А.ПОЧЕПА
ПРОВЕРЯВАНЕ
ИЗПРАВНОСТГА НА
РААИОЧАСТИТЕ В
ДОМАШНИ
УСЛОВИЯ
БИБЛИОТЕКА ЗА РАДИОЛЮБИТЕЛЯ
ТЕХНИКА
БИБЛИОТЕКА ЗА РАДИОЛЮБИТЕЛЯ
А. М. ПОЧЕПА
ПРОВЕРЯВАНЕ
ИЗПРАВНОСТТА НА
РААИОЧАСТИТЕ
В ДОМАШНИ
УСЛОВИЯ
ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ ИНЖ. НИКОЛАЙ Г. Б О Н Ч Е В
Сканиране: Пет ко Пет ков, обработка: LZ2WSG
19 юн и 2009 година, KN34PC
София—1971
Държавно издателство „Техника"
УДК 621 .396.69.004.9(023)
Първата част на книгата съдържа най-простите и достъпни
начини за проверка на изправността на частите на радиоприем-
ниците, телевизорите и други битови радио- и електрически
уреди и апарати — от предпазителя до високоговорителя, от
резисторите, транзисторите, трансформаторите, релетата до ки-
нескопите, коаксиалните кабели и стайната телевизионна антена.
Втората част обхвата прости, малко известии методи за из-
мерване на токове, напрежения, мощности, съпротивления, капа-
цитети, индуктивности, а също така вътрешно съпротивление и
ток на максимално отклонение на измервателните уреди.
С тези указания книгата ще помогне на читателя при регули-
рането, ремонтирането и конструирането на различии устройства.
За първи път събрала ценна практическа информация в твърде
сбит обем, с числени примери, графики и таблици, книгата пред-
ставлява настолен справочник за широк кръг радиолюбители,
учащи се и притежатели на битова електро- и радиоапаратура.
Може да бъде полезна и за техници от различии специалности
Александр Михайлович Почепа
ПРОВЕРКА ИСПРАВНОСТИ ЭЛЕКТРОРАДИОДЕТАЛЕЙ В
ДОМАШНИХ УСЛОВИЯХ
Издательство „Маяк*, Одесса, 1968
621.396
Радиото винаги е привличало много хора от най-различни въз-
расти и професии, но особено рязко се разширн кръгът на ли-
цата, интересуващи се от електронна техника и радиоелектроника,
когато тези отрасли на техниката проникнаха широко в бита.
Днес хиляди учащи се, работници и служещи с увлечение мон-
тират джобни приемници, конструират разнообразна радиотехни-
ческа апаратура, ремонтират приемници, магнитофони, телевизори
и други предмети с културно-битово предназначение.
За успешного решаване на тези задачи всеки начинает ра-
диол юбител и майстор трябва да познава не само устройството,
работата и предназначението на една или друга радиочаст, но и
методите за нейното изпитване. Не може да се смята за нормал-
но положението, когато поради недостатъчно познаване на начи-
ните за проверка на частите някои начинавши радиолюбители
монтират в апаратурата резистори, кондензатори и други части
без предварителна проверка. Нежеланието или неумението да се
провери частта не рядко довежда до влошаване на електрически-
те характеристики на апарата, понижаване на сигурността на
неговата работа и несполуки в регулировката, настройката, ре-
монта и конструирането.
Тази книга си поставя за задача да помогне на начинаещите
радиолюбители, учащите се и притежателите на телевизори, ра-
диоприемници и други битови електрически уреди и радиоапарати
да овладеят най-простите начини за изпитване на радиочасти
Особеност на книгата е разясняването на най-простите, достъпни
начини за проверка. Най-„сложният“ уред, препоръчан за провер-
ка на изправността на частите, е амперволтметърът или тестерът
(м}'лтицетът), т. е. обикновеният комбиниран уред.
Тъй като едно от най-важните средства за контрол на радио-
частите са измерванията, в книгата е включен раздел за най.
простите методи за измерване на електрическите величини и начи.
ните за определяне на някои параметри на най-разпространените
измервателни уреди.
По такъв начин книгата се състои от два раздела. В първия
се описват накратко най-простите начини за изпитване на радио-
части, а във втория — малко известии методи за измерване на
токове, напрежения, мощности, съпротивления, капацитети, индук-
тивности и някои характерни константи (постоянни) на измерва-
телните уреди.
4
РАЗДЕЛ /
НАЙ-ПРОСТИ НАЧИНИ ЗА ИЗПИТВАНЕ НА РАДИОЧАСТИ
1.1. Основни правила за безопасност при изпитване
на радиочасти
При проверяване изправността на редица радиочасти на тях
се подават напрежения, достигащи стойности, опасни за здраве-
то и живота на човека. Към такива напрежения се отнасят на
първо място постоянните напрежения, получаващи се в кено-
тронните и полупроводниковите изправители, и променливите
напрежения на електрическите мрежи за 127 и 220 В.
За да избегне поразяване от електрически ток, всеки радио-
любител при проверката на частите трябва да бъде внимателен
и да се ръководи от правилата на техниката на безопасността.
Най-важните от тях са следните:
1.	Преди изпитването на частта трябва да се проучи проце-
сът на проверката и схемата, за да се знае какви елементи и из-
мервателни уреди се намират под напрежение, надминаващо 50 В.
2.	При захранване на схемата от мрежата за променлив ток
или от изправител е необходимо строго да се внимава лявата и
дясната ръка да не се допират едновременно към елементи или
точки от схемата, които се намират под напрежение около 50
и повече волта, понеже преминаването на тока през областта на
сърцето може да доведе до твърде сериозни последствия.
3.	При работа с използуване на източници на захранване с
напрежение над 50 В не трябва да се работа по фланелка или
дреха с навита ръкави. Трябва да се свалят пръстените, часов-
ниците и металните гривни.
4.	След всяко изключване на изправителя от мрежата трябва
да се разредят кондензаторите на изглаждащия филтър; да се
помни, че при високо качество и голям капацитет на конденза-
тора опасного напрежение върху него може да се запази в те-
чение на няколко десетки минути.
5.	Не трябва нито да се монтират електрически, нито да се
демонтират схеми или да се извършват в тях непредвидени
превключвания при включени източници на захранване.
5
6.	Необходимо е на пода под краката да се постави гумено
или някакво друго изолационно килимче.
7.	Работното място трябва да бъде добре осветено.
8.	При захранване на схемата от мрежата за променлив ток
проверяващият не трябва да се допира до радиаторите на цен-
тралното отопление и други заземени предмети.
9.	Изолацията на съединителните прэводници трябва да бъде
цяла, т. е. ненарушена.
10.	В схемите не трябва да се извършват регулировки и
превключвания с влажни ръце.
11.	При изпитване на радиочастите в телевизорите е необходимо:
а) да се вкара щепселът на шнура на телевизора в контакта
на мрежата така, че шасито на телевизора да бъде съединено
с нулевия проводник на мрежата (виж параграф 1, т. 2);
б)	телевизорът да се изключва само чрез изваждане на щеп-
села от контакта;
в)	изпитващият да не се допира едновременно до шасито на
телевизора и до заземен предмет; особено внимателнода се па-
зи от допиране до шасито на телевизора и добре заземен предмет;
г)	след всяко изключване на телевизора кондензаторите на из-
глаждащите филтри на изправителите да се разреждат и да се
снема остатъчният заряд от втория анод на кинескопа*
1.2.	Изпитване на вериги и части за прекъсване
За проверка на електриче(;ка верига или част за прекъсване
се използуват отделяй омметри, омметри, влизащи в комбинира-
ни уреди (например ТТ-1, Ц-20, Ц-435) и пробници. Ом-
метрите са повече за предпочитане, понеже позволяват не
само да се провери преминаването на тока в дадената елек-
трическа верига или целостта на частта (например на бобината,
резистора**, отоплителната жичка на лампата и т. н.), но и да
се измери съпротивлението на веригата или частта.
:: Втори анод на кинескопа се нарича електродът, изпълнен във вид на
метална диафрагма, цилиндър, проводимо покритие или външен стоманен конус.
Остатъчният заряд от втория анод на кинескопа се снема по следния начин.
Взема се парче добре изолиран проводник с дължина 35 — 40 см и се зачи-
стват краищата му. След това единият край на проводника се съединява си-
гурно в удобно място на шасито на телевизора; като хване с ръка изолира-
ната част на проводника, изпитващият допира два-три пъти другия околен
край на проводника до извода на анода на кинескопа или до неговия конус
(ако се разрежда метално-стъклената тръба).
Ако тази операция се изпълнява веднага след изключването на телевизора
от мрежата, между оголения край на проводника и извода на анода на кине-
6
Най-простият пробник се състои от източник на напрежение
(например мрежата за променлив ток) и лампа с нажежаема
жичка (фиг. 1.1 а). В радиолюбителската практика са разпрост-
ранени също така и пробници, съставени от:
Контакт на радиотрансла-
3) ционната мрежа
Фиг. 1.1
1)	галваничен елемент (или батерия за джобно фенерче) и
волтметър за 5 — 10 В (фиг. 1.1 д);
2)	галваничен елемент, резистор R със съпротивление
470 — 910 Ом и милиамперметър за_5—10 мА (фиг. 1.1 в); * **
скопа (или конуса на метално-стъклената тръба) прескача искра. Признак за
пълно разреждане на тръбата е отсъствието на искра.
** Латинският термин „резистор*, въведен в 1962 г. вместо термина „со-
противление-, означава постоянного или променливото съпротивление като
изделие.
7
3)	галваничен елемент и слушалка с високо съпротивление
(„високоомна") Т—например тип ТОН-2 (фиг. 1.1 г);
4)	източник на променливо напрежение, резистор R и неонова
лампа (фиг. 1.1г и ж);
5)	галваничен елемент, бобина* и компас К (фиг. 1.15);
6)	източник на напрежение със звукова честота (например от
радиотранслационната мрежа) и слушатка (фиг. 1.1 з).
Процесът на изпитването на веригата или частта за прекъс-
ване се състои в допиране на жилата на пробника към прове-
рявания участък на веригата или частта и наблюдаване на
индикатора.
Ако веригата или частта е изправна:
в пробника а (фиг. 1.1 я) се запалва лампата с нажежаема
жичка или прескача слаба искра;
в пробника б се отклонява стрелката на компаса;
„ в и д се отклонява стрелката на уреда ;
„	г угасва неоновата лампа
„	е се чува пукане;
„ ж се запалва неонова лампа;
„ з се чува говор или музика.
При използуването на радиотранслационната мрежа трябва да
се има пред вид, че слушалката възпроизвежда говора и музи-
ката не само когато е включена в мрежата по обикновения
начин последователно с проверявания резистор или кондензатор,
но и в случая, когато щепселът на слушалката е вкаран в ней-
ния контакт с единия щекер, а към другия свободен щекер
(щифт) или към проверяваната част се допира ръката. Затова,
за да се избегне грешка, която може да се направи при изпит-
ване на резистори с високо съпротивление (около 2—5 МОм)
и кондензатори с малък капацитет (около 15 пФ и повече), е
необходимо да се спазва правилото: да се допираме само до
пластмасовите корпуси на жилата на пробника (фиг. 1.1з), а
при отсъствие на такива корпуси — към изолираните части на
съединителните проводници пх, п2 и тг3).
Първият от показаните на фиг. 1.1 пробници, т. е. пробникът,
съкратено наречен а, се използува за проверка на вериги и час-
ти, активните съпротивления (/?) на конто не надминават 1,5 кОм;
вторият (б) — при /?, по-малко или равно на 12 кОм;
третият (я) — при R 25 кОм;
* За бобина може да бъде използувана многослойна бобина с дължина
18 мм, върху която са навити 2800 навивки с проводник ПЕЛ-018. Средният
диаметър на бобината е 17 мм.
8
четвъртият (г) — при /?<50 кОм;
петият (д) — при 70 кОм;
шестият (г)— при Z?<0,7 МОм;
седмият (ж) — при /?<0,8 МОм;
осмият (з)— при /?<5 МОм.
От приведените данни следва, че най-чувствителни са проб-
ниците е, ж и з.
За да се избягнат къси съединения на мрежата при използу-
ване на пробниците а, г и ж, е необходимо да се внимава
лампите да се намират във фазовия проводник. Този провод-
ник се определи с неонова лампа (или с неонов индикатор на
фазата — т. нар. фазомер), волтметър за променлив ток или на-
столна лампа. Неоновата лампа слабо свети, ако се държи за
балона и се съедини резбата й (винтовата част) или долният кон-
такт на цокъла ' (пъпката) с гнездото на контакта, с което е
свързан фазовият проводник. Волтметърът показва напрежение,
равно приблизително на номиналното, ако се свърже между
фазовия проводник и добре заземен предмет, например водо-
проводен кран или радиатор на централно отопление. И накрая
настолната лампа свети нормално, ако се включи между фазо-
вия проводник и добре заземен предмет, и съвсем не свети,
ако щепселът на шнура се свърже с нулевия проводник на мре-
жата и добре заземен предмет*
Във всички случаи на използуване на мрежата за променлив
ток тя трябва да се предпазва от къси съединения (посред-
ством стъклени стопяеми предпазители или други най-прости
приспособления) и да се има пред вид, че пробниците а, г и ж
са непригодни за проверки на вериги, съдържащи електролит-
ни кондензатори, и вериги, съединени със земята, мрежата за
променлив ток и радиотранслационната мрежа.
Съществен недостатък на обикновените пробници е, че те са
непригодни за проверяване проводимостите на вериги, конто съ-
държат кондензатори с малък капацитет и високоомни (от по-
рядъка на няколко мегаома) резистори.
В това отношение по-съвършено устройство е пробникът /7,
схемата на който е дадена на фиг. 1.2 а. Този пробник се със-
тои от галваничен елемент Д ключ К, междулампов или ми-
крофонен трансформатор Тр, неонова лампа Л и кондензатор
с капацитет 270 пФ.
Пробникът се използува по следния начин.
* Понякога вследствие на неизправност на мрежата за променлив ток нор-
малната осветителна лампа може да свети и в случая, когато я включат между
нулевия проводник и добре заземен предмет, но това се случва много рядко.
9
Жилата на пробника се свързват към проверяваната верига
или част от нея, затваря се и веднага след това се отваря с ключ
веригата на първичната намотка на трансформатора. Ако проверя-
ваната верига или част е изпра-
вна (няма /прекъсване), в момен-
та на отварянето на веригата на
първичната намотка неоновата
лампа се запалва за момент. Ако
пък проверяваната верига е пре-
късната, лампата или съвсем не
. о л	светва, или свети много слабо.
Фиг. 1.3 (I	-—f
С пробника П може да се-
проверяват вериги, съдържащи кондензатори с капацитет 15 пФ
и нагоре, и резистори със съпротивление до 15 МОм.
1.2. а. Звуков пробник
Съпротивлението на резистора, бобината или каквато и да е
верига за постоянен ток, чието съпротивление не надминава
2 МОм, може да се оцени „на слух* с помощта на звуков ге-
нератор. Една от схемите на такъв звуков пробник е предста-
вена на фиг. 1.2 6.
За транзистор, диод и транс-
форматор в дадената схема може
да се използува нискочесто-
С 1, тен транзистор МП25, МП25А,
С ШМП25Б, МП26, МП26Б, МП37
С----1 и др., диод Д9Ж, Д9Л или
аналогичен и съгласуващ ниско-
честотен трансформатор от пре-
носим транзисторен радиопри-
емник.
Изпитваната част или верига
се свързва към точките А и Б.
От фиг. 1.2.6 се вижда, че из-
питваната верига със съпротив-
ление /?х е включена в колек-
торната верига на транзистора;
затова мощността на генерираните трептения зависи от съпро-
тивлението /?х. Колкото това съпротивление е по-голямо, тол-
кова по-малка е отделящата се в слушалката мощност. По
такъв начин при /?х=0 силата на звука е максима л на, при пре-
ю
късване на проверяваната верига се намалява до нула, а при
/?х=0-;-2 МОм получава междинни стойкости.
При стойности на съпротивленията, посочени на фиг. 1.2 б,
пробникът консумира от захранващия източник:
0,92	мА	(при /?х=0),
0,7	„	(	„	/?х=1 кОм),
0,47	„	(	„	/?х=10 кОм),
0,12	„	(	„	/?х=100 кОм),
0,013	„	(	„	/?х=1МОм).
1.2.6. Универсален пробник
С помощта на пробника, монтиран по схемата на фиг. 1.2 в
може:
1. Да се измери с точност +104-20% съпротивлението на
резистор или капацитетът на кондензатор.
Фиг. 1.2 в
2. Изпитващият да се убеди в наличието на постоянно и
променливо напрежение.
3. Да се провери преминаването на сигнала.
Съпротивлението на резистора се измерва по следния начин.
11
Превключвателят 772 се обръща в положение <3, гнездата Г2
и Г3 се съединяват с мостче за късо съединение и към проб-
ника се включва променливо напрежение 220 В. След това с
помощта на резистора /?2 се установява максимална яркост на
светене на неоновата лампа, отстранява се мостчето и вместо
него се свързва резисторът /?х, чието съпротивление трябва да
се измери. Колкото по-голямо е съпротивлението /?х, толкова
по-малка е яркостта на светене на лампата. След това към гнез-
дата А и Г3 вместо изпитвания резистор /?х се свързва пред-
варително градуираният променлив резистор и се подбира такова
положение на неговия плъзгач, при което яркостта на светене-
то на неоновата лампа достига първоначалната стойност. Отче-
тената на скалата на променливия резистор стойност на съпро-
тивлението ще бъде приблизително равна на съпротивлението
на изпитвания резистор.
Неизвестният капацитет на кондензатора Сх, който не над-
минава 1 мкФ, се определи по следния начин.
Превключвателят П2 се обръща в положение 1 или 3*.
Свързват се гнездата А и към гнездата А и Лз се
включват слушалки за глава (наушници), а към гнездата Г3 и Г8
се свързва изпитваният кондензатор.
Тъй като в резултат на тези свързвания се получава гене-
ратор на релаксационни трептения, в слушалките се чува тон с
определена честота. След това, като се откачи изпитваният кон-
дензатор, вместо него в схемата се свързват други конденза-
тори с известен капацитет, се подбира такъв капацитет (да го
означим с Си ), който осигурява генериране на трептения със
същата честота, както и изпитваният кондензатор Сх. Очевидно
неизвестният капацитет Сх ще бъде равен на капацитета Сп.
За да се убеди в наличието на постоянно или променливо на-
прежение до 300 В** между който и да са две точки А и В
(на устройството, което се ремонтира или настройва, изпитва-
щият обръща превключвателя П2 в положение 2, свързва гнез-
дата А и. А с точките А и Б и наблюдава неоновата лампа.
Ако лампата се запали, смята се, че между точките А и Б
има напрежение.
За проверка на по-високо напрежение (в границите 300 В-г-15 кВ)
точките А и Б се свързват с гнездата А и А- Преминаването
* В първия случай схемата се захранва с променливо напрежение, а във
втория — с постоянно.
Долната граница на фиксираното напрежение е равна на потенциала на
запалване на неоновата лампа.
12
на сигнала през веригите на усилвателя за висока или ниска
честота се проверява по следния начин. Свързват се накъсо
гнездата Гч и Г8 и положителният полюс на захранващия из-
точник на усилвателя се свързва с гнездо а отрицателният
полюс — с гнездо Г8. След като се получи по такъв начин ге-
нератор на релаксационни трептения, към гнездото се свърз-
ва острието на пробника и като се допира то до управляващите
решетки на лампите или изводите на базите на транзисторите
на изпитвания усилвател, се прослушва сигналът на генератора
във високоговорителя.
1.2.	в. Откриване на несигурни контакта
Често в местата на спойките на частите се нарушават кон-
тактите. Да се открие тази неизправност е доста трудно. Но
ако се монтира транзисторен мултивибратор с честота на треп-
тенията около 8 Хц, свърже се в едното от рамената електро-
магнитно реле и се прикрепи към котвата текстолитов накрай-
ник с широчина няколко милиметра и дължина 40 — 80 мм,
намирането на несигурния контакт не представлява голям труд.
Действително достатъчно е да се допира вибриращият тексто-
литов накрайник поредно към спойките на устройство™, което
се ремонтира, за да се наруши несигурният контакт и по такъв
начин да се открие мястото на лошото съединение на частите.
1.3.	Проверка на резистори тип ВС
За определяне на изправността на постоянен въглероден (гра-
фитен) резистор тип ВС е достатъчен бегъл поглед. Обаче ако
е необходим по-строг подбор на резисторите, те се проверяват
с щателен външен преглед, прилагане на механично натовар-
ване на изводите и измерване на номиналните стойкости на
съпротивленията.
При прегледа се обръща внимание на маркировката, повърх-
ността на емайла и контактните изводи.
Върху резистора има следните означения: търговската марка
на завода, номиналната стойност на съпротивлението, класът
(с римски цифри I, IIt III) или допустимото отклонение (толе-
рансът) на съпротивлението в проценти (за резистори клас I и II),
номиналната мощност (за резистори от типа ВС-1, ВС-2,
ВС-5 и ВС-10, т.е. за едно-, дву-, пет- и десетватовите) и
13
върху някои съпротивления, означение (във вид на буквата А)
на групата е.д. н. на шумовете.
Повърхността на емайла не трябва да има драскотини и дру-
ги следи от механични повреди.
Здравината на контактния възел се проверява, като към из-
водите на резистора се приложат малки разтягащи (опъващи)
сили, насочени по оста на резистора.
Номиналните стойности на съпротивленията се измерват най-
често с комбиниран уред (мултицет)*.
1.4.	Проверка на резистори тип МЛТ
Подобно на проверката на графитните резистори от типа ВС
качеството на постоянните резистори с метален слой от типа
МЛТ (МТ или ОМЛТ) също често се определи чрез бегъл
преглед. В случайте обаче, когато цел на проверката е подби-
рането на по-сигурни екземпляри, резисторите се подлагат на
щателно преглеждане и най-прости механични и електрически
изпитвания.
При преглеждането на резистора МЛТ се проверяват марки-
ровката, качеството на повърхността и здравината на изводните
краища (проводници), а в случайте, когато резисторът се под-
бира за входната верига на усилвател, е важно и неговото е. д. н.
на шумовете.**
Върху всеки резистор се нанасят: търговската марка на заво-
да***, видът резистор (за резисторите от вида МЛТ-1 и МЛТ-2),
номиналната стойност на съпротивлението****, допустимого от-
клонение (толеранс) в проценти или цифрите I и П***** за резис-
торите от вида МЛТ-0,125 и МЛТ-0,25) и двете или едната
последна цифра на годината на производството.
Върху повърхността на резистора не трябва да има пукнати-
ни, драскотини и други дефекти.
* Основните технически данни на тестерите (мултицетите) ТТ-1, ТТ-2,
ТТ-3 и други комбинирани измервателни прибори са дадени в приложение 1.
** Резисторите МЛТ се произвеждат с нива на шумовете до 1 мкВ (гр. „А“)
и до 5 мкВ (гр. „Б*). Към коя трупа принадлежи резисторът, е посочено вър-
ху опаковъчната кутия.
*** Върху резистора от вида МЛТ-0,25 търговската марка може да липсва.
**** Поради недостатъчно място вместо единиците за измерване „килоом*
и „мегаом* върху резистора се нанасят само буквите „к“ и „м*.
***** Римската цифра I (първи клас точност) отговаря на отклонение -Ь5 %,
а римската цифра II (точност втори клас) — на отклонение ± 10 %.
14
Номиналните стойности на съпротивленията обикновено се из-
мерват с комбиниран уред (мултицет).
Редица номинални стойности на съпротивленията на постоян-
нее резистори с допу стами отклонения от чоминалната стойност
на съпротивленията ±5, ±10 и ±20% са дадени в табл. 1.1.
Таблице 1.1
Номинални стойности на съпротивленията (омове, десетки омове,
стотици омове, килоомове, десетки килоомове, стотици килоомове,
мегаомове, десетки мегаомове)
Класове на точност,		0' о	Класове на точност		0/ » /О
първи	втори	трети	първи	втори	трети
±5	±10	±20	±5	±10	±20
1,0	1,0	1,0	з,з	3,3	3,3
1,1			3,6		
1,2	1,2		3,9	3,9	
1,3			4,3		
1,5	1,5	1,5	4,7	4,7	4,7
1,6			5,1		
1,8	1,8		5,6	5,6	
2,0			6,2		
2,2	2,2	2,2	6,8	6,8	6,8
2,4			7,5		
2,7	2,7		8,2	8,2	
3,0			9,1		
Освен резисторите с клас на точност ±5, ±10 и ±20% съвет-
ската промишленост произвежда резистори от типовете УЛИ,
БЛН и МГП, конто се отличават с повишена точност (± 0,5 ч- ±2%).
1.5.	Подбиране на резистори за паралелно свързване
Нерядко пред радиолюбителите възниква задачата да се
определи съпротивлението на резистора /?2, което образува за-
едно с друг паралелно съединен резистор дадено съпро-
тивление Rn.
Тази задача може да се реши чрез изчисляване на търсеното
съпротивление по формулата
коят.о следва от известната формула за изчисляване на паралел-
но*^о съединение на два резистора. Ако се вземе пред вид обаче,
15

Фиг. 1.3
че номиналните стойкости на постоянните съпротивления обра-
зуват не непрекъснат ред и радиолюбителят може да няма някои
резистори, влизащи в скалата на номиналните стойности, зада-
чата по намирането на съпротивлението R? на резистора, който
трябва да се свърже в паралел, не може да се отнесе към
леките задачи. В това не е трудно да се убедим, ако се опитаме
да подберем по обикновения начин съпротивленията Rr и Rz за
получаване на съпротивлението Rn = 720 Ом при липса на ре-
зистори със съпротивление 1200 и 1300 Ом.
Решаването на задачата за подбиране на необходимо съпро-
тивление за свързване в паралел може да се ускори и облекчи
с помощта на показаната на фиг. 1.3 мрежа. Както се вижда
от фигурата, мрежата е образувана от редица наклонени отсеч-
ки от прави. Тези отсечки от прави съединяват точките О и О\
с деленията 20, 22, 24, 27... на скалите ОХВ и О А. Тези де-
ления отговарят на номиналните стойности на съпротивленията
20, 22, 24, 27... 1000 Ом. Отсечките от правите, наклонени
наЛяво, отговарят на съпротивленията Rx, а отсечките от пра-
вите, наклонени надясно — на съпротивленията Rz. Разстояние-
то ОО1 между скалите отговаря на тока в неразклонената част
на веригата.
Както следва от приведения по-долу пример, мрежата се из-
ползува извънредно просто.
Пример
Необходимо е към резистор със съпротивление /?t = 150 Ом да се подбо-
ре за паралелно свързване резистор
Яп =125 Ом.
Тази задача може да се реши по
следния начин:
1)	върху мрежата да се постави обик-
новена линийка така, че тя да съеди-
нява деленията „125* на скалите О А и
ОХВ (фиг. 1.4);
2)	върху правата, съединяваща деле-
нията я/25“, да се намери точката (Е)
на пресичането на линийката с накло-
нената наляво отсечка от правата /, оз-
начена с цифра „150*\
3)	да се види минаващата през точ-
ката Е отсечка от правата 2, наклоне-
на надясно, и да се отчете съответству-
ващото й число 750.
Именно това число 750 представлява
стойността на търсеното съпротивле-
ние /?2-
С помощта на начертаната на фиг.
1.3 мрежа може да се решават и дру-
така че да се получи съпротивление
Проверяване нзправността на радиочастите в домашни условия
17
Фиг. 1.4
ги задачи, например да се определи съпротивлението на вериги, съставени
от паралелно съединени резистори, да се намират токовете в клоновете
и т. н.
Така например, ако в разгледания пример трябваше да се определят токо-
вете, протичащи през резисторите /?!=150 Ом и /?2=750 Ом, това би могло
да се извърши лесно и бързо чрез измерване с линийка на отсечките СЕ,
ЕД, 001 и изчисляване на отношенията и . Първото от тях, равно на
0,166, би представлявало онази част от тока в неразклонената верига, която
се отклонява през резистора /?2, а второго, равно на 0,833 — онази част от
общия ток, която се отклонява през резистора Rt.
1.6. Проверка на резистори тип ПЭ и ПЭВ
Изправността на жичните емайлирани тръбни резистори от
типа ПЭ и ПЭВ се проверява чрез външен преглед и измерване
на съпротивлението. При преглеждане на резистора се проверя-
ва състоянието на неговата повърхност и изводи, както и яс-
нотата на маркировката. На всеки резистор се нанася търгов-
ската марка на завода, групата на резистора (за трупа I), видът
на резистора, месецът и годината на производството, номинал-
ната стойност и допустимото отклонение на стойността на
съпротивлението в проценти.
Върху повърхността на резистора не трябва да има пукна-
тини, олющвания на емайла и други дефекти.
Броят на жилата в усуканите изводи на резисторите от типа
ПЭ трябва да бъде достатъчен (4—8), за да се гарантира си-
гурността на свързването на резистора към другите елементи
на схемата. Изводите на резисторите от типа ПЭВ се калай-
дисват.
Стойността на съпротивлението на резистора се измерва с
комбиниран уред (мултицет) или с отделен омметър.
Експлоатационният срок на новите резистори от типовете ПЭ
и ВЭВ надминава 500 часа. Що се отнася до резистори, конто
вече са били употребявани, те могат да работят толкова по-късо
време, колкото по-силно са се прегрявали, т. е. колкото по-голе-
ми са били разсейваните от тях мощности в сравнение с тех-
ните номинални стойности, и колкото по-висока е била темпе-
ратурата на околната среда. Най-често срещаната неизправност
на резистори с високо съпротивление от типа ЛЭ и ПЭВ е
нарушаването на контакта в мястото на съединението с из-
вода.
Съветската промишленост произвежда резистори от типа ПЭ
с мощност 7,5; 15; 20; 25; 50; 75 и 150 Вт, от типа ОЭВ с
18
мощност 7, 10, 15, 20, 25, 30, 40, 50, 75 и 100 Вт и от тип
ПЭВ-Х* с мощност 10, 15, 20, 25, 30, 50 и 100 Вт.
1.7. Проверка на променливи резистори тип СП
Изправността на променлив резистор от типа СП се проверя-
ва с външен преглед, въртене на оста и измерване стойността
на съпротивлението.
При преглеждането на резистора се обръща внимание на
маркировката, отсъствието на механични повреди и плавността
на хода на подвижната система.
Ако се извършват електрически изпитвания, те включват из-
мервания на минималните и пълното съпротивление, началния
скок на съпротивлението, съпротивлението на изолацията и про-
верка на плавността на изменянето на съпротивлението.
Резултатите от прегледа и измерванията се считат за удов-
летворителни, ако:
1)	са известии стойностите на номиналното съпротивление и
мощността на разсейване, характера на изменянето на съпро-
тивлението в зависимост от ъгъла на завъртане на оста (във
вид на буквата Д, Б или 5**);
2)	всички външни детайли на резистора са цели, а изводните
пластинки са здраво закрепени за корпуса;
3)	оста се върти леко и плавно;
4)	ъгълът на завъртане на подвижната система не е по-ма-
лък от 250°;
5)	гайката се завинтва лесно на резбата;
6)	стойностите на измерените минимално и максимално съпро-
тивление отговарят на номиналните стойности***;
7)	след началния скок съпротивлението на резистора се из-
мени плавно;
8)	осовото и радиалното изместване на оста при даден ъгъл
на завъртане не изменят стойността на съпротивлението;
9)	съпротивлението на изолацията между токопроводимите
части и капачето с оста при нормална влажност на въздуха е
толкова голямо, че не се измерва с обикновени омметри.
* Резисторы от типа ПЭВ-Х е жичен, емайлиран, влагоустойчив резистор
с подвижен плъзгач (хомут).
** На буквата А отговаря линеен характер, на буквата Б — логарптмнчен
и на буквата В — обратно логаритмичен.
•** Минималното съпротивление между средняя и единия от крайните из-
води на линейния резистор не трябва да бъде повече от 0,8% от стойност-
та на номиналното съпротивление.
19
Редица номинални стойности на съпротивленията на променяй-
вите резистори са дадени в табл. 1.2.
Таблица 1,2			
Омове	и килоомове		Мегаомове
1,0	10	100	1,0
1,5	15	150	1,5
2,2	22	220	2,2
3,3	33	330	3,3
4,7	47	470	4,7
6,8	68	680	6,8
		’ i I	10,0
Забележка. С получер шрифт са отделени стойностите за предпочитане
1.8.	Проверка на жични и други резистори
с променливо съпротивление
Качеството на жичния и нежичния резистор с променливо съ-
противление се определи посредством външен преглед, провер-
ка на сигурността на контактуването и измерване на стойността
на съпротивлението.
При преглеждане на резистора се обръща внимание на със-
тоянието на всички негови външни детайли и се проверява
плавността на движението и големината на силата, която тряб-
ва да се приложи за преместване на плъзгача. Ако са достъпни
и други детайли на резистора, проверява се състоянието на
тялото, контактната ивичка и пълзящия контакт, степента на
износване на детайлите, а при преглеждане на жичните по-
тенциометри — състоянието на намотката.
Съществуват няколко на-
чина за контрол на сигур-
ността на контактуването
(например с осцилоскоп, ти-
ратрон и др.). Най-простият
от тях е изпитването по-
средством обикновен кон-
цертен радиоприемник.
20
Изпитването се извършва по следния начин.
Изпитваният потенциометър се свързва към батерия за джоб-
но фенерче и приемник, както е показано на фиг. 1.5, и се
мести плъзгачът в едната и в другата посока. Ако при това
не се чуват пукания, качеството на контактуването се смята
за високо.
1.9.	Проверка на варистори
Нелинейните полупроводникови резистори (варисторите) се
проверяват както обикновените резистори, т. е. посредством вън-
шен преглед и за прекъсване (с пробник) или за съответству-
ване на номиналната стойност на съпротивлението (с омметър).
При изпитването на варистора с омметър уредът показва
стойността на статичното съпротивление (/?Ст), представляващо
отношението на постоянного напрежение, приложено на варис-
тора към постоянния ток, преминаващ през него.
Измерваната стойност /?ст отговаря на онова напрежение, кое-
то се установява на клемите на омметъра при свързване на
варистора към него, затова при проверката на един и същ ек-
земпляр на варистора с различии
различии стойкости на статич-
омметри могат да се получат
ното съпротивление.	——	А\ ।
Стойността /?ст се измерва в Q) L I °' JLA/Jl
„права" (фиг. 1.6л) и „обратна" хК ХП	г!
(фиг. 1.6/5) посока. В двата слу-	гк куА LN
чая резултатът от измерването | Т | / \_|
трябва да бъде един и същ.	L——J и
Произвежданите от съветската	фнг>
промишленост варистори СН1-1
и СН1-2 са едноватови резистори, проектирани за номинални
токове 2 и 3 мА (варистори СН1-2), 10 мА (варистори СН1-1)
и номинални напрежения от 15 до 270 В (варистору СН1-2) и
от 560 до 1500 В (варистори СН1-1).
В означенията на варисторите буквите СН означават „съпро-
тивление нелинейное", първата цифра 1—шифъра на материа-
ла (силициев карбид), от който е направен варисторът, втората
цифра — шифърът на конструкцията (1—цилиндричен тип, 2 —
дисков тип) и последните цифри — номиналното напрежение във
волтове и допустимого отклонение в проценти. По такъв начин
означението СН1-1-1300± 10 % означава варистор от цилиндри-
чен тип, направен от силициев карбид, за номинално напреже-
ние 1300 В с допустимо отклонение г 10 %.
21
1.10.	Проверка на баретори
О -
Процесът на проверка на баретора (стабилизатора на тока)
се състои във външен преглед на екземпляра и изпитването
му за целостта на отоплителната жичка.
При проверката на външния вид на баретора се обръща вни-
мание на състоянието на балона и крачетата на цокъла, здра-
вината на закрепването на крачетата в цокъла и на цокъла към
балона. Освен това се изяснява, като се използуват означения-
та* върху цокъла, стойността на номиналния ток на стабили-
зация и напрежението на началото и края на стабилизацията.
Ако балонът е цял, отопли-
телната жичка не е прекъсната,
крачетата са праволинейни и
здраво закрепе ни в цокъла**, а
I I учх I	цокълът е здраво	свързан с	ба-
Х-^ч	Х^ч	лона, резултатите	от прегледа
MS ( V )	( А ) на баретора се считат за удов-
tv—X	vjz	летворителни.
1	J	Целостта на жичката на	ба-
ретора се определи с омметър
фнг J 7	или пробник, като уредът се
включва към крачетата 2 и 7 при
проверка на баретори от тип 0,ЗБ17-35; 0,ЗБ65-135; 0,425Б5,5-12
и към крачетата 2 и 4 при проверка на баретори от тип
1Б5-9 и 1Б10-17.
В случай, че върху балона липсват означения за основните
електрически параметри на баретора, се снема неговата волт-
амперна характеристика. За тази цел се монтира схемата, пока-
зана на фиг. 1.7, и като се изменя напрежението /Л, се снемат
паказанията на амперметъра (/б). По получените данни се по-
строява графиката на зависимостта на тока през баретора /б,
от напрежението Uo (фиг. 1.8), приложено към баретора. От
графиката (фиг. 1.8) се определя номиналният ток на стабили-
зация /ном, токовете на началото /нс и края /кс на стабилизация-
* Условною означение на бареторите се състои от три числа и буквата
„Б* (което означава баретор). Първото число определя номиналния ток на
стабилизацията в ампери, второю — напрежението на началото на стабилиза-
цията във волтове и третото — напрежението на края на стабилизацията във
волтове. В съответствие с това баретор с номинален ток на стабилизация
0,24 А и напрежение на началото и края на стабилизацията, съответно равни
на 12 и 18 В, се означава така: 0,24Б12-18.
** Допуска се слабо люлеене (малка подвижност) на крачетата в цокъла.
22
та, напреженията на началото £7НС и края £/кс на стабилизация
и динамично™ съпротивление:
О __ ^кс-^нс
Д	/кс —/нс
Колкото са по-големи динамичното съпротивление и разликата
на напреженията t/KC—толкова по-добър е бареторът.
Съветската промишленост произвежда баретори с номинал,
ни токове на стабилизация от 0,24 до 0,85 Б.
Трябва да се има пред вид, че за да се избегне повреждане
на жичката на баретора, той не се поставя близо до силни
магнити или електромагнити.
1.11.	Проверка на слюдени, хартиени и други
(неелектролитни) кондензатори
В радиолюбителе™ условия хартиените, слюдените и други
(неелектролитни) кондензатори с постоянен капацитет се под-
лагат на външен преглед и се проверяват за отсъствие на
къси съединения между пластините (електродите), за прекъева-
не и за утечка.
При преглеждане на кондензатора се обръща внимание за
отсъствие на побитости, вдлъбнатини от удар или натиск и
замъреявания, а така също на здравината на направата и ка-
чеството на калайдисването на изводите*
Проверката за отсъствие на къси съединения между електро-
дите се извършва с омметър или пробник. При използуване на
* Изводите на кондензатора трябва да издържат без механични повреди
опъваща сила до 2 ктс (^20 нютона).
23
омметър* качеството на кондензатора се определя по показа-
нието на уреда и поведението на стрелката в момента на включ-
ване на кондензатора към омметъра. Ако проверяваният конден-
затор е изправен и има капацитет от порядъка на няколко
десетки, стотици или хиляди пФ, стрелката на уреда в момента
на сключване на кондензатора не се отклонява. Ако към омме-
търа се свързва изправен кондензатор с капацитет от порядъка
на няколко стотни, десети, единици или десетки микрофаради,
стрелката на уреда отначало се отклонява на известен ъгъл, а
след това изведнъж се връща в изходно положение, т. е. към
отметката И накрая, ако кондензаторът е пробит, омме-
търът показва съпротивление, равно на нула или няколко десе-
ти части от ома.
За прекъсване кондензаторът се изпитва с пробник П (фиг. 1.2)
или някакъв друг начин от посочените по-долу. Това се изпъл-
нява така, както се проверява проводимостта на веригата. Ако
изпитваният кондензатор няма прекъсване, неоновата лампа све-
изводите на кондензатора е
-22ОВ	-220 В
ти нормално. ако пък един от
прекъснат, неоновата лампа или
съвсем не свети, или свети мно-
го слабо.
Фиг. 1. 10
Фиг. 1.9
Наличието на утечка се проверява, като се наблюдава све-
тенето на неоновата лампа в схемата, представена на фиг. 1.9.
Ако проверяваният кондензатор Сх, предварително проверен за
прекъсване, няма утечка, неоновата лампа не свети. Ако пък
съпротивлението на утечката е равно или по-малко от 3 мега-
ома, лампата периодично се запалва и угасва. Колкото е по-малко
съпротивлението на утечката, т. е. колкото е по-лош конденза-
торът, толкова по-висока е честотата на мигането на лампата.
В случай че липсват омметър и неонова лампа, кондензатори
с капацитет до 0,03 мкФ може да се изпитват с помощта на
=: Омметърът трябва да бьде подготвен за измерване на големи съпро-
тивления (излолзуват се гнезда, отговарящи на множится 1000 или 100).
24
волтметър за променлив ток. Процесът на изпитването с комби-
ниран уред ТТ-1 се състои в следното:
1.	Измерва се напрежението на мрежата (фиг. 1.10 а).
2.	След като изпитващият се убеди, че то е приблизително
равно на 220 В, последователно с комбинирания уред се свързва
изпитваният кондензатор (фиг. 1.10 6} и се отбелязва второго
показание на уреда.
26
3.	Сравнява се второто показание с ординатата на кривата
ОАВ\В (фиг. 1.11), отговаряща на дадения капацитет (например
с ординатата ВД, отговаряща на капацитет 0,01 мкФ).
Ако показанието на уреда е равно на нула, смята се, че
единият от изводите на кондензатора е прекъснат. Ако пък
показанието на уреда значително се отличава от съответству-
ващата ордината на кривата ОАВГВ (например е числено равно
на отсечката В.2Е\ идва се до извода, че кондензаторът има
утечка.
Представа за степента на влиянието на съпротивлението
на утечка (/?ут) върху показанията на волтметъра дава сравня-
ването на ординатите на кривите ОАВГВ и САВ.2Д построени
за случайте /?ут=с о и /?ут=1,1 МОм.
Ако не се разполага нито с омметър, нито с неонова лампа,
нито с волтметър, кондензатори с капацитет, по-голям от 300 пФ,
може да се проверяват посредством слушалка и батерия за
джобно фенерче. Това се изпълнява по следния начин.
Включват се към батерията последователно свързаните из-
питван кондензатор и слушалки с наушници и след това вед-
нага се изключват. През три-четири секунди тази операция се
повтаря. Така кондензаторът се зарежда (и разрежда чрез съе-
диняване накъсо) няколко пъти. Ако кондензаторът е изправен,
пукане се чува само при първото затваряне на веригата. Ако
пък кондензаторът има утечка или прекъсване, в първия слу-
чай пукания се чуват при всяко допиране на кондензатора до
батерията, а във втория — въобще не се чуват.
Качеството на кондензатор с работно напрежение, не по-ниско
от 200 В, и капацитет, по-голям от 0,01 мкФ, може да се про-
вери посредством зареждането му от мрежата за променлив
ток 220 В през резистор с мощност един ват или половин ват
и съпротивление 27004-3900 Ом. След като за миг се свържат
към гнездата на контакта на мрежата последователно свърза-
ните кондензатор и резистор, те се изключват и след три-чети-
ри секунди кондензаторът се съединява накъсо. Ако конден-
заторът е в изправност, в момента на късото съединение на
пластините (електродите) възниква искра, интензивността на
която е пропорционална на капацитета и съпротивлението на
утечка на кондензатора.
Тъй като кондензаторът може да бъде свързан към мрежата
в момент, когато напрежението й е равно или близко до нула,
в случай на отсъствие на искра (при първото разреждане) опе-
рацията зареждане-разреждане се повтаря.
26
160
А
ТН-0,2
5,1 МОм
С ф 20мкф 150В
П .. Г?
При подбиране на кондензатори с капацитет, по-голям от
1000 пФ, е удобно да се използува устройство, схемата на кое-
то е показана на фиг. 1.12. Променливото напрежение 100 В се
получава с автотрансформатор или делител на напрежение. Из-
питваните кондензатори (включително и електролитни при усло-
вие, че се спазва поляритетът) се включват към гнездата Гг и
и се наблюдава светенето на неоновата лампа Л (от тип ТН-0,2).
При високо качество на конден-
затора лампата светва и веднага
угасва. (Яркостта и продължи-
телността на светването зависят
от капацитета на кондензатора;
колкото е по-голяма стойност-
ta му, толкова по-ярко и по-
продължително е светването.)
Но ако кондензаторът има
утечка (съпротивление на утеч-
ката, равно или по-малко от 3,3 МОм) или е пробит, в първия
случай лампата свети слабо или периодично светва и угасва, а
във втория случай — свети непрекъснато и ярко.
Тъй като постоянното напрежение на кондензатора С достига
до около 140 В, с помощта на препоръчваната схема не може
да се проверяват кондензатори за ниско напрежение.
7б0м Л?*
*100 В
Си----
Фиг. 1.12
1.12.	Проверка на електролитни кондензатори
Изправността на електролитните кондензатори се проверява
чрез външен преглед и измерване съпротивлението на утечката.
При проверката на външния вид на кондензатора се изяснява:
1)	означени ли са стойностите на номиналния капацитет и
работното напрежение, месецът и годината на производството;
2)	не е ли замърсена повърхността на кондензатора и дали
тя няма побитости и вдлъбнатини, по-дълбоки от 0,2 мм;
3)	калайдисани ли са изводите на кондензатора и нямат ли
те счупвания, пукнатини и наранявания.
След като се прегледа кондензаторът, се проверява контакт-
ният възел на извода. Това се изпълнява, като към контактната
пластинка или към жичните изводи се прилага малка сила*.
Опъването на възела не трябва да предизвиква появяване на
някакви повреди.
* Разтягащата сила (сила на опън) трябва да бъде насочена по оста
на извода.
27
Електрическите изпитвания се състоят в наблюдаване на за-
реждането на кондензатора от галванични елементи, захранващи
омметъра, и измерване на съпротивлението на утечката на кон-
дензатора*. Ако проверката се извършва с комбинирания уред
ТТ-1, тя се изпълнява по следния начин:
1)	отпояват се от положителния извод на проверявания кон-
дензатор проводниците и частите, свързани към него, и се раз-
режда кондензаторът;
2)	подготвя се уредът ТТ-1 за измерване на големи съпро-
тивления;
3)	проводниците на комбинирания уред се свързват към из-
питвания кондензатор така, че гнезд ото „Общ“ на уреда да
бъде съединено с положителния извод на кондензатора, а гнез-
дото „2Х 1000й (или гнездото „SX 100й приизпитване на конден-
затори с капацитет стотици и хиляди микрофради) — с корпуса.
Ако кондензаторът е в изправност, стрелката на уреда от-
начало бързо се отклонява надясно, идвайки до делението
О — 40 на горната скала (в зависимост от капацитета на кон-
дензатора), а след това относително бавно или бавно се движи
наляво и се спира над една от отметките на участъка на
скалата 200 -т- со.
Ако пък капацитетът на кондензатора е намалял или той има
значителна утечка, в първия случай стрелката на уреда почти
не се отклонява надясно, а във втория — се отклонява до нула
или почти до нула, а след това се спира срещу отметката, раз-
положена на участъка 04-10 на горната скала.
Колкото е по-малък капацитетът на кондензатора, толкова на
по-малък ъгъл се отклонява стрелката надясно в момента на
свързване на уреда към кондензатора, а колкото е по-голяма
утечката, толкова първо, по-бавно се движи стрелката наляво
след връщането си и второ, толкова по-далеч се спира тя в
края на зареждането от знака
Нагледна представа за степента на утечката на кондензатора
дава неговият ток на дозареждане. Ако кондензаторът се за-
реди, а след това се изключи от източника на напрежение,
вследствие на несъвършенството на изолацията между електро-
дите напрежението на кондензатора с течение на времето спада.
За да се достигне до първоначалната стойност на напрежението,
е необходимо кондензаторът да се дозареди. Колкото е по-
голям токът, необходим за възстановяване на първоначалното
напрежение на кондензатора, очевидно толкова по-голяма енер-
* Метод за измерване на капацитета на електролитния кондензатор е
описан в параграф 2.28.
28
гия е загубил кондензаторът при своето саморазреждане и сле-
дователно толкова по-голям е неговият ток на утечка.
Изпитването на електролитните кондензатори за утечка по
метода на дозареждане се извършва по следния начин.
Подготвя се амперволтметърът (например комбинираният
уред Ц435) за измерване на съпротивления по скалата „г^ЮО*.
След това проводниците на омметъра се свързват с конденза-
тора и се чака, докато стрелката на уреда не се спре над ед-
ното от крайните деления на лявата част на скалата. След това
се изключва от кондензатора за няколко секунди един от про-
водниците на уреда и като се свързва отново към конденза-
тора, се отбелязва отскачането на стрелката надясно. Колкото
по-голям е ъгълът, на който се отклонява стрелката при доза-
реждането на кондензатора, толкова по-голям е токът на утечката.
За качеството на някои типове електролитни кондензатори
може да се съди по следните данни.
При изпитване на кондензатора ЭГЦ с капацитет 20 мкФ (ра-
ботав напрежение 150 В) стрелката на комбинирания уред
Ц435 се е спряла в края на зареждането на кондензатора над
делението „4“ на горната скала, а след саморазреждане-
то на кондензатора в течение на 10 секунди и повторного му
зареждане се е отклонила до делението „11“- Такъв конден-
затор не може да се отнесе към добрите екземпляри.
Много по-добър се оказва електролитният кондензатор тип
КЭ-2-М с капацитет 20 мкФ (работно напрежение 450 В). При
зареждането му от същия източник на захранване стрелката на
уреда Ц435 се установява над нулевого деление на горната
скала, а при дозареждане след пауза от 2,5 минута се откло-
нява само на едно деление. Интересно е да се отбележи, че
изпитването при същите условия и със същия уред на метал-
но-хартиен кондензатор от типа МБГП-1 с капацитет 10 мкФ
(работно напрежение 400 В), който вече е бил употребяван,
даде следните резултати. В края на зареждането на конденза-
тора стрелката на уреда се установи на нулевого деление на
горната скала и се отклони до деление „1“ едва след 5 минута.
При подбиране на кондензатори по ток на утечка изпитващият
ги се ръководи от следното:
1)	измерването на тока на утечка се предшествува от дър-
жане на кондензаторите под номинално работно напрежение в
течение на:
0,5 часа при съхраняване на кондензаторите до 0,5 години
1,0	п	„	до 1,0 година
3,0	„	„	„ над 1,0 година
29
2)	измерването на тока на утечка се изпълнява при номинал-
но работно напрежение и температура 4-15 ч-+25°С;
3)	токът се отчита 1 минута след прилагане на напрежение-
то към кондензатора;
4)	токът на утечка расте с увеличаване на капацитета на
кондензатора и приложеното върху него напрежение. Така за
кондензатори КЭ-1, КЭ-2 и КЭ-3 токът на утечка не трябва да
надминава стойността
7ут=0,0001 си+i»
където С е номиналният капацитет, мкФ,
U—номиналното работно напрежение във волтове,
10 — ток, равен на
0,2 мА за кондензатори с капацитет до 5 мкФ,
0,1 мА	„	„	от 8 до 50 мкФ,
0	„	„	над 50 мкФ.
И в заключение няколко думи за шумовете, пораждани от
някои неизправни електролитни кондензатори.
Понякога поради лоши контакти в изводите на кондензатора
напрежението върху него не остава постоянно, а се изменя без-
порядъчно въпреки свързването на кондензатора към източник
на постоянно напрежение. Тези изменения на напрежението са
много малки, но ако се усилват, на изхода на устройството се по-
явяват шумове, конто пречат на приемането на полезните сигнали.
Фиг. 1.13
Изпитването на кондензатора
за качество™ на контактите в
изводите се изпълнява по след-
ния начин.
Свързва се схемата, показана
на фиг. 1.13.
Тук и А*2 са клеми, конто
се свързват към изправител с
добре изгладено напрежение, равно или по-голямо от работното
напрежение (47раб) на изпитвания кондензатор;
Ri—двувагов делител на напрежение със съпротивление
100 кОм;
V — волтметър за постоянен ток, подходящ за измерване на
напрежение, равно на работното напрежение на кондензатора;
Ci—изпитваният кондензатор;
/?2 — резистор със съпротивление 100 — 200 кОм;
С2 — слюден, керамичен или хартиен кондензатор с капаци-
тет от 5000 пФ до 0,1 мкФ.
30
След свързването на схемата проводниците nt и П2 се включ-
ват към гнездата за звукоотнемател („Грамофон“) на радио-
приемника, с делителя се установява напрежение, приблизи-
телно равно на (7раб, и леко се удря няколко пъти с пръст по
изпитвания кондензатор. Ако кондензаторът е изправен, от ви-
сокоговорителя не се чува нищо даже ако копчето за регули-
ране на силата на звука стигне до крайно дясно положение.
Ако обаче контактите в изводите на кондензатора са лоши, от
високоговорителя се чуват пукания и лек шум.
1.13. Подбиране на кондензатори за последователно
свързване
Подобно на подбирането на „паралелно* съпротивление, кое-
то беше описано в параграфа 1.5, посредством показаната на
фиг. 1.3 мрежа може лесно и бързо да се намери капацитетът
на кондензатор, който образува заедно с други последователно
включени кондензатори изискваният капацитет.
Пр имер
Изисква се: 1) да се подбере към кондензатора с капацитет Q^IOOO пФ
друг кондензатор (С2), за да се получи еквивалентен капацитет Сек в—750 пФ;
2) да се определи напрежението на кон-
дензаторите и С2, ако напрежението
на източника на захранване, евързан
към последователно съединените кон-
дензатори С± и С2, е равно на 1/q--250 В.
Търсеният капацитет С2 и напреже-
нията Uci и UC2 се намират по следния
начин :
1)	върху мрежата на фиг. 1.3 се поста-
вя линийка така, че да съединява деле-
нията „75*, на скалите О А и О^В
(фиг. 1.14);
2)	върху правата, съединяваща де-
ленията „75* се намира точката С на
пресичането на линийката с наклонена-
та надясно отсечка от права 1 с деле-
ние „100* ;
3)	отбелязва се преминаващата през
точка С отсечка от правата 2, наклоне-
на надясно, прочита се съответствува-
щото й число 300 и то се умножава по
10 (понеже вместо отсечките от прави
с деления „750* и „1000*, конто лип-
сват на фиг. 1.3, бяха използувани отсечките от прави с деления „75* и „100*),
По такъв начин капацитетът С2=300.10=3000 пФ;
31
4)	отчита се разстоянието ДС и СК (фиг. 1.14) на пресечните точки на
правите с деленията Д00" и „300" от скалите О А и О^В; първото от тях,
равно на 0,25 от отсечката ОО{* *9 представлява напрежението между електро-
дите на кондензатора С2, следователно (/с2=0,25.67о=0,25.250=62,5 В, а
второто, равно на 0,75 от дължината на отсечката ООЬ представлява напре-
жението между електродите на кондензатора С±; това напрежение е равно на
£/С1=0,75 4/о=О,75.250=187,5 В.
В заключение няколко думи за номиналните стойности на капацитетите на
слюдените, керамичните, тънкослойните, хартиените и метално-хартиените кон-
дензатори, произвеждани от съветската промишленост.
Редица номинални стойности на капацитетите на кондензаторите (освен
електролитните) до 10 000 пФ съвпадат с редица номинални стойности на съ-
противленията на резисторите (вж. табл. 1.1). Що се отнася до стойностите
на капацитетите над 10 000 пФ, те образуват ред от номинални стойности,
съставен от числата 1; 1,2; 1,5; 1,8; 2,0; 2,5; 3; 4; 5; 6; 7; 8, умножени на
10°, където п е производно цяло число, разположено в границите —2-?4-2.
От казаното следва, че минималният капацитет в този ред е капацитетът
1.10“2=0,01 мкФ, а максималният — капацитетът 8.102=800 мкФ.
1.	14. Проверка на кондензатори с променлив капацитет
Единични кондензатори и блоковете на кондензаторите с
променлив капацитет и въздушен диелектрик се проверяват
посредством външно преглеждане и включване в мрежата за
променлив ток последователно с обикновена осветлителна лампа.
При преглеждането на кондензатора се проверява състоянието
на пластините, съединителните гребени (или планки), междин-
ните пластинки, изводите** и други детайли на кондензатора, а
така също плавността на движението на ротора, отсъствието
в него на надлъжни и напречни луфтове, равномерността на меж-
дините между пластините и отсъствието на допиране между тях.
При преглеждане на кондензатори, предназначени за изпол-
зуване в радиопредавателни инсталации, освен това се прове-
рява качеството на обработката на повърхността на пластините
и липсата по тях и другите метални детайли на остри ръбове.
От кондензаторите със запоени пластини и пластини, закре-
пени посредством зачеканване, за по-добри се смятат първите,
понеже спойката осигурява по-сигурен електрически контакт
между пластините, отколкото зачеканването.
Постоянството на въздушната междина между пластините се
проверява на светлия фон на стъкло, покрито с прозрачна хар-
тия (паус) и осветено отдолу с лампа. При малки междини меж-
ду пластините изпитващият се убеждава, че няма съединения
* Отсечката ОО± е числено равна на напрежението £70.
* Пружинните изводи във вид на вилка или четка служат за съэдаване на
сигурен контакт на пластините на ротора с корпуса на кондензатора.
32
между ротора и статора чрез включване на кондензатора в
мрежата за променлив ток 220 В последователно с обикновена
осветлителна лампа за напрежение 220 В и мощност 15-4-100 Вт.
Кондензаторът трябва да се включва в мрежата така, че ро-
торът да се свърже с нулевия проводник (фиг. 1.15). След
Фиг. 1.15
включването на кондензатора с неизолирани ръце може да се
докосне само роторът.
Процесът на проверка се състои в бавно въртене на ротора
и наблюдаване на междините между пластините. Ако те не се
допират някъде, лампата не светва. Ако в някои от положе-
нията на ротора неговите пластини се допират до пластините
на статора, лампата се запалва и в мястото на допирането се
вижда ясно искрене.
Фиг. 1.16
Предимството на описания метод на проверка е не само ле-
котата на откриване на допирането, но и простотата на излит-
ването на кондензатора за електрическа якост на изолацията
между ротора и статора.
3 Проверяване изправността на радиочастите в домашни условия
33
В блоковете на кондензаторите за променлив капацитет край-
ните пластини на секциите на ротора имат разрези. Предназна-
чението на тези разрези е чрез отдалечаване или приближаване
към пластините на статора на секторите на разрязаните плас-
тини да може да се донагласяват капацитетите на отделяйте
секции на блока. Като се има пред вид това, при преглеждане-
то и изпитването на променливите кондензатори не трябва да
се изравняват извитите сектори на крайните пластини.
В заключение няколко думи за проверката на съответствието
между максималния капацитет на кондензатора и неговата но-
минална стойност.
При неизменна площ на пластините на кондензатори и даде-
но разстояние между пластините на статора кондензаторът има
минимален капацитет, в случай че пластините на ротора са раз-
положени точно в средата между пластините на статора (фиг. 1.16).
Ако обаче роторът е изместен в надлъжно направление, равен-
ство™ на междините а се нарушава и капацитетът на конден-
затора се увеличава*.
Оттук следва, че в случайте, когато към проверявания кон-
дензатор се предявява определено изискване по отношение на
максималния му капацитет, е необходимо щателно да се про-
верява положението на ротора спрямо статора.
1.15	Проверка на бобини
Широко разпространените в радиоелектрониката дросели за
висока честота, бобини на трептящите кръгове, филтри и транс-
форматори за висока честота се проверяват чрез външен прег-
лед и за прекъсване, а в някои случаи се подлагат освен това
и на изпитване за отсъствие на съединени накъсо навивки.
При прегледа на бобината се обръща внимание на състояние-
то на намотката (отсъствието на следи от механични въздействия,
плътност на намотката, закрепване на изводите и т.н.), състо-
янието на тялото, екрана и здравината на закрепването на из-
водните пластинки, на магнитното ядро и други детайли. При
прегледа на тяло, произведено от термопластична пластмаса
(полиетилен, полистирол, ескапон и др.) или от радиотехническа
керамика (радиопорцелан, ултрапорцелан, корунд) щателно се
проверяват местата близо до отворите, като при това се изяс-
* Увеличението на капацитета може да стига до 100% от номиналната
стойност.
34
нява дали там няма пукнатини, а при наличието на резба в
тялото за навиване на сърцевината и отвори за закрепване на
тялото към шасито с винтове се проверява дали резбите в от-
ворите съответствуват на външните резби на винтовете.
Проверката на бобината за цялост, т. е. за прекъсване на на-
мотката, се извършва с омметър или пробник. Посредством тези
уреди се изпитват бобините и за отсъствие на съединения на
изводните пластинки с екрана (за да се провери това, екранът
леко се разклаща).
При подбиране на бобини от наличии екземпляри с различна
конструкция и при изработването на нови бобини трябва да се
ръководим от следното.
1.	Действуващата индуктивност, качественият фактор* и ста-
билността на параметрите на бобината зависят не само от тем-
пературата и влажността, но и от собствения капацитет на бо-
бината**, който на свой ред се определя от конструкцията и
размерите на бобината, вида на намотката, площта на допиране
на тялото с намотката и разстоянията между намотката, тя-
лото и екрана.
2.	Минимален собствен капацитет имат еднослойните бобини с
принудителна стъпка, а максимален — бобините с редова мно-
гослойна намотка.
За намаляване на собствения капацитет на бобината се вземат
следните мерки:
а)	разделя се редовата многослойна намотка на отделяй сек-
ции ;
б)	увеличава се разстоянието между намотката, от една стра-
на, и екранът и магнитното ядро, от друга;
в)	намалява се площта на допиране на намотката с тялото
(например, като се използуват ребриста тела);
г)	използуват се универсална и кръстосана намотка, който се
отличават от намотките от другите типове с полагане на про-
водника под някакъв ъгъл спрямо оста на тялото.
3.	От всички конструкции бобини най-малък качествен фактор
имат бобините с редова многослойна намотка.
* Качествен фактор на бобината се нарича отношението Q- което на-
истина характеризира качеството на бобината. Колкото по-малки са загубите
на енергия в бобината, тялото и екрана, толкова по-голям е нейният ка-
чествен фактор.
** Собственият капацитет на бобината се отразява вредно на параметрите
на трептящите кръгове. Той внася допълнигелно затихване в кръга и затова
намалява неговият качествен фактор, понижава стабилността на настройката на
кръга, намалява коефициента на покритие на обхвата.
36
4.	Бобините, предназначени за използуване в средновълновия
и дълговълновия обхват, обикновено се навиват с литцендрат*.
5.	Използуването на ядра от магнитодиелектрици позволява да
се намалят размерите на бобините, да се подобрят техните па-
раметри и да се изменя в определени граници индуктивността.
6.	При радиочестотите като Магнитки материали за ядра се
използуват карбонилно желязо, магнетит, алсифер и феромаг-
нитна керамика (ферити)**.
Алсиферовите ядра се използуват за честоти от 100 кХц
(пръстени от типа ВЧ-22П, ВЧК-22П, ВЧ-32Р, ВЧ-22Р и ВЧК-22Р),
а от карбонилно желязо — за честоти до 50 МХц (карбонилно
желязо клас Р-2) и феритните ядра—за честоти до 100 МХц,
а специалните ферити с магнезиево-манганов състав — до
20000 МХц.
7.	Поставянето на бобината в екран отстранява паразитните
връзки, но същевременно влошава параметрите на бобината.
Колкото по-малки са размерите на екрана (алуминиев, месингов
или меден), толкова повече се намаляват при екранирането ин-
дуктивността и качественият фактор на бобината и се увели-
чава собственият й капацитет.
За най-малки размери на цилиндричния екран се считат:
диаметърът, равен на D, и височината, равна на /4-0, където
D е най-големият (външният) диаметър на екранираната бобина,
а I — дължината на бобината.
За обхвата от честоти от 100 кХц до 1 МХц, дебелината на
листовия материал, от който се правят екраните, се определи
по формулите:
Ь.А = (1000 — /). 0,00083 4-0,4 мм (за алуминий),
&мес^(1000—/).0,0014-40,6 мм (за месинг),
6мед=(1000— /).0,00074-0,32 мм (за мед),
където f е честотата в килохерци.
1.16	. Проверка на електронни лампи
Приемно-усилвателните лампи се проверяват с външно прег-
леждане, замяна с други изправни лампи от същите типове,
измерване на тока във веригата на управляващата решетка
или анода (при проверката на диоди и кенотрони) и изпитване
за отсъствие на прекъсване във веригите на електродите и
къси съединения между електродите.
Литцендратът е проводник, усукан от отделки тънки жички с емайло-
ва изолация.
** Понякога феритите се нарнчат „оксифери*.
36
Место неизправности като прекъсване на изводите, нарушаване
вакуума, изменение на параметрите, късо съединение между
електродите изпитващият открива, като замени проверя-
ваната лампа с изправна или постави проверяваната лампа в
някакъв изправен радиоапарат. Същият метод се използува и
в случай на откриване на пукнатини в стъкления балон.
Целостта на отоплителната жичка и нейните изводи, а в ни-
кои случаи и изпитването на лампата за къси съединения меж-
ду електродите се проверява с пробник или омметър.
При наличие на неонова лампа тип ТН-0,2; ТН-0,3 или
МН-3 проверката на лампата за отсъствие на прекъсване във
веригите на нейните електроди и къси съединения между тях се
извършва, като се наблюдава светенето на неонова лампа.
Свързва се схемата*, показана на фиг. 1.17, и като се почака
няколко десетки секунди**, няколко пъти се удря с пръст по
цокъла и балона на изпитваната лампа. След това се включва
проводникът Пх към следващия електрод на лампата (например
към екранната решетка) и отново лампата се подлага на леки
удари. Изпитването с почукване на лампата се извършва, като
проводниците Пх и П2 се свързват съответно към анода и катода.
Фиг. 1.17
Ако електродите на лампата Л не са съединени накъсо и
изводите им не са прекъснати, при почукване на лампата Л в
неоновата лампа се наблюдава светене само при единия електрод.
Ако веригата на някой от електродите на изпитваната лампа Л
е прекъсната, неоновата лампа изобщо не свети. И накрая, ако
някаква двойка електроди на изпитваната лампа е съединена
♦ Фазовият проводник на мрежата за променлив ток трябва да бъде свър-
эаи непосредствено или през автотрансформатор към катода на проверявана-
та лампа.
*♦ Този интервал от време е необходим за загряване на катода на лампата.
37
накъсо, в неоновата лампа се наблюдава светене и при двата
й електрода.
Ако е необходимо да се провери качеството на вакуума, се
постъпва по следния начин.
Свързва се схемата, показана на фиг. 1.18, и с потенциомет-
рите и се нагласяват нормалните за дадената лампа на-
прежения на решетката и анода. След като се отбележи показа-
ние™ (/а1) на милиамперметъра, веригата се прекъсва в точка
А (като по този начин във веригата на решетката се включва
съпротивлението /?г) и се отбелязва второто показание (/а2) на
уреда. Ако 1аъ>1аъ качеството на вакуума е ниско.
Фиг. 1. 18
Ю0?250В
Изпитващият може да се убеди, че е нарушен вакуумът на
стъклената лампа и чрез външно преглеждане. Ако тъмното
покритие на вътрешната повърхност на балона е станало свет-
ло (млечно), в лампата е проникнал въздух и тя е негодна.
Лампата може да се провери за емисия с помощта на омме-
тър. За целта се измерва съпротивлението по постоянен ток на
междината управляваща решетка — катод на лампата при нор-
мално напрежение на отоплението и отсъствие на захранващо
напрежение на другите електроди. Колкото по-голяма (в посока
на увеличение) е разликата на измерваната стойност от съпро-
тивлението на междината управляваща решетка-катод на
нова лампа (табл. 1.3), толкова за по-износена се смята про-
веряваната лампа.
Ако се измерва с комбиниран уред ТТ-1, при проверката на
диодите и кенотроните уредът се свързва към катода и еди-
ния от анодите на лампата, при което (както и при изпитвания-
та на триоди, тетроди и пентоди) гнездото „Общи се съединя-
ва с анода.
38
Таблица 1.3
Съпротивление на междината управляваща решетка—катод на никои
типове нови (неупотребявани) лампи
Тип лампа	Съпротивление на междината. Ом	Тип лампа	Съпротивление на междината, Ом
.				 	 —	_ _ 		_	 	 .
6Ц10П	1054- Но	6Ж5Г1	2204- 240
6Д20П	954- 120	6Ж22П	1154- 230
тип	400004-45000*	6Ф1П	5304- 560
DY86	210004-23000	6Ф4П	2004- 630
6Н1П	5504- 580	6Ф5П	1504- 620
6Н2П	I	4804- 650	6П9	4104- 430
		бпш :	11004-1200
6НЗП	4704- 500	6П13С	!	2604- 300
6Н14П	4104- 430		
6Н24П	4004- 430	6П14П	5404- 570
6Ж1П	4204- 450	EL84	5204- 580
6ЖЗП	(	3204- 350	6П18П	1804- 200
6К4П	|	6504-ЮОО	СГ136С	3004- 800
3 а б е л е ж к а. Приведените в таблицата данни са получен» при напрежение
на източника на захранване на омметъра, равно на 1,4 В.
1.16 а. Проверка на кинескопи
Изправността на кинескопа, монтиран в телевизора, се про-
верява чрез външен преглед, изпитване изводите на електроди-
те за късо съединение и прекъсване, а така също чрез измер-
ване на, тока във веригата на катода. Преди проверката се
контролира напрежението на мрежата и се установява дали
свети отоплителната жичка на катода.
Съдържанието и последователността на проверката зависят
от характера на проявената от телевизора неизправност. Така,
ако признак за нарушението на работата на приемника е тъмен
екран, изпитванията започват с проверка на напрежението на
втория анод на кинескопа. След това се изяснява не се ли е
* Емисионната способност на катода на кенотрон за високо напрежение
може да се провери и чрез наблюдаване на изменението на размерите на
изображението. Ако увеличение™ на яркостта на светенето на екрана пре-
дизвиква забележимо увеличение на размерите на изображението, емисион-
ната способност на катода се смята за недостатъчна.
39
изместил магнитът на йонния уловител, не се ли е на-
рушил вакуумът в тръбата * и контактите в куплунга
на кинескопа, не са ли се изменили постоянните напрежения
на модулатора (управляващия електрод) и ускоряващия елект-
род. Ако тези проверки не дават положителен резултат, старият
магнит се замени с нов, съединяват се помежду си изводите
на катода и модулатора и се премества магнитът на йонния
уловител.
Отсъствието или слабото светене на екрана при нормални
напрежения на електродите на тръбата и правилно съединява-
не на катода с модулатора говорят за неизправност на кине-
скопа.
При недостатъчна яркост на светенето на екрана изпитването
на кинескопа започва с проверка на положението и качеството
на магнита** на йонния уловител. След това изпитващият се
убеждава в наличието на нормално напрежение на втория
анод и внимателно преглежда кинескопа. При прегледа се про-
верява не се ли е появил млечен оттенък на вътрешната по-
върхност на гърлото, не са ли се образували пукнатини на
стъкления балон, не са ли прекъснати и не се ли съединяват
помежду си изводите на електроннооптическата система, не е
ли покрито с частици от. разпрашен метал стъкленото краче
в което са запоени изводите на електродите.
Ако при прегледа на тръбата не се открият никакви дефек-
ти, преминава се към измерване на тока във веригата на катода.
Това се изпълнява по следния начин.
Отпоява се проводникът, присъединен към катодното гнездо
на куплунга на кинескопа, и в образувалото се прекъсване на
веригата се включва микроамперметър (с плюса към катода)*
След това се включва телевизорът и се въртикопчето „Яркост*
от едното крайно положение до другото. При изпитване на нов
кинескоп завъртането на копчето „яркост“ до края предизвик-
ва изменение на тока от 0 до 100—150 и повече микроампери.
В случай че токът в катодната верига при крайно дясно поло-
жение на копчето „ яркост“ не надминава 10 мкА, кинескопът
се смята за негоден.
Ако електроннолъчевата тръба се проверява във връзка с
появяването на мътно-бяло изображение, преминаващо след това в
негатив, изпитването започва с изясняване на въпроса за сигурност-
' При нарушаването на вакуума вътрешната повърхност на гърлото на
тръбата става по-светла, а в никои тръби се появява виолетово светене.
** Виж параграф 1.54.
40
та на контактите в отоплителната верига, след което се премина-
ва към измерване на тока в катодната верига.
Ако обаче тръбата се проверява поради рязко влошаване на
яснотата на изображение™ и появяване вдясно от детайлите на
изображението на тъмни ивици, изпитването започва с измер-
ване (при включен телевизор) на съпротивлението между ка-
тода и отоплителя. Измерваната стойност трябва да бъде равна
или по-голяма от 100 кОм.
При отсъствие на омметър тази проверка се прави така: по-
чуква се с пръст по куплунга на кинестопа. В случай на съе-
динение на катода с отоплението в моментите на нарушаване
на контакта между тях изображението става ясно, което имен-
но служи за доказателство, че е налице съединение.
Късите съединения между другите електроди се откриват
също с помощта на омметър или пробник, но това се прове-
рява след изключване на телевизора и разреждане на кинескопа
и конде нзаторите на изглаждащите филтри.
Освен изложеното при оценката на тръбата изпитващият се
ръководи от следното.
1.	Прекъсването на извода на катода предизвиква:
а)	рязко намаление на яркостта на светенето на екрана и
почти пълно отсъствие на зависимост на яркостта на положе-
ние™ на копчето, което регулира яркостта;
б)	рязко намаление на контрастността;
в)	светене на част от екрана (на горната и долната или средната).
Изпитващият се убеждава, че неизправността се състои в
прекъсване на катодния извод, като го съедини с извода на
единия от краищата на отоплението; ако след това започва да
свети цялата повърхност на екрана и се увеличава контраст-
ността (макар че качеството на изображението остава ниско),
той прави заключение, че действително съществува прекъсва-
не на катодния извод.
2.	Прекъсването на извода на модулатора предизвиква увели-
чаване на яркостта на светенето на екрана и невъзможност за
нейното управление; изпитващият се убеждава в тази неизправ-
ност, като свърже волтметъра между шасито и управляващия
електрод (или в някои телевизори към катода) и с въртене на
копчето „Яркост“; ако показанията на уреда се изменят, а яр-
костта на светенето на екрана остава непроменена, смята се,
че изводът на модулатора е прекъснат.
3.	Нарушението на контакта между проводимого покритие
(така наречения аквадаг, който изпълнява ролята на втори
41
анод в тръбата) и металния извод от този електрод довежда
до възникването на ярки светли ивици върху екрана.
Изпитващият се убеждава в нарушението на контакта чрез
постепенно увеличаване на яркостта и наблюдаване на мястото
на съединение на проводимото покритие с извода; ако завър-
тането на копчето „Яркост* в посока на движението на ча-
совниковата стрелка предизвиква прекъсване на изображението,
а мястото на съединението свети (което впрочем не винаги се
иаблюдава), нарушението на контакта между аквадага и него-
вия извод се смята за установено.
1.17.	Проверка на неонови сигнал ни лампи
Към газонапълнените неонови сигнални лампи се отнасят
лампите типове ТН-0,2; ТН-0,3; ТН-0,5; ТН-0,9; ТН-1; ТН-20,
ТН-30*. Първите четири типа от този ред са предназначени
за използуване във веригите за постоянен ток**, а последните
три — за използуване във веригите за променлив ток.
Основните електрически данни на неоновите сигнални лампи
са посочени в табл. 1.4.
Таблица 1.4
Тип на лампата I Начални :	I	i
_____________________|напрежение на1 Номиналы© I	Средна продъл-
I	възникването на!напрежение !Работен ток не жите л ноет на
по-
часа
ново означение | 	1	старо означе- | ние	електрически | разряд, не по- вече от, В	j	на горене, ! __в	1	повече от мА !	горене не малко от, <
ТН-0,2	।	। ~МН-8***	85	65		 0,2 i	220
ТН-0,3	'	! МН-5***	—	65	0,3	220
ТН-0,5	1 ПН-3***	90	55	0,5	300
ТН-0,9	; пн-1***	200	150	0,9	300
ТН-1	: фн-2***	140	—	1,0	100
ТН-20	i СН-1***	150	—.	20,0	1000
ТН-30	I СН-2***	82	—	30,0	1000
* В означението на типа на лампата буквата Т означава тлеет (вида на
разряда), буквата Н — неон (названието на газа, с който е напълнена тръбата)
и числото 0,2, 0,3 и т. н.—максималния работен ток в мА.
*♦ Привключване на неоновите лампи ТН-0,2 и ТН-0,3 в схемата корпусът
на покъла се евързва към точката с висок потенциал (към плюса), а долният
контакт—към точката с нисък потенциал (към минуса).
*** В старого означение буквите МН означават миниатюрни неонови, букви-
те ПН—панелни неонови, буквите ФН—фазови неонови и буквите СН—сиг-
нални неонови.
42
Проверката на газонапълнените неонови лампи се състои в
преглеждане на лампите и изпитването им под напрежение.
При външния преглед се проверява целостта на балона, здра-
вината на закрепването му към цокъла, състоянието на вин-
товата част и изолационната маса на цокъла, сигурността на
закрепването на изводите на електродите към контактите на
цокъла, а при преглеждането на щифтов цокъл се обръща вни-
мание освен това на здравината на съединението на щифтовете
с корпуса на цокъла. При откриване върху контактите на цо-
къла на следи от натискане на лампата върху контактите на
патрона се смята, че лампата е била употребявана. Признак на
продължителната експлоатация на лампата е появяването на
слабо изразен тъмен налеп върху вътрешната повърхност на
балона. Този налеп се забелязва най-силно на това място на
балона, където разстоянието между стъклото и анода (или не-
говия извод) е минимално.
Най-разпространените лампи от типове ТН-0,2 и ТН-0,3 се
изпитват под напрежение, като се включат за кратко време в
мрежата за променлив ток 220 В последователно с резистор със
съпротивление 1,0 4- 2,2 МОм. Неоновите лампи от типовете
ТН-20 и ТН-30 се включват в мрежата за променлив ток не-
посредствено: първата—в мрежа с напрежение 220 В, а втора-
та—в мрежа с напрежение 127 В.
Светенето* на лампата показва, че тя е изправна.
Неоновата лампа може да се провери и като се включи в
радиотранслационната мрежа през някакъв трансформатор за
Фиг. 1.19	Фи. 1.20
ниска честота, например микрофонен, междулампов, изходен, си-
лов. Намотката, която съдържа по-голям брой навивки, се свърз-
ва към последователно включените неонова лампа и резистор
* Цветът на светенето завися от съотношението на газовете (неон, хелий
и аргон), с който е напълнен балонът. В болшенството газонапълнени неоно-
ви лампи, като пълнещ газ се използува смес от неон и хелий, която свети
с оранжевочервен цвят.
43
със съпротивление няколкостотин килоома (фиг. 1.19), а намот-
ката на трансформатора с по-малък брой навивки се включва в
мрежата. Ако по време на изпитването има предаване и лампа-
та е изправна, тя ту усилва, ту отслабва светенето си в такт
с измененията на нивото на предаването.
В случай че наблизо няма радиотранслационна мрежа и мре-
жа за променлив ток, лампата се проверява с помощта на галва-
ничен елемент и нискочестотен трансформатор (например меж-
дулампов или силов).
За целта се монтира схемата* показана на фиг. 1.20, и се
отваря веригата на първичната намотка на трансформатора. В
момента на отварянето на веригата изправната лампа светва за
момент.
1.18.	Проверка на тиратрони без отопление
(със студен катод) тип МТХ-90
Получилите широко разпространение в радиолюбителската прак-
тика тиратрони тип МТХ-90 се проверяват чрез преглед и
включване в схемата, показана на фиг. 1.21.
При външно преглеждане на
тиратрона се проверява целост-
та на балона, отсъствието върху
вътрешната му повърхност на
тъмен налеп**, здравината на
спояването на изводите със стък-
лото, качеството на калайдисва-
нето на изводите и съосността
фиг 1 21	на електродите. Смята се, че ако
несъвпадението на осите на
катода и решетката е такова, че отношението на най-голямата
междина между тях към най-малката надминава 2, тиратронът
има малък ток на запалване и е нестабилен в работата си.
Изпитването на тиратрона под напрежение се изпълнява, като
той се включва в схемата, показана на фиг. 1.21.
* Лампата се свързва към онази намотка, която съдържа по-голям брой
навивки. В случая на използуване на силов трансформатор галваничният еле-
мент се свързва към мрежовата намотка, а лампата—към средната точка и
единия от краищата на повишаващата намотка.
** Налепът, образувал се върху стъклото на балона в резултат на отлагане-
то на разпрашени частици от електродите, свидетелствува за това, че тират-
ронът е отработил значителна част от своя експлоатационен срок.
44
Тук Е е галваничен елемент;
Т— междулампов или силов трансформатор;
R — резистор със съпротивление 0,56 4-1,0 МОм.
Кратковременного светване на тиратрона в момента на прекъс-
ването на веригата на първичната намотка на трансформатора
свидетелствува за изправността на проверявания газоразряден
елемент.
1.19.	Проверка на електрически лампи с нажежаема
жичка
По предназначение и основни конструктивни особености
електрическите лампи с нажежаема жичка се групират в асор-
тименти (виж табл. 1. 5), а в границите на асортимента се раз-
делят на групи по напрежение.
Най-разпространените типове лампи с нажежаема жичка са
обикновените осветлителни и миниатюрни лампи за ниско нап-
режение. Първите от тях се произвеждат за напрежение 127 и
220 В, а вторите—за напрежение 1,0; 2,5; 3,0 и 3,5 В.
Таблица 1.5
А сортимент на ламиите	, Означение 1 на асорти- i мента	' Асортимент на лампите	Означение на асорти- ! мента
Автомобилни и тракторни	!а	I Обикновени осветлителни	! н
Лампи-фарове	1 АФ и СМФ	। Прожекторни	пж
Железопътни	1Ж	J Руднични	р
Огледални	1 ЗС и ЗН	i Корабни	I	! С
Илюминационни	1 И	! Сигнални	СГ
Кинопрожекционни	|к	I За самолети	СМ
За крайбрежни фарове	1 мм	! Специални	сц
Минигтюрни за ниско напре-		।	
жение'	Мн	, В цилиндричнп колби	ц
За ниско напрежение (12 пли			
36 В) за местно осветление	МО	i	1	
Обикновените осветлителни лампи се произвеждат с мощност
15, 25, 40, 60, 75, 100, 150, 200, 300, 500, 750, 1000 и 1500 Вт.
Електрическите и светлинните данни на миниатюрните лампи
за ниско напрежение се съдържат в табл. 1.6.
Осикновената осветлителна и миниатюрна лампа с нажежаема
жичка се проверява чрез външен преглед и включване към
45
източник на напрежение (мрежа за променлив или постоянен
ток, акумулатор, галваничен елемент).
Таблица 1,6
Тип на мнниатюрната лампа	Напрежение, В ;	Ток, А 	 i	Светлинен поток, лм
Мн-1	1,0	0,068	!	—
Мн-2	2,5	0,068	—
Мн-3	2,5	0,14	1,5
Мн-4	2,5	0,29	|	3,0
Мн-5	2,5	0,4	7,0
Мн-6	2,5	0,5	6,0
Мн-7	2,5	0,54	5,0
Мн-8	2,5	0,5	7,5
Мн-10	2,5	0,72	12,0
Мн-11	2,5	0,72	12,0
Мн-12	3,0	0,14	3,8
Мн-13	3,5	0,25	7,5
За да се убеди във високата сигурност на лампата, изпитва-
щият понякога я включва към напрежение, надминаващо но-
миналната стойност с 15 %. Ако лампата издържи това изпита-
ние, смята се, че тя е устойчива на претоварване и няма да
излезе от строя при използуването й при по-облекчените нор-
мални условия.
При липса на източник на напрежение за прекъсване на на-
жежаемата жичка лампата се изпитва с омметър или пробник.
Омметър се използува и в случайте, когато вследствие на
неясни означения на данните на лампата върху балона се налага
да се определи номиналната стойност на мощността по съпро-
тивлението на нажежаемата жичка (вж. табл. 1.7).
Върху стените на колбите на обикновените лампи за осветле-
ние се допуска налеп от гетера*. Той обаче не трябва да се
смесва с налепа, който се появява с течение на времето върху
вътрешната повърхност на балона в резултат на отлагането на
продуктите от разпрашаването на нажежаемата жичка. Този
тъмен налеп свидетелствува за продължителна (в течение на
няколкостотин часа) експлоатация на лампата**.
~ * Гетер се нарича веществото, поставено в лампата, за да поглыца ос-
тагыште от газовете и да подобрява вакуума.
** Средната продължителност на горенето на обикновена лампа с нажежае-
ма жичка за осветление при номинално напрежение е равна на 1000 часа.
46
Таб лица 1.7
Мощност на ।
лампата (за на- 
прежение 220	|
В), Вт|
Приблнзител-
на стойност
на съпротнв-
лението на
жичката в
студено със-
тояние, Ом
280
300
При откриване върху долния контакт на цокъла (пъпката) дъл-
боки следи от натискане на лампата върху контактите на
фасунгата се смята, че лампата е била употребявана.
В заключение трябва да се отбележи, че обикновените лам-
пи за осветление са твърде чувствителни към измененията на
мрежовото напрежение. Така, ако подаваното на лампа-
та напрежение се увеличи с 1 % от номиналната стойност,
средната продължителност на горенето на лампата се намаля-
ва с 12%. Ако пък напрежението се намали с 2%, средната
продължителност на горенето се увеличава приблизително с 20%.
1.20. Проверка на полупроводникови диоди
Изправността на полупроводниковия диод се установява, ка-
то се измерва съпротивлението му в права посока (посока на
R	R
пропускане) - и в обратна посока . Колкото е по-малко
/?пр и колкото е по-голямо отношение™ /?ОбР : /?пР, толкова по-
високо е качество™ на изпитвания диод като вентил.
Ако съпротивленията се измерват с комбинирания уредТТ-1,
диодът се свързва към уреда, както е показано на фиг. 1.22.
При проверката на диоди с омметър трябва да се взема под
внимание, че поради нелинейността на волт-амперната харак-
теристика на диода измерените стойности на /?пр и /?обр зави-
сят от напрежението на източника на захранване на омметъра.
Колкото е по-голямо това напрежение, толкова по-малки се по-
лучават стойностите на /?пр, а по-големи — стойностите на /?ОбР.
Тъй като комбинираните уреди, например ТТ-1, ТТ-3, Ц-20,
Ц-435, Електра-1, Електра-2, Унигор и др., се захранват са-
мо с един или два елемента, измерените с тях обратни съпро-
47
тивления на диодите се оказват много по-малки от стойностите.
конто отговарят на по-високите обратни напрежения, прилагани
към диодите в схемите на различните устройства. Това обстоя-
телство трябва винаги да се взема под внимание, особено кога-
то се разсортират изправителни диоди.
Измерените с омметър стойности на правото и обратного
съпротивление характеризират диода по постоянен ток. Съпро-
тивлението на диода по променлив ток е по-малко от /?пр и
зависи от положението на работната точка.
Фиг. 1.23
В случай че липсва омметър, правото и обратного съпротив-
ление на диода могат да се измерят с помощта на милиампер-
метър и волтметър. Първият от тях се използува при измерва-
не на правото съпротивление, а вторият — при измерване на
обратного съпротивление.
48
Съществува още един начин за проверка на полупроводнико-
ви диоди. Той се състои в изпитване на диода в схемата на
най-прост детекторен приемник. Постъпва се по следния начин.
Свързва се схемата, представена на фиг. 1.23, включва се
към гнездата 1\ и Г2 от проверявания диод и се настройва
кръгът LC на вълната на местния радиоразпръсквателен пре-
давател. Ако диодът е изправен, приемникът работа нормално.
Ако пък диодът е пробит или прекъснат, няма приемане.
По описания начин може да се проверяват високочестотни дио-
ди, например от тип Д2В, Д9М и много други. Но изправител-
ните диоди Д7Ж, ДЗОЗ и други не може да се проверяват
по този начин.
1.21. Изпитване на тунелни диоди
За изправността и качеството на тунелния диод се съди по
характера на изменянето на неговия ток, предизвикано от из-
менение на приложеното към диода напрежение.
Процесът на изпитването е твърде прост и се състои в
следното.
1.	Свързва се схемата,
показана на фиг. 1.24.
Като източник на захран-
ване се използува галвани-
чей елемент с ток на разре-
ждане около 50 мА, а
като уред за измерване
на тока — милиамперметър,
токът на пълното откло-
сение на който е равен
или надминава тока на мак-
симума на изпитвания диод.
Номиналните стойности на токовете на максимума и други-
те параметри на някои галиево-арсенидни и германиеви тунел-
ни диоди са посочени в края на параграфа (табл. 1.8 а и 1.8 б).
2.	Плъзгачът на променливото съпротивление се установи-
ва в крайно дясно положение според схемата от фиг. 1.24, т. е.
във веригата се въвежда цялото съпротивление /?ъ а къхМ кле-
мите Зг и 32 се включва изпитваният тунелен диод (при пока-
зания на фиг. 1.24 поляритет на напрежението на елемента
анодът на диода се свързва с клема 32 , а катодът—с клемата Зг).
4 Проверяване изправността на радисчастите в домашни условия
49
3.	Бавно се върти оста на резистора по посока на намале-
ние на съпротивлението му и се наблюдава милиамперметърът.
Ако диодът е в изправност, токът, измерван от милиампер-
метъра, бързо се увеличава (фиг. 1.25), достига максимума
(/макс), а след това рязко се намалява. По-нататъшното увелича-
ване на напрежението на диода посредством намаляване на съп-
ротивлението Rl предизвиква намаление на тока до минимума
(/мин), а след това отново нарастване до максимума и по-нагоре#
Таблица 1.8 а
Електрически параметры на тунелниге диоди от галиев арсенид
Електрически иараметри		Тип на диода		
	ЗИЗО1А	ЗИЗО1Б	ЗИЗО1В	ЗИЗО1Г
Ток на максимума при +25°С, мА	2	5	5	10
Напрежение, отговаря- що на тока на макси- мума, В Отношение на тока на	0,18	0,18	0,18	0,18
максимума към тока на минимума, не по-мал- ко от	8	8	8	8
Капацитет при + 2(ГС не повече от	12	25	25	50
			 						 							—
50
Не се препоръчва токът на този втори възходящ клон да се
довежда до стойности, надминаващи /макс.
Колкото по-голямо е отношението /макс, толкова по-добър е
/мин
диодът.
Таблица 1.86
Електрически параметра на германиевите тунелни диоди
Тип на диода
Електрически параметри	1И302А	1И302Б	1И302В	1И302Г
Ток на максимума при 4-20° С, мА	1,7—2,3	4,3-5,8	8,5—11,5	13—17
Напрежение, отговаря- що на тока на мак- симума, В	0,06	0,06	0,06	0,06
Отношение на тока на максимума към тока на минимума при 4-20°С, не по-малко от	4,5	4,5	4,5	4,5
Капацитет при +20° С не повече от	80	150	180	200
1.22.	Проверка на фотодиоди
Фотодиод се нарича полупроводниковият диод, който
преобразува светлинните сигнали в електрически.
За оценка на качеството на фотодиода се свързва схемата, по-
казана на фиг. 1.26, снемат се волт-амперните характеристики
на проверявания екземпляр и се определят неговите основни
параметри, т. е. ток на тъмно и интегрална чувствителност.
Като източник на светлина се използува 75-ватова лампа с
нажежаема жичка, светлината от която се събира в паралелен
сноп с помощта на леща. Постоянството на светлинния поток
се осигурява чрез захранване на лампата от стабилизиран из-
точник на променливо напрежение.
В радиолюбителската практика проверката на изправността на
фотодиода се опростява, като тя се свежда до външно прег-
леждане и измерване с омметър на правото и обратного съп-
ротивление на затъмнения и осветения фотодиод.
51
Процесът на опростеното изпитване се състои в следното:
1) свързва се изпитваният диод към гнездата „Общ* и „х 100“
на омметъра (фиг. 1.27 а) и се отбелязват показанията на ом-
метъра при осветяването на диода с настолна лампа с мощност
60-^98 Вт* и при затъмняването**;
2) разменят се местата на из-
Фиг. 1.26
Фиг. 1.27
и отново се измерват съпротивленията при затъмняване и осве-
тяване на изпитвания екэемпляр.
Ако в първия случай съпротивлението на фотодиода е равно
например при осветяването му на 2—3 десетки килоома, при
затъмняване се увеличава до 150—200 кОм, а във втория слу-
чай (фиг. 1.27 б) се увеличава от 1500 Ом (при осветяване) до
1530-7-1560 Ом (при затъмнение), изпитваният екземпляр се
смята за изправен.
В случай че липсва омметър, фотодиодът се проверява с по-
мощта на микроамперметър и галваничен елемент, например
от типа 1,3—ФМЦ—0,25.
Процесът на изпитване се състои в
Л	следното:
Ч I 1) свързва се схемата, показана на
фиг. 1.28 и като се затъмни фотодиодът,
V У XV се отбелязва показанието на микроампер-
метъра;
I 2) към прозорчето за осветяване на
'фотодиода се поднася настолна лампа
Фиг. 1.28 с мощност 60-И50 Вт и се отбеля-
* Разстоянието между фотодиода и балона на лампата се приема равно
на 60-?80 мм.
** За да се затъмни фотодиодът, достагъчно е да се закрие прозорчето му
с пръст.
52
зва второю показание на уреда; ако то е по-голямо от пър-
вото 5—15 пъти (например се изменя от 5—8 до 40—75 мкА), из-
питваният фотодиод се смята за изправен.
В заключение няколко думи за проверката на фотодиодите
на „пълзене". В някои фотодиоди се наблюдава нежелателно
явление, което се проявява в хаотично изменяне на тока през
електроннодупчестия преход въпреки
отсъствието на външни въздействия. г-- г{|—	
Това непостоянство на обратния ток на
фотодиода е получило названието „пъл- /Ф} 2x4,5В Qua)
зене“. Проверката на фотодиода за i(2x3R12) '"г
„пълзене" се осъществява чрез пода- | _____________*	|
ване на изпитвания екземпляр в посока
на спиране постоянно напрежение, равно фиГв ^29
на 9 В (фиг. 1.29)? и наблюдаване в те-
чение на известно време на стойността на обратния ток. Ако
стрелката на микроамперметъра по време на тази проверка оста-
ва неподвижна, изпитваният екземпляр се счита за издържал
изпитването за „пълзене*.
1.23.	Определяне на материала на транзистора
Най-разпространените полупроводници, който се използуват
при направата на транзистори, са германият и силицият. Про-
извежданите от тях транзистори имат определени свойства. Една
от най-съществените разлики на германиевите полупроводнико-
ви триоди от силициевите е способността на силициевите тран-
зистори да работят при значително по-високи температури (до
+ 120°С) в сравнение с максималната температура, която из-
държат германиевите транзистори (Н-70°С).
Изходният материал на транзистора може да се определи
по условного означение на полупроводниковия триод или чрез
измерване на съпротивлението между емитера и базата му.
Да разгледаме първия начин.
Съгласно старата система на означения на съветските тран-
зистори, транзисторите с номера от 1 до 100, от 201 до 300,
от 401 до 500, от 601 до 700 се отнасят към германиевите
транзистори, а транзисторите с номера от 101 до 200, от 301
до 400, от 501 до 600, от 701 до 800 — към транзисторите,
произвеждани от силиций.
По новата система на означение на съветските транзистори
буквата Г или цифрата 1 (първият елемент на означението) по-
53
сочва, че даденият транзистор е германиев, а оуквата к ил
цифрата 2—че е силициев. В съответствие с*тези системи н
означения транзисторите П16, П401, 1Т403А са германиеви,
транзисторите П101, П302, 2Т301—силициеви.
Да преминем към разглеждане на втория начин.
Към измерване на съпротивлението между емитера и базат
се прибягва в случайте, когато условного означение на транзис
тора не е известно.
Процесът на определянето на изходния материал на транзис
тора въз основа на измерването на съпротивлението на емитер
ния преход се състои в следното.
Определят се структурата и изводите на транзистора (вия
параграфи 1.24 и 1.25). След това, ако даденият транзисто]
се окаже, че е р-п-р тип, омметърът се свързва към еми
тера и базата така, че положителният полюс на омметъра д;
се съедини с емитера, а отрицателният полюс на омметъра — <
базата и се отчита показанието на уреда. При получаване н;
резултат от измерването около 200—300 Ом (а за германиеви
те дифузни транзистори П401, П402 и П403 около 300 — 40(
Ом), изпитваният транзистор е германиев, а при получаване Hi
съпротивление около 1200 Ом —силициев.
1.24.	Определяне на структурата (типа) на транзистора
Транзисторът може да има р-п-р- или п-р-п-* структур;
с два електронно-дупчести прехода, затова той може да се изоб
рази схематично във вид на комбинация от два полупровод
никови диода (фиг. 1.30 а, Ь). Тъй като всеки от диодите про
пуска ток при условие, че към него е приложено напрежение
обърнато с плюса към анода и минуса към катода, от фиг. 1.3С
не е трудно да се стигне до извода, че в р-п-р транзис
торите съпротивлението на емитерния и на колекторния прехол
е малко, ако приложеното към него напрежение е обърнато с
минуса към базата, а в п-р-п транзисторите, обратно — съпро-
тивленията на преходите са малки, ако приложеното напреже-
ние е обърнато с плюса към базата.
♦ Буквите р и п означават типа на полупроводника: р (от думата positive-
положителен)— полупроводник с излишък на дупки и п (от думата negative—
отрицателен ) — полупроводник с излишък от електрони.

От изложеното следва: структурата на транзистора може да
се определи с помощта на омметър (например влизащ в схема-
та на уреда ТТ-1) по следния
1)	подготвя се ТТ-1 за из-
мерване на съпротивления; при
това щекерите на съединителни-
те шнурове трябва да се вкарат
в гнездата „Общ* и „Q х 10*
или „S3 х 100*\
2)	свързва се щекерът на шну-
ра, вкаран в гнездото „Общ**,
към базата на изпитвания тран-
зистор, а щекерът на втория
шнур—към емитера, а след това
към колектора и се отбелязват
показанията на омметъра;
3)	разменят се местата на краищата на шнуровете при уреда
ТТ-1 и се повтаря изложеното в т. 2.
Ако в първия случай, т. е. при подаване на напрежение на
преходите, обърнато с плюса към базата, омметърът показва
големи съпротивления, а във втория случай (при подаване на
напрежение на преходите, обърнато с минуса към базата)—мал-
ки съпротивления, изпитваният транзистор има структура
р-п-р\ ако обаче в първия случай показанията се намаляват
почти до нула, а във втория —рязко се увеличават, транзисторът
има структура п-р-п.
В случай, че се използува друг омметър, необходимо е пре-
ди измерването на съпротивленията на преходите-да се опре-
дели поляритетът на напрежението на краищата на съедини-
телните шнурове на омметъра. Това може да се осъществи с
помощта на волтметър, снабден със знаците „ + * и „ — “ (или са-
мо със знака „ + “), или по методите, изложени в параграф 2.8.
1.25.	Определяне на изводите на транзистора
За да се включи правилно транзисторът, необходимо е да се
познава разположението на изводите. Ако тези данни липсват,
те могат да се получат чрез измерване на съпротивленията
между изводите на електродите. За германиевите транзистори
това се изпълнява по следния начин.
* В комбинирания уред тип ТТ-1 гнездото	е положителниит по-
люс на омметъра.
55
Омметърът се подготвя за измерване на съпротивления по
скала „2 х 100й и се свързват шнуровете на уреда поредно
към всяка двойка изводи на електродите на транзистора. Тъй
като поляритетът на напрежението на електродите на полупро-
водниковия триод може да се изменя, очевидно е, че ще има
шест такива двойки: Е+— Б-, Е+— К_у Б+— Е_ —
5+, Е-— К+, Б-— К+, където знаците „ + “ и „ —“ (долни
индекси) показват, че към извода на електрода на транзистора
е включен положителният или отрицателният полюс на омме-
търа. Като се отбелязва при всяко свързване на уреда откло-
нението на стрелката му, търсят се две такива двойки, конто
показват или минимално съпротивление (около 200ч-300 или
10 ООО 4- 20 000 Ом), или максимално съпротивление (око-
ло 100 — 500 кОм). Изводът на електрода, който е общ
т. е. участвува два пъти в получаването например на най-малко-
то съпротивление*, именно представлява изводът на базата.
За да се определят изводите на емитера и колектора, сега е
достатъчно да се свърже омметърът към двата останали изво-
да на транзистора и да се отбележи стойността на съпротивле-
нието. След това се разменят местата на съединителните шну-
рове на омметъра и отново се отбелязва показанието на уреда.
Ако то се окаже по-голямо от първото, емитерен извод е из-
водът, съединен (при второто измерване) с отрицателния полюс
на омметъра. Ако пък второто показание се окаже по-малко
от първото, емитерен извод е изводът, съединен (при второто
измерване) с положителния полюс на омметъра.
Описаният метод се отнася за транзистори с р-п-р струк-
тура, обаче може да се използува и при определяне на изводи-
те на п-р-п транзистори, като се спазва следното. Полюси-
те в двете предпоследни изречения трябва да се сменят с
противоположните знаци, т. е. да се смята, че ако второто по-
казание на омметъра е по-голямо от първото, извод на емите-
ра е изводът, съединен (при второто измерване) с положител-
ния полюс на омметъра. Ако пък второто показание се окаже
по-малко от първото, извод на емитера е изводът, съединен
(при второто измерване) с отрицателния полюс на омметъра.
: Ако се пзлитва транзистор със структура р-п-р, минимално съпротив-
пенис показват двойките Е- — Б— и К г — Б_______
56
1.26.	Монтажни изпитвания на транзисторите
Всеки от омметрите, използувани от радиолюбителите, може
да се представи във вид на източник на е. д. н. Е с вътрешно
съпротивление /?вн (фиг. 1.31а). Ако към такъв източник се
свърже единият от р-л-преходите на транзистора, например

Фиг. 1.31
емитерният, през прехода ще преминава ток /, равен приблизи-
те
телно Очевидно при малка стойност на вътрешното съпро-
тивление на омметъра токът / може да надмине максимално
допустимия прав ток през прехода и да повреди изпитвания
транзистор. Ако пък се свърже към омметъра емитерният пре-
ход, така както е показано на фиг. 1.31 б, изпитваният транзи-
стор например П401 може да се повреди от напрежението
_ ERo6p.e6
/?вн 4-/?обр.еб
където /?обр. еб е обратното съпротивление на прехода емитер*
база. Действително при /?ОбР. еб>/?вн напрежението U, рав’
но приблизително на Е, може да надмине максимално допусти-
мого обратно напрежение на емитерния преход.
От изложено™ следва: преди да се проверява транзисторът
с омметър, е необходимо да се изяснят стойностите на е. д. н.
Е и вътрешното съпротивление /?вн на омметъра* и да се срав-
нят токът / и напрежението U с граничните за дадения тип
транзистори стойности на правия ток и обратното напрежение.
Най-голяма и най-малка стойност на вътрешното съпротивле-
ние омметърът има съртветно на скалите »Qx Iй и 1000й
(вж. параграф 2.7) Затова най-голям ток протича през омме-
търа, а следователно и през измерваното съпротивление ,
когато това съпротивление се свърже към гнездата „Общ* и
* Виж параграф» 2.7 и 2.13.
57
„йх 1“, а най-голямо напрежение възниква върху съпротивлени-
ето /?х при свързването му към гнездата „Общ* и „Йх 1000*.
Казаното позволява да се направи следният извод: в случай-
те, когато измерването на съпротивленията се изпълнява на
скалите „й X 10* и „ЙХ 100*, омметърът не създава опасност
за р-п преходите на транзисторите (освен за транзисторите
ГТ313Б).
Най-простият и широко разпространен начин за проверка на
изправността на транзистора се състои в измерване на правото
и обратното съпротивление на неговия емитерен и колекторен
преход. Схемите, поясняващи процеса на изпитване на тран-
зисторите от р-п-р и п-р-п тип, са показани на фиг. 1.32
и 1.33.
Транзисторите за малка мощност* се смятат за изправни, ако
обратните съпротивления на преходите им са по-големи от пра-
вите съпротивления хиляди и десетки хиляди пъти, а триодите
Фиг. 1.33
със средна мощност** се смятат за изправни, ако обратните
съпротивления на преходите им са по-големи от правите съпро-
тивления стотици и хиляди пъти. Ако обаче тези съотношения
* Към тях се отнасят транзисторите от типовете П9-^- ПЗО, П40, П101 —
П106, П401-П403, П414-П416, П420-П423, 1Т308, 2Т301, П504, П505 и ни-
кои други.
** Типове П601, П602, П605, П609, 1T403.
58
не са запазени или съпротивлението на никой р-п преход е
равно на нула или безкрайност, транзисторът се бракува*.
В повечето случаи проверката на транзисторите по описания
начин осигурява отстраняването на неговите екземпляри. Обаче
понякога се случва, че транзисторът издържа проверката поот-
Фиг. 1.34
делно, т. е. показва нормални стойности на съпротивленията
на преходите, а в схемата на никое устройство работи не съв-
сем задоволително. За да се изключат такива несполуки при
подбирането на доброкачествени транзистори, препоръчва се в
най-отговорните случаи или да се измерва коефициентът на
усилване по ток (В), или транзисторите да се подложат на до-
пълнителна проверка, а именно да се измери съпротивлението
на двата прехода едновременно, т. е. съпротивлението между
емитер и колектор, като това измерване се изпълни два пъти:
веднъж при непосредствено свързване на базата с емитера
(фиг. 1.34 а), а след това при непосредст- ________	___
вено свързване на базата с колектора	I
(фиг. 1.34 б).	+
Ако транзисторът е в изправност, в първия
случай омметърът показва голямо съпро-	А
тивление (около няколко десетки килоома)	kjv
във втория случай—малко (около няколко
десетки ома).	_______I
В случайте, когато цел на проверката + |ГЗ
е да се подберат най-добрите екземпляри
транзистори от дадена партида, процесът фиг- 1,35
на изпитването се състои в измерване на обратния ток на ко-
лектора (фиг. 1.35) и определяне на коефициента на усилване
В (фиг. 1.36 а).
:: Излезлите от строя транзистори не трябва да се изхвърлят. Както по-
казва опитът, на много от повредените транзистори единият от преходите
(емитерният или колекторният) е изправен. Такива транзистори могат да се
използуват с успех в детекторни схеми, в излравителните вериги на АРУ, в
устройствата за защита на измервателните уреди от претоварвания и др.
59
Коефициентът на усилване по ток на транзистора, включен
по схема с общ емитер, се намира по формулата
където /? е съпротивлението на резистора в килоома,
£7—напрежението на източника на захранване (например
батерия за джобно фенерче), В;
/к —токът на колектора, мА.
Стойностите на R и U обикновено се избират в границите:
/?=5-г-90 кОм и £7=1,5 —9 В.
За облекчаване на изчислението на коефициента В съпротив-
лението на резистора R и напрежението на източника на захран-
R
ване U се подбират такива, че отношението -ц да бъде
равно на цяло число, кратно на десет, например 10, 20, 30 и
т. н. При избора на стойността на /?, /?эгр и U се изхожда от
следното: токът /к =	където £?Пр е предполагаемата,
максимална стойност на В, която не трябва да надминава
допустимия за дадения тип транзистор максимален ток на ко-
лектора, а съпротивлението на резистора /?огр, което огра нича-
ва тока през милиамперметъра в случай на съецинение м ежду
колектора и емитера, трлбва да бъа.е приблизигелно рав но на
U
където U е напрежението на източника на захранване
60
волтове, /о —токът на пълното отклонение на милиамперметъра,
ампери.
Маломощните транзистори е удобно да се проверяват с по-
мощта на звуков генератор. Схемата на едно такова устройст-
во е показана на фиг. 1.36 б. Проверката се свежда към вкар-
ване на изводите на изпитвания транзистор в гнездата 5, КиЕ
и прослушване на звука в слушалките. Ако след включването
на транзистора схемата генерира звукови трептения, проверява-
ният полупроводников триод се смята за изправен; ако пък в
слушалките не се чува звук, транзисторът се бракува.
И накрая няколко думи за дефекта „пълзене" на транзистора.
„Пълзенето" на транзистора се определи, като се наблюдава
стрелката на омметъра, свързан към емитера и колектора на
проверявания транзистор. Ако стрелката не се спира на никое
деление на скалата, а изменя положението си, транзисторът се
смята за Лпълзящ“.
1.27.	Проверка на транзисторите в схемите
В предния параграф бяха описани методите на така наречени-
те монтажни изпитвания на транзисторите, т. е. изпитвания, из-
вършвани преди монтиране на транзистора в устройството.
Но при ремонта и преустройството на апаратурата на радиолю-
бителите се налага да работят не само с транзисторите, конто
се подготвят за монтажа, но и с транзистори, вече монтирани
в устройствата и работили в тях известно време, при което, за
да се избегне повреждане на проверяваните транзистори и за
икономия на време, те трябва да се контролират без отпояване-
то им от другите елементи на схемата.
Но как изпитващият може да се убеди в изправността на
транзистора, без да нарушава връзките му с другите части?
Съществуват няколко начина за такава проверка. Първият
от тях се състои в измерване на съпротивленията между изво-
дите на емитера и колектора при съединяване на базата с ко-
лектора (фиг. 1.34 5) и при съединяване на базата с емитера
(фиг. 1.34 а). Източникът на колекторното захранване при та-
зи операция се изключва от схемата. Както вече бе отбеляза-
но в параграф 1.26, при изправен транзистор омметърът показ-
ва в първия случай малко съпротивление, а във втория отно-
сително по-голямо, по-точно около няколкостотин, хиляди или
десетки хиляди ома, но по-малко от съпротивлението, което
показва омметърът при изпитване на отделно взет транзистор,
т. е. транзистор, който не е свързан с някакви елементи на схе-
мата. Намалението на показанията на омметъра при изпитва-
не на транзистора в схемата се обяснява с шунтиращото дей-
ствие на веригите за постоянен ток, свързани към изпитвания
транзистор. Ще поясним казаното с пример.
На фиг. 1.37 е дадена част от схемата на нискочестотен
усилвател на транзисторния приемник за радиоразпръскване „ Ат-
мосфера “. Да предположим, че е необходимо да се провери из-
К -9 В
Фиг. 1 38
Фиг. 1.37
правността на транзистора Г6. Като се изключи от схемата на
приемника източникът на захранване и се свърже към прове-
рявания транзистор омметър, се измерва при свързване на ба-
зата с емитера не съпротивлението на преходите на транзисто-
ра Г6, а съпротивлението на разклонената верига, състояща се
от изпитвания транзистор и разклонение, в което участвуват
резисторите /?1S и /?19, вторичната намотка на трансформатора
Тр и съединителното мостче М. От схемата, на която са даде-
ни стойностите на съпротивленията на резисторите /?18 и /?19 се
вижда, че омметърът ще покаже съпротивление около 1 кОм,
а не 40—50 кОм, който той би показал при изпитване на тран-
зистора П13А извън схемата.
При използуването на описания начин за проверка на транзи-
сторите трябва да се има пред вид, че този метод не позволя-
ва да се открият такива неизправности, като прекъсване на изво-
да на колектора и късо съединение на базата с емитера. Но
тези дефекти се срещат относително рядко и могат да бъдат
открити чрез други методи (виж. параграфи 1.26 и 1.28).
62
Вторият начин за проверка на изправността на транзистора
се състои в измерване на напреженията на резисторите, вклю-
чени във веригата на неговите електроди. За поясняване на
процеса на изпитването ще си послужим с показаната на фиг.
1.38 схема на третото стъпало на междинночестотния усилвател
на транзисторния приемник „Спидола*.
Да предположим, че в процеса на търсенето на причината за
нарушението на нормалната работа на МЧУ е възникнало по-
дозрение за неизправността на транзистора Г6. Да се провери
това предположение е възможно по два начина:
1) да се провери изправността на веригите на емитера, база-
та и колектора на транзистора, да се включи към краищата на
резистора /?38 волтметър за постоянен ток с високо вътрешно
съпротивление и скала 54-10 В и да се отбележи показанието
на уреда; след това да се съединят накъсо изводите на емите-
ра и базата и отново да се отбележи показанието на волтме-
търа; ако в момента на съединяването на емитера с базата
стрелката на уреда се върне към нулевого деление на скалата
или се спре близо до него, транзисторът се смята за изправен;
но ако напрежението на резистора /?38 не спадне до нула, тран-
зисторът се бракува;
2) след като се провери предварително изправността на вери-
гите на транзистора, да се включи волтметър за постоянен ток
със скала 2 4- 5 В между емитера и корпуса и да се отбележи
показанието на уреда; след това да се шунтира резисторът /?34
с друг резистор със съпротивление,
на /?34, и отново да се отбележи по-
казанието на волтметъра; ако новото по-
казание е рязко нараснало (оказва се
приблизително два пъти по-голямо от
първото), транзисторът се смята за из-
правен; ако пък повишението на напре-
жението на емитера се оказва незначи-
телно, транзисторът се бракува.
В заключение няколко думи за изпит-
ванията на транзисторите в схемите на
равно на съпротивлението
импулсни устройства.	фиг j 39
В някои превключващи устройства
(ключови схеми), например в тригери, проектирани за насищане,
изправността на транзистора може да се провери чрез измер-
ване на напрежението на неговия колектор. В схемата на три-
гери с изправни елементи и вериги на захранване това изпит-
ване се извършва по следнияначин.
63
Към колектора и емитера на единия от транзисторите (да
допуснем 7\, фиг. 1.39) се включва волтметър за постоянен
ток и се отбелязва неговото показание. В зависимост от състо-
янието на тригера това показание може да бъде приблизително
равно на нула или на напрежението на източника на колектор-
но захранване. Ако измерваното напрежение е равно на нула
(което говори за насищането на транзистора 7\), изпитващият
съединява посредством мостче колектора на втория (запущения)
транзистор (Г2) с неговия емитер и наблюдава волтметъра*.
Увеличаването на показанията на уреда до няколко волта го-
вори за изправност на наситения транзистор (7\). Ако пък на-
прежението между колектора и емитера на изпитвания тран-
зистор (7\) остава непроменено, транзисторът се бракува.
Отстраняването на мостчето от колектора на запущения тран-
зистор (Г2) се използува за проверка на неговата изправност.
Ако в момента на снемането на мостчето напрежението меж-
ду емитера и колектора на наситения транзистор (7\) отново
спадне до нула, транзисторът Т2 се смята за изправен.
1.28. Проверка на транзистори за къси съединения
Проверката на отделния, т. е. несвързан със схемата транзис-
тор за отсъствие на късо съединение се изпълнява най-просто
чрез измерване на съпротивленията между неговите електроди.
Ако омметърът, свързан към база и емитер, към база и колек-
тор и накрая към емитер-колектор, не показва съпротивление
равно на нула, транзисторът се смята за изправен.
В някои устройства (например в транзисторните усилватели)
проверката на транзисторите за отсъствие на късо съединение,
между електродите може да се извърши без отпояване на тран-
зистора от схемата, като се измерят напреженията върху рези-
сторите, влизащи във веригата на изпитвания триод.
На фиг. 1.40 а, б и в е дадена част от схемата на усилвател
за звукова честота. Върху първия от тях е показано с прекъс-
ната линия късото съединение на базата с емитера, на второ-
то — късото съединение на колектора с емитера и на трето-
то — късото съединение на базата с колектора. Във всеки от
изброените случаи на неизправност на транзистора токовете,
* Ако напрежението между емитера и колектора на транзистора е равно
на няколко волта, волтмегьрът се свързва между емитера и колектора на
транзистора Г2-
64
протичащи през резисторите А\, R2 и /?3 ще се изменят. Едни
от тях ще се увеличат в сравнение със стойностите, отговаря-
щи на нормалното изправно състояние на транзистора, а други,
напротив — ще се намалят. В съответствие с това ще се изме-
нят и паденията на напрежения върху резисторите.
Фиг. 1.40
От изложено™ следва: като се знае към какви изменения
на напреженията на резисторите ще доведат късите съедине-
ния между електродите на транзистора, изпитващият може, без
да отпоява транзистора от схемата, да се убеди в наличието
на този вид неизправност.
При оценката на транзистора изпитващият се ръководи от
следното: ако падението на напрежението върху резистора RL
расте* (в сравнение с предишната нормална стойност), а паде-
нието на напрежението на резисторите /?2 и /?3 се намалява,
счита се, че в транзистора има късо съединение между емите-
ра и базата; ако пък напреженията на резисторите R2 и /?3 се
повишават, а напрежението на резистора Rr се понижава, счита
се, че има късо съединение на колектора с емитера или с ба-
зата.
1.29. Изпитване на транзистори за прекъсване
на изводите
Проверката на отделно взет транзистор за отсъствие на пре-
късване на изводите на неговите електроди не представлява
На фиг. 1.40 увеличение™ на падението на напрежението е пока-
зано чрез удебеляване на страните на правоъгълника, изобразяващ условного
означение на резистора.
5 Проверяване изправността на радиочастите в домашни условия
65
труд—за целта е достатъчно да се измерят правите (гир) и об-
ратимте (Гобр) съпротивления на емитерния и колекторния пре-
ход. Ако Гобр е по-голямо от гнр хиляди и десетки хиляди пъ-
ти (вж. параграф 1.26), изводите на електродите се считат цели
(без прекъсвания). Но ако резултатите на измерванията на пра-
вого и обратното съпротивление съвпадат (ГпР=-гОбр-1 Д нали-
чието на прекъсване на един от изводите може да се смята
за сигурно.
Тъй като нарушението на контакта във веригата на всеки
от електродите на транзистора предизвиква изчезване на тока
Фиг. 1.41
в тази верига, а следователно и
изменение на напреженията на
електродите, този вид неизправ-
ност на транзистора може да
се открие, без да се отпоява тран-
зисторът от схемата.
Да разгледаме процеса на
проверката на транзистора, вклю-
чен в схемата чрез примера за
работата на първото стъпало на
междинночестотния усилвател на
транзисторния приемник „Кос-
мос". Схемата на това стъпало
и измерените спрямо корпуса
напрежения на електродите на
изправния транзистор Т2 са по-
сочени на фиг. 1.41.
Да предположим, че в транзис-
тора има прекъсване на емитер-
ния извод. Съвършено очевидно е, че в този случай колектор-
ният ток ще се намали почти до нула, следователно падението
на напрежението върху резистора /?7 ще стане твърде малко
и напрежението на колектора ще се увеличи (по абсолютна
стойност) до 1,65 В.
И така първият признак за прекъсване на емитерния извод
е повишението на абсолютната стойност на напрежението на ко-
лектора на транзистора (в дадената схема от 0,72 до 1,64 В).
По-нататък с прекъсването на тока в емитерната верига из-
чезва падението на напрежението върху резистора /?6, което
е било равно преди неизправността на —0,06 В.
Следователно втори признак за нарушаването на контакта
в емитерната верига е намалението на абсолютната стойност
на напрежението на емитера до нула.
66
И накрая третият извод. Тъй като с нарушаването на контак-
та в емитерната верига се у величава съпротивлението между
точката А и корпуса (поради изключването на клона от вери-
гата, в който влизат резисторът /?6 и правото съпротивление
на емитерния преход), потенциалът на точката А при това мал-
ко ще се намали (в дадената схема от—0,19 до—0,22 В).*
Сега да разгледаме случаят на прекъсване на извода на ба-
зата.
При нарушаване на контакта във веригата на базата напре-
жението между емитера и базата става равно на нула, вслед-
ствие на това колекторният ток се намалява почти до нула,
падението на напрежението върху резистора /?7 рязко се нама-
лява и абсолютната стойност на колекторното напрежение се
увеличава до 1,58 В.
С намаляването на тока във веригата на колектора почти изця-
ло изчезва падението на напрежението върху резистора /?6 и сле-
дователно напрежението на емитера, което преди неизправност-
та е било равно на—0,06 В, ще се повиши почти до 0. Тъй
като резултантното съпротивление между точката А и корпуса
се увеличава (поради изключването на клона на веригата, в кой-
то влизат резисторът /?6 и правото съпротивление на емитер-
ния преход), потенциалът на точката А се понижава до същата
стойност (— 0,22 В), която беше отбелязана при прекъсването
на емитерния извод.
По такъв начин признаци за прекъсването на извода на базата
са: повишаването на абсолютната стойност на колекторното
напрежение, равенството на нула на емитерното напрежение и
известно (с няколко стотни части от волта) повишение на абсо-
лютната стойност на напрежението на базата.
Сега да преминем към разглеждането на последний случай—
прекъсване на колекторния извод.
При тази неизправност на транзистора токът във веригата
на колектора спада до нула и следователно абсолютната стой-
ност на напрежението между точката и корпуса рязко се
повишава (от 0,72 В при изправен транзистор до 1,64 В). Тъй
като в колекторната верига не преминава ток и през резисто-
ра /?6 протича много слаб ток (по веригата: п + “ на източника
на захранване, резистор /?6, емитерен преход на транзистора,
дол на част на бобината £7, резистори /?4 и /?18, „—u на източ-
ника на захранване), напрежението на емитера, равно на паде- •*
•* При сравняването на две отрицателни числа по-малко от тях се смята
това число, което има по-голяма абсолютна стойност.
67
нието на напрежението върху резистора /?б, се намалява почти
до нула.
Що се отнася до напрежението на базата, абсолютната стой-
ност на това напрежение се намалява от 0,19 В до 0,12 В. То*
ва се обяснява с известно увеличаване на тока през резистора
/?4, което предизвиква нарастване на напрежението върху този
резистор и следователно намаление на напреженията върху
резисторите /?5 и /?п.
И така признаци за прекъсване на колекторния извод са
увеличаването на отрицателното напрежение на колектора, на*
маляването на емитерното напрежение почти до нула и извест-
но намаление на отрицателното напрежение на базата.
Фиг. 1.42 а
Ако се условим да означаваме:
1)	значителното увеличение (два-три пъти) на абсолютната
стойност на напрежението на електрода на транзистора с уде-
беление на електрода;
2)	незначителното (с 15—20%) увеличение на абсолютната
стойност на напрежението с малко удебеление на електрода;
3)	изчезването на напрежението с почерняване на електрода И
4)	незначителното намаление на абсолютната стойност на на-
прежението със защриховане на електрода,
разглежданите случаи на неизправност на транзистора и свър
заните с тях изменения на напреженията може да. се предста'
вят по-нагледно във вида, показан на фиг. 1.42 а.
68
В заключение трябва да се отбележат две обстоятелства:
1) описаният метод за проверка на транзисторите се основа-
на на сравнение™ на постоянните напрежения, конто се устано-
вяват на електродите на транзисторите преди и след прекъс-
ването на извода; следователно, за да може да се възползува
от този метод, необходимо е изпитващият предварително да
измери постоянните напрежения на електродите и да пази те-
зи данни във вид на карта на напреженията;
2) указаните по-горе сведения за измененията на напрежения-
та на електродите на транзисторите могат да се използуват
не само за проверка на изправността на полупроводникови еле-
менти, но и за изпитвания на веригите на техните електроди
за прекъсване. Действително такива неизправности в разглеж-
даната схема, като нарушенията на контакта на резистора /?6 с
корпуса, отпояването на проводника от бобината L7 и пре-
късването на проводника /г2, с нищо не се отличават по свои-
те последствия от прекъсванията на изводите на емитера, база-
та и колектора.
1.30. Подбиране на транзистори по коефициента
на усилване (В)
Нерядко на радиолюбителите се налага да подбират от на
личната партида еднотипни транзистори екземпляри с най-голям
коефициент на усилване по постоянен ток (50) в схема с общ
емитер или да подбират двойки транзистори с приблизително
еднакъв коефициент на усилване.
При липса на специални уреди и апарати (например за изпит-
ване параметрите на плоскостни транзистори тип Л2-1) таки-
ва задачи могат да се решават с помощта на обикновен комби-
ниран уред, например ТТ-1.
Това се изпълнява по следния начин.
Комбинираният уред се подготвя за измерване на съпротив-
’тения по скалата „2X700“ и се определя поляритетът на съе-
цинителните шнурове на омметъра (вж. параграф 2.8). След
това базата на транзистора се свързва към гнездото V10=a,
з шнуровете на омметъра—към изводите на емитера и колек-
гора, при което това се прави така, че при подбирането на
транзисторите от р-п-р тип положителният полюс на омме-
търа да бъде съединен с колектора, а отрицателният—с еми-
тера и се отчита показанието на уреда. Колкото по-голямо е
измерено™ съпротивление, толкова по-голям е статичният кое-
69
фициент на усилване (В) на дадения транзистор. Представа
за възможността да се оценява по този метод усилвателната
способност на транзисторите дават следните цифри. Измерва-
ните с уреда ТТ-1 съпротивления между емитер и колектор на
четири транзистора тип П16 с коефициенти на усилване
221 = 27,6; Z?o = 31; В3~34,7; В = 38,2 са съответно равни на 3700,
5800, 6200 и 7300 Ом.
В случай, че липсва комбиниран уред транзисторите мо-
гат да се подбират с помощта на милиамперметър. За тази
цел се свързва схемата, показана на фиг. 1.36, и се отбелязва
показание™ на уреда. Колкото повече се отклонява стрелката
на милиамперметъра, толкова по-голям е коефициентът на усил-
ване В.
За подбиране на широко разпространените германиеви тран-
зистори П13—П16 се използува милиамперметър с ток на
пълно отклонение КБС-Л-0,5 10 мА, плоска батерия за джобно
фенерче и резистори R^ 15 кОм и /?ОгР = 330ч-390 Ом.
1.30	а. Подбиране на транзистори с минимално ниво
на шума
При радиолюбителски условия транзисторите с малък шум
обикновено се подбират по минимален обратен ток. В повечето
случаи такъв метод позволява да се избере нужният транзис-
Фиг. 1.42 б
тор. Но обратният ток не винаги отразява точно свойствата на
полупроводниковия триод като източник на шумове. Затова
най-добре е шумовите свойства на транзисторите да се опре*
делят, като непосредствено се прослушват поражданите от него
70
шумове. За тази цел изпитваният транзистор 7\ се свързва в
схемата на нискочестотен усилвател, както е показано на фиг.
1.42 б.
Усилвателят трябва да бъде изпълнен с транзистори с ма-
лък шум от типа МП27, да има достатъчно голям коефициент
на усилване и да се захранва от стабилен източник. За качест-
вото на изпитвания транзистор се съди по нивото на шума в
слушалките. Колкото то е по-ниско, толкова по-качествен е из-
питваният транзистор.
1.31.	Изпитване на фототранзистори
Фототранзистор се нарича полупроводниковият елемент, кой-
то преобразува светлинните сигнали в електрически и съще-
временно усилва фототока.
За да се получи пълна представа за фототранзистора, е не-
обходимо да се снемат неговата честотна и волтамперна харак-
теристика, да се измерят параметрите
му и да се изпита за „пълзене*.	г — 11 i
Тъй като при проверката на фототран-	I	I
зистора той се включва със свободна	П
база (фиг. 1.43), т. е. като двуполюсник,	1/1
снемането на характеристиките и опре-	I I
делянето на основните му параметри се	|
изпълнява по дадената в параграф 1.22	I ________|
схема за снемане на фотоелектрическите ф 1 43
характеристики на фотодиодите фиг. 1.26).
В радиолюбителската практика фототранзисторите с три из-
вода се изпитват по следния начин:
1)	съединява се емитерът с базата и посредством омметър
се измерва съпротивлението между колектора и емитера при
затъмняване и осветяване на фототранзистора с шестдесет или
седемдесет и пет ватова лампа; фототранзисторът се смята за
издържал изпитването, ако показанието на омметъра при за-
тъмняване на изпитвания екземпляр е няколкостотин пъти ио-го-
лямо от показанието при осветяването му;
2)	затъмнява се фототранзисторът и се измерва коефициентът
му на усилване (В) по метода, изложен в параграф 1.26 или 2.30;
3)	проверява се фототранзисторът за „пълзене" (вж. параграф
1.22).*
* При проверка на фототранзистора ФТ-1 напрежението на източника на
захранване на колекторната верига трябва да бъде намалено до 4-^-5 В.
71
1.32.	Проверка на слушалки
Изправността на телефонните слушалки може да се установи
по три начина. Първият от тях, най-простият, се състои във
включване на слушалкпте в контакта на радиотранслационната
мрежа.
Ако по някаква причина този начин не може да се използува,
слушалките се проверяват, като се свържат към галваничен
елемент (включително и към напълно разреден) или към бате-
рия за джобно фенерче. В момента на включването на изправ-
ните слушалки към елемента ясно се чува пукане.
фаьоЬ
нията или изобщо не
Третият начин се състои в изпитва-
не с помощта на обикновен гребен
за коса.
Процесът на проверката се състои
в следното.
Прекарва се гребенът по суха (не
мазна) коса и се допират зъбите му
отначало до единия, а след това до
другия щифт на щепсела на шнура
на слушалките. Ако слушалките са в
изправност, в момента на допирането
на гребена до щифтовете се чуват
пукания с еднаква интензивност. Но
ако слушалките са неизправни, пука-
се чуват, или се отличават едно от друго
по сила.
Понякога се налага да се подбере от трупа телефонии слу-
шалки най-чувствителната. Това може да стане по следния
начин.
Свързва се схемата, показана на фиг. 1.44. Тук Л е лампа
снажежаема жичка за 220 В, 75 Вт, АД — гол проводник с високо
съпротивление, който има диаметър 0,15-7-0,18 мм и дължина
1504-200 мм.
След това се подбира такова положение на проводника П,
при което чуващият се в слушалките фон на променлив ток
почти изчезва. След това в схемата се вкарва вместо слушал-
ката С{ втора слушалка и отново се изменя положението на
проводника П, докато се достигне минимална сила на звука от
слушалката. Ако в първия случай ухото възприема фона на
променливия ток, когато проводникът п се намира в точка В,
72
а във втория случай улавя звука, когато проводникът се нами-
ра в точка Вг, втората слушалка се счита за по-чувствителна
от първата.
1.33.	Проверка на високоговорители
Изправността на електродинамичен високоговорител с мем-
брана се проверява чрез външен преглед и изпитване на зву-
ковата бобинка за прекъсване. При преглеждането на високого-
ворителя изпитващият трябва да провери най-напред състоянието
на мембраната и движението на звуковата бобинка в магнитния
процеп.
Ако конусът (мембраната) не е повреден, изводите от зву-
ковата бобинка са цели и бобинката свободно се премества
в процепа, без да опира до ядрото и фланеца, високоговорителят
се счита в общи линии за изправен и се преминава към про-
верката на преминаването на тока през бобинката. За тази цел
проводниците на комбинирания уред ТТ-1, предварително под-
готвен за измерване на малки съпротивления, се допират до
изводните пластинки (ушички) на високоговорителя.
При липса на комбиниран уред звуковата бобинка може да
се провери за прекъсване, като се свърже към изводите й мик-
роамперметър, а тя се премества по остаси.
Ако на проверката на висо-
коговорителя пречат странични
шумове, правилното поставяне
на бобинката в процепа се про-
верява с помощта на нискочесто-
тен усилвател.
Това се изпълнява по след-
е Paguo-
приемник
Фиг. 1.45
ния начин.
Звуковата бобинка на високоговорителя се свързва към на-
мотката с ниско съпротивление на някакъв изходен трансфор-
матор на радиоприемник (или към отоплителната намотка на
силовия трансформатор) (фиг. 1.45), а намотката с високо съ-
противление (или повишаващата намотка на силовия трансформа-
тор) се свързва към гнездата Дх и Д2 за звукоприемател на
радиоприемника (в българските приемници гнезда „Гр“). След
това приемникът се включва в мрежата и като се натисне леко
мембраната, звуковата бобинка се премества в процепа. Ако бобин-
ката е монтирана правилно, във високоговорителя на приемника
се чува само слабият фон на променливия ток и леки шумове
73
от допирането на мембраната с пръст на ръката. Но ако зву-
ковата бобинка се допира до стените на процепа, във високо-
говорителя на приемника се чуват силни пращения — шумове,
предизвикани от триенето на бобинката.
При прегледа на абонатен високоговорител за радиотрансла-
ционна мрежа се проверява не само самият говорител, но и
другите части в кутията, а именно: трансформаторът, регулато-
рът на силата на звука, регулаторът на тембъра, тонкомпенса-
торът, кутията, съединителният шнур и щепселът.
Качеството на говора и музиката, възпроизвеждани от висо-
коговорителя на абоната на радиотранслационната мрежа, се
определя чрез включването му в радиотранслационната мрежа или
свързването му към някакъв битов радиоапарат (например маг-
нитофон, радиограмофон или телевизор), снабден с гнезда за
включване на високоговорител или слушалки.
При номинално напрежение на радиотранслационната мрежа
(равно на ЗОВ) и положение на регулатора на силата на звука,
отговарящо на максимална сила, повишаващата намотка на си-
ловия трансформатор се свързва към гнездата за звукоотнема-
тел на радиоприемника (в българските приемници гнезда пГри>).
След това приемникът се включва в мрежата икато се натиска
леко мембраната, се премества звуковата бобинка в процепа,
високоговорителят не трябва да звучи дрезгаво.
Ако високоговорителят е предназначен за телевизор или ра-
диоприемник с вътрешна магнитна антена, обръща се внимание
на конструкцията на магнитната система на високоговорителя.
Тя трябва да бъде екранирана.
1.34.	Проверка на микрофони
От основните типове микрофони, който се използуват понас-
тоящем в звукозаписа, радиоразпръскването и телефонията, най-
голямо разпространение в радиолюбителската практика са по-
лучили електродинамичните, електромагнитните, графитните и
пиезоелектрическите микрофони.
За да се получи пълна представа за качеството на микрофона,
е необходимо да се изпълнят повече от 10 измервания и про-
верки. Радиолюбителите не разполагат с необходимата за целта
специална апаратура, пък и не се нуждаят от такова подробно
изследване на микрофона. Затова те се ограничават с външен
преглед и най-прости и достъпни методи на проверка.
74
Определянето на качеството на микрофона обикновено се за-
почва с външен преглед. Основната цел на тази проверка е да
се изясни общото състояние на микрофона и да се установят
признаците на неизправност. Най-напред се преглеждат корпусът
(тялото), предпазващата мрежа (решетката) или коприненият плат,
закриващ мембраната, и съединителният кабел. Резултатите от
прегледа се смятат за удовлетворителни, ако всички части на
микрофона са цели и нямат следи от корозия и механищш
въздействия.
Проверката за прекъсване на електродинамичния, електромаг-
нитния и графитния микрофон, както и на съединителния кабел
се извършва с омметър, подготвен за измерване на съпротив-
ления по скала wQx700“. Ако в момента на включването на
омметъра към електромагнитния или електродинамичния микро-
фон, а така също и в момента на изключване на уреда от
микрофона в микрофона се чуват пукания, той се счита за
изправен.
Лесно и бързо може да се провери и изправността и качест-
вото на работата на електродинамичния и електромагнитния
микрофон посредством включването им в радиотранслационната
мрежа. Непосредствено да се включи микрофонът в контакта
е недопустимо. Необходимо е последователно с изпитвания мик-
рофон да се свърже резистор със съпротивление няколко де-
сетки или стотици килоома или кондензатор с капацитет ня-
колко десетки или стотици пикофарада. Ако микрофонът е
изправен, той възпроизвежда без изопачаване (изкривяване) го-
вора или музиката.
Процесът на изпитване на въгленовия (графитния) микрофон
се състои във включването му към омметър и наблюдаването
на стрелката на уреда в моментите на леко почукване или
тръскане на микрофона. Ако стрелката на омметъра се колебае
в такт с ударите по микрофона, той се смята за изправен.
При наличието на магнитофон или комбинация от радио и
магнитофон изправността и качеството на работата на микро-
фона от всякакъв тип може лесно да се провери чрез записва-
не и възпроизвеждане на говор или музика. Разбира се, при то-
ва трябва да се вземат мерки за осигуряването нормален режим
на работа на микрофона, съгласуването му с входа на усилва-
теля и понижаването на нивото на смущенията.
В заключение няколко думи за най-разпространените в радио-
любителската практика типове микрофони.
За любителски звукозапис, осъществяване на радиотелефонна
връзка на къси и ултракъси вълни, а така също за разговори
75
по проводници радиолюбителите използуват следните типове
микрофони :
електродинамични — МД-41; МД-42, МД-46, МД-47, МД-55;
електромагнитни— ДЭМШ-1А, ДЭМ-4М, МЭМ-60;
графитни (въгленови) — МК-10, МК-59;
пиезоелектрически — МПЭ-3, и микрофони от слухови апарати
„Слух", „Звук", „Кристал" и др.
В зависимост от стойността на динамичното съпротивление*
графитните капсули МК-10 и МК-59 се делят на три групи: с
ниско съпротивление (МК-Ю-НО, МК-59-НО), със средно съ-
противление (МК-Ю-СО, МК-59-СО) и с високо съпротивление
(МК-Ю-ВО, МК-59-ВО).
1.35.	Проверка на електромагнитни релета
Изправността на неутрално електромагнитно реле* ** за постоя-
нен ток се проверява чрез външен преглед, изпитване на на“
мотката (или намотките) за прекъсване и измерване на съпро-
тивлението на изолацията.
При прегледа на релето се обръща внимание на:
а)	маркировката (означението на типа на релето, данните на
намотката, годината и месеца на производството);
б)	отсъствие на механични повреди и следи от корозия;
в)	състоянието на контактните пера;
г)	състоянието на контактите (форма на контактите, сила на
контактния натиск, отсъствие на нагар, шупли и др.);
д)	хода на котвата и разстоянието между контактите.
Изпитването на намотката за прекъсване се изпълнява с ом-
метър или пробник, а измерването на съпротивлението на изо-
лацията — с омметър или специално устройство, съдържащо
неонови лампи. Съпротивлението на намотките на релето варира
от десети части от ома до 20 кОм. Съпротивлението на изола-
цията между намотка и корпус трябва да бъде не по-малко
от 100 МОм, а между всяка двойка недопиращи се плоски
пера, между всяко перо и корпуса — още по-високо.
При по-строга проверка и подбиране на релета се взе-
мат под внимание освен това токът, мощността, времето
Динамично съпротивление на микрофона се нарича съпротивлението му
за постоянния ток при подаване на звуков сигнал.
** По принцип на действие електромагнитните релета се делят на н е у т-
рални и поляризован и. В първите посоката на преместване на котвата
не зависи от посоката на тока в намотката, а във вторите — зависи.
76
и ампернавивките на задействуване, времето на отпускане, пре-
ходните съпротивления на допиращите се спокойни контакти,
максимално допустимият ток през контактите и други величини,
характеризиращи релето.
Ток на задействуване се нарича най-малкият ток, при
който релето сигурно се задействува.
Мощност на задействуване — това е най-малката
мощност, която е необходимо да се подаде на релето (от уп-
равляващата верига) за неговото сигурно задействуване.
Времето на задействуване е интервалът от време от
момента на подаване на управляващия сигнал до момента на
затварянето или отварянето на контакта. Според времето на за-
действуване релетата се делят на закъснителни, нормални и
бързодействуващи.
Ако в справочника липсват данни за времето на задейству-
ване на релетата, то може да се определи по формулата
, L .	/
1пта₽сек’
където L е индуктивността на намотката при отпусната котва, Хн ;
R — съпротивлението на веригата на намотката на реле-
то, Ом;
/ — установилата се стойност на тока в намотката, А;
/ср — токът на задействуване, А.
Ампернавивките на задействуване представляват произведе-
ние™ от тока на задействуване и броя на навивките на намот-
ката.
Времето на отпускане е интервалът от време от мо-
мента на прекратяване на действие™ на управляващия сигнал
до момента на отварянето или затварянето на контакта.
Съпротивленията между контактите при затварянето им трябва
да бъдат по възможност минимални, понеже увеличаването на
преходните съпротивления на контактите предизвиква прегрява-
нето им и излизането им от строя.
Точковите и двойните точкови контакти се използуват във
веригите с малка и средна мощност, а плоскостните — във ве-
ригите за средна и голяма мощност.
Съкратените означения на най-разпространените типове съ-
ветски релета се разшифроват по следния начин:
МКУ — многоконтактно кръгло унифицирано,
РДЧГ — реле с две бобини чувствително херметично,
РКВ — реле кръгло, вибратор,
РКМ — реле кръгло, малогабаритно,
77
РКМП — реле кръгло малогабаритно (за) полеви (условия),
РКН — реле кръгло нормално,
РКП — реле кръгло (за) променлив (ток),
РКС — реле кръгло силнотоково,
РМУ — реле малогабаритно управляващо,
РМУГ — реле малогабаритно управляващо херметично,
РП — реле поляризовано,
РПН — реле плоско нормално,
РСМ — реле слаботоково малогабаритно,
РЭС-6 — реле електромагнитно слаботоково,
РЭС-15 — реле електромагнитно (миниатюрно за постоянен
ток) слаботоково (с един превключващ контакт).
1.36. Проверка на силов трансформатор
Маломотният силов трансформатор* се проверява по същия
начин, както нискочестотният трансформатор (виж параграф 1.44).
Освен това силовият трансформатор се изпитва за наличие на
съединени накъсо навивки.
Това се изпълнява по следния
начин. Свързва се схемата, по-
казана на фиг. 1.46 а.
Тук Л е лампичка 2,5 В; 0,15А
или 6,3В; 0,28А;
V — волтметър за промен-
лив ток или комбини-
ран уред, включен ка-
то волтметър;
I — първичната намотка
на изпитвания транс-
форматор.
С помощта на автотрансфор-
Фиг. 1.46
матора се установява минималното напрежение (04-5 В), а след
това то постепенно се повишава, като се наблюдава лампич-
ката. В момента на появяване на тъмночервено светене се
отчита показанието на волтметъра.
Ако напрежението на първичната намотка на трансформатора
е голямо (50 ч-250 В), смята се, че трансформаторът е издър-
жал изпитването — в него няма накъсо съединени навивки. Но
* Към маломощннте силов» трансформатор» се отнасят трансформаторите,
конто служат за захранване на радиоприемници, телевизори, усилватели и
Други устройства, т. е. трансформатор» с мощност до 200—250 Вт.
78
ако измереното напрежение е малко (5—25 В), трансформаторът
се бракува.
При липса на автотрансформатор отделният силов трансфор-
матор или трансформатора на радиоприемника се изпитва за
навивки, съединени накъсо посредством лампа с нажсжаема
жичка. Процесът на проверката се състои в следното.
Първичната 110-волтова намотка на трансформатора (напри-
мер на радиоприемника) се свързва към мрежата за променлив
ток 220В (през електрическа лампа 220В, 15-^96Вт, фиг. 1.46 6)
и се наблюдава лампата. Ако изпитваният трансформатор е в
изправност, токът на празен ход е малък и жичката на лампата
свети слабо. Но ако трансформатора има накъсо съединени на-
вивки, токът в първичната намотка рязко нараства и жичката
на лампата свети нормално.
1.37. Определяне на предназначението на намотките
на силовия трансформатор
Силовите трансформатори на приемниците за радиоразпръсква-
не, магнитофоните и други устройства имат по няколко намотки.
Предназначението им може да се определи по следния начин.
С помощта на омметър се намират изводите от началото и
края на всяка намотка и се прикрепват към тях етикетчета с
надписи „/У1", „/Cl", „//2", „/С2" и т.н.
Ако трансформаторът е херметизиран или няма достъп до
бобината (макаричката), трябва производно да се поставят на из-
водите на една от намотките, например решетъчната, наимено-
ванията „начало" и „край", а след това, като се използува ком-
пас, да се намери началото и краят на другите намотки.
Изводните краища на началото и края на отоплителната
намотка (за отоплението на лампите) може лесно да се намерят,
понеже намотката за отоплението на лампите е навита с най-
дебел проводник и е разположена над другите намотки.
Изважда се от радиоприемника някаква лампа (но не и кено-
тронът), поставят се в отворите за отоплението на нейното гнездо
краищата на намотката за отопление на лампите на изследвания
трансформатор и се включва приемникът в мрежата.
Измерва се с помощта на комбиниран уред или волтметър за
променлив ток напрежението между изводните краища на всички
намотки. Волтметърът ще покаже следните напрежения между
краищата на намотките:
79
мрежова	ПО; 127; 220 В,
повишаваща	2504-700 В,
за отоплението на кенотрона 4,94-5,1 В,
за отоплението на кинескопа 6,24-6,3 В.
Накрая се съставя схемата на трансформатора и върху нея
се нанасят наименованията на намотките и надписите на ети-
кетчетата.
Пример. Разполага се със силов трансформатор, навит върху магнитопро-
вод Ш32Х46. Да се определи предназначението на намотките на трансформа-
тора и от кой приемник е (или магнитофон и т. н.).
Решение. 1.С помощта на омметъра или пробника се намират краищата
и началата на намотките и се начертава схемата на трансформатора (фиг. 1.47.
Т------
Uj= 16,5 В 1
4------
и2=108В 2
1______
7------
U, = 16,5В 1
4------
и? = 108 В 2
i___________
—Г
4 IV 360 В
L4 UA=360B
С______£
С------Г
G и5= 6, з в
Г-----Г
С 6	U6= 5 В
С_____L
2.	Памира се намотката за отопле-
ние на лампите (намотка 5 на фиг. 1.47).
и се свързва към отоплителните отво-
ри на ламповото гнездо на радиоприем-
ника, магнитофона или телевизора.
3.	Включва се приемникът в мрежа-
та и се измерват напреженията на дру-
гите намотки на изследвания трансфор-
матор (резултатите от измерванията са
дадени на фиг. 1.47).
4.	Като се използува фиг. 1.48, на
която е показана във вид на незащри-
хована ивица зависимостта на броя на
навивките (т), падащи се на един волт,
от сечението на сърцевината (магнито-
провода) Sc се намира, че в дадения
трансформатор (за който Sc=32.46=
= 14,72 см2) минималната и максимална-
та стойност на т е съответно равна:
тМин =2,64 навивки/волт! и/Пмакс =4,04
Фиг. 1.47
се намират броят на навивките на
Броят на навивките на мрежовата намотка 1
te/1-m(71=(2,644-4,04). 16,5^444-67; wlcpeA =55,5.
навивки/волт.
5. Определят се границите, в който
намотките и техните средни стойности.
Врой на навивките на мрежовата намотка 2
ш2=/л7/2=(2,644-4,04). 108^-2854-436; ш,сред =360,5.
Брой на навивките на повишаващата намотка
«^=2/7^=2(2,644-4,04). 360^19004-2908; ш1СРсд =2404.
Броят на навивките на намотката за отопление на лампите
w5=mt/5=(2,644-4,04).6,3^174-25; «/5сРед =21.
Брой на навивките на намотката за отопление на кенотрона
w6=mC/6=(2,644-4,04). 5--134-20;	сРед = 16,5.
Като се съпоставят получените средни стойности на броя на
навивките с данните, посочени в табл. II (виж прил. 2), се намира,
че изследваният трансформатор е от радиоприемника „Салют*.
При липса на лампов приемник или друг битов радиоапарат
с шестволтова намотка за отопление предназначението на на-
80
мотките на силовия трансформатор може да се определи, като
се свърже повишаващата му намотка към мрежата за промен-
лив ток и се измерят напреженията на останалите намотки.
Повишаващата намотка се намира с омметър* или по един от
методите, описани в параграф 1.39.
Фиг. 1.48
При определяне на предназначението на намотките изпитва-
щият се ръководи от следното:
а)	отношенията на напреженията на намотките са приблизи-
телно равни на отношенията на броя на навивките на същите
намотки;
б)	броят на навивките на повишаващите намотки е по-голям
от броя на навивките на мрежовите и отоплителните намотки
съответно 0,9-4-5,5 и 12-г-140 пъти (виж приложение 2).
1.38.	Определяне броя на навивките в намотките
на трансформатора
Приблизително броят на навивките на готовия трансформатор
може да се определи, както беше изложено в примера към
предшествуващия параграф или по следния начин.
♦ Като се има пред вид, че съпротивлението на повишаващата намотка по
постоянен ток е по-голямо от съпротивлението на мрежовите намотки няколко
пъти (по-точно от два до 30 пъти).
6 Проверяване изправността на радиочастоте в домашни условия
81
Да се обвият страничните ядра (бедрата) на магнитопровода
с един-два слоя хартия и като се прокарва внимателно про-
водникът, да се навие на бобината на трансформатора над на-
Допълм.но мотка
личните намотки още една до-
пълнителна намотка. Броят на
навивките (wAon) на намотката
е желателно да бъде не по-ма-
лък от 25, а като проводник за
навиване да се използува ка-
къвто и да е изолиран провод-
ник с диаметър 0,16—0,51 мм.
След това да се свърже схе-
мата, показана на фиг. 1.49, и
да се установи с помощта на
автотрансформатора такова на-
прежение на първичната намот-
ка 7, при което показанието на
волтметъра е равно на £/доп =
4н-6 В. Да се премести пре-
включвателят в положение 2—1
Фиг. 1.49
Да се изчисли броят на
мулата
и да се запише второго показа-
ние на волтметъра (Ц).
навивките на намотката по фор-
<Аоп •
След определянето на Wj не е трудно по същия начин да
се изчисли броят на навивките и на другите намотки.
1.39.	Намиране на намотката с по-голям брой
навивки
Ако е известно, че намотките на трансформатора са навити
с проводник от един и същ или приблизително един и същ
диаметър и съпротивленията на намотките рязко се отличават
едно от друго, не е трудно да се определи намотката, която
съдържа по-голям брой навивки — затова е достатъчно да се
измери съпротивлението на намотките. Но ако нищо не е из-
вестно за проводниците на намотките и съпротивленията на на-
мотките не се отличават значително едно от друго, намотката
82
на трансформатора, конто съдържа по-голям брой навивки, се
намира по следния начин.
Поставя се върху макаричката на трансформатора компас и
като се завъртят те така, че стрелката на компаса да бъде пер-
пендикулярна на оста на намотките, записва се делението (а0)
на скалата, на което се спира стрелката.
Фиг. 1.50	Фиг. 1.51
След това се съединяват последователно сравняваните намот-
ки и се включват към галваничния елемент (фиг. 1.50 а). След
като се отбележи посоката на отклонението на стрелката
на компаса, разменят се краищата на едната от намотките
(фиг. 1.50 6) и се наблюдава стрелката. Ако тя се отклонява в съ-
щата посока, както и първия път, повишаваща намотка е на-
мотката, която не е била превключвана (не са били разменяни
краищата й). Ако пък стрелката се отклонява от делението хо
в противоположна посока, намотка с по-голям брой навивки ще
бъде превключваната намотка.
При липса на компас повишаващата намотка може да се на-
мери с помощта на галваничен елемент или милиамперметър или
с помощта на батерия за джобно фенерче и волтметър (за 10 В).
Повишаващата намотка се намира по следния начин.
Към една от намотките (например Д5) се свързва галваничен
елемент, а към другата — (CD)— милиамперметър (фиг. 1.51) с
гранична стойност на тока 1 мА. Източникът на напрежение и
уредът се включват към намотката така, че при включване на
елемента стрелката на милиамперметъра да се отклони наляво,
а при изключване — надясно.
Затваря се и се отваря кръгът /, разменят се местата на гал-
ваничния елемент и милиамперметъра и се отваря кръгът //.
Повишаващата намотка се определи по големината на ъгъла
на отклонение на стрелката. Този ъгъл е по-голям в случая,
когато милиамперметърът е включен към повишаващата на-
мотка.

1.40.	Измерване на симетрията на полунамотките
на трансформатора
Симетричността на полунамотките на трансформатора или с
други думи, правилността на извода на средната точка А
(фиг. 1.52 а) може да се установи по следния начин.
Свързва се схемата, показана на фиг. 1.52 а.
Тук А е милиамперметър за постоянен ток с ток на пълно
отклонение 1-?-5мА,
Д — какъвто и да е полупроводников диод, включително
и точков;
/? — резистор със съпротивление 4,7—10 кОм.
С помощта на автотрансформатора се установява такова на-
прежение {/ъ при което стрелката на милиамперметъра се от-
клонява на една трета или половината от скалата.
След това се изключва резисторът Ако в резултат на то-
ва стрелката на милиамперметъра се установява на нула, точ-
ката А се смята за средна точка на намотката. Ако пък стрел-
ката се отклонява надясно или наляво от нулата, полунамотки-
те са несиметрични.
В случай на използуване на точкови диоди стрелката на
милиамперметъра ще се установи на нула (при симетрия на
полунамотките) само в случай че съпротивлението на резистора
R е много пъти по-голямо от правото съпротивление на диода
или ако двата диода имат еднакво право съпротивление.
1.40	а. Проверяване правилността на свързване
на намотките на трансформатора
Често при направа на трансформатори за двутактни крайни
стъпала на нискочестотни усилватели на радиолюбителите се
84
налага да проверяват правилността на свързването на вторич
ните полунамотки на драйверния (съгласуващия) трансформатор*
с първичните полунамотки на изходния трансформатор. Изпит-
ващият може да се убеди, че намотките са свързани правилно
по няколко начина. Най-простите от тях са описаните по-долу
методи на проверка, основаващи се на сравняване на магнит-
ннте потоци на разсейване и е. д. н. при правилно и обратно
свързване на намотките.
Процесът на проверката на правилността на свързването на
полунамотките по първия от тези
Произволно се свързват полуна-
мотките Оъ О2 (фиг. 1.52 5), по-
ставя се до трансформатора ком-
пас** и изводите Ьх и 64 на по-
лунамотките се свързват с гал-
ваничен елемент или батерия за
джобно фенерче. В момента на
включването на захранващия из-
точник стрелката на компаса
може или да не реагира на
включването на елемента, или
да се отклони на някакъв ъгъл.
След като се отбележи положе-
нието на стрелката, изводите на
една от полунамотките на транс-
форматора (например 63 и 64)
се разменят и отново се наблю-
дава компасът. Ако в първия
случай стрелката се е отклонила
на по-голям ъгъл, отколкото във
методи се състои в следното.
втория, смята се, че първото (произволното) свързване на по-
лунамотките е било правилно. Но ако по-голямо се окаже откло-
нението на стрелката след превключване на изводите на една
от полунамотките, за правилно се смята второто свързване на
полунамотките (фиг. 1.52 5).
* Съгласуващ трансформатор се нарича трансформаторът, който свързва
две стъпала на усилвателя и осигурява такова съотношение между изходното
и входното съпротивление на свързваните стъпала, при което предидущото
стъпало отдава на следващото максимална мощност.
*♦ Ако се проверява правилността на свързването на полунамотките на ма-
логабаритен трансформатор, например на унифипиран нискочестотен транс-
форматор, използуван в транзисторните приемнипи „Сатурн*, „Ласточка*,
»Мир* и др., трансформаторът се поставя не до компаса, а върху компаса.
85
Вторият метод на проверка се състои в сравняване на е. д. н.,
индуктирани в третата намотка (т. е. в първичната намотка на
съгласуващия трансформатор или във вторичната намотка на
изходния трансформатор) при правилно и обратно свързване на
половините на вторичната намотка на драйверния (съгласува-
щия) или половините на първичната намотка на изходния транс-
форматор.
Процесът на проверката се състои в следното. Към първич-
ната намотка на съгласуващия трансформатор се свързва слу-
шалка (фиг. 1.52 г) и като се свържат произволно една с друга
Към радиотрансд.
мрежа
Фиг. 1.52 д
Фиг. 1.52 г
половините на вторичната намотка, те се включват през слю-
ден, керамичен или тънкослоен кондензатор с капацитет 510-е-
1500 пФ към контакта на радиотранслационната мрежа. При
правилно свързване на полунамотките слушалката звучи нор-
мално. Но ако те са свързани обратно, силата на звука рязко
се намалява.
Правилността на свързването на полунамотките на трансфор-
матора може да се провери и с помощта на милиамперметър
и галваничен елемент. Това се изпълнява по следния начин.
Произволно се свързват помежду си половините на вторич-
ната намотка на съгласуващия трансформатор или половините
на първичната намотка на изходния трансформатор (фиг. 1.52 д)
и към първичната намотка на съгласуващия трансформатор (или
към вторичната намотка на изходния трансформатор) се свърз-
ва милиамперметър с ток на пълно отклонение 14-25 мА (или
при проверка на съгласуващия трансформатор волтметър с край-
но деление на скалата 1—10 В). След това за момент се включ-
86
ват крайните изводи (6Х и &4) на намотките към галваничен еле-
мент или към батерия за джобно фенерче и се отбелязва от-
клонението на стрелката на уреда, по-точно нейният отскок при
нарастването на тока през намотките. Разменят се изводите bv
b.2 или Ь3, Ь± и отново полунамотките се включват за момент
към галваничния елемент. Ако в първия случай стрелката на
милиамперметъра се отклонява на значителен ъгъл, а във вто-
рия изобщо не се отклонява или се отклонява на съвсем ма-
лък ъгъл, смята се, че първото свързване на полунамотките е
било правилно. Ако пък отклонението на стрелката се увели-
чава след разменянето на изводите на едната от полунамотките,
за правилно свързване на полунамотките се смята второто свърз-
ване.
И накрая последният начин за проверка. Той се състои в за-
меняне на милиамперметъра с неонова лампа от типа ТН-0,2,
МН-3 или аналогична на тях и
наблюдаване на светенето на
лампата в момента на изключва-
не на галваничния елемент. Ако
полунамотките на съгласуващия
трансформатор са свързани пра-
вилно, в момента на изключва-
не на източника на захранване
от извода bY (фиг. 1.52 е) неоно-
вата лампа светва за момент.
Но ако полунамотките са свър-
зани обратно, лампата не светва
нито в момента на включване-	£
то на елемента, нито в момента	4
на изключването му от полуна-	Фиг. 1.52 е
мотките.
Трябва да се има пред вид, че по този начин може да се
проверява само правилността на свързването на намотките на
съгласуващия трансформатор.
В заключение няколко думи за проверката на свързването на
намотките с различен брой навивки.
Описаните по-горе начини на проверка се основават на срав-
няването на сумите и разликите на работните магнитни потоци
и магнитните потоци на разсейването на намотките. При равен-
ство на навивките на намотките и преминаващите през тях то-
кове, разликата на магнитните потоци е равна или почти равна
на нула; това облекчава сравняването на магнитните потоци
при различии свързвания на намотките. Но ако броят на навив-
87
ките чувствително се различава при различните намотки, да се
открие разликата между потоците става толкова по-трудно,
колкото по-малко навивки съдържа намотката с най-малък брой
навивки. В такива случаи правилността на свързването на на-
мотките се проверява малко по-иначе, а именно: включва се за
момент към една от намотките, например О± (фиг. 1.52 а), гал-
ваничен елемент и се отбелязва посоката на отклонението на
стрелката; след това се повтаря същото с другата намотка О2.
Ако в двата случая стрелката на милиамперметъра се отклоня-
ва в една и съща посока, за правилното свързване на намотки-
те изводът на намотката Оь който е бил свързан към отрица-
телния полюс на елемента, се свързва към извода на намотката
Оо, който е бил свързан към положителния полюс на елемента.
Но ако стрелката на милиамперметъра се отклонява в различии
посоки, за правилното свързване на намотките се свързват тези
изводи на намотките Ог и О2, конто са били свързани към от-
рицателния полюс на елемента, или тези изводи на намотките
който са били свързани към положителния полюс на елемента
1.41.	Измерване на коефициента на трансформация
Коефициентът на трансформация може да се измери с при-
ближение по следния начин.
Установяват се трансформаторът и компасът на разстояние,
50-И 50 мм един от друг, така че оста на макарата (бобината)*
Фиг. 1.53
да бъде приблизително перпендикулярна на стрелката на ком-
паса (фиг. 1.53 а). След това се отбелязва делението а0 на ска-
лата на компаса, на което се е спряла стрелката, съединяват
88
се намотките последователно (фиг. 1.53 б) и се включват към
батерия за джобно фенерче.
Записва се отклонение™ (ах) на стрелката.
Превключват се краищата на една от намотките (фиг. 1.53 в)
и се записва второто отклонение на стрелката а2.
Изчислява се коефициентът на трансформация по формулата
а1
ако аа>а1,
или по формулата
ако ах>О2.
При наличие на волтметър (или два волтметъра) коефициен-
тът на трансформация може да се определи чрез измерване на
напреженията в краищата на намотките. Този начин се основава
на известного съотношение
U2 w2 п'
валидно при празен ход на трансформатора.
В последний израз
Ux е напрежението, по-
давано на първична-
та намотка на
трансформатора
(фиг. 1.54);
U2 — напрежението на
вторичната намотка
//а на ненатоварен	.	.
А .	г	Фиг. 1.54
трансформатор;
и — броят на навивките съответно на първичната и
вторичната намотка;
п — коефициентът на трансформация.
Процесът на определянето на п може да се разбере от
фиг. 1.54.
1.42.	Изпитване на бобините за навивки,
съединени накъсо
Един от най-простите и разпространените методи за изпитва-
не на бобините за наличие на навивки, съединени накъсо, се
89
Фиг. 1.55
състои в използуване на затихването, внесено от изпитваната
бобина в трептящия кръг на транзисторен автогенератор.
По този метод намотката на трансформатора, дросела или
бобината на филтъра се изпитва по следния начин.
Автогенераторът се свързва по схемата на фиг. 1.55.
Бобините на кръга А2 (165 навивки, проводник ПЕЛ 0,35) и
на обратната връзка (65 навивки, проводник ПЕЛ 0,35)
се навиват „на куп“ върху
двусекционно дървено или
картонено тяло (макаричка)
с диаметър 9 4-12 мм и ши-
рочина 18-е-20 мм. При ед-
наква посока на навиване
на тези бобини краят (к) на
бобината за обратна връз-
ка Lv се съединява с нача-
лото («) на бобината на
кръга L2 (фиг. 1.55). При изправни части и правилно свързана
схема колекторният ток достига приблизително 4 мА.
По-нататък в отвора на тялото се вкарва феритна пръчка
Ф-600* (с диаметър 8 мм и дължина 160 мм ) и се отбелязва
показанието на милиамперметъра. След това върху пръчката се
надява изпитваната бобина Аи и като се приближава в началото
непосредствено до кръговата бобина, а след това се отдалечава
на 10—15 мм от нея, се отбелязва второго показание на уреда.
Ако токът във веригата на колектора при прибдижаването на
бобината £и към бобината L.2 намалява, смята се, че част от
навивките на изпитваната бобина Ln или цялата бобина е съе-
динена накъсо. Но ако приближаването на бобината Ln към
кръговата бобина не предизвиква намаляване на колекторния
ток, смята се, че в бобината Lu няма навивки, съединени на-
късо.
Представа за чувствителността на устройството и големината
на колекторния ток при наличие и липса на навивки, съединени
накъсо в проверяваната бобина, дават следните данни.
Ако в пръчката няма накъсо съединени навивки, в бобина,
навита с проводник ПЕЛ 0,14 (брой на навивките w=100, сре-
ден диаметър на навивката б/ср = 9,5мм), колекторният ток е ра-
вен на 4мА; при надяване обаче на същата бобина върху фе-
ритната пръчка и приближаването й към бобината на кръга
колекторният ток спада на 1 мА.
* Такива пръчки се използуват за Магнитки антенн.
90
Фиг.
1.56 а
на навивката —
Ако на феритната пръчка се надене бобина с късо съедине-
ние, конто има диаметър 55 мм, след като се приближи отка-
чало непосредствено до кръговата бобина, а след това се от-
далечи от нея на 20 мм, колекторният ток се намалява от 4 на
2,5 мА.
В заключение трябва да се отбележи, че изменението на то-
ка в колекторната верига се отбелязва от уреда даже в слу-
чайте, когато съпротивлението на накъсо съединената секция на
бобината достига 800 Ом.
Ако монтирането на транзисторния автогенератор е свързано
с известии трудности, бобината може да се провери за наличие
на навивки, съединени накъсо, с помощта на радиоприемник.
Това изпитание се изпълнява по следния начин.
От антенното гнездо на прием-
ника се изважда антенният про-
водник и в образуваното място
на прекъсване на веригата се
поставя потискащ филтър, кой-
то се състои от кондензатор с
променлив капацитет С и боби-
на А (фиг. 1.56 а). Максималният
капацитет на кондензатора се
избира в граничите 50—250 пФ,
а като бобина се използува ня-
каква готова бобина с брой на
навивките около 30-г-50 или на-
мотка без тяло от проводник с
диаметър 0,5—1,0 мм с изола-
цията. Броят на навивките на на-
мотката е равен на 25-?-30, а
50-г-70мм. Кондензаторът С и бобината L се разполагат непо-
средствено до антенното гнездо, така че съединителните про-
водници Пь П2 и П3 да бъдат къси и да не действуват като
антена.
След въвеждането на потискащ филтър във веригата на ан-
тената приемникът се настройва на радиостанция, предаваща
звуков сигнал с постоянна честота (такива станции има доста
много в обхвата 50—80 м), или на някаква друга радиостанция.
След това се настройва филтърът с кондензатора С, така че
гръмкостта (силата на звука) на приеманите сигнали да се на-
мали до минимум, и изпитваната бобина Аи се поставя непо-
средствено до навивката от проводник L. Ако тя няма навивки,
съединени накъсо, силата на звука на приеманите сигнали при
а)
91
приближаването на бобините L и Ли не се измени. Но ако част
от навивките или цялата изпитваща бобина е съединена накъсо,
силата на звука на сигналите нараства. За да се изключи греш-
ката, която може да бъде предизвикана от случайно съвпаде-
ние на собствените честоти на изпитваната бобина и запушва-
щия филтър, описаният процес на проверка се повтаря при
настройка на приемника на друга радиостанция.
Трети начин за проверка на бобини за липса на навивки,
свързани накъсо, е методът, основан на изменяне на честотата
на звуковия генератор при въздействие, оказвано на неговия
кръг от бобината с навивки, свързани накъсо.
Изпитването се изпълнява по следния начин.
От отвърнат стоманен проводник (тел) или ленти от лама-
рина се сглобява магнитопровод с U-образна форма. Броят на
парчетата проводник или броят и широчината на ламаринените
ленти се определя от размерите на тялото на изпитваната бо-
бина.
Магнитопроводът се вкарва в бобината £/ (фиг. 1.56 б, в) и
се монтира схемата, показана на фиг. 1.56 б, в. Накрая проверя-
ваната бобина L2 се надява на магнитопровода. Ако бобината
няма навивки, свързани накъсо, честотата на генерираните треп-
тения не се измени. Но ако бобината L2 има макар и една на-
вивка, свързана накъсо, тонът на звука в слушалките с го-
лямо съпротивление рязко се повишава.
92
1.43.	Проверка на автотрансформатори
за битови електрически уреди
Преносимите еднофазни регулировъчни универсалии авто-
трансформатори за битови електрически уреди се проверяват
чрез външен преглед, наблюдаване на стрелката на волтметъра
при изменяне на напрежението и измерване напрежението на
изходните гнезда.
Проверката на външния вид на автотрансформатора има за
цел да изясни, не е ли бил подлаган автотрансформаторът на
удари или други механични въздействия, цели ли са плочката
и волтметърът, не са ли повредени неснимаемият (без възмож-
ност за изваждане) съединителен шнур и щепселът.
Измерванията на напрежението на изходните гнезда се из-
пълняват с комбиниран уред или отделен волтметър.
Автотрансформаторът се смята за годен, ако:
а)	външният му вид е нормален;
б)	включването на автотрансформатора в мрежата не предиз-
виква значително понижаване на напрежението на гнездата на
контакта, в който е включен автотрансформаторът;
а)	автотрансформаторът не създава значителен шум както
при празен ход, така и при нормален товар и повишено с 10 %
номинално напрежение;
г)	изменянето на напрежението е плавно и не предизвиква
колебания на стрелката на волтметъра и мигания на лампич-
ката*;
д)	показанията на волтметъра на автотрансформатора и ком-
бинирания уред (свързан към изходните гнезда) приблизително
съвпадат.
1.44. Проверка на нискочестотни трансформатори
Под нискочестотен трансформатор се разбира трансформатор,
предназначен за преобразуване на напрежения и токове с често-
ти от звуковия обхват (10000 — 20 000Хц). Нискочестотните
трансформатори се делят на входни, междустъпални и изходни.
За получаване на пълна представа за трансформатора е необ-
ходимо да се изпълнят повече от 10 различии изпитвания и
измервания. В радиолюбителската практика нискочестотните
трансформатори не се подлагат на такива подробни изследва-
* В никои автотрансформатори липсва лампичка за осветяване на скалата
на волтметъра.
93
ния и изпитващият обикновено се ограничава с външен преглед,
изпитване на намотките за прекъсване и измерване на съпро-
тивленията на изолация между намотките, от една страна, и
между намотките и магнитопровода, от друга.
При прегледа на трансформатора се изяснява не е ли повре-
дено тялото му (макаричката), не са ли били подложени на
удари намотките, цели ли са техните изводи, добре ли с а
закрепени на стеничките на тялото или върху специална плоч-
ка контактните ушички.
Измежду външните влияния на средата най-опасно за транс-
форматора е действието на влагата. Влагата, поглъщана от
изолационните материали, понижава техните механични качества,
намалява съпротивлението на изолацията, понижава пробивното
напрежение и повишава скоростта на стареенето на диелектри-
ка. Като действува върху металите, влагата ускорява корози-
ята и образува проводими наслойки (ципи). Особено опасна е
влагата за трансформаторите с намотки от тънък проводник.
По изложените причини при прегледа на трансформатора за
ниска честота щателно се изследват всички части за отсъствие
на мухъл и окиси на метали и в случай на откриването им
трансформаторът се подлага на допълнителни електрически
изпитвания.
Една от отличителните особености на входния трансформатор
са повишените изисквания към екранировката на входната
верига, затова при получаването на такъв трансформатор се
интересуваме от конструкцията и състоянието на неговия екран,
а в случай че той липсва — от възможността да се приспособи
към дадения трансформатор друг кожух.
Изпитването на намотките за прекъсване се изпълнява с
помощта на пробник или омметър, а измерването или по-точно
проверката на съпротивлението на изолацията — с помощта на
омметър.
При проверяването на намотката за прекъсване, ако тя е
навита с тънък проводник, почуква се по магнитопровода с
дървената дръжка на чукче или дръжката на отвертка. Това е
необходимо, за да се изключи грешката, която може да бъде
предизвикана от това, че понякога в мястото на прекъсване на
тънък проводник контактът временно се запазва.
Тъй като съпротивлението на изолацията на неизправния
трансформатор е твърде голямо (около няколкостотин мегаома),
когато той се измерва с омметър, стрелката на уреда не се
отклонява.
94
При подбиране на най-добрите екземпляри от наличните вход-
ни трансформатори с различна конструкция и размери се взема
под внимание следното:
1)	най-добри материали за кожуха (екрана) са пермалоят и
стоманата армко;
2)	кожухът на трансформатора трябва да бъде щанцован
или изтеглен и да има добре прилягащ капак;
3)	колкото по-голяма е междината между кожуха и транс-
форматора и колкото по-малко са отворите в капака и кожуха,
толкова по-голямо е качеството на екранирането;
4)	закрепването на трансформатора към кожуха със стома-
нени детайли понижава качеството на екранирането, затова
трансформаторът се прикрепва с винкели (пластинки) и други
детайли, направени от месинг, дуралуминий, пластмаса или
някакъв друг немагнитен материал.
1.45.	Проверка на изходни трансформатори
за развивка по кадри (ТВК)*
Изходните трансформатори за развивка по кадри, който се
използуват в телевизионните приемници за съгласуване на
изходното стъпало за развивка по кадри с отклоняващата сис-
тема, се проверяват чрез включване в схемата на телевизор
или външен преглед и измерване на параметрите на трансфор-
матора (съпротивлението на намотките по постоянен ток, индук-
тивността на първичната намотка при номинален ток на пред-
намагнитване, коефициента на трансформация).
При външния преглед на тези трансформатори се проверява
състоянието на неговите части и стегнатостта на магнитопрово-
да. Освен това се прочита условного означение на трансформатора
и датата (месец и година) на произвеждането му. Резултатите
от прегледа и измерванията се смятат за удовлетворителни, ако:
а)	частите на трансформатора нямат пукнатини, побитости и
следи от корозия;
б)	магнитопроводът е добре стегнат;
в)	контактните изводи са изпълнени здраво (сигурно);
г)	съпротивленията на намотките по постоянен ток при
температура +23 4- +27°С не се различават с повече от ±10%
от номиналните стойности;
д)	индуктивността на първичната намотка при номинален ток
на преднамагнитване и коефициент на трансформация съответ-
* ТВК — от Трансформатор Выходной Кадровой (развертки). В българска'
та телевизионна иромишленост е възприето съкращението ТВО.
95
ствуват на нормите; изолацията на трансформатора при изпит-
ването й на електрическа якост издържа двойно работно
напрежение;
ж) в намотките няма навивки, съединени накъсо.
В случай че липсват измервателни уреди, проверката на ТВК
се свежда до външно преглеждане и изпитване на намотките
за прекъсване. При наличието на неонова лампа ТН-0,2,ТН-0,3
или МН-3 изправността на трансформатора се проверява, като
към първичната му намотка се свърже лампата, а вторичната
и след това (ако има) допълнителната намотка се включва в
радиотранслационната мрежа. При изправен трансформатор лам-
пата светва в такт с измененията на нивото на силата на звука.
При купуване на трансформатор ТВК от магазина трябва да
се има пред вид, че изходните трансформатори за развивка по
кадри, конто се продават на дребно, са снабдени с паспорт,
съдържащ условного означение на трансформатора, основните
параметри, схемата на свързване и други данни.
Условного означение на трансформатора се състои от съкрате-
ното название (ТВК), число, което означава големината на ъгъла
на отклонение на електронния лъч в градуси, и една или
няколко букви (Л, Ц, П, Т), който означават типа и специални-
те условия за експлоатация на телевизионния приемник.
Така например под означението ТВК-100-ЛТ се разбира из-
ходен трансформатор за развивка по кадри на лампов черно-
бял телевизор, изпълнен в тропически вариант с кинескоп, който
има ъгъл на отклонение на електронния лъч 110°.
1.46.	Проверка на изходни трансформатори за развивка
по редове (ТВС)*
Най-добрият начин за проверка на изходния трансформатор
за развивка по редове (съкратено ТВС) се смята включването
му в схемата на телевизионния приемник. При това се взема
под внимание, че между краищата на повишаващата намотка
има напрежения, който надминават 10 киловолта и трябва да
се внимава. В случай че липсва подходящ тип телевизор, ТВС
се проверява чрез външен преглед и измерване на основните
параметри, т. е. съпротивления на намотките при постоянен ток,
индуктивности на намотките, коефициенти на трансформа-
ция и др.
* Трансформатор Выходной Строчной (развертки). В българската телеви-
зионна промишленост е възприето съкращението ТХО.
96
В радиолюбителски условия електрическите изпитвания на
ТВС се опростяват, като се свеждат до приблизително измерва-
не на съпротивленията на намотките на трансформатора при
постоянен ток. Ако под ръка няма омметър, но има неонова
лампа МН-3, ТН-0,2 или някаква друга, близка по параметри,
изпитващият се убеждава в изправността на трансформатора,
като свързва неоновата лампа към намотката за високо напре-
жение на трансформатора и включва поредно в радиотрансла-
ционната мрежа анодната (или част от анодната) и допълнител-
ната намотка*. Ако трансформаторът е изправен, неоновата
лампа периодично се запалва.
При външен преглед на трансформатора се проверява със-
тоянието и здравината на закрепването на детайлите, качеството
на спойките, стегнатостта на частите на магнитопровода,
отсъствието на следи от действието на влагата върху транс-
форматора.
Резултатите от прегледа на трансформатора се смятат за
удовлетворителни, ако върху детайлите на трансформатора
липсват следи от механични въздействия и корозия, спойките
са чисти, нямат остри издатини** и закрепванията на детайлите
са здрави.
Всеки ТВС има условно означение, което се състои от начал-
ните букви на съкратеното руско наименование на трансфор-
матора, т. е. ТВС, число, което представлява ъгълът на откло-
нение на лъча на кинескопа в градуси, и една или няколко
букви (Л, Ц, П, Т),*** означаващи типа и специалните условия
на телевизионния приемник.
В съответствие с това изходният трансформатор за развивка
по редове, който е предназначен за лампов черно-бял телевизи-
онен приемник с кинескоп, който има ъгъл на отклонение на
лъча 70°, се означава в съветската промишленост ТВС-70-Л.
Трябва да се има пред вид, че съветските изходни трансфор-
матори за развивка по редове за кинескопи с отклонение 110°
се произвеждат в три типа: ТВС-110, ТВС-ИОА и ТВС-110М.
Първият и третият тип, предназначени за работа с отклоняваща
система ОС-110, се произвеждат за телевизори с размер на
екрана (по диагонал) 43 см, а вторият тип — който работи съв-
местно с отклоняваща система ПС-110А — за телевизионни
* При това ТВС възпроизвежда звука, нос големи изкривявания — като
претоварен високоговорител.
От острите издатъци могат да изтичат електрически заряди.
*** Буквите Л, Ц, П, Т, означават : Л — лампов, Ц — цветен,П — полупро-
водников, Т — тропически (вариант на изпълнение).
7 Проверяване изправността на радиочастите в домашни условия
97
приемници с размери на екрана (по диагонал) 47 и 59 см и
увеличена продължителност на обратния ход на лъча (равна на
0,22 от периода на развивката по редове).
Магнитопроводите на трансформаторите ТВС-110 и ТВС-1 ЮА
са монтирани, като пластинките са наредени поредно срещупо-
ложно без въздушна междина, а магнитопроводът на ТВС-1 ЮМ —
с междина около 0,04 мм. Затова трансформаторите ТВС-110
и ТВС-110А се използуват само в онези изходни стъпала за
развивка по редове, в конто постоянната съставяща на анодния
ток на лампата не преминава през намотката на трансформато-
ра. Но трансформаторът ТВС-1 ЮМ се използува в изходни
стъпала, в който постоянната съставяща на анодния ток на
лампата преминава през намотката му.
1.47.	Проверка на отклоняващи системи
Отклоняващите системи (ОС), предназначени за отклоняване
на електронния лъч на приемната телевизионна тръба (кинеско-
па), се проверяват чрез външен преглед и включване в схемата
на телевизионния приемник. Ако липсва подходящ тип телеви-
зор, за качеството на ОС се прави заключение по резултатите
от прегледа и проверните за прекъсване на отклоняващата
бобина, за наличие в тях на навивки, съединени накъсо, и за
качеството на изолацията.
При проверката на ОС в телевизора се изяснява големината
на отклонение™ на ОС, резервът по тъмни ъгли и степента на
геометричните изкривявания на растъра (видовете „трапец“,
„паралелеграм “, „възглавничка“, „бъчвичка").
Резервът по тъмни ъгли се определя чрез центриране на
растъра и изместване на ОС от конуса на кинескопа до момен-
та на възникване на тъмни ъгли. Ако изместването на ОС, при
което започват да се появяват тъмни ъгли, е твърде малко,
счита се, че няма резерв по тъмни ъгли.
При външен преглед на ОС се проверява:
1)	състоянието на частите на отклоняващата система, като при
това се изяснява дали те нямат побитости, пукнатини, следи от
корозия и други дефекти ;
2)	здравината на закрепването на бобините, феритния пръс-
тен и други части на ОС;
3)	условното означение и датата на произвеждането на ОС.
Електрическите изпитвания на отклоняващата система при
липса на телевизор се изпълняват с уреди, конто позволяват да
се открият навивки, съединени накъсо, да се измерят съпротив-
ленията по постоянен ток и индуктивностите на бобините за
кадри и за редове и да се изпита изолацията на ОС на елект-
рическа якост.
Смята се, че отклоняващата система е издържала изпитвани-
ята, ако :
а)	външният вид на ОС е нормален ;
б)	в бобината липсват накъсо съединени навивки;
в)	съпротивлението при постоянен ток на кадровите бобини
при температура 4-23	±27°С не се отличава с повече от±5 %
от номиналната стойност;
г)	индуктивността на редовите бобини, измерена при темпера-
тура + 23° 4- + 27°С не се отличава с повече от + 10% от
номиналната стойност за ОС-70, използувани в черно-белите
телевизори, и ±0,5% за другите отклоняващи системи;
д)	изолацията на ОС издържа удвоената стойност на напре-
жението, за което е проектирана изпитваната отклоняваща
система;
е)	геометричните изкривявания на растъра се намират в нор-
мални граници, т. е. не надминават 2% за изкривявания от
видовете „паралелограм" и „трапец" и 3 % за изкривявания вид
„бъчвичка" и „възглавничка".
В случай че липсват уреди, електрическата проверка на ОС
се свежда до изпитване на отклоняващите бобини за прекъс-
ване и приблизително определяне на съпротивленията на
изолацията.
При наличието на неонова лампа изправността на ОС може
да се провери, като към отклоняващите бобини за редове се
свърже неонова лампа, а бобините за кадри се включат в
радиотранслационната мрежа. Ако при това лампата периодич-
но се запалва, изпитваната ОС се смята за изправна.
При купуване на отклоняваща система от магазина трябва
Да се взема под внимание, че всяка ОС, продавана на дребно,
трябва да бъде снабдена с паспорт, в който се посочват ос-
новните параметри на ОС, условното означение и други данни.
Условного означение на съветските ОС съдържа букви и число.
Първите букви „ОС“ означават „отклоняваща система^ а след-
ващото след буквите число — ъгъла на отклонение на елек-
тронния лъч в градуси и една от буквите Л, Ц, П или едно
от съчетанията на тези букви и буквата Т — типът и специал-
ните условия за експлоатация на телевизионния приемник.*
* Буквата Л означава лампов, П — полупроводников, Ц — цветен Т —
тропически (вариант на изпълнение).
99
Така например означението ОС-90-ПТ се отнася за откло-
няваща система от тропически вариант на транзисторен черно-
бял телевизионен приемник с кинескоп, който има ъгъл на
отклонение на електронния лъч 90°.
Измежду ОС, предназначени за отклонение на електронния
лъч на 110°, трябва да се различават системите ОС-110 и ОС’
110А. Първата от тях е създадена за съвместна работа с
изходните трансформатори за развивка по редове типове ТВС-
110 и ТВС-ПОМ, а втората — за съвместна работа с трансфор-
матор тип ТВС-110А.
1.48. Проверка на стъклени предпазители със стопяема
жичка
Миниатюрните стъклени предпазители, предназначени за за-
щита на апаратите, измервателните уреди и други устройства
от претоварване с ток, се характеризират с размерите, съпро-
тивлението, бързината на задействуване, срока на експлоата-
ция* и стръмността на защитните амперсекундни характеристики.
Амперсекундните характеристики представляват графично изра-
зените зависимости на времето на задействуване на предпази-
теля (в секунди) от кратността на претоварването (фиг. 1.57).
Колкото по-бързо се задействува стопяемата вложка на пред-
пазителя и колкото по-стръмна е характеристиката в областта
на 2ч-5-кратки претоварвания, толкова по-сигурен и ценен по
своето защитно действие се смята предпазителят.
В радиолюбителската практика стъклените предпазители за
номинални токове от 0,15 до 5 А се проверяват чрез външен
преглед и изпитване за прекъсване.
При преглеждане на предпазители се проверява целостта на
стъклената тръбичка, здравината на закрепването на накрайни-
ците към нея, наличието на припой в центровете на накрайни-
ците и на цифра (или цифри), означаващи номиналния ток на
предпазителя в ампери.
Таблица, 1.9
Номинален тик, А
0,25	0,50	1,00	2,00	3,00	4,00
средня стойност на съпротивле-
нието на стопяемата вложка. Ом 2.00 0.68	0.60 0.18	0.16	0.13
* Срокът на ексилоатацията на стъкления предпазител със стопяема жнч-
ка е не по-малко от 800 часа.
1ОО
В случай че отсъствуват тези означения или те са нанесени
неясно върху накрайниците, номиналният ток се определя
ориентировъчно чрез измерване съпротивлението на предпазите-
ля (вж. табл. 1,9.)*.
Фиг. 1.57
^.Стопяемата вложка се проверява за прекъсване посредством
пробник, омметър или като се включи последователно с висо-
коговорител в радиотранслационната мрежа.
* В таблицата са дадени стойностите на съпротивленията на предпазителя
(със стъклен корпус) с дължина 20 мм.
101
1.49. Проверка на изключватели и превключватели
Процесът на проверката на изключвателите и превключвате-
лите се състои във външен преглед на тези части, обръщането
им от положение „изключено" в положение „ включено“ и об-
ратно (до 4 — 5 пъти) и измерване на съпротивленията на
контактите и изолацията между токопроводимите части.
При прегледа на изключвателя (или превключвателя) изпитва-
щият проверява стойностите на тока и напрежението, за който
той е предвиден, състоянието на контактните клеми, корпуса
и ръчката (дръжката или бутона), плавността на движението
(да не заяжда), силата, която трябва да се приложи, за да се
обърне изключвателят от едно положение в друго, и сигурната
фиксация във всички контактни положения.
Сигурността на контактуването се проверява чрез измерване
на съпротивлението между изводите на изключвателя в поло-
женията „изключено“ и „включено". В първото положение
омметърът, свързан с контактуващите елементи, трябва да
показва „безкрайност", а във второто—нула, при което в
двата случая положението на стрелката на уреда трябва да
бъде устойчиво и да не се измени при леко почукване по
изключвателя.
1.50. Проверка на феритни пръчки за антенн
на радиоприемники
Качеството на феритни пръчки с кръгло и правоъгълно се
чение за антени на приемниците се проверява чрез външен
преглед. При това се обръща внимание на целостта на пръч-
ката, нейната форма, качеството на повърхността и наличието
на означение за марката на материала.
Феритната пръчка се смята за годна и отговаряща на стан-
дарта, ако:
1)	тя не се разрушава при най-просто механично изпитване*;
2)	стрелата на огъването на пръчката е равна или по-малка
от 1 мм за пръчки с дължина до 125 мм и 2 мм за пръчки с
дължина от 125 до 200 мм;
3)	повърхността на пръчката няма следи от механични
повреди**;
Ч:	Изпитването се състои в огъване на феритната пръчка чрез прилагане
на неголяма сила към средата и краищата.
1 Следи от пресоване и изтегляне се допускат.
102
4) на пръчката са означени марката на материала, годината
и месецът на производството.
Електрическите свойства на феритната пръчка се проверяват
с помощта на специална еталонна бобина.
За тези изпитвания са необходими апарат за измерване на
индуктивността и КУ-метър (Q-метър), т. е. апарат за измерване
качествения фактор на трептящите кръгове.
В случайте, когато е необходимо изпитващият само да се
убеди, че дадена феритна антена, например с марка 600НН
(което отговаря на старото означение Ф-600*) е пригоден за
използуване в магнитна антена, постъпва се по следния начин.
Свързва се схемата** ***, показана на
фиг. 1.58, се и вкарва пръчката в бо-
бината. След това няколко пъти се
отваря и затваря веригата в точката
Л, В или С. Ако изправната пръчка
е годна, в момента на прекъсването
на веригата лампата светва.
Фиг. 1.58
Като бобина може да се използува намотка, изпълнена от про-
водник ПЕЛ (или някаква друга марка) с диаметър 0,20 4- 0,41 мм.
Броят на навивките трябва да бъде равен на 180 ч- 200. В случай
че липсва тяло, бобината може да се навие направо върху
феритната пръчка. Резисторът R със съпротивление 10—12Ом
служи за ограничаване на тока, консумиран от бобината.
Таблица 1.10
Стари и нови означения на някои марки ферити
Означение на маркизе
стари
нови
Нискочестотни никел-цинкови и литий-цинкови ферити
Ф-100, МНЦ-120
НЦ-100
Г-21
Оксифер-200
МНЦ-200
Ф-400, оксифер-400
Ф-600, оксифер-600
Ф-2000, оксифер-2000
100НН*::*
100НН1
150НН
200НН
200НН1
400НН
600НН
2000НН
* Новите и старите означения на най-разпространените марки ферити са
дадени в табл. 1.10
** Централният контакт на цокъла на лампата (пъпката) се свързва към
отрицателния електрод на елемента, а корпусът — към положителния.
*** Числото пред буквите показва номиналната магнитна проницаемост.
103
Продълженне на табл. 1.10
Нискочестотни мангано-цинкови ферити
ФМ-1000, оксифер”М-1000	1000НМ
ФМ-2000, оксифер М-2000	2000НМ
Оксифер МТ-2000	2000НМ1
Оксифер МД-2000	2000НМ2
ФМ-3000, оксифер М-3000	3000НМ
Оксифер М-4000	4000НМ
Високочестотни никел-цинкови и литий-цинкови ферити
СН-5	5ВЧ
ФС-10	10ВЧ
СНК-13	13ВЧ
Ф-20, НФК-13	13ВЧ1
Оксифер РЧ-20	20ВЧ
ФЛ-30	ЗОВЧ
МНЦ-50	50ВЧ
ФЛ-60	60ВЧ
Ферити с правоъгълна хистерезисна крива
ВТ-5	0Д6ВТ*
К -272	0.25ВТ
Н-85	О.ЗВТ
11-212	0,ЗВТ1
Н-44	0,4 ВТ
ВТ-2	0,7ВТ
К-260	0,9ВТ
ВТ-1	1,ЗВТ
К-28	1.5ВТ
ВТ-7	2ВТ
ВТ-6	4ВТ
1.51. Проверка на стайни телевизионни антенн
Състоянието и изправността на телевизионната стайна антена
се проверява чрез външен преглед и приемане на програмата
на местния телевизионен център.
При прегледа на антената се обръща внимание на състояни-
ето на нейните части, конструкцията на антенния щекер, сила-
та, която трябва да се приложи за разтваряне на елементите
на телескопичната система, изправността на каналния превключ-
вател, устойчивостта на антената и нейната комплектуваност.
Металните части на антената и частите, изработени от изо-
лационни материали, не трябва да имат счупвания, откъртвания,
вдлъбнатини от удар, пукнатини и други дефекти, който пони-
* Числото пред буквите означава номиналната коерцитивна сила в Оерс-
теди (Ое). Новата единица интензивност на магнитною поле според узаконе-
ната международна система СИ е А/М. 1 Ое = 79,5775 А/М.
104
жават механичната здравина и електрическите качества на
антената.
Ако антената е предназначена за унифициран телевизор, тя
трябва да бъде снабдена със специален антенен щекер, съгла-
суван с антенното гнездо на унифицирания телевизор.
Елементите на телескопичната система трябва да се изваж-
дат и прибират лесно без прилагане на голяма сила.
Антената трябва да бъде устойчива при каквато и да е
дължина или ориентация на нейните вибратори.
В комплекта на 12-каналната стайна антена влизат: антена
с фидер, превключвател на каналите и симетриращо устройство
и инструкция за използуване. За фидер се използува симетричен
двупроводен шнур или коаксиален кабел с вълново съпротив-
ление 75 или 50 Ом. В случай че се използува коаксиален
кабел, симетриращото устройство се монтира в основата на
антената, а ако за фидер служи симетричен шнур — на края на
фидера откъм страната на антенния щекер.
Тъй като интензивността на електромагнитното поле в поме-
щението може рязко да се измени при преминаване от едно
място към друго, преди изпитването на антената изпитващият
трябва да се убеди, че избраното за нея място е подходящо по
отношение на силата на приемането.
Качеството на изображението на телевизионната изпитателна
таблица се проверява в двете положения на превключвателя
на каналите на антената. Преминаването от едно положение на
превключвателя в друго трябва да се придружава от измене-
ние на контраста на изображението.
При приемане на сигнали от телецентъра (телевизионния
предавател) леко се удря с пръст основата на антената. Тези
удари не трябва да предизвикват прекъсвания или изчезване на
изображението на екрана на телевизора.
Представа за коефициента на усилване на антената може да
даде сравнението на качеството на изображението при приемане
сигналите на изпитателната таблица с проверяваната антена и
с три-четириметров отрязък от двупроводен усукан шнур, в
края си съединен накъсо. Колкото по-лошо е изображението
при приемането с шнур в сравнение с изображението при
приемане с антена, толкова по-големи са коефициентът на
усилване и ефективността на проверяваната антена.
105
1.52. Проверка на коаксиални кабели
Получилите широко разпространение коаксилни кабели се
проверяват относително рядко. Но ако кабелът се е намирал в
експлоатация или е съставен от отделяй отрязъци, преди да
се използува вторично, внимателно се преглежда и подлага на
Защитна
обБиБка
Външен
прободник
ИВолаиия
Вътрешен
прободник
най-прости електрически изпитвания. При
прегледа на кабела изпитващият се инте-
ресува главно от състоянието на неговата
защитна обвивка. Ако тя няма пукнатини,
издувания, вдлъбнатини от удари и дру-
ги дефекти, резултатите от прегледа се
смятат за удовлетворителни. При преглед
на кабел, съставен от отделни отрязъци,
се изяснява и как е изпълнено съединени-
ето на краищата на кабела.
Най-простите електрически изпитвания
на коаксиалните кабели се състоят от про-
верка на вътрешния проводник (фиг. 1.59)
за прекъсване, проверка на целостта на
външния проводник, изпитване на кабела
за евентаулни къси съединения между
вътрешния и външния проводник и измер-
ване на съпротивленията на изолацията.
Първите три изпитвания се изпълняват с
обикновен омметър, а четвъртото — с по-
Фиг 159 мощта на измервателната схема, предста-
иг* ’ вена на фиг. 1.60.
Тук С е кондензатор с капацитет 0,5-4-10 мкФ, предвиден
за работно напрежение 400-4-600 В; |1А— микроамперметър за
100 мкА, например тип М24.
Процесът на измерването на съпротивлението на изолацията
се състои в следното:
1)	свързва се схемата, показана на фиг. 1*60;
2)	свързват се един с друг проводниците Пг и П2, с което се
съединява накъсо измерваното съпротивление на изолацията /?х,
посредством изключвателя И се включва схемата към мрежата
за променлив ток и с променлив резистор се установява стрелка-
та на микроамперметъра на деление J00* (мкА);
3)	изключва се схемата от мрежата, разединяват се провод-
ниците Пх и П2 и след като се включи отново захранването, се
отбелязва делението на скалата а (в мкА), по което се е от-
клонила стрелката на уреда;
106
4)	изчислява се съпротивлението на изолацията по формулата
= 2,5 ( у° — 1)М0м.
Ако в процеса на експлоатацията кабелът не е бил подла-
тан на въздействието на парите на основи и киселини и е бил
защищаван от проникването на влага, неговото съпротивление
Фиг. 1.60
на изолация е твърде голямо. Така например при дължина на
кабела около 25 метра стрелката на микроамперметъра се
отклонява в момента на свързването на захранването на едно
деление, а след това се връща към нулата. По такъв начин
изправният кабел се проявява като кондензатор с безкрайно
голямо съпротивление на утечка. Ако обаче кабелът е бил
подлаган на въздействието на слънчевите лъчи и влагата,
съпротивлението на изолацията може рязко да се намали.
Недопустимо малко (около няколко десетки или стотици кило-
ома) то може да бъде при лошо съединяване на отрязъците
кабел.
Една от най-важните електрически характеристики на кабела
е неговото вълново съпротивление. Ако марката на кабела е
известна, стойността на тази величина се определя лесно от
условното означение на кабела или по справочник. В случайте,
когато марката на кабела е неизвестна, най-простият и достъ-
пен начин за определяне на вълновото съпротивление е изчис-
ляването му по формулата
138 1 £)вън
₽ - ...л °"'
107
където е е диелектрическата проницаемост на изолационния
материал, който отдели вътрешния проводник
на кабела от външния;
£>вън — вътрешният диаметър на външния проводник, мм;
d — диаметърът на вътрешния проводник, мм.
Съветската промишленост произвежда коаксиални кабели с
вълнови съпротивления 50, 75, 100, 150 и 200 Ом. Това тряб-
ва да се има пред вид при определяне на р по дадената по-
горе формула.
В заключение няколко думи за означенията на кабелите.
Условного означение на конструкцията на съветския коакси-
ален кабел се състои от буквите РК, което означава радио-
честотен коаксиален (първи елемент на означението) и три
числа (втори, трети и четвърти елемент на означението). Вторият
елемент посочва стойността на вълновото съпротивление на
кабела в омове; третият елемент — закръгления до по-малкото
цяло число диаметър на кабела с изолацията и четвъртият
елемент — материала на изолацията (първата цифра) и номера
по ред на разработката (втората и третата цифра иля само
втората цифра).
Материалите на изолацията се означават със следните циф-
рови означения:
полиетцлен .................. 1
флуоропласт...................2
полистирол и стирофлекс .... 3
полипропилен ................ 4
гума..........................5
неорганична изолация .... 6
1.53.	Проверка на пръстени от алсифер
В радиолюбителските условия пръстените от алсифер типове
ТЧ-6Ч* ТЧК-55Р, ВЧ-32Р, ВЧ-22Р, ВЧК-22Р, ТЧ-60П, ТЧК-55П,
ВЧ-32П, ВЧ-22П и ВЧК-22П се проверяват само чрез външен
преглед, понеже електрическите изпитвания (определяне на
началната магнитна проницаемост), коефициентите на загубите и
* Съчетанието на буквите Т, Ч, К, числата 60, 55, 32, 22 и буквите Р, П
означават : ТЧ — тонална честота ; ВЧ — висока честота ; ТЧК — тонална честота
с компенсиран температурен коефициент на магнитна проницаемост; ВЧК —
висока честота с компенсиран температурен коефициент на магнитна прони-
цаемост; числата 60, 55, 32, 22 са средните стойности на началната магнитна
проницаемост, а буквите Р и П : Р — (за) радиоапаратура, П — (за апаратура
на) проводната (връзка).
108
ДРУги величины изискват използуване на специална измервател-
на апаратура.
При преглеждането на пръстена се проверява дали той няма
пукнатини, неравности и следи от механични въздействия. Мал-
ки отчупвания (откъртвания), на краищата се допускат.
Номиналната стойност на началната магнитна проницаемост
(Но) се определя по цветните ивици. Една ивица — това е мар-
кировъчният знак на пръстените за апаратура с проводникова
връзка, а две ивици — маркировъчният знак на пръстените за
радиоапаратурата.
Една или две жълти ивици отговарят на Но=22
п	зелени „	бели „	червени п	черни „	сини	я я я п п	Но=22 Но "32 Но=55 Но=60 Но=90
Пръстените от алсифер имат вътрешен диаметър	размеры : от 7	до 46 мм
външен диаметър	от 15	до 74 мм
височина	от 4,8	до 16,8 мм
1.54.	Проверка на магнити за йонни уловители
Най-простият начин за проверка на пръстеновидния магнит на
йонния уловител се състои в следното.
Снема се месинговата пружина и се поставя магнитът с плос-
ката страна надолу върху парче листова стомана с размеры,
равни или по-големи от външния диаметър на магнита. След
това, като се притиска с ръка пръстенът към стоманената плас-
тина, се преобръщат. Ако сега намиращият се отдолу магнит
се държи от пластината (не пада), той се смята за изправен.
Годността на магнита може да се проверни с помощта на
компас. Процесът на проверката се състои в следното. Поставя
се на масата компас, а след това върху права, перпендикуляр-
на на стрелката на компаса — магнит. Разстоянието между цен-
тровете им се взема приблизително равно на 200 мм. След то-
ва се върти магнитът в равнината на масата, като изпитващият
се стреми да получи максимално отклонение на стрелката на
компаса. След като се отбележи делението на скалата, на кое-
то се е спряла стрелката, магнитът се завъртва в същата рав-
нина на 180°, т. е. към компаса се обръща противоположният
полюс на магнита. Ако стрелката на компаса се отклонява в
109
двата случая на няколко деления, магнитът се смята за изправен
Ако обаче отклонението не надминава три деления, магнитът
се бракува.
1.55.	Проверка на поялници
Поялниците със сменяеми и несменяеми човки се проверяват
чрез включване в мрежа за 220 В и външен преглед.
Нагревателният елемент на поялника се смята за изправен,
ако 30—40 секунди след включването на поялника в мрежата
температурата на външната повърхност на неговите метални час-
ти се повишава с няколко градуса.
Понякога се прави заключение, че нагревателният елемент е
прекъснат, ако в мрежовия контакт не се появява искра в
моментите на включване и изключване на поялника.
Ако липсва мрежа, изправността на нагревателния елемент се
проверява чрез пропускане на ток (с пробник) или измерване
съпротивлението на нагревателния елемент с омметър (виж.
табл. 1.11).
Таблица 1.11
Съпротивление на нагревателния
елемент. Ом
Мощност на поялника, Вт
при напрежение 220 В
при напрежение 127 В
35
50
65
90
120
200
1380 ±10 %
970 ±10%
750±10%
540 ±10 %
410 ±10 %
~240±10%
460 ±10 %
320 ±10 %
245 ±10%
180 ±10 %
135±10%
80 ±10 %
След проверката на нагревателния елемент се измерва съпро-
тивлението на изолацията между единия от щифтовете на щеп-
села и външните метални части на поялника. Измерваната стой-
ност не трябва да бъде по-малка от 0,1 МОм.
При външен преглед се проверява качеството на всички
части на поялника, а така също сигурността на свързването и
закрепването на шнура в дръжката и защитата му от механич-
ни повреди при огъване, а при преглед на поялник със сме-
няеми човки се изяснява освен това свободно ли се поставя и
изважда от корпуса на нагревателния елемент сменяемата чов-
ка, не се ли извърта и не пада ли при използуването на поялника
ио
1.56.	Проверка на галванични елементи и батерии
Изправността на галваничните елементи и батерии, а така
също пригодността им за по-нататъшно използуване се опреде-
ли чрез външен преглед и измерване на напрежението.
При прегледа на елемента или батерията се проверява със-
тоянието на корпуса, изводите (ако има) и се установява дата-
та на произвеждането. При про-
верката на окисно-живачен еле- й)
мент (тип ОР) внимателно се
преглежда мястото на допирането
(съединението) между електро- *
дите.	Б
Напрежението на елемента или
батерията се измерва под то-
вар, т. е. при наличие на товарно
съпротивление (фиг. 1.61 а). Ако
се проверява батерия, предназначена за захранване на радиопри-
емник, в качеството на товарно съпротивление се използува
резистор с мощност половин ват и съпротивление
/?т =^—- кОм ,
където 47бат е номиналното напрежение на изпитваната батерия
във волтове;*
/м — токът (в милиампери), който се консумира от при-
емника при максимална сила на звука.
Необходимо е да се отбележи, че при измерване на напреже-
ние без еквивалентен товар показанието се увеличава прибли-
1+^-° I пъти, където 47/? е показанието на волтме-
търа при наличие на резистора /?т, а /?0 —вътрешното съпро-
тивление на токозахранващия източник.
Стойностите на съпротивленията на товара и крайните напре-
жения на редица елементи и батерии са дадени в табл. 1.12.
Елементът или батерията, напрежението на която е равно или
по-малко от крайното, се смята негодна за използуване.**
* Номиналните напрежения на най-разпространените източници на напре-
жение се приемат съответно равни: на елементите от съветските типове
»306“, „332“, и „373“ ... и съответните български— 1,5В; на батериите
3R12 — 4,5В; на акумулаторните батерии от тип 7Д—0,1—8,75В; на батерии-
те от типа „Крона- и съответните български батерии —9В.
* * Ако тя не може да се зареди с постоянен ток или да се възстанови
чрез доливане на вода или електролит.
Ill
Изключение от това правило са окисно-живачните елементи.
Елементите от този тип, работили при ниска температура до на-
прежение равно и под крайното, не се изхвърлят, а се използу-
ват, но при по-висока температура на околната среда.
За да се установи степента на разреждане на окисно-живач-
ния елемент, измерва се напрежението му при две стойности на
тока на разреждане: номинален (/ном) и удвоен номинален. Ако
елементът не е разреден или е загубил малка част от своя ка-
пацитет, при преминаването от /НОм към 2/НОм напрежението поч-
ти не се изменя. Но ако елементът е загубил 50 и повече про-
цента от своя капацитет, напрежението му при преминаване към
ток на разреждане, равен на 2/ном, се намалява с 10—20%.
Не може да се проверява годността на елемента или бате-
рията чрез късо съединение („за искра*), понеже това довежда
до значително намаляване продължителността на работа на ба-
терията.
Ако върху батерията или елемента не са нанесени знаците
„ + «, „—поляритетът на източника на напрежението се опре-
деля с волтметър, а ако няма такъв уред под ръка, може да
се използува начинът, описан в параграф 1.58.
112
Таблица 1.12
Съпротивления на товара, крайни напрежения и срокове
на съх{ранение на галваничните елементи и батерии
	। Съпротивление на		
Тип на елемента или	товара или номинален [	Крайно напре-	Срок за съхране-
батерията	, ток на разреждане,	жение, В	ние, месеца
	।	Ом, мА 1	I		
1,2-ВД-300	500 мА	1,0	12
1,3-ФМЦ-0,25	150 мА	0,6	4
ГБ-Ю-у-1,3	700 Ом	5,7	15
ОР-1к	10 мА	0,95	9
ОР-2к	20	,	0,95	12
ОР-Зк	35	,	0,95	12
ОР-4к	50	,	0,95	12
ОР-1	ю .	0,95	18
ОР-2	20	.	0,95	;	18
ОР-3	35	„	0,95	18
ОР-4	50 ,	0,95	18
РЦ-П	0,15.	—	6
РЦ-13	0,15.	—	6
РЦ-15	0,30,	—	6
РЦ-31	0,10.	—	12
РЦ-32	2,0 .	—в	6
РЦ-53	ю .	—	12
РЦ-55	ю .	—	30
РЦ-57	20	.	—	12
РЦ-59	60	.	—	12
РЦ-63	20	,	—	18
РЦ-65	20	.	—	30
РЦ-73	30	.	—	18
РЦ-75	30	.	—	30
РЦ-82	50	,	—	18
РЦ-83	50	.	—	18
РЦ-83х	50	.	—	12
РЦ-84	50 w	—	30
РЦ-85	50	.	—	30
РЦ-85х	50	.	—	18
РЦ-93	300	„	—	6
1.3-НВМЦ-75	4,5 Ом	0,9	12
1,3-НВМЦ-150	5 .	0,7	15
1,3-НВМЦ-250	4,5 „	0,9	15
1.3-НВМЦ-525	2 .	0,8	15
1,35-ТВМЦ-50	10 Ом	0,7	15
1,4б-ТМЦ-7,5	ю .	0,7	12
1.48-ПМЦ-9	Ю „	0,7	12
ЧМЦ-п	0,1 мА	—	18
МЦ-1К	2,2 .	—	15
МЦ-2к	2,2 .	—	15
МЦ-Зк	ю .	—	15
МЦ-4к	ю ,	—-	15
1,35-ТВМЦ-50	10 Ом	0,7	15
3 Просеряване изправността на радиочастите в домашни условия
из
Продължение на табл. 1.12
Тип на елемента или батерията	Съпротивление на товара или номинален ток на разреждане. Ом, мА	Крайно напре- жение, В	Срок за охране- ние, месеца
1,46-ТМЦ-7,5	10 Ом	0,7	12
1,5-СНМЦ-0,6	25	1,0	6
1,5-ТМЦ-29,5	ю ,	0,7	18
1,5-СТМЦ-60ч	200 „	1,0	6
1,54-ПМЦ-у-48ч	2500 „		24
1,58-СНМЦ-2,5п	ю .	1,0	10
1.6-ПМЦ-Х-1	П7 „	1 о	8
1,6-ПМЦ-у-3,2	ю „	0,7	12
1,6-ФМЦ-у-3,2	ю „	0,7	12
1,6-ПМЦ-у-8	ю „	0,7	12
1,6-ТМЦ-у-8	ю „	07	12
1,66-ТМЦ-у-28	ю „	07	18
3.7-ФМЦ-0.5	10 .	2J)	6
4,1-ФМЦ-0,7	10 „	2,0	8
4,2-САМЦ-1,0	10 „	2Д)	6
5,6-НМЦГ-22ч	75 „	38	8
„Крона — 1 и 2й	11 мА	5,6	12
13-АМЦГ-у-0,5	10000 Ом	8	18
13-АМЦГ-0.5	1 мА	8	12
15-РММЦГ-20ч	80 „	9	12
19-ПМЦГ	14000 Ом		4
21,5-ПМЦГ-0,05	14000 ,	14	4
22,5-ПМЦГ-0,15	9000 ,	15	6
31-САМЦЧ-0.02	50000 ,	20	6
49-САМЦГ-0.25П	25000 „	30	8
66-ПМЦГ-0.1	21000 „	40	4
67,5-ПМЦГ-у-0,06	10330 „	48	6
68-АМЦ-х-О.б	4680 „	40	12
70-АМЦГ-1.3	4680 ,	40	15
70-АМЦГ-5	1000 ,	35	15
74-ПМЦГ-0.05	48000 ,	48	6
75-АМЦГ-22ч	8000 „	45	8
75-ПМЦГ-80ч	28000 „	50	6
80-АМЦГ-0.15	30000 „	50	6
87-ПМЦГ-0Д5	28000 „	50	6
87-ПМЦГ-у-0,15	28000 „	50	12
ЮО-ПМЦГ-у-0,05	81900 „	70	12
100-АМЦГ-0.7(и 2,0)	7000 „	60	15
102-АМЦ-х(у)-1,0	7000 „	60	15
105-ПМЦГ-0.05	70000 ,	70	6
109-ПМЦГ	85000 ,		6
120-ПМЦГ-0.15	49000 „	75	6
120-АМЦГ-0.27	8750 „	56	6
160-АМЦГ-0.35	11700 Ом	100	6
200-ПМЦГ-0.01	0,04 мА	125	6
200-ПМЦГ-0,01-п	6 мОм	168	6
114
Продължение на табл. 1.12
Тип на елемента или батерията	! Съпротивление на товара или номинален ток на разреждане, Ом, мА	Крайно напре- жение, В	Срок за сохране- ние, мссеца
225-ПМЦГ-80ч	85000 Ом	150	6
315-ПМЦГ-80ч	120000 ,	210	6
330-ЭВМЦГ-1000	—	240	6
400-ПМЦГ-0.01	1 мА	250	6
Забележка. Влизащите в означението на елементите и батериите циф-
ри и букви означават:
а)	първите цифри — напрежението във волтове ;
6)	следващите след първите цифри букви;
АМЦ — анодна мангано-цинкова (чашковидна),
АМЦГ — анодна мангано-цинкова галетна,
АМЦ-у — анодна-мангано-цннкова (чашковидна) универсална (работеща
и лятно, и зимно време),
АМЦ-х— анодна мангано-цинкова (чашковидна) студоустойчива,
АНВ — анодно-отоплителна въздушна,
АНМЦ — анодно-отоплителна мангано-цинкова,
ВД — с въздушна деполяризация,
ВЦ — въздушно-цинков,
МЦ — мангано-цинков,
НВМЦ — отоплителна въздушна (деполяризация) мангано-цинкова,
НМЦ — отоплителна мангано-цинкова,
НМЦГ — отоплителна мангано-цинкова галетна,
ОР — окисно-живачен,
ПМЦ — Приборна (за уреди) мангано-цинкова,
ПМЦГ — приборна мангано-цинкова галетна,
РЗА — радиосондова анодна,
РЗН — радиосондова отоплителна,
РЦ — живачно-цинков,
САМЦ — слухова анодна мангано-цинкова,
САМЦГ — слухова анодна мангано-цинкова галетна,
СНМЦ — слухова отоплителна мангано-цинкова,
СТМЦ — слухова телефонна мангано-цинкова,
ТВМЦ — телефонна въздушна мангано-цинкова,
ФМЦ — мангано-цинкова за фенерчета,
ЧМЦ — часовников мангано-цинков ;
в)	следващите след буквата цифри — капацитетът в амперчасове; но ако
след цифрите стой буквата „ч“, те означават броя на часовете работа;
г)	буквата яп“ панелна (конструкция).
115
1.57. Проверка на батерии за джобно фенерче
В изправността на лятната (тип КБС-Л-0,50) и студоустой-
чивата (тип КБС-Х-0,70)* батерия за джобно фенерче изпит-
ващият се убеждава чрез външен преглед и измерване на на-
прежението под товар.
При прегледа на батерията се установяват месецът и годината
на произвеждането й, проверява се целостта на кутийката и
бандерола (лепенката отгоре), а така също и липсата на поду-
тости на кутийката, соли на повърхността на батерията и кар-
тона, закриващ изолационната смола, и окислени места на кон-
тактните пластини.
Напрежението на батерията се измерва под товар с комбини-
ран уред или отделен волтметър. Съпротивлението на товара
се взема равно на 10 Ом.
Батерията се смята за годна, ако резултатите от прегледа са
удовлетворителни и напрежението има стойности около 3,3 В (за
батерии тип КБС-Л-0,50) и 3,7 В (за батерии тип КБС-Х-0,70).
1.58. Проверка на акумулатори
Най-простият начин за проверка на акумулатори се състои в
преглеждането му и измерването на напрежението със специа-
лен пробник или волтметър.
При външен преглед на оловен акумулатор (киселинен) се
проверява състоянието на съда, капака, амбалажния слой и то-
копроводимите съединения. Състоянието на пластините се опре-
деля по цвета на електролита. Той се взема от акумулатора с
гумена круша или чиста стъклена тръбичка с вътрешен диаме-
тър 4ч-6мм. При използуване на стъклена тръбичка тя се спус-
ка в акумулатора, горният й край се запушва плътно с пръст
и след това се изважда от съда. Мътният, с кафяв оттенък
електролит свидетелствува за разрушаване на пластините.
Ако има възможност да се разгледат пластините, изяснява
се дали те не са сулфатизирани. Признак на сулфатизацията са
беловато-сивият цвят на отрицателните пластини, появяването
върху тях -на никои места на бели петна и изменението на
структурата на активната маса.
* Летните батерии се използуват при температуря — 10 4- 4-50° С, а сту-
доустойчивите — при температуря — 20-?40°С.
116
При прегледа на основните акумулатори се проверява съ-
стоянието на съда, запушалките и уплътнителните междинни
пластинки, изяснява се не се ли е раздул (набъбнал) акумула-
торът, не са ли се образували в него пълзящи соли.
Понякога акумулаторите се проверяват за повишено (ускоре-
но) саморазреждане. Това се изпълнява по следния начин.
Зарежда се акумулаторът и два пъти му се измерва напре-
жението: след изключване от източника на електрическа енер-
гия и след 25ч-50 часа. Ако и в двата случая волтметърът
показва едно и също напрежение, смята се, че саморазреждане-
то на акумулатора не надминава допустимата норма.
При външния преглед на херметичен кадмиево-никелов акуму-
латор (тип Д) се проверява качеството на завалцовката на под-
гъването на капака и липсата върху него и върху корпуса на
вдлъбнатини от удар, а така също на издуване, свидетелству-
ващо за зареждане на акумулатора с прекомерно силен ток.
Токовете на зареждане и някои други данни на херметичните
дискови акумулатори, получили напоследък широко разпростра-
нение, са посочени в табл. 1.13.
Напрежението на акумулатора се измерва само под товар.
При проверката на ненапълно разреден акумулатор напрежение-
то трябва да бъде устойчиво в течение на няколко секунди и
равно на не по-малко от 1,5 В (за киселинен акумулатор), 1,45 В
(за сребърно-цинков) и 1,0 В (за алкален, т. е. основен и херме-
тичен кадмиево-никелов акумулатор).
Ако акумулаторът се проверява, за да се определи ефектив-
ността на работата му, той се подлага на електрически изпит-
вания. Те се състоят в двукратно зареждане и разреждане на
акумулатора, измерване на токовете през всеки 154-30 минута
и изчисляване на к. п. д. по капацитет.*
В заключение няколко думи за определянето на поляритета
на акумулаторната батерия, в случай че липсва волтметър.
Най-простият начин за определяне на поляритета на акуму-
латора или акумулаторната батерия без помощта на измервате-
лен уред се състои в следното.
Разрязва се сурова грудка от картоф на две части, взема се
с три пръста готварска сол и се посипва срязаното. След това
в картофа се вкарват оголените краища на проводниците от
* К. п. д. на акумулатора по капацитет се нарича изразен ото в проценти
/р /р
отношение > където /р и I са съответно токовете на разреждане и
зареждане, /р и t — времената на разреждане и зареждане.
117
клемите на акумулаторната батерия. Разстоянието между краи-
щата на проводниците се взема равно на 5-НО мм. Около про-
водника, съединен с отрицателния полюс на батерията, веднага
се образува кръг от бяла пяна с диаметър 2—3 мм.
При определянето на поляритета на отделен акумулатор
срязаното място на грудката не се посипва със сол, но токът
през картофа се пропуска в течение на по-продължително вре-
ме (например в течение на 1 минута). Положителният полюс
на акумулатора се определи по слабото зелено оцветяване на
мястото в картофа, където е вкаран проводникът, свързан с
положителния полюс.
В дисковите акумулатори положителен полюс е корпусът, а
отрицателен — капакът.
Габлица 1.13
Основни данни на херметичните дискови кадмиево-никелови
акумулатори
Наименование на характеристика!!	Стойност за акумулатор			
	Д-0,06	| Д-0,07 |	д-0,1	Д-0,2
Капацитет, Ач	0,06	0,07 |	0,1	0,2
Ток на зареждане, мА	5	7	12	20
Време на зареждане, часа	15	15 i	15	20
Е. д. н. на заредення акумулатор, В Ток на разреждане (при 10-часов ре-	1,35 1	> — i i	1,35	1,35
жим), мА	I 6	7 '	12	20
Крайно напрежение при разреждане, В Срок на експлоатация в цикли зареж-	1	1.1	— ’	1,0	1,0
дане—разреждане Размери:	100	— ।	50	100
диаметър, мм	15,7	[16.8 ;	20	27
височина, мм	6,4	8 .	6,9	10
Тегло, гс Срок на съхранение до първото	3,4	4,8 j I	6,6	15,5
зареждане, месеци	12	—	1	12	12
_ _ _ _ 	 					 _	1		 		
1.58.	а. Защита на акумулатори отдълбоко
разреждане
Никои източници на захранване, например никел-кадмиевите
акумулатори, не понасят дълбоки разреждания. За да се избег-
не свързаното с това повреждане на захранващите източници,
се използуват различии устройства, изключващи товара след
118
понижаване (спадане) на напрежението на батерията до опреде-
лена стойност. Схемата на едно от тези транзисторни устрой-
ства е показана на фиг. 1.61 б. Този безконтактен изключвател
работа по следния начин.
При нормално напрежение на източника на захранване П и
затваряне на ключа К кондензаторът С се зарежда (през дол-
С 15мкф
Фиг. 1.61 б
ната част на резистора /?3) до напрежението (7б. Протичащият
при това ток на зареждане създава между точките А и Б, т. е.
между базата и емитера на транзистора Т2 със структура п-р-п,
импулс на напрежение, който отпушва триода Т2. В резултат
на това през колекторната верига на транзистора Т2 преминава
ток zKr2 и на резистора Z?i се образува постоянно напрежение,
насочено с плюса към емитера. При определени стойности на
съпротивлението на резистора R\ постоянного падение на 'на-
прежението върху него е достатъчно за преобръщане на тран-
зистора Т\ в състояние на насищане. Вследствие на рязкото
намаляване на съпротивлението между емитера и колектора на
транзистора Л почти цялото напрежение L/б се прилага към
товарного съпротивление и стабилитрона (Ценеровия диод) Д.
Ако (/б надминава пробивного напрежение на Ценеровия диод,
през него (а също през резистора преминава ток, който съз-
дава между точките А и В малко напрежение, насочено с плю-
са към базата на транзистора Г2, и следователно той се отпушва.
С разреждането на батерията напрежението й спада и става
по-ниско от напрежението на стабилизация на Ценеровия диод,
токът във веригата („плюс* на батерията, транзистор Л,Цс-
119
неров диод Д резистор /?3, „минус" на батерията) се прекъсва,
транзисторът Т2 се запушва, падението на напрежението върху
резистора Ri става равно на нула и транзисторът 7\,чието
съпротивление рязко се увеличава, ограничава тока, който то-
варът консумира от батерията, почти до нула.
1.59.	Проверка на постоянството на напрежението
на източник на захранване
Понякога напрежението на натова рения източник на захран-
ване не остава постоянно, а се изменя със Скокове или бавно
около своята средна стойност.
та верига се включат един и<"
(Ценерови диода).
Ако постоянната съставяща или
средната стойност на това из-
менящо се напрежение значител-
но надминава скоковете на на-
прежението или, с други думи,
ако относителните изменения на
напрежението са малки, невъз-
можно е те да се преценят с
помощта на волтметър, свързан
към източника на захранване—
уредът не реагира на тях.
В подобии случаи постоянст-
вото на напрежението може да
се провери, като в измервателна-
[ няколко силициеви стабилитрона
Както се вижда от фиг. 1.61 в, при свързването последователно
с микроамперметъра и резистора на два силициеви диода —
стабилитрона тип Д808 4-Д818, изменящото се напрежение
Z7II3T на източника на захранване се дели на две части: приблизи-
телно постоянного, по-точно малко изменящото се напрежение
на стабилизация Z7CT и приложеното към микроамперметъра и огра-
ничителния резистор R изменящо се напрежение й=£7пзт-£Ат.
Сега за постоянството на напрежението 47ИзтМоже да се на
прави заключение по отклоненията на стрелката на микроампер-
метъра. Колкото повече се отклонява тя от своето средно по-
ложение, толкова по-силно се изменя напрежението на източника-
на захранване.
За да се повиши чувствителността на измервателната верига,
е необходимо така да се подберат диодите по напрежение на
стабилизация, че сумарното напрежение (£7Ст) на стабилизация
120
да бъде почти равно на напрежението на източника на захран-
ване. В този случай резисторът може да се изключи от схе-
мата и като се прилага по такъв начин цялото нарастване на
напрежението (ЛСО само към микроамперметъра, значително
да се увеличи отклонение™ на стрелката му. Ако съпротивле-
нието на уреда и резистора R са известии, може ориентировъч-
но (с известно намаление) да се определи максималната стой-
ност на нарастването на напрежението Af/MaKc на източника на
захранване. Затова е необходимо да се умножи максималното
отклонение на тока със сумата отсъпротивленията на микро
амперметъра и резистора.
Пример
Диодите са подбрани така, че резисторът R се оказва излишен. Стрелката-
на микроампермегьра с ток на пълно отклонение 100 мкА и вътрешно съ-
противление 2210 Ом, която се спира при д£/=0 над деление,40м на ска-
лата, се отклонява при изменяне на напрежението 6/изт до деление ,85". Да
се определи стойността на максималното отклонение на напрежението £Авг
от средната му стойност.
Решение
Търсената величина д {/макс (85.10~с — 40.10—6). 2210^0,099 волта.
1.60.	Проверка на галванометри и микроамперметри
Най-простият начин за проверка на изправността на галвано-
метъра или микроамперметъра се състои в следното.
Към уреда се свързват обикновени медни проводници или
шнурове, но към този от тях, който е съединен с минусовия
извод на уреда, се свързва отрязък от стоманен проводник, на-
пример канцеларски кламер. След това проводниците (медният
и стоманеният) се вкарват в средината на ръжен хляб или в
суров картоф. Ако уредът е в изправност, стрелката се откло-
нява, като показва ток във веригата от 25 до 80 мкА. Изправ-
ността на веригата на микроамперметъра или галванометъра
може да се установи също така чрез рязко завъртане на уреда
надясно и наляво в хоризонталната равнина. Ако при това стрел-
ката се отклонява на значителен ъгъл, а при непосредствено
свързване накъсо на клемите на уреда — на ъгъл, 2—3 пъти
по-малък от първия, веригата на уреда се смята за изправна.
Ако пък ъгълът на отклонение на стрелката при завъртане на
уреда не зависи от съпротивлението на външната по отноше-
ние на микроамперметъра верига, веригата на уреда се смята
за неизправна (прекъсната).
121
При неравномерно движение на стрелката уредът се прове-
рява за допиране. * Това се изпълнява чрез плавно изменяне на
тока от нула до тока на пълно отклонение и наблюдаване на
стрелката.
Проверката за допиране се изпълнява при работно положение
на уреда и при две до четири положения, отличаващи се от
работното.
Ако микроамперметърът или галванометърът се проверява за
подбиране на най-добрия екземпляр от наличните уреди от раз-
личии типове, допълнително се изясняват класът на точност на
уреда, неговата чувствителност, вариацията (изменението) на
показанията, работното положение, качеството на уравновесява-
нето на подвижната част, стойността на консумираната енергия
и други данни.
Класът на точност на уреда се определя от основната приве-
дена грешка, под която се разбира изразеното в процента от-
ношение на абсолютната грешка ** към най-голямата стойност
на величината, измервана от дадения уред.
Вариацията на показанията на уреда — това е разликата на по-
казанията, получени при плавно движение на стрелката към
едно от деленията на скалата, когато се тръгне откъм начало-
то, а след това откъм крайното деление на скалата.
Основна причина за вариация на показанията е непостоянство-
то на триенето в опорите на подвижната част.
Нормалното работно положение на уреда може да бъде хо-
ризонтално, вертикално или наклонено. То се отбелязва върху
скалата с условен знак — стрелка.
При един и същ ток на пълно отклонение консумираната от
уреда енергия зависи от неговото съпротивление. Колкото е по-
малка тази стойност, толкова по-малка е собствената консума-
ция на енергия от уреда, следователно толкова в по-малка сте-
пей той измени режима на работа на веригата. Особено жела-
телно е използуването на уреди с минимални вътрешни съпро-
тивления на веригите, захранвани от маломощни източници на
напрежение.
В заключение няколко думи за проверката на качеството на
уравновесяването на подвижната част.
Уредът не винаги може да се намира в нормално работно
положение, затова, ако неговата подвижна част е лошо уравно-
* Допиране се нарича неизправността, която се дължи на лекото докосва-
не на частите на подвижната система до неподвижните.
** Абсолютна грешка на измерването се нарича разликата между
показанието на уреда и действителната стойност на измерваната величина.
122
весена, при отклонение на уреда от нормалното положение въз-
никва допълнителна грешка. Качеството на уравновесяването на
подвижната част се определи чрез наклоняване на уреда в про-
изволно направление от нормалното положение (на ъгъл от 20
до 45°) и наблюдаване на стрелката. Ако стрелката не изменя
положението си при наклоняването на уреда, уравновесяването
на подвижната част се смята за добро.
1.61.	Проверка на градуировката на микроамперметър
Проверката на съответствието на показанията на микроампер-
метъра (от клас 1,0 или 1,5) на неговата градуировка се изпъл-
нява чрез сравняване на показанията на проверявания и еталон-
ния уред. *
Но въпреки простототата и сигурността на този метод мно-
го радиолюбители не могат да се възползуват от него, защото
не разполагат с еталонни уреди. За тази част от радиолюби-
телите представляват интерес други методи за проверяване пра-
вилността на показанията на уредите. Най-достъпният, сигур-
ният и точният от тях, изискващ наистина много време, е елек-
трохимическият метод.
Процесът на проверката на градуировката на микроамперме-
търа по този метод се състои в следното:
1.	Приготвя се в стъклен съд електролит за киселинно по-
медняване. За тази цел в 1/4 литър преварена вода, нагрята
до 50—60° С, се разтварят 50 грама меден сулфат (син камък)
и към получения разтвор се добавят 8 кубически сантиметра
сярна киселина с плътност 1,83—1,85 г/см3.
2.	Потапя се в разтвора медиа пръчка от поялник и графитен
електрод от стар елемент 1,3-ФМЦ-0,25(или българскиСЕЛ-1,25).
Преди потапянето на тези електроди в електролита те се очист-
ват грижливо от замърсявания и окиси и се промиват с топла
вода, а графитният електрод освен това се претегля на анали-
тични везни (с молба за претегляне на електрода изпитващият
може да се обърне към най-близкото училище, в което има
химически кабинет или към аптека).
3.	Медният и графитният електрод се свързват към прове-
рявания уред и реостата, както е показано на фиг. 1.62, и се
установява във веригата ток (/по), който отклонява стрелката
на микроамперметъра до края на скалата.
♦Еталонен уред се нарича уредът, чиято точност е по-голяма от
точността на проверявания уред не по-малко от три пъти.
123
Съпротивлението на реостата трябва да бъде около 5 кОм,
а съпротивлението (/?ш) на шунта се избира равно на 0,02 /?м,
където /?м е съпротивлението на микроамперметъра. Като из-
точник на захранване на верига-
та се използува прясна батерия
от джобно фенерче.
4.	След като се поддържа в
продължение на 10 денонощия,
13 часа и 8 минута ток във
веригата на микроамперметъра,
равен на /по, изважда се графит-
ната пръчка, изтрива се с чисто
фИГ> 1.62	парцалче и отново се претегля
на аналитичните везни.
5.	Определи се токът на пълното отклонение в мкА по фор-
мулата
/по = 100 (т2—mJ,
където е теглото на графитната пръчка в грамове до по-
тапянето й в електролита,
— теглото на графитната пръчка в грамове
следизваждането й от електролита.
Пример
В електролит от меден сулфат е била потопена графитна пръчка със запоен
към нея проводник с общо тегло 4,1878 грама.
Посредством реостата R (фиг. 1.62) във веригата на микроамперметъра е
бил установен ток, равен на тока на пълно отклонение на уреда. След 10 де-
нонощия, 13 часа и 8 минути поръчката е била извадена от електролита и от-
ново претеглена; теглото й заедно с проводника се оказало равно на 5,1785
грама.
Да се определи токът на пълното отклонение на микроамперметъра.
Решение
Съгласно приведената по-горе формула токът на пълно отклонение е
/по = 100 (5,1785—4,1878) = 99,07 микроампермера.
124
раздел //
ПРОСТИ МЕТОДИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ
ВЕЛИЧИНИ
2.1. Измерване на съпротивлението и тока^на пълното
отклонение на микроамперметър
Вътрешното съпротивление /?м и токът на пълно отклонение
/по на микроамперметъра се измерват по следния начин.
Свързва се схемата, представена на
фиг. 2.1. Съпротивленията на резисто-
рите се избират приблизително една-
кви (от еднакъв десетичен порядък),
но с такава стойност, че стрелката на
уреда да се отклонява почти до края
на скалата.
След това, като се запише показа-
ние™ на уреда (аД свързва се накъсо
резисторът /?2 и се записва второто
показание (а2) на уреда.
Съпротивлението на микроамперме-
търа се изчислява по формулата
/?м = ~R~Rt,	(1)
а/'1
където Re е вътрешното съпротивление на галваничния елемент
(виж. параграф 2.9).
Тъй като обикновено Re е значително по-малко от първите
две събираеми, то може да се пренебрегне, т. е. да се използу-
ва формулата
/?« = ^2—Ri-	(2)
125
Токът на пълно отклонение, т. е. токът, при конто стрелката
на уреда се отклонява до края на скалата, се определи по фор-
мулата
г Е /амакс «макс \	/о\
/по = R2[ ai a.>	'
където£ е е. д. н. на галваничния етемент (виж параграф 2.13);
«макс —крайното деление на скалата, т. е. делението, което от-
говаря на тока на пълно отклонение.
Пример
Да се определи съпротивлението на тока на пълно отклонение на микро-
амперметъра М24, ако при включването във веригата на уреда на резистори-
те 7?! = 15 кОм и /?2= 16 кОм стрелката се отклонява до делението ,44,2м
на скалата, а при свързване накъсо на резистора R2 — до деление ,88,7м.
Вътрешното съпротивление на галваничния елемент е равно на 0,8 Ом, е. д. н.
на 1,46 В и броят на деленията на скалата — на 100.
Решение
В съответствие с формули (1) и (3) се намира
съпротивление на микроамперметъра
/?м = -160-0 -15000 -0,8^2038 Ом;
85,7_।
44,2
ток на пълно отклонение
/	1,46 /100	100\	.
/по =	•	. |я^99.9 мкА.
16 000 \44,2 85,7/	’
2.2. Определяне на вътрешното съпротивление и тока
на пълното отклонение на микроамперметър с помощта
на постоянни резистори
За да се определят по предлагания метод съпротивлението
и токът на пълно отклонение на микроамперметъра, са необ-
ходими галваничен елемент и два постоянни резистора: единият
от тях (/?х) със съпротивление (1,5—2,0)Д, където /по е
предполагаемата стойност на тока на пълно отклонение на
микроамперметъра в ампери, а другият (/?2) — със съпротивле-
ние 1004-2000 Ом.
Процесът на измерването се състои в следното:
1)	свързва се схемата, показана на фиг. 2.2 a, и се записва
първото показание (Д) на микроамперметъра (ако стрелката на
126
уреда „бие“ в края на скалата или обратно, стрелката се откло-
нява на незначителен ъгъл, съответно се увеличава или нама-
лява съпротивлението на резистора /?,);
2)	превключвателят се обръща в
положение 1 — 3 и се записва второ-
го показание (/2) на микроамперметъра;
3)	изчислява се вътрешното съпро-
тивление (/?м) на микроамперметъра
по формулата
Ro
/?м = -/2 >2~’	(4)
Л-4 R1
При захранване на схемата от
източник на повишено напрежение
(например от батерия галванични е.
батерии тип КБС-Л-0,5* за джобно фенерче) съпротивлението
се увеличава 9 пъти и формула (4) се опростява, като
получава вида
(5)
Както следва от този израз, в случай на захранване на схе-
мата с повишено напрежение е необходим само един резистор
(/?2) с известно съпротивление.
Токът на пълно отклонение на микроамперметъра може да
се определи по следния начин:
1)	измерва се напрежението U на източника на захранване
на схемата;
2)	записва се делението на скалата (аД на което се спира
стрелката при обръщане на превключвателя в положение 1—2;
3)	изчислява се токът на пълно отклонение по формулата
7 - U — •а-макс
/по~я)+ям ttl >	W
където аМакс е крайното деление на скалата.
Пример
Да се определи вътрешното съпротивление, на микроамперметър, чийто
ток на пълно отклонение е
Лю =100 мкА.
* Или три български батерии тип 3 R12.
127
Избират се съпротивленията 7?| и R2t както следва:
1,5	1,5
^Г/по “TOO.KF*- 15 кОм И ^2=470 Ом.
При избраните стойности на съпротивленията токовете 4 и /2 са съот-
ветно 4=92 мкА и /2-=37,5 мкА.
По формула (4) се определя измерваното съпротивление
р___________.I™---	я»71б Ом.
Км 37,5___________470
92-37,5 15 000
Точната стойност на съпротивлението на микроамперметъра (/?п ) е по-го-
ляма от измерената с 4 Ом. Следователно относителната грешка на измер-
ването е
Rn —Rm 720—715 ЛЛп
=~720’ ^'6/0>
което говори за доста висока точност на измерването на съпротивленията по
описания метод
2.2.	а. Измерване на съпротивлението на микроамперметър
с променлив резистор
Процесът на измерване се състои в следното. Монтира се схе-
мата, показана на фиг. 2.2 б, и се подбира такова положение на
плъзгача на променливия резистор при което стрелката на уре-
да се отклонява до крайното деление на скалата. След това към
микроамперметъра се свързва променлив резистор /?2 (фиг. 2.2 в)
и като се изменя неговото съпротивление, се установява стрел-
ката на уреда на средното деление на скалата. След това схе-
мата се демонтира и се измерва съпротивлението на резистора
/?2; неговата стойност именно е стойността на съпротивление-
то на микроамперметъра.
В случай че липсва променлив резистор /?2, съпротивлението
на уреда /?п може да се измери с помощта на постоянен ре-
зистор /?3 (фиг. 2.2 г). Процесът на измерването е аналогичен на
описания, но /?п се изчислява по формулата
я=/?3М;р_Д
\ /
където /ур и /уР са показанията на микроамперметъра съответно
в отворено и затворено положение на ключа К.
128
За да се повиши точността на измерването, желателно е да се
подбере съпротивлението на резистора с такава стойност,
че отклонение™ на стрелката на уреда при свързване на точ-
ките А и В да възлиза на 404-60% от отклонение™ на стрел-
ката при отворено положение на изключвателя.
2.3.	Измерване съпротивлението на галванометър
Съпротивлението Rg на галванометър от магнитоэлектри-
чески система се измерва с мостова схема (фиг. 2.3).
На схемата Б е батерия за джобно фенерче или галваничен
елемент;
/?б -резистор тип МЛТ или ВС със съпротивле-
ние 394-51 Ом;
/?п -потенциометър с номинално съпротивление
220, 330 или 470 Ом;
Ry- жичен резистор със съпротивление няколко
Ом;
Проверяване изправността на радиочастнэе в домашни условия
129
/?2и /?з — еталонни (образцови) бобини за съпротив-
ление* по 500-4-2000 Ом;
/?4- декаден магазин от съпротивления до
10 000 Ом.
Фиг. 2.3
та АБ след всяко набиране
Процесът на измерването на
Rg се състои в следното.
Плъзгачът на потенциометъра
/?п се установява в положение,
при което стрелката на галвано-
метъра се отклонява на 2/з
или 3/4 от скалата.
Изменя се съпротивлението на
/?4, като се отваря и затваря
чрез изключвателя И верига-
iT магазина на нова стойност на
съпротивлението /?4.
Като се постигне равновесието на моста (при това показани-
ето на галванометъра в момента на затваряне на веригата АБ
не се изменя), се изчислява съпротивлението на галванометъра
по формулата

(7)
Пример
Мост, съставен от еталонни бобини за съпротивление /?2=1000 Ом>
7?з=500 Ом, магазин от съпротивления и галванометър се уравновесява при
набиране в магазина на съпротивление, равно на /?4=1036 Ом. Да се опре-
дели съпротивлението на галванометъра.
Решение
Съгласно с приведеното по-горе основно уравнение за начисление (7) съпро-
тивлението на галванометъра е
о 1000
1036 = 2072 Ом.
2.4.	Определяне съпротивлението на милиамперметър
Един от най-простите начини за определяне на съпротивле-
нието на милиамперметър е следният.
Към галваничен елемент или акумулатор се свързват после-
дователно включени милиамперметър и резистор, чието съпро-
* Еталонна бобина за съпротивление се нарича жичен резистор, съпротив-
лението на който се отклонява от номиналната стойност с не повече от 0,1
130
гивление е известно (фиг. 2.4 а), и се отбелязва (по възмож-
юст по-точно) отклонение™ на стрелката на уреда (Д).
Съпротивлението /?х се избира равно или малко по-голямо
)т отношението
U
/макс
сьдето U е напрежението на галваничния елемент;
Лакс — максималната стойност на тока, измервана с да-
дения милиамперметър.
След това се изключва резисторът вместо
-iero се включва друг резистор със съпроти-
зление R2 (фиг. 2.4 б\ равно или малко по-голямо
эт удвоената стойност на Rr, и се отбелязва
по възможност по-точно) второто показание на
>греда (/2).
След като се изпълнят тези измервания, тър-
?ената величина се определя по формулата
_ I^R2+Re )-Z2(/?1+/?e)Z1
Ама”	/i-/2	W
сьдето /?е е вътрешното съпротивление на
галваничния елемент (виж па-
раграф 2.9).
Пример
Към стара батерия за джобно фенерче, вътрешното
оято е равно на 1,5 Ом, са свързани, както е показано н
мперметър с ток на пълно отклонение 5 мА и резистор със съпротивление
20 Ом. Показание™ на уреда е равно на 41 мА. След въвеждане във веригата
а оше един резистор със съпротивление 1,2 кОм показание™ на милиампер-
етъра се намалява до 2 мА.
На колко е равно съпротивлението на милиамперметъра ?
Решение
Тъй като /?i=820 Ом и /?2== 820+1200=2020 Ом, съгласно формула (8)
ъпротивлението на милиамперметъра е
_ 2.10-3(2020+1,5)-4,41.10-3(820+1,5)_17Я,
Ама	4,41.10-3-2.10-3
Интересно е да се отбележи, че при много малки стойности
а вътрешното съпротивление на източника за захранване (ко-
ато Re може да се смята равно на нула) резултатът отизчис-
:ението на съпротивлението /?Ма се изменя незначително
^?ма= 175,8 Ом). Следователно в случайте, когато съпротивле-
Фиг. 2.4
съпротивление на
а фиг. 2.4 а, мили-
131
нието на милиамперметъра е относително голямо (десетки или
стотици Ом; това съответствува на уреди с токове на пълно
отклонение 0,2 ч-20 мА), а вътрешното съпротивление на източ-
ника на захранване е малко (стотни, десети и единици Ом),
влиянието на съпротивлението /?Е може да се пренебрегне.
2.5.	Измерване на вътрешното съпротивление
на милиамперметър с помощта на омметър
Ориентировъчно вътрешното съпротивление на милиамперме-
тър може да се определи с помощта на омметър по следния
начин.
1.	Свързва се схемата, представена на фиг. 2.5.
Тук: /? е резистор със съпротивление (при крайно положе-
ние на плъзгача) няколко десетки или стотици Ом;
Q— омметър, подготвен за измерване на съпротивле-
ния по скала QX10 (или QX100).
2.	Установява се плъзгачът на резистора в положение, от-
говарящо на максимално съпротивление, а превключвателят се
обръща в положение 1—2
3.	Подбира се такова съпротивление на резистора /?, при
което стрелката на милиамперметъра се отклонява до края или
почти до края на скалата, а стрелката на омметъра се спира
Фиг. 2.6
на едно от деленията с цифри на своята скала, и се отбелязва
първото показание (/?г) на омметъра.
4.	Обръща се превключвателят в положение 2—3 и се отбе-
лязва второто показание (/?2) на омметъра.
5.	Определи се съпротивлението на милиамперметъра по
формулата

(9)
132
Тъй като измерваното съпротивление (/?ма) представлява раз-
ликата на две измерени стойности на съпротивления, грешката,
внасяна от омметъра, не оказва влияние върху резултата от из-
мерването. Основната грешка, която съществува при измерване
на съпротивлението на уреда по описания метод, се получава
за сметка на несъвършенството на омметъра и неравномерност-
та на неговата скала (последното обстоятелство затруднява
правилното отчитане на съпротивлението /?2 при второто
измерване).
В случай че е необходимо да се получи по-точен резултат,
препоръчва се да се измери /?Ма 3—4 пъти при различии то-
кове на милиамперметъра (например при 0,95./ПО, 0,9./по, 0,85./ПО и
0,8./По, където /по е токът на пълното отклонение на милиам-
перметъра) и се вземе средноаритметичната стойност от из-
числените стойности на /?ма.
Пример
Омметърът е подготвен за измерване на съпротивления по скалата„2X10“
На колко е равно съпротивлението на милиамперметъра, ако при обръщане
на превключвателя в положение 1—2 и установяване на стрелката на омме
търа поредно на деленията „Ю*,	„12* и „13* показанията на омметъ’
ра (след обръщане на превключвателя в положение 2—3) са съответно равни
на 55, 65, 74 и 85 Ом ?
Решение
Съпротивлението на милиамперметъра е
D _10х„10- + 10Х„11- + ЮХ J2- + 10X,13--55-65-74-85	~
*1 “ —————		— __	— -	—     ^^4 О VJMa
2.6.	Измерване вътрешното съпротивление на волтметър
При измерване на съпротивления и токове с волтметър е
необходимо да се знае неговото вътрешно съпротивление. То
може да се определи по следния начин.
Свързва се волтметърът с последователно включен резистор,
чието съпротивление R е известно, към батерия от галванични
елементи или акумулатори (фиг. 2.6) и се отбелязва показание-
то (f7j) на уреда. След това се съединява накъсо резисторът
R и се записва второто показание на уреда (£Л).
Изчислява се съпротивлението на волтметъра по формулата
R. =и*	>	<10>
и~гх
където /?б е вътрешното съпротивление на батерията.
133
Точността на измерване на съпротивлението на волтметъра
по този метод е толкова по-голяма, колкото по-висок е класът
на точност на съпротивлението на резистора /? и колкото по-
близко до средата на скалата се установява стрелката на волт-
метъра при първото измерване на напрежението и към края на
скалата при второто измерване.
Пример
При измерването с батерии тип ГБ-10-у-1,3 (/?б =50 Ом) и резистори тип
БЛП5 на вътрешното съпротивление на комбинирания уред ТТ-1 при скала
50 В са получени следните резултати:
при включване на резисторите с общо съпротивление /?'=25 кОм
£//=6,84 В и
67=10,2 В;
при включване на резисторите /?"=40,06 Ом
£4" = 5,68 В и 67'= 10,2 В;
при включване на резисторите /?"'=50,1 кОм
6/\'"=5,1 В и 67"= 10,2 В.
На колко е равно съпротивлението (/?в) на комбинирания уред при
скала 10 В ?
Решение
Съгласно с формула (10) стойностите на 7?в са равни на
Р' .-=22222—20=50 866 Ом,
п 12-2_1
6,84 1
Р" = 2° 222 - 50= 50 276 Ом,
в 10,2
5~68 1
Р"' _ 50 *22 - 50=50 050 Ом.
~12>2_1
5,1 1
Следователно по-точната стойност /?в , равна на средноаритметичната
стойност на резултатите от отделяйте измервания, т. е. числата 50 866, 50 276
и 50 050 е
Рв =508®?.+5027®+?22521=«50397 Ом.
* Резисторите от тип БЛП (боро-въглеродни лакирани прецизно^ са резне
тори с повишена точност. Допусканото отклонение на техните действителни‘
стойности на съпротивленията от номиналните стойности не превишава ±0,5
или ±1,0%.
134
2.7.	Измерване вътрешното съпротивление на омметър
Всеки омметър може да се разглежда като верига, съставе-
на от последователно съединени източник на е.д. н. (Е) и ре-
зистор (/?0). За да се използува правилно такава верига, е
необходимо да се познава нейното вътрешно съпротивление.
Определянето на тази величина може да бъде свързано напри-
мер с решаването на въпроса, дали е възможно да се изпитва с
дадения омметър полупроводников елемент от определен тип
(виж параграф 1.26). След като се
установи например, че вътрешното I	| I
съпротивление на комбинирания уред 1 + I + 1
ТТ-1 при скала „ЙХ/“ е равно на /*Т\ R] П
19,7 Ом, трябва да се отхвърли като ( Ji j гр ( V )
невъзможно изпитването с този уред	2 М
на транзистори от типовете П13, П14, Т	I |
П15, П101 и др., понеже най-голе-	-----*
мите токове на емитерите на изброе-	ф 2 7
ните транзистори са значително по-
малки от тока, протичащ през омметъра при измерване на малки
съпротивления (този ток е равен на /=^^-=^=76 мА).
Вътрешното съпротивление на омметъра може да се измери
по следния начин.
Свързва се схемата, изобразена на фиг. 2.7.
Тук е резистор със съпротивление, което се избира в
границите:
1)	20—200 Ом при измерване на вътрешното съпротив-
ление (/?0) на омметъра при скала пйх/“;
2)	200^-2000 Ом при измерване на /?0 при скала „йх/0“;
3)	20004-25 000 Ом при измерване на /?0 при скала
wQX/00“;
4)	15 0004-30 000 Ом при измерване на /?0 за скала
1000 й.
След като се отбележи показанието (£Л ) на волтметъра, въ-
вежда се в схемата вместо резистора резисторът /?2, чието съ-
противление е по-голямо от съпротивлението на резистора Ri 2—4
пъти и се отбелязва второто показание на волтметъра. За да
се намали грешката при измерването, е желателно да се подбере
13о
съпротивлението на резистора /?2 така, че напрежението U2 да
бъде приблизително 1,5 пъти по-голямо от напрежението Ui.
Да се изчисли търсената величина по формулата
D R-Aa—1)
^0“ ,f_a
(11)
където
U2 R2
Uy и Л=Л'
(Па)
Посочената формула трябва да се използува при измерване
на най-малките стойности на /?0, т- е- за скалите „QX/“. При
измерване вътрешните съпротивления на омметъра за скали
„S_</0“, „S/ЮО* и „Q/JOOO* трябва да се изчислява по
формулата
^0=	(12)
/?2(а-1) Яв
Пример
При свьрзванс към гнсздата („2X70“ 9Общл) на комбинирания уред ТТ-1
волтмстьр с вътрешно съпротивление /?» = 15 730 Ом и резистори Ri =200 Ом,
7?» 620 Ом уредът показва съответно 0,75 В С72 = 1,11 В. Да се опреде-
ли вътрешното съпротивление на омметъра.
Тъй като я 111 • 1,48 и
||,п w’° в-(/|"О,75
3,1, в съответствие с израза (12)
1
Ro= 3,1 — 1,48
-.186 Ом.
620(1,48-1) 15 730
В заключение трябва да се отбележи, че ако липсва волт-
метър с подходяща скала (1,5 или 2 В), измерването може да
се изпълни с микроамперметър, включен последователно с вън-
шен резистор:
където /110 е токът на пълно отклонение на микроамперметъ-
ра в ампери.
При измерването на /?0 с помощта на микроамперметър в
израза (На) се заместват не стойностите на напреженията U\
и U2, а деленията на скалата , срещу конто се спира стрелка-
та на микроамперметъра при първото (t/j ) и второто (t/2) из-
мерване на напрежението.
136
2.8.	Определяне на поляритета на напрежението
на омметър
При изпитването на никои радиочасти, например полупро-
водникови елементи, е необходимо да се знае поляритетът на
напрежението на краищата на съединителните проводници на
омметъра. Това може да се установи по следните пет начина:
с помощта на вэлтметър с нанесени означения „ + “ и п-“,
чрез зареждане и разреждане на кондензатор, с помощта на
компас, чрез измерване на правото и обратното съпротивление
на полупроводников диод и с помощта на галваничния елемент.
Определяне на поляритета на напрежението с помощта
на волтметър. Този най-прост начин се състои в свързване
на шнуровете на омметъра към волтметъра и наблюдаване на
стрелката на уреда за измерване на напрежение. Ако стрелка-
та на волтметъра се отклонява надясно, положителен полюс на
омметъра е гнездото, съединено с положителната клема на
волтметъра; но ако стрелката на волтметъра се отклонява на-
ляво, положителен полюс на омметъра е гнездото, съединено с
отрицателната клема на волтметъра.
Определяне на поляритета на напрежението чрез за-
реждане и разреждане на кондензатор. За да се определи
поляритетът на напрежението по този метод, е необходим хар-
тиен кондензатор с капацитет от 1 до 10 и повече микро-
фаради.
Процесът на определяне на поляритета на напрежението
(например на омметър, влизащ в състава на комбинирания
уред ТТ-1) се състои в следното:
1)	установява се превключвателят на видовете измервания в
положение „2“ и се въвеждат съединителните шнурове в гнез-
дата „Общ* и
2)	свързват се съединителните шнурове на омметъра към
кондензатора, с което той се зарежда;
3)	превключвателят на видовете измервания се поставя в по-
ложение п==“, изважда се съединителният шнур от гнездото
„Q'/JOOO* и се поставя в гнездо „ = V10* (при това конденза-
торът се разрежда през волтметъра).
Ако при разреждането на кондензатора стрелката на уреда
се отклонява наляво, за положителен полюс на омметъра се
смята гнездото „Общ*.
Определяне на поляритета на напрежението с помощта
на компас. Процесът на определяне на поляритета се състои
в следното:
137
1)	навива се върху края на кибритена кутийка многослойна
намотка, която се състои от 20—25 навивки*; за проводник
може да послужи всякакъв изолиран проводник;
2)	поставя се на масата компас и до него намотката (фиг. 2.8)
така, че оста на намотката да бъде перпендикулярна на стрел-
ката на компаса;
3)	подготвя се омметърът за измерване на малки съпроти-
вления (т. е. вкарват се съединителните шнурове в гнездата
„Общ* и	свързва се омметърът към намотката и се
отбелязва посоката, в която се отклонява стрелката на компаса.
Ако намотката е изпълнена така, както е показано на фиг. 2.8,
т. е. гледано откъм компаса, навивките следват по посока, про-
тивоположна на посоката на въртене на часовниковата стрелка, и
стрелката на компаса се отклонява надясно (северният й край се
приближава към намотката), за положителен полюс на омметъ-
ра се смята гнездото Но ако при избраната посока на на-
вивките на намотката стрелката на компаса се отклонява в
противоположна посока, положителен полюс е гнездото А .
Определяне на поляритета на напрежението чрез измер-
ване на съпротивленията на диод. При наличието на изпра-
вителен диод с означение върху неговия корпус, поясняващо
посоката на пропускане на тока (във вид на стрелка), поляри-
тетът на напрежението на омметъра може да се определи по
следния начин:
* Намотката може да се навие и върху молив, но в този случай броят на навив-
ките трябва да се увеличи до 50—30.
138
1) подготвя се омметърът за измерване на съпротивления
по скала „ЙХ/Оа и като се свържат съединителните шнурове с
диода (фиг. 2.9 а), се отбелязва показанието на омметъра;
2) разменят се местата
на краищата на съедини-
телните шнуровете при ди-
ода (фиг. 2.9 6) и отново
се измерва съпротивлени-
ето му.
Ако диодът, свързан с
омметъра така, както е по-
казано на фиг. 2.9 а, показва в първия случай (фиг. 2.9 а) голя-
мо съпротивление, а във втория случай (фиг. 2.9 б) — малко, за
положителен полюс на омметъра се смята гнездото Г2.
Определяне на поляритета на напрежението с помощта
на галваничен елемент. Този метод е твърде прост и се съ-
стои в следното:
1)	подготвя се омметърът за измерване на съпротивления по
скала nQx/0“ и като се съединят накъсо краищата на съеди-
нителните шнурове, се установява стрелката на уреда на нула;
2)	съединителните шнурове се свързват към галваничния еле-
мент, както е показано на фиг. 2.10 а, а след това се разменят
краищата на съединителни-
те шнурове при елемента
(фиг. 2.10 0).
Ако в първия случай
(фиг. 2.10 а) стрелката на
омметъра се отклонява на-
дясно от деление „0“ на
скалата, а във втория слу-
чай (фиг. 2.10 6) се намира над деление „ооа или малко се
отклонява от него вляво или вдясно, положителният полюс на
омметъра е гнездото Г2.
2.9.	Измерване вътрешното съпротивление на галваничен
елемент
Процесът на измерването на вътрешното съпротивление на
галваничен елемент или батерия е твърде прост и се състои
в следното. Свързва се схемата, показана на фиг. 2.11, къде-
то /?е е вътрешното съпротивление на елемента,/?—нормалното
139
ОПАНИЯ елемент съпротивление на товара*, и се записва
nloBOTO показание на волтметъра (С/.). След това посредством
първото ни схемата се включва съпротивлението на товара /?
ключа о ___________ ня пллтмртъпя’/ТУо Y Тъпсрнятя
показание на волтметъра^Л ). Търсената
по формулата
и се записва второто
величина се определя
1 /?.
Фиг. 2.11
Решение
(13)
Пример
Да се определи вътрешното съпротивление на ба-
терия тип ГБ-10-у-1,3 (вж. табл. 1.12), ако при измер-
ването на напрежението й при изключен товар по-
казание™ на волтметъра е £4 = 10,25 В, а след ка-
то към елемента се свърже товарно съпротивление
във вид на два последователно съединени резис-
тора 7?!=450 Ом и /?2=250 Ом, показанието на
уреда се намалява до 9,6 В.
Съгласно с формула (13) вътрешното съпротивление на изпитваната бате-
рия е
7?б
(450+252>47,5 Ом.
2.10.	Измерване на вътрешното съпротивление на
источник на постоянно напрежение по нулевия метод
В случай че липсва волтметър с подходящи измервателни
обхвати, вътрешното съпротивление на галваничния елемент
или батерията може да се определи с микроамперметър. Това
се изпълнява по следния начин:
1)	свързва се схемата, показана на фиг. 2.12;
тук Б\ е спомагателната батерия или галваничен елемент ;
Бг—батерия, вътрешното съпротивление на която тряб-
ва да се измери;
П — потенциометър с максимално съпротивление
Rn макс = 50--200 Ом.
2)	плъзгачът на потенциометъра се премества, докато стрелката
на микроамперметъра не достигне нулевого деление на скалата;
3)	плъзгачът на превключвателя се обръща в положение
1—3 и се постига по-точно установяване на стрелката на микро-
амперметъра на нулата;
* Вж. табл. 1.12.
140
4)	свързванията на схемата се разединяват и като се включ-
ва микроамперметърът с последователно съединения резистор
/?б =47 кОм поре дно към батериите Б1 и Б2, се отбелязват
показанията Л и 12 на уреда;
5)	търсеното вътрешно съпротивление
се изчислява по формулата
Rq = Rl -------/?пмакс >	(14)
където Rh е съпротивлението на лявата (по
схемата на фиг. 2.12) част на
потенциометъра.
Ако за спомагателна батерия се изпол-
зува източник на захранване с напрежение
Ui = където U2 е напрежението на
батерията Б2, формулата за определяне
на /?б се опростява, като придобива вида
-R>,
Фиг. 2.12
(15)
където /?б е съпротивлението на дясната част на потенциоме-
търа.
Пример
Да се определи вътрешното съпротивление на батерия КБС-Л-0,5, която
е работила в течение на няколко седмици.
Като спсмагателен източник на напрежение използуваме галваничен еле-
мент. Максималното съпротивление на потенциометъра Rn макс = 189,7 Ом;
стрелката на микроамперметъра се установява на нула при съпротивление на
лявата част на потенциометъра, равно на Z?1=68,7 Ом; показанията на микро-
амперметъра при свързването му през резистора /?бал = 47 кОм към галва-
ничния елемент и батерията КБС-Л-0,5 са съответно равни на 4 = 33,5 мкА и
/2=93,5 мкА.
В съответствие с приведената по-горе формула (14) вътрешното съпротив-
ление на батерията КБС-Л-0,5 е равно на
Ro = 68,793,А_ 189,7—2 Ом.
33,5
В за ключение трябва да отбележим, че описаният метод за измерване на
вътрешното съпротивление дава удовлетворителни резултати само при усло-
вие, че съпротивленията Rx и Rn макс се измерват точно (например с мостова
схема) и че стойностите на токовете Д и /2 се отчитат по възможност по-
точно.
/</
2.11.	Измерване на входною съпротивление на транзисторен
усилвател
Познаването на входною и изходното съпротивление на усил-
вателите за ниска честота има голямо значение за регулиров-
ката, настройката и изпитването на апаратурата, затова много
радиолюбители се интересуват от методите за измерване на
тези величини.
Фиг. 2.13
Най-простият и достъпен метод за измерване входною съ-
противление на усилвателя е методът, основан на сравняването
на измерваната величина (/?[ВХ) с известно активно съпротивле-
ние (/?).
Процесът на измерването на входною съпротивление по то-
зи метод се състои в следното.
Свързва се схемата, представена на фиг. 2.13.
Тук /? е безиндукционен и безкапацитивен променлив ре-
зистор (например тип СП-1) със съпротивление 470 Ом—22 кОм
в зависимост от входною съпротивление на усил-
вателя ;
Д—полупроводников диод тип Д 226 или Д7Б-?Д7Ж;
рД — микроамперметър с ток на пълно отклонение 100 мкА.
След това се включва звуковият генератор и се установява
честотата, при която е желателно да се измери входною съ-
противление на усилвателя, и напрежението на изхода на гене-
ратора — в граници 0,5 ч- 3 В.
Тъй като измервателната верига, т. е. микроамперметърът и
диодът имат сравнително малко съпротивление, обръщането на
превключвателя от едното положение в другою изменя напре-
жението не само на елемента в схемата, към който е свърза-
на в дадения момент измервателната верига (например на ре
142
зистора /?), но и на другия последователно включен елемент,
т. е. на входното съпротивление на усилвателя. Това обстоятел-
ство усложнява процеса на измерването. Но ако се използува
описаният по-долу начин, определянето на входното съпротив-
ление не представлява затруднение. Да се поясни препоръчва-
ният начин е най-лесно чрез пример.
Да предположим, че в положение на превключвателя /—2
стрелката на микроамперметъра се отклонява до деление „35“
на скалата, а при обръщането на превключвателя в положение
1—3 — до деление „95“. Разликата от показанията ще бъде
98—38 = 60. Като се раздели тази разлика на две, се събира
полученото число 30 с първото показание на уреда, т. е. с 38.
След това отново се обръща превключвателят в положение 1—2
и бавно се увеличава съпротивлението /?, докато стрелката на
уреда съвпадне с деление „65“ на скалата (68 = 30 + 38).
Ако след увеличаване на съпротивлението /? показанията на
микроамперметъра в двете положения на превключвателя ста-
нат еднакви, процесът на изравняване на съпротивленията R и
/?вх се завършва. На ако отклонението на стрелката на микро-
амперметъра в положение на плъзгача 1—3 се окаже малко
по-малко или по-голямо от първото отклонение (до деление
„65“), съпротивлението R отново се изменя.
По такъв начин, като се следи постоянството на изходното
напрежение на генератора, се подбира такава стойност на съ-
противлението /?, при която стрелката на микроамперметъра
се отклонява на един и същи ъгъл в двете положения на пре-
включвателя. След това се измерва съпротивлението R. Него-
вата стойност ще бъде равна на входното съпротивление на
усилвателя.
2.12.	Измерване на изходното съпротивление
на транзисторен нискочестотен усилвател
Измерването на изходното съпротивление на транзисторния
нискочестотен усилвател може да се осъществи по схемата на
фиг. 2.14.
Тук е променлив резистор със съпротивление 10-г-2200 Ом
(в зависимост от изходното съпротивление на усил-
вателя) ;
/?2 — променлив резистор със съпротивление 4,7 4-68 кОм
(в зависимост от напрежението на изхода на усил-
вателя) ;
Д—полупроводников диод тип Д226 или Д7Б-нД7Ж
143
С — кондензатор* с капацитет 200н-500 мкФ; работното
напрежение на кондензатора трябва да бъде по-голямо
от напрежението на колекторното захранване на усил-
вателя с 20—30%;
А — микроамперметър с ток на пълно отклонение 100 мкА.
Фиг. 2.14
Процесът на измерване на изходното съпротивление се със-
тои в следното:
1)	настройва се генераторът на ед на от средните звукови
честоти и се установява нормално за дадения усилвател напре-
жение на изхода;
2)	с помощта на резистора /?2 се установява стрелката на
микроамперметъра на крайното деление на скалата (100 мкА);
3)	включва се резисторът RL и се изменя съпротивлението
му, докато стрелката на уреда достигне деление „80“на скалата;
4)	измерва се съпротивлението на резистора RL и се раздели
на 4. Полученият резултат представлява приблизителната стой-
ност на изходното съпротивление на усилвателя.
2.13.	Измерване на напрежения с нискоомен
волтметър
Постоянното напрежение се измерва с волтметър, който има
ниско съпротивление с по-висока точност, отколкото ако се из-
мери с волтметър с високо съпротивление.
За целта се изпълнява следното:
* Включването на кондензатора С съответствува на изходен транзистор от
р-л-р-тип.
144
Свързва се волтметърът към точките Л, В на веригата, на-
прежението между конто трябва да се измери (фиг. 2.15 а), и
се отбелязва първото показание на уреда.
Фиг. 2.15 s
След това последователно с волтметъра се включва резис-
тор /?, съпротивлението на който е равно на вътрешното съ-
10 Проверявшие изправността на радиочастите в домашни условия
14ё
противление на волтметъра /?в (фиг. 2.15 б), и се отбелязва
второто показание ((72) на уреда.
Търсеното напрежение U се определя по формулата
равно напрежението на анода на лампата, ако при непосред-
П-
и~ Ur-U.
При измерването по описания начин на напрежението върху
клемите на
изчислената
жение.
Пример
На колко е
ствено свързване на волтметъра с ниско съпротивление към нейния анод и
катод показанието на уреда е равно на Ux = 75 В, а при измерване напре-
жението по схемата на фиг. 2.15 б— U2 = 52,5 В ?
Решение
Напрежението на анода на лампата е равно на
гг 75.52,5
U*~ 75—52^5’ “ 175 В-
(16)
акумулатора, галваничния елемент или батерията
стойност U е равна на електродвижещото напре-
От приведения пример се вижда, че при непосредствено из-
мерване на напрежението с волтметър резултатът от измерва-
нето (47х = 75 В) значително се отличава от действителната стой-
ност на напрежението ((7а=175 В). Това отклонение на измере-
ната стойност от нейната действителна стойност (7а* се
обяснява с това, че при включването на волтметъра паралелно
на участъка от веригата, върху който се измерва напрежението,
се намалява съпротивлението на този участък и следователно
уредът показва напрежение, по-малко от напрежението, което
има участъкът преди включването на уреда. Колкото е по-
малко съпротивлението на волтметъра в сравнение със съпро-
тивлението на веригата, толкова по-голяма е тази допълнител-
на грешка на измерването. По-важна е така наречената дей-
ствителна относителна грешка на измерването 5Я, под която се
разбира отношението на абсолютната грешка към действител-
ната стойност на измерваната величина. В разглеждания случай
действителната относителна грешка на измерването е
5 =	•
°" t/a
На фиг. 2.15 в е показана графично зависимостта на дп от ве-
личината а, представляваща отношение на съпротивлението на
♦ Разликата	се нарича абсолютна грешка на измерването.
146
волтметъра към съпротивлението на веригата* между онези
две точки, към конто е включен уредът. От фигурата се виж-
да, че даже в случай, че съпротивлението на волтметъра е по-
голямо от съпротивлението на веригата девет пъти, т. е. при
* Под съпротивление на веригата тук се разбира съпротивлението, което би
показвал омметърът, ако той се включи към дадения участък на веригата,
след като предварително са били заменени всички източници, захранващи ве-
ригата с резистори, чиито съпротивления са равни на вътрешните съпротив-
ления на източниците на захранване. В съответствие с това съпротивлението
на веригата между точките А и В (фиг. 2.19 а) е равно на
R 4- ^?ма)
*АВ= Я+Я6+/?ма ’
където /?б е вътрешното съпротивление на батерията ;
/?ма — съпротивлението на милиамперметъра.
147
а=9, действителната относителна грешка на измерването въз-
лиза на 10 %. Но ако измерването се изпълнява с уред, съпро-
тивлението на който е равно на съпротивлението на веригата,
грешката достига вече 50 %• Добри резултати от непосредствен
Фнг. 2.15 д
ното измерване на напреженията (например характеризиращо се
с относителни грешки около 2—4%)могат да се получат само
при условие, че се измерва с волтметър, чието съпротивление е
50-ь25 пъти по-голямо от съпротивлението между точките за
свързване на уреда.
Ако се измери напрежението с нискоомен волтметър, за об-
лекчаване и ускоряване на изчисленията на напрежението е целе-
съобразно да се използува дадената на фиг. 1.3 мрежа или лист
148
милиметрова хартия с начертан върху нея квадрат ОАВОг
(фиг. 2.15 г) със страна, равна на 100 мм.
Процесът на определянето на напрежението U по графичен
метод се пояснява с даваните по-долу примери.
Пример 1
При непосредствено свързване на волтметър с малко съпротивление към
корпуса на усилвателя и колектора на единия от транзисторите показанието
иа уреда е равно на 4,2 В; ако пък напрежението се измерва по схемата на
фиг. 2.15 б, стрелката на уреда се отклонява до делението на скалата ,2,5 В1*.
На колко се равнява напрежението на колектора на транзистора?
Реше hJh е
1.	Намираме на страната О А на квадрата точката Б, отстояща от основата
на квадрата 00 Y на разстояние ОБ = 4,2 см (дължината на отсечката ОБ съ-
ответствува на напрежение {/t=4,2 В), и съединяваме с линийка точките и Б.
2.	Отбелязваме на отсечката БО± точката Г, отстояща на разстояние
/77=2,5 см от основата OOt (това разстояние съответствува на напрежение
U2 = 2,5 В), и прекарваме през точките О и Г права до пресичането й със
страната на квадрата ВОР
3.	Отчитаме на получената при това отсечка броя сантиметры;
той е равен на 6,18. Намерената дължина на отсечката е именно равна на из-
числяваното напрежение във волтове.
По такъв начин напрежението между колектора на транзистора и корпуса
на усилвателя е равно на U = 6,18 В.
В случайте, когато измерените стойности на напреженията и U2 са та-
кива, че точката М излиза извън границите на страната на квадрата О^В,
се използува малко по-друг начин за определяне на напрежението U.
Пример 2
На какво се равнява напрежението между екраниращата решетка и катода
на лампата, ако при непосредственото свързване на волтметър с малко съпрэ-
тивление към тези електроди стрелката на уреда се откюнява до делението
{/1=72 В, а при измерване на напрежението по схемата на фиг. 2.15 б—до
делението {/2=46,5 В?
Решение
1.	Отбелязваме на страната на квадрата О А (фиг. 2.15 д) точка Б, отстояща
от страната 001 на разстояния 72 мм, и съединяваме с линийка точките Б и Ор
2.	Намираме върху отсечката БОГ точката Г, отстояща от основата 00
на разстояние 46,5 мм, и съединяваме точките О и Г.
3.	Отчитаме числото на милиметрите в получената при това отсечка ДЕ
върху вертикалната права ДКУ отстояща от страната О А на разстояние 10 мм,
и го умножаваме по 10. Резултатът, равен на 13,1.10=131, представлява имен-
но търсеното напрежение във волтове.
2Л4. Измерване на напрежение с милиамперметър
Този метод изисква два допълнителни резистора и /?2. За
облекчаване на изчисленията съпротивлението на втория от тях
трябва да бъде равно на число, изразено чрез еднозначна циф-
149
pa с нули, например 5000, 10 000, 20 000 и т. н.
Последователността на измерването на напрежението е след-
ната:
1)	към точките А и Б (фиг. 2.16 а\ напрежението между
Фиг. 2.16
който трябва да се определи, се свързва милиамперметър с
последователно включен резистор /?2* и се отбелязва отклоне-
ние™ на стрелката на уреда (IJ;
2)	последователно с милиамперметъра и резистора се
включва резисторът /?2 (фиг. 2.16 б) и се отбелязва второто
показание на уреда;
3)	определи се напрежението между точките А и В по фор-
мулата
т т ВчЦБ
(17)
Пример
На колко е равно напрежението на полупроводников изправител, ако по-
следователно с милиамперметъра се включи резистор със съпротивление /?j =
900 Ом, токът 11 = 9 мА, а при увеличаване на съпротивлението във веригата
на уреда до 1900 Ом токът се намалява до 5,4 мА ?
Решение
Съгласно с формула (17) напрежението на изправителя е
_ (1900—900) 9.10-3.5,4.10-3
UАВ-	”9.10-3 — 5,4.10-3	“ 13’5 В*
2.15.	Измерване на ток с волтметър
При липса на милиамперметър или амперметър токът може
да се измери и с волтметър.
Измерването се изпълнява по следния начин.
Желателно е резисторът да се избере с такава стойност, че стрелката
да се отклонява почти до края на скалата.
150
Включва се волтметърът последователно с измерваната вери-
га (фиг. 2.17 а) и се отбелязва първото показание ((7J на уреда.
Паралелно на волтметъра се включва (фиг. 2.17 б) резистор,
чието съпротивление R е известно и се отбелязва второто по-
казание (£/2) на волтметъра.
Определя се търсеният ток, т. е. токът, преминаващ през
веригата, когато не е включен волтметър, по формулата
R (Z^—Л/2)
(18)
Пример
При включване на волтметъра във веригата на катода на кинескоп показа-
ние™ на уреда е равно на ^=2,75 В; след като към волтметъра се свърже
резистор със съпротивление R=22 кОм, показанието се намалява до 1,3 В.
На колко е равен токът в катодната верига на кинескопа ?
Решение
Съгласно с формула (18) измерваният ток е равен на
2,75.1,3
‘ “22 000(1,75—1,3)“ 112 МкА*
Любопитно е да се отбележи, че както при първото, така и
при второто измерване на тока уредът не показа правилната
стойност на измерваната величина, но резултатът от изчисление-
то се оказа близък до действителна-
та стойност на тока. Във връзка с
това възниква въпросът, не внася ли
грешка милиамперметърът (или ми-
кроамперметърът), когато се използува
за непосредствено измерване на тока?
За съжаление на този въпрос се на-
лага да се отговори утвърдително.
Вследствие на това, че всеки уред за
измерване на ток има собствено съ-
противление, включването му във ве-
ригата увеличава общото съпротивление и следователно на-
малява тока. По такъв начин показанията на микро- и мили-
амперметрите се оказват по-малки от стойностите на токовете,
конто протичат във веригата, когато не е включен уредът.
Колкото е по-голямо отношението на съпротивлението на уреда
към съпротивлението между двете точки на веригата, към
конто е свързан уредът за измерване на тока, толкова по-
голяма е тази допълнителна грешка от измерването.
Действителната относителна грешка на измерването* оп може
* Виж параграф 2.13.
151
да се определи, като се използува същата крива (фиг. 2.15 в),
по която се изчисляваше грешката от измерването на напреже-
нието (сп). Разликата в използуването на графиката се състои
само в това, че докато по-рано при определянето на оп под
величината а се разбираше отношението на съпротивлението на
волтметъра към съпротивлението на веригата, тук при опреде-
лянето на под величината а се разбира отношението на съ-
противлението на веригата (между тези точки, към който е
свързан уредът за измерване на тока) към съпротивлението на
самия уред.
От фиг. 2.15 в се вижда, че даже в случайте, когато токът
се измерва с уред с ниско съпротивление (например милиампер-
метър, чието съпротивление е 10 пъти по-малко от съпротив-
лението на веригата), действителната относителна грешка на
измерването достига почти 9,1%.
2.16.	Прост метод за измерване на мощност
Измерването на мощности от порядъка на няколко десетки
и стотици ватове, т. е. мощности, консумирани от такива раз-
пространени битови електрически и радиоапарати, като електри-
чески котлон, телевизор, лампов радиоприемник и др., може да
се изпълни по следния начин.
о ч —(Х^О—
фазоБ проводник
~ 220 В
Фиг. 2.18
Последователно с консуматора на енергия, например електри-
чески котлон (фиг. 2.18), се включва първичната (с ниско съпро-
тивление) намотка на трансформатора с отношение на броя на
навивките на първичната и вторичната намотка, равно на (1:70)
—(1:35).* Към вторичната намотка на трансформатора се
свързва променлив нежичен резистор тип СП-1 или СПО със
:: Трансформаторите с долната граница на коефициента на трансформация
(т. е. равен на 1:70) се използуват за измерване на малки стойности на мощ-
ността (до 25 Вт), а трансформаторите с горната граница на коефициента на
152
съпротивление 0,25-=-1,0 МОм и неонтова лампа тип МН-3 или
ТН-0,2.
След като се установи контактният плъзгач на резистора в
крайно долно (според схемата на фиг. 2.18) положение, се зат-
варя включвателят и бавно се премества плъзгачът на резис-
тора нагоре (според схемата), докато не се запали неоновата
лампа. След това се отчита стойността на измерваната мощност
върху предварително градуираната скала на резистора.
Устройството се градуира последователно с първичната намот-
ка на трансформатора и се свързват лампи с нажежаема жичка с
различна мощност или някакви други консуматори на енергия,
мощността на който е известна, и върху скалата на резистора
се нанасят деления, съответствуващи на измерваните мощности
и на онези положения на плъзгача на резистора, при конто се
запалва неоновата лампа. Очевидно при свързване на резистора,
както е показано на фиг. 2.18, на точките на потенциометъра,
разположени над точка А, ще отговарят малки стойности на
мощността, а на точките, разположени под точка А — големи.
В заключение няколко думи за типа на трансформатора и за
условията на експлоатация на устройството.
В описаното устройство може да се използува силов транс-
форматор от лампов радиоприемник (в този случай като пър-
вична и вторична намотка се използуват съответно отоплител-
ната и повишаващата намотка), а също така отоплителен транс-
форматор (понижаващ напрежението от 220 на 6,3 В) и изхо-
ден трансформатор от лампов радиоприемник.
Ако устройството е градуирано в помещение при обикновена
разсеяна дневна или вечерна светлина, измерването не мо-
же да се изпълнява при осветяване на неоновата лампа със
слънчеви лъчи, понеже това на първо място ще затрудни фик-
сирането на момента на запалване на лампата, а на второ — ще
доведе до допълнителна грешка на измерването.
2.17.	Измерване на мощност с електромер
В случай, че липсва неонова лампа и трансформатор (вж.
предидущия параграф), консумираните от битовите електричес-
трансформация (1:35)—за измерване на големи мощности (от порядъка на ня-
колко стотици вата).
Горната граница на мощностите, измервани с даденото устройство, зависи
от максималната стойност на тока, за който е изчислена намотката с ниско
съпротивление на трансформатора. Колкото по-голяма е тази стойност на то-
ка, толкова по-голяма мощност може да се измери с даденото устройство.
/55
ки уреди и радиоапарати мощности могат лесно да се опреде-
лят с помощта на обикновен електромер.
Това се изпълнява по следния начин:
1)	изключват се от мрежата всички устройства, консумиращи
електроенергия, т. е. електрически лампи, нагревателни уреди,
хладилник и др.;
2)	включва се уредът, чиято мощност трябва да се измери,
и се преброяват в течение на 6 минути пълните завъртвания
(обороти) на диска на електромера;
3)	мощността се определя по формулата
п
Р= 10 000 -А ,	(19)
където п е броят на оборотите на диска, отчетени за 6 минути;
А—броят на оборотите на диска, отговарящи на 1 ки-
ловатчас (тази величина, наричана предавателно число
или константа на електромера, се посочва на табелката
на броячния механизъм).
За разпространения еднофазен електромер тип СО-2, преда-
вателното число на който е Л =1250, приведената по-горе фор-
мула се опростява, като получава вида
Р = 8 п.	(20)
Пример.
Да се определи мощността, консумирана от поялник, ако в течение на 6
минути дискът на електромера тип М (Д=3000) е направил 15 оборота.
В съответствие с приведената по-горе формула (19) търсената мощност е
равна на
Р = 10 000 з^оо=5О Вт.
В заключение трябва да се отбележи, че колкото по-голямо е времето на
измерването, толкова по-точно се определя мощността. Така например при от-
читане броя на оборотите на диска в течение на 24 минути абсолютната греш-
ка на измерването се намалява 4 пъти.
Но ако това измерване се изпълняваше с електромер тип СО-2, мощност-
та би трябвало да се изчислява по формулата
Р=2 п.	(21)
2.18.	Измерване на малки съпротивления с милиамперметър
Процесът на измерването се състои в следното.
Свързва се схемата, дадена на фиг. 2.19а. Съпротивление-
то R на резистора се избира в границите /?=(20-j-30) /?ма, къ-
154
дето /?ма е съпротивлението на милиамперметъра, а напреже-
нието на батерията трябва да има такава стойност, че стрелка-
та на милиамперметъра да се отклонява почти до края на
скалата.
Фиг. 2.19
След като се запише първото показание на уреда (Д), пара-
лелно на милиамперметъра се свързва измерваното съпротивле-
ние /?х и се отбелязва второто показание на уреда (/2).
След тези измервания съпротивлението /?х се определи по
формулата
R* = V 2’1	(22)
или по-точната формула
р _ _	^_^Ma
(22а)
V2 /
Ако е необходимо да се измери съпротивление с по-голяма
стойност, схемата се допълва с още един резистор, съпротив-
лението на който се избира в граничите (2-е-5). /?ыа, увели-
чава се съпротивлението R до стойността (60-И 80). /?ма> свър-
зва се измерваното съпротивление, както е показано на фиг 2.19 б,
и се определя /?х по формулата
р —
*х“ С1 '	(23)
4
155
Необходимо е да се измери съпротивлението на звуковата бобинка на елек-
тродинамичен високоговорител.
При включване последователно с 4 батерии за джобно фенерче и милиам-
перметър (/?ма=9 Ом) на резистора /?=180 Ом показанието на уреда е рав-
но на 94,7 мА; при шунтиране на милиамперметъра с бобинката на високо-
говорителя токът във веригата на уреда се намалява до 34,9 мА.
На колко е равно съпротивлението на бобинката ?
Решение
Съпротивлението, което бобинката на високоговорителя оказва на постоян-
ния ток, е
о	180.9
R* “(1804-9)/94,7_ \ ~5’01 Ом*
(34,9 J
2.19.	Измерване на малки съпротивления
посредством бобина и компас
При липса на омметър или милиамперметър малките съпро-
тивления (от порядъка на десетки Ом) може да се измерват
посредством бобина и компас.
Това измерване се изпълнява по следния начин.
Взема се обикновен компас и върху него се поставя много-
слойна бобина. Броят на навивките, дължината на намотката и
вътрешният диаметър на бобината се избират в границите съ-
ответно 1000ч-1500, 15ч-25 мм, 5ч-10 мм, проводник ПЕЛ
R= (20 тЗО) R(5	0,14ч-0,18 мм*.
АКомпасът и бобината се установя-
ват така, че стрелката на компаса да
К сочи към нулевото деление на ска-
лата, а оста на бобината да бъде
перпендикулярна на стрелката.
След това бобината се свързва през
последователно включения резистор
/? към източник на постоянно напре-
.	жение, например към две последова-
телно свързани батерии за джобно
фенерче (фиг. 2.20), и се отбелязва делението (аг), до което
се е отклонила стрелката на компаса.
Съпротивлението/? на резистора се избиратака, че да бъде
по-голямо от съпротивлението на бобината /?$ 20ч-30 пъти.
♦ Постояннотоковото съпротивление на такава бобина варира в границите
от 10 до 60 Ом.
156
Паралелно на бобината се свързва измерването съпротивле-
ние /?х, записва се второто деление (а2), до което се е отклони-
ла стрелката, и се изчислява съпротивлението /?х по формулата
о —	•
(24)
а2
2.20.	Измерване на съвсем малки съпротивления
Омметрите, който използуват радиолюбителите, са непригод-
ни за измерване на съпротивления от порядъка на няколко ома
или десети части от ома. А в същност необходимостта да се
измерват такива малки съпротивления (например съпротивлени-
ята на шунтовете на амперметрите, на намотките с ниско на-
прежение на трансформаторите, на контактите и др.) възниква
доста често. Един от най-простите и сигурни методи за измер-
ване на съпротивления от порядъка на единици и десети час-
ти от ома е методът за сравняване на напреженията върху
Фиг. 2.21
известно малко съпротивление R и върху измерваното съпро-
тивление /?х. Процесът на измерването се състои в следното:
1)	свързва се схемата, показана на фиг. 2.21а*;
* При ток на пълно отклонение на микроамперметъра, равен на 100 мкА,
съпротивленията на резисторите /?х и се избират в граничите
824-180 Ом и /?2=180- 390 Ом.
/<57
2)	обръща се превключвателят в положение 1—2 и се отбе-
лязва показанието /х на микроамперметъра, пропорционално на
напрежението върху резистора /?;
3)	разменят се местата на проводниците на микроамперметъ-
ра, обръща се превключвателят в положение 1—3 и се отбе-
лязва второто показание (/2) на уреда, пропорционално на на-
прежението върху измерваното съпротивление /?х;
4)	изчислява се търсената величина по формулата
Ях=/?£-	(25)
Пример
Да се определи съпротивлението на отрязък от проводник с високо съпро-
тивление с помощта на резистор R, съпротивлението на който е равно на 2 Ом.
Показанията на микроамперметъра ^чийто ток на пълно отклонение е равен
на 100 мкА) при положение на превключвателя 1—2 и 1—3 са съответно рав-
ни на 4=72 мкА и /2 =50 мкА.
В съответствие с дадената по-горе формула (25) съпротивлението на про-
г. 2-50 .
водника е равно на Rx =	Ом.
Метод за измерване на нискоомни съпротивления, отличаващ
се от описания с по-малък брой елементи на схемата и по-малко
време на измерване, е методът, основаващ се на сравняване на
токовете във веригите на известно малко съпротивление R
(фиг. 2.216) и на измерваното съпротивление /?х. Същността
на метода — процесът на измерване се състои в следното.
1.	Свързва се схемата, дадена на фиг. 2.216.
Тук Б е източник на захранване, съставен от две последо-
вателно свързани батерии тип 3R—12;
—променлив резистор със съпротивление 90—100 Ом;
R—резистор със съпротивление 1 или 10 Ом;
/?х—измервано съпротивление;
|1Л—микроамперметър за 100 мкА.
2.	Изменя се съпротивлението на резистора като при то-
ва се цели стрелката на уреда да спре на делението „100“ на
скалата.
3.	Премества се проводникът „П/ от точка А в точката В
и се отбелязва делението на скалата (а), до което се е откло-
нила стрелката на микроамперметъра.
4.	Определя се неизвестного съпротивление по формулата
#х=0,01 а (ако за R е избрано съпротивление, равно на 1 Ом),
или 7?х = 0,1 а (ако R =10 Ом).
158
Колкото по-голямо е съпротивлението на резистора Ri в
сравнение със съпротивленията R и /?х, толкова по-точен е ре-
зултатът на измерването.
В заключение трябва да отбележим, че при измерване по
описания начин на съпротивления от порядъка на стотни от ома
е необходимо за съединителни проводници да се използуват
достатъчно дебели многожилни проводници и да се осигурят
малки съпротивления на контактите в местата на свързване на
проводниците П2, П3 и П4 с измерваното съпротивление и мик-
роамперметъра.
Пример
Да се провери чрез измерване на съпротивлението не е ли свързана на-
късо част от навивките на трансформатора за междинна честота (номиналното
съпротивление на намотката е равно на 3 Ом).
Отговор
Ако при използуване на резистора R със съпротивление 10 Ом стрелката
на уреда (след свързване на проводника nt към точката В) се отклони не до
деление „30е, а се спре вляво от него, например до делението w22-, и следо-
ватели© измерваното съпротивление е равно
R* =0,1 а=0,1.22=2,2 Ом,
може да се смята, че част от навивките на намотката са свързани накъсо.
2.21.	Измерване на съпротивления с комбиниран уред
Обикновените омметри, използувани от радиолюбителите,и поз-
воляват да се измерват съпротивления с относително невосока
точност (от порядъка на 1,5-М0%). Затова в случайте, когато
е необходимо да се определят стойностите на съпротивленията
по-точно, се използуват измервателни мостове или други уреди
и методи за измерване. Един от най-простите и достъпни за
радиолюбителите методи е видоизмененият метод на волтметър-
амперметъра. Идеята му, както и принципът се основават на
използуване на закона на Ом. Но за разлика от обикновения ме-
тод за измерване, който изисква съвместно включване на два
уреда (волтметър и милиамперметър), описаният метод позво-
лява да се определя съпротивлението при включване на уреди-
те поотделно.
Същността на метода се свежда до следното.
Към комбинирания уред (т. е. към амперволтомметъра или ам-
перволтметъра) се подбират няколко постоянни четвърт-или
половинватови резистори със съпротивления, равни на вътреш-
ните съпротивления на комбинирания уред на всяка от негови-
те волтметрови или милиамперметрови екали. Така например за
159
тестера ТТ-1 трябва да се подберат шест резистора, чиито
съпротивления са равни на вътрешното съпротивление на уре-
да за скалите 0,2; 1; 5; 20; 100 и500 мА, и четири резистора,
Фиг. 2.22
чиито съпротивления са равни на вътрешните съпротивления
на уреда при скалите 10; 50; 250 и 1000 В (вж. табл. 2.1),
По-нататък се свързва схемата, дадена на фиг. 2.22 а.
Тук /?м е резистор, чието съпротивление е равно на вътрешно-
то съпротивление на тестера за избраната милиампер-
метрова скала;
Rx —измерваното съпротивление;
/?ь —вътрешното съпротивление на тестера за избраната
волтметрова скала.
След като се отбележи показанието (t7) на уреда, се свърз-
ва схемата, дадена на фиг. 2.22 б. Тук /?ь е резистор, чието
съпротивление е равно на вътрешното съпротивление на тесте-
ра за избраната волтметрова скала.
Отбелязва се второто показание (/) на уреда и се изчислява
съпротивлението по формулата
\_U	(26)
Re
Пример
При измерването на съпротивлението (/?х) на жичен резистор с помощта на
тестера ТТ-1 напрежението и токът се оказали равни на 6/=8,8 В и/=52,7 мА.
Напрежението е измерено на скала 10 В. Да се определи стойността на Rx.
Тъй като съпротивлението на тестера за скала 10 В е равно на 50 кОм,
съпротивлението на резистора /?х е равно на
8,8
/^х	-------- gg —	168 Ом.
52,7.10-3- 50’0
160
По описания начин се измерват малки съпротивления (едини-
ци, десетки и стотици омове). По-големи съпротивления се из-
мерват по схемитё, представени на фиг. 2.23. Както и в предиш-
ния случай, след отчитане на показанията (JJ и 1) на тестера тър-
Фиг. 2.23
сеното съпротивление се изчислява по формулата. НО в дадения
случай тя има по-прост вид, а именно
/?х= 7(27)
където е съпротивлението на уреда за дадената милиампер-
метрова скала.
Пример
При включване на тестера ТТ-1 като волтметър (фиг. 2.23<А уредът е
показвал напрежение 6/=9,1 В, а при включване като милиамперметър
(фиг. 2.23(5)—ток /=0,4 мА. Да се определи сьпротивлението на резистора /?х.
В съответствие с данните от табл. 2.1 /?м	789 Ом, следователно тьрсе-
9 1
ното съпротивление е равно на =	*
х 0,4.10-3
— 789	22 кОм.
Таблица 2,1
Вътрешни съпротивления на тестера ТТ-1 за волтметровите
и милиамперметровите скали
Скала		Вътрешно съпротпвле	
10	В	50	кОм
50	В	250	кОм
250	в	1,25	МОм
1000	в	5,00	МОм
0,2 мА		2800	Ом
1	мА	789	Ом
5	мА	175,5	Ом
20	мА I	44,72	Ом
100	мА I	9	Ом
500	мА j	1,8	Ом
11 Проверяване изправността на радиочастите в домашни условия
161
В заключение трябва да се отбележи, че относителните греш-
ки на измерването на съпротивления по описания начин не
надминават 1% и са толкова по-малки, колкото по-точно са
отчетени стойностите U и I и колкото е по-голямо и по-точно
измерено вътрешното съпротивление на волтметъра /?в.
2.22.	Измерване на съпротивления с волтметър
В случай че липсва омметър или измервателен мост, актив-
ните съпротивления могат да се измерват с помощта на обик-
новен волтметър.
Това се изпълнява по следния начин.
Свързва се схемата, дадена на фиг. 2.24,
Г	I	и се отбелязва показанието (Ц) на волт-
I	А	метъра. След това се съединява накъсо
П	М	измерваното съпротивление /?х и се запис-
Rx у	ва второто показание (LQ на волтметъра.
Т	JL	Съпротивлението на резистора /?х се опре-
[у А	деля по формулата
'т *=.=(*, +яб) (Й -1 )•	(29)
Фиг. 2.24	п	*
където е съпротивлението на батерията.
Трябва да се има пред вид, че измерването на съпротивле-
нията по описания метод е толкова по-точно, колкото по-малко
се различава измерваното съпротивление от съпротивлението на
волтметъра и колкото по-голяма е разликата на показанията.
162
При наличието на еталонна бобина за съпротивление /? сред-
ни и големи стойности на съпротивленията могат да се измер-
ват с волтметър по следния начин.
Свързва се схемата, дадена на фиг. 2.25 б, и се записва по-
казанието на волтметъра Изключва се волтметърът от
резистора /?, свързва се към резистора /?х и се отбелязва вто-
рото показание на уреда (£72).
Определи се неизвестного съпротивление по формулата
(30)
Интересно е да се отбележи, че точността на измерването на
съпротивления по този начин не зависи от вътрешното съпро-
тивление на волтметъра.
Пример
При включването на волтметъра към три последователно свързани еталонни
бобини за съпротивление с общо съпротивление /?=1 МОм показанието на
уреда е равно на 102,25 В, а при свързване на волтметъра към диод от типа
Д7Ж, чийто катод е съединен с положителния полюс на изправителя, а ано-
дът с еталонните бобини за съпротивление, показанието на волтметъра се на-
малява на 52,6 В. На колко е равно обратного съпротивление на диода?
Решение
Съгласно формула (30) обратното съпротивление на дадения диод е равно на
52,6
‘ |02 25	0,51 МОм-
2.23.	Измерване на големи съпротивления с милиампер-
метър или микроамперметър
Процесът на измерване на съпротивленията с помощта на
милиамперметър или микроамперметър се състои в следното-
Свързва се схемата, показана на фиг. 2.25 а, и се записва пър-
вото показание (/t) на милиамперметъра. След това се отдели
проводникът П, от проводника П2 и се свързва към проводника
П3 (т. е. във веригата се включва вместо резистора, чието съп-
ротивление R е известно, измерваното съпротивление /?х) и се
отбелязва второто показание (/2) на уреда. Неизвестного съпро-
тивление се определи по формулата
/?,==/?•	•	(31)
Пример
На колко е равно съпротивлението на жичен резистор, ако при включване-
то му последователно с милиамперметьр показанието на уреда е равно на
163
9,9 мА, а при замяната на жичния резистор с резистор тип УЛИ* (съпротив-
ление 68 кОм) показанието на уреда се намалява до 7,28 мА?
Решение
Измерваното съпротивление е
7,28.10—3
/?х=68 ООО • —9-9—з' = 50 004 Ом-
2.24.	Измерване на много големи съпротивления
Ориентировъчно съпротивление от порядъка на няколко ме-
гаома или десетки мегаомове може да се измери с помощта на
генератор на релаксационни трептения. Такъв генератор може
да се монтира с всякаква неонова лампа. Показаната на фиг. 2.26
Фиг. 2.26
схема на устройство™ за измерване на съпротивления до 26
мегаома се състои от еднополупериоден изправител (елементи
на схемата му са диодът Д7Ж, кондензаторът С± и резисторът
/?!**) и генератор на релаксационни трептения, в който влизат:
кондензатор С2, неонова лампа тип МН-3 и измерваното съпро-
тйвление /?х (то се свързва към гнездата 1\ и Г2). Резисторите
/?2 й /?3 служат за ограничаване на тока през неоновата лампа
и предотвратяване на поразяване от ток при случайно допнране
до жилата на пробника.
Устройство™ се захранва от мрежата за променлив ток 220 В
през понижаващ трансформатор или автотрансформатор.
Резисторите от тип УЛИ (въглеродни лакирани за измервателна апарату-
ра) представляват резистори с допустими отклонения ±1, ±2 и ±3%-
Предназначението на резистора Rj е да ограничи тока през диода в мо-
мента на включването на устройство™.
164
Процесът на измерване на съпротивления се състои в след-
ното:
1)	свързва се показаната на фиг. 2.26 схема;
2)	свързват се сигурно (стабилно) жилата към резистора,
съпротивлението на който (/?х) трябва да се измери, и се пре-
брояват светванията на неоновата лампа в минута;
Фиг. 2.27
165
3)	като се използува графиката*, дадена на фиг. 2.27, се оп-
редели съпротивлението /?х.
Пример
Да се определи съпротивлението на утечката на кондензатора, свързан към
гнеэдата 1\ и ако броят на светванията на неоновата лампа за 12 секу иди
е равен на 5.
60
Тъй като за една минута лампата светва 5. f2 ^ пъти, съгласно с гра-
фиката търсеното съпротивление е приблизително равно на 17,3 МОм.
2.25.	Измерване индуктивността на нискочестотни бобини
Най-простият и достъпен за радиолюбителите метод за из-
мерване на индуктивността на нискочестотна бобина (нискочесто-
тен дросел, намотка на трансформатор със стоманен магнито-
провод и т. н.) се състои в следното:
1)	свързва се схемата, изобразана на фиг. 2.28; като уред,
измерващ напрежението на променливия резистор R и бобината
Фиг. 2.28
£х, се използува комбиниран уред или отделен волтметър за
променлив ток; максималната стойност на съпротивлението на
резистора с мощност на разсейване 0,25—0,5 Вт се избира в
границите от 100 до 30000 Ом (в зависимост от очакваната
стойност на £х);
2)	установява се с помощта на автотрансформатора АТ на-
прежение U около 10 В и се записва показанието Ur на волтме-
търа, т. е. падението на напрежението върху бобината;
3)	обръща се превключвателят от положение 1—3 в положе-
ние /—2, като се свързва по такъв начин волтметърът паралелно
Графиката е построена за схема с неонова лампа МН-3, която има на-
прежение на запалване 44 В.
166
на резистора, и се подбира такава стойност на съпротивление-
то R = R2, пРи конто падението на напрежението върху резис-
тора е също равно на 4/х;
4)	изчислява се индуктивността на бобината по формулата
г = 0,00318 да; хн,	(32)
където /?! и /?9 са съпротивленията на резистора R (Ом) при
положение на превключвателя съответно 1—3 и /—2.
В случай че липсва променлив резистор, индуктивността на
бобината се измерва с помощта на постоянен резистор. Схемата
и процесът на измерването си остават същите, но формулата
за начисление на £х се допълва с множителя , т. е. добива
вида
Г = 0,00318 . R Хн,	(33)
където R в омове е съпротивлението на резистора;
£/2 и U2 във волтове — показанията на волтметъра в положения
1—3 и /—2 на плъзгача на превключ-
вателя.
В повечето случаи индуктивните съпротивления на намотките
са много по-големи от техните активни съпротивления, затова
приведените по-горе формули дават достатъчно точни стойности
на индуктивността. Но ако броят на навивките на бобината е
малък, а съпротивлението за постоянния (променливия) ток е
голямо (около няколко десетки или стотици Ом), £/ и £х" се
изчисляват по други, по-точни формули, а именно
L" = 0,00318 R.	1 -	,2 хн,	(34)
където R е съпротивлението на резистора при положение на
превключвателя 1—2;
U — напрежението върху последователно съединените
R и £х;
t/a— напрежението на резистора /?, равно на напреже-
нието на бобината t/x, и
0,00318 Яо	/огч
*	tga ’	* °)
където Rq е активного съпротивление на намотката;
а — ъгъл, образуван от страната ВС на триъгълника
АВС (фиг. 2.29) и перпендикуляра, спуснат от точ-
ката В към продължението на страната АС.
167
Тангенсы на ъгъла а се намира по следния начин.
Върху произволната права MN (фиг. 2.30) се нанася отсечка
АС, пропорционална на напрежението £72 на резистора /?. След
това от точките А и С като от центрове се начертават дъги
Фиг. 2.29
с радиуси, пропорционални на напрежението U на източника на
захранване и на напрежението UY на намотката. Съединява се
пресечната точка В на тези дъги с точката С и се спуска от
точката В перпендикуляр BD към правата ТИМ Накрая се про-
дължава височината BD на триъгълника АВС, докато отсечка-
та DK стане равна на 100 мм, и се прекарва през точката К
права КР, паралелна на страната ВС на триъгълника АВС.
Ако отсечката DK се приеме за единица, отсичаната при това
върху правата MN отсечка PD ще бъде именно числено равна
на тангенса на ъгъла а.
В заключение трябва да се отбележи, че в случайте, когато
съпротивлението на бобината по постоянен ток е по-голямо от
индуктивного й съпротивление, измерването на £х се изпълнява
при друга, по-висока честота (например 400 или 800 Хц). Фор-
мата на кривата на напрежението на изхода на източника на
напрежението с тази повишена (звукова) честота трябва да бъ-
де синусоидална.
При преминаване към честота, различна от 50 Хц, във фор-
мулите (32)-т-(35) се въвежда вместо коефициента 0,00318 мно-
жителят където f е честотата на източника на захранване
на схемата.
168
Пример
При измерването на индуктивността на първичната намотка на изходен транс-
форматор ялъзгачът на резистора R е бил установен в положение, при което
съпротивлението Rr се оказало равно на 1230 Ом; при това напрежението на
Фиг. 2.30
намотката било равно на 8,65 В. След обръщането на превключвателя в по-
ложение /—2 показанието на волтметъра се изменило. За да се върне стрел-
ката на уреда към предишното деление на скалата, т. е. към показание
„8,65“, се наложило да се включи последователно с резистора R още един
резистор със съпротивление 3800 Ом. На колко е равна индуктивността на
намотката?
Решение
Тъй като /?1=1230 Ом и R2=1230+3800=5030 Ом, съгласно с формула
(32) търсената индуктивност е
Ах'=0,00318 7ТЙб?5030 = 7,9 Хн.
169
При мер
При измерване индуктивността на дросел с помощта на източник на зах-
ранване с напрежение £/=10 В и постоянен резистор със съпротивление
/?=390 Ом напреженията на дросела и резистора R се оказали съответно
U^—IA В и £4=3,3 В. На колко е равна индуктивността на дросела, ако не-
говото активно съпротивление е /?о=6ОО Ом?
Решение
След като се условим да изразяваме напрежение 1 В с отсечка от права с
дължина 10 мм, нанасяме отсечка АС (фиг. 2.30) с дължина 33 мм.
От краищата на нанесената отсечка прекарваме две дъги с раднуси, равни
на 100 и 74 мм. Съединяваме получената точка В с точката С и спускаме от
точката на пресичаието на дъгите перпендикуляр към продължението на от-
сечката АС.
Увеличаваме дължината на перпендикуляра BD до 100 мм и прекарваме
през точката К права РК, паралелна на отсечката СВ.
Отчитаме броя на милиметрнте в отсечката PD, равен на 94,8 мм, и го
разделяме на 100 (понеже тангенсът на ъгъла а е отношение на катета PD
на правоъгълния триъгълник PKD към катета KD).
Като заместим получената стойност на tga във формула (35), иамираме, че
0,00318.600 _ „
търсената индуктивност е равна на £\==-	0 948---=2,01 Хн.
2.26.	Измерване на индуктивността на високочестотнн
бобини
При наличието на лампов или транзисторен височестотен
генератор' индуктивността на високочестотна бобина може да
се измери по резонансния метод.
Измерването се изпълнява по следния начин.
Свързва се схемата, показана на фиг. 2.31.
Тук е слюден или керамичен кондензатор с капацитет
Ю-т-22 пФ;
С2 — сменяем слюден или керамичен кондензатор с ка-
пацитет 100, 1000, 10000 пФ и метално-хартиен
кондензатор с капацитет 0,1 мкФ;
£х — измерваната индуктивност;
Др е дросел с индуктивност 2—5 мХн;
Д — полупроводников диод тип Д2Б-Т-Д2И или тип Д9Вч-
Д9Ж;
А — микроамперметър с ток на пълно отклонение 50 или
100 мкА.
След свързването на схемата се включва генераторът и се
изменя честотата му, докато се достигне максимален ъгъл на
170
отклонение на стрелката на микроамперметъра*. Ако това не
може да се постигне, заменя се кондензаторът С3 с друг кон-
дензатор с по-голям или по-малък капацитет и се повтаря про.
Генератор
за Бисока
честота
R I i
I за миска
| честота
Фиг. 2.31
цесът на настройката на схемата.
След като се достигне максимално показание на уреда, тър-
сената индуктивност се определя по формулата
където £х е измерваната индуктивност, мкХн;
/2 — честотата на генератора, МХц;
С2 — капацитетът на кондензатора на кръга Са£х, пФ.
При измерване на индуктивности от порядъка на десетки ми-
лихенри генераторът за висока честота се заменя с генератор
за ниска (звукова) честота. Свързването му към кръга е пока-
зано на фиг. 2.31 с прекъсната линия. Съпротивлението на ре-
зистора R се взема равно на 3,9 4-5,1 кОм.
2.27.	Измерване на капацитетите на кондензаторите
с тестера ТТ-1. Подбиране на кондензатори
Определянето на капацитетите на хартиените, слюдените и
други (неелектролитни) кондензатори с помощта на един от
най-разпространените тестери ТТ-1 е ориентировъчно и може да
се препоръча за обхвата от 100 пФ до няколкостотин мкФ.
* Максимумы на тока във веригата на микроамперметъра настъпва при
съвпадане на честотата на генератора с честотата на собствените трептения
яа кръга С2£х. При това съпротивлението на паралелния трептящ кръг става
максимално" и той по-малко шунтира веригата на микроамперметъра.
/7/
Процесът на измерването на капацитетите от 100 иФ до 0,05 мкФ
на изправни кондензатори с работно напрежение, не по-малко от
250 В, се състои в следното.
Сх
Фиг. 2.32	Фиг. 2.33
Подготвя се уредът за измерване на променливи напрежения
до 250 В, свързва се към него кондензаторът Сх, чиито капа-
цитет трябва да се измери, и се включват последователно свър-
заните тестери и кондензатор към мрежата за променлив ток
220 В (фиг. 2.32).
Записва се делението (по средната скала), до което се е от-
клонила стрелката на уреда, и като се използуват кривите 1, 2 и
3 на фиг. 2.33, се определи търсеният капацитет С х.
172
Ако стрелката преминава през деление „40“, проводникът,
вкаран в гнездо „250“ на тестера, се прехвърля в гнездо „50“
и се определя капацитетът по крива 3.
Фиг. 2.34
Когато се използува фиг. 2.33, трябва да се има пред вид,
че лявата колонка от стойности на Сх (от нула до 1000 пФ) и
долният ред деления на скалата (от 0 до 12) отговарят на при-
вата 7; средната колонка от стойности на Сх (от 0 до 0,010 мкФ)
173
и горният ред (от 0 до 40) деления на скалата — на кривата 2
и дясната колонка стойности на Сх (от 0 до 0,05 мкФ) и гор-
ният ред (от 20 до 45) деления на скалата — на крива 3.
Капацитетите от 0,05 до 9 мкФ се измерват малко по-другоя-
че, а именно:
1)	подготвя се уредът за измерване на съпротивления;
2)	свързва се кондензаторът, чийто капацитет трябва да се
измери към гнездата „QX 1000й и пОбщи, и се отбелязва по
горната скала делението (в омове), до което ще се отклони
стрелката на уреда;
3)	като се използува графиката, дадена на фиг. 2.34, се оп-
ределя капацитетът на кондензатора.
При измерването на капацитети на кондензатори, по-големи
от 9 мкФ, се използуват гнездата „2Х/00*, „Общ* и друга
крива, предварително подготвена за този обхват.
Понякога е необходимо да се подберат два или няколко кон-
дензатора с еднакъв капацитет. Това се осъществява най-прос-
то с помощта на показания на фиг. 2.35 генератор на релакса-
ционни трептения. На схемата Т означава слушалки, С — кон-
дензатор с даден капацитет, CY — кондензатор, чийто капацитет
се сравнява с капацитета С.
Процесът на подбиране на кондензаторите се състои в след-
ното:
1) подбира се такова положение на плъзгача на генератора,
при което възниква генерация;
2) обръща се превключвателят от положение /—2 в положе-
ние 2—3 и обратно, като се сравняват тоновете, пораждани при
периодичното зареждане на кондензаторите. Ако честотите на
трептенията, определяни от произведенията RC и /?СР съвпадат,
очевидно капацитетите С и са равни.
174
Пример
При измерването на капацитета на кондензатор с тестер ТТ-1 по схемата
от фиг. 2.32 стрелката на уреда се отклонява до деление „5,7 е. На колко е
равен капацитетът на кондензатора?
Решение
За решаване на дадената задача е необходимо да се намери на хоризонтал-
ната ос на графиката (фиг. 2.33) точката „5,7“ и да се издигне от нея пер-
пендикуляр до пресичане на крива /. След това от пресечната точка А да
се спусне перпендикуляр към вертикалната ос на графиката и да се отчете
върху нея числото 500; това число именно представлява стойността на измер-
вания капацитет в пикофарад и.
Пример
При включването на кондензатора към гнездата 90бщя и 9&\1000я на тес-
тера ТТ-1 стрелката на уреда се е отклонила до деление „200я на горната
скала. На колко е равен капацитетът на кондензатора?
Решение
В съответствие с приведената на фиг. 2.34 крива измерваният капацитет е
приблизително равен на 1 мкФ.
2.28.	Измерване на капацитетите на електролнтни
кондензатори
Изсъхването на електролита и отделянето на газове довеж-
дат понякога до частично или пълно загубване на способността
на електролитния кондензатор да натрупва на електродите си
електрически заряд. Това обстоятелство, а също така свойст-
вената на електролитните кондензатори недостатъчна стабилност
на капацитета изискват да се проверява тяхната изправност и
съответствието на номиналните им данни не само преди монти-
рането на тези части в транзисторния приемник, телевизора или
някакво друго радиоелектронно устройство, но и в процеса на
работата на кондензаторите.
Един от най-простите, сигурните и достъпни за радиолюби-
телите методи за измерване на големи капацитети е методът за
сравняване на пулсациите на напрежението на изхода на едно-
полупериоден изправител при наличие и отсъствие на изглаж-
дащ филтър, ролята на който изпълнява проверяваният конден-
затор.
Схемата за измерване на капацитети от 1 до 550 мкФ е да-
дена на фиг. 2.36.
175
Тук Amp е автотрансформатор с минимално из-
ходно напрежение около 10 В (на-
пример РАТ-0,35);
— изправителни диоди тип Д7Бн-Д7Ж;
= 100 Ом и /?2 = 47 Ом — едноватови резистори тип ВС или
МЛТ;
С — електролитен или хартиен конденза-
тор с капацитет 10 мкФ и номинал но
напрежение 6 В;
/?3 = 330 Ом — четвъртватов резистор;
ТТ-1—тестер, включен като милиамперме-
тър (гнезда „Д1“ и „0^“) или
милиамперметър за постоянен ток с
обхват 1 мА.
Процесът на измерването на капацитет с тестера ТТ-1 се
състои в следното:
1)	свързва се показаната на фиг. 2.36 схема и с помощта на ав-
тотрансформатора се установява стрелката на уреда на деление
„50 й на долната скала;
2)	свързва се към гнездата Г± и Г2 кондензаторът, чиито
капацитет трябва да се измери, и се записва делението на дол-
ната скала, до което се е отклонила стрелката на уреда;
3)	като се използува кривата 2, показана на фиг. 2.37, се оп-
редели капацитетът на кондензатора.
В случай че липсва автотрансформатор, схемата може да се
захранва от отоплителната намотка на силовия трансформатор
на радиоприемник, магнитофон или някакво друго лампово
устройство. Тъй като при това напрежението, подавано на дио-
да Дь се намалява от 9 до 6,3 В, при измерването на капаци-
тети се използува друга скала на тестера —0 ч-0,2 мА. За уста-
новяване на стрелката на уреда в начално положение постоян-
176
ният резистор /?3 се заменя с променлив с максимално съпро-
тивление 3 кОм (фиг. 2.38).
Ако съпротивленията на резисторите /?! и /?2 се вземат равни
съответно на 47 и 22 Ом, минималната и максималната стойност
Фиг. 2.37
на капацитета, който могат да се измерят с описваното устрой-
ство, възлизат на 10 и 550 мкФ. Но ако съпротивленията и
/?2 се увеличат до 220 и 100 Ом, долната п горната граница
12 Провсряване изправността на радиочастите в домашни условия
177
на измерването на капацитети се намалява до 4 и съответно
267 мкФ (крива 1 на фиг. 2.37).
Капацитетите се измерват така, както беше описано по-горе,
но с тази разлика, че стрелката се установява на делението „50“
на скалата с помощта на резистора /?3.
В представената на фиг. 2.38 схема максималното Унапреже-
ние между гнездата Гг и Г2 не надминава 3 В и затова с опи-
саното устройство могат да се измерват капацитети на всякак-
ви електролитни и хартиени кондензатори, включително и с
такова малко работно напрежение като кондензаторите тип
ЭМИ с номинално напрежение 3 В.
Пример
При измерването на капацитета на електролитен кондензатор с тестера
ТТ-1 стрелката на уреда, установена откачало на деление ,50“ на долната
скала, се е преместила след това до деление „12,5й, На колко е равен капа-
цитетът на кондензатора?
Решение
Като се издигне перпендикуляр от точката „12,5* на хоризонталната ос
(фиг. 2.37) до пресичането му с кривата 2 и се спусне след това перпенди-
куляр от пресечната точка Б към вертикалната ос, намираме, че капацитетът
на дадения кондензатор е равен на 220 мкФ.
2.29.	Сравняване на капацитетите на електролитни
кондензатори
Понякога пред радиолюбителите възниква задачата не да из-
мерят, а да сравнят капацитетите на електролитни или хартие-
ни кондензатори. Тя може да се реши по няколко начина. Най-
простият от тях е методът на зареждане на сравняваните кон-
дензатори. Същността на метода се състои в това, че за
стойността на капацитета се прави заключение по ъгъла на
178
отклонение на стрелката на уреда за измерване на ток в мо-
мента на зареждането на кондензатора.
Процесът на сравняване на капацитета се състои в следното.
Свързва се кондензатор с известен капацитет С към гнездата
„Общ* и „Qx 1000й на омметъра и се записва делението (aj
на скалата, до което се отклонява стрелката на уреда в момен-
та на включването на кондензатора. След това към същите
гнезда на омметъра се включва друг кондензатор, чийто капа-
цитет Сх се сравнява с капацитета С на първия и се записва
второто деление (я2) на скалата,
до което се отклонява стрел-
ката. Ако а2 е по-голямо от ар
смята се, че капацитетът Сх е
по-голям от капацитета С. Но
ако в момента на включване на
кондензатора Сх стрелката се
отклонява на по-малък ъгъл, ид-
ва се до извода, че капацитетът	фнг. 2,з9а
Сх е по-малък от капацитета С.
В случай че липсва омметър, кондензаторите се зареждат с
батерия за джобно фенерче през резистор и микроамперме-
тър, както е показано на фиг. 2.39 а.
2.29.	а. Прост честотомер
Доста често на радиолюбителя се налага да измерва честота.
Към определянето й се пристъпва при проверяване градуиров-
ката на скалите на радиоприемници, определяне на качествени-
те показатели на усилвателите, измерване на индуктивностите
на бобините, на капацитетите на кондензаторите и в ред други
случаи.
Най-простият начин за измерване на звукови честота е мето-
дът, основан на използуването на зависимостта на постоянното
Напрежение t70 на изхода на схемата (фиг. 2.39 б) от честотата F.
(апрежението С70 и измерваната честота F в даденото устрой-
ство са право пропорционални величини и затова процесът на
измерването се опростява и се свежда към подаване на напре-
жение с честота F на първичната намотка на трансформатора и
измерване на тока с микроамперметър. Постоянният ток, преми-
наващ през уреда, е равен на
, 21Лт RC
7°	/?м	’
където (Ат е напрежението на стабилизация на Ценеровите дио-
ди д и д2;
R и С — съпротивлението и капацитетът на диференцира-
щата /?С-верига;
Фиг. 2.39о
— съпротивлението на микроамперметъра.
От приведената формула еле два
Р__ Rm
2Uc. RC
На практика величината не се изчислява, а се отчита непо-
средствено по скалата на микроамперметъра, предварително гра-
дуиран в херци и'килохерци.
При подаване на трептения с измерваната честота към гнез-
дата 2—3 подаваното напрежение трябва да бъде не по-малко
от 1 В, а при подаването към гнездата 3—1 — не по-малко от
3,5 В.
Описваният честотомер позволява да се измерват честоти от
20 Хц до 20 кХц. Най-голямата грешка на измерването при
горните звукови честоти не надминава 3 %.
Първичната (/) и вторичната (//) намотка на трансформатора
са навити на магнитопровод от пластини Ш-14 или Ш-16. Площ-
та на сечението на магнитопровода трябва да бъде около 200 мм2.
Намотката / съдържа 300 (между гнездата 2 и 3) плюс 700
(между гнездата 1 и 2) навивки с проводник ПЕЛ 0,1, а намот-
ката II—2000 навивки със същия проводник.
Като стабилитрони се използуват Ценеровите диоди Д809.
Капацитетите на кондензаторите С\, С2 и С3 се подбират
така (равни приблизително съответно Сг = 0,05 мкФ, С2 5600 пФ
180
и С3 = 560 пФ), че стрелката на микроамперметъра при най-ви-
соката честота на всеки от подобхватите (при	= 4 В)
да се отклони до края на скалата (200 мкА).
Като диоди Д3 и Д4 се използуват германиеви изправителни
диоди Д7Д, Д7Ё или Д7Ж.
Капацитетът на електролитния кондензатор С4 се взема ра-
вен на 10 мкФ.
2.30.	Измерване на коефициента на усилване
по ток (В) на транзистор с омметър
Методът за измерване коефициента на усилване по ток (5)
на транзистор, включен по схема с общ емитер, вече беше опи-
сан в параграф 1.26. Но тъй като необходимите за това измер-
ване милиамперметър и батерия за джобно фенерче може да
липсват, по-долу се дава описание на втори достъпен за радио-
любителя начин за измерване на коефициента В — с омметър.
Процесът на измерването се състои в
следното:	_
1)	предварително се установява плъзга- f^\
чът на резистора в положение, близко до Г ( К^) (Я.j
средното, свързва се схемата, показана на Д
фиг. 2.40, и се изменя съпротивлението на I 1*1
резистора така, че стрелката на ом- LJj
метъра да се установи над едно от най-
близките деления с цифри на скалата (Qj);
2)	съединява се накъсо резисторът /?2 и
се записва второто показание на омме- Фиг. 2.40
търа (й2);
3)	изчислява се коефициентът на усилване В по формулата
^=0^0,-	(37)
Пример
Необходимо е да се измери коефициентът на усилване В на транзистора
МП25А. На разположение е тестер тип ТТ-1. Измерването се изпълнява по
скала „2X^0“ (виж параграф 1.26). Като резистори Rr и /?2 се използуват
променлив резистор с максимално съпротивление 22 кОм и два последовател-
но съединени резистора тип ВС с общо съпротивление 10 020 Ом.
Първоначално стрелката на омметъра заема положение между деленията
„30 й и „35й ; с помощта на резистора R^ тя се установява над деление „35*.
По такъв начин -=35.10=350 Ом. След съединяване на резистора R-> на-
181
късо показанието на омметъра се намалява до 22=120 Ом. Следователно из-
мерваният коефициент на усилване по ток е
В=
10020
350-120
: 43,5.
2.31.	Измерване на а при променлив ток
ния ток, може да се измери
направена
Коефициентът на усилване по ток на транзистор, свързан по
схема с обща база, т. е. коефициентът на предаване на емитер-
ю следния начин:
. Свързва се схемата, показана на
\ 2.41.
Тук ПТ е изпитваният транзистор;
— жичен или нежичен ре-
зистор от тип МГП,
БЛП или УЛИ, съста-
вен от два последова-
телно свързани резис-
тора със съпротивле-
ния 43 и 47 Ом;
/?2 — променлив резистор
със съпротивление 10
Ом с линеен характер
на съпротивлението и саморъчно
а;
Т — слушалки с голямо съпротивление (,,високоомни“).
2. Подава се напрежение (постоянно 1,5 В и променливо 0,1 В
от тонгенератор или мултивибратор, монтиран например по
схемата на фиг. П-5) и се подбира такова положение на
плъзгача .на резистора /?2, при което звукът в слушалките
изчезва.
За да се повиши точността на измерването, препоръчва
се да се намерят две положения на плъзгача и я2, съответ-
ствуващи на еднаква сила на звука, а след това да се устано-
ви плъзгачът на резистора в положение сред но между ^и л2,
3. След като се постигне равновесие на моста, измерва се
съпротивлението на горната (по схемата) част на резисто-
ра /?2 и се изчислява коефициентът на усилване по формулата
а-0,9 4-0,01/?2'.
От посочения израз следва, че ако резисторът /?3 се градуи-
ра в омове, процесът на измерване на а значително се ускоря-
182
ва и опростява, понеже в този случай стотни части от а могат
да се отчитат непосредствено по скалата на резистора.
Пример
Силата на звука в слушалките е еднаква при установяване на плъзгача на
резистора Т?2 при знаците пх и п2, отговарящи на съпротивленията 7 и 10 Ом
по горната (по схемата) част на резистора /?2. На колко е равен коефициен-
тът на усилване а?
Решение
г.	7+10
Тъй като средното аритметично на числата 7 и 10 е 7?'2а с =	2	=- 8>5 Ом,
при 7?!=90 ОхМ и /?2=10 Ом коефпциентът на усилване е
а=0,9 4-0,01.8,5=0,985.
2.32.	Измерване на обратния колекторен ток
Обратен колекторен ток /кео се нарича токът през колектор-
ния преход при отворена верига на емитера и номинално за да-
дения тип транзистор напрежение колектор-база.
Измерването на /ксо се изпълнява
по схемата, дадена на фиг. 2.42.
За да се избегне повреждане на
транзистора и за да се намали греш-
ката на измерването, към източника
на захранване и измервателните уре-
ди се поставят следните изисквания:
1)	напрежението U трябва да бъде
приблизително равно на номиналната
стойност на напрежението между ко-
лектора и базата за дадения тип тран-
зистор ;
2)	пулсацията на напрежението на
източника на захранване трябва да надминава 2%;
3)	горните граници на измерване на напрежението и тока тряб-
ва да се намират в обхват 1,25-^-2 пъти измерваната величина.
Пример
Ако номиналната стойност на обратния колекторен ток /кео =15 мкА, като
уред за измерване на тока е желателно да се използува микроамперметър с
ток на пълно отклонение, равен на (1,254-2). 15^-204-30 мкА ; ако за измер-
ването на тока със стойност 15 мкА бъде използуван комбиниран уред с ток
на пълно отклонение 200 мкА и клас на точност 2,5, грешката на измерване-
то би могла да достигне 33%.
183
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
Таблица 1
Оснэени технически данни на комбинираните измервателни уреди
Уреди
Оснивни данни	i '	। ТТ-1	|	ТТ-2	ТТ-3	I АВО-5М ПР-5, ПР-5М
Измервани Горни граници на измерване и основна грешка, %
величини I
Постоянно напре- жение, В	10;50;250; f7,5;30;75; 1000;2,5%150;300; ;900;4 о/о 	1			10,1 ;1;3;10; I 30;100;300; 1000;2,5%	3;12;30 300;600; 1200:6000; 3%	6;30;150;600; 4%
Постоянен ток, мА	0,2;l;5;20;i0,3;3;30; 100;500; '300;750; 2.5<>/о	2 0/,		0,1;0,3;3;30; 300;3000; 2,5 о/о	3;12;30; 300;600; 1200;6000; 3%	0,06;0,6;6;60; 600;4 %
Променливо на- прежение, В	10;50;200;7,5;30;75; 1000;4°/о 150;300; ,	|900,4 о/о		1;3;10;30;100; 300;1000;4 о/о	3;12;30; 300;600; | 5 %	|	6;30;150;600; 4 %
Променлив ток, мА		1	1 I ~ i		3;30;120; 1200; 12000;5 о/о	—
Съпротивление за постоянния ток, кОм	2;20;200; 0,2;20;200; 2000; 10 о/о 2000:4 %		2;20;200; 2000;20000; 2,5 о/о	3,300; 30000;	1 ,0,5;5;50;500; 5000;2,5 о/о
Ниво на предава- 1 не, дБ	J	- !	—		-124- +78	—
Измервани величини	Горна граница на		. измерване i	и основна	грешка, %
Вътрешно съпро- 1 тивление при из- мерване на посто- янно и променли- во напрежение, кОм /В	5 3.3	2,5 I —	10 3,3	20	। 2	16,67 7
184
Продължение на табл. 1 П
Уреди
Основни данни	ТТ-1	ТТ-2	тт-з	АВО-5М |	ПР-5, ПР-5М
Източник на за- хранване на схе- мата на омметъра	4 елемен- та 1,3 ФМЦ- -0,25	—	2 елемента 1,3 ФМЦ- -0,25	Елемент 1,48 ПМЦ-9 5 батерии КБС	Елемент от батерия 3,7 ФМЦ-0,5
Габарити на уре- да, мм	75x115Х Х215	—	65X1ЮХ Х135	124Х 230 X 273 X	78Х169Х 175Х
Основни данни			Уреди		
	Ц-20	9-51	|	Ц-52	|	Ц-55	Ц-56
Измервани величини	Горна граница на		измерване и основна грешка, %		
Постоянно напре- жение, В	1,5;6;30 120;600; 4%	3;7,5;30; 75;150; 300;600; 1%	0,075;3;7,5; 15;30;150; 300	1 0,075;3; 7,5;30; s 150;300; 6ОО;2,5% । 1	0,075;0;3;1,5; 7,5;15;60;150; 300;б00;1о/о
Постоянен ток, мА	0,3;3;30; 300,750	0,075;0,3;3 15;30;150; 1500; 15000;! %	0,15;3;15;60; 300;1500; 1,5о/о	0,3;3;15; 60;300; 1500; 2,5 о/о	0,3;1,5;б;15; 60;150;600; 1500;6000; 1%
Променливо на- прежение, В	7,5;30; 120;600	3;7,5;15; 75; 150; 300;600; 2,5%	3;7,5;15;30; 150;300;600; 2,5о/о	0,75;3;7,5; 30;150; 300;600; 4%	jo,3;l,5;7,5; !15;60;150; : 1,5 «/о
Променлив ток, мА	I	3;15;30; 150:1500; 15000; 1,5о/о	3;15;60;300; 1500:2,5 %	1 0,3;3;15; 60;300; 1500;4 о/о	1,5:6:15:60; 1150:600:1500; 6000:1,5 о/о
185
Продължение на табл. 1 П
Основни данни	Уреди				
	Н-20	i Ц-51	|	Ц-52	|	Ц-55	|	Ц-56
Измервани величини	Горна гараница на измерване и основн;				1 грешка, %
Постояннотоково 1;10;100; съпротивление, кОм 1000;4 %		3;30;300; 3000; 30000;! %	3;30;300; |3000;1,5 % ।	110;100; 11000; 110000; !2,5_о/о__	3;30;300; 3000; 1 о/о
Ниво на предава- не, дБ		—3,8+ + + 57,9	—10+ + 12	-10++ + 12	—
Вътрешно съпро- тивление при из- мерване на посто- янно и променли- во напрежение, кОм/В	10 2	20 2	20 2	—	—
Източник на за- хранване на схе- мата на омметъра	2 елемен- та 1,3 ФМЦ- —0,25	—•	—	—	—
Габарити, мм	75Х208Х Х213 __	I 	1	80ХИ0Х Х205 		—	—
			Уреди		
Основни данни	Ц-57	Ц-315 1	Ц-430,	 U-4301I	Ц-435	Ф-432
Измервани величини	Горна г|	раница на измерване		и основна i	1 грешка, %
Постоянно напре- жение, В	0,075;3; 7,5;15;30 150;300; 600;1,5%	2,5:Ю;25; 100;250; ! 500;1000; ! 1,5%		0,75;3;6;15;60; 150;300;б00; 2,5 % (в уре- да Ц-450/ 1-4%)	0,075;2,5; !10;25;100;: 250;500; 1000; 2,5 % !	Граници на изм. 6+600;2,5 %
Постоянен ток, мА	0,15;3;15; 60;300; 1500; 1,5%	'2,5:10:25; '100:250, ;1000:5000; [1,5% 1	Не се из- мерва	!о,О5;1:5; 25;100; 500;2500; 2,5 %	Граници на измерване 0,06+30; 2,5о/о
186
Продължение натабл.1 П
Уреди
Основни данни	Ц-57	Ц-315 |	Ц-430, Ц-430] I	Ц-435	Ф-432
Измервани величини	Горна граница на измерване			и основна	грешка, %
Променливо на- прежение, В	3;7,5;15; 30;150; 300;600; 2.5о/о	2,5;10;25; 100;250; 500; 1000; 2,5 о/о	3;6;15;60;150; 300;600;2,5% (в уреда Ц-430/1 —4%)	2,5;10;25; ! 100;250; , 500;1000; 4%	Граници на изм. 0,015 — 1,5;4°/0 6—600;4 %
Променлив ток, мА	3;15;60; 300;1500; 2,5 о/о	2,5;10;25; : 100;250; 1000;5000; 2.5%	Не се из- мерва	5;25;100; | 500;2500; 4о/о	!	Граници на измерване 0,006-?3;4 %
Съпротивление за постоя нния ток, кОм	3;30;300; 3000; 1,5 %	5;50;500; 5000; 2,5 %	3;30;300; 3000;2,5 о/о	3;30;300; 3000; 2,5о/о	20;200;2000; 1,5о/о
Капацитет, мкФ Ниво на предава- не, дБ	0,3 -10-Т- + + 12	—	—	1,5;4о/о	—
Вътрешно съпро- тивление при из- мерване на посто- янно и променливо напрежение, кОм/В		1 0,4	8 8	—	1$7; 0,33 мОм/В на скалата 0,015—1,5 В, 1 мОм ± 1 % на скалата 6—600 В
Източник на за- хранване на схема- та на омметъра	елемент 1.3 ФМЦ —0,25	3 елемента 1,3 ФМЦ —0,25	елемент 1,3 ФМЦ— —0,25 i	елемент 4,1 ФМЦ— —0,70	батерия 4,1 ФМЦ— 0,70
Габарити, мм	84X1ЮХ 1X205	90Х130Х Х210	48 X88X128	84X1 ЮХ Х205	90ХП5Х Х210
187
Данни за силовите трансформатори на радиоприемници,
Наименование на радиоапарата	Магнитопровод	Схема	Брой на навивките и	
			мрежови	
				1	1	2
Радиоприемници и радиограмофони АРЗ-54	Ш-24Х30	С1, С81	520-0,23	693-0,27
Байкал	—	Со, с8	90-0,31	588-0,31
Баку	232X48	Сз. С/	307,-0,33	56-0,51
Балтика М-254	—	Со, С9	I	62-0,31	397-0,31
Балтика-52	—	Со, с9	52-0,35	350-0,35
Беларусь	—	1	С2, С?	|	54-0,51	310-0,51
Беларусь-5	Ш35-51	Со, С82	36-0,64	236-0,64
(комбинирана уредба) Беларусь-53	Ш35-55	Со, С92	54-0,69	310-0,60
Беларусь-57	—	Со, С82	53-0,41	346-0,41
Беларусь-62	Ш35Х42	С2, С82	55-0,55	360-0,55
стерео Волга	УШ26Х26	с2, С8	82-0,31	534 0,31
Восток-49	Ш32Х45	Со, с9	55-0,33	359-0,33
Восток-57	—	Со, с8	90-0,31	588-0,31
(радиограмофон) ВЭФ-Аккорд	—	С2, С9	62-0,31	392-0,31
ВЭФ-М-557	—	Сз, С9	315-0,35	58-0,5
ВЭФ-М-697	—	Со, С9	52-0,38	338-0,38
ВЭФ-Радио	Ш26Х28	с; с	160-0,47	435-0,35
Гамма	УШ26Х39	Со, С813	56-0,41	374-0,41
Даугава	Ш35Х38	Со, С9з	56-0,35	365
(радиограмофон) Донец	—	О ю о сю	94-0,31	606-0,31
Дорожный	Ш9Х18	и и	1700+435-	325-0,12
Дружба	УШ26Х45	о ь	-0,12 50-0,47	325-0,47
Днепропетровск	Ш32Х40	Сз, С9	344-0,35	61-0,51
Дн1’про-52	Ш25Х32	С6, —	350-0,25	100-0,35
Дн1’про-58	—	Со, с9	'650-0,33	100-0,33
Звезда-54	—	С2, С9	93-0,33	605-0,33
Казань-2	Ш18Х40	Сь С82	910-0,31	1210-0,31
Казань-57	Ш18Х30	Ci, с8	910-0,31	1210-0,31
Казахстан		С1, с8	380-0,44	520-0,59
Казахстан-2 Латвия			Сз, С9	172-0,7	31-0,9
(произв. до 1958 г.) Латвия	УШ26-26	Со, с8	83-0,31	! 542-0,31
(произ. до 1959 г.)				
188
ПРИЛОЖЕНИЕ 2
Таблица 2 П
радиограмофони и магнитофони
диаметр» на проводниците на намотките
3	за отопление	| на лампите	' 	 _1	за отопление на кенотрона	повишаваща
	I 39-0,8	40-0,51	1330-0,15
—	38-1,0; 38-0,51	—	1368-0,2
363-0,51	24-1,0	19-1,0	2x830-0,2
—	26-0,74	20-0,8	2x920-0,2
—	21-1,0	17-0,8	2 x 900-0,23
—	20-1,4	16-1,25	2x955-0,35
•—	15-1,0	—	281-0,69 I
	16-1,35; 16-0,55 |	1	
—	20-1,74	16-1,25	2x880-0,35
—	2X10,5-1,25	1		730-0,29
—	24-1,2; 24-1,0	—	875-0,41
—	35-1,0 35-1,0	—	1230-0,2
—	23-1,0	18-1,0	2x820-0,18
—	38-1,0	—	1368-0,2
—	26-0,74	20-0,74	2X900-0,2
372-0,5	22-0,9	18-0,8	2ХЮ60-0.16
435-0,35	34-0,8; 2x16-0,51	—	1200-0,23
—	23,5-0,55	.—	830-0,2
	24-1,0		
335-0,2	23-1,0	18-1,0	2x870-0,2
—	1 37-0,51 38-1,0	—	1400-0,2
1810-0,12	153-0,18	—	—
—	20-1,0	—	750-0,27
415-0,51	23-1,16	19-1,08	2x960-0,2
650-0,35	39-1,16	39-0,64	10604-0,35 и 0,25
550-0,25	39-1,0	—	1520-0,16
—	39-1,04	39-0,59	2x1800-0,2
—	1	73-1,0	—	2300-0,25
—	j	!	69-1,0	—	1800-0,2
204-0,9	2х137/8-0,59;281/8- -1,25; 393/8-0,646	—	1100-0,23
	12-1,5	10-1,0	2x540-0,29
—	35-1,0; 34-0,41	—	1290-0,2
189
Наименование на радиоапарата	Магнитопровод 1	Схема	Брой на навивките и	
			мрежови	
			1	2
Ленинград	—	i	Со, с9	31-0,44	202-0,44
Люкс, Люкс-2	УШ26Х45 |	Со, Су	20-0,47	325-0,47
Маяк	—	С2» Су	90-0,31	588-0,31
Минск-55	1 — ।	С2» С9	38-0,51	230-0,51
Минск-Р-7-55	Ш32ХЗЗ	Со, с9	72-0,35	472-0,35
Мир	Ш40Х60 ;	CoL с9	31-0,64	197-0,64
Мир-154	Ш40Х50	!	с>, с,	41-0,51	263-0,51
Москвич-3	Ш1бх5о ;	с;, с92	490-0,25	667-0,35
Муромец	— '	Со, с8	91-0,31	1 590-0,31
Нева-51	—	i	Со, С9	59-0,5	384-0,5
Нева-52	Ш32Х52 i	С2, С9	57-0,51	363-0,51
Нева-55	Ш32Х52	С2, С9	57-0,51	368-0,51
Огонек (приемник)	Ш22Х44	Ci, с8	440-0,25	600-0,35
Октава	—	Со, с8	82-0,31	534-0,31
Октябрь	УШЗО-45	Со, с»	|	53-0,49	340-0,49
Пионер	—	1 С3, С9^	376-0,3	69-0,4
Рекорд-53	—	с7	169-0,35	284-0,35
Рекорд-61	УШ22Х27	! Сз, С8	550-0,25	75-0,25
Рига-6	Ш32Х34	' С2, С9	69-0,31	450-0,31
Рига-10	Ш40Х40	1 Со, С9	1	53-0,44	341-0,44
Рига-Т-689	—	С3, С9	1 288-0,45	53-0,6
Рига-Т-755	—	С3, С9	| 380-0,31	69-0,44
Ригонда	УШ26Х28	Со, с8 1	160-0,47	435-0,35
Россия	УШ26Х45	Со, с8	50-0,47	325-0,47
Сакта	11126x30	Со, с8	80-0,35	515-0,35
Салют	Ш32Х46	। Со, С9	50-0,33	359-0,33
Сибирь	УШ26Х25	 с;,с8 С2, с8	485-0,35	635-0,35
Симфония			72-0,64	458-0,64
Стрела	11122x32	Ci, с8	557-0,2	763-0,31
Турист	Ш9Х18	Сз, С8	2100-0,12	325-0,12
Урал-52	Ш32Х39	Со, Со	60-0,31	400-0,31
Урал-57	Ш32Х40	и '(J	60-0,31	400-0,31
Фестиваль	Ш20Х45	С2, Су	50-0,38	315-0,38
Харьков	—	Сг, С9	90-0,31	588-0,31
Чайка	УШ26Х52	Со, с9	48-0,41	315-0,41
6Н-25	—	с>, с9	44-0,41	1	! 280-0,41
Электросигнал-2	230X42	Со, с9	60-0,33	400-0,33
Эстония Эстония-55	УШ26Х39	с2,с8 1	56-0,41	।	366-0,41
Эстония-3	—	! с2,с8	43-0,47	274-0,47
Эфир-М	11116X24	С1, с9	1090-0,15	1490-0,15
Айдас	' Ш28Х38	с1( cs2 I	450-0,33	575-0,33
190
Продължение на табл. 2 П
диаметри на проводниците на намотките
3	за отопление на лампите	за отопление на конотрона	|	повишаваща
—	13-1,2	10-1,0	’	630x2-0,15
		1	600x2-0,12
—	2ХЮ-1,0;20-1,0	—	1	750-0,27
—	35-0,51;38-1,0	—	1368-0,2
—	14,5-1,25	11-1,25	2x550-0,25
—	30-1,0	24-0,93	2x1180-0,14
—	12-1,5	9,5-1,5	2X550-0,31
—•	16-1,35	13-1,0	2Х7ОО-О,29
	38-0,83	38-0,45	1250-0,15
—	37-1,0	—	1288-0,2
—	25-1,2	19-1,0	2X1090-0,25
  -	23-1,2	18-1,0	2X960-0,25
—	23-1,25	18-1,0	2Х96О-О,25
—	34-0,87	34-0,49	965-0,15
—	35-1,0	—	1230-0,2
—	2X10-1,35	17-0,8	2x880-0,25
441-0,4	20-1,0	23-1,0	2x1250-0,14
621-0,35	33-0,85	i	33-0,44	
625-0,25	40-0,96	—	I	1380-0,16
—	28-1,0	22-1,0	; 2x1100-0,16
—	2X10,5-1,5	16-1,0	1	2X800-0,25
341-0,6	2X10,5-1,5	16-1,0	|	2x1050-0,2
450-0,44	28-0,93	28-0,597	2x1260-0,16
435-0,35	34-0,8; 2X16-	—	1200-0,23
	-0,51		
—	2ХЮ-1,0;20-1,0	—	750-0,27
—	34-0,8	—	1200-0,23
—;	21-1,0	17-0,9	2x1200-0,2
—	37-0,55;37-0,44	—	1300-0,16
—	2x29-1,2	—	2x505-0,41
—	2X14-0,9	—	
—	44-1,0	—	1140-0,2
1810-0,12	120-0,2	—	_4
—	24-1,0	19-0,8	I 2x1100-0,2
—	25-1,0	20-0,8	1	2x1150-0,2
—	18+3-1,0*	—	700-0,29
—	36-0,31;38-1,0	—	
—	20-1,0	16-0,86	2x780-0,2
—	18-1,1 26-1,0	14-0,93 20-0,93	2X900-0,2 2X865-
—	23-1,0;23-1,0	—	0,18 850-0,29
1 — ।	17-1,0;17-1,0	—	620-0,31
—	—	—	2x104-0,59
— ।	22+9+13-0,86	—	1080-0,23
1 91
Наименование на радиоапарата	Магнитопровод	Схема	Брой на навивките мрежови	
			1 1	2
Астра-2	Ш19Х40	с„ с8	460-0,31	670-0,47
Гинтарас	Ш28Х35	с5. С3-’	1	210-0,33 1	195-0,33
Днепр-5	—	Сз, Сд	| 372-0,41	68-0,41
Днепр-9		Сз, С<э	372-0,41	|	68-0,41
Днепр-11	1 Ш32Х52	, Сз, С8	325-0,41	60-0,64
Дншро-12Н	Ш32Х40	| Q, с8»	448-0,41	609-0,38
Комета	Ш26Х32	! СьСв1®	214-0,29 283-0,44	588+98- -0,44
Концертный-2 (радиограмофон)	УШ26Х26	с2,с8	83-0,31	542-0,31
Мелодия	Ш26Х31	Сз, С8 Cj, С<г	566-0,27	96-0,33
УП-2 (радиограмофон) •	Ш28Х36		450-0,33	575-0,ЗЗ12
Эльфа-10	|	Ш28Х37	i сп С<,2	405-0,33	575-0,33
Юбилейный-стерео . (радиограмофон)	|	Ш20Х40	iC1- 1	700-0,25	970-0,31
Яуза-10	—	с„ с3 _	458-0,41	626-0,51
i Първата буква С с долей индекс от 1 до 7 (включително) означава схе-
мата на първичните намотки на трансформатора (фиг. П-1), а втората буква > С
с долей индекс 8 или 9 — схемата за повишаващата намотка.
2 Трансформаторът има също така и екранираща намотка.
з Има още една мрежова намотка (335 навивки, ПЕЛ 0,2).
Повишаващата намотка е част от мрежовата намотка.
•'» Има още една намотка (2X70 навивки ПЕЛ 0,41).
с Намотките с брой на навивките 291/s и 393/s са съединени последова-
телно.
7 28 навивки—за кенотрона 6Ц5С (за кенотрона 5Ц4С—22 навивки).
$ Трансформаторът има също така намотка за захранване на електродви-
гателите (2\50 навивки ПЕЛ 0,59) и намотка за моста (45 навивки ПЕЛ 0,29).
Първичната намотка има допълнителна секция, която се състои от 310
навивки ПЕЛ 0,2.
ю Първичната намотка има допълнителни изводи от 588-та и 962-та навив-
ка.
11 Трансформаторът има допълнителна намотка (160 навивки ПЭВ 0,44).
12 Първичната намотка има допълнителна секция, която се състои от 140
навивки ПЕЛ 0,21 и допълнителни изводи от 920-та и 1124-та навивка.
13 Има още една намотка (74 навивки ПЕЛ 0,69).
н Има още една намотка (100 навивки ПЕЛ 0,31 с изводи от 30-тата и 60-
тата навивка).
192
Продължение на табл. 2 П
диаметри на проводниците на намотките
	за отопление	за отопление	пивишаваща
3	на лампите	на кенотрона	
		34-0,93			1475-0,23
575-0,33	31-0,86	—	1050-0,23
440-0,41	29-1,08	28-0,51	2X1200-0,15
440-0,41	28-0,8	!	27-0,51	2x1200-0,15
385-0,64	23-1,35	I	27-0,51	2Х1200-0,15;900-0,2
—	35-1,0		1272-0,2
	2Х37-О,38	1		
—	38-0,44	|	-—	1363-0,2
—	35-1,0; 34-0,41	-—	1290-0,12
574-0,33	2x21-0,64	1 1	—	1522-0,15
—	28-0,72	28-0,51	2Х 1310-0,16
—	29-0,93	29-0,51	2X1310-0,16
—	58-1,0	.—	—
—	38-1,2; 35-0,27	!	—	1385-0,27
	35-0,27		
Фнг. П-1
13 Проверяване изправността на радиочасткте в домашни условия
193
цена 0,60 лв.