне необходимост от такъв
/хемни особености
^хемата, показана на фиг. 20-Зси с ipo-
ектирапа да се използува по три различии
начина, показани па фигурата в В, С и D.
С един от трите възможни начина на свърз-
ване би трябвало практически да сме в
състояние да съгласуваме която и да е
антена с 50-омовия изход на предавателя.
С цел да сс постигне пълно покрытие на
обхватите и да се опрости конструкцията
на описаното устройство в него вместо
превключватсли се използува система от
букси и щекери. Например, ако желаем
да използувамс конфигурация™, показа-
на на фиг. 20-ЗЗВ, трябва да дадем иакъсо
точките 7 и 8,1 и 3 и 4 и 5. Това става по-
средством къси проводничета с щекери в
двата си края.
Винаги когато операторът използува
антенпото куплиращо устройство, той тряб-
ва да има нещо, по което да следи дали
настройката е вярна. Най-добрият за цел-
та?* монитор ще бъде един КСВ-метър.
Конструктивны особености
Шасито на куплиращото устройство е
.аправепо о парче алуминисва ламарина
з размери 25X47 ст. Краищата на 47-
саптимстровата дължина се подгъват с
по 11 ст, така чс да сс получи П-образна
форма с размери 25X25X 11 ст. В задната
страна на шасито сс права отвор 8 ст
висок и 11 ст широк. Върху отвора се за-
крепва парче плексиглас. Буксите, по-
средством конто ще сс осъществяват пре-
включванията, се монтират върху плекси-
Насочени антени с пасивни елементи
315
гласовот© парче. Към тях се запойват из-
водите на бобината L3 и кондензатора С1.
На фиг. 20-34 са показани отделните де-
тайли на печатната платка на КСВ-ме-
търа. Подробности по направата на сама-
та печатна платка са дадени в главата
«Практически съвети и Дании за мате-
риал ите».
Как да извършваме настройката
Работата с куплиращото устройство не
е сложна. Въпреки че първоначално се
изисква малко време» докато се намерят
верните комбинации от стойностн на L3
и С1, веднаж установени, ние можем да
си ги отбележим и след това да ги изпол-
зуваме директно. Вече готовата конструк-
ция сс присъединява към предавателя
посредством късо парче 50-омов коаксиа-
лен кабел. От своя страна антената се
присъединява към куплиращото устрой-
ство. Предавателят се настройва на же-
лания обхват, като се внимава изходното
стъпало да е настроено в резонанс, но с
намалена мощност. Превключвамс КСВ-
метъра да показва в положение «напред»
и с потепциометъра за чувствитслност ус-
таповявамс стрелката на уреда на макси-
мално показание. Трябва да се внимава
изходиият кръг на предавателя да е на-
строен в резонанс. Сега КСВ-метърът
се превключва в положение «назад» и
i след това L3 и С1 се настройват, докато
не получим минимум в показанията на
уреда. Би трябвало да можем да получим
показание нула. Когато имаме нулево по-
казание в положение «назад» спрямо край-
но отклонение на уреда в положение «на-
пред», може да се смята, че устройството
е настроено вярно и КСВ е единица. Може
да се наложи да се смени конфигурацията
на схемата, но във всички случаи една от
трите схеми ще ни дадс желания резул-
тат. След като антенното куплиращо ус-
тройство е настроено вече веднаж, наст рой-
ваме предавателя до пълната му мощност.
Една забележка. Не винаги е възможно
да се осигури добро заземяване в един
апартамент. Следователи© трябва да из-
ползуваме или водопроводната тръба на
студената вода, или отделил заземяваща
система.
Антената трябва да я направим по въз-
можност по-дълга, дори и с цената на свив-
ки по ъглите на стаята. Този тип ачтечи
раб.тгят пай-добре при дължини от ЗЬ
до 40 ш. Краят на антената може да сс
евърже към метал пата каса па прозорсце
и по този начин час; от поя да пзлезе
навън.
НАСОЧЕНИ АНГЕНИ С ПХ043Н4 ЕТЗИЕ4ГЛ
С малки изключения антените, описани
досега в глава 20, имат усилване единица
или по-малко от единица и имат или кръ-
гова, или двупосочна диаграма на насоче-
ност. За да имат антените усилване и на-
сочени диаграмм на излъчване, към тях
трябва да се добавят допълнителни еле-
менти. Антените, притежаващи тези свой-
ства, место пъти се наричат «бимове»
(идва от английската дума «beam», което
значи лъч). Този раздел на главата ще
сс заннмава с проектирането и характери-
стикптс на пасочсните антени, имащи
усилване.
Възбуждане на пасивните елементи
В повечето конфигурации допълнител-
иитс елементи приемат мощност посредст-
вом индукция или излъчване от захраива-
ния елемент, наричан в най-общия слу-
чай «активен», или още вибратор. Полу-
чената по този начин енергия от своя
страна се излъчва наново със съответната
фаза и по този начин се постига желаният
ефект. Допълнителните елементи сс пари-
чат пасивни елементи за разлика от захран-
вания елемент, който получава енергия
дирсктно от предавателя посредством ^фи-
дер.
Когато пасивният елемент увсличава
излъчването по посока от вибратора към
него, той се нарича директор, а за случая,
когато посоката е от пасивния елемент към
вибратора — рефлектор. Това, дали пасив-
ният елемент ще бъде директор или ре-
флектор, зависи от иеговата nacTpi йка,
която се нагласява, като се промсня дъл-
жината му.
Усилването в зависимост
от разстоянието между слементите
Усилването на една антена с пасивни
елементи зависи както от разстоянието
между слементите, така и от тяхната на-
стройка. Така за всяко дадено разстоя-
ние между отделните елементи има одно
единствено условие за настройката на
елементите, при което антената ще има
максимално усилване. Максималното от-
ношение напред-назад твърде рядко се
получава при същнте условия, при конто
се получава максимално усилване. Импе-
дансът на антената също така завися от
разстоянията между отделните елементи
316
кв АНТЕНИ
и от тяхната индивидуална настройка.
Това налага първо да се завърши настрои-
ката на антената и след това да сс пристъпи
към нейното съгласуване с фидера. Трябва
да се има пред вид обаче, че настройката
на антената и нейното съгласуване могат
да си влияят в известна степей и затова
обикновено се налага процесът на настрой-
ката на цялата система да се повтори
няколко пъти, за да бъдем сигурни, че
сме получили оптималното в това отно-
шение.
Двуелементни насочени ^ант^ни
Използуването на една двуелементна
насочсна антена сс оправдава в случайте,
когато липсва достатъчпо място или пък
има трудности от конструктивен характер,
конто не позволяват използуването на по-
голямата конструкция, която изисква три-
елементната насочепа антена. Най-често
пасивният елемент се настройва като ре-
флектор и се поставя на разстояние 0,15
дължини на вълната от вибратора, въпреки
че са били правени и антени с пасивен
леемент, настроен като директор и поста-
вен на разстояние 0,1 дължини на вълната
от вибратора. На фиг. 20-36 с показана
зависимостта на усилването от разстоя-
нието между елементите за частния слу-
чай, когато пасивният елемент е настроен
в резонанс. Графиката е показателна за
това, което може да се очаква от елементи,
настроени за максимално усилван^.
Триелементни насочени антени
Теоретичното изеледване на 3-елемент
ния случай (директор, вибратор и ре-
ч})лектор) е показало,че максималното усил-
ване е малко над 7 dB. Големият брой екс-
псриментални изеледвания е определил,
че оптималното разстояние между ре-
флектора и вибратора лежи в границите
между 0,15 и 0,25 дължини на вълната,
като 0,2 дължини на вълната е вероятно
ч
г
1
о 0.05 С.1 015 С.2 0.25 0.3 OJ5O.4-
Р/Гзстполнпй межод елемешпите
S дължини .ня бълнатпсь
Фиг. 20-36 — Усилването във функция ог
разстоянието между елементите за антена
с един пасивсн елемент. Рсперната линия
0 dB се отнася за полето, създадено от
една половинвълнова антена. Усилването
по посока на А е по-голямо за разстояния
между елементите, по-малки от 0,14 дъл-
жини на вълната. При по-големи разстоя-
ния от 0,14 дължини на вълната усилва-
нето става по-голямо по посока на В.
Отношението напред-назад е разликата в
dB между кривите А и В. Показано е
също така и изменението на съпротивле-
нието на излъчване на активная елемент.
Горните криви са в сила за пасивен пара-
зитен елемент, настроен в резонанс. В
повечето случаи усилването на антената
с рефлектор може да се увсличи, като
увеличим дължината на пасивния елемент.
Увеличаването на усилването на антена
с директор става, като се скъси дължината
на пасивния елемент. Това подобрява
също така и отношението напред-назад
най-добрият избор като цяло. На фиг.
20-37 е показана зависимостта на усилва-
нето на антената от разстоянието между
С.)
-Г‘
CJ
О.ю 0.15 0.20 0.25 0: 0
Расстояние между директора и вибратора ? Л
Фиг. 20-37 — Усилването па триелементно Yagi във функция от разстоянието между
активння елемент и директора. Рефлекторът е фиксиран на разстояние 0,2 дължини на
вълната от активния елемент
Насочени антениГс пасивни елементи
317
(А)
'Дължина
на дирек-
тора (фута)
Дължина
на рефлек-
тора (фута.)
NH1
ЛЛНг ~--1
4Р0
мы
_4бр
МН2 Разстояние до рефлектора.^
4 66
15
.3
Дължина
на Видра-
Тпора(фута)
СС)
МН1
ЗХ?
мт
472
Ж
£2*
МНг
47£
MHZ.I 15 ~
Разстояние do директора Й
Фиг. 20-38 — Определяпе на дължиннте
на елементите на една триелементна на-
сечена антена. Така определсните дължи-
ни са в сила за закрепени близо до цен-
търа елементи от тръби
директора и вибратора за разстояние меж-
ду рефлектора и вибратора 0,2 дължини
на вълната. Очевидно е, че разстоянието
между директора и вибратора не е особено
критично и че цялостната дължина на ан-
тената (дължнната, в случай че имаме
въртяща се конструкция) може да приема
стойности от 0,35 до 0,45 дължини на въл-
ната, без да се получи забслежима раз-
лика в усилването.
Голямото разстояние между елементите
е за предпочитане не само защото то води
до по-голямо усилване, но и заради това,
че настройката на отдел ните елементи се
улеснява — става по-малко критична, а
импедансът на антената се увеличава в
сравнение със случая, когато имаме близ-
ко поставени елементи. Последното по-
добрява ефикасността на антената и я пра-
ви по-широколентова. Тук обаче възниква
един друг проблем. При дължини на анте-
ната (от директора до рефлектора), по-
големи от 0,3 дължини на вълната, за че-
стоти от порядъка на 14 MHz възникват
трудности от конструктивен характер, та-
ка чс за този обхват твърде често се из-
ползуват дължини па носещата от поря-
дъка на 0,25—0,3 дължини на вълната
независимо от това,чете са под оптнмалнмте.
Общо взето, усилването на антената спа-
да по-бавно, когато се увеличава дължи-
ната на рефлектора над иптималпата стон-
ност, отколкото когато тя се намалява под
тази стойност. Обратпото е вярно за ди-
ректора. Следоватслпо по-добре е да «сбър-
каме» с малко повече дължнната па ре-
флектора и с малко по-малко дължнната
на директора. От тази «корекция» ще спс-
челим и нещо друго — работата на анте-
ната ще стане по-слабо зависима от че-
стотата. Това с така, защото, за да увели-
чим работната честота, трябва да намалим
размерите на двата пасивни елемента, а
за да намалим честотата, трябва да уве-
личим техните дължини. Като оставим
директора малко по-къс, а рефлектора мал-
ко по-дълъг, ние по този начин разширя-
ваме границата между горната и долната
работна честота, извън която усилването
започва рязко да спада.
След като вече веднаж смс определили
дължнната на антената, от фиг. 20-38
можем да определим лесно дължиннте на
отделяйте елементи. Така определсните
дължини могат на практика да се разли-
чават с малко от действитслно иеобходи-
мите в зависимост от диаметъра на елемеп-
тите и от начина на тяхното укрепване и
затова настройката на антената трябва
винаги да се проверява след нейното инста-
л и ране. Въпреки това размерите, опреде-
лени от графиките, са достатъчно точни и
могат да се използуват днректно, в случай
че достъпът до антената е затруднен.
За да се улеснят още повече конструк-
торите на Yagi-антените, дадена е табли-
ца 20-2, която може да се използува при
определянето на дължиннте на елементите.
В таблицата са изнесени данни за разме-
рите на елементите както на CW, така и
на FONE антени за обхватите 20, 15 и
10 метра. Разстояние между елементите
от 0,2 дължини на вълната ще осигури не-
широка честотна лента за антената, от-
колкото разстоянието от 0,15 дължини на
вълната. Усилването на антената ще бъде
еднакво и за двата случая. Дължиннте на
елементите се запазват независимо от това,
дали антената ще бъде с 2, 3 или 4 елемента.
Препоръчва се да се използува конструк-
ция, при която всички елементи са закре-
пени днректно върху носещата и контак-
туват с нея. По този начин постояннотоко-
во цялата антена ще бъде заземена и това
ще осигури по-добра защита от мълнии.
Фидерът може да се съгласува с антената
посредством гама-съгласуващо устройство.
318
кв АНТЕНИ
T а б л и ц а 20-2
Честота Вибратор Рефлектор I директор II директор
А В А В А В А В
14050 10195 10262 10732 10801 9687 9744 9481 9541
14250 10052 10116 10579 10649 9550 9610 9347 9411
21050 6807 6848 7163 7207 6464 6502 5328 6372
21300 6725 6766 7077 7125 6388 6426 6255 6293
28050 5105 5137 5375 5407 4851 4877 4750 4813
28600 5010 5029 5271 5302 4756 4788 4658 4686
.2 .2 .2 .15 .15 .15 Дължина на елементите за 20, 15 и
I------1------1-----1 I—--------1------1-----1 10 ш телефония и телеграфия.
Тези дължини важат за разна-
сяне между елементите 0,2 X и
0,15 X
Настройка
Предпочитаният метод за настройка на
една насочена антена е да се използува из-
мерител на напрегнатостта на полето или
S-метъра на един свързочен приемник,
свързан към един дипол, отстоят от измер-
ваната антена най-малко на десет дължини
на вълната и издигнат на нейиата височина
или по-високо. За да получим приемлив
сигнал в точката на приемането, са необ-
ходима само няколко вата мощност, по-
дадена към измерваната антена. Мощност-
та, подадсна към предавателя (а оттук и
към антената), трябва да се поддържа кон-
стантна през цялото време на измерва-
нията.
Долу на земята може да се паправи пред-
варителна настройка. Антената се поставя
така, че рефлекторът да лежи на земята, а
носещата заедно с останалите елементи
да остане изправена вертикално нагоре.
Все едно, че антената е насочена право
нагоре. При това положение съгласува-
щата система се настройва така, че да се
получи КСВ 1 : 1 между антената и фи-
дера. След като антената се издигне в ней-
ното работно положение, ще бъдат необхо-
дими само леки донастройки на съгласува-
щото устройство.
Твърде много се е писало досега за не-
обходимостта от настройка на отделяйте
елементи на Yagi-антената. Практиката
обаче показва, че размерите, дадени от
фиг. 20-38 и табл. 20-2, са достатъчпо точ-
им и не изискват допълнителна настройка.
Това е вярно само за Yagi-антени, напра-
вени от метал ни тръби. В случай че имаме
антена «двоен квадрат», на която елемен-
тите са иаправени от жица, рефлекторите
и директорите трябва да се настроя!,
когато антената е поставена в нейното
работно положение. Причината за това е,
че практически е невъзможно да се отре-
же и инсталира парче жица с размери,
отговарящи на точно необходимите, за
да се получи максимално усилване или
максимално отношение напред-назад.
Прости системи
Въртяща се насочена антена
Широко популярни са дву- и триелемент-
ните системи на въртящи се, насочени
антени, при конто цялата антенна система
се върти, за да може да се използуват
усилването и насочеността на антената за
всяко желано направление. Те могат да
се монтират или хоризонтално (при което
равнината, в която се намират елемен-
тите, е успоредна на повърхността на зе-
мята), или вертикално.
Една четириелементна антена ще даде
още по-голямо усилване, стига само да сме
в състояние да осигурим укрепването на
елементите, ако разстоянието между тях
е от порядъка на 0,2 дължини на вълната.
Настройката за максимално усилване е
евързана с много променливи и затова няма
на разположенне пълни данни за опти-
мално оразмеряване по отношение на
усилването. Когато елементите се разпо-
лагат на малки разстояния един от друг
(по-малки от четвърт дължина на вълната),
добре е те да се правят от тръби с диаметър
от 12 до 25 mm. Един проводник с голям
диаметър има не само по-малко омично
съпротивление, но и по-малък Q-фактор.
И двата фактора са от значение, когато
имаме близко разположени елементи, тъй
като в този случай импедансът на вибра-
тора е доста нисък в сравнение с този на
Насочени антени с пасивни елементи
319
обикповения дипол. При 3- и 4-елемеит-
нитс антени с малки разстояния между тях
съпротивлението на излъчване на вибра-
тора може да се окаже толкова ниско, че
омичните загуби в проводника на елемен-
тите да погълнат значителна част от по-
дадената към антената мощност.
Захранване на една въртявца се антена
За захранване на вибратора на една вър-
тяща се антена може да се употреби който
и да с от нормално използуваните методи
(описани по-надолу в раздела: «Съгласува-
не на антената с фидера»). Пай-често из-
борът за захранваща система се спира вър-
ху гама-съгласуването с последователио
включен кондензатор и Т-съгласуването
с последователио включени кондензатори и
половинвълнова балансираща секция,
както е показано на фиг. 20-39. Тези ме-
тоди се предпочитат пред всички останали,
защото позволяват съгласуването да се
нагласи и да се използува коаксиален ка-
бел. Пооменливите кондензатори се по-
ставят в подходящи малки пластмасови
кутийки, конто да ги защищават от ат-
мосферни влияния. За мощности до ня-
колкостотин вата могат да се използуват
и кондензатори с малки разстояния между
пластините. Максималният необходим ка-
пацитет е от порядъка на 140 pF за 14 MHz
и намалява пропорционално за по-висо-
ките обхвати.
Ако е възможно, съгласуващото устрой-
ство е по-добре да се нагласи, след като
антената е издигната в нейното работно
положение, тъй като съгласуването в
близост до земята може да не се запази,
след като антената се дигне високо нагоре.
Широчина на лентата
Оптималната работа на една мпогоеле-
ментна антена зависи от правилното фа-
зиране или настройка на отделните еле-
менти, която може да бъде точна само за
една единствена честота. В случая, когато
имаме антени с близко р’азположени един
от друг елементи, при- конто настрой-
ката поради ниското съпротивлеиие на
излъчване е доста критична, честотната
лента, за която могат да се получат добри
резултати, е от порядъка на 1 или 2% от
резонансната честота, или близо 500 kHz
за 28 MHz обхват. Честотната лента на
антената може да се разшири, като дирек-
торате се настроят така, че да получим
най-голямо усилване за най-високата че-
стота, която трябва да бъде покрита, а
рефлекторът — за най-ниската честота от
желаната честотна лента. Усилването като
цяло ще падне малко за всички честоти,
но в замяна на това ще стане по-равно-
Гама съгласуване
uSpamopa . и с
кс. насел
(А)
й RlMCL-член
"та (настрай&а се)
Към предав.
Центр
С2
К астр, се
(в)
SOSL коаис.-Jj (коаксиа^Ь
। mopoudt
Към!
Настп^ойба.
4:1 йалцн
____________еН VAU
ж тороиден)
Към предай.
„ Т- съгласубане
Коаксиал . .
КъмС1
Към С2
КоляноА * Към центра
Коа“с-ка*ел на йийратЪра
*L 7 Коляно А (мети)=
• 4:1 коаксиален &алун
Фиг. 20-39 — Илюстриране на гама- и
Т-съгласуващи системи. В (А) гама-еле-
ментът се настройва съвмсстно с С, докато
се получи минимално КСВ. В (В) е пока-
зана Т-съгласуваща система. Тя е екви-
валентна на две гама-съгласуващи секции.
Двата елемента и С1 и С2 сс настройват
последователио, докато не се получи КСВ
1:1. В (С) е показан коаксиален балун,
трансформиращ импеданса в отношение
4:1. Вместо него може да се използува
тороиден балун, който има по-широка
честотна лента. Подробности за иеговата
конструкция са дадени в глава 19. Т-
съгласуващата система се настройва за
импеданс 200 Q, като балунът съгласува
този симстричен импеданс към 50 П не-
симетричен товар. Т-секцията може да
се настрои за 300 D, конто след това да
сс свалят на несиметрични 75 П. Разме-
рите на гама- и Т-елементите не могат да
се дадат с формули. Техните дължини и
разстоянията им до активните елементи
ще зависят от разстоянията между отдел-
ните елементи на аитеиата и диаметрите
на тръбите, от конто те са направени.
Кондензаторитс С, С1 и С2 за насочени
антени за 14 MHz имат капацитет от по-
рядъка на 140 pF. Необходимият капаци-
тет е малко по-малък за 21 и 28 MHz
мерно за един по-широк честотсн обхват.
Използуването на елементи с по-голям
диаметър ще допринссе за разширяването
на честотната лента на антената, тъй като
по-големите диаметри намаляват Q-фак-
320
кв АНТЕНИ
тора. По този начин реактивните стойкости
на елементите ще сс промснят по-бавно
при изменение на честотата. В резултат
на това настройката ще бъде близка до
оптималната за значително по-широк че-
стотен спектър, отколкото в случая, ко-
гато за елементи се използуват парчета
жица.
Комбинирани антенни системи
Възможно е да комбииираме пасивни
елементи с вибратори, така че да получим ’
сложни антенни системи, съставеии от
няколко синфазно евързани многоелемент-
нн антени. Отделните многоелементнп ан-
тени могат да се разполагат както една до
друга, така и една над друга па стажи.
Те могат да бъдат съставени само от ви-
братор и рефлектор или директор, пли пък
да съдържат и двата пасивни слемснта.
колка), като единият квадрат се захран-
ва — вибратор, а другият служи като па-
сивен елемент — обикновено рефлектор.
Една модификация на квадрата е антената
«Delta Loop». Елсктрическпте свойства
и па двете антени, общо взето, са еднакви,
въпреки че някои оператори твърдят, че
са получили по-добри резултати с анте-
ната «Delta Loop». И двете антени са пока-
зани на фиг. 20-40. Те се различават преди
всичко конструктивно. Едната е направе-
на изцяло от метални елементи, докато в
другата се използуват крепежчи пръти от
изолацнопеп материал. Към която и да е
от двете антени могат да се добавят по един
или повече директори, в случай че желаем
да увеличим усилването и насочеността
на антената, въпреки че болшинството
оператори използуват двуелементната кон-
струкция.
Възможно е да се поставят няколко ан-
Антени «Delta Loop» и «двоен
квадрат»
Една много ефсктивна DX-антена е ан-
тената двоен квадрат или просто квадрат.
Тя се състои от две или повече квадратни
фамки от жица, закрепени с помощта на
роставени накръет пръти от бамбук или
пибростъкло. Всяка страна на квадрате
с размери четвърт дължина на;вълната
една дължина на вълната за цялата оби-
тени одна в друга, за да сс използуват
за работа на няколко обхвата, но в този
случай формул ите, дадени на фиг. 20-40,
ще трябва да се коригираг леко, за да се
отчете влиянието между отделните антени.
Дължината на обиколката на квадратите
се изчислява от:
дължина на обиколката (метри)=
320
/(MHz)’
(20-Н)
случай че се използуват многодиапа-
В
зонни конструкции, всяка една антена ще
Гама, съглас,
Изолятор >
Гама кон-* X
де н затор
(740 pF заг20,
15 10 ) '
у; Рефлектор
2тт
Към
50 Л
коакс.
предавателя
Вибратор (общо.к) =
рефлектор (ofiuiojn) =
- f(MHz)
“Делта луп"
рефлектор*
J 2 mm проводник,
• I ПАгЬлРХТППП
Крепеж-
ни пгъти
от бамбук
или фибро
стъкло
Шлейф
занастр.
Късо г
Изолатср
- 75Л коаксиал
L(Mempu)=wh
Към преЗабателя
Двоен квадрат
Фиг. 20-40 — Данни за построяването на двоен квадрат или Delta-Loop антена.
По начина на действие и по възможности антените са подобии една на друга, но ан-
тената Delta-Loop има по-проста механическа конструкция. В текста е дадена
допълнителна информация
Въртящи се насочени антени
32t
Таблица 20-3
Брой Дължина Диаметър Reynolds
(ш) (mm) №
2 2.40 25 9А
4 2.40 19 8А
1 2.40 32 10А
1 1,80 22 4231
Двё скоби от типа на използуваните за
закрепване на телевизионните антени
към техните мачти, един промеилив кон-
дензатор от какъв ла е тип с максима-
лен капацитет 150 pF, една пл астма сова
кутийка за кондензатора с приблизи-
телни размери 12.5x12.5x12.5 ст.
Тръба за гама-съгласуващото устройство
с диаметър от 9 до 12 mm и дължина
90 ст
трябва да се настрои поотделно за макси-
мално усилване с помощта на S-метър.
Шлейфът на рефлектора се настройва за
същото условие. Гама-съгласуването на>
антената «Delta Loop» се нагласява така,
че да получим КСВ-1:1. Рефлекторът не е-
необходимо да се настройва. Антената
«Delta Loop» има по.-широка честотна лен-
та от квадрата и КСВ за обхвата, за който'
е оразмерена, се за<тазва в .границите на.
1,5 : 1 или по-добро за целия обхват.
Резонансната честота на ^войния квадрат
може да се намери, като намерим често-
тата, при която КСВ, цма най-малка стой-
ност.; Като удължаваме или скъсяваме с
малко. дължнната на. вибратора, можем да
го настроим в резонанс за най-често из-'
ползувания участък от обхвата.
Смята, се, че една двуелементна антена ’
двоен квадрат или антена «Delta Loop,
е сравнима с една триелементна антена
«Yagi» по отношение на тяхното усилване’
(за допълнителна информация виж QST,
май 1963 и QST, януари 1969). Антените
двоен квадрат и «Delta Loop» работят мно-
го добре и на 50.. иг 144 MHz. Едно об-
стойно разглеждане и съпоставяне на диа-
грамите на излъчване. ц усилването на ан-
тените «Yagi» и двоен квадрат беше напра-
вено от J. A. Lindsay (W./HTH)., QST*
май 1968.
ВЪРТЯЩИ СЕ НАССЧЕНИ АНТЕНИ
Двуелементна насечена антена за 15 метра
На фиг. 20-41 е показана едиа двуеле-
ментна насочена антена, оразмерена за
тслеграфния участък иа 15-метровия об-
хват. Антената може да се направи от алу-
миниеви тръби с подходящ диаметър, така
че да се наставят една в друга.
Конкретно в тази конструкция са изпол-
зувани парчета алуминиеви тръби с диа-
метър 19 и 25 mm, дълги по 2,40 тп. Всеки
елемент е направен от по една тръба с
диаметър 25 mm и две тръби с диаметър*
19 mm. Тръбите са дебелостей ни.със -стен»
от по 1,5 mm и за да могат да се’наставят
телескопично една в друга, във всеки еле-
мент сс използуват допъл.нйтелно по две-
къси парчета тръба с диаметър 22 mm.
В таблица 20-3: са- изброени необходи-
мите материали за антената, конто трябва
да се набавят Носещата има дължина 2,40’*
m и е с диаметър 32 mm.- • - -
Фиг. 20-41 — Размери на двуелементната насочена антена .за. 15 метра*
21 Наръчник на радиолюбителя
322
КВ АНТЕНИ
Конструктив»! данни
На фиг. 20-41 са дадени всички размери
иа вече сглобената антена. Една тръба с
дължина 1,80 гл и диаметър 22 mm се раз-
рязва на четири еднакви парчета от по
45 ст. Тези парчета осигуряват плътна
скобка между другите два размера тръ-
би. За да се осигури закрепването на 25-
милиметровата тръба към 32-милиметро-
вата носеща, необходимо е в първата да
се пробият дупки, през конто да се пре-
карат закрепващите болтове така, както
е показано на фиг. 20-42В. Трябва да се
внимава много, когато се отоелязват ме-
стата на дупките. Необходимо е тръбите
да се измерят индивидуал но и двете дупки
да се пробият на равни разстояния от тех-
ните центрове, така че, когато слементите
бъдат монтирани към носещата, те да бъдат
оалансирани по отношение на техния цен-
гър на тежестта.
След като бъдат нарязани чстирите ло-
мощни 22,милиметрови парчета, трябва
чнимателно да се зачистят с пила или ос
гър нож ръбчетата по техните вътрешни и
нъншни стёни в местата на срязването.
Тръбите влизат плътно одна в друга и ако
не сс загладят тези ръбчета, получени при
срязването на тръбата, ще имаме трудно-
сти при самата сглобка.
ОтбележеФе внимателно върху тръбите с
молив размерите от фиг. 20-41 и след това
пробийте дупки за 4-милиметрови рапидни
болтове. Дупките трябва да се пробият
Л—3 ст навътре от мястото на сглобките.
След като се завият рапидните виптове,
»це изчезиат всички луфтове в елементите.
I За да се лредпази кондензаторът С1 па
сама-съгласуващата секция от атмосферно
влияние (фиг. 20-42), се използува (гдхо-
дшЖа пластмасова кутия. Статорът и рото-
рът на кондензатора се съединяват с де-
бел двумилиметров меден проводник към
две болтчета, монтирани на две от стените
на кутията. Между другото за проводник
могат да се употребят парчета от кабел за
вътрешни или домакински инсталации.
Пластмасовата защитна кутия се крепи към
носещата посредством същата скоба, с
която се крепи и вибраторът.
За захранване на антената може да се
използува както 50-, така и 70-омов
коаксиален кабел. Препоръчва се да се
използува по-дебел кабел, като например
RG-8, който има по-малки загуби от по-
тънкия тип RG-58/U. За да подготвим
кабела за свързването му към антената,
трябва първо да зачистим около 15—20 ст
от изолацията, която покрива оплетката.
След това оплетката се отдел я от централ-
ната част, а мястото, в което те се разде-
лят, се бинтова хубаво с изоланионна лен-
та, за да се пр ед паз и от атмосфер ната
влага.
Оплетката на кабела се присъединява в
средата на вибратора към носещата, като
се притяга с една от гай ките, с конто е
прптегнат крепежният болт. Централното
жило от своя страна се присъединява към
едно от двете болтчета на пластмасовата
кутия, с конто е евързан кондензаторът С1.
Другото болтче се използува за закрепване
на единия край на гама-съгласуващия еле-
мент. В другия си край той се крепи от
подвнжния мета лен плъзгач (виж фиг.
20-42).
Цялата антена гежи по малко от 4,5 kg
и може лес по да се върти с един телеви-
зпонен ротатор. Освен това за закрепва-
нето па антената могат да се използуват
крепежни елементи и мачти от телеви-
шонпа антена.
Вибратор
А
Гамп-
елемент
Вцбратср
91,5 см
5cm Z-75**
О I ,J
Фиг. 20-42 — В (А) е
показан метод за гама-
—?
_>
* Скоба
занастр. крепва
Гама-
елемент
о
захранване на антената,
а в В са дадени раз-
мерите на гама-съгласу-
ващото устройство. Ко-
аксиалпият кабел се за-
за носещата и
след това се пуска на-
долу покрай мачтата,
като се оставя достатъч-
но дълго парче от него,
за да може антената да
се върти свободно
Въртящи се насочващи антевя
323
Фиг. 20-43 Насоченатл аитена за два
обхвата, завършсяа и гстова за вдигане
Фиг. 20-44 — Тук са показани гама-съ-
гласуващиге секции за 10 и за 15 метра
Фиг. 20-45 — Това е скобата за закрепване
на носещата към мачтата, която съединява
заедно двете 3,60-метровн секции на носещата
Настройка на гама-съгласуващото
устройство
За да се настрои гама-съгласуващото
устройство, е необходим КСВ-метър. По-
дробности около направата на един КСВ-
метър са изложени в глава «Измервания».
КСВ-метърът се включва последователно
на фидера в близост до антената и подвиж-
ният метален плъзгач се нагласява за раз-
стоянието, показано на фиг. 20-42. След
гова започвамс да въртнм кондензатора
С1, като същевременно наблюдаваме пока-
занията на КСВ-метъра, включен в поло-
жение «отразепа вълна». Целта о да се на-
мери такова положение на плъзгача и кон-
дензатора, при което да се получи КСВ 1.
Една двудиапазонна насочена антена
с оптимално усилване
Ако искатс да получите оптимални ре-
зултати от една Yagi-антена, тогава двой-
ната 4-елементна система, показана на
фиг. 20-43, ще представлява интерес за
вас. Антената се състои от четири елемента
за 15 гл, като между тях са вмъкнати още
толкова за 10-метровия обхват. Използу-
вани са големи разстояпия между слемен-
тите и това е осигурнло па антената едно
отлично усилване и широка честотна лента
и на двата обхвата. Всеки от двата вибра-
тора се захранва от отделен 50-омов ко-
аксиален кабел, като за целта са употребени
гама-съгласуващи устройства. При же-
лание може да се използува един единствен
коаксиален кабел, който да се превключва
дистанционно с реле.
Размерите на елементите, показани на
фиг. 20-46, са за телефонните участъци на
двата обхвата и са настроени в резонанс
за честотите 21 300 и 28 600 kHz. По же-
лание дължиннте на елементите могат да
се изменят за CW работа, като при това
могат да се използуват размерите, дадени
в табл. 20-2. Разстоянието между елемен-
гите и за двата случая се запазва едно
и също.
Конструктивии данни
Елементите се закрепват с помощта на
фабрични U-болтове или със скоби от ла-
марина. Закрепването на носещата към
мачтата става също с готови фабрични
конструкции, конто могат да държат но-
сеща с диаметър 5 ст и да се закрепят на
мачти с диаметър до 6 ст. Друга особеност
на описваната крепежна конструкция е,
че тя позволява антената да се накланя,
след като веднаж е била монтирана вече
на мачтата. Това осигурява достъп до еле-
ментите за тяхната евентуална донастройка.
324
кв АНТЕНИ
1)Рефл. ~ 1 914 7077
4 5270 КЗВ 628
j Вибр. 6725
2 ЗОЮ 438 4756 1 ч 828 L
i—
• ъ 6388 1 628
12-ри дир. 4653
Фиг. 20-46 — Показаните тук дължини на
елементите са за телсфоините участъци на
двата обхвата. В таблица 20-2 са дадени
размерите за CW честотите
Елементите са иаправени от алуминие-
ви тръби марка 6061-Тб, като могат да се
намерят в магазините за жслезарпя. Тръ-
битс се продавят с дължина 3,60 m и могат
да се поръчат с диаметри, конто да позво-
ляват тяхното телес коп и ч ио сглобяване.
Централните секции на 15-метровата ан-
тенн са с външен диаметър 25 mm, а тези
на 10-мстровата антена — 19 mm. Краищата
па отделните секции се срязват малко по
дължина с ножовка и в мсстата на телс-
скопнчнпте сглобки сс използуват скоби
за притяганс.
На фиг. 20-47 са показани нсобходимпте
размери на фабрнчно нзработеиото гама-
съгласуващо устройство, за да се получи
Фиг. 20-47 — Размери за съгласуване*с
50-омов кабел при използуването на го-
тови гама-сек цп и
28,С GO KHz
съгласуване с 50-омов кабел. За различ-
ните инсталации те могат да варират в
известии граници. При необходимост гама-
съгласуващото устройство може да си го
изработим и сами, като използуваме ин-
формацията от раздела, третиращ различ-
ните способи за съгласуване с антената.
Един триобхватеи двоен квадрат
В сравнение с различните триобхватни
насочени антени двойният квадрат дава
много добри резултати. При него нямаме
загуби в настроените трептящн кръгове
и което с по-важно, разстоянието между
елементите му нс е толкова критично,
колкото при Yagi-антените. Освен това
един двуслемснтсп квадрат има прибли-
зително същото усилване, както и една
триелементна Yagi-антена.
Препоръчва се за вески обхват да се
използуват отделяй фидери. Като алтер-
натива можем горе при антената да инста-
лираме релета и да използуваме един един-
ствен фидер, като го превключваме дистан-
ционно посредством рслетата.
Много пъти сс е говорело, че квадрат-
иата конструкция е по-добра от ромбэвид-
ната, но сега засега няма представени фак-
ти, конто да потвърждават това. Нещо
повече, ако същсствува опасност от обле-
деняваве, за предпочитане е ромбэвидната
конструкция, тъй като тя позволява на
водата и на л ед а да се стичат по-лссно,
вместо да сс натрупват по елементите и да
ги обременяват.
Магериали
Първоначалпо за крспежни пръти ши-
роко сс с използувал бшбукът. Впослсд-
ствие популярност добиват крепежните
конструкции от фибростъкло и дори 01
алуминиеви тръби. Има няколко фирми».
конто произвеждат и пускат па пазара
набэри, съдържащи всички крспежни еле-
менти, необходима за сгл >б шането па
един двоен квадрат, включително прътитс
от фибростъкло. В някои района на стра-
пата все още могат лесно да се намерят
бамбуков и рибарски пръти.
Конструктивни особености
За един двуелсментсн триобхватеи ква-
драт най-добрият компромис по отношение
на разстоянието между елементите е да го
приемлем равно на 2,40 т. Лко конструк-
цията позволява, можем да направим
разстоянията за 10-, 15- и 20-мстровите об-
хвати да бъдат рсспсктивпо 1,80; 2,40 и
3,00 т. Това ще пи осигури едно отлично
усилване и широка честотна лента.
Въртящи се насочващи антени
325
Ооша
дълж.
14.25 MHZ = 21,49m
21.30 MHZ « 14,38 m
28 60 MHz = 10,71m
127 ст
102 cm
75 ст
Рефлектор Дължини на
шлейфовете
14 MHz
21 MHz
28 MHz
Шлейф
Закъсяваща
пластина
Краищата сеза-
хбащат към тре-
гера с помощта
на изолирана линий
(в)
BuSpamopuan)-
Дълж. на
страната
5,37m
3,60 п>
2.68 m
Фиг. 2Q-48 — Размери на активния елемент на триобхватен квадрат
Снажда се към
50-омзЬ коакс,
кабел
(А)
L - 2| MHz - 2,34m
28 MHz - 1,68т
Вибратор
(В)
Закъсябаща
'пластина.
и
лУх&е
14
’2Г
28
юо
75
5?
Опыртпъ
1061
“ёГз”
"ёйсГ
914
660
4Ь7
Фиг. 20-49 — Съгласуващи секции за слементите на
квадрата
На фиг. 20-48 с дадена формулата и са
показани типични размери за активинте
елементи на триобхватен двоен квадрат.
При разстояние между слементите 2,40 m
импедансът на антената те бьде прибли-
зително 75 П на 14 MHz, 100 Q на 21 MHz
и 125 Q на 28 MHz. Ако КСВ е без особгно
значение, можем да захраним квадрата
директно с 50-омов коаксиален кабел.
Не е зле обаче на 15 и на 10 m да се употре-
би съгласуващо устройство. Най-просто
е да се използува четвъртвълнова съгласу-
ваща секция от коаксиален кабел RG-1 I/O.
Единият й край се присъединява към ви-
братора, както е показано на фиг. 20-19,
а другият се снажда към 50-омовия фидер
(с производна дължина) на станцията.
Трябва да се виимава снаждаисто да се
направи влагонепроницаемо, тъй като в
противен случай влагата ще прэникне под
изолацията и ще повреди кабела.
Вместо четвъртвълновия трансформатор
може да се използува гама-съгласуващо
устройство. Иеговата конструкция е по-
казана на фиг. 20-49В. Гама-елемситът G
може да бъде направен от алуминиева тръ-
ба с диаметър 6 пип. За показаните на фи-
гурата размерн съгласуването ще бъде
доста точно и за да се постигне КСВ 1,
ще е необходима само лека донастронка на
позицията на плъзгача и на конденза-
тора С. Кондензаторът е от типа, нзпол-
зуван в радиолриемниците. Той се по-
сгавя в подходяща водонепроницаема пласт-
масова кутийка и се монтира директно в
долния край на активния елемент.
Рсфлекторите се правят с три процента
по-дълги от активните елементи. За да
се получат оптимални резултати обаче,
тс трябза да сс настроят с помощта на един
шлейф и подвижен плъзгач така, както е
показано на фиг. 20-48В. Той може да се
326
К& АНТЕНИ
Фиг. 20-50 — 1 ук е показан проектира-
ният от G3FPQyKba/ipaT за четири об-
хвата
Фиг. 20-51 — Начин за сгъване на еле-
ментите за 40 метра в квадрата на G3FPQ,
за да може да се получи равномерно^раз-
пределение на токовете в антената
направи от парче отворена линия. В слу-
чай че се използува шлейф за настройка,
рефлекторите се правят със същите раз-
мери, както и активните елементи.
Рефлекторите могат да се настроят с
помощта на един източник на сигнал, раз-
положен най-малко на 150—200 m от ан-
тената. За целта може да се използува
гриддипметър захранващ дипол. Антената
се насочва с обратната си страна към из-
точника на сигнала, а към нея се присъеди-
нява приемник с S-метър. Когато следим
показанията на S-метъра, нагласяваме
плъзгача на шлейфа така, че да се получи
максимално подтискане на сигнала (ми-
нимално показание на S-метъра). В слу-
чай че за пасивни елементи се използуват
директори, те трябва да се направят с
5% по-къси от активните елементи.
Един интересен четирибандов квадрат
е показан на фиг. 20-50. Антената е кон-
струирана от G3FPQ и има 4 елемента на
20, 15 и 10 метра и 2 скъсени елемента
на 40 метра. 40-метровите елементи с
размери една дължина на вълната и стра-
ните им са сгънати така, както е показано
па фиг. 20-51. Като цяло размерите са на-
малени с около 40% в сравнение с един
пълноразмерен квадрат. Това значи, че
страните му са само с около два метра и
нещо по-големи от тези на 20-метровия
квадрат. (За подробности виж QST, фе-
вруари 1972.)
Вертикална насочена антена
за 20 метра
Триелементният вертикален бим с па-
сивни елементи, описан първоначално от
W2FMI в QST, юн и 1972, е една чудесна
насочена антена за 20-метровия обхват.
По принцип антената се явява като поло-
винка на едно Yagi и е направепа на ба-
зата на четвъртвълнови елементи. разполо-
жени един от друг на разстояние 0,2 дъл-
жини на вълната (3,80 ш за 20-метровия
обхват). Това разстояние осигурява един
добър компромис между усилването на ан-
тената и нейния входен импеданс. При по-
малки разстояния между елементите им-
педансът на антената ще падне, а оттук и
нейната ефсктивност поради присъщите
за вертикалните антени загуби в повърх-
ностния слой на почвата. Тази симетрична
вертикална Yagi-антена дава възможност
за електрическо превключване иа нейната
насоченост (директорът става рефлектор
посредством включването на удължаващи
бобина в основата му), като прн това вход-
ният импеданс на вибратора остава непре-
менен. Размерите на 3-елементната антена
за случайте, когато тя се използува с
фиксирана или променлива посока на из-
лъчване, са дадени в табл. 20-4. Елемен-
тите са направени от три дебелостенни.
телескопично влизащи една в друга алу-
миниеви тръби, като най-долната е с вън-
шен диаметър 25 mm. По този начин от-
пада необходимостта от обтяжки. Разбира
се, възможни са най-различни други кон-
структивни варианти, включително и де-
бела жица, прилспена към бамбукови пръти
Въртящи се насочващи антени
427
Таблица 20-4
Размери на насочената 3-елементна верти-
кална антена за 20 гп
1. Размери на антената
грама на излъчване
Директор 478 ст
Вибратор 488 ст
Рефлектор Разстояние между 537 ст
елементите 381 ст
2. Размери на антената с изменяща се
диаграма на излъчване
Директор и рефлек-
тор 458 его
Вибратор 488 ст
Разстояние между
елементите 381 ст
Удължаваща боби-
на 60 ст проводник с диа-
метър 2 тт, от кой-
то се навиват 3 на-
вивки с диаметър
7,5 ст. Дължината на
бобииата е с оглед
да се получи макси-
мално отношение на-
пред-назад
Фиг. 20-52 — Конструкция на основата
на активния елемент и общ вид на съгласу-
ващия трансформатор
Фиг. 20-53 — Геометрия на* пзползувана-
та отразяваща повърхност/ Конфигура-
цията е избрана с оглед да се апроксими-
рат посоките на протичанехна антенните
токове
Триелемен тната антена заедно с ней-
ната изкуствена отразяваща повърхност
има входен импеданс 15 0. Съгласуването
става с помощта на понижаващ трансфор-
матор-тороиден балун, трансформиращ им-
педанса в отношение 4:1 и съгласуващ
небалансирана линия с небалансирана ан-
тена. Този трансформатор също е показан
на фиг. 20-52, евързан към активния еле-
мент.
На фиг. 20-53 е показано геометричното
построение на изкуствената отразяваща
повърхност. Вътрешният квадрат е с диа
гонал 0,4 дължини на вълната (7,62 т).
Външните жици на тези секции са с диа-
метър 1,5 mm, а вътрешните с диаметър
1 mm. Навсякъде, където се пресичат,
проводниците се зачистват и запояват.
Конфигурацията е избрана така, че да
осигури малко съпротивление за повърх-
ностните токове на 5-елементната антена
(четири паразитни елемента в ъглите).
Дължината на всички външни радиали е
0,4 дължини на вълната и те също са от
жица с диаметър 1 mm. На всеки ъгъл се
пада по двадесет и пет радиала и на всяка
страна по 9.
328
КВ АНТЕНИ
Укрепване на антените
«А» -образна мачта
Мачтата, показана на фиг. 20-55, има
проста конструкция и дава задоволителни
резултати за височини до 10—12 т. За
Фиг. 20-54 — Осиовата на един от пара-
зитиите елементи. Показана е кутията на
релето, скъсяващата бобина и системата
га измерителя на полето. Самият той се
камира на разстояние две дължини на
вълната
Горни
оотяжки
Антена
Пълна Височини
над 12 m
Трилетби Ьк5ст
Всяка noGjQm
Обтяжки само
/ отппред и отпзаВ-
* стпранични не
са необходимо
Бол mode
6 mm болтп
бтпт 5олт
Пробейте 3mm
дупки и закобегпе
рейкитпе с пирони
J Разкрач*.
околов
1 1,60 тп1
Фиг. 20-55 — Конструкция на одна про-
ста 12-метрова «А»-образна мачта, удобна
за използуване там, където мястото е ог-
раничено
направата й трябва да се избери г здрави,
сухи летви, без чепове по тях. След като се
сглоби, цялата конструкция може да се
покрие с два или три пласта боя.
В случай че мачтата се издига на земята
удобно е да се забият две колчета, конто’
да я «запънат» и да не й позволят да се
плъзга по земята, докато я издигате на-
горе с помощта на две обтяжки. Ако ли
пък желаете да я монтирате върху покрив
на къща, тогава би било удобно да я под-
прете до една от стените и след това да я
издърпате нагоре от покрива, като я дър-
жнте във вертнкално положение. Цялата
конструкция е достатъчно лека и позво-
лява всички операции по «монти рането й —
вдиг.ането на мачтата на покрива, занася-
нсто п до мястото, в коего щс стой, и затя-
гането на обтяжкиге да се извърши от
двама души, като мачтата проз цялото
време се държи пзправсна вертнкално.
Следователно удобно е да монтираме мач-
тата на покрив върху иякаква малка под-
ходяща площадка.
Ако се използуват летви със сечение
5x7,5 или 5X10 ст. височината на мач-
тата може да се увеличи до 15 m. Летвите
със сечение 5x5 ст подават много и не
могат да се използуват за по-високп кон-
струкции.
Проста 12-метрова мачта
Мачтата, показана на фнг. 29-56, с от-
носително здрава, има проста конструк-
ция, лесно се разглобява и струва много
евтино. Тази мачта подобно на «А»-об-
разната може да се използува за височини
до 12 т.
Горната част е от дървена летва със се-
чение 5X7,5 ст и е захваната с болтове
между две други летви със същото сече-
ние, като разстоянието на припокриваие с
около 60 ст. По този начин разстоянието
между двете долин летви на мачтата ще
бъде 5 ст. В долния си край те са хванати
с болтове за друго, забито в земята дървено
парче със сечение 5Х 10 ст. Освен това по
средата по дължината им между тях е
сложено още едно дървено трупче със се-
чение 5X7,5 ст, което има за цел да
поддържа необходимо™ разстояние и по
този начин да укрепи цялата конструк-
ция.
Горните две обгяжки балаисират силите
на опън, породени от самата антена, до-
като долните три нс позволяват на мачтата
да се огъва по средата.
Трупчето в осиовата със сечение 5X10
ст, преди да се зарови в земята, се ориен-
тира в ъответната посока и след това се
Укрепване на антените
329
Горни о5-
тяжки
6т
5x7,5cm
Болтове
Болтове
12^150 тт
Срейни
иогпяжки
Фиг. 20-57 — Въпреки че обтяжки нор-
малпо не са необходнми за тази саморъчно
направепа мачта, тяхната употреба би оси-
гурила конструкцията в случаи на силни
BeipoBc. Елементите на едно обърнато V
могат да заменят две от обтяжките
1,20 гт®
-*-5хТ0сП7
Фиг. 20-56 — Една проста и здрава мачта
за височийи от около 12 метра, която може
да се чупи по средата за по-леспо изди-
ганс. Височината й може да се увеличи до
15 и повече мстрп, като вместо летви със
сечение 5X7,5 ст сс използуват такива
със сечение 5X10 ст
укрспва в строго вертикално положение.
Преди тази операция с необходимо да се
пробият дупкитс за болтовете. За да се
монтира мачтата, първо на земята се по-
ставя в легнало положение дол ната сек-
ция и болтът А се промушва през трите
дървени летви и се затяга, но не много,
така че да поз вол и на дел ната секция да
се завърти около оста му. След това с
помощта на болтове се монтира горната
секция на мачтата и цялата конструкция
се избутва нагоре с дървена стълба или с
друга подходяща дървена детва. Веднаж
повдигната от земята, посредством ней ните
обтяжки тя вече може лесно да бъде ус-
таповена във вертикално положение. Сла-
га се болт В и заедно с болт А се затягат
хубаво. Долните о'бтяжки се патягат, а
горпите се оставят малко хлабави. Те се
притягат, след като се вдигне антената.
Чупеща се мачта
На фиг. 20-57 е показана една евтина
9-мстрова чупеща се мачта, която може
да се направи с подръчен дървен материал.
На нея може да се монтира малка трибан-
дова Yagi антена, двоен квадрат, или да
се използува за спорен елемент на една
антена «обърнато-V». На фиг. 20-60 е по-
казана неподвижната част на мачтата,
поставена в дълбока 1 m бетонна основа и
закрепена за стрехата с болтове. Двете
странични лайсни на неподвижната част
са направени от дървени летви с дължина
3,60 m и сечение 5Х15 ст. Напречните
летви имат сечение 2,5Х 10 ст. Вътрешните
размери на конструкцията са дадени на
фиг. 20-58.
Чупещата сс част на мачтата е направе-
па от дървени летви с напрсчпо сечение
5X10 cm и дължина 9 гл. Ней ните на-
прсчпи части са дълги 22,5 ст, широки
10 ст и дебел и 5 ст. Поставсни са на раз-
стояние 62,5 ст една от друга. Предвижда
сс и допълнително укрепване на конструк-
цията с диагонално разположени летви
със сечение 2,5X5 ст. За показаната кон.
330
КВ АНТЕНН
Фиг. 20-58 — Детайли по конструкцията
на фиксираната и чупещата. се част на
мачтата
Фиг. 20-59 — Тази снимка показва’’рота-
тора и ка белите. Ротаторът е за к репен за
едва двойка дървена летва със^сечение
5X10 ст
струкция мачтата се чупи в основ'ата си.
За панта се използува монтиран в долния
край на мачтата болт с^диаметър 25 mm.
Фиг. 20-60 — Долната част наТмачтата е
направена от дървени летви със сечение
5Х 15 ст, а основата й е поставепа в бето-
нен блок, дълбок 1 mJ
Болтове се"поставят също така и на’нивото
на стрехата за да може да се фиксира мач-
тата във вертикал но положение.
Показаната на фиг. 20-57 мачта е на
W1CUT. Поради обективни причини тя
е била инсталирана по средата на къщата, а
не в нейния край, което би било за пред-
почитане. Ако се монтира в края на къ-
щата, мачтата може да се направи ~~ се
чупи на височината на покрива. По този
начин тя ще пада върху покрива и това ще
облекчи достъпа до антената. За описаната
по-горе конструкция на W1CUT са необ
ходими двама души, за да може мачтата да
се свали или вдигне обратно. Единият
трябва да стой на покрива и да дърпа или
отпуска мачтата с въже, а другият от зе-
мята да я подпира със стълба или дървена
летва.
Както се вижда от фиг. 20-59, ротаторът
е монтиран близо до покрива. От него
през центъра на мачтата се издига нагоре
тръба от алуминий, за която е закрепена
насочепата антена. Ротаторът се монтира
ниско долхг, за да се намали тежестта в
горния край на мачтата. Показан е малък
телевизионеп ротатор, който ще върти с
лекота малка тридиапазонна Yagi-антена или
един двоен квадрат.
Укрепване на антените
ЗЗГ
Обтяжки
За мачти. висок» до около 15 т, като
материал за обгяжки е достатъчно да се
използува стоманена жица с диаметър
3 mm. В случай че се използува по-висока
мачта или ако в района, в който живеем
често, има силни встрове, за обтяжки тряб-
ва да използуваме жица или стоманено
въженце с по-голям диамегър. ft
От едно мясго не е необходимо да^изли-
зат повече от три обгяжки. Ако мачтите се
използуват за укрепване на хоризонтал
на антена в повечето случ аи, за върха на
мачтата ще бъдат достатъчни само две
обтяжки. Ъгълът между тях трябва да
бъде около 100 градуса, а самите те опъ-
нати в посока, обратна на антената, така
че да компенсират нейната сила на опън,
приложена във върха на мачтата. Слагат
се също така и междипни обтяжки в ком-
плекти от по 3, като едната се опъва по
посока, обратна на посоката на антената,
а другите две по на 120 градуса от нея.
По този начин под антената остава свобод-
но пространство. Обтяжките се нагласяват
така, че преди да е сложена антената, да
дърпат върха па мачтата малко назад от
строго вертикалното му положение. Анте-
ната след опъването й ще компснсира този
малък аванс и ще изправи мачтата.
При вдигането на големи и тежки мачти
е добре да се знаят с по-голяма точност
дължините на обтяжките. Това ще даде
възможност обтяжките, конто са на стра-
ната на лежащата мачта, да се закачат
предварително за вбитите в земята колчета
и когато мачтата започне да се вдига, хо-
рата, конто държат срещулсжащите об-
тяжки, ще могат да ги дърпат спокойно
и излравят мачтата във вертнкално поло-
жение, без да се страхуват, че биха могли
да загубят контрол върху нея. Дължините
на обтяжките могат да се пресметнат по
Питагоровата теорема: сумата от квадра-
тите на двете странп на един правоъгълен
триъгълник е равна на квадрата на него-
вата хипотенуза. С други думи, трябва да
измерим разстоянието от мачтата до заби-
тото в земята колче, за което се захвата
обтяжката, и да го повдигнем на квадрат.
Към това се прибавя квадратът на височи-
ната, на която са захванати обтяжките на
мачтата. Квадратният корен на тази сума
ще ни даде точно дължината на обтяжката.
Обтяжките трябва да се накъсат с изо-
латори, за да не се допусне влизането им
в резонанс за иякоя от излъчваните често-
ти. Най-често в горния край на всяка об-
тяжка се слага по един изолатор и след
това тя се накъева с други изолатори на
отделяй секции, чиито дължини не трябва
Фиг. 20-61 — Начин за усукванс на де
бели телове за обтяжки
да влизат в резонанс за която и да е от
работните честоти или техните хармонич-
ни. За честоти до 30 MHz задоволителни
резултати дава дължина на отделните сек-
ции от 6.5 гл. Желателно с да се използу-
ват яйцевидни изолатори, тъй като те из-
държат на големи механически усилия,
а в случай че се счупят, не прекъеват
връзката между отделните секции.
Закрепвапето на стоманеиата жица към
изолатора може да се окаже трудна и не-
приятна работа. Може да си направим
едно просто приспособление, което да ни
облекчи в това начинание. То представ-
лява парче масивно желязо, в единия край
на което е пробита дупка с около два пъти
по-голям диаметър от този на жицата.
Жицата се прокарва през изолатора, усук-
ва се на ръка на половин оборот и се хваща
с клещи в мястото, показано на фиг. 20-61.
След това тя се п рому шва през дупката в
желязното парче, с чиято иомощ лссно и
бързо се усуква.
Системы за вдигане на антената
Системите от макари и въжета, конто
се използуват за вдигане на антените, са
важна съставна част от механическата кон-
струкция на едно антенно съоръжение.
При високите мачти на макарите и въже-
тата трябва да се обръща особено внима-
ние, тъй като тяхната замяна при излиза-
нето им от строя би могла да се окаже-
тежка, ако не и невъзможна за изпълнение
задача.
Животът на една желязна макара с гал-
ванично покритие е от порядъка на една«
до две години. Затова добре е да се изпол-
зуват месингови или дървени ролки и
макари от типа, използуван най-често при
екипирането на ветроходните яхти.
332
КВ АНТЕНИ
Рамка на
прозореца'
'Табло с про-
ходнигпеклеш!
фиг.У20-62 — Таблото с проходните кле-
ми, с конто се вкарва фидсрът im антената
в помещение™ на радиостанцията, може
да се монтира или върху горната рамка
на прозореца, или на рамката под него.
Ззменянето на част от прозореца с шпер-
плат или плексиглас и припокриването
им с таблото би облекчило защитата от
води л влага
Големи
бинто-
вое ухо
Проводниц,
Антенни
изолагор
Стъкло
Зореца
Гумени пръет.
Ппижи-Х.
вцеяшл/
проваднц-
г ци
Към проходните
изолатори
Решетка
Изолатор.
Подложка
Фиг. 20-G3 — (А) — Закрепването на фи-
дера за стената освобождава проходните
изолатори и прозореца от механически
усилия. (В) — Прекарване на проходен
изолатор през прозерец със стъкло и
метал на мрежа
При по-малките антени и при временни-
те инсталации могат да се използуват здра-
ви въжета от рода на тези, който се изпол-
зуваг за простиране на пране. При по-го-
лсмиге и дълговременни конструкции
обаче трябва да се използуват дебели 10—
12 mm негниещи въжета. Дори и при нали-
чие™ на такива те трябва да се подменят
горе-долу веднаж в годината, за да се пред-
отврати тяхното скъсване и последващата
евентуална авария.
Добре е на въжетата, конто се използу-
ват за вдигане на антената, след като се
прекарат през ролките, да им се завържат
двата края заедно така, както се прави
при мачтите за вдигане на флагове. В
случай че антената се скъса, това ще ни
даде възможност за лесен достъп до ней-
ыата обтяжка, без да се налага да се кате-
рим по мачтата и да си рискуваме живота.
При случаи обтяжкитс могат да се за-
хващат за околните дървета или здания.
Когато за закрепването им се използуват
колчета, същите могат да се направят от
парчета тръба с диаметър 25 mm и дължина
1,80 т, забити в земята под ъгъл.
Вкарване на фидера в помещение™
на радиостанцията
За да пс сс получи усилие върху проход-
ните изолатори, фидерът трябва да се за-
хване за външната стена на сградата по
начина, показан на фиг. 20-63. Без съмне-
ние най-добрият възможен способ за вкар-
ване на фидера в помещение™ на станция-
та е да се пробият дупки в стената и да се
поставят проходни изолатори. Мястото
на дупките трябва да се избере така, че
да се осигури достатъчно голямо разстоя-
ние между фидера и околните предмети.
Това важи с особена сила за отворените
настроена линии, при конто знаем, че се
получават високи напрежения. Най-до-
брото място за отворите в стената е вероят-
но дървената рамка на прозорците, тъй
като тя осигурява плоски повърхности
за проходните изолатори. За да не пропус-
кат вода в стая га, отворите се уплътняват
с гумени уплътнители или пък се замазват
добре с гипс, цимент или епокендна смола.
Друг начин за вкарване на фидера в
помещение™ на станцията е през самия-
прозорец. За целта в горната част на стък-
лото сс пробиват дупки. Ако заменим тази
част на стъклото с парче плексиглас, ще
се получи по-здрава конструкция. В слу-
чаи чс използуваме плексиглас, трябва
първо да сс пробият дупките и след това
да се монтира парчето на мястото на стък-
лото. Стъклото само по себе си е добър
изолатор, така че проводииците на фидера
могат да се закачат днректно за прокара-
ните през отворите болтове. Може да се
сложат гумени уплътнители, за да не влиза
вътре вода в дъждовно време. Освен това
на рамката на прозореца трябва да се по-
ставят стопове, конто да ограничават не-
говия ход нагоре и да предпазват стъклото
от свентуалпо счупвапе. Ако на прозореца
е поставспа метал на мрежа, може да се
използува методът, показан на фиг. 20-63В.
За временно ползуване се допускат по-
непретенциозни конструкции. Удобно е
прозорецът да се повдигне нагоре или пък
да се свали малко надолу, така че да поз-
воли поставянето на парче дъека, на която
да са монтирани проходните изолатори.
За да не се допуске влизането на вода в
стаята, дъеката се монтира така, че да се
получи припокриване между нея и рамката
на прозореца, както е показано на фиг.
20-62.
Коаксиалните кабели се прокарват през
отворите, без да има нужда от проходыи
изолатори или някаква друга изолация
ГЛАВА 21
УКВ И СВЧ АНТЕНИ
Подобряването на собствената антенна
система открива широко поле за резул-
татна дейност пред УКВ ентусиаста. То
може да увеличи района на действие на
предавателя, да подобри приемането, да
намали интерференционните проблеми и
да доведе до други практически изгоди.
Самата операторски работа на станцията
в никакъв случай не е най-атрактивната
част от любитслската дейност. Експеримен-
тирането в областта на антените дори при
антенн с голямо усилване е твърде уЛес-
нено, тъй като антсниите съоръжения за
УКВ и СВЧ и мат удобни за работа размо-
ри и много веща откосно природата и на-
строй ката на антените могат да бъдат
научсни чрез нспосредствено експеримен-
тиране. Ис са нужни и голем и инвестиции
за измсрителиа апаратура. Независимо от
това, дали ще купим или построим своите
антенн, скоро ще дойдем до убеждснисто,
чс нс съществува одна «пай-добра» кон-
струкция за всички цели. Избпрането на
антената, която е най-подходяща за па-
шите иужди, озпачава много повече, от-
колкото да сравняваме усилвапия и цени,
прслиствайки каталозите на фирмитс — нро-
нзводителки на антенн.
Основни показатели
Усилване: Едннствсипят начни да се
получи усилване от одна антена о като се
оформи ней пата диаграма така, че да става
копцептрпрапе на пзлъчвапата снергня,
рсспективно на улавяната онергня, в
опрсделенн посоки за сметка па излъчва-
нсто (приемането) в други посоки. Това
пай-добре може да сс обясни, като се изхо-
ди от хппотстичната изотропна аптека —
едва антена, която би пзлъчвгла равно-
мерно във всички посоки. Визуална ана-
логия па такава антена би дала одна свс-
теща точка, която, поставспа в центъра на
едва сфера, освстява равномерно пейпата
вътрешиа повърхност. Ияма антена, коя-
то да може да правы това, така че всички
антенн имат «усилване по отношение на
изотропная нзлъчвател» (dBi). Полувъл-
новнят дипол в свобэднсто пространство
има 2.1 dBi. Ако можем да изобразим
диаграмата на излъчвапе на антената във
всички равпинп, пне щс бьдсм в състоя-
пие да изчислим ней вето усилване, така
чс сравпяването й с изотропната е логична
основа за разбиране и яснота при дискути-
рането на този проблем. Практически е
трудно да се издигне полувълнова антена,
която да има диаграма, много близка до
тази на нейната диаграма в свободното
пространство, и на този факт се дължат
много грешки и недоразумения по отно-
шение на истинското усилване на анте-
ните.
Диаграмата на излъчване може да бъде
управлявана по различии начини. Един
от тях е като се използуват два или повече
вибраторни елсменти, захранвани във фа-
за. Такава колинеарна система осигурява
усилване без забележимо стесняване на
честотната лента, която има отделният
слемент. По-голямо усилване на единица
елемент за сметка на чсстотпото покрытие
се получава, като в раввината, в която ле-
жи първият слемент, се разположат па-
разитки елементи, конто са по-късн или
no-дълги от вибраторния, без да бъдат
възбужданп от захрапвашата линия. Ре-
флектор ите и ди ректор ите на одна Яги-
система правят антената силно честотно
зависима, така чс тя поддържа добрите си
показатели в чсстотсн обхват с шпрочина
не повече от 1% от работната честота.
Честотна лента: В никои случаи възмож-
ността да се работы в целия УКВ обхват*
с съшествсно изискване. Честотната лепта
на един антенсн елемент може да бъде
увеличена до известна степей, като се увс-
личи диаметърът на проводника и заос-
три пето му по такъв начин, че той да добие
прибл изително пурообразна форма, по това
обнкновено се правы само при прости ан-
тенн. Ако изпекванията за широка честот-
на лента са решавашн, това може да е
аргумент да се изостави снстемата Яги
и да се помисли за избирало на едва ко-
ли пеарн а система. От друга страна, ра-
стящата тенденция кьм работа па капали,
групирани в тесни участъци на обхвата,
измсства на задел план изисквапето за
широка лента на антенната система.
Диаграма на излъчване: Излъчването
па антената може да бъде направено кръ-
гово, двупосочпо, практически еднопосоч-
ио или всякакво между тезн три гида.
У КВ любптслят, конто обича да работы
* В САЩ шнрочииата на 2-метровия обхват е
4 MHz (от 144 до 1-18 MHz). Б. пр.
334
УКВ И СВЧ АНТЕНИ
«в мрежа», ще намери антената с кръгово
излъчване за най-добра, докато за друг
тя би била едно много лошо решение.
При такива антени нивото на улавяните
шумове и интерференционните проблеми
са по-големи и тези от тях, конто имат и
усилване, са особено лоши в това отно-
шение. За любителите на DX от първо-
степенен интерес са максималното усил-
ване и малкият ъгъл на излъчване. В об-
ластите с голяма концентрация на любител-
ски станции или с високо ниво на шума
от съществено значение е «чистата» диа-
грама на антената с минимум задни и
странични листове.
Усилване от височината: По принцип
при инсталиране на УКВ антени се при-
лага правилото «колкото по-високо, тол-
кова по-добре». Издигането на антената
над ниско разположени препятствия, така
че тя да има открит хоризонт, може да
даде грамадно увсличаване на района на
действие. По тази причина разходите по
увсличаване височината на антената почти
винаги се «покриват» от резултатите, но
трябва да се направи баланс между печал-
бата в усилване и загубите от увеличаване
дължината на фидера при увеличаване
височината на антената. Последното съоб-
ражение е важно и значението му нараства
с увеличаването на честотата. И най-доб-
рата захранваща линия няма да бъде тол-
кова добра, ако е прекалено дълга. При
всяко проектиране на антена въпросът
със загубите във фидера трябва да се об-
съждат щателно, като се има пред вид ин-
формацията за тези загуби, дадена в таб-
лична форма в глава 19.
Физически размери: Една антенна кон-
струкция за 432 MHz ще има същото у сил
ване’ като тога на една такава конструк-
ция за 144 MHz, но тъй като първата ще
бъде три пъти по-малка по размери, тя
ще осигурява съответно приемка площ за
три пъти по-малко приемана енергия.
Затова, зада бъде еквивалентно по комуни-
кационна ефективност, антенного съоръ-
жение за 432 MHz би трябвало да бъде
поне равно по размери на това за 144 MHz,
което от своя страна ще означава изпол-
зуването на приблизително три пъти по-
вече елементи. Така че при проектирането
на една антена за по-високите обхвати
независимо от допълнителните затрудне-
ния, евързани с увеличаването на честота-
та, трябва да имаме пред вид и това, че
не бива да бъдем много пестеливи при ораз-
меряването на антената.
'Конструктивни фактори
С лед като определихме общо основните
•пок азатели, да се обърнем към специ-
фичните показатели, като поляризация,
вид на фидерната линия, методи за за-
хранване и механически конструкция.
Поляризация: Какво да бъде положе-
нието на антенните елементи — верти-
кално или хоризонтално, е въпрос, по кой-
то се е дискутирало още от първите дни на
усвояване на УКВ обхватите. Опитите да-
ват недостатъчно дании, за да се наложи
единно гледище по този въпрос. При дълги
трасета не се наблюдава определено пре-
имущество на единия пред другия вид по-
ляризация. При къси трасета хоризонтал-
ната поляризация осигурява малко по-
високо ниво на сигнала, но и това зависи
от характера на терена. Индустриалните
смущения и в частност тези от електроза-
палителни системи клонят да бъдат по-
мадки при хорпзонтална поляризация.
Вертикалната поляризация обаче нред-
лага големи улсснения, когато се касае
за системи с кръгова диаграма на излъч-
ване и при работа в мобилни условия.
В първите години на УКВ съобщенията
беше широко разпространена вертикалната
поляризация, но след това във връзка с
все по-широката употреба на насочени ан-
тенни системи се разпространи много ши-
роко хоризонталната поляризация. Раз-
витието на работата на ЧМ проз трансла-
тори в последните години отново подобри
баланса между вертикалната и хоризон-
талната поляризация, по-специално при
мобил на работа и при работа през транс-
латори на 144 MHz. За останалите видове
работа на 50 MHz и кагоре доминират
антенитес хорпзонтална поляризация.
При преместванс в нов район е добре лю-
бителят предварително да провери кой вид
поляризация се използува преимущест-
вено, тъй като има райони, в конто се из-
ползува почти изключително вертикална
поляризация. Загубите по трасето вслед-
ствие на кръстосване на поляризациите
могат да достигнат до 20 с!В.
Фидерни линии: Съществуват два осиов-
ни типа фидерни линии: симетрични и
песиметрични. Първият тип включва от-
критите (въздушните) линии с поддържащи
разпорки от изолационен материал и си-
метрични кабелни линии, в конто двата
проводника на линията са пресованп пара-
лелно в лента от ВЧ изолационен мате-
риал, така че образува плосък двупрово-
ден кабел. Загубите на линиите имат три
компонента — загуби в активното съпро-
тивление на проводниците, загуби в изо-
лацията и загуби вследствие излъчване на
линията. Най-добри симетрични линии са
тези, изготвени от дебели, разположени
близко един до друг проводници и с ми-
нимум изолатори. Импедансът на тези
линии е обикновено 300 до 500 Q. Най-
Конструктивни фактори
335
добре е, когато те са опънати в права ли-
ния. Когато правенето на чупки е неиз-
бежно, ъглите на закривяването трябва да
бъдат колкото може по-тъпи. Трябва да
се внимава двата проводника да са еднакво
отдалечени от метал и и предмети. Межди-
ната между проводииците трябва да бъде
по-малка от l/2(i X.
Когато е конструирана правилно, въз-
душната линия може да работи с много
писки загуби на УКВ и дори на СВЧ.
Често се постигат загуби от порядъка на
по-малко от 6,5 dB на 100 m на 432 MHz.
Линия, направена от два проводника с
диаметър 2 mm, раздалечени на 19 mm с
тефлонови разпорки, окачена между анте-
ната и станцията по почти права линия,
може да бъде по-добра от всичко друго
освен от пай-скъпите коаксиални кабели,
като стойността й е малка част от цената
на такъв кабел. Такава инсталация пред-
полага употребата на балуни за пагаж-
дане на входа и на изхода на линията, като
към последним се евързва парче качествен
коаксиален кабел за подвижната част от
върха иа мачтата до вибратора на анте-
ната. Подобна инсталация на 144 MHz
би осигурила загуби в лииията под 3 dB.
Тънки коаксиални кабели, като RG-58
или RG-59, не трябва да се използуват на
УКВ освен за връзки с дължина под 1 т.
12-милиметровите кабели (RG-8 или
RG-11) работят много добре на 50 MHz
и са приемливи за 144 MHz при дължина
на фидера под 15 гл. Ако тези кабели имат
пенопласт вместо плътен диелектрик, тс
са с около 30% по-добри. Кабелите с алу-
миниев шланг, дебело жило и изоляция
от пенопласт дават добри резултати за
цената си. Те са с добра влагоустойчивост
и могат да траят много дълго време. Из-
бягвайте да употребявате на УКВ и СВЧ
кабели с «намалени цени». Загубите във
фидера при предаване могат да бъдат ком-
пенсирани до известна степей, като се
увеличи мощността на предавателя, но
частта от еиергията на слабия приемам
сигнал, която се губи във фидера, не може
никога да бъде възстановена в приемника.
Не трябва да се игнорира влиянието на
метеорологичната обстановка. Добре кон-
струираната въздушна линия работи поч-
ти еднакво добре във всякакво време.
Плоският двупроводен кабел е почти не-
използуваем по време на силен дъжд» мо-
кър снеговалеж и обледеняване. Коак-
сиалите от пай-добро качество са непро-
ницаеми за влияния на времето. Те могат
да се прокарват под земята, да се укреп-
ват към металната мачта без изолация или
да се огъват по начини, конто създават
удобство при инсталирането без неприятии
влияния върху показателите им.
Импедансно съгласуване
Теорията и практиката на импедансно-
то съгласуване са дадени в предишните
глави и поне теорията е същата и за че-
стоти над 50 MHz. Практиката е прибли-
зително същата, но физическите размери
могат да бъдат важен диктуващ фактор
при избора на методите. Тук ще се разгле-
дат подробно само съгласуващите устрой-
ства, използувани в практическите при-
меря за конструиране, дадени по-нататък
в тази глава. Това не означава, че при
обсъждане решението на проблеми от този
род трябва да се подминават други въз-
можпи методи, затова препоръчваме про-
читането па евързаните с въпроса части
на глави 19 и 20.
Универсален шлейф: Както показва са-
мото име, този двойно настройващ се
шлейф, показан на фиг. 21-1 А, е подходящ
за разнообразии случаи на съгласуване.
Дължнната на шлейфа се изменя до по-
стигане на резонанс на системата, а фи-
дерната линия се евързва към част от
шлейфа в точките, в конто импедансите на
фидера и шлейфа са едиакви. Практически
това става, като се мсстят плъзгащият се
закъсяпащ мост и точките на свързване
с фидера, докато се получи иулсва стой-
ност па отразената енергия. За целта във
фидера се включва КСВ-метър.
Упиверсалянят шлейф позволява да бъ •
де елчминирана всяка, дори и най-малка
реактивна компонента във входная импе-
данс на захранвания вибратор на систе-
мата. Той позволява съгласуване между
антената и фидера, дори без да се знае точ-
ната стойност на импедансите им. Положе-
нието на закъсняващия мост при най-до-
бро съгласуване дава известна индикация
за наличие на реактивност. При дължина
на шлейфа (от точката на захранване на
антената до точката на закъеяването),
равна на половин дължина на вълната,
или няма да съществува реактивна компо-
нента, която да се отстранява, или ней-
ната стойност ще бъде незначителпа.
Шлспфът се прави от здрав гол проводник
или метал ни пръчки, като междината не
трябва да надвишаза 1/.2О от дължнната
на вълната. Жолателно е той да бъде мон-
тиран неподвижно върху изолатори. След
като сс определи положенисто на закъся-
ващия мост, неговата среда може да бъде
заземсна, а излишната част от шлейфа —
отстранена.
Не е задължително шлейфът да бъде
евързан днректно с възбуждания елемент.
Той може да бъде направен част от една
открита линия като устройство за съгласу-
ване към или от коаксиална линия. Той
може да се евърже към долния край ня
336
УКВ И СВЧ АНТЕНИ
Произволен тобао
Произвол на
линия или ,
балун у
1
,1 е
или пооече,
z произо. им-
। пеоанс
с.
Коане
прос.'\1:
им пода
В
импеданс
---------1
При изи. . L -vp
ТПри^Н/ЬиС(.1
: с подход. дспсл-
I нс съетноих
С
Риг. 21-1 — Най-често използувани мс-
тоди за съгласуване с УКВ антени. Уни-
версалният шлейф (А) обздпнява функ-
циите на настройване и съгласуване.
Пошоляващата местене закъсяваща скоба
на шлейфа и точките на свързване на фи-
дерната линия се подбтрат по минимум
отразена енергия в линията. При дел та-
съгласуването (В и С) линията се раз-
перва, за да достигне до диполя в точките,
за коиго съгласуването е най-добро. При
(А). (В) и (С) не е необходимо да се знаят
точните стойкости на импедансите. Гама-
съгласуването (D) е подходящи за директно
свързване на коаксиал. С1 компенсира ин-
дуктивности! на рамото. Сгъпат дипол с
еднакви дебелини на проводниците (Е)
повишава импеданса иа антената 4 пъти.
Използузансто на пэ-дсбзл проводник в
непрекъсващата се (горната) секция на
сгънатия дипол (F) дава още по-голямо
повишаване на входнпя импеданс
едно делта-съгласувапс пли да сс постави
в точката на захранване на една сипфазна
антена. Примера за такава употреби са
дадени по-късно в тази глава.
Делта-съгласуване: Първото нмпедансно
съгласуване е било нал ранено може би
когато краят на едва открпта фидерна
линия с бил «разчскнат», за да се свърже
към една пол>вълпоза антена в точките,
при конто сс е получавало максимално
прехвърляие па енергия (фнг. 21-1 В).
Както дължината на рамсната, така и от-
далечаването на точките па свързване от
центъра на елемента трябва да бъдат под-
брани за минимум отразена енергия в
линията, като при това, както беше при
\ нпверсалпия шлейф, не е необходимо им-
иедансите да бъдат известии. Делта-свърз-
ването не осигурява възможност за елимп-
ниране на евентуална реактивна компо-
нента, така че често се прави комбинация
от делта-съгласуващо устройство и уни-
версален шлейф, евързан към долния край
на делтата.
Тъй като делта-конфигурапията проявя-
ва известна склонност към излъчване при
недобро съгласуване, този тип съгласува-
що устройство беше пренебрегван доста
време, но напоследък във връзка с масово-
то усвояване на подобрсни методи за из-
мерване на съгласуването дслтата отново
печели популярност. Тя е много практична
за синфазни многоредови антенн, захран-
вани с открнти линии, като размерите на
делтата в този случай на употреби не са
особено критични. В конфигурации като
тази, показана на фиг. 21-1 С, обаче дел-
тата трябва да бъде изпробвана грижливо,
тъй като тук няма устройство за настройка.
Гама-съгласуване: Едно приложение на
същия принцип, позволяващо директно
свързване иа коаксиала, е гама-съгласу-
ването, фиг. 22- 1D- Тъй като в центъра на
полувълновия дипол няма ВЧ напреже-
нне, външннят проводник (оплетката) на
коаксиала се евързва към елемента в та-
зи точка, която може да се използува к
като съедн н ител и а точка с метали ня или
дървения трегер. Вътрешният проводник се
евързва към точката на елемента, в която
импедансът с равен на този на кабела.
Ипдуктнвността на рамото, с което се до-
стига до тази точка, се компенсира посред-
ством С1, в резултат па което сс осигуря-
ва електрически баланс. Постпгането на
нулева отразена мещност става, като се
изменят както точката на свързване с слс-
мента, така и капацнтетът па кондензато-
ра и се следят показанията па КСВ-мо-
ста, включен в коаксиалната линия.
За настройка може да сс използува про-
менлив кондензатор временно, а след опре-
деляне на необходимата стойност той да
се замени с подходящ постоянен конден-
затор. В случай че ще остане променли-
вият кондензатор, той трябва да бъде мон-
тираи във влагонепроницаема кутийка.
Макспмалпата стойност на капацитета би
трябвало да бъде около 100 pF за 50 MHz
и 35—50 pF за 144 MHz. Кондензаторът
и рамото могат ла се комб.ошрат в одна
коаксиална сглобка, като рамото се евърз-
ва с вибратора посредством плъзгаща се
скобя, а вътрешния! елемент на рамото
се плъзга тире във външния и с евързан
с централпня проводник па коаксиала.
Такъв гама-члеп, обединяващ функциите
на рамо и кондензатор, може да бъде кон-
струнран, като се използуват копцентрич-
во разположени парчета от тръби с разли-
чен диаметър, изолнрани едно от друго
посредством пластмасова гилза. След съ-
Конструктивни фактори
337
гласуване към антената ВЧ напрежение
върху кондензатора е малко, така че при
добър диелектрик изолацията не с проблем,
особено ако първоначалната настройка е
била извършена с понижена мощност.
Връзката между рамото на гама-съгласу-
ващото устройство и елемента на анте-
ната трябва да бъде добра и с нсизменяща
се във времето проводимост, тъй като в
тази точка тече силен ВЧ ток.
Сгънат дипол: Импедансът на одна по-
лувълнова антена, прскъсната в средата,
е 72 Q. Ако единичен проводник се сгъне
така, че да образува полувълнов дипол,
както е показано на фиг. 21-1Е, импедан-
сът се покачва четири пъти. По тази при-
чина такъв сгънат дипол може да бъде за-
храпен директпо с 300-омова линия, без
да съществува забележимо разсъгласуване.
В този случай също може да се използува
коаксиална линия с импеданс 70 до 75 О,
но като се прибави балун, осигуряващ
трансформация 4 : 1 (вж. информацията
относ но ба л у ните по-нататък в тази глава).
По-голямо покачване на импеданса може
да бъде осъществено, ако непрекъсващата
се част па дипола се направи с по-голямо
напречно сечение, отколкото захранваната
част, както е показано на фиг. 21-1F.
Сведения за коиструирането са дадени в
глава 19.
Балуни и куплиращи устройства: Пре-
ходът от симетричсн товар към несиме-
трична линия или обратно може да бъде
извършен посредством електрически схе-
ми или техните еквиваленти, изпълнени с
коаксиален кабел. Балун, направен от
гъвкав коаксиален кабел, е показан на
фиг. 21-2А. U-образното коляно има дъл-
жина, равна на половин слектрическа дъл-
жина на вълната. Физическата дължина
завися от коефициента на разпространение
в използуваната линия, затова е хубаво
резонанспата чсстота на коляното да се
изпробва, както е показано в (В). Двата
края са дадени накъсо и навивката за връз-
ка в сдиния край се доближава до бобината
на гриддипметъра. Този тип балун дава
повишение на импеданса 4 пъти, т. е. от
50 £2 на 200 Q или от 75 П на 300 И.
Коаксиален балун, осигуряващ импе-
дансно съотношение 1 : 1, е показан на
фиг. 21-3. Коаксиалното гърне, отворено
отгоре и свързано към външния проводник
на линията в долния си край (А), е най-
предпочитаният тип. За създаване на балун
от същия тип (с трансформаторно съотно-
шение 1 : 1) може да се използува провод-
ник със същия диаметър като външния
диаметър на линията, свързан така, че да
образува четвъртвълнов шлейф, както е
показано на (В). За целта може да се из-
ползува парче от същия коаксиал, от кой-
Фиг. 21-2 — Преминаването от несиме-
тричен коаксиал към симетричсн товар
може да бъде извършено с полувълнов
коаксиален балун (А). Електрическата
дължина на U-коляното (сгънатата сек-
ция) трябва да се провери с помощта на
гриддипметър, при което краищата на
парчето кабел са временно закъсени (В).
Полувълновият балун дава импедансно
повишение 4 : 1
Фиг. 21-3 — Р^лята на симетриращ балун
без импедансно трансформиране може да
изпълни четвъртвълнова линия, коятот от-
горе е отворена, а отдолу е свързана с
външния проводник на коаксиала. Пред-
почита се използуването на коаксиално
гърне (А)
то е фидерната линия, като се използува
само външният му проводник. И двата ба-
луна имат предназначението да бъдат без-
крайно голямо съпротивление за вески
ВЧ ток, който иначе би текъл по външния
проводник на коаксиала.
Функциите на балуна и на импедансния
трансформатор могат да бъдат изпълнява-
ни и от специално схемно устройство.
Такова устройство, наричано антенно ку-
плиращо устройство (Transmatch), може
да осигури трансформиране в широк импе-
дансен диапазон. Един вариант на такова
устройство с много възможности е описан
в края на тази глава.
Q-секция: Импедансотрансформиращите
качества на четвъртвълновата линия са
разгледани в глава 19. Q-секцията от па-
ралелни метални пръчки не може да бъде
полезна при твърде нискоомните импеданс -
ни съотношения в областта на УКВ,
обаче Q-секции,изпълнени от гъвкав коак-
22 Наръчннк на радиолюбителя
338
УКВ И СВЧ АНТЕНИ
спален кабел, могат да бъдат полезны за
сфазнране и съгласуване на УКВ и СВЧ
антенны съоръжения. Такива секции мо-
гат да имат дължина произвол но нечетно
число пъти кратна иа чствъртвълновата
дължина. Един пример с две 3/4 К 75-омови
Q-сскции, пзползувани за сфазиране и
съгласуване на чифт Яги-антени, всяка
една с импеданс 50 О, е даден по-нататък
в тази глава.
Механична конструкция
Мал к ите размери иа УКВ и особено на
СВЧ антените дават възможност за прила-
гане на най-разнообразни конструктивны
решения. Наистина осигуряването на части
за стросж на антени в домашни условия е
евързано с известии трудности, но това не
трябва да охлажда интереса към самостоя-
телпо разрабэтване иа аптенната конструк-
ция. Много полезни части и мате риал и
могат да сс осигурят от цеховете, произ-
веждащи антени за радио- и телевизиои-
ни приемници. Не трябва да се забравят
и работилниците и цеховете за железария,
за мстални изделия, складовете за вторични
суровини, складовете за заваръчни и водо-
проводни материалы и дори складовете за
отпадъци. С малко въображепие човек мо-
же да открие безкрайни възможности.
Дързо или метал? Дървото е много по-
лезен материал в строптслството на ан-
тенн и то може да бъде намерено лесно
навсякъде, при това в голямо разнообра-
зие о г форми и размери. Здрави пръти от
дърво или бамбук са подходящи за трс-
гери. Крыли стълбове или стзолове, под-
ходящи за мачты, могат също да бъдат
намерены в складовете за дървеи мате-
риал. Ако не бъде намерен подходящ по
размери и сечение материал за трегери
и рами, такъв може да се изготви чрез раз-
бичване на по-масивни стволове или греди.
В центровете на полувъановия дипол и
паразитиите елементи няма ВЧ напреже-
ние, така че не се изнсква изолиране при
монгираие на елементите, конто се закреп-
ват в центъра, независимо от това, дали
трегерът е от дърво или метал. Дървото
е подходяще за прътовите конструкции,
поддържащи миогоредовите антени за по-
високочестотните обхвати, тъй като нама-
ляват количество™ метал в активната площ
на антеиното устройство. ____
Дървеният материал, използуван за ан-
тенни конструкции, трябза да бъде добре
изсъхнал и без чепове и пукнатини. Ви-
дът на материала зависи от наличието в
местните източници. За избэра на подходя-
щий материал може най-добре да ви по-
могне местен познавач на дървените ма-
териали Свързването на дървени елемен-
ти под прав ъгъл често се прави много ус-
пешного плочи за ъглови обковки. Те могат
да бъдат от шперплат за монтажи на от-
крыто или от масонит. Материалы с кры-
ло сечение се третира аналогично на тръб-
ните мстални материалы — с U-образни
скоби и подобии принадлежности.
Метал ните трегери оказват известно «скъ-
еяващо действие» върху елементите, конто
преминават през тях. При пормално из-
ползуваниге сечения на трегерпте корск-
цията, която трябва да се направи на еле-
ментите, не превишава един процент от
дължнната на елемента, така че в много
случаи тя може да не се извършва. Така
например при диаметър на тръбния тре-
гер около 13 mm, най-често използуван
за 432 MHz, изискваното удължаване би
било едва забележимо. Ако съгласуването
е нагласено за честотния участък, който
смятаме да използуваме, формулите за
дължиннте могат да бъдат пзползувани
така, както са дадени. Цситралната че-
стота на една целометална антенна кон-
струкция ще бъде най-много от 0,5 до 1%
по-висока от цситралната честота на ана-
логична антена, чиято носеща конструкция
е от дървеи материал.
Материал и размери па елементите:
Диаметъоът на елементите за едиа антена
за 50 MHz не е нужно да бъде по-голям
от 12 mm, въпреки че понякога се изпол-
зуват диаметры до 25 mm. Елементите за
144 MHz п 220 MHz са обикновеио с диа-
метър от 3 до 6 mm. На 432 MHz елементи
с диаметър дори 1,5 mm работят добре,
ако са направени от здрав материал. Алу-
миниеви пръчки за заварявапе с диаметър
2,4 до 3,2 mm са- много подходящи за
420 MHz, а такива с диаметър 3,2 mm и
повече — за 220 MHz. За 144 MHz могат
да се използуват алуминиеви пръчки или
твърдо изтеглен проводник. Много здрави
елементи могат да се изготвят, като здрави
метал и и пръчки се вкарат в кухииата на
алуминиевата тръба. Ако в краищата на
послетната се направят надлъжни проре-
зи и {иксатори от малки скоби, дължи-
пата hi етементнте ще може да се регули-
ра експериментално много лесно.
Препоръчаните по-горе размери са под-
ходящи при дължини на елементите съ-
гласно таблица 21-1. При по-големи диа-
метры честотиата лента се разширява, при
по-малките — съответно се стеснява. При
диаметры, чувствително по-малки от пре-
поръчаниге. ще е необходимо известно удъл-
жаване на елементите по-специално при
антени за 50 MHz.
Вибраторният елемент (и) на една УКВ
антена може да бъде изчислен по форму-
лата
Антенн за 50 MHz
339
Т Г 1_ 14224
Тази формула с използувапа за изчислява-
не дължините на вибраторните елементи,
дадени в таблица 21-1. Рсфлекторите обик-
повепо са около 5% по-дълги, а дирек-
торите — 5% по-късн, макар че разстоя-
нисто между слементите и желаната широ-
чипа на лентата влияят върху дължината
на паразитните елементи. Колкото по-
близо до вибратора са рефлекторът и ди-
рскторът (особсно последният), толкова
по-близки но дължина до дължината на
вибратора трябва да бъдат те, за да се по-
лучи оптимално усилване. Трябва също
да се каже, че антенната система с ло-
мал ки разстояния между слементите проя-
вява тенденция да работи ефикасно в по-
тесей участък от честоти, отколкото тази
с по-големн междуслсмептни разстояния,
въпреки че максимално усилване може да
се получи при много различии комби-
нации от дължннн и разстояния между
елементите.
Дължините на елементите, дадени в
таблица 21-1, се базират па мсждуслсмспт-
пи разстояния от порядъка на 0,2 дължннн
на вълната, конто са тинични за относи-
телно късите Яги-антени и за колипсар-
нитс антенн. Размерите, дадени за отдел-
яйте конструкции, описани по-иататък,
могат да бъдат различии от тези в табли-
цата. Когато това е палице, разликите в
дължините са резултат на това, че е изпол-
зувано друго разстояпне между елемсп-
тите. В никои конструкции е търсено мак-
симално усилване без оглед на широчина-
та па лентата. При други пък мсждуслс-
мептпите разстояния са изменспи с оглед
получавапето на оптимални резултати при
фиксирана дължина на трсгера.
Антенн за 50 MHz
Прости антенн, като диполи, граупд-
плейн антени, пръчковидни антени за мо-
билпа работа и други такива, са разглс-
дани подробно на други места в наръч-
ника. Пригаждането им за работа на УКВ
може да стане па базата на данпите в та-
блица 21-1, където се съдържа информация
за дължините. Тук ще се спрем на антенни
системи, конто дават значително усилване
или притежават други качества, конто са
от значение при работа на УКВ,
Яги-антени, къси и дълги: За насочена
работа на 50 MHz Яги-антен ите могат да
се считат за общоприети. Обикновено се
използуват три- до шестелементни антени,
макар че се срещат и конструкции, в конто
броят на елементите достига 8 или дори 9.
Разстоянието между директорите от тре-
тий директор пататък трябва да бъде мно-
го голямо, за да има смисъл поставянето
им, така чс при системи с повече от шест
елемепта се изисква дължина па трсгера
9 гл и повече.
Въпреки че използуването па дълги
Яги-аптепи е желателно, трябва да се под-
чертае, че първите два или три елемепта
са този, конто осигуряват много голямо
усилване па единица пространство. Дори
едно 3-елсмснтно Яги на трегер с дължина
1,80 m може да даде усилване 7,5 dB
спрямо дипола. За да удвоим усилването
(да прибавим 3 dB), е нужно да минем на
само 6 елемепта, но ще с необходим трегер
с дължина повече от 6 т. Може да се из-
дигне изобщо една въртяща се антена —
обикновено има достатъчпо пространство
за одна понс 3-слементна структура —
усилването, което може да осигури едпа
такава антена, е твърде задоволително.
При днменсионирането може да се изпол-
зуват данните, дадени за първите три еле-
мента на по-големите антенни съоръже-
пия, описани тук.
Етажиране на Яги-антени: Когато може
да се осигури съоръжснис за поддържа-
пето им, две Яги-аптепи, моптнрапи едпа
над друга и захранвани синфазно, могат
да бъдат прсдпочстсни пред едпо дълго
Ягп, имащо същото теоретично или изме-
рено усилване. Тази двойка изисква много
по-малко пространство за завъртанс при
същото усилване и нейпият малък ъгъл на
излъчване може да донесе интересни ре-
зултати. При дълги йоносферпи трасета
двойка етажиранн антени може да даде
реално усилване, много по-голямо от оне-
зн 2 или 3 dB, конто могат да бъдат изме-
рен и локалпо като допълннтелно усилва-
не вследствие на етажирането.
Оптималното разстояпне между етажи-
тс за Яги-антени с 5 или повече елементи
е една дължина на вълната, но такова раз-
стояние може да се окаже неизпълнимо за
много конструктори на антени за 50 MHz.
Осезаеми резултати се постигат при раз-
насяне от поне половин дължина на въл-
ната (3 т), а разнасяне 5/8 X (3,6 т) е до-
ста по-добро. Разликата в резултатите при
разнасяне 3,6 m и 6 m може би не компен-
сира допълнителните конструктщщи труд-
ности, евързани с такова увеличав^не на
разстоянието между етажите поне на
50 MHz. По-малкото разнасяне дава по-
малко измерено усилване, но диаграмата
на антената е по-чиста, отколкото тази,
която се получава при разнасяне една
дължина на вълната. Допълнителното усил-
ване при по-голямо разнасяне може да
бъде постигнато лесно на 144 MHz и по-
високите обхвати, където конструктивните
проблеми не са така тежки.
340
УКВ И СВЧМНТЕНИ
5 над 5 за 50 MHz
Данните, цадени във фигура 21-5, мсгат
да се използуват$кагто за н^правата на
единична 5-елементна антена, така и за
антенна система, състйнена от 2 етажа по
5 елемента (фиг. 21-4), като и в двата слу-
ВиЗратор
Общадъл- • У-съгдасибане
Ж11НППКб* Г % г, глп „Д___
мина 0,66 к
ЛА
4 ’
3653
за 50S2 коаксиал
- Сфазираща линия
75J2
Т-образен коане.
эклонител
фидер 50Л
произб.дълъъ
Проходен съеди-
нител
Фиг. 21-4 — «5 над 5» — антенна система
от две 5-елсментпи етажирани Яги-анте-
ни за 50 MHz, захранвана изцяло с коак-
сиален кабел
Обща дълж.
0 6s „Т;. *
Сфазираща линия
75Я
Р'-съгла.субане за
50S2 коаксиал
— 4677
о
Н—Т2’5
Рефл.
2959 тт
Яибр.
2819 mm
2660тт
31 —1524—*1
A Up. 2 2629 mm
Скоба за
25 78
връзка между
мачтатаи
Фиг.(21-5 — Основни размери на 50-
мегахерцовата «5 над 5» и детайли на съ-
гласуващите 3/4 X Q-секции. Скъсяващият
коефициент 0,66 се прилага само при коак-
сиални кабели с плътен диелектрик. Коак-
сиално изпълненото рамо на гама-съгласу-
ването играе ролята и на компенсиращ
кондензатор (вж. фиг. 21-9)
чая захранването^става с 50-омов коаксиа-
лен кабел. Сфазиращото и съгласуващото
устройство може да бъде използувано за
какъв да е чифт от Яги-антени, проекти-
рани за 50 О индивидуално захранване.
С малко модифициране то може да се£из-
ползува и за Яги-антени, проектирани за
200 П симетрично захранване.
Данни за конструкцията
Конструирането на единичното Яги или
на етажиран чифт е улеснено от употреба-
та на части, конто могат да бъдат намере-
ни сравнително лесно от повечето кон-
структори. Закрепването на елементите
към трегера и на трегера към мачтата
става с подходящи за целта алуминиеви
отливки, пзползувани от предприятията—
производители на телевизионни антени.
Гама-съгласуващите устройства, показани
само схематично на фиг. 21-5, са с коакси-
алпа конструкция с повишепа водонепро-
ницаемост, за да се постигне по-дълъг
живот на антената.
Трегерът на всеки етаж е от 2 снаждащи
се алуминиеви тръби с диаметър 32 mm,
като всяко парче е с дължина 2,44 т.
Сглобката за свързване на двете полови ни
на трегера се прави по следния начин:
взема се парче от същата тръба, дълго
пене 30 ст, прави се надлъжен разрез с
ножовка от едната страна, след това
парчето се свива, за да намали диаметъра
си така, че да влезе в краищата на тръбите,
съставящи трегера, както е показано на
фиг. 21-6. Ако снаждащото парче се държи
в стиснато положение с помощта на тръб-
ни клещи или скоба-стяжка за маркучщ
краищата ще влязат лесно в трегерните
секции. След като снаждащото парче се
освободи от стяжката, двете секции могат
да бъдат набити една до друга. За фикси-
ране и стабилизиране на сглобката се пра-
вят отвори през тръбите и снадката, наряз-
ват се и се завиват преминаващи през це-
лил диаметър болтове, като се фиксират
с гайка от другата страна. От всяка стра-
на на точката, в която се срещат двете
5 над 5 за 50 MHz
341
305
2,44 ТПП)1,
72,44/77
Фиг. 21-6 — Детайли на сглобката между
двете половини на трегера на 5-елемент-
ното Яти за 50 MHz. По този начин две
парчета от дуралуминиева тръба, дълги
по 2,44 т, се свързват, за да образуват тре-
гера с дължина 4,88 m
тръби, трябва да сс поставят ионе по два
такнва болта. Елементите са от алуми-
ниева 1ръба с диаметър 12 mm, но може
да се използува какъв да е алуминиев ма-
териал. Закрепването на елемента към
отливката или скобата за връзка с треге-
ра, както и закрепването на последните два
става в зависимост от тяхното конкретно
конструктивно изпълнение. Вътрешните по-
върхности на отворите за елемента и за
трегера в отливката (скобата) за връзка
не трябва да са шлифовани, за да държат
по-добре след стягането. Рефлекторът, ви-
браторът и първият директор са от задната
страна на сглобката на трегера. Вертикал-
ната мачта между двата стажа с от дсбело-
стенна тръба от оксидирана стомана с
външен диаметър 32 mm, която се изпол-
зува като носеща мачта в много фабрични
телевизиоиии антени. Не използувантс
тънкостенни алуминиеви тръби или лско
галванизирани стоманени тръби за тази
цел, тъй като алуминият не е достатъчно
здрав, а евтините стоманени мачти ръждяс-
ват отвътре, с което се изтънява матер и а-
лът и се стига до аварии.
Разнасянето между етажите може да
бъде половин дължина на вълната (3 ш),
5/8 X (3,66 гл) или дори цяла дължнна на
вълната (6 т), макар че увеличаването па
разстоянието влече след себе си допъл-
нителни конструктивам утежнения, конто
в много случаи са трудно преодолими от
болшинството любители-коиструктори. Раз-
насяне 5/8 X е разумен компромис между
печътбата от усилване вследствие на ета-
жпрането и утежияваието на нроблсмите по
механического поддържане на системата,
така че то може да бъде приего като опти-
мал по при нзползуване на материалите,
конто бяха препоръчани тук.
За поддържане на антенната система
може да се използува 3-метрова основна
мачта, застъпваща се около 60 ст с мачтата
между етажите. Тази основна мачта ми-
нава през лагера на върха на решетъч-
ния стълб и стъпва на ротатора, намиращ
се на площадка в стълба. В описваната
конструкция като основна мачта беше из-
иолзувана водопроводна тръба 1 цол (вън-
шен диаметър 35 mm), стърчаща на около
2,4 m над върха на решетъчния стълб.
Стоманената мачта между етажите е при-
стегната към основната мачта посредством
четири U-образни скоби от телевизионни
антени, разположени равномерно по дъл-
жината на застъпващите се участъци от
двете мачти
Трегерите са укрепени допьлнително с
подпорки, предсгавляващи тръби от същия
материал, от който са направени елемен-
тите. Краищата на тези парчета тръба са
сплескани на около 25 mm и огънати под
подходящ ъгъл. Външните краища се при-
тягат към трегера с по два законтрени
болта, а вътрешните краища са притегна-
ти към вертикалната мачта с по една
U-ибразпа скоба над всеки чифт. Това
укоепване на трегерите е добра осигуров-
ка срещу вибриране на трегерите и еле-
меьгите, което иначе с времето може да
доведе до счупвания, въпреки че конструк-
цията!изглежда достатъчно здрава.
Сфазиране и съгласуване
Единичного 5-елементно Яги може да
бъде захранвано директно с 50-омов коак-
сиал посредством коаксиалния съгласуващ
гама-член. Последният съдържа един ре-
гулируем коаксиален кондензатор и едно
рамо, което контактува с вибратора по-
средством плъзгаща се скоба. Както капа-
цитетът, така и точката на свързване с
вибратора трябва да бъдат намерени прак-
тически, като се търси минимумът на отрат
зената енергия за средата на участъка о.
обхвата, който най-много щесе използува
За бэлшинството оператори това е участъ-
кът 50,2 до 50,4 MHz, а за тия, конто пред-
пэчитат ЧМ, ще трябва да се избере уча-
сгъкът над 52,5 MHz. Всяко платно на
двуетажната антена трябва да бъде на-
строено по този начин само за себе си.
След това двойката може да бъде захра-
нена посредством двойна Q-сскция от
75-омов кабел, както е показано на
фиг. 21-5.
Гама-членът в оригиналната конструк-
ция е снабден с гнездо от коаксиален ку-
плунг тип SO-239, 1ака че сфазиращите
отрязъци кабел се включват лесно с по-
мощта на коаксиални щекери тип Р-259,
монтирани в двата им края. Вътрешните
краища на О-секциите се завиват към
Т-образен коаксиален съединител. Глав-
пи ят захранващ кабел, 50-омов коаксиал,
се евързва със средата на Т-съединителя
посредством коаксиален преходен съедини-
тел и щекер PL-259. След инсталирането
на антената всички съедниители трябва
да бъдат здраво обвити с пластмасова лен-
та и напръекани с крилон или друга под-
342
УКВ И СВЧ АНТЕНИ
ходяща предпазна течност. Ако сфазира-
щите коаксиални кабели бъдат увити ня-
колко пъти около мачтата и фикси рани
към нея на няколко места при разстояпне
между етажите 3,66 гл, те ще стигнат точ-
но до Т-образния съединитсл.
Сфазиращите секции биха могли да бъ-
дат с дължина производно нечетно число
пъти Z/4. Ако при това двете имат еднаква
дължина, гама-членовете трябва да бъдат
поставсни от една и съща страна на вн-
браторните елементи. Ако дължините им
се различават с половин дължина на въл-
ната, гама-членовете ще трябва да се
свържат с противоположните страни на
вибраторите. Дължините, дадени във фиг.
21-5, важат за кабели с плътен твърд ди-
електрик. Ако се използува коаксиал с
диелектрик от пенопласт или от друг ма-
териал, тогава коефициептът 0,66 ще
трябва да се замести със съответния
коефнциент на разпространение, конто се
дава от фирмитс-производителки за всяка
марка от тяхната продукция. Във всеки
случай рсзонанспата честота на всяка
Q-сскция трябва да бъде проверена с
гриддппметър. Отрежете кабела с осем-
десет сантиметра по-дълъг от очаквапата
дължина. Запойте малка навивка за връз-
ка между централния щифт на монтажния
фланец па едно коаксиално гнездо SO-239.
Свъ ржете към гнезд ото едини я край на
Q-секцията (този, на който вече с монти-
ран коаксиалният щекер PL-259) и при-
ближете до навивката за връзка бобипата
на гриддипметъра. Подрязвайте другия
край на кабела, докато се получи резо-
нанс за срсдната честота на желания често-
тен обхват. Тч ияма да се измени чувст-
вително в резултат на запоявансто па коак-
сиалиия щекер към така подрязания край.
В описвапата антена като фидер бете
използувап коаксиален кабел тип RG-
59A/U, който дава добри резултати за
всички мощности в рамките на разреше-
ните такива за любители, стига КСВ да
има писка стойност. Ако искаме да имаме
резерв от сигурност, може да се използува
по-дебел коаксиален кабел, като например
RG-11A/U.
Настройка и изпробване
Една индивидуал па антена тип Яги
може да бъде изпробвана и съгласувана
добре, като се монтира на внеочина поло-
вин дължина на вълната над земята в
район, който е чист от препятствия в ра-
диус много дължини на вълната. Треге-
рът може да бъде наклонен нагоре, докато
отразената от земята вълна престане да
оказва влияние на показанията в измери-
теля ла напрегнатостта на полето. КСВ-
мостът трябва да се евърже към гама-
съгласувансто или на половин електриче-
ска дължина на вълната от пего. Прило-
жете малка мощност (не повече от 10 W)
и настройте гама-кондензатора и точката
на евързваие към захранвапия слемент,
докато се получи нулева стойност на отра-
зената мощност за желания честотен об-
хват. Описваният модел даде нулево
отражение от 50,2 до 50,4 MHz и едва за-
бележима отразена енергия при 50,1 и
50,5 MHz. Настроена по този начин, ап-
тената би трябвало да работи добре до
51 MHz.
Най-добрият начин да се провери дей-
ствисто па стажа рання чифт антени е
систсмата да се постав и в такова положе-
ние, че рсфлекторите да лежа г на земята,
а трегерпте да сочат право нагоре. Като
временна опора може да со използува едпа
подвижна стълба, висока 2 метра. Етажи-
те могат да бъдат захрапели поотделно с
50-омова линия — при това положение
настройката на гама-членовете трябва да
остава същата като тази, получена при
първата проба, описана по-горе. След
това съединете двете 75-о.мови сфазиращи
линии, а КСВ-метъра евържете в 50
омовата линия към Т-образния съедипител
КСВ би трябвало да бъде същият, както
когато етажите се захранваха самостоя-
телно с 50-омова линия, т. с. — близък
до 1:1. След всичко това антенпата си-
стема може да бъде разглобзиа и оконча-
телно монтираиа на върха на решетъчния
стълб, без това да паруши съгласуването.
Описаната система за сфазирапс и съгла-
сувапе може да се използува за всякакви
два товара, проекта рани за 50-омоз ) за-
хранвапс. Разнасяне 5/8 А, е добро за ан-
тени с максимум 6-елементни платна;
при използуване на дълги Яги-аптепи
ще е необходимо по-голямо разнасяне, за
да се получи максималното усилване.
Индивидуалпите антени със симетричсн
вход 200 Q могат да бъдат съгласувани с
помощта на балуни и 75-омов кабел с
произволен товар.
Разпасянсто между ел смен гните платна
на етажираните антенн не е критично. По-
малкото разнасяне дава по-малко усил-
ване, но чиста от паразитни листове диа-
грама на излъчване. При голямо разна-
сяне главният лист в диаграмата на излъч-
ването става по-остър, но се засилват и
страничнитс листове. Пш1 прокалено го-
лямо разнасяне те «иззртватг енергия от
основния лист на диаграмата. Ефектът
от увеличаването на разстоянието между
етажите е показан графично на фиг. 8-11
в The Radio Amateur’s VHF Manual и
съответствуващия й текст.
144 над 50
343
Фиг. 21-7 — Антенна системаJза два об-
хвата, поддържана от обща песета1 кон-
струкция. ^стири 5-слсментнп Яги-ан-
тени за 144 MHz, горе,|са| разнесени на
разстояние една дължина на вълната една
спрямо друга. 50-мегахсриовото Яги е
конструирано с| оглсд пслучаването на
оптимално използуваме ва^ G елемента
върху G-мстров трегер
144 над 50
На фиг. 21-7fcaJ показами чет при сфази-
рани Яги-антсни за 144 MHz, монтирани
над G-елементно Яги за 50 MHz. Послед-
него може да бъде механически аналогич-
но на 5-слсментпата антена от фиг. 21-4,
макар че тази двубандова система почти
изцяло беше построена ръчно. Разстояния-
та между елементите са по-малки, огкол-
кото при 5-елементната антена, за да се
поберат 6 елемента на 6-метров трегер.
Отделяйте платна на двумстровата систе-
ма могат да бъдат използувани инднви-
дуално, като двойка или като чстворка
като показаната тук антенна система.
Дадени са подробности за захранването
при всяко едно от тези възможип прило-
жения. X
6-елементно Яги за £0 MEz
С цел да се олекоти конструкцията сле-
ментите на антената за 50 MHz са съста-
вени от цептрална част от алуминиева
тръба с 12 mm, която съставя полови-
ната от дължината на елеменъз, и две удъл-
жаващи втулки от тънкосз^нна тръбичка
за горивни инсталации. Еднакво добри
резултати могат да бъдат получени, ако
елементите се направят от цяло парче
тръба с диаметър 12 mm, но конструкцията
ще бъде по-обемиста. Елементите могат
Фиг. 21-8 — Елементите могат да бъдат
промушспи през дървения или метален
трегер и фикси рани посредством прости
алуминиеви скобки (ляво). Вдясно е по-
казана скобата за захващапе на подпор-
ките на трегера към вертикалната мачта,
издигаща се над 6-елементната система
за 50 MHz
Фиг. 21-9 — Саморъчно изработено гама-
съгласуващо коакспално устройство на
системата за 50 MHz. 6-мил иметрова пръч-
ка или тръбичка с дължина 3G ст или по-
вече се вкарва във вътрсшността на 12-
мнлиметрова тръба, която е евързана с
централния щифт на коаксиалното гнездо,
закрепено към държателя за трегера.
Пръчката се плъзга в пластмасов шлаух,
вмъкнат в по-широката тръба. Дистан-
цията между гама-рамото и елемента се
поддържа постоянно посредством два ке-
рамични щифта, монтирани с обхващащи
ги скоби. Капацитетът на така създадения
коаксиален кондензатор и положенного
на плъзгащата се скоба, която евързва
гама-рамото и вибраторная елемент, се
регулират до получаванс на минималка
отразена енергия в коаксиалната линия
да се прекарат през трегера и да се стег-
нат със скоби, както е показано на фиг.
21-8, или пък да се моитират с помощта
на специални крепежни отливки (вж.
описанието на 5-елементната антена в
344
УКВ И СВЧ АНТЕНИ
предните страници). Дължиннте на елс-
ментите са: 2946, 2807, 2680, 2642, 2610
и 2578 mm. Разстоянията между тях в
същия ред са: 914, 914, 1067, 1422 и 1676
mm. Трегерът е направен от две 3-метрови
тръбни секции, допълнително укрепени
към мачтата с помощта на подпорки, за-
хващането на конто към мачтата е показано
на фиг. 21-8.
Гама-съгласуването беше разработено
по два различии начина. При първия се
изработи коаксиален кондензатор и по-
движно рамо, както е показано на фиг.
21-9, като бяха използувани тръби с
диаметър 12 mm и 6 mm, изолирани една
от друга с пластмасов шланг, който точно
влиза във вътрешиия диаметър на 12-ми-
лиметровата фиксирана част. Вътрешната
тръба може да бъде навита с пластмасова
лента, докато достигне нужната дебелина.
Целият гама-член се поддържа допълни-
телпо в две точки с 25-милиметрови кера-
мични опори.
Второго, по-елементарно устройство за
гама-съгласуване е по-скоро едно удълже-
ние на основиата фидерна линия, към кое-
то е включен 100 pF постоянен конденза-
тор от предавателен тип последователно
на жилото и плъзгащия се контакт. При
капацнтет на кондепзатора 100 pF точката
на свързване с вибратора се получи на
51 mm от трегера. За препоръчване е съ-
гласуването да се извърши първо с про-
менлив кондензатор, който след настрой-
ката да сс замести с постоянен конденза-
тор с на.мсрспата стойност.
Един елегантен фиксатор па елемента
към трегера е показан на фиг. 21-9. Към
него е закрепено и коаксиалното гнездо,
поемащо щексра на захранващия кабел.
Гама-членът е фиксиран направо към цен-
трал ни я щифт на гнездото.
5-елементна Яги за 144 MHz
На фиг. 21-10 е показана едва оптимална
конструкция за 5-елементно Яги, което
може да се използува както индивидуално,
така и в трупа с други такива платна за
комбинирана антенна система. При даде-
ните размери антената работи добре в об-
хвата 114—146 MHz, ако съгласуването е
извършено за 145 MHz. Лко се избере по-
висока централка честота, дължиннте тряб-
ва да се скъсят с 6 mm на мегахерц. Ори-
гинал ни ге елементи са направени с цен-
трална секция от 6-милиметрова алуми-
нисва тръба и две пръчки с диаметър
4 mm, конто се пъхат в краищата на цен-
тралната секция. Разбира се, с еднакЪв
успех може да се използуват и несетфиони-
рани (цели) елементи от алуминиеоа тръ-
ба или пръчки с диаметър 3 до 6 mm. По-
големият диаметър позволява фиксирането
на елементите към трегера да става със
самозатягащи се болтчета, лагеруващи
в елементите. При по-малкитс диаметри
трябва да се използува методът със скобите,
показан на фиг. 21-8. Трегерите са от дур-
алова тръба с диаметър 20 до 25 гл. Могат
да се използуват и трегери от подходящ
дървен материал.
Методи за захранване: За захранване на
всяко антепно платно е използувано дел-
та-съгласуване в комбинация с балун от
коаксиален кабел. Може да се наложи
известно експериментиране с размерите на
«делтата», за да се постигне най-добро
съгласуване (вж. фиг. 21-1С и подробного
описание на делта-съгласуването в начало-
то на тази глава). При този метод па кон-
струиране се получава малко фино Яги,
което може да бъде демонтирано и монти-
рано бързо, което е удобство например
при портативна работа.
Използуваието на две 5-елементни Ягита
с разнасяне 1 X е показано на фиг. 21-ПА.
Сфазиращата линия между двата етажа
може да бъде каква да е открита линия,
като е желателно междината между про-
воднпците й да не надвишава 25 mm.
Размерите на делта-съгласуващите звена
не са много критични, тъй като основного
съгласуване се извършва с универсален
шлейф в средата на линията.
20-елементната система, състояща се от
четири 5-елементни платна, показана на
фиг. 21-7 и 21-11В, използува две групи
от «5 над 5», чиито средни точки са евър-
занн с друга линия, дълга 1 X. Уииверсал-
ният шлейф е евързан в средата на хори-
зонталната секция. Дължнната на шлейфа
и точките на свързване към линията във
всички случаи се подбират по минимум
отразена енергия в главнат# линия.
За изработване на сфазиращите линии в
описваната «четворка» беше използуван най-
обикновен шнур, на конто двата проводника
бяха разделени и без да се махне изола-
цията им, бяха монтирани като линии по-
средством дървени разпорки от 12-мили-
метрови тибли. На разпорките се проби-
ват отворит равпи на външния диаметър
на изолираните проводници, така чс да
поддържат послсдпитс иа разстояние 25 mm
един от друг. Фиксирането на разпорките
към линията може да стане с какво да е
добро лепило. Ако за укрепване на раз-
порките се използуват опорни стойки от
тези, продавани за фидеритс на телевизион-
нитс антенн, се получава много евтина ли-
ния с голяма трайност. Показаната антен-
на система беше свалена след двугодишна
употреба в много открит район и не бяха
констатирани никакви увреждания. Не
станаха счупвания дори след като анте-
13-елементно Яги за 144 MHz
345
Фиг. 21-10 —^Оптимална конструкция на
2-метрово Яги, използуващо 5 елемента и
трегер с дължина 1,75 гл. Когато се изпол-
зува като самостоятелна антена, тя може
да бъде захранена, както е показано на
фиг. 21-1С, с 10-сантиметрови делта-рамена,
свързани към вибратора в точки, конто
отстоят по на 7,5 ст от центъра му. U-ko-
ляното би било дълго 686 mm. С посочените
размери антената работы добре в целия об-
хват от 144 до 146 MHz
Фиг. 21-11 — Детайли на етажиранетс на
5-елементни антени от типа, показан на
фиг. 21-7 и 21-10. Закъсяващата скоба на
универсалния шлейф и точките на свърз-
ване на главната фидерна линия се подби-
рат до получаване на минимум отразена
енергия в линията. Симетрични фидери
се свързват по аналогичен начин директно
към точките на захранване
ната беше претърпяла няколко тежки обле-
дснявания през зимите. Ключът за този
дълъг живот е използуването на няколко
опори за всяка секция от сфазиращите ли-
нии.
За захранване на двете антенни системи
се използува един кабел, който при анте-
ните се превключва с хсрметизирано ап-
тенно реле. За да се избегне опасността
от прекарване на мрежово напрежение
по цялата мачта до антенното реле, бяха
използувани два малки 6,3-волтови транс-
форматора в двата края на линията. Бла-
годарение на това, че фидерната линия за
двете антенни системи е обща, може да се
използува много по-скъп коаксиален ка-
бел, като се реализират предимствата му
(малки загуби ) на два обхвата.
13-елементно Яги за 144 MHz
В едно дълго Яги са възможни множест-
во комбинации от дължини на слементите
и разстояния между тях, при конто анте-
ната работи добре. 13-елементната антена,
дадена на фиг. 21-12, е резултат от много
месеци съвместна експсриментална работа
на W2NLY и W6QK1. Описана за пръв
пъг в QST, януари 1956, тя си остава по-
бедител и досега. Елементите са от твърдо
изтеглен алуминиев проводник с диаметър
3,2 mm, като се изключн сгънатияг дипол,
представляващ вибратор на антената.
Последният е изготвен с два различии диа-
метъра на проводниците с цел да се по-
виши входният импеданс до 200 П, така че
удобно да се съгласува с помощта на коак-
сиален балун към 50-омова фидерна линия.
7-метровият трегер носи сравнително лек
товар, така че може да бъде изготвен от
тънкостснна .дуралуминиеба тръба, ако се
укрепи по начина, приложен за описаната
по-прсди антена за 50 MHz» Елементите
мииават през трегера и се фиксират към
него*със скоби, както на фиг. 21-8. Даде-
ните дължини са за оптимално усилване
между 144 и 145 MHz. Над 145,2 MHz
усилването бързо спада. Ако се иска цен-
тралната честота да бъде 145 MHz, всички
елементи трябва да се скъсят с 3 mm.
По-широка чсстотна лента може да се по-
Фиг. 2112 — Висококачествено «Дълго
Яги» за 144 MHz, резултат от експеримен-
талната работа на W2NLY и W6QKI.
Размери ie са за максимално усилване в
участъка 144—145 MHz
346
УКВ И СВЧ АНТЕНИ
ЛУЧИ» като дължиннте на всички дирек-
тори, с изключение на първия, се памалят
с 3 mm.
При етажпрапе на такива дълги Г Яги-
антени, за да бъде ефективно последното,
се изисква разнасяне между стажите от
1 1/2 до 2 ^.Двойка или четворка от такива
антени може да бъде захранвана по на-
чина, показан на фиг. 21-15, като се из-
ползуват дапните от таблица 21-1.
11-елементно Яги за 220 и 432 MHz
За сериозна работа иа 220 MHz и нагоре
антените с голямо усилване са почти необ-
ходимост. 11-елементните Яги-антени, по-
казали па фиг. 21-13 и 21-14, бяха разрабо-
тени "експеримептално с о гл ед получава-
нсто па максимално усилване на единица
елемент. Те са предназпачепи прсдимпо
за използуване в аитепни групп от две или
-четири антенни платна, както е показано
(за 432 MHz) на фиг. 21-15.
Елементите са от корява жица или пръч-
ки за заваряване с диаметър 3 mm за
220 MHz и 2,4 mm или 3 mm — за 432 MHz.
Тук са пзползувани трегери от дърво и те
се препоръчват за етажирапи системи, осо-
бено за 432 MHz. Лко се използуват ме-
тал ни трегери, те трябва да бъдат с диа-
метър 12 mm за 432 MHz и 19 до 25 mm —
за 220 MHz. При използуване па мстални
трегери дължиннте на елементите трябва
да се увеличат с 0,5 до 1%.
«естотното покритпе, в което7 лппсва
забележимо спадане на усилването и
необходимост от пропастройка на съгласу-
ването, е около 1% от рабэтпата честота.
Дадените дължини па елементите са за
покриване на участъците 220—222 MIIz
п 432—434 MHz. Чсстотпото покритпе
ПЕЛ 2,0/пт
361
tyz Saлун
фи Sep
Вибратор
ДърЬен тпегер
50х50гпт 1
Z-____-TJ
Д1 = 3DS
302
,ДЗ= 29В
/4-295
AS- 292
Д6 - 289
.Д7 - 286
дв = 283
Д9= 27Э
Всички е.лементи
от а лум. пръчки
с диам.
Фиг. 21-14 — 11-слсмснтпо Яги за 432 MHz,
конструирано за оптимално усилване при
дължина на трегера 1,83 т. Антената ще
дава равномерно усилване в обхвата 432—
436 MHz, ако съгласуването с упивсрсал-
ния шлейф се пренастройва при изменения
на честотата, по-голсми от 1 MHz
ПЕЛ 16 Фт
междина ъ'тт
дълж.1.32т ’
ПЕЛ 2 0 тт,
межоунайнт
дълж. 38 ст
/ Про изб. ксакс.
кабел и балун
ПЕЛ \6rnm, меж дин й
13 тт, дълж,1,32 т
Произб. коакс.
кабел и болу
ЛС5 -мост
★-ПЕЛ 2,0 mm,
междина /Зтп
дълж. 38ст
Фиг. 21-13 — 11-елементно Яги за 220 MHz.
Размерите са за максимум усилване в
долните 2 MHz на обхвата. Препоръчи-
телен метод за захранване е делта-съгласу-
ване с универсален ш^йф и балун. Раме-
ната на делтата би »грябвало да бъдат
.около 7,5 ст, свързани по на 5 ст от двете
страни на центъра на вибратора
Фиг. 21-15 — Методи за сфазнраис при
използуване на две или четири 11-еле-
ментни Ягита за 432 MHz, разпессни па
разстояние 2 X едва от друга. Съгласува-
нето с универсален шлейф позволява упо-
требата на всякакъв вид фидерна линия
може да бъде пзтеглено малко нагоре чрез-
пренастройване на съгласуването за же-
ланата по-висока честота.
Препоръчва се сфазирансто да се из-
вършва с открита линия с дължина 2 X
във всяка посока. Идеална линия би била
такава, изготвена от проводник с диаме-
тър 2 mm, като дистанцията от 12 до 20 mm
между тях се поддържа от тефлонови раз-
порки. Ако се използуват мета л пи -еле-
менти за носещата конструкция, за пред-
Колинеарни антени
347
почитане е всички те да бъдат изцяло зад
равнината, в която лежат рефлекторните
елементи.
Колинеарни антени
Ииформацията, която се даде доссга,
засягаше предимно антените с паразитни
елементи, но и колинсарните антени имат
за какво да бъдат препоръчани. По прин-
цип широколснтови, те са логичният из-
бор в случайте, когато покриването на
цслия обхват с първостспенна задача.
Тази широколентовост позволява също ко-
линеарните антени да се правят сравнител-
но лесно и да се пригаждат за всякакъв
вид работа на УКВ. Така например из-
ползуването на многовибраторни колине-
арни антени за връзки чрез отражение^от
Луната (ЕМЕ) е твърде популярно.
Вертикална антена с кръгла диаграма
Два или повече полувълнови елемсХ1*н,
монтирани вертнкално в една диния, че-
сто се използуват за получаване на из-
вестно усилване, без да се създава пасоче-
ност. Проста нснасочсна колинсарпа ан-
тена с издръжлива конструкция е пока-
зана на фиг. 21-16. Тя е иаправена изцяло
от медиа тръба и евързващи колена, конто
могат да се намерят в магазин и те за водо-
проводни части и железария. Откачало
Фиг. 21-16 — Здрава вертикална антена
за 144 MHz с кръгова диаграма на излъч-
ване, иаправена изцяло от 12-милиметрови
медни тръби и колена. За осигуряване
срещу мълнии средната точка на шлейфа
може да бъде заземена
сфазиращият шлейф беше включен, както
е показано на фиг. 21-1 А. След като бяха
намерены оптпмалните размери, аитспната
система беше комплектувана, като за ъг-
лите бяха използувани водопроводни ко-
лена за връзка, а балунът беше евързан
и укрспен с болтове, гайки и контра-
шайби.
За предпочитаие е антената да се монтира
на дървеи пилон, макар че центърът на
шлейфа може да бъде заземен за осигуря-
ване срещу мълнии. Дадените размери са
за горната половина на двуметровпя об-
хват (146 -148 MHz), макар че антената
работи добре и надолу до 144 MHz.
1Могат да се използуват произволен брой
излъчватели, стига между тях да сс вклю-
чат сфазиращи четвъртвълнови шлейфо-
ве. Обикновено броят на вибраторитс се
избира да е нечетно число, срсдният ви-
братор сс прекъева в средата и се захран-
ва посредством универсален шлейф. Тази
антена може да сс направи от проводник
и да сс обърпс хоризонтално. В 'този слу-
чай сс получава двуиосочна диаграма на
излъчване.
Големи колинеарни системи
Колинеарни «завсси» с двупосочно из-
лъчване, съставсни от 4, 6 и 8 полувълнови
елементи във фаза, са показани на фиг.
21-17. Нормал но ее добавят рефлекторпп
елементи обикновено на разстояние 0,2 X
зад вески вибраторов елемент с цел‘да се
получи по-голямо усилване и едполосойна
диаграма. Тези паразитни елементи нс са
начертани в скпцата, за да нс се вложи
яспотата. Размерите нс са критичны и мо-
гат да сс вземат от таблица 21-1.
Когато са прибавени паразитни елемен-
ти, импсдансът па захранване с достатъчно
писък, за да позволява дирсктно свързване.
на двупроводна открита линия или пло-
сък фидер 240 Q в местата, отбелязанн с
черни точки. При нзползуванс па коаксиа-
лен кабэл и балун с препоръчително в точ-
кптс за захранване да сс използува съгла-
суване с универсален шлейф (фиг. 21-1 А).
Всички елементи трябва да бъдат закрепе-
пи в тсхпитс електрически цснтровс, от-
белязани на фиг. 21-17 със светли кръгчета.
Поддържащата рама може да бъде от ме-
тал или от изолационен материал — рс-
зултатите са еднакви. Модел на носеща
цслометална конструкция, конто може
да бъде прспоръчап, е показан па фиг.
21-18. Забслежсте, чс поддържащата
метална структура се намира изцяло зад
равнината, в която лежат рефлекторните
елементи. За да се изпълни сглобяването
во този начин, трябва да се направят ме-
тални скоби от листов материал (бракуван
348
УКВ И СВЧ АНТЕНИ
•Фиг. 2Ы7 — Структура на 8-, 12- и 16-
елементна колинеарна антенна система.
Паразитните рефлектори, изпуснати на
чертежа, за да не загуби последният от
яснотата си, са с 5% по-дълги и на разстоя-
нис 0,2 X зад вибраторните елементи. Точ-
ките на захранването са отбслязани с
'черни точици. Белите кръгчета показват
местата на прспоръчителните опорни точ-
ки. Елементите могат да минават през дър-
вените или металните jperepn без изолация
от последните, ако са поддържани в тези
точки (средите на слементите). Използува-
нето на изолатори в краищата на елемен-
тите (точки на високо ВЧ напрежение)
създава тенденции за разстройване и раз-
балансиране на системата
алуминнй). Коиструкцията е лека и същс-
временно здрава. Колинсарните елемен-
ти винаЛ трябва да се закрспват в цен-
тровеге им, където ВЧ напрежение е
пула, и никога в краищата, където ВЧ
Фиг. 21-18—Модел, показващ препоръчи-
телен метод за конструиране на целоме-
тални антенни системи. Скоби за свръз-
ките могат да бъдат изрязани от листов
алуминнй и подходяще огънати и пробити.
Поддържащата структура трябва да бъде
зад всички активни елементи на систе-
мата
напрежение е високо и могат да възникнат
неприятии честотни разстройки.
За получаване на големи усилвания мо-
гат да се монтират антенни системи с 32,
48, 64 и дори 128 елемента. Всяка коли-
неарна антена трябва да се захранва в
центъра на системата, за да се получи си-
метрпчно разпредслепнс на токовстс. То-
ва е много съществено за големите антен-
ни системи, конто се третират като групи
Фиг. 21-19 — Големите колинеарии антен-
ни системи трябва да се захранват на гру-
пи, евързани със сфазиращи линии, като
всяка одна от тези групи съдържа нс по-
вече от 8 вибраторни елемента. Тази
48-слсментна система за 432 MHz (А) се
третпра като че ли с съставсна от чстири
12-елементни колинеарии антени. Рефлск-
торитс не са дадени за по-гол яма яснога
на рисунката. Сфазиращите амуниции са
показани на (В)
Кръгова поляризация
349*
от 6 или 8 вибраторни елемента всяка и
се захранват посредством симетрична фи-
дерна амуниция, всяка секция от която
има резонансна дължина и обикновено
представлява открита линия. Този принцип
е илюстриран с 48-елементпата антенна
система за 432 MHz, показана на фип
21-19.
Антени с равнинни
или параболични рефлектори
Вместо паразнтии рефлектори може да
бъде използувана рефлекторпа плоскост,
представ л я ваща м сталей лист, метал на
мрежа или дори разположени близко един
до друг елементи от тръби или проводници.
За да бъде ефективен равнинният рефлек-
тор, трябва във всички посоки да преви-
шава с поне четвърт дължина на вълната
пространството, засто от вибраторния еле-
мент. Равнинният рефлектор осигурява
голямо съотношеиие напред-назад, чиста
диаграма и донякъде по-голямо усилване,
отколкото единичният паразитен елемент,
обаче големите физически размери пречат
на използуването му за любителски цели
под 420 MHz. Една интересна възможност
за икономисване на пространство е единич-
ният равнинен рефлектор с елементи за
два различии обхвата, монтираии от двете
страни на рефлектора. Разстоянието меж-
ду вибратора и рефлекторната стена не е
критично. Обикновено то се избира около
0,2 X.
Рсфлекторът може да се оформи като
парабола с цел да се получи фокусиращ
ефект аналогично на прожекторите. Па-
ра боличният рефлектор трябва да бъде
обаче доста голям в сравнение с дължи-
ната на вълната. Принципите на проек-
тиране на конструкции с параболични ре-
флектори са дадени от WA9HUV в QST,
юни 1970, стр. 100.
Кръгова поляризация
За поляризацията на антените се казна,
че е «хоризонтална» или «вертикална», но
тези термини губят своя смисъл, щом се
отдалечим от равнината, спрямо която
правим сравняването, т. е. от земната по-
върхност. Много фактори на разпростра-
нението могат да предизвикат промени в
поляризацията: отражението или рефрак-
цията, преминаването през магнитно поле
(Фарадеевият ефект) или например вър-
тенето на спътника. Поляризацията на
ултракъсите вълни много често е без опре-
делена посока, така че една антена, която
е чувствителна към всяка поляризация, би
била полезна. Антени, притежаващи такова
качество, са спиралните антени и антените с
кръстосаии елементи, захранвапи с фазова
разлика 90°. За тях казваме, че са антени с
кръгова поляризация.
Вълната с кръгова поляризация напред-
ва в пространството по винтообразна ли-
ния и тя може да бъде ляво или дясно вър-
тяща. Тези «посоки» на въртепе на поляри-
зацията са взаимно изключващи се, но
всяка от тях ще създава реакция в система
с каквато и да е равнинна поляризация.
Една вълна, излъчепа с дясно въртяща
поляризация, след отражение от Л у вата
се връща обратно с ляво въртяща поляри-
зация — един факт, който не трябва да се
забравя прц проектиране на ЕМЕ-систе-
мите. Станциите, конто се свързват по
директни трасета, трябва да имат однаква
посока на въртене на поляризацията.
Двете посоки на въртене при кръсто-
сани диполи могат да бъдат получени с
помощта на прсвключване в системата за
дефазирапс. При спирални антенн двете
посоки на въртене се осигуряват чрез из-
ползуване на две антени, иавитн в проти-
воположим посоки.
Спирална антена за 432 MHz
Спиралиата антена с 8 навивки, показа-
на на фиг. 21-20, е конструирапа за 432
MHz и е с ляво въртяща поляпизация.
Тя е изготвена от алуминиев тел за про-
стиране на пране с дължина 5,41 гл, вклю-
чително 15,2 ст резерва, тъй като настрой-
ването на импеданса след монтирането ста-
ва, като се отрязва по малко от края на
спиралата.
Всяка навивка има дължина 1 X, а стъп-
ката е около 0,25 X. Навивките са фикси-
рани върху дървеии супорти, конто тряб-
ва да бъдат импрегнирани с течно фибро-
стъкло или да им се направи лаково. по-
критие. Рефлекторната решетка е квадрат-
на, с дължина на страната 1 X, а в центъра
й е запоено гнездо от коаксиален куплуиг
тип N, с което се евързва изискваната в
случая коаксиална Q-секция.
Номиналният импеданс па спиралиата
антена е 140 Г2 — това изисква включва-
нето на една съгласуваща секция с импе-
данс 84 П, ако трябва да стане съгласува-
не към 50-омова фидерна линия. Тази
съгласуваща секция може да се изпълни,
като се използува медиа тръба с вътрешен
диаметър 10 mm, в която се монтира въ-
трешният проводник — парче медиа жица
с диаметър 2,6 mm, като дължината и на
двете (тръбата и централ ни я проводник)
е 165 mm. Свържете импедансния трансфор-
матор към антената, подайте известна енер-
гия към антената и скъсявайте предни я
350
УКВ И СВЧ АНТЕНИ
Фиг. 21-20 — Спирална антена с 8 навивки
за 432 MIlz, иаправена ст алуминнсв тел
за простирано на пране. Поляризацията
й е ляво въртяща. Всяка навивка има дъл-
жина 1 X, а стъпката с 0,25 Л. Захранва-
исто става с 50-омов коаксиален кабел
през 80-омова Q-секция
край на спиралата, докато отразена!а енер-
гия се апулира.
Г^эддържащитс рамена на спиралата са
иаправени от дървени летви със сечение
25x25 пип и дължина 1,52 m всяка. Раз-
стоянпсто между тях с 210 mm външен
размер. Рсфлекторната решетка, която се
вижда на фиг. 21-20, е прикрепена към
дървенитс супорти временно. За постоян-
на работа тя трябва да се монтира на под-
ходяща рамка, с което ще се получи по-
здрава антенна структура. Теоретическото
усилване на една спирална антена с 8 на-
вивки с около 14 dB. Когато е нужно да
се осигурят двата вида кръгова поляриза-
ция — и дясно въртяща, и ляво въртяща,
трябва да сс моитират две антени на обща
рама на разстояние няколко дължини на
вълната, навити в противоположни по-
соки.
Куплиращо устройство за 50
и 144 MHz
Антенни куплиращи устройства като
тези, показани на фиг. 21-21, позволяват
съгласуването * на несиметрични изходни
линии (50—75 Q) към симетрични фидери
с импеданс от 300 до 450 Q. Схемата е та-
Фнг. 21-21 — Тези куплиращи устройства
за 144 MHz и 50 MHz могат да бъдат из-
ползузапи за мощности до 500 W. Те ноз-
воляват куплпранс както към симетрич-
ни, така и към несиметрични фидери
кава, че позволява и връзка «коаксиал
към коаксиал», така че например може
да бъде евързана 50-омова линия към
75-омова линия и обратно. В случайте,
когато се получава висок КСВ вследствие
на това, че една антена се използува в
участък от обхвата, за конто тя ие с на-
строена, куплиращото устройство ще оси-
гури равномерно наюварване на прсдава-
тсля и с това — по-висок к. п. д.
Куплиращи устройства от този тип до-
насят и допълнителната изгода, че нотис-
кат хармоничните на предавателя и спо-
магат за памаляваие на смущенията, при-
чипяванн на съседните телсви яюпни при-
емнпци. При нзползуванс на такова куп-
лиращо устройство между предавателя и
фидерпата линия може да сс постигие по-
тискано на нивото па хармоничните 30 dВ
и повече. Свързването на куплиращото
устройство на входа иа приемника — като
общо съоръжснис в предавателна и присм-
на посока — позволява благодарение на
прибавящата се сслективност па настрое-
ните кръгове па устройството да сс намали
чувствителността към оглодал ните и други
паразитни сигнали, лежащи извън обхвата.
Трябва да се напомни, че употребата на
устройство от този род не коригира раз-
съгласувансто между фидерната линия и
антената. Макар че куплиращото устрой-
ство осигурява добро съгласуване между
предавателя и линията, то може само да
прнкрие факта, че съществува разсъгла-
суване при антената.
Схема
За двата обхвата са използувани симе-
трични кръгове (фиг. 21-22). За осигуря-
ване на добра симетрия на схемата промен-
ливите кондензатори са тип «бътерфлайж
(пеперуда). Навивките за връзка към всеки
Куплиращо устройство за 50 и 144 MHz
351
Носим.
Вход
50-75J2
50-54MHZ
Симетр.
вход '
300-Ш2 J2
100
4U-148MHZ
Симетр.
вход “
300-450&
Несцм
вход
50-7552
Фиг. 21-22 — Схеми па куплнращите
устройства
С! — въздушеи, промеилив тип, «бьтср-
срлаП», 26 pF иа секция;
С2 — миниатюрен, промеилив, 100 pF;
СЗ — миниатюрен, промеилив, 35 pF;
С4 — въздушеи, промеилив, тип «бътер-
флай», 10 pF на секция;
J1—J4 вкл. — изолирани клсми;
J5—J8 вкл. — гнездо на коакс. куплунг,
тип SO-239;
L1 — 7 нав. медей проводник 0 2,6 шт,
диам. 38 тт, стъпка, равна на диаметъра
на проводника, изводи на 2]/2 пав. от
всеки край;
L2 — 2 нав. от ПЕЛ 1,6 mm, диам. 51 mm,
над средата на L1;
L3 — 2 нав. от ПЕЛ 1,6 mm, диам. 38 mm,
над средата на L4;
L4 — 5 нав. от меден проводник 0 2,6 mm,
диам. 25 mm, стъпка, равна на един диа-
метър на проводника, отводи иа 1 2/2 нав.
от всеки край
настроен кръг са свързани серийно с про-
мен чиви кондензатори, с помощта на конто
се компеисира свентуалната реактивна
ком!io и ента * в л и п и ята.
Конструкция
Куплиращото устройство за 2 m е по-
мсетейо в саморъчно изработена кутия с
размери 115X115x50 mm. За 50-мсга-
херцовото устройство с използувана по-
голяма фабрична кутия от бракувана апа-
ратура. Ръчките на настройващите конден-
затори са монтирани в една линия на ли-
цевата плоча на кутията. Главната бобина
във всяко куплиращо еустройство се под-
държа от керамичен опорой изолатор от
едната страна и от връзката с настроива-
щпя кондензатор — от другата страна.
Навивкнтс за връзка са самоподдържащи
се. Изводите по бобината са направени с
ушичкн за запоявапе, конто са завитй
около проводника на бобината на съот-
Фиг. 21-23 — Вътрешен вид на двете куп-
ли ращи устройства
ветвите места и са запоени към нея. Из-
водите на L1 и гнездата на коаксиал ните
куплунги Л и J2 са свързани с плоска
жица 0,8 mm. Когато схемата ще работи
като куплиращо устройство тип «коаксиал
към коаксиал», един закъеяващ мост от
парче проводник се запоява между жилото
па J1 и истового заземителпо ухо или меж-
ду J2 и нсговото заземителпо ухо в зави-
симост от обхвата, на който ще се работи.
При работа със симетричсн фидер мостът
трябва да се отстранява.
Работа с куплиращото устройство
Свържстс УКВ предавателя към J7 или
J8 с помощта на къео парче коаксиален
кабел. Симетричния фидер евържете към
Л и J2 (при работа на 50 MHz) или към
J4 и J5 (при работа на 144 MHz). Измери-
тсл на отразената енергия пли КСВ-
мост, включен между куплиращото устрой-
ство и предавателя, би помогнал за из-
вършване на настройката. Настройвай-
те последователно С1 и С2 (при работа на
50 MHz), докато се получи минимално по-
казание на КСВ-индикатора. При работа
на 144 MHz настройвайте СЗ и С4 по същия
начин. Повтаряйте процедурата, докато
получаваието на по-нататъшно намаляване
иа отразената енергия стане невъзможно.
Уредът би трябвало да дава нулево пока-
зание, отговарящо на съгласуване 1:1.
По-нататъшна настройка не ще бъде не-
обходима, освен ако честотата на предава-
теля не се измени с повече от 50 kHz.
Процедурата на настройката при съгла-
суване «коаксиал към коаксиал» е идеи-
352
УКВ И СВЧ АНТЕНИ
тична. В последний случай обаче аптен-
ната фидерна линия (коаксиалът) е свър-
зана или към J3, или към J6, а закъсява-
щата скоба (спомоната по-рано) се запоява
към Л или J4. В някои случаи може да
се окажс, че съгласуването е по-добро,
ако се премахпе закъсяващата скоба.
След като куплиращото устройство е на-
строено, мощността на предавателя може
да бъде повишена до нормалпата й стой-
ност. Описаните куплиращи устройства
могат да издържтт мощност от порядъка
на 500 W (изходна мощност на предава-
теля) при положение, че устройство™ е
настроено вннаги за максимално съгла-
суване. При началната настройка трябва
да се използува намалена мощност (под
50 W), за да се предпазят частите от по-
вреждане вследствие на прегряване или
искрспе. Куплиращото устройство никога
не бива да рабэти, без да е свързан товар
към изходните му клеми.
ЕВТИН СЪЕДИНИТЕЛ-ПРОБНИК
Устройствата, предназначени за пре-
цизни измервания във фидерите, конто
са в състояние да отчитат пост ъпващата
и отразената вълна в широк честотен об-
хват, са много полезли за любителската
дейност на УКВ и СВЧ, но тяхната изклю-
чително висока цена ги държи извън досега
па болшинството УКВ ентусиасти. Устрой-
ство™, показано на фиг. 21-25, е една ев-
тина адаптация на основните принципи на
споменатите измерители. То може да се
направи от самия любител и ще струва
толкова, колкото струва измерителната
система, малкото части, няколко парчен-
ца медиа тръба и гнездата надкоаксиал-
ните куплунги.
Конструктивни данни
Моделът се състои от къса, саморъчно
изработена коаксиална секция в случая с
импеданс 50 П и реверсивна сонда, свър-
зана с нея. Малка навивка за връзка,
вградена в сондата, «стъпва» в един и я край
на един диод, а в другия — на товарно
съпротивление. Резисторът е съгласуван
по импеданс с навивката, а не с линей-
ната секция. Енергията, уловена от на-
вивката, се изправя от диода и резулти-
ращият ток се подява на уред, който е
свързан с променлив резистор, позволяващ
калибриране.
Главните метални части на устройст-
во™ са един месингов Т-образен разкло-
нител за водопроводни цели, тръбна шап-
ка, къси парчета от медиа тръба с вътре-
шен диаметър 19 mm и тръба с външен
диаметър 8 mm и две гнезда от коаксиал пи
куплунги. Могат да бъдат използувани и
други комбинации от тръби за 50-омовата
линия, важно е отношение™ между въ-
трешния диаметър на външната тръба и
външния диаметър на вътрешната тръба
да бъде 2,4/1. В случай че е необходим
разклонител с друг импеданс, трябва да
се използува информацията за подходящи-
те съотношения между проводниците, да-
дена в глава 19. Снимките и фиг. 21-26
дават достатъчно сведения за копструкция-
та.
Запояването на по-големите части може
да стане с 300-ватов поялпик или малка
горелка. Много полезно би било, ако има
възможност, вътрешността на Т-секцията
и външната повърхност на вътрешната
тръба преди сглобяването да се калайди-
сат. След като частите изстинат и се пъх-
нат една в друга, се получава добра меха-
ническа и електрическа връзка. При из-
ползуване на горелка трябва да се внимава
да не се развият гол ем и температури, тъй
като прегретите и обезцветени съедини-
тели няма да хващат добре калая.
Препоръчват се коакснални куплунг и
Фиг.’21-24 — Главни части на линейния
пробник. Месинговият Т-образен разклони-
тел и двете крайни секции са в задната
част на снимката. Комплектуваната сонда
е вдясно. Гнездата на коаксиалните куп-
лунги са с извадени централни щифтове.
Единият от тези щифтове е вкаран в ле-
вия край на вътрешния проводник, а дру-
гият лежи на преден план, малко вдясно
от средата
Евтик съединител-пробник
353
К а л иб ровна.
Фиг. 21-25 — Схема иа линейния пробник
С1 — проходен кондензатор, запояващ сс
тип, 500 pF;
С2 — проходен кондензатор, промушваш
се тип, 1000 pH;
CR 1 — германцев диод, 1N34, 1NG0,
1N270, 1N295 или подобии;
Л, J2 — гнезда от коаксиални куплунги
тин N (UG-58/U);
L1 — навивка за връзка, модна лента,
дълга 25 mm, широка 4,8 mm; сгъната
във формата на «С» с дължина на плос-
ката част 16 пип;
Ml — измерителна система 0—100 иА;
R1 — сплавен резистор, 82 до 100 £1
(вж. текста);
R3 — линеен потенциометър, 50 kQ
с тефлопова или друга темперитурнпус-
тойчнва изоляция. За предпочитаие са
съедниители от тина N с контрашапби вьв
формата на срязан пръетен. Извадс-ie
контрашайбите с върха на нож или малка
отвертка. Внимавайте да не ги загубите,
тъй като тс ще са нужпи при окопчател-
ното сглобяване.
Вътрешният проводник се обрабэтва,
като му се правят 8 радиални разреза по-
средством резбарски лък с тънко триопче
на дълбочина 12 mm. Получените зъбци
се свиват така, че да се получат заострен и
краища, както се вижда на фиг. 21-25.
Запойте централните щифтове на коаксиал-
ните гнезда към тези заострени краища,
като отцово внимавайте да не стане пре-
гряване.
За запояване на тялото на куплунга към
медната тръба обикновено като- спорна
стойка се използува аналогично гнездо от
коаксиален куплунг, стегнато на менгеме,
върху което се поставя подлежащего па
запояване гнездо и Т-об.щзннят разкло-
ннтел, конто поддържа на място структу-
рата благодарение на собственото си тегло.
За да се осигурн концентричност на куп-
лунга спрямо външния проводник, изпол-
зувайте частично подготвения централен
проводник. След като се убедите, че сря-
зът на тръбата е точно перпендикулярен
иаУостами, загрсйтс внимателно гнездото
на куплунга, така че да се образува тънък
слой от спояващ материал по окръж-
нсстта. в която тръбата и фланецът на
куплунга се срещат.
Преди окомплектуването на централния
проводник провёрете дължината му. Той
трябва да бъде по-къс от разстоянието до
гнездото на насрещння куплунг с разстоя-
ние, равно на дебел ината па контрашайба-
та. Лко е необходимо, изпилете края до
достигане на нужната дължина, след това
нарежете с трнонче тръбичката, както бе-
ше направево в насрещння край и запойте
централния щифт на място. След това и
вторият коаксиален куплунг може да бьде
запоен към тръбата, за да се комплектува
50-омовата линия на разклонптсля.
Комплектът на сондата се прави от мед-
иа тръба с дължина 38 mm, в горния край
на която се монтира шапка, през която
минава проходният кондензатор С2. На-
вивката за връзка се монтира посредством
тс<[1лонови опории стойки иа моден диск,
изрязан по вътрешния диаметър на тръ-
бата. По периферията на диска има 4 мал-
ки ушенца. с конто се запоява към въгреш-
иата стена на тръбата. Диодът CR1
е евързан между единия край на навивката
к 500-г.икоф; радови я проходен конденза-
тор С1, запоен към диска. Затварящияг
верига га резистор R1 с евързан между
другия край на навивката и диска по
възможно най-късия път.
След кати се изготвя монтажът по диска,
поел единят се вкарза в тръбата, тя се за-
топля отвън и ушенцата сс запойват с
припой и поялник. Положението на навив-
ката за връзка спрямо края на тръбата
щс определи чувствителността на сондата.
За мощности под 200 W навивката тряб-
ва да се подава извъи края на тръбата с
около 4 mm. При нзползуванс за по-ви-
сокн мощности навивката трябва да се
подава само 2,4 mm. При работа с много
малки мощности положението й се опре-
дел я експериментално.
Развързващият резистор R2 и проход-
ният кондензатор С2 могат да бъдат евър-
зани и шапката на тръбата да бъде поста-
вена на мястото си. Нарязаната част на
проходни я кондензатор стърчи над шап-
ката. Калайдисайте мястото около нея,
където ще легне гайката, преди да я за-
тегнете. Затсгнете шапката с две малки
винтчета, минаващи през нарязани отвори
в тръбата.
Калибровка
Пробникът е твърде полезна вещ за много
работи дори когато не е каЛибриран, макар
че е желателно той да бъде сравнен и ка*
23 Нзръчник на радиолюбителя
354
УКВ И СВЧ АНТЕНИ
гоб'тръбен раз-
клонцтел 3/4цола
Тефлоноби стоик
[^sssssssssSssaZ!
Ухо за запоябане
Медиа тръба
с дълж. 38 тт
R2
Про ходен
кондензатор
Тръдна uuan х
Зас топор. болт
Медиа тръба
3/4 цолсг с дълж.
32 тт
'оакс. гнез-
до тип N
1 фиксатор 7 Запоено
I. „срязан пръстен"
Наб. за
бръзна
пробойник,
бънш.диам,
8 mm
Фиг. 21-26 — Напречен разрез на линейния пробник. Навивката за връзка се под-
държа от два тефлонови опорни изолятора. Патроны на сондата е фиксиран на
мястото си с помощта на едно илн повече затягащи вннтчета през отвори в Т-
образната месингова част
л и бри ран с помощта на ватметър с поз на га
точност. За целта е задължителпо изпол-
зуването на добър 50-омов изкуствеи то-
вар
Първо трябва да се пагласи индуктив-
ността на навивката пли стойността на
товарното съпротивление, докато се по-
лучи минимално показание за отразената
-енергия. По-лесно е да се мани иидуктнв-
ността. Чрез изпиляване се намалява ши-
рочината, а оттам се увеличава импедан-
сът й. Увеличаването на напречното сече-
ние на навивката намалява импеданса —
това може да се постигне с покриването й
с припой. След като показанието за отра-
зепата енергия е намалено до възможния
минимум, обърнете сондата и извършете
калибровка за постъпващата във фидера
мощност, като увеличавате стъпалообраз-
но мощността на предавателя и маркирате
показанията на уреда. За постигане на
максималното показание използувайте
калибрационния регулатор R3.
Варианти
1Чного по-удобно би било, вместо да из-
ползуваме един съединител-пробник и да
мерим постъпващата и отразената енергия
чрез повтарящи се завъртания на сондата,
да направим два пробника, като монти-
раме две Т-секции една до друга и изпол-
зуваме единия за постъпващата, а другия—
за отразената енергия. Измерителният уред
мэже да бъде превключвап от едната сон-
да към другата или пък да се използуват
два уреда.
Описаният модел беше калибриран на
146 MHz, тъй като беше предназначен за
употреба в транслятор за 2 т. На по-ви-
соките обхвати устройството ще дава по-
казания за мощността, по-високи от дей-
ствителните стойности, а за по-ниските об-
хвати съответно по-ниски показания. Съв-
падаща калибровка за два или три съсед-
ни обхвата може да се постигне, като дъл-
бэчината, на която прониква навивката-
сонда, се направи регулируема и се нане-
сат маркировка или фиксатори за различ-
ните обхвати. Разбира се, могат да се на-
правят и няколко сонди, всяка от конто
калибрирана за даден обхват, както се
прави в някои фабрични устройства за
тази цел.
Като се използуват данните от глава 19,
за постигане на желания импеданс могат
да се използуват тръби и принадлежности
с други размери. Често например може
да се намери на много изгодна цена коак-
сиален кабел с импеданс 72 Q, така че в
такъв случай бихме предпочели пробник
за този импеданс.
Евгин съедин ител-врвбник
В модела бяха използуваии коаксиал-
ни куплунги тип N поради техния постоя-
нен импеданс и лесното им сглобяване.
Повечето от тях имат фиксатор на цен-
тралния щифт със срязаиа федершайба,
което създава удобство при из браного кон-
структивно решение. В иякои куплунги
централният щифт е фиксирам чрез го-
фрираме, така че ие може да бъде извадек
и да се приложи описаната технология.
355
В такъв случай изходът е да се пробив от-
вор в медната тръба с диаметър кол кото
да се провре върхът на поялника до точ-
ката на свързване между вътрешната тръ-
блчка на пробника и щифта на коаксиал-
ното гнездо. Отвор с диаметър до 10 пни
ще свърши работа, като същевременио ще
оказва незначително влияние върху рабэ-
тата на пробника.
Г Л \ В Л 22
УСТРОЙВАНЕ НА СТАНЦИЯТА
Местопахождепието на любителския
«shack» в къщата — помещен мето, в кое-
то са поставени предавателят и лриемни-
кът, завися, разбира се, от наличного сво-
бодно място за любителска дейност. Щаст-
ливи иаистина са любителмте, конто могат
да осигурят за своего хобл отделна стая,
или малцината, конто могат да имат спе-
циалпа малка постройка отделил от ос-
повпата къща. Повсчето любители обаче
трябва да тиолзуват стая, предназначе-
на н за други домашни дойности, така чс
любптслски станции могат да бъдат на-
мерен и скрптп в един от ъглите на всскн-
дмевната стая, в спалнята и даже в ши-
рока тоалстпа! Местенце в ма »сто млн
тавана почти може да се класпра като от-
дел па стая, въпреки че може да и лилева
«завършеността» на пормалната стая.
Независимо от местопахождепието си
обаче станцията трябва да бъде просктп-
раиа със съображения за максималпо опе-
ративно удобство и безопасност. Неразум-
но е да се устрой станцията така, че да се
изисква прещракването на няколко нре-
включвателя, за да се прем пне от «прие-
манс» на «прсдаване», точно както с не-
разумно да се подрежда апаратурата
така, че оисраторът да бъде в неудобно и
неловко положение проз врсмс па работа
със станцията. Причипата за построяването
на колкою е възможно по-обезопасена
станция е очевидна, ако вне искатс да пре-
карате повече годпни с вашего хоби!
Удобство
Първото соображение при всяка люби-
телска станция е работ пата обстановка,
включваща операторската маса, стол и
апаратурите, конто'са в постоянна упо-
треба (приемннкът, ключът «лрпсмапс -
прсдаване», телеграфният ключ или микро-
фонът). Масг.та трябва да бъде колкого с
възможно пс-широка, за да осигури не-
обходимого пространство за приемника или
приемницнте, вънбудителя на предавате-
ля, честотиоизмерик'лпи уреди, моки-
торна скнпнровка, командна превключва-
телпи уреди, мониторна екипировка, ко-
мандпи превключватсли, телеграфии манп-
пулатори и микротонн с достатьчио мя-
сто, оста вен о заЛЬевника, бележннк и
молив. Подходящ^^.сто трябва да бъде
предвидено за адресника на любителските
станции и други подобии томатала, ако
тс често се у потреби ват. Ако масата о
малка или броят на апаратурите <• голям,
необходимо с да сс построй стажерка или
станок за спомагатслпата екипировка или
тя да се монтира на по-малко удобна ме-
ста па или под масата. Ако t яалнце въз-
можиоет, може да се построй полукръгла
«коптела» от дърио. Едно ш-просто ре-
шение £ да се ииюлзуват и дървени
шкафчсъ., конто да подзъ; а,г дървеп
плот. Повърмюстта па собственоръчно
изработспн маем пли конюл.ч може да
бъде обрабттсна чрез hecti о пслирапе,
боядисване или лак и ране. Много опера-
тори употребяват голямо п,- рче плоско
стъкло върху- част от тяхн«~л часа, тъй
като то оепгурява добра ш-върхност за
нисане и може да пиконе ргииообразпп
диаграма и таблиц», счнсънп на пре-
фикс», операторски помаг; - календар и
подобии пособия.
Ако не се палата честа смяча па обхва-
тит»- или на честотата, предавать л ят може
да бъде поставен на известно разстояпне
от оператора на място, където ьзмсритсл-
ните уреди могат да бъд«зт i?. блюд ива ин
от врсмс на врсме. Ако с баче чсстата
смяна на обхватите или на ч« тотата с част
от обикновената операторски процедура,
предавателят трябва да бъде монтиран
близо до оператора, от едпата страна па
приемника или над пего така, че органите
за управление да бъдат .тесно достъпни,
без да с необходимо да се напуска работ-
ната позиция.
Едно компромпспо п одре ж дате би по-
ставило VFO нли вътбудптеля в блпзката
зона на рабэтиата позиция. с «ми я нре-
давател - в някое удобно място ие съв-
ссм близо до. оператора. Тъп като обикпо-
вено е възможно да се работ и по част от
обхвата, без да сс прснастройьат стъпалата
па прсдаватсля, рабггно подрежданс от
този тип има преимущества пред случая,
когато опсраторъг трябва да напуска по-
ложепието си, за да промел я честотата.
Командни органи
Опсраторъг има чудссиата възможиост
да прояви находчивостта си при раз пол а-
гапсто па оператпввитс командни оргапи.
Командны органы
357
Фиг. 22-1 — T'jb.s модерно операторски
рабэпю място бг построено от K0GK-1'
от Боулдър. Колорадо. Инсталпрането'па
бюро в ъгъл предоставя обширен рабэтсн
плот, който е в обгега на оператора. Ла-
впцпте, монтираи,! над работного място,
осигурява- у^бно •с>л\) за книги и при-
надлежи «; стм.цяята
Нап-важните тэмаитни органи в стапппя-
та са кончет! за настройка иа приемник^
и ключът « предаване—приемане». Копчето
за настройка трябва да бъде разположеио
от 10 до 20 cni над рабэтната маса и това
понякога тнекзи иовдигамето на прием-
ника над масата. За целта може да се из-
ползува малка стажерка пли проста П
образна стойка. С изключение на любите-
ля, пют потри таяло в обмяна на прия-
телем! трафик a RAG CHEW мрежи,
конто не изисква почти нпкакво внима-
ние към приемника, ръката на оператора
е на копчето за настройка през по-голяма
част от времето. Ако копчето за настройка
е твърде високо илн твърде ниско, ръката
след продължнтелпа работа се схваща.
•От това елгдв., че правилното постазяне
на приемника е от значение. Повечето от
операторпте настройват приемника с ля-
вата ръка. предпочитайкп да осзавят дяс-
мата свободна за заппсвакс на пристнте
с-ъобщения и манппулиране с телеграф-
ная ключ, така чс приемникът трябва да
се постави там. където копчето може да
се достигне с лявата ръка. Операторпте па
телефония не са обаързаии по този начин
и настройват евързочния приемник с ръ-
мача, с ко я го им е по-удоблэ.
Ръчпият телеграфе»! ключ трябва да
бъде прикрепсн здраво към масата в ли-
ния малко извъп дясиото рамо и достатъч-
но навътре от ръба па масата. така чс ла-
кътят да лежи на масата. Добро место-
положение за полуавтоматичпия или ав-
томатиппия ключ с пепосредствено до обик-
новення ключ, въпреки че пякои операто-
ри предпочитат да монтират автоматичная
ключ срещу тях вляво, така че дясната
ръка от лакътя до кптката да лежи върху
масата ус породно иа предния ръб.
Пай-доброто разположсннс на микро-
фона с днректно срещу оператора, така че
той да нс грябвл да говори на висок глас
през масата срещу него, пито да у велича-
ва усилването толкова много, че да ее ула-
вят всички външнп шумове. Ако микро-
фонът е постайсн па удължаваща се стой-
ка или на стойка тип «лебедова шия»,
той може да се установи срещу оператора,
без неговата основа да засма ценною про-
странство ла масата.
Във всяка любятслска станция, заслу-
жаваща иметоси.би.трябвало да се щракпе
не повече от един ключ, за да се премине
от «приемане» на «предаване». В телефон-
ните станции този ключ би трябвало да
бъде разположеп там, където може лесно
да сс достигнс от рькага, коя го нес иа
приемника. В случаи иа телеграфии ра-
бота гози ключ най-удобно сс разполага
отляво нлн отдясно на телеграфння ма-
нипулатор, въпреки чс някои оператор»
предпочитат да бъде монтираи от лявата
страна на работпата позиция и да работят
с него с лявата ръка, докато дясната с па
телеграфння манипулатор. Всяко едно от
тези положения, разбира се, с е|)икасио и
пзборът зависи от личного предпочиталие.
Някои операторп използуват ключ, ко-
мапдуваи с крак или коляно, което е удоб-
ство, об1че ис позволява много свобода
на положенного, засмано от оператора по
време на работата.
Ако микрофоны се държп в ръка по
време на работа па телефония, удобно с
па него да се постави превключвател от
типа «натисни, за да говоришь (РТТ).
Обще микрофонпте, „тьржаии в ръка, об-
вързват едната ръка и не са съвсем жела-
телнп, въпреки чс са широко разпростра-
ненн при мобил на и портативна работа.
Раз положен пето на другите превключва-
тел и например за токозахранвапсто и пре-
мина ва него от телефония па телеграфия
нс с от особено значение и те могат да се
поставят пл стъпалото, с което тс са свър-
зани. Това нс е съвсем вярпо за телефон-
ная и телеграфння любател на DX, конто
понякога има нужда да прсмипава бързо
от телеграфия на те^^ння. В този слу-
чай превключвагеля^грябаа да бъде на
368
У СТРОЙ ВАНЕ НА СТАНЦИЯТА
работната маса, въпрекн че действмтелно-
те пренключване би могло да се осъщест-
вява от реле, командувано от него.
Ако се използува въртяща се насочена
антена, командуването й трябва да бъде
удобно за оператора. Индикаторът за по-
секите обаче може да бъде разположеи
където и да е в зрителното поле на опера-
тора н не е необходимо да се поставя на
работната маса, освен ако не е комбиниран
с команд ни я орган.
Настройване по честота
Операторът трябва да нма възможност
да включва само задаващия генератор иа
предавателя, така че да може да установи
точно своето «местоположение» на обхва-
та. Това му позволява да види далн е иа
свободна честота н каква е иеговата че-
стота по отношение на честотите на другн-
те станции. Такава възможност би могла
да се осигури от специално положение на
ключа «прсдавапе—приемане». Има клю-
чове с централно положение «нзключено»,
положение «задържане» на одна страна
(само за настройване на генератора) и
положение «постоянно включено» на дру-
гата страна за включване на предавателя
и антенного реле. Ако се прилага телеграф-
на манипулация в задаващия генератор,
за същата цел може да се използува теле-
графннят ключ при положение, че нма
превключвател «предаване—приемане»,
който да изключва останалата част от пре-
давателя и да не позволява излизането на
сигнал в етсра ио време на настройването
на генератора.
При работа на телефония телеграфният
ключ нли допълнителният превключвател
могат да командуват генератора на преда-
вателя, а ключът «предаване—приемане»
може да бъде евързан с командната систе-
ма.така че да включва както геиераторът,
така и другите стъпала.
Комфорт
От първостепенно значение е ко мфортът
иа оператора. Ако вне установите, че се
уморявате след къс период работа, прове-
рете станин ята си, за да откриете какво
причинява умората. Би могло да се окаже,
че столът е твърде мек или няма изправна
облегалка или е с неподходяща за вас ви-
сочина. Телеграфният ключ нлн приемки-
кът може да са разположени така, че вие
да заемате неудобно положение, докато
работите с тях. Ако вн се доспива бързо,
може да не е добра вентилацнята на въз-
духа в помещен исто.
Захранващи вериги и командни
органи
Спазването на няколко прости правила
при монтажа иа захранващите куплунг»
н командните органи ще направи твърде
лесна подмяната на блэковете в сталинита.
Ако станцнята е плаиирана по този начин
още от началото н ако си припомните пра-
вилата, когато я прераб )твате, наме-
рите, че е проста работа да преустройвате
от време на време станцнята си без същест-
вена монтажна работа.
По-спретнато и безопасно е да прекара-
те чнфт проводници от мрежовия контакт
на стената до работната маса или до никоя
централна точка, отколкото да употреби-
вате няколко разклонителя при стенпия
контакт.
Вътрешни връзки
Променливотоковият монтаж на повече-
то станции обикновено е евързан с твърде
малко грижи н често се заключава само в
намирането на подходящи контакта на
стената, конто да поемат щепселнте на
мрежовите кабели от няколкото апара-
тури. При по-усложпените станции обаче
трябва да се осигури поставя пето па раз-
личимте контакта на някое незабележимо
място на работната маса или конзоча.
Ако мощността па предавателя превн-
шава 500 W, за прелоръчваие е да се ося-
гури източник от 230 V за иеговата токо-
захранваща трупа (ако тя може да работи
от 230 V) вместо по-често срещапият ис-
точник от 117 V. По-високоволтовият из-
точннк осигурява по-добро стабилпзиране
на напрежеиието и светлмните иа къщата
ще «мигат» по-малко при телеграфна мани-
пулация нлн модулация. Един единствен
ключ, било на стената или при оператор-
ского място трябза да командува всички
117- и 230-волтови контакта. Това прави
просто привеждапето на станцнята в еъ-
стояние на готов пост за работа и обрат-
но — бързото й нзключвапе прн нужда.
Естеството на командните системи за
«предаване—приемане» зависи толкова мно-
го от употребената апаратура, че е невъз-
можно да се посочн ннщо друго освен най-
общите принцип и, конто трябва да се след-
ват. При фабрични апаратури някои пре-
поръки обикновено се дават в приложе-
ната инструкция за ползуванетз. В някои
случаи антенного реле е вградено, така че
аитеиата се евързва с предавателя п ка-
бел от предавателя сс евързва с приемни-
ка. Нормално релето дава антената към
приемника. При включване на прсдава-
теля в режим на предаване релето яре-
Захранващи вериги и команд ни оргаии
359
хвърли антената към изходния кръг на
предавателя.
Когато липсва вградеио реле, много
любвтели си служат с отделиа аитена за
приемане — обикновено едно сравнится и <>
късо парче проводник. Такова разреше-
ние е приемливо в много случаи, но то
рядко е толкова ефективно (при приемане).
колкото използването на една антена за
предаване и приемане. Може да се употре-
би отделио антеиио реле. Съществуват
ияколко модела за употребз с коаксиалп;:
или двупроводна въздушна захранваща
линия. Що се касае до командната б>бина
на релето, има модели както за 117 V про-
менлнв ток, така и за 12 V постоянен
ток. Някои имат допълнителни контакти.
конто могат да се използуват за включваш
на предавателя в положение на «излъч
вайе» и на устройство за «запушване» н;:
приемника.
Полудуплекс и РТТ
При работа на CW полудуплекс (break-
in) е всяка система, която позволява на
оператора да чува сигнала на другата стан-
ция през периодите на «вдигпат» телегра-
фен ключ, т. е. в паузите между знаците и
бу квите. Това позволява на предаваща-
та станция да бъде «прекъсната» от приема-
щата станция по всяко време, да се съкра-
тят повиквапнята, да се попита за пропус-
ки в съобщенията н изобщо да сс ускорп
работата. При сегашиата техника това
изисква употрсбата на отдел на прием на
антена или па електронеп ключ «предава-
не—приемане» и при голяма мощност ня-
кои средства за предпазваие па приемника
от предавателя, когато телеграфният ключ
е патпенат. Ако предавателят е маломощен,
от порядъка на 50 W, нс се изисква спе-
циална екипировка с изключение на отдел-
па приемпа аитена и приемник, който
бързо сс «възстаиовява». В случайте, къ-
дето се употребява полудуплекс, крайното
стъпало трябза да не работи, когато оспи-
латорът се настройва па нова честота, за
да се избегие излъчването на излишни
сигнали.
РТТ (Push-to-talk= натиски, за да го-
вор нш) с израз, произлязъл от названиею
на разговорния ключ на някои микрофони,
който се задействува чрез натискане (push)
РТТ практически означала режим па ра-
бота на една телефония станция, прн конто
със задействуванего на един единствен
команден орган се премпнава от преда-
ване на приемане и обратно. Стриктпо
казано, това би трябвало да се отнася само
за станция, при която този единствен пре-
включвател остава в положение «преда-
ване» само докато е натиснат (бутонев
ключ), обаче какъвто и да било бързодей-
ствуващ ключ ще даде практически същия
сфект. Команден ключ с централ но поло-
жение «нзключено» дава повече гъвкавост,
откелкото бутонен превключвател. Такъв
един ключ трябва да командува предава-
I еля, системата «включено—нзключено»
па приемника и антенного реле, ако тако-
ва се използува. Командуването иа прием-
ника е необходимо, за да се изключва не-
говияг изход през периодите на предава-
не, с което се избягва акустичиата об-
ратна връзка. Удобзи команден орган е
«крачният превключвател». монтиран ка-
го педал на подл при операторского мя-
сто.
В много предавателн на SSB е оси г урена
възможност за работа с VOX — система за
управляване на станцията от гласа на
оператора, позволявший предавателят да.
се включва автоматически прн първата
<вукова ерр.чка и да остава в това положе-
ние в продолжение на половин секунда
или повече, след като гласът спрс. Рабо-
тата на един SSB предавател с VOX при-
лила на телеграфнага полудуплексна ра-
бота и по това, че и тук се изисква отделил
приемка антена или антеппо реле, нли елек-
тропсн превключвател «предаване—прие-
ма не».
Превключватели и релета
Изпол 1уването на претоварени пре-
включвател и във вертите на захранвэнето
е опасно. След сравпчтелно къс период на
упогреба такъв превключвател може да
дсфектира, оставяйки включено напреже-
писто във верпгите даже след като е по-
ставок в положение «исключено». По тази
причина м превключване на анодното за-
храпвапс трябва да се използуват големи
ключове или релста с подходящи пара-
метра Опрсделящи параметра на реле-
та та са напрежеиието па намотката в тех-
ните управляващн вериги и максималннят
ток и напреженне в ком ути ра ната верига-
Конто и да билэ превключватели или
релета за токозахранващи вериги на лю-
бителем станция трябва дт бъдат консер-
вативно изчш лени; претэва рва пето иа пре-
включвател нли реле с гвърде лэша иконо-
мия. Превключватела за 20 А при 125 V
ще понссат пр ев к. почва пето и i вериги за
киловат, обзче малките «Це-Кв» ключета
за 3 А при 125 V трябза да се използуват
само във вериги до окол> 150 W.
Когато сс употребяват релста, пре-
иключватслят «предаване—приемане» за-
гваря веригите па технитс намэтки. За-
дейсгвуваннте релета затварэт силэвите
рглейни контакта. Тъй като конгактнте
ла релстатл са в кому тираните вериг г.
360
УСТРСЙВАНЕ НА СТАНЦИЯТА
Фиг. 22 2 — WB0FMH и WB/DMX са
показани и работно положение в клубна<а
станция на тяхната гимназия. Този твърде
активен радиоклуб с екипиран за венчки
обхва'ш от 1.8 MHz до 450 МН/ з«. няколко
вида работа, в ключи тел по SSTV
препилючвателят понася само тока през
на мот к.1 та на релето. С ледова; ел н<1 този
превключвател може да бьдз ора мерен за
слаб тик.
Безопасност
От гървостопенпо значение- з ркипнра-
нето па станцията е личнатл безопасност
па оператора и на посети тел и те, пиканшш
пли други, по време на нормалната опера-
торски дейноет. Ако има малки деца в къ-
щата, трябва да се положат вспчки грпжн
да ие се допуске случайнisят им контакт с
то козах ран в ащп кабели с каквото и да
било иапрежеиие. Заключения стая е пай-
доброто решение на въпрос . стигн то да
с възможио. В противен сл.чаи отлично,
макар п скъпо решение е пссталянето на
предавателя и токозахранващнте стъпала
в метал ни кутин. При лнпсата па метал на
кутия едиа дървена кутия ши конструк-
ция от дървени рамки, покригя с телека
мрежа, е следващото след най-добрэто
решение. Прн много станции токозахран-
напето, вградено в метална кутия. е по-
ставено в операторе ката стая, в тоалетната
или в мазсто и тази кутия или достъпът до
нея се държат заключена. като ключът
е извън досега на косого и Д-i било освен
ла оператора. Кабелитс па захранването
Фиг. 22-3 — Тази модерна любителска
радиостанция е екипирана за работа на
КВ обхватите. Апаратурата е подредена
спрС1нато, за да осигури на оператора
(K1ZXD) лссеп достъп до различимте
звена. Основата с направепа от шперплат
и е сформеиа във вид на конзола. Стан-
цията принадлежи на K1THQ
са подвсдсип чрез кабелепровод до преда-
вателя, като за високоволтовпте вериги се
пзполнува кабел за свещн от електроза-
палвансто на автомобилите. Ако токо-
захранването и предавателят са в една
кутия, поставяпето във входната токо-
захрапваща линия на заключващ се гла-
вен шалтер е добра пред паз на мярка.
Прост заместител на заключващ се гла-
вен шалтер е обикновен щепссл, даден
вътреппю иакъсо посредством парче дебел
проводник. 4pei евързва не го на мрежо'в
контакт последе вател по в то козах ранваща-
та верига на предавателя даденият иакъсо
щепссл ще действува като предпазен ключ.
Когато щепсслът с изваден и скрит, ще
бъде певъзыожно да се включи предава-
телят и е невероятно чужд човек нлн дете
да забслежат или заподозрат празння кон-
такт.
Съществено допълпепие към всяка стан-
ция о пособието за даванс иа маса па про-
извол на верига с високо напрежение, пре-
дп да се извършн каквато и да било рабо-
та в предавателя. Даже ако сс използуват
вътрешпи блокировки и предпазни товарнп
съпротивления, дефектнраието на една или
повече от тезн части може да оставп лре-
давателя в състояние, криещо опасное!.
Заземптелна щанга за споменатата цел
може да се направи чрез моитираието па
малка мета л на кука от жица или пръчка,
ва единия край на сух бастуй или бакели-
това пръчка. Парче кабел за автомобил-
пи свещи или друг добре изолиран провод-
ник се прекарва от куката на пръчката до
шасиго или общата маса на предавателя и
щппгата се окачва някъде по него. При
Безопасност
361
работа по предавателя или токозахранва-
нето (ремонт, профилактика, експеримен-
ти и пр.) след нзключвансто му със зазс-
митслцата щанга се докосват няколко под-
ходящи точки на високоволтовята верига
(аподеп ВЧ дроссл, филтърен конденза-
тор, аноднпят извод па лампата). за да се
осигури, че няма високо напрежение в
никоя от тези точки.
Предпазитс.ги
Възможноетта да пъзпикпс пожар вслед-
ствие дефекта ран его на някоя ч?«т в лю-
бителе кия предаватсл с сравни м-.т^ мно-
го мялка. Ако аварпята о по-голяма и са
засегпатп го.теми выли или части на стан-
цията, тогава щс сс стопят предпазптели-
те па къщата. Неблагоразумно п неудобно
е обаче да се за виси от предпазителите на
къщата, затоза всяко токозахранващо стъ-
пало трябва да има индивидуал пи предпа-
зителн в пързичната си верига с ток на
задействуване около 150 до 200 процента
от макенмалння работой ток на захран-
ването.
СвързЕгне с проводниц»!
Проводнпците на управляващите вери-
ги, евързващн работпото място на опера-
тора с предавателя, когато последимят с
в друга част на стаята, би трябвало да
бъдат по възможиост скрнтн. Toqa може
да се направи чрез пос га вянет о на провод-
пицитс под пода или зад перваза на пода.
Фиг. 22-4 — Една карта па света, посга-
веиа под широко стъкло, представлява
удобно справочно пособие. Умение, което
с развито от много любители, е способност-
та да се пите с една ръка, дока го се пре-
дав,! на ключа с другата. Tvk е показан
WA1XNC
като краищата им се нзведат чрез клемпп
к ути и или обикновени стен и и розетки.
Такава конструкция обцче с възможна
само при обгтопио обмнслсии и разрабо-
тени инсталании. докато средний г любл-
тел трябва да се задоволи с това да направи
проводнпците колкото с възможно по-
пезабележими. Ако от рабнгната мае.! до
предавателя трябва да сс прокарат само
няколко чпфта проводници който о най-
често срещаннят случай, едно единствен»)
пчрчс многожилен кабел. гумиран пли с
пластмасова изоляция, нанагп ще нзглеж-
ла пп-енретнат, отколкою сноп о г отдел пи
проводниц и. Такова изпълненне на про-
водимте връзки е много пп-нздържлно я
с оглед на поддържанего на чнегогати
в помещението — помнгапс и забърсване
от прах.
При евързваие на плътеп или мпогожн-
чен проводник към клсма с винт нослед-
ният трябва или да сс огьис каго кука по
посока на часовниковата стрелка, пли още
по-добре да завърши със запоен кабелей
пакрайник. Ако проводникът се направи
като кука в посока, обратна на часовии-
ковата стрелка, той щс се стреми да се
измъкце пзпод главата на вита при не-
говото затягане.
С изключепис на коаксиалцата захрап-
ваща линия антеннитс проводница ’вл-
нагп представляват проблем. Огкрптатл
захранваща линия трябва да бъде прека-
рана грижливо още от точката на прн-
съедппяване към антената и, общо взего,
е най-добре да бъде подпряна в няколко
точки. Много оператори предпочитат да
монтпрат а шепните настройващи устрой-
ства в самого начало на захрапващата
линия заодно с антенного реле (ако такова
сс използува) и тогава връзката между
настрой ващото устройство и прсдаватсля
може да бъде осъществсна чрез незабеле-
жима коаксиал на линия. Ако прсдаватс-
лят е монтиран близо до точката па въвеж-
дане на линията, това опростява «фидер-
ния» проблем.
Защита от мълнии и пожар
Националният елсктрнчески кодекс съ-
държа членове, трстиращн спсциално лю-
бигелскнте предавателни и приемли стан-
ции. По-долу са поместени пякои по-съ-
шсствени нзвадкп от тях.
Материал. Антон ните и отводимте провод-
нйци трябва да бъдат от твърдо изтеглеиа
мед, бронз, алуминиена сплав, помедне-
иа стомана или други с в и сока якост и
усюйчивосг на корозия матер нал и. Мско
нли полумеко нзтеглена мед да се изпол-
зува за антепни отводи, където максима л-
362
УСТРОЙВАНЕ НА СТАНЦИЯТА
ното разстояние между подпорите е лс-
малко от 10 метра.
Подпори. Проводииците на външните ан-
тени и антенните отводи трябва да бъдат
със сигурни подпори. Те не трябга да бъ-
дат прикрепили към стълбове или подоб-
ии структури, носещи електрически осве-
тители и или еилови проводници или тро-
лейни липни с повече от 250 V между про-
води и ците. Изолаторите, поддържащи ап-
тепните проводници, трябва да притежа-
ват достатъчна механически якост, за да
г и поддържат безопасно. Проводииците на
аптеиоотводите трябва да бъдат надеждио
прикрепепи към антената.
Избягване на контакти с проводници
от други системи. Външните антенн и лро-
водниците на отводите от антената до сгра-
дата не трябва да минават над елсктри-
чески проводници на осветителни или си-
лови ппсталации и трябва да бъдат доста-
тъчно отдалечени от всякаквн такива си-
стема. за да се избегне възмсжнсстта за
случаен контакт. Където близостта с елек-
трически проводници на осветителни и си-
ловп инсталацпи с напрежение, по-малко
от 250 V между проводииците. не може
да бъде избягната. инсталацнята трябва
да бъде такава, че да осигури междина от
пене 60 ст. Прспоръчва сс антенните про-
водники да бъдат инсталирани така, че
да не минават под електрически провод-
ники на осветителни или еилови мнетала-
ции.
Сна ждан i: я. Снаждания и съединения по
продолжение па антената трябва да се
правят с одобрени снаждашп устройства
или чрез други такива средства, конто няма
забел ежимо да отслабят проводииците.
Запояването обикновено се очаква да от-
слаби проводника. Следователно съедн-
иението трябва да бъде механически оси-
гурено преди запояването.
Заземление. Мачтите и метал пите струк-
тури. поддържащп антените. трябва да
бъдат постоянно и надеждио заземсъп без
снаждания и съединения.
Заземителен материал. Заземптелннят
проводник трябва, освен ако нс о спсци-
фициран по друг начин, да бъде от мед.
алумкпин. помедпена стомаиа. бронз или
друг устойчив на корозия материал.
Изоляция. Заземителните проводници
могат да бъдат нспзолпрани.
Подпори. Заземителните проводници
трябва да бъдат надеждио монтирани на
място и могат да бъдат прикрепени към по-
върхността, по която минават, без употре-
бата на изолацноннн подпори. Където не
може да се осигури подходяща подпора,
дебелпната па заземителния проводник
трябва да бъде про порцион а л но увеличена
Механична защита. Заземнтелпнят про-
водник трябва да бъде защитен там, където
е изложен па физически повреди или де-
белииата му трябва да бъде увеличена
значително, за да се компенспра липсата
на защита.
Прекарване в права линия. Заземител-
ният проводник трябва да бъде прекараи
като права линия, колкото това практи-
чески е възможио, от антенната мачта и
(илн мълнвеотвода) до заземителния елек-
трод.
Заземителен електрод. Заземптелннят
проводник трябва да бъде съединен с ме-
тална тюдземпа водопроводпа система.
В случай, когато сградата ие с спабдена с
(подходяща) водна система (заровена по-
дълбоко от 3 метра), съсдипснисто трябва
да сс направи към металлата арматура на
сградата, когато тя с надеждио заземена
или към заземителен електрод.
При надстройка върху ллоеък искрив
заземителпият проводник може да се съе-
днни с водопроводната ппстглация.
Заземителен проводник. Заземптелннят
проводник може да бъде прекараи както
от вътрешната, така и от външната страна
ла сградата.
Диаметър на антенния проводник. Ан-
тепите за любителски прсдавателии и
приемки станции трябва да имат дебелнна
на проводника, не по-малка от пссочената
в таблица 22-1.
Таблица 22-1
Дсбелина на проводииците за въпшнн ан-
тени на любителски станции
Минимално дебелина
на проводииците
Когато максималната
свободна дължина е
по-малко от повече от
Материал 45 m 45 m
Твърдо нзтеглена мед 1.6 2.6
Помеднена сломана. . бронз илн други ма- териали с висока якост 1.6 2.0
Диаметър ма проводииците за аитсио-
отвод и. Антепоотьодните прогоднкци за
прсдавателии станции при различии максн-
малпи дължини трябва да бъдат с дигме-
тър ноне толкова тлям, колкото е диаме-
Безопасност
36»
гърът на антенните проводници, специфи-
цираи в табл. 22-1.
Отстояние от сградата. Антенните про-
воднипн за предавателни станции, прикре-
нени към страд и, трябва да бъдат здраво
монтирани на разстояние попе 7,5 ст от
повърхността на сградата върху неабсор-
биращи изолационнн подпори, такива като
нропити с изол пращ състав шпнлки нли
конзоли, снабденн с изолатори, конто ©си-
гу ряват поне 7,5 ст въздушна междппа.
Отводпите проводники, когато са прнкре-
пени към сграда, трябва също да отговарят
па тези изисквапия с «включение на слу-
чайте. когато тс са вложен и в постоянно и
надсждно заземена непрекъсната метална
екранзровка. В последний случай метал-
пата екранировка също може да се изпол-
&\вг, като проводник.
Въвеждане в сградата. С изключение на
случайте, когато са защитени с постоянно
и надсждно заземепа непрекъсната метална
екранировка, отводнитс проводници за
предавателни станции трябва да влизат в
сградата по един от следните начини:
а) през твърда, незапалима, неабсор-
бнраща изолационна тръба нли проходен
изолятор;
б) през отверстие, предназначено за цел-
та, при което входящите проводници са
здраво закрепени, така че да се осигурн
мсждипа от попе 5 cm; s*
в) проз отвори в прозоречно^ стъкло.
Към земя
Същото разстояние-^
като на закр, линия
Фиг. 22-5 - Прост пскров разрядник."на-
право н от три подпорни или проходни
изолатора и секции от месиигови планки
с ширина 12mm и деблпина Зшт. Той тряб-
ва да бъде кисталиран в открита захрап-
вагца линия нлн двупроводпа фидерна
линия в точката, която е май-близо до
и*мята извън къщата. Дсбзлият заземи-
гс.1‘н проводник трябва да бьде колкото
е выможпо по-къс и прав. Междините
трябаа да бъдат ми.чималнн с оглед иа
мощността на предавателя
Предпазваие срещу случаен контакт.
Отводите за радмопредаватели трябва да
бъдат разположени или иисталирани така,
че да направят труден случайный контакт
с тях.
Искрой разрядник в предавателни те стан
цин. Вески проводник на отвод за външна
антена трябва да бъде снабден с искров
разрядник нли друга подходяще средство,
което да отвеждя статический товар от-
антеината система.
Изключение № 1: Когато отводът е-
защитен от постоянно и надеждно зазе—
мена непрекъсната метална екранировка.
Изключение № 2: Когато антената е-
постоянно и надеждно заземена.
Диаметър на защитного заземление. За
щитният заземителен проводник за ьре-
давателпи станции трябва да бъде толкова
дебел, колкото и отводът, обаче с дпаме-
тър, не по-малък от 2,6 mm, от мед, бронз-
или помеднена стомана.
Размер иа работиия заземителен про-
водник. Работният заземителен проводник
за предавателни станции трябва да бъде с-
диаметър, по по-малък от 1,6 mm, от мед
или скоивалентен проводник от друг мате-
риал.
Разстояние от други проводници. Всич-
ки проводници в сградата трябва да бъдат
(лдалечепи па попе 10 ст от проводниците
на други осветители и или сигнал и и ве-
риги, освен ако не са стдслепи от тях чрез»
изолационна тръба или някакъв здраво
закрепой непроводник, като порцелаговн
тръби или гъвкава тръбни инстллашнг.
Общо. Преданателпте трябва да <а г-ъ-
образенм със сл одного;
а) Поместване. Предавателят трг.би а да
бьде почестей в метална рамкл или ре-
шетка или отделен от рнботното мясюг
чрез преграда пли други скпивалсптнн
средства, всички метал ни части на копте-
ла бъдат надсждно заземенп.
б) Заземление па командните оргакн.
Всички външнп метални дръжкн и команд
пн органы, достънни за операторским пер-
сонал, трябаа да бъдат надеждно зазе-
мен и.
Частите на която и да било верига с на-
преженне между проводниците пад 130 V'
не трябва да бъдат изложенн на пряк кон-
такт. Командного превключвателпо таб-
ло с за предпочитаие да бъде напълно пзо-
лирано.
в) Блокировка извратите. Всички вратн
за достъп до частите трябва да бъдат
спабдели с блокпращи устройства, конто
да ирекъеват всички напрежения над 350 V.
когато която и да било такава врата е от-
ворена.
г) Нискочестотни усилватели. Ниско'
чсстотпите усилватели, конто са разводе.--
364
УСТРОЙВАНЕ НА СТАНЦИЯТА
Фиг. 22-6 Тази станция, прптсл;лпнс
HdTalcott Mountain UHF Society , WAITOX.
с проскгирапп .а нръжн чрез отражение
си Луна га п чрп любнтслскп СПЪТНнЦН.
Операторы (WAIJLD) може да ком а иду ва
едновромецно ияколко го приемника, да
пасочоа антените и има достъп до перп-
ферпо разположените апаратури за запис-
вапе па да и я и и за мониторя и цели
Осноппата апаратура е разположспа ла
маса със саморъчно паправеии дървенп
стажерки. Спомагателпата апаратура се
пампра отстрани па стойки или в ставоци.
Това пьдреждане оенгуряпа място за одно-
временна работа па станцията на повече
от един оператор - важно съображспис
за хсъиьрп'енсгахвапа клубил станция
каю* ШЛИ ОХ
жени н «въц пр(давателя, трябва Дн бъдат
пост«нк нн ч подходящи кутин п да сс раз-
пол чтят така, че да бъдат лесно достъпнн
п дт им е осигурепа добра вентиляция.
Л ко се употребзва коаксиал па л пи и я и
с ъгл асу ващото устройство па антената
осигурява постоянно токова верига (гама-
съгласуванс), защита от мълпии се постига
лесно чрез заземяване на екраннращия
проводник па коакспалния кабел в
най-блнзката до земята точка пзвъи сгра-
дата. Упогреблваите дебел проводник —
алумивиевият проводник, продавай за та-
зом яванс па тслевизиоппн антени напри-
мер с педходящ. Ако кабелът може да бъде
прскарап под земята, един пли повече за-
земяв.пцп прътп трябза да се за байт в
точката. където кабелът вли<а под .земята
огкъм аитенпия край. За да бъде ефика-
ссп, в почви със сродна проводпмост за-
юмяващият прът не трябва да бъде по-
къс от 2,5 гл. Може да се изпил $ува галва-
пнзирана желязпа тръбз с диаметър 3/4 но-
ля, както п стома пен прът с диаметър lb mm
пли пръг о г друг метал с диаметър 13 mm.
Правового и*. съедппепия по външната
Фиг. 22-7 Черната дъекц, моптираиа
близо до операторското място, позволяв»!
на членовете на гази клубна станция,
W8S1I, да записват оперативна информа-
ция, която да се ползува от другитс чле-
нове на клуба
страна па външния проводник па коаксн-
а л пата линия обикновено ле оказва влия-
ние върху коефицнепта па стояща вълна
в линията и слсдователно може да се и<-
вършва във всяка точка пли точки.
В никои рапони всроягчосттл за пронпк-
на исто на напрежения от мълпии в домо-
всте чрез слектрпчсската .мрежа е гол ям а.
Част от свръхцдпрежспияга от мълпия,
възпнкващи в един минаващ отгоре пър-
вичен фидер, може да премпне проз разпре-
дел ителпня трансформатор чрез елсктро-
статичната и електромагпигна връзка с
вторичпата верига, въпреки че първичпата
с защитен.! от мълниеотводнп устройства.
Радпооборудването може да бъде защитен»
иг теми напрежения чрез употребата нс
«вторичен мълпиеотвод».
Въртящи се насочени антенн, използва-
щп Т- или гама-съглнсувапс, на конто
всекц елемент е свързан с антенния трегер,
обикновено са .заземени чрег носещата
метал на мачта. Ако аптенага с мои тирана
па дървсп стълб нли па върха па къщата,
проводник с диаметър, не по-малък от
5 mm, трябва да евърже аптенага със за-
землеписто по възможно пан-късия път,
като се използуват изолатори там, където
проводникът мпнава близи до къщша.
От глсдиа точка за защита от мълнни с
желателно коаксиалните и командиите ли-
пин да сс препарат от аптсната наделу по
Безопасност
металната мачта и под земята да се под-
ведат към къщата. Ако мачтата е добре
заземена и антената е по-висока от окол-
ните предметн. комбвнацнята ще служи
добре като мълниеотвод.
Единствената цел на мълниеотвод ите
илн заземенлте покриви е да предпазят
сградата от удар на мълпия. Няма обаче
абсолютна гаранция, че съществуващите
форми на защита могат да бъдат винаги
ефикаенн.
365
Експериментнте са показали, че висок
вертикален проводник, общо взето, отвеж-
да мълниите, конто биха възнпкнали, ако
той не съществуваше, в конусообразното
пространство, чийто връх е върхът па про-
водника, а оенбвата е кръг с радиус при-
бяизнтелно два пъти височината на провод-
ника. По този начин една радиомачта може
да осигури известна защита за писки близ-
костоящи структурн, но само когато о
осигурено заземление с ннсък импеданс.
ГЛАВА M
«РАБОТА НА СТАНЦИЯТА
Добрите операторски навици в стера са
важни за всеки любител поради попе
три съществени причини: I) осигуряват
•съобразяваието с правилниците, 2) поз-
воляват провеждането на голям обем
.дейност колкото е възможио по-ефикасио
и по-просто и 3) те са въпрос иа лична
гордост и компетентност. Добрите навици
откачало изглеждат твърде объркан въ-
прос за много нови любители, но както е
« толкова други области, скоро става
•очевидно, че има една здрава база от оби-
•чаи и традиции, която е породила редица
уста новен и навици. Тс са пронзлзчлн от
гповече от половинвековен опит. Една от
нажните функции на любителската орга-
низация е да оформя, да възпитава'и да
иасърчава добрите навици, така че те ла
’станат всеобще приети. Някои от пашите
установени навици датират отдавиа, други
са се развили, за да отговорят на изменя-
щите се обстоятелства, изисквания и тех-
нология.
По-рано често пъти един стандарт бг
всичко, което се изисквашс. Диес нещата
-са различии. Има установена оператор-
ски практика както за CW, така и за теле-
'фония, RTTY и транслатори, като вероят-
но в близко бъдеще ще се установи такава
и за ATV. Практиката за CW и телефония
е доста твърдо установена, по RTTY е
-яо-иова, а работата чрез транслатори —
•още по-нова дейност. Организацията ще
си опита силите във всичките. Ако ней-
иите прспоръки не «хванат място», те ще
се изменят, докато станат прпемливи за
болшинството в дадена операторски спе-
щиалиост. Това бе пътят, по който се вър-
веше при CW и телефония, и това ще бъде
пътят при RTTY, транслаторите, спътни-
•ците и каквото още дойде в бъдеще. Опе-
раторството заема над 50% от живота на
повечето любители. Да се научим да го
эдзвършваме правилно.
Първоначалпо ще говорим за телефо-
ния и CW, понеже те могат да се разгледат
заедно. RTTY и транслаторите ще бъдат
третираии отдели©.
Установяване на връзка
Най-добрият начин да се направи това,
особено първоначалпо, е да слушате,
докато чуете никой да вика CQ, и да го
ковикате. Това изисквя малко тървение —
иещо, което всички любители трибиа да
изучат, ако искаме да «съжителствуваме»
иа иашите обхвати в хармония. Послу-
шайте около вашата собствена честота.
Ако чуете CQ, настройте вашето VFO
иа честотата на викащия (без да излъчвате
сигнал в етера), почакайте, докато оперв-
торът обэзначи, че слуша, и тогава го по-
никайте така: «W6ZRJ W6ZRJ W6ZRJ,
this is W7PGY W7Papa Golf Yankee
calling, over.» Ha CW: W6ZRJ W6ZRJ
DE W7PGY W7PGY AR. Ако ияма от-
говор (за когото и да било), това може
да бъде повторено; къси, повтаряни по-
виквания са за предпочитане пред дълги,
провлечени такива. Ако той изобщо ви
чува, вероятно е да чуе вашето първо късо
повикване; повечето любители след CQ
рядко служат далеч от предавателиата че-
стота. Забележете сигналите при завърш-
ване. Те имат специалио собствеио значе-
ние, за да покажат иа случайния слушател
състоянието иа връзката.
В отговор иа вашето повикване (допус-
кайки, че сте чут) викащата станция ще
отговори: «W7PGY from W6ZRL, roger. . .»,
и тогава ще влез с в разговор. На CW би
било; W7PGY DE W6ZRJ R. . . Това
«roger» (R) означава, че той е приел пра-
вилно вашето повикване и това е всичко,
което то означава — ПРИЕТО. Не озиа-
чава «правилно». «съгласен съм», «ще от-
стъпя аз» и се предава, след като всичко е
било прието правилно. Отбележете също.
че «roger» е фонетичният еквивалент на
буквата «R» само в този начин на употре-
ба. Иначе нормалното фонетично обозна-
чение за «R» е «Romeo».
Може б«1 W6ZRJ е чул W7PGY, но не
е приел неговия повиквателен знак. В
този случай той може да отговори с «The
W station, please repeat your call, this
is W6ZRJ, over». Ha CW: QRZ? W7?
DE W6ZRJ AR- Наличието на смущения
от други станции (QRM) и атмосферви
смущения (QRN) в любителските обхва-
ти прави употребата на тази процедура
твърде честа. Връзката (QSO) тогава може
да продължи.
Повикване CQ
Ако не чуете иикакво CQ, самият вие
може да пожелаете да направите такова
367
Операторски съкращения
повикване. Въздържайте се от викане на
CQ, освен ако желаете да направите връз-
ка с който и да ви повика. CQ означава:
«Желая да направи връзка с която и да
било любителска станция». Ако това не
е вашето желание, тогава не викайте CQ,
а направете специфично повикване. CQ
може да бъде по-дълго от повикване. за
специфична станция, защото вне сс ста-
раете да привлечете вииманието на слу-
чайней слушатсл, включи гелио тези, конто
прослушват паоколо и следят за иякого,
когото да повикат. Избягзайте обаче без-
крайното викане на CQ. То създава из-
лишен QRM в етера и отблъсква потен-
ниалните «клненти». Нормалиото повик-
ване би трябгадо да прэтече приблизи-
телно така: «Hello CQ CQ CQ calling
CQ, this is WpPAN, W zero Papa Alpha
November, BHomington, Minnesota, cal-
lingCQ and listening». Ha CW: CQ CQ CQ
DE W0PAN W0PAN W0PAN К- След
кратко очакване за отговори, ако никой
не отговаря и честотата е все още чиста,
можете да опитате отново. Къси повиква-
пия и чести премииавания на приемане са
най-добрияг начни да се установи връзка
с минимум QRM. Този вид процедура се
прилага лесно, когато употребявате VOX
или маиипулирате чрез релето иа вашия
\ГОХ, а също така, ако използувате полу-
дуплекс на CW.
ОПЕРАТОРСКИ СЪКРАЩЕНИЯ
Q-код
По-долу са дадени Q-кодове, чиито зна-
чения представляват най-често употреби-
ващи се цзрази в любителската работа.
(Q-съкращенията приемат формата на въ-
проси само когато всяко от тях е прсдаде-
ио последваио от въпросителен знак.)
QRG Ще ми кажете ли каква е моята
точна честота (или честотата
иа ....)? Вашата точна често-
та (или тази на , . .) е...............
kHz.
QRH Мени ли сс моята честота? Ва-
шата честота сс мели.
QRI Какъв е тонът на моего преда-
ване? Тонът наВашето предава-
не е.. . (1. Добър. 2. Промеи-
лив. 3., Лот).
QRK Каква с разбираемостта на мои-
те сигнали (или тези на . . .)?
' Разбираемостта на-Вашите сиг-
наля (или тези па ..............)
е....... (1. Лота, 2. Слаба.
3. Средня. 4. Добра. 5. Превъз-
кодна).
QRL Зает ли сто? Зает съм (или аз
съм зает с . . . .). Моля не
се иамесвайте.
QRM Смущавано ли е моего предава-
ие? Вашето предаване е смуща-
( ваио от ................. (1. Нищо.
2. Леко. 3. Умерено. 4. Силно.
5. Извъиредио силно).
QRN Имате ли смущения от електро-
"’pH I статични заряди? Имам смуще-
** ш ния от електростатични заряди
(1—5, както при QRM).
QRO Да увелича ли мощността? Уве-
личете мощността.
QRP Aft Да иамаля ли мощността? На-
~ "ГЦ П I малете мощността.
QRQ Да предавам ли по-бързо? Пре-
давайте по-бързо (............... гру-
пи/мпн).
QRSU^PfTIa предавам ли по-бавно? Пре-
давайте по-бавно (....................
—.групп/мин).
QRTAl^Plfla прекрати ли предаваието?
----- .Прекратете предаваието.
QRU*JL,H^ мате ли иещо за мен? Нямам
- —за Вас
QRV11A Готов ли сте? Готов съм.
QRW Да уведомя ли..............че го
викате на.........kHz?
Моля уведомете........... че го
викам на..........kHz.
QRX Kora ще ме повикате отново?
Ще Ви повикам отново в................
часа (на . . . kHz).
QRY Kora е моят ред? Вашият ред
♦XV3е номер...........
QRZ Кой ме вика? Вика Ви..............
(на .... kHz).
QSA Каква е силата иа мойте сигна-
ли (или тези иа.................)? Силата
на Вашите сигнали (или тези на
.......) е........ (I. Едва
длловнми. 2. Слаби. 3. Сравни-
телни добри. 4. Добри. 5. Мно-
го добри.
QSB _ Затихват ли мойте сигналя?
йСц Вашите сигнали затихват.
QSD Лоша ли е моята манипуляция?
' Вашата маиипулация е лоша.
QSG Да предавам ли........съоб-
щения иаведнаж? Предайте . . .
съобщения наведиаж-
QSK Можете ли да ме чувате между
Вашите сигнали и ако е така,
мога ли да прекъсиа Вашето
предаване? Мога да Ви чувам
между мойте сигиали, прекъс-
днете предаваието мв.
QSL ‘‘Т4- * ’ Можете ли да потвърдите приема-
него? Потвърждавам прнемането.
368
РАБОТА НА СТАНЦИЯТА
QSM Да повтори ли последнего съоб-
щение, което Ви пред а дох, или
никое предишносъобщеиие? Пов-
торете поел ед ното съобщение,
което ми предадохте или съоб-
^^Ощение (я) номер (а) ....
QSO Можете ли да се евъ ржете с
................днректно или чрез пре-
пред ава не? Мога Да се евържа с
................днректно (или чрез пре-
предаваие от................).
QSP Ще предадете ли на...............?
Ще предам иа.......
QSU Да предавам ли или да отгова-
рям ли на тази честота (или на
................kHz)? Предавайте или
отговаряйте на тази честота (или
на..............kHz).
QSV Да предавам ли серия от «V»
на тази честота (пли ......
kllz)? Предавайте серия от «V»
на тази честота (или .... kHz).
QSW Ще предавате ли на тази често-
та (или на..................kHz)? Ще
предавам на тази честота (или
на........kHz).
QSX Ще слушате ли за.................на
.........kHz? Слушам за.....
на..........................kHz.
QSY Да премина ли на предаване иа
друга честота? Преминете на
предаване па друга честота (или
на.................kHz).
QSZ Да предавам ли всяка дума или
трупа повече от един път? Пре-
давайте всяка дума или трупа
.»лт Нгю два пъти (или . . . пъти).
QTC ** *кслко съобщення имате да пре-
дадетс? Имам...................съобще-
|!ГГЧ,!ИЯ за Вас (или за ..... •)•
QTH^ Кое е Вашето местонахождение?
" •"> Место местонахождение с......
QTR Колко е точно часът? Часът е... .
Специални съкращспия, приети от ARRL
QST Общо повикване, предшествула-
що съобщение. адресирано ди
всички любители и члецове на
ARRL. Това е фактически «CQ
ARRL».
Връзката
По време на връзката трябва да съблю-
давате правилата за идентифицирането.
Поддържаите обмена на приятелско и сър-
дечно ниво, помпейки, че разговорът не е
частей, и много други, включителпо Чле-
нове па пспрофесионалпата публика могат
да слушат. Стирайте се да пзбягвате оби-
чайните изказвания, процедури и неле-
пости, конто така често правят отегчителии
радиолюбителските връзки — неща като
RST-система
РАЗБИРАЕМОСТ
1 — Неразбираемо
2 — Едва разбираемо; различават се
случанни думи
3 — Разбираемо със значителни затруд-
нения
4 — Разбираемо практически без затруд-
нения
5 — Отлично разбираемо
СИЛА НА СИГНАЛА
1 — Замиращи, едва доловили сигнали
2 — Твърде слаби сигнали
3 — Слаби сигнали
4 — Ясин сигнали
5 — Твърде ясли, почти дебри сигнали
6 — Добри сигнали
7 — Умерено силни сигнали
8 — Силни сигнали
9 — Извънредно силни сигнали
ТОН
1 — Промеилив ток петдесет херца
или по-малко, много труб и
I ши ро коленто в
2 — Твърде груб промеилив ток, дрез-
гав и широколентов
3 — Груб промеилив ток, азправен,
но не филтриран
4 — Груб променливотоков тс-н с из-
вестна следа от филтрпране
5 — Филтриран изправен промеилив
ток, но силно модулиран от пул-
сации
6 — Филтриран топ, определена сле-
да от модулация
I 7 — Почти чист топ, следа ст моду- .
лация
I 8 — Почти перфектен той. следа от
модулация
9 — Перфектен тон, никаква следа от
каквато и да било модуляция
Оиснката за «тон» сс отпася само за
чистотата на сигнала и няма връзка с
неговата стабилпост, пукане др и мани-
пул ацията в чуруликапе. Ако сигна-
лът има характериата стабилност на
квариовня генератор, добавете X след
рапорта (напр. RST 469Х). Ако той
има чуруликанс или «опашка» (било
при включване или прекъеване), до-
бавете С (напр. 469С). Ако има пукане
или други забележими дефекты при
манипулирането, прмбавете К (напр.
469К). Разбира се, даден сигнал 61Г
могъл да има и двете — чуруликане
и пукане, в който случай се употребя-
ват и двете букви С и К (напр- RST
469СК).
Връзката
369
ироточеното «аааааа», з i да се поддържа
затворено релето на VOX, или повтаря-
ните разделителни (да-ди-ди-ди-да) на CW
или ба нал и и из раз и, като «там» (отнасящ
се до колегата на други я край) или «тук»
(когато става дума за самия вас), или
«ние», когато имате пред вид «аз», Както
на CW, така и па телефония връзката може
да бъде непринудена, приятелска и общи-
телиа и това е, което прави приятно едно
радиолюбителско QSO, Когато по време
на QSO преминавате на приемане само за
вашия кореспондент, препоръчваният из-
раз на телефония е «go only» и на телегра-
фия KN, означаващ, че вне желаете да ви
отговори само станцията, с която сте във
връзка. Ако нямате нищо против включва-
нето във връзката и на никой друг, само
«go» или К е достатъчно. Разбира се, при
употреба иа VOX или полудуплекс разго-
ворът може да протече като в живота, без
сигнали за завършване след всяко преда-
вай»; това е по-нор мал но при връзка иа
телефония, отколкото при CW QSO.
Завършване на връзката
Когато решите да завършите връзката,
павършете я. Ако кореспондентът лекаже
желание да я завършн, не продължавайте
да говорите, не казвайте «Няма да ви за-
държам» и след това да го задържате.
Изразете вашето уловолс1вие, че сте се
евързали с него, и завършете така: «W1QV
from W6KW, clear». Ако ие желаете други
връзки, кажете «clear and leaving the
air». Ha CW e SK WIQV DE W6KW и
ако иапускате етера — CL.
Всички тези неща уста нов я ват радиолю-
бителството като сърдечно и братско хоби,
като същевременно поддържат порядъка
и свидетелствуват за организация. Много
от тези правила нямат правна основа;
правилниците обикновено казват твърде
малко за нагните вътрешни процедури.
Процедурите, конто ние самите приемаме,
са даже по-важни, защото те показват, че
не сме просто трупа хобисти, флиртуващи
без определена цел, а уста новена евързоч-
на служба с яс ни и отличителни проце-
дури, създадени за иашите специфични
вужди.
«Любезност
Нещо, което се счита за връх на лоши
маниерн в радиолюбителството, е да се
настроим или извършим каквото и да било
предаване на честота, която вече е заета.
В ня кои случаи това е необходимо, в други
е небрежиост, но винаги трябва да се из-
24 Наръчник на радиолюбителя
бягва, където е възможно. Например, ако
сте заангажиран в едяострапно прсдаване
или имате насрочена връзка с приятел на
дадена честота в дадено време, понякога
е неизбежно да причините временно не-
удобство на провеждаща се връзка или
даже мрежа. В друга ситуация вие можете
да не чуете друга станция на честотата
поради «skip», в който случай едно запит-
ване «Is the fre uency In use?» (на CW,
морзовата буква С) би трябвало да донесе
отговор дали смущавате никоя станция,
която не можете да чуете. Из ползу вайте
същата процедура, когато си настрой вате
антената (употребивайте изкуствен товар
за проби с предавателя) — никсга не включ,-
вайте предавателя и ие го настройвайте,
преди да сте прослушали честотата с прием-
ника. Любителските обхвати са препъл-
иени; грижата за другите ще направи не-
щата по-добри за всекиго.
Процедури при RTTY
При радиотелетипа методите за преда-
ване и приемане са в известна степей раз-
личии, така че се изискват и различии про-
цедури. Гласът рядко се записва. записва-
ието на CW не е необходимо, а при RTTY
това става вииаги! Вие печатате вашето
предаване на клавиатура и то се приема
на други я край в печатна форма. При това
положение могат да се използуват повече-
то от съкращенията, употребяваии при
CW. В добавиа трябва да се имат пред вид
такива неща като преминаване на нов
ред и връщаие на каретата с валика, а
съшо така честотното отместване за «бук-
ви» и «цифри» (рсгистър). Това са непе-
чатащи функции, конто обаче са от първо-
степенно значение за телетипната работа.
Поради голямото разнообразие на маши-
ните за RTTY често се използуват различ-
ии механични процедури, ио ако вие не
познавате машината на кореспондента,
иай-добре е да приемете, че тя няма никак-
ой усъвършенствувания.
Както и при другите видове работа в
етера, най-доброто нещо е да се елцша.
Типичният звук на RTTY е достатъчно
познат, така че може да се приеме с обик-
иовен евързочен приемник, и тогава да се
включи конверторът за записване от ва-
шия печаташ апарат. Някои типични по-
виквания могат да бъдат разпознати про-
сто jio техния звук, като например RY
(«проба» на RTTY), CQ и дори вашия
собствен повиквателен знак. Процед урата
е много подобна на тази при CW — на-
стройвате вашето VFO на «пула», докато
приемете станцията и я викате на същата
честота. Въпреки че ти завършва ней ноте
370
работа на станцнята
CQ с връщане на каретата с валяка (CR)
и преминава на нов ред (LF), добра идеи
е да придобиете иавика да предавате тези
функции, за да «изчнстнте машината».
Например (2CR) (LF) K6DYX K6DYX
K6DVX DE W1AW WIAW AR (2CR)(LF).»
За да се започие CQ, иамерете иеизпол-
зуваиа честота в обхвата, включете но-
сещата честота и предавайте: (2CR) (LF)
CQ CQ CQ DE K6DYX K6DYX K6DYX
К (CR) (LF).
По време на QSO, когато стигнеге до
края на реда (или индикатора за края иа
реда), предайте 2CR, LF, 2LTRS. Така
след връщаието на каретата с валяка иа
преминаванего иа нов ред двата непеча-
тащи импулса за букви позволяват иа по-
мудните машини да се подготвят за след-
ващия ред и изискват по-малко от секунда,
за да бъдат предадеин. Това е особеио
важно за машини с предаване на лентата
при по-внсоки машиини скорости — 75
и 100 групи в минута.
Повечето станции за RTTY са снабценн
с лентово устройство. RTTY може да се
предава и ръчио, от клавиатура, но упо-
требата на лента за предварително под-
готвеи материал е за предпочитаие, тъй
като позволява на машината да работн с
равномерна скорост по-бързо, отколкото
би могло да се предава на ръка даже от
опитен тайпнст. Лентата се перфорира па
перфоратор и се подава на задвижван
от мотор предавател-разпределитсл (TD).
Повикването CQ или друг подготвен текст
(включително съобщения за трафик) мо-
же да се приготвм предварително. Също
така доста честа практика е да се перфо-
рира лента по време на QSO, като перфо-
ратора се Използува преди действисто на
разпределителя. Много оператори започват
перфорирапето на лентата още докато
приемат съобщението от кореспокдента,
като по този начин сн осигуряват аванс,
така че даже ако тяхната скорост на псча-
тане е под скоростта на машината (обикно-
вено СО групя в минута), има достатъчно
време за наваксване на разликата. Преда-
ванията, перфорнраии на лента, иимат
паузи, конто могат да бъдат досадни при
ръчиите предавания.
Апаратурите за RTTY рабэтят при раз-
личии скорости и с различии честотни от-
местваиия в зависнмост от усъвършенст-
вуването иа обэрудването. Повечето люби-
тели обаче рабэтят при стандартните
60 групи в минута и отместване 850 Hz,
а тези, конто използуват 100 групп в ми-
нута и отместване 170 Hz, обикновено мо-
гат да превключват на стандарта. Внима-
телният оператор ще постъпи така с удо-
волствие, когато е помолец за това, точно
така, както внимателният CW-оператор
ще намали скоростта на предаване до ско-
ростта на кореспондента, с когото е в QSO.
Работа с транслаторн
При използуваие на транслаторн иа те-
лефония има иякои разлики спрямо про-
цедурата, която се използува при ди-
ректпа връзка на телефония. Повечето
транслаторн са от «отворен» тип — това
ще рече, че всеки сигнал, появил се в че-
стотиия вход иа транслятора, автомати-
чески се -препредава иа иеговата изходиа
честота. Някои транслаторн имат ограни-
чен достъп до входа им, например посред-
ством тон, серия от тонове или импулси,
или някои други средства, за да се нзбег-
ие проннкването па случаен сигнал, както
е описано в глава 13. И в единия, и в дру-
гия случай транслагорът трябва да бъде
построен от някого, инсталиран от иякого
и поддържан от някого обикновено със
значителни разноски и затруднения. В
иякои случаи този «никой» е индивидуал-
ио лице, ио по-често е трупа — или органи-
зм рана за целта, или вече съществуващ
клуб, който се заема с работата чрез транс-
латор като проект. Така че първото нещо
в работата с транслатор е да се окаже ня-
каква подкрепа на групата или индивидуал-
ното лице, грижещи се за ретранслятора,
който вие редовно полз увате.
Тъй като работата с транслаторн е в
известна степей нещо ново, за нея все още
не са разработени устаиовсни стандарта
за опсраторскнте процедуры; съблюдават
се обаче известии обичаи, конто оформят
тенденция в тази насока. Ето някои съ-
вети от групи, работещи чрез трансляция
откосно това, «какво да се прави» и «какво
да не се прави», конто могат да служат
като ръководство:
1. Наблюдавайте работата на трансля-
тора, който планиратс да използувате.
Всяка система нма свои особености. Не
задействувайте транслатор, докато ие се
запозиаете с иеговата работа.
2. Не задействувайте транслатора, без
да се идентифиНирате. Просто чрез иатис-
кане иа копчето иа вашия лредавател вис
можете да кажете дали транслаторът се
задействува (и следователно дали е акти-
вен). Счита се за лош иавнк (наистнна не-
законен ) да правите това, без да се нден-
тифнцпрате.
3. Не внкайте CQ чрез транслатор. Не
е необходимо, защото цялото приемане се
извършва на същата честота. Ако искатс
QSO, всичко, което трябва да направите,
е да задействувате транслатора, да се
идеитифицирате и да очаквате в прослуш-
Процедурата на CW
371
ване, например: «This is W1UED mobile
one monitoring the WA1KGR repeater».
4. По време на връзка чрез транслятор
вннаги правете моментии паузи, преди да
предавате. Две нли три секунди са доста-
тьчни. Това позволява да се чуят желае-
щите да се включат във връзката.
5. Правете предаванията къси. Повсче-
то транслятори се изключват автоматично
след известна продължителност на преда-
ваието и трябва да бъдат задействувани
отново. Ако транслаторът, който вие из-
ползувате, направи така, това е знак, че
говорите твърде много. Поддържайтс пре-
даванията с дължина под едпа минута.
6. Не прекъсвайте провеждащо се QSO,
ако ияма причина за това или докато участ-
ниците във връзката не покаият желаещи
за включение в иея. Когато се намесвате
във връзката, не казвайте «break», а само
обяветс вашия повиквателен знак. «Break»
означава, че имате трафик с определено
време. Двоен «break» (break-break) озна-
чава, че имате спешен трафик. Троен
«break» (break-break-break) изразява бед-
ствена ситуация и трябва незабавно да
прекрати всяка друга операторска ра-
бота.
7. Много неучтиво е да сс използува пау-
зата между предаванията, за да се вика
друга станция, която не е заангажирана
във връзката. Правилната процедура е
да се поиска позволение от канала. Когато
и ако се даде, паправетс повикването си,
свършете си работата бързо и въ рвете ка-
нала на онези, конто са го ползували
прели това.
8. За иастройване, ако е възможно, нз-
ползувайте изкуствеи товар. Ако трябва
Да настройвате предавателя в етера, не
правете това на входната или изходната
честота на транслятор а.
9. Ссгашнитс правила за водепе на днев-
ник за мобилпите станции не нзискват да
се вппсва всяко индивидуалпо QSO, а
само иачалото и краят на работата ете-
ра за определен оперативен период. Ва-
шият дневник трябва обаче да съдържа
такава осповна информация като употре-
бен честотен обхват, входпа мощност, под-
пис иа оператора, вид емисня и означение
за местонахождението на станцията. Мо-
билните станции могат да спазят това из-
искване, просто като отбележат «(local)»,
ако е в границите на 160 km от адреса иа
разрешителното. Ако пътешествието е по-
далечно, вашият дневник трябва да съ-
държа местоположението при първото и
последното QSO всеки деп и ако е подхо-
дяще, да го обозначи съгласно нзисквания-
та на правилниците като работа извъи
узакоиеиото местонахождение.
Процедура на CW
Онераторската процедура на CW се е
развила в продължеиие на одно столетие,
като иашият сегашен международен (кон-
тинентален) код води началото си от жич-
иия телеграф. За процедурите при CW
може да се говори повече, отколкото за
всеки друг вид работа ие поради това, че
CW е иай-популпринят вид работа. Преди
много години в това отношение телефония-
та иадмииа CW. Но CW далеч ие е мъртво
нещо. Натр у пва пето от станции върху
рядък DX в CW обхватите или CW сек-
цията ла което и да било състезание убе-
дително демонстрира това. CW има много
преимущества пред всички други вядове
работа. Всеки любител, който избягва
употребата на CW, понеже е прекалеио
мързелив, за да стане достатъчно изку-
сел в телеграфнята и да осъзнае напълио
ползата от лея, пропуска почти полови-
нага удоволствие от радиолюбителството.
Добро предаване
Телеграфнята може да се сравни по мно-
го начини с говора. За опитния телегра-
фист тя наистина е еквивалентпа с него.
Но точно както изговарянето трябва да
бъде прецизио за най-голяма разбирае-
мост при говорснето, така при предаване
па телеграфия се изисква правилно фор-
ми ране на знаците и интервалите между
тях. И процесите на научаваие са също
подобии. Начинаещият CW оператор е
обект на същите напрежения и натиск,
както детето, което се учи да говори и
може да усвой лоши навишк Във всеки-
дневната операторска работа тон става
обект па въишни влияния в иегова собст-
вена вреда.
В същност днес е далеч по-лесно да се
научи телеграфнята, отколкото, да речем,
преди четпридесет години, когато почти
цялата операторска работа беше на CW,
защото има повече помагала на разполо-
жепие. От друга страна, днес има по-
малко причини да се изучава, отколкото
тогава. Вярно е, че изискването за зкаеие
на телеграфнята, за да се получи разре-
шител но за работа в етера, все още съще-
ствува, ио след като веднаж сте получили
разрешителното, ако предпочитате (и мно-
го любители предпочитат),’ вие може да
прекарате 100 процента от вашето опера-
торско време иа телефония или други ви-
дове работа, конто ие нзискват знаене на
телеграфнята. През тридесетте години иа
нашия век вие се нуждаехте от телегра-
фията, за да правите връзки, а не просто
за да си получите разрешителното. Днес
също иа пазара има голям брой приспосо-
372
РАБОТА НА СТАНЦИЯТА
бления, конто, докато изглежда, че правят
телеграфията по-лесна, служат само да’
иасаждат лтши навици у оператора. Ня-
кои учители например биха ви накарали
да за почнете с електронеи манипулатор,
но това в и «оженва» за такова устройство
навеки. Най-добрият начин да се започне
е с обикновен ръчен телеграфен ключ, като
заучавате знаците по техн и я звук и се
стремите да наподобявате предавапето на
автомашина, при което трябва да се нау-
чите да коитролирате мускулите, който
участвуват в мапикулнрането с този ключ.
Това прави «завършвансто па университет»
по «BUG» или електронеи манипулатор
много по-лесно по-нататък.
За да направите вашата манипулация
добра, вие трябза да знаете как звучи
добрата манипулация. Начин да се по-
стигне това е да се записват болетините
и тренировъчнмте текстове, предаваии от
редица станции, и да се стараете Да ги имн-
тирате. Повечето CW сператори днес се
затрудияват да поддържат прави л ни ин-
тервали между знаците, вероятно понеже
многото употребявани апаратури изискват
да манипулираме чрез релето на VOX
системата. На CW това реле обикновеио
е регулиране за минимално закъснеиие,
така че то да се затваря бързо и да се от-
вар я точно така бързо; обаче в повечето
апаратури то все още не се затваря доста-
тъчно бързо, като част от първата «точка»
или «тире» иа първпя знак се отрязва.
Това създава тенденция у оператора да
слива думите, така че релето да стой за-
творено, докато той предава, обаче да се
отвар я незабавно, щом като спре. По този
начин предаването става твърде трудно за
приемане.
Маиипулацията иа никого ие е съвър-
шена и следователно всеки оператор тряб-
ва непрекъснато да се стреми към усъвър-
шенствуване. Следете за обичайните улов-
ки в проиеса на развитие на вашето уме-
ние в телеграфията. Предавате ли иякога
Q вместо МА или Р вместо AN? Темпото
на маиипулацията ви стабилно ли е? Да,
.даже на електронеи манипулатор можете
да добяете личен маниер. Бъдете вашият
иай-лош критик и проверявайте дали
предаването ви при каквато и да е ско-
рост е безупречно.
Полудуплекс
На CW може да и мате истински полу-
дуплекс — възможността да чувате сиг-
налите на другата станция в малките пау-
зи между знаците на вашето предаване.
Техническите изисквания за реализиране
на полудуплексна връзка са изложени на
друго мясго в този наръчник. След като
те се изпълнят, могат ла се разб?рат пья-
ните предимства и ползата от раб>тата на
полудуплекс. Дълги повиквания не са
непбходими, тъй като можете да чуете пе-
забавно дали станцията, която викате,
не отговаря на някой друг. Така се избяг-
ва много QRM. Ако двете станции, конто
са във връзка, използуват полудуплекс,
нито една от тях не предава излишно;
ако предаващата станция не се приема,
приемащата станция я «прекъева» и пре-
даването спира. Ако на честотата се поя-
ви друг сигнал, той може да бъде чут не-
забшно и да се предприемат подходящи
действия. Ако се предава съобщение или
друг записан трафик, всички пропуски
могат да бъдат попълнени веднага, за-
щото предаването може да бъде прекъснато
само чрез почукване на телеграфння ключ.
Вне можете даже да викате CQ, използу-
вайки полудуплекс, и да спрете в момента,
когато някой ви чуе и започне да в и вика.
Обичайната процедура е CQ CQ CQ DE
W0PAN W0PAN В К (пауза) CQ CQ
CQ. . ., докато някой «прекъсне» или ста-
не очевидно, че никой няма такова наме-
рение. Друга възможност е използуваието
иа съкращеиието QSK от Q-кода или при
предаване иа CQ, или в началото на връз-
ката, за да се покаже на другата станция,
че вие сте съоръжен за полудуплексна ра-
бота и я поканвате да се възползува от
това. QSK е знакът иа добре екипираната
и с висок операторски стандарт CW стан-
ция.
Работа на телефония
Употребата иа правилна процедура, за
да се получат най-добри резултати при
работа иа телефония, е точно толкова
важна, колкото и при работа на теле-
графия. При телеграфията думите трябва
да се предават буква по буква. Следова-
телно естествеио е, че в употреба са влез-
ли съкращения и начини за пзетене на
време. При работа На телефония обаче
съкращенията не са необходими и имат
по-малко значение в нашата операторска
практика.
Буквата «К» се използува в телеграфната
практика, за да не трябва операторът да
предава отделимте букви на цялата дума
«предавайте». Операторът на телефония
може да каже думите «go» или «over».
На CW човек се смее чрез предаване на
HI. На телефония се смее, когато се нуж-
дае от това.
Въпросът за съобщаване на оценките за
разбириемост и сила е толкова важен за
операторите на телефония, колкото и за
тези, конто използуват телеграфия. На
375
Работа с DX
Повечето любители по едно или друго
време правят работата с DX своя главна
цел. Както във всяка друга фаза на люби*
телепата дейност, така и в работата с да-
лечни станции има правилки н погрешим
пътища за постигане на най-добри резул-
тати и намерението на този раздел е да
опнше в общи черти няколко от тях.
Любителят, конто не лови DX станции с
лекота, може да открие, че нричнпата за
това не се к рис в мал ката ефсктивност
на предавателя. Той може да открие, че
неговата манипулация е лоша или повик-
ванпята му са с неподходяще времетраепе,
пли неговата преценка на обстановката е
погрешна. Работата с DX нзисква умение,
което идва с практиката. Ако вис просто
викате CQ DX, може да бъдете повикан от
далечна станция, обаче малко вероятно
е тя да бъде от «редките» такпва. От друга
страна, нямате ли достатъчно опит, за да
знаете, че условията за далечни връзки
са подходящи, не е ля достатъчно чувст-
вителен я селективен вашият приемник,
предавателят добре настроен и антената
ви правилно ориентираиа, може въобще
да ие получите отговори и ще успеете само
в създаването на излишен QRM.
Повиквансто CQ DX означава в извест-
на степен различии неща на различните
обхвати:
а) На УКВ CQ DX с общо повикване,
обикновеио употребявано, когато обхва-
тът е отворен вследствие на създали се
условия за далечно прохождение. При ра-
бота на УКВ такова повикване се прилага,
когато се следи за нови страни и също така
за раэстояния зад обичайната линия на
пряката виднмост.
б) CQ DX на обхватите 7, 21 и 28 MHz
може да сс приеме, че означава «Общо
повикване за която и да е далечна станция».
Терминът «далечна станция» обикновеио се
отнася до всяка станция от друг конти-
нент. Ако вие викате CQ DX, помнете,
че това предполага, чс ще отговорите на
всеки DX, който ви повика. Ако нямате
пред вид «общо повикване за която и да е
DX станция», тогава слушайте п нови-
ка йте станцията, която желаете.
Попадане на «редки» станции
От време на време, ако иматс щастпе,
CQ DX довежда до «рядка» връзка. Та-
кова нещо обаче се случва много рядко.
Обикновеио това, което трябва да прави-
те, е да слушате, да слушате и тогава още
да слушате. Вие трябва да ги чуете, преди
да можете да работите с тях! Ако всеки
предава, инкой няма да чуе иищо. Слух-
тете! Обикновеио, освен ако не сте щаст-
лив да бъдете между пъ рвите, конто ще
я чуят, рядката DX-станция ще се намери
под купчина станции, гъмжещи върху
нея като пчелите-работиицм върху пчелата-
царица. Хаосът утихва, когато DX-стан-
цията предава (въпреки че иякои станции
продължават да я викат) и вие може да я
чуете. Не се присъедииявайте иезабавно
към глутннцата, бъдете малко предпазлив.
Послушайте малко, добийте представа за
павицнте на рядката станция, открийте
къде тя слуша (ако не точно на «иулата»
па собствената й честота), изчакайте благо-
приятния случай. Понякога нареждансто
на «опашка» върши работа. Това епракти-
-ката иа чакане, докато станцията, с която
работи вашият DX, започне да завършва
връзката; тогава само предайте ваши я но-
виквателеи знак. Обаче бъдете внимате-
лен — това може да има обратен ефект.
Ако вашата DX-станция не отговаря на
такава тактика, пай-добре е да я избег-
нете. Някои ле я харесват.
Правете вашите повнквания къси в
емергични. Не е необходимо да повтаряте
иегов 1я повиквателеп знак (той го знае
твърде добре и всичко, което му е нужно
Да узиае, о, чс вие го викате), обаче пре-
дайте вашия повиквателеп знак няколко
пъти. Опитайте се да намерите време, ко-
гато малко станции го викат и той пе пре-
дава; тогава нанесете удара. С добиването-
на опит вие ще изучите всичкн видове три-
кове, някои от тях остроумии, други явно
нечисти. Няма да и мате затруднение да
разпозиаете кой какъв е. Научете се да
използувате остроумните такива и отбяг-
вайтс иечистите. Повече, отколкото мие-
лите е от значение какво впечатление пра-
вим на нашите чуждестранни приятели.
Правила и етика
Един от най-резултатните начини да се
работи с DX е да се знаят операторские
навици на DX станциите, конто търсим,
и да сс придържаме към процедурите,
конто те използуват. Знайте кога н къде да
викате и колко дълго и кога да остаиете
в мълчание, очаквайки шанса си. Работата
с DX има някои добре изяснени правила
на етиката и процедурите, конто ще на-
правят това популярно любителско зани-
мание по-приятпо за всеки, ако всеки гн
спазва. Много печално е по време па на-
тру пване върху DX да чувате ругатцн
или заблуждаващц трикове от станции,
конто се тъпчат една друга, стараейки
се да достигнат «своята плячка». Извест-
ии са случаи, когато DX станции са пре-
иратявали работата, отвратсин от някон
тактики.
376
РАБОТА НА СТАНЦИЯТА
Избор иа обхвата
Ако стремежът да се рабэти DX ие до-
принася нищо повече за вашето образова-
ние, той полэжително ще ви научи нещо
относно разпростраиението иа радиовъл-
ните. Вие ще откриете, че иеговите харак-
теристики се определят от четири принпип-
ни фактора: 1) честотата на обхвата, в
конто извършвате вашата операторска дей-
ност; 2) часа на деноиощието; 3) сезона
на годината; 4) цикъла иа слънчевите
петна. Правилният избор на обхвата за-
виси твърде много от другите три фактора.
Например обхватът 3,5 MHz по пладие,
лятно време, в минимума на цикъла на
слънчевите петна е възможният нан-лош
избор, докато същият обхват към полунощ
през зимата в максимума на цикъла на
слънчевите петна може да предостави твър-
де вълнуващи DX. Също така вие от опит
ще научите кога и на кой обхват да рабо-
тите за най-добър DX, като преценявате
гореизложените фактори и използувате
различии указатели за състоянието иа
обхватите. Предаванията иа WWV могат
също да бъдат полезли за указване както
на текущите, така и на иепосредствено
предстоя щите условия за прохождение™
на обхватите. Условията за разпростране-
ние иа вълните често позволяват сигналя
от маломощни предаватели да се приемат
иа огром ни расстояния. Изобщо кол кото ‘
е по-висока честотата, толкова по-мал о-
важни стават-съображеиията за мощност-
та за случайна DX-работа. Това частично
обиснява популярността иа обхватите 14,
21 и 28 MHz между любителите, конто
обичат да рабэтят DX.
QSL-картички и бюра
Повечето любители, конто за пръв път
работят с друга станция, особено чужде-
странна, по-късно й изпращат картичка,
потвърждаваща връзката. Тези картички
са известии като QSL-картички, което е
взето от международиия код, означаващ
«Потвърждавам приемането». Редица пе-
чатарски фирми специализират в печата-
ието на такива картички, като спазват
стандартии обртзци или следват указания-
та на индивидуалния любител
Тъй като е диета скъпо да се изпращат
QSL-картичките до всички рабзтени стан-
ции на собгтвени разноски на любителя,
национал миге л обягелеки организации уре-
ждат национални QSL-бюра, в конто тези
услуги се пзвърццват бгзплатно или срещу
минимална такса. Бюрата получават па-
ксти с кар гички от чужбина, конто са сор-
тирани по инициали, и ги разпределят до
зоиалиите QSL-бюра, конто ги разпращат
периодично иа любителите. Обратно, мест-
ните QSL-картички се събират от низовите
бюра, изпращат се в централното бюро,
а то ги разпределя по страии и ги разпра-
ща до QSL-бюрата иа тези страни.
Водене дневника на любителската
станция
Воденето на дневника на любителската
станция се регламентира от Правилиика
за радиолюбителската дейност. Дневиикът
обаче може да бъде нещо повече от правей
запис на дейността на станцията. Той може
да бъде дневник на вашия любителски
опит. Създайте си навик да вписвате миелн
и коментарии, промените в екипировката
на стаицнята, операторским опит и всич-
ко, което би могло да предизвика приятии
възпоминання след години. Направете днев-
ника си отражение на вашия личен опит
в радиолюбителството. Направете го как-
то спретиат, така и изчерпателец.
Съобщения при бедствие
Един от най-важните иачини, по който
радиолюбителството служи иа общество-
то, като превръща съществуваието си в на-
ционален актив, е подготовката му за и
участието му в евързочна дейност в случай
иа бедствие. Всеки любител независимо
от степеита на неговата нормалиа опера-
торска активиост трябва да помисли за
възможността, че той би могъл да бъде едии-
ственото средство за съобщения, ако него-
вият район бъде откъсиат от външиия
свят. Това се е случвало много пъти, че-
сто в най-невероятии места; случвало се
е без предупреждение, сварвайки някои
любители съвсем неподготвени; може да
се случи и с вас. Готовя ли сте?
Има два принципни начииа, по конто
всеки любител може да се подготви за та-
кава евснтуалност. Единият е да се снаб-
ди сам с апаратура, която в случай на бед-
ствие може да рабэти с всякакъв тип за-
храиване (било променливотоково или по-
етояннотоково) и която лесно може да
бъде пренесена на мястото на бедствието.
Мобил ната апаратура е особен© полезна
в повечето бедствени ситуации.
Такава апаратура независимо от това,
колко е сложна и съвррменна, с от малка
полза, ако не се употр^бява правили© и в
необходимого време. И така другият на-
чни за един любител jfa се подготви за слу-
чаи на бедствие, до никакъв начни не
по-маловажеи от първия, е да се научи да
работа ефикасно. Има много любители.
ГЛАВА 24
РАДИОЛАМПИ И ПОЛУПРОВОДНИЦИ
За удобство на конструктора приемните
радиолампу включени в тази глава, са
групнрани според отоплитслпите им иапре-
жения и физически видове (стъклеии, ме-
тал пи, миниатюрки и т- н.). Например
всички миниатюрки лампи са изброени в
табл. I, всички метал ни са в табл. II
н т. н.
Предавателните лампи са разделеии иа
триоди и тетроди — пентоди, след като са
изброеии съобразно номипалното анодно
разсейване. Това позволява непосредсгвено
да се сравняват данните на лампите с
еднаква класнфикация по мощност.
За бързи справки всички лампи са из-
броенн в азбучно-цифров указател. Ти-
пове, коиго не са включени в таблиците,
са ичи остарели, или малко ползувани в
любителската апаратура. Показани са и
цоклите на лампите. Вакуумниге лампи са
прочктирапи да действуват в границите
на определени максималпи (и минималки)
параметри. Това са максималниге безопас-
ки рябо гни напрежсния и токовс за слек-
тродите въз основа на паличните ограни-
чаващи фактори, каго позволена темпера-
тура из катода, емисията и разссйвапата
мощное г на електродите.
В таблиците за предава гелните лампи
максималпите параметри за цапрежения-
та. токовете и разсенваните мощности на
елсктродиге са дадени отдел но от типич-
ните работки условия за препоръчания
клас на действие. В таблиците за прием-
иите лампи максималпите и работайте па-
рамегри са ко.мбинирани. Когато са да-
дени само един вид работай условия, по-
каззните положителни нзпрежения на елск-
тродите (анодни, екраппи и пр.) са съще-
времепно и максималпите допустими на-
прежеиия.
За някои предавателни лампи с въздуш-
но охлаждане има два вида максимални
стойкости — един го за режима главно
CCS (Continuous Commercial Service)*,
а другите за ICAS (Intermittent Commer-
cial and Amateur Service)**. CCS се дефи-
ннра като такъв вид работа, при която
от първостепенно значение е лампата да
яма дълъг живот и голяма надеждност при
иепрекъснато действие. Режимът ICAS
• Непрекъсната служсбиа работа.
•• Кратковременна прекъсната и любителска
работа.
има много приложения.При тях в проекти-
рането на предавателя участвуват фактори
като минимални размери, малко тегло и
максималпа изходна мощност като по-важ-
ни, отколкото един дълъг живот на лампата.
Параметрите ICAS са много по-високи,
отколкото CCS. Те позволяват да се по-
лучат по-големи мощности и въпреки че
това е за сметка на известно намаляване
на живота на лампата при работа в режим
на прекъспато действие, периодът на за-
доволителна работа на лампата може да
бъде извънредно дълъг.
Стойностнте на разсейваната мощност
иа анода за предавателните лампи пе бива
да се превишават по време на иормално
действие. При усилв^тели с анодна моду-
лация лаксималиата допустима разссй-
ваца &1ОЩПОСТ в режим на носеща е около
66% от стойността, посочсна като макси-
мзлна, и тя се повишава до максималната
стойност при 100% синусоидална моду-
лапия.
Типичны работни условия
Типичпнте работай условия, дадени за
представените предавателни лампи, са мак-
сималниге ICAS-параметри, посочени от
производителя. Те не представляват едии-
сгвеният възможеи начин за действие на
дадеи тип лампа. Може да се използуват
други стойностн на анодното напреже-
нпе и анодпия ток, стига максималпите
стойкости за дадено иапрежение или ток
да не сс превишават.
Полупроводници
Полупроводпиците, изброени в тази гла-
ва. включват само някои по-широко из-
ползувапи диоди и транзистори. Изброе-
ните типове бяха под брани измежду иай-
широко използуваните в радиолюбител-
ската експериментална работа.
Същите бяха подбраяи и с оглед на по-
голямата им достъпност. Тъй като сега се
предлагат хиляди типове диоди и траизн-
стори, този списък далеч ие е пълен.
V2
ПАРАМЕТРИ HA BAKYYMHHTE ЛАМПИ
Tun
:mp Цпкьл
A-1G'
— 4D
— 4D
V19 6B0
V19 4AJ
ИНДЕКСИ НАТИПОВЕТЕ BAKYYMHH ЛАМПИ
Tun
2EAS.
2EN5.
Cmp. Цркьл
0B2 ...
0E3..
0C2..
0D3A
03.
. 0Y4.
Z*.
Z4A
Z4G
A4P
A4T.,
A SOT
AB....
. — Fie. 19
. V19 5B0
VIS 4AJ
VW BBO
V19 4AJ
V10 4AJ
— 5B0
— 4BU
— 4R
— 4R
V19 4R
4G
5AP
4M
A7QT
AB6.
ABB.
AC6.
AE4.
AF4.
AFS.
AH 5.
AJ4..
am.
B3GT
B4...,
BS,..,
B7GT.
В SGT,
СЗ...,
c sot.
CIG..
C21
D5QP.
D6OT
D7G..
D8GT.
DNS..
Tun Cmp Цркьл
6ES8..... V17 9DE
6EU7.....V17 9LS
6EU8.....V17 9JF
6EV5.....— TEW
6EW6.....— тем
6EW7......— ?HF
6EX8......— 5BT
6EY6......VIS 7AC
6EZ5......VI9 7AC
6EZ8......V17 SKA
6F4.......V20 7BR
6F4... -me
6F5
8F6..
6F7...
6F8G.
SFD7.
Cmp. Цокьл
— 9SQ
vie 7BT
— 9AJ
vie 9AJ
VIS 8BD
vie sdc
— 7BZ
Cmp. Цокъл
Tun
6RP1A-4A
58P1-4....
5T4.......
5U4G......
5U4OA-GB.
6UP1-11....
5V3A......
5V4GA.....
5VP7......
5W4GT....
6X3.......
5X4Q......
5XP1.....
EXP1A-11A
5Y3-G-GT
SY4-OGT
5Z3......
5Z4......
6-125H.. ..
6BK6.....
6BK6....
6BK7A....
8BK7B.. .
f9L7GTA
BBLS----
6BMS.. ..
6BN4A..,.
C-BN8...
6BN7....
6BN8....
6BQS....
6BQ6GTB/
— 14P
— UK
— ST
V20 ST
V20 ST
— 12E
V20 ST
V20 5L
7EW
7FL
6R
6D
8FV
2V3Q......
2W3.......
2X2-A.....
2Y2.......
2Z2.......
3A2.......
ЗАЗ.......
3A4.......
3A5.......
3A8GT.....
ЗАСР1-7-11
3 АТ 1-4
3B4...
ЗВ SGT
3B7 .
3B24.
— 4X
VIS 4AB
VIS 4AB
VIS 4B
— 9DT
BEZ
7BB
7BC
ВАЗ
14J
7AN
7CE
12E
7CY
7AP
7BE
V20 Fte. 49
Vie 7DF
— 9AJ
Vie 9ER
V16 9CV
E4G..
ESOP.
E7G....
ЕР1-2-11
F«O
Fa..
F7O.
GVGT/
1ВЯ-ОТ
IG4GT...
JGKJ....
ВТ
1
БВГ
7DH
7DH
BAR
BAR
5AU
BAU
BAR
30
4M
8M
7Z
8AW
bCF
SR
7Z
8 A J
BBW
9BG
)BP1A
3B28.
FW. 18
4P
V20 4P
14A
14G
6BX
?EW
8023
3024
5CP1...... „
3CX100AS. V21
3D6 . —
fg?t:
3D Кв.
8DX3.
3G
V20 2D
— 11C
B3B
5-500A".'
8A5OT..'
6A*3....
Sis
BAB4, . . .
8AC5....
6AB8O...
6AB7 ....
6AB8....
?AC6GT.
6AC8Q...
8AC7....
6ADSQ...
— 14P
— 14P
V20 5T
V20 4$
V20 5L
V23 7BM
V23 —
— 4D
— SB
— AT
— 7B
— 7C
VIS 8A
— 5CE
— BR
— 7AU
— BN
— 9AT
ecus.
eBQ7A..
8BR7.. .
евр.ЗА..
BBSS..
6BS7....
BBSS..,,
евте..,
6BT8...
6BU5.. .
6BV6...
SBU8...
Bev?.': .’
8BV8. ..
V18
JES.
3E6,
3E22.
3E29.
3EA5.
3EP1
3FP7.
3FP7A.....
3OP1-4-5-J1
3GP1A.....
BBX
7CJ
— 6BY
V22 7BP
— 7EW
— UN
— 14B
ЗОР4Л... .
3JP1—12...
&JP1A— 1JA
3KP1-4-11..
3LF4
TMP1.
3Q4...
ITN
UN
Ш
UM
VBA
8AD7O...
6AD8.. ..
6AE5O...
6AE8G...
8AE7OT.
8AE8. ...
6AF3. . ..
6AF4A...
6AFSG...
6AF6C...
8/.F7O...
BAGS... .
BAQSO...
8AO7.. ..
BAH4GT.
«ahsg..
6АНв. ..
fAlTGT.
BAJA....
е-..яя'
7AU
8N
BQ
7AQ
SAY
= ЙН
— 7AX
V24 8 DU
— 9CB
V18 7DK
— BQ
= W
VI6 7BD
VIS SY
— 8EL
— CAP
V18 7SK
— 8BE
V13 9BX
— 7BD
— 8N
-IS TED
vie 7BK
6BW4...
6BW6...
8BW7...
6BW8...
8BW11..
6BX4.. .
6BX6...
8BX7GT
8BX6,..
BBYSG-.
8BY6...
8BY7. . .
6BY8 . ..
5BZ8....
BBZ7.
BBZ8.. .
6C4....
ec4....
8СБ... .
все....
6C7....
CC8G...
6010....
8CA4. ..
BCA6. ..
всвБл..
вСВСА. .
8CD6GA
8CF5. ..
VIS CAM
Vie 9AJ
— 9BC
Vie 9FA
— 9BK
9BB
9AJ
7BT
9FE
8FP
7BT
9FG
9BU
9FJ
9DJ
9AM
9ИК
12HD
5B3
9AQ
vie 8bd
Vie 9AJ
V20 6CN
— 7CH
— 9AQ
— 9FN
vie 7CM
Vie 9AJ
V16 9AJ
VW 6B0
V20 6BG
vie
V20
V20
t,'.
gcg
BCG7.
3CO3A :
6FGS....
6FG7. .
6FH5..
6FH6. .
6FJ7.. .
6FM7 . .
6FM8. .
8FV6....
6FV8A.. ..
6FW8....
8FY5....
6G5.....
8G6G....
6005....
вОЕб....
BGF5....
6GH8A.. ,
6GJ5....
6GJ8....
6GK5....
6GK6....
6GM8....
6GM8....
BGN8."
вазз..
= E
— 7G
— 8G
12BQ
V20 OM
— 7C7
V10 8GD
V10 70M
V19 5BT
Vie 7BD
v;e
xt'f
6GT5
8QU5.. ..
eSw8s.. '.
6GW6....
8GY8. .
6075....
0E4GT. .
вне....
Ж.:::
8КЛ5.. . .
Ч1-Л
визе,
вязу.
OHFS..
V25 7BR
— 5M
V18 73
— 7E
— 80
— SHF
— 70A
— 9GF
... — 7FP
... VIS 8AM
. — 12BM
. — 12BJ
. — 9KR
. — 7FP
. — 7OA
Vl7 IE?
. — OFA
, — 9AJ
. — 7FN
. — 6R
. — 78
. V17 9EU
. — 12BJ
, — 12BJ
. — CAE
. — 9NM
. V17 CAE
. V17 7FP
. V17 9OK
. V17 7CM
. — ODE
. V17 ODX
. — 9LW
. — ONZ
, — 7GA
. — SLY
. — 70K
. VI9 8AM
. — CMB
, — 7CV
. — 6AF
, — 8R
76.‘<
VI7 CPU
— еоА
— 12»P
ИНДЕКСНА ТАБПИЦИТЕ ЗА ЛКИЗЗ
8AX
JflOT
A4G
APIA.
X2A
X2B.,
B22
B26
BPl-ll
7
7AV
BA J
sen
R
04
О
cas
D21
E5
5>-
3BR
V19 3C
— OX
— 7AB
— 3C
V19 3C
OAR
7DC
SAD
7AK
З^ЛОТ. .
LB В
LC5
LD5
LE3
LF3
LOS
LH4
LNS
Ж
P6OT
Q50T
R4. .
6AF
BA9OT
8B6OT
T4...,
T6OT
U4.
U5.
ue..
Ю
эи
5BZ
04 .
C21
12F
7B
4AM
ID
(BB
Л2.70
Flf. 21
81'0 Ла. И
V20 Fla. 11
8CJ
SBD
7BN
6R
E22....... V22 Ы
E24.
E2
2E20
2E3O
— 70 L
V22 5BJ
V22 7CK
— 7cq
3HF1A... ,
3S4......
3SP1-4-7. .
3UP1......
3V4 .....
3WP1-2-11
3-25 A3. . ..
3-60A4. . . ,
3-60D4 .
3-5002. .. .
3-75A3. . . ,
3-100A2.. ,
— 12E
— 12E
— 7BA
— 12E
— 12F
— 6BX
— 12T
— 30
— 3G
— 2D
— 2D
— 2D
V21 2D
3-500
3-1 OWE
4A6
4C
. . iA
4CX1000A
21.
4D22 .
4D23
4D32. . . ,
4DK6... ,
4Й27....
4Ё27А
4EWfl
4X150A
4XIMD .
4X1500
4X2WB
2
Fie, 31
V23 —
V23 —
V23 5ЛК
V22 Ha. 26
— 6Д1С _
V22 Fla. 27
— 7 CM
V22 7BM
V23 7BM
— 7CM
V33 Fig: 75
4-O5A.. . .
4-125A ...
4-250A.....
4-400A
4-1000Л,
8189 ....
5A6.......
5 ABP1-7-11
5ADP1-7-1I
5AMP1. . ..
SAP 1-4. .
5AQP1.,..
6AS4A. . . .
5AT4. . . .
5ATP1-11.
5AU4.. .
5AW4....
5AX4GT
5AZ4
SBC
5BP
5BP
5BP
6CP
6CP
БСР
5CP
Ha. 76
V23 6BK
V23 63K
•23 —
- 9L
- 14J
- 14J
— 140
V20 5T
V2C 6L
BOP
5 02
6DJ
SEAS
V20 6T
V20 6T
БНР
ЫР
5LP1A-4A
ЛМР1-11.
SNP1-4. . .
6R4OY, .
6R4OYA. ,
BK
8 КЗ
JAE
Я FA
ВАХ7..
6АК8
6AL3
BALZ.
। Ю
ЙАМ5 .
6АМ6 .
6АМ8А
8AN4
BANS, .
Sanb.
BAN7. .
8AN8A. .
6AQ4 . .
8AQ5A .
6AQ8. .
— SY
— SE
— 90S
V16 BBT
— ВАМ
V19 8CH
Vie 9BX
— 6CH
— 7DB
— 9CY
— 7DK
V1B 7BD
— 7BJ
— BQ
V1B 9DA
вене .
6СЯ7. .
ВС.И8 .
f>CJ6
BCK4
веке .
6СЬ5. .
6CL6
6CL8A
BCM 6.
BAQ8 . ,
BARS ..
BARB. .
8AR7GT. .
BARS . . . .
ВАЗе....
ВАВ6.....
6A97GA.
BASS
ЗАТО. .
6АТ8А . .
6AU4GT
8АП8ОТ
6AU6A
BAU7 ...
6AU8A... .
6AV6GA .
5AV8OT. ,
8AV6. ..
8AV11 , .
8A1V7OT.
8AW6A .
vie 7Bz
. V16 7BT
V19 PCX
— 9AJ
viв ecc
V19 BBQ
V19 7D.E
— 9DP
— 7CV
V16 7CM
V19 8BD
— 9DS
V16 7BT
— 9DW
— 4CQ
V19 9CK
V16 7BK
— 9A
— 9DX
V20 5B8
— 6CK
— 6CK
vie 7bt
— 12BY
— 9CQ
— 9DX
— 4CG
8AX4GT . ’ — 4Ci
6A.X5GT. . . V20 68
8AX6G *
6AX7.,.
6AX8.. .
6AZ8. ..
6B4G . ..
6Б5....
ввво. .
6B7....
6B8 ...
6B10....
BBAfl. ..
6BA7. ..
6BA8A.
BBC4,
ввев.
ВВС7,
6ВС8.
8BD4A
BBDSGT
8BDB
— 7Q
— 9A
— BAE
V16 BED
— 68
— 6A8
' Г 80
6С К
V18 SE
— 12BF
vie 7bk
Vie 8CT
— 9DX
Vie SDR
7BD
SAX
9СМ7.
БСМ8
BCN7. .
воре..
BCQ8. .
вене..
8СГЛ..
6CS5 ..
cos?;;.;
6CS8...
ecus’.'
BCU8..
6CV4 .
6CWS
6СХ7 .
60X8 .
6 СТ 5
SCY7
BCZ5
6D4
— 9ВА
— 9EW
— 9F
— 9AS
V19 8JB
— 9AR
V19 8GD
V16 9EV
— 9FX
— 9СК
9ES
9FZ
9EN
— 7DB
9СЕ
7ЕА
— 9OJ
ОСИ
— 7СН
- F9E
— 9FZ
— 7CV
V19 6АМ
— юм
Vie 12AQ
ВВЕЛА
6BF5.
6BF3. . ..
BBCBGA.
ВВН5 .
«вне .
6ВН8...,
6BJ5 ....
6BJ6A.
6BJ7....,
6BJ8 . ..
. 9Z
18 7СН
• 9АА
V16 9ЕО
V18 7BZ
— 6ВТ
— 9AZ
V16 7СМ
V1B 9DX
— вон
V1B 7 СМ
Vie 9АХ
Vie 9ER
BDB
6D7. ,
BD8d .
6D10. . .
BDA4A .
6DB5. . .
6DB6
SDCO
SDE4
8DE.6
&T.
6DJ8.. . .
BDKe....
6DN6. ...
6DN7,,..
8DQ5....
6DQ6B...
6DR7....
ei>94....
6D35....
BDT5..,.
6DTB. .. .
6DTS...,
8DV4...,
6DW5...
6DX4...
6DX8....
6DZ4. ...
6DZ7. .. ,
6E5.....
6EC.....
6E7.....
CE8G. .
6EA6. ...
6EA7. . . .
6EAS. ..
6EB5. .
6EB8, ...
8EF8. . .
BEHS. .
6EM7
6EH8....
6EJ7.. ..
8ER6....
6E88....1
— 9FC
V16 9DX
V16 7EW
— 9EF
- 9HN
— SAY
— BF
— 7H
— 8A
— 12BQ
— 4CQ
— Wk
— 7CM
— 7CM
V20 4CG
— 7CM
— 9HF
— 73
vie 9AJ
vie 7cm
Vlfr 5BT
V19 SBD
V19 8JC
VI9 9AM
— 9HF
V16 12AQ
— 7BZ
— 9HN
V16 7EN
— 9DE
— 12EA
— 7DK
— 9НХ
— 7DK
V19 8JP
V19 6R
— 7В
—ч 7а
VI9 sin
V16 9AE
— ж 6BT
Vie 9DX
V19 73
vie 7cv
V16 9AQ
Vie 6JG
Vie 9AQ
Vie 7FN
— 7FP
CHF8
6НО6
6HJ8 .
енке
6НМ5
BHQ5
виза
визе
6HZ6
6HZ8,
6J4...
6J5...
6J6A
ЫЧА
6J7
6J8G
8JB6
0JCBA
6JC8. . .
ftJElA.
BJF6..
BJHB. .
6JH8
6JK8
ig .
6JT8. . .
ejvs...
BKSGT
6K6GT
BK7
6K8. .
6K11
BKDB .
BKDS
6КЕЛ
S.
BKR8
9KT6
6KT8.
6KV8 ...
екуе,
BKZ8.
вы..
6L5G.
0L6GA
В
BL6GX
BL7...
6LF6,,
8Ы8..
BLM8.
вьов.
6LY8
6М5..
вмво
6М8ОТ
6М11.
6MQ8.,
вниз
6N4...
BNS.
6N6G.
6N7GT
6N7GT
6N8 , .
6PSGT
6P7Q.
6РЯС
— 9DX
— 7BZ
— 9CY
— 7ОМ
— 76М
— 7ОМ
— 7ВК
— 9LW
— 7EN
— 9DX
V17 7BQ
V18 6Q
V17 7BF
V20 7BF
V18 7R
— 8Н
— 12BW
в
- ?§&
— 9DP
—
— 9FA
— 9DX
— 9DX
— 5U
V19 73
V18 7R
VtS 8К
— 12BY
— 120 W
VI7 9АЕ
V17 9DC
— SQL
V17 9PM
V17 9QP
— 9DX
— 9GK
V17 9FZ
7BR
6Q
73
V18 73
— 73
VIS 7*Г
— 12GV.
V17 9GF
- 9AF.
— BQL
V17 BDX
12CA
- 9AE
VI17
— 8K .
vis №
VJQ
Индекс на таблиците за лампи 385
6R6O
• M
8&.
Стр Цокьл
VIH
! Aw
L
IA7GT.
Ж.
AC
AK
... ^
V1R R
V18 8S
VI8
SZK
VI8
V18
V18 BK
Ж.'
89L7GT.,,
6SN7OTA.
6SN7GTB.
89Q7GT, ..
63R7.....
V18 N
V21 N
V18 N
V19 BI
VIS
V 18
6SS77 —
8SU7GTY7 ~
6SV7...—
IM
IB
Иво
7AZ
V17 7$K
— 6R
V17 9E
.. — 12FM
•:=
— 6R
. . — 79
№*
BU7§T.
«LB....
GV3A.....— 9BD
6V4......V20 9SI
6V5GT....— 9AO
6V6GTA. .. VI» 79
GV7Q.....— 7V
V17 OAE
— 9BD
6W4GT'
Tot;
cwrr,...
'6X4/6063 '..'
GX5GT. ...
“S0::::
6XRA..
S&
f.l T
5Y7G .
4Z3 ..
*Z4
= &Э
— OS
V19 7S
— 7R
V20 7CF
V20 69
— 7AL
— 9AK
V17 9AK
Ы
8
. V19 79
—
T un Cmp Цокьл
12AF6
2CV6
2CX6
2 DBA
2DE
12DF
2AU6
2A1'7
2A07
2AV5
2AV6
2AW7
1ЙЙ8?
2CR6.
5
. -ТЧ
2P
12D1-
12DF
»AQ
9BE
V17 9RF
7CM
2B4...
2B4A.
2B6M.
2П7
2B7ML
2B8GT
2 В
2B
2B
2BH7.
Ж4.
2BK6. .
2BQ6GA
1B8S8"
2ПК A
2BT8.
2BU6..
2DW4.
2BV7. . .
2BZ6
2BZ7
2C
2
2CA5
2CM6.
2CN5
7CV
TEA
K
' H
9DA
9GR
FIB. SI
У1-^
Tun Cmp Цокьл
V3
fun Cmp Цокьл
Cmp Цокьл
V21 3G
- 30
V21 30
— 3G
V23 BA
№ "Л"
ЗИЛ
812.
812A
812H
813.
V22 7BP
RM
r.42
5A
SAW
841A
841SW. .
843..
844 ..
849..,
850. ..
852.
860.
861
864.
8228
826.
828.
829.
829A
829B
8 ЗОВ
831.
832.
832A
833A
83*.
835.
nt',
865 . .
866
866A-AX
866B.. ..
866)Г.. .
871 .. ..
872A/872
878. ’
879.
885
P02A
906P1-11.
908A.....
900. . .
910 .
914A
9MB
950
51
В 54
55
955
958
957. .
958. .
958A
958 A
V20 4P
V20 4P
V20 4B
— 4P
V20 4AT
— 48
4AB
6Q
5A
BCD
TAN
7CE
5BP
TAN
7AN
6BF
5K
4M
5BB
SBC
5BC
5BB
№8
Iff
ИНДЕКС НА ТАБЛИЦИТЕ ЗА ЛАМПИ
6Z7O . .
|ZY6G
SB
ВЯ
7A7.
7 Ай
7AJ7.’
7AK7.
II?' .
7Ef
7Fe::
?8s.
?gt‘:
7N7.
7T7
7 VP I
7X6
>77
7Z4.
8BP4.
9B.M
IIBV. 6
9NP1
10EU8
1 " РЧ
10HI
Y
UASOT
l JAB3
12Л
12AD7
GAA
7AJ
V
St'
ЧВО
A '
SV
SV
SW
V
8X
4AH
A A
8W
8 V
RAR
8BN
8W
RAE
UN
7AC
7AC
8AC
ir
8BV
14G
8 V
8BL
14R
8BF
8 V
SAC
8BL
RV
SV
14R
8BJ
7AJ
8BZ
5AB
5AB
140
7BZ
9AM
6BN
9DX
SA
'J El
.! I .
9A
12DK7
12DL'
12DM7
12DQBA
Г-П117
12DS7 .
I2DT5
JDT'
2DT7
2DT8. .
2DU7
2DV7
2D VS
2DWS .
2DW7 .
2DWS
2DY8
2DZ6
2E5GT
2EA6
2ЕСЯ. ..
2ED5. ..
2EF6. . .
2EC6...
2EK6 .
2EL8. .
2ЕМЙ...
2EN6. ..
2F5GT..
2F8 . ..
2FK6...
2FM6...
2FP7. . .
2FQ8. . .
2FR8. . .
2FT6 . .
2FX5 ..
2FX8A. .
I2G4
12G7G
I2CS ..
I2GA6 ..
12GE5.
12GJ5
12GW6 .
20 N7. .
2GP7
2H4
2H6
2НГ7 .
2J5GT, .
2J7GT. .
2J8.. .
2K5 .
2K7GT .
2X8 . . .
2L8GT
2L8GT
1 !K5
I2SA7
I2AF5
I2SG7
12.4117
12SK7
12.41.7GT
6AM
H
DJI
HY
9A
S
9JX
BJC
&E
9FA
H
9HV
Ж
14E
99^
вво
9CZ
ЙЙ
ANN
BAM
9BF
?DW
sue
_ к
SBV
8R
SAB
УВК
8BK
HI
I
RBI)
8 (J
*4
84
knv.
227-A. .
308-B
310.
311
3I1CH
312-A.
212-E
217-A
592.
705-A
- s
Fie. 53
(AH
V21 G
Г
«во
7CL
5F
5F
4D
807
407W
808
.409
310
811
BRA
7AC
78
8BD
4SZ3
45Z5GT
46
ввл1
S0A
SA
7CL
2528
26. .
M O6G
250 D6GA
2SCD8GB
32ET5. .
$ыот _
V18 8N
BN
vie ев
Fig. 52
7BH
25C6G \
25C6OA
— BE
V20 5BQ
800.
80IA/801
802.
803
26Z5W
28Z5
2^A
221
Ш
2M2?
Ш
lev
5ЛА
7CV
8Z
5K
4M
7CV
5E
BAA
V17 7BZ
7CV
25DQB, . ,
'«ECG
25F.H5.
25L6GT
25N6G..
259.....
25SA7OT
25T... .
.W4GT
2SW6OT.
25X6GT .
25Y4GT.
5BT
5BT
ВТ
6AM
AF
5BT
6AM
5BT
7CV
7ИК
ВВГ
7BT
ВТ
'НК
7C И
3
5A
SAB
182-B
143. .
63-A
203-H
204-A
205-D
2-A
242-B.
242-C..
249-B.
250TH.
25OTL
254...
2 5 4-A .
254-B
261M
270-A
276-A .
282-A.
2Я4-Н.
284-D.
295-A.
300T..
303-A.
304-A.
304-B. .
304TH
304TI- .
305-A
306-A
Fig. 57
F1..57
8AQ
♦C
8BN
4AH
8BG
BBV
V22 7AC
34. ..
4G 05
«Cl
35AS
35D5-.
3M.
35TG
35W4
35Y4
3523 .
524Г.Т
35Z5G
35Z6G
36 AM 3
37
38
39/44
40
4OZ5GT
V20 5BQ
— 5A[,
— 4Z
V20 6AA
. V20 6A D
— 7<J
OB
6B
в
4D
SAM
6A11
SC
6 В
327-A,
327-B.
342-B
356-A
3BI.A
376-A
408A.
482-B
483.
485.
527.
559..
572B,
575-A
Fie?2«
Fl». 45
BK
V18 iS
— 78
— 7AC
V20 30
— FK.ee
V22 5AZ
in/iWa
Индекс на таблиците за лампи
V4
Tun
5517
5606
i?
6608 ..
5608A
ЙВ”:
*651...
5054.,.
6656..
M62.
5563.
5670..
5675
F679...
Cmp Цокьл
Cmp Цокьл
fun Cmp
5686 .
«*>37..
M0O.
«$81.
5692
' !!3.
< fl
Г22
5764
MM.
MZ3
5B»4
sen .
«842'
5244...
— 4D
He, an
- 7BL>
— 7BD
- 7BD
— 7B
— ECG
— :ct'
V19 5BO
— 7BD
— 8F
— 8CJ
V20 Fig, 21
V17 DG
V17 911 _
“ Fig. 38
g~ 8BD
— 8HD I
VIS 8N
- RCS
VID 7BN
5 17 5CB
7CM
- 6BT
\ 1'1 7BN
7BK
"CH
OA
gj
- Eg 21
— Fig. 21
See 2C37
See 2C37
— Fig 21
— Fig. 21
— 7CQ
— 9A
V19 4CK
— 73
— os
V17 9V
— 7BF
— 5СЛ
6S
9 Al'
6265
6S87
6308.
ечзвл.
6350.
6036.
6417.
6443.
6455
6524
6550.
6627.
6661..
S'.
6663. .
6664...
8669...
6676..
6679
6680
86S1.
8316
6829
$
“° ;
7000.. .
7025
7027A
7034, .
7035.
7054
™5
7055
7CM
7057
и;
7C fl
7061
7;
9CT
8BD
9CZ
big 12
— 8BW
V17 8CJ
V22 9K
— 913 W
— 7BK
V22 Fig. 76
«ВО
— 7CM
— 7CM
— 6BT
— 5CE
— 7BZ
— 7 CM
— BBV
— DAE
— 9A
— DA
— 9A
V23 Fig. 77
— 9A
V22 Fig. 76
V2.2 7CK
V23 Fig. 77
V17 5BT
V22 7CK
. — Fig. 7
V22 Fig. 13
. V17 DEL'
— 7R
— SA
. VID SHY
. , V23 Fig. 75
— DBF
— 6BT
— 6CM
— 9AJ
. . — 9A
— 9AF
9EU
AX9903 , . V22
AX9905... ~
AX9909. . —
AX9910. V22
BA .
BH..
BR ...
CE220 ,
CK1006..
CK1006 .
CK1007 .
DR3B27.
DR123C.
И
m.:
EF50..
ЖГ:
OUC44.’
OL5C24.
GL140
GL152 .
GL446A..
GL446B.
GL6442. .
GL6463. .
GL8012A.
HD203A
HF60....
HF75....
HF100...
HF120...
gra-:
HF200
HF201A.
pL
HK24.. .
HK154
HK158...
HK252L.
HK253...
ИК254 . . . -
HK257 —
HK257B . —
V19
lokbA
FIR. 7
ng. 2
ig. 5
Fig, 7
iJ
iJ
1H
IP
>AQ
IC
Pig. 73
IP
Fig. 15
IN
ЭА
SA
SA
SC
Fig. 15
Fig. 15
IB
Fig. 9
Fig. 15
Fig. 56
Fig. 56
Fig. 56
Fig 56
Fig. 11
Fig. 11
Fig. 9
Fig. 10
9CZ
Sf«
2D
2D
2D
IF
IF
Fig. 46
2N
Fig. 15
2N
2N
3G
2D
FIR. 33
2D
2D
4B'~
Tun
RK34 .
RK35 . . .
RK36 .
RK37
RK3B.
RK39.
RK41
RK42,
RK43. .
RK44. .
RK46 . .
RK47 . .
RK48 .
RK48A
RK49
RKSL .
RK5Z
RK56
RK57 .
RK68 . .
RK59 . .
RK61....
RK52
RK63
RK63A
RK64
RK65
RK66
RK75
RK100
RK705A .
RK866
T20.
T21
T40
T55 ...
T60
TlOb. ...
T125 ...
T160L. .
T200.. . .
Г300 .. .
T814
T822... .
TB35.
TUF20
TW75 .
rwiso. .
TZ30 ..
TZ-..0 ...
UE1C0 ,
UE463.
UH35
UH5I)
1JH31
UckbA
Fig 70
2D
2D
2D
5A*
SAW
ID
6C
6BM
He. 61
FIR. 64
Fig. 64
Fig. 64
6A
3G
3G
SAW
3N
3N
Fig. 80
— ID
— 2N
— 2N
— SAW
— Fig. 4Я
— Fig. 61
— Fig. 61
— Fig, 67
— Fig 45
— 4P
— 3G
- 6A
— 3G
— 30
— 2D
— 2D
— 2N
V21 3G
— 2N
3N
2N
»”
2D
2N
3G
3G
2D
Tun
2N3391A.
2N 3394
2N3512
2N3553 s
2N3565
2N 3568
2N3583...
2N3632..
2N3G38
2N3663 .
2N3733 .
2N3772
2N3868
2N3S04
2N39Q6
2N3924. .
2N3948. .
2N4012..
2N4037.
2N4123.
2N4124
2N4126. .
2N4275.
2N4396
2N4401
2N4410
2N4416.
2N4417
2N4427
2N4957
2N4069
2N5O16
2N5O32
2NS070
2N6O71
2NSO87. .
2NS089. .
2N5109. .SI
2N5179.. . V24
2N5183 "nJ
2N5222.
2NM57.
2N 5458.
2NM59.
2N5460.
Cmp
V24
V24
V25
V26
V24
V24
V24
. V24
. V25
V25
V24
V24
V24
. V25
V25
. V25
. V25
V24
. V24
. V24
. V24
V2S
V24
V24
V25
V25
V24
V2 4
V25
. V24
V25
V2S
V24
V24
V24
. V24
. V24
V26
V26
V26
____ V25
2N5401. V26
2N5463. ,, V26
2N5405. . . V26
2N5470. .. V26
2N5484.. . V26
2N5486.... V26
2N5635.. . . V25
2N 5630. , . V25
2N 5637.. V25
2N5641.. Y25
ИНДЕКС НА ТАБЛИЦИТЕ ЗА ЛАМПИ
716? . —
7189А .. . V17 9CV
— 9А
V17 9DA
V22 Fig. 84
V22 Fig. 84
7308
7360 .-
7406 . .
7543....
7551 ..
7558 ..
7581А . .
7586.
7695 ..
7700. .
7701.
7717 . .
7854. ..
7868. ..
7895. ..
5881
8000
8001
ж
9DE
- ?Sk
. V22 9LK
. V22 9LK
. . — 7АС
V17 12 АО
V17 12 AS
— 6F
— 9MS
— 7EW
V22 Fig. 7
— 9NZ
V17 12AQ
— 9PB
— 12EV
V22 7ВМ
Й5:8.
S013-A
8016
г
-22
8056
5358
8183 .
8166/
4-1000 А
8203 .
8295/172
8298А
8334
8616
8677
8808..
Я873
8877.
9001
!Ж
9004
9005 .
9006 .
АТ-340
АХ 9900
АХ9901
V17 12AQ
V18 12CT
V22 Fig. 85
V22 Fig. 7
V23 —
V 22 12AU
9 23 —
V22 7 СК
— 7DK
V18 12AQ
Fig. 13
VI8 12AQ
V18 12СТ
— Fir 15
V21 Fig 87
V21 —
V21 —
V18 7BD
V18 7BS
V18 7BD
— 4BJ
— 5ва
V18 6ВИ
— 5ВК
V21 Flg.3
— Tig. з
1 K.3041- —
И КЗ 54. . —
HK354C . —
HK354D —
HK354E. —
HK354F —
HK454H —
HK454L —
HK654 —
I V12 . —
HV18. —
HV27,. .. —
HY6J5GTX —
HY6L6GTX —
HY24 . —
HY25. —
HY30Z. . —
HY31Z. —
HY40.... —
HY40Z . —
HY51A. —
HY51B. . —
HY51Z . —
HY57 . —
HY60 . —
HY61 —
HY63 —
HY65 —
’ Y67 .. —
??? ".
4»u
2N
&
4D
3G
430
Fig. 80
Fig. 85
Y 5A
Y114B
Y615 —
. Y801A —
НУ8М1Г —
1IY1231Z
HY1269. —
HYE1148 —
KT66 —
KY21. —
NU2C85 . —
PE340, -
PL172/8295 V2S
PL177A vo”
PL6549
PL6569
PL65S0
14K10
RK11
RK12
RK15
RK16
RK17 .
UK 18
RK19
RK20
RK20A
RK21
RK22
RK23
RK24
RK25
RK25B
RK28 .
RK28A
RK30
RK31 ..
RK32
RK33 . .
Fig. 80
Fig. 65
FJe: 7i
7AC
Fig. 23
SDK
v12 S!i!
Fig. 3
Жк
in
5 A
4AT
Fl^1
4D
6BM
6BM
5 J
in
12. 69
VW.. ..
V70A.
V70B
V70C
V70D
VR75 .
VR90
VR105.
VR150.
VT52. .
VT127A
WE304A
X6030
XXB
XX D.
XXL
XXFM
ZB60.
Z012O
V19
V19
3N
3G
3G
30
з^53
Fig. 2
Fig. 6
8ЛС
5AC
8BZ
20
4E
ПОЛУПРОВОДНИКОВИ
ЕЛЕМЕНТИ
1N21F...
1N34A . ..
1N35
1N52A .
IN60
1N64.
1N64A
1N67A
1N82A..
1N94.
IN 270
1N45SA
1N634
1N645A
1N914
IN3754
IN4001
IN
lN40-><
1N47JJ
2N406
2N441
2N706A
2N7I8A
2N1179
2N13O2
2N1306
2N1491. .
2 N1970
2N21O2
2N2167
2.N2222
2N2270
2N2631
2N2869
2 N 2876
2N2925
2S3053
2N3055
2N31W
Lmp
V24
V24
V24
V .
V24
V 4
V24
V24
V24
V2
V24
V24
V24
V25
V25
V21
V25
V25
V25
V25
V25
V25
2N5642
V2i
V26
V26
2N5829
2N5913.
e .
2N5941.
2N5942...
2N5944. . .
2N5945. . .
2N5946.. .
2 N 5995
2N5996.
2N40675'
3N128. . .
3N187 . .
3N200. .
E300..
HEP51
HEP53
HEP56.
HEPR01
ЦЕР802
MBD101
MJ480..
MMT3823
етГ
MPF104.
MPF105.
MPF105
MPF107.
MPF120
MPF121.
MPF122
MPB918.
MP 92926
MP93394.
MP03563..
MPS3603..
MPS3694..
МРЯ3702. .
MP837M..
MPB6513 .
MP36514 ,
MPS6543..
MP SO569..
МР9Л12...
MPSA55 .
MPSUOl...
MPSU61...
MSD7000..
TI848....
TIB54........
TIXM10 .. V25
40231... V24
40235 . . V26
40600... . V26
4 1
4 V <
40602
40604.
40673.
V25
V25
V25
V25
V25
V25
. V25
V25
. V25
. V25
V25
V25
V25
. V25
V24
V24
V24
V26
V36
V24
V25
V26
V26
V26
V26
. V26
. V26
V26
. V26
V24
. V24
. V24
. V24
V25
V25
V26
\2
V25
V25
V24
V25
V25
V26
. V25
. V26
. VW
Иьдекс иа таблиците за лампи
~ХЕМИ НА ЦОКЛИТЕ
V5
СХЕМИ НА ЦОКЛИТЕ НА ВАКУММНИТЕ ЛАМПИ
Смените на цоклите отговорят на смначениятс 6 колоната .Докъл' Ь таблица”* За лампите Навсякоде епыповиг
. — --- . отделу иЛодите са окночени както сле^ю
РЕнфОкусиращ ««ектрод
цокли со дадени следами
В - екраниа решетка
В₽ = Ьайонетеы щифт
В5 « »ил*а на цокъла
С • Ьъншно покритие
CL • ксиектор
О » отклоняваща пмма
F = стоплителна Исичка-катод
БукЬените приставки D. Р. . _
Г>истсЛкато СТ означаВо среден край на отоалемието
Р, «стартерен анод
Рег- лъчеВи оноди
i катода RC електрод за упраблиВаие но л»>ча
Ref • отраЖател
S - метален Валон
ТА • мишена
U = мает от комбинирана лампа
. • еазонапълнена лампа
и НХ означават съответно диод пентод, триод и жексод В комбинирачите лампи
1С = бътрешно сЪьрзбане
IS а Ьотретен «крон
К катод
NC неоЬързано
V6
Глоба Z4
СХЕМИ НА ЦОКАЙТЕ НА ЛАМПИТЕ
Показан е ооглед Отделу Изводит» «а цоклите са дадени на стр V5
5*5 SAW SAY 64z
5BG SBJ 5BK JOO SBO 58S
СХЕМИ НА ЦОКАЙТЕ
СХЕМИ НА ЦОКЛИТЕ НА ЛАМПИТЕ
Потокам е »*оглед отводу Иэйодите ио цокли™ са дадени на сглр V5
-И£--------------344--------—7« 7АН 7AJ
ve
Глоба 24
СХЕМИ НА ЦОКЛИТЕ НА ЛАМПИТЕ
Показан е поглвд omgoey MiBogumt на цоклите са дадени на стр VS
7ВА 7ВВ 7ВС 7BD 7ВЕ 7BF
ТВН 7BJ 7ВК 7ВМ 73N 7ВО
СХЕМИ НА ЦОКЛИТЕ
V9
СХЕМИ НА ЦОКЛИТЕ НА ЛАМПИТЕ
Показан е по««д отделу Kitogume на сдолите са дадени ио стр V5
e*G 6AJ BAL BAN ВАС BAR
VW
Глоба 24
СХЕМИ НА ЦОКЛИТЕ НА ЛАМПИТЕ
Показан е поглед отделу Hibogume на цоклите са дадени на стр V5.
RRK BBL BBN 6В0 BBS 8BU
bbv bbw bbv bbz вс все
ex tf ez SA ЬАА 9*8
СХЕМИ НА ЦОКАЙТЕ
VII
СХЕМИ НА ЦОКЛИТЕ НА ЛАМПИТЕ
П<жа»ан е поглед отколу иАодите иа цоклит* са дадени на стр V5
V12
Глава 24
СХЕМИ НА ЦОКЛИТЕ НА ЛАМПИТЕ
Показси е г.сглед с^долу Изводите иа цокоте са дадвии на стр V5.
СХЕМИ НА ЦОКЛИТЕ
V13
СХЕМИ НА ЦОКЛИТЕ НА ЛАМПИТЕ
Показан е поглед отделу ИзВодите на цоклите са дадени но стр V5
V14
Глеба 24
СХЕМИ НА ЦОКЛИТЕ НА ЛАМПИТЕ
Показом е поглед отделу Изводите иа ipv.ume са дадени на стр VS
ГЮЭ пою FC:i FiGip FIQ 13 FIS 14
FIG 21 FIC22 FIG 25 F'G.24 FlG 25
СХЕМИ НА ЦОКЛИТЕ
V15
СХЕМИ НА ЦОКЛИТЕ НА ЛАМПИТЕ
Показан е поглед отделу. Иэбодчте на цок лите са дадени На стр. V5.
VI6 ТАБЛИЦА I - МИНИАТЮРКИ ПРИЕМКИ ЛАМПИ
Тип Вид Цоквл тепе, Капацитети pF 3‘ g’H.3, д! |г| 1в- h' » р н !h Ог.рвм Hoard УТ кое» но Н усилЛсие ‘ } ТоЗархо 1 сьпротиб U й
V А С₽х сЛ
СВЧ tnpooa 'ки/Л“'*л k- Al 80 ISO* — — 16 2 27К МО 15
Гиирвпор95ОМНг • 0.3 |Ы гем; —. 64* 22
1ДВ5 Thwnogc kbeaxopokmepucn.kc 1BD 63 65 19 0.03 -2Ы 1КГ 150 2,0 6.S 800Л " Kill
Нй iso* 1W 1,4 *5 Ео 4500 960:1 ’ Гтк
1»Н1 Пентоде кьео Пенгддон xopakmepuciuKu Ipuogei ул; 6 1BK 63 0.45 10.0 20 0.03 300 160" 150 25 10 5ОТЧ
1W 16£Г —- — 125 3FX ПК 41)
мн СВЧ rrpucg звх 7BD JBK ь.з 0225 4 4 0.13 2.4 125 Ь6« 1S '42К 1М
в*Ц Пм 1*15 Ilf 1 i ДЙ 6.3 ~бГ 0.175 4.0 ЗЯ ТУ 0.02 012 181 200’ 120 24 J f Ь90,( 5КЮ —
150 12Э_| Тей -S ild 180 У гУ — - *4ЯК 4»« ТА
ТУ 6J 0,3 Макс ефектАна стоинист на нппр 117 v Mi.Vr изх тгчхъбён пхн *. г
IIM4 НМ ИХ ТТ 0235 4.4 616 2.4 150 too- — ]Л ЮМ ГУМ 60 .IL
Tib- ьз ПЙ5 9.0 48 ооТГ 1711 120» I/O 12.0 М 12У *«) ;5к
ина*: 4*65*1 BD* 6.3 0.45 20 70 Т.7 ТУ L5 200 Ж -5 ТУ —№ 13 SJ5K ТЗУ ТЯЙ
Лысб кощен пентод 1BZ 6.3 0.45 Вз 8.2 0.35 180 250 ‘ 15 -125 180 3/< 4.5/7 _зо* 58Н 52К 3780
ДЬоен диод- триод с го»*ло JJ НТ 63 0.15 1.7 15 1Л 100 -1 69 6Гк Т150 70 —
250 “йЙК "ЖГ Д) 1.1
Чещен пентод Тентодс коса хорокгперстхея абсон диод- триод с алжои вес JCM JBT 63 63 Тз 0.4 Т1/5 аз 23 3 0.2 '21 250 -16.5 250 !х7/Ю зу 61л
isfels' -Ш -2 250 020 5.5/19 as 33' “ S2 688 гюк 58К йой 3200 1200 3i* 7.ТК
Пекподскьса характеристике /Доен диод-триод с голямо и_ Триод със средне р texmog с по^удьтк хсракт ?ВК ИТ BED 63 6.3 аз 03 0.45 22 5 1.7 0.0)35 2.0 <50 ? у г и 6Г ТУ 43 10.6 12 1 она 62 5К М5К йво J600- ззУ ТИ У ---
6.5 0,02 200 ISO* 150 3 95 эбен 6000 —
ЯЦ «Ш ввш; Пентод С иъл>кен<1 херект НК 63 03 5Г 5 0И35 умп 80- 1С0 41 1—11 Тгёе- 4400 _, —— и-
lennoepcg -п реобрмувател »СТ воя 63 03 0225 Osc. га 1 ;'л _i 100 10 950 — —
СВЧ триод сое сродно р Пеккйрид- греоЕразубател 29 029 1 6 150 Ifff 14 5 ЯГ — —
ТСН 63 0.3 л. 20кй 250 100 Ъ8 29 1 mcg. — —
Триод сьс средне р Пентод с ktea хсрскт«ист*а 9EQ 63 0.45 15 1.8 150 56» Ж 5К 8500 «Г — —
4.4 2.6 004 253 63» ПО 35 15 <о£« 5300 —
ига ЛъчеВо нощно помпа /Доем диод-триЩ сьс сродно и 7И 63 12 14 6 Тм 110 -75 по 4/105 39» 12К ТУ зТ 2.5К И
твт 63 Тз 1 8 08 2 250 — — 9.5 1ST «à 19 Its 03
Пентод скьса хсрсктерхтика гем 63 ТТГ 5Х 4 4 оозз8 2W — i 150 29 74 1.4 тер «ДО _z:
ЖВНЕХ Т/иод сьс средне и BOX 63 0.6 26 ОЗУ 24 150 -5 — — 9.5 5.I5K 3300 । П
Пентод с кко хорактеристика / 14 0046 лб 82* 175 34 15 1МХ 7000 —
шея юп leitt км Пентод с удънкщд хорскт. тем 6.3 0.15 45 5.5 [_p.0035j 250 -1 У S.2 1.3 mef звУ —
ДВоен диод триод сьс cyegiiop ДЬосндисд триод с голямо р 9ER 6J (16 2.8 039 ,2,. 250 7158 23б0
7ВТ 2W -2 — — и 62 5К 1600 ни
ик?в ДВосн трхх) със сродно ги 6,3 м 18 — 18 4.68 93» 43 — —
ни Мк4* ‘”— BDC 63 0.43 2.5 1.8 1.5 2» -13 — 14 ьооо Л1 —
52 3.4 мУ 250 -1.3 1/5 ii 10 *5би бйо 4» — —
Триод сьс Сре<х<а у ТЁ(Г“ 63 ‘0.2 32 1.4 1 2 150 220» й «эк 43
им ЛъчеВ пентод Тот 6.3 0.3 42 3 3 0.004 60 —L3 Ю 5 W — 68К
мяч UQ5 /Доен дисд- триод с голям р Тёя 63 0.6 36 0.25 М) 70 —
Мощен уси& пентод 108 65 05 300 200 108 49.5» 38« — UK 1А
BBQ7* ВВЯН) ДЭоентрисд със сродна у “ 6.3 04 2.85 1.35 1 15 150 220* о 6.1К ню М — —
Триод Сьс средне и 8Г* 6.3 0.45 25 64 1.8 150 56” — — 18 5К 8500 ад
Пентод с късо характерасеика 7 Г» по ЗА 10 «оУ 5200
ни НискошумоВ дбоея триод 9*1 ьз 64 26 135 115 |Ы| 220* — 10 ьк йоо ;«
80X8 ДБсен триодЮ «и 63 04 — — 1 4 65 — — АКп >5 — —
Пентод с полуудь* хорскт тем “бТ 03 1 ь 1 В 002 Ж 180» 151) 2S 11 ышн 6100 __
МП tea аВоен триод сьс сродно "Й! 63 0.4 25 1.35 1.15 150 220» — — ао 5.6К 6000 зй — —
Лбоен триодй B*J 6.3 125 180» — — ifr 5.6К 45 _г
•С4 Триод сьс сродна ц "W 63 615 ,.1И 13 Tw -8.5 — 10.5 7.7К 2200 ТУ —.
ICBMt кв; Пентод с кюо характеристике тем 63 63 ту 65 г 19 002 200 180» 150 2В 95 «пх ТЯю —
ВЧ пентод 7BD 63 65 1 9 003 21X1 160» 150 гя 95 60СК 6Ж —
tCGB Пентод с полуудьл. характ. 7ВК 5 8008 j 250 . .. в 150 23 9 Т20К 2600 — —
scan IC18 ДВоен триод сьс средне рЮ ем 63 06 2.3 250 -В — __ д 7JK ТбОО 20 —
Ноирн усилЬ пентод MV 63 ТйГ 11 55 012 250 150 1/12 31* 150К ни 31* 75Й
BCW4 text всУГ «см 12*0 63 0.13 4 I 1 ! 692 Ю 0 — — 5.44К 12.5К ES
Триод сьс средни р BOX 0.75 22 0.38 IMJ 150» 92 а/к 4600 <4
Пентод с късо марокт 4.4 0.06 280 ВО» 125 57 24 ток ИЖ — —.
Тетрод г рВСа марок т W 63 ТУ 4.5 з 603 1Л -7 ВО L5 15 нюк 8000 —
Дбоен mpioq ши 63 0365 13 1.8 1 4 90 -13 — — 15 IZ5K и — —
ЮМ Пентод с късо хсракт тем 63 ТУ 63 19 002 300 -6.5 ТУ 38 12 —., «0 — —
юЯ ЮН IDWS БЕМ; ВЕВВ КИГ~ Триод с голямо р 12*0 63 6135 1 4.1 17 92 70 б — Я 5.44К 12.5К “У — __
Пентод с късо хсракт Лей- "ТГ 63 5.8 — ТУ 1» 100- ТУ 2.1 1 I 150К *15 — —
[till Й шг та тг ТТ- 14 д 0.5 Ж -»5 ТУ 2 - 15 15К 6640 —
ЕДЕ 63 0.45 3 ТУ ii 330 -12 — W- 18 5К Моо «1 —
5 26 ТУ з5о ТУ 4 12 Мк ыоо — —
Триод с голямо р Тентод с късо характ BOX 63 0.75 2.4 ад ТзГ -5 — — 2 37Й !Ип ТУ — —
П ТУ 61 У — 7 25 J5K I2.5M —. — —
7С¥ 4з ТУ Н j 665 ТУ 0 117 14.5 42 ||К 14 БК — .У м
Пентод с удьлЛена хорскт иа 63 ТУ з .У ТУ _? “У 4,5 12 Им IBM —
ВЕН) ВЕП Чю Пентогрид-преоброэИотел UG 63 0.45 in ТУ 1И 125 — 1 — ill ЯУ ТУ — —
4Л ТУ 0d2 1» ТГ л 11 1М мл —
Пентод с къса хсракт Тетрод 8*0 6.3 ТУ TS 3 .обГ 2W -а гЗо 4-1 10 350К 15К
TEN ' 63 TJT 4.4 Ту ТГзУ 2У -U Г" 0 1Ь 8К ТЗЗк йН —• —
Наръчннк на радиолюбителя
ТАБЛИЦА I - МИНИАТЮРНА ПРИЕМКИ ЛАМПИ - Продолжение VI7
Тил Вид Отопление Капацггпети pF 1 3S П 1 5<иЕ £?3 Tok на ekp. рбшеткс. г 1 mA Е | Е Й1 Е &1 Е Й П 34 4 1 д'ида14»тс»’| ।1 t Рий>8П4
V A Cgx Cujx Cgg
«и ^<5оен mpuixj "ОоЁ 0 365 34 ' 9 130 —1 ? 15 12 58
«г «0 Т^оен триод 815 «3 03 16 02 ion | 05 808 1250 100 — —
Триод BJF 6.3 0.45 50 2£ 00’ 150 — 18 56 85П 40
Пентод 30 16 1 7 125 . | 125 4 |2 еок 6«П
•ЕЛ Троен Триод М?1 триод Триоди № 2 и 3 ВКЛ 6.3 0.45 Z6 14 1.5 330 -4 - 4.2 13SK 4200 57
ЕП Тетрод с късо xopd<tn. ТЕО 0.2 4 5 3 003 125 80 15 10 1KJK 8000 —
•во" Мощен пентод tEU 6J 1.2 ISO 70 OS 110 7 5 110 4 50 13К 8000 28 2J
«Л *to~~ ♦ем Гро од 8АЕ 6.3 0.6 34 1.6 26 125 — 1 58 8500 40 — —
Пентод g 4 036 125 _ 1 1Н 4.5 12 1509 7УЙ —
Триод г голомо р JFF F 3 “5JF x5 i5 052 ib — — 11.5 5400 I5K 78 —-
Мощен пентод 8GK 6.3 0.76 10 70 014 250 тТ ~аг ~53” 48 ЗВК 1138 5 28 5./
адм» Пентод 7СМ 63 0.4 ?4 0 036 125 — 125 3.4 14 года |ЗК
4CN) Трисд_с_г^ямо jj 1енто£_с кьсо жарикт 8ЕХ 6.3 0.75 24 T36- 4.4 "25<Г -г — - 2 37К 2700 100 — —
11 42 01 “ТЯГ ~гаг 5.5 ”№ 60К 1158 — — —
•СИМ 8PU —ЕГ 076 13 018 ЯГ 100- 250 62 4Й 24К 208 —
Триод със эадем речивтка JBQ 63 04 7.5 0.12 150 100* - - 15 4.5К 128 55 —
«UJ Дбоен триод УгилВ кл Ал Р сто средне р Смесител 7BF 6.3 0.45 212 1.6 100 50* — — 718 5300 38 — -
150 810- 4.8 ЮЖ 1900 нхх-Ух
nm ftexmog _с toco хиракс триод със сродно р 8«Е 63 0.4 5.0 ”5.815 П2Г по —ST 9 5 ”2ИС 5000 - — —
1 24 1 8 РГ _ 1зУ 7530 40 —
ма Триод със средно р 9DC 6.3 0.4 24 20 1 P5 68* 13 508 800 40 — —
Пе, тсд с keen характ 5.0 015 125 125 7 R 10 I25K 178
км to» мп "емтсд с косо жорскт. SDX 075 13 0075 200 82* 100 30 19.5 60К 20А —
Триод със сродно р 42 3(1 26 125 №' — 15 44И 1048 46 —
Пентоз С удЬ’лк корткт Триод с голдмо р Пентад с косо харскт 1РМ ВОЕ 6.3 “33- 9.5 “J 0.19 125 56' 125 42 17 188 —
6.3 0.6 32 1.6 30 250 2 1 R 31 5К 32W 100
22 0 045 |Л 1 125 4.5 12 1WK юТС
«2» Тентод с кьса хоракт BFZ 6.3 0.45 5.5 34 0.0] 125 —1 121. 4 12 200К 7500 —
1ри<*) със сродно р 33 IB 125 —1 — 135 5400 8500 46 —
и» Пентод с кЬса харскт. ВОЕ 6.3 0.4 5.5 3.4 0015 175 33*~1 тя~ 35 12 1Z5K 138 — ——
Груод със снеднз (и Триод с голямо р 24 20 125 6Р — 13 58 8900 *1 —
1Г BOX 63 0.75 2 6 28 38 200 20 10 59К 1780 180
Пентод с кьса харскп Триод със средне А 13 0 44 075 200 100 3 ”“[9S 60Х 208
шп ME 6.3 0.6 2.2 22 330 0 — —- 115 5SK БОС 15 —
Пхвлтог^г косо ндппкт 330 £ 150 42 19 1658 WO0 — —
•п i ns триор 708 63 2.6 Т2Г 1 7 вГ 150* — — 18 IS6K 7000 13 — —
«Т1Ч Троен дисд- приод с гол/ъ-ар BE 6.3 0.45 1.6 2.2 100 — — 0.6 54К 1300 70 —
250 3 — — 1 58М 1200 Л1 — --
’рлд со. вредно । BAE 6.3 0.45 Z5 TT“ IS 150 56' — — 18 58 8500 40 — —
Пентод е toco хорокг л r-Z6~ t.C'l 250 65' ”П?Г 35 ”ТГ” 400К 521» - — —
чм« 11Ш Триод сое сродно р ВАК 6.3 0.45 "77Г <15 100 ioO* — — 8.5 69К 40 — —
Ikwrnq с късо жоракт 4 3 T7" 6.09 200* “гаг 1.6 7 I 75ОК — — —
Лхчеб мощен I.1 i.'ft к л. Аг BEU 12.6 0.2 e B.5 w 250 - 7.5 ?ьо 4.5’7 47' 80К 4100 45» 58 4 5
усилватси Ысилб.кл AS1 3, 250 ”So” 5/13 7V 60К‘ $750 Л)‘ 108» 10
12405 Лгяеб мощен Рсилв кл Аг улл-8с,те,. Цсилб кл А8г 7BZ 126 0.225 оз 82 0.35 2:0 12.5 ~ЯГ 4.5’7 41’ 52К 41Ы 45* 58
251) -15 250 5'1' № 608’ 3750* 70> 108» 10
» 1» и Bi 176 015 2 2’ TP?- 1.5’ 100 270* — 3 7 15К 4М 6U — —
м VI F 4 03 22* 04» 1 5» 250 200' 10 10 9К 5500 60 —
ХДоен триод със средне р'1- BA 12.6 0.15 IX» 05' 15* 100 0 — 11.8 625» 3100 195 —
63 03 1.6' 035» 1.5" 250 -85 - — 105 7/8 гда 17 —
/•Аоен триод със Сродно р К BA 126 0235 05' 1 9' Т5о 120' — — 9 Б1к 6100 3/ — —
045 31' 0.4» 150 56' - - 18 4.8К 850Г” — —
ш» UAT7 нип; ПН1А) НИ»' км ТЛосн еюиод Vcj £ кл Ал 10 BA 12.6 (1.15 1.6» 0.46’ 17’ 250 — — 12 62.5К ТЯ» 100 — —
с големо р Юсс В 63 63 1.6» 0.34» 300 0 — — 4С — 14* 16К‘ 7.5
/£оен mputxj 4/сиЛ кл А> l големе рГС Малосиен усилб /^юеи триад с голямо |j BA IT* 015 13 0.6 1.3 250 — — — 1750 40 — —
63 03 150 2700* Щод peaucmoi = 20 к Реи ре., ист тед
SA 126 0225 31' 05’ 19' 100 270’ — 15К 4000 Ы> --
63 0.45 3 • 0 4» 19’ 2« 200* — — 10 10.9К 5500 60 —
ЛЗаен триод с>с сродно р® SA 126 €3 3J’ 0.5' Z6' 250 -№.5 - - 115 138 3100 165 - -
63 06 3.2‘ 04» 26»
Пентоде късо жоракт АмнЯ мощен усилвател 807 12.6 63 "ТГ- 0.6 111 3 0055 250 68' 150 6 25 908 I2X 1200 -
m 35 015 11 65 04 ПО '5 по 3’7 41’ - 5800 40* 258
я» Г77 ’ъчЛ мощен усилвател 1U 50 015 13 0.5 ПО но 4'85 50-” 148 7500 4Э> 258
Нсщсн пентод 7CV 50 0.1 17 9 0.65 НО 115 12 32 148 ЕЕ — ЗК и
/ъиев мощен пентод 90 63 03$ I d 0.11 250 250 3> 27* 4!>К 3100 10.5 9К 2J
ДЗоен триод със средне »H 12Л 0.45 4* 0.5' 120 — — 36 1JK 118 —
63 63 4S ~ 0 5' 4» 250 2.5 — 126 зк 5500 165 —
Дл eel - генортоср на и*ум sea 63 13 22 — 200 —. 35 — — — — —
Ж мт 4 Тряд с голямо jj S¥ 6.3 03 9Л l.« 055 150 62* - - 26 1SX 248 43 - -
П^еттод с кЪсп харскт MO 63 Tl5 24 0 15 250 -3 1С0 0.4 1.8 2 mej. 1080 — — —
м ГТ»чн. триод със средне р л> Ml e и 035 12 100 да- — 96 4.258 4 ОШ 17 — —
Двоен диод Ш <12 Hake нодонп ik нс 6 1 - 10 mA
ш Мощен пентод BEU 63 045 15 g 0.4 440 -15 300 .— — 738 4Ш — — —
t 1ГЙ Ц1§ £ сд'н 9C¥ 63 016 10Л 6.5 0.5 250 -73 250 5.5 48 408 1138 — — —
EDA 12.6 0.195 1 24 0.4 ЗЗЙ — 125 3.8 12 1708 7800 — — —
j? 026 15 зЯ~ —т ._ 15 4.7К ~4Й0 ТТ" — —
12 AO ТГ 0.135 42 1.6 22 75 100' —.. 105 3000 1158 35 — —
» Тетрод с късо жпрпкт 2.7 10 2008 1058 — — --
Триод с еолямо р 12 AO 63 1ЕШ
33 Триод спс средне р 12 AO 63 IUU 40 17 21 1? 0 — — 58 1.68 8000 —
VT8
ТАБЛИЦА I МИНИАТЮРНА ПРИЕМКИ ЛАМПИ - ПродмАение
ТАБЛИЦА II - МЕТАЛНИ ПРИЕМКИ ЛАМПИ
В този таблица са Вклкзчеии Ьсички ламой с даденигпе означения, бключително метами и стеклену с означения G или СТ
За лаипи с индекс G илиСТ, конто не се намират тук, Aujk тоСлици 1П и V
ТАБЛИЦА III - ЛАМПИ 6.3 V СЬС СТЬКЛЕН БАЛОН И ОКТАЛЕп ЦОКЪЛ
За ламой moo „G"u »6Т" 6uA тобл/ци И u V, iwpakmepuctnokume u 6р„зКате ca nogcEwu
¥19*
Тип ** £8 Отопление Kanayumemu pF tl ?8 f S 5 ?Й Ф st Е |г И h ГКоеФма Г [ усил&ане | Товара |cwpomuB- | ч
V А Qx О® ссо И» el .я fl
UL7GT Емкпраеслъчаб UHpiAomcp - КН 6.3 0.15 - - -
B4Q7GT Л£оен gjog триод с го/лмо р - 1СК 0.3 2.8 3.2 3 250 -2 - - 23 44К 1600 70 -
ЛЯ8 Лычб пен под — ВВП 6.Г L2 II 1 0.55 250 - 225 250 5 II 21И ЧОО —
B4O7GT /фоен ^од-пентод с удалйено характ. — 7DE 6.3 0.3 5.5 7Л 0.003 250 -2 К» 18 7 1.2 те£. 2500 - -
645704 Двоен триод сы^*8о *’т щЗшед1 - BID 6.3 г.5 6.5 2.2 75 135 lis 250* —ns- - 125 О.23К 7000 2 -
M17GTA Дб приод със ср р ’ IBD 63 1Л 4.4 0.9 6 250 40 1'.<5К 71ХЧ 15'
СО MG 16 ECUS Лъчеб мощен усилбател 3 п SAM 6.3 и 15 1 0.Б 250 -22.5 150 2.1 57 14.5К 5903 - -
[WIST 250 1 28 76.00 Ю
СИЛ ЛъчЛ мощен усилЬ к SGD 63 ?5 22 10 04 175 -30 1/5 К 58 Й00
1СО5С» Лечей мощен уеилС * 20 WT и 25 24 ’ 9.5 08 ITS -30 175 5.5 /5 728 7700
хм Триод с мелко р —• 81В Л 1 125 8 1.8 н 5 550 -26 - 55 1.0К 6ЧЮ 6.7
(CIS ЛьчеЙ мощен уси/Ь 3 ТГ- КПП 6.5 25 Я IIS 0.7 175 -40 1/Г 1 S0 fl №0
icwt Аъ>-е8 мощен пентод’ и 5ВТ 61 25 п 11.5 08 125 18 125 6.3 К
SOM Пегим при*хн 6.9 22 0/ ЗЫ1 8 — 8 18 25ЯС —
д8оен триод 4 <. 55 550 -95 — 68 2- ПВ 1
6005 Лъееб мощен усиЛ 3 24 8JC ь.з 25 23 11 05 175 —25 125 111 5'.Й н<
С0ПГВ Л:не8 мс*ц>н ус-нлб 3 18 мм 63 12 15 0.55 22 5 150 2.4 66011
Хфоеи мощен пентод1 !; 8JP 6.1 152 1 11 5 Об 11» 12D* 15 8'
Sts L.-.-кгфсннолж триод SR 63 03 2У)
Кссиадтричен 6.3 1.05 2 7 06 4 .350 3 > . <1 у пуп <
6 1 з 8 550 25 — .'70 Г‘Я
Iff Л .нов мощен уеилб 5 7$ ьз 0.9 115 9 08 750 -18 ?*l'1 5 50 — SKXi'
Ллле-5 мощен пентод — 7ДС 63 CtS 85 07 17 5 360 3 6jK и. L_ ZJ -
SEZ5 Л ь-еВ мощен пентод - 7 АС 6.3 08 9 ОБ 350 20 300 35 bdh 4]И
SrHii ЛъМеЪ мощен пентод ММ 6.3 1? 33 0.4 7/0 7? 5 220 1 7 75 128 ё®0
66 WC Avieft мощен усил$3 175 мм 12 17 1 05 250 225 150 21 То Is! 10G
WOT Ae'ieB мощен пенггсд 7S 6.3 0.4 SS 6 05 315 21 250 4/9 25,28 1168 гоо
6»L7Sf пЛ-УМ1гр.-_>дл гол р1 — НО ь.з 03 34 38 28 750 -2 — - - - 2 . М/ 1600
SSU'C’B SWcGT SBC 7S “63 06 12 В- 9 05 250 200 180’ “ ПС 2/B5- _9 «Л» 77К -5к~ -Г.у. «е
6VSC* Л.ми4 МГЧ 1 1РИ .Г.1.Л 7S 1.3 125 15 0.7 200 14 135 22/9 Ь* I к 133п 7'40 - SI’ <
IS4:» 'Апен mp:i >д с лпл Р 06 100 0 66/54 1'1' 104
7t 71 Mv ли усилБпонп од Леяоб МСЩЬН усиль 15 75 ВИТ, 6.3 6.3 1 6 0.9 14 ’ 10 0.85 400 450 165 30 225 ’350' 18 19? 105 194 _;7:< П«4311 _1 38 Н:;7" 20
75.1 'л-./ мощен уиил8 14 BKQ 6.3 08 10 5 0’5 450 200* 4S0 22 ' 94 ?
Кая-фен рггистол 2 Стойност ат анод до анод 3 Усилботел го хоризонтолно отклонение Микрсмп 1 За m V у 5 Уси&ател за 5с«хгз4<с мниЛи па 1000 лнг. отклоиени?
ТАБЛИЦА IV - РЕГУЛАТОРНИ И СТАБИЛИВАТОРНИ ЛАМПИ
ТАБЛИЦА V- ТОКОИЗПРАВИТЕЛНИ ЛАМПИ ЗА ПРИЕМНИЦИ И ПРЕДАВАТЕЛИ
Ви А също Таблица IV
— Mi, =~
Цокъл Катод V А глЛо нспреА за анод, V изходен тоК mA нрет на сбр. напрей V сходен тоК <г.А Тип
163 GT/ 1В1 GT Едиопьтен тАсиЗпрабита» SC 125 0.2 1.0 ззосо 30 HV
1Ю/ЦЗ 1V2 ЗС 9'и 125 0625 <12 03 - В5 Z9000 7500 50 10 ЬУ HV
2X2-4 Еднсгътен такоиэпраб ив Торещ 25 175 4 SCO 75 ЙГ“
IY2 ив и _ Гае?ч . 2J 2Л 1.75 1.Б 44Й 300 5Л 54 - —is-'- fiv“
V20 1AEmkAV - ТОКОИЭПРАВИТЕЛНИ ЛАМПИ 1А ПРИЕИЯии .1 .TE/yiCATOttl - npijtwtau»
Ви Л също То5*скр IV
Tun Bug Цокпл Катод Отопление Макс промен - /шбо напрсЛ ,а анод, V ток. mA Сьрлс&з СТОЙ юст кна с5р. Honpj* V Върхов rrokjr.A -=•
V А
JB2* Еднопыпен токоизгрпб Fit 49 Горещ 5.0 30 60 зспю 300 HV
10 —. 30 ;лчч 150
зоа <Р _1орещ 25 110 225 250 I90W _ WOO CAS
ММ SAW* Дбупътен токоизпрсб. 5Т 5.0 45 300* Зм' К00 1375 HV
«м« 325*
5ОТ* ' С"1.*
ДбуОътен токоитрав. Я 5.0 4.0 45О> 251Р 155,1 ’50 HV
5 SO* 256*
5R4ar Дбупътеи токпизороВ 5Т 5.0 900- № 650
Jmg 95Q1 175*
ДОупьтен токгхлзороб 57 Г-Т"‘Ч 50 10
SU4GA дЗупыпон ггоИннпроЗ. 53 5,0 30 3W 275' 15И 900 HV
450' 250'
ИС* 250*
ммзв Дбупьтсн токоизпроб. 300- 30(1'
SMS** 57 Горещ 5.0 30 «О' 225' 1550 HV
SV3A Дбупътен токоизпроЗ. 51 Горещ 5.0 3.8 425' 500' 350 14S0 1700 HV
W4B8 5Y3-C-0T ДнуГ|ЪО1Он mokou.tnpofi 51 Гор 'Щ 5.0 10 ’ ‘ Й5 HV
дДуилте., тскоизлрзВ ГО[.1Ц 5.0 2.0 Сы j кокто тип 3 HV
523 Друлътеи тсксизлрсЗ *С гореау 50 250 КОО HV
Дбупъте,- токоиэпроб 51 Горой 50 2 0 ЭД 125 ЦОС HV
S*V4 ДИуП tZneH ПЮКЩТЗГроЗ. 5ES Г OjWXl 6.3 0.95 «0 17-Л 2» HV
IAX5GT 6BW< Гп|нЧЦ 63 и 4'Л 125 12S0 175 HV
ДЕу,ibmcH пи.проб s.»j Г ьд' щ С.9 450 100 12/5 IS) HV
SB’S ДЬуП'лтсы ГЛОКОизпрзб. SES Гсдощ 6.3 06 _ 90 1350 7/0 Н/
terse Двуг.ътен гпорсизпроб BCN Гопеил 4|М 14И 5?5 HV
CCA* sou iw м !И ИМ fopeuj 63 10 w 150 КТО 450 HV
*CG ИМ 1 egeuu 6.3 1 *i 175 5ft» ПСП HV
63 1'6 IW 90 HV
к M/K41 дВупыоен токоизпроВ 7CF Горсщ 6.3 0.3 325* 4W* 20 1250 710 HV
ixsar 6S
Еунолътеи тскоизлров 4С 5ES GlOCHJL 6.3 t.J 350 5J HV
17X4 2525 31W* 1524GT 35Z5G 38AM3 ЙОС* Дбулвтен токоизгрзв Горещ 126 0.3 Г5'1' 70 1250 211) HV
ГУ* |2Ю 210
|скгллггс* с yijScziBcHn £|,нолът >н_|’<ок<,изгро6 1 .j нт 4-си311л5 ЕЕ <В0 Горсщ 25 15 1С0 5» HV
I Э}лЩ 35‘ 013 1л.| ~т~ ы 330 600 HV
SW «АО Горещ Горещ fopoui 35 ЗУ 1 ~!А 60) HV
И HV
Egnci ьп i-rk .оргА Едногзхпен глокзиэлрлв 580 SBC 35 11 / 75 365 530 HV
Гпгеил 50 015 in
ЯП6Т ДРультсн токоиэгулзВ 125 Ь5 HV
u ДРунвтен токоизправ 40 Горещ 5.0 2.0 350' 125 1400 375 HV
59 г* 125
Дбулътен токои зорей 4С Горещ 50 3.0 5М 1400 800 MV
u-v ДВулылеи тскочзпраВ Гоксизпрабител тетрод «0 Гспеш 5.0 *0 (И г?Э 1100 HV
ШН.-ПТ IAV Гг<»л>1> 117 << 1 л
urn FryembmoH такойзграВ 90' 1!7 '•1 300 — HV
in Funont>mr.‘M |-|зкоилро6 4Р Гх^жщ 50 — 5.0 _ 50 2ЕГГ 2S0- 500 MV
IM 1111 нН gl? г 1 И| □У* rnmtu 25 5000 1000 HV
U3-A-XI АН ГЧ,«ц /5 ~25 10000 100Э MV
ЙГЙ 4*Г~ еЛО 1ЭД MV
Горст — MV
Еднооыпен moko-jjiiixS ' 4АТ Гспещ 5.0 75 1НХ» 50» MV
1 ~ отклонение м сигнолно MHiic. 3 llciinc* i|T-"< , kMi xm- 2 V аЛ'п г moSop през дросел C I'rinnS, -Ане eci yrtcA 5 Изер лаВоне сома една
ТАБЛИЦА VI - ТРИОДНИ ПРЕДАВАТЕЛНИ ЛАМПИ
Tun Максималии параметра Катод Капаиипети ЦПъл Tunuu.-H PC-*|JM мп pcSoma
Г[ Is L S S'? < * | ® Й £s КО6Ф ИО уоилйаче V А С8>: pF Сиж р? ou~3cd 6na S 5 w di & ? ° hi |-o| При5л рсщкогт на зол'олеб * Товар от 1 сяод до анод, 4 Sy* Mi
D4 7UF С-Г 111) 10 зГ 1 к □Л135 — 35
IF* 2.0 ISO 20 80 500 17 6Л 0.225 2.0 1.9 0.6 7ВГ CTO 1Й 300 -15 550" _2№ a 75 0.2 - 15
fiAtn*! 2.7P 350 i11 ЗУ м 18 г < 03 к 1Л 1.6 j 0.5 1HS uT-0 C-7'9 7 — — 60
•C4 ~5Л 350 K« 54 18 6J 015 1.8 и_. 8“ 25 ID 0.35 — 55
ВД 5 “ТЙ- a> "8 лИВ 211 'г.. Т135 23 13 аи 1гг <1 С.Г..0 120 25 л — — '"аСГ
ttuip T5* &Й ,w 50* W .15 6 3 пи — тг м" C'T'U 350 100 60 10 — KS
es 0.5 5И 2i 500 ЗЬ «3 075 21 01Ь Н< 11 C'F-0 2LD s • 20 1 2- — 0.075
КЗ B.0 ECO 10 13 КОО 27 Б.0 0.33 25 7.9 175 017 Fig. 21 “Hl if _350 Л. 11 2.4 — 6.4
CH &Й7 -41 $1 1? 2Т~ — 6.5
5ЙЗ T?- Т8Г « — 1250 « 63 09 ft- —. 5» '
М2* 25 2ft0 H r> 60 24 6.3 33 1.7 1.6 0.2 2D I..T 200C 140 63 19 4 — ТоГ-
1600 llil 53 JI 3 1 — 68
ss 2000 75 AS.1 1ZNI - 4" ••-13" ibo* 34* Я.*И
HO 31 10M 100 25 « 21 6.3 2.5 5.7 W 1.9 3» C-T-O кед -91. ._ 1«L №J 1' ~тг~
C-P I'M 20 : j — “Я—
f* nx« 40 [S3/ 30 230»
ТАБЛИЦА VI - 7РИ0ДНИ ПРЕДАЗЛТЕЛНИ ЛАМПИ - ПродьлЛение V21
.н. Макгштиш hupOMeri^u копаиитоти Цокьл и Ha pcSc/oo —™ ._
If ° S В h н it li! h V А СДж Q4 pF <\nx pF Bug работа |s ? I t |e г 4 sss hi h ГГ Л ss« if 1 M шэм ' ' • «ХИ wfioxtnS U.ntrfcQrdl1
611-8 65 1500 175 50 ы 160 S3 4.4 5.9 5.6 0.7 SB (ST 1Й ?n i5i 40 11
CP fi-C-B 1250 140 / 1 Ci 27/175 6 “13 100 12 30 195
III* os 3500 ns 35 со 29 6.3 40 S.4 5.5 <177 IQ C-T 1500 120 in 30
1« 35 76 1, -
O' IM.‘ <6 28/310 77t? CO Ill
гости 100 экю 225 60 40 40 5.0 6.3 2.9 2J0 0.4 20 T₽ ЭКЮ 2М 165 51 16 400
& 3®3 65 955е "Sir. 650 400
ним 1WTL SCXDOOAS" Я1> 500 экю 225 50 40 14 5.0 63 2.3 2.0 0.4' 20 c-T C-P ЭКЮ -400 165 30 20
ИИ ~W 90
F IMO 45 20 ft
100 и 1000 1ЙИ' 50 2500 100 SO 1.05 7.0 2.15 0.0’5 i,C-A no 80 « Я 27
C-P eon 75 40 ‘16
100 1000 60 40 500 too S3 Ч S.5 1.95 ОМ - GIC_ "сто 6М ®"L 35 so" HI 90 № 40 _ .ж". SO a>
«хкм/ ЯК" >35 2500 ОК 40 150 25 6.3 5.4 5J 55 01 ВЦ CT 2500 -2W 200 40 16 390
CP 2000 -2?5 Г7 40 10 ?tu
8' 2»3 . ,5ff I-.» 15 63X HI
»п»/тно1 160 2750 275 - - 170 6.3 4.0 - 3G If 2400 b 6 21)5
G-G Б’
110 ил US 25OO 500 35 30 36 10 6.3 4.5 67 *8 12 2K C-T 2500 IS) 3W К 19 5»
ТЙГ .:j5Q-
САЙГ 2Й1 100 20 < Э
s- ТЯ -«J- '22 5U) 380» IV U-BM "505 TS—
зоб* 2JX) 3.2 4.6 ID 2.9 ррз F.e-Bi TOO ss» 2T'
пин 250 4000 250 40" 40 з; 5.0 10.5 0.5 2N C-T-0 "М3 m
Hl 333 90 32 IsA
C-P /11 tl 250 И n ззЪ
№
зооо 1501- *35
0 220 TO 460* 461 4 2k 630
ЗЯТЕ 250 «ХЮ 500 35" 40 14 5.0 10.5 3.7 3.0 2H C-TO 7M 3» 45 22 455
aw in
C-P 3000 5,1) 250 29 2-1
2500 ’SIM) •'75 a 16 40
Л 200 14 11 435 "Si)—
200/70 7KF ‘ JWK
ПИИ 250 4030 300 120 зо 45 5.0 14 5 7.6 3.7 0.1 F1J.I G-C-A 2M0
95
3500 4Й0 zs 9C 65" — 806
T JK ~55Г 50 !51‘
iS7b Tw 1 2200 250 "но-1 IH1 К ! с S 71) 102 о.оз 0.7 4BC C-TO CP 2Й0 665* да 27» 505
Я4ТН 300 экю 500 й!> 40 20 5.0 25 13.5 115 %
Г150С 600 125 55 _M 16 1- 'MO
Ю 125 4Ю 60 26 690
7505 3» DO 60 29 M0
1500 65 |0W 330* IMO
шп 500 экю ООО 50" 40 11 50 25 12.1 123 8.Б 0.8 460 C-T-0 150.) 90 33 700
2t»1 ЗД СЛ1 36 M0
C-P 410
2IX/J
200 15 11 *25
10 12.5
400 50 36
AB,' ~ABjr- 1500 -118 2.0-572 n 2MK ~25T~
^00_ -240 -ПГ 160 “ilri 4K' 0 610 НИ
ои» 500 4501 ззАо 4000" МО 500 30 20" 35 10 Ш 6.3 8.5 РЦ.41 C-T-0 Й50 -12S — 7W
nto '7И0 jra
IC
-jo" _335_ IW/750 40tA 26 201 95K MO «Hi
«00 2200 25U 500 160 6.3 32 195 HI 003 _ KB: 2000 22 500 ss> 27» 505
0WZ too 3000 400 по ?оо s 14 5 7 у 41 3000 о " 'Г
ro-sao 400 4000" 250 120 - 45 5.0 14.5 7.6 3.9 01 SIK G-C-A
бы 4W_ 500 star 4000 «» So 3S0 14 I 7.4 5II Ш 1 tc-e 2500 72/-4K 140 35
НО 1(0 5 14.5 СОТ Fill GC-1) 3000 370 115 150
3500 22 W“
l-lfiw 1.Й0 3000 "5Й toco _110 &Г т ?оо~ 75 5.С 21.3 и 6.9 “J12 01 1Ц.З Cg-8 0 ise.-STi 3W 1И0
«11 1 «40 :о «. It — *3. 25-73 IK0 ~s7 1520
1 ЗНАЧЕНИЕ НА СЪКРАЩЕНИЯ!» ОЗНАЧАВАЩИ ВИДА НА PASDVATA кпто НЧ модулотпр 2 С V телелрофич Ал С 5 С1и* Улилбшсл денеротсркл С € С G-Л Yci-хбстнл клС ubt ролу и. В Стойност ко чс'-с сиснол рошвтбо 9 ВорхоВо НЧ нопроЛсечио ст решетки 6'О'В ХфЛатол Ил В СЪсаоми. go poujemko решетки 1 един той 1 10 Аиодно импулсен ««ротор ю JOM MHz С В-0 » Генератор сьс миимжиетка 11 ВключЬа загуби 6 ррирнапрвЛтнив.решетъчни 6 > -С = Pool шолиращо (улика роэссибаяр <j гроходясцо яощност Н МЛ □ УсилВптвл с рии морулочия 12 CW »еиеротар 1000 MHz ДЬоон трио» Стайное тит», с и*»«хеиии 13 Нокс, мощиост во розсойбсм» но peummkaraoW но кнйдуглоктродмигм Honajumormj. еа 14 Нокс ток но Immogn. mA 30 gbomo cetapu Ь журстЛотпкт 15 ИюскВо со гринудително СьЗДимо
S Hi нН Т 1 Г I 3 11 В» I'
У22 таблица vh-тетродни и пентодни предавателни ЛАМПИ
Тип ?,5 И о С Аиодчо негре- g *»ние, V g !* 1! S* н se н || V 2_ А Ок. pF ₽F pF' >okw T E 14 L s . JI dS 52 M Я Е 8 8' E S'6 Е кренен п»к, mA з! = Hlh 81 Н
Ьй ~ЕГ 4to — — 250 63 11.16 42 1.7 1.6 1?*C OF/C-T 115 — — 14/Z70CP 21 — м — 1.55
Mik' 75 275 3 200 500 6.3 12.6 О.И 0. 75 6.6 0.15 1.55 Flj.13 — -20 60 13 ' 2 । о — 7.5
C-P 180 -20 55 11.5 "ТУ L5 — У
C-M “У тяг — 6SK’ 46 10 ~?2 09 — —
7411 7555 12 300 2 250 175 12 6 63 2'Я t 10 0.15 5.5 SLK C-T .4181 тяг -55 ВО 5.1 1В 15 10
C-P 250 250 — "715 то 3.0 2J 13) 7.5
г"П 115 350 2 250 55 Т2’б 0.3 4.5 SK C-T 450 .50 -28 5 485 6J 1.6 01 — 12
075 9.5 C-P XX) 256 — 42 5 to 2.4 1)15 —. 0
1417 0.375 c-w ax> ?Ы1 -75 40 . 4 1 (1Ь — П
CM* Ч4К) 745 — -100 35 5 “5б~ — 1Т
2611 13.5 600 2.5 200 125 6.3 оя 125 0.2 7 7CK Г.Т МП) 13. — -45 . 66 ’1(5' 3 OI7 — я
C.P 50 180 — м 9 7 5 0.15 — 11
«3 12.6 1)4
AB, 5to ЗА*} — 9 45 !0’ Q — 15
И» М 300 2 200 200 63 08? 62 0.1 2.6 F1J-1S C-f У 23J — -45 |б0 3 02 — 1.S
CT .Al 100 — 1514‘ 66 31 33 .2 — 9В
12.6 0.41 CM" 300 1W — -100 65 3.5 38 1.45 — 4Л
AB, M 200 — -2.5 30'100 1/11.4 Ы< Тйй ь5К 175
ПК 15 4J0 4 250 125 6 0.8 8.5 0.15 6.7 SOI C.T-0 450 250 — -45 75 15 з 04 — п
c.p 4'*| т — -45 60 12 з 4 — —16
AB? 450 250 — -30 44/150 юТ(5“ 09' 64 40
П2А’ 15 750 5 Е0 200 63 1.6 В 0.07 3.8 78» C-T 750 21X1 — -65 49 15 019 К
17 Г, 03 C-P ЫЛ1 ИО -а 36 16 . 6 . 16 — 17
121?/ AXttlO1 а 755 4 300 300 6.3 12.6* !.3_ 0Й 6.5 25 rif.7 C-I wo 25Э — -60 140 >4 <31 — —
C-P 500 2Й — -80 100 12 3 411 — —
0 500 250 — -25 25-73 О7'!6 52е 2б4 аз
ИН 25 450 3.5 ЗОС ВО 6.3 05 10 0.4 12.5 JAC C-T 4W гм 45 100 В 0.15 л
C-P 375 250 — -50 93 7 i t;ib — 245
AB |« УО 341) — —36 60/160 20' — - 7.2КТ »
515’ 25 500 4 200 125 6 4 16 13 3 02 В.5 [BY CTO 500 да — -45 ISO 17 2.5 о и — 56 54
126 (18 AB, W 125 — -15 22/150 32' — ОЗМ 8К
IRS'" Н4з* »И7 й(3 1Г5М 25 750 3 250 60 6.3 125 0.565 13 024 8.S 7CK CT “W 17в — -И “Ж- 9 -гг (|2 — тг~
IM 160 -62 1Й 31 L2 — ТО
C-T1’ 4!W 199 - ~М 150 10,4 ;•? 31) —_ »
C-P 4|»l 150 — -87 112 78 3 4 04 — ”5”
4*1 159 — -87 112 78 3 4 04 52
28.5 0.3 AB? 6W 190 -48 28/270 12, а V 03 5К Ш
750 Iti — -48 22'240 0.1, ТО 26> 0.4 74К 131
AB? 750 1* — _ ‘Л 23/220 1/26 да1 0 Ш 13
4»Р МЫ 25 600 300 100 63 125 7 0.11 3.4 Flj.78 C-I trt) 270 — -44 12& 8 ТТ" ТГ~ — “Тб-
CP 51» 21X1 — -61 Ito ) 7 4 о? — ST"
12.6 О.Ь2з
AB, Ы» 2tX) — -26 20/116 01/10 2.6 01 |1.1к“ 40
М7 W7W 1131 35 750 15 500 60 63 0.9 12 0.2 7 5AW Г..Т /50 250 — -45 100 6 33 0.22 — 50
C-P ТЯГ 7)5“ -90 )to 6.5 114 — 425
AB, 750 II» — -35 15/70 3/8 fl — п
1Ю5 12.6 045 5*2 B"> “ST — — 0 15/J40 - sa« ТУ ТббГ ТВ”
яа 39 ЛО ’(> 250 63 15 13 02 8 51 C-T-0 /50 2KJ г/.5 -to 100 16 Б 0 55 — а
•146В/ 12ЙА 35 750 3 250 60 6.3 1.125 13 0.22 8.S 7CK C-T 750 да — -77 160 10 2; 0.3 — к
C-P 6'Xl 175 — -S2 140 9.5 34 “6Т“ — й>
AO, /10 да — —48 25/125 £з — — ттг а
*х- ИОЗ' «51* « 600 7 250 250 6.3 1.8 6.7 0.08 2.1 Hi. 7 C-T 600 250 - -80 200 16 2 0.2 -
122. 0.9
IMB’ ЭИ»1 40 750 7 240 200 6.3 2.25 14.5 0.12 7 7BP cT 500 2W — -45 240 32 1? ТГ“ —
CP 475 W — -60 212 35 11 ТУ — «3
в 500 290 — -18 27/23d — 56> Оэт 4 НИ к
1024 45 2000 10 600 125 6,3 3 6.5 0.2 2.4 Flj.75 C-T-0 2000 375 — -да 90 20 10 40 -
1500 3/5 — -300 90 п 10 40 — £05
4072 50 750 к 350 60 12.6 25.2 1.6 С.8 28 0.27 13 FIJ.28 C-T 750 да — — to 240 26 12 1.5 — TS“
800 да — — оо 215 30 11) 1.75 — ito
F1J.32 CP too — — — to 220 28 10 1.25 — WO
4022 6.3 3.75
550 — — - to 175 17 0< — 7i
AB? 800 ТЯГ — -!5 100/365 26< С- Ол/ зк ITS
И1Г 60 7» 7 300 175 6 3 176 1Т~ 09 11.8 3.7 0.09 П1Л AB, 800 250 - -32.S 60/212 15/25 - - 1410 Л
П4 65 1500 10 300 30 10 3.25 135 0.1 13.5 Flf.64 C-T 1600 3») — -90 150 24 10 1.5 — 1Ш
flT Т7ЯГ W — -Ito 145 2d ТТГ* 32 — - 130
4 45А 65 3000 10 600 155 6 3.5 8 0.08 2.1 Fig. 25 C-T-0 15®“ 2!Л - -85" 150 40 ТУ ТГ“ —- id
low да — -100 115 22 То- 1 7 —
C-P 1590 да — 125 120 40 16 3.5 —>
2590 2Ы) — -135 110 25 12 2.6 — 2Я
АЙ 2ЙГ 40(1 —- -й 15.66 " J1 — — iW
7154> 60 1000 я 300 175 тт тг 6.7 2.1 0.08 F1J.7 CT TSF ТЯГ -И 240 ~ID” “ЛГ ТУ — Th
12.6 1)9 C-P ТЯГ 22з — 75 да 7J 55 35 — e
• 4677/ «ос; 75 4000 30 750 75 5 7.5 К 0.06 6.5 7BM CT 2000 5WJ 60 -.00 150 11 8 1.4 23»
C-P 1800 4®" W -130 1Й 11 В 1 1 — ТГ
П'П* 75 MOO 10 600 175 Б 3.2 75 0.08 4.2 Flj. 14 C-T-C-P ,60(1 4ЙГ о -12Г 150 12 ~г~ 0« —
uwo 4Об О -Т5Г 15Й- I6- О/ — ito
AB, 2000 600 — -115 25'175 0/7 о 0 — “Й,
пч 7171 ВО 425 175 6.3 135 3.1 1.25 8 0.4 0.14 rif. 84 C-T 850 400 — -100 275 Ь И)
A"1 Tft“ 41» — -119 2Л ]э ь 10 ”¥
t»a ite «ой 1 8 Ж да 13 з 13 J6 Ci'll Fit. 85 c-tfd да 200 -3U да 11._ 5 -
ТАБЛИЦА VII- ТЕТРОДНИ И ГЕНТОДНИ ПРЗДАВАТЕЛНИ ЛАМПИ - Продолжение V23
fa'' р л |Анодио негре-1§ *ение, V И s'* ifc. h sl ll ц ft И •Хзт V <4 Капа С&4. pH Сад, pF pF*' Цокьл
«и» <ЙГ 1'5 loco w 5Я 4Я 6.3 265 21 0.52 14 0.085 0.015 Fit 77
№ 125 2500 го 800 Ж 10 5 16.3 0.25 14 5В*
«в* <И1 ШИ 125 ЗОЯ го К» 120 5 65 10.8 0.07 31 58К
«?«; 8-ГЛ8 125 4000 го 750 75 5 7.5 10.5 008 4.7 7ВМ
•71 1.5 гаю 30 ИО 20 10 5 175 015 29 57
>см 1’5 «ООО 20 400 60 6.3 32 0.0 0.5 18 flX. 82
«1144 ЙеЖ?5' Г 150' ’ ГЙ 2Й» 12 Т 400 «И> 500 500 6 26 15.5 0 03 45 Fig- 75 Flj.5
14 5 625 13 z/_ is ГОО35 013 45 о Dir
< Л 2,СГ 4000 35 600 НО 5 14.5 12J 0.12 4.5 SOX
«хпез 250’ 20» 12 400 175 6 2.1 18.5 0.04 47 Fig 15
253 250 гаю 20Q 12 12 ЗЯ 400 150 6 265 26 0.58 1Б 0.83 4.4 Fig. 75
<ы- эом 300’ 2000 12 400 500 6 2.75 0.04 4.8 -
in* <.« «00 25 600 5 14 5 >51 0.06 98 Til 66
«ни ira” «Я» 4000 35 600 ПО 5 14 5 125 0.12 47 58K
ЛЮО 8 41» 500 13 5 13 16 013 00Г Fig. 86
мм 500 4000 35 600 30 10 192 19 0.10 12 -
IX JBOO 4000 К 1WQ - 75 21 272 .24 76 -
жтжол 1000 ЗОЯ 12 400 4М 6 12.5 35 .005 12 -
«Кг' т 1 1CW за» 30 600 - 6 8.2 38 ЛЭ 18 -
? Удбоител зи 175 MHz 3 Дйойяа лампа. Стойиостите са за дЬете секции 6 nporrxibamakm. МелкдуолеИфодни пе капацитети со за Всяка секция 4 Утроител но 175 MHz 5 Отоплението е Ограничено за краткотройно действие 7 МЭксиможа стсГтост но сигнала Я ВьрхоЬо нопра-кение от решетка до решетка. V Ч Находимо е нринудително бьодушчо охлоАдане W Дба $люди сЪгрзани Gj/G, opei 201,0. Входлт е rpei Gj
И УмноЛител до 200 MHz
И Типично дейсгАие но 175 MHz
Типичен ?е>киы на paboma
Клее на дебстбие к 5» II Екранио на- преЯсеиие, V й § II h f &Е Екране» ток, mA !е Е li Зв* ! и! То&ар ап . анод д^анод, I м'шэонЖон лсп cnvgndij
C-T-0 ыю 300 — -30 1Д) 10 — 80
700 250 — -50 130 10 10 3 — 45
АВ,' «W ЛЮ — -15 80/203 о/го зс T~ 7К 80
А6,* 8Я Л0 -15 ЕС/335 0/25 46» 0.3 3.968, 149
С-Г-0 ТЭТ Зио 0 -75 ISO 35 12 1 7 — НО
2250 403 и гя 40 1S 4 — 375
АВ, 2500 750 и 55 25 145 2F 0 0 —
201X1 /У) 0 -90 40/315 1.5/58 23G* 0.1’ 16К 455
ZWJ /50 0 -95 35/360 12/55 235» 4).ЗЬ» 17К 650 z
С-Т-0 20.4) -100 200 50 12 28 — 275
3000 ЗЯ 150 167 30 9 25 — 375
АВ,» 2500 350 — -43 93/200 0/6 178» 1.0' ггк ’40U г
АВ,» Той too 56 50/23'2 OJ/E6 192* о 78 ЗК 330
OR 20‘К) 0 б 10/105' 3.V’ 55’г 16" Ю.5К 145
W 500 60 2И 107 5 в 1.6 375
/Я 0 -170 160 21 3 0.6 — 115
200) 500 40 1й0 45 12 — 'гйП
161» 400 1U0 -83 150 45 75 (• — 155
1500 41Ю - -ИЮ 330 го Ь 340
к(» 40J 130 27э 20 5 5 240
АВ, ДЛЮ 400 — -65 35' 6С 0 12К 250
C-T-V 1750 гои — -Я 2» 20 V) 0.8 — 195
С-Р ICW — ГГ105 20 15 2 140
АВ,» ЮТ ио 41 475' 0/65 ID0’ 01У 53Ж 4Z5
С Г-0 1053 Л-1Т — -30 300 10 30 5 165
С-Т-0 25М яо — 150 300 60 9 I 7 — 575
з:оо ЯП-1 — -180 315 60 10 2 b sta
СР 25DJ 41U 2И 700 30 9 ? ? ~37Г"
3100 400 -313 . 225 X 9 з.г — 510
АВ.» гаю -49 510' 0/26 ISS* 5.5’ 8К 650
АВ,» 7500 РЧ -ПО 4301 03'13 180° 0 11 К" 6/5
с-то 200.1 -90 250 25 27 2.8 — 410
СР !5Й -1И 25 1? Z.J — '2Й-
АС,' 2000 34) -50 500’ 30' 1К’ тя-
С-Т-0 200-3 2Я — -89 250 24 8 2.5 — ПТб-
С-Р 161» 250 — -118 ЭТ ?3 5 — 230
АВ,» гаю'1 300 - - -50 100/500 0'36 106« 0.2 8.1К 6М
АВ,» гэаП <м — -Я IM/470 0/36 100* 0 8.76К 580
эти — 90 гм 25 г? 28 4iT“
1590 — -КВ 25 17 — w~
АЙ,' ,-й» 35'1 — У) яс» зс 100» 0 8?6К 6Я
адю 6» 0 гса 350 гэ (, 1.4 — tw-
7500 ьсо 1) 180 40 1 1b — 600
АС, 2500 150 -143 100'350 1.-35 || П —- 5Л1
С-Т-СР 4оа> — -170 270 225 i-j III — 720
GG Z/rlj 0 55" 100" 38" 4 0К
АВ, 75111) 750 -130 95'317 0'14 0 о — 425
СТ-0 200Э 200 —. -30 300 5 30 с 3(Л
зач 500 -229 43? 65 35 1? — т
С-Т 3IW) 4/0 0 319 2С0 50 15 6 —. 500
АВ, «00 /50 0 -112 ЗЯ 26 — — 61?
3000 500 — -150 т 146 38 11 — 3430
ЛИХ) ыю — -200 КЙ 14! 36 12 — "W
АВ- 4ОЮ УС — Тьо Л-VI И — 11
GG VO0 II 0 1Й/700" 105" 170" 130" 2.5К 1475
2000 325 -55 5вО/21ЮО -4/60 —. гйк 2165
АВ,» 2500 325 — -55 500/2.УО - 4/OJ — 31К 2$2О
«Й0 1'5 — -55 5бо/1гм -4/ffl —. — 3.858 ’3360
аюо 500 35 -175 8М К 1.9 — 1155
С-Т 2500 И» 35 -200 810 40 10 21 — 1440
31ХД НЮ 35 -2Ю 821) 42 10 21 — '1770
ЭТО 5W 35 -110 200.81J 12/43 НС — 1040
АВ, 2500 500 35 -110 200/8Г6 11/40 115» — 3.5К 12М
3000 500 35 115 22С/8М ^11/ЗИ 115’ 4.BK тз
14 ЗНАЧЕНИс НА СЬКРАЩЕНИЯТА.ОЗНАЧАВАЩИ КЛАСА НЛ ДЕЙСТВИЕ
АВ, = Клее АВ,
АВ2 Клос АВ2
В = Клас В gBymokmoB иодулошср
С-М = Клос С аиодиа мсдулацая но телефония
СО = Эаэеыена решетки 1 решетка и скрав со сбьрзпни заодно)
16 НК257В Дрнните co fi сило ja 120 MHz
17 Еднотоиоб
V24 ТАБЛИЦА V1H - ПОЛУПРОВСДНИКОВИ ДИОДИ 1 Тош cnucbk- сьдьрйеа мелка част от достигните guogu МАЛОСИГНААНИ ДИЭДИ С УНИВЕРСАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
Тип Материал? Приложение Макс о^риа преАеяие, V Макс иапреЖ.у Ь проба посока при ток, тД Makc.TokBnp.nocJ Мскс обратен тпА/римокснапр., V тик. ыА
INMA С Тниверсално приложение 75 Я SO
IN35 G Уюберсално приложение Я - 1'и'
1К52А G УнкЛерсално приложение 85 Я м .г
INW й .... ВисеодетсЖтор & я 5.0
IN67A G Уииберсолно приложение 100 10
ИМА С Универсолно приложение 100 10 40
1NC4 S Високасксрсстен 75 11 1U0
INxi.l Уииберсалм: приложение 100 90 — . л
IN4VA S Детектор 125 1ио
те. G 60 V с много нолък Z 120 яс И
w:«a S Детектор 225 «0 ч
Й4414 S 75 б т 5 ГО,
1N3754 S Мюрсбител 100 1.2 153
IN J I S И эпрсбител И ЮМ
W4SW S Иапробител 100 ОСТ
1К4.4Й S ИэпрсЛител 400 К.Й
l'b 7i‘l S Ии-ра би тел 50 1D 1 » -С
UWB S Драен серией оиоо 100 ТЫ R0
ЬМКРОВЬЛН )ВИ HCBL ЛЮДИ
Tnr> Материал 1 (р'лгаЖение Cgetyio честота Косчр на тиуна
xfUlF» С Снеситол 3000 MHz 4 В
1H32A S Смоситол 1800 MHz 1«В
KxOlOl S Смесител(Уе 4») 1009MHz Ст - 1 «CV) «В
1 0 черте, ел юс знак или дбетно точка обикиобоно се сэнсчиБа котодът но кристалните guogu Цбеп ните kogobu прьстени сс постоб.ят откьм катодния край 2 S к Силиций 6 Германий Э Поляритетът е такоб, че Бозато е онодьт, о Бьрхьтокатодьт, R-tnunofteme имат обратен поляритет
ТАБЛИЦА IX - ПОЛУПРОВОДНИКОВИ ЕЛЕМЕНТИ МАЛОСИГНААНИ ТИПОВЕ
№ Тип Максимални параметре! Характеристики Други данни
Мате- риал! 4осцн W v?0. norm ml hFc fr ttvp) n.d^ ИзползуСане :тигшно) (орпуса 10- 1роиэ6о- дител2 Приложение
2N4W PNP G U15 и — 34 ObbWHt — УииЬерс ТО 1 R ViuSepcrmno прилс&еиио
2Я70еЛ NPN S 0.3- 20 Я mA 20 4OJ f> tit — ВЧ ТО-18 М еч: ключей
/ 2 71tA_ ЙЙ г»2 КкН _ Г«Р_ НП4 _s C5 Оба. 015 “1 M я 1ЯгА 40 60 MHz — — ТО 18 Клтчоб
—И mA 100 ВЧУ ТО-45 5 R ВЧ смесител
Г.ЗА 20 MsHUCA IWH ТО-5 R Осц; усчлВ
Р G NPN 0 В К OJA GJ Иутисл техн ТО 5 R Оси: усилб
2 liPN s 18 eg EC-'irA 35 250 MHr Униберс ТО-18 8 М УКВ усилб; пец
2Л tn *1 OF' 25 100 mA 170 ICT MHz 28 УниЬерс GE ОСЦ..ВЧ.МЧ.НЧ
3»ЯА 83.4 N ~ loo mA 2Я IM MHz 19 нч 1 GE Нискошум прсаусилб.
031 21 1ЖтА 55 — — Униберс ТО-92 М ВЧУ
ОЛО Л I'M иг 25 Я mA 1Я ТО 106 —Г“ —
ЗвМ В, И 0.3 Ю 600 mA 120 60 MHz ТО-105 — —
AM PNP s 0.3 25 -500 mA 100 IM MHz — ТО105 — — Ключе®
ЧХ? “ n^n 25 mA 20 90CMHz 4 ВЧ 1 GE уке/сеч Оси; усил&; снес.
ИЮ s 031 -25 -200 mA Ы) 100 Ml b _ Универг Т0-92 М УКВ оси: усиль.
jT'tO ПРИ s 5 3 40) mA 5 too MHz Унчберс ТО-39 м УКВ усилб.-. ecu-
и .у.е KPN s 0.21 40 2tHimA 40 309 MHz Vin 2* »лг. ТО-92 2 м УКВ усил®.;ОСЦ.
Т.Й06 нгв G 0.15 25 Si? mA 60 — — Ихчисл техн ТО-5 R Оси.усилЪ.
54123 НН s o.a a ZOO mA И 250 fl.’z — Унт-Рстс ТО-92 М УКВ усилб.-.оси
М 74 BPN s 0.3 25 200 mA 120 ?Я M4z 5 ич- еч м —
14125 PNP £ 03 —fl 200mA 120 cWMHz ~4 НЧ-ВЧ 2 м
11275 BBN 5 0.28 15 18 КлючсВ
14401 BPN Г, 0.31’ 40 600 mA ZO^1 250 MHz — Уиибсрс 10-92 м Ссц: ВЧ.ВЧ.ВЧ
.44410 NPH s 03H Я 250 mA 60 2Я MHz — ТО-92 м Осц : ВЧ мч, нч
«957 РВР 5 _2 зо 30 mA 20 1600 7Hz if.C ьчу to-H ~ м B4X;cwec. ссц
«500 "Tw S 7 30 Я mA 20 1500 MHz Е1ЧУ ТО-72 м ВЧУ,смес.;асц.
15032 PH S 2 10 И mA pj E?90u MHz 30 R4/ ТО-72 м Нискошум ВЧУ
15007 ИГГ" s 0310" -Я -WmA M 1Я YHz ВЧУ ТО-92 м НисУсшум ВЧУ
NKW ~W" s 0.310' 25 —50 mA 4M 175H.1Z 2 ТО 92 м Не. келиух ЕЧУ
45109 NRN —S зл’ 40 UA 70 — Д УКР. vcuell ТО-39 R UJf.-рсксл усилб.
2N5179 вгн ““S- 0.Л6*' 12 Я mA 25 wj миг 4.5 ВЧУ то п N СВЧ усилб.-, оси;сиес
Ж.В7 вт s 0.5 И I A t?0 70" MHz — Униоерс то-104 R УКВ оси,; усилб.
яйи ₽BF s 0310* -IS —Я n A Л 458 Hit ВЧУ ТО-92 18 И ВЧ/.смесЛчео НЧ
А ЙЙИ PUP s .2 Я 30 mA 20 ICTOMHz 23 ВЧУ ТО 72 9 м ВЧУ;смос; ссц
J...1 nPn s 115- IB 100 mA 55 CjMHz 7 8 НЧ ТО 104 п ПредусилЬ идроОбер
Й235 NEW s от* 35 MmA 40 1200 MHr J3 ВЧ Т0-104 R УКВ/СВЧ усилЬ; сси_СЙ?С.
F‘S1 PWP s 06 4ИтА Я 1Я MHz — ^ГО-5 Н ВЧУ
ЕЛИ Nffl s 0.6 Я (ЖтА 85 200 MN — ТО-5 М ВЧУ
ИЯ IPW s 0.31 20 ЮОтА 10 /ЯМН.' — ТО 92 18 м СВЧ ССЦ
1ГШ NPti s 0310* —E- 40 къЭЙНг 6 >?. !лР|-СГ-1 ТО-92 2 м СВЧ усилЬ ;ОСЦ
Nf’W- s 031 18 IM mA 35 300 MHz — ЛиЛерс Т0-92 м УКВ оси; усилб
i? NN s 031 25 ICO mA Xiurepc ТО-92 2 м НЧУ
;утз«з К Pt- s •J io- 17 20 '< Hit Уг.илВ. оси To-ai 2 м СВЧ усилб. осц.
[Р5ЯМ IM s 0-310* 45 Cd ВЧУ ТОЙ м Усилб. 50 МНг
H-iuXI .tPN s 0310* 45 Ilf J 20zMPz 4 вчу Той И усилб 50 ННг
ИИЭ7Й2 t!?' »ч +T'1P s 031 25 -200 mA w 1...KHZ — Униберс То-й 2 ii СВЧ оси,; усилЬ.
' IW s —saw io 600 mA КЗ “i.-3'.,Hz — НЧХ ТО-92 2 м нчу
V25
ТАБЛИЦА 1Х-ПОЛУПРОВОДНИКОВИ ЕЛЕМЕНТИ - Продолжение
МАЛОСИГНАЛНИ ТИПОВЕ - ПродълЖение
Mei ксимо метро Характеристики руги □нни
№ Тип Mcr-e- pua-J Мощи- VCEO, V Ic Fife ( lyp) КоеФ нс шума, dB Иасслзубане (типично) Зид на оргуса ПроизЬо- дител2 Приложение
MPS6514 J.PS85WJ MPS6534 ‘ NPN S 3 25 I0T mA 150 480 MHz 20 НЧ-ВЧ ТО-92 2 М НЧ-ВЧ усиль.
NPN S 0310* 40 600 mA 30 3S0 MHz —; УсилЬ ВЧУ ТО-92 7 М м Комплемент. усилЬ Комплемент усилв
РЧР s C.310* 40 -600 niA 60 260 MHz ТО-92 2
MPWTj NFS6559 KFN s 0.310* 25 — 25 750 MHz — Оиц ТО 92 2 м СВЧ octj_
4PN s 0 310* 20 — 20 300 MHz Б МЧУ ТО-92 18 м УКВ усилб ; видео МЧ
ИРГ 12 НР5А55 TH л" ~ TISC4 f(?N PNP МГН " s 0.310’ 20 — 35 — нчу ТО-92 2 м Високоиипед пред усилв.
s 0.5 -60 -500 mA 50 0 MHz — НЧУ ТО-92 м Звуков усилВ
1 2* 40 500 mA 40 00 MHz — ВЧ ТО-92 3 TI ВЧ, клюиов
PNP 0 25’ 12 -80 mA 30 300 MHz ВЧ ТО-92 TI ВЧ (сличав
ТЙйНЭ PI.P — 0.0/5’ -20 -30 mA 20 w3 MHz 4 ВЧ ТО 72 4 TI ВЧ, пред усилЬ, УКВ / СВЧ
TP Mu kcu малый параметри АНЗИСТОРИ ЗА ГОЛЕМИ АМПЛИТУДИ Характеристики 1
к? Ьп :иате- Мощи W VCEO- V пост m) hpE h ( typ 1 >-3 Иэполз^ане (inuriMHo) Универе ВЧУ Вид на корпуса Токьл Произво- ди тел 2 Приложение
2N;«i FNP 150 -40 _I5A 20 15 sOOMHi" ТО-3 13 м Ключей; усилб.
|Я'Й|?) NFN S 3D* 30 100 mA ТО-3 8 R УКВ усилв, г --
PNP G 170 -50 —15 A 17 113 MHz Уии&ерс Универ.' ТО 36' 13 М 1 Ключов, усиль
NFN S 5t и Га ZU 6 ГО-5 8 R нчу ВЧУ [ лин)
2N2’70 PNP — 170t -60 -30 A 43 ICG kHz НЧ ТО 36 13 М НЧУ;постт у-л ключ
NPN S 51 I A 10 — 6 Усилй ТО-5 9 R Нискошум. усилв
ZN2$j! NPN s 8.75f co 1.5 A — 200 MHz — РЧ ТО 39 8 fi ВЧУ кл Г, ocq
таз 2Н2б>1 ГКР — 301 -50 -10A 50 200 kHz — Универе ТО-3 11 R НЧ.ссц усилв.; ключ
s 1/51 60 IbA — 200 MHz — ВЧ те-бо 12 R СВЧ усилв. кл С
2.--3G53 NP1; 60 700 mA 50 ТО 5 8 R Мощен клю-г
L.L gl NPN s 115 60 15 A 20 70 — Универе ТО-3 11 R Ключ; рег.-, усилв
NPN s «t 80 1 500 mA 50 450 MHz — Усилб ТО-5 8 R Ключ; има усилв.
26.3512 К PH — 35 500 mA 10 250 MHz — НЧ - ВЧ 7 R
2!e:v. NF'N s 7* 40 I A io 500 MHz ВЧ ТО 39 8 М КлЛ,ЬЛ умно* ВЧ, усилв,осц.
ГКЗЙЗ WFN s 351 175 2A 10 15 MHz — B6o/tvhu8 Г' ТО би п R ЬЧ.Н11 —-ц.,усилв пост.т у-л СВЧ мощ усилв, ссц
NPN s 23* 65 ЗА 400 MHz ЫУ ТО-Ы) 12 R
2М733 NFN s 65 ЗА — 400 MHz - вч> ТО-ий 12 R СВЧ мощ усилв.; осц. Мощ усилб
2‘Й7,2 NPN s 15(1 l 60 20 A is a 800 kHz Мэщуси/У таз 11 R
2й1Г(о5 KPN s 5t 30 04 A —. 800 MHz — ВЧ ТО 39 Е R Кл.А,В,С умноЖ ВЧ-,усилв,осц
2N3321 tiPH s 18 530 n,A — 350 MHz ВЧУ Т0-39 8 М СВЧ мсщ. усилб, осц.
2Н39« NPH s 20 •-0 mA 15 700 MHz — ВЧУ ТО 39 8 м СВЧ МОЩ усилв; оси,
?Н4С12 НР.“ s 11.6* 40 1.5 A — Г И MHz - ВЧУ ТО-60 12 R ГВЧ МОШ, усил&;Оси,.
2N4C57 PHP s It -40 -1 A 5U 50 MHz - У'К|«>ррг ТО 5 Е R Уои/® ключ
2Ni 33 I NPN s 621 60 5A 60 4 MHz Уивере ТО-3 11 R ЕЧ.НЧ усилб,сс-цпост т у-л
»«,-? NPN s 3.5* 20 400 mA — 500 MHz - ВЧУ тоз ТОЙ 8 R LB4 усилЬ.
2л5316 NPN s 30- 65 45A Г 61” MHz — ВЧ/ 12 R СВЧ мош,, ВЧ усиль.
NPN s 70f 65 33 A — 30 MH? Усилб ТО 6(1 12 R Усилв 30 MHz
2N5071 NPN- s iOt 65 33A — 76 MJz УсилП ТО-6(1 12 R УсилЬ 50MHZ
2N5470 NPN s 3.51 55 ZOO mA 2uHz — СВЧ усилб — — R МикроЬилн оси,; усилб.
2N5635 NPN s 7 5* 35~~1 Г 1A 5 — ВЧУ — 23 М 400 MHz. ВЧУ
2NK35~I NPN s 15* 35 15A 5 — ВЧУ — 23 М 400 MHz, ВЧУ
2НБ637 NPN s 30* 35 ЗА 5 ВЧУ — 23 М 400 MHz, ВЧУ
2N5641 NPN S 15* 1 A — — ВЧУ — 23 м 400 MHz, ВЧУ
2Й5612 NPN s 30* So ЗА 5 — ВЧУ — 23 м 400 MHz, ВЧУ
2N5643 NPN s 60* 35 5 A 5 — ВЧУ — 23 м 400 MHz, ВЧУ
2N131J 2N5914 NPfl s 3 51 14 330 mA — 00 MHz — СВЧ усилв ТО-39 8 К УсилЬ 432 MHz
NPN s 10.7t 14 15 A~1 Hl MHz — СВЧ усиль — — R УсилЬ. 432 MHz
2N591S NPN s 10.71 14 15A 00 MH? СВЧ усиль — — R УсилЬ 432 MHz
2NW19 NPN s 2bi 30 4.5 A - 400 мн? СЕЧ усилб — — R Усилб 220 MHz
2N6921 NPN s li?) 50 7J0-nA 2 < GHz — СВЧ усилЬ — — R Микробвлн. осц. усилб.
2N5941 NPN s 80 60A 10 50 MHz — ВЧУ — 25 М ВЧУ 30 MHz
2N5W2 NPN s 14П 35 12 A 10 50 MHz — ВЧУ — 26 М ВЧУ 30 MHz
2N5944 NPN s 16 04A 20 470 MHz Сеч усилб — 27 М 432 MHz, ВЧУ
2N5945 NPN $ 16 UBA 20 70 MHz - СВЧ усилв — 27 М 432 MHz. ВЧУ
2N5946 NPN s 3/5 16 20 70 MHz — СВЧ усилб. — 21 м 432 MHz. ВЧ>
2N5995 NPN s 10 7 14 1 5A 175 МНЯ УКВ усиль — 23 R укв. вчу
2N5996 NPN "15 7 IS 50A 2U 75 MHz 70 MHz — УКВ усилЬ — 23 R УКВ, ВЧУ
2N6136 NPN s 60 13 :o a СВЧ усилб — 27 М 432 MHz. ВЧУ
МП8С NPN s 871 40 I A 30 4 № Универе ТО-3 11 м НЧУ; ВЧУ; ОСЦ
HPS-UU1 NPN s 1.0’ 30 70 55 Mfz ” 50 MHz' — НЧУ — 20 м НЧУ
HPS-U51 PNP s 1.0* -30 -1.5 A- 70 Универе — 20 м НЧУ
ПОЛЕВН ( FET) ТРАЗИСТ0РИ
№ [ Tun [n ощност mW VDS *GS OK pp n 15 MHz Вид на корпуса Цокьл Троизбо- дител Приложение
2N4416 - N IfET 175 30 -6J3 4 JOO 450 400 ТО 72 15 М УКВ/СВЧ.ВЧУ-Л смес.оси,.
2Я4417 1 fl FET 175 ^30 30 45V0 15 О 9’ 22 ОС УКВ СВЧ у-л
2NM60 P JFET 1 310 — 40 _ 1000 T 5 19 М“□ Универе.
Означений но краищата:
С - ко лектор. В- Бозе. Е- «Митер. G- гейт. О- дрейн. S- сире